Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля да заемете местата си.
Добър ден и на колегите, които ще участват в заседанието дистанционно. Надявам се да са добре.
Колеги, моля режим на регистрация.
Борис Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Владимир Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски? Тук е господин Гърневски, но нещо може би не ни чува. Компютърът му заби.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук е господин Гърневски.
Прекратете регистрацията, обявете резултата.
Регистрирани в залата 115, плюс 7 дистанционно стават 122, 122 е кворумът, 62 е необходимият брой народни представители, които могат да вземат решения в залата.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносители – народният представител Менда Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 10 декември.
Госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“.“
Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, моля преди да подложите на гласуване заглавието, което Комисията подкрепя – така, както е наименованието по вносител, да направите поименна проверка, за да видим дали имаме кворум в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева
(чрез интернет платформа за
видеоконферентна връзка) - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства
Има кворум – продължаваме със заседанието.
Сега ще гласуваме заглавието и декларация от името на група ми е дал знак господин Велчев, така че, госпожо Стоянова, гласуваме само заглавието на Закона.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Гласували 102 народни представители в залата плюс 7 дистанционно – стават 109: за 97 народни представители в залата плюс 7 дистанционно стават за 104, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Велчев, заповядайте за декларация от името на група.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешния ден се навършват 72 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека в Организацията на обединените нации. Това става през 1948 г.
Важността на този първи документ все още нараства – неговата важност, с всяка изминала година, защото правата на човека в тяхната универсалност, неделимост и взаимност са в основата на всичко, към което продължава да се стреми днес демократичната част на човечеството. Нашият свят е шарен – изтъкан от различни раси, религии и националности, които в своите корени, култури и традиции са истинските носители на световното културно, етническо многообразие и колорит. Какво по-хубаво от това да имаме живот, изпълнен с мир, разбирателство и сътрудничество?! 2020 г. е и продължава да бъде сложна, непредвидима, противоречива и много трудна. Светът пламна и пандемията от COVID-19 постави на дневен ред въпроси, които не бяхме си задавали до момента. Появиха се проблеми, за чиито решения никой нямаше готов отговор. Тази пандемия засегна абсолютно всички сфери на обществено-политическия, икономическия, стопанския, културния живот, включително и сферата на правата на човека. И ако, от една страна, се засилиха проявите на агресия, страх, паника, омраза, бездушие, в същото време в пъти се увеличиха обединението и съпричастността между хората, доброволчеството, кампаниите за дарителство. Засили се вярата на човека и в доброто, че за човечеството има надежда. Това е един от многото трудни уроци напоследък, научени по начин наистина нелек, но пък даващ ни знание и перспектива и най-вече надежда как бихме могли да се справяме в бъдеще с подобни заплахи.
Позволете ми да Ви припомня ключовите приоритети на страната като член на Съвета на Европа и член на Организацията на обединените нации по правата на човека, нашата политика в сферата, която е насочена към осигуряване на равенство за всички български граждани независимо от етническата им принадлежност, вероизповедание или сексуална ориентация: равни права и възможности за жени и мъже; защита на правата на детето и уязвимите групи в българското общество; активно включване в обществения живот на ромското население и още много, много други.
Нашата страна полага сериозни и непрекъснати усилия, като част от Европейския съюз, при спазване принципите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона да адаптира, осъвременява и повишава коефициента на полезно действие на собственото си законодателство в тази изключително важна област, каквато е правата на човека.
В този момент, днес, когато светът е изправен пред невидим и коварен враг, повече от всякога ние тук, в нашата родина, независимо от етнос и религия, успяваме да живеем, следвайки принципите, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека, а именно човешко достойнство, свобода, равенство и братство – принципи, които са израз на най-високото ниво на хуманизъм, мечти, стремежи, идеи на цялото човечество. Защото начинът за преодоляване на предизвикателствата на 21. век е, ако сме единни в своето многообразие и толерантни в своите различия; ако заявяваме своята воля и убеденост, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, както прокламира член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, ако продължаваме да се борим непрестанно за постигането на съгласие, сигурност и мир между хората.
Нека не забравяме, че след най-тежкото и смазващо поражение винаги идва и победата. Просто е въпрос на време да устоим всички заедно в разбирателство, да не губим вяра и да не се предаваме. Нека Бог да пази България! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. 36б:
„Доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19
Чл. 36б. (1) Облагаема доставка с нулева ставка с място на изпълнение на територията на страната е:
1. доставката на ваксини срещу COVTD-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини;
2. доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези изделия.
(2) Алинея 1 се прилага, когато ваксините срещу COVID-19 и ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19 отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия.“
По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него думите „чл. 37а“ се заменят с ,,чл. 36б“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение на народния представител Даниела Дариткова:
„В § 4 т. 2 да се измени така:
„2. Създават се т. 53а и 53б:
„53а. „Ин витро диагностично медицинско изделие по чл. 366, т. 1“ е медицинско изделие по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
53б. „Ваксина по чл. 36б, т. 2“ е лекарствен продукт по смисъла на § 1. т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, получил разрешение за употреба по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (OB, L 136/1 от 30 април 2004 г.) или по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, в т. 2, в буква „а“ подбуква „жж“ и в буква „б“ подбуква „бб“ се отменят.
2. В § 1а се създава т. 19:
„19. Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия (OB, L 396/1 от 25 ноември 2020 г.).“
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията по параграфи от 1 до 5 по вносител.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване параграфи 1 и 2 в редакцията, която предлага Комисията; § 3 по вносител.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 6.
Параграфи от 1 до 3 са приети.
Подлагам на гласуване неприетото предложение на народния представител Даниела Дариткова за текст на § 4 – не е прието от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 2, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 4 в редакция на Комисията, както и отхвърлянето на § 5.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет в редакция на Комисията, а § 5 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. (1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, се смята за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително, с изключение на случаите когато в този срок се регистрира по чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза и уведоми за това до 15 януари 2021 г. включително, териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите –София.
(3) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не определи акредитиран представител по чл. 133 или не се регистрира по чл. 154 за режим извън Съюза в срока по ал. 1, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 1.
(5) При дерегистрацията по ал. 3 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. (1) Възстановяване на данък на данъчно задължени лица, установени в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, които не са установени на територията на страната, за получени стоки и/или услуги на територията на страната до 31 декември 2020 г. включително, се извършва по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз. Заявленията за възстановяване за данъчни периоди до 31 декември 2020 г. включително се подават до 31 март 2021 г. включително.
(2) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на Обединено кралство Великобритания до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на територията на Обединено кралство Великобритания на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани до територията на държава членка. Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по изречение първо, са документите по чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...).
(3) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на Обединено кралство Великобритания до територията на страната или до територията на друга държава членка до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на съответната територия на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани от територията на държава членка. За удостоверяване наличието на обстоятелствата по изречение първо лицето трябва да разполага с документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките.
(4) Корекции на подадени справки-декларации по чл. 159б за лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, или подадени в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по режим извън Съюза и режим в Съюза по отношение на услуги, предоставени в Република България, като държава членка по потребление до 31 декември 2020 г. включително, се извършват най-късно до 31 декември 2021 г. включително по реда на чл. 159д.
(5) Стоки, изпратени или транспортирани до 31 декември 2020 г., включително до територията на Обединено кралство Великобритания, които се връщат на територията на страната след 1 януари 2021 г. от лицето, което е изпратило или транспортирало стоките, при вноса им на територията на страната са освободени от данък при условията и по реда на чл. 58, ал. 1, т. 17.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. За периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. включително чл. 245, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се прилага при спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел V от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.“
Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 21а:
„§ 21а. (1) През 2020 г. Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на Закона за лечебните заведения за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.
(2) Субсидирането по ал. 1 се извършва за месеците ноември и декември 2020 г. въз основа на сключени договори за периода на извънредната епидемична обстановка при спазване изискванията на Закона за държавните помощи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, по § 6 и § 7 по вносител, както и по предложението на народния представител Менда Стоянова за нов § 7, и по предложението на народния представител Александър Иванов за нов § 8. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който става § 5 с текст съгласно редакция на Комисията; § 7, който става § 6 с редакция на Комисията; § 7 с редакция на Комисията, предложен от народния представител Менда Стоянова; както и § 8 с редакция на Комисията – предложение на народния представител Александър Иванов.
Гласували 129 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 103 от 2020 г.) в Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 след таблицата се добавя „Забележки“:
1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27 декември 2010 г. на министъра на труда и социалната политика.
Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.
4. Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по предложението на народния представител Менда Стоянова за нов § 9? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложения нов § 9.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 213 ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато не е изпълнено условието за освобождаване от данък по чл. 208, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.“
2. В чл. 214, ал. 2 думите „60 лв.“ се заменят с „80 лв.“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. Параграфи 1 и 2 се прилагат до 31 декември 2022 г. включително.“
По § 9 има предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на:
1. параграф 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 8, който влиза в сила от 10 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по предложението за нов § 10, параграфи 8 и 9 по вносител, които стават параграфи 11 и 12. Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване нов § 10, както и текста на § 8, който става § 11, по вносител и текста на § 9, който става § 12 с редакция на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 29.
Предложенията са приети.
С това приключихме Законопроекта.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 11 април 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 21, ал. 1 т. 6 се изменя така:
„6. приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 44, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. организира изпълнението на общинския бюджет, включително своевременното изпълнение на утвърдените от общинския съвет показатели по чл. 52, ал. 2 за районите, кметствата и населените места с кметски наместници.“
По § 3 има предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 52 се правят следните допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Общинският съвет по предложение на кмета на общината утвърждава показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси.
(3) Когато се финансират обекти на територията на кметствата и населените места с кметски наместници и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства, кметските наместници или оправомощени от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, участват при съставянето на актове и протоколи по време на строителството съгласно Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му, и в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите.“
2. Създават се нови ал. 5 и 6:
„(5) При отдаването под наем, под аренда, при ползването на дървесина и недървесни горски продукти и при разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, които се намират на територията на съответното населено място извън територията на общинския център, извън случаите на приватизация, с решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 общинският съвет определя:
1. не по-малко от 30 на сто от постъпленията от продажбата на общински нефинансови активи да се използват за финансиране на изграждането, за основен и текущ ремонт на социалната и техническата инфраструктура на територията на съответното населено място;
2. не по-малко от 30 на сто от постъпленията от разпореждането с друго общинско имущество, извън имуществото по т. 1, от наем, от аренда на земеделски земи и горски територии и от ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горите, общинска собственост, да се използват за изпълнение на дейности от местно значение в съответното населено място.
(6) Показателите за разходи по чл. 45, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „д“ от Закона за публичните финанси се определят въз основа на обективни критерии, определени с наредбата по чл. 82, ал. 1 от Закона за публичните финанси, а капиталовите разходи по чл. 45, ал. 1, т. 2, буква „е“ от Закона за публичните финанси се определят въз основа на актуални данни за състоянието на социалната и техническата инфраструктура в района или в населеното място, изготвени от звеното по устройство на територията, съвместно с кмета на района, с кмета на кметството или с кметския наместник, като се вземат предвид и проектите, които се изпълняват със средства от Европейския съюз.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по наименованието на Законопроекта, както и по параграфи 1, 2 и 3?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Измененията в Закона за местното самоуправление и местната администрация бяха предизвикани най-вече от срещите и исканията на представителите на кметствата в България. Имаше среща и при премиера – господин Бойко Борисов, бяха широко анонсирани, но промените, които сега правим, не дават решение на исканията на кметовете на малките населени места. Така или иначе сега общинските съвети пак определят бюджетите на общината и ако те решат, залагат средства, които ще бъдат необходими за изпълнение на мероприятия от социалната и техническата инфраструктура в кметствата.
Има три вида общини и три вида отношение на кметовете – това е от моята практика.
Първото е, когато кметовете гледат с правилна позиция и се опитват да решават проблемите на кметството наред с проблемите на общинските центрове.
Вторите правят определен график и през четирите години последователно решават проблемите на определени кметства. Има обаче и такива, които ги неглижират и обръщат внимание повече на общинския център.
С определението на ал. 6 от чл. 52 какво казваме? „Показателите се определят въз основа на актуални данни за състоянието на техническата и социална инфраструктура в района или в населеното място, изготвени от звеното по устройство на територията, съвместно с кмета на района, кмета на кметството или кметския наместник, като се взимат предвид и проектите, които се изпълняват със средства от Европейския съюз.“
Съвсем естествено е, че това звено по териториално и селищно устройство ще вземе такива решения, които е наложил кметът, тъй като те са му подчинени.
Хубаво е това, че включваме кметовете в комисиите, които провеждат обществени поръчки за продажба на имущество, за продажба на дървесина и други мероприятия и затова, че... (Шум в залата. Народните представители разговарят помежду си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Момент само. Спрете, спрете, спрете, ако обичате!
НИКОЛА ДИНКОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За малко спрете.
Колко време и колко пъти трябва да предупреждавам уважаемите народни представители да спрат да разговарят? (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
НИКОЛА ДИНКОВ: ...не по-малко от 30% от постъпленията да бъдат в разпореждане на съответното кметство за решаване на въпроси от местно значение.
Така написаните обаче текстове за мен са пожелателни. Те няма да решат регионалните различия, а също така и въпросите, свързани с демографската криза, които бушуват в малките населени места. Така че и по този текст ние ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Динков.
Има ли реплики по изказването на народния представител Динков? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колега! Аз преди всичко искам да кажа, че настоящите текстове са продукт на един много усилен дебат, който се случи, първо, в Министерския съвет, разбира се, които внесоха първоначалния вариант на Закона, и, второ, в рамките на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Дебат, от който не беше изключен нито един неин член, а бяха инкорпорирани представители на Националното сдружение на общините в Република България и кметовете на кметства.
Ние търсихме вариант, който действително да гарантира предотвратяването, за съжаление, на някои извращения в практиката в местното самоуправление, когато противостоящи си кмет на кметство и съответно общински кмет – противостоенето води до това да има трайно неглижиране на едни населени места за сметка на други и години наред съответното населено място да не получава това, което му се полага като бюджетно финансиране – било за инфраструктура, било за дейностите си.
Истината е, че ние не можем да излезем от рамките на Закона за местното самоуправление и неговата философия, където органът на местното самоуправление е общинският съвет. Това, което правим, е да изискваме от общинските съвети да определят по един публичен начин, чрез наредба критерии, по които ще се финансират всички населени места. Тези критерии трябва да са обективни като дължина на пътна мрежа примерно – улична, извинете, било брой на жители, било някаква комбинация от тях. Общо взето тези критерии са известни в подзаконовите нормативни актове на Министерството на финансите и неслучайно ние правим постоянно препратки към тези нормативни актове.
Това, което мисля, че правим, и от което кметовете на кметства са доволни, е първо да гарантираме едно немалко финансиране от тяхната собственост, която, намирайки се на територията на съответните малки населени места, се използва, генерира приходи за общината, но често тези приходи изобщо не стигат до съответните населени места. Първо, ние тук създаваме един гарантиран минимум от средства, които от тези приходи ще постъпват в съответните кметства и ще могат да бъдат реализирани мероприятия по изграждането на техническата и социалната инфраструктура.
Второто, което правим, всъщност третото, като прибавим наредбата и съответно обективните критерии за разпределяне на общинския бюджет на населени места, е това, че създаваме максимална публичност и през общинския съвет трудно би могло да се защити тоталната дискриминация на едно населено място. Единствената претенция на кметовете на кметства, която не можем да удовлетворим, е някакъв вид санкционен режим – наказание срещу кметовете на общини, ако те не изпълняват Закона.
В края на краищата ние пишем законите с идеята, че те ще се изпълняват. Освен това след приключването на съответната финансова година има достатъчно много контролни органи – Сметна палата и финансов контрол, и така нататък, които минават и които могат да потърсят съответната административна или друга отговорност на един кмет на община, ако той не изпълнява заложеното в Закона.
В този смисъл всички сме били водени от желанието да създадем максимална гаранция. Направили сме допустимото от Закона. Факт е обаче, че ако има желание за нарушаване на Закона, ние не можем в Закона за местното самоуправление и местната администрация да предвидим такива санкционни механизми, които да са наказателни и съответно да респектират нарушителя. Все пак смятам, че в останалата част от правната ни система има достатъчно такива норми, които да дисциплинират кметовете на общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики има ли?
Господин Динков, заповядайте за реплика.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, всичко, което казвате, е вярно. Въпросът е в това, че – да, отпускаме някакви средства като процент – 30% от постъпленията от продажби на имущество, на дървесина и на други, което е крачка напред. Но в крайна сметка текстовете, които са записани, не задължават нито кмета, нито общинските съветници да приемат бюджет, в който наистина да бъдат заложени определени показатели, които да задоволяват нуждите на населените места. И представителите на Сдружението на малките населени места, на кметствата го заявиха в нашата комисия.
Аз разбирам, че може би е трудно да запишем някакъв задължителен характер, но в крайна сметка може би в това отношение трябваше прецизиране на текстовете, така че кметовете да бъдат задължени да включват в бюджетите си мероприятия, свързани с нуждите на определено населено място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Динков
Други реплики има ли? Не виждам желаещи.
Господин Веселинов – заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като дуплика мога да кажа само, че Законът е задължителен за всички, няма пожелателни закони. Никой не може да попречи на някого да наруши Закона, но в края на краищата ние създаваме нормата, а отклоненията от нормата ще бъдат санкционирани по друг ред. Това е в рамките на дупликата.
Правя иначе процедурно предложение – ал. 6, по която колегите искат да се въздържат, да бъде гласувана разделно. (Реплика от народния представител Никола Динков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложих ал. 6, по която искате да се въздържите, да се гласува разделно, за да можете да подкрепите останалите текстове, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, както и § 1 по редакция на Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Наименованието и § 1 са приети.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по редакция на Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Подлагам на гласуване § 3, ал. 1 до 5 включително, без ал. 6.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3, без ал. 6 е приет.
Подлагам на гласуване само ал. 6 от § 3.
Гласували 134 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народните представители Спас Панчев и Александър Сабанов:
„Създава се подразделение преходни и заключителни разпоредби с § 4 и 5:
„§ 4. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България в чл. 16, т. 1 числото „350“ се заменя с „250“.“
Комисията не подкрепя предложението по § 4.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В § 4 числото „250“ се заменя със „100“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Спас Панчев и Александър Сабанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 4, 5, 6, 7 и 8:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. Кметство е населено място с население над 350 души с постоянен адрес.
2. В чл. 15 ал. 1 се изменя така:
„(1) Територия на кметството е територията на населеното място.“
3. Член 16 и 17 се отменят.
4. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. Населено място – кметство, което към деня на обнародването на указа на президента на Републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове не отговаря на изискването на чл. 14, загубва статута си на кметство.“
§ 5. (1) Населените места, които към деня на обнародването на указа на президента на Републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискването на чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, придобиват статут на кметство и в тях се произвеждат избори за кметове на кметства едновременно с произвеждането на избори за общински съветници и за кметове.
(2) Кметските наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на този закон отговарят на изискванията на чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, продължават да изпълняват правомощията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет на кметство.
(3) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник в населено място по ал. 2 кметът на общината може да назначи нов кметски наместник.
§ 6. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 71 от 2020 г. ) в § 3, ал. 1 след думите „13 март 2020 г.“ се добавя „съответно на извънредната епидемична обстановка“.
§ 7. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 изречение второ се отменя.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Кметовете на райони, кметовете на кметства, кметските наместници или определени от тях служители от съответната администрация се включват в състава на комисиите по провеждането на търговете или конкурсите в случаите, в които предоставянето под наем, под аренда или разпореждането с имоти на територията на района или на съответното населено място се извършва от кмета на общината, както и в комисиите за възлагане изпълнението на дейности и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии в съответното населено място – общинска собственост.“
§ 8. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 463, ал. 1 думите „чл. 16, т. 1“ се заменят с „чл. 14“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложените за обсъждане параграфи?
Господин Динков, заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! През 2015 г. на изборите за кметове на кметства се гласува в 3461 населени места, тъй като Законът беше такъв, че над 100 човека гласуват за кмет на кметството. На последните избори след промяната, когато числото стана 350, се гласува в 1968 кметства, или 270 хиляди човека нямаха право да гласуват за кмет на населеното си място. А в тези населени места няма публични услуги, няма лекар, полицай, няма аптека – кметът е всичко, и хората искат да си избират кмета сами.
Сега в населените места под 350 човека кметският наместник не може да завери едно пълномощно и хората трябва да се разкарват до общинския център. Нашето предложение и по-рано, и сега е избори да има в селата, в кметствата над 100 човека.
В тази връзка, господин Председател, правя и процедура – гласуването по чл. 14 да стане в три степени: първо да гласуваме за 100 човека, второ, за 250 и после за 350 човека, както е предложението по Доклада на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Няма.
Господин Сабанов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от ВМРО винаги сме предлагали хората да имат право на избор – да си избират кмета, а не той да им бъде спускан по партийна линия от когото и да било и да обслужва интересите на конкретната партия, от която е кметът на тази община.
Кметът, който и да е той, трябва да обслужва гражданите на малки и големи населени места. В случая имаме предложение – 100 човека, имаме предложение и за 250.
Ние оставаме на позиция, където нищо не се променя въпреки множеството недоволни граждани, които по време на изборите изразяваха своето недоволство от това, че им се слага човек, когото те дори – има много такива случаи – не познават.
Мисля, че това беше грешка, която направихме в момента. След като и министър-председателят каза, че ще бъде 100 човека – на 100 човека ще има кмет, това го каза министър-председателят по телевизията, не разбирам защо колегите от ГЕРБ не подкрепиха това предложение. В крайна сметка през март месец, когато ходим сред хората, е ясно и трябва да се знае от всички кой защитава интересите на хората от малките населени места – хората, които искат да си изберат кмет!
Да, сигурно ще има разходи, предполагам, че мотивите в едната си част ще са тези – ще има разходи по отпечатване на бюлетини. Но какво от това? Демокрацията струва пари и винаги е струвала пари. Харчовете за много по-маловажни работи са доста по-големи, отколкото за важните за нас – българските граждани, които живеят в малки населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сабанов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! През 2016 г. чрез изменение на Изборния кодекс се извършва промяна в чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Прагът за образуване на кметства се изменя от 100 на 350 жители по постоянен адрес. Последните четири години доказват категорично, че това поставя под съмнение свободата на волеизлияние на избирателите в населените места.
Повишаването на прага за образуване на кметства е извършено, без да се изготви и представи експертен анализ на демографската картина на населените места в Република България. Изложените аргументи за целесъобразност и ефективност на изразходването на публични средства за организация на изборите за кметове на кметства са несъстоятелни и не са причина гражданите да бъдат лишени от правото да упражняват своя вот. Напротив, засилва се съмнението, че през законодателството се дава реална възможност, широко се отваря вратата за назначаване на удобни хора или те биват принудени от обстоятелствата да се съобразяват с общинската администрация и общинските кметове, а не с потребностите и нуждите на хората в населените места, пък били те и 100 човека.
Вследствие на тези промени над 270 хиляди граждани на Република България и над 1100 населени места не могат да избират своя кмет пряко, както и да бъдат избирани. Направеното предложение по § 4 – числото „250“ да се замени със „100“, трябва да бъде осмислено и прието. Това ще даде възможност управляващото мнозинство да изчисти всички съмнения и да докаже, че демократичният принцип на право на глас на всеки български гражданин трябва да бъде приет и всеки народен представител от мнозинството да заяви тази своя позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Практиката, и животът най-вече доказа, че ние сме допуснали грешка при промяна на законодателството. В момента имаме възможност да поправим тази грешка и да приведем нашето законодателство в унисон с европейското.
Каква е европейската практика, колеги? Европейската практика е към децентрализация и към самоуправление до възможно най-ниските нива. Тук мога да Ви дам пример с Франция, Швейцария, Италия, където има малко по-различен териториален принцип на разделение, но все пак е подобен, сходен на принципа в България, където съществуват селища или селищни образувания с по 20 и 25 души, дори има и с по пет. Всяко такова населено място има право да си избере представител, който да го представлява пред съответните административни власти. Мисля, че този начин на управление е доказан в Европа като по-ефективен, а смятам, че не изисква и толкова средства. Впоследствие бихме могли да разсъждаваме и върху средствата.
Тук отново ще дам пример със западноевропейска държава – членка на Европейския съюз, а именно Испания, където до определен брой жители – при това немалък, мисля, че беше 10 хиляди – кметът на населеното място няма право на възнаграждение. И там, подчертавам, и там, както и тук, главното действащо лице е секретарят на общината. Неслучайно в българското законодателство за секретар на общината се изисква висше образование, докато за кмет не се изисква никакво образование.
Именно поради тази причина смятам, че са налице предпоставките и ние да проведем прословутата децентрализация, за която говорим от много време, но само я говорим от трибуната и не предприемаме никакви действия. Трябва да дадем възможност на малките населени места, на хората, живеещи в тях, да се самоопределят и да избират да ги ръководят хора, които са близки до тях, разбират проблемите им и ще имат желание да ги решават най-малкото защото ще са жители на съответното населено място и ще ги боли как то се развива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Байчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Проданов, заповядайте за изказване.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ясно е за всички – последователна политическа позиция на БСП е, че ние сме за това възможно най-много граждани да имат право да упражнят правото си на избор за това кой да ги управлява.
Между другото, в предните изказвания стана ясно, че благодарение на промяната, която беше направена преди три години, реално на 270 хиляди български граждани бяха отнети конституционните права – правото на избор, да гласуват за това кой кмет да управлява тяхното малко населено място.
А всъщност, уважаеми колеги, изборите в малкото населено място според мен това е наистина възможно най-осъзнатият избор, който може да се състои в България, по простата причина, че в това малко населено място живеят до 100 човека. А кандидатът, който се явява за кмет на това населено място, той е добре познат от години на всички свои съселяни и съкварталци, всички добре познават неговите качества, всички знаят на какво е способен той, всички са запознати с неговата автобиография. Тук, повярвайте ми, партийният принцип не оказва толкова голямо значение, защото хората там, в тези малки места, не гласуват за партии, а гласуват наистина за човек, наистина за способности, наистина за възможности да се решават проблемите. По този начин, по който ние постъпихме – не ние постъпихме, а Вие постъпихте преди три години, отнемайки правата на тези хора да осъществят своя осъзнат избор, според нас беше грешка. Затова Ви призоваваме сега да поправите тази грешка, като отново дадем възможност на тези хора пряко да гласуват и да определят това кой да ги управлява, без значение от коя партия е, а основно да се има предвид това, което той може, за да решава проблемите на населеното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Реплики има ли?
Господин Сабанов – реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Проданов, не виждам в Доклада да има Ваше предложение. Аз разбирам, че подкрепяте нашето – за 100, но в крайна сметка, когато говорите от тази трибуна, Вашите представители особено, че подкрепят такива предложения, е хубаво да го правите наистина.
Ако не ме лъже паметта, в залата не сте повече от 40 човека – когато трябва да мине такова предложение, и това е важно за Вашата политическа партия, хубаво е да осигурявате и хората в залата, за да можете да подкрепите достойно такива предложения. Виждаме, че Вашата политическа партия за пореден път казва, че ще подкрепи нещо, и накрая в залата има прекалено малко хора, за да не мине предложението нито за 100, нито за 250 човека.
Аз наистина Ви призовавам, ако има достатъчно хора в парламента, които са от Вашата политическа сила, да ги призовете и приберете в залата, за да могат да гласуват. (Реплики.)
Доста празни редове има, господин Гьоков! Много празни редове имате! Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Болни! Болни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сабанов.
Друга реплика има ли? Не виждам желаещи.
Господин Проданов – за дуплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабанов, неколкократно сме правили това предложение, което в момента обсъждаме, и, за съжаление, Вие не сте го подкрепяли до този момент! (Викове от „БСП за България“: „Еее!“)
Така че не трябва да ни упреквате в двоен стандарт, защото, първо, както казах, ние сме последователни – още когато се приемаше това предложение за повишаване на прага на 350 жители, още тогава ние изказахме нашата позиция.
Другото, което търсите като поводи от опозицията, в крайна сметка Вие сте управляващата коалиция, Вие сте управляващото мнозинство и е във Вашите възможности да приемете или отхвърлите това предложение. Така че недейте да търсите някакви оправдания в това дали опозицията е в залата в целия си формат или не, защото това за приемането на предложението е изцяло работа на Вашите коалиционни взаимоотношения и на Вашата коалиционна политика. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Изказвания? Реплика?
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Това беше дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма реплика. Това беше дуплика.
Има изказвания.
Заповядайте за изказване.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от „Обединени патриоти“ още от предходния парламент сме работили за това да не се вдига бройката на хората в малките населени места, която да избира кмет. Това е видно и ясно за всички, които са били в предния и в този парламент от всички наши предложения и всички наши разговори, защото считаме, че в малките населени места хората, гражданите трябва да си избират своите кметове – не трябва да бъдат назначавани.
Винаги сме били последователни, винаги сме правили предложения в тази насока, за разлика от колегите от БСП, които все твърдят, че всичко е тяхно и го предлагат, а ги няма и в залата да гласуват, а после викат: „Вие сте мнозинството.“ Ами когато Вие, колеги от БСП, искате да помогнете на тези хора в малките населени места, съберете си парламентарната група и го подкрепете. Тук не става въпрос за коалиция, тук не става въпрос за парламентарно мнозинство, тук става въпрос за интереса на гражданите на малките населени места. Защото ние винаги сме искали и предложението, което сега сме направили за 100 човека – подкрепяли сме и за 200 и за 250 човека, винаги сме искали в тези населени места да има демокрация и хората да си изберат правилния човек, който да ги управлява и да им помага и който да им решава проблемите. Защото много общини в България, за съжаление, се превърнаха във феодални владения. Общинските кметове станаха феодали. Ако ние намалим бройката на хората в малките населени места, които ще гласуват, ще помогнем тези общини да се демократизират, защото сега кметът назначава този негов човек съпартиец, другия негов човек съпартиец. И още по-лошото, за да направи мнозинство в общинския съвет – на тази партия един кметски наместник, на тази партия един кметски наместник. Така си решават, за съжаление, проблемите.
Аз призовавам колегите от ГЕРБ да подкрепят това наше предложение (ръкопляскания и оживление от „БСП за България“), защото лично министър-председателят при среща с Асоциацията на малките населени места пое ангажимент и каза, че за него най-правилно и най-редно е 100 души да си избират кмет. Така че призовавам всички – нека наистина да направим така, че хората в малките населени места, въпреки всички нерешени вече столетие битови проблеми, поне да могат да си избират кметовете и да имат човек, на който да разчитат.
Колеги от БСП, призовавам Ви още един път – влезте в залата, извикайте и Вашата председателка – на БСП, нека и тя да дойде да гласува, да не отсъства от това важно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Реплика?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ангелов, нямам никакво намерение да влизам в спор с Вас въпреки изключително некоректното Ви отношение към групата на БСП. Вие много добре знаете, че нашата последователна позиция е, че 100 човека трябва да си избират кмет най-малкото защото то не струва нищо на държавата – може би жълти стотинки за отпечатване на една бюлетина. Тази позиция ние сме защитавали последователно в рамките на този парламент от първия до последния момент, когато се е разглеждал Изборният кодекс. Затова казвам, че е некоректно да се обръщате към парламентарната група.
Ще Ви кажа защо още е некоректно. Защото Вие сте в управляващата коалиция. Ако искахте да прокарате това Ваше желание, което е и наше желание – ние тук ще осигурим подкрепа на 50-ина човека, колкото са тук хората, защото има и болни – а ако Вие искахте да осигурите минаването на това решение: 100 човека да могат да си избират кмет на населеното място, щяхте да извиете ръцете на ГЕРБ в управляващата коалиция, както им извихте ръцете вчера за промяна на името на 24 май. Тези неща са лесни и се договарят в коалицията. Няма как да прехвърляте! Сега искате да сте популисти, да казвате на хората колко мислите за тях, как да се самоуправляват сами, а пък в същото време да обвинявате БСП, че не Ви върши работата, а Вие не сте си свършили работата в управляващата коалиция. Ами, кажете ги тези работи на хората: „Не можем да се преборим с ГЕРБ.“ Стига сте сочили лявата страна и сте обвинявали и търсили решение на въпроса вляво. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Няма какво да намерите там! Търсете си го във Вас! Хората виждат това – колкото и да говорите от тази трибуна и сочите наляво, няма кой да Ви повярва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Втора реплика – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Колегата Гьоков, общо взето нищо не ми остави за репликата.
Господин Ангелов, с Вас се уважаваме и в лични диалози много пъти сме дебатирали конструктивно. Едното нещо, което исках да Ви кажа, е това: в нашата група има хора, които спазват мерките, и затова не са в залата в момента. Всички, които сме здрави и способни да работим в момента, въпреки епидемията, са тук в залата. В това Ви уверявам!
Второто нещо, което е интересно – толкова ли не може наистина, както каза и господин Гьоков, Вие в коалицията предварително да се разберете, а не тук да правите тези театрални постановки в залата? Говорете си, разберете се как ще протече гласуването, уточнете си предложенията – те в ГЕРБ много добре знаят Вашите предложения. Те много добре знаят, Вие не ги правите за първи път!
От друга страна, ние ще подкрепим това Ваше предложение. Тогава, господин Ангелов, за какво е тук тази емоционална Ваша реч и обръщението към БСП? БСП не Ви е виновно за нищо, напротив – ако има виновни, са тези, които са мандатоносителите и се обърнете към тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Веселинов – трета реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Ангелов, вземам реплика, за да направя корекция на Вашето изказване, тоест да поискам такава корекция, тъй като в предишния и в настоящия мандат ние се борим не за повишаване, а за намаляване на броя на избирателите в едно населено място, за да бъде то кметство и съответно да избира кмет.
Нещо повече, постигнахме такова намаляване в предишния мандат, защото преди бяха необходими 500 човека за избор на кмет, а сега са 350 човека. Това стана в рамките на един диалог с ГЕРБ. За съжаление, мисля, че това беше пределната точка, на която успяхме да ги убедим. В рамките на този мандат мисля, че ние сме единствените, които сме внасяли подобни предложения…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Не е вярно!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …и е редно да благодарим на колегите от БСП, че са ни подкрепяли, дори и сега да са само 40-тина човека в залата, съжалявам, че епидемията е толкова жестока и така е разредила техните редици. (Реплики от „БСП за България“.) Това исках само да Ви коригирам. Наистина се надявам мнозинството, тоест една от управляващите партии – ГЕРБ, да не бламира собствения си премиер и да подкрепи нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Господин Ангелов – дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Господин Веселинов, прав сте. Наистина успяхме да направим така, че с разговори и убеждаване намалихме от 500 на 350 души за кметствата, които да избират своите кметове. Това успяхме да постигнем, но считаме, че наистина трябва да продължим и да направим бройката още по-ниска, за да има реално демократичен избор в тези населени места.
Господин Ченчев, аз Ви благодаря за това, което казвате за Вашите предложения, визирайки нашите предложения през годините, защото е така. И отношението ми към Вашата парламентарна група беше, защото преждеговорившите се изказаха едва ли не, че те са внесли всичко и само те го защитават и няма никой друг. Това е доводът ми, за да критикувам поведението на Вашата парламентарна група.
Другото, което е, господин Ченчев, не знам дали от пандемията Вашите редици са толкова засегнати, за да ги няма, но знам, че от началото на септември досега имахте над 300 уведомления по служебни причини да не присъстват в залата, включително на председателката, което означава, че не е по карантина или някакви други причини, а просто по лични или някакви други партийни обиколки. Това е факт и в момента. Нека да направим справка днес и да видим от Вашата парламентарна група колко подписани уведомления има и ще си получат надница за деня, че са били ужким на работа, а ще бъдат извинени. Това е истината! Нашата парламентарната група за три месеца има 8 такива отсъствия, а Вие за три месеца – 300. Само днес имате 30. (Реплики.) За да си получавате надницата! Това е истината!
Господин Гьоков, благодаря Ви за репликата, която ми направихте, защото този път не беше някой да Ви я напише, а говорихте от сърце. (Оживление и реплики от ГЕРБ и ОП. Реплика на народния представител Георги Гьоков: „Никой нищо не ми пише, за разлика от Вас!“) Затова Ви благодаря! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Моля Ви! Изказване – от трибуната, без викане! И си поставете маската, ако обичате! Господин Гьоков, маската! (Реплика на народния представител Георги Гьоков: „Викам, затова!“)
Ами, няма да викате! Нямате право да викате – чл. 155, ал. 2! (Шум и реплики.)
Не виждам желаещи!
Закривам разискванията.
Господин Динков, Вие предложихте да се гласува чл. 14 разделно, но със самото гласуване на предложенията всъщност ние гласуваме разделно.
Имаме едно предложение на народните представители Спас Панчев и Александър Сабанов – за 250, второто предложение е на Искрен Веселинов – за 100. След като ги гласуваме, фактически ние отиваме вече на редакционния текст. Така че няма защо и няма как да ги разделим – в чл. 14 няма отделна цифра.
Пристъпваме към гласуване на направените предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Спас Панчев и Александър Сабанов за § 4 и 5 – от „350“ на „250“ , което е отхвърлено от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неприетото предложение от Комисията, направено от народния представител Искрен Веселинов – от „250“ на „100“.
Гласували 145 народни представители: за 66, против 4, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедура по прегласуване за това предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Заповядайте! По-чевръсто! (Оживление.)
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Искам, господин Председател, процедура по прегласуване, тъй като някои колеги не можаха да гласуват и да упражнят правото си на вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Има ли някой несъгласие с процедурното предложение? Не.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов.
Гласували 148 народни представители: за 68, против 4, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за Раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, както и текстовете на параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 по редакция на Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 40.
Наименованието на раздела, както и параграфи 4 – 8 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Има Допълнителен доклад към Доклад № 053-04-36 от 7 декември 2020 г. за второто гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 11 април 2019 г.
Предложение от народния представител Александър Ненков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в § 149 думите „1 януари 2021 г.“ се заменят с „1 януари 2023 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли изказвания?
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Да обясним какво отлагаме за пореден път, за трети път – това е отлагане на отлагането, на отлагането. От 2012 г. до настоящия момент три пъти е отлагано изготвянето на общи устройствени планове на общините. Провокиран съм поради това, че още 2018 г. имахме парламентарно питане относно несправянето на общините и невъзможността за оказване на помощ от Министерството на регионалното развитие към общините за изготвяне на общи устройствени планове. 2018 г. се оказа, че 150 общини са възложили, а около 120 общини все още нямат устройствени планове – това е 2018 г., към настоящия момент картинката е абсолютно същата.
Сега за повечето от Вас може би общият устройствен план е една цветна картинка, която стои на входа на общината, без да си дават ясна сметка, че реално общите устройствени планове дават дългосрочната и устойчива визия на общината. Общият устройствен план е именно онзи фундамент, върху който стъпва както общинската, така областната, така и регионалната стратегия на България, и това безкрайно отлагане на общите устройствени планове по един или друг начин трябва да престане като манталитет и процедура.
Още 2018 г. знаехме какви са основните проблеми, знаехме за проблемите в Министерството на околната среда и водите, знаехме за проблемите в Министерството на регионалното развитие, така че до голяма степен може би кметовете се оправдават и с това. Само ще приведа един конкретен пример. Все още Министерството на околната среда и водите не е издало заповедите за защитените територии. Това е, бих казал, едно от най-важните основания, поради които и самите процедури не могат да стартират, въпреки че министърът миналия петък тук разигра един водевил, пасквил от трибуната, а в крайна сметка се оказва, че той най-малкото е една от причините да не се случва именно това устройствено планиране.
От друга страна, Министерството на регионалното развитие две години не може да организира създаването на обща методология, която да помогне на общините, които нямат административен капацитет най-малкото, от една страна, по устройственото планиране, от друга страна, при провеждането на обществените поръчки. В контекста на всичко това, което казах, и предстоящия програмен период, в който общините трябва да кандидатстват за евросредства, за отлагане на устройствените планове, изготвянето именно на такива устройствени планове, бих казал, че трябва да го преустановим и максимално бързо да помогнем на общините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Генов, заповядайте за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от нашата група ще подкрепим това предложение – едно от десетките отлагания в различни закони, поради причини най-вече в несправянето на администрацията със законодателните срокове.
Този въпрос с общите устройствени планове и с господин Веселинов, и с господин Ненков сме го коментирали в годините. При предното отлагане, мисля, на общите устройствени планове досега никой не си направи труда да види коя е бюрократичната черна дупка, която пречи на общините да изработят своите общи устройствени планове и те да влязат в сила. Към изброените тук от колегата преди мен ведомства бих добавил и Министерството на културата, по-скоро културно-историческото наследство, защото там преписки се бавят с месеци, на някои общини и с години.
От тази трибуна сме задавали въпроса към министъра: има ли санкциониран кмет за бездействие? Министерството на регионалното развитие осигурява част от средствата за изработването на общи устройствени планове, има кметове, които нехаят и не си мърдат пръста това нещо да се случи. По Закона за регионалното развитие министърът има право да санкционира такива кметове. Досега не съм чул някой кмет да е глобен – защото там наистина наказанието е глоба, санкцията е глоба, затова че нищо не е свършил по изработването на общия устройствен план.
Така че ние това ще го подкрепим, защото то е в интерес на стопанския и обществения живот в страната, но нека да се върнем и към идеята наистина да се направи, както каза колегата, една методика, методика за изработване на тези планове и да се осигури една по-бърза пътека от страна на бюрократичните процедури в различните ведомства, защото там съгласуванията са изключително много и наистина този срок от две години да бъде срок от две години и държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и останалите ведомства, които съгласуват, да осигурят една бърза писта, по която тези общи устройствени планове да минат и да влязат в сила, защото те са в интерес на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 9 по редакция на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с това и Законопроектът е приет.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносител – Министерският съвет.
Кой ще представи Доклада?
Госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Преди да преминем към Закона, ще помоля за процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъдат допуснати госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева Кирчева – началник-отдел „Правна уредба и методология“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г. – проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов § 1:
„Създава се нов § 1:
§ 1. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 се създава буква „г“:
,,г) юридическото лице-изпълнител изпълнява най-малко 90 на сто от предмета на поръчката със собствени машини, съоръжения и човешки ресурс, без да ползва подизпълнители или капацитета на трети лица.“
2. В т. 6 думите „ букви „б“ и „в“ се заменят с „букви „б“, „в“ и „г“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, една от най-разпространените корупционни схеми е свързана с обществените поръчки на държавно, областно или общинско равнище. В съответствие със Закона поръчката се възлага на определен изпълнител, който предварително заявява частта, която ще се изпълнява от подизпълнители и която ще е до 30 на сто. Тя се регистрира в Агенцията по обществени поръчки.
На практика основният изпълнител или част от подизпълнителите – често кухи фирми, сключват договор с реалните изпълнители при много по-неизгодни за тях условия. Те следва да имат печалба, което неминуемо ще повлияе на качеството на изпълнението. Тези договори обаче не се регистрират в Агенцията, а разликата в плащането отива за захранване на корупционната схема и корупционният кръг се затваря, след като на реалните подизпълнители се заплаща минимално или въобще не се заплаща за свършената работа. Това е становището, изнесено на интернет страницата на Българската стопанска камара, което очертава тази корупционна схема. Какви са резултатите и последиците от нея? Това е: заобикаляне на Закона, корупционни схеми и практики, некачествено изпълнение и, разбира се, оскъпяване на проекта.
Нашето предложение, за да се разкъса тази корупционна схема, а и то беше изчетено от тази трибуна, е следното: „Изпълнител, който да изпълнява най-малко 90 на сто от предмета на поръчката със собствени машини, съоръжения и човешки ресурс, без да ползва подизпълнител или капацитет на трети лица.“ Целта на нашето предложение е да се разкъса тази корупционна практика и схема.
Примерите са много. Няма как, да речем, „Монтажи“ АД да извърши качествено и в срок строително-монтажните работи на язовирните стени с капацитет от около 20 човека. Това е невъзможно. Такъв е и примерът с „Автомагистрали“ АД, която има 3 млрд. и 200 милиона бюджет – ограничени възможности като техника и човешки ресурси, и без да има необходимите човешки ресурси, да може сама да изпълни възложената ѝ поръчка. Когато това не се случи, когато няма ресурси на съответния изпълнител, отиваме вече в тази схема, която подробно описах от трибуната, която е описана, както казах, и на сайта на Българската стопанска камара. Ето защо, моля да подкрепите това наше предложение.
Знам, че Вие също осъзнавате или се надявам да осъзнавате, че на практика останалите предложения, които за са промени в Закона за обществените поръчки, действително позволяват заобикалянето на Закона. Резултатите от заобикалянето на Закона ще бъдат именно това: загуба на милиарди левове за българския данъкоплатец и българската икономика като цяло, корупционни схеми и практики, възлагане на кухи фирми на подизпълнители и така нататък. Схемата я описахме много подробно.
Моля, подкрепете това наше предложение, ако сте искрени в желанието си за борба срещу корупцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че се присъединявам към казаното от колегата Филип Попов. Ще се опитам да доразвия неговата теза, а именно, че нашето предложение има няколко основни цели.
Първата от тях е прозрачност по отношение на изпълнителя, защото не е важен само изборът, както чухме, а и това кой изпълнява. Няма как дружества с по 20 човека, липса на техника, липса на управленски потенциал, липса на професионална компетентност да изпълняват зададените им задължения, а след това да пренаемат други и по този начин да създават една хранителна верига, която е с несвойствени качества и която няма как да просъществува в нормалните икономически условия. Тази хранителна верига обаче съществува благодарение на това, че се възлага пряко изпълнението. Бих казал, че този изпълнител изпълнява своята роля на разпределител на средствата и при кого точно те трябва да попаднат. Мисля, че това е една порочна практика, която трябва да бъде прекратена.
Бихме могли да си правим съответните изводи също така дали едно дружество следва да бъде допускано до търг, дали въобще трябва да му бъде възложена втора обществена поръчка, при положение че няма капацитета и не е изпълнил първата такава поръчка.
Също така ще може да се носи ясна отговорност, освен административна и наказателна такава, по отношение на тези лица, които са допуснали нарушение и са нарушили професионалните си ангажименти при изпълнението на съответната поръчка. Ние смятаме, че по този начин ще може да се изпълни и понижаването на себестойността на поръчката, тъй като ще стане ясно, че няма нужда да се преотдава, а ще се изпълнява пряко от изпълнителя, при което ще може да се повиши и качеството на съответната поръчка. Също така ще може да се осъществява един по-лесен и по-ефективен контрол при изпълнението на съответното задължение, вместо да се прилагат по няколко договора за пренаемане на съответната дейност или за възлагане на определена дейност за извършване от други изпълнители.
Моля Ви да подкрепите нашето предложение, тъй като е в контекст и в унисон с европейските изисквания за качеството на изпълнение на обществените поръчки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Правим това предложение в контекста на досега прилаганата практика с въвеждането на тази норма да дадем възможност на възложителя да прави така наречените вътрешни възлагания на дружества, които се контролират от него. Знаете, че това беше направено от това Народно събрание като изключение. За съжаление, действителността превърна това в практика.
По същество обезсмислихме Закона за обществените поръчки. Огромна част от инвестиционната програма на държавата – говоря за милиарди, се възлага по този начин. Най-драматичният пример са автомагистралите. Виждате, че близо 4 милиарда са възложени на това дружество, при пълното съзнание, че няма нужния управленски, технически и кадрови капацитет да изпълнява тези дейности, но успешно след това, без никакъв контрол от обществото, се подвъзлага на частни компании.
Искаме да ограничим тази възможност, защото – особено Вие отдясно, радетелите на пазарната икономика, по същество въведохте един държавен капитализъм. Изкривихме в максимална степен пазарната среда и лишихме от всякаква възможност конкуренцията, а в дадения случай примерно е строителният сектор. Никой няма в момента възможност ясно да определи дадената услуга дали ще се извършва на най-добрата цена. Възлагайки по този начин дейностите, лишаваме обществото и от пълния контрол, който има, ако става по обичайния ред на Закона за обществените поръчки. Знаете, че там имаме открита процедура, имаме заявени участници, имаме публичност на договорите, които се подписват, има възможност до самото приключване на процедурата и нейното изпълнение да има в максимална степен обществен контрол върху това как и по какъв начин се разходват тези средства. С тези вътрешни възлагания, които направихме, с милиардите, които изсипахме в тези черни дупки, по същество лишаваме обществото от публичност и от възможност да бъдат контролирани тези средства.
Нарушаваме и още един немаловажен момент, а именно контролът и качеството на изпълнението. Въобще ние обезсмислихме целия строителен процес и целия инвеститорски контрол, който е разписан в нашето законодателство по този начин. По същество този, който харчи парите, сам се контролира и се проверява. Това се отразява и на качеството, а оттам знаете, че няма възможност да следим в крайна сметка кой носи отговорността за резултата, който се получава.
С тази поправка моля за Вашата подкрепа, защото в крайна сметка пазим и обществения интерес, и съхраняваме обществения интерес за най-добро прозрачно разходване на публичния ресурс в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов, а господин Божанков е след него.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с предложението на групата на БСП мисля да започнем оттам, че в момента по прилагането на Закона не чухме нито едно изказване в насоката защо той трябва да бъде променен. Върви се най-вече към изказвания от лявата страна на залата – упреци и твърдения, които могат да бъдат проверени от държавните финансови органи за инспекция.
И тук искам да съобщя, че миналата седмица по предложение на колегите в Бюджетната комисия сме приели такъв Проект за решение за одит на Сметната палата, който да бъде извършен върху дружеството, в което да акцентират и неговата дейност.
Пак подчертавам, колеги, тук говорим за изпълнение на Закона – Законът, който е от 2016 г. и е по предложение на колегите от БСП, за инхаус възлагането на изпълнението на проекти, които да бъдат от държавни предприятия.
Не мога да разбера тази колизия и промяната на визията за България, която колегите от БСП са изразили, написали през 2017 г., поправете ме, ако се лъжа, в която се казва и пише, че наистина трябва да има повече държавно участие и изграждане на инфраструктурни обекти – приоритетно през държавни фирми. Именно тяхното предложение, което е изразено в чл. 14 от Закона за обществените поръчки – отпадане на такава възможност за мен, изцяло ограничаване на тази възможност да има инхаус възлагане, а директно преориентирано към някакви големи фирми може би. Една, която те имат предвид, ако имат такава, да я кажат – коя е тази частна фирма, която да има подготвени 90% машини, съоръжения и персонал, ако не ме лъже паметта по тяхното предложение, която да изпълнява такива големи инфраструктурни проекти.
Вижте, колеги, може много да дебатираме, но да си кажем, че това не е колизия с евродирективата, а напротив – в момента има ясно изпълнение на Закона, ясно спазване на Закона и в резултат на него виждаме прогресивното строителство на голяма част от републиканската пътна мрежа.
За последните 10 години имаме изградени около 400 км, а последните шест години над 205 км магистрала. Не говоря за изграждането на обходни пътища, на околовръстни пътища – това на София, тези на Ботевград, на Враца, на Монтана, може да има такива, които пропускам. Говорим за проекти, колеги, които са пред цялото общество, които са прозрачни, и мисля, че ние оттук, от тази трибуна, не може да хвърляме неверни твърдения и внушения, а това може да го оставим да го преценят независимите държавни финансови органи. Мисля, че това е правилната практика, защото всяко вмешателство в действащо в момента законодателство и по предложението на колегите от БСП, правещо го неработещо, с неясни дефиниции. За мен – никаква икономическа логика, за да се поддържат такива големи инвестиции, или хора на щат, ако искате, на някаква хранилка, както може би биха искали колегите от БСП да направят. За мен е неприложимо и би излезнало от добрата практика. Колеги, да си го кажем – това е европейска практика.
И вчера в Правната комисия имаше въпрос към Агенцията по обществени поръчки дали сегашното законодателство и прилагането му – има ли някаква колизия с евродирективата? Отговорът е „не“, колеги. Отговорът е „не“. Аз затова не виждам в желанието от страна на БСП да променим един работещ механизъм, с който автомагистрала „Хемус“, 50 години след първата ѝ копка, ще бъде завършена след няколко години – да може българските граждани да стигат освен от София до Бургас по магистрала за три часа и половина, да го правят и до Варна.
Аз не виждам защо трябва да променяме законодателството, за да се облагодетелства може би някоя частна фирма, както желаят колегите от БСП, която предварително ще е подготвена с тези машини, съоръжения и персонал. Ако има такава, може би е една и колегите е хубаво да кажат, да го предложат и да го запишем директно в Закона за обществените поръчки, за да не се натоварва толкова процедурата.
Няма да коментирам неясните текстове, но може би това е от скоростта и желанието на колегите наистина да променят Закона. Пак казвам, за мен е целенасочено в интерес на някоя частна фирма да се премахне възможността на инхаус възлагането, контрола на държавата, контрола на инвестициите в тази сфера. И мисля, че сегашното спазване на Закона не трябва да бъде променяно с неподготвен добре, технически неиздържан текст и, пак казвам, прилагането на закона се установява от други органи, а не от нас от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Господин Байчев – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, изцяло не съм съгласен с Вас, тъй като тези законодателни промени, които обсъждаме в момента и са предмет на дебат, са направени и предложени, за да бъдат изключение от правилото, докато Вие, колега, превърнахте всяко изключение в правило. Това е, което мога да кажа на Вас, на първо четене. Оттам нататък понеже доста искахте да Ви бъде обяснено подробно, сега ще Ви дам и няколко цифри, които Вие да можете да осмислите и кажете…
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Числа.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Добре, благодаря за поправката – числа.
Магистралата от Сърбия е 165 км и е 360 милиона. Магистралата, която е по посока Драгоман, колега, е 18 км и е 320 милиона. Една голяма разлика се получава в километри и цена и то не е в наша полза. И ако си спомняте, сръбският премиер ни се подигра, когато се срещнаха с господин Борисов, че още чакат магистралата.
От друга страна, Вие също пътувате за Бургас – засичали сме се по пътя. От колко години са тези неравности по платното за движение? Имаше ли време да се организира търг, а не да бъде на пряко договаряне и пряко възлагане, както е в настоящия момент?
Магистрала „Хемус“, която очаквате отново да бъде завършена след няколко години, тя отново е на пряко договаряне и е без търг.
Колега, съжалявам, но Вие магистралите, строителството и обществените поръчки, както правилно забелязахте, сте го превърнали в една обществена хранилка на партията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Втора реплика има ли? Не виждам.
Дуплика, господин Иванов?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Байчев, благодаря Ви за репликата. Тук сам паднахте в собствения си капан, когато говорихте за участъка Чирпан до Стара Загора на магистралата. Спомнете си, че Вашето правителство и лично Сергей Станишев – това е гордостта на Вашето правителство и Вашето пътно строителство. Всички български граждани да си спомнят кой построи магистралата и сега я ремонтираме.
Но кажете по другите новоизградени трасета къде имате забележки? Тези бабуни са наследство от управлението на БСП. (Реплики от БСП: „Не е вярно!“) Кое не е вярно, колеги? Кое не е вярно? Кой построи магистралата? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви. Господин Генов, може да направите…
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да не казвам и за магистрала „Люлин“, когато си тръгна едно Ваше правителство, какво остави на „Люлин“ от Перник? Питайте тогава кой дойде да оправи пак сключени договори – платени от Вас.
Моля Ви, колеги, не падайте сами в собствения си капан. Затова сега говорим за реконструкция, говорим за строителство на нови пътни съоръжения и мисля, че контролът е много по-сериозен от страна на държавата по този начин – и пред цялото общество.
Вие сами казвате: „неравностите по пътя“. Да, имаше ги много години, но тогава изградените с евросредства от Вашето правителство – видяхме какъв е резултатът. Всички български граждани, че и чужденци пътуващи в този 30 – 40-километров участък от Чирпан до Стара Загора, се сещат за управлението на БСП и за пътното им строителство.
Колеги, моля, не променяйте нещо работещо, нещо, което се случва с ускорени темпове и прозрачно пред цялото общество. Казах как – има Агенция за държавна финансова инспекция, има Сметна палата, които наистина наблюдават и съблюдават тези процеси. Не правете законодателство в два без десет, за да търсите частен интерес, защото Вие явно искате да прехвърлите тези функции на държавата към частните фирми и мисля, че това не е правилно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Божанков, заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обществените поръчки, като една от формите да се гарантира конкуренция и свободна стопанска инициатива, отдавна са компрометирани от Вашето правителство и в повечето случаи с предизвестен победител. Това е ярък пример как премахнахте този досаден декор, който открай време Ви пречи – защо някой да жали, след като вече е ясно кой ще печели обществените поръчки и кой ще усвоява държавния ресурс.
Естествено, държавният ресурс трябва да се усвоява така, както е решил министър-председателят в движение от колата. Това води, естествено, до некачествено строителство, но темата е дълга и няма да ни стигне този дебат да я завършим.
Това, което виждаме, е, че едно държавно дружество с 40 работници и 20 счетоводители, превърнало се в хъб за разпределение на държавен ресурс – просто преразпределя в близък кръг фирми до властта. Нищо повече, нищо по-малко и това не може по никакъв начин да бъде оправдано.
Същите примери имаме и в здравеопазването, в частните болници, в заплащането на лекарства – без обществени поръчки, търгове и конкурси. Това се превръща в емблема за Вашето управление, начин на работа. Инхаус възлагането беше изключение, което Вие превърнахте в правило, и въведохте инхаус, ама по гербаджийски.
За съжаление, колеги, ако трябваше да оприлича този метод на работа, бих казал, че работите като комунисти, но поне онези строяха качествено, а Вие строите и некачествено. Вие сте като комунисти, но от „Алиекспрес“. (Ръкопляскания от „БСП за България".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики има ли?
Господин Генов, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Слушах много внимателно господин Иванов. Той каза, че по линия на изключението от законодателството е създаден един работещ механизъм. Този работещ механизъм намирисва повече на механизъм за генериране на корупция, господин Иванов.
Говорим за прозрачност. Ще Ви дам примери. Вижте едно държавно предприятие „Монтажи“, което трябваше да се занимава с язовирите. Наскоро не съм проверявал, но не си беше публикувало финансовия отчет в името на тази прозрачност, която прокламирате тук от тази трибуна.
Другият тежък пример е с автомагистралите. Колегата каза, че има 40 технически лица и 20 счетоводители. За какво са му тези 20 счетоводители? Явно да осчетоводяват работата на тези фирми, които уж работят като подизпълнители, на тези доставчици, които доставят материалите – пак заобикаляйки закона.
Може би Ви се виждат 90% тежки условия, които могат да бъдат покрити или не. (Шум, реплики от ГЕРБ и ОП.) Въведете малко ред, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, запазете малко тишина.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да се върнем на думата. Ако направите справка в Закона за общинската собственост, когато общините създават инхаус предприятия, е много добре записано – ясно и точно, че тяхната дейност трябва да е 90% за дейността, за която са създадени.
Вие казахте, че тук има неясна дефиниция, неясна формулировка на това, което се предлага. Аз мисля, че това кореспондира със съществуващото законодателство досега. И няма нищо неясно.
По отношение на магистрала „Тракия“. Господин Иванов, Вие сте младо момче, не си спомняте, не знам колко е дълга политическата Ви памет и колко е къса. Имаше един покоен народен представител и заместник-министър на регионалното развитие – Димчо Михалевски се казваше, който ходеше с една пепел от „Марица изток“ по студиата. Разнасяше я в едни колби и още тогава предупреждаваше, че трасето на магистрала „Тракия“ ще прилича на развълнувано море. Това може би не си го спомняте. Върнете се назад да видите тази пепел как отиде в основата на пътя. Агенция „Пътища“ много пъти е правила експертизи. Беше докарана специална машина от чужбина, която да измери в тампери твърдостта и носимостта на пътното легло. Доказа се, че тези участъци са компрометирани. Не е важно сега да си прехвърляме кой кога е правил това нещо, но за да ходи този колега по студиата с тази пепел, предполагам, че не е направена по негово време или след това.
Тук спорът е друг. Казахте: за прозрачността и за контрола има държавни органи. Именно затова ние от БСП сме информирали и сигнализирали Сметната палата да включи в своята програма за догодина, понеже тя работи планово и за да стигне до нещо, стига след две-три години, да включи в извънредната си програма за следващата година един одит на автомагистрали, за да лъсне цялата истина как в годините тези 3 милиарда и 200, които са влезли в този хъб, както каза колегата – ще го цитирам, тези пари как, при кого и къде отиват. Замислете се, че наистина ние не търсим частен интерес с тази препоръка. Може Вие по-добре да знаете фирмите, които покриват тези изисквания, защото казахте, че можело да има някоя частна фирма, тези фирми ги вижте в поръчките около автомагистралите как са навързани и да видите какво се случва.
Най-важното е контролът на качеството. По този начин след като оставяме една фирма, която усвоява средствата, тя да контролира своето качество и да отговаря за него, аз мисля, че това не е коректно и за в бъдеще ще има доста такива примери. Само ще Ви напомня Своге – една тъжна, трагична случка. Ще Ви напомня Цариградското море – изходът на София, ако си го спомняте, така казваха. Така че поразсъждавайте малко и наистина подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Генов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както правилно забеляза господин Иванов в своето изказване по темата, последователна политическа позиция на Българската социалистическа партия е, че обществени проекти, работа в полза на обществото, почистване на общини, създаване на пътища, магистрали, виадукти и така нататък е хубаво да се извършва от държавни предприятия. Смятаме така, защото мислим, че от данъците на хората, от данъците на българите, от данъците на европейците не е редно някой да печели. Ние смятаме, че по-добре е единствено и само в полза на обществото, като за това се плаща труд, материали и амортизация и нищо повече. Казах: не смятаме, че някой трябва да печели, още по-малко смятаме, че някой трябва да краде.
За съжаление обаче Вие тази добра идея успяхте да я опорочите в последните години точно с тази вратичка в Закона за обществените поръчки. И както казаха колеги, които се изказаха преди мен: Вие направихте изключението правило и чрез това правило присвоявате огромни средства. Пълнят се нечии чекмеджета, колеги. Това не го казвам, за да Ви обиждам. Това е самата истина и Вие много добре го осъзнавате. Осъзнават го и българските граждани. Ние сме точно против това. Поради това и свързано с нашата идея, че основната дейност по изграждането на пътища, както говорим в момента, трябва да се извършва от държавното предприятие. Точно заради това ние предлагаме 90% от дейностите, свързани с това изграждане, да се извършват от самото дружество, на което е възложена тази работа. Оставяме 10% за дейности, които не е рентабилно да се поддържат от държавните предприятия. И затова оставяме за тези 10% да има възможност да се наеме външна услуга.
И мога да Ви дам пример, тъй като говорим за пътища.
При изграждането на пътища е необходимо да се извършват взривни работи, което е специфична работа и може да се наеме външен изпълнител, за да извърши тази взривна работа. Но, колеги, не може „Автомагистрали“, както казаха и преди мен колегите, с бюджет около 4 млрд. лв., със задача да построи 250 км магистрала „Хемус“, да я дострои и още ред други задачи по поддръжка на пътната инфраструктура, виадукти и така нататък да разполага с 3 валяка, 9 инженери, 41 работници и 20 счетоводители. Очевидно е от наличието на тези 20 счетоводители, че фирмата е по-скоро не строителна, а счетоводна и чрез счетоводни операции се източва по най-различни начини и парите отиват не за строителство, а както казах – за пълнене на нечии чекмеджета.
Същото е и с това, което казаха преди мен колеги, с „Монтажи“. Когато бяха наводненията в Мизия и проблемите с язовирите, тук гласувахме с Вас 500 млн. лв. за създаването на държавно предприятие, което да изгражда язовирите. След това допълнително Министерският съвет с постановление два пъти им отпускаше допълнително по още 13 – 15 млн. лв., за да довършват някакви стени. Какво имаме на практика? Нито една построена и завършена стена досега. Става въпрос вече за три години.
В същото време близо 600 млн. лв. – пари на българските данъкоплатци, никой не знае къде са. На това дружество това му е ролята.
В същото време общинските фирми, защото споменах и тях, да Ви дам пример – ето в София общинска фирма за поддържане на чистотата за София няма един камион, с който да вози боклука. Какво прави? Получава пари от общинския бюджет и чрез превъзлагане, чрез наемане на камиони извършва тази дейност. Там има всичко на всичко пак само счетоводители.
Мога да Ви давам още много примери.
Какво е общото между всички тези примери, които колегите дадоха, за които и аз споменавам? Общото между всичките е, че имат бордове на директорите – по трима и петима човека, тоест партийни хранилки, в които верни на партията да получават пари, без да правят нищо и без да разбират от работата, за която са назначени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов. Завършете мисълта си.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И счетоводители, които да осчетоводяват техните работи.
Това е истината и затова Ви призоваваме да подкрепите нашето предложение, за да може наистина тези дружества да влязат в своите ангажименти. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Колеги отляво, аз не знам с какво самочувствие излизате и за пореден път се опитвате да подкопаете усилията на правителството през последните години да развие толкова съществена част от нашия обществено-икономически живот, а именно развитието на нашата пътна инфраструктура.
Колегата Иванов преди малко Ви спомена за едни отминали години, когато Вие управлявахте, оставихте една магистрала „Люлин“, спомням си много добре – няколко пъти откривахте първа копка, оставихте една голяма буца пръст и това беше. Споменът за това как, виждате ли, по времето на комунизма колко се строяло. Да, Тодор Живков е направил магистрала до Ботевград. И аз си спомням като дете и като студент след това как пътувах до Бургас 7 – 8 часа. И от Чирпан нататък като тръгнеш, имаше задръствания. И аз не виждам с какво самочувствие Вие излизате и говорите за това, че бихте се справили по-добре.
Честно да Ви кажа: не Ви вярвам! И не Ви вярвам, не защото просто сме опоненти, ами защото много добре си спомняме какво сте оставили Вие след Вас.
Според мен проблемът е, че много Ви е яд, че за 10 години България от една изостанала държава в това отношение започва да прилича на една сравнително добре развита европейска държава. Защото, когато тръгнете от София до Бургас, стигате за три часа, а не за седем-осем часа. (Реплики от „БСП за България“.) Защото, когато минете по магистрала „Марица“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, може ли да помоля за тишина сектора вляво?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …до Истанбул отивате за пет часа. И това не сте го направили Вие. Не сте го направили Вие и много Ви е яд. Хората виждат това и го оценяват. Убеден съм в това нещо.
Що се касае до автомагистралите, мога да Ви дам и други такива примери, но не искам, няма нужда.
Що се касае до Вашето предложение, колеги, ако поне малко си направите труда да видите как е в другите държави, които цитираме обикновено и търсим пример от тях, Вие ще установите, че много от тях имат подобни държавни дружества. И често се възлагат точно такива големи инфраструктурни обекти, и то от национално значение точно по този начин.
Ще Ви дам един знаков пример, за да Ви убедя: дори тунелът под Монблан е точно по този начин направен – на френска компания, на френско държавно дружество, 100% държавно дружество, което изгражда този тунел. И аз мисля, че всеки от нас, който е успял да мине по него, вижда за какво съоръжение става въпрос.
„Автомагистрали“ всъщност какво правят? Те правят два основни инфраструктурни обекта от жизнено значение, които трябва да се случат много преди годините назад. Ние говорим за икономика, за бизнес, за доходи. Много обичаме, когато има бюджет тук само: дайте, дайте пари да даваме. Ама то, за да се дадат пари, трябва да има икономика, трябва да има бизнес. Е, как сега ще излезнете пред хората, които живеят в северната част на България, и ще им казваме как ще им увеличаваме доходите, без да има добра инфраструктура – било то магистрали, било то железопътна инфраструктура, било всяка друга инфраструктура, която може да породи бизнес и икономика.
„Автомагистрали“ какво правят? Те правят основните два такива обекта. Това са Видин – Монтана – Враца, едната магистрала. И другата е магистрала „Хемус“. И ангажиментът на правителството е до 2024 г. магистрала „Хемус“ да бъде завършена. Разбира се, че в този начин, който е законен, защото не Ви е коректно изказването, напротив – държавата и „Автомагистрали“ изпълняват точно така, както е възложен и регламентиран в Закона. Некоректно казвате, че незаконно са раздавани пари на „Автомагистрали“, което не е вярно. Всъщност „Автомагистрали“, приемайки, че е държавно дружество със 100% участие, изпълнява тези два много сериозни инфраструктурни обекта, които трябва да станат в много кратък срок, ако искаме изобщо Северна България да заприлича наистина както е южната част. Защото една от причините да не е толкова развита е, защото няма добра инфраструктура.
Що се касае до това дали е инхаус или не, колеги, това са Ваши предложения. Вие искахте да направите това нещо, когато Вие управлявахте за годината и половина, когато имахте тази възможност. Това не е нещо по-различно. Проверете и в другите държави по какъв начин е. Всяка една държава винаги има такива дружества – дали са 100% държавно участие, или под някаква друга форма, но държавата има контрол върху такива дружества точно поради тази причина – за да може да им възлага такива сериозни обекти от национално значение.
За всичко останало съм съгласен, че трябва да има обществени поръчки и те се изпълняват както по отношение на поддръжката на републиканската инфраструктура, така и за всяко друго нещо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова, колеги, недейте, защото точно по тази тема Вие нямате много право да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ненков, Вие казахте, че не ни вярвате, че ние сме Ви завиждали. Сигурно Ви завиждат и Вашите, и нашите на България партньори и през океана. Сигурно Ви завиждат и от Европейския съюз, от Европейската комисия, в чиито всички доклади се казва, че корупцията в България има апокалиптични размери, застрашаващи държавността размери. И през океана, и в Европа го твърдят! Сигурно и те Ви завиждат по някакъв начин. Сигурно Ви завижда и Българската стопанска камара, която тук преди малко цитирах за корупционните схеми точно за строителството на магистралите, на Вашите магистрали. Сигурно Ви завижда и целият български народ, който измисля анекдоти за Вашите магистрали и как се краде оттам. Това е практиката в България и Вие много добре го знаете. И затова не искате да приемете това наше предложение, защото то ще стопира и ще разкъса тази порочна корупционна верига, и на Вас това, както се казва на нелитературен български език, не Ви уйдисва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Генов, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ненков, за мен Вие счупихте „наглометъра“. Десет години управлявате, десет години раздавате тези поръчки. Да, нашата идея беше прекрасна, подкрепихме това нещо, но когато една идея и едно изключение от Закона се превърне във врата в полето, трябва да се вземат мерки и когато се опорочи този член и този начин на възлагане, мисля, че трябва ние, като законодатели и като отговорни пред българските граждани, да поставим законодателни механизми, които да стигнат дотам, че да не се позволява злоупотреба и генериране на корупция.
Хайде да не се подиграваме с паметта на жертвите, които са загинали при тежки пътни произшествия, когато това е станало по вина на пътната настилка – имаме такива примери, не искам сега да ги цитирам и да си го спомняме. В крайна сметка нека Сметната палата да направи своя одит и да видим колко законна е дейността на „Автомагистрали“, посочена в случая?
Изтече ли ми времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не Ви изтече времето, но беше неприятно.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да, именно затова аз спестих доста примери и го казах, като го доуточних.
Това трябва да бъде резултатът. Проверката, която направи Сметната палата, и наистина, ако я направи коректно и по правилата, там ще лъсне истината, защото преди малко Вие твърдяхте, че всичко е законно, а цялата българска общественост е с впечатление, че точно там са незаконните неща и че точно там се генерира корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Генов.
Трета реплика – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ненков, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже в няколко от изказванията тук беше засегната и темата доколко има политическа памет – няма да се връщам назад, но бих искал да напомня, че това предложение не касае само сектора за пътното строителство, а по принцип инхаусът в България.
Аз си спомням през 2014 – 2015 г. правителството на Орешарски, когато много от министрите тогава искаха и настояваха точно този инхаус да бъде масова практика в техните ресори. Но пък също така си спомням един колега, който беше министър по това време и ходеше през месец да се отчита писмено пред Брюксел за неговите обществени поръчки в сферата, която управляваше и в която имаше нонстоп нарушения, и нарушения, и нарушения, и спряха всичките проекти.
Но тук има и едно друго нещо, на което бих искал да обърна внимание на самата зала – въвеждането на инхаус беше по желание на редица правителства, включително и на БСП, поради простата причина, че те са принципали на много, много компании. Примерно министърът на икономиката е принципал на над 2000 предприятия. (Реплики от „БСП за България“.) И винаги на опозицията, която и да е тя, първият въпрос към министъра е: как поддържате тези предприятия, защо средствата от бюджета не отиват в предприятията, които са от ареала на министъра? Така че просто се изумявам на моменти от злоупотребата с темата.
А към Вас – бих искал да Ви обърна внимание, че предложението, което касае, не е само за строителството. Искат да преустановят цялата практика на инхаус, която касае не само строителството, касае и социалните услуги, касае и здравеопазването, касае и много, много други сектори, и много работни места, които искат да бъдат отнети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Дуплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! А когато има обществени поръчки, няма корупция ли?! Вие това ли искате да го обясня?! (Реплики от „БСП за България“.) Не, не, че няма злоупотреби ли? Разбира се, че има! Сигурно има! Ама това по никакъв начин не отменя идеята за инхаус възлагането. Напротив, има си разследващи органи и тези органи са тези, които трябва да установят дали има корупция, дали няма, има ли злоупотреби или няма? Няма как да се бием в гърдите и да кажем, че навсякъде всичко е прекрасно. Няма такива!
Но аз всъщност разбирам къде е големият проблем, къде е заровено кучето, както се казва. Господин Попов в неговата реплика каза: Вашите магистрали. Ето това е големият проблем. Те не са наши, ние не сме казвали, че са нашите магистрали, това са магистрали и инфраструктурни обекти, било то жп, било то автомагистрали – те са за хората, те са за това да може да се развива бизнеса, да има повече работни места, да има по високи доходи. А не тук лицемерно, когато дойде време, както преди малко споменах, за бюджета, едни милиарди, дето ги нямаме, дето не са изкарани, ние да ги раздаваме, без да сме си направили преди това труда да направим необходимите условия тези приходи да дойдат. Ето това е истината и нищо друго! И докато считате, че са нашите или Вашите магистрали – точно затова Ви казвам, че Ви е яд, точно поради тази причина. Вие не считате, че това са нашите, обаче хората го оценяват, хората го оценяват.
Ние, и съм убеден в това нещо, просто трябва не с тези темпове, с още по-високи, по-бързи темпове да направим така, че Северна България да бъде едно добро място за бизнес и икономика, за да има такова развитие, което заслужава. Всичко останало е едно голямо лицемерие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ненков.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 36, против 62, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Колеги, обявявам 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 28, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „който е издаден по реда на чл. 22, ал. 9“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 36, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „и 8“.
2. В т. 6 накрая се добавя „и рамковите споразумения“.“
3. Създава се т. 17:
„17. информацията, свързана с проведени пазарни консултации.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като в него думата „заличава“ се заменя с „отменя“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „Възлагането“ се заменя с „При възлагането“, след думите „квалификационна система“ се добавя „както и при провеждане на конкурси за проект“, а думите „осъществява с електронни средства чрез използване на“ се заменят с „използва“.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
3. Създават се нови ал. 4, 5 и 6:
„(4) Възложителите и стопанските субекти използват платформата при:
1. подготовка на решения, обявления, обяви за събиране на оферти и покани до определени лица;
2. публикуване на документите по чл. 36, ал. 1;
3. изпращане на покани;
4. искане и предоставяне на разяснения;
5. подаване на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти;
6. връчване на решенията на възложителите в случаите, определени в закона;
7. обмен на информация и документи във връзка с разглеждане на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти.
(5) Възложителите и стопанските субекти може да използват платформата по ал. 1 и при планиране, подбор на кандидати или участници, оценяване на офертите, сключване на договора, подготовка и подаване на заявки по договори, подаване и приемане на електронни фактури, подготовка и изпращане на електронни жалби и в други случаи съобразно възможностите, които тя предоставя.
(6) Централните органи за покупки може да използват платформи за електронно възлагане, различни от платформата по ал. 1, при условие че отговарят на изискванията на ал. 7 и предоставят възможност за извършване на действията по ал. 4, необходими за възлагане на поръчки чрез тези платформи. Централните органи за покупки публикуват чрез платформата по ал. 1 решенията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, както и обявленията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1, т. 3 и 6, преди да ги публикуват на техните платформи.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея след думите „и 8“ се добавя „и ал. 8“.
6. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 9 и 10.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „ал. 6 и 7“ се заменят с „ал. 9 и 10“.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 12.
9. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 9“ се заменят с „ал. 12“.
10. Досегашната ал. 11 става ал. 14.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 2 думата „преценява“ се заменя с „разглежда“ и след думата „мерки“ се добавя „и ги преценява“.
2. Алинея 3 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 накрая се добавя „и когато в случаите по чл. 56, ал. 2 е преценил, че предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира надеждността на кандидата или участника“.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Стопанският субект се изключва от списъка по ал. 4 след изтичане на срока, за който се прилага основанието за отстраняване.“
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В чл. 70, ал. 6 изречение трето се изменя така: „Когато показателят за оценка е свързан със срок, включително за гаранционната поддръжка, възложителят определя минимални и/или максимални граници, като отчита необходимото време за изпълнение на поръчката, съобразно нейната сложност и изискванията на приложимите нормативни актове.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи от 1 до 15 включително? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 3 по вносител; § 4 съгласно редакцията на Комисията; параграфи 5 и 6 по вносител; параграфи 7, 8 и 9 по редакция на Комисията; § 10 по вносител; нов § 11 по предложение на Комисията; и параграфи от 11 до 14, като § 11 става § 12 – с нова номерация, по редакция на Комисията; § 12 става § 13 по вносител; и § 13 става § 14, а § 14 става § 15, съответно редактирани от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 14.
Параграфи от 1 до 14 по вносител, който става § 15 по новата номерация, са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като в текста преди т. 1 след думата „изменения“ се добавя „и допълнения“, а в т. 2 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 114, в изречение първо след думата „интерес“ се поставя запетая и се добавя „а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и 13 – в решението за откриване“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В чл. 116, ал. 5 се правят следните изменения:
„1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
„(5) Изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато то променя съществено характера на първоначално сключения договор или рамково споразумение, включително когато са изпълнени едно или повече от следните условия:“.“
2. Точка 2 се изменя така:
„2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създават се нова ал. 4 и ал. 5 и 6:
„(4) Срокът за получаване на оферти може да бъде определен по споразумение между възложителя и лицата, вписани в квалификационната система, като на всички лица се предостави еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.
(5) Когато не се постигне споразумение по ал. 4, срокът се определя от възложителя.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 7.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 155, ал. 1 се създава нова т. 2:
„2. тридесет дни след сключване на договор на основание чл. 149, ал. 1, т. 13.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В чл. 187 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова ал. 2:
„(2) В обявата по ал. 1 възложителят може да предвиди извършване на оценка на техническите и ценовите предложения на участниците преди разглеждане на документите за съответствие с критериите за подбор, при условие че са спазени изискванията по чл. 104, ал. 3. В тези случаи проверката за наличие на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор се извършва по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения.“
2. Досегашната ал. 2 става нова ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи от 15 до 26 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 15, който става § 16 по редакция на Комисията; § 16, който става § 17 по вносител; § 17, който става § 18 по редакция на Комисията; § 18 става § 19 по редакция на Комисията; § 19, който става § 20 по вносител; отхвърлянето на § 20 по вносител; отхвърлянето на § 21; създаването на нов § 21, редактиран от Комисията; § 22 по вносител; § 23 по редакция на Комисията; § 24 и § 25 по вносител; и § 26 съгласно редакцията, която току-що чухте.
Гласували 95 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 18.
Изчетените параграфи от 15 до 26 са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
„§ 30. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 3:
а) точка 1 се отменя;
б) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „когато не е изпратена чрез платформата по чл. 39а, ал. 1“.
2. В ал. 4 думите „т. 1 – 3“ се заменят с „т. 2, 3“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, като цифрата „3“ се заменя с думата „три“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 202 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Решението или действието, с което се отстранява нарушението, подлежи на обжалване по реда на тази глава, като възложителят не може да се възползва от възможността по ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1:
а) в т. 23, буква „а“ думите „както и по чл. 13, ал. 1, т. 13, буква „б“ и запетаята пред тях се заменят с „и т. 13, буква „б“, чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6“;
б) в т. 24 думите „определения за допуснато предварително изпълнение по чл. 205, ал. 3 и свързаните с тях решения по чл. 215, ал. 5 на Комисията за защита на конкуренцията“ се заменят с „решения, с които е наложена санкция по чл. 215, ал. 5.“
в) в т. 26 думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“.
2. В ал. 4 се създава изречение второ: „Информацията се изпраща в срока и по начина, определени от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Ежегодно до 31 януари Комисията за защита на конкуренцията изпраща до Агенцията по обществени поръчки влезлите в сила решения по ал. 1, т. 24 през предходната година.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В чл. 230 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 т. 1 – 5 се отменят.
2. В ал. 2 думите „предоставят информацията по ал. 1, т. 2 – 5“ се заменят с „представят доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 15, ал. 1, т. 5 и 6“.
3. Алинея 5 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията за параграфи от 27 до 38 включително.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на параграфи 27, 28 и 29 по вносител; текстовете на параграфи 30, 31, 32 по редакция на Комисията; текста на § 33 и 34 по вносител; параграфи 35 и 36 съгласно редакция на Комисията; и параграфи 37 и 38 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 20.
Параграфи от 27 до 38 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители:
„Създава се § 38а:
„§ 38а. В допълнителните разпоредби в § 2, т. 43 думите „Лечебно заведение — търговско дружество, чийто капитал е поне две трети частна собственост, финансирано с повече от 50 на сто от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации, и което има промишлен или търговски характер, макар да задоволява нужди от общ интерес, не е „публичноправна организация“ по смисъла и за целите на Закона за обществените поръчки“ и точката след тях се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ:
Откривам разискванията по новопредложения § 38а от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Заповядайте, господин Михайлов, за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! За да обясня на всички Вас смисъла на нашето предложение, трябва да Ви припомня един изключително неприятен факт от началото на годината. Тогава, по време на заседание на Здравната комисия, тогавашният управител на Националната здравноосигурителна каса обяви данни, които са засечени при контрола на Касата, че определени лечебни заведения са закупували и предоставяли за заплащане на Националната здравноосигурителна каса медикаменти в цени, които средно надвишават между 700 и 800% по-голямата част от договорите, които са сключени в страната. Тогава това предизвика изключително сериозен отзвук. Нашата парламентарна група излезе с декларация по този повод. Тогавашният министър на здравеопазването обеща и имаше такова предложение, което беше обсъждано в Министерския съвет. Беше докладвано на министър-председателя тези лечебни заведения действително да бъдат на базата на едно реално законотворчество, поставени в условия на равнопоставеност към всички останали, и да реализират обществени поръчки за медикаменти и за всички други дейности, които се извършват в рамките на техните официални взаимоотношения с изпълнителите на различни видове поръчки.
Само за осем месеца това предложение се загуби някъде по коридорите на властта и сега тук ни се предлага един текст, който на практика дава възможност отново на същите лечебни заведения да не извършват обществени поръчки. Тоест извършва се нещо, което е абсолютно неправомерно, което е абсолютно неправилно, което поставя голямата част от лечебните заведения в неравностойно положение спрямо тези, които могат да си позволят това, и, разбира се, последствията за здравеопазването не са благоприятни.
Не искам да влизам в определение, защото обсъждаме в момента конкретна точка в конкретен закон. Искам само да споделя на всички Вас, които, надявам се, внимателно следят сега този ЗИД, че има стартирана процедура на Европейския съюз точно в това направление спрямо Република България. Аз не мога да си обясня, само преди месец тук обсъждахме подобен законопроект, в който лечебните заведения бяха определени като публичноправни. Тогава се обясни с патос как определени лечебни заведения, техните ръководители трябва да бъдат избирани от Агенцията за публични предприятия, видите ли, която няма нищо общо със здравеопазването! Сега обратно – в това законотворчество, не знам как да го нарека, то не е законотворчество, то е някакво самоуправство за мен, се стига отново до положението тихомълком това да се отмени, да се отмени необходимостта всички лечебни заведения, ние говорим за права на лечебните заведения пред закона – че те трябва да бъдат абсолютно равнопоставени. Това сега се заобикаля отново.
В края на моето изказване искам да Ви кажа, че с това законотворчество в областта на здравеопазването, което ние реализираме под натиска на управляващата коалиция през последните четири години, няма никога да се сдобием с качествено здравеопазване. Проблемите се виждат точно сега в здравната система, те се виждат от цялата нация и с подобен тип промени в здравеопазването, които са в интерес на определени хора, на определени кръгове, бих казал, ние по никой начин не заставаме с лице към необходимостите в областта на здравеопазването на българската нация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много аналогичен дебат с този по предложението за „Автомагистрали“, където отново държавен ресурс, без поръчки, без конкуренция, се източва. Парадоксално, но доказано с документи е, че става въпрос за стотици проценти, за пъти завишени цени. И тук може би най-смущаващото е, че по време на здравна криза, по време, когато очакваме бюджет с дефицит, по време, когато държавата увеличава своя дълг, същата държава и същите управляващи не виждат никакъв проблем – парите на хората се източват по тази схема. И това е упоменато в стенограмите на Министерския съвет, където се обсъжда становището на частните лечебни заведения. Те, естествено, харесват този метод на работа, правилно са започнали тази процедура и това трябва да се промени.
Чудодейно по трасето от Министерския съвет до Народното събрание този текст изчезна. Това е изключително смущаващо, публичен скандал, става обект на множество публикации в медиите. Ние с колегите в момента се опитваме да поправим това положение, като Ви даваме абсолютно същото решение.
И ако следим логиката на Министерския съвет, Вие би трябвало да го приемете. Обратното означава, че нямате нищо против средствата на българските граждани да бъдат източвани по време на криза, и най-лошото за Вас е, че няма да имате аргумент оттук нататък, когато говорите за управлението на ковид кризата и за последиците от нея, да изразявате каквото и да било мнение в подкрепа на българските граждани, ако сега не защитите техния интерес. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Моля за тишина в залата. Спрете пререканията в залата!
Няма реплики.
Други изказвания има ли по предложения нов параграф? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители за създаването на нов § 38а, неподкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 26, против 52, въздържали се 21.
Предложението за нов параграф не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
„Преходни и заключителни разпоредби“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, като в него думите „Параграф 14“ се заменят с „Параграф 15“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, като в него думите „Параграф 18“ се заменят с „Параграф 19“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. Рамковите споразумения, сключени от секторните възложители по реда на отменения Закон за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) запазват действието си до 30 юни 2021 г.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. Контролът на случаен избор по чл. 232 на проектите на документи, постъпили в Агенцията по обществени поръчки до влизането в сила на този закон, се осъществява по досегашния ред, с участието на външни експерти.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44, като в него думите „които е издал по прилагането му“ се заменят с „по неговото прилагане“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 45:
„§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на § 9, т. 3 относно чл. 39а, ал. 6, която влиза в сила от 1 януари 2023 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Откривам разискванията по параграф от 39 до 46 по вносител, както и по наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби“.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 35 по вносител, наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, от § 40 до § 43 съгласно редакцията на Комисията, отхвърлянето на § 44, както и текста на § 45 съгласно редакцията на Комисията, който става § 44, и текста на § 46, пак по редакция на Комисията, който става § 45.
Гласували 100 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 16.
Прочетените параграфи, предложени за гласуване, са приети.
С това приключихме и със Закона за обществените поръчки.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
От Комисията по правни въпроси – заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г. – второ гласуване.
„Закон за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. …)“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
„Параграф единствен. В § 25, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел думите „2020 г.“ се заменят с „2022 г.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по наименованието на Закона, както и по единствения параграф в него.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, както и параграф единствен съгласно редакцията на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет – наименованието и параграф единствен.

Преминаваме към следващия законопроект от вчерашната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ, № 002-01-55.
Внeсен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г. – първо четене.
От Комисията по правни въпроси, госпожо Александрова, заповядайте да докладвате Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
На свое заседание проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
Законопроектът беше представен от господин Стоянов, който посочи, че с него се цели отпадане на изискването за предоставяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност при провеждане на конкурси за нотариуси и частни съдебни изпълнители съответно при провеждане на процедурата за вписване на помощник-нотариуси и изпит за помощник-частни съдебни изпълнители.
Господин Стоянов отбеляза, че в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в Закона за частните съдебни изпълнители е предвидено изискването за предоставяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. Той добави, че Министерството на правосъдието поддържа Електронен регистър на издадените удостоверения за юридическа правоспособност от 1 март 2011 г., като е осигурен служебен достъп до тази информация.
Господин Стоянов посочи, че с приемането на Законопроекта ще се намали административната тежест за гражданите, като предоставянето на удостоверение за придобита юридическа правоспособност на хартиен носител ще се изисква единствено когато удостоверението е издадено преди 1 март 2011 г.
В дискусията взеха участие народните представители Александър Иванов, Смиляна Нитова и Кристиан Вигенин.
Господин Иванов посочи, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта, тъй като с него ще се намали административната тежест за гражданите.
Госпожа Нитова изрази подкрепата си към Законопроекта.
На поставения от господин Вигенин въпрос господин Стоянов отговори, че към момента няма практическа възможност за премахване на изискването за предоставяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност на хартиен носител за удостоверенията, издадени преди 1 март 2011 г.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедура – госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тъй като при току-що гласувания законопроект на първо четене не бе обсъден и не бяха направени никакви предложения между първо и второ четене, предлагам, и предвид това на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за приемане на второ четене на Законопроекта за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Александрова, докладвайте за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. ...).“
„§ 1. В чл. 11, ал. 2 след думите „Закона за съдебната власт“ се добавя „ако удостоверението за придобита юридическа правоспособност е издадено преди 1 март 2011 г.“ и се поставя запетая.
Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 7, ал. 2 след думата „правоспособност“ се добавя „ако удостоверението за придобита юридическа правоспособност е издадено преди 1 март 2011 г.“ и се поставя запетая.
§ 3. Министърът на правосъдието привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за частните съдебни изпълнители в съответствие с този закон в 3-месечен срок от влизането му в сила.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по наименованието на Законопроекта; по наименованието на раздела, както и параграфи от 1 до 3 включително.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта; текста на § 1 по вносител; наименованието на раздела „Заключителни разпоредби“; текста на параграфи 2 и 3 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Вносител е Министерският съвет на 2 ноември 2020 г.
От Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Ако ми позволите, процедура за допуск в залата – на основание чл. 49, ал. 2, моля да бъде допуснат господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли пак да повторите, че не можах да разбера точно как се казва човекът?
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Велик Занчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Занчев?
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Занчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, благодаря.
Поставете си маската! Ако обичате, поставете си маската! (Реплики от „БСП за България“.) Не съм глух, чух! Казаха ми вече!
Процедурно предложение за допуск в залата на господин Велик Занчев.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението за допуск в залата е прието.
Моля, господин Велик Занчев да заповяда да заеме определеното от квесторите кресло.
Заповядайте с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 18 ноември 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт бе представен пред членовете на Комисията от госпожа Стоянова, която заяви, че част от предлаганите промени в Закона за железопътния транспорт са свързани с отлагане прилагането на определени разпоредби на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
В мотивите към Законопроекта е записано, че прилагането на отделни разпоредби от Регламента, след влизането им в сила, биха затруднили железопътните превозвачи или управителя на железопътната инфраструктура в някои държави членки. Поради това на основание чл. 2, § 4 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 държавите членки могат да допускат, на прозрачна и недискриминационна основа, временни изключения от прилагането на разпоредбите на Регламента по отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници за максимален срок 5 години, който може да бъде подновен два пъти, за не повече от 5 години всеки път.
Със Законопроекта се предлага отлагане за срок от още 5 години, считано от 4 декември 2019 г., на прилагането на чл. 8, параграфи 2 и 3, членове 13, 15 – 18, 21, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007. От възможността за отлагане на определени разпоредби от Регламента са се възползвали и други държави членки – Гърция, Ирландия, Литва, Словакия, Унгария и Румъния.
Друга част от предлаганите изменения в Закона за железопътния транспорт са свързани с прецизиране на случаите, при които се преразглежда лицензията за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари и въвеждане на възможността за спиране действието на лицензията за железопътен превоз. Прецизират се и разпоредбите от Закона, отнасящи се до прилагането на административнонаказателно производство при нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, включително въвеждане на предварителното изпълнение на административния акт, издаден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“.
Изменени и допълнени са и разпоредбите на Закона за железопътния транспорт, касаещи независимостта на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, както и изискванията към превозните средства преди да бъдат използвани в железопътната мрежа и към лицата, отговорни за поддържането им, когато тези функции се изпълняват от железопътно предприятие или от управител на железопътната инфраструктура.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за публичните предприятия. Изменят се разпоредбите на Закона относно възможността определени категории лица да имат правото да участват в органите за управление и контрол на публичните предприятия, като се дава възможност членове на органите за управление и контрол да бъдат и главните секретари на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната, ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и други. Предлага се и отпадането на § 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби.
Действащата към момента разпоредба предвижда държавните предприятия, създадени със специални закони, на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, да се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или да се включат в консолидираната фискална програма съгласно изискванията на Закона за публичните финанси.
От страна на вносителите бе разяснено, че предложението за промяна на цитираните текстове от Закона за публичните предприятия е в резултат на извършен анализ по смисъла на § 2, ал. 2 в Преходните и заключителни разпоредби от Закона. Въз основа на него е установено, че отделни предприятия осъществяват предимно публични функции и политики и е целесъобразно да запазят правноорганизационната си форма на държавни предприятия, без да се реорганизират в административни структури или да се включват в консолидираната фискална програма.
Госпожа Стоянова обясни, че в областта на транспорта такива държавни предприятия са Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Посочените предприятия изпълняват предимно публични функции и политики, като това е посочено в съответните закони, които уреждат структурата и функциите на всяко от предприятията – Законът за гражданското въздухоплаване за Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Законът за железопътния транспорт за Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България за Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Реорганизирането на тези предприятия в административни структури по никакъв начин не би подобрило функционирането на съответното предприятие, а напротив – би го затруднило съществено. Обект на дискусия бяха и текстовете от Законопроекта, свързани с отлагането за срок от още 5 години прилагането на отделни разпоредби от Регламент (ЕО) 1371/2007, както и предлаганите промени в Закона за публичните предприятия.
В хода на дебатите се изказаха народните представители Георги Свиленски и Иван Вълков.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Летифов.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
На заседанието присъства и господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Вносителите посочват, че Законопроектът предвижда няколко групи изменения, сред които промени, свързани с отлагане прилагането на част от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
В мотивите се посочва, че Регламентът отчита, че железопътните превозвачи или управителят на железопътната инфраструктура в някои държави членки могат да изпитат трудности при прилагането на разпоредбите на Регламента в тяхната цялост.
В тази връзка на основание член 2 , параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 държавите членки могат да допуснат на прозрачна и недискриминационна основа временни изключения от прилагането на разпоредбите на Регламента по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници за максимален срок от 5 години, който може да бъде подновен два пъти, за не повече от 5 години всеки път.
Република България се е възползвала от възможността за отлагане прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на основание член 2 , параграф 4 от същия. Вторият петгодишен период, през който е отложено прилагането на част от разпоредбите от Регламент (ЕО) № 1371/2007, е изтекъл на 3 декември 2019 г.
В тази връзка и направен анализ на предложенията на железопътния превозвач „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и на управителя на железопътната инфраструктура – Национална компания „Железопътна инфраструктура“, със Законопроекта се предлага отлагане за срок от още 5 години, считано от 4 декември 2019 г., на налагането на санкции от чл. 139 и 140 от Закона за железопътния транспорт съответно на железопътния превозвач и на управителя на инфраструктура при неизпълнение на съответните разпоредби от Регламент (ЕО) 1371/2007.
Вносителите предлагат удължаване за срок от още 5 години считано от 4 декември 2019 г. на отлагането на прилагането на чл. 8, параграф 2 и 3, чл. 13, 15 – 18, 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за публичните предприятия. Изменят се разпоредбите на Закона относно възможността определени категории лица да имат правото да участват в органите за управление и контрол на публичните предприятия, като се дава възможност членове на органите за управление и контрол да бъдат и главните секретари на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната, ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и други. Предлага се и отпадането на § 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Действащата към момента разпоредба предвижда държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, да се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или да се включат в консолидираната фискална програма съгласно изискванията на Закона за публичните финанси.
Посочва се, че предложението за промяна на тези текстове от Закона за публичните предприятия е в резултат на извършен анализ по смисъла на § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона.
Въз основа на него е установено, че отделни предприятия осъществяват предимно публични функции и политики и е целесъобразно да запазят правноорганизационната си форма на държавни предприятия, без да се реорганизират в административни структури или да се включват в консолидираната фискална програма. Съгласно текста на мотивите в областта на транспорта такива държавни предприятия са Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
В последвалата дискусия председателят на Комисията – господин Драгомир Стойнев, поиска обяснение от зам.-министър Занчев относно причините, налагащи повторното отлагане на прилагането на разпоредбите на Регламента.
Относно предвидените в Преходните и заключителни разпоредби промени, свързани със Закона за публичните предприятия, господин Стойнев обърна внимание на това, че чрез тези промени се цели хора на висши ръководни длъжности в държавната администрация да участват в управлението на държавни дружества.
В дискусията по темата се включи и народният представител господин Иван Иванов, който също изрази съмнение относно обективността на процедурите.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване с 3 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Откривам разискванията.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание е предложен Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, който е един от поредните законопроекти, за които ние твърдим, че този парламент не трябва да работи. Законопроект, от който, след като го приемете след няколко минути, нито един български гражданин няма да бъде доволен. Такова, между другото, е и становището, както разбрахме, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – да не се приема Законът. Нали го чухте?! Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове заради европейски въпроси – предлага се отлагане на Регламента с още пет години, тоест възможният срок е 10 години – предлага да не се приеме. Надявам се да се вслушате в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
За какво става въпрос? Става въпрос за правата и задълженията на българските граждани. Тези регламенти затова са европейски, затова ние станахме член на Европейския съюз, за да ги спазваме и да повишим качеството на обслужване, да защитим правата на българските граждани, а в случая ги отлагаме с още пет години. Тоест още пет години българските граждани няма да бъдат европейски граждани, още пет години ще висят по гарите, още пет години няма да има редовни влакове, още пет години ще се возят в счупени влакове, още пет години вероятно ще чакат през зимата дали ще дойде влак, или няма да дойде. Всичко това е благодарение на тези отлагания и на липсата на воля в управлението да промени качеството на обслужване, да закупи нов подвижен състав, да ремонтира този, който има, за да може да изпълняваме европейските регламенти.
Само че Вие, колеги от „Граждани за европейско развитие на България“, искате да сте „Граждани за отлагане на европейското развитие на България“. Още пет години, казвате на българските граждани, чакайте.
Само че, уважаеми колеги, през 2024 г. изтича договорът на националния превозвач и ако продължаваме да го отлагаме, а Вие го отлагате, защото сега сме в края на 2020 г., в 2024 г. няма да има българска железница, която да вози българските граждани. Това е по този въпрос.
По втория въпрос, който ще решите днес – главните секретари да участват в управлението на публични предприятия – държавни дружества. И се питам на кого помагаме с този казус? Дали на публичните предприятия – търговски дружества, или на главните секретари? Бих се съгласил да се подкрепи, ако това нещо е в полза на предприятията, ако е в полза на държавните дружества. Само че главните секретари – примерно на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е един, а дружествата са повече от пет. На кое дружество точно ще помогне този главен секретар? На „Ръководство на въздушното движение“? На Националната компания „Железопътна инфраструктура“? На БДЖ? Как точно ще си избере в кое дружество той да бъде член на Съвета на директорите? Или където е най-голяма заплатата! (Реплика от народен представител.) Така ли е? Така е. Тоест главният секретар ще трябва да се яви на конкурс.
Между другото, по Закона за публичните предприятия – дадох пример в Комисията, ще го дам и пред Вас – съставът на такава комисия се състои, примерно в конкретния случай председател е господин Занчев – заместник-министър, директорът на дирекция „Правна“, директорът на дирекция „Човешки ресурси“ и директорът на Финансовата дирекция.
Питам аз: според Вас, колеги, този главен секретар няма ли да спечели конкурса? И ако се явят наистина мениджъри, експерти, професионалисти, които имат визия, имат план, които имат идея за това да се развива държавното дружество, кой ще спечели този конкурс, в който главният секретар е кандидат? Нали предварително предразполагате победителя!
Това, което направи господин Борисов, когато дойде на власт и накара всички да си върнат бонусите, ако си спомняте – колко милиона бяха тогава, вече не си спомням. Сега защо го правите обратно? Защо обратно в края на мандата, когато изтича мандатът на това правителство, връщате нещо, което е отречено от Вас, отречено от българските граждани, прието от обществото? Първо, върнахте правото им да получават възнаграждения, сега им връщате и правото да участват. Тоест, каквото е било, същото ще си продължи, само че бонусите този път няма да се върнат, а ще останат в джобовете на тези главни секретари.
Няма нищо лошо, нека получават пари хората, без значение. Но пак казвам: целта на Закона за публичните предприятия е ефективно управление от мениджъри, а не от партийни назначения. Няма да казвам думата „калинки“, не искам, защото има и честни, и почтени хора, които заслужават да работят и да извършват тази дейност, но те да решат дали искат да бъдат главни секретари, или искат да бъдат директори. Няма как да дадете на всяко търговско дружество по един главен секретар.
Поради тези мотиви, а вероятно и други – колегите ще кажат, ние няма да подкрепим този законопроект. Считаме, че е крайно неуместен, нито му е времето сега, нито му е мястото, нито стимулираме Министерския съвет и Министерството на транспорта да си изпълняват по-бързо ангажиментите по подобряване качественото обслужване на българските граждани.
И пак Ви казвам: пример за закон, който е вреден и който не е полезен за българските граждани. Няма нищо общо нито с ковид кризата, нито с подобряване статута на българските граждани. Апелът ми към Вас, колеги, е: послушайте, вслушайте се в становището на Комисията по европейските въпроси, заради който европейски регламент се налага това гледане на този законопроект, и отхвърлете този законопроект още на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Госпожо Ганчева, заповядайте за изказване.
КЛАВДИЯ ГРИГОРОВА-ГАНЧЕВА (ГЕРБ): Господин Председател, колеги! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, както е написано и в мотивите, включва няколко групи изменения.
Първата група изменения са свързани с отлагане прилагането на част от разпоредбите на Регламент 1371/2007 и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, касаещи тях. Става дума за определени ангажименти на железопътните предприятия и на управителя на инфраструктурата, като се предлага отлагане с още пет години на тези техни задължения. Държавите членки имат различен подход по отношение на отлагането на тези задължения, като наред с България, Ирландия, Литва, Полша, Румъния и Унгария също отлагат за втори път прилагането на тези разпоредби.
Накратко – става дума за разпоредби, които са свързани със следните неща: информиране на пътниците, които използват железопътен транспорт; възстановяване на стойността на билета при закъснение на влака; създаване на определена организация – и техническа, и технологична, за ползване на железопътния транспорт от хора с увреждания.
Ние говорим тук за две основни причини: едната е Ремонтната програма, а другата – Инвестиционната програма. По отношение на Ремонтната програма тя е свързана с ремонтирането на локомотиви и с ремонта на жп инфраструктурата, а Инвестиционната е свързана със закупуване на нов подвижен състав. Това са реалности, които няма как да станат в рамките на половин година, на една година и така нататък. Изисква се един малко по-голям период от време, за което трябва да бъдем подготвени. Сегашното ръководство на теория и практика не носи тази отговорност и аз мисля, че това предложение на Министерския съвет е разумно. И това е точно в тази връзка, защото те не са готови и не могат да бъдат готови в този период от време, когато е нужно да изпълняват инвестиционната си програма и ремонтните си програми.
Втората група промени са свързани с прецизиране на случаите, при които се преразглежда лиценз за извършване на железопътни превози на пътници и товари.
Министерският съвет предлага изменения, които са свързани с прецизиране на текстове, свързани с органа, който разследва произшествията в железопътния транспорт. Регламентират се също така подробно и функциите на железопътна администрация – Изпълнителната агенция, както всички знаем, която да извършва проверка след издаване на лицензия, а не само към момента на издаването ѝ, преустановяване на нередности – да дават мотивирани предложения за отнемане на лицензията или за нейното прекратяване. Това са накратко промените, които са свързани със Закона за железопътния транспорт.
В Преходните и заключителните разпоредби, наред с тези изменения, се предлагат изменения и допълнения на Закона за публичните предприятия, за които също има изложени мотиви, които накратко ще обясня. Към настоящия момент Законът за публичните предприятия разделя публичните предприятия на микро, малки, средни и големи.
Съгласно чл. 9 от Закона основната форма на търговските дружества с държавно участие в капитала е акционерно дружество, като правната форма „дружество с ограничена отговорност“ е допустима само за микро, малки и средни предприятия. Тоест, когато едно държавно предприятие се определя като голямо, единствената правна форма, под която то може да функционира, е акционерно дружество. Независимо от това дали предприятието е голямо, да има възможност за избор на правна организационна форма, под която то ще функционира, като прави необходимото уточнение това да бъде допустимо само за дъщерните предприятия.
Към момента Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД е холдингова структура с две дъщерни дружества – БДЖ „Пътнически превози“, което е дружество с ограничена отговорност, и БДЖ „Товарни превози“, което също е дружество с ограничена отговорност. Към момента Холдингът е дружество, което се управлява от Съвет на директорите от трима души, като двете дъщерни дружества са с ограничена отговорност и тяхното ръководство се осъществява от двама управители. Иначе казано, към момента българските железници като такива – имам предвид превозвача, не инфраструктурата – се управлява от петима души: трима души холдинг и двама управители.
Прилагането на разпоредбите на Закона изисква, тъй като и БДЖ „Пътнически превози“, и БДЖ „Товарни превози“ са големи предприятия по смисъла на Закона, също да бъдат преобразувани в акционерни дружества в състав от по петима души, което означава занапред железницата да се ръководи от 15 души. Това не би довело до повече добавена стойност в начина на управление на тези предприятия, тъй като значение има квалификацията на лицата, които ги управляват, а не тяхната бройка.
Приложението е основната правна форма на дъщерните дружества да може да бъде – казвам: да може да бъде, но не задължително – дружество с ограничена отговорност, което предполага управител като орган на управление на дъщерните дружества.
Накратко това са промените, които предлага този законопроект. Ние от Политическа партия ГЕРБ ще го подкрепим. Благодаря.
Господин Председател, моля за процедура за удължаване на работното време до гласуването на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли обратно предложение?
Всъщност не, трябва репликата да мине и тогава.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема колега Ганчева, аз се надявах да защитите Законопроекта, а не да разказвате какво се предлага в него, защото залата има нужда от аргументи защо да го подкрепи. А Вие, казвайки какво се предлага, казахте защо да не го подкрепим.
Сега ще се опитам да обясня в рамките на позволената ми от Правилника реплика. Казвате, че една от причините за отлагане на Регламента е Ремонтната инвестиционна програма на дружеството, за което последното ръководство не е виновно. Само че, уважаеми колеги, ние за Ремонтна и за Инвестиционна програма в този парламент говорим осма година, а ГЕРБ управлява 11. Само четири години лъжем работещите в това дружество – лъжете Вие, че ще имат едни 500 – 600 милиона от концесията на летище София. Е, къде са тези 500 – 600 милиона и докога ще ги лъжете, че те ще отидат при тях? Тоест за Ремонтната и Инвестиционната програма не е виновен парламентът, виновно е управлението. Ние сме дали законодателно каквото трябва – имат основата. Това, че не могат да си направят поръчките, това, че прекъснато са в скандали, непрекъснато се жалят поръчки, че са опорочени, за това ние нямаме вина, има други виновни, обърнете се към тях.
Казвате другата причина, което я налага: закъснение на влаковете, липса на съоръжения за хората с увреждания, връщане на сумите за некачествена услуга от билетите. Ето от това искате да лишите българските граждани да могат да го получават, това са им права като европейски граждани, Вие ги пращате след още 5 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И последно, господин Председател, извинявайте – за това от трима на пет човека. Ама нали Вие приехте Закона за публичните предприятия? Нали директорът и заместник-министърът или министърът на транспорта казаха, че трябва Холдингът да се закрие и да станат ЕАД-та. Това го казаха преди една година! Какво се случи от тази една година, че сега Холдингът няма да се закрива и ще остават с управители? Благодаря Ви. Моля за отговор наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Други реплики има ли?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ганчева, под формата на реплика с уговорката, че госпожа Ганчева представи точно идеите на Законопроекта, но да кажем и скритата част, или това, което ние трябва да обсъдим.
Всъщност Законът е важен. С него и с тези промени, които са предвидени там, ние наистина трябва добре да обсъдим, да осъзнаем и да начертаем подхода оттук несетне, защото, от една страна, наистина отлагаме разпоредбите на Регламент 1371/2007, от друга страна обаче, там са засегнати конкретни права и задължения на пътниците в железопътния транспорт. Има нужда ние да обсъдим кога те биха намерили приложение не само да ги гласуваме, а и да бъдат изпълнявани, защото темата за достъпност и свързаност е тема, която е актуална вече повече от 20 години. И днес, в този ден, това са права на гражданите, които ние трябва да защитим.
Така че тази тема ми се ще да се отвори и ние наистина да кажем и в рамките на следващия програмен период: да, железопътният транспорт е алтернативен, железопътният транспорт е екологичен и железопътният транспорт е едно удобство за всички български граждани и всички европейски граждани. Инвестицията в него, и ние да кажем: той е основен приоритет задължително, но това да стане с ясна програма.
И не на последно място, ние няма да подкрепим Закона и по друга причина. На Комисията и на заседанието стана ясно, че всъщност две министерства си противоречат по отношение на подхода за публичните предприятия. Няма как ние да подкрепим Закона, когато Министерството на финансите и Министерството на транспорта се скараха за подхода и всъщност не са единни в позицията си…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
…в позицията за това как трябва да изглеждат публичните държавни предприятия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Трета реплика има ли? Не виждам желаещи.
Дуплика ще ползвате ли? Не. Благодаря.
Има процедура за удължаване на времето до приключване на точката от дневния ред.
Някой има ли желание да изкаже обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 7, въздържали се 10.
Предложението за удължаване на работното време е прието.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение във връзка с предложенията в Преходните и заключителни разпоредби в Закона за публичните предприятия.
Колеги от ГЕРБ, имам чувството, че този Закон за публичните предприятия Ви стана най-, най-, най-любимият закон. През последните повече от пет години БСП настояваше последователно да има промени в Закона за публичните предприятия, така че да стане невъзможно партийни кадри, които не са подготвени, да бъдат назначавани в управлението на държавните предприятия. Вие упорито отхвърляхте, както казах, дълги години нашите предложения.
Едно от условията на Европейския съюз, за да ни допуснат до ERM II, беше приемане на Закон за публичните предприятия. Вие нямаше къде да мърдате – приехте този закон. Оттогава обаче за трети път вече го променяте, и то с цел да се нагажда така, че наистина да могат, както казах, да се устройват верните партийни кадри.
Предложението в Преходните и заключителни разпоредби на Закона, който в момента разглеждаме, е точно в тази посока – главните секретари на министерствата, тоест верните партийни кадри да получават още една заплата, и то, забележете, не минимална заплата, а над максималната. Останалото господин Свиленски преди мен го обясни.
Колеги, не един и два пъти сме коментирали с Вас ниския рейтинг на Народното събрание. В парламентарна република водещата институция – парламентът, с най-нисък рейтинг! Защо е така? Днешният ден – 10 декември, е ясна илюстрация защо това е така. Какво свършихме днес за гражданите? Не позволихте на 270 хиляди български граждани несправедливо отнетата им възможност да гласуват и сами да избират своите кметове и остана това, че те трябва да бъдат назначавани. За управляващите – отхвърлихте нашите предложения да се избегне възможността без обществени поръчки и заобикаляне на законите да се…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Проданов, да Ви върна към обсъждания въпрос.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Аз съм изцяло към обсъждания въпрос, господин Председател.
Това, което в момента приемаме като последен закон, верните партийни кадри, главните секретари на министерствата да взимат още по една заплата. Ето това свърши днес българското Народно събрание – за гражданите нула, за управляващите две. Това е истината. Затова ще е такъв рейтингът и затова е такова законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Продължаваме с изказванията.
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз ще се спра на това защо трябва да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и основно защо това предложение, което е направено от Министерството на транспорта и чрез Министерския съвет, е влязло в този законопроект, да се отложат с пет години текстовете от Регламента.
Главната причина на всички ни е ясна, че не достигат финансите и за управителя на инфраструктурата, и за превозвача. Няма как да бъдат спазвани тези графици, при положение че в момента се извършва една сериозна, мащабна, повече от десет години реконструкция и модернизация на нашата железопътна инфраструктура, която към настоящия момент е от порядъка на около 25 – 26% реконструирана. В следващите години – до края на 2024 г., ние можем да достигнем максимум 34 – 35% модернизация, и то при положение че усвоим всички средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. С другата програма, с която е свързана Европа, можем да достигнем до 40% и чак тогава можем да правим някакви сметки и да изпълняваме графиците, които към момента, както знаете, се изпълняват не само от железопътния подвижен състав, а също така и от автомобилен. Това е нещо, за което няма как и по какъв начин да бъдат направени предварителните разчети и те да бъдат изпълнявани, което означава, че дружествата не могат финансово да издържат при това положение.
Тук чух думи, че едва ли не българските граждани не са европейски граждани. А нима гражданите на Полша, Унгария, Румъния, Литва, Естония, Гърция, Ирландия също не са европейски граждани, които са отложили за втори път Регламента, както искаме да направим ние? Защо са го направили? Защото изпитват същите недостатъци, защото по-голямата част от страните от Източния блок не могат да бъдат дофинансирани в този вид дейности. Затова дори и европейският законодател е дал възможност на два пъти всяка страна, която не може да изпълни тези критерии, да ги отложи. Затова аз смятам, че е правилно тези пет години да бъдат гласувани от Народното събрание.
Съгласете се, че една от основните линии, примерно отсечката Септември – Елин Пелин, има само 11 тунела, които в момента се правят, а някои още не са започнати да се правят. Това са 41 км тунели. Как може при тези сериозни ремонтни дейности, които ще бъдат извършвани най-вероятно 3 – 4 години, графиците, които трябва да се спазват от българските държавни железници и съответно железопътният път от страна на управителя на инфраструктурата, да отговарят на изискванията? Ами те просто ще фалират финансово или ще фалираме държавата. Нали искате да управлявате държавата следващата година?! Тогава ще Ви питам: как ще върнете този закон и как ще плащате на гражданите? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
И аз се надявам, че няма да се случи.
Затова смятам, че това е едно вярно и правилно управленско решение. Тук не е нужно да говорим само за политика, а от техническа и технологична гледна точка мисля, че народните представители трябва да подкрепят това предложение.
По отношение на другите предложения, които са направени в Преходните и заключителни разпоредби. В Комисията се разгоря сериозен дебат по отношение на главните секретари. Явно това е проблем, който между първо и второ четене ще намери своето вярно решение, тъй като ще бъдат отчетени всички положителни и отрицателни страни на това предложение, защото освен главните секретари, съгласно законодателството, всички други административни длъжности могат да изпълняват тази длъжност, а фактически най-високата административна длъжност, тоест главният секретар – не може, но това нещо може да се изпълнява от директорите на дирекциите.
Преди малко господин Свиленски даде пример за това как се формира една такава комисия, в която повече от половината бяха директори на дирекции. Съгласно сегашното законодателство те имат право, а няма право главният секретар. Така че този въпрос е дискусионен и аз смятам, че народното представителство ще намери верния отговор в тази насока.
По предложението за държавните предприятия, които са в сферата на транспорта, а именно „Ръководство въздушно движение“, „Пристанищна инфраструктура“ и НКЖИ да останат като държавни предприятия и да останат в организационното и правното си положение, което е в момента. Аз ще Ви кажа защо смятам, че това е правилно. Първо, защото те са формирани на много по-различен принцип и там приходно-разходната им част съгласно Закона за публичните предприятия трябва, ако останат като такива, да влязат в консолидираната рамка, което означава, че ще влязат в противоречие с начина, по който се формират актовете, с които те работят. Давам един пример с „Ръководство въздушно движение“, което събира две такси – една е „Аеронавигационно обслужване“, а другата е такса „Прелитане“.
Тези такси, уважаеми дами и господа, не се определят от българското или от нашето законодателство, те се определят от европейското законодателство, от „Евроконтрол“. Даже трябва да знаете, че такса „Прелитане“ не се събира от РВД, а се събира от „Евроконтрол“ и след това се превежда на РВД. И един лев от тези пари, ако не отидат за дейността, която изпълнява „Ръководство въздушно движение“, трябва да бъдат върнати след това в Европейската комисия. Нали разбирате, че това няма как да стане?
По същия начин стоят нещата и с Националната компания „Железопътна инфраструктура“, където таксите се формират основно от пактове на Европейския съюз. Знаете, че всяка такса трябва да е разходоориентирана. По същия начин е и за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, където съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България таксите трябва да бъдат независими, когато се определят от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, тоест те трябва да бъдат определяни, разходвани и събирани съгласно нашето законодателство. От тази гледна точка смятам, че е правилно това предложение, което е направено по отношение на това тези предприятия да останат като държавни предприятия и да не влизат в консолидираната държавна рамка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Има ли реплики?
Реплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Може би ще наруша малко Правилника, тъй като репликата трябва да е несъгласие, но аз ще изкажа съгласие с господин Вълков и ще му благодаря за това, че каза причината за отлагането – това е безхаберното десетгодишно управление на сектора. Той каза, че няма пари да се купят влакове, няма пари да се ремонтира железопътният път. Няма пари да се ремонтират! Тоест, уважаеми колеги народни представители, когато твърдите десет години, че железопътният транспорт е приоритет – ето днес стана ясно на всички, че железопътният транспорт никога не е бил приоритет през тези десет години, а може би и назад във времето, на управляващите в момента. Защото да нямаш пари за ремонтиране, да нямаш пари за закупуване на нови влакове, да не си подготвил проектите и да излезеш да кажеш: „Дайте да отлагаме законодателството и регламентите“, показва пълно безхаберие към гражданите, които са те излъчили да ги управляваш. Нееднократно в Транспортната комисия е казвано и ние сме заявявали желание това да бъде приоритет на държавата – железниците, но приоритет, за съжаление, са местата, където по-лесно се пълнят чекмеджетата – автомагистрали, пътища и други неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Иванов – втора реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълков, господин Свиленски твърдеше, че се е съгласил с Вас, но ми позволете аз да не се съглася с Вас.
Господин Вълков, във Вашето изказване трябваше да започнете с това: какво беше наследството 2009 г. на „Български държавни железници“. Седемстотин милиона, колеги! Седемстотин милиона, които българската държава трябваше да възстанови на „Български държавни железници“. Тези пари в момента са осигурени, почти всички пари са изплатени и затова започваме с инвестиционната програма, господин Вълков. Това е нещо изключително важно, което трябваше да споменете в началото на Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Вълков, имате думата за дуплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за репликите.
Господин Иванов, това е така, както казахте – с едно тежко наследство поехме управлението на държавата. Около 780 милиона – ще Ви поправя – са за сектора, изобщо за железопътния сектор.
Господин Свиленски, малко или много, но до настоящия момент са усвоени от порядъка на около 2,4 млрд. лв. в ремонтни работи, работи по модернизацията на железопътната инфраструктура. Говоря основно по железопътния път, тъй като по отношение на подвижния състав, както знаете, основно са извършвани ремонтни дейности и имаше само една партида от вагони, които бяха доставени от предходното правителство. Но да не забравяме, че имаме и друга, как да кажа, завещани от Вас, едни 17 вагона, които са още в Унгария, за които ремонтът е платен повече от две трети и така нататък.
Но тук в момента не сме се събрали, за да отчитаме какво се е случило в миналото, а как да направим така, че този сектор, който винаги е страдал от недостиг на средства, не само в последните 10 години, а по принцип още от момента на разделянето – на железопътен превозвач и на железопътна инфраструктура, от 2005 – 2007 г. досега, винаги е имало недостиг на средства. По тази причина в момента, след като се модернизират и реконструират нашите линии, дай боже, след 4,5 – 5 години, близо поне 50% от тях да отговарят на европейските изисквания и както е заложена инвестиционната програма по отношение на още 16 нови мотриси и по отношение на нови вагони, в следващите от порядъка на 2,5 – 3 години да имаме възможност да излезем на европейския пазар за пътническите железопътни превози и действително това, което говорим от толкова години, да стане факт.
Затова моят апел към Вас като народни представители е да гласувате представените промени или Законопроекта на първо четене. А, както Ви казах, аз съм готов на дискусия за всяка една от тези промени по отношение на направеното в Закона и ако трябва, могат да се направят промени между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Изказване – господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нямах намерение да се изказвам в този дебат. Но при положение че от тази трибуна бяха казани толкова много неистини за това какво се случва с българските железници в последните 10 години, нямаше как да не взема думата.
Можем да кажем, че няма нищо общо и не може да се прави такова сравнение между услугата, която предоставят Българските държавни железници на българските граждани днес, с тази, която предоставяха преди 10 години. Това е все едно да сравняваме един модел на някоя западногерманска автомобилна марка от 1990 г. с този от 2019 г. Несериозно сравнение е това. Защото обемът на услугата, която извършваше БДЖ преди 10 години, беше съвсем различен от този, който сега се предоставя. За тези 10 години ние видяхме няколко различни ръководства, които се смениха в БДЖ.
Аз ще Ви попитам, господин Вълков: защо се смени това ръководство, което изчисти дълговете на БДЖ? БДЖ няма дългове – да, може би финансовото състояние е по-добро, но няма дейност! Това предприятие живее от държавната субсидия, а не от реалната дейност, която извършва. Това обещание за модернизацията на Държавните железници ние го слушаме от Вас поне 6 – 7 години. Колко пъти нараснаха инцидентите, които се случват с подвижния състав на Държавните железници? Колко локомотива се самозапалиха? Колко пъти имаше репортажи и публикации в различни издания за качеството, с което се извършват ремонтите или по-скоро недоделките, с които се извършват ремонтът и поддръжката на подвижния състав на Държавните железници?
Нека да не правим такива сравнения, нека да си казваме истината, такава каквато е – това предприятие буквално е обезкървено и няма нищо общо с това, което беше преди 10 години! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данчев.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет.
Гласували 90 народни представители: за 68, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол за 11 декември 2020 г.:
1. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на 4 въпроса от народните представители Валери Жаблянов, Красимир Янков, Николай Иванов, Димитър Стоянов, Георги Андреев, Лало Кирилов и Чавдар Велинов; Антон Кутев и Жельо Бойчев; Кристиан Вигенин; и Антон Кутев и Филип Попов и на 2 питания от народните представители Александър Паунов; и Красимир Янков, Георги Андреев, Димитър Стоянов, Лало Кирилов, Николай Иванов и Чавдар Велинов.
2. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на 1 питане от народните представители Николай Иванов и Васил Антонов.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на 1 въпрос от народния представител Васил Антонов и на 2 питания от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев; и Павел Шопов.
4. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на 1 въпрос от народния представител Димитър Данчев.
5. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова ще отговори на 1 въпрос от народния представител Христо Гаджев.
6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на 4 въпроса от народните представители Донка Симеонова; Веска Ненчева и Донка Симеонова; Анна Славова и Евдокия Асенова; и Полина Шишкова и Веска Ненчева.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на 1 въпрос от народния представител Румен Гечев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на 2 въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Виолета Желева; и Анастас Попдимитров и Нона Йотова; и на 4 въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Георги Йорданов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на 1 въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева на 4 въпроса с писмен отговор от народните представители Дора Янкова – 2 въпроса; и Надя Клисурска-Жекова – 2 въпроса;
- министърът на културата Боил Банов – на 2 въпроса от народните представители Полина Шишкова и Анастас Попдимитров; и Полина Шишкова.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Крум Зарков към министъра на правосъдието Десислава Ахладова;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Емил Димитров;
- един въпрос от народния представител Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Следващото редовно пленарно заседание – 9,00 ч. на 11 декември 2020 г., съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров