Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Явор Нотев

Секретари: Слави Нецов и Джейхан Ибрямов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: прекратяване пълномощията на народен представител.
Имаме подадена оставка от народния представител Кирил Добрев на 25 май 2017 г. и предлагам това да стане точка първа в днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 180, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
„ЗАЯВЛЕНИЕ
от Кирил Николаев Добрев,
народен представител от Седми МИР – Габрово
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран от Седми МИР – Габрово, в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Моля, пълномощията ми на народен представител да бъдат прекратени с решение на Народното събрание, съгласно чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България.“
Подпис – с уважение, Кирил Добрев.
На това основание на подаденото заявление Ви предлагам следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Кирил Николаев Добрев като народен представител от Седми изборен район – Габрово.“
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложения Ви Проект за решение.
Гласували 186 народни представители: за 182, против 2, въздържали се 2.
Пълномощията на народния представител Кирил Николаев Добрев от Седми многомандатен избирателен район – Габрово, са прекратени.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, процедурата ми по начина на водене е свързана с парламентарния контрол и с това, че се опитвате, като Председател на Народното събрание, нарушавайки Правилника, да ограничавате възможностите на народните представители за парламентарен контрол. Това го правите по стария изпитан метод. Не сте първият, който го прави, като измисля всякакви начини, за да не допуска въпроси и питания до министрите, а най-вече до министър-председателя.
Опитах се да задам въпрос до министър-председателя за целите пред новото българско правителство и кадровата политика, с която трябва да бъдат осъществени. Очевидно е за какво става дума – имаме безброй назначения или поне десет най-малко аз мога да изброя, които според мен са абсолютно скандални в най-мекия смисъл на думата, и беше логично да попитам министър-председателя всъщност какви цели преследва с тези назначения.
Според мен питането ми е абсолютно ясно! Нищо непонятно няма в него. Получавам отговор, който абсолютно няма, ама нищо общо с Правилника на Народното събрание, където ми казвате, че той имал право само на пет минути отговор. Винаги в парламентарния контрол той е имал право на пет минути отговор, между другото, са повече в питането, отколкото във въпроса. И, видите ли, на тези два грандиозни въпроса той нямало да може да отговори. Аз съм сигурен, че той няма да може да отговори, но не защото му е малко времето, а защото не иска да отговаря! Тоест Вие в момента се опитвате да прикриете немощта на министър-председателя! (Възгласи от ГЕРБ:“Ееее!“.)
И протестирам срещу опитите Ви – вече веднъж ограничихте парламентарния контрол, от три на два въпроса. Сега върви далаверката, където всеки път ни връщате въпросите, за да не може да зададем и два въпроса на седмица!
Нашите избиратели, не аз искам да контролирам Бойко Борисов! Избирателите искат да го правят и затова има парламентарен контрол! (Смях и реплики.) Според мен е недопустимо и моля тези неща да не повтарят! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Не знам дали Ви изглежда премиерът Борисов немощен, на мен хич не ми изглежда такъв. (Смях и реплики.)
Освен това самият Вие казахте, че са безброй назначенията или както там се изказахте… Как да ги изброи за пет минути, така че напълно основателно съм Ви върнал въпроса? (Шум и реплики.)
Новопостъпили питания за периода 19 май – 25 май 2017 г. от:
– народния представител Георги Йорданов Йорданов към Боил Банов – министър на културата, относно изпълнение на финансовите параметри за Решението на Министерския съвет от 1 април 2015 г. за Многогодишна програма 2015 – 2019 г. за подкрепа на избрания български град за европейска столица на културата, и Вашата стратегия във връзка с това. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юни 2017 г.
– народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Валентина Найденова, Илиян Тимчев, Анелия Клисарова, Георги Гьоков, Иван Ибришимов към Николай Петров – министър на здравеопазването, относно цялостна политика на Министерството на здравеопазването във връзка с препоръка на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи на България за 2017 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юни 2017 г.
– народните представители Михаил Христов, Антон Кутев и Георги Гьоков към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно политиките за решаване на проблемите на хората с увреждания и конкретните действия, свързани с тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юни 2017 г.
- народния представител Димитър Петров и Диана Саватева към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно готовността на Министерството на вътрешните работи за обезпечаване на летния туристически сезон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юни 2017 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на три въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Анелия Клисарова;
- от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов.
Преминаваме към отговорите на въпроси.
Първи ще отговаря Валентин Радев – министър на вътрешните работи, на въпрос от народния представител Антон Кутев относно мерките на Министерството на вътрешните работи за контрол над лицата, проявяващи насилие.
Господин Кутев, имате думата да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, въпросът ми беше продиктуван, за съжаление, от случай, който виждаме все по-често по улиците или поне в никакъв случай не по-рядко – насилието над възрастна жена преди няколко дни в Бургас от човек, който, доколкото разбрах – не съм запознат подробно със случая, е криминално проявен и има регистрация за определени отклонения и неуравновесено поведение, което явно не е било изненада за никого. Въпреки това този човек по някакъв начин е на свобода.
Случило се е нещо, което според мен е покъртило всички български граждани. Те са видели как той рита жената на спирката, агресивното му поведение.
Разбира се, такива неща се случват. Не мога да държа отговорен министъра за това, че някой някъде направил нещо.
Проблемът според мен е, че хора, склонни към такова насилие, ходят по улиците. Проблемът е, че видяхме случая, защото някаква камера го е заснела. Убеден съм обаче, че има много случаи, които не са заснети от камерите и ние не научаваме за тях.
И следващият проблем за този човек, за когото има всички основания да бъде контролиран, защото с цялото си поведение е показал, че е агресивен и опасен, очевидно има и съответни документи, след като е криминално проявен, има регистрации в психиатрични заведения, резултатът от тази работа е, че ние очевидно трябва да контролираме доста по-здраво тези хора. Следващият ден обаче той беше на свобода!
Не зная дали на следващия ден не сте намерили някакъв начин отново да го затворите, нямам представа – ще кажете как се е развил случаят. Притеснявам се обаче, че подобни хора с подобно поведение може на практика да се разхождат на свобода и да представляват заплаха.
Моят въпрос към Вас е: какви са конкретните мерки, които взимате, дори не конкретно по този случай. Вие ще разкажете какво сте направили по него. Какви са обаче мерките, които взимате това да не се случва? За съжаление, имаме и поредни случаи. Преди няколко дни – вчера или онзи ден, една жена одраскала кола, собственикът слязъл и я пребил. Очевидно този вид насилие се превръща в ежедневие! Очевидно ни трябват мерки, които да предпазят гражданите от това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми е какво конкретно правите, но не само по този случай, а принципно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За отговор – министърът на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, действията на полицейските органи при инцидента с пострадалата възрастна жена след нанесения й удар от неизвестно лице в Бургас са били незабавни, както може би Ви е известно. В случая трябва да се подчертае важната роля на видеонаблюдението в населените места и доброто взаимодействие на МВР с органите на местната власт.
След преглед и анализ на видеозаписите за инцидента лицето, нанесло удар на възрастната жена, е разпознато. Наистина е криминално проявено. След незабавните действия на полицейските органи за не по-малко от шест часа е задържано. Образувано е досъдебно производство и районния съд в Бургас е постановил постоянна мярка неотклонение и задържане под стража.
Това правят служителите на МВР и така действат – съобразно закона и в тясно взаимодействие с местната власт и прокуратурата. Това е отговорът на първата част от въпроса Ви – какви мерки предприема МВР за контрол над лицата, проявили безпричинно насилие върху граждани, какъвто е този случай.
Конкретно по втората част от въпроса Ви: какви мерки ще предприеме МВР за гарантиране правата и сигурността на хората, тези мерки засягат превантивната дейност на МВР, която полицейските служители осъществяват постоянно.
Ще си позволя да припомня, че с последните промени на Закона за МВР, които създадохме в Народното събрание, аз също участвах в тях, има нов Раздел „Превантивна дейност“. В съответствие с чл. 30а, ал. 3 от Закона вече има издадена и действаща Инструкция за реда, организацията и осъществяването на превантивна дейност на полицейските органи на МВР с дата 13 януари тази година.
Мерките по превенцията в тази Инструкция са описани на 23 страници – повече от 53 текста, ако не ме лъже паметта. Надявам се да не искате от мен да Ви запознавам с тези текстове.
В отговор на въпроса Ви ще илюстрирам посочените превантивни мерки, които е взела Областната дирекция на МВР в Бургас по случая, за който говорите.
На първо място, предлага се да бъде увеличен броят на видеонаблюдателните места с поставяне на камери.
На второ място, повишаване ефективността на взаимодействието с частните охранителни фирми, с общинските, държавните и неправителствените организации и институции с цел получаване на навременна информация за разкриване и предотвратяване на престъпления.
На следващо място, анализ на средата за сигурност, в частност на установените случаи с насилствени действия, сходни с описания случай, и на тази основа пренасочване на полицейските сили към установяване на уязвимите места.
На следващо място, провеждане на работни срещи със служителите на Центъра за психично здраве в град Бургас и обучаване на полицейския състав за установяване на лица с признаци за психични отклонения, които са склонни към насилие. Впрочем Министерството на здравеопазването има специален регистър, където водят такива лица.
На последно място, подобряване на взаимодействието с прокуратурата. Това е направено по случая. Така действаме по превенция на тези престъпници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, не се съмнявам, че Министерството на вътрешните работи изпълнява редица от мерки – това е безспорно и това Ви е работата! Въпросът обаче е каква е ефективността. И главният въпрос е защо този човек на следващия ден е на свобода!
Вие можете да направите колкото си искате анализи в крайна сметка. Радвам се, че ще подсилите и ще сложите повече сили в Бургас, но навремето артилеристите казваха, че най-сигурното място при бомбардировките е там, където е падала бомба, защото не пада два пъти на едно и също място. Следователно се очаква следващия път да не е на същата спирка. Вярвайте ми: няма да е там, някъде другаде ще се случи. При анализите няма да се случи такава работа. Въпросът обаче е защо този човек следващия ден е на свобода?
Честно казано, очаквах, че ще започнете да прехвърляте в стил Бойко Борисов и да кажете: „Ние ги хващаме, те ги пускат“. Искам да Ви кажа, че и това няма как да мине, защото Вие сте били вече заместник-министър в едно правителство на Борисов, макар и не на вътрешните работи, били сте депутат, със сигурност член на Вътрешната комисия, а сега сте министър. Разбирате ли, че ГЕРБ няма как да настигне Тодор Живков! (Смях, оживление.) Живков е бил на власт 30 години, но Вие няма да бъдете на власт 30 години.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Откъде знаеш?! (Смях, оживление.)
АНТОН КУТЕВ: Ама Вие няма да бъдете на власт 30 години! Съжалявам. (Продължаващо оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същество, господин Кутев!
АНТОН КУТЕВ: Ако искате обаче да го заявите, излезте и кажете: „Аз ще съм тук 30 години!“ Не вярвам да Ви помогне. Няма да сте на власт 30 години. Вие имате много кратко време, всъщност година – година и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, имате думата за реплика към вътрешния министър! Съсредоточете се по темата.
АНТОН КУТЕВ: Да, към него говоря.
Вие имате година – година и половина, в която максимум можете да направите нещо и нямате никакви извинения!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това го слушаме от 2009 г.
АНТОН КУТЕВ: Тезата е, че ерго, всичко сте направили. Не сте направили, всеки ден се случват неща, които Ви доказват, че не сте направили! Хората, които в момента ни гледат, си дават ясната сметка, че се страхуват. Няма кой друг да реши техния проблем, освен Вие. Вие сте министърът и това е мнозинството. Това мнозинство, което се готви 30 години да управлява! Нито ще управлявате 30 години, нито ще решите проблемите на хората!
Защо този човек беше на свобода на следващия ден – това е въпросът ми. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За отговор – вътрешният министър господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Радев, за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Кутев, без да искате, ме тикате да говоря политически. Няма да го направя сега, ще се въздържа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Опитвате се да ми кажете и казвате тази мантра. Хубаво, какво да Ви кажа?! Кой ги пуска според Вас? Докладвах Ви точно какво е станало по този случай. Има снощен случай, буквално всеки ден има такива случаи.
РЕПЛИКА ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Кой ще реши проблема?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: На мен ли задавате въпроса? На вътрешния министър?! Въпросът е отнесен към прокуратурата. Казах какво е направила районната прокуратура – задържане под стража. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се обаждайте от залата. Изслушайте отговора на министъра.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Казах Ви какво сме направили и какво правим.
Казвате за ГЕРБ. Хубаво, де. Кой направи тези промени в закона? Докладвах Ви ги току-що. Издадена е инструкция. Направих си усилието да проверя вътре в инструкцията: вътре 14 пъти се споменава за гражданството, 10 от случаите са точно за взаимодействието с гражданите.
Понеже Вие по време на кампанията много говорехте, и ние сме го говорили, но Вие – особено, като споменавахте думата „народ“, искам всички ние да призовем, аз също призовавам от тази трибуна гражданството да се включи. Какво очаквате? – МВР да спре всичко това?! Няма как да стане!
Моят апел към всички Вас е, виждайки тези проблеми, аз и моите колеги се чудим какво да направим, за да спрем натиска, и може би добрата практика е да включим всички граждани по някакъв начин, и то още от училището. Знаете го, няма да Ви кажа нови неща, но като че ли това е решението! Не можем да спрем по друг начин това – с всякакви инструкции, с промени в законите, ако не включим всеки активен гражданин.
Ще Ви дам пример със случая от снощи. Жена в „Красна поляна“ е обрана насред пътя от някакво лице. Двама души от автомобил го виждат, спират, слизат, гонят го, спират го и звънят на 112, полицейските органи идват и го задържат. Така трябва да бъдем – активни всички! С тези мантри – кой е ГЕРБ, кой е Тодор Живков, извинявайте, с това няма да си помогнем и няма да вляза в тази приказка.
Затова казвам и апелирам от тук: моля всички, които са ангажирани, но и гражданството, което е навсякъде – то е очите и ушите. Ние пазим себе си всъщност и те трябва да са най-активни! Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър на вътрешните работи.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Първият въпрос е от народния представител Джевдет Чакъров – относно тревожни демографски тенденции в България.
Заповядайте, господин Чакъров, да развиете въпроса си.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Петков, в средата на март тази година директорът на Демографския институт към БАН доцент Петър Иванов съобщи изключително тревожни демографски данни за България. Той посочи, че страната ни е на първо място в света по смъртност, изпреварвайки редица африкански държави, както и че има огромни разлики в смъртността у нас в зависимост от регионите. Съобщено бе също така, че отрицателният прираст у нас е най-голям в света, както и че България е на първо място по самоубийства.
Същевременно в доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на страната ни, оповестен от медиите през февруари, се посочва, цитирам: „Неефективната здравна система допринася за едно от най-високите нива на смъртност и за продължителността на живота в България, която също е сред най-ниските в Европейския съюз.“
Във връзка с това моят въпрос към Вас е следният: има ли в България разработени адекватни документи за преодоляване на посочените по-горе тревожни демографски тенденции? Ако да, бихте ли посочили основните от тях, откога се изпълняват, отчитат ли се някакви резултати, направен ли е анализ доколко тези документи са ефективни? Съответно ако няма такива документи, разработват ли се от Министерството на труда и социалната политика и кога се очаква да бъдат готови?
Правен ли е анализ от Министерството кога в България биха могли да се наблюдават положителни тенденции по отношение на демографските тенденции – нещо, от което страната ни се нуждае изключително много? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Заповядайте, господин Петков. Имате три минути да отговорите.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, Министерството на труда и социалната политика е отговорно за разработването, провеждането, мониторинга и отчитането на напредъка в областта на хоризонталната интегрирана междусекторна и междуинституционална политика за демографско развитие. Ниските нива на раждаемост, високите нива на смъртност, засилените миграционни потоци, бързото намаляване и застаряване на населението и на работната сила водят до заплаха от задържане и спад в икономическото развитие и растеж в перспектива.
Мерките, които България предприема, имат комплексен и цялостен характер и се отнасят в стратегически план до адекватно реформиране и адаптиране на всички секторни политики и на социалните системи към общите за европейските държави демографски промени. България е първата държава – членка на Европейския съюз, с разработени и приети от Министерския съвет дългосрочни стратегически документи в отговор на демографските предизвикателства.
В актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България с хоризонт до 2030 г. насоките за бъдещата работа са разписани в 5 стратегически приоритета, 12 оперативни направления и 87 общи мерки с множество конкретни задачи към всяка от тях.
Основните елементи на Националната стратегия за демографско развитие са формулирани в съответствие с разбиранията за демографска политика на ниво Европейски съюз при съобразяване с националните специфики. Разработена е система от показатели за мониторинг и анализ на изпълнението на Демографската стратегия. Такъв анализ е направен последно с данни за 2014 г. Възложен е анализ на база на данните за 2016 г., който в рамките на един месец ще бъде готов.
Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства от застаряване на населението е поставен и чрез Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България 2012 – 2030 г. Приетите на правителствено ниво официални демографски стратегически документи са разработени със съдействието на Фонда за население на ООН и са посочвани в международен план като добра практика.
През 2016 г. с подкрепата на Европейската комисия е изготвен Проект на Национална цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора в България с оценка на възможностите за прилагане и използване на индекса на активния живот на възрастните хора – инструмент, създаден от експерти на Европейската комисия и на Икономическата комисия на ООН за Европа за бъдещи партньорски проверки.
В Министерството на труда и социалната политика се осъществява координацията и ръководството на Междуведомствената работна група по демографски въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват над 80 представители от ключови държавни ведомства, институти на БАН, неправителствени организации и социални партньори.
От 2006 г. се изготвят ежегодни планове за мониторинг и ежегодни информативни и аналитични отчети за изпълнение на демографската политика, приемани с решения на Министерския съвет, и интегриращи официални данни и прогнози на НСИ, Евростат, ООН, Световна банка, административна информация, резултати от научни и социологически или интердисциплинарни проучвания.
Националният механизъм за координация и мониторинг на демографската политика (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) е усъвършенстван чрез създаване през 2014 г. и на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет. Поради силно инерционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции официалните прогнози за развитие на населението в следващите десетилетия са крайно неблагоприятни. Затова е изключително важно постигането на дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, смекчаващи негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Чакъров, заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, видно е от отговора Ви, че документално всичко е прекрасно, всички стратегически документи са подготвени. Добре е да бъде направен този анализ, за да видим какви са тенденциите, защото за мен, предполагам, че и за всички нас, са изключително притеснителни, меко казано, демографският профил, демографските тенденции в нашата страна, още повече на базата на данните, които изнесох преди малко, че имаме отрицателен прираст. Даже редица африкански страни стоят по-добре от нас. Изключително висока смъртност, много самоубийства, опити за самоубийства – всичко това е притеснително.
Но от онова, което чуваме от Вас, не разбрахме да има координация между отделните министерства. На първо място визирам Министерството на здравеопазването – за формиране на общи политики. Даже би следвало да се разширят компетенциите в този аспект предвид това, че в различните региони с оглед на разликите в стандарта на живот и преживяемостта също има различни параметри. Това би следвало да бъде обект на внимание на всички нас, на държавата – формирането на ефективни политики, с които да се води до изравняване.
Ние от ДПС винаги сме посочвали, че трябва да има изравняване на качеството и стандарта на всички в България, включително в селата, в малките и средни населени места и това, което е като стандарт в европейските страни, да бъде и при нас.
Бихме искали и днес да апелираме оттук да има нов партиен консенсус по отношение на политиките, които биха формирали успешни, положителни тенденции по отношение на демографския профил, но не сме и оптимисти, имайки предвид инициативността и профила на вицепремиера, който отговаря по тези въпроси.
Разчитаме на Вас, господин Министър, политиките да бъдат ефективни, така щото да имаме положителен демографски ръст и тенденции, с които страната да стои достойно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да очакваме с позитивизъм следващи наши действия, защото без демографски ръст всичко друго би останало на заден план, включително и политики в образованието, здравеопазването, социалните политики и така нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Дуплика? Няма.
Преминаваме към втори въпрос – от Светла Бъчварова-Пиралкова, Георги Гьоков и Радослав Стойчев, относно използването на еднодневните трудови договори в селското стопанство.
Госпожо Бъчварова, заповядайте да развиете въпроса.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, през 2015 г. в резултат на промяна на Кодекса на труда беше създадена възможност за сключване на еднодневни трудови договори за заетите в селското стопанство. Иначе добрата идея за изсветляване на сектора по отношение на заетостта не се потвърждава от публикуваните данни за това колко еднодневни трудови договори са сключени през последните години, като се има предвид, че около 700 хиляди и над 700 хиляди са заетите годишно в сектора, а сключените трудови договора са между 1 и 2 % от общата заетост.
Причините са много. По-голямата част от тях бяха посочени от земеделските стопани миналата година. Затова имаше протести
– изключително големи бюрократични трудности, бумащина, документация, и въпреки че през 2017 г. Вие направихте опит това да се оптимизира с подаването по електронен път на съответната документация, доколкото се вижда от данните, няма голям напредък по отношение на сключените договори, поне в началото на годината.
Освен това Инспекцията по труда продължава да смята, че секторът е рисков. От гледна точка на изсветляването проверките са почти ежедневни – за сключването на трудовото законодателство, за безопасност на труда. От тази гледна точка нашият въпрос към Вас е свързан с това: първо, каква ще бъде политиката на Министерството на труда и социалната политика за прилагането на еднодневните договори? Направен ли е досега анализ на тази действаща мярка по отношение оптимизацията на наетите, включително необходими ли са законодателни промени?
И един малко по-частен въпрос, поставен в миналата и тази година, е свързан с това, че еднодневният договор все пак е за определено време – за пълно работно време, в рамките на деня, а има много сектори в земеделието, в които пълното работно време на практика не съществува. Например розоберът в момента е в активния си сезон за реализация и работното време започва от 5,00 – 6,00 ч. до 10,00 ч. Това означава, че ние нямаме изпълнение на пълно работно време в рамките на деня. Ще имаме ли предложения за диференциация на различните сектори от гледна точка на прилагането на трудовите договори, за да бъдат те оптимални и за да има интерес към тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
За отговор – Бисер Петков, министър на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Петков, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин Гьоков, уважаеми господин Стойчев, възможността за наемане на неквалифицирана работна ръка в основна икономическа дейност – растениевъдство, беше въведена в българското трудово законодателство в средата на 2015 г. Процедурата за сключване на еднодневните трудови договори за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула беше предвидена като облекчена в сравнение с изискванията за другите видове трудови договори.
Земеделските стопани са освободени от задълженията да регистрират в Националната агенция за приходите сключването и прекратяването на тези договори. Те не следват да разработват длъжностни характеристики, да издават заповеди за прекратяване на договорите и да оформят трудови книжки, каквито задължения имат всички останали работодатели.
От друга страна, договорите за краткотрайна сезонна селскостопанска работа защитават правата на наетите лица, като въвеждат за тях осигуряване за някои осигурителни рискове и запазват правото им на социално подпомагане и обезщетение, предвид факта, че заетостта им е много краткотрайна.
През 2016 г. по поръчка на Министерството на труда и социалната политика беше извършена оценка на ефектите от прилагането на нормативната уредба на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Ефектът на еднодневните договори върху заетостта личи от нарастването на официално наетите лица в селското стопанство през първото шестмесечие на 2016 г., когато еднодневните договори вече се използват в сравнение с първото полугодие на 2015 г. Средно през 2015 г. и 2016 г. 78 % от лицата, осигурени на еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание, което означава, че мнозинството наети са безработни лица или лица, които работят изцяло в сивата икономика.
Данните сочат, че еднодневните договири не изместват другите видове трудови правоотношения, а водят до изсветляване на доходи. През 2015 г. еднодневни договори са използвали 1196 осигурители, наели над 15 хил. 200 физически лица в продължение на 57 хил. 900 работни дни.
През 2016 г. обхватът на еднодневните договори се разширява. Броят на осигурителите расте с 27 % – до 1524; броят на осигурените лица се покачва с 43 %, достигайки до около 22 хиляди; броят на дните в осигуряване по еднодневни договори се повишава с 63 % – до 94 хил. 300. Значителен дял от лицата, работили през 2015 г. са пренаети и работят и през 2016 г. Наблюденията показват, че работодателите наели веднъж лица на еднодневни договори, са склонни да ги наемат отново и следващата година.
По отношение на оптимизирането на прилагането на еднодневните трудови договори Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ положи усилия да облекчи администрирането на процеса по регистриране на образците. От месец февруари е в действие система за онлайн регистрацията. Системата позволява регистриране на образците по всяко време, дори в извънработно време за администрацията. Софтуерът предоставя и други оптимизации на процеса, които според използвали го земеделски стопани намаляват значително времето за попълване и регистрация на еднодневните договори.
Що се отнася до наемането на лица за изпълнение на дейностите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които не изискват пълно дневно работно време, като розобера например, следва да се има предвид, че Кодексът на труда осигурява и други възможности за наемане на работна ръка. Регламентирани са срочни трудови договори както за пълно, така и за непълно работно време за изпълнение на работни дейности, които имат сезонен харакер, а също и за работа през определени дни от месеца.
В заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да работи в посока гарантиране на правата на работещите в областта на селското стопанство чрез осъществяване на ефективна контролна дейност от една страна, и от друга, подпомагане на земеделските стопани чрез предоставяне на консултации и информация относно правилното прилагане на действащата нормативна уредба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли реплика?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, но това, което ми казахте, е общоизвестна информация. На мен ми е ясно, че на Вас Ви се налага да отговаряте на въпроси и на каша, забъркана по друго време и от други хора. Няма как да повярвам аз и колегите, които Ви задаваме въпроси, пък и народните представители, пък и земеделските производители, пък и работниците в земеделието на сезонна работа, че когато една мярка засяга два-три, хайде пет да са процента от тези всички, които работят в земеделието, е ефективна. В никакъв случай не е ефективна при положението, което има с приемането на тази промяна в Кодекса на труда, че тогава управляващите в желанието да покажат колко са в час с проблемите и исканията на земеделските стопани, малко прибързано направиха една необмислена законодателна промяна и времето показа, че тя не се приема еднозначно.
В отговора не чух каква ще бъде политиката Ви. Чух информация, чух някакви формални желания за подобряване на действието на тези договори, но не чух каква ще бъде политиката в тази посока.
Близо две години по-късно пак си говорим: удачна ли е тази правна форма, или не е удачна?! Моят категоричен, пък и на колегите ми отговор е, че тази форма не е удачна и трябва сериозно да се преразгледа.
Извинявам се, това не е част от въпроса, но не го чух в отговора Ви и сега го задавам като допълнителен въпрос, ако щете – другата страна на въпроса е за нарушените права на работниците. За първи път в българското законодателство се въведе трудов договор, който не се признава за трудов стаж, лишава работещия от всички позитиви, които му носи това натрупване на трудов стаж – клас за прослужено време, отпуск, продължителни обезщетения. Договорът не гарантира заетост и никакви доходи, липса на гаранции за правата на работниците, които пък водят от своя страна до ниско заплащане. Изключително много са въпросите, които не получават отговор нито от Вашия отговор на въпроса (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), нито от действията на Министерството на труда и социалната политика и въобще от прилагането на цялото законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в отговор на Вашата реплика бих искал да потвърдя намерението на Министерството на труда и социалната политика да продължава провеждането на тази политика, свързана с краткосрочно наемане на работна ръка в растениевъдството, в селското стопанство с цел повишаване на ефектите, които вече споменах и данните потвърждават, че се наблюдават.
Извършена е една последваща оценка на въздействието на промените в нормативната уредба.
Бих искал да допълня отговора на въпроса си, че при 37 000 регистрирани земеделски стопани в регистъра на Министерството на земеделието, храните и горите, 5 866 от тях, които обработват площ над 5 хектара и които се предполага, че биха ползвали наемна работна ръка, от тях образци на еднодневни договори в периода на анализа са заявили 1817 земеделски стопани.
Анализът на последващото въздействие от тази промяна в нормативната уредба от тази политика ще продължава да се осъществява. Ще търсим възможности за усъвършенстване на нормативната уредба.
Това е, което бих могъл да отговаря в допълнение на поставените от Вас въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това въпросите към министър Петков – министър на труда и социалната политика, се изчерпват. Благодаря за участието.
Продължаваме с въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Господин Нанков ще отговори първо на въпрос на народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков и Георги Стоилов относно изграждане на нов автомагистрален или скоростен път Русе - Велико Търново.
Заповядайте, от вносителите – господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, колеги!
Въпросът, който ще задам с моите колеги от Русенски избирателен район, е такъв въпрос, който при всяка среща с граждани, независимо от коя политическа сила си, те се обръщат към теб и това е въпросът за пътя Русе - Бяла – един път, който е с печална слава. Най-много пътни транспортни произшествия стават по този път в страната. Състоянието на този пътен участък практически не свързва, а разделя Русе от останалата част на страната.
Гражданите в областта посочват изграждането на един нов път като основен приоритет за решаване от дълги години.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, на нас ни стана известно, че е провеждал срещи с народни представители от Русенския избирателен район. Задавани са му и редица актуални въпроси. Поемани са конкретни ангажименти. Давани са обещания, но и към момента пътят остава нереализиран като проект. Виждаме, че от новото правителство се посочва като приоритетен в частта „Транспорт и регионално развитие“.
С оглед на това ние Ви молим да ни отговорите на следните въпроси: предвижда ли се изграждане на нов автомагистрален или скоростен път, свързващ Русе с Велико Търново? Предприети ли са конкретни действия за това? На какъв етап са те? Да посочите необходимите стъпки, и това, което интересува най-много гражданите – евентуално срокове за изпълнението им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за въпроса.
Господин Министър, очакваме отговора Ви.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Милков, Зарков и Стоилов! Приоритет на правителството, респективно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е изграждане на модерна и безопасна пътна инфраструктура. Знаете, Вие във въпроса си го споменахте. Правителството на Бойко Борисов 3 е поставило на едно от първите места в своята инвестиционна програма изграждането на нова автомагистрала. Ще подчертая – не скоростен път, а нова автомагистрала, свързваща град Русе с град Велико Търново, с цел извеждане на трафика от населените места и заобикаляне на опасния участък край град Бяла, което респективно ще доведе до намаляване на пътнотранспортните произшествия по съществуващия първокласен път, а и ще подобри свързаността в този наистина изключително важен за регионалното, а и не само, развитие на страната регион. Знаете, участъкът е част и от Транспортен коридор № 9.
Към момента се изработва – да кажа малко конкретика в отговора на въпроса си, идеен проект по възлагане на Агенция „Пътна инфраструктура“, като пътното трасе с дължина 118 км е разделено на три участъка.
Първият, и да го нарека най-критичен от гледна точка на пътната безопасност, е участъкът Русе-Бяла, вторият е обходът на град Бяла, и третият е Бяла-Велико Търново.
От представените от проектанта вариантни решения за трасе на автомагистралата пред Агенция „Пътна инфраструктура“ е избран целесъобразен от технико-икономическа гледна точка вариант по настоящем. Необходимо е той да бъде одобрен като целесъобразност, респективно и от екологична гледна точка, с решение на Министерството на околната среда и водите. Очаква се обявяване на такова решение по оценката на въздействие върху околната среда от МОСВ през втората половина на настоящата година – на 2017 г.
След влизането в сила на предстоящото решение можем да пристъпим към втория етап от идейния проект, който включва изработването на идейни решения за големите съоръжения. Знаете, има мостови съоръжения. Включая предвиждаме и при обхода на Бяла да имаме подобно голямо мостово съоръжение, отразяване на забележките, препоръките и предложенията респективно на МОСВ и възложителя, както и предаване на окончателната разработка за разглеждане в Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика.
На 10 април тази година е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г.“ между Агенцията „Пътна инфраструктура“ и Управляващия орган на Програмата в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за проектиране. Говорим вече за същинското проектиране на автомагистралния участък Русе - Велико Търново, тоест имаме осигурено финансиране и при избирането на изпълнител – споменах какви са процедурите от тук нататък. Ще възложим и реалното проектиране.
Министерството на регионалното развитие, благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ усилено работят освен по проектирането, разбира се, и по теренното осигуряване на строителството, а също така и за финансовото обезпечаване изработката на техническия проект – най-важното. И по самата инвестиция, разбира се.
За реализацията, знаете, на отсечката от 118 км, многократно е предоставяна информация, че минималната цена ще бъде над 550 млн. евро. Това е индикативната стойност на строително-монтажните работи, които не включват изработването на техническия проект, за който споменах, че има осигурено финансиране.
Обсъждат се респективно различни варианти за осигуряване на средства, включително и от въвеждането на тол такси. Това е може би най-важното перо. Може би аз в повечето отговори – и в миналия петък на Парламентарния контрол казах, а и в бъдеще ще давам подобен отговор. Въвеждането на тол таксите и електронните винетки и държавният бюджет – в дупликата ще развия малко повече темата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще има ли реплики от вносителите на въпроса?
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Благодаря за отговора, господин Министър.
Повече от 20 години се обсъжда възможността за решение на проблема с изграждането на пътя Русе – Бяла - Велико Търново. След внимателно и подробно проучване установихме, че този изключително важен въпрос е поставян както тук, в залата, многократно, така и извън нея.
Вие като бивш заместник-министър в това Министерство сте запознат с проблема и именно пред Вас като настоящ министър стои голямата отговорност за неговото разрешаване.
Изразявам своето задоволство от факта, че изграждането на този път вече е приоритет на това правителство и както казахте – един от първите три приоритета.
От изказването става ясно, че към момента проектът е във фаза по приемане на оценка на въздействието на околната среда, след което в зависимост от избраните параметри, ще бъде уточнена и окончателната му стойност.
Като се има предвид, че на 13 февруари 2015 г. министър Лиляна Павлова от тази трибуна е заявила, че е подаден като приоритетен проект по линията на Плана Юнкер, също така е уточнила, че като допълнителна алтернатива проектът е включен и в списъка за преговори с Европейската инвестиционна банка.
Споменахте и за финансирането му, но нищо не казахте за сроковете. Ако може в дупликата да уточните това, което е изключително важно за всички, касаещи този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на допълнителния въпрос в репликата на народния представител Георги Стоилов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, да, факт е, че говорим за европейско финансиране. Знаете, то е лимитирано не само по линия на изграждането на нова пътна инфраструктура или рехабилитацията на съществуваща такава, то е лимитирано за всички останали секторни политики, които съответно дотираме и финансираме с европейски ресурс. В случая, правилно споменахте, не говорим за европейско финансиране. Аз затова споменах какви евентуално не само биха могли и ще бъдат финансовите инструменти, които ще се използват за реализирането на изключително важния, повтарям, не просто приоритетен, той е жизнено важен за развитието на региона и на Северна България пътен участък.
На първо място, споменахте заемни инструменти – това е нашият трети вариант. Ние се ориентираме към средства от държавния бюджет. Това е нашата основна цел, но не по линия на допълнителна субсидия към бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, а по линия съответно на собствения й бюджет, който по настоящем за 300 млн. лв. няма какво да коментираме. Той ни стига само за рехабилитация на 10% от съществуващата републиканска пътна мрежа на годишна база.
Напротив, с въвеждането на смесената система за ТОЛ такса и електронни винетки и осигуряването на ресурс от над 200 милиона годишна база ще имаме възможност единствено и само от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ – тъй като тези приходи ще се разходват само за изграждането на нови отсечки от републиканската пътна мрежа и рехабилитирането на съществуващи такива, не само за конкретната автомагистрала, за която коментираме, а и за останалите важни и стратегически пътища в Северна, разбира се, няма да забравим Южна България, ще имаме достатъчно ресурс, който ще можем да инвестираме в изграждането на нови такива. Заемните инструменти, за които споменахте, също са вариант. Но вариантът остава на втора и на трета линия от гледна точка на факта, че все пак заемният ресурс винаги води до косвени разходи по линия на съответните лихвени проценти, които държавата трябва да заплаща по тях.
Относно сроковете, които ми зададохте като въпрос, трудно бих могъл да се ангажирам със сроковете. Вие много добре знаете защо с конкретен срок, тъй като процедурите винаги зависят от желанието на възложителя. Те са обжалваеми, знаете, в голямата си част. Обжалваема е процедурата по екологична оценка, по оценка на въздействието върху околната среда, отделно обжалваеми са и процедурите по възлагане на съответните дейности по реда на Закона за обществените поръчки. Но ако приемем, както споменах, 2017 г. в нашия линеен график трябва да имаме приета оценка за въздействието на околната среда, възложено е през 2017 г. техническото проектиране на обекта в рамките на една година с избора на вариант от Националния експертен съвет. Самото възлагане на строителство може да започне в края на 2018 г. абсолютно реалистично, при, разбира се, осигурено финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към въпрос на народния представител Дора Янкова към министър Нанков и той е за изграждането на пътя от село Загрáжден, община Баните, до община Лъки.
Заповядайте, госпожо Янкова, да развиете въпроса си.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, моят въпрос към Вас е относно финансирането и изграждането на пътя село Заграждѐн, община Баните, до Белица, община Лъки.
Преди около месец жителите на седем села от община Баните, а мисля, че и самата община Баните е консолидирана, отправиха до всички институции в България едно открито писмо с повече от 700 подписа. Тъй като Вие поехте Министерството, техният въпрос и техният призив звучи така до министър-председателя, до президента и по-специално въпросът е към Вас: до министъра на регионалното развитие и благоустройството:
„Уважаеми дами и господа, обръщаме се към Вас за помощ. Ние сме населението от село Заграждѐн, село Вълчан дол, село Глогино, село Давидково, село Планинско, село Рибен дол, село Две тополи…“ Познавам настроенията в Баните и цялото население на Баните е консолидирано около това, че пътят, който в момента е до село Заграждѐн, е около 58 км: Заграждѐн – Асеновград. Самата община се намира на 100 км от Смолян, а за да се стигне до Пловдив, преминава 200 км.
Вие знаете, че за Родопите пътищата са подкрепа, икономика и развитие. Тъй като целият район е само на колела, има един второкласен път, самият призив на всичките тези хора е, че община Баните и горната част, където са тези седем селца, биха могли да бъдат подкрепени с неголяма инвестиция от правителството на Република България, изграждайки този път, за да може да се разкрие и туризмът, и съответно тези хора да влязат в една по-активна икономическа дейност.
Затова, господин Министър, очаквам Вашия отговор за финансирането и изграждането на този път. Ако някъде е загубена папката с техните подписи, искам да Ви я връча и ще я оставя тук на бюрото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си за пътя село Заграждѐн, община Баните. Умишлено повтарям името на селото, което погрешно прочетох, имайки представа от имената на населените места в Западна България. Там ударението е на друго място. С извинение към жителите на село Заграждѐн.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, благодаря Ви за папката. Предполагам, изхождате от факта, че в Министерството се загубват понякога документи, както в случая с тунела „Железница“, но не и по време на нашите мандати. Тези подписи стоят в Министерството, ще ги взема отново.
Няколко думи в конкретен отговор на Вашия въпрос. На територията на област Смолян Агенция „Пътна инфраструктура“, знаете, отговаря за строителството, ремонтите и поддръжката на над 500 км републиканска пътна инфраструктура. За подобряване състоянието на републиканските пътища в областта за периода април-октомври – периода на активния текущ ремонт и поддръжка, за 2017 г. се планира изпълнение на дейности по текущ ремонт и поддръжка, за извършването на които в бюджета на АПИ са осигурени над 1 млн. лв. Крайно недостатъчни – 1 млн. 078 хил. лв.! Това е бюджетът, може с Вас да дебатираме къде да го разпределяме – дали да бъде съответно пътят между община Лъки, Пловдивска област, и община Баните, Смолянска област, или в други участъци.
Републиканският път, за който споменахте, е третокласен, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ на територията на Смолянска и Пловдивска област, като участъкът от община Лъки до село Заграждѐн попада на територията на двете области. В началото на 2014 г. стартираха строително-монтажни и ремонтни дейности в участъка. В част от участъка на пътя на територията на област Смолян до границата с област Пловдив, в посока село Заграждѐн, дейностите приключиха в края на 2014 г. Бяха разплатени тогава от новото ръководство на Агенцията. Бяха на стойност около 1 млн. лв. с ДДС. Поради изчерпване съответно на финансовия ресурс обектът беше спрян.
Участъкът на територията на област Пловдив между село Югово, община Лъки, до границата с област Смолян е с тесен габарит, на места с изцяло липсваща пътна конструкция и отводняване. Съществуващите зидани подпорни стени са в предаварийно състояние. Наистина изключително тежко състояние на пътя, така че може би няма да успеем по текущия ремонт да направим съответната рехабилитация. Доизграждането на останалата част в участъка на община Лъки до село Заграждѐн не е включено в инвестиционната програма на АПИ за 2017 г., ще обясня поради какви причини.
На първо място, за констатиране на актуалното му състояние и набелязване на мерки, които да бъдат предприети за довършването на обекта, експерти от АПИ от две седмици понастоящем извършват обход на трасето. Ще бъде изготвена експертна оценка – това е причината да не бъде осигурен бюджет за 2017 г., да се определи за кои участъци следва да се изготви технически проект, тъй като в тези, които са в предаварийно състояние, имаме активни свлачища, трудно можем да минем, отново споменавам, по линия на текущите ремонт и поддръжка. За тях ще се изготви технически проект за основен ремонт и реконструкция и в кои участъци респективно с експертизата, която в момента се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура“, ще се докаже, че може да се осъществи по-евтиният ресурс, не толкова скъп ремонт със средства по текущото поддържане.
Права сте в констатацията, ние не искаме да разделяме и да категоризираме нашите приоритети единствено само по класове пътища – автомагистрали, първи, втори клас. Напротив, знаем, че третокласните пътища и като процент са в най-тежко, в най-лошо състояние от републиканската пътна мрежа, но от гледна точка на регионалното развитие те са основната артерия – осигуряват основната свързаност между отделните общини, и разбира се, между отделните населени места в областите, така че пътят със сигурност – след ангажимента, който ще поема сега от трибуната – ще бъде разделен на два етапа.
Първият ще се докаже от експертизата – трябва да има техническо проектиране, респективно възлагане на строителството.
Относно текущия ремонт и поддръжката в останалата част ще бъде предвиден ресурс. Тук не бихме могли да се включим в рамките на този милион, за който споменах, за наше огромно съжаление.
Отново ще се върна към тол таксите, може би в дупликата, тъй като приходите на Агенцията, както много добре знаете, са крайно недостатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, разбрах отговора Ви така: „Знаем, че има проблем, ще видим, но дали ще стане – надали“, защото не казахте срок. В техническата и строителната терминология, както са Ви посъветвали, това Ви вади от някакво положение. И първото правителство на Борисов, и второто, Вие сте в третото, няма никакъв ангажимент към този проблем. Тези средства – един милион, един милион и половина след това, бяха по публично-инвестиционната програма, когато беше кабинетът Орешарски, и се направи една стъпка.
Разберете проблема. Той не е политически. Проблемът е за помощ – да запазим и съхраним една община, тъй като е с огромен туристически потенциал. До 1989 г. заради „Карамуш“ и ловните подвизи на определени величия заграждаха и спираха този път. Сега има възможност за 2,5 км. Вие сте човек, който разбира от строителство. Пуснете го на инженеринг. Не го правете с големи габарити, но отворете общината. 58 км са от Лъки до Асеновград. Това е една прекрасна община. 2 милиона, два милиона и половина да се отделят за подкрепа за икономическото развитие на общината, за да се съхрани демографски, това е повече от политика, отколкото да принуждаваме тези хора да напускат общините и да търсят поминък другаде.
Затова отговорното поведение е – обръщам се към Вас и Ви моля да се ангажирате със срокове – да се ангажирате, че този път ще се изгради в мандата, в който носите отговорност. (Частични ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Тъй като въпросът съдържаше в голяма степен решение и съвет как да се намери отговор, заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, трудно бих могъл да се съглася с констатацията, че специално правителството на Борисов не обръща внимание на отделните области и не подобрява и рехабилитира инфраструктурата в тях, камо ли пък пътната инфраструктура. Ресурсът беше осигурен, но разплатен в края на 2014 г., месец декември. Програмата беше ясна – 1 млн. 200 хил. лв. без ДДС. Ще Ви кажа какво беше направено в област Смолян – най-важните пътни отсечки за периода 2012 2013 г.: реконструкция на третокласния път Мадан-Златоград-Бенковски – 10 млн. лв., Батак –Доспат - Баротин – 800 000 лв. с ДДС, превантивен ремонт на Стояново - Ардино – говоря само за третокласните и по-малките отсечки – още 700 000 лв., 24 милиона за пътя Смолян-Михалково-Кричим, знаете отсечката за Пампорово – 24 милиона с ДДС. Отделно от това специално за Област Смолян сме предвидили…
За пътя Асеновград - Смолян сме предвидили трета лента, която да бъде изградена в рамките на този мандат. Отделно от това по Оперативна програма „Региони в растеж“ пътищата ще имат гарантирано финансиране с европейски бюджет, имаме над 80 млн. лв. за област Смолян: Михалково – границата – Областно пътно управление Смолян, границата – Областно пътно управление Пловдив – Кричим, Смолян – Стойките – Широка лъка.
Предлагам, ако искате в дебат с Вас, да Ви кажа какви са възможностите за текущите ремонти и поддръжка. Да извадим някои от тези пътища от Оперативната програма „Региони в растеж“ – може би и там ще протестират много български граждани, които ще са недоволни заради отпадане рехабилитацията на тези пътни отсечки – да извадим някои от тези пътни отсечки и да направим тази, която казвате.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България, от място): Не ги противопоставяйте!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз бих се ангажирал в рамките на бюджета, който има Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като е нормално всяко министерство, респективно всеки второстепенен разпоредител на бюджетни кредити, каквато е Агенция „Пътна инфраструктура“, да разходва такъв ресурс, с какъвто разполага. Споменах 300 млн. лв. на годишна база за изграждане на нови отсечки и рехабилитация на съществуващи.
Аз мога да се ангажирам единствено с това, че няма да оставим нито една от областите на България без целенасочени инвестиции по линия на бюджета на Министерството и по линия на Оперативната програма, която ни дава възможност да рехабилитираме пътища втори и трети клас. Даже ще се ангажирам с този път, който споменахте, с тази отсечка от 2,5 км. Ще изчислим каква ще бъде стойността за тези 2,5 км. от справката, която имаме за 18 км. Ако позволи да отделим ресурс в рамките до 200 000 лв., бихме могли в рамките на този милион за текущ ремонт и поддръжка, да успеем да се вместим.
Отново казвам, че специално за област Смолян Министерството, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, е направило достатъчно. Факт е, че не трябва да допуснем да откъснем отделни населени места и да ги оставим без транспортна достъпност. Каквото трябва, ще бъде направено в рамките на бюджетите, които имаме към Агенцията. Благодаря. (Народният представител Дора Янкова иска процедура по начина на водене).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за процедура по начина на водене, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас. Независимо че тук стоят министри, то както правите бележки на народни представители, когато не говорят по темата…
Обърнах се към Министъра да се ангажира конкретно с този път и споделих, че трите правителства на Борисов нямат ангажимент към този път. Против съм отделни политики в Родопите да бъдат противопоставяни, за да се търси решение. Затова моля да държите министрите също в кондиция – когато трябва, да отговарят.
Господин Министър, въпросът беше конкретен за село Загражден – Белица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за забележката, госпожо Янкова. Очевидно диалогът с министъра ще продължи. Надявам се да получите удовлетворителен отговор.
Преминаваме към въпрос към министър Нанков, зададен от народните представители Даниела Савеклиева, Георги Динев, Стефан Апостолов, Александър Мацурев, Димитър Гамишев относно строителството на автомагистрала „Струма“.
Има думата господин Динев да развие въпроса в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан със строителството и изграждането на автомагистрала „Струма“, която е с голямо национално значение поради два основни фактора.
Първият фактор е чисто човешкият – за намаляването до минимум на пътнотранспортните произшествия.
Другият основен фактор е чисто икономическият, защото от изграждането и завършването на една модерна европейска магистрала целият регион би получил голям икономически растеж.
Уважаеми господин Министър, в трите месеца на служебното правителство по много от проектите имаше голямо забавяне. Най-голямо и сериозно бе то по автомагистрала „Струма“. Стана ясно, че има изнесени документи на участници в търга за „Железница”. Този участък е с най-сериозна концентрация на пътнотранспортни произшествия. Пътят през Кресненското дефиле е най-опасното трасе с най-голям брой жертви. За огромно съжаление дори и тази седмица един човешки живот бе отнет точно в този участък. Там дори и дни забавяне може да водят до опасни последствия.
В тази връзка е въпросът ми към Вас, господин Министър: какво е забавянето по процедурата от страна на ангажираните институции – Агенция „Пътна инфраструктура“ и МРРБ, относно лот 3 на автомагистрала „Струма“ – участъка от Благоевград до Сандански, и по-конкретно лот 3.2, а именно участъка от Крупник до Кресна? Ще се прави ли нов търг? Каква е опасността от провал на търга или евентуални обжалвания от КЗК и ВАС и евентуална загуба на средства? До какъв етап е най-проблемният участък в Кресненското дефиле? Няма ли да доведе до загуба на средства и дори да се връщат средства за цялата автомагистрала? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги, които зададохте въпроса, автомагистрала „Струма“ е надрегионален проект. Аз винаги съм твърдял, че той трябва да е над политически. Той е геостратегически проект за цяла България, не само за България, а за Балканите и за цяла Европа. Затова Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с АПИ като конкретен бенефициент по Оперативна програма „Транспорт“, знаете, работим усилено за завършване на всички участъци, не само изброените от Вас от автомагистралата, включително и най-проблемния участък от гледна точка на пътна безопасност, теренна сложност и екологична целесъобразност, именно участъкът през Кресненското дефиле.
Сложените в графика срокове са оптимизирани така, че строителството на автомагистралата да приключи, това е в отговор на последния Ви въпрос, във времевата рамка на програмния период, именно месец декември 2023 г.
Строителството на лот 3 на автомагистрала „Струма“ е обособено в три, знаете, позиции, в три подлота: лот 3.1 Благоевград – Крупник, с обща дължина 12,54 км. Като част от него – от този лот 3.1, е проектирано строителството на тунел „Железница“ с дължина 2 км и 2 км и 460 м пътна част към тунела. Може би ще отговоря малко по-подробно и на тази част от въпроса, тъй като там именно бяха изчезнали документи, беше прекратена процедурата и ще дам малко повече информация за нея.
Лот 3.2 Крупник – Кресна, част от която е Кресненското дефиле, най-тежкият, споменах, участък и лот 3.3 Кресна – Сандански с дължина 23 км 620 м.
За лот 3.1 Благоевград – Крупник и лот 3.3 Кресна – Сандански има проведени процедури, сключени договори за проектиране и строителство, строителен надзор. Има осигурено финансиране. Знаете, по обекта се работи съобразно сроковете, заложени в договорите.
В средата на трасето на лот 3.1 е попада тунел с дължина 2 км, северно от село Железница. За проектирането и строителството на тунела беше обявена открита процедура, която в началото на месец април тази година е прекратена с решение на Управителния съвет на АПИ, което наложи в най-кратък срок документацията да бъде актуализирана и обществената поръчка обявена отново.
Няма да коментирам какви са причините, довели до прекратяването. Знаете, документи изчезваха, търсиха се, още не се знае точно какви бяха изчезнали, какви намерени и така нататък. Там ДАНС и прокуратурата, компетентните органи провеждат разследване. Мисля, че не е редно да коментирам преди да излязат съответните резултати и констатациите от тях.
Само ще кажа към момента какво прави Агенция „Пътна инфраструктура“ – работи се по изготвянето на нови тръжни документи за участие, като се предвижда обектът да бъде разделен на три подучастъка. Няма да споменавам защо – по-лесно е от гледна точка на изпълнение. Разбира се, наша основна цел е във връзка със забавянето, което имаме от над осем месеца в този участък, да съкратим с около 400 дни срока на изпълнение и по този начин срокът за приключване ще се съкрати, споменах, с около 400 дена, от 1400 на 1000 дни. Предвижда се до края на месец февруари 2018 г. да бъде избран изпълнителят за проектиране, строителство и инженеринг на обекта.
По лот 3.2 от автомагистрала „Струма“ – от Крупник до Кресна, Кресненското дефиле, знаете, най-сложният участък от автомагистралата от всяка гледна точка. Към момента не е обявена тръжна процедура, за да получи одобрение от Европейската комисия за финансиране на този участък. Необходимо е и предстои да бъде изготвен готов проект, съгласуван с „Джаспърс“, и формулярът за кандидатстване да бъде подаден.
Служебният министър Попниколов беше споменал, че е подаден. Напротив, не е подаден. Той само е съгласуван с „Джаспърс“, формулярът за кандидатстване не е подаден пред Европейската комисия. Предстои да бъде подаден, респективно като отстраним бележките на колегите от „Джаспърс“.
Съответно АПИ е предвидил необходимите действия за разработване и попълване на новия формуляр за финансирането на проекта. Изработена е техническа спецификация и тръжна документация, за възлагане изработването на този формуляр за кандидатстване. Тя трябва да стартира през месец юни 2017 г. и съответно избор на изпълнител до края на месец ноември. Това са конкретни срокове и мисля, че са обозрими, въпреки жалбите, които биха могли да постъпят, и месец ноември 2017 г. да имаме сключен договор за изготвянето на апликационната форма.
АПИ е планирала в края на 2017 г. тръжните процедури за избор на изпълнител на строителството и за строителния надзор да бъдат обявени и до средата на 2018 г. да има избран изпълнител за обект „Автомагистрала „Струма“, лот 2“, в случай че няма обжалване на някоя от процедурите. Там са, знаете, по-дълги сроковете за обжалване.
Според Закона за обществените поръчки, знаете, решението на възложителя и решението за определяне на изпълнител могат да бъдат обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията, респективно пред Върховния административен съд на втора инстанция, така че трудно бих могъл да се ангажирам именно с тези срокове. Нашата обща цел към момента е – по всички процедури, които имаме, свързани със съгласуване, с обжалване, респективно с екологичното законодателство, където трябва, примерно в участъка от лот 3.2 да внесем в Министерството на околната среда и водите доклада по ОВОС и оценката за съвместимост към него, съобразявайки ги с всички законоустановени срокове, в началото – до месец март 2019 г., да имаме издадено строително разрешение за лот 3.2, за да може наистина, споменах какъв е и срокът на Оперативната програма, допустимост на дейностите и разходите по Оперативна програма „Транспорт“ към 2023 г. да имаме завършен участък и да не загубим нито евро европейско финансиране и наистина да подобрим комуникативния достъп на София с най-близкото пристанище Солун, респективно да направим връзка между населените места от района – бърза и адекватна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, да доразвиете въпроса.
ГЕОРГИ ДИНЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, първо бих искал да Ви благодаря за изчерпателния отговор. Вие сам споменахте един проблемен участък, една проблемна процедура за тунела „Железница“ и точно в този ред на мисли бих искал да задам и един допълнителен въпрос, който според всички нас е от съществено значение.
Въпросът ми е: как е бил избран външният експерт по процедурата за „Железница“ по време на служебния кабинет – външният експерт, който реално носи отговорност за опорочаването и пропадането на процедурата по изграждане на този участък? Как така е назначен външен експерт, който по време на управлението на тройната коалиция е бил част от ръководството на АПИ, и то точно в момент, в който Европейската комисия спря всичките пари за пътища в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Динев.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика. Имате тази възможност.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Динев, аз може би не съм коректният адресат на поставения въпрос. Трудно бих могъл да кажа как точно е назначен. Други органи в момента разпитват, предполагам и установяват, как точно е бил назначен.
Да, практика е, и тя не е една лоша практика, когато има наистина външна експертиза, съобразно законоустановени процедури, външният експерт трябва да е регистриран в Агенцията по обществени поръчки, респективно извършва се подбор, ако съответните експерти са с по-добра компетенция относно предмета и характера на поръчката спрямо експертите съответно на възложителя, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“.
Споменах и в резюме в отговора си на основния въпрос. Трудно бих могъл да се ангажирам с коментар по темата, тъй като наистина компетентните органи в страната в момента правят разследване по темата. Факт е, че наистина не просто лошата практика, която върна едни процеси и събития отпреди десет години в Агенция „Пътна инфраструктура“, знаете колко време, колко усилия костваше на българската държава да преодолее и негативизма, и отношението на Европейската комисия след 2009 г., след подобни практики от едни предходни периоди, факт е, че понастоящем някои от пороците, някои от лошите моменти бяха върнати. Аз съм убеден, че понастоящем в настоящото ръководство няма да станем свидетели на такива. Нека да оставим компетентните органи да направят своето разследване как именно, поради какви причини е назначен, именно този външен експерт, съответно в чий
то дом бяха открити липсващи документи на един от участниците в процедурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Пристъпваме към въпроса на народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев относно неотложен ремонт на международен път II-14 Видин – Кула – Връшка чука, участък Бяла Рада – Войница.
Заповядайте – господин Топчиев, Вие ще развиете въпроса, имате възможност.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, въпросът ми касае международен път II 14 Видин – Кула – Връшка чука, и по-конкретно участъкът между селата Бяла Рада и Войница. Сигурно добре Ви е известно, че в този участък от години има свлачищни процеси, участъкът е неизползваем и се налага използването на обходен маршрут. (Показва снимки.)
Тук имам и снимков материал, с който да придобиете визуална представа какво представлява този път, който е от международно значение, свързва България с друга страна.
В тази връзка въпросът ми към Вас е кога ще бъде ремонтиран този участък?
Господин Министър, оставям Ви снимките, да ги видите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за точното задаване на въпроса и конкретно очаквам отговора на господин Нанков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев! Благодаря Ви за снимките – днес ме заливате с материали, не че ги няма в Агенция „Пътна инфраструктура“ и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Напротив, доста по-подробни са нашите материали и на база на тях ще кажа какви действия сме предприели понастоящем.
Републиканският път, за който споменахте – път II-14, „Околовръстен път Видин – Кула – Връшка Чука, границата с Република Сърбия се осъществява транспортна комуникация на прилежащите населени места Слатина, Новоселци, Бела Рада и Войница с община Видин, град Кула и ГКПП „Връшка чука“, а също и с общинската пътна мрежа и републиканските пътища.
Интензивните валежи през 2014 г. активизираха свлачищната зона на път II-14 в участъка, за който споменахте във Вашия въпрос, между селата Бела Рада и Войници и предизвикаха претоварване на пътната настилка и отваряне на дълбоки пукнатини, достигащи до 1 м. в дълбочина и широчина. Беше разрушен тръбен водосток при 10-и километър, който не поема повърхностните води, с което процесите се задълбочават.
За обекта има готов технически проект, изработен въз основа на извършените проучвателни проектантски работи, възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“ с цел да изяснят причините, за възникналите дестабилизационни процеси в участъка. Техническият проект е приет от Агенция „Пътна инфраструктура“ на експертен съвет. За ремонта на участъка, за който споменахте – Бела Рада и Войница от второкласен път II-14, са предприети необходимите действия.
На 12 май тази година е стартирана тръжна процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи за възстановяване на участъка. Срокът за подаване на офертите е 19 юни 2017 г. – един месец и една седмица.
Трябва да спомена, че през 2016 г. е сключен договор с изпълнителя за упражняване на авторския надзор по проекта по смисъла на Закона за устройство на територията и действащите подзаконови нормативни актове. В момента се извършва подбор, разглеждане и оценка на офертите на участниците в открита процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за завършване на строителството и за надзора на обекта. Срокът за извършване на необходимите укрепителни и отводнителни мероприятия на обекта, гарантиращи стабилитета на засегнати свлачища на участъка и отвеждането на подземните води по безопасен начин извън района на свлачището, е 110 календарни дни от сключването на договора.
Споменах, че срокът за подаване на оферти е 19 юни 2017 г. След сключването на договора, срокът за изпълнение на строително- монтажните ремонтни дейности по укрепване на свлачището е 110 календарни дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Попов, заповядайте за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, надявам се наистина да имате по-подробни снимки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото снимките са същите отпреди 10 години. Проблемът не е от вчера или от днес.
Такъв въпрос е бил зададен още по времето на господин Плевнелив и той отговаря: „За да бъда абсолютно откровен с Вас, тези ремонтно-възстановителни работи не са реализирани поради елементарния факт – липса на финансиране“. Това става в пленарното заседание през 2010 г.
В 2011 г. отново е зададен въпрос: „Включен е в проекта за Аварийна програма 2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. Заложено е да се извърши ремонт на тръбния водосток и възстановяване на пропадналия участък. Предвидените средства за това са в размер на около 390 хил. лв. с ДДС. Дейностите трябва да бъдат реализирани в рамките на три месеца след началото на тазгодишния строителен сезон“. Това става в
2011 г.
В 2015 г. вече министър е госпожа Павлова, която казва: „Вие сте прав! Задавали сте този въпрос на господин Росен Плевнелиев в качеството му на министър на регионалното развитие и благоустройството. Това е факт! Изпълнени са действията, но очевидно са били недостатъчни.
Именно затова този път ние решихме да сменим подхода. Това, което в момента правим, може би сте го видели и Вие – обявили сме тръжна процедура, за да можем да направим детайлен анализ на геоложкото състояние на терена, на причините, довели до това грандиозно наистина слягане на насипа и потъване, което е около метър, за да сме сигурни, че мерките, които оттук нататък, на основата на този анализ, ще се проектират, са мерки, които трайно ще решат проблема“. Това става през 2016 г.
Тя също казва: „Надявам се, че след като изберем изпълнител, направи се това геоложко проучване, направи се анализ, ще бъде осигурено финансиране и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще кандидатства по линия на Междуведомствената комисия за бедствия и аварии“.
Идваме отново, вече в 2016 г. Отново се отговаря, че този път, индикативната стойност на предложения вариант, за да може да бъде укрепено свлачището, е 2,5 млн. лв. Отново се дават обещания, че този път ще се отремонтира качествено и в съответния срок – от 2010 г. до настоящия момент.
Надявам се, уважаеми господин Министър, че Вие ще бъдете първият министър, който наистина ще реши този проблем. Разчитаме на Вас, защото това е международен път, касае връзката на България с Република Сърбия. Виждате, че повече от десет години този път седи в едно и също състояние. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, господин Председател, приключвам.
Надявам се наистина това, което обявихте от трибуната тук, в крайна сметка да бъде изпълнено и в рамките на около година, година и половина този проблем да бъде решен, за да не се налага отново да задаваме същия въпрос и да показваме едни и същи снимки отпреди десет години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! В резюмето към Вашия въпрос направихте ретроспекция на всичко свършено дотук, тъй като самото строителство се предшества – такава е нормативната база в страната, такива са и сложните укрепителни мероприятия, които касаят геозащитната дейност и свлачищните процеси от всички дейности, които изброихте. Така че не малко е свършено назад във времето.
Към момента, бъдете спокоен, осигурен е бюджет за реализирането на обекта – 2 млн. 350 хил. лв. без ДДС. Понастоящем това е индикативната стойност по проект, тя може и да падне с провеждането на обществената поръчка – силно се надявам. Споменах, че обществената поръчка е обявена на 12 май тази година. Ще видим дали ще има обжалване. Колкото по-бързо приключи съответно процедурата и бъде подписан договор – споменах, 110 дни е срокът по изпълнение – толкова по-бързо ще бъде укрепено свлачището и наистина решен един от сериозните проблеми в Северозапада, в частност във Видинска област. Все пак тук говорим за път, който осъществява достъпа и връзката с Република Сърбия.
Нещо повече да спомена, в момента съм възложил на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ да изготвят и технологичен проект на цялата дължина на второкласния път II-14 Видин – Кула – Връшка чука. Надявам се наистина след осигуряването на ресурс поне за текущия ремонт може би следващата година, пак казвам, ще видим, дай Боже максимално бързо да въведем и системата за ТОЛ такса, тогава ще има достатъчно ресурси за изграждане на нови отсечки от републиканската пътна мрежа – споменах в предишните си отговори на въпроси – и за рехабилитация на съществуващите такива. Ще направим пълна рехабилитация на цялото трасе на второкласния път не само на участъка със свлачището. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Нанков. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите – господин Нено Димов.
Първият въпрос е от народните представители Пенчо Милков и Георги Стоилов относно изграждане на канализация на кварталите „Средна кула“ и „Долапите“ в град Русе.
Кой от вносителите ще развие въпроса?
Заповядайте, господин Стоилов, имате две минути.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Години наред е налице проблемът относно изграждането на канализационната мрежа на двата квартала в град Русе – „Средна кула“ и „Долапите“. През 2014 г. беше установено, че са пропуснати възможности за решаването на този проблем чрез европейско финансиране.
Гражданите на тези квартали са протестирали многократно през изминалите години. Изразявали са своето несъгласие относно пренебрежението на институциите на този проблем. Водили са преговори с общинската и областната администрации, но резултат от това няма. Единствено има декларация от общинския съвет на град Русе.
Въпреки всичко това, напрежението и притеснението продължава и към този момент. Над 6 хиляди русенци в двата квартала са принудени да ползват септични ями.
Въпросът ми към Вас, господин Министър: предвижда ли се изграждането на канализационна мрежа в кварталите „Средна кула“ и „Долапите“ в град Русе и въз основа на какво финансиране? Предприети ли са някакви действия? Може ли да уточните в какви конкретни срокове това изграждане ще бъде реализирано? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
За отговор – министърът на околната среда и водите, господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Димов, за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Милков! Съгласно изискванията на Директивата за пречистване на отпадните води и Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, заустени във водни обекти за Агломерации Русе, следва да се изгради канализационна мрежа, а отпадните води от агломерацията, които постъпват в канализационната мрежа, трябва преди заустването им във водните обекти да бъдат подложени на вторично или еквивалентно на него пречистване и на допълнително пречистване за фосфор и азот.
Град Русе е с население близо 146 хил. души, съгласно данните на НСИ от 2015 г. Големината на Агломерация Русе към 31 декември 2014 г. е 213 300 еквивалент жители. Кварталите „Средна кула“ и „Долапите“ са в обхвата на агломерацията. От общо генерирания товар от агломерацията 94% е обхваната от канализационната мрежа, а за 6% не е осигурено събиране, пречистване от централната канализационна система.
Пречиствателната станция за отпадни води в Русе е изградена с капацитет 240 хил. еквивалент жители и осигурява вторично пречистване и допълнително пречистване по показателите азот и фосфор и е с перспектива и възможност за пречистване на цялото количество на отпадните води от агломерацията.
За осигуряване на съответствието е необходимо доизграждане на канализационната мрежа и осигуряване на пречистването на целия товар на агломерацията.
На 31 март 2016 г. е подписан договор за изготвянето на регионално прединвестиционно проучване за ВиК-системата на територията на ВиК ООД – Русе, чрез финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. с възложител Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с изпълнител ДЗЗД „Уотърдизайн – БКО“.
Дейностите по изграждането на необходимата инфраструктура на Агломерация Русе за привеждане в съответствие с изискванията могат да получат финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 - 2020 г., включително за кварталите „Студена кула“ и „Долапите“, след завършване на разработваното в момента регионално прединвестиционно проучване на ВиК – Русе.
Съгласно индикативната годишна програма на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 - 2020 г. откриването на покана за предоставяне на проектни предложения по изграждане инфраструктура ВиК с получатели на помощ 15 консолидирани ВиК, включително това в гр. Русе, се предвижда за трето-четвърто тримесечие на 2017 г., а крайният срок за подаването ще бъде първо-второ тримесечие на 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! На първо място, съм удовлетворен от отговора Ви, както предполагам и русенци, че въпросът с канализацията на тия два квартала в Русе стои на дневен ред за решаване, тъй като е недопустимо през 21 век хората да ходят в септични ями и къщите им да се накланят от това.
Второ, нещо, което казахте и Вие, а то е известно от информацията към проваления проект, с който съм запознат – 94 % от русенци разполагат и са включени към канализационната мрежа, а с реализацията на тоя проект към нея ще се присъединят още само 3 %. За това беше недопустимо на тия 3 % от хората да се каже следното: „с 94 % сме се справили с национално финансиране, но понеже европроектът е провален, Вие – 3 % няма да имате канализационна мрежа“.
Радвам се, че има възможност да се финансира проектът по Оперативната програма, но дори и да не се финансира по Оперативната програма и това да стане с национални средства, канализацията трябва да бъде изградена, за което се надявам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Дуплика? Няма.
Декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По-конкретно, гледам, че колегите от ГЕРБ са силно пет човека в залата, но ще се обърна конкретно към тях.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, най-краткото определение за думата „шайка“ е група хора, обединени от престъпни цели. Според мен ГЕРБ са точно шайка – неподправена…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Еее, госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, моля Ви за прилично държание в залата.
АНТОН КУТЕВ: …с българо-руски традиции, лишена от усет за минало, самовъзпиране в действията си.
Какъв премиер на демократична страна може да бъде човек, който е бил сред главатарите на групировките през 90-те години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, правя Ви официална забележка! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги от ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обидни квалификации към Премиера няма да допусна!
АНТОН КУТЕВ: Точно така. Надявам се обаче, че разбирате, че думите, които току-що прочетох, не са мои. Те са написани през 2013 г. от Ваш колега, сега депутат от ГЕРБ, който миналата седмица ни заклейми, че сме били „клали българите, както турчин не ги е клал“ – каза той.
Човекът е написал и издал цяла книга, посветена на Вас – управляващия страната елит. Там, между другото, в книгата на Вашия колега – депутат от ГЕРБ, Вие сте наречени „истински политически рецидивисти, никога не осъзнали вредите, които причиниха на нацията“. (На първата банка на „БСП за България“ има поставени изправени три книги със заглавие „Шайка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Който иска да чете книгата, може да си я закупи и да я чете. Тук не сме читалня. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
АНТОН КУТЕВ: Аз не чета, аз цитирам.
Особено интересен е цитатът, в който той ни казва, че днес можем да кажем, че най-големите провали на ГЕРБ и Борисов в частност, се случиха точно тук – в избора на хората. Хората сте Вие. Нищо различно не внесоха, а тъкмо обратното – калинките наводниха всички нива на публичното управление, а случаи като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Румяна Желева, Калина Илиева и още стотици ще останат в аналите на българската политическа наука като сублимат на един от най-големите провали на българската нация.
Защо при това положение човекът се е съгласил да бъде депутат от ГЕРБ, за мен остава неясно?! По-важният въпрос за мен в този случай е: защо Вие се съгласихте да го сложите в листите и респективно да го направите депутат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, това е проблем на политическа партия ГЕРБ, не е Ваш проблем.
Прочетете декларацията и какво отношение има към темата.
АНТОН КУТЕВ: Това правя – чета декларация.
В тази книга има и две страници, посветени на мен – да не си мислите, че сте само Вие. (Народен представител от „БСП за България“ подарява книгата „Шайка“ на председателя Цвета Караянчева. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много сте оригинални – благодаря.
При положение че ми подариха книжката, аз мога да Ви отнема думата и да си я изчета.
АНТОН КУТЕВ: Не можете, това е декларация от името на група и не можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По декларацията.
АНТОН КУТЕВ: Както казвам, в тази книга има две страници, посветени на мен, в които съм цитиран доста точно. Това в рамките на този труд ме поставя, между другото, редом с Барух Спиноза, Махатма Ганди и дори Бойко Борисов. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев…
АНТОН КУТЕВ: Бойко Борисов е цитиран за доста по-негативна фронтация от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, ще Ви отнема думата. (Шум и реплики от БСП за България.)
АНТОН КУТЕВ: Аз Ви обръщам внимание на този съмнителен в интелектуално естетическо отношение опит за творчество не защото Ви предлагам да прочетете него, въпреки че ще Ви раздадем книжките, ако искате, а защото искам да Ви обърна внимание на компромисите, които сте склонни да направите в името на властта.
За съжаление, историята на прехода е история на непростими компромиси, които обезсмислиха политическата класа в очите на гражданите и, в които участваха всички, почти без изключение. Именно за това днес никой днес няма право да упражнява власт заради самата власт. Всяка власт е форма на компромис. Главният въпрос на властта е: до какво ниво на компромис си готов да стигнеш? Кое е твоето ниво на гнусливост, под което не си склонен да паднеш? Червената линия, която те отличава от политическия продажник и, която показва, че властта не се упражнява на всяка цена, а само в полза на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това част от декларацията ли е, или цитат от книгата, господин Кутев?
АНТОН КУТЕВ: Отдавна не съм по книгата – Вие не ме слушате очевидно. Книгата отдавна приключи за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Слушам Ви много внимателно.
АНТОН КУТЕВ: На какво ниво на компромис трябва да си, за да направиш 25-годишен човек заместник-министър на външните работи? Както виждате, това вече не е цитат от книгата.
Румяна Желева не ни ли стига, за да разберем, че външната политика е сложно нещо, особено сега? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Що за цинизъм е необходим, за да направиш Валери Симеонов председател на Съвета за сътрудничество по етническите въпроси? Това е компромис, който дори не е гнусен. Правите компромис, който е опасен за държавата и то в много сложна обстановка.
Точно, когато се нуждаем от умерена и рационална политика по отношение на Турция, с това назначение Вие стремглаво се отстранявате от всякаква етническа толерантност.
Не знам за Вас, господа от ГЕРБ, но ние не бихме подкрепили този компромис.
За реализирането на изискванията на Конвенцията на ООН за хората с увреждания са необходими няколко милиарда лева. Но в тазгодишната бюджетна прогноза от 2018 – 2020 г., публикувана само преди няколко дни, няма предвидено дори минимално увеличение на средствата за тези хора. Какъв трябва да бъде прагът на гнусливост, за да не различиш, че държавната грижа за хората с увреждания е част от самоопределението ни като човеци?!
Дойдохте с обещание за 300 лв. минимална пенсия, а компромисите, за които говорихме, Ви докараха до увеличение с 20 лв. Но за сметка на това токът, водата и газта, респективно и цените на всички стоки, ще се увеличат, тоест, номинално пенсионерите ще получават по-малко, защото ще могат да си купят по-малко с пенсиите си. А това при пенсия от 200 лв. си е геноцид!
Обещавате стабилност, а задълженията на държавата за периода на последното Ви управление нараснаха с повече от 10 млрд. лв. Сега с новата бюджетна процедура ще стане дума за още 6 милиарда.
Коя държава е стабилна, когато задълженията й нарастват? Дългът към международните финансови институции прави България зависима, а не стабилна, както прави зависими нашите деца, които или ще плащат дълговете на това управление, или ще изпълняват безропотно условията на Международния валутен фонд! А тези условия обикновено са: приватизация, замразяване на доходи и други политики на нестабилност. Това вече не е коалиционен компромис, а цивилизационен избор! С него Вие избирате не свободата, за сметка на комфорта във властта! А това, колеги от ГЕРБ, е под нашия праг на гнусливост и ние от БСП ще бъдем последователно против!
Уважаеми колеги народни представители, България както и светът днес са изправени пред ключови проблеми. Бежанската вълна ни залива и става все по-ясно, че общоевропейско решение на проблема не може да се очаква. Самата Европа е разкъсана от старите си противоречия. Вече е очевидно, че неолибералният модел за развитие изчерпа своите възможности! Очевидно е, че за последните три десетилетия България проведе най-десния икономически преход, който остави около милион и половина наши сънародници под границата на бедността! От друга страна, стоят няколкостотин богати хора, за голяма част от които няма разумно обяснение за богатството им, или ако има обяснение, то граничи с Наказателния кодекс.
За нас, в БСП, е очевидно, че това не може да продължи така! Ние разбираме нашите политически различия и не очакваме от Вас да станете защитници на бедните и онеправданите, но сме твърдо убедени, че с така наречените „коалиционни компромиси“ няма да решите нито един от проблемите на страната и само ще задълбочите язвите на прехода!
Милион и половина български граждани, живеещи около и под прага на бедността, имат нужда от спешни решения, такива като при природно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спешни решения!
АНТОН КУТЕВ: …спешни решения, така казах, такива, като при природно бедствие, защото те не знаят дали и как ще доживеят следващата бюджетна година!
Компромисите, които правителството прави сега, и Вашият нисък праг на гнусливост, ще бъдат фатални за част от тези хора! Част от хората на тази държава, на които не помогнем сега, догодина ще бъдат само числа в тъжна статистика.
В предишния мандат в парламента Партия ГЕРБ имаше цялата политическа власт в страната: Вие имахте парламентарно мнозинство, при това доста стабилно; Вие излъчихте правителство; президентът на републиката в миналия мандат реално беше назначен от Вас. Ваша е и огромната част от местната власт. Никога повече в България няма да има толкова много власт, съсредоточена в едни ръце. И Вие не успяхте да промените нищо! Нито един от ключовите проблеми на прехода не беше решен: нито бедността, нито престъпността, нито кризата в образованието, нито демографския срив, нито стагнираната икономика, нито обездвижващата цели региони безработица, нито бежанската криза, нито провалената отбранителна способност на армията, нито издънената здравна реформа, нито незапочналата съдебна реформа – нищо!
И всичко това се случи, защото, колеги от ГЕРБ, бяхте затънали в непреодолими компромиси в управлението! Сякаш нищо не сте научили! Днес сме изправени пред същите компромиси и, за съжаление, никой не очаква по-добър резултат! Бъдете по-гнусливи със собствените си компромиси и спазвайте стария принцип на Селинджър: „По-горе билото, майстори“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Госпожо Председател, само да приключа, това беше декларация на парламентарна група, а това че Вашите депутати са писали неща, които не искате да чуете, си е Ваш проблем! (Бурни и продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към следващия въпрос към министъра на околната среда и водите – господин Нено Димов.
Въпрос на народния представител…(Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Моля за тишина в залата! …(Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Моля за тишина в залата! (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“, реплики: „Браво!“.)
Въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно изпълнение на Оперативната програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
Заповядайте, господин Чакъров, да си развиете въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димов, съгласно информацията, която е достъпна чрез медиите, изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“ за програмния период 2014 – 2020 г., преминава през много предизвикателства.
Като програма, предвиждаща финансиране на инфраструктурни проекти, това е една от тежките програми за изпълнение както финансово, така и физически, във физическо отношение. За съжаление, доколкото ми е известно има забавяне в изпълнението на предварителните условия по Програмата.
В рамките на парламентарния контрол аз нееднократно съм задавал въпроси по хода на реализацията и изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“, а и за другите оперативни програми за този период.
Днес, когато сме доста напреднали по отношение на времевата рамка за програмния период, имам предвид, че е изтекло почти половината време от програмния период. Моят въпрос към Вас е: какво е изпълнението по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ към този момент както като физически параметри, така и като финансови параметри? На какъв етап е изпълнението на предварителните условия на Програмата и съществува ли опасност от спирането й като цяло – дано това да не се случва, или на отделни нейни оси? Каква е оценката Ви по отношение на изпълнението на Оперативната програма до момента? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
За отговор има думата Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Министър, в рамките на три минути да развиете отговора си.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, към днешна дата Министерството на околната среда и водите е изпълнило всички ангажименти по предварителните условия по Споразумението за партньорство, за което е идентифицирано като отговорна институция.
Министерството има отношение към едно общо предварително условие и три тематични предварителни условия, както следва: общото предварително условие e седем действия, но 1. определяне на базови и целеви стойности на показатели за резултат, въз основа на Плана за действие по Приоритетна ос № 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“.“
Тематично предварително условие 5.1. „Превенция и управление на риска: Наличие на национални или регионални оценки на риска за целите на управлението на бедствията, които оценки взимат под внимание приспособяването към измененията на климата“.
Тематично предусловие 6.1 „Воден сектор“, „1. Стимулиране ефективното използване на ресурса“ и „2. Адекватно възстановяване на разходите за водните услуги“.
Тематично условие 6.2 сектор „Отпадъци“, „Насърчаване на икономически и екологично устойчиви инвестиции в сектора на отпадъците, в съответствие с Директива № 2008-98/ЕО и с йерархията на отпадъците“.
Изпълнението на част от предварителните условия вече е докладвано към Европейската комисия, а на други ще бъде докладвано в Годишния доклад за изпълнението на ОПОС за 2016 г., който трябва да се предостави на Европейската комисия до края на месец юни 2017 г.
Тематичното предварително условие 6.2, с което завършват тематичните условия, вече е потвърдено като изпълнено за България с писмо от Европейската комисия от 4 февруари 2016 г.
По отношение на финансовото и физическото изпълнение на Програмата. Обявени са 25 процедури за кандидатстване с финансов ресурс в размер на 1,53 млрд. лв. или 47% от общата бюджетна рамка. Бенефициенти са предоставили проектни предложения за 1,17 млрд. лв. или 36%.
Договорената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 748 млн. лв. от бюджета, от които близо две трети са ангажирани в сключени договори с изпълнители.
По Програмата се изпълняват общо 35 проекта, по които на бенефициенти са изплатени над 100 млн. лв.
В началната фаза на изпълнение на Програмата в резултат от наличието на реални договорености с изпълнителите се наблюдава положителна тенденция за постоянно нарастване дела на междинните плащания спрямо тези на началните. Като цяло, финансовото изпълнение на Програмата съответства на плановете и прогнозите на управляващия орган и не се наблюдават съществени отклонения.
Напредъкът във физическото изпълнение на ОПОС 2014 – 2020 г. е, както следва:
- завършени и пуснати в експлоатация са две пречиствателни станции за отпадни води в общините Раднево и Шумен;
- изготвени са екологични оценки и оценки за съвместимост на четири плана за управление на речни басейни, както и на морската стратегия.
По отношение на обявяването на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се наблюдава съществен напредък, отчитайки късния старт на Програмата. Основните усилия при изпълнението й са концентрирани в осигуряване необходимото ниво на договаряне, което от своя страна ще гарантира изпълнението на целите на Програмата.
Мога да откроя два основни проблема. Първият е представянето за финансиране на неособено качествени проекти, поради което процесът на тяхната оценка се удължава. Вторият проблем е обжалването на процедурите за избор на изпълнители или тяхното прекратяване, което забавя изпълнението на проектите. Изборът на изпълнител на най-ранен етап би улеснило процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Видно от отговора, както казвате Вие, са изпълнени предварителните условия. Не посочихте информация каква е ситуацията с ВиК-тата, с асоциациите, каквото предварително условие има по отношение на водния сектор. Там имаме сериозни притеснения. Добре е и съответното компетентно ведомство –Министерството на регионалното развитие и благоустройството, също да придвижи въпроса, за да има реализация във водния сектор – една от най-тежките оси с изключително много проекти, които трябва да бъдат реализирани.
Искам да изразя загриженост, и то сериозна загриженост. В същото време искам да кажа, че не съм особен оптимист за изпълнението специално по тази ос и като цяло на Оперативната програма. Моля се да не съм прав, защото имаме потребност от тези средства, както преди малко казвах, за изменението на стандарта на всички нас. Тези средства трябва да бъдат реализирани, усвоени, за да се постигнат целите и ангажиментите, които сме поели.
Четвърта година тече от програмния период. Това, което посочихте като реализация и цялата информация, която поднесохте, ни казва и говори за едно, че не сме си извлекли поуките и това, което трябва да направим като изводи, за да преодолеем слабостите и грешките от първия програмен период 2007 – 2013 г., така че да има ускорен ход и реализация на тази Оперативна програма. Това важи и за останалите оперативни програми. Не по типично нашенски през последните години да се вдигнем на щурм, за да усвояваме средствата. Опасенията и песимизмът ни произтичат от това, че оставащото до 2020 г. време е сравнително кратко, а проектите са тежки и обемисти, трудни за реализация. Вие го посочихте. Това не е добре и по отношение на субектите, които кандидатстват и подготвят проекти, основно общините. Беше редно на този етап да се подават проекти, които отговарят на абсолютно всички изисквания и стандарти.
Предстои Ви огромна работа. Пожелаваме Ви успех! Уверявам Ви, че ще следим по какъв начин ще бъде реализирана тази Оперативна програма, както и останалите, защото са важни за страната ни, важни са за всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, първо, искам да благодаря за контрола, който упражнявате, и за песимизма, който изразявате, защото това определено е посока, която ще помогне на мен и Министерството да се справим с този изключително важен сектор. Факт е, че около две трети от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ касаят водния сектор. Факт е, че там има по-сложни процедури, имайки предвид, че основен бенефициент е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че директен бенефициент е ВиК секторът. Това може би е най-сложната и същевременно най обемистата част.
Даваме си сметка за това както аз, така и екипът, който работи по Програма „Околна среда“, както и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Надяваме се, че с общи усилия ще постигнем резултат, така че да не загубим нито едно евро за българската ВиК система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов. Да му благодарим за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Въпросът е от народния представител Васил Антонов относно стратегия за завършване на проекта за строеж на АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Антонов, да развиете въпроса си.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, в програмата на правителството на последния кабинет Борисов в част „енергетика“ има застъпени шест приоритета, от които нито един не е за изграждане на Атомната електроцентрала „Белене“. От Ваши интервюта успех да извадя едно изречение, касаещо строителството на централата „Белене“, че централата трябва да бъде завършена по най-добрия начин – и толкова, нищо конкретно, нито числа, нито нещо повече.
В предишния кабинет, където бяхте министър, също поставях редица пъти същия въпрос, но нямаше конкретика, освен че търсите частни инвеститори за завършване на проекта.
Всичко това е добре, но не бива да забравяме няколко неща.
Първо, в Стратегията за енергетиката, която сте приели и изтича 2020 г.,е посочено, че до 2020 г. трябва да има изградени два нови реактора за атомна централа.
Второто, което също не бива да забравяме, е, че необходимостта от атомна централа вече е не само прищявка, а една от единствените възможности за заместващ резерв. Новите последни правила за опазване на околната среда вече изчерпват режима на работа на ТЕЦ-овете, които имаме.
Друг аргумент, който също не бива да забравяме, е, че имаме лицензирана площадка, изградена площадка, два реактора, а реално няма перспектива пред нас и яснота как ще се случат тези неща.
Не трябва да забравяме също и доклада на Световната банка, където се споменава, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към задаване на въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Разбира се.
…Отивайки към либерализация на цените на ел.енергията, България има нужда от нови енергийни мощности.
Тук идва моят въпрос към Вас: каква е Вашата стратегия за изграждане на Атомна централа „Белене“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
За отговор – министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Заповядайте, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Въпросът, който поставяте, свързан с АЕЦ „Белене“, е винаги актуален въпрос, поне през последните 15, да не кажа дори 20 години.
По това, което споменахте за изграждането на площадката във Вашия въпрос, искам само да напомня, че тя е изградена още през 80-те години и е свързана с първия проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Тя е факт, тя и в момента е в Белене. И нещо друго обаче е факт – това е старото оборудване за АЕЦ „Белене“. Част от това старо оборудване през 2007 г. беше продадено обратно на руската страна, съответно при много по неизгодни цени. Това, което е останало от него, и към настоящия момент е на площадката.
Това, което трябва да направим оттук нататък с общи усилия, е да намерим начин как подобна грешка да не се допуска отново, защото към настоящия момент има 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци, вложени в този проект, в площадката – 1,4 млрд. лв. и 1,176 млрд. лв., които платихме преди броени месеци, през месец декември 2016 г. за оборудването, поръчано през 2008 г.
Не съм съгласна с Вас, че в нашата Управленска програма няма текст, който да е свързан с АЕЦ „Белене“. Ако обърнете внимание на Част „Ядрена енергетика“, ще видите, че там ясно е записано, че трябва да бъде изпълнено Решението на Министерския съвет от 15 декември 2016 г., което е свързано именно с това министърът на енергетиката да организира изготвянето на технико-икономически анализ, свързан с проекта „АЕЦ „Белене“.
В тази връзка ние сме възложили на Българската академия на науките да изготви такъв анализ, наред с необходимостта от разработване и на предложения, свързани със Стратегия за развитие на българската енергетика.
Тук, между другото, искам само да напомня, тъй като и Вие във Вашето експозе споменахте, че Енергийната стратегия на България е до 2020 г., но 2020 г. е утре за енергетиката. Това, което направих като едно от първите и може би най-важни действия, беше да изпратя писмо до всички парламентарно представени групи с молба до 12 юни да бъдат представени експерти, които ще излъчите всички Вие, за да можем в рамките на Министерството на енергетиката и на съществуващата още от миналата година работна група по създаване на новата Стратегия да разработим Стратегия за развитието на българската енергетика. Тя ще бъде до 2030, с хоризонт до 2050 г. Тази Стратегия няма да бъде на определено правителство – тя ще бъде Стратегията на България и затова разчитам много на Вашата отговорна позиция. В нея ще намери място и съдбата на проекта „АЕЦ „Белене“. Но тъй като ние нямаме време да чакаме разработването й, ще разчитам изключително много на анализа, който БАН ще представи.
Това, което имам като първоначална информация, е, че до края на месец септември Българската академия на науките ще бъде готова със своя анализ за необходимостта от изграждане на АЕЦ „Белене“ и съответно целия финансов модел по реализацията на такъв един проект.
И друг път съм имала възможност да спомена, че към настоящия момент (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) една част от оборудването вече е на площадката на „Белене“, а другата идва до края на месец септември.
Онова, което трябва да направим като първа стъпка, е да се предприемат действия за отделяне на активите и пасивите по отношение на проекта и стартиране на публична и прозрачна процедура по приватизация с цел търсене на инвеститор, който да инвестира в реализацията на този толкова важен въпрос, който стои от много години пред нас. Надявам се, че по този начин ще намерим инвеститор. Ако няма такъв, ще се търси друго решение, може би свързано със VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това е, което мога да Ви кажа към този момент.
Разбира се, чакаме да стане ясна позицията на БАН. Смятам, че това е независим, компетентен орган, който не е политически обвързан и ще ни даде яснота по отношение на това как да се развива този проект и дали да се развива по такъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, за съжаление, се потвърждава онова, което казах, пък и не само днес, че в енергетиката цари хаос. Това, което говорите в момента, показва още веднъж, че нямате яснота как трябва да се приключи Централата в Белене.
Първо, не бяхте точна за стария реактор, който бе закупен за Атомната централа „Белене“ – нарекохте го „морално остарял“. Този реактор наистина се продаде на определено ниска цена, но днес той произвежда електроенергия в Подмосковието, ако не Ви е известно. И това не е руски реактор – беше чешки реактор „Шкода“, доколкото си спомням.
Второто, което искам да Ви спомена, е, че Вие говорите за БАН – сега прехвърляте проблема на БАН, но реално вече сте втори мандат министър в този кабинет. Стратегията, която коментираме, 2011 – 2020 г. е на първия кабинет. Вие изпълнявате Стратегията първи, втори, трети кабинет. Реално сега прехвърляме задачата на БАН. Не съм убеден, че в тази посока трябва да търсите решение на въпроса. Ясно е, че трябва да привлечете експерти, но това трябваше отдавна да е станало и да имате яснота.
В тази връзка има и други неща, които са много дразнещи. Обществените средства, които са инвестирани, са 4 милиарда за тази в Козлодуй и за тази, която е в Белене. Какво да коментираме повече лицензираната площадка? Имаме реално два реактора – те вече са при нас. Тук трябва бърза стратегия и варианти: да се изчисли какво досега, колко процента е от завършващата част при завършена Централа и да се даде възможност – може ли държавата, или ако не може, да се търсят инвеститори.
Пък има и други варианти – ако държавата няма средства (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, с тези средства, с които инвеститорът ще завърши, с част от печалбата, да добием 51% за тази Централа. Въпрос на национално самочувствие, но не само – въпрос на енергийна стратегия, иначе се проваляме.
Вие видяхте през зимата колко проблеми имахме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От крупен износител и самочувствието, което имахме, ние месеци наред внасяхме електроенергия на висока цена, за да можем да покрием върховия енергиен резерв, който имаме. Надявам се скоро отново да говорим по тези въпроси много по-конкретно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, ще си позволя отново да не се съглася с Вас за това, че в енергетиката има хаос. Мога да Ви кажа, че хаос имаше 2005 – 2006 г., когато се е вземало решението и се подписа онова Споразумение от 29 ноември 2006 г., без да е ясно какво ще се случи, без да са ясни параметрите на проекта, с какви пари ще се финансира, как ще се изгради. Нещо повече, поставено е под условие кой да бъде изпълнителят на този проект, господин Антонов. Така че хаос имаше тогава и сега плащаме хаоса. Миналата година го платихме – 1 млрд. 176 млн.
Съгласна съм с Вас, че трябва да се действа бързо, но кажете как да действаме бързо, като ресурсът, който е необходим, за да се довърши от държавата такъв проект, и Вие много добре го знаете, е 20 млрд. лв.?! Ако дадете предложение как това нещо може да се случи в рамките на тези бюджетни показатели, които има нашата страна, ще Ви бъда благодарна.
Уважаеми господин Антонов, използвам случая, за да уверя Вас и всички народни представители, че правителството на премиера Борисов работи изключително отговорно в тази посока. Ние няма да позволим парите на българските данъкоплатци този път да бъдат неразумно разходвани или просто някой да забрави за това, че са похарчени едни пари на българските данъкоплатци и че хората очакват, а и за нас е важно, да вземем най-доброто, икономически обосновано решение за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Благодарим й за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Въпрос от народния представител Васил Миланов Антонов относно развитието на отношенията между България и Русия в сферата на туризма.
Заповядайте, господин Антонов – две минути да развиете въпроса си.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, туристите от Руската федерация имат много голямо значение за нашата страна. С Русия имаме обща история и традиционни отношения. В интерес на българската държава е сътрудничеството с Русия да се развива, особено в сферата на туризма. Над 300 000 руснаци притежават имоти в България. Всичко това допринася за ръста на руските туристи и е предпоставка за увеличаване потенциала в двустранните връзки. И досега един от най-острите проблеми пред нарастването на туристопотока от Русия е визовият режим. Въпреки че са предприети мерки за олекотяване на процедурите по издаването на визите, тук все още има резерви по този въпрос.
Уважаема госпожо Министър, както и през изтеклия мандат на Народното събрание, отново Ви задавам същия въпрос: какво е развитието на отношенията ни с Русия в сферата на туризма? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
За отговор – министърът на туризма Николина Ангелкова.
Заповядайте, госпожо Ангелкова – три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, по повод на конкретния Ви въпрос Ви уверявам, че интензивният и задълбочен диалог, който изградихме и поддържаме с представителите на Руската федерация по време на втория кабинет на господин Борисов, ще продължи, а конкретните резултати ще бъдат надградени с още по-интензивна работа.
В тази връза използвам възможността да информирам парламента, че вече проведох няколко работни разговора с ръководителя на Федералната агенция по туризъм – господин Олег Сафонов, във връзка с подготовка на предстояща двустранна среща, както проведох и среща с руския посланик относно подготовката на заседанието на Българо-руската междуправителствена комисия, което трябва да се проведе до края на тази година в Москва и организирането на заседание на Българо-руска работна група по туризъм.
Обсъдихме и съвместно посещение по българското Черноморие на традиционно предпочитаните детски лагери, за да изпратим още един знак за готовността и организацията по посрещането на руски туристи в страната ни.
Русия е стратегически партньор за България в сферата на туризма. Съобразно този факт Министерството на туризма предприе редица мерки по отношение на руския пазар, които следва да осигурят на руските туристи в България в краткосрочен и средносрочен план.
Както знаете, 2016 г. бе рекордна за българския туризъм, като моя амбиция е превръщането на постигнатите резултати в устойчива възходяща тенденция. Миналата година бе изключително успешна по отношение на пазар „Русия“, като общият брой посещения на руски туристи у нас бе над 580 хиляди, регистрираният ръст е почти
20% на годишна база, което не включва руските граждани с втори дом в България.
Фокусираните усилия и задълбочени двустранни контакти с нашите руски партньори доведоха до ръст над 11% и за изминалия зимен туристически сезон по отношение на туристопотока от Руската федерация.
По отношение на визите още в началото на месец февруари на 2015 г. бе договорено с Министерството на външните работи да бъдат облекчени процедурите за издаване на визи за руски граждани. Облекченията важат още за Украйна, Беларус, Казахстан, Армения и Грузия. Издават се краткросрочни двукратни или многократни визи с цел организиран туризъм със срок на валидност до една година за граждани, които са използвали през предишни години български визи. Собствениците на недвижими имоти имат право на краткосрочни двукратни или многократни визи с цел частно посещение със срок на валидност до една година, а тези които са използвали български визи в рамките на последните 12 месеца със срок на валидност до три години.
В рамките на междуправителственото заседание на двете страни в края на януари 2016 г. бе подписан Протокол за сътрудничество в областта на туризма. Обхватът на визовите облекчения за граждани на Руската федерация бе разширен, като деца до 16 години, които идват на детски организиран туризъм у нас, получават безплатни визи. През 2016 г. за първи път от пет години бе осъществена визита на господин Олег Сафонов – председател на Федералната агенция по туризъм.
Щастлива съм от реципрочния жест и възможността, която имах, да представя нашата страна като атрактивна туристическа дестинация пред руската Държавна дума. Подобна възможност български министър не бе получавал през последните 27 години.
Благодарение на активното партньорство с българското Транспортно министерство бе постигнато съгласие с руските въздухоплавателни власти за разширяване крилата на сезона на чартърните полети, като в периода от втората половина на април до 30 октомври те се извършват без предварително съгласуване.
Също така България участва в редица изложения – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан и Самара. България е съвместен партньор и на изложенията, освен в Московска област и Алтайския край, също така в Република Алтай, областите Владимирска, Оренбургска, Тулска, Калужка и така нататък.
Искам да Ви уверя, че ще продължим същата висока степен на активност с Руската федерация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора.
Безспорно има усилия в посоката, която споменахте. Искам да напомня, че Вие поехте ангажименти и на няколко пъти от началото на годината споменахте, особено когато станахте за втори мандат министър, че увеличението на ръста на руските туристи и от бившите съветски републики, разбира се, очаквате да достигне 40 %. Мисля че съм конкретен в числото.
Има някои неблагополучия обаче. Иска ми се те да са единични случаи, но за съжаление, не са единични. Например цитирахме преди малко БАН – научните работници, които идват от бившите съветски републики за обмяна на опит, за обмяна на доклади, за изнасяния на доклади по конкретни разработки, фигурират в този лек режим и не трябва да заплащат визи. Има конкретни случаи от 2013 г. – две години поред не са заплащали визи, а от последните две години им вземат по 60 евро. На пръв поглед не е много, но когато нещо е ставало преди години, а вече се случва по обратния начин, е рестриктивно. Това не би говорило добре за страната.
Друго, което правилно отбелязахте, е участието ни в Международното туристическо изложение в Москва. Мисля, че това даде добри резултати и самата Вие го споменахте.
По отношение на класическия, традиционния морски туризъм, вече се забелязва, че се определят културно-исторически маршрути, най-вече резервите, които трябва да търсим в семейния туризъм.
Изключително права сте, че трябва да се върви в посока както и към другите страни – да се върви към освобождаването от тези рестрикции. Бих казал, че това е валидно не само за тези страни, които коментирахме, но и за наши близки и по-далечни съседи, които не са членове на Европейския съюз.
Ще следя внимателно усилията Ви в тази посока. Каквото можем и ние ще съдействаме, разбира се, с възможностите, които имаме на опозиция, но държим на увеличаване усилията в тази позиция за постигане на по-високи резултати по отношение на туризма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
За дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Антонов, благодаря Ви за подкрепата и за съдействието.
Както казах уверявам Ви, че ще продължим в тази насока, включително и вече работим с Външно министерство по повод на още по-големи облекчения, които биха били възможни за руските граждани, съобразявайки се, разбира се, с правилата, регламентите, директивите на Европейския съюз.
Мога да Ви уверя, че това е посоката, в която работим, включително обсъждаме с колегата Олег Сафонов съвместни
културно-исторически маршрути, също така маршрути, свързани с религиозния туризъм, на който те изключително много държат.
В тази връзка предстоят и съвместни посещения в различни региони на България. Продължаваме интензивно да работим, за да можем да достигнем тези числа, които в началото на годината поехме като обещание и ангажимент по време на срещата, която имах през месец януари тази година с господин Олег Сафонов в Москва.
Ще разчитаме на Вашата подкрепа и съдействие, за да може наистина руският пазар, който е стратегически за България в сектор „туризъм“, да може да върви с положителна тенденция нагоре за успеха на българския туризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Закривам пленарната седмица.
Следващо пленарно заседание е на 31 май 2017 г., сряда от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 11,18 ч.).



Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев



Секретари:
Слави Нецов
Джейхан Ибрямов