Председателствали: председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, на Председателски съвет, който се проведе преди малко, всички се обединихме около дневния ред, който сега ще Ви представя за гласуване.
1. Изслушване на Деница Златева – заместник министър- председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 г., относно подготовката на председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Вносители: Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин, Валери Симеонов, Хамид Хамид, Симеон Симеонов и Гергана Стефанова на 19 април 2017 г.
Ще се отклоня малко от протокола, за да приветствам единодушието, с което е внесен Проектът за изслушване. Това е добро начало за парламента. От всички парламентарни групи са представителите, които го внасят. Хубаво е по такива общонационални теми да има такова съгласие.
2. Изслушване на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството относно предприетите мерки за гарантиране здравето на населението.
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 19 април 2017 г. – точка първа за утре, петък, 21 април 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 212, против и въздържали се няма.
Програмата за работата ни днес и утре е приета единодушно.
Съобщение.
Постъпил е Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на случаите за неизплатени заплати на 19 април 2017 г.
Вносители: Корнелия Петрова Нинова и група народни представители.
В напрежението вчера беше пропуснато да бъде гласувана четвърта точка от Проекта за решение за избиране на Временна комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Предложено е срокът да бъде четиринадесет дни. Предлагам Ви този срок да бъде гласуван сега.
По втора точка на същия Проект за решение, вместо пет дни, да напишем до 18,00 ч. на 24 април 2017 г., което всъщност представлява срока, който вчера сме гласували. Няма никаква промяна.
Гласуваме така направените предложения.
Гласували 213 народни представители: за 213, против и въздържали се няма.
Предложенията, които направих от място, са приети единодушно.

Преминаваме към:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА – СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС – 2018 Г., ОТНОСНО ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 Г.
Позволете ми да Ви припомня процедурата, по която ще бъде проведено изслушването.
Глава десета от нашия Правилник – „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети“:
„Член 110. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.“
Можем да преминем към изслушването.
От името на вносителите, заповядайте, господин Цветанов. Разполагате с пет минути.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер на служебния кабинет, уважаеми колеги народни представители! В духа на казаното от председателя само преди минути, искам да поздравя абсолютно всички парламентарни групи за действително постигнатия консенсус и подписването на мотивите от всяка една парламентарна група във връзка с днешното изслушване. Темата за председателството, поне и във вчерашните декларации, беше основен приоритет на всяка една от парламентарните групи. От тази гледна точка целта и на днешното изслушване е да видим каква е готовността, каква е постигнатата координация и изпълнението на всички срокове по предстоящото председателство.
За България е изключително важно триото – Естония, България, Австрия, какви ще бъдат основните приоритети и всички ние като народни представители, независимо от коя парламентарна група сме, да се обединим и да подкрепим както сегашния вицепремиер, така също и бъдещите министри и вицепремиери, които ще отговарят и активно ще участват в реализирането на тази цел. От тази гледна точка смятам, че днешното изслушване е изключително полезно и ще даде нов тон на поведение в българския парламент. Убеден съм, че това е пресечната точка, около която всяка една от парламентарните групи ще подкрепи всяко действие, което е за доброто представяне на страната ни.
Надявам се, че действително ще получим информацията, която е изключително важна и ценна за народните представители.
Госпожо Златева, ще получите пълната ни подкрепа във всяка Ваша инициатива, която е в интерес на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте. Имате десет минути на разположение.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветанов!
Първо, позволете ми да благодаря на всички парламентарни групи, които във встъпителните си декларации при откриване на Четиридесет и четвъртото народно събрание поставиха Председателството като основен, важен приоритет, около който има и политически, и национален консенсус, защото това е едно от условията да проведем успешно председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Председателството не е просто процедура, защото е дошъл редът на България да председателства Съвета. Председателството е възможност и отговорност на България да лидира дебат в трудни за Европа времена. Отговорност, защото в рамките на шест месеца нашата страна ще води Европейския съюз в дебатите по теми като бъдещото на Европейския съюз, преговорите по излизането на Великобритания от Европейския съюз, стартиране на работата по следващата многогодишна финансова рамка. Там имаме ясен приоритет, заложен и в програмата на триото – запазване на кохизионната политика.
Не на последно място, и огромното предизвикателство, пред което е изправена Европа, свързано с мигрантската криза и темата за сигурността – възможност за България, защото нашите позиции по тези различни теми ясно и отчетливо ще бъдат чути от всички страни – членки на Европейския съюз, и защото можем да поставим и национални теми в рамките на този общоевропейски дебат.
Неслучайно служебното правителство постави подготовката на предстоящото председателство като една от двете основни теми в своята работа, наред с провеждането на честните и демократични избори.
Ще започна съвсем накратко по отделните елементи от Плана за подготовка, с политическия аспект на подготовка и работата по 18-месечната програма на триото на Съвета на Европейския съюз за периода 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г. Приносът на България е готов, изпратен е на Генералния секретариат на Съвета. Той акцентира върху пет основни приоритета.
Първият е Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност.
Вторият основен приоритет е Съюз, който оправомощава и защитава своите граждани. Тук говорим за равен достъп до качествено образование; борба с бедността; модернизация на европейски и образователни учебни системи; сближаване на образование и обучение и потребност на бизнеса.
Третият основен приоритет е свързан с една чувствителна и за нашата страна тема като Енергийният съюз с акцент върху устойчивото му изграждане, гарантиране на сигурността на енергийните доставки, диверсификация на енергийните ресурси, изграждане на интерконекторните връзки, която е тема и от национален приоритет, и борбата с изменението на климата и преминаване към ниско въглеродно развитие.
Четвъртият приоритет също е много чувствителен за нас. Това е Европейският съюз като съюз на свобода, сигурност и правосъдие; гарантиране на вътрешната и външната сигурност; прилагане на всеобхватната политика за миграция и постоянният ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки, които са външни граници на Съюза, в това число и за укрепване на граничния контрол; за предотвратяване на нелегалната миграция и трафика на хора; за изграждане на справедлива европейска система за убежище.
Тук не на последно място влизат промените на Дъблинския регламент, за които България е един от инициаторите; гарантиране на ефективната политика на връщане; създаване на силна и независима европейска прокуратура.
Само преди две седмици 17 държави – членки на Европейския съюз, в условията на засилено сътрудничество, сред които и България, подкрепиха създаването на европейската прокуратура.
Не на последно място по значение – още една ключова за България тема, това е развитието на електронното правосъдие.
Петият приоритет е Съюзът като мощен фактор на световната сцена.
Два са подприоритетите, важни за България. Едното е запазването на динамиката в процеса на разширяване и интеграция на страните от Западните Балкани като въпрос от стратегически интерес и дългосрочна инвестиция в гарантиране на сигурността, стабилност и напредък на региона и на цяла Европа. Вторият подприоритет е утвърждаването на Съюза като стабилен партньор в рамките на източното партньорство.
Тук искам да отворя една скоба, че в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, освен неформалният Европейски съвет във формат 27 държави плюс Великобритания, се предвижда също така и среща на върха на страните от Западните Балкани.
В момента се разглежда вторият вариант на 18-месечната програма на триото. На 18 април Генералният секретариат изпрати на трите държави членки одобрения втори вариант, след преговорите и консултациите между тях. На нас ни предстои на 24 април на заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет да приемем всички препоръки и да изготвим и приемем указания към преговорните екипи. На 26 март на заседание на Министерския съвет тези указания ще бъдат приети и с решение на Министерския съвет, за да дадем и по-голяма политическа тежест, защото се очаква това да бъдат последните консултации между трите държави, председателстващи Съюза, Генералният секретариат на Съвета, Европейската комисия, Европейската служба по външна дипломация, след което малко преди старта на естонското председателство, тоест през месец юни, официално ще бъде представена програмата на триото.
Изготвили сме и списък с досиета, които се очаква да бъдат на преговорната маса по време на българското председателство. Те са базирани на база на информацията, с която разполагаме към момента. По време на българското председателство ще бъдат разглеждани 135 досиета в различните сектори и области. Една не малка част от тях се очаква да минат през така наречената „процедура на триалог“. В тази връзка и с решение на Министерския съвет, по препоръка и на секторните министерства, се възползвахме от правото, което ни се дава на страна – председателстваща, да използваме капацитета на българи, които работят вече в структурите на Европейската комисия, Европейския парламент, на Съвета. Одобрени са 10 души, които в рамките на тези шест месеца ще подпомогнат постоянното ни представителство в Брюксел. Освен това един представител на Генералния секретариат на Съвета ще бъде командирован в рамките на нашето председателство да подпомогне и работата на държавата ни като председателстваща.
По отношение на Националната програма сме създали първоначална организация за разработване на Националната програма или националните приоритети в рамките на 6-месечното ни ротационно председателство. Очаква се първият вариант на Националната програма да бъде готов до края на месец юни, а финализираният вариант, естествено трябва да изчака как ще се развиват досиетата и по време на Естонското председателство, което означава, че най-рано през месец ноември тя може да бъде официално представена.
Тук е изключително важно, в процеса на разработване на Националната програма, не само да използваме формалния подход на разработване на приоритетите от страна на министерствата, тяхното одобрение в рамките на Съвета по европейски въпроси, но да се опитаме да имаме максимално инклузивен подход, тоест да включим неправителствени организации, социални партньори, академични среди. Бяха направени първоначални срещи с различните участници в рамките на мандата на служебното правителство. От тях има голям интерес.
По отношение на останалите мерки:
Финализирани са екипите по работа на председателството. Искам да Ви уверя, че това беше едно от моите първи заявления като служебен вицепремиер, че ще гарантирам приемственост. Всички екипи, които са работили по време и на предишния мандат са запазени. Няма съкратени или уволнени хора. Засилени са екипите. Командироват се 90 души към постоянното ни представителство в Брюксел, за да подсилят постоянното представителство.
Опитахме се да наваксаме част от закъсненията. По някои от мерките имаме закъснения между два и девет месеца. Това, което постигнахме като ефект, е, че централизирахме подхода на координация и на работата по подготовка на председателството и голяма част от дейностите бяха концентрирани в ръцете на ресорния вицепремиер.
По отношение на инфраструктурата, тъй като и такъв въпрос беше зададен в мотивите за изслушването, сме финализирали всички изисквания по отношение на Националния дворец на културата като основна сграда за председателството. Тук искам да благодаря и на всички институции, най-вече на службите за сигурност, защото сигурността се очертава като основен елемент от подготовката и тема, по която има най-голям интерес както от страна на колегите от Брюксел, така и от страна на дипломатическите представителства. Финализирана е поръчката за ремонта на втория обект, който е Дом 2 в „Бояна“.
По отношение на финансирането на председателството, с постановление на Министерския съвет от 5 април осигурихме необходимите финансови ресурси в рамките на предоставения бюджет за тази година от 50 млн. лв., така че да могат да бъдат осигурени дейностите по ремонта на сградния фонд, една малка част от дейностите по сигурността и необходимата допълнителна екипировка за Министерството на вътрешните работи и не на последно място всички дейности, свързани с предстоящото стартиране на обществените поръчки както за изработване на системи за сигурност, акредитационни системи, вътрешна и външна реклама, визуална идентичност.
Не на последно място в рамките на тези три месеца финализирахме и комуникационния план за председателството. Одобрена е визуалната идентичност на българското председателство. С решение на Министерския съвет избрахме Българската национална телевизия (БНТ) като домакин и разпространител на сигнала по време на председателството. В ход е организирането и на пресцентъра на българското председателство и обезпечаването на медийния екип в Брюксел.
Има две мерки, чиито срок е до края на месец април. Едната съвсем целенасочено няма да я финализираме, защото смятам, че е в правомощията на редовното правителство да вземе такова управленско решение, а тя е свързана с необходимостта от осигуряване на допълнителен персонал за нуждите на председателството и мотивационна програма за екипите, които работят по председателството.
Съответните анализи са изготвени и ще бъдат предадени на моя наследник. Тъй като те са свързани с финансово осигуряване, което към този етап не е гарантирано в бюджета, смятам, че е по-целесъобразно това решение да бъде взето от редовно правителство.
Втората мярка, която е с финализиране края на месец април, това е изготвяне на културната програма. В доста напреднал етап сме, тъй като общо взето работата стартира в началото на мандата на служебното правителство, но има някои уточнения между Столична община и Министерството на културата, тъй като основните събития ще бъдат на територията на Столична община и ако не се постигне съгласие, тази програма няма да бъде внесена за решение на Министерския съвет.
Не на последно място, тъй като се обръщам към Вас като представители на Народното събрание, изключително важен акцент в работата на председателството е и парламентарното му измерение.
В рамките на служебния мандат имахме много добро сътрудничество между главния секретар на парламента и екипа, който подготвя председателството. Предвидени са седем събития на този етап в рамките на парламентарното измерение. Ключова ще бъде ролята и на бъдещата Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Аз много се надявам в рамките на подготовката на председателството, на провеждане на председателството, европейският дебат отново да се върне в пленарната зала и в рамките на комисията.
Не на последно място, още веднъж искам да Ви благодаря, че поставяте на първото си заседание в рамките на Четиридесет и четвъртото народно събрание тази изключително важна тема. Използвам парламентарната трибуна да благодаря на всички над 1200 души, които ежедневно работят и полагат неимоверни усилия, така че България да се справи с предизвикателството по организацията и провеждането на предстоящото председателство.
Искрено се надявам, че и в рамките на редовното правителство ще има приемственост от моя страна, а следващият екип ще има пълна подкрепа за всички необходими действия, които трябва да бъдат предприети по успешната подготовка и реализация на българското председателство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър председател.
Продължение на процедурата – преминаваме към въпроси от парламентарните групи.
Заповядайте.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли въпрос?
Заповядайте, Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря Ви за информацията, която ни предоставихте.
Това, което чувам, е, че сме готови за етапа, на който се намираме, което звучи доста добре. Вярвам, че е така.
От наша страна – от страна на парламента, това, което зависи от нас за парламентарното измерение, ще бъде направено и в срок. Интересното, което е, че България все пак поема председателството шест месеца по-рано от предвиденото. Второто е, че това е първо председателство за България, откакто сме членове на Европейския съюз и е много важно да направим така, че да бъде успешно.
Друго характерно е, че председателството ще бъде подготвено от три поредни правителства, което много рядко се случва в държавните членки. Въпросът, който ще Ви задам, е въпрос на политическо решение, но аз искам да знам какви са нагласите до момента, защото всяко едно председателство има своя специален фокус и е важно да се знае какъв е. Например за Естония това е „Дигитална Европа и източно партньорство“. Какъв ще бъде специалният фокус на председателството на България, за да разберем каква ще бъде и добавената стойност на нашето председателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Грозданова, да, Вие сте права, че не се случва често едно председателство да се готви от три поредни правителства, но това подлага страната ни на още по-големи предизвикателства и да положим усилия.
По отношение на фокуса на българското председателство аз Ви запознах накратко с българския принос към програмата на триото. От гледна точка на служебното правителство, естествено, това политическо решение предстои да бъде взето и да бъде изразено и в Националната програма на ротационното председателство.
Първият основен акцент трябва да бъде развитие на предприемачеството, засилване на конкурентоспособността, развитие на единния пазар.
Вторият акцент според мен трябва да бъде фокусиран върху темата, свързана със сигурността, политиката на миграция. Ние като външна граница на Европейския съюз сме особено заинтересовани от процеса на реформа на така нареченото „Дъблинско споразумение“ и солидарното разпределение на отговорността по справяне с мигрантската и бежанската криза.
Имаме още един приоритет и една червена линия, от която няма да отстъпим и успяхме даже тази тема да влезе в Римската декларация, която беше приета само преди няколко седмици. Това е темата, свързана със запазване на политиката по сближаване или така наречената „кохезионна политика“. Във външнополитически аспект, приоритет за нас като държава от Югоизточна Европа, естествено, е бъдеща европейската перспектива или разширяването на страните от Западните Балкани.
Аз ще си позволя само едно допълнение, тъй като се опитах да се вместя в рамките десет минути в предното изложение. Днес по-късно следобяд до председателя на парламента и до всички председатели на парламентарни групи ще Ви бъде изпратен подробният доклад за напредъка по подготовката на българското председателство, който вчера беше приет на заседание на Министерския съвет. Той е над 40 страници и не мога да вляза в детайли, но така ще имате възможност да се запознаете и с отделните стъпки, които са предприети по мерките, какво предстои и къде има все още неприключили изпълнения на решенията. Това, което е най-важно и то също влиза във въпроса Ви за фокуса, е как структурираме и как приоритизираме политическите срещи на върха по време на българското председателство.
Забелязва се от страна на министерствата, може би защото това е първо наше председателство, че има една такава свръхамбиция да проведем максимално много министерски срещи. Българското планиране спрямо естонското е почти три пъти повече министерски срещи, отколкото едно средно нормално председателство досега е реализирало.
Пак казвам, разбираемо е, защото е първо, но това е работа и на екипите, които работят по подготовката, да се опитат да приоритизират и да селектират онези срещи, онези съвети, онези министерски конференции, които биха дали най-голяма добавена стойност, защото не е въпроса само да организираме над 34 събития в така наречената „категория „А“, но също така какъв ще бъде сигналът, какви документи ще бъдат приети от тези конференции – това е задача, която трябва да бъде финализирана и в рамките на редовното правителство. Ние сме започнали този процес, но няма да ни стигне времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на БСП за България има ли въпрос?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! От Вашето изложение разбрахме, че България работи в тясно сътрудничество с Австрия и Естония, така нареченото „Председателско трио“. Радваме се, че Вие сте свършили работата си и България е дала своя принос за изготвянето на общия план, по който Съветът ще работи от юли 2017 до декември 2018 г. Но знаем и Вие дадохте индикации, че всяка страна – ротационен председател, изготвя и своя собствена национална шестмесечна програма.
Моля да ни информирате доколко и на какъв етап българската програма и процесът по разработване на този проект за програма е напреднал, какъв подход ще бъде приложен за дефиниране на приоритетите и кога точно тя се очаква да бъде приета, за да можем да преценим и до каква степен парламентът ще има време да я обсъди и да даде своя принос? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Зарков! И в изложението си казах, че процесът на подготовка на Националната програма стартира след като бъде приета официално програмата на триото. Преговорите по програмата на триото ще бъдат финализирани през месец май, както се очаква на този етап, ако не се наложи трети кръг от преговори по уточняване на последните детайли, но към настоящия момент очакваме те да стартират на 2 май и след това в кратък срок да бъдат финализирани. Националната програма е етап от подготовката, която следва след приемане на приоритетите на триото. В рамките на тази Национална програма България трябва да заяви онези области, които са приоритет по време на нейното ротационно председателство. Тя до голяма степен, естествено, следва приоритетите на триото за периода, в който председателства Съвета, но винаги като държава членка може да изведем един или два национални приоритета. Имаше различни предложения, с които се запознахме и чрез изявление на представители на политически партии през последните дни.
Тук има два подхода. Единият е, пак казвам, административният, министерският подход, когато министерствата дават своя принос към Националната програма. Той се гледа и се одобрява на заседание на Съвета по европейски въпроси и в допълнение към този формален административен подход, естествено, могат да бъдат проведени различни дискусии, обсъждания. Парламентът също е място, в рамките на което – и в комисиите, и в пленарната зала, трябва Националната програма и нейните приоритети да бъдат подложени на много сериозен политически дебат.
Един от приоритетите, които за мен задължително трябва да залегнат, свързан с предстоящите заседания на Съвета във формат Западни Балкани, това е перспективата през Западните Балкани по отношение на европейска интеграция и разширяване. Знаем, че разширяването не е част от стратегическия дневен ред на тази европейска комисия и това беше заявено още при встъпването на господин Юнкер в длъжност, тоест 2019 г., но предвид динамиката на политическите процеси в страните от Западните Балкани смятам, че е изключително важно за нас и не бива да оставаме тази лидираща роля на други държави членки от Югоизточна Европа – ние да зададем дебата и посоката за бъдещото развитие на страните от Западните Балкани. Темата е и чувствителна.
Вторият приоритет е свързан с един друг регион, който е стратегически за нас, това е Черноморският регион. Но каквото и да бъде включено в Националната програма, то трябва да обект на широк национален консенсус, както и сред политическите партии, които са представени в парламента, но също така и сред представители на неправителствени организации, академични среди. Можем да използваме периода на подготовка на Националната програма – предвидили сме го в Комуникационния план, за един широк кръг от дебати и срещи, различни формални или неформални формати, така че българското общество да се почувства включено в процеса на изготвяне, защото, признавам си, и социологията го показва, председателството е доста далечна тема за българите на този етап. Това смятам, че е правилният подход.
Иначе, Националната програма, както казах, се представя малко преди края на предишното Председателство – на естонското, защото тя включва в себе си преценка и анализ на това кои досиета, които са били в приоритетите на естонското председателство, ще бъдат прехвърлени в рамките на българското председателство. Пак Ви казах, около 135 досиета на този етап ще бъдат разглеждани по време на нашето председателство и отговорността на парламента е много голяма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Въпрос от Обединените патриоти. Имате думата, уважаеми господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Искам да Ви поздравя с избирането и да Ви подаря една книга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тя е важна.
Искам да поздравя народните представители със започването на нашата работа и още с първото си изказване искам да привлека Вашето внимание за това, че до този момент работата, която е свършена – съжалявам, че господин Дончев го няма, по подготовката на нашето председателство, е на ниво нула. Тези приоритети, които ни изброи госпожа Златева, ако стана член на Комисията по европейски въпроси и еврофондове, ще искам да ги оспоря и да бъдат преработени, да останат само два от тях.
Искам да Ви обърна внимание, уважаеми народни представители, че това, което каза в отговора си госпожа Златева, е абсурдно – да продължим приоритетите, които си е поставила Естония. Естония си е поставила съвсем различни приоритети от нас, които ни засягат в някаква степен, но не може да продължаваме това. Нещо повече, тя променя изобщо досегашния ход на останалите председателства, слага си своите приоритети някъде встрани от това, което е било.
Искам да Ви напомня, че това, което ни предложиха като приоритети с акцент работни места, разбира се, там е формулирано по друг начин – качествено образование и енергиен съюз, сигурно с вмъкване на съдебни реформи и така нататък, представете си България да бъде координатор на взаимоотношенията на Европейския съюз, а Европейският съюз – на световната сцена. Пълен абсурд. Това не отговаря на указанията, които са дадени за изготвянето на приоритети, а те са в тази точка да имаме европейско съседство.
В тази връзка ми е въпросът. Той е такъв: госпожо Златева, Вие заварихте ли система, която да е ясна, точна за критериите, по които се избират нашите представители – специалисти, експерти в различните органи и най-вече в Генералния секретариат? За Ваше сведение Генералният секретариат, който подпомага нашето председателство, е една организация с 2500 експерта. Вие заварихте ли система по която ясно, точно и категорично да е ясно кои хора изпращаме в Генералния секретариат и в другите структури? По какъв начин са изпратени те?
Съжалявам, че господин Дончев го няма, но се надявам, че господин Цветанов ще му предаде.
Господин Цветанов, нали ще предадете на господин Дончев това, което ще предложа – да преразгледа много детайлно начина по който са избрани нашите експерти в Генералния секретариат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Напомням, господин Петров, че въпросът е към заместник министър-председателя.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, но исках това да се чуе, тъй като е много важно. Кадровият въпрос ще реши и въпроса на България. Продължавам да твърдя, че тези приоритети са изместване на акцента от досегашното председателство на Малта и отиване в друга посока – тази, която Естония с огромните инвестиции на Европейския съюз успя да прокара, да направи електронни правителства и така нататък, неща, които са интересни за нас, но имаме други акценти, с които при друг случай мога да запозная госпожа Златева. Но нашата парламентарна група сигурно ще излезе с предложение за промяна на този дневен ред. Той е нескопосан и не отговаря на нашите национални искания и интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поредица от въпроси постави и колегата от Парламентарната група на Обединени патриоти.
Първо, може би трябва да изясня технологията за изработване на програмата на триото. Няма я, нали, тезата, че на нас ни се налагат естонски приоритети и бих казала, че тя е доста погрешна. Защото трите ротационни председателства дават своите приоритети и те са изработени и изпратени на Генералния секретариат на 3 ноември 2016 г.
Тези приоритети след това в сътрудничество с екипите на Постоянното ни представителство в Брюксел и с колегите от Генералния секретариат се обобщават в така наречената „програма на триото“ ротационни председателства – Естония, България и Австрия. Съществен принос по отношение на петия приоритет „Европа като глобален играч на световната сцена“ дава, и това е в изключителните правомощия на Европейската служба по външна дипломация, е приносът на България в рамките на този приоритет, свързан с темата за интеграцията на Западните Балкани, а също така с темата за Европейския съюз като стабилен партньор в нашето съседство и по-скоро за запазване на източното партньорство.
След като бъде изпратен приносът и бъде предложен първият вариант на програма на триото започват така наречените „официални консултации и преговори между трите председателстващи държави“, между Европейската комисия, Генералният секретариат на Съвета и Европейската служба по външна дипломация. В рамките на тези преговори всяка една от държавите членки, естествено защитава, приема или неприема предложенията за промяна от страна на другите.
Аз Ви казах, че на 11 април 2017 г. ни е изпратен вторият вариант на приоритети на триото и ние в понеделник ще приемем указанията към постоянното ни представителство за участие в тези консултации. След заседанието на Министерския съвет на 26-ти ще изпратя и на председателя на парламента информация за това какви ще бъдат основните преговорни позиции на България по отношение на Програмата. Не мога да приема твърдението Ви, че тези приоритети ни се налагат от друга държава членка и те не отчитат националните интереси.
Аз пак казах, че Вие като активен бъдещ участник в Комисията по европейските въпроси със сигурност ще имате възможност в рамките и на предстоящите дебати много активно да защитите позицията си по отношение на приоритетите в Националната програма на ротационното председателство.
По отношение на това дали съм заварила система за номиниране и изпращане на български представители в екипите на Генералния секретариат, искам да Ви кажа, че ние не изпращаме като държава на ротационно председателство хора в Генералния секретариат. Напротив, Генералният секретариат ни предоставя под формата на техническа помощ техен служител, който ще бъде в България на място по време на българското председателство.
Това, което ние направихме и от което имаме право да се възползваме, е български служители, работещи в Европейските институции – Европейския парламент, Европейската комисия и в Съвета, не е задължително само в Генералния секретариат, по предложение на ресорните секторни министерства да подпомогнат дейността на постоянното ни представителство в Брюксел по време на българското председателство и ще Ви дам един конкретен пример.
Колегите от Министерството на вътрешните работи заявиха желание да вземат – това се нарича обратна ротация, по време на българското председателство служител от Европейския парламент, който е много добре запознат с така наречената „процедура на триалог“, тъй като се оказа, че 14 досиета от сектор „Вътрешни работи“ по време на нашето председателство ще трябва да минат през процедура на триалог, 10 души българи, които работят в тези институции, вече с решение на Министерския съвет, ще бъдат преместени в рамките на Постоянното ни представителство.
Това, което сме направили, защото е процес, който стартира при предишното правителство и ние го продължихме, е да командироваме допълнителни служители от ресорните министерства и да подсилим административно постоянното ни представителство в Брюксел. На този етап има 108 служители. До началото на председателството ни, по-скоро до началото на месец юли, защото те трябва да влязат и започнат работа, да бъдат преместени преди старта на тройката, още 90 души ще бъдат командировани по предложение на секторните министерства.
Това е система и с постановление на Министерския съвет са определени бройки по искане на ресорните секторни министерства и ако това визирахте – да, имаше такова решение, ние го продължаваме и го изпълняваме с много ясните срокове за командироване на тези служители.
В рамките на мандата на служебното правителство възникна и необходимост от допълнителни бройки на други институции или секторни министерства в зависимост от това какви нови досиета ще попаднат да бъдат разглеждани по време на българското председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Вицепремиер, на свой ред и ние бихме искали да Ви благодарим за предоставената информация. Видно е от информацията, че е свършена огромна работа. Има ускоряване в процеса на подготовка за председателството, което ни предстои от началото на следващата година. Естествено, не трябва да има успокоение. Трябва най-малкото със същия темп да продължи подготовката за председателството, за да се представим достойно и да реализираме това, което е необходимо и за нашата страна.
Бих искал да обърна внимание и на приоритетите, които би следвало да изведем, освен подготовката, която трябва да бъде реализирана. Естествено, тези приоритети, ако бъдат приети, трябва да бъдат споделени от нашите партньори от Европейския съюз и от другите страни членки.
В това отношение, за съжаление, трябва да посочим, че България е една от най-бедните страни в рамките на Европейския съюз. Имаме да извървим много дълъг път, за да се изравним по критериите, които са постигнали другите страни – членки на Съюза, по отношение на икономическите показатели, по отношение на социалния вектор и така нататък.
Друга страна, която е в идентична ситуация, като нашата, е Румъния. Но, за съжаление, в последно време като че ли ние изоставаме и от нея.
С оглед на това считам, че е важно в максимална степен да бъдат реализирани и използвани кохезионните фондове и принципът на солидарността, които са основополагащи и като политики, и принципи в Европейския съюз.
Имайки предвид, че Великобритания напуска Европейския съюз и предстои преразглеждането на бюджета, естествено, което ще даде сериозно отражение, с оглед на това, че Великобритания е един от най-сериозните нетни платци. Нека да не забравяме, че все пак те са пета икономика в света и за нас е много важно на какъв принцип ще има преразпределение на средствата, особено по отношение на фондовете, които посочих, с оглед кохезията, която трябва да бъде реализирана.
Наскоро в дискусията за приоритет на България по време на председателството на Съвета на Европейския съюз общините поставиха въпроса за необходимостта от подобряване на политиките за регионално развитие на Европейския съюз като част от кохезионната политика.
В тази връзка моят въпрос е следният: ще определи ли България като свой приоритет, който ще защитава активно укрепването на солидарността и кохезията като основополагащи принципи на Европейския съюз? Как ще се отговори на предизвикателствата пред тези принципи във връзка с излизането на Великобритания от Европейския съюз и свързаното с това намаляване на бюджета като цяло? Надяваме се това да става диференцирано, с оглед на това, което е необходимо да бъде реализирано и в нашата страна, и в страни, които се намират в подобна ситуация като нашата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, Вие поставихте два ключови въпроса. Единият е свързан с темата за преговорите по излизане на Великобритания от Европейския съюз – тема, която ще бъде основна и по време на българското председателство и ще обхване старта на втората година от преговорния процес. Тук България има много ясна позиция, която защитава и тя е в унисон и с европейския подход по стартиране на преговорите.
Само за Ваша информация, в момента на различни формати – в Съвета по общи въпроси, извънредният Европейски съвет е на 29-ти, предстои да бъдат приети процедурните правила, по които ще се водят преговорите между Европейския съюз и Великобритания. Има няколко червени линии, които за нас като държава членка са важни и от които ние няма да отстъпим в рамките и на европейската позиция. Първата е свързана с въпроса, който поставихте, за финансовите ангажименти на Великобритания към бюджета на Европейския съюз. Тук категорично и България, и останалите държави членки отстояват, първо, принципа, че преговорите трябва да се водят във формат Европейски съюз – Великобритания, а не двустранно. И второто е, че, за да стартира вторият етап от преговорния процес с Великобритания, а именно подписването на стратегическо споразумение между Европейския съюз и Великобритания, едно от условията е Великобритания да изпълни поетите финансови ангажименти към гласувания вече бюджет на Съюза.
По втората тема, свързана с въпроса за солидарността, за кохезията, изобщо политиката на сближаване, ние имаме ключова роля и във формата „Вишеград плюс 4“, тоест четирите вишеградски страни – България, Румъния, Хърватия и Словения. Регулярно се провеждат и срещи между ресорните министри, в случая в тази среща участва вицепремиерът госпожа Малина Крумова.
Знаете, че България постигна изключителен напредък и в Римската декларация. На две места – и в социалната политика, и в икономическото развитие, ние вкарахме кохезията като основен инструмент и за териториално сближаване, и за социално сближаване в рамките на Европейския съюз.
В рамките на българския принос към програмата на триото – запазване на кохезионната политика, на нас ни е ясно, че тя не може да бъде в обема и в обхвата, който е в момента, не само защото Великобритания ще излезе от Европейския съюз и нейният принос към бюджета на Съюза или трябва да бъде преразпределен по някакъв начин, или съкратен, но също така, защото Европа е изправена пред много други предизвикателства, които изискват сериозни финансови ресурси като темата за сигурността и мигрантската криза. Но при всички положения и на предстоящото заседание на Съвета по общи въпроси във формат „кохезия“ на 25 април в Люксембург, България ще отстоява позицията, че политиката на сближаване трябва да бъде отстоявана и финансово осигурявана и в рамките на следващия програмен период.
И тук е изключително важна нашата проактивна роля – не само по време на председателството да го изложим като приоритет, това което сме направили, но и в рамките на преговорите да намерим наистина съюзници, не само във формата „Вишеград плюс 4“ – има и други държави, които отстояват запазването на тази политика, и да можем да гарантираме, че необходимият финансов ресурс, който със сигурност няма да е в обема и в обхвата на сегашния, ще бъде осигурен. Така че един от основните принципи, а именно принципът на кохезията на Европейския съюз, ще бъде запазен и за периода след 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Воля имате ли въпрос? Нямате.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли втори въпрос към заместник министър-председателя Златева? Няма.
Заповядайте, господин Търновалийски, за втори въпрос към заместник министър-председателя Златева.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Темата за българското председателство вълнува българските граждани особено в частта за средствата, които ще бъдат изразходвани за успешната подготовка и успешното провеждане на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
В някои медии се допуснаха интерпретации и спекулации на тази тема, а служебното правителство направи прогнозно разпределение на средствата за българското председателство, които по бюджет са 150 млн. лв.
Нашият въпрос е: достатъчно ли са предвидените средства, за да покрият всички дейности за успешното председателство и, ако е необходимо увеличение, то кога трябва да бъде направено и в какъв размер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател, за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Търновалийски! Аз Ви благодаря за въпроса, свързан с финансовото осигуряване на българското председателство, тъй като в последните няколко седмици имаше доста спекулации в средствата за масова информация по отношение на факта, че председателството ще бъде най-скъпото, че ще струва над 230 млн. лв. Има гласуван бюджет от предишното редовно правителство от 150 млн. лв., разпределен в трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по 50 млн. лв.
За 2016 г. от планираните 50 млн. лв. са изразходвани около 23 и 17 млн. лв. увеличение на капитала на НДК, с което са стартирани строително-ремонтните и адаптационните дейности по сградата, и средствата, които са отпуснати за стартиране на ремонта на зала „Света София“, която ще бъде следващата пленарна зала на Народното събрание, тоест за 2016 г. имаме един неизползван ресурс от близо 27 млн. лв.
За тази финансова година с постановление на Министерския съвет бяха разпределени средствата, които са и финансово осигурени в бюджета на Република България за 2017 г., а именно 50 млн. лв., защото по силата на чл. 75, ал. 2 от Закона за държавния бюджет националният координатор по подготовка на председателството, в случая ресорният вицепремиер, може да разпредели и да предложи финансов план само в размера на предоставените средства, които са 50 милиона.
Ние, съвместно с Министерството на финансите, отчитайки и исканията на ресорните министерства, с постановление на Министерския съвет разпределихме 37 млн. 240 хил. лв., като към тях са добавени още малко над 9 млн. лв., а това са разходите за допълнително командированите служители в постоянното ни представителство в Брюксел.
Няма да скрия, че в годината, която предхожда председателството, обемът на необходимите средства за финансовото му осигуряване не е равен на една трета от предоставения бюджет. В тази връзка на следващото редовно правителство ще представя и доклад за необходимостта от допълнително финансово осигуряване на дейности, свързани с подготовката на председателството, които на този етап няма да надвишат общата бюджетна рамка от 150 млн. лв., но които трябва да бъдат осигурени за тази финансова година, за да могат да стартират дейностите най-вече в сферата на сигурността, в областите, свързани със…
Защо казвам „сигурността“? Защото през месец февруари бяха финализирани абсолютно всички изисквания към сигурността – и по трасетата от летище София до сградите, до хотелите, но също така и целият компонент „сигурност“, свързан с преустройството на Националния дворец на културата. Всички тези изисквания са остойностени, предписанията са направени от междуведомствена работна група „Сигурност“, в която участват абсолютно всички институции. Освен това има допълнителни финансови изисквания и по отношение на адаптацията на „Дом 2“ в Бояна. Освен необходимите средства за строително-ремонтни дейности НСО, има предписания за укрепване и изграждане на видеонаблюдения и други организационни мерки, а също така закупуване на техника.
Министерствата са предоставили също финансови искания и за 2017 и 2018 г., които са само частично удовлетворени, пак казвам, в рамките на предоставените средства със Закона за държавния бюджет, но имаме пълна разбивка.
Това е и в правомощията на Центъра за подготовка на Председателството на ЕС – един орган, който ще продължи да действа и след мандата на служебното правителство, така че ще бъдат набавени всички необходими ресурси и със следващия финансов министър съвсем по целесъобразност да бъдат осигурени необходимите финансови средства, пак казвам, на този етап в рамките на гласувания бюджет от 150 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на „Обединени патриоти“ – заповядайте. Вие обаче изчерпихте времето си още по време на първата възможност.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Госпожо Вицепремиер, въпросът ми е свързан с това, че при отговора на въпроса във Вашето изложение казахте, че парите за миналата година са изразходени, така да се каже на компютърен език, само за хардуер и нищо за софтуер.
В тази връзка искам да Ви обърна внимание, че България ще бъде председателстващ и бъдещият министър на земеделието и храните ще бъде председател на Европейския съвет – такива са правилата, когато се домакинства общата селскостопанска политика. Така е. Там съответният ресорен министър става председател на Европейския съвет.
В тази връзка искам да кажа, че в Министерството на земеделието и храните се справиха героично с условията. Там имат компютри с дискети и няма модерна компютърна система, която да обвърже в едно програмите, които ги има.
Обърнали ли сте внимание, че Министерството на земеделието и храните в това си състояние не е в кондиция да изпълнява ролята си на председател на Съвета на Европа, когато се разглежда общата селскостопанска политика? Набелязали ли сте мерки това да се предотврати? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Това е абсолютно вярно, госпожо Стоянова, Вие ни дадохте пари за бюджет и министерството наистина да получи средствата, които трябва. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър председател.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам си: нямам информация, че в Министерството на земеделието и храните работят с дискети. В рамките на бюджета на председателството са осигурени необходимите финансови ресурси за подготовка на срещите, които ще бъдат домакинствани от Министерството на земеделието и храните. Те са базирани на много ясно приети и разписани насоки за организиране на събития от различните типове срещи: министерски, експертни, парламентарното измерение и събития под егидата на председателството. Смятам, че техническото осигуряване на ресорните министерства с техника и с друго оборудване е част от оперативната дейност на министерството и едва ли трябва председателството да бъде използвано като повод или причина да бъде осигурено. Пак казвам, това не е в обхвата и предмета на дейност на ресорния вицепремиер по подготовката на председателството. Иначе сте прав: много министри ще председателстват различни формати на съветите. Министерството на земеделието и храните е едно от тях. Само Съветът по външна политика в частта външна политика, в частта сигурност Европейският съвет е с избрани постоянни председатели.
Тук ще отворя скоба и ще кажа, че за бъдещите политически екипи, ресорен вицепремиер или министър, който ще представлява България в Съвета, ресорен министър или заместник-министър, който ще представлява Съвета в Европейския парламент по време на българското председателство, бъдещият говорител на председателството, бъдещите секторни министри – за тях има осигурено специално обучение от Генералния секретариат на Съвета и от колегите от Европейския парламент. Тези номинации не са направени и обученията не се стартирали, защото не смятам, че е в правомощията на служебно правителство да определя политическите лица, които ще представляват и ръководят ротационното председателство в различните формати. Една от задачите, които обаче трябва бързо да бъдат решени, е въпросът за говорителя на председателството и кои ще са двамата ресорни министри, вицепремиер, министър или заместник-министър, има различни формати в държавите членки, които ще представляват Съвета и ще ръководят Съвета по общи въпроси и ще представляват Съвета във формат Европейски парламент, защото колегите от Генералния секретариат на Европейския парламент искат в най-скоро време да стартират политическите обучения на номинираните за тази цел министри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи – заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! В интерес на България и на останалите държави членки е да се работи за подобряване и развитие на политиките за генериране на икономическия растеж, повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз като цяло и на отделните държави, които да доведат, акцентирам, до разкриване на повече работни места, насърчаване на развитието на малките и средните предприятия и на иновациите в икономиката. Това от своя страна предопределя и продължаването на такива инициативи, каквото е действието на Европейския фонд за стратегически инвестиции по плана Юнкер до 2020 г.; продължаване на финансирането чрез европейските структурни фондове на инвестиции в мерки за повишаване квалификацията на работната ръка и в мерки, свързани с повишаване на качеството на образованието.
В контекста на интересите на България това са основни мерки за борба с бедността. Вчера по време на изказванията на всички парламентарни групи бедността бе посочена като много сериозен проблем за страната ни. В това отношение при работата и функционирането в настоящия формат на Народното събрание това трябва да бъде фокус за всички нас – народните представители. Добре е то да бъде също така приоритет и по време на председателството. За ДПС реално това ще е така.
В тази връзка моят въпрос, госпожо Вицепремиер, е следният: ще определи ли България като приоритет, който ще защитава активно, подобряването и развитието на политиките за генериране на икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз като цяло и на отделните държави, които да доведат до разкриване на повече работни места, насърчаване на развитието на малките и средните предприятия и на иновациите в икономиката? За нас е много важно това действително да бъде един от сериозните политически механизми и инструментариуми за борба с бедността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, въпросът, който поставяте, е изключително важен. Вие засегнахте и темата с Фонда за стратегически инвестиции или така наречения фонд „Юнкер“. Ние имаме своя национална позиция, че подкрепяме разширяването на обхвата на Фонда и обема на финансовия ресурс, който ще бъде предоставен – до 500 млрд. евро. Много ясно сме заявили, че искаме обхватът на проектите, които ще бъдат финансирани, да бъде по балансиран. Също така да бъде и по-добре географски балансиран този Европейски фонд за стратегически инвестиции.
По отношение на въпроса дали България ще определи като приоритет одобряването и развитието на политики за генериране на икономически растеж, пак казвам, съгласно българския принос към програмата на триото, приоритет са работните места, растежът и конкурентоспособността. Акцент сме поставили върху създаването на работни места чрез подкрепа на предприемачеството, основано на цифрови технологии и иновации; подкрепа за развитието на малките и средните предприятия, за така наречените „стартиращи фирми“, включително чрез осигуряване на достъп на алтернативни форми за финансиране; подпомагане на инвестициите в научни изследвания и иновации; систематично прилагане на принципа „мисли първо за малките“; намаляване на младежката безработица и създаване на условия за европейските граждани да се възползват от възможностите за работа в рамките на единния пазар; подобряване на връзките между образователните системи и трудовия пазар и не на последно място, модернизацията на образователните системи.
В рамките на Националната програма би трябвало да залегне като приоритет и развитието на политики, които генерират икономически растеж, като тук трябва да бъдат отчетени всички предложения на отговорните институции, социално икономическите партньори, неправителствения сектор и други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
От Парламентарната група на Воля ще има ли въпроси, или не?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма да има.
Имате по пет минути от парламентарна група за отношение.
От Парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
От „БСП за България“?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!
Първо, искам да благодаря, госпожо Вицепремиер, за информацията, която ни предоставихте, и за очевидно сериозната работа, която е извършена от Вашия екип за преодоляване на изоставането. Надяваме се, че добрата работа, добрата инерция, която създадохте, ще бъде продължена от следващия кабинет.
Ние от БСП за България смятаме, че нашата политическа сила имаше решаващ принос за членството на България в Европейския съюз във времето, когато носеше отговорността за управлението и затова сме готови да подкрепяме различни инициативи на следващия кабинет, които ще помогнат както за това България да изпълнява по-ефективно ангажиментите си по отношение на председателството, така и по други инициативи, които ще позиционират България по-добре в рамките на Европейския съюз.
Ние смятаме, и това по-скоро е поглед и към бъдещето, и препоръки към бъдещия кабинет. Смятаме, че бъдещото председателство на България от началото на следващата година е добър повод в рамките на тази година, ако трябва и съвместно, да повдигнем две важни теми за България, тъй като ситуацията е благоприятна за тяхното решаване.
Първо, членството на България в Шенген. Считаме, че страна, която председателства Съвета на Европейския съюз, е логично, използвайки по-благоприятната ситуация, да направи съответните постъпки преди самото председателство да стане част от Шенгенското споразумение. За тази цел могат да бъдат търсени, разбира се, и съюзници в лицето на Румъния, и в лицето на страните, които от край време ни подкрепят в тази посока. Предстоят и избори в една от страните, която до този момент блокира нашето членство, вероятно за това ще има по-благоприятни предпоставки след това.
Втората тема, която смятаме за важна, е Механизмът за сътрудничество и оценка. Според нас е дошъл моментът отново да поставим този въпрос на база и на 10-годишния доклад, който беше представен наскоро от Европейската комисия – във втората половина на тази година да започнат поне разговори за поетапната отмяна на този Механизъм. Това, разбира се, е ангажимент, който трябва да бъде широко подкрепен и със съответни действия в съответствие с препоръките на Европейската комисия от последния доклад.
По време на нашето председателство предстоят важни дискусии, важни дебати, по които вярваме, че България трябва да има много единна позиция. В тази посока сме готови също да подадем ръка на управляващото мнозинство.
Ще бъде обсъждано напускането на Великобритания и съответно ефектите върху България от този процес. Това е тема, която би следвало да бъде широко обсъдена и в правителството, но особено тук, в Народното събрание.
Втората тема – за бъдещето на Европейския съюз, Европейският съюз на много скорости – тема, която също предизвика известни дебати преди известно време, но отново заглъхна, смятаме, че мястото тук на Народното събрание е тази тема да продължи да бъде коментирана, за да може България да има достатъчно единна и ясна позиция за това, когато води Европейския съюз, какви са нашите предпочитания, нашите приоритети.
Смятаме, че е много важно да имаме такава позиция по отношение на бъдещето на кохезионната политика. По време на нашето председателство ще започне работата или дискусията по следващата финансова рамка на Европейския съюз 2020 – 2027. Ще има редица предизвикателства, свързани с напускането на Великобритания. За нас тази политика е ключова и тук отново трябва да търсим национално съгласие по това каква да бъде кохезионната политика на Европейския съюз, така че да бъде максимално защитен българският интерес.
И две, по-скоро външнополитически теми, които засягат пряко България. Те бяха очертани от вицепремиера Златева.
По отношение на Западните Балкани аз съм доволен, че управляващото мнозинство в няколко изявления вече коментира този въпрос и рисковете пред сигурността в нашия регион, но тази тема е ключова и с оглед на необходимостта от засилване на нашите позиции в региона и необходимостта да обърнем повече внимание на Европейския съюз към проблемите в Западните балкани преди всичко. Трябва да използваме нашето председателство, за да поставим достатъчно сериозно тази проблематика и тези теми.
Накрая – Черноморската стратегия. Смятаме, че е добър повод България да постави отново въпроса за надграждането на Черноморската синергия и за превръщането й в пълноценна стратегия. Това би могло да бъде и шанс за постепенно намаляване напрежението в Черноморския регион и използване на възможностите на нашето председателство ние да имаме сериозен принос в тази посока.
Виждам, че колегите стават нетърпеливи, но все пак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На Вас Ви свършиха и минутите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Така е, но тъй като бяхте щедър към представителите на управляващото мнозинство, мисля, че можете да ни дадете още 2-3 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятате госпожа Заместник министър-председателя за управляващо мнозинство? (Оживление.)
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не. Искам да подчертая, че в предишния парламент ние видяхме случаи, в които на практика европейската тематика изцяло отсъстваше от нашата дейност. Министър-председателят не ни информираше за приоритетите на Българското председателство, както е по Правилник, не ни информираше за българските позиции преди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Излизате извън процедурата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, господин Главчев, но искам да подчертая…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече преди една минута. Ще Ви отнема думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Борисов на лидерската среща обеща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата, господин Вигенин, излизате от процедурата в изчерпани минути.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Главчев, мисля, че започвате не съвсем добре. Дайте още една минута, за да довърша това, което имам да кажа. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако е по темата, но така или иначе сте в нарушение на предвиденото време.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Абсолютно по темата е.
Европейските въпроси, европейските теми, мястото им за решаване е тук. Този ангажимент беше поет от лидера на управляващото мнозинство – партия ГЕРБ. Ние ще следим много внимателно дали това се случва. Ако това е така, ще имате нашата подкрепа по тази тема. Ако не, нашата позиция може да бъде ревизирана. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
От Парламентарната група Обединени патриоти за отношение? Няма.
От Парламентарната група Движение за права и свободи? Няма.
От Парламентарната група на Воля – също няма.
С това изчерпваме днешния дневен ред.
Благодаря Ви за участието в изслушването, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Утре редовното заседание е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,18 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов