Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги.
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения.
Заместник-министър председателят по вътрешния ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 2 октомври 2017 г. до 15 януари 2018 г. включително в района на съвместното българо-американско съоръжение Учебен полигон „Ново село“ ще се проведе съвместна българо-американска подготовка JOINT TRAINING -5. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2017 г. и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 4 октомври 2017 г. с вх. № 703 09-35 и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 4 октомври 2017 г. в Народното събрание е постъпил Окончателен одитен доклад № 0600200517 за извършен одит на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г. със становище по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за периода 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарната група на ГЕРБ за декларация има думата народният представител Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Осемдесет милиона лева, 15-процентно увеличение заплатите на учителите, повече пари за цялата система за образованието в сравнение с предходната учебна година, инвестиция в образованието и учителя – това е ясно поет и изпълняван от нас, от ГЕРБ и управляващото мнозинство ангажимент – ангажимент, който е свързан с намаляване на бюрокрацията, с повече свобода при изпълнение на професионалните задължения, с кариерно израстване, с подкрепа за учителите, учениците, децата от детските градини и с участието на родителите. И това е само малка част от политиките, насочени към българския учител. ГЕРБ обявихме, че учителите са в основата на промяната в образованието на 21 век. Няма какво да се убеждаваме, че общество, което не зачита своите преподаватели, губи своето бъдеще.
Никой от нас обаче не си прави илюзии, че декларирането на намерения не е достатъчно условие за промяна, но промените една по една вече са факт. Работим всеки ден за тях, слушаме какво ни казват учителите, слушаме какво ни казват родителите, преодоляваме статуквото.
Днес е 5 октомври – Международният ден на учителя. Ден, в който всяко общество, което цени знанието, което инвестира в своите нови поколения, показва заслужена почит към хората, които е натоварило да възпитават и да образоват. Ще си позволя да изразя нашата подкрепа и нашата почит чрез част от един авторски текст, който ми подари Тодор Пенев – начален учител и изследовател на творчеството на Екзарх Йосиф:
„Някога даскал Ботьо Петков съветвал своите ученици, че който се учи най-добре, ще бъде повече уважаван и почитан при все, че и завист ще изпита заради превъзходството. По-ученият превъзхожда останалите. Това е всепризнато.
Уважаеми учители, дано не прозвучи някому досаден съвет, но възпитавайте човека такъв, какъвто трябва да бъде и тогава му възлагайте задачи и действия, тогава го обличайте в права и задължения. Без възпитание, без образование животът е изложен на сътресения, които водят към гибел. За да се съхрани красотата на живота, за да се прояви неговият дълбок морален смисъл, историческият опит е създал наложителни системи за образование. Само народите, които са верни на тези системи, запазват своята жизнена сила и оставят трайни следи в триумфа на общочовешката култура. Сега, при днешния живот, просвещението е повикано по-специално да работи за нравственото повдигане на българския народ. В това отношение то ще принесе грамадна полза, стига само да се работи опорно за нравственото повдигане на подрастващите. И това трябва да стане с усърдието на правителството и държавните люде.“
Ние най-настоятелно ще искаме да се създават условия, необходими за образователното и материално подобрение на учителството. То напълно заслужава исканото подобрение. Това всъщност се налага от висшите отечествени интереси.
Честит празник, уважаеми учители! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ декларация ще Ви бъде представена от председателя на групата – народния представител Мустафа Карадайъ.
Имате думата, уважаеми господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 28 септември на нарочна пресконференция парламентарната група на „Движението за права и свободи“ поиска оставката на председателя на Комисията по правата на човека Красимир Велчев. Повод за исканата оставка на господин Велчев станаха изявленията му при обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както на заседание на Комисията, така и в пленарната зала.
Законопроектът, внесен от народни представители от ДПС, касае обезщетяване на ранените в мирни протести по време на тоталитарния комунистически режим. Въпросът не е в материалната страна, по-скоро става въпрос за морален акт и израз на хуманност към пострадалите, които, отстоявайки правата си, се противопоставиха на режима и докараха демокрацията в нашата родина.
Изявленията на господин Велчев са ксенофобски, насаждат омраза, разделение и противопоставяне в обществото. Ксенофобията е омраза към другия, към различния. Според нас точно тази Комисия – по правата на човека, не може да бъде ръководена от лице, което загърбва европейските ценности и поставя под риск стабилността на държавата и единството на нацията.
Посочихме, че ГЕРБ, като част от ЕНП, има шанса да докаже, че действително споделя европейските ценности и европейската им риторика не е присвоена за целите на национализма. За нас това беше изключително важно – ГЕРБ да се възползват от този шанс и да докажат привързаността си към европейските ценности, към демокрацията, да проявят отговорността, която би трябвало да имат пред обществото днес и пред бъдещите поколения, но те не ни чуха и маските паднаха. Показа се истинското лице на ГЕРБ – коалицията е идейно и ценностно базирана на национализма и ксенофобията.
Искането ни бе отправено ясно и категорично. Какво последва? Господин Велчев чрез медиите заключи, че всички знаем, че не е ксенофоб, но непредубеденият прочит на стенограмите доказва точно обратното. Отправи обещание за извинение, ако някой от тези хора се чувства обиден и засегнат, и продължи с внушенията си и с някои искрени възклицания, които будят сериозна тревога. Както се казва: обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват. Обстоятелствата само разкриха истинската същност. Цялото изявление с обещанията за извинение е опит да се манипулира общественото мнение и да се създаде впечатлението, че всичко е, защото ДПС иска да вземе едни пари от нас – българите, и да ги даде на някаква група хора. Груба манипулация е и твърдението за аналогия с режима на активните борци, но затова трябва да се изчете Законопроектът и да се видят мотивите, и да се разбере, че няма никаква връзка, никаква аналогия, но трябва да се чете непредубедено.
Не се осъзнава лично от господин Велчев, а явно и в ГЕРБ, колко тежки могат да бъдат последиците от подобно поведение. Нещо повече – дори не се иска да се погледне обективно през призмата на европейските ценности и да се направи съответната преценка. Нещата изглеждат твърде зле – далеч от нормалността, далеч от Европа. Тогава поставяме въпроса: доколко това е проблем на господин Велчев, доколко е проблем на ГЕРБ, а и на държавата и българските граждани?
Поведението и изявленията на господин Велчев са повод да се замислим за начините на лечение при подобна симптоматика. Опасност е да създаваш внушение, изграждайки поредните митове за ДПС, прокарвайки разделителна линия „наши – ваши“, противопоставяйки, генерирайки омраза и агресия. И тази опасност има връзка с националната сигурност. Нашите опасения идват от това, че влезе ли омразата в действие, процесите могат да тръгнат в неправилна посока с нежелани последици.
Случаят с господин Велчев ни поставя пред много въпроси. Вместо да се открои истината и да се поправят грешките, продължава линията на противопоставяне и упоритият отказ да се провиди настоящето и бъдещето. Това е много опасно и ние от ДПС винаги сме били против разделението и противопоставянето.
Конкретният случай не е изолиран. Липсата на чуваемост, липсата на чувствителност по темата, липсата на решимост и воля да се противопоставим заедно всички, които имаме отговорности пред бъдещето на нашата Родина и на нацията, може да доведе до проблеми със стабилността. Наред с бедността и социалната несправедливост се поставя под риск сигурността на гражданите, стабилността в страната и в региона.
Знам, че много хора ще кажат, че това не е проблем само на България, това се случва и в Европа, но Европа идентифицира проблема и противодейства, има силата и волята да го направи. Само преди дни при честванията на годишнината от обединението на Германия, предвид изборните резултати на третата политическа сила, федералният президент Щайнмайер заяви, че днес в Германия „има стени между нашите жизнени среди“. По думите му те са възникнали между градовете и провинцията, онлайн и офлайн, между бедните и богатите, между младите и старите – „стени, от двете страни на които хората трудно се разбират“. Той призова депутатите да покажат, че „демократите имат по-добри решения от тези, които злоупотребяват с демокрацията“ и никога да не позволяват завръщане на национализма.
Само ще отбележа, че епохата и от нас изисква това. Никой не може да заблуди обществото, че няма разделение и че вървим към по-добри дни, когато непрекъснато се отправят политически послания за разделение и омраза, когато противопоставянето ражда агресия, която ни залива ежедневно.
Не можем да продължим, ако не преодолеем омразата и агресията в себе си. Затова е необходимо да спре противопоставянето – за да не бъде погубен девизът „Съединението прави силата“, част от герба на България, изписан на сградата на Народното събрание, преди да е станал девиз и на Европредседателството в началото на 2018 г.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Противопоставянето, разделението и насаждането на омраза трябва да бъдат отречени по категоричен начин (реплика от народния представител Павел Шопов) от всички проевропейски и проатлантически демократични и национално отговорни партии.
ДПС отдавна настоява българският етнически модел да бъде общонационалната ни обединителна кауза – да изнасяме мир, баланс и хармония, спокойствие и сигурност. Нека работим за това България да се превърне и утвърди като гарант на стабилността в региона – така да преодолее географската периферия и да намери достойно място в политическото ядро на Европа.
ДПС има решимостта, силата и волята да противодейства на разделението и противопоставянето, на омразата, включително и на действеното проявление на тази омраза, да работи за достоен живот на всички български граждани и за просперитета на България.
В израз на нашата последователна политика за прекратяване на разделението и противопоставянето, за обединение около ценности и за отговорно поведение в името на България и на българските граждани колегите ни от Движението за права и свободи – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, депозират оставките си от Комисията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.

Продължаваме с първата за днес точка от дневния ни ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗБОР НА НОВ ТИП БОЕН САМОЛЕТ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вчера Докладът беше представен от председателя на Комисията – народния представител Емил Христов.
Предстоят разисквания. Откривам ги.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да говоря по изводите, които бяха представени в Доклада на Временната комисия.
Започвам с най-основния за мен от тях.
„Липсата на политическо ръководство и контрол на процеса и създаденият нормативен вакуум създават реални условия за изкривяване крайните резултати при избора на нов тип боен самолет. Временната комисия констатира със съжаление, че начинът на въвеждане на проектното управление в Министерството на отбраната не създава нужната яснота и нееднозначност по отношение на отговорностите и правомощията на структурите, ангажирани в този процес. “ Това е извод, записан в Доклада на Комисията.
Големият въпрос обаче е: кой носи отговорност за всичко това? Моят отговор е: министър Ненчев и правителството Борисов 2. Сега ще се аргументирам относно това.
Октомври месец 2014 г. със заповед на министъра на отбраната се въвежда проектно управление на процеса по придобиване на нов самолет.
Със заповед от 16 февруари 2015 г. на министър Ненчев за ръководител на Борда за управление на Проекта е определен генерал Радев и като такъв е отговорен за всички дейности по инициирането, ръководството и изпълнението на този Проект.
Забележете обаче, паралелно с това, със Заповед № 045 от 2 ноември 2015 г. отново на министър Ненчев се създава работна група, която има за цел да подготви и провежда консултации с държавите, предлагащи тези многоцелеви изтребители. Тази работна група трябва да подготви Проекта за инвестиционен разход и той да бъде внесен в Министерския съвет, а оттам – в Народното събрание.
Забележете, работната група започва и консултации, и преговори със страните, предлагащи такъв тип бойни изтребители, и оценява техните оферти. По същество тя обезсмисля досега въведения проектен принцип на управление и Борда за управление на Проекта.
Основната цел на тази работна група е да заобиколи генерал Радев, защото, забележете, като ръководител на Интегрирания проект той не е включен дори в нейния състав.
Но един много важен факт от резултатите на работната група не се коментира в Доклада на Комисията, а той е: как сумата от 700 млн. стана 1 млрд. 500?! За първи път там се появява тази цифра! Как едни стари самолети от 700 млн. в един момент набъбнаха на милиард и петстотин?!
Друг извод, който ни се предлага в Доклада:
„Председателят на Борда за управление на Проекта“ – визираме генерал Радев, разбира се – „е обвинен в стремеж за придобиване на по-големи правомощия и да поема функции на орган за стратегическо ръководство.“ Цитирам Ви извод от Доклада.
Е, питам аз: кой назначава генерал Радев като председател на Борда, на управлението? Министърът. Не е ли министърът този, който не само назначава, но определя и отговорностите на съответния ръководител? Как така в един момент генерал Радев бива обвиняван в това, че превишава правомощията си?
Като основание ни се цитира едно писмо на генерал Радев, където, видите ли, той искал повече правомощия. А в това писмо генерал Радев просто иска изясняване на функциите и отговорностите, предвид този паралел на структура на управление на процеса с работната група, която изземва по същество дейностите по изготвянето на офертите.
И сега стигам до основния извод, който се опитвате да налагате в Доклада, а той е, че „промяната на критериите изкривява цялата процедура“ и оспорвате промяната на изискваната схема за плащане, която от основен става задължителен критерий.
Но нека, уважаеми дами и господа, да погледнем и да видим какви са фактите.
На 2 юни 2016 г. Четиридесет и третото народно събрание гласува Проекта за инвестиционен разход. Парламентарната група на БСП не подкрепи този Проект, но искам да припомня, че тук присъстват много народни представители от ГЕРБ, които гласуваха тогава.
В точка 5.2. от този Проект за инвестиционен разход много ясно пише: „След проведено съгласуване се предвижда плащането да се осъществи като комбинация от авансово плащане и плащане след доставка за период от шест години“ и е предложена примерна схема за плащане.
Да преминем по-нататък. Беше приет бюджет за 2017 г. от българския парламент по предложение на правителството на Борисов и Вие подкрепихте този бюджет.
Отварям бюджета за 2017 г., точка „Функции. Отбрана и сигурност“. Чета: „За реализиране на проектите за модернизация на Българската армия за периода 2017 – 2019 г. са предвидени 1 млрд. 122 млн. лв.
683 от тях са за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител, от които 231 млн. за 2017 г., 226 за 2018, 226 за 2019 г.
С една дума, по 200 милиона за всяка година, тъй като тези 26 са за поддръжка на досегашните МиГ-ове – в бюджета на Република България.
Много добре знаете, че в Министерството на отбраната се подготвят така наречените „програмни бюджети“ и указания за тяхното изпълнение в шестгодишен период. Там именно са залегнали същите тези цифри, за които Ви говоря тук.
Тогава, уважаеми дами и господа, след като всичкото това сте го записали и сте го приели, как искате от висшите военни да не се съобразяват с него?
Продължавам нататък с изводите.
„На своя глава Бордът за управление е променил критериите и ние не сме знаели за тях“ – Вие, с една дума. И сте били едва ли не, слушах в Комисията, подведени. Затова започвам да цитирам отново факти.
На 22 август 2016 г. Съветът по отбрана със свое решение извършва корекция в RFP-то, така нареченото „искане за предложение за предоставяне на оферта“ и в Съвета по отбрана участва цялото политическо ръководство на Министерството на отбраната, во главе с министъра.
Второ, пред мен е Доклад на командира на Военновъздушните сили генерал Цанко Стойков, който на 20 януари е бил разгледан и предоставен на Комисията по отбрана в Четиридесет и третото народно събрание.
Пред мен е и стенограмата от заседанието на Комисията от 20 октомври 2016 г., където се казва: „Председателят на Комисията запозна членовете с получените от министъра на отбраната писмо относно развитие на процеса на изпълнение на Проекта „Придобиване на нов тип боен самолет“ и Доклад на командира на Военновъздушните сили генерал Цанко Стойков. След като народните представители се запознаха с двата документа, се проведе обсъждане, в което се взе решение получените документи да бъдат изпратени до всички членове на Комисията по електронна поща.“
Тук са колегите от ГЕРБ, които и тогава са били членове на тази Комисия – и колегата Гаджев, и адмирал Манушев виждам. Тогава този въпрос е бил докладван от министъра – цялата ситуация е била ясна.
Ще си позволя да покажа какво е написано в Доклада на генерал Цанко Стойков относно така наречената „схема за плащане“, която се превърна в голямата драма на тази Комисия.
Схема за плащане – основен критерий, определен през 2012 г. с коефициент за тежест 0,05.
„При актуализирането на основните критерии през 2016 г. този критерий отпадна поради наличието на утвърдена схема за плащане в Проекта за инвестиционен разход, гласуван с решение на Народното събрание от 2 юни. Схемата за плащане е задължителна за всички участници и не се явява обективен критерий“ – пише в този Доклад, който е бил на разположение на Комисията по отбрана в Четиридесет и третото народно събрание.
Трето, на 1 декември 2016 г. от тази трибуна министърът на отбраната Николай Ненчев отговаря, цитирам: „Искането за предоставянето на предложение по Проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ е разработено от Военновъздушните сили, с ръководител на Проекта полковник Димитър Стоянов и е прието от Борда за управление на Проекта. Същото бе подписано от мен на 16 ноември 2016 г. и на следващия ден бе предоставено в Министерството на икономиката за подпис.“
От тази трибуна министърът Ненчев казва: „бе подписано от мен“!
Накрая стигаме до 12 декември 2016 г., когато с подпис на двамата министри – министър Ненчев и министър Лукарски, предложението за искане за предоставяне е изпратено до трите страни.
Това са фактите. И питам аз: след като едно нещо е подписано от министрите, кой носи отговорност за това? – Министерският съвет, неговият министър-председател в лицето тогава на Борисов и мнозинството, което стои зад него.
С тази Комисия искахте да уязвите господин Радев, но вместо това, Вие се самопростреляхте, защото много ясно се вижда, че политическата отговорност за целия процес е била носена от министрите в кабинета Борисов 2 и мнозинството, което стои зад тях.
Може би беше важно да има тази Комисия заради още едно нещо. На страница 24 в Доклада, незнайно как, се появява следното: „Беше установено също така, че в края на месец февруари на България е направена оферта за нов самолет, която се включва в утвърдената финансова рамка на Проекта“. Офертата не е била разглеждана с мотива, че същата не включва въоръжение на самолетите.
Това обяснение буди недоумение като се има предвид, че офертите на другите кандидати също са без въоръжение – което също не е вярно, но питам аз: по какъв начин този извод и факт се включи в Доклада? Някой правил ли е искане за предоставяне на оферта към тази компания или към тази страна, след като казах, че на 12 декември 2016 г. към тримата кандидати, които са били в късата шортлиста на база на проучване, изследване, съобразяване със зададените критерии, са изпратени оферти? Или може би това е била една от целите за създаването на тази Комисия – да легитимираме именно тази оферта?
С този Доклад според мен казвате ясно, че модернизация на българската армия няма да има. С една дума за пореден път излъгахте! Прехвърлихте обаче отговорността за това от министър-председателя Борисов и Министерския съвет на българския парламент.
Това, което изнесох, са само част от аргументите, които ни дават основание да не подкрепим този Доклад. Нека на Вашата съвест тежи отказът от модернизация на българската армия! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Христов – първа реплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Преди да направя репликата.
Днес е празникът на моя град, на Стара Загора, така че: Честит празник на всички старозагорци! (Ръкопляскания.)
И сега по репликата.
Господин Бойчев, Вие бяхте с нас по времето на всички заседания, знаете как работеше Комисията и изводите как бяха направени.
Относно Вашето твърдение, че ние обвиняваме…
Мога ли да говоря за генерал Радев, след като…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За генерал Радев можете да говорите.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: …беше говорено за него? Искал да увеличи правомощията си. Ами, вярно е!
На 17 юни 2016 г. се провежда заседание на Борда за управление на портфолиото от проекти, на което генерал Радев докладва в слайд пет от своята презентация, че няма кой да утвърди Методиката и Математическия модел за оценка. Тоест сигурен е, че не е той човекът, който ще утвърди тези документи, и поставя на Борда, който по принцип би трябвало да бъде органът, който стои над Борда за управление на проекта, въпросът: кой ще утвърди документите?
На самото заседание му е отговорено от дирекция „Правно-нормативна дейност“, че правомощията на Борда за управление на портфолио от проекти не включват утвърждаване на подобни документи. След това на него му е изпратено писмено становище на дирекция „Правно-нормативна дейност“, в която се потвърждава първото становище на дирекцията, че няма документи, които позволяват нито на него, нито на Борда за управление на портфолио от проекти да утвърди тези документи.
Въпреки това генерал Радев като ръководител на Борда за управление на проекти утвърждава и Методиката, и Математическия модел за оценка. Това аз не го наричам „присвояване на правомощия”. Вие кажете какво е? За това ще говоря по-късно в изказването си. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Относно подмяната за критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви за реплика изтече, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: После в изказването.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други реплики?
Заповядайте – народният представител Константин Попов, след него народният представител Иван Валентинов Иванов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Бойчев, Вие правилно повдигнахте един въпрос: по какъв начин се появява сумата милиард и половина?
Да, беше назначена такава работна група, която трябваше да провежда консултации, те бяха провеждани, и голяма част от тази работна група между впрочем, в която имаше представител на Борда за управление на проекта – искам да подчертая това нещо, проведе среща в Министерството на финансите, където беше и заместник-министърът на финансите господин Ананиев.
Както винаги, когато става въпрос за сериозни неща, с които съм се занимавал, всичко това беше отчетено, написано. Искам да цитирам това, което е написано, казано от Министерството на финансите, че „Министерството на отбраната може да разчита на милиард и половина за срок от шест години, като първата година са 26 милиона, втората година – 274 милиона, и оставащите четири години – по 300 милиона”. Това естествено беше подробно записано, но в нашите предложения дали това да бъде схемата, не е дадено.
Второ, тази схема беше променена и Вие сами може да видите, че тя е различна от това, което е написано в този документ, и от това, което е написано в Проекта за инвестиционен разход. Кой, как, защо е променял тази схема, не мога да Ви кажа. Очевидно е имало разговори между Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Борда за управление на проекта и тази схема се е намерила за рационална. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук искам да подчертая още едно много важно нещо, че ако не беше приета тази схема и тази финансова рамка за милиард и половина, може би щеше да има само един кандидат, който можеше да отговаря. Това означава, че ние не сме лобирали само за един тип самолет – напротив, включиха и останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Третата реплика е на народния представител Иван Валентинов Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Бойчев, внимателно Ви слушах, слушах и репликиращите, и не мога да не се съглася с Вашето заключение, че в този Доклад единственият резултат е прострелване на вносителите на Доклада. Самопрострелване! С едно не съм съгласен с Вас – това е изстрел в авторитета на Народното събрание, защото тази Комисия, гледайки и вчера изложеното тук пред нас, и днес дискусията, се превърна в една тръжна комисия. На практика Вие принизихте Народното събрание до едни хора, които трябва да преценят кой е дал по-добрата оферта.
Извинявайте, ама тази дискусия я водихме още при сформирането на тази Комисия, че тези правомощия са на Министерството на отбраната и тези правомощия са на Министерския съвет. Народното събрание е органът, който трябва да парафира накрая всичко това. А Вие ни накарахте тук да седнем като обикновени чиновници, да четем ред по ред, да четем кой как се е изказвал.
И не знам, господин Бойчев, това дали го забелязахте по време на работата на тази Комисия и в своето изложение преди малко? И защо е необходимо да продължаваме с тази дивотия, която вършим тук? Целта на Комисията и Доклада е изключително прозрачна. Изключително прозрачна! И няма човек - нито в Народното събрание народен представител, или обикновен български гражданин, да не знае каква е целта на този Доклад, а именно да бъде ударена президентската институция, защото не е избрана от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Иванов!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Това нещо беше много ясно. Да! Защото цитирането многократно на името на генерал Радев е с една единствена цел. Вие много добре знаете каква функция е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той тогава не е бил президент.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не ме прекъсвайте, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви прекъсна. Разбира се, че ще Ви прекъсна, след като говорите за президента, ще Ви прекъсна. Разбира се, че ще Ви…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз репликирам господин Бойчев, защото той имаше слабости в своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, че ще Ви прекъсна, след като говорите за президента Радев.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Имаше слабости в своето изказване, защото Народното събрание беше унизено, пак казвам, до статута на една тръжна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От кого? От господин Бойчев ли е било унизено?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, от Комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защото „реплика“ –
знаете ли какво представлява „реплика“?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Бойчев изпусна този факт и аз му казвам, че той го е изпуснал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Правите реплика на господин Бойчев. Той е унизил Народното събрание, Вие не сте съгласен с него?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Главчев, не водя риторика с Вас в момента. Нарушавате Правилника! Не правя реплика на господин Главчев в момента, правя на господин Бойчев за пропуски, които той е направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно това не правите обаче в момента. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)
Имате думата за дуплика, господин Бойчев.
Всеки, който говори за президента Радев, от тук нататък ще бъде прекъсван. (Възгласи: „Ееее!” от „БСП за България”. Шум и реплики.)
За генерал Радев може да говорите, тъй като тогава е бил в такова качество. Ако не правите разлика, съжалявам за Вас.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Това ли са новите инструкции, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако Вие получавате инструкции, аз не получавам инструкции.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Вашият лидер така се изказа за един предходен президент, когато каза, че за президента Първанов само той можел да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Бойчев, имате думата за дуплика!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Христов, аз уважавам Вашите усилия като председател на Временната комисия, положихте наистина доста такива да оформите този Доклад, но възразявам към определени изводи и твърдения в Доклада. Тъй като там ясно се казва, че председателят на Борда за управление на проекта – генерал Радев, цели да надвиши своите правомощия и се цитират негови документи и писма до министъра на отбраната. Аз ги чета и никъде не виждам не изречение, думичка, с която той иска други правомощия. Единственото, което коментира, е изясняване на отговорности предвид това двувластие и този нормативен хаос, който се създава с тази паралелна работна група, която Ненчев създава. Срещу това възразявам! Няма как на база на писмо на Радев, в което няма нищо подобно, да бъде появен изводът, че той иска завишаване, разширяване едва ли не на своите правомощия и да обсеби процеса по управление на избор на нов тип боен самолет.
Относно изказването на генерал Попов.
Благодаря Ви, генерал Попов! По същество Вие потвърдихте това, което и аз се опитвам да изнеса като факти, че в срещите, които сте имали с Министерството на финансите, много ясно там Ви е дадена рамката и схемата за плащане – шест години за милиард и половина. През цялото време в тази Комисия, и тук, се спори непрекъснато – виждам господин Цветанов пред мен, той е много активен в това да обяснява как са се променили критериите и как схемата за плащане е станала задължителен критерий и това е нарушило класирането. Ама, как да не е, като виждате, че на всички разговори Министерството на финансите казва това? Вие го гласувате в Проекта за инвестиционен разход. Какво да направят хората? Да попитам ли министър Горанов дали ще е съгласен с това плащане, което предлагате? Нали знаете какъв ще бъде отговорът? Какво ще кажете, че трябва да вкараме страната в дефицит заради това, че един от кандидатите иска да му се платят самолетите веднага? Така че правилно – благодаря, господин Попов, за това, че потвърждавате, че Министерството на финансите винаги е имало една постоянна позиция за разсрочено плащане и тя е залегнала в документите.
На господин Иванов – за мен стана ясно, господин Иванов, и друго от работата на тази Комисия, че в нашата страна военнотехническата експертиза е търсена и желана само тогава, когато тя съвпада с политическото решение, което трябва да вземе ръководството на Министерството на отбраната. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Когато обаче видите, че това не съвпада и те имат друго мнение по въпроса, тогава започва ето това – комисии, разследвания. Ние гледаме! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Други изказвания?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Моля, недейте да превишавате своите правомощия извън Правилника…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Народните представители или аз?
ФИЛИП ПОПОВ: …защото в нашия Правилник, уважаеми господин Председател, ясно и категорично е записано в чл. 162, ал. 1, че „председателят може да отстрани за повече от едно заседание – най тежкото наказание между другото – но не повече от три заседания, народен представител, който оскърбява – повтарям думата „оскърбява” – Народното събрание, членове на Министерския съвет и президента”. Никъде не се чуха оскърбителни думи от страна на колегата Иван Иванов за това, а Вие му отнехте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не съм го отстранил обаче от заседанието!
ФИЛИП ПОПОВ: Той не е оскърбил президента, за да му наложите каквото и да било наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие ми четете наказанието и отстраняването.
ФИЛИП ПОПОВ: Моля Ви, спрете с тази цензура безумна! Ако искате пример за оскърбяване на президента, вижте протоколите от вчера – как господин Тодоров се обърна към президента, за което му беше отнета единствено думата, но не беше отстранен от пленарната зала.
Моля Ви, спазвайте Правилника! Не може да забранявате народните представители да говорят по отношение на президента, на Народното събрание, на Министерския съвет стига да не ги оскърбяват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест Вие ме призовавате да отстраня господин Иван Валентинов Иванов, тъй като оскърби Народното събрание в своята реплика – така ли?
Искате ли да Ви представя стенограмата да видите какво казва за Народното събрание господин Иванов?
ФИЛИП ПОПОВ: Да. Моля да кажете с какво господин Иванов е оскърбил Народното събрание – доколкото една институция може да бъде оскърбена, това е вече отделен въпрос. Така е записано в Правилника, за мое съжаление, от юридическа гледна точка, но уточнете с какво го е оскърбил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, ще Ви представя стенограмата, но пак Ви питам: призовавате ме да го отстраня за повече от едно заседание за оскърбяване на Народното събрание, така ли? (Шум и реплики от „БСП за България”.)
Заповядайте – по начина на водене.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Главчев, имам чувство, че Вие нарочно искате да принизите дебата, заяждайки се с опозицията, прекъсвайки опозицията, недавайки възможност на опозицията да изложи своите тези и това е една целенасочена политика в момента от Ваша страна.
Ако обичате, напуснете мястото, на което сте в момента (Ръкопляскания от „БСП за България”), нека заместниците да водят на Ваше място, да дадете думата на опозицията да изказват своите тези и не плашете с изгонване от залата, затова че мнението на опозицията е, че тази Комисия наистина е безсмислена. И ние правим всичко възможно, за да докажем тази теза. Това че на някой не му харесва споменаването на президента Радев, това не е наш проблем. Това е Ваш проблем – на управляващите. В крайна сметка ние искаме да докажем с нашите действия и изводи, че тази Комисия наистина е безсмислена. Единствената й цел е да нанесе конкретен удар по президентската институция и по президента Радев. Това е, което се цели! И то много ясно бе заявено тук и от господин Цветанов, който започна с атаки към президентската институция преди няколко месеца.
Но много Ви моля, не прекъсвайте опозицията, давайте възможност да изкажат своето мнение и след това, ако Вие не сте съгласен с нещо, тогава го казвайте, но не и да ги прекъсвате и след това да казвате, че времето е спряло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, казах Ви, че ще прекъсвам всеки, който обвързва президента Радев с Доклада, което направихте Вие! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Когато в Доклада пише за генерал Радев, ако не сте съгласни с мен, тогава не е бил президент. Изяснете си тази фактическа обстановка и от там нататък може да водим спорове.
Лично обяснение – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев и господин Стойнев, два пъти споменахте моето име. Аз до настоящия момент не съм се изказвал.
Какво провокира това Ваше поведение? Искам да Ви кажа, че има извършена огромна по обем работа от Комисия, която е гласувана от българския парламент, и в момента водим дебат по същество.
Предлагам, господин Председател, да се концентрираме върху това, което трябва действително да направим днес, като приемане и гласуване на Доклада. Защото всички останаха с впечатление, че Вие имате някаква защитна реакция, за да не се споменава генерал Радев, но никъде в Доклада той не фигурира. Вие го назовавате и го слагате като някаква опорна точка.
Само да Ви кажа, че в момента в страната ни от всичко това, което се случва, с всички тези процедури, които коментираме и които излязоха в публичното пространство, Вие направихте самолетгейт. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие го провокирахте и стана така, че вече да се сочи, че държавата ни прави някаква процедура, която под една или друга форма обслужва други интереси. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ние сме държава на НАТО. Ние трябва да имаме стратегическо партньорство и когато има обективни факти, те трябва да бъдат чути. Затова недейте да ни въвличате в този самолетгейт, който Вие организирахте, с вкарването на президента в него. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Той е в конфликт на интереси. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
В какво съм, господин Тошев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не влизайте в разговор със залата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кажете го, кажете го. Не, не, нека да го каже, да го запишат в стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли процедура?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кажете в какво съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Свиленски, ще Ви отнема думата, ако…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, няма да ми отнемете думата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви я отнема със сигурност! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Не се обаждайте от залата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, вземам процедура по начина на водене. Когато искате да бъдете принципен председател на това Народно събрание, бъдете принципен през цялото водене.
Господин Цветанов взе процедура „лично обяснение“. И аз не разбрах господин Цветанов с какво беше оскърбен, обиден, унизен (шум и реплики от ГЕРБ), с какво се обясни, а взе да Ви казва какво било казано в Доклада, какво било написано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Два пъти беше споменат поименно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Поименно и лично, когато е засегнат. Вчера дадох пример с един колега – той беше засегнат. Днес не виждам господин Цветанов да е засегнат. Само Ви е казано името. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Как да не е…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, моля Ви, спазвайте Правилника! Ще Ви напомня, че мястото Ви отзад, на тази трибуна, е благодарение на четири гласа, гласувани при Вашата оставка, и вероятността тези четири гласа да ги загубите е много близка. (Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.) Така че спазвайте Правилника, за да бъдете дълго време председател на Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дали отзад, или отпред е въпрос на гледна точка. (Смях и оживление.)
Моля Ви да напуснете трибуната!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не, вече ме обиждате. Сега ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Отнемам Ви думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Господин Председател, няма да ме обиждате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво Ви обидих?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Отпред или отзад каква гледна точка е? (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Казахте ми, че съм отзад на тази трибуна. (Смях и оживление.) Вижте къде съм!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): А къде сте? Не сте ли зад… (Смях, реплики и оживление от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Напуснете трибуната! (Реплики.)
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене в леко продължение на това, което колегата Свиленски каза. Да, първото изречение на господин Цветанов беше наистина за какво беше засегнат, след това последва изказване по същество на Доклада, което не трябваше да допускате, но това е Ваше решение. По този начин демонстрирате дали сте обективен към всички, или не. Оставям на Вашата съвест да го решите.
Имам един въпрос към Вас, за да няма оттук нататък колизии. Ако в нашите изказвания използваме словосъчетанието „генерал Радев“, днес президент на Република България, за да стане ясно за кой генерал Радев става въпрос, Вие ще ни прекъсвате ли пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, че не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие вече използвахте. В първото си изказване господин Бойчев започна да използва точно това словосъчетание „генерал Радев“. Той беше първият, който започна да го използва, и аз въобще не го прекъсвах, ако забелязахте.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трябва да отдадем дължимото на всички участници в интегрираните програмни екипи, с различните наименования през годините, за извършената огромна по обем работа, която е и уникална за България. Този процес – искам да уточня, че стартира някъде 2004 – 2005 г., но Комисията е разгледала периода от 2010 г. до ден днешен, тъй като в този период започна активна разработка на документи и на целия процес. Перманентен проблем на този процес е недостигът на финансови средства. Затова е и потвърждението, че след преценка на бюджета на Министерството на отбраната за 2012 г. се взема решение да не се започва процедура за закупуване на нов многоцелеви изтребител.
През 2014 г. се оценява, че за периода 2014 – 2020 г. могат да се осигурят 700 млн. лв., както и за 2016 г. сумата за инвестиционни разходи нараства на милиард и половина, което показва нови възможности на икономиката и на страната, за да бъде решен този съществен проблем.
В Доклада на Комисията, както и в Доклада на Института по отбраната, се отчита, че все още не е решен какъв да бъде типът на самолета – многоцелеви или само за въздушно патрулиране. От самото начало на 2004 – 2005 г. концепцията за многоцелеви изтребител беше много ясна и точна. Новият многоцелеви изтребител трябваше да замени изтребителите МиГ-21 и МиГ-29, както и щурмовите самолети Су-25. Целта беше един многоцелеви изтребител да изпълнява всички основни типови задачи, които изпълняват изброените преди малко руски самолети. Задачи като еър полисинг или въздушно патрулиране Close Air Support – непосредствена авиационна поддръжка на Сухопътните войски, RECCE – разузнаване, и TASMО, като поддръжка на Военноморските сили на приморските направления.
Тези, които настояват или лобират за самолет само за въздушно патрулиране, уважаеми колеги, зад тези намерения прозира идеята за лобирането им за стар, втора или трета употреба самолет. Вариантите за последваща модернизация и закупуване на бомбово разузнавателно въоръжение ще излязат прескъпи на българския данъкоплатец и това трябва да се отчита в едни бъдещи действия, когато се взема конкретно решение за какъв тип самолет.
В Доклада са посочени различните промени – от Направляващ комитет 2010 г., Борд за управление на портфолио от проекти 2014 г. и Борд за управление на Проекта 2015 г. На практика проблемите започват от този период: 2015 – 2016 г. Липсата на реално работещ орган в стратегическото ръководство на процеса и начина на прилагане на проектното управление в Министерството на отбраната е довело до разминаване на отговорностите, правомощията, дейностите и сроковете за тяхното изпълнение по отношение на придобиване на боен самолет. Липсата на ясни правила поставя под съмнение легитимността на редица ключови документи.
Основателно възниква въпросът, дами и господа управляващи, кой е бил принципал на Министерството на отбраната в периода 2014 – 2016 г.? Чия е отговорността за този безпорядък в Министерството на отбраната? Не е ли бил министър Николай Ненчев от правителството Борисов 2?
Уважаеми колеги, закъснението за избор на многоцелеви изтребител очевидно влияе изключително неблагоприятно на Военновъздушните сили и на Българската армия. За да се ускори този процес по изясняване на истината и вземане на най-правилно решение, парламентарната група на „Движението за права и свободи“, проявявайки държавническо мислене и реалистичен подход за решаване на проблема, ще подкрепи Доклада на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
В изказването си народният представител господин Симеонов засегна един въпрос, който не успях да задам и на господин Бойчев, двата въпроса съвпадат, а той е: кой носи отговорността?
При срещата си, знаете отлично, че тогавашният министър на отбраната каза: „Аз нося политическата отговорност и се доверих изцяло на това, което ми предлагат специалистите.“ Кой носи отговорността: този, който подписва, или този, който подготвя документите? Кой носи отговорността за документите? Кой е представил документите? Вие отлично знаете, така че ще Ви помоля: кой подготвяше документите за подпис от министъра на отбраната и кой носи отговорността за това, което съдържат тези документи? Кой е бил председателят на Борда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики?
Господин Симеонов, заповядайте за дуплика.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Христов! Разбира се, че всеки документ се разработва от екип специалисти от различни области. Още повече че тези документи са разработени не само от специалисти на Министерството на отбраната, но и от ДАНС, от „Военна информация“, от Икономическото министерство е имало специалист, така че много хора са слагали подписите си, но основният подпис е на този, който полага и утвърждава. Той носи пълната отговорност. Не го освобождава от отговорност това, че може някой да го е подвел. Това са юридически казуси, в които няма да влизам, но в края на краищата като принципал на Министерството на отбраната той си носи отговорност. Както и сегашният министър на отбраната, ако сега се избира многоцелеви изтребител, слагайки подписа си, той ще носи пълна отговорност за всички действия и документи, които му се предлагат за утвърждаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров, имате думата.
АНТОН ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Като член на Временната комисия искам да концентрирам вниманието и на колегите, и на медиите към нещо, което открихме при работата със секретната и несекретната информация, до която Комисията имаше достъп.
Това, което разбрахме, е, че не президентът Радев, генерал Радев е човек, който не е приятел на истината. На 16 юни 2014 г. той пише опорни точки на тогавашния служебен премиер Пламен Орешарски, свързани с единия доставчик. Опорните точки са по отношение на компанията СААБ, производител на „Грипен“. Както се изрази един неслучил се бивш депутат от Бургас Атанас Зафиров, това не са хвърчащи документи. Ето тези документи. (Показва ги.) Всеки от нас, който е поискал, е можел да ги намери.
В този документ от 16 юни, пак казвам, 2014 г. генерал Радев, не президентът Радев, който е ръководител на интегрирания проектен екип, пише следното нещо: „Във връзка с предстояща среща на господин Пламен Орешарски с президента и изпълнителен директор на компанията СААБ, Швеция, Ви изпращам справка за предложението към България за придобиване на изтребител „Грипен“, както и примерни опорни точки.
Не знам дали ръководител на проектния екип трябва да прави опорни точки на служебния премиер, особено пък само за едната компания, която може да е доставчик. Ето ги опорните точки. (Показва.) Това не са хвърчащи листа. Кажете му на Атанас Зафиров, като го видите следващия път.
Генерал Радев на 19 май тази година в Ню Йорк пред кореспондента на БНТ Ирина Недева казва, че никога не е изготвял становище за „Грипен”. Мачът свърши! Разбрахме, че генерал Радев не е приятел на истината. Няма да споря с някой, ако каже, че е заклет лъжец. Може да има и такова тълкование. (Реплики, шум, възгласи от „БСП за България“ и ДПС. Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тодоров!
АНТОН ТОДОРОВ: Генерал Радев си позволи да нарича Комисията „лобисти“. Току-що доказахме, че има някой друг, който е лобист. Не сме ние.
Този човек започна своята кариера като генерал или след генералстването си с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тодоров! Обсъждаме доклада на Временната комисия. Много Ви моля, върнете се към темата!
Обсъждате засега генерал Радев. Разбрахме Вашето становище. Моля, върнете се към темата.
АНТОН ТОДОРОВ: Сред другите документи, които открихме, свързани с доклада, е секретна шифрограма, изпратена от посолството ни във Вашингтон до администрацията на президента и началника на кабинета Иво Христов, който все още няма допуск до класифицирана информация.
Сега много внимателно искам да слушате това, което Ви казвам. Преди две седмици направихме специална пресконференция, на която обявихме тази информация – че Иво Христов, без да има допуск до класифицирана информация, е чел тази шифрограма. (Реплики, възгласи от „БСП за България“.) Екип на ДАНС работи от десет дни в президентството.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Това какво общо има с доклада на Комисията?
АНТОН ТОДОРОВ: Сега ще кажа най-важното нещо. Има унищожени документи в президентството, които са засечени от екипа на ДАНС. Тези документи са свързани с четенето на тази шифрограма от човек, който няма допуск и това се казва Иво Христов. (Шум, размяна на реплики между народни представители от „БСП за България“ и ГЕРБ.)
Когато излезе докладът на ДАНС, ще видите, че там е унищожена цялата преписка между Външно министерство и президентството, и тогава ще трябва някой да обяснява. Тогава някой ще трябва да обяснява кой ги е унищожавал. Димитър Стоянов, главният секретар на президентството, който най-нахално се появява по телевизиите и подобно на своя ментор ръси епитети и определя кой какъв е, е човекът, който ще трябва да отговаря. Надявам се прокуратурата, която възложи на ДАНС тази проверка, да санкционира този човек за унищожените документи по шифрограмата и тази преписка.
Накрая, докладът е много важен, тъй като става дума за похарчването на милиард и половина лева. Виждаме, че генерал Радев, не президентът Радев, в своето амплоа на генерал, има особен афинитет да си назначава любовниците на втори договор… (Бурна реакция от „БСП за България“, тропане по банките, възгласи: „Оооо!“ Шум и реплики от ДПС.) Разликата е само в мащабите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тодоров! Ще Ви отнема думата, господин Тодоров! (Председателят изключва микрофоните.)
Колеги, моля!
Господин Тодоров, неколкократно Ви помолих да се върнете към темата. Съжалявам, че трябва да Ви прекъсна. Това не е темата. (Народният представител Антон Тодоров говори на изключени микрофони.) Съжалявам, нямам такова виждане.
Реплика – заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Взимам реплика по изказването на господин Тодоров.
Господин Тодоров, трябва да бъдете искрен в изказването си. Всеки един от присъствалите министри обяви, че са правени срещи с всички страни.
Трябва да бъдете честен и когато казвате как, защо, както Вие твърдите, че тези опорни точки са дадени на премиера Орешарски. Срещата е поискана от шведите. Началникът на кабинета изисква цялата документация във връзка с бойния самолет.
Задавам въпроса: кой е този премиер, който ще отиде на среща, без да получи съответна документация по дадения самолет? Тъкмо обратното – лошо е, когато отидеш на среща и ти предоставят опорни точки, ако се налага да променяш нещо.
С това ще завърша. Вчера имахме дебат, когато защитавахме личността на народен представител, наш колега. Тук говорим за действия на президент на Република България. Когато защитаваме някого, ще говорим или за личността, защото президентът също има семейство, има морал, има достойнство.
Вчера не говорихме за действия, говорихме именно за човека Делян Добрев. Днес, тъкмо обратното – говорим за действията на Румен Радев. Не бива по този начин да принизяваме когото и да било. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Тодоров – имате право на дуплика.
АНТОН ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Пак ще подчертая, че тук не става дума за никакво обругателство на личността на президента. Тук става дума за факти. Тук не става толкова дума дали е писал опорни точки. Това да му тежи на съвестта. Въпросът е, че той излъга. Той каза, че не е писал опорни точки.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Становище! Има разлика.
АНТОН ТОДОРОВ: Не се опитвайте, няма да влизаме в етимологичен спор какво е становище, какво е опорна точка, какво е справка. Писал ли е за „Грипен“? Писал е! Отрече ли, че е писал? Отрече! Значи е излъгал. Визионерът на нацията няма право да лъже. Той днес ще излъже за това, утре ще излъже за нещо друго.
Чувам подхвърляния от залата, че вероятно е бил мотивиран. Да, сигурно е бил мотивиран от „Грипен“ по някакъв начин. И знаете ли как е мотивиран? (Бурна реакция в „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Недейте! Господин Тодоров!
АНТОН ТОДОРОВ: Знаете ли как?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Това е безобразие! Господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тодоров!
АНТОН ТОДОРОВ: Мотивиран е с потупване по рамото. Не е взел пет милиона, да не си помислите. С потупване по рамото. Това е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тодоров, приключихте ли?
АНТОН ТОДОРОВ: Той е бил мотивиран с потупване по рамото. Как да е клевета това нещо? (Бурна реакция в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Господин Ерменков, имате думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес обсъждаме доклад на една Комисия, резултатите от работата на която предсказахме още преди създаването й.
Колеги от ГЕРБ! Днес с този доклад и с предишното изказване Вие доказахте правотата на тази теза. То е точно това, за което предупреждавах: закачки с генерал Радев – днес президент, и опит за избягване от отговорност от едно необмислено, финансово неподплатено, стратегически погрешно решение на Народното събрание от месец юни 2016 г. относно този инвестиционен разход. Повтарям, казах, че ще е закачка с генерал Радев – днес президент на Република България, и опит за бягане от отговорност.
Сега ще направя малка корекция. Корекцията е относно закачката. Дебело подчертавам, че вече не става въпрос за закачка особено след предишното изказване. Маските паднаха! Днес този Доклад е елемент от една пълномащабна война, колеги, които я водите, с президента – човека, който в момента е с най-голям рейтинг в държавата и може би това е единствената причина, която не Ви дава възможност да спите спокойно.
Господин Председател, ако обичате да удължите времето.
Всъщност това е и причината, както казах, за тази война. Мисля, че достатъчно добре се аргументираха и моите колеги, които се изказаха в тази полза и предишния изказващ се, който само доказа тезата за войната.
Ще си позволя само още веднъж да опровергая за неправомерната намеса на ръководителя на Борда за управление на проекта при изменение на методологията.
Първо, както вече беше нееднократно подчертавано: той е изпълнявал наше, на Народното събрание, решение за разсрочено плащане.
Второ, като ръководител на Борда при изменената структура на управление на този проект, той е бил задължен да го направи. Иначе, колеги от ГЕРБ, ако не го беше направил, днес щяхте да го обвинявате защо не го е направил. Защото за Вас не е важна истината, важна е войната, която водите в момента. Важно е да уязвите човека, защото може би се надявате, че някой от Вас, вашият лидер може би ще заеме това място. Няма да го заеме! Не може! Не е дорасъл до него! (Възгласи в ГЕРБ.)
Колкото до независимостта на единствения експертен доклад, който уж е ползван, уж е експертен, искам да попитам: може ли такъв доклад да бъде експертен, когато изготвилият го професор е в пряка зависимост с една от страните по конфликта? Когато той и господин Тагарев, и министър Шаламанов – изслушване на три последователни заседания от шестте, които провеждахме, представляват една страна на проблема. Когато те са били свързани и са в участие в изследователски екип на неправителствена организация, имат общи публикации, а Тагарев и Георгиев са били и в административна зависимост. Може ли този доклад да бъде независим и може ли да бъде основа за доклад, който в момента обсъждаме?
Между другото, защо се ограничихте само с този доклад? Защо не извикахте експертите, които са изготвяли методологиите и другите, за да ги попитате какви са били техните мотиви? Не, защото на Вас това не Ви беше интересно. На Вас Ви беше интересно да се закачате, а сега, както виждам, и да водите война с генерал Радев – днес президент на Република България. Колкото и да Ви е обидно – президент на Република България! Не Вие. Ние го издигнахме! И ние го избрахме! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Толкова по войната с президента.
Колкото до опита чрез този Доклад да избягате от отговорност от необмисленото, финансово неподплатено и стратегически погрешно решение на Народното събрание от месец юни 2016 г., да напомня: при обсъждането на проекта тогава, през месец юни 2016 г., народният представител от парламентарната група на „БСП лява България“ Атанас Зафиров в 43-тото Народно събрание каза от тази трибуна, цитирам: Не Бойко Борисов, което днес говори същото, тогава той го каза: Вие с една година по-късно узряхте, че е бил прав.
Цитирам: „Винаги съм се изумявал как това управление успява да продава илюзии и да го прави по начин, който е в състояние да заблуди и обръгналите, и видели всичко в годините на прехода граждани на страната. Днес – става въпроса за месец юни 2016 г. – Народното събрание е на път да продаде поредната илюзия, че бедна и ограбена България е в състояние да купува ескадрила самолети и да строи бойни кораби за милиарди. Готови сме от името на суверена да дадем поредната индулгенция на едно политическо ръководство на Министерството на отбраната – помните кой беше тогава, министър Ненчев, нали – което след неминуемия провал на тази поредна авантюра ще се покрие удобно под крилото на колективната безотговорност“. Точно това направихте и тази Комисия точно затова е направена – да се покрие политическото ръководство под крилото на колективната безотговорност и да измием ние, като парламент, за пореден път като сапун ръцете на тази некадърна власт.
„Как иначе освен като безотговорно – продължавам цитата на господин Зафиров – бих могъл да определя намерението на отиващото си управление да даде два и половина милиарда за покупката на самолети втора употреба? Разликата в средствата може би би трябвало да се насочат, ако вземем по-друго решение, към други жизненоважни сектори: здравеопазване, образование, социално дело“ – нещо, което чуваме сега, в момента от Вас, от Вашите уста. От Вашите! Не от нашите!
Позволих си да направя реплика към господин Зафиров и пак цитирам: „Когато говорим, че средствата не стигат, би трябвало да имаме една приоритизация дори в областта на отбраната. Къде са първостепенните рискове, къде са онези тънки места, които могат да нарушат националната сигурност? Не чух с какво морската и въздушна граница на България са по-рискови от сухопътната. Защо във всички решения, които взимаме, нищо не се говори за Сухопътни войски, макар че в момента те са гръбнакът“. Това цитирах, това казах аз тогава, преди година и повече. Днес Вие го повтаряте.
С днешна дата, изхождайки от Доклада за състоянието на Въоръжените сили и отбраната на Република България, мога само да добавя, че този гръбнак, ако не е строшен, то поне е травмиран много тежко. Напомням, тогава от гласувалите от „БСП лява България“ за инвестиционния разход, само един беше „за“, останалите бяхме „против“.
Колеги, като млада партия аз Ви разбирам, че Ви трябва време да се учите. Невинаги може да реагирате адекватно на предизвикателствата на момента, но все пак повече от една година да проумеете, че не сте били прави тогава, ми се струва доста дълъг период. Нещо като бавно развитие, ми се струва. Не знам?! И тази бавност в развитието Ви е пагубна за България. Защото, от една страна, води до вземането от Вас на неадекватни за държавата решения, както през 2016 г., от друга – руши и без това невисокия ни международен авторитет, както го правите Вие с този доклад, не ние. Вие инициирахте тази комисия. Не ни обвинявайте нас. Вие направихте лобистките внушения, не ние. И затова накрая ще завърша със следното, колкото и да викате от местата си и да протестирате, ако не Ви харесва това. Всъщност аз Ви го казах: маските паднаха, а с вчерашното бламиране на лидера си Вие вече сте последното действие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, няма никаква връзка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …и предстои само финалното падане на завесата на трагедията „ГЕРБ управлява България“. (Реплики от ГЕРБ.) Да, точно това. И Вие, като некадърни актьори, няма да получите аплодисменти …..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, правя Ви забележка за обиждане на народни представители.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …а ще получите освирквания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за „България“. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Какви са тези подвиквания от залата? Моля Ви, не сме на ливада.
Заповядайте за реплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми господа народни представители! Господин Ерменков, не сте прав по начина, по който се изразихте преди малко. Вие казахте, че Вие сте го издигнали, Вие сте го избрали. Аз мога да Ви кажа, че го избраха българските избиратели, защото избирателите, които избраха Румен Радев на втори тур бяха 2 млн. 63 хил. гласа. А Вие винаги, когато сте правили максималната си организация, сте достигали до не повече от 950 хиляди.
Искам да Ви кажа, че действително трябва да бъдем много внимателни, когато се изказваме по президентската институция. Дали ни харесва или не, аз смятам, че всеки един от нас, когато приключиха изборите, призна изборния резултат. И всеки един от нас знае, че президента на Република България Румен Радев е с мандат пет години. От тук нататък всичко, което Вие говорите от страна на БСП, само създавате лошия образ на президента Радев, защото единственото, което имаме като цел в тази Комисия, е да излезе истината. Защото българските данъкоплатци трябва да платят един милиард и половина за закупуването на самолети. И когато има такава тенденциозност, такава острота в говоренето от Ваша страна, повярвайте, че се създава друго усещане в хората. Нека да бъдем по-внимателни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Втора реплика? Народният представител Владимир Тошев. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Моля Ви, господин Стойнев!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Имам три въпроса към господин Ерменков.
Господин Ерменков, три въпроса:
Първо, колко пъти един милиард и половина е повече от 30 милиона? Защото вчера спорихме как едни процедури, които са проведени по всички законови изисквания и Вие нямахте никакъв проблем по това, два часа и половина, колко е морално, колко е неморално. Тук говорим за милиард и половина, които Събранието трябва да реши как да бъдат изразходвани и казвате, че това било закачка с някого си.
Второ, като толкова оспорвате господин Георгиев като специалист, кажете ми колко специалисти има в България, които могат да разберат тази материя и да дадат експертно мнение? И кои от тях не са участвали в определени етапи в работата по избора на нов боен самолет за авиацията?
И трето, понеже говорите непрекъснато за господин министъра през 2016 г. да ми кажете кой е бил министър от 26 май 2013 г. до 6 август 2014 г. и какво е свършено по процедурата за избор на нов боен самолет за авиацията през този период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Ерменков, заповядайте за дуплика да отговорите на репликите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, първо, благодаря за репликата. Тя още веднъж доказа моята теза, с която започнах, че идеята на този Доклад не е да има истина, а да има война с президента. Иначе щяхте в репликата си да оборите моите аргументи, които бяха по отношение на Доклада и на изводите, а Вие ми говорихте въобще за президента.
И, второ, колкото до предупреждението да говорим внимателно за президента – да, напълно съм съгласен. Не само внимателно, трябва да говорим и уважително, но Ви моля тази реплика не я отправяйте към мен, аз не съм обидил с нищо президента, отправете я към Вашия депутат. Отправете я към Вашия депутат, който от тази трибуна си позволи да говори непристойни неща и ми се струва, че прекалено ларж беше поведението на председателя на Народното събрание да не го отстрани, защото той два пъти го направи днес, не един път.
Иначе, господин Тошев, очаквах от Вас да излезете и понеже казах, че ние сме били „против“, а Вие сте били „за“ тогава този Доклад, да ми направите реплика и да ми докажете защо тогава Вие и Вашите колеги от Комисията по отбрана толкова яростно защитавахте този инвестиционен проект, а сега изведнъж се оказа, че този инвестиционен проект не е онзи, който трябва да бъде. Не самолетите и корабите – военните, са важните, това, което ние Ви казвахме. Аз съм съгласен пак – хубаво е, че ни слушате, хубаво е, че разбирате това, което говорим, ще Ви помолим само да го правите малко по-бързо, ако може в рамките на един месец, а не на година и половина. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, от място): Не отговори на нито един от въпросите, Таско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Моля Ви за ред в залата!
Други изказвания?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, от дългото присъствие във властта на някои от Вас, предполагам, че те вече са добили представа какво означава числото „милиард и половина“. Огромно число! Когато към това число обаче се добави и някаква думичка, която изразява равностойност в някаква валута, левове, долари или евро, това става вече още по-страшно и започва да възбужда мислите, мечтанията и надеждите на някои да се докопат до комисиони от това число, изразено в съответната валута. Тук съответно искам да кажа две неща.
Първо, считаме, че ако въобще се реши да се харчат такива пари за самолети, това трябва да стане с максимален консенсус в обществото и в парламента, а не със 121 гласа.
Второ, което може би трябва да е първо, ние считаме, че по принцип държавата има много по-належащи нужди в различни сфери от своята икономика, където могат да бъдат изхарчени в пъти по-ефективно тези пари, за да се подобри икономическото състояние на държавата, бизнес климатът и съответно благосъстоянието на българския народ.
Така че ние от политическа партия „Воля“ призоваваме тези пари и куп други, които са предвидени за такива неефективни дейности, да бъдат оставени и вложени много по-ефективно в българското здравеопазване, образование, в правосъдната система, в децата ни, в спорта. И когато всички ние се постараем да станем така, че да сме богати като Саудитска Арабия, тогава вече да почваме да харчим за ненужни според нас и безсмислени, а и най-вероятно неполезни за България, защото те няма да осигурят нашата сигурност, военни самолети, хеликоптери, кораби и така нататък.
Така че считам, че става ясно, че с едно говорене е ясно, че няма да се купят никакви самолети. Това е едно говорене, в което само просто да използваме всеки да може да си каже опорните точки, да използваме по-невъзпитаните да сипят хули и обиди срещу политическите си противници.
Затова още веднъж, за последно, Ви призовавам да спрем този цирк, да спрем тези процедури и да кажем, че тези пари са много по-необходими за България и за българския народ в други сфери и да ги пренасочим там, да ги изхарчим ефективно и полезно за българската държава и българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – народният представител Корнелия Нинова.
Имате думата, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми депутати от управляващото мнозинство! Това, което правите, както и да го завоалирате, е война срещу президентската институция. Тя започна от една пресконференция на председателя на парламентарната Ви група, в която той обвини президента в лобизъм и намекна за корупция. След това последва създаването на тази Комисия, която да използвате като бухалка срещу президента Радев. Ще получите нашия отпор по две причини. Едната е партийна, а другата - м държавническа.
Партийната. Ние издигнахме, подкрепихме и работихме за избора на президента Радев. Благодаря на онези българи, които не са членове на БСП, но повярваха, че БСП им предлага достоен президент, който може да промени България. Благодаря и на тези българи. Но ние стоим зад президента Радев като партия и прилагаме за тази подкрепа един-единствен критерий – той изпълнява ли ангажиментите, които пое пред българските граждани по време на предизборната кампания? И за една година той не е отстъпил и на милиметър от тези ангажименти. Има нашата подкрепа.
Втората причина – държавническата. Използвате тази Комисия и цялата институция Парламент за война с друга институция – Президентската, за да разчистите пътя на Бойко Борисов към президентския пост. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, кажете ми какво общо има изказването Ви досега с Доклада на Комисията?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето защо няма да Ви позволим с тази Комисия да използвате една институция срещу друга институция за партийни цели. Това е една от причините президентът да нарече Вас „бек вокали“. Разбира се, Бойко Борисов не остана по-назад, наречен „ас“.
Затова се обръщам и към двамата: уважаеми господин Президент, господин Премиер, въпреки битките, които водим, ние живеем в парламентарна република и тук не се намират „бек вокалисти“. Това са хората в държавата, които определят пътя на България – парламент в парламентарна република. Но между нас има разлика, господин Президент. Тези хора от дясно искат да използват този парламент за битка срещу Вас. Ние няма да го позволим да се руши държавността заради личните интереси на Бойко Борисов по пътя му към президентската институция. Това е разликата между нас и това е алтернативата, която могат и българските граждани да видят и да избират.
Зад Вас сме, господин Президент. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Дано сега госпожа Нинова да ми отговори, защото господин Ерменков не иска.
Първо, „беквокал“ и „беквокалист“ са различни работи. Обяснете го там на когото трябва, ако си говорите вече.
Второ, господин Председател, не искам да ме прекъсвате. Понеже госпожа Нинова въобще не говори за Доклада на Временната комисия, чиято тема е съвсем различна от президентската институция и, колеги, искам да Ви кажа, че за да се стигне до тези 25 страници на Доклада от Временната комисия, са обработени 320 явни и 56 секретни документа от четири-пет министерства и агенции.
Това, което се говори тук вчера, вчера колегата обявява награди от тази трибуна, че ще ги раздава не знам защо си, аз искам да Ви кажа, че същото мога да го направя, ако някъде в тези 25 страници Вие видите и намек за президентство, президент или генерал Радев. Няма такова чудо.
Но понеже говорехме за президентски кампании – кой кого е подкрепял и как ги е организирал, въпросът ми към госпожа Нинова в тази реплика е следният: как е финансирана кампанията от организатора на тази кампания на президента Радев? Как е финансирана? Как са събирани и от кого са събирани даренията и има ли грипенски пари вътре? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Биков, за втора реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова! През лятото бяха създадени две комисии. Едната беше за НДК, а другата беше тази. Вие още тогава казахте, че това е обявяване на война на президента и много го искахте. Виждам, че президентът успява да се въвлече във Вашата опозиционна линия и също заговори за война, за битки.
А истината е, че тази Комисия наистина се занимава с един милиард и половина. За Комисията за НДК ставаше въпрос за един милион, два милиона, три милиона, девет милиона дълг и Вие бяхте изключително внимателни. Тук си спомням господин Бойчев, другите членове от БСП. Те твърдяха, че е ограбена държавата, че е пропаднала държавата заради тези няколко милиона, непрозрачно харчене, лошо. Изпълнителният директор на НДК си подаде оставката и днес е обвиняем.
Когато правим Комисия, за да проверим как се харчат милиард и половина не от господин Радев, Вие самите казвате: „То е имало правителство, имало е министри, участвали са различни групи.“ Вие излизате тук и още преди да беше започнала тази Комисия да работи, говорехте същите неща, които говорите в момента. Същите неща! Преди да сте чули експерти и така нататък. Сега говорите пак за тази война между институциите.
Ние не искаме война между институциите, но искаме да има прозрачност. И ако казваме, нека да го приемем като някакво правило, който споменава името на господин Радев напразно, нека да бъде наказан, ако искат да ни разстрелват. Ами той е човек, бе, не е нито светец, нито е Господ. Той е президент на България, но е човек. Не е богочовек. Човек е. Сигурно е бъркал някога в живота си. Може би и като началник на Военновъздушните сили някога да се е объркал нещо, да е сбъркал, някаква грешка да е направил? Ние не го приемаме за Бог.
Ако Вашата партия го е приела, му прави лоша услуга. Защото Вие, твърдейки, че сме във война с него, му правите лошата услуга да му скъсите полето за действие. ГЕРБ е един милион и сто хиляди души. Вие в момента му казвате: „Бъдете във война с тези един милион и сто хиляди души българи“. Това казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изтече времето, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Благодаря Ви и аз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Нинова, за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Колега Тошев, по отношение на финансирането се обърнете към Сметната палата. Има си ред и правила в тази държава. Там е отчетът. Проверете ги. Питайте ги. Официален е и е качен. Тук не е мястото, където трябва да си говорим за финансиране, ако ще спазвате законите на държавата.
Що се отнася до останалото. През цялото време твърдите, че президентът не е бил обект на Доклада и изобщо вътре не се е споменавало неговото име, а всички изказвания правите върху неговото име. Значи тук има нещо. Вземете се уточнете какво правите.
По отношение на комисиите. Господин Биков, направихте комисия за НДК заради обществения скандал, но Ви питам защо не направихте – гласувахте против нашето предложение – Комисия за магистралите, където милиардите са малко повече, отколкото в самолетите? Тогава защо гласувахте „против“, ако сте принципен и казвате „Дайте да проверяваме всички съмнения по всички казуси“? Така че Вашият аргумент не е сериозен.
Друго обаче е сериозно и пак е държавническо. Казвате „Президентът е човек. Не е богоизбран и така нататък, който и да е той. Сега е господин Радев, друг път ще е някой друг“. Но има Конституция и закони в тази държава и те казват, че парламентът не може да упражнява парламентарен контрол върху президента. Така че за пореден път с тази Комисия показвате, че за Вас правила, Конституция, закони нямат никакво значение. Единственото важно е личната Ви, партийната Ви битка и разчистването на терена на Бойко Борисов към президентската институция. Срещу тази безпринципност и незаконност ние винаги ще стоим „против“. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Съгласен съм, че не може парламентът да упражнява парламентарен контрол, но на президента, когато изпълнява тази функция.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, по начина на водене поисках процедура, защото допуснахте, въпреки че госпожа Нинова е председател на Парламентарна група и говори за Конституция, за закони и за морал, тя наруши Правилника на Народното събрание и по дебата по темата на Доклада на Временната комисия тя направи политическо изказване, което е от името на Парламентарна група. Нямаше никаква връзка нейното изказване с Доклада на Временната комисия. Затова настоявам нейното изказване да се брои като изявление от името на Парламентарна група, а не като изказване по Доклада и призовавам наистина, когато се говори за морал, госпожо Нинова, и за спазване на правилници и на закони, да спазвате и Вие, въпреки че сте председател на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест, Вие, господин Ангелов, искате да удължим времето за изказвания на Парламентарната група? Това предложихте общовзето.
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, от място): Няма да споменаваш президента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тошев, не се обаждайте от място! Не се обаждайте от място, господин Тошев!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Сигурно господин Тошев знае какво ще кажа, защото знае защо беше създадена и тази Комисия.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, мандатът на тази Комисия беше за проучване на процедурата на избор на нов тип боен самолет за нашата авиация. Аз категорично твърдя, че тази Комисия излезе извън обхвата на мандата, обхвата на своите правомощия, които бяха дадени тук от Народното събрание, защото тя си позволи, без да има този мандат от парламента, да даде препоръка. Да даде препоръка за връщане на тази процедура, без да има какъвто и да било разчет и мотиви как това връщане ще повлияе както имиджово, така и финансово на България. И това беше направено заради целите на тази Комисия, които тук прозвучаха и те наистина са две основни.
Първата наистина е удар срещу генерал Радев – настоящ президент на Република България, и втората е отговорността от Министерския съвет да дойде към Народното събрание. Ползването на Народното събрание, от една страна, като копие срещу Президента, ерозиране на институционалната отговорност и Народното събрание да се използва като един вид щит пред Министерския съвет.
На Вас не Ви е нужна експертиза, уважаеми управляващи! И това се видя в Комисията, видя се и тук в пленарната зала. На Вас просто Ви беше нужен точно определен тип боен самолет. Просто трябваше да го запишете сигурно в препоръката, да върнете процедурата, да запишете и всичко щеше да е съвсем мирно и спокойно за Вас. Трябва да е ясно още нещо, че по същество Вие, уважаеми управляващи, се отказахте от реформата, която защитавахте – модернизация на Българската армия.
Колко от настоящите членове на тази Комисия, която беше създадена по повод новия тип боен самолет, бяха членове на Комисията по отбрана в предишни народни събрания? Колко от Вас приеха и гласуваха Доклада, в който беше описана процедурата? Колко от Вас гласуваха бюджета на държавата, където се задаваха и финансовите параметри на тази процедура? Бюджет, изготвен от кой министър? От Вашия министър. Вие, заслепени от желанието да „ударите президента“, на практика девалвирахте за съжаление собствената си компетентност и отговорност, както и тази на Министерския съвет. Това се получава.
Още един въпрос. Кой министър си е сложил подписа, одобрявайки процедурата? В чие правителство е бил министър господин Ненчев? Къде бяхте тогава, уважаеми управляващи?
Тази комисия според мен е един лош сценарий, още по-лошо изпълнен. Това го доказва и вчерашното, а и днешно поведение на господин Тодоров. И вчера, и днес той тук от тази трибуна даде поредното доказателство за това, за което ние говорим, за отношението и опита за удар срещу президента.
Аз мисля, уважаеми господин Председател, ако искате го приемете и като процедура по начина на водене, Вие не бяхте тогава тук, когато господин Тодоров се изказа тук от тази трибуна, но аз мисля, че след това изказване българската прокуратура следва да се самосезира. Да се самосезира и да зададе на господин Тодоров няколко въпроса. От къде господин Тодоров има достъп до секретна информация? От къде господин Тодоров знае за операция на ДАНС в българското президентство, защото той това заяви тук? Откъде знае за такава операция? Възможна ли е изобщо такава операция? От къде и кой му е разшифровал секретна шифрограма? От къде има той достъп до тази информация?
Това, уважаеми господин Председател, е не само въпрос на наказателна отговорност, а и въпрос на национална сигурност и съм сигурен, че Вие ще изпратите протокола от днешното заседание на главния прокурор, за да вземе отношение по него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте. Репликата и изказването по един и същи начин се отразява на времето на групата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Господин Председател, адмирал Манушев искаше да ме пита нещо. Моля Ви, преведете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Манушев!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз ще бъда кратък и ще репликирам колегата Попов за това, че българските Военновъздушни сили наистина имат нужда от нов тип боен самолет. И ще си позволя във връзка с твърденията на господин Тошев, че в Доклада няма нито един секретен документ, в който да се споменава президентът, дали въпросният документ, цитиран от наш колега тук – шифрограма от ръководителя на дипломатическо представителство до администрацията на президента, е декласифициран и дали той е предмет на работа на Комисията? Това е и на вниманието на главния прокурор.
И още. Същият този наш колега депутат преди време заяви, че разполага с цяла разработка – забележете, в публичното пространство – на ДАНС, по отношение на действие с окраска „шпионаж в полза на друга държава“ на български гражданин и арестуването му пред едно чуждо посолство. Питам, от къде той разполага с такава разработка при положение, че те се класифицират за период от 30 години, а това се случи не преди 30, а преди много по-малко? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Има ли други реплики?
Заповядайте за реплика.
И трета реплика от народния представител Емил Христов.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, аз искам да кажа и на колегата Попов, и на колегата Велков, споменах го – 320 явни и 56 секретни документа са обработени. Само че аз мога да Ви покажа моя личен документ, с който имам разрешение специално за тази Комисия натовски допуск „Космик топ сикрет“. Всички колеги от Комисията го имат този допуск. И това е ясно на колегите, и колегата Попов е член.

Другото е, че споменаването на документа от колегата Тодоров, от колегата Попов, не означава, че той е цитиран в Доклада. Съдържанието му няма нищо общо със съдържанието на Доклада.
Така че нека да не бъркаме нещата и да заблуждаваме колегите и хората, които ни гледат, слушат или които ни отразяват в медиите. Няма нищо изнесено квалифицирано в Доклада на Временната комисия, което да накърнява държавната, националната и военната тайна! Това трябва да стане много ясно.
Да стигнем и до тези 25 страници. Те са работени много внимателно, написани са много внимателно, четени са няколко пъти, редактирани са и нищо, което не е за ползване от всички българи, не е писано в Доклада. Недейте да внушавате неща, които нямат нищо общо с истината.
Понеже правя реплика на господин Попов, недейте да ставате адвокат на неща, които не ги разбирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, класифицираната информация, която беше получена, вече е на разположение на цялата Комисия. Некласифицираната – също. Още в самото начало, като председател на Комисията, разпоредих на сътрудника да води списък с получилите некласифицирани документи за справка, а също така всички знаете, че класифицираната информация се получава срещу подпис.
Господин Председател, само моля да не се чете – това е списъкът. (Показва го.) Вижте го, показвам го набързо, за да се види, че почти няма хора. Ако Вие, господин Попов, бяхте прочели класифицираната информация, Вашето име щеше да бъде тук.
Едно обяснение дължа на всички, защото се говореше относно изнесените факти и данни от списъка на класифицираната информация. Всичко, което е публикувано в Доклада, е съгласувано със служба „Защита на информацията“ – списъкът, цитираните документи, и има разрешение от нея да бъдат цитирани в Доклада. (Реплики.)
Аз разбрах за какво говорите, но във втората част от Вашето изказване имаше намек „откъде знае“ – да, от там. Това е. Благодаря Ви.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Не е от там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Преди дупликата на господин Попов, да обявя, че наши гости на балкона са група спортисти от Червен бряг. (Ръкопляскания.)
Имате думата за дуплика. (Реплики от ГЕРБ.) Поименно не е споменат. Нямаше поименно споменаване. Следих внимателно...
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Споменах го в интерес на истината, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Щом сте го споменали, значи лично обяснение.
ФИЛИП ПОПОВ: Споменах го – нека да има възможност за лично обяснение и наистина да обясни, защото в репликите, аз не съм казал нищо за доклада, а зададох въпрос и той е към господин Тодоров и към председателя на Народното събрание, защото той тук говори за операция на ДАНС в Президентството, която няма нищо общо с Комисията и с Доклада. Говори за секретна шифрограма, която също не знам да има нещо общо с работата на Комисията. Затова зададох този въпрос тук. Господин Тодоров може би в лично обяснение може да отдаде отговори на тези въпроси.
Аз се радвам, че по същество на моето изказване тези твърдения, които направих тук, на практика нямаше реплики, което значи, че сте съгласни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
След справка от стенограмата категорично не е споменат поименно господин Тодоров, но току-що беше, така че заповядайте за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ.) От никого не беше споменат до момента поименно.
АНТОН ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Българските комунисти да не говорят! Нямат право! (Оживление и викове от „БСП за България“: „Еее!““)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тодоров, моля Ви!
АНТОН ТОДОРОВ: Така, значи всеки от нас в тази Комисия има NATO – top cosmic достъп до конкретната информация. Така че тук проблем в тази ситуация няма.
Второ, информирал съм ДКСИ, ДАНС и Главна прокуратура за този проблем – дали работят там, беше ми отговорено от ДКСИ, че са възложили на ДАНС да направят тази проверка. Толкова на втория въпрос.
И на третия въпрос, лицето Велков не ми се иска да се изказва, защото сега тук аз чета едно медицинско свидетелство за освидетелстване. (Реплики от „БСП за България“, ДПС, смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тодоров, моля Ви!
АНТОН ТОДОРОВ: Славчо Велков освидетелстван осемдесет и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тодоров, моля Ви! (Народният представител Антон Тодоров говори на изключени микрофони.) Стана ясно. (Реплики между народни представители от „БСП за България“ и ГЕРБ.)
Моля Ви, господин Тодоров! Господин Тодоров, моля Ви!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение на лично обяснение няма как да Ви дам!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене, но, ако се обръщате към друг, а не към мен, ще Ви отнема думата.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, ще се обръщам само и единствено към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Въпросът беше конкретен – откъде народен представител има съдържанието на секретна шифрограма от български посланик до Администрацията на президента, която няма нищо общо, както твърдите с Комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз няма как да Ви отговоря на този въпрос!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ами, нали искате да се обръщаме към Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нали към мен се обръщате? Да, и аз няма как да Ви отговоря!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Председател, намерете някаква форма някой да отговори на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И понеже, господин Председател, бях лично засегнат, моля Ви, Вас лично…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, благодаря Ви, господин…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …да прочетете тази справка, която е обявявана за досие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Моля Ви, ако може, да я прочетете пред Народното събрание, за да не…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велков. Благодаря Ви. (Реплики.)
Картата, картата си вземете!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (взима си картата от пулта на трибуната): Оставих картата, за да Ви напомня за мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Един път за водещ ме определихте, сега ми давате функции за четец. Моля Ви се, недейте така! Разписани са функциите на председателстващия заседанието.
За изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Въпросът е изключително сериозен и аз бих искал да се върнем към конкретния проблем и към съдържанието на Доклада.
Тук вече се спомена, че става дума за една значителна сума. Става дума за Военновъздушните ни сили, за авиацията като символ на нацията ни и на армията ни. Тук става въпрос и за нещо друго много по-голямо, за отбранителните способности на Република България. Аз мисля, че Комисията свърши добра работа и в нея участваха всички колеги с нужната отговорност, разбира се, и с политическите си позиции, които защитаваха.
Най-малко, стана известно от разговорите с бивши министри, че в предходни години такива важни проблеми са били управлявани най-малкото лошо. Министър Шаламанов разказа, или по-точно припомни, за твърде злополучно завършили проекти за модернизация на българските въоръжени сили. Ще припомня, че купувахме транспортни самолети, когато нямахме бойна авиация. Бяхме преговаряли за осем „Спартан“-а, но получихме три. Преговаряхме за шест морски вертолета, купихме три за същите пари!? Припомням, че тази процедура започна някъде през 2009 – 2010 г. През 2013 г. тя беше спряна и самолетите, които бяхме преговаряли, отидоха в Румъния. А днес Румъния ще купува 36 нови самолета, няма да им споменавам марката…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какви?
МИЛЕН МИХОВ: …на обща стойност около 9 млрд. лв. и нови противоракетни системи.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Какви?
МИЛЕН МИХОВ: Нови самолети.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Какви самолети?
МИЛЕН МИХОВ: Това е по информация от печата. Което очевидно става дума за пропуснати огромни възможности пред българската държава за модернизация на въоръжените сили на два пъти по-ниска цена. Припомням, че през 2013 г. цената беше наполовина. Това трябва да се чуе от всички български граждани и това се казва в Доклада. Колегите от ляво много правилно не оспорват тези факти.
Сега въпросът е какво правим оттук насетне и аз мисля, че Докладът ясно казва, че има обстоятелства, които трябва да ни дадат сигнал, че ние по-разумно и ако трябва, малко да забавим, но изключително рационално да изразходваме ресурса, с който разполагаме. Докладът казва и още нещо – че не може приоритетно да се модернизира един вид въоръжени сили за сметка на трагичното изоставане в други видове въоръжени сили. Това ясно е казано в Доклада. И аз мисля, че никой от колегите от Комисията по отбраната не може да оспори простата истина, че нямаме ли възможност по въздух, суша и море, ние нямаме възможности да защитим страната. В този смисъл аз мисля, че Докладът е полезен. Той е полезен, защото дебатът за изразходването на големи обществени средства, дебатът за модернизирането на различните видове въоръжени сили, дебатът за придобиване на отбранителни способности се води тук, в Народното събрание, пред цялото българско общество.
Пак от работата на Комисията стана известно, че в периода от 2009 г. България е изразходвала 2 млрд. лв. за модернизирането на своите въоръжени сили. Няма да питам кой е бил тогава на власт, само ще кажа, че срещу тази огромна сума имаме нула придобити отбранителни способности. Как бихме могли да окачествим това? Аз оставям на всеки да си прави изводите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма.
Господин Гаджев, имате думата за изказване.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че най-накрая се върнахме към темата за Доклада, направен от тази Комисия. Аз бих искал да се спра на някои факти и обстоятелства по него и най-вече на работата, свършена през тази година.
През месец януари 2017 г. е проведена среща с трите страни. Нека да бъдем ясни, че България от 2010 г. преговаря с държави. Тоест, от една страна, е Швеция, от друга страна, са Португалия и Съединените щати. От трета страна, е Италия. Съответно като са изпратени RPT-тата, като е гласувано по Решението на Народното събрание, те са изпратени до държави.
Говорейки за сроковете, които са давани, все пак трябва да имаме предвид сроковете, по които работи пътната карта, последната одобрена е от 9 февруари 2017 г. от генерал Цанко Стойков, тогава ръководител на Борда за управление на Проекта. Тук е много интересно да се каже, че в крайна сметка т. 8, след като приключва работата по анализа на оферта, подготовката и анализът на документите, срокът вече е април – май за тази година, а не толкова бързо, както трябва.
Говорейки си за това кой е изготвил Методиката за оценка и кой я е утвърдил, само ще цитирам Заповед № РП-53 на министър-председателя Герджиков, в т. 8, на която се казва, че Методиката е одобрена от председателя на Борда за управление на Проекта с протокол от 23 юни 2016 г. Така на 13 юни 2017 г. е създадена работната група, на 15-и започват вече да пристигат обвързващите предложения от страните членки.
Между другото, тук искам само да отворя една скоба за една шифрограма, която се спомена от месец февруари, а тя е на разположение на Комисията, тъй като е по темата на Комисията. Вътре много ясно пише как е инициирана, защо е инициирана и кой български държавник я е инициирал. Нека да прочетете, за да не навлизаме, защото темата е затворена, имаме достъп все пак до национална класифицирана информация по Конституция.
Говорейки си затова дали самата схема за плащане е задължителна, или не, и как всички участници са били уведомени за това нещо, все пак трябва да имаме предвид, че при първото заседание на въпросната Междуведомствена работна група на 14 март те отварят финансовите предложения. Това, което откриват, е, че нито едната от трите оферти не отговаря на тази финансова схема. Точно затова на 16 март има две писма – едното е от 16-ти, второто е напомнящо от 23-ти март, съответно на председателя на Работната група полковник Белкинов, и съответно впоследствие на генерал Цанко Стойков, като председател на Борда на управление на Проекта, който казва, че нито една от схемите за плащане не отговаря на заложените критерии в нашите документи.
Съответно в отговор на това трите държави изпращат своите отговори, в които казват дали ще се придържат, или няма да се придържат.
Получен е отговор от италианската държава от лицето, посочено за контакт – полковник Едуардо де Санто, който казва, че ще се адаптират към схемата за плащане, която е предложена.
Получен е подобен отговор и от американо-португалската оферта. Впрочем много интересно: те казват, че ще се съобразят с предложения от България начин на плащане по време на хода на преговорите.
Интересното тук е друго нещо – полученият отговор и от Швеция. Само че отговорът на Швеция е подписан от съветник в SAAB, не от държавата, а ние водим преговори с държавата.
Тук моят въпрос е: какъв е този съветник в SAAB, който се съгласява и поема ангажименти от държавата? Това е много интересно и моля някой, ако може, да ми отговори. Защо не изпълнителният директор, дори не заместникизпълнителният директор, който отговаря за проекта, а е от съветник на SAAB. И как съветник на фирма?! Със същата тежест можеше да е писмо от ИКЕА?! Абсолютно по същия начин, при положение че преди това има писмо от шведската държава, която посочва кои са официалните точки за контакт от страна на шведската държава. Този съветник на SAAB не е от тези точки. Това е едно на ръка.
На 27-и, при получаването на отговорите, се събира въпросната работна група. Впрочем трябва да се уточни, че това става точно ден след провеждането на изборите. Офертата, дадена от фирма, е призната за държавна оферта, а офертата, дадена от две държави, е хвърлена в боклука. На базата на това имаме опорочено и субективно състезание.
Трябва да се отбележи, че в рамките на решението от 27 март междуведомствената работна група свършва работа на 5 април – това са цели седем работни дни. Честно казано, браво на хората, че са свършили толкова бързо работата! Това е изключителен прецедент за работата в Министерство на отбраната! В крайна сметка дано всички сделки, дано всички комисии работят по всички проекти по този начин, защото в момента поръчка за принтери им отнема поне две седмици, за да сравнят принтерите, а за самолетите са го направили за седем дни.
Интересно е, че всичко приключва на 5 април и оттам настава мълчание до 19 април. Впрочем 19 април е известен и като друга дата – това е първият ден и клетвата на това Народно събрание. На 19 април е взето решение на междуведомствената работна група, на Борда за управление на проекта да одобри документите и да ги предостави на министъра на отбраната по това време. Това става на 19 април. Документите са вложени и изпратени в Министерството на икономиката за подпис на 25 април, подписани са от министъра на икономиката на 25 април. Както каза преди мен един от преждеговорившите колеги от опозицията, първоначалното съгласуване на документите между Министерството на отбраната и Министерството на икономиката е отнело един месец – от ноември до декември, а последващото съгласуване на резултатите между Министерството на отбраната и Министерството на икономиката е отнело половин ден. И всичко това, за да може на 26 април да бъде внесено в Министерския съвет, в последния възможен ден на служебното правителство, при положение че по това време беше ясно името на следващия министър-председател, на следващия министър на отбраната и на следващия министър на икономиката! Какво ги караше толкова да бързат?!
Интересното в цялата работа е, че решението на Министерския съвет, което се взема, е не само двусмислено, то не предполага нито изпълнение, нито продължаване на процедурата, като същевременно не дава основания за започването й отново. И така: в последния си ден те задължават държавата с най-голямата военна сделка и изпадаме всъщност в един импас, който води до целия дебат, който имаме в момента. Действията по време на служебното правителство са опропастили цялата дългогодишна работа по този проект.
Дори не ми се иска да навлизам в темите какво точно е анализирала Комисията и какви абсурди! Да бяхте си направили труда да отидете и прочетете документите, защото, както каза господин Христов, само един представител на Комисията от БСП е чел документите. Ако бяхте си направили труда да прочетете документите, и Вие щяхте да имате такива въпроси!
Много ми е любопитно, ако някой друг беше разписвал документите и не се опитвахте така да яхате една друга институция, дали щяхте да говорите по този начин?! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Реплики? (Шум и реплики.) Няма реплики.
За изказване – народният представител Джейхан Ибрямов.
След него – народният представител Емил Христов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще говоря по една сделка и по политическите параметри на една сделка.
Когато в началото се създаваше тази Комисия, тезата на „Движението за права и свободи“ беше, че това не е необходимо, че изпълнителната власт в лицето на управляващата коалиция могат да отменят решението на служебния кабинет и нямаше днес да водим този дебат. В същото време нямаше да изгубим толкова ценно време за придобиването на тези бойни самолети.
В продължение на няколко месеца имахме седем или осем заседания, ако не греша.
На тези заседания ние изслушахме всичките министри, като започнахме от Аню Ангелов, Ангел Найденов, министър Ненчев, изслушахме служебните министри Шаламанов и Тагарев, не успяхме да изслушаме за съжаление министър Янев, както и един заместник-министър – заместник-министър Иванов.
Откакто започва самата процедура, върви по своя план, график, който е зададен, със съответни алгоритми, методики, без да се допускат някакви излишни противоречия както в направляващите екипи, така и в проектните екипи, които са сформирани – направляващия комитет и интегрирания проектен екип. По този начин министър Аню Ангелов показа, че когато има добър колектив, който работи в интерес на България, накрая се получава доклад, който е внесен в Министерския съвет. До тук – никакъв проблем!
Идва следващият кабинет с министър Ангел Найденов, който заварва доклада, прави ревизия на всичко свършено до този етап, естествено правят промяна в направляващия комитет и интегрирания проектен екип, но процесът продължава от етапа, който е заварен.
Прави се промяна във финансовата рамка с около 100 милиона. И двамата колеги изтъкнаха следното: тъй като България тогава не е в добро финансово състояние, липсват парите за купуване на тези самолети. Нищо лошо, трябва да се търсят финанси за купуването на тези самолети.
Дойде на изслушване министър Ненчев. Тук искам да отбележа, че предишните споменати от мен министри, тъй като имат бекграунд като хора от системата, бяха изложили своите теми и аргументи последователно, имаше йерархия, градация, докато при министър Ненчев такова нещо липсваше. Първото му изречение, като седна, каза: „Аз заварих един хаос“. Как до неговото идване като министър всичко е наред, а той изведнъж заварва хаос?!
Тогава реално започват проблемите по този проект. Започва естествено да се прави ревизия на доклада. Това са негови думи, колеги, има ги в стенограмата. Правят се корекции в методиката – така се е налагало. Прави се сериозна корекция на финансовите параметри. Преди малко колегата на трибуната спомена, че става дума за милиард и половина. Да, става дума за милиард и половина, но за мен няма никакво значение за колко пари става дума! Това са публични финанси, които държавата трябва да изразходва най-правилно и пълноценно.
Забележете: тогава се прави една промяна – премахва се направляващият комитет, който се ръководи от заместник-министър Кюмюрджиев, излъчен от коалиционния партньор тогава на ГЕРБ, и се оформя управляващ проекта екип начело с командващия Военновъздушните сили по това време. Реално тогава започват съществените изменения, проблеми и търкания – по думите на министър Николай Ненчев, между самите екипи.
Ще цитирам и това, което министър Цветанов каза в едно телевизионно предаване: „Премиерът Бойко Борисов винаги е бил изключително разтревожен за националната сигурност. И тогава се взе решение именно бъдещият президент да вземе окончателното решение за самолетите“.
Критериите за нов боен самолет дотогава са били седем и изведнъж стават осем, което е причина да отпаднат F-16.
Няма да се спирам на конкретните самолети, но така или иначе правителството е знаело, че се прави някаква промяна. Тъй като сме загрижени за нашата национална сигурност, поверява се в ръцете на друг човек да отговаря за целия проект.
На въпрос на член от Комисията към министър Николай Ненчев: накрая кой подписваше документите, дори забележете, колеги, имаше реплика от колега, който каза, че Министерството на отбраната е подвело Министерския съвет и премиера: внесен е доклад, в който е имало нарушения. Така Народното събрание също е подведено и миналата година ние ратифицирахме този Доклад. Тогава започват писмата за обвързаност, които се изпращат към трите страни.
Колеги, тук специално се обръщам към Политическа партия ГЕРБ. Когато едно ведомство се поверява в ръцете на партньор, който не умее да управлява процесите във ведомството, ние стигаме до тези заключения.
Затова, както и генерал Симеонов каза – да, ще подкрепим Доклада, за да поправим тази грешка. Имайте предвид обаче, че отново отива в ръцете на Ваш коалиционен партньор, защото ще се променят финансовите параметри. Така е записано в решението, което предлагаме като участници в Комисията.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какво лошо?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Ако пак се проведе тази неправилна политика, кой ще отговаря пред Българската армия, защото ще има забавяне с една година, минимум с една година на този проект?
Когато говорим за три милиарда, аз задавам въпрос: след като в Министерство на отбраната се ревизира този проект, дали финансовите параметри няма да се покачат до три милиарда? Ще видим, това е само хипотеза.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какво като се покачат?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Това, което се случваше последните няколко седмици, месец, доведе до една институционална война, която не е полезна нито за държавността, нито за страната ни. Вместо да се изтъкват конкретни политически аргументи и причини, защо тръгнахме да нападаме определени личности? Кой е този коалиционен бъдещ инвеститор, партньор на България, който ще иска да инвестира или да предлага продукт, защото, както говорим за стабилност, всеки би си казал, че България е нестабилна държава, че не се вземат правилни политически партньори и не се избират правилни политически партньори за тези решения?
Затова, колеги, тук имаме препоръка към председателя на самата Комисия – господин Христов. Споменах го при участието ни в Комисията, че когато избираме някой да изготви доклад на база на проведената процедура, това е редно да става със знанието на участниците в самата Комисия – най-малкото, от морална гледна точка, въпреки че той има пълното право сам да избере кой да бъде този докладчик. Става дума за професор Георгиев.
Затова, колеги, днес е изключително важно да вземем правилно решение. Като вземем правилно решение, Министерството на отбраната, както и изпълнителната власт час по-скоро отново да ревизират пропуските в извървяната процедура, но повтарям: това е станало по времето на управлението на Борисов 2, да се внесе в Народно събрание и да се купят бойните самолети.
А иначе, това не е удар нито по президента, нито по премиера, а е удар по държавността и по България, госпожи и господа народни представители. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Емил Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
За да спестим време, ще бъда много кратък. Ще обърна внимание само на два факта. Два са документите, които в първия етап се подписват – Концепцията за изграждане на отбранителна способност и вторият – Докладът на генерал Радев в качеството му на ръководител на интегрирания проектен екип от 12 март 2013 г.
Какво е интересното в този Доклад? Разглеждат се трите оферти на трите страни и там той докладва на министъра на отбраната, че е постигната договореност и има схема за плащане, предложена от отсрещната страна – Португалия и Съединените щати, разпределена по години. Там е показана схемата за плащане, която удовлетворява българската страна. Тя е за пет години, а всичко останало, за да се изпълни конфигурационният пакет, е по Програма FMS, и Съединените щати я разделят на три отделни договора. Тоест твърдя, че ръководителят на интегрирания проектен екип към момента и впоследствие е знаел, че е постигната договореност между Португалия, Съединените щати и България за разсрочване на плащанията съгласно исканата от българската страна схема. Нещо повече, съществува документ, който показва, че през 2016 г., непосредствено преди внасянето в Народното събрание на Проекта за инвестиционен разход, са водени разговори относно бъдещата схема за плащания между българската страна и отсрещната страна – Съединените щати и Португалия, като на тази среща, освен че се приемат предложенията, се предлага на българската страна да бъде подписан Меморандум, с който този въпрос да бъде уреден. Така че към момента на внасянето на Проекта за инвестиционен разход в Народното събрание се е знаело, че отсрещната страна предлага същата схема за плащане и разделяне на договорите, както българската страна е искала.
Затова възникват два въпроса. Междуведомствената работна група, която е работила, знаела ли е, че има такова предложение и са водени такива разговори? Ако е знаела, защо се отхвърля писмото, с което отсрещната страна предлага на Министерството на отбраната, на българското правителство, на българската страна, да се започнат разговори по уточняване точно на схемата? Ако обаче хората от Междуведомствената работна група не са знаели, че са водени такива разговори, тогава за какви експерти говорим?
Вторият въпрос е свързан с начина, с метода, със стила на управление на Борда за управление на Проекта. Това наистина е важно, защото, вижте какво се случва: на 17 юни 2016 г., както вече беше казано, се провежда заседание на Борда за управление на портфолио проекти, в което трябва да бъде прието кой ще утвърди Методиката. Поемайки върху себе си отговорността да бъде утвърдена Методиката, оказва се неправомерно, ръководителят на Борда за управление пише писмо до директорите на дирекции в Министерството на отбраната, в което с нетърпящ възражение стил им казва: писмото е от 17-и, това е петък, ако до 22-ри не получи от тях отговор, становище относно Методиката и модела на оценка, той ще счита, че те са съгласни с предложените документи. На 22-ри, при положение че 17-и е петък! Това е опасен авторитарен стил. Тук отговарям и на въпроса: присвоявал ли е тогавашният ръководител на Борда на управление на Проекта правомощия и по какъв начин той е ръководил този проект? За съжаление, не ми стига времето, за да продължа, но факти, в които ясно се показва кой какъв е в този Борд за управление, има много. Ще намеря начин да запозная обществеността с тях.
Последно, господин Председател, ако разрешите. Много бих искал да благодаря на членовете на Комисията, които работиха в една спокойна атмосфера. Ние доказахме, че можем да работим съвместно в комисиите. И още нещо, твърдя, че в тази Комисия, която работи толкова време заедно, няма лобисти и никой по никакъв начин, по никакъв повод не е показал, че той е за една или друга оферта, така че нека Комисията да бъде чиста от това имало ли е лобисти, или не! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Заповядайте за реплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин Христов, аз мисля, че започнахте едно много хубаво изложение, за да стане ясно на колегите защо е стигнала Комисията до тези изводи в Доклада си и препоръките, които се правят, но моля да доуточните последните факти, които пропуснахте в изказването си. Искам да ги чуя и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Какво още се случва на 17 юни 2016 г.? На председателя на Борда за управление на Проекта изрично му е казано, че никой няма и не може да утвърди Методиката. Нещо повече, изпраща му се писмено становище. Председателят обаче решава да я утвърди. Тогава на него му се казва: Вижте, Бордът за управление на портфолио проекти на свое заседание е приел документ, който Ви забранява да променяте Методиката преди утвърждаването на Проекта за инвестиционен разход, тоест след утвърждаване на Проекта за инвестиционен разход от Народното събрание. Между другото, това е усетено от министър Ангел Найденов, който в своята заповед № 440 от месец юни 2013 г. по същия начин задължава ръководителя на Борда за управление – генерал Радев, да му се представят за изменение коефициентите, да му се представят основополагащите критерии, за да може той да ги утвърди. Така че на Народното събрание действително е поднесен бял лист, тоест подлъган е някой! Не уточнявам! Не уточнявам кой и кого е подлъгал, то е повече от ясно. При това положение ние не бихме могли да се отнасяме с особено доверие към този начин на работа и това, което ни е представено като изводи, действително буди основателни съмнения.
Надявам се, че отговорих на един от въпросите Ви, господин Тошев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други изказвания?
Господин Тошев – заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да предложа на вниманието на колегите промени в предложенията, които правим. В първа точка на предлаганите предложения, във второто изречение да заличим думите „ново примерно разпределение, схема на плащането“ и да добавим „нова финансова рамка“, като във второто изречение на първото ни предложение да стане промяна, „като минимум следва да включва нова финансова рамка, която следва да осигурява реализацията на трите приоритетни проекта за превъоръжаване на въоръжените сили.“
В точка втора да заличим последните думи „схема на плащане по точка първа“ и да добавим „включително и за новопроизведени самолети“ и „нова финансова рамка“, като точката добива вида – втора точка: „Да актуализира основните варианти за реализация на Проекта на базата на офертите, постъпили след изпращането през месец декември 2016 г. на искане за предложение (RFP), включително и за новопроизведени самолети. Актуализираните основни варианти за реализация на Проекта да бъдат внесени за приемане от Народното събрание заедно с новата финансова рамка.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Схемата на плащане по точка едно отпада?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): То отпада, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, благодаря.
Има ли някакви изказвания?
Предложенията всъщност предлагат: предложения в първа и втора точка на Доклада на страница 25.
Заменяме „ново примерно разпределение, схема на плащането“ с „нова финансова рамка“ е едното предложение.
Другото е във втора точка „да актуализира основните варианти за реализация на Проекта на база на офертите, постъпили след изпращането през месец декември 2016 г. на искане за предложение RFP, „включително и за новопроизведени самолети“ се добавя.
В следващото изречение пак имаме „схемата на плащане“ се заменя с „нова финансова рамка“, което го има като предложение в първа точка.
Имате ли някакви становища по въпроса?
Реплики?
Заповядайте, господин Гаджев. Не сте съгласен с някои промени ли?
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Искам, ако може, господин Тошев да обоснове малко повече какво е имал предвид под направените предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, той можеше да го направи, има време.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега, с няколко изречения, защото след толкова дълго говорене, не знам на неспециалистите дали им стана ясно какво предлагаме, защо го предлагаме и защо толкова активно работи Комисията. Аз също искам да благодаря на нашия председател, на всички от Комисията.
Първо, увеличават се парите от 800 млн. на милиард и половина, но това не води до промяна на Концепцията за изграждане на отбранителни способности, което автоматически прави нелегитимна късата листа, така наречения шортлист, или късия списък с държавите, които могат да доставят самолети. Двойно увеличение на парите не може да не промени кандидатите, които могат да участват. Не може с едни и същи държави да участваме при два пъти увеличение на парите.
Второ, промяната на примерното разпределение на финансовата рамка в задължителен критерий, напук на решението на Народното събрание – колко е било подведено то, или не е било подведено, това е друг въпрос, автоматически компрометира направената класация. Аз съм задължен на служебния премиер Герджиков, който не прие предложението за Доклад за класиране на самолетите, защото усеща, че има нещо гнило, нищо че е бил назначен от ръководителя на Борда за управление на Проекта.
Колеги, освен това в критериите: първият критерий 0,4 по боеспособност и вторият критерий за живучест на самолетите, трети критерий за остатъчна стойност, които са съответно 0,35 и 0,25 тежест, вторият критерий съдържа първия и фактически той става най-тежък в оценката на самолетите, а се дублира два пъти.
Последното, което каза и колегата Христов, не знам дали му обърнахте внимание, за тези пари, които са милиард и половина има официално направено предложение и ясно, и достъпно за всеки, който може да чете и може да вижда, за нов самолет, новопроизведен самолет, който не е включен изобщо в класацията.
Накрая, колеги, завършвайки, искам да Ви кажа: купуваме си бъдеще на авиацията, не си купуваме нов тип боен изтребител. Купуваме бъдеще на нашата авиация! Нека да не се вторачваме в конкретни, как беше господин Тодоров, мотивировки, потупвания, или пошляпвания, или не знам какво е правено там, попълвания на нещо, а да мислим за десетки години напред, защото този самолет, който ние ще утвърдим тук, след като Докладът бъде върнат в Министерството на отбраната и с ново предложение на Министерския съвет дойде при нас, ние ще решим хода на развитие на нашите военновъздушни сили за 56 – 60 години напред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: И аз благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още с конституирането си резултатът от действията на тази Комисия беше предизвестен. От самото начало очаквах заключението да доведе до отлагане или прекратяване на процедурата или връщането й в изходна фаза поради някакъв незначителен или формален повод – било то липсата на министерски подпис при утвърждаване на Методологията или неназначена хигиенистка в Междуведомствената работна група. Тези съмнения се потвърдиха и от последните изказвания на министър-председателя, според когото модернизацията на българската авиация не е от първостепенно значение.
Според мен от самото си създаване тази Комисия се ръководи от три основополагащи цели: първо, да се превърне в инструмент за водене на война с президентската институция; второ, да забави или спре процедурата; и трето, угодно да пренареди кандидатите с уклон към една определена оферта.
Колкото до самия Доклад, на мен ми прави впечатление, че липсва причинно-следствена връзка между отделните му части, тоест тотално е загубена връзката между констативната част и заключенията. И давам един нагледен пример. Мисля, че господин Бойчев спомена: в края на изводите се прави констатация, че е постъпила четвърта оферта, която отговаря на финансовите параметри. Само че в заключението не се казва трябва ли да се вземе под внимание тази оферта, ако да – защо, или не трябва. Докладът изобилства от подобни констатации, които не намират своето измерение в заключенията. Всичко това според мен води до липса на конкретизация, която пък създава възможност за интерпретация на препоръките на Комисията в зависимост от предпочитанията на правителство, премиер, или след вчерашното гласуване на някои други фактори в тази зала.
Със сигурност мога да кажа, че това означава край на процедурата за тази година, най-вероятно и за следващата, което води до загуба на 400 млн. лв. (Реплики от ГЕРБ.) Адмирал Манушев, извинявайте, не Ви чух, говорех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Витанов, не влизайте в диалог със залата.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Всъщност основният въпрос според мен е дали тази процедура ще стартира отново, защото истинската причина за създаването на тази Комисия беше търсенето на алиби за отказ от модернизация на българската авиация. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се възползвам от последните секунди, за да прочета две неща, които според мен са много важни, и от това ще стане ясно дали трябва да бъде упрекван някой или не.
Създадената организация и извършените дейности по реализация на Проекта за избор на нов тип боен самолет са уникални за най-новата история и организацията е повлияна от политиката на НАТО. Обстойно са били изучени и приложени добрите практики на водещите страни при придобиване на сложни системи и въоръжение, като при много въпроси работните екипи са намирали интуитивно най-вярното решение. Ако има вина – вината е на политическия контрол, който не е бил на достатъчно ниво.
Да не упрекваме специалистите, които са свършили съвестно и коректно работата си като екипи по определяне на най-добрия избор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат започна в началото не по същество и тук искам от името на парламентарната група на ГЕРБ, като неин председател да се извиня за някои от личните нападки, които бяха направени към президента, защото аз смятам, че не трябва да допускаме от тази парламентарна трибуна да се говори за лични теми, свързани с живота на президента, а и неговата съпруга днес е първа дама на страната. Това е по темата за този нелицеприятен момент.
За втората част от дебата, който се водеше днес, искам да благодаря на всички, които изложиха своите аргументи, говориха по същество и действително може да се създаде усещането за допълнителна информираност на българските граждани чрез този дебат.
Решенията, които ще вземе българският парламент, са ключови и изключително важни, но когато някой казва дали политиците имат тази компетентност да коментират такъв важен въпрос, аз мога да кажа, че всяка една държава и всяка една държава-членка на НАТО, винаги взима своите политически решения. В тази връзка смятам, че не трябва да казваме, че не сме се съобразили с експертизата или че сме пренебрегнали тези професионалисти, защото по този начин си задаваме въпроса: какви са решенията, които са взимани в държави-членки на НАТО?
Уважаеми колеги, България и Румъния бяха приети заедно в НАТО. Смятате ли, че авиацията на Румъния, която е много по-голяма от българската, са взели лоша експертиза или са взели лошо политическо решение? Само да Ви кажа, че Румъния в момента има 8 самолета F-16, които, между другото, трябваше да вземем 2013 г., ако бяхме финализирали процедурата, на много по-добра цена. В момента Румъния е в процедура за закупуването на още 32. Гърция има в момента 115 самолета F-16 и друга модификация – 33. Турция има 232 самолета F-16. Говоря като държава-членка на НАТО, и нашите съседи какво са направили при тази модернизация на тяхната армия.
Защото така мога да бъда обвинен, че съм лобист за един или друг самолет, само ще дам съпоставка за „Грипен“. В Унгария и Чехия сделките приключиха със скандал. Швейцария направи референдум и отхвърли възможността да закупят „Грипен“. Словакия имаха обществено неодобрение, президентът на Словакия се съобрази и знаете, че и там беше приключен мачът. В момента „Грипен“ са в преговори, поне по информацията, която излиза в публичното пространство, с Ботсуана, Танзания, разбира се, в момента и България участва в този процес.
Аз обаче смятам, че трябва, когато се вземат важните политически решения, ние да бъдем истински надежден партньор на НАТО и съвместимостта на тази техника, която купуваме за българската армия, да съответства на стандартите на НАТО и оборудването, което впоследствие трябва да бъде закупено, трябва също да съответства със стандартите на НАТО.
Ще спра дотук, защото съм убеден, че правилните решения, които ще вземем, ще ги вземем ние – народните представители, след всичко това, което свършиха колегите от Анкетната комисия, за което им благодаря. Благодаря и за позицията, която изразиха и „Движението за права и свободи“. Разбира се, разбирам решението, което ще вземе БСП, но там може би нещата са доста по-различни. Аз обаче искам да им благодаря за това, че участваха в дебата не с лични нападки в определени моменти, въпреки че на моменти и те дадоха този тон, който провокира и от нашата парламентарна група да има подобно поведение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Моля?! Започна от Вас!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги от БСП, молбата ми е да бъдем принципни и когато излизаме оттук – да не провокираме това напрежение, което създава лош имидж на институцията Народно събрание, а ние сме призвани да защитаваме обществения и национален интерес. Затова ГЕРБ ще подкрепи доклада на Комисията, защото смятаме, че това е справедливо и всеки от нас може вече да си направи извода: защо за такъв кратък период от време на служебния кабинет се взе такова важно стратегическо решение, което струва на българския данъкоплатец 1,5 млрд. лв.; защо беше дисквалифициран един от участниците, при положение че в едно състезание колкото повече участници, толкова по-добре?
И веднага правим една съпоставка с позицията, която беше взета относно избора за председател на Върховния административен съд – тук прехвърлихме на новия Висш съдебен съвет, а тук не прехвърлихме това да бъде като отговорност на парламент и на правителство, което се избира от българските избиратели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Има ли реплики?
По начина на водене? Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Възразявам, господин Председател, тъй като Вие не прекъснахте преждеговорившия, който се опита да внуши, че тук, в парламента, ние де факто сме взели решение, за да удовлетворим търговските интереси на определена фирма. Може би вече и малките деца разбраха, че става въпрос, че тази Комисия не трябва да работи, защото България трябва да закупи F-16. (Реплики от ГЕРБ.) Сравнявайки всичките тези държави, господин Цветанов, има и други самолети.
Затова, господин водещ, господин Председател на Народното събрание, Вие трябваше да прекъснете господин Цветанов. Защо не даде пример, примерно с „Юрофайтер“? Вие през цялото това нещо внушихте, че българският парламент е последната инстанция, която може да оказва влияние върху търговски сделки и която може да бъде лобист за определена фирма. За това нещо, господин Цветанов, категорично се противопоставяме. Нека всички да имат равен шанс, но с това, което направихте Вие преди малко, маските паднаха. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Всичкия този цирк бе именно и само заради една фирма и България да закупи F-16. Добре бе – закупете ги тия F-16! (Оживление и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, само Вие усетихте нещо подобно в изказването на господин Цветанов.
Заповядайте по начина на водене.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Процедура по начина на водене.
Господин Председател, никъде в моето изказване аз не казах коя фирма трябва да спечели или коя марка. (Оживление в „БСП за България“.) Това, което казах, беше да изложа факти съседни държави, които са членки на НАТО, какво са направили. И да кажа затова, където е имало съмнения за корупция при определянето на даден купувач.
Уважаеми господин Стойнев, моля Ви, недейте да вменявате думи, които не съм споменал.
Ще помоля, господин Председател, когато се правят подобни опити за внушения и за манипулиране на народните представители, да взимате отношение. Никъде по никакъв повод не съм казал и няма да взема отношение по тази тема. Само излагам фактите, които са публични и предполагам, че и Вие сте ги чели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно такова отношение взех след изказването на народния представител Драгомир Стойнев.
Има ли още изказвания и процедури по начина на водене? Няма. Можем да закрием дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакционните промени, които бяха представени от парламентарната трибуна от народния представител Владимир Тошев в точки 1 и 2 на стр. 25 – подмяна на едни изрази с други и включване на трети.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 129, против 63, въздържали се няма.
Промените са приети.
Подлагам на гласуване следния:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Приема Доклада за дейността на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет.
2. Изпраща доклада на Министерството на отбраната.“
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 127, против 64, въздържали се 5.
Докладът за дейността на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип самолет е приет.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура по прегласуване – народни представители не успяха да гласуват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 189 народни представители: за 126, против 59, въздържали се 4.
Проектът за решение е приет.
Отрицателен вот – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ Проекта за решение, защото целта на тази Комисия… (Оживление, шум. Народни представители напускат пленарната зала.)
Моля Ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, колеги, които няма да сте в залата, по-бързичко и по-безшумно да напускате!
Колеги, моля Ви, недейте да провеждате заседание в заседанието. Който няма да остане в залата, да напусне.
КРУМ ЗАРКОВ: За тези, които все пак ги интересува – целта на Комисията, която днес приключи работата си, беше заявена като такава, че да внесе яснота по една процедура, която ангажира доста сериозен обществен ресурс. За съжаление обаче, може би истинската й цел беше не да внесе яснота, а допълнително объркване. Объркване сред българските граждани, които целенасочено бяха облъчвани с недомлъвки, с намеци, а понякога и с откровени обвинения в корупция както за български лица на висши длъжности, така и засягащи международни авторитетни компании и хора!
Естествено, това объркване ще се пренесе и в администрацията, и в експертната общност, на която днес ясно беше казано, че експертизата е приемлива само ако съответства на политическо решение и е напълно излишна, дори може да доведе до репресия и обвинения, ако си позволи да оспори целесъобразността на политическата воля, защото за политическа воля става дума! И тази воля е на сегашното правителство – в това няма нищо лошо. Въпросът е: защо трябваше да бъде използван парламентът? За да направи димната завеса, зад която да се вземе едно предварително взето решение!
Искам да подчертая ясно, че служебното правителство на Огнян Герджиков не е вземало обвързващо решение по въпроса какъв самолет да бъде закупен! В последния си ден то класира офертите. И сегашното правителство имаше цялата възможност и арсенал да вземе друго решение, да върне процедурата, да я преустанови и каквото и да било друго!
Затова объркването ще се пренесе и в нашите международни партньори, които вече със сигурност са убедени, че в отношенията си с българската държава всичко е предпоследно, всичко е политика, всичко е конюнктура!
Уважаеми дами и господа, вследствие на този Доклад процедурата за закупуване на нов български изтребител ще бъде върната на изходна позиция. Когато след няколко месеца или година всички вкупом се възмутим, че славната българска авиация е приземена, тогава няма да има нужда от нова анкетна комисия, защото отговорността е ясна – тя е на тези, които днес гласуваха „за“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте за втори отрицателен вот.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“ приемането на този Доклад, защото с Временната комисия Вие, управляващото мнозинство, създадохте много опасен прецедент, с който нанасяте сериозни щети, вреди върху дългогодишната работа на всички неуморно работили в Министерството на отбраната за придобиване на нов тип боен самолет.
Нещо повече, с този прецедент Вие демонстрирахте пред международната общност нрави и морал, стандарт, с който още веднъж показахме колко малко доверие може да има към България.
Вие уронихте имиджа на България! И не само в Европейския съюз, а и извън него.
За съжаление, Вие говорите за бъдещето на Българската армия, а с тази Временна комисия спряхте модернизацията. Няма бъдеще българската авиация! Кажете си го.
Демонстрирахте отношението към българските военни, към тяхната експертиза. Не е тайна, че балансът отдавна е нарушен, благодарение на Вас, между гражданската и военната експертиза. Политическият натиск, който оказахте, даде резултат. Вие не оценявате и обезценихте работата на военните, на експертизата, която имат.
Ще Ви кажа още няколко факта. С дългия период, който се опитахте да анализирате, разбира се, безуспешно, с измислени изводи, какво показахте? Че през този дълъг период има различни организационни, структурни промени, които се отразяват, естествено, и в работата на различните екипи, на различните нива. Но всички, които сте работили в системата или я познавате добре, би трябвало да знаете, че тази система е строго йерархична и на всяко ниво има отговорен ръководител, който носи отговорност!
Между другото, днес показахте за пореден път не само че сте непоследователни, а и че не можете да понесете една политическа отговорност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Трети отрицателен вот? Няма.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника от Велико Търново Димитрий Любенов. В 29 платна той представя българската природа, бит и светоусещане. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 12,25 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Чуколов, заповядайте да прочетете Доклада.
Ще Ви помоля в резюме, защото са доста докладите. Общо взето заключенията може би са близки! Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Благодаря Ви.

„ДОКЛАД
относно Годишния доклад за състоянието на
Националната сигурност на Република България през 2016 г.,
№ 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет, № 702-00-35, на 29 август 2017 г. „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.”
В Доклада се съдържа оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност в областта на финансовата и икономическата система, външната среда за сигурност, сигурността в областта на енергийната, образователната система, миграционните и бежански аспекти на националната сигурност. Анализирани са и политиките за защита на националната сигурност, в които са отразени и тези в областта на правосъдие, вътрешен ред, отбрана, киберсигурност, противодействие на корупцията. Очертани са и основните приоритети в дейността по защита на националната сигурност през 2017 г. Анализирана е външната среда за сигурност и са посочени рисковете и опасностите, които са резултат на променената стратегическа среда в Европа и Черноморския басейн.
Като основен риск и заплаха за националната сигурност е изведена заплахата от терористични актове. В тази връзка правителството е предприело редица стратегически и оперативни действия за противодействие на радикализацията и тероризма.
С Решение № 1 от 5 януари 2016 г. на Министерския съвет е приет Национален план за противодействие на тероризма, с който се създава организация за реагиране, управление на силите и компетентните структури за предотвратяване и неутрализиране на терористични заплахи и овладяване на последствията при осъществяване на терористичен акт. В тази посока са създадените със заповед на министър-председателя Консултативна група по противодействие на тероризма и Национален оперативен щаб. През месец декември 2016 г. е приет Закон за противодействие на тероризма. Към ДАНС е създадено Национално звено за получаване и обработка на резервационни данни за пътниците, превозвани по въздух. Като ефективна мярка се отчита и изграждането на временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница, завършване на интегрираната система за наблюдение за ограничаване на незаконната миграция.
През 2016 г. са проведени 2 национални и 415 полицейски и специализирани операции за разкриване на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Миграционният натиск е риск, който налага прилагането на дългосрочни мерки за изграждане и поддържане на преградни съоръжения, както и за повишаване капацитета на службите за сигурност и обществен ред. Очертани са и приоритетите на Министерството на вътрешните работи през 2017 г. като: гранична сигурност, повишаване способностите за противодействие на тероризма и радикализацията, противодействие на престъпността, повишаване на ефективността на превантивната дейност, осъществявана от полицейските органи на МВР, международното сътрудничество и интегритет в борбата срещу рисковете и заплахите за националната ни сигурност.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Десислав Чуколов, Станислав Владимиров, Георги Андреев, Димитър Стоянов и Цветан Цветанов.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, 9 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., с № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Следващият доклад е на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на
Годишен доклад за състоянието на
Националната сигурност на Република България през 2016 г.,
№ 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На заседание, проведено на 21 септември 2017 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев. Частта „Външна политика за сигурност“ представи Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи. В обсъждането участва Димитър Георгиев, председател на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (обн., ДВ, бр…)
Основната цел на Доклада е да представи оценката на изпълнителната власт за състоянието на националната сигурност и действията на държавните институции за справяне с рисковете и заплахите в сферата на сигурността през 2016 г. Очертани са тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и политиките, предприети за справяне с тях.
В Доклада се съдържат оценки на външнополитически събития в многостранен и регионален аспект. Оценена е средата за сигурност в съответствие с дефинираните национални интереси. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. На базата на изготвени изводи са очертани перспективите и предизвикателствата пред националната сигурност.
Република България провежда последователна политика за защита на националните си интереси, използвайки инструментите на международното сътрудничество, реализирайки възможностите от активното членство в ЕС, НАТО, ООН, ОССЕ и други международни организации.
С Доклада са представени действията и мерките, предприети от българската държава, за справяне с рисковете за националната сигурност от външнополитически характер.
В рамките на дискусията членовете на Комисията по външна политика дадоха положителна оценка относно експертизата на Доклада. Народните представители изразиха позиции за конкретни текстове в Доклада.
Въз основа на проведеното обсъждане, като се има предвид, че с Доклада се постига основната цел за обективна информираност на Народното събрание и обществото за резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, Комисията по външна политика с 8 гласа „за“, без „против“ и 5 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Комисията по отбрана – заповядайте, господин Манушев.
След това е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагане и използване на СРС-та.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще Ви прочета Доклада на Комисията по отбрана:

ДОКЛАД
относно „Годишен доклад
за състоянието на националната сигурност на
Република България през 2016 г.”, № 702-00-34,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На заседание на 13 септември 2017 г. Комисията по отбрана обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 28 август 2017 г.
В заседанието участваха 20 народни представители. На заседанието присъства и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев, който представи Доклада и мотивите към него.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. е изготвен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, както и на Стратегията за национална сигурност. Приет е от Министерския съвет с решение № 482 на 28 август 2017 г.
Господин Георги Кръстев подчерта, че Докладът е изготвен от работна група, назначена със заповед на министър-председателя Р 64/22 март 2017 г. Използвани са материали от всички ведомства и служби за сигурност. Внасянето на Доклада е синхронизирано с Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили и е съобразено с промените в него.
В Доклада са представени оценки за рисковете, опасностите и заплахите пред националната сигурност, за политиката за национална сигурност, за действията, които институциите планират да предприемат през следващия период. Обстойно са разгледани аспекти на основните елементи на системата за национална сигурност, както и съществуващите и зараждащи се рискове, опасности и заплахи за страната. Анализирана е външната среда за сигурност и са посочени рисковете и опасностите пред националната сигурност на страната и отбраната в резултат на промяната на стратегическата среда в Европа и Черноморския басейн.
Отделено е място за представяне на дейностите по отношение на сектора за сигурност и отбрана и за относително новите акценти като „хибридните войни“ и киберсигурността. Отчетени са резултати за системата за защита на националната сигурност. Очертани са основни задачи в условията на ограничени финансови ресурси за противодействие на съществуващите и нови опасности и заплахи за националната сигурност на Република България.
В Доклада е отделено място на реализирането на Стратегията за национална сигурност в областта на отбраната. Посочва се значението и хода на изпълнението на приетата от Народното събрание „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 (Програма 2020)” и „Плана за развитие на въоръжените сили 2020 (План 2020).“
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Славчо Велков, Христо Гаджев и Милен Михов. В изказванията си народните представители се обединиха около разбирането, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. отразява предизвикателствата за националната сигурност. Има тревожни констатации за състоянието на елементи на системата за национална сигурност и по отношение на политиките за подобряване на състоянието на сигурността на страната. Прави впечатление, че Докладът не се ограничава с оценките и действията през 2016 г., а отразява предприетите действия през настоящата година, което е положително.
В хода на изказванията се направиха и критични бележки, като посочването в анализа на външната среда за сигурност на Русия като заплаха, недостатъчното присъствие на въпроси, като етнорелигиозната сигурност, задълбочаващата се ситуация на Корейския полуостров и киберсигурността, с оглед на предстоящото председателство на Съвета на ЕС.
Отговори на въпроси даде секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет, като поясни, че Докладът е разделен на констативна част, политики и предстоящи дейности. Във Втория раздел обстойно е пояснено какво се прави по киберсигурността, а етнорелигиозната сигурност присъства в други подраздели.
Подчерта, че Руската федерация не е посочена като заплаха за България, а са отразени оценки и загрижеността на НАТО, ЕС и ОССЕ за сигурността на Европейското пространство, както и действията в съседни територии – Крим, Украйна, Черно море, Източното Средиземноморие.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 12 „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми адмирал Манушев.
Следващият доклад е на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения.
Заповядайте да изчетете Доклада, господин Лазаров.
След това е Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2016 г., № 702-00-34,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На свое редовно закрито заседание, проведено на 28 септември 2017 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; господин Красимир Ципов, заместник-министър на вътрешните работи; господин Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната; господин Светослав Даскалов, директор на Служба „Военна информация“; господин Димитър Георгиев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; господин Драгомир Димитров, председател на Държавна агенция „Разузнаване“; господин Ангел Антонов, началник на Националната служба за охрана; господин Борис Димитров, председател на Държавна агенция за сигурността на информацията.
Докладът бе представен от господин Георги Кръстев, който акцентира върху неговата структура, състояща се от три раздела, посветени на: оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България (Раздел I); Политики за защита на националната сигурност на Република България (Раздел II); Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоки за развитие (Раздел III). В изказването си подчерта, че по своето съдържание Докладът следва структурата на Стратегията за националната сигурност и обърна внимание на новия момент в Доклада – киберсигурността.
В последвалата дискусия народният представител Славчо Велков изрази становище, че Докладът е непълен поради незасегнатите в него въпроси на: транспортната сигурност, граничната сигурност, авиационната сигурност, метрополитена, дипломатическата сигурност и други.
Народният представител Филип Попов оцени посочването само на една конкретна държава в Доклада като предпоставка за формиране на негативно отношение към нея и заяви, че няма да го подкрепи.
В отговор на изразените мнения господин Кръстев изясни, че в другите раздели на Доклада са представени отговорите на въпросите, касаещи транспортна, гранична, социална и други аспекти на сигурността, както и че са споменати и други държави.
Положителна оценка за Доклада даде народният представител Цветан Цветанов, който заяви, че в Доклада са застъпени всички аспекти на националната сигурност, но представителите на БСП са чели само една от всичките 112 страници на Доклада. Народните представители Димитър Лазаров и Валентин Касабов заявиха, че ще подкрепят Доклада.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 3 „за“, 2 „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения прие следното Становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако искате за допуск, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване за допускане в залата на господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура за допуск.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Кръстев в залата.
Продължаваме с доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Динев. Ако може, в резюме да бъде, не толкова дълъг.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г.
На заседанието присъства Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Годишният доклад бе представен от Георги Кръстев.
По оценката на рисковете, опасността и заплахите за националната сигурност бе отбелязано текущото състояние на икономиката – ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на брутната добавена стойност, увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, намаляване на безработицата, увеличаване на производителността на труда, намаляването на търговския дефицит като процент от брутния вътрешен продукт, възстановяване на туристопотока.
Във Втория раздел на Доклада относно политиките за защита на националната сигурност е коментирана дейността на специализираните органи.
В Третия раздел, третиращ основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие, са посочени сравнително оптимистични прогнози за икономическо развитие и стабилност на страната.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 7 народни представители, „въздържали се” – 3 и „против” – 8, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динев.
Следващата е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви запозная със Становището, моля за процедура за удължаване на пленарното време в днешния ден до приключване на дебатите по тази точка от дневния ред, включително с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура.
Гласували 106 народни представители: за 78, против 22, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Представям на Вашето внимание

„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На свое заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди този Доклад.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Докладът беше представен от господин Георги Кръстев, който отбеляза, че основната му цел е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2016 г., както и за действията, които институциите на държавна власт планират да предприемат през следващия период.
В област „Правосъдие“ според Доклада през 2016 г. са инициирани, разработени и приети редица законодателни промени за създаване на условия за осъществяване на съдебната реформа. Като основен акцент се отбелязва приетите от Народното събрание измененията и допълненията на Закона за съдебната власт.
В хода на дискусията участваха народните представители Валери Жаблянов, Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Явор Нотев.
Господин Жаблянов изрази несъгласието си с констатацията в Доклада за заплахата, която произтича за нашата национална сигурност от страна на Руската федерация.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
Предвид проведеното гласуване Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България:

РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Следващият доклад е на Комисията по труда, социалната и демографската политика. След това е докладът на Комисията по енергетика.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност
на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г., с вносител Министерският съвет.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г.
Той посочи, че Докладът е изготвен на основание разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие с т. 157 от Стратегията за националната сигурност. В него са представени дейностите на институциите в защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси. Докладът съдържа оценки за рисковете и заплахите за националната сигурност и планираните политики и действия за избягването им.
Годишният доклад очертава картината на сигурността в икономиката, вътрешния ред, енергийната и социалната сигурност, отбраната и външната политика и прави анализ на рисковете от противоречивите процеси вътре в страната и извън нея и отражението им върху различните сфери на обществения и икономическия живот в България.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност.
В Първи раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България” се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност, сред които са негативните демографски процеси, ниската образованост сред висок процент от населението, натискът на икономическата криза и отражението й върху положението на маргинализираните общности, миграционната криза, нарастващият брой социално изключени лица, увеличаване на хората със затруднена реализация на пазара на труда.
През 2016 г. населението в България продължи да намалява. По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 48 414 души, или с 0,7%.
В Доклада се подчертава, че демографската криза води до съществени регионални икономически дисбаланси. Като резултат териториалното разпределение на населението е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху икономическото развитие на страната. Увеличава се мобилността на населението, което води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и други.
Поради застаряването на населението продължава да нараства възрастовата зависимост. Към 31 декември 2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 52,4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 51,2%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,3 години в края на 2016 г.
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години), показва още една тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. През 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 влизащи в трудоспособна възраст, докато през 2014 г. влизащите в трудоспособна възраст са 64 на всеки 100 излизащи.
Във Втория раздел „Политики за защита на националната сигурност” се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2016 г.
Активната политика на пазара на труда през отчетната година е насочена към подкрепа за постигане на устойчив икономически растеж и разкриване на нови работни места. Тя е реализирана чрез изпълнението на Националния план за насърчаване на заетостта, финансиран от държавния бюджет със 73 млн. лв. и средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Активната политика на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на безработни младежи на възраст до 29 години, безработни на възраст над 50 години, продължително безработни, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности, с акцент лица от ромски произход, хора с увреждания, обезкуражени лица.
В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта, над 260 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар – над 217 хиляди, по програми за заетост и насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта – 22 386 лица, като от тях 2020 лица продължават да работят от предходната година. Спрямо 2015 г. започналите работа нарастват с 6,2% или 15 401 лица, в резултат на увеличението на постъпилите на работа на първичния пазар. Включени в нова заетост са общо 20 366 лица, по схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ – 23 159 лица. В обучение за професионална квалификация и ключови компетентности са включени 16 641 безработни лица.
Приетите в началото на месец ноември 2016 г. промени в Закона за насърчаване на заетостта имат за цел също така да подпомогнат изпълнението на специфичните препоръки на Европейската комисия към България, както и да създадат условия за по-успешно срещане на търсенето и предлагането на работна сила; повишаване на резултатността на активната политика на пазара на труда; подобряване достъпа до пазара на труда, особено за най-уязвимите групи; намаляване на административните разходи за предприятията, които осигуряват временна работа и облекчаване на регистрационния режим за тях.
В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие” в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките в следните направления за следващия период: повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата и включване в заетост на представители от неравнопоставените групи на пазара на труда; развитие на социалния диалог; продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и осигуряване на финансовата й устойчивост; повишаване качеството и ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство; ускоряване процеса на деинституализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания; подобряване положението на ромите.
Особено внимание е отделено на необходимостта от прилагане на интегриран подход и междусекторно сътрудничество за постигане на целите на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.“
В последвалата дискусия народният представител Весела Лечева от БСП изрази становище, че Докладът изразява склонност към определено антируско настроение и тяхната група няма да подкрепят доклада.
Народният представител от парламентарната група „Обединени Патриоти” Павел Шопов счита, че не Русия е голямата заплаха пред България. И потвърди, че България трябва да води балансирана политика към Русия.
В отговор господин Георги Кръстев поясни, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е обобщаващ и в него не се съдържат текстове, които създават антируски настроения в обществото. И не бива да се правят заключения като се вадят цитати от контекста.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. с вносител Министерският съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Комисията по енергетика?
Господин Тинчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.

„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29 август 2017 г.

На заседанието присъстваха от Министерски съвет: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността.
Докладът, представен от господин Георги Кръстев, е изготвен в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение от Народното събрание и на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Докладът има за цел да представи общите оценки за състоянието на националната сигурност.
В сферата на енергетиката основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на Република България са продиктувани от продължаващата висока степен на зависимост на страната от един доставчик на енергоресурси – Руската федерация, и недостатъчната междусистемна свързаност на Република България със съседните страни, както и кризата между Русия и Украйна и произтичащата от нея непосредствена заплаха от прекъсване на транзита на природен газ. Отчитайки необходимостта от намаляване на зависимостта на България от един доставчик на природен газ, в началото на 2017 г. Европейската комисия одобри за финансиране два от проектите от общ интерес на „Булгартрансгаз“ ЕАД, а именно дейностите по проучване за газоразпределителен център „Балкан“ и за дейности по модернизацията на газопреносната система.
Ключово значение за гарантиране на енергийната сигурност има и развитието на собствения добив на нефт и природен газ. Напредването на проучванията в блок „Хан Аспарух“ в Черно море, както и приключеният конкурс за проучване на блок „Силистар“ са част от най-сериозните стъпки за реална диверсификация. Риск за енергийната система представлява натрупаните задължения на НЕК ЕАД към БЕХ ЕАД, както и на „Топлофикация София“ ЕАД към БЕХ ЕАД и на другите топлофикационни дружества към „Булгаргаз“ ЕАД.
България е една от последните страни в Европейския съюз, която все още не е либерализирала напълно електроенергийния си пазар. Това създава негативно отражение върху пазара на електроенергия и създава редица проблеми, в това число социално напрежение сред крайните клиенти, индустриалните консуматори, производители на електроенергия и останалите участници в процеса производство, търговия и потребление.
В последвалата дискусия народният представител Искрен Веселинов направи коментар относно липсата в доклада за ситуацията около ТЕЦ Варна, който от няколко години не произвежда електроенергия, заради което би следвало да му се отнеме лицензът, като се има предвид че ТЕЦ Варна е изключително важен както за националната енергийна мрежа, така и за безопасността на енергийните доставки.
Народният представител Таско Ерменков изрази несъгласие с констатацията в доклада, че България осигурява 70% от брутното си енергийно потребление от внос. Според данни на „Евростат“ за Европейския съюз брутното потребление на енергия от внос е около 54,5%, а България е още по-ниско – около 34,5%. Народният представител Таско Ерменков не е съгласен също така с твърдението в доклада, че България може да получава 500 милиона кубически метра газ през реверсивната връзка с Румъния.
Народният представител Валентин Николов допълни, че в доклада е трябвало да намери място и продажбата на Дружеството „ЧЕЗ-България“. Процедура е започнала още миналата година и касае една трета от потребителите в България.
Народният представител Делян Добрев направи коментар, че е удачно да се помисли за въвеждането на ред, при който, първо, комисиите в парламента да гласуват текстовете или позицията, която да влезе в този доклад, и след това Министерският съвет да я включи в самия доклад.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за”, 7 гласа ”против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702 -00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тинчев.
Доклада на Комисията по образованието и науката?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, представям на Вашето внимание:

„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
В заседанието взеха участие Красимир Вълчев – министър на образованието и науката; Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката; Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката; Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет.
„Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. бе представен от господин Георги Кръстев.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е изготвен в изпълнение на Стратегията за национална сигурност и на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Докладът има за цел да представи общите оценки за състоянието на сигурността по отделни направления и политиките за сигурност. Образованието и образоваността на българските граждани са от жизненоважно значение за националната сигурност, дефинирани в Стратегията за национална сигурност.
В Доклада са представени основните проблеми в сферата на образованието като отпадане от училище, недостатъчно качество на образованието, особено в някои региони и сред някои общности.
В последвалата дискусия народният представител Стоян Мирчев изказа неудовлетвореност от отсъствието в доклада на данни за функционалната неграмотност, от която произтича проблемът с гето обществата в България.
От Доклада не е видна политиката на Европейския съюз относно мигрантите и мигрантския поток и навлизането на радикални клетки в цяла Европа. Според него Докладът не е изготвен в България и е геополитическа поръчка.
На поставените въпроси господин Кръстев отговори, че докладът е изготвен в изпълнение на задача от правителството и не е геополитическа поръчка. Функционалната неграмотност не е причина за гетоизирането на определени общности, а необразоваността. Ниската степен на образование, маргинализацията, дезинтеграцията на обществото са посочени в други раздели на Доклада като причина за опасността от разпространяването на радикализация, поради което той следва да се разглежда в цялост.
След проведено гласуване с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по околната среда и водите?
Заповядайте, господин Райков.
ДОКЛАДЧИК АДРИАН РАЙКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България
през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Проект за решение за приемане на Годишен доклад за национална сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29 август 2017 г.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха Петьо Петков – началник отдел „Правен”, и Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества”.
Председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева отбеляза, че за втори път опазването на околната среда е включено в този Доклад, тоест безспорно това е част от националната сигурност и е важно тези въпроси да бъдат разгледани, след което даде думата за кратко представяне на доклада от представителите на Министерството на околната среда и водите.
Първолета Лулева обърна внимание, че Докладът е изготвен от друго ведомство – Министерство на отбраната, като Министерството на околната среда и водите е направило в срока за консултации по текстовете, предложени в Проекта на доклад, редакция в раздела, който касае природни бедствия и промишлени аварии, пътно-транспортни произшествия и по формулирането на актуални текстове, свързани с установеното състояние на сигурността, относно аварии, възникващи в предприятия с нисък и висок рисков потенциал. Тя посочи още, че законодателните мерки и инициативи в тази посока и най-вече предложенията, свързани с изменение на законодателството, със засилването на контрола и координацията между контролните и компетентните органи, промените, които бяха направени в Закона за опазване на околната среда, свързани с транспониране на директивата относно контрола по предотвратяване на опасностите от големи аварии с опасни вещества в предприятия с висок и нисък рисков потенциал.
Докладът за състоянието на националната сигурност има за цел да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността на политиката за национална сигурност през 2016 г., както и за действията, които институциите планират да предприемат през следващия период.
Докладът има съществено значение за информиране на публичните институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО, Европейския съюз и международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
В Доклада наред с традиционните аспекти на националната сигурност – отбрана, външна политика, външна сигурност, борба с тероризма и стратегия за киберсигурност са включени и екологични, включително по отношение на сигурността в отношенията човек-природа, където намира място подобряване ефективността на контролната дейност от Министерството на околната среда и водите, целенасочена политика в управлението на отпадъците, намаляване и прекратяване на преките и непреките рискове за човешкото здраве. Средата на сигурност осигурява още намаляването на екологичните рискове, свързани със замърсяването на почвите, водите и въздуха, въздействието върху биологичното разнообразие и осигуряване на редуциране на парниковите емисии. Отчита се проблемът с наднормените нива на прахови частици, което е свързано и с недостатъчно ефективни мерки от страна на местните власти. Не на последно място, е поставен и рискът от финансови санкции на държавата за неизпълнение на поети ангажименти в областта на околната среда.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите, с 11 гласа „за”, без ”против” и 6 ”въздържали се” подкрепи Проекта за решение и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Райков.
Следва доклада на Комисията по култура и медии.
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви представя

„Д О К Л А Д
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 14 септември 2017 г., беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
В заседанието взе участие Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Годишният доклад съдържа информация и оценки за вътрешнополитическите събития, за процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни райони в други държави. Основната цел на доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2016 г., както и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат.
По отношение на политиката за опазване на културно-историческото наследство в доклада е акцентирано върху престъпното посегателство срещу археологическото движимо културно наследство – незаконно търсене, съхранение, износ, трафик и последваща търговия извън страната. Все по-голям проблем стават и престъпленията, извършени срещу недвижими културни ценности – архитектурни културни ценности и резервати. Констатират се сериозни недостатъци на системата за охрана и осигуряване на безопасност на културните ценности, недостатъчна експертна и техническа обезпеченост за поддържане на системите за сигурност и готовност за реакция в случай на въоръжен конфликт или бедствие.
Взаимодействието на Министерството на културата с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата в борбата с незаконните посегателства срещу културни ценности се осъществява чрез участие в съвместни проекти за укрепване на административния капацитет и изграждане на електронни системи за обмен на информация. То остава сериозно затруднено поради липсата на специализирани звена, чести промени в организацията на структурите, изпълняващи дейностите по опазване на културното наследство, широкия обхват на националната система за опазване на културното наследство и липсата на изградени ефективни механизми за взаимодействие.
Във връзка с дейността на чужди специални служби е обърнато внимание, че се провеждат мероприятия за влияние върху общественото мнение, включително чрез използване на средства за масова информация.
След проведено гласуване резултатите са: 7 гласа „за”, 7 – „против“, и 1 – „въздържал се”. Комисията по културата и медиите не подкрепя Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
Следва доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА:

„Д О К Л А Д
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 14 септември 2017 г., съвместно с Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
В заседанието на комисията взе участие господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи доклада и Проекта за решение.
Докладът е изготвен в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с Решение от Народното събрание и на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
В доклада са представени оценките за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиките за националната сигурност и предприетите действия от държавните институции за справяне със заплахите в сферата на сигурността. Представени са и анализи за тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и действията, които държавните институции планират да предприемат през следващия период за справяне с тях.
В доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически и външнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни зони извън границите на страната. Средата за сигурност е оценена в съответствие с дефинираните национални интереси, като е представена дейността в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите нормативни и стратегически актове, както и съпътстващи мерки за противодействие на заплахите пред националната сигурност на Република България. На базата на изводите са очертани перспективите за националната сигурност за 2017 година.
Дейностите в областта на регионалното развитие и благоустройството са включени само в Раздел втори от доклада – „Политики за защита на националната сигурност на Република България“. В раздела е обърнато внимание на дейностите, които ще бъдат реализирани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020.“ В областта на жилищната политика са представени резултатите от изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Отчетени са и резултатите в областта на политиките, свързани с експлоатацията, изграждането, реконструкцията и модернизацията на водоснабдителните и канализационните системи и съоръженията на населените места. В дейностите по геозащита е приета Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 – 2020 г. В дейностите по изграждане и поддържане на пътната инфраструктура е представена информация за различните класове пътища, които са новоизградени, реконструирани, рехабилитирани и ремонтирани през 2016 г. по различни програми и проекти.
В хода на дискусията изказалите се народни представители обърнаха внимание на липсата в доклада на някои съществени и важни въпроси за националната сигурност в областта на регионалното развитие и благоустройството като анализ на състоянието, изводи, препоръки и мерки за преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия в развитието на отделните райони на страната. В доклада е посочено, че е разработена Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони, която все още не е приета от Министерския съвет.
Бяха отправени препоръки при изготвянето на следващите годишни доклади да бъде направен анализ на политиките за сигурност в регионален и местен аспект, като се обърне внимание на структурата, кадровата и финансова обезпеченост на дейността на органите на местните власти и нейното отражение в сферата на сигурността, като бъдат разгледани специфичните заплахи за отделни общини и региони, които не са застъпени в настоящия доклад.
От страна на представителя на вносителя бе изразено съгласие с направените забележки и уверение, че изразените становища и позиции ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите годишни доклади за състоянието на националната сигурност на Република България.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа “за”, 4 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Следва доклад на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 13 септември 2017 г., на което обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет; от Министерството на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – министър, д-р Цветан Василев, Атанас Добрев, Лозана Василева и Вергиния Кръстева – заместник-министри, и проф. Васил Николов – председател на Селскостопанската академия.
Докладът беше представен от Георги Кръстев.
Той отбеляза, че докладът не представлява отчет за изпълнението на дейността на отделни институции, а оценка на общото състояние на националната сигурност, на провежданите политики и обобщени изводи по приоритетни области. В частта, която касае земеделието и горите, докладът представя основни констатации за състоянието в сектора, съществуващите рискове, извършените дейности и предприетите мерки.
Подчертана е ролята на селското стопанство за обезпечаване на достатъчно количество продукти и храни за населението и за безопасността на храните по хранителната верига. Отбелязано е стабилното развитие на аграрния отрасъл, като е посочено, че ръстът на физическия обем на произведената селскостопанска продукция и възможностите за доставка на хранителни продукти от други държави-членки на Европейския съюз, или трети страни, създават предпоставки за намаляване на рисковете, свързани с гарантиране на продоволствената сигурност на страната.
Особено внимание е отделено на опасността и щетите от горските пожари, в резултат на които настъпва сериозно увреждане на екосистемите, нарушава се тяхната устойчивост и настъпва деградация на земите. Отчита се рязко нарастване на броя на пожарите и размера на опожарените площи за последните години, както и повишения риск от възникване на горски пожари, особено в резултат на почистването на земеделски земи. Като съществен проблем са откроени незаконните практики при добива и транспортирането на дървесина.
Отбелязани са също така рискове за екологичната сигурност и здравето на населението, свързани с контрабандата и използването на неразрешени препарати за растителна защита.
Секторът „Земеделие“ е откроен като един от рисковите по отношение на злоупотребите и неефективното управление на средства на Европейския съюз.
В последвалата дискусия народните представители отбелязаха, че редица въпроси не са намерили отражение или са застъпени съвсем повърхностно в доклада.
От парламентарната група на „Обединените патриоти“ бяха дадени примери с контрабандата на неразрешени за употреба препарати за растителна защита, чието използване трайно уврежда земеделските земи, както и с нерегламентираният внос на животни, който създава риск за икономиката и за здравето на животните и хората.
От парламентарната група на „БСП за България“ обърнаха внимание, че в доклада не е отчетена ролята на Селскостопанската академия като единствена структура, която може да направи експертиза и да отправи препоръки в случай на криза, свързана със замърсяването на почвите с радиация, химикали и др.
Народните представители от „БСП за България“ отбелязаха доказания ефект от прилагането на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в борбата с измамите с ДДС. В тази връзка поставиха въпроса: не следва ли да бъде направен опит за допълнително удължаване на действието на мярката, въпреки че към момента тя е удължена до максимално допустимия срок?
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ отбелязаха, че без ефективното функциониране на Агенция „Митници“ не могат да бъдат очаквани положителни резултати в нито едно направление, независимо от набелязаните и предприетите мерки за преодоляване на съществуващи рискове.
В заключение Георги Кръстев отбеляза, че бележките, направени по време на дискусията, ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа “за”, без “против” и 8 гласа “въздържали се” подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на доклада.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Последният доклад е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.“, № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Гости на заседанието бяха госпожа Габриела Козарева – заместник-министър на младежта и спорта, и господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет.
От името на вносителя Докладът бе представен от господин Георги Кръстев. В своето изложение той подчерта, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България има за цел да оцени рисковете и заплахите за националната сигурност, ефективността на политиката за национална сигурност през 2016 г., както и да представи дейностите, осъществени от министерства и ведомства в съответствие със Стратегията за национална сигурност на Република България.
В Доклада са представени основните заплахи за социалната сигурност по отношение на децата и младите хора, свързани с намаляване броя на живородените деца, проблемите, свързани с маргинализацията на цели общности, нарастване броя на социално изключените лица, както и намаляване на коефициента на демографско заместване, който показва, че през 2016 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани само от 64 млади хора. Като сериозен риск за националната сигурност в образованието са преждевременно напусналите образователната система деца и ученици, както и неучастващите в никаква форма на заетост, образование или обучение млади хора.
Като заплаха за националната сигурност са оценени и засиленият миграционен натиск, водещ до рязко увеличаване на броя на децата, идващи от зони на въоръжени конфликти и превръщането на децата в обекти на радикализиращо въздействие чрез използване на религията.
По отношение на политиките за защита на националната сигурност, свързани с деца и млади хора, в Доклада е акцентирано върху:
- политики и мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование и за предотвратяване на преждевременното напускане на образователната система са насочени към всички деца, с фокус към децата и учениците от уязвимите групи;
- политики по Плана за изпълнение на Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015 – 2020 г.) за осигуряването на равен достъп до училищно образование на ученици в неравностойно положение, включително от ромски произход;
политики и ключови мерки за осигуряване на достъп до образование и повишаване на качеството на образованието за всички деца и ученици, включително и тези от уязвимите групи;
- активни мерки по политиките за заетостта, насочени към младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, които са посочени в Доклада като приоритетна група на Агенцията по политики на пазара на труда за 2017 година;
- политики по насърчаване на физическото възпитание на гражданите и развитие на детско-юношеския спорт и стимулиране на спорта за високи постижения.
В дискусията взеха участие народните представители госпожа Весела Лечева, Славчо Атанасов и Иван Ченчев.
Народният представител Славчо Атанасов обърна внимание на вносителя върху липсата на информация в Доклада за сериозен риск за националната сигурност, свързан с нездравословния модел на хранене и ниската физическа активност на децата, което води до наднормено тегло и затлъстяване. В това отношение у нас има сериозен проблем.
В края на своето изказване господин Атанасов препоръча на вносителя да спазва срока за представяне на Доклада в Народното събрание, определен в Стратегията за националната сигурност на Република България.
Народният представител Весела Лечева изрази своето несъгласие по отношение на съдържанието, отнасящо се до политиките за децата, младите хора и спорта. Госпожа Лечева изрази мнение, че тези политики и основните параметри, които засягат, са твърде фрагментирани и изразени с общи приказки. По отношение на представената в Доклада политика за младеж и спорт, госпожа Лечева подчерта, че е необходимо да се обърне повече внимание на спорта за всички.
Представителят на вносителите обърна внимание на направените бележки и увери, че ще бъдат взети предвид при подготовката на следващия доклад.
Въз основа на проведеното гласуване със „за“ 10, „против“ 7 и „въздържали се“ 2, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.“, № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Това беше последният доклад.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Внасянето на този Доклад от Министерския съвет за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. и разглеждането му в тази зала и в открито заседание, публично, е в изпълнение на чл. 7 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който Закон влезе в сила в края на 2015 г.
Да, ние с този Закон вменихме на Министерския съвет годишно да внася такъв доклад за състоянието на националната сигурност, той да бъде разглеждан, да бъде дебатиран в Народното събрание. Също вменихме и в другите закони, които тогава бяха приети, задължения на другите служби, говоря в областта на сигурността – ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, да внасят в Министерския съвет и да представят в Народно събрание такива класифицирани доклади, и в същото време да внасят и да публикуват на сайта на Министерския съвет и явния вариант на тези доклади.
Защо го казвам това? Казвам го, защото това е един наистина общ доклад, обобщаващ доклад, в него няма как да се изпада в подробности и в детайли по всичките сектори в България, които касаят националната сигурност. А, общо взето, Вие виждате от докладите, той е разпределен на много комисии, в различните сектори. Различните комисии са го разглеждали, имат, разбира се, и препоръки, някои от тях са съществени.
Докладът съдържа три общи раздела – „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите на националната сигурност на Република България“, разбира се, по различните системи – финансова сигурност, икономическа, земеделие и гори, външна сигурност, социална сигурност. Няма да ги изброявам всичките, Вие ги чухте от докладите – вътрешен ред, природни бедствия, дейност на чужди специални служби, хибридни войни и така нататък. Няма смисъл да ги изброявам всички. Но те са предмет на разглеждане и в комисиите, които контролират изпълнителната власт във всичките тези раздели, говоря за конкретиката.
Вторият раздел е „Политики за защита националната сигурност на Република България“ и третият раздел е „Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България“.
Основната цел на доклада е наистина да представи дейността на институциите, на изпълнителната власт в Република България, действията, които са предприети и предизвикателствата, които стоят пред Република България, също и набелязаните мерки за следващия период, за следващата година или за следващи периоди от време. Всичко това има значение, разбира се, за информирането на публичните институции, на гражданските организации, на другите държави от Европейския съюз, също и държавите членки от НАТО за политиката на сигурност в Република България и за мерките, които следва да бъдат предприемани. Няма да се спирам, разбира се, на целия доклад, има по секторите други колеги и комисии, ще се изкажат.
Предизвикателствата и непрекъснато променящата се среда за сигурност и коренно променилата се среда за сигурност в близките години изискват разработване на координирани политики и стратегическа и концептуална рамка за противодействие на новите заплахи, включително и хибридните заплахи.
В този Доклад за първи път всъщност има отделен раздел, който касае киберсигурността и доста критично е отбелязано в него, че нивото на подготовка на институциите в България откъм специалисти, откъм техническа обезпеченост не е добро. И това е факт! И то се знае, но е констатирано в Доклада, като са набелязани занапред да се предприемат съответните мерки и то в най краткосрочен план, освен законодателни и такива бяха предприети. Знаете, ние миналата година, предходното Народно събрание, направихме законодателни изменения в тази част, но да бъдат предприети мерки с оглед киберсигурността и с оглед кибератаките. В самия доклад детайлно, достатъчно са посочени видовете заплахи, колко кибератаки. Но това го казвам, за да посоча, че: да, в Доклада също има критичност и набелязани мерки за подобряване в тази част за кибератаките и за хибридните заплахи, на които всички ние сме свидетели. Те не са само едно говорене.
Това, което е отбелязано в Доклада и в стратегическите документи, е че е необходимо и на национално, и на съюзно ниво в рамките на Европейския съюз и на НАТО да се продължи утвърждаването на всеобхватния подход към сигурността. В доклада е отбелязано, че с оглед предотвратяването, противодействието на тероризма освен задълженията на институциите, това трябва да бъде и ангажимент на цялото общество.
Вие знаете, миналата година – 2016 г., беше приет Закон за противодействие на тероризма, в който за първи път в законодателство ние регламентирахме дейността по противодействие, повтарям, не борба с тероризма. Ясно бяха разписани законите, ангажиментите на отделните институции – на Министерския съвет, на министерства, на Национален щаб, общини. Ясно и категорично бяха разписани ограниченията на определени групи хора, индивиди, когато се налага за противодействие, предотвратяване на опасностите за някои дейности от тероризъм, разбира се, с вземане на ограничителни мерки от съда и бяха разписани в този Законопроект – ограничаване на някои права при опасност на граждани, на група от граждани, право на придвижване и право на ползване на комуникации, на свободно придвижване и право на ползване на градски транспорт при предотвратяване на терористичен акт или последиците от него. Това е на законово ниво и пред погледа на обществеността. Този Законопроект беше приет достатъчно отговорно от Народното събрание без да се политизира, защото ние имахме нужно такова законодателно уреждане.
В Доклада, разбира се, е отбелязано, че трябва да бъде актуализирана „Стратегията за национална сигурност“. Тя е приета 2011 г., въз основа на изводите, които преди малко споменах за коренно променената среда за сигурност в България. Нормативната уредба също трябва да бъде променяна законодателно и подзаконовите актове с цел недопускане на външна намеса в управлението на страната и във функционирането на обществените институции. Подготвят се и предложения и те вече се работят активно за интегрирано развитие на Сектор „Сигурност и разпределение на ресурсите“ по отделните държавни органи и структури в следващите пет години. Това също е предмет на дискусия в отделните комисии, аз говоря и като председател на Комисията, която аз председателствам. Да се разработват конкретни планове – наблягам, за попълване недостига от личен състав в Сектор „Сигурност“ и мерки за повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж, включително и Българската армия, също и превъоръжаване, и повишаване разходите за отбраната, и достигането им до 2% от брутния вътрешен продукт с хоризонт за изпълнение 2024 г.
Да, в Комисията за контрол на службите имаше дебат. Бяха изказани мнения и становища за включени в Доклада изразени становища, но при дискусията се оказа, че това, което се изразява като становище, не е включено в Доклада по начина, по който някои колеги го представляват. Трябва внимателно да се чете докладът, всяка дума е при мен, той е от 112 страници, не е само от няколко страници, и наистина обхваща всички политики на сигурност и пак повтарям предметът в отделните сектори – в стопанския, социалния живот, където в детайли могат да бъдат внасяни законодателни промени, такива се внасят, е предмет на разглеждане и в другите комисии. Така че призовавам да подходим отговорно, защото наистина въпросът не трябва да се политизира. Вие чухте, че и при някои от комисиите, представляващият доклада секретар и на Съвета по национална сигурност е изразил становище, че да, някои от забележките ще бъдат приети.
Предлагам да подходим отговорно, да не политизираме и да подкрепим „Доклада за състоянието на националната сигурност в България 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Кръстев, добре дошъл!
Господин Председател, бих искал да започна с един въпрос – не, а констатация, че съгласно чл. 33, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се отнася за законопроекти и други – и други! – когато документът е внесен от Министерския съвет, се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър. Вие решете – не настоявам за всичко това, но ако Докладът бъде приет, доколко ще бъде легитимно решението ни? Нищо против присъстващия доктор Кръстев, напротив – считам, че той е един от най-подготвените хора по въпросите на сигурността в Министерския съвет. Така че поставям въпроса принципно.
Относно Доклада, добре би било да знаят, че този Доклад не беше приет в две важни комисии – Икономическата комисия и Комисията за контрол над службите за сигурност. Само за информация! За да не се създаде впечатление, че всичко е наред!
Ще започна с мотивите към Проекта на решение, където се цитират опасностите от външнополитически характер. Интересно е, че тук в тези опасности от външнополитически характер, никъде не е посочена онази опасност, за която ще говорим след малко, която е на стр. 11. В никакъв случай няма да й давам приоритет.
Но относно съдържанието на Доклада, бих искал да кажа, че са налице съществени пропуски на важни аспекти и направления на националната сигурност на Република България. Визирам конкретно и точно! Липсват приоритетни раздели като гражданската сигурност – изключително важен вид аспект на сигурността с всичките й измерения. И сега, доколко ще бъде легитимно нашето решение? Няма измерение на транспортната сигурност на Република България като вид сигурност, ако искате. Дори съм учуден, господин Председател, как така на Транспортна комисия не е разпределен Докладът за вземане на отношение, при положение че, да кажем, е разпределен на такива комисии като Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Нека да кажем, че преди няколко дни се разбра, че България е под угрозата от наказателна процедура заради опасен жптранспорт. Много важно измерение на транспортната сигурност, каквато е въздушната сигурност, също не е намерила място в Доклада. Не казвам „авиационната“, казвам „въздушната“.
А къде са аспектите на сигурността на Софийския метрополитен като най-важна част от критичната инфраструктура, уважаеми колеги? Тя без съмнение е мишена на терористични актове, видно от много европейски столици и тази в Русия. Какво е състоянието на системата за сигурност там – на летищата, на гарите? Така че, моля Ви, нека да бъдем обективни, когато говорим за нещо, което се нарича „политика за защита на интересите“, а именно националната сигурност.
Не виждам в Доклада – обсъдихме го с колегите – и онзи раздел, изключително важен, за общоевропейската сигурност, който наричаме „гранична сигурност“. България е част от външната граница на Европейския съюз, югоизточната й част. Ние не споменаваме нито дума за граничната сигурност и това, което може да ни доведе до пробив в нея. А пробиви има. Дори тази сутрин говорихме за това с колегите, след предаване на една телевизия за състоянието на инженерно-преградното съоръжение – не то толкова, колкото тези, които го обслужват, какви са ги вършили. От там, разбира се, произтичат ред други заплахи.
Започнаха опитите за заобикаляне на това съоръжение по море, и то по Черно море. Констатирани са вече два драстични случая. Всичко това минава в акваторията на Черно море, покрай акваторията на българските териториални води.
Къде в Доклада са въпросите за дипломатическата сигурност на Република България? Тоест сигурността на дипломатическите и консулските представителства и работещите в тях? Нима само преди няколко месеца, когато сформирахте правителството, наше посолство не стана обект на терористичен удар в Кабул? И, разбира се, дейностите на онези служби, призвани да осигуряват тази сигурност, в случая е една държавна агенция.
Сега искам да кажа нещо много важно. Къде в Доклада, уважаеми колеги, Вие видяхте аспектите, проблемите на политическата сигурност на Република България и сигурността на изключително важното за нас Европредседателство? Аз ще Ви кажа! Никъде! Въпреки че ние се готвим за Европредседателството не от 2017 г., а от миналата година, която е обект на Доклада. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Председател, ще може ли да си кажа изказването? Аз не прекъсвах другите като ги слушах! Виждам, че тук има хора, които говорят, обсъждат – нека да дойдат и да ми направят реплика, ако са толкова добри в проблематиката. (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата! (Реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова, чрез господин председателя.
Сега ще кажа нещо друго. Тук се говори за това, че Докладът кореспондира с Доклада за състоянието на въоръжените сили и отбраната. Нищо подобно! Когато става въпрос за външни заплахи, Вие в Доклада за въоръжените сили и отбраната няма да видите външна заплаха, каквато е в този доклад. Няма да го видите и в Доклада на Служба „Военна информация“. Няма да го видите в Доклада и на Държавна агенция „Национална сигурност“. Ако някой тук се готви да каже: „Чели ли сте ги?“ – да, много добре съм ги прочел, дори съм си направил съответния анализ и днес ще гласувам „за“ приемане на Доклада на „Военна информация“.
Разделът за киберсигурност. Само констатации, уважаеми колеги, че сме приели Стратегия за киберсигурността; че сме констатирали N-брой кибератаки. Питам: наред с всички онези направления, по които трябва да се осъществи системата за сигурност на председателството и неговата инфраструктура, каквато е НДК, като видеонаблюдение, като контрол на достъпа, като изграждане на софтуер и куп, куп други, къде е киберзащитата на Европредседателството? При положение че системата ни за киберзащита е пробиваема и всички ние тук в тази зала го знаем много добре. Ако не всички, то поне определен кръг от хора. Къде в Доклада са посочени мерките и действията, които следва да бъдат предприети от компонентите на националната система за сигурност за осигуряване на сигурността на европредседателството, където без съмнение – ще се повторя – ще се съберат вид мишени?
Според мен заплахата от тероризъм е неглижирана. Ще Ви кажа защо! Дори се употребява понятие, че заплахата от тероризъм остава актуална.
Уважаеми колеги, нека бъдем наясно – заплахата от съвременния тероризъм, особено от формите му на самомотивирали се терористи, тероризмът на вълците единаци не е виртуална, тя е реална. Ние в обобщаващата част на Доклада, в началната част отделяме на нея 13 реда, като говорим, че тя е заплаха за общоевропейската сигурност, след това говорим за външни заплахи на три пъти повече място.
Ще кажа какво имам предвид. Онази прословута точка „Външни заплахи“ – стр. 11, действията на Русия и последствието от това за единна Европа, за сигурността на единна Европа. Колеги, нека да оставим правителствата и парламентите на държавите от единна Европа да си правят оценки за тяхната сигурност. Докладът е за състоянието на националната сигурност на Република България, още повече че ние може да защитаваме сигурността на единна Европа само и единствено ако осигурим добре границата си и, разбира се, работим в тясна координация с европейските служби.
Нека да бъдем обективни, колеги! На фона на онези заплахи, които се формират от вътрешнополитическата и военно-политическата обстановка в съседни държави и стремежът им за дестабилизация на Република България, от онази глобална заплаха, която не е от вчера, не е от 2017 г. – на Корейския полуостров, на Арабския полуостров, ние говорим за действията на Русия като заплаха за единна Европа.
Заплаха за единна Европа е Брекзита на Великобритания. Заплаха могат да бъдат и действията след референдума в Каталуния, разбира се, и всички онези горещи точки, които непрекъснато генерират миграционни потоци и вълни.
Конкретно! Говорим за промяна на геостратегическия баланс в акваторията на Черно море. Геостратегическият баланс, ако е геостратегически, в акваторията на Черно море се поддържа от две държави с мощни флотове. Едната е член на НАТО – съседна Турция, другата е Русия.
Другите флотове – на Украйна, Румъния и Република България, извинявам се, че ще го кажа, са в миманса. Но! Но нека да кажем и нещо друго. Нима Вие вярвате, че сега, в тези условия, когато Русия и Турция имат общи енергийни, политически и военни проекти, когато Турция пожела да купува комплекси С-400, с намерение да купува и С-500, да ги произвежда заедно с Русия, строи ядрена централа заедно с Русия, че ще воюва с Русия в акваторията на Черно море!? Нали нашият премиер – на Република България, каза, че Турция е наш приятел? Ерго, приятелите на нашите приятели, наши приятели ли са, или врагове, за каквито се обявяват в Доклада?
Чуйте изявлението вчера на външния министър на Република България: „НАТО не е военен съюз. Добре би било американски бази по брега на Черно море да ни пазят от Русия“. Само че, уважаеми колеги, американските и каквито и да е други бази на наша карта веднага стават мишени на една друга карта…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На коя друга?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: На онзи, който ни е противник, на картата на „Ислямска държава“. Благодаря.
Споделям това, което каза премиерът, разбира се, то е във връзка с Доклада – че в един конфликт ние ще изпълняваме съюзническите си задължения и ще се бием на страната на НАТО. Не споделям това – на НАТО. Мисля, че трябва да защитаваме териториалната цялост на Република България. Малко се съмнявам, че някой наш съсед от НАТО ще се включи при задействането на член 5, но това е отделен въпрос.
Казвам го не за друго, а защото за нашата национална сигурност има много, много по-големи предизвикателства, включително произтичащи от това, което става в Близкия изток.
А демографската катастрофа – 9,8 раждаемост, 15,3 смъртност?! Признаците за изчезване на нацията?! Къде са те при констатациите за състоянието на националната ни сигурност?!
Уважаеми колеги, бих искал да кажа, че след като не беше приет Докладът в Комисията за контрол на службите, аз самият и моите колеги няма да гласуваме за него и тук, в пленарната зала. Благодаря, господин Председател. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Реплики? Колеги, имате ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, първо, искам удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължаване на времето, моля.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Колеги, свидетели сме на един класически чиновнически доклад за сигурността на страната.
Аз искам да взема отношение в областта, в която работя – здравеопазването. Там е отделено немалко място, но какво пише там? Малко като пиар на управлението на здравеопазването от Министерството на здравеопазването! Няма основни моменти.
Какви са те? Само ще ги маркирам, защото са изключително много.
На първо място, значителна част от българските граждани са лишени от нормален достъп до здравните заведения. Те са особено от граничните райони, в които имаме мигранти.
Имаме Национална здравна карта, която казва къде колко медицински специалисти трябва да има. Има ли ги в Лудогорието, в Странджа-Сакар, в по-слабо населените области на страната?! Няма ги!
Свидетели сме в последните дни на ситуацията във Враца. Има реална опасност населението в една област да бъде лишено от болница, от областна болница, която е основният елемент от една здравна система. Министерството на здравеопазването не знае какво да прави. А кой знае какво да прави с областните болници?
Ние приватизирахме извънболничната помощ в страната. Ние приватизирахме денталната помощ. Ние приватизирахме специализираната извънболнична помощ и сме на път да приватизираме почти изцяло и болничната помощ. Останаха областните болници и някои от университетските болници, които не са частни!
С какви възможности, с какви ресурси можем да окажем влияние върху системата на здравеопазването? Ето – случая Враца, случая Ловеч, случая Стара Загора и т.н.
Ако ние във Враца оставим нещата, колегите са дали срок до 6 октомври за групова оставка на всички медицински специалисти и служители на тази болница, ако останем без тази болница, която осигурява болничната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, защото Спешното приемно отделение там е само в структурата на Областната болница във Враца, как ще реагираме – ще разпределим пациентите към съседните области, или ще имаме някакъв друг модел? След малко на Комисията по здравеопазване ще зададем този въпрос на министъра на здравеопазването.
Въпросът с лекарствата. Въпреки че много говорим, че се правят какви ли не модели, за да осигурим достатъчно лекарства и медикаменти за българските граждани, днес отново липсва инсулин, утре ще липсват лекарствата за епилепсия. Всички знаем защо те липсват, но не можем да направим ефективен модел, за да се справим с това, а това е елемент от националната сигурност.
Накрая, нищо не е казано за така наречените „нерегламентирани плащания“ в нашата страна, които ограничават достъпа на здравноосигурени хора до здравната система. В нашата страна частните плащания в здравеопазването са 46%, докато в другите развити европейски страни са не повече от 20%. Какво правим? С това, че принуждаваме българския гражданин да доплаща за медицинската помощ, ограничаваме достъпа му до здравеопазване.
И накрая, нещо особено важно, с мигрантския поток през България започнахме да си спомняме за някои заболявания, които бяхме изличили от здравната карта на страната. Така наречената „тропическа медицина“, която по наше време беше екзотична медицинска дисциплина, отново придобива своето влияние. Ние отново трябва да напрегнем нашите структури, за да се предпазим от тези опасности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми доцент Йорданов, аз съзнавам, че няма как да се откъснете от мениджърския си опит и тук непрекъснато споменавате за фалирали лечебни заведения. Зная, че Вашият опит в управлението на Окръжна болница в Пловдив е изключително показателен в това отношение, колегите от Пловдив също го знаят. (Реплики от „БСП за България“.)
Това обаче не може да бъде причина Вие да разпределите греховете на мениджърите върху политическото управление на страната (ръкопляскания от ГЕРБ), защото отговорни за тези болници, които сега цитираме, са наистина мениджърските екипи. Ако Вие там чертаете генеалогични схеми кой къде и за какво е забъркан, добре е да се обърнете към изследователите във Вашата парламентарна група, за да можете да начертаете и схемите на източване на болниците, които днес са на дневен ред с проблеми във финансирането. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е важно, защото е важна отговорността. За да търсим решения, не са достатъчно само констатации!
Да, в Доклада може да липсват някои елементи от състоянието на здравната сигурност в страната. Факт е обаче, че през 2016 г. имаше достатъчно препарати за имунопрофилактика, имаше гарантиран достъп до здравни грижи, имаше достатъчно възможности за профилактика на застрашаващите от мигрантския поток заболявания. Ние не сме допуснали пробиви в това отношение.
Това са фактите за здравното състояние. Всичко останало касае по-скоро здравната система, детайлите от реформата, от която тя се нуждае. Не може да прехвърляме към всеки един документ, който се гледа тук, в Народно събрание, проблематиката по един или друг начин от гледна точка на нашия личен опит досега. Нужен е глобален поглед върху системата на здравеопазване. Тя е важен елемент на националната сигурност, но решенията ще дойдат, след като обсъдим и анализираме ситуацията и направим добрите решения, които да гарантират в бъдеще състоянието на здравната система такава, че да ни предпази от всички здравни предизвикателства. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Други реплики?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Към колегата, който намери сили именно тук – в Доклада за националната сигурност, да обсъди здравеопазването.
Колега, хубаво е да кажете и колко се увеличиха дълговете на болниците по време на управлението на ГЕРБ! Как така се случи, че в една държава-членка на Европейския съюз, хората ги разкарваме по болници, умират в линейките и никой не желае да ги приеме?! Как така се случва в държава в Европейския съюз да има населени места, където хората нямат достъп до здравеопазване?!
Иначе Вие можете да анализирате, да вземате най-правилните решения. Истината обаче е, че Политическа партия ГЕРБ съсипа българското здравеопазване и това трябва да се знае. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е част от държавната ни сигурност. Точно това е истината.
Това наистина е Ваш грях, защото здравеопазването… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, репликата е към доцент Йорданов.
Други реплики?
Заповядайте, доцент Йорданов, за дуплика.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Я, колега, кажи колко са твоите задължения.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Нямам задължения, уважаеми господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата. Моля, не влизайте в диалог със залата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Най-после разбрах защо не върви българското здравеопазване – защото мениджърите са лоши. Доктор Дариткова ги е поканила на Комисията. Ще им кажа: „Вие провалихте българското здравеопазване, не този, който направи лимита за прием и ограничи достъпа на българския пациент до болниците. Той не е виновен. Не е виновен този, който ограничава лекарствоснабдяването и плаща на определени фирми. Той не е виновен.“
Да не забравяме, че в този етап дълговете на болниците Политическа партия ГЕРБ упражнява достатъчно дълго време. Аз мога да Ви направя справка кой по кое време направи задълженията на болниците.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, от място): Вие сте били мениджър по време на управлението на ГЕРБ.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Такова увеличаване на задълженията, на дълговете на болниците, както по времето на управлението на министър Москов, няма и не може да има. Ние в момента плащаме за нещо, което не го получаваме, и това трябва да го разберем!
Днес в Ловеч, утре във Враца, вдругиден в Плевен – това ще стане ефектът на доминото. Нещата са стигнали докрай.
Добре, ще махнем мениджърите на болниците. Вие имате опит в това отношение – Суджукгейт, Кумгейт, сега ще стане болницагейт! Какво ще стане от цялата тази работа? Не, този модел на управление на здравеопазването на Политическа партия ГЕРБ е вреден за страната и трябва да изчезне! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания по Доклада за националната сигурност?
Заповядайте – народният представител Десислав Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми колеги! Последните месеци този Доклад беше оповестен от българските медии, беше представен на българското общество като документ, който ясно и директно посочва Русия като заплаха спрямо България. Тази тема, като останалите теми, които всеки се опитва да яхне политически, естествено, беше употребена политически главно от Вас, колеги от БСП. Да, ние от Партия „Атака“ последователно посочваме и казваме, че не трябва българската държава, българските партии, управлението, която и да е институция в България да приема руската страна като заплаха. Не трябва да я представяме в тази светлина просто защото това не е вярно! Темата обаче беше употребена по такъв начин и тук трябва да кажем някои неща.
Първо, доста лицемерна е тази Ваша позиция. Лицемерна е, защото когато сте в управлението, ще Ви припомня, че тогава Вашият военен министър Ангел Найденов казва за Русия: „Това е едно непрекъснато присъствие, макар че руските самолети не навлизат в нашето въздушно пространство. Те са не само предизвикателство, но и провокация. Нали не си мислите, че летят над Черно море за безобидни разходки, или за да помахат с криле на плаващите кораби и летуващите по плажовете туристи?“
В същото време, когато сега приемаме този Доклад, какво се опитва да направи българската страна, българското правителство? Руски газ да бъде включен тук в хъба, в България, да станем преносител и на руски газ. Опитваме се по всякакъв начин да нормализираме отношенията си с Русия. Затова за нас от „Атака“, да поясня, това изказване го правя от името на народните представители от партия „Атака“ и, естествено, на избирателите на партия „Атака“, за нас това не е приемливо, това не е балансиран доклад, както е модерно да се казва.
Тук трябва да кажа и нещо друго, с което трябваше да започна и е изключително важно. Този Доклад е писан в началото на тази година – през месец март и месец април. Тогава управляваше служебното правителство, назначено от президента Радев.
Приемете го и по този начин. Президентът Радев – явно доста ще се говори за него, но той и назначените от него хора посочват Русия като заплаха. Да, Русия като заплаха, дори и на общоевропейската сигурност, представете си!
Президентът Радев беше казал в едно интервю, че всеки ден рискувал живота си за НАТО. Когато говорим за европейска сигурност, не трябва ли да помислим, че всъщност заплахата за европейската сигурност не е толкова Брекзит. През ден се случват атентати в някоя държава в Европа. Защо се случват тези атентати? Защото е дестабилизирана обстановката в Близкия изток. Кой я дестабилизира? САЩ я дестабилизират. Защо не е посочено това в доклада? Защото не трябва да говорим за евроатлантическия партньор така. За Русия – тя е лоша, нека да говорим. Защо да не го посочим и да се скараме за пореден път с Русия?! То е модерно и без това.
Ако се разсъждава по този начин, това може да го кажете в някое телевизионно предаване, но да го представяте като позиция на българското правителство?! За нас, пак казвам, това е неприемливо. Нещо повече – даже го възприемаме, че се търси да се вкара някакъв тип интрига, просто чужда теза да се представи като българска национална.
Самият текст, който посочва това – те са четири абзаца, но си направих труда – четох, анализирах ги. Постройката на изреченията си личи ясно, че е превод от английски. Този, който го е обработвал, не си е направил труда малко по-хубаво да подреди нещата.
Когато става въпрос за заплаха за външната сигурност на България, нека да помислим за Република Турция.
В доклада е казано, че трети страни имали някакво отношение да обособят малцинства и малцинствени групи в България. Трети страни, но не се казва кои са тези страни. Да си кажем – Република Турция. В изборите, които минаха преди няколко месеца, участват партии – в някаква коалиция мисля, че беше, които можеше да влязат в българския парламент. За тях беше ясно, че са директно спонсорирани, организирани, подготвени от Република Турция. Пряка намеса в политическия живот на България е това! Щеше да има народни представители, които в момента да натискат зелено, червено или другото копче – да се въздържат. Това не е упоменато в доклада. Така че този доклад е всичко друго, но не е балансиран, с тези модерни думи, които използвате, за да представите даден документ.
Затова пак казвам: от Партия „Атака“, от нашите избиратели няма да подкрепим този доклад. Моля, колегите и журналистите да не търсят под вола теле, няма някакво различие в коалицията ни, което да предизвика някаква крамола или нещо по-сериозно. Все пак сме различни политически партии. Ако бяхме за всичко на едно мнение, щяхме да бъдем една партия. Благодаря за вниманието, с което слушахте словото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Заповядайте за реплика, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Чуколов! Вие и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – аз и тогава Ви направих реплика – се опитахте по много евтин начин да направите внушение, че този доклад се внася и е написан, видите ли, от служебното правителство, излъчено от президента Радев.
Тогава зададох въпрос на чиновника, който беше представител на правителството, оглавявано от Бойко Борисов, че този доклад се внася от правителството с мандат на ГЕРБ и Вашата политическа сила и е одобрен от правителството на Бойко Борисов.
Моля Ви, не правете внушения, че този доклад се внася от служебното правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, заповядайте за втора реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чуколов! Аз разбирам, че любовта към Русия някак си се опитвате да я монополизирате и да я направите разменна монета, затова че сте в едно правителство, което определя Русия като основна заплаха. Сигурно като коалиционни партньори би трябвало точно така да постъпвате – да се разграничавате на думи и да търсите други, които уж някога са били против Русия.
Не Ви отива това нещо, знаете защо, не искам да влизам в подробности. Най-малкото пък аз да говоря в полза на Русия, но само искам да Ви кажа, че пропуснахте един малък факт – изречението, че Русия се опитва да възстановява и разширява влиянието си чрез действия в така, така, така… и културната сфера.
Много Ви моля, ако това означава, че Русия е заплаха заради това, че увеличава действията си и сферата на влияние чрез културната сфера в България, дали ще прибегнете до услугите на пожарникаря от „451 градуса по Фаренхайт“, да го извикате тука да изгори руските книги в България, и дали в крайна сметка няма да се опитате да седнете и да се разберете помежду си в това правителство – е ли Русия заплаха или не?
Защото ние от Българската социалистическа партия нито веднъж не сме участвали в правителство, което някога би определило Русия за заплаха. Това, че Вие участвате в това правителство, е вече въпрос на Ваш морал, Ваша съвест и Ваше решение. Моля Ви, недейте да прехвърляте вината от болната глава на здравата. Недейте да търсите някакво антируско влияние при нас. Ние ще гласуваме „против“ този доклад. Не само заради Русия, а и заради това, че този доклад е една компилация от различни институции, написали вътре доклади, които даже да не са свързани логически помежду си.
Русия ще бъде един от факторите, заради които ще гласуваме „против“, защото тя няма как да бъде заплаха за националната сигурност на България и ние вместо да бъдем онези, които да балансираме политиката на НАТО, с този доклад се превръщаме в славейчето, което припява на най-големите ястреби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Филип Попов – трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми колега Чуколов, пред мен е самият доклад, решението и мотивите. Накрая ясно и категорично е записано: „Министерският съвет предлага на Народно събрание да разгледа и приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Министър-председател Бойко Борисов.“
Ето го доклада, ето го подписа!
Моля Ви, недейте да внушавате, че този доклад е бил писан и е бил сътворен по времето на служебното правителство, назначено от президента. В голяма част от своето изказване сте прави. Този доклад е компилация от другите доклади на службите за сигурност, които обективно отразяват състоянието за заплахите на нашата национална сигурност, за разлика от този доклад. Напротив – той създава опасност за нашата национална сигурност, така описан вътре с всички тези тезиси.
Зачитам една от тях. Вие казахте „за нормализиране на отношенията“. Как ще нормализираме отношения, как ще докараме руски инвестиции и газта, когато тук пише така: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа.“
По този начин не се прави външна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Господин Чуколов, имате думата за дуплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, да, правилно казахте, в Комисията, когато разглеждахме този доклад, тогава попитах Георги Кръстев – чиновникът, който представи този доклад…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той е секретар на Съвета по сигурност…
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Той е секретар, но колегата се изрази „чиновник“. Попитах секретаря Георги Кръстев кога е изработен този доклад? Той ми каза – март и април месец тази година.
Ако не беше внесен този доклад тогава от Министерски съвет с подписа, който цитирахте, сигурно щяхте да кажете, че няма приемственост и нещо друго щяхте да измислите.
Що се отнася до това дали една партия се стреми да монополизира това или онова. Аз да Ви кажа съвсем откровено – само ние останахме колеги, само ние останахме! 2006 г., когато тук в България идваше Кондолиза Райс да подписва договорите за американски бази на наша територия, тогава я прие президентът Георги Първанов от БСП с министъра Ивайло Калфин от БСП. Тогава кой беше против тези бази? Кой се противопостави на това? Партия „Атака“ и представители от Българската комунистическа партия. Имаше представители от много други граждански организации. Тогава Вашето правителство, министърът на вътрешните работи Румен Петков пращаше полиция да ни гони из Южния парк, все едно ние сме терористи. Да, това е истината! Вие дадохте тези бази да бъдат на българска територия. Естествено, тези бази представляват опасност за България, не предимство. Ако се замислите, ще разберете, че е така.
Така че не се опитвайте да изкривявате нещата. Между другото, сега е модерно да се говори за президента Радев, няма да го нападам. Просто ще Ви помоля – прочетете в Уикилийкс – напишете името му и потърсете какво мислят американските ни партньори за президента Радев. Ще бъде много интересно на всички русофили във Вашата парламентарна група.
Когато се изказвате по тази тема – замислете се. Ще поемете ли Вие отговорност за това, какво направиха предшествениците – важни и отговорни фактори във Вашата партия, за да бъдат тези бази тук, в България? Ще поемете ли тази отговорност и да кажете: да, това БСП го направи! Не виждам да го правите. То отговорност само Ислямска държава приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване има думата господин Иван Валентинов Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Благодаря, че сте ми запомнили името в цялата му пълнота.
Уважаеми колеги, днес на нашето внимание се представи един доклад, който има претенцията да отразява състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
За съжаление в прегледа, който аз направих, не само аз, а и колегите, имаме една доста сериозна констатация, че това нещо не отговаря на гръмкото заглавие, с което той е представен пред нас.
Повечето колеги преди мен говориха по тази тема. Аз ще добавя някои неща и ще ги разширя.
На първо място, в този доклад в частта му „Заплахи от външни източници“ доста обемисто е описана ситуацията в Близкия Изток. Най-интересното, аз също не го разбирам и дискусията действително е актуална – за заплахата от Русия, която меко казано е смехотворна.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ , от място): Никъде няма такава дума! Прочетете я тази 11-а страница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Лазаров!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Правилно Ви правят забележка, господин Лазаров!
Най-вече не забелязваме, тъй като този доклад обхваща периода 2016 г., когато Вие бяхте в управление, за редица събития от външнополитически характер, които директно се отнасяха за нашата страна. Аз няма да споменавам тези две държави, в които имаше сътресения, няма да споменавам имената им, но ще припомня, че тук се водеше много сериозен дебат за намесата на трета държава във вътрешнополитическия живот на страната и основно по време на изборите. В друга държава имаше напрежение, вътрешнополитическо, което беше характеризирано като пряка заплаха за нашата държава. Тук, в този доклад, те не се виждат, просто отсъстват. Очевидно авторът на този доклад или миналата година не е бил в тази държава, или има нещо друго предвид.
Да, господин Лазаров, четох го този доклад.
Във вътрешнополитически аспект – какво се случва? Най-сериозните проблеми, които касаят държавата по отношение на нейната вътрешна сигурност, са буквално писани с редове, и особено в трета част, където са основните изводи: за състоянието на националната сигурност на Република България и насоките за развитие.
Основното, което тревожи българските граждани, е корупцията, описана с няколко изречения, но най-тревожното е, че в „Основните насоки“ на страница 106 – „Борбата с корупцията и насоките за борба с корупцията“, са в пет реда.
Очевидно, господа управляващи, тази тема не Ви вълнува, но тя вълнува българските граждани. Вчерашният дебат тук, в залата – целодневният, беше именно в тази тема и беше породен от този проблем. Не знам защо си затваряте очите и защо в този Доклад тази тема я няма. Тя отсъства. Къде е демографската криза, нейното решаване? Беше дискутирано, че ще има Национален съвет по сигурност именно на тема „демографска криза“. Тук дума не е обелена.
Къде е въпросът със Стратегията за национална сигурност? Записано е в едно изречение – ще се актуализира. Нима Вие забравихте, че имаше Консултативен съвет за национална сигурност, на който бяха взети кардинални решения по тази тема, а не с едно изречение да го заключим в този Доклад?
Какви са пътищата оттук нататък на България по тази тема? Нито дума! Говори се, че Вие сте големите борци с корупция, закон ще внасяте. Не може това нещо в четири-пет реда тук да бъде описано в този доклад. Всичко друго е една свободна компилация от различни ведомства, която е събрана, както казаха колегите, без някаква логика и смисъл. Това е един от най-слабите доклади, който е бил представян някога тук, пред това Народно събрание. (Реплика на народния представител Цвета Караянчева.)
Не го е писало служебното правителство, госпожо Караянчева. Писало го е правителството на Бойко Борисов 2, а сега го внася правителството на Бойко Борисов 3.
Пак казвам, вчерашната дискусия за поред път доказва, че най-наболелите теми тук отсъстват. И това е дневният ред на обществото! Редно е да го знаете!
Именно по тази причина ние ще бъдем „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Днес така се наложи, че на няколко пъти много разгорещено говорим за Президента на Републиката, за върховния главнокомандващ, за генерала от резерва господин Румен Радев, и когато се говори за него – естествено, трябва да се говори с огромно уважение и по възможност да не се влагат думи, които той не е казал.
Ето защо аз ще направя буквален цитат на това, което каза господин Радев по проблема за Русия и Доклада за национална сигурност. Цитирам дословно: „В този документ никъде не се пише, че Русия е пряка заплаха за нашата сигурност. Основната изложена теза е, че руските действия застрашават основната цел на една мирна и свободна Европа.“ Край на цитата.
Уважаеми дами и господа, току-що цитирането на господин Радев, за което мисля, че левицата не се съмнява, че е точно дума по дума, ни показва, че в дадения случай и Президентство, и Министерски съвет свирят в една тоналност, в една гама – обща музика. (Реплика: „И на една струна!“)
И на една струна, и с едни и същи думи, с едно и също либрето. Надявам се, че опозицията и БСП, които на война защитават президента, няма да тръгнат срещу думите на президента, разглеждайки Доклада за националната сигурност, и че днес, всички ние – обединени, заедно с президента и Министерския съвет, ще изпълним може би една типично българска оратория „Вардар“, подкрепяйки този документ.
А сега ще кажа няколко думи: да, този документ има слабости. И по отношение на Русия трябва да кажем, че той е, меко казано, преписан от миналогодишния, мога да го твърдя, с известна литературна редакция. Страниците са почти едни и същи. Абзаците – разместени. Повярвайте ми, с документи се занимавам професионално от 30 години!
Спомням си, че миналата година, господа от БСП, Вие дума не отворихте за Русия. Мога да извадя какво е казал господин Бойчев като говорител на тогавашната парламентарна група. Мога да Ви припомня, че дебатът по този документ беше преминал на едно секретно заседание на Народното събрание. Защо не поискахте Вие закрито заседание, за да можем да чуем и ДАНС, така както някои колеги казват, че са чели тези документи. Не знам дали са секретни и те имат достъп до секретни документи. Не знам! Просто разсъждавам.
Затова дебатът все пак има и положителна страна, че не може по такива важни въпроси да се разсъждава, да се обсъжда и към тях да се подхожда понякога бюрократично, но, честно казано, и твърде политически мотивиран с вътрешни политически моменти и интереси. Защото, когато говорим за национална сигурност, ние не можем да си позволим да бъдем политически егоисти и да смятаме как това ще се отрази на нашия рейтинг. Националната ни сигурност е нещо, което трябва да изисква откровеност и честност в дебата и в позициите, ето защо ние от ВМРО ще подкрепим този Доклад. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Михов.
Заповядайте за реплика, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Бих искал да напомня на господин Михов, с огромно уважение към него, че на заседанието на Комисията по отбрана, когато обсъждахме този въпрос, цитирам го, и в стенограмата го има, е казал следното: че действията на военноморските сили на Русия в Черно море представляват стоварване на войски на нашата граница.
Вие говорихте за националната сигурност. Думите, които цитирате, на държавния глава се отнасят за общоевропейската сигурност, Докладът е за националната сигурност, но нека да Ви питам, господин Михов, като питате Вие, ще тръгнете ли против думите на президента? Ако думите му не са правдиви – естествено, че ще тръгнете.
Но да Ви питам Вас лично: министърът на отбраната категорично отрече за тази опасност и постави друга приоритетна опасност. Вие сега ще тръгнете ли против думите на партийния си лидер и министър на отбраната? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други реплики има ли?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, колеги народни представители!
Господин Михов, ако има някаква неяснота относно взаимоотношенията между президента и Българската социалистическа партия, крайно време е тя да бъде изчистена.
Президентът на държавата не е председател на Българската социалистическа партия. Той има възможност да разполага със самостоятелна позиция по всеки един от въпросите.
Позицията на Българската социалистическа партия не е задължително да бъде идентична с неговата.
Нашата позиция относно констатациите в Доклада беше изразена на заседанията на почти всички комисии, през които той премина, и тя е съвсем еднозначна. Оценката за опасността, произтичаща от Русия надхвърля всякакви разумни аргументи и доводи по отношение на двустранните отношения.
А що се отнася до това дали представлява заплаха за Европейския съюз, когато Европейският съюз пише доклад за собствената си национална сигурност, нека да впише тази оценка. Аз не мога да разбера защо българското правителство се чувства длъжно да впише оценката за взаимоотношенията между Европейския съюз и Русия? Това е „Доклад за национална сигурност“ – така пише отгоре, а не е за сигурността на Европейския съюз.
Тук, струва ми се, че нито на правителството, нито на президента някои неща са им ясни. (Реплика от ГЕРБ: „Ей, Валери, извади ни от Европейския съюз! Брекзит направи!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа!
Господин Велков, с огромно уважение, без нотка на ирония, Ви благодаря за това, което ми казахте, с което ме репликирахте.
Аз Ви припомням, че в един разговор Ви напомних, че на Комисия по отбрана, няколко часа преди президентът да използва тази формулировка, аз също казах, че някои действия на Русия са интерпретирани в Доклада.
Що се отнася до заявлението на господин Каракачанов в качеството му на вицепремиер и министър на отбраната, в дадената ситуация нямаме никакви различия. С господин Каракачанов и с моите колеги от ВМРО ние често можем да говорим, без да сме се синхронизирали, по общи позиции, защото имаме общи ценности.
Господин Жаблянов, аз Ви благодаря, че казахте нещо много важно, което трябва да се чуе и което е полезно за всички, че високо уважаваният господин Радев, президент на Република България, не е равно на БСП и неговото ръководство. Това е много важно да се знае и това успокоява избирателите и нашите симпатизанти, които гласуваха за господин Радев.
Но бих искал да не се съглася с Вас, че това е Доклад за националната сигурност и той не трябва да интерпретира проблемите на Европейския съюз. Напротив, той ги посочва. И сигурността на Европейския съюз пряко засяга нашите интереси.
Брекзит в Англия засяга българските интереси жизнено! Проблемите в Каталуния засяга българските интереси и в този смисъл аз не мога да се съглася, че сигурността на Европейския съюз не влияе върху сигурността на България, защото няма граници, няма икономически пречки, няма и културни граници. България е част от една голяма държава, образно казано, в кавички казано, наречена „Европейски съюз“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Професор Михайлов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като вероятно ще има и заключително изказване.
Искам да се върна на една тема, която беше дискутирана само преди малко – проблемът за здравеопазването.
Прави впечатление, съвсем професионално, ако се огледа Докладът, че в точката, главата от Доклада – „Социална сигурност“, се разделят и се разглеждат две особености на социалната сигурност, и бюджетите на тези две глави, подглави, са практически еднакви – на образованието и на здравеопазването, но ако частта за образованието наистина е написана доста добре, то това не може да се каже за едната страничка, която е отделена на проблема за социалните аспекти на здравеопазването, социалната сигурност в аспект на здравеопазването.
И още нещо искам да добавя само, че има един изключително сериозен проблем, който касае не социалната сигурност, а националната сигурност на държавата и това е проблемът с производството на кръв и кръвни продукти. На това е отделено само едно изречение. Тук не искам да занимавам с това уважаемите колеги от залата, но това е много сериозен проблем, който съществува и на който не се обръща внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря на колегите, които са чели Доклада след 11-а страница, защото имаше възможност да се говори и по други секторни политики. Знаем, че всяка една секторна политика е част, е елемент от националната сигурност.
Това, което е обезпокоително в случая, е, че в един от коментарите, в опитите за разграничаване от президента на страната от страна на БСП, господин Жаблянов каза нещо много важно. Не направи впечатление на всички, но аз искам да акцентирам върху това. Той каза, че това е Доклад за националната сигурност на България и няма нищо общо с Европейския съюз.
Ако от БСП се разграничават от президента Радев за думите за евроатлантическата ориентация на страната и се изолирате от Европейския съюз, кажете поне в каква посока трябва да се движим – към Изток, или някъде другаде?
Това, което искам да отчета – колеги, всеки заложи на това да обяснява каква заплаха е Русия за България. Такива думи няма в Доклада. Искам обаче всеки един народен представител да сподели тук, когато чете доклада, и ще акцентирам на 11 страница, за която се прави най-големият коментар, дали всеки един от Вас прочете внимателно за анексирането на Крим, за неспазване на Минските споразумения и точно в тази връзка президентът на страната Румен Радев, когато назначи служебния кабинет и трябваше да представлява страната ни на срещата на върха в Брюксел през месец януари, той също подкрепи санкциите срещу Русия и не защото той не иска те да бъдат отменени, но защото България е част от силна и обединена Европа и в Доклада точно това пише.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, формиращото мнозинство, българското правителство и президентът на страната ще продължаваме да бъдем част от силна и обединена Европа. Ако БСП има друга посока, те могат да го заявят, но в потвърждение и на това, което направи и Президентската администрация, защото не знам дали знаете, но съгласно чл. 8, ал. 2, т. 12 от Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност, на последното заседание, когато се приема Докладът за националната сигурност, участват и определените двама представители на Президентската администрация с указ на президента.
Тези двама представители на Президентската администрация, представлявайки президента, са подкрепили този Доклад, което означава, че тези спекулации, които някой се опитваше да прави в тази посока, са несъстоятелни.
А за това, че БСП започва да се разграничава от Радев, аз искам да им кажа само едно: господин Радев е избран за пет години и трябва да го подкрепяме всички, защото той е българският президент! (Шум, реплики, провиквания: „Браво!“, частични ръкопляскания.)
И понеже всеки говори за това, че трябва да се осигурят повече средства, трябва да има повече пари, защото елемент от националната сигурност е и това да осигурим повече средства, само мога да кажа, че току-що „Евростат“ обяви икономическия растеж за последните десет години в държавите от Европейския съюз. В топ пет на държавите влиза България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Така че, уважаеми колеги, не знам каква е Вашата стратегия, не знам какви са Вашите схеми, които показвате и ще показвате, но Ви уверявам, че правилният път за България е сегашното парламентарно мнозинство, министър-председател Бойко Борисов, икономически растеж на страната, повече пари за отбрана, повече пари за всички секторни политики и догодина да имаме един Доклад, който, надявам се, и Вие да се осъзнаете и да го подкрепите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма реплики.
Лично обяснение – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСБ за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, не възнамерявам да пояснявам това, което съм казал, защото мисля, че беше съвършено ясно, особено за хора, които са се занимавали с национална сигурност и би следвало да знаят какво означава ясното понятие „национална сигурност“.
Въпросът е по-скоро от друго естество – кой как разбира Европейския съюз? И доколкото може би Вашата интерпретация най-добре беше синтезирана от доцент Михов, който каза, че Европейският съюз е една голяма държава, искам да Ви предупредя за една опасност: да не тичате преди каруцата, преди влака, или преди таксито, защото да не вземе да се окаже, че не е една голяма държава. Да не изпаднете в състоянието на някои наши предшественици от началото на 70-те години, когато онова, което ни се е виждало, се е оказало, че не е същото. Европейският съюз днес е това, което виждаме всички – изтъкан от противоречия, от национални егоизми, от взаимодействия на високо ниво, от конфронтация и от взаимодействия извън неговите граници, политическа и институционална общност. Това е Европейският съюз: не е държава, не е координиран по вертикала, той се състои от държави. Когато някой пише подобни доклади, не е лошо да има представа и от този поглед върху Европейския съюз. За съжаление, това не е така. Аз съм чел Доклада и след 11 страница, там има редица недоразумения. Не исках да се спирам върху дела за финансите, фискалната и банковата политика. Отворете там да видите за какво става въпрос и по какъв начин може да бъде избегнат нов инцидент като този с КТБ – по никакъв! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поставеният за разглеждане „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г.“ има за основна цел да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, както и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период, тоест през 2017 г.
Тук би трябвало да отбележим, имайки предвид че има по-малко от три месеца преди края на годината, че този Доклад е страшно закъснял и това е първата заплаха за националната сигурност. Формалното изпълнение на задълженията на изпълнителната власт, съгласно приетата Стратегия за национална сигурност за 2011 г., Министерският съвет трябва да внесе годишен доклад до края на март. Националната сигурност по легална дефиниция е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.
Ще се спра по-общо на Доклада като акцентирам на няколко конкретни аспекта. В Доклада, под формата на оценки, е направен опит да се представи състоянието на националната сигурност, но липсва аналитичност в дълбочина. За да има Народното събрание оценка за състоянието на националната сигурност за изпълнението на задълженията от страна на държавните институции и въз основа на това да даде препоръки към органите на държавната власт, както повелява Стратегията за национална сигурност, е необходимо именно това.
Националната сигурност предполага и изисква, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове, недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове, противодействие на заплахи и посегателства, управление и предотвратяване на кризи, както и установяване, означаване и защита на критичната инфраструктура. От инструментариума за управление и функциониране на Системата за национална сигурност не са приложени Методология и Методика за оценка на Системата за сигурност. Липсват и механизми за оценка на предприетите действия, доколкото са посочени, и постигнатите резултати с цел повишаване на тяхната ефективност и ефикасност.
От Доклада не може да се направи и оценка на ефективността на Системата, тъй като изобщо липсва такъв аспект. Като се има предвид, че условие за това е сътрудничеството между държавните институции, частният сектор, неправителствените организации и гражданите, а също така и със страните партньори за обмен на информация и съвместни действия, основен критерий за ефективността на Системата е сигурността на гражданина и държавата. Докладът не дава точен анализ и отговор на далновидността на Националната стратегия, дали тя отговаря на рисковете и заплахите, за да знаем в каква насока, как и доколко да се актуализира. Докладът щеше да има повече достойнства, ако беше по-реалистичен и по-критичен, с подобаващо място за някои жизненоважни въпроси и причините за тях: бедността, безработицата, инвестициите в икономиката, отношението към малцинствените групи, бежанците. Не са достатъчно задълбочени и анализите за проблемите в образованието, здравеопазването – изключително тревожните симптоми на демографската криза и така нататък.
Идентифицирането и посочването на конкретните рискове и заплахи през отчетния период е правилният и полезен подход. Така може да се изгради база, на която да се надгражда. Идентифицирането трябва да е съвместно с посочването на причините, за да се реагира на следствията.
Стратегията за национална сигурност отчита нови реалности и нова среда за сигурност, наред с класическите опори на националната сигурност – армия, полиция, специализирани служби.
На преден план излиза сигурността на гражданина, правата и свободите на гражданите, правото им на достоен живот, на достъпно и качествено образование, на работа и достойни доходи, на сигурна и здравословна среда на живот, на правото да се чувстват достойни хора в демократична и правова държава, да се чувстват защитени като български граждани.
Докладът трябва да е по-близък до отделния човек, до неговите проблеми, които, събрани в съвкупност, определят дневния ред на обществото, но затова е необходимо държавническо мислене и държавен стратегически подход при дългосрочното подреждане на приоритетите.
Формулировките и отчетите за отделните политики не дават ясна представа за целесъобразност и насоченост на извършените дейности, а от тук и за набелязване на ясни мерки.
Нашата критична оценка за Доклада не е самоцелна. Многобройни и разнообразни са предизвикателствата пред националната ни сигурност и успешното справяне с тях зависи в голяма степен от това доколко са адекватни, обективни и задълбочени оценките за динамиката на основните рискове и заплахи пред сигурността, като посочването на заплахите и рисковете трябва да бъде заедно с идентифицирането на причините. Това в Доклада липсва и затова нашите оценки са критични.
В потвърждение на общите оценки ще се спра на няколко конкретни пункта. На страница 30 се посочва, че социалната маргинализация, бедността и изолацията на някои малцинствени общности ги правят уязвими за влиянието на радикални идеологии, и продължава с констатациите, твърде общо формулирани, за да се стигне до извода, че наличието на тези процеси е свързано с нарастване на рисковете за националната сигурност. Тези констатации, макар да се нуждаят от допълване и анализ на причините и състоянието, насоките на развитие, са достатъчно тревожни, за да налагат по-сериозно отношение и място в доклада. Това липсва, но не само това.
Дори в констативната част не можем да се съгласим с оценки, които са далеч от реалността. Например констатациите, че крайнодесните, крайнолевите и анархистките организации са с ограничена членска маса и нямат значима обществена подкрепа, изискват уточнението, че част от тях са поканени и участват в управлението на страната, при това няма как заплахата от дейността им да се оценява като ниска. По дефиниция национализмът е крайна идеология и не може да бъде умерен, каквито внушения има.
По-нататък, липсва каквото и да е виждане на изпълнителната власт по двата пункта, на които акцентирах. Несериозно звучи и не можем да приемем, че ефективното противодействие на радикализацията единствено изисква изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви, освен ако наличният съюз „и“ не е случайна техническа грешка, а е останал по невнимание и води до извода, че част от изготвения Доклад е спестен от народните представители.
Риторичен е въпросът: защо Докладът мълчи по заплахата за националната сигурност с дейността на националистически формации и участието им в управлението на страната?
На следващо място, ще посоча един аспект от външната политика – дейността в региона, отношенията ни със съседните държави. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че липсва ясна позиция и стратегия за създаване, поддържане и задълбочаване на междусъседските отношения на страната ни. Не може да има несъгласие с тезата, че мирът в страната се гарантира с мир със съседите, мир в региона, а този мир изисква взаимовръзки и инвестиции, много работа на дипломацията без емоции и предразсъдъци.
България трябва да заеме категорична позиция, че Балканите трябва да станат част от Европейския съюз и НАТО. Това означава и активна позиция в подкрепа на продължаването на преговорния процес между Европейския съюз и Турция. Това означава ясни стъпки по отношение и на Западните Балкани в контекста и на Европредседателството. Сега имаме историческия шанс да се проявим с проактивната си позиция по отношение на разширяването на Евросъюза като част от стратегията ни да намерим достойно място в политическото ядро на Европейския съюз.
В тази връзка ще посоча и държавната политика с българските общности извън граница. Тя трябва да обхваща всички български граждани без изключение. Ние трябва да отчитаме свещената връзка на всеки човек с родината и земята, която е ненарушима, тя е един път дадена, да отчитаме връзката на всяко лице с държавата чрез гражданството и да работим така, че всички български граждани без изключение да бъдат обхванати от грижата на държавата. В тази връзка са необходими и законодателни инициативи, необходима е и конкретна работа на институциите. Връзката с държавата е отговорност, но тя означава и упование, закрила в лицето на държавните органи и институции. Трябва да се мери с един аршин, за да няма поводи за въпроси.
Уважаеми колеги, в Доклада се наблюдава един повърхностен подход към проблемите на националната сигурност, посочване на някакви констатации, без анализ на причинно-следствената връзка на явленията и процесите, посочване на законови и подзаконови нормативни актове, схематично щрихирани конкретни политики, които би трябвало да се случват. С това явно се изчерпват усилията, а може би и възможностите на правителството. Много е вероятно в следващия доклад след 4 – 5 месеца да ги видим в същата форма. Нещо повече – сигурно ще липсва и оценката за вицепремиери, които рушат държавността като елиминират държавните институции и са опасност за националната сигурност, съгласно и легалната дефиниция, която цитирах в началото.
Издигайки като основен критерий за ефективност на системата за национална сигурност, Стратегията на първо място посочва гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданите, обществото и държавата. В тази насока липсва всякаква яснота за начините за постигане, не се забелязва дори и намерение.
Не на последно място по значение е липсата на посочените специфични рискове и заплахи през следващата година с конкретни мерки и действия за преодоляването им и тяхното решаване, както и липсата на ефективен модел за управление на отбраната. Формулираните като приоритети за 2017 г. клиширани намерения не отразяват един реалистичен подход за една активна политика, основаваща се на национална идентичност, съчетана с позитивните реалности на членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Няма ясна рамка за развитие на комплексните способности, адекватни на рисковете и заплахите с приоритет на сили и средства по заявени вече ангажименти. Няма баланс между потребности и ресурси по осигуряване на всеки един елемент от системата за национална сигурност. Няма ясни приоритети за председателството на Съвета на Европейския съюз. Политиката за формиране на условия за единение на нацията, за духовен напредък, за развитие на култура, образование и социален стандарт, повишаването на качеството на живот на всеки български гражданин, гарантирането на неговата сигурност също липсва.
Всичко това, уважаеми колеги, ни дава основание да не подкрепим разглеждания Годишен доклад в този му вид. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване следния
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 104, против 96, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет, а с това и Докладът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля за процедура по прегласуване. Част от колегите не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Процедура по прегласуване.
Отново гласували 200 народни представители: за 104, против 96, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Отрицателен вот – народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! (Народните представители на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, ако искате да изчакаме придвижването в залата, или както предпочитате.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Показателно е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Гласувах „против“, защото този Доклад показва цялата несъстоятелност на политиките на правителството на Бойко Борисов. Разделям го на три части. В едната част правителството на Борисов отчита какви реформи е направило през 2016 г. Например казва: „Направихме образователна реформа.“ Във втората част отчита резултата от тези реформи и казва, например в образованието: „През 2016 г. се увеличиха напускащите деца от училище, неграмотността“ и така нататък. И третата част – ще продължаваме по същия този път. Тоест направихме реформи, в резултат на тях се влоши състоянието на системите в България, но ние продължаваме по този начин.
Не можем да подкрепим такава политика. Затова и гласувах „против“! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Не виждам други искания за отрицателен вот.
С това програмата ни за днес завърши.
Съобщения за парламентарен контрол на 6 октомври 2017 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Цонков.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на един въпрос от народния представител Веска Ненчева и на едно питане от народните представители Ивелина Василева и Димитър Бойчев.
3. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Витанов и на едно питане от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева.
4. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Антон Кутев.
5. Министърът на здравеопазването Николай Петров ще отговори на седем въпроса от народните представители Валентина Найденова, Кристина Сидорова, Миглена Александрова, Елена Йончева, Кольо Милев и Таско Ерменков, както и на Георги Михайлов, който има два въпроса.
6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на три въпроса от народните представители Николай Тишев, Димитър Георгиев и Георги Стоилов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на един въпрос от народния представител Андон Дончев;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народните представители Дора Янкова и Радослав Стойчев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на три въпроса от народните представители Любомир Бонев, Георги Йорданов и Манол Генов, и Николай Тишев, и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Димов Иванов – два въпроса, Лало Кирилов и Радослав Стойчев, както и Йордан Младенов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на четири въпроса от народните представители Николай Бошкилов, Миглена Александрова, Ирена Анастасова и Николай Тишев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народните представители Александър Симов и Михаил Христов към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- въпрос от народния представител Севим Али към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков;
- въпрос от народния представител Борис Ячев към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Поради участие в заседанието на Висшия консултативен политически борд, чиято цел е обсъждане и детайлизиране на програмата на българското председателството на Съвета на Европейския съюз, в парламентарния контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министърът на външните работи Екатерина Захариева.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Нено Димов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Поради изчерпване на времето, предвидено за днешния пленарен ден, закривам пленарното заседание.
Утре заседанието е от 9,00 ч. Продължаваме със законодателна дейност, след това от 11,00 ч. – Парламентарен контрол. (Звъни.)

(Закрито в 15,09 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов