Председателствал: председателят Димитър Главчев

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, преди 141 години в Батак се разиграва една от най-големите трагедии в нашата история. Пред тази трагедия няма безразличен българин. Жителите на Батак се включват в Априлското въстание, с което българският народ заявява пред света волята си да бъде свободен и равноправен с останалите европейски народи. Те се жертват в името на България!
Днес целта на героите от страшната пролет на 1876 г. е изпълнена – България е свободна, тя е част от Обединена Европа. Затова сме длъжни да следваме неотклонно тази посока с достойнството и самочувствието на техни наследници.
По предложение на Председателския съвет нека да сведем глави с минута мълчание и почетем паметта на героите от Батак и тяхната саможертва. Вечна памет на мъчениците! (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви представя Програмата за работата на Народното събрание за периода 17 – 19 май 2017 г:
1. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител е Министерският съвет на 4 май 2017 г.
2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2017 г. Вносител е генералният директор на Българската телеграфна агенция на 28 април 2017 г.
3. Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2015 г. и Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2016 г. Вносител е председателят на Българската академия на науките. Първият доклад е внесен на 11 май 2017 г., а другият – на 24 април 2017 г.
Предлагаме това да бъде точка първа за четвъртък, 18 май 2017 г.
4. Парламентарен контрол – петък, 19 май 2017 г.
По предложение и решение на Председателския съвет се предлага парламентарният контрол да започне от 9,00 ч. на 19 май 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 197, против 1, въздържали се 9.
Дневният ред е приет.
Съобщение.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 10 май 2017 г. до 16 май 2017 г.:
На 10 май 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Цветан Цветанов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по бюджети и финанси.
На 10 май 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 10 май 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносители са Йордан Апостолов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
На 11 май 2017 г. е постъпил Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г. Вносител е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Комисията по правни въпроси.
На 11 май 2017 г. е постъпил Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2015 г. Вносител е председателят на Българската академия на науките. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
На 12 май 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народните представители Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова-Христова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 12 май 2017 г. е постъпил Отчет за дейността на Сметната палата на Република България за 2016 г. Вносител е Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
На 16 май 2017 г. е постъпил Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
В Народното събрание е постъпило Решение № 228 от 28 февруари 2017 г. по Преписка № КЗК 914 от 2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието Становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен в Народното събрание на 18 октомври 2016 г. с вход. № 654-01-126. Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията. С писмо на Председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по земеделието и храните и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил Доклад на Съвета за електронни медии от наблюдението на медийната кампания за изборите за Народно събрание, проведени на 26 март 2017 г. С писмо на Председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси и Комисията по културата и медиите и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С писмо Председателят на Народното събрание е предоставил на Комисията по правни въпроси, като специализирана Постоянна комисия на Народното събрание по чл. 19 и следващи от Закона за съдебната власт, постъпило на 21 април 2017 г. в Народното събрание писмо с вход. № 711-00-1 от Председателя на Комисията по правни и институционални въпроси към Висшия съдебен съвет госпожа Юлияна Колева във връзка с процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет през 2017 г., заедно с описания и приложен към него документ.
С писмо Председателят на Народното събрание е предоставил на председателите на постоянните комисии на Народното събрание за сведение писмо № 702-00-2 от 21 април 2017 г. относно законопроекти, чието приемане произтича от членството на Република България в Европейския съюз.
В Народното събрание е постъпило писмо от президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ господин Димитър Манолов на 11 май 2017 г. с входящ № 739-00-3, заедно с приложеното към него Становище на Конфедерацията относно проблеми в икономиката и конкретни решения за тяхното преодоляване „Каква България искаме“. Писмото, заедно с приложенията към него са предоставени с резолюция на председателя на Народното събрание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
В Народното събрание е постъпил Доклад за резултатите от осъществения контрол за изпълнение на препоръките на Одитен доклад № 0300100515 за извършен одит “Професионално образование за заетост“ за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по образованието и науката и на Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил окончателен Одитен доклад № 030010016 за извършен одит на изпълнението „Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици в град София“ за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2015 г. С писмо на председателя на Народното събрание, докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по околната среда и водите и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили:
- Отчет за изпълнението на политиките и бюджетните програми на Министерството на икономиката за 2016 г. и резюме към него;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на туризма към 31 декември 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на правосъдието за периода 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.;
- Отчет към 31 декември 2016 г. за изпълнението на програмния бюджет за 2016 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика към 31 декември 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на културата за 2016 г.;
- Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на здравеопазването за 2016 г.;
- Доклад за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на външните работи за 2016 г. заедно с два броя приложения към него;
- Отчет на Министерството на образованието и науката за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми към 31 декември 2016 г.;
- Отчет на изпълнението на програмния бюджет на Министерството на финансите за 2016 г., придружен от резюме;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет към 31 декември 2016 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
- Отчет за изпълнение на програмния бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на земеделието и храните за 2016 г.;
- Годишен отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на младежта и спорта за 2016 г.;
- Отчет за степента на изпълнение на провежданите политики и програми и разходите за тяхното изпълнение на Министерството на околната среда и водите към 31 декември 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавна агенция „Технически операции“ за 2016 г.;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет за 2016 г. на Държавна агенция „Електронно управление“;
- Отчет за изпълнението на програмните бюджети към 31 декември 2016 г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“;
- Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавен фонд „Земеделие“ към 31 декември 2016 г.;
- Резюме на отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2016 г. Подробният отчет е внесен отделно и се намира в регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание, площад „Княз Александър I“, етаж 2, стая № 280.
- Резюме на отчет за степента на изпълнение на политиките и отбранителните програми на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия през 2016 г., некласифицирана информация. Частта от отчета, представляваща класифицирана информация с гриф за сигурност „Поверително“, се намира в регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание, площад „Княз Александър I“, етаж 2, стая № 280.
Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили на 16 май 2017 г. с вх. № АД 703-09-4 в Народното събрание е постъпило уведомление от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Предоставено е на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: индексите на потребителските цени за месец април 2017 г.; основните резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2017 г.; средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за първото тримесечие на 2017 г.; брутен вътрешен продукт за първото тримесечие на 2017 г. – експресни оценки. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. (Народният представител Волен Сидеров иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на група ли?
Да, заповядайте, господин Сидеров.
Декларация от името на парламентарната група „Обединени патриоти“. Думата има съпредседателят Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, драги журналисти и гости!
Господин Председател, започвам с благодарност към Вас, че за първи път – аз съм от 2005 г. в Народното събрание, почитаме с минута мълчание мъчениците, жертвите на баташкото клане, което говори за еволюция на българския парламент.
Само ще припомня, че четири пъти с мои колеги сме внасяли предложение датата 17 май да бъде приета като дата за поклонение пред жертвите на геноцида над българския народ по време на Османската империя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е принос на всички парламентарни групи. Беше единодушно прието на Председателския съвет. Благодаря Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: За което благодаря на всички парламентарни групи.
Припомням, че в Четиридесетото, Четиридесет и първото, Четиридесет и второто и Четиридесет и третото събрания внасяхме този Проект. Той се казва: „Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя“. Два пъти той не стигна до залата, два пъти стигна и бе отхвърлян. Надявам се, че вече е дошло времето, в което ние всички да сме дозрели да приемем този морален жест към мъчениците, които бяха и канонизирани от Българската православна църква, слава Богу, през 2011 г.
Така, по този начин, да прочетем тази страница от историята със състрадание, с разбиране, за да може да вървим напред като нация. В това предложение за осъждане на геноцида над българите, което сме правили четири пъти – припомням, че в това предложение има също така клауза, която да обяви 17 май за Ден на поклонение пред жертвите на геноцида и да възложи на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
Тази трагедия, за която говорим и почетохме днес, е част от българската трагедия. Затова именно ние предлагаме признаване на геноцид над българите. Няколко пъти аз съм пледирал, тук от тази трибуна. Имаше моменти, в които чухме абсурдни контратези, че не е имало геноцид, щом днес сме все пак живи, имаме българи живи, то не било геноцид. Ами по същия начин би трябвало да отречем холокоста над еврейското население в Европа или арменският геноцид, който, слава Богу, също приехме в тази зала през 2015 г. Надявам се, че тези контратези и тези хора, като сред тях за съжаление имаше историци, преподаватели по история, че те са преосмислили вече грешката, с която излизаха на трибуната,
за да опонират на нашето предложение, тъй като тогава имаше разгорещена политическа битка.
Радвам се, че днес няма такава битка, че днес всички скланяме глава пред жертвите на Априлското въстание, които между другото бяха не само признати и оценени, но и огласени в света от хора, на които все още държим – чужденци. Например един Уилям Гладстон, четири пъти министър-председател на Великобритания, който дори издава специална книга „Българските ужаси, уроци по клане“, или пък големият американски журналист Джанюариъс Макгахан, на когото също дължим паметник в столицата на подходящо място.
Аз и моите колеги поемаме инициативата да направим така, че в най-скоро време да има паметник на този наистина голям журналист, който в серия репортажи за английското издание „Дейли нюз“, озаглавени „Писма от ада“, описва ужасите на баташкото клане.
Съжалявам предварително, че ще Ви прочета малка част от неговите описания. Ще се спра на абзаца, където са най-ужасяващите неща, но съм длъжен да припомня това, което Макгахан е написал през 1876 г. Само два – три месеца след зверствата той посещава Батак и пише следното:
„Насочихме се натам с намерение да пресечем, но изведнъж дръпнахме юзди с възклицание на ужас. Точно пред нас, почти под краката на конете ни се показваше картина, от която изтръпнахме: грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети, почти цели, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, събрано на мръсна купчина, около която тревата растеше обилно. Заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат 3000 души. Това беше ужасяващо зрелище, зрелище, което ще ме преследва цял живот!“.
Спирам до тук. Който иска, може да се запознае със статиите на Макгахан. Те са издавани на български език.
Спирам, за да призова още веднъж, когато подготвим предложението за геноцида на българите в Османската империя, силно се надявам то да не срещне обструкции в тази зала, с което тогава всички парламентарни групи от всички парламентарно представени партии да докажат, че са български партии, а не някакви други! Благодаря Ви за вниманието.
Още веднъж благодаря, господин Председател, за минутата мълчание пред баташките мъченици. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
С доклада на Комисията по културата и медиите ще Ви запознае народният представител Станислав Станилов.
Имате думата, господин Станилов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 702-03-4, внесен от Министерския съвет на 4 май 2017 г.
Комисията по културата и медиите на извънредно заседание, проведено на 16 май 2017 г., обсъди Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 702-03-4, внесен от Министерския съвет на
4 май 2017 г.
Проектът за решение бе представен от господин Боил Банов – министър на културата.
Проектът за решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Съгласно Закона, държавните парични награди за особени заслуги са: пожизнени, периодични и еднократни. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата.
С Решение № 254 от 3 май 2017 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата на: Кеазим Яшаров Исинов – художник; проф. Стоян Димитров Дуков – художник, режисьор и сценарист; Донка Шишманова Антонова – оперна певица; Кирил Дончев Георгиев – композитор и автор на филмова музика; Татяна Желязкова Лолова – актриса; Стефка Евстатиева (Ковачева) – оперна певица; Славчо Атанасов Бакалов – режисьор, сценарист, аниматор, художник и писател; Никола Иванов Инджов – поет и преводач; Михаил Иванов Белчев – поп певец, композитор, поет и режисьор; Меглена Стефанова Караламбова – актриса; Йорданка Любомирова Кузманова – актриса; проф. Евгения Захариева Малеева – пианист; Димитър Петров Димитров – режисьор и сценарист; Димитър („Мончо”) Георгиев Симеонов – саксофонист, цигулар и диригент; Андрей Георгиев Андреев – поет.
Комисията по културата и медиите единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 702-03-4, внесен от Министерския съвет на 4 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи решението. Предложените имена са безспорни, оставили са своя диря в българската култура и смятам, че е добра политика такива хора да бъдат подкрепяни. Трябва да бъдат подкрепяни, тъй като консенсус освен в някои области на външната политика, можем да имаме консенсус и в областта на културата.
Българската държава е в дълг към такива творци, тъй като времето на прехода показа, че първо културата бе оставена зад борда и днес трябва да наваксваме много неща, които бяха оставени, заметени под килима и така нататък.
Смисълът на една държава си личи тогава, когато тя показва отношение към най-ощетените и към тези, които са оставили диря в културата. Проблемът е, че в България тези две категории много често се сливат и тези, които са оставили диря, бяха ощетени, оставени на самотек. Добре е, че политиката започва да се променя.
Въпросът е, че подкрепата в културата не бива да бъде нещо инцидентно. Културата трябва да стане наистина приоритет и да започнем да мислим в бъдеще или в следващ бюджет дори за разширяване на този кръг от хора, за подкрепа на по-широк кръг млади творци, защото това е големият смисъл: ако търсим развитие на културата, не можем да почитаме със задна дата хора, оставили своя принос, но да мислим и за някакво по-голямо развитие.
Ние ще подкрепим решението. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „БСП за България“).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Заповядайте, проф. Станилов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията в размер 700 лв. месечно, съответно на: Кеазим Яшаров Исинов, проф. Стоян Димитров Дуков, Донка Шишманова Антонова, Кирил Дончев Георгиев, Татяна Желязкова Лолова, Стефка Евстатиева (Ковачева), Славчо Атанасов Бакалов, Никола Иванов Инджов, Михаил Иванов Белчев, Меглена Стефанова Караламбова, Йорданка Любомирова Кузманова, проф. Евгения Захариева Малеева, Димитър Петров Димитров, Димитър Георгиев Симеонов, Андрей Георгиев Андреев, за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Гласуваме така предложения Ви Проект за решение.
Гласували 174 народни представители: за 173, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Да са честити паричните награди на изключителните творци в Решението!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2016 Г.
Доклад на Комисията по културата и медиите – заповядайте отново, проф. Станилов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля Ви в залата да бъде допуснат Борислав Чалъков – заместник-генерален директор на Българската телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение за допускане в залата на заместник-генералния директор господин Чалъков.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Поканете господин Чалъков в залата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г., № 704-00-3, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 28 април 2017 г.
На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 16 май 2017 г. беше разгледан Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г., № 704-00-3, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 28 април 2017 г.
В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор; Борислав Чалъков – заместник-генерален директор; Данчо Антонов – финансов директор и Уляна Пръмова – директор Студио БТА.
Отчетът за дейността на Агенцията е внесен съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция и беше представен от господин Максим Минчев.
В отчета се съдържа информация за дейността на Агенцията, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове, която продължава да изпълнява обществени функции на национален информационен институт.
По закон БТА е единствен официален източник на информация от България и света за държавните институции. На тях Агенцията предоставя безплатно пакет информационни услуги, който включва „Международна информация”, „Вътрешна информация”, „Балканска информация”, „Икономика”, „Забава и знание” и „Спортна информация”.
По отношение на финансовото състояние на БТА е посочена необходимостта към субсидията да бъдат добавени 200 – 300 хиляди лева капиталови разходи.
През 2016 г. БТА, освен всекидневната информационна дейност, успя да разкрие нов, петнадесети подред регионален Пресклуб във Враца; проведе успешно ХІІ Световна среща на българските медии в Прага; беше домакин на годишните конгреси и асамблеи на Асоциациите на агенциите от Балканите, Югоизточна Европа и Черноморския регион. На световния журналистически форум в Баку генералният директор на БТА е избран за генерален секретар на Световния съвет на агенциите, а БТА и България получиха домакинството на VІ световен конгрес на медиите през 2019 г.
В отчета отново са посочени двата най-сериозни за БТА проблема, които важат и за много агенции по света: нерегламентираното ползване на информация на националната агенция и коректното цитиране на източника на информация за клиенти с подписан партньорски договор.
В отчета са изведени три извода след направен годишен анализ на продукцията на БТА, които тя ще следва: да създава точна и навременна информация, използвайки проверени и авторитетни собствени и чужди източници; да създава нишови, специализирани емисии за отделни целеви групи; да развива дейността си и в социалните мрежи и да се възползва от възможностите на информационните технологии.
След проведена дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г., № 704-00-3, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Освен че искам да Ви призова да подкрепим отчета на тази важна за България агенция с дългогодишни традиции, с дългогодишен опит, искам и да изразя своето задоволство от успешното провеждане на нейната дейност през 2016 г. Освен това, че отразява живота, събитията и пропагандира българската кауза пред света, Българската телеграфна агенция има особена заслуга за българите зад граница.
Аз с голямо удоволствие успях да посетя Информационния център на БТА в Босилеград и мога да кажа, че това е може би единствената официална българска институция, която имаме в този забравен край, който по редица стечения на обстоятелствата се намира извън пределите на днешна България, но има нужда от подкрепата на българската държава.
Като народен представител от Северозападна България също искам да поздравя господин Минчев за това, че беше разкрит център на БТА в нашия град – във Враца. Смятам, че вече пълноценността на информацията, която придобиваме и за Северозападна България, и за българите в Западните покрайнини е много по-всеобхватна и много по-обемна.
Това, което още повече ме радва, е, че след проведеното заседание на Комисията по културата и медиите получихме предварителна информация за плановете и проектите на Българската телеграфна агенция за продължаване на работата с българите в чужбина и за разкриването на нови такива центрове, като имаме твърдото уверение на господин Минчев, че такива центрове ще бъдат разкрити в Македония, в Украйна, в Молдова и за българската общност зад Океана – в Чикаго.
Още веднъж, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепим отчета и да пожелаем успешна работа на Българската телеграфна агенция и много нови центрове, за което ще е нужна и нашата подкрепа, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Има ли реплики? Няма.
Думата за изказване има народния представител Красимир Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността, първо, да заявя, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи отчета на Българската телеграфна агенция. Обръщам внимание обаче на важността, сигурността на новините и информацията, за които е гарант Българската телеграфна агенция. Предстои председателство на Европейския съюз и от изключителна важност е ефективната работа на БТА.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! С последните промени в Закона за МВР сградата на БТА беше изключена от списъка на охраняваните обекти и дейности. Доколко това ще създаде затруднения и не е ли заплаха предвид променената среда за сигурност, предвид акцента за решенията на Европейския съюз следващата година до края на месец юни? Това ще помоля да отговори и във връзка с предоставения отчет за миналата година, за гарантирана работа в сградата на БТА от охраната на Министерството на вътрешните работи заместник-генералния директор, когото приехме да бъде в зала по време на дискусията, необходимо ли е да направим промяна в Закона за МВР и отново сградата на БТА да бъде част от обектите, които се охраняват от Министерството, или е достатъчно БТА да поеме тази отговорност, тъй като нашите очаквания и очакванията на всички са за гарантиране и сигурността на информацията, и спокойствието и безопасността на служителите в Българската телеграфна агенция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики? Няма.
Господин Чалъков, ще вземете ли отношение?
Заповядайте – имате думата.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, искам да благодаря за доброто отношение към Агенцията, защото това е и нашата, и Вашата, и на цяла България Агенция.
Що се отнася до конкретния въпрос на господин Янков към БТА, естествено, за мен този въпрос е риторичен. Извън компетенциите, професионалната ориентация и какво ли не още е БТА да се занимава с охрана. Охранителната дейност не е нашата сила. Нашата сила е да бъдем бързи, точни и коректни в информацията, най-важното – безпристрастни. За останалото просто разчитаме на институциите, които имат опита и професионализма да свършат работата, която не е характерна и не би трябвало да бъде възлагана на нас.
Уверявам Ви, че що се отнася до дейността на БТА в предстоящия период, може напълно да разчитате, че ние ще си свършим работата достойно и че България наистина ще остане, където е в момента – сред най-добрите информационни агенции. Това не е самохвалство или някакво голо обещание. Ние в момента сме там и такова е призванието на агенциите по света.
Силно разчитам на Вашата подкрепа, която досега винаги сме получавали, че проблемите в контекста на предстоящото председателство на България в Европейския съюз, които стоят и пред БТА, и пред всички нас, и пред цялата страна, ще можем да решаваме заедно и с Ваша помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чалъков. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Господин Чалъков каза, че няма отношение по този въпрос.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Казах, че за мен това е риторичен въпрос – охраната не е нашата сила, не е нашият ресор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чалъков.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Имате думата, професор Станилов, да представите Проекта за решение.
СТАНИСЛАВ СТНИЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председателю.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Станилов.
Гласуваме така представения Ви Проект.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Проектът е приет.
Преди да закрия днешното заседание, уважаеми колеги, от група „Талантите на Младост“ и техните ръководители ще има поздрав към народните представители с три техни песни в клуба на народния представител в 11,00 ч.
Всички сме поканени да чуем поздравите на група „Талантите на Младост“.
Поради изчерпване на дневния ред за днес, закривам днешното заседание.
Утре, редовно заседание от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито 9,53 ч.)


Председател: Димитър Главчев

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков