Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Здравейте и, колеги, които дистанционно ще участват в заседанието.
Моля колегите в залата да се регистрират. Аз започвам изчитането на колегите дистанционно.
Борис Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Добро утро. Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Владимир Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Десислава Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спас Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не знам кого имате предвид, колеги.
Моля колегите в залата да се регистрират. Има още нерегистрирали се.
Прекратете регистрацията, обявете резултата.
Регистрирали са се 119 в залата плюс 7 дистанционно: 126 е кворумът. Необходимият брой народни представители, които могат да вземат решения днес в залата, е 64. (Звъни.)
Откривам заседанието, колеги.
Ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работа на Народното събрание от 9 до 11 декември 2020 г.:
„1. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител – Полина Цанкова на 8 декември 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г.; Министерския съвет на 3 август 2020 г.) – продължение.
3. Второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет на 9 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител – Министерският съвет на 26 октомври 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет на 2 ноември 2020 г.
6. Годишен доклад за младежта за 2019 г. Вносител – Министерският съвет на 15 октомври 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Менда Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 10 декември 2020 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – Министерският съвет на 22 февруари 2019 г. Приет на първо гласуване на 11 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 10 декември 2020 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет на 14 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г. – точка трета за четвъртък, 10 декември 2020 г.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет на 15 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г. – точка четвърта за четвъртък, 10 декември 2020 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет на 3 декември 2020 г. – точка първа за петък, 11 декември 2020 г.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател. Вносител – Министерският съвет на 4 ноември 2020 г. – продължение, точка втора за петък, 11 декември 2020 г.
13. Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител – Министерският съвет на 30 ноември 2020 г. – точка трета за петък, 11 декември 2020 г.
14. Парламентарен контрол.“
Парламентарният контрол ще започне веднага след приключване на законодателната част.
Моля, режим на гласуване.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Седем са гласували онлайн.
Гласували 122 и 7 онлайн – стават 129 народни представители: за 115 в залата плюс 7 дистанционно – стават 122, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – господин Иванов, заповядайте.
После ще дам думата на господин Николов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От неформалната група на прогресивните социалисти правим предложение точка втора – продължение на Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, да отпадне от дневния ред.
Досега водихме няколко пъти дискусия по този законопроект. Ясно е на всички български граждани, че с него се отнемат права на българските работещи и служители, извоювани преди десетилетия. Смятаме, че този законопроект няма място в дневния ред на Народното събрание, особено в тази тежка социално-икономическа криза, която лишава българските работещи и от работни места, а с него Вие, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, ще отнемете и права, които, както казах досега, са извоювани с десетилетия борба за едни нормални и съвременни условия на труд.
Затова не само че не се регистрирахме за днешното заседание, но правим предложение тази точка от дневния ред да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Моля, режим на гласуване за отпадане на точка втора от дневния ред.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Гласували 129 и 7 онлайн – стават 136 народни представители: за 20, против 92 плюс 7 – стават 99, въздържали се 17.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Прегласуване – процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги, явно групата на неформалните социалисти не е достатъчна, за да отпадне точка втора от дневния ред (шум и реплики), затова предлагам прегласуване, за да може да получи мощната подкрепа на целия български парламент. (Шум и реплики.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване точката, която преди малко колегите от прогресивните социалисти предложиха да отпадне от дневния ред.
Моля, режим на прегласуване.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Успяха ли всички да гласуват? (Шум и реплики.)
Има заявена процедура преди Вас, господин Вигенин, така че ще дам думата на господин Николов, като приключи гласуването.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Седем – гласували онлайн.
Гласували 160 и 7 онлайн – стават 167 народни представители: за 48, против 96 плюс 7 онлайн – стават 103, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура на база на нашия Правилник за дейността на Народното събрание да увеличим срока между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители, с девет дни, тоест до 18 декември 2020 г. включително.
И ако може, госпожо Председател, да направите процедурата преди предстоящото гласуване за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Започваме, колеги.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева
(чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - тук
Има кворум, колеги, продължаваме.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николов за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за енергетиката.
Господин Кърчев, как гласувате?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕСДЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова не я виждам на екран.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 139 народни представители в залата и 6 народни представители онлайн – стават общо гласували 145. За 137 плюс 6 дистанционно стават 143, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Вигенин.
Каква е процедурата?
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност, днес дадохте още един повод за тази процедура, така че в една процедура ще направя и двете бележки. Те са свързани с Правилника и необходимостта от неговото познаване, и съответно прилагане. Би трябвало това да Ви е ясно вече.
Първо, все пак да кажа, че трябва да сме прецизни в езика си тук в Народното събрание. Понятието група има точно определен смисъл тук в Народното събрание. Създаването на нови групи в Народното събрание не е позволено от Правилника, така че може би е било грешка на езика, но няма група на прогресивните социалисти в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приемам забележката, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Социалистите имат своя група – те са в парламентарната група на БСП за България, и не ми е известно някой от тях да не е прогресивен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приемам тази забележка, да.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Второ, по отношение на това, което стана в петък – нямаше как да направим процедурата в петък, тъй като побързахте да закриете заседанието. Оставям настрана факта, че употребихте по отношение на нашата парламентарна група – смятам за недопустим за председател на Народното събрание език. Понякога нервите имат своето влияние, предполагам, но все пак като председател на Народното събрание също трябва да бъдете достатъчно обрана и в изказа Ви, и в поведението си. Това важи впрочем и за Вашите заместници – използвам случая да го кажа.
Но тъй като заявихте тогава, че парламентарната група на БСП за България очевидно не иска да има парламентарен контрол – за Вас, за колегите народни представители и за хората, които ни гледат, искам да прочета съответните алинеи от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да е ясно, че изборът да няма парламентарен контрол в петък е изключително и само Ваш, госпожо Председател на Народното събрание.
„Чл. 52. (3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимият кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала, може да се провежда само парламентарен контрол.“
В този смисъл искам още веднъж за Вас…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: …и за нашите зрители, за гражданите да кажа, че в петък парламентарен контрол нямаше, защото така прецени председателят на Народното събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Вигенин.
Аз се радвам, че четете вече Правилника, защото е хубаво за четири години да прочетете Правилника поне два пъти. Както Вие сам отбелязахте, председателят може и да прекрати заседанието. Аз нямаше как да го продължа, тъй като в залата беше само господин Проданов и нямаше как да продължим. Иначе колегите бяха тук, колегите, които дистанционно участват в заседанието, също бяха тук. (Народният представител Димитър Стоянов иска думата за процедура.)
Заповядайте, за процедура.
Нямаше кой да проведе парламентарния контрол. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! По повод на току-що казаното, взимам думата за процедура. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Ние не сме парламентарна група. Законът говори за парламентарна група. Ние сме неформална група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене към мен! Господин Стоянов, към мен! Към мен, ако обичате!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Как ще се наречем е наш проблем. Как ще се обръщат към нас е проблем, който зависи от колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стоянов. (Народният представител Христо Проданов иска думата.)
Пак за петък ли ще се обясняваме?
Заповядайте, господин Проданов.
Имаме работа, но щом колегите са решили да разказват за случката в петък...
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, няма да се обясняваме, просто ще напомня какви бяха фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не, не! Моля Ви, стига вече! Стига вече с обяснението! Разбрахме каква е ситуацията от господин Вигенин. Много Ви моля! (Шум и реплики. Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Проданов, тук всеки идва доброволно на работа. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Да, ако обичате! Не съм Ви дала думата за... Ако имате нещо към мен да кажете, но господин Вигенин обясни за какво става дума.
Продължаваме, колеги.
Има постъпило предложение...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Процедура. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, понеже ме посъветваха да бъда по-обрана в говоренето си, днес няма да правя коментари.
Заповядайте, имате думата по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Включени ли са микрофоните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се. Как ще Ви отнема думата?!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Понеже започва парламентарната седмица, правя процедура по начина на водене към всичките – и към председателя, и към двамата заместници. Моля Ви да преустановите тази порочна практика за спиране на микрофона в рамките на позволеното от Правилника време.
Говорили сме с всеки един от заместниците Ви поотделно, на Вас може би съм Ви казвал. Не знам кой Ви подсказа, че спирайки микрофона, заглушавате опозицията?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имате нужда да се говори. Това е парламент, трябва да говорим, така че наистина чистосърдечна молба – нека да работим в един диалогичен тон, а той е поне колкото позволява Правилникът, не повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Ще работим, ако идваме на работа.
Предложение за включване в дневния ред – чл. 53, ал. 3...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Да, на работа съм. Тук съм от 8,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Радвам се, и аз съм на работа, господин Свиленски.
Постъпило е предложение за включване на точка в седмичната Програма за работата на Народното събрание за 9 – 11 декември 2020 г.
Постъпило е предложение от народния представител Красимир Янков, с което на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага да бъде включено в седмичната Програма за работата на Народното събрание – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, № 054-01-109, внесен на 2 декември 2020 г. от Красимир Янков и група народни представители.
Предложението е недопустимо, като неотговарящо на изискванията на чл. 53, ал. 3 от Правилника, тъй като не е постъпил доклад по Законопроекта от водещата Комисия по правни въпроси и не е изтекъл двумесечният срок по чл. 78, ал. 3 от Правилника, в който тя трябва да го разгледа. Поради това предложението не следва да бъде подлагано на гласуване.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 до 8 декември 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Вносител – Красимир Янков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Красимир Ципов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносител – Александър Сиди и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните, Комисията по околната среда и водите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по енергетика. Вносител – Полина Цанкова-Христова.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносител – също госпожа Полина Цанкова-Христова.
Съобщения:
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че на основание чл. 63, т. 1 от същия закон Министерският съвет на Република България е приел Решение № 889 от 4 декември 2020 г. за разрешаване участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Силите на оперативния резерв на операцията на Европейския съюз и на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово – КФОР, и за отменяне на Решение № 756 на Министерския съвет от 2018 г. за разрешаване изпращането и използването на рота и национален поддържащ елемент военнослужещи и военна техника от въоръжените сили на Република България в състава на Силите на оперативен резерв на операцията на НАТО в Косово – КФОР.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за Решението на Министерския съвет е уведомен и Президентът на Република България. Уведомлението с приложеното към него решение са постъпили на 4 декември 2020 г. с входящ № 002-00-34 и са предоставени на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2020 г., брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 г. – предварителни данни.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Полина Цветославова Цанкова-Христова като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Избира Пламен Трифонов Христов за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.“
Моля, режим на гласуване.
Борис Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 140 народни представители в залата плюс 6 дистанционно – стават 146: за 133 плюс 6 дистанционно – стават 139, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Вторият:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Пламен Трифонов Христов като член на Комисията по енергетика.
2. Избира Полина Цветославова Цанкова-Христова за член на Комисията по енергетика.“
Моля, режим на гласуване.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 134 народни представители плюс 6 дистанционно – стават 140: за 130 плюс 6 дистанционно – стават 136, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Колеги, ще Ви изчета кои народни представители са се изказвали по § 14: Надя Клисурска, Николай Иванов, Светлана Ангелова, Виолета Желева, Павел Шопов, Георги Гьоков. Господин Сиди е направил и предложение за редакция в обсъждания текст, която още не е подложена на гласуване.
Продължаваме с дебатите по § 14.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ще гласуваме предложение ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сме гласували нищо, продължава дебатът. Разискванията не са закрити. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Дискусията продължава, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се. Да, разискванията продължават, имате думата. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Закрихте дебата и тогава поискахме поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дебатът беше закрит, така ли? Благодаря, колеги.
Предстои гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ: (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 135 народни представители в залата и 7 дистанционно – общо 142: за 44, против 74 плюс 7 дистанционно – стават 81, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Лечева.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Седем народни представители са гласували дистанционно, 138 народни представители са гласували в залата – общо 145.
Гласували 145 народни представители: за 45, против 86, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Сиди, която гласи: „В чл. 142, ал. 4 думите „12 месеца“ да бъдат заменени с „шест месеца“.“
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Гласували 118 народни представители плюс 7 дистанционно – общо 125 народни представители: за 29 в залата плюс 2 дистанционно – общо 31, против 54, въздържали се 35 плюс 5 дистанционно – общо 40.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 54, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Сиди, групата на българските социалисти, които са прогресивни – всички, вярно, не Ви подкрепихме в настоящия случай, защото поправката, която предлагате и я наричате редакционна, би трябвало смислово да следва направеното предложение, тоест предложението „12 месеца“. Ако Вие бяхте предложили „една година“, тогава щеше да бъде редакционна поправка, Вие предлагате 6 месеца, което е предложение по същество и коренно променя нормата.
От друга страна, или не сте чели внимателно, тъй като ние сме предложили абсолютно същото, тоест с отпадането на тази норма остава настоящата, която също е шест месеца, или пък сте го направили проформа, за да се харесате на избирателите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Байчев.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, подкрепен от Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Гласували 142 народни представители в залата плюс 7 дистанционно – общо 149; за 89 в залата плюс 7 дистанционно – общо 96, против 49, въздържали се 4.
Гласували 149 народни представители: за 96, против 49, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители – § 15 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Весела Лечева и група народни представители – § 15 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Когато започнаха дебатите по Кодекса на труда със сегашното предложение на Министерския съвет, нямаше начин да не си спомня за нещо, което искам да споделя с Вас – не че очаквам да го разберете, просто да се замислите. Това е цитат от Карл Маркс – от негов класически основополагащ труд. (Шум, реплики, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, ще трябва много внимателно да слушате какво е казал Карл Маркс по въпроса. Този труд е „Работна заплата, цена и печалба“ и гласи: (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, изчакайте малко.
Колеги, моля Ви за тишина!
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Този цитат е на Карл Маркс от негов класически основополагащ труд: „Работна заплата, цена и печалба“ и гласи: „Човек, който не разполага със свободно време и целият живот на когото – без да се взема под внимание чисто физическите прекъсвания за сън, ядене и така нататък – отива в труд за капиталиста, стои по-ниско от товарно животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изражда, духовно затъпява. А при това цялата история на съвременната индустрия показва, че капиталът, ако не бъде обуздан, ще се старае безогледно и безмилостно да доведе цялата работническа класа до такова състояние на крайна деградация.“ (Силен шум. Реплика от народния представител Маноил Манев.)
В тези три изречения е казано всичко, господин Манев, без да махате с ръце оттам!
С това предложение вносителите и всички Вие, които ще го подкрепите, се опитвате да доведете тези, които се трудят, до деградация, отнемайки трудовите им права. Сигурно Ви се струва тежко обвинение, но е факт.
Предложението за създаване на условия за увеличаване на извънредния труд под какъвто и да е благовиден предлог е крайно неприемливо предложение, защото е в явен ущърб на работниците и служителите.
Направихте ли си труда да се запознаете с вредното действие на извънредния труд върху здравето на работника или служителя и с това, че физическото и психическото натоварване, изтощаването и невъзможността на човека да се възстанови пълноценно действат фатално на неговото здравословно състояние? Наясно ли сте, че научните проучвания показват, че увеличената производителност на работното време и недостатъчната почивка водят до вредни последици, до по-голям брой злополуки и грешки, повишени нива на стрес и умора, краткосрочни и дългосрочни рискове за здравето, особено при продължителни периоди, водят до бърза загуба на способност човекът да се труди?
Замисляли ли сте се защо в недалечното минало законодателят е предвидил забрана на извънредния труд, а в свръх извънредните случаи на допустимост като компенсация за вредност е предвидено заплащането на увеличено възнаграждение?
Замисляли ли сте се за вековните кървави борби на работническата класа за осемчасов работен ден? Забравихте ли откъде идвате? Мислите ли, че цял живот ще бъдете народни представители и че не трябва да се връщате на работните места с удължено работно време?
Неприемливо е, но е разбираемо от страна на работодателите да търсят вратички и законодателни промени, които да им дадат възможност за увеличаване на извънредния труд и да не го заплащат като такъв, но не е нормално държавата да им помага в това. Не е допустимо и синдикатите да изпадат в заблуда, че това се прави в интерес на работника. Не е допустимо едно Народно събрание да приема такива текстове.
В момента все още се справяме с последиците от световната икономическа криза, която на пазара на труда означава, че работа има много, но пари за заплати при по-голяма част от работодателите няма. Затова много от работодателите в частния сектор и в държавната администрация се опитват да наемат минимален брой работници и служители, които да натоварват максимално, за да пестят средства, а това често води до злоупотреби при възлагането, изчисляването и най-вече при заплащането на извънредния труд заради финансовите затруднения, които имат тези работодатели.
На практика – дали поради недостатъчен персонал, дали умишлено, но е факт, че масово работещите полагат извънреден труд много над допустимата продължителност, установена в чл. 146 от Кодекса на труда, и сега от нас се иска с едно натискане на бутона „за“ да узаконим това и вече да направим възможно законно работодателят да задържа работника да работи с един час дневно повече, тоест от 8-часов работен ден да стане 9-часов, защото 300 часа извънреден труд означава точно това.
При около 250 работни дни или 2000 работни часа годишно, увеличение с 300 часа извънреден труд означава 2300 работни часа или 9 часа и 12 минути дневно.
Ние няма да натиснем бутона „за“. Ясно е, че мнозинството ще го направи, но разбира ли това мнозинство какво прави? Днес, в XXI век, когато в Европа и в света усилено се говори за намаляване на 8-часовия работен ден и преминаване на четиридневна работна седмица, е недопустима въобще темата за полагане на извънреден труд или каквото и да е увеличение на неговата продължителност дори и в случай на договорка между държавата и национално представителните, синдикални и работодателски организации.
Единственото справедливо в рамките на сега действащите разпоредби за извънредна допустимост до 150 часа годишно е да се увеличи драстично минималният размер на възнагражденията, предвидени в Кодекса на труда, за часовете положен извънреден труд и да се намалят периодите на въвеждането му. Не на експлоатацията, не на отнемането на трудовите права! Мислете как ще гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Със сигурност е много лесно да се защитават популярни тези. Много често обаче популярните тези навлизат в полето на популизма. Такъв точно е въпросът с извънредния труд. Естествено е, че непопулярните тези се защитават по-трудно, но те много често кореспондират с истината.
За какво става въпрос в това предложение?
Уважаеми колеги, абсолютна лъжа е, че се отнемат права на българските работещи. Защо? Защото забраната за извънредния труд, подчертавам, в България извънредният труд е забранен – този текст остава в Кодекса на труда. Остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд.
Какво се променя? Това, което се променя, забележете, със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, е извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно.
Какво имам предвид? За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят. И в досега действащия текст на чл. 143 е казано, че извънредният труд може да се реализира без противопоставяне на работници и служители, тоест те трябва да бъдат съгласни.
И още нещо в допълнение: кога е допустим извънредният труд? След като общата хипотеза е, че извънредният труд е забранен, има седем случаи, в които единствено и само в тези случаи извънредният труд е разрешен, и това са случаите, в които става въпрос за защита на отбраната и сигурността на страната, при бедствия и аварии и така нататък – да не изброявам всичките седем позиции. Тоест извънредният труд по правило е забранен, извънредният труд е ограничен до 150 часа, извънредният труд е възможно да се реализира само в седемте изключения. И накрая, извънредният труд може да бъде удължен до 300 часа единствено само когато това е разрешено в колективен трудов договор. Тоест съгласието на работниците и служителите в колективния трудов договор е условие извънредният труд да бъде удължен до 300 часа. Това се предлага в § 16. Нищо друго няма в този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, аз имам един въпрос към Вас: след като обяснихте, че е забранено и че не може, защо го пишем сега в Закона? (Реплика от докладчика Хасан Адемов.)
Обяснете на народните представители какво ще се промени? Каква е разликата дали ще бъдат 150, или 300 часа? Ако има разлика, вече въпросът ми е: защо не ги запишем 500 или 600 часа, след като е със съгласието на работника?
Какво ще произтече от тази норма за обикновения работник, а не за работодателя? За обикновения работник какво ще произтече? Въпросът ми е: защо не го вдигнем на 500 – 600 часа, или без ограничение, след като е със съгласието на работника? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Гьоков, трета реплика – госпожа Клисурска.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Адемов, аз съм далеч от желанието да споря с Вас по въпроса и това, което казахте. Вие казвате, че е измама това отнемане на права. Да, това си е чисто отнемане на права покрай транспонирането на една европейска директива, която има много добри намерения да направи условията и полагането на извънреден труд по-ограничено, а също и сумарното изчисляване на този извънреден труд.
Министерският съвет, вносителите, се опитват да отнемат тези трудови права. Отнемането на трудови права се състои в това, че се създава възможност за отнемане на трудови права. То не се пише, че отнемаме трудовите права на работниците, а така подмолно, тихичко се казва, че увеличаваме възможността до 300 часа. Като може, дайте да дадем на работодателите 1000 часа да правят. Като знаете нашата българска практика на прилагане на законодателството, мислите ли, че няма изключенията на това правило, с които се дава възможност с тази поправка в Кодекса на труда, да станат повече от правилното прилагане? Вие отричате ли това, че един работодател може съвсем спокойно в рамките на една година да въведе 300 часа и да направи работното време 9 часа и 12 минути, или колкото се смята, с един подпис под един колективен трудов договор или нещо такова? Така че отнемане на трудови права има. Затова неслучайно скочиха хората да протестират и пред Народното събрание, и връчваха: „Не на робството, не на заробването на хората!“ Сигурно не сме ги подстрекавали ние от опозицията да го направят това нещо, защото те имат ум в главата, а синдикатите все пак гледат и защитават правата на хората.
Последното, което казвам, е – то има много да се говори по този въпрос, но аз не чух да е получено съгласието на синдикатите за увеличаването на извънредния труд при преговорите, включително и на тези прословути тайни преговори извън рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Клисурска – трета реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, от изложеното от Вас не стана ясно нещо изключително важно, а именно допустимостта за полагане на извънреден труд, която е въведена в чл. 144 от Кодекса на труда.
В чл. 144, т. 6 – и това е т. 6, в която всеки един от работодателите използва за полагането на извънреден труд, се казва: „За довършване на започната работа, която не може да бъде извършена в работното време.“ Ето това е разковничето и това е причината работодателите да налагат на работниците да полагат максимално, колкото се може разрешен от Кодекса на труда извънреден труд, защото тя работата никога не свършва, защото в съответното предприятие са наети по-малко от необходимия изискуем брой работници. Затова се възползваме от хипотезите на Кодекса на труда, които ни дават възможност ние като работодатели, да възложим на работника да си довърши работата, защото тя е много повече, в много по-голям обем.
Когато отворим вратичката за увеличаването на часовете извънреден труд от 150 на 300, ще отворим възможността нито един от работниците, които работят в тежки и изнурителни условия, да не си свършват работата в рамките на законоустановеното работно време и – да, работодателят да им налага те да си я довършват чрез извънреден труд. От 150 на 300 часа през т. 6 на чл. 144 от Кодекса на труда всеки работодател може да поиска това.
Друг е въпросът по отношение на заплащането на извънредния труд, което също не е уредено добре в Кодекса на труда и което също е важна тема, която ние трябва да засегнем. Аз по-късно ще засегна и темата в изказване, свързана с извънредния труд, за да мога да обоснова всичко това, което имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за репликите. Съвсем нормално е Вие да реагирате по този начин от гледна точка на профила на Вашата политическа сила, обаче вижте фактите какви са.
Започвам отзад напред, от това, което каза госпожа Клисурска, че работодателят може да удължи работното време. Не може да го удължи, как да го удължи? Трябва да има колективен трудов договор. За да има колективен трудов договор, който да бъде разпрострян в браншове или в отрасли, трябва да има съгласие на работодателските и на синдикалните организации. Така че няма как работодателят едностранно да реши, че е въвел колективно трудово договаряне.
На следващо място, има Наредба за работното време, почивките и отпуските. В тази наредба е казано, че работният ден не може да продължи повече от 12 часа, тоест тази хипотеза за повече извънреден труд в рамките на един работен ден е изключена, защото в Наредбата е казано, че има и междудневна почивка, има и междуседмична почивка, неща, които трябва да се спазват. Има и контролни органи, които спазват тези права на работниците и служителите.
Кои права се отнемат? Аз пак не можах да разбера това, което каза господин Гьоков – че се отнемат правата. Къде, в кой текст е записано, че се отнемат права? (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Осемчасовият работен ден никой не го променя, господин Гьоков. Има си правила, които казват колко е работният ден, колко е работната седмица, колко е работният месец. Теза неща не се променят, те си остават.
Извънредният труд в България е забранен! Това е казано. Ще Ви прочета за по-голяма яснота изключенията. Изключенията са: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за извършване на работа от служителите на Министерството на вътрешните работи; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяване и електроснабдяване; за извършване на аварийно-възстановителни работи; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през работното време, и за извършване на усилена сезонна работа. Освен в тези седем хипотези, извънредният труд е забранен, не може да се полага. Какви са тези опции, които ги развивате тук? Само в тези седем хипотези има възможност за полагане на извънреден труд. Няма друга хипотеза! Така че всички други обяснения от рода на това как ще се отнемат права на работници и служители, как работодателят ще накаже работника – това не може да се случи без негово съгласие.
Вижте какво пише – този текст е от 1992 г., че извънреден труд е трудът, който се полага по разпореждане, или със знанието, и без противопоставянето на работници и служители, тоест без тяхно съгласие. Без тези хипотези няма как да има извънреден труд. Всички други приказки са някакви разсъждения на тема права на работници и служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Продължаваме с изказванията.
Господин Иванов. (Шум и реплики.)
Господин Байчев – след господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът започна по този параграф. Ние също от неформалната група на прогресивните социалисти имаме предложение новосъздадената ал. 2 в чл. 146 да отпадне. Част от аргументите вече ги чухме.
Предвидената възможност чрез колективно трудово договаряне да бъде двойно увеличена възможността за извънреден труд е категорично неприемлива. Трудовото законодателство на Република България като на всяка модерна, прогресивна и съвременна държава прогласява забраната на извънредния труд, като неговото полагане се допуска в точно и императивно определени случаи.
Не мога да приема аргументите на Министерството на труда и социалната политика като вносители, че това е в интерес, освен на работодателите, и на работниците. Всъщност истината е следната: въпреки необходимото съгласие на работниците и служителите за такъв допълнителен, двойно увеличен извънреден труд, предвиден като възможност в промените в Кодекса на труда, това винаги е резултат от ниската цена на труда и е за сметка на здравето и пълноценната им почивка. Това е ясно на всички. Всякакви аргументи в обратна посока, че, виждате ли, това съгласие, ако не бъде дадено, няма да се получи такава възможност на работодателя, е недопустимо, защото в крайна сметка е ясно, че работещите и служителите ще бъдат принудени от ниската цена на труда, от тежките битови и социално-икономически условия, в които живеят, да приемат такава възможност само и само да получават допълнително възнаграждение.
Затова и с тези аргументи не приемаме предвидената възможност за двойно увеличаване на извънредния труд. Призоваваме всички народни представители да подкрепят нашето предложение този текст в Законопроекта да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На път сме да сътворим поредния законотворчески гаф. Ако народът е казал, че законът е врата в полето, ние в Народното събрание сме на път да установим, че работникът е риба в морето. Като чета становищата на работодателите и техния възторг, имам чувството, че няма да уловят нито един работник, който да им работи. Какво имам предвид?
От една страна, според Закона извънредният труд е забранен. Както знаете, в България всичко забранено е едновременно с това и разрешено. Колегата Адемов съвсем надлежно изброи кои са причините, при които е разрешен извънредният труд. Аз бих искал обаче да Ви обърна внимание на последните две причини, тъй като само от тях работодателите биха могли да се възползват, а именно в случай на довършване на определена работа и за извършване на усилена сезонна работа.
Въпросът ми към Вас, колеги, е следният: каква е тази краткотрайна сезонна работа, усилена при това, която се нуждае от 300 часа извънреден труд? Кажете ми кой, при положение че в Кодекса на труда в чл. 68 се казва: „за сезонна или краткотрайна дейност в растениевъдство или зеленчукопроизводство“ – кой е този плод или зеленчук, който ще чака допълнителните 300 часа, за да бъде обран или да бъде свършена някаква друга селскостопанска работа? Коя е тя, питам аз? Изобщо някой работил ли е с мотика, подпирал ли се е на нея, или само я настъпваме?
Оттам нататък, каква е тази дейност, която се нуждае от довършване, отново в размер на 300 часа годишно. Това няма да бъде една работа, това ще бъдат много работи – всяка седмица, всеки месец. Тук опираме до нещо друго – всяка една производствена дейност има определена норма, или казваме, че работникът е некадърник и не може да я изпълнява, или управителят е некадърен и не може да планира правилно.
Аз бих искал да обърнем внимание и на Националния статистически институт. Данните на НСИ говорят за намаляване на действащите колективни трудови договори, което показва отслабване на синдикалната дейност. С тези договори, които ние предлагаме, овластяваме работодателя, и то в негова полза, да договаря за себе си. На работодателите трябват повече социални и добре платени работници, а не извънреден труд.
Защо говорим за отстъпление от социални придобивки? Ами в Швеция вече се говори и се води дебат за 4-дневна работна седмица, колеги! Когато работникът работи допълнително, той ще бъде по-уморен. Това предразполага към трудови злополуки и въобще към произшествия. Няма да доведе до нищо добро. Щеше да бъде популистко, както твърдите Вие, ако се предложи не двойно увеличение на извънредния труд, а двойно увеличение на трудовото възнаграждение, двойно увеличение на отпуските. Това е популистко. Но не и това – да остане 150 часа, както е на Европейската директива сумарното изчисление на времето, в размер на 4 месеца.
Всичко това говори, че нито имаме европейско развитие на България, нито консервативно предложение, а един див африкански лобизъм. По тази причина ние няма как да го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изненадана от изказванията, които чухме в залата. Отново се интерпретираха фактите, като се вменяват внушения на народните представители по неверни текстове.
Категорично искам да кажа, че по отношение на извънредния труд нямаме механично увеличаване на извънредния труд със Законопроекта. Текстът в Кодекса на труда, касаещ извънредния труд, е от 1992 г. Този текст се запазва в Кодекса на труда, а именно, че продължителността на извънредния труд за една календарна година за работниците и служителите е в рамките до 150 часа.
На следващо място, това, което се предлага със Законопроекта и не се интерпретира правилно, е, че се дава възможност чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво бранш или отрасъл да се увеличи възможността – това е възможност, а не на всяка цена, искам да подчертая, за увеличаване на извънредния труд до 300 часа. Тоест, ако в едно предприятие имаме колективен трудов договор, ако работниците са съгласни, тогава ще има възможност за увеличаване на извънредния труд. След като работниците не са съгласни, след като синдикатите на ниво бранш или отрасъл няма да подпишат този колективен трудов договор, няма да има увеличение на часовете за извънредния труд. Това е категорично ясно! Разписан е текстът.
На следващо място, искам да обърна внимание, че остават ограниченията в Кодекса на труда по отношение на продължителността на извънредния труд, а именно 30 часа дневно или 20 часа нощен труд през един календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни. Тези ограничения си остават в Кодекса на труда и са напълно достатъчни, за да се обезпечи и гарантира здравето на работниците и на служителите.
Защо чрез Законопроекта се дава възможност чрез колективен трудов договор на ниво бранш или отрасъл да се увеличи тази възможност? Искам да подчертая още веднъж, че това е възможност. Това не е механично, не е на всяка цена, защото има някои работни процеси, които отчитат спецификата на дейността на различни предприятия. Но пак искам да кажа, че ако става въпрос за едно предприятие, примерно една шивашка фирма, ако собственикът ѝ реши работниците и служителите да работят 300 часа извънредно в една календарна година, това не може да стане. Защото това трябва да се реши чрез колективния трудов договор на ниво бранш или отрасъл. Работодателят на съответната фирма или предприятие еднолично не може да реши това нещо – за увеличението на извънредния труд, така че ако работникът е съгласен, ако има колективен трудов договор, тогава може да има тази възможност, а не механично увеличение на извънредния труд.
Така че лъжа и манипулация са тези изказвания, че, видите ли, отнемаме правата на работниците и служителите. Четете текстовете в цялост, не ги интерпретирайте, както си искате и да плашите хората!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Браво, Светле!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики? Две реплики? Три!
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, аз разбирам, че Вашата любима думичка и Вие разбирате само „внушения“. Какви внушения видяхте дотук в разискванията? Защото казвате, че няма такова нещо, ние едва ли не си измисляме сега, като даваме възможност на синдикатите да договарят тези 300 часа. Всъщност обаче, давайки им повече възможност, и те не са съгласни с това – всички видяхме протестите!
Другото е – правите обществено обсъждане, видели ли сте становищата, видели ли сте колко хора роптаят върху тези заробващи предложения от Ваша страна?
На второ място, много пъти в разискванията и в мотивите на Министерството се казва, че – да, извънредният труд е забранен и не може да се случи така, че да, има 300 часа без договаряне. Много хубаво споменахте една шивашка фирма? Вие били ли сте в такава? Вие били ли сте в производството?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Аз съм била и ще Ви разкажа!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Да, аз също мога да Ви разкажа – че се полага такъв извънреден труд, много повече от 12 часа, всеки ден, и в събота. Съгласни ли са били тези хора да го полагат? Съгласни ли са ми кажете?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): А Вие разговаряли ли сте с тези хора?
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Плаща се този труд с жълти стотинки! Аз съм била и знам как е в производството. Тези хора насила биват – настояват да работят и да полагат извънреден труд. Ето така ще бъдат накарани и след това да бъдат съгласни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Ангелова! Уважаемият народен представител госпожа Ангелова била изненадана. Ние два-три месеца говорим по тази тема, откакто е влязъл този законопроект в деловодството на Народното събрание – тя била изненадана от позициите и от изказванията на опозицията в случая. И пак продължавате, госпожо Ангелова, със силните думи, зад които нищо не стои: лъжа, манипулация! Аз не знам тук някой от изказалите се преди това да иска да манипулира някой! Просто изказваме притеснения от една възможност.
Интерпретиране на предложенията – според Вас, как ги интерпретираме? Има ли възможност да бъде увеличен работният ден на един работник или служител на 9 часа и 12 минути според предложението, пък ако ще, с колективен, ако ще, със суперколективен, с какъвто ще да е договор? Има ли? Има! Тогава значи, имаме проблем! В такъв случай няма интерпретиране на предложение. Имаме реални факти! Факт ли е тази възможност? Факт е!
И казвате: възможност, а не на всяка цена. То пък оставаше да е и на всяка цена и да пишем в Кодекса на труда, че ще работят по 9 часа и по 300 часа извънредно, а не като възможност.
Сега говорите ми за колективни трудови договори, оставали ограниченията, които били в наредба или къде, и тези ограничения обезпечавали и гарантирали здравето на работника. Защо трябва да ги гарантираме и обезпечаваме с някакви наредби, с някаква воля от колективни трудови договори? Законодателят трябва да гарантира и обезпечи в Кодекса на труда волята на законодателя да не се отнемат тези права на човека и да се защитава неговото здраве.
Говорите за работодателя, че не може сам работодателят, а трябва браншът да сключи колективен договор, а браншът не представлява ли интереса на работодателя? Там няма ли да бъде спазен при преговорите и при подписването на колективния трудов договор интересът на работодателя? И имаше много основателен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Последно, господин Председател.
Имаше много основателен въпрос. Синдикатите съгласни ли са с тези неща, които са написани в предложението, след като са страна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …по колективния трудов договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трета реплика – госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, за да сме коректни и точни в това, което Вие казвате, и това, което трябва да разбере цялото българско общество – извънредният труд е допустим, защото в Кодекса на труда е регламентирано, че той, работникът, или по решение на работодателя той трябва да си довърши работата, ако тя не може да бъде извършена в рамките на законоустановеното работно време. И така до безкрай! В момента действително си има ограничение в чл. 146, че в рамките на един календарен месец извънреден труд може да се полага в рамките на 30 часа. Добре, в рамките на 30 часа, а ако увеличим извънредния труд от 150 на 300 часа?! Той ще се полага 10 последователни месеца – извънреден труд, от всеки един от българските работници.
Уважаема госпожо Ангелова, от 1992 г., когато е променена нормата от 120 на 150 часа извънреден труд, оттогава работодателските организации апелират за увеличаване на часовете извънреден труд. Даже има такива предложения за 360 часа. И днес, когато сме в тази криза – в тази криза, в която има много хора на бюрата по труда, Вие казвате, че е нормално да се увеличава извънредният труд за сметка на работниците, които ще работят вътре, и за сметка на тези, които са отвън, на пазара на труда. Къде Ви е ефективността? Къде е запазването на трудовите права? Ето тук се нарушават трудовите права, уважаема госпожо Ангелова. И аз смятам, че това се прави през механизмите на колективното трудово договаряне, защото тук не говорим за браншово ниво, тук говорим за колективен трудов договор, който се сключва, и на базата на него работниците съответно ще трябва да работят тези 300 часа. Кой работник няма да е съгласен да получава повече възнаграждение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …при тези ниски доходи, които получават всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика, госпожо Ангелова – имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново искам да обърна внимание: никакви трудови права не се нарушават, защото увеличението на извънредния труд е една възможност – една възможност, след като са съгласни работниците, след като са съгласни синдикатите. Това става на ниво бранш или отрасъл при подписване на колективния трудов договор. Така че за манипулации не може да се говори.
По отношение на това, което госпожа Желева каза в своята реплика спрямо мен, е, че думите „внушение“, „лъжа“ и „манипулации“ са ми били любими думи. Не, те не са ми любими думи, но аз няма как да охарактеризирам Вашите изказвания по друг начин освен с тези думи, защото те са абсолютно безпочвени. Те не са експертни. Когато Вие нямате доводи, когато Вашите изказвания и разсъждения не почиват на една експертна оценка, тогава Вие, точно Вие отляво, използвате тези думи, за да може да опровергаете тезите на управляващите. Но Вие сте безсилни. Така че абсолютно това, което се мъчите да внушите на аудиторията за пореден път тук, в тази зала, е абсолютно безпочвено. Нямаме механично увеличение на извънредния труд. Това е една възможност, след като работниците са съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата, госпожо Караянчева!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук пред Вас съм като инженер – човек, който е работил в производство и знае точно за какво става дума. Колегите много добре теоретично обосноваха предложението. Аз ще Ви кажа предложението, ако искате, слушайте – не ми е проблем. Аз искам да го кажа на българските граждани, защото точно това предложение защитава техните права, точно това предложение защитава правата на работниците, защото представете си една такава ситуация – аз съм имала много такива.
В изказването си господин Гьоков каза, че няма винаги да сме депутати и ще отидем по работните си места. Да, колеги, Вие ще отидете и ще седнете на бюрата си, а хора като мен и други колеги ще отидат в производството. Защото, който не е бил в производството, той не знае какво точно се случва – какви форсмажорни обстоятелства се случват, за да може да се завърши дадена поръчка, защото парите в производството не идват от бюджета. Парите в производството трябва да се изработят, защото цикълът е такъв: намира се поръчка, не обществена поръчка, а поръчка, която трябва да се работи с определени клиенти, получава се.
Ще Ви разкажа епизод от моя живот: взема се стомана, за която след десет дни обработка се оказва, че е дефектна. Имаме точно определен ден, в който продукцията трябва да излезе, за да може след няколко дни парите от клиента да дойдат и да се раздадат заплати, да се плати токът, да се платят осигуровки, и точно този момент е в защита на работниците – тогава трябва да има сключен договор между тях за регламентиране на тези допълнителни часове, за да може законово тези средства да се платят.
Има и други форсмажорни обстоятелства, няма да влизам в детайли. Аз разбирам, че теоретически Вие сте подковани, Вие можете да обяснявате до безкрайност какво е положението на базата на трудовете на Маркс. Но аз искам да поканя господин Кънев, който е реално в производството, и какво ще направи той, ако не му дойде доставката на хартия, за която е поел ангажимент предварително да бъде извършена поръчката. Нали той също ще предпочете допълнителен труд?
Знаете ли, че самите работници влизат в положение? Те искат да продължат да има извънреден труд, защото, първо, този труд се заплаща. Някой иска да направи внушение, че този извънреден труд не се заплаща, той се заплаща, но те ясно съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако те не изработят със собствените си ръце тази продукция. (Реплики от „БСП за България“.)
Така че бъдете по-обективни, влезте в същността на темата, защото е много лесно да защитавате нечии права, а хората не искат да защитавате по този начин правата им. Мислете с главите си! Късате ризи, за да защитавате работниците, а Вие не знаете реално техните проблеми. Говорите ми тук за отнемане на права и за всичко останало. Вие сигурно ходите в производствените предприятия само в предизборната кампания, а там се работи, там е живият живот, там излиза реалната продукция и се генерира брутният вътрешен продукт.
Така че, уважаеми колеги, не изопачавайте нещата, не говорете манипулативно и не правете внушения, които рано или късно ще се върнат като бумеранг към Вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Господин Гьоков – реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Караянчева, аз също съм инженер и съм работил в производството, и то немалко. Пак казвам: в производството нещата изглеждат малко по по-различен начин от тази зала – в очите на работниците и служителите изглеждат малко по-различно от тази зала.
Това е хубаво, което им казахте, но в момента Вие се държахте от трибуната по-скоро на страната на работодателите, отколкото на работниците и служителите, за които апелирате, и казвате, че им пазите гърба, ако мога така да се изразя. Като им казвате тези неща, кажете, госпожо Председател, на българските граждани, че днес с това, което ще приемем – този текст, който в момента ще гласуваме, правим законно работодателят да задължи работника да работи дневно с един час повече. Тоест от осем часа да станат 9 часа и 12 минути и точно сметнато е: при 250 работни дни – 2000 часа плюс 300 – 2300, а като го разделите стават 9 часа и 12 минути. Правим ли го това възможно? Правим го. Сега ми казвате, че ще го защитавате с някакви колективни трудови договори, че пък и с нещо друго.
Госпожо Председател, Вие знаете ли, че например на един работник или служител, защото в България дотам сме ги довели работниците и служителите – да не мислят за здравето си, а да мислят за това как да изкарат малко повече пари. Аз съм сигурен за себе си, но Вие не сте ли сигурни, че ако в Кодекса на труда напишем, че всяка година накрая неползваната отпуска може да се изплаща на работниците и служителите, аз съм сигурен, че 90% от тях ще поискат това да стане?! И то не защото нямат нужда от почивка, не защото не искат да се грижат за здравето си, а са докарани до такава степен, че да мислят за всичко друго, освен за здравето си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че, госпожо Председател, много хубаво е да говорим от името на работниците и служителите, но най-хубаво е да разбираме тяхната същност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, Вие сте в крайна сметка лицето на тази институция, а като лице на тази институция днес Вие казахте на българските граждани, че увеличаването на извънредния труд с 300 часа е напълно нормално в България и че то е създаването на една по-добра среда, по-добри трудови условия за всички български работници. В Европа правят точно обратното – подобряват условията на труд, подобряват и възнагражденията, а днес в тази криза Вие казвате на всички: нормално е да работите повече.
Когато зададохте въпроса си към господин Кънев как би процедирал в такава ситуация, аз съм убедена, че той ще Ви отговори: ще наема още хора, а не: ще използвам тези, които са в предприятието, за да работят извънредно до безкрай. (Реплики от ГЕРБ.)
Не знам как ще отговорите на българските граждани за всички онези случаи, които се случиха в българското общество, защото аз ще Ви припомня случая с тира, който се заби в буса и уби хора, ще Ви припомня за акушерката, която страдаше от „бърнаут“ поради преумора в работата си, точно защото беше работила 24 часа непрекъснато. Ще Ви припомня случая в Хитрино, и ако проверите, в момента служителите на тежкотоварни превози в БДЖ полагат неимоверно много часове извънреден труд. И не, ние не търсим ефективните инструменти чрез повишаване на възнагражденията и чрез създаване на по-добри условия на труд да назначим повече хора, а търсим начин как да работим с по-малко хора и в крайна сметка те да не бъдат подложени на този изморителен робски труд цяла година – 300 часа извънреден труд.
Отговорете, госпожо Караянчева: нормално ли е в тази криза Вие да предлагате точно това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Трета реплика – господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Караянчева, България все още е законова държава и все още съществува едно златно правило, от което българските работодатели се възползват, а именно: всичко, което не е забранено от закона, е разрешено. Тоест вратичката, която им се дава в момента – да договарят до 300 часа извънреден труд, те ще се възползват от нея, тъй като ще им бъде позволено. И понеже заговорихте за личния си опит, бих се обърнал към Вас: при положение че 300 часа са десет месеца и да се полага извънредно по 30 часа извънреден труд, във Вашата богата практика колко пъти годишно идваше стомана, която не беше качествена? Колко пъти – един път, два пъти, имаше ли нужда и стигаха ли тези 150 часа?!
Искам да се обърна към Вас: колко работодатели са декларирали извънредния труд – как е почивано и как е заплащан този труд? Аз бих Ви отговорил веднага: пренебрежимо малко, защото извънредният труд обикновено минава в сивия сектор, а няма нужда да поощряваме работодателите и да ги насочваме към сивия сектор.
В заключение, мога да Ви припомня заключените шивачки в Гоце Делчев, мога да Ви припомня репортажите с работниците на полето, а когато отиваха репортерите заедно със служители от Инспекцията по труда, как хукваха и бягаха в градините. Аз питам: защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Дуплика – госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само още един път да разясня, че тези 300 часа ще бъдат използвани само при определени условия и те ясно са описани. Тук съм в качеството си на народен представител, а преди малко, когато тръгнах да се изказвам, казах, че съм инженер и ръководител на фабрика, както съм също и председател на Събранието, но от тази трибуна в момента говоря в това си качество.
Господин Гьоков, на Вашия въпрос отговорих: само при необходимост ще се използват тези часове. Вие ги разхвърляте на 9 часа и 12 минути на ден. Повярвайте ми, няма такава нужда в производството, а понякога тези часове няма да бъдат дори изразходвани. Но се налага, за да могат тези работници да бъдат защитени и затова се налага да се приеме този закон.
Относно онези работници, господин Байчев, които са тичали и бягали, ами те са нямали трудови договори и затова са тичали и бягали. Тук е и ролята на Инспекцията по труда, за да може тя да прави проверките и да пази правата на работниците. Имайте предвид, че тези извънредни ситуации – да, стоманата е едно, гръмването на трансформатор е второ, разваляне на машина, която е жизненоважна за съответното производство – машината спира за четири дни, човекът не работи. Този детайл трябва да се вложи в една голяма компановка от детайли, за да може да се приключи и тогава сроковете за изпълнение на този инструмент отиват вече една седмица натам. Конкуренцията е много силна и самите работници се притесняват дали ще свършат изделието, когато трябва, защото има още много фирми, които могат да дръпнат клиента, да го направят по-бързо и с по-добро качество.
Така че тази борба, която има, а и конкуренцията дават възможност на работниците да работят по-добре, а Инспекцията по труда е тази, която трябва да следи. Повярвайте ми, наистина има форсмажорни обстоятелства и извънредният труд няма как да бъде аргументирам и платен на работниците. Сега ще се плаща, защото хората искат да работят. Както Ви казах, в случая има такива форсмажорни обстоятелства, има престой. За да може да получат заплатата си, за да се платят осигуровките на работниците, се води диалог.
За разлика оттук, в залата, където пише: „Съединението прави силата“ и всички сме орел, рак и щука, то там, когато има форсмажорно обстоятелство, повярвайте ми, и работодатели, и работници са един екип! Там няма разделение, защото всички вземат заплата и очакват заплатата им да дойде на базата на изработената продукция, а не на разни написани тук пищовчета, които ми разнасяте! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП, възгласи: „Браво.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Изказване – господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С тази поправка ние помагаме към момента и на големите болници, в каквато работя и аз, в родилната зала, която е на непрекъснат цикъл. Повечето от колежките от парламентарната група на БСП сигурно са и майки, знаят какво е родилна зала и как се работи там. С тази поправка днес ние разрешаваме на акушерките да имат по две платени дежурства в месеца извънреден труд – точно с тези 300 часа, които коментираме към настоящия момент. Две извънредни дежурства по 12 часа са 24 часа. За годината са малко по-малко от 300 часа.
Нали си представяте, че в настоящия момент, когато Плевенската университетска болница има акушерска клиника с 15 акушерки на денонощен цикъл, две в момента са с ковид, една е бременна, графикът постоянно трябва да се приплъзва, така че да има винаги по 4 акушерки на работа. Без тази поправка трябва директорът на болницата да им плаща незаконно извънреден труд. Те дори искат да взимат тези дежурства, защото са двойно платени. А ние трябва с тази поправка да позволим на директора да може да им ги заплати законово.
Иначе, както Вие казахте, трябва да се наемат нови хора. А как се обучават нови хора за родилна зала? Вие много добре го знаете. Тези акушерки ние ги обучаваме с години какво и как трябва да работят там, където е най-сериозната професия. Вие много добре знаете за какво говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказване – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, добре, че започна дискусията по същество и вече започва да става ясно каква е целта на този законопроект. Защото, ако в началото господин Адемов посочи 6 или 7 случая, записани в Закона, в които тази норма може да бъде прилагана – национална сигурност, полиция, армия, отбрана, сега разбрахме, че когато машината във фабриката на госпожа Караянчева се развали и тя ще изпусне обществена или необществена поръчка, за да не я вземе конкуренцията, ще трябва да накара работниците да работят извънредно. Разбрахме, че и в болниците ще трябва хората да работят извънредно.
Въпросът обаче е: колко може да бъде това извънредно? И аз зададох в началото въпрос, сега пак ще го задам: защо 300 часа? Защо не са 200, защо не са 400?
Казвате: работниците искат. Аз досега не съм чул един работник да е излязъл и да е подкрепил това предложение. Да, работодателите го искат. Синдикатите не го искат. Казвате: ще става доброволно. Ама как ще става доброволно, като те не го искат? Как ще стане доброволно? Ще стане доброзорно.
Сърдите се, когато ние се противопоставяме. Позволявате си да ни обиждате – да казвате, че лъжем, че спекулираме. Поне използвайте по-възпитани думи. Примерно кажете: говорите неистини. Но ние тук сме представители на тези хора – на работниците. Ние сме длъжни да защитаваме техните права, както Вие защитавате вероятно (реплики от ГЕРБ) други права и затова сте тук, защото са Ви изпратили други хора.
Нека да си уважаваме политическите позиции на всеки един народен представител, на всяка една политическа сила, която е в българския парламент, извоювала е подкрепата на един милион български избиратели и всеки има право да каже това, което мисли. Недейте вътрешно тук да се напъваме за неща, които са ясни за всички нас. Вие знаете защо ние защитаваме работници и служители, ние знаем защо Вие защитавате работодатели и бизнес. И никой не Ви упреква за това, че го правите. Само че го правете публично, правете го ясно. Правете го, когато сте честни с българските избиратели и им обяснявате защо става.
И пак моля за отговор някой специалист, който разбира: защо са 300 часа? Защо не са 250, 180, 450? Когато разберем проблема, казусът ще има и вярното решение. И Вие ще видите, че от една такава дискусия, която водихме преди една-две седмици, може би другата седмица ще видите резултата в тази зала. Става въпрос за друг законопроект, но резултат, постигнат именно благодарение на някакъв диалог, на някаква дискусия и закон, който ще даде резултат именно в решаването на даден проблем.
Тук аз не виждам засега проблема и начина, по който искате да го решите, също не можете да го обясните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, по отношение на въпросните 300 часа – има Наредба за работното време, почивките и отпуските. Когато тази наредба се спазва, няма как да преминеш тези 300 часа извънреден труд, защото има възможност в рамките на един работен ден да работиш 8 часа и допълнително можеш да работиш още 4 часа, както работят в момента тези, които са в лечебните заведения, една голяма част от тях.
На следващо място, съгласен съм с призива, че тази дискусия трябва да бъде спокойна, всеки трябва да си каже позициите. Позициите обаче, когато ги казваме, трябва да ги кажем на базата на това, което е записано в Закона. Пак повтарям – в Закона е записано: извънредният труд е забранен! И когато той е разрешен, е разрешен в съответни хипотези. В тези хипотези той е разрешен, когато работникът е съгласен. Без негово съгласие няма как да има извънреден труд. Разбирате ли?
И сега последният и най-важен проблем. Въобще не е проблемът в тези 300 часа. Проблемът е друг. Проблемът се нарича „заплащане на извънредния труд“. Защото в Кодекса на труда е записано, че извънредният труд в работни дни се плаща 50% повече, в събота и неделя се плаща 75% повече, а по време на официални празници – 100%. Това е големият проблем. Ако можем да променим тези проценти, веднага ще решим въпроса с извънредния труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Аз благодаря на господин Адемов за отговора, защото наистина започна да става ясно. Само че проблемът не е в Наредбата и в Закона, проблемът е в контрола върху изпълнението. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Проблемът е, както казахте и Вие, и в размера на заплащането. Хайде, когато приемате сега 300 часа, да приемем някъде да запишем за извънредния труд колко да се увеличи плащането. Нали ще решаваме проблема и на работодателите, и на работниците. И когато искаме да решаваме комплексно проблема, много пъти Народното събрание е нарушавало Правилника и е приемало текстове, писани на крак, но сега те ще бъдат в полза на всеки един български гражданин. Да запишем някъде, Вие ще кажете като специалист къде, че ще се увеличи заплащането за извънредния труд, за да има в крайна сметка някаква полза, когато се приема нещо, а не само да ощетяваме и да се качваме на гърба на българските работници. Защото, уважаеми колеги, след време и 800 часа да приемем, и 80 часа да приемем, няма да има кой да ги работи. Просто няма да има работници. Какъвто е проблемът сега с медицинските специалисти – лекари, сестри, специалисти по здравни грижи, същото ще стане във всеки един сектор с всеки един работник.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Член 262.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Член 262 – господин Адемов ни показа къде. Сега, ако измислим текста и го приложим, мисля, че поне нещо добро днес може да се свърши. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както и преди малко се каза, ние сме категорично против увеличаване на извънредния труд на 300 часа, дори и чрез колективно трудово договаряне. Защо? И сега без внушения – всички сме наясно, че българският работник е достатъчно демотивиран от ниските възнаграждения и лошите условия на труд. Затова и над два милиона българи работят зад граница. Това внушения ли са? (Реплики от ГЕРБ и ОП.) Именно затова се налага и работодатели много често да казват, че няма кадри. И, видиш ли, затова години наред те искат този извънреден труд да бъде увеличен, защото това ще бъдат по-гъвкави условия, за да не се налага да наемат допълнително хора, а да може тази бройка, която те имат в момента, да работи повече. Но така ще се увеличи ли производителността на труда? Не, защото и сега българският работник полага достатъчно изморителен труд. И това няма да помогне на българския гражданин.
И аз, като председателя на Народното събрание, ще използвам думата, за да кажа: говоря от тази трибуна като народен представител, който защитава и би трябвало да защитава интересите на хората, които са го избрали. И ще се върна към тези шивачки в Гоцеделчевско, които бяха споменати. Един от техните синдикални представители пита Вас, управляващи: дали българските политици приемат закони за хора или за роботи? Защото, както казах и преди малко, работят повече от 12 часа на ден, работят и в събота.
И другия пример, който мога да Ви дам. Понеже госпожа Караянчева е от Кърджалийско, сигурно знае колко много заводи за автомобилостроене има там. Там също се полага извънреден труд, но дори не се заплаща. Защо? Защото проблемът не е само в този параграф, колеги. Проблемът е предният, който приехме. Всъщност тези два параграфа, които приехме за сумирането и изчисляване на работното време, са вредни за работниците. Защото чрез сумарното изчисляване на работното време се полага извънреден труд, който не се заплаща като такъв.
Другия пример, който мога да Ви дам, защото съм запозната с всички становища, запозната съм с исканията на гражданите, а не това, което искат работодателите от години. В БДЖ транспорта знаете ли как се правят графиците? Най-голямото нелогично нарушение на Закона, което се случва в момента, е, че държавно предприятие нарушава наредбата, която Вие споменахте, господин Адемов. Защото да, наредба има, но тя не се спазва. Не се спазва, защото извънредният труд е изключително нископлатен. Като цяло трудът в България е изключително нископлатен и тези хора полагат труд в условия на правила, определени само от работодателя. Защото в райони, в които има много голяма безработица, това е единственото работно място и работникът се съгласява по принцип, в кавички.
Създаването на повече работни места с достойно заплащане, а не увеличаването на работното време ще отговори на предизвикателствата, пред които сме поставени. Това го показа и проблемът със здравните кадри. Хроничният недостиг на кадри е тежък и няма да го решим с увеличаването на извънредния труд.
И понеже говорим, че това ще се случи през колективно трудово договаряне, предложените промени ще бъдат валидни на ниво КТД. Това радикално обаче изопачава смисъла на колективното трудово договаряне. Предложеният текст противоречи на основния принцип, на който се основава същността на колективното трудово договаряне. И понеже ни говорят, че внушаваме, това е чл. 50, ал. 2 от Кодекса на труда. Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в Закона, или в Колективния трудов договор, с който работодателят е обвързан. Основен принцип на колективното трудово договаряне е подобряване на условията на труд. В коя европейска страна колективният трудов договор се използва за прилагане на по-неблагоприятни условия? Защото Вие кажете 300 часа извънреден труд по-благоприятни условия ли са? Не, всички сме съгласни. Може би ще са, ако този извънреден труд е обвързан с достойно възнаграждение, което обаче, колеги, в този законопроект няма.
Това, което се случва днес, е в резултат на изключително ниската цена на труда в България. Пак Ви казвам, това е основният проблем. Допускането на двойно повече часове извънреден труд и удължаването на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Моля Ви, завършете мисълта си.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …необходимия период на изчисляване на сумарното време се прави опит българските граждани да полагат труд…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …в условия, които няма как да доведат до по-голяма производителност.
Секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Реплики от „БСП за България“.) Дадох Ви достатъчно време.
Реплика – господин Генов, заповядайте. Тъкмо ще помогнете на госпожа Желева да завърши. (Народният представител Виолета Желева продължава да говори при изключени микрофони.)
Госпожо Желева, моля Ви, не правете това. Не го правите за първи път. Наистина Ви моля, съобразете се. Ще получите възможност да отговорите. Вземете картата си, моля. (Реплики от „БСП за България“.)
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Желева, Вие дадохте много примери от тази трибуна и ще Ви помоля да продължите с тях, да дадете един пример кой синдикат например подкрепя тази поправка? Коя е тази браншова организация, която подкрепя тази поправка? И да продължите с тези примери, за да чуят колегите.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ако не я подкрепят, няма да има 300 часа извънреден труд.
МАНОЛ ГЕНОВ: Точно така, господин Адемов.
Да чуем кой я подкрепя, кой не я подкрепя. Госпожа Желева Ви даде много примери, така че да продължи с тях, за да стане ясно не само за колегите – те явно са се напънали да гласуват това нещо, но да разбере българската общественост за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Генов, ако ще продължите, имате време, но Вие извадихте картата си.
Други реплики има ли?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря за репликата. Аз ще продължа в моята дуплика с примерите.
Един от примерите, които използвах, е, че не се заплаща извънредният труд като такъв, а чрез прилагане на сумираното изчисляване на работното време. В един такъв завод, което няколко пъти се спомена, производственият процес се прави така, че всеки месец работници подписват месец за месец анекс, който е за сумираното изчисление на работното време. Пак казвам, че по този начин се нарушават наредбите и контролът липсва. Ето затова ние казваме, че това не са внушения, а възможности и отваряне на вратичката да се заобикаля законът. Защото и сега съществуват, и сега в мотивите Вие сте го казали, Министерството е казало, че такива нарушения има. Всекидневно се увеличават анализите на Инспекцията по труда, която казва, че тези нарушения все повече и повече стават в производствения процес.
И накрая, искам да завърша с това, уважаеми управляващи, този мандат като цяло, и всички анализатори го казват, че е с най-нисък рейтинг, но е с най-нисък рейтинг за това, че ние прокарваме, Вие по-скоро прокарвате едно срамно законодателство, така както няколко пъти извънредно искате да прокарате този Кодекс на труда в последния момент, като си играете с опозицията на котка и мишка. Не си играете с нас на котка и мишка, а с гражданите. И с това предложение Вие за поредно ще сложите печат на емблемата на това законодателство – на срамното законодателство на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Клисурска – изказване.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Заставам отново на тази трибуна, за да изразя категоричната позиция на нашата парламентарна група, а тя е против предложението по § 15 за увеличаване на часовете извънреден труд от 150 на 300 часа през замаскираното колективно трудово договаряне.
Ограничената продължителност на работното време е едно от първите достижения на трудовото право и е подчертано: „В обществен интерес“. И не само в интерес на работещите, а в интерес на всички заинтересовани страни. Цялото общество, не само отделният работник или служител, има интерес от здрави и полезни хора, които ще допринесат за общия просперитет дълго време.
Искам да спомена, че работодателят в Кодекса на труда има доста сериозен инструментариум, който той може да използва, насочен към овладяването на такива моменти, в които възниква необходимост от допълнителна работна сила. В момента с това увеличение на часовете извънреден труд ние не помагаме на никого. Защото извънредният труд не означава по-големи заплати. Той означава край на ефективната работа, огромен риск от грешки, да не говоря за здравето на българските работници. Двойното натоварване на работещите за нас е отнемане на трудови права, защото нито един работник няма да откаже да извърши определена работа, когато това е свързано с увеличение на неговото възнаграждение, и няма форсмажорни обстоятелства.
Член 144 от Кодекса на труда – ще го повторя колкото пъти застана на тази трибуна, дава възможност не при форсмажорни обстоятелства, не за защита и отбрана на населението, а да бъде завършвана определена работа, която не може да се извърши в рамките на работното време. И тази точка от Кодекса на труда отваря възможността за всички възможни случаи да се използва този извънреден труд.
Кумулативно в § 14 ние приехме референтния период за сумираното изчисление на работното време, за сумираното прилагане на работното време да бъде увеличен на 12 месеца и с това предпоставихме възможността извънредният труд, от една страна, да не бъде заплащан, а от друга страна, там, където не се прилага сумирано, даваме възможност извънредният труд да бъде увеличен на 300 часа. Ето така погазваме трудови права, защото създаваме възможности в Кодекса на труда, независимо че е през колективното трудово договаряне, работниците да бъдат поставени в една ситуация, в която да работят безкрайно дълго време.
И искам да задам въпроса – окей, Вие казвате: добре, да работят. Някой замисли ли се за здравето на тези хора, за онази междуседмична почивка, за онова тяхно здраве, за онова разпределение на семейния живот, който те трябва да имат, или ние тук в момента в това Народно събрание, от тази трибуна решаваме, че те трябва, основното нещо, което да правят, е да работят? Личната почивка, семейният живот нямат никакво значение, защото ние отваряме възможността, а напротив, ние трябва да я защитим, да ограничим.
Неслучайно от 1992 г., когато е било 120 часа, са увеличени на 150 часа, оттогава работодателските организации искат увеличение на часовете извънреден труд, и днес тази дата трябва да се запомни – в края на 2020 г., това Народно събрание, което е с толкова нисък рейтинг, увеличава двойно часовете нощен труд. Българските работници ще го помнят, защото това е датата, с която работниците, българските работници се превръщат в роби, уважаеми дами и господа!
Не натискайте бутона и не подкрепяйте това предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика – господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, добре е, че се опитахте спокойно да обясните за какво става въпрос. Само че, когато доминира емоцията, човек прескача по някакъв начин текстовете, които са записани в Кодекса на труда. А точният текст, който е записан, точният текст (реплики), слушайте малко, точният текст, който е записан, казва следното: за да може да се премине към хипотезата на 300 часа извънреден труд, освен примерите, които Вие дадохте, трябва да има едно много важно условие – трябва да има подписан колективен трудов договор по чл. 51б.
Член 51б казва: не само колективен трудов договор на ниво бранш, на ниво предприятие, на ниво отрасъл, а чл. 51б, който сега го приемаме, сега го променихме – в предишните текстове казва, че колективният трудов договор трябва по желание на една от работодателските или синдикалните организации да бъде разпространен с писмена заповед на министъра на труда и социалната политика във всички предприятия от бранша или от отрасъла. За Ваше сведение, в момента национален колективен трудов договор има само в един отрасъл. Къде остават Вашите притеснения? За какво става въпрос? Четете внимателно, моля Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Втора реплика има ли?
Втора реплика, госпожо Ангелова. Този път навреме Ви видях.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Клисурска! В тази зала ние говорим вече повече от един час на два различни езика. Единият е експертният, където доктор Хасан Адемов се изказа, зад който застават изказванията на колегите от парламентарната група на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“. Другият език е популисткият, това е Вашият език – на БСП. Когато нямате аргументи, когато нямате доводи, Вие си измисляте и манипулирате текстовете. Това е истината. Четете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, колективният трудов договор е консенсуален договор, както и индивидуалният трудов договор. Трябва да има съгласие на страните. Без съгласие на организациите на работниците и служителите няма да има увеличаване на часовете извънреден труд. Никой не превръща извънредния труд в принудителен труд. Не бъркайте двете понятия.
Освен това, един работник или служител, или съответно, тъй като говорим за колективно договаряне, самата организация на работниците или служителите може да прецени и съответно да изрази или да не изрази такова съгласие. Никой няма да им наложи и никой по императивен или контролно-административен път няма да им наложи да въведат в съответното предприятие или в съответния бранш извънреден труд. Не подценявайте толкова работниците и служителите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, днес ние сме тук в качеството си на народни представители, които да уредим обществените отношения по-добре – при възникнала необходимост. Вие казвате в момента, че да, в момента има сключен един такъв рамков договор. Ами именно! Точно с тези разпоредби на Кодекса на труда, в които ние допълнихме чл. 51б, с които развихме хипотезите в Кодекса на труда, като отворихме възможността за референтния период на сумираното изчисление на работното време да бъде на 12 месеца, а извънредният труд на 300 часа и всички други изменения, които в момента ще се случат, утре с тези уредени обществени отношения тези договори могат да станат много.
Коментирахте колективното трудово договаряне – прочетете си Кодекса на труда. Колективното трудово договаряне по начина, по който то е въведено в Кодекса на труда, това е документ, който действа кумулативно, хипотезите на Колективния трудов договор винаги трябва да са „по-благоприятни“! По-благоприятни! По-благоприятно ли е увеличението на извънредния труд от 150 на 300 часа? Задавам този въпрос и не чакам отговор. Така че, когато говорим за експертиза, когато говорим за разбиране на нещата, четем целия Кодекс, а не отделна точка, член и алинея. И чл. 144 от Кодекса на труда казва: „Извънредният труд се прилага, когато е необходимо да се извърши един вид работа във всички сфери.“ Колективното трудово договаряне, под замаскирането на колективното трудово договаряне, ние превърнахме извънредния труд в инструмент за заобикаляне на императивни норми.
Отново казвам в тази зала: извънредният труд е забранен. Само че в момента отваряме хипотези и възможности, с които напротив, той ще бъде увеличен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Има ли други изказвания?
Господин Петров – заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Искам да се възползвам от правото си на изказване също като човек инженер, като бивш работодател и като човек, който чете какво пише в германското трудово законодателство по въпроса за извънредния труд. (Реплики от „БСП за България“.) Германия не е България, обаче в Германия няма горна граница за извънредния труд. В Германия има условие извънредният труд да бъде полаган, след като има колективен договор и след като има личен договор, който да указва това. И дава право на работодателя да удължава работния ден с два часа всеки ден, когато това се налага.
Мисля, че тук имаме едностранчиво разглеждане на въпроса с извънредния труд, защото в болшинството случаи, господа социалисти, чиято партия се крепи на едрия български бизнес – това го знаят всички, цяла България, хората искат да работят извънредно. (Реплика от народния представител Ирена Анастасова.)
Не само това, в Германия извънредният труд се заплаща 20% повече, отколкото редовният. Аз се разрових в официалния форум, в който прочетох, че редовно се практикува до 16 часа седмично извънреден труд. Не само това, хората подбират кой да работи извънредно, защото болшинството искат да работят извънредно, когато това е вписано в техния договор!
Така че, моля Ви, от темата, която е чисто теоретична – за това, че работниците се изморяват, за това, че изнемогват, да отидете в другата част, когато работниците искат да изкарат повече пари, чувстват, че могат и ние не им разрешаваме! Още повече че в този законопроект, който сега разглеждаме, това са извънредни обстоятелства. Господин Адемов няколко пъти Ви прочете тук, че става въпрос за извънредни обстоятелства!
Който не е съгласен с това и че го експлоатират, както Вие казвате и Маркс както казва, той има право да се обърне към съответната инспекция и да поиска своята защита. Кой му пречи на това?
Моля Ви да прекратим този безсмислен спор, който се генерализира и излиза от темата на промяната, която се прави в законодателството, и да се съобразим с това какво правят в страните, които имат силен икономически ръст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики? Три.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Петров, понеже заговорихте за Германия, да Ви кажа, че от 1 януари в Германия почасовата, забележете, почасовата ставка е 9 евро 35 евроцента!
И аз Ви питам: Вие, като работодател, когато Ви се е налагало да плащате извънреден труд, и въобще труд, плащали ли сте такова възнаграждение някога на някого, на някой Ваш служител?
Второ, българските работници при същите условия на труд като немските ли работят? Такова ли е работното място на средностатистическия германец, каквото е в България на стругар или на шивачка? Такива ли са условията на труд? Толкова ли получава за извънредния труд? Получава ли топло кафе и топла храна – нещо, от което ние май се отказваме? Оттам нататък – със същите машини ли работи? Когато работи със същата машина, производителността му на труда същата ли е и ако е същата, получава ли адекватното възнаграждение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Петров, абсолютно не смятам, че мотивът, с който излизате да защитавате това предложение на Министерския съвет, е основателен, пък особено неудачно е сравнението Ви с Германия. Да не говорим сега за условията на труд в Германия, за условията на почивка за работниците, всичките осигурени неща от Германия. Така че изключително неудачен Ви е примерът.
Вие казвате, че работниците искат да изкарват повече пари. Ами как няма да искат на фона на това, че в България една трета от всички работещи работят на минимална работна заплата – има го в справките на Националния статистически институт; на това, че някъде около 17, 18, 20% от работещите можем да ги категоризираме с понятието „работещи бедни“? Логиката да искат да изкарат повече пари е абсолютно нормална, но вместо да създаваме икономически условия, за да изкарват те повече пари, за да могат да живеят достойно и нормално, ние се опитваме да им създаваме някакви условия да изкарат повече пари с увеличаване на извънредния труд и по този начин да нарушаваме тяхното здраве.
Вие пренебрегвате научните изследвания за отражението на извънредния труд и продължителността на труда върху здравето и възможността за възстановяване на работниците за нова трудова дейност – съвсем друг въпрос. Но отговорете на въпроса: защо не правим такива инициативи – икономически и всякакви, за да създадем условия на хората – да повишаваме например производителността на труда и по някакъв начин да стимулираме това, а го правим по начин, който е недопустим? Разбирате ли, недопустим е този начин?!
Ако ще да сте били работодател, не разсъждавате правилно в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Костадинов – трета реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, правя Ви реплика от гледна точка на това, че за да давате пример с германските работници и германската трудова среда, има само две възможности, които не смятам, че са валидни – да сте некомпетентен или наивен. Не мисля нито, че сте наивен, нито че сте до такава степен некомпетентен. Остава третата възможност – злонамерено и умишлено да сравнявате тези две среди и ще Ви кажа защо.
Немската трудова среда, немските трудещи се не работят в условия на икономическа принуда – това е разковничето на онова, което се опитваме да Ви обясним. Нали не мислите, че ние вярваме, че някой ще накара с административни или силови мерки работниците да работят, понеже се позовавате на свободната им воля?!
Свободната воля в последните 10 години от управлението на ГЕРБ, и особено на коалицията, в която участвате Вие, господин Петров, се развива в условия на икономическа принуда – хората с най-ниски доходи в Европа, с най-ниска ефективност на работния процес, с най-високоинтензивната икономика от енергийна гледна точка нямат свободна воля! Народопсихологията на българина е такава! И Вие го знаете, но не смеете да го кажете оттук, че българинът ще остави и живота, и здравето си на работното място, за да го посвети на децата си – за тяхното бъдеще!
Какво им предлагате Вие? Предлагате им „тази свободна воля“, осъществена в условията на икономическа принуда, да ги доведе до състояние, в което заради ниските заплати – вместо да вдигате трудовото възнаграждение, вместо да има по-ефективна икономика, да има по-съвременен индустриален процес, Вие им давате възможност те да посветят живота си, за да изкарат малко повече пари. Това най-малкото е цинично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Дуплика? Няма.
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Провокирахте ме, колеги отляво, с изказванията и репликите, които направихте тук, в залата. Ако се върнем назад, всички знаем каква е била производителността на труда, как се е трудил българският работник в средата на 30-те години, така че да имаме един от най-добрите брутни вътрешни продукти в Европа.
И ако отидем малко по-напред, ако не бяхте присъствали на хоризонта след 1944 г., може би нашата производителност на труда и защитата на интересите на българските работници щяхме да ги разглеждаме тук в съвсем друга светлина. При два пъти ограбване на резерва от БНБ за пенсии, при изнасяне на целия резерв от розово масло, откраднатите 2 милиарда на 17 септември 1944 г. от касата на БНБ – на всички пари за пенсии, може би сега щяхме да си говорим за съвсем други пенсии – от 1000 евро.
Но участието Ви, колеги, в това управление през 40 години срина доверието между работодател и работник, каквото трябва да бъде (реплика от народния представител Драгомир Стойнев), за да върви производственият процес в най-добра светлина! То беше сринато от това, че Вие отчуждихте хората и работниците ги заставиха да работят така, че да защитават само интересите на генералните директори на определени предприятия. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Така че, колеги, Вие сте виновници, Вие сте наследници на онова, което се е случило. Вие сте виновни и за това, че българският работник в момента има най-ниска производителност на труда! Няма как да говорим за плащане на този труд, който е положен, защото, както направи аналогия моят колега Петров, ако отидете в която и да е развита страна по света, ще видите, че работното време е регламентирано, с почивките, с абсолютно всичко, защита на интересите на работниците, но и работниците си стоят по работните места, за разлика от нашите, които постоянно искат допълнителни почивки за цигара време, за излизане – за напускане на работното място. Защото Вие отучихте хората да работят! (Смях от „БСП за България“.) Това е единственото, което държавата е спечелила!
Може би лустрацията трябваше да бъде приложена, както беше приложена в Германия – да нямате възможност да управлявате, за да може да научим хората да работят по-добре и да получават по-добри възнаграждения! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказване или реплика?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика. (Реплика от ГЕРБ: „Бригадирското движение!“)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дебатът върху увеличаването на работното време отиде твърде далеч. Аз се изказвам от името на групата на прогресивните социалисти… (Реплики от ГЕРБ.)
Много означава. (Реплика от ГЕРБ.)
Искам да помоля да спрат произволните интерпретации – сравнението между несъпоставими икономически, исторически периоди, икономически величини, положен труд за единица работно време, заплатените за това заплати, нормата на експлоатация на труда и цялата тази словесна салата, която върви от трибуната в продължение на един час, без някой да се опита да вникне в това, което се говори.
Абсурдна беше ретроспекцията, която предложихте, но аз ще се спра на едно понятие, което искрено ме възмути и затова излязох да направя реплика – интересите на генералните директори.
Уважаеми колега, генералните директори нямаха интереси, защото имаше държавна или друга форма на колективна собственост. Те получаваха определена заплата, по-висока от тази на работниците и изпълняваха спуснатия план за петилетката. Други интереси нямаха. Нямаха възможност да разпределят дивиденти, нямаха възможност да раздават по свое усмотрение допълнително пари, нямаше офшорни зони, в които генералните директори да си изнасят парите, както сега става. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, да бъдем честни към историята! Призовавам Ви към това. Може системата между 1944-а и 1989 г. да е имала много недостатъци, но тя произвеждаше. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Жаблянов...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Произвеждаше много и нареди България на 27-о място, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ...в генералната класация на ООН. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Апостолов, аз не съм съгласен с Вашето изказване, защото Вие пропуснахте, когато правихте историческия преглед назад във времето каква е била уредбата и как са защитавали правата на българските работници и служители по времето на социализма с прилагането не само на извънреден, а на принудителен труд по времето на ленинските съботници и на бригадите. Труд, който не е заплащан от никого. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не очаквах да слушам такива думи от колегата Апостолов, който определи българския работник като човек, който кръшка, пуши цигари, гледа да не стои до края на работния ден, не стои на работното си място.
И тук, господин Апостолов, тъй като Вие сте работодател, бих се обърнал към Вас и да Ви кажа: какъвто е работодателят, такива са му и работниците. Ако искате качествени работници, предложете им едно по-добро възнаграждение, предложете им едни по-добри условия на труд. Така тези работници няма да кръшкат от работното си място, както Вие заявявате.
А що се отнася до ретроспекциите, аз мисля, че Вие достатъчно време сте в парламента, още повече сега сте сред управляващото мнозинство и можете да предлагате такива законодателни промени, които да бъдат в унисон с европейските правила и най-вече с европейското възнаграждение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Апостолов – дуплика? Не.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Гласували 163 народни представители: за 60, против 79, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 162 народни представители: за 60, против 82, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15.
Гласували 154 народни представители: за 99, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прекъсваме работа за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, продължаваме.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 16 има предложение от Георги Гьоков и група народни представители да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислав Чуколов чл. 154, ал. 1 след думата „българската“ се добавят думите „и славянската“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Сиди, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 154, ал. 1 думите „24 май – ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ се заменя с 24 май – ден на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по параграфа.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Тази промяна в Кодекса на труда ни показа доста важни неща и като процедура, и като същност. Аз мисля, че днес е добър ден, защото с тази промяна ние се връщаме към историческата истина и към българските традиции.
Името, което Комисията, следствие на дълги дебати неформално предложи чрез народния представител Александър Сиди, мисля, че е коректно, точно и в духа на традициите и историческата истина. Ако си зададем въпроса какво празнуваме на 24 май, ще получим откровените отговори – това е денят на нашите първоучители, светите братя, равноапостолите, съпокровителите на Европа Кирил и Методий. Това е празник на нашата азбука, на нашето „А“ и „Б“, както учим нашите първолаци, на българската просвета и култура, на това, което ляга в основите на една славянска традиция, книжовност и писменост, която днес надхвърля славянската определеност и, можем да кажем, е една световна културна реалност.
В този смисъл предложението и внимателната работа на колегите от Комисията по образованието и науката, на много експерти показаха необходимостта от промяна на съществуващия текст. Ще припомня на защитниците на този текст, че приетият преди 30 години Кодекс на труда, определя празника 24 май като празник на българската просвета и култура и славянската писменост.
Очевиден е дефицитът в това определение – дефицитът е, че липсва въобще делото на Кирил и Методий, дефицитът е, че се игнорира историческата роля на българската средновековна държава в създаването на писменост, на азбука, която е за нуждите на българската църква, на българското образование тогава, на българската администрация, на всичко онова, което изучаваме в учебниците като Златен век на българската култура.
Тази процедура, която премина, показа и още един важен проблем, че такива важни въпроси, като българските национални празници, се определят в Кодекса на труда, който има съвсем друга сфера.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това е официален, не национален празник.
МИЛЕН МИХОВ: Официални и национални празници – да, който има съвсем друга, можем да кажем много по-тясна сфера от въпроса за празничния календар. И тук трябва да си зададем въпроса дали не е необходимо да се върнем към българската законодателна традиция, която в предходните десетилетия е определяла празниците в специален закон.
Създаването на Третото българско царство поставя въпроса и за официалните празници. Първоначално те се уреждат с Указ на държавния глава, на монарха, на княза, но през 1900 г. е изработен специален закон за празниците в Княжеството. Мисля, че това ще бъде една важна стъпка, която „Обединени патриоти“ и ВМРО в следващия парламент ще поемат.
Аз мисля, че предложението е широко подкрепено от българската научна общност – то отговаря на историческата традиция и на българската историческа истина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики – има ли? Няма.
Господин Гьоков беше следващият, пожелал да се изкаже.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Какво ме накара и мотивира да инициираме заедно с моите колеги народни представители да внеса предложение да отпаднат промените в Кодекса на труда, които касаят промяна в наименованието на един от официалните празници в България – 24 май?
На първо място, че не ние с Вас, господа народни представители, определяме идентичността на празника 24 май, а той сам се е определил и наложил във времето като такъв, какъвто е днес. Затова определям опита за подмяна на наименованието на празника… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, запазете тишина в залата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …и то точно в Кодекса на труда – един закон, който урежда трудовоправни отношения като конюнктурен и политически акт, и считам, че обслужва чужди интереси.
Денят на покровителите на Европа Свети Кирил и Методий се е чествал у нас още в Средновековието, но истинското начало на празнуването става през Възраждането – от 859 г. започва да се чества всяка година в редица български градове, за да се стигне до 1863 г., когато е обявен за официален църковен празник, а през 1916 г., с въвеждането на Григорианския календар, празникът официално започва да се чества на 24 май. Дълги години е празник на учениците, студентите и хората, които работят в сферата на просветата, науката и културата. За официален празник е обявен с решение на Народното събрание на 15 ноември 1990 г. На този ден Народна република България е преименувана на Република България.
Така замислен и създаден като ден на прослава на светите братя Кирил и Методий се превръща в празник, който подчертава фундаменталната роля на старобългарската култура за приобщаването на всички славянски народи към високите стойности на християнството.
И днес никой, дори македонците не оспорват основната роля на България за усвояването и развитието на Кирило-Методиевата традиция – фундамент в градежа на европейската цивилизация.
България е създала този празник такъв, какъвто е, какъвто са го определили българите за времето от IХ и началото на Х век до днес. Това, че други се присъединяват към него, може да ни създава чувство на гордост. Но това са спорове, в които аз емоционално и както чувства сърцето ми се намесвам с ясното съзнание, че Кодексът на труда не е мястото, където да се изнасят уроци по история и да се решават културно-исторически спорове. Това е вторият ми мотив да внеса предложението.
Нямам претенции да съм прав, но докрая ще отстоявам, че Кодексът на труда не е мястото за този спор. Ако имате претенции за това дали 24 май е ден за честване на българската просвета и култура, и на славянската писменост, или за честване на българската писменост, просвета и култура, или на нещо друго, моля, организирайте дебати, семинари, симпозиуми, научни конференции и когато еднозначно се стигне до решение на въпроса с наименованието на 24 май, и където се споменава той в българското законодателство, включително и в Кодекса на труда, да се правят промени. Сега си оттеглете предложението, защото тук в Законопроекта за промени в Кодекса на труда не е мястото за тази дискусия. Не вандалствайте в трудовото законодателство.
Приемете искреното ми уважение към Вас и извинение, но не към всички, а към хора като Милен Михов и някои други, които наистина имат обосновани аргументи и имат правото да кажат, и какво да кажат по-скоро, но мисля, че предлаганата от Вас промяна на името на този най-светъл български празник въобще не е в дневния ред на обществото.
Имам чувството, че целта не е изграждане на национално самочувствие и патриотизъм, а отвличане на вниманието на българското общество от проблемите, в които е вкарано от управляващите – да му бъде отклонено вниманието от това, че в момента има …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …здравна, икономическа криза…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Все пак по текста.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …и социална криза, продължава корупцията, краденето, тегленето на заеми, правенето на безсмислено скъпи покупки на самолети, на ваксини, отнемането на права и какво ли още не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, второ четене на Закон по текста – глава по глава, раздел по раздел, текст по текст.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Абсолютно и точно само по текста е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате да обосновете Вашето предложението в рамките на тези пет минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Абсолютно и изключително… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, не правите това.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …само по текста на този § 16, който е в Проекта за Доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не съм свършил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А, не сте ли? Извинете – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: А освен това чертае разделителни линии не само между българския и руския народ, но с другите славянски народи. (Шум и реплики от ОП.) Може би повсеместният българизъм изисква такива действия, но трябва да се страхувате, че тези времена ще свършат, ще дойдат други поколения, които ще Ви потърсят историческа отговорност заради конюнктурните предложения.
Какво ще кажете на Вазов, който рече: „И ние сме дали нещо на света и на всий славяни книги да четат?“ Какво ще кажете на Стоян Михайловски, който рече:
„О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте-
заспал в глубока тъмнина,
подвижници за правда вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир.
О, вий, Кирил и Методий,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името Ви да живее…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, ако обичате, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …във всенародната любов,
речта мощна нек се помни
в Славянството во веки веков!“
Моля народните представители да гласуват нашето предложение за отпадане на параграфа, защото не му е мястото тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания има ли?
Господин Богданов и господин Жаблянов.
Други?
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че не е моментът за патетични речи. По време на първото гласуване на Законопроекта бяха изказани множество исторически доводи за това какъв е този ден и какво отбелязваме на него. Мен ме учудва, че човекът, който преди мен говори от трибуната, направи доста цитати от знакови, български, литературни произведения, само не каза заглавието на това произведение, което цитира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста, господин Богданов, по текста на Закона.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: И ако го беше казал, щяхме да си дадем отговор на това какъв празник е 24 май.
Когато говорихме по време на първото гласуване, казахме, че това е важна тема, по която трябва да се предизвика обществена дискусия. Мисля, че тази дискусия се състоя. Не знам за какво си говорим сега, че трябва тепърва да се коментира, да се говори. Изказаха се научните среди, много общественици, и политически организации, и личности и всеки защитаваше своята позиция.
В крайна сметка от първоначалния вариант, който предложиха „Обединени патриоти“ за наименованието на празника 24 май, беше извършена съществена промяна и тя отразява в общи линии изключително справедливо историческата истина. Отразено е и непреходното дело на светите братя Кирил и Методий. Отразено е, че азбуката е българска, макар че лично моето становище е, че трябваше да остане не думичката азбука, а думата писменост, тъй като двете думи нямат равностойно значение, българската просвета и култура и, разбира се, приносът към общославянската книжнина.
Къде тук видяха колегите от прогресивната левица, след малко ще се изкажа, но смятам, че от не чак толкова прогресивната споделят същото мнение, някакви конюнктурни, политически цели, които обслужват някакви чужди интереси? Вие нима ще отречете, че азбуката е българска? Нима ще отречете делото на Кирил и Методий? Нима ще отречете и това, че нашата Родина и нашите предци имат съществено влияние върху общославянската книжовност и култура?
На мен ми се струва, че ако ще си говорим за това кой чии интереси защитава, като че ли не ние като вносители, а точно Вашата партия, господин Гьоков, защитава тази позиция. Вие не се посвенихте и от трибуната да го кажете. Вас не Ви интересува каква е историческата истина, не Ви интересува българският национален интерес или защитата на нашата еманципация и национално достойнство, Вас Ви интересува да защитите интереса на някои други.
Вече имаме възможност да коментираме славянофилството, като тя не е културна, етническа или национална теория, тя е политическа теория, къде е създадена и кой я експлоатира в следващите десетилетия. Това е една държава, към която ние питаем уважение, разбира се, близостта в езика и така нататък съществува, но това не означава, че ние трябва да отричаме своята национална същност и идентичност. Смятам, че това е престъпление да обслужваш интересите на чужда държава и да пренебрегваш тези – на твоята собствена.
Така че, уважаеми госпожи и господа, още веднъж от името на „Обединени патриоти“ аз Ви призовавам да подкрепим тази промяна. Тя е изключително коректна, справедлива, изключително националноотговорна. Мисля, че е крайно време България да забрави онези времена, в които се слушаше големият брат и когато ѝ се нареждаше по телефона какво трябва да прави, какво да гласува нашето Народно събрание, каква политика да води. И ако ще ни обвинявате в русофобия, мисля, че не е коректно „Обединени патриоти“, конкретно ВМРО, да бъде обвинявано в такова нещо, тъй като ние никога не сме се влияли от някакви изказвания на чужди централи, държави и така нататък, и от тяхното мнение.
Нашата единствена отправна цел е била националният интерес на България, българското национално достойнство и смятам, че в този ден – знаков и важен ден в работата на българския парламент, по-различен от всички останали, ние защитихме достойнството на България, защитихме историческата истина и показахме, че ние сме един достоен европейски народ, който има правото да бъде равен с другите европейски народи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Реплики – господин Ерменков, той не се е изказвал скоро, и след това на господин Гьоков.
Трета ще има ли? Не виждам.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Богданов, в Европа има три азбуки – латиница, кирилица и една единствена, която е кръстена на държавата си, това е гръцката, защото само Гърция пише на нея. И питам аз: латиницата понеже е измислена в Италия, по онова време римска империя, защо не се нарича „италианска“ азбука, а се нарича „латиница“? (Реплики от ОП.) Това питам, защото този въпрос е същият, както и с азбуката, която е славянска и е свързана с братята Кирил и Методий, и затова се казва „кирилица“. (Реплика от ГЕРБ.)
И много Ви моля, когато излизате тук, недейте да говорите за обвързаности на една партия с някои чужди органи или организации…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ерменков, по текста, ако обичате, аргументирайте се! (Реплики от „БСП за България“.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, в момента правя реплика. Какво не Ви хареса в това, което казах? Кажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами той не е говорил по тези теми, които сега се опитвате да разширите. (Реплики от „БСП за България“.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно по тези теми говореше, но Вие не си гледайте листчетата, а си слушайте съпартийците какво говорят. Точно по тези теми говореше и аз точно затова вземам репликата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, давайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …за да се опитам да обясня, че когато говорим за кирилица, говорим за азбука, която е надраснала България. Слава богу, това е една от нашите гордости, че ние имаме принос в световното развитие със запазването на глаголицата и после трансформирането ѝ в така наречената кирилица. Но как да Ви го обяснявам, когато Вие сте глухи и не искате да го чуете, когато даже председателят на Народното събрание в момента се опитва да ме прекъсне, въпреки че говоря по темата?
Разберете, по начина, по който се опитвате да направите тази промяна, не въздигате ролята на България, принизявате я, ограничавате я в едни териториални граници, даже по-малки от ония, които са били тогава, когато тя е била приета като азбука. Вземете и се освестете. Благодаря Ви. Недейте да подкрепяте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, заповядайте.
Други реплики ще има ли след това?
Господин Михов – трета реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Богданов! Аз с изключително уважение се отнасям към Вас и към Вашето изказване, само че Вие не сте разбрали същността на проблема. Не споря по това, което Вие казвате. Емоционално и аз имам позиции, които мога да защитавам с цитати от Вазов, от Михайловски, от който щете, включително и Вие имате право да го правите това. Същността на проблема стои в това, че мястото на тази дискусия не е в Кодекса на труда, въпреки че там е цитиран 24 май като официален празник, но това как ще се казва този празник, е предвид на съвсем друга дискусия.
Аз Ви казах: организирайте един семинар, организирайте дискусии – в научните институти, имате там възможности да влияете върху тях, изказвайте се там, вземете решение какъв е този празник, каква е значимостта за българина, как да се казва този празник и тогава предложете в Кодекса на труда да го наименоваме, както са решили тези институти. Никой няма да има против тогава.
Между другото, Вие като инициирахте предложението, то имаше съвсем друг, абсолютно различен характер. Аз дори тук съм си отбелязал, че между първото гласуване като че ли отрицателните становища на Института за български език при Българската академия на науките и общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките Ви стреснаха яко, защото в прав текст заявяват, че премахването на израза „славянска писменост“ ще доведе до загуба на общославянска значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение и направихте доста по-смислено предложение, което аз приемам. Но дискусията не я представяйте така, че тя едва ли не е приключила и се е състояла с ей тези изказвания на Милен от трибуната, или Вашето от трибуната, или моето от трибуната.
Научните институти са тези, които ще кажат историческата истина. Не сме носители на историческата истина нито аз, нито Вие. Тя се ражда в тези дебати и в споровете. Така че, оттеглете си предложението, направете си дискусията, предложете и тогава ще решим как да се казва празникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Михов – трета реплика.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Уважаеми господин Богданов, Вие не споменахте много важни елементи, свързани с тази дискусия. Не споменахте, че позицията на БСП някак си много точно съвпада с едно изказване на президента Путин, който поздрави своите македонски гости, казвайки им, че славянската писменост дошла в Русия от македонските земи. И аз не знам как биха били противниците на това предложение, които казват, че тази азбука е българска, създадена е в българските земи и ясно подчертава основополагащия принос на българската средновековна държава в този културен феномен, който днес надхвърля славянските граници и служи за много други народи като основа на тяхната писменост и култура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Богданов, дуплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще се съглася с думите, които каза доцент Михов. Вероятно колегите от БСП, с всичкото ми уважение към тях, с предварително подготвените доклади по въпросите, са се готвили за друго време – за 56-а, 68-а или някоя друга година (смях и ръкопляскания от ОП), защото е абсолютно безотговорно, особено в днешния момент, когато имаме остра дискусия със съседната нам държава Република Северна Македония, да кажеш, че Македония няма претенции към българското културно-историческо наследство или към делото на Кирил и Методий, мисля, че е абсолютно несериозно и безотговорно, това противоречи и на българската национална позиция.
И, на второ място, каква дискусия да предизвикаме? Тя беше предизвикана. Комисията по образование проведе две срещи, две разширени заседания, на които присъстваха представители на Българската академия на науките, български учени, които споделиха своето мнение. (Реплики от „БСП за България“: „Какви са резултатите?“)
Понеже съм сигурен, че Вие не си четете материалите самостоятелно за заседанията на Народното събрание, това, което Вие коментирате, е предложението на „Обединени патриоти“ за първо четене. Тогава по един начин беше формулирано нашето предложение. В резултат на тези срещи, на тези дискусии и на съобразяването с мнението на Института по български език на Българската академия на науките и с мнението на по-широките обществени кръгове, за които Вие говорите, и претендирате, че ги представлявате, ние се съобразихме и променихме това предложение. Аз затова ще цитирам, взел съм текста, за да го цитирам: „24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Това обсъждаме, уважаеми госпожи и господа от БСП, не обсъждаме нищо по-различно. Кое от казаното не е вярно, кое отрича всички приноси на съответните братя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: …и кое отрича ролята на България в общославянския процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Драги вносители от ВМРО, Вашият текст, който предлагате на второ четене, наистина претърпя съществена еволюция и приветствам Вашето желание да се адаптирате към мнението на водещите научни институти и организации в България. В същото време като човек, който присъства на обществената дискусия, искам да отбележа, че нямаше авторитетен научен институт или представител на научните среди, който да не разкритикува Вашето първоначално предложение. (Шум и реплики от ОП.) То беше отхвърлено категорично от представителите на Софийския университет, на Пловдивския университет, на Югозападния университет. Господин Михов, който тогава присъстваше на дискусията, се съгласи с критиките и с един много хрисим тон в заключението на дискусията каза, че наистина е допусната грешка и тази дискусия е трябвало да се състои по-рано. Това го казвам по памет, мисля, че горе-долу това ще се потвърди и от стенограмата.
Уважаеми колеги, няма никаква историческа необходимост в момента, която да налага преосмисляне на досегашната формулировка, и ще обясня според мен защо.
Първо, Вие изхождате от разбирането, че създаването на азбуката може да бъде разделено на два етапа. Първият етап е етапът, който е, така да се каже, творческият етап, извършен от братята Кирил и Методий, и азбуката, която е създадена на основата на славянските говори в поречието на река Струма, и затова е наричана „славянска“. Първата държава, която се опитва да създаде и да превърне славянската азбука в държавно дело, е Великоморавия – това е известно от историята. Ние, естествено, тоест Вие приемате, че става въпрос… (Реплики от ОП.) Какво съдържа Вашето предложение?
Вашето предложение ерго съдържа имплицитно разбирането, че става въпрос за две азбуки – за българска азбука, и за друга азбука, създадена преди нея. Това е грешката, която се съдържа във Вашето предложение. Вие допускате възможност да се възползват външни на България интереси от това, което в момента правите. Вие го правите от чисти намерения, убеден съм в това, но въпросът не е през Кодекса на труда да се реализира партийната програма на ВМРО или това, че наближават след три месеца избори.
Въпросът е да се защити българската културна традиция, която е 1300-годишна и която е давала отражение и отпечатък върху целия славянски свят. Не съм убеден, че предложението, така както е формулирано, постига тази цел, защото то е записано така: „Ден на Кирил и Методий и на българската азбука – след като Кирил и Методий създават глаголицата и славянската азбука, на кого е ден – и на славянската книжнина“. Защото тази формулировка се появи в края на дискусията, почти в края на дискусията, не в този чист вид, а в една доста еклектична форма, без да се търси съдържателното ѝ значение. Всичко е направено набързо, за да излезете от неловката ситуация, в която се отзовахте в началото. Много законодателни актове, текстове в нашето Народно събрание се правят по този начин. Призовавам Ви да оттеглите предложението! (Реплика от ОП: „Няма как на този етап!“)
На този етап не го оттегляйте, откажете се, защото то е дълбоко вътрешно противоречиво и дава възможности за многопосочни интерпретации, от които потърпевши ще бъдат българските културни институти, включително и нашата комисия, която работи съвместно с Република Северна Македония в едни ненормални условия. Аз се надявам, че в момента този контекст – целият, широкият, го виждате, нали си представяте как ще изглежда дискусията в тази комисия след тази формулировка? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждате ли как от предложенията само на един-единствен параграф става ясно кой какви интереси защитава тук, в тази зала? Докато формулировката за 24 май, която ние от „Обединени патриоти“ предлагаме, е изцяло пробългарска, тя защитава националния интерес, националното достойнство и самочувствие че „И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат...“, то забележете представителите на кои партии предлагат да отпадне тази българска формулировка. Това са представителите на БСП, представителите на отцепилите се от БСП прогресивни независими, и представителите на „Атака“. Все представители на партии, за които проруските интереси са по-мили от българските.
Уважаеми колеги, не бъдете нихилисти. Отродяването, чуждопоклонничеството и националният нихилизъм са болести, които трябва да бъдат изкоренени. (Единични ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Извинявайте, аз не смятам за коректен тона Ви, с който направихте обвиненията. Това, разбира се, си е Ваш проблем. Хората гледат, слушат и ще си направят преценки. Само че аз не разбрах от изказването Ви, защото само сочите наляво и цитирате някакви чужди интереси, чии интереси защитаваме. Кажете в прав текст: защитаваме интересите на Афганистан, на Судан, или на еди-кого си. Кажете, за да знаем какво да Ви отговорим. Защото в момента аз не знам чии интереси защитаваме и чии интереси защитавате Вие?
От Вашите изказвания, които чувам, не разбирам, че защитавате български интереси. По-скоро имам чувството, че защитавате чужди интереси. И колегата Жаблянов Ви каза, че в течащите преговори с Македония в момента могат да се използват Вашите становища и предложения в някаква друга посока.
Няма да се спирам надълго и нашироко на това, което говорите, но не си мислете, че сте последна инстанция, която говори за историческата правда и истината и сте безкрайно прави. Това, че казвате, че само от опозицията и от БСП, и от не знам кой си били против Вас и това, че извихте ръцете на управляващото мнозинство три месеца преди изборите, за да Ви подкрепят в тази – няма да го определям с епитет, но това, което правите, не Ви прави съпричастни на нещата, които въртите вътре и си повдигате самочувствието преди изборите. Аз не чух някой от управляващото мнозинство да излезе и да защити с късане на ризата Вашите тези, така че не ги обвинявайте и тях, че се приемат.
Отново Ви казвам: може и да сте прави, но на дискусията по тази тема не ѝ е мястото в Кодекса на труда в никакъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Не виждам желаещи.
Госпожо Цветкова, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, ако Вие от БСП сте свикнали да правите сделки за изборите, запомнете: ние от „Обединени патриоти“ не правим сделки и за нас националният интерес никога не е бил и няма да бъде сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Следващо изказване?
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Предложенията и промените, направени от част от управляващите в § 16 – в чл. 154, ал. 1, доказаха, че нито е времето, нито е мястото чрез промени в Кодекса на труда изкуствено да се създава напрежение в обществото и научните среди чрез промяна наименованието на 24 май. Това напрежение всъщност доказа само едно – рано или късно винаги с гръм и трясък се провалят опитите да се изопачи историята, да се манипулира общественото мнение, та дори да се пренапише историята чрез текстове в Закона, или пък това предложение да измести от фокуса на обществения интерес, изостряне на общественото внимание от други важни промени в Кодекса на труда, които целят увеличаване на 300 часа извънреден труд, без те да бъдат заплатени справедливо и достойно.
Голям препъни камък се оказаха за управляващите предложените промени в Кодекса на труда. Два опита имахте с фалстарт да отнемете права на работещите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отклонявате се.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: БСП се противопоставя с всички парламентарни механизми. Което и от двете предложения да е, не е почтено, уважаеми народни представители, не е почтено спрямо народа ни. Това бързо претупано, неподложено на широк обществен дебат предложение буди съмнение за правене на пиар политика, което създава, от своя страна, опасност от дългосрочни щети, които могат да бъдат нанесени, ако щете и в геополитически план.
Последва скоропостижно предложение между първо и второ четене. То се дължи на компетентната категоричност и научна тежест на становищата на Българската академия на науките и научна общност, на сериозния и обществен натиск, включително и на позицията на БСП, защото тя беше съобразена със становището на научната общност.
Дори дискусията, проведена на 15 октомври 2020 г. в Комисията по образованието и науката, не успя да компенсира липсата на широк обществен дебат, което задължително трябваше да предхожда подобно предложение за промяна, направено от част от управляващите. Стенограмата дава ясна представа за изразени становища и защитени позиции от българската академична и научна общност. Ще цитирам част от становищата. С това изказвам и благодарност към българската научна общност за професионализма и твърдото отстояване на българската ни идентичност и присъствие в европейската и световната култура и история.
Доцент Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН казва: „Това, което трябва да се каже, е, че не бива да отстъпваме от едно признание, че ние сме станали основа на третия дял на европейската книжовност, на европейската писмена култура – славянската. Това ни беше признато и когато влизахме в Европейския съюз – кирилицата беше наречена „най-големият принос на българите в европейската цивилизация.“
Ана-Мария Тотоманова от Софийския университет: „С отричането от славянството, от националната роля на този език, който той притежава още от самото си създаване, той е създаден като език на богослужението, като език на проповедта и оглашението, фактически ние се отричаме от една много важна част от нашето културно-историческо наследство и от нашия принос в културата на съвременна Европа.“
Уважаеми народни представители, безспорни са нееднократните атаки срещу българската ни идентичност през различни канали – и през езика, и през писмеността, и през датите в календара, определени като наши празници. Факт е, че такова посегателство е имало в историята ни. Но нека, научили уроците от миналото, да не обременяваме настоящето и да не допускаме да губим ценно историческо време и обществена енергия в измислени каузи, които се сгромолясват под тежестта на научно доказани истини и искрената и силна любов към род и родина. Срамно е да се търси политически рейтинг върху исторически дати, пазещи националната ни идентичност и достойнство, по което има обществен консенсус. Затова ние сме против промяна на наименованието на 24 май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Реплика – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, репликата не е към Вас, а към този, който Ви го е написал. (Смях в ОП.) Искам да подчертая разграничаването между този, който Ви го е написал.
Първо, проведената дискусия в никакъв случай не беше тотално във Ваша подкрепа. Представители на различни институции заеха различно мнение. Една немалка част подкрепи нашето становище в първата му редакция.
Възразявам категорично срещу тезата, че това предложение обслужва чужди интереси и е антибългарско. Защо този празник не е на братята Кирил и Методий? Кажете защо. Защо този празник не е на българската азбука? Кажете защо. Просвета и култура? Защо този празник не е на славянската книжнина? Кажете защо. И тъй като много бъркате в историята, ще Ви кажа, че има един случай, има един момент с историята, когато този празник под чуждо влияние искат да бъде премахнат. И това е по времето на Втората световна война под натиска на фашистка националсоциалистическа Германия.
Въпреки това българският празник остана. Кога обаче той не беше официален празник? Питам Ви: кога не беше официален празник? Кога стана той официален празник? – През 1990 г. в последното Живково Народно събрание. Как стана? В Кодекса на труда. Махнаха ли се имената на Кирил и Методий? Махнаха се. Махна ли се българското определение на празника? Махна се. Не фашистка Германия, а Съветският съюз на Сталин смачка българския характер на този празник! (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Други реплики има ли?
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Ненчева, Вие казахте, че българската идентичност е атакувана през различни канали. И аз, за съжаление, не можах да присъствам на дискусията – доколкото разбирам, в българската научна общност може да има различни спорове по този въпрос, но е безспорен фактът, че българският принос към кирилицата в момента, и не само в момента, а от години е системно и грубо атакуван от Русия и от Македония. И трябва да си кажем това.
Затова посочете кой работи срещу българската национална идентичност в тази посока. Вие го казахте като реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трета реплика има ли?
Дуплика – госпожо Ненчева, заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ!
Уважаеми господин Михов, имам само един въпрос към Вас, на който Вие няма как да ми отговорите: защо тази пламенност и ентусиазъм липсваха конкретно от Ваша страна по време на разглеждане на този проблем и дебата в Комисията? Ние не бяхме там. Вие присъствахте и всичко онова, което аз изказах като прочетено, написано от мен, е на базата на стенограмата, на която заложих като истина, за да прочета кой какво е изказвал като мнение. Така че този плам липсваше. Защо сега се появява? Този риторичен въпрос е достатъчен.
Господин Биков, Вие също имахте въпрос. В крайна сметка това, с което парадирате, е високата Ви информираност. Така че на въпроса, който ми зададохте, можете и сам да потърсите информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е в продължение на репликата, която направих, когато Ви дадох пример за латиница и кирилица. Наличието на обща азбука латиница не пречи на всяка една от страните в Европа, които я ползват, да си присвояват азбуката. Затова имаме дойче алфабет, инглиш алфабет, алфабето италиана, л’алфабет франсе. И това, което Вие в момента правите и въвеждате празник на българската азбука, единственото нещо, което ще постигнете, е да се появят празници на руската азбука, на македонската азбука, на сръбската азбука и на други азбуки. В това число може би казахска, в това число може би монголска, защото те също пишат и това е тяхната азбука с малки промени в някои от буквите. Има и украинска, между другото.
Така че, когато ние Ви обвиняваме в това, че се опитвате да нарушите един празник, който дава световно значение на България, присъединява ни към такива велики неща, каквито са световни постижения в науката, които биха били невъзможни без тази азбука, когато Вие говорите за това, че трябва да ограничим празника до българска азбука, нямам нищо против да е празник и на Кирил и Методий, както Вие го казахте, защото това е така, но светите братя Кирил и Методий си имат църковен празник. Нямам нищо против това да бъде празник на славянската книжнина, защото наистина тази книжнина съществува и я има, но, когато ограничавате празника до българска азбука, отваряте широко вратата на всички онези, които пишат на тази азбука, да си въведат празник на техните азбуки. Не виждам с какво допринасяте за величието на България, за делото на братята Кирил и Методий и с какво подчертавате значението на България в разпространението на тази азбука. Напротив, отваряте широко вратата за допълнителни спорове.
Затова Ви моля – наистина оттеглете това предложение, откажете се от него, не го подкрепяйте. Нека това да стане в резултат на една дискусия. Нека наистина да намерим онзи начин, в който да подчертаем българското значение на разпространението на азбуката. Но ограничаването на празника до българска азбука – още един път повтарям – ще отвори вратата на възникването на празници на азбуки на народи, които пишат на нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дискусията по § 16.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 47, против 63, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислав Чуколов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 2, против 67, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване § 16 по редакцията на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 86, против 43, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 194 се създава нова ал. 4:
„(4) Сроковете по ал. 1 не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда, в случаите по чл. 333, ал. 1.“
Предложение от народния представител Хасан Адемов:
„Създава се нов § 19.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 222, ал. 3 думите „работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж“ се заменят с „придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. Заглавието на чл. 232 се изменя така: „Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на трудовия договор за обучение по време на работа“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Изказвания по параграфите, които бяха представени от докладчика?
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 17 по вносител; § 18 по редакция на Комисията; нов § 19 със съответния текст, който предлага Комисията; § 19, който става § 20 по вносител; § 20, който става § 21 по редакция на Комисията; параграфи 21 и 22, които стават параграфи 22 и 23 съгласно текста на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 17 до 23 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Валентина Найденова:
„Създава се нов параграф:
„§ () Чл. 242 се изменя така:
„Чл. 242. Всеки труд, уговорен и приложен в интерес на друго физическо или юридическо лице, е възмезден.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 242, сега действащият текст от Кодекса на труда, гарантира възмездяването на положения труд само по трудово правоотношение, тоест да има сключен трудов договор между възлагащия – работодателя, и изпълняващия – работника или служителя.
С направеното предложение се цели всеки положен труд да бъде възмезден, независимо от това дали е оформен като трудово правоотношение или не. Ето защо съзнателно не използвам в предложението термина „работодател“. Целта е да се извадят на светло тези, които работят без трудови договори, които често не могат да докажат в съда полагането на труд, или не са получили възнаграждение за него.
С това предложение се цели да се обърне внимание на възмездяването на самия труд, защото масова практика е робският труд в шивашкия сектор.
С текста се дава и право на съответните органи да санкционират всеки положен труд, който не е възмезден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф, свързан с чл. 242.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Весела Лечева и група народни представители:
„Създава се § 22а:
„§ 22а. В чл. 261 думите „размерите, определени от Министерския съвет“ се заменят с „35 на сто за всеки отработен нощен час или за част от него“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е свързано с размерите на ставката за нощен труд. Както всички добре знаете, преди две седмици, когато разглеждахме предложенията по бюджета, нашата парламентарна група беше направила такова предложение и на второ четене по Закона за годишния бюджет. Такова предложение правим и в момента – за изменение на Кодекса на труда, а именно ставката за нощен труд да бъде регламентирана в Кодекса на труда там, където ѝ е мястото, по начина, по който е регламентирана ставката за извънреден труд, защото не искаме никога повече да се повтаря това замразяване, което се случи с тази ставка.
От 2007 г. до настоящата година ставката за нощен труд възлизаше на 25 стотинки. За мое голямо съжаление действително ще има ревизия на ставката за нощен труд от 2021 г., но то ще бъде също несправедливо. Ставката за нощен труд през 2021 г. беше решено да бъде увеличена и да бъде не по-малко от един лев и 0,15% от минималната работна заплата.
Нашата парламентарна група е била последователна винаги в това предложение и ние смятаме, че не може минималната работна заплата да е един реален и легален измерител на цената на труда. Според нас легалният измерител на цената на труда е определената работна заплата такава, каквато е договорена между работодателя и работника. Затова смятаме, че мястото на ставката за нощен труд е в Кодекса на труда – в чл. 262, да бъде регламентирана там и да бъде не по-малко от 35% от договореното възнаграждение. Защото всяко възнаграждение е на база на работата, която полага съответният работник.
Минималната работна заплата, пак повтарям, не е този реален измерител. И ако търсим една справедливост, един баланс в трудовото законодателство, каквото би трябвало да съществува, ние трябва да намерим именно онова съотношение между стойността на труда и стойността на нощния труд. Затова смятам, че нашето предложение е изключително адекватно. Ако се зачетете в текстовете по начина, по който е въведен извънредният труд, то е горе-долу равнопоставено.
Позволете ми още един път, независимо че преди две седмици изложих пред Вас всички онези лоши неща, които са свързани с работата през нощта, да Ви кажа, че човешките цикли няма как да бъдат преодолени от работата през нощта. Всичко това води до много по-висока заболеваемост, до увеличаване на инцидентите, на трудовите злополуки, текучеството на работната сила, социалната изолация, повишаването на честотата на разводите и много, много други вредни последици.
Четиристотин хиляди български работници полагат труд през нощта и няма как ние да отговорим на потребността на работниците да получават едно справедливо възнаграждение за тази работа през нощта с това, че ние увеличаваме ставката на един лев. Аз смятам, че е много по-нормално да я обвържем с техните възнаграждения и да получават адекватно на това възнаграждение, на което са се договорили.
Така че се надявам да обърнете внимание на това наше предложение и тази несправедливост, свързана със ставката за нощен труд, е крайно време да бъде решена, за да не бъде тя замразявана – така, както беше от 2007 г. до момента. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Без провиквания от залата! Всеки може да се изкаже, стига да пожелае, по начина, определен в Правилника.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители за създаването на нов § 22а.
Гласували 95 народни представители: за 13, против 62, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е към Вас, господин Председател – ако бъдете така любезен, да се свържете с министъра на вътрешните работи и да го поканите в залата, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По кой член е тази процедура – да се свързвам като телефонист, господин Ченчев?! (Смях.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не знам като какъв, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да не ме бъркате с някого случайно?!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Вие ще чуете, че въпросът всъщност е много сериозен и аз не разбирам смеха в залата.
Преди малко изтече информация за тройно убийство със стрелба във Варна, жертвите са две 25-годишни момчета и 30-годишно момиче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ченчев, каква е процедурата?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не знам какво става с българското население, но нека да обясни министърът как така млади хора се стрелят по апартаментите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате начин да го повикате.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Мисля, че е абсолютно наложително…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще Ви отнема думата!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …да извикате министъра, за да докладва по това… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате право да използвате тази трибуна само съобразно Правилника, който и Вие сте гласували. (Народният представител Иван Ченчев продължава да говори при изключени микрофони.) Внимателно с репликите!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (встрани от микрофоните): Какво да внимавам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Умолявам Ви, седнете си на мястото и не нарушавайте реда в залата!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (встрани от микрофоните): Аз ли го нарушавам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, нарушавате го, защото се обръщате по обиден начин към Ваш колега. Не ме карайте да прилагам Правилника с цялата му тежест!
Продължете, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 334 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и 114“ се заменят с „и 114, ал. 1“, а думите „с условие за стажуване“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „предходната алинея“ се заменят с „ал. 1“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28, и в него думата „заличава“ се заменя с „отменя“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по изчетените параграфи има ли? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 23, който става § 24 по вносител; § 24, който става § 25 съгласно редакцията на Комисията; § 25, който става § 26 по вносител; § 26, който става § 27 по вносител; § 27, който става § 28 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложените параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„§() В чл. 399, ал. 1 текстът „Цялостен контрол за спазването на трудовото законодателство“ се заменя със следния текст: „Цялостния контрол по полагането на труд“, като останалият текст се запазва.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да мотивирам своето предложение, защото в сега действащия текст на чл. 399, ал. 1 на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ правомощията ѝ за контрол се ограничават само в рамките на трудовото законодателство. С предложението за промяна на текста – „Цялостен контрол за спазването на трудовото законодателство“, с цялостния контрол по полагането на труд се цели на Агенцията да се дадат законови правомощия за контрол по предоставяне на работна сила под формата на труд, включващ и такъв труд, който не е документиран или за който няма сключен трудов договор. Считам, че това ще стимулира работодателите да сключват трудови договори, ще осветли сивата икономика и ще доведе до повече приходи в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф във връзка с чл. 399.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 63, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„§ () В чл. 400 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1 със следното съдържание:
„(1) Контролът, извършван от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по чл. 399, ал. 1, се извършва съвместно с Националната агенция по приходите.
2. Действащият текст на чл. 400 става ал. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател, за възможността да се мотивирам за своите предложения, зад които стоя, и по-специално върху чл. 400. Считам, че правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, разписани в Закона за инспектиране на труда, са ограничени и не кореспондират с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Кодексът на труда цели кодифициране на трудовото законодателство и затова именно в него предлагам в чл. 400 нова ал. 1 – „Контролът, извършван от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по чл. 399, ал. 1“, да се извършва съвместно с Националната агенция за приходите.
Какви са още моите мотиви? Първо, считам, че това ще намали административната тежест за работодателите, тъй като обикновено след проверка на Главната инспекция по труда в повечето случаи идва на проверка и НАП.
Второ, когато само една институция извършва контрол, изкушенията са твърде много, а когато некоректните работодатели знаят, че след една проверка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се съпровожда и с проверка от страна на НАП, безспорно считам, че това ще дисциплинира некоректните работодатели, тъй като често нарушенията в трудовото законодателство са свързани с финансови нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф, свързано с чл. 400 от Кодекса на труда.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 58, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„§ ( ). В чл. 403а се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Работодателят е длъжен да осигури ежедневното водене на присъствен лист (книга, извлечение от информационен продукт или др.), в който се отчита за всяко наето лице – началото и края (в час и минути), на присъствието на определеното с трудовия договор работно място или законово установеното му отсъствие – платен или неплатен годишен отпуск, болнични, извънреден труд и така нататък. Присъственият лист се подписва от наетото лице и от работодателя или от изрично упълномощено от него лице. Информацията от присъствения лист е основание за начисляване на индивидуалната работна заплата в месечната ведомост за работни заплати. Присъственият лист е първичен счетоводен документ (регистър на отработеното работно време) съгласно чл. 4 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението за нова ал. 3 към чл. 403а правя във връзка с предложението на Министерския съвет за 12-месечно сумирано работно време, когато през месец януари на следващата година ще се налага администрирането му. За нуждите на контрола на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за нуждите на съда при регулиране на трудовите права, при подаване на данни за осигуреното лице съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, както и при други случаи, е необходим първичен документ, отразяващ ежедневното работно време, какъвто е присъственият лист. Той дава, първо, достоверна информация в една динамична работна среда, особено сега в епидемичната криза. Второ, той е първичен счетоводен документ съгласно чл. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. И трето, той е необходим за доказателство, независимо дали работникът или служителят работят в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд – надомна работа, работа от разстояние и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф, свързан с чл. 403а.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „задължително предписание на“ се заменят с „принудителна административна мярка, приложена от“.
2. Създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до 15 000 лв.
(3) Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 415а думите „едномесечен срок“ се заменят със „срок от 30 дни“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
„§ 33. В чл. 415б думите „едномесечен срок“ се заменят със „срок от 30 дни“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35:
„§ 35. В чл. 416 се създава нова ал. 9:
„(9) Системни нарушения са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години.“
По § 35 има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36:
„§ 36. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2а думите „по чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ се заличават.
2. Създава се т. 22:
„22. „Системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.“
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
„§ 37. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. …) в чл. 56, ал. 1 думите „8 месеца“ се заменят с „4 месеца“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
По § 38 има предложение от народния представител Весела Лечева и група народни представители:
„В Заключителни разпоредби, § 38 думите „11, 14 и 15“ се заменят с „11 и 14“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39:
„§ 39. Параграфи 11,14 и 15 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания по изчетените параграфи? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на параграфи 28 и 29, които стават с нова номерация § 29 и § 30 – по вносител; § 30 става § 31 в редакция на Комисията; § 31 става § 32 – по вносител; § 32 става § 33 – по вносител; § 33 става § 34 – по вносител; § 34 получава номерация § 35 – в редакция на Комисията; § 35 по вносител става § 36 – в редакция на Комисията; наименованието на раздел „Допълнителни разпоредби“; § 36, който става § 37 – по вносител; наименованието на раздел „Заключителни разпоредби“; § 37, който става § 38 – по вносител. Дотук. Подлагам на гласуване всички тези параграфи и двете наименования на разделите.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Изчетените параграфи са приети заедно с двете наименования на разделите.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева и група народни представители за промяна в § 38. Комисията не го подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 38 по вносител, който става § 39.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това приключихме с Кодекса на труда.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ „ПОДКРЕПА ЗА ТЕРИТОРИАЛНА ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ“ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Доклад на Комисията по енергетика.
Председателят господин Николов ще ни запознае с Доклада на Комисията.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
„Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Чл. 1. Ратифицира Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 30 септември“ – редакционно, ако може да добавя, господин Председател: „2020 г. в град София.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
„Чл. 2. Дава съгласие споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“
Предложение на народния представител Валентин Николов:
„Чл. 2 да отпадне.“
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 2 да отпадне.
„Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
„Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания по Законопроекта?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна първо с това, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи тази ратификация, но… (Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, ред и тишина в залата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разбирам, че е смешна ратификацията и Ви е смешно за това нещо, но ние, въпреки всичко, ще я подкрепим, не се притеснявайте.
Само искам да обърна внимание на това, и ще взема отношение по § 1 и § 2, че тази ратификация и тези 2,5 млн. лв., силно се надяваме, този път ще постигнат целите си и това, което Световната банка направи като съвет или като препоръки, ще бъдат изпълнени. А не както състоянието с препоръките на Световната банка от 2016 г. за либерализация и реорганизиране на енергийния сектор, където това, което харесахме, си го изпълнихме, а онова, което не харесахме, си го платихме, но не го изпълнихме.
Говоря и за американските централи, затова, че не прекратихме договорите с тях. Говоря и за енергийно бедните, които отдавна трябваше да бъдат идентифицирани, но не са идентифицирани. Надявам се това споразумение наистина да постигне целите. Казвам „да постигне целите“, но те не са много ясни и в мотивите, които са ни внесени: точно за кои региони ще се отнася това нещо, какви ще са целите и какво ще се постигне?
Един въпрос, който силно ме интересува, е: дали София ще влезе в това споразумение, защото декарбонизацията не са само въглищните централи, а и мръсният въздух, който дишаме всички отвън, който е свързан и с изгарянето на твърдо гориво, с излъчването на въглероден двуокис, за което положение не знам дали има нещо включено в това споразумение, но мисля, че няма?
Въпреки всичко се надявам Министерството на енергетиката да намери начин да включи и тези проблеми вътре, защото това е проблем, който касае всички нас. София е най-мръсният град с най-мръсния въздух в Европа – хайде, така ще го кажа, нищо че звучи малко грубо, и е хубаво да се погрижим това да се случи. Видимо в Столичния съвет този проблем не ги притеснява много, защото отдавна сигурно щяха да вземат някакви мерки или да ни помолят законодателно да помогнем като Народно събрание. Но това е на тяхната съвест.
Колкото до § 2 за отмяна на текста да не се публикува тази ратификация от „Държавен вестник“, това още един път подчертава онова, което нееднократно съм казвал от трибуната на това Народно събрание, че, за съжаление, Министерството на енергетиката рядко внася някакви документи, които ние да приемем в парламента, но като ги внесе, те са с грешки. За пореден път група народни представители оправя грешките на Министерството на енергетиката. В крайна сметка се създава впечатлението, че Министерството на енергетиката освен да раздава заплати и поощрения, не се занимава с нищо друго, да прави обществени поръчки, а политиките, които то трябва да провежда, се провеждат от групи народни представители тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По кой параграф в момента говорите, мога ли да запитам?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Говоря, говоря. Обяснявам защо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По кой параграф – първи или втори?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Обяснявам, че това не е една-единствена грешка и точно затова обяснявам, че се е допуснала тази грешка да не бъде публикувано. Защото тук става въпрос за противоречие между онова, което Министерският съвет е приел, и онова, което Министерството на енергетиката е внесло в парламента.
Така че още един път казвам, ние ще подкрепим тази ратификация, но много внимателно ще следим как ще се изпълняват този път ангажиментите – дали тези 2,5 милиона, които ще бъдат изразходвани за консултантски услуги, ще получат своя положителен резултат, и препоръките, които ще бъдат дадени, ще бъдат изпълнени. В противен случай ще сме свидетели за пореден път на харчене на едни пари без особен резултат за данъкоплатеца, който в крайна сметка ги плаща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Подлагам на гласуване редакционното допълнение, направено от народния представител Валентин Николов по чл. 1 – да бъде добавено „2020 г., София“.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Редакционната поправка е приета.
Сега подлагам на гласуване чл. 1 с редакционната поправка, чл. 2... (Шум и реплики.)
Кой ще направи предложението?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, да удължим времето до приключване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има процедурно предложение.
Има ли обратно предложение? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението за удължаване на работното време до приемането на Законопроекта е прието.
Подлагам на гласуване чл. 1 с редакционната поправка; предложението по чл. 2 да отпадне; наименованието на Заключителната разпоредба и параграф единствен към тази разпоредба.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това приключихме със Законопроекта, приключихме и с дневния ред.
Следващото заседание на Народното събрание е на 10 декември 2020 г., утре, от 9,00 ч. в същата зала. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председателите:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров