Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Стоян Мирчев, Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщение:
„На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесеният от нас на 10 май 2017 г. Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи с № 754-01-3“. Следват подписите на всички вносители.
„Уважаеми господин Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 10 май 2017 г. Законопроект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи № 754-01-3. Вносители: Димитър Петров, Десислава Танева и Менда Стоянова.“
На 16 май 2016 г. с писмо от председателя на Сметната палата в Народното събрание е постъпил окончателен одитен Доклад № 1000-200-116 за извършен одит на съответствие при финансовото управление на „Център за градска мобилност“ ЕАД за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.
С писмо от председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към предвидената за днешния ден точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2015 Г. И ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2016 Г.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, преди да Ви представя Доклада на Комисията моля да гласуваме допуск в залата на академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, и на проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 197 народни представители: за 197, против и въздържали се няма.
Моля поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаема госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Българска академия на науките за 2015 г., № 705-002, внесен от Председателя на Българската академия на науките на 11 май 2017 г. и Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките 2016 г., № 705-001, внесен от Председателя на Българската академия на науките на 24 април 2017 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 май 2017 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2015 г. и Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.
На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, проф. Иван Димов – заместник-министър, академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, член кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на БАН, проф. Евдокия Пашева – главен научен секретар на БАН, представители на академичната общност и на синдикалните организации в областта на висшето образование и науката.
Народните представители се обединиха около решението да проведат общо обсъждане на двата отчета, които бяха представени от акад. Ревалски и проф. Пашева. Разглежданите отчети са внесени в законоустановения срок. При представянето им акад. Ревалски, направи уточнението, че е допусната техническа грешка при изписване на наименованието на разглежданите документи, като вместо „отчет“ следва да се чете „доклад“, в съответствие с чл. 3 от Закона за Българската академия на науките.
През 2015 г. в Академията са работили 2741 учени, а през 2016 г. – 2707. Публикационната активност през 2015 г. включва 9183 заглавия. От тях 3388 са в международни реферирани списания. През 2016 г. публикационната активност включва 8192 заглавия, от които 3020 – в международни реферирани списания. Най-висок дял са научните публикации в направление „Нанонауки, нови материали и технологии“, както и в направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“.
Бюджетната субсидия през 2015 г. достига 75 млн. 875 хил. лв., а през 2016 г. – 83 млн. 590 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери през 2015 г. са 55,2 млн. лв., а през 2016 г. – 54 млн. лв. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и други. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания“, от министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз.
Изводът е, че въпреки бюджетните ограничения БАН запазва своята позиция на водещ изследователски център и център на духовността. Проблем остава привличането на млади учени.
Писмени становища по Годишния доклад за дейността на БАН през 2015 г. са постъпили от министъра на образованието и науката, от министъра на икономиката, от министъра на отбраната, от министъра на околната среда и водите, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България, от Съвета на ректорите и от Федерацията на научно техническите съюзи в България, като всички те подкрепят доклада. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прощавайте, госпожо Дамянова, прекъснете за момент, нека да се възстанови тишината в залата. Моля Ви, колеги.
Колеги, моля запазете тишина, за да чуем доклада.
Заповядайте госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По годишния доклад за 2016 г. е постъпило подкрепящо становище от министъра на образованието и науката.
В дискусията се включиха народните представители Снежана Дукова, Ирена Анастасова, Станислав Станилов, Иво Христов и Ерол Мехмед.
Народните представители посочиха, че двете системи – на науката, и на образованието, са тясно свързани и приветстваха работата на Българската академия на науките с деца и ученици. Изразено бе общо становище, че Академията трябва да бъде стратегически партньор на държавата, от която се очаква да има цялостна политика към Българската академия на науките. Подкрепата на младите учени трябва да бъде национален приоритет.
Като притеснително беше посочено хроничното недофинансиране на Българската академия на науките и разликата в структурата на финансиране в сравнение с водещи научни организации в други европейски страни. Препоръчано бе засилване на аналитичната част в доклада, която да открои по-ясно тенденциите в научната дейност и ефекта от направените структурни промени.
Народните представители поставиха следните въпроси:
- Само финансови ли са проблемите на БАН?
- Намаляването на младите учени само на ниското възнаграждение ли се дължи?
- Каква е структурата на капиталовите разходи и как се придобива ново оборудване?
Вносителите припомниха тежката и болезнена структурна реформа, проведена през 2010 г., която обаче не беше подкрепена от държавните институции. Капиталовите разходи са обикновено за собствена сметка, а оборудването се модернизира чрез участието в национални и европейски проекти. Финансовите проблеми са преобладаващи, но извън тях Академията не спира да реформира своята дейност в синхрон с тенденциите в световната наука.
Пред учените от БАН се поставят по-високи изисквания за публикационна активност в сравнение е университетските преподаватели, които са натоварени и с образователна дейност.
Полагат се системни усилия за повишаване на качеството на специализираните научни издания, като се отчитат и специфичните разлики между техническите и хуманитарните науки.
Възстановяването на престижа на учените и преподавателите от всички нива на системата се разглежда като най-важен инструмент за насърчаване на младите учени освен финансирането.
Членовете на Комисията се съгласиха с направеното от вносителя уточнение в наименованието на обсъжданите документи, което е отразено в предлаганите проекти за решения.
Проектите на решения бяха приети е две отделни гласувания както следва:
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 20 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.“
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за“ – 20 гласа, без „против“, „въздържал се“ – 1 Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, изслушахме доклада на Комисията. Давам възможност на гостите да вземат отношение по изслушания доклад и по темата, която разглежда днес Народното събрание.
Предстои да вземем решение за приемане на докладите за 2015 г. и 2016 г. Обсъждаме два доклада за две години. Ще изслушаме и представянето, и отношението на Българската академия на науките към двата доклада и ще вземем отделни решения за тях последователно. Обсъждането ще протече общо.
Заповядайте – имате думата.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя годишните доклади, съдържащи отчета на Българската академия на науките за 2015 г. и 2016 г.
По стечение на обстоятелствата ще Ви представя годишните доклади за две години, което пък може би ще Ви даде възможност да видите каква е динамиката в Българската академия на науките.
Искам да Ви благодаря също така, че в едно от първите си заседания давате възможност на Българската академия на науките да представи пред Вас дейността си.
Обикновено през годините търсим мероприятия, които са от по-мащабен характер и през 2015 г. това бяха, свързани с обявената от ЮНЕСКО Международна година на светлината и светлинните технологии – Вие знаете, че имаме много силна част в областта на физиката. В този смисъл редица мероприятия, свързани с тази година, бяха проведени от Академията, като акцентът беше поставен върху значението на светлината и светлинните технологии за устойчивото развитие и намирането на решения, свързани с енергетиката, съобщенията и здравеопазването.
Друго нещо, което е от особена важност за Българската академия на науките, разбира се, е как нашите учени се представят в националните ни конкурси. Традиционно най-престижните награди „Питагор“ са печелени от наши колеги – през 2015 г. имахме четирима колеги, които бяха лауреати на тази престижна награда на Министерството на образованието и науката.
Специално искам да отбележа, че през 2015 г., за която говоря, една международна организация, която е най-престижната по отношение на наукометричните данни в света присъди своята награда на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Друга важна дейност, която е от общ характер, е свързана с работата ни с учениците. Това, което се случваше в редица науки досега – математика, физика, е издигнато вече на ниво Академия и имаме така наречения „Ученически институт“ към Българската академия на науките, в който децата от 8-и до 12-и клас имат възможност да представят свои разработки, свързани с начални стъпки в изследователския процес.
Разбира се, редица наши колеги също така са лауреати на престижни държавни награди. Виждате нашите колеги – академик Дочи Ексерова, академик Дамян Дамянов и професор Баларев, които получиха високи отличия от президента във връзка с тяхната дейност.
Две думи за дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Знаете, че академиците и член-кореспондентите не са само колеги, работещи в Академията. Горе-долу половината от тях са от институции, които са извън институтите на Българската академия на науките. Тяхната дейност е изключително активна и важна, и спокойно може да се каже, че те имат продукция, която е повече отколкото на един голям институт на Българската академия на науките както в областта на публикационната дейност, така и в тяхното участие в проекти, а също така и в педагогическата им дейност.
Нека да започна с наукометричната част – критерий, по който Българската академия на науките стои добре в световното пространство. Виждате диаграма, която Ви показва разпределението на нашите публикации. Специално искам да обърна внимание, че ние се стремим да увеличаваме дела на публикациите, които са в международни издания, в реферирани и в така наречените „списания с импакт фактор“, защото това е критерият, по който, когато кандидатстваме за международни проекти, биваме оценявани. Престижната публикационна дейност е предпоставка за успешни международни проекти.
Това е динамиката в продължение на няколко години, както виждате както по отношение на публикациите, които са най-важните в Българската академия на науките, така и по отношение на цитираемостта.
Специално внимание искам да обърна на цитираемостта, защото показва как външният свят, международната научна общност оценява нашите публикации. Високата цитируемост показва, че това са резултати, които са интересни, важни за тях и те ги цитират. Забелязва се относителна стабилност и в двата вида дейности, което показва, че имаме устойчивост в тази част на нашата дейност, свързана с наукометрията.
Тук са дадени само четири от по-важните играчи в областта на научните изследвания в България, имам предвид БАН, Софийския университет, Медицинския университет, Техническия университет, и какво е разпределението само между тях на тази публикационна дейност, която се наблюдава, пак повтарям, отвън – от международните бази данни. Става въпрос за „Томсън Ройтерс“ в случая. Виждате, че Българската академия на науките стои много добре и по-голямата, значителната част от тези публикации е в нашите институти.
Същото се отнася и за цитираемостта – става въпрос за по-дълъг период, както беше и предишната диаграма. Отново виждаме, че сме лидери в България по отношение на това как външния свят признава нашите резултати.
Друга дейност, след публикационната, която е изключително важна за Българската академия на науките, е работата ни, най-общо казано, в проектите. Става въпрос за научни проекти както, разбира се, и проекти, които могат да бъдат комерсиализирани.
Тук виждате една диаграма, която Ви показва броят на проектите, които имаме. (Показва на слайд.)
Както забелязавате, той е доста внушителен – над 1300 за 2015 г. Забелязва се едно намаляване при Фонд „Научни изследвания“, но, както ще разберете и по-късно, това се дължи на факта, че там има една неравномерност в обявяване на конкурсните сесии. Иначе по отношение, както забелязвате, и на проектите от чужбина имаме значителни успехи. Това е вторият важен стълб на дейността на Българската академия на науките след публикационната ѝ дейност, който, разбира се, е не по-малко важен за нас.
Една диаграма, която да Ви покаже каква е горе-долу сумата, която привличаме на година в последните години – тук става въпрос за 2015 г., от научни разработки. (Показва на слайд.) Това са допълнителни средства извън бюджетната субсидия. Разликата между 2014 и 2015 г., която забелязвате, три милиона, се дължи на факта, че през 2014 г. имаше голям консур за инфраструктурни проекти, където редица институти на Българската академия на науките успяха да имат успешни проекти. Но забелязвате, че сумата, която е допълнително, е една доста солидна сума от 47 млв.лв.
Това е една диаграма (показва на слайд), която вероятно няма да представлява кой знае какъв интерес за Вас, защото показва какво е разпределението по различните ни девет направления на тази проектна дейност – сумата, която видяхте преди малко. Разбира се, най-голям дял имат нанонауките и нови материали и технологии, защото там са концентирани най-голяма част от институтите на Българската академия на науките.
Една диаграма (показва на слайд), все пак за Ваше сведение, за да видите как горе-долу са разпределени средствата, които са привлечени от България. За 2015 г. практически нямаше конкурс на Фонд „Научни изследвания“ и затова там съответно привлечените средства са най-малки, най-много са от министерства и ведомства
– около 75 %, и около 25 %, следващото голямо перо, са привлечени от търговски дружества.
Ето това, за което преди малко говорих. (Показва на слайд.) Тази диаграма ясно показва, че при Фонд „Научни изследвания“ имаме години, които практически са нулеви и поради тази причина, естествено, както и нашата организация – Българската академия на науките, така и висшите училища и другите изследователски организации не могат да имат кой знае какви големи постъпления. Практически 2015 г. е нулева по отношение на другите години.
Това е допълнителното финансиране вече от научни проекти и научни разработки от чужбина. (Показва на слайд.) Там също имаме добър успех. Най-големият процент – 58, идва по линия на Европейския съюз и различните научни програми, които са свързани с Европейския съюз. От различни други организации имаме също така около 15 %, и което е важно да отбележа за Българската академия на науките, е, че ние сме търсен патньор от търговски дружества от чужбина – около 27 %. През тази година общата сума е 15 млн. лв., допълнително привлечени от чужбина.
Какво мога да кажа за проектите, завършвайки тази част? Ние отдаваме изключително голямо значение и конкурентоспособността на институтите от Българската академия на науките е на изключително високо ниво. Искам специално да отбележа едно нещо. През 2015 г. беше представен един отчет на целият предишен период – Седма рамкова програма на Европейския съюз, беше представен включително и в България. Европейската комисия издаде една книга със заглавие „Практиките, с които се гордеем“. В нея имаше около 25 проекта и имаше един български проект на Българската академия на науките. Специално искам да подчертая, че имаше големи страни, които не бяха представени в тези проекти, които бяха наистина отличени. Тоест ние можем да се гордеем, че България е влязла в тази класация с един проект, който е от Българската академия на науките.
Това е разпределение по направления – каква е успеваемостта на различните направления. (Показва на слайд.) Естествено отново най-големите направления са свързани с това, което и преди малко Ви споменах – нанонауки и технологии, защото там имаме
най-много институти.
Трети важен стълб и трета важна дейност на Българската академия на науките е нейната експертна дейност. (Показва на слайд.) Винаги сме твърдяли и с гордост можем да заявим, че сме Експертният център на нашата държава в различни направления. Тук ще дам само няколко примера, които показват този потенциал. Разбира се, има и много други.
Ще спомена издаването на Червената книга на Република България, която беше съвместно издадена между Българската академия на науките и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Това е един доста голям, обемен труд, който беше изпълнен в продължение на повече от десетина години от учени от Българската академия на науките, разбира се, съвместно с Министерството на околната среда и водите, който съдържа застрашените видове както във фауната, така и във флората, както и екосистемите в България.
Друга важна дейност, в която подпомагаме държавните институции, това са всички проблеми, свързани с демографската политика, с демографското развитие и с мерките за преодоляването на негативните тенденции. (Показва на слайд.)
Трета важна дейност, която мога да спомена през 2015 г., беше свързана с предизвикателствата в технологичното развитие в България, което беше съвместно с Министерството на икономиката. (Показва на слайд.) Разбира се, имаше и други форуми, както и международни.
Не са подминати най-важните и горещи теми на нашето съвремие като киберсигурността, като бежанските проблеми и свързания с него проблем на сигурността в България, миграционните процеси и други. Отново повтарям, давам само примери на тези най-горещи теми, които вълнуват нашето общество в последните години. Тук не споменавам такива традиционни неща, които виждате всеки ден, като всички неща, свързани с Националният институт за метрология и хидрология, както и нашите сеизмолози, които 24 часа в денонощието, 365 дни в годината извършват тези наблюдения и съответно дават техните анализи.
Нека кажа няколко думи и за хората, които извършват всичко това.
На първо място, започвам със защитилите ни докторанти. През 2015 г. те бяха почти 140. Тук е дадено разпределението по направления. (Показва на слайд.) Искам специално да подчертая, затова ще стане въпрос и по-късно, че отдаваме голямо значение на дейността с младите хора, защото това е нашата бъдеща смяна и там са и най-големите ни проблеми в последно време по отношение на привличане на повече млади хора. Там се появяват проблеми, които ще забележите през 2016 г., които обсъждахме подробно и в Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
По отношение на нашия научен потенциал, имам предвид както младшият – асистентите и главните асистенти, така и хабилитирания – доценти и професори, имаме определена устойчивост в последните години и нямаме такова лъкатушене, в което да се появават много повече хабилитирани по отношение на това, което се очаква. (Показва на слайд.) Но все пак ми се иска да има по-голяма част – това, което е много важно, да е по-голям процента в младшия състав, асистентите и главните асистенти. За това полагаме значителни усилия.
Както знаете, Българската академия на науките е и духовен център. Ние имаме редица институти, които са свързани с националната идентичност и опазване на културно-историческото ни наследство, както, разбира се, в Събранието на академиците и член кореспондентите членуват наши изтъкнати творци. В този смисъл голямо внимание отдаваме и на тази част от нашата дейност. Тук ще дам само няколко примера, свързани с това.
Имаме редица съвместни дейности, примерно с Френския институт, които са свързани с аспекти на науката, с наука и съвест, дали научните изследвания са в услуга на обществото. (Показва на слайд.) За втора поредна година празнувахме, заедно с колеги от Македонската академия на науките и изкуствата,
11 май – празникът на братятата Кирил и Методий. Имаме добро сътрудничество с редица страни, в случая е даден пример с Полша и отбелязването на ролята и мястото на науката в нашите две държави в периода на преход. Имаме сходни проблеми. (Показва на слайд.)
Разбира се, имаме редица изложби, които са от общ характер, като тук съм споменал няколко от тях, свързани с Руско-турската война и освобождението на България, „Словото“, което беше в нашата сграда, която е тук до Вас. Да спомена специално българския принос към културно-историческото многообразие на обединена Европа. Една много хубава изложба, свързана с творчеството на Кольо Фичето, която носи името „Разрушение и съзидание“, което успяхте да видите и Вие, надявам се, тя беше представена тук и в нашата сграда.
Накрая нека да кажа няколко думи, преди да мина към изводите, по отношение на субсидията, приходите и трансферите, за да получите по-ясна картина какво е състоянието в тази насока.
Тук виждате субсидията в последните 6-7 години – до 2015 г. Както виждате, тя в последните години е относително устойчива, няма някакво съществено увеличение. Имаме различни трансфери, които ще спомена, може би по-скоро през 2016 г., които са целеви. Тук е дадено разпределение на собствените приходи и трансфери по различни пера. Може би е малко голяма тази диаграма, но имаме, разбира се, оперативни програми, имаме от министерства няколко, Фонд „Научни изследвания“, както споменах, беше много малко. Не малко е перото от проекти на Европейския съюз, както забелязвате, и от договори с научни организации от страната.
По-важно е може би да видите разпределението не само на субсидията, а първо на всичките ни приходи. Синьото, което виждате, е субсидията, то представлява около 60%. Както ще забележите по-късно, това е една устойчива тенденция, която се забелязва в последните години, а останалото е от различни други части. Тази диаграма е по-представителна, защото тя Ви показва какво е съотношението. Можете да погледнете последните три, четири години – до 2015 г., какво е съотношението между субсидия и собствени приходи. Както виждате субсидията – 75 милиона и нещо отгоре, собствените приходи са 55 милиона. Това е едно съотношение 60% субсидия, 40% собствени. В последните години това е една устойчива тендения, която се забелязва в частта „Бюджет“ на Българската академия на науките.
Тук са дадени разходите. Както виждате една голяма част от всичките тези средства, имам предвид от цялостния бюджет, е свързана с работната заплата, другата е за издръжка и капиталовите разходи. Специално искам да Ви обърна внимание как по-точно е разпределена субсидията, която Вие гласувате за Българската академия на науките. Голямата част – около 64%, и това е малко обезпокоително за нас, отива за заплати и още по 11% отиват за осигуровки, така че близо три четвърти от субсидията отива за заплати и осигуровки и една значително малка част остава за други неща, да речем, международна дейност. Тук имаме целева субсидия и за издръжка. Голям е процентът от субсидията, която отива за заплати и за осигурителни вноски – три четвърти.
Тази диаграма е показана, за да се види, че по отношение на капиталовите разходи се справяме напълно сами в последните години. Тук на 2011-та, 2012-та и 2013 г. е имало възможност да черпим малко от субсидията за капиталови разходи, но след 2014 г . всички капиталови разходи покриваме от собствени средства.
Ще ми позволите и няколко извода накрая за двете години. Мисля, че от този отчет става ясно, че ние сме безспорният научен център в Република България, когато трябва да се погледнат няколкото основни критерии, по които се оценява научната дейност. Имам предвид публикационна дейност, проектна дейност, експертна дейност. Не на последно място искам да подчертая, че ние имаме значителна заслуга по отношение на опазване на националната идентичност, опазване на културното-историческо наследство чрез нашите институти в хуманитарните и обществените науки.
Видяхте от диаграмите, че основният процент от научната продукция, особено тази, която е видима в световните бази данни, над половината се пада на Българската академия на науките. Същото е и затова как отвън ни оценяват по отношение на цитируемост, по същия начин стои въпросът и с патентната дейност. Голяма част на патентите са концентрирани в Българската академия на науките. Можем да кажем, че с чест изпълняваме тази дейност, която е свързана с представянето на България в световното изследователско пространство.
Искам специално да подчертая, че голямата ни грижа са младите хора. През 2015 г. беше инициирана, всъщност ще я видите в 2016 г., Програма за подпомагане на младите учени, която се надяваме да се превърне в традиция, но искаме специално да подчертаем, че на нас ни се иска и се надяваме със стратегията, която се очаква да бъде приета от Вас, една дългосрочна и устойчива политика, защото краткосрочните целеви финансирания имат също така краткосрочен ефект и не могат да дадат устойчиво развитие.
Тук на този слайд са дадени някои препоръки на панела, който беше за 2015 г., от Европейската комисия. Няма да се спирам много на тях, защото панелът отново беше тук в началото на тази седмица – до вчера, и предполагам, че те самите ще направят изводите, дали тези препоръки са били изпълнени, и ще Ви ги предоставят.
Онова, което се предполагаше, са две основни неща – едното е да се види една дълготрайна и устойчива политика за развитие на научните изследвания в Република България, разбира се, не само в Българската академия на науките, но и във висшите училища, а другото, че е добре да има насочване на инвестициите, които се влагат в научните изследвания към онези институции и институти, които се представят най-добре, тоест да има насочено финансиране. Това всъщност е едно от заключенията, които съм направил тук, че стабилната национална политика, така и финансиране, което може да бъде прието и да се види в перспектива от всички държавни институции, само ще направят изследванията в България още по-ефективни и ще увеличат авторитета на България в световното изследователско и европейско пространство.
Ще ми позволите сега да Ви представя и другия отчет. Така направихме и в Комисията и като че ли се оказа по-добре да обсъждаме наведнъж и двата отчета, защото, както ще забележите, динамиката съществува, но горе-долу както успехите, така и проблемите, които има, са подобни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Точно така, господин Председател. Вече предупредихме, че така ще бъде. Продължете, моля.
Заповядайте.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Годишен доклад, в който се съдържа отчета за 2016 г.
Отново ще започна с това, че винаги се стараем да имаме дейности, които са не само от национален, но и от международен характер. През 2016 г. това беше отбелязването на 1100-годишнината от Успението на св. Климент Охридски. По наше предложение това беше включено в програмата на ЮНЕСКО и беше подкрепено от редица страни като Гърция, Италия, Македония, Полша, Русия, Словакия и Сърбия.
Другото нещо, което искам да отбележа и е от голяма обществена значимост, че стартира проект, който е мултидисциплинарен в пълния смисъл на тази дума. Той е свързан с изучаване на траките, техният генезис и развитието на етноса, културните идентичности, цивилизационните взаимодействия и наследствеността. Това е наистина мащабен проект, в който, от една страна, стоят историци, археолози и балканисти, но, от друга страна, стоят химици, биолози, математици, защото искаме чрез съвременните методи, които съществуват, да изследваме кое от траките се е пренесло след това в българската история и в българския етнос. Имаме, разбира се, сътрудничество с редица страни по този проект. Той е и международен. Специално искам да подчертая, че този проект изцяло се изпълнява от дарителски фонд и не се пипа нито от субсидията, нито от други допълнителни приходи на Българската академия на науките. Считам, че той е от изключителна важност за нас и се надявам, че ще бъде също така интересен, когато се появят изводите от него.
Това е, за което споменах преди малко – специално искам да подчертая тази програма, която беше финансирана от Министерството на образованието и науката, за подпомагане на млади учени. Изключително положителен ефект имаше, защото позволи на младите учени самостоятелно да работят, да пишат проекти, беше на конкурсен принцип, да подготвят проекти и да кандидатстват, след като ги спечелят да ги ръководят, тоест ефектът беше не само финансов, те получиха допълнение към това, което получават от стипендии. Както знаете, стипендиите на аспирантите никак не са високи. Но по-скоро имаше и допълнителен мотивационен ефект и мога да Ви кажа, че активността на младите хора значително се повиши. Бяха подадени около 380 проекта, от които бяха финансирани 231.
Споменах вече за наградите „Питагор“. И тук имахме през 2016 г. шест награди, ако не ме лъже паметта, голямата награда за млад учен, за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки, за ръководител научен колектив. Надявам се, че днес, тази вечер, когато бъдат връчени, отново ще бъдем приятно изненадани да имаме представители от БАН, които печелят наградата „Питагор“, още не ги знаем кои са, довечера ще ги разберем.
Традиционно споменах, вече няма да отделям повече време, за дейността на академиците и член-кореспондентите. Академичното тяло е неразривна част от БАН, което изключително активно се включва в живота на Академията, както споменах – в публикационната дейност, така и в участието в проекти, също така и педагогическата дейност на нашите колеги академици и член-кореспонденти. Прави им чест наистина, че са толкова активни и допринасят така за авторитета и престижа на БАН.
През 2016 г. се разви активна дарителска кампания сред академиците и член-кореспондентите. Нашите колеги разбират, че БАН се намира в нелек период по отношение на финансовото състояние и около 90 хиляди лв. бяха подарени от лични дарения за подпомагане, главно на млади хора и някои от дейностите на Академията, за които не можехме да намерим средства от други източници.
Специално искам да отбележа академик Антон Дончев, който получи и награда като на дарител в категорията Подкрепа на библиотеките с неговите дарения, които направи на нашата библиотека.
Отново ще кажа няколко думи за публикациите, отново ще говоря само за тези, които са видими отвън. Споменах каква е причината, поради която искам да обърна внимание на тях. Тази наукометрична част е чрез която ни оценяват, когато кандидатстваме за международни проекти. Това е онова, което виждат отвън и това е онова, което оценяват. Отново сме около половината от научната продукция, видима в света, в България. Същото се отнася за цитираемостта и други наукометрични данни, които няма да споменавам, те са малко по-специфични, но общо-взето показват, че ние сме основната изследователски единица, която се вижда в Световното изследователско пространство. Имаме увеличение на дела на онези статии, които искаме. Както стана въпрос и в самата комисия имаше дискусия, имаме, разбира се, и проблеми, те са свързани главно са с един немалък процент от публикациите ни, които не са в реферирани списания.
Една част от тях са свързани с факта, че, както споменах, при нас са институтите от хуманитарните обществени науки, които са задължени да се грижат за нашата национална идентичност, културно-историческото наследство и по естествен път там има значителен брой публикации, които се на български език и не могат да бъдат наблюдавани или реферирани. Но все пак, както беше отбелязано и в Комисията, това ни е една грижа и в тази насока ние ще положим изключително много усилия, вече започнахме специално с политика, насочена към стимулиране на публикации, които се видими в световните бази данни, както и на политика на издигане престижа на нашите списания, които издават от Българската академия на науките.
Това е една диаграма, която показва разпределението на публикациите на учените от Българската академия науките по видове издания. Няма много да се спирам на нея. Пак ще отбележа, че основната ни грижа е това, което е в свързано с публикации, които са или в реферирани бази данни, или с импакт фактор.
Нека премина отново към тази диаграма, която Ви казах, че е относително устойчива последната година, но все пак, както забелязвате, се забелязва и леко намаление както в публикационната част, така и в цитатите, но, както беше отбелязано и в доклада на госпожа Дамянова, и учените ни намаляват, макар и не много, но по малко и устойчиво намаляват, за съжаление, което е изключително тревожно, защото една от препоръките на този панел през 2015 г. беше, именно, че броят на учените в България е достигнал един критичен минимум и трябва по-скоро да го увеличаваме, да търсим начин да бъде увеличен.
Вторият важен елемент от нашата дейност е проектната дейност. Понеже през 2016 година, слава богу, имаше сесия на Фонда за научни изследвания, нашата успеваемост беше изключително голяма. Успеваемост 56% е нещо наистина уникално, защото ако се вземе Европейският съюз и се погледне каква е най-добрата успеваемост там, трудно някоя страна отива на повече от 25%, а тука една организация, така както виждате в някои науки стърчим много, включително сме най-зле в селскостопанските науки, въпреки че аграрните изследвания не са в Българската академия на науките, а в селскостопанските науки. Специално се спирам на този слайд за да подчертая, че ние сме изключително активни по отношение на проектната дейност, били сме и ще бъдем в бъдеще също така активни, защото не само че не подценяваме проектната дейност, а напротив, отдаваме й голямо значение.
Тук е броят на проектите, той е намалял в сравнение с 2015 г. с около стотина, но то се дължи на факта, че имаше окрупняване на тематики в институтите на Българската академия на науките.
Отново да имате представа какво е допълнителното финансиране по научни проекти. Както забелязвате, има една устойчивост и тук. Малко по-малко е в сравнение с 2015 г. Споменах, че това стърчене през 2014 г. се дължи на факта, че имаше специална програма за инфраструктурни проекти, където Българската академия на науките имаше значителен успех. Устойчивост има в тези допълнителни суми. Отново не буди съмнение, че по-голямата част от проектите са в областта на нанонауки, нови материали и технологии, защото там са концентрирани най-голяма част от нашите институти. Това е разпределението на тези 45 млн. лв. по различни направления
Пак една картина да видите как е финансирането от България и чужбина. Първо ще Ви представя от България. Много добър процент този път от Фонд „Научни изследвания“, защото е имало нормална сесия. Продължаваме да бъдем търсени от търговски дружества, въпреки че, както знаете, в България големите компании си имат свои външни научни развойни дружества, но все пак 34% от постъпленията не идват от търговски дружества, и, разбира се, традиционно добро сътрудничество с министерства и ведомства в тази насока.
Около 70-те милиона от чужбина са разпределени от 38% от Европейския съюз, от други организации имаме около 45% – НАТО, ЮНЕСКО и други международни организации и фондации. Отново да спомена, че трайно устойчив е също така процентът на привлечени от външни търговски дружества – извън България, допълнителни средства. Тъй като започна новата рамкова програма на Европейския съюз „Хоризонт 2020“, през 2016 г., когато вече ще се задвижи машината с новите проекти, нови 15 проекта се появиха на стойност над 3 милиона евро, така че общият брой на проектите по програмата нарасна на близо 50 с обща стойност над 7 милиона евро.
Специално искам да отбележа тук няколко примера на изключително успешно международно сътрудничество. От една страна, нашата публикационна дейност ясно показва, че ние стоим добре, интегрирани сме в световното и в европейското изследователско пространство. От друга страна, примерите, които ще Ви дам, също така показват, че по отношение на проектите, конкретните проекти, също така сме търсен партньор и имаме заслужаващи уважение международни успехи. Ще спомена този проект, за който вече говорих в предишния доклад, свързан с проекта „АКОМИН“, който беше на Института по информационни и комуникационни технологии.
Знаете много добре, че нашият Ядрен институт има изключително добро сътрудничество с ЦЕРН, където разработва различни проблеми в областта на физиката, включващи нови фундаментални частици и взаимодействия.
В областта на химията също така имаме успешни проекти. Тук съм дал пример с този, който е свързан с усъвършенстване на stag-основи, твърдооксидни горивни клетки.
Институтът за оптически материали и технологии също така в областта на оптиката е търсен партньор, както забелязвате, не само от Европа, но и от Тайван, университета в Антверпен.
Ще спомена Института по обща и неорганична химия, който също има успешен международен проект по Седма рамкова програма.
Много е важно да кажем, че и нашите институти от хуманитарните и обществените науки също така са активни на международната сцена. Тук съм дал два примера с двата института – за изследване на населението и човека и за изследване на обществото и знанието, които имат два проекта. Първият е свързан с динамичната природа на етническите нагласи в България, а вторият е свързан със социалното изключване на младите хора в Европа. Както знаете, през последните години имаме общи проблеми с редица други европейски страни.
Тези два слайда подчертават факта, че и в областта на проектната дейност сме търсен партньор от редица международни организации. Имам предвид университети, академии и институти от други страни.
Стигам пак до експертната дейност. Просто едно число съм споменал тук, в червено – над 9000 експертизи са дадени, едва ли мога да Ви спомена всичките. Вече споменах за оперативните дейности, които извършваме всекидневно и ежечасно. Но нека все пак да дам няколко примера, които илюстрират факта, че ние сме търсен партньор по отношение на експертизи от различен характер. Например Европейската лига избра БАН за създаване на Европейски институт за анализи и стратегии.
Второто, което ще спомена, е свързано с технологиите. Към Българската търговско-промишлена палата има един Съвет по иновации и развитие на технологиите, с който си партнираме. Те проведоха кръгла маса с примери за успешни иновации в Българска академия на науките. И тази година – ще изпреваря събитията, през 2017 г. редица наши проекти бяха отличени от този Съвет по иновации към Българската търговско-промишлена палата.
Няколко щрихи отново по горещите теми на нашето общество, свързани с тероризма, бежанските вълни не са избегнати, рисковете и заплахите за сигурността и изграждане на интегриран сектор за сигурност – също е една тематика, която беше дискутирана през 2016 г. от Българска академия на науките. България през призмата на дискусията на Мюнхенската конференция за сигурност.
Вероятно много от Вас са забелязали редица млади хора през 2016 г., а и още си ги носят тези тениски, на които пишеше: „Написаното остава. Пишете правилно!“. Това беше една инициатива на млади хора от Института за българския език, която беше проведена в цялата страна. Знаете, че изпитваме проблеми в областта напоследък, за съжаление, на общата грамотност. Така че ние със загриженост също гледаме на този проблем и младите хора намериха една хващаща окото инициатива, за да подкрепят усилията в тази насока.
Ще спомена отново Ученическия институт на БАН. Ние работим с младите хора традиционно. Чували сте за нашите успехи в областта на олимпиадите, но това, което е важно, е, че се опитваме да стимулираме младите хора да правят научни разработки, за да може още като млади да получат вкус към изследванията и, дай Боже, утре да станат наши колеги в Българска академия на науките или във висшите училища.
При учените ще отбележа нещо, което е тревожно – имаме рязък спад на защитилите докторанти и това много ни притеснява. Ако сте запомнили числото, което беше за 2015 г., то беше 130, падаме малко над 90, в момента правим анализ на причините. Разбира се, по някой път има и години, в които защитите са малко по-малко, защото общият брой докторанти стои устойчив, но все пак това е едно притеснително нещо, което беше дискутирано сериозно и в Комисията по образованието и науката на Народното събрание. Ще си направим нашите изводи, за да вземем мерки това нещо да се подобри, защото без нова смяна, българската наука, както знаете, ще бъде загубена.
По отношение на състава, както отбелязах и в предишния доклад, имаме една устойчивост. Високите критерии в Българска академия на науките се запазват и кариерното развитие върви по един естествен и нормален начин.
Няколко щрихи, отново свързани с духовния живот, който кипи, бих казал, в нашата Академия. Вероятно много от Вас са забелязали, че в нашата зала, голямата зала, практически всеки ден има нещо, което е свързано с националната идентичност, култура, с научни прояви от всякакъв характер дейности. Миналата година, да спомена, тържественото отбелязване на 140-годишнината от Априлското въстание. Ние бяхме също така един от организаторите на юбилейните чествания по случай 150 години от рождението на Пенчо Славейков под патронажа на госпожа Фандъкова, което отново беше част от културния план на ЮНЕСКО.
Знаете, че Българска академия на науките има четири музея, три от които са сред най-старите – Археологическия, Природо научния, Етнографския музей. Колегите от Института и от Етнографския музей са много активни. По отношение на нематериалното културно наследство успяха да впишат в регистъра Националния събор в Копривщица в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Отбелязахме факта, че вече „Сурва“ в Пернишко е вписано в този представителен списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това са неща, с които само можем да се гордеем и нашите музеи са изключително активни в тази област.
Тук специално искам да отбележа във втората част на този слайд една изключително удачна инициатива, която правим заедно с Френския културен институт и Българското национално радио. Пристигат учени от Франция с учени от България и представят важни тематики за бъдещото развитие на науката, изобщо на това какво ни чака в бъдещето, дискутират се по радиото, във Френския културен институт също така и обикновено са дебати върху изключително горещи теми, които се очакват в близко бъдеще.
Трябва да Ви запозная със субсидията – приходите и трансферите. Както ще забележите тук, в 2016 г. се забелязва един значителен ръст, който се дължи на две неща. Първо, няма голямо увеличение на субсидията на БАН по отношение на класическата субсидия, която Вие гласувате тук. Но искаме специално да отбележим, че през 2016 г. правителството финансира целево циклотрона в Ядрения институт с 3 млн. лв., както и през месец декември правителството отпусна почти 6 млн. лв. за работа по целеви задачи, свързани с образованието, свързани с демографските проблеми, с подпомагане на младите учени, със сеизмологични рискове, както и в областта на археологията. Виждате числото – какво голямо нарастване. Това е от тези допълнителни субсидии, които Министерският съвет гласува за целеви дейности.
Отново собствените приходи и трансфери са от порядъка на 55 млн. лв. Забелязахте, и миналата година бяха малко над 55 милиона, сега са малко над 54 млн. лв. Това е една графика, която показва също така и стабилност – горе-долу откъде идват постъпленията, твърде много са, няма да ги изброявам всичките. Но имаме значително от договори, както ще забележите след малко, защото това е важно да се каже.
Това е общо разпределение на цялата субсидия плюс собствените приходи. Тоест, субсидията, която е, плюс приходите, които имаме ние. Както забелязвате, в случая субсидията, както казах, е сериозно перо, заради тези 8-9 млн. лв., които дойдоха отгоре допълнително. Забравих специално да спомена, че бяхме финансирани за ремонта на кораба „Академик“, който извършва мониторинга на Черно море.
Но тази устойчивост, за която говорих в предишния доклад, се запазва. Съотношението между субсидия и собствени средства е в порядъка 60:40%, а собствените приходи, както забелязвате, са горе долу едни и същи в последните години.
Тук са дадени разходите ни като цяло, но аз може би ще покажа следващата, която Народното събрание гласува като субсидия, за да знаете, как се разпределя. За съжаление, отново се констатира същият факт, че голяма част, както забелязвате – даже тук е повече от три четвърти, отива за работни заплати и за социални осигуровки. Това се надяваме, че е тенденция, която може би в бъдеще заедно да обърнем обратно.
Това бе картина с капиталовите разходи. През 2016 г. нямахме толкова възможност да извършим капитални ремонти – доста по-малко са отколкото през 2015 г., но отново сме ги покрили с наши средства, както и през 2014 и 2015 г.
Сега няколко извода и след това две-три думи ще кажа общо и с това ще завърша. Както вече отбелязах, имаме нарастване на онази част от облигационната дейност, на която ние много държим – тази, която се забелязва от световната база данни, същото се отнася и за цитираемостта. Общият брой статии, както отбеляза и госпожа Дамянова е паднал леко, но частта на онази, която ние номинираме за най-важна се е увеличила. Това е, което искам да отбележа.
По отношение на проектната дейност – както на национално ниво имаме значителни успехи, както забелязвате 56% успеваемост в сесията на Фонд „Научни изследвания“, така имаме успех и в международен аспект. Петнадесет нови договора се появиха по Програмата „Хоризонт 2020“ на една солидна сума над 3 млн. евро.
По отношение на заплащането – няма как да не отбележа този проблем, ниски са заплатите в Българската академия на науките – на всички Ви е известно, така че едва ли ще Ви кажа нещо ново тук, в тази част.
Специално искам да отбележа нещо положително в тази насока и това е Програмата за млади учени. Много се радваме, че тази програма, която в края на 2015 г. беше финансирана от Министерството на образованието и науката, получи продължение в решението на Министерския съвет през декември 2015 г. да се продължи – да има целево финансиране на млади учени. Преди няколко дни беше крайният срок. Отново имаме подадени над 370 – 380 проекта и сега за около един месец ще ги оценим и вероятно горе-долу същият брой проекти, както беше и по първата програма, ще бъдат финансирани отново за млади учени. Това е изключително важно, особено предвид това, което забелязахте, че имаме спад в защитилите докторанти.
Сега няколко дейности, около които ще се концентрирам – няма да мога всичко да изброя, но много е важно да подчертая. Първото, както споменах, изключително голямо внимание обръщаме на повишаване качеството на научната продукция. Това ни е грижа и ще бъде непрекъсната грижа на ръководството и не само на него, а на научните съвети на институтите. Всички институти разбират важността на тази част – подобряване качеството на научната ни продукция.
Друго важно нещо, което не липсва признаваме, това е връзката ни с обществото и държавните институции. Считаме, че нашата дейност не е достатъчно популяризирана и затова ще положим особени усилия за популяризиране на дейността на Българската академия на науките. Започнахме една инициатива „БАН представя своите институти“. Вече представихме три института на Българската академия на науките и мога да Ви кажа, че много добър интерес се проявява както от медиите, така и у млади хора. Каним млади хора, за да видят как се извършва научната дейност, какви са резултатите, наблягаме на ефекта от това какъв е ефекта за обществото и за институциите.
Без съмнение, изключително важна част е работата на нашите институти в областта на хуманитарните обществени науки. Трябва да засилим ролята на Българската академия на науките като център на националната идентичност.
Отдаваме изключително голямо значение на сътрудничествата с висшите училища и особено с изследователските университети. Връзката наука – образование за нас, в случая висше образование е от изключително важно значение и ние ще продължим да полагаме усилия за дейностите в тази област.
Много е важно да подчертая, че връзките ни с бизнеса значително трябва да се подобрят. Бизнесът очаква от нас повече приложни разработки и ние сме готови да направим всичко каквото е възможно от наша страна, за да се подобри това портньорство и да се получат още повече резултати. В това отношение много разчитаме на нашите регионални академични центрове, които утре ще станат с един повече. Във Варна ще открием Регионален академичен център и ще станат 15.
Разбира се, намираме за важно, че правителството и държавните институции са готови да финансират целево проекти, които са от изключително важна обществена значимост, които, както вече споменах, са образованието, демографските проблеми и някои други. Там с най-голямо удоволствие и ентусиазъм ще поемем такива задачи.
Без съмнение константна остава нашата готовност за участие в редица проекти както на национално ниво, така и на международно. Вече споменах за тази Програма за млади учени, която ще продължим да развиваме и напред.
Тук отново ще трябва да кажа, че по отношение на финансите положението на това, което пристига като субсидия, не е добро и се надяваме, че ще се подобри в следващите години, особено, ако се приеме една устойчива Стратегия за развитие на научните изследвания.
Искам специално да подчертая, че за качествения труд на научния потенциал е добре да има и съответното адекватно заплащане.
Това, което е важно да се спомене тук, искам да го подчертая, че много често в общественото пространство се говори, че проектното финансиране като че ли трябва да бъде единственото, което финансира науката. От много страни има предупреждения, както от Европа, така и ние искаме да обърнем внимание на това, че проектното финансиране винаги е било допълващо. Трябва да има едно устойчиво институционално финансиране, което поддържа кръвоносната система на научните изследвания и съответно те след това да бъдат успешни в проектните финансирания. Проектното финансиране да има само един сериозен, но допълващ характер – да не бъде само то като панацея за развитие на научните изследвания.
Искам да завърша с три основни неща.
Надявам се, че Ви убедих, че в Българската академия на науките съществува изключително висококвалифициран научен потенциал. Като учени ние сме около една пета от учените в България. Както видяхте, онази наукометрична дейност, научни публикации, които са видими от света, която произвежда българската наука е около половината, тоест една пета от учените произвеждат поне половината от видимата научна продукция в България. Това означава, че това е един висококвалифициран научен потенциал и международно признат, което е много важно. Този потенциал е способен да представи България пред света по един изключително достоен начин. Този потенциал също така е изключително успешен в областта на проектната дейност. Виждате, че експертността, която те са събрали, ги прави успешни при проектите. Както забелязвате при това съотношение 60 към 40 на всеки вложен лев от държавата ние докарваме почти един лев допълнително, което считам, че е един много висок коефициент на полезно действие.
Не на последно място, този човешки потенциал е в състояние да решава на експертно ниво редица проблеми, които стоят пред държавата, пред обществото – имам предвид главно свързани с образованието, редица проблеми, които са от важно значение като експертни за държавните институции, всички държавни институции – Народното събрание, Министерския съвет, президентството и подпомагат общото развитие на България. Тоест един човешки потенциал – висококвалифициран, успешен в проектната дейност, изключително успешен по отношение на експертната дейност в Република България, считам, че трябва да направим всичко възможно да запазим и развием по-нататък този човешки потенциал и аз се надявам, че Народното събрание ще подпомогне нашите усилия в тази насока. Благодаря Ви за вниманието. Готов съм да отговарям на Вашите въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за съдържателното изложение, което, надявам се, да подпомогне и дискусията, и вземане на решения по докладите, които са предмет на днешното заседание. Благодаря Ви.
Преди това, уважаеми народни представители, позволете ми да дам възможност на заместник-министъра на науката и образованието проф. Иван Димов да вземе отношение по темата.
Заповядайте, господин професор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българската академия на науките е безспорен научен и културен център на страната, фактор за икономическото и социално развитие, за запазване на националната ни идентичност, за формиране на европейски образ на България като активен участник в процеса на изграждане на общество, базирано на знанието.
В изпълнение на фундаментални и научно-приложни изследвания през 2015 и 2016 г. звената на БАН са привлекли допълнително финансиране, което през миналата година възлиза на 27,5 млн. лв., като най-голям дял има финансирането от министерства и ведомства. То представлява 39%.
Допълнителното финансиране за научни разработки от чужбина е в размер на 17 млн. 500 хил. лв. То идва от активното участие на Академията в програмите на Европейския съюз, НАТО, ЮНЕСКО, ЮНИЦЕФ, Асоциация „Академия“ и фондации. Повече от половината от спечелените проекти са на програмно-конкурсен принцип както на национално, така и на международно ниво. През изминалата година делът на спечелените проекти на учените от БАН в конкурсите на Фонд „Научни изследвания“ е 56% от всички спечелени проекти. Участието на учените от Академията в Европейската рамкова програма за наука и иновации „Хоризонт 2020“ е забележимо и председателят на Академията представи конкретни данни в това отношение.
Препоръка. Предвид предстоящата международна оценка на Програмата и нейната приоритетност по време на предстоящото председателство на България на Европейския съюз, препоръчваме да бъде представен по-задълбочен анализ на участието на БАН в Програма „Хоризонт 2020“.
Едно доказателство за значимото място, което заемат учените от БАН в европейското и световното научно-изследователско пространство, са резултатите от тяхната научна дейност. Те отчитат 8192 научни статии, монографии и помагала. Публикациите са реферирани и индексирани в световната система за рефериране и индексиране и представляват половината от публикациите, направени от български учени.
Препоръка. По отношение на съдържащата се в отчета статистическа информация, публикации в реферирани и индексирани издания и патенти следва да се посочат източниците на информация, освен цитираната база данни уеб ъф сайнс с оглед осигуряване на прозрачност, проверяемост и сравнимост на данните. За целта препоръчваме да бъде използвана системата „Соникс“, която съдържа подобна информация.
Една от основните дейности на Академията през годината е насочена към задържането на младите и способни учени в България с цел преодоляване на тревожната от последните години тенденция за тяхното намаляване. Председателят на Академията отбеляза за успешния конкурс за млади учени, който ние в МОН също смятаме за успешен и даде съществен принос за подобряване условията на работата на младите учени.
В тази връзка имаме и препоръка. Смятаме за подходящо БАН да предложи и визия за развитието на академичния състав, както и дейности за привличане на учени от българската научна диаспора. В някои области, в някои институти, включително в института на председателя на Академията, се правят такива неща. Бихме искали това да се разшири и в други области на познанието.
Искам да отбележа, че както през 2015, така и през 2016 г. продължи активната дейност на Ученическия институт при БАН, чрез който се създават възможности за провокиране интереса на младите хора още от училище към научно-изследователската дейност.
Като национален център на духовността през отчетния период БАН е развил и активизирал обществена дейност. Проведени са множество събития – кръгли маси, конференции, тематични дискусии, пресконференции, интервюта, изложби, посветени на значими национални и международни събития.
Препоръка. В заключение на годишния отчет е представена програма, съдържаща основните приоритети от дейността на БАН за 2017 г. Считаме за целесъобразно тази информация да бъде обобщена в отделен раздел на отчета като се добавят конкретни мерки, финансови инструменти и очаквани ефекти върху обществено-икономическите предизвикателства в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, която, както знаете, вчера беше приета от Министерския съвет, а също така Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
При подготовката на отчета за 2017 г. бихме препоръчали да бъде дефинирана визията за следващия период, което би дало по-добра възможност за преодоляване на тенденцията за отчитане резултатността и приноса на Академията в обществената Национална стратегия за развитие.
Предвид гореизложеното, МОН дава положителна оценка на годишния доклад и препоръчва да бъде приет.
В заключение, ми позволете, като човек, който добре познава дейността на БАН отвътре, тъй като съм бил както научен секретар, така и член на Управителния съвет на Академията и съм дългогодишен директор на Института по информационни и комуникационни технологии, да кажа, че новото ръководство на Академията и специално председателят много сериозно се фокусират върху привличането на способни млади хора от чужбина, като търсят форми това нещо да се случва и вече имаме първите положителни примери в това отношение.
Второто нещо, което също ми се иска да подчертая, е, че се развива важна и полезна дейност по привличане на децата и учениците към олимпиади по математика, информатика, физика, химия, биология. Това нещо се разрасна и знаете добре, че на международните олимпиади, в които участват нашите деца, те обикновено, ако не са в първата тройка, са в първата петица! Смятаме това за изключително важно постижение на БАН.
Господин Председател, благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря. Благодаря на всички, които изслушахме с внимание изложението на проф. Димов.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към обсъждане на годишните доклади на БАН за 2015 и 2016 г.
Предварително заявени участия няма, така че очаквам знак от залата. Ще дадем възможност на всички, които желаят, да се изкажат.
Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ревалски! Днес разглеждаме двата доклада на БАН за 2015 и 2016 г. Изпълняваме едно обективно закъсняло обсъждане и едно навременно. Това, колкото и да е нелогичен прецедент, е логична възможност да дебатираме с аналитичен и рефлективен подход в хронологична последователност дейността на БАН в два последователни периода и да преценим в развитие обективните академични процеси в тези години.
Искам да заявя, че Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи систематичния анализ в докладите, ще гласува „за“ тяхното приемане.
Българската академия на науките е безспорно научен и духовен център в Република България. В заседание на Комисията по образованието и науката изразих задоволство от коректния и всеобхватен анализ в доклада, отчетените постижения в направленията на академичната дейност, тенденциите в хронологичен ред, както в структурата и обема.
Безспорният принос в научната дейност на Академията е ярък и в определени научни направления професионално висок. Откроени са новите политики на работа, връзката с учениците от средното образование и учителите, работещи в системата.
Откроена е по-благотворната тенденция на ръст на ежегодното бюджетно и проектно финансиране.
Казах и в Комисията, ще кажа и сега: ефектите на капацитет на полезно действие в стратегически план са ясни и видими.
Ще се спра на някои проблеми, които носят хроничен привкус и се очертават като тенденции, които изискват категорична административна и управленска намеса, и трябва да бъдат ярко откроени с цел тяхното преодоляване и намаляване на тяхната системност.
На първо място, искам да споделя липсата на сравнителен количествен и качествен анализ на резултатите в развитието и перспективите, което е белег за липса на тенденции в развитието на някой научни области. Безспорно в годините присъства хронично недофинансиране и участието на по-широка проектна дейност.
На второ място, няколко години няма последователен и ясен анализ на структурните промени в сферата на изоставащите научни звена и процеси в отделните научни направления.
На трето място, стана видима практиката в докладите да се регистрира намаляване обемът на младите учени и силно палиативни, или поне не толкова ефективни грижи, в тази посока. Процентът на ежегодна регресия на скалата на присъствие на младите учени е стряскащ – от 0,2 до 3,5 учени до 26 години. Тази тенденция се задълбочава и трябват бързи, неформални управленски решения за преодоляването ѝ. Това само с финансови импулси от страна на Министерството на образованието и държавния бюджет няма как да стане. Философията на ангажирането на младия научен потенциал с приложим интерактивен принос и капацитет е сложна диалектика, която се изгражда с много стимули, в това число и чисто морални.
Не виждам коректно изразена подкрепа и мерки в тази посока, най-малкото даване шанс на младите учени да участват по-оперативно и по-цялостно в управленските системи на Академията.
Четвърто, драстичното намаляване на защитилите докторанти – с една трета по-малко от 2015 г., приблизително 1000 напуснали академичната система в този период, не е белег само на финансови стимули. Явно има по-дълбоки причини и те трябва внимателно да бъдат проучени и да бъдат взети сериозни мерки за намаляване на тези, очертали се като системни процеси. Да бъдат създадени вътрешни, академични правила и механизми за подкрепа.
Българската академия на науките разполага със сериозен сграден фонд и не малко декари земя за стопанисване. Какво правим с тях? Това също би могло да бъде част от обективния анализ и отчет.
На последно място искам още веднъж сериозно да поставя въпроса за научното плагиатство и борбата с него. Това става все по-голям проблем и девалвира научното познание. Научните изследвания и публикации трябва да носят принос и откритие, значимост както в регионален, национален, така и в световен мащаб. Някои технологии, в голямата си част даже не толкова някои, а много, се развиват бързо и адекватната им приложимост в бързи срокове е изключително важна. Според мен са необходими рестриктивни мерки за преодоляване на тези процеси на плагиатите със сериозни, надеждни филтри за тяхното отстраняване.
Не е ли възможно, питам днес, да бъде въведен единен научен публичен регистър на научните публикации по научни направления, или каталогизиране на тези научни публикации, за лесен и оперативен достъп и мониторинг за следене качеството на публикационната дейност на научната продукция, за да има Българската академия на науките собствена мониторингова политика и принос в тази нелека битка, както се изрази и проф. Станилов в заседание на Комисията.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ревалски! На всички нас, народните представители, ни е ясно: Българската академия на науките е научният и експертен потенциал на нацията, за да дава стратегически направления и пътища за тяхното реализиране, естествен и важен партньор на законодателната и изпълнителната власт със своята експертиза и научна прогноза.
Българската академия на науките има собствена интеграционна политика изследователски принос за нацията, за националната ни идентичност, за качеството на публикационната дейност на високата научна продукция, за адекватни мерки за преодоляване на демографската криза, за подпомагане качеството на средното образование. Българската академия на науките има сериозно основание да адмирира авторитета и достойнството на научната професия.
Желая Ви динамичен ритъм, преодоляване на някои очертаващи се процеси, дълбока научна мъдрост в името на просперитета на българската държава! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Дукова. (Реплики от ПП „БСП за България”.)
Има реплики? Извинете, не забелязах. Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Дукова! Завършихте много оптимистично и с благодарствие към учените на БАН, които са нашият духовен център, които са най-старата научна институция.
Моята реплика е свързана с факта, че обърнахте сериозно внимание върху младите учени в БАН, намаляването на техния брой и съответно необходимостта БАН да се справи сама с този въпрос. Това е въпрос на бюджета, това е въпрос на политика на държавата, която е свързана с факта, че един млад учен, за да се развива, му е необходимо съответно достойно заплащане. А 450 лв. заплащане – не виждам как един млад учен може да бъде в ситуацията да инвестира не само в своите знания, но също така и да работи в полза на научното развитие на всяка една институция.
Искам да обърна внимание, че бюджетът на БАН е системно недофинансиран и за научни изследвания средства няма. Има само за заплати! Това поне е записано в отчета за 2015-а и 2016 г.
Моята реплика към Вас е: по-скоро да се обърне внимание върху бюджета, когато се приема, и този парадокс, това унизително положение, в което са поставени учените на БАН, да бъде преодоляно. Иначе Вие какво правите? Приема се един бюджет, който недофинансира БАН, и в продължение на годината започват някакви корекции, тоест на час по лъжичка да се предоставят финансови средства, които да облекчат тежкото положение на системата.
Трябва спешно да се предприемат мерки младите учени да бъдат стимулирани, да бъдат насочвани, да бъдат поддържани, за да имаме този потенциал! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, господин Председателстващ! Имах възможност да кажа и в заседанието на Комисията, където подробно се обсъждаха и двата отчета на Българската академия на науките – отчетите са хубави, те са структурирани добре, съгласно съвременните стандарти. Имат само един проблем – не се занимават с важното! Важното за Българската академия на науките е да се постави въпросът в глобален контекст. Защо съществува тази институция? Каква е причината?
СНЕЖАНА ДУКОВА (От място.) Репликата към мен ли е?
ИВО ХРИСТОВ: Да, да.
Каква е причината? Ние се занимаваме с дребнотемие. Ние се занимаваме със следствията, а не с причините.
Народното събрание е политически орган. Тук се създават преди всичко политическите визии за наличието или отсъствието на Българската академия на науките. Призовавам колегите народни представители да имат това предвид, когато обсъждат този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Очевидно госпожа Дукова ще ползва възможността за дуплика. Заповядайте, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Бъчварова! Аз няма да влизам в катастрофален дебат с въпросите, които Вие зададохте, защото в известен смисъл има логика и основание на това, което Вие казахте. В своето изложение обаче казах: финансирането наистина трябва да бъде завишено за Българската академия на науките, въпреки че Вие визирате само младите учени и процесите, които се развиват. Моят анализ обаче може да не е академичен, но е професионално точен.
Само за миналата година имаме 40 милиона допълнително, които са преведени за Българската академия на науките, за да може тя да върши добре своята работа, в това число и с младите учени. Само за 2015 г. и 2016 г. има отворени програми – с по 2 млн. лв., които са само за работа с младия капацитет на Българска академия на науките. На мен ми се струва доста нелогично само да гледаме откъм страната финансовите инжекции, които трябва да дава бюджетът. Лесно е на опозицията да говори по всички направления на дейности и експертизата във всички тези направления трябва да бъде осигурена съобразно това, което съдържа бюджетът.
С оглед на това, с едната част на Вашата констатация съм съгласна, а с другата – безспорно - не. Аз казах, че трябва да има специални вътрешни правила, специални вътрешни управленски решения. В това число аз виждам тенденциите, които академик Ревалски, който още няма една година от управлението на Българската академия на науките – като неин председател, аз мисля, че той ще успее. Защото стъпките му са ясни, прозрачни, категорични, дълбоко мотивирани, и смятам, че в това отношение ще бъде преодоляна тази тенденция, защото, когато говорим за тенденция, нещата вече са опасни. Аз си мисля, че е точно въпрос, който е поставен към мен от проф. Христов. Едва ли има човек в залата, който да не може да си даде логично обяснение на този нелогичен въпрос: защо съществува тази Академия?
Чак ми е жалко да Ви кажа, но Вие като професор най добре бихте могли да си отговорите. Тя е стратегическа за България, тя има освен целта за висок научен потенциал и високи резултати, и стратегически и прогностични решения за България. За мен, ако за Вас не е, това е съществено важно и наистина желая успех без прекален оптимизъм на Българската академия на науките, защото сме дали всички основания да смятаме, че нашият потенциал – на учен, нашите резултати от научните изследвания стигат много далеч, дори и до Космоса! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Думата има народният представител Анелия Клисарова. Дано този път да е успешно, моля за извинение. Заповядайте, за изказване. (Смее се.)
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на акад. Ревалски за подробния доклад, за точния анализ, който той ни представи за състоянието и развитието на Българската академия на науките. Добре даже се случи, че видяхме и 2015 г. и 2016 г. и можем направим изводи и сравнения.
От представения доклад, както беше казано и преди малко, очевидно е, че Българската академия на науките е този национален научен център със стратегическа роля, решаваща роля в процеса за изграждане на обществото на знанието. Това общество на знанието е свързано и с икономическия и със социалния, и с културния ни живот и всички сме убедени, че БАН играе основна роля в това.
Освен това беше доказано – БАН е прозорец към европейската и световна наука. Така ние имаме връзки с европейската и световната наука, както и с някои други научни наши дружества. И не на последно място е решаващ фактор за запазване на националната ни идентичност и на националната ни гордост, ако трябва да кажа. Какво искам да кажа в момента? От представените данни – около 60% от бюджета на БАН се формира от собствени приходи или това означава, че за всеки лев, който дава държавата на БАН – прибавят и донасят 60 до 70 стотинки учените от Българската академия на науките. Няма да казвам за проектите, за проектното начало, мисля, че всички сме убедени в това.
От друга страна, трябва да подчертая една тенденция, която смятам, че е положителна – връзката на БАН с бизнеса. Винаги Българската академия на науките е получавала донякъде критики, че това не се случва, но в момента 34% или една трета от собствените приходи на БАН са със връзки с бизнеса, с индустрията, което показва и практичната насоченост на учените към съставянето на така наречения „научен продукт“, а не само публикации и публикационна активност.
За целия период в БАН публикационната активност е много висока. Да, има критики, трябва да има по-добри списания, реферирани.
Но още нещо да подчертая: една пета от учените на България са съсредоточени в Българската академия на науките, а те дават 40% от научната продукция в тези реномирани списания, които е изключително важно да можем да бъдем чути, да бъдем прочетени и в Европа и в света.
И след всичко това – кой е най-големият проблем, както беше показано и в доклада? Това е недофинансиране на системата на научни изследвания в нашата страна и от това недофинансиране водят следващите последици, а именно: статутът на българския учен. Тук подчертавам – на българския учен, защото не само младите учени, а и тези с голям опит трябва да имат едно достойно място в обществото, едно достойно заплащане. И, разбира се, от там идва и малкия брой, намаляване – тенденцията, за която говорите – на млади учени. Как няма да се случи?
По данни на Националния статистически институт средната заплата в БАН е 750 лв. срещу 1300 лв. за страната. Това ли трябва да е статутът и положението на българския учен? А заплатата на млад специалист в БАН, на млад научен работник е свързана с минималната заплата. Тя е една минимална заплата и е равна на заплатата на този, който работи със средно или с основно образование в Академията. Докторската стипендия е по-висока от работната заплата на един докторант.
За мен е изключително важен и сериозен проблем, а именно недофинансирането и затова искам да се обърна към сега управляващите. Нека имаме ясна държавна политика за запазване и не само за запазване, а за увеличаване капацитетът на научния потенциал, на научните изследвания, не само в БАН, а и в университетите! Защото какво се случва? Да, имаме тази стратегия, вчера беше приета от Министерския съвет – Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Ние имаме и стратегия или по-точно в нашите политически платформи говорим как ще финансираме системата на Българската академия на науките и научните изследвания. Но, за съжаление, това май остава само на хартия и ще докажа защо остава на хартия.
Проектът за Национална стратегия 2017 – 2030 г. предвижда финансирането за науката да достигне 0,5% от брутния вътрешен продукт, с тенденция за 1%. Това е държавна субсидия и искаме да достигнем, господа, поне 3% от брутния вътрешен продукт за наука. Това е, което ние сме записали още в предишната Стратегия за развитие на научни изследвания.
И още нещо искам да кажа: за следващата година 2017 – 2019 г. – може да видите разчетите на Министерството на финансите, ще отчетем: Ооо, за БАН ще дадем приблизително един милион! Но, моля Ви, нека да видим, че за този милион, което е предвидено увеличение – какво ще стане? Повишава се минималната работна заплата, повишава се минималният осигурителен доход. Те растат и това трябва да се случи. Ще бъде ли достатъчен този милион само за научни изследвания, за заплати, а камо ли да остане за научни изследвания? Затова трябва особено внимание да обърнем на бюджет 2018 г., какво ние ще отделим за Българската академия на науките?
На какво особено трябва да наблегнем за финансиране? Финансиране във фундаменталната и хуманитарните науки. Хуманитарните науки имат много по-малко контакт с бизнеса. Тяхната публикационна активност е по-малка, но пък тя е изключително важна – българският език, българска история, за националната ни идентичност, за националната ни гордост.
Колегите от БАН печелят проекти и понякога трябва съфинансиране. Трябва да гарантираме това съфинансиране по спечелени проекти, например по Европейската програма „Хоризонт 2020“ проектът е спечелен, но след три години той изтича. Закупена е много добра апаратура, на много високо ниво и накрая няма консумативи и човешки потенциал, който да работи с тази апаратура. Там трябва да насочим нашите усилия. И, разбира се, веригата „фундаментална наука – приложна наука – патенти“, и приложението им в пазара.
Затова в заключение искам да кажа: да, Българската академия на науките е наш национален научен център. Искам да им пожелая: благодаря Ви, колеги, от БАН, че работите, че създавате един такъв продукт оценен на международно ниво, че получихте такава висока акредитационна оценка. Въпреки Вашите усилия за структурните промени, които направихте, има някои по-добри финансови резултати, но статутът на българския учен не се промени. Затова, пожелавам ние да направим такъв бюджет на БАН за 2018 г., щото да можем да подобрим статута на българския учен, а на Вас Ви пожелавам: работете, дерзайте, въпреки по-ниското ниво на финансиране, което осигуряват управляващите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
За изказване желание е заявил народният представител Стоян Мирчев. (Реплики от народния представител Стоян Мирчев.)
Не Ви разбрах. (Реплики от народния представител Стоян Мирчев.) Не се отказвате – след това ще се изказвате? Разбрах.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки, който взема отношение за дейността на БАН, тръгва с уважението, което научните дейци и академици заслужават. БАН е научен и експертен център, в същото време би следвало да е структуроопределящ компонент за държавността. Това уважение обаче трябва да се базира на труда и постиженията на учените и да не е просто традиция и рутина. Това в никакъв случай не е еретично съмнение.
Живеем в динамичен и бързоразвиващ се свят и обществото ни вече изисква да сме в крак както с изследванията на миналото, така и с онези научни открития, които ще определят общото ни бъдеще.
Както е известно на всички, ние се лутаме в настоящето и търсим пари, за да осигурим битието си. Запознахме се с двата доклада за дейността на БАН – за 2015 г. и 2016 г. Приемаме написаното, но отчитаме и онова, което не е казано и не е написано.
На заседанието на Комисията по образованието и науката отговорите на някои въпроси не получиха нужната дълбочина. Така и не успяваме да навлезем в същината на проблемите.
Аз определено не съм убеден, че проблемите на БАН са само финансови. Цялостната й дейност заслужава сериозно и отговорно отношение, а това предполага и сериозна дискусия както за хроничната финансова недостатъчност, тоест за тежката отговорност на държавата предвид заявения приоритет, така и за липсата и на смелост и желание на Академията да се реформира, да се оптимизира дейността й и да се преструктурира. Принципно казано не е особено престижно позицията да си учен без реално приложима научна продукция, а научните ти разработки да не съдействат за развитие на страната в различните аспекти, плюс ползата – в кавички и без кавички, за развитие на икономиката. Този мой намек, разбира се, сигурно се разминава със самооценката на всички работещи в десетките институти на БАН.
Уважаеми колеги, това не е оценка и анализ на прима виста на „Движението за права и свободи“. Това не е глас „против“. Ние изискваме БАН да е БАН на онази своя научна висота и постижения, които най-сетне да тласнат, да помогнат, да въведат обществото ни в XXI век.
Ние искаме един учен да не е известен само с ученолюбието си, а с реално приложимите си научни разработки в различни сфери на живота. Ние искаме една работеща и творяща Академия, в която амбицията и енергията на младите хора да е в синхрон с опита и мъдростта на утвърдените умове. Искаме една Академия, която с научния потенциал на нацията, да е истински мотор за развитието на страната. Ние искаме наука достойна за 1300-годишна България. Ние искаме адекватен мениджмънт на условията на времето. Когато се положат тези усилия с държавническо отношение към науката, нашата подкрепа ще бъде и наша неизменна политика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването?
Професор Станилов за реплика.
Първа реплика – проф. Станилов, втора – народният представител Стоян Мирчев.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми колега Мехмед, съжалявам, че не сте обърнали внимание на това, което казах.
Аз работих в тази Академия 40 години – малко повече от 40 години. Свидетел съм на всички превъплъщения така да се каже, на всички промени в тази Академия, на всички тези слабости и приоритети.
Българската академия на науките е преструктурирана, реформирана според европейските изисквания и гаранция за истината на моите думи е европейският одит, извършен от специална комисия по искане от Академията на науките, от Европейската асоциация на академиите. Тази оценка показва, че Българската академия на науките е на средно европейско равнище и беше сравнена с Португалската академия на науките.
След този одит се извърши ново преструктуриране, което беше много болезнено. Тези преструктурирания доведоха до една слабост, която не знам как може да се поправи. Българският учен – ръководител на екип, работи почти без помощен персонал. Той извършва сам лабораторните си изследвания в повечето случаи, сам или със своите хабилитирани сътрудници – главни асистенти, доценти, извършва всички тези операции, докато във всички европейски научни институции той има специалисти – магистри, които вършат тази работа. Българската академия на науките работи на прегряване. Това е оптималното, което може да се случи сега, даже то не е съвсем нормално.
Тоест, когато излизаме на трибуната, когато трябва да говорим за Академията, трябва да имаме предвид този одит, защото политическата сила, която сега управлява България, е партията, наречена „Граждани за европейско развитие на България“ – е това е европейското развитие! Не самооценката – каква е самооценката на учените няма значение, има значение каква е оценката на международната научна общност, а тя се извършва с този одит. Оценките на науката се извършват по един и същи начин – с рецензии. Друг начин няма. Говорим за фундаменталните науки, а не за техническите дисциплини. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги – един момент, господин Председател, имайте предвид, че трябва да носим известна отговорност. Ще направя отделно изказване по проблема, с който се занимавам, защото е фундаментален проблем на държавната политика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Втора реплика – народният представител Стоян Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колега, именно недофинансирането е един от основните проблеми, защото когато е трайно и е продължително във времето едно недофинансиране на една система, тази система започва да заболява, а когато е достатъчно дълго време болна, тя накрая може и да изчезне.
Ще Ви дам само няколко данни, с които да опровергая Вашето изказване, че БАН трябва да се реформира.
Учените от БАН са автори на 63% от чуждестранните публикации на страната, 72% от патентите на страната, както и 60% от цитатите на български автори в чуждестранни научни литературни издания. Лицето на българската наука в света е именно БАН.
И ще Ви зачета нещо друго, което стана скандал в края на 2016 г., когато се приемаше бюджета и госпожа Менда Стоянова обяви учените от Института по биоразнообразие за просяци. И те дадоха следната статистика: те имат като Институт изпълнени разработки на проекти – 23 за Европейската комисия, за Европейското икономическо пространство – 7, Национална фондация на науката на САЩ – 1, други чуждестранни научни фондове – 22, Министерство на околната среда и водите – 17, и така нататък. Какво искам да кажа с всичко това?
Въпреки тайното недофинансиране и лишение на БАН, те продължават да са лицето на българската наука и са напълно адекватни на новите реалности в икономиката и в знанията в световен мащаб.
Това, което Вие насочвате за реформа ме навява на мисълта, че предвид предстоящия огромен европейски бюджет, който ще се налее в наука, чрез тази реформа нямате ли някакви интереси за усвояване на част от тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Мехмед, ще ползвате ли правото на дуплика?
Заповядайте, имате тази възможност.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Завършекът беше много интересен. Оценявам го, защото само за далавери в науката не ни бяха обвинявали. Доживяхме и това.
Всъщност моето критично отношение не беше самоцелно. То беше повече подкрепящо.
Ако сте забелязали, връщам се в далечните спомени отпреди три-четири минути, наблегнах на отговорността както на държавата, предвид финансовата недостатъчност, така и на отговорността на самата Академия, но основната теза е научната продукция да бъде реално приложима, научната продукция на БАН да се използва реално за развитие на икономиката, както и за развитие на самото общество.
В този случай и Движението за права и свободи винаги е подкрепяло отпускането на допълнително средства за Българската академия на науките, така и занапред ще продължаваме с тази политика. Сигурен съм, че това ще се оцени по достойнство, но тук идеята е не да бъдем разбрани погрешно и не всяко критично мнение да бъде оценено по негативен начин. По-скоро идеята е да се породи дискусия и там където има нужда – да се оптимизира дейността на БАН, и това да се осъществи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мехмед.
Други изказвания?
Господин Мирчев, заповядайте, заявил сте изказване.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми акад. Ревалски!
Всяка година в Народното събрание приемаме доклада на БАН, приемаме го със заслужени овации.
Поредните два доклада показват, че и при най-тежките условия, при които БАН живее вече години наред, тя доказва своя капацитет и своята международна конкурентоспособност, своята полезност за страната и за българските граждани.
Българската академия на науките продължава да бъде водещ научноизследователски и духовен център на България. В този момент обаче ние не бива да премълчим, че БАН постига своите резултати въпреки нас – политиците, въпреки сбърканата държавна политика и към БАН, и към науката, противоречаща на всички световни и европейски тенденции. Това го казва еврокомисарят по науката.
Сбъркана ли е държавната политика към БАН и към науката в България? За седма година тя премина през съкращения почти наполовина на бюджета и на инвестициите в науката. Премина през политически бисери на един финансов министър: „Ние да им спрем парите, те сами ще се закрият“. Премина през друг политически бисер на друг финансов министър: „Професори не се търсят на пазара“. Премина през все още неприетата Стратегия за развитие на науката и през риска да изгубим европейското финансиране по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Премина през бламиране на всички опити да се решат проблемите на науката.
Тогава защо се чудим, че няма млади кандидати за научните среди? Защо се чудим, че златните български умове не остават в България? Ами, защо да остават? За да получават 450 лв. и да бъдат унижавани, госпожо Дукова?
Изтичат хиляди български умове към онези пазари и към онези държави, които ги ценят и ако ние не променим коренно досегашната си политика скоро няма да имаме не само заварчици и не само специалисти за туризма, няма да имаме учени и експерти за каквото и да било друго.
Нямаше да напомням за двамата финансови министри на ГЕРБ, ако те не се бяха изразители на една устойчива пагубна политика на ликвидиране на БАН – най-старата българска институция, политика, показваща своето лице при всяко обсъждане на държавния бюджет.
Финансовото обезкръвяване не е свързано нито с ефективността, нито с капацитета на БАН. Именно след висока и независима международна оценка Дянков намали наполовина бюджета. Именно след признание от Европейския съюз за ефективност най-високата по критерия „Получен научен резултат към обем вложени средства“, БАН беше лишена през 2017 г. от необходимия минимум инвестиции. И когато казваме, че сме представители – народни, непростимо е да се правим на учудени, и на разтревожени днес, а да не правим даже минималното възможно, когато му е времето.
Защото, когато младите таланти и младите учени виждат, че българската държава не ги цени, не им осигурява никаква перспектива за развитие тук, в страната, те няма да чакат благоволението на когото и да било и ще отидат там, където ги оценяват скъпо и ги уважават.
Когато приемаме доклада на БАН, трябва да зададем въпроса: новото българско правителство ще продължи ли да работи срещу интересите на държавата, унищожавайки посева на българската наука? Ще продължи ли да провежда политика, която отрежда на България място на неразвита, отиваща си държава с изчезващо население?
Алтернативата е: инвестиции в науката, инвестиции в нейното развитие, подкрепа за БАН, истинска подкрепа за учените, в това число за младите учени, отразени в уважение към техния труд, в нормално заплащане на техния труд, в перспектива за тяхното развитие. Тогава медалистите ни от световните олимпиади няма да напускат България, а БАН няма да се срамува от условията, при които работи.
Помислете! Само чрез изграждане на общество на знанието може да има и нормално бъдеще на България. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Заповядайте, госпожо Дукова, за лично обяснение.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не бих взела думата нито за реплика, нито за лично обяснение.
Правя го по две съществени причини: първо, защото изключително много уважавам младите хора, в която и част на залата да се намират те, най-паче, ако те са в Българска академия на науките – първо.
Второ, ценя много и политическия, и все още недостатъчно зрял политически устрем на господин Мирчев. Има понякога добри попадения, но, да речем, той е млад, учи се. Убедена съм, че ще го направи.
Искам да призова основно младите хора: нека това да не става принцип. Оставете конфронтационната политика и недоказаното знание, изразено от трибуната. Най-старата институция прави апостроф, защото нелогично е да говориш неистини оттук, дори когато не си професор, ако той е само баща ти.
Най-старата българска институция е Българската православна църква. Адмирирам това, че Българската академия на науките е духовен център в много години назад, но трябва да даваме ясна, коректна и справедлива оценка, когато говорим за тези неща.
Завършвайки, ще кажа: освен че искам да бъдете конструктивна опозиция, образованието, знаете, че е консервативна територия (реплики от „БСП за България“), но тя е изключително обща територия. В последно време опозицията – „БСП за България“, се занимава основно с разработки (шум и реплики от „БСП за България“, председателят дава сигнал, че времето е изтекло), сценарии и непрофесионални атаки. (Реплики от „БСП за България“:“Времето изтече! Това е реплика“.) Спрете! България е за всички, не само за БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Има ли реплики към изказването на господин Мирчев? Не виждам.
Професор Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От всички много истини, които се казаха в залата и от управляващи, и от опозиция, от всичко това, което ние всеки път, когато стане дума за изследователска наука в България, не само в Академията на науките, говорим, може да се зададе въпрос, който съм задавал много пъти. Малко от хората, които са били досега в предишните мандати на парламента, знаят, че постоянно ще се повтарям, защото това правя. Всъщност аз съм един лобист на Българската академия на науките тук, вероятно защото съм част от нея.
Остава един-единствен фундаментален въпрос, който също съм задавал в присъствие на министър-председателя: има ли българската нация и нейната държава отношение към високите мозъчни материи, ако мога така да се изразя, и те необходими ли са на нашата държава, на нашето общество? Има ли нужда то от тях? Защото през Възраждането, когато е основана Българската академия на науките, когато нашите възрожденци са образували нейния предтеча – Българското книжовно дружество, е участвал и Апостола Васил Левски и е дал половин златна лира, за да се формира това дружество, са разбирали, че без познание няма нация, няма държава, няма Европа, няма модерност. Просто без познание няма нищо. Имаме ли такъв въпрос?
Тук, когато говорих по тези проблеми, мисля, че беше първият мандат на ГЕРБ, в присъствието на господин Борисов попитах: кой убеди българския министър-председател, че българите са прости, тъпи и глупави и нямат нужда от наука? Кой?! Кой изсипваше 27 години на главите на българските учени помия? Кой ги наричаше феодални старци, агенти на „Държавна сигурност“, изостанали хора, които не могат да мислят, които нищо не правят, които са иждивенци на бюджета – всички? И тези, които ги наричаха така, и тези, които не ги наричаха, имат вина за сегашното състояние, защото, който и да е управлявал България, непрекъснато от промените насам, от либералната революция насам досега е непрекъснат спад.
Когато в далечната 2005 – 2009 г. в мандата на тройната коалиция се поставяше този въпрос, заплатите на Българската академия на науките пак не бяха увеличени. Бяха дадени 120 милиона за Фонд „Научни изследвания“ – чудовищна сума, от които две трети бяха откраднати, колеги, буквално. И до днес на този процес, на тогавашното харчене на тези пари не е направен одит. Няма резултати, не са изкарани резултатите. Две трети от тогавашните проекти бяха изпълнявани от частни фирми и търговски дружества за празни теми, но това никой не го казва и не го е повдигал, само учените от БАН и от университетите устройваха скандали по пресата, но от това нищо не се получи. Тоест каквито и пари да се дадат, ако не се създаде отчетлива организация за тяхното харчене, нищо няма да излезе. Но такива пари, разбира се, не се дават.
Въпросът за младите учени, който всички колеги, без изключение, засегнаха – че имало грижи, че имало един милион и два милиона. Не, младите учени няма да идват в Академията. Хората, които завършват чужди университети, които завършват наши университети с отличие, които имат отношение към познанието и отвътре ги тегли към това познание, няма да дойдат в Българската академия на науките и в университетите да се занимават с наука, по простата причина че заплатите, които получават, не им стигат за обикновеното битие – да създадат семейства, да създадат деца, да ги отгледат и прочее, и прочее.
Защо това, което каза председателят на БАН, е вярно за докторантурите и за тяхната защита, които спадат? Но той не каза един много важен момент – изостава защитата на докторските дисертации по много простата причина: те работят на още две-три места, за да могат да се изхранят. Защото с 450, 460 лв. не можеш да се изхраниш, няма такъв начин. Такова нещо няма, не се случва, но по бюджет и по заплащане реално се случва. Как да останат?!
Същото се отнася и за младите хора. Малко хора го знаят – научната диаспора на българите е две трети от целия капацитет. Две трети от всичко – българи, работещи научна, изследователска работа, са навън.
Също и призивите Българската академия на науките да има добър мениджмънт и да получава пари са отдавнашни призиви, с които може примерно да се самоиздържа. Питам аз: Големият колайдер в Швейцария да не се издържа?
Пак ще Ви кажа една изтъркана фраза, която по протестите на българските учени я повтарят: елементарни частици на Женския пазар не се продават. Затова фундаменталните изследователски дисциплини навсякъде се финансират от държавния бюджет. Съотношението между самофинансирането по проекти и по държавната субсидия у нас е ненормално. Нормалното и средноевропейското е следното: 85% държавната субсидия, 10% проекти и 5% частен бизнес. Това е нормалното. Това е в Германия, към която постоянно се обръщаме. Затова ние си затваряме очите и с много думи приказваме общи приказки, но едно-единствено нещо остава: имаме ли нужда от това, или нямаме? Казваме го ясно и ако нямаме, го закриваме и край.
Знаете ли от брутния вътрешен продукт какво е приблизителното съотношение? В Европа е 1,5, в Америка е 2, а в Япония е 2,5. А знаете ли при нас колко беше? Примерно аз знам отпреди две години: 0.19 – това е. (Шум и реплики.) Това е горчивата истина, пред която се изправяме. Ако това нещо не го поправим в следващите години, когато обсъждаме държавния бюджет, госпожа Клисарова го засегна, просто си прехвърляме топката от управляващи на опозиция и обратното и така нататък, и нищо не правим. А това е отговорност на всички. Тук няма политика, макар че науката също е политика – има научна политика. Имаме ли отношение към това, имаме ли необходимост, имаме ли разбиране?
Ще Ви кажа, че в далечната 1992 г. броят на депутатите, които идваха от академичните среди, беше към 30. Колко са сега?! От БАН съм само аз. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професоре.
Има ли реплики към изказването на проф. Станилов? Не виждам.
Желаещи народни представители за изказвания по точката?
Доцент Михов. (Шум и реплики.)
Остава ни гласуване. Предлагам да приключим с точката, затова не обявявам почивка. Ако сте съгласни, да продължим, вероятно това ще бъде последното изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се постарая да бъда кратък и ще се спра на два проблема, които съществуват в двата доклада. Те бяха разгледани на заседанието на Комисията по образованието и науката и мисля, че са в основата на всички проблеми, засягащи Българската академия на науките, а всъщност и развитието на българската наука днес.
Ще стъпя на едно изказване на Апостола на свободата Васил Левски, който казва: „За революцията ни трябват две неща – хора и пари. Хора имаме, пари нямаме.“
От този Доклад се вижда нещо доста старо – че Академията пари няма, но като че ли преминаваме през другия голям проблем – въпросът за хората, който е много тревожен. Направих две прости изчисления от представените данни – от 2707 учени в Академията между 60 и 65 години са 468 човека. До 30 години са само 100 човека. Ако трябва визуално да си го представим, стоте се хващат само на един от тези блокове. След четири години 460 ще излязат от Академията, а е под въпрос дали тези 100 до 30 години ще останат в Академията. Проблемът с кадровия потенциал на БАН всъщност ни отваря кадровия въпрос в българската наука.
В дебатите ми направиха впечатление две неща, които Академията поставя за научните кадри – за стимулирането на младите докторанти, и второ – за отварянето на Академията към българските учени в чужбина. В дебатите се говореше за връщане на учени в България. Бих казал – за съвместна работа между учените в България и учените зад граница, за изграждане на обща българска научна общност извън границите на Република България, която обединява нашите партньори, колеги, приятели, състуденти, които работят в Европа и извън нея. В тази посока е необходимо законодателно и финансово укрепване на българската наука, в частност БАН, както и усилия от самите институции и от учените, за да отворим институциите, да отворим подхода си, за да работим заедно с нашите колеги, които все още пазят българското, пазят привързаността към българската наука и към своите колеги тук.
Ние ще подкрепим отчета, но с него трябва да си направим изводи за нашата съвместна работа, защото политика с науката не може да се прави! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доц. Михов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други народни представители, желаещи да се изкажат по темата? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на предложените в доклада на Комисията решения.
Както уточнихме, решенията ще бъдат две, поотделно за докладите за 2015 г. и за 2016 г. Предложените решения са следните:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Гласуваме следващото:

„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, с това дневният ред за днешното заседание бе изчерпан.
Съобщение за парламентарния контрол за утрешния ден.
Обръщам вниманието Ви, че утре парламентарният контрол ще започне от 9,00 ч., който включва:
Участие на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков с отговори на четири въпроса от народните представители Васил Антонов, Николай Иванов, Георги Гьоков и Стоян Мирчев.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров.
Министърът на здравеопазването Николай Петров ще отговори на два въпроса, поставени от народните представители Георги Йорданов и Елена Йончева заедно с Виолета Желева, и на едно питане от народния представител Анелия Клисарова.
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Гьоков, Светла Бъчварова – два въпроса, Доря Янкова и Кръстина Таскова.
Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на въпрос, поставен от народния представител Димитър Данчев.
Отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на два въпроса от народните представители Васил Антонов и Иво Христов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Петър Петров и на едно питане от народния представител Манол Генов;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на един въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на въпрос от народния представител Пенчо Милков и Георги Стоилов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на три въпроса от народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков, Георги Стоилов, Дора Янкова и Атанас Костадинов;
- министърът на туризма Николина Ангелакова – на един въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос от народния представител Михаил Христов и на два въпроса с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към министъра на здравеопазването Николай Петров.
Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Уважаеми народни представители, след края на заседанието, по повод на 24 май в Северното фоайе ще бъде открита изложба, посветена на българската азбука. Изложбата представя използването на кирилицата в дигиталната сфера, в личната, обществената и бизнес-кореспонденция. Поканени са всички народни представители.
Закривам днешното заседание.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 11,20 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председател:
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Слави Нецов