Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателитe Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на регистрация.
Госпожа Петрова ще участва днес дистанционно.
Госпожо Петрова, регистрирате се и Вие.
ТАНЯ ПЕТРОВА: (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
121 са регистрираните в залата плюс 1 дистанционно – 122 са днес регистрираните народни представители, 62 е мнозинството, с което вземаме решение в пленарната залата.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 27 – 29 януари 2021 г.:
„1. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 18 декември 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет на 2 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 10 декември 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Вносител – Министерският съвет на 30 декември 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносители –Пламен Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Общ проект, изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г. законопроекти с вносител – Министерският съвет, 25 август2020 г.; Министерският съвет, 12 октомври 2020 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 28 януари 2021 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители на 15 януари 2021 г. Приет на първо гласуване на 22 януари 2021 г. – точка втора за четвъртък, 28 януари 2021 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител – Министерският съвет на 5 януари 2021 г. – точка трета за четвъртък, 28 януари 2021 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносител – Министерският съвет на 30 декември 2020 г. – точка четвърта за четвъртък, 28 януари 2021 г.
10. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г. Приет на първо гласуване на 18 декември 2020 г. – точка първа за петък, 29 януари 2021 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител – Министерският съвет на 20 януари 2021 г. – точка втора за петък, 29 януари 2021 г.
12. Парламентарен контрол – след приключване на законодателната част от заседанието в петък, 29 януари 2021 г.“
Моля, гласувайте така представения Проект за програма за работата на Народното събрание тази седмица.
Гласували 160 народни представители: за 116, против 13, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 януари 2021 г. до 26 януари 2021 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове; Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Комисията по околната среда и водите; Комисията по икономическата политика и туризъм.
Проект на решение за възлагане на Сметната палата за извършване на одит на „Информационно обслужване“ АД – търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала. Вносители са Десислав Чуколов и Павел Шопов. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2021 г. и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол на службите на сигурност, прилагането, използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз през 2021 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по европейски въпроси и контрол над европейските фондове; Комисията по бюджет и финанси; Комисията по правни въпроси; Комисията по икономическа политика и туризъм; Комисията по енергетика; Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Комисията по външна политика; Комисията по отбрана; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Комисията по земеделието и храните; Комисията по труда, социалната и демографската политика; Комисията по образованието и науката; Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта; Комисията по здравеопазването; Комисията по околната среда и водите; Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения; Комисията по културата и медиите; Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалбите на гражданите; Комисията по вероизповеданията и правата на човека; Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; Комисията по политиките за българите в чужбина; Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Проект на решение за одобряване на Решението на Европейския съюз на Евратом 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна Решение 2014/335/ЕС Евратом. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Доклад относно изслушване на предложените кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносител е Комисията по културата и медиите.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за осигуряване на въздушен транспорт за транспортиране на българска военна делегация, водена от началника на отбраната на Република България и делегация на началника на Генералния щаб на Република Северна Македония за участие в зимната сесия от заседания на ниво началници на отбраната на Военния комитет на НАТО и заседание на Военния комитет на ЕС в периода от 26 – 28 януари 2021 г. по маршрут от летище София до летище „Мелсбрук“, Брюксел, Кралство Белгия, и обратно до летище София.
Уведомлението е постъпило на 26 януари 2021 г. с входящ № 103-09-4 и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 21 януари 2021 г. на Народното събрание е предоставен материал, съдържащ приети актове от Икономическия и социален съвет за периода 2004 – 2020 г., в резюме.
Материалът е предоставен с писмо на председателя на Народното събрание на всички постоянни комисии и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Приетите актове на Икономическия и социален съвет са публикувани на интернет страницата на Съвета.
Последното съобщение:
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закон за банковата ни несъстоятелност за периода 22 декември 2020 г. – 21 януари 2021 г. и Протокол № 2 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 22 януари 2021 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред.
ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Процедурата по избор е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 18 декември 2020 г.
Ще Ви прочета процедурата.
„Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание:
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет страницата на Народното събрание. С Решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по културата и медиите представя на Народното събрание Доклада за проведеното изслушване на кандидатите.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението – до две минути за всеки кандидат.
4. След представяне на Доклада по точка две и на кандидатите Народното събрание провежда разискване по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване.
6. В случаите, когато има няколко кандидати, гласуването се извършва по азбучен ред на съответните им имена, освен ако Народното събрание не реши друго.
7. Избран се смята кандидатът, получил повече от половината гласове на присъстващите народни представители.
8. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
9. В случай че никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
10. В случаите, когато при повторно гласуване по т. 9 никой от кандидатите не получи необходимите гласове или когато някои от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му в Народното събрание и той е единствен кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Когато няма кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание.“
Номинациите и Доклада ще ни представи господин Биков.
Първо процедура за допуск – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати господин Ивайло Данаилов и господин Кирил Вълчев – кандидати за генерален директор на БТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте така направената процедура.
Гласували 174 народни представители: за 173, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете кандидатите в залата.
Заповядайте, господин Биков.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ:
„ДОКЛАД
относно изслушване на предложените кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция
На открито заседание, проведено на 21 януари 2021 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложените кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция по реда на Раздел V от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на БТА, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък Процедурни правила.
В Деловодството на Народното събрание са получени две предложения за генерален директор на Българската телеграфна агенция: за Кирил Александров Вълчев – предложен от народните представители Вежди Рашидов, Тома Биков, Ася Пеева, Евгени Будинов, Емилия Милкова, Радослава Чеканска, Красимир Велчев и Калин Вельов; и за Ивайло Стефанов Данаилов – от името на парламентарната група „БСП за България“, внесено от народните представители Георги Свиленски, Драгомир Стойнев и Александър Симов.
Председателят на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов отбеляза, че към предложенията са представени изискуемите документи съгласно Раздел I, т. 1 от Процедурните правила.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия…“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ:
„… е, че при извършената проверка към настоящия момент не са открити документи, удостоверяващи принадлежност на двамата кандидати, съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В резултат на извършена проверка от администрацията на Народното събрание е установено, че кандидатите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от Наказателния кодекс.
Кандидатурата на Ивайло Стефанов Данаилов беше представена от господин Александър Симов.
Кандидатурата на Кирил Александров Вълчев беше представена от господин Тома Биков.
След представянето кандидатите допълниха данни от професионалната си биография и изложиха вижданията си за развитието на Българската телеграфна агенция.
Ивайло Данаилов акцентира върху предоставянето на бърза и професионална информация, открои важността на вътрешната информация, информацията за чужбина, увеличаване на кореспондентите извън страната, дигитализацията на Агенцията, по-лесен достъп до намиране на информация на интернет сайта на Агенцията, провеждане на обучения на журналисти. Отбеляза важността на общественото мнение, но изтъкна, че една агенция не трябва да се управлява от общественото мнение, а от професионализъм, бързина и точност.
Кирил Вълчев наблегна в своето изложение на писмено представените на заседанието на Комисията десет точки за развитието на Българската телеграфна агенция: безпристрастна, точна и бърза информация; безплатно разпространение на информацията за публичните организации и дейности; безплатни информационни продукти; разширяване на формите и каналите за представяне на информацията; инвестиции в архива; нови кореспонденти в България и чужбина; систематизиран обмен с чуждите информационни агенции; информация от и за българските общности; инвестиции в хората и технологично обновяване.
Съгласно Раздел II, т. 3 и 4 от Процедурните правила към кандидатите не са постъпили въпроси от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и средства за масова информация.
По време на обсъждането кандидатите отговориха на поставените въпроси от народните представители Вежди Рашидов, Мария Цветкова, Иван Ченчев, Велислава Кръстева и Боряна Георгиева.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел VI на Процедурните правила предложените кандидатури за генерален директор на Българската телеграфна агенция, за което към настоящия доклад се прилагат проекти за решения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да представите кандидата, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Кирил Александров Вълчев.
Кирил Вълчев е роден на 24 май 1973 г. в София. През 1992 г. завършва с отличен успех Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, а през 1998 г. завършва също с отличен успех Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – специалност „Право“, степен „Магистър“.
Завършва професионален курс по радиомениджмънт в „Дойче Веле“ – Кьолн, Германия, през 1995 г. Бил е стипендиант в Програмата за европейски лидери на „Джърман Маршал Фонд“ в САЩ през 2000 г. През 2003 г. е на стаж в българската секция на Би Би Си в Лондон, Великобритания.
Притежава езикови умения по английски, руски, латински, старогръцки и старобългарски език.
В периода 1993 – 1995 г. работи в БТА. От 1993 г. до момента е автор на обзорното седмично предаване „Седмицата“ на Дарик радио. Отразявал е редица събития като пратеник на радиото.
Кирил Вълчев е секретар на Съюза на българските национални и електронни медии, в която членуват БТА, БНТ, БНР, bTV, Нова телевизия и Дарик радио. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ТОМА БИКОВ: Като адвокат Кирил Вълчев работи в областта на медиите и интелектуалната собственост. Автор е на публикации в областта на конституционното и търговското право. Правен консултант е на БТА и Дарик радио.
През 2011 г. участва в изработването на Закона за Българската телеграфна агенция.
Носител е на редица отличия и награди в областта на медиите.
Кандидатурата на господин Кирил Вълчев се подкрепя от изпълняващия длъжността „генерален директор“ на БТА и синдикалните организации в Агенцията. Получено е писмо от синдикатите в БНТ в подкрепа на тази кандидатура.
Доказаните професионални качества и безспорният обществен авторитет на Кирил Вълчев го правят достоен кандидат за генерален директор на БТА. Това са причините, поради които парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи кандидатурата на господин Вълчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Господин Симов, заповядайте да ни представите втората кандидатура.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „БСП за България“ представям кандидатурата и предлагаме за генерален директор на Българската телеграфна агенция да бъде избран господин Ивайло Стефанов Данаилов.
Ивайло Данаилов е роден в град София. Завършил е английска и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Има над 30 години опит в областта на журналистиката в различни медии в България и в чужбина. Професионалното си развитие започва в Българската телеграфна агенция като преводач и репортер в редакция „Информация за чужбина“. По-късно преминава в редакция „Вътрешна информация“ като политически репортер. В същото време работи като стрингър за „Асошиейтед Прес“ и ЮПИ.
През 90-те години Ивайло Данаилов работи във вестник „168 часа“, където е разследващ репортер и редактор в отделите „Бизнес“ и „Международен“. По-късно се връща в Българската телеграфна агенция като главен редактор на редакция „Пресфото“.
Бил е отговорен редактор във вестник „Неделен Стандарт“, работил е и като редактор в международния отдел на вестник „Труд“. Бил е съветник в правителството на Димитър Попов, а по времето на Тройната коалиция е съветник на министър-председателя.
Ивайло Данаилов е член на Европейската асоциация на политическите консултанти, както и член на Club of Venice – организация на ръководителите на правителствените и пиар служби на държавите – членки на Европейския съюз.
В годините Ивайло Данаилов е придобил сериозен авторитет сред колегите си. Има достатъчно опит в работата с хора и в ръководството на различни проекти. Познава отлично медиите и сътрудничеството с тях, което е от огромно значение за дейността на Българската телеграфна агенция.
Професионалната му реализация и биография илюстрират безпристрастност при вземането на решения и спазването на етичните правила.
Обединени сме в своето мнение, че работата му като генерален директор на БТА ще бъде гаранция за висок професионализъм и постигане на откритост, прозрачност и диалогичност в работата на Агенцията. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Не виждам желание за изказване.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Изчакваме колегите да заемат местата си.
Колеги, първо подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Избира Ивайло Стефанов Данаилов за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат 5 години.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване втория:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Избира Кирил Александров Вълчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат 5 години.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Честито на господин Вълчев!
Господин Вълчев, заповядайте на трибуната да положите клетва.
Колеги, моля да се изправим. (Всички стават.)
Господин Вълчев, повтаряйте след мен.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да изпълнявам добросъвестно задълженията си на генерален директор на Българската телеграфна агенция, като се ръководя от принципите, предвидени в Закона за Българската телеграфна агенция. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! Да пожелаем успех още веднъж на господин Вълчев! (Председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов поздравяват избрания генерален директор на БТА.)

Продължаваме, колеги, с втора точка от дневния ни ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Господин Летифов, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ако ми позволите, процедура за допуск в залата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Занчев.
Уважаеми господин Летифов, моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. ...)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „или при промяна в собственика му“ се заличават.
2. В ал. 8 думите „или промяна в собственика му“ се заличават.
3. В ал. 12 изречение второ се заличава.
4. Създава се нова ал. 13:
„(13) При промяна на вписаните в лицензията обстоятелства железопътният превозвач уведомява Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в срок до 7 дни от настъпването на обстоятелствата. Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ извършва проверка на променените обстоятелства и в срок до един месец от уведомяването изготвя мотивирано предложение до лицензиращия орган по ал. 1 за издаване на изменена лицензия.“
5. Досегашната ал. 13 става ал. 14 и се изменя така: „Когато при преобразуване на железопътния превозвач първоприемникът кандидатства за нова лицензия, той може да продължи дейността за осъществяване на железопътните превози до произнасянето на лицензиращия орган, при условие, че притежава валиден единен сертификат за безопасност или сертификат за безопасност, издаден до 16 юни 2019 г.“
6. Досегашната ал. 14 става ал. 15.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона; текста на вносителя за § 1; както и редакцията, предложена от Комисията за § 2.
Гласували 107 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 31.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1 и 2:
„(1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва планови и извънредни проверки след издаването на лицензия, за да установи дали железопътният превозвач изпълнява изискванията на чл. 38. При констатиране на нередности или нарушения на чл. 38 служителите на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ издават предписания съгласно чл. 117, ал. 2, т. 14, с които определят срок за отстраняването им.
(2) Когато се установи, че железопътният превозвач не изпълнява или не е в състояние да изпълнява изискванията на чл. 38, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ изготвя мотивирано предложение до лицензиращия орган по чл. 37, ал. 1 за спиране действието на лицензията за срок до 6 месеца или за отнемане на лицензията.
2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и в нея в т. 1:
а) в буква „ж“ след думата „нередовностите“ се добавя „или непълнотите“;
б) в буква „з“ думите „чл. 118, ал. 2“ се заменят с „ал. 1 или при спиране действието на лицензията по ал. 2“, а след думите „отстранени в“ се добавя „определения“.
3. Досегашната ал. 2 става нова ал. 4 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 3“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Когато се установи, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност, но докаже, че е предприел мерки за възстановяване на финансовата си стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице спира действието на лицензията и може да издаде временна лицензия със срок на валидност до 6 месеца, при условие че железопътният превозвач притежава валиден единен сертификат за безопасност или сертификат за безопасност, издаден до 16 юни 2019 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „въвеждането му в експлоатация“ се заменят с „да бъде използвано в железопътната мрежа“.
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Железопътните предприятия или управителите на железопътната инфраструктура могат да изпълняват функциите на лице по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 46а, ал. 7 се изменя така:
„(7) В случаите, когато лицето по ал. 1 е железопътно предприятие или управител на железопътна инфраструктура, проверката по ал. 5 се извършва едновременно с процедурата за издаване или преразглеждане на единния сертификат за безопасност на железопътното предприятие или удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура. Спазването на изискванията за лице, отговорно за поддръжката на превозните средства, се отбелязва в единния сертификат за безопасност на железопътното предприятие или в удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 3; текста на вносителя за § 4; редакцията, предложена от Комисията за текстовете на § 5 и § 6; текста на вносителя за § 7.
Гласували 87 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 18.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. В чл. 115к, ал. 4 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ и се създава изречение второ: „Когато окончателният доклад не може да бъде публикуван в срок до 12 месеца, Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт оповестява междинен отчет най-малко веднъж на всяка година от датата на настъпване на произшествието, който съдържа напредък по разследването и всички въпроси относно безопасността.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица при констатиране на нарушение, свързано с безопасността на движението и сигурността на превозите, създаващо сериозен риск за безопасността, издава задължителни предписания и определя срокове и отговорни органи или лица за изпълнението им, като може да разпорежда:
1. прилагане на временни мерки за безопасност, включително незабавно ограничаване или преустановяване на съответните операции или дейности, свързани с маневра, осигуряване движението на влакове, управление на влакове, ремонт или поддръжка на подвижен състав и други;
2. спиране от експлоатация на обекти от железопътната инфраструктура, включително инфраструктурата на министерства и други ведомства, дружества или предприятия по чл. 2, т. 3, при констатирани несъответствия по техническата експлоатация и/или безопасността на движението;
3. спиране от експлоатация на подвижен железопътен състав при констатирани несъответствия с техническите и функционалните изисквания към него;
4. прилагане на мерки за безопасност при превоза на опасни товари с железопътен транспорт;
5. прилагане на мерки за безопасност при поддържането и експлоатацията на железопътни прелези.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Задължителните предписания по ал. 2, т. 14 и ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на предписанията по ал. 3 не спира тяхното изпълнение.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като думите „на дребно“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текстовете на § 8 и § 9; текстовете на вносителя за § 10, § 11, § 12 и § 13; текста на вносителя за § 14 с предложените от Комисията редакционни поправки; както и текста на вносителя за § 15.
Гласували 86 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 15.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16:
„§ 16. Този закон предвижда мерки по прилагането на чл. 2, параграф 4 във връзка с чл. 8, параграф 2 и 3, чл. 13, 15 – 18 и чл. 21, параграф 1 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 16.
Гласували 84 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 14.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип наименованието и предлага следната редакция на подразделението:
„Заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 18.
По § 18 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Александър Ненков, Станислав Иванов и Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 17:
„§ 17. В Закона за публичните предприятия (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 1, изречение второ, накрая се поставя запетая и се добавя „както и за публичните предприятия по чл. 2, ал. 1, т. 2“.
2. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби ал. 4 се отменя.“
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Параграф 15 влиза в сила от 3 декември 2019 г. относно вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници на територията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за публичните предприятия беше приет през 2019 г. и припомням за Вас и за хората извън залата – той беше едно от условията, които получихме за присъединяването ни към чакалнята на Еврозоната, едно условие, което беше поставено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Текстовете на Закона през цялото време бяха обект на много съществен интерес и се следяха много внимателно от представителите на тази организация.
Странно е, че в последната една година, година и половина, няколко текста от Закона управляващото мнозинство лека-полека започва да ревизира. Получава се отново онзи добре познат от практиката ни ефект – правим едно за пред чужденците, вършим съвсем друго тук вътре в нашата страна. Това правите Вие, господа управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в Закона за публичните предприятия. Първо на няколко пъти текстове от Закона бяха отлагани – тяхното влизане в сила беше отлагано, след което започна тяхното ревизиране.
А, разбира се, и по добре познатата ни практика започнахте да правите и промени на промените, като Министерският съвет предлага едно, а колеги от управляващото мнозинство, ето и сега в този параграф, виждаме, че внасят промени на тези промени като предлагат някои от предлаганите промени да отпаднат, за да стане кашата пълна и да не може никой да разбере всъщност какво се случва.
Истината обаче е съвсем проста. Имаме становище на Министерството на финансите, внесено по този законопроект още на първо четене и това становище не подкрепя предложението на Министерския съвет. Ще си позволя да цитирам съвсем кратка част от това становище на Министерството на финансите: „Не подкрепяме направеното предложение. Повишените изисквания за публичните предприятия, категоризирани като големи, в това число по отношение на правната форма състав на съветите, разкриване на информация, са свързани със значимостта на предприятията в съответния сектор, а и за икономиката на страната като цяло. Затова считаме, че изграждането на управленски капацитет, постигането на по-висока независимост и повишаване на професионализма на съветите е задължително за тези предприятия, независимо дали те са част от холдинг или не.“ Това е един от основните стълбове в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за корпоративното управление на държавните предприятия, към които България се присъедини през месец декември 2019 г.
Виждате ли сега какво се получава? В приетия закон през 2019 г. управляващото мнозинство е приело, че част от държавните предприятия трябва да бъдат преструктурирани в административни структури. А сега тихомълком се отказваме от този ангажимент и вече ни се казва, не, те ще си останат в правната форма, в която са съществували и до момента. Тук има предприятия, които са от съществено значение, точно от сферата на транспорта. Там имаме един голям холдинг „Български държавни железници“, който има няколко дъщерни дружества. Тези дъщерни дружества до момента съществуват под формата на дружество с ограничена отговорност.
С приетия Закон за публичните предприятия тези дружества трябваше да станат акционерни дружества. Но сега, виждате ли, ще ги оставим, или Вие ще ги оставите, пардон, отново да бъдат дружества с ограничена отговорност, за да могат вероятно по-лесно да бъдат манипулирани и управлявани в своята дейност и да не отговарят на високите стандарти, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ни е поставила.
Всъщност тук трябва да кажем, че тези промени, които сега ни предлагате, господа управляващи, на практика не отговарят на философията на Закона, приет през 2019 г., която философия и ние подкрепихме в голяма степен, защото смятахме, че така ще се сложи някакъв ред в управлението на държавните компании, ще има прозрачност, те ще бъдат политически независими и ще отговарят на препоръките на една авторитетна международна организация като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които ни е поставила. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете изказването, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: С тези промени, които сега ни предлагате, очевидно това няма да се случи. И аз призовавам някой колега тук да стане и да обясни защо се прави това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика? Господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Данчев, правя Ви реплика на изказването с уговорката, че принципно съм съгласен с Вас. Но нека да си припомним, че препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са за промени в Закона за публичните предприятия, които вече съществуваха в българското законодателство. В един период те бяха променени – тези бордове бяха ограничени, с което се видя, че всъщност, видите ли, там има възможност за злоупотреби при така създалата се форма на работа. В следващия момент на нас – институциите, наши партньори ни казват: Вие трябва да го промените, за да отговаряте на добрите практики при управлението на държавната собственост, защото говорим за предприятия, които са с повече от 50% държавна или общинска собственост на капитала и следващият момент как ние всъщност да запълним тези места, които са в бордовете.
И тук нещото, което не казахте, е, че цялата история беше типична за последните 10 години. По методите на проба грешка – ще направим нещо, ще видим то колко фира ще даде – след това, разбира се, ще го променим. Днес с тези текстове се опитваме да променим нещо, което смятаме, че е дало фира. Значи, ако трябва да заключим, управляващите казват – ние тук сбъркахме за пореден път и сега с това искаме да си оправим част от сътворената бъркотия, която сме направили. И въпросът е: защо, след като има добри практики, не сме ги усвоили, а ние ги променяме постоянно на принципа на проба грешка, което е типично за модела на вземане на решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика? Няма други реплики.
Господин Данчев – дуплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Летифов, и аз принципно ще изразя съгласие с казаното от Вас и ще Ви допълня.
Всъщност проба грешка няма как да разберем от предложените ни становища по Законопроекта и от предложения текст от вносителите къде точно е била грешката в приетия през 2019 г. закон. Проблемите с прилагането на тези текстове трябваше да бъдат установени в един анализ, който възлагаше приетият през 2019 г. закон – анализ на Агенцията за публичните предприятия, който да установи какво всъщност трябваше да се случи с тези предприятия – да установи кои отговарят на изискванията на Закона, кои могат да останат в правната форма, която се предвижда, кои трябва да бъдат променени, и да се каже защо едните остават в тази форма, а другите ще бъдат променени.
Този анализ обаче управляващите очевидно не искаха да дочакат. Те според мен бързаха предизборно да направят предлаганите сега промени. Бързат да направят тези промени, за да назначат съответните управители след провеждане на конкурси в публичните предприятия с над 50% държавно участие и да избягат от този анализ, който можеше да открие и други проблеми на управлението на държавните предприятия.
Така че не бива да се учудвате защо се работи по метода на пробата и грешката. Всъщност, защото желанието на управляващите не е публичните предприятия да работят ясно, прозрачно и открито в интерес на обществото, а очевидно в интерес на определени кръгове от министерствата, които са принципал на тези предприятия. Това е моят извод. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: редакцията, предложена от Комисията за подразделението „Заключителни разпоредби“; предложението на Комисията за отхвърлянето на § 17 по вносител; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 18, който става 17; и предложението на Комисията за създаване на нов § 18 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 69, против 25, въздържали се 3.
Подложените на гласуване текстове са приети.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЦИФРОВО СЪДЪРЖАНИЕ И ЦИФРОВИ УСЛУГИ И ЗА ПРОДАЖБА НА СТОКИ.
Вносител е Министерският съвет на 30 декември 2020 г.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм – имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, за допуск в залата – гости при обсъждане на този законопроект предлагам: Янка Топалова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Емил Алексиев – началник-отдел „Политика за потребителите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете да влязат допуснатите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 януари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – Яна Топалова – заместник-министър, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Емил Алексиев – началник-отдел „Политика за потребителите“; Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от госпожа Топалова.
Причината, която налага приемането на този законопроект, е необходимостта от транспониране в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти за продажби на стоки. Двете директиви възприемат принципа на максималната хармонизация, съгласно който държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивите, освен ако не е предвидено друго.
Общата цел на Проекта е подобряване на законодателната уредба с оглед постигането на високо ниво на защита на потребителите и подобряване възможностите за осъществяване на търговска дейност на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки.
Според вносителя конкретните цели на предложения законопроект са:
- Създаване на правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и актуализиране и хармонизиране на правната рамка за продажба на стоки;
- Преодоляване на различията в националното договорно право за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Тези различия се явяват пречка за предприятията да осъществяват дейност в други страни на Европейския съюз;
- Повишаване доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки онлайн.
С приемането на единни, ясни и хармонизирани правила за предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки в рамките на Европейския съюз се очаква повишаване на доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки онлайн и съответно повишаване процента на българските потребители, които пазаруват онлайн от други държави – членки от Европейския съюз. Ще се способства развитието на устойчива конкуренция в полза на потребителите.
Приемането на Проекта няма да създаде допълнителна административна тежест за предприятията. Напротив, ще доведе до намаляване на административната тежест за предприятията при предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки на потребителите.
Засегнатите държавни органи с този законопроект са Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите, която ще осъществява контрол по спазването на този закон и надзор върху дейността на търговците, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и предлагащи договори за продажба на стоки.
С приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки се предлага да бъдат възприети следните мерки:
- Определяне на 30-дневен срок за извършване на замяна или ремонт на стоката по отношение на стоки, различни от стоки, съдържащи цифрови елементи.
- Определяне реда и условията за връщане на стоката и за възстановяване на заплатените от потребителя суми при разваляне на договора.
- Въвеждане на изискване за задължително предоставяне на информацията, съдържаща се в търговската гаранция на български език.
- Спиране или прекъсване на срока на законова гаранция за времето на извършване на ремонт или замяна на стоката, която не съответства на изискванията.
- Защита на потребителите при предоставяне на стоки и услуги, съдържащи цифрови елементи.
- Уреждане правото на регресен иск спрямо трети лица.
Всичко това налага категоричния извод, че идентифицираните проблеми в съществуващата правна рамка за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки не могат да бъдат преодолени чрез запазване на настоящата правна уредба и се налага приемането на настоящия нов законопроект.
Предлагат се съответстващи промени в Закона за защита на потребителите.
Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В оценката на въздействието на предложените директиви Европейската комисия посочва, че еднократните разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки онлайн за привеждане на тяхната дейност в съответствие с новите изисквания, ще бъдат в размер на 6800 евро, които обаче са в пъти по-ниски от разходите за адаптиране към националното законодателство на всяка отделна държава – членка на Европейския съюз. За сравнение изчислените разходи, които правят предприятията, за да адаптират договорите си към законодателството само на една държава членка се оценяват на около 9000 евро. Не се очакват подобни разходи за предприятията, продаващи стоки онлайн на територията на страната.
Посочените по-горе разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги, и предприятията, продаващи стоки онлайн, са свързани с изпълнението на императивни изисквания на Директива (ЕС) 2019/770 и на Директива (ЕС) 2019/771 и не подлежат на преценка от страна на държавата.
Икономическото въздействие върху малките и средните предприятия от въвеждането на двете директиви би трябвало да бъде ограничено. Не могат да бъдат посочени точни данни в каква степен функциониращите към 31 декември 2019 г. в страната 1119 малки и средни предприятия за осъществяване на обществени електронни съобщения биха били засегнати от правилата за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и по какъв начин този закон ще се отрази на техния достъп до финансиране и инвестиции.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В последвалата дискусия народният представител Адлен Шевкед изрази становището, че в Законопроекта се съдържат много неясноти, дължащи се вероятно на буквален превод от текстовете на директивите; неясно е съдържанието на многократно използваното в Законопроекта понятие „разумен срок“, което няма регламентация в българското законодателство; неоправдано увеличаване на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Предлага се създаването на работна група, която да преработи неясните текстове.
Народният представител Димитър Данчев постави въпроса за съществуването на колизия в обхвата на контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията и тази на Комисията за защита на потребителите. Предложи да се изискат становища по Законопроекта от неправителствени организации и от Комисията за регулиране на съобщенията.
Народният представител Румен Гечев потвърди подкрепата за директивите и Законопроекта, но също изрази съображения относно превода на някои икономически категории, използвани в Законопроекта.
На поставените въпроси отговориха Димитър Маргаритов и Емил Алексиев. Те бяха категорични, че припокриване на контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителите няма, тъй като Комисията за защита на потребителите ще контролира само съответствието на цифровото съдържание. Също така, те отрекоха увеличаване на правомощията на Комисията за защита на потребителите с този закон, респективно с двете материални директиви. Освен това за първи път се решава въпросът с гаранцията и рекламацията на стоки и услуги, предмет на Законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ 19 гласа, един „въздържал се“ и без гласове „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Иванов.
Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На свое заседание, проведено на 13 януари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На заседанието присъства от Министерството на икономиката господин Емил Алексиев – началник-отдел „Политика за потребителите“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Алексиев, който посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки. Той отбеляза, че с приемането на Закона ще се постигне високо ниво на защита на правата на потребителите, чрез установяване на правила за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и чрез модернизиране на законодателството за продажба на стоки, така че то да обхване и продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи.
Отчитайки развитието на цифровия пазар, Проектът на закон урежда договорните условия за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, като подробно регламентира изискванията за съответствие на стоките, цифровото съдържание или цифровите услуги, отговорността на търговците при липса на съответствие с договореното, търговската гаранция, тежестта на доказване, условията и редът за упражняване на средствата за защита и възможността за разваляне на договора от потребителя.
Със Законопроекта се въвежда двегодишна гаранция при предоставянето на цифрово съдържание, цифрова услуга или стока, задължение за информиране на потребителите за всички достъпни актуализации, изисквания за съответствие на цифровата среда, правила за събиране на лични данни на потребителите и защита на личните данни.
В съответствие с Директива (ЕС) 2019/771 се създава нова правна уредба на договорите за продажби на стоки, която допълва предвидената в Закона за защита на потребителите потребителска защита и която обхваща освен продажбата на стоки и самото цифрово съдържание. Предложените норми прецизират изискванията за съответствие на стоките, отговорността на продавача за неизпълнение на договора или за несъответствие с договореното, средствата за правна защита на потребителите, възможността за намаляване на цената или разваляне на договора и търговската гаранция на стоките. Законопроектът изрично допълва отговорността на търговците на стоки и предвижда, че те носят отговорност и за цифровото съдържание и цифровата услуга за периода на потребителската гаранция.
С него се предвиждат механизми за извънсъдебно решаване на потребителски спорове от органите за алтернативно решаване на спорове, като с цел ефективното прилагане на Закона се въвеждат административнонаказателни разпоредби.
В отговор на поставените от народния представител Крум Зарков въпроси господин Алексиев посочи, че употребената терминология в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите се различава от тази, използвана в директивите, и предвидената със Законопроекта потребителска защита допълва действащата така, както е направено в други специални закони.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Вносители – народният представител Пламен Нунев и група народни представители.
Доклад на Комисията за първо гласуване.
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати: старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, комисар Веселин Младенов – началник на отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, и главен инспектор Борислав Ботев – началник на сектор „Частна охранителна дейност“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Моля, представете Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Дулчев Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Дулчев Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха: старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“; комисар Веселин Младенов – началник на отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“; главен инспектор Борислав Ботев – началник на сектор „Частна охранителна дейност“ в Главна дирекция „Национална полиция“; Александър Митев – председател на УС на НАФТСО и АЛИАНС; Радослав Христов – главен секретар на НАФТСО и АЛИАНС, и Наталия Кацарова – юрист.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Маноил Манев.
С предложените промени в Закона за частната охранителна дейност се цели да се постигне преодоляване на практическите проблеми при прилагане му. Предлага се от видовете частна охранителна дейност да отпаднат дейностите охрана на обекти на недвижими имоти и охрана на селскостопанско имущество. Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното им съществуване, заради което със Законопроекта се предлага да бъдат отменени и дейностите да бъдат осъществявани в рамките на другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от Закона.
При изготвяне на предложението е отчетено, че като вид охранителна дейност съществува охраната на имущество на физически или юридически лица, която представлява дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта, както и сигнално-охранителната дейност, която е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.
Промяната, която се предлага в чл. 36 от ЗЧОД, дава възможност на ръководителите на охранителна дейност да определят броя на изпълнителите във всеки случай при транспортирането на ценни пратки или товари. По този начин ще се постигне по-голяма оперативна свобода при преценка на обстоятелствата, които в сега действащата законова рамка в някаква степен са ограничени.
В Глава втора се създава Раздел X „Подизпълнение“. Разпоредбите, които се създават, ще дадат възможност за превъзлагане на дейности и така търговците ще могат да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си.
Динамиката на определени охранителни дейности налага набирането на голям брой служители за изпълнение на поетите договори за охрана. Наличието на свободен трудов ресурс с определеното от закона образование е силно ограничен, поради което се променят изискванията към ръководителя и изпълнителите на частна охранителна дейност.
Дава се правна възможност инструктажът, който е законово определен за всички видове охранителна дейност, да се пренесе в Наредбата по чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД, като той ще бъде диференциран в зависимост от вида на охранителната дейност. Провеждането на ежедневен инструктаж от ръководния състав на всички обекти с физическа охрана е практически невъзможно при осъществяване на смените в едно и също време.
Със Законопроекта се предвижда въвеждане на минимален и максимален размер на глобата при извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или от юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от Закона. Към момента е предвидена имуществена санкция в размер 1000 лв. за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението.
Старши комисар Гребенаров и господин Александър Митев изразиха подкрепа за разглеждания законопроект.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Иван Иванов, Красимир Ципов и Маноил Манев. Господин Иванов изрази несъгласие основно с две от направените предложения в Законопроекта – включването на подизпълнител по договор за охрана, което ще бъде неизгодно за малките фирми, и отпадането на изискването за реабилитация при получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 10 гласа „за“, 7 гласа „против“, без „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Дулчев Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Откривам разискванията.
Господин Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действащият Закон за частната охранителна дейност е в сила от месец март 2018 г. и урежда условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, административно регулиране и административен контрол. Изглежда, че и този закон, както и предходният Закон за частната охранителна дейност, е ремонтиран над 10 пъти за 13-те години от своето действие, през които е действал, и ще бъде обект на корекция през този и следващия парламент.
Днес ние за пореден път ставаме свидетели на порочната практика – законопроекти да се внасят в дневния ред на Народното събрание от група народни представители, а не от Министерския съвет, както е редно. Това поражда съмнения във всички нас, че в момента с промените за първо гласуване се цели да се угоди на някои лица или фирми.
Ние от ДПС считаме, че това е поредният лобистки закон на ГЕРБ. Ще помоля всички вносители на Законопроекта да декларират дали имат конфликт на интереси. Частната охранителна дейност заема голяма част от пазара на обществените услуги. Това е обществено значима дейност, която се нуждае от адекватни и ясни регламенти. Вносителите на Проекта аргументират неговото изготвяне, изтъквайки като цел при прилагането му преодоляването на практическите проблеми.
Съществено изменение е предвидената в Раздел X „Подизпълнение“ възможност за превъзлагане на дейности и ползването на подизпълнители в охранителната дейност. Такава възможност липсваше в досегашния законопроект.
Ние сме категорично против в охранителната дейност да се допускат подизпълнения. Това е една лоша практика, която се загнезди в България благодарение на управлението на ГЕРБ в редица сектори, и ще доведе до унищожаване на малките фирми с такава дейност.
Размисъл обаче будят и предложените текстове по отношение на реабилитацията, като съгласно Проекта за изменение право да получат лиценз ще имат и лицата, които са реабилитирани по реда на Наказателния кодекс, които към настоящия момент нямат това право. Това предложение буди недоумение и считаме, че е недопустимо охранителна дейност да се осъществява от осъждани лица. Предложените изменения, с които се намаляват изискванията, касаещи образователната степен на изпълнителите на частна охранителна дейност, също буди съмнение и притеснение.
Тази промяна не може да бъде обоснована с възможността за по-голям избор на личния трудов ресурс. По силата на тези две изменения осъжданите лица наистина ще получат, макар и реабилитирани, а за изпълнители на частна охранителна дейност ще бъдат назначавани слабо образовани лица. Това на практика ще доведе до понижаване на нивото на охранителната дейност и не кореспондира с целта на вносителите на предложения законопроект. Ние от „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим това изменение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прави впечатление, че както от началото, така и в края на мандата на това Народно събрание се правят опити да се прокарат едни и същи закони, предлагани от народни представители. Имам предвид Закона за частната охранителна дейност.
В началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание започнахме именно с този закон – с куп спорни поправки, които приключиха в Конституционния съд. За моя голяма изненада – не само моя, но и на всички колеги, в края на мандата на това Народно събрание влиза отново същия закон, отново с куп спорни поправки. Какво имам предвид?
Уважаеми колеги, голямо недоумение буди защо накрая се опитват да се уредят една купчина частноправни интереси с един закон, внесен от колеги народни представители, които, меко казано, са спорни. Какво имам предвид?
На първо място, да се разреши в дейността на частни охранителни фирми да се използват подизпълнители. Знаете, че в голямата си част тези охранителни фирми изпълняват договори към държавата – сключват договори с различни министерства, охраняват различно държавно имущество. Какво означава това?
На първо място, буди притеснение, че ще се направи една концентрация и съществуват съмнения за много сериозен лобизъм в посока на определени фирми, за да могат да печелят определени обществени поръчки и да смажат конкуренцията пред себе си, тоест да я подчинят. Тези мои притеснения са в резултат от разговори с различни представители на този бранш. По-малки фирми, които изпитват притеснение, ще бъдат притискани да се отказват обекти, да влизат подизпълнители на по-ниски цени – това е едното.
Второ, всички тези движения в Закона за частната охранителна дейност в навечерието на избори също звучат притеснително. Освен да се активизират различни структури от бранша да помагат на една или друга политическа сила, също би могло да се счита като сериозен стимул за промяна на този закон. Аз мисля, че най-малкото е нередно в този последен момент на работа на Народното събрание да се занимаваме с текстове, които през годините биха могли да бъдат уредени, дискутирани. Както се изрази и колегата Ахмедов, да бъдат внесени през Министерския съвет, да мине пълната процедура на обществено обсъждане, а не тук да ги гледаме буквално в рамките на една седмица, без да имаме ясната представа какво е становището на всички от бранша – на всички до един, и на обществото, на всякакви неправителствени организации и така нататък.
Будят недоумение и други промени, които се предлагат в този закон. Примерно защо трябва да излязат – за мен не е достатъчно аргументирано, дейностите за охрана на обекти, недвижими имоти, охрана на селскостопанско имущество? Недостатъчно аргументирано е какво се има предвид. Това е една от основните дейности, които голяма част от фирмите ги изпълняват лятно време, защото селскостопанската продукция е заплашена от кражби и от злоумишлено увреждане от други трети лица.
Но „черешката на тортата“ в целия този законопроект е едно предложение на колегите от ГЕРБ – да могат да бъдат управители на фирми, занимаващи се с частна охранителна дейност, осъждани лица, независимо от това че са реабилитирани. Извинявайте, но по цялата палитра на Наказателния кодекс има куп присъди, като започнем изнасилвания, грабежи, убийства, имаме рекет, наркопласьорство. Всички тези лица, ако в един момент бъдат реабилитирани, с радост ще се впуснат в охранителния бизнес.
Какво правим, колеги? В навечерието на избори Вие разрешавате на криминалния контингент да развива частна охранителна дейност! Какво ни навежда на мисълта? Тези хора ще седят настрани по време на изборите, или тихо и кротко, претърпели държавната репресия, по някакъв начин ще влязат и ще се внедрят в нашето общество?! Аз лично се съмнявам. За мен беше голяма изненада, че има положително становище от Министерството на вътрешните работи в тази посока. Изключително огромна изненада беше, въпреки че те винаги са седели на точна и ясна позиция, че от подобен род дейности трябва да седят настрани лица, които имат досег с криминалния контингент. Не е точно характеризирано. Да, имаше спорове в Комисията, защото претърпял катастрофа еди-кой си и не било основателно да му се отнема правото, като бъде реабилитиран, да упражнява частна охранителна дейност. Да, но под същия знаменател влизат всички други, които изредих преди малко. Това е, меко казано, скандално.
Аз настоявам този законопроект днес да бъде отхвърлен от всички в тази зала, защото не е неговото място нито днес, нито да се гледат подобни скандални поправки. Дори да има нещо нормално, читаво в него, което е необходимо, заради подобни неща този законопроект на практика е негоден и създава впечатление в българското общество, че българският парламент в последните си дни се занимава с тежки лобистки законопроекти.
Аз не знам какво означава тази промяна – да пуснем осъждани лица, макар и реабилитирани? Че през 90-те години имаше сума ти лица, знакови от ъндърграунда, които се занимаваха с рекет, с побоища и така нататък. Това означава, че вече, като са им изтекли присъдите, да не ги изреждам тук, те да си влязат официално в охранителния бизнес. За никого не е тайна, че тези лица имат фирми през един или друг втори човек. Сега в момента да им кажем: уважаеми дами и господа, заповядайте, вратата е отворена и ние разрешаваме на Вас – Вие, които бяхте лицата на прехода, да имате официално законен, легален охранителен бизнес, това, с което Вие се занимавате – да не седите в сянка на някой друг, Вие да си го правите.
Затова, колеги, мисля, че е редно и нормално днес в тази зала всички, включително и вносителите, да гласуват против този законопроект и неговата съдба да приключи дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Следващото заявено изказване е от господин Манев.
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Първо да изпълня молбата на колегата – тук да заявя за конфликта на интереси: аз нямам конфликт на интереси. Никога не съм имал частна охранителна фирма и никога не съм се занимавал през последните повече от 20 години с охранителен бизнес! Оттук нататък да започнем.
Уважаеми колеги, в тезите, които развиха колегите преди мен, има две-три неверни неща, но аз в духа на разбирателството искам да си говорим по този законопроект, без да го натоварваме с емоции.
Първо, за няколко дни някакъв законопроект ще го прокараме. Не е вярно! Близо година-година и половина в рамките на действието на Закона, който приехме и действа, се проведоха повече от 15 срещи с целия бранш във всякакви формати – прокуратура, полиция, законодатели, народни представители, асоциации на охранителните фирми, и всяка думичка, и всеки текст в този законопроект, който Ви предлагаме, е резултат от тези над 15 проведени срещи и мероприятия във връзка с изясняването на това какво пречи на бизнеса.
Второ, защо се налага да правим промени в Закона? Защото този закон прави две неща: той трябва да регулира един бизнес и на всичкото отгоре този бизнес е изключително динамичен. Тоест променя се нещо в бизнес средата в България, започва да има повече предприятия, търсят се повече охранителни. Започват да не работят определени сектори и определени предприятия, обектите им трябва да бъдат охранявани, защото не работят и така нататък, и така нататък. Тя е динамична обстановка, свързана с функциите на Закона за частната охранителна дейност да регулира този бизнес и този бранш, изисква да се реагира динамично.
Защо беше забранено да работят хора без средно образование? Защото тогава имаше работна ръка, защото тогава се налагаше да бъде такъв подборът. Сега има селскостопански обекти, има строителни обекти, които в момента не работят и трябва да се охраняват от пазачи. И там трябва да изискваме образователен ценз ли?
Искам да обърна внимание на колегата от ДПС, който се изказа преди малко тук – нека се опита да обясни за образователния ценз на своите избиратели, защото най-големият проблем на фирмите, в резултат на тези срещи, които водихме толкова време, всъщност в регионите, за които колегите имат претенции, че познават много добре и знаят много добре какви са им проблемите, там е най-големият проблем с образователните цензове. Има хора, които искат да работят в едни региони, в които нямат завършено средно образование и не могат да бъдат наети на работа. И това е там. Аз се учудвам, че това го коментира точно колегата от ДПС. Няма значение, нека да коментираме самия законопроект.
Що се отнася до втората дебативна точка по Законопроекта – за малките фирми. Колеги, моля Ви се, не знам с кого сте си говорили, не знам с кои фирми сте се срещали, обаче всъщност дали разбирате какво казвате?
Първо, в целия бизнес в България е възможно да наемаш други фирми, да правиш договори с други фирми, за да изпълняват определени неща по един договор. В случая говорим за следното, обяснявам го за хората, които не са част от материята: една фирма взема да строи един обект и трябва да го охранява със СОТ и с жива охрана. Това се случва в едно малко населено място, в което фирмата по СОТ е една, фирмата, която разполага с жива охрана, е друга, и двете фирми не могат да сключат помежду си договори, за да работят съвместно на обекта.
Другото важно нещо е: как „убиваме“ малкия бизнес, като разрешаваме на големите компании да сключват договор в региони, в които нямат представителства, някоя от тези малки фирми да работи заедно с тях. Това ли е „убиване“ на бизнеса? Окей, обяснете го на хората от фирмите, които бяха на всички тези срещи, аз мога да Ви дам списъци, и които всъщност казват: ей, ако не разрешите ние да можем да работим с хората в регионите… Има градове, в които има една-единствена охранителна фирма, и всички други големи фирми, които имат обекти, я ползват да работи заедно с тях. И това да не се случва с договори – официално, светло, ясно, а да се прави по някакви странни начини, които никой не може да обясни. Ето това искаме – да има възможност да се сключват договори и това да става съвсем законно.
Накрая си оставям време да поговорим за темата с реабилитациите. Аз казах – за съжаление, колегата лекичко спекулира – на Комисия какво сме казали. Няма да вадим протоколи, ще го кажа официално от тази трибуна, за да е ясно на всички – това е един дебатиран въпрос.
Първо, нито един охранител – този, който е на терен, този, който контактува с гражданите, този, който пази имущество, този, който изобщо сключва договор да работи в охранителния бранш, няма право да го прави дори ако е само с криминална регистрация. Колко това е справедливо, колко това е законно, няма значение – така пише в Закона и така се прави. Никой няма право да извършва охранителна дейност на терена, ако има дори криминална регистрация. Не е съден, не е минало дело. Няма, изобщо не говорим!
Дали собствениците на капитала на едно дружество могат да бъдат собственици на капитал на дружество, което се занимава с частна охранителна дейност, след като са реабилитирани, е наистина дебатиран въпрос. Ние тук сме готови – аз го заявих, пак го заявявам и ще продължа да го заявявам, да си говорим с колегите. Предложихме да се ориентираме в два варианта.
Единият вариант е това да отпадне – най-лесният. Казваме: няма такива работи, собственикът на капитала направил катастрофа, или станало нещо, имал присъда човекът, осъдили го, минала му реабилитацията, обаче не може да бъде собственик на това дружество. Ще бъде със скрити лица, както казва колегата Иванов. Колко е правилно, колко не е правилно – не е важно. Другият вариант е да разделим тези деяния, престъпления, за които е бил съден.
Но тези два варианта или три, ако искате, хайде да ги направим в дебата. Да се включат хората с правното познание, образование и да го издебатираме. Ние сме готови да оттеглим тази точка винаги. Въпросът е: дали това е честно и дали е справедливо? Има престъпления по непредпазливост, но засега в действащия закон и за тях се отнася всичко това. Ако искате да го издебатираме, дайте го като предложение между първо и второ четене. Ще ги разделяме ли, ще ги направим на различни текстове ли, по които са съдени? Ако искате, ще го отхвърлим. Въпросът е, че правим един действащ закон, който е важен.
Колеги, когато има кризи, без значение дали са социални, икономически, пандемични или други, охранителният бранш, охранителният бизнес е този, който всъщност е на терена. Всяко предприятийце, всеки офис, всеки дом се охранява от тези хора. И когато имат проблеми, когато се променя обстановката, трябва да реагираме. Това е нашият апел с този законопроект. Нищо политическо не търсим в него. Законопроекта го има, действа си. Една година и половина във всякакви формати, пак Ви казвам, във всички градове, като започнете с Пловдив, пък Ловеч, пък къде ли не сме правили срещи едно към едно с хората, които работят. Това е цялата история.
Ако някой от Вас ми направи реплика по нещо, което съм пропуснал, съм готов да поговорим и по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Манев.
Има ли реплики по изказването на народния представител Манев?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Манев, позволете ми да не съм съгласен с Вас. Вие съвсем ясно засегнахте проблема с кадрите, но трябва да Ви кажа, че проблемът с кадрите няма да бъде решен през нискообразовани хора. Аз не разбирам как не Ви светва лампата, че сваляйки критерия за образованието, Вие на практика казвате: който не учи, спокойно ще се влее в редиците на охранителите.
И въпросът ми към Вас е следният: кой има нужда от нискообразовани хора?
Засегнахте темата и с безработицата – че има региони, където само една охранителна фирма е работодател. Ами аз ще Ви попитам тогава и следното: какво е заплащането на тези хора? Как да отиде един човек с висше образование или пък с две образования да стане охранител в еди-коя си фирма?
И понеже е време Жоро Милионера – Георги Енев, който беше обрал инкасото, да излиза, може би той като излезе, ще бъде един горд собственик на фирма?! (Реплики.) Вероятно ще го препоръчате някъде, не зная?!
От друга страна, засегнахме темата с реабилитацията. Коя реабилитация – пълната или непълната реабилитация, в края на краищата? Пълната по право или пълната съдебна, непълната по право или непълната съдебна реабилитация? Кои хора ще бъдат управители на фирми?
Разбирам, че Законопроектът е важен за Вас, но на практика това е лобизъм в действие и може би първо трябва да приемем един закон за лобизма, за да може законодателството да върви по-лесно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господи Байчев.
Други реплики?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, за разлика от Вас, аз декларирам от трибуната на Народното събрание, че имам интереси в този бизнес. Като журналист частни охранителни фирми са ми завеждали най-много дела в изпълнение на моите задължения. Затова познавам добре тяхната дейност.
Не съм съгласен във Вашето изказване със следното, че с поправката, с която се разрешава на хора, които са имали криминални присъди или по-скоро присъди от наказателен характер, да имат правото да притежават капитала. Аз мисля, че с това ние отваряме още повече вратата на мутризацията на охранителната дейност – наричам го направо.
Защо? В моята досегашна журналистическа дейност мога да Ви изредя следните прякори на хора, участващи в охранителната дейност в Ловешкия край: Кунфуто, Лебеда, Синия, Търтея, Мекицата. Някои от тях са с по няколко присъди точно от наказателен характер. Затова се страхувам, че конституирането на тези хора, като част от силовите структури на обществото, се засилва с този закон, който имах желанието и прочетох няколко пъти, особено сега, в навечерието на избори.
Аз мисля, че разрешаването както на възлагането на подизпълнители, така и разширяването дейността на частно-охранителната дейност може да доведе на частни охранители да бъдат възложени важни функции, като например охраната на изборите, а така също охраната на ваксинацията. Защита без граници от слабообразовани лица също не може да стане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Недялков.
Трета реплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, относно подизпълнението – дълбоко несъгласие от моя страна. Преждеговорившият господин Недялков е свидетел как ние сме подавали сигнал в прокуратурата по случая, когато имаше нерегламентирано подизпълнение в складове за боеприпаси. Ако знаете какво чудо беше! Какво чудо! Подадохме сигнал в прокуратурата именно за това и това е показател какво се случва, когато една фирма не носи отговорността, а я прехвърля на трети лица. (Реплики.)
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Точно за това става въпрос!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Ама сега ще го узаконите, господин Манев, по този начин. (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Напротив, ще го узаконите! Ще го узаконите! И вече ще има пълна безотговорност.
И не говорете, че когато една фирма е имала физическа охрана, а другата е имала СОТ, това е подизпълнение. Това е или договор за съвместна дейност, или договор по ЗЗД и се участва под формата на консорциум и може да си участват както си искат.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е вярно!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, може! Никъде не е забранено да участват…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, не влизайте в диалог! После ще вземете дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Абсолютно! Направете забележка.
Защото да оформим Закона – за съвместно участие в един търг има десетки извън подизпълнението. Това е разменяне на отговорност. Едно на ръка е недоволството на фирмите, с които сме разговаряли.
И второ, аз съм изненадан, че изобщо темата за лица, които са осъждани, макар и реабилитирани, изобщо се обсъжда тук и изобщо, че се опитва някой да защити тази теза. Това нещо не трябва да бъде подлагано на никаква дискусия. Автоматично отхвърлям! Това противоречи на всякаква здрава логика, разберете го! Все едно да пуснеш вълка в кошарата. Както каза колегата, на Жоро Милионера веднага да му дадем инкасо и охрана на банки. Разбирате ли нонсенса? Разберете го и Вие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Манев, заповядайте за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Ще гледам да съм бърз, защото станаха доста въпросчетата. За лобизма. Лобизъм е, когато лобираш за един, за двама, за две фирми, трима човека, пет човека – казах Ви.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Както обикновено го правят някои!
МАНОИЛ МАНЕВ: Както го правят много хора от левия сектор тук, но това е друга тема. Няма да влизаме в този дебат по този начин.
Лобизъм?! Когато става за цял сектор, когато с всички обединения на фирмите е разговаряно публично, пак казвам, в присъствието на прокуратури, на полиция, на всичко е разговаряно публично, да говорим за лобизъм е смешно, популистично и безсмислено.
Второ, на колегата, който говореше тук, че има познания, защото го съдили. Аз не знам защо Ви съдят, не знам кой Ви съди и не ме вълнува. Първо, имам две бързи коментарчета. Кой ги създаде тези с прякорите? Помните ли? Нещо започна да ни хваща пълната амнезия в този свят, бе! Кой ги създаде тези с прякорите, че не мога да си спомня – 1989-а, 1990-а, 1991 г.? Дали не беше една партия, дали не бяха едни куфарчета и така нататък?!
Второ, кой говори? Как може да се изправите тук и да кажете: те са в охранителния бизнес, а пък сега Вие искате да ги вкарате в охранителния бизнес? Те в бизнеса ли са, или са изкарани от бизнеса? Защото аз от тази трибуна защитавах и тезата да ги извадим, да махнем звената за самоохрана, да изчистим, да забраним да участват във всякаква дейност по охранителния бизнес хора с присъди. Как може да се обърнете и да ми ги говорите тези неща, като аз от тази трибуна срещу Ваши представители съм го защитавал това?
Днес говорим само за едно-единствено нещо: че има общ текст, който казва „всички“. А има и престъпления по непредпазливост, има осъдени хора за неща, които нямат общо с криминалния контингент и там трябва да се търси решение. За това става дума.
Последно на колегата Иванов. Колега, имам една молба: дайте да не го задълбаваме от трибуната, но ако искате от трибуната, ако искате в Комисията, ако искате в частен разговор, ако искате в някоя медия, посочете тези фирми, с които сте говорили и са Ви казали, че подизпълнението е убийство, не върши работа и така нататък. Много ще ми е интересно да ги чуя, а и да ги чуят хората от бранша им, защото аз, пак казвам, смятам, че това решение е да могат. Да уточня: всичко онова, което изброихте – ЗЗД-та, съвместно участие, сдружаване е забранено в момента и ние с този законопроект се опитваме да го разрешим. Това се опитвам да Ви кажа. Само че ние се качихме пак на вълната да си правим политики. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Дайте да свършим нещо, да могат да работят хората. Нищо повече! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Манев.
Други изказвания?
Заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Тъжно е, че в навечерието на изборите се гледа един такъв законопроект, тоест промяна. Много е тъжно и ще Ви кажа откъде идва тъгата. Два основни пункта има, които освен вносителите, всички отхвърлиха.
Първият – подизпълнители. Нищо не пречи там, където има различни фирми с различна дейност, да се сключват отделни договори. Създаването на подизпълнителите води към една постепенна монополизация на дадени сектори в една или друга посока.
Какво значи подизпълнител? За да мога да дам правилната формулировка, означава следното: както при големите инфраструктурни обекти една фирма печели и наема подизпълнителите. Резултатът е: магистралите потъват, метрото се надига. С това приключвам.
По втори въпрос – относно реабилитацията. Не Ви ли е срам, бе колеги, да внасяте такъв текст?! Не искам да използвам имената от 90-те години, нито кой ги е създал и за какво.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Напротив, кажете ги!
РОСЕН МАЛИНОВ: Защото сте много.
Може ли да въведете ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, не се обаждайте от място! Имате право на реплика.
РОСЕН МАЛИНОВ: Защото един от тях Ви ръководи. (Шум и реплики.)
Така, какво предлагате? Реабилитация?! Вече Ви казаха за Жоро Инкасатора. Ами да Ви дам един по-зловещ пример. По това, което предлагате с тази реабилитация, ами внесете една промяна в Закона за образованието, с която осъдените за педофилия и реабилитирани да имат възможност да бъдат директори на детски градини. Резултатът ще е същият. (Реплики.) Тези, които силово застраховаха – чупеха ръце, глави, искаха такса тишина, спокойствие и така нататък, и в момента една част от тях са номинални собственици. Сега Вие искате да създадете възможността да бъдат формални.
И приключвам с безкрайното си учудване – търся по-деликатна дума към становището на Министерството на вътрешните работи: това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Малинов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Убеден съм, че в следващите последни седмици на това Народно събрание ще бъдат правени опити да се вкарват чрез група народни представители законопроекти, защитаващи най-различни интереси – нещо, което за четири години не е успявало да бъде прекарано, сега в бързината, в хаоса ще бъде направено усилие това да бъде прекарано. Наричайте го лобизъм, наричайте го частен интерес, както искате го наричайте.
Законопроектът, който в момента разглеждаме, е един от примерите. Бъдете сигурни, че такива ще има още – когато ги видите от трибуната да ги защитават, си спомнете, че съм Ви предупредил.
Ние внимателно ще следим това нещо, защото в крайна сметка законодателната дейност, която трябва да се извършва, не е в интерес на народния представител, а трябва да бъде в интерес на обществото.
И тук възниква един-единствен въпрос, на който така и не можахме да получим отговор: защо днес, защо в края на това Народно събрание, защо по този начин – чрез група народни представители, се правят тези промени в Закона за охранителната дейност? Каква е причината, какво стои зад това нещо? Нямаше ли това да бъде избегнато, което и господин Манев каза – че е дискусионно, че подлежи на дебат, че трябва да бъде обсъдено между първо и второ четене. Ако този законопроект беше внесен по начина, по който трябва да бъде внесен – чрез Министерския съвет, чрез обществено обсъждане, чрез вземане публично на мненията, не с разговори тук-там с някого, а по начина, по който се прави обществено обсъждане на законопроект – с отчитане на мнението на всички, може би голяма част от въпросите, които сега си задаваме, щяха да намерят своето решение.
Сигурно Законопроектът има и рационални неща, но те някак си се загубват в онова, което Вие предлагате – превъзлагане на охранителна дейност, един спечелил, друг ще изпълнява дейността. Не Ви ли се струва, че може би това означава: касичката печели, след което възлага на някой друг да върши работата, а съответно общественият ресурс се разпределя между изпълнителя, касичката и онзи, който му е възложил да изпълнява охранителната дейност – примерно го казвам това нещо, или отварянето на вратата за реабилитирани, без да се знае за кого и какво става въпрос.
Тук казахте, че ще го обсъждаме. Не сега е моментът да се обсъжда. Това трябваше да бъде обсъдено преди да бъде внесен този законопроект. Но видимо, бързайки в последните седмици на Народното събрание, с което и започнах своето изказване, се опитвате да прекарате онова, което някак си не сте успели досега да го прекарате. Пак казвам, не знам дали е в обществен, но сигурно е в частен интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Гласували 104 народни представители: за 77, против 25, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, както и параграфи от 1 до 6 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 17.
Наименованието на Законопроекта и параграфи от 1 до 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 7 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 5в:
„Чл. 5в. (1) Административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя
14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи.
(2) Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите по ал. 1 не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „когато тя е разположена на линията на застрояване“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата точка на ограждащите стени“ се заменят с „височината на сградата, определена при условията на ал. 1“.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат във вилните зони, в зоните за ниско застрояване и в зона „А“ и зона „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
(5) При прилагането на ал. 3 не могат да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Първо се обръщам към Вас да гласуваме разделно параграфите 7, 8 и сега предстоящия § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки поотделно или § 7 и § 8 заедно?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Поотделно да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всички, добре.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: По § 9 – това, което изчете господин Веселинов, може би не говори нищо на залата. Това са едни текстове, приети преди 16 години в Народното събрание още при създаването на ЗУТ-а или първите му наченки относно градоустройството. За да бъда разбран, ще приведа примера: всички виждаме триетажни сгради, които в крайна сметка се оказват пететажни. По един или друг начин ние се опитваме да ги елиминираме именно тези – за едни архитектурни недоразумения, а за други творчески виждания, или обяснено по-елементарно – Законът за устройство на територията определя височината на сградата, не етажността. ЗТСУ-та – отменени от Закон, и ППЗТСУ-та – Правилникът за прилагане именно на този закон 2001 г., уреждаха етажността. В момента българското законодателство и ЗУТ-а с всичките му вече 107 поправки по един или друг начин са установили дадена практика на строителство. Идеята, която ни се предлага, е да се ограничи това между визуалното възприемане на сградата и това, което се разрешава по Закон, тоест отнемат се права на собствениците да изпълнят това, което е предвидено съгласно действащото градоустройство. Това, от една страна.
От друга страна, ние трябва да си дадем ясна сметка, че 70% от общините – било то средните или малките, са с предимно застрояване на така наречените 10 метра. Приемайки поправките на новите две алинеи 4 и 5, които уреждат правата за сградите над 15 метра, а не до 10, ние реално ще ограничим и ще отнемем възможността всички територии, а те не са никак малко, съгласно действащите устройствени планове и общите устройствени планове на всичките тези общини, собственици, възложители, предприемачи – изобщо на целия този строителен бранш, да изпълнят градоустройството. Тоест, от една страна, имаме възможност и учредяваме права, от друга страна, ги отнемаме именно през този тъй спорен чл. 24, ал. 3, който през годините е доказал, че функционира. Така че ще Ви помоля да не подкрепяте текста, да си останат разпоредбите, както са към настоящия момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително това е може би един от най-спорните текстове в този закон, в смисъл, че по него водихме дълъг дебат. Мога да гарантирам обаче, че този дебат беше конструктивен. В Комисията изслушахме представители на всички браншови организации и изобщо на всички организации, които имат касателство към темата.
Да, ние създаваме ограничения за застрояване, най-вече създаваме ограничения за създаване на по-високоетажни сгради в районите за ниско застрояване и в районите на Черноморското крайбрежие – зона „А“ и зона „Б“. Това беше балансът. Първоначалното предложение на господин Ненков предвиждаше изобщо заличаването на ал. 3 в този член, която дава възможност височината на сградата да се тълкува по различен начин тогава, когато имаме отдръпване навътре в терена, нека така по-просто да го кажа. В този случай се смяташе, че за сметка на това отдръпване и пространството, което се освобождава за него, може да бъде вдигната височината. Така големи части от София най-вече, които са предвидени за ниско застрояване, както и Черноморското крайбрежие, се озоваха застроени с четири и пететажни сгради, когато трябва да бъдат двуетажни, най-грубо казано. Това дразни хората дори тогава, когато няма превишаване на Кинт-а на застрояване или някакво пренаселване – по-голяма интензивност на натоварване на територията, но по-опасното е, че то създава промяна на характера на застрояването. Тази зона, отведнъж застроена с четири-пететажни сгради, става друга по характер.
Предложението, което ще разгледате и, надявам се, ще подкрепите, защото Ви призовавам да го подкрепите, беше предложено на практика като компромис от самите строителни предприемачи, които казаха: „Да, разбираме, че има обществен проблем, че има казуси и че обществото изпитва нетърпимост към определените типове застрояване.“ Така че това е компромисен вариант, който смятам, че дава възможност да се оберат скандалните случаи поне в тези зони, където подобни несъответствия между вида застрояване и реалното застрояване, определени за тази територия, са най-крещящи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията по трите параграфа.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 7 по редакция на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 е приет.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 17.
Параграф 8 е приет.
Подлагам на гласуване новия § 9 по редакция на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 18.
Параграф 9 е приет.
Господин Веселинов, продължете.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители за създаване на § 8б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 38, ал. 2 думите „се предвиждат в подземния, в полуподземния и в първия етаж“ се заменят със „се разполагат под жилищните обекти“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. В чл. 39 ал. 3 се изменя така:
„(3) Промяна на предназначението на сграда или на част от сграда – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър. Този ред се прилага и за промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения или на части от тях, собственост на държавата или общините. Съгласието се предоставя служебно на главния архитект или на компетентния орган по чл. 148, ал. 3. В 7-дневен срок от постъпването на писменото заявление главният архитект или компетентният орган по чл. 148, ал. 3 го изпраща служебно на съответния министър, който е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или да постанови отказ. Отказът се мотивира.“
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 13, ал. 1“ се заменят с „чл. 75, ал. 4“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Подземното паркиране в сгради, разположени в съседни урегулирани поземлени имоти може да се осъществява чрез общ достъп въз основа на писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяване на право на преминаване. Договор се сключва и когато имотите, съответно правото на строеж, са собственост на едни и същи лица. Договорът подлежи на вписване по реда на чл. 192, ал. 7. Одобреният инвестиционен проект и договорът са основание за издаване на разрешение за строеж.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по тези три параграфа?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да направя една редакционна поправка в § 12 по Доклада в чл. 43, ал. 4 – смисълът на текста се запазва, но за по-прецизно сме направили една лека корекция. Моля да го прочета, ако ми дадете възможност.
Член 43, ал. 4:
„(4) Подземното паркиране в сгради, разположени в съседни урегулирани имоти, може да се осъществява чрез общ достъп, въз основа на договор в нотариална форма, сключен между различните собственици и/или носители на правото на строеж върху съседните урегулирани имоти. Входовете и изходите, местата за маневриране и други, които служат за общо ползване, са общи части на собствениците (съсобствениците) на съседните подземни паркинг-гаражи, които обслужват, и се определят с инвестиционните проекти.“
Благодаря, господин Председател.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Това не е редакционно.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Редакционно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на нов § 10 по редакция на Комисията и § 9, който става § 11 по редакция на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 76, против 16, въздържали се 4.
Параграфи 10 и 11 са приети.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 43, ал. 4 в § 14, предложена от господин Ненков.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 14.
Редакцията е приета.
Подлагам на гласуване § 12 по редакция на Комисията с редакцията, която току-що беше приета.
Гласували 94 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 14.
Параграф 12 с предложената преди това редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители за създаване на § 9б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 46, ал. 1 думите „септични ями“ се заменят с „водоплътни изгребни ями“.“
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители за създаване на нов § 9в.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В чл. 47, ал. 2 думата „септични“ се заменя с „водоплътни изгребни“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. Създава се чл. 56а:
„Чл. 56а. (1) Части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината.
(2) Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.
(3) За извършване на дейност по ал. 1 без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение се налагат глоби или имуществени санкции, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.
(4) При констатиране на нарушение по ал. 3 съоръжението, послужило за осъществяване на дейността, се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 17.
По § 12 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 18:
„§ 18. В чл. 57а се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите „а за обекти“ се добавя „по чл. 56, ал. 1“.
2. В ал. 3 се създава изречение трето: „Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
3. В ал. 7 след думите „а за обекти“ се добавя „по чл. 56, ал. 1“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. (1) При изграждане и преструктуриране на промишлени и курортни зони и селищни образувания благоустройствените мероприятия, включително озеленяването, задължително се извършват от собствениците за тяхна сметка в рамките на урегулирания поземлен имот.
(2) Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат за сметка на собствениците при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията за параграфи от 13 до 19 по новата номерация.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: текста на новия § 13 по редакция на Комисията; новия § 14 по редакция на Комисията; § 10 по вносител, който става § 15; новия § 16 с редакция, предложена от Комисията; § 11, който става § 17 по вносител; § 12, който става § 18 с редакция на Комисията; и нов § 19 с текст, който току-що беше изчетен.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 19, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Любомир Бонев и група народни представители за създаване на § 12а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители за създаване на нов § 12а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица за новообразуваните от него имоти се осигурява с проекта за изменение на подробния устройствен план на имота, като в тези случаи лицето към улицата на новообразуваните в дълбочина имоти е не по-малко от 3,5 м.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Когато при разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица за новообразуваните от него имоти не може да се осигури при условията на ал. 4, с проекта за изменение на подробния устройствен план се предвижда прокарване на задънена улица в границите на разделяния и новообразуваните от него имоти. В тези случаи общината придобива собствеността върху задънената улица с влизането в сила на плана.“
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) В населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води в имоти, предвидени с подробен устройствен план за ниско застрояване, се заустват във водоплътни изгребни ями или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води. Водоплътните изгребни ями и съоръженията за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води следва да отговарят на изискванията на чл. 41 и чл. 47, ал. 2, както и на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания, както и на техническите изисквания, определени в наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.“
По § 13 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители:
„§ 13 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 22:
„§ 22. Създава се чл. 87а:
„Чл. 87а. Изграждането или реконструкцията на водопроводни и/или канализационни мрежи и съоръжения в поземлени имоти, попадащи в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, се извършва по реда на чл. 96, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по предложенията за нов § 20, нов § 21, както и § 13 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на новия § 20 по редакция на Комисията и на § 21 по редакция на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 18.
Параграфи 20 и 21 са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Бонев за отпадане на § 13.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 56, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Бонев не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 13, който става § 22 съгласно редакцията на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 8, въздържали се 3.
Параграф 13 е приет.
Прекъсвам заседанието за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Веселинов, аз мисля, че можем да започнем с представянето на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По § 15 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители:
„§ 14 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 23:
„§ 23. В чл. 95 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „държавните дружества за геозащита“ се заменят с „Държавното дружество за геозащита и неговите клонове“.
2. В ал. 3 думите „съответните държавни дружества за геозащита“ се заменят с „Държавното дружество за геозащита и неговите клонове“.“
По § 15 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители:
„§ 15 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, да спрем дотук.
Има ли изказвания?
Знаех, че ще се изкажете – заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Предлаганите промени са изцяло в сектора на геозащитните мероприятия. Аз ще започна с геозащитите – как през годините са съществували, как на територията на страната ни има три геозащити. Мисля, че въпросът е достатъчно актуален към настоящия момент – как тези три геозащити в Плевен, Варна и Перник по един или друг начин се сляха в една, как през годините не се положиха никакви усилия за разширяване на дейността им. Всички виждаме, че всяко едно природно явление в страната ни вече е бедствие. Това е относно геозащитите по § 14.
Към настоящия момент по § 15 в Закона действат точни и ясни текстове как се случват геозащитните мероприятия. В случая това, което ни се предлага, чисто формално е една инструкция на Министерството на регионалното развитие – инструкция за обхвата и съдържанието на документите, необходими за издаването на така нареченото предварително становище или предварително съгласие за укрепване на свлачище, срутище, или какъвто и да е елемент от тази дейност, за да стане закон. Ние не полагаме усилия да облекчим административната тежест, не полагаме усилия да опростим процеса по издаването на така необходимите ни документи за укрепване на дадено свлачище, от една страна, а напротив разширяваме го.
От друга страна, има един силно смущаващ текст, по който водихме достатъчно дебати. Ще си позволя да го прочета, за да мога да Ви обясня точно за какво става въпрос: „Разрешаване за ползване на въведени в експлоатация геозащитни съоръжения, осигуряващи устойчивост на територията в определен териториален обхват и гарантиращи нормално функциониране на предвиденото с Подробния устройствен план застрояване в определения обхват.“
Казано накратко и в прав текст: имаме една стена и върху нея можем да построим нещо, имаме подпорна стена, която е изпълнила геозащитните мероприятия, и върху нея можем да построим хотел примерно. Въпреки обещанията, че именно този текст ще бъде изваден, към настоящия момент той не е изваден, така че не е редно изобщо да го вкарваме в залата.
Относно геозащитата виждаме в последните няколко дни или седмици какво се случва – то са подкопани пътища, то са затрупани пътища, инфраструктура. Само преди мъничко гласувахме един текст, в който казахме, че един водопровод може да се разглежда като геозащитно съоръжение или геозащитно мероприятие, което също е пълен нонсенс. В Комисията по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление имахме сериозен диалог относно тези текстове и останахме с убеждението, че същите може би ще бъдат оттеглени, за да може да търсим някакво друго решение, но уви, текстовете останаха.
Така че ние няма да ги подкрепим, защото геозащитата, как да Ви кажа, от екологичен проблем или инфраструктурен проблем вече се превръща в социален проблем. Мисля, че по никакъв начин не е редно една инструкция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да влиза в закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бонев.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на господин Бонев – отпадане на § 14.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 41, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 14, който става § 23.
Гласували 76 народни представители: за 63, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Любомир Бонев – отпадане на § 15.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 53, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 24.
Гласували 91 народни представители: за 74, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 16, 17, 18, 19 и 20, които стават съответно параграфи 25, 26, 27, 28 и 29.
Гласували 91 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 14.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 21 има предложение на Любомир Бонев и група народни представители в § 21 т. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 30:
„§ 30. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите „или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета“ се заличават.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Общият устройствен план се одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината. Решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Одобреният общ устройствен план се публикува в интернет страницата на съответната община в 7-дневен срок от одобряването му.“
3. В ал. 8 накрая се добавя „и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“.
4. В ал. 10 накрая се добавя „и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“.
5. В ал. 11 накрая се добавя „в 7-дневен срок от одобряването им“.
6. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.
(13) Непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.“
По § 22 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 31:
„§ 31. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Проектите на подробни устройствени планове се съгласуват със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост – и със специализираните контролни органи. Съгласуването се извършва чрез:
1. издаване на необходимите актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон;
2. издаване на писмени становища или участие на представители на заинтересувани ведомства в заседанието на експертния съвет, когато за съгласуването не се изисква издаване на акт по т. 1; в този случай, ако в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваното ведомство, се смята, че проектът е съгласуван без забележки; отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани.“
2. Създава се нова ал. 7:
„(7) Съгласуването по ал. 6, т. 1 се извършва от заинтересуваното лице по чл. 124а, ал. 5, а съгласуването по ал. 6, т. 2 се извършва служебно от кмета на общината или от компетентния орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6.“
3. Досегашните ал. 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14.
4. Досегашните ал. 14 и 15 стават съответно ал. 15 и 16 и в тях думите „чл. 127, ал. 2“ се заменят с „ал. 6“.“
По § 23 има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 32:
„§ 32. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение четвърто: „Решението на общинския съвет се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. Със заповед на кмета на общината се одобрява и подробният устройствен план по чл. 81, ал. 5, както и подробният устройствен план, предвиждащ задънени улици с дължина до 100 м. Заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедите на кмета на общината се съобщават на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
3. В ал. 4 думите „чл.128, ал. 12“ се заменят с „чл. 128, ал. 13“ и накрая се добавя „и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“.
Има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
„§ 33. В чл. 131, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В чл. 132, ал. 2 думата „подробен“ се заличава.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 35:
„§ 35. В чл. 134 ал. 9 се изменя така:
„(9) Изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата или общините, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър. Съгласието се предоставя служебно на кмета на общината или на компетентния орган по чл. 124а, ал. 3 и 4. В 7 дневен срок от постъпването на заявлението по чл. 135, ал. 1 кметът на общината или компетентният орган по чл. 124а, ал. 3 и 4 го изпраща служебно на съответния министър, който е длъжен в 14 дневен срок да изрази писмено съгласие или да постанови отказ. Отказът се мотивира.“
По § 25 има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 36:
„§ 36. В чл. 135 се правят следните допълнения:
1. В ал. 7 накрая се добавя „и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а“.
2. Създава се ал. 8:
„(8) Заповедите по ал. 3 и 5, издадени от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана.“
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. Създава се чл. 135а:
„Чл. 135а. (1) Заповед по чл. 135 не се издава в случаите, когато при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересовани лица са само лицата, по чиято инициатива се иска изменението.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 и по чл. 133.
(3) Лицата по ал. 1 внасят със заявление до кмета на общината проект за изменение на подробния устройствен план, придружен от мотивирана обосновка на обхвата и основанието за изменението.
(4) Заявлението по ал. 3 спира прилагането на действащия подробен устройствен план по отношение на поземлените имоти, включени в обхвата на изменението.
(5) Изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от тази глава.
(6) Отказът на компетентния орган да одобри проекта по ал. 3 не е пречка за внасяне на мотивирано предложение по реда на чл. 135.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за § 21, който става § 30; редакцията, предложена от Комисията за § 22, който става § 31; редакцията, предложена от Комисията за § 23, който става § 32; редакцията, предложена от Комисията за § 24, който става § 35; предложението на Комисията за създаване на нов § 33 с текст съгласно Доклада на Комисията; и създаването на нов § 34 с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 25, който става § 36; предложението на Комисията за създаване на нов § 37 с текст по Доклада на Комисията; както и текста на вносителя за параграфи 26 и 27, които стават съответно параграфи 38 и 39.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 20.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 28 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители в § 28 т. 1 и 2 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 1.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 2.
Предложение от народния представител Младен Шишков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 40:
„§ 40. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3;“
б) създава се т. 9:
„9. националните изисквания за влагане на строителните продукти в строежите на предвидените в проекта експлоатационни характеристики на строителните продукти;“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Оценката за съответствие се извършва:
1. с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация – за жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“, техните реконструкции, преустройства, основни ремонти и промяна на предназначението, както и за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „д“ и „е“ или по желание на възложителя – по реда на т. 2;
2. като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т. 1.“
3. В ал. 8 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думите „Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „и на Държавна агенция „Технически операции“.
4. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Всички документи – графични и текстови, на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от съответния квалифициран специалист и от управителя на юридическото лице или от едноличния търговец консултант, извършил оценката за съответствие. Комплексният доклад за оценка на съответствието трябва да бъде съставен и подпечатан от консултанта и подписан от управителя на юридическото лице или от едноличния търговец консултант, и от всички квалифицирани специалисти, извършили оценката на инвестиционните проекти по съответните части. Комплексният доклад съдържа задължително оценка за изпълнението на изискванията на ал. 5.“
5. В ал. 10, изречение второ накрая се добавя „и изготвя доклад, съдържащ задължително оценка за изпълнението на изискванията на ал. 5, т. 5 в част „Конструктивна“ и чл. 169, ал. 1, т. 1“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване следните текстове:
Първо ще гласуваме неподкрепената част на предложението на господин Бонев.
Гласували 106 народни представители: за 24, против 64, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 28, който става § 40, и текста на вносителя за § 29, който става § 41.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 30 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любомир Бонев и група народни представители:
„В § 30, т. 1 в новото съдържание на ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 да отпадне.
2. Точки 3 – 6 стават съответно т. 2 – 5.
3. Точка 7 да отпадне.
4. Точка 8 става т. 6, като в нея словосъчетанието „и/или“ в двете му употреби се променя на „или“.
5. Точка 9 да отпадне.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4.
Комисията не подкрепя предложението в останалата му част по т. 1, 2, 3 и 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 42:
„§ 42. В чл. 144 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на:
1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации – и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;
2. виза за проектиране с изходни данни и условия за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура по чл. 140а или виза за проектиране по чл. 140, ал. 3;
3. документ с предоставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура в случаите, когато не е поискано издаване на виза за проектиране по чл. 140а;
4. инвестиционен проект – два екземпляра на хартиен носител и един екземпляр на електронен носител, като форматът на записа на електронния носител на инвестиционния проект и на документите и данните към него се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5;
5. данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон;
6. оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежа, когато е изготвена от консултант по чл. 142, ал. 6, т. 2;
7. положително становище, издадено от органите за пожарна безопасност и защита на населението, за строежите от първа, втора и трета категория;
8. данни за влязло в сила разрешително за водовземане или ползване или разрешително за заустване на отпадъчни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите;
9. данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.“
2. В ал. 6 думите „доказателства за осъществен въвод във владение в полза на инвеститора на обекта“ се заменят с „доказателства за влязло в сила допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване“.
3. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Административните актове и документите по ал. 1, т. 2, 5, 8 и 9 се предоставят служебно въз основа на съответните идентификационни данни, посочени от заявителя.
(8) За съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти се заплащат такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли?
Подлагам на гласуване неподкрепената част на предложението на господин Бонев – точки 1, 2, 3 и 5.
Гласували 103 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 30, който става § 42, както и текста на вносителя за § 31, който става § 43.
Гласували 101 народни представители: за 80, против 13, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 32 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 45.
Предложение от народния представител Любомир Бонев и група народни представители:
„В § 32 се правят следните изменения и допълнения:
l. B т. 1:
а) в уводното изречение думите „се създава т. 17“ се заменят със „се създават т. 17 и 18“;
б) текстът се допълва с т. 18:
„18. промяна на предназначението, когато не се променя класификаторът на обекта по кадастрална карта.“
2. В т. 2 думите „ал. 1, т. 1, 4, 5, 7 и 17“ се променят на ал. 1, т. 1, 4, 5, 7, 17 и 18“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Шишков, направено по реда на чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 44:
„§ 44. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1;“
б) създава се т. 3:
„3. реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство;“
в) създава се т. 6:
„6. строежите по чл. 50, т. 1 и т. 2, буква „в“;
г) създава се т. 17:
„17. оранжерии с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.“
2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7“ се заменят с „ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17“.
3. В ал. 3 се създава изречение второ: „Съгласуването се извършва служебно по искане на главния архитект на общината.“
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В глава осма, раздел II се създава чл. 147а:
„Чл. 147а. (1) Промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение.
(2) Разрешението за промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
По § 33 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 46:
„§ 46. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 4 след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думите „председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Технически операции“ и запетаята и думите „когато се отнася за обекти на тази агенция“ се заличават.
2. В ал. 13 след думата „адаптация“ се добавя „както и пристрояване и надстрояване на заварени сгради“.
3. Създават се ал. 15 и 16:
„(15) Разрешенията за строеж по ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 2 се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
(16) Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.“
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 47:
„§ 47. В чл. 149, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях;“.
2. Създава се т. 4:
„4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 48:
„§ 48. В чл. 151, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни“.
2. Създава се т. 17:
„17. парници с временна преносима конструкция, независимо от размера и формата, покрити с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.“
По § 49 има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
„§ 49. В чл. 154, ал. 5 се създава изречение трето: „Заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Заповядайте, господин Динев..
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде по § 32, нов § 44 и по точно новата т. 17 към чл. 147 от Закона за устройство на територията, който гласи, че не се изисква одобряване на инвестиционните проекти при издаването на разрешение за строеж, особено за оранжерии от 200 до 1000 кв. м.
Колеги, това допълнение извървя своя дълъг път, мина през Комисията на второ четене, искрено се надявам да бъде подкрепено и днес в залата. В края сме на този дълъг път и това изменение касае една огромна част от земеделските производители, по-точно тези, които се занимават с изграждането на оранжерии.
Аз съм народен представител от Югозападна България, по точно от Петричко-Санданския регион, в който регион този вид земеделска дейност – именно оранжерийното производство, заема една огромна част от цялото земеделско производство. Още в началото на много от срещите, които се проведоха със земеделските производители в моя район, те изразиха своето становище, че до момента в сега действащите нормативни уредби самото изграждане на тези оранжерии беше съпътствано с едни огромни административни тежести и много документации, необходими за това изграждане.
Като пример мога да Ви дам, че едно изграждане на оранжерия като документация може би трябваше да се съпостави с изграждането на един голям хотел или една жилищна сграда. Именно с тази поправка, с това допълнение в т. 17 към чл. 147 ние успяваме да задоволим нуждите на тези земеделски производители и да направим така, че оттук нататък те да работят много по-добре и да се изграждат все повече оранжерии, които заемат голяма част от цялото земеделско производство. Благодаря на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които подкрепиха тази идея.
Благодаря на колегите от Комисията по регионална политика, където единодушно това предложение за допълнение в чл. 147 беше прието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Динев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на господин Бонев.
Гласували 99 народни представители: за 23, против 53, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 32, който става § 44; предложението на Комисията за създаване на нов § 45 с текст по Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 33, който става § 46; предложението на Комисията за създаване на нов § 47 с текст по Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 34, който става § 48; и предложението на Комисията за създаване на нов § 49 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 74, против 15, въздържали се 5.
Поставените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 35 има предложение от Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 50:
„§ 50. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол едновременно със служебната проверка по ал. 1 извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта.“
2. Създават се нови ал. 4 и 5 и ал. 6:
„(4) Обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 се установяват с констативен протокол, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
(5) При констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Оспорването с жалба или протест за нищожност на издаденото разрешение за строеж след изтичане на сроковете по ал. 1 и по чл. 215, ал. 4 не спира действието му.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 5“.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8.“
По § 36 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 51:
„§ 51. В чл. 156б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „или“ се заменя със запетая и след думите „председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „или от председателя на Държавна агенция „Технически операции“.
2. В ал. 6 думите „в случай че в 6-месечен срок от датата на одобряването им строителството не е започнало, както и“ и запетаята преди тях се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 35, който става § 50; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 36, който става § 51; както и текста на вносителя за § 37, § 38 и § 39, които стават съответно § 52, § 53 и § 54.
Гласували 92 народни представители: за 75, против 11, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 40 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 55.
По § 41 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители:
„В § 41 т. 3 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Бонев.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 56, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40, който става § 55.
Гласували 93 народни представители: за 73, против 15, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на господин Бонев.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 41, който става § 56.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 42 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 57.
По § 43 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители.
В § 43 в новото съдържание на ал. 6 се правят следните изменения:
1. Точка 3 да отпадне.
2. Точка 7 да отпадне.
3. Точка 9 да отпадне.
4. Точка 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 58:
„§ 58. В чл. 168 ал. 6 се изменя така:
(6) След приключване на строително-монтажните работи лицето, упражняващо строителен надзор, изготвя окончателен доклад до възложителя. Окончателният доклад трябва да бъде съставен и подпечатан от лицето, упражняващо строителен надзор и подписан от управителя на фирмата консултант, и от всички квалифицирани специалисти, определени за надзор на строежа по съответните части. Докладът задължително съдържа оценка за изпълнението на следните условия:
1. законосъобразно започване и изпълнение на строежа съобразно одобрените проекти и условията на издаденото разрешение за строеж, подробно описание и съответствие на предвиденото с подробния устройствен план застрояване;
2. пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството;
3. свързване на вътрешните инсталации и уредби на строежа с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура;
4. изпълнение на строежа съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3;
5. съответствие на вложените строителни продукти с изискванията на чл. 169а, ал. 1;
6. причинени и отстранени щети, нанесени на възложителя и на другите участници в строителството, вследствие от неспазване на техническите правила и нормативи, и одобрените проекти или увреждания на трети лица и имоти вследствие на строителството;
7. годност на строежа за въвеждане в експлоатация;
8. изпълнение на строежа в съответствие с други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за него има такива;
9. изпълнение на строежа в съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта;
10. изпълнение на строежа в съответствие с изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строителните и монтажните работи, и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Любомир Бонев.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 62, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42, който става § 57.
Гласували 91 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Любомир Бонев относно § 43.
Гласували 94 народни представители: за 22, против 56, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 43, който става § 58; както и текста на вносителя за § 44, който става § 59; и § 45, който става § 60.
Гласували 95 народни представители: за 77, против 16, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 46 има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 61:
„§ 61. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „и обектите по чл. 147а“.
2. В ал. 3, т. 5 думите „съгласно чл. 69“ се заменят с „в териториите със средно и високо застрояване, както и“.
3. В ал. 7 след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „или“ се заменя със запетая и след думите „председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „или председателят на Държавна агенция „Технически операции“.“
4. Създава се ал. 9:
„(9) Изграждането на улици, пътища или алеи по ал. 3, т. 5 може да се извърши и за сметка на собствениците при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 69, ал. 2.“
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 62:
„§ 62. В чл. 181 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „констатирано с протокол на общинската (районната) администрация“ се заличават.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по Наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Само преди два параграфа приехме, че, без да ти се отнеме имотът за улица – едва ли не е насилствено, няма да ти се издава разрешение за строеж.
Сега обаче приемаме поредния според мен строително-нормативен парадокс, а именно: за да ти се въведе сградата в експлоатация и хората да получат така желания Акт 16, трябва да изпълнят улицата. Но тук не говорим за чист асфалт, тук говорим за цялата довеждаща инфраструктура. Защото всеки един български гражданин, всеки един, който строи, ще бъде длъжен при получаването или за получаването на Акт 16 да изгради за своя сметка съоръжения на експлоатационните дружества и да изпълни задължения на общините – текстове, от които сами по себе си нито знаем какви ще са краткосрочните, нито дългосрочните последици. Единственото, което е сигурно, че ще натовари възложителите с финансови средства за изпълнение на съоръжения. Ще им вменим задължения, които, най-малкото, е редно да се изпълняват от тези експлоатационни дружества.
Така че няма как да подкрепим тези текстове. Това е относно изпълнението на улиците, които ще станат задължителни само след обнародването им в „Държавен вестник“. Аз не знам… Водихме дълъг дебат по тази тема, но явно не се взеха съответните поуки и по никакъв начин няма да го подкрепим. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако искате нещо да ми кажете, вземете реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Бонев, по близко просто трябва да говорите. Благодаря Ви.
Реплики има ли? Не виждам.
Виждам хора без маски, ако обичате. Мерси.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 46 по редакция на Комисията, който става § 61; както и текста на новия § 62.
Гласували 96 народни представители: за 74, против 16, въздържали се 6.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 47 има предложение от Любомир Бонев и група народни представители:
§ 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 63.
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 64:
„§ 64. В чл. 205 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „обществени паркинги“.“
2. Точка 4 се изменя така:
„4. за изграждане на обекти на социалната инфраструктура;“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 65.
По § 49 има предложение от Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 66:
„§ 66. В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) изречение второ се изменя така: „Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в „Държавен вестник“;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план за обект с национално значение и/или национален обект, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в „Държавен вестник“. Жалбите и протестите срещу разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството или отказ за издаване се подават в 14-дневен срок от обнародването на обявлението за издаване на акта в „Държавен вестник“.“
2. В ал. 5 думите „чл. 156, ал. 3“ се заменят с „чл. 156, ал. 5“.
3. В ал. 7 се създава т. 5:
„5. изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1.“
Комисията предлага да се създаде нов § 67:
„§ 67. В чл. 218, ал. 1 думата „подробни“ се заличава.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 71.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 72:
„§ 72. В чл. 232 се създават ал. 10, 11 и 12:
„(10) Наказва се с глоба от 1000 до 15 000 лв. проектант, неизпълнил задължение по чл. 162, ал. 4.
(11) Наказват се с глоба от 500 до 2000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях.
(12) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв. лице, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, неизпълнило задължение по чл. 142, ал. 10.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 73:
„§ 73. Член 237 се изменя така:
„Чл. 237. (1) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва:
1. на извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.;
2. на извършител, възложител или строител на строеж по чл. 224, ал. 1 от първа до трета категория включително – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
3. на възложител или строител, продължил да изпълнява строителни и монтажни работи на строеж от първа до трета категория включително, спрян със заповед по чл. 224, ал. 1 и 5 или по чл. 159, ал. 4, или на строеж със спряно действие на строителните книжа – в размер от 10 000 до 100 000 лв.;
4. на лице, което ползва строеж от първа до трета категория включително, без това да е разрешено по установения законов ред – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
5. на лице, което, без да има право, осъществява дейност, включена в компетентността на консултанта и техническия контрол за част „Конструктивна“ – в размер от 3000 до 30 000 лв.;
6. на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.;
7. на доставчик на електрическа или топлинна енергия, вода или газ, неизпълнил разпореждане по чл. 224, ал. 3 или по чл. 178, ал. 5 – в размер от 5000 до 50 000 лв.;
8. на строител, за изпълнението на строежи от първа категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 50 000 до 100 000 лв.;
9. на строител, за изпълнението на строежи от втора категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 30 000 до 50 000 лв.;
10. на строител, за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях, с изключение на строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите – в размер от 10 000 до 30 000 лв.;
11. на строител, за изпълнението на строителни и монтажни работи, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 2000 до 5000 лв.;
12. на производител на строителни продукти, доставяни за директно влагане на строителната площадка от местата на производство, несъответстващи на изискванията на чл. 169а, ал. 1 – в размер от 5000 до 30 000 лв.;
13. на лице, сключило договор за строителен надзор или за оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на чл. 166, ал. 3 и 4 – в размер от 30 000 до 150 000 лв.;
14. на възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 161, ал. 4 – в размер от 5000 до 30 000 лв.;
15. на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5 – в размер от 5000 до 30 000 лв.;
16. на възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 – в размер от 1000 до 10 000 лв.
17. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж по чл. 224, ал. 1 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
18. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 168, ал. 1 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
19. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 169б, ал. 1 и чл. 166, ал. 1, т. 2 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
20. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, съставило окончателен доклад в нарушение изискванията на чл. 168, ал. 6 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
21. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 159, ал. 4 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
22. на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 158, ал. 2 – в размер от 1000 до 3000 лв.;
23. на строител и лице, упражняващо строителен надзор на строеж, допуснало авария в строителството – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
24. на лице, упражняващо авторски надзор, когато в следствие на негова заповед е последвала авария в строителството – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
25. на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163а, ал. 1 – в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Кметът на общината налага имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец, както следва:
1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 20 000 лв.;
2. на извършител, възложител или строител на строеж по чл. 224а, ал. 1 и 2 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
3. на извършител, възложител или строител, продължил да изпълнява строителни и монтажни работи на строеж, спрян със заповед по чл. 224а, ал. 1 и 5 – в размер от 10 000 до 50 000 лв.;
4. на лице, което ползва строеж от четвърта и пета категория, без това да е разрешено по установения законов ред – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
5. на доставчик на електрическа или топлинна енергия, вода или газ, неизпълнил разпореждане по чл. 57а, ал. 6, или по чл. 224а, ал. 3 или по чл. 178, ал. 6 – в размер от 5000 до 20 000 лв.;
6. на собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
7. на лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
8. на оператор на електронна съобщителна мрежа, извършил дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 или 9 – в размер от 1000 до 10 000 лв.
(3) При неизпълнение в срок на задълженията или при предоставяне на непълни или неточни данни по чл. 125, ал. 4, чл. 128а и по чл. 140а, ал. 3 кметът на общината, съответно областният управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ или председателят на Държавна агенция „Технически операции“ налага имуществена санкция на съответното експлоатационно дружество в размер от 1000 до 2000 лв. седмично до изпълнение на задължението.
(4) Кметът на общината, съответно областният управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ или председателят на Държавна агенция „Технически операции“ налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. на съответното експлоатационно дружество, поискало заплащане за предоставяне на изходни данни, становища, възражения, предписания или друга информация в случаите по чл. 125, ал. 4, чл. 128а и по чл. 140а, ал. 3.
(5) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец – строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 – в размер от 5000 до 30 000 лв.
(6) Санкциите по ал. 1 – 5 се налагат по реда на чл. 238 и 239.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по параграфи 47 – 56, но първо ще подложа на гласуване предложението на господин Бонев по § 47 – за отпадането на параграфа.
Има ли изказвания, извинявайте? Изказвания по неговото предложение има ли? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Изказвания по параграфи 63 – 74, с нова номерация? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: § 63 по вносител; нов § 64; § 65 по вносител; § 66 с редакция на Комисията; нов § 67; параграфи 68, 69, 70, 71 по вносител; параграфи 72 и 73 по редакция на Комисията; и § 74 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 79, против 16, въздържали се 4.
Дванадесетте параграфа, които изчетох, вече са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 57 има предложение от народния представител Любомир Бонев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а предложението по т. 3 бе оттеглено.
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 75:
„§ 75. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1а след думите „председателят на „Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „и председателят на Държавна агенция „Технически операции“ и след думите „на Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „на Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „и на Държавна агенция „Технически операции“.
2. В § 3 се създава ал. 3:
„(3) За служебното съгласуване с централните и териториалните администрации и със специализираните контролни органи не се събират такси.“
3. В § 5:
а) в т. 29 се създава изречение второ: „При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.“;
б) в т. 29а се създава изречение второ: ,,При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.“;
в) в т. 43 се създава изречение второ: „Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики.“;
г) точка 79 се изменя така:
„79. „Държавното дружество за геозащита и неговите клонове“ е „Геозащита“ ЕООД – Варна, с клонове – „Геозащита“ ЕООД – клон Плевен, и „Геозащита“ ЕООД – клон Перник.“;
д) създават се т. 83 и 84:
„83. „Оранжерия“ е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и др.
84. „Парник“ е съоръжение за сезонно отглеждане на растителни видове, с временна преносима конструкция, покрита с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя, без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и др.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 76.
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по § 57 и § 58, които стават съответно § 75 и § 76.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 57, който става § 75 по редакция на Комисията; и текста на § 58, който става § 76 по текст на вносител.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 13, въздържали се 4.
Параграфи 57 и 58 с нова номерация – параграфи 75 и 76, са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 81.
Комисията предлага да се създаде § 82:
„§ 82. Строежите, за които е издадено разрешение за строеж до влизането в сила на този закон, се довършват и въвеждат в експлоатация по досегашния ред.“
Предложение от Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 83:
„§ 83. Неприключилите съдебни производства по чл. 210, ал. 3 се приключват по реда на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 85.
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 86:
„§ 86. Влезлите в сила до влизането в сила на този закон разрешения по чл. 135, ал. 3 и нареждания по чл. 135, ал. 5 за изработване на изменения на подробни устройствени планове губят правно действие, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон не е внесен проект за одобряване на плана.“
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 87:
„§ 87. До одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването на грубия строеж се констатира по досегашния ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 88:
„§ 88. В § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. …) се създава т. 1б:
„1б. „сграда“ или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31;“
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 89:
„§ 89. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 21 се правят следните допълнения:
„1. В ал. 7 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 81, ал. 5 от Закона за устройство на територията“.
2. Създава се ал. 10:
„(10) Общините поддържат регистър на имотите, които подлежат на отчуждаване за реализиране на мероприятията по ал. 1. В регистъра задължително се вписват обектът, за изграждането на който имотът се предвижда за отчуждаване, и подробният устройствен план, въз основа на който имотът се отчуждава.“
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 90:
„§ 90. Регистърът по чл. 21, ал. 10 от Закона за общинската собственост се създава в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“
Предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 91:
„§ 91. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в чл. 15, ал. 7 думите „чл. 181, ал. 2“ се заменят с „чл. 181, ал. 3“.“
Комисията предлага да се създаде § 92:
„§ 92. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19, ал. 3 изречение второ се заличава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по заглавието на раздела, както и по изчетените Ви 16 параграфа.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби“; както и текстовете на нови параграфи 77, 78, 79, 80, 81 по вносител; 82 и 83 – нови параграфи; параграфи 84 и 85 по вносител; параграфи 86 и 87 – новопредложени; § 88 по редакция на Комисията; нов параграф 89, § 90, § 91 и § 92.
Една поправка по време на гласуване.
Параграфите, които обявих като нови, те всъщност са преномерирани с тази номерация, която изчетох.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 15, въздържали се 2.
Заглавието на раздела, както и 16-те параграфа са приети.
С това приключихме Закона за устройство на територията.
С огромно прискърбие трябва да Ви обявя, че днешното заседание приключи.
Следващото заседание – утре, 28 януари, от 9,00 ч., на същото място, в същата зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов