Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения:
На 27 април 2017 г. в Народното събрание са постъпили три искания от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров.
С вх. № 727-00-2 - за даване на разрешение за възбуждане и провеждане продължаване на наказателно преследване срещу народния представител Веселин Найденов Марешки, № 1126 от 2015 г. по описа на Окръжен съд - град Варна, за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс и по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2, т. 3, предложение второ и предложение трето, и т. 4 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс съгласно обстоятелствената част на искането.
Второто искане с вх. № 727-00-3 - за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова, № 3433 от 2016 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 28-и състав за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс съгласно обстоятелствената част на искането.
Третото искане е с вх. № 727-00-4 за даване на разрешение за възбуждане продължаване на наказателно преследване срещу народния представител Делян Александров Добрев по производство № 44 от 2014 г. на Софийска градска прокуратура, предложение № 3507 от 2010 г. на Софийска градска прокуратура за извършено престъпление от общ характер, престъпление по чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс.
Писмата са от 27 април 2017 г.
Председателят на Народното събрание е уведомил народните представители за постъпилите искания и възможността да се запознаят с тях и приложените материали.
Със заявление от 27 април 2017 г. народните представители Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и Делян Александров Добрев са информирали председателя на Народното събрание, че дават съгласие за възбуждане на наказателно преследване по постъпилите искания от главния прокурор на Република България. С писмо председателят на Народното събрание е уведомил главния прокурор на Република България за дадените от народните представители писмени съгласия за възбуждане на наказателно преследване по направените искания, като са приложени заверени преписи от заявленията.
Исканията на главния прокурор са изпратени на народните представители по служебната им електронна поща.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за седмицата, а именно:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА НЕИЗПЛАТЕНИ ЗАПЛАТИ.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искал да благодаря на всички политически сили, че подкрепихме именно създаването на Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати, защото не е тайна, че през последната година случаите започнаха да зачестяват. А Вие много добре знаете какво се случи в Дупница, Русе, Добрич, Смолян, Видин. Налице е един системен подход, който ние, като отговорни политици трябва да прекъснем.
Благодаря за това, че се съгласихте именно тук, в храма на българската демокрация, да се съберем политическите сили, синдикатите, и работодателите и да намерим общ консенсус и, разбира се, трайно решение. Освен случаите, когато не се изплащат заплати, знаете, че има и некоректни работодателски практики, като осигуряване на работници под задължителен осигурителен праг, принудителен извънреден труд, работа без договор. Затова считам, че в тази Временна анкетна комисия, която да е съставена на паритетен принцип от всички политически сили, можем да намерим трайно решение, така че хората на труда да бъдат наистина доволни от нашата работа.
Затова ние от БСП за България предлагаме да се създаде Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати, която да събира, обобщава и анализира данните за случаите на дължими, но неизплатени заплати от страна на работодателите. Комисията се създава на паритетен принцип, като се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група. И, разбира се, днес трябва да изберем и ръководство на Комисията и членове. Считаме, че за два месеца Комисията може наистина да свърши своята работа.
Пак казвам, това, което очакват от нас българските граждани, е именно да прекъснем тези порочни практики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Стойнев, предлагате общата численост да бъде десет, така ли?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Председател, по двама души от всяка парламентарна група, значи десет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Председателят е в тази бройка?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Можем да кажем името на председателя, но в крайна сметка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложете тогава…
Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Предлагам Ви да гласуваме първо това, което ни беше предложено, тоест общата численост, и точки първа, втора и трета от предложението.
Ще Ви прочета Проекта за решение, тъй като господин Стойнев не го направи:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати.
2. Комисията по т. 1 събира, обобщава и анализира данните за случаите на дължими, но неизплатени заплати от страна на работодателите.
3. Комисията по т. 1 се създава на паритетен принцип, като се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група.
4. Избира ръководство и състав на Временната комисия, общо десет членове.“
Да спрем до тук, а след това ще направите предложение от всяка парламентарна група за поименен персонален състав и председател на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 208, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от БСП за България.)
Предложението е единодушно прието.
Имате думата от парламентарните групи за персоналния състав.
Заповядайте, господин Велчев, от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати е за Диана Иванова Йорданова и Светлана Ангелова Найденова, като предлагаме Диана Йорданова за председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
От името на Парламентарната група на БСП за България.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Предложението от името на Парламентарната група на БСП за България – колегите Драгомир Стойнев и Крум Зарков. Също така правим предложение за председател на Комисията – Драгомир Стойнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
От името на Обединените патриоти – заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Като чух предложенията на предните две политически сили, силно се притесних за работата, която ще свърши тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Председател ли ще предложите и Вие?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сериозно се притеснявам, защото виждам, че се предлагат политически фигури. Тук трябва да има хора от бизнеса и пак ние, Обединените патриоти (смях от БСП за България), ще спасяваме положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предлагам двама…
Подсигурете ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По тази причина предлагам двама изрядни бизнесмени. На първо място, господин Павел Шопов и, на второ място, господин Александър Сабанов. (Смях от БСП за България.)
РЕПЛИКА от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А председател? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи?
Моля Ви за ред в залата! Моля Ви за ред в залата!
Заповядайте, имате думата.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме д-р Хасан Адемов и господин Елхан Кълков.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Чакайте да направят предложения всичките групи.
Вие ли ще направите предложението, господин Марешки?
Имате думата, уважаема госпожо Стефанова.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От групата на Воля предлагаме също хора от бизнеса, както каза господин Симеонов (смях) Албена Найденова и Дора Христова. От групата на Воля не предлагаме председател на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стефанова.
Заповядайте, господин Шопов – самоотвод ли ще си направите?
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Цялата зала се смее. Естествено! И аз се смея. Защото сигурно не ми беше правена по-невярна квалификация в този живот от тази на господин Симеонов. Познаваме се от 12 години, но аз бизнесмен – абсурдно! Освен юрист и политик, друго не съм бил. Може би господин Симеонов има предвид, че съм настоящ пчелар с един милион работнички. (Оживление, смях.) Това са около 7-8 кошера, тоест съм работодател. (Смях.) От тази гледна точка господин Симеонов е прав. (Ръкопляскания, смях.)
РЕПЛИКА: Експлоататор?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Обаче сигурно съм най-лошият собственик и бизнесмен, защото заплати не им плащам изобщо. (Силен смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само не разбрахме коя е пчелата-майка, но нищо. (Силен смях.)
Имате ли изказване по предложените кандидатури? Няма.
Гласуваме първо персоналния състав – десетте предложени членове на комисията.
Гласували 202 народни представители: за 202, против и въздържали се няма.
Персоналният състав на Комисията единодушно е приет.
Има две постъпили предложения за председател на комисията. По реда на постъпването, първо гласуваме предложението за Диана Йорданова за председател на комисията.
Гласували 202 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 81.
Сега гласуваме второто предложение за председател – народният представител Драгомир Стойнев, кандидатурата му е от БСП за България. (Реплика.) Нищо, нека да гласуваме, да видим кой ще събере повече гласове. Нали това е смисълът?
Моля да гласуваме предложението на БСП за България за председател Драгомир Стойнев.
Гласували 201 народни представители: за 89, против 63, въздържали се 49.
Председател на Комисията ще бъде Диана Йорданова.
Предложението е срокът за работа на комисията да бъде 2 месеца – това е т. 5 от Проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 202, против няма, въздържал се 1.
И срокът е приет.
Сега гласуваме Проекта за решение в неговата цялост.
Гласували 200 народни представители: за 200, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИТЕ И КОНКРЕТНИ СЛУЧАИ НА РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПИТЕЙНИ ВОДИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЧИНИТЕ ЗА ТЯХНОТО ВЪЗНИКВАНЕ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ.
Кой ще представи Проекта?
Народният представител Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също искам да благодаря не само от името на Българската социалистическа партия, като вносител на този Проект за създаването на такава Временна комисия, но да благодаря и от името на всички потребители на питейна вода, защото това, което се случи преди време, напрежението, което ескалира в определени населени места за появата на замърсяване във водата за питейно-битови нужди, вълнува всички хора. Защото в крайна сметка всички те са потребители на тази услуга.
Затова, господин Председател, да прочета направо Проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, имате думата.
Заповядайте!
МАНОЛ ГЕНОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите.
2. Временната комисия следва да се запознае с наличната информация относно всички потенциално опасни и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води, да установи причините за подобна заплаха, както и последиците за здравето на гражданите – фактически и възможни.
3. Като резултат от работата на Временната комисия тя да предложи законодателни промени, действия и мерки за преодоляване на съществуващите рискове и заплахи за околната среда, живота и здравето на българските граждани.
4. Временната комисия изготвя доклад, както и списък на мерките, препоръчани от нея.
5. Временната комисия се създава на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група.
6. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: председател, общо 10 членове.
7. Временната комисия се създава за срок от три месеца.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодаря и аз, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за предложения от Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте – народният представител Александър Ненков. (Реплика от БСП за България: „Нека да гласуваме.“)
Права сте, госпожо Нинова.
Да гласуваме първо Проекта за решение до персоналния състав.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изчакайте с предложението, господин Ненков.
Гласуваме Проекта за решение до точка пета.
Гласували 197 народни представители: за 196, против 1, въздържали се няма.
Проектът до точка пета включително е приет.
Имате думата, господин Ненков, за персонален състав и евентуално председател.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, моето предложение е по-скоро по срока за създаване и работа на тази Комисия. Предлагам срокът да бъде намален от три месеца на два месеца, тъй като смятам, че тези два месеца са предостатъчни Комисията да се запознае с фактите, обстоятелствата и да излезе с подробен доклад след три месеца. Мисля, че темата е прекалено важна в този момент и колкото повече време продължава тази Комисия, толкова по-малко хората ще бъдат запознати с обстоятелствата и де факто ще се обезсмисли нейната работа – колкото по-навреме, толкова по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А персонален състав няма да предложите, така ли? (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Този – другият човек, трябваше обаче преди него да излезе. Давайте персонален състав.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за тази Комисия – Станислав Дечев и Александър Ненков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За членове.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата, уважаеми господин Бойчев – предложение от БСП за България.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Предложенията на Парламентарната група на БСП за България са за безспорни професионалисти в сферата на екологията и водите – колегата Атанас Костадинов и Манол Генов, като колегата Манол Генов предлагаме и за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Симеонов, за предложение от групата на Обединените патриоти.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Предложението на Парламентарната група на Обединените патриоти е пак да спасяваме положението с бизнесмени – господин Георги Колев и господин Йордан Апостолов, като предлагаме безспорният ерудит господин Георги Колев да бъде председател на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата от Парламентарната група „Движение за права и свободи“.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме д-р Джевдет Чакъров и господин Джейхан Ибрямов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
От Парламентарната група „Воля“ – заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Освен че вече не може да се наричаме „патриоти“, затова се наричаме „родолюбци“, но вече няма да може да се наричаме и „бизнесмени“. Затова ние ще предложим интелигенция, а не бизнесмени и нашето предложение е Полина Христова и Андон Дончев. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Има ли изказвания по състава на Комисията? Няма.
Тогава гласуваме първо персоналния състав на Комисията от 10 души.
Гласували 200 народни представители: за 200, против и въздържали се няма.
Персоналният състав е единодушно приет.
По реда на постъпване преминаваме към гласуване на номинираните двама председатели и започваме с господин Манол Генов.
Моля, гласувайте предложението господин Манол Генов да бъде председател на Комисията.
Гласували 197 народни представители: за 90, против 80, въздържали се 27.
И сега гласуваме предложението за председател от името на „Обединените патриоти“ – народния представител, ерудит, Георги Колев. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Гласували 200 народни представители: за 107, против 39, въздържали се 54.
Очевидно ще имаме председател ерудит – Георги Колев е избран за председател. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Преминаваме към седма точка.
Има предложение за промяна в срока. Имате ли изказвания и съображения?
Заповядайте, господин Костадинов.
В Проекта за решение е предложен срок от три месеца, а народният представител Александър Ненков предложи намаляването му до два.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не е реплика. Подкрепям това, което каза господин Ненков, че трябва да вземем много спешни мерки и да отговорим на онова, което се случва, за да излъчим някакъв сигнал на спокойствие, на сигурност и да не нагнетяваме допълнително напрежението, което е създадено.
Искам обаче да кажа следното – защо предложихме три месеца?
С Постановление № 163 от 1992 г. се закрива уранодобивът в България. Това са над 300 находища в момента. България е много богата на много, но малки по обем находища на уран и, уважаеми колеги, от близо 30 години след онова обследване, което е правено, на замърсяванията, на терените, на тампонирането, нищо от тогава не е правено. Очевидно има някаква динамика на процесите. Очевидно са докоснати водни хоризонти, от които се водоснабдяват отделни населени места.
Притеснението ни беше, че за да си свърши добре работата Комисията – и аз още веднъж Ви благодаря за това, вероятно амбициозните задачи, които сме си поставили, ще отнемат три месеца. Все пак Вие ще прецените какъв да бъде срокът. Но и това, което каза господин Ненков, е вярно – трябва колкото се може по-бързо да излъчим позитивен сигнал относно проблема.
В заключение искам да кажа, че тази Комисия не спекулира с проблема с урана, а по-скоро това е поводът да се замислим за цялата страна. Трябва да се направи повторно обследване на тези уранови находища – вероятно го ще предпишем като мерки, нека не предричам как ще завърши Комисията. Да се въведат в нормативната база и в законодателството вероятно някои промени, които да защитят допълнително гражданите, и не на последно място, да се преразгледат водни разрешителни. И да се предложат алтернативни други възможности за водоснабдяването.
Ваша е преценката какъв срок ще подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костадинов! Искам да направя реплика по отношение потребността срокът да бъде кратък. Важно е обществото да знае истината. Важно е в обществото, в хората да има спокойствие. Не искам да обвинявам когото и да било в тази сграда, но не може да се внушават определени данни в хората, не може да се създава безпокойство.
За пълното обследване вероятно ще има време. Важно е обаче да се знае има ли опасност, няма ли опасност. След като беше създадено такова внушение сред хората, би следвало тази Комисия възможно най-бързо да каже каква е истината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Би могло да се удължи срокът, ако има необходимост. Ако сте съгласни, да се гласуват два месеца и, ако трябва да се удължава, е по-добър сигнал, отколкото да е три.
Заповядайте.
За втора реплика – народният представител господин Марешки.
И трета реплика – Александър Ненков.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще има явно да се учим. Точно вчера тези, които ни обясняваха, че трябва бързо да се действа по изслушването на министри и други длъжностни лица, сега ни казват, че трябва по-бавно във връзка с данни и въпроси, които са интересни за българския народ. И точно обратното – тези, които искаха вчера да се бавим, днес искат да бързаме.
Ние трудно се ориентираме, но ще подкрепим все пак бързите действия, защото това е много важен въпрос за българските граждани. Ще подкрепим двумесечния срок с възможност евентуално за удължаване, ако все пак Комисията не си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Трета реплика – народният представител Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Костадинов! Къде е проблемът?
Проблемът е, че в последните седмици се наслагваше в обществото – че проблемът наистина е важен, е важен, но се наслагваше информацията, че в обществото остава една нотка на съмнение: какво реално се случва в Хасково и този регион, опасна ли е тази вода за здравето на хората, не е ли? Естествено, Правилникът позволява да удължим срока на Комисията, но трябва да си поставим амбициозна цел. Амбициозната цел е максимално бързо да излезем с обективни данни и каквото е необходимо, ако трябва, разбира се, първо да кажем дали обществото е застрашено от това, което се случва в региона, тази питейна вода. Второ, да видим какви мерки са необходими. Трето, да видим каква е ситуацията в други региони в страната, където има подобни случаи, и евентуално да търсим отговорност от хора, които примерно не са си свършили работата. И мерки, които да бъдат предприети оттук нататък от изпълнителната власт, разбира се, и от законодателната.
Ние винаги можем да удължим срока на Комисията, но понеже се създаде една илюзия, че едва ли не хората са застрашени в този регион, че има опасност за тяхното здраве, няма как сега да кажем: ще работим три месеца. Да, сигурно може да се събере много информация, много неща могат да се проучат – смятам обаче, че трябва да си поставим амбициозната цел до два месеца да приключим работата, за да успокоим обществото.
Това е нашата работа, а не да политизираме, както се случи в последните седмици – прекалено много се политизира темата, прекалено много различни групи се опитваха да търсят някакъв политически дивидент. Тук се касае за здравето на хората и нямаме никакво основание да губим повече време – да излезем с реалните данни, за да успокоим обществото. Такава е нашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Господин Костадинов, заповядайте за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Нямаше да взема дуплика, ако господин Ненков не беше използвал „внушения“ и „страхове“. Искам да затворим разговора дотук.
Много добре започна днес парламентът – с много консолидирани гласувания. Нека Комисията покаже дали са били внушения, или са реални факти, регистрирани от държавни институции.
Не искам да го дискутираме, господин Председател, този въпрос. Смятам, че тръгнахме много прилично тази сутрин.
Правя предложение да е до три месеца. Смятам, че е нещо разумно. Дай Боже, да завършим по-скоро работата си, защото аз също смятам, че е редно да излъчим такъв обективен сигнал.
Това е предложението ми. Не бих участвал повече в разговори дали се правят внушения, дали се фалшифицират данни. Нека Комисията започне своята работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Александър Ненков – Временната комисия се създава за срок от два месеца.
Гласували 193 народни представители: за 128, против 11, въздържали се 54.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Проекта за решение в неговата цялост, заедно с току-що гласуваната промяна.
Моля, гласувайте и предложения персонален състав и ръководство на Комисията.
Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма.
Решение е единодушно приет.
С това приключихме законодателната дейност за днес.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Моля да заемете местата си.
Новопостъпили питания за периода от 21 до 27 април 2017 г.:
1. Постъпило е питане от народните представители Кольо Милев, Иван Иванов, Николай Цонков, Славчо Велков и Красимир Янков към Стефан Янев – служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната, относно политиката на правителството за осигуряване на охраната на държавната граница с Република Турция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 май 2017 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Крум Зарков към Мария Павлова – служебен министър на правосъдието, относно мерките по изпълнение на препоръките, посочени в последния доклад на Комисията относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Следва да се отговори писмено до 10 май 2017 г.
Писмен отговор от служебния министър на туризма Стела Балтова на два въпроса от народния представител Николина Ангелкова.
Пристъпваме към парламентарния контрол.
Преди това за декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ думата има народният представител Спас Гърневски. След него е госпожа Корнелия Нинова – председател на Парламентарната група на БСП за България, и господин Красимир Каракачанов от Парламентарната група „Обединени патриоти“.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, само за броени дни като народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание, особено при гласуването на Правилника за неговата организация и дейността му, се убедих, че Българската социалистическа партия още не е осъзнала вота на българския народ от току-що отминалите избори. Най-вероятно тя никога няма да осъзнае, че евроатлантическата ориентация на България е необратим процес, че пътят и мястото ѝ в обединена и просперираща Европа,... (Шум и реплики от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: ...трасирани още от годините на големия български държавник Стефан Стамболов, са единствено възможните, а и най-прекият път за благоденствието на следващите поколения.
И по време на изборите, и в тази зала в последните дни чух абсурдни и демагогски изказвания как червената столетница ще се бори за елиминиране на паралелната държава, на все по-абсолютната власт на ненаситната олигархия. Чух нейните оратори да пледират за социална справедливост, за по-високи заплати, за достойни пенсии. Единственото, което не чух, е отговорът на въпроса: как и откъде ще се изсипе тази манна небесна?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ти колко партии смени?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Уважаеми колеги, цели двадесет и седем години съм бил на различни нива в местната политика. В тези ми качества съм бил свидетел на фалша и демагогията в така наречения „преход към демокрация“. (Шум и реплики от БСП за България.) Преходът, който бе иницииран от Българската комунистическа партия и репресивния апарат от „Държавна сигурност“, до голяма степен изпълни целта си – да трансформира червената политическа власт чрез своята номенклатура в осезателното икономическо присъствие в младата демокрация на България. Комунистическата върхушка бе осъзнала краха си и се стремеше към новите пазарни отношения, които да постави под свой контрол.
Иначе големият български поет Валери Петров – член и депутат от Българската социалистическа партия в началото на прехода, в края на дните си бе възкликнал: „Явно социализмът става все по-хубав, колкото повече капитализъм допускаме в него!“.
Вчера в тази зала бе повдигнат въпросът за олигархията покрай дебата за Пловдивския панаир. На всички тук и в тази страна е ясно, че огромният процент от българските олигарси са всъщност корени от разнородната номенклатура на БКП – БСП. Нима има важна структура в икономиката, в банките, в пресата, в бизнеса, във всички важни сфери на обществения живот, където начело да не са хора, свързани с бившия комунистически режим и техните наследници?!
Ако партията СДС, на която бях член, бе разсекретила досиетата в началото на прехода, бе потърсила отговорност за фалита на България, за опита на червените безродници да ни превърнат в шестнадесета съветска република, ако бе извършена безкомпромисна лустрация, днес нямаше да бъдем свидетели на феномена „управляваща олигархия“.
Днес нямаше, госпожо Нинова, да поставяме въпроса: кой присвои Международния панаир в Пловдив, създаден от Стамболов, като лице на българската и балканската икономика в далечната 1891 г.? Днес нямаше да задаваме въпроса: как този панаир беше криминално приватизиран, като с тази приватизация преди това община Пловдив беше ужилена с активи на безценни имоти за близо 150 млн. лв.?
Надявам се, че компетентните органи, които сезирахме за този пладнешки грабеж, ще си изпълнят отговорностите. В Пловдив бе осъществена схема за разграбване чрез класически образец от
руско-комунистически олигарх в лицето на висшия функционер на Вашата партия – Георги Гергов. Функционер, който е четвърто поколение комунист, руски гражданин, почетен консул и първо поколение олигарх. Всъщност това беше доктрината на президента Първанов, изпълнявана от правителството на тройната коалиция, за създаване на олигархичен модел в управлението на страната.
Кражбата на века в Пловдив бе осъществена в периода 15 юни 2006 г. – 19 април 2007 г. Тогава премиер бе Станишев, министър на икономиката Румен Овчаров, но ресорният заместник-министър, отговарящ за това българско богатство, бяхте Вие, госпожо Нинова. Освен всичко това, Вие бяхте и председател на Борда на директорите в същия този Международен панаир.
Само преди седмица показно се разправихте с ортака си от онези дни – Георги Гергов, на типичния за партията Ви демагогски език, а преведено на български това означава само едно: „Гущерът си отряза опашката!“.
Управление като Вашето от онова време означава едно: или Гергов придобива имоти за над половин милиард без да даде и пет лева от джоба си и е гениален бизнесмен, мениджър от световна класа, или държавата е била разградена кочина. Ако е вярно второто, при такова управление могат да забогатяват само свинарите.
Обръщам се към младите парламентаристи, към Вас лично, господин Зарков, към господин Мирчев. (Реплики от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да се запознаете с истината за криминалния преход в България, за да бъдете обективни в дебатите, които ще водите в това Народно събрание и в обществото.
За пример ще Ви дам младия общински съветник също от Българската социалистическа партия – Иван Петков, от Пловдив, който вчера на сесията на общинския съвет на града под тепетата гласува не в полза на Георги Гергов, а за европейското развитие на България и европейската столица на културата – Пловдив. Такива млади хора, независимо от цвета им, ще уважавам винаги, господин Зарков, господин Мирчев.
Уважаеми колеги от БСП, изборите отминаха – сега е време за сериозно и отговорно управление на страната. Пред нея, пред всички нас стоят огромни отговорности и приоритети. Известни са ни на всички нас. Време е да загърбим политическото противопоставяне и да се заемем… (Викове, реплики и тропане по банките от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Като Ви слушам, май трудно ще стане всичко това, но въпреки всичко надежди има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Време е да загърбим политическото противопоставяне (ръкопляскания от ГЕРБ) и да се заемем заедно с предизвикателствата на времето и в името на по-доброто за този отруден народ, който ни е пратил тук. Нека Бог ни дари с разум, за да върнем заедно надеждите и усмивките на хората! Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гърневски.
Имате думата, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както се сещате, се изкушавам да отговоря на тази декларация подобаващо, но няма да го направя днес. Може да е утре, може да е вдругиден, ще получите достоен отговор на нещата, които изговорихте.
Днес няма да го направя, защото я намирам за неуместна точно сега. Народът ни е разтревожен от това, което се случва от вчера в съседна Македония и очаква от нас друго.
И ние от БСП за България Ви предлагаме, точно днес Ви предлагаме това друго!
Разтревожени сме от събитията в съседна Македония. Там отдавна текат процеси, които сигурно няма да приключат днес. Те засягат големия въпрос за националната сигурност на България.
Днес всички лидери на политически сили изразяваме позициите на партиите, които представляваме, но този въпрос не е партиен. Това е въпросът за България!
Не може да го изразяваме във Фейсбук или в Туитър, най-малко пък ние – лидерите на партиите. Тук, в българския парламент, в парламентарна република е мястото, където трябва да изготвим обща национално отговорна позиция в защита на националния интерес на България и всички заедно да я отстояваме.
Ние лесно слагаме разделителни линии, но точно днес става въпрос за нещо, което стои над нас и това е националната сигурност на Родината ни. Всички декларирахме готовност за национално съгласие, когато става въпрос за България. Да видим сега дали тези думи могат да преминат в действия и да поставим на първо място и над себе си Отечеството. Ето защо отправяме към Вас следното предложение.
Господин Главчев, много добре знам, че по нашия Правилник няма процедура, по която да предложа нова точка за гласуване в залата, но също така Ви предлагам, колеги, технологията и процедурите да не застават над политическата ни воля да защитим България.
Предлагаме Ви и внесохме в Деловодството на Народното събрание Обща декларация на Народното събрание на Република България. Ще изчета пред Вас текста на тези Декларация и се надявам да намерите разум и отговорност, както и процедурния начин тази декларация да стане факт, да изразява позицията на България и да ангажира нас всички в нейната защита.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България
Народното събрание на Република България изразява дълбока тревога от развитието на вътрешнополитическата криза в Република Македония.
Нахлуването в сградата на парламента в Скопие и физическата атака срещу народни представители заслужават най-остро осъждане. Това е недопустимо посегателството върху институцията парламент и върху демокрацията. Насилието не може да бъде средство за разрешаване на политически спор.
Очакваме президентът на Република Македония и водещите политически сили да предприемат действия за успокояване на напрежението и връщане на полето на политиката.
Вярваме, че разрешаването на кризата е възможно само на основата на спазване на Конституцията и законите на страната.
Призоваваме към мъдрост и въздържане от всякакви провокации, които могат да ескалират политическата криза до междуетнически конфликт. Това би имало тежки последици за Република Македония и ще се отрази на стабилността и перспективите за икономическо и социално развитие в региона.
Изразяваме подкрепа за държавното единство и териториалната цялост на Република Македония.
България е готова в рамките на предстоящото си председателство на Съвета на Европейския съюз да работи за ускоряване на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз с цел гарантиране на мира и развитието в цяла Югоизточна Европа.“
Уважаеми колеги, това предизвикателство е пред Вас. Сега е моментът да покажем дали сме преди всичко държавници и българи, или политически партийно пристрастни личности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Уважаеми колеги, след парламентарния контрол свиквам извънреден Председателски съвет, за да обсъдим Декларацията.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ следим с тревога това, което се случва в Македония. И тревогата ни не е само заради това, че се нарушават демократични права в Македония. Тревогата ни е породена най-вече от факта, че в Македония живеят наши сънародници – 120 хиляди от тях са минимум български граждани, но има още други стотици хиляди, които са с българско съзнание и очакват всяка една реакция на България по този въпрос. Затова не е необходимо този въпрос да се политизира изрично.
Ако ние имаме декларация на Народното събрание, тя не би следвало да бъде декларация в посока на вземане на страна към една или друга от страните в конфликта, а би следвало да бъде декларация, която да е загрижена за сигурността на България, защото от това, което се случва в Македония, се пораждат проблеми за българската национална сигурност.
Както виждате, ние предупреждавахме отдавна, че ситуацията на Балканите е тревожна – случващото се в Турция, продължаващите конфликти в Близкия изток, един по-далечен регион, ситуацията в Македония, която се очакваше да ескалира и това се случи.
Следователно, колеги, нашият призив – на „Обединените патриоти“, е в търсене на национален консенсус и за слагане на край на тази дива партизанщина, която българският парламент излъчва 27 години, е повече от актуален от всеки един друг момент.
Изразявам нашето несъгласие с оценката, която беше дадена от служебното правителство тази сутрин, че няма пряка заплаха за сигурността на България. Пряка заплаха има!
Всички ние си спомняме какво се случи преди петнадесетина години, когато отново имаше един жесток конфликт, при който имаше опасност България да бъде залята от над 100 хиляди албански емигранти. Тогавашното българско правителство не позволи това да се случи. Значи, повече от 15 години беше това. Сега има подобен проблем, който, ако ескалира напрежението в Македония, може да доведе до подобни проблеми спрямо България.
Знаете, че в конфликта в Македония, когато воюваха двете страни, беше вкаран и религиозният фактор. На страната на една от воюващите страни се присъединяваха десетки, според някои данни от специалните служби повече от стотици чужди граждани, които отиваха да се бият за едната от двете каузи. Това също ще стане – преминаването през българска територия. Това също означава заплаха за нашата национална сигурност.
Следователно ние трябва да изразяваме позиция и да генерираме политика на спокойствие и ред на Балканите. България е най-пряко заинтересована от това, което се случва в Македония, и е най-пряко заинтересована там да се възстанови законовият ред, да се спазват правата на гражданите и да се намери решение от кризата, която продължава вече две години.
В това отношение опити се правят както от страни – членки на Европейския съюз, така бяха правени и опити от страна на българското правителство. Доколко тези опити дадоха резултат, всички виждаме – кризата продължава. Следователно ние трябва да декларираме позицията на Република България в следния аспект: България зачита, уважава териториалната цялост на Република Македония и не одобрява намесата във вътрешните работи на трети страни, защото подобни заявки бяха направени от поне две други съседни страни.
Една подобна ситуация, в която балканските страни започват да гледат на Македония като на територия, която може да се федерализира, разделя, поделя ще доведе само до нови злини на Балканите, нови проблеми със сигурността, включително на българските граждани и най-вече на българските граждани, и ще доведе до една дестабилизация на региона, от която нито една от балканските страни няма абсолютно никакъв интерес. Следователно българското правителство, говоря за следващото българско правителство, което е записало в своята програма, че основен приоритет е защита на националните интереси и защита на правата на българските общности, правата и свободите на българските общности зад граница, ще има основния ангажимент за това да провежда политика на успокояване на ситуацията.
България трябва да бъде инициатор и генератор на подобни мирни инициативи, защото е в общ балкански интерес! Старите исторически спомени и релации, които може би възбуждат съзнанието на някои наши съграждани, в конкретния момент са просто една гола емоция. Ние не трябва да позволим случващото се в Македония, което апропо е една борба, брутална борба за власт и от двете страни – едната страна в лицето на сегашното правителство се стреми по всякакъв начин да запази властта.
В лицето на опозицията се правят компромиси, свързани със суверенитета и териториалната цялост, включително на държавата Македония, което предизвика също реакция. Става въпрос за една брутална борба за власт и за нищо друго. Тези хора не се движат от никакви идеи. Те се движат само от едно желание – да докопат властта. Разлика между двете страни в това отношение почти няма. И ние не можем да разчитаме на тяхната съвест или съзнание, следователно България като страна – членка и на Европейския съюз, и на НАТО, трябва да поеме инициативата в свои ръце като инициатор, повтарям, на една политика за успокояване на ситуацията в целия Балкански полуостров.
По отношение на предложената декларация, мисля, че българският парламент би следвало да разгледа този въпрос, но в аспекта да не се взема страна в политическия конфликт там основно. (Реплики от БСП за България.)
Аз само казвам как го виждам аз – без да се взема страна в този политически конфликт, с изразяване на загриженост за ситуацията на Балканите, възможната дестабилизация, призив към всички съседни страни за ненамеса и заявка от страна на България за уважение на териториалната цялост и суверенитета на нашата съседна държава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – председателят на групата народният представител Мустафа Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Движението за права и свободи със загриженост и безпокойство следи събитията в съседна Македония. Случващото се там е логично следствие от процесите, които текат в тази страна, и не само в Македония, но и в други държави от региона.
ДПС винаги е подчертавало, че крайният национализъм, който разделя гражданите по етнически и религиозен признак, е опасен за всяка държава, а на Балканите – взривоопасен. Профилът на тези, които създават безредици и етническо противопоставяне в Македония, е същият като крайните националисти в България. (Шум и реплики от ОП.) Дори има съвпадение и в имената на някои от политическите формации. По тази, а не по друга причина ДПС смята, че толерирането и включването във властта на крайните националисти е опасно, защото рано или късно торпилира етническия мир.
Българският етнически модел – доктрина на д-р Ахмед Доган, отстояван от ДПС при всички обстоятелства през последните десетилетия, е в основата на етническия мир в България. Но българският етнически модел изисква усилията не само на една партия и една етническа група, а на всички партии и на всички етноси, на цялото общество. Това е поуката за нас от събитията в съседна Македония.
Призоваваме всички още веднъж да прочетем посланието на господин Доган от 16 март тази година, защото там се съдържа предупреждението за тези процеси, както и решението им – обединителният патриотизъм като алтернатива на войнстващия национализъм.
Призоваваме и институциите, и политиците в Македония към разум и демократично решаване на проблемите, а българските политици към два пъти повече разум и отговорност за бъдещето, а Народното събрание да приеме обща позиция на Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Има ли други декларации? Няма.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Въпрос към Николай Денков – служебен министър на образованието и науката, който ще отговори на питане от народните представители Стоян Мирчев, Светла Бъчварова и Анелия Клисарова относно проблеми пред Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г.
Заповядайте, госпожо Клисарова. Разполагате с три минути.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Денков! Въпросът ми касае изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, защото знаем, че настоящите нива на договаряне и усвояване на средствата, както и скандалите, които се разразиха в края на 2016 г., поставят тази Програма под риск – риск да не бъдат усвоени средства за българското образование и за българската наука. Причината за този риск е в резултат на недостатъчния капацитет по време на второто правителство на Борисов, на една безотговорност, защото не могат и не бива да бъдат загубени толкова средства.
Искам да припомня, че за да я има тази Оперативна програма, която е първа за България в областта на образованието и науката, това беше благодарение на усилията на екипите на Министерството на образованието и науката през 2013 – 2014 г. За съжаление, сега договорените средства са само 24,4%, при средна договореност за останалите оперативни програми 40%. Само „околна среда“ е след „образование и наука“. Трябва да кажа, че за момента има само 3,5% усвоени средства, при други останали програми – около 9,5%.
Бяха допуснати през 2016 г. много съществени забавяния и проблеми във връзка с подбора на проектите за центровете за върхови постижения, за центровете за компетентност, както процедурите за избор на оценители, или по данни на Министерството на финансите Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е единствената програма, която към 31 март 2017 г. няма декларирани разходи към Европейската комисия. Същевременно трябва да напомним, че в края на 2017 г. започва автоматично процедурата по освобождаване на бюджетни средства. Не бива да допускаме загубата на тези средства 2014 – 2017 г.
И какво се случва? Трябва да кажа и да припомня, че през 2013 г., при първото правителство на Борисов, също бяха в риск едни 230 милиона, които с много усилия успяхме да бъдат усвоени. Тогава нямахме собствена оперативна програма, а към „Развитие на човешките ресурси“ беше нашата програма. Не бива да допускаме и сега средствата за образование, за наука да бъдат поставени под този огромен риск. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло).
Затова и питането ни към Вас е: какви са мерките, които предприемате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисарова.
Давам думата на господин Николай Денков – служебен министър на образованието и науката, за отговор. Имате пет минути, за да отговорите на въпроса.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Клисарова, уважаема госпожо Бъчварова и уважаеми господин Мирчев! Поради важността на зададения въпрос – става дума за Оперативна програма с общ бюджет от 1 млрд. 370 млн. лв., и поради краткото време ще прочета отговора, за да бъда максимално точен.
В началото на мандата на служебното правителство с моя екип определихме четири основни приоритета. Един от тях е Оперативната япрограма „Наука и образование за интелигентен растеж“, чието изпълнение е изправено пред редица предизвикателства. Едно от тези предизвикателства е натрупаното забавяне през 2016 г., особено в частта „Наука“, което създава риск от загуба на средства през 2018 г.
Ето хронологията на самото забавяне:
Първо, критериите за избор на операции за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност с общ бюджет от 350 млн. лв. бяха одобрени през месец октомври 2015 г. Процедурата за кандидатстване обаче беше открита едва в края на месец август 2016 г. вместо през месец февруари, какъвто беше утвърденият график на Програмата. Това е закъснение от 6 месеца.
Второ, обявените условия за кандидатстване по тези проекти бяха формулирани неясно, което затрудни кандидатите при подготовка на проектите. Освен това те установиха технически грешки и неточности в публикуваната документация. По тези причини на 20 януари 2017 г. управляващият орган на Програмата удължи срока за подаване на проектите с още един месец, което е допълнително забавяне.
Трето, предварителните условия за изпълнение на тази част от Оперативната програма, както Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта за научна инфраструктура не бяха приети до края на 2016 г., какъвто беше националният срок за тази задача. Това също е закъснение от поне 6 месеца.
Четвърто, подготовката на конкурсите за изграждане на регионални научни центрове се оказа също със закъснение от поне 6 месеца.
Пето, установихме проблеми с осигуряване на оценители за подадените проекти. Обществената поръчка за тяхното набиране беше обявена чак през месец септември 2016 г. Освен това, заложените изисквания от екипа на министър Кунева за оценителите бяха далеч по- ниски от предварително договорените с Европейската комисия, което подложи на съмнение качеството на целия оценителен процес. Всички тези натрупани проблеми трябваше да решаваме максимално бързо.
За осигуряване на качествена независима международна оценка на проектите обявихме нова процедура за намиране на оценители, която беше директно насочена към учени – физически лица от цял свят. Изискванията към тези оценители бяха завишени. Те задължително трябва да притежават образователна и научна степен „доктор“ и най-малко десетгодишен професионален опит. За всяка научна област поставихме специфични изисквания, измервани чрез обективни наукометрични показатели, като брой публикации, брой цитати. Те са в основата на специална методика за класиране на оценителите, която е напълно обективна. 405 учени от цял свят подадоха вече документи като кандидати за оценители. Този брой е напълно достатъчен за осъществяване на независима международна оценка на подадените проекти, каквато е заложена в Програмата. До 18 май тези кандидати ще бъдат класирани спрямо наукометричните им показатели и с водещите кандидати трябва да се подпишат договори до края на месец май.
Успоредно с тази дейност до края на май ще приключи и проверката за допустимост на подадените проекти за научни центрове, която се прави от български оценители, без да се дават точки. Това означава, че оценката на научната стойност на подадените проекти, която служи за тяхното крайно класиране и се прави от международните оценители, ще бъде извършена в законовия срок между 5 юни и 20 юли 2017 г. Планирано е договорите за финансиране на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност да бъдат сключени със спечелилите научни организации до края на месец септември 2017 г.
През периода на служебното правителство подготвихме и всички предварителни условия, за които отговаря МОН, с които предотвратихме опасността от спиране на Програмата поради неизпълнени условия.
За 23 юни 2017 г. е планирано следващо заседание на Комитета за наблюдение на Оперативната програма. За това заседание подготвяме критерии за откриване на две нови операции за изграждане на регионални научни центрове за 110 млн. лв. и за подкрепа на проекти, финансирани от Европейската програма „Тийминг“ за 30 млн. лв.
Ако следващият ръководен екип на МОН продължи работа със същите темпове и спази разработения график, натрупаното през 2016 г. забавяне ще бъде напълно преодоляно, а рискът от загуба на средства – сведен до нула. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Внимателно изслушах Вашия отговор, който беше доста подробен по отношение на проблемите и конкретните стъпки, които сте предприели в краткосрочен план, за да можете да овладеете проблемите, които са се появили в рамките на служебното правителство, но едва накрая с едно изречение Вие обобщихте, че средствата, предвидени по Оперативната програма, Ос 1, няма да бъдат загубени. По-скоро сте оптимист в тази насока.
Нашият втори въпрос беше: какви мерки в дългосрочен план ще се вземат, за да може Програмата да завърши успешно през 2020 г.? Твърдите, че ако се спазва графикът, той предвижда до края на май да имате експерти, които да са оценители, а през месец септември да сключите договори.
От тази Ваша констатация възникват два въпроса.
Първо, дали ще бъдат възстановени междинните плащания през 2017 г. и сключените договори ще имат ли финансиране? Лично моето мнение е, че ако няма финансиране през 2017 г., каквото и да се предприеме оттук нататък, ще бъде късно.
Второ, имате ли експертиза за проблемите, които оттук нататък предстоят? Защото по проектите, които кандидатстват – Вие не казахте колко са, но по данни от медиите са около 300 – 75% от средствата ще отидат за строително монтажни работи, което означава изключително дълга процедура по Закона за обществените поръчки, тъй като това са държавни институции. За изпълнението на идейни проекти, защото кандидатстването е с идейни проекти, оттук нататък притеснението е дали 2020 г. тези проекти ще могат да се изпълнят.
Отново моля за Вашия конкретен отговор на въпроса: считате ли не само като министър сега, но и като експерт, че Програмата ще бъде изпълнена успешно в частта „Наука“ по Ос 1? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър на образованието и науката.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Кандидатстващите досега проекти са 44. От тях 11 са за центрове за върхови постижения и 33 за центрове за компетентност. Подготовката на тези проекти е сложна. Затова сме предвидили да има звено в Министерството на образованието и науката, което да подпомогне кандидатстващите научни организации със специфичната експертиза, която е необходима за подготовка на обществени поръчки и стартиране на дейностите по Програмата, свързани със строителни дейности, закупуване на апаратура и всичко друго, с което може да им се помогне.
В момента ние сме подредили Програма както по отношение на научните проекти, така и по отношение на Втора и Трета ос, свързани с образованието. Всички необходими стъпки са описани. Сложени са в график и ако следващият екип на Министерството следва този график, тогава няма да има никаква загуба на средства по Първа приоритетна ос.
Ако обаче се тръгне в друга посока, както стана миналата година – със заявки за промяна на Програмата или с промени в предвидените процедури, тогава загубата може да възлезе на десетки милиони лева. Аз не мога да предвидя как ще постъпи следващият екип на Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за отношение в рамките на две минути, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Това, което разбрах от Вашия отговор, е, че в правителството на Борисов 2 се е случило закъсняване по процедурите с над шест месеца, създали са се неясни условия, грешки, имало е проблеми с оценителите, научните среди протестираха и казваха за тези проблеми.
Аз лично се радвам, че Вие сте предприели съответните мерки, за да се отстранят недъзите.
Искам да припомня, че политиката по линия на науката при правителствата на господин Борисов винаги е била насочена към това, че от бюджета няма да бъдат отпускани средства, а те ще идват от европейските програми. Още тогава казахме, че европейските програми могат да бъдат застрашени – това, което се случи по време на мандата на госпожа Кунева като министър, и че реално пари за наука може да няма и наука в България да не се прави.
Доволен съм, че са преодолени пречките. Вече няма застрашения за спиране. Забавянето също може да бъде преодоляно. Ако има корекции, те ще бъдат върху стойността от 42 млн. лв., а не върху цялата Програма от 350 милиона. Силно се надявам следващото правителство да продължи и Програмата да не бъде застрашена.
Притеснява ме практиката на правителството Борисов 2, че за да се осигурят партийни активисти, много от специалистите напусната МОН. Може би затова Програмата беше доведена до заплаха. Правителството обявява науката и образованието за приоритет, но това е само на думи, защото в предишните две правителства видяхме, че геноцидът срещу науката е огромен. Това показва и скандалът с тези 350 милиона.
Програмата на етапа е спасена, както разбрах. Оттук нататък ако има загуби на средства по тази Програма, затова единствено и само ще бъде виновно следващото правителство на господин Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Да благодарим на министъра на образованието и науката господин Николай Денков.
Преминаваме към следващия въпрос към служебния министър на енергетика – господин Николай Павлов, който ще отговори на въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Таско Ерменков относно становище на Република България относно антимонополното дело на Европейската комисия срещу „Газпром“.
Заповядайте, господин Бойчев. Разполагате с две минути.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин служебен Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На 13 март Европейската комисия оповести решението си относно антимонополното дело, което води от доста години срещу „Газпром“. Осемте засегнати държави, обект на това дело, имат срок от седем седмици да дадат своето становище и позиция относно предложенията, които „Газпром“ е отправил към Европейската комисия. Този срок изтича на 4 май следващата седмица.
Във връзка с това, господин Министър, моля да ни отговорите с колегата Ерменков на следните въпроси: имате ли изготвен анализ и оценка на ефекта на предложенията на „Газпром“ върху досега действащите договори за доставка и транзит на природен газ за България? Специално бих искал да разясните какво се случва с транзитния ни договор с оглед на различни клаузи, които се коментират и възможности за предоговаряне на такъв тип дългосрочни договори? Разглеждали ли сте и хипотезата с оглед заявената позиция от руската страна за прекратяване на транзита на руски газ през територията на Украйна от 2019 г.?
Бих искал да видим как всички заедно ще защитим националния интерес – да съхраним транзитните такси, които получава нашата страна в размер на около 100 милиона долара по така действащия договор, което, струва ми се, трябва да бъде основна цел в тези преговори.
Същевременно бих искал да кажете и относно договора за доставка на газ: какво ще се промени, тъй като има различни спекулации относно това дали входната точка, по която България получава газ, няма да бъде променена и какви ще бъдат последиците от това?
В обществото се интерпретират доста факти, че, видите ли, промяната на модела на ценообразуването би довела до драстично намаление на цената на газта. Бих искал да видя Вие имате ли такива разчети и дали това е така?
Накрая, добре е да се знае има ли вече изготвена позиция и становище от Вашето министерство и Министерския съвет относно тази процедура?
Искам да заявя, че като представители на БСП – досега не бяхме канени на разговори, виждам, че водехте други, сме готови да участваме при формирането на такъв тип национална позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Давам думата на господин Николай Павлов – служебен министър на енергетиката.
Колеги, по процедура той има право на три минути отговор. Предлагам, ако нямате против, да удължим времето, защото има много въпроси, които трябва да получат отговор. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Бойчев!
В отговор на поставените от Вас парламентарни въпроси и във връзка с искането ми да бъда изслушан в парламента във връзка с дело № 39816 на Европейската комисия срещу „Газпром“ представям на Вашето внимание становище и позиция, която съдържа отговор на поставените въпроси.
На 16 март 2017 г. Европейската комисия публикува в „Официален вестник“ на Европейския съюз съобщение, с което кани всички заинтересовани страни да предоставят коментари по предложените от „Газпром“ ангажименти по чл. 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с образувано дело срещу „Газпром“ за нарушаване на правилата на конкуренция посредством цялостна стратегия за разделяне на централно- и източноевропейските газови пазари. Срокът от седем седмици изтича на 4 май 2017 г.
Очаква се въз основа на всички получени коментари, така нареченият „пазарен тест“, Европейската комисия да реши окончателно дали предложените от „Газпром“ ангажименти представляват задоволителен отговор на опасенията за нарушаване на конкуренцията.
Производството пред Европейската комисия е започнало през 2012 г., като на 22 април 2015 г. Комисията е приела изложение на възраженията във връзка с предполагаемо нарушение на чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз от „Газпром“ на пазарите за доставка на едро нагоре по веригата на природен газ в осем държави членки: България, Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.
Комисията счита, че „Газпром“ има господстващо положение и на осемте пазара на Централна и Източна Европа за доставките на едро нагоре по веригата на газ и че може да е злоупотребил с господстващото си положение.
Според Европейската комисия „Газпром“ е прилагал цялостна стратегия за злоупотреба, като е налагал териториални ограничения в договорите си за доставка с държавите от Централна и Източна Европа, и по-специално забрана за износ, клаузи за местоназначение и еквивалентни мерки, които може да са възпрепятствали трансграничния пренос на газ. Това е довело до налагане на нелоялна ценова политика в пет държави членки: България, Естония, Латвия, Литва и Полша, тъй като по изчисления на Европейската комисия „Газпром“ е определял цени на търговци на едро, които са значително по-високи от конкурентните цени на газ в Западна Европа.
Също така според Европейската комисия „Газпром“ е злоупотребил с господстващото си положение на пазара за доставки на едро нагоре по веригата на природен газ в България, като е обвързал доставките на газ с инвестиции в Проекта „Южен поток“.
Посочените по-горе нарушения са евентуални и са основани само на предварителната оценка на Европейската комисия. В случай че тя приеме ангажиментите във вида, в който са предложени или съответно изменени в резултат на пазарния тест, който се провежда в момента, съгласно чл. 9 от Регламент 1/2003 Европейската комисия ще прекрати производството и няма да се произнесе дали „Газпром“ е извършил нарушение. Съответно Европейската комисия няма да наложи финансова санкция, а „Газпром“ ще бъде задължен да изпълни поетите ангажименти.
В направеното предложение за ангажименти „Газпром“ се задължава да измени договорите със своите клиенти като премахне пречките за свободен пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа.
Съгласно предложените ангажименти:
Първо, „Газпром“ се задължава да не прилага и да не въвежда клаузи в съществуващите и бъдещите си договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко и непряко да забранят или да ограничат възможността на клиентите за реекспорт и препродажба на природен газ.
Второ, „Газпром“ ще гарантира изменение на договорите си с контрагентите от България и Гърция, необходими за сключването на споразумение за междусистемно свързване между България и другите държави – членки на Европейския съюз.
Трето, „Газпром“ ще предложи на клиентите си от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми природен газ, доставени в няколко точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставени от „Газпром“ в друга точка на доставка до България и балтийските държави. „Газпром“ ще предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на природен газ.
Четвърто, „Газпром“ ще въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите си или ще измени съществуващия механизъм по начин, който позволява на всяка една от страните да задейства при разглеждане на цената, ако тя не отразява промяната на цените на границата на Германия, Франция и Италия или промяната на цените на природния газ в газоразпределителните центрове, или така наречените „хъбове“ в континентална Европа, „Газпром“ ще се ангажира и да увеличи честотата и бързината на преразглеждането на цените.
Пето, „Газпром“ няма да претендира неустойки на основание прекратяването на Проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от „Газпром“.
Ангажиментите са предложени за срок от осем години, като финалният им вариант ще стане известен след приключване на процедурата на пазарен тест.
Съобразно получените становища Европейската комисия може да поиска от „Газпром“ те да бъдат изменени или допълнени, преди да бъдат одобрени. Ангажиментите ще станат задължителни за „Газпром“ само ако Европейската комисия вземе решение, с което ги приема и ги прави юридически обвързващи.
Едва след окончателното приемане на ангажиментите в разписаните в тях срокове трябва да започнат двустранните преговори между „Газпром“ и българските контрагенти по изменение на действащите договори, включително конкретните търговски въпроси.
Каква е позицията на България? Предложените ангажименти пряко засягат Българския енергиен холдинг (БЕХ), „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ и техните договорни отношения с „Газпром“. „Булгаргаз“ има сключен договор за доставка на природен газ, който е с продължителност до 2022 г. „Булгартрансгаз“ е сключил договор за транзитен пренос през територията на Република България с „Газпром“ със срок на действие до 2030 г. Всяко от тези дружества е изготвило своята позиция от гледна точка на очакваните последици от ангажиментите върху дейността, която извършва, сигурността на доставките и развитието на пазара на природен газ в България.
Становищата са готови и ще бъдат депозирани в Европейската комисия в началото на следващата седмица.
Същевременно, поради множество неясноти в предложението на „Газпром“, дружествата са в контакт с Европейската комисия за получаване на допълнителна информация и разяснение. След изясняване на отворените въпроси, становищата ще бъдат допълнени и разширени.
Какво е становището на дружествата? Без да нарушаваме клаузите за конфиденциалност по действащите договори, най-общо дружествата дават положителна оценка на ангажиментите, но считат, че те следва да бъдат изменени и допълнени.
Последните ключови въпроси.
Първо, осигуряване на прозрачни източници на информация за референтните цени на границите на Германия, Франция и Италия и газовите хъбове, които могат да бъдат използвани при периодични актуализации на цената на природния газ.
Второ, преходен период с възможност за по-често предоговаряне на цените на предвидените в предложението две години, за да могат страните да адаптират своята ценова формула по начин, който да не допусне сътресение на пазара и резки ценови промени.
Трето, равнопоставеност на българските газови търговци с тези на Централна и Източна Европа при използване на възможността за промяна на точка на доставка на природен газ.
Целта е да се обезпечи възможност не само чуждестранни търговци да получат съдействие от страна на „Газпром“, за да оперират на българския пазар, но и българските да получат такова за държавите от Централна и Източна Европа, и Балтика.
Четвърто, обвързване на задълженията за гарантиране на качеството на природния газ с реципрочни ангажименти на газовите оператори нагоре по веригата на доставка.
Пето, увеличени правомощия на контролиращия орган, който е предвидено да бъде номиниран от Европейската комисия, за да мониторира изпълнението на ангажиментите по отношение на ценообразуването на природния газ.
В момента правомощията му са насочени основно към размера на таксите за пренос, които „Газпром“ може да начисли при промяна на точката на доставка.
Акцентирам още веднъж върху това, че дружествата са поискали допълнителна информация от Европейската комисия. Ако ангажиментите бъдат одобрени, на дружествата предстоят сериозни преговори с „Газпром“.
От българска гледна точка е важно във възможно най-ранна фаза да бъдат изяснени всеки един детайл, всички възможности и рискове, които ангажиментите създават в тези преговори.
Каква е нашата позиция? На 10 април 2017 г. беше сформирана Междуведомствена група с участието на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и на Външните работи, която анализира предложените от „Газпром“ ангажименти. Български представители от Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и Министерството на енергетиката взеха участие на Газовия форум във Варшава, организиран от страните от Вишеградската четворка.
Заключенията на работната група ще представя накратко и те са следните.
Предложените от „Газпром“ ангажименти представляват стъпка напред и създават възможности българските дружества да договорят с руската страна ценообразуване, съобразено изцяло или частично с динамиката на цените на големите пазари в Западна Европа, и да сключат постоянни споразумения за междусистемна свързаност с Румъния и Гърция.
Предложенията на „Газпром“, свързани с премахването на клаузи за териториални ограничения от договорите за доставка на природен газ и отказ от претенции към българската страна във връзка с прекратяването на „Южен поток“, не съдържат нови моменти за България, но на принципно ниво се оценяват положително, тъй като допринасят за правна сигурност.
Какво имам предвид? В договора на „Булгаргаз“ за доставка с „Газпромекспорт“ няма клауза, която да забранява реекспорт.
По отношение на Договора за „Южен поток“ няма основание за претенция от страна на „Газпром“ за неустойки в размер на 70 млн. щатски долара, тъй като окончателното инвестиционно решение е прието в срок.
Наред с положителните страни, ангажиментите създават и рискове. България има нужда от допълнителна информация относно предвидената в ангажиментите възможност „Газпром“ да променя точката на доставка Негру Вода с друга гранична точка на доставка за България. Възможно е това да е свързано с предстоящото изтичане на срока на договорите за транзит през Украйна през 2019 г. Ако това се потвърди и „Газпром“ възнамерява да спре да използва настоящия маршрут, то за сигурността на доставките е важно да има яснота как ще бъдат гарантирани количествата за България и коя ще бъде новата точка за доставка. Ще пренасочи ли „Газпром“ доставките например през Турция или Западна Европа, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси?
На следващо място, в интерес на българската държава е ангажиментите да не създават предпоставки за изолиране на страната от транзита на руски газ към Гърция, Турция и Македония. България следва да запази ролята си на разпределителен център в региона, както и съответните финансови постъпления от транзитни такси.
В контекста на предложението стои въпросът и за бъдещето на газоразпределителния център, който за България би бил гаранция за независимост на доставките и разширяване на регионалната ни роля.
По въпросите от стратегически характер, те не са обвързани с крайния срок за предоставяне на становище пред Европейската комисия. В рамките на пазарния тест този срок е обвързващ само за конкретно засегнатите от практиките на „Газпром“ и предложените ангажименти, дружества и лица.
В заключение, поканата на Европейската комисия за представяне на становища по предложенията на „Газпром“ не е отправена само към държавните енергийни дружества или държава, а към всички засегнати страни. Това беше достатъчно добре разяснено от Европейската комисия в медийното представяне на ангажиментите и се надявам да е достигнало до българското общество. Министерството на енергетиката също се обърна към бизнес организации в този смисъл. Българският бизнес и всички други засегнати лица са равноправен участник в тези консултации и могат да изразят отношението си, като изпратят становища до Европейската комисия.
Надявам се, че такива позиции са подготвени и България ще участва в пазарния тест не само чрез държавните си дружества, но и с представители на частния сектор. Ангажиментите на „Газпром“ са едновременно възможност и предизвикателство пред България и са необходими усилия както на държавата, така и на всички пазарни участници, за да бъдат използвани по най-добрия начин за подобряване на условията на българския пазар на природен газ.
Предизвикателството пред следващото правителство ще бъде страната да не се превърне само в потребител на природен газ – клиент, а да запази ролята на транзитен център в региона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Ерменков, заповядайте за реплика – две минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за изчерпателния отговор, който получихме от министър Павлов. Все пак два въпроса останаха донякъде неизяснени. Единият е гръмогласно заявените от някои според мен недостатъчно професионално подготвени лица, че цените на газа ще паднат с 30 – 40 – 50% в резултат на това предоговаряне. Помните го това нещо. Знаете, някои си направиха PR с това. Искам да попитам – единият въпрос е, все пак да разсеем тези спекулации и очаквания, които има, и да кажем на хората, че не всяко нещо, което звучи красиво, може да бъде истина.
Вторият въпрос, който мен силно ме притеснява, е, и това, което изразихте като притеснение, че има голяма вероятност България от транзитираща страна да се превърне в крайна точка на страна за получаване, за потребление на газ, ако се промени точката за достъп до газа, който идва в България.
В тази връзка все ми се струва, че сега е моментът, в който можем да говорим с „Газпром“ за реализиране на така наречения „газоразпределителен център“, защото мисля, че в залата няма никой, който да се съмнява, че този газоразпределителен център, без възможност за доставка на газ от Русия, е на 90% безсмислен.
Ще си позволя и един въпрос, който е извън нещата, които говорихме, защото днес в Европейската комисия се разглежда и въпросът с емисиите на вътрешните централи. Ако имате възможност – не е задължително, не и в процедурата, да ни кажете все пак Министерството дали е предприело някакви мерки по този въпрос, защото знаете, че се касае за енергийната сигурност на държавата. Става въпрос за ограничението на емисиите и за работата на около 150 хиляди заети в сектора, стига да имате възможност, господин Министър, и ако председателят да разреши да отговорите. Мисля, че е важен въпросът, защото енергетиката не е пазар за еднодневни стоки с моментна реализация (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) един ден, а е дългосрочно и това, което се залага днес, има резултати за след 20, 30, 40 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика, имате две минути. Ако желаете, можете да отговорите и на въпроса, който е извън зададения Ви, ако не – отговорете по това, което Ви е зададено.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, разбира се, Министерството на енергетиката е предприело всички действия да защити в максимална степен работните места, централите в Маришкия басейн. Всички становища, от които се нуждаем, всички контакти, които е трябвало да бъдат направени – всичко е свършено.
Надявам се наистина на разумно решение от страна на Европейската комисия, защото за България това означава много.
Знаете, че Маришкият басейн дава прехрана на над 150 хиляди души и генерациите произвеждат 40% от електроенергията в нашата държава.
По отношение на цените на природния газ. Както казах, първо трябва да се определи какъв ще бъде механизмът на новата ценова формула – към газоразпределителния център ли ще бъде отнесена съответната компонента, към входна точка на съответната държава, защото знаете, че и хъбовете, и входните точки на съответната държава – това е микс от цени. Там цената се формира от природния газ с различен произход – LNG, тръбна газ, търговци, директна доставка от „Газпром“. Ние искаме да може нашата цена да бъде вързана към директната доставка, към съответната входна точка.
По отношение намалението на цената от 40%. Тук не мога да се ангажирам с такова голямо намаление, но при всички положения ние ще искаме и ще настояваме, когато дойде моментът на преговорите, да договорим най-добрата цена за България. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това днешният парламентарен контрол приключва, но не така стои въпросът с днешното заседание.
Обявявам почивка до приключване на заседанието на Председателския съвет.
Моля Ви, не си тръгвайте – очаква се гласуване на декларация.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме заседанието. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, предстои гласуване.
Уважаеми колеги народни представители, поради наличие на извънредни обстоятелства и по изключение, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам като допълнителна точка в дневния ред за днешното пленарно заседание да бъде включен Проект на декларация на Народното събрание на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласуват 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Включването на Проекта за декларация като точка в дневния ред е единодушно прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Ще Ви запозная с Проекта за декларация. Проектът беше приет с консенсус на заседание на Председателския съвет и той е следният. Благодаря на всички колеги за разбирането – обединихме се, отново даваме добър пример.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България
Народното събрание на Република България изразява дълбока тревога от развитието на кризата в Република Македония. Нахлуването в сградата на парламента и физическата атака срещу народни представители заслужават най-остро осъждане. Като парламентаристи смятаме, че агресията срещу нашите колеги е недопустимо посегателство върху институцията Парламент и върху демокрацията. Насилието не може да бъде средство за разрешаване на политически спорове.
Надяваме се, че президентът на Република Македония и водещите политически сили ще предприемат действия за успокояване на напрежението и връщане в полето на политиката.
Вярваме, че разрешаването на кризата е възможно само на основата на спазването на Конституцията и законите на страната.
Призоваваме към мъдрост и въздържане от всякакви провокации, които могат да ескалират до междуетнически конфликт. Това би имало тежки последици за Република Македония и ще се отрази на стабилността и перспективите за икономическо и социално развитие в региона.
Изразяваме подкрепа за държавното единство и териториалната цялост на Република Македония.
В рамките на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз България ще работи за ускоряване на процеса на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз, с цел гарантиране на мира и развитието в цяла Югоизточна Европа.“
Това е Проектът за декларация, уважаеми колеги.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения Ви Проект.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Декларацията е единодушно приета. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, уважаеми колеги.
Поради изчерпване на днешния дневен ред закривам заседанието.
Следващото пленарно заседание – сряда, 3 май 2017 г., от 9,00 часа.
Приятна събота и неделя! (Звъни.)

(Закрито в 12,32 ч.)


Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов