Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за програма на Народното събрание за 14 – 15 май 2020 г.:
„1. Проект на решение за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 8 май 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители – Манол Генов и група народни представители на 19 февруари 2020 г.; Ивелина Василева и група народни представители на 21 февруари 2020 г.
3. Доклад за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани и Проект на решение по Доклада. Вносител – Временната анкетна комисия на 28 февруари 2020 г.
4. Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител – Министерският съвет на 12 март 2020 г. – точка първа за петък, 15 май 2020 г.
5. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 185 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Хамид, заповядайте за процедура.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Добро утро, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги народни представители! Процедурата ми е по дневния ред. Предлагам точка трета от току-що гласувания дневен ред да стане точка втора, а точка втора да отиде на мястото на точка трета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 177 народни представители: за 149, против 3, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Колеги, ще Ви запозная с постъпили Законопроекти и Проекторешения от 8 май 2020 г. до 13 май 2020 г.:
Проект на решение за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Мустафа Карадайъ и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Отчет за дейността на Българска телеграфна агенция за 2019 г. Вносител – генералният директор на Българската телеграфна агенция. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Съобщения:
На основание чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание уведомявам народните представители, че във финалния текст на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, приет от Народното събрание на 12 май 2020 г., и изпратен на Президента за обнародване, необнародван в „Държавен вестник“, е констатирана следната фактическа грешка, която ще бъде отстранена в окончателния текст на Закона при обнародването му. В § 41, ал. 1 думите „чл. 63, ал. 1 и ал. 2“ се заменят с „чл. 63, ал. 4 и ал. 7“, поради допусната техническа грешка при изписване на препратките към новата редакция на чл. 63 от Закона за здравето. Разпореждането и уведомлението са изпратени на народните представители на служебните им електронни пощи.
На 12 май 2020 г. в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание от 13 декември 2019 г. е получена информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова във връзка с разискванията по питане от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата на ВиК сектора, с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това. Материалът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Конвергентна програма на Република България за 2020 – 2023 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на всички постоянни комисии и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, започваме с първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ НА ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА, СВЪРЗАНИ С ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА COVID-19.
Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 8 май 2020 г.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема, госпожо Председател, дами и господа народни представители! Внесохме Проект на решение за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публичните средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19.
Извънредното положение и извънредната епидемична обстановка налагат и извънредни разходи, тъй като последиците от кризата се отразиха на развитието на икономиката, на доходите на хората, доведоха до ограничение на стокооборота, така че е съвсем логично да се предприемат и мерки за компенсиране и подпомагане както на малкия и среден бизнес, така и на онези хора, които пострадаха от пандемията. Но извънредно положение и извънредни разходи не означава безконтролно положение.
Много години наред ние сме свидетели, че правителствата на ГЕРБ, не само последното, харчат парите на българските данъкоплатци непрозрачно, със субективни решения, а понякога и с партийни пристрастия. Многократно сме сигнализирали за това, че извън бюджета, с постановление на Министерския съвет, особено в края на годините, в края на всяка една година, се харчат между милиард и половина и два милиарда от Министерския съвет без санкция на Народното събрание и без актуализация на бюджета.
Многократно сме били свидетели за еднолични решения на премиера Борисов, който, пътувайки с джипа из страната, през прозореца обещава и раздава милиони по свое усмотрение, без оценка на ефекта от това, най-често за партийни цели или предизборно. Сметната палата и Конституционният съд са били сигнализирани от нас и са правили проверки по тези поводи, но сега, в тази ситуация, която изисква да се помогне на най-много българи, пострадали от кризата, когато се очаква да се изтеглят нови заеми и да се изхарчат за последиците от кризата, е два пъти по-наложително да има контрол и прозрачност върху тези харчове. Най-важно е парите да помогнат на хората, а не на правителството да оцелее до края на мандата.
Това са нашите мотиви да Ви предложим в парламента, в парламентарната република, да създадем Временна комисия с участие на представители от всички парламентарни групи, която да осигури необходимата публичност, да провери съответствието на извършения разход с предварително зададените критерии, да обобщи и направи анализ на тяхната ефективност и редовно да информира както българския парламент, така и българското общество къде отиват парите на българските граждани, стигат ли до тях, помагат ли им в това трудно положение, и на бизнеса, разбира се, за съживяване на икономиката.
Предлагаме Комисията да бъде съставена на паритетен принцип с оглед осигуряване на максимална обективност – изчитам Проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
I. Създава Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19.
II. Временната комисия:
1. Изисква и публикува информация за всички разходи на публични средства, в това число осигурени чрез фондове или други финансови инструменти на Европейския съюз, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID 19.
2. Проверява съответствието на отделните разходи с условията и критериите, установени за отделните антикризисни мерки.
3. Изготвя доклад с обобщени данни за извършените разходи и анализ на тяхната ефективност.
ІІІ. Комисията се състои от 10 членове – по двама от всяка парламентарна група, в това число председател и заместник председател.
IV. Избира ръководство и състав на Комисията, както следва: председател, заместник-председател, членове.
V. Комисията се създава за срока на действие на извънредните мерки.“
Уважаеми колеги, предлагаме председател на Комисията да бъде народен представител от опозицията с два аргумента: първо, това е традиционна и работеща европейска практика в много държави – членки на Европейския съюз, и, второ, по-голяма прозрачност и обективност може да се гарантира, когато председател на Комисията е представител на опозиционна сила.
Много пъти сме си говорили, че е много удобно управляващите да проверяват управляващите, да проверяват себе си. Това няма да доведе до резултата, който целим: прозрачност, ефективност и достъп на цялото общество до информация – къде отиват техните пари и по какъв начин влияят на преодоляването от последиците от кризата. Така че формално правя това предложение сега – да бъде представител на опозицията. Ако подкрепите нашето предложение за комисия, ще направим и персоналното предложение за председател от името на групата на „БСП за България“. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Симеонов, заповядайте. После господин Ненков.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че нашата група единодушно ще подкрепи създаването на една такава комисия. Няма лошо – нека да има публичност, нека да има прозрачност, нека да има, дай боже, и доверие на обществото към управлението на държавата. Само че лично аз, надявам се и моите колеги ще ме подкрепят, не сме много съгласни с Вашето предложение председател на комисията да бъде от опозицията, и то да бъде от БСП. По силата на каква логика?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Най-голямата партия!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изтъкнахте аргумент – трайната европейска практика в такива случаи опозицията да оглави една комисия, която да проверявала управляващите, обаче аз не знам дали тази европейска практика може да се приложи към нашата опозиция – българската?
Ако мога да направя една обща оценка, аз не виждам нещо европейско в поведението на нашата опозиция, която в общи линии е доста дребнава, бих казал повърхностна и неконструктивна. Такова е моето мнение за нашата опозиция в българското Народно събрание. В общи линии ние преминаваме вече три години от скандал в скандал и това е моделът на опозиционно мислене и поведение на ръководството, конкретно на БСП.
С други думи, считам, че ако председателят е от БСП, то тогава тази комисия ще бъде използвана за чисто политически цели, и то по този повърхностен и заядлив начин, по който Вие разбирате опозицията в държавата – поведение на опозицията. Така че това, което ще има този председател, е малко по-достъпен достъп до медиите. Вие всъщност точно това искате.
Този председател най-вероятно ще отразява Вашето мнение, а не обективното мнение на колективния орган или ще внушава, защото много често и с интонация, и с намеци може да се внушава определена позиция и тя да изглежда като позиция на цялата комисия.
Аз мисля, че председателят трябва да бъде пръв сред равни. Всички членове на Комисията ще имат право на мнение и когато то се различава от мнението на колектива, на останалите членове на Комисията, той може да изразява и особено мнение, така че Вие ще си имате Вашата трибуна. Но в името на обективността на работата на тази комисия смятам, че е по-добре да не бъде представител на БСП. Така че това ще препоръчам на всички останали колеги народни представители и особено на поддаващите се на влияние колеги от ГЕРБ. Не се поддавайте на влиянието на БСП! Дайте да изберем някой обективно мислещ и действащ народен представител и тази комисия, дай боже, да свърши някаква работа. Благодаря. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики?
Господин Жаблянов, господин Кутев и… Добре, господин Зарков се отказва.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Симеонов, не е изненадващо, че Вие искате Комисията да бъде оглавена от представител на управляващата коалиция.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Не.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре, да не бъде оглавена от представител на Българската социалистическа партия. В това няма нищо лошо.
Но аз ще се спра на част от Вашите аргументи – дали българската опозиция, както Вие казахте, е европейска или някаква друга? Колкото е европейско управлението, толкова е европейска опозицията, толкова са европейски институциите и толкова всички ние се чувстваме по един или друг начин.
Относно стила на поведение и това, което Вие смятате, че по някакъв начин е характеристика на българската опозиция – някаква, така да го наречем, склонност към скандалджийство, към безсмислен деструктивизъм, към търсене на теле под вола, казано на друг език. Ами нека да опитаме да видим дали Българската социалистическа партия може да бъде конструктивна опозиция в този случай, защото ние или ще прекратим това поведение помежду си, или по някакъв начин ще затънем и няма да бъдем в състояние и в бъдеще да излъчим какъвто и да било колективен орган. С този начин на разсъждение ние не може да излъчим истински колективен орган на парламента.
Нека да се даде възможност, за да видим дали в една ситуация, в която цялото българско общество мисля, че има настроения в посока на колективизъм, в добрия смисъл на думата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …и на общо поведение, българският парламент да даде един сигнал в тази посока. Още повече аз съм убеден, че няма никакво основание управляващото мнозинство да се притеснява от злоумишлени действия на една парламентарна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Кутев, заповядайте за втора реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, аз мисля, че въпросът, който повдигнахте за ръководството, за председателя на Комисията, е ключово важен и затова Ви правя и репликата.
Оставам настрана определенията за опозицията, които доста лично направихте. Честно казано ги приемам за слаб вкус и не мисля да ги обсъждам. Не че не можем да направим и по-вулгарни определения на управляващите, отколкото Вие на опозицията, но не смятам, че това е нещото, което трябва да се случва в Народното събрание. А иначе идеята, че някой трябва да е председател на комисия, за да има достъп до медиите, е уникална и не подлежи на коментар според мен от гледна точка на парламентаризма. Тя показва тежко неразбиране на това как вървят процесите в един парламент или нежелание да бъде разбрано, или чиста поправка на фактологията с типичната вулгарност, на която Вие сте способен, когато поискате.
Председател на комисия не се става, за да влезеш в медиите и от това какво прави председателят на една временна комисия. Аз съм участвал в доста такива комисии, зависи как ще работи комисията, защото той подписва всички искания. Каквото и да прави комисията – в нея, разбира се, мнозинството си е мнозинство, то ще реши това, което иска, но всичко се прави от председателя и затова добрата парламентарна практика прави така, че председателят на комисията да бъде от опозицията.
Ние сме виждали доста. Имахме един спор наскоро с господин Биков, който беше председател на една от комисиите, които наскоро приключиха работа, и аз още тогава нееднократно казвах, че комисия, която не се управлява от опозицията, а от управляващите, няма как да стигне до резултатите. Господин Биков може би си спомня, че накрая така и не извика главния прокурор, за да каже какво всъщност става в неговата комисия. Що не го извика – така и не разбрах! Всъщност разбрах, но не искам да го кажа.
Същото ще стане и тук, тоест опитвате се да заметете всичко отдолу. Вие така или иначе вероятно ще го заметете. Проблемът в цялата тази работа е парламентаризмът, заради което станах да говоря. Защото доверието в българския парламент, в държава с парламентарно управление, тоест като върховен орган на управлението, ще бъде голямо само тогава, когато ние докажем, че сме властта, която наистина управлява и че не се държим като подчинени, да не кажа по-тежка дума, на изпълнителната власт. Това е вредното в парламентаризма. И повярвайте ми Вие също…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, приключвайте!
АНТОН КУТЕВ: Добре, приключвам, госпожо Председател.
Управлението също ще спечели от това. Става дума, ще спечели от добрата парламентарна практика. Другото е самоунищожение – Ваше. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отзад напред ще започна.
По репликата на господин Кутев не мисля, че в моето изказване имаше вулгарни обвинения. Вулгарни обвинения! Аз не знам, имам чувството, че някакво лично отношение изразявате към мен, и то не за първи път. Учудвам се защо! Аз Ви уважавам, ценя и Вашата експертиза, даже в някакви други условия бих предложил Вие да бъдете председател на тази комисия. Няма лошо в това!
Но конкретно трябваше да подкрепите твърденията си за вулгарни обвинения – един път казахте, след това казахте типичната вулгарност, което си е някаква лична нападка. Можеше да Ви бъде направена забележка. Къде я видяхте тази типична вулгарност? Изразих мнение, използвах доста прилични думи – не знам, но Ваше право.
Искам да Ви кажа, че с упрека, че се опитваме да заметем нещо, Вие също извършвате едно внушение, което манипулира може би слушателите и колегите. Лично аз съм бил председател на една много тежка комисия – Временната комисия за изследване състоянието на енергетиката с Ваши колеги и мисля, че свършихме доста отговорна работа, и ги питайте дали там лично аз съм се опитвал да замитам нещо и дали съм привърженик на замитането на фактите в която и да било посока. Напротив, господин Ерменков например може да потвърди, че Доклада го внесохме в прокуратурата и подадохме още няколко сигнала в процеса на работата на тази комисия, така че нямате основание за такъв упрек и не е това въпросът в случая. В случая, бих казал, неправилното мислене е, меко казано, че в Комисията всичко се решава от председателя. Не, бъркате една парламентарна комисия с Вашата партия. Бъркате!
По изказването на господин Жаблянов, когото уважавам много, този път, на този призив, надали ще намерите одобрение, отклик от нас, тъй като все пак ние работим заедно три години и вече имаме представа как и по какъв начин структурира Българската социалистическа партия своето опозиционно поведение. С други думи, меко казано, нямаме особено доверие, господин Жаблянов, и бих предпочел специално с една такава отговорна комисия да не си правим експеримент и да сложим Ваш представител, който ще бъде ръководен, както каза господин Кутев, по модела: всичко се прави от председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Лично обяснение – заповядайте, господин Биков.
Господин Ерменков също ще иска лично обяснение. Добре, ще Ви дам, господин Ерменков, спокойно.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, този дебат го водихме и по време на представянето на Доклада. Аз ще направя няколко уточнения.
Първото е, че да си опозиция не е порок, но не е и добродетел. Доколко един председател на временна комисия е от опозицията или от управляващите, аз не мисля, че е от чак такова значение.
По-важният въпрос е дали комисията е паритетна или е на пропорционален принцип. Нашата комисия за БНР беше паритетна, всички имахме по двама представители там, включително и Вашата партия. Тази комисия излезе с Доклад, в който всеки колега, който членуваше в нея, можеше да направи поправки. Имаше няколко технически поправки, всички те бяха приети, включително и от колеги от ДПС, и от БСП. Главният прокурор Сотир Цацаров беше извикан на заседанието на Комисията първи. Това беше първият човек, който дойде в тази комисия да бъде изслушан по моя инициатива.
Новият главен прокурор Иван Гешев – имахме обсъждане в самата Комисия, аз направих запитване към него дали има да каже нещо ново, той отговори, че няма да каже нещо ново. Споделих го с колегите и въпреки това ги попитах: колеги, да поканим ли главния прокурор Иван Гешев? Единодушно взехме решение да не го поканим, така че да прехвърляте на председателя в този случай, тук да направим препратка и към сегашната комисия… Спокойно можеше да бъде извикан Иван Гешев и при моето скромно председателство. Въпросът е, че самият той каза, че няма какво повече да каже от това, което господин Цацаров е казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Биков!
ТОМА БИКОВ: Затова сигурно ще продължат спекулациите. Лошото е, че вероятно отношението Ви и към тази нова комисия, която ще се създаде, е подобно, каквото и към предишната, като към възможност за създаване на панаир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Биков.
Господин Ерменков, заповядайте за лично обяснение.
След това господин Ненков ще се изкаже. После господин Марешки е заявил изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със споменаването на името ми в участието на една комисия, която беше във връзка с развитието на енергетиката и най-вече възобновяемите енергийни източници, искам да напомня само относно резултатите на тази комисия, че това е единствената комисия с Доклад, който е подписан с особено мнение от всички членове на Комисията, в това число и от председателя.
И ми се струва, че примерът за плодотворна работа на комисия с резултати не беше най-удачният, който можеше да бъде даден в момента. Длъжен съм да дам това разяснение и да напомня още един път относно обидата, че не сме конструктивни, защото аз лично го приех това като обида и към мен, да напомня колко пъти ние сме били инициатори на решения и действия в този парламент, които са били посрещани единодушно и са били в полза и в интерес и на националната, и на енергийната сигурност на България. Ние от БСП, не Вие от Патриотите, не някой друг, а ние го предлагахме това нещо и Вие се съгласявахте, защото знаехте, че сме прави. Така че да ни обвинявате в неконструктивизъм, в това, че ние сме само за скандалите, е абсолютен начин да избягате от едно правилно решение – председателят на тази комисия да бъде от опозицията. Защото, освен всичко друго, това ще даде и един нюанс повече на доверие към работата на Комисията, към разходите, а няма да бъде за пореден път прието от обществото – управляващите си назначиха един председател и заметоха всичко, за да може нещата да вървят така, както уж вървят. Казвам го не че така ще бъде, а Ви казвам как може да бъде възприето от обществото, ако председателят не е от опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на ГЕРБ искам да изкажа нашето становище, а то е, че ние ще подкрепим категорично създаването на една такава временна комисия. Надяваме се наистина тя да докаже с фактите, които ще установи и ще изнесе публично, че всеки един лев на българския данъкоплатец се е харчил по разумен начин, що се касае до ситуацията, в която се намираме в последните повече от два месеца.
Смятаме, разбира се, че е хубаво управляващите да не бъдат с водеща позиция, а именно да нямат председателското място. Затова считаме, че тя трябва да бъде дадена, както е по предложение, на опозиционна партия. Но също така смятаме, че това не трябва да бъде групата на БСП не заради нещо друго, не защото нямаме уважение към колегата, който Вие ще предложите за председател, а защото смятаме, че всъщност друга е целта на създаването на тази комисия, и то за данни, които са публични. Защото и в момента всеки един, който има желание, може по различни канали да провери всяка една стотинка как се е изхарчила от държавния бюджет.
Подозираме, че създаването на една такава временна комисия по-скоро иска да създаде усещането, че има нещо скрито, че едва ли не има някаква непрозрачност в начина на харчене на парите в ситуацията с кризата през последните два месеца. И точно поради тази причина, за да докажем, че това не е вярно и че всъщност това внушение по-скоро цели някаква дестабилизация, заради това колегите от ГЕРБ и нашата парламентарна група ще подкрепим решението. Надявам се наистина разговорът между преждеговорившите да не се повтаря след няколко месеца и да не се окаже, че тази комисия просто е използвана за трибуна от някои хора, за да създават излишно напрежение. Не мисля, че точно в момента това е необходимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Марешки, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, първо, искам да използвам възможността да Ви направя забележка по начина на водене за това, че в момента в Народното събрание виждам страшно много хора, макар и концентрирани в една посока, които не спазват мерките, които самите ние сме гласували тук в парламента, и не използват маски. В крайна сметка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Моля, сложете си маските.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Само ако мога да довърша. В крайна сметка останалите народни представители не сме опитни зайчета. И тук дори, от трибуната, когато се изказваше госпожа Нинова, тя се изкашля. Аз се надявам, че просто се е задавила, и ѝ пожелавам дълъг живот, дълго време живот и здраве, дълги години. Но все пак трябва да спазваме мерките, защото никой не може да предвиди какво може да се случи накрая. (Оживление, шум и реплики от „БСП за България“.)
А иначе, уважаеми колеги, не е време за слаби театрални постановки, не е време за слаб популизъм, не е време за дребно политиканстване. Време е за обединение на всички здравомислещи хора за справяне с икономическите последици от медицинския проблем, а именно инфекцията коронавирус. Затова ние ще подкрепим създаването на такава комисия, ще подкрепим и предложението, ако се приеме от мнозинството, тя да бъде оглавявана от някой от опозициите, от опозиционните партии. Казвам и правилно казах „опозициите“, защото знаете, че ние някак си, макар и трудно, вече три години се опитваме да се разграничим от останалите опозиции. (Шум и реплики.) Защото знаете, че има такива просто крещящи, нищо неправещи и нищо непредлагащи, а има и такива, които са конструктивни. Както и в случая ние ще подкрепим всяко едно решение, без значение от коя страна на залата произлиза, независимо че даже то не е съвършено. Да, ние искаме всички наши решения да са съвършени, но дори и да не е съвършено, ако то е добро, ние ще го подкрепим. И, естествено, ще се противопоставим на всяко едно такова, което считаме, че води до обедняване на българския народ и ограбването на българския бизнес.
Затова използвам случая да помоля уважаваните от нас народни представители за малко повече смирение в тази ситуация, за малко повече съпричастност и да вземем решение за съпричастност към българския народ и към българския бизнес и докато има и една фирма, а ние в момента знаем, че има още бизнеси, които не са отворени, докато има и един български гражданин без доходи, а щом има затворени фирми, има и такива, които са захвърлени буквално без всякакви доходи на улицата, народните представители да се откажат от получаване на заплащане, на възнаграждение за своята дейност и политическите партии, които имат право на това, да се откажат от субсидиите, които получават в момента, и да бъдат дарени конкретно за медиците, полицаите и останалите хора, които остават в сянка, на първа линия най-вече и ако остане – за всеки един български гражданин, който в момента няма възможност да получава доходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Реплики?
Имате думата за реплика, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Марешки, редовно се отказвате от субсидии, заплати в името на най-неоправданите бедни граждани на България. Интересно ми е, когато излезете от тази зала и седнете в луксозната си лимузина с масаж, охлаждане на седалките и екстри, които струват колкото месечния доход на едно бедно българско семейство, дали сте готов да се откажете от този лукс?! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли?
Господин Марешки, имате думата за дуплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В интерес на истината не очаквах такова падение, но няма как да не се възползвам от безпардонността на подобно изказване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Колкото повече заможни хора, дай боже всички българи да са заможни, а не тези, които Вие сте ги оставили под чертата на бедност – с вашите управления хората получаваха по три долара пенсия. И аз го помня, защото тогава аз се нареждах в Червения кръст за помощи, за да изхранвам първото си дете. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) И благодарение на това… (Шум.)
Горд съм, горд съм, че съм създал такъв бизнес. Можете да отидете да видите сега, най-близко Ви е в „Люлин“, но и на близките аптеки, тук на Паметника Левски – горд съм, че съм създал такъв бизнес, който помага на хората да оцеляват, да оцеляват по време на Ваши порочни и крадливи управления. Защото, когато доларът беше 3 лв., хората идваха в аптеките и се молеха да получат поне 5 таблетки, за да не умре някой. (Шум и реплики.) Това правите Вие.
А това, че аз съм успял, благодарение на моята социална политика, да изградя бизнес, който е добър за хората и ми носи печалби, това не ме кара да се срамувам. Аз с гордост ще се откажа от заплатата си като народен представител, цялата парламентарна група ще го направи и ще се откажем от субсидиите, ако се вземе като решение. Ние го предлагаме и ще гласуваме „за“. Искам да видя Вашето решение.
Да, ние ще гласуваме „за“ отказ от субсидиите и „за“ отказ от възнаграждение, докато има един български гражданин, който страда в момента, благодарение и на Ваши управления, не само на коронавируса, благодарение на това, което сте правили в годините. Защото, ако в годините, когато Вие управлявахте, бяхте направили така, че пенсиите в момента да са по 500 лева, нито един народен представител тук нямаше да гласува да ги намалим на 250. И сега хората щяха да живеят доста по-добре. Само че, за съжаление, не е така.
Така че наистина аз ще Ви помоля за малко повече смирение, съпричастност. Аз съм готов да се откажа. Ето, декларирам го още веднъж. Всичките ми колеги са готови да се откажат. Надявам се да ни последвате в това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
По начина на водене?
Заповядайте, господин Свиленски. После е господин Атанасов за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене и тя е насочена към Вас като водещ заседанието. Господин Марешки не за първи път си позволява от тази трибуна да прави реклама на собствения си бизнес, на собствените си фирми.
Всички знаем цената на една минута парламентарно време и ако всеки от нас от тази трибуна говори в името на българските граждани, в името на нечий обществен интерес – това да бъдат българските граждани по-спокойни и да живеят по-достойно в държавата си, господин Марешки използва тази висока трибуна, която се наблюдава от всички медии, от всички български граждани, за реклама на собствения си бизнес. Когато призовава от тази трибуна за отказване от субсидии, заплати, възнаграждения, екстри и каквото друго предлага, нека първо да си плати рекламата, която прави от тази трибуна (ръкопляскания от „БСП за България“), на неговите фирми, аптеки, бензиностанции, ежеседмично в декларации, в изказвания, в реплики, в дуплики. Една минута парламентарно време, колеги, струва около 20-30 хиляди лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах Вашата забележка.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Марешки, заповядайте в касата на Народното събрание да си платите рекламата, излъчена от българското Народно събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Очаквам да разпишете правила точно как да стане това.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа колеги! Имаше едно разумно предложение на БСП безспорно, което, виждате, цялата парламентарна зала го приема. Предложението категорично е разумно.
Когато става въпрос за разходване на обществени средства, много добре го предлагате – по двама души от парламентарна група. Чудесно! Но председателят да е от БСП – сами разбирате, че както каза и Вашият колега господин Жаблянов, който аз също уважавам доста, не мисля, че добре ще се приеме от обществото. Един милион избиратели имате Вие, малко над милион имат ГЕРБ. Затова според мен тази комисия не трябва да се оглави нито от ГЕРБ, нито от БСП.
Моето лично предложение, без да ангажирам парламентарната си група, мисля, че трябва да е парламентарната група на „Воля“. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ако искате да ме репликирате, имате право след малко на реплики.
Както виждате, тази група е критикувала всяка една друга парламентарна група – с нас се е занимавала, с Вас се е занимавала, с колегите от ГЕРБ се е занимавала. Не мисля, че моето предложение е толкова лошо.
И друго, което забелязвам в парламента – едно добро предложение, с което всички сме съгласни – че трябва да има такава комисия, накрая се стигна: защо биете негрите? Тръгна се от лекарствата, кой ще се отказва от заплатите си и губим само парламентарно време, категорично. Така че, без, повтарям, да ангажирам парламентарната си група, най-разумно е такъв председател на тази комисия да е от ВОЛЯ, още повече че в края на краищата това са 10 човека. И неслучайно нашият председател каза: „Той е пръв между равни – primus inter pares.“ Пръв между равни! Така че в това отношение мисля, че може да стигнем до консенсус.
Във ВОЛЯ има няколко народни представители, които ми правят поне на мен отрадно впечатление, така че спокойно може да изберем председателя от ВОЛЯ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Реплика – господин Свиленски.
После господин Паунов.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие добре казахте, че предложението на парламентарната група е добро, правилно е – по двама човека от парламентарна група, председател, излъчен от опозицията, и след това веднага си противоречите. Предлагате председател от съуправляваща партия. Нали на всички ни е ясно, че парламентарната група на ВОЛЯ са съуправляващи или поне Вие, като част от управляващата коалиция, не го ли усещате?! Колко пъти бяха съпричастни с явни политически знаци, че са управляваща партия, подкрепяйки бюджет, подкрепяйки вот на недоверие? Колко пъти трябва да се случи, за да се убедите?! Просто си задайте въпроса кои са опозиционните партии в парламента и тогава дайте да разсъждаваме коя от тях да бъде председател на тази комисия. Но колегите от ВОЛЯ са си съуправляващи, просто не сте им дали министерски пост, все още.
Така че съгласен съм с Вас, че предложението е хубаво, че трябва да е опозиционна партия. Хайде да намерим в този парламент коя е опозиционната партия – тази, която не подкрепя правителството, тази която е коректив на управлението. Иначе съм съгласен с Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Втора реплика – господин Паунов, трета – господин Христов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Атанасов, репликата ми към Вас е затова, че има няколко вида опозиции. ВОЛЯ може да се каже, че е управляваща опозиция. Винаги когато има вотове на недоверие, когато има ключови гласувания, те винаги са с управляващите, така че не може управляващата опозиция да излъчи председател, защото все едно, че той е от ГЕРБ във всичките си действия.
И трябва да Ви кажа нещо лично: във Вашето изказване се вижда един скрит расизъм. Защото, ако сте в Съединените щати и кажете, че бият негрите, ще Ви санкционират. Трябва да кажете афроамериканците. Много Ви моля, бъдете коректен към другите раси! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Паунов.
Трета реплика – господин Христов, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, благодаря, че от тази висока трибуна дадохте такава висока оценка на ВОЛЯ. Тя не е незаслужена. Моля Ви обаче в дупликата, от която предполагам, че ще се възползвате, да попитате колегите от БСП тогава, когато им е оказвана досега честта председател да бъде от тяхната политическа партия, какви резултати са постигнали тези комисии?
Някой от Вас да си спомня какъв е резултатът на Комисията, която беше председателствана във връзка с ЧЕЗ и Гинка Върбакова?! Ако един от Вас каже какво постигна тази комисия, аз съм готов да подкрепя председател от БСП за предстоящата комисия, която предстои да гласуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
За дуплика – господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина се чудя сега откъде да направя своята дуплика! Хайде, ще започна от господин Паунов, че ми е приятел. Абе, господин Паунов, ами по тази логика най-великите американски писатели трябва да са расисти. Като започнем от Селинджър, като започнем от Джон Стайнбек, като започнем от Теодор Драйзер и така нататък, и така нататък. (Реплика от народния представител Александър Паунов.)
Да, в случая съвременните условия – така е. Вие сте прав! Афроамериканци ги наричат, точно така е. Иначе в Америка ще бъдеш сериозно осъден и глобен, даже може и в затвора да влезеш. Тук сте прав!
Второто, което ще Ви кажа: аз анализ на ВОЛЯ няма да правя. Това е все пак друга политически сила. Не е редно и не е коректно! Но ще Ви дам само няколко примера кой е основният принцип да си в управлението. Това е участието в изпълнителната власт. Кажете ми един представител на ВОЛЯ в изпълнителната власт – министър ли е, областен управител ли е, висш чиновник ли е?
Вие казвате, че те били скрита опозиция. Ами ще Ви кажа нещо: най-големият разход за тази година са прословутите самолети. Искам да Ви кажа, че ВОЛЯ – много добре знаете позицията им относно нашата авиация. Между другото, тогава, доколкото знам, и Вие подкрепихте самолетите. (Реплики от ДПС.)
Не ги ли подкрепихте?! Добре. Така да бъде!
Но тази партия беше твърдо за двата милиарда лева за самолетите. В никакъв случай, още един път, не искам да правя толкова реклама на тази партия и да ѝ правя съответните характеристики на управлението. Така че те много често са гласували и с Вас, и не само с ГЕРБ. Критикували са и основната партия ГЕРБ. А да не говоря колко пък нас са критикували.
Така че малко по-спокойно с отношенията към ВОЛЯ и най вече такива... Аз не съм привърженик на толкова остри, остри като политически атаки, защото в този парламент няма глупав човек. Всеки от Вас е на доста високо ниво и винаги може да се намери отговор, когато някой от нас грубо атакува друг колега. Винаги другият колега може да му намери поне три отговора, с които да му отговори.
Така че, колеги, мисля, че това ми е отговорът. Мога да говоря още много, но с това ще приключа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И времето приключи, господин Атанасов. Благодаря Ви.
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат е практически продължение от работата ни от онзи ден. Имаше едно нещо, което се случи по време на извънредното положение – не знам дали е защото по Ваша воля не се събирахме толкова често, но за малко бяха замлъкнали онези лични нападки и принизяване на важни въпроси.
За съжаление, със започването на нормалната ни работа се върнахме и към тях, а въпросът не го заслужава. Той, мисля, че беше изложен доста коректно и обективно. Затова и аз започвам с благодарност, първо, че срещаме разбиране в нашето предложение за такава временна комисия. И това разбиране е нормално и от страна на управляващите, и от страна на правителството! Защо? Защото предложението на БСП за създаване на такава временна комисия, която да наблюдава как се разходват средствата, свързани с преодоляване на последствията от коронавируса и от тази епидемия, отговаря на едно широко публично искане за повече прозрачност, публичност и контрол върху тези милиарди, за които се говори непрекъснато. Това искане за публичност и прозрачност не може да бъде осигурено само и единствено с публикации в отделни сайтове на отделни министерства или във Фейсбук страници.
Освен това създаването на такава комисия ще внесе и Народното събрание като част от всички институции, които поемат отговорност за изразходването на тези средства. Отговорност, която – имайки предвид, че това са средства, които се изразходват извън нормална бюджетна процедура, не може да бъде понесена едностранно нито от една партия, нито от един министър, нито от самото правителство. Не само това. Тя би имала и ще има превантивен ефект, дори да има такива малки фирми, големи фирми или средни фирми, които са си направили планове да се възползват от неяснотите в случая. Ще има превантивен ефект към администрация и администратори, които могат да се изкушат, раздавайки тези средства, да си спечелят нещо за тях.
И накрая, финалният доклад на тази комисия ще даде политическа рамка на един тежък разговор, който ще бъде този за политическите интерпретации, доколко мерките са били ефективни или не. Тоест всичко това е в полза на различни политически партии, на различни институции на обществото.
За съжаление обаче, дебатът се изроди в това кой да е председател, и то с критика на едно напълно разумно и разбираемо предложение това да е човек от опозицията. Защото нито една от тези цели на Комисията – публичност, отговорност, превенция и политическа интерпретация, няма да бъде осигурена, ако председателят на тази комисия е управляващ или присъдружен по някакъв начин, защото няма да има онова начално доверие. Не че доверието към нас е много по-високо от това към Вас, просто нормалната логика показва, че опозицията няма никакъв интерес нито да скрие някаква информация, нито да премълчи някой факт, нито да си спести някое изслушване.
Затова в много народни събрания и парламенти в Европа по правилник винаги Комисията за контрол на бюджетните средства се дава на опозицията, но не на коя да е опозиция, уважаеми дами и господа, не на отглежданите опозиции, не на малките опозиции, не на средните опозиции, не на отцепниците, а на основната опозиционна сила, която е конструиран и силен елемент в балансите на властите. И това в този парламент – искате ли, или не искате, е БСП! (Реплика от „БСП за България“: „Браво!“)
Три неща трябва да направи тази комисия. И трите неща са да осигури публичност, да провери дали парите се раздават съгласно предварително установените норми и накрая да прецени дали те са стигнали до тези, които имат наистина нужда, а не са се концентрирали отново в нечии ръце – тоест публичност, законосъобразност и целесъобразност, за да има начален старт на доверие. Така, както приемате основната част от нашето предложение, трябва да приемете и хората, и длъжностите, които предлагаме.
Така тази комисия ще има достатъчно ясен старт и, сигурен съм, ще завърши с полезни действия за всички ни. Нямаме нужда – нито ние, нито Вие, от скандали по отношение на това как са изхарчени тези пари. Имаме абсолютната отговорност да осигурим, да гарантираме на българските граждани, че всички тези усилия, които държавата ни и те самите правят да бъдат събрани финансови средства, ще отидат за тези, които се нуждаят, а няма да потънат, както често се е случвало, по каналите на паралелната ни държава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплика има господин Атанасов.
После господин Христов – реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, колеги! Господин Зарков, изключително добър юрист сте, но ще Ви кажа нещо друго – изказването Ви не беше политически издържано.
Ще Ви кажа – не че имам нещо против. Когато една партия изкара един милион гласа, тя е за уважение, каквато е Вашата, но Вие с ГЕРБ сте антагонистични партии, разберете го.
Помислете си, когато колегите от ГЕРБ се върнат по местата си само след един ден и се срещат с техните избиратели по места, първият въпрос, който ще им зададат избирателите, казвам Ви го от личен опит, първият въпрос, който ще им зададат техните избиратели: как можахте да допуснете председател на тази комисия да е от БСП? Не го ли разбирате това нещо? (Шум и реплики.) Не го ли разбирате? Същото ще бъде, ако представител на ГЕРБ стане председател на тази комисия, същото ще бъде, само че от Ваша страна.
Поради тази причина България е малко по-различна от западния свят. Западният свят, за да стигне дотук е минал през 300 години. Демокрацията трудно се изгражда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Приключвам и казвам само едно – не можеш да имаш председател на една от партиите, която е антагонистична с друга и силите са почти изравнени. Хайде, сега ГЕРБ ще кажат, че не е вярно, но Вие имате близо един милион избиратели! Така че, в това отношение, моля Ви, приемете някоя, как да кажа, партия, която да постави тази комисия на професионално ниво, а не на чисто политическо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Христов, заповядайте за втора реплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Зарков, Вие призовавате народните представители да подкрепят една издигната кандидатура за председател, според Вашите думите, от истинската опозиция, каквато твърдите, че е Вашата политическа партия.
Аз искам да попитам: точно тази ли опозиция, която преди няколко години, господин Марешки, излезе на трибуната и преди едно гласуване обяви как ще бъдат разпределени членовете на ВАС; точно тази ли опозиция, която твърдеше, че е против харчовете за самолети и след една закуска с американския посланик се обърна на 180 градуса или пък онази опозиция, която изведнъж постигна консенсус с управляващите за наличието на субсидия, която ние от ВОЛЯ предложихме да няма такава субсидия? Ако за тази опозиция говорите, господин Зарков, аз мисля, че ние по-добре да дадем председателството на колегите от ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Зарков, заповядайте за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми репликиращи, благодаря Ви за отношението.
Господин Атанасов, да, отскоро съм в политиката, а съм в политиката, защото хора, които са от дълго в политиката направиха така, че Вие да кажете тук, че България е различна от западния и цивилизован свят. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И всичките Ви словесни еквилибристики няма ме откажат от този ми път!
Какви бяхме? Ние сме били обратното на ГЕРБ. Ами Вие сте тук, в парламента, защото правихте предизборна кампания срещу тях, след това се събрахте с тях, за да управлявате заедно. Антагонистични сме ние през цялото време, а Вие – по време на кампания. Е, това не прилича на западния свят наистина!
Щели да ги попитат ГЕРБ: как можахте да допуснете да е от БСП? Ако бях на тяхно място и съм сигурен, че те биха могли да отговорят: защото сме сигурни, че няма нищо нередно в това, което вършим, и защото е нормално и опозицията да участва в този процес, те ни критикуват най-много, нека те да гледат какво правим, ние сме спокойни! И техните избиратели без съмнение ще разберат такава логика.
По отношение на господин Пламен Христов – с цялото ми уважение, Вие повтаряте едно и също нещо, но дори абревиатурите не можете да научите за три години и половина. Не ставаше дума за ВАС, а за ВСС. И говорим за опозицията, която е единствената, която предложи повече кандидати, отколкото имаше възможност според законите да бъдат избрани.
Друг въпрос е какво се случи в самото гласуване и тук, струва ми се, че Вие знаете доста по-добре от мен какво се случи! Говоря за опозицията, която внесе четири или пет вота на недоверие и която досега да е свалила този кабинет, ако Вие на всеки един от тях не гласувахте „против“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. (Шум и реплики.)
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): По начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Зарков, с това Ваше изказване… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Атанасов. Забележката да е към мен, понеже е по начина на водене.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Председател, не допускайте подобни изказвания. (Шум и реплики.)
Видя се, че господин Зарков, колкото и да бях коректен с него направи доста агресивно изказване по моя въпрос и ще Ви кажа нещо, господин Зарков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към госпожа Караянчева!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Наистина, госпожо… (Шум и реплики.)
Добре, ще кажа нещо към госпожа председателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, на мен го кажете.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Наистина… Наистина господин Зарков не разбира още от политика. (Шум и реплики.)
Защото… Защото местните избори, госпожо Председател, нямат нищо общо, нищо общо с националната политика!
Когато една партия управлява зле един град, то тогава може да се изправи срещу нея, въпреки че в момента в парламента си неин съюзник… (Шум и реплики.)
Когато една партия, повтарям, не управлява добре един град, тогава може, въпреки че си неин съюзник, да се изправиш срещу нея. И както виждате, резултатите бяха доста интересни, поне в моя роден град!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Разбрах забележката.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: …Въпреки съюза на ГЕРБ с всички други партии, в това число и с господин Гергов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов. Разбрах Вашата забележка.
По начина на водене – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, всъщност две са ми забележките към Вас по начина на водене.
Първо, допускате в рамките на процедурата по начина на водене колегата Атанасов да представи неговата визия и разбиране за политика. Може би това, че няма вечни принципи, има вечни интереси, ние го разбираме това.
Другата ми процедура по начина на водене е, че Вие тук за пореден път допускате от тази трибуна да се казват лъжи, откровени лъжи. Вие много добре знаете, защото сте председател на Народното събрание – говоря за тази спекула, която тук постоянно продължава. Една лъжа, повторена сто пъти, се опитва да се превърне в истина – това, че Българската социалистическа партия, нашата парламентарна група не е гласувала за така наречената сделка за самолетите.
Нека да стане ясно – има стенограми, има протоколи от гласуване, направете забележка на господин Христов, когато се опитват да правят такива внушения, и не само той, а и останалите народни представители, защото това е абсолютна манипулация и би трябвало да бъде санкционирана от Вас, защото Вие най-добре знаете като председател на Народното събрание коя група по кой въпрос как е гласувала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля да призовете всички народни представители в залата да ползват лични предпазни средства – маски, защото такова е изискването, което е заложено в заповедта и което се отнася до затворени обществени помещения.
Смятам, че тогава, когато пледираш за спазване на правилата, изглежда нелогично и некоректно да не носиш маска. Това се наблюдава от всички български граждани. В същото време се глобяват в градския транспорт за неносене на маски българите – нещо, което би следвало да приучи гражданите за това, че епидемичната обстановка не е преодоляна, че вирусът още е сред нас и ние самите трябва да даваме пример за това как трябва да се пазим и как трябва да пазим околните. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Напълно основателна забележка.
Аз на няколко пъти призовах народните представители да поставят маските си. Надявам се, че сте достатъчно отговорни, колеги! Да спазваме правилата! Нека всички да си поставят маските, иначе следващия път ще започна да изреждам поименно, защото Ви виждам в залата кои са без маски.
Призовавам Ви още веднъж: сложете маските си, за да спазваме правилата!
Господин Ченчев имаше заявено изказване. (Шум и реплики.)
А, искате дезинфекция? Добре. Моля, поканете служителката от Народното събрание, която ще извърши дезинфекцията.
Трябва да изчакаме, защото господин Ченчев е непреклонен – трябва да се дезинфекцира трибуната.
Сега ще Ви осигурим безопасно място на работа.
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Внимателно слушах дискусията, дебата от неговото начало досега. Няколко неща ми направиха впечатление, озадачиха ме. Сега ще Ви ги споделя.
Изненадва ме лекотата на възприятията и на твърденията от страна на управляващите.
На първо място това, че, видите ли, опозицията била виновна за това, че три години правителството било от скандал в скандал. Ако така разсъждавате, никакви комисии няма да Ви помогнат, нито Ваши председатели да Ви спасят от това да си отидете.
Второто нещо, което ми направи впечатление много силно, е това, че представител и бивш председател на една такава временна комисия каза, че това били, видите ли, панаири. Ако са панаири, тогава Вие двулично ли твърдите, че е много хубава идеята за тази комисия. Как ще е панаир, пък ще е хубава идеята?
И какво видяхте неприятно за Вас в това опозицията да има председателската роля? Беше Ви даден пример с европейските институции и сега, ако не знаете, в Европейския парламент ще има комисии за разходване на средствата, които ще бъдат отпуснати на държавите за борбата с коронавируса.
Вашите схващания, разсъждения и твърдения, Вашите мотиви тук днес абсолютно паднаха. Те са несъстоятелни. Не може идеята да е хубава и тогава защо е толкова важен за Вас председателят при всичките Ви аргументи, които Вие казахте? Като сте толкова честни, като сте толкова отговорни, като толкова добре си вършите работата, защо не оставите председател от опозицията? Какво ще хване той?
Трябва да Ви кажа нещо, което видях, защото и аз бях член на една такава комисия. Всички в тази зала, всички до един знаете, че остана нещо недоизказано по отношение на Временната комисия за спиране сигнала в Националното радио. Знаете го всички и всички знаете, че трябваше да ни бъдат дадени едни мобилни данни и не ни бяха дадени.
Е, дами и господа, каква работа свърши тогава тази комисия с председател от управлението? На тези въпроси си отговорете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители да влязат в залата.
Първо ще изчета първата част от предложението:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията
от разпространението на Ковид-19
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
I. Създава Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19.
II. Временната комисия:
1. Изисква и публикува информация за всички разходи на публични средства, в това число осигурени чрез фондове или други финансови инструменти на Европейския съюз, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид 19.
2. Проверява съответствието на отделните разходи с условията и критериите, установени за отделните антикризисни мерки.
3. Изготвя доклад с обобщени данни за извършените разходи и анализ на тяхната ефективност.“
Моля, режим на гласуване по тази първа част.
Гласували 199 народни представители: за 199, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме предложението: „Комисията се състои от 10 членове – по двама от всяка парламентарна група, в това число председател и заместник-председател“.
Гласували 203 народни представители: за 202, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, очаквам Вашите предложения за членове на Комисията.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагаме за членове на Комисията Мария Илиева и Евгения Ангелова.
Искам да обърна внимание, уважаеми народни представители, че към Бюджетната комисия има подкомисия за разходите в публичния сектор и именно нашите предложения за двете народни представителки са поради причина, че те са членове на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
От парламентарната група на БСП.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
От името на парламентарната група на БСП предлагаме за председател и член на Комисията професор Румен Гечев (силен шум и реплики) и за неин член Явор Божанков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
От „Движението за права и свободи“ – господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, от парламентарната група на „Движеното за права и свободи“ предлагаме в Комисията да участват народните представители Йордан Цонев и Адлен Шевкед. И напълно споделяйки аргументите, че председателят трябва да е от опозицията не защото трябва да се замита нещо, а това е принцип в демокрацията, предлагам господин Йордан Цонев за председател на Комисията, а госпожа Адлен Шевкед за член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ – господин Касабов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Госпожо Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на „Обединени патриоти“ предлагаме доктор Калин Поповски и Борис Ячев за членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Касабов.
И от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За голяма изненада явно на всички от парламентарната група на ВОЛЯ предлагаме само за членове господин Пламен Христов и госпожа Дора Христова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Процедура?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Виждаме пълно пренебрежение по отношение на така наречените независими народни представители, съгласно Правилника независими. Касае се за осем души – шест души от партия „Атака“ и други двама независими.
Уважаеми колеги, никой не поставя въпроса – тук се водиха епични битки и председателят… Защото час, час и половина с това се занимахме, като че ли много важно беше дали да е от опозицията или от управляващите. Но тук се пренебрегна волята на немалка част, бих казал, от народното представителство. Затова аз вземам думата. Мълча се в залата, никой не направи забележка и ние ако мълчахме, то беше не за друго, а за да видим какво значи парламентаризъм. Видяхме го какъв е този парламентаризъм – такъв, какъвто е в настоящото Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Ако имахте някакви забележки, можехте да се включите преди второто гласуване за броя на членовете на Комисията.
Колеги, подлагам на гласуване предложенията за членове на Комисията. Десет члена – имаше предложение по двама от всяка парламентарна група. Сега гласуваме членовете, после ще гласуваме ръководния състав.
Гласували 202 народни представители: за 202, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, имаме две предложения за председател. Нямаме предложение за заместник-председател, така че, след като изгласуваме председателя, очаквам предложения за заместник председател.
Първо, подлагам на гласуване предложението председател на Комисията да бъде господин Румен Гечев от парламентарната група на „БСП за България“.
Гласували 203 народни представители: за 73, против 101, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ за генерал (смях и оживление), господин Йордан Цонев да бъде председател на Временната анкетна комисия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Униформа да ми ушиете. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще поръчаме една униформа на господин Цонев. То много генерали в последните два месеца и човек се обърква. (Шум и оживление.)
Гласували 195 народни представители: за 107, против 36, въздържали се 52.
От така направеното гласуване господин Цонев е председател на Временната комисия.
Колеги, предложения за заместник-председател?
За прегласуване – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, подлагам на прегласуване по предложение на господин Попов.
Гласували 198 народни представители: за 109, против 33, въздържали се 56.
Предложението е прието.
Председател на Временната комисия е господин Цонев.
Очаквам предложения за заместник-председател.
Колеги?
Няма да има тогава заместник-председател, щом няма предложения. Ще имаме само председател.
„Комисията се създава за срока на действие на извънредните мерки.“
Подлагам на гласуване срока на действие на Комисията.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Кой ще води заседанието, ако не дойде председателят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете предложение, колеги. Няма направено предложение за заместник-председател. При това положение аз какво да направя?! Не мога да назнача служебно. (Шум и реплики.)
Гласували 185 народни представители: за 170, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Колеги, подлагам на гласуване целия проект за решение.
Гласували 155 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следваща точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПОВОД ИЗНЕСЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА СКАНДАЛНАТА ПОДКУПНА СХЕМА ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА
Господин Цонев, заповядайте да ни представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, първо, искам да Ви помоля да Ви прочета резюме от Доклада, като целия обем на Доклада ще приложим към стенограмата. Такава практика имаме и при четене на становища на комисиите, така че мисля, че с нищо не нарушаваме Правилника.
„ДОКЛАД
за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани
Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани бе създадена с решение на Народното събрание на 14 декември 2018 г. със срок на действие три месеца. Срокът на действие бе удължаван четири пъти поради необходимостта от допълнително време за запознаване и проучване на големия обем информация, както и от необходимостта да се изчака резултатът от създадените работни групи в рамките на изпълнителната власт. За периода от създаването си до настоящия момент Комисията проведе осем заседания, две от които закрити. На заседанията бяха поканени за изслушване главният прокурор на Република България по него време господин Сотир Цацаров, председателят на ДАНС господин Димитър Георгиев, министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева, заместник-министърът на вътрешните работи господин Красимир Ципов, заместник-министърът на правосъдието госпожа Десислава Ахладова и бившият директор на дирекция „Българско гражданство“ госпожа Катя Матева. Всички поканени бяха изслушани от Комисията с изключение на госпожа Катя Матева, която отказа.
На първото и второто си заседание Комисията прие Вътрешни правила за работата.“ Тук ще съкратя текста на Доклада.
„Основно задачите, които си постави, това бяха:
1. Преглед на законодателството, регулиращо получаването на българско гражданство, и институциите, които имат функции в този процес.
2. Преглед на публикации в медиите, касаещи предмета на дейност на Временната анкетна комисия.
3. Искане на информация от компетентните органи и изслушване на длъжностни лица.
Като се отчете фактът, че към момента на създаване на Временната анкетна комисия има образувано досъдебно производство срещу длъжностни лица по същата тема, както и Доклада с препоръките на Европейската комисия към Република България по въпросите на процедурата за издаване на българско гражданство на основание направени инвестиции, Комисията реши да концентрира работата си по следните задачи:
1. Установяване на факти и обстоятелства във връзка с наличие на нарушения и корупционни практики от органи и определени длъжностни лица.
За тази цел беше решено да се поканят главният прокурор господин Сотир Цацаров, заместник-главният прокурор – по онова време, разбира се, говорим – господин Иван Гешев, председателят на ДАНС господин Димитър Георгиев и други длъжностни лица и да бъде информирана Комисията за течащото досъдебно производство.
2. Запознаване и проучване работата на органите, които осъществяват функции по издаване на българско гражданство и изслушване на длъжностни лица от тези органи. Изслушване на министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева и заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова.
3. Изработване и предлагане на законодателни промени.
По-нататък в Доклада е отразена много подробно цялата работа на Комисията със съответни цитати от получените данни от съответните длъжностни лица и институции и всички, които бяха изслушани, както и мнения на членове на Комисията.
Сега ще Ви запозная със заключенията.
На база на проведените заседания и фактическия материал от тях може бъдат направени следните заключения:
1. Относно наличието на нарушения и корупция от длъжностни лица в процеса на издаване на българско гражданство.
Според изнесената информация от главния прокурор господин Сотир Цацаров, заместник-главния прокурор господин Иван Гешев, председателя на ДАНС господин Димитър Георгиев има сериозни данни за корупционна схема при осъществяване на процедурите по получаване на българско гражданство от чужди граждани. Образуваното досъдебно производство е довело до обвинения за ръководене и участие в организирана престъпна група, пране на пари, подкупи и търговия с влияние на председателя, главния секретар и още две лица от Държавната агенция за българите в чужбина.
2. Относно законодателството, подзаконовите нормативни актове и дейността на органите, които осъществяват процеса по издаване на българско гражданство на чужди граждани.
Придобиването на българско гражданство по натурализация минава през три етапа:
2.1 Първи етап – свързан с работата на Държавната агенция за българите в чужбина.
Устройството на Агенцията създава предпоставки за корупция в процеса, а именно: председателят на Агенцията издава удостоверението за български произход; той определя вида и съдържанието на удостоверението; той утвърждава списък на неправителствените организации, които удостоверяват български произход на лицето, и т.н.
Документооборотът и видът на документите.
Всички участници в дискусията, в заседанията и в работните групи са единодушни, че трябва да се промени правната регламентация на удостоверението за произход, тъй като от този документ зависят: получаване на българско гражданство, разрешение за постоянно пребиваване, разрешение за продължително пребиваване, осъществяване на образователна дейност.
Временната анкетна комисия предлага този документ да бъде издаван от Консултативен съвет при Държавната агенция за българите в чужбина. Правната уредба на този въпрос се дава в чл. 15 на Закона за българското гражданство.
2.2. Втори етап е свързан с работата на Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието - междуведомствен орган, натоварен с огромен обем работа. Консултативен орган, който дава мнение по молбите за придобиване на българско гражданство.
Препоръки: да се оптимизира съставът, да се съкратят сроковете за произнасяне, да се отделят отделните процедури – процедурата по инвестиционно гражданство от процедурата за даване на българско гражданство по български произход и по произход българско гражданство да се премахне интервюто.
Следващата точка е за функционалните компетенции на Дирекция „Българско гражданство“, определени в Устройствения правилник на Министерство на правосъдието, да се оптимизират и съкратят. Там само за период от една година – от 01.01. до 31.12.2018 г., са образувани 24 376 броя преписки и са проведени 20 000 интервюта с кандидати.
2.3. Трети етап – това е етапът, в който се дава или отказва българско гражданство и е свързан с работата на президента, респективно вицепрезидента.
3. Пропуски и препоръки при издаването на т.нар. „инвестиционно гражданство“.
В хода на работата на Комисията, а и другите работни групи в изпълнителната власт, както и в прокуратурата и ДАНС са констатирали едни и същи пропуски:
3.1. Инвестициите са формални, повечето в държавни ценни книжа, и не допринасят за развитието на българската икономика.
3.2. Липсва контрол, отчетност и орган, който да следи за тяхната продължителност.
3.3. Компрометират процеса пред Европейските институции.
През периода на работата на Комисията беше публикуван Доклад на Европейската комисия за пропуските и препоръки към България. В Доклада имаше анализ и препоръки към още няколко страни от Европейския съюз – Португалия, Гърция, Кипър, Испания, Ирландия.
Някои препоръчват преустановяване на издаването на така нареченото инвестиционно гражданство, но повечето органи са на мнение, че то трябва да остане, но да бъде строго регламентирано, контролирано и насочено към реални инвестиции в българската икономика. Нито една от посочените в доклада шест страни не е преустановила инвестиционното гражданство, но е реформирала инвестиционните програми и контрола.
Комисията препоръчва България да не преустановява „инвестиционното гражданство“, но да го регламентира и контролира строго, за да се създадат ефективни гаранции, че става дума за реални инвестиции, създаващи работни места и добавена стойност. По-надолу ще приведем аргументи за това, както и ясен законово установен модел.
Инвестиционните имиграционни програми по целия свят позволяват на граждани на трети страни да придобиват разрешение за пребиваване и/или гражданство чрез инвестиции в съответствие с приети нормативни условия.
Към настоящия момент над половината от държавите в световен мащаб – 105, прилагат такъв тип икономически инструменти. От тях 23 са държави – членки на Европейския съюз. За последните 10 години броят на инвестиционните програми в Европа се е увеличил от 3 на 23. Тенденцията – говорим за инвестиционни програми и така наречените имигрантски инвестиционни програми – е техният брой да продължава да расте. Примери в това отношение са Молдова и Черна гора, които стартираха свои инвестиционни програми съответно в края на 2018 г. и през 2019 г.
Сред държавите, прилагащи подобен тип програми, е и Република България. Възможността за придобиване на право на пребиваване чрез инвестиции е въведена за първи път през 1998 г. В това отношение нашата държава показва иновативност в поставянето на начало на предприемчива политика за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Чрез законови промени през 2009 г. и 2013 г. Българската инвестиционна програма бе актуализирана в настоящия си вид, като към настоящия момент са налице и възможности за придобиване на българско гражданство на основания извършени инвестиции.
В периода на съществуването си инвестиционните имиграционни програми в Европейския съюз неведнъж са привличали вниманието на институции на Съюза, като последните са давали конструктивни оценки и насоки с цел постигане на съответствие с европейското законодателство и защита на националните интереси.
След продължителни дебати по темата през месец ноември 2018 г. бе публикувано проучване на Европейския парламент на инвестиционните програми на държавите членки. Проучването обхваща въпроси, свързани със съответните национални и наднационални правни рамки, изискванията към инвеститорите, констатираните практики и постигнатите резултати.
Във връзка с проучването и инициативата на парламента в края на месец януари 2019 г. Европейската комисия публикува Доклад. Последният споменава програмите на България, Кипър и Малта като предоставящи възможности за придобиване не само на право за пребиваване, но и гражданство срещу инвестиции. Заключението на Доклада, че във връзка с новата икономическа обстановка и предизвикателства държавите, опериращи инвестиционни програми, следва да предприемат допълнителни мерки с цел на намаляване на рисковете, свързани със сигурността, прането на пари, корупцията, заобикаляне на законодателството на Европейския съюз и данъчното облагане. Предлагат се и допълнителни мерки, целящи осигуряване на по-високо ниво на прозрачност при опериране на програмите, включително по-подробна статистика, механизъм на комуникация между държавите членки във връзка най-вече с извършваните проверки на инвеститорите.
Европейската комисия приема и установява суверенното право на всяка държава членка да провежда собствени икономически политики и стимули за целите на привличане на преки чуждестранни инвестиции, включително и чрез прилагането на собствени имиграционни програми.
В отговора на този доклад и препоръките на Европейската комисия, Кипър, Малта, Португалия и Ирландия промениха, но запазиха своите инвестиционни програми. По тази причина Временната анкетна комисия предлага България да измени условията и контрола на инвестициите за пребиваване и получаване на българско гражданство, но да ги запази.“
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е резюмето на Доклада. Той е подписан от всички колеги, без особено мнение. Искам обаче тук да допълня няколко неща. Първото е, че ние си поставихме като основна задача да приключим Доклада със законодателни промени, които да обобщят работата не само на Комисията, не само на препоръките на Европейската комисия в Доклада, който е по тази тема, но и да обобщят направеното от съответните работни групи към Министерството на правосъдието и към другите държавни органи, които създадоха такива работни групи, такава имаше и към вицепремиера.
Ние завършихме тази работа със Законопроект, който внесохме и подписахме повечето от колегите – членове на тази комисия. В него уреждаме всички въпроси, за които стана въпрос в Доклада. Смятам, че работата на тази комисия може да бъде пример как би трябвало да работят временните анкетни комисии по определени теми – не само с обследване на материала, но и с конкретни предложения как да бъдат решени проблемите, които са констатирани в хода на работа на Временната анкетна комисия.
За мен беше чест да ръководя тази комисия и искам искрено да благодаря на всички членове на Комисията за много активната, много конструктивната, много ползотворната работа. Да не забравяме, че Комисията започна работа в една изключително остра обстановка по този въпрос, с обвинения, с политизиране на темата. Мисля, че ние успяхме да избегнем този негативизъм и този капан в работата на Комисията и да се концентрираме върху това да констатираме къде са пропуските и да предложим на Народното събрание как да бъдат отстранени те. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако може да представите и Проекта, господин Цонев…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Пропуснах да представя и Проекта за решение на Народното събрание.
„На заседание, проведено на 27 февруари 2020 г., Докладът за дейността на временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани, бе приет с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Комисията предлага на Народното събрание да приеме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Преминаваме към изказвания.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
В края на излагането на Доклада господин Цонев правилно забеляза, че работата на Комисията започна при изключително скандална и напрегната обстановка – не цитирам точно, но това беше смисълът и, видите ли, Комисията успяла да успокои ситуацията. Ами да, това беше целта на Комисията – точно да потуши скандала, да успокои обстановката и да направи така, че в момента проблемът да се разглежда не в полупразна, а буквално в празна зала. Никакъв интерес! Нито в пленарната зала, нито явно и в обществото, защото този скандал с една от управляващите партии можеше в нормална държава и в нормален парламент да потопи цялото правителство, защото това беше мегаскандал. Малко по малко виждаме, както в много случаи, пълна безразличност. Тук от тази управляваща партия в момента има трима-четирима депутати, двама-трима, от които наблюдатели на сигналите – на това, което става в залата, а единият от тях е бивш председател на същата тази комисия, в която и тогава са течали същите тези практики и той клетият вече две години, явно е в ужас от това, което става и се случва, и стои, сложил маската на лицето. Кой знае как би изглеждал, ако не си държеше тази маска, защото много тежко го преживя.
Явно господин Цонев се е специализирал точно в това, с тези подобни временни комисии – видяхме, от една комисия в друга – излиза днеска от една и влиза в друга, да потушава скандали. Това е така, защото ДПС от много време е въвлечено в управлението. ДПС помага активно на ГЕРБ и на господин Цонев страшно много му личи. Аз не мога да разбера – от БСП пледирахте тук, вадихте калъчки и се чудихте как да убедите залата, че председателят на Комисията трябва да бъде от опозицията. Да, така е. Това е нормалната демократична практика – такива контролни комисии да се водят от опозицията. Вие като че ли се съгласихте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, ще Ви помоля да се фокусирате върху темата, а тя е Докладът.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …представител от ДПС да бъде и тук също по този въпрос, а в обществото – дадоха си тук отговори, въртяхме се, стигнахме до Черна гора, Малта, до така нареченото инвестиционно гражданство и още, и още други проблеми. Но в обществото остава да виси със страшна сила въпросът: къде е бате Харо и какво става с батехаровците?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Е, това е!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Подобно на калинките, подобно на едни хора, които са участници в едни скандали, които във ВМРО каскадно следват един след друг – корупционни скандали, кадрови скандали и явно се прощава. (Шум и реплики от ОП.) Прави се временна комисия, в която се прави един хубав доклад и случаят приключва. Случаят остава да тегне, да дискредитира управлението и управляващите, защото истинските отговори в този доклад не бяха дадени. Ясно е какви щяха и какви трябва да бъдат истинските отговори, да се дадат, но те, пак казвам, те потапят управлението. Така става в нормалните държави. След такъв скандал едно управление трябва да си иде, но то не си отива, никакъв интерес и керванът си върви, корупцията си продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики има ли? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Изказване – заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, никой не трепери, аз не виждам някой тук в залата да се е разтреперил от едни скандални, в кавички, разкрития на български и чужди медии, най-малкото за това, че тези скандални разкрития имат един първоизточник – един-единствен и това, което беше отчетено абсолютно правдиво от председателя на Комисията, единственият човек, единственото длъжностно лице, при положение че пред Комисията бяха изслушани министри, заместник-министри, главен и заместник главен прокурор, председателя на Държавната агенция по национална сигурност, единственият човек, който не се яви и отказа да се яви, това е въпросното лице Катя Матева, която е автор на тези публикации. Публикациите в чужди медии са резултат от това, което беше поместено от нейно интервю в българска медия. Няма някакви скандални разкрития и те не се и потвърдиха от самата работа и изследване на Комисията. Комисията свърши своята работа, мисля, по безупречен начин. Беше удължен на няколко пъти срокът. Това не беше направено с цел да се покрива нещо, да се отлага във времето, а точно обратното. Изключително много длъжностни лица бяха изслушани. Почти всяка седмица се провеждаха заседания, естествено беше необходимо, за да се изясни цялостно ситуацията, тези срокове да бъдат удължавани.
Ние от Обединени патриоти сме подписали Доклада за работата на Временната комисия и сме отчели ясно, че трябва да се направят законодателни промени, но за това малко по-късно.
Това, което е включено в Доклада, са мненията, изказани съответно от изслушаните длъжностни лица. Това, което на нас ни прави впечатление, което сме внесли и като забележка в Доклада – една част от тях са приети от Комисията, друга част не са. За нас малко буди недоумение абсолютно силно поставеният акцент върху работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Това е само първоначалната и далеч не най-важна институция, която е в етапа на придобиване на българско гражданство. Следва дирекция „Българско гражданство“, Съвет по гражданство към Министерството на правосъдието и накрая вицепрезидентът на Република България, който утвърждава, издава съответния акт за придобиване на българско гражданство.
Интересно защо в медийните публикации не бяха посочени проблемите, които засягат тези институции, които са на следващите, и пак държа да подчертая, много по-важни нива от целия процес. Аз тук бих поставил въпроса: по какви критерии вицепрезидентът на Република България преценява дали да издава акт за българско гражданство, или да дава отказ за такова. При положение че в Съвета по гражданство участват различни институции, които са заинтересовани – МВР, ДАНС, Министерството на правосъдието, Агенцията за българите в чужбина, български учени, специалисти, етнографи, лингвисти, историци, които изказват компетентно мнение по въпроса дали едно лице е от български произход в случая, или не е от такъв произход. Когато се е произнесла цялата тази верига по въпроса, ние стигаме до един отказ, който не е ясно на базата на каква експертиза и на базата на какви критерии е даден. Ето един въпрос, на който все още търсим отговор. Естествено, няма как да поискаме обяснение от Президентската институция. Знаете, че тя по Конституция има правото да не ни дава тези отговори, но това е въпрос, който стои в бъдещето.
Проблемите до голяма степен са свързани с липсата на кадрови ресурс. Може би тези от хората или поне членовете на Комисията, които така или иначе сме били принудени да се поинтересуваме от цялата процедура по издаване на българско гражданство, вече са съвсем наясно, че когато има няколко хиляди или десетки хиляди молби за българско гражданство и постъпили документи, няма как, която и да е институция в сроковете, които указва Законът, да изпълни тази процедура.
Не знам колко са в момента, сигурно са 15 – 20 хиляди, които стоят. Няма институция, която да може да обработи такъв голям масив от документи. Затова и едно от важните неща, които трябва да се случат в бъдеще, е преструктуриране на съответните звена, които отговарят за тази процедура, и подсилване на кадровия потенциал на съответните звена. Това мисля, че беше и част от констатациите, или от мотивите поне, които са включени в Законопроекта, с който излезе Комисията в резултат на своята работа.
Много често в медиите и в обществото се бъркат понятията – гражданство по български произход и така нареченото инвестиционно гражданство. Дори за мен лично е необяснимо, че компетентни органи споменават, давам конкретен цитат „…11 лица, получили българско гражданство, които са извършили престъпления в Европейския съюз“. И това всъщност е един от основните мотиви в работата, която върви, или по забележките, които имаме от Европейския съюз, че е възможно да бъде пробита системата на Европейския съюз от хора, които са от трети страни и могат да извършат престъпления. Само че не се отчита, че тези хора, първо, установени са девет такива случаи – поне така останах с впечатление от това, което беше изложено от длъжностните лица, нито едно от тези лица не е получило българско гражданство по етнически произход, всичките са по инвестиционно гражданство. Отгоре на всичко те са извършили престъпление, след като са получили българското гражданство. Никой не може да предположи, че гражданин, роден в България или в друга страна, от какъвто и да е произход, който е придобил българско гражданство, кога и в какъв момент ще реши да извърши някакво престъпление, тоест некоректно беше поднесена тази информация.
Има един цитат, който е направен, ако не се лъжа, от Министерството на правосъдието, където се казва, че България е посочена като единствената страна, която не изисква владеене на български език при процедура на придобиване на българско гражданство. В случая сравнението обаче засяга само получаването на гражданство по натурализация на лица от чужд етнически произход. Вие знаете, че всяка държава натурализира някакви хора – било заради инвестиции, било заради принос към обществото, към науката и така нататък, които не са от съответния етнически произход. Така е в Европейския съюз. Само че във всички страни в Европейския съюз, включително в Германия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша и така нататък, има специално законодателство, свързано с хората, които са със съответния етнически произход. Това е записано и в Конституцията на Република България, където се казва, че лица от български етнически произход – изискванията за тях са по облекчена процедура. Както казах, такава е и практиката във всички европейски страни.
Сега да отидем на законодателните мерки. Смятам, че наистина има детайли от работата на институциите, които са свързани с придобиване на българско гражданство, които трябва да бъдат променени. Определено мисля, че констатациите на компетентните органи, и на Прокуратурата в случая – в тяхно изказване беше споменато това, самото законодателство предполага и създава условия за вземане на решения от едно и също лице. Затова и неслучайно ние ще предложим в Законопроекта, който ще бъде гледан по-късно, поне що се касае до Държавната агенция за българите в чужбина, тези решения да не се вземат еднолично, а да се вземат от колективен орган, в който ще бъдат включени, както казах и преди малко – хора компетентни, историци, лингвисти, етнолози и така нататък, които много добре познават историята, познават съответните региони и ситуацията с българските малцинства в близки и по-далечни държави.
Трябва неминуемо да се увеличи кадровият потенциал, това го казах вече. Няма как да се справят институциите по този начин, по който се работи до момента. Да, констатира се, че не се спазват сроковете, но никой от нас, който и да застане начело на Държавната агенция за българите в чужбина, да речем, няма как да се справи с тази процедура. Естествено, има примери от недалечното минало, когато се работеше много добре и когато работата беше съсредоточена в много по-скоростно и много по-бързо обработване на документите, но това все пак е въпрос на лични качества, на лична воля и на добра организация на работата. Затова и трябва да похвалим тези хора, които са работили там по това време.
В заключение, уважаеми колеги, нека да не компрометираме идеята, че всеки един, който е роден като българин, независимо къде живее, независимо дали е в границите на днешната Република България, независимо дали е в Република Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, където и въобще да има българи по света, трябва да получава и да има правото не да придобива, а да възвръща своето българско гражданство, защото това са наши сънародници, наши братя и сестри, които с нищо не са по-различни и не са по-малко българи от нас. Дори мога смело да твърдя, че в резултат на десетилетни битки и усилия за запазване на българския характер, на българския език, на българската култура у тези хора, те са формирали много по-голямо българско самосъзнание – по-добре развито, и по-силно българско чувство от нашите съвременни сънародници, които живеят тук, където сме ние.
Нека тези скандали, тези опити за медийни кампании и за компрометиране на идеята да не повлияят на нас, народните представители. Трябва да знаем, че България е там, където има дори и само един българин, и ние сме длъжни да се грижим за нашите сънародници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Богданов.
Изказвания?
Реплика ли? Добре.
Имате думата за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля да удължите времето на групата.
Уважаеми, господин Богданов, Вие правилно засегнахте, но не доразвихте във Вашето изказване същността на тази процедура по придобиване на българско гражданство, а именно това е един сложен фактически състав, който започва пред Държавната агенция за българите в чужбина, но той продължава. Продължава през Министерството на правосъдието и завършва с финален акт от вицепрезидента на Републиката – към момента правомощието на президента, но всъщност практически е дадено, предоставено е на вицепрезидента, както е посочено в Конституцията.
Така че, каквито и да са твърденията за престъпни схеми, каквито и схеми да има, те не могат да се осъществят и няма как да се осъществят без участието на финалния орган в тази процедура, в този сложен фактически състав, в случая вицепрезидента на Републиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Друга реплика?
Господин Богданов?
Продължаваме с изказванията.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Аз ще бъда много кратък. Така както работеше Комисията – много към темата за Доклада на Комисията, без да си позволяваме от тази трибуна да правим някакви политически заигравки с тази тема, защото Комисията всъщност показа, че когато се касае за толкова важен за нацията проблем, за държавата ни проблем, ние можем да работим – да работим нормално, в разбирателство, с изясняване на всички факти, събиране на всички хора, които имат отношение към проблема – изслушването им, и всеки като представител на своята политическа сила, но и като български депутат и български гражданин, отговорно да подпише и да каже това, което мисли.
Тази Комисия, прави са колегите, които говориха преди мен, установи и показа на хора, които не са в материята, че всъщност проблемът с българското гражданство е много широк, много сериозен и много важен. Комисията в Доклада и в своята работа показа, че когато го правим с мисълта за държавата България и за хората, желаещи да са българи, ние можем да го правим, без да се заиграваме с политики, без да се заиграваме с общи приказки от това – този казал и оня рекъл. Да, има проблеми в процедурите, да, има проблеми с посланията, които се пускат към хората, към институциите, понякога дори към Европа. Аз само ще кажа, без да задълбавам, че ние го установихме и в Комисията. Тези, които са в материята, много добре знаят, че проблемът с придобиването на гражданства е и конкурентен проблем, и то много сериозен конкурентен проблем. Когато някой напише нещо изсмукано от пръстите му или диктувано от други някакви мотиви, веднага ще се намерят в цял свят – не само в Европа, хора, които да го мултиплицират и използват в своя полза.
Колеги, моментът, в който се намираме, икономическата криза, за която толкова говорим, която е обхванала света, абсолютно съм убеден, че ще се отрази в тази сфера и в направлението кой, как и по колко ясни, точни и правилни процедури дава гражданство. Можем да си говорим с примери – и за Полша, и за други държави, и за Малта, но въпросът е, че ние в Комисията показахме, че всички събрани заедно, без политиканстване, можем да решаваме проблеми. Това е нещото, което исках да споделя с Вас от работата в тази комисия. Благодаря Ви и нека да сме отговорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Реплики?
Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Абе, господин Манев, каква криза и какво общо с проблема, със скандала?! Каква ти Полша, каква ти Малта?! Тук става въпрос за корупционен скандал, който е мегаскандал, който е страшен скандал. И каква е тази гордост – колко добре сте си свършили работата в Комисията?! Тоест добре сте си свършили работата в Комисията, защото сте замазали и замели всички общо, цялата Комисия, проблема под килима и сте отървали управляващите от това да отговарят.
Какво е всичко това, което говорите? Каква е тази гордост, след като има налице години наред по най-циничния начин събиране на пари и вкарването им в една партийна каса на управляваща партия? Обществото от работата на Вашата комисия искаше тук и сега да дадете ясни отговори за виновните за това, което се случва, без значение кои са те. Това беше Вашата задача, това трябваше да направите. И всичко друго – онова, което сте направили, е потушаването на това, което тресеше обществото сума ти време.
Вярно е, неслучайно сега вкарвате проблема по време на кризата на коронавируса, който измете автоматично, който спаси други отговорни, други уличени, който потуши и други скандали.
Коронавирусът – по времето, когато като че ли съвсем услужливо за управляващите всичко стана без значение, всичко се забрави и като че ли оттук нататък нещата вече ще започнат отново, ето това е проблемът, господин Манев. Не сте си свършили работата, а просто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете вече, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …Докладът, с който сте излезли, е услужлив и той беше мечтание за тези, които са отговорните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Няма да Ви отговоря конкретно. Нали разбирате защо? Защото цялото ми изказване беше заради това, което Вие наговорихте сега тук, като реплика.
Не може, когато говорим за българи, за българско гражданство, за даване на паспорт на хората, които искат, имат самосъзнанието, желаят да бъдат българи, ние да си мерим патриотизма. Как си го представя тук всеки, който ни слуша – хора, които казват: „Ние сме патриоти и няма да давате българско гражданство, защото там нещо е окепазено?!“
Къде е това всеобхватното? Българското гражданство не се състои само в работата на една агенция там. Изобщо даже не е там заровена и ако има проблеми с процедурите, които сме ги посочили, и това, което е направила Комисията, тия проблеми най-малко са там, а най-малко аз или някой от членовете на тази комисия се е занимавал с това да замита или да прави каквото си има там.
Няма как да приема такива обвинения и само затова Ви отговарям, защото тези обвинения не са към мен, а към цялата група депутати, които бяха вътре и които разбират за какво става дума. Разбират, че има три различни процедури за едно и също нещо, че три институции могат да искат едни и същи документи и да ги връщат, когато си искат. Ето за това става въпрос, когато говорим за българско гражданство! Не става въпрос за това, че имате някакви партийни, политически там търкания с някои бивши Ваши колеги – това са си Ваши неща. Те не трябва да се отразяват на политиката на България по отношение на българското гражданство! Ето затова апелирах в изказването си, само че Вие решихте да ме провокирате да го довърша така в по-пряк текст. Добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Изказване – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Мисля, че с Доклада на тази комисия, ако сме честни, трябва да си признаем, че извършихме една голяма грешка. Защото грешката е следната: съставяне на Комисия по повод на медийни публикации. Тази комисия работеше успоредно с работата на прокуратурата и съвсем естествено нямаше какво повече да направи, освен да се опита максимално обективно и аналитично да обобщи известните данни, да потърси какви са пропуските в досегашната система за предоставяне на българско гражданство.
В това отношение аз поздравявам колегите, че са си свършили професионално работата, но според мен е крайно време Народното събрание да спре да работи по медийни публикации. Мисля, че ако имаше един малък пропуск в тази комисия, тя трябваше да каже няколко думи – доколко те са основателни, за да си направим всички ние извода трябва ли да продължаваме по този погрешен начин да създаваме комисия, да гасим огъня с туба бензин, най-образно казано, и в някои следващи такива случаи.
Защото, ако трябва да Ви припомня, всичко започна от една зрелищна акция на прокуратурата, след което медиите влязоха в ролята на съдебни заседатели – определиха кои са виновните. Оттам нататък започна едно политическо и медийно използване на темата и как по най-дребнав, унизителен начин да се разкъсат, да се саморазправят с хората, които бяха посочени за виновници – грозната сцена на птицефермата с бели пилета, на които някой е сложил червена точка с боя на главата на едно от пилетата и всички го изкълвават.
Понеже няма много време. До момента – повече от година и половина откакто е арестуван Петър Харалампиев, върху който бяха хвърлени всички обвинения, все още няма никакви публични обвинения. Този човек осем месеца лежа в ареста, без каквито и да било доказателства. Към момента няма нищо предявено или публично оповестено, нито е осъден, нито има – от моя гледна точка и като човек, който следи този въпрос отблизо, каквито и да било основателни доказателства и затова е цялото мотане и бавене.
С тази комисия до известна степен съвсем неколегиално ние подкрепихме тези медийни публикации – косвено ги подкрепихме. Истината е съвсем друга! Има пропуски в работата на Агенцията за българите в чужбина, има пропуски в цялата система за издаване на българско гражданство, но в резултат на тази непремерена, бих казал зрелищна, с друга насоченост акция на прокуратурата – другата насоченост беше да имаме добър мониторен доклад от Европейската комисия и това беше причината да има хванато политическо лице.
В крайна сметка ние фактически съсипахме този човек, а може да се окаже, че и другите – също…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов, времето свърши!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Привършвам, привършвам.
И това според мен е петно върху българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Кратка реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Наистина една кратка реплика, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Симеонов, понеже заговорихте за непремерените изказвания, непремерените думи и непремерените действия на различни институции, аз искам да обърна внимание, че това с непремерените думи важи основно и за тази трибуна.
Винаги съм се учудвал от лекотата, с която оттук някой обвинява някое лице или оправдава някое лице. Аз също имам лично мнение за това, което се случва. Не един и двама са хората, които са в ситуацията, която описахте, и това е сериозен дебат по отношение на начина, по който функционират нашата съдебна система и институции.
Но много Ви моля: когато вземате думата – и Вие, и други колеги от всички парламентарни групи, да си мерим внимателно приказките. Защото, когато тук хвърляте думи от сорта на „този беше прибран за онзи мониторингов доклад“ или нещо такова, тези неща имат огромно значение и последствия. Съгласявам се с Вас за непремерените действия, съгласявам се с Вас за често излишната публичност, особено когато става дума за арест или нещо такова, защото политическият опонент е едно нещо, обвиненият е нещо друго. Единият може да бъде критикуван, другият има права и ние трябва най-накрая да разберем коя институция какво прави.
След малко, когато взема отношение – ако ми позволите, господин Председател, по съществото на Доклада, ще се опитам да обясня какво той направи, какво не можа да направи, какво би могъл да направи. Но нека всеки един от нас започне да мери думите и действията си, защото не един и двама човека пострадаха от думи и действия и те може да са хора, които иначе не харесваме въобще и дори презираме в политическия факт, но един човек, загубил правата си – всички губим правата си. Това важи между другото и за гражданството, ще взема отношение по-късно.
Така че – да, непремерените думи и действия са нещо погрешно, но мерете и Вие Вашите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други реплики?
Дуплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Зарков, аз не можах да разбера кое точно беше непремерено в моето изказване, а като направите основно изказване, с едно изречение може да ми кажете къде е. Естествено, че аз съм силно емоционално ангажиран, защото – за информация на всички Вас, когато встъпих в длъжността вицепремиер – по Ваша воля, имаше необработени 19 хиляди заявления за гражданство. Ситуацията беше патова.
В резултат на действията, които аз предприех с кабинета ми, с Агенцията за българите в чужбина и с вицепрезидентката, този брой беше намален с около четири хиляди. След което – за Ваша информация, в резултат на всички тези медийни публикации на тази непремерена акция и на нашето решение, трябва да Ви кажа, че Агенцията за българите в чужбина е в пълна парализа. Нищо не се гледа, нищо не е предвидено, броят на заявленията расте, почти няма подписани заявления за българско гражданство и се стигна до парадокс – син на човек, който е с доказано българско гражданство – дядо му е генерал от Българската армия, баба му е посрещнала Цар Борис в центъра на Битоля с хляб и сол и така нататък, всичко това е документирано, му се отказва българско гражданство. Дотам се стигна в момента, всичко е парализирано!
Същото се отнася и за Съвета за гражданство към Министерството на правосъдието. Ето това е резултатът. Затова може би съм малко по-емоционален, но аз мисля, че ние също, за съжаление, допринесохме за тази парализа – като Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Изказване – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с това, че не беше грешно тази комисия да бъде създадена. Друг е въпросът какви са били очакванията към нея и дали тя въобще е могла да ги удовлетвори. Самото заглавие на Комисията беше написано наистина вестникарски. Тук преждеговорившият е прав – скандалната, подкупна схема за придобиване на българско гражданство, но това имаше и своите оправдания.
Обвиненията и скандалът действително са много сериозни, защото гражданството, уважаеми дами и господа, не е нищо повече – нито по-малко, от юридическата, формалната връзка на всеки българин с неговата държава. То прави така, че ние всички сме част от едно политическо цяло, и този, който си позволява да го продава, намалява правата на всички други български граждани. Той предава идеята, че ние сме нещо общо – нещо, което е различно от другите държави, че имаме специфични права, които употребяваме тук, за да се самоуправляваме и да бъдем демократична държава, и да защитаваме собствения си интерес.
Когато нещо такова излезе в чужди или в български медии и придобие публичност, това е тежък удар върху имиджа на нашата държавност – то допринася за онова все още неизтрито петно за България като някаква държава, където всичко е възможно и където нещата се управляват извън правилата. Така че Народното събрание не можеше и не биваше да остане встрани от този ажиотаж, още повече че, естествено, започваше да придобива размери на вътрешни боричкания в политическия ни живот. Затова и правилно Събранието постави въпроса.
Тази комисия успя да направи две неща. Първо, идентифицира два законови проблема, но не само. Тя заяви много ясно след изслушване на главните прокурори – заместник-главния, който после стана главен, че има сериозни данни за корупционна схема при осъществяване на процедурите по получаване на българско гражданство от чужди граждани и това е записано на страница 20 в Доклада, тоест всички тези медийни публикации. Според нашата прокуратура това подлежи на доказване в съда, разбира се. Има такива данни и това беше казано тук в Народното събрание, и това има своето значение.
Комисията успя да установи къде са и възможните корупционни пробиви в законодателството. Те са най-общо казано на две места.
Eдното е при издаването на гражданство по произход и е свързано с един документ „Удостоверение по произход“, който е много важен, ключово важен за самата процедура, а в същото време не е регламентиран достатъчно ясно – нито как се издава първоначално, нито на какви основания. Това е единият въпрос.
Другият е за така нареченото инвестиционно гражданство или гражданство, което е дадено заради някаква инвестиция. Тук се констатира също, че една идея, която е да се привличат капитали чрез гражданство, е била с години наред опорочавана, защото тези инвестиции, които са давали възможност за придобиването на българско гражданство, не са били такива, които създават работни места, добавена стойност или нещо допринасят за нашата държава, а формални депозирания на средства, купуване на държавни ценни книжа и други. Предполагам, че органите имат и доста сериозна информация, поне така стана ясно, затова че има хора, които са се специализирали по този бизнес. При всички случаи обаче става дума за формална инвестиция, която дава съвсем реално гражданство, и тук трябва сериозна регламентация.
Тоест Комисията, и всъщност това е причината да подкрепим Доклада, успя, първо, да установи извън медийния ажиотаж, че действително според българската прокуратура има сериозни данни за злоупотреба и, второ, да идентифицира два законови проблема, които правят възможни подобни злоупотреби.
Какво не успя да направи Комисията и въобще не ѝ е било за цел и не би трябвало да може? След като са установени такива данни и ако евентуално последват осъдителни присъди, този доклад и тази комисия в никакъв случай не свалят политическата отговорност от хората, които са на власт и носят отговорност за начина, по който оперират тези органи. Наказателната отговорност, естествено, беше извън обхвата на тази комисия – ще видим как ще се развие, но въпросът за политическата отговорност съвсем не е свален с този доклад и подкрепата за този доклад съвсем не значи индулгенция за евентуално търсене на политическа отговорност при доказване на различните обвинения. Освен това сама по себе си Комисията не даде законодателните решения на констатираните законови проблеми, тя даде писти и насоки. Това е едно добро основание за работа.
Между другото, хубаво би било всеки един законопроект, който разглеждаме тук, да бъде предшестван от задълбочена работа – не често, доста рядко е така, но тя не предлага самите решения. Тя завършва с това, че ще бъде представен законопроект, който ще бъде разгледан от различните парламентарни групи, вследствие на което всички парламентарни групи без БСП, доколкото разбирам чрез свои представители, са внесли този законопроект и той тепърва ще бъде разглеждан. И там ще трябва да оценяваме наистина, но запетая по запетая този път, за да не стигнем пак до такива неприятни публикации и скандали, какво трябва, какво не трябва да се прави.
Още повече че, както правилно е отбелязано в Доклада, Европейската комисия е взела отношение по тези въпроси. Тя взе допълнително отношение между написването на този доклад и днес, тъй като през месец април, доколкото знам, Европейската комисия е изпратила нарочни писма до отделни държави, в това число и до България. В този ред на мисли работата предстои, но това, което успяхме да направим, е, че сега всички знаят за какво става дума и никой няма да има извинение утре, че не е разбрал.
Затова ние ще подкрепим този доклад. Той изпълни своята цел, доколкото можеше да я изпълни, но работата съвсем не приключва с него и законодателството, свързано с предоставянето на българско гражданство, тепърва заслужава изключително внимание. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики? Няма.
Тридесет минути прекъсваме работа и продължаваме със следващите изказвания.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме с изказванията.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също ще кажа, че работата на Комисията беше спокойна и конструктивна и имаше за цел действително да вникне в структурния проблем по отношение на даването на българско гражданство. Този проблем има два аспекта. Единият е за граждани, които нямат български етнически произход и които получават гражданство по различен ред, и българи с български етнически произход, които кандидатстват за българско гражданство на тази база.
По отношение на така наречените чужденци. И компетентните органи докладваха за около 16 – 17 проблемни случая. На огромна част от тях гражданствата са отнети след извършвано престъпление и според мен в никакъв случай тази ситуация не е по-тежка, отколкото в други европейски държави. Така че трябва да си кажем, че може би медийните публикации по темата бяха малко по-хиперболизирани, отколкото реалната ситуация. Там имаме предложения – според мен съвсем разумни и съвсем коректни, които тепърва предстои да гледаме и в парламента.
По втория казус – с етническите българи, там всъщност са големите проблеми. Беше очертан един основен структурен проблем, който генерира корупция, защото, без да имаме доказателства, трябва да си кажем, че в тази система би могло да има корупция. Просто има такива гнезда в нея, че те предизвикват към корупционни практики. Най-важното в това отношение е струпването на много хора на едно място. Тесен вход за влизане в процедура – не за даване на гражданство, а за да влезеш в процедурата е много стеснен входът и на този вход, разбира се, се появяват и корупционните практики – и тук не говоря за конкретни хора, дали е един или друг, в бъдеще, ако това не се промени, ще бъде проблем, защото то е логично. Когато ти е стеснен входът, оттам нататък начинът, по който да минеш по-бързо и да влезеш в процедурата, за да могат компетентните институции да разгледат твоите документи, е или да подкупиш някого, или да използваш някакви връзки, или да минеш през страничен вход – и всички тези варианти са корупция. Надявам се, по някакъв начин това да бъде подобрено.
Имаме, и ще използвам тази трибуна да кажа, един политически въпрос, който засяга нашата държава, още повече в контекста и на последните напрежения с Македония, откъдето всъщност е и най-голямата част от тези българи, защото така се декларират хората, които кандидатстват за българско гражданство, тези българи, които желаят да получат българско гражданство.
Много е сложен този въпрос, защото българската държава, ако щете и през позиция и на Народното събрание, която беше приета с пълно единодушие, твърди, че в Македония живеят българи. Разбира се, не само българи, живеят и други етноси, но живеят и българи. Ние в нашите институции, веднъж уважаваме това право на самоопределение на тези хора, но втори път ги принуждаваме да го докажат, при това по един много труден начин и само по себе си това също създава корупция. Защото критериите, по които тези хора доказват своя български произход, са по-скоро субективни, отколкото обективни.
Проблемът е следният. В Македония – по време на Югославия, са унищожени огромна част от българските архиви и голяма част от тези хора, които кандидатстват за българско гражданство днес, не са в състояние да докажат, че дядо им е бил българин. Ние обаче твърдим, и то като държавна политика, че до 1945 г. в определени населени места славяноезичното население е българско, и се поставяме пред парадокс дали да следваме закона, или да следваме нашата държавна политика и според мен ние трябва да помислим много внимателно. Пак повтарям, това е много сложен въпрос, той засяга и междудържавни отношения, но трябва да помислим много внимателно как да синхронизираме нашата държавна политика, която, още веднъж ще повторя, е единодушно подкрепена и от този парламент, а според мен и от предишния, и в следващия ще бъде подкрепена, да я синхронизираме със Закона.
Защото в никакъв случай не бива да допускаме хора с българско самосъзнание, с български етнически произход да биват определяни от българската държава и от българските държавни институции като не-българи. И тук е въпросът, аз съм го задавал и на служители на Министерството на правосъдието, които са гостували в другата комисия – за българите в чужбина, ако те не са българи, какви са? – и няма отговор на този въпрос. Защото, дори и тези хора, които изпълняват закона, или поне се опитват да го правят, не могат да си позволят да кажат какъв е другият етнос, ако тези хора не са българи и са от Македония и кандидатстват за българско гражданство.
Ще завърша с това, че, на първо място, радвам се, че тази комисия наистина работеше спокойно и постигна според мен добър резултат. Тя имаше потенциал, когато беше създадена, да се превърне в един терен за евтини обвинения, за размиване на случая и така нататък, възползване от някаква медийна ситуация, но това не се случи и това е заслуга на всички, които участвахме в нея. Защото наистина бяхме водени от желанието, колкото ни позволяват силите, да направим така, че нещата оттук нататък поне да бъдат подобрени, със сигурност няма да бъдат решени изцяло. Това е динамичен процес, това е нещо, с което днес може да поправиш определен проблем, той утре да излезе от друго място, но се надявам в този дух да продължи и евентуалното приемане и на законодателство, което и ние сме предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Биков.
Има ли реплики?
Изказвания?
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам не точно да обобщя, но все пак дебатът също беше много полезен и беше наистина в тона на работата и на резултатите, които постигна Комисията.
Първо, да отговоря на някои от по-горещите въпроси. Комисията възникна по повод на медийни публикации – обвинения в Европа от европейски журналисти и от български, че има скандална корупция в системата за даване на българско гражданство, че е пробита европейската система за даване на гражданство, и то по много линии – и по инвестиционна, и по линия на произход. Течеше и досъдебно производство.
В този случай ние бяхме изправени пред редица опасности като Комисия. Първата опасност – да повторим функциите на съдебната власт, като се опитаме да търсим вина и така нататък, и така нататък. Втората опасност – да ни се изплъзне моментът, че България е дискредитирана, независимо от това кой го е направил, основателно или не.
Искам да отговоря веднага на обвиненията, че Комисията не е свършила работа по отношение на това дали част от тези публикации са верни или не. Ние това не можем да кажем, но в т. 1 от заключенията на Комисията казваме, че има данни за корупция, и цитираме главния прокурор, цитираме заместник-главния прокурор Гешев тогава, цитираме председателя на ДАНС. Само че ако има нещо извършено, то е от длъжностни лица, не е извършено от политически партии – искам много ясно да го кажа от тази трибуна! Политическите партии не са длъжностни лица. Тези, които са го извършили, оттам нататък всеки може да си прави връзки, изводи и така нататък, но когато това е доказано.
Ние констатирахме какво е направила съдебната власт – изслушахме, записахме го коректно в изводите от Доклада и се концентрирахме върху това, че, на първо място, трябва да се подобри функционирането на тази система – законодателно, разбира се, и с препоръки към изпълнителната власт, функционирането на органите на изпълнителната власт, комисиите и така нататък, да бъде подобрен капацитетът им, да бъдат разграничени отделни функции, отделни процедури и така нататък, и така нататък.
По отношение на законодателството. Изключително тежки упреци търпим от Европейската комисия, преди това от Доклада на Европейския парламент по отношение на тази част от законодателството, която касае инвестиционното гражданство. Мисля, че ние направихме много обстойно обследване как стоят нещата в другите държави – членки на Европейския съюз, и тук мои колеги – членове на Комисията, много ясно заявиха, че става въпрос за конкуренция в тази област. Колеги, това е битка за инвестиции! Инвестиционното гражданство е част от битката за инвестиции. Няма какво да си затваряме очите. И препоръките, които ни дават да приключим с инвестиционното гражданство, не са добре за инвестиционния климат в България.
В началото, когато излязоха тези препоръки, имаше много гласове, включително и от изпълнителната, и от съдебната власт, да приключим с този процес – да нямаме емигрантска инвестиционна програма. Да, но това не е добре за българската икономика, затова ние не се подведохме. Изучихме много внимателно какво правят другите страни и се оказа, че те се вслушват в препоръките на Европейската комисия, подобряват си законодателството и продължават. Знаете ли колко големи са тези инвестиции? Те са от порядъка на няколко милиарда годишно и в Кипър, и в Гърция, и в Испания. И те са основно в сектора на строителството, на имотите. Това е сектор, който е индикатор за растежа или за рецесията.
За нас е особено важно този сектор да бъде поддържан, той е основен сектор във всяка икономика. Така че ние ще продължим да бъдем конкурентни на този пазар, предлагайки обаче законодателство, в което има реални инвестиции в реалния финансов сектор, реален контролен орган, който да следи не само как се правят инвестициите, но и времето, за което те трябва да бъдат поддържани, за да се получава и постоянното пребиваване, и българското гражданство. В това отношение Законопроектът, който изготвихме и подписахме заедно, абсолютно отговаря на тези условия и подобрява, всъщност отговаря на препоръките на Европейската комисия. Ние категорично ще затворим този проблем с Европейската комисия, като приемем Проектозакон, разбира се, с всички други предложения, които вероятно ще възникнат. Моят апел към ръководството на Народното събрание и към мнозинството е още тази седмица за следваща да придвижим Законопроекта по комисии и да започнем да го приемаме, за да отговорим. Тук колеги казаха, че през месец април имаме пак бележка по тази тема, така че ние трябва да затворим темата сега. Имаме тази възможност, имаме изготвени законопроекти, доклади. Трябва да го направим сега, за да няма никакви неясноти.
С оглед създалата се обстановка в света искам да Ви кажа, и то не като мое мнение, а като мнение на инвестиционните среди в България и извън, че натискът за инвестиционни гражданства към страните от Европейския съюз ще се усилва предвид епидемиологичните обстановки в Изтока. Много богати хора там ще искат да правят реални инвестиции в нашите страни, защото условията на живот, на работа и така нататък са по-добри тук. Тук не говорим за миграция от онзи тип, от който всички се страхуваме, тук говорим за сериозни неща – за инвестиции от голям мащаб, и така нататък.
Смятам, че с колегите свършихме добра работа, която трябва да дозавършим в Събранието, първо, приемайки Доклада и, второ, като придвижим законопроектите, които са внесени, и ги приемем, за да дадем отговор на всички критики.
Впрочем с това да завърша: една от критиките беше, че сме дали българско гражданство на хора, които имат присъди. Цитираха се едни цифри – 100, 200 и така нататък. Оказа се, по данни на МВР и на ДАНС, че всичко на всичко това са 9 човека и, както казаха колегите, ние сме го отразили в Доклада – те са извършили престъпления, след като са получили българско гражданство, тоест към момента на получаване на постоянно пребиваване или българско гражданство не е имало данни за такива. Законодателството обаче трябва да се подобри, органите в изпълнителната власт трябва да функционират по друг начин. Това е изключително важен въпрос, за да може да функционира тази система на нивото на изискванията, първо, като членове на Европейския съюз, и второ, като български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с Доклада на Временната комисия, без да съм бил член на нея, мога да заявя следното. За мен Докладът е изпълнил основните си задачи в първата част, която е да се изяснят фактите и обстоятелствата по изнесените данни в български и европейски медии във връзка с българското гражданство и процедурата по него.
И преждеговорившият – господин Цонев, спомена по-важната част, по която Комисията излезе със становище и се породи тази законодателна инициатива – как да функционира, може би двете най-важни направления за придобиване на българско гражданство –по самосъзнание, по наследствена линия и така нататък.
Другото, което той спомена, и аз искам да го подкрепя, е за инвестиционното гражданство – придобиването и процедурата, при ясни правила, при ясни инвестиции, при които законовата процедура да бъде в защита на интереса на българските граждани и бизнес, и на българската държава, да се запази тази възможност. Естествено, България не трябва да изостава в съревнованието, за което се говори преди малко, с други европейски държави. България трябва да търси такива инвестиции, трябва да защитава тези инвестиции да бъдат правени по регламентиран, установен, прозрачен начин. Мисля, че тук не трябва да отстъпваме и скоростта да не става за сметка на качеството в законодателството. Всички ние и комисиите, ангажирани по тези предложения, да заработим, защото това е в интерес и на българските граждани, и на бизнеса, и на българската държава. Не трябва да оставяме това на заден план и, както се казва, желязото трябва да се кове, докато е горещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам заявки за други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта на решение по Доклада за дейността на Временната комисия, който в цялост беше представен от господин Йордан Цонев.
Гласували 138 народни представители: за 134, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Люртова.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-16, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 21 февруари 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 5 март 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-16, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 21 февруари 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: госпожа Славея Стоянова – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Силвия Димитрова – директор в дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването”.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Ивелина Василева.
Внесеният законопроект има за цел да информира обществото за всички дейности, свързани с отпадъците, и да осигури пълна прозрачност на информацията за издадените нотификации за превоз на отпадъци от, за и през България. В националното законодателство е заложена необходимостта от поддържането на такъв регистър, но думата „публичен“ липсва. Това не би следвало да означава, че не може да бъде достояние на обществеността, но тъй като има разнопосочни виждания по този въпрос, Законопроектът изисква изрично да се заложи в законодателството регистърът да бъде публичен и да бъде наличен на страницата на компетентния орган по околна среда. Предложението включва и детайлно съдържанието на съответния регистър. Освен това, във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, се предлагат изисквания към министъра на околната среда и водите в рамките на 6 месеца да въведе критерии, определящи какво е „опитна инсталация за изследователски, развойни и изпитвателни цели“ във връзка с подобряване процеса на изгаряне. По този начин биха могли да се отстранят случаите, при които само с едно съгласувателно писмо се дава разрешение на ТЕЦ-ове да изгарят отпадъци в големи обеми, без да е ясно дали инсталацията отговаря на разбирането за изпитвателна такава. Последното предложение е свързано с въвеждането на определение за понятието „възстановен продукт“, с което ще се намали замърсяването при използването на отпадъци с метален произход с код R4 в преработвателни предприятия. По този начин ще има ясно разграничение между понятията „отпадък“ и „възстановен продукт“.
Госпожа Василева отбеляза, че по този законопроект има становище на Министерството на околната среда и водите.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Манол Генов, Красимир Богданов и Явор Божанков. Господин Генов изрази подкрепа към Законопроекта от името на Парламентарната група на БСП, тъй като предложенията изцяло съвпадат с тяхното виждане за контрола и организацията на отпадъците. Господин Богданов също заяви, че Парламентарната група на „Обединени патриоти“ подкрепя Законопроекта. Накрая и господин Божанков изрази подкрепата си, тъй като Законопроектът отговаря на очакванията на заинтересованите страни, давайки прозрачност и шанс за по-бърза и конкретна информация за отпадъците. Предложенията на настоящия Законопроект, заедно с внесения от БСП Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, ще изсветлят максимално сектора.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-16, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 21 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И втория Доклад.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
Докладът отново е на Комисията по околната среда и водите, но за другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-14, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители на 19 февруари 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 5 март 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-14, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители на 19 февруари 2020 г.
От Министерството на околната среда и водите На заседанието присъстваха: госпожа Славея Стоянова – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Силвия Димитрова – директор в дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народните представители Манол Генов и Явор Божанков.
Законопроектът цели уеднаквяване на правния режим за дейностите с всички видове отпадъци, намаляване на сивия сектор в бранша, както и повишаване на контрола и проследяването на потоците отпадъци. Предложени са 3 основни промени: да се въведат банкови гаранции за всички лица, извършващи дейности с отпадъци, независимо от техния вид; да се въведе 24-часово видеонаблюдение на всички площадки, на които се извършват дейности с отпадъци; да се премахне облагането с окончателен данък, удържан при източника, върху доходите от продажба или замяна на отпадъци. Последното е предложено, тъй като във времето се е доказало, че събираният 10-процентен данък рязко намалява, което е свързано с нарастващ сив сектор, защото някои фирми отчитат даден отпадък като вид, който няма такъв данък. Така е трудно да се отчитат потоците отпадъци. Тук основният аргумент е кръговата икономика, при която генераторът на отпадък не трябва да бъде облаган с данъци и такси, за да се стимулира рециклирането.
Госпожа Ивелина Василева отбеляза, че становища са получени от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Младен Шишков и Красимир Богданов, както и госпожа Славея Стоянова, която представи становището на Министерството на околната среда и водите. То показва принципната подкрепа за предложенията, свързани с въвеждането на банкови гаранции, както и съгласието на Министерството, че по този начин ще се реши до голяма степен проблемът с незаконните превози на отпадъци. Тя отбеляза, че нямат никакви възражения и че могат да допринесат за подобряване на текстовете, в случай че се сформира работна група.
Господин Шишков изрази подкрепата към Законопроекта от името на Парламентарната група на ГЕРБ, като отбеляза, че забележките на Министерството на финансите ще се имат предвид – например банковите гаранции по отношение на публичните оператори, а именно общини, би следвало да се преосмислят и в тази връзка трябва да се потърси и становището на Националното сдружение на общините в Република България. По отношение на предложението за отпадането на данъка господин Шишков обясни, че съществуват резерви, но това не затваря вратата за коментари и обсъждания. Господин Богданов също изрази подкрепа към Законопроекта от името на Парламентарната група на „Обединени патриоти“ и отбеляза, че той подобно на господин Шишков има резерви към някои от промените, поради което при нужда може да се направят предложения между първо и второ четене.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-14, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители на 19 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димитрова.
Становище на вносител.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изложа мотивите за внесения законопроект за изменение и допълнение към Закона за управление на отпадъците.
Основната цел на Законопроекта, който подготвихме заедно с колегите от парламентарната група на ГЕРБ, е да постигнем пълни гаранции, че обществото е информирано за всички дейности, свързани с управлението на отпадъците, дейности, касаещи оползотворяване и изгаряне на отпадъци, които, както знаете, предизвикаха сериозни притеснения сред гражданите в България.
Законопроектът е в пълен унисон с духа на екологичното законодателство, което цели в максимална степен да осигури открито, прозрачно и насочено към обществеността информиране за състоянието на околната среда, възможност за достъп до информация и участие при вземане на решения от страна на обществеността.
В националното ни законодателство е заложена необходимостта… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: ...от поддържането на редица регистри в публичен формат, за да може компетентните органи и обществото да имат достъп до информацията, свързана с опазването на околната среда.
Тези регистри се публикуват на страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда. Това, което идентифицирахме, е, че в текста на Закона не е изрично указано, че регистърът, свързан с издадените нотификации за превоз на отпадъци от, за и през България, тоест за внос, износ и транзит през България, е публичен. Това е регистърът, който трябва да бъде поддържан във връзка с изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Регламент 1013/2006.
Тъй като някои тълкуват липсата на изрично указване в Закона, че регистърът трябва да е публичен, то той не е наличен на страниците на компетентните институции. Ние не считаме така. Ние считаме, че този регистър трябва да бъде достъпен до всички институции и граждани и поради тази причина ние не само изрично и категорично предлагаме в Закона да бъде вписано, че регистърът трябва да има публичен характер, но също така указваме, че той трябва да съдържа данни: за произхода на отпадъка; за фирмите, които изпращат, получават и превозват отпадъци; за начина, срока и инсталацията, където те ще бъдат третирани, както и за граничния пункт, през който те ще преминават. По този начин ние смятаме, че ще осигурим пълна сигурност и увереност на обществеността, че няма нищо тайно и скрито, че информацията, която е предоставена, съответства на реалното състояние. Разбира се, считаме, че по този начин ще бъдат избегнати и всякакви форми на скриване на информации или нерегламентирани практики.
Също така предлагаме, във връзка с друг наш законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, да се въведе изискване към министъра на околната среда и водите в рамките на срок от 6 месеца да въведе критерии, които определят що е то „опитна инсталация за изследователски, развойни и изпитателни цели“ във връзка с подобряване процеса на изгаряне. Причината за това е липсата на такива критерии и определение за „опитна инсталация“. Смятаме, че с това ще бъдат елиминирани такива случаи, каквито са допускани през последните две години, а именно само с едно съгласувателно писмо да се дава разрешение на ТЕЦ овете да изгарят отпадъци в големи обеми, без да е ясно дали инсталацията отговаря на разбирането за изпитателна такава.
Последният елемент от нашето предложение касае въвеждането на определение за понятието „възстановен продукт“. Понятието влиза в българското законодателство, придружено с ясно определение и е свързано с използването на отпадъци с метален произход в преработвателните предприятия. За нас е важно да има определение, за да не се допуска незаконна употреба на отпадъци от метали в металургичната промишленост, да се предотврати замърсяване на околната среда с вредни вещества и, разбира се, да не се допуска заплаха за здравето на хората.
Въвеждането на дефиниция е изключително важно и в контекста на кръговата икономика, което е сред основните приоритети на Европейския съюз, тъй като ще е налице ясно разграничаване на понятията „отпадък“ и „възстановен продукт“.
В заключение, бих искала да подчертая, че в Комисията по околната среда и водите Законопроектът беше приет единодушно, тъй че се надявам и тук в залата всички да подкрепите предложените промени. По този начин ще постигнем целта, към която вярвам, че всички се стремим, а именно: подобряване на нормативната уредба с цел предотвратяване на замърсяване с вредни вещества и недопускане на каквито и да било рискове за здравето на хората и компонентите на околната среда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Становище на другия вносител.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Виждам, че министърът – господин Димитров, беше тук някъде, но явно не проявява физически интерес да посети залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук е – в залата. В залата е, господин Генов – ето там отзад се намира.
МАНОЛ ГЕНОВ: О, извинявам се. Не го забелязах. Той е много маскиран и затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, заповядайте тук – на местата на Министерския съвет.
МАНОЛ ГЕНОВ: Подготвихме тези предложения за изменение на Закона за управление на отпадъците, изхождайки от практиката, че съществуват законодателни пропуски. Всички бяхме свидетели на нарушения, липса на контрол, който не се упражняваше както трябва от регионалните инспекции по околната среда и води, станахме свидетели на медийни репортажи как прокурори издирват фирми с по два лева уставен капитал, не могат да намерят откъде са отпадъците, какви са, кой код са и затова ние предлагаме въвеждане на банкови гаранции за всички участници в този процес.
Анализът за въвеждане на банкови гаранции, на изкупуването на черни и цветни метали от 2012 г., показва, че сивият сектор се е свил изключително за 6 – 7 години, но свивайки сивия сектор в изкупуването на черни метали, той отива към другите видове отпадъци и въвеждането на банкови гаранции за всички субекти, участващи в този процес – оператори, търговци производители, ще доведе до изсветляване на сектора, до сериозни гаранции за контрол върху него. Освен това една фирма с два лева уставен капитал я глобяваш пет или десет хиляди лева. Започва РИОСВ да я търси, да й връчи наказателно постановление, но тя е неплатежоспособна. По този начин ще се увеличи и събираемостта на наказателните постановления, които са издадени, в случая от компетентните органи.
Другата част от нашето предложение е видеонаблюдението на всички площадки, където се третират, съхраняват и произвеждат отпадъци. Пак еднакъв правен режим за всички, защото това видеонаблюдение съществува на площадките за търговия с черни и цветни метали, съществува и при третирането, съхраняването и депонирането на битови отпадъци, така че правният режим наистина този път, както казваме, аршинът ще е еднакъв за всички.
И третият момент в нашето предложение е отмяна на данъка. В такава обстановка при прогнози, че не се изпълнява бюджетът на държавата поради ред причини и приходите са значително надолу, малко е трудно да се говори по този въпрос. Но анализът показва, че преди шест години от този вид данък са събрани 22 млн. лв. За 2018 г. са събрани малко под 5 милиона – това е 450% падане размера на данъка, който се събира от републиканския бюджет. Това води при стопанските субекти, които се занимават с тази дейност, до допълнително административни, неприсъщи разходи: осчетоводяване, удържане, превеждане.
Искам да подчертая пак, че наистина този данък е незначителен на база на това, което се събира и което се е събирало преди години. Също така такъв данък, който се събира при източника, противоречи на европейското данъчно законодателство.
Тези наши предложения, както чухте от Доклада, бяха подкрепени единодушно от целия състав на Комисията по околната среда и водите. Надявам се така да бъде и в Комисията при второ четене. Ще видим и съответните предложения, които ще постъпят, и Ви призовавам да го подкрепите на второ четене в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Една нормална, обичайна практика в човешкия подход към усвояването на проблемите е на базата на опита, анализа на опита, грешките, които са натрупани – да се върви към развитие, да се върви към прогрес, да се оптимизира средата като цяло. Това е стандартна човешка дейност, която обаче, колеги, ние ако я прилагаме пряко към сферата на околната среда, няма да намерим правилния подход. Или иначе казано, ако не се прояви и политическа, и експертна воля, не да чакаме на базата на проба-грешка да оптимизираме процеса, а да въвеждаме такива подходи, такива методики, такива стратегии, така че да не вредим на околната среда, защото няма нищо по-унищожаващо за околната среда на базата на опита и грешката да ръководим процесите.
Приемете, че и двата законопроекта тук, които са предложени на Вашето внимание, са именно такъв различен подход. За съжаление, покрай проблема с отпадъците и това, което се случи, малко изстрадани в обществен план, но аз призовавам за Вашата воля и съгласие позитивните неща в тези два законопроекта да бъдат подкрепени. Накратко те представляват точно такова усилие да подобрим средата, да изсветлим процесите, имам предвид и предложението на колегите от ГЕРБ, както и нашето предложение.
Така че това са похвални усилия, това са добри усилия и смятам, че на второ четене ние ще можем още по-близо да стигнем до истината, така че да направим един по-добър инструмент. Тези усилия не трябва да спират само с тези предложения, трябва да продължават и занапред. Благодаря на всички.
Наистина в Комисията имахме в голяма степен единомислие, тъй като според мен нещата, които се предлагат – и двата законопроекта са рационални и разумни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шишков, заповядайте за изказване.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги! Епидемичната обстановка не може да отмени проблемите в екологията, така че ние продължаваме да работим с пълна сила в тази материя и доказателство за това са предлаганите закони, които разглеждаме в момента.
Аз бих искал да поздравя най-напред колегите от БСП за първата си законодателна инициатива в сектор „Екология“ от началото на мандата, която инициатива е не само достатъчно добре аргументирана, но тя ще бъде подкрепена и от колегите от ГЕРБ. Такъв ще бъде моят призив към тях, което е индикация, че сектор „Екология“ е надпартиен и че темите, които засягаме, наистина са важни, както казаха колегите преди мен.
Накратко искам да кажа няколко неща по предложението на БСП. Там се развиват три основни хипотези, като по първата, по отношението на видеонаблюдението на площадките, които третират отпадъци, нямаме абсолютни никакви забележки. Нещо повече, в исторически план бих искал да припомня, че през 2012 г. беше приета такава поправка, която регламентираше видеонаблюдение на всички площадки, които оперират с черни и цветни метали. Миналата година ние, по предложение на ГЕРБ, приехме отново още една поправка, която задължи всички оператори на инсталации, които изгарят отпадъци, и всички, които третират битови отпадъци, да бъдат внедрени системи за видеонаблюдение, които да бъдат с 24-часов достъп до общините и до РИОСВ.
Така че в тази линия на поведение ние няма как да не подкрепим това предложение, което на практика затваря целия спектър от дейности, които се занимават с третиране, обработка и търговия на отпадъци, което пък от своя страна ще даде една много по-голяма прозрачност на терен и ще даде още повече инструменти в ръцете на контролните органи.
По отношение на предложението за банковите гаранции, подкрепяме го по принцип с няколко забележки, които са продиктувани от становищата на Министерството на финансите, както и на Националното Сдружение на общините в Република България, които изразяват едно много сериозно опасение по отношение на публичните оператори – в частност общините и не само общините, а и Сдружението на общините. Знаете, че има такива площадки, такива инсталации, такива депа, за които по предложението на колегите от БСП ще трябва да бъдат предоставени банкови гаранции, които пък банкови гаранции в момента ще утежнят техните бюджети, които и в момента са така или иначе в тежко състояние предвид кризата. Смятаме, че тази мярка не е много адекватна в настоящия момент, затова ще я предложим на дискусия и обсъждане. Може би ще трябва да се съобразим с Финансите или със сдружението на общините, така че евентуално след дискусия да приемем някаква поправка, която да освободи общините от този ангажимент. Още повече че те носят пред гражданите своята отговорност по отношение управлението на отпадъците, не е необходимо допълнително да ги утежняваме с финансови тежести.
Що се касае до промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, споделяме изцяло становището на Министерството на финансите, което е категорично против освобождаването на физическите лица от такъв данък. Безспорно едно такова освобождаване се разглежда като данъчно облекчение и то поставя въпроса за дискриминационно отношение към останалите, които заплащат данъци, така че не бихме могли да възприемем един такъв подход, независимо от аргументите, които са вписали в мотивите колегите.
Няколко думи и за предложения законопроект от Политическа партия ГЕРБ. Ясна е тенденцията в сектор „Околна среда“. Ние трябва да направим така, че всички процеси, които касаят околната среда, да бъдат максимално прозрачни, всички процеси, които касаят живота и здравето на българските граждани, да бъдат максимално публични. В този дух и в този смисъл е предложението, а именно самите дейности по Регламент № 213 от 2006 г. по нотифициране и пренос на отпадъци да бъдат максимално публични като бъдат изнесени в един регистър. Разбира се, детайлно са разписани и мерките, и начинът, по който ще бъде изписан този регистър. Има някои забележки от браншови организации, които ще бъдат подложени на обсъждане, разбира се.
В заключение бих искал да кажа, че като представители на законодателната власт ние сме задължени да бъдем безкомпромисни в сектор „Околна среда“, защото виждаме каква е чувствителността на населението, каква е чувствителността на българския народ в тази материя и всяко едно залитане в една или друга посока може да окаже много тежко негативно влияние. Затова ние трябва да бъдем винаги пред събитията, винаги трябва да бъдем адекватни спрямо динамичните промени в сектор „Екология“. С това приключих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Реплика – Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Шишков, много е добре да толерираме общините, но така аршинът няма да е еднакъв за всички оператори, които извършват такива дейности с отпадъци. Искам да Ви припомня, че само преди няколко часа ние гласувахме в мерките за общините те да могат по-свободно да ползват своите средства от отчисленията по чл. 60 и по чл. 64. Спокойно може да се измисли механизъм тези техни пари, депозирани в тези сметки, да бъдат ползвани като евентуална банкова гаранция за някакви бъдещи техни нарушения, бъдещи актове – знаете незаконни сметища, други нарушения има на много места. Това са просто неща от живота и от практиката и кметовете на общини биват санкционирани. Така че това ще бъде един много по-лесен начин държавата да си прибере парите от общините. Мисля, че такъв вариант може да се измисли и може да се избистри като законодателно предложение между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Шишков, заповядайте за дуплика.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Генов, да, прав сте – имате своето основание за това, че поставяме общините в нелоялна конкуренция спрямо частните оператори, но тежестта и отговорността, която носят общините, е много по-голяма от всеки един частен оператор. Това не изключва възможността ние да поставим на обсъждане да бъде сформирана работна група, която да обсъди всички възможни хипотези.
Нещо повече, ако се зачетете внимателно в становището на Сдружението на общините, там са предложени няколко неща, които са разумни. Може да се мисли и в тази посока, но нека да не даваме санкции сега – на момента, от тази трибуна. Както знаете, отворени сме за дискусии. По време на работната група смятам, че ще намерим най-добрия текст в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко бих искал да представя позицията на парламентарната група на ДПС по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
Второ, бих искал да кажа, че ние ще подкрепим предложенията, които са направени от страна на госпожа Ивелина Василева и група народни представители, споделяйки мотивите и аргументите, които те представят. За нас водещ аргумент е това, че ще има по-голяма информираност – по приоритет на първо място тук бих поставил информираността на обществеността. Естествено, тя ще важи и за компетентните органи. На първо и на второ четене ние ще подкрепим тези предложения.
По отношение на предложенията, които са направени от страна на господин Манол Генов и група народни представители – на първо четене ще подкрепим и техните предложения, като тук бихме искали да направим някои бележки, подобно на това, което беше представено от страна на преждеговорящите тук колеги от името на двете парламентарни групи.
Не бих искал да се повтаряме, съвсем накратко ще ги посоча. Първо, по отношение на видеонаблюдението също нямаме никакви резерви – ще подкрепим на първо и на второ четене. Няма да се повтарям – казах и преди малко, но по отношение на банковите гаранции и на данъчните промени, които се предлагат, текстовете трябва да бъдат прецизирани не само с оглед на финансовите аспекти, които евентуално биха натоварили, както колегите посочиха тук, общините, а и с оглед на правосубектност на тези предложения те трябва да бъдат допрецизирани. Има възможност между първо и второ четене всички да направим съответните предложения.
Ние споделяме като водеща компонента от наша гледна точка аргументите и съображенията, които са представени от Националното сдружение на общините в нашата страна. С оглед на тези бележки, които трябва да бъдат взети предвид, повтарям, ние ще подкрепим под условие Законопроекта за изменение и допълнение на Закона, който е внесен от господин Генов и група народни представители.
Ще се включим и в работната група да допрецизираме текстовете, те да бъдат в унисон с обществените потребности – по-голяма прозрачност в сферата на управлението на отпадъците, на дейностите в тази насока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Реплики? Не виждам.
Господин Божанков, заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да се има предвид, че като председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия в България се намирам в конфликт на интереси и няма да взема участие в това гласуване. Искам да изкажа пред Вас своето мнение като експерт и човек, който познава сектора.
Поводът за тази законодателна инициатива бяха множеството случаи на нерегламентиран внос и третиране на отпадъци в България, който възмути, и с основание, българското общество. Комисията по околната среда и водите намери балансиран подход и всички парламентарни групи успяхме да постигнем базово съгласие как да бъде решен този проблем.
По отношение на предложението на колегите от ГЕРБ, което касае регистъра – едно добро предложение в посока прозрачност. Работната група може би трябва да го прецизира, защото в момента всички данни, включително които представляват търговска тайна – коя компания с кого работи, ще станат публично известни. Имаше работни срещи в Министерството на околната среда и водите и тези аргументи бяха категорично поставени от експертите в сектора.
По отношение на предложението, направено от колегите от „БСП за България“. Банковите гаранции са нещо, което се е доказало като работещо в сектора. През 2012 г. е въведено по отношение на отпадъците от метали, за да се ограничи сивият сектор, и то е доказало, дало своя резултат. Затова, предполагам, колегите са дали тук същото предложение за потоци отпадъци, които останаха без банкова гаранция. Така фирми фантоми с по 2 лв. капитал, така наречените в сектора фрирайдъри, внасят боклук и после не носят отговорност. Гаранциите ще регулират това.
А защо са предложени и за общини? Според мен като юрист тук причината е конституционна. Тя не е, защото някой иска да утежнява общините, а защото общините действат като юридически лица – тук има категорична съдебна практика в тази посока, има и категорична конституционна уредба. Това е нашата причина – предполагам, че колегите няма да имат нещо против да направят редакционни промени и да се съобразят с всички бележки.
По отношение на Министерството на финансите, откъдето изразяват негативно становище, и колегите от ГЕРБ, които се опасяват от отмяната на този 10-процентен данък – нека го обясня простичко. Когато един човек занесе за рециклиране своя вещ – бойлер, печка, няма значение, фирмата, която я приема за рециклиране, трябва да удържи 10% данък за това. Но този данък съществува само в България на територията на целия Европейски съюз. Правилата на кръговата икономика казват, че генераторът на отпадък не трябва да бъде облаган с данъци и такси, за да е стимулиран да рециклира. Още повече, това не е чист доход за физическото лице – то си е купило този бойлер, платило е ДДС, платило е данък. Това не е чист доход. Този данък, а между другото, в сектор като рециклиращия маржовете са под 10%, представлява огромен интерес – фирмите спират да го събират.
Това го доказах с мой въпрос към министъра на финансите. Пуснах въпрос: колко данъци са събрани при въвеждане на данъка? В първата година това са 60 млн. лв. и след това стават 3 млн. лв. Тоест 57 млн. лв. данък се изпарява във въздуха.
Въпросът е: къде е отишъл той? Тоест този данък не се събира – той генерира сив сектор. И ще Ви кажа този сив сектор къде намира изражение – при изкривените данни, тъй като някои потоци отпадъци нямат такъв данък и хората масово пишат един отпадък като друг или пък като генериран от юридическо лице, вместо от физическо. Това довежда до странната статистика, да кажем, в една година в България да има невероятни количества рециклирани опаковки – те нямат такъв данък; да е първа в Европа за една година по някакъв друг поток отпадък. Всички тези изкривени данни.
Какъв е контекстът на това предложение? Вносът на италиански боклук намира в България благоприятна среда, защото в България има сив сектор, има изградена система, която може да преобразува един отпадък в друг, да му направи друг произход и в крайна сметка да го скрие от компетентните органи – от контрол.
С това предложение секторът ще излезе на светло – това мисля, че са и становищата на колегите от рециклиращия сектор. Така ще има проследяемост, а в комбинация с гаранциите и онова, което колегите от ГЕРБ предлагат като регистър за публичност, ще даде отговор на казуса с нерегламентирания внос и третиране на отпадъците. Това е решението – всичко друго е популизъм.
В Комисията чухме и популистки решения от страна на различни политици извън парламента, които искаха внос, анатема на отпадъците – изобщо, ако може, целият сектор да фалира. Слава богу, засега разумът преобладава в Комисията. Смятам, че по пътя на работната група ще намерим най-добрите решения, но Ви моля да не пренебрегвате и това, което казах. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Колеги, за да бъдем коректни, първо ще гласуваме предложението на господин Генов и група народни представители, като по-напред регистрирано.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-14, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители на 19 февруари 2020 г.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 054-01-16, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 21 февруари 2020 г.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Съобщения за парламентарен контрол на 15 май 2020 г., петък:
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Валентин Касабов; и Джевдет Чакъров.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Божинов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иво Христов;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Боряна Георгиева; и Елена Пешева;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Кристиан Вигенин; и Георги Гьоков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Елена Пешева; Христо Проданов; Иво Христов; и Анна Славова.
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков; Елена Пешева (два въпроса); и Виолета Желева;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на три въпроса с писмен отговор от народния представител Елена Пешева.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Кристиан Вигенин към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев;
- един въпрос от народния представител Станислав Станилов към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- три въпроса от народния представител Кръстина Таскова към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова; към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев; и към министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Поради установени случаи на COVID-19 в системата на Министерството на околната среда и водите в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Емил Димитров.
С това днешното заседание на парламента приключи.
Утре продължаваме – 15 май 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,21 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев