Председателствал: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщение: с писмо № 754-00-28 от 8 юни 2017 г. народният представител Димитър Аврамов е информирал председателя на Народното събрание, че дава съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България за снемане на имунитета му на народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание във връзка с постъпилото искане от главния прокурор на Република България с вх. № 727-00-6 от 7 юни 2017 г., за даване на разрешение за възбуждане (продължаване) на наказателно преследване срещу него.
С писмо от 8 юни 2017 г. председателят на Народното събрание е уведомил главния прокурор на Република България за даденото от народния представител Димитър Аврамов писмено съгласие, като е приложен заверен препис от него.

Започваме с предвидения за днес:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 2 – 8 юни 2017 г.:
- постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно „Бяла книга за развитието на Европа“, предложена от господин Юнкер, председател на Европейската комисия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на отбраната, относно възстановяване на наборната военна служба. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни 2017 г.
И, трето, постъпило е питане от народния представител Иван Валентинов Иванов към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно актуални проблеми на Министерството на вътрешните работи и политика за оптимизиране на Министерството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни 2017 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на културата Боил Банов на питане от народния представител Георги Йорданов;
- министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Александър Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Росен Иванов;
- министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов.
Започваме с разискване по питане на народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно „Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България“.
Ще Ви представя справка във връзка с разискванията по питането на народния представител Георги Иванов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно „Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България“. На питането от народния представител Георги Йорданов е отговорено в заседанието на 2 юни 2017 г., петък. На същото заседание 53-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение.
Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и проекта за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 2 юни 2017 г., петък.
Внесен е втори проект за решение от 13 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група „Обединени патриоти“ на 8 юни 2017 г., четвъртък.
Внесен е и трети проект за решение от двама народни представители от парламентарната група „Движение за права и свободи“ на 8 юни 2017 г., четвъртък.
Вторият и третият проект за решение са изпратени в същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесените проекти за решение, които следва да се гласуват, са три: Проект за решение, внесен от 53-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ с вх. № 754-00-26 от 2 юни 2017 г., регистриран в 10,37 ч., втори Проект за решение, внесен от 13 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група „Обединени патриоти“ с вх. № 754-02-45 от 8 юни 2017 г., регистриран в 13,50 ч., и трети Проект за решение, внесен от двама народни представители от парламентарната група „Движение за права и свободи“, заведен в Деловодството под № 754-02-47 от 8 юни 2017 г., регистриран в 15,32 ч.
Заповядайте, господин Стойнев, за процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На основание чл. 49, ал. 2 предлагаме в пленарната зала да присъстват и председателят на Българския лекарски съюз д-р Васил Грозев, както и председателят на Асоциацията по здравни грижи госпожа Милка Василева.
Считаме, че това е необходимо с оглед дебата – да чуем всички гледни точки, наистина, за да се вземе най-правилното решение, още повече когато става въпрос за един толкова болезнен сектор с огромни проблеми и най-вече с липсата на финансиране, като сектора „Здравеопазване“, затова, уважаеми народни представители, предлагам д-р Васил Грозев и госпожа Милка Василева да присъстват в пленарната зала, а защо не и да участват в дебата, който предстои? Наистина трябва да се вземат най-правилните решения с оглед здравето на българската нация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За обратно становище – заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожа Милка Василева – председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, и д-р Венцислав Грозев – председател на Българския лекарски съюз, са нещатни сътрудници към Комисията по здравеопазване. Разполагат с пропуски за двете сгради на Народното събрание и могат неограничено да присъстват и да слушат заседанията и на Комисията по здравеопазване, и на Народното събрание, затова е достатъчно те да присъстват на балкона заедно с директорите на лечебни заведения за болнична помощ, които Вие сте поканили, за да могат да чуят този дебат.
По процедурите на Народното събрание няма възможност те да участват в дебата. Тяхното мнение е важно, но е важно да имаме поглед върху целия сектор „Здравеопазване“, защото има още два професионални съюза: Български зъболекарски съюз и Български фармацевтичен съюз. Защо пренебрегвате техните председатели? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вярвам, че наистина сектор „Здравеопазване“ е важен, водещ, ключов, но в никакъв случай не трябва да бъде обект на политическа употреба. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Драгомир Стойнев.
Гласували 184 народни представители: за 81, против 56, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
От вносителите на проектите за решения има ли желаещи? От вносителите на проектите за решение има ли желаещи да ги представят?
Заповядайте, по реда на постъпването.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги! Проблемите в здравеопазването са натрупвани без ефективни опити за цялостното им решаване през последните 20 години. Считам, че е необходимо разглеждането на три особено важни направления, които формират основата на вземането на оптимални решения по всички политики в областта на здравеопазването.
На първо място следва да бъде разгледана ситуацията на функционирането на лечебните заведения по места и достъпът на гражданите до квалифицирана медицинска помощ, тоест професионално да се анализира вътрешната структура на реалната здравна карта. Нещата там са повече от сериозни. Оскъдното финансиране на лечебните заведения и кадровият колапс изважда от строя все по-голям брой болници и поставя на изпитание здравната система. Обемът на задължения на болничните заведения в страната достига вече сериозния праг от 500 милиона.
Не е необходимо да се повтарят случаите с болниците в Ловеч, Карлово, Оряхово и други. Достатъчно е човек да посети майката на всички университетски болници: Александровска – множеството недовършени и срутени сгради създава у всеки тягостно впечатление. И аз Ви моля, проф. Петров, тази светиня на българската медицина и нейната достойна история, съдействайте на ръководството на Александровска болница, да добие отново своя нормален облик.
Грешките и безобразията са от десетилетия и тежат върху много управленски екипи. Раздробяването на големи и добре работещи комплекси на десетки болници доведе само до ненужното увеличаване на управленски пул. Опитът на не един министър да промени нещата в тази посока среща винаги яростен отпор. Необходима е изключително трезва и професионална преценка на демографската характеристика и заболеваемостта в отделни региони с оглед преструктурирането на мрежата от лечебни заведения и оптимизиране на достъпа на граждани до тях.
Впрочем, понеже се споменава в началото от д-р Дариткова, това важи и за аптечната мрежа, но то може да бъде обект на една цяла отделна дискусия.
Следващият сериозен въпрос е финансирането на здравната система. Националната здравноосигурителна каса е наложен, практически монополен модел, финансиращ решаващата част от здравеопазването, като са реализирани и утвърдени неработещи модели: клинични пътеки, съществуващи като модел за финансиране в Европейския съюз само в България; търговски дружества без право на печалба – втори нонсенс от порочната мозайковидна структура на здравната система.
В преговорите за Националния рамков договор лечебните заведения, а и така наречените „бордове“ на Българския лекарски съюз нямат съществено значение. Те договарят терминологични детайли, а отсъства най-важното – обемът на средства, които ще бъдат отпуснати в едно или друго направление.
В много от клиничните пътеки са обединени абсолютно различни по своята клинична характеристика, биологична агресия, и респективно финансов емкост заболявания. Освен това на практика липсват изключително важни критерии, подсказващи необходимостта от една или друга лечебна доктрина, прилагащи се в пътеката, което превръща приложенията на пътеката в една ротативка за финансиране, без ясни критерии за ефект и качество. Финансирането на клиничните пътеки се организира по сенчесто лобистки начин, което много сериозно свръхфинансира отделни направления и недофинансира други. Всички тези особености и други детайли доведоха до чудесната възможност за нарояването на огромен брой лечебни заведения, които умело са се приспособили към дефектния модел и практически откровено източват и без това недостатъчния финансов ресурс на НЗОК. Докато този финансов модел съществува, увеличаването на бюджета на НЗОК просто ще бъде източван, без реален оптимален ефект.
Стига се до парадокса откровено социално значими медицински дейности като онкология и хематология да станат обект на предимно търговски интерес. За съжаление, на фона на това се наблюдава тенденция за нарастване на смъртността от онкологични заболявания. В България годишно се отделя най-малък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а най-голям процент от насочените към лекарствени средства финанси – за онкологични продукти, и то при липса на приоритет за водещи по социална значимост направления, каквото е детското здравеопазване. Похвална е въведената възможност за неограничен брой микропроцедури, но е скандално, че 17 години след началото на ХХI век в България не съществува една модерна многопрофилна детска болница.
Така създаденият финансов модел на практика обезкървява стратегическите лечебни заведения, имащи национално значение, каквито са университетските и областните болници, които поемат най-тежките случаи и практически при това финансиране работят на загуба, обрича на мизерно съществуване общинските болници и създава възможност за най-парадоксалното и неблагоприятно решение – в най-бедната държава на Европейския съюз здравната система да финансира лечебни заведения, чиито търговски интерес не бива да бъде нито подценяван, нито поставен под съмнение.
И не на последно място е необходимо да се подчертае липсата на втори стълб на финансиране в здравеопазването.
На следващо, но не второ по значимост, е цялостното финансиране на дела от здравеопазване. При положение че в огромната част от страните на Европейския съюз се отделят 6,9%, и повече, от брутния вътрешен продукт, да се отделят в България 200 – 250 евро на глава от населението годишно и да се иска съвременно здравеопазване, е просто нелепо.
Тук е мястото да се обърне внимание и на ясно нарушения баланс между разходваните публични средства за здравеопазване, между лекарствени средства и медицински изделия, от една страна, срещу заплащане на медицинска дейност. Докато в държавите от Европейския съюз този процент достига максимум 25 – 30%, то в България през последните години съотношението се променя в абсолютно неприемлива посока и достига почти 50 на 50.
В лекарствената политика също са налице няколко сериозни проблеми, които налагат решения. Непрекъснатото отпадане от реимбурсната листа на стратегически за отделни направления на клиничната медицина лекарствени средства – това довежда до необходимостта от тяхното закупуване директно от болничните звена и товари и без това скромните им възможности. Осъщественото децентрализиране на търговете за лекарствени средства, провеждащи се сега от отделните лечебни заведения, доведе до парадоксалния и абсолютно неблагоприятен ефект на сериозна разлика в цените на едни и същи лекарствени средства.
На следващо място, но не по значение, е липсата на ясен генеричен превес в обема на разходваните средства за лекарства, което би освободило финансов ресурс за въвеждане на различни форми на иновативна терапия. Липсва гъвкава политика за осигуряването на пазара на лекарствени молекули с относително ограничена, но стратегическа за определени кохорти от пациенти роля.
Не по-малко сериозен е проблемът за кадровия колапс – както с наличието на необходим брой лекари, а също така и рязкото намаляване за последните десет години с 25 000 на броя на медицинските сестри. Тук проблемът не е свързан само с липсата на реално остойностяване на професионалния труд на тези кадри, а също така с липса на реални възможности за кариерно израстване и продължителна квалификация.
Изключително сериозен е и проблемът за довеждане докрай на идеята за електронни търгове за лекарства, а и създаването в обозримо кратки срокове на Единна електронна борса на медицинските изделия, което ще доведе до много бързо реално урегулиране на цените.
Не на последно място, следва да се отбележи и липсата на стратегия от държавата при проблема за палиативните грижи на пациенти с крайно неблагоприятна прогноза. Това поставя десетки хиляди български семейства в положение да са принудени да поемат в семейството фаталния изход за своите близки. Едва ли има човек в тази зала, който да не е понесъл товара на този проблем. Промяната в подхода би могла да осмисли съществуването на голям брой по-малки заведения.
Нека загърбим, след така изнесените факти – не можем да се спрем на всичко в един първоначален дебат – елементарните противоборства и упражнения по риторика.
Нека Здравната комисия стане генератор на законодателни усилия, които да променят в оптимална посока, и то още от утре и в следващите месеци здравната система. Иначе може да стане фатално късно.
Парламентарната група на „БСП за България“ има следните конкретни предложения:
Считаме, че е нужно незабавно съставяне на интердисциплинарна комисия, която да започне подготовка за промяна на финансовия модел на финансиране на здравната система и въвеждането на диагностично-свързаните групи. Необходимо е в рамките на следващите 3 месеца да бъде представена реална и съобразена стратегия за развитие на лечебните заведения, съобразена със здравната карта, която да бъде и основа на започващите преговори за Национален рамков договор. Динамично трябва да се ускорят крачките в направление „Електронно здравеопазване“, особено за създаването на електронно лично здравно досие.
Спешно следва да бъде създаден модел за остойностяване на професионалния труд на работещите в областта на здравеопазването. Необходимо е да бъдат предприети конкретни стъпки за оптимизиране, както на висшето образование на кадрите по медицина и здравни грижи, така и на последващата им квалификация.
Също така е необходимо в краткосрочен план при реализиране на преговорите за Национален рамков договор да бъде направен детайлен преглед на финансирането на сега съществуващите клинични пътеки.
На следващо място, необходими са скорошни и своевременни законодателни инициативи с оглед преодоляване на проблемите в лекарствената политика, в това число и в частта ѝ, касаеща реекспорта на лекарствени средства.
Завършвайки, искам да споделя с всички Вас, че ние ясно съзнаваме, че екипът на проф. Петров е от 20 дни в сградата на Министерството и той не може да бъде отговорен за проблемите, които са натрупвани 20 години. Но времето за тяхното поставяне е сега и се надявам с участието на всеки в тази зала да се опитаме да ги решим в обозримо близки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми проф. Михайлов.
Заповядайте да представите втория Законопроект, доктор Давидкова, и Проект за решение.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение за Проект за решение е в духа на парламентарната прецизност, процедурна и нормативна коректност, защото се намираме в процедура по питане и разискване, което започва от темата за състоянието на лечебните заведения за болнична помощ.
Моля, господин Председателю, без да влизам в процедура по начина на водене, да следите внимателно изложенията, защото колегата направи програмна декларация, която по-скоро би подхождала на изявление от парламентарна група, и не успя да представи конкретния Проект за решение, който би следвало днес да гласуваме.
После ще се възползвам от възможността за изказване да изтъкна предимствата на нашия Проект за решение във връзка с логиката на парламентарното питане на колегите от БСП. Затова сега ще представя само конкретиката на Проект за решение, който ние предлагаме.
Констатациите за сектор „Здравеопазване“ всеки ги е направил в предизборната си кампания, предложил е решение в програмите, с които сме се старали да спечелим доверието на българските избиратели. Само че ролите вече са разпределени.
Призовавам за консенсус и конструктивизъм от страна на опозицията, особено за такива важни сектори като „Здравеопазване“, но все пак трябва да познаваме нормативната уредба и процедурните правила. Бих апелирала към колегите от ляво да се бяха възползвали от времето в началните спокойни дни на парламентаризма, за да се запознаят с тези документи, та да не изпадаме сега в недоразумения.
Освен това смятам, че щеше да е по-полезно вместо истерично да внасяте законопроекти и да търсите възможности за питания, сигнали и други…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По Проекта за решение, уважаема госпожо Давидкова!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин Председател, аз се надявам да бъдете така коректен към мен, както и към…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие сама заявихте, че ще представите Проект за решение, но дадохте лош пример.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Още една минута.
Бих искала да посъветвам колегите внимателно да се запознаят с процедурите и в този смисъл ще отбележа, че парламентарните ветерани понякога са полезни.
Във връзка с Проекта за решение ние предлагаме министърът на здравеопазването два пъти годишно – през месеците юни и декември, да представя на Комисията по здравеопазването на Народното събрание Доклад за текущото финансово състояние на държавните и общински лечебни заведения за болнична медицинска помощ. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи информация на Комисията по здравеопазването на Народното събрание относно готовността за въвеждането на единни стандарти за управление на държавните и общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ и за изготвянето на нормативно утвърдени механизми за контрол по тяхното изпълнение.
Финансовото състояние на бюджета на НЗОК за тази година по последната информация от директорите на лечебните заведения за болнична помощ изглежда тревожно. В тази връзка беше разискването в Комисията по здравеопазване, за да се запознаем с текущото изпълнение на бюджета на Касата и проблемите, които е създала методиката, утвърдена на Надзорния съвет на НЗОК по отношение на разпределянето на прогнозните стойности на лечебните заведения за болнична помощ. Очакваме решение от страна на органите, които отговарят за това, и смятам, че в тази логика е полезно Комисията по здравеопазване да следи своевременно за финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ. Тази информация ще бъде полезна и за Министерството, защото е важно да се отчитат своевременно проблемите, а да не се стига до натрупването им, което води до тежко финансово състояние на лечебните заведения, които вече бяха споменати. Защото, ако във времето собствениците на лечебните заведения, държавата или общините – конкретно в случая говорим само за този вид собственост, поради ограниченията на питането на колегите от БСП – наистина трябва да реагираме адекватно, прецизно, когато могат да се вземат добрите решения.
Второто ни предложение е в този дух, защото е факт, че в състоянието на болнично-медицинска помощ, в което тя се намира, и начинът на финансиране в българската система, все пак има лечебни заведения, които се справят успешно с менажирането. Смятам, че експертизата на проф. Петров в това отношение, управлявайки едно лечебно заведение, което, подчертавам, не е било търговско дружество, но е натрупало сериозни задължения, ще бъде изключително полезна за въвеждането на единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения.
Може да се възползваме и от експертизата на колегите от БСП, в която също има управители на лечебни заведения в тежко финансово състояние. Така че ще сме на разположение на добри предложения от Вас за това как лечебните заведения могат да се управляват прецизно и да се търсят още по-добри дългосрочни решения за българското здравеопазване, които, надявам се, ще бъдат постигнати на базата на консенсус. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема доктор Давидкова.
По третия Законопроект – заповядайте, доктор Джафер.
Уважаеми колеги, позволете да Ви напомня нормативната уредба за разисквания по питане, която се съдържа в чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Разискванията се провеждат само по темата на питането и неговия отговор и по Проекта за решение“. Тъй като темата е „Стратегия за развитие на лечебните заведения, смятаме, че тя е доста широка, по която трудно мога да огранича който и да е от изказващите се.
Имате думата, уважаема доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря за уточнението, уважаеми господин Председателю.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През последните години привикнахме, че фалират общински болници. Седемнадесет от тях отидоха в небитието. Днес говорим, че има заплаха от фалит на областни болници. Въпрос на време е колко от тях също ще отидат в небитието. Така наречените „университетски болници“ – 100% държавна собственост, са натрупали значително количество дългове. Дълговете на лечебните заведения отдавна преминаха психологическата граница от 500 млн. лв.
Здравноосигурителният модел с една монополна каса генерира дефицит ежегодно, трайно. Неразплатените разходи на НЗОК се превръщат в дългове на болниците, тоест дефицитът на Здравната каса се трансформира в траен дефицит на лечебните заведения. Порочно е, че с приемането на бюджета всяка година, още януари и февруари, се говори за преразпределение на оперативния резерв. Замисълът беше последното тримесечие да се разпределят тези пари, а някъде още през март и април започва да се говори за актуализация на бюджета на Здравната каса.
Заблудата, манипулацията, откровената лъжа в предходните няколко години, че Здравната каса няма дългове, няма неразплатени разходи, е финансова еквилибристика, която е удобна за управленско-политически цели, обаче е далеч от реалността. НЗОК формира дефицит, прехвърлян от година в година. Дължи за лечение на български граждани в чужбина около 200 млн. лв. Деветнадесет милиона категорично са неразплатените за 2016 г., които и Касата е признала, а около 50 млн. лв. бяха платени през друг бюджет за друга година.
Въпреки опитите за въвеждане на регулация, това очевидно не доведе до по-добро качество на здравната услуга, нито до по-малко средства в публичния сектор. Бяхме свидетели на малки спестявания, които доведоха до големи разочарования у пациенти и работещи в системата, безкраен низ от паническо противодействие на безсмислени идеи и хаотични решения, поредица от шумно афиширани идеи и мерки с неясен ефект. Тоест проблемът с болничната помощ е системен, структурен, принципен, не просто някакъв си финансов въпрос. Ето защо ние идентифицираме пет причини за този тежък дефицит, които не могат да бъдат игнорирани.
На първо място, навлизането на нови високотехнологични методи за диагностика и лечение, на иновативни медикаменти, на нови структури и разширение на дейности. Не може да се спре развитието на медицинската наука. Никой не е успял да го направи, няма да го направим и ние. Това е факт и ние трябва да се съобразим с него.
На второ място, прекъснатата функционална връзка между отделните звена на здравната система – между първична и извън болнична помощ, специализирана извънболнична помощ, междуболничното лечение.
На трето място, неосъщественото прехвърляне на дейности и отговорности от болничната помощ към извънболничната помощ, което води всяка година системно до свръх хоспитализация.
На четвърто място, почти липсващите структури за долекуване и продължително лечение, липса на палиативни грижи и финансирането им адекватно на реалността.
На пето място, лечебните заведения изпълняват все повече и по-често социални функции. Ето защо виждаме изхода в контрол, прозрачност, предвидимост в системата. Това очакват и колегите, които работят в нея.
Създаване и изграждане най-накрая на станалата почти легендарна, на първо място, единна, интегрирана информационна система и електронно здравеопазване с всички атрибути на това електронно здравеопазване – електронно досие, електронна карта, електронна рецепта, електронно направление за да може да покажем, че сме в съвременна Европа.
На второ място, демонополизация на Здравната каса, усъвършенстване на финансовия модел.
На трето място, преодоляване на регионалните дисбаланси дори чрез Национална здравна карта, но справедливо преодоляваща проблемите на равния достъп.
На четвърто място системна профилактика в клиники, ранна диагностика. Не може да си позволяваме да плащаме стотици милиони за скъпо и късно лечение без ефект, а да не отделяме средства за профилактика и скрининг.
На пето място, протекционизъм по отношение на човешките кадри. Болниците фалират не заради друго, фалират заради липса на лекари и липса на медицински сестри.
Видяхме министри с много амбиции и идеи през годините. Видяхме министри, които имаха основната идея да запазят спокойствието и статуквото и да не правят нищо. Видяхме министри с административен опит и визия, които обаче нямаха политическата подкрепа, за да осъществяват това, което са намислили. Ние сме реалисти.
Уважаеми проф. Петров, ние вярваме, че Вие имате уникалната възможност да промените нещо. Но ние няма да искаме от Вас да правите стратегии, които ще бъдат просто част от многото стратегии. И затова нашето проекторешение включва реални неща. Смятаме, че предлагаме две реални стъпки, с които трябва да се заемете.
В срок до две години да бъде изградена и въведена в действие система на електронно здравеопазване с всички негови компоненти: електронно здравно досие, електронна здравна карта, електронна рецепта, електронно направление за постигане на прозрачност, контрол и ефективно изразходване на финансовия ресурс в системата на здравеопазването.
Второ, възлагаме на министъра на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазване в срок до шест месеца Концепция за обезпечаване с медицински кадри на системата на здравеопазване и тяхното кариерно развитие. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви уважаема д-р Джафер.
Уважаеми колеги, преди да преминем към разисквания да Ви съобщя времето във връзка с прилагането на чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с което разполага всяка една парламентарна група: Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ разполага с 19 минути; групата на „БСП за България“ – 16 минути; „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“ – осем минути; Движение за права и свободи – седем минути; „Воля“ – пет минути, и нечленуващи в парламентарни групи – пет минути.
Времето от един час е определено със специалния текст на чл. 105, ал. 2 и по отношение на него не се прилага чл. 58, ал. 2, тоест не може да бъде удължаван.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Миналия петък зададох въпрос към министъра на здравеопазването за Стратегията за развитие на болниците в България. Очаквано министърът ми отговори, че той се води от Националната здравна стратегия в частта й за развитие на болниците.
Да, но както господин министърът, така и аз много добре знаем, че тази Стратегия вече не е актуална, господин Министър, защото много от сроковете вътре в нея, които предопределят развитието на болничното здравеопазване в частност, вече са изтървани и те не могат да бъдат компенсирани. Много от нещата, които са заложени в нея вече не са актуални. И те не могат да бъдат направени. Затова попитах: каква е Вашата стратегия, господин Министър? Още повече основният камък, ключовият камък на тази Стратегия, наречена Национална здравна карта, беше отменена от съда. Без Национална здравна карта ние въобще не можем да говорим за развитие на здравеопазването в нашата страна.
Днес при нас са голяма част от управителите на областните болници в страната, включително председателят на Сдружението д-р Нели Савчева. Пред тях аз не мога да не поставя въпроса отново и няма да се уморя да го поставям пред институциите и пред Вас преди всичко. Кога ще имаме справедливо лимитиране на дейността на болниците в България, кога? Аз не казвам надлимитна дейност. Кога Здравната каса ще плати извършената и неразплатена дейност за 2015 г., за 2016 г. и за 2017 г. до сега. Това е ключов въпрос без отговор. Ние ще говорим за това, което преди малко каза д-р Джафер – болници, които рискуваме да изпаднат в несъстоятелност.
Искам да кажа и няколко думи по проектите на колегите. Безспорно това, което поставиха като Проект за решение д-р Джафер и доц. Чакъров – електронното здравеопазване, е другият ключов камък. Без него ние не можем да говорим за развитие на болничното здравеопазване и въобще на цялата национална система на здравеопазване. Трябва безспорно да го има.
По проекта на доктор Дариткова и група депутати. Доктор Дариткова, аз не мога да се съглася с целесъобразността на Вашето предложение за решение, че министърът на здравеопазването трябва два пъти в годината да ни представя справка за финансовото състояние на болниците. То е ясно. Там имаме платена лимитна дейност и неплатена над лимитна дейност, като над лимитната дейност е в графата „загуба“. Вие ме упреквахте, че не познавам нормативната база. Аз мисля, че нямате право, защото Вие предлагате министърът на здравеопазването да се отчита за финансовото състояние на общинските болници. Е как ще стане?! То в Министерство на здравеопазването няма никаква база данни и не събира данни за общинските болници – за финансовото състояние. Те имат принципал – местните власти.
С другата точка от вашия Проект за решение – за статута на управлението на болниците в България. Мисля, че ние имаме точни и ясни правила за управление на болниците в България. За съжаление, те са разписани не в Закона за лечебните заведения, а в Търговския закон и не знам дали разбирате – Вие поставяте проф. Петров пред една тежка дилема и аз не искам да бъда на неговото място.
Той трябва да отговори дали като министър, като д-р Петров – министърът на здравеопазването, за който основната цел са търговските дружества и печалбата, или като д-р Петров – лекарят, медикът, който се бори ежедневно за спасяване живота на пациентите, дали основната цел на болниците е спасяване на живота и на здравето на пациентите?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Няма.
Уважаеми, господин Министър, припомням Ви, че по всяко време, когато пожелаете, може да вземете отношение.
За изказване – народният представител Даниела Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, сектор „Здравеопазване“ включва различни елементи и когато говорим за него, важно е глобалната визия, затова профилактиката и превенцията наистина са ключови приоритети в нашата Програма за управление.
В случая сме ограничени от темата, която са задали колегите – лечебните заведения за болнична помощ. Именно в тази връзка сме развили предложенията ни в Проекта на решение, които са предложени на вниманието Ви.
Защо смятам, че юридически и нормативно некоректно са предложили Проекта за решение колегите от БСП? Защото нямаме легални дефиниции за общинско и за държавно здравеопазване. Защо се елиминират всички други съществуващи видове собственост в здравеопазването? Факт е, че по Конституция собствеността е равнопоставена. Не може да се прави изолирана стратегия за сектори, които не съществуват съгласно нормативната уредба на сектор „Здравеопазване“. Стратегия се изработва съгласно Закона за здравето и тя се нарича „Национална здравна стратегия“. Такава Стратегия е приета през месец декември 2015 г. от Народното събрание на Република България и в нея сме се опитали да очертаем прогнозата, перспективите и целите, които искаме да постигнем за нашата национална здравна система с хоризонт 2020 г.
Обикновено целим наистина показатели на общественото здраве. Как ще ги постигнем – дали само чрез лечебните заведения за болнична помощ, разбира се, е обект на конкретните решения на изпълнителната власт. Към тази Стратегия има съставен и план за действие. Надявам се, да се запознаете внимателно с него. Ако имате някакви възражения, да ги изложите и да търсим съответната нормативна уредба в съществуващите закони, която да позволи да се реализират и Вашите намерения, стига те да са в интерес на българските граждани.
От гледна точка на второто Ви предложение, което касае Националната здравна карта – в Закона за лечебните заведения ясно са дефинирани начините, по които тя се формира. Националната здравна карта е факт, тя се изработва от министъра на здравеопазването, съответната комисия, приема се от Министерския съвет. Утвърдена е и е достъпна за всички български граждани. Българските депутати също имат достъп до нея, могат да я открият, да я прочетат, да се запознаят, и отново, ако имате възражения по отношение на съдържанието й, има и ред, определен в наредба от министъра на здравеопазването, за актуализация на тази Национална здравна карта. Тя наистина би могла да служи, за да се уеднакви достъпът на българските граждани и да се преодолеят регионалните дисбаланси, и това е основната й амбиция, защото наистина във времето имаме непропорционално развитие на различните здравни услуги в различните райони на страната.
Амбицията ни е да постигнем еднаква достъпност на здравни услуги за всички български граждани поради това няма как да подкрепим Вашия Проект за решение.
Подкрепяме Проекта за решение на колегите от ДПС, защото той наистина е в синхрон с Програмата за управление, която сме написали. Ключов приоритет в нея е изграждането на единна национална здравна информационна система. В ход е реализация на проект за изграждането на такава система по Оперативна програма „Добро управление“ и срокът за реализация на този проект съответства на Проекта на решение, което са ни предложили колегите от ДПС, тоест до 31 декември 2018 г. трябва да изградим елементите на тази информационна система.
Кадровото обезпечаване на системата е от ключово значение, затова подкрепяме и второто решение. Смятаме, че наистина трябва да изградим стратегия за запазване на кадрите в България, които определят профила на българската здравна система. Това че в момента имаме добро здравеопазване се дължи на неуморния труд на българските професионалисти по здравни грижи, на българските лекари. Политиците сме в дълг към тях и аз чистосърдечно го признавам. Наистина трябва да търсим добрите принципни решения с дългосрочна визия, затова предлагам Проектът за решение на нашата парламентарна група да бъде подкрепен и да бъде допълнен с т. 3 и т. 4 – предложенията на колегите от ДПС.
Предлагам следната редакция за тези точки отново в духа на нормативната коректност: „В срок до две години министърът на здравеопазването да извърши необходимите действия за въвеждане на единна здравна информационна система с цел постигане на прозрачност, контрол и ефективно разходване на средствата в системата на здравеопазване“.
Като точка четвърта в окончателния Проект на решение: „Да влезе в срок до 31 декември 2017 г. Министърът на здравеопазването да представи на Комисията по здравеопазването на Народното събрание концепция за осигуряване и развитие на медицинските специалисти в системата на здравеопазването“.
Колеги, по процедура след това питане трябва да излезем с един проект. Надявам се, че този разширен Проект за решение, който съответства на нормативната уредба и Правилника, ще бъде подкрепен от всички разумни народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Реплика – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема д-р Дариткова, уважаеми господин Министър!
Първо, говорите за консенсус, после говорите за добро здравеопазване. Къде видяхте това добро здравеопазване, д-р Дариткова? В коя област? Тук всички, които сме от отделните области, знаем колко е труден достъпът. Именно липсата на финансови средства кара тези български лекари да се превръщат в истински герои, защото наистина тяхната дейност е изцяло недофинансирана.
Оставям настрана факта, че в отделните области финансирането е различно, което е скандално. Мога да говоря за Старозагорска област, но я оставям настрана, която наистина е на едно от последните места по финансиране.
Обяснете на българските граждани защо наистина се влошават услугите? Защо общински и областни болници са принудени едва да оцеляват и де факто вървят към закриване? В същото време говорите за много добро качество, за много добър достъп.
В крайна сметка, къде отидоха тези 2 млрд. лева, които Вие откраднахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не е по Проекта за решение, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: … ГЕРБ, които откраднахте по времето на Борисов 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев! Ще Ви отнема думата, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Българските граждани трябва да знаят тази истина, защото лошото качество се дължи именно на Вашата политика. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, ще Ви отнема думата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В продължение на девет години управлявате Вие. Какво се случи? Лошото качество, липсата на достъп, това че българските медици напускат страната, че има недостиг на медицински сестри е именно Вашата грешка. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втора реплика – народният представител Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема д-р Дариткова, не очаквах, че по този толкова сериозен дебат ще влезем в нормативна риторика. Това ми се случва вече трети път в контакта през последните тридесет дни – и в Здравната комисия, и тук, в залата.
Моля Ви, като човек, на когото много се доверявам и когото познавам от доста години, да не измествате спора в тази посока, защото той е много сериозен. Дебатът е много сериозен и от политическа, независимо че здравеопазването е надпартийна политика, и от професионална гледна точка.
Тъй като за всичко, което говорите, че е налице и че е достъпно за всеки народен представител, ние знаем следните факти. Националната здравна карта, изработена от екипа на предишното правителство, е обявена за невалидна. Тя е достатъчно компрометирана в очите на всички професионалисти, оспори се и от Лекарския съюз. Цялата Програма за развитие на здравеопазването, за която непрекъснато повтаряме, че има проект за едно или за второ, на практика през последните няколко години буксува.
За да не влизаме в този нормативен дебат – кое е възможно, какво точно трябва по норма да се направи, бих искал да чуя мнението на сериозен професионалист като проф. Петров. Смятам, че ще бъде полезно за нас да каже своето мнение, като сега започващ управлението на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Това може да стане след изчерпване на процедурата.
Има ли трета реплика?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Дариткова, аз мисля, че тук нещата са много по-дълбоки, отколкото да разделяме залата на „разумни“ и „неразумни“ депутати. Може би няма разумност в това, че ние по места наблюдаваме едно явление за разпад на областните болници, поне ние в Ловеч. Там болницата няма да бъде закрита, там болницата се разпада. Довчера си мислех, уважаеми проф. Петров, че поне едни специфични отделения няма да бъдат интерес… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за реплика към д-р Дариткова.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Да, казвам.
Ние наблюдаваме нещо друго... (Реплики от народните представители Цветан Цветанов и Даниела Дариткова. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Благодаря Ви, продължавам.
Защото вече от вчера в Ловешката болница няма да има и Отделение по патологоанатомия, дотам стигнахме. От там нататък дълговете, които имат болниците, всичко изисква спешно решение, а не някакво виждане за бъдещето, за някакви гаранции, които се съдържат в някои от проектите за решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Имате думата за дуплика, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме тук и сме се заклели да спазваме Конституцията и законите на страната. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Познаването на правилата е задължително. Ние не решаваме конкретните проблеми, които изпълнителната власт има във функциите си да реши. В този смисъл наистина има болници, които са в тежко състояние, но пък аз представлявам област, в която болницата е в добро финансово състояние и това се дължи на доброто мениджърско управление и контрола, който се упражнява върху нея. Затова имаме различни ситуации. Аз знам, че истинският комунист е готов да подели всичко поравно, даже и греха – Оскар Уайлд го е казал. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Обаче в тази ситуация е по-важно наистина ние тук, в събранието да чертаем глобалните приоритети, защото конкретните решения ще ги взима екипът на Министерството. Важно е да разбираме и системата на здравеопазване, начините на финансиране. Няма как сега да Ви образовам затова, че имаме солидарен модел и подходите за финансиране са за това, че всеки ползва помощта, която му се налага и според... (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: …представителността на медицинските услуги в съответните региони, а не се разпределя на глава от населението. Това е дълбоко неразбиране на солидарния ни модел на финансиране.
Имаме много проблеми, но аз казах, че имаме качествени български лекари. Именно на тях се крепи доброто качеството на българското здравеопазване. Имаме всеотдайни медицински сестри и всички ние сме в дълг с тях и няма нужда да се мъчим да трупаме политически дивиденти от констатациите, които са ясни. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Трябва да предлагаме решения. И аз разчитам наистина на разумните решения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Стойнев.
Професор Петров, имате ли желание да вземете отношение?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: На този етап – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Главчев, за съжаление, явно в това Народно събрание от началото до края ще си говорим все за едни и същи неща и едното от тях е, че Ви моля да не допускате изостряне на тона, особено когато става дума за неща, които според мен пък или не се отнасят към разговора, или се отнасят точно в обратната посока. Колкото пъти намесите „комунистите“ така наречени, толкова пъти ще се обаждам, госпожо Дариткова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Защото по времето на комунистите имаше здравеопазване, което по Ваше време го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, към мен, господин Кутев, а не към госпожа Дариткова.
АНТОН КУТЕВ: Да, да, към Вас.
Вие не можете и не допускайте този разговор да влиза така, защото, когато допуснете разговора да влезе и отиде в тази посока, ще се случва това. Онези комунисти имаха безплатно здравеопазване, а Вие съдирате по пет кожи от сегашните хора. А тези хора горе са директори на болници, които очевидно Вие наричате „некадърници“, защото не били като Вашата... (Шум.) Е не съм съгласен, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е казала такова нещо. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: И не е вярно, че ако Вашето твърдение в момента е това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още един път Ви призовавам да се обръщате към мен, а не към госпожа Дариткова, тъй като сега тя…
АНТОН КУТЕВ: Ако Вашето твърдение в момента е това, че здравеопазването е в разцвет, да знаете, че се бъркате. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова: „Лично обяснение.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Или по начина на водене, изберете си. (Шум.)
Моля Ви за ред в залата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм практикуващ български лекар и изпитвам дълбоко уважение пред колегите, които са горе, които са мениджъри и които знам, че успешно управляват лечебните заведения.
Но има и други примери, Вие знаете кои са те. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев: „Четиристотин милиона дълг по Ваше време.“) Говорех за съвместната отговорност и усещането за отговорност, защото всеки един конкретен случай на лечебно заведение, което е в тежко финансово състояние, може във времето да се открие отговорността на едно или друго общинско, областно или държавно управление. Затова апелирах да се популяризира добрият мениджърски опит и да се запази добрият тон, защото, повярвайте, не се намираме в революционна ситуация, революционният план не Ви е полезен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От това няма да произтекат промени в ситуацията в страната. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Управлението е стабилно, ние ще търсим добрите решения за българското здравеопазване. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И аз апелирам наистина разумните хора да ни подкрепят. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Заповядайте, имате думата за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Спорът наистина стана много остър. Аз съм част от законопроекта на д-р Дариткова. Искам да го подкрепя и да кажа само няколко цифри на аудиторията. Тук се споменаха дългове сборно от 500 милиона на държавното и общинско здравеопазване. (Реплика от „БСП за България“: „Само на държавното.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви не се обаждайте от място.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Дори само на държавното да е.
Знаем много добре, че тези дългове не са натрупани нито вчера, нито онзи ден, нито миналата година, а са натрупани през тези 17 години, откакто започна реформата в болничното здравеопазване. През тези години обаче знаем, че частните болници са поставени в едно друго положение, те работят по клинични пътеки и генерират печалби, а не дългове, а държавното и общинско здравеопазване генерира много дългове, което Вие видяхте.
Най-богатата здравна система в Америка, която се финансира с повече от 13% от брутния вътрешен продукт, работи с 85% генерика лекарства, а ние работим с много по-малък процент, тоест резервът е много голям и затова пожелавам на новия екип на Министерството и на Здравната комисия заедно да генерираме съвместни решения, които да намалят дълговете на болниците и да спрат това разточителство на обществения ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Поповски.
За изказване – първо, заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да обърна внимание на въпроса за общинските болници, защото те безспорно са основните елементи на здравната ни система. Към днешна дата множество общински болници са пред фалити или са в силно затруднено финансово положение. Причините за това са комплексни и не се изчерпват само с проблемите в системата на здравеопазването, а се коренят както в последиците от социалните процеси като демографския срив, така и икономически процеси.
Ако се съсредоточим обаче върху променливите, които имат най-директни последици за съдбата на общинските болници, кристализират няколко основни момента.
На първо място, това е начинът на разпределение на средствата на Националната здравноосигурителна каса и представлява един от най-сериозните проблеми.
Националната здравноосигурителна каса на исторически и до голяма степен неясен принцип разпределя бюджетите на регионалните си центрове. Регионалните центрове, от своя страна, разпределят средствата между болниците в самия регион по също толкова непрозрачен начин. Така е необяснимо защо някои болници получават доста повече пари от други при равни други условия. Отделно клиничните пътеки – те са недофинансирани и цените им не са актуализирани от години. Завишените медицински стандарти често водят до абсурдни ситуации, в които например хирурзи с 25-годишен стаж нямат право да лекуват заболявания, които досега са лекували.
Напоследък наблюдаваме и нов феномен от Вашето управление, уважаеми управляващи отдясно: частни болници наемат отделения от общински лечебни заведения. Така възниква въпросът: няма ли друг спасителен план, че да се стига до това? Това първа стъпка към приватизация на общинските болници ли е, какво е? Кадровият въпрос е проблем на цялата система на здравеопазването, но в общинските болници той придобива друго измерение, защото се превръща във въпрос за оцеляването на болничното заведение. Лекарите специалисти често са на граничния минимум, има места, където, ако си тръгне един лекар, пропада цялата болница.
Свързана е и темата с възнаграждението на работещите в общинските болници. Заплатите там са най-ниски, а за да се задържат лекарите, се орязват други длъжности – сестри, санитари, което накрая води до намалено цялостно качество на здравната грижа, предлагана в общинските болници.
Днес дебатът е за стратегия в сферата на здравеопазването и най-вече в болничното лечение. Съществуващата „Стратегия 2020“ правилно идентифицира проблемите в системата и набелязва мерки за решаването им. Тя обаче не прави разлика между общински и държавни болници. Въпреки че някои проблеми са общи за всички видове болници, общинските си имат своите характерни само за тях проблеми. Липсва обаче диференциран подход към разрешаването им.
В най-кратък срок, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, Ви предлагам да се потърси начин да се погаси дългът или част от дълга на общинските болници! Приоритет трябва да бъде и промяната на стойността на клиничните пътеки, както и коригирането на медицинските стандарти.
В по-дългосрочен план трябва да се помисли и за нова формула за разпределение на средствата от Националната здравноосигурителна каса и за стратегии и визия за бъдещето на общинските болници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Има ли реплики? Няма.
Господин Чакъров, заповядайте, имате думата за изказване.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър проф. Петров, уважаеми колеги! Методиката за финансови лимити, въведена по време на предходното правителство, по-точно от министъра на здравеопазването Петър Москов, въобще не даде така очакваните от него резултати – нещо, за което още от самото начало ние от ДПС предупреждавахме, и по никакъв начин не подобри дейността на лечебните заведения, въобще функционирането на системата на здравеопазването. Напротив, задълбочи проблематиката в системата за здравеопазването, тръгнаха да се натрупват отново много сериозни дългове на всички лечебни заведения.
Няма да говоря за системата с пръстовия отпечатък. Това, което остана от него, освен че беше много погрешен ход, са само неразплатените средства, които отново тегнат над бюджета, който е в затруднена ситуация.
Господин министър, господин проф. Петров, аз Ви приветствам за позицията, която изразихте на първи юни в Комисията по здравеопазване, че имате резерви относно методиката за финансово да лимитиране на болниците точно поради факта, че лечебните заведения надхвърлят лимитите и трупат дълговете – това, което изказахме. Тогава Вие казахте: „Министерството на здравеопазването ще настоява за нова методика на разпределение на лимитите на болниците. Обществените нетърпимост е доста голяма.“
Натъкваме се на фрапантни случаи. Вие посочихте, че три болници са с абсолютно еднакви стандарти по отношение на легла, персонал и дейности, са с различни лимити. Това в никакъв случай не бива да се допуска и е много индикативен пример по какъв начин е подходено, когато се е определяла Националната здравна карта и по какъв начин функционира нашето здравеопазване.
Приветствам Вашата позиция с оглед на това, че Вие търсите диалог с всички, за разлика от Петър Москов, който в никакъв случай не направи най-необходимото да има оценка от ефекта или оценка на въздействието от тези мерки, които той предлага и до какъв резултат би довело.
Аз се обръщам към Вас с оглед на още една Ваша позиция, която беше изказана по време на интервю в „Нова телевизия“, а именно, че за структуроопределящи болници като „Пирогов“ и някои от областните болници да паднат лимитите, но ако паднат лимитите, ще трябва да се засили контролът – нещо, което отново ДПС винаги е изразявало – че трябва да има изключително ефективен контрол. Там е сериозният подход, ключ и код, с който може да бъде подобрена дейността, всички знаем за какво става въпрос, с оглед на недопускане на злоупотреби, за съжаление, които се коментират и са факт.
Във връзка с това бих искал да получа отговор на въпроса ще се премахне ли системата на финансово лимитиране на болниците и в какви срокове предвиждате това да стане? И добре е да има информираност на цялата общественост, ако отпадат лимитите за областни болници, по какъв начин ще стане това и във всички случаи трябва да има един коректен подход за регионите с различен стандарт на достъп, да има равнопоставен достъп на всички пациенти до лечебни заведения.
Видно е, че само в „Пирогов“ от месец май надхвърлянето на недостиг на средства е над 500 хиляди лева и основно този преразход от статистиката се вижда, че е от спешно болни.
По другия въпрос, който беше много обстойно представен от д-р Джафер – за въвеждането на електронното здравеопазване с всички нейни компоненти, няма да се повтарям. Бих искал само да кажа, че ние наистина бихме искали това да бъде въведено и Вие самият по време на същата Комисия по здравеопазването на първи юни посочихте, че електронната здравна карта трябва да бъде въведена и с оглед на по-ефективен контрол. Ние считаме, че това ще подобри и дейността, и ефективността от разходване на средства. С оглед на това считаме, че взехме съобразена и Вашата позиция, че електронната здравна карта би могла да бъде въведена за година и половина, за две години всички тези компоненти да бъдат въведени.
И по третия въпрос – много е притеснителна ситуацията с оглед на кадрите, текучеството и възрастовия профил на медицинските кадри. Надяваме се, че ще бъде намерен най-адекватният правилен подход от Ваша страна, така че да има кадрова обезпеченост и възможности за кариерно развитие на колегите в системата на здравеопазването.
За специализациите и наредбата, която беше приета по времето на министър Москов, не се осигуриха средства и по този начин тя не се задейства ефективно, адекватно. Надяваме се на положителни стъпки, които да подобрят дейността на функциониране на системата на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Има ли реплики, уважаеми колеги? Не.
За изказване – народният представител Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бих искал съвсем накратко да обърна внимание на няколко основни неща, предмет на днешния разговор.
По отношение на лимитите на лечебните заведения за болнична помощ следва да имаме предвид, че в последните десетилетия в европейски и световен мащаб разходите за здравеопазване нарастват значително, докато наличните финансови ресурси продължават да бъдат ограничени. Причината за този дисбаланс е известна на всички. С оглед на ограниченото време няма да се спирам подробно на това. Преодоляването на този проблем в нашата страна може да се осъществи единствено ако има тясно сътрудничество между законодателна, изпълнителна власт, между изпълнителите на медицинска помощ и пациентите.
Всеки от един от нас тук, в тази зала, иска да се осигурят повече средства за здравеопазване, но трябва да дадем отговор и на въпроса – по какъв начин те ще бъдат разходвани и най-добре оползотворени?
Отговорност на всички участници в системата на здравеопазване е да се съблюдава и контролира начин, по който се разходват средствата от нашите здравни вноски. Всяка година в опита си да подобрим качеството и достъпа до здравеопазване на всеки български гражданин ние увеличаваме обема дейности, които се заплащат от НЗОК. Съответно полагаме необходимите условия за тяхното финансово обезпечение. Не можем да не отбележим, че България е една от малкото страни в Европейския съюз, която има толкова всеобхватен основен пакет и гарантиран достъп на навременна медицинска помощ – първична, специализирана и високоспециализирана. Броят на лечебните заведения в България е доста над средния в Европейския съюз. Създадени са механизми за по-голямо гъвкаво разпределение на средствата за болнична медицинска помощ според нуждите на пациентите.
Колеги, не можем да не се съгласим и с това, че с всяка година финансовите средства за здравеопазване се увеличават. За 2017 г. те надхвърлят над 1 млрд. 613 млн. 555 хил. лв. За 2016 г. те бяха 1 млрд. 457 млн. 528 хил. 900 лв. С нарастването на финансите ние нямаме по-добро здравеопазване.
Аз ще се спра на три основни причини, поради които увеличаването на парите, не покрива и не задоволява както пациентите, медицинската услуга, така и лекарите.
На първо място, към проблема, който днес разглеждаме, това е, че от парите, които се отделят за здравеопазване, НЗОК блокира 3% от общите пари. Определят се 3-месечни общи стойности от РЗОК, като съществува възможност за надвишаване до 3% на определеното 3-месечие. Тоест, така наречените „надлимитни дейности“ се изплащат, но след извършване на проверката. Това от своя страна води до забавяне на финансиране на лечебните заведения.
Втора причина. Съгласно Наредбата и Приложение № 7 за определяне на пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Национална здравноосигурителна каса, НЗОК заплаща високоспециализираните медицински дейности, които именно оказват влияние върху бюджета и финансите.
Следва да се отбележи, че Национална здравноосигурителна каса заплаща в допълнение на утвърдените стойности от РЗОК, при това безлимитно, на дейности като хемодиализа, раждане, за интензивно лечение, за онколечение, за радиохирургия, роботизирана хирургия, за позитронно-емисионна компютърна томография, за лечение и рехабилитация на детска церебрална парализа и невромускулни увреждания. Всички тези дейности, които изброих, са именно скъпоструващи, които отнемат доста средства. Това е по Приложение № 7. Това е една от причините, поради които финансите за 2017 г., както виждаме, са на един критичен минимум.
Третата причина. Както вече споменах, броят на лечебните заведения и болнични места в България нарастват ежегодно. Броят на лечебните заведения, както всички знаете, се увеличават и аз мисля, че тук изключително важно място има здравната карта, която беше приета.
Важен момент също така е, че болниците се стремят да повишат своите доходи като въвеждат нови клинични пътеки с нова апаратура и нови, съответно, възможности за даване на по-добра медицинска услуга.
Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ е приета от Министерския съвет на 16 декември 2009 г., която има за цел да осигури достъп на населението до качествена медицинска помощ.
Нещо много важно, което беше прието. Националната здравна стратегия 2020, приета с Решение на Народното събрание на 17 декември 2015 г., е водещ стратегически документ, който конкретизира целите за развитие на системата на здравеопазването през 2020 г., което е изготвено в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво.
Друг момент, който искам да фиксирам пред Вас, е националната здравна карта, приета от Министерския съвет на 24 март 2016 г. С нея се определят и планират потребностите на населението до достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на базата на която да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите.
Въз основа на всичко казано дотук считам, че българското здравеопазване няма нужда от изготвяне на нови програмни документи и стратегии. Количеството не гарантира качеството на резултатите. Мисля, че всички тук се обединяваме около идеята, че за по-добро здравеопазване е необходима дисциплина, строг контрол и това, което беше казано преди мен от д-р Чакъров, за електронното здравеопазване, въвеждането на всички елементи на електронно здравеопазване.
Смятам, че с днешното приемане на решение ще можем да дадем правилна посока за правилно разходване на средствата чрез въвеждането на строг контрол чрез всички методи на електронното здравеопазване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, аз много накратко искам да кажа три неща, които заварвате в системата на здравеопазването.
Първо, нормативен хаос. Няма медицински стандарти, отменени по различни причини. Няма национална здравна карта, отменена от Върховния административен съд.
Второ, финансов колапс. Колегите преди мен казаха за какво става въпрос.
Трето, липса на доверие в системата.
Това са трите важни репера, които Вие заедно с Народното събрание, трябва да решавате през следващите години, господин Министър.
През последните години се наложиха няколко клишета. Първото клише е „болниците източват Националната здравноосигурителна каса“. Сега, през последните месеци, това клише се замени с ново клише: „Националната здравноосигурителна каса източва болниците“. Сега обаче трябва да си зададем въпроса: дали с решенията, които приемаме в това Народно събрание, не даваме възможност на Касата да източва болниците и на болниците да източват Касата? Това са много важни въпроси, на които трябва да обърнем нашето внимание.
Уважаеми колеги, искам да кажа няколко структурни дефицита, характерни за системата на здравеопазването. На първо място, на входа на системата липсват мерки за профилактика, промоция и превенция на здравето. Ако има финансов ресурс, те са много малко и всички знаем за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Остават Ви 15 секунди.
ХАСАН АДЕМОВ: На второ място, липса на грижи за продължително лечение и долекуване. При такава структура на финансирането на здравеопазването, няма как да имаме резултатите, които имаме в момента. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител д-р Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми колеги, няколко думи искам само да кажа.
Говорим в момента и сме концентрирани върху проблемите – те са факт, те са видни, има ги, обаче дайте да поговорим за условията, които са предпоставка нашите медици да останат в България. Къде са условията? Кой ги поражда? Нима очаквате министърът на здравеопазването да реши въпроса с медиците и те да останат?
Медицинският труд има цена. Този труд в близките нам държави и на запад е високо заплатен. Шансът тези хора да останат с това заплащане тук е никакъв. Държавата е тази, която трябва да създаде условия в здравеопазването изцяло.
Ние говорим в момента не за здравеопазване, а за болестолечение. Здравеопазването е цялостен комплекс фактори, който трябва да бъде решен на национално ниво. Къде е националният характер в случая? Къде говорим за ранна диагностика, за ранно откриване на заболяванията, ранно евтино лечение и тези пациенти да не отидат в разглобено състояние в болниците, на които да не им стигат парите за тяхното стабилизиране? От там насетне, излизайки от болниците, оставяме на едни неподготвени хора у дома да се грижат за тези болни, които в повечето случаи са хронични.
Каква е общата мисъл, която искам да Ви кажа? Ако ние не говорим за единение в здравеопазването, ако ние не говорим за това да намерим заедно с Вас пътища за решение на проблемите, ако ние с Вас заедно не се постараем да надградим съществуващата здравна стратегия, да формираме цели, да формираме приоритети, които заедно да ги сложим, здравеопазването няма цвят – няма сини, няма червени. Хората очакват от нас решения, не очакват празнословия.
Формирайки важните цели, формирайки цели, имаме подцели: в превантивно здравеопазване, в болнична помощ, в следболнична помощ. Къде в момента Вие виждате, колеги, пътища за постигане на целите? Виждате, че ние спорим и се караме не за целите, всички виждаме, че нещата са проблемни – не за основните стратегии, които трябва да надградим. Проблемът е в пътищата за осъществяване на тези цели и там трябва да се обединим, и да решим тези неща.
Още един въпрос. Представете си до каква степен е недофинансирането. Знаете, че основният разход в едно болнично лечение, това са: работните заплати на медицинските специалисти и лекарствата. Лекарствата са борсови зависими цени – има го по света, има го и на Запад, и тук цените са едни и същи.
Цената на труда също има цена. Питам Ви: с тези в момента недофинансирания, които имаме, как да се справи Министерството на здравеопазването с въпроса? Няма как!
Това, което обаче ми вдъхва една голяма надежда, е, че аз, като икономист, съм наблюдавал Военна болница, а Военна болница имаше задължения 120 милиона. 500 милиона са сегашните задължения и горе-долу една четвърт от задълженията на всички болници. В момента те са редуцирани и тя е една добре работеща, добре функционираща болница.
Моето мнение е, че трябва да дадем тези прословути 100 дни – а защо само 100 дни – за да може здравният министър да въведе ред в тази част, която в момента дебатираме. Но прекалено много очаквания ние стоварваме пряко върху здравния министър. Трябва държавата като цяло и всички ние да се обединим и да помогнем – и за здравната стратегия, и за формирането на целите, и за пътищата за постигане на цели, и за кадрите – специална стратегия за кадрите, не за оставането в България, а за връщането на нашите кадри в България! Тогава бихме постигнали ефект.
Същото бихме могли да направим само при едно условие – ако всички ние се обединим и помогнем на Министерството на здравеопазването. Не може да очакваме то да ни реши въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да Ви върна днес в дебата за какво сме се събрали, а именно за обсъждане на тема и трябва да излезем с проект за решение и го гласуваме днес.
Съгласен съм и мисля, че ще се съгласите с мен, че няма да може да вземем решение за всички проблеми в здравеопазването именно днес. Затова, пак да се върнем на темата за внесения Проект за решение от колегите от ляво, като, първо, министърът на здравеопазването до 1 септември 2017 г. да представи в Народното събрание Стратегия за запазването и развитието на държавното общинско здравеопазване.
Пак да припомня, че има Национална здравна стратегия, приета от Народното събрание през декември 2015 г. И не знам защо тук пак разделяте здравеопазването на държавно и общинско, и буди възклицание в мен, къде примерно бихте отнесли областните болници, които са АД-та, в това отношение?!
По втора точка от Вашия внесен Проект за решение, в срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи в Народното събрание новата Национална здравна карта на Република България. Ще Ви поправя, защото тук много пъти от трибуната беше отправено едно становище, което е на Върховния административен съд по взето решение за отмяна на Националната здравна карта, което не е вярно. В момента има касационни жалби и предстои разглеждане от петчленния състав на Конституционния съд по здравната карта, така че ние имаме такава.
И да Ви запозная съвсем накратко по какви причини може да бъде изисквана и внесена нова, или поправки в такава.
Законът за лечебните заведения – чл. 34, ал. 1: „Национална здравна карта на Република България се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. И ал. 2 е: „Националната здравна карта подлежи на цялостна актуализация на всеки три години. Частична актуализация се прави при необходимост в случаите, определени с методика по чл. 29, ал. 6.“
И пак да припомня, че Националната здравна карта е приета от Министерския съвет през 2015 г., която още е в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): По начина на водене, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър!
Уважаеми господин Председател, моля да помолите народните представители да декларират конфликт на интереси, когато се изказват по тази тема. Всички, които са се изказвали досега да декларират, защото имаме съмнение, че някои, които досега се изказаха, са собственици на частни болници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Стойнев, съгласно чл. 147 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при внасяне на законопроекти, изказвания или гласуване в пленарно заседание, или в комисии, народен представител с частен интерес от обсъждания проблем – по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, е длъжен да го декларира.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какво да декларира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не трябва към мен да се обръщате в процедура по начина на водене за такова нещо.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисарова.
Моля Ви да сложите картата си, за да отчетем колко време Ви остава и да се ориентираме.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Веднага.
Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Петров, дами и господа народни представители! Ще бъда кратка и имам допълнение към проекта относно специализациите.
Много тревожни факти: 30 години работя в системата на здравеопазването, сменила съм много наредби. В последната наредба – № 1, за специализация, какво се случва? Казваме, че всяка наредба е по-добра от предната, да задържим младите хора, младите лекари в България. Ами, ако около 600 млади лекари завършват в България, има 500 молби подадени за работа в чужбина. Това са реалните факти!
Какво предлагаме към Наредба № 1 от 2015 г., особено по чл. 234 от Кодекса на труда? Какъв е парадоксът? Колегата напуска града, в който живее и болницата, в която е работил, за да отиде да специализира в друга болница. Само че в болницата няма място, затова не му плаща и той трябва сам да се издържа, да търси втора работа, за да плаща допълнително специализацията си.
В тази връзка ще кажа, че Наредба № 1 трябва да бъде променена, така че държавата да има по-голямо участие в специализацията на нашите млади колеги, особено по важни специалности за развитието на здравната система у нас. По-голямо участие на държавата и по-голямо участие на общините! Да, ние влагаме много средства за обучение на нашите млади лекари, но какво се получава? – Отиват в чужбина, работят за други пациенти, а ние пишем наредби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Реплики?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема проф. Клисарова, не мога да не отбележа позитивното развитие във Вашите разбирания по отношение на проектите за решения. Вие коментирате елемент на нашия Проект за решение, който касае именно концепция за развитието и запазването на медицинските специалисти в Република България.
Затова ще Ви дам възможност да доразвиете Вашата теза, за да убедите и своите колеги, че нашият Проект за решение наистина съдържа повече елементи, които ще позволят максимално да се разгледат и решат проблемите на системата на здравеопазването в България. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Правя реплика на проф. Клисарова, защото в тази зала, уважаеми народни представители, ние можем да намерим общи допирни точки както по отношение на това, което каза проф. Клисарова за образованието, за специализацията на здравните работници, това е точка първа; можем да намерим общи допирни точки за развитието на електронното здравеопазване – това, което говорихме предишния път, уважаеми господин Министър, това е точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не можем обаче да намерим допирните точки по важните неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Напомням, че времето Ви изтече.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Съжалявам.
Искам само да завърша, че ние се различаваме по начина на финансиране с публичните средства – за публичното и за частното здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова. (Народният представител Валентина Найденова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли трета реплика? Няма.
Професор Клисарова, заповядайте да отговорите на тези реплики.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Искам да уверя всички, че всяко нещо, което е полезно и ще развива системата на здравеопазването, то ще се случи и ние ще го подкрепим винаги.
Относно това трябва ли да има стандарт за управление? Какъв е този стандарт, като болниците са специфични, условията са специфични в различните региони? Затова мисля, че не е важно да има стандарт за управление на болниците, а да има начини и принципи, с които да гарантираме финансирането на болниците.
Относно информацията, тази, която трябва да получаваме два пъти годишно, мисля, че можем да я вземаме от Здравната каса. Тя може да ни даде информация за недофинансиране. Разбира се, и Министерството може да ни дава тази информация.
Относно последното – грижата за младите лекари и техните специализации, да, това ще бъде част от системата, както точно го казахте, от концепцията за осигуряване на кадри в системата за здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Професор Петров, имате ли желание да вземете думата?
Заповядайте – има думата министърът на здравеопазването проф. Николай Петров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Този дебат е изключително важен за мен лично, както и за екипа, който е под мое ръководство. С този дебат Вие показвате, че това е тема, която Ви интересува, тема, която трябва да получи своето внимание и най-вече – своето решение.
На всички е ясно, че тук става дума за две нива – на анализ и на вземане на решение.
Първото ниво е стратегическо. Ако се осланяме на приетите от Народното събрание и Министерския съвет нормативни документи, това означава, че стратегическата линия, касаеща модела, се приема и не е тема на обсъждане.
От изключително подробния и обективен анализ на проф. Михайлов, за който му благодаря, е видно, че проблемите в системата са на тактическо ниво.
Формула на разпределение на средствата от Националната здравноосигурителна каса. Това са нашите пари и на всички е ясно, че те не са достатъчни, за да задоволят абсолютно всички потребности на 343-те болнични заведения в страната. Какво може да се направи в тази посока? Може да се постигне обективност и прозрачност.
По отношение на така наречените „надлимитни дейности“, не може да има тотална и пълна свобода. Един човек е казал, че да живееш в общество от хора и да се чувстваш свободен, е невъзможно.
По отношение на мениджмънта на болниците, прави ли Ви впечатление, уважаеми дами и господа народни представители, че говорим само за дългове на общински, държавни, университетски, но не и на частни болници? Какво означава това? Означава, че моделът на управление при частните болници е добър и ефективен. Значи, трябва да се поучим от този модел! Това може да бъде постигнато не със стратегия за управление на лечебните заведения, може би това не е най-точната дума, но с контрол, контрол и пак контрол – публичност за всеки изразходен лев!
Ако имаме Вашата подкрепа и необходимия минимум от време, ние ще отчетем резултати, повярвайте ми. Ще имаме много дискусии, ще имам удоволствието да отговарям на доста Ваши въпроси. Тогава ще вляза в детайлите на това защо на първо място по просрочени задължения е Университетската болница в Стара Загора, защо е шампион по задължения Университетската болница в Пловдив, как, по колко и защо е в такава критична ситуация болницата в Ловеч? Тогава ще говорим с дати, цифри и имена, защото съм за публичност и прозрачност в управлението. Благодаря Ви. (Силни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към гласуване на предложените проекти.
Първият:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане, № 754-05-13 от 17 май 2017 г., от народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Министърът на здравеопазването в срок до 1 септември 2017 г. да представи в Народното събрание Стратегия за запазване и развитие на държавното и общинско здравеопазване.
2. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи в Народното събрание новата Национална здравна карта на Република България.“
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 65, против 87, въздържали се 39.
Проектът за решение не се приема.
Представям на Вашето внимание втори
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-13, внесено от народния представител Георги Йорданов на 17 май 2017 г., до министъра на здравеопазването Николай Петров относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Министърът на здравеопазването два пъти годишно – през месеците юни и декември, предоставя на Комисията по здравеопазването на Народното събрание доклад за текущото финансово състояние на държавните и общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ.
2. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи информация на Комисията по здравеопазването на Народното събрание относно готовността за въвеждане на единни стандарти за управление на държавните и общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ и за изготвянето на нормативно утвърдени механизми за контрол по тяхното изпълнение.“
Първо подлагам на гласуване предложението от народния представител Даниела Дариткова, направено от парламентарната трибуна, за допълване на Проекта с трета и четвърта точка.
Точка 3 от предложението гласи следното:
„3. В срок до две години министърът на здравеопазването да извърши необходимите действия за въвеждане на Единна здравно-информационна система с цел постигане на прозрачност, контрол и ефективно разходване на средствата в системата на здравеопазването.“
Точка 4 гласи следното:
„4. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи на Комисията по здравеопазването на Народното събрание концепция за осигуряване и развитие на медицинските специалисти в системата на здравеопазването.“
Това са предложенията.
Гласуваме първо създаването на точки 3 и 4, с редакцията, която Ви беше представена от парламентарната трибуна, а след това и от мен.
Гласували 194 народни представители: за 132, против 10, въздържали се 52.
Предложението за създаване на точки 3 и 4 със съответната редакция, която Ви беше представена, е прието.
Сега подлагам на гласуване целия Проект за решение, заедно с току-що приетите точки 3 и 4 – Проекта за решение със съответните му 1, 2, 3 и 4 точки.
Гласували 194 народни представители: за 131, против 5, въздържали се 58.
Проектът за решение е приет.
Имаме и трети Проект. Ако вносителите на третия Проект са съгласни, че техните предложения са влезли в този, няма да го подлагам на гласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моля за прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Един-единствен мотив може да има – някой не е успял да гласува.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Е, кой?
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Има и друг – че пултът не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Сега ще видим – може и друг мотив да има.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 129, против 7, въздържали се 56.
Няма да подлагам третия Проект на гласуване – аз попитах, вносителите са съгласни, така че приключихме с тази точка.
Благодаря на министър Петров за участието.
Преминаваме към следващото питане.
Разисквания по питане от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Позволете ми да Ви представя справка… (Оживление, шум. Народни представители от всички парламентарни групи напускат пленарната зала.)
Моля, колегите, които остават в залата, да заемат местата си, а които напускат, да го направят малко по-енергично, за да можем да продължим при нормална обстановка.
Моля, оставащите в залата колеги народни представители да заемат местата си.
Уважаеми колеги от парламентарната група на „БСП за България“, моля Ви да заемете местата си и ако имате нещо да решавате, някъде другаде просто.
Позволете ми да Ви представя справка във връзка с разисквания по питането на народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
На питането от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов е отговорено на заседанието на 2 юни 2017 г., петък. На същото заседание 53-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложения за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 2 юни 2017 г., петък. Внесен е и втори Проект за решение от 18 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на 8 юни 2017 г., четвъртък, и е изпратен в същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесени проекти за решение, които следва да се гласуват:
1. Проект за решение, внесен от 53-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, вх. № 754-00-27, от 2 юни 2017 г., регистриран в 12,22 ч.
2. Проект за решение, внесен от 18 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, вх. № 754-02-46, от 8 юни 2017 г., регистриран в 15,19 ч.
От вносителите на Проекта – имате 10 минути на разположение. Кой ще го представи?
Народният представител Манол Генов.
Имате думата, уважаеми господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Най-напред ще дам мотивите. Ако е необходимо решението, Вие го имате.
По своята обещана мащабност Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради определено е сред фаворитите на управлението на кабинета Борисов 2 и логично преля значимостта си при старта на кабинета Борисов 3. Далеч не така обаче е обещаващ анализът на целия процес за нейната реализация. Все по-настъпателно придобиват категоричност тежки констатации за отсъствие на контролни механизми, необяснима управленска търпимост и негативни практики, липса на изводи при управлението и качеството, липса на ясно разписани отговорности и синхрон между ангажираните институции.
Натрупаният опит, господин Министър, от тези 400 сгради до момента, дава недвусмислено основание за трайно натрупване на негативи с финансово изражение и щети за държавния бюджет. Към 31 януари 2017 г. има натрупани лихви към Банката за развитие в размер на 3 млн. лв. Начисляването им е в резултат на забавени плащания от страна на Министерството към Банката. Порочната идея за системно трупане на лихви е заложена като бомба още в самия механизъм и стартовото структуриране на Програмата и щетата от това е неизбежна. В рамките на договорите алгоритми на самата Програма Министерството изпраща съответно суми към Банката, след като сградите са въведи в експлоатация. Този механизъм естествено генерира лихви заради времетраенето на самия инвестиционен процес. Отсъства нормална логика и при механизма, по който се формира лихвеният процент, начисляван в Банката върху вече разплатени суми от нея.
Безотговорната липса на споразумения относно реда, сроковете и условията за плащане между Министерството и Банката влече след себе си невъзможността да бъдат изплатени главници и лихви в момента. Процедурата по изготвянето на такова споразумение е стартирала още 2016 г., но няма обяснение защо до момента тя не е финализирана.
Всеобщо е озадачението, защо това Споразумение не е било факт по-рано и защо от Банката не са предявили искания плащанията на вече завършените сгради да бъдат възстановени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с пари от републиканския бюджет, след като е платено на изпълнителите?
Меко казано, несъвършен е и механизмът за извършване на плащанията. И преди, и сега той изглежда по следния начин: Министерският съвет гласува средствата от бюджета, които постъпват в Министерството, откъдето се трансформират в Банката за извършване на плащания към изпълнителите. Порокът на тази практика е в обстоятелството, че се разходват средства от страна на Банката, предназначени за строително-монтажни работи, които обаче не Банката, а някой друг проверява на място, дали са изпълнени в количество и качество, съгласно приетата техническа документация на всяка сграда. Няма обяснение за липсата на установена практика за така наречената „физическа проверка на място“, по време на която се установява на експертно ниво качеството и количеството на извършените строително-монтажни работи, и след това се извършват плащанията.
Липсва правило, съгласно методическите указания на Програмата за допустимост на разходите, тотално отсъства предварителният контрол за допустимост на тези разходи. Възниква въпросът, дали този пропуск е от недоглеждане, липса на експертност, или е съзнателен, разбира се, в нечий интерес?!
Напълно неудобно за управлението лъсна и кризата с необезпечеността на финансов ресурс на всички сгради, където собственици са регистрирали сдружение. До момента отговор все още няма.
Липсват контролните механизми, които да обезпечат риска от финансиране на недопустими дейности извън обхвата на методическите указания. Тук хаосът е като режим на свободно падане. Подобни дейности до момента са разплатени от банките на изпълнителите. Контролът по тези плащания обаче, странно, е вменен на областните управители, които принципно нямат такъв мандат, но още по-малко разполагат със специалисти и с необходимата експертиза, квалификация и опит.
Не е осигурен и финансов ресурс за организиране изпълнение на вменените им задължения от тази Програма. Областният управител трябва да подписва протоколите и да удостоверява, че усвоените средства са разходвани целесъобразно – само за допустими дейности. Според указанията и методиките той има задължения да подпише протокола, като удостовери точната сума за изплащане. Плащанията обаче не се правят на база на този протокол, а на база на анекси, където сумите се разминават, тъй като това са суми от действителните договори след проведените процедури. Причините за този пропуск са поне две: недостатъчно ясно разписани методически указания за допустимост на действията и липсата на контролен механизъм върху количествено-стойностните сметки за всяка сграда.
Такива проблеми се решават в държавата от другите разплащателни агенции, които отговарят за разходването на средствата по различните програми, като се контролират предварително за допустимост по дейности още на ниво „проектна готовност“, след това има повторен контрол – така нареченият „физически контрол“.
Слабост е също така, според нас, обединяването на проектирането и строителството като инженеринг в една цяла процедура. Това спестява, разбира се, време, но води до влошено качество на строително-монтажните работи, проектантите винаги остават в подчинено положение на строителите. Раждат се така наречените „зависими проекти“.
Трайна е тенденцията напоследък за нарастване количеството на жалбите от граждани, които живеят в такива вече завършени и предадени в експлоатация сгради. Обяснимо силен обществен интерес провокираха и високите референтни стойности. Същите бяха първоначално определени в хипотезата за извършване на конструктивни дейности по укрепването. Впоследствие те намалява два пъти, след като от проведените процедури дотогава ясно се виждаше, че такива не са били предвидени и не се извършват. Без каквато и да е защитима аргументация, непрекъснато беше променян обхватът на допустимите дейности и, ако някъде се налагаше конструктивно укрепване, то следваше да бъде извършвано по същите цени. Към настоящия момент референтните цени, определени от методическите указания, все още са далеч над пазарните, доколкото те се отнасят само за енергийно-ефективни мерки – един голям обем от съпътстващи ги такива.
Компрометиращ елемент в самата Програма се оказа и липсата на регламент за осигуряване на информация за различните дейности от Програмата между участниците в нея. В резултат на това, два месеца преди приемане на Програмата и самото постановление, с което тя бе приета, финансовият ресурс от 2 млрд. лв. – гласуваният и разполагаемият към онзи момент 1 милиард, бе надвишен с 200 милиона.
Още тогава един от мотивите за самото гласуване на втория милиард бе, че първият е свършил и има огромен интерес от него, че има много чакащи. Разбра се, че така оптимистичният втори милиард, чрез който трябваше да продължи Програмата, е бил договорен на зелено буквално с виртуални, несъществуващи пари.
Още по-скандално е, че това е направено в абсолютен финансов хаос при съзнателно погазване на всякакви правила и на Закона за публичните финанси. И това няма еднократно опасно последствие, напротив.
Абсолютно очаквано е това, че ще има вълнообразно увеличаване на числото на сдруженията. По Ваша информация, както казахте, те вече стигнаха шест хиляди. Управленска е отговорността за отговора на този въпрос: защо цяла година правителството на политическа партия ГЕРБ е укривало, че парите за саниране са свършили, че те са били договори на зелено?
Какъв беше смисълът да подведем десетки, стотици хиляди души, живеещи в тези сгради, да чакат оптимистично на опашката за саниране? Този отговор все още свети в червено, господин Министър, защото никой не поема риска да отговори. Пороците на Програмата и пагубните ефекти не спират до тук.
Блокирането на конкуренцията чрез правилото на Програмата „Един кандидат – един обект – една сграда в една община“, съчетано с високите референтни стойности доведе до източване на публичен финансов ресурс по Програмата, поради факта, че на много от поръчките се явяваха един, двама, максимум трима кандидати. Това доведе до сключване на договорите след финализиране на процедурите, за да се запазят високите референтни стойности за изпълнението на строително-монтажните работи.
В заключение искам да кажа: допуснатите завишени референтни стойности при сключване на договорите за възлагане на обществените поръчки позволеното финансиране на допустимите дейности, натрупването на лихви, които трябва да се покрият от осигурения по Програмата ресурс, водят директно и трайно до намаляване и дори унищожаване на реалната ефективност, след като е факт нецелесъобразното разходване на средства.
И, господин Министър, отричането на това тежко и всеобхватно коментиране на Програмата за енергийна ефективност на сградите не топли никого! Отдавна e време да се захванем – ние, всички, общо да санираме тази тежко спорна Програма. Иначе, в противен случай, тя няма да е единствената, която ще рухне под тежестта на собствените й негативи. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Времето за представяне на Проекта за решение изтече.
Длъжен съм преди разискванията да припомня времето на парламентарните групи, разпределено съобразно чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: парламентарната група на ГЕРБ разполага с 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, „Обединени патриоти – Национален фронт за спасение на България“, „Атака“, ВМРО“ – 8 минути, „Движение за права и свободи“ – 7 минути, парламентарната група на партия „Воля“ – 5 минути, и за нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Във времето на парламентарните групи не влизат дупликите, но влизат репликите, процедурните въпроси с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене. Понеже често се прибягва до това, припомням процедурата.
В края на разискванията ще гласуваме Проекта за решение, представен току-що от господин Генов и още един Проект за решение, който е постъпил своевременно и е на вниманието на народните представители, който е внесен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Пристъпваме към разискванията.
Имате думата. (Шум и реплики.)
Заповядайте, за да прочетем втория Проект за решение. Първият не беше представен… (Реплики.)
Имах предвид, че не беше прочетен.
Заповядайте за представяне.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна без абсолютно никаква доза сарказъм – с благодарност към колегите от „БСП за България“. Защо?
Защото темата с Програмата за енергийна ефективност наистина касае над 2 млрд. лв., които са пари на данъкоплатеца, които отиват за една енергийна ефективност и конструктивно укрепване на многофамилните жилищни сгради и е хубаво наистина – за пореден път благодаря, че повдигнахте темата, отново да кажем какви са ползите от тази Програма, какъв е ефектът от нея.
Ще Ви благодаря, разбира се, за още нещо – за Вашия катарзис, който Вие успяхте да изживеете и политическата зрялост, до който стигнахте, за да говорите за това – не, че Програмата трябва да бъде спряна, а за това какви дефекти има в нея и как трябва да бъде подобрена, тъй като, ако си спомняме, преди да започне Програмата какви бяха говоренията и с какво бяхме ние принудени – колегите от ГЕРБ, да се сблъскваме, с това как да обясняваме на гражданите, че, видите ли, няма да им откраднат апартаментите, че никой няма това за цел, че Програмата наистина има за цел да намали енергопотреблението и топлоенергията с 40-50%, че никой няма да ги измами, че те ще имат контрола върху това, което ще се случи върху техните сгради.
И наистина благодаря на колегите от „БСП за България“, че успяха да доживеят до този момент, че да говорите за дефекти, а не за прекратяване. И не само това!
Ако си спомняте, ако не ме лъже паметта, дори с Вашия лидер госпожа Корнелия Нинова преди, буквално може би месеци говорехте как тази Програма трябва да бъде централизирана, как процедурите за обществени поръчки трябва да бъдат правени на лотове, централизирано, а не както се прави до този момент – от общините, от кметовете.
Хем вчера говорехте в Закона за концесиите за децентрализация, хем говорехте как трябва кметовете да имат повече правомощия, уж местната власт да има повече правомощия, хем излизате, примерно, и имахте такава теория за това как да централизирате, видите ли, тези търгове. И се радвам, че Вие стигнахте до това заключение, че не бива, а напротив – трябва цялата власт, цялата отговорност да бъде, разбира се, под контрола на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, имайки за цел и е вменено – да проведе жилищна политика и все пак стигнахте до това заключение, за което Ви благодаря.
Искам да кажа за пореден път какви са ползите и какви са ефектите – няколко цифри, които според мен са много важни за обществото и за всички народни представители, за да разберат каква е важността на тази Програма.
Ще започна от там, че тази Програма наистина е закъсняла даже. Всеки от Вас е имал възможност сигурно да пътува, да види в други източноевропейски държави как тези въпроси са решени вече преди много години. Ние не само трябва да продължим тази Програма, не само трябва да я довършим успешно – отпуснатият ресурс от тези 2 млрд. лв. за тези 2022 блока, които са сключили вече договори за финансиране, ние трябва да търсим как тази Програма да бъде развита.
И наистина, в нашия Проект за Решение, той отговаря до голяма степен и на Вашето желание във Вашия Проект за решение на „БСП за България“, като има корекция относно сроковете, тъй като и Министерство на регионалното развитие, благоустройството и има своите съображения относно информацията, която трябва да предостави и какво време би било необходимо, за да може наистина да се каже какъв ще бъде обхватът от тук нататък за Програмата.
И наистина има какво сигурно да се желае от гледна точка на контрола. Сигурно има какво да се желае от гледна точка на прозрачност. Има, разбира се.
Може би забравих да кажа за един съществен въпрос, който по моите разбирания и по разбиранията на много колеги трябва да се търси евентуално за в бъдеще – част от парите да бъдат като финансиране от частните собственици. В началото, когато започна Програмата и знаейки, предвид предишни такива Програми, когато е имало съфинансиране, обикновено участниците в тази Програма са били малко, не са имали доверие в Програмата, но сега, когато вече започват да се виждат какви са реалните ефекти буквално от своите съседи, тогава съм сигурен и вярвам, и се надявам, че хората дори при някакъв малък процент на съфинансиране биха могли, биха искали да участват, защото наистина могат да се сблъскат с позитивите от нея.
Това, разбира се, предстои да бъде обсъдено и няма по-добро място от това – тази трибуна на Народното събрание да бъде точно такава именно с цел да се надгради тази Програма. Да се види от тук нататък след тези 2 млрд. лв. какъв ще бъде обхватът на сградите, които ще попадат в тази Програма, какви ще бъдат мерките, които ще се финансират по нея, дали ще има, или няма да има съфинасирания, дали ще обхване, и аз се надявам в бъдеще да обхване и еднофамилните жилищни сгради. Все пак това са финансови средства от парите на данъкоплатеца, те са на принципа на солидарния модел. Аз примерно нямам нужда да си санирам блока, но хората имат нужда. Не само заради санирането, а и да можем да удължим живота на тези блокове. Затова преди малко казах: не само че не е навреме, даже сме закъснели.
Тук голямо благодаря на цялата група на ГЕРБ, на предишните парламентарни групи на ГЕРБ, на предишните правителства на Бойко Борисов, че успяхме с общи усилия не само да убедим хората в полезността на тази Програма, да покажем ефектите. Благодаря, разбира се, и на правителството, което през последните години именно чрез борба с контрабандата, чрез злоупотребите и така нататък успяхме да подобряваме икономическите показатели на държавата, успяхме да осигурим и необходимия ресурс от 2 млрд. лв., за да може Програмата да започне и да даде своите ефекти.
Тук искам да спомена няколко цифри, които според мен са много важни от гледна точка на икономическите и финансовите параметри, които тази Програма до този момент е постигнала. Както преди малко казах, имаме 2022 блока, които са сключили анекси с Българската банка за развитие, които подлежат на финансиране именно от тези 2 млрд. лв., които сме гласували тук, в тази зала, на два пъти. Ще говоря малко в цифри. Количеството спестена електроенергия от тези многофамилни жилищни сгради, които Ви казах, е на стойност 975 хил. мегаватчаса на година. Ако го умножим по цената на потребителите, които плащат за електроенергия, това ще Ви отговори на въпроса, че са 130 млн. лв. – може да не са най-точните цифри, на година се спестяват от сметките на потребителите. Какво означа това? Първият много важен ефект: икономическият ефект е за хората, които живеят в тези сгради, защото парите остават в потреблението, защото хората разполагат с тези 130 млн. лв. и могат да ги правят каквото си пожелаят.
Отделно икономическият ефект е друг. Сигурен съм и вярвам не защото аз го казвам, всичките много по-развити държави от нас се борят именно с тази политика – енергийната ефективност е тема, която има бъдеще, и тя е бъдещето на света. Възобновяемите енергийни източници, както и енергийната ефективност са бъдещето на света. Не да финансираме скъпоструващи проекти – да изграждаме нови мощности само за да задоволим някои икономически и политически свои прищевки, именно чрез такива програми, именно чрез това спестяване можем да гарантираме енергийната независимост на страната.
Ще Ви дам други цифри от гледна точка на екологията: 319 килотона спестени парникови емисии на година. Нали говорим за екология? Ето, това е елементарен принцип как може по този начин да правим екологично по-чиста страната, в която живеем.
Да не говорим за другия икономически ефект. Има обвинение от Ваша страна, че фирмите били на ГЕРБ. Само ще Ви дам една цифра. В тези общо 1000 блока, в които в момента се извършват строително-монтажни работи, са 600 фирми. Хайде, вижте, общо на 1000 многофамилни жилищни сгради 600 фирми изпълняват строително-монтажни дейности. Всичките ли фирми са на ГЕРБ? Ако се направи справка, съм убеден, че точно такава цифра, когато я видите, няма да сте толкова убедени в това, което говорите. Освен всичко останало, това са 75 хил. души, които са заети пряко в тези фирми. Да не говорим за фирмите, извън тези 600, които са доставчици на различни видове материали. Освен че даваме работа на хората, даваме икономически ползи, даваме повече пари… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря, господин Председател. Само искам корекция в Проекта на решението. Мога ли от времето на групата да взема още минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: От името на групата – да.
Заповядайте вече във времето за разискване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви.
Искам да се върна на темата за икономическите и финансовите ползи, защото преките и косвените данъци, постъпващи в хазната, са наистина осезаеми. Именно тези пари не се губят в пространството, а отиват в полза на гражданите, в полза намаляването на техните сметки и ползите вече за държавата, че тези фирми имат работа, плащат работна заплата, намалява се безработицата, плащат данъци – било преки, било косвени, и ефектът е много, много, много ползотворен.
Тъй като малко е сухо, когато говорим само с цифри, много ми се иска да Ви покажа каква е разликата между това как ние разходваме публичния ресурс и как Вие го правите в годините. Вчера, докато се готвех за изказването си, много се чудех защо Вие повдигате постоянно тази тема, защо постоянно искате да говорите по нея?! (Реплики от „БСП за България“.) И знаете ли, вчера вечерта най-накрая разбрах (смях и оживление) какъв е бил Вашият мотив и защо не харесвате Програмата. (Шум и реплики.) Колеги, не я харесвате, защото хората я харесват. Ето, това много Ви боли. (Ръкопляскания и оживление в ГЕРБ.)
За да не съм голословен и Вие да имате възможност да ме оборите, ще Ви покажа как се харчат парите на данъкоплатеца. (Показва две снимки.) Ето, това е един блок в Брацигово – как е изглеждал и какъв е неговият вид в момента. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Покажи блока в Стара Загора, който протече.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, да, точно, господин Гьоков. Ще Ви помоля да излезете след малко и да кажете: какъв е ефектът от Инвестиционната програма по времето на кабинета Орешарски на стойност 500 милиона, тъй като много пъти в дебати с Ваши колеги съм спорил? Да ми покажете едно нещо, което е направено за тези половин милиард лева. Искам господин Гьоков да излезе сега на трибуната и да ми каже едно, не много, едно значимо нещо, направено с тези 500 милиона и какъв е ефектът от тях. Това, което Ви казах, че е разликата между тази Програма за енергийна ефективност и тези 500 милиона (шум и реплики от „БСП за България“), които Вие изразходихте, извинявам се за речника, по-скоро прахосахте. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Господин Ненков започна разискванията вече.
Заповядайте, господин Гьоков, за лично обяснение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. Господин Ненков, обърнахте се към мен пряко да Ви кажа нещо хубаво, направено с онези 500 милиона – Инвестиционната програма на правителството на Орешарски. Ще Ви дам пример от Стара Загора – 4,5 милиона за един парк, от който всички старозагорци са доволни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ако Орешарски отиде в Стара Загора, ще го носят на ръце.
В същото време, господин Ненков, ще Ви кажа за снимките, които показахте. Съжалявам и се извинявам, че подвикнах от място. Съжалявам, че не съм се подготвил да Ви покажа снимката, но те го дадоха и по телевизията, преди два дни от Стара Загора – онези хора, на които им протече покривът след санирането. Това не е единственият случай в Стара Загора, господин Ненков.
Стига сте говорили и сте внушавали тук на хората, че едва ли не БСП е против Програмата за саниране.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Така говорихте по време на кампанията.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ние сме против начина, по който правите, господин Ненков, тази Програма. Начинът, по който правите тази Програма, не е правилен. И Вие го разбирате, ама се инатите и не щете да го поправите.
Иначе, хората харесват Програмата. Че как няма да харесват нещо, което ти дават безплатно?! Само че го правете като хората. Влагате милиарди – два милиарда. Тези два милиарда поне ги изхарчете някак си с мисъл да помогнем на хората, а не след това да вървят други и да го оправят. Това е, което имам да Ви кажа.
Не вкарвайте политически елемент в цялата работа. Програмата ще върви напред, то е ясно. Докато Вие управлявате, ще има такива програми. Само че дайте съвместно с опозицията да направим Програмата да работи нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Пристъпваме към разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предизвикахме това разискване, тъй като от отговора на министър Ненков станаха ясни няколко неща. С Банката за развитие са сключени 2022 договора, което на база на досегашните цени означава, че ангажират ресурс 2 млрд. лв. От Вашата информация, господин Министър, предоставена тук в залата, става ясно, че имаме одобрени за финансиране 4829 искания. От тях 4739 са със сключени договори между общините и сдруженията на собствениците, а броят на подадените финансови заявления е 5393. Очевидно имаме липса на обвързаност между желанието за участие в Програмата и досега гласувания финансов ресурс.
Предизвикахме това питане и се надявам днес да бъдем полезни на българските граждани, за да получат отговор на въпросите – как и по какъв начин Вие смятате да продължи тази Програма? Как и от къде ще бъде осигурен този финансов ресурс? Ще бъдат ли въведени промени в правилата за финансиране на програмата? В някои свои изказвания, господин Министър, анонсирахте желание за участие на собствениците в Програмата. Мисля, че днес тези въпроси трябва да получат отговор.
Самото продължение на Програмата няма да има никакъв смисъл, ако не отговорим на другия въпрос – постигаме ли целите, които бяха заложени в Програмата? Това е втора точка от нашия Проект за решение, който сме предложили.
За хората може би един от най-важните въпроси, който трябва да бъде изяснен, е как и по какъв начин да се контролира националният ресурс, ангажиран с тази Програма, тъй като е значителен.
Господин Министър, може би трябва да започнем с ясни отговори на няколко въпроса. Ще се опитам да поставя част от тях.
Как се стигна до това, че самите референтни стойности, които ръководеното от Вас Министерство е определило, се промениха три пъти – от 348 лв. на кв. м с ДСС през октомври 2015 г. на 192 през януари 2016 г., до 172 лв. на кв. м през октомври 2016 г.? Господин Министър, имаме разлика два пъти от първоначалните пределни стойности до тези, на които в момента работи Програмата.
Мога да дам много примери и колегите ще оповестят такива след малко. Може би такъв пример е от столицата на санирането – Благоевград. Там в кв. „Еленово“, блок 210, с 3869 кв. м разгърната застроена площ, се изпълнява за 721 963 лв. Това прави 186 лв. на кв. м. Съседният блок в същия квартал – бл. 207, с 3807 кв. м разгърната застроена площ, което е абсолютно същото, струва 957 952 лв., или 251 лв. на кв. м. Разликата е 35% или 236 хил. лв. Няма как при такъв драстичен пример да не зададем въпроса: къде е отишла тази разлика и кой носи отговорност, господин Министър, за такъв тип случаи? Това не е единичен случай. Вие в Министерството трябва да разполагате с такъв тип информация на база на сключените договори.
С една дума, досегашното изпълнение на Програмата ясно констатира следните неща: липса на контролни механизми и липса на ясно разписани отговорности в целия процес между всички институции, ангажирани с това. Това доведе до редица случаи, а и Вие ги знаете, за финансиране на дейности, които не са допустими спрямо Програмата, за финансиране на дейности, които дори надвишават референтните стойности на Програмата. Всичко това рефлектира в изпълнението на блоковете, които са предмет на множество жалби за некачествено изпълнение на работата. Липсва механизмът на физическия контрол на място, който да удостовери количеството и качеството на извършените работи, преди те да бъдат разплатени.
И големият въпрос, който стои в дебата днес, господин Министър, е: какви мерки ще предприемете за подобряване управлението на Програмата от тук нататък?
И накрая, позволете да дам една препоръка. Моля Ви, ръководеното от Вас Министерство да има еднакъв аршин към общините, които проверява. Бих искал с това настървение, с което проверявате общините, които се управляват от кметове на БСП, по същия начин да видя Министерството на регионалното развитие и благоустройството да проверява общините в Благоевград, Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Министър, можете да отговаряте след всяко изказване или накрая да вземете отношение. Както предпочитате.
Добре, заявете, когато желаете да вземете отношение.
Продължаваме с разискванията. Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чухме много примери, видяхме и такива в медиите – за некачествено саниране. Това е обществено достъпна информация, но смея да твърдя – не най-тревожната, защото това е само резултат от проблема, а не неговата причина, резултат, смея да твърдя, от една съмнителна политика. Съмнителна, на първо място, защото дясна партия, която правилно определя инфраструктурата и магистралите като приоритет, но вместо да направи тези магистрали и инфраструктура, на първо място санира. Чудя се какви са причините за това.
Достигнах до два извода, които може би са неприятни, но преди да започна тезата си – това съмнение и факти, отразени от водещи български медии като Нова телевизия и така нататък.
Колеги, твърдя, че санирането облагодетелства не само живеещите в блоковете, не само българската икономика, но и Вас, колеги от ГЕРБ. Има много такива конкретни данни.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Кажи ги!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Искам да Ви напомня една статия от „Бивол“, в която се казва: „Зет като мед, за 100 млн. лв.“. В нея се твърди, че депутат от ГЕРБ, неговата първа братовчедка и съпругът ѝ, са в топ три на санирането и са санирали за 100 млн. лв.! На тази братовчедка съпругът ѝ е общински съветник от ГЕРБ. Знаете ли кой е строителен надзор по проектите? Майката и бащата на народния представител. Забелязвате ли какъв сицилиански сценарий, каква фамилна идилия се заформя?! Смея да твърдя, колеги, случайност в България за 100 млн. лв. няма! Това поражда в мен тези съмнения.
Мога да дам пример от района, в който съм избран – Велико Търново, ул. „Димитър Буйнозов“. Там имаше блок, който беше некачествено саниран, но мерки бяха взети не след жалбите на гражданите, а след намесата на „Господари на ефира“. Това ли е правилното отношение – да бъдат взети мерки след намесата на „Господари на ефира“?!
Колеги, искам да се обърна към Вас с Вашето мото – „Видими резултати“. То е много добро. Резултатите наистина са видими, видими за всички нас! Обърнете им внимание. Вижте ги и вземете мерки! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
За лично обяснение давам думата на господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Божанков, доколкото запомних, ще се радвам да кажете, че визирате и мен, за да мога да Ви съдя за това, което сте казали, защото беше добре да проверите данните и обстоятелствата. Ако го бяхте направили, щяхте да видите, че има във Вашата група пък народен представител, който самият той има сключен договор. Не зет му, не майка му и така нататък. Не за 10 хил. лв. – за милиони левове. Ако си бяхте направили труда, щяхте да проверите, че цените, които Вашият депутат е предложил, вероятно са по-високи от цените, които визираните от Вас фирми са предложили. Ако си бяхте направили опита да проверите, щяхте да видите, че в Хасково от 70 сключени договора – първо, средната цена на санирането е една от най-ниските в цялата страна, и второ – тази фирма, която визирате, е участвала в консорциум с други фирми и е спечелила едва два от тези 70 блока, за които говорим.
Така че като хвърляте кал по колеги, разбирам, че сте нов народен представител, но народните представители за своите думи трябва да носят отговорност. (Ръкопляскания от групата на ГЕРБ.) Така че аз ще си защитя името, а Вие ще отговаряте пред правосъдието за клеветите, които отправихте от тази трибуна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от групата на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за процедура, господин Кутев.
Нека да бъде само за процедурата, защото вече усещам друг привкус на дебата. Говорим за политика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Председател, няма да се опитвам поне аз да принизявам дебата. Въпросът е обаче, че Вие нямахте право да дадете това лично обяснение, защото в Правилника има много ясна теза кога се дават личните обяснения. Те се дават, когато народният представител и, между другото, ние много настоявахме в новия Правилник да влезе промяна, в която да не се казва „да бъде споменат поименно и да бъдат накърнени“, а да бъде „споменат поименно или да бъдат накърнени“. И Вие го отказахте? Вие, мнозинството от ГЕРБ, отказахте тази промяна в Правилника. По силата на действащия сега Правилник, Вие нямате право да дадете думата на господин Добрев, независимо от това, че той очевидно се разпознава в някакви 100 милиона. Между другото, не са много хората, които като чуят 100 милиона, се разпознават. (Ръкопляскания от групата на „БСП за България“.)
Но независимо от това, че той се разпознава в тях, нямате никакво основание по Правилника, който Вие защитавахте, и според промените, които ние предложихме, а Вие не приехте, да му дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, благодаря Ви. Ще се съобразя с този прочит на Правилника, макар че споделям Вашето виждане – когато се разпознае безпогрешно някой и става дума, разбира се, за него в едно изказване, той има право да се защити. Да, това е по-широкото разбиране. Може би не се нуждае от формална промяна в Правилника, но това е друг въпрос.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър!
От високата трибуна на Народното събрание ще Ви запозная днес с така наречената в обществото „столица на санирането“ – град Благоевград. Фасадата на това саниране обаче се пропуква. Защо, се пита?
Националната програма за енергийна ефективност е опорочена в няколко направления. Този извод се прави от констатираните до момента множество нарушения от различно естество. Има драстични нарушения при цените, предлагани от фирмите, сключили договори за обновяване на сгради. Масова практика е дружествата, които по документи са спечелили обществените поръчки с общината, да преотстъпват своите договори на втори или трети фирми. Все повече са оплакванията от некачествено саниране. Не на последно място визирам и липсата на трудова дисциплина, спазване на трудовото законодателство и безопасните условия на труд.
Най-високата цена за саниране на сгради е във Велинград – 288 лв. на квадратен метър, а най-ниската е в Кюстендил – 116 лв. Това е от справка на МРРБ. Строителните организации посочват, че грубото строителство на сгради е по-евтино от самото им обновяване, което е пълен абсурд. Изводите Вие си ги направете сами.
Уважаеми господа народни представители, искам да Ви върна отново в „столицата на санирането“ – Благоевград. По Програмата за енергийна ефективност в Благоевград не са разплатени над 38 млн. лв. към края на месец февруари и началото на месец март. Към началото на месец февруари има 141 финансово осигурени договора, а заявленията на граждани към същия период са 327. В периода са завършени 109 обекта – предимно панелни блокове в „Еленово“, „Струмско“ и „Запад“.
От публикувани на сайта на община Благоевград договори се вижда следното, тъй като тук започнахме да си показваме снимки, нека и аз да покажа няколко (показва снимки): блок, саниран на ул. „Шишман“ № 16, който е на 14 етажа с площ 4 хил. 525 кв. м. Санирането е за 1 млн. 256 хил. 911 лв. Ето снимката на блока (показва снимки) всички да се убедите, или 278 лв. на квадратен метър. Искам да следите: блок 55, квартал „Запад“, който е на 15 етажа, РЗП – 5 хил. 423 кв. м е саниран за 776 хил. лв. Цифрите показват средна цена на квадратен метър – 143 лв. (показва снимки). Ето го блока, снимките да си ги покажем.
Улица „Марица“ № 2 – 14-етажен, РЗП – 5 891 кв. м – платено за саниране 1 млн. 309 хил. лв., средна цена тук излиза 223 лв. на квадратен метър (показва снимка). И блок, тук вече идваме на думата, на ул. „Братя Миладинови“ № 1 в Благоевград, известен като блок „Лира“, РЗП – 5 хил. 527 кв. м, също на 15 етажа – санирането е струвало 618 хил. лв. или 112 лв. за квадратен метър, уважаеми колеги.
Значи от 278 отиваме на 112 лв. за идентични сгради. Цифрите сами по себе си показват, че разликата в цените на различните фирми е драстична. Това е основният въпрос. Как при идентични сгради с идентични РЗП-та се формира и заплаща различна цена? От данни в техническите паспорти на сградите и документите от обследването им, тези разлики в посочените от мен блокове в Благоевград цените на санирането са шокиращо различни. Затова за пореден път питам: как се формира тази ценова разлика за изпълнение на идентични сгради?
В общественото пространство неслучайно се коментира, че това е резултат от корупционни практики, или некачествени материали, влагани от фирмите изпълнители по Националната програма.
Само в Благоевград вече има десетки оплаквания от качеството на работата на фирмите-изпълнители, пак ще си послужа със снимки, за да бъда по-убедителен (показва снимки). Един от първите блокове, който протече е бл. 53, квартал „Запад“, и то само два месеца след санирането - проблем с покрива (показва снимки). Ето го.
Некачествено саниране – има и жалби по Националната програма в бл. „Лира“ – Благоевград, на ул. „Братя Миладинови“ – под
дала изолация (показва снимки). Ето го.
Жалба е входирана от живеещите на ул. „Яне Сандански“, бл. 1, вх. „Б“, квартал „Струмско“ – челата на прозорците само се шпакловат без да се слагат изолационни материали (показва снимки).
Жалба има от бл. 7, квартал „Струмско“. Там е протекъл покривът, нагледно показвам (показва снимки).
Некачествено саниране има и в квартал „Еленово“. Оплакванията са за непоставени дюбели след изолацията, нанасяне на шпакловка без мрежа, изолацията е с дебелина 5 см, нещо което е недопустимо (показва снимки).
Жалба от съкооператорите в бл. 67, „Еленово“. Там хората казват, че изолацията е поставена при минусови температури и вече е компрометирана (показва снимки).
Жалба – ул. „Броди“ № 26 а, там покривът също е протекъл и са наводнени жилищата на хората.
Много са. Още мога да изреждам, но да не Ви отегчавам.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ (от място): Покажете още снимки.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Ще Ви покажа още една снимка, спокойно. Общо 66 са нарушенията, констатирани от 15 приключили проверки. Съставени са 10 акта за нарушение, като 3 от тях са за спиране на работата по скелета на лица, наети на трудов договор. За съжаление трудовите инспектори в Благоевград неглижират проверките относно нарушенията на безопасен труд на обектите, които се санират. Данните показват, че се санкционират работници без трудови договори. Цифрите също сочат, че санкционираните работодатели са малко, тъй като фирмите- изпълнители по програмата наемат масово нелегални работници. Тук преди малко чух, че работна ръка и така нататък – предимно от ромски произход. Има цели бригади, които са без трудови взаимоотношения с въпросните фирми.
Неслучайно повдигам този въпрос, защото само преди дни в Благоевград се случи инцидент, който благодарение на Бог и случайността не доведе до фатални последици. Хората в този блок бяха без трудови договори – установено е от Инспекцията по труда. Ето го блока, срутеното скеле и нанесените щети. (Показва снимки.)
Скеле, паднало от 13 етаж.
Инспектори от областната Инспекция по труда и строителният отдел в общината трябва да задължат изпълнителите на дейността по енергийната програма да използват занапред само подемници, каквото е изискването за високите сгради. Бизнесмените обаче пестят пари, тъй като наемането на подемник за месец е над 3 000 лв.
Нека ресорният министър да ми отговори, съвсем уважително го моля: как и по какъв начин се следят и санкционират пропуските в обновяването на сградите?
Редно ли е избрани на неслучаен принцип, подчертавам, неслучаен принцип фирми да пестят пари за безопасност и качество, въпреки че са получили колосални суми? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Колко проверки са извършени през последните месеци? Колко дружества са понесли съответните санкции? Колко са подадените жалби от живеещите в жилищните сгради? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Знае ли МРРБ, че в Благоевград например половината от общинските съветници санират обекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Бошкилов, времето!
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Всички тези нарушения – и трудови, и финансови, са от липсата на контрол на различни нива, искам да го подчертая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Бошкилов, чухме въпроса Ви.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Уважаеми колеги от ГЕРБ, искам да подчертая нещо. (Реплики относно просроченото време.)
БСП не е против санирането. Практиките, които използвате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето изтече. (Народният представител Николай Бошкилов продължава да говори при изключени микрофони.) Въпросите Ви се чуха. Седнете си на мястото.
С това изказване изтече и времето на парламентарната група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Има ли други народни представители?
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Няма съмнение, че Програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е ценна програма, която предлага комплексно решение за обновяване на жилищния фонд в България.
Ще започна с ползите от тази Програма, защото виждам, че Вие сте се съсредоточили да търсите дефектите и да внушавате на българските граждани, че тази Програма е опорочена и има само дефекти.
Нека да кажем част от ползите. Имайки предвид мащаба на Програмата, наблюдава се създаване на огромна заетост, увеличаване на финансови постъпления както в строителния сектор, така и по отношение на производителите на строителни материали, инженерни и архитектурни, проектантски фирми, транспортен бранш, складове, логистични центрове. Това пряко касае както всички външни изпълнители, заети по програмата, така и фирмите – подизпълнители и свързаните с тях съпътстващи видове бизнес, наетите работници, служители, вследствие на което в цели региони, където започна мащабно строителство, хората усетиха – не само тези, които получават санирани жилища, но и другите, заети в този процес, усетиха икономическия ефект на тази Програма.
В цели региони имаме намаляване на безработицата от тази Програма. Трябва да отчетем макроикономическия ефект, който е от особена важност за държавата.
Да не забравяме и социалния ефект. В жилищни сгради, част от които вече са с изтичащ срок на експлоатация, живеят хора, които в голямата си част са с нисък социален статус, ползват тази Програма, и с изпълнението й да помогнем социално слаби, в неравностойно положение хора.
Накратко ползите от тази програма: повишен жизнен стандарт, намалено крайно потребление, повишено обществено доверие към българските институции, защото хората, въпреки Вашето говорене, повярваха на тази Програма; подобрена околна среда – понижаване нивата на парниковите газове; понижена енергийна бедност; подобрена градска среда; нов архитектурен облик на обновените сгради и междублокови пространства; повишен икономически растеж. Програмата се доказа като изключително добър начин за обновяване на жилищния фонд.
Основните проблеми, върху които се спряхте Вие. Да, по време на строителството, уважаеми колеги, което е технологичен процес, винаги могат да бъдат допуснати пропуски, може това да доведе до временни проблемни ситуации със собствениците на жилища. Всеки от нас е наемал майстори за определени дейности вкъщи. Убедена съм, че няма как 100% от Вас да декларират, че ремонтът е протекъл перфектно и не е имало проблеми с изпълнението. При такова мащабно строителство, каквото се извършва по тази Програма, няма как да няма сигнали и жалби за некоректно изпълнени дейности. Важно е да има навременна реакция от страна на общините, от страна на министерството, от страна на изпълнителите, което всъщност е реалност и се случва и в настоящия момент. Отстраняването на дефектите при строителството е изцяло за сметка на изпълнителя както при неговото изпълнение, така и в рамките на гаранционния срок, който, напомням, по Закона за устройство на територията е пет години.
Уважаеми колеги, проблемите по време на строителството нямат цвят. В лявата част на залата дадоха примери с блокове – неслучайно, напълно тенденциозно, от един областен град, който се управлява от кмет от Политическа партия ГЕРБ.
Проблемите в строителството нямат цвят и ще Ви кажа, че блок в Мездра, където кметът е от БСП, протича втори път. Ако смятате, че е редно партийните централи да размахват проблемите при строителството и да се занимават със сигнали и жалби, то Ви предлагам още днес да се качите на покрива на блока в Мездра и да решите проблема. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Добрите примери обаче са стотици и хиляди, но Вие не се занимавате с това. Вие се мъчите да преекспонирате единични, негативни ситуации като паднало скеле, протекъл покрив. Така сте зациклили в курса си срещу тази Програма и така се опитвате да претопляте тази манджа, между другото, ние и по време на предизборната кампания сме обяснявали ползите от тази Програма. Тя е уникална, създаде я ГЕРБ. Тя достигна директно до стотици хиляди български граждани, подобрява условията им на живот, спестява им разходи за отопление и ние работим в интерес на българските граждани.
БСП малко прилича на баснята с киселото грозде. Позицията Ви, колеги, по Програмата за саниране е толкова неясна, че е резонен въпросът: срещу Програмата ли стоите, както го обявихте преди време, или срещу факта, че ГЕРБ работи по тази Програма, въведе тази програма и я управлява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Аврамова.
Други желаещи за участие в разискванията?
Заповядайте, господин Рамадан – имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, за първи път Ви виждам на това място. Добре изглеждате.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: За четвърти път.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз поне сега Ви виждам.
Уважаеми колеги, темата, която днес се разглежда, е добра за водене на политика и наистина тази трибуна е създадена, за да се води политика. Но като че ли не мога да приема от изказалите се преди нас, че едва ли не, ако не е ГЕРБ, нямаше да бъде открита Програмата за саниране и енергийна ефективност. Много е несериозно ГЕРБ да е открил колелото или топлата вода. Някак си не е сериозно.
Много пъти сме се изказвали от тази трибуна относно Националната програма за енергийна ефективност. Знаете, че Движението за права и свободи от дълги години сме хората, които настояваме.
Още от самото си създаване – нашите съмнения, че тя ще бъде опорочена, като че ли с всеки изминат ден се утвърждават. Още веднъж Ви казвам, приветстваме и смятам, че днес темата не е необходима ли е Програмата за енергийна ефективност, а какво трябва да се направи по-нататък, за да се продължат такива програми, за да се мине към саниране на еднофамилните жилища, разбира се, онова, за което от Движението за права и свободи настояваме.
Защото, колеги, санирането на многофамилни жилища предоставя условия и възможности само на хората, които живеят в големите градове. Тук ще Ви припомня, че при утвърждаването на последния 1 милиард беше прието от ГЕРБ нашето предложение, че тази Програма ще прерасне, освен като Програма за многофамилните и към Програма за саниране на еднофамилните жилища. Настояваме за тази Програма, защото безвъзмездното даване на средства само на тези, които живеят в градовете и по една или друга причина, колежката преди мен каза, че са използвали дори по време на изборите да агитират хората, че, ето, за тях отделят средства и да гласуват за тях, като че ли някак си не е приемливо за тези, които живеят по селата.
Необходима ли е енергийната ефективност? Уважаеми колеги, през 2008 г. спорът беше дълго време. След това беше прието решението тази Програма да не е в Министерството на енергетиката, а да се прехвърли в Министерството на регионалното развитие.
Защо, господин Министър? Ще Ви кажа защо. Защото критериите за тази Програма още поначало не бяха приети точно такива, каквито са приетите европейски критерии, защото санирането на една жилищна сграда включваше определени критерии. Основният критерии за това, че Програмата е в това Министерство, беше да се обследват конструктивните устои на сградата, да се приеме изместване на всички комуникации във входа на жилищата, разбирайте – топлоподаването, ток, вода, за да може търговските уреди да бъдат на входа на всяко жилище.
Това е санирането, господин Министър. Иначе, всичко друго, от гледна точка на това да облечем сградата с каквато и да е изолация, изключвам дребните нападки, че отнякъде е протекло, защото това не е работа на министъра, не е работа на Министерството, а на съответните одитиращи фирми, надзора – нека да си гледат работата там. Разбира се, при 2 милиарда изхарчени, сигурно ще има някъде и някои пропуски, дано да не са повече. Вие опорочихте необходимостта от тази Програма, защото променихте критериите и затова после ще предложа в това решение и едно редакционно изменение.
Възниква въпросът, колеги, изпълнени ли са критериите, ясни ли са критериите, спазени ли са, постигнати ли са целите? Защото цифрите, които ползват тук, че вече са спестени около 130 или 150 милиона – ние ще разберем колко са спестени, господин Ненков, когато приемем което и да е решение. Защото от предложените две решения тук, приветствам и двете. Защото решението, което предлагат БСП – те искат в много кратък срок тази информация, която има министърът, да стане обществено достояние чрез народните представители и чрез медиите – това е 30 юни, а Вие искате септември месец. Сигурно имате и Вашите доводи.
Още, когато се започна с Програмата, казахме, че ще изпуснете контрола. Защото одитите, които бяха задължителни, ако направите контрола, ще видите, че не във всяка сграда тези одити са направени и са спазени онези критерии, които са необходими, за да се постигне крайната цел за енергийна ефективност. Ако вземете един одит, ще видите, че в рамките на една или до две години след обследването трябва да се установи колко е намален разходът на енергия или топлоенергията в тази сграда, тъй като първите сгради, които са санирани, вече са от една година и съм убеден, че Вие ще имате съответните данни да ги предоставите при нас. Обаче съмнението в това, че една сграда е санирана за 345 лв., а втората сграда за 115 лева… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключи ли времето, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, за съжаление.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава за няколко секунди да Ви кажа, че в решението на БСП, или на Вашето, в първа точка предлагам в срок до 15 юли да се представи на Народното събрание информация относно изпълнение на критериите и постигнатите цели на Програмата и ефектът от пестените разходи за енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли желаещи за други изказвания в хода на разискванията? Ако няма, господин Министър, имате възможност да вземете отношение. (Шум и реплики.)
Да, аз го предупредих в началото. (Шум и реплики.)
Сега ще се изкаже, затова го поканих, разбира се. Уточнили сме тази процедура – министърът не се възползва досега, сега заяви желание.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми народни представители, ако продължат дебатите, ще взема отношение накрая, но понеже имаше няколко въпроса, които бяха зададени, пък и мисля, че е редно вече да взема отношение като министър на регионалното развитие и благоустройството по така протичащия към момента дебат.
Уважаеми народни представители, наистина трибуната е висока. Изключително важна е коректността, а и възпитанието и моралът го изискват, когато се говори от тази висока трибуна, най-малкото да не се лъже. Използвам думата „лъже“, аз ще кажа кои лъжи бяха изречени в днешния дебат от тази висока трибуна. А относно манипулациите, относно спекулациите, вече е преценка на всеки един народен представител или член на изпълнителната власт как именно ще ги поднася като информация. Факт е, че много от нещата, които и колегите отляво, уважаемите народни представители от групата на БСП за България, и колегите от ГЕРБ споменаха като проблеми при изпълнението на Програмата, като дебат за нейното бъдеще, аз ще кажа какви мерки сме предприели, са наистина резонни и тук нямам никакви противоречия.
Господин Генов спомена, че обхватът на допустимите дейности понастоящем е намалявал. Напротив, няма нищо подобно, тъй като дейностите, разписани в Програмата, са толкова общоразписани – и тук не мога да разбера каква е логиката, когато коментираме въпрос с недопустими дейности. Искам, колега, от изказващите се, ако имате съответно и подготвено мнение по въпроса, становище, да каже кои са недопустимите дейности, които са включени, съответно в конкретни проекти за обновяване на жилищни сгради по настоящата програма. Тъй като, знаете, толкова общо са разписани методическите указанията в тази си част, че дават основание дори на една домофонна уредба, ако тя е енергийно ефективна и води до спестяване на енергийни разходи в съответния вход, в многофамилната жилищна сграда, тя да бъде допустима, стига да е предписано от енергийното обследване. Дори понякога и вертикалната планировка, когато подкопава основите на сградата и укрепването на самата сграда и реконструкцията на вертикалната планировка е предписано в конструктивното становище като необходима мярка, тя също е допустима дейност, тъй като в голяма част от сигналите, които споменавате е факт, че това са посочени като недопустими дейности, но те не са недопустими, ако са предписани или се споменават в двете обследвания.
На трето място бих искал да спомена факта, че и в общинските администрации, такъв е и етапът на комуникацията на кореспонденция между общинските и областните администрации, и Министерството. Постъпват сигнали, което е най-нормалното нещо – да постъпват сигнали на етап изпълнение.
Лъжа е, че блокът в Стара Загора е изпълнен, приключен с енергоспестяващи мерки, с ремонтните дейности. Напротив, в процеса на саниране, на строително-монтажни и ремонтни дейности наистина технологичният процес и грешка на строителя е, това установи нашата проверка и проверка на общината, че не са били предвидени методичните обстоятелства, покривът е разпокрит респективно, но пък контролните механизми, които ние сме създали, ни дават основание за гаранция, че на база на договорните отношения между общинските администрации и строителите тези разходи за отстраняване на дефектите, на пороците по време на строителството, остават за сметка на строителите. Такива са съответно и резултатите от проверките, които сме предприели и респективно и ангажиментите, които поемат местните власти, и фирмите строители.
Относно референтните цени относно разликите в отделните сгради, уважаеми дами и господа народни представители, хората, които се занимават със строителен процес, и с тематиката, знаят, че малко трудно е, образно ще кажа, да сравняваме чушки с домати. Имаме еднакви квадратури на отделните сгради, но пък имаме различен набор от дейности, които се извършват в отделните сгради. Имаме сгради, ще Ви кажа точната бройка, тъй като господин Аталай постави темата за конструктивното укрепване на сградите, не самото тяхното саниране, тоест, дейности, които са насочени пряко към енергийна ефективност, когато имаме конструктивно укрепване, когато имаме подменяне на парапети на терасите като потенциално опасни както за живеещите, така и за преминаващите, имаме блокове, на които са сменени цели енергоизточници и системи. В 30% от тези блокове, в които се извършват в момента строителни-монтажни и ремонти дейности, се подменят съответно енергийните и отоплителните системи, в други имаме подмяна на нови защитни инсталации. Пак споменах ВиК и щрангове за отопление. В някои, разбира се, имаме дейности само по чисто енергийна ефективност, поставяне на дограма и топлоизолация. Трудно бихме могли да сравним блок, на който енергийният одит и проект е предписал единствено и само демонтиране и монтаж на нова дограма и поставяне на топлоизолация, с блок, който укрепваме конструктивно, на който хидроизолираме покрив, допустими дейности по програмата, разбира се, на който се поставя защитна инсталация, оправят се стълбищни клетки и ред други дейности, дори се остъкляват тераси, демонтират се и се монтират климатици, стълбищни клетки, изцяло се обновяват електрическите инсталации и се подменят, да го сравним като конкретна цена.
Те не са съпоставими като дейност, че да ги съпоставяме като цени на квадратен метър. Разбира се, хората с инженерно образование от Вас знаят, че не е едно и също да санираш пететажен и 25 етажен блок и като разходи за строителя, и като норми, и противопожарни, и не само високите блокове са със значително по-голям финансов ресурс за съответно еднотипни дейности.
Отделно от това споменах за конструктивните мерки. Към момента сравняваме завършените 393 сгради, от тях с конструктивни мерки са почти 50% от тях 166. Сградите в процес на строителство са 579, към момента отново почти 50% – 245 сгради, даже 50%, са с мерки, които касаят конструктивно укрепване в тях, било подмяна на долни панели, конструктивни мерки по съответно укрепване на покривни конструкции, тераси и всичко се приписва на конструктивните обследвания.
Някои от критиките, които господин Генов отправи, свързани с наречения от него порочен модел на изпълнение на Програмата и това, че тя достига до прекалено малък брой в този си обхват българския граждани. За тези два милиарда всички договори, които държавата е поела като финансов ангажимент след сключването на тристранно споразумение между Българска банка за развитие, областните администрации и общинските такива, тогава се поражда финансовият ангажимент на държавата, за тези 2022 броя сгради с осигурен финансов ресурс. Бъдете спокойни, финансовият ресурс за тях е осигурен. Имаме сдружени два пъти и половина повече сгради, това е само един плюс за бъдещо изпълнение на тази Програма и на нови такива, които ще бъдат финансирани било по линия на Националния бюджет или на европейските фондове, тъй като знаете, че подкрепяме Оперативна програма „Региони в растеж“. Също се финансират мерки за подобряване на енергийните характеристики както на публични, така и на частни сгради. Там са допустими и малките сгради, стига да са многофамилни, тоест с повече от две домакинства, живеещи в тях.
Една от критиките беше липса на конкуренция. Мисля, че се получи добър дебат между отделните фирми. Знаете, че заложихме в техническите указания изискване в конкретните общини, които възлагат обществени поръчки, за да има максимална прозрачност и да имаме максимална диверсификация на потенциалните изпълнители, когато се обединяват сгради с изготвено конструктивно и техническо, един участник да може да кандидатства по отделна обособена позиция при обявена обществена поръчка. Този подход мисля, че доведе до голяма диверсификация от почти 1987 сгради, които понастоящем са или в процес на саниране, или с приключили строително-монтажни и ремонтни дейности. Имаме почти 600 отделни контрагенти, отделни строителни фирми, които изпълняват дейности по тях. Да, в някои общини, да не ги цитирам, има струпване може би, на фирми, по-малка конкурентна среда, да не давам примери, те са и червени, и с кметове от Политическа партия ГЕРБ. Господин Генов се подсмихва, но Асеновград е една от тях например. Някои са с кметове на ГЕРБ, някои са независими, където имаме по две-три фирми от 20 саниращи се сгради, което също е нещо много нормално. Останалите 17-18 съответно се санират от други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин министър, моля да се ориентирате към приключване!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, да, ще приключа, господин Председател, още 2 минути. я
Когато коментираме контролните механизми и функции, знаете, указанията са разписани детайлно и всички примери, които дадохте, МРРБ нито е Инспекция по труда, за да коментираме теми, свързани с компетенции на други ведомства, ДНСК осъществява контрол и то адекватен, и по линия на надзорните фирми, и по линия на законосъобразното протичане на строителния процес.
Господин Бойчев призова да сме акуратни и настървени в проверките на всички общини – и в Перник извършихме проверки, и в Мездра, и в Бобов дол, вчера и в Самоков. Там беше най-фрапиращият случай - в шест сгради са започнали строителство без строителни книжа, нямат строителна площадка. Така е, господин Бойчев, без строителна площадка, без актове, заповедни книги, съставени са съответните актове, в Мездра проверката установи също подобни случаи, отговаряме и реагираме на всички сигнали.
От тази висока трибуна бих си позволил в заключение, може би ще взема отношение може би накрая отново, да се обърна към българските граждани, ако наистина има случаи на недобросъвестни строители, мисля, че това е преодолим процес, знаете, има механизми по програмата, просто подавайте адекватно сигналите до нашето ведомство. На всички от тях не само сме отреагирали, дори точно обратното, предприети са необходимите действия и всички дефекти, свързани с изпълнението, казах и преди малко, ще се повторя, остават и ще останат за сметка на недобросъвестни строители, когато това бъде констатирано.
Относно контролните функции на самото строителство, веднъж имаме строителен надзор, това е функция за сградите, които споменахте в Благоевград, именно на контрол по линия на строителния надзор. ДНСК проверява строителния надзор респективно, когато имаме констатирани нарушения или сигнали за такива, авторски надзор на проектант, на второ място, и въведохме реквизита институт на инвеститорския контрол, който, знаете, не е задължителен по Закона за устройство на територията, но в него се включват и представители на самите сдружения на собствениците за гарантиране в максимална степен на качеството на изпълнение. Какво по-добро гарантиране на качественото изпълнение на строителството би могло да има от това собственик на апартамент, живущ или упълномощени от сдружението на собствениците представители да участват като контролен механизъм. Имаме и документално ниво на контрол от страна на Българската банка за развитие, респективно споменах и Дирекцията за национален строителен контрол и нашето ведомство по конкретни сигнали и казуси. Областните администрации също на документално ниво осъществяват контрол и по време на строителството, и при приемането и предаването на строително-монтажните ремонти с акт 15 и образец акт 16.
В следващото си изказване ще доразвия още от нещата, за които бяхме критикувани като слаби практики, може би и слаби звена на Програмата и ще кажа и какви са съответно стъпките, които предлагаме да предприемем оттук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Днес провеждаме един дебат и имаме сблъсък на идеи. Но, разбира се, най-добрата идея е тези, които могат да я реализират и тези, които доказаха, че могат да го правят. Това е Политическа партия ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов.
Днес чухме едни самопризнания от страна на левицата, че тази Програма е добра и тя трябва да продължи. Трябва да се завиши контролът. Да, действително, може би, визирате тези Ваши кметове, които имаха възможност да се възползват по тази Програма. Не знам дали добре чухте това, което каза министър Нанков, за кмет, който е направил саниране без да има строителни книжа?! Това може да го правите само Вие! (Оживление в „БСП за България“.)
Това, което дадохте като цифри, е разлика в обема външни дейности, както изглеждат на снимките, които показахте. Все пак има определен обем дейности, които са специфични, и за всяка една сграда има съответното техническо обследване и Вие трябва да го знаете много добре.
Аз искам все пак да благодаря на тези достойни кметове от БСП, които са се възползвали от Програмата. По време на срещи, когато съм посещавал Плевенския многомандатен избирателен район, в община Левски, когато заедно открихме санирания блок, тогава кметицата, която беше избрана от БСП и живущите там, казаха, че това е единствената Програма, която пряко е стигнала до хората през тези 27 години. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Разбира се, когато говорим за пари на българския данъкоплатец, трябва да казваме как се разходват. Между другото, хубаво е такива дебати да има в парламента, защото тогава излиза истината. Защото ГЕРБ започна да реализира Програмата, когато знаехме, че имаме възможност с приходните агенции, които извършваха своята дейност максимално добре и това, което имаше като по-голяма събираемост, даде възможност на българското правителство, ръководено от Бойко Борисов, да стартира тази Програма.
Но Програмата, забележете, уважаеми дами и господа народни представители, е стартирана не за сметка на това да трупаме дефицит, а е стартирана и се реализира за сметка на добрата събираемост и правилното разходване на парите на българския данъкоплатец.
Аз ще дам един пример, и не само един, а няколко, защото знаем, че когато управляваше БСП до 2009 г., за 80 мгвт за Цанков камък българският данъкоплатец плати 1 млрд. лв. Кажете ми какъв е ефектът от този 1 млрд. лв., който беше изхарчен, за да постигнем ефект за 80 мгвт?
Само да Ви кажа, че от Програмата за саниране за зимните месеци ефектът е от 500 мгвт, което означава, че българският данъкоплатец е получил услуга, която ние сме му я предоставили, защото винаги нашата цел е да се грижим за хората и да правим политики, които стигат до тях.
Вашата цел е друга, защото след всяко едно Ваше правителство, Вие оставяте дефицит. Мога да кажа, че след управленския мандат на Орешарски, оставихте дефицит от 5%.
Само да кажа, че за миналата година държавата приключи с излишък и това ни даде възможност действително тази Програма да продължи и ние да даваме като предизборни обещания в срещи, които правихме за предстоящите парламентарни избори.
Понеже казахте и дадохте за пример Стара Загора, паркът, платен по програмата на кабинета Орешарски, мога да кажа, че това е практиката – Вие да правите помпозни изказвания, но те да не бъдат финансово обезпечени.
Само да Ви кажа, че авансово за тези 4 млн. лв., за които говорихте, са платени 1 млн. 200 хил. лв. – да, действително в кабинета Орешарски, но останалата част до 4 млн. лв., а именно 2 млн. 800 хил. лв. са платени от кабинета Борисов, защото знаем, че когато една политика трябва да стига до хората, ние трябва да я завършим.
Но нека да си припомним, когато започнахме първия управленски мандат, тогава държавата изпадна в ситуация, в която трябваше да разплаща подписани договори, които не бяха финансово обезпечени.
Нека да не припомням за някои депутати, които преди това бяха кметове и Вие ги давахте като еталон в местната власт, те оставиха над 20 млн. лв. задължения на общини и тези пари в момента ние успяваме да ги топим, за да могат да станат до 5 – 6 млн.лв. Но това са политики, които правим за сметка на Вашите грешни решения, които правихте през всички тези години, когато управлявахте.
Уважаеми дами и господа народни представители от ляво, нека да подкрепяме това, което е добро за българските граждани. Защото ние знаем как саботирахте тази Програма в началото, като си играехте със страховете на хората и казахте, че ще им отнемат жилищата.
РЕПЛИКИ от „БСП за България“: Кой го е казал, кой го е казал?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вашите представители, Вашите представители!я
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вашите представители, които живеят в тези блокове.
Хората обаче разбраха за какво става въпрос.
А за колегата народен представител от Благоевград, искам да му кажа следното. Нека всички останали общини да станат с този облик и с тази среда за живеене с това, което постигна община Благоевград. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото всички блокове, които виждаме в Благоевград, когато пътуваме по магистралата до Благоевград, която беше завършена също в управленския мандат на Борисов, ние имаме възможност действително да създаваме по-добрите условия за живот, но и да има по-добра приятна гледка за тези, които минават покрай тези градове.
Затова, скъпи уважаеми народни представители, за пореден път искате да внушите на обществото какво сте направили или какво сте имали предвид, но и този път показахте, че не сте подготвени. Нямате абсолютно никаква възможност да дадете един смислен отговор на всички въпроси, които задавахме в тези дебати и по тема „Здравеопазване“, и по тема „Саниране“.
Искам да благодаря на министър Нанков за неговото спокойствие и начина, по който той Ви отговаря, защото не са малко случаите, в които Вие търсите умишлено провокацията, но аз съм убеден, че ние сме се събрали в Четиридесет и четвъртия парламент, ако можем да свършим някаква работа. Това е нашата цел. Ако искате да участвате в този процес, смятам, че можем да го направим заедно. Ние сме с протегната ръка.
Аз ще спра дотук, защото съм убеден, че дебатът вече приключва. Всяка от парламентарните групи изразходва своето време за този дебат. Мисля, че най-важното е да преминем към гласуване. Разбира се, ще приемем най-разумното и най-правилното решение, което беше представено от парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Декларация от името на група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След като гласуваме, ще направите декларация.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По проекта.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в духа и на моето изказване в началото, наистина дебатът имаше смисъл, за да се покажат ефектите и позитивите от тази Програма и наистина да може и в бъдеще… (Реплики от БСП за България: „Хайде, де! Хайде!“) …да се обсъжда бъдещето на тази Програма и нейните ефекти и ползи.
В тази връзка все пак ще направя процедурно предложение по нашия Проект за решение – в т. 2, за по-голяма точност, тъй като сме определили срок до средата на следващия месец за конкретност сме казали този срок да бъде до 15 юли. Ето, давам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вместо 31 юли да е 15 юли.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Остава: „31 юли“ – в следващото изречение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, извън микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проект за решение във връзка с разискванията по питане, № 754-05-9, от 16 май 2017 г., от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на МРРБ за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 30 юни 2017 г. да предостави на Народното събрание анализ за актуалното състояние на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, разходвания финансов ресурс и поетите финансови ангажименти по сключените до момента договори.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 30 юни 2017 г. да предостави на Народното събрание информация относно постигнатите цели на Програмата и достигнатия ефект от спестените разходи за енергия.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 30 юни 2017 г. да внесе в Народното събрание предложение за бъдещото изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и неговото финансово осигуряване.“
Моля, гласувайте. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Вашето е към второто, не мога да му намеря място в този Проект на решение на Вашето предложение. (Шум и реплики).
Отменете гласуването. (Народният представител Рамадан Аталай и председателят Димитър Главчев водят уточняващ разговор.)
Има редакционно предложение от народния представител Рамадан Аталай в първа точка да бъде добавено: „относно приетите критерии и постигнатите цели.“
Моля, гласувайте предложението на народния представител Рамадан Аталай. (Шум и реплики.)
Той предложи и в двете да бъде включено, така че го гласуваме към първа точка и точно изразът, който е представен от парламентарната трибуна – „относно приетите критерии и постигнатите цели“.
Гласували 173 народни представители: за 143, против 20, въздържали се 10.
Предложението е прието.
И сега подлагам на гласуване целия Проект за решение така, както Ви го представих, заедно с направеното редакционно предложение, което току-що приехте в зала.
Моля, гласувайте.
Подлагам на гласуване първия Законопроект на колегите от „БСП за България“ с редакционното предложение, което приехте.
Гласували 177 народни представители: за 78, против 25, въздържали се 74.
Проектът за решение не е приет.
Предлагам на Вашето внимание Проект за решение във връзка с разисквания, № 754-05-9, от 16 май 2017 г. от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството относно политиката на Министерството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 15 юли 2017 г. да предостави на Народното събрание информация относно изпълнените цели на Програмата и ефекта от спестените разходи за енергия.“
Тук имаме предложение от народния представител Рамадан Аталай, който предлага след израза „информация относно“ да бъде добавено „приетите критерии и изпълнените цели“ – вмъкваме го след „относно“, и продължаваме нататък с „изпълнените цели на Програмата и ефекта от спестените разходи за енергия.“
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Рамадан Аталай.
Гласували 179 народни представители: за 164, против 11, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Рамадан Аталай е прието.
Втора точка на Проекта гласи:
„2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството да предостави на Народното събрание информация за актуалното състояние на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, изразходваните финансови средства и стойността на сключените до момента договори и същите да бъдат предоставени в срок до 31 юли 2017 г.“
Има предложение от народния представител Александър Ненков изразът „до момента договори“, в предпоследното изречение думата „до момента“ да бъде заменена с „15 юли 2017 г.“.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Александър Ненков.
Гласували 176 народни представители: за 116, против 6, въздържали се 54.
Предложението е прието.
Точка трета на Проекта за решение гласи:
„3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 15 септември 2017 г. да внесе в Народното събрание предложение за бъдещата визия на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и нейното финансово обезпечаване.“.
Гласуваме Проекта в неговата цялост, заедно с току-що приетите две предложения, направени по точка първа от народния представител Рамадан Аталай, по втора точка – от народния представител Александър Ненков.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 166, против 1, въздържали се 10.
Проектът за решение е приет.
Продължаваме с декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“. След това продължаваме с отговорите на министър-председателя Бойко Борисов. (Шум и реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Декларацията ми е провокирана от изказването на господин Цветанов.
„Обръщам се към управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Колеги, странен стил налагате в този парламент още от самото начало: във всяко свое изказване разделяте на две. В първата част … (Народни представители от ГЕРБ стоят прави, други излизат от залата. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, извинявайте.
Моля Ви, колеги, който ще остане в залата, да заеме мястото си, който ще напуска, да го направи по-чевръсто, за да продължим работата при нормална обстановка. (Шум и реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В първата част от всяко Ваше изказване намирате винаги повод и основание да нападнете БСП, да лепите етикети, дори крайни и неприемливи за съвременната демокрация. Във втората част казвате: „Елате и заедно да работим за България!“. Да си оправите това раздвоение на личността, ако може. Ние сме наясно със своята позиция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ние сме опозиция и алтернатива. Ще отговорим категорично на всяка неоснователна нападка и лъжа.
И ще Ви пожелая да стигнете резултатите на правителството през 2009 г. – и като излишък, и като чуждестранни инвестиции, и да спрете да лъжете българския народ, че когато социалистите управляват, държавата фалира. Извадете си справка за онези години. Сърдечно пожелавам да постигнете тези резултати в някое Ваше управление!
Връщането на разговора към миналото показва само идейно безсилие за бъдещето. Ние в това няма да участваме.
Ще обърна обаче внимание на нашите зрители и слушатели за бъдещето, което им очертавате.
Постоянно повтаряте: „Вие правите нещо, а после ние и Борисов го плащаме“, плащахте пенсии, сега ще плащате други неща. Уважаеми колеги, не ги плащате Вие, нито господин Борисов си ги носи от Банкя. Това са парите на българския народ – и пенсиите, които получават, и санирането, което им предлагате в това качество. Вземате от техния джоб, не от Вашия, за да казвате: „ние го плащаме“.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И КТБ, която платихме. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Той и излишъкът е на данъкоплатците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние това си го знаем.
Днес се обръщам към българския народ, да знае следното.
Уважаеми български граждани, предишният мандат на ГЕРБ Ви остави 10 милиарда заем! Започна се отново – да го знаете! От вчера правителството реши да вземе първия си заем за този мандат от 200 милиона. Не само че плащате всичките им далавери с Вашите пари, но ще плащате и дълговете, които Ви остави предишният кабинет и с които започват и този мандат!
Започна се отначало с 200 милиона. Имат да вземат шест милиарда по програма, която те са си гласували. Вероятно към края на мандата им, когато и да е той, Вие, български граждани, ще дължите – всеки от Вас, 16-милиарден заем, натрупан от правителството на Бойко Борисов.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възглас „Браво!“ от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на група – заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Нашата декларация е по повод 71-годишнината от трагичните събития, разиграли се през 1946 г., чиито жертви са дейците и ръководителите на ВМРО.
„След края на Втората световна война в България е в ход геополитически проект за преформулирането на българската нация. В този геополитически проект, изграден в кулоарите на Коминтерна и под егидата на Съветския съюз, активна роля играе Българската работническа партия (комунисти).
На 5 юни 1946 г. българска делегация начело с Георги Димитров заминава в Москва, където получава инструктаж за прилагане на практика на проекта за създаване на Балканска федерация, в рамките на която да бъде създадена македонска национална държава, включваща в своите граници и Пиринска Македония. Още докато делегацията е в Москва, в София пристигат директиви да започнат преследвания срещу лидерите и членовете на ВМРО.
В нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. в София и в други градове на страната са проведени милиционерски хайки. В същата нощ Народната милиция прави опит да арестува в неговия дом Кирил Дрангов – член на Централния комитет на ВМРО, син на известния български офицер и герой от Първата световна война полк. Дрангов. Къщата и досега съществува на „Шишман“ № 37. Служителите на Народната милиция опитват да накарат Кирил Дрангов да се предаде. Принуждават майка му и тъст му да разговарят с него, но напразно. В продължилата престрелка, преди да загине, майор Кирил Дрангов ликвидира шестима служители на милицията.
Дъщерята на Дрангов Райна Дрангова си спомня за срещата на следващия ден с дошлия на оглед министър на вътрешните работи Антон Югов: „Къщата ни беше претъпкана от милиционери и следователи. Като ни видяха, единият от тях изсъска: „Това ли са малките фашистки кученца?“.
Режимът не позволява да бъде издаден никакъв некролог за героя Дрангов. Погребват го само най-близките му роднини. Съпругата му не е сред тях. Тя все още е в следствения арест на Дирекция на Народната милиция.
В рамките на няколко дни са арестувани над 200 души от активистите на ВМРО с единствената вина, че са се борили за българската кауза в Македония.
В периода 17 – 24 август 1946 г. е проведен съдебен процес, при който са осъдени 22 дейци на ВМРО, двама от които – със смъртни присъди. Вестник „Отечествен фронт“ на 23 август публикува обвинителната реч на прокурора, цитирам: „Подсъдимите са оръдия на фашизма, с които Отечественият фронт води решителна борба. Подсъдимите днес се явяват последни креатури, последните остатъци и издънки на реакцията на фашизма у нас, като оръдия на терористична организация, която си беше поставила за цел да реставрира стария режим. Време е било. Организацията е била винаги в услуга на българския фашизъм, приветствала е и винаги се е борила за Велика България“.
По-голяма част от арестуваните през юни 1946 г. македонски българи не стигат до съдебен процес. Тяхната съдба и до днес стои неясна, а гробовете им са безкръстни.
Сред тях е и Владимир Куртев, който играе активна роля при спасяването на българските евреи през 1943 г. Затова през 1997 г. е награден с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с решение на Комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за праведник на света.
Споменаваме тези факти за трагичната съдба на нашите предци преди 71 години, защото днес отново се възраждат познати ни клишета от времето на края на Втората световна война. Отново се изважда отдавна отречена реторика, отново се пропагандира виртуално измисленият фашизъм. Отново се издигат заклинания и се дамгосват патриоти като наследници и проводници на пълзящия в България фашизъм. Отново се издига тезата за градивния характер на социализма и ролята на Българската комунистическа партия. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
И днес македонският въпрос стои пред прага на нашата държава, стои пред нас и част от отговорността за тази историческа съдба, стои в решенията на Коминтерна и прилагането им от българските комунисти в края на Втората световна война.“ Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединените патриоти“. Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Моля, поканете министър-председателя Бойко Борисов в залата. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
Уважаеми колеги, моля за ред в залата.
Господин Ангелов, моля Ви. (Шум и реплики.)
Моля Ви за ред в залата! (Министър-председателят Бойко Борисов влиза в пленарната зала.)
Добър ден, господин Министър-председател.
Преди да преминем към отговорите, да Ви уведомя, че на балкона имаме гости от Пенсионерски спортен клуб „Нове“ в гр. Свищов. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Преминаваме към питане от народния представител Антон Константинов Кутев относно кадровата политика на правителството.
Имате думата, уважаеми господин Кутев, да развиете питането си – разполагате с три минути.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, питането ми по повод кадровата политика е продиктувано от твърдата ми убеденост, че кадровата политика изразява отношението към властта, в смисъл, че безспорно през кадрите, които се назначават, най-малкото се търси съответствие и реализация на определени политики.
Струва ми се, че е изключително важно какви хора слагаме на определени позиции, особено в голямата политика. Изборът на определен човек, първо, винаги носи послание и, второ, е абсолютно очевидно, че има хора, които трудно биха изпълнявали функции, които противоречат на целия им житейски път.
От тази гледна точка за мен назначаването на министри или на заместник-министри не е поредното раздаване на постове, а е форма на заявяване на политики и форма, с която казваме на нашите граждани, тоест Вие го казвате в този случай, какво ще правите в една или в друга област на обществения живот.
От тази гледна точка за мен са озадачаващи някои от назначенията, които бяха направени досега.
Ще започна може би с назначението на заместник-министър Красимир Първанов само като пример. В никакъв случай не искам – имената, които спомена, или хората, за които говоря – да подлагам като цяло тяхната експертиза на съмнение. Повечето от тях не ги познавам и не мога да твърдя, че те са или не са специалисти в дадена област.
Проблемът в този случай със заместник-министъра на енергетиката е, че една от организациите на българските работодатели го определя като човек с лоша репутация, коментирани са зависимости в енергийния сектор и така нататък. Същият човек при предишно назначаване за заместник-министър беше освободен от Ваше правителство с довода, че има забележки към работата му, свързани с изпълнение на обществените поръчки по разширяване мрежата на НЕК.
Повтарям, аз не давам оценка на този човек и не казвам дали той има зависимости, или не. Това, което цитирам, са публикации – не са мои думи.
Какво е посланието, което излъчваме тук с това назначение? – Според мен, че работодателските организации не ни интересуват. След като те са против това назначение и категорично заявяват позиция, а ние го назначаваме, за мен политическият отговор тук е този.
По същия начин горе-долу стои и въпросът с назначението на Ангел Попов – заместник-министър на транспорта. Съюзите на българските и на международните превозвачи се обявяват против неговото назначение с различни доводи. Не знам какви са доводите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Десет секунди Ви остават, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Въпросът е, че тук изводът за мен пак е, че не ни интересува мнението на бранша.
В случая, когато става дума за Георг Георгиев – на 25 години, очевидно няма никакво значение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: …дали си специалист, или не си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изтече Ви времето.
АНТОН КУТЕВ: Добре, ще продължим след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да припомня само, че питанията се отнасят за обща политика. Изпадате в конкретика.
АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, питането ми е, то е написано: какво залагате в кадровата политика на правителството, какви са посланията, които изпращате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор – разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Ще се възползвам от това, което каза госпожа Нинова – ако се връщаме непрекъснато назад, ние можем също да даваме примери. Надали е конструктивно, надали е добро. Тук съм солидарен с нея.
Имам добре написан отговор, но ще се опитам пό човешки да го обясня. В ситуацията, в която бяхме всички ние след изборите, за нас поне, като партия, имаше един вариант да направим правителство – с нашите колеги „Обединени патриоти“. Направихме го. Хубаво, че тук са и господин Сидеров, и Валери Симеонов, Каракачанов е на границата със своя гръцки колега – провеждат съвместно заседание. Десетина дни може би писахме програма или разглеждахме как да съставим правителството, така че всяка от нашите партии да носи своята политическа отговорност и в същото време да може да работи в синхрон.
Знаете от миналото, че това е изключително трудно да се постигне, защото ако всичките сме еднакви партии, тогава лесно ще се прави коалиция – всичко ще е направено още в предизборната програма.
Правя едно отклонение – видях колегата Цветанов. Все пак предизборната кампания мина. Колкото по-малко се обиждате и повече се опитвате да направим нещо добро в следващата една година, да консолидираме усилия, а не да залагаме омраза, ще е полезно и за правителството, и за парламента.
Всяка от партиите представи първо министрите, водихме дебати по тях – някои от кандидатурите не бяха приети или от Патриотите, или от нас, търсихме други, така че да намерим консенсус. Изобщо не сме се старали по квоти или по проценти да ги пресмятаме, а да намерим възможно най-доброто, приемливо и за двете страни. По същия начин подходихме и към заместник-министрите.
По тези две имена, които прочетохте, съм разговарял с господин Валери Симеонов, казал съм му своите опасения по темата. Получил съм надлежно писмата, за които говорите, и всичките съм му ги препратил. Той дойде, заедно с колегите Патриоти, и каза: „Ние стоим зад тези хора и държим те да са там. Носим си политическата отговорност“.
След като те я носят, я нося и аз. Ако те не са добри заместник-министри или министри, разбира се, че това е и наша политическа отговорност. По никакъв начин не искам да се разбира: тези, ако са добри, са наши – ако някой е лош, е техен или обратното. Мисля, че в момента създадохме що-годе добър синхрон, напасваме работата на правителството.
Надявам се работодателските организации, с които поне според мен сме в прекрасни отношения, да успеем да ги убедим, че няма от какво да се притесняват. Ще чуя как ще развиете по-нататък въпроса и ще отговоря пак. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Господин Кутев, заповядайте за до два уточняващи въпроса в рамките общо на две минути.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател! Аз също споменах повече от две имена, сега ще трябва да включа и още, за съжаление, защото всъщност говорих включително и за Георг Георгиев, чийто 25-годишен опит, очевидно не дава възможност да има необходимия опит за заместник-министър на външните работи. За мен въпросът в този случай е, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте в залата!
АНТОН КУТЕВ: … последното, което правим, е, че всеки може да го прави.
По-важното за мен е друго – към уточняващите въпроси.
Един от тях, разбира се, касае господин Валери Симеонов, без да имам нищо против личността на Валери Симеонов, нищо лично няма и във въпросите ми. Но, когато го правите председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, в този Съюз има няколко цели. Едната от тях е запазване и укрепване на етническата толерантност и разбирателство. Има цел – работа за недопускате на локални, междуетнически и етносоциални конфликти, има цел повишаване обществената чувствителност и нетърпимост към проявите на дискриминация. Срещу това стоят изявления на господин Симеонов, които, ама по никакъв начин, не потвърждават тези цели. Стои изказано от парламентарната трибуна, че сега са се превърнали в „нагли, самонадеяни, озверели човекоподобни” – това за „циганите”, както той ги нарича, защото така са цитирани тук, в това изказване; стои идеята за детски за деца, които „играят с прасетата на улицата”, и видиш ли, нямали право да получават детски; стои идеята за майчински помощи за „жени с инстинкт на улични кучки”. Това е цитат от негова парламентарна декларация.
Как тези цитати отговарят на идеята на този Съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, в който казахме какви са целите? Как с назначаването на този човек постигате онези цели, за мен е абсолютно непонятно.
Втори въпрос – съвсем накратко. Вчера сте направили едно назначение в Министерския съвет на госпожа Илиана Иванова. Не разбирам защо. Това е назначение, което сте направили сега, при положение че срокът за това назначение е през 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Десет секунди Ви остават.
АНТОН КУТЕВ: Но тук не става дума само за господин Симеонов. Тук става въпрос за Георг Георгиев, става дума за тази дама, чието назначение трябва да стане след година и половина, а Вие го правите сега. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Какво е посланието, когато правите назначението година и половина по-рано? Да не би да падате от …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. (Шум и реплики.)
Имате три минути, уважаеми господин Министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Няма да ме провокирате с този въпрос да си изпусна и аз нервите! Илиана Йотова е един от – Иванова, прощавайте, същото важи и за госпожа Йотова, от най-уважаваните хора, българи, работещи в Брюксел. Тя и сега е там. Това са изисквания, които ние сме изпълнили.
По каква работа Вие година и половина преди въобще да се заговори за ООН, предложихте госпожа Ирина Бокова? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Мисля, че този път с президента Радев дадохме един добър тон. Помните, в мандата, в който си отивахме, ние не предложихме командващ Щаба на въоръжените сили. Не предложихме тогава и еврокомисар, като кандидатура. След това господин Радев върна жеста – той си назначи началник щаба, и остави назначаването на главен секретар на МВР на правителството.
Не може ли просто в по-добронамерен тон за неща, които, пак казвам – ето, принуждавате да върнем към минало, което не искам да правя! И госпожа Ирина Бокова се е ползвала с цялата ни подкрепа, когато отиваше за ЮНЕСКО.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Стига, бе!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: С цялата!
Между другото аз си пазя всички нейни SMS-и, госпожа Нинова. На Вас мога да ги покажа. С огромната й благодарност, изразявана към мен.
Илиана Иванова е също много добър специалист. Попитайте и Вашите хора в Брюксел – ще Ви кажат. Имаме за радост много добри, изпратени в Брюксел, българки и българи, които ни представляват. Ще ми се да не потвърждавам поговорката за българския казан, където в ада няма пазители и пазачи, защото сами си се дърпаме вътре в него.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Кристалина Георгиева!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: С най-добронамерени чувства казвам, че Георг Георгиев действително е млад кадър на ГЕРБ, утвърдил се в партията. Ако погледнете през годините, в който сме управлявали, не знам дали има член на ГЕРБ, който да сме изпратили във Външно министерство.
Тук е господин Вигенин, ако може да ми подскаже.
Не знам дали член на ГЕРБ сме изпратили посланик, като заместник-министър, Вие като партия пък, винаги сте давали пример, като сте издигали млади, уважавани от партията Ви и перспективни кадри на тези постове.
По другите теми, ако позволите.
Господин Симеонов, когато определяхме комисиите, той каза: „за четири години те са се събирали два пъти, аз ще направя всичко възможно да ги направя работещи”. И пое ангажимент пред мен, че той ще се справи с тази задача. И аз вярвам в него! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Господин Кутев, заповядайте за отношение в рамките на две минути.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател! Той може да иска да се справи – господин Симеонов, и аз съм убеден, че има много неща, с които може да се справи. Не подлагам на съмнение възможността му да прави много неща. Той свърши много неща през живота си. Не виждам обаче как ще осигури етническата толерантност и разбирателство, след като, цитирам буквално: „Тая пълничката баба, между другото, нямате представа колко беше нагла. Тя е единствената, която нямаше намерение да се върне, и си знаеше правата!“ (Силен шум и реплики, смях от ГЕРБ.)
Тази „нагла бабичка“ си знае правата! Вие представяте ли си докъде сме го докарали? И този човек, с това изказване, Вие го правите… (Министър-председателят Бойко Борисов се смее.)
Да, и сега се смеете. Сега Ви е весело! Това нещо, извинявам се, ама Вие го правите председател на Съвета за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Да не говорим, ако се върнем пък на Вашите думи, случаят няма нищо общо с госпожа Иванова с предишните случаи. Защото издигането на кандидатурата на Кристалина Георгиева беше ярък ход на правителството срещу другата кандидатура. Ярък ход, направен от Вас! Не знам за какво Ви е благодарила тя, нямам представа, но аз не бих Ви благодарил за това, защото това беше типичен случай на умишлен провал на българска кандидатура.
Да използвам само още няколко думи по повод на другата част от това.
Вие знаете, вчера стана голям дебат по повод на това писмо, което получихме от господин Вебер, на питането на господин Курумбашев и господин …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма отношение това към въпроса!
АНТОН КУТЕВ: Не, има отношение! То касае кадровата политика. Касае три случая – освен на господин Танев, който си подаде оставката, касае Иво Атанасов, касае и майтапчийските снимки на господин Симеонов. Всичкото това, да, много ясно в тази декларация се казва, че партията, съжалявам, хей там е, не я взех, за да я цитирам, че партията на господин Вебер не подкрепя никакви форми на – хайде, ще говоря на речта на омразата и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Злоупотребявате с Правилника.
АНТОН КУТЕВ: А тук имаме типичен пример за речта на омразата. Така че, от тази гледна точка, не смятам, че… (Шум и реплики.)
Продължавам с това! Тепърва ще назначавате и ще уволнявате хора. За мен изводът в цялата тази работа е, че с досегашните назначения Вие давате сигнали, които са грешни, особено с това на господин Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Преминаваме към въпрос от народния представител Елена Николова Йончева, относно проведена среща на министър-председателя Бойко Борисов с държавния глава на автономния Иракски Кюрдистан Масуд Барзани.
Заповядайте, госпожо Йончева. Имате две минути да развиете въпроса си.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа! На 25 май 2017 г., уважаеми господин Председател, Вие имахте среща с господин Масуд Барзани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпросът към мен ли е или към министър-председателя?
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Към Министър-председателя. Всъщност, и Вие имахте среща, но въпросът е към Министър-председателя.
Имахте среща с Масуд Барзани, който е глава на автономна област Иракски Кюрдистан. За съжаление, българската общественост и българските журналисти научиха за тази среща от иракските медии, от кюрдските медии, където имаше подробен телевизионен репортаж, а също така имаше и журналистически коментари, придружени със снимки, публикувани в сайтовете на кюрдските медии. Лично аз намирам това за странно. Ние, нашата общественост, да научава през кюрдските медии за тази среща. Да, след това беше потвърдено действително и от София за състоялата се среща.
Моят въпрос е: след като е разисквана темата за предстоящия референдум в Иракски Кюрдистан – референдум за независимост, който ще се проведе на 25 септември, каква е била българската позиция? Въобще ние имаме ли позиция за предстоящия референдум? Оказана ли е подкрепа за бъдещия референдум и каква, и дали е оказвана международна подкрепа?
Задавам този въпрос, защото създаването на една независима държава в рамките на Ирак означава прекрояване границите на тази държава, означава нарушаване на териториалната цялост на Ирак. Това означава верижен процес и вероятно прекрояване на границите на Близкия изток като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Остават Ви 10 секунди!
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Да, това означава верижна реакция и евентуално може да засегне и Балканите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йончева.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Поне това са опасенията на много експерти и затова моят въпрос е: каква е българската позиция, изразена на тази среща и дали сме оказали международна подкрепа на господин Барзани, защото е известно, че господин Барзани търси такава международна подкрепа? Благодаря Ви. (Силен шум, реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йончева.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор. Сега вече имате три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Йончева!
Колеги, нека да погледнем първо добронамерено, макар че, ако госпожа Йончева беше ме попитала, аз щях да й кажа защо сме се опитали максимално тихо да мине това посещение. Не знам дали толкова е нужно да го коментирам и от тук, но знаете, че основните армии, които се бият срещу Ислямска държава, са те. Нали така?! И тук спирам! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Минавам на другата тема – надали е най-доброто да правим манифестации и посрещания на фронтови армии.
Велков е тук, видях го, може след това да каже дали е било нужно много да шумим. (Ръкопляскания от дясно.)
Сега вече отговарям на Вас, като много уважаем депутат: срещата, която проведох с господин Масуд Барзани на 25 май 2017 г., беше част от усилията на президента на автономията Иракски Кюрдистан да представи пред международната общност идеята си за провеждане на референдум за обявяване на нова независима държава.
Неговото посещение в София беше част от международната му обиколка, предприета с тази цел. Той пристигна тук от йорданската столица, където имал среща с крал Абдула Втори и с редица държавни, правителствени и парламентарни лидери, участващи в Световния икономически форум на Близкия изток и Северна Африка, проведен в Аман.
Трябва също така да имате предвид, че при всички случаи на международни срещи страните уточняват по съответния ред как и кога ще бъде съобщено за тях. На срещата, на която присъствах, беше и началникът на кабинета на господин Барзани – Фуад Хюсеин, председателят на Съвета за сигурност на Кюрдистан Масуд Барзани, съветникът на президента Хемин Хаврами и членът на Политбюро на Демократическата партия на Кюрдистан Азад Бервари. Изслушах вижданията на президента Барзани за провеждането на референдум и за неговите цели. От страна на България не сме вземали отношение по темата. Той искаше само да ни го представи и само сме го изслушали.
По отношението официална позиция на България за планирания референдум в Иракски Кюрдистан – ние позиция не сме давали. И, ако трябва да се дава, би трябвало да я даде парламентът на България, защото това са сложни процеси. Вие ги засегнахте.
Съгласно иракската Конституция от 2005 г. автономният иракски регион Кюрдистан е федеративна териториална единица, която се управлява от регионален президент, правителство и парламент с административни и законодателни правомощия върху населяваните предимно от кюрди иракски провинции Ербил, Дахук и Сюлеймания.
България последователно се обявява в подкрепа на единството, суверенитета и териториалната цялост на Република Ирак. Нееднократно, в рамките на Европейския съюз и индивидуално, сме заявявали подкрепата си за правителството на Ирак и за пълното прилагане на инициираните от него форуми. Ние гледаме на взаимоотношенията между Багдат и Ербил като вътрешно иракски въпрос и възникналите различия следва да се решават в диалог между иракското правителство и властите в регион Кюрдистан.
Сред непосредствените ни приоритети в ЕИС (Европейски инструмент за съседство) по отношение на Ирак са борбата срещу ИДИЛ, стабилизирането на суверенните територии и процесът на национално помирение. Особено актуални остават темите отнасящи се до борбата с международния тероризъм, регионалната сигурност и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в тези области.
Позицията на Европейския съюз, в чието формулиране участва и България, подчертава необходимостта от преодоляване на съществуващите различия между правителствените и регионалните власти в Багдат и Ербил.
В момента са намираме отново в процес на преглед на Стратегията, но по тази позиция Масуд Барзани благодари за помощта, оказана от международната коалиция срещу Ислямска държава, част от която е и България.
Темата за предоставяне на военна помощ… (Реплики и провиквания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие искате отговор ли да чуете, или времето да спазим? (Шум и реплики от ляво.)
Добре.
Господин Министър-председател, явно не държат да чуят пълен отговор.
Заповядайте за реплика.
Оставих с риск да ми искате процедура по начина на водене, да чуете изчерпателен отговор, тъй като засегнахте и мен, обаче – добре… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Аз благодаря на господин Борисов за подробния отговор. Съжалявам, че нямаше време, за да се чуе целият. Благодаря Ви много.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ще го чуете до края!
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Аз лично съм изненадана, ако действително се е търсило тази среща да бъде конфиденциална и да не се разчува, и има логика, разбира се, в това, което казахте. Напълно я приемам.
Тогава защо е имало кюрдски журналисти? Аз лично гледах телевизионния репортаж по кюрдската телевизия „Кюрдистан 24“ и четох репортажи със снимки от тази среща. Това е доста изненадващо.
И, второ, господин Борисов, Вие казахте, и това е прекрасно, че Вие ще бъдете мост между господин Ердоган и госпожа Меркел. В този смисъл: дали сте се опитвали да окажете някаква международна подкрепа за провеждането на този референдум? В крайна сметка каква е Вашата позиция? На България каква е позицията за провеждането на този референдум, защото вчера външният министър на Германия каза: да се поставя под въпрос единството на Ирак е неверен път, който може да усложни и без това тежката нестабилна ситуация. Той взе конкретно отношение по повод на предстоящия референдум. Какво е нашето отношение по повод на този предстоящ референдум? Каква е позицията на България за евентуалното създаване на една кюрдска държава? Има ли опасност?
Първо, няма дебат в нашето общество. Това е така, но има ли опасност за националната, за сигурността на Балканите, за териториалната цялост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йончева.
Уважаеми господин Министър-председател, имате думата за дуплика. Две минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йончева, само много важно изказване в тази тема, за да не се злоупотребява.
Темата за предоставяне на военна помощ на автономния Иракски Кюрдистан не е разисквана, не са поемани ангажименти, ние няма как да участваме и да поемаме ангажименти.
Ако нашите предприятия в оръжейния комплекс имат свои договори или се занимават, те затова са създадени тези заводи… Аз си спомням, когато ходих по Сопот и по Карлово, защото нямаше поръчки, никой не работеше. Не казвам, че те са за Кюрдистан. Нека да не се спекулира.
Сега, за радост, знаете, те се размразиха. От една страна е радост, че работят работниците ни и заводите ни. Размразиха се цехове от 90-те години дори, но всичко това отива на местата, където има военни действия.
Другият въпрос е да вземем решение в парламента и да затворим военните заводи. Тогава те няма да произвеждат оръжие. Както предложите.
Още веднъж да напомня какво казах: от нас ангажимент за подкрепа не е изразяван по никакъв начин. Нашата позиция е за единен Ирак. Това е официалната ни позиция. По никакъв начин, цялата делегация, която е била с мен може да потвърди, не е повдиган, не е коментиран изобщо въпросът за в Германия или във Франция по тази тема. Така че това какво е казал немският външен министър си е негова работа, не е моя. С мен това не е обсъждано.
Нашата позиция е за единен Ирак! И когато са поискали да се видят с мен, ако откажа тази среща, пак вземам страна. След като 31 държави той е обиколил, за да си го представи.
И последно Ви отговарям. Ако сте забелязали, на другия ден, когато си отидоха, се пуснаха съобщенията, а не когато са тук.
Пак казвам, много не ми се искаше да отговарям на този въпрос, но знаех, че ще се спекулира. Много хора по света, господин Велков знае, гледат телевизия, слушат такива като нас, когато се изказват, и решават да накажат. Дори водещи служби в света, държави с къде, къде над нас експертиза, всеки ден, ако щете, ги торпилират и им създават проблеми. За съжаление, с днешния отговор аз привличам това внимание, и се надявам дотук да спрем. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Велков да каже нещо… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво искате, господин Велков?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Моля Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да кажете по каква процедура излизате, господин Велков?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Два пъти беше споменато името ми, за което благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Аз се обърнах към теб като към експерт. (Народният представител Славчо Велков се ръкува с министър-председателя Бойко Борисов. Смях и оживление.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И по начина на водене, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Давайте по начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Премиер, абсолютно съм съгласен с това, съвсем добронамерено го казвам.
Господин Цветанов, моля Ви. Жестовете и мимиките – онзи ден приемахме закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Велков, не влизайте в диалог със залата! Моля Ви!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Направете забележка. (Смях и оживление.)
Тихата дипломация, господин Премиер и господин Председател, винаги е вършила работа. И Вие много добре знаете, че има такива случаи, когато ние с Вас лично сме правили това нещо, никой друг в залата не го знае – за спасяване на българи. (Шум и реплики.)
Питайте го после премиера, той ще Ви каже.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (встрани от микрофоните): Няма да кажа и аз.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нищо лошо няма в това, но когато се прави подобна среща, трябва да се знае как да се направи.
Като казах: по начина на водене, коя беше силата, която накара председателя на българския парламент по време на заседание да излезе и да отиде да се среща със съответния…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е абсолютна лъжа в момента, което говорите.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …президент, и то не в Министерския съвет, а в стопанисвана от ведомство на Министерския съвет резиденция, за което, естествено, турските медии разпространиха информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква връзка има това с начина на водене, не мога да разбeра? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Питам него, да, питам го. Та дори не можа да си смени костюма за официална среща. (Смях и оживление.) Има достатъчно снимков материал и когато госпожа Захариева се изправи пред медиите, каза: „Това е протоколна среща“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Пет секунди имате.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, това не е протоколна среща.
Имайте предвид, господин Премиер, че моето отношение към хората, с които сте се срещали, е изключително положително. С някои от тях сме учили заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Главчев, нека господин Борисов да ме чуе. Не се притеснявайте, с нищо няма да накърня Вашия имидж.
Ако някой не знае как се правят подобни срещи, да пита, ще му кажем. Защото посланикът ни в Багдад не знае, посланикът на Ирак тук не знае (шум и реплики от ГЕРБ), а както знаете, господин Премиер, сигурно са Ви уведомили от съответните структури, вчера „Ислямска държава“ обяви, че ще започне клане на Балканите, тоест тя вече припознава своите противници. (Народният представител Цветан Цветанов иска думата за процедура.) За щастие, България не е спомената там. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Разбира се, господин Главчев ще реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Велков! Господин Велков!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Все пак имайте предвид следното: когато обявявате нещо подобно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …имайте предвид, че държави като Съединените щати, Иран, Сирия и Турция не одобряват подобна политика. (Силен шум и реплики. Народният представител Славчо Велков говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви да заемете мястото си в залата. (Народният представител Славчо Велков говори при изключени микрофони.)
Квесторите, моля да заведете народния представител Велков на мястото му. (Шум и реплики.)
Моля да напуснете трибуната, господин Велков. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Цветанов – по начина на водене.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Председател, моля Ви, придържайте се към Правилника за дейността на Четиридесет и четвъртия парламент. Каква беше процедурата, за да дадете думата на господин Велков? А и данните, които той изнася, могат действително да провокират напрежение. Ако иска да каже нещо конкретно, което смята, че е конфиденциално, което е чувствителна тема, трябва да бъде направено на закрито заседание, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене беше процедурата. (Народният представител Юлиан Ангелов иска думата по начина на водене.)
Още колко ще излязат по начина на водене, за да направим някакъв план?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, забележката Ви не е уместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тя не е към Вас. Аз питам останалите.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Процедурата ми е по начина на водене. Не е допустимо българската трибуна на парламента да се превръща в седянка от господин Велков. Не може да позволявате един народен представител да взема процедура по начина на водене, а да говори други неща, да показва топлите си чувства към премиера или всякакви други неща. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Може да го направи на друго място, а не от трибуната.
И друго – процедурата, която той поиска, по начина на водене, и се обърна към Вас къде сте ходили и какво сте правили, процедура в българския парламент по начина на ходене на някого няма. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съгласен съм.
Господин Велков го няма тук, иначе сигурно щеше да поиска лично обяснение. (Шум и реплики.)
Има ли други въпроси?
Обявявам половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
До момента имаме изразходвани девет минути от парламентарните групи за декларации, което означава, че ще приключим в 14,09 ч. с парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към господин Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов относно предложение на вицепремиера по демографската политика за ограничаване на раждаемостта.
Имате думата, уважаеми господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос касае предложение на вицепремиера по демографската политика за ограничаване на раждаемостта.
Във връзка с лансираната от Вас идея за доброволно ограничаване на раждаемостта чрез поставяне на спирали на български граждани от женски пол, пропагандирано в медиите като справяне с неотговорното раждане – термин, който не съществува в нито един нормативен документ, възникват редица въпроси, базирани на официалната статистика.
През последната година България поставя рекорд за най-малко родени бебета – под 60 хиляди деца. Досегашният рекорд държеше годината с тежка икономическа криза – 1997, когато новородените бяха с около 5 хиляди повече от сега, и то в страна, където годишно се раждаха над 180 хиляди бебета.
Статистиката е категорична, че раждаемостта намалява прогресивно и равномерно в цялата страна, независимо от етническия състав и грамотността на населението, както и че този феномен е в пряка връзка с влошаването на икономическите условия в страната, респективно неплатежоспособността на населението.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: на какво основание и на базата на какво проучване предлагате ограничаване на изконни човешки права в страна, чиято демографска картина по нищо не прилича на тази в развитите страни, въвеждайки термина „неотговорно раждане“? Базирате ли се на някакви факти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Петкова! Господин Ибрямов, във Вашия въпрос допускате неточност по отношение на броя на най-малко родени бебета. Съгласно данните на Евростат през 2015 г. има 65 хил. 932 родени, повече отколкото през 1997 и 1998 г. Но не това е същественото.
Вашата съпричастност към демографския срив е напълно основателна. Забелязва се трайна тенденция за намаляване на раждаемостта. Но най-малко вицепремиерът по демографската политика може да бъде упрекнат в позиции, свързани с ограничаване на раждаемостта. Цитираното от Вас изказване е извадено от съдържанието, което разглежда въпроса, свързан с безспорната тенденция за увеличаване на раждаемостта сред определени етноси, често без наличието на елементарни условия за здравословното износване на плода, липса на каквато и да било подготовка на майката за най-важния дълг на всяка жена, както и на условия за новороденото в семейната среда на прага на бедността.
Голяма част от младите майки по традиция, финансови и чисто битови причини раждат на възраст между 13 и 16 години. Съгласно медицинската наука детският организъм е неподготвен за такова преждевременно раждане и често нежелана бременност. На тази възраст с малки изключения влизането на българския гражданин в брак, както и в трудови отношения, е забранено от закона, тоест съществува обективна законова бариера за формирането на икономически стабилно и обезпечено семейство. Това е една от причините за високата детска смъртност сред някои групи.
При липсата на елементарни битови и хигиенни условия дори родените здрави деца са подложени на значителен риск, свързан със заболявания, недохранване, както и с липса на адекватни родителски грижи.
Семействата от моето поколение подхождаха изключително отговорно към създаването на поколение, а жените биваха подготвяни със специални консултации в гинекологичните кабинети и клиники. „Синият буквар“ на д-р Спок беше задължителна част от всяка домашна библиотека, включително и тази на господин Главчев.
За съжаление, по-нататъшната съдба на родените в условията, които бяха описани по-горе, е като от романите на Чарлз Дикенс – лишени от родителски ласки, редовна храна, дрехи, обувки, здравеопазване, образование, имунизации и така нататък. Невинните деца често стават обекти и субекти на престъпността в гетата и в крайна сметка попадат в домовете за социални грижи, заведенията за борба с детската престъпност или пък в инфекциозните отделения на болниците.
Надявам се дотук да съм отговорил на въпроса Ви какво разбирам под термина „безотговорно раждане“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам още няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето изтече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В качеството си на вицепремиер по демографската политика и като председател на национално отговорна политическа сила никога не съм предлагал ограничаване на изконни човешки права в страната, което е изопачаване на моите думи. Напротив, обратното. Моето изказване беше насочено към свободата на избор на жената и недопускането тя да бъде използвана като обект на сексуален нагон, без право на избор по отношение на семейното планиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте за реплика, господин Ибрямов, в рамките на две минути.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Чухме поредната неистина от вицепремиера Симеонов. Цитирам предаването „Ексклузивно“: „Това е раждаемост, която не бива да бъде насърчавана. Всички сме свидетели, че при този етнос има голям процент неотговорно раждане. Има най-различни мерки раждаемостта да не бъде насърчавана – ограничаване на раждаемостта с доброволно поставяне на спирали.“ Това са думи на вицепремиера Симеонов. (Реплика от народния представител Валентин Касабов.)
Питам аз: какво се промени от 2014 г., господин Симеонов? Нищо! Във Вашата програма от 2014 г. пише: „Да се подпомагат доброволното ограничаване на раждаемостта чрез безплатно предлагане на противозачатъчни средства, гинекологични помощи и образоване на младите родители“. В Програмата на „Обединените патриоти“ за 2017 г. това го няма. Нищо не се е променило от 2014 г. дотук. Всичко е химера.
Ако цитирам Доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, нали знаете как обвиняват Вашата партия и как наричат НСФБ? В т. 32 се казва: „В България функционират няколко по-малки ултранационалистки фашистки политически партии и групи, сред които НСФБ.“
Господин Симеонов, Вие излъгахте за пореден път. Заявявам категорично: ако сте българин и истински патриот, незабавно си подайте оставката като вицепремиер.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Няма да се радвате скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте за дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги… Извинявайте, вече не сме колеги. Уважаеми народни представители!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС, от място): Израсна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, моля, не се обаждайте от залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Ибрямов, направих си труда съвсем добронамерено и доброжелателно да отговоря на Вашия въпрос, допускайки, че той е основателен и продиктуван от грижата за демографското положение в България. Всичко, което казах сега от трибуната, е същото, което съм казал в това предаване. Не знам какво разминаване виждате, каква разлика в изказванията виждате. Но в никакъв случай няма да вляза във Вашия тон, да отговарям на политически предизвикателства и да правя политическо изказване, защото тук сте ме повикали да отговарям като вицепремиер! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Процедура по начина на водене – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене. Мои колеги излязоха по тази тема, но се налага отново да направя такава бележка, тъй като въпросите, които се зададоха, имам предвид предишни народни представители, които зададоха въпроси към премиера, а визираха вицепремиера и други хора, които отсъстваха. Това не е коректно. Господин Председател, би трябвало да ги пресичате и да им отнемате думата. С мен това се е случвало в предишни парламенти. В това няма нищо нередно, трябва да се спазва Правилникът. Въпросите, които са ясно регламентирани и зададени, не трябва да се превръщат в повод да се произнасят пропагандни политически речи, да се охулват парламентарно представени политически сили, както направи в случая господин Ибрямов. Аз бих могъл да кажа за неговата партия, че е неконституционна, но няма да го кажа. Не го казвам. (Смях в залата.)
Господин Председател, моля Ви да се намесвате, когато депутатът, задавайки въпрос, преминава границата на допустимото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви. Наистина има други форми на изява по политически теми. Съгласен съм с Вашата забележка, господин Сидеров.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Теодора Халачева относно подписване на Споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено или социално развитие.
Имате думата, уважаема госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! „Първокласник с избити зъби след побой в училище“, „В четвърти клас маскирани бият съученичка“, „Четиринадесет годишен с черепна травма след сбиване“, „Ученик почина след побой в час“ – това са само част от заглавията през 2017 г., които свидетелстват за растящата агресия сред децата в България. Децата възприемат и копират поведението, на което стават свидетели в своето ежедневие и на което стават свидетели посредством медиите. Безспорно, родителите носят първостепенна отговорност за възпитанието и отглеждането на своите деца. Но съгласете се за промяна на обществените нагласи и за борбата с агресията „над“ и „сред“ деца отговорни са и институциите.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Симеонов, ние няма как да останем безучастни.
Съгласно Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват и утвърждават критерии за оценка на съдържанието, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено или социално развитие на децата. Въпреки динамично развиващата се медийна среда повече от пет години критериите не са подменяни. От 2013 г. липсва и споразумение между Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и медийните доставчици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да зададете въпроса си.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Едва през 2013 г. изменението на критериите се подложи на обществено обсъждане, но споразумение липсва. Затова във връзка с гореизложеното, а също и за да гарантираме правата на българските деца, моите въпроси са: има ли анализ как се отразява липсата на споразумение на потребителите на медийни услуги? Какви стъпки са предприети за да бъде подписано споразумението през 2017 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петкова, уважаема госпожо Халачева, малко ме изненадахте с въведението – то е по различно от Вашия въпрос. В аванс, преди да Ви зачета отговора, бих споделил: не смятам, че само медиите са виновни за нарастващото насилие. Ако бяха само медиите „здраве му кажи“, но, за съжаление, има промяна в цялостната ценностна система на българския народ и в народопсихологията. Въпросът е доста сериозен.
На Вашия конкретен въпрос. Съгласно Разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Закона за радио и телевизия, Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност за увреждането на физическото, психическото и нравственото и/или социалното развитие на децата, наричани по-долу критериите. Съгласно ал. 6 от същата Разпоредба, СЕМ, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция следва ежегодно до 31 март, да сключват споразумения за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, което да се публикува на интернет страниците на двете институции.
Критериите за оценка на съдържанието, което е неблагоприятно или създава опасност са приети с решение на СЕМ на 25 октомври 2011 г. след съгласуване с Агенцията, влязло в сила от 10 август 2012 г. След обжалване, Върховният административен съд е потвърдил законосъобразността на Решението, съответно на критериите, чиято неотменна част са. Впоследствие след приемането на критериите на Споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност за увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, социално развитие е подписано в две последователни години – 2012 г. и 2013 г. В края на 2016 г. е възобновен отново диалогът между Агенцията и СЕМ за обсъждане на добрите практики, които предлага Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
По отношение на постъпилия Проект за изменение на критериите, приет от СЕМ на 14 март 2017 г., който предвижда редица други промени и текстове извън чл. 26, Държавната агенция за закрила на детето е подкрепила единствено предложението за публикуване на Проекта за публично обсъждане.
По отношение на промените в чл. 26 от критериите, свързани със завеждане на съответните обозначения с предупредителни текстове и знаци в диференцирани часови пояси, Агенцията отстоява позицията, че такова обозначение чрез индентифициране със съответен визуален предупредителен знак следва да бъде на екрана през цялото време на предаването, а не както е предвидено в предлаганите промени: в началото на предаването, както и след всяко прекъсване и да престоява на екрана в рамките на 60 секунди.
Към настоящия момент усилията на отговорните институции – Държавната агенция за закрила на детето и СЕМ, и доставчиците на медийни услуги, са насочени към намиране на общо решение в най-добрия интерес на детето, с оглед гарантиране на неговите права в медийна среда и с цел подписване на Споразумение за 2017 г.
Сега конкретно на Вашия въпрос. Проведена е среща от страна на председателя на Държавната агенция за закрила на детето с новото ръководство на СЕМ, в резултат на който диалог е взето решение от страна на колективния орган за сформиране на експертна работна група с представители на всички заинтересовани институции. Това вече е взето като решение.
В заключение, изразявам своята готовност незабавно след приключване на работата на експертната работна група да се пристъпи към подписване на въпросното Споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно и така нататък, с цел гарантиране спазването на правата на детето и предотвратяването на участието на деца в предавания или други програмни елементи, които са неблагоприятни, или създават опасност за правилното развитие на децата. Благодаря за въпроса и благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика – заповядайте, госпожо Халачева. Разполагате с две минути.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Тук не говорим за вина, а говорим за неспазване на Закона. В Закона за радиото и телевизията е упоменато, че ежегодно, в срок до 31 март Споразумение трябва да има подписано. Такова липсва, както казах, от 2013 г. насам.
Относно това, което казахте, надявам се да заемете сериозна позиция и подобно Споразумение следващата година да бъде подписано в законовия срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Заповядайте, господин Вицепремиер за дуплика, две минути имате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, извинявайте, но държавните институции – новите, новоназначените държавни институции, включително и моя милост, нямат вина за това, че се влезе в предизборна кампания на предсрочни парламентарни избори. Всичко това, както виждате отлага сроковете. Аз Ви гарантирам, че няма да се приеме това Споразумение през 2018 г., а през 2017 г., но няма как да се спази срокът – до 31 март. Съжалявам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
С това приключваме с днешния парламентарен контрол. Наистина предстоят много важни питания и въпроси, но ще останат за следващ такъв.
Благодаря Ви за участието, господин Заместник министър-председател. Благодаря на министъра на енергетиката, който търпеливо изчака. Благодаря Ви и на Вас, колеги.
Изчерпахме дневния ред, закривам заседанието. Следващото такова е на 14 юни от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,09 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председател:
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Симеон Найденов