Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Добре дошли в новата зала!
Регистрирани са 211 народни представители, има кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, съгласно чл. 47 от нашия Правилник предлагам да чуем химните на Република България и на Европейския съюз.
Моля да станем прави. (Всички стават. Звучат химните на Република България и на Европейския съюз.) Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за работа на Народното събрание за 2 – 4 септември 2020 г.
Днес е първата сряда от месеца – нямаме предложения от парламентарните групи.
1. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 160 от 29 юли 2020 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са: Даниела Дариткова и група народни представители, 17 август 2020 г.; Мустафа Карадайъ, Хамид Хамид и Ахмед Ахмедов, 28 август 2020 г. – точка първа за четвъртък, 3 септември 2020 г.
3. Прекратяване на пълномощията на председателя на Централната избирателна комисия. Подадена е оставка от Стефка Стоева, председател на Централната избирателна комисия, на 27 август 2020 г. – точка втора за четвъртък, 3 септември 2020 г.
4. Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – министър-председателят на Република България, точка трета за четвъртък, 3 септември 2020 г.
5. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 16 юли 2020 г. законопроекти. Вносител – Министерският съвет, 26 юни 2020 г., и 3 юли 2020 г., точка четвърта за четвъртък, 3 септември 2020 г.
6. Законопроект за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България. Вносител – Министерският съвет, 30 юли 2020 г., точка първа за петък, 4 септември 2020 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител – Министерският съвет, 9 юли 2020 г., точка втора за петък, 4 септември 2020 г.
8. Парламентарен контрол.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направеното предложение за работа през тази седмица. (Народни представители от „БСП за България“ и народният представител Вежди Рашидов дават знак, че имат проблем с пултовете за гласуване. Викове от „БСП за България“: „Смяна на системата. Смяна на системата.“)
Колеги квестори, моля да помогнете на колегите народни представители. (Реплика от „БСП за България“: „Квесторите няма да оправят работата.“) При регистрацията нямаше такъв проблем. Помогнете на господин Свиленски, на господин Стойнев, на госпожа Нинова и на госпожа Анастасова, господин Бонев виждам, госпожа Василева.
Отменете това гласуване, защото виждам, че има колеги, които не успяха да гласуват.
Моля, отново режим на гласуване.
Гласували 208 народни представители: за 140, против 38, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Процедура – господин Ципов. Първи на трибуната е господин Ципов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение днешните изявления във връзка с откриването на политическия сезон да бъдат предавани по Българската национална телевизия – БНТ 2, и по БНР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Моля, режим на гласуване по направената процедура от господин Красимир Ципов.
Гласували 193 народни представители: за 192, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент!
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да приключа със своето слово-обръщение и ще Ви дам думата, господин Попов.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми журналисти и гости! От днес Народното събрание на Република България се настани изцяло в новия си дом. Това преместване беше дълго обсъждано и трудно осъществено. Чисто емоционално за повечето от нас бе тъжна раздяла с историческата сграда на парламента от 1884 г. – с нейната красота, скромност и липса на помпозност.
Погледната отвън настоящата сграда е всичко друго, но не и скромна. Тя обаче има неоспоримо предимство, че предлага далеч повече работна площ. Мащабният ремонт, извършен тук, имаше за цел да я направи по-удобна, по-модерна и по-функционална поне отвътре.
Вярвам, че между нас няма фенове на мистиката, на астрологията и на свръхестественото. Защото сградата, която напускаме, и тази, в която се местим, са тежко обременени от историческа символика. Впрочем много граждани се вълнуват справедливо от това, че все още не е премахнат от фасадата гербът на Народна Република. Това се оказа конструктивно много сложно и съответно много скъпо. Въпреки всичко този нежелан символ ще бъде премахнат скоро – ако не по време на настоящото Народно събрание, на следващото. (Оживление в „БСП за България“.)
Както всички знаем, не сградите, не тухлите, мраморът или бетонът определят качеството на работа на един парламент. Определя го духът на живите, работещите в него хора и ако те имат волята да предложат на гражданите и данъкоплатците съдържателни дебати и закони, няма да им се налага да се оправдават, че духовете от миналото са им попречили.
Искам да отправя една специална благодарност, надявам се и от всички Вас, колеги народни представители. Тя е към администрацията на Народното събрание и към целия екип, който успя в рамките на един месец да свърши огромната и тежка задача по превръщането на една празна площ в място за работа. Преди няколко дни те се събраха тук, за да изпробват ремонтираната система за гласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) При тях не даде засечка, надявам се, че и ние няма да имаме проблеми.
И така: добре сме се събрали в новата сграда!
Днес, колеги, пред нас стои още една голяма отговорност. Длъжни сме да говорим, да дебатираме и да чуваме мнението на другия, но през цялото време да използваме езика на разбирателството в името на добруването на нашия народ. В противен случай противопоставянето, езикът на омразата и ненавистта сред нас, политиците, ще се пренесе и сред нашите сънародници. (Реплики от ДПС: „Това е факт, това е факт.“) А това е опасно и пагубно, защото в сложни времена като днешните имаме нужда повече от всякога да сме единни и обединени от общата ни цел: по-добрият живот на българските граждани.
Аз няма да се превръщам в морален съдник на никого, но след малко, когато дам думата в пленарната зала за традиционните обръщения в началото на новата парламентарна сесия, всеки оратор тук ще бъде гледан и слушан от хората, от медиите и от всички нас. Всеки ще носи моралната отговорност за думите си.
Пожелавам Ви успех и на добър час на новата сесия! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С интерес слушах и наблюдавах този бодрячески дух, който явно съответства на духа на протестите отвън. Във Вашето слово говорихте за духа на парламентаризма, само че един от стожерите на духа на парламентаризма е разделението на властите. Днес тук отново липсва един човек. Това е премиерът на Република България господин Бойко Борисов – все още премиер. Моля той да бъде поканен тук, в Народното събрание, за да присъства на това тържествено заседание на Народното събрание, като Вие го обявихте в началото, на тази нова парламентарна сесия, пред която са поставени редица важни за България въпроси.
Моля, поканете може би отново господин Борисов, който предполагам, че има много по-важна работа от това да е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: …тук, в Народното събрание, пред протестиращите и пред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах Вашата процедура.
ФИЛИП ПОПОВ: Нека да дойде тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, днес в Народното събрание е Президентът на Република България господин Радев и Вицепрезидентът госпожа Йотова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
За обръщение на Президента на Република България към народа и Народното събрание по чл. 98, т. 2 от Конституцията на Република България давам думата на господин Радев.
Господин Президент, заповядайте да се обърнете към Събранието и към българския народ! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ, ОП и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ излизат от залата. Викове от „БСП за България“: „Ууу! Оставка, оставка, оставка!“)
Моля за ред в залата! Моля за ред в залата, колеги!
ПРЕЗИДЕНТ РУМЕН РАДЕВ: Уважаеми народни представители, бягството няма да Ви спаси от позора. С това показвате, че истинският парламент е отвън. (Викове „Оставка!“, шум и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Президент, изчакайте колегите да напуснат залата! Виждам, че има такова желание и ще продължите с изказването. (Реплики от „БСП за България“.)
Колеги, аз не мога да влияя на парламентарните групи. Това е решение на парламентарните групи, така че… (Реплика от Георги Свиленски от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Президент.
ПРЕЗИДЕНТ РУМЕН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаеми народни представители, дами и господа представители на медиите, уважаеми сънародници! Разбира се, и аз не съм съвсем във възторг, че съм в Народното събрание при тази обстановка, но както мен, така и Вас българските граждани са ни избрали, за да ги представляваме и да решаваме техните проблеми и най-малкото да се изслушваме. Аз няма да коментирам това напускане, но то е показателно всъщност за липсата на диалог и защо хората днес са на улицата.
Първо искам да Ви поздравя с новата зала и да пожелая тя да бъде свидетел на мъдри решения в полза на българския народ.
Обръщам се към Вас, народните представители, защото в дълбоката морална и институционална криза, в растящата дистанция – няма да използвам съзнателно друга дума, между граждани и управляващи именно Народното събрание е институцията, която следва да прояви отговорност в решенията си за гражданския мир и за бъдещото на България.
Спомняте си, че точно преди една година от тази трибуна аз се обърнах към народа и Народното събрание. Очертах ситуацията в страната и проблемите, които раздират обществото ни: необузданата корупция, неефективното управление, концентрацията на властта и обществения ресурс в тесен кръг хора, водеща до задълбочаване на бедността, неравенствата и демографската криза, до западане на образованието и здравеопазването, до срив на институциите.
Посочих пътища за тяхното решаване, целящи засилване на гражданското участие и контрол върху управлението, укрепването на върховенството на закона, засилването на парламентарния контрол върху изпълнителната власт, повече прозрачност и отчетност в работата на институциите, укрепване на пряката демокрация, въвеждане на финансова децентрализация, подобряване на бизнес средата.
Призовах парламента, като централен орган на държавната власт, към действия за постигане на тези важни за обществото ни цели. Ясно заявих, че времето за промяна неумолимо изтича, така както изтичат навън младите и трудоспособни българи, както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Призовах парламента да концентрира усилията си върху важните за бъдещото на страната решения. Спомняте си, предполагам, предупредих, че ако това не се случи или апатията ще продължи да изпразва България, или улицата ще помете статуквото.
Тези мои думи бяха пренебрегнати, предполагам, с надеждата всички проблеми да потънат в апатията, но днес улицата, изпълнена с възмутени и загрижени за бъдещото на България хора, дойде за оставки.
Ако Народното събрание бе упражнявало по-силен, пълноценен контрол върху изпълнителната власт, сега нямаше да има порочно изхарчени милиарди, мастити олигарси, пълни с валута шкафчета и пълни с гневни хора улици. Ако Народното събрание се бе вслушало в призивите и ветата за недопускане на лобистко законодателство, сега нямаше да бъде с такова намалено доверие и щеше да влияе много по-конструктивно върху обществените процеси.
Има и нещо още по-разочароващо в загубата на доверие, и то е загубата на достойнство, защото парламентът допусна да се превърне в безпрекословен изпълнител на волята на министър-председателя. Също и никой в тази зала не се осмели да зададе дори един въпрос при доклада на главния прокурор.
След два месеца на нестихващи протести в страната, на незапомнена консолидация на нашите сънародници зад граница, на тежка дискредитация на България в световните медии, аз мисля, че всичко е казано и диагнозата на такова управление е окончателно поставена.
Очаквам от българския парламент да не влиза повече в ролята на обслужващ персонал на министър-председателя, да не подменя обществения дневен ред, това, което днес иска обществото, да не скверни парламентаризма с неграмотно упражнение за нова Конституция и Велико народно събрание, които имат за цел единствено спасяване на днешното правителство. Това само удължава агонията и подклажда гнева на хората.
Не липсата на нова Конституция и на Велико народно събрание изкараха хората на улицата, а липсата на морал в управлението, подриване на устоите на държавността и корупцията. Българите ясно заявиха своята воля и искания за незабавни оставки – това, което чувате и отвън днес, и хората продължават да се стичат, оставки на правителството и на главния прокурор, честни избори и ново доверие.
Тези оставки са неизбежни, защото хората излязоха от хипнозата на пропагандата, преодоляха страха и настояват за своето право да живеят в нормална държава – желание, несъвместимо със сегашното управление. И когато тези оставки станат факт, аз Ви призовавам да предотвратите всякакви опити на статуквото да измами очакванията на гражданите и да се бетонира зад експертен кабинет, който няма да бъде нищо повече от марионетка на сегашната власт. Това ще бъде единствен начин това Народно събрание да излезе с достойнство от тази кризисна ситуация.
Българският парламент е най-висшата институция в държавата и следва да бъде най-уважаваната, но това зависи от това дали народните избраници ще вземат своите решения, съобразявайки се най-вече с волята на своите избиратели. И ако не искате на чуете мен, то трябва поне да чуете Вашите избиратели, които днес са отвън, и да не гласувате експертно и каквото и да е друго правителство в мандата на това Народно събрание, както и да не гласувате предлаганите промени в Избирателния закон, защото те са недопустимо отстъпление от демократичните завоевания на българите през годините. Ако претендираме, че сме демократична държава, не можем да решаваме политически въпроси с полицейски методи, не можем да рискуваме да има ескалация на напрежението. Политическите въпроси се решават с политически средства и когато доверието е окончателно загубено, то е ясно какви са средствата – оставка, разбира се.
Да, аз съм съгласен, трябва да има дебати – и за промени в Конституцията, и за превръщане на държавата ни в страна с върховенство на правото, реално разделение на властите, ефективни, отчетни и прозрачни институции, работещи в интерес на гражданите, а не на личности, партии, олигархични кръгове. Трябва да има и дебат за необходимите фундаментални условия, без които няма сигурност на личността, на собствеността и бизнеса, условия, без които няма европейски доходи и няма качество на инфраструктурата и обществените услуги. Тези дебати обаче и бъдещите решения трябва да се водят и да се вземат от следващото Народно събрание и правителство с необходимия кредит на доверие.
Хилядите хора отвън днес са доказателство, че е акумулирана огромна обществена енергия за промяна, че в България се роди силно гражданско общество, което ще търси решение за истинско европейско бъдеще на България, което ще изисква морал в политиката и което ще бъде безкомпромисно към всеки управляващ, дръзнал да предаде обществения интерес.
Искам от тази трибуна най-отговорно да се обърна и към протестиращите, и към полицията за недопускане на насилие, за неподдаване на провокации, защото не можем да си позволим точно в този критичен за България момент справедливите искания на хората да бъдат опорочени. В този исторически момент следва българският парламент да бъде на висотата на обществените очаквания и да предотврати въвличането на страната в хаос, безредици и безпътица.
Като изразители на волята на народа Ви призовавам да последвате волята и исканията на българите за незабавна и безусловна оставка на правителството. Нямаме друг път за излизане от блокажа на държавата освен мирния, освен нормалния политически акт на оставка и загуба на доверие. Благодаря за вниманието! Желая Ви успех! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Президент.
Продължаваме с изявленията на парламентарните групи.
Квесторите, моля, поканете народните представители. (Народните представители от ГЕРБ, ОП и „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ се връщат в пленарната залата.)
Да изчакаме да се въведе ред в залата. Заповядайте, колеги. Моля по-бързо да заемете местата си, колеги. Тази зала наистина е много по-голяма от другата.
Продължаваме с изявленията на парламентарни групи. Моля, поканете доктор Дариткова – председател на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, да направи изявление по повод на новия парламентарен сезон.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички ние сме в тази зала по волята на българските граждани като демократично избрани в резултат на легитимни избори. Това, в което сме се клели, е да спазваме Конституцията и законите на страната. В тази Конституция ясно е разписано, че цялата власт произтича от народа и никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Всеки политик обаче има избор по какъв начин да осмисли присъствието си в политиката и да остане в историята на страната. Едва ли ще се запомни с добро този, който от позицията на високия си пост, воден от личните си властови амбиции, със стиснат юмрук призова за метежи и бунт, този, който сее разделение и агресия, заради който се издигат бесилки и се разнасят ковчези, заради който се поругават сградите на институциите в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ние от ГЕРБ сме избрали да бъдем национално отговорни, да търсим обединение и умиротворение, да градим България.
Днес откриваме най-важната сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Откриваме я в нова сграда и нова зала, и, дай боже, това събитие да бъде символ на положителна промяна, която ще издигне българския парламентаризъм на висотата, на която всички български граждани очакват да бъде. Надявам се, че в новата сграда следващите състави на парламента ще имат качествата да застанат отвъд личните нападки, обидите и опитите за разделение на българското общество, и ще отстояват неговото единство и национален интерес.
През тази сесия ни предстои да извървим пътя на процедурата за свикване на Велико народно събрание, което от позицията на своята свръхлегитимност да очертае рамките на българската държавност за следващите десетилетия.
От парламентарната група на ГЕРБ осъзнаваме необходимостта от решителни промени в политическия и обществения живот на страната и поемаме ясен ангажимент да съдействаме за осъществяването им. Тези промени трябва да бъдат направени в синхрон както с промените в обществото, които настъпиха през последните 30 години, така и да отговорят на предизвикателствата, пред които ще се изправи страната в перспектива.
Държа да подчертая, че конституционният проект, който парламентарната група на ГЕРБ представи пред българското общество, е преди всичко инструмент за преминаване през сложната и изискваща широко съгласие процедура за свикване на Велико народно събрание. Този проект не е нито новата Конституция, нито ще бъде приеман в настоящия парламент. Въпросът днес не е свързан с детайлите на бъдещия основен закон, а с възможността за свикване на Велико народно събрание.
Подчертавам, че Великото народно събрание ще бъде свикано след избори и ще получи своята максимално широка представителност с избора на 400 депутати. Дебатът за новата Конституция няма да се води в настоящия, а в следващия парламент, и то само ако той се конституира като Велико народно събрание. Нещо повече, новият основен закон на страната може да бъде приет само с гласовете на две трети от депутатите във Великото народно събрание. Това означава постигане на максимално широко съгласие и поддържане на непрестанен режим на диалог между основните политически сили отвъд техните различия.
Дебатът в този парламент ще бъде за това дали изобщо да се свиква Велико народно събрание. В този контекст днес всяка политическа сила трябва ясно да заяви своята принципна позиция по отношение на тази възможност. Съзнаваме, че това е тежка отговорност, която не всяка партия може да си позволи да поеме. Поемайки отговорността да отворим тази процедура, ние не целим да предизвикаме технически разговор, а нашата цел е да отворим възможността за национален разговор и политически дебат, който да се води от всички и да приключи с максимално широко съгласие между партиите, институциите и най-вече българския народ. С този дебат ние не целим да очертаем още разделителни линии в обществото, а да заявим ясно волята си да участваме заедно със своите членове и симпатизанти в разговора за бъдещето на страната.
За нас Великото народно събрание е и възможност за преодоляване на все по-дълбокото разделение в българското общество. Бащите на настоящата българска Конституция са предвидили мъдро, че нейната смяна или промените в нея могат да бъдат извършвани само с подкрепата на две трети от народните представители. Тази привидна трудност в настоящата Конституция днес би могла да се превърне в огромна възможност за цялото българско общество, защото върху нея могат да се изградят нови национални консенсуси, които да бъдат валидни през следващите десетилетия.
През последните месеци разделителните линии между различните политически сили, институции, медии и граждански организации придобиха формата на пропаст, която фрагментира българското общество и поставя пред риск развитието на страната. За нас от ГЕРБ разделението на българския народ е опасност, а не възможност. От позицията си на първа политическа сила и управляваща партия ние се отказваме от възможността да налагаме силово своите възгледи и декларираме, че както и досега ще се стремим да водим диалог с всички. За нас смисълът на политиката не е да печелим избори, а да участваме в усилието за удържане на нацията в единна и обща структура, въпреки политическите, религиозните, етническите, социалните и икономическите различия. Ние не желаем да насъскваме българи срещу българи на политически, класов, етнически, религиозен или какъвто и да било друг идеологически принцип. Нещо повече, нямаме намерение да участваме в подобен сценарий и ще се противопоставим безусловно на неговото осъществяване.
От тази висока трибуна държа да подчертая, че ГЕРБ се придържа и ще се придържа към основните принципи на настоящата Конституция. Ние искаме промяна не защото отхвърляме основните принципи на настоящия основен закон, а защото искаме да го надградим в контекста на настоящето и бъдещето. Не отричаме нито принципа за разделението на властите, нито парламентарния характер на българската държавност, които са основополагащи в настоящата Конституция. Подчертавам, че тенденцията на фрагментация на българското общество ще роди своето представителство в следващия парламент, който вероятно ще функционира в конфигурация с повече партии. Затова възможността за свикване на Велико народно събрание, която предлагаме днес, може да се окаже непосилна не само за следващия парламент.
Днес България е изправена пред значими предизвикателства. Все още не е отминала здравната криза, предизвикана от коронавируса, а икономическите и социалните последствия от нея тепърва ще бъдат усещани от цялото общество. Наред с това геополитическите предизвикателства в сложния и нестабилен регион, в който се намира страната ни, стават все по-големи. Макар и утихнала, мигрантската криза още не е отминала. С всеки изминал ден отношенията между нашите две съседки – Гърция и Турция, се изострят и рискуват да дестабилизират целия регион. На този фон България има само един шанс – обединение и национално съгласие. Това е единствената гаранция, че цената, която ще плати българският народ за всички кризи, пред които се изправяме или предстои да се изправим, ще бъде поносима, а възстановяването – максимално бързо.
Уважаеми колеги народни представители, и през тази сесия парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да отстоява виждането си, че проблемите на страната не могат да бъдат решавани с предизвикване на политическа криза и конфронтация в обществото. Още отсега ние мислим за следващия парламент, който независимо от това дали ще има формата на Велико или обикновено Народно събрание, ще бъде изправен пред много по-сериозни предизвикателства от сегашния. Затова ще положим всички необходими усилия да бъдем пестеливи по отношение на квалификациите, обидите и агресивното поведение спрямо политическите опоненти.
В името на България ние сме и ще бъдем готови на компромиси и политически жертви, ще се стремим да се вслушваме и да разбираме това, което ни казва обществото. Призовавам всеки от Вас в оставащите няколко месеца да мисли повече за предизвикателствата пред страната, отколкото за тесните партийни интереси и предизборни изчисления. Нека заедно и по-често да търсим точките на съгласие помежду си, отколкото точките на разделение. Всички тук трябва да бъдем наясно, че България нито започва, нито свършва с нас. Политиката на омраза, която все по-интензивно определя дневния ред на политическия дебат в България, ще даде обаче своите горчиви плодове, които дълго време ще изсмукват силата и увереността на българското общество. Затова нека още от днес да мислим за възстановяване на нормалния диалог между политическите сили и институциите, и да действаме в името на националния интерес и така, както очаква от нас българският народ.
Желая Ви успех и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Думата има госпожа Корнелия Нинова – председател на парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми българи! България се намира в тежка политическа, парламентарна, институционална, социално-икономическа криза и криза на доверието във властта.
Вече два месеца хиляди българи протестират на улицата и искат промяна. Дотук се стигна в резултат на 10-годишното корумпирано, некомпетентно, задкулисно управление на Борисов. Той, решен да оцелее на всяка цена, днес предлага промяна в Конституцията. Това не е промяна, това е подмяна за печелене на време, но и нещо много по-лошо – посегателство върху устоите на държавността и на изконни човешки ценности, като свобода, мир, справедливост и хуманност, които са премахнати от Проекта за Конституция.
За 10 години управление на Борисов и ГЕРБ де факто бяха унищожени социалната, правовата и демократичната държава. Сега искате да ги заличите и де юре. Само и само за да останете на власт, сте готови да хвърлите страната и в конституционна криза. С това предложение не се решава нито един от стоящите днес открити въпроси. Политическата криза остава, протестът не спира, а напротив – увеличава се. Няма политическа формация, която да подкрепя безусловно и 100-процентово тази промяна в Конституцията. Парламентарната криза остава. Виждаме, че коалиционните партньори на ГЕРБ им извиват ръцете за необходимите подписи, като им поставят неизпълними условия. Чухме, че дори депутати на ГЕРБ няма да подпишат този унизителен проект. Други партии в парламента си променят позициите през часове, вероятно водени от други мотиви. Трудно събирате тези 120 подписа, а 160 са вече невъзможни.
Какво се оказва? ГЕРБ и Борисов са в тотална политическа изолация – сами и борейки се за оцеляване и за още няколко месеца политически живот.
Ние от БСП и Коалиция „БСП за България“ както през всички години, така и сега сме гарант за конституционен ред, държавност, социална, демократична и правова държава. Искаме да е ясно въпреки всички спекулации „БСП за България“, парламентарната група на нашата коалиция няма да осигури нито един подпис от необходимите 120, а след това от останалите 160, (реплики от ГЕРБ) за да стане факт подмяната, която предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да Ви позволим заради личните си властови интереси да посегнете на държавността. За този парламент нашият приоритет е един единствен – машинно гласуване. Ясно е, че правителството си отива, но преди това трябва да гарантираме честни избори чрез машинно гласуване.
Вчера Вие отстъпихте от машинното гласуване и допуснахте поправка в Избирателния кодекс за дублиране с хартиени бюлетини. Призоваваме всички – протестиращите отвън, парламентарни и извънпарламентарни партии, българските граждани да се обединим и да не допуснем и следващите избори да бъдат откраднати и фалшифицирани. Протестът няма да има смисъл, ако допуснем фалшификацията на изборите, на която сме били свидетели многократно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За нас този парламент е делегитимиран! Има само една задача – машинно гласуване и разпускане. Правителството е с изчерпано доверие. Всеки ден оставането му на власт задълбочава кризата в страната.
Уважаеми българи, ние сме единствената партия, която за четири години беше последователна и категорична опозиция на ГЕРБ, която никога не сме управлявали открито или скрито с ГЕРБ. Отказахме им постове, издържахме на натиск. Преди четири години назовахме проблема – паралелна държава, задкулисие, сговор между власт и мафия. Тогава бяхме сами. Сега Вие сте по площадите на България със същите искания. Сега имаме обща цел – Вие отвън и ние тук парламентарният глас на хората, които искат промяна.
Обръщаме се днес към Вас... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...ние ще бъдем категорични и ясни докрай с позицията си. Вие бъдете активни, но не агресивни, да не допуснем насилие и ексцесии. Ясно е, че Борисов 3 си отива. Сега ще започне парламентарна рулетка и преговори между партиите.
Заявяваме категорично и да е ясно отсега – „БСП за България“ няма да се възползваме от връчен мандат за съставяне на кабинет в този парламент. (Шум и реплики.) „БСП за България“ няма да участваме в съставянето на нов кабинет, в какъвто и да е вариант в този парламент по една единствена причина – той е изчерпан! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Днес България има нужда от сигурност, стабилност, план за преодоляване на кризата и перспектива. Правителството на Борисов и това мнозинство са точно обратното – несигурност, нестабилност, нямат план за кризата и гарантират безперспективност на държавата. Те търсят изход от кризата само за себе си. Ние за България и то е в три стъпки – машинно гласуване, оставка и честни избори. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
По начина на водене имаше процедура от господин Марешки.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, искам най-настойчиво да Ви помоля, когато някой от тази трибуна, така на килограм хвърля лъжи в публичното пространство, да го прекъсвате, защото по никакъв начин не приемам, че някой нормален човек в тази обстановка тук в залата може да отправи такова нагло твърдение, че е представител на стабилността на хората, които са отвън и протестират. И лично считам, че такова твърдение може да направи само ако си под влияние на някакви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: ...нерегламентирани вещества. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „ВОЛЯ – Българските родолюбци“.)
Затова молбата ми е, ако все пак още някой намери смелостта да твърди тук, че е представител на хората отвън, пратете го при тях с всички тези, които го подкрепят в тези му мисли. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Думата има господин Карадайъ – председател на парламентарната...
Прощавайте, господин Карадайъ. Господин Ченчев има процедура. По начина на водене ли?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. Първо, аз не си спомням в девет сесии преди тази в рамките на 44-я парламент Вие да сте давали процедури между декларации от името на парламентарните групи в откриването на сесиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще проверим това нещо.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Второ, не мога да разбера човек, който обвинява друг, че прави твърдения, прави твърдения кой на какви вещества е. И за това нещо и за това наистина много нелепо твърдение, даже бих казал обвинение, колегата народен представител заслужава наказание. Наложете му такова! Още повече, че без да правя никакви твърдения, този колега, който е заместник председател на Народното събрание, е такъв с няколко висящи дела. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, благодаря Ви.
Продължаваме с декларациите от името на парламентарни групи.
Господин Карадайъ, заповядайте да направите изявление от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес в първия ден от новата сесия на Народното събрание вместо да очертаваме парламентарната дейност за предстоящия сезон се налага да предлагаме спешни антикризисни мерки за спасение на държавата!?
Днес сме свидетели на разпад на държавността. Трябва да обединим усилия и да спасим държавността и бъдещето на България. ДПС остава отговорна пред избирателите, пред всички български граждани и пред България. Нашата мисия е: гарантиране правата и свободите на човека, териториалната цялост на държавата и нейния суверенитет, необратимост на демокрацията, свободна пазарна икономика, съчетана с конкуренции. ДПС е за спешни решения в името на мира и стабилността.
Каква е актуалната политическа картина? Войната между институциите доведе до политическата криза, в която се намираме днес – до критичната точка на хаоса. Днешната криза е несравнима по своята дълбочина с никоя друга от началото на демокрацията. Ние веднага след изборите предупредихме ГЕРБ да съставят еднопартиен кабинет с ясна програма за управление, която да има широка подкрепа в Народното събрание, без да участваме във властта да подкрепяме Програмата за управление. Изборът на ГЕРБ беше този популистки националистически кабинет. Направиха и един коалиционен договор, който те твърдят, че е Програма за управление.
От друга страна, преди четири години избрахме Румен Радев за президент като контрапункт на модела за управление на ГЕРБ. Вместо господин Радев да влезе в ролята на президент обединител на нацията, той избра модела на противопоставянето – реваншисткия модел на ГЕРБ.
Към днешна дата господин Радев избра политическото противопоставяне и политическата барикада. Румен Радев атакува Бойко Борисов и правителството, атакува Народното събрание, прави опит за противопоставяне на съдии срещу прокурори. По този начин ерозират и изпълнителната власт, и законодателната власт, и съдебната власт. Така ерозира и институцията Президент.
По Конституция президентът трябва да бъде обединител на нацията, но вместо това с действията си господин Радев ерозира всички органи и институции – държавността и държавата като цяло. И в крайна сметка днес имаме протести. В протестите участват хора с различни професии, с различни възгледи, с различни искания, от различни възрасти – най-вече свободни и активни граждани. Забелязва се катарзис и събуждане на гражданското общество.
Задачата никак не е лесна. От едната страна, на барикадата се искат оставка и служебен кабинет без ясна визия и програма какво се случва след това? От другата страна, се иска импийчмънт на президента. Твърди се, че ще си изпълнят мандата и служебен кабинет няма да има.
ДПС четири години повтаря това, което днес го виждаме като факт. Четири години ДПС призовава основните политически сили да седнат на масата и на база своите приоритети да дефинират приоритетите на държавата. Но това не се получи. От 2016 г. ДПС повтаря своите приоритети за държавата, а именно: чист въздух, чиста вода, чисти храни, чиста енергия, високи технологии, включване на свободните и активните граждани във формирането на политическите решения и в контрола върху тяхното изпълнение.
През 2020 г. Европейската комисия и Европейският парламент приеха Зеления пакт и дефинираха същите приоритети като приоритети на Европейския съюз. На фона на тази политическа ситуация ние трябва първо да определим нуждите на държавата, и то не в дългосрочен, а в краткосрочен план – за няколко месеца.
При тази криза и здравна, и социална, и икономическа, най-вече и политическа криза според ДПС на държавата са ѝ нужни: първо, ясен, точен бюджет, който в тази здравно, социално, икономическа криза да ни покаже проспекта за изход от създалата се ситуация.
Второ, при вече приетите решения на Европейския съюз за субсидиране на последиците от COVID-19 България час по-скоро трябва да приеме програма за ефективно усвояване на средствата за COVID-19.
Трето, но най-важното е: ясна програма за ефективно усвояване на средствата за България от многогодишната финансова рамка за следващия оперативен период, основана на база Зеления пакт и дигиталната трансформация.
Според ДПС изходът от днешната ситуация е: нито една от двете страни на реваншистката барикада не трябва да се чувства нито като победител, нито като жертва, защото резултатът ще бъде контрареваншизъм.
Ние от ДПС предлагаме: първо, оставка на правителството – час по-скоро.
Второ, оставка на Румен Радев като президент – заедно с оставката на правителството. Ако иска да се изяви като политик, има време да си регистрира партия и да се яви на материалния терен на следващите парламентарни избори.
Трето, за да няма реваншизъм и контрареваншизъм, предложението на ДПС е експертен антикризисен кабинет, който да изпълни посочените като спешни за България в краткосрочен план антикризисни мерки, както и да организира честни и свободни избори.
Четвърто, в този кабинет министри да бъдат онези експерти от съответните сектори, които са наясно с приоритетите на Европейския съюз за следващия оперативен период, за да се подготви държавата за ефективно усвояване на средствата и във връзка с COVID-19, и за следващия оперативен период, като преди това си изготви националният бюджет във връзка с двете теми.
И за да няма съмнение в честността на изборите, в следващия експертен антикризисен кабинет ние предлагаме премиерът да бъде посочен от най-голямата политическа партия, а вицепремиерът да се посочи от втората по големина политическа партия, които да отговарят за произвеждането на честни и демократични избори.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, трябва час по-скоро отговорните политически сили да вземат решение за излизане от кризата. България не трябва да пропуска своя исторически шанс по пътя на Европа. Зелената сделка и COVID-19 изискват подготовка на ясни програми на национално ниво, и то в рамките на няколко месеца. Подготовката трябва да се повери на експертен антикризисен кабинет с ясни задачи и срок за изпълнение, ясни отговорности и отчетност пред Народното събрание.
Ние от ДПС апелираме към всички политически сили да бъдат съпричастни към избора на модел за бъдещето на България! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Следва изявление от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Скъпи сънародници, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Само преди един месец изпратихме един драматичен политически сезон, преминал изцяло под знака на разрушителната пандемия на Ковид 19, социалната изолация, замрялата икономика и мерките за преодоляването на тази криза. И не бива да забравяме, че само благодарение на адекватните мерки, взети от правителството, България успя да преструктурира здравната си система буквално за седмици, да осигури вътрешно производство на предпазни средства, да оборудва болниците с животоспасяваща апаратура и така да превърне страната ни в една от най-защитените в Европа.
Наред с мерките по опазването живота и здравето на българите, едно от най-големите предизвикателства пред управляващото мнозинство – ГЕРБ, „Обединени патриоти“, беше и спешното налагане на мерки за преодоляване на икономическата криза от COVID-19. „Обединени патриоти“ инициирахме комплекс от икономически и социални мерки, с които се подпомогна преодоляването на кризата от най-силно засегнатите сектори в страната. Тези предложения станаха съществена част от пакета мерки в размер на над 1 млрд. 160 млн. лв., които правителството отпусна за преодоляване на пандемията.
Ще припомня най-важните от тях: намаляването на 9% ДДС както за ресторантьорите, така и за туроператорите и туристическите агенции; ползването на основни туристически услуги в българските курорти на стойност от 210 лв. за хората, които пряко осъществяват дейностите по предотвратяването на разпространението и лечението на COVID-19; увеличаване с 30% на работните заплати на над 24 структури в държавната администрация, натоварена на първа линия по овладяване на пандемията и последиците от нея, сред които структурите на Министерството на здравеопазването, МВР, НОИ, социални работници и други; еднократна добавка към пенсиите за три месеца подред по 50 лв. за над 2 милиона български пенсионери – тук следва категорично да подчертаем, че това не отменя ангажимента на „Обединени патриоти“ за достигане на минимална пенсия от 300 лв. и го заявяваме ясно и категорично, че ще направим всичко възможно това да бъде заложено в бюджета за следващата година; допълнителни средства за заплащане на личните асистенти в размер на 122 млн. лв.; дневна субсидия от 35 евро за всяка седалка в туристическите чартъри на полетите до България.
Съживяването на големи инфраструктурни проекти, рехабилитация на ВиК мрежата в България, ремонт на магистрали, първостепенни и второстепенни пътища, саниране на жилищата – това са следващите икономически мерки, за които имаме съгласие в управляващата коалиция. Чрез тях държавата реално може да подпомогне бизнеса в България, като включи в изпълнението му малки и средни фирми, пострадали най-много в периода на пандемията.
Голяма част от тези мерки не биха могли да се реализират без спешни законодателни промени, които трябва да бъдат реализирани още сега – в началото на тази есенна сесия на българския парламент. Актуализацията на бюджета, промените в редица социални и икономически закони са и сред най-приоритетните задачи на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Само така икономическите мерки за преодоляване на ковид кризата ще станат факт и реално ще подпомогнат възстановяването на българската икономика.
В същото време ние сме категорично решени да доведем докрай и важните за нас законодателни инициативи, чрез които реализираме приоритетите, с които влязохме в управлението на страната и създаването на парламентарното мнозинство. Сред тях е Законът за задълженията и договорите, който веднъж завинаги да реши проблема със съществуването на категорията вечен длъжник чрез въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физически лица.
В момента България е единствената страна – членка на Европейския съюз, в която все още няма нормативна база, въвеждаща абсолютна давност за задължения на граждани или процедури на потребителска несъстоятелност; Законът за юридическите лица с нестопанска цел, чрез който най-после да се наложи прозрачност по отношение на финансирането и изразходването на средства в сектора на неправителствените организации.
На дневен ред в пленарна зала е и предложеният от „Обединени патриоти“ Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С него се урежда възможността за доброволно изпълнение на парични задължения, погасяване на дългове без съдебна процедура, пак в подкрепа и улеснение на българските граждани и бизнеса.
През тази пленарна сесия ще бъде разгледан и Законопроектът на „Обединени патриоти“ за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси за намаляване с 50% на данъка за автомобили с газова уредба. Това е реална крачка в прилагането на европейските екологични норми и в България.
Предстои разглеждането на Закона за социалните услуги, чрез които промени категорично се определя, че предоставянето на социални услуги не е търговска дейност с цел реализиране на печалба, а е насочено към съхраняване и подпомагане на основни семейни ценности и предоставяне на закрила на нуждаещите се физически лица.
На второ четене в пленарна зала предстои да бъдат гласувани законопроекти, които са важна част от програмата на „Обединени патриоти“: Законът за административните нарушения и наказания, чрез които се въвежда наказанието „общественополезен труд“ за извършителите на административни нарушения. Считаме, че това е една ефикасна мярка срещу зачестилите противообществени прояви, маргинализирани групи в българското общество.
В Наказателния кодекс очакваме подкрепата на депутатите в пленарна зала за второ четене на разширяването на предмета на неизбежната отбрана и маловажните престъпления. Това са законови промени, с които могат реално да се пресекат проявите на битовата престъпност в малките населени места.
Приети на първо четене са и промените в Закона за енергетиката по отношение заплащането на такса за сградна инсталация, което се явява реално противодействие срещу произвола на монополистите в енергетиката.
Продължаваме да настояваме и за реализиране на патриотичните идеи в българското Народно събрание в няколко основни насоки: системна политика за укрепване на социалното самосъзнание на българите зад граница; целенасочено финансово подпомагане на нашите общности в чужбина, на техните неправителствени организации, медии и училища; създаването на карта „Българи“, която дава достъп на сънародниците ни от диаспората за пребиваване и работа в Република България. И, разбира се, да подчертаем основния социален ангажимент – ангажимент, свързан с повишаването на доходите и увеличаване на минималната пенсия на 300 лв. от януари 2021 г.
Всички тези приоритети са цената на оставането на „Обединени патриоти“ в това управление – цена, която ние плащаме с цялото осъзнаване на политическата и обществената отговорност.
И през този политически сезон заявяваме, че нашата парламентарна група ще бъде най-активната част от българския парламент, за да може в максимална степен да оправдаем очакванията на българското общество.
Ще вземем и дейно участие в дебата по проекта за нова Конституция на Република България със свои идеи и конкретни предложения, които да станат съставна част от общ проект – проект, който ще бъде разглеждан от бъдещото Велико народно събрание.
Уважаеми колеги, да си пожелаем разумна, отговорна и народополезна работа на българския парламент. България над всичко! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Следва изявление от парламентарната група на партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател – тук бих казала и уважаеми господин Президент, но жалко, че той не остана, защото ще кажа важни неща от името на единствената парламентарна група, която не е виновна за това България да е най-бедната държава в Европейския съюз, и единствена остана неопетнена в този мандат на това Народно събрание. (ПГ на „БСП за България“ напуска залата.)
Уважаеми колеги – тези, които сте в залата, защото явно и колегите от БСП не желаят да чуят единствената антисистемна партия. Не започва добре тази сесия, колеги. Каквито и високопарни думи да изречем днес от тази трибуна, фактите си остават същите – българският народ е разделен! Той вече не желае лидери само на думи. На българския народ му трябват действия. Политиците са под напрежение – едни се опитват да задържат властта на всяка цена, а други, подкрепяни незнайно от кого в сянка, проявяват апетити да я вземат тази власт и не жалят нито сили, нито средства.
По улиците има хаос, има блокади, протести, контрапротести – eдни хора протестират искрено, други са добре мотивирани от задкулисието. Думата промяна се използва от всеки и навсякъде, но никой – дори и днес, не дава формулата за тази промяна, защото обществото ни не желае подмяна, а истинска промяна.
Дали е промяна това на депутатските кресла и на министерските такива да седнат отново лица, които са изгонени дори и с камъни? Видно е, че много го искат. Видно е, че са готови на всичко, дори и да съсипят държавата ни. Опитват се по всякакви начини да заблудят хората, особено по-младите, че са алтернатива. На какво са алтернатива всъщност те – на това, което са правили, когато са били на власт?!
Ние от ВОЛЯ казваме: стига вече експерименти на гърба на българския народ! Време е професионалистите, истинските родолюбци, неопетнени в корупционни схеми и далавери, да получат шанса да променят България. За целта е нужно само едно – обединение, обединение на разумните и най-вече на независимите българи, които знаят как да направят тази промяна. Личности, които не са били досега на власт и не са показали още качествата си. Хора, които вече са постигнали успехи, които са работили за народа си и са показали, че могат. Докато те стоят отстрани и нямат възможност да докажат или са прекалено малко в парламента, както ние от ВОЛЯ, истинска промяна няма как да се случи. До този момент винаги ще има само и единствено подмяна.
Нашата позиция остава непроменена. Убедени сме, че най-добрият вариант в момента за държавата е парламентът да излъчи широко правителство от професионалисти и експерти, от хора с високо обществено доверие, подкрепяни от много голяма част от партиите – и от парламентарно представените, и от извънпарламентарните, защото само такова правителство може да преведе страната ни през предстоящата криза и да подготви честни и почтени избори. Всичко останало би било загуба на време.
На старата сграда стои един емблематичен надпис, това са наистина свещени думи: „Съединението прави силата“. Но дали всички политици от прехода, и в настоящето дори, спазват тези думи, изповядват този принцип? Дали повечето от тях не го загърбиха и забравиха през годините, особено през последните два месеца, когато почти не може да се говори за съединение? Даже правеха обратното – разединяваха народа ни, настройваха едни групи българи срещу други групи българи. Защо? Защото болните им амбиции са много по-важни за тях, отколкото благосъстоянието на българския народ и на България.
Колеги, всички в България добре знаят кой кой е в политиката, какво може, как се справя, какво е правил преди да стане политик, помагал ли е на народа, или е лъгал, участвал ли е в корупция и в далавери, бил ли е честен с хората. Делата говорят най-добре за човека – не думите, независимо дали са изречени от тази трибуна, или на площадите пред протестиращите.
На тази сграда, в която днес е първото ни заседание и оттук нататък ще заседават всички парламенти на България, трябва да поставим нов надпис и той да гласи: „Почтеност и родолюбие“ – нека всички да работят така. Само този девиз би помогнал да има единство и само чрез него единството ще е възможно.
Пак ще повторя, колеги – може да сме най-малката парламентарно представена партия, но е добре да се вслушвате в нас, особено в началото на всяка сесия. Не е време за политически войни, нито за лични амбиции. Време е за воля, патриотизъм и бързи действия за подобряване на живота на всички българи.
От името на парламентарната група на ВОЛЯ декларирам, че подаваме ръка и сме готови да работим с всеки, който ще изповядва тези ценности, за да може да прекараме държавата си през тази криза с най-малко щети и за България, и за народа ни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Колеги, приключихме с изявленията.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
По начина на водене – господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, ще си позволя да кажа няколко думи по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Слушах внимателно докладите – ние много често популистки се заиграваме с понятието „народ“. Аз обаче искам в тази зала ясно и точно да се знае за кой народ говорим. Ако говорим за протестиращите, много бих искал, като казваме „народ“, там да видя съсловието на българските лекари – хиляди, които днес се борят с COVID-19; учителите, които се подготвят за новата учебна година; творците, големите български имена – не ги виждам там, които се чудят как при тази коварна болест да пълнят залите и да си изкарват прехраната; учените, които също не ги виждам там. Така че много внимателно трябва да поговорим кой е „народ“. Народът са момчетата, които седят с едни фланелки отвън и на тях пише: „Мутри вън!“, или народът е онова, което е на работа днес.
Когато един президент си позволява да казва: „Мутри вън!“, той трябва да е наясно, че това е парламентарна република и няма правото да напада парламента.
Кой от Вас е мутра – питам: Дариткова ли е, Ципов ли е, Иванов ли е, колегите, Вие ли?! С какво право президентът си позволява да ни нарича „мутри“?! Аз не съм мутра. И очаквах днес не да каканиже политически приказки, а да ни се извини – и на мен, и на Вас. Смятам, че в тази зала има достойни хора и нито една мутра, а който се чувства мутра, нека си вдигне ръката.
Така че да се престане с тези мантри – произволно държавнически поплювки. И обществото си позволява да ползва тази мантра. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 22 ЮЛИ 2020 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 160 ОТ 29 ЮЛИ 2020 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Николов, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Указ № 160 на Президента на Република България, постъпил на 30 юли 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г., и мотивите към Указа
На свое редовно заседание, проведено на 1 септември 2020 г., Комисията по енергетика обсъди Указ № 160 на Президента на Република България, постъпил на 30 юли 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г., и мотивите към Указа.
На заседанието присъстваха: от Администрацията на президента: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и доктор Невин Фети – съветник по правни въпроси; от Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии“, и госпожа Цвета Милева – началник-отдел „Концесии и разрешения“.
Председателят на Комисията по енергетика господин Валентин Николов докладва, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г., като оспорва параграфи 13, 24, 25, 51 и 91.
Указът и мотивите към него бяха докладвани от професор Емилия Друмева.
В мотивите си президентът посочва, че с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се регламентира възможността кандидатът за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив да доказва финансови, технически и професионални възможности чрез използване на ресурсите на трето лице. За целта следва да докаже, че за третото лице не са налице основания за изключване по чл. 23, ал. 2, включително че при изпълнението на договора за търсене и проучване или за проучване, или договора за концесия за добив ще има на разположение ресурсите на третото лице. Прави впечатление, че не се изисква третото лице да отговаря солидарно с кандидата. Следва да се отбележи, че в режима на концесиите по Закона за концесиите с чл. 63, ал. 3 изрично се предвижда третото лице, с възможностите на което се доказва изпълнението на изискванията за финансово и икономическо състояние, да отговаря солидарно с концесионера за изпълнението на концесионния договор съгласно предвиденото в него, като се вземат предвид характерът и размерът на поетия от третото лице ангажимент за предоставяне на ресурси.
Използването на капацитета на трето лице следва да е съчетано с гаранции, че за целия срок на договора кандидатът ще разполага с необходимите ресурси. Такова изискване е възприето и в чл. 38, параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, което се прилага по отношение на концесиите за строителство и за услуги. Няма основание такава гаранция да не се предвижда в концесиите за добив на подземни богатства.
С § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се разширяват правата, които концесията за добив предоставя на концесионера. Наред с придобиването на правото на собственост върху видовете добити подземни богатства, за които е предоставена концесията, правото на ползване върху минните отпадъци, правото да извършва всички необходими дейности, свързани с добива, концесионерът ще може да извършва разкривни дейности извън контура на находището в границите на предоставената концесионна площ с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина, както и да инициира или да кандидатства за одобрение на инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда. По смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда инвестиционно предложение е предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, а също и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. В резултат на § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства концесионерът получава разширени възможности да осъществява дейности извън очертанията на находището и да се намесва в околната среда и ландшафта, създавайки риск за живота и здравето на хората. Няма нормативни гаранции, че тези права ще бъдат използвани с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина, без да се надхвърля предоставената концесионна площ. Не са представени мотиви за причините, които налагат приемането на съответните изменения и какво въздействие се очаква да имат.
С § 25 от приетия закон се допуска възможността срокът на концесията за добив, който според непроменената редакция на чл. 36, ал. 1 от Закона за подземните богатства е до 35 години, да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено в определени от Закона срок и условия. Предвидено е, че общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50 години (новата редакция на чл. 36, ал. 2). Наред с това, в новосъздадената ал. 3 на чл. 36 е дадена възможност при определени условия и по мотивирано искане на концесионера срокът на концесията да може да бъде удължен до 10 години след изтичането на общия срок и при спазване на условията по ал. 2. По силата на § 91 мотивирани предложения по посочените правила ще могат да направят и концесионери по концесии за добив на подземни богатства, чийто срок изтича в 6-месечен срок преди или до една година от влизането в сила на Закона. Законът урежда конкретно и условията, при които могат да се отправят съответните мотивирани предложения. Независимо от това, не могат да бъдат подминати опасенията, породени от дългите срокове, които на практика са в полза на първоначалните концесионери. Те ограничават свободната стопанска инициатива на други икономически оператори и лишават държавата от възможността да постига по-добри условия за концесии.
Общото правило относно удължаването срока за концесиите в чл. 34, ал. 1, изречение второ от Закона за концесиите гласи: „Срокът на концесията може да се удължава, като общият срок на всички удължавания, независимо от основанието за това, не може да е по-дълъг от една трета от конкретния срок, определен с концесионния договор.“
Действително концесиите за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства, като е предвидено изрично в чл. 25, ал. 1 от Закона за концесиите. В случая обаче отклонението от посочената гаранционна норма нито е обществено оправдано, нито осигурява еднакви правни условия за стопанска дейност, нито предотвратява злоупотреба с монополно положение и нелоялна конкуренция. За да се основава икономиката на България на свободната стопанска инициатива, Законът трябва да гарантира на всички правни субекти еднакви условия, без да създава неоправдани предимства. Основната грижа трябва да бъде насочена към повторното използване на държавното имущество с мисъл за идните поколения, която следва да изключи прекомерно дългите срокове на концесиите. Воден от това разбиране упражнявам правото си да върна за ново обсъждане § 25 и свързаните с него § 91 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
С § 51 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се дава нова редакция на чл. 57, според която кандидат, направил търговско откритие, се обезщетява за действително претърпените вреди по реда на действащото законодателство, ако след издаването на удостоверение за търговско откритие възникне опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за земните недра, за околната среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности или от разрушаване и увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа.
В отговор на изложението на професор Друмева отношение взе заместник-министър Станков, който изказа аргументи против наложеното вето. По мотивите на Администрацията на президента относно § 13 Министерството на енергетиката счита, че няма основание, което да налага да се въведе институтът на „солидарната отговорност“ в случаите, когато за изпълнение на работната програма по договорите за търсене/проучване на подземни богатства или плана за разработка на находището, се разчита на ресурсите на трето лице. Не е отчетен фактът, че към всеки договор за търсене и проучване или за концесия има задължителни финансови обезпечения (банкови гаранции), които още от самото начало гарантират, че лицето, което търси/проучва или добива, ще изпълни задължението си по гласуваната работна програма или план на разработка, както и задълженията си за ликвидация и консервация или рекултивация на площи, за които се налага. Титулярите по договорите за търсене и проучване и концесионерите по договорите за добив на подземни богатства се определят след провеждане на строго регламентирана продължителна формална процедура, включително на солидарна отговорност. Трето лице ще размие отговорността по договорите при установено неизпълнение на договорени задължения. При над 500 действащи концесионни договора (517 броя) и над 90 договора за търсене и проучване (94 броя) въвеждането на солидарна отговорност не допринася за подобряване ефективността на контрола, а напротив – представлява потенциална пречка за изпълнението на договорите и контрола върху тях от страна на държавата. Следва да се отбележи, че аналогия със Закона за концесиите в случая не следва да се прави, тъй като този нормативен акт не е приложим и относим към минната индустрия. Изрично с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за концесиите се предвижда, че концесиите за подземни богатства се предпоставят и изпълняват при условията и реда на Закона за подземните богатства.
Относно § 24, с който се изменя чл. 34 от Закона за подземните богатства, текстът отчита спецификата на технологията за добив на всяко едно находище и гарантира, че подземното богатство ще бъде рационално иззето – така, както задължава съществуващият текст на чл. 87, ал. 2, т. 4 от Закона за подземните богатства, който изисква оптимално извличане на полезни компоненти от находището. Следва да бъде отчетена и спецификата на добивната дейност, при която има технологични добивни хоризонти, които формално излизат от „площта на находището“, но са в рамките на „концесионната площ“, като позволяват подземното богатство да се изземе в дълбочина.
С приетите изменения на чл. 36 на § 25 се регламентират и прецизират условията за срока на една концесия по начин, по който в максимална степен се гарантира интересът на държавата. Текстът запълва дискриминационна празнина в действащия закон, като изравнява възможностите и правата на всички концесионери по действащите към момента договори за концесия, а именно да има равни условия за срока на договорите за концесия. Разпоредбата гарантира, че ако един концесионер е изпълнил всички свои задължения по концесионния договор и в находището има запаси/ ресурси, които не могат да осигурят нов рентабилен концесионен договор, досегашният концесионер да има право да поиска да се продължи срокът на договора, за да изчерпи оставащото в находището подземно богатство. Ако това право не се уреди в Закона, има реална възможност държавата да няма възможност да осигури пълно и оптимално изземване на подземното богатство в едно находище, докато сегашният му концесионер не е съгласен да даде съгласие или да продаде направените до момента инвестиции за инфраструктура в находището, чрез която то е изземвано. Не е отчетено обстоятелството, че с ал. 4 на чл. 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства изрично се предвижда съобразяване на конкретния концесионен договор с действащото към момента законодателство, включително и по отношение размера на дължимото концесионно плащане.
Разпоредбата на чл. 57, § 51 на Закона за подземните богатства действа и към момента, като промяната, която е направена, предвижда разходите за обезщетение в случаите, когато се отказва предоставяне на концесия поради наличие на обстоятелство по чл. 56, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, наличие на опасност за националната сигурност, отбраната на страната, околната среда, културни ценности, възникнало след издаване на удостоверение за търговско откритие на находище на подземни богатства, да се осигурява по бюджета на Министерството на енергетиката, вместо по бюджета на съответния орган, издал разрешението за търсене и проучване (през годините това са Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката и енергетиката). След 2010 г. с изменение на Закона за подземните богатства бе създаден единен орган по управление на подземните богатства от министъра на енергетиката. Следва да се отбележи, че регламентираното с тази разпоредба обезщетение е дължимо в случаите, когато предоставянето на концесия за добив се отказва поради обективни причини, чието наличие не може да се вмести във вина на заявителя, който от своя страна е извършил дейности по търсене и проучване или по проучване на подземни богатства изцяло на свой риск или за своя сметка.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Атанас Костадинов, Димитър Бойчев, Таско Ерменков и Валентин Николов. От името на парламентарната група на „БСП за България“ Атанас Костадинов посочи, че ветото е шанс за прецизиране на спорните текстове и заяви, че „БСП за България“ ще подкрепи ветото на президента.
След проведена дискусия и гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За изказване – господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Такъв срок за концесиите е в необозримо бъдеще. Динамиката на развитие на технологиите, променящи се стандарти и непрекъснато завишаващи се критерии за съхраняване и възстановяване на околната среда, както и самото икономическо състояние на страната, не подлежат на никакво планиране и прогнозиране с такъв далечен хоризонт. Няма правителство и Народно събрание, което с 4-годишния мандат има пълномощия за предаване на националното богатство за частно и дори за чуждо ползване и облаги. Нямате никакво право да лишите две поколения българи от възможността да управляват собствените си ресурси, да ги поставите под зависимостите на недалновидната Ви политика и корупционни схеми!
Освен необоснованите предимства, които този закон предоставя на сключилите първоначална концесия, сравнено с бъдещи нововъзникващи икономически субекти, така предоставените концесии създават предпоставки и за монополно положение на ползвателите на определени природни залежи.
Не мога да подмина без внимание и типичния за Вас модел за непълноти и неясноти при законотворчеството. Това дава възможност за тълкуване при самото прилагане на Закона. Такъв е случаят с функцията, правата и задълженията на третото лице. Ветото на президента е обосновано с изложените мотиви и съдържа достатъчно основание да направим извод, че този закон не защитава националните интереси и трябва не само да бъде коригиран, но трябва да се случи след обстойно обществено обсъждане.
Това, което се случва по площадите на цялата страна, показва, че кредитът на доверие към управлението Ви е изчерпан и всяко Ваше разпореждане с национален ресурс се възприема като злоупотреба и грабеж. Оставете този закон за разглеждане в следващ парламент, който ще отрази в него новия подход за държавен, а не корупционен интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
За изказване – господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да представя позицията на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ относно оспорваните текстове.
Ние ще подкрепим същите текстове, по-специално в частта, където приветстваме възможността да бъде удължавана там, където е необходимо. Няма да се съглася с преждеговорящи колеги тогава, когато е необходимо, до 10 години да бъде удължаван срокът на експлоатация на концесията от страна на концесионера (шум и реплики) и това да бъде законово уредено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прощавайте, господин Чакъров.
Колеги, моля да заемете местата си!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Съвсем накратко. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще Ви представя предисторията – по какъв начин се стигна до консенсус, подчертавам, между всички парламентарно представени политически сили за тези текстове. Аз се учудвам на позицията на колегите от Левицата. На срещата, която организирахме и проведохме първоначално в Министерството на енергетиката – тук бих искал да благодаря на целия екип на Министерството, първо, на министър Петкова, след това на екипа ѝ – бих искал да кажа, че консенсусно от всички парламентарно представени политически сили, народни представители от Пловдивска област и от Пловдив – град, бяхме на тази среща, на която се представиха аргументите. В конкретния случай ставаше въпрос за Лъки, доколкото си спомням за мина „Говедарника“, че срокът на експлоатация изтича и над 460 човека при средна работна заплата над 2300 лв. биха излезли на улицата. В момента от един месец тази мина не работи и очаква да влязат в сила разпоредбите на тези текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, за да продължат работата си, но това не касае само тези хора. За една община като Лъки, ако тези хора не работят, това означава пълен социален крах. Не искам да помисля какво би станало с тези семейства. Сред тези 400 работника, които работят в мините, има семейства, логистика и така нататък. Освен това продукцията отива в завода КЦМ край Пловдив, където работят над 2000 човека. Ако няма достатъчно суровина там, няма как инвеститорът да не направи съответните съкращения – виждате какви социални измерения би имал един такъв подход.
Така че ние постигнахме консенсус, след като представихме аргументите. Това не е правило, това не би се отнасяло за абсолютно всички концесии, а само там, където има съответния наличен геологичен ресурс – до изчерпването му.
Имаше дискусия дали срокът да бъде фиксиран до изчерпването на георесурса или до 10 години. Постигна се консенсус това да бъде до 10 години. Считам, че това е една правилна формулировка. По този начин ще се даде възможност, има още два-три случая, които ще процедират по същия начин, така че да имат възможност да се продължи експлоатацията, работата, съответно и социалният вектор да бъде запазен.
Ако това не бъде взето в съображение, аз се учудвам защо съветниците на президента Радев – явно са го подвели и не са представили точните аргументи, защото тук се коментира, и днес се каза, че трябва да има добра бизнес среда. Как ще има добра бизнес среда, когато по този начин се създават много сериозни ограничения, каквито бяха аргументите от страна на всички народни представители от Пловдив област и от Пловдив – град, че след като инвеститорът, това беше изказано и от експерти от Министерството, след като са направени сериозни инвестиции, след като е създадена необходимата инфраструктура, ако се наложи прекъсване – аз не съм експерт в минната дейност, то това би предполагало поддръжка най-малкото с огромен финансов ресурс. За възстановяването на работата след това ще са необходими много повече средства да бъде въведена отново в експлоатация една такава минна дейност.
Всички тези средства на фона и на кризата, която се очертава – икономическа, на фона на пандемията от коронавируса, не знам дали си даваме сметка какви последици, какви отражения би имало върху една чувствителна сфера.
И не на последно място, трябва да знаем, че тази дейност специално в тази част, са субекти, които касаят и са почти изцяло експортна реализация. Така че аргументите, които ние споделяме –нашата парламентарна група, за да подкрепим – съвсем накратко ги представихме, и ще подкрепим отново текстовете, така че да има възможност минната дейност там, където е необходимо – има биологичен ресурс за съответен срок, да бъдат удължени съответните концесии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте, господин Колев, за изказване.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към Вас защо трябва да отхвърлим ветото и защо трябва да подкрепим Закона за подземните богатства.
Толкова ли много инвеститори имаме, наредени на опашки в момента, че да остане старият закон, да останат старите възможности за добиване на подземни богатства?!
Време е да развържем ръцете на инвеститорите. Време е тези инвеститори да имат административния комфорт, който предвижда Законът, да разширят, да увеличат срока на концесия, да разширят възможностите за добив на едно поле, на едно място, на едно находище. Затова много внимателно прочетете това, което е написано като мотиви и ще видите, че са изцяло несъстоятелни.
И ако погледнем през призмата, през очите на инвеститора, ще разберете колко са необходими тези промени, даже са недостатъчни. Даже във времето трябва да се помисли за още по развързване ръцете на тези, които биха желали, спазвайки законите на страната, спазвайки всички – и екологични, и други закони, касаещи регламентирането и добиването на тези богатства, да стават по законов начин.
Така че моето лично мнение и на колегите, с които съм разговарял, е, че ние трябва да отхвърлим ветото и да помогнем на инвеститорите в този труден момент, и в тяхното заслужващо уважение – инвестиране, създаване на работни места, развързването на техните ръце. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
За реплика, господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега Колев, взимам реплика не за друго Вие, в общи линии добре обосновахте нещата, но искам за някои народни представители чисто нагледно да обясня – споровете най-вече бяха за тези дълги срокове.
Вчера в Комисията по енергетика заседавахме повече от два часа и съжалявам, че колегата от БСП изключително политизира изказването си, а това е чисто професионален дебат.
В Комисията много внимателно изслушахме и представители на Минно-геоложката камара начело с нейния председател. Също много внимателно слушах и колегата Чакъров, който е бил и министър на едно от ключовите министерства, и желая да Ви кажа, че навсякъде по света тези концесии се дават за голям срок поради много причини.
Една от тези причини, колега Колев, трябваше да подчертаете, че капиталовложенията са изключително големи, разрешителните режими, които преминават през няколко министерства, са изключително дълги, но най-вече много умно ние като законотворци решихме да добавим още десет години срок към концесията, която е спечелена, защото, при положение че представете си този срок изтече, ресурсът долу под земята не е съответно изчерпан напълно, а концесионерът, представете си, изтегля цялата си техника и само за два дни от специалисти, повтарям го, твърдя само за два дни този рудник се наводнява. Това всеки специалист го знае. И трябват десетки милиони, за да бъде напълно възстановена неговата работа или се обгазява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така че в това отношение трябваше само това да подчертаете, че затова са тези дълги срокове на концесиите навсякъде по света, за да може наистина да се изчерпва това богатство, което е по на 200 – 300 метра под земята. На всичкото отгоре концесионерът после има огромни разходи по рекултивацията на затвореното, съответно изчерпаното находище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, благодаря Ви. Госпожо Председател, само едно изречение.
Така че ние от нашата парламентарна група категорично ще се обявим срещу ветото на президента, защото на вчерашния дебат много внимателно изслушахме и самите експерти, и самите специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Дуплика ще има ли, господин Колев? Не виждам.
Господин Николов, заповядайте за изказване. Това е последното заявено изказване, така че моля, квесторите, поканете народните представители в залата – тези, които ще вземат участие в гласуването.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък, но бях провокиран от единственото изказване на БСП, които фактически реално погледнато за този консенсусен закон подкрепиха три от четирите параграфа, които президентът върна със своето вето, а на първо четене подкрепиха изцяло Закона, виждайки, че този закон е консенсусен, че той подпомага фактически една гилдия, която създава малко над 5% от брутния вътрешен продукт на страната, където са заети над 25 хиляди души и където има 120 хиляди, които са обслужващи този сектор, тоест един важен сектор в България.
Този закон беше започнат да се пише – говоря за Закона за изменение и допълнение, още през 2017 г. и вече повече от три години се търси консенсус между всички заинтересовани страни. Имаше и достатъчно време за обществено обсъждане. Имаше съответно разисквания в нашата комисия – доста продължителни, и никъде не намерихме проблем, никой не се изказа „против“.
Изведнъж някакво вето, малко преди предишната сесия на Народното събрание президентът го върна. Аз затова си мисля, че намирам политически умисъл, а не правен, или във вид на търсене на някакъв лобизъм, както сега ни обвиниха БСП.
Ако те знаеха, че има лобизъм, щяха да гласуват „против“ още когато гласувахме на второ четене Закона.
Така че абсолютно си мисля, че просто президентът е търсел вариант да върне някакъв закон, който по някакъв начин да покаже, че той не е съгласен с Народното събрание, но както и да е.
В кратко искам да кажа, че Камарата на минната индустрия фактически категорично обори всички мотиви на Администрацията на президента, Министерството на енергетиката също обори.
Няма как да сравняваме Закона за концесиите със Закона за подземните богатства.
Едното е специфична дейност – неслучайно той е направен като отделен закон, а не е вкаран в Закона за концесиите. Законът за концесиите наистина третира лица като солидарно отговорни.
Но когато говорим за Закона за подземните богатства, когато ти си направил търговско откритие и това откритие не е малко като площ, и като работа, и като разработка, ти създаваш една програма.
Тази програма преди да направиш съответните инвестиции за добиване на техника съответно намирането на специалисти или сключване на договор с Минния университет примерно, не може да ги направиш всичките тези отговорни във връзка с това, което ще помага именно в упражняването на тази програма, която ти си защитил към Министерството на енергетиката.
Реално погледнато гаранциите за това се внасят именно от този, който е защитил това търговско откритие.
Договорът, който се сключва обикновено – договорът имам предвид за проучването, се сключва обикновено по дружество със Закона за задълженията и договорите. Но след търговското откритие, когато то се регистрира и когато се подписва договор за концесиите, се създава едно дружество между всички лица, които ще искат да експлоатират именно този участък.
Поради тази причина то вече носи съответната отговорност, внасят се съответните гаранции – както гаранция във връзка с рекултивацията, така и гаранция във връзка с изпълнението, така и гаранция във връзка с опазването на околната среда, а има и непрекъснати проверки.
Така че аз смятам, че това, че трети лица не са солидарно отговорни не намалява именно отговорността на този, който фактически е подписал договора за експлоатация на самия обект.
Съответно не намираме другите параграфи – да не навлизам подробно, и моите колеги и от Патриотите, и от ДПС дадоха съответните аргументи.
Този закон се очаква от гилдията. Има предприятия, които в момента са спрели работата именно, защото чакат този закон и е наложително ние да го приемем, а не да се чудим по какъв начин политически да саботираме процеса.
Затова смятам и Ви призовавам да приемем Закона, като отхвърлим ветото и по този начин да дадем възможност на тази част от нашата икономика да работи, защото тя не съкрати нито един човек по време на пандемията, нито един човек! Не беше затворила и като сектори и тя създава, както казах, над 5% от брутния вътрешен продукт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Виждам, че групата на „БСП за България“ отсъства – може би са в кулоарите.
Използвам случая да ги поканя, за да заявят своята позиция чрез гласуване.
Докато чета, може би ще има още колеги, които да заемат местата си.
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г.
Ще изчакаме всеки колега да успее да гласува. (Шум и реплики.)
Да, да, колеги, изчакваме спокойно. Спокойно – опитайте няколко пъти. Нека да успеят всички колеги, на които пултовете им не им позволяват да гласуват. Да изчакаме госпожа Георгиева и господин Марешки. Успяхте ли, господин Марешки?
Виждам отзад, че господин Александров има проблем с гласуването.
Да, да, изчакваме, защото с пултовете има малък проблем.
Изчакваме, колеги, нека квесторите да ми дадат сигнал, когато всички колеги са успели да гласуват. Като че ли всички са успели.
Гласували 135 народни представители: за 133, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Законът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е повторно приет.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Това беше последната точка от днешния дневен ред.
Утре редовно пленарно заседание – 3 септември 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,01 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Симеон Найденов