Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.

Колеги, първа точка за днес е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2019 Г.
Вносител е председателят на Българската академия на науките на 27 април 2020 г.
С Доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае госпожа Люртова.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля да гласуваме допуск в залата на председателя на Българската академия на науките академик Ревалски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете професор Ревалски в залата.
Заповядайте, госпожо Люртова.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г., № 005-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 27 април 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2020 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г., № 005 00 3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 27 април 2020 г.“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да запазите тишина!
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: „На заседанието присъстваха: Карина Ангелиева – заместник министър на образованието и науката, академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, който представи Доклада, и професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на БАН.
През 2019 г. в Академията са работили 2721 учени. Публикационната активност включва 3188 заглавия в международни реферирани списания, като 37% са в най-високата категория Q1 при 36% за предходната година. Традиционно най-висок дял имат направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ и направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“.“ (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
Госпожо Люртова, изчакайте малко!
Моля Ви, колеги, за тишина в залата!
Заповядайте – продължете.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: „Бюджетната субсидия през 2019 г. достига 99 млн. 835 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери през 2019 г. са 100 млн. 499 хил. лв. и за първи път надхвърлят субсидията. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и други. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания“, от министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз.
Министерството на образованието и науката представи положително становище по Доклада и направи препоръки за по обобщено и по-видимо представяне на участието на Българската академия на науките в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, както и в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Други препоръки са свързани с необходимостта от по-подробна информация за постигнатите резултати по приоритетите на Европейското изследователско пространство, например публикации в режим на „отворен достъп“, както и за по-задълбочен анализ и по-активно предприемане на стъпки за по-ефективно участие в програма „Хоризонт 2020“, пропорционално на капацитета на Академията.
Положителни писмени становища са внесени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Съюза на учените в България.
В дискусията се включиха народните представители Таня Петрова, Николай Цонков и Ерол Мехмед. Те поставиха въпроси как Българската академия на науката успява да привлече утвърдени български учени от чужбина да се завърнат в страната, как ще се постигне нарастване на броя на младите учени и докторанти, как ще се развиват изследванията в областта на климатичните промени и на какъв етап е работата по основния ремонт на историческата сграда на БАН.
Председателят на Българската академията на науките отговори, че учени се завръщат от чужбина там, където има създадена добра институционална среда и високо ниво на научни изследвания; че броят на младите учени в много направления, включително и в областта на климатичните промени, е зависим от малкия брой студенти в природо-математическите науки; че за ремонт на сградата е получена целева държавна субсидия от 5 млн. лв., проектът вече е изготвен и одобрен и е обявена обществена поръчка за неговата реализация.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати 18 гласа „за“ , без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Люртова.
Давам думата на академик Ревалски да ни запознае с Доклада и да поднеса извинения, че го понижих в професор.
Заповядайте, академик Ревалски.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да Ви представя Годишния доклад на Българската академия на науките за 2019 г. (Започва мултимедийна презентация.)
В началото виждате първия ни председател, който в едно кратко свое изявление, написано тук, описва историческите обстоятелства при създаването на Българското книжовно дружество, което по-късно при Иван Евстратиев Гешов става Българска академия на науките.
Миналата година беше юбилейна за нас. Особено юбилейна година! Ще ми позволите преди да започна да излагам нещата, които са свързани със самия Годишен доклад, да спомена няколко думи във връзка с това, че цялата година беше белязана с честването на 150 години от създаването на Българската академия на науките – най-старата национална организация в новата българска история, създадена девет години преди Освобождението.
Няма да отделям много време на това тържествено събитие, но все пак искам да отбележа, че честването на 150-годишнината беше включено в календара на ЮНЕСКО и имахме възможност – на този слайд ще видите, да открием и да поставим една изложба в централата на ЮНЕСКО в Париж, която предизвика много голям интерес – посети я не само генералният директор, но и редица посланици и представители на българската диаспора. Смятам, че по този начин ние показахме нашия международен облик.
Разбира се, имаше и други тържествени неща, свързани с пощенската марка, юбилейната монета, юбилейните издания, които също така през годината запознаха българската общественост, по един или друг начин, с ролята на Академията. На самия ден, разбира се, който е 12 октомври, получихме подходящо признание от колеги от чужбина от редица академии – тук на този екран виждате представители на няколко от най големите световни организации.
Разбира се, кулминацията беше на 12 октомври в НДК. Надявам се, че част от Вас са имали възможност да посетят този тържествен концерт-спектакъл, на който бяхме, разбира се, поздравени от президента, от представители на изпълнителната власт и получихме почетния знак на държавния глава.
Традиционно нашите учени печелят по-голямата част от наградите „Питагор“ – тук на този слайд съм се опитал да Ви дам някои от тях в различни области на науката, което показва, че Българската академия на науките продължава да бъде водещият научен център в нашата страна. Традиционно е нашето особено отношение към младите учени, за което ще стане дума по-късно, тъй като в тях виждаме резерва за нашето бъдещо развитие – и тук на този слайд сме показали два момента, в които ние отличихме, от една страна, млади учени, които развиха най-добрите проекти, някъде от около 250 проекта, и бяха премирани тези, които бяха най-добри, както и, разбира се, нашите традиционни награди на името на Иван Евстратиев Гешов и на професор Марин Дринов.
Две думи ще кажа за Събранието на академиците и член кореспондентите, което обединява академиците и член кореспондентите на Българската академия на науките. Това събрание е мостът между Българската академия на науките и институтите и останалата част на научните и културните институции, защото повече от половината от неговите членове не са от институти на БАН, а са от други научни институции, висши училища и културни институции. Като цяло неговата дейност значително надвишава средностатистическата ни дейност и е като дейността на един голям институт във всяко едно отношение, както в научно, така и в образователно, така и в културно.
Нека сега навляза в основните елементи на Годишния доклад. Първо, това е научноизследователската дейност, елемент от която е публикационната дейност. Ще се концентрирам само върху основните неща.
Първо, на този слайд Вие виждате, че съгласно световната база данни „Web of Science“ Българската академия на науките произвежда повече от половината научна продукция на България.
Второто, което искам да отбележа, е, че се засилва – и това е наша постоянна грижа, качеството на нашите научни публикации. Както ще забележите, това е частта, която показва как са разпределени статиите в така наречените четири квантила, като в първите два, които са най-добрите, ние имаме 65% от нашите публикации, което показва, че качеството на нашата научна продукция се увеличава постоянно.
Другото нещо, което бих искал да кажа, извинявайте, е, че по отношение вече на съвсем топ публикациите също имаме успех като за малка страна – 35 от нашите публикации оглавяват листата в съответната научна област. Тук е дадено разпределение по институтите, но няма да имам време да дискутирам.
Този слайд Ви дава представа горе-долу какво е съотношението между 2018-а и 2019 г. в областта на публикациите – имам предвид статии, монографии, учебници и учебни помагала, както и научно-популярни. Ще видите, че има една устойчивост на броя на публикациите, като подчертавам отново, че тази част, в която пише „индексирани на високия стълб“, показва увеличаването на това качество, за което стана дума на предния слайд.
Традиционно ние имаме силна приложна дейност. Миналата година имаме 40 регистрирани изобретения и 20 полезни модела, което отново ни поставя в лидерска позиция по отношение на приложната дейност в нашата страна.
Цитируемостта, без да се спирам много на нея, е елемент, който показва как другите учени в света оценяват нашата дейност. В този смисъл виждате, че има едно традиционно силно присъствие от около 45 хиляди цитата, което се увеличава в последните три години, което е белег за това, че световната научна общност цени нашите резултати и ги цитира.
Вторият стълб на тази дейност, която е свързана с научно-изследователската, са проектите. Българската академия на науките винаги е била институция, която отдава изключително важно значение на проектната дейност, защото това е начин за привличане на средства извън институционалното финансиране, което основно идва по линия на бюджета, гласуван от Вас.
Тук виждате проектите ни – българските са разделени на две големи групи от Фонда за научни изследвания – първите три стълба, които са за последните три години до 2019 г. Както ще видите, имаме около 2000 проекта, като в България те са разпределени равномерно между Фонда за научни изследвания и други проекти, а от чужбина са от порядъка на малко под 600 проекта.
В тази графа е дадена успеваемостта по отношение на нашия Фонд за научни изследвания, което е един белег за това как се справяме с проектната дейност. Въпреки че имаме известно отстъпление по отношение на 2018 г., забелязвате добре, че успеваемостта си остава над 50%, което отново е един белег за това, че БАН е лидер по отношение и на проектната дейност.
Това, което тази година е характерно и трябва да го отбележим, е много силното увеличаване на допълнителните средства извън бюджетната субсидия. Има едно солидно увеличение, откъдето идва по Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж, което се дължи на това, че започна масирана работа по така наречените центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.
В европейските програми по отношение на Хоризонт 2020 имаме увеличение – 18 нови договора, което, трябва да призная, че, погледнато от страни, не отговаря на нашите възможности, но причината е много проста. Тя е в това, че в последните две години ние се концентрирахме върху други средства, които идват по линия на европейските програми от структурните фондове. Както забелязвате над 80% от средствата, които сме привлекли, идват по тези структурни фондове. Концентрацията на научен потенциал при тях, разбира се, не ни дава възможност да бъдем силни и по другата – Хоризонт, на същото ниво, въпреки че и там имаме успех.
В България, както казах, има най-силното увеличение по отношение на допълнителните средства от България. Пак повтарям обаче, широкото най-голямото парче от 75% включва проектите по структурните фондове, което означава, че това са европейски пари, но се разпределят в България.
От чужбина положението е горе-долу като през миналата година, нямаме съществено изменение. От същия порядък бяха средствата, които допълнително бяхме превели от чужбина и, както виждате, те идват както от търговски дружества, така и по програмите на Европейския съюз като Хоризонт 2020, и по други програми.
Споменах Ви, че имаме около 600 проекта с чуждестранни институции. Тук, на този и на няколко следващи слайда, са изброени най-важните проекти, които ние считаме, че са лицето на нашата международна дейност в областта на научните изследвания. Няма да се спирам подробно на тях. Само ще отбележа, че те практически покриват всички основни науки и направления. Имам предвид както физика, така и химия, биология, екология, геология, космически изследвания – в това отношение имаме много важни както с Европейската космическа агенция, така и с Русия.
Хубаво е да се отбележи, че нашите институти от хуманитарните и социалните науки също са много активни. На международната сцена имат много сериозни проекти, както забелязвате – Институтът за български език, етнолозите, археолозите и други.
Сега минавам към експертната ни дейност.
Традиционно Българската академия на науките е един изключително активен експертен център. Тук на този слайд са дадени нашето участие в националните програми, които бяха инициирани от Министерството на образованието и науката. Ние сме отговорни за три от тях: нисковъглеродна енергия, иновативни биологично активни средства за прецизна медицина и опазване на околната среда, както и, разбира се, в Програмата „Млади учени и докторанти“, а в останалите национални програми ние сме един от основните партньори. Смея да твърдя, че работата по програмите с висок обществен интерес е изключително активна. Тя показва, че учените могат да бъдат полезни по проблеми, които са директно свързани с проблеми на обществото от всякакъв характер. Както виждате, тук има енергетика, медицина, опазването на околната среда, информационни и комуникационни технологии, културно-историческо наследство и други. Имаме някъде около 250 по-важни експертизи, които са изготвени както на национално, така и на международно ниво.
Преминавам към другия ключов елемент – учените.
Започвам с това, че винаги традиционно се отнасяме с голямо внимание към младите – в случая става въпрос за младите, които още не са станали учени, към учениците. Миналата година стартира една нова Програма „Образование с наука“, която има два основни стълба. Единият е ориентиран основно към така наречените STEM дисциплини, работа с ученици в тези области.
Другият е свързан с нашата музейна дейност. Идеята беше учениците да дойдат в БАН и БАН да отиде в училище. Мисля, че първата година Програмата беше изключително добре започната и изпълнена.
Тук виждате няколко кадри от нашия Ученически институт на Българската академия на науките.
Докторантите също са много активни. Имаше един много хубав интердисциплинарен докторантски форум, на който видяхме нашите постижения, сравнени с постиженията, разбира се, на докторантите от висшите училища.
На този слайд ще трябва да се спра една секунда повече, защото той Ви показва разпределението на защитилите докторанти. Но това, което не може да видите и ще си призная, е, че тук имаме отстъпление с повече от 10% в сравнение с миналата година – един изключително обезпокоителен факт, ще го повторя и по-късно, намаляване на докторантите както на защитилите, така и на записаните в редовно обучение. Мисля, че причината за това е, че в продължение на десетина години, до към 2017 г., имаше едно неглижиране и недостатъчно внимание към науката, както и във финансово отношение. Това, разбира се, породи един негативен процес. Науката е една доста инерционна система. При нея и хубавите работи идват бавно, и лошите идват бавно, но като дойдат, за съжаление, не се преодоляват лесно. Въпреки че вече три-четири години ние имаме солидни програми в областта на работата с младите хора, за съжаление, все още, както виждате, тази тенденция не намалява, а продължава.
По отношение на учените. Считам, че при нас има една стабилност, така наречената пирамида е съвсем естествена – най много са главните асистенти и асистентите, след това по-малко над тях на пирамидата идват доцентите, след това още по-малко на пирамидата идват професорите и на върха са академиците и член кореспондентите. Тоест в това отношение ние сме една устойчива и нормална научна институция, както е в света, не само в България.
Това, което е обезпокоително и което Вие вече го виждате от мен – вече четвърти път съм пред Вас, е тази двугърба камила на възрастовата структура, която, за съжаление, не можем да преодолеем. Тя си продължава посоката надясно и това е обезпокоително, защото, както виждате, има доста на брой хора в последната част, които в близките пет-шест години ще се пенсионират и няма кой да ги замести.
Традиционно Българската академия на науките е едно духовно средище. Тук ще премина по-бързо през слайдовете, защото толкова многобройни са нашите културни събития от духовен характер, че няма да мога всичките да ги изброя – редица изложби на институти, които са от нашите хуманитарни науки. Знаете за тази наша хубава инициатива „Написаното остава. Пиши правилно!“ на Института за български език. Институтът за литература е много активен. Етнографията – с едно интересно събитие, на среща на музиката и етнологията. Традиционно Етнографският музей провежда много интересни занимания с деца, които са заинтересовани от това, което става – от занаятите, от мартениците, които правят сами. Или пък археолозите, както знаете, всяка година показват това, което е открито в страната през съответния активен сезон.
Археолозите бяха много активни на международно ниво. Организираха една изложба в Македония – „100 години Требенище“, където бяха показани всички находки, които са намерени както при нас, така и в Сърбия, така и в Северна Македония. От Рим, от Капитолийския музей дойдоха фрески, които бяха показани в нашия музей. Успяхме да видим Томичовия псалтир. Имаше редица изложби, редица събития, които, както казах, няма да мога да изброя и само минавам през тях.
Друг важен елемент на Годишния доклад, с който трябва да Ви запозная, са субсидията и трансферите. Съществен елемент, както беше споменато в Доклада и на Комисията, бюджетната субсидия, миналата година беше почти 100 милиона – 99 милиона, като в нея влиза бюджетът, който Вие гласувате – 93 милиона, и допълнителни средства, които са отпуснати. Тук голямата част от допълнителните средства бяха от Министерския съвет по повод на 150-годишнината във връзка с ремонта на нашите няколко знакови сгради – имам предвид нашата сграда и музея.
Това, което е впечатляващо тази година, голям успех постигнахме в частта „Собствени приходи“ – надхвърлиха 100 милиона. Тук е дадена графика как са разпределени, на която нямам време да се спирам подробно. Само отбелязвам, и ще го спомена още веднъж, че тази година за първи път, действително ние имаме повече собствени приходи, отколкото бюджетна субсидия. Отново повтарям, това се дължи на активната работа, която започна по центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които са програми по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, тоест това са структурните фондове на Европейския съюз.
Общо бюджетът ни надхвърли 200 милиона, което е добре. Отново няма да се спирам на това. Виждате, че субсидията е дадена тук и останалите са разпределени. По-скоро вижте тази графика, която показва в последните повече от десетина година как е вървяло съотношението между бюджетна субсидия, което е в синьо, и собствени приходи и трансфери, както забелязвате, и беше отбелязано, тази година за първи път имаме повече. Отново подчертавам обаче, че това се дължи на факта, че имаше силно започване, силен старт на тези проекти, които са по линия на структурните фондове. Това по принцип искам да кажа, че не е естествено съотношение за организация като нашата, която имаме много силна фундаментална част и трябва да се продължава институционалното финансиране да расте. Ние ще се мъчим да намираме колкото може проектни средства, но да не бъде за сметка на намаляване на институционалната субсидия.
И това беше споменато в Доклада. Тук го виждате на картинка. От субсидията основната част е 70%. В последните години това число остава сравнително устойчиво и се изразходва за заплати. Една сериозна част отива за стипендии, обезщетения и осигурителни вноски.
Капиталовите разходи, както забелязвате, тази година са доста високи – отново се дължат на структурните фондове и на тези центрове за компетентност и върхови постижения, защото в тях 75% от средствата са предвидени за капиталови вложения. Това означава нова инфраструктура и съпътстващата я подходяща среда. Разбира се, както и в последните години, това продължава. Те са за наша сметка – в смисъл, капиталовите разходи са за сметка на тези проекти, но все пак да отбележим, че се подобрява много инфраструктурата на Българската академия на науките.
Няколко извода. Първият го споменах вече – ние продължаваме да увеличаваме качеството на нашата продукция, без да се спирам на числата, Вие ги видяхте в таблицата, която беше свързана с това, къде са ни класирали нашите публикации.
Второто, което искам да кажа, е, че имаме също така устойчивост и силно присъствие в областта на приложните изследвания с 40 регистрирани изобретения и 20 полезни модела.
Трето нещо, което искам да кажа, е свързано с проектната дейност – отново традиционно силно представяне по линия на националния ни фонд. Продължаваме да увеличаваме средствата по линия на Хоризонт 2020, като тази година, искам също да отбележа, че в двете нови програми от 2019 г., които бяха стартирани, индивидуални програми – програмите „Вихрен“, и „Петър Берон“, и НИЕ, която е за интегриране на наши колеги, които са в чужбина, отново ние имаме доста солиден успех, като над 50% от проектите идват в Българската академия на науките.
Това ще го кажа още веднъж, ще си призная, че забелязваме тази негативна тенденция на спад на броя на защитилите докторанти, както и на редовните докторанти. Аз казах вече каква е причината. Причината е, че ние сега берем, в лошия смисъл на думата, плодовете от това, което се случваше между 2008-а и 2017 г. по отношение на финансирането на Българската академия на науките и отношението към нея като цяло. Надявам се, че с мерките, които сме предприели, също така с Ваша помощ и с помощта на изпълнителната власт ще можем да преодолеем тази негативна тенденция.
Тук са част от приоритетите, които ще следваме тази година и които ние вече шести месец следваме въпреки трудните условия, а именно високо качество на научната продукция. Тук искам да се спра и да кажа още веднъж, няма да спра да го повтарям, че ние разпределяме бюджетната субсидия и бюджета, който Вие ни гласувате диференцирано, както към институтите в зависимост от техните постижения, така вече имаме решение диференцирано да се разпределят и между учените. Това е много важно да се знае – да знаете, че това, което допълнително получаваме, благодарение на това, което ни гласувате, ние го насочваме към най-добрите, а не просто, както много хора понякога си мислят, поравно.
Вторият приоритет е възпроизводството на научния потенциал. Аз няколко пъти споменах за това. Основната ни грижа там са младите хора, за да може да преодолеем тази негативна тенденция и аз се надявам, че с програмите, които имаме – и национални, и наши, ние ще успеем да преодолеем този негативен ефект.
Връзките с бизнеса, за съжаление, това е приоритет. Ние се бяхме приготвили за една голяма среща с бизнеса, в която се бяха записали над 400 представители на бизнеса, за да представим наши разработки, но дойде извънредното положение, буквално за няколко дни – там около 13-и беше планувана, ни провали тази среща, но ние ще я проведем, надявам се, за да може да се задълбочи тази наша връзка с бизнеса.
Сега, тази година, в началото на 2020 г., беше гласуван механизъм от Министерския съвет, който определя Българската академия на науките като основен експертен партньор на изпълнителната власт. Ние, разбира се, винаги сме били също така и Ваш партньор, когато е необходимо, така че експертната дейност също си остава наш приоритет, защото ние сме национална организация, която е призвана да подпомага всички институции в България.
Това е нещо, което искаме да реализираме, но ще се опитаме тази година да можем да разработим институционална схема, с която да подпомагаме нашите колеги в участието им в проектната дейност.
И, разбира се, традиционното ни сътрудничество с висшите училища ще продължи в различни насоки. Сега в момента основно е по линия на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност.
В заключение, ще кажа, че в юбилейната ни, изключително важна година – 150-годишнината, мисля, че успяхме да покажем не само това, което вършим през годината, но и това, което сме вършили през тези 150 години за България и за нейното развитие в различни сектори – не само в научната сфера, образователната сфера, но също така и в обществено-икономическия живот на страната.
Считам, че Академията с достойнство изпълнява своя дълг и е била винаги ключов партньор на държавните институции във важни моменти от развитието на страната.
Мисля, че спокойно можем да кажем, че Българската академия на науките е храм на науката и духовността през всичките тези 150 години.
Нека да отбележа, че инфраструктурата ни в момента е модерна и става още по-добра, което е изключително важен фактор. Остава най-важният въпрос – да се погрижим за нашия човешки научен потенциал, да го задържим и развием, защото модерната инфраструктура е една изключително ценна база за качествени научни изследвания, но без хора, както знаете – това няма да може да бъде осъществено. За това основната ни грижа ще бъдат младите хора с различни мерки, които ние в последните години реализираме за тяхното задържане и по-нататъшно кариерно развитие в Българската академия на науките. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми академик Ревалски.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване.
Заповядайте, професор Станилов.
После госпожа Петрова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател на Българската академия на науките! Искам да кажа само няколко думи от позицията си на академичен учен – аз съм щатен учен и до ден днешен в Академията на науките – вече половин век се занимавам с изследователска работа. Познавам работата на Академията, познавам същността, трудностите на изследователската работа и затова по принцип ще кажа няколко думи.
Първо, в обществото – в модерното общество, господства една неправилна тенденция, напредъкът на социума да се обяснява главно с икономически причини и икономически средства, икономически инструменти, което не е вярно, и в последно време големите специалисти по наукознание, по философия и така нататък са на мнение, че познанието движи обществото напред, а икономиката използва само техните постижения. И давам един пример на един американски физик, който казва, че ако англичаните в XVIII век не са изобретили парната машина, нямаше да има капитализъм, което е вярно.
Второ, от 30 години насам модерният свят влага все по-малко и по-малко средства във фундаменталните изследвания, което е характерно и за нас – за България. Фундаменталните изследвания по физика, по химия, по математика, по физико-химия, по микробиология, фундаменталните изследвания, при които от 100% проекти само 15 – 18% са успешни, всичко останало отива в канала и затова финансовият капитал трудно разбира това и не дава пари за такива изследвания или, ако дава, те са малко.
Но ако това не беше така, сега с коронавируса щяхме да се справим просто за няколко месеца, понеже фундаменталните изследвания ни дават базата за всички тези приложни постижения. На това трябва да се обърне внимание и ние като хора, които държим на просперитета на Отечеството си, трябва да отделяме все повече и повече средства за тези фундаментални изследвания независимо от приложните дисциплини и приложните науки, и така нататък.
Аз приемам този доклад. Впечатлението от него, както обикновено, моето лично впечатление е, че Българската академия на науките твърде бавно се придвижва напред, но, както – пак ще цитирам един физик, физико-химик от Ухан, той казва, че академичната наука е много консервативна, но тя има сериозни основания за това. Затова тя трябва да бъде разбирана по друг начин, познанието трябва да бъде разбирано по друг начин и трябва да се финансира в известна степен на доверие.
Какви са примерите? Преди 12 или 13 години, когато имаше едни опити да се закрие Академията на науките и тя беше спасена с намесата на сегашния министър-председател, аз поисках от колеги, които работят в групата „Макс План“ – Германия, която е почти по структура като нашата академия, какво е финансирането. Оказа се, че докато тук в това събрание се казваше, че науката се финансира само от проекти, „Макс План“ се финансира 85% от държавна субсидия, 10% от проекти и 5% от частния бизнес, което става 100%. От това обаче почти никой нищо не чу. И още нещо – не беше обърнато внимание на международния одит на Българската академия на науките, който показа, че тя е на средноевропейско равнище.
Що се касае до експертната дейност, председателят на БАН каза тук някои цифри. Аз само ще кажа, че в моя институт, в който работя, има договори с държавата, с държавни институции за 90 милиона! Ние сме 132-ма, от нас учени със степени и звания са някъде към 76, мисля, че бяха, а имаме договори за 90 млн. лв. –следващите седем години. Това е показателно, показателно е за другите институти.
Затова трябва да гласуваме не само този отчет, но трябва да имаме предвид че, когато се работят бюджетите и субсидиите и така нататък, да нямаме съмнения, че тези пари отиват там, където трябва. Част от тях работят за бъдещето, по-голямата част работят за настоящето, но тези пари не могат да се разпилеят. Това беше моето изказване. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Петрова, заповядайте за изказване.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми академик Ревалски, уважаеми колеги! От Доклада на академик Ревалски се представи Българската академия на науките, като най-голямата научна институция на страната с доказан международен авторитет.
В юбилейната 2019 г. Академията продължава да работи за своята мисия, която на сайта си тя е формулирана, че провежда изследвания в съответствие с универсални ценности, национални традиции и интереси, участва в развитието на световната наука да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.
От Отчетния доклад разбрахме, че 42 научни института и 8 специализирани звена, всеки от които е независим юридически субект, изграждат научноизследователската инфраструктура на БАН. Днес науката, създавана от Академията, става все по-видима, по-нужна и по-полезна за обществото, защото в Академията, разбрахме, че работят почти 3000 учени, което представлява около 15% от хората, които се занимават с наука в страната.
Българската академия на науката произвежда половината от научната продукция в страната. Публикуваните научни статии в реномирани научни списания съставляват 51% от общия брой в страната, които са 3808, като 35 от тях оглавяват ранглистата в съответната научна област, а 37% , които са 637, са в списания с Q1 ранг. Общият Н-индекс, с който се оценява напоследък актуалността на получените научни резултати за 2019 г. от Доклада стана ясно, че е 202, което представлява приблизително 80% от този за България – 260.
Научните колективи на институтите на БАН участват в редица приложни разработки с регистрирани 40 изобретения и 20 полезни модела. Високото ниво на научните изследвания от учени от БАН се доказва с над 55% от спечелените проекти за 2019 г. от фонд „Научни изследвания“ по различни научни направления. По новите програми „Вихрен“, „Питагор“ и НИЕ те са съответно 70% и 50%. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ТАНЯ ПЕТРОВА: Учените от БАН са високо оценени и търсени партньори от международната научна област, което се потвърждава от спечелените 18 нови договора по Програмата Хоризонт 2020 на стойност около 22 млн. лв. БАН се ангажира с всички звена за образование. Звената ѝ са акредитирани за обучение на докторанти по десетки програми. Заедно с висшите училища от и извън България се организират обучителни програми за студенти и ученици. Академията е водещ център за повишаване на квалификацията на учителите и редица инициативи, насочени към подобряване на средното и основното образование, са вече традиционни.
Един от основните приоритети на учените от Академията е да предават своите знания и опит на младите хора. В последните години се активизират връзките с талантливи студенти и ученици като продължение на успешно приключилия проект „Въвеждане на съвременни методи в образованието и работата с младите таланти“, стартира Програмата „Образование с наука“.
Програмата си поставя за цел да подобри информираността и достъпа на учениците, учителите и работещите в сферата на образованието до институтите и музеите на БАН. Задачите са разделени на три стълба: общности на знанието, образование в музея и летни школи. 22 от одобрените проекти са изпълнявани от институти на Академията, а четири са предложени от нейните музеи – Национален антропологичен музей, Национален археологически музей, Национален етнографски музей и Национален природонаучен музей.
Ученическият институт на БАН почти 20 години вече продължава да действа в посока откриване и поощряване на творческия талант и потенциал на подрастващите. Предоставя възможности за изява и развитие на ученици от осми до дванадесети клас, които са готови да се занимават с изследвания в една от областите на науката и нейните приложения. Идеята е чрез промяна на методите обучението в училище да се превърне в процес на обмяна на знания между ученици и учители – те да си задават въпроси, да се разпитват взаимно, да търсят информация в мрежата, да търсят връзка с онова, което вече знаят, за да надграждат своите знания. Тоест учениците да действат по начин, по който действат учените – чрез изследователски подход. Знанието не трябва да идва като последна инстанция готово – от някого някъде направено, а да се съпреживее начинът, по който хората са го открили. Тогава се включва емоционалната компонента и това знание става част от съзнанието на човека, то става живо знание и се използва пълноценно.
Международните изследвания PISA и TIMSS показват, че българските ученици не са добри в това да използват знанията, които имат. Изследователският подход е ориентиран в тази посока – да се ликвидира този недостатък, и да може знанието не само по себе си да бъде под формата на факти в умовете на учениците, а да бъде операционно, то да участва във всекидневието, за да може човек да смята, да се съобразява с различните неща и да се научи да използва изпитващия подход към обкръжаващия свят. По този начин младият човек ще пита за всяко нещо и ще си търси обяснение.
Един човек не е нужно на всеки 10 години да бъде преобучаван заради прииждането на новите технологии. Той може сам да се движи в крак с времето, защото вече е придобил тази компетентност да се образова сам, да си надгражда знанията.
Повече от 50 ученици взеха участие миналата година в сесията на Ученическия институт, като проектите им се консултират и оценяват от научното жури.
Членовете на БАН участват активно в подготовката и ръководството на докторанти и провеждането на специализирани курсове в различни висши училища. За съжаление, както каза академик Ревалски, броят на докторантите всяка година намалява, което води и до неголемия брой защитени дисертации. Той каза, че всичко се свързва с финансови причини, но и с причини, които са извън тях. Все по-малко завършващи висшите училища се насочват към науката. Това води до силно намаление на научния потенциал. В израз на това в един слайд видяхме, че в БАН работещите над 60 години са 682, а тези под 35 години са 274 – тоест два и половина пъти.
Според правилата на БАН в близките 6 години около 700 учени трябва да бъдат освободени от заеманите позиции. Затова трябва да се търсят различни начини за привличането на нови. Единият е естественият – чрез докторантите, които се обучават в страната и чужбина и които избират научната кариера за своя професионална кариера. Този резерв обаче не е достатъчен поради трайно намаляващия им брой през последните години.
Науката е най-естествената среда в света на мобилност и ще е плюс, ако можем да привлечем български учени отвън. В последните три години 13 български млади учени се завърнаха в страната. Принос за това имат националните програми за реинтеграция на учените, каквато е програмата „Петър Берон и НИЕ“, и тя е важна, за да се върнат тези наши сънародници, които имат желание.
Всичко казано дотук дава основание за висока оценка на постиженията на Българската академия на науките за 2019 г., които сведения представят Академията като най-авторитетната научноизследователска, експертна и духовна организация в България.
Преди да завърша, искам да обърна внимание на приноса на българските учени по различни проекти, които са свързани с борбата с COVID-19. Най-много се говори в последно време за разработката на ваксина. Екипът, който работи по нея, получи подкрепа и от Института „Пастьор“. Има още две направления, в които сигурно ще постигнем успех. Едното е свързано с диагностика и използване на наши щамове за разработване и производство на собствени тестове за наличие на коронавирус. Другото направление е свързано с намиране на терапевтични решения – биолози, химици и биофизици работят по разработването на имуностимуланти и търсене на възможни лечения на COVID-19 и подобни заболявания.
Дължим поздрави на учените от БАН, които реагираха доброволно и самоинициативно, за да подпомогнат държавата в справянето с кризата. При това не само вирусолозите, имунолозите, молекулярни биолози, епидемиолози, които имат най-много проекти. Учени от Института по молекулярна биология работят вече три месеца в лабораторията на „Пирогов“ напълно доброволно и безвъзмездно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ТАНЯ ПЕТРОВА: Косвено в борбата с пандемията помогнаха и двете изследвания на Института за изучаване на населението и човека, които са част от европейско проучване: как хората приемат случващото се и икономическа прогноза за изход от кризата.
Третото направление е на математиците, които работят по модели за анализ и прогнози за развитието на пандемията. Всички институти, които отвориха своите виртуални среди, подпомогнаха обучението с представянето на ресурси със свободен достъп. Бързата и навременна реакция на БАН показа защо е важно да имаме подготвени учени, които да реагират на момента – тук, сега и навреме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Имаме ли реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Това е една утвърдена процедура, но тя ни дава повод да говорим отговорно, да говорим с визия за бъдещето на една изключителна институция. Тук вече се спомена, че днешната Българска академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество, което датира далеч във времето на Българското възраждане. Значимостта на тази институция мисля, че не буди съмнение и необходимостта от грижа на държавата за развитието на българската наука, в лицето на Българската академия на науките, е задача за всички ни.
Аз обаче ще използвам повода да кажа няколко кратки, но мисля необходими думи за един от видните представители на тази институция, който ни напусна преди малко време. Мисълта ми е за академик Воденичаров. Мисля, че е уместно, разглеждайки Отчета на Академията в 2019 г., да кажем няколко думи за него. А мисля, че е и заслужено в тази зала, от това място, да бъде по този начин скромно почетено делото на академик Воденичаров. Защото повече от половин век, повече от 50 години неговото име се свързва с развитието на Института по металознание – част от Българската академия на науките.
Като млад аспирант той постъпва на работа в далечната 1969 г. и, можем да кажем, повече от 50 години той е един от онези учени, които илюстрират връзката между практическите, реалните нужди на обществото, държавата и икономиката, българската наука и работата на Българската академия на науките. Несъмнени са неговите приноси в развитието на теоретичната наука, в развитието на знанието за металите и металознанието. Той е автор на десетки патентни и стотици научни публикации. Той има съществен принос в развитието на българската оръжейна индустрия, откривайки нови технологии и интелигентни средства за защита. Под негово ръководство Институтът за металознание разработва технологии, които се продават по целия свят.
Негова е заслугата за същественото развитие на българската атомна енергетика, и нещо много важно трябва да подчертаем – той има заслуга за защитата на българските национални интереси и защитата на ядрената ни централа в Козлодуй.
Академик Воденичаров е член на много и престижни международни институции. Ще спомена само няколко, които представляват това ниво, на което е българската наука. Това са: Международната агенция за атомна енергетика, Европейската асоциация по аерокосмически и отбранителни технологии, Американският институт по аеронавтика, Американското дружество по металургия.
Академик Воденичаров беше съчетание на три важни, съществени черти, които трябва да подчертаем. Той по възрожденски съчетаваше в себе си упорития труд в полза на отечеството, последователния учен и откривателя, иноватора в технологиите. Той бе човек, който бе патриот и родолюбец не на думи, а доказано в науката и в своята обществена дейност.
И ще приключа – аз съм дълбоко убеден, че сред младите учени в Българската академия на науките има хора, които следват този път и ние трябва да бъдем длъжни да осигурим всичко необходимо за развитието на българската наука, в полза на българската икономика, българското общество, българската сигурност и отбрана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов. (Ръкопляскания от ОП.)
Реплики? Не виждам.
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаемо ръководство на Българската академия на науките, разглеждаме Годишния доклад на Академията и като че ли в момента обстановката – и в света, и в България, обективно повиши интереса към науката като ключ за развитието на обществото и за нашите постижения.
Хората, дори и на ежедневно ниво, днес се интересуват от генетика, биология, започнаха да си припомнят знанията, които са получавали, опитаха се да намерят в науката обяснение за това, което става днес около нас. И това е много специален момент, който, мисля, че всички ние трябва да използваме, защото обяснението за това какво става днес около нас, може да бъде потърсено в две области, и хората така го търсят за собственото си спасение – в областта на религията и на вярата, и в областта на науката.
За радост, като че ли, голяма част от българското общество търси отговор за бъдещето си и за съвремието си в областта на науката и в своята по-голяма част мисля, че българското общество, или поне така се видя, се намира на стандартите на постиженията и на поведението на най-развитите европейски общества.
Няколко думи да кажа, какво ми направи впечатление от този доклад, господин Ревалски. Добре бяха поставени основните въпроси, които стоят днес пред българската наука. И ако, така чух от Вас, в областта на финансирането има известно удовлетворение и някаква положителна перспектива, то от гледна точка на въпроса за кадровото осигуряване на българската наука, на Академията на науките в частност, нещата не стоят добре. Тук е много важно да бъдем наясно защо се получава така. Дали отговорът е скрит само в областта на заплащането, в обществения престиж на професията на учения, или има поредица от други фактори, които пречат на българската наука да акумулира поколенчески потенциал и да изравни двугърбата камила в статистиката – цитирам Ви отпреди малко.
Надявам се, в следващия доклад – поне ми се иска да чуя, а може би не бива да се чака до следващия доклад, ние да бъдем наясно или поне Българската академия на науките, с основните, главните причини за, образно казано, застаряването на хората, които днес се занимават с науката в България, и за липсата на привлекателност на полето на науката за младите български поколения.
Още нещо, което ми се струва, че трябва да бъде подчертано в един такъв доклад – лично бих искал да чуя не само количествени параметри за научните публикации, за участието на наши учени в международни форуми, за направените открития и разработки, а бих искал да чуя все пак и някакъв бегъл преглед може би за дейността на отделните научни направления, така както са групирани институтите на БАН.
Бих искал да подчертая, че в един такъв доклад ми се струва за редно да бъдат цитирани някои от най-добрите постижения за годината на отделните институти, за приноса на ръководствата на институтите в БАН. Бих искал също така да кажа: оказа се, че някои ключови въпроси от балканските отношения, от международните отношения Институтът по българския език на БАН тази година се наложи да се намеси решаващо в един спор, който възникна между България и Северна Македония.
Така или иначе става въпрос за езиковия спор между двете държави и категоричната позиция на българските учени от Института по български език е не просто една научна оценка, а тази позиция я намирам за принос към отстояването на българската държавна политика и към историческата истина, която често пъти става жертва на политическите събития и на конюнктурната политическа обстановка. Така че само това да беше казано, мисля, че трябваше да се подчертае приносът на Института, а също така именно тази оценка постави въпроса за ролята и мястото на институтите – тук професор Станилов говори преди мен, които се занимават с изучаването на историята, на човека и на обществото, защото съвременното българско общество е подложено на много външни въздействия.
Виждаме динамиката, която съществува във формирането на общественото мнение, на общественото съзнание, която влияе върху колективната психология, и това са феномени, които би следвало да бъдат обект на научно внимание и на подкрепа от страна на държавата за развитието на тези направления, а не просто да бъдат плод на индивидуалните усилия на отделните учени. Да, това е така, откритието в науката винаги е резултат на индивидуални усилия, но подкрепата трябва да бъде от цялото общество.
Затова, като благодаря за Доклада за представянето на Академията, искам да подчертая и още един факт, който мисля, че трябва да бъде осмислен от всички нас. На няколко пъти парламентарната група на Българската социалистическа партия предлага при обсъжданията на бюджетите да бъде въведен минимален праг на заплащането за младите учени, фиксиран праг за отделните научни степени и звания с фиксирани заплащания.
Засега ми се струва, че като че ли този дебат остава само в рамките на пленарната зала или по-скоро на него се гледа като на политическа активност на опозицията, което не би следвало да бъде така. И тъй като Академията на науките е институт поне, и струва ми се, от ранга на парламентите, включително и на българското Народно събрание, мисля, че Академията има самостоятелен, обществен и политически ресурс да постави този въпрос пред българската държава, пред финансистите, които често пъти гледат с хоризонт една година. Благодаря още веднъж на академик Ревалски и успех в научната дейност на Академията! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Има ли реплики?
Други изказвания? Колеги, не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение относно Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2019 г.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми колеги, на основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще напомня, че отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на два въпроса от народните представители Иво Христов; и Дора Янкова;
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на едно питане от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски; и на един въпрос от народните представители Александър Паунов и Антон Кутев; и на три въпроса с писмен отговор от народния представител Дора Янкова;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на един въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристина Сидорова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народните представители Иван Ченчев и Димитър Данчев.
Поради отсъствие поради уважителни причини на народния представител Деан Станчев се отлага негов въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Поради ползване на платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради предварително поет неотложен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Поради участие във видеоконференция на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси – част от „Здравеопазване“, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Новопостъпили питания за периода от 5 юни до 11 юни 2020 г. от:
- народните представители Росен Малинов и Иван Валентинов Иванов към Младен Маринов – министър на вътрешните работи, относно кадровата политика на Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юни 2020 г.;
- народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди към Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, относно фрагментирано законодателство в социалната политика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юни 2020 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Николай Цонков и Георги Вергиев;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народните представители Десислав Тасков и Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Андон Дончев;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Александър Сабанов.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Госпожа Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, ще отговори на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно заплатите на администрацията в Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, уважаеми господин Чакъров, да зададете въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, наскоро поставих парламентарен въпрос на министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров относно административния капацитет на Министерството на околната среда и водите.
Министър Димитров посочи като сериозен проблем намирането на добре обучени кадри със специализиран профил, като специалисти по биология, химия, инженерна химия, хидрогеология, екология, биоинженерство, архитектура, ВиК мрежи и съоръжения, пречистване на водите и много други специалисти.
По думите му освен недостигът по принцип в страната на експерти с такива експертни профили попълването на числения състав на Министерството с тях се препятства и от неконкурентното, подчертавам, заплащане в структурите на Министерството.
Според отговора на министъра направеният от ръководството на Министерството на околната среда и водите анализ е показал, че ниското заплащане и натовареността на служителите е пречка за привличането на квалифицирани специалисти с подходящо образование, което, от друга страна, води до постоянно текучество през годините. Само през първото тримесечие на настоящата година текучеството на персонала в Министерството на централно ниво и в регионалните структури е повече от 6%, което е много притеснително. Според представената от него информация заплатите в администрацията на МОСВ са по-ниски в сравнение с другите администрации от същото ниво.
Доколкото ми е известно, през 2019-а и 2020 г. по бюджета на Министерството на околната среда и водите разходите за персонал са увеличени с 10 на сто – за увеличение на основните възнаграждения на щатните служители и за задължителни осигурителни вноски за сметка на работодателя. На практика обаче голяма част от служителите на Министерството през 2019 г., независимо от увеличението, са получили само от 20 до 80 лв. Средната заплата в Министерството е 1167 лв. По данни на Националния статистически институт, заплатите в другите подобни административни единици е 1426 лв.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, в качеството Ви на ресорен заместник министър-председател, е: каква е причината заплатите в администрацията на МОСВ да са по-ниски в сравнение с другите администрации от същото ниво; има ли правилно разбиране от страна на правителството и лично от Ваша страна за нарасналите функции и задачи на МОСВ и за необходимостта от попълване на щата на Министерството с добре обучени кадри; Вие като ресорен заместник министър-председател какви мерки ще предприемете за изравняване на заплатите на администрацията в МОСВ, в Министерството и регионалните му структури със заплатите на другите администрации от същото ниво? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Николова, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, по повод Вашия въпрос предоставям следната информация:
Министерството на околната среда и водите осъществява своите функции, като прилага и контролира изпълнението на националната политика в областта на опазване на околната среда, разработвайки политики по отделни компоненти на околната среда и факторите на замърсяване.
От извършения преглед на организационните структури и административните звена в Министерството на околната среда и водите, съобразно функциите и задачите, които изпълнява, съобразени с натовареността и спецификата на дейностите, като са отчетени и количествени, и качествени характеристики на персонала, се правят следните изводи.
В изпълнението на водената политика на намаляване на числеността на държавната администрация през годините Устройственият правилник на МОСВ е изменян няколко пъти, при което е намалена числеността с 10%. Въпреки същественото преструктуриране, наличният щатен персонал се оценява като недостатъчен, като една от основните причини се свързва с бюджетните ограничения и наложените изисквания за съкращаване на държавната администрация.
Недостигът на човешки ресурс произтича не само от увеличението на функциите, задачите и измененията в нормативната база, а и в квалификационно отношение. Като сериозен проблем е намирането на добре обучени кадри със специфичен профил.
Увеличените задължения и изисквания за попълването на експертния състав със специалисти по биология, хидробиология, химия, инженерна химия, хидрогеология, инженерна геология, инженер-химици, екология, биоинженерство, биоелектроинженерство, архитектура, ВиК мрежи и съоръжения, почистване на водите и други не съответстват на неконкурентното заплащане в структурите на Министерството, поради което често то е в обективна невъзможност за попълване на числения състав.
След увеличаването на основните заплати на служителите през 2020 г. средната месечна заплата в Министерството е 1167 лв. Съгласно публикуваните данни от НСИ средната годишна заплата за 2019 г. за сектор „Държавно управление“ е 17 116 лв., или 1426 лв. средно месечно.
Наблюдават се следните явления:
На първо място, средната работна заплата за по-голяма част от заетите длъжности „младши“, „старши“, „главен“ и „държавен експерт“ е чувствително по-ниска от определените с § 2 от ПМС № 43 от 14 март 2019 г. заплати за незаети длъжности независимо от значителния професионален опит на експертите в структурите на МОСВ.
При индексацията на работните заплати на служителите бяха приложени разпоредбите на § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 6 от 2019 г. В резултат на това и след прилагане и на разпоредбите на § 2 от ПМС № 43 от 14 март 2019 г. голяма част от определения фонд „Работна заплата“ беше изконсумиран, което доведе до нищожно увеличаване на индивидуалните месечни заплати и през 2019 г. част от служителите получиха увеличение от 20 лв. до 80 лв., под 10%, независимо от високите годишни оценки за изпълнението на длъжността на голяма част от експертите – увеличение, което не кореспондира със средната заплата и със средния осигурителен доход.
При напускане на служители Министерството се затруднява в рамките на утвърдения разход за фонд „Работна заплата“ да резервира средства за основни заплати в размер не по-малък от 70 на сто от средната основна месечна заплата за степен 2 на съответното ниво, поради това, че често заплатите на напусналите служители са по-ниски.
Към момента в структурата на МОСВ за достигане на всички длъжностни нива по основна заплата, отговарящи на степен 2 на съответното ниво, са необходими около 110 хил. лв. месечно или 1 млн. 320 хил. лв. годишно.
През настоящата година министърът на околната среда и водите е отправил искане до заместник министър-председателя и председател на Съвета на административната реформа за включване в Работната програма на Съвета за 2020 г. изготвяне на задълбочен анализ за нивата на заплащане в отделните администрации от една и съща категория и цялостен анализ на разходите за персонал по администрации, като се изложени и настоящите обстоятелства относно заплащането в системата на Министерството на околната среда и водите.
МОСВ проведе функционален анализ на административната система на Министерството, базиран на основните подходи от Методология за провеждане на функционален анализ и Наръчник за прилагане на методологията за провеждане на функционален анализ.
В областта на човешките и финансовите ресурси е формирано следното заключение: увеличаващите се функции, намалена численост на служителите, не се предлагат конкурентни условия за задържане на специалисти със специфична експертиза и опит, липса на квалифицирани кадри, поради ниското заплащане. Наблюдава се текучество, включително на опитни и ключови експерти, което води до повишаване на риска от намаляване на устойчивостта на кадрите и приемствеността.
За анализирания двугодишен период напусналите административната система на МОСВ представляват 19% от щатната бройка на системата на Министерството на околната среда и водите. За цялата система броят на новоназначените служители е 691, а броят на напусналите системата на МОСВ е 707 служители.
Основните изтъкнати възможности и подходи за повишаване на мотивацията са: материално стимулиране и адекватно заплащане, лично отношение и правилно оценяване, възможност за кариерно развитие, нефинансови придобивки, усилия на прекия ръководител и така нататък.
Установена е също така и необходимост да се потърси и реализира подход за увеличаване на ресурсите за повишаване на квалификацията на персонала спрямо нарастващия брой от дейности и отговорности, за които МОСВ отговаря, произтичащи от динамично променящата се нормативна база.
Бюджетът на МОСВ за 10-годишния период от присъединяване на Република България към Европейския съюз е относително постоянен, като в същото време задълженията и ангажиментите по отношение на прилагане, контрол и докладване изпълнението на политиката по околна среда са значително увеличени.
Бих искала да Ви уверя, че ще бъде отделено специално внимание на състоянието на администрацията и факторите за нейната мотивация в Министерството на околната среда и водите. Ще настоявам на специално заседание на Съвета по административна реформа да бъде разгледан обстойно въпросът и да се търсят практически решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Имате думата за реплика, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, видно от отговора, който дадохте, е, че ситуацията с административния капацитет в Министерството на околната среда и водите е много сериозна, както бяха сериозни нашите опасения и по отношение на наличността на достатъчно експертен потенциал и кадри, които да запълват необходимостта от експертиза в Министерството на околната среда и водите, и по отношение на неконкурентното заплащане, което е от години наред.
Може би да възникне въпросът защо в предходните години други министри не са имали отношение и не са коригирали това. Да, наистина, аз съм бивш министър и по мое време ситуацията беше друга – всеки втори месец администрацията получаваше допълнителна заплата под формата на допълнително материално стимулиране, но това, което на мен ми направи впечатление тук, е страхотният дисбаланс между другите администрации и тази на Министерството на околната среда и водите.
Едва ли е необходимо тук да поясняваме, да разясняваме колко са важни политиките, които се оформят и реализират от страна на администрацията на централно ниво и от регионалните структури на Министерството на околната среда и водите и контролът, който е необходим по отношение на водите, на отпадъците, на чистотата на въздуха, адекватното и правилно управление на водните ресурси на страната ни, по отношение на биологичното разнообразие и ред други политики, които трябва да бъдат реализирани и контролирани. Виждаме пред какви кризи се изправяме. В същото време – съкращения. Тук трябва да има диференциран подход, за да може да има достатъчен експертен потенциал, който да реализира всички тези функции.
Ние ще следим оттук нататък. Вие поемате ангажимент това да бъде на специално внимание. Наистина трябва да има справедливост и да бъдат мотивирани и стимулирани всички в администрациите. Това не го казвам като опозиция, от политическата сила, която представлявам, а именно ДПС и аз като член на тази парламентарна група, а с оглед на важността на екологичните политики. Бих искал да видим, ние ще проследим, точно какви мерки ще бъдат взети и в това министерство, а и по принцип за администрациите да има адекватно, коректно и справедливо заплащане за мотивация на всички експерти, на всички нива в администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Имате думата за дуплика, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, бих искала да поднеса и още допълнителни пояснения в тази връзка.
Наистина заплатите в администрацията на МОСВ са по-ниски в сравнение с други администрации от същото ниво. Анализът в цялата структура на МОСВ показва, че щатният персонал е недостатъчен за огромните територии и многообразните контролни функции, които покриват съответните звена.
Ниското заплащане и натовареността на служителите е пречка за привличането на квалифицирани специалисти, както вече се подчерта, с подходящо образование, което от друга страна води и до постоянно текучество и периодично освобождаване от бройки през годините.
Само през първото тримесечие на настоящата година текучеството на персонала в централното управление на администрацията на МОСВ се е увеличило, като напусналите са с 6% от общата численост, като в последните години се забелязва тенденция за преминаване на експерти към други държавни структури, предлагащи по-добро заплащане.
През 2019 г. и 2020 г. по бюджета на МОСВ разходите за персонал бяха увеличени с 10 на сто за увеличение на основните възнаграждения на щатните служители и за задължителни осигурителни вноски за сметка на работодател. С така предоставените средства за увеличение на основните заплати на служителите не може да се постигне решението по т. 4 от Протокол № 46 от заседанието на Съвета за административна реформа от 16 август 2018 г. за преодоляване на различията в заплащането в администрациите от една и съща категория.
Концептуалното решение за увеличаване на разходите за персонал на всички администрации с 10 на сто доведе до по-голяма разлика в заплащането и в МОСВ спрямо администрациите от същата категория. Очевидно проблемът за равнището на възнагражденията в Министерството на околната среда и водите си остава управленско предизвикателство и трябва да бъде намерено своевременно и ефективно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Благодаря за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Крум Зарков относно създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона и Съвет за координация и сътрудничество.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, да зададете въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, с Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. на Министерския съвет са създадени Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на Закона и Съвет за координация и сътрудничество. Съгласно чл. 3 от Постановлението този съвет следва да осигурява координацията, сътрудничеството и диалога с другите държавни органи и с неправителствените организации, както и да проследява и докладва за постигнатия напредък по изпълнение на заложените в Националния механизъм цели. С други думи този механизъм трябва да замести мониторинговия механизъм, осъществяван от Европа от години насам.
Предвидено е Съветът да се съпредседателства от заместник министър-председател с ресор „Правосъдие“, тоест от Вас, уважаема госпожо Захариева, и представляващия Висшия съдебен съвет, като негови членове са и председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, Главният прокурор на Република България, главният инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите, а за всяко заседание да се кани и председателят на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, както и председателите на различните парламентарни групи.
На 12 февруари тази година Министерският съвет прие промени в горецитираното постановление. Според тях Съветът започва дейността си при влизане в сила на отмяна на решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за създаване на Механизъм за сътрудничество. Тоест Съветът да започне да заседава още преди да бъде отменен формално механизмът за мониторинг.
От Доклада, който сте представили, стават ясни някои идеи за тази промяна. Но моят въпрос към Вас е следният: какво наложи гореописаната промяна конкретно и какви действия са предприети от влизане в сила на Постановлението до днес с оглед ефективното започване на дейността на този нов орган?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, господин Зарков, дами и господа народни представители! Благодаря Ви за въпроса, тъй като считам, че темата за върховенството на Закона е наистина от определящо значение за благосъстоянието на всеки български гражданин и тя е една от основите на държавата и на самия Европейски съюз. Върховенството на правото трябва да стои на дневния ред със или без Механизъм за сътрудничество и оценка – нещо, което много пъти съм казвала.
Сега на конкретния въпрос. Приетото от Министерския съвет постановление, което доста подробно описахте във Вашия въпрос, неговият състав цели създаване на Национален механизъм за продължаване на реформите, защото реформите са процес, те не са пиеса с еднократно действие и всяка една от системите винаги има нужда от подобрение с развитие на обществените отношения.
В него ще участват на доброволен принцип, тъй като особено съдебната власт, изпълнителната не би могла да задължи, и това е записано в Постановлението: участие на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Постановлението е съгласувано с всички заинтересовани страни, много време беше на обществен дебат не само със съдебната власт, но и с гражданското общество. То е мотивирано с убеждението, че правова държава може да се постигне наистина само с общите усилия на всички власти, разбира се, при запазване на независимостта на съдебната власт.
Инициативата е дебатирана в рамките на напредъка по Механизма за сътрудничество и оценка, както и в неформален порядък е консултирана с представителите на Европейския съюз. Неговата подготовка започна месеци преди последния доклад на Европейската комисия от 2019 г.
Една от много важните части в това постановление е ролята на Гражданския съвет, в който ще участват представители на професионални организации и на гражданското общество. Вярвам, че няма как без пълноценното приобщаване на неправителствения сектор да извършим истински качествена реформа и съм убедена, че този граждански съвет ще повиши и прозрачността на осъществената работа от Съвета.
С изменението на ПМС-то се целеше предварително започване на процедурата по формирането на този съвет, така че той да може да започне веднага в скоро време. За съжаление, ситуацията с COVID 19 забави малко това. Целта беше формиране на Гражданския съвет, но поради ситуацията се удължи срокът и въпреки удължаването изключително малко представители на гражданския сектор подадоха заявления. За тази цел, предполагам, министър Данаил Кирилов удължи отново процедурата за формиране на Гражданския съвет с нов 60-дневен срок с целта да се даде възможност на всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност в тези сфери, да могат да подадат своите заявления и да участват в Гражданския съвет.
Тези неправителствени организации ще участват за една година в Гражданския съвет, така е по подобие на Съвета за съдебна реформа – там също се ротират, с цел все пак да не бъдат само едни и същи неправителствени организации, а да е възможно и други да се включват в работата на този съвет. Надявам се след този нов срок повече организации да имат възможност да подадат заявления и самият Граждански съвет да бъде формиран, да започне да действа и Националният координационен механизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Реплика – уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, когато зададох този въпрос, исках да поставя акцента върху Мониторинговия механизъм и какво ще се случва с него и след него, но мои колеги ще продължат питанията и въпросите по тази тема.
Междувременно между задаването на въпроса и неговия отговор се случиха няколко неща. Идеята да промените ПМС-то, за да започне да се създава Гражданският съвет, сама по себе си не е лоша, тъй като този мониторингов механизъм от Европа кой знае кога ще отпадне. Но тази процедура беше опорочена. На 2 юни тази година се проведе жребий в Министерството на правосъдието по различни категории, с различни участници и организации, които да заемат своите места в Гражданския съвет. Този жребий беше определен да стане по този начин, за да могат да участват всички, да бъдат на равна постановка, да се избегне субективната преценка на хората, които в крайна сметка издават заповедта за създаване на този съвет, да бъде публично и прозрачно. Всичко това беше опорочено вечерта, същата вечер, с едно абсолютно неразбираемо действие на министър Данаил Кирилов, който просто отмени един от резултатите, без да дава обяснение защо. Защо точно този резултат, защо точно тази организация, какво не му харесва?
Обяснението, че, видите ли, само две организации са постъпили по тази категория, не е достатъчно, тъй като по други категории се е случвало същото, което не е предизвикало реакция на министъра. И какъв е този жребий? И докато този, който ни хареса ли?!
Припомням само, че Гражданският съвет тук има огромна роля, поради простата причина че иначе другите участници в механизма, в Съвета са именно тези, чието действие ще трябва да бъде оценявано, следователно това е единственият външен поглед към системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете репликата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Завършвам, господин Председател, със следния въпрос: Данаил Кирилов не прие жребия, а Вие, госпожо Министър, като негов ресорен вицепремиер, приемате ли техните действия и не мислите ли, че до голяма степен цялата добра идея вече беше опорочена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Това не е питане. Аз ще направя една дуплика. Радвам се, че Ви харесват постановките в Постановлението, което е готвено от моя екип, съгласувано е, както казах, в предварителен порядък и с експертите в Европейската комисия, с всички заинтересовани лица. Истината е, че очевидно заради пандемията малко организации подадоха. Въпросите обаче за решението към министър Кирилов. В крайна сметка считам, че няма лошо повече организации да могат да подадат заявления. Със сигурност не са само две. Самата аз в Гражданския съвет знам колко много организации се занимават с върховенство на правото и на съдебната реформа, което е добре. Мисля, че това е добре за гражданското общество и не смятам, че това опорочава Гражданския съвет.
Надявам се повече интерес да има, защото в крайна сметка мисля, че гражданското общество е коректив на всяка една от властите, включително и на съдебната власт, не само на изпълнителната, и е добре самите те да бъдат ангажирани в тези процеси. Спомням си, че в Съвета за съдебна реформа имаше наистина голям интерес и точно тогава, когато мислихме как де факто да отсеем тези, които са подали, защото не може един съвет да стане с 50 – 100 участници, той ще бъде неработещ, тогава беше идеята и за този жребий, която се пренесе и в настоящия механизъм. Не мисля, че това ще опорочи работата на Съвета и се надявам на по-голям интерес от страна на самото гражданско общество във формирането на тези политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Продължаваме с питане и въпрос към госпожа Екатерина Захариева, които са по една и съща тема. Ще се ръководим от процедурата, описана в чл. 106, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Питането е от народния представител Крум Зарков относно сътрудничеството между България и Европейския съюз в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Въпросът е от народните представители Александър Паунов и Георги Гьоков относно ускоряване на съдебната реформа и борбата с корупцията по високите етажи, за да бъде прекратен мониторингът от страна на Европейската комисия.
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Може ли въпросът, после питането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Редът на постъпване е питане – въпрос.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Редът, който е обявен тук, е обратен. (Реплика от заместник министър-председателя Екатерина Захариева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо въпросът, госпожо Захариева, или питането? Питането е първо. (Реплика от заместник министър-председателя Екатерина Захариева.)
Въпросът и питането са с еднакъв предмет и са постъпили първо питане, след това въпрос. Редът е да бъде зададено първо питането, защото е първо, след това ще се зададе въпросът, Вие ще дадете общ отговор на двете. (Реплики.)
Нямам нищо против.
Заповядайте, господин Гьоков, но веднага след Вас ще бъде господин Зарков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, нашият въпрос е относно информацията, че Европейската комисия ще запази Механизма за мониторинг към България по отношение на правосъдната система. Искам да Ви кажа, че въпросът ни не е в резултат на някакво заяждане, а е в резултат на реакция срещу практиката на това правителство да се хвали за неща, които не е свършило в общи линии. Българите знаят, че от момента на присъединяването на България към Европейския съюз, заради това че България и Румъния все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност, беше създаден и приложен от Европейската комисия Механизъм за сътрудничество и проверка, като идеята беше да подпомогне двете страни да наваксат с реформите и да им се даде възможност да изградят ефективни административни и съдебни системи, необходими за изпълнението на техните задължения, свързани и с членството в Европейския съюз, и да се гарантира правилно прилагане на законите, политиките и програмите на Евросъюза.
В края на мандата си предишният оглавяващ Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер, обяви в Доклада си по Механизма за сътрудничество и проверка, че препоръчва Мониторингът да бъде прекратен. На практика обаче Комисията не взе такова решение, а, че решението за прекратяване на този механизъм трябва да бъде консултирано с Европейския парламент и със Съвета, въпреки че това съгласуване не е необходимо. Реално този механизъм не бе прекратен и в последните шест месеца продължава да съществува, но без да излизат мониторингови доклади по него, за да стигнем до момента, преди десетина дни, когато в доклад, но не по Механизма за сътрудничество и проверка, а по друг повод – за макроикономическия дисбаланс, се обърна внимание, че мониторингът на съдебната система не е прекратен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател.
Няма да правя тълкуване на това, защото ще го направя от друга гледна точка. Вие ще кажете за какво става въпрос, но Ви моля да отговорите: съгласни ли сте с мотивите за решението на Европейската комисия, че все още няма необходимите за сваляне на Мониторинга резултати в борбата с корупцията и има какво още да се направи за реформиране на съда и прокуратурата? Какви действия ще предприемете за предотвратяване на опасността Мониторингът не само да не бъде прекратен от Европейската комисия, а тя да излезе с негативен доклад по този механизъм? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Зарков, имате думата да развиете питането.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност аз ще развия не само това питане, а и дебатът, който се състоя пò миналата седмица, включително и в тази зала, в тази сграда, когато от името на парламентарната група на БСП алармирахме, че идват недобри сигнали, обективирани в доклад на Съвета на Европейския съюз по отношение на това как нашите европейски партньори и институциите там гледат на случващото се в България в областта на съдебната реформа. Когато отправихме този апел, тази молба за разговор, ни беше отвърнато с обвинения в разпространение на фалшиви новини, неразбиране, а към мен лично се обърна председателката на партия ГЕРБ, която ме помоли да чета повече, и аз реших заедно да четем какво пише в документите на Европейския съюз и ресорната вицепремиерка да вземе отношение по тях.
В тях пише следното: на 22 октомври 2019 г. в последния си мониторингов доклад Европейската комисия оповестява свое становище, според което извършеният от България напредък е достатъчен за изпълнение на ангажимента на страната, поет към момента на присъединяването ѝ, но за окончателното решение ще бъдат взети предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент. До момента официално дефинитивно решение за приключване на Механизма за сътрудничество и проверка не е оповестявано, такова не е и взимано. Вместо това, в препоръка по друг механизъм – този на Европейския семестър, Съветът на Европейския съюз, тоест една от институциите, за които Комисията очаква тяхното становище, счита за нужно да припомни съществуването на специален мониторингов механизъм и да заяви, цитирам: „Продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури.“ И още повече: „Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България“ – същият § 31 от същия доклад.
В тази връзка моля да обсъдим и да ни бъде отговорено какви са причините Механизмът за сътрудничество и проверка спрямо България все още да не е официално обявен за приключен и в по-общ план ще продължи ли и как сътрудничеството между България и Европейския съюз в тази област?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Имате думата за общ отговор, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, господин Зарков, господин Паунов, дами и господа народни представители! Отново ще подчертая, че стремежът на България към утвърждаване на върховенството на закона започна много преди създаването на Механизма за сътрудничество и оценка, и твърдо вярвам, че този стремеж трябва да бъде приоритет на управлението на страната, независимо дали съществува този механизъм или не.
Тези реформи трябва да се правят не заради Брюксел, Берлин, Хага или Париж, но най-вече заради българските граждани и не бива да бъде налаган само отвън.
Вярвам, че през годините именно с тази нагласа редица правителства, парламенти, представители на съдебната власт в сътрудничество с Европейската комисия, но и с редица държави членки, не само с експерти от Комисията, бяха извършени редица реформи и тези усилия бяха оценени в докладите, първо, през 2018 г., когато се затвориха временно три от шестте показателя, след което и финално в Доклада от месец октомври 2019 г., в който Комисията заключи, че страната ни е изпълнила всички показатели по Механизма.
Нещо повече, самата Комисия последователно поддържа тази своя оценка, включително и с изявлението на комисар Домбровскис от 21 май 2020 г., след оповестяването на Доклада по Семестъра. Отговаряйки на въпрос, той каза, че Европейският семестър не е свързан с Механизма за сътрудничество и оценка и що се отнася до Механизма – вече има доклад, цитирам го буквално, от месец октомври 2019 г. Той заключи, че България вече е изпълнила всичките ангажименти. Това не се е променило, тук няма нищо ново.
Положителната оценка на Комисията беше потвърдена и от Европейския парламент след проведени дискусии в ресорната парламентарна комисия LIBE. През месец декември 2019 г. председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли изпрати писмо до Европейската комисия в подкрепа на прекратяването. Съветът също изрази своето мнение, което се материализира в доклад на Финландското председателство. В дискусиите по него държавите членки приветстват напредъка за постигнатото от България през отчетния период.
Както правилно отбелязахте, Механизмът е създаден с решение на Комисията, а не с решение на Съвета или на друг орган. Предполагам, че, първо, фактът, че периодът съвпадна с началото на мандата на новата комисия, след което ситуацията с пандемията забавиха и формалното взимане на решението. Де факто ние нямаме механизъм, нямаме мисии, нямаме доклади, нямаме устни, писмени или каквито и да е други доклади, ние не изпращаме информация. Наистина обаче трябва Комисията да приключи процедурата и да вземе формално решение.
Тъй като имахте и друг въпрос, Комисията ни увери отново, че не планира никакъв доклад или никаква информация по този механизъм, тоест това не се е променило. Това обаче не променя амбицията ни да продължим да изпълняваме планираните допълнителни реформи, които отиват и отвъд показателите на самия Механизъм за сътрудничество и оценка.
Както вече поясних, върховенството на правото е императив, който не произтича единствено от този механизъм. В предишния въпрос казах, че започна сформирането на гражданския Съвет към Координационния ни съвет, Народното събрание вече измени Закона за съдебната власт, в който отпаднаха задълженията на магистратите да декларират участието си в професионални организации, както и автоматичното временно отстраняване на магистрати от длъжност по време на разследване.
Знаете, че правителството внесе в Народното събрание предложение за изменение на НПК и на Закона за съдебната власт, които трябва да решат, по наша преценка, въпроса за отчетността на главния прокурор. Този закон беше внесен след становище на Венецианската комисия, като правителството внесе искане до Конституционния съд за даване на задължително тълкуване на конституционната разпоредба, в която непосредствено се уреждат правомощията на главния прокурор. Твърдо сме решени, разбира се, след произнасяне на Конституционния съд, процедурата да продължи в зависимост от решението по приемането на тези изменения.
Що се отнася до перспективите пред сътрудничеството между България и Европейския съюз в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията, бих искала да споделя, а съм убедена, че и Вие знаете, че България години наред последователно подкрепя създаването на общ европейски механизъм – хоризонтален такъв, който да бъде еднакво и прозрачно приложим спрямо всички държави членки, защото ние твърдо вярваме, че едно от основните, всъщност най-важното постижение на Европейския съюз не е общият пазар, а върховенството на правото и демокрацията. Години наред дебатът по създаването на такъв механизъм течеше и в Европейския парламент, де факто, от около година вече – и на ниво Съвет на Комисията. Преди това години наред имаше такъв дебат в Европейския парламент, който е приемал много резолюции по тази тема.
В момента Европейският съюз работи по този механизъм. България има национален координатор, има представители от институциите и многократно е изразявана благодарност към работата на тези координатори. Този механизъм ще обхваща четири стълба: правосъдни системи, антикорупционна рамка, медиен плурализъм и институционални въпроси, свързани с проверките и контрола. Новият механизъм ще представи възможност за открит и навременен диалог за обмен на добри практики и ще бъде с превантивен, а не със санкционен характер.
Първият годишен доклад се очаква да бъде представен в Съвета „Общи въпроси“ през месец септември или октомври, в зависимост от това кога експертите ще бъдат готови с този доклад, тъй като по него работата вече тече. По азбучен ред държавите започнаха консултации по видеоконферентни разговори – за съжаление, не могат да дойдат колегите от Брюксел тук – с представители на изпълнителната власт, на съдебната власт, на гражданското общество във всичките държави – членки на Европейския съюз. Очаква се първият доклад да бъде готов през месец септември или октомври и съответно първите изслушвания. На 5 юни имахме такъв разговор, дори го оповестихме и официално.
Това са мерки, които правителството предприема, независимо че има вече Доклад на Комисията, която де факто казва: „Изпълнили сте показателите!“
И в отговора на въпроса казах, че реформата е процес. Електронното правосъдие все още трябва да се довърши, съдебната карта, за която втори съдебен съвет дебатира, мога да посоча и много други неща. Знаете, че Министерството на правосъдието оповести, Министерският съвет прие Националната стратегия за наказателно правосъдие. Тя наистина е много добра, готвена е от видни български учени, която, се предполага, да доведе до нов и до изменение на Наказателния кодекс. Също така по отношение на административно-наказателното производство текат изменения в Закона за административните нарушения и наказания.
Реформата е процес и в никакъв случай ние не бива да казваме – да, имаме вече позитивен доклад, там се казва, че показателите са изпълнени и ние трябва да приключим и да забравим за работата по тези реформи. Не, напротив, мисля, че тази позитивна оценка ни задължава още повече да продължим работата във всичките сфери на правото, а там, където се налага, да подобряваме и да развиваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Реплика кой ще направи?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Имаме право на два допълнителни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господа, обясних реда: имате право на реплика, след което дуплика на госпожа Захариева, след което имате право, господин Зарков, да продължим по процедурата на Правилника.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, не съм удовлетворен от Вашия отговор, защото е бюрократично-чиновнически и ще се мотивирам защо.
Правоприлагателната система на България не е ефективна. Тя не успява да усмири ненаситния апетит на силните на деня. Тя не успява да накаже злоупотребите и да осъди безапелационно крадливите и корумпираните, които имат протекция. Срамният мониторингов механизъм, който е доказателство какво точно мисли за нас развитият свят, не изглежда да бъде свален. Само преди месец, по време на местните избори, ни убеждавахте в обратното.
Министърът на правосъдието се закани да подаде оставка, ако Механизмът не бъде свален до края на мандата на Комисията Юнкер. Юнкер си замина, но Кирилов е още тук.
Подписът на председателя на Европейския съюз е поставен под документ, в който пише, цитирам: „В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебните реформи в България в борбата с корупцията. Комисията наблюдава съдебната реформа вече 13 години. Вижда се, че в борбата с корупцията има още какво да се желае в така наречената съдебна реформа.“ Вижда се от този доклад и го виждат всички български граждани, не се вижда само от компетентните институции. Мониторингът продължава, проблемите в него остават и едно нещо е сигурно и не подлежи на интерпретации – това правителство и Вашето мнозинство е напълно неспособно да ги реши. Затова е необходимо да си подадете оставката, заедно с министъра на правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Госпожо Министър? Без дуплика в случая.
Уважаеми господин Зарков, имате думата за два уточняващи въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моите два допълнителни уточняващи въпроса са следните: има ли държави – членки на Европейския съюз, които имат резерви относно падането на Мониторинговия механизъм, е първият ми допълнителен въпрос?
Второ, не мислите ли, че ежедневните корупционни скандали, които разтърсват държавата ни в последните седмици, и реакцията на институциите към тях, или по-скоро липсата на реакцията ще се отразят и по отношение на окончателното решение за прилагане на специален механизъм за наблюдение към България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Имате думата да отговорите на въпросите, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Зарков, Съветът съгласува, той не взима решение. По моя последна информация при обсъждането на Доклада на Комисията има няколко държави, които приветстват постигнатия напредък, но все още не могат категорично до приключването на тези три неща, които Ви изброих, които вече обаче са факт – за новия механизъм за наблюдение, измененията в Закона за съдебната власт, и последното, разбира се, е чакането на решението на Конституционния съд. Но де факто нито една от тези държави не споменава нови изисквания или нови препоръки, така че Съветът консултира. Сега топката е в ръцете на Комисията, тоест това не възпрепятства процедурата.
По отношение на скандалите, които в България много често избуяват напоследък, компетентните органи – аз поне не съм чула, да не са взели отношение по нито един от тях и това са разследващите органи и прокуратурата. Така че съм сигурна, че след като те са образували разследвания, извършват проверки. Това, че в България има скандали, както Вие ги нарекохте, някой от тях, разбира се, създадени от хора, които са с множество престъпления и които се укриват от правосъдието в България… (Реплика от народния представител Александър Паунов: „Не са доказани още.“)
Разбира се, че не са доказани, скандалите пък в медиите са още по-малко доказани, господин Паунов. Те са още по-малко! Всеки може да каже всичко за всеки. Така че докато има разследване, разбира се, че има презумпция, но пак казвам: предизвикани от един човек, който се укрива, в никакъв случай не считам, че могат да повлияят върху финалното решение на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Имате думата да изразите отношение по отговорите, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Един от показателите, които използва Европейската комисия, когато подготвя своите доклади, са проучванията и на Евробарометър за възприятието на гражданите по отношение на корупцията в техните страни. Такова проучване беше отпечатано преди няколко дни. Според него 80% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена у нас. Този показател остава висок.
За съжаление обаче, 51% от българите – повече от половината, смятат, че нивото на корупцията у нас се е увеличило през последните три години. Този парадокс, при който Европейската комисия казва, че сме изпълнили някакви формални критерии, но хората не ги виждат, води до това, че Механизмът всъщност не е отменен, че дори и да бъде отменен, това надали ще помогне кой знае с какво, а може и да навреди.
Механизмът, разбира се, трябва да бъде отменен, защото той отдавна не изпълнява своята роля и някои държави го използват срещу нас не по начина, по който би трябвало – тук сме съгласни. Но ние имаме проблем, уважаема госпожо Заместник министър-председател, в комуникацията си с евроинституциите – точно същият, какъвто имаме с комуникацията си с българските граждани. Вие, правителството, не им казвате истината. Крием се зад някакви козметични промени, а истината е, че всичко си върви постарому.
Истината е, че говорим на Европа врели-некипели и тя го знае. Онази изпусната реплика на министър Танева от онзи ден, може и да е била изведена от контекста, но добре показва начина на мислене, а именно, виждате ли, нещо ще покрием да не ни разберат какви сме, пък после ще продължим постарому. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще ми дадете 20 секунди, уважаеми господин Председател, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате 20 секунди.
КРУМ ЗАРКОВ: В тези 20 секунди искам да кажа следното на българските граждани: според министър Захариева де факто нямаме механизъм, защото, видите ли, няма доклад. Де юре обаче имаме! В България, госпожо Министър, се получава обратното – де юре имаме институции и Конституция, де факто обаче силните на деня правят каквото си искат под благосклонния поглед на едно слабо правителство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Благодаря за участието в парламентарния контрол днес, уважаема госпожо Захариева. Успешен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме с въпроси към господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката.
Има питане от народния представител господин Иво Христов относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на дистанционното образование.
Господин Христов, имате три минути да представите Вашето питане.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, питането ми е относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на дистанционното образование.
Мерките за ограничаване на коронавирусната пандемия принудиха Министерството на образованието да въведе дистанционно обучение. Много се надявам да си давате сметка, че тази форма на образование има множество скрити подводни камъни. Имам предвид не само качеството на образователното дело, но и ефектът на десоциализация на децата. Искам да напомня, че образованието е преди всичко социален и възпитателен процес.
Господин Министър, моето питане е: как оценявате резултатите от дистанционното обучение, особено в началния и средния курс? Смятате ли, че дистанционната форма на образование може да замени традиционната? Кога ще бъде ограничено дистанционното обучение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, както Вие казахте, ние бяхме принудени – това беше единствената алтернатива, да стартираме с електронно обучение от разстояние по време на извънредното положение, по време на епидемичната ситуация, тъй като нямаше как учениците да присъстват в реалните класни стаи.
Обучението от разстояние, обучението в електронна среда има предимства и недостатъци. Нашата политика не е да заместваме присъственото обучение, но, от друга страна, трябва да имаме предвид, че електронизацията на света, по-нататъшните дигитални трансформации са неизбежни, че днешното поколение деца – искаме или не с Вас, ще учи много повече чрез екрани и много по-малко от книжен носител. Фундаменталната, голямата промяна, в сравнение с нашите поколения, е във външната, в информационната среда.
Ние навремето, ако искахме да прочетем повече, да научим повече за света, трябваше да отворим повече книги, а те днес стоят повече време пред екрани, ако искат да научат повече за света. Затова образователните системи се променят, но те не се променят, така че да заместят присъственото обучение, а да го допълнят по ефективен начин.
Какви са негативите на обучението в електронната среда на дистанционното обучение? Вие изредихте част от тях. Образованието е социализация и възпитание. То не може да се състои ефективно в електронна среда. Най-доброто обучение, понеже питахте за нашата политика, категорично най-доброто обучение е в реалната класна стая, присъственото, прякото взаимодействие с учителя, нищо не може да замени прякото взаимодействие с преподавателя.
Негативите, недостатъците на електронното обучение са също така, че част от знанията, уменията, компетентностите не могат да бъдат усвоени ефективно в електронна среда. Такива са голяма част от практическите компетентности. Такива са социално-емоционалните умения, двигателните умения също така страдат, развитието на моториката и така нататък – все недостатъци, които предполагат децата да бъдат в класната стая.
Има множество изследвания в областта на невропсихологията, които показват, че продължителното взаимодействие с електронни устройства, особено в ранна детска възраст – колкото е по-ранна възрастта, толкова по-категорични са тези изводи – възпрепятстват интелектуалното и невропсихологическото развитие на децата. Затова ние не стартирахме обучение в електронна среда в пълния му смисъл за децата в предучилищна възраст или, ако такова беше направено, то по-скоро беше тип консултации с родителите или възлагането на допълнителни задачи чрез родителите. Също така изследванията показват, че независимо от възрастта продължителното взаимодействие с екрани води до натрупването на тревога, изнервеност и така нататък, които можем да кажем, че са негативи на обучението в електронна среда.
От друга страна, ние не можем да не се съобразяваме, че днешното и утрешното поколение деца учат и ще учат много повече от електронни устройства, от електронни ресурси. Ако учителят и образователните системи не ги насочат към правилните електронни ресурси, а това става чрез уроци, чрез обучение в електронна среда, чрез развитие на дигитална медийна грамотност, тези деца пак ще стоят пред устройствата, но ще бъдат управлявани от алгоритмите на социалните мрежи, на Youtube или други програми. Всички образователни системи вървят към това да предоставят на учениците и на учителите повече образователни ресурси. Към това вървим и ние – да имаме безплатно визуализирано образователно съдържание по всички образователни програми – нещо, което ние сме си поставили за цел.
Как следва да се търси оттук нататък ефективният микс между присъствено и електронно обучение? В начален етап категорично трябва цялото обучение да бъде в присъствена форма, по същия начин и в горните курсове, но там това, което може да се направи, е част от дейностите да се провеждат в електронна среда, но тук не говорим за заместване на присъственото обучение, а по-скоро за допълване.
Ако говорим как трябва да се използва електронно обучение в бъдеще – първо, то не е алтернатива на присъственото, може да бъде само аварийна алтернатива, както беше сега. Ние, за съжаление, най-вероятно и занапред ще имаме грипни ваканции и други обстоятелства, които налагат отсъствието на учениците за няколко или повече дни. В момента средно губим по 3 – 4 седмици, 10% от учебното време е в невъзможност да се провеждат присъствени занятия. Предвид това, че системата стартира ефективно за два дни в електронна среда, то ние нямаме оправдание оттук нататък това да ни се случва и в бъдеще, за да я няма тази загуба. Не сме направили цялостен анализ на обучението в електронна среда, такъв предстои да бъде направен. Всъщност ние сме го стартирали, но ако искаме да бъде достатъчно добър и задълбочен, то ни е необходимо малко време, включително сега ще видим и резултатите от външните оценявания.
Най-общо към всички тези негативи, които казахме, бих добавил и още един – неравенството. Докато за всяко дете е осигурен физически достъп до училище, може да е на 20 км, това е критерият за защитени училища, Вие знаете, може да е на 20 км най-близкото училище, но ние сме осигурили на всяко дете физически достъп до училище и учител, не можем да кажем, че сме осигурили равен достъп при обучението в електронна среда, защото не всички родители имат достатъчно устройства, интернет свързаност и така нататък.
Но при тези ученици, при които имаше добра техническа, технологична обезпеченост, добре създадена организация от училищата, това, което можем да кажем, е, че учениците учеха. Само по отношение на процеса на обучение – не говоря за възпитание и социализация. Учениците учеха, защото беше създадена относително добра организация, защото родителите се включиха активно и това тепърва трябва да се измери. Но Вие знаете, че измерването на образователните резултати е много трудно, тъй като това е неосезаем продукт, от една страна, от друга страна, е резултат от множество фактори.
По-късно ще довърша изложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Христов – два уточняващи въпроса.
Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, благодаря Ви първо за отговора, той беше както винаги – на висота.
Давам си сметка за сложността на материята и амбивалентността на тази материя. Давам си сметка и за това, че има обстоятелства, които правят необходимо така нареченото дистанционно и електронно обучение. От друга страна обаче, си давам сметка, че изключението може да стане правило и ако стане правило, то ще означава и без това тежък удар върху неособено високото качество на българското образование, особено в основния и средния курс.
Двата ми уточняващи въпроса са следните: първият, има ли представа Министерството в кои точно сфери дистанционното обучение ще бъде запазено и в какви форми? И второ, има ли ясно манифестирана политика Министерството, че това е извънредна, а не основна или дори алтернативна, или паралелна форма за обучение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Всъщност това имах възможност да го кажа, ние го разглеждаме категорично като извънредна алтернатива, от една страна, от друга страна, като допълнение на обучението в реалната класна стая. Това се случва и в системите на висшето образование вече повече от 10 години, търси се тази ефективна хибридна форма. Електронните платформи трябва да се използват за възлагането на задачи, за творчески задачи, за самоподготовка, електронните ресурси за допълнително учене. Факт е, че децата учат много, днешното поколение деца учат много повече и много по-добре чрез образи. Искаме – не искаме, те ще прекарват средно по няколко часа пред електронните устройства в бъдеще. Ние всички учим много повече през целия си живот, те ще го правят това, като четат от електронни устройства в бъдеще, ние с Вас в момента дори го правим това. Голяма част от информацията, която придобиваме, е от екраните на електронни устройства.
Ние, разбира се, трябва да ги подготвим освен в дигитална медийна грамотност, да бъдат и дигитални създатели, не просто да бъдат дигитални ползватели. В този смисъл има голяма разлика между обучението чрез информационни технологии и обучението за информационни технологии. Много по-големият акцент трябва да бъде върху второто, защото почти всички професии, дори тези, чиято основна характеристика е работата с хора, ще изискват взаимодействие в бъдеще с машини, алгоритми, изкуствен интелект, дори преподавателската професия, преподавателите ще работят с алгоритми, които ще анализират образователните трудности – лекари, адвокати и така нататък. И ние трябва да развием дигиталната креативност в тях – информационните технологии са едно от конкурентните предимства на страната ни, затова ние увеличаваме приема в специалностите, свързани с информационните технологии, които ще бъдат необходими, както Ви казах, за всички специалисти, за всички професии.
Това, което предвиждаме да предложим със Закона за предучилищното и училищното образование, са три неща. Едното е да може по време на извънредни ситуации, при извънредни обстоятелства да се превключва на обучение в електронна среда от разстояние. Второто е да могат ученици, които трайно не могат да посещават учебния час, да се включат в реалната класна стая чрез виртуална класна стая, чрез обучение. Затова е необходимо да имаме технологична обезпеченост в училищата – нещо, по което също работим – във всяка класна стая, това се случва и по линия на електронните дневници. Голяма част от училищата – вече близо 1800, работят с електронни дневници, тоест всеки един учител работи с електронно устройство.
Когато говорим за обучение в електронна среда, то не е само от разстояние, то е в класните стаи и в кабинетите. То също трябва да се разширява с цел възможността за използване на повече електронни ресурси, да повишим интереса за учене. В днешната информационна среда, в която живеят децата, в океана от информация, конкуренцията за тяхното внимание и тяхната концентрация е много голяма. И ако ние направим така, че на тях да им бъде по-интересно обучението, включително и чрез използването на електронни устройства в училищата след IV клас, това би било много полезно.
Предвиждаме също така и да дадем възможност по линия на проекти за иновации, Вие знаете, че така наречените иновативни училища са и вид експериментални училища, да могат една малка част от часовете след IV клас експериментално да ги провеждат в електронна среда. Това вероятно ще предложим да бъде до 20%, но на подзаконово ниво това може да бъде ограничено и в по-малки проценти, когато говорим за прогимназиален етап, но тук казваме, че това не е повсеместна възможност, а само ако, както е записано в Закона за предучилищното и училищното образование – това води до подобряване на образователните резултати. Всеки един проект за иновации е със срочно одобрение и той трябва да докаже, че подобрява резултатите.
Електронната среда дава възможност да се включат в уроците в едно училище много различни хора, специалисти от практиката, от средата. Това, което вчера ми казаха, е, че български учен от ЦЕРН, който е в Женева, може да се включи в урок по физика в някое училище примерно. Могат да се направят много разнообразни интегрални уроци. Това позволява електронната среда и нашата задача, задачата на всички образователни системи е да търсят тази ефективна комбинация, а не да заличават присъственото обучение с неговите предимства.
Присъственото обучение трябва да остане като основна форма – най-желаната, най-добрата, а електронното обучение да го допълва там, където е подходящо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Христов, имате две минути за общо отношение по отговорите.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря за отговорите, които ми бяха дадени.
Господин Министър, искам да Ви помогна във Вашата тежка работа по оценка на досегашната практика в дистанционното обучение. От информацията, която имам – то е пълен провал. Знам, че стана в екстраординарна ситуация, но като цяло българското училище не е подготвено за такава форма на пълноценно преподаване. Особено в основния и средния курс на училището, смятам че засега това трябва да се избягва решително поради ред причини от физически, психически, социален и чисто съдържателен, и пропедевтичен характер.
Нещо повече, смятам, че така нареченото дистанционно или електронно обучение трябва много да се внимава и в сферата на висшето образование. Онзиден синът ми получил в университета съобщение, че изпитът им по физическо щял да се проведе с тест. Предполагам, че изпитът им по търговско право ще се проведе с лицеви опори. Разбирате, че такъв тип образование е просто подигравка. И така не може да бъде.
Не трябва да бъдем фанатици. Ясно е, че в електронна и информационна среда, в каквато ние, волю-неволю, трябва да присъстваме и да участваме, трябва да използваме ресурсите и на едната, и на другата форма на обучение. От друга страна, е ясно, че децата в основния и средния курс не разполагат с уменията и възможностите, които са им необходими.
Смятам, че в основното образование трябва изключително много да се внимава с така наречената дистанционна и електронна форма на обучение, тъй като основният проблем на нашите деца е липсата на базово умение, за съжаление, четене – писане. А образната среда, за която Вие казахте и която се насърчава с така наречените форми на дистанционно и електронно обучение, ни връща по-скоро в една епоха отпреди писмеността. Поради тази причина смятам, че българското Министерство на образованието не трябва да се поддава на, меко казано, лекомислените внушения и ентусиазъм на доста неграмотни люде, които намират голям ентусиазъм в това да използват поредната форма, бих казал мода, на образование. Ясно е, че трябва да има разумен баланс между едното и другото. Ще си запазя правото и занапред да следя този проблем и ако се наложи, отново ще Ви задам въпрос как се движи този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Думата за следващия въпрос давам на господин Стоян Божинов относно закриването на Основно училище „Екзарх Йосиф“ в село Михнево, община Петрич.
Господин Божинов, заповядайте.
СТОЯН БОЖИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 28 май 2020 г. Основно училище „Екзарх Йосиф“ в село Михнево е закрито с Решение на Общински съвет – град Петрич. За завършването на процедурата е необходима Ваша заповед. В село Михнево съществува масово недоволство и възмущение поради закриване на училището. Жителите на селото са събрали стотици подписи срещу закриването на това стогодишно училище. В училището образованието е на високо ниво, видно от резултатите на външното оценяване. Педагогическият колектив е опитен и компетентен.
За издръжка на училището е открита и дарителска сметка. Село Михнево е живо и броят на населението му е постоянен – около 1000 души жители. Единственият минус на основното училище в село Михнево е малкото ученици, които посещават училището и на това се основава решението на Общинския съвет – Петрич. Направен е анализ, който не съответства на обективната обстановка в селото, а именно – след очакваната нулева учебна година за първи клас, жителите на селото заявяват, че в следващите години се очакват по 10 – 12 ученика в първи клас.
Уважаеми господин Министър, във връзка с горепосоченото и представените съображения, въпросите ми към Вас са следните:
Ще спрете ли процедурата по закриване на Основно училище „Екзарх Йосиф“ в село Михнево, община Петрич? Ще отложите ли поне с една година закриването на училището, в случай, че не спрете процедурата, като вземете предвид съществуващия прецедент с училището в село Поликраище? Ще наредите ли на РУО – Благоевград, да извърши ново изследване и да проведе обсъждане с жителите на село Михнево, община Петрич, с цел продължаване дейността на Основното училище? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Процедурата е така наречената обвързана компетентност: общината може само да предложи, аз мога само да приема или да отхвърля предложението. Когато става въпрос за общинско училище, аз самият не мога да предложа закриване на общинско училище, респективно Общината не може сама да го закрие.
До момента това предложение не е постъпило в Министерството на образованието. Обикновено си оформяме становището, анализираме всички фактори, след като то пристигне при нас, но тъй като тези два случая – в село Михнево – община Петрич, и село Поликраище, което Вие споменахте, в община Горна Оряховица, станаха публични, ние все пак ги разгледахме, макар и на базата на предварителна информация. Регионалното управление по образованието – Благоевград, също е излязло със становище, което е част от процедурата.
Каква е политиката на Министерството преди конкретно да мина към случая село Михнево? Политиката на Министерството на образованието и науката е в последните години да подхождаме критично към предложенията за оптимизация на училищната мрежа. Това не означава да отхвърляме всяко едно предложение. Отхвърлил съм осем такива предложения, но други съм приел. Защо? Защото тук са не толкова финансови или други местни фактори, водещи са интересите на децата.
Когато едно училище остане с много малко ученици, то не позволява възможност за ефективна социализация, не позволява да има достатъчно подкрепяща среда, учениците да получат достатъчно знания и компетентности. Да, учителският колектив може да си свърши работата, но все пак в образованието и социализацията децата трябва да имат възможност да контактуват и с други деца. При равни други условия, ако те имат възможност да учат в едно училище с повече деца, с неслети паралелки, това е по-добре за тяхното образователно развитие, по-добрата и по-желаната образователна среда. Това означава и достъп до повече педагогически специалисти, достъп до повече видове подкрепа, в това число дейности по интереси и така нататък.
Но всеки един случай го анализираме в зависимост от това, първо, колко са децата; второ, на колко километра трябва да пътуват. Тази учебна година имахме училище, все още имаме, с четири деца, но ако то се закрие, те трябва да пътуват час и петнадесет минути в планински терен, като част от пътя е дори в лошо състояние, недостатъчно добро състояние.
От друга страна, имаме училища, където следващото училище е много близко. Такъв е случаят с Михнево – само на 3 км. В големите градове, ако направите една равносметка, повечето от децата пътуват ежедневно до училището си повече от 3 км.
Също така вземаме предвид какъв е социално-културният профил на учениците. Имаме ученици – най-вече от ромски произход, които, като се закрие училището поради различни културни предразсъдъци, не отиват да учат в съседното село. Това също сме отчитали във всеки един случай.
По отношение на училището в Михнево, отстоянието до следващото училище е само 3 км. Следващата година учениците ще бъдат под 35, тоест под един ученически автобус – големите ученически автобуси са с по 35 места, и това, което е най-важното – може би различното в случая с Поликраище, е, че няма да има деца в I клас. Защо няма да има деца в I клас, въпреки че в селото, както Вие казахте, има 1000 жители? Защото една част от децата не учат в селото, родителите им са избрали да учат другаде. Една голяма част от родителите са избрали да живеят другаде. Закриването на училищата не е толкова и само решение на местните власти, потвърдено или непотвърдено от министъра, то е решение на родителите да живеят и децата им да учат на друго място, тоест имаме решение на родителите, което е довело до тази ситуация.
И в двата случая – това, което получих като информация, не знам дали е вярно, че сред подписалите се за запазването на училището са включително и родители, чийто деца не учат в съответното село. Те, от една страна, са направили избор, когато вземат решение в интерес на децата си, от друга страна, искат запазването на училището.
В Поликраище случаят не е такъв. Там има 10 деца в I клас, там проблемът е с така наречената вторична сегрегация. Миналата седмица имах възможност да отговарям, вторичната сегрегация е, когато се увеличат децата от ромски произход, родителите вземат решение да си изтеглят децата от това училище. Това е феномен, който с повече работа и активност от страна на педагогическия колектив, на училищното ръководство, може да бъде преодолян и имаме такива примери.
В Михнево, пак Ви казвам, все още не сме взели решение, но по критериите, които имаме, по прогнозите, които правим, разбира се, че ще отчетем всички мнения, ще се запознаем с всички становища, ако това училище не бъде закрито тази година, много вероятно е при тази ситуация то да се самозакрие – било след една, две или три години, тоест ние ще удължим агонията и три години тези деца ще учат в училище, което е с не толкова добра образователна среда, колкото, ако отидат в съседното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Божинов, имате думата за реплика.
СТОЯН БОЖИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие сам казахте, че не сте много сигурен в това, което Ви е предадено. Аз Ви уверявам, че ако тази година бъде запазено училището, следващата година се очаква в I клас да има 12 деца, и тези деца в следващите години пак ще бъдат по 10 – 12 в това училище. Според мен е правилно да се изчака една година и много е важно Вие или да дойдете в село Михнево, или да приемете хора – те направиха Инициативен комитет, с който искат да продължат борбата за това училище, което показва, че няма да се откажат, ще направят всичко възможно – може да се отиде до обжалване в съд, обжалване на други места. Хората си искат училището.
Там има друга причина за затваряне на това училище – това е инатът на общинския кмет. Този човек в предизборната кампания каза, че никога няма да закрие училището в Михнево, след шест месеца отива да го закрива. Това е инатът. Моля Ви да не се подвеждате под тези страсти, които не са много добри, и да тръгнете на такова решение. Моля Ви се, призовавам Ви да се срещнете с Инициативния комитет или да дойдете до село Михнево, да видите хубавата база, хубавото село – селото е голямо, няма роми. Като по същия начин Ви уверявам – нищо, че не са роми, тези хора няма да отидат да учат в село Кърналово, което е на 3 км. И там има някаква селска чест, която не им позволява да отидат на другото място, ще отидат в Петрич. Така че, моля Ви се да направите това усилие, да дойдете и да се срещнете с Инициативния комитет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Господин Министър, имате право на дуплика – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само накратко.
Благодаря, аз ще откликна на молбата. Разбира се, че ще направя среща, както Ви казах, ще чуя мненията на всички страни. Пак Ви казвам, не ние, не кметът, никой от нас няма манията да закрива училища. Решенията на родителите децата им да учат на друго място, самите те да живеят на друго място, предопределят решенията за оптимизация на училищната мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, прекъсвам заседанието за 10 минути.
В 11,50 ч. заповядайте пак.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Следват въпроси към господин Боил Банов – министър на културата. Първият въпрос е от народните представители Анастас Попдимитров, Нона Йотова, Александър Симов относно осигуряването на средства за дейност в областта на сценичните изкуства.
Кой ще представи въпроса?
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, добър ден! Уважаеми колеги, този въпрос стана малко брадат, както се казва, защото беше зададен преди повече от 20 дни, когато бяха малко по-различни, но не чак така, разбира се, толкова много нещата.
Първо, искам да кажа, че въпросът малко провокативно беше зададен така. За всички е ясно, че методиката не е отменена, Вие не сте издали заповед за отмяната ѝ, но има въпроси, които от своя гледна точка, от наша гледна точка са неясни и бихме искали да ги уточним.
Както е ясно, с въвеждането ѝ, даже преди въвеждането на извънредното положение, бяха преустановени представленията, репетициите, работата в театрите. На 18 март беше издадена заповед за разплащането в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, в която се казваше: „ще бъдат одобрявани единствено разходи за брутната работна заплата и неотложни и неотлагаеми разходи във връзка с издръжката на организациите“.
Това някак си създаде впечатлението, че работата на Методиката се отлага във времето, тъй като всъщност нейният основен инструмент е именно финансирането на културните институти в областта на сценичните изкуства, който се базира, както всички знаем, срещу един лев от продаден билет с определена сума. За мен лично е изненадващо, че в началото на април Вие издадохте все пак Методиката за тази година със задно действие – от 1 януари, и според мен тук се създаде една ситуация, в която човек, гледайки действащата Методика, а от друга страна, рестриктивните мерки за изплащане на разходите, в някаква степен се обърква.
Още по-закономерно с кризата, но изненадващо от гледна точка на тази логика, дойде и постановлението на Министерския съвет, с което се въведе допълнителен компонент към Методиката, а именно средствата за работна заплата, които се изплащаха гарантирано до края на извънредното положение, ако не се лъжа, 6 месеца след това, което означава някъде месец октомври-ноември.
В същото време организациите влизат в тази година с първоначален утвърден бюджет, който не е отменен. Следва въпросът: той ще бъде ли реализиран или не? А, от друга страна, с първата си заповед Вие забранихте преизчисленията, които според мен и без това за два месеца са изключително малко и няма да имат някакво сериозно влияние върху организациите, и това вероятно във всички случаи ще доведе до огромни минуси в системата на сценичните изкуства. Какъв е Вашият план за излизане оттук нататък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попдимитров.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Йотова, господин Попдимитров, господин Симов! В изпълнение на противоепидемичните ограничения, считано от 13 март 2020 г., държавните културни институти не осъществяват своята дейност, поради което не може да бъде прилагана системата на делегиран бюджет в цялост.
За да бъде гарантирана дейността на държавните сценични институти с Постановление № 64 от 9 април 2020 г. за допълнение на Постановление № 31 от 12 февруари 2016 г., Министерският съвет разпореди: „За времето на извънредно положение да не се извършва преизчисление на полагаемата субсидия по реда на чл. 23а, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, като за времето на извънредното положение и след неговата отмяна на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, се предоставя субсидия за изплащане на средства по допълнителен компонент за ограничена дейност при извънредно положение в размер на брутните трудови възнаграждения, начисляване на дължимите осигурителни вноски, считано от 13 март 2020 г., и до шест месеца след неговата отмяна до месеца, в който се достигне нивото на приходи за бюджетната програма „Сценични изкуства“, за същия период на миналата година за всеки държавен културен институт.“
Съгласно Методиката за разпределение на средства по чл. 23, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата за 2020 г. в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства се извършва преизчисление на полагаемата субсидия за първото тримесечие и ежемесечно до края на годината. Това позволи на сценичните институти да получат субсидия за реализирани приходи от продадени билети за първите два месеца и до средата на месец март.
С отмяната на извънредното положение в страната държавните културни институти в областта на сценичните изкуства поетапно и постепенно възстановяват своята дейност в съответствие с новите заповеди на министъра на здравеопазването, свързани с ограничена допустимост за провеждане на културни събития на открито и закрито. Със Заповед № РД-01-277 от 26 май 2020 г. на министъра на здравеопазването се разрешава представяне на спектакли и концерти в зали при заетост на местата до 30% от общия капацитет, и в летни театри и открити сценични пространства при заетост 50% от общия капацитет.
В съответствие с изискванията за ограничена допустимост за провеждане на културни събития на открито и закрито редица театрални и музикални институти възстановиха своята дейност в залите си на специално пригодени открити сцени около сградите си с подходящ за тези условия репертоар. Въпреки ограниченията за допустимост, откриването на зали, летни театри и открити сцени дава възможност на сценичните институти да представят своите произведения на публиката и да реализират приходи.
Методиката за преизчисление на полагаемата се субсидия е по реда на чл. 23а, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата ще се прилага за всеки отделен институт от момента, в който съответният институт достигне приходите си за същия месец на предходната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Попдимитров, имате думата за реплика.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вие изчетохте техническата страна на въпроса, а именно нормативната уредба, която урежда. Моят въпрос беше малко по-специфичен от гледна точка на това – създаването на летни сцени в някакъв смисъл противоречи на Вашата методика, тъй като в нея има специални изисквания при изнасянето на продукта от мястото, в което е създаден – поради влошаването на художествените качества на неговата продукция, да се плаща по-малък процент, да кажем, от реално продадените билети. Това е едно.
Второ, аз не разбрах, тъй като е явно, че Постановлението, в което се казва „до достигане на приходите от миналата година“, е кауза пердута, то няма да бъде възможно. Никой няма да достигне приходите от миналата година, след като от средата на март никой не играе реално, но тепърва се започва с някакви плахи опити. Предстоят летни отпуски, средства за нови продукции няма, тъй като в Постановлението е казано, че средствата могат да бъдат само за неотложни разходи.
В организацията в момента се натрупва сериозен минус – в голяма част от театрите, а пък за музикалните институти мисля, че всички вече са на някакъв минус. Моят доуточняващ въпрос е: какво ще се случи с този минус в края на годината? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Йотова, господин Попдимитров, господин Симов! Ясно беше казано в моя отговор преди малко, а явно не сте го разбрали, да уточня.
Методиката ще заработи отново, когато един институт достигне нивата си за съответния месец за предходната година, а не за цялата година преди това. То е ясно, че тази година и ние, и светът работим при малко по-странни условия. Ясно е, че държавата ще се погрижи за държавните културни институти категорично, като независимо от липсата на възможност въобще за изява много дълго време, а сега с частична изява, даде възможност да няма уволнени артисти и да няма уволнени служители в държавните сценични изкуства.
Така че, пак подчертавам, когато за съответния месец някой институт – септември или октомври, когато вече започне нормалният процес, да се надяваме, и връщането на зрителите в салоните достигне нивото си от предходната година за този месец, това ще бъде знак, че са се нормализирали нещата и този институт може да го премине отново на методика. Всичко това е направено с оглед на сигурност, стабилност и възможност за развитие, без да има сътресение в системата. Тази година няма да се взима за базис по никакъв начин, то е невъзможно.
Тази година голямата ни цел е да съхраним работещите в сценичните изкуства, да съхраним изкуствата и в момента, в който – надявам се да е наесен, нещата започнат да се нормализират и се достигне до нивата за съответния месец – септември, октомври или ноември спрямо миналата година, те ще преминат на методика, защото за тях това е по-добрият вариант, в който може и да реинвестират.
Направили сме всичко с оглед системата да е стабилна и тя е такава. Това беше един от най-важните актове на правителството в борбата с последствията от COVID-19. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Анастас Попдимитров, Нона Йотова и Александър Симов относно осигуряването на безопасност при връщането към нормален режим на работа в артистичните среди.
Кой ще постави въпроса?
Господин Симов, заповядайте, имате две минути.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, този въпрос беше зададен преди доста време, но смятам, че не е проблем да обсъдим неговата тема.
Въпросът ни е във връзка със заповедта на министъра на здравеопазването, с която се разрешиха представленията в закрити помещения: какви мерки предприехте Вие като министър на културата за осигуряване на безопасността на артистичния, техническия и административния състав на организациите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на този коварен въпрос.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми господин Симов! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното: всички държавни културни институти в областта на сценичните изкуства осъществяват своята дейност при спазване на противоепидемичните изисквания съгласно заповедите и другите актове на министъра на здравеопазването.
Съгласно Заповед № РД-01-277 от 26 май 2020 г. на министъра на здравеопазването се разрешава провеждането на масови културно-развлекателни мероприятия – театри, концерти, сценични прояви, занятия от танцово, творческо, музикално изкуство и други. Участниците във всяко културно събитие са задължени да се съобразяват със заповедите и другите актове на министъра на здравеопазването, въвеждащи противоепидемичните мерки.
В съответствие с издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на временни противоепидемични мерки за периода на извънредната епидемична обстановка в Министерството на културата са разработени методически указания за всички сфери на дейност в областта на културата, включително и сценичните изкуства.
На основание заповеди № РД-01-277 от 26 май 2020 г. и № РД-01-287 от 30 май 2020 г. на министъра на здравеопазването Министерството на културата изготви, съгласува и публикува на сайта на Министерството препоръки за защита на служителите с цел създаване добра организация на дейността при действието на противоепидемичните мерки. В Министерството на културата са проведени срещи с директорите на театралните и музикалните институти, на които са обсъдени възможностите и условията за ефективна творческа дейност в условията на COVID-19.
В резултат от проведените разговори в държавните сценични институти са разработени и въведени вътрешни правила за безопасна работа при условията на извънредна епидемична обстановка, съобразени с изготвените от Министерството на културата указания. Преструктурирането и изготвянето на репертоарните програми в сценичните институти е съобразено с изискванията на ограничена допустимост за провеждането на културни събития на открито и закрито – представят се предимно моноспектакли, камерни концерти и спектакли, с необходимото за сценичното представяне участие на артистичния състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате думата за реплика, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, господин Симеонов позна донякъде. Въпросът е коварен, но в какъв смисъл?!
Достатъчно е човек малко да разтвори вестниците, достатъчно е да му се обадят няколко човека, за да го алармират за този проблем и да се види, че в театрите има проблем с тези изисквания, тъй като поради различни специфични изисквания актьорите трябва да играят на дистанция и така нататък. В много театри има информация, че актьорите са били карани да подписват декларации дали са съгласни с тези изисквания, а са били карани да подписват декларации и хората, които не са съгласни с тях.
Смятам това за опит мерките да се използват за настройване на драматичните състави един срещу друг, което е изключително неприятно в тази ситуация, особено с оглед на това, че в крайна сметка културните институции бяха най-засегнати от тази коронакриза – първи затвориха, последни отвориха, продължават да имат проблеми.
Точно заради това ми се искаше, ако вземете реплика, да ни обясните как ще бъде преодоляно това, тъй като смятам, че подобно поведение не отива на онези административни детайли, за които Вие прочетохте като нещо успешно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Симов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Йотова, господин Попдимитров, господин Симов! Никой не може – бил той актьор, режисьор, сценограф или лице от техническия персонал, работещ в държавните културни институти, да бъде заставен да извършва дейност към момента. По-висшестоящи са заповедите на министъра на здравеопазването, които касаят определените норми на съществуване към този момент, както и Вие в тази зала включително спазвате. Това са лични актове.
Имали сме две срещи на министрите на културата на цяла Европа – няма кардинално решение, няма хипотеза, в която да може да се даде възможност на самите артисти на сцената да спазят противоепидемичните мерки, характерни не само за България, а и за цяла Европа. Така че ако имате сигнал за някой, който е бил принуден, накаран против своето желание дали да подпише някоя декларация, или да излезе на сцената, или да работи, моля, предайте ми ги, лично ще взема отношение.
Нашите указания към всичките ни културни институти са, че към този момент – и затова държавата е предприела това, да им бъдат гарантирани. След като не можем да им гарантираме в пълна сигурност здравословно представяне на сцената. Ние сме дали възможност да има събития, а препоръките са: да са моноспектакли или с малко артисти със съответно организиране на гримьорни, сблъсък на потоци да няма – за зрителите даже е по-безопасно, отколкото за самите артисти.
Така че, пак казвам, ако има някакви такива конкретни сигнали, моля, предайте ми ги, както сме се разбрали със Съюза на артистите, със Съюза на музикалните и танцовите дейци – също да защитават своите членове, както и ние. Никой не може насила да бъде изкаран на сцената в момента! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Ако може, да се обобщи: изкуството иска саможертви.
Следващият въпрос е от народните представители Георги Гьоков, Нона Йотова, Александър Симов и Анастас Попдимитров относно бъдещето на сградата на кино „Модерен театър“ на булевард „Мария Луиза“ № 26 в град София.
Кой ще постави въпроса?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, България е известна с древната си история. Имаме изключително богато културно-историческо наследство и с него можем да се хвалим в света. Имаме такова обаче и в по-близката ни история и една от тези забележителности, ако мога така да се изразя, се намира на булевард „Мария Луиза“ № 26.
Това е най-старото кино в Източна Европа – кино „Модерен театър“. Предполагам, че знаете историята му. То е построено в 1907 г. по проект на родния архитект Димитър Начев и по инициатива на тогавашния заможен италиански предприемач Карло Вакаро в стил Виенски сецесион. На 4 декември 1908 г. – не повече от 15 години след първите прожекции на братята Люмиер в Париж, в София отваря врати първият киносалон в България и втори в Европа с 600 места. Тук през месец януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български игрален филм – „Българан е галант“, от родоначалника на българското кино Васил Гендов. Всичко това го прави най-малкото история на киното.
В момента обаче тази уникална сграда, според мен и колегите ми, се руши, въпреки че е със статут на паметник на културата от местно значение. За съжаление, тя е в частни ръце. Казвам „за съжаление“ е в частни ръце, тъй като собствениците явно не я поддържат, а липсата на поддръжка е видна по това, че фасадата ѝ се рони и падат цели парчета мазилка. Но това, освен че създава риск за преминаващите оттам граждани, най-малкото е признак за безхаберие към това културно-историческо наследство.
В тази връзка молим да отговорите на въпросите: намирате ли за важно културно-историческо наследство сградата на кино „Модерен театър“ на булевард „Мария Луиза“ № 26? Ще проявите ли Вие и ръководеното от Вас Министерство активност, за да стане възможно тази важна за историята на българското кино и българската духовност сграда да бъде съхранена и запазена? Какви действия ще предприемете в тази насока? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми госпожо Йотова, господин Гьоков, господин Симов, господин Попдимитров! Кино „Модерен театър“ – София, е недвижима културна ценност в категория „местно значение“. През 2017 г. в Министерството на културата е внесено искане за промяна в статута и повишаване категорията му дори на национално значение. През месец декември 2017 г. е извършен оглед на място от регионалния инспектор и Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културно наследство“. Изготвен е констативен протокол за общото техническо състояние на сградата, в който са дадени указания за аварийно временно укрепване на сградата и за назначаване на комисия по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство при Столична община.
С писмо от месец февруари 2018 г. Националният институт за недвижимо културно наследство информира Министерството на културата за започната работа по процедура за изготвяне на предложение от директора на Института за промяна на статута въз основа на събрани и систематизирани архивни данни и документация за обекта, пак казвам, за промяна към национално значение.
През месец март 2018 г. в направление „Архитектура и градоустройство“ – Столична община, е назначена комисия по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство. Адвокатът на собственика не е предоставил пълен достъп до сградата и право да се правят снимки на обекта.
Със становище от месец август 2018 г. Министерството на културата отказва да съгласува „Прединвестиционно обемно устройство, проучване на обекта, реконструкции, преустройство на съществуващото кино в търговски център с магазини и офиси и реконструкция на покрив – град София, „Княгиня Мария Луиза“ № 26“. Внесената проектна документация не отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. на Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и не е изготвена от лица или под непосредственото ръководство на лица, регистрирани по реда на чл. 165 от Закона за културното наследство.
През месец септември 2018 г. в Националния институт за недвижимо културно наследство е внесен „Инвестиционен проект за реставрация на фасада на сградата на недвижима културна ценност „Цанко Церковски“ – бивш „Модерен театър“, от „Дивелъпмънт“ ЕООД, представлявано от Кохаф Кетеван Коблианидзе. На 12 октомври 2018 г. в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е назначена и проведена комисия по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство. На редовно заседание на комисията е обсъдено състоянието на сградата, съставен е отново констативен протокол, дадени са съответни указания за консервация и реставрация на сградата с посочени срокове за изпълнение.
В изпълнение на дадените указания на 10 януари 2019 г. в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е постъпило писмо от собствениците на сградата с молба за становище относно необходимостта за съгласуване и инвестиционни проекти и издаване на решение за строеж, за реставрация на фасадата на сградата на кино „Цанко Церковски“, бивш „Модерен театър“ – София, „Княгиня Мария Луиза“ № 26. Предоставените документи и проект са съгласувани със становище от 17 декември 2018 г. на Министерството на културата. Представеният проект предвижда: извършване на дейности по консервация и реставрация на главната фасада на сградата към булевард „Княгиня Мария Луиза“ и възстановяването ѝ във вид, максимално близък до автентичния. За намесата във фасадата са предвидени два етапа, като първият постига техническа, реставрационна и естетическа завършеност. Вторият етап, който не е предмет на внесения проект, предвижда допълнителна намеса по екстериора, свързана с връщане на първоначалния вид на сградата и новото ѝ функционално предназначение. Не се предвижда засягане на конструкцията на сградата, извършване на дейности по премахване, преместване на съществуващи зидове и не се променят натоварванията в тях.
С писмо от 17 януари 2019 г. Столична община уведомява собствениците на сградата, че гореописаните дейности попадат в обхвата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията и за тях не се изисква издаване на разрешение за строеж. Съгласно разпоредбите на чл. 151, ал. 2 от Закона за устройство на територията дейностите за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, за които не се изисква разрешение за строеж по реда на същия, се изпълняват след съгласуване според изискванията на Закона за културното наследство.
С оглед гореизложеното и съгласно чл. 83а, ал. 7 от Закона за културното наследство възложителят на дейностите по консервация и реставрация на главната фасада на сградата на бивш „Модерен театър“ е длъжен да уведоми писмено Столичната община, Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство за започване на изпълнение и за завършване на изпълнение в 10-дневен срок от завършването му. Към настоящия момент в Министерството на културата не е постъпило уведомление за започване на дейностите по консервация и реставрация на обекта. Сроковете за започване на консервационно реставрационни работи в сградата на „Модерен театър“, определени в констативния протокол на Комисията по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство, започват да текат от датата на уведомлението на Столична община. При неизпълнение на определените изисквания собствениците на сградата – недвижима културна ценност, подлежат на административнонаказателна отговорност по Закона за културното наследство и по Закона за устройственото застрояване на Столична община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, трябва да заявя от трибуната, че съм удовлетворен от отговора. Като цяло не съм удовлетворен от резултата, разбира се, но ще го коментирам и него.
Удовлетворен съм от това, че стои на вниманието на Министерството на културата, може би и от по-рано, но Вие започнахте от 2017 г., и че са предприемани последователни действия по опазването, по съхраняването на тази сграда.
Говорите за аварийно укрепване, чувам за фасадата отвън. Не ми се ще да си мисля какво е състоянието на цялата сграда отвътре, защото, каквото се вижда отвън, не е много приятно, а предполагам, че и отвътре е същото. Не знам какви са възможностите за това – Вие ще кажете, държавата и Министерството на културата да въздействат на този собственик, защото ме впечатли и това, което казахте, че собственикът не е допуснал представители на Министерството на културата или който е оторизиран по този въпрос, да направи дори снимки отвътре, като не ги пускат там. И как от 10 януари 2019 г. има проект…
Между другото, извинявайте, но не разбрах, кой ще заплати този ремонт – собствениците или държавата? Ако трябва да го платят собствениците, ще е много трудна работа, според мен, да се постигне споразумение с тях, защото, ако те имаха желание, и без напомняне от държавата, щяха да го направят. Административните наказания, за които говорите, ако не спазят сроковете на предписанията на Министерството на културата, предполагам, са в такива размери като всички останали административни наказания и няма да въздействат възпитателно върху този, който е нарушил разпореждането. Тези наказания няма да го уплашат, защото смятам, че размерът е изключително малък.
Има ли друга възможност, господин Министър, да се въздейства върху тези хора да оправят състоянието на сградата? Има ли възможност държавата да се намеси – например с предложение към тях за закупуване обратно на сградата, защото според мен – не съм софиянец, но за софиянци това сигурно е знакова сграда. Като казвам за софиянци, сигурно и за всички българи е знакова сграда, и за българското кино трябва да е знакова сграда. Придобиването ѝ от страна на държавата…
Извинявайте, че просрочвам времето, но последно изречение.
Това с вдигане на статута на сграда – с национално значение за културата, би било в полза на съхраняването и опазването ѝ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, господин Гьоков, господин Симов, господин Попдимитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, сексист ли сте? Винаги пропускате госпожа Йотова.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Кого пропускам? Аз започвам с нея винаги, господин Председател. Винаги започвам с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте тогава.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Моля Ви.
Сградата е изключително ценна не само със своята архитектура, Вие сте прав. Тя носи в себе си много дух, много история и е ключова за град София и въобще за развитието на българското кино и на българската киноиндустрия.
За съжаление, както и Вие на няколко пъти споменахте, тя е частна. Темата за откупуване на частната собственост в крайна сметка трябва да дойде от частния собственик. Ние не можем да подходим… Подходът на държавата към един частен собственик да му поиска собствеността в крайна сметка е някакъв вид натиск. Собственикът не е изразил такава хипотеза. Ако изрази, мисля, че държавата би имала доста сериозни мотиви да пристъпи към такова действие. Оттук насетне това, което ние можем да правим, е да провокираме сградата да се съхранява. Те не ни допускат вътре, за да дадем национално значение, но поне отвън, за да бъде безопасна и да краси това ключово централно място в столицата ни.
Административните последствия и глоби не са толкова малки – могат да бъдат в размер на 100 хил. лв. и нагоре, за неизпълнение на указанията на комисията по чл. 73, така че продължаваме да действаме. Това ще бъде дълга борба. Като се връщам в годините назад, моите впечатления са, че е много дълга. Последователно и методично ще отстояваме: първо, сградата по никакъв начин да не бъде променяна, да бъде съхранена в автентичния ѝ вид, да бъде оправена максимално. Така или иначе ще проникнем в един момент и ще ѝ отдадем националното значение, което заслужава. Да, за съжаление, не може да стане за един ден, за един месец, но методично и целенасочено ще защитаваме тази сграда докрай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към въпроси към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов относно процедурата за избор на стратегически инвеститор за Проект АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от Ваш отговор на наш парламентарен въпрос става ясно, че на 29 април 2020 г. на кандидатите в процедурата за избор на стратегически инвеститор за реализация на АЕЦ „Белене“ е изпратен Информационният меморандум за Проекта с цел стартиране на работа по подготовка на обвързваща оферта. Според Вас, за да започне тази процедура, е необходимо да бъде предоставен физически достъп до Информационната зала за Проекта.
В тази връзка моля да отговорите: в какви срокове, имайки предвид новите пандемични условия в тази ситуация, ще е възможно да бъде осигурен физически достъп на компаниите до Информационната зала? Кога според Вас реално би могла да продължи процедурата по изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България от 7 юни 2018 г. и Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет за изграждане на АЕЦ „Белене“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Велинов, уважаеми господин Антонов, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан с провеждащата се в момента процедура за избор на стратегически инвеститор във връзка с Проекта АЕЦ „Белене“, в изпълнение на Решение на Народното събрание и последвалите решения на Министерския съвет, мога да Ви информирам за следното: процедурата, свързана с избор на стратегически инвеститор, на практика никога не е била спирана. Както знаете, съгласно Решение на Народното събрание министърът на енергетиката имаше ангажимент да бъде разработена такава процедура. Тя е разработена и съдържа съответните етапи, през които трябва да премине.
Към настоящия момент сме на етап съответно сключване на споразумение за конфиденциалност, което е задължително условие, за да могат компаниите да получат Информационния меморандум за Проекта, който съдържа цялата базова информация, свързана както със самия проект, така и по отношение на пазара в региона с правната уредба в страната, с европейските изисквания в областта на ядрената енергия. Този документ, след подписването на споразумението на конфиденциалност, вече е предоставен на петте компании, които са включени в кратката листа, свързана с реализацията на Проект АЕЦ „Белене“ и потенциалната възможност ние да изберем стратегически инвеститор.
Следващата стъпка, която е много важна, за да пристъпим към етапа на подготовка и представяне на обвързващи оферти, е тези пет компании да имат достъп до Информационната зала за Проекта. Тази информационна зала можете да си я представите съвсем условно – това са няколко компютри в обособени стаи в Националната електрическа компания, в които се съдържа цялата информация, свързана с Проекта, техническият проект, съответно разрешението от страна на Европейската комисия, разрешителните, които има Проектът, цялата информация, която ще бъде необходима на участниците, за да могат да добият информация и представа и да подготвят съответно своята обвързваща оферта.
В рамките на следващите дни буквално предстои да проведем телеконферентен разговор с всичките пет участника, включени в кратката листа, като целта на този разговор ще бъде ние да можем да се информираме едни други за епидемичната обстановка в съответните страни. Знаете, тези инвеститори са от Русия, Китай, Южна Корея, Съединените американски щати, Франция. Това са все страни, които също като нас имаха и продължават да имат – някои от тях, ограничителни мерки по отношение на пътуване, свързани с кризата с COVID-19. Така че след този разговор ние ще можем да запознаем тези пет компании с пандемичната обстановка в страната, с изискванията, които съществуват и към настоящия момент, и съответно те да предоставят информация по отношение на това кога те, съобразно условията в техните страни, биха могли да дойдат в България и съответно да се запознаят с информационната зала, да вземат цялата базова информация, която им е необходима, и да пристъпят към следващия етап, свързан с подготовката на обвързващата оферта.
Нито за миг не е спирал целият този процес, нито за миг не са спирали изпълнението на етапите по процедурата – просто имаше известно забавяне от гледна точка на осигуряване на физическия достъп на представители на тези компании, които да дойдат и да се запознаят на място с цялата информация.
Това, което мога да кажа като допълнителна информация във връзка с процедурата, е, че и петте компании потвърдиха своето намерение и желание да участват и подадат обвързващи оферти за проекта АЕЦ „Белене“. Смятам, че това е една добра новина, един позитивен сигнал, който, да се надяваме, че ще ни даде възможност да реализираме успешно тази процедура при условия, които са най-добри за България и изцяло съобразени с параметрите, които парламентът ни определи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Господин Антонов, имате думата за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми министри, уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Петкова, до голяма степен днес Вие казвате, че процедурата не е прекъсвана досега, която се провежда съгласно Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерски съвет и Решението на Народното събрание от 7 юни. Но всъщност, за да зададем нашия въпрос по отношение на процедурите, това е появилата се информация в чуждестранни информационни агенции, че процедурата е спряла или в по-добрия вариант, да речем, е отложена. Сега Вие декларирате, че не е спряна, но в някаква степен приказката започва да наподобява на приказката за лъжливото овчарче или много не ни се иска да наподобява и да завърши по този начин.
Много е добре днес във Вашата дуплика да се ангажирате с датата, по която в краен срок приключват процедурите за изграждане на АЕЦ „Белене“ и съответно кога започва физическото строителство на централата?
Защо? Защото имаше през последния период от 3 – 4 месеца прекъсване заради пандемията. Няколко изказвания, включително и на хора от Народното събрание, народни представители ни дават предпоставки да смятаме, че отново въпросът с изграждането на централата „Белене“ стои на заден план.
Има и нещо хубаво, което се случи през тези дни. Основното е Планът за възстановяване от Европейския съюз. Сумата, която се предоставя на България, е над 15 млрд. лв., от която сума ние трябва да върнем 3,3 млрд. лв. за срок от 30 години. Тези пари са предназначени за възстановяване, и то изключително на иновативни технологии и производства. По-иновативно производство от стратегическия обект изграждане на АЕЦ „Белене“ не виждам какво би могло да има в България! Разбира се, има и други важни обекти в енергетиката, които трябва да бъдат обвързани. Но при положение че само през последните дни българското правителство закупи дялове от Първа инвестиционна банка, излезе с решение за изграждане на бензиностанции, използването на акцизните складове, санирането на блокове и отделянето на милиарди левове за тяхното саниране, ни поставя един основен въпрос: защо и съществува ли възможност при новата ситуация България да запази за себе си минимум 51% от атомната централа? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И ако позволите още половин минута, господин Председател, ще кажа защо. Защото след сметките, които ние направихме, смятаме, че централата АЕЦ „Белене“ може да започне някъде края на 2022 г., или да речем, 2023 г. Срокът по документация, по проекти – изграждане на първия блок на съществуващите два енергоблока, които са на площадката Белене, е 60 месеца и съответно 72 – за втория блок, или това ще рече, че 2029 – 2030 г. България ще има атомна централа „Белене“.
При положение че всяка година се отделя от правителството милиард, два милиарда за различни проекти, които не можем да ги сравним с Белене, би могло не само 51%, би могло цялата централа да я запазим. Вие знаете много по-добре. Първо, защото ще може да държим цените на по-ниски равнища, и, второ, България наистина да разполага с централа, а не да разполагат други фирми. Благодаря Ви много, извините ме за продължителното…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Министър Петкова, имате думата за прощална дуплика. (Смях.)
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Антонов, уважаеми господин Велинов, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, по отношение на сравнението с лъжливото овчарче. Винаги сме били изключително открити и откровени по всички въпроси, касаещи работата на правителството.
Що се отнася до Проекта АЕЦ „Белене“, Вие знаете, че всичко, свързано с него, тръгна от Народното събрание. Министърът на енергетиката съгласно това решение има ангажимента да Ви информира периодично. Винаги, когато има подобни основания за това, аз съм информирала парламента, така че няма нищо скрито, нищо покрито. Смятам, че не е редно да се артикулира в общественото пространство, че процедурата е спряла и, видите ли, Проектът е останал на заден план. Напротив, няма как в условията на световна пандемия – период, в който са ограничени и полетите, и придвижването на хора, да очакваме, че екипите на тези компании от Китай, от Съединените американски щати, от Франция, от Русия и от Южна Корея ще могат да дойдат в България и да се запознаят на място с цялата информация за проекта. Необходимостта да бъде осигурен физически достъп до информационната зала е свързана с това, че информацията, която се съдържа в тази информационна зала, тя по своя характер е специфична, конфиденциална – чувствителна информация, която няма как да се изпрати онлайн, така че компаниите да могат да се запознаят с нея. Имаше такива запитвания от страна на компаниите, но ние съответно отговорихме, че това нещо не е възможно.
Това, което беше възможно да се направи по електронен път, беше факт. По електронен път подписахме споразуменията за конфиденциалност, по електронен път изпратихме информационния меморандум, но от това кога ще стартира периодът на обвързващата оферта зависи до голяма степен от това кога тези компании ще могат да осигурят техни представители да дойдат в България и да започнат да работят по тази тема.
Това ще бъде и целта на разговора, който ще бъде буквално в идните дни, за да можем да се информираме взаимно за първата възможна дата, когато това може да се случи. Веднага след като имаме информация, ще имам ангажимента да Ви запозная и да Ви докладвам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към групата въпроси към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров Симеонов. Той ще отговори на въпрос на народните представители Валери Жаблянов, Евдокия Асенова, Любомир Бонев, Иван Ибришимов и Атанас Костадинов относно повторно публикуване на Проект на правилник за изменение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите.
За поставяне на въпроса имате думата, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министър Кралев, уважаеми колеги! Господин Министър, на 23 март на портала за обществени консултации на Министерския съвет беше публикуван Проект на правилник за изменение на Правилника за устройството и дейността на Регионалната инспекция по околната среда и водите – град Перник. Решение по този проект не беше гласувано от Министерския съвет и на 20 май 2020 г. повторно на портала на Обществени консултации беше публикуван Проект за изменение на същия Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите. И двата публикувани проекта предвиждат закриването на регионалната инспекция със седалище в град Перник. Докладите към проектите по никакъв начин не обосновават необходимостта от закриване на работещата структура РИОСВ – град Перник. Не стават ясни истинските причини за предложените промени, нито реалните и измеримите цели, които се поставят, а още по-малко очакваните резултати от приложението на акта.
Със закриването на РИОСВ – Перник, оставяте двата областни центъра Перник и Кюстендил – центрове, видно от докладите, с изключителна наситеност на обекти със специфичен предмет на дейност без Регионална инспекция по опазване на околната среда.
Във връзка с това, господин Министър, Ви моля да ни отговорите обосновано какви са реалните причини, налагащи закриването на РИОСВ – Перник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Асенова, господин Жаблянов, господин Бонев, господин Ибришимов, господин Костадинов! Това е четвърти по ред въпрос тук, в залата, по същата тема. Имаше и шест въпроса в комисиите. Навсякъде обяснявам едно и също, но след като има въпрос от Вас, ще Ви отговоря.
Бих искал да информирам следното:
Съгласно чл. 14, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ и правомощията на техните директори се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.
С обявената за обществено обсъждане промяна на Правилника се предлага вливане на РИОСВ – Перник, в РИОСВ – София, като РИОСВ – София, с административен център град София, ще бъде с териториален обхват, включващ области: София-град, София-област, Перник и Кюстендил.
Причините, налагащи промените, са свързани с оптимизация на структурата на регионалните инспекции, също така София обхваща територията на София-област, София-град, където значително е завишен броят на инвестиционните предложения, процедирани по реда на Закона за опазване на околната среда.
В Годишния отчет на РИОСВ – София, за 2019 г. са констатирани проблеми по отношение провеждането на процедури по Оценка на въздействие на околната среда и екологична оценка, които се дължат най-вече на засилен инвеститорски интерес на територията на София-град и София-област, което обуславя и обработването на голям брой преписки, за инвестиционни предложения, планове, програми.
Недостатъчният наличен експертен състав, предвид обема на работа, създава предпоставка за забавяне. Проблем се явява произнасянето в законоустановените срокове, предвид съотношението на експертите в съответното административно звено към броя входящи документи и натовареността. Контролната дейност обуславя необходимост от предприемане на навременни мерки и действия от териториалния орган, осъществяващ множество правомощия по редица закони – Закона за управление на отпадъците, Закона за чистотата на атмосферния въздуха, Закона за водите и други специални нормативни актове в сферата на екологическото законодателство.
Общата численост на персонала в РИОСВ – София, към момента е 46 служители, която численост е недостатъчна, за да се гарантира ефективност и ефикасност в работата.
Териториалният обхват на РИОСВ – Перник, обхваща общините и областите с административен център Перник и Кюстендил, с изключение на Кочериново и Рила. РИОСВ – Перник, осъществява контрол на силно индустриализиран регион на територията на РИОСВ – Перник. Дейност осъществяват и високо рискови обекти с издадени съответни разрешителни, изискващи прецизен и засилен превантивен текущ и последващ контрол.
Част от предприятията, осъществяващи икономическа дейност на територията на двете области, имат специфичен предмет на дейност, което налага непрекъснат контрол, а експертният потенциал, който го осъществява, е недостатъчен. Общата численост на персонала на РИОСВ – Перник, е 29.
Горепосоченото обосновава необходимостта от сливането на двете регионални инспекции и обединяването на личния състав с оглед оптимизация на превантивната дейност на РИОСВ – София, и обезпечаване на контролната дейност на РИОСВ – София и Перник, в това число разпределението на административния капацитет на контролните органи съразмерно и с оглед икономическия профил на проверяваните оператори.
Нормативната промяна дава възможност за създаване на изнесени работни места, като по този начин административният капацитет ще се разпредели целесъобразно и съгласно конкретната административна необходимост. Промяната ще позволи дейността на експертите да контролират органа на власт със седалище в друга област – в случая София, като през годините е доказано, че и тази форма на управление е компетентна и съответстваща на натовареността на региона.
Процедирането на промените в момента се реализира с цел осигуряване на максимален контрол по прилагане на екологичното законодателство, както и подобряване на самата контролна дейност. Проектът на акт се представя за втори път на обществена консултация по смисъла на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Първоначалното им провеждане беше по време на извънредното положение, обявено в Република България с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. Предвид отминалото извънредно положение административният орган счита, че е необходимо да се осигури максимална откритост в процеса по приемане на нормативния акт, поради което осигурява възможност на гражданите повторно да се запознаят с Проекта, както и с допълнителни мотиви по Доклада, обуславящи причините за извършената промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Жаблянов. Имате две минути.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господа министри, колеги народни представители! Господин министър Димитров, няма как да сме удовлетворени от отговора, защото Вие ни прочетохте част от доклада на Вашия заместник-министър Красимир Живков. Даже не съм сигурен, че сте вникнали достатъчно в аргументите и няма как да адмирираме от началото един такъв класически бюрократичен подход, без желание да се вникне в реалните проблеми, които се решават от структурата на РИОСВ – Перник.
С какви аргументи излязохте? За мое голямо учудване те са вписани и във въпросния доклад – че, за да се подобри работата на РИОСВ – София, се закрива РИОСВ – Перник. Това е, общо казано, първият аргумент, който ни предоставихте – недостатъчен капацитет на РИОСВ – София, заради нарасналия обем от работа, и затова структурата в Перник се закрива и нейните експерти се прехвърлят в София. Това, извинявайте, не се основава върху никаква здрава логика. Тоест лишаваме два окръга от експертен потенциал в областта на защитата на околната среда и водите, като ги прехвърляте в София, защото тук е нараснала работата! Вместо да се опитате да увеличите административния капацитет на РИОСВ – Перник, което би било логичното управленско действие, Вие предприемате обратното!
Вторият въпрос, който буди недоумение – териториалното разпределение. В РИОСВ – София, включвате 35 общини. Вие ще обясните как оперативно по-добре ще се управлява тази структура без изнесени експерти на терен. Тук във Вашето предложение се предвижда разкриване на изнесени експертни работни места. Ама за какво закривате структурата, за да правите изнесени експертни работни места?! Или за да има, както се казваше в руската класическа литература, едно безсмислено движение по нивата на администрацията, или за да се решат други цели и задачи?
И затова въпросът към Вас е да ни осветлите най-после за тези дълбоко залегнали мотиви, които не могат да бъдат видени в доклада на заместник-министър Красимир Живков. Защото мотивите, които четем тук, наистина будят недоумение. Към 22 общини в София-област плюс град София се добавят шест общини от Перник, седем от Кюстендил и незнайно защо се изваждат Рила и Кочериново, които в момента, естествено, са все още общини в рамките на Кюстендилски окръг! Каква е логиката две общини от област Кюстендил да се извадят и да не са в тази структурна промяна, която Вие предлагате?! Ами тук дори няма и една запетайка по този въпрос, включително в този доклад, който е написан – казах Ви с какъв тип аргументация, да не я квалифицирам допълнително. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Какво ни предлагате? Предлагате ни структурна промяна, мотивирана с кадровия недостиг в РИОСВ – София, закривайки РИОСВ в район, който е индустриализиран, постиндустриализиран, със закрити мини, с насадени тежки проблеми от индустриализацията – Вие го знаете по-добре от мен, няма смисъл да излагам аргументи в тази посока. Никакъв разумен аргумент няма – човешки, управленски, за закриване на РИОСВ – Перник. Оставяте целия Югозападен район на България и прехвърляте цялата експертна дейност в София, концентрирайки дейности в София, в пълен противовес с разни тук екзотични промени за административна реформа в България – имаше, спомняте си, как да изнасяме дейности от министерствата по окръжните, по областните градове.
Какво се прави в България? Централизираме ли се, децентрализираме ли се, улесняваме работата на структурите или я усложняваме? Какво е в основата на това предложение? От това, което ни изложихте, освен една несвързана административна формална мотивация, нищо не произтича. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз не мога да бъда безразличен. Причините няма да Ви ги кажа точно от трибуната, те започнаха от втория ми работен ден, като обиколих всичките заводи с проблеми от по 10 години, които някой беше забравил да реши във времето.
Защо го направих? Ами, защото прецених, че така действащите две структури очевидно не са ефективни при много налагащи се нови задачи. Опитах се да преценя кое е по-добре – дали Перник да отиде в Кюстендил, защото в Кюстендил няма РИОСВ, а Перник го обслужва, или Перник да дойде към София, а реално двама души няма да работят на старите си места. Структурата си остава там, те си остават в сградата, в която са, в района, в който са, в щата, в който са, но ще си помагат – те на София, София на тях.
Опитах се да преценя коя е най-добрата стратегия и, заравяйки се в миналото на МОСВ, видях един Правилник за устройство на дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите от 2004 г., който после и правителството на БСП – знаете кой господин е представлявал, и е бил председател, е определила структура не от 16, а от 14 РИОСВ-та. Тогава правителството три години е прилагало тази успешна структура, която аз копирам от БСП: София-област – няма да изреждам областта; София-град – Столична община; Перник – Брезник, Трън, Ковачевци, Земен, Радомир; Кюстендил – Кюстендил, Трекляно, Невестино, Бобов дол, Сапарева баня, Дупница и Бобошево. Поучавайки се от Вашия богат опит и Вашето богато минало, прецених, че тази структура отново трябва да бъде възстановена. Тогава даже са били с още едно по-малко РИОСВ-тата.
Искам да обясня на всички, че този въпрос се задава четири пъти тук и около шест пъти в комисии. На всички стана ясно, но се налага още един път да го обясня: имало е много региони и области в страната. Те не съвпадат с броя на РИОСВ-тата. РИОСВ-тата в момента са 16, а, както знаете, административно-териториалното деление е 27, 28 със София-град, така че това е процедура, която е ползвана в миналото. Аз се поучих от богатия опит на БСП и го прилагам в момента. Сливам ги двете, те ще си останат в Перник, ще си проверяват Перник, както досега. Нищо не се променя, освен че двама души няма да бъдат директори и ще се наложи да си сменят визитните картички. Но това е много голям проблем за някой, който за четвърти път в залата и за шести път извън залата ме пита. Това е причината! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към господин министъра на околната среда и водите е от господин Красимир Янков относно реализация на Проект № BG16:1ОР002-1.0006 „Подготовка и изпълнение на проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерация курортен комплекс „Златни пясъци“, община Варна, финансиран по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16М1ОР002-1.005-0006-С01 – „Частично изграждане и реконструкция на канализационната мрежа в селищно образувание „Ален мак“, гр. Варна, Етап 2 – Главни колектори 3 и 4“.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно рехабилитацията на проект „Подготовка и изпълнение на проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерацията на курортен комплекс „Златни пясъци“, община Варна.
Господин Министър, през октомври 2019 г. стартира частично изграждане и реконструкция на канализационната мрежа в селищно образование „Ален мак“, гр. Варна, Етап 2 – Главни колектори 3 и 4, а именно подготовка и изпълнение на Проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерацията на курортен комплекс „Златни пясъци“. Строителната площадка се намира в курортен комплекс „Чайка“ – ул. „Боян Бъчваров“ и ул. „Доктор Лазаров“. Част е от Панорамния път до спирка „Журналист“, по която се намират много хотели и други туристически обекти. Проектът е с продължителност 180 дни, тоест до април 2020 г. включително.
Видимо към момента обектът е недовършен, а отсечката е затворена за преминаване. Трасето е само покрито с пръст, не е асфалтирано, отстрани изобилства от насипи и строителни отпадъци. В момента по трасето не се извършват дейности. Местната общност и бизнес недоволства и се задълбочават притесненията, че затвореното трасе, затвореният път допълнително утежнява и без това очертаващия се слаб туристически сезон.
Господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса какви са причините проектът да не е финализиран, понеже той е по Оперативна програма „Околна среда“ и предполагам, че Вие сте установили каква е причината, но по-важният въпрос е кога ще бъде завършен? Знам, че възложител е Община Варна, но с оглед на ангажимента Ви като ръководител на Оперативна програма „Околна среда“ ангажирам Вас, с убедеността във Вашата категоричност, при завършване на този обект.
Оставям Ви и нагледно как изглежда в момента строителната площадка и затвореният път. (Предоставя снимков материал.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
И на мен ми е приятно да ги гледам тези табели.
Да обясня какво е Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, понеже 2020 г. означава, че е тази година, а тя е към края си. Всички, които не са успели във времето да си организират програмите и да си изпълнят строителството, изведнъж считат, че датата им е виновна, а не техните бездействия, техните процедури, забавени поръчки и така нататък.
Много лесно е, когато са осигурени средства по тази програма от предишни правителства, от предишни министри, те да се усвояват, дадени са, спечелен е обектът, и когато има проблем на обекта, извинявайте, Министерството пак да е виновно. По тази логика тогава не трябва да се дават пари и на Варна, защото не може да си усвои проекта! Може би пък да има и нещо друго, което да е попречило!
От този момент нататък съм сигурен, че до края на годината всички, които не са успели да си вземат пари по оперативна програма, поради техни причини – парите в България са тук от 2014 г. и са били на разположение на всички, ще си търсят всякакви причини, за да се извиняват с министерства или с някой друг, или със съдебна система. Истината е, че всяка година се определят обектите за момента, знае се, че има критична дата. Ако ние не ги усвоим до тази дата, след това Съюзът ни ги удържа, така че ние искаме всички обекти да вървят в срок и да се изпълняват.
Конкретно по Вашата тема. Техническият проект за изграждане на частична реконструкция и рехабилитация на канална мрежа „Ален мак“, гр. Варна, Етап 2 – Главни канализационни колектори 3 и 4, като част от Проекта „Подготовка за изпълнение на Проект за развитие на инфраструктурата за отпадни води в агломерация курортен комплекс „Златни пясъци“, община Варна, финансиран по Приоритетна ос 1: „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, е изготвен в съответствие с предписанията на „Геозащита“ ЕООД и изискванията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, отразени в съответни техни писма от декември 2017 г. Същият е одобрен и съгласуван от главния архитект на Община Варна на 2 април 2018 г. и има издадено разрешение за строеж, влязло в сила на 26 април 2018 г.
Наличието на регистрирано свлачище с местонахождение курортен комплекс „Слънчев ден“ над Морски клуб, активно по трасето на Главен колектор 3 и в непосредствена близост до пилотната конструкция № 2 от южната ѝ страна, както и голямата дълбочина на полагане на канализацията, определя предвидената в техническия проект безизкопна технология за изпълнение на колекторите с определен брой монтажни шахти. Това е било по проект, това е одобрено, това е тръгнало да се изпълнява.
При изпълнение на строително-монтажните работи по клон 3, в началото на месец март 2020 г. в геоложката основа са констатирани огромни скални късове на различна дълбочина. За сондажната машина е практически невъзможно да преодолее скалните късове, както и да полага безизкопно тръбите поради нехомогенност на почвената структура. В резултат на това възниква необходимостта от изменение, съответно одобрение на проектната документация в частта за безизкопното полагане на тръби, като се даде техническо решение за изкопно полагане на канализацията при проектна дълбочина над 7 м, и без да бъде компрометирана пилотната конструкция, изградена на място, за укрепване на свлачищната зона.
В тази връзка се пристъпва към промяна на инвестиционното намерение по чл. 154 от Закона за устройство на територията, изготвяне на изменение на Проекта във връзка със становище на проектанта – геолог за продължаване изпълнението на строително монтажните работи по канализационните клонове 3 и 4 по улица „Боян Бъчваров“ с издадена Заповед от 8 юни 2020 г. за допълване на разрешение за строеж, издадено на 4 април 2018 г.
Към момента изпълнението на строително-монтажните работи е възстановено, като срокът за завършване на обекта е определен от консултанта – строителния надзор, на 30 октомври 2020 г.
В допълнение – срокът за изпълнение на дейностите по целия проект на Община Варна е 31 декември 2021 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Янков, заповядайте – имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, изчерпателно отговорихте за конкретния проект, което не е успокоително, тъй като Ви дадох снимков материал – сами виждате в какво състояние е пътят. Това е панорамният път за Златни пясъци до спирка „Журналист“.
Новият срок за изпълнение на Проекта и възстановяване на пътната мрежа означава, че тогава ще има възможност да бъде използван пътят – казвате, 30 октомври 2020 г. Това е след приключване на летния сезон. Не е успокоително за хората, които живеят, които очакват туристи, при условие че целият път е компрометиран.
Забавянето с повече от шест месеца не оправдава тези, които са изпълнители. Напротив, Вие казвате: възстановена е работата, а аз Ви потвърждавам с цялата отговорност, че работници по строително монтажна дейност няма – няма повече от три месеца, а това време можеше да бъде използвано и пътят за летния сезон да не бъде заварен в това окаяно положение.
Самият факт, че този район е свлачищна зона, но е обезопасен с пилотна конструкция, е предвидила и самата технология – както Вие казахте, безизкопно полагане на тръбите. Състоянието, в което се намира пътят, подлага на съмнение, че тази технология е прилагана при строително-монтажните работи.
Това е въпрос на допълнителна проверка. Вие имате компетентността да ангажирате отговорни институции.
По-важно е това, което стана ясно от Вашия отговор, че за летния сезон състоянието на пътя няма да бъде възстановено и то ще остане такова. Всичко, което касае посрещане на туристи, нормална комуникация на живеещите, се отлага за зимния период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Янков.
Ще ползвате ли правото си на дуплика, господин Димитров?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много е хубаво, че каквото и да стане в България, Министерството на околната среда и водите трябва да поеме отговорност – то да ходи, то да проверява, то да строи. Предполагам, че и строително монтажна компания ще искате да създадем!
Извинявам се много, но нашите правомощия са по отношение на това да придвижим тези проекти по Оперативната програма, да Ви окажем съдействие, чат-пат и да Ви покажем как да си ги попълните, за да може да кандидатствате и да спечелите. В момента, в който вземете парите, имате проблеми, пак ние трябва да сме Ви виновни?!
Ами ние във вторник ще отидем да подпишем най-големия проект в България – в Бургас. Сега да не го давам, защото някой депутат от Бургас утре ще излезе и ще каже: ама на мен тази улица ми е разкаляна, аз исках да бъде в този или в друг вид.
Никъде не е казано, че само зимата трябва да се строи. Голяма част от строителната дейност не може да се осъществи зимата.
Според Вас излиза, че никога не трябва да се строи, защото или зимният, или летният сезон ще бъде провален. Ама да го бяхте написали в проектите: не желаем пари, освен ако не са дадени на Нова година и до март месец да свърши.
Много се извинявам, но ние сме дали пари на съответните организации.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Към кмета. Към кмета!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Винаги се случват и такива моменти – да не могат сондьорите да пробият, да има изненада. Сега, всички в момента трябва да се чувстваме изненадани, че в едно свлачище предвидената технология не е могла да се справи.
Извинявайте много, ние сме го одобрили в София, дали сме им парите навреме. Недейте да считате, че ние трябва да ходим сега по Вас, да Ви свършим обекта и да го изпълним. Това е извън нашите възможности. Нашите възможности са да контролираме, евентуално да налагаме санкции и тогава идва големият проблем, когато се оказва, че някой е усвоил парите, а пък после като не му ги верифицираме, започва изведнъж да страда.
Нека обаче да не ни карате да се чувстваме виновни, че някъде нещо не е построено като хората! Ние ще го санкционираме. И не ни карайте единия ден да казваме: бързо искаме да си усвоите тук, да кандидатствате, да се спази процедурата, а след това понеже някой някъде по веригата не си е спазил… Пак ние да се чувстваме виновни.
Още в първото си изказване в парламента като министър казах: имаме критична точка, до която даваме пари за годината за такива ВиК обекти, без значение те с какви вътрешни намерения са помежду си. Мине ли тази точка, парите не искаме да се връщат в Европа, а да се усвоят за други цели, в момента, в който видите, че няма да може да се усвоят. Затова не се сърдете на мен или на Главната дирекция, сърдете се на Вашата инициатива, която във времето е пропиляна, на обществените поръчки, които не са направени навреме и така нататък.
Ние си имаме правила, отчитаме се пред Европейския съюз. Изключително стриктно и строго ги съблюдаваме. Всички наши действия са одобрени от Европейската комисия. Всички наши действия са с решение на Министерския съвет. Но не ни карайте да влизаме и във Ваши политически спорове – кой си харесва кмета или не си харесва строителя. Това е извън нас и не е редно да ни замесвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Успех във Вашата високоотговорна дейност в тежкото Министерство на околната среда!
Сега – въпроси към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев. Първият и единствен въпрос за днешното заседание е от народните представители Васил Антонов, Кольо Милев, Христо Проданов и Михаил Христов относно финансовото подпомагане дейността на спортните клубове и федерации съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.
Кой ще зададе въпроса?
Господин Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Нашият въпрос е относно финансовото подпомагане дейността на спортните клубове и федерации съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.
Уважаеми господин Министър, във връзка с влизането в сила на новия Закон за физическото възпитание и спорта Министерството започна поетапно издаване на безсрочни лицензи на спортните организации у нас.
Същевременно неколкократно публично бе декларирано от Вас, господин Министър, че с това Министерството цели българският спорт да се освободи от многобройните кухи в кавички клубове, които съществуват само на книга.
Този стремеж се превърна в инструмент за пряко въздействие върху дейността на различни спортни федерации. Всичко това би могло да има положителна роля за възраждането на българския спорт от кризата, в която се намира – би могло, ако се съчетава с прозрачност и обективност в критериите и начините на финансиране.
Един от инструментите за прозрачност е достъпът до информация за всички публични дейности на Министерството по Закона за достъп до обществената информация. Има редица случаи, в които Министерството отказва да предостави информация в законоустановените срокове.
От Годишния отчет на Министерството за работа по Закона за достъп до обществена информация за 2018 г. е видно, че са постъпили 36 искания, от които е била предоставена информация по 16, а с различни мотиви по 20 е получен отказ.
Към момента няма получен отчет за миналата 2019 г. на Министерството за достъпа до обществена информация, въпреки че е част от правителствения Доклад за състоянието на администрацията през 2019 г. Оформя се тенденция към по-голяма непрозрачност особено за случаите, свързани с финансиране. Мотивът, че такава информация се отнася до трети юридически лица, е обичайният формален повод на Министерството за отказ от публичност в дейностите по подпомагане на спортните клубове и федерации.
Текущата процедура за издаване на лицензи за спортните организации, които за пръв път са безсрочни, също поражда усещане за задкулисни решения и произвол.
Уважаеми господин Министър, въпросите ни към Вас са: защо Министерството на младежта и спорта отказва достъп по Закона за достъп до обществена информация на повечето искания? Защо има мълчалив отказ, което принуждава отправените искания за достъп до обществена информация да водят съдебни дела срещу Министерството? Колко дела за достъп до информация са заведени срещу Министерството, колко то е спечелило и колко е загубило към момента по години? Кога ще бъде публикувана цялата информация за финансиране на спортните клубове и федерациите за настоящата 2020 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Милев.
Господин Кралев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов, уважаеми господин Милев, уважаеми господин Проданов, уважаеми господин Христов! В началото на отговора си бих искал да представя няколко основни момента от Закона за физическото възпитание и спорта в сила от 18 януари 2019 г. и начина на финансово подпомагане от страна на Министерството на младежта и спорта на лицензираните спортни федерации и вписаните в Регистъра по чл. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта спортни клубове.
Както посочвате във Вашия въпрос, в новия Закон за физическото възпитание и спорта има редица нови изисквания към спортните федерации и спортните клубове, които спомагат за прекратяване на практиката за съществуване на така наречените кухи клубове. Част от тези изисквания са членовете на управителните съвети на спортните клубове да не са свързани лица, да не са членове на управителен съвет на друг спортен клуб, който членува в същата федерация, да имат сключен договор с треньорски кадри и така нататък.
Смятаме, че тези изисквания към момента изпълняват ролята си като тенденцията е вписаните в Регистъра спортни клубове на федерациите, получили лиценз, да е с 10% по-малко от тези, които са били вписани по изискване на отменения Закон за физическото възпитание и спорта, като в някои федерации – например Българският футболен съюз, досега регистрираните клубове са с над 30% по-малко. Всички тези данни показват, че мярката, разбира се, е изключително ефективна.
Процедурата по издаване на спортен лиценз на федерация се извършва съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта и Правилника за неговото прилагане, като тя е напълно прозрачна. Издаването на безсрочен спортен лиценз на дадена федерация или вписването на спортен клуб в Регистъра на Министерството на младежта и спорта е едно от задължителните условия, за да могат да получат финансово подпомагане от Министерството, но не е единственото.
Спортните организации могат да кандидатстват с проекти по програмите на Министерството на младежта и спорта, в случай че отговарят на изискванията и критериите им. Програмите и критериите са качени на сайта на Министерството на младежта и спорта и са видни за всички. Критериите са различни за различните програми – най-общо казано, се опират на брой развиващи дейност клубове, брой на картотекираните спортисти или деца в клубовете, брой медали или призови класирания от държавно и международно състезание и така нататък.
Убеден съм, че няма по-обективен критерий за оценка на дадена спортна организация от дейността ѝ, която се измерва с брой ангажирани със спорт и успехи на спортистите ѝ. Системата, която сме разработили, е свела субективния фактор при финансирането на спортните организации до минимум.
Данните от отчетите по Закона за достъп на обществена информация говорят, че Министерството на младежта и спорта работи прозрачно. Законът за достъп до обществена информация има различни хипотези за произнасяне на субектите, задължени по Закона за физическото възпитание и спорта или предоставяне на пълна информация, предоставяне на частична информация, отказ за предоставяне на информация поради различни причини, които могат да бъдат, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона, че информацията не е налична в Министерството на младежта и спорта, че вече е предоставена на конкретно лице в предходните шест месеца и така нататък.
В Министерството на младежта и спорта е сформирана Комисия, която разглежда заявленията, подадени по реда на Закона за физическото възпитание и спорта. В редица случаи Комисията оставя без разглеждане искането, отново поради някои от вече изброените причини. Има случаи, в които исканата информация е формулирана много общо и Комисията дава възможност на лицето, искащо информацията, да доуточни искането си. Това е причината в отчетите по Закона за физическото възпитание и спорта да фигурират различни хипотези, които не означават непременно не предоставяне на информация.
В цитирания от Вас отчет за 2018 г. цифрите са следните: общ брой заявления – 36; предоставена информация – 16 броя; брой откази – 12, като в тях са включени различни хипотези, като търсената информация не е обществена – предоставяна е на заявителя в предходните шест месеца и така нататък. За същата година има три заявления, оставени без разглеждане, защото информацията не е обществена, и пет отделни уведомления за липса на исканата информация.
Ще предоставя кратка справка по години, както сте заявили във въпроса си, въпреки че вероятно ще надскоча определеното ми от Правилника време. Цифрите за периода от 2014-а до 2019 г. включително, тоест за последните шест години, са следните: общ брой искания по Закона за достъп до обществена информация – 178; брой решения за предоставяне на информация – 119; брой откази или оставени без разглеждане по причина – търсената информация не е обществена – 36; брой уведомления, че органът не разполага с търсената информация – 16.
Тук бих искал да отбележа, че често има заявители, които искат от Министерството на младежта и спорта статистики за проведени състезания десетки години назад във времето, а това е информация, с която, за съжаление, не разполагаме. Брой откази по причина, че търсената информация засяга трети лица, и няма тяхното изрично писмено съгласие – 3.
Брой откази по причина, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение – 2. Брой откази, защото обществената информация, предоставена на заявител през предходните шест месеца – 1. Брой препратени, защото органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение – 1. Брой дела за целия период – 17. По 10 от тях съдът е постановил да бъде предоставена информация. Останалите са прекратени поради различни причини, като не е уточнена исканата информация. Междувременно информацията е предоставена, като моля да имате, предвид, че има случаи, в които исканата информация е в огромен обем и за издирването ѝ, както и за заличаването на личните данни в нея, не е достатъчен дори удълженият срок по чл. 30 от Закона за достъп до обществена информация и така нататък.
За да обобщя – имаме от 178 случая, само 10 случая за периода от 2014-а до 2019 г., за които според съда информацията е трябвало да бъде предоставена, а Министерството не я е предоставило, тоест това представлява около 5% от исканията.
Статистиката за делата по години: през 2014 г. няма образувани дела; през 2015 г. има две дела, като по едното съдът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Увличате се, господин Кралев. Нужна ли е тази детайлност – по години, колко броя? Дайте му го писмено.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Отговорът, за да е изчерпателен, просто трябва да ги изчета.
През 2015 г. има две дела, като по едното съдът се постановява да се даде исканата информация и такава не е предоставена, а по другото на заявителя е дадена възможност да уточни искането си, но той не го е направил. През 2016 г. няма образувани дела. През 2017 г. – четири дела, три са прекратени, по едно съдът постановява да се предостави информация. През 2018 г. – 10 дела, три от тях са прекратени, по седем съдът постановява да се предостави информация, и 2019 г. – едно дело, прекратено от съда.
Отчетът по Закона до достъп на обществена информация за 2019 г. е подаден в срок в Интегрираната информационна система на държавната администрация и част от ежегодния доклад по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията, който всяка администрация изготвя в срок до 1 март. Вече е качена на страницата на Министерството на младежта и спорта.
Информацията за издадените спортни лицензи е предоставена на много медии. Аз самият съм отговарял на този въпрос в медийни участия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Кралев, ще Ви екзекутирам.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Моля за Вашето разрешение да завърша изложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко време още? Не знам каква информация носите – всичките тези факти по години, колко?
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Отговарям на въпросите на колегите. Такъв беше въпросът – справка за информация за делата по години. Просто такъв беше въпросът. Една минута и завършвам.
Информацията за издадените спортни лицензи е предоставена на много медии. Аз самият съм отговарял на този въпрос в медийни участия. Според чл. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта Министерството води публични регистри на спортните организации. Те се намират на страницата на Министерството в раздел „Регистри“.
По отношение на информацията за финансирането на спортните клубове и спортните федерации за 2020 г. тя също е предоставена на медиите по Закона за достъп до обществена информация и е достъпна в публичното пространство.
Отговорът на първото искане за предоставяне на информация за одобрените за финансово подпомагане на спортните федерации и сумите, които те получават, е от 7 февруари тази година. Последвали са няколко медийни публикации по темата, като информацията е налична и е на страницата на Министерството на младежта и спорта, в Раздел „Програми“.
По отношение на информацията за финансово подпомагане на спортните клубове по различни програми информацията е предоставена по Закона за достъп до обществена информация на медиите, в резултат на което има медийни публикации. Голяма част от тази информация е качена на страницата на Министерството в раздел „Програми“, като там са качени: Програма за развитието на спортните клубове за 2020 г., „Спорт за децата в свободното време“, „Спорт за децата в риск“ по програмите „Децата и спортния клуб“, „Научи се да плуваш“, програмите за спорт за хора с увреждания, програма „Спорт за всички“, Национална програма за младежта и Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта. Всички тези програми са качени на страницата на Министерството на младежта и спорта. Благодаря Ви за вниманието и извинете за удължаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Антонов, не се ли отказвате от репликата си в полза на подробното и детайлно изложение? (Реплики.)
Заповядайте – бъдете максимално кратък, ако обичате.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Ще се опитам, но малко се опасявам, че няма да се включа във времето.
Все пак благодаря на министъра.
Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Уважаеми господин министър Кралев, благодаря Ви за опита да отговорите на въпроса ми, все пак това е начало на прозрачността, но Вие тръгнахте не по нашия въпрос. Нашият въпрос конкретно беше по Закона за достъп до обществена информация – информация за 2018 г. От 36 искания Вие сте отговорили на 16, 20 сте ги отклонили по различни причини. От 2014 г., това е хубаво все пак, че се опитвате да отговорите, но нали Ви е ясно, че, когато липсва прозрачност и когато някой пише на министъра писмо – той пише, защото нещо не се е случило, защото нещо куца, и то обикновено не в клубовете, а във федерациите. Така че тази липса на прозрачност води до извода, че Вие абдикирате от своите задължения. Нещо повече, понеже има утвърден бюджет, Вие не само абдикирате, Вие изпълнявате този бюджет не съгласно приетия Закон за спорта, не съгласно Правилника, който приехте миналата година. Миналата година ние Ви приехме Закон за спорта, както го искахте, включително и нашата парламентарна група подкрепи много от Вашите искания. След това правихте дълго време Правилника, в края на което през тази година – вече е средата на годината, две трети от клубовете – от 2510 клуба, нямат бюджет. Наред с това, 22% от федерациите, от общо 106 федерации, са без бюджет и без лиценз. Ами как да водят живот тези клубове? Как да кореспондират с общините? Каква дейност да развиват?
Има и редица други противоречия във Вашата програма, които мога да споделя. Погледнете точка 25 – как е, какво е написано в нея, къде може да се намерят лостовете, за да се участва поне? А всъщност Вие не сте поместили и тази точка на интернет страницата, както е посочено в точка 25. Има и редица други – заповедта Ви по точка 12 по отношение на лицензите, до голяма степен 22 федерации няма как да кандидатстват, нямат бюджет, и редица, редица други противоречия, но няма да мога да изчерпя, изчерпах времето, за да мога да Ви посоча другите точки.
На две неща трябва категорично да отговорите. Защо след като имаме Закона, който Вие ни го предложихте, и Правилника, все още 22 от федерациите нямат лиценз? И как ще процедираме нататък, когато ние следващата година имаме Олимпийска година, отложена от тази година поради пандемията, но ние с нищо не успяхме да се впишем в това време?
По въпроса за шахмата – няма да Ви безпокоя, но не поехте протегнатата ръка, а тръгнахте да утвърждавате стари лоши практики и да лишавате българските шахматисти и българските шахматни клубове от финансови средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Антонов.
Господин Кралев, ще ползвате ли правото си на дуплика, или да го добавим към предното Ви изказване?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Антонов, аз мисля, че изключително подробно отговорих на Вашия въпрос, което показва, че твърденията в изложението, което направихте, са изключително неверни, тъй като цифрите показват, че нашата администрация функционира изключително прозрачно.
Нямало е до момента, през последните 30 години, по-точни и ясни критерии за финансиране на клубове и федерации. Тези, които извършват дейност, съобразно Закона получават финансиране – ясни критерии, ясни правила и това е видно от начина, по който българските клубове продължават да функционират. Така че благодаря Ви, аз ще взема предвид всички забележки за нашата дейност, които Вие отправихте. Някои от тях, разбира се, смятам за неоснователни, други за основателни, но продължавам да твърдя и Ви уверявам, че дейността на Министерството е изключително прозрачна, както е била винаги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кралев.
Приятен ден!
Сега пристъпваме към отговор на въпроса, зададен към министъра на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Петя Аврамова. Въпросът е от господин Манол Генов относно състоянието на обявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ тръжна процедура за изработването на Технически проект и подробен устройствен план за околовръстен път на град Пловдив.
Заповядайте господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е изключително простичък – става въпрос за една процедура. От медиите стана известно, че на 10 декември 2019 г. е започнало отварянето на подадените тръжни документи за проектиране на трасето на околовръстен път – Пловдив, по-скоро в югозападната му част, където се включват два пътя – II-86, който е пътят Пловдив – Асеновград, и още една отсечка II-56.
Предвидено е да се увеличат габаритите на пътя, да има разширение на съществуващото трасе и все още, госпожо Министър, няма резултат, няма избран изпълнител.
Моят въпрос е: кога ще приключи тази процедура по избора на изпълнител за проектиране и последващите действия, след като бъде възложено това проектиране, не само пловдивчани, не само жителите на Пловдивска област – това е важна инфраструктурна част от цялата републиканска пътна мрежа, движението е изключително натоварено, свидетели сме на редовни задръствания, както и на пътно-транспортни произшествия, които се случват непрекъснато?
Слава богу, напоследък няма загубени човешки животи, но има големи материални щети и ранени при тези пътно-транспортни произшествия. Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, в края на месец октомври 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за изработване на Технически проект и подробен устройствен план –парцеларен план за привеждане към габарит Г 23,5 на второкласен път II-86 в урбанизираната територия на град Пловдив, както и за третокласен път III-805 в участъка от пътен възел Царацово до връзката с път I-8. Общата дължина на проекта е 18,7 км.
Обществената поръчка е разделена на три обособени позиции, като първата обхваща отсечка с дължина 2,1 км и се състои от малък участък от път III-805, дълъг 1,46 км, който започва от път I-8 и се развива в посока пътен възел Царацово на автомагистрала „Тракия“.
По обособената позиция също е включен и участък с дължина 600 м от път II-86, като целта е намиране на техническо решение за привързване към съществуващите два републикански пътя.
Втората обособена позиция касае единствено път ІІІ-805 в участъка от км 1+460 до км 4+120 в посока пътен възел Царацово. Тази отсечка е дълга 2,66 км.
Третата обособена позиция обхваща участък от път ІІ-86 с дължина 13,96 км, като началото му е при км 0+640 и завършва при км 14+600 след пресичане на жп линия Комбинат за цветни метали и преди кръстовището с пътя Пловдив – Асеновград.
Офертите на участниците в обществената поръчка бяха отворени на 10 декември 2019 г., както и Вие отбелязахте. Подадени са общо 17 оферти по трите позиции. За периода от отварянето на офертите до март тази година Комисията е извършила проверка на документите на участниците, разгледа офертите им и провери техническите предложения.
Предвиденото заседание на 18 март 2020 г. за отваряне на ценовите предложения на допуснатите участници беше отложено за 15 април поради въведеното извънредно положение на територията на страната.
След направен анализ на предложените стойности за изпълнение на поръчката, за всяка една от обособените позиции бяха установени предложения, които попадат в условието на чл. 72, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, а именно предоставените ценови предложения с повече от 20 на сто по-благоприятни от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка за съответната обособена позиция.
От тези кандидати е изискана обосновка за формиране на ценовите предложения в указания законов срок. Очакваният срок за приключване на работата на Комисията по откритата процедура за избор на изпълнител за изработване на техническия проект и по парцеларен план за околовръстен път на град Пловдив и класиране на участниците е краят на месец юни 2020 г. В случай че решението на възложителя за класиране не бъде обжалвано, ще бъдат сключени договори с избраните изпълнители по съответните обособени позиции, като срокът за изработване на техническия проект по всяка една обособена позиция са както следва: обособена позиция 1 – 120 календарни дни; обособена позиция 2 – 90 календарни дни; и позиция 3 – 150 календарни дни. В посочените срокове се включва само времето за извършване на съответните проектно-проучвателни дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Генов, имате право на реплика – две минути.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, аз разбирам, че поради извънредното положение срокът е отложен във времето. Така, както казахте – в края на юни приключва единият лот. 150 дни – това е горе-долу половин година, 6 месеца, тоест до края на годината би трябвало да имаме готов технически проект, парцеларен план, съответни мероприятия по отчуждаване.
В репликата имам два въпроса. Единият – след нормално приключване, примерно без обжалване и така нататък, кога Вие виждате реалната възможност да започне изпълнението на този проект, който ще бъде реализиран?
Използвам тази трибуна, за да Ви задам още един въпрос. Така, като си пътувам по околовръстното, получих информация, че Пътната агенция е възложила преасфалтиране на този път за 14 млн. лв. Ако това е слух и е вярно, го потвърдете, ако не е вярно, го отречете от тази трибуна, защото за едно преасфалтиране, съответно по всички правила, гаранциите са поне пет години. Тоест хората трябва да знаят – ако има възложено такова преасфалтиране, значи следващите пет години няма да има околовръстен път и няма да бъде започнат, защото все пак тези всички пари са наши – дали от тол такси, дали от бюджета събрани.
Ако се изхвърлят сега 14 милиона за преасфалтиране, а както разбирам съществуващото трасе не попада изцяло – 100%, в бъдещото усвояване на пътя, и ако има такова възлагане, няма ли да бъдат изхвърлени на вятъра едни пари? Все пак не са малко 14 млн. лв., ако е вярно това, което съм чул и научил. Благодаря.
Това са ми двата въпроса в репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Аврамова, имате правото на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, Вие правилно отбелязахте, че има процедури, които трябва да бъдат извървени преди реалното строителство на който и да е път, както и на околовръстния път на Пловдив. Когато станат готови проектите в срока на тяхното проектиране – както са заданието и договорът, трябва да се пристъпи към отчуждителните процедури. Те отнемат време. Вие знаете, че това е най-енергоемкият относно време период от всеки един проект. Възползваме се от Закона, от тези възможности, които Вие дадохте с промените в Закона, така че при обекти с национално значение, национални обекти, се възползваме и пускаме искане за предварително изпълнение до съда, така че да можем да съкратим сроковете. Ние също имаме желание този обект в трите му обособени позиции да се реализира максимално бързо, така че 2021 г. да имаме проект и да направим отчуждителните процедури и съответно да направим процедурите за избор на изпълнител. Знаете, че ние обикновено съчетаваме времето и докато траят отчуждителните процедури, провеждаме и процедурите за избор на строител.
Това, което беше вторият Ваш въпрос – той е съвсем различен. Аз трябва да направя съответната проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“, за да мога да Ви отговоря. Поемам ангажимента след отговора на този въпрос в контрола, да направя тази проверка в Областно пътно, в Агенция „Пътна инфраструктура“ и да Ви информирам по телефона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Аврамова. Приятна работа Ви желая.
Приключваме с въпрос към господин Данаил Кирилов, министър на правосъдието, който трябва да отговори на въпроса на господин Крум Зарков относно одобрената от Министерския съвет Концепция за наказателна политика 2020 – 2025 г. и влиянието ѝ върху законодателния процес.
Господин Зарков, заповядайте, имате две минути да представите въпроса си.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, на свое заседание на 7 май 2020 г. Министерският съвет одобри Концепция за наказателната политика 2020 – 2025 г. Същата беше представена и обсъдена в Народното събрание на 5 март същата година. В дискусията взеха участие представители на всички политически сили, на отговорните институции и на експертната общност. Въпреки че ограниченото време тогава не позволи да се засегнат всички аспекти на Концепцията, еднозначно бе общото разбиране, че тя е професионално подготвен и по-важното – наистина необходим документ.
Особено внимание и безрезервна подкрепа получиха онези части, които касаят законодателния процес. Затова искам да напомня и два абзаца от нея. На страница трета на документа е казано: „Измененията в наказателното законодателство трябва да се извършват след внимателно изследване на идентифицирания проблем, основано на статистически данни и анализ на необходимостта. Наказателният кодекс не бива да се превръща в инструмент за справяне с процеси и явления, посрещани с обществен упрек и тревожност, като всяка промяна следва да се преценява с оглед необходимостта от нея в краткосрочен и дългосрочен план.“
Още по-ясно е казаното на следващата страница: „Постоянното увеличаване на размера на наказанията не позволява те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществена опасност на престъпното поведение. Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността.“
Това са общоизвестни на специалистите истини, но те са вече и част от одобрена от Министерския съвет концепция. За съжаление обаче, те не успяват да повлияят засега в достатъчна степен на наказателния процес. От момента на официалното представяне на Концепцията досега в Деловодството на Народното събрание са внесени пет законопроекта, а един от тях – след 7 май, когато правителството е заседавало по концепцията. Нито един от тези законопроекти според нас не отговаря на заложените в документа високи критерии. Рискуваме, ако добавим и множеството висящи в момента законопроекти, да видим отново един добре подготвен стратегически документ, който обаче да остане само на хартия.
Затова моля да ми отговорите: какви са действията, които Министерството на правосъдието предвижда за ефективното реализиране на новата Концепция за наказателна политика в частта ѝ, засягаща законодателния процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Кирилов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! Аз ще опитам да комбинирам две посоки в отговора. Първо, за да стане на всички ясен принципът, който се стремим да установим; второ, ще опитам и да дам конкретни отговори на Вашия конкретен въпрос.
Вие добре знаете, но се надявам и всички колеги не-юристи в залата да съобразяват това, особената същност на наказанието и връзката му с престъплението. Наказателната политика не се ограничава единствено до създаването на систематизирана структура за наказанието на деяния с висока обществена опасност. Структурата на наказанията трябва да съответства на всички видове престъпления и да е съотносима и пропорционална. Смятам – Вие се позовахте на концепцията, която приехме, че тя ще бъде един легитимен, демократичен стратегически документ, който ще ръководи и изпълнителната власт, така и законодателния орган на републиката – Народното събрание.
Във връзка с Вашето питане, аз се надявам тази концепция да окаже въздействие върху законодателния процес. Но подчертавам, че това зависи и от народните представители, и от парламентарните групи. Да, към 7 май имаше внесени около 12 законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. Предполагам, че след това – не съм правил справка в Деловодството на Народното събрание, са внесени още предложения за изменение на Наказателния кодекс.
Най-ясно реактивността на обществената реакция спрямо законодателния процес пролича в тази зала. Не в изпълнителната власт, а в тази зала. Затова най-сериозна е групата на вносителите народни представители на отделни законопроекти. Подкрепях и продължавам да подкрепям Вашия призив от началото на календарната година, даже дали не беше от края на миналата година, във връзка с Концепцията, когато препоръчахте и всички приехме въздържане от обсъждане на законопроектите по отношение на Наказателния кодекс. Смятам, че това беше оздравителна законодателна мярка. Не смятам, че тази мярка не е актуална и понастоящем.
Вие сте член на Председателския съвет на Народното събрание и можете да съобразите и да обсъдите с другите парламентарни групи кой е моментът, в който народното представителство ще прецени да вземе на обсъждане въпросните висящи повече от 12 законопроекта.
Да, концепцията беше приета с много сериозна подкрепа на представителите на правната общност и според мен тя следва максимално стриктно да се съобразява. Заедно с това трябва да си даваме сметка, че надали още в утрешния ден ще видим пряко и непосредствено изпълнението на всички препоръки.
Да, като министър на правосъдието, заявявам, че съм предприел всички мерки да създам възможност експертите и привлечените специалисти да започнат работа по конкретните предложения за анализ, които са посочени в стратегията, и се надявам дори в рамките на този мандат да могат да бъдат представени на Вашето внимание, но за този период въздържането или препускането по законопроектите зависи от съвместната, бих казал, воля на всички народни представители.
Използвам възможността да отбележа, че наказателната политика не трябва да е въпрос само на една или на няколко парламентарни групи, тя трябва да е проблем на всички парламентарни групи – както управляващи, така и от опозицията. Това е въпрос, по който трябва да се търси и да се постига в максимална степен консенсус и взаимодействие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Зарков, ще ползвате ли правото си на реплика или ще се откажете?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, думите Ви са верни, те са изписани и в концепцията.
Една от причините да задам този въпрос и да не се откажа от правото си на реплика е, че само думи не са достатъчни. Истината е следната. Всяка политическа сила и правителството често са подложени на обществен натиск вследствие на тежко престъпление, което разтърсва обществеността. Нашата отговорност като юристи, Вашата – като министър на правосъдието, нашата – като членове на парламентарната комисия, която се занимава с правните въпроси, е да кажем ясно на хората следното: когато нещо такова се случва и просто да предложи повишаване на наказанията в Наказателния кодекс, е фалшиво решение. То не помага на жертвите на съответното престъпление. Тези нови текстове към тях няма да се приложат.
То не помага и на обществеността, защото, както е отбелязано в Концепцията, повишаването на наказанията не води до намаляване на престъпленията. Това е фалшив политически ход, който често прикрива политическо безсилие по други въпроси. Знаем, и всички знаят, че причините за извършването на дадени престъпления са много сложни и не се влияят само и единствено от Наказателния кодекс – Вие го подчертахте. Става дума за социално-икономически аспекти, за психологически аспекти и за всичко друго, с което се занимава науката „Криминология“.
Какво трябва да направим, за да не остане само на думи? Трябва да имаме смелостта да го заявяваме ясно, да не заблуждаваме хората и да казва всеки, там, където има влияние, че не е това пътят. И Вие като министър на правосъдието трябва да имате тази смелост и да се противопоставяте, включително и на Министерския съвет, когато се плъзга по тази плоскост.
Това, което трябва и не е забранено да се променя в Наказателния кодекс, трябва да става ясно, съответно установените принципи на наказателното правораздаване, които са отнели векове не само на България, а и на човечеството да постигне и да се противопоставим на онази тенденция, според която тези принципи, видите ли, по някакъв начин пречат на постигането на справедливост. Напротив, да се доверим повече, създавайки ясна законова рамка, на съдиите, които в крайна сметка са тези, които виждат конкретния казус, живия живот в тяхната зала както по отношение на жертвите, така и по отношение на обвиняемия и извършителя. Това трябва да постигнем. Затова Вие може да разчитате на нашата подкрепа, но трябва да имаме и достатъчно смелост да се изправяме срещу това, което понякога началниците нареждат да се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Кирилов, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, в пълно съгласие сме по отношение на анализа за ефективността на наказателната репресия. Да, ще го заявя от тази трибуна и винаги досега съм заявявал това: категорично наказанието и ефективността му трябва да се съобразява като комплекс от мерки. Не единствено годините, срокът на лишаване от свобода осъществяват наказателната превенция и постигат целите на наказанието.
Но ще си позволя да кажа и следното – тук не е достатъчно само юристите да сме внимателни, трябва и обществото да е мъдро. А за да стигнем до този етап на обществено мислене, юристите имаме да свършим много работа. Да, Вие сте прав, че трябва да говорим и да обясняваме на хората какви са инструментите и детайлите за постигане на целите на наказанието. Абсолютно съм съгласен с Вашето предложение и се радвам, че имаме единомислие.
Позволявам си, макар да не е по темата, но тъй като преди няколко часа получих укор от Вас по друг правен проблем, свързан с осъществяване на процедурата по жребий за формиране състав на Гражданския съвет към Съвета за мониторинг, да кажа следното. Не е редно да правя подробен анализ на фактите, обстоятелствата и на приложението на чл. 7 от Постановлението на Министерския съвет. Ще кажа, че доколкото имам някакви организационни правомощия по този въпрос, прецених, че по време на пандемията само двама участници и в двете процедури – и тази, която касае представителите на неправителствените организации, и тази, която касае работодателските организации, въпреки че случаят там е различен – единият от участниците се легитимира с упълномощаване от още шест работодателски организации, Българска търговско-промишлена палата е получила възлагане от другите работодателски организации, но с оглед ситуацията две неправителствени организации не могат да легитимират. Вие виждате, че имам огромно уважение към Българския институт за правни инициативи – и духовно, и професионално съм близък с госпожа Вегертседер, но в процедурата, да кажем, отсъства неправителствената организация „Развитие на правото“ – Разград. Господин Милков ми отсъства, който вероятно не е могъл в тези условия и ситуация да кандидатства. Предполагам, че това не е единственият случай.
Няма лошо, ние в пандемията увеличихме един път срока. Ще извадя всички вътрешни документи, но те са вътрешноорганизационни, мои служители са секретариат на този съвет, на който аз не съм съпредседател, в интерес на истината, но тогава ги посъветвах: удължете срока с още два месеца. Това беше в началото на март месец. Затова сега с оглед и на обществената реакция, и за да има пълна прозрачност – госпожа Вегертседер присъства във всички формати, тя присъства и в Съвета за съдебна реформа, и непрекъснато общуваме, и комуникираме по изпълнение на Пътната карта за съдебна реформа. Така че не приемам този укор и обръщането на нещо полезно и в полза на публичността с обратен знак. Тук смисълът не е във фаворизирането, а напротив, в осветяването на този процес. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
С Вашия отговор изчерпателно и пълноценно приключи парламентарният контрол за днес.
Уважаеми колеги, следващото заседание ще бъде на 17 юни 2020 г. от 9,00 ч.
Искам да благодаря на всички, които зададоха въпроси и питания, както и на всички, които стоически присъстваха до края на заседанието.
Благодаря Ви, колеги! Живи и здрави!
Приятна почивка и успешна работа по Вашите избирателни райони.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров