Председателствали: Председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Госпожо Ангелкова, здравейте! Регистрирам и Вас.
Госпожа Ангелкова ще участва в заседанието дистанционно.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Сто двадесет и трима народни представители са регистрирани в залата плюс един дистанционно – стават 124. Необходимият кворум днес за вземане на решения е 63 народни представители.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя две предложения за включване на точки в Седмичната програма за работата на Народното събрание: Първо гласуване на Законопроектa за допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г., която предлагам да бъде включена като първа в Програмата за днес, 19 февруари 2021 г.
Господин Ципов, процедура ли имате – виждам, че се подготвихте с картата в ръка?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Във връзка с предстоящото гласуване моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: (БСП за България, от място): Процедура.
Господин Иванов , заповядайте да чуем Вашата процедура.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с направеното писмено предложение от парламентарната група на „БСП за България“ по чл. 113 да бъдат извикани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, извинявайте. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Прекъсвам Ви, защото казах, че ще предложа две точки и сега гласуваме първата точка, а след това ще… Изслушайте и аз какво ще кажа след малко.
Каква е Вашата процедура?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моята процедура е наистина да включите тази точка в дневния ред и да бъде подкрепена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще Ви отнема думата, защото в момента не… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Казах Ви, че имаме две предложения. Изчакайте да гласуваме първото. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вашето предложение за дневния ред също ще бъде предложено за гласуване.
Господин Иванов, изчакайте. (Шум и реплики.)
Започваме поименна проверка.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Александров Александров - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова
(чрез интернет платформа
за видеоконферентна връзка) - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Савов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Имаме кворум.
Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване предложението за включване в днешната програма: Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г., като предлагам да бъде точка първа.
Гласували 159 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Предлагам на същото основание да бъде включена като точка в дневния ред: Изслушване на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министър-председателя на Република България – Бойко Борисов, и на кмета на Столична община – Йорданка Фандъкова, във връзка с инцидента с починалия от токов удар младеж пред УМБАЛ „Иван Рилски“. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 18 февруари 2021 г.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура не може, господин Иванов, защото предложението е мое и нямате какво да обосновавате. Обратно предложение ли имате? (Реплики от „БСП за България“.)
Добре, кажете ми: каква е процедурата?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Първо, включете микрофона.
Призовете министър-председателя Бойко Борисов и госпожа Фандъкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, моля Ви да не нарушаваме пак Правилника.
Ще подложа на гласуване това мое предложение.
Подлагам на гласуване – ще прочета още веднъж: „Изслушване на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министър-председателя Бойко Борисов и на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова във връзка с инцидента с починалия от токов удар младеж, пред УМБАЛ „Иван Рилски“. (Реплики от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Призовавам всички народни представители да гласуват по съвест. (Шум и реплики.) Не мога да призовавам никой как да гласува – да гласуват така, както искат. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.)
Гласували 166 народни представители: за 59, против 90, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): (Говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Момент, извинявайте.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Може би трябва да запишем в Правилника, че когато излиза представител на БСП, микрофоните са изключени и като го чуете какво говори – ги включвате.
Госпожо Председател, аз, първо, искам да Ви поздравя днес, че Вие поставихте от Ваше име искането за това министър председателят и кметът Фандъкова да дойдат в залата, за което Ви поздравявам! И оставам учуден от това, че цялата парламентарна група Ви бойкотира! И сега, понеже ние сме внесли по надлежния според Вас ред, моля да подложите и нашето предложение и се надявам колегите да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е Вашето предложение, господин...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие казахте, че е Вашето. Нашето е написано и моля да го прочетете. Ако искате мога и аз да го прочета и да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искате процедура на прегласуване в момента?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, искам процедура на гласуване на нашето предложение. Вашето предложение – парламентарната група на ГЕРБ Ви бойкотира и каза, че председателят общо взето… Спирам до тук, за да не ми спрете Вие микрофона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, няма да Ви спра микрофона.
Четете го този правилник, господин Свиленски. Вашето предложение аз мога в четвъртък и петък в особени случаи да внеса промяна в дневния ред. Предложението е Ваше за изслушване, но предложението за включване на Вашето изслушване в дневния ред на Програмата и гледане в залата е мое.
Така че аз спазвам строго Правилника, подложила съм на гласуване, сега ще подложа на прегласуване Вашето предложение.
По начина на водене, заповядайте господин Иванов.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Трябваше първо прегласуване, след това процедура!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене.
Бих искал да помоля Вие и всички мои колеги от лявата част на залата да прочетат чл. 53, ал. 3, където пише, всъщност Вие ще я прочетете, но там много ясно е казано, че след като в предния ден е било гласувано, трябва да мине един месец, за да има отново право да се прегласува. Така че…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Това е за законите.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, много Ви моля, прочетете!
Затова се обръщам към Вас, госпожо Председател, нека да спазваме точно ал. 3. Много моля да се спазва Правилникът. Всъщност това е моята процедура. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, подлагам на прегласуване предложението на парламентарната група на БСП за изслушване на министър председателя Бойко Борисов и на кмета на София госпожа Фандъкова, което аз правя за включване в дневния ред от тяхно име, защото така е по Правилник.
Гласували 173 народни представители: за 69, против 92, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 февруари 2021 г. до 16 февруари 2021 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносител – Красимир Ципов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за съсловните организации и професионалната дейност на психолозите. Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните, на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Съобщения:
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси е постъпил Отчет за изпълнение на програмния бюджет на Централната избирателна комисия към 31 декември 2020 г. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 10 февруари 2021 г. в Народното събрание от Сметната палата е постъпил Списък на изпратените през месец януари 2021 г. до одитираните обекти окончателни одитни доклади за извършени финансови одити от Сметната палата, публикувани на нейната страница в интернет. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“ без търговията с автомобили и мотоциклети през декември 2020 г.; индекси на промишленото производство през декември 2020 г.; индекси на строителната продукция през декември 2020 г.; наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г.; наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г.; инфлация и индекси на потребителските цени за януари 2021 г. – предварителни данни; основни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2020 г.; брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2020 г. – експресни оценки. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред, сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 22 февруари до 5 март 2021 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна българо-британска подготовка между формированията на въоръжените сили на Република България и силите за специални операции на Великобритания. В подготовката ще участват военнослужещи от българска страна и военнослужещи от специалните сили на Великобритания с въоръжение и екипировка. Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 18 февруари 2021 г. с вх. № 103-09-7 и е предоставено на Комисията по отбрана.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Пуснати ли са микрофоните?
Благодаря, госпожо Председател.
Спокойно, няма да викаме господин Борисов.
Моля да ни оставите обаче двете минути да си ги изговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаема госпожо Председател! Вчера в национален ефир председателят на парламентарната група на ГЕРБ госпожа Дариткова заяви, че всички въпроси и питания, поставени от парламентарната група на ГЕРБ, отправени към министър председателя на Република България, са противоконституционни и противоречат на нормативната уредба.
Член 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това декларация от името на група ли е или процедура?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А, по начина на водене?!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: „Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация.
Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.“
Това е Правилникът, госпожо Председател, който всеки ден го обсъждаме – закон в тази държава, подчинен на Конституцията на държавата.
На базата на този правилник и на Конституцията на държавата народните представители от парламентарната група на БСП през изминалия четиригодишен мандат са поставили 25 питания и 35 въпроса. От тях 24 въпроса са върнати и 20 питания са върнати, госпожо Председател.
Върнати са въпроси и питания, свързани с: политика на правителството за вътрешната сигурност – ресор изцяло подчинен на господин Борисов; политика на правителството в усложняващата се епизоотична обстановка в страната; политика на правителството в областта на националната сигурност в контекста на глобалната геополитическа криза – господин Борисов международник № 1; политика на националната сигурност; икономическата политика на правителството.
И стигаме до важните теми, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да.
Въпрос относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Една секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Изчакайте 30 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах какво имате да ми кажете. Времето изтече.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, ще Ви кажа и следното: политиката на правителството по отношение на ваксинациите срещу COVID-19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
(Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Извинявайте, две минути и половина говори господин Свиленски. Бях изключително толерантна.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Председател, след това ми ги вземете тези 30 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде, говорете по същество.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: По същество.
Госпожо Председател, Вие сте стожер на Правилника и на Конституцията и не трябва да допускате, първо, да бъдат връщани тези неща – въпросите и питанията на опозицията, защото те касаят пряко управлението на държавата и няма как въпроси, които касаят управлението на държавата да бъдат противоконституционни, да бъдат против нормативната уредба, казано от председателя на парламентарната група на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тежкó на следващия парламент, ако… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ето, това което имахте да кажете – 3 минути.
На тази тема съм отговаряла много пъти, господин Свиленски. Повечето от въпросите, които са върнати, Вашите колеги не са се възползвали от чл. 107, в който могат да протестират пред Председателския съвет. Въпросите, които са върнати, има въобще непреадресирани и оставени неотговорени, защото Вашите колеги не са ги преадресирали, което значи, че нямат изобщо интерес към тези въпроси, а по-скоро единствено и само да се води някаква статистика, че се задават въпроси към премиера, за да може тази Ваша статистика да набъбва. Това беше към процедурата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Зарков, по начина на водене.
Ще се постарая да Ви изнеса точна статистика за всички въпроси като брой и колко, мисля че над 15 въпроса, въобще не са преадресирани към други министри.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател – по начина на водене.
Срамно е! Разбирате ли? Няма здрав разум в страната, който да не разбира, че прикривате министър-председателя! Това е Ваше право, но наше задължение като парламент е да контролираме изпълнителната власт и Вие пречите на народните представители да си вършат работата. Тридесет и пет питания, 25 въпроса – нито един да не е в неговата компетентност?! Това е абсолютно недопустимо! И продължавате вчера от името на парламентарната Ви група чрез Вашия председател, и днес от най-високата трибуна да взимате всички тук и българските граждани за… За какво ги взимате? Какво си мислите, че правите?
Има Конституция, има парламент, парламентът контролира правителството, правителството се оглавява от министър председателя, министър-председателят се отчита на парламента – кое не разбирате? И защо продължавате да ни говорите врели-некипели? Поне бъдете честни и кажете: ние, докато сме на власт, нашата цел е Бойко Борисов да не се отчита! Кажете го! Поне бъдете честни с гражданите! Но Вие и това нямате, нямате дори доблестта да го защитите. Срам и позор! (Ръкопляскания от „БСП за България“)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
Вносител е Министерският съвет на 8 февруари 2021 г.
Доклад за първо четене на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха: Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, Тодор Гребенаров – заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“; Звезделин Колев – началник-отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“; Панталей Дамянов – началник-сектор „Регистрация на МПС и водачи“ в отдел „Пътна полиция“ на Главна дирекция „Национална полиция“.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Красимир Ципов, който информира членовете на Комисията, че със Законопроекта се цели решаването на проблеми, свързани с прекратяването на регистрацията на пътни превозни средства, чиято собственост е сменена преди влизането в сила от 27 декември 2017 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, за които приобретателят не е изпълнил задължението си да регистрира на свое име превозното средство. При наличие на недобросъвестен купувач, за тези случаи няма законов ред, по който продавачът да защити правата си, като в регистрите на моторните превозни средства бъде отразена промяната на собствеността и се прекрати регистрацията на превозното средство.
Налице са дори случаи, в които български граждани са осъдени за престъпления, извършени с пътни превозни средства, чиито настоящи собственици не са изпълнили задължението си да сменят регистрацията на вече регистрираното пътно превозно средство.
Законодателно в Република България проблемът е решен с приетите през месец декември 2017 г. изменения и допълнения на Закона за движение по пътищата и с промени в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Посочените промени предвиждат, че прехвърляне собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва след прекратяване регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
След законовите промени, в случай че от страна на властите на друга държава бъде поискана актуална справка за собствеността на превозното средство, лесно би могло да се установи, че лицата, привлечени в качеството на обвиняеми и подсъдими в наказателното производство, не са собственици и не упражняват фактическа власт върху вещта. Промяната на Закона обаче има действие занапред и не обхваща заварените случаи.
Въз основа на гореизложеното Проектът предвижда законодателни промени, с които да се даде възможност на лица, извършили продажба на пътни превозни средства преди 27 декември 2017 г., да сигнализират органите на МВР за настъпилата промяна в собствеността, като се допусне отразяване на промяна на собствеността на пътно превозно средство по искане на продавача. Регистрацията на регистрирано пътно превозно средство, чиято собственост е прехвърлена преди 27 декември 2017 г., за което приобретателят не е изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно средство в законоустановения срок от придобиването, ще се счита за служебно прекратена след представяне от прехвърлителя в отдел/сектор „Пътна полиция“ при съответната областна дирекция на МВР на копие на документ, удостоверяващ прехвърлянето. На прехвърлителя, по негово искане, ще се издава удостоверение, съдържащо информация за датата на прехвърлянето на собствеността и датата на служебното прекратяване на регистрацията от съответното звено „Пътна полиция“. По този начин се създава възможност продавачът да защити правата си.
Становища в подкрепа на Законопроекта изказаха госпожа Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, както и представители на Министерството на вътрешните работи, заместник директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ господин Тодор Гребенаров.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати – 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания. Не виждам желание за изказване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ципов, за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде подложен за обсъждане на второ гласуване, тъй като в рамките на дебата в пленарната зала не постъпиха предложения и имаше единодушна подкрепа за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Подлагам на гласуване процедурата, която господин Ципов направи.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата
Параграф единствен: В „Преходните и заключителни разпоредби“ се създава § 12б:
§ 12б. (1). Прехвърлителят на регистрирано пътно превозно средство, чиято собственост е прехвърлена преди 27 декември 2017 г., за което приобретателят не е изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно средство в законоустановения срок от придобиването, може в срок до 31 декември 2023 г. да предостави в отдел/сектор „Пътна полиция“ при съответната Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи копие на документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността на превозното средство.
(2) В случаите по ал. 1 след предоставянето на копието на документа, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността, регистрацията на пътното превозно средство се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система от отдел/сектор „Пътна полиция“ при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи. В автоматизираната информационна система се отбелязва прекратяването на регистрацията и се вписват данни за приобретателя, номер и/или дата на документа за прехвърляне на собствеността.
(3) За прекратяването на регистрацията по ал. 2, отдел/сектор „Пътна полиция“ при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи издава на прехвърлителя по негово искане удостоверение, съдържащо информация за датата на прехвърлянето на собствеността на пътното превозно средство и датата на служебното прекратяване на регистрацията.
(4) Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат и когато собствеността на пътното превозно средство по ал. 1 е прехвърлена на лице, което не е български гражданин, или договорът е сключен извън територията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и неговия параграф единствен.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Георгиева, заповядайте за декларация от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Левски е онази свята дума, без която ние не можем да бъдем българи. Няма по-велик в историята ни, няма и да има.
Обесването на Васил Левски е събитие от такъв мащаб, че дори и днес – 148 години по-късно, ние изтръпваме пред него. Левски е еманацията на великия български дух, пробуден след векове на робство, мрак, безправие и ужас. Един гений, който през 1872 г. пише за демократска република, за свобода, равенство и човешко достойнство – общочовешки ценности, с които започва Европейската харта за правата на човека. Но днес тези ценности са поставени под съмнение. Живеем във времена на морален упадък. Сами рушим своите духовни устои, като хора и нация, лакейничим пред чужди внушения и директиви, отричаме сами себе си и историята си. И толкова много ни е нужна поне искрица от духа на Левски, от неговата смелост, непримиримост и жертва на любов към България.
Ако днес Апостола беше тук и се вгледа в нас, какво ли би ни казал?! Дали ще се усмихне със сините си очи, или свъсил вежди ще ни изгледа въпросително с: „Народе????“ Кой друг може да каже: „Аз съм посветил себе си на отечеството си – да му служа до смърт и да работя по народната воля!“ Нито един от нас! Но Апостола и днес е тук и ни повтаря от висотата на безсмъртието си с цялото си дело, труд, борба, усилия и мечти: „Обичайте България, борете се за нея, не щадете себе си и силите си нито ден!“
Ако наистина вярвахме в думите на Левски, нямаше да сме равнодушни пред неправдите. Ако го носехме в сърцата си, щяхме да обичаме повече родината си. Ако го следвахме, щяхме да помним, че народната работа стои над всичко и дела трябват, а не думи. Ако му вярвахме, щяхме да се борим всеки час за България.
Ако Левски беше в душите ни и на нашето знаме щеше да пише: „Свята и чиста република“. Трябва именно днес – в деня на скръб и признателност, да си спомним кои сме ние, откъде минахме и накъде отиваме. „Народ без история няма бъдеще“, защото наистина „времето е в нас и ние сме във времето“. Но не времето на лъжливи идоли и ценности, а времето на герои, в което винаги ще обитава духът на Левски.
Нека смирено да сведем глави пред паметта на Апостола и го поменем в молитвите си, а в душите си се преклоним пред страданията и величието му! Той изгуби само себе си, а спечели цял един народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Георгиева.
Господин Анастасов, заповядайте за декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми сънародници! Днес честваме една от най-трагичните дати в българската история, а именно трагичната кончина на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев – Левски. Винаги в тези дни на признателност в моето съзнание са излизали няколко стиха на един друг велик българин – на народния поет Иван Вазов. Позволете ми да Ви цитирам една съвсем малка част от тях.
„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея Богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
…
Мисля, че човекът тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее на пек и на дъжд
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямам нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
…“
Излезе, за да изгрее най-ярката звезда на българския звезден небосвод. Излезе, за да събуди чувството за национална гордост у своите братя и сестри и организира жаждата им за национално освобождение.
На едно от събиранията Левски казва: „Аз ще съборя този режим, но тържествено Ви казвам, че след това няма да ставам никакъв.“
По този повод преди години големият български историк и интелектуалец професор Андрей Пантев каза: „По имущество и банкови сметки Левски днес би бил достоен за презрение от преуспяващите тарикати.“ Действително тревожни съмнения, че името на Апостола може да възобнови онзи възрожденски порив у българина, който слагаше най-напред общото благо, а не личната реализация.
Никой от днешните хора не иска да изпитва същите страдания и жертви от времената на Левски. Но те трябва да помнят, че ако имаме право да го наричаме свой и наш, трябва поне частица от онази толерантност, себеотрицание и безкористност да бъдат възстановени, та макар и частично, в съвременното ни поведение, а не само в историческата ни памет! Не може само на този ден да се сещаме за Левски и в същото време да укоряваме потомците, че все не знаят нищо за него, защото повечето ценности и добродетели, които се внедряват днес във всекидневния ни бит, са в драстично противоречие с идеите, идеалите и саможертвата на Апостола.
Това, че портретът му е в стаите и кабинетите на повечето държавници днес, а по време на тържествена заря се гърмят салюти, още не прави нито индивида, нито потомството адекватно на неговото мъченичество. Левски не може да бъде само икона или тест за патриотизъм – той трябва да е всекидневно допитване за съвременните стойности и реализации на онова голямо, започнато от Левски.
Не бива да свързваме Левски само с нашата борба за национално освобождение. Левски се прояви и като голям държавник – той пося своите революционни комитети там, на онези места, където по-късно в нашата държава се родиха естествените центрове – икономически, административни, здравни и образователни. Той ни завеща и мечтата за „свята и чиста република“! И днес, 148 години по-късно, ние нямаме право да не си зададем въпроса: чиста и свята ли е републиката ни?
Чиста и свята ли е република, в която корупцията се обсъжда и осъжда от Вашингтон до Брюксел?! Чиста и свята ли е република, в която образователната ни система произвежда толкова голям процент функционално неграмотни деца, в пъти по-неграмотни от своите баби и дядовци?! Чиста и свята ли е републиката, в която здравеопазването катастрофира не само поради световната пандемия, а много по-рано, оставяйки цели групи от населението на съдбата по географски и финансов признак?!
Чиста и свята ли е република, която допусна уродливи размери на социални неравенства, поставящи в риск за физическо оцеляване цели групи от хора?! Оцеляващият човек не е свободен човек! Неговото съзнание е свито само до ежедневните му и елементарни нужди! Той не е свободен човек.
Днес можем и да се запитаме: колко пъти предадохме Апостола и колко е съизмеримо предателството от 1872 г. с последващите предателства?! Не е ли предателство на Левски, не е ли съизмеримо предателството с криминалната приватизация…
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, от място): Ето я на първия ред!
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: …с корупцията (реплика от народния представител Иван Ченчев), с провала на съдебната ни система?! (Оживление, реплики от ГЕРБ.)
Не предаваме ли, господине, всеки път Апостола, когато потъпкваме принципите на чистата и свята република?!
Скъпи сънародници, нека днес, в този ден, всеки един от нас си избере от най-ярките и красиви звезди на българския небосвод и да я именува на името на Левски, за да можем, окрилени от неговите идеи и от тази светлина, обединени, заедно да сменим модела на управление и да поставим основите на чистата и свята република! Това не е мечта – това е съвсем скорошна реалност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попдимитров.
Декларация – заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Тези дни в медиите излезе съобщение за посещението на евродепутата от ДПС Илхан Кючюк в Скопие – в качеството му на докладчик за напредъка на РСМ по пътя към Европейския съюз. Кючюк трябва да внесе доклад, който предстои да бъде гласуван в Комисията по външна политика на Европейския съюз.
На съвместна пресконференция с премиера Заев пратеникът на ДПС в Европейския парламент заяви, че двустранните въпроси трябва да се решават в двустранен формат – политиците отговарят за политическите решения, а историята да се остави на историците. На същата пресконференция господин Заев отбеляза, че ДПС е единствената партия в България, която защитава по-умерен курс към Скопие.
Тези декларации на взаимна любов между представителите на турската етническа партия в България и наследниците на югославските комунисти в Скопие не могат да не породят тревога у българските патриоти в двете държави!
Ние се питаме: какво означава изказването на Кючюк, че двустранните въпроси трябва да се решават на двустранна основа? Означава ли това, че въпросът за така нареченото македонско малцинство в България, уреден на двустранна основа, може да бъде повдигнат от Скопие в рамките на Европейския съюз, ако той не е условие в процеса на присъединяване?!
Означава ли това, че РСМ може да повдигне въпроса за така наречената българска фашистка окупация през Втората световна война в рамките на Европейския съюз и да търси на тази основа обезщетение, позовавайки се на Парижкия мирен договор от 1947 г.?! Нещо, което в медиите в Скопие в последните месеци се лансира доста широко.
Означава ли това, че ДПС се отказва от Декларацията на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизация и асоциация на Република Северна Македония от 2019 г.?
Как биха отговорили от ДПС – от партията, която на думи се декларира за национално отговорна, проевропейска и дори понякога се обозначава като патриотична, а на практика обслужва чужди интереси, нямащи нищо общо с българските национални интереси?
Изявлението на европейския пратеник на ДПС на практика торпилира единството на българската позиция и е продиктувано от чужди интереси. Това е опит да се погребе усилието на поколения български будители, революционери и политици в последните 143 години – от Стефан Стамболов и доктор Константин Стоилов до Дамян Груев и Гоце Делчев! Посягайки към македонския въпрос, ДПС навлиза в дълбоки води.
Позицията на България за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз е ясна и изразена в Декларацията на Народното събрание и Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 г.!
Ето защо въз основа на тези документи ние от ВМРО ще предложим на всички политически партии Харта за Македония с цел постигането на национално съгласие. Българските граждани трябва да знаят кой защитава националните интереси и кой действа като пета колона на чужди държави!
В заключение – ние от ВМРО заявяваме, че не искаме да спорим с тези, които искат да направим компромис по македонския въпрос. Нека те спорят с Васил Иванов Кунчев! В дните на неговата кончина ние ще припомним неговия завет: „Нашата цел е да бъдем напълно свободни в земята си, там, дето живее българинът – в България, Тракия и Македония!“ Нека тези евроориентирани люде да спорят с Дякона! Да живее България! България – над всичко! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.

Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред.
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ПСИХОЛОЗИТЕ.
Госпожо Дариткова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
На извънредно заседание, проведено на 17 февруари 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха: доктор Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването; старши комисар Даниела Николова, директор на Института по психология – МВР; представители на Дружеството на психолозите в Република България – професор Сава Джонев, професор Антоанета Христова, професор Соня Карабельова; представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител доктор Даниела Дариткова.
Действащото в Република България законодателство не съдържа уредба на професионалната дейност на психолозите. Не съществуват задължителни стандарти и гаранции за качественото изпълнение на психологическите дейности. Не е предвидена съсловна организация на психолозите, нито специален ред за контролиране и санкциониране на нарушения, извършени или допуснати при упражняването на професията.
Доктор Дариткова обърна внимание, че този Проект на Закон има за цел да бъдат поставени нормативните основи на психологическата професия като регулирана професия, чието качествено и добросъвестно изпълнение е поставено под надзора на съсловна организация на психолозите. Законът има за цел да гарантира правата на лицата, обект на психологически дейности, компетентното изпълнение на психологически дейности и правата и задълженията на психолозите. Законът цели поставянето на нормативната основа на професионалната организация на психолозите, като урежда нейните функции и структура.
Психолозите трябва да носят отговорност за качеството и резултатите на упражняваната от тях професионална дейност, както и спазването на приетите от Дружеството стандарти и Етичен кодекс. Чрез утвърждаването на стандарти за изпълнението на психологически дейности се създава детайлна регламентация относно необходимата квалификация, оборудване и начин на изпълнение на дейностите по всяко професионално направление в психологията. Законопроектът си поставя за задача да реши един от най-наболелите и най-важни за обществото и съсловието проблеми – качеството на психологическата дейност. Той поставя образователни и квалификационни изисквания, съобразени с естеството на упражняваната от специалиста психологическа дейност, като по този начин следва да се отграничат лицата, занимаващи се с така наречения коучинг, тоест да обучават или въздействат на други лица с цел евентуално тяхно усъвършенстване, но без да притежават съответната професионална квалификация, придобита във висше училище.
Очаква се приемането на Закона да доведе до редица благоприятни резултати за професионалната дейност на психолозите. На първо място, подробната уредба на професията чрез дефинирането на психологическите дейности и въвеждането на законови правила и стандарти за изпълнение ще допринесе за повишаване качеството на предоставяните услуги. Създаването на общ регистър на правоспособните психолози ще спомогне за постигането на публичност и прозрачност, и ще улесни достъпа на трети лица до релевантна и значима информация относно квалификацията на психолозите. Нормативната регламентация на професионалната организация на психолозите и закрепването ѝ като съсловна организация ще повиши нейния престиж и ще допринесе за професионалното обединяване на психолозите, от една страна, и от друга страна, за цялостното развитие на професията съобразно утвърдените международни стандарти.
Доктор Дариткова информира народните представители, че по Законопроекта са постъпили становища от Дружеството на психолозите в Република България; секция „Психология на развитието“ към Дружеството; департамент „Психология“ към Института за изследване на населението и човека при БАН; Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Философски факултет, специалност „Психология“; Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий“, катедра „Психология“; Бургаския свободен университет; Българската асоциация на помощник-фармацевтите; „Найнти Найн“ ООД; от професор Майяма Митевска; Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
Всички тези становища са положителни, без забележки и изразяват подкрепа за Законопроекта. В много от тях се подчертава необходимостта от уреждане на законово ниво на професионалната дейност на психолозите, техните права и задължения, членуването им в публичен регистър, както и гарантирането на получаване на качествени психологически услуги по утвърдени професионални стандарти, като по този начин потребителите ще бъдат защитени от непрофесионални действия и вредни психологически въздействия. Изказва се удовлетворение от това, че Проектозаконът запазва и гарантира автономията в дейността на академичните психолози, като предоставя разписването на стандартите и регулацията на тази дейност на професионалистите в областта в съответствие със самоуправлението, предоставено от Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав. Становището на Академията на МВР подкрепя Законопроекта, като отправя препоръки за редакция.
Госпожа Даниела Николова представи становището на Института по психология на МВР, като изрази принципната подкрепа за Законопроекта и необходимостта от такъв закон, но изтъкна, че той трябва да се прецизира след провеждането на по-обширна дискусия сред гилдията. В тази връзка, госпожа Николова посочи, че е добре да се вземе под внимание мнението на ДАНС, Бюрото по защита на застрашени лица към главния прокурор, Агенция „Митници“, а също и на специалистите, работещи в частния сектор.
От името на Дружеството на психолозите в Република България отношение по Законопроекта изрази професор Сава Джонев. В отговор на отправена бележка той поясни, че Проектозакона се отнася само за психолозите, като психотерапевтите не попадат в неговия обсег. Те самите не се определят за психолози и имат своя организация – Българска асоциация по психотерапия.
Законопроектът е съобразен със спецификата на психологическата дейност, която в различни свои варианти допуска и изисква различни критерии за качество. Предлаганата секционна организация на съсловието и на структурата на Дружеството на психолозите дава възможност на всяко направление от психологическата практика да изработи и утвърди собствени критерии и стандарти за изпълнение. Професор Джонев обясни, че са обособени шест отделни секции, а именно секция „Обща психология“; секция „Психология на развитието“; секция „Клинична психология“; секция „Криминална и юридическа психология“; „Социална, политическа и етно-психология“ и секция „Трудова и организационна психология“.
Професор Джонев информира членовете на Комисията, че и в момента съществува регистър, който е публичен и датира от 2007 г.
На поставен въпрос от народния представител доктор Нигяр Джафер, професор Соня Карабельова поясни, че лицата, придобили бакалавърска степен, не получават право да диагностицират и следва да продължат обучението си в магистърска степен. Относно лицата, завършили магистратура по психология, но с бакалавърска степен не по психология, тя уточни, че това не е проблем, тъй като магистърските програми за такива лица са с по-продължителен период на обучение и на достатъчно високо ниво за получаване на съответната квалификация.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 6, Комисия по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Становище на вносител? Няма.
Откривам разискванията.
Заповядайте, имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Законопроектът, който ни се предлага в момента, е поредният от последните шест месеца, който се вкарва по технология, която не прави чест на Народното събрание.
Още при обсъждането в Комисията се видя, че между вносителя, който е народен представител и, разбира се, че има право да прави и да предлага законопроект, и основни институции в страната, в които се реализира тази дейност, каквито са Министерството на вътрешните работи и неговия Институт по психология, Академията на Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването има сериозни тежки противоречия. Не бих искал, тъй като ще има доста изказващи се, да Ви губя времето – тук пред мен е мнението и на Министерството на вътрешните работи, и на Академията на Министерството, и на Министерството на здравеопазването. Съвсем аргументирано, в няколко основни направления те оборват цели пасажи от този законопроект и смятат, че той трябва да се върне, за да бъде много внимателно обмислен.
Още повече, че в самата Комисия се получи една странна ситуация. Едно-единствено дружество, а това е едно много… Деветдесет процента от Вас не са и длъжни да разбират от проблемите на психологичната помощ! Тя касае много институции, тя има много припокриващи се нива, но и с твърде голяма специфика.
На практика от това, което се видя и в Комисията – всичко има за цел да превърне една организация в един официоз, която обаче ще контролира по един абсолютно, точната думата е „неправомерен“ начин, да не кажа друга, която има по-голяма гражданственост, и правото на практикуване. Не дай си боже и налагането на наказания, независимо че тук се отрече, че това е така. Ние там чухме пламенните слова на професор Джонев как всичко това било вече обмислено.
Още повече, че и в Комисията се заговори за това, че вече една година въпросното Дружество, което единствено представляваше част от цялата тази голяма професионална гилдия, която представлява една свободна професия – изключително важно, искам да кажа на уважаемите си колеги тук, че по време на пандемията 800% са се качили нуждите от психологични консултации, 4 пъти са се повишили повикванията на телефоните, свързани с насилието, рязко е увеличен броят на разводите в Република България, и не само в България. Това е един изключително важен сектор и на социалния живот, имащ отношение към практическото оцеляване на нацията. Неговото вкарване тук по един толкова примитивен начин в ръцете на едно дружество да се самопровъзгласи за тартор на цялата тази свободна гилдия и да определя кой ще практикува, кой няма да практикува, да не говорим за това, че съвсем аргументирано Министерството на вътрешните работи казва, че работата на психолозите в отделните правителствени институции, каквито са МВР, Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, са съобразени със законови и подзаконови актове, касаещи дейността на тези правителствени организации.
Този законопроект на практика по неясен начин дублира и още нещо дублира той – правото на квалификация и на, така да се каже, упражняване на професията да се определя от определени преподавателски институции, каквито са университети, катедри с даването на съответно ниво диплома. Откъде накъде едно дружество ще определя чрез членството в него, което ще се превърне в задължително, правото да упражняваш тази професия?
Последното нещо, което искам да кажа на колегата Дариткова, е, че толкова са сложни взаимоотношенията между различните каскади в тази верига на психологично повлияване на една личност, че е изключително грубо, непрофесионално, нелепо да се отсича, че това е дейност само на психолози, другото е, видите ли, на психотерапевти, третото на трети вид специалисти. Всичко това показва, и Ви го каза главният комисар като представител на Министерството на вътрешните работи, че представлява един неумел опит, няма сериозна професионална дискусия...
Тук не е мястото в тази зала. Сега, ако сте решили пак с валяка на мнозинството да го наложите на това първо четене, то ще стане сигурно. Искам да Ви кажа обаче, че в момента върви подписка, която ще мине през Административния съд срещу Вашия Законопроект. Нещата не са въобще прости. Въобще не са прости! Хората са изключително заинтересовани такива нелепости да не се допускат като законотворчество. Защото, както каза тук един уважаван юрист: „Глупостите, които се творят в това Народно събрание, вече се изучават във факултетите като грешки на законотворчеството.“
Ние не трябва в края на своя мандат галопиращо да приемаме недомислен, след недомислен законопроект. Това не прави чест на 44-тото народно събрание. Няма никакъв смисъл от това и това Ви го казват институции, с които Вие би трябвало да взаимодействате, тъй като техните ръководители са излъчени от Вас. Писмото на МВР е подписано от неговия принципал и аргументите му са много сериозни, част от които аз Ви цитирах. Така че аз тук не искам повече да губя времето на уважаваната аудитория.
Моето предложение, моето желание, е Вие като вносители на този законопроект да го оттеглите, за да може той наистина да бъде внимателно прецизиран и да бъде в полза на нацията, когато той бъде внесен след съответните консултации – и професионално, и обществено обсъждане. Благодаря Ви, господин Председателстващ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Няма.
Изказвания?
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е една важна тема и амбицията на вносителите на проблема е да регулират проблем, който е много съществен – с общественозначимо оразмеряване. Много широка част от аудиторията, включително компетентната аудитория, не прави разлика между психология, психотерапия и психиатрична помощ и това е разбираемо, това е обяснимо. Ние имаме забележки по отношение на няколко неща, свързани с предложените промени.
На първо място, законодателството познава няколко закона за съсловните организации, като най-популярните от тях са: Законът за съсловната организация на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на фармацевтите и така нататък.
През последните години имаше прецеденти с други така наречени съсловни закони. За нас би било логично предложените промени да следват логиката на тези съсловни закони, които уреждат взаимоотношенията в дадена гилдия.
На второ място, остава неясен важният въпрос какви ще бъдат образователните изисквания, които ще позволят психолозите да бъдат включвани в регистър, който ще им позволява да работят.
В Здравната комисия не получихме много ясен отговор на тези въпроси, защото и предложените становища имаха различни позиции и защитаваха различни позиции. Изрично трябва да се посочи, че дипломите за магистър за различните направления на приложната психология, получени след едногодишно обучение в даден университет, не могат да легитимират професионалната правоспособност без наличието на бакалавърска степен по психология. Това е позицията на една от важните организации – Академията на Министерството на вътрешните работи, която обучава и работи с психолози.
От друга страна, различните магистърски програми на практика дават специализация в определена приложна област на психологията. Не могат да заменят фундаменталната образователна подготовка по психология, която дава бакалавърската степен. По закон такива кратки магистърски програми например могат да завършат и студенти, чието базово висше образование е различно от психологията. Давам Ви пример: голяма част от хората, които имат бакалавърска степен в областта на педагогиката, поради това че трябваше да има психолози в училищата, имат надградена квалификация в областта на психологията и те бяха назначени като психолози в учебните заведения.
Какво ще стане с тези хора по-нататък? Един въпрос, който педагозите най-вероятно в тази зала биха поставили, и то с основание.
Ето защо част от предложените на вниманието ни становища защитават позицията, че внесеният в Народното събрание Законопроект трябва да бъде подложен на по-широко обсъждане след легитимните организационни и академични структури.
И тук стигаме до третия важен въпрос, който според нас трябва да получи отговор. Защо отново се предпочита формата народни представители да внасят толкова важни законопроекти? Дали защото това дава къса писта за реализация на идеите и законопроектите, или просто се избягва общественото обсъждане в истинския смисъл на думата, когато един законопроект, внесен от Министерския съвет, стои на сайта на Министерския съвет или на съответното министерство и се подлага на истинско обществено обсъждане?
В заключение, имайки предвид важността на темата, ние смятаме, че трябва да се даде шанс на подобен законопроект, но недомислиците, липсата на технологично време за прецизиране на текстовете обрича внесения Законопроект на съдба, която най-вероятно ще бъде като на предходните предложения отпреди три- четири години.
Призоваваме да се отиде към единно калибриране, тоест единни стандарти по отношение на изискванията за бакалавърска, магистърска степен, както и за специализациите. Не е достатъчно, че представляващите – групата, която предлага промените, говори за шест вида специализации или секции, които те искат аргументирано да работят според тематиката. Това е все едно в Закона за съсловната организация на лекарите примерно да дадем право на отделните специалности в медицината да имат съсловни организации – примерно специалистите по хирургия, по ендокринология, по вътрешни болести, по педиатрия и така нататък.
Терапията и интервенциите в областта на психологията и психиатрията са изключително сериозно нещо. Ето защо сдруженията, които се занимават с тази тематика, трябва да работят за преодоляването на дисбалансите в изискванията на стандартите, както и на прескрипциите.
Изводът от тази пандемия, в условията на която живеем все още, е, че нуждата от психологическа и психиатрична помощ ще се засилва, защото едно от основните поражения всъщност е точно в областта на приложното поле на тези специалисти. Ето защо трябва много внимателно да се направи законодателната база.
За съжаление, смятам, че технологичното време на 44-тото народно събрание няма да даде възможност за такъв обществен дебат и изчистване на всички тези проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Кутев, имате думата за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми вносители на Законопроекта, аз се водя от разбирането, че с този законопроект Вие се опитвате да решите един обществен проблем, който очевидно има смисъл. Тоест има проблем и той трябва да бъде решаван и се надявам, че всъщност намеренията с този законопроект са именно да се разрешат определени недонаправени неща в законодателството.
Един от проблемите, доколкото разбирам след разговори с доста психолози през последните няколко дни е в това, че действително в тази област много хора – психолози, казват, че има по някой път наистина опасна некомпетентност, която би могла да застрашава, включително и човешки животи. Предполагам, че част от това, което Вие искате да правите със Законопроекта, е именно това, тоест по някакъв начин да създадете структурирана организация, която да предпазва от некомпетентността, от хора, които не могат да упражняват достатъчно добре тази професия и да се сложи още една бариера.
Проблемът със Законопроекта според мен е, че ако това е било целта, Вие всъщност точно това не правите с него, защото това, че Вие давате в момента възможността за регулация на сектора в ръцете на една досега неправителствена организация, която би трябвало да изпълнява ролята на саморегулация на сектора, по никакъв начин не променя изискванията към тази некомпетентност и тя всъщност няма как да се пребори с нея – поне по силата на този законопроект.
В него Вие сте записали, че така наречените експертни комисии, които се състоят, доколкото си спомням, от пет членове в различните области, тоест тези пет членове трябва да дадат съответно документ, да разрешат влизането на определен психолог в съответния регистър и правото му да работи. Само че в условията, които Вие сте записали в Законопроекта, се чете всъщност какво трябва да направят експертните комисии? Ами да проверят дали той отговаря на изискванията. А какви са изискванията? Ами да има завършена степен.
Къде отива възможността за регулация на компетентност или некомпетентност?
Може би има нещо такова в това, че етичните комисии впоследствие биха могли евентуално да обсъждат някакви жалби, с които жалби може би да се налага наказание с лишаване – там за година, или нещо такова имаше при Вас, в правилата?! Но така или иначе, освен че давате правата за саморегулация в момента на една от организациите, при положение че има други и че голяма, значителна част от психолозите не участват в нея, Вие според мен просто не решавате основния проблем, заради който правите Закона. Тук проблемът е – по-лесно би било да се реши този проблем, ако вземем да си въведем ред в държавата и да направим така че дипломата за психиатър, психолог да се прави и да я получаваш, когато си гарантиран, че имаш резултат. Да не се окаже сега, че дали тук магистърската степен по психология, без бакалавърска степен, е причина. Аз чух, че професор еди-кой си казал, че не е. Много други психолози казват, че е. Възможно е да има други причини за това да се окаже, че всъщност част от психолозите са некомпетентни. Но при всяко положение, ако ние си подредим образованието и го вкараме в начин, в който да знаем, че не могат да излизат психолози, завършили магистърска степен, които да са опасни или да са вредни, ние ще постигнем повече резултати без тази организация.
Освен всичко друго, ако искате да направите регистър, който да бъде задължителен за една професия, е логично това да се направи към държавна институция, а не да правите от една неправителствена организация държавна институция, защото Вие това правите. Вие упълномощавате да се решават човешки съдби и казвате: ти може да работиш – ти не може.
И сега, това няма как – тази неправителствена организация всъщност, да не ни води до мисълта, че хората, които са говорили с Вас, очевидно лобират за една или друга организация.
Най-малкото, вижте сега – § 1 от Преходни и заключителни разпоредби гласи следното: „В тримесечен срок от влизането на Закона в сила се организира свикването и подготовката на Общо събрание.“ Следващият член казва: „могат да участват всички лица, които предоставят в посочения тримесечен срок заявление за участие, придружено с копие от диплома за завършено образование.“
Винаги съм се опасявал в политиката, когато някой каже, че нещо се прави. Кое се прави? Как се организира Общо събрание? Очевидно някой го организира и лицата, които искат да станат и да имат дипломи, тоест да легализират един вид дипломите си за психолози, за да могат да извършват тази дейност, някъде трябва да подадат своите документи. Тук не пише къде. Очевидно презумцията е, че те ще ги подадат в досегашното НПО, което Вие всъщност искате да одържавите. Друг е въпросът, че тук това не го пише. Те би трябвало вероятно да се сетят за това.
Да не говорим, че в този текст няма отговорност. Ами, ако не се създаде това в тримесечен срок, какво става със Законопроекта, с гилдията и с некомпетентните психолози? Това не е дребно заяждане. Този недостатък вероятно може да се избегне между първо и второ четене, като направим някаква регламентация, в която да е ясно къде се подават. Въпросът обаче е, че то много ясно показва, че всъщност всичко това е направено, за да може една организация да овладее сектора, а тя се представлява от определени хора. Тоест ние с този законопроект създаваме явните условия няколко човека да успеят да овладеят сектора.
И пак казвам, защото нали редът, доколкото разбирам, е експертната комисия, която подава до управителния си съвет и той съответно те регистрира в списък – добре. Тази експертна комисия какво може да направи с некомпетентните психолози, които пък имат съответната диплома? Те като имат диплома, тези са длъжни да ги регистрират.
Как регулираме сектора? С какво помагаме всъщност на основния проблем, който се опитваме да решим?
И затова колегите, които казаха, че това трябва да се отложи, да се премисли и да се направи по друг начин, а не с бързане в края на Народното събрание, според мен са прави. Недейте да бързате! Нищо хубаво няма да излезе от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Продължаваме с изказванията – има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както казаха и колегите в изказванията си преди моето, може би намеренията за внасяне на такъв законопроект са били добри, защото наистина тази дейност в България не е достатъчно регулирана. Но това, което ни се предлага като законопроект за обсъждане, не просто се разминава с добрите намерения, а ако се задълбочите в текстовете, ще видите, че има неща, които пораждат много сериозни съмнения в добронамереността при внасянето на този законопроект. Изразявам се така, за да не кажа по-силна дума.
На 17 февруари в 13,10 часа в Деловодството на Народното събрание е внесено становище на група училищни психолози – 80 колеги, някои, разбира се, не са успели да се подпишат навреме, тази група сега е много по-голяма, до председателя на Здравната комисия в Народното събрание относно Законопроекта, който разглеждаме. Разбира се, че има срокове, които хората не знаят, но това становище и до момента не е качено на сайта на Народното събрание. Смятам, че освен в Комисията по здравеопазване този законопроект трябваше да се разглежда и в Комисията по образование и наука. Смятам, че тези хора, които са се подписали под това становище, уверявам Ви, много задълбочено и професионално е направено, са важна част от гилдията и беше редно мнението им да бъде чуто. В тази професионална общност, организирана на неформален принцип, има членове на Дружеството на психолозите в България, има и такива хора, които не членуват в нито една организация, те подкрепят необходимостта от съществуването на Закон за квалификацията и професионалната дейност на психолозите, но считат, че е недопустимо такъв закон да се приема без обществено обсъждане – нещо, което подчертаха и колегите, които се изказаха преди мен. Тяхното притеснение, както и моето, като човек, който 27 години е работил в училище, и макар че не е изрично посочено и за човек, който не се интересува професионално, може би това не е видно от първо четене, но този законопроект би засегнал сериозно практикуващите психолози във всички сфери – в публичния, в частния сектор. Той има отношение и към висшето образование за придобиване на професионална квалификация на психолозите с образователно-квалификационна степен и научни такива степени, както и към продължаващото им професионално развитие.
По отношение на практикуващите специалисти в публичния сектор, в системата например на предучилищното и училищно образование, е още по-специфично, защото в момента на длъжностите „психолог“ и „педагогически съветник“ се назначават специалисти, които в системата като статут са изравнени с ниво на длъжност „педагогически специалисти“, съответно приравнени като заплащане на учител, но без възможност за кариерно развитие в тези рамки, за разлика от учителите. В този организационен контекст на длъжността „педагогически съветник“ или „психолог“ в Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти, в сила от месец август 2019 г., директорите на училищата и детските градини могат да назначават специалисти, които са с образователно-квалификационна степен по психология на длъжността „психолог“, съответно „бакалавър“ или „магистър“, или и двете по психология, а на длъжност „педагогически съветник“ – специалисти с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по психология, педагогика и социални дейности.
Ако този законопроект бъде приет, стане закон и влезе в сила в този си вид, това ще означава, че по силата на специализиран закон ще трябва да бъде валиден и за системата на предучилищното и училищното образование, което предполага да се направят промени в сега действащите Закон за предучилищното и училищното образование, Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти и Наредбата за приобщаващо образование, които касаят пряко дейността на всички училища и детски градини. Съответно за длъжността „училищен психолог“ логично ще важат стандартите по психология на развитието, публикувани на сайта на Дружеството на психолозите в България, предвидени за допълване на този законопроект, без да са изрично записани в текст.
В предложения ни Законопроект некоректно и подвеждащо в чл. 7 се определя, че стандартите за психологическа дейност са задължителни за всички лица, извършващи психологически дейности в съответното професионално направление, защото не са посочени професионалните направления и съответните дейности към тях, както и кои са стандартите за съответните направления и професионалната дейност на психолозите. Не е ясно и дали и кои имат съответствие с националната квалификация на професиите и длъжностите от месец януари 2011 г. на Националния статистически институт.
В случая това е подвеждащо, защото тези стандарти не влизат в текстовете на Законопроекта, който ни е предложен, съответно това може да се тълкува като възможност Дружеството на психолозите в България да променя стандартите с решение на Управителния съвет и съответно колеги да бъдат ощетени. Освен това, ако има направления, които не са включени в тази квалификация като професии, дали Дружеството на психолозите в България предвижда да задвижи процедура по вписване на нови длъжности в националната квалификация на професиите и длъжностите?
Уважаеми колеги, в психологията има много направления, включително много направления на приложната психология. Както ни е известно, има клинични психолози, трудови, организационни, детски психолози, спортни, авиационни, социални и така нататък. Сферата на професионална реализация се определя спрямо тяхната квалификация и нормативната уредба на съответните служби, медицински, образователни, социални и прочие заведения, ако са в публичния сектор, и според това за тяхната работа важат съответно законите за МВР, за изпълнение на наказанията, тоест за затворите, законите във военната област, законите в здравеопазването, Законът за образованието и така нататък.
В частния сектор има доброволна регулация за момента, което крие своите неприятни страни, както за работещите, така и за клиентите на подобни услуги. Има се предвид, че неквалифицирани лица или такива, които не спазват етични стандарти в упражняването на професията, казано разговорно – самозванци и такива без професионална етика, практикуват. Самите стандарти, публикувани на сайта на Дружеството на психолозите в България, внушават лобистки изисквания, насочващи към определени магистърски програми, университети и курсове. Те поставят под съмнение дипломите за завършено образование от акредитирани учебни заведения като достатъчни за едно или друго ниво или квалификация, които би трябвало да са легитимни по право и да дават описаните от университетите квалификации и правоспособностите, които са били разписани по време на придобиването на тези дипломи.
В Законопроекта също така има цели абзаци, които са части от Устава на въпросното Дружество на психолозите в България, което по никакъв начин не променя статута на тази организация в друг, а само разширява възможностите за издръжка на самото дружество, в случая не само от членски внос и други позволени дейности, но и от глоби и такси за застраховки или да въведе такси за разглеждане на документи, становища и прочие. Това би могло да доведе до самоцелно събиране на такива от членовете му и субективно преследване на неудобни в кавички колеги. Статутът на подобна организация би трябвало да е различен, както и финансирането ѝ, защото това би могло да доведе до конфликт на интереси.
В предоставения ни за разглеждане Законопроект, тъй като имам ограничение във времето ще маркирам само някои...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да увеличим ли времето?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да, увеличете времето.
Има и някои други недомислия, като например в Глава трета, чл. 8 е посочено, че Дружеството на психолозите в България е съсловна организация, но се пита: по коя Конституция, кой я контролира? Няма нищо упоменато в закона кой регулира дейността ѝ, защо името ѝ тук е непроменено и е със статут на НПО, а като съсловна организация – със старото име?
В Глава трета, чл. 9 не са посочени за кои компетентни органи става дума.
В Глава трета, чл. 12 напълно се дублират органите, които са посочени, с настоящите органи на управление на Дружеството на психолозите в България, като са добавени само експертни комисии. Липсва Национален съвет по качество по аналогия от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.
В Глава четвърта, чл. 22 с даването на право на издаване на наказателно постановление в кавички една неправителствена организация с претенции за съсловна организация се явява в ролята на съдия. Спорно е тук дали това е възможно спрямо настоящото законодателство в България по смисъла на Административно-процесуалния кодекс.
Тоест, ако по-детайлно се вгледаме, та дори ако се вгледаме, като един учител не мога да се въздържа от забележка, в многобройните граматически грешки – явно много прибързано е направен този законопроект, може би внасянето му в дванадесет без пет, в края на работата на това Народно събрание, е имал за цел нещо друго. И аз мисля, че достатъчно в изказването си казах какво може би се цели с този законопроект.
За съжаление, искреното желание на всички практикуващи психолози в България да бъде регулирана тяхната дейност, с това нещо, което ни се предлага като законопроект, не се регулира. Напротив, правят се опити да се уредят някои индивидуални, може би частни интереси, но това в никакъв случай няма да помогне в дейността на психолозите в България.
За съжаление, смятам, че нямаме време, както казаха и някои от изказващите се преди мен, да коригираме толкова задълбочено, защото философията трябва да бъде променена на този законопроект. Поради тази причина ние ще гласуваме „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Тимчев, заповядайте за изказване.
Не виждам никакви други желаещи.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Не се учудвам, че няма желаещи за изказване от дясната половина на залата, но като член на Комисията по здравеопазване искам да изкажа и своето мнение по внесения Законопроект.
Това е поредният законопроект, който е внесен по модела ГЕРБ и по най-бързата писта да задоволи интересите на определена част от една голяма съсловна организация, едно дружество. Яростните му защитници присъстваха в Комисията по здравеопазване. Например професор Сава Джонов, който е председател на това дружество, в пламенната си защита на този законопроект, в който лично е и участвал, щеше да ме спечели, ако не беше казал, че: „Уважаеми народни представители, ама ние вече от повече от една година си работим по това нещо. Направили сме си и секциите, и регистър сме си направили, и хората сме си наредили. Вие просто трябва само да гласувате този законопроект“ – пет минути преди финала на този мандат?!
Присъствах в едно състояние на това: слушам и не вярвам на очите си!
„Този закон, уважаеми народни представители, ще ни даде възможност да вземем европейски сертификат, който нашето дружество, след като го узаконите като мастит, даващ правата на всички психолози в България, ще им издаваме европейски сертификат за качество. Пък после, виждате ли, университетите ние ще ги принудим да си повишат квалификацията, да повишат качеството, да си променят програмите на обучение.“ Що за чудо? Неслучайно и българското образование е на това ниво, не е случайно и за мен, че този законопроект не се гледа в Комисията по образование. Такъв модел в последните месеци – на внасяне на законодателна дейност в България, се наблюдава и ние категорично няма да подкрепяме такива лобистки законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Други изказвания?
Има ли други изказвания, колеги?
Госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на моето изказване искам да кажа, че аз съм дипломиран психолог и не членувам в Дружеството на психолозите, за което преждеговорившите имат подозрение, че ще бъде правоприемник на всичко, което е намерило отражение в този законопроект.
Законопроектът за регулиране на дейността на психолозите урежда много важни елементи от професията, които ни изравняват с други европейски страни, като удостоверяване, регистрация и публично огласяване на правоспособността на всеки конкретен практикуващ психолог. Без този закон полето на психологията е един разграден двор. Регламентът не само доближава психологическата професия до по-отговорните, като юридическите и медицинските, но и създава механизъм за защита на потребителите, когато те не са удовлетворени от услугата. Законопроектът предвижда да се създаде регистър на правоспособните психолози и само регистриран в него психолог да може да упражнява професията си. Освен да е вписан в регистъра, в който психолозите в момента са 1100, той трябва да е член на Дружеството на психолозите.
Досега липсата на закон не позволява да се прилагат европейски политики и стандарти, които в отделните области на психологията са много напреднали. Законопроектът действително би позволил на едно дружество да се присъедини към европейската научна и практическа област на психологията – психолог ще може да бъде само лице с висше образование по тази специалност и поне бакалавърска степен, ще има стандарти за изпълнение на извършваните психологически дейности, които ще бъдат изготвени съвместно с Дружеството на психолозите и други институции в страната, имащи отношение към психологията. В момента липсва ред за контрол и санкциониране на нарушения. В България има немалко специалисти, които не са завършили психология, нямат необходимата квалификация да осъществяват интензивна намеса в човешката психика, а това със сигурност нанася вреди на хората.
През последните години отношението към психологията се промени. Психологията е наука, която постоянно се развива и следва тенденциите и промените в човешката личност, взаимодействие и среда. Тя не дава рецепти, които са общовалидни, а търси индивидуалния ресурс и отключва възможности според спецификата на личността. Все повече хора разбират вече какво е да се използва психологическа подкрепа, без това да ги слага в каквато и да било категория от онези с предразсъдъците.
Отивайки на психолог, те не отиват просто да заявят своите проблеми, тревоги, въпроси, нито отиват да бъдат порицани или осъдени, психологът е специалистът, който открива заедно с клиента причините за проблемната ситуация, състояние, криза. Двамата заедно начертават и пътя за изход с конкретни задачи, промени, избори. Работата продължава дълго дори и извън кабинета, защото чрез психологическата подкрепата човек се учи на нови, по-продуктивни стратегии.
От казаното до момента от уважаваните преди мен колеги стана ясно, че Законопроектът е съобразен със спецификата на психологическата дейност, която в различни свои варианти допуска и изисква различни критерии за качество. В съответствие с демократичните традиции на съвремието и потребностите на съсловието Законопроектът стимулира привличането и участието на широк кръг специалисти в саморегулацията на професията, които да внесат своя опит и знания при дефинирането на най-издържаните стандарти, подхождащи за всяко отделно психологическо направление. За реализацията на Законопроекта след неговото приемане – има разработена, действаща в момента, това го разбрахме, секционна структура, състояща се от шест секции, обезпечени кадрово с излъчени председатели и членски състав.
Уважаеми колеги, старото нормално вече не съществува и това се отразява безспорно на психиката ни. Професор Михайлов каза, че над 800% се е увеличило търсеното на психическа помощ спрямо началото на 2019 г., работи се за повече устойчивост в помощ на хората, особено по време на пандемията, с консултации за психично здраве при променените условия на труд.
Социалните мрежи са новите модерни зависимости за младите хора. Ако доскоро в обществото се говореше за наркозависимост, днес спокойно можем да говорим и за киберзависимост. Има реална зависимост от виртуалното пространство, но не бива да се забравя, че зависимостта се проявява да запълни друг дефицит в живота – тя се базира на промяната в биохимията. В мрежата човек може да получи вълнения, очаквания, признания, а оттам илюзорно приемане, внимание, всичко. Съвсем реално виртуалното изтръсква от нас адреналин, допамин, после търсим всичко отново и отново, защото действията, които ни го дават, всъщност са много прости – само един клик и малко щракване по клавиатурата. Това пристрастяване е по-трудно осъзнато за разлика от хазартната зависимост, алкохолната, наркотичната, трудността от масовостта на пристрастяването и тя не се преодолява без намесата на специалист.
Актуален днес е и въпросът: създава ли пропаст виртуалното пространство между децата и родителите? Пропастта е породена не само от виртуалното пространство, тя е в ценностите, променени в дълбочина в последните години. Днешните деца са много различни от децата преди 30, дори 20 години, затова много поведенчески модели са неработещи и родителите се нуждаят от нови, съобразени с индивидуалните характеристики и особености на техните деца. Разликата между новото поколение и това от нашите години е в пъти различна. Родителите трудно се ориентират в този свят, дори изпитват неудобство от дезорганизацията си и затова отхвърлят мястото, в което децата функционират и общуват. Децата смятат родителите си за неразбиращи и се съмняват в авторитета им по тази линия.
Всичко това допълва аргументите за необходимостта от този законопроект. Ние сме убедени, че предстои много сериозна дискусия и днес в тази зала ние отваряме тази дискусия. Законопроектът е само на първо четене и ние представяме неговата философия. Общественото обсъждане предстои и този законопроект вероятно на второ четене в мандата на това Народно събрание няма да бъде приет. Затова аз апелирам: всички, които имат отношение по темата, да дадат своите предложения между първо и второ четене, за да се избегнат недостатъците – бяха назовани част от тях.
По отношение на това защо група народни представители са вносители, аз питам кое министерство трябва да внесе подобен законопроект? Съществени и сериозни предложения вероятно ще дойдат от самата гилдия на психолозите. Да, има много критични мнения, но аз общувах в тези дни с много психолози, които подкрепят идеята и са с голямо очакване на този законопроект. Всичко е технология между първо и второ четене. Аз Ви призовавам да подкрепите Законопроекта на първо четене и да се включите активно в предложенията до приемането му на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли?
Реплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаема колега Петрова, аз Ви благодаря за усилията за това пространно изказване. Само не мога да разбера – в края на своето изказване Вие казвате: „Този законопроект вероятно няма да види бял свят в рамките на мандата на това Народно събрание.“ Тогава какъв беше смисълът той да бъде внасян, какъв беше смисълът да се говори за неща, извинявайте за професионалната ми забележка, да правите аналогии за патофизиологията и физиологията на мисленето на човека и неговата психика чрез биохимия е меко казано некоректно. Освен това да си говорим за „Бащи и деца“ по Тургенев как поколенията не се разбират, това няма отношение към този законопроект.
Този законопроект има отношение към един вид дейност, той не е, както Вие самата казахте, поставен на сериозно обществено и професионално обсъждане, той не урежда проблемите, както казва уважаваният от мен депутат Антон Кутев, на тази професия, а ги задълбочава, той напъжда като в кошара всички работещи в рамките на едно дружество само при съществуващи няколко в момента. Тоест цялата технология тук, с която губим времето на уважаемото Народно събрание вече почти един час, е такава, че ние загубихме времето на 100 – 200 депутати да слушат тези неща, накрая ще го минем на първо четене с Вашия валяк – на мнозинството, и той ще потъне, като немалко други законопроекти, и ще остане, както казваме ние жаргонно на нашия парламентарен лексикон, на трупчета.
Нямаше смисъл от това. Това беше и целта на нашите изказвания и нашите аргументи. Нямаше смисъл да се бърза за нещо, което безспорно трябва да бъде уредено, но не по начина, по който ни се предлага в момента. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Друга реплика има ли? Не виждам.
Дуплика, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Михайлов, може би три пъти казах, че ние поставяме началото на нещо, което общността на психолозите в България очаква. Ние от ГЕРБ поставяме началото на едно обществено обсъждане и искам да Ви помоля да не правите внушения от тази трибуна, че съществуващото Дружество на психолозите ще бъде правоприемник по този законопроект. Дружеството на психолозите е изказало своята позиция, с разбиране се отнася към голяма част от текстовете. Разбира се, има много въпросителни и много проблеми, които ще се изчистят, и Законопроектът ще бъде реализиран като такъв в следващия мандат на Народното събрание, вероятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154 01 14, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПРОЕКТА НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2021 Г.)
Вносител – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата, уважаеми господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2021 г.)
На свое редовно заседание, проведено на 17 февруари 2021 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на основание чл. 118, глава XI от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г.
Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., приета с решение № 58 на Министерския съвет от 21 януари 2021 г.; Работната програма на Европейската комисия за 2021 г., публикувана на 19 октомври 2020 г., и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е внесена в Народно събрание от Министерския съвет на 21 януари 2021 г. В рамките на триседмичния срок, определен в чл. 118, ал. 2, тя е разгледана от 16 постоянни парламентарни комисии. Съгласно заложения в чл. 118, ал. 3 14 дневен срок Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва да изработи Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. до 26 февруари 2021 г.
В своята Работна програма за 2021 г. Европейската комисия предлага 86 нови инициативи и 41 инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), в съответствие с шестте амбициозни цели, заложени в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен за периода 2019 – 2024 г.:
1. Европейска зелена сделка.
2. Икономика в интерес на хората.
3. Подготвена за цифровата ера Европа.
4. Съхраняване на европейския ни начин на живот.
5. По-силна Европа на световната сцена.
6. Нов тласък за европейската демокрация.
Работната програма на Европейската комисия беше представена от господин Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, придружен от господин Никола Миладинов – медиен съветник на Представителството.
В заседанието участие взеха и госпожа Петя Василева – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към администрацията на Министерския съвет, както и господин Владимир Недялков, госпожа Камелия Иванова и госпожа Мариана Василева – държавни експерти в същата дирекция.
Като отчита дневния ред на Европейската комисия и програмата на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз, през 2021 г. България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната области:
- Европейската зелена сделка;
- Справяне с негативните икономически и социални последици от пандемията, породена от COVID-19;
- Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г.;
- Реформата на Общата селскостопанска политика;
- Присъединяване към Шенгенското пространство;
- Разширяване на Европейския съюз;
- Европейски енергиен съюз;
- Насърчаване на икономическия растеж и заетост;
- Солидарно управление на миграцията;
- Единен европейски цифров пазар.
При изготвянето на Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. бяха отчетени и следните съображения:
- Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз;
- Приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрола върху проектите на актове на институциите на Европейския съюз, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които не са разгледани или окончателно приети;
- В Годишната работна програма приоритетно са включени проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в европейския дневен ред, както и да участва в политическия диалог с европейските институции;
- При необходимост към настоящата работна програма комисиите на Народното събрание имат възможност да разглеждат и други документи на европейските институции – съобщения, доклади, бели и зелени книги, и други, извън настоящата работна програма;
- Следва да се има предвид, че във връзка с правомощията на националните парламенти по чл. 6 от Протокол № 2 на Договора за функциониране на Европейския съюз в Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. не са включени предложения, направени от постоянните комисии, за включване на законодателни инициативи, при които заложеният в Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз срок е изтекъл, или ще изтече в срок до приемането на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага единодушно със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме следното решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г.
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2021 г.):
ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2021 г.)
Народното събрание, като се ръководи от:
- Приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики;
- Спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес;
- Приоритетите, заложени в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.;
- Нуждата от укрепване на глобалната роля на Европейския съюз като защитник на демократичните ценности и човешките права, на устойчивото социално и екологично развитие;
- Стремежа за активно участие в процеса по справяне с негативните социални и икономически последици, следствие от пандемията, породена от COVID-19;
Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава Единадесета от чл. 118 до чл. 121 включително от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции:
В тематична област – Европейски зелен пакт
Законодателни инициативи
1. Преразглеждане на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ), в това число в областта на морския и въздушния транспорт и CORSIA, както и предложение за схема на Европейския съюз за търговия с емисии като собствен ресурс.
2. Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) и предложение за CBAM като собствен ресурс.
3. Регламент за разпределяне на усилията.
4. Изменение на Директивата за енергията от възобновяеми източници с цел изпълнение на амбицията на новата цел в областта на климата за 2030 г.
5. Изменение на Директивата за енергийната ефективност с цел изпълнение на амбицията на новата цел в областта на климата до 2030 г.
6. Преразглеждане на Регламента за включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.
7. Намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор.
8. Преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
9. Преразглеждане на Директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.
10. Преразглеждане на Регламента за определяне на стандарти за емисиите на въглероден диоксид от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства.
11. Преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите.
12. Преразглеждане на третия енергиен пакет за газа с цел регулиране на конкурентните декарбонизирани газови пазари.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Директивата я прескочихте нещо?
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да. Мисля, че тя е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кажете я.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Повтарям т. 12.
„12. Преразглеждане на третия енергиен пакет за газа (Директива 2009/73/ЕС и Регламент № 715/2009/ЕС) с цел регулиране на конкурентните декарбонизирани газови пазари.
13. Инициатива за политика за устойчиви продукти, включително преразглеждане на Директивата за екопроектирането.
14. Свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на Европейския съюз.
15. Нова правна уредба за възстановяване на здравето на екосистемите.
16. Преразглеждане на Директивата относно интелигентните транспортни системи, включително инициатива за издаване на билети за мултимодален транспорт.
17. Преразглеждане на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
18. Разработване на стандарти за емисиите от леки автомобили, микробуси, камиони и автобуси за периода след стандартите Евро 6/VI.
19. Инициатива за железопътен коридор EU 2021, включително преразглеждане на Регламента относно коридорите за железопътен товарен превоз и действия за насърчаване на пътническия железопътен транспорт.
Незаконодателни инициативи
Кръгова електроника.
План за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата.
План за действие за развитие на биологичното производство: по пътя към 2030 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Стойнев, казвайте номерацията за протокола, защото след това да не се налага пак да го прегласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това бяха 20, 21 и 22.
Продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Трябва ли отново да го прочета, да е ясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, не.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
„В тематична област – Европа, подготвена за цифровата ера
Законодателни инициативи
23. Законодателен акт за данните.
24. Преглед на Директивата за базите данни.
25. Данък върху цифровите технологии и предложение за данък върху цифровите технологии като собствен ресурс.
26. Подобряване на условията на труд на работещите през платформи.
27. Последващи действия във връзка с Бялата книга за чуждестранните субсидии:
27.1 Създаване на равнопоставени условия на конкуренция.
27.2 Обществени поръчки.
28. Нови изисквания за проектирането и права на потребителите в областта на електрониката.
Незаконодателни инициативи
29. Актуализиране на новата промишлена стратегия за Европа.
В тематична област – Икономика в интерес на хората
Законодателни инициативи
30. Уредба за защита и улесняване на инвестициите.
31. Преразглеждане на пруденциалните правила за застрахователните и презастрахователните предприятия (Платежоспособност II).
32. Преразглеждане на Директивата и Регламента за пазарите на финансови инструменти.
33. Устойчиво корпоративно управление.
34. Създаване на стандарт на Европейския съюз за „зелени“ облигации.
35. Към бъдещата обща схема от преференции – правна уредба за предоставяне на търговски предимства на развиващите се страни.
36. Инструмент за възпиране и противодействие на принудителни действия от страна на трети държави.
37. Преразглеждане на уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите.
38. Преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на тютюневите изделия.
39. Изменение на Директивата относно общия режим на облагане с акцизи.
Незаконодателни инициативи
40. Съобщение относно нова стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд.
41. План за действие за социалната икономика.
42. Препоръка за европейска гаранция за децата.
В тематична област – По-силна Европа на световната сцена
Законодателни инициативи
43. Консулска закрила — преглед на правилата на ЕС.
Незаконодателни инициативи
44. Съвместно съобщение относно засилването на приноса на Европейския съюз към основаното на правила многостранно сътрудничество.
45. Съвместно съобщение относно Арктика.
В тематична област – Утвърждаване на европейския ни начин на живот
Законодателни инициативи
46. Законодателно предложение за създаване на нова Европейска агенция за биомедицински научни изследвания и развойна дейност.
47. Предложение за европейско пространство на здравни данни.
48. Изменение на Регламента за създаване на механизма за оценка по Шенген.
49. Преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници.
50. Цифровизиране на визовите процедури.
51. Законодателство за ефективно справяне със сексуалното насилие над деца онлайн.
52. Преразглеждане на Директивата за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност.
53. Предложение за модернизиране на съществуващото сътрудничество в областта на правоприлагането в рамките на Европейския съюз чрез създаване на кодекс на Европейския съюз за полицейско сътрудничество.
54. Предложение за директива относно службите за възстановяване на активи.
55. Индивидуални сметки за обучение.
Незаконодателни инициативи
56. Нов план за действие на Европейския съюз срещу контрабандата на мигранти.
57. Нова стратегия за доброволно връщане и реинтеграция.
58. Стратегия за бъдещето на Шенген.
59. Програма на Европейския съюз за борба с тероризма: предотвратяване, защита, реагиране, предвиждане.
В тематична област – Нов тласък за европейската демокрация
Законодателни инициативи
60. Предложение за предотвратяване и борба с конкретни форми на основаното на пола насилие.
61. Инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на Европейския съюз, за да обхване всички форми на престъпления от омраза и словото на омразата.
62. Цифров обмен на информация по трансгранични дела за тероризъм.
63. Платформа за сътрудничество на съвместните екипи за разследване.
64. Цифровизиране на трансграничното съдебно сътрудничество.
65. Преразглеждане на статута и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации.
66. По-голяма прозрачност на платената политическа реклама.
67. Преразглеждане на Директивата на Съвета за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани.
68. Преразглеждане на Директивата на Съвета за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани.
69. Инициатива срещу злоупотребата с воденето на съдебни дела срещу журналисти и правозащитници.
Незаконодателни инициативи
70. Съобщение относно дългосрочната визия за селските райони.
71. Стратегия на ЕС за правата на детето.
В тематична област – Бюджет на Европейския съюз
72. Инициативи, свързани с Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, Народното събрание разглежда Проекта за Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По същество тази програма се разглежда и приема всяка година. Тя се изготвя на база и в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2021 г., която е приета от Министерския съвет, Работната програма на Европейската комисия за 2021 г. и предложенията, представени от постоянните парламентарни комисии в Народното събрание.
Ще подкрепим Годишната програма на Народното събрание, защото в нея виждаме приоритетите, които са приоритети и са част от Програмата за ускореното и догонващо развитие на „Движението за права и свободи“.
Именно в Годишната програма са представени по тематични области със законодателни и незаконодателни инициативи – „Европейският зелен пакт“, „Европа подготвена за цифровата ера“, „Икономика в интерес на хората“, „По-силна Европа на световната сцена“, утвърждаване на европейския начин на живот, новият тласък на европейската демокрация. Тази програма ще се използва и от следващото Народното събрание. На нейна база Народното събрание ще изпълнява своите правомощия по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, „Движението за права и свободи“ е имало принципна и постоянна позиция по отношение на европейските теми в парламента и този път ще бъде така. В тези четири години, за съжаление, сме свидетели на неотчитането и непубличното представяне на позициите и приоритетите на Република България.
По силата на Правилника на база на Годишната програма в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се разработват и 6-месечните програми с приоритетните за страната ни теми и досиета, които се представят от министър-председателя или от ресорния вицепремиер в Народното събрание.
От този парламент ние не успяхме да чуем тези отчети нито за отминало председателство, нито за настоящо такова. Имаме представени приоритети, теми, които засягат гражданите на страната ни, но нямаме механизмите за тяхното прилагане. Свидетели сме на постоянното нарушаване на Правилника, нарушението на държавността.
В решаването на важните въпроси в Европейския съюз често вземат отношение и малките държави, каквато е и нашата. Виждаме, че представен по този начин, гласът на България не се чува в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Господин Вигенин, заповядайте за изказване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Стойнев, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ни представя една твърде амбициозна Програма, бих казал. Най-малкото полезността ѝ ще бъде, че и ние тук, и българските граждани чуха с какво ще се занимава Европейската комисия, респективно българското правителство, Европейският съюз като цяло през тази година.
Трябва да отчетем и, разбира се, политическия етап, на който се намира България, и това, че предстоят и избори. Тази програма, която днес ще одобрим, която парламентарната група на „БСП за България“ също ще подкрепи, може да бъде изпълнена при две условия. Първо, адекватна работа на Министерския съвет, който да приема своевременно рамкови позиции по актовете, включени в Програмата, и активни парламентарни комисии, които своевременно да разглеждат съответните актове. Подчертавам – парламентарни комисии, защото понякога и тук, в Народното събрание, има едно неразбиране, че всички въпроси, свързани с Европейския съюз, са от компетенциите на Комисията по европейските въпроси. Напротив, след членството на България в Европейския съюз всяка една комисия и европейска комисия или Комисия по европейските въпроси, свързани с нейния ресор, всяка една от тези теми ще трябва да бъде обсъдена в съответните комисии.
Тази програма ще се изпълнява от следващото Народното събрание – 45-ото, и в сферата на парламентарния контрол по европейските въпроси на него му предстои една доста по-активна работа. За съжаление, това, 44-тото, по тази тема се провали.
След кратките проблясъци по време на Председателството на Съвета на Европейския съюз, в което европейските теми наистина бяха във фокуса на вниманието на Народното събрание, всичко европейско след края на председателството буквално потъна и ние не сме имали нито един дебат в Народното събрание по такива теми.
Премиерът не дойде нито веднъж, за да ни информира за позициите на България преди Европейския съвет или за решенията на Европейския съвет след участието му в тях. Това е чл. 126 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Премиерът не дойде нито веднъж, за да ни информира за резултатите от участието на България в процеса на вземане на решения по време на предходното председателство и приоритетите по време на действащото. Това е чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Всъщност проблемът с парламентарния контрол съществува по принцип не само по европейските въпроси и тази тема беше повдигната тази сутрин. Председателят Караянчева обеща статистика. Ще спомена и аз едно изречение. Последният кабинет, който е изкарал пълен мандат, е този на Сергей Станишев. За четирите си години като премиер Станишев е отговорил на 98 въпроса и 100 питания. За четирите си години като премиер Бойко Борисов е отговорил на пет въпроса и пет питания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Вигенин, по дневния ред ли говорите?
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че тази статистика е достатъчна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Доклада ли говорите в момента?
КРИСТИАН ВИГЕНИН: По Доклада говоря, защото същото е съотношението и по отношение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами той е за бъдещата работа…
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Точно така. Същото е по отношение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …а не за минало време.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не ме прекъсвайте, господин Председател. Спрете ми микрофона, то Ви стана практика вече. Няма да възразя. Мандатът изтича, ще има други хора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете, но някак си не ми е удобно с Вашите познания по Правилника да Ви правя забележка.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Като не Ви е удобно, не ме прекъсвайте, ако обичате.
И така стигам до следващото изречение, че въпросът за контрола стои и по европейските въпроси, и съотношенията са, общо, взето същите. Това ще трябва да се промени след изборите. И ето сега говорим за бъдещото, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Надявам се да не ме прекъснете.
БСП ще настоява за поетапно засилване на ролята на Народното събрание по въпросите от европейския дневен ред. Ние ще предложим промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в следващия мандат, който тази програма, която приемаме днес, всъщност ще покрива, като няма да дадем възможност за недобронамерено тълкуване на разпоредбите, свързани с изслушванията на премиера, както се прави сега по отношение на чл. 126 и чл. 128.
Ще предложим трансформиране на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в пълноценна Комисия с увеличаване на състава ѝ при спазване на съотношенията между политическите групи. Ще засилим нейните правомощия по отношение на контрола над министрите. Ще задължим министрите да докладват в ресорните комисии за участието си в заседанията на Съвета на Европейския съюз, а важните въпроси ще бъдат обсъждани в Народното събрание
По Плана за възстановяване например ще бъде един от първите документи, които ще влязат за обсъждане в Народното събрание – първо в комисиите след това и в залата. Независимо от етапа, на който ще бъде неговото одобрение от страна на Министерския съвет и респективно Европейската комисия.
Дебатът за бъдещото на Европа, който стартира в Европейския съюз, ще бъде воден активно в Народното събрание. Ще изграждаме капацитета на Народното събрание, ще го разширяваме по темите, свързани с Европейския съюз, като използваме най-добрите европейски практики, които сме проучили. Спирам дотук. Така или иначе мандатът на това Народно събрание изтича, но е хубаво да се поучим добре от грешките, недостатъците и дефицитите, за да може следващото Народно събрание да бъде наистина ефективно по тези теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Годишната програма, която обсъждаме, определя въпросите от европейския дневен ред, които, разбира се, са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Знаем, че тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на взимане на решения в Европейския съюз и последователното прилагане на европейските политики.
Нека да не забравяме, че България е пълноправен член на Европейския съюз, с всички произтичащи от това обстоятелство права и задължения. Разбира се, едно от най-големите предизвикателства е участието в процеса на взимане на решения от Съвета на Европейския съюз, където успоредно с намиране на общия интерес всяка държава отстоява националния си интерес.
В началото на всяка година в Народното събрание постъпват всички досиета за съответната година, които всички комисии, но най-вече Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, следва да разгледат и да преценят кои от тези досиета ще бъдат разгледани за следващата година. Разбира се, опозицията има право да прави всякакви предложения. Мое лично мнение е, че конкретни промени не са нужни, но на мен обещанията, които бяха изречени от тази трибуна, ми прозвучаха повече като предизборни намерения, но това е извън темата. Когато има такъв неистов интерес към определено досие, следва, разбира се, заинтересованите да се запознаят с него, да го следят през целия период. Това беше отбелязано и в дебата преди няколко седмици върху собствените ресурси, Народното събрание не е извън дебата. Информацията е налична, тя може да се проследи, може и да се обсъжда. Ако има необходимост, винаги и за всяко едно нещо може да се реагира.
Сега повече по темата. В Годишната програма за 2021 г. са включени всички важни за България теми и въпроси, които са предмет на дискусия в процеса на вземане на решения в Европейския съюз към момента, като на първо място са изведени три теми.
По отношение на климата и екологично устойчива икономика основно вниманието е поставено върху инструмента за трансевропейска енергийна инфраструктура и планирания от Европейската комисия пакет, който цели преразглеждане на цялото действащо европейско законодателство и съобразяването му с повишената климатична амбиция, отчитайки нуждата от принос от всички сектори. В съответствие със защитаваната до момента позиция приоритети за България остават: осигуряването на адекватна, улесняваща рамка, отчитане на националните особености, спазването на принципа за технологична неутралност, запазване на конкурентоспособността на националната индустрия, справедливо разпределение на ползите и усилията от прехода, осигуряване на европейско финансиране, избягване на допълнителни разходи за домакинствата, достъпна цена на енергията и осигуряване на гаранции за постигане на нужния справедлив социално-икономически преход.
Друга тема е селското стопанство и рибарството. По създаване на Европейския здравен съюз законодателните мерки включват разширяване на мандатите на Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.
Важно е също да се отбележи, че в Шестмесечната програма на португалското председателство на Съвета на Европейския съюз са включени общо 42 конкретни законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите шест месеца и по които, разбира се, ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.
България ще участва, разбира се, активно в дискусиите във връзка с Проектобюджета на Европейския съюз за 2022 г., като за нас е важно осигуряването на адекватно ниво на средствата за кохезионната и общата селскостопанска политики, както и за областите на миграцията и опазване на външните граници.
Участваме активно, разбира се, и в обсъжданията на ниво Европейски съюз за изпълнение на инициативите от Европейската зелена сделка, Интегрираният национален план за енергетиката и климата от 2021 – 2030 г., който е в основата на концепцията за постигане на целите на България за климатична неутралност. Зеленият пакт и Планът за възстановяване и устойчивост, разбира се, са шанс за България – шанс за ускорено развитие с грижа за хората, за бизнеса и за природата. В трите области от стълб „Зелена България“ на Националния план са заложени ключови реформи, предвидени са и мерки, насочени пряко към хората.
В заключение бих искала да кажа, че Европейският съюз е нещо, от което България е първостепенна част. Ние сме равноправен член с всички права и задължения. България участва в процеса на взимане на решенията, включително и Народното събрание участва, води дебати, изразява своите позиции и реагира спрямо националния си интерес в контекста на евроатлантическата си ориентация. Всичко друго според мен е политиканстване. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, Вашето изказване не беше много коректно. Вие ни обвинихте в политиканстване от БСП, предизборни намерения. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Казвате, цитирам: „Народното събрание не е извън дебата. Да защитим националния интерес.“
Аз ще Ви кажа по отношение на аграрната политика това, което през тези четири години Вие всъщност нищо не защитихте. Аз и моите колеги многократно от парламентарната трибуна сме Ви казвали, че България тотално изостава от останалите европейски държави, свързани с аграрната политика на ЕС. Вие знаете какви са политическите насоки на Европейската комисия по отношение на Зеления пакт. Като основополагащ документ това е стратегията „От фермата до трапезата“.
„От фермата до трапезата“ – какво е свършило всъщност българското правителство до този момент? Нищо. Защото, когато беше приет на 11 декември Зеленият пакт, Постановлението на Министерския съвет, което беше създадено, за да може да разписва политиките и позициите на България – Общата селскостопанска политика и стратегията „От фермата до трапезата“ дори не бяха цитирани. Там присъстваше единствено името на министъра на земеделието Десислава Танева и до там, с това се изчерпи.
Още през ноември месец 2018 г. предишният еврокомисар Фил Хоган каза, че националните стратегически планове, свързани със земеделието, трябва да бъдат обсъждани в националните парламенти. Ние от БСП многократно сме казвали от тази трибуна, че това нещо трябва да се разглежда тук, тъй като това са национални политики, те са свързани с бъдещата земеделска и аграрна политика. Многократно съм казвал, че Вие не правите разлика между аграрна и продоволствена политика. България тотално изостава от тези процеси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Не виждам.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на Доклада.
Подлагам на гласуване Решението за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2021 г., което беше детайлно изчетено от докладчика – да не го чета пак цялото, чухте го от господин Стойнев.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Решението по Доклада е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносител е Министерският съвет от 8 февруари 2021 г.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха: от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Весела Начева – началник на политическия кабинет на министъра, и от страна на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Малина Крумова – председател, и Анжелина Тотева – заместник-председател.
Предложеният законопроект е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Директива (ЕС) 2019/1936 предвижда процедурите по управление на безопасността на пътната инфраструктура да се прилагат както за пътищата – част от трансевропейската пътна мрежа, така и за автомагистралите и други първокласни пътища в държавите членки, независимо дали се намират в етап на проектиране, строителство или експлоатация, с изключение на пътища в тунели, обхванати от Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа.
Процедурите по управлението на безопасността на пътната инфраструктура се прилагат също за пътища и проекти за пътна инфраструктура, които са завършени с финансовата подкрепа на Европейския съюз, с изключение на пътищата, които не са отворени за общо движение на моторни превозни средства.
Основните цели на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата са следните:
- Разширяване на приложното поле на процедурите за безопасност на пътната инфраструктура;
- Създаване на уредба на нови видове процедури за безопасност на пътната мрежа съгласно Директива (ЕС) 2019/1936;
- Създаване на уредба относно вписването на лица в регистър на одиторите по пътна безопасност;
- Създаване на електронна платформа за публикуване на информация от постъпили сигнали на участници в движението, включващи следните дейности;
- Създаване на уредба относно правомощията на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ на съответното систематично място в закона.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Динев.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
На извънредно заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха: Малина Крумова – председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, и Анжелина Тотева – заместник-председател на същата агенция.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Малина Крумова.
Госпожа Крумова посочи основните цели, които се поставят с приемането на Законопроекта, а именно усъвършенстване на нормативната уредба относно прилагането на процедури за безопасност на пътната мрежа в съответствие със законодателството на Европейския съюз в областта на пътната безопасност и въвеждането на систематична уредба в закона на правомощията на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, включително по отношение провеждането на процедурите за управление на безопасността на пътната мрежа.
Безопасността на движението по пътищата е отражение на състоянието на основните фактори, определящи транспортната система, един от които е безопасността на пътната инфраструктура. Безопасността на пътната инфраструктура от своя страна е важен фактор за осигуряването на безопасността на всички участници в движението. В тази връзка с определящо значение за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм в страната е въвеждането на нормативна уредба, която да бъде в основата на извършването на системни оценки на състоянието на пътната мрежа от гледна точка на нейната безопасност за участниците в движението.
Предвид важната роля на състоянието на пътната инфраструктура за опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата в т. 3.7 от Решение № 16 на Министерския съвет от 2019 г. е предвидено да се предприемат действия по изменение и допълнение на Закона за пътищата, с които да се разшири приложното поле на процедурата одит за пътна безопасност. В допълнение, РМС № 16 от 2019 г. предвижда да се засили ролята на одитора по пътна безопасност, като се регламентира задължително участие на одитор при извършването на целенасочените инспекции за безопасност на пътища, включени в обхвата на Директивата.
Със Законопроекта се въвеждат и разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1936 в националното ни законодателство. По-точно, Законопроектът предвижда разширяване на приложното поле на процедурите за безопасност на пътната инфраструктура; създаване на уредба на нови видове процедури за безопасност на пътната мрежа съгласно Директива (ЕС) 2019/1936; създаване на уредба относно вписването на лица в регистър на одиторите по пътна безопасност, както и създаване на електронна платформа за публикуване на информация от постъпили сигнали на участници в движението.
В отговор на поставен въпрос от народния представител Валентин Радев, госпожа Крумова поясни, че Законопроектът води до необходимост от осигуряване на допълнителни средства, за което е приложена финансова обосновка, като не се предвижда увеличение на административния капацитет на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 11, без „против” и „въздържал се” – 4, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес, разглеждайки Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет за девети път само в рамките на това Народно събрание, доказва и потвърждава тезата за хаос в законодателните инициативи на управляващото мнозинство и липсата на дългосрочна перспектива.
Опитвайки се да синхронизирате националното ни законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1936 относно прилагането на процедура за безопасност на пътната мрежа и ограничаване на пътно-транспортния травматизъм в страната, за пореден път ще се внесе раздор между най-малко три министерства и две агенции.
На всички ни е ясно, че България е на челно място по смъртност, настъпила в резултат на пътно-транспортни произшествия сред държавите – членки на Европейския съюз, и ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ бихме подкрепили всички инициативи по отношение на бързи, ефикасни и ефективни действия за безопасността на пътната инфраструктура, и нещо по-важно – контрол по изпълнението, където засега държавата е само наблюдател. Не е необходимо да припомняме всички трагични случаи, за да дадем съответните примери.
Създавайки поредната Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, ще създадете повече от същото, което сътворихте преди няколко дена със Здравната каса и Прокуратурата. И докато Агенцията ще прави проверки, огледи, одити, доклади, план, програми, незнайно докога във времето, участниците в движението по пътищата ще продължават да чупят автомобилите си в огромните дупки по пътищата, особено в тъмната част на денонощието, където на повечето места липсва и така важната хоризонтална маркировка на пътното платно.
Но искам да обърна внимание и на чл. 164в, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, където председателят на Агенцията се овластява с такива правомощия, че спокойно може да конкурира Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ взети заедно за пълен контрол и следене, незнайно с каква цел, на всички водачи на моторни превозни средства, които са повече от половината население в страната.
Изводът, който можем да си направим от така предложения законопроект, е наложената порочна практика на управляващото мнозинство да създават норми, които изцяло заличават философията на законите, които променят. Затова парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще се въздържи при гласуването и ние ще внесем нашите промени между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли реплики по изказването на народния представител Кълков? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
Гласували 84 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 12 – 18 февруари 2021 г. няма.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Цвета Караянчева;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Любомир Бонев;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народните представители Десислав Тасков, Димитър Данчев и Георги Йорданов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Румен Георгиев.
Парламентарният контрол започва с въпроси към министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.
Питане на народния представител Дора Илиева Янкова относно работата от разстояние.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, бързото налагане на работата от разстояние по време на пандемията извади на дневен ред сериозни въпроси и казуси, с които работници и работодателите до момента не бяха се сблъсквали.
Предизвикателствата по този въпрос са общи за държавите – членки на Европейския съюз, както и в България. Сериозни изводи по тези въпроси прави Европейската фондация за подобряване на труд и живот, която, както знаете, функционира на трипартитна основа. Звучат следните въпроси: за същността и условията за работа от разстояние, за работното място, за техническото оборудване и поддръжката на работното място, за организацията и работата от разстояние и здравните и безопасни условия на труд, за работното време, за почивките, за отчитането на работното време.
Изводите от Европейската фондация за подобряване на труда и условията на живот правят и изваждат на преден план доста проблеми. По-важните от тях са следните: нарастващата несигурност, особено в България тя се е проявила най-много – около 20%; балансирането между работата и живот; най-сложна е ситуацията на работещите жени с деца под 11 години, при тях най-често са възникнали конфликти, породени от съчетанието на работа и живот в дома им, и наднорменото работно време. Заедно с това конфликтът между работата и семейната среда, което води до прекомерна умора и всъщност загуба на времето за семейството. Както стои и въпросът за душевното здраве.
Много млади жени и мъже през този период дискутираха този въпрос с мен, затова днес задавам питането към Вас като министър: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство, за да има адекватна правна уредба на работа от разстояние, която да защитава правата на работещите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда още през 2011 г. През миналата година с антикризисното законодателство Народното събрание прие нашите предложения работодателите да могат да възлагат извършването на дистанционна работа, без да променят работното време, възнагражденията, длъжностите на служителите и други.
В тази почти една година от пандемията работодателите, за които нямаше ограничение да извършват дейността си, предприеха различни подходи за гъвкаво осигуряване на работния процес. Това време ни показа, че работата от разстояние е добър инструмент за съчетаване на личния и професионалния живот в някои сектори. Правилата за прилагането ѝ обаче трябва да гарантират както производителността, така и добавената стойност на труда.
Наблюденията ни показват, че има слабо нарастване на работните места в дистанционна форма. В различните региони и икономически дейности гъвкавата заетост е между 5 и 10% – най-вече в IT сектора, дребното производство, търговията, в областта на услугите – счетоводни, консултантски и обучителни. Паралелно с възможностите да се извършва работа от разстояние – и през миналата, и през тази година, заложихме обучение по дигитални умения, за да може да гарантираме по-добра реализация на пазара на труда.
През 2020 г. по различни програми на Националния план за действия по заетостта – общо над 2500 безработни и заети лица, са преминали обучение за придобиване на компютърни умения, а други 400 са обучени за дигитални компетентности. През 2021 г. сме предвидили още 11 600 да преминат такива обучения. Знаете, че имаме увеличение на средствата по Националния план за насърчаване на заетостта и са отделени 83 млн. лв.
В следващите години ускорените процеси на дигитализация и цифровизация на пазара на труда, както и търсенето на гъвкави форми за работа, ще доведат до редица предизвикателства пред законодателството и контролните органи. Вече се появиха теми за размисъл – например, дали ако паднеш вкъщи, докато си хоум офис, се води трудова злополука? По тези въпроси ще е необходим сериозен дебат между работодателските и синдикалните организации, преди те да бъдат облечени в нормативни текстове, очаква се и директива на Европейския съюз за правото за откъсване от работната среда. Както знаете, Европейският парламент вече призна правото на изключване на трудещите се след края на работния ден и призова за последващи действия, за да се превърне то в реалност за работещите хора в Европейския съюз.
Необходимо е да бъдат направени нормативни промени по отношение на организацията на работа от разстояние.
На първо място, по отношение на организацията на работа и на здравословните и безопасни условия на труд.
На второ място, по отношение на работното място на техническото оборудване и поддръжка на работното място, като например едно от предложенията е комуналните услуги на работното място, каквито са електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, интернет свързаност, да бъдат за сметка на служителя, а в техническото оборудване, като компютри, оборудване на конферентни разговори, скенери, принтери и други да се осигурят от страна на работодателите, ако не е уговорено друго между тези страни, в това число влиза и смяната на работно място.
Трябва да бъдат регулирани също: нормативно трудовата злополука при работа от разстояние; правата на работодателя при работа от разстояние, които да бъдат упражнявани без съгласието на работника; правата на работниците и служителите; също комуникацията с тях.
Това са теми, по които предстои да се води сериозен дебат с работодателските и със синдикалните организации и ще бъдат обект на бъдещи промени в Кодекса на труда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Янкова, имате право на два въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, два въпроса искам да Ви задам.
Условията на труд при работата от разстояние и преди всичко ние дебатираме актуалността и звученето сега в пандемията, в колективното договаряне там е ясно, че когато е на работното си място, Инспекцията по труда охранява, пази и е редно от името на държавата, гарантирайки законите, да може да прави тази регулация. Сега в условията на пандемия ръководеното от Вас министерство е ресорно на Инспекцията по труда. Инспекцията по труда намери ли си мястото и какво направи през този период, за да може да гарантира условията на труд и това, което Вие споменахте във Вашето изказване, действително тези работни места да отговарят на критериите, заложени в българското законодателство?
И на второ място, всички ние говорим за бъдещето на държавата, говорим за семейството, говорим за децата, какви са изводите, които Вие правите, за въздействието върху българското семейство при работа от разстояние и особено, когато е в домашен офис? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, ние не сме правили анализи за въздействието на работата от разстояние по време на пандемията. Това, което Ви казах и прочетох в отговора, който Ви предоставих, е, че на този етап това се използва в определени сектори, особено в IT сектора. Има изискване вече от страна и на синдикатите, и на работодателските организации затова да бъдем по-гъвкави и да се регламентират всички тези теми и въпроси, за които стана дума.
По отношение на Главната инспекция по труда. Не са правени проверки на работно място в домашна среда, защото няма такъв конкретен регламент, но има вече нарастваща нужда и въпроси както от страна на синдикатите, така и от страна на работодателите да се регламентира трудовата злополука в домашна среда, включително и да се внесат съответни промени в дефиницията за понятието „трудова злополука“ в Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на въздействието върху семействата. На този етап това по-скоро е една форма, която е предпочитана дотолкова, доколкото видяхме, че имаше голям интерес върху помощта, която направихме за децата, които учеха дистанционно, и за родителите, които останаха с тях вкъщи. Има интерес за съчетаване на двете – на личния, и на професионалния живот при работа в домашна среда, но това зависи, разбира се, от възможностите на конкретния бизнес и на конкретния сектор.
По-скоро, ако може да се каже, да има някакъв извод, който да е на експертно ниво, а не толкова доказан емпирично, е, че тези, които са с по-високо образование и с работа, която е в сектори с добавени високи технологии, предпочитат работата в домашна среда, докато останалите са по-скоро склонни да търсят начини, по които да работят повече намясто. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте за отношение по отговора.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин министри! Всъщност, министър Сачева, Вие отговорихте малко административно на въпроса ми, на питането ми, като моите очаквания бяха малко по-големи. Имайки предвид, че и работата от разстояние, която се налагаше през годините до пандемията, и работата от разстояние по време на пандемията, особено сега, която става вече тенденция с трайно значение, предизвиква много фундаментални промени в социалното равнище, последиците върху труда, семейството, социума и правата на гражданите.
Паралелно с това ние си даваме сметка – и може би Вие само това отразявате, че работата от разстояние, да, се превърна и в един мощен инструмент в битката срещу пандемията, но паралелно с това звучат много проблеми – необходимо е да се приемат мерки да не се размива границата между труда и житейските дейности. Вие казвате: „предпочитани“. Не знам. Предполагам, че в динамиката, която имате като министър, много млади професори дори, майки с по две деца, с по три казват, че е изключително трудно, в края на деня се чувстват изцедени, когато те са провеждали този целия процес в неголямото жилище и когато дечицата също са били на училище дистанционно. Тоест стоят много проблеми, много тежки проблеми и тук е спорно дали това е предпочитана работа от интелигентната група или не.
Заедно с това според мен стои и въпросът, който в Европейския съюз се дискутира: за правото на изразено недоволство. Може би администрацията, която ръководите, независимо от кампанията, в която ще влезем всички, е необходимо да мисли върху това, да го осмисли и да го работи. За мен звучат изводите към работодателите, затова че трябва да бъдат по-гъвкави, трябва да видят онази мяра, в която те освобождават определени разходи, а натоварват семейния и друг бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По отношение на предвидените гаранции да се ръководи тази работа и държавата да регулира, стои преди всичко въпросът: да направим такова българско общество занапред, че да има добро качество на труд и на живот и да отговаряме на предизвикателствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно публичната продажба на помещения на Бюрото по труда в град Шумен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Сачева, не знам дали сте си направили труда да проверите, но подобен въпрос зададох на Вашия предшественик в същата връзка, защото за втори път частен съдебен изпълнител продава помещения, в които работят служителите на Бюрото по труда – Шумен, особено в тази сложна обстановка, която е породена от ковид кризата, доста хора – български граждани, губят своята работа. Аз имах възможността да видя десетки граждани на Шумен, които чакат всеки ден на Бюрото по труда и имаме основателни притеснения да считаме, че работата на Бюрото по труда ще бъде нарушена, ако се стигне до продажба на тези помещения.
Това, което се вижда залепено на сградата, е едно обявление за изпълнително дело № 20208760400881 по описа на частен съдебен изпълнител, според което на 22 март ще се проведе продажба на тези помещения от този частен съдебен изпълнител, в сградата на Районен съд – Шумен.
В тази връзка въпросът ми е: как продажбата на тези помещения, ако се осъществи такава, ще се отрази на работата на служителите на Бюрото по труда – град Шумен; предвидени ли са алтернативи за тяхното преместване, както и дали ръководеното от Вас Министерство ще предприеме действия за запазването на помещенията, нещо, което беше поел като ангажимент господин Петков, Вашият предшественик? За известно време нещата се бяха уталожили, но в момента целият град, който минава оттам, вижда това нещо и задава основателния въпрос: какво ще се случи с Бюрото по труда? В тази връзка ще Ви моля да ми отговорите дали смятате да предприемете някакви действия в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, осигуряването на подходящи условия за работа на служителите от Дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, особено в условията на увеличен брой на клиенти – както търсещи работа, така и работодатели, е от безспорно значение за достъпа до услуги и за качественото им предоставяне.
Понастоящем дирекцията ползва три етажа от административната сграда, които са ѝ предоставени със заповед на областния управител на област Шумен и акт за частна държавна собственост през 2002 г. През 2006 г. е отнето правото на управление върху част от имота. През 2019 г. в Агенцията по заетостта е постъпило уведомление за нарочен опис и оценка с цел публична продан по изпълнителното дело и опис на частен съдия изпълнител, но поради липса на купувач процедурата е приключена.
През този период са осъществени срещи и разговори с областния управител на област Шумен и с кмета на община Шумен, в резултат на които е направено предложение да се предостави на Бюрото по труда сградата на бивше общинско училище, която обаче изисква скъп основен ремонт.
През 2019 т. е разменена кореспонденция и са проведени експертни срещи с Министерството на регионалното развитие и благоустройството – едноличен собственик на капитала на дружество „Универс“ ЕАД, с цел да не се допуска продажбата на държавната собственост, както и да бъде защитено безвъзмездното право за ползване и стопанисване на Бюрото по труда. Решение на проблема в тази насока обаче не е намерено.
Обявената сега за публична продан площ е част от първия етаж на сградата, в която Бюрото по труда продължава да е ползвател. Помещенията са собственост и са вписани в капитала на държавното дружество „Универс“, което от своя страна пък, е в ликвидация към настоящия момент. В Агенцията по заетостта и в Дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, към този момент не е постъпила информация по официален път от частен съдебен изпълнител или от друг орган във връзка с процедура за публична продан или промяна на собствеността на имота.
На входа на сградата, както и Вие цитирахте, е поставено обявление от частен съдебен изпълнител, с което на 22 февруари е обявена публична продан на част от първия етаж с начална цена от 304 хил. лв. На 23 февруари 2021 г. се очаква да се проведе търгът или обявяването на купувача, в случай че има кандидати за участие в публичната продан.
Към настоящия момент не се налагат промени в режима на работа и изпълнението на функциите на Дирекцията и тя продължава дейността си съгласно утвърдените правила за работа. Агенцията по заетостта е разработила няколко алтернативни варианта за продължаване на дейността на Бюрото по труда, така че да осигури нормално обслужване на регистрираните лица, търсещи работа, и работодатели. На този етап, поради липса на друга подходяща сграда, не е възможно преместването на Агенцията, но в зависимост от резултата от обявената процедура за публична продан Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта ще продължат да търсят решение на въпроса, съвместно с представителите на местните органи на управление, а именно вероятното им преместване в друга сграда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов – реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Сачева, с тревога забелязвам, че се появява тенденцията тук да се явяват министри и да лъжат – не говоря за Вас, а за Вашия предшественик, защото от тази трибуна излъга. Той заяви, че за тази сграда са предвидени средства, за да бъде заплатен този дълг и да не стои повече въпросът дали тя ще бъде продадена дали тези хора ще бъдат изкарани на улицата и да работят отпред. Това, което Вие говорите, и господин Петков ни го говори тук преди две години – че в училището, видите ли, ама то щяло да струва няколко си милиона лева. В момента държавата в състояние ли е да плати 6, 7, 8 млн. лв. и да пребазира едно училище, което е в разпад, или да остане в една сграда, която функционира съвсем нормално?
Друго ненормално нещо, което чувам, е, че една държавна собственост в момента се продава на търг за неплатени задължения, тоест държавата е един лош стопанин. Ако Вие не можете да решите този въпрос в рамките на Вашите правомощия и в контакт с Вашите колеги, не знам какви други въпроси биха могли да бъдат решени в бъдеще най-малко по отношение нуждите на тези, които са загубили своята работа в момента и които чакат някакво обезщетение?! Бюрото по труда в Шумен е едно от най-посещаваните места в момента, защото има доста хора, които са загубили своята работа.
Наистина очаквах от Вас един по-категоричен отговор, а сега ние чакаме като ловци на пусия – дали ще мине дивеч, или няма да мине, ако мине, ще го гръмнем, ако не мине, няма да го гръмнем и ще търсим какво да правим или като рибар, който, ако не хване риба, ще отиде да купи от магазина шаран, за да го занесе на жена си, защото в момента това ми обяснихте – чакаме търгът да мине и да видим какво ще стане, а пък тогава ще му търсим колая.
От Вас очаквах едно по-сериозно отношение и да заявите от тази трибуна: „Да, ние ще се погрижим да не нарушаваме нормалния ритъм на работа“, защото 23 март ще дойде скоро. Вие ще бъдете в кампания най-вероятно, а кой ще се занимава с този казус? Ако на 23 март се продаде този имот, какво ще се случи? Очаква се тогава да има пик на кризата с COVID-19 и хората да останат без работа, не дай си боже, а кой ще ги обслужва и кой ще се занимава с този казус?
Аз ще си позволя да Ви оставя това обявление, все пак да знаете, защото казахте, че никой не Ви го е дал, но поне Вие да го имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, дуплика няма да ползвате, така ли? Благодаря, въпросите към Вас се изчерпаха. Приятна работа Ви желая!
Следващият въпрос е към министъра на вътрешните работи господин Христо Терзийски, който ще отговори на въпрос от народния представител Крум Зарков относно административната сграда на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Терзийски! Въпросът ми касае изпълнението или по-скоро резултатите от изпълнението на проект „Инвестиции за безопасен регион“ – окръг Гюргево и област Русе, съфинансиран от Европейския съюз и на стойност от малко над 5 млн. лв., както и съучастието на българската държава на стойност малко над половин милион лева, който трябваше да осъществи ремонт и реконструкция на четири от сградите на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Русе.
Проектът е стартирал през 2017 г. със срок на изпълнение от 36 месеца, а една от най-важните му дейности е била тази по административната сграда на Първа районна служба. Те са започнали през март 2018 г. Три години по-късно обаче сградата все още не се ползва, като през цялото това време всички служители по „Пожарна безопасност и защита на населението“ се помещават в базата на Втора районна служба при абсолютно недопустими и невъзможни битови условия, за които съм имал възможността да сигнализирам включително и Вашите предшественици. Още по-лошо е, че ситуацията създава риск за населението на град Русе и околните населени места, доколкото увеличава времето за реакция в случай на инцидент, тъй като всички сили на пожарната са съсредоточени само на едно място.
В тази връзка моля да ми отговорите: има ли забавяне спрямо предвидените в Проекта и съответните договори срокове на работите по административната сграда на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Русе, ако да – какви са причините и може би най-важното е в какъв срок се предвижда въвеждането на тази сграда в експлоатация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Зарков! Политическото и професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи полага целенасочени усилия за адаптиране към постоянно променящата се среда за сигурност. Предприемат се активни действия за поетапната модернизация на структурите в Министерството, в това число за подмяната на част от специализираните технически средства, подобряването на материално-битовите условия за работа и повишаването на енергийната ефективност на административните сгради, и много други.
В тази връзка Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ реализира проекти, финансирани от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и други финансови механизми. Само за последните три години са реновирани близо 30 сгради. Подобрихме и професионалното обучение на бъдещите пожарникари, като в Академията на Министерството на вътрешните работи изградихме тактически полигон за тренировъчни действия и готовност при наводнения и последващи кризи.
По отношение на извършването на цялостен ремонт на Първа районна служба – Русе, от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за проектиране, строителство и авторски надзор. Прогнозната стойност на Проекта е до 2 млн. 622 хил. 922 лв. без ДДС и включва основното обновяване и реконструкция на административната сграда, гаража за противопожарни автомобили, физкултурния салон и тренировъчната кула.
Предметът на обществената поръчка е дейност от изпълнението на проект „Инвестиции за безопасен регион“ – окръг Гюргево и област Русе, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие с национално и собствено финансиране. На 4 юни 2018 г. е избран изпълнител, а месец по-късно е сключен договор на обща стойност от 2 млн. 90 хил. лв. без ДДС, като срокът на изпълнение на обществената поръчка е до 1 март 2020 г. Налице е забавяне на изпълнението на договора – строително-монтажните работи не са приключени съобразно договорените срокове, изпълнителят не е изготвил протоколи за установяване завършването на строително-монтажните работи. Поради тази причина съответните длъжностни лица в системата на МВР са предприели необходимите мерки и са блокирали плащанията съгласно клаузите на сключения договор. Паралелно с това с управителя на фирмата изпълнител и със строителния надзор са проведени многократни срещи за разрешаване на проблемите, възпрепятстващи реализирането на договореностите.
Към настоящия момент предстои изготвяне и подписване на констативни актове съгласно Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съставените и оформени актове и протоколи по тази наредба имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започването, изпълнението и въвеждането в експлоатация на строежите. Съответните длъжностни лица в МВР полагат всички необходими усилия за въвеждането в експлоатация на сградата на Първа районна служба в Русе.
В заключение искам да Ви уверя, че териториалните структури на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разполагат с подготвени служители и специализирана техника, за да изпълняват възложените им задачи.
Използвам предоставената ми възможност от трибуната на Народното събрание да изразя благодарност към всички огнеборци и ръководителите им за тяхната всеотдайност, професионализъм и ежедневен труд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Зарков, имате право на реплика – две минути.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, присъединявам се към Вашите благодарности за ролята на служителите от „Пожарна безопасност и защита на населението“, но мисля, че им дължим малко повече от това.
Моята реплика е много конкретна, с предложения. Фактите са, че всичките четири сгради по този проект, който е с осигурено финансиране, са свързани с тази административна сграда. Ако минете през Русе, надявам се скоро да имате път натам, и минете по булевард „Трети март“, ще видите една на пръв поглед много красива червена сграда, която обаче остава неизползваема, защото някой не си е свършил работата. В случая този, който не си е свършил работата, явно е изпълнителят на проекта.
Приветствам това, че сте предприели мерки. Сега те трябва да продължат и трябва да се довършат докрай, защото, освен всичко друго, става дума за едно трансрегионално сътрудничество и ние трябва да следим за имиджа на страната си, за да може да искаме още пари от Европейския съюз, в кооперация с Румъния.
В същото време сградата на Втора служба – докато тази, новата, седи неизползваема, е позиционирана на булевард „България“ в сграда, в която е напълно невъзможно да се пребивава, уверявам Ви, и тези служители не могат да изпълняват качествено служебните си задължения, въпреки че дават всичко от себе си. Затова те са готови да го направят сами, но просто им трябва, как да кажа, политическата подкрепа на министъра – да усетят, че Вие ще подпомогнете тази работа, а те знаят какво да свършат – момчетата и момичетата, които работят там, защото те действително са много подготвени.
И завършвам със следното – служителите са много подготвени без съмнение, но за специализираните средства изразявам едно съмнение. Русе е един от малкото областни градове, които не разполагат с пожарна машина, която да събира повече от три тона вода вместимост, което според служителите създава проблеми. Миналата седмица или преди няколко дни е имало пожар, при който няколко пъти е трябвало да се връщат напред-назад, защото машините, с които разполагат, не поместват достатъчно вода.
Разбирам трудността на всички тези проблеми, господин Министър, разбирам ограничеността на средствата, но тук става дума за демонстриране на воля. Ако отидете там или ако изпратите някой с тази цел, нещата ще се деблокират много бързо. Можете да разчитате и на моята подкрепа, доколкото е възможно, за да решим този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков, добър финал.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър, или не? Не. Благодаря Ви, приятна работа.
Следващият въпрос е към министъра на образованието и науката господин Красимир Вълчев. Въпросът е от народните представители Евдокия Асенова и Анна Славова относно решение на Отрасловия съвет към Министерството на образованието и науката за национално анкетно проучване.
Госпожо Славова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, колеги! С решение на Отрасловия съвет на Министерството на образованието и науката преди няколко седмици бе взето решение да се осъществи национално анонимно анкетно проучване сред педагогическите специалисти за причините защо не желаят да се ваксинират.
Въпросите ми към Вас са: какво наложи провеждането на такава анкета, с каква цел се прави тя и какви резултати очаква от Министерството? Вие вероятно много добре сте знаели или по-скоро сте предполагали резултатите от едно такова проучване, тъй като учителите са част от обществото ни, а в него нагласите към момента са добре известни.
Не считате ли, че след очевидния провал на Министерството на здравеопазването в провеждането на информационна кампания по отношение на ваксинирането, вместо тази анкета Министерството на образованието можеше да направи една качествена информационна кампания в сферата на образователните специалисти с цел стимулиране на желанието им за ваксинация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Славова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Асенова, уважаема госпожо Славова! Както знаете, учителите бяха включени във втората фаза на Националния ваксинационен план и това е още един израз на отношението ни към образованието, което беше изведено като приоритет за разлика от много други страни.
Вчера имах среща с Асоциацията на българските училища в чужбина, знаете, на неделните училища. Те споделиха: в много малко страни можем да се радваме на такова привилегировано отношение към системата на образованието, каквото имаме у нас, включително и при ваксинацията, включително и с предоставянето на възможността за антигенни тестове. Всички тези възможности са незадължителни и това е повторено и потретено.
Желанието ни е за повече присъствено обучение. Това можем да постигнем в по голяма степен и по-бързо, ако имаме повече ваксинирани. Това беше тема, която се обсъди и на заседанието на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество.
Аз бих искал да благодаря на нашите социални партньори, защото с тях имаме много добро партньорство в този формат. Те самите поставиха въпроса и поискаха от нас отговори, но, тъй като нямаме такова представително проучване, не успяхме да дадем информация с висока степен на достоверност.
От друга страна, знаете, че системата на образованието е най голямата – в нея са заети над 160 хиляди души. Само педагогическият персонал в училищата и детските градини е 90 хиляди. Това провокира решението, което всъщност беше предложено от нашите социални партньори и подкрепено от всички. В крайна сметка това проучване беше направено от Синдиката на българските учители. Това е най големият отраслови синдикат в държавата – има над 80 хиляди членове с непедагогическия персонал. Мисля, че въпросите, които те пуснаха, бяха много добре структурирани. Отворете сайта им и ще видите резултатите от проучването. Накратко, няма да Ви изчитам целите резултати, но те накрая, след всички други, извеждат два извода: учителите имат положителна нагласа към ваксините, проявяват интерес и търсят научни доказателства за тяхната ефективност, но все още голяма част от тях не откриват достатъчно информация.
Другото, което казаха, е, че е необходима по-сериозна разяснителна кампания от страна на районните държавни инспекции и другите медицински авторитети в областта на имунологията.
Говорих с председателя на Синдиката на българските учители – госпожа Такева, и на заседание на Отрасловия съвет тя ще ни представи всички тези резултати. Не е нещо необичайно да анкетираме учителите. Днес има съвременни, добри технологични възможности да направим анкети с голям брой участници.
Що се отнася до разяснителната кампания, факт е, че днес живеем в общество с изобилие на информация, факт е, че много от учителите са и в други среди на информация, факт е, че няма медицински, научен авторитет, който в последните седмици да се е изказал против ваксинацията. Общото желание на всички е да има по-голям брой ваксинирани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но, повтарям, това в никакъв случай не означава, че ще бъде направена задължителна ваксинацията. Ако един учител днес няма увереност – това, което показва проучването, е, че по принцип те не са против ваксините, а по скоро се въздържат да го направят на този етап – той ще има възможност да го направи на всеки следващ етап.
Разбира се, че сме били сдържани по отношение на информационната кампания, най-малкото защото в началото имахме само един одобрен вид ваксина. Отскоро имаме три, но все още няма достатъчно количества, които да са доставени в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Асенова, Вие ли ще вземете реплика?
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност въпросът беше провокиран от множество сигнали на колеги, които се обърнаха към нас. Яснотата, която дадохте в момента, че всъщност Министерството няма да готви различна от анкетата на Синдиката на българските учители, беше ясна и преди нея, че нежеланието за ваксиниране и желанието да се възползват от тази възможност сред учителите е съпоставимо с останалите приоритетни групи. Аз погледнах резултатите от анкетата. Всъщност проблемът е в малкото информация, която се намира, за възможните странични ефекти и как би се отразило ваксинирането при наличието на други съпътстващи заболявания сред учителите.
Връщам се отново на това, с което започна колегата Славова, че не само Министерството на образованието би трябвало да направи разяснителна кампания, а по принцип липсата на такава разяснителна кампания като държавна политика, може би е част от проблема – понеже тук е и министърът на здравеопазването – от недоверието, което все още има, у гражданите да се възползват от безплатната ваксинация. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Асенова.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър?
Заповядайте, имате две минути.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз пак казвам: не толкова е недоверие, колкото е предпазливост – да се случи на този етап, да изчакам, да не съм от първите. Но в учителската общност няма настроение срещу ваксините – това показа и проучването.
По отношение на информационната кампания благодаря на министър Ангелов не само защото е тук, а защото и той се присъедини в нашия отраслов диалог и чува гласа на нашите социални партньори. Съвсем скоро ще направим поредна среща с него, на която те ще му представят тези резултати. Във всички случаи тази анкета е подходяща за една такава разяснителна кампания.
Не съм съгласен, че липсва надеждна и достоверна информация – такава има публикувана, но никой от нас не е микробиолог, не е участвал в създаването на самата ваксина, за да е видял лично през микроскопа какво се случва, или е участвал в самите проучвания. Затова всеки от нас малко или много се уповава на авторитетите.
Пак казвам: няма авторитет, който да се е изказал негативно срещу ваксините. Факт е, че ваксините спасяват милиони човешки животи. Преди 1973 г. пет милиона души са умирали само от едра шарка. След 1973 г. три милиона души ежегодно се спасяват и от редица други болести благодарение на медицината, на науката, на имунологията. Дори и да има рискове, то тези рискове са много по малки от риска от евентуално заразяване и от евентуален сблъсък с вируса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпросите към Вас приключиха.
Приятна работа Ви желая. Успешен ден.
А сега преминаваме с въпроси към шампиона в днешния парламентарен контрол – министърът на здравеопазването, към който има пет въпроса, най-много засега.
Господин Ангелов първо ще отговори на въпрос на народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков относно Post-Covid-19 синдром.
Много моля народните представители, като задават и формулират въпросите си, да ги формулират на чист български език.
Post-Covid-19 синдром няма такова нещо.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, влизате в една риторика, в която не сте експерт. Само искам да Ви поясня, че господин Ангелов е рекордьор, защото поради служебна заетост не присъстваше на парламентарния контрол предишните седмици. Дръпнахте ме за езика, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ни касае Post-Covid-19 синдром. Това е понятие, което се налага в научната литература, в медицинските съобщения и касае, както е добре известно на медиците, които следят тази проблематика, късните с давност промени, които настъпват в преболедувалите с клинична симптоматика от СOVID 19 синдром и които касаят промени в почти всички практически системи в човешкия организъм и органи като например сърдечно-съдовата система, белите дробове, и, разбира се, на първо място бъбреците, нервната система и така нататък.
Въпросът е доста важен, защото и той се отнася с необходимата загриженост в доста страни – най-вече в Германия, където започват да се изграждат специализирани структури, които се занимават с лечението на пациенти с тази симптоматика. Общо взето, се касае за интегриране на две структури – поликлинична амбулаторна част, в която има медицински кабинети за диагностика, и амбулаторно лечение; и структури за хоспитализация, където се извършват рехабилитационни мероприятия.
Както знаете, господин Министър, пионер в нашата страна е любимата Ви Александровска болница, която реализира, да се надяваме, един успешен проект точно за лечение на Post-Covid-19 синдром. Явно, че това е бъдещето, което ни очаква, защото се очаква, че тази симптоматика, за която говоря, ще съществува в близките две и повече години. Но, както добре знаем, лечението без осигуряване на ресурси, без финансови средства не става.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: считате ли, че Националната здравноосигурителна каса трябва да си осигури, със заплащане на лечението на пациенти с Post-Covid-19 синдром, специализирани структури или както сега юридически е правилно да се каже: дали тя би следвало да закупува медицинските дейности и услуги, извършвани в специализирани структури, занимаващи се с таргета Post-Covid-19 синдром? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Министър, заповядайте да дадете Вашия отговор за късните последици от COVID – 19.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, в изминалия вече едногодишен период, откакто в Европа беше регистриран първият случай на зараза с вирус Sars-CoV-2, въпреки натрупаните знания за него, все още има много въпроси, които търсят отговор.
Изследвания показват, че коронавирусната инфекция, засягайки органите и системите в човешкия организъм, предизвиква и физически, и психически последици за по-дълъг период от време, така наречения Post-Covid-19 синдром, които все още не са достатъчно добре проучени. Засега е ясно, че симптоматиката се владее предимно от страна на дихателната система, сърдечно-съдовата система, нервната система, обмяната на веществата, което вероятно е последица от въздействието на вируса в тъканите на тези органи. Остатъчната соматична и функционална симптоматика и параметрите на промените в периода след боледуване са в процес на регистриране и изясняване.
Продължава оценката на типа и характеристиката на различните прояви, персистиращите симптоми и настъпилите промени. Обмислят се варианти с участие на специалисти от различни медицински специалности въз основа на натрупаните познания, опит, прецизна диагностика и изследвания да диференцират Post-Covid симптоматиката с цел преценка за необходимостта от последващо амбулаторно или стационарно наблюдение и лечение.
В случай че здравословното състояние и индикациите при пациента от страна на различните органи и системи налагат хоспитализация и болнично лечение, в зависимост от специфичните характеристики и потребности са налични условия за лечение по съответните съществуващи клинични пътеки в избрано от пациента заведение, сключило договор с районната здравноосигурителна каса, като в процеса на лечението могат да се включат и различни специалисти. В клиничните пътеки се съдържат изисквания и правила за клиничното поведение в хода на диагностиката, лечението и рехабилитацията на заболяванията, за структурните звена, апаратурата и необходимите за целта специалисти. Често при такива пациенти, в зависимост от клиничното протичане на различни етапи с преобладаването на засягането на един или друг орган или система в организма се налага и мултидисциплинарен подход – съвместно провеждане на лечението от лекари с различни специалности. По този начин ще бъдат използвани в максимална степен съществуващите възможности за осъществяване на качествено лечение.
Нещо повече, в момента заедно с болниците по рехабилитация се разработи клинична пътека, която предстои да бъде публикувана като допълнение на Наредбата от основния пакет.
Също така работим и по създаването на национална програма при натрупване на достатъчно знания и, разбира се, отговори на всички въпроси на експертите именно за грижата за пациентите с така наречения Covid синдром. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика имате ли?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, аз съм доволен от Вашия отговор. Предварително знаех, че Вие сте добре запознат със симптоматиката и новите предизвикателства, които представят пред нас късната симптоматика и лечение на болни, прекарали COVID-19. Иска ми се обаче, тъй като вече забелязвам доста български граждани в срещите с тях, които имат поне видимо проблеми, получени от преболедуването с ковид, да ускорите ресурсното осигуряване на тази бъдеща клинична пътека, която казвате. Тук може би трябва наистина да се ангажират при толкова – многопрофилните болници, които естествено, че ще лекуват по-тежките усложнения, но по-леките усложнения там, където се касае рехабилитация, това е една ниша, където може пълноценно да използваме болниците за рехабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос към министъра на здравеопазването е от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков относно Плана за ваксиниране в Република България и Стратегията за неговото изпълнение.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Това е може би най-актуалната и най-парливата тема в българското общество в последните дни и месеци. Съчувствам за тежкия период на министерстване на професор Ангелов, който му се падна, но той полага обаче всички възможности, които има, за справяне със ситуацията.
Проблемите, на които ние искаме да акцентираме, са във връзка с Приетия ваксинационен план и трудностите, които се срещат при неговото осъществяване. Ние се отнасяме с разбиране, че трудностите в голям процент се касаят извън нашата страна, те се касаят в трудното осигуряване на необходимия брой ваксини. Тук може би съвсем коректно трябва да споделим, дали ние напълно трябва да се предоверим на структурите на Европейския съюз, които считахме, че справедливо ще се ангажират с разпределянето на оптималния брой ваксини, които могат да се осигурят за граждани на Европейския съюз. За съжаление, последните данни, с които разполагаме, говорят, че богатите първи десет страни като че ли осигуряват по-големия брой ваксини и от различните типове за техните граждани, а при нас достигат по-малък брой ваксини.
Последните данни от преди ден реално са в крещящо противоречие с това, за което се говори в богатите страни на Западна Европа. Към днес сутринта са ваксинирани български граждани – 0,35%, тоест една трета от процента. И тук говорим за тези 25 хиляди български граждани, които са ваксинирани два пъти, а не за тези 90 хиляди български граждани, които за първи път са били ваксинирани. Това е един проблем, който трябва да бъде решен. За съжаление, пред нас се изправя и предизвикателството с южноафриканския щам, който така или иначе не може да го спрем да дойде в нашата страна, който пак по последни данни за ваксината на Pfizer носи шест пъти по-малък брой антитела, а за Moderna практически нямаме данни дали въобще води до образуването на антитела в човешки организъм, ваксиниран с тях.
Не искам да бъда голословен. Определено считаме, че при наличие на ваксини Вие се справяте с тяхното приложение. За разлика от други страни не допускате похабяване на ваксините поради технически причини, но така или иначе сте изправени пред едно съществено затруднение в изпълнението на Ваксинационния план. Още повече, че сте принудени да ваксинирате на първо време приоритетни групи, които малко се разминават с общохуманитарния смисъл. Говоря за възрастните хора, които най-често трябва да се ваксинират на първо място. Трябва да се ваксинират служители, които са в по-млада възраст, представители в СИК и така нататък, които изчерпват и така ограничения брой от ваксини. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Конкретният ми въпрос е: как Вие мислите да се справите с Вашата Стратегия и с графика за осъществяване на достигане на необходимия колективен имунитет от 70% ваксинирани български граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, въпросът, който поставяте, е изключително важен. В последните дни виждаме на практика какво се случва. Българското правителство прие Ваксинационен план. Този ваксинационен план беше направен така, че той да бъде в синхрон с почти всички ваксинационни планове в Европейския съюз. Подходите бяха няколко, когато изработвахме този план.
Първият подход беше да изберем как стартира ваксинацията в нас и ние заложихме на най-често прилагания избор, а именно да стартираме от тези хора, които са на първа линия, които осигуряват силата на нашата армия, която да се справя с ковид пандемията. След това да започнем с българските учители, със социалните институции, където са настанени възрастните хора, които са грижа на държавата. Разбира се, знаете, имаше ферми, които бяха за норки, където имаше риск от предаването на заразата и създаването на щамове, които да са резистентни, трябваше много бързо да реагираме. В България това са 80 човека като брой. След това стартирахме с трета фаза, където са важни за обществения живот институции. Имаме постановление на Министерския съвет, което описва критичната инфраструктура. Там, разбира се, влизат всички важни за държавата – ВиК сектор, енергиен сектор, информационен сектор, българските журналисти, тъй като е много важно те да бъдат здрави, за да може информацията, която ние искаме да стигне до максимално голям брой български граждани, те да са в състояние да я предадат. След това взехме решение да ваксинираме и участниците в секционните избирателни комисии, районните избирателни комисии, Централната – всички, които имат отношение към провеждането на един спокоен изборен процес. Разбира се, четвърта фаза, която е фазата с хората на и над 65 години, и тези с хронични заболявания.
Когато стартирахме синхронното изпълнение на втора и трета фаза, забелязахме една според нас недобра тенденция, а именно заявилите участие за ваксинация - от тях се явяват във ваксинационните центрове по-малко хора, отколкото са заявили. Това създава изключително сериозни логистични затруднения по отношение на правенето на ваксината, какво да се прави с ваксината и как за много кратко време да бъдат осигурени хора от съответните фази, които да бъдат включени.
Анализирайки този процес, знаем какъв е броят на ваксините, които ще дойдат в нашата държава, днес на заседание при премиера взехме решение след предложение, внесено от Ваксинационния щаб, да стартираме и четвърта фаза на ваксинацията. Защо? Защото изпадаме в следната ситуация, която за мен е парадокс. Имаме ваксини, има хора, които са се записали, които не искат да бъдат ваксинирани очевидно, всеки има право да взима информирано решение, а в същото време има хора, които чакат. Тъй като броят на ваксините е достатъчен, стартираме четвърта фаза и ако в съответните дни имаме хора, които не се явят, а са заявили желание да се ваксинират, ще бъдат създадени така наречените зелени коридори за хора, попадащи във всички фази, за да можем ние максимално бързо да приложим ваксините на българските граждани, за да стигнем до така наречения колективен имунитет, за който Вие говорихте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, искам да Ви задам допълнително два уточняващи въпроса.
Първият – явно е, че броят ваксини, които са необходими за страната, не са достатъчни. Въпреки предварително декларираните намерения на структурите на Европейския съюз виждаме, че някои европейски страни вече са в директни преговори за използването на ваксини от страни, извън Европейския съюз, Великобритания и Съединените американски щати. Говоря главно за използване на ваксини, разработени в Русия, и в Китай.
Моят първи уточняващ въпрос е: дали Вие мислите за доставяне на допълнителен брой ваксини, различни от предварително договорените с Европейския съюз, от Русия и Китай или трети страни?
Вторият въпрос, който съм го задал един път, но пак ще го задам, защото виждам, че колегите от Института по микробиология продължават да разработват технологията на българска ваксина. Някак си много неприятно впечатление ми направи, че те казват, че се касае за едни 100 хил. лв., ако не се лъжа, мисля, че това е точната цифра, за да завършат технологичното разработване на българската ваксина, която след това може да бъде произведена в българската фирма „Бул Био“. Дотам ли стигнахме, че не може да подкрепим една българска структура, и то с международен авторитет, която явно, че ще ни помогне в преодоляването на последиците от пандемията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, не мога да се съглася, че броят на ваксините за страната, който е определен, не е достатъчен. Отговорно заявявам, че количеството на ваксините е следното: броят на ваксините е определен по вид ваксина, а именно толкова дози ваксина от всеки вид, че с всеки вид да могат да бъдат ваксинирани по три милиона български граждани. Тоест, всеки български гражданин тогава, когато реши да се ваксинира, да може да избере ваксина. Това беше направено, когато се вземаше това решение. Това беше неговата философия. Разбира се, темпът на доставка на ваксините в страната не зависи от България. За проблем с логистиката на ваксините говори и председателят на Европейската комисия госпожа Урсула фон дер Лайен.
В тази връзка искам да кажа нещо много ясно. По отношение на доставката на ваксина от трета страна, тоест не държава – членка на Европейския съюз, и това, което Вие казвате: Русия или Китай, в момента на ниво Европейската агенция за лекарствата ЕМА са входирани документи и предстои оценка на всички технологии, изпитвани на тази ваксина. Тогава, когато Европейската агенция излезе със становище, бъде взето решение и бъде дадено разрешение за употреба на тази ваксина на територията на Европейския съюз, разбира се, ако ние виждаме проблем с логистиката, забавянето на ваксините и ако от Русия могат да доставят ваксини по-бързо, отколкото е планът за доставка в България – да, страната ни би се възползвала от тази възможност. Но към настоящия момент ние се придържаме към сключените споразумения от Европейската комисия с фирмите доставчици в изпълнение на решението на Народното събрание, с което ние упълномощихме Европейската комисия да води тези преговори.
По отношение на българската ваксина, честно да Ви кажа, не бих си позволил да коментирам в детайли това, което казахте, защото информацията, която се изнася за така наречената българска ваксина, е изключително противоречива и непоследователна.
Министерството на здравеопазването би се ангажирало да подкрепи всяка една такава инициатива тогава, когато Министерството на здравеопазването бъде запознато с цялата документация по законовия ред. Всякакви изказвания на български лекари в медиите не могат да бъдат повод за ангажиране на правителството в една или в друга посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Румен Георгиев и Иван Ибришимов относно тревожното повишение на броя на новозаразените с COVID-19 в област Кюстендил.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, от началото на месец февруари Кюстендил вече премина границите от 300 на сто хиляди заразени от COVID-19. За съжаление, при първата и при втората вълна градът и областта бяха едни от първите и най-много заразени с COVID-19. Притеснително е, че Министерството не взе това под внимание и се допусна в началото на месец февруари градът да бъде бързо индикиран като един от най-много заразените – премина границата от 300 на сто хиляди.
Господин Министър, Вие във вторник миналата седмица посетихте Кюстендил, бяхте и в болницата, но аз ще цитирам какво казахте: „Това ни притеснява, тъй като не можем да намерим отговори на въпросите защо това се случва. Това ни озадачава и поставя въпроси, на които не можем да намерим отговори.“ Затова с колега народен представител от БСП зададохме въпрос за миналия петъчен контрол защо това се случва и какви мерки сте предприели от Министерството? За съжаление, Вие миналия петък не дойдохте, за да отговорите на кюстендилци, а от миналия вторник до днес десетки стотици граждани се свързаха с нас и ни питат защо не сте дошли миналия петък и какви мерки предприемате?
В тази връзка е и нашият въпрос: какви мерки предприема Министерството, защо допуснахте, след като и при първата, и при втората вълна Кюстендил беше един от градовете с най-много заразени? Искаме отговор на тези въпроси и се надявам, че това, което казахте и преди малко за ваксинацията, ще намери отражение във Вашия отговор сега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително политически зададен въпрос, в който истината е изключително малко.
Категорично не съм съгласен с това, което казахте, че Министерството на здравеопазването не е направило нищо или че не сме взели под внимание тенденцията, която е в град Кюстендил. Точно обратното. Да, притеснени сме; да, има много неясноти. Очаквате да отговорим на въпроси, на които науката не е дала отговор в световен мащаб. Напротив, посетих болницата в Кюстендил точно в момента, когато това се налагаше. Анализът беше извършен от нашите експерти. До деня, в който бях в Кюстендил, не бяха излезли пробите в Националния център по заразни и паразитни болести. Вече отговорът е ясен – доказан е британският вариант на вируса в Кюстендил още в края на миналата година.
Какво може да се направи? Това вече е направено, а именно мерките, които са взети от областния щаб, съгласувани с Министерството на здравеопазването – носене на маски на открито, тоест затягане на противоепидемичните мерки, темпериране, тоест измерване на температурата, термометриране при влизане в поликлиниката и, разбира се, извършването на антигенни тестове. Това са мерките, които могат да бъдат предприети и те, разбира се, дават резултат.
По отношение на липсата ми, както казахте, на петъчния контрол, искам да Ви кажа, че България има много области, където има проблеми и аз посещавам почти всеки ден област в страната и се запознавам на място със ситуацията – такава, каквато е. В Кюстендил мерките са предприети, мерките дават резултат. В лечебното заведение категорично няма натиск, има осигурени всички необходими средства, лекарства, консумативи, дезинфектанти. Ваксинационният процес върви съобразно нуждите на хората. Ако разполагате със сигнали на граждани, които са притеснени или задават въпроси, моля, насочете ги към Министерството на здравеопазването. Експертите ще отговорят своевременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз разбирам, че Вие обикаляте страната, това нещо го виждаме и от телевизора. Но, пак Ви казвам, логично беше в петък да сте тук и да отговорите на кюстендилци. Аз това казвам.
Някои от въпросите, които са притеснителни: първо, Вие казвате – Кюстендил е изолиран случай, към момента няма притеснение за други населени места и области. Сега дадохте някакви отговори, но хората питат следното: защо затваряме заведения, а за предприятия и шивашки цехове, между другото, с 300 човека на едно място, нещата стоят по друг начин.
Наши колеги народни представители от БСП няколко пъти по време на парламентарен контрол Ви поставиха въпрос относно ролята на службите по трудова медицина в борбата с COVID-19. В тази връзка не чух от Вашия отговор дали сте се ангажирали в област Кюстендил и за тези сигнали, които Ви дадох – за шивашката фирма и за Центъра от семеен тип за деца и юноши до 18 години? На тези въпроси държа да отговорите.
На следващо място, хората задават и следния въпрос: защо не се освобождават от носенето на маски на открито хора, които са ваксинирани или преболедували? Нали имат изградени антитела в организма! Така ли е, или не е така?
Това са въпроси, които ми задават хората от Кюстендил, аз затова Ви питам. Искам отговор на тези въпроси.
Още веднъж, редно беше в петък да дойдете и да отговорите на кюстендилци. Надявам се това, което казах и в началото на въпроса по отношение на ваксинацията – това, че Кюстендил в момента е с най-много заразени, дали ще промени ваксинационния план, за да знаят кюстендилци дали ще има специална програма за тях? Това са въпроси, които ми задават хората. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново искам да Ви върна към медицината и към науката, и да оставим малко по-назад политиката, но явно Вие искате от всичко това, което се случва в страната, да правите политика във Вашата област. Вероятно за Вас предизборната кампания вече е започнала. Успех Ви желая! Дано кюстендилци да Ви изберат.
По отношение на Кюстендил и затварянето на ресторантите, шивашката фирма и така нататък. Вижте, нашата логика в мерките винаги е била една – това, което ни казва науката и скалите, с които работим. Не са ни водили емоции, нито ни води страхът на хората. Със сигурност логиката на всички може да бъде вярна според техните разбирания, но основания за вземане на ясни решения и действия може да бъде само едно – това, което ни казва науката. И това правим ние.
По отношение на всичко това, което се случва в Кюстендил, отговорната институция се нарича РЗИ – Кюстендил. Аз ще сезирам въпросната институция да извърши необходимите проверки и да вземе мерки, ако това се наложи.
По отношение на това защо трябва да носят хората маски, когато са ваксинирани или преболедували. Отговорът е много прост и той е следният: всички хора, които са получили ваксина и имат титър на антителата, които са преболедували и отново имат титър на антителата, който няма да им позволи да се разболеят и няма да им позволи, ако се разболеят, да прекарат тежко заболяването – това може да се постигне единствено и само гарантирано с ваксината, могат да пренасят вируса. Това не е мнение на министъра на здравеопазването, това е мнение на световни експерти. Именно затова изискването за влизане в страната не е обвързано с ваксинирането или с преболедуването и титъра на антителата, а с изискване за отрицателен – негативен, PCR тест.
Когато се достигне нивото от 70% ваксинирани, се постига така нареченият колективен имунитет, който пречи по принцип на разпространението на вируса по целия свят – тогава ще паднат маските. Тогава ще бъдат махнати всичките противоепидемични мерки. Да, тогава ще си върнем живота обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Анна Славова и Евдокия Асенова относно проблеми на страдащите от синдром на Даун.
Госпожо Асенова, заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, месеци наред семействата на страдащите от синдром на Даун сигнализират за проблеми, свързани с решенията на ТЕЛК. Миналата година през месец октомври на среща с организациите, които се занимават, изследват проблематиката, по темата с Министерството на здравеопазването – Министерството поема ангажимент да инициира промени в Наредбата за медицинската експертиза. Шест месеца по-късно няма никакъв резултат.
Затова и въпросите ни към Вас са следните: предвижда ли Министерството на здравеопазването промени в Наредбата, ако да – какви са те и кога ще бъдат реализирани, и ако не – как ще бъдат решени проблемите на страдащите от синдром на Даун, особено тези, които са навършили три години и на практика са лишени от ползването на държавна подкрепа, свързана с рехабилитатор, логопед, чужда помощ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Асенова.
Господин Министър, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Асенова, изготвен е Проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, с който ще бъдат изменени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, видът и степента на увреждане в проценти, както и разпоредби, свързани с експертизата на временната неработоспособност. При изготвянето на тези промени са взети предвид постъпилите предложения на организациите на хората с увреждания, включително и тези на Фондация „Живот със Синдром на Даун“, включени в раздела, касаещ генетичните аномалии. Съгласно изискванията на Закона за нормативните актове в кратки срокове изменението на Наредбата ще бъде публикувано за обществени консултации на електронната страница на Министерството на здравеопазването и портала за обществени консултации на Министерския съвет. Министерството на здравеопазването отчита като важен приоритет доброто взаимодействие между публичните власти и неправителствения сектор. В този случай ще разчитаме на всички заинтересовани страни в процеса на общественото обсъждане на предложения проект на наредба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика? Този път госпожа Славова.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! Не мога да отрека, че съм доволна от Вашия отговор, господин Министър. Единственият ми допълнителен въпрос е: какво означава кратки срокове, защото и миналата година през месец септември или октомври Вашата заместничка – госпожа Начева, е казала същото – в кратки срокове? Позовавайки се на Плана за действие за изпълнение на заключителните препоръки, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, който е приет в началото на февруари от Министерския съвет, имате заложено реформиране на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, което също е било препоръка на Комитета на ООН. Там срокът, който сте записали в Министерския съвет, е 2026 г. Бях си подготвила много примери, с които съм сигурна, че сте запознати – с последните ТЕЛК решения на деца и по-възрастни, страдащи от синдрома на Даун, но конкретният ми въпрос е: какво означава в кратки срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Славова.
Господин Министър, в дупликата си може да отговорите на въпроса. Заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Славова, кратките срокове са разписани в Закона. Когато един акт се качи за обществено обсъждане, има законов срок, който ще се спази, и, разбира се, след като изтече законовият срок, той ще бъде внесен в Министерския съвет, където да се гласува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към Вас е от народните представители Веска Ненчева и Валентина Найденова – относно съдбата на отделението по инфекциозни болести в „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Киро Попов“ ЕООД, град Карлово, и политиката на Министерството на здравеопазването за запазване дейността на инфекциозните отделения в общинските болници.
Госпожо Найденова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През месец ноември 2020 г. в МБАЛ „Д-р Киро Попов“, град Карлово, се прави реорганизация – сливане на инфекциозното отделение с COVID отделение и преместване на инфекциозното отделение от старата сграда на последния етаж на болницата. Въпреки че последната към този момент не среща съществени финансови затруднения, тази реорганизация обаче не решава редица проблеми, трупани с времето, като допълнително натоварване на персонала, остра липса на кадри, напускане на персонал, психическо и физическо претоварване, стрес и други.
Уважаеми господин Министър, нашите въпроси към Вас са следните: първо, каква ще бъде съдбата на отделението по инфекциозни болести в МБАЛ „Д-р Киро Попов“, град Карлово, и как ще бъдат задоволени в бъдеще потребностите на гражданите от община Карлово и съседните общини от медицинска помощ по инфекциозни болести съгласно Националната здравна карта?
И вторият въпрос: каква е политиката на Министерството на здравеопазването за запазване дейността на инфекциозните отделения в общинските болници, както и подготовка на медицински кадри за работа в тях, като част от националната здравна политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, предполагам, знаете, че болницата в Карлово е общинска болница. Надявам се първия Ви въпрос да го насочите и към кмета на общината, и към директора на лечебното заведение. Държавата по време на сериозната фаза на пандемията в края на миналата година ясно и категорично изрази своето съгласие, като поискахме освобождаването на управителя на лечебното заведение, но това не се случи, тъй като собственик на болницата е Общината. Продължаваме да твърдим, че в болницата има проблеми, които са на ниво мениджмънт, и те могат да бъдат преодолени, като се промени начинът на управление на лечебното заведение.
По отношение на конкретните Ви въпроси. Поради увеличаване броя на леглата за лечение на пациенти с COVID-19 от 41 на 47 в болницата в Карлово със заповед на директора на РЗИ – Пловдив, отделението се пребазира на ІV етаж в основната сграда. Основание за пребазирането е липсата на достатъчно персонал за две отделни структури. Това, разбира се, се извършва с преструктуриране на болнични легла в отделение по вътрешни болести и отделение по нервни болести.
Поради несъгласие с посочените структурни промени на 12 ноември 2020 г. лекарите в инфекциозното отделение не се явяват на работа. Спешно е изработен нов график за работа на лекарите, в който са включени всички лекари от отделението по нервни болести, отделението по вътрешни болести, отделението по педиатрия, отделението по анестезиология и интензивно лечение и отделението по акушерство и гинекология.
Във връзка с епидемичната обстановка и последната заповед на директора на РЗИ – Пловдив, в МБАЛ „Д-р Киро Попов“, град Карлово, са разкрити 35 легла за лечение на средно тежки случаи на пациенти с COVID-19. С писмо от управителя на лечебното заведение РЗИ – Пловдив, е уведомена, че доктор Милушева – специалист по инфекциозни болести и началник на отделението по инфекциозни болести, е освободена от длъжност, считано от 3 февруари, след подадено тримесечно предизвестие за напускане.
Отварям една скоба да кажа, че по време на пандемията ситуацията беше изключително сложна и държавата чрез областния управител на Пловдив направи всичко необходимо, за да осигури необходимия брой медицински специалисти, като студенти по медицина, стажант-лекари, които да се включат в битката наравно с колегите, които са в тази болница.
От представеното щатно разписание на отделението по инфекциозни болести към 10 февруари за временно изпълняващ длъжността „началник на отделението“ е назначен доктор Петров – специалист по анестезиология и интензивно лечение. В графика за работа за месец февруари са включени 19 лекари, 16 сестри, 9 санитари от всички отделения на болницата, които се командироват по 10 дни в отделението по инфекциозни болести. След освобождаването на доктор Милушева на граждански договор е назначена доктор Казакова – специалист по инфекциозни болести, която ще работи в отделението два пъти седмично. Отделението по инфекциозни болести не е преустановило дейността си и към момента са хоспитализирани 21 пациенти със средно тежко протичане на COVID-19.
По отношение на втория Ви въпрос за политиката на Министерството на здравеопазването искам да Ви кажа, че пандемията с COVID-19, освен че пренареди приоритетите ни, тя ни показа реалността в нашата държава в сектор „Здравеопазване“. Именно заради това ние насочихме усилията на цялата държава по отношение субсидиране и на общинските лечебни заведения по Наредба № 3, като от 1 август миналата година сумата, с която беше увеличена цялостната субсидия, за миналата година беше 30 милиона – с 6 милиона от август до края на годината. За тази година сумата, която ще получат общинските лечебни заведения, е в размер на 44 милиона по Наредба № 3.
Също така бяха увеличени клиничните пътеки за лечение на пациенти с COVID в инфекциозните структури – това е 104 пътека, беше увеличена двойно; разбира се, и клинична пътека 39 беше увеличена, и там се добави код за лечение на пациенти с COVID заболявания.
2,3 милиона ще отидат за 10 общински болници в страната, които имат изградени и регистрирани инфекциозни структури – инфекциозни отделения, за поддържане на 70% капацитет.
По REACT-EU – така наречените COVID средства за възстановяване, които ще се използват от европейските фондове, средства за инфраструктурни подобрения и осигуряване на апаратура, за общинските лечебни заведения ще бъдат разпределени 37 милиона за строително-монтажни работи от общо 60 милиона за страната и 23 милиона за апаратура от общо 37 милиона за страната по този финансиращ механизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, не мога да не се съглася с всичко, което Вие казахте – действително направеното до момента е твърде много. По-скоро бих добавила нещо, което може би Вие пропускате, а за нас това е много важно.
Колеги, има нещо, което като че ли остана незабелязано и все още недооценено покрай множеството проблеми с COVID-19. Това е актуализацията на медицински стандарт на инфекциозни болести през месец декември на предходната година. Вярно, една малка стъпка, но важна, защото се разшири кръгът на лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността. В инфекциозните клиники и отделения вече могат да работят лекар без специалност или специализант по инфекциозни болести, както и лекар с друга придобита специалност – това, което и Вие казахте, че е направено не само в Карлово.
Това развързва ръцете на управителите и на директорите на лечебните заведения и дава възможност те да се справят при екстремни ситуации. Стандартът изисква, цитирам: „Инфекциозната клиника или отделение винаги трябва да има готовност и подготвеност за незабавна реакция и справяне в епидемични ситуации.“
Затова, господин Министър, ние Ви правим едно много сериозно предложение, макар и към края на мандата, но мисля, че то е твърде актуално – да обсъдите възможността при инфекциозните клиники и отделения да се промени методът на финансиране на тяхната дейност. Така ще бъдем сигурни, че случаят с инфекциозното отделение в карловската болница няма да се повтори. Още повече, че стандартът е изключително важен, а последствията при една епидемия са изключително тежки както в личен, така и в обществен план. Поставяме предложението, макар че Вашият мандат ще бъде кратък, но Вие можете да го обмислите заедно с финансистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, политиката, която води нашата държава в сектора „Здравеопазване“, според мен трябва да е устойчива, трябва да е последователна и трябва да е предвидима. Когато говорим за промяна на финансирането по принцип, трябва да си даваме ясна сметка, че това е изключително нова промяна, така да я наречем, нова посока, която да дадем в хода на една световна пандемия. За мен това не е добре, дори бих казал, че е неразумна постъпка.
Когато казвате да се промени финансирането по принцип, трябва да кажете какво точно ми предлагате като конкретика. Аз ще Ви отговоря – в момента финансирането на тези структури се извършва по два механизма. Първият механизъм е по линия на Националната здравноосигурителна каса с финансирането на дейности по клинични пътеки. Вторият е от държавата под различни форми – било чрез Наредба № 3, по която се финансират по принцип общинските лечебни заведения; пак по Наредба № 3, по която се финансират инфекциозни структури в страната за поддържане на 70% капацитет; и по други финансови механизми.
Нека да не забравяме, че в края на миналата година бяха отпуснати 50 млн. лв., които бяха раздадени на над 50 лечебни заведения в страната, които поддържаха капацитет, готовност и лекуваха пациенти – над 50% от заетостта на леглата в съответните лечебни заведения, от които 37 – пак повече от половината бяха общински структури. Така че говорим за двойно финансиране – и държавно финансиране, и по линия на фонда през Националната здравноосигурителна каса.
Не разбирам за какъв тип допълнително финансиране, друг начин бихме могли да говорим. Очаквам от Вас да ми дадете предложението си в конкретика – разбира се, ще го обсъдим. Важното е българските граждани да бъдат спокойни и да се справим успешно с тази световна пандемия в края на годината. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това завършихме въпросите към министър Ангелов.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Гьоков към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно съответствието с нормите на пътна безопасност на ремонтираната през 2019 г. 10-километрова отсечка между селата Пъстрово – Сърневец – Съединение от третокласен път ІІІ-608, част от републиканската пътна мрежа на България.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е за един третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България – републикански път ІІІ-608, и по-точно 10-километровата отсечка от него между селата Пъстрово – Сърневец – Съединение. На този участък беше извършена цялостна подмяна на пътната настилка. Ремонтът започва от 2,5 млн. лв. и е изпълнен по договор за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа в област Стара Загора. Даже бяхме свидетели на благодарствените писма от жителите на селата Съединение и Сърневец към Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно пътно управление – Стара Загора, за този ремонт. И сигурно с право, защото ремонтът подобри свързаността между техните населени места и връзката им с общинския и областния център.
Днес обаче, година и половина по-късно, същите тези хора – жители на въпросните населени места, и не само те, се чудят защо няма маркировка и пътни знаци по ремонтирания участък и твърдят, че това е причина за няколко катастрофи. Чудят се и защо след вземане на проби от въпросния участък са отворени дупки, които в голямата част са незапълнени и до момента и са предпоставка за разрушаване на пътя.
Въпросите към Вас, госпожо Министър, са: защо липсва хоризонтална пътна маркировка? Може сега да Ви прозвучи язвително, но това са едни такива бели линии, които разделят едното платно от другото, и определят дали може да се изпреварва, не може да се изпреварва и така нататък. Също липсва и вертикална пътна сигнализация, пътни знаци – няма да говоря за тяхната важност. Предвидена ли е в Проекта такава сигнализация и защо не е изпълнена? С какъв акт е приет и пуснат в експлоатация въпросният ремонтиран участък? Налице ли е невъзстановяване на пътната настилка след взимането на проби от нея?
И може би най-важният въпрос: считате ли, че ремонтираната 10-километрова отсечка между селата Пъстрово – Сърневец – Съединение на третокласния път, част от републиканската пътна мрежа на България ІІІ-608, в цялост отговаря на нормите на пътната безопасност и в какви срокове ще бъде приведена в съответствие с тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! През 2019 г. е извършено цялостно преасфалтиране на 10 километра от републикански път ІІІ-608, Пъстрово – Сърневец – Съединение в участъка от кръстовището с път ІІІ-6602 до село Съединение.
Съгласно одобреното допълнително задание дейностите са изпълнени от Обединение „ПС 2014“, фирма изпълнител за поддържане, превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на област Стара Загора, като стойността на извършените ремонтни дейности е 2 млн. 450 хил. 051 лв. с ДДС.
Дейностите включват: фрезоване на асфалтовата настилка, подравняване на места на съществуващата основа с подходящ материал и полагане на два пласта асфалтобетон, изкоп за оформяне на земни окопи, попълване на банкети. Единствено на участък с дължина 64 м между село Сърневец и село Съединение поради големи пропадания е извършен и локален ремонт. Дейностите, изпълнявани чрез текущия ремонт и поддържане, се приемат с подписването на сертификат за действително изпълнени и приети ремонтни работи и не се изисква приемане и въвеждане в експлоатация на обекта, съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.
За цялата отсечка от път ІІІ 608 е планирано полагане на хоризонтална маркировка и монтиране на пътни знаци. Тези две дейности ще се изпълнят по два различни договора. Полагането на маркировката е възложено през настоящия месец, като крайният срок за изпълнение при благоприятни климатични условия е 28 февруари 2021 г. За монтаж на пътни знаци е одобрено задание и вече възложено на фирма „Микони“ ООД, изпълнител по договора за монтаж на пътни знаци.
По отношение състоянието на пътната настилка Ви информирам, че взетите проби и резултатите от изпитванията, които са направени за обемната плътност на ядката, степента на уплътнение на асфалтовите пластове и дебелината на асфалтовата настилка отговарят на изискванията на техническата спецификация. По информация, предоставена от Агенция „Пътна инфраструктура“, сондажните дупки, които визирахте във Вашия въпрос, останали след взимане на пробите, са запълнени и към момента пътната настилка е в много добро състояние без нарушения.
В заключение искам да отбележа, че с полагането на хоризонталната маркировка и монтирането на пътните знаци ще завършат дейностите, планирани от Агенция „Пътна инфраструктура“ за цялостно подобряване на експлоатационното състояние на участъка от път ІІІ 608. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Това, което казахте Вие в отговора си, 95% хората го знаят, включително го знам и аз, защото се занимавам с този проблем.
Аз обаче отново, без да искам да бъда язвителен, ще Ви кажа: опитвате се – това управление, да направите емблема на управлението си строителството на магистрали и пътища, ама не Ви се отдава.
Може ли да ни отговаряте от трибуната на Народното събрание, че сме пуснали един участък, за който сме платили два милиона и половина, а година и половина след това няма пътна маркировка – нито хоризонтална, нито вертикална и тепърва сега ще чакаме климатичните условия да позволят да полагаме тази маркировка?! Ами не го приемам. Ако Вие смятаме, че това е нормално, заявете го от трибуната и кажете: това е нормално и ние така работим.
Иначе благодарственото писмо на жителите на двете села – Съединение и Сърневец, е пред мен и те казват: „Всички живущи в селата Съединение и Сърневец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, Ви изказват едно голямо „Благодаря!“ за оказаното съдействие, което допринесе за направата на пътя до техните села, който най-после ги свързва със света.“
Хубаво е да има такива благодарствени писма, ама при свършена работа. Когато работа е свършена, може един малък детайл от цялата работа да не е свършен, но той слага черта на цялото добро дело.
Аз присъствах на откриването на пътя и ми направи впечатление, че няма маркировка, но хората толкова много се радваха, че си казах: сигурно утре ще я сложат, те бързат да пуснат участъка, за да са доволни хората. Ама година и половина е страшно много време, първо. И това с дупките от пробите – хората казват, че там са запълнени част от дупките, но има голяма част, които не са запълнени.
Аз вярвам, че този, който Ви е докладвал, че е свършена работата, е направил проверка, но и аз ще мина по пътя да видя наистина ли са запушени всички дупки или, както твърдят хората от тези населени места, има част от тях, които стоят и до ден днешен. А те ще са предпоставка да се разруши пътят в най-скоро време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, аз мисля, че хората виждат усилията, които полага Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По цялата републиканска пътна мрежа в държавата както за ремонта и рехабилитацията на пътната мрежа, така и изграждането на нови участъци и магистрални участъци за затваряне на магистралния пръстен.
Да, има забавяне в полагането на пътната маркировка, монтажа на пътните знаци. Вие сте прав, това не трябва да се случва. Аз и преди малко в своя отговор казах, че забавянето е в резултат на различни договори. Текущият ремонт се изпълнява от една фирма, монтажът на пътните знаци и маркировката от други две различни фирми, с които Агенцията има договори.
Надявам се хората да ползват със здраве тази пътна отсечка и да имаме възможност с общите усилия на Министерството, на Агенцията да подобряваме състоянието на цялата пътна мрежа в България – първокласни, второкласни и третокласни пътища. Нашите усилия са да покрием цялата републиканска пътна мрежа. Търсим всякакви варианти за финансиране и от държавния бюджет, и от европейски средства, така че да можем да подобрим състоянието и безопасността на пътната инфраструктура в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Стефан Бурджев относно лошото състояние на третокласен път III-1307 в Плевенска област, община Искър.
Господин Бурджев, имате думата.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Във връзка с множество сигнали и жалби към мен от жителите на община Искър бих искал да задам въпрос за третокласния път III 1307, част от републиканската пътна мрежа на територията на област Плевен.
Става въпрос за следното: тази отсечка е с дължина 13,4 км, а преминава през три населени места – село Ставерци, село Староселци и град Искър, находящи се в община Искър. Проблемът е много голям и хората са стигнали вече до безизходица след дългогодишни терзания и проблеми с този път. В двете села са закрити училищата и детските градини, транспортът се осъществява с ученически автобуси до общинския център Искър, огромен е трафикът на ТИР-ове и тежкотоварни камиони, които идват от Козлодуй, Лом, Видин, Оряхово, които се опитват да излязат на първокласния път София – Русе.
Защо е огромен този трафик на тежкотоварни автомобили? Защото пътят е по-кратък и избягват постовете на Агенция „Пътна инфраструктура“. Пътят е изключително обрасъл, невъзможно е да се разминат и създава големи трудности – психически, физически и от всякакъв характер, когато се засекат автобус и камион например, има изключително много пропадания и дупки по него.
Апелът чрез мен на всички заинтересовани хора, а плюс това и автобусната линия, която свързва всички тези населени места с областния център – град Плевен, минава оттам, когато се нуждаят от по-качествени и по-специализирани грижи в сферата на здравеопазването, проблемът е жесток и апелът е да се вземат наистина сериозни и своевременни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бурджев, третокласните пътища на територията на страната са с обща дължина 11 хиляди и 800 км, като по-голямата част са в незадоволително състояние. Това е статистика, която съм изнасяла и от трибуната на Народното събрание.
От тяхното построяване е изминал дълъг период от време и поддръжката им, както и основното им ремонтиране, е свързано със значителен финансов ресурс. Източниците до този момент са по две направления – държавния бюджет и европейски програми. През годините при ограничени ресурси приоритетно средствата са нарочвани по натоварените направления, но това в никакъв случай не означава, че е подценявано значението на третокласната пътна мрежа, тъй като тя има водеща роля за малките населени места в отделните региони.
Само за миналата година сертифицираните разходи по третокласните пътища в цялата страна за текущ ремонт и поддържане и превантивни ремонти е около 150 млн. лв. Отделно от това по Оперативна програма „Региони в растеж“ са ремонтирани над 140 км третокласни пътища на обща стойност около 131 млн. лв. Това е само за 2020 г. Продължаваме с внимателното планиране на бюджета за 2021 г., като стремежът е поетапно включване на третокласните пътища в подходящи ремонтни програми, така че след няколко години да постигнем цялостно обновяване.
Конкретно за републикански път III-1307 Искър – Староселци – Ставерци през изминалата година по трасето извън населените места са извършени частични ремонтни дейности на обща стойност 581 хил. 226 лв. Изпълнено е полагане на асфалтови пластове в големи участъци, подравняване на банкети, подобряване на отводняването, оформяне на земни канавки, ремонт на голямо мостово съоръжение над река Искър, като старите дилатационни фуги са подменени с нови.
За третокласния път Искър – Староселци – Ставерци и през тази година ще продължим да полагаме грижи чрез Програмата за текущ ремонт и поддържане, като дейностите ще бъдат планирани в подходящи метеорологични условия и съобразно разполагаемия финансов ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика – господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Две трети от Вашата реплика беше статистика. Тук става въпрос за конкретен проблем, в конкретна община. Именно затова сте министър, има огромен ресурс от хора с експертиза във Вашето министерство, което може да разгледа по-усърдно, по-компетентно, и по-навременно такива проблеми, които са комплексни проблеми.
Тук говорим за определен проблем в дадената община и населените места, но липсата на адекватна грижа и планиране – за втори път и на колегата преди мен така отговорихте – метеорологичните условия не позволяват или когато позволяват, ще се направи. Ами нали идеята е точно в тези зимни месеци, в периодите на мъгла в Дунавската равнина, какъвто е находящият се район и община, нали точно заради тези сезони, които не позволяват да се прави, трябва да е свършено и осигурено това, за което хората плащат данъци и такси.
Разбирам, че винаги, и на предни въпроси, във връзка в инфраструктурата в Плевенска област по идентичен начин ми отговаряте – статистика две трети от Вашия отговор, след това някоя добронамереност, благопожелание и в крайна сметка нито един проблем. Специално за Плевенска област трябва да Ви кажа, че с нищо няма да запомним Вас като министър на регионалното развитие и Вашия предшественик Николай Нанков. Казвам Ви го съвсем отговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Без лично обръщение, господин Бурджев, моля Ви.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Не виждам, какъв е проблемът. Стига с тази цензура, която налагате цяла седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма цензура. Просто Ви, моля, да не се обръщате.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Не, нищо лошо не съм казал и го казвам съвсем отговорно, защото преди това съм задавал доста въпроси идентични с този. Как един не намери частично решение. Тук става въпрос за една отсечка 13,4 км. Има кой да прави статотчети. Там има цяла армия от чиновници в едно такова голямо Министерство, каквото е регионалното – не е нужно министърът. Министърът трябва да дава и да реализира някакви решения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз..
Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бурджев, да, средствата не са достатъчни. Вие знаете с какви средства разполага Агенция „Пътна инфраструктура“ в бюджета за 2021 г. Това ни принуждава да приоритизираме и да планираме внимателно отсечките, които през 2021 г. или 2022 г. ще бъдат ремонтирани.
Позволете ми да не се съглася с Вашите констатации, че област Плевен никога не е имала вниманието на Агенция „Пътна инфраструктура“ и че там никога нищо не се е случило относно подобряване на пътната инфраструктура. Ще Ви напомня няколко обекта, които са реализирани от седем на Оперативната програма „Региони в растеж“ – пътят Плевен – Ловеч от 13 до 25 км, като дължината в област Плевен е 11 км. От 17 – пътят Червен бряг – Чомаковци – 9 км са на територията на област Плевен.
По Програмата „България – Румъния“ основен ремонт на пътя Гулянци – Долна Митрополия от 14 до 24 км – 9,364 км е пътят; 40% изпълнение. Обекти, които са включени в Програмата за проектиране, разработване на разширен идеен проект за югоизточен обходен път на град Плевен. Обекти, изпълнявани през Програмата „Текущ ремонт и поддържане“ Луковит – Червен бряг – Кнежа – Оряхово – 14 км, като през месец март 2021 г. е срокът за приключване на дейностите. Път III-305 Крушовица – Садовец – граница област Ловеч от 0 до 25 км – срок за изпълнение месец септември 2021 г.
Знам, че в цяла България и във всички населени места, аз също съм от Северозападна България, има пътни отсечки, които се нуждаят спешно от ремонт и рехабилитация. Моето желание като министър и желанието на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ е да имаме възможност да правим навсякъде основен ремонт и цялостно преасфалтиране на пътищата в България. Факт е, че това няма как да се случи за една година, така че поетапно се опитваме да работим във всички области на България и там, където се приоритизира определена пътна отсечка да правим цялостен ремонт. В останалите пътни отсечки се налага да правим текущ ремонт и поддържане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Аврамова е отново от господин Бурджев относно лошото състояние на третокласен път III-1308.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аргументите ми за втория ми въпрос, който ще задам сега, са горе-долу идентични, защото тази отсечка от близо 16 км за този третокласен път е продължение на отсечката, която беше обект на моя въпрос преди малко. Само че разликата е в това освен тежкотоварните камиони, тировете и лошото състояние на пътя тя касае град Искър, село Писарово и село Горни Дъбник. Там, докъдето започва първокласният път София – Варна, положението също е тревожно, също има огромен интензивен трафик и как да обясним на тези хора. Приемам донякъде Вашите аргументи. Да, държавният ресурс не е безкраен. Да, възможностите не са безкрайни. Да, трябва много време. Ами още петнадесетина години ще Ви стигнат ли? Защото всичко е декларативно и всичко е добронамерено и трябва още време и сезонът не е дошъл и така нататък. Въпросът е, че тези проблеми, този ресурс, който се разпилява и разхищава и процентите, които изчезват от финансирането на различни държавни, европейски програми по отношение на пътната инфраструктура влияят на качеството и количеството на решените проблеми.
Как, от друга страна, пък да обясним на хората, защото трябва и тях да разберем – тези граждани, които са в постоянен психически и физически стрес, което влияние на здравната система и на всичко останало, че те плащат солидарно данъци и такси за събиране и увеличаване на бюджета за реконструиране на пътища и все трябва да чакат, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и все има някакви други причини, които трябва да приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бурджев.
Заповядайте, госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бурджев, благодаря, за разбирането.
Вие сте народен представител, гласувате Закона за държавния бюджет и благодаря за разбирането, че няма как навсякъде да направим основен ремонт в цялата държава, на цялата републиканска пътна мрежа, която вече е над 20 хиляди км.
Разбирам и Вашата тревога за третокласните пътища в област Плевен, какъвто е и третокласният път III-1308 Искър – Писарово – Горни Дъбник. Дължината на отсечката е 14,135 км и тя действително е в незадоволително състояние, за което допринася и недоброто възстановяване на пътната настилка в село Писарово. Там е изграден нов водопровод. Възстановяването на участъка на изкопните дейности за полагането на новия водопровод не е направено качествено. Има постоянни пропадания в зоната на изпълнение на дейностите за водопровода, което налага и постоянното разкопаване и подмяна на обратния насип, и слагане на нова трошено-каменна настилка, така че да можем да уплътним терена и да направим нов асфалтов пласт. За пътя се полагат грижи по Програмата за текущ ремонт и поддържане, като през 2020 г. е изпълнено изкърпването на пътната настилка, изрязването на храстите за по-добра видимост.
В края на миналата година Агенцията възложи локални ремонти на участъци със слягания на път III-1308, които включваха отстраняване на старата настилка и част от пътната конструкция, насипване на нов трошен камък, полагане на нови асфалтови пластове, като ремонтните дейности са около 38 000 лв. Предвижда се машинно изкърпване на големи участъци от настилката, като работата на обекта ще продължи и през настоящата година. Използват се благоприятни климатични условия и през зимния период се използваха да се работи на трасето, но ще продължим със дейностите по изкърпване.
В заключение искам да отбележа отново, че Агенция „Пътна инфраструктура“ търси възможности за финансиране и на третокласната пътна мрежа. Основните средства, които са ползвани от Програма „Региони в растеж“ са именно за третокласната пътна мрежа, а Вие ми давате повод да проведа разговор с Агенция „Пътна инфраструктура“ относно тежкотоварния трафик по тази пътна отсечка, който Вие сам се досещате, че пътува там абсолютно безплатно, а третокласните пътища не са оразмерени за такъв трафик, какъвто и Вие цитирахте като натовареност по тази пътна отсечка. Така че ще потърсим възможности за решаване и на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Доволен съм въпреки емоционалния дебат, който проведохме по тези два въпроса, че все пак много ми хареса това, което сте хванали от моята теза, че това е комплексна система – регионалното развитие и пътната инфраструктура. Поне с малко по-компетентно, по-фокусирано и по-отговорно действие може да се решат част от проблемите.
Считам това за ангажимент от Ваша страна. Смятам, че Вие сте достатъчно отговорен човек да го изпълните, да наредите по системата да се вземат бързи и адекватни мерки, защото пак усещането за несправедливост възтържествува в този случай – едните не плащат, другите се страхуват, катастрофират, чупят си колите, а плащат винетки.
Това е, ако бихме решили една добра стъпка и моля за някакъв конкретен ангажимент към двата въпроса, които поставих – те са взаимосвързани. Да се види отговорност и не искам да мислят хората в тези две общини – Долни Дъбник и Искър, че по политически принцип са изоставени и игнорирани. Много добре разбирате за какво Ви говоря.
Трето, което искам да кажа, преди малко в статотчета в първия въпрос, който Ви зададох, споменахте път III-305, който не е по темата, но много се надявам след поставянето ми над пет-шест пъти на този въпрос това да се случи, както заявихте тук като ангажимент – Вашето планиране пътят да е рехабилитиран и готов или да стартира, извинявам се не си спомням през месец септември 2021 г. Това считам, че ще е нещо, което ще бъде запомнено и отчетено от избирателите и от Вашите избиратели. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Дуплика, госпожо Министър – имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Бурджев, продължаваме с усилията и за третокласната пътна мрежа, важна за малките населени места. Категорично не съм съгласна, разбира се, с Вашата констатация, че има политически елемент в приоритизирането на пътните отсечки, които влизат в Програмата за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ако си направите Ваша статистика, ще откриете, че такава зависимост няма и че политически причини и политически аргументи по никакъв начин не влияят на планирането в Агенция „Пътна инфраструктура“. Напротив в цялата държава, в цялата републиканска пътна мрежа се опитваме да я поддържаме в добро експлоатационно състояние, като там, където е най-наложително да търсим възможности за цялостно ремонтиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпрос от народния представител Жельо Бойчев към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Въпросът е относно етапа на изграждане на интерконектори за природен газ между България и съседните държави.
Имате думата, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Многократно, госпожо Министър, Вие, министър-председателят на републиката сте декларирали, че между изграждането на междусистемните газови връзки между нашата страна и съседните ни държави е един от основните ни приоритети.
Затова считам за съвсем нормално и естествено в края на мандата на правителството да попитам на какъв етап е изграждането на тези интерконектори? Знаем, че става въпрос за връзката между България и Сърбия и за връзката между България и Гърция.
Припомням, че многократно беше декларирано и заявявано, че връзката България – Сърбия дори вече трябваше да бъде изградена. Знаете колко пари вече се заделяха по два изтекли програмни периода.
Ситуацията към момента изглежда по следния начин: в началото на годината изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ обяви, че са започнали тръжните процедури. Сега започваме тръжните процедури – в края на мандата, за връзката България – Сърбия.
Много интересно е положението с връзката България – Гърция. Там знаете, Вие и министър-председателят много често обичате да ходите да снимате. Аз се опитах да направя един преглед в медиите на тези посещения – много е трудно, човек се обърква – непрекъснато се хвърлят в пространството едни километри, едни трасета, едни тръби се заваряват и се губи логиката.
Какво се е свършило до момента и кога трябва да бъде пусната в експлоатация? А включително онзи ден пак бяхте там. Там договорът, знаете, беше подписан на 10 октомври 2019 г. Според срока в този договор – 18 месеца, април месец тази година трябва да бъде приключена работата по връзката. Доколкото разбрах от последните Ви изявления с министър-председателя, отиваме към края на годината. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова, госпожо Министър, въпросите към Вас са: може ли ясно и точно да получим отговор какво е етапното изпълнение на тези връзки и кога ще бъдат крайните срокове за тяхната реализация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, Вие сте прав, че много отдавна се говори в България за изграждане на междусистемните връзки със съседните на нас страни, но много дълги години нито една междусистемна връзка не беше изградена – Вие много добре знаете и помните това.
Пропуснахте един от интерконекторите със съседните ни страни и това е интерконекторът с Румъния, който знаете, че стана факт през месец ноември 2016 г. Това беше първата междусистемна газова връзка, която българската страна има със съседна своя страна и тази интерконекторна връзка стана факт отново в мандата на правителството на премиера Борисов – в предишното правителство.
Що се отнася до другите много важни проекти, които всъщност дават сигурността на доставките по отношение на България и не само на България, но и на целия регион, това са изключително важни приоритети. Те са приоритет в нашата управленска програма и аз с гордост мога да кажа към днешна дата, че именно правителството на премиера Борисов – двете поредни последни правителства, са направили най-много в тази област. Нямам спомен назад във времето, може би в последните 30 години, да е била факт някоя от междусистемните връзки.
По отношение на интерконектора Гърция – България – изключително важен проект. Ние, за разлика от други колеги в миналото, не ходим и не се снимаме на тези проекти, а реално работим. Интерконекторът Гърция – България стана възможен, знаете, единствено и само с политическата воля, с амбицията, желанието на премиера, на правителството, че тези интерконекторни връзки са изключително важни за нас и ние трябва да ги построим, защото това е в интерес на България, в интерес на нашата сигурност и в интерес на българските потребители, които благодарение на тази инфраструктура ще получават природен газ на конкурентни цени.
Та, същинската част по работата на интерконектора Гърция – България започна през месец декември 2015 г. Тогава беше подписано и взето окончателното инвестиционно решение. От този период до настоящия момент се извървя изключително важна и тежка процедура, свързана с осигуряване на финансирането, защото знаете, че такива проекти отнемат много сериозен ресурс. Българското правителство предостави държавна гаранция в размер на 110 млн. евро; от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ бяха осигурени 39 млн. евро за този проект, 45 млн. евро по Европейската програма за свързаност. Така че всичко това, което трябваше да бъде направено по отношение на финансирането, ние го направихме.
Проведени бяха всички обществени поръчки, свързани с избора на производителя на тръби, на строителя, на инженер-консултанта и на строителния надзор. Впоследствие бяха подписани договорите и започна същинската работа. Междувременно бяха извършени всички действия, които са свързани с дейността на регулаторите – на българския и на гръцкия. Вие знаете, че този проект не се реализира само от българска страна, него го реализира съвместна компания, в която 50% притежава БЕХ и 50% притежава гръцко-италианска компания. Този проект не го реализираме само ние, тъй като проектът се извършва на територията на две държави.
В резултат на всички тези действия бяха подписани много важни документи, споразумения по отношение на финансовата устойчивост на проекта, знаете, те бяха ратифицирани и от парламента, за което благодаря.
Между другото, вчера бяхме на инспекция на интерконектора Гърция – България. Към настоящия момент е разчистено трасе от 170 км от общо 182 км трасе и на двете територии, 128 км са разнесените тръби по трасето, 101 км са заварените тръби и оттук нататък продължават дейностите по ръчното и по машинното заваряване по отношение на този проект.
Това, което очакваме да се случи като реализация на проекта, да, Вие сте прав, договорът трябваше да приключи в края на месец април 2021 г., но с оглед пандемията от COVID-19, а това са обективни обстоятелства, които няма как да бъдат предвидени нито от страна на възложителя, нито от страна на изпълнителя. Така че с оглед на тази ситуация – световната пандемия от COVID-19, безспорно ще наложи промяна в този срок, която промяна не може да продължи по-дълго от края на 2021 г. Това е по отношение на тази междусистемна връзка.
Що се отнася до интерконекторът България – Сърбия, Вие сте абсолютно прав, това е изключително важен проект. Този проект ще осигури диверсификацията на източниците не само за България, но и за целия регион, така че тази интерконекторна връзка също е изключително важна. Знаете, че още по-назад във времето този проект се движи от Министерството на енергетиката, но по обективни причини, тъй като Министерството няма как да бъде оператор на един такъв проект, през октомври 2020 г. този проект беше прехвърлен на „Булгартрансгаз“ в качеството му на оператор, той стартира веднага процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство. Но този проект, подобно и на интерконекторът Гърция – България също се реализира на територията на две държави, така че от страна на нашите сръбски партньори също трябваше да бъде осигурено финансиране по техните предпроектни програми, по предприсъединителните им програми, за да може строителството да върви паралелно.
Вие знаете, че когато един такъв проект се финансира по оперативна програма, първият и най-важен критерий, който трябва да бъде спазен, е устойчивост на проекта. За да има устойчивост на проекта, трябва да има яснота по отношение на неговото изграждане на едната и на другата територия. Така че съгласно графиките, които сме направили, и плановете, които сме начертали, този проект трябва да стане факт в края на 2022 г.
Работим активно и се надявам с общите усилия на всички да можем да изградим тези интерконекторни връзки и те да бъдат за благото на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Бойчев – реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, от Вашия отговор разбирам следното: по отношение на изграждането на междусистемната връзка между България и Сърбия сме на положението, на което бяхме в началото на мандата. Няма да се връщам колко срещи бяха направени назад във времето между колегите Ви от сръбска страна. Казвате условията за европейско финансиране, казах Ви: това е третият програмен период, който започваме с тази газова връзка. През 2007 – 2014 г. имаше предвидени пари, тогава беше Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, после 2014 – 2021 г. е следващата програма, сега вече влизаме в третия програмен период за финансиране.
За нашите слушатели и зрители искам да кажа, че двата проекта, за които аз Ви питам, не са някакви големи инженерни постижения. По сръбската връзка 62 км е трасето в българската страна в крайна сметка и нашата част струва 72 млн. евро. Така че ние не говорим за някакви гигантски инженерни проекти, които виждаме по света как се строят, госпожо Министър. Така че по отношение България – Сърбия ние сме на положението, на което бяхме в началото на мандата.
А за онази газова магистрала, както каза премиерът Борисов, на която Вие казвате, че не се снимате, но аз колкото пъти видя репортажи по телевизията, все сте на такива газови магистрали, даже имаше и рисувани картини по тях, припомням. Ако така си изпълняваме инфраструктурните проекти, жалко и горко за страната ни! В момента отложихме срока – от Вашия отговор разбирам, за края на 2021 г.
Знаете, че нашата страна ще загуби доста, тъй като азерският газ, който беше договорен, трябваше от началото на тази година именно по това разклонение от Гърция да бъде наличен в нашата газопреносна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Така че, за съжаление, един от основните приоритети в изграждането на тези връзки – на Ваше място не бих имал тази гордост и възможност да се хваля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика – госпожо Министър.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Не може да оставите министъра да говори шест минути, а народният представител да прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се обаждайте от място, господин Ерменков! Ако искате, вземете процедура, ще Ви отговоря по смисъла на Правилника.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, въпреки Вашия коментар, аз се гордея с това, което сме направили, защото то е наистина повод за гордост. Ами ходим на газовите магистрали просто защото ние ги строим! Който строи, той ходи и, естествено, той ще се снима с тях, иначе няма как да се случат нещата.
Интерконекторът България – Сърбия е проект, който отново ще споделя, че се реализира от две държави. Той не се реализира от българската страна. Вие много добре знаете и одеве споменах, че всъщност тук основният критерий е устойчивост на тези проекти. По такъв проект ние много лесно ще построим 62 км. Това за нас, за „Булгартрансгаз“ не е проблем, но трябва да има реципрочните действия от другата страна, за да може проектът да бъде устойчив. Целта не е да има една тръба до българо-сръбската граница, въпросът е тази газова инфраструктура да работи и по нея да преминава газ. Само тогава тя има смисъл.
Заедно с нашите сръбски партньори работим много активно и бъдете уверен, че интерконекторът България – Сърбия ще бъде факт. Важното е, че България към настоящия момент реализира своя основен приоритет – да има диверсификация на източника за доставка на природен газ.
Както знаете, от 31 декември, въпреки че интерконекторът „България – Гърция“ не е довършен като инфраструктура, ние успяхме по съществуващата газопреносна мрежа, собственост на „Булгартрансгаз“ през точката на междусистемна свързаност Кулата – Сидирокастро от 31 декември да започнем изпълнението на договора за доставка на природен газ от Азербайджан. Смятам, че това е наистина изключително важно събитие, повод за радост и гордост за всеки един български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Отново въпрос към министър Петкова от народния представител Жельо Бойчев. Той е относно ревизия на разходите на държавните дружества в енергетиката.
Имате думата, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, предполагам вече сте разбрали какво правим с колегата Таско Ерменков – ние се движим по приоритетите на управленската програма на Вашето правителство, в дадения случай част „Енергетика“ и отчитаме на края на мандата как са изпълнени те.
Затова пристъпвам към следващия. Един важен приоритет за Министерството на енергетиката е ревизия на разходите на дружествата от енергетиката, а именно ТЕЦ „Марица изток 2“, „Мини Марица-изток“, АЕЦ „Козлодуй“ и други. Това е записано във Вашата програма.
Затова, госпожо Министър, бих искал да отговорите: беше ли направен такъв тип ревизия на разходите на енергийните дружества? Какъв е резултатът от тази ревизия? Съответно какви са предприетите мерки, тъй като на първо четене картината в енергетиката е доста трагична? Ако трябва да се спра само на едно дружество, тъй като няма много време, примерно ТЕЦ „Марица изток 2“, виждаме, че през 2019 г., тази не е приключила, но там са 202 милиона загуба. Ако трябва да сборуваме задълженията, те са вече над милиард и половина. Непрекъснато се правят едни финансови упражнения, един дълг се заменя за капитал. Един път БЕХ направи такъв тип трансформация, като 600 милиона бяха записани като капитал. Непрекъснато БЕХ купува емисии. Последно имаше едни 230 милиона, с които бяха закупени емисии, за да може централата да работи.
Ако се опита човек да погледне в разходите – преди малко говорих за газовите проекти, ама извинявайте, имах една поредица от въпроси и накрая пак не разбрах как и по какъв начин се разходва инвестиционната програма на „Булгартрансгаз“, защото знаете, и това дружество взе един път близо 500 милиона – 487 млн. евро заем, сега в момента е в процедура за нови 155 млн. евро заем и срещу това пише: „за инвестиционната програма“. Каква е инвестиционната програма на дружеството, не е ясно, защото „Балкански поток“ не трябваше ние да финансираме, а трябваше да го финансира изпълнителят.
Има отчаяна нужда от публичност на разходите в енергетиката, които се правят от енергийните дружества. Затова моят въпрос е: какво беше направено през този мандат за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, контролът върху дейността на дружествата от държавната енергетика, пък и не само на дружествата от държавната енергетика, е ангажимент на принципала, който ангажимент не се упражнява еднократно. Той е в постоянно действие, така да се каже, което цели да провери какво е финансовото състояние на дружеството, дали то спазва съответно принципите за ефективно, ефикасно управление на публичния ресурс. В тази връзка може би си спомняте, че още в края на 2016 г. ние приехме и разработихме една специална наредба, която наредба е свързана с публичното оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по Закона за енергетиката.
С тази наредба са уредени условията и редът за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества, попадащи в нейния обхват, осигурени са необходими условия за публичност и прозрачност на извършените разходи. Считано от 2016 г. до настоящия момент търговските дружества, попадащи в обхвата на наредбата, са длъжни да предприемат мерки за оптимизиране на разходите при осъществяване на дейностите си с оглед постигане на ефективност, ефикасност и икономичност при разходване на тези средства. На тримесечна база тези дружества предоставят съответната информация. Ако те са дружествата в рамките на Българския енергиен холдинг, тази информация се оповестява на сайта на Министерството на енергетиката и всеки един български гражданин може да проследи тази информация и да направи съответно своите изводи в какво състояние са дружествата от държавната енергетика.
Отделно от това съгласно Закона за вътрешния одит в публичния сектор за периода от 2017 г. до 2020 г. дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на енергетиката е извършило три одита на Българския енергиен холдинг и на дружествата от холдинговата група. Одитите са относно съответствието на проведени обществени поръчки с изискванията на Закона за обществените поръчки, както преглед и оценка на реализираните приходи и извършените разходи.
Що се отнася обаче до това как се управляват дружествата, какъв е контролът в тях, безспорно най-големият индикатор за това са финансовите резултати. Аз сега ще си позволя да направя една кратка ретроспекция, по-скоро едно сравнение, какво е било състоянието – Вие понеже посочихте само „ТЕЦ Марица изток 2“, но е хубаво да имаме цялата, пълната информация, за да можем да направим съответните изводи.
През 2014 г. Националната електрическа компания реализира нетна загуба в размер на 586 млн. 509 хил. лв.. През 2020 г. Националната електрическа компания отчита печалба от дейността си в размер на 16 млн. 659 хил. лв.
През 2014 г. Електроенергийният системен оператор реализира печалба от 19 млн. 633 хил. лв. През 2020 г. очакваната печалба на ЕСО е 55 млн. 981 хил. лв.
През 2014 г. АЕЦ „Козлодуй“ реализира печалба от 78 млн. лв. През 2020 г. печалбата на дружеството е 277 млн. 627 хил. лв.
Или ръстът в печалбата е от 199 млн. 235 хил. лв.
„Булгаргаз“ – отчита подобрение в реализирания нетен финансов резултат от дейността си, като през 2014 г. дружеството е отчело печалба от 7 млн. 151 хил. лв., а в края на 2020 г. дружеството реализира печалба от 42 млн. 392 хил. лв.
„Булгартрансгаз“ – през 2014 г. отчита печалба 75 млн. 690 хил. лв., към 2020 г. финансовият резултат на „Булгартрансгаз“ е печалба 81 млн. 303 хил. лв.
На ниво БЕХ Група на консолидирана база – цялата държавна енергетика, за 2014 г. отчита следните финансови резултати: 29 млн. 503 хил. лв. печалба, докато за 2020 г. финансовият резултат на БЕХ групата на държавната енергетика е печалба в размер на 295 млн. 315 хил. лв.
Да, единствено „ТЕЦ Марица изток 2“ и „Мини Марица изток“ бележат негативни финансови резултати, но това не е в резултат на лошо управление. Това е в резултат на обективни фактори, които се случват извън нас. Вие знаете много добре, че тук основната причина е покачването на цените на въглеродните емисии. Това е най-големият разход, който „ТЕЦ Марица изток 2“, а не само „ТЕЦ Марица изток 2“ – всяка една въглищна централа, има.
Аз използвам случая да благодаря на българския парламент за подкрепата, която оказа през миналата година със свое решение, свързано с „ТЕЦ Марица изток 2“ и с централите от Маришкия басейн, защото това наистина е изключително важно за нашата енергийна сигурност.
Така че ревизиите са хубаво нещо, проверките са хубаво нещо, но контролът е ангажимент на мениджмънта, на ръководството и аз смея да твърдя, че Министерството на енергетиката, Българският енергиен холдинг упражняват своите правомощия и контролират дружествата, така че да отчетат тези резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Бойчев, реплика?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, виждам, че и Вие, както се казва, сте се подготвили накрая на мандата. За съжаление, няма да е във Ваша полза равносметката в това, което е постигнато в енергетиката, но това тепърва ще се установява.
Въпросът ми беше конкретен: дали са извършени ревизии на разходите в тези дружества и какви мерки са предприети? Вие ми казахте, че сте направили три одита в БЕХ. Беше интересно да се види в крайна сметка на тези одити дали са констатирали нещо, дали сме подобрили нещо в управлението и работата на тези дружества, тъй като, знаете, нееднократно сме изнасяли редица факти относно ефективността на разходите – хайде, започнахме „ТЕЦ Марица изток 2“.
Знаете, че там има една съпоставка с други енергийни мощности какъв тип разходи се правят в държавното дружество и как те според мен могат да бъдат много оптимизирани, и въобще прави ли се нещо в тази посока?
Това, за съжаление, и във Вашия отговор и въобще от цялата дейност в тези години – четири години на мандата на това правителство, аз поне лично не забелязах по никакъв начин да се търси оптимизация и подобрение на разходите в тези сектори. Напротив.
Твърдя, че равносметката е, общо взето, нито един решен проблем от тежките въпроси, които стоят пред българската енергетика, всичко се отлагаше назад във времето. Колкото може, нали знаете, ние бягаме от отговорност, назад, назад във времето да отлагаме нещата и към момента имаме натрупани едни огромни дефицити в енергетиката.
Аз дадох, Вие ми цитирате, аз мога да цитирам още толкова финансови резултати и цифри, от които да се вижда как прехвърляме от едно дружество на друго дружество едни или други задължения и в крайна сметка едни огромни дефицити ще бъдат наследени от Вашия колега, който ще застане начело на енергетиката и няма да му бъде никак лесно да решава тези въпроси предвид четирите пропуснати години за българската енергетика в рамките на мандата на това правителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Дуплика, госпожо Министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, очевидно разчитаме числата по различен начин. Аз съм се подготвила добре, защото знам какво сме правили през последните четири и през последните шест години. Но от това, което ние заварихме 2014 г., и това, което оставяме днес, смятам, че числата достатъчно красноречиво говорят и нито една политическа риторика не може да промени фактите, защото те са такива, каквито са.
Безспорно е, че към настоящия момент дефицит в системата няма. Дефицитът беше генериран в Националната електрическа компания и Вие много добре помните това. Националната електрическата компания беше доведена до състояние на технически фалит – нека да не забравяме тези факти. Националната електрическа компания беше на загуба от 586 млн. лв. 2014 г. Днес сме 2021 г. и за 2020 г. Националната електрическа компания отчита положителен финансов резултат за първи път от много време насам – 16 милиона!
Това показва много ясно кой е обърнал тренда в енергетиката и какво се е случило. Аз мога спокойно да кажа, че на колегата, който ще дойде след мен, не оставям в никакъв случай мини такива, каквито имаше в мандата, когато ние поехме с правителството на премиера Борисов, енергетиката през 2014 г. – огромна междуфирмена задлъжнялост, никой на никого нищо не плащаше в сектора, много добре си спомняте. Националната електрическа компания в резултат на едно решение на бившата ДКЕВР натрупа само за три месеца близо 300 милиона дефицит от едно регулаторно решение. Така че аз съм спокойна, че оставяме сектора във финансово стабилно състояние и нямаме такива бомби, които да залагаме за колегите след нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Въпрос от народния представител Таско Ерменков към министър Петкова относно цялостната политика на Министерството в областта на енергетиката по изпълнение на приоритетите на управленската програма на ГЕРБ в тази област.
Имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! В началото на мандата на това правителство през 2017 г. бяха формулирани следните приоритети на управленската програма на правителството на ГЕРБ, респективно на повереното Ви министерство в областта на енергетиката.
Най-важният и пръв приоритет за Министерството на енергетиката като част от правителствата програма 2017 – 2021 г. бе, цитирам: „Енергийна сигурност чрез собствен добив. Продължаване на проучванията на дълбоко Черно море чрез провеждане на процедура по търсене и проучване и на блок „Терес“.“
Вторият, най-важен приоритет за това правителство и Министерството на енергетиката бе, пак цитирам: „Изпълнение на решението и препоръките на Европейската комисия по отношение на „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“.“ Да Ви припомня, че става въпрос за прекратяване на заробващите договори с така наречените американски централи.
Третият, най-важен приоритет за това правителство и Министерството на енергетиката бе, цитирам: „Ревизия на разходите на „ТЕЦ Марица изток 2“, „Мини Марица изток“, АЕЦ „Козлодуй“ и други“.
Четвъртият, най-важен приоритет за това правителството и Министерството на енергетиката бе, цитирам: „Енергийна сигурност чрез изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни“.
Петият, най-важен приоритет за това правителство, пак цитирам, беше: „Пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ.“
Въпросът ми, госпожо Министър, който по същество беше питане, но само поради техническа грешка, надявам се, остана въпрос, е: каква беше политиката на Министерството на енергетиката за изпълнение на тези приоритети – и по-важното е – изпълнени ли са те? Като Ви моля да не правите исторически реминистенции, а да се ограничите в периода 2017 – 2021 г., за който период е Вашата управленска програма. Иначе, ако ще се връщаме много назад, да не си спомняме кой е строил АЕЦ-а, кой е строил централи и така нататък и няма да е във Ваша полза. Ограничете се, много Ви моля, в периода 2017 – 2021 г. приоритетите изпълнени ли са и на каква степен е тяхното изпълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, аз благодаря за този въпрос, защото той ще ни даде възможност, макар и в краткото лимитирано време, да се спра на най-важните приоритети от нашата управленска програма и резултатите, които успяхме да постигнем.
Що се отнася до репликата, която направихте, кой е строил назад във времето централите? Ами строил ги е българският народ. Мисля, че там сме категорични и ясни.
Що се отнася за нашата управленска програма за периода 2017 – 2021 г., безспорно най-важният ни приоритет е да се гарантира енергийната сигурност на страната чрез диверсификация на доставките на енергийни ресурси. Тук можем да разделим нещата в две посоки.
Първо, по отношение на природния газ. Много добре знаете, че България нямаше нито междусистемна газова връзка до месец ноември 2016 г., ще си позволя да изляза извън 2017 г., но позволете ми да отбележа, че все пак това е междусистемна газова връзка, реализирана отново в мандата на премиера Борисов – вярно, в предишното правителство. Няма да правя по-назад ретроспекция, защото просто няма какво да спомена. Така че първият интерконектор между България и Румъния е факт от месец ноември 2016 г.
Какво още успяхме да направим? Станаха възможни и останалите междусистемни газови връзки – с Гърция, изключително важен стратегически проект. Преди малко имах възможност да споделя по повод въпроса на господин Бойчев, че тази междусистемна газова връзка е изключително важна и стратегическа не само за България, но и за целия регион. Към настоящия момент тя върви в своя заключителен етап по отношение на строителството си и се очаква до края на 2021 г. интерконекторът Гърция – България да бъде факт.
Отделно от това България участва – придоби 20% от капитала на дружеството, което изгражда терминала за втечнен природен газ на Александруполис. Това също е едно изключително важно и историческо решение за България, тъй като ние ще имаме собственост и ще имаме достъп до различни източници за доставка на природен газ посредством участието си в този терминал на Александруполис. Това ще ни даде възможност да диверсифицираме доставките и България, българските граждани, българският бизнес ще имат достъп до втечнен природен газ от Съединените американски щати, от Катар, от Израел, от различни източници. На 31 декември реалната диверсификация на източниците за доставката на природен газ за България стана факт – това е самата истина.
Започна изпълнението на договора с Азербайджан за доставка на природния газ, това даде възможност, съответно и цената на природния газ за първото тримесечие на 2021 г., да бъде една от най-ниските в Европа. Това са факти и данни, които могат да бъдат лесно проверени.
Да не забравяме и предоговарянето на условията по договора между „Газпром“ и „Булгаргаз“ – също един безспорен успех. На базата на тези преговори беше променена формулата, на която се определя цената, на природния газ за България.
Беше изградена и беше разширена газопреносната инфраструктура на територията на страната от българо-турска граница до българо-сръбска граница – един проект, който също е изключително важен. Отделно от това беше изградена газова борса, тъй като, след като имаме необходимата инфраструктура, разбира се, че трябва да имаме и следващия елемент, който е свързан с това да има борса за търговия с природен газ. Борсата също е факт. Тоест либерализацията на пазара на природен газ също е факт.
По отношение на ядрената енергетика – успяхме да изпълним успешно програмата за удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ с още 30 години. През месец ноември 2017 г. беше издаден лиценз от Агенцията за ядрено регулиране и беше удължен срокът на експлоатация на V блок, през 2019 г. беше издадена лицензия от АЯР и беше удължен срокът на VI блок.
Стартира успешно и процесът по диверсификация на свежо ядрено гориво. На 4 февруари подписахме договор за изпълнение на втория етап от процеса по диверсификация, изпълнение на договора между АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестингхаус“. Така че до юли 2024 г., каквато е пътната карта, която сме подписали и с Европейската агенция по доставките, и с нашите партньори от „Уестингхаус“, България трябва да има диверсификация на свежото ядрено гориво.
И нещо друго много важно – на 1 януари 2021 г. България стана член, беше приета за равноправен член на Агенцията за ядрена енергия към ОИСР, което е едно безспорно признание за развитието на българската ядрена енергетика, за работата на нашата централа и за развитието на нашата ядрена енергетика.
По отношение на електропроизводството – Електроенергийният системен оператор изпълнява пет проекта, които са проекти от общ интерес, чиято стойност е 490 млн. лв. Всички тези проекти са насочени към това да гарантират енергийната сигурност на страната. В ход са обединенията със съседните пазари – с Румъния, с Гърция, които ще станат факт до броени месеци. Така че всичко това, което сме направили, е било единствено и само в интерес на българските граждани. Това са резултати, които са факт. И най-важното е финансовото стабилизиране на сектора, което всъщност му позволява да работи нормално, да инвестира в нови проекти и да можем да продължим успешно напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думата за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, от началото на Вашия отговор разбрах, че преди Вас българският народ е строил енергийните мощности, сега ги строи Бойко Борисов. Хубаво, нека да научат всички кой е строителят на Нова България.
Отговорихте ми какво сте вършили Вие. Аз съм убеден, че не сте стояли четири години, без да вършите нищо в това министерство, сигурно нещо сте свършили. Даже успяхте и един от приоритетите си да изпълните по отношение на АЕЦ „Козлодуй“, но той е такъв приоритет, че даже Вашето правителство не можа да провали. А колкото до останалите приоритети, какви са фактите? Иначе много можем да си говорим какво е направено и кога е направено.
Приоритет едно – за целия период от четири години забавихте с повече от две години конкурса за блок „Терес“, който уж беше приоритетен, след това го подготвихте така, че никой не се яви и го прекратихте. Неизпълнен приоритет.
Приоритет номер две – за четири години не направихте нищо за изпълнение на решението и препоръките на Европейската комисия по отношение на „ТЕЦ Марица изток 1“, „ТЕЦ Марица изток 3“ и по този начин натоварихте със стотици милиони българските потребители в резултат на нежеланието си да докоснете тези централи. Неизпълнен приоритет номер две.
Приоритет номер три – не беше направено абсолютно нищо по този въпрос. Нещо повече, пълната безотчетност продължава, „ТЕЦ Марица изток 2“ продължава да затъва, мините продължават да имат да си вземат много пари. Вие нищо не правите. Добре, че беше БСП, та беше подкрепено и от управляващите да протегнем ръка за спасяването на мариците, защото бяхте вече тръгнали да ги ликвидирате. Неизпълнен приоритет.
Приоритет четири – въпреки десетте показни облитания на някакво си трасе от страна на министър-председателя, четири години по-късно няма нито един завършен интерконектор за периода 2017 – 2021 г., затова ми се връщате към 2016 г. Това сте го отчели миналия период. Сега какво отчитате? Нищо! Неизпълнен приоритет.
Приоритет номер пет – пълната либерализация на пазара на електроенергия и природен газ все още е химера. И добре, че е химера, защото иначе щеше да бъде съвсем страшно. Вместо либерализацията на електроенергията да доведе до намаляване на цените, Вие направихте така, че цените се вдигат.
Нито един приоритет не е изпълнен. Казано накратко, резултатът от политиките по отношение на Вашите приоритети е нулев. Това може да бъде окачествено само като провал. Пропилени четири години за тези пет приоритета. Каквото искате да говорите, каквито цифри, фактите са това и не можете да ги опровергаете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, аз разбирам, че ние сме в предизборна ситуация, но въпреки всичко трябва да бъдем обективни и да можем да признаем, когато се случва нещо добро за България, да кажем: да, наистина това, което е направено, е добро. Със сигурност има неща, които трябва да се довършат, но в енергетиката нещата, които трябва да се направят, са толкова много, че нека да оставим нещо и за следващите колеги.
Но имайте предвид, че това, което Вие споменахте по отношение на приоритета, свързан с двете американски централи, имате отделен въпрос по този повод, така че аз ще Ви отговоря съвсем подробно и в тази посока. Ще отговоря и в тази посока.
Що се отнася до търсенето и проучването в дълбоко Черно море. Господин Ерменков, ами защо Вие не направихте нещо и не стартирахте всички тези процедури? Хайде да си припомним кога беше стартирана процедурата за търсене и проучване в дълбоко Черно море – 2012 г. Нямам спомен преди това Вие или по време на управлението на Вашата партия да сте стартирали подобни процедури. Към настоящия момент търсенето и проучването в дълбоко Черно море продължава и, разбира се, дано компаниите, които търсят и проучват, да имат добри резултати.
По отношение на останалите Ваши заключения – че не е налице нито един интерконектор в периода 2017 – 2020 г. Хайде кажете ми колко интерконектора са налице в периода от 1989 г. до настоящия момент? Кажете ми, аз може би съм забравила или българските граждани също са забравили. Ами няма такива, господин Ерменков, затова няма какво да си спомним. Така е.
Така че ние можем да бъдем горди с това, което сме направили в енергетиката. Работили сме в интерес на българските граждани и това, което е направено, ще остане. Приказките са хубаво нещо, разбирам, предстоят избори, но фактите са такива, каквито са, и те са в интерес на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Процедура по начина на водене?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Ще бъде процедура по парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Четири изречения. Ще Ви помоля, не ме прекъсвайте. Няма да отнема повече от минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да Ви прекъсна, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вземам тази процедура, за да икономисам седем минути парламентарно време. Свидетел сте как в продължение на два парламентарни контрола министър Петкова отговаряше на наши въпроси, свързани с приоритетите на правителството на ГЕРБ в областта на енергетиката, и сега сте свидетел как се разминават въпроси и отговори и как на възможно най-конкретни въпроси за изпълнен или не даден приоритет, отговорите бяха противоречиви, но, за съжаление, далеч от действителното положение в областта на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Е, как да не Ви прекъсна, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В тази връзка, господин Председател, за да не продължаваме със загубата на парламентарно време с въпроси без отговори, още повече че всички виждат, че централите работят, НЕК иска повишаване на цените, за тях говоря – за МИ-1 и МИ-3, не виждам смисъл да задавам втория си въпрос. Оттеглям го и Ви давам възможност да продължите парламентарния контрол със следващия министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Има ли право на тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има право. Приех и аргументите. (Реплика от министър Теменужка Петкова.)
Имате право, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ами това, че господин Ерменков се отказа от отговора, означава, че ние сме си свършили работата и той просто не иска да чуе какви са резултатите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз го приемам по същия начин, но продължаваме с въпрос към Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Той ще отговори на въпрос на народния представител Дора Янкова относно масовото нарушаване на транспортните схеми в автобусния превоз.
Имате думата, госпожо Янкова.
Благодаря, госпожо Петкова, за участието в парламентарния контрол днес.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър Желязков, моят въпрос е изпълнен с тревога. Защо? Първо, наблюдавах как превозвачите по свое усмотрение, може би и с решение, не навсякъде, на общинските съвети спираха транспорта между селищата и общинските центрове. След това тази практика започна да се повтаря между градовете, между областните градове и, може би силно ме впечатлява транспортната мрежа, областните градове и до София, и от София в различна посока.
Задавах си многократно този въпрос: средствата, които ги има в бюджета, като възможности да бъдат дофинансирани част от линиите. Коментарът на превозвачите беше: „Няма пътуващи.“ Коментарът на живеещите в отделните селища: „Нас ни оставят в изолация. На нас ни става по-скъп животът.“
Има селища, където един път пътува автобус, има общински центрове, където пътуват два или три пъти, и с много голяма изненада разбирам, от честото пътуване с автобус София – Смолян, че на свое усмотрение един от превозвачите си е спрял част от линиите. Интересува ме това арбитрира ли го Министерството на транспорта? Знаете ли за това, има ли някакъв списък, какво е състоянието?
Тъй като хората имат очакване, министърът на транспорта за тях е нещо много важно и значимо, да ги информирате по отношение на транспортните схеми, нарушенията и кой санкционира това нарушение, тъй като все пак те се провеждат с конкурси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Янкова, във връзка с обявеното извънредно положение, преустановяването на учебните занятия, преустановяването на голяма част от дейностите и нарастващата опасност от заразяване на населението с COVID-19, довели до драстичен спад на пътникопотока, автобусният транспорт се оказа един от най засегнатите отрасли от икономиката в настоящата криза.
Полагайки усилия за осигуряване на транспорт за населението с оглед сключените с общини, които са възложители, договори, превозвачите са изправени пред реална заплаха от фалит и от обявяване на дружествата в несъстоятелност. Значително намалелият пътникопоток не може да обезпечи преките им оперативни разходи. Голяма част от автобусните линии не попадат в обхвата на субсидираните от държавния бюджет, тъй като субсидии се предоставят само за превози по градските линии, за превози в гранични и планински слабонаселени места. В ситуацията на пандемия дори и дружествата, които получават субсидии, не могат да покрият и минимална част от настоящите си разходи. Тоест приходите, получени от предоставянето на услугата обществен превоз на пътници, не позволява да се покрият разходи, възникващи от задължението за обществена услуга, което е вменено по договорите, сключени с общините, възложители на превози.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изплати близо 30 млн. лв. чрез директно предоставяне по Програма „Подкрепа за малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерството“. Предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. средства за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт са увеличени спрямо предходната година с 9 млн. лв., като компенсациите са в размер на 47 млн. лв., а субсидиите – в размер на 32 млн. лв.
Въпреки усилията на правителството, респективно на Министерството, противоепидемичната обстановка е удължена със заповед на министъра на здравеопазването до 30 април тази година. Транспортните фирми не генерират необходимите за дейността приходи и предоставените средства ще бъдат разходени много бързо, като фирмите отново ще бъдат в невъзможност да осъществяват дейността си.
Предвид гореизложеното и във връзка с постъпили писма както от браншови сдружения в сферата на автобусния транспорт, така също и от областни и общински администрации, Министерството е направило препоръки към областните управители и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на функционалната си компетентност и при максимално използване на контролните си правомощия и административен капацитет да предприемат временни мерки за актуализация на транспортните схеми, в случай на необходимост при отчитане на конкретната специфика и данни за съответната област в условията на пандемията COVID-19. Всеки постъпил сигнал, свързан с прекратена транспортна услуга, се проверява от органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерството съгласно контролните им правомощия.
Ако ми позволите в допълнение, с изменението на Закона за автомобилните превози наскоро бяха въведени междуобластни схеми. Тези междуобластни схеми за първи път се въвеждат. Те дават възможност за пътуване между населени места в рамките на две съседни области, без необходимостта, както беше в момента, да се стига до центъра на областта. Ако вземем предвид досега, до приемането на тези изменения в Закона, от София до Рударци, трябваше да се пътува от София до Перник и от Перник до Рударци. Сега с изменението се дава възможност да се направят така наречените междуобластни схеми между две съседни области в рамките от населено място, до населено място. Това дава възможност да се оптимизира и републиканската транспортна схема, за да има ясно дефиниране на нелоялна конкуренция, която се получава при смесването на отделните транспортни схеми и тяхното прилагане, с оглед на това, че възложители по договорите са кметовете на отделните общини.
В момента изтече общественото обсъждане за измененията на Наредба № 2 за транспортните схеми за обществен превоз с автобуси и в най-скоро време това ще бъде вече факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Желязков, госпожи и господа народни представители! Тревогата ми се засили, господин Министър, от следното. Превозвачите е едно – да, губят в условия на криза, има проблем. Българските граждани къде са?
Реално знаете ли, че по свое усмотрение част от превозвачите пускат малки автобуси, в които има от 16 до 20 човека, те са претъпкани. Там питам: здравето, което пазим на гражданите, тези превози и автобуси отговарят ли на условията? Камо ли да се качиш от Рудозем или от Златоград в автобус с 16 човека, да пътуваш 5 – 6 часа и той да е пълен, и той да е малък, да е от 16 до 20 човека.
Имаме огромен проблем. Знам, че в кампанията, която предстои, сигурно ще се дебатира и това, но Вие ръководите министерство, където има добри експерти. Обърнете се към тях да се търси решение.
По Закона за бюджета нашата парламентарна група предлагаше увеличението на средствата и бихме могли там, и Вие бихте могли с увеличение на тези средства да подкрепите превозвачите и по друг начин.
Има огромен проблем. Аз не знам кога сте ходили на Централна автогара. В момента дали знаете там колко каси работят? През деня – две, а вечер след 17,00 ч. – една. Нещо тежко, много страшно.
В крайна сметка, това касае и портфейла на българина, той става все по-беден. Той ще пътува с автобуси, дай боже, с модерни автобуси и с регулация. Затова днес алармирам от тази трибуна – има проблем с транспортните схеми, не всички кметове… Има нарушение на законите – след като си играл конкурс, ти не можеш с разпореждане, с едно писъмце, дори и да си министър, да се получи. В Закона за извънредното положениение нищо не сме разписали по този повод. Затова проблемът е огромен. Възложете го на много повече експерти да търсим решение. Знам, че няма да е лесно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Госпожо Янкова, мисля, че два или три пъти споменах, а и Вие много добре знаете, че възложители по договорите за възлагане на обществен превоз са кметовете на общини.
Проблемът не е в това, че не се движат автобусите, а проблемът е, че няма кой да се вози в тези автобуси. Тоест собствените приходи на предприятията намаляват. Държавата не може изцяло да замести потребителското търсене и да бъде пътникът, който да плаща за тази услуга. Това са тревогите на превозвачите. Всъщност ние се солидаризираме както с изпълнителите по договора, така и с проблемите, които биха възникнали, ако тази обществена услуга не бъде предоставена.
От друга страна, и в действащото законодателство ангажиментът на държавата е свързан с градския транспорт, свързан е с планинските отдалечени и слабонаселени райони. Там, където самоволно се отказват превозвачи, там, където се нарушава транспортната схема по смисъла на договоракметовете имат всички правомощия като страна по същия. Надявам се, че договорите, които се сключват за възлагане на обществена поръчка, имат и съдържат клаузи за санкции, с които по някакъв начин да се изравни този баланс на справедливост при договорните взаимоотношения.
От друга страна, кметовете трябва малко по-гъвкаво да започнат да мислят в посока, това е мое мнение, която им дава възможност по-дългосрочно предоставяне на договорите за обществен превоз под формата на концесиониране.
Сегашните договори за обществени поръчки, особено в перспективата до една, до две години, не привлича никой от превозвачите с оглед това, че няма възможност за генериране на собствени приходи. Един по дълъг период на концесиониране, което дава възможност за по голямо планиране на капиталовите и на оперативните разходи може би ще бъде по-гъвкава форма и за общините да привличат транспортни предприятия.
В тази връзка подкрепата, която предоставихме на превозвачите, възползваха се около 600 предприятия, които извършват автобусен транспорт – тази обществена услуга беше навременна и се отчита като такава. Заедно в Комисията по транспорт с всички колеги успяхме да постигнем това значително увеличаване, и то в един не лек период и за бюджета и за постъпленията за 2021 г., така че мисля, че това ще бъде една от формите на солидарност с процеса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър за участието в парламентарния контрол днес.
Това беше и последният въпрос от парламентарния контрол.
Следващо редовно пленарно заседание на 24 февруари 2021 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,56 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров