Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Моля, режим на регистрация. Тук е и госпожа Таня Петрова, която участва онлайн. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Регистрирани в залата 124 народни представители и един онлайн – 125. 63 е необходимият брой народни представители, присъстващи в залата, за да вземат решения.
Колеги, имаме едно съобщение: от Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Програмата е внесена с писмо, входящ № 124-00-3, от председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Първа точка за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
С Доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае госпожа Дариткова.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 16 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 16 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов, заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева, представители на Националното сдружение на общинските болници в България и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от привеждане на Закона за лечебните заведения в съответствие със Закона за публичните предприятия по отношение на избора и назначаването на членове на органите за управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения. Тя поясни, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия публични предприятия са търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. С оглед на това и лечебните заведения, собственост на държавата или общините, са публични предприятия и попадат в приложното поле на Закона.
Със Законопроекта се предлагат промени и в Закона за публичните предприятия. Действащата разпоредба на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия забранява лица, работещи по трудов договор или по служебно правоотношение, освен като преподаватели във висше училище, да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети. За да заемат такава длъжност, лицата трябва да прекратят досегашната си дейност по трудово или служебно правоотношение, което, от една страна, възпрепятства лекарите и лекарите по дентална медицина, които са директори или управители на лечебни заведения – публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, да упражняват професията си, а от друга, ще доведе до значително ограничаване на достъпа до медицинска помощ на гражданите, особено в по-малките населени места, където по принцип има съществен недостиг на медицински специалисти.
Доктор Дариткова отбеляза, че една голяма част от изпълнителните директори и управителите на държавни и общински болници са практикуващи лекари или лекари по дентална медицина, поради което, ако не бъдат приети предлаганите нормативни промени, ще бъде отнета възможността им да упражняват професията си и ще бъдат поставени в дискриминационни условия спрямо останалите лекари. Тя подчерта, че е изключително некоректно лекарите и лекарите по дентална медицина да бъдат изправени пред избора дали да бъдат изпълнителни директори, съответно управители на лечебни заведения, или да упражняват професията си и да оказват необходимата медицинска помощ на своите пациенти.
Приемането на настоящата законодателна инициатива ще даде възможност на лекарите и лекарите по дентална медицина, които са директори или управители на лечебни заведения – публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, да упражняват професията си и ще гарантира достъпна медицинска помощ на българските граждани, особено в малките населени места, както и в труднодостъпните и отдалечените райони, където липсата на достатъчно медицински специалисти представлява сериозен проблем.
Министър Ангелов изрази подкрепа за предлагания законопроект, тъй като по този начин ще се гарантира правото на изпълнителните директори, съответно управителите на лечебни заведения по чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения да упражняват професията си и ще се осигури достъпна медицинска помощ на българските граждани, особено в районите, където е налице недостиг на медицински специалисти.
Подкрепа за предлаганите нормативни промени се изразява от Министерството на икономиката, Националното сдружение на общините в Република България, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Националното сдружение на общинските болници в България и на Българската стопанска камара, като се пояснява, че те са изключително навременни, предвид изтичането на преходния период за привеждане органите на управление на държавните и общинските лечебни заведения в съответствие с изискванията на Закона за публичните предприятия.
В писменото становище на Министерството на финансите се посочва, че предвиденото със Законопроекта изменение в Закона за лечебните заведения е обосновано и следва да бъде подкрепено. Същевременно по отношение на предложеното допълнение в чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия се обръща внимание, че всички публични предприятия, в това число държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ – публични предприятия, следва да бъдат обект на еднакви изисквания и правила, предвидени в Закона за публичните предприятия. По своята философия и същност действащото ограничение е свързано с необходимостта от осигуряване на достатъчно време за изпълнение на възложените задължения на управителите или изпълнителните директори на публичните предприятия с оглед постигане на ефективно и ефикасно функциониране на същото. Подчертава се, че приемането на разглежданата законодателна инициатива ще постави управителите или изпълнителните директори в положение на решаващ орган и на изпълнител по отношение на едновременно заеманите длъжности.
В хода на дискусията народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с текстовете на някои от предлаганите разпоредби. Беше посочено, че тези нормативни промени е следвало да бъдат предложени и приети при предходното изменение на Закона за лечебните заведения, съответно на Закона за публичните предприятия през месец септември 2020 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 16 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 16 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следва Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 януари 2021 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения.
В сферата на компетентност на Комисията по икономическа политика и туризъм попада предлаганото изменение в Закона за публичните предприятия. Действащата разпоредба на чл. 20, ал. 3 от Закона забранява на лица, работещи по трудов договор или по служебно правоотношение, освен преподаватели във висше училище, да бъдат членове на органите за управление и контрол на публични предприятия. Това възпрепятства лекарите и лекарите по дентална медицина, които са директори или управители на лечебни заведения, които са публични предприятия, да упражняват професията си и би довело до ограничаване на достъпа до медицинска помощ на гражданите, особено в по-малките населени места. С предложеното изменение се цели да се създаде изключение по отношение на забраната членовете на органите за управление и контрол на лечебните заведения по чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения да не могат да работят по служебно или трудово правоотношение.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Становище на вносител.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предлаганата законодателна промяна се решава проблем, който възникна след приемането на Закона за публичните предприятия през 2019 г. Лечебните заведения, които са с преобладаващо държавно и общинско участие, попадат в приложното поле на Закона. В тази връзка и във връзка със спецификата на дейността, която упражняват лечебните заведения, възникнаха няколко проблема. Тези проблеми следваше да се решат след приемането на България в чакалнята на Еврозоната, защото Законът за публичните предприятия беше едно от условията, което се изискваше от наблюдаващите органи, за да може България да бъде приета за пълноправен член в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз.
Проблемът, който възникна, беше във връзка с това, че имаше забрана управителите на лечебни заведения, както и всички управители – изпълнителни членове на управителните органи на публични предприятия, да изпълняват други дейности по служебни или трудови правоотношения.
В тази връзка през септември предприехме законодателна инициатива, която да позволи тези управители да могат да работят като преподаватели, защото това пряко касаеше управителите на лечебни заведения, които са доказани професионалисти и експерти в своята област. Благодаря, че залата тогава подкрепи това предложение.
Това, което променихме по отношение на лечебните заведения през есента, е да намалим борда на директорите – да не е така, както се изисква в Закона за публичните предприятия, а да остане старата численост на бордовете на лечебните заведения, на които – съответно на търговската им форма се налага да имат такъв управителен орган, тоест не петима, както се предвиждаше за другите публични предприятия в Закона за публичните предприятия, а трима. И понеже не можахме да намерим тогава съгласие и решение по отношение изпълнението на лечебната дейност от управителите на лечебни заведения, отложихме с четири месеца влизането в сила на този закон. Търсихме варианти за решение през Закона за здравното осигуряване или по друг начин, но в крайна сметка бяхме сезирани от Националното сдружение на общинските болници и от други лечебни заведения, че наистина подобна разпоредба ще затрудни достъпа на българските граждани до медицинска помощ. Управителите на лечебни заведения на общинските и на държавните болници участват в лечебния процес и е нормално те да могат да практикуват професията, защото това, при дефицит на специалисти, гарантира достъпа на българските граждани до качествена медицинска помощ. Затова и допускаме изключението, което аз се надявам, че днес ще подкрепите, за управителите на публични предприятия, които изпълняват дейност като лекари или лекари по дентална медицина съгласно Закона за лечебните заведения.
Това, което сме променили в Закона за лечебните заведения, е приемането на правилата за избор на управителни органи и премахването на възможността министърът на здравеопазването да удължава договорите на управители на лечебни заведения, защото трябва да имаме единни принципи за избор на управителните органи на лечебните заведения, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия.
Смятам, че залата ще подкрепи тези законодателни предложения и моля това да се случи в съкратени срокове, защото сега е времето, когато се преценява обемът на договорите на лечебните заведения с Националната здравноосигурителна каса. Редно е ние да дадем възможност, изпълнявайки лечебна дейност, да се гарантира достатъчен обем на медицинска грижа за гражданите във всяка една точка на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! За мен е изключително неудобно да присъствам сега в тази зала на една поредна нелепица, състояща се в това – няколко месеца след приемането на една промяна в Закона, която при дискусиите на 25 септември, пред мен е стенограмата, ще имате по-късно възможност да се запознаете с части от нея, внимателно, професионално, сериозно обяснявахме на управляващите, че това, което се приема в момента, е абсолютно несъобразено с условията и принципите на работа на здравната система в България. Бяхме обвинени в какво ли не тогава – че не разбираме терминологията, че не разбираме същността на промените. Бяха притиснати Вашите коалиционни партньори с така наречената – доктор Поповски, как беше – коалиционна култура. Не знам дали безхаберието може да се прикрива с коалиционна култура, да се приеме с валяка на мнозинството, въпреки че идваха Ваши колеги да се извиняват за всичко това, което се случва в залата и да казват, че някой ден – ето го, денят дойде – това ще се оправи. Само че нищо не се оправя в българското здравеопазване.
Аз си спомням, връщайки се назад, понеже приключваме целия този период на Четиридесет и четвъртото народно събрание, как започнахте с първия бюджет да се опитвате да лишавате българските граждани от иновативни лекарствени средства и достъпа до тях, как през Закона за лекарствените средства накарахте тежкоболни български пациенти да си купуват сами лекарствата, вместо да бъдат подпомогнати от държавата. В най-голямата криза, която засяга цялото ни общество, тук ни вкарахте ковид кризата, вкарахте ни в едни тъмни гласувания, в кавички, в които приемахме някаква според Вас реална, точна диверсификация на ваксините. А сега, след изтегления вече, спечелили Вашия диверсификационен, така да се каже, бонус, който не може да се справи с Европейската комисия, има проблеми с нея, ние отново ще бъдем изправени пред проблеми с най-важното нещо в България в момента – имунизационния календар.
И аз не мога да разбера – и в Комисията това се случи, и сега се случва, вносителят да ни обяснява с назидателен тон, с патос какво добро се прави за българското здравеопазване.
Четири години минаха, колеги! Нищо добро не му се случи, няма да му се случи и до края на мандата на това Народно събрание. И, слава богу, че, както я нарекохме тогава, тази Вавилонска кула ще се срути от законодателни нелепици и ще отиде в историята. Тежко и горко обаче на следващите парламенти, които ще трябва да оправят грешките, които са направени сега, в това Четиридесет и четвърто народно събрание. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, аз наистина много се напрегнах, за да разбера защо продължавате упорито да твърдите, че септември месец ние сме внесли тази промяна? Може би или не искате да разберете, или наистина сте се заблудили от законодателната техника, която използвахме тогава.
През септември, за да променим текста на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия, ние дадохме цялостна редакция, защото имаше неточности от гледна точка на използваните термини. И сега ще Ви прочета първия вариант на текста на Закона, който е приет на 8 октомври 2019 г.:
„Чл. 20. (3) Не могат да бъдат управители изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по трудов договор или по служебно правоотношение.“
Това, което внесохме ние през септември, за да дадем възможност на управителите на лечебни заведения да преподават, беше цялостна редакция на този член, но ние не сме го въвели тогава, той беше факт. И съгласно приетите текстове в залата, чл. 20, ал. 3 гласи: „Не може да бъдат управители изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище“. В този смисъл ние сме изпълнили последователно прецизирането на текстовете по отношение на лечебните заведения. И не мисля, че това трябва да бъде укоримо от опозицията, защото всъщност ние прецизираме Закона по отношение на лечебните заведения – публични предприятия. И вярвам, че повечето колеги са го разбрали.
Моля Ви да не манипулирате повече залата, да не манипулирате и Вашата парламентарна група, защото смятам, че и тогава, и сега промените заслужават подкрепа от всички парламентарни сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика – доктор Поповски.
Изказване ли искате?
Ако няма втора реплика, дуплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаема колега Дариткова, аз не мога да се начудя на този опит – аз Ви познавам повече от 10 години, Вие сте един много интелигентен колега, тук обаче не е мястото – в тази зала, да жонглирате с фразите и да размествате центровете на този законодателен процес, на тази инициатива, като измествате услужливо проблема от възможността за преподавателска дейност, което не е, и не беше никога никакъв сериозен проблем за ръководителите на лечебни заведения. Най-големият проблем беше, че с тази инициатива Вие им забранявахте да работят, а при този кадрови дефицит, при условие, че повечето от ръководителите на лечебни заведения са изявени клиницисти, това беше пълен абсурд. И тук стигаме до един по-голям абсурд – аз Ви го казах тогава, сега не ми се влиза в тези дебри, само ще го спомена – с това упорство да вкарвате дълбоко като търговски дружества лечебните заведения, където не им е мястото изобщо, и в Закона за публичните предприятия, и произтичащи от това...
Искам да Ви напомня тук, доктор Дариткова, че и сега Министерството на финансите има остро негативно отношение към Вашата поправка, защото самата дейност на лечебните заведения е несъвместима с характеристиката на едно търговско дружество. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Поповски – изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново искам да направя малка ретроспекция на тези поправки, за да стане ясно на залата.
Онази поправка 2019 г., която я правим в Закона за публичните предприятия, е тежко изискване към България за влизане в еврозоната. Затова професорът донякъде е прав, че щяха да настъпят тези последващи събития, но ние нямахме друг вариант, защото тогава изискването към България беше тежко императивно – да приемем този закон, за да влезем в чакалнята на еврозоната. Приемайки този закон и влизайки в чакалнята на еврозоната, трябваше след това ние, щем – не щем, да направим тези поправки, първо, 2020 г. есента – точно година след онази поправка 2019 г., и сега, последната поправка, която внася доктор Дариткова, за да можем да разрешим на лекарите от съответните малки поликлиники и болници да си работят по специалността. Простички, елементарни неща. Нямаше никакъв друг вариант как да постъпим в настоящата ситуация. Дори в момента в моя избирателен район Плевенският общински съвет гласува една наредба, която след това ще трябва да поправи точно заради тази поправка, която ще приемем днес. Даже аз имах предложение да извадят тази точка от дневния ред, за да може, след като приемем цялостно Закона на второ четене, да се направи общинската наредба. Няма значение, c'est la vie, аз Ви го казвам като принципно движение в динамиката на нещата. Ние нямахме друг вариант. Финансистите от правителството казаха, че тази поправка 2019 г. е абсолютно императивна за влизане в ЕRМ зоната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Иванов – изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Считам, че Законопроектът, който беше внесен днес от доктор Дариткова, с удовлетворение и, бих казал, радост ще се приеме от абсолютно всички в тази зала. Искам да стане ясно тук на всички, този законопроект всъщност разрешава един проблем, който настъпи – тук трябва да го кажем, от това, че лечебните заведения са търговски дружества. И тъй като те са търговски дружества, и законите, които ни се налагат от Европейския съюз, и то за влизането във еврозоната, наложиха именно тези промени.
Искам да споделя тук нещо, с което се спекулира непрестанно от тази трибуна от хората отляво и някои хора, които управляваха лечебни заведения, и говорят за иновативни лекарства, при положение че някои директори закупуваха лекарства и лекарствата пристигаха след две години. Така че хора, които говорят за иновативни лекарства, и то в онкохематологията, някак не мога да приема, защото критиките, отправени тук, към законопроектите, които внася Политическа партия ГЕРБ, са в името на това здравеопазването в България да се подобри. Да, има много грешки, има много слабости още от създаването на самата система и ние в целия си път се опитваме, доколкото е възможно, да изправим тези, така да се каже, проблеми, които спъват здравеопазването.
Тук от тази трибуна трябва да заявим – тъй като може би това ще бъдат последните законопроекти в сферата на здравеопазването, трябва високо и ясно да кажем на всички български граждани, да кажем на всички български лекари и хора, които се занимават с медицина, че това, което ни предлагат нашите опоненти във „Визия за България“, а именно БСП, е да се премахнат лечебните заведения – искам всички хубаво тук да чуете – да бъдат търговски дружества. Тоест да се върне системата от 1989 г. и да заработи принципът на Семашко – любимецът на лявата част. Тоест всички лечебни заведения да бъдат еднакви, да има уравниловка, всички да получават еднакви пари, всички да се върнем назад във времето. Това е носталгията към миналото.
Уважаеми дами и господа, днес това, което правим с тази поправка – даваме възможност на всички лекари, които имат желание да се кандидатират, да бъдат ръководители на лечебни заведения. Освен ръководители на лечебни заведения да могат и да преподават. Аз ще припомня тук на тези, които не знаят, че един преподавател, съответно лекар в дадено отделение, беше на два трудови договора – това може би се забравя – единият договор към лечебното заведение, а другият към университета.
Така че, много моля, когато се говори тук за здравеопазване, да нямаме къса памет и да не критикуваме на парче. Нека погледнем най-напред ние какво сме направили в сферата на здравеопазването, с какво сме допринеси в сферата на здравеопазването и тогава да излизаме тук и да правим внушения и спекулации. Мисля, че Законопроектът, който беше внесен от доктор Дариткова и Политическа партия ГЕРБ, ще бъде приет – и аз съм убеден, с пълно единодушие в тази зала, защото това е само в полза на лечебните заведения.
И ще завърша. Не във всеки град, не във всяка болница има достатъчно кандидати, за да управляват, защото управлението значи отговорност, управлението значи ангажимент, управлението на едно лечебно заведение е свързано с визия, с програми, с финанси, с доклади и така нататък, доста административна работа. Всеки един колега, който работи в по-малка болница, ще предпочете да упражнява своята професия и да има грижата единствено и само за пациентите си.
Така че, много моля от тази висока трибуна да не правим внушения, да не правим обръщания към българските граждани, с които да ги плашим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Аз не съм учуден от разбърканите словосъчетания и потпури от мисли, които бяха споделени от колегата Иванов през предхождащите две минути. Искам да го предпазя от внушение на самия него в неговото изказване, тъй като подобни внушения, ако не се защитят по някакъв начин, могат да му костват сериозни обяснения, и то не в тази зала.
Но всички тези подмятания, които Вие правите в момента, и всичко това, което се опитвате с нестройната конструкция на Вашата реч да защитите, включително и нападенията срещу програмни проекти на други политически сили, нямат нищо общо с реалния факт, че в момента извършваме поправка на една Ваша законодателна нелепица. Това е същността на дебата, това е същността на дискусията и с Вашето изказване, доктор Иванов, с нищо няма да го промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика?
Втора реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Уважаеми колеги, от това, което чуваме в пленарната зала като изложение на управляващите, объркването при Вас, колеги, е тотално. Един от управляващите казва, че наредба на общински съвет трябва да спре законодателство в Република България, друг въобще не е разбрал за какво става въпрос!
Уважаеми колеги, с тази поправка се изменя на практика една абсурдна ситуация – ситуация, пред която промените в Закона за публичните предприятия изправиха българските лекари да избират между управленски функции и пряка лечебна дейност. Това е най-големият абсурд, който предлага сегашната ситуация. И аз искам да предупредя управляващите: уважаеми колеги, усещането за самодостатъчност на която и да е управленска формация винаги води до лоши резултати за управляващата коалиция. Ако Вие от управляващите – от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, се научите да правите разлика между секирата, скалпела и перото, тогава ще отговорите на обществените очаквания.
В момента – в този случай, Вие сте изправени пред деликатната ситуация да се обяснявате за това, което сте направили преди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Иванов, тъй като споменахте във Вашето изказване за това, което е било преди, и си навявате стари спомени, все пак е хубаво да отговорите на моята реплика към Вас: какво Вие постигнахте в българското здравеопазване по време на управлението на ГЕРБ?
Моето мнение и на хората е, че Вие съсипахте българското здравеопазване, било то от страна на специалисти, било то от страна на инфраструктура, било то за доболнично, било то за болнично образование. Вие де факто съсипахте българското образование и създавате не само това, а продължавате, създавайки хаос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, правите реплика върху изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Реплика е – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не чувам нищо конкретно!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Явно ще го повторя, за да чуете и Вие.
След като ГЕРБ съсипаха българското образование (реплика от ГЕРБ: „Здравеопазване!“) и здравеопазване…
Образованието също така върви, тъй като то е свързано.
…хаосът е пълен. В момента отменяме нещо, което Вие сте приели и, за съжаление, това е практика на управлението на ГЕРБ. За съжаление, всички сфери са съсипани – и здравеопазването. Виждате, че хората Ви дават конкретна оценка. За българското здравеопазване вина за хаоса носите Вие от Политическа партия ГЕРБ.
Моля да ми отговорите: за тези 10 години какво направихте? Как подобрихте българското здравеопазване? Как подобрихте достъпа на хората до здравни услуги? Как подобрихте да има повече специалисти, а не хората да напускат страната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев...
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ...за тези 10 години? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов. (Реплика от народния представител Иван Ченчев: „Малко по-сериозно, ако обичате!“)
Изключително сериозен съм. Ако следвам това, което Вие се опитвате да ми подскажете, трябваше да прекъсна всички реплики. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.)
Запазете тишина!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Ще започна с отговора към уважавания от мен професор Михайлов.
Професор Михайлов, аз структурирах своето изказване в една последователност, с която исках да покажа, че в случая с този закон ние акцентираме, прецизираме и даваме възможност на всички онези лекари, които работят в лечебните заведения, да имат правото и да управляват и да преподават. Прецизираме един законопроект, който беше внесен от Министерския съвет, и ние всъщност сега правим това прецизиране, за да не могат да бъдат ощетени. Ако не е ясно, казвам го за втори път.
На въпроса на уважавания от мен доктор Адемов. Доктор Адемов, във Вашата реплика аз забелязах едно изказване – към мен не видях нито един упрек, затова ще отговоря така: ние всъщност се опитваме да прецизираме, да фактализираме, да направим точно и ясно как и по какъв начин, кой има право да управлява лечебните заведения.
Ще се обърна към господин Стойнев и ще кажа: да, Вашият лапсус беше действително правилен. Медицината е и образование. Както и образованието, всъщност дават възможности на лекарите да се квалифицират и изграждат като специалисти. Но искам само това да отбележа – да, ето тук няма безгрешни. Аз искам да заявя от тази трибуна – безгрешни няма.
Да, Политическа партия ГЕРБ направи доста неща, но не ги направи последователно, бих казал – в определен момент, а хаотично. Прав сте, ние имаме – ще повтаря два пъти – голям, голям дълг към нашето общество затова че не успяхме да реформираме, оптимизираме системата на здравеопазването. Виждате, особено в едни такива тежки времена на предизвикателства, че много трудно може да бъдат направени промени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател, последно изречение.
Обръщам се към всички политически сили, които присъстват тук, и тези, които не присъстват. Искам да се обърна към Вас и да кажа, че аз се занимавам със здравеопазване и изучавам здравеопазването доста години, но без – тук искам да бъда чут от всички, единна – говоря, единна политическа доктрина, без всички да се обединим около принципи за това как ще бъде реформирано здравеопазването за 20 години напред – чуйте ме хубаво, за 20 години напред. Тъй като здравеопазването е консервативно, ние никога – от тук присъстващите в момента политически партии или тези, които ще влязат, ако нямаме единно мнение, ако нямаме допирателни точки, едни принципи, върху които да се обединим – никога, никога няма да постигнем здравеопазването, което хората очакват от нас като политици. Благодаря Ви.
Извинявайте още веднъж, че превиших времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се абстрахирам от менторския тон, който преждеговоривши се опитаха да наложат от тази трибуна.
Не знам какво ще обединявате, не знам как ще създадете единна здравна политика за 20 години напред! Това, което демонстрирате в момента, е абсолютна липса на капацитет, създаване на законодателен хаос, оправдание за неща, които Вие създадохте и забъркахте. Категоричното ни мнение е, че предложената законодателна промяна блестящо се вписва в рубриката „проба – грешка“. Създадохте абсолютно недопустими ситуации, при които един закон противоречи на друг, законодателна ситуация, при която изключенията, които са разписани, са повече от принципа и правилото, заложени още при внасянето на даден законопроект.
Ако има нещо, което утвърдихте през годините, през които управлявате, уважаеми колеги, това е постоянното усещане за непостоянство в тази система. Някои наричат това законодателен хаос и това са хората, които работят в системата. Поставете се на мястото на хората, които трябва да прилагат решенията, които сме взимали тук. Да, през 2019 г. – в края на 2019 г., се приема текст, с който трябва да отговорим на очаквания, свързани с влизане в чакалнята на Еврозоната.
Само преди няколко месеца предложихте друг текст, с който уж регламентирате как ще функционират лечебните заведения в контекста на публичните предприятия. Наложихте забрана, а сега в момента – няколко месеца по-късно, внасяте поправка, с която се опитвате да поправите старата грешка. Така че малко по-внимателно с този менторски тон – да учите всички как трябва да се държат, какви трябва да са им идеите и какви трябва да са им стратегиите за развитие на сектор „Здравеопазване“.
Истината е, че предложената промяна е правилната, защото поправя старо предложение, с което забраняваме на директорите на лечебните заведения, и то на общинските лечебни заведения, да работят като лекари. Това е правилното решение и ще бъде подкрепено най-вероятно от цялата зала.
Остава въпросът обаче, че прилаганата законодателна техника в края и на този мандат задълбочава законодателния хаос в системата. (Шум и реплики.) Не може през един закон да променяте едно, в Преходните разпоредби в друг закон да разписвате друго и в трети закон да се опитвате да поправяте стара грешка.
За нас е озадачаващо, че Министерството на финансите продължава аргументирано да бъде против тази поправка. (Реплики.) Те имат своите аргументи, но ние трябва да можем да обясним, че когато на две трети от територията на държавата няма нормален достъп до здравеопазване, имаме право да разрешим директорите на болници, като тези в Мадан, Крумовград, Момчилград, Павликени, Тервел и къде ли не, да могат и трябва да работят. Защото тези болници без друго не разполагат с достатъчно специалисти и ако този специалист работи и във вътрешното отделение, в хирургичното отделение, значи той прави това, което може да прави, за да помага на хората.
Ето това са аргументите, с които ние понякога трябва да опитваме да защитаваме българската позиция. Ние сме против заради конюнктурата днес – защото Европа иска или трябва да отговорим на изискванията за Еврозоната, да променим законодателството и след два месеца отново да предприемем други действия в обратната посока. Това ни представя като изключително непредвидими партньори пред всички институции. Друг е въпросът какъв сигнал даваме към работещите в системата.
Така че опозицията не е виновна за създалата се ситуация. Напротив, смирете се, защото опозицията не може да бъде обвинявана, че е поставила един въпрос или не е поставила, че е внесла предложение или не е внесла предложение. Вие сте тези, които управлявате системата, и ще трябва да носите отговорност за тази система. А иначе да, невинни няма.
Въпросът е, че за 11 години – времето, през което управлявате, имахте достатъчно време да видите проблемите и да потърсите решението им. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Джафер, аз съм съгласен с голяма част от Вашето изказване, но може би трябваше да кажете на колегите отдясно, че опитът за поправяне на един законодателен гаф, всъщност на поредния законодателен гаф, е всичко друго, но не и прецизиране на законодателството.
И както се казва, отговорно би било те да дойдат на тази трибуна и да кажат: да, сгрешихме, опитваме да поправим своята грешка. Защото, както се казва: признат грях – половин грях, но не виждаме това тяхно поведение да се случва по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Дуплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Има сектори, които изискват пълен политически консенсус по отношение на действията, които трябва да се предприемат. Здравеопазването е подобен сектор. Бяха допуснати много грешки. Обективният анализ на ситуацията в момента показва, че се изискват обединени усилия – за това всички нямаме никакво възражение. Но да се отрича, че подобни законодателни инициативи са наистина блестящ пример на това как се прави проба – грешка, прави се опит да се оправи грешката, отново грешка и отново грешка и някой да се опитва да излезе тук и да се представи изцяло в бяло наистина е изключително контрапродуктивно. А законодателството изисква не подобни усилия, а изисква прецизиране. Неслучайно говорим за оценка на въздействието, когато се предлага промяна.
Ние като опозиция сме достатъчно коректни и заявихме, че за важни решения в здравеопазването, особено в условия на пандемия, ще подкрепяме усилията на институциите и на мнозинството. Но ние искаме да показвате, че знаете какво правите. Не може Министерството на финансите, уважаеми колега – към Вас като отговор на Вашата реплика, да има отрицателно становище по Законопроекта, а тук колегите да обвиняват опозицията за неслучилите се неща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изпадаме в парадоксалната ситуация, когато това, което пледирахме през месец септември, изведнъж се превръща в наша вина, а сега ни убеждават, че това е правилното и като че ли ние сме против. Не, ние ще го подкрепим, защото това е правилната теза – българските лекари, част от които са в ръководните органи на болниците, да могат да упражняват своята лечебна дейност.
Но за какво става дума? Трансформирането на българските болници в публични предприятия доведоха до редица проблеми. Те предстоят, може би не в този състав и в този парламент ще бъдат разглеждани, но те ще бъдат разглеждани.
За какво става дума? Ако не се лъжа, в края на месец февруари изтича срокът, в който Министерският съвет трябва да каже как вижда бъдещето на българските болници – като търговски дружества или не? Защото Законът за публичните предприятия допуска българските болници да не бъдат търговски дружества и Министерският съвет трябва да вземе своето решение.
На второ място, ние вече няколко месеца се правим, че не знаем кой трябва да управлява българските болници. По Закона за публичните предприятия българските болници, уважаеми колеги, трябва да се управляват от Агенцията за публичните предприятия и съответно от техния принципал – министъра на икономиката. Това е нонсенс, но това е Законът. Оттук нататък тези български болници ще бъдат управлявани не от министъра на здравеопазването. Парадоксално, нали?!
И за тези, които твърдят, че ние имаме тези, които не са работещи. От началото на пандемията, уважаеми колеги, българските болници работят на бюджет. Това, което ние пледираме – с поправката, с която им даваме право те да получават 85% от бюджета си на исторически принцип, фактически те работят на бюджет и се справят нелошо. Тогава защо не трябва да обсъдим тази възможност, която е точно адекватна за състоянието на нашата страна?
Тези и други въпроси ще бъдат поставени – те не бяха разгледани от управляващото мнозинство, не бяха приоритетни, но обществото и историята ги изискват.
Така че бъдете малко по скромни, а пък ние ще подкрепим тази поправка, която практически е наша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми доцент Йорданов, имаше много неточности във Вашето изказване. Важно е наистина да бъдем прецизни, защото по никакъв начин не се променя собствеността на лечебните заведения и принципалът им. По съвсем друг механизъм Законът за публичните предприятия навлиза в територията на лечебните заведения. По Закона за публичните предприятия ще функционират управителните органи на лечебните заведения, които съгласно формата си на собственост влизат в приложното поле на този закон. Управителните органи на лечебните заведения ще се избират както досега. Единствено за осем големи публични предприятия ще трябва да вземе решение Министерството на здравеопазването съгласно Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия – дали то да прави конкурсите за управителните органи, или да даде възможност на Агенцията за публични предприятия, или по смесен способ. Такова е действащото законодателство.
И въпреки останалите внушения Законът за публичните предприятия касае само управителните органи. Законът за лечебните заведения – законът, който определя начина на функциониране на лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване е този, който определя как лечебните заведения си комуникират с Националната здравноосигурителна каса в интерес на здравноосигурените лица.
А това, което днес ще подкрепите – благодаря, е наистина прецизиране на текста. Защото няма поправка – ние просто даваме възможност, която досега на управителите на лечебни заведения се вменяваше чрез договорите им за управление. И досега управителите трябваше изрично да сключат договор с принципала – бил той общински съвет или министър на здравеопазването, и в него да се даде възможност те да упражняват медицинска дейност.
Влизайки в приложното поле на Закона за публичните предприятия, ние правим това изключение. Нормално е Министерството на финансите да възразява, защото за него е важно органите, които наблюдават процесите на присъединяване на България към Еврозоната, да имат спокойствието, че нормативната уредба, която сме приели, е устойчива. Аз се надявам, че с аргументите, които имаме от страна на Сдружението на общинските болници и всички други изпълнители на медицинска помощ, ние ще можем да убедим, че лечебните заведения заслужват това изключение. Това е изключение, а не поправка.
Много моля наистина да бъдем прецизни и в никакъв случай да не допускаме една такава малка поправка да се превърне в пледоария за цялостното устройство на здравната система. Ние сме били отговорни и носим своята отговорност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика?
Втора реплика или изказване?
Реплика – заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя реплика на доктор Дариткова – нещо, което направих и на заседанието на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, госпожо Найденова, репликата Ви е към доцент Йорданов – доктор Дариткова направи реплика на негово изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Да, но по принцип докторът подкрепи доктор Дариткова за това, че всички ние ще бъдем съгласни с това и ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не можете да направите реплика на репликата на доктор Дариткова, моля Ви!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Добре, отказвам се. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема доктор Дариткова, мисля, че Вие въобще не сте права, защото не сте влезли в същността на Закона. От момента на трансформирането на българските болници в публични предприятия ролята на държавата каква е? Министърът на икономиката! Да, за някои от тях може да бъде възложено на министъра на здравеопазването да кадрува управителните органи и дотук. Оттам нататък по смисъла на Закона за публичните предприятия той нищо не може да им възложи. Абсолютно нищо! Ако иска в спешна ситуация да им възложи, трябва да извади финансирането.
Така че Вие превърнахте българските болници в свободно съществуващи електрони в публичното пространство, които зависят само от мениджърските умения на техните ръководни органи. Ние искаме всичко да бъде съгласувано и Министерството на здравеопазването да координира дейността на всички лечебни заведения, включително на българските болници. Със Закона за публичните предприятия Вие елиминирахте това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията.
Доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Днес моето изказване е събрано само в четири точки, но все пак то е малко всеобхватно, защото аз съм човекът, който се въздържах при гласуването в Комисията. Кои са ми причините?
Първо, считам, че систематичното място на направеното предложение не е в Закона за публичните предприятия, а е в специализирания закон – Законът за лечебните заведения. Нещо, което вносителят би имал време и можеше да направи и да го предложи на Комисията.
Второ, не съм съгласна с мотивите, които вносителят споменава в частта „Достъпност“. Считам, че с нищо няма да се подобри и сега лошото състояние на достъпността по отношение на медицинските услуги. Тъй като причините за лошото състояние е в това, че те са комплексни и искат комплексно решение, а това предложение просто нищо няма да реши.
Трето, договорът за управление е нещо много по-различно от договора с Националната здравноосигурителна каса и въпреки че има причина и следствие, много моля това ясно да бъде разграничавано.
И последно, нещо, което има отношение към търговските дружества, това е, че не знам дали доктор Дариткова си дава ясната сметка, че с направеното предложение, за което след малко ще натиснем бутоните, ние стартираме здравната реформа.
Хвърлям този камък, защото с това предложение ще бетонираме търговските дружества – нещо, с което ние от опозицията не сме съгласни. Тръгваме в една посока и аз лично не знам дали това е правилната посока, доктор Дариткова. Аз смело мога да твърдя, че Вие по този начин давате начало на една реформа в здравеопазването, тъй като публичните предприятия трябва да бъдат реорганизирани. Спирам дотук. Нека следващото Народно събрание да се потруди в тази посока, но лично аз не съм оптимист за посоката, в която Вие – управляващите днес, водите здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика? Не виждам.
Изказване – заповядайте, господин Тасков.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявайте, доктор Дариткова, не разбрах, че искате лично обяснение.
Господин Тасков, изчакайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз би трябвало да се полаская може би от изказването, че започвам реформа в здравеопазването, но всъщност искам да опровергая, че съм внесла кратичък законопроект от два конкретни текста. И това е да се даде възможност на управителите на лечебни заведения да упражняват медицинска дейност – нещо, което в Закона за публичните предприятия е недопустимо по отношение на управителите на останалите публични предприятия, във връзка с конкретния предмет на дейност. Затова моля наистина да оставим гръмките изказвания, да се концентрираме върху Законопроекта, който имаме в момента, и да дадем възможност спокойно болниците да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса и техните управители във всички населени места да имат възможността да предоставят и медицинска помощ на населението, освен да управляват и менажират лечебните заведения.
Явно трябва наистина доста дълго да беседваме по темата за това кой нормативен акт какво урежда в сферата на здравеопазването, но да се върнем към предмета на днешната законодателна инициатива, за да може наистина да бъдем достатъчно ясни и хората, които не са в здравната сфера, да не се объркат съвсем и да подкрепят това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, абсолютно и категорично ще подкрепим тази поправка. В края на краищата това касае наистина сключването на договори с Касата на общинските болници и да има наличието на такива управители. Но смятам, че не бива и не е почтено да бъдем упреквани в някаква носталгия към системата „Семашко“, към уравниловка, най-малкото. Системата „Семашко“ вече на практика е неприложима в България по причините, че имаме абсолютно разградена здравна инфраструктура. За уравниловка в никакъв случай не можем да кажем, че говорим, говорим точно обратното: за достойни базови заплати за медицинския персонал – лекари, сестри и санитари, в зависимост от опита, квалификацията, резултатите и възможностите, но това е абсолютно различно. А това, че се получи една грешка, която в момента оправяме – да, това е така. В края на краищата няма смисъл от драма. Има грешка, има прошка стига да си я признаеш, а не да демонстрираш високомерие и надменност. Няма смисъл от това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от народния представител Даниела Дариткова.
Гласували 163 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки дългата дискусия, не бяха направени никакви заявления за промени в първоначално предложения законопроект и на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с почти единодушното гласуване, предлагам този законопроект да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 156, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, представете Закона.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за лечебните заведения
§ 1. В чл. 63, ал. 4 се отменя.
Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за публичните предприятия в чл. 20, ал. 3 накрая се добавя „и/или като лекари или лекари по дентална медицина в лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения“.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: наименованието на Закона; съдържанието на § 1 с наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“; съдържането на параграфи 2 и 3; и всички текстове по вносител.
Гласували 170 народни представители: за 166, против 1, въздържали се 3.
Всички текстове, подложени на гласуване, са приети.
Процедура – уважаеми господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедура – моля да поканите министър-председателя в парламента… (Шум в ГЕРБ.) Момент, колеги!
На основание чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно, че Министерският съвет в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията в началото на всеки шест месеца за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през предходното Председателство, и за приоритета на Република България по време на текущото Председателство все пак трябва да дойде и да докладва в залата. Смятам, че това е съвсем нормално, това е европейска практика. Министър-председателят дали днес, или ако днес не може – утре, предполагам, той е подготвен човек относно приоритетните ни теми и досиета, които касаят Португалското председателство, наистина да дойде и да обясни на народните представители кои са приоритетите на Министерския съвет, а също така и да отчете, разбира се, приоритетните теми и досиета по време на Германското председателство. Тъй като там беше наистина едно доста вълнуващо Председателство, което касаеше, в частност нашата страна, разбира се, станахме и известни, и бяхме доста активни, с което не позволихме на съседна нам държава европейското си развитие. Затова Ви моля министър-председателят да бъде поканен в залата съгласно нашия Правилник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Обратно предложение има от господин Свиленски ли? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
По тази тема говорихме на Председателския съвет – господин Вигенин присъстваше, надявам се да Ви е информирал. Както виждам, не Ви е информирал какво решихме. За пореден път такава процедура… (Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.) Момент да се изкажа, господин Вигенин!
Такава процедура може да се направи по чл. 53, ал. 3 за тази седмица. За включване в дневния ред вече не може. Другата седмица… (Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.)
Казах, че ще проуча въпроса и другата седмица ще направя необходимото, за да видим какво трябва да се направи по Правилника. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Няма какво да гласуваме, госпожо Дариткова. Няма какво да гласуваме.
Има предложение да поканим министър-председателя, нямаме процедура за гласуване.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По начина на водене – не съм Ви упълномощил да говорите от мое име. Това, което казахте, не е съвсем точно. Поставих въпроса на Председателския съвет. Вие казахте: „Ще проверя“, и спряхте дотам. Имаше и други представители на този председателски съвет. И тъй като след проверката, която вероятно сте направили, никой от нас не беше информиран какви са намеренията Ви, предполагам заради това господин Стойнев като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове реши да напомни това и тук в залата. Ако Вие поемете този ангажимент – министър-председателят да бъде поканен, и в съответствие с Правилника, който е със силата на Закон в края на краищата за страната, би трябвало той да си изпълни този ангажимент, какъвто впрочем мисля, че от няколко години не е изпълнявал по чл. 128 на Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
В момента имаме Програма, по която работим. За тази седмица Вие знаете как може да се случи процедурата, а за другата седмица ще Ви информирам за Програмата.
Господин Свиленски, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, няма нужда да изследвате Правилника, да четете разпоредбите. Ясно е, че премиерът няма да дойде. Не се опитвайте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Откъде е ясно, господин Свиленски? Вие да не сте ясновидец? Откъде знаете?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ясно е от това, че година и четири месеца този човек го е страх да дойде в залата. Откакто работи това Народно събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е Вашата процедура, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Моята процедура е да спазвате Правилника и законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В Правилника е написано кога премиерът трябва да дойде тук за конкретния повод, и това е на всеки шест месеца. Няма нужда от гласуване, няма нужда от чл. 53, няма нужда от чл. 113. Той просто на шест месеца веднъж трябва да дойде ей тук на това място, където още не е сядал – година и шест месеца ще станат, и да си каже какво прави България по проблемите на Европейския съюз. Това искаме. Ние не искаме да го видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ние го виждаме достатъчно по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искате на живо.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Трябва да го видят българските граж да-ни, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Продължаваме с Доклада на Комисията по правни въпроси. (Депутати от парламентарната група на „БСП за България“ искат думата за декларация.)
Декларация от името на група – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В условията на паричен съвет фискалната политика е единственият инструмент за пазарно регулиране, за стимулиране на растежа и за преструктуриране икономиката по критериите на засилващата се пазарна конкуренция в Европейския съюз и на равнище световно стопанство.
Повече от учудващо е нежеланието на правителството на ГЕРБ вече цяло десетилетие да не променя наследената данъчна политика, и по-точно плоския данък. Сравнителният анализ на статистическите данни от Евростат, Националния статистически институт и Българската народна банка категорично доказват, че той не носи положителни фискални, инвестиционни и социални ефекти за страната ни. У нас делът на бюджетните приходи от данъци върху доходите спрямо БВП е по-нисък от европейските страни с прогресивно данъчно облагане.
Всъщност няма нито една развита страна в света, която да е прилагала плосък данък като средство за стимулиране на икономиката и подобряване на жизнения стандарт. ГЕРБ поддържа през последните години дял на бюджетните приходи в БВП в границите на 35 – 37%, което е с около 10% по-ниско от средните европейски показатели, или става дума за около 10 млрд. лв. годишно, които влизат в частни джобове, вместо в бюджета в полза на целия български народ.
Никакво покритие не намират пропагандните твърдения на отиващото си управление за големи успехи в събиране на данъците. Само през август 2018 г. бяха открити четири нелегални фабрики за цигари. Фабрики, тирове, работници, останали извън погледа на кметове, на НАП, на финанси, на митници, на МВР и прочие, очевидно приспани с недуховни стимули държавни институции. А пък премиерът Борисов и неговият Министерски съвет сами отчетоха 700 млн. лв. неплатени данъци от организирана престъпна група в хазартния бизнес, която очевидно успешно е инкорпорирала герои от регулиращи органи, министри и други висши чиновници, които би следвало да са вече субект на правораздавателните органи. Сега вероятно предстои да плащаме също така десетки милиони по предстоящи дела в Страсбург. Впрочем и български съдебни състави вече отсъдиха неправомерно отнемане на лицензи, запорирани имущества, активи и други.
Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия многократно предупреждава писмено Министерството на финансите и Агенция „Митници“ за недопустими практики на измами при остойностяване на вносни стоки, при което Общността, а и България в известна степен губят стотици милиони евро. Започнали са процедури, в резултат на които може да се окаже, че ще бъдем осъдени от Европейския съюз да плащаме компенсации в стотици милиони евро.
Не се потвърдиха и пропагандните очаквания, че по-ниските данъци у нас ще привлекат чужди инвестиции. Точно обратното – в сравнение с предкризисния период 2007 – 2009 г., тоест преди въвеждането на плоския данък, преките чужди инвестиции в България са намалели, колеги, осем пъти. Особено драматично е свиването им през последните три години, като фактически те стават по-малко от помощите в пъти, които изпращат наши сънародници от чужбина. Ще Ви дам едно сравнение. Трагедията с чуждите инвестиции е, че в България те са около и под 1 млрд. евро, както казах: осем пъти по малко от предкризисния период. В съседна Сърбия миналата година инвестициите са 4 милиарда и 200 милиона. Тоест четири пъти повече от България. Знаете, че Сърбия не е член на Европейския съюз, не ползва помощни предприсъединителни фондове, които трябваше да привлекат допълнителни чужди инвестиции.
В края на мандата си в рамките на Европейския съюз ГЕРБ и подвластниците му отчитат най-ниски чужди инвестиции, както казах, които не доведоха до увеличение на инвестициите в България, не доведоха до увеличение на жизнения стандарт. Няма съмнение, че плоският данък и робуването на откъснати от реалните социално икономически показатели големи успехи в кавички, с нисък държавен дълг, кредитен рейтинг и чакалнята на еврото няма как да скрият тази твърда нерадостна картина.
Първо, за последните 10 години държавният ни дълг е удвоен, а в периода 2017 – 2020 г. са изтеглени 18 млрд. лв. Общото равнище на дълга, което оставя това правителство, наближа 40 млрд. лв.
Второ, кредитният рейтинг се отнася за възможността на държавата ни да изплаща своите дългове. Да, на този етап това все още не е сериозен проблем, но ако тенденцията по масирано теглене на държавни заеми не се обърне, скоро ние ще влезем в капана на дълговата спирала. Още повече че още от догодина имаме значими плащания по този дълг, които настъпват поради падежа по обслужване на дълга.
Трето, не е ли очевидно, че влизането ни в Банковия съюз и чакалнята на Еврозоната имат най-вече характер на предизборна пропаганда и на отклоняване на вниманието от зачестилите огромни корупционни скандали?! Защото с тези най-ниски икономически и социални показатели нямаме шанс да настигнем скоро страни, като Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария, които нито са, нито имат намерение да влизат в банкови съюзи и чакални на еврозоната.
Българската социалистическа партия предлага алтернатива на досегашната бюджетна политика. Тя е съобразена с доказани европейски практики и спазване на всички изисквания на Европейския съюз по отношение на критериите за финансова стабилност.
Първо, ние считаме, че делът на бюджетните приходи и разходи следва постепенно да се доближи до средните показатели на Европейския съюз.
Второ, ние залагаме на прогресивното данъчно облагане върху доходите на физически лица. Това е наша последователна политика и мисля, че вече четири пъти внасяме този проект, който беше отхвърлен от управляващите. За хората с приходи до 3900 лв. ставката остава 10%, като расте на малки стъпки до ниво 10 хил. 400 лв., където достига малко под 30%.
Този пределен данък е значително под средното ниво на аналогичния данък в Европейския съюз, където той възлиза на около 44%. По същество сегашният размер на облагане за средната класа остава непроменен. Тези промени, както и разширяването на данъчната основа към облагане и на приходите от дивиденти, от акции и повишаването на максимално осигурителния доход на 3900 лв. ще увеличи бюджетните приходи с около 1 млрд. 800 млн. лв. Взехме данните от Министерството на финансите в ексел таблиците с конкретните възнаграждения, с конкретните данъци, които се плащат, и установихме тази разлика от 1 млрд. 800 млн. лв., които, при промяната на това данъчно облагане, ще можем да използваме като допълнителен източник за осъществяване на нашата алтернативна социална програма.
Първо, въвеждане на диференцирана ставка върху ДДС на лекарства, медицински услуги, основни хранителни стоки; освобождаване от данък на младежите до 26 години; намаляване на данъчните задължения на семейства с деца; безплатни учебници за учениците от I до XII клас; допълнително финансиране на специализиран инвестиционен фонд за стимулиране на икономическото развитие на изостаналите региони в България.
Уважаеми колеги, в повечето страни от Европейския съюз има държавни насърчителни банки, които правителствата използват като ключов инструмент за осъществяване на своята икономическа политика.
Във „Визия за България“, както и в Проекта на предизборната ни платформа Банката за развитие заема важно място. Ние считаме, че трябва да бъде ускорен процесът на увеличаване на потенциала на Банката, разширяване на нейния обхват на действие и подобряване на преференциалните условия за кредитиране на нашите малки и средни фирми. Възможно е и участието на Банката в по големи инвестиционни проекти с особено значение за националното ни стопанство. Това трябва да е свързано задължително с публично частното партньорство, достатъчна инвестиционна възвръщаемост и значим социален ефект. В строго съответствие със своя правилник Българската банка за развитие трябва да създава благоприятни финансови условия за технологично и продуктово обновление на българските фирми. С други думи, да прави всичко онова, което не изисква сегашното правителство.
Сегашното правителство безскрупулно използва Българската банка за развитие за предоставяне на преференциално и по същество рисково кредитиране на фирми и лица, тясно свързани с партийния елит на управляващите. Нищо, че в Устройствения правилник на Банката пише, цитирам: „Приоритетите в дейността на Банката са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средните предприятия.“ Какви са фактите? Защо казваме, че правителството прави обратно на това, което правят насърчителните банки в Европа?
Първо, пролетта на 2018 г., да припомним скандалния случай с Интерком и „ЧЕЗ България“, където правителството очевидно беше оказало натиск на Банката за развитие да издава гаранции за над 100 млн. евро за приватизационна операция на някаква измислена фирма „Интерком“. Април 2020 г. – кредитна линия от 75 млн. лв. на бухалческа фирма, при абсолютно съмнителни условия за връщането на парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Цитирам премиера: „Възмутен съм от това, което направи ББР.“ А ние казваме, че сме възмутени от премиера, тъй като той толкова е възмутен, че шефа на Надзора на Банката след това го издигна в ранг на министър.
В заключение, Българската социалистическа партия счита, че връщането към доказани модели на икономически политики във водещите страни от Европейския съюз, възстановяването на правовия ред, изкореняването на корупцията и създаването на благоприятна среда за наши и чужди инвеститори ще позволи на страната ни да заеме достойно място сред европейските си партньори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.

Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Анастасова Дариткова Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г., приет на първо гласуване на 22 януари 2021 г.
„Закон за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците“.“
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние ще гласуваме против заглавието на този законопроект, защото мястото на каквито и да е промени, свързани с изборния процес, с предстоящите избори е в Изборния кодекс, а не в друг закон. Защото извънредното положение е изтекло, а този закон, където Вие предлагате мерките, касаещи изборния процес, е относно справянето с последиците от извънредното положение, а не е за изборните правила.
Изборният кодекс е този нормативен акт, който обхваща изцяло материята, свързана с организацията на изборите. Тоест извън Кодекса не следва да има норми, които засягат изборите, защото при колизия – противоречие между тези норми, се прилага именно Изборният кодекс. А колизия има, противоречия има и Вие сте го заложили във Вашите предложения.
Ще гласуваме против, защото Вие, предлагайки норми, уреждащи изборния процес в този закон, а не в Кодекса, залагате и минирате тежко опорочаване на предстоящите избори. Вие погазвате основни правила и законови норми. Вие погазвате явно Закона за нормативните актове, който е пределно ясен, който е изричен, който гласи, че обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
В ал. 2 на чл. 10 много ясно и категорично е казано, че обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, а такъв има, и той се нарича Изборен кодекс, се урежда с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Какво по-ясно от това? Би следвало да сте наясно с тези правила, но правите точно обратното. Ето защо аз мисля, че Вие умишлено или от некомпетентност създавате нормативен хаос, което неминуемо ще се отрази както на изборния процес в частност, така и на всички обществени отношения като цяло. Вие сте управляващото мнозинство и Вие носите цялата отговорност за създадения нормативен хаос, защото това, което правите, уронва устоите на държавността, уронва доверието в институциите, уронва доверието в законодателния орган. Ние категорично отказваме и се противопоставяме на този хаос, на този процес, поради което ще гласуваме „против“ на предстоящото гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ципов виждам, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! През миналата година Народното събрание прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и последиците от него, с който направихме промени в редица закони, като Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за държавния служител, Закона за чужденците и други. Бяха въведени мерки, от една страна, за преодоляване на последиците от разпространението на заразата с вируса на COVID-19, а от друга страна, въвеждане на специализирани социално-икономически, финансови и здравни мерки, които да отговорят на създалата се ситуация в страната във връзка с разпространението на заразата. Впоследствие този закон бе променян на няколко пъти – въвеждаха се нови мерки за здравна, социална, икономическа, екологична защита и други.
Очакваните резултати от прилагането на всичките тези мерки са преодоляване както на здравните, така и на социално-икономическите и финансовите последици от разпространението и заразата с COVID-19 и недопускане влошаването на епидемичната обстановка в страната. С този закон, който приехме, уредихме по специфичен начин обществените отношения в различни области в условията на извънредна епидемична обстановка, която продължава да съществува като последица от извънредното положение, което беше обявено поради пандемията от COVID-19. Разпространението на тази заразна болест може да се определи като необичайно тежка извънредна ситуация, в която трябва да се предприемат различни видове мерки, каквито безспорно са необходими, от една страна, за безопасното провеждане на изборите, а от друга страна, за реалното и възможното гарантиране правото на глас на всеки избирател.
Този закон, който разглеждаме днес, урежда множество обществени отношения. Разпоредбите, които ние предлагаме да се приемат с изменението именно на този закон относно произвеждането на избори през 2021 г., ще имат същото приложение, което е в зависимост от продължителността на въведената епидемична обстановка в страната и последиците от разпространението на тази заразна болест. Смятаме категорично, че в сегашната ситуация е необходимо да бъдат въведени само мерки, с които да се даде възможност за нормалното упражняване правото на вот на българските граждани, а, уважаеми народни представители, това не налага на всяка цена трайна уредба в Изборния кодекс.
Именно поради тази причина, изхождайки от изборните правила, въведени в Изборния кодекс, с промяната в този закон само посочваме начина, по който би могло да се осъществи гласуването на лицата, които са поставени под карантина, с една-единствена цел – да осигурим възможността им да гласуват така, както повелява българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплики? Не виждам.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Аз не мисля, че трябва да има проблем с наименованието на Закона. То всъщност не е с наименованието, ние се върнахме, за съжаление, към първото четене и дискусията дали тези промени, които се предлагат в този закон, трябва да бъдат в Изборния кодекс. Категорично не е мястото им там по една простичка причина – тези промени са съобразени конкретно със заболяването, известно като COVID-19, причинявано от вируса SARS-CoV-2. Те не са предназначени и не са общи разпоредби по отношение на гласуване при която и да е епидемия. Не са общо абстрактни правила при всички видове вируси, при всички видове епидемии или пандемии, които могат да възникнат. И в този смисъл рангът на уредбата им е логично да не бъде в Изборния кодекс. Още повече че специалният закон, както вече каза и господин Ципов, цели да осигури мерки за опазване живота и здравето на гражданите, за подпомагане на гражданите и бизнеса, свързани както с борбата с епидемията, както с въвеждане на противоепидемични мерки, така и с различни други икономически и социални мерки в помощ на населението в Република България.
В този смисъл съвсем логично е тези правила да бъдат уредени, още повече че те са абстрактни, те не са конкретни. Основната уредба остава в Изборния кодекс и дотолкова, доколкото няма правила в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и за преодоляване на последиците, то ще се прилага Изборният кодекс без съмнение.
Само за пример, тъй като това не е някаква иновация само на българското Народно събрание, в Полша по абсолютно същия начин има приет през 2020 г. Закон за президентските избори, който е специален, който не е общ изборен закон на Полша, който урежда именно тези правила, и който се прилага само и единствено за тази ситуация на пандемия. В техния закон е предвидено, че ако няма специални разпоредби в него, се прилага техният общ изборен закон. В този смисъл смятам, че е правилно систематичното място на тези промени да е в този закон, а не в Изборния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя със съответната редакция в наименованието на Закона.
Гласували 136 народни представители: за 96, против 36, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 1 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. 28:
„Чл. 28. (1) При произвеждане на избори през 2021 г. по време на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването съгласувано с главния държавен здравен инспектор въвежда противоепидемични мерки, свързани с изборния процес.
(2) Централната избирателна комисия въз основа на противоепидемичните мерки по ал. 1 с решение определя организацията на изборите и гласуването на избирателите, включително на избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето.
(3) Избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, гласуват с подвижни избирателни кутии по смисъла на глава четиринадесета, раздел IX от Изборния кодекс при спазване на всички противоепидемични мерки. Срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия е не по-късно от три дни преди изборния ден. Органите по чл. 23, ал. 1 от Изборния кодекс вписват избирателите по изречение първо в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия след извършване на проверка в съответната регионална здравна инспекция, за което се изготвя справка.
(4) Броят на членовете на секционните избирателни комисии по ал. 3 е не по-малко от трима членове, назначени при спазване изискванията на Изборния кодекс.
(5) Решението по ал. 2 се обявява по реда на чл. 57, ал. 2 от Изборния кодекс и може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на чл. 58 от същия кодекс.
(6) При произвеждане на избори през 2021 г. по време на извънредна епидемична обстановка с решение на Централната избирателна комисия броят на членовете на секционна избирателна комисия извън страната може да бъде не по-малко от трима членове, назначени при спазване изискванията на Изборния кодекс.
(7) Министерският съвет обезпечава изборния процес с всички необходими средства за защита, като разходите за тях се включват в план-сметката за изборите.
(8) При произвеждане на закрито на мероприятия на партии, коалиции и инициативни комитети, свързани с изборите по ал. 1, включително по време на предизборната кампания, се прилагат противоепидемичните мерки за посещение на кина, театри и концертни зали.
(9) Мероприятията извън тези по ал. 8, свързани с предизборна агитация, се провеждат при спазване на въведените противоепидемични мерки.
(10) Централната избирателна комисия провежда разяснителна и обучителна кампания за гласуването по време на извънредна епидемична обстановка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми вносители! Както става ясно от нашите изказвания, ние няма да подкрепим този законопроект, включително и § 1, чл. 28, тъй като сме на мнение, че Централната избирателна комисия не трябва и не може да изготви правила за гласуване.
Вие предлагате законодателни мерки, които всъщност смесват компетентности и разместват йерархия. Какво имам предвид, колеги? Централната избирателна комисия се създава и действа, и нейните правомощия и компетентности са съгласно Изборния кодекс, а тя трябва да се съобразява и да следва заповеди и указания на органи, които са създадени със заповеди, като оперативния щаб, ваксинационния щаб или пък министъра на здравеопазването.
Ще се върна на становището на Централната избирателна комисия все пак, която заявява в него, че няма нужната компетентност и ѝ липсва необходимият капацитет, за да изготви така наречения здравен протокол, и препоръчва това да се направи от Министерския съвет.
Също така смятаме, че е една колизия между това кой може да гласува по правилата на Изборния кодекс и кой може да гласува с подвижна секция по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Да, безспорно тези хора, които са карантинирани и болни, трябва да упражнят своето право на глас, но не съм съгласен, че по начина, който Вие предлагате, това ще се случи. Според Изборния кодекс тези, които са болни и имат съответния ТЕЛК или НЕЛК, заявяват своето желание да гласуват в подвижна секция в един срок, който е обикновено 30 дни преди изборите, съгласно указанията на ЦИК, които предстои да бъдат издадени и обикновено се провеждат срещи между политическите сили в съответните кметства за създаване на броя на секционните избирателни комисии.
В този законопроект Вие предлагате да се заявява възможност за гласуване не по-късно от три дни преди изборите. Тогава задавам въпроса: как ще бъде създадена тази секционна комисия, кой е органът, който ще го направи?
Също така се поставя въпросът и за представителността. Според Изборния кодекс, чл. 35 – секционни комисии с до 500 избиратели са с не повече от седем души и не по-малко от пет души. Вие предлагате трима души. Нарушава се представителността, която имаме в съответното Четиридесет и четвърто народно събрание.
Също така бих повдигнал въпроса и как ще се съставят съответните избирателни списъци, тъй като към настоящия момент те се съставят по постоянен адрес, а който е карантиниран или болен, сега как ще го прави – по имейл или по телефон?
Като извод от Вашата законодателна дейност мога да кажа, че не се създават условия за гласуване на болни и карантинирани, а по-скоро се създава изборен хаос, който няма да доведе до нищо добро. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Вигенин, заповядайте за изказване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз не знам дали това, което сте предложили, е вече поправимо. Видимо Вие ще си го приемете. Истината е, че ако настина искахте да организирате избори, в които рискът за гласоподавателите и за членовете на секционните избирателни комисии преди всичко да е минимален, можехме просто да променим Изборния закон, а даже и в този закон да кажем, че в изборни секции с над 300 избиратели гласуването се извършва само с машини. Тогава до такава степен щеше да бъде минимизирано взаимодействието между членовете на секционните избирателни комисии, респективно и наблюдателите, просто с натискане на бутона на машината щеше да излиза протоколът и тогава нямаше да има рискове, но Вие категорично не желаете машинното гласуване да бъде реализирано. Затова сега правим много от тези неща, които ще продължат да създават риск.
Но конкретно по § 21, ал. 3 бих искал да направя едно – ако приемете, че е техническо предложение за промяна, а именно, за да гарантираме възможността хората, които бъдат поставени под карантина, все пак да гласуват, регистрирането на тези български граждани да бъде не три, а един ден преди изборите. Мисля, че това е напълно възможно да се организира технически. Самият аз бях буквално преди две седмици наблюдател на изборите в Казахстан, където възможността да се заяви такова гласуване не само не е три дни по-рано, а беше 12,00 ч. в изборния ден.
Мисля си, че нашата изборна администрация, а и другата, която има отношение към организацията на изборите, може да гарантира, че хора, които в последния момент биват поставени под карантина, ще имат възможността да бъдат посетени от тези подвижни секции и да могат да упражнят правото си на глас. Защо са Ви тези три дни в края на краищата в една съвременна комуникация, която позволява в реално време почти да се знае кой е поставен под карантина, кой желае да гласува.
Ето защо не искам повече да задълбавам в тези аргументи, но правя едно техническо предложение – три дни да бъде заменено с един ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Предложенията ни с господин Цонев към § 1 в голяма част се съдържат в предложенията и в становището на Централната избирателна комисия, както и в предложенията на колегите от всички парламентарни групи. Така че аз ще се спра само на едно от тях – по ал. 5 от нашето предложение, а именно по време на всички партийни мероприятия на закрито, свързани с изборите, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за посещение на кина, театри и концертни зали.
Защо правим това предложение? Защото в момента при ограниченията, от една страна, се съдържа забрана за събиране на повече от 20 човека на закрито, а, от друга страна, тази забрана не важи, когато в тези закрити помещения има театрално представление, прожектира се кинопродукция или има концерт. Това противоречие дава предимство на онези формации, които разчитат в своята кампания само на концерти, а партиите трябва да сведат своите събрания до 20 човека. Тоест тези, които ще правят концерти, ще пълнят залите, а тези, които ще правят партийна агитация и ще представят свои програми, ще трябва да се събират по 20 човека.
Правим това предложение, за да изравним режима, тоест да дадем шанс и на партиите да могат да съберат толкова хора, колкото ще съберат партиите от шоубизнеса. И го правим, за да не превръщаме всяко партийно събиране и всяка среща с избирателите в концерт. Защото, съгласете се, че няма да звучи красиво в медиите да се говори, че днес политическа партия Хикс проведе своя предизборен концерт със своите симпатизанти. Това е смешно и работи само за една формация от шоубизнеса. Искаме да преодолеем това противоречие в ограниченията и да изравним този режим.
Благодаря на колегите от Правната комисия, че подкрепиха предложенията ни в Комисията. Надявам се, че и в залата ще ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Хамид.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ има проблем с ал. 8, която дава именно правото да се събират хора, въпреки че епидемичната обстановка е сериозна. Събирането на хората – първо, да кажа, че ако във Ваш предизборен митинг или Ваше събрание в село Хикс дойдат повече – залата примерно е за 100 човека, а идват 50 човека, а Вие имате право да вкарате в тази зала 30 човека, другите 20 човека какво ще ги направим? Ще ги върнем?! Няма как да стане, включително и на партийно събрание. Да приемем, че на партийно събрание дисциплинираните членове на всяка една от партиите могат да идват по 20 човека на групи през половин час, докато това не можем да го направим за предизборната кампания, първо.
Второ, ако аз искам да направя проблем на моя конкурент – ама, разбира се, че ще му вкарам още 30 човека, ще го снимам и ще го пусна на РЗИ. Това са все хипотези, които трябва да бъдат обмислени.
Точно поради тази причина ние не сме съгласни въобще със съществуването на тази ал. 8. Поради този факт правя предложение за разделно гласуване на тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Виждам, че дискусията се разгаря като продължение от някои медийни публикации вчера около това предложение, обобщено от Комисията като редакция на ал. 8. Искам от името на нашата парламентарна група да внеса достатъчно яснота по тази тема, за да няма спекулации, тъй като очевидно има и медийни спекулации, а виждам, че и в залата има неразбиране по темата.
Уважаеми колеги! Противоречие има в противоепидемичните мерки, оттам произлиза това предложение. Какво казва Заповедта за противоепидемичните мерки? От една страна, за да се спре разпространението на заразата, не се разрешава събиране на повече от 20 човека на едно място. От друга страна, когато има културно мероприятие, се разрешава такова събиране при 30%, мисля, че беше, от залата.
Питам, има тук и лекари, нека да ми отговорят: каква е разликата от противоепидемична гледна точка при събирането на едни хора в една зала? Да направя уточнението: категорично не сме против да остане режима за културните мероприятия! Категорично не сме против да се провеждат концерти и театрални постановки пред публика при този режим, който в момента е въведен, макар че в Европа театрите, големите оперни театри и концертните зали са затворени за публика почти цяла година. Но ние сме избрали този модел и ние от ДПС подкрепяме това – нека да има такива мероприятия, те са още повече нужни днес в това време, в което хората не могат да излизат много от вкъщи.
От противоепидемична гледна точка пак питам: каква е разликата при събирането на едни хора в една зала – дали ще слушат и ще гледат представление, или ще слушат концерт, или по друг повод, са събрани в тази зала при равни други условия? Няма разлика от противоепидемична гледна точка, нали? (Шум и реплики.)
Не, няма никаква разлика, абсолютно никаква! Казано е в ал 8, че това може да става само при спазване на противоепидемичните мерки и при спазване на режима. Ако смятате, че разликата е в това, че в единия случай мерките ще бъдат спазвани, а в другия не, моля Ви, това не е аргумент. Това е все едно и също да кажете, че един текст на един закон не бива да бъде приет, защото някой няма да го спазва. Има си санкции, има си контролни органи, има си всичко, което е нужно.
Така че изравнете режима – противоепидемичният режим нека да бъде изравнен! Затова ние предложихме да бъде изравнен, като се спазват мерките, които са предвидени за събиране на хора в зала. Иначе другото си е обикновено лицемерие, нищо друго. Благодаря Ви.
Да не забравя да кажа и това, че текстът касае информирания избор на българските граждани, който е гарантиран от Конституцията. Не зная как това ще се осъществи, ако няма никаква възможност за комуникация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики?
Реплика – господин Недялков.
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, моята реплика е относно текста на тази ал. 8. Тя казва така – при провеждането на партийни мероприятия на партиите, коалициите и инициативните комитети, свързани с Избори 2021 г., да се спазват мерките такива, каквито са в театрите, в кината и така нататък, включително и в предизборната кампания.
Моля да се уточни от законодателя: кои са тези партии, коалиции и инициативни комитети, свързани с изборите, и защо е предвидено отделно „и по време на предизборната кампания“? Това значи, че от приемането на Закона всички партии, които мислят да участват в изборите, ли са свързани с изборите и те още от приемането и влизането в сила на Закона ще започнат да правят предизборни мероприятия? Защото това, че те са в предизборна кампания е отделено специално място в тази т. 8. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Втора реплика – господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, разликата между културните мероприятия и партийните събрания е следната: На едното място, когато е културно мероприятие и се продават билети, ти продаваш 30% от билетите на съществуващите места, докато в другия случай няма как да контролираш притока на хора. Защото те идват по собствено желание и не са заплатили за това. Когато продадеш 30 места от 100, ще дойдат 30 човека, просто няма как да дойдат 100 или 50. В другия, в обратния случай, когато правим предизборна агитация в даден киносалон, можеш да имаш най-доброто желание да спазиш тази противоепидемична мярка до 30%, но това не зависи вече от теб – не можеш да сложиш гавази пред входа на това и да гониш хората, които искат да дойдат и чуят твоите аргументи, с които искаш да ги агитираш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, към двете реплики отговорът е един и същ. Става въпрос за уеднаквяване на режима за ползване на зали, уважаеми колеги. Нищо повече, нищо по-малко!
Ако режимът е 30%, кой носи отговорност за спазването на тази противоепидемична мярка? Организаторът, разбира се! (Реплика отдясно.) Как носи? Ами, добре – ако смятате, че текстът не е достатъчен, можем да го допълним редакционно.
За спазването на заетостта съобразно противоепидемичната мярка отговаря организаторът на съответната партия и коалиция, тоест тя носи отговорност, санкцията ще бъде наложена на нея и така нататък. Кой носи отговорност при провеждането на една театрална постановка, на един концерт? Организаторът. На него се налага мярката, ако не са спазени условията.
Тук става въпрос, пак да повторя в отговор и на първата реплика – уеднаквяване на режима за ползване на зали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Заповядайте, господин Атанасов, за изказване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В тази зала повечето от Вас са участвали в предизборни кампании и им е ясно как протича на практика едно събрание, още повече на уважавания много от мен господин Цонев, който е участвал още от началото на 90-те години – може би сигурно ще Ви е 30-та предизборна кампания, на мен поне тази ще ми е 27-та. Така че много добре знаем как се провежда едно партийно събрание. И Вие го знаете най-добре, както и аз го знам, както и много голяма част от колегите го знаят. Нищо общо няма с театрални постановки и така нататък. (Реплика на народния представител Йордан Цонев.)
Колеги, в края на краищата в една партийна организация симпатизантите на една партия постъпват на доброволен принцип и едва ли ще има лидер на партия, който в салона, който примерно трябва да е от 30% заемаемост, ще тръгне да се кара със собствените си симпатизанти, които са дошли наистина да чуят нещо, да чуят платформата и, повярвайте ми, салонът ще се напълни.
А що се отнася до санкциите, господин Цонев – що се отнася до санкциите, нали казахте, отговаря, разбира се, организаторът. Организаторът накрая, тъй като няма да може да удържи собствените си хора…
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Как да няма да може?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ами, няма! Това не са войници, господин Цонев! Примерно Вие казвате 30 човека на събранието, те идват 100 – другите 70 души няма да ги пуснете в залата ли?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ами, няма да ги пусне! Става въпрос за здравето.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, става въпрос за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Атанасов! Колеги, моля Ви!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, да не влизаме в спорове. Правили сме събрание, виждате как става.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: За 20 души ще правиш.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така че в това отношение нашето предложение е доста разумно. Доста разумно е в тези условия. В тези условия! И това е предложението ни – да отпадне този текст. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Реплики? Не виждам.
Изказване – на господин Вельов ще дам думата.
Заповядайте, господин Вельов.
КАЛИН ВЕЛЬОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Малко по-артистично изказване с чувство за хумор, все пак да разведря атмосферата, но то включва, разбира се, чисто техническа истина.
Ние, музикантите, които записваме в студио, ако сте забелязали, имаме едни черни кръгли мрежички пред микрофоните, които спират така наречената компресия. Това са определени букви, които изхвърлят много въздух. Обикновено с въздуха, в случая, за съжаление, при пандемична обстановка това нещо предизвиква изхвърляне на слюнки и е много опасно за здравето. Обикновено думи, които съдържат „п“ и евентуално биха били скандирани на такива срещи като БСП или ДПС, са опасни за здравето. (Оживление и смях от ГЕРБ и ОП.) Много е важно да ограничим и предпазим хората. Това е чисто технически, разбира се, с чувство за хумор, но е истина. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вельов – разсмяхте залата.
Реплики? Не виждам. (Реплики от ДПС.)
Реплика имате, господин Карадайъ – разбира се, че може.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви.
Извинявайте, репликата ми е във въпросителна форма. Абревиатурата ПКП влиза в тази категория или не влиза? (Смях и ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Карадайъ!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще се въздържа от коментар. Това беше толкова грозно!
Колеги, продължаваме с изказването на господин Зарков.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът тръгна може би по не най-важния въпрос. Напомням, че цялото упражнение по изготвянето на този законопроект беше, за да се осигури фундаменталният въпрос за това как ще гласуват десетки, може би хиляди български граждани, поставени под карантина със съответния акт на здравните власти във връзка с епидемиологичната обстановка.
Ставаше дума за българските граждани много повече от това как точно партиите ще организират кампанията и най-малко за качествата на микрофоните, шеги и закачки за абревиатурите на политическите сили. Тъй като аз не бих си позволил – колко опасно е да се защитава микрофонът и как се изпълняват песни или танци в закрити пространства, искам да Ви обясня защо ние се противопоставихме на Закона и продължаваме да го правим и защо той няма да постигне цялата си отправна гледна точка. Не е просто заяждане това, че Ви казваме, че тези правила трябва да са в Изборния кодекс, а не тук!
Алинея 1 е поправена след дебата ни в Правна комисия – имало е смисъл от него, добре.
Алинея 2 и по-точно алинеи 3 и 4 касаят онези подвижни урни, които трябва всъщност да осъществят основната цел на Закона – гласуването на карантинираните. И тук има проблем! Проблемът е следният: записаното в Закона противоречи на Изборния кодекс. Повечето от Вас от обща култура знаят, че в правото има йерархия на нормите. Кодексът е по-висока йерархична норма от закона. Следователно при противоречие приложимото право е изписано в кодекса. Правилото lex specialis – на специално нещо, което се урежда, може да важи и при еднакви по сила правни норми. Ако тази норма беше записана в Кодекса като преходна или по друга законодателна техника за тази ситуация, за тези избори, тя щеше да произведе ефект. Иначе сега поставяте администрацията в абсурдна ситуация. И ще Ви дам само един пример. Казвате, че ще се гласува с подвижни избирателни кутии по смисъла на Глава четиринадесета, Раздел IХ от Изборния кодекс и срокът за подаване на заявленията е не по-късно от 3 дни. Естествено, че срокът трябва да е по-къс, защото карантината е къса. Само че самият Изборен кодекс в главата, която Вие цитирате, препраща към чл. 37 от Изборния кодекс, където същият срок е 14 дни.
Друг пример. Казвате, че броят на членовете на секционната избирателна комисия е не по-малък от трима, „назначени при спазване изискванията на Кодекса“, само че изискванията на Кодекса не могат да бъдат спазени при трима и изискванията му са да има консултации за състави на изборните комисии 18 дни преди изборите, а карантината е 14 дни.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: 10 дни.
КРУМ ЗАРКОВ: Естествено, че Вие не знаете колко ще са Ви нужни тогава.
Мога да Ви дам още няколко такива примери, но и хубавото в случая е, че решение има. По същество правилата са напипани. Сега те не трябва да бъдат приемани. От БСП миналата седмица вкарахме Изборен кодекс с две съществени промени, които се радват на голямо обществено доверие. Едната е свързана с видео наблюдението, другата е свързана с изчистването на избирателните списъци. Недейте да гласувате това сега, а следващата седмица да разгледаме предложенията в Изборния кодекс, внесени от „Българската социалистическа партия“ и нейната парламентарна група, и те могат да бъдат вписани вътре такива, каквито са, но технически изрядни и така, че да произведат ефект.
Страхувам се, че както по първата точка, за която няколко пъти беше споменат законодателният хаос, така и по тази точка не знам по каква причина вместо да се реши един проблем, за който вече има достатъчно съгласие, той само се усложнява и усложнява.
А иначе за артистизма от трибуната, той може да е интересен, но не решава проблемите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В дебата по този законопроект и на първо гласуване, и днес, и вчера, когато го разглеждахме в Комисията по правни въпроси, чухме различни мнения, които, за съжаление, трябва да бъдат опровергани. Отново, за пореден път да повторим, че целта на този законопроект е единствено при спазване на всички изисквания на Изборния кодекс да дадем възможност за протичане на изборния процес в противоепидемична обстановка, като осигурим възможността на българските граждани, поставени под карантина, да гласуват.
От преждеговорившите чухме, че въвеждаме някакви сериозни изключения, които противоречат на Изборния кодекс и по отношение на образуването на секции, и по отношение на вписването в избирателните списъци, говорим за различни препратки към действащи текстове от Изборния кодекс. Всъщност нека да обясним точно и ясно каква е била идеята ни.
След като дадем възможност на тези български избиратели, които са поставени под карантина, да гласуват именно по този начин, който в момента предвижда Изборният кодекс за лицата с трайни увреждания, ние спазваме всички изисквания на Изборния кодекс. А какви са те?
Беше цитиран на няколко пъти чл. 37 от Изборния кодекс – подаване на заявление и вписване в списък за гласуване с подвижна избирателна кутия. Какво казва чл. 37? Че всеки избирател, който желае да гласува с подвижна избирателна кутия – в случая на Изборния кодекс, това са избирателите с трайни увреждания – заявяват желанието си не по-късно от 14 дни. Това означава, че това е заявлението, с което те изказват своето желание да бъде образувана такава секция, уважаеми народни представители. Следващата алинея на същия член казва, че това може да стане, ако лицето е заявило не по-късно от пет дни преди изборния ден.
Какво предлагаме ние с редакцията на § 1? Този срок да не е пет дни, а да е три дни, от една страна, но, от друга страна, така както се предвижда в момента в Изборния кодекс, да бъде направена проверка на съответния документ, с който се удостоверява трайното увреждане, да имат възможност и компетентните органи да направят проверка – това са регионалните здравни инспекции, дали лицето фигурира в Единния информационен портал – COVID-19 и да върнат справка със съответния брой лица, които могат да упражнят правото си, след като са заявили, че искат да гласуват с подвижна избирателна кутия.
Да, различни практики сме наблюдавали в различните държави, но в крайна сметка нека да се надяваме, че тази тенденция за намаляване на разпространението на коронавируса и за намаляване на броя както на лицата, които са настанени за лечение в лечебни заведения, така и лицата, които са поставени под карантина, ще бъде същата и по време на изборния ден. Но въпреки това трябва да има време компетентният орган в лицето на съответната регионална здравна инспекция да може да направи тази проверка и да уведоми органите по чл. 23, който трябва да формира избирателния списък. Става дума да могат тези лица да заявяват желанието си до ден четвъртък преди изборния ден – неделя, а в петък и събота съответните здравни инспекции да могат да направят тази справка и да я изпратят на общинските администрации.
Много мислихме какъв да е този ден – два дни, три дни, решихме, че има необходимост да посочим този срок да е четвъртъкът преди изборния ден. При положение че продължаваме да сме в извънредна епидемична обстановка, смятаме, че това е необходимо дотолкова, доколкото да дадем възможност на колкото се може повече избиратели да упражнят своя вот в тази сложна обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплики?
Отпада изказването на господин Вигенин, защото се изказа – реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Да, благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ципов, уважаеми колеги! Аз не знам как си представяте сверяването на тези списъци? Може би разпечатани на едни листа и някакви служители в РЗИ от листата да сравняват имената. Предполагам, че заради това давате такива срокове.
Мисля, че съвременните технологии позволяват в момента, в който се изпрати списъкът на РЗИ, пуска се програма, излизат имената, които са и в двата списъка, и буквално за минути може да се върне потвърждение от РЗИ до всяка една от районните избирателни комисии. Затова мисля, че тези три дни, които давате, просто не ми изглежда сериозно.
Аз също се надявам да няма никакви карантинирани към тази дата, обаче така, както върви разхлабването на мерките, може да се окаже, че са повече отсега и ние не може пожелателно да разсъждаваме. Затова има риск при този срок да лишим немалък брой граждани от възможността да упражнят правото си на глас на 4-ти. Затова аз потвърждавам отново предложението си да бъде един ден, служителите на РЗИ на място ще работят и в събота, за да може в рамките на съботния ден да бъде потвърден списъкът с тези, които ще имат правото на такова посещение от подвижна секция и не виждам нищо сложно в това.
Все пак да кажа, че потвърждавам и позицията на господин Зарков, че не му е мястото тук, в този закон, на това нещо, но понеже много държите да стане тук, затова аз се включвам в тази дискусия и настина бих искал да направим тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Както Ви казах и преди това, ще я подложа на гласуване.
Дуплика – заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Вигенин, към днешния ден – поне по информация от Единния информационен портал – COVID-19, карантинираните лица са малко повече от 15 хиляди, ако не ме лъже паметта. В крайна сметка мисля, че трябва да дадем и един разумен срок дотолкова, доколкото да имат възможност компетентните органи да направят проверка в този Единен информационен портал. В петъчния ден – два дни преди изборния ден, да видят колко са карантинираните лица и в събота да изпратят на общинските администрации да ги включат в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия. Каква е възможността, аз не мога да кажа в момента, но в крайна сметка нека да видим как ще протече гласуването и по Вашето предложение.
Неслучайно обърнах внимание в изказването си, че за лицата с трайни увреждания, които също не са по всяка вероятност малък брой, срокът е пет дни. Затова смятам, поне ние вносителите смятаме, че три дни е един разумен срок дотолкова, доколкото не можем да дадем възможност на всички лица, които желаят да упражнят по този начин вота, да заявят това и компетентният орган, разбира се, да може да направи проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Аз ще се спра на въпроси, които колегата Ципов ни изясни във връзка с приетата редакция от Комисията на § 1. Един от въпросите, който беше поставен, беше защо Централната избирателна комисия е органът, който след издаването на заповедта на министъра на здравеопазването ще определя с решение в методическите указания или в друг акт конкретните мерки, свързани с произвеждането на изборите. Всъщност това е подход, който не е нов. Беше приложен от Румъния, като нейната избирателна комисия там дори одобрява съвместна заповед, издавана от Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, която именно предвижда подобни противоепидемични мерки.
Нещо повече, в самото становище на Централната избирателна комисия, с което изцяло е съобразен и този текст, се предлага министърът на здравеопазването да приеме правилата за карантиниране, живота и здравето на избирателите, а Централната избирателна комисия да съобрази тези правила. Именно това е и редакцията, ако забележите, на чл. 28, ал. 1 от § 1 в Законопроекта и съответно ал. 2, която е систематически свързана с нея.
А що се отнася до поставения въпрос за броя на членовете на секционната избирателна комисия по ал. 3 и изискването този брой да не е по-малко от трима членове. Изискването е да не е по-малък. Ако съответно партиите и коалициите успеят да излъчат повече хора, разбира се, той ще бъде по-голям и ще бъде съобразен с разпоредбите на Изборния кодекс. Затова е и записано: „от значение е при спазване на изискванията на Изборния кодекс“. Но тук се разбира не само бройката, но и изискването за това членовете да са представители на различни политически сили.
Тоест, ако партиите и коалициите не предложат по-голям брой от трима, тези трима членове на съответната секционна избирателна комисия, която ще обслужва съответно подвижната избирателна кутия, ще бъдат от различни партии, което да гарантира в максимална степен честността на вота. А в никакъв случай пък, ако бъдат повече, това няма да е нито нарушение на тази норма. Нормата е охранителна и практически предвижда един задължителен минимален брой, под който не следва да падат членовете на тази секционна избирателна комисия, която ще обслужва подвижната избирателна кутия.
Смятам, че срокът от три дни, който е записан в ал. 3, е достатъчен, така че да може на практика да бъде осигурено правото на карантинираните лица да гласуват. Един по-кратък срок би могъл да доведе до заявление, което след това чисто организационно и административно да не може да бъде осигурено и на практика да не може да бъде реализирано правото на гласуване на съответния избирател, който го е заявил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с разглеждания текст аз искам да добавя към дебата следното, че въпреки широко провежданите обсъждания и в една институция, съседна на нас, и коментарите от всички политически сили – парламентарно и извънпарламентарно представени, мога да заявя, че само ГЕРБ внесе законопроект, който реално да отговори на нуждите и на безпрецедентната ситуация, при която ще бъдат провеждани избори през 2021 г. в България. А да не забравяме, че те няма да са само парламентарни, предстоят такива и за президент.
Но да се върнем на темата. Карантинираните лица в България, надявам се да продължи тенденцията да намаляват, но във връзка с това има механизъм, който при подвижните секции е разработен, внесен е на обсъждането днес, пак казвам, от парламентарната група на управляващото мнозинство, и всички други заявени критики към текста не добавиха нищо градивно и нищо позитивно и аз не разбирам тогава как можем да решим и да защитим конституционното право на глас на тези лица, които тогава ще попадат под карантина в домашни условия или в болнични заведения, в специализирани отделения при лечение на COVID-19.
Ще се върна малко по-назад към укорите за срока от три дни при подаване на заявлението, че тези лица не могат да бъдат включени в мобилните секции за гласуване. Да се върнем назад във времето, когато в Закона за здравето има изброени около 10 заболявания, които, за съжаление, не подминават български граждани и при които има задължителна карантина. Мисля, че тогава тази възможност не е била разглеждана толкова прецизно от законодателя. Работейки в сегашната ситуация – в условията на пандемия, и то световна, когато наистина очакваме да има голям брой карантинирани лица, най-вече отговаря на условията, при които е нормално да бъдат проведени избори и всички български граждани да могат да упражнят конституционното си право на глас.
От лявата страна на залата се чуха упреци и за бройката на членовете на подвижните избирателни комисии, с която не мога да се съглася. Трима души е минимумът, който сме заложили в Законопроекта, колеги, но мисля, че по преценка могат да бъдат и повече членовете в секционните избирателни комисии с подвижните урни. Там има условия пак по правилата на ЦИК и на Изборния кодекс, като трябва да бъдат от различни политически сили. В коментари съм споменавал много пъти, че най-голямата гаранция за честност, прозрачност и неоспорване на резултати от проведени избори от какъвто и да е вид в България е именно наличието на представители от всички политически сили в секционните избирателни комисии – тези, които зачитат вота на българските граждани при провеждането на избори.
Затова казвам, че внесеният законопроект от народните представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е единственият засега работещ, предложен дори от критикуващите го, така че ще гласувам „за“. Надявам се да намерим по-широка подкрепа в залата, защото е единственият текст, който решава проблема с гласуването на карантинирани български граждани в условията на пандемията с COVID-19. И пак казвам, че не е само за настоящите парламентарни избори, дано да няма продължаваща ситуация, но има такива условия, които могат да се появят в есента на 2021 г., когато са президентските избори.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Има и частични избори.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: От залата ме поправят в момента, че има и частични избори, които се провеждат, така че не трябва да ограничаваме правото на българските граждани под карантина да упражняват своето право на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Първа реплика – господин Ебатин, втора реплика – господин Зарков. (Шум и реплики.)
Колеги, нека да приключим дебата и гласуването по тази точка и тогава ще дам почивка.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Говорим за гаранция за честността на изборите и за неоспорването на изборния резултат от политическите партии. Освен участието им в секционни избирателни комисии, трябва да знаят, че такава гаранция трябва да даде избирателят. Каква гаранция ще даде избирателят, ако се ограничи неговото право на контакт с политическите партии и с кандидатите?
Затова от ДПС питаме: този избор ще определи ли бъдещото управление на държавата за следващите четири години примерно? Ще го определи! Защо трябва да се ограничава правото на българските граждани да имат информиран контакт с кандидатите за народни представители, при условие че заповедта на министъра дава право на контакт на българските граждани с българските артисти? Тук ние превърнахме сцената на Народното събрание в сцената на Народния театър. Има колеги от артистичните среди, мислейки си, че са компетентни да бъдат на сцената и че е същото като да си компетентен и да си на трибуната, но не е така! Различно е и изглеждате като слаби актьори.
Затова апелирам да се обърнете към предложението на „Движението за права и свободи“, което е напълно аргументирано: в рамките на заповедта на министъра на здравеопазването за 30% запълване на залата да се разреши на избирателя да има право на информиран избор, за да избира своите народни представители. Става въпрос за изборната власт, която ще управлява страната в следващите четири години, и още повече, че не може да се ограничи правото на свободен избор и това е конституционно залегнало. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ебатин.
Втора реплика – господин Зарков.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, няма да влизам в спор с Вас за броя на секциите и дали е съвместимо с Изборния кодекс. Надявам се, че днес изразих своето становище ясно, а и вчера в Комисията. Спорът е до голяма степен безсмислен, ако няма елементарна чуваемост.
Взимам реплика по отношение на друго, тъй като споменахте консултациите при президента и ролята на опозицията. Ще Ви припомня, че на консултациите при президента се появиха много различни предложения, но няколко се откроиха – висок обществен консенсус, здравен протокол за начина на гласуване, начин на карантинираните, улесняване на гласуването в чужбина, видеонаблюдение на преброяването след края на изборния ден. Това са нещата, които се откроиха. Вие се заехте с две неща по грешен начин и съвсем щяхте да ги сгрешите, ако не беше опозицията.
Първо, на първо четене предложихте на ЦИК да прави неща, които не може по отношение на здравния протокол, а в контекста на нашата критика и в контекста на обществената реакция го поправихте, за съжаление, грешно. Вчера ни представихте текст, който беше противоконституционен, тъй като в него пишеше, че министърът на здравеопазването ще приема определени правила, които по Конституция трябва да се направят със закон. Днес сте оправили редакцията – добре, това е нашият принос, но основният ни принос не е в това.
Основният ни принос е, че преди една седмица на 21 януари внесохме предложения там, където им е мястото – в Изборния кодекс. Ако Вие подхождате разумно към въпроса, сега трябва да спрете с този хаос и да се възползвате от нашето предложение, с което хем да се въведе видеонаблюдението, хем тези решения – правилни по съществото си, да намерят приложение там, където принадлежат.
Това е приносът на опозицията, на консултациите и всъщност върху този принос, който беше добра писта за работа, Вие направихте само усложнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Господин Иванов, не ви виждам. А Вие сте били на първия ред и в готовност да направите дупликата.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа репликиращи! Благодаря и за двете реплики.
Господин Ебатин, да кажа, че това предизвикателство е изцяло за политиците – да намерим начин как да информираме избирателите, да ги запознаваме с нашите програми, да ги мотивираме да гласуват. За мен високата избирателна активност също е важна част от политическия процес, който в голяма степен е отговорност на политическите партии и политическите лица, за да мотивират своите избиратели.
И пак казвам: безпрецедентна е ситуацията в световен мащаб. Видяхме, че и в други европейски държави се проведоха избори – при спазване на определени мерки и правила, така че политиците трябва да намерят по-иновативни начини да сведем нашите програми и политически виждания до потенциалните ни избиратели.
Господин Зарков, първо, съгласен съм с Вас, че дебатът при президента беше проведен от голяма част от опозиционни партии, в което няма нищо лошо. Какво роди дебатът при него? Датата на изборите! Голямата ангажираност на българските граждани в чужбина е единственото, което не предвиждате. Мисля, че настоящата редакция, която ние предлагаме за валидността на документите, с които българските граждани в чужбина могат да гласуват, е правилната стъпка в тази посока. Консултацията на опозиционните партии и на БСП при президента лишиха голяма част от българските граждани, които живеят в чужбина, да упражнят правото си на глас, защото датата 4 април е празник и ваканция от една седмица за повечето католически държави. Нищо няма да работи и мисля, че това изчерпва дебата в каква степен и какъв резултат бяха консултациите при президента.
Когато коментираме провеждането на изборите и правилата, които се предлагат в настоящото изменение, дайте Вашия личен пример. Как бяха проведени изборите за председател на БСП, и то при извънредна епидемична обстановка? Какви противоепидемични мерки приложиха в БСП при избора си на председател? Ако не ме лъже паметта, Вашите членове гласуваха дори с мобилни секции. Ако смятате, че е най-добрият Ваш принос, дайте да го пренесем в сегашното гласуване за парламент, за да запазим здравето на гражданите, които ще искат да гласуват. Как са успели да гласуват карантинираните членове от БСП за председател на БСП и за членове на секционните избирателни комисии при провеждането на пряк избор? Личният пример е много важен! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на ал. 3, която господин Вигенин предложи – срокът „ три дни преди изборния ден“ да се промени на „един ден“.
Гласували 162 народни представители: за 62, против 77, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Сабанов, което е за разделно гласуване на ал. 8 от целия текст.
Гласували 163 народни представители: за 106, против 20, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на ал. 8.
Гласували 160 народни представители: за 58, против 82, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В такъв случай, след като не се прие ал. 8 в редакцията на Комисията, предлагам техническа редакция на ал. 9: да отпадне текстът „извън тези по ал. 8“ и текстът да стане: „Мероприятията, свързани с предизборна агитация, се провеждат при спазване на въведените противоепидемични мерки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура и съответно останалите алинеи да бъдат преномерирани. (Шум и реплики.)
Колеги, не съм обявила почивка още, в момента гласуваме!
Гласували 130 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 със съответните промени, които бяха приети преди малко.
Гласували 157 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Колеги, 30 минути почивка.

(След почивката.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 2 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид:
„В § 2, т. 1 думите „по време на извънредна епидемична обстановка“ отпадат, а след думата „сроковете“ се добавят думите „на валидност“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по § 2? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Гласували 79 народни представители: за 5, против 56, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преди да продължите, обръщам внимание на народните представители да си поставят маските. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 86, ал. 1 и 2 цифрата „6“ се заменя с „9“.
2. В § 87, ал. 2 след думите „издадените лицензи“ се добавя „който изтича след 1 януари 2020 г.“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по заглавието на раздела, както по § 3 – нов, и по § 3 по вносител, който става § 4.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези български граждани, които следят заседанието на парламента, знаят, че преди почивката се обсъждаха правила, свързани с изборите, които предстоят, и отправени в Закона за извънредните мерки. Те знаят също, че в Програмата на Народното събрание за тази седмица не са залегнали промени в Закона за хазарта. Те са наясно, че в продължение на години през този мандат се противопоставяме целенасочено и устремено на една практика, която опорочава целия законодателен процес, а тя е да се прекарват чрез Преходни и заключителни разпоредби неща, които нямат общо с първоначалния закон.
Конкретно по параграфа и по наименованието, защото това, което разглеждаме, не е заключителна разпоредба – това е предложение за промяна в Закона за хазарта. Може ли някой да ми обясни: какво е общото между гласуването на карантинираните лица, здравния протокол при провеждане на изборите или гласуването в лечебните заведения и исканията за издаване на лиценз за утвърждаване на типове и модификации на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер, централна компютърна система, система за онлайн залагания, комуникационно оборудване и така нататък? Какво е общото между провеждането на изборите и производствата за издаване на лиценз за хазартни игри? Припомням, че през месец август – вследствие на огромни скандали, беше закрита Държавната комисия по хазарта. Всичко отиде към НАП. Имаше шестмесечен период – предвиден от това мнозинство, контролиращо това правителство, за да извърши нужното за така наречените висящи производства. Тук ни се предлага този срок да бъде удължен по закон с още три месеца. Дали това е необходимо или не, никой в тази зала не може да каже, тъй като Законът не е обсъждан. Дори и да е имало проблеми, те са отдавна известни. Защо не са внесени по нормалния ред? (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
КРУМ ЗАРКОВ: Аз не мога да разбера – след като променихте Наказателния кодекс със Закона за корабоплаването, след като това нещо стана национална и наднационална тема, доколкото беше отбелязано като лоша практика от европейските институции – като какво да го разглеждаме това предложение? Това провокация спрямо опозицията ли е? Демонстрация на безнаказаност, на безочие, на какво е?
Нима не е ясно, че дори да е важно и дори да има такава необходимост от внасянето отделно на този законопроект, който е от един параграф, може сравнително бързо да бъде разгледан, но да има възможност да се види?! Как да знаем сега, че не правите услуга на някого, и то точно в изборните правила, в тези, които трябва да бъдат максимално най-изчистени от съмнения за какъвто и да е лобизъм. Най-вероятно се опитвате да помогнете на администрацията? Може да се опитвате да помогнете и на някой чакащ лиценз? Може да се опитвате също така да продължите този срок по причини, негодни за казване? Никой не може да каже, тъй като няма една дума писмени мотиви. Освен това, бъдете наясно и знайте, уважаеми дами и господа народни представители и председатели, че гласуването на този текст и изпращането му за обнародване е противоконституционно поради простата причина, че Конституцията ясно казва: законопроекти се приемат на две гласувания. Ние нееднократно сме сезирали Конституционния съд по други поводи и с този аргумент. Засега Конституционният съд отказва да стане пазител на Правилника на Народното събрание в тази му част – има своите аргументи. Все повече и повече обаче се чуват и гласове в особените мнения на уважавани съдии, които разбират, че този феномен придоби огромни измерения – неконтролируеми измерения, водещи до законодателен хаос – преди малко в първа точка говорихме. Не е пресилено да се каже: пълна законодателна вакханалия, което има огромно отражение върху качеството на законопроектите, върху устойчивата правна рамка.
Оттеглете това предложение, ако то наистина е необходимо, направете го по каналния ред, имайте доблестта да го защитите. Още веднъж Ви казвам: ние сме тук като опозиция, за да не позволим на нищо такова да мине тихомълком. Бъдете готови да се изправите в дебат за това, което мислите, че е необходимо.
И още една последна дума по същество. Става дума отново за срокове. Десетки пъти се променят сроковете на законите и винаги по този начин, между другото. Мислете малко повече преди да ги поставите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики има ли? Не виждам.
Някой от вносителите да вземе отношение по поставения въпрос? Не виждам.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
В дебатите дотук беше изразена една теза, която, за съжаление, няма как да бъде споделена. Тя би била споделена и би била откровена, ако практиката, която следваше Българската социалистическа партия, когато тя управляваше, беше тази, която чухме преди малко. За съжаление, ако отворите всички законопроекти, приети по времето, в което е управлявала или е била в управляваща коалиция Българската социалистическа партия, ще видите, че в Преходните и заключителните разпоредби се внасят и са приемани норми, които нямат нищо, ама нищо общо, с предметния обхват на Законопроекта. Така че тази практика… (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Митев, моля Ви по същество по Законопроекта, който гледаме на второ четене.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, Вие не прекъснахте преждеговорившия, когато той говореше точно за практиката по отношение на внасяне на промени в Преходни и заключителни разпоредби по закони, които не са в предметния обхват на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той говореше точно по заключителните разпоредби.
Конкретно по текста, ако обичате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Конкретно по текста мога да кажа, че това не е никаква новост – да има внесен текст в друг закон, който е извън предметния обхват. Този текст, който е предложен, не е противоконституционен. Има трайна практика на Конституционния съд по този въпрос. Въпреки всички опити, които се правят отляво, тя да бъде променена, тя не е променена. Ако искахте да има подобни промени, трябваше да приемете предложението за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова Конституция и тогава в Конституцията можеше да се внесат такива промени и тогава можеше да бъде определена тази практика като противоконституционна.
По отношение на конкретната разпоредба. Много съжаляваме, че има пандемия и голяма част от служителите на НАП са болни. В никакъв случай не ги оправдавам – може би е трябвало да назначат допълнителни хора, може би е трябвало да предприемат някакви други мерки, за да се справят. Не са успели да се справят. Има обективни причини за това. Всички виждаме и сред нас имаше болни депутати, някой се разделиха с живота си. Разбира се, Вие имате право да не сте съгласни, да игнорирате обективния факт на пандемията, но, за съжаление, така или иначе тя е факт. Съвсем логично в този случай най-доброто разрешение е удължаването на срока. Нали не искаме след това всеки заявител, който си е подал документите в срок, да внесе искове за обезщетение по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди? Мисля, че никой не иска да постигне това като ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев. Приемам Вашето предизвикателство и се ангажирам да направим много ясен анализ в тази кампания, за да видим колко такива законопроекта са били приети в това Народното събрание спрямо друго. Уверявам Ви, тъй като вече сме започнали да го вършим, не е във Ваша полза. Това едно.
Второ, няма нужда да сменяте Конституцията. В нашата сега действаща Конституция пише: закони се приемат на две четения. Моля, обяснете в дупликата – на две четения ли ще се приемат промените в Закона за хазарта, които тук ще гласувате? И противоконституционността, за която говоря, не е по същество на текста – става дума за срок. Той поставя други, не по-малко тежки въпроси, които щяхме да обсъдим, ако имаше нормално обсъждане, включително за състоянието на администрацията на НАП, за този специфичен вид производства и така нататък, но тук не става дума за това.
Тук става дума, че Конституцията Ви казва: гласува се два пъти един закон, за да стане закон, а Вие ще го гласувате един път. Казвам Вие, защото Правилникът на Народното събрание и сега позволява такива предложения, които очевидно излизат извън обхвата на направените, да не бъдат поставени за разглеждане. Тук отговорност имат ресорните комисии, техните председатели и в крайна сметка мнозинството. Това казва и Конституционният съд, който не е отхвърлил по същество нашите предложения и сезирания за това, че даден текст не отговаря на първоначално приетия законопроект и излиза от неговия предметен обхват. Конституционният съд просто казва: това е работа на самото събрание. Надявам се, той да промени тази си практика. Но дори той да не промени тази си практика, това, което трябва да направи новото Народно събрание, е да направи много по-ясни правилата в Правилника по този въпрос, както и да приравни изискванията за законопроектите, внасяни от Министерския съвет, спрямо тези, внасяни от депутати, включително предложения с достатъчно гаранции, че те няма да издевателстват по този начин с конституционното им право да внасят законопроекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, може да Ви е чудно, но аз ще се съглася с част от Вашето изказване. Да, действително тази практика, която съществува, не знам в чия полза е или е във вреда, аз също я смятам за недопустима като цяло. По принцип я смятам за недопустима. Да, трябва да има правила в Правилника. Бих стигнал и по-далеч – смятам, че трябва да има съответни конституционни разпоредби, а не само такива в Правилника, по отношение на това какво може да бъде внасяно между първо и второ четене. Различно е тълкуването по отношение на това дали предложенията между първо и второ четене са закон по смисъла на конституционната разпоредба, която цитирахте, че законите се приемат на две четения. Различни са, защото ако не бяха различни тълкуванията, може би щяхме да имаме решения на Конституционния съд, които щяха да удовлетворят – в тази част и с тези аргументи, които Вие сте внасяли и сте излагали пред съда, Вашите искания за противоконституционност специално на това основание. Така че да, в бъдеще би следвало и е необходимо да има изработване на подобни норми. Необходимо е да бъдат направени такива промени по отношение на внасянето на законопроекти от народни представители и съответно приравняване на изискванията, за които говорите.
По отношение на внасяните от Министерския съвет законопроекти не смятам, че ако приложите абсолютно автоматично този механизъм, ще получите добри резултати. По-скоро ще ограничите, и то в нарушение, и в разрез с Конституцията, инициативата на народните представители. Ще ми е много интересно да видя законопроект – такъв не съм виждал досега, внесен от народен представител, където примерно имаме таблица за съответствие с правото на Европейския съюз, когато с него се транспонират или се засягат норми, които са включени в регламент или в европейска директива. Ако се правят такива изменения, те би трябвало да бъдат много внимателни, така че да не се стига до нарушаване на конституционното право за законодателна инициатива на народния представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, взимам процедурата по начина на водене. Обикновено правя такава процедура, за да направя забележка или да изразя несъгласие с начина, по който се води заседанието. Сега правя тази процедура точно обратното, за да Ви поздравя за това как се отнесохте във връзка с разглежданите промени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за извънредното положение за промени в Закона за хазарта.
След изказването на господин Зарков, което беше единственото изказване, Вие вероятно, защото осъзнавате, че не е нормално нито начинът, по който се правят тези промени – през Преходни и заключителни разпоредби, и вероятно и Вие самият сте искал някой от управляващите, от вносителите на Законопроекта да излезе тук и да обясни на Народното събрание какви са мотивите за тези промени. Призовахте някой от управляващите да стане и да разясни на Народното събрание какви са тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сбърках ли, какво стана?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Не, точно това искам да Ви кажа – поздравявам Ви за този подход. За съжаление, никой от управляващите не Ви чу и не откликна на Вашия призив. За това съжалявам и съответно Ви поздравявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
За втори път в Народното събрание има процедура за адмирации, за поздравления. Благодаря.
Има ли други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване заглавието на раздела, което е прередактирано и става „Заключителни разпоредби“; редакцията на Комисията по новия § 3; и § 3, който става § 4 по вносител.
Гласували 111 народни представители: за 81, против 28, въздържали се 2.
Последните текстове на Законопроекта са приети, с което приключихме със Закона за извънредното положение.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Внесен е от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае господин Мацурев.
Моля, поканете министъра да заеме мястото, което му е отредено в залата.
Заповядайте, господин Мацурев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
На редовно заседание, проведено на 21 януари 2021 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: господин Емил Димитров – министър, госпожа Славея Стоянова – заместник-министър, господин Даниел Янков – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, господин Антон Пейчев – държавен експерт, и господин Александър Иванов – главен експерт в същата дирекция, господин Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“, представители на Националното сдружение на общините в Република България и работодателски и браншови организации.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Стоянова. Тя поясни, че внесеният законопроект има за цел да въведе изискванията на приетия на ниво Европейски съюз законодателен пакет „Отпадъци“ и по-специално – Директива (ЕС) 2018/851 за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и частично да транспонира Директива (ЕС) 2018/850 за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци.
С новите разпоредби се въвеждат целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци на 65 на сто през 2035 г. и за намаляване до 10 на сто на депонираните битови отпадъци до 2035 г. Определят се правила за изчисляването на целите въз основа на теглото на битовите отпадъци, които постъпват за рециклиране. Въвеждат се определения за „неопасни отпадъци“, „битови отпадъци“, „биологични отпадъци“, „отпадъци от строителство и разрушаване“, „хранителни отпадъци“, „оползотворяване на материали“, „насипване“ и „схема за разширена отговорност на производителя“.
Регламентира се предприемането на набор от мерки, с които производителите се задължават да поемат финансова и организационна отговорност за управлението на отпадъци като етап от жизнения цикъл на продукта, включително за дейностите по събиране, сортиране и третиране.
Със Законопроекта се въвеждат изисквания за ясно определяне на ролите на отделните заинтересовани страни във връзка със схемите за разширена отговорност на производителя, ефективността на разходите, определянето на вноските, които производителите заплащат, както и системи за отчитане и ефективен контрол на дейността на схемите.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Красимир Богданов, Явор Божанков, Ивелина Василева, Джевдет Чакъров и Манол Генов. Бяха изказани становища в подкрепа на Законопроекта, като беше подчертана необходимостта от транспониране в срок на европейските изисквания. Бяха дискутирани теми, свързани с подобряване на системите за управление на отпадъците, увеличаване на ефективността на схемите за разделно събиране и прилагането на ефективни икономически инструменти, които да мотивират и участието на гражданите. Беше обърнато внимание на предизвикателствата, свързани с осигуряването на финансиране за общините и необходимостта от поддържането на активен диалог с всички заинтересовани страни с цел постигане на завишените цели.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България, Българската стопанска камара и браншовите организации представиха своите становища.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите единодушно с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Мацурев.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, заповядайте да ни запознаете с Вашия Доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 януари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите, Антон Пейчев – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, и Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Стоянова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да бъдат транспонирани в българското законодателство измененията на Директива 2008/98/ЕО и Директива 1999/31/ЕО чрез Директива 2018/851/ЕС и Директива 2018/850/ЕС.
Въведени са следните основни промени в европейското законодателство, които следва да бъдат изпълнявани от всички държави членки:
- Целта на подготовката за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци е завишена до 65% през 2035 г., за да се извлекат съществени екологични, икономически и социални ползи и да се ускори преходът към кръгова икономика.
- С цел допълнително стимулиране на прехода към кръгова икономика е въведена цел за намаляване до 10% на депонираните битови отпадъци до 2035 г., която може да бъде отложена с 5 години, при положение че държавата е постигнала намаление до 25 на сто.
- С цел съпоставимост на резултатите между държавите членки значително е стеснен обхватът на възможните методи за изчисляване на целта по рециклиране.
- Въведени са определения за редица думи и изрази, за да се внесе яснота относно обхвата на дейностите с отпадъците.
- Въвежда се определение за „схема за разширена отговорност на производителя“, за да се изясни, че става въпрос за набор от мерки, с които производителите се задължават да поемат финансова или финансова и организационна отговорност за управление на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта.
- Поставят се изисквания за ясно определяне на ролите на отделните заинтересовани страни, ефективността на разходите, определяне на вноските, които производителите заплащат, изисквания за прозрачност, както и системи за отчитане и ефективен контрол на дейността на схемите.
- Въведени са редица допълнителни изисквания за предприемане на мерки за насърчаване на разработването, производството и използването на устойчиви продукти, предотвратяването на отпадъци.
- В допълнение към директивните изисквания в Законопроекта са предложени редакции на действащия закон, с които се поставя законовата основа за въвеждане на разширена отговорност за текстилни продукти, като начин за изпълнение на изискването за разделно събиране на отпадъци от текстил.
Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Народните представители Петър Петров и Димитър Данчев поставиха въпроси за прецизиране на записаните срокове в § 16 и за съгласуването на общинските планове със стратегията на Министерството на околната среда и водите.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само една поправка – там, където пише „ДЧ“ – държави членки, Вие казахте „заинтересовани фирми“.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Иван Валентинов Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
На редовно заседание, проведено на 20 януари 2021 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите.
На заседанието присъстваха господин Даниел Янков – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, господин Антон Пейчев на длъжност държавен експерт, господин Александър Иванов на длъжност главен експерт в същата дирекция и господин Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Вносителите посочват, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците има за цел да въведе изискванията на приетия на ниво Европейски съюз през 2018 г. законодателен пакет „Отпадъци“ и по-специално – Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и частично да транспонира Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депозирането на отпадъци.
В мотивите се посочва, че с цел съпоставимост на резултатите между държавите членки значително е стеснен обхватът на възможните методи на изчисляване на целта по рециклиране. Въведени са точни правила за изчисляването на целите въз основа на теглото на битовите отпадъци, които постъпват за рециклиране, и е определена точката за измерване на извършването на процеса на рециклиране.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се очаква да се хармонизира националното законодателство с изискванията на Европейския съюз в областта на управлението на отпадъците, да се засили контролът върху дейността на организациите по оползотворяване и на лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, да се ограничат рисковете за околната среда при дейностите с третиране на отпадъци и други.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Чакъров, заповядайте.
Други желаещи има ли?
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Стига с Вас – подред.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, от място): Само там гледате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Там са колежките. Теб ли да гледам?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! В самото начало бих искал да кажа, че този закон е евроинтеграционен, той решава въпроса с пълното транспониране на европейските нормативни документи и това е важно за изпълнението на ангажиментите на страната ни. Ние – парламентарната група на ДПС, подкрепихме в Комисията Законопроекта за изменение и допълнение на Закона, който е евроинтеграционен, и сега ще го подкрепим, но същевременно бихме искали да изкажем някои съображения и бележки относно измененията, които се правят и реалното състояние на управлението на отпадъците в страната ни.
Добре е, че в масово разпространените отпадъци се включват и други потоци, а именно дрехи и обувки, но големите проблеми – дали системите, които ще се създадат за тяхното събиране, ще бъдат ефикасни. И в момента в големите градове има контейнери за дрехи, но не е видно как това ще се случи и в малките градове, където се изхвърлят много по-малко дрехи, а и не са интерес за организациите, така че трябва да се намери адекватно решение на този казус.
Чухме на заседанието на Комисията по околната среда за проблемите между организациите и общините, че след като организациите си изпълняват целите на национално ниво, губят интерес да полагат усилия за разделно събиране на отпадъците на регионално ниво, особено в малките общини. Това е поредният закон, в който не се постига реален контрол върху поведението на организациите, както и реалните механизми за въздействие върху кметовете в контекста на това да са активни в посока да се развиват системите за разделно събиране и да намалява количеството на депонираните отпадъци, а оттам и таксата за депониране, съответно и таксата за смет, за която всички ние като граждани плащаме. Освен това бих допълнил, ако има реално, ефективно, разделно сметосъбиране, то много по-голяма част от отпадъците не биха се насочвали към депата, а директно за рециклиране.
За съжаление, тук трябва да посочим огромния регрес, който има в това отношение за дестабилизирането на системата и деструктурирането в периода 2009 – 2013 г., но съм убеден, че това трябва да бъде преодоляно. Факт е, че въпреки отчитането на увеличен брой контейнери за разделно събиране на отпадъци в населените места, все още целите се изпълняват. Трябва да бъдем коректни – от бизнеса, а не за сметка на бита.
Последните наводнения поставиха за пореден път съмнение относно това реално или на хартия си изпълняват и целите за пластмаса, защото всеки голям дъжд превръща реките в подвижни сметища, основно на пластмасови отпадъци. В това отношение е необходимо всички ние да положим необходимите усилия и гражданите, и структурите на Министерството на околната среда и водите за по-голям ефикасен контрол върху изхвърлянето на пластмасови отпадъци по нерегламентирани места.
Другият проблем, който остава нерешен въпреки усилията, е продължаващото нерегламентирано горене на всякакви отпадъци, сред които и автомобилни гуми. Въпреки усилията виждаме, че при всяка сезонна смяна на гуми, градовете са зарити от стари гуми, които кметовете се чудят как да извозват и какво да правят с тях.
Остава за пореден път въпросът за депозитната система при отпадъците, а именно въвеждането ѝ като алтернатива на продуктовите такси, каквито има у нас. Има и положителни примери в това отношение, и то в редица водещи страни членки, утвърдени в рамките на Европейския съюз. Може би трябва да помислим за въвеждането, и не в този закон предвид съкратеното време, а по принцип, защото трябва да има някакви реални стимули за населението при връщането на опаковки. Дали ще им се заплащат, или ще им се приспадат от цената на купените стоки.
Не на последно място, и в Комисията беше поставен въпросът, който с особена сила възникна по време на ковид кризата, а именно какво правим с масово разпространените отпадъци, генерирани от онлайн търговията както от гражданите, така и от фирмите. Това е сериозен въпрос и не можем да го решим с този закон, предвид краткото време, което имаме сега. Но трябва да се реши, защото е видно, че онлайн търговията ще се развива занапред и не малка част от масово разпространените отпадъци ще се образуват по този начин, а за тях няма как да се наложат и приложат принципите „замърсителят плаща“ и за разширената отговорност на производителя и вносителя. Все по-често общините и организациите ще бъдат изправени пред проблема, че ще трябва да се справят с този тип отпадъци на практика без да са получили средства за това, което е в нарушение на европейските правила.
Бележките, които отправяме, надяваме се, че ще бъдат взети в съображения, но господин министъра го занимават – той не можа да чуе всичките наши бележки, така че да се надяваме, че Министерството… (Народният представител Рамадан Аталай разговаря с министъра.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Аталай, ако обичате, оставете господин министъра.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря за вниманието и надявам се, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не нарушавайте реда, господин Аталай, да не се налага да налагам дисциплинарни мерки спрямо Вас. (Смях и реплики.)
Има ли реплики по изказването на господин Чакъров? Не виждам.
За следващото изказване давам думата на госпожа Люртова.
ДОНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! С приетия на 2 декември 2015 г. План за действие на Европейския съюз за кръгова икономика са поставени рамките на европейската политика за преход към икономика, доближаваща се в по-голяма степен до кръговата икономика, при която стойността на стоките, материалите и ресурсите се запазва възможно най-дълго в икономиката, а генерирането на отпадъците е сведено до минимум. Основната цел е изграждане на устойчива, нисковъглеродна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите на ниво Европейски съюз.
Приемането на изменения в Закона за управление на отпадъците се налага от задължението за транспониране на изменено европейско законодателство. Засегнатите и заинтересовани групи, върху които предложението ще окаже въздействие, са 265 общини в България, които следва да предприемат необходимите действия за постигане на новите по-високи цели по рециклирането на битовите отпадъци, както и да въведат допълнително задължително разделно събиране на биоотпадъци, опасни отпадъци от домакинствата и текстилни отпадъци до 31 декември 2024 г.
По отношение на изпълнението на целите заинтересовани страни са и създадените регионални сдружения – 53 броя, които обхващат всички общини и отговарят за постигане на целите на ниво регион.
Необходимостта от постигане на по-високи цели по рециклиране на битовите отпадъци в средносрочен и дългосрочен план ще доведе до намаляване на разходите на общините за депониране на смесени битови отпадъци. Повишаването на целите по рециклирането на битовите отпадъци и изискванията за разширяване на системите за разделно събиране допринасят за увеличаване на достъпността и качеството на услугите по управление на отпадъците за гражданите. Това е свързано както с нови потоци отпадъци, за които се въвежда разделно събиране, така и чрез необходимостта от повишаване на резултатите на съществуващите системи за управление на отпадъците. Намаляването на количеството смесени битови отпадъци във времето ще допринесе също и за оптимизиране и пренасочване на общинските разходи за управление, което ще доведе до ползи за гражданите.
Необходимостта от въвеждането на мерки в посока стимулиране на повторна употреба и ремонт на стоки, като част от мерките за предотвратяване на отпадъците, ще има допълнителен социален, положителен ефект, тъй като ще разшири пазара за повторна употреба, което има социално-икономическа добавена стойност.
Цялостното повишаване на целите по рециклиране в комбинация с мерките по предотвратяването на образуването и ограничаването на депонирането водят до комбинация от положителни екологични ефекти, свързани с намаляване на замърсяването, намаляване на рисковете за отделните компоненти на околната среда и намаляване на въздействието върху климата. Засегнати групи са и лица, които извършват дейности с отпадъци. Увеличаването на количеството и качеството на рециклируемите суровини с национален произход поради необходимостта от постигането на по-високи количествени цели и разширяването на системите за разделно събиране ще намали необходимостта от внос на рециклируеми суровини за българските рециклиращи предприятия. Има 36 броя засегнати организации по оползотворяването. Икономическите въздействия се изразяват в повишаването на конкуренцията между операторите на отпадъците, с които работят организациите по оползотворяването.
Необходимостта от постигане на по-високи цели за битовите отпадъци ще доведе до по-добро сътрудничество с общините, тъй като отпадъците в системите допринасят значително за тези цели. Това ще повиши разделно събраните рециклируеми суровини и от там ще оптимизира разходите на организациите и приходите от тяхната продажба. Засегнати ще бъдат и лица, които пускат на пазара продукти, които са около 10 000 юридически лица. Общите минимални изисквания към схемите за разширена отговорност на производителя следва да позволят да се намалят разходите и да се подобрят резултатите, както и да се осигурят еднакви условия на конкуренция, включително за малките и средните предприятия, неправителствените организации в сферата на околната среда и в областта на социалните дейности, които могат да вземат участие в дейности по осведомяването и работата, по инициативи с обществеността, по предотвратяването на отпадъци и в областта на повторната употреба.
В дългосрочен план необходимостта от повишаването на рециклирането и ограничаването на депонирането на битовите отпадъци ще има пряка полза за гражданите, изразена в намаляване на размера на такса „Битови отпадъци“.
Специфична заинтересована страна са производителите и търговците на хранителни продукти, както и заведенията за хранене, доколкото се въвеждат основни изисквания за трайното намаляване на хранителните отпадъци. Държавите членки следва да предприемат мерки в тази посока, като е предвидено въвеждането на показатели за измерване на намаляването от страна на Европейската комисия.
По отношение на обувки и текстилни продукти заинтересовани лица са тези, които ги пускат на пазара, като за тях се въвеждат допълнителни изисквания за вписване в публичен регистър.
За да стане икономиката действително кръгова, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за устойчиво производство и потребление чрез поставяне на акценти върху целия жизнен цикъл на продуктите по начин, който да позволява опазване на ресурсите и затваряне на кръга.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим изменението и допълнението на Закона за управление на отпадъците, защото за нас е важно управлението на отпадъците в Съюза да се усъвършенства и да се превърне в устойчиво управление на материалите с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективното и рационалното използване на природните ресурси, да се насърчават принципите на кръговата икономика, да се увеличава използването на енергия от възобновяеми източници, да се повишава енергийната ефективност и да се намалява зависимостта на Съюза от вносни ресурси, като по този начин се осигуряват нови икономически възможности и дългосрочна конкурентоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Люртова.
Има ли реплики по изказването, което чухте? Не виждам.
Следващото изказване – господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние от „БСП за България“ също ще подкрепим този законопроект на първо четене, защото философията на Закона се покрива с европейските директиви и с изискванията за по-качествен живот на българските граждани.
Какво конкретно искам да кажа за този законопроект? Първо, той е изключително закъснял. Ако се вгледате в сроковете на един параграф, ще видите определени проценти, определени мерки, които трябва да бъдат реализирани до 31 декември 2020 г. Това е достатъчен аргумент за закъснялото му внасяне и закъснялото му разглеждане в Народното събрание, защото той отдавна трябваше да действа вече и да бъдат постигнати част от целите, които са заложени в този закон.
Въвеждането на нови цели за увеличаване на депонирането и повишаване на количеството рециклирани отпадъци в момента изисква изключително големи допълнителни инвестиции в сепариращи и компостиращи инсталации. Тъй като ангажиментите на общините и тежестта за изпълнението на тези срокове пада именно върху тях, крайно малко, крайно ограничени са техните финансови възможности, за да могат да постигнат целите, които са поставени в Закона.
Основният проблем започва от разделното събиране на отпадъците. Какво се случва? Имаме няколко лицензирани оползотворяващи организации, които правят договори за разделно събиране с определените общини, но ангажиментите на страните по договора не са ясно разписани. Кметовете понякога въобще не ги е еня какво се случва, защото те, както казва народът, нито вземат, нито дават.
Господин Министър, за да дадеш разрешение на една оползотворяваща организация да работи, има изключително тежки условия, които тя трябва да покрие. По този начин разделното събиране е следващият монопол в държавата, който години наред редица управления не могат да разбият! А преди малко тук колежката говори от трибуната – щяло да има конкуренция. Конкуренция ще има, когато този монопол бъде разбит. Конкуренция за по-добра услуга, конкуренция за повишаване на количеството отпадъци за рециклиране, които в крайна сметка очакваме да станат суровинната база на бъдещата кръгова икономика.
Какви други пречки има? Обикновено морфологията на отпадъците – национална или някаква регионална, не се покрива, ако има такава, със структурата на отпадъците във всяка отделна община. Сега ние ще искаме някоя община да постигне 65%. Ами как ще постигне 65% примерно от количеството отпадъци, които се събират, когато морфологията и структурата на техния отпадък е под 50% рециклируемост! Това е условие, което не може да бъде изпълнено!
И в Комисията казах, че е необходимо да бъдат разгледани доста от нещата, за да придобият не толкова на хартия важност и цели, а да се съобразим с реалните възможности на общините.
Говорим откъде общините да вземат пари. Същите оползотворяващи организации събират продуктовата такса примерно от гуми. Гражданите плащат тази такса на оползотворяващите организации. В крайна сметка има много сигнали от отделни общини, че оползотворяващите организации отказват, подчертавам още веднъж – отказват, да събират този вид отпадък. Отказват също и за лекарства с изтекъл срок, отказват за масла, отказват и за други опасни отпадъци.
Така че тук, господин Министър, нямате време в този мандат, но дано някой друг да поеме такава отговорност – да бръкне дълбоко в начина, по който работят тези оползотворяващи организации. Не искам да говоря по въпроса по-нататък.
Трябва да се помисли и за продуктовата такса, за която стана дума. Гражданинът Хикс си е платил продуктовата такса за гумите, оползотворяващата организация е прибрала паричките, а кметът или общината трябва да носи отговорност за тези гуми! Трябва да се намери начин част от продуктовата такса, когато действително и реално може да бъде използвана от общините за определен вид дейности, да се предостави именно на кметовете.
Казах за допълнителните инвестиции, които са необходими за сепариращи, компостиращи инсталации, за сметосъбираща техника.
С голяма гордост бе отчетено в Комисията, че, видите ли, оползотворяващите организации щели да сложат 10% повече контейнери за разделно събиране. Не, те трябва да сложат 100% повече на определени места, защото някъде тези контейнери въобще не се ползват – просто фиктивно стоят, на други места се пълнят за ден-два, а няма кой да мине да ги вземе. Понякога колата, дето прибира стъклото, прибира и пластмасата – мотивацията на гражданина, за да го събере и изхвърли разделно, се губи, защото, като види контейнера със стъклото и контейнера с хартията как ги хвърлят в една кола, нали се сещате, че всеки би се замислил защо се случва така?! Мотивацията му да извършва тази дейност и да се грижи за природата като жител на тази планета му се губи.
Накрая искам да отбележа и нещо друго. Говорим за инвестиции, говорим за европейски пари. И по Оперативна програма „Околна среда“, към онзи ден правих справка, изпълнението на Ос „Отпадъци“ е 36%!
С това изпълнение, господин Министър, ние създаваме реално предпоставки тези цели и срокове, които са заложени тук, да не бъдат изпълнени, защото няма откъде да дойдат парите за такъв вид дейности – за повишаване на целите, които са поставени. Парите или ще дойдат от такса депониране по чл. 64 от Наредбата, или се чакат от Оперативната програма. При условие че някои не са започнали процедури именно по тази ос, те ще реализират техните проекти след три години, а ние след пет години залагаме други цели и друг процент на събираните отпадъци!
В Комисията предложих да се направи работна група, която да огледа още веднъж нещата. Със сроковете е категорично ясно, че не трябва да се допускат смешни неща – да гледаш през януари месец законопроект, който е поставил през декември да се изпълняват определени задачи и цели. Това ми е предложението.
Ние по принцип няма как да не подкрепим този законопроект, но между първо и второ четене ще направим съответни предложения по определени параграфи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Богданов, заповядайте. Ако обичате, по принцип и в цялост по обсъждания законопроект, а не общи разсъждения по боклуците.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Аз благодарих за Вашата оценка за това, което ще кажа след малко. Съобразявайки се с Вашето предложение, господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, искам да заявя позицията на „Обединени патриоти“, че ние ще подкрепим предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
Той е част от една цялостна работа на настоящото мнозинство по въвеждане и регламентиране на по-точни и ясни правила в тази област, но тъй като в случая не засягаме конкретно само наши, български предложения, а по-скоро транспонираме европейско законодателство и съобразяваме с директивите на Европейския парламент и на Съвета в областта на управлението на отпадъците, смятам, че това, което в момента се случва, и онова, което ние трябва да приемем, до голяма степен не подлежи на коментар и на съмнение. Рециклирането няма алтернатива. Факт е, че в останалите европейски страни постепенно се намалява депонирането на отпадъци за сметка на рециклирането. Знаете, че възникнаха и проблеми в нашата страна през годините назад.
Това, което искам по-конкретно да коментирам, е, че за първи път въвеждаме по-точна и ясна регламентация на дефинициите, които засягат отпадъците. До момента като че ли това беше една от слабите страни в нашето управление на отпадъците, а именно, че много често онова, което се депонираше или рециклираше, не отговаряше на съдържанието. Често се подминаваха самият смисъл и същността на това, което се определя като отпадък. Сега за първи път виждаме такива по-ясни дефиниции, като „неопасни отпадъци“, „битови отпадъци“, „биологични отпадъци“, „строителни“, „хранителни“. Всичко това ще даде много по-голяма пълнота, точност и яснота какво точно ще бъде съхранявано и рециклирано и ще доведе до по-малки възможности за злоупотреба, ако щете, дори в посока на това да се използват някои опасни отпадъци и да се унищожават или да се рециклират по нерегламентирани начини и възможности.
Знаете, че голяма част от отпадъците представляват суровини, материали, горива, но до момента под общата формулировка „отпадък“ винаги поставяме под съмнение това, което се използва в тази посока. Неслучайно от дълго време в Европейския парламент се обсъжда темата за така наречения край на отпадъка. Един такъв отпадък престава да бъде същият в момента, в който той вече може да бъде използван като неопасна суровина или като някакъв материал, който може да бъде използван вторично.
Затова подкрепяме направеното предложение – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, и смятаме, че оползотворяването на материалите, които са следствие на неопасни отпадъци, могат да бъдат изключително полезни и за икономиката, и за кръговата икономика, която все повече набира сила и подкрепа. В общи линии това е бъдещето въобще на управлението на отпадъците в европейски мащаб.
Още веднъж потвърждавам подкрепата на „Обединени патриоти“ за този законопроект и, разбира се, ще настояваме да бъдат внесени за обсъждане на второ четене и останалите законопроекти, които са свързани с управление на отпадъците и вече са минали на първо гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Богданов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Господин Министър, Вашето възхищение и благодарност можете да изразите от трибуната. (Весело оживление.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря – по реда на изказванията, на ДПС за това, че подкрепиха, на Политическа партия ГЕРБ за това, че подкрепиха, на БСП, че подкрепиха и на „Обединени патриоти“.
Надявам се между двете четения да се внесат нови конструктивни предложения, които да бъдат пак подкрепени от всички. Ще окажем пълно съдействие по време на дебатите в Комисията и по време на обсъждане на предложението.
Още веднъж – благодаря! (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Приятна и ползотворна работа Ви желаем.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Процедура за допуск – заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на енергетиката господин Жечо Станков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Гласуваме допуск в залата.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Моля господин Станков да заеме определеното му място.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2021 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката господин Жечо Станков – заместник-министър, и от Агенция за устойчиво и енергийно развитие господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор.
От страна на вносителя мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министър Станков. Той посочи, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност е разработен във връзка с транспониране на разпоредбите на приетата през 2018 г. Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година.
За постигането на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд в Законопроекта е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.
Със Законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г., като за подпомагане изпълнението ѝ се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Разликата между общата кумулативна цел и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки ще се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:
1. Крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия“, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
2. Топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
3. Крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от един милион кубически метра годишно;
4. Търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно;
5. Търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
Нов момент при определяне на обхвата на задължените лица е включването на търговците на течни горива за транспортни цели, които бяха изключени от схемата за задължения за периода 2014 –2020 г.
Разширен е обхватът на текущия режим за инспекция на системите за отопление и климатизация и включването на комбинираните системи за отопление и вентилация. Въведено е изискване сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м с инсталации за отопление или с комбинираните системи за отопление и вентилация с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW да се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.
Във връзка с официално Уведомително писмо за нарушение № 2018/2338 от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия по изпълнението на различни разпоредби на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност е прецизирана разпоредбата от Закона за енергийната ефективност, свързана с отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели на задължените лица по чл. 14, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност (чл. 16, ал. 3), като е посочено, че отчитането на енергийните спестявания може да включва спестени количества енергия, постигнати в рамките на периода за задължения, тоест след въвеждането на схемата за задължения до 31 декември 2020 г. Отменена е разпоредбата на чл. 57, ал. 9 от Закона за енергийната ефективност, изключваща от обхвата на задължителни обследвания за енергийна ефективност предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия.
Предвиждат се промени в Закона за енергетиката с цел въвеждане на изисквания за отчитане на потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и природен газ, както и изискване за дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение, монтирани след 25 октомври 2020 г. Регламентира се представянето на потребителите на информация за фактурирането и потреблението на природен газ.
Изпълнението на новите изисквания, въведени с Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
В последвалата дискусия народният представител Таско Ерменков изрази позиция относно липсата на оценка за въздействие на предложения Законопроект върху държавния бюджет, а това е необходимо, тъй като осъществяването на поставените цели за енергийна ефективност относно държавните структури не е реалистично да бъдат изпълнение само чрез европейско финансиране. Също така народният представител Таско Ерменков посочи, че е необходимо да се помисли за по-висок праг на критерии за задължените лица относно търговците на течни горива, които продават на крайни клиенти, за да се избегне натоварване върху по малките бензиностанции.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наясно сме, че България в момента се намира в наказателна процедура заради това, че ненавреме е транспонирала съответните европейски директиви в своето законодателство. Това е причината, поради която само ще се въздържим при приемането на този закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Всъщност за пореден път сме свидетели на приемане на закони в областта на енергетиката и енергийната ефективност в състояние на липса на стратегия. Прословутата Стратегия за устойчиво и енергийно развитие, което трябваше да постави целите, насоките за развитие на енергетиката, в това число и на енергийната ефективност, начинът, по който ще ги постигаме, все още е неизвестно къде, не е ясно и не е приета, а тя трябваше вече да бъде приета. Знаете, предишната стратегия изтече 2020 г. Това обаче е общата забележка.
Основните ни притеснения в изменението и допълнението на Закона за енергийна ефективност е, че за пореден път държавата в лицето на правителството на Република България възприема своята роля в мерките по енергийна ефективност единствено и само като тяхното регламентиране, оформянето им в закони и въвеждането на задължения към всички, които са свързани с ползването на енергия, като се започне от търговци на енергия, мине се през потребители, и се стигне до обикновения гражданин.
Самата държава като задължение и начинът, по който ще ги изпълни, я няма. Шестстотин са институциите от държавната и местната власт, които трябва да предприемат мерки за енергийна ефективност. За съжаление обаче, никъде в Законопроекта не се пише по какъв начин те ще бъдат задължени, какво ще направят.
Забележете, ако за потребителите и за задължените лица да изпълняват мерки по енергийна ефективност има наказания, предвидени за това, че те не изпълняват своите задължения, за държавните институции такива няма.
Написано е, че в самата частична оценка на въздействието, написано от Министерството на енергетиката, са посочени негативните икономически въздействия относно изискването за финансов ресурс от потребителите при въвеждането на дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение. Записано е още като отрицателна тенденция и определянето на алтернативните мерки е затруднено, това води до по-високи индивидуални цели за задължените лица и съответно необходимост от допълнителни инвестиции. За да стане ясно, алтернативните мерки са тези мерки, които държавата предприема в своите планове, в своите действия, и финансира за изпълнение на мерки по енергийна ефективност. Това, което тя не успее да изпълни до индикативната цел, която трябва да постигне, се разпределя между така наречените задължени лица. Колкото по малко е свършила държавата, толкова повече трябва да свършат задължените лица.
Според Законопроекта, който ние имаме тук, държавата почти нищо няма да направи, освен ако не полза някакви финансови средства от европейските фондове. Затова пък всички мерки трябва да бъдат постигнати от задължените лица.
Нали разбирате, че с такъв подход няма как да говорим за енергийна ефективност? Мога да Ви дам един пример за алтернативни мерки, които например биха могли да намерят място в този законопроект като определение. Не да казваме, че мерките за подмяната на уредите за дялово разпределение ще бъдат за сметка на собственика, а да кажем, че държавата като алтернативна мярка ще направи програма за тяхната поетапна подмяна с финансови средства, осигурени от държавата. Напълно нормална мярка, която може да бъде алтернативна.
Имаме примери за такива от дейността на Агенцията за енергийна ефективност, сега Агенция за устойчиво и енергийно развитие, от 2008-а и 2009 г., когато в рамките на държавна програма бяха осигурени средства за обследвания на публични сгради и на малки и средни предприятия, благодарение на които след това бяха усвоявани европейски средства за тези предприятия и за тези публични сгради.
Така че тези неща биха могли да намерят своето отражение в Закона за изменение и допълнение и ние ще направим съответните, разбира се, свои предложения между първо и второ четене с опит да накараме все пак държавата да има някакви ангажименти, да изпълнява някакви мерки по енергийна ефективност и поне 5% от сградния фонд да подлежи на обновяване всяка година, което между другото, е задължение и по Директивата.
Още нещо, и този законопроект не е подминат от лобистки член, в който необосновано с нищо освен с такива интереси – казвам лобистки още един път – се намалява 12 пъти обемът на търгуваните горива от бензиностанциите като критерии за задължено лице, което няма да допринесе нищо за енергийна ефективност, но е опит за уреждане отношенията между големи и малки бензиностанции, частни интереси през приемането на такъв закон.
Още един път казвам – ние ще се въздържим. Ще се въздържим и ще направим своите предложения между първо и второ четене, така че да стане ясно, че държавата, освен че регламентира дейности по енергийна ефективност, се задължава и предприема мерки самата тя също да изпълнява такива мерки и да ги финансира.
Иначе изводът в мотивите, че този законопроект няма влияние върху държавния бюджет всъщност обрича енергийната ефективност на неуспех. Това не може да бъде нормална политика, ако искаме да бъдем в унисон с онова, което предстои на България и по отношение на декарбонизация, и по отношение на подобряване на състоянието на енергийната ефективност в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли реплики по изказването? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, първо искам да направя едно процедурно предложение, ако случайно има други изказващи се, предполагам, че няма да има много, но за всеки случай да удължим времето до приключване на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Обратно предложение има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Николов за удължаване на работното време на парламентарния ден до приемането на Законопроекта.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължете ако обичате.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда кратък – възможно най-кратък. Законът за енергийната ефективност трябваше да бъде транспониран още миналата година, но поради многото забележки, трудности от гледна точка на транспонирането на Директивата, влезе тази година. Някои от датите касаят миналогодишни, някои дати започват от 1 януари 2021 г., но това не е голям проблем.
Всъщност този закон създава рамката и начина, по които част от нашата икономика, стремейки се да бъде нулевоемисионна към 2050 г., дава начините.
Първо изброява задължените лица по този закон, начините и целите, които трябва да се поставят в зависимост от междинните етапи и крайните етапи до 2050 г., и съответно какво трябва да се направи от гледна точка на енергийната ефективност, така че да достигнем тези цели.
Задължените лица всяка година трябва да се актуализират – да се дават от министъра на енергетиката. Целта е всяка година 8% от крайното потребление на енергия съответно да се спестява като цяло и до 2030 г. – там са заложени три етапа: до 2022 г, 2024 г. и до 2030 г., общо 8% от крайното потребление на енергия. Съответно лицата са, които потребяват петрол, топлинна енергия, тези, които пренасят електрическа енергия, доставят съответно електрическа енергия на потребителите, търговците на електрическата енергия и така нататък, и така нататък, влизат именно в тези задължени лица, като всеки един трябва да формира някъде около 1% от това, което доставя над 20 гигаватчаса за тези, които са с електрическа енергия годишно и така нататък. Това е изброено в Закона – да не го изказвам.
Общо взето опитът, който имахме досега със задължените лица, за които приключи периодът 2020 г., е доста неприятен. Понеже ние сме от държавите, които разпределят задължението за спестяванията, които са по Директива – между държавата и между тези задължени лица, за които говоря, държавата изпълни своите задължения. Съответно се опитва да структурира, да каже на задължените лица какво трябва да направят, но не даде финансовите механизми за това и тези лица не можаха да си изпълнят задължението от 2020 г.
Слава богу, няма да има наказания от Европейската комисия, понеже ние влязохме някъде по средата на периода – за предния период. Но сега съм сигурен, че това няма да се случи, тоест в един момент държавата ще трябва да плати съответните глоби, ако не се изпълнят задълженията, а съответно държавата да си ги потърси от задължените лица.
Финансови механизми. Вече ние създадохме един механизъм. Има и други механизми, които са разработени, но според мен трябва още да се помисли, така че да насърчим тези задължени лица да използват различни варианти.
Разбира се, те трябва да имат някаква възвращаемост дали чрез ЕСКО договори, дали по друг начин, но те трябва да насърчат потребителите да минават към енергийна ефективност и това съответно да им се впише в целите. Първо, индикативните, после крайните цели, които трябва да постигнат.
Разбира се, това е доста голяма тежест и трябва едно задължено лице да има въображение, за да може да търси варианти, за да постигне тези цели. Но, от друга страна, това пък са възможности, които се дават към бизнеса, към тези задължени лица, към крайните потребители именно да се възползват и да влязат в новата ера, която ни предоставят Европейският съюз и Европейската комисия за кръгова икономика, за беземисионна, за нулево потребление на енергия на жилищата, които ще бъдат до 2050 г. и това е голямо предизвикателство.
Представете си, че вече новите жилища трябва да бъдат с нулево потребление на енергия, тоест те трябва да бъдат с всички съвременни начини на строителство и съответно на отопление, на осветление, на доставка на енергия, ще бъдат вече абсолютно заменяеми с нови, с възобновяеми източници, със съответно съвсем нови технологии за отопление и така нататък. Всичките тези неща трябва максимално бързо да бъдат направени. Това чука на вратата и ако ние не сме готови, тези цели стават кумулативни и в един момент накрая ние няма да можем да успеем да ги изпълним, ако чакаме последния срок.
Заради това исках най-вече да се изкажа, че ние трябва да търсим инструментариума, по който да се насърчат всички тези фирми. Понеже досега говорим за електрическата енергия – имаше регулиран пазар, този регулиран пазар беше дотиран, кроссубсидиране имаше и съответно потребителите нямаха нуждата да инвестират в такива нови технологии, спестяващи технологии или възобновяеми източници, за да намалят потреблението си, защото наистина енергията беше поносима, не мога да кажа евтина, но поносима и това ни насърчаваше.
Сега, когато извадихме небитовите потребители, мога да Ви кажа, че има доста голям стремеж за инвестиране в такива технологии, за намаляване на потреблението и за съответно използване на възобновяемите източници за собствено потребление. Мога да цитирам големи вериги от магазини, които започнаха да инвестират в това, но няма да ги рекламирам. Това породи повече бизнес нюх и мисъл, така че трябва да спестяват такава енергия.
Именно това трябва да стане с кампания. Даже се надявам и Министерството на енергетиката да е активен участник. Разбира се, и ние, които съответно им правим тези закони, но ние трябва да направим инструментариума.
С единия от инструментариумите, който приехме в Закона за енергетиката, даваме възможност на Фонда за сигурност на електроенергийната система да има механизъм да сключва договор с кредитни институции, рамково споразумение, по което той да плаща съответно лихвите по такива кредити и тези кредити да отиват именно за енергийна ефективност, съответно възобновяеми източници, които отиват за собствено потребление. Това е един от финансовите механизми, които може да насърчат именно такива инвестиции.
Разбира се, и фондовете, които предстоят да влязат и за развитие, и съответно и Фондът за плавен преход, също може да се използва, но всичкото това нещо трябва да насърчи креативността на всеки един стопански субект и не само физически, но съответно и креативността на задължените лица да насърчат своите потребители да инвестират в това нещо.
Знаем и господин Ерменков е казвал много пъти, че един лев, вложен в енергийната ефективност се връща много по-бързо и многократно, отколкото инвестиране в каквото и да е. Така че наистина предстоят вълнуващи дни и трябва да търсим решение и да насърчим всички, които ще инвестират.
Мисля, че Законът е добър като направление, разбира се, той транспонира Директивата. Разбира се, че някои неща могат да бъдат поправени между първо и второ четене, но това дава възможност за управляване на енергията съответно в затворени системи – говоря в жилища, в жилищни сгради, в държавни и общински сгради.
Подменянето на търговските уреди и уредите за дялово разпределяне с дистанционно ще даде възможност за ежемесечни фактури, тоест счетоводни документи, които да получават. Няма да има изравнителни сметки. Лесно ще се хващат хората, които злоупотребяват или крадат енергия спрямо своите съседи и това ще даде по-голямо доверие съответно на потребителите спрямо доставчиците на услуги.
До 2027 г. трябва да се направи подмяната на тези уреди за дялово разпределение, а не само търговските уреди, и съответно след това са задължени всички лица, доставчици на услуги, ВиК оператори, топлинни – топлоснабдяването, да бъде съответно с ежемесечно отчитане, без да има вече накрая изравнителни сметки в края на някоя енергийна година дали е топлинна, дали е за електрическа енергия.
Така че исках да наблегна точно на това – на възможностите, които дава именно Законът за енергийната ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Николов.
Има ли реплики по изказването? Не виждам.
Други изказвания има ли?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Разбира се, не виждам политическа формация, която няма да подкрепи изменението и допълнението в Закона за енергийната ефективност. Изслушах много внимателно господин Ерменков и господин Николов. Те в основни линии описаха точно какво засяга изменението и допълнението, но все пак искам да наблегна на някои подробности, на които би трябвало и досега и оттук нататък Министерството на енергетиката да обърне много сериозно внимание.
Уважаеми колеги, основното нещо е, че трябва да се направи така, че използването на енергия при крайния снабдител, при крайния потребител, да се намали чрез намаляването на използваната енергия, да намалим първичната енергия за производство на електроенергия от топлоцентрали, от ВЕИ-та и така нататък. Това нещо засега – опитите, които правим, затова че не можахме и последната Директива да транспонираме, ни довежда до мисълта, като че ли енергийната ефективност остава малко настрана, не обръщаме достатъчно внимание за енергийната ефективност.
А още повече пък ГЕРБ – в тяхното си управление направиха така, че много пари се изразходиха, особено за саниране на сградите, но в крайна сметка ние досега нямаме някакъв отчет, анализ въз основа на тези инвестирани средства, въз основа на това саниране колко енергия все пак е спестено при крайния снабдител, при крайния клиент и колко мощности са необходими да може да закрием, или по една, или друга причина да преминем на производството на енергия от други мощности?
Затова, колеги, възниква въпросът – в момента с този закон уреждаме възможността за финансиране на проекти по енергийна ефективност, като се започне от крайния потребител, докато се стигне до производителите, какво направихме и защо смяната на тези търговски уреди в момента ще бъдат за сметка на клиента?
Знаете ли защо? Защото, когато санирахме сградите, допуснахме грешка – не създадохме възможност вертикалните щрангове или входът на ползването на енергия и търговския уред да поставим на входната врата на клиента. Затова, ако сега вертикалните тръби за получаване на топлоенергия, за получаване на газа, за получаване на електроенергията бяха на входа на клиента, търговският уред щеше да бъде собственост на Електроразпределение, собственост на Топлофикация, а нямаше да се занимаваме с други допълнителни уреди, които не са търговски.
Ще подкрепим този законопроект, но пропуските, които допуснахте, колеги, би трябвало оттук нататък да ги вземем под внимание и да не ги допуснем по-нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Гласували 83 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет.
Ще Ви запозная със съобщенията за парламентарен контрол за утре, петък, 29 януари 2021 г.:
1. Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Кристиан Вигенин.
2. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин и Цветан Топчиев.
3. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Тишев; Георги Александров и Христиан Митев; Никола Динков и Виолета Желева; и на въпрос от народния представител Манол Генов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев на един въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов на три въпроса от народните представители Георги Михайлов, Валентина Найденова – два въпроса, и на два въпроса с писмен отговор от народния представител Десислав Тасков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпроса от народните представители Смиляна Нитова и Ирена Анастасова, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Десислав Тасков; и Таня Петрова;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева на два въпроса от народния представител Александър Мацурев;
- министърът на околната среда и водите Емил Димитров на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Васил Антонов.
Поради поставяне под епидемичен карантинен режим на министъра на финансите Кирил Ананиев зададените към него въпроси, на които срокът за отговор попада в карантинния период, ще бъдат предоставени от министър Ананиев веднага след изтичането на този период.
С това закривам парламентарното заседание.
Следващото заседание е утре – 29 януари 2021 г., в пленарната зала на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков