Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Жаблянов и Явор Нотев

Секретари: Николай Александров и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Откривам заседанието, има кворум. (Звъни.)
Колеги, продължаваме с днешния дневен ред.
Новопостъпили питания. Няма съобщения.

Колеги, първа точка от днешния дневен ред е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ ОТ ПОСТА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, внесено от група народни представители.
„На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на Решение за предсрочно освобождаване на Димитър Борисов Главчев от поста председател на Народното събрание с мотиви към него.“
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата по процедура, тъй като току-що внесох в Деловодството на Народното събрание своята оставка, така че тя трябва само да се съобщи в залата и няма смисъл от тази точка, която току-що започнахме. С това смятам, че ние от ГЕРБ демонстрираме различен, двоен аршин може да го наречете Вие, когато има някакъв проблем, ние веднага реагираме, за разлика от други.
Още един път казвам: няма да се обяснявам въобще какво съм направил, тъй като мисля, че съм постъпил абсолютно в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Смятайте, че това е отново морален акт, както е всяка една оставка, разбира се, морален акт, и по този начин искам да се възстанови нормалната парламентарна обстановка в залата и по никакъв начин да не хвърляме сянка върху предстоящото председателство, тъй като виждате какви усилия се полагат, правителството работи добре, обстановката е добра. Смятам, че аз като досегашен пръв сред равни трябва да дам пример за възстановяване на парламентаризма в Народното събрание.
Благодаря на всички, с които работихме – и тези, които ме подкрепят, и тези които – не, нормално е, има и опозиция, и управляващи. Ами това е. (Народните представители от ГЕРБ и ОП стават прави. Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Главчев.
Аз също искам да благодаря за работата на господин Главчев като председател на Народното събрание. Той беше достоен колега, достоен председател, пръв сред равни. Благодаря Ви, господин Главчев.
Ще Ви прочета заявлението от господин Главчев, народен представител от 23-ти избирателен район София:
„Уважаеми господин Председател, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че желая да бъда предсрочно освободен като председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание. С уважение: Димитър Борисов Главчев.“
Колеги, според Правилника – ал. 5, т. 1, председателят и заместник-председателите на Народно събрание могат да бъдат предсрочно освободени: първо, по тяхно желание. Предвид на това, че господин Главчев е заявил желание да бъде освободен, преминаваме към ал. 3, в която се казва: в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува.
Заповядайте, господин Цветанов, за декларация от името на парламентарна група. (Шум и реплики.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да въведем малко ред в залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В интерес на истината нямах готовност да произнасям днес декларация, но във връзка с личния акт на доскорошния председател на Народното събрание Димитър Главчев, аз съм длъжен да го направя като председател на най-голямата парламентарна група в българския парламент.
Искам да заявя пред всички, защото и народните представители не бяха запознати от последния един час какви бяха разговорите, които се водеха на Председателския съвет. Искам да благодаря за това, че господин Главчев днес направи извънреден Председателски съвет, на който присъства и министър-председателят и председател на най-голямата политическа сила в България господин Борисов. Разговорът беше максимално откровен между всички председатели на парламентарни групи. Всяка една от парламентарните групи изложи своите аргументи за това дали трябва да се върви към оставка на Димитър Главчев или да създадем едно твърдо ядро, което да защитава личността и председателя на българския парламент Димитър Главчев.
Всички ние знаем, че председателят на българския парламент е първи сред равни, всички ние знаем, че председателят на българския парламент е този, който трябва да създава необходимата атмосфера и да може действително страната ни да бъде стабилна, парламентът да бъде работещ, и да може да има силното мнение както на парламентарното мнозинство, така също и на българската опозиция.
Разбира се, че в последните няколко седмици имаше съзнателни опити за търсене на провокация. Не бих искал да бъда оценител на събитията, които станаха само преди няколко дни, но решението, което направи председателят на българския парламент да освободи от пленарно заседание председателя на най-голямата опозиционна партия, създаде действително усещането, че днешното мнозинство се старае максимално да потиска или да ограничава възможността за свободата, която трябва да имат депутатите от българската опозиция. Категорично мога да заявя, че никога, по никакъв повод нито е обсъждано в парламентарната група, нито пък председателят е изповядвал подобни сигнали, за да ограничава мнението на когото и да било. Винаги се е придържал към и спазвал Правилника за дейността и организацията на Народно събрание.
Ситуацията днес обаче е доста по-различна и тук винаги мъдростта трябва да бъде водеща и държавата, която винаги трябва да ни бъде приоритет при взимането на всяко едно решение. Мога да кажа, че формиращото се парламентарно мнозинство беше на мнение да не се подава оставката на Димитър Главчев и тя да бъде отхвърлена. Но чухме аргументите и от опозицията, които казаха, че те няма да участват в парламентарната дейност и ще участват само избирателно в два-три законопроекта, които за тях са важни и с които смятат, че ще могат да отстояват принципната си политическа позиция. Но всички ние сме свидетели за това, което се случва в момента и подготовката на българския парламент, който има също и парламентарно измерение със съответното председателство, и това, което трябва да има като ангажимент българското правителство с министър-председател Бойко Борисов и съответните министри и разговорите, които трябва да се водят, и посещенията, които трябва да бъдат направени в България от членове на Европейската комисия и на Съвета.
Разбира се, че в българския парламент се очаква следващата седмица да изнесе обръщение към Народното събрание председателят на Европейския парламент. Не бихме искали да си представяме, че ще дадем сигнал, с който половината от пленарната зала ще бъде празна, а председателят на Европейския парламент ще се произнесе по важни приоритети за Европейския съвет и за Европейския парламент.
Това, което направи днес колегата Главчев, е постъпка, която смятам, че всеки един трябва достатъчно добре да оцени и тук, разбира се, трябва да имаме предвид каква е позицията на най-голямата парламентарна група, каква е позицията на председателя на българския парламент и, разбира се, всеки един, когато се изказва или поставя съответните ултиматуми, нека също така да има предвид какво той прави, когато изпада в подобна ситуация.
Ние не бихме искали да осъждаме поведението на когото и да е било или решението на която и да е парламентарна група, но нека с тази оставка на колегата Димитър Главчев да няма спекулации! Той го прави само и единствено воден от националния интерес, той го прави само и единствено, за да възстановим нормалното състояние и работоспособност на българския парламент, за да може да бъде чут както силния глас на парламентарното мнозинство, така и на опозицията.
Нека този акт на председателя на българския парламент да бъде много ясен сигнал за всеки: ние от парламентарната група на ГЕРБ и от парламентарното мнозинство не желаем да има дискредитиране на българската институция Парламент! Ние от парламентарното мнозинство не желаем да има лични нападки от тази трибуна към когото и да било. И нека действително с това, което беше и като разговор на Председателския съвет, всеки един от нас като председатели на съответните парламентарни групи да направим така, че действително колегите във всяка една парламентарна група да отстояваме принципната си позиция, да защитаваме тезите си, но да го правим аргументирано по дадените секторни политики, но не да влизаме в тези лични нападки, които действително дискредитират българския парламент и дискредитират всяка една от партиите.
Повярвайте, че в днешната ситуация няма печеливши, всички сме губещи, защото самият факт, че обсъждаме оставката на председателя на българския парламент само шест месеца след като имаме формирано стабилно мнозинство и действащ Парламент, и за първи път ще бъдем председателстващи на Европейския съюз…
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Чак пък стабилно…
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз смятам, че всеки един от нас трябва да бъде достатъчно отговорен. Ние показахме, че можем да бъдем отговорни и Димитър Главчев показа нещо, което малцина биха направили – той подаде оставката си само и единствено воден от националния интерес и воден от истинския парламентаризъм, който трябва да има в българския парламент. Благодаря, колега Главчев, ние ще бъдем винаги с теб! Благодарим за това, което направи, защото ти сложи страната пред всичко друго, което би могло да провокира допълнително напрежение в българския парламент!
Благодаря и на колегите от опозицията, че също намериха сили да се върнат в пленарната зала. Нека това, което говорихме през тези няколко месеца, да не го повтаряме и нека всеки един да допринася за авторитета на България и за силното представяне на страната ни в предстоящото председателство! България над всичко! Благодаря. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
От името на група – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното решение на господин Главчев беше неизбежно и правилно. Но днешното решение е и горчив урок за цялата политическа класа и най-вече за управляващото мнозинство. Урок за това, че е нормално в правовата държава да има управляващи и опозиция, че е нормално да бъдем на различни мнения, защото представляваме тук различни групи от българското общество, че е нормално да има свобода на словото и взаимно уважение на различните позиции.
Но краят на председателството на господин Главчев е и възможност за ново начало. То е предизвикателство пред всички нас, то е тест за политическа зрялост – дали сме готови да поставим ново начало на парламентаризма; дали сме готови дебатът тук да стане дебат по същество и с аргументи; дали сме готови да възстановим конституционни принципи, че в парламентарната република върховният орган на управление е парламентът и изпълнителната власт, от когото и да се представлява тя, се излъчва от този парламент и се контролира от този парламент; дали сме готови да гарантираме не само в тази зала, а в цялото българско общество свобода на мнения, на различия и взаимно зачитане на тези различия.
Пред това сме изправени днес. И дано с тези няколко изречения, които четем от сутринта, да прекратим досегашния стил на работа на парламента.
Чухме сутринта, че БСП иска да събаря държавата. Не, уважаеми колеги, искаме да възстановим принципите на правовата държава, на Конституцията и на държавността.
Може би наистина губим от това, което се случи, както каза господин Цветанов, но печели правовият ред и демокрацията.
Ние от „БСП за България“ ще бъдем гарант за това и най-вече българските граждани да се чувстват свободни, да имат мнение, да го отстояват и да се борят за своите позиции.
Вярвам, че ние, като политическа класа, ще сложим началото на това, ще променим тона и ще издигнем парламентаризма във висша форма на управление на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Декларация от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не обсъждаме народния представител Димитър Главчев, обсъждаме институцията Председател на Народното събрание.
Основна грижа на председателя на Народното събрание е да работи за издигане на авторитета на парламента, да работи против омразата, агресията, ксенофобията, разделението и противопоставянето. Председателят на Народното събрание е призван да бъде пръв сред равни, да е носител на морал и ценности, които ни правят неделима част от европейското семейство.
Цяла демократична Европа работи против омразата, разделението, противопоставянето, заклеймява ксенофобията, национализмите и радикализмите. Всичко останало е против Европа, против България, против конституционализма и демокрацията!
Високо оценяваме личния акт на господин Главчев с подаването на оставката.
Призоваваме следващия председател на Народното събрание да е на нивото на изискванията на институцията – Председател на Народното събрание в парламентарна република, съгласно Конституцията на Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Други декларации?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искаме да приветстваме това, което направи господин Главчев и жестът, който даде, но да използваме случая да обърнем внимание върху двойния аршин, с който се гледа на всички постъпки и на всички жестове на всеки един човек, като ние от „Воля“ сме едни от най-потърпевшите, и да използвам тона и начина, по който беше зададен въпросът, за да се стигне до целия този казус – харесва ли Ви така да се обръщат и към Вас?
Да, факт е, че господин Главчев може би, във връзка с напрежението, не му издържаха нервите. Само че той можеше по същия начин, който Вие приветствате, да излезе и да каже едно сухо „Извинявайте!“ и всичко това да прекъснe.
И аз искам да Ви попитам, уважаеми колеги от всички парламентарни групи, на Вас харесва ли Ви някой Ваш колега да Ви нарича – 80% от Вас „дебили“?
РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Хайде, стига!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Искам да попитам хората, които са зад камерите, хората, които са в момента наши гости – на Вас харесва ли Ви някой да нарича 80% от Вас „дебили“?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не е това дебатът!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Искам специално да се обърна към групата на БСП и към Политическа партия БСП – около 25-27 или 30% от българските граждани гласуваха за Вас. Нека да предположим, че за всички други парламентарни партии са гласували тези 80% дебили, но оказва се, че и част от българските граждани, които са гласували за Вас, включително за колегата Ви, който ни нарича така, също са гласували такива български граждани. Ние ще вземем ли отношение? Ще минем с едно сухо „Извинявайте!“, ще поддържаме този език на омразата, на разделението на касти, на висша каста, която счита себе си за нещо повече от българския народ. Докарахме я дотам, че във време, в което, по време и на Ваше управление, българският народ е оскотявал, доведен е до нищета. Два милиона българи са под границата на нищетата и по Ваше управление са доведени до това състояние, а Вие ги наричате „дебили“.
Ние от парламентарната група на „Воля“ няма да участваме в нито едно заседание и ще напускаме винаги пленарната зала до момента, в който господин Иво Христов не си подаде оставката от българския парламент и (шум и ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ) в българския парламент няма хора, които обиждат българския народ, независимо за кого е гласувал, независимо симпатизант на коя политическа сила е. Благодаря Ви и се надявам на правилни жестове от всяка една парламентарна група.
Ние от „Воля“ никога няма да си позволим да обиждаме нито един български гражданин, независимо дали е симпатизант на управляващи, на опозиция, на извънпарламентарни партии, дали ни харесва, или не ни харесва. Всеки български гражданин има право да изразява своето мнение и ние уважаваме всеки един такъв, независимо за кого е гласувал, дали ни подкрепя, или не. Благодаря Ви и се надявам наистина на нови морални жестове. Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Колеги, продължаваме със Законопроекта от вчера – Второ гласуване на ЗИД на Закона за МВР.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Въведете ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура ли имате – за реда в залата? Заповядайте.
РЕПЛИКИ: Почивка, най-добре почивка.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, излизайки от залата): Госпожо Председател, въведете ред в залата. Иначе ще коментираме председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с второто гласуване на ЗИД на Закона за МВР – § 28.
Господин Цветанов, заповядайте – § 28.
Моля, колеги, заемете местата си в залата! Колегата независим, моля да седне на мястото, което е отредено. Моля Ви, колега! Благодаря Ви.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, преди да започнем с приемането на промените в Закона за МВР да гласуваме допуск на заместник-министъра Красимир Ципов в залата.
РЕПЛИКИ: Той има от вчера.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не го виждам в залата, квесторите да го поканят за влизане в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, поканете го.
Господин Цветанов, само че дойдоха процедурните правила за приемане за избор на председател на 44-то Народно събрание, така че ще продължим със Законопроекта малко по-късно.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работа на Народното събрание следните допълнителни точки:
Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание, вносител – Цветан Цветанов, да стане точка първа за днешното заседание.
Избор на председател на 44-то Народно събрание да стане точка втора за днешното заседание.
Моля режим на гласуване.
Гласували 179 народни представители: за 177, против и въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към така приетата първа точка за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Вносител – Цветан Цветанов.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание.
Моля да разпоредите внасянето и разглеждането на Проекта за решение, съгласно установения ред.
Вносител – Цветан Цветанов.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема процедурни правила за избиране на председател на 44-то народно събрание, както следва:
1. Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарните групи, регистрирани в 44-то Народно събрание и от народни представители.
2. Гласуването е явно и по азбучен ред на предложените кандидатури. То се извършва чрез компютризираната система за гласуване.
3. Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване някой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двама кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повечето гласове.“
Изказвания към така предложените процедурни правила? Няма.
Подлагам на гласуване процедурните правила.
Гласували 179 народни представители: за 179, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прекъснем заседанието за 15 минути, защото се пак трябва да преминем към точка втора за избор на председател и това е право на група народни представители или на председателите на парламентарни групи, които да направят съответното предложение. Така че смятам, че е по-резонно в рамките на 15 минути, за да може всяка една от парламентарните групи да изгради своята позиция, и да бъде готова за съответните предложения, които могат да бъдат направени.
Ако се приеме така тази процедура, моля да дадете почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без гласуване – 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме. Моля, заемете местата си.
Квесторите, поканете народните представители в залата.

Продължаваме с точката:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагаме за председател на българския парламент Цвета Вълчева Караянчева, родена на 25 февруари 1968 г. в гр. Болярово.
Завършила е Техническия университет – София.
Работила е и като общински съветник в Общински съвет – Кърджали. От 2009 г. е народен представител.
Участва активно в законодателната дейност на Икономическата, Регионалната и Земеделската комисия.
Като заместник-председател на българския парламент е избрана от 2017 г.
Смятаме, че това е една достойна кандидатура.
През всичките й години като народен представител винаги се е справяла със съответната законодателна дейност и е давала добри предложения за решения в дадени ситуации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Други предложения?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги народни представители! Преминаваме към гласуване на направеното предложение за избор на председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание за госпожа Цвета Караянчева.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 71.
Предложението е прието. Госпожа Цвета Караянчева е избрана за председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Честито, госпожо Караянчева! (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, „Обединени Патриоти“ и „Воля“.)
Уважаеми колеги, пристъпваме към клетвата на новоизбрания председател на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева. (Всички стават.)
Госпожо Караянчева, моля Ви, повтаряйте след мен.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, „Обединени Патриоти“ и „Воля“, единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Караянчева, имате думата за обръщение към народните представители. Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости!
Първо, искам да благодаря за честта, която ми оказаха с номинацията, от моята парламентарна група.
Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Благодаря и на тези, които не ме подкрепиха.
Ще работя така, че всички да се чувстваме равни.
Тук е залата, в която трябва да се казват различните мнения. Тук трябва да казваме всичко, но то да бъде основано на базата на политики, а не на личностни нападки, защото ние сме политици, ние сме хора, избрани тук, за да представляваме определени райони от държавата. Всеки един народен представител представлява определени избиратели и всеки един от тези народни представители трябва да бъде уважен. Когато обаче прехвърчат личностни искри, когато тонът излиза от добрите рамки, трябва и някой да потушава тази емоция. И работата на председателя на Народно събрание е точно тази.
Сигурно понякога ще има емоционални моменти, но ние трябва да проявим мъдрост, трябва да бъдем далновидни, защото това, което ни предстои в следващите няколко месеца, е рядък шанс, който получаваме само след 10 години членство в Европейския съюз.
Затова, колеги, обръщам се към всички: нека да бъдем мъдри, смирени, нека високо да казваме своето мнение и да защитаваме своите тези, но винаги да мислим за България!
Надявам се да оправдая доверието Ви. На добър час на всички! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи. Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, ще направя едно съобщение:
Предлагам на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се приеме следното:

„РЕШЕНИЕ
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 21 ноември 2017 г., вторник, от 14,45 при следния
Дневен ред:
Точка единствена. Обръщение на председателя на Европейския парламент господин Антонио Таяни към Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 199, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, в 11,00 ч. ще продължим с разисквания по питане към вицепремиера Валери Симеонов.
(Председателят Цвета Караянчева получава поздравления от народните представители.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, по програмата за днешния ден продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 10 ноември до 16 ноември 2017 г. няма.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Полина Христова;
- министъра на енергетика Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос на народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народния представител Дора Янкова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Чавдар Велинов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов.
Това са постъпили писмени отговори.
Господин Вицепремиер, заповядайте.

Продължаваме с точката от дневния ред:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКА ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СТРАНАТА.
Господин Гьоков, заповядайте.
Имате 10 минути на разположение, опитайте да се вместите в регламента.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Поставихме на Вашето внимание един изключително сериозен и остър въпрос – демографския, демографската катастрофа в България.
Наред с отчайващата бедност и фрапиращи неравенства, това може би е най-съдбовният за България въпрос и преодоляването на негативните последствия и тенденции от него е от жизнено важно значение за страната ни. Стратегии, планове, статистики, доклади, анализи и какво ли още не, на световни, европейски и български официални институции, на експерти и корифеи в областта, и така нататък, сочат, че демографският проблем е общоевропейски.
Статистиката, която се изготвя, се изнася по скоро, и размерите на проблема са крайно обезпокоителни. Населението на нашия континент драстично намалява и тенденциите са към задълбочаване на кризата. Европа има демографски проблем, но успява да го решава по-успешно от България. Трябва да сме наясно, че нацията ни се топи с всяка изминала година с най-бързи темпове в света.
Като народ, като нация имаме много проблеми, но най-големият ни проблем е демографската катастрофа. Наясно ли сме обаче, и даваме ли си сметка, какви са размерите на тази катастрофа, и че скоро, много скоро, връщане назад няма да има?!
Началото на демографските проблеми в България датират още с интензифициране на процесите на индустриализация и урбанизация у нас. Това води до миграция от селото към града, но по-големият проблем е, че води до промяна в поведението и начина на живот на милиони български граждани и още по-лошо – променя ценностната им система, което пък се отразява върху демографското им поведение и се отразява върху бъдещия модел на семейството в България.
Въпреки това до средата на миналия век населението нараства средногодишно между 1,5% и 2% и това в началото е не само заради високите стойности на раждаемост, средно 4–5 деца в семейството, но и заради емиграцията на бежанци от други балкански страни към България и това продължава до 1989 г.
От 1989 г. до 2013 г., само за 25 години, населението на България намалява от близо 9 милиона на малко над 7 милиона. За този кратък период България намаля с около 2 милиона българи с близо 20%, тоест средно около 70 хиляди българи годишно, все едно всяка година населението на един голям град по нашите стандарти е изчезвало, един голям град е заличаван от картата на България, и всичко това без някакви сериозни причини като война, масова епидемия, природни катаклизми или нещо друго подобно.
В края на 2016 г. по данни на Статистическия институт сме 7 милиона 101 хиляди и 859 българи, а експертите твърдят, че сме още по-малко – около 6 милиона и 700 хиляди. Ако в края на миналия век, и първите години на настоящия, намаляването на българското население се дължи основно на силно отрицателното миграционно салдо, то в последните години определено се дължи на отрицателните стойности при естествения му прираст. Това се определя от експертите като депопулация.
България е сред страните в света с най-нисък коефициент на раждаемост. Според данни на Статистическия институт броят на живородените деца през 2015 г. е 65 950 или коефициентът на раждаемост е 9,2 промила.
През 2016 г. без малко да отбележим исторически антирекорд за най-малко родени деца през годината, откакто се води статистика по този показател в България. Живородените деца през тази година са 64 984, тоест малко леко сме над 1997 г., която държи първото място в отрицателна класация за най-малко родени 64 125. Освен това България е с най-висока смъртност в Европейския съюз и с най-ниската продължителност на живота. Основна причина за това са социално значими заболявания – сърдечно-съдови, диабет, хипертония, инфаркти, инсулти и злокачествени образования. Харчат се огромни пари за здравеопазване без видими резултати. Имаме най-лошото здравеопазване в Европа.
Втората причина е затрудненият достъп до и без това лошо здравеопазване на най-нискодоходните групи. Проблем е, че около 20% от населението нямат здравни осигуровки. Тази група не ползва услугите на личен лекар, не провежда профилактични прегледи и няма ресурс да плаща медицинските услуги. Останалата част от населението независимо, че е здравно осигурено, плаща за здравни услуги с лични средства и то в размери невиждани и нечувани за Европа.
Профилактиката, доболничната медицинска помощ, детското, майчинското и училищното здравеопазване, адаптирана подготовка на лекари-специалисти спрямо заболеваемостта в страната и по региони, развитието на алтернативните извънболнични грижи тотално липсват или не са на необходимото ниво, въпреки че те са предпоставка и условия, които могат да доведат до положителни резултати, що се отнася до здравето и продължителността на живота.
Проблем представлява и застаряването на населението. Немалък принос за обезлюдяването на България и застаряването на населението има и емиграцията. Поради една или друга причина бяха принудени да емигрират близо два милиона души, за да търсят работа в чужбина. Това е сериозен проблем и защо една държава –членка на Европейския съюз, допуска това да се случи, е предмет на сериозни анализи и дебати. Фактът, че повече от милион – милион и двеста и петдесет хиляди от тях са млади, образовани хора, за чието образование, квалификация и подготовка страната ни е отделила, по сметки на експерти, повече от 120 млрд. лв. – все хора в трудоспособна възраст, които са жизнената сила на нацията, а държавата не успява да ги задържи да работят за България.
Намаляването на населението у нас е съпроводено и с друго негативно явление – с концентрацията на население в шестте най-големи града в България: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Там вече живеят над 35% от българите, а неравномерното разпределение става проблем и за ефективното усвояване на ресурсите в една голяма част от територията на България, която на практика е обезлюдена.
В последните години темпът на намаляване на населението е леко спаднал на около 0,4% годишно, но не заради някакви специални мерки от управляващите, а заради намалената емиграция, защото вече липсва демографски ресурс за нея.
Няма съмнение, че картината е апокалиптична и България се очертава като страна с най-лошите демографски показатели в Европейския съюз. Ясно е, че сме шампиони по темпове на намаляване на населението и всички прогнози не ни дават и капка основание за оптимизъм.
За етническата структура на българското население нито тогава, нито сега, ми се мисли и ми се повдига въпросът, защото близо 50% от новородените българчета през последните години не са етнически българи, което отново е сериозен проблем и ще доведе до момент, в който ще е трудно да твърдим, че това е българска държава. Наистина става актуален въпросът за физическото съществуване на българската държава, защото в средата на настоящия век населението й ще има коренно различна, и дори религиозна структура и облик, и всичко това за сметка на българския етнос.
Няма човек, който да не е наясно, че България я грози опасност и е наложително да се предприемат мерки за смекчаване и впоследствие преодоляване на проблема. Няма трезво мислещ човек, който да не е наясно, че без спешни, макар и закъснели мерки, ни очакват още по-драматични социални и икономически проблеми.
Бързо намаляващото население става проблем и е предпоставка за забавяне на темповете за социалното и икономическото ни развитие, за развитието на вътрешния пазар и за невъзможността да се осигурява работна ръка за икономиката ни. В много сфери на българската икономика има затруднения при набирането на работна ръка и ще има още по-големи в бъдеще.
Трябва да сте наясно, уважаеми народни представители, че демографският проблем е заплаха. Заплаха е за националната ни сигурност, защото неминуемо води след себе си отслабване на държавата в политическо, икономическо, а със сигурност и във военно отношение. Заплаха за икономиката и развитието ни, заради сериозните настоящи и най-вече бъдещи проблеми при осигуряването на работна ръка за икономиката ни. Заплаха за социалната ни система, заради застаряването на населението и нарастване на социалните плащания през бюджета, което затруднява и ще затруднява икономическия ни растеж. Заплаха, заради намаляване на научния ни, икономически, творчески, културен и всякакъв друг потенциал.
В демографската политика бързи решения, разбира се, няма, но е необходимо да се предприемат в съкратени срокове, последователни и целенасочени, най-вече решителни, нищо, че са относително закъснели, ако трябва дори и непопулярни решения и мерки, които ефективно да въздействат върху негативните тенденции, които влошават демографските характеристики, а резултатите ще очакваме да се появят най-рано след около десетина години. Ако щете ме наречете черноглед и предубеден, но аз до момента не виждам такива мерки да се прилагат от управляващите, или ако има такива, то те не дават очакваните резултати.
Може да говорим с часове за последствията от демографската криза и катастрофа, въпросът е, да не си останем само с говоренето.
От отговора на моето питане от страна на господин Вицепремиера аз усетих загрижеността му, но не останах с впечатление за цялостна адекватност на предприеманите мерки, доколкото ги има въобще. Не останах с впечатлението, че се знае какво се прави в джунглата на това управление. Останах обаче с впечатлението, че сега управляващите се опитват да решават проблема с демографската криза с предизвикване на емигрантски поток към България от трети страни първоначално като работна ръка, като се облекчава наемането на чужденци на работни места в българската икономика, а впоследствие с даване на българско гражданство. Не критикувам тези мерки, стига да не бъде застрашен българският пазар на труда, тоест да са изградени такива механизми, които да гарантират работните места преди всичко за българи. Наред с това не смятам, че този подход ще сработи, защото в момента България не може да предоставя атрактивни условия на труд и заплащане, които да привличат наистина квалифицирана работна ръка. Просто България ще бъде ползвана като междинна спирка по пътя за Европа.
Няма я политиката по насърчаване на раждаемостта. С какво можем да се похвалим в тази посока? С атрактивни обезщетения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков, времето за представяне изтече.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още минута… (Реплики от ОП: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Бихме могли да включим отчитане на времето на групата, за да може да представите решението. (Реплики от ОП.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма я политиката по насърчаване на раждаемостта. С какво можем да се похвалим в тази посока? С атрактивни обезщетения и социални помощи при раждане и отглеждане на дете ли? С адекватна данъчна политика към младите семейства ли? С огромни заплати на стартиращи в трудовата си дейност младежи ли? Не! Далеч сме от истината. Затова сме по-зле от останалите страни в Европа.
Истината е, че нямаме ясно формулирана ясна и ефективна демографска политика и ако я имаме въобще тя е сбъркана. А за решение в демографията ни е необходима коренно различна от досегашната политика. Тя трябва да е ефективна, комплексна, целенасочена, консенсусна, политика от страна на държавата чрез нейните органи и социални институции, или политика от страна на Народното събрание, изразяваща се в адекватни законодателни решения.
Няма да пропусна, че имаме Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България. Смятам, че ако изхождаме от това изпълняват ли се дейности по стратегията, можем да сме снизходителни и с половин уста да кажем: „Да!“, защото те формално сигурно наистина се изпълняват. Покрай тази стратегия се предприемат мерки, които обаче не дават желания резултат и затова демографската криза в България вече не е криза, а катастрофа в контекста на близкото и по-далечно бъдеще на страната ни. А резултатите от стратегията с две думи са: от ден на ден по-добре, от година на година – по-зле. Даже и вицепремиерът по демографска политика не може да каже, че има някакъв видим напредък, защото фактите го опровергават. Затова, ако имаме уважение към себе си като институция, трябва да признаем, че стратегията не работи и ни е нужно нещо друго, по-ефективно, което да създава идеологически, правни, финансови и социални предпоставки за задействане на такива мерки и програми, касаещи раждаемостта и семействата, здравето и продължителността на живота на хората, емиграцията и имиграцията, и редица други аспекти за възходящо демографско развитие.
Затова като първи стъпки в тази посока от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме на Народното събрание да възложи на Министерския съвет в срок до 15 декември 2017 г. – считайте това, господин Председател, за редакционна поправка в предложението за решение – да се изготви и внесе в Народното събрание документи, упоменати в предложението за решението, което предстои да гласуваме.
Аз съм в очакване на един стойностен и адекватен дебат по проблема, защото е наистина сериозен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Това беше представянето на предложението за разисквания и проекта за решение от един от вносителите.
Длъжен съм да обявя времето на групите, разпределено по чл. 105 от нашия Правилник, и правилата, по които ще протече разискването и взимането на решение.
В процедура сме по разискване и вземане на решение по предложен проект. Един от вносителите ни запозна с питането. Продължаваме с разисквания по време, определено за парламентарните групи, както следва: парламентарната група на ГЕРБ – 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, част от които вече беше употребено, „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ – 8 минути, „Движение за права и свободи“ – 7 минути, „Воля“ – 5 минути, нечленуващи в парламентарни групи народни представители – 5 минути. Всичко 60 минути разисквания. Времето, което има господин Симеонов по негово желание, е извън този час за разисквания.
Разискванията – напомням – се провеждат само по темата на питането и неговия отговор. Могат да се правят предложения за промени в предложените решения.
След приключване на разискванията ще преминем към гласуване на три внесени проекта за решения, съгласно чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105 от Правилника, по реда на тяхното постъпване, а това са: Проект за решение, внесен от 66 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, регистриран първи по време; Проект за решение, внесен от 6 народни представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, регистриран като следващо предложение; и на трето място, Проект за решение, внесен от 10 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Това е процедурата, по която ще работим днес.
Господин Адемов, имате думата за становище като вносител.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, господин Симеонов, ще Ви представя Проекта за решение, внесен от парламентарната група на „Движението за права и свободи“:
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет до 31 декември 2017 г. да изработи и внесе в Народното събрание краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.
2. Министерският съвет в срок до 31 март 2018 г. да представи в Народното събрание информация за изпълнението на плана за 2017 г. на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България.“
Уважаеми колеги, най-впечатляващо определение за демографска политика е, че демографията е политика на политиките. Това е мултидисциплинарен феномен с хоризонтални измерения във всички секторни политики. В настоящата дискусия е особено важно обективно да оценим сегашните проблеми, да посочим причините, довели до тази катастрофална ситуация и да набележим мерки за преодоляване на днешната нерадостна демографска картина.
Изключително важен и актуален е въпросът: кой може да реализира необходимите политики? Според нас успешна демографска политика с дълъг хоризонт могат да провеждат системните партии, които са освободени от изкушението да етнизират този национален проблем, защото участието на крайни формации във вземането на решения, свързани с демографията, неминуемо създава напрежение, несигурност и дискредитира в голяма степен разбирането, че българската нация представлява букет от етноси и че всички, родени на тази земя, сме и ще бъдем равноправни български граждани.
Демографски проблем с прояви на криза има не само в България, а и в цяла Европа, но картината в България се различава съществено – докато в Европейския съюз населението застарява, в България към този негативен показател се прибавя и втори, а именно, че намалява със застрашителни темпове. През последните 25 години населението в България намалява с около 2 милиона или по около 80 хиляди годишно, което прави по около 9-10 човека на час. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече години са близо милион и половина – 20,7% от населението. Тревожна е тенденцията при възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащи и излизащи в и от трудоспособна възраст показва, че през 2016 г. 100 излизащи биват замествани от 63 влизащи. Само преди 15 години този показател е бил в съотношение 100 на 124.
При тази стряскаща картина сме в очакване на драматични икономически и социални катаклизми със сериозен фискален натиск върху публични финанси.
Кои са причините, довели до този резултат и с какви политики и инструменти можем да променим тези неблагоприятни тенденции?
На първо място, ниската раждаемост. Тя не може да бъде преодоляна само с финансови стимули. Спорно е насърчаването на тридетния модел, при положение че статистиката отчита тотален коефициент на плодовитост: жени във фертилна възраст при 2016 г. – 1,54. През 2010 г. този показател е бил 1,49. Ако направим задълбочен анализ на графиката на раждаемостта и на тенденциите в динамичен ред, ще видим, че раждаемостта се увеличава не когато се увеличават социалните придобивки, а когато има очаквания за икономическа и социална стабилност. С други думи без сериозен икономически ръст на базата на инвестиции, без адекватна политика по доходите, без нормално функциониращ пазар на труда, без резултатни реформи в образованието и здравеопазването, трудно можем да разчитаме на рязък скок на раждаемостта.
На второ място, високата смъртност – обща, в това число детска и перинатална детска смъртност. Увеличаването на средствата за финансиране на сектора за здравеопазване, за съжаление, не кореспондират с по-добро здраве на нацията.
На трето място, проблемът емиграция. От 1990 г. до днес вследствие на емиграция населението в страната е намаляло с около 7%. Емигрират младите, изтичат образованите, обезлюдяват се цели региони от страната.
Уважаеми колеги, днес е предизвикана една целенасочена, смислена дискусия по политики с надеждата да признаем, че имаме страховит проблем – сложна, тежка демографска ситуация. Наша е отговорността да приемем краткосрочни и дългосрочни мерки, надпартийни, държавнически, с висока степен на съгласие, за да има приемственост, независимо от това кой през следващите години ще управлява страната.
И не на последно място, да не забравяме, че мерките, които предприемаме днес, ще дадат резултат след десет и повече години.
Надяваме се да подкрепите нашия Проект за решение, който е изготвен с намерението да има повече прозрачност и яснота на взетите мерки, отчета за тяхното изпълнение и постигнатите резултати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
По третия проект някой от вносителите ще вземе ли отношение да го представи?
Заповядайте за становище.
Това е Проект за решение, внесен от парламентарната група на партия ГЕРБ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И „Обединени патриоти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да – и „Обединени патриоти“.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, ще представя Проекта за решение, подписан от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“ във връзка с разискванията по питане от народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, относно политика за решаване на демографските проблеми на страната.
Демографската политика на България трябва да бъде национален приоритет за десетилетия напред. Мерките по демографската политика са комплексни и хоризонтални. Те зависят от усилието на правителството, всички министерства, гражданските организации, социалните партньори и могат да дадат резултати след години, когато се натрупат ефекти от подходящите секторни политики.
В проекта на решение, който предлагаме, са застъпени три важни предложения, свързани с предоставяне на информация в Народното събрание от Министерския съвет относно политиката за решаване на демографските проблеми в България.
Първото ни предложение е:
„Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 30 ноември 2017 г. да внесе в Народното събрание Годишен отчет за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.“
Отчетът е приет на заседание на Министерския съвет на 15 ноември 2017 г. Той дава изчерпателна рамка за предприетите комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложени в демографската стратегия. В условията на намаляване и застаряване на населението и на работната сила резерви за постигане на балансирано демографско развитие има не само в мерките за повишаване на раждаемостта, намаляване на смъртността и разумното управление на миграционните процеси, но и в мерки, свързани с развитието на качеството на човешките ресурси, повишаване на квалификацията, подобряване на образователния и здравния статус, уменията и мобилността на пазара на труда.
Ключов елемент в българската демографска политика е развитието и повишаването на качествените характеристики на човешкия капитал, стандарта и качеството на живот. Като положителни тенденции през 2016 г. са отбелязани: намаляването на детската смъртност; задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните – членки на Европейския съюз; намаляването броя на починалите лица и коефициента на обща смъртност; увеличаването на очакваната средна продължителност на живота; подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.
В Отчета е направен преглед на мерките и дейностите, предприети и изпълнявани през 2016 г. от отговорните институции, граждански организации, социални партньори и академичната общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика.
Акцентира се върху конкретни задачи, мерки и дейности за реализиране на стратегическите приоритети, които се предприемат и изпълняват в 12 основни направления. В изготвянето на Отчета е включена информация от министерства, държавни и изпълнителни агенции, НОИ, НЗОК, НСИ, Евростат, ООН, Европейската комисия и други.
Второто ни предложение е свързано с възлагане на Министерския съвет на Република България в срок до 31 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание Отчет за изпълнение на дейностите по мерките и преодоляване на демографската криза в Република България от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
Защо е важен този Отчет? Защото той ще представи обхватна информация относно изпълнението на мерките за ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес, и овладяване на негативните демографски процеси.
Отчетът ще включи информация за предприетите действия на правителството за изпълнение на следните цели:
1. забавяне на негативните демографски процеси, свързани с намаляването на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал;
2. създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда;
3. оптимизиране дейността на Центъра за асистирана репродукция;
4. подобряване на майчиното и детското здравеопазване;
5. насърчаване на активния живот на възрастните хора;
6. създаване на условия за равнопоставеност на жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот;
и не на последно място – подобряване ефективността на процесите по предоставяне на българско гражданство, осигуряване на подбор и приемане на имигранти, които са способни да се интегрират и реализират в приоритетни за развитието и благосъстоянието на страната области, в това число използване на демографския потенциал на традиционните български общности в чужбина.
Третото ни предложение: Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 март 2018 г. да изготви и представи пред Народното събрание прогноза за демографското развитие на Република България до 2040 г.
Прогнозата за развитие на населението до 2040 г. е необходима, за да се набележат и предприемат точни, навременни и адекватни действия и за по-ефективно управление на демографските процеси, свързани с намаляване и застаряване на населението, миграцията, осигуряване на устойчивост на социалната система, пазара на труда, социалноосигурителната система, системата за социално подпомагане и грижи, здравната, образователната.
Поради силно инерционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в България, подобно на много други страни от Европейския съюз, официалните прогнози за развитие на населението в следващите десетилетия не са благоприятни. Затова е изключително важно постигането на дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, смекчаващи негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот.
Институтът за изследване на населението и човека към БАН изпълнява проект „Мерки за преодоляване на демографската криза“, като водещ изпълнител по проекта, възложен с Постановление на Министерския съвет № 347 от 8 декември 2016 г. Според сключения договор проектът включва три етапа.
Целта на проекта е да предложи конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на България по отношение на ключовите процеси, засягащи възпроизводството на населението и формирането на съвременната демографска картина – раждаемост, смъртност, вътрешна и външна миграция, да предложи сценарий за развитието на населението в средносрочна перспектива с акцент върху измененията в числеността на работната сила и предложи мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство, които са в основата на изготвените научни анализи и прогнози.
Уважаеми колеги, демографските проблеми у нас са натрупани с десетилетия. Те не могат да бъдат решени за няколко години – необходим е продължителен период от време. Когато говорим за демографския фактор, всички тук трябва да си дадем ясна сметка, че това е политика за 30 – 40 години напред.
Въпросът, който поставихте за разискване тук, в залата, е сериозен и се надявам днес да чуем и водим смислен, експертен дебат, защото това е важно за цялото българско общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания по питането и предложените проекти за решение.
Има ли желаещи за изказвания?
По всяко време господин Симеонов може да вземе думата, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предпочитам накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ваше право е, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! По прогнозни данни на различни институции населението на България през 2020 г. ще бъде под 7 милиона, а през 2040 г. – около 6 милиона, като някои прогнози дават малко над 6, други малко под 6.
Отмина времето, когато демографската политика се отъждествяваше единствено и само с предприемане на мерки за повишаване на раждаемостта. Тази политика е съотносима с целия жизнен цикъл на човека, с потребностите, с очакванията, с проблемите на всеки етап от неговия живот, а не само с раждаемостта.
В условията на продължаваща икономическа и социална трансформация при трайно и необратимо, поне през следващите няколко десетилетия, намаляване и остаряване на населението демографският дебат несъмнено трябва да включва не само темата за раждаемостта, смъртността и емиграцията, но и темите, свързани с качеството на живот, с ефективността на работната сила.
В Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на Република България са посочени 12 основни демографски приоритета. Ще изброя само някои от тях: насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда за благоприятно раждане, отглеждане и възпитание на деца; подобряване на репродуктивното здраве на населението; подобряване на общата демографска информираност и сексуална репродуктивна култура; подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата преждевременна детска и майчина смъртност; разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика; разработване на национална концепция за активен живот на възрастните хора; а също и въвеждане на задължителна оценка за въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменен или допълнен нормативен акт на държавата. Това го приехме в Четиридесет и третото народно събрание.
Бих искал да оспоря тезата на един от преждеговорившите, че здравеопазването в България не е на ниво и здравната грижа е много по-лоша, отколкото в другите европейски държави. Не, не е така. Здравеопазването в България е на европейско и на световно ниво – просто лекарите правят чудеса с по-малкото средства, с които разполагат и за апаратура, и за лекарства, и за труд.
Ще дам само един пример: през 1960 г. средната продължителност на живота в България е била 65 години, през 2000 е била 70, през 2012 е 74. Това е благодарение и на здравеопазването, и на новите технологии в него.
По отношение на първото направление бих искал да отбележа, че за 2017 г. има утвърдена програма в рамките на бюджетния план за семейни помощи за деца, като там са включени средства над 5 млн. 700 хил. лв. Тук са включени всички еднократни парични помощи – за бременност, за раждане на дете, за отглеждане на близнаци, за обучение и така нататък, както и месечни помощи за отглеждане на дете, месечни помощи за отглеждане до завършване на средно образование, като бих искал да подчертая, че повечето от тези помощи се полагат, независимо от дохода, тоест бенефициенти са всички български граждани, които отговарят на условията.
Друго финансово подпомагане представляват обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване за майчинство, което не е малко като сума и като възможност. Предоставят се и финансови средства по реда на Закона за закрила на детето. Данъчните преференции в Закона за данъците върху доходите на физическите лица също са известни: при едно дете – 200 лв., при две деца – 400, при три – 600. Има и данъчни преференции за деца с увреждания.
По отношение на подпомагането при съвместяване на родителството с трудовите функции също имаме нормативни условия – да се насърчават работодателите за разкриване на работни места и за наемане на безработни лица, самотни родители или майки – осиновителки на деца. Знаете за привилегиите на бременните по Кодекса на труда, за отпуските и така нататък.
По отношение на образованието, здравеопазването и социалното развитие на децата са заложени профилактични прегледи в рамките на Националната здравноосигурителна каса, има специална програма „Детско здравеопазване“.
По отношение на подобряване на репродуктивното здраве на населението се осигуряват медицински грижи за бременни и родилки, наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“. Има и профилактични прегледи по отношение на децата над 18 години.
Изброих тези мерки, за да покажа, че по отношение на нормативното осигуряване на изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на Република България е направено много. Практически по всички тези 12 направления има мерки, които са осигурени с нормативна база.
Демографските промени – ниска раждаемост, висока смъртност, намаляване и застаряване на населението, високи миграционни потоци, имат икономическо и финансово отражение и измерение. Те се отразяват пряко върху устойчивостта на икономиката, върху стабилността на социалните системи – пенсионна, здравна и образователна, системата на социално подпомагане. Затова е важно в дългосрочен план да има държавна намеса по отношение на промяна на тенденциите, защото в противен случай биха били застрашени и публичните финанси.
Направленията, в които трябва да се работи, са: постигане на високо качество на човешкия капитал, висока производителност и продуктивност на труда, съчетани с нарастване на доходите, високи технологии, иновации, развитие на икономиката и производство на висока добавена стойност.
С оглед на казаното дотук смятам, че е редно да поискаме информация за изпълнението на мерките за преодоляване на демографската криза и оценка на тяхната ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики към изказването на господин Тошев? Няма.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Заместник-председател на Министерския съвет, госпожи и господа народни представители! Ще доразвия мотивите към нашето питане от един друг поглед на демографските причини и проблеми в страната, от погледа на какво се случва, ако погледнем нещата от регионалната позиция в нашата страна.
Цели региони безспорно се обезлюдяват – това го усещаме всички. Особено това звучи с голяма сила – Северозападът е най-бедният регион в България по статистика на Европейския съюз. Към този регион се присъединяват и планински, полупланински, Странджа-Сакар, Родопите, а може би знаем, че с отрицателен прираст са всички области – естествено отрицателен, с изключение на София, която има около 15,8 на хиляда прираст, и Варненска област.
Уважаеми колеги, знаем какво се случва в страната след 1989 г. – повече от 185 селища изчезнаха, обезлюдени са. Паралелно с това сигурно всички си даваме сметка, че от 5329 населени места повече от 1262 са с население от 10 до 99 човека.
Ние си даваме сметка, че всичките тези причини като социална бедност, здравеопазване – като съвременно развитие на България, действително сме в една нова качествена ситуация. Но според мен следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен своите количествени характеристики, които тук многократно коментирахме, има и своите качествени характеристики с различни регионални измерения. От тази трибуна спокойно можем да кажем, че количествените и качествени характеристики, които настъпиха в страната в следствие на демографската катастрофа, довеждат до една дисфункционалност на социално-икономическото и техно-иновативното развитие на съвременна България.
Паралелно с това мисля, че в този смисъл нашата страна функционира във все по-тесен ракурс на технически, икономически, интелектуален и социален потенциал.
И ако не вземем мерки – с изключително голям ангажимент сте, господин Заместник-председател на Министерския съвет, в момента на изпитание е и самото правителство, че демографската криза може да стане демографска катастрофа. За нас има три групи причини и ние се надяваме, че Вие ще ги отчетете в последващите мерки в работата на правителството и в дейността на функционирането на държавата.
Първата причина, това безспорно е раждаемостта, смъртността, загубата на жени във фертилна възраст, масовата имиграция и другите процеси, които се случват и тук на Балканите. Непреки причини има, спор няма – застаряването, бедността, безработицата, социалните болести. Изключително важно е да отчетем социалните неравенства.
Има обаче една изключително важна причина, която, волю или неволю, няма как да я прескочим.
Уважаеми колеги, след 1989 г. – по осъзнати или неосъзнати причини, ние влязохме в един друг свят. Едни казват: на пазарното стопанство, други казват, че влязохме в неолибералната социално-икономическа и политическа система. Това си даде ефекта на демографската криза. Ние стигнахме до определени дълбоки неравенства, до обедняване. И тук вече е въпросът за един национален дебат, който ние, социалистите, водим на нашите конгреси, водим го с българското общество, за това как да функционира съвременна България оттук насетне, как да функционира като развитие и като възможности? Защото, спор няма – можем да кажем, че бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, но бедността, обедняването, стесняват все повече социалните и професионални възможности за гражданска и обществена реализация на хората в България. И това е една причина за перспективата на нашата страна.
Паралелно с това знаем, че голяма група от българите отидоха в чужбина по свой избор. Да, те имат своето право, но ние тук си даваме сметка – и ние сме хората, които трябва да създадем средата в България, по какъв начин българите могат занапред да реализират своя потенциал в полза на българското общество – виждат ли такъв път, виждат ли такова място, имат ли такава възможност?
Поради тази причина ние искаме да се обърнем към Вас: разглеждайки внимателно предложенията, които сме направили в следствие предложението на групата народни представители за решение, за нас е изключително важно ние като парламент, правителството – дай Боже, да може, да създадем позитивна алтернатива за развитието на страната. Готови сме да влезем в такъв дебат, но по същество. Позитивна алтернатива, за да може тази трагична демографска картина да не отиде към демографска катастрофа.
Ние знаем, че влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да дават възможност занапред, а това вече се констатира от всички, да може да функционира българската държава и държавност като социално-икономическо и като държавно-политическо възпроизводство. Ние знаем какво е състоянието на хората, на тяхната професионална ангажираност, на образованието, на здравния статус. Затова смятаме, че стратегията за демографското възраждане на България – така би трябвало да бъде реализирана, трябва да бъде с основен акцент „Социално-икономически мероприятия”. Социално-икономически мероприятия на базата на възгледа за модерна, съвременна България, на базата на развитието на съвременните технологии и модерното земеделие, животновъдство, българското село да се възроди, а не да имаме възможности и да даваме право да имаме един избран кмет и да се обезсилва енергията на хората, които живеят.
В нашия възглед, уважаеми госпожи и господа народни представители, в предложенията, които правим, се обръщаме действително да се направи оценка в т. 1 за въздействието на нормативната уредба на основните причини – национални, регионални и секторни. Но ние не бихме искали всяко ведомство да има стратегия, да се съберат на един междуведомствен съвет и там да кажат: да, всяка стратегия се развива, и да не води до никакво развитие на самата страна.
Паралелно с това по отношение на мерките в краткосрочен и средносрочен план.
Вижте предложенията, които вчера и миналия ден нашата група е внесла в Закона за бюджета. В краткосрочен план с този бюджет за изравняване на неравенствата, помислете, трябва ли да останем със същата данъчна база и данъчно облагане?
По отношение на здравеопазването, трябва ли да стоим с този модел? Той полезен ли е?
По отношение на образованието – заданието на държавата към образованието: към средното, към висшето, към науката, за модерна България държавата какво задание е направила и има ли изобщо такова задание, за да може по този начин да се окомплектова развитието на страната?
По отношение на целенасоченото въздействие към определени региони.
Ние предлагаме фонд „Индустрия“ и предлагаме фонд „Регионално въздействие“. Не мога да разбера, вие бягате от целенасочени инвестиции в определени региони! Тук препоръчваме, когато се формират и представят в Народното събрание мерките и действията за преодоляване на демографската криза в краткосрочен и средносрочен план, да ги видим всичките тези въпроси в комплекс.
И накрая.
За нас са изключително важни трудовата и социална сигурност, трудовата интеграция и социална сигурност, но в основата е пакетът от мерки за социалната перспектива, за социалното и икономическо развитие на страната. Това е проблемът! Задача на деня! Ние не бива да замитаме тази тема със стратегийки, доклади, материалчета.
Мисля, господин Заместник-председател на Министерския съвет, че Вашата роля е ключова в Министерския съвет. Заемете я! Ние ще Ви подкрепим, но въпросът е: отчетете и предложенията, които Левицата прави. Те са полезни за последващото развитие на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има ли реплики към изказването на народния представител Дора Янкова? Няма.
Заповядайте за изказване.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина провеждаме смислен дебат по отношение на демографската криза и на мерките за преодоляването им и аз искам да благодаря на всички колеги, които се изказаха за това, че въпросът определено не се политизира, а се поставят наболелите теми пред обществото.
Безспорно проблемът с демографската катастрофа – нека да я наричаме така, е изключителен проблем и той може би е най-важният, който стои пред държавата. Ние утре може да сме по-богати, България може да просперира, може да постигаме големи успехи във всички жизнени поприща, но когато българският народ се стопява и когато изчезва, смятам, всички трябва да сме отговорни пред това.
Бяха направени правилните констатации, че България е страната с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европейския съюз, че тя е с най-голяма заболеваемост, бяха посочени големите регионални диспропорции. Всички сме свидетели на това, че София и няколко – може би два или три града, има положително развитие през последните 25 – 28 години, но всички останали региони и населени места в страната наистина са потърпевши от демографската катастрофа.
По прогнозните изследвания през 2050 г. България ще бъде под 5 милиона души. Това наистина е страшно! Ние говорим тук за огромните промени, които настъпват в демографски, в етнически, в социален, в образователен аспект, проблемите с трудовата заетост, тъй като все по-трудно се намират хора, особено от професии, които са необходими за развитието на българската икономика, и определено трябва да се вземат спешни мерки.
За съжаление, уважаеми колеги, не посочваме отговорността за това, което се случи. Смятам, че през годините на прехода демографската политика на всички български правителства не беше адекватна. През големи периоди се проявяваше незаинтересованост по този проблем. Той въобще не се поставяше нито на дискусия, нито нещо конкретно да се върши по него. Когато имаше все пак дебат, той беше свързан с констатации. Да, отчитаха се резултати, посочваха се проблемите, но почти нищо не се случваше за разрешаването им. Няма как и да приемем подхода, говорейки за демографска катастрофа, да се изсипват безцелно едни средства, които с нищо да не подобряват демографското състояние в страната, а много пъти се действаше точно по този начин – на парче и без цялостна стратегия.
Разбира се, има и сполучливи примери, които можем да дадем. Макар и спорадични, до момента доста успешни се указаха мерките за създаване на Национален фонд „Инвитро“ или общински фондове за асистирана репродукция, които подпомагат семейства, които имат репродуктивни проблеми. В крайна сметка, това обикновено са високообразовани семейства, с висше образование, които наистина са един демографски потенциал, който всяка една страна иска да развива.
Мерките за стимулиране на отговорното родителство са изключително важни и ние трябва да се насочим натам. Тук не говорим за количествени показатели, за цифри – колко трябва да бъде населението на България, говорим все пак и за държавна политика, която търси начин да се развива българското общество във възходяща линия.
Смятам, уважаеми колеги, че няма нужда повече от констатации, няма нужда да правим някакви заклинания от трибуната на Народното събрание, а има нужда от конкретни мерки. И, слава Богу, настоящото правителство, разбира се, с огромната роля в тази посока на „Обединени патриоти“, предлага конкретни мерки за справяне с демографската катастрофа и ние може да назовем някои от тях. Те, разбира се, не са плод само на наши идеи, те са плод и на взаимстван опит от други държави.
Много добър е примерът с Унгария. Мярката за отпускане на еднократни помощи за раждане на трето дете, например в Унгария, колеги, е 32 хил. евро за всяко семейство, което има трето дете.
За сравнение – в България се раждат годишно около 5000 трети деца, и смятам, че възможността за една сериозна еднократна финансова помощ за трето дете би била не само доста полезна, но и не би изисквала толкова голям финансов ресурс.
В тази посока може да посочим и мерките с отпускане на специална месечна помощ за раждането на трето дете; за предоставяне на нисколихвени или безлихвени жилищни заеми за млади семейства; за отпускане на такива за семейства в студентска възраст, които се обучават, или за семейства с висше образование; предоставяне на възможности и на финансови кредити на български младежи, които се обучават по професии в България или в чужбина, които са необходими за българската икономика.
И не на последно място, въвеждане на модерна имиграционна политика. Ние тук говорим за наличието на огромни резерви от представители на българските общности в чужбина, в Украйна, в Молдова – това са изключително трудолюбиви хора, които искат, имат възможности и желаят своето развитие, за които дори жизненият стандарт в България е доста по-висок от страните, където живеят, и биха били изключително добър потенциал за нас.
Разбира се, не трябва да пренебрегваме и общностите от Балканите, Западните покрайнини, Албания, Македония. Смятам, че до момента, в настоящия мандат са направени, при предишното Народно събрание са гласувани мерки, които са в подкрепа на моите думи. Например: издаването на документи за българско гражданство; увеличаването на приема на българи от чужбина в българските висши учебни заведения; увеличаването на стипендиите. Тези хора не идват тук, за да увиснат на врата на социалната система на България. Обикновено тези българи от чужбина идват и стават отлични специалисти. С високото си образование се вливат в българската икономика и спомагат за просперитета на нашата държава.
Образованието е изключително важно и аз затова отворих и тази тема. В този смисъл трябва да приветстваме опитите на Министерството на образованието и науката да задържа децата в училище.
Огромен проблем е, че много български деца остават извън системата на образованието, не получават никакви възможности след това да бъдат конкурентни на пазара на труда. Вие сами може да си дадете отговора с какви дейности могат да се занимават, след като нямат образование. Затова смятам и тази мярка за изключително успешна.
Уважаеми колеги, в заключение на това, което казвам, приветстваме опитите на настоящото правителство да предприеме конкретни мерки и действия за подобряване на демографската ситуация, както и Вие – изказалите се преди мен, споменахте: това се мерки, които няма да се решат за месец, два или година. Това са дългосрочни мерки, може би демографският потенциал на една нация се развива със столетия, а нашата нация е претърпяла много големи крушения в предишни времена и в последните 28 години. Смятам, че, ако ние като отговорни български граждани, не предприемем нещо конкретно в този момент, наистина утре ще бъде късно. Благодаря Ви, за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Красимир Богданов? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, проф. Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Имам малко време, тъй като се изказаха преди мен колеги от групата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Смятам, че днешният ден е изключително сериозен по отношение на вниманието на колегите от уважаваната аудитория към този дебат, тъй като той касае бъдещето на страната като цяло.
Внимателно се запознах с Проекта на Министерския съвет за средносрочни и краткосрочни промени в областта на демографската политика. Той е написан доста професионално.
Ще си позволя тук, във Ваше присъствие да цитирам една мисъл, която много ме обезпокои – на страница 78. Тя звучи буквално така: „Намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен и необратим социален процес в България“. Тук прекъсвам цитирането и отивам няколко реда по-надолу: „Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението, като неизбежна даденост“, край на цитата.
Ако в един Проект на Министерския съвет се предлага подобна констатация, след многото аргументирани от двете страни на залата предложения и тревогите, които бяха изказани във връзка с демографската ситуация в България, аз мисля, че в този документ има едно противоречие, който с усилията на всички парламентарни групи и на Министерския съвет, трябва да бъде сериозно преосмислен като извод и действително променен.
Понеже имам много малко време, бих се обърнал само към проблемите на здравеопазването. Без да ги сканирам, мога само да споделя, че в нито един показател от тези, по които се отчита необходимостта на здравеопазването, като започнем с обща смъртност; коефициент на ранна смъртност; детска смъртност, перинатална смъртност и данни за репродуктивност на населението, независимо че подобряваме своите показатели през последните 10 години, което е съвсем нормално за страна, която е членка на Европейския съюз, оставаме все още на много, много далечно ниво от това на средноевропейския гражданин.
Това личи и независимо от така поднесените през последните 24 часа данни за увеличаване на средната продължителност на живота на населението в България, тя изостава средно с четири години от тази в Европейския съюз.
За да не влизам в другите проблеми на образованието, което е много сериозен проблем в подготвения от Министерския съвет Проект, много добре се представят някои от тревожните тенденции и особено сред ромското население, където над две трети от населението между 16 и 24 години нито работи, нито желае да работи, нито желае да бъде обучавано, аз бих си позволил да поискам от Вас най-любезно да чуя Вашето мнение, тъй като представеният ни отчет преди месец – месец и нещо, за интеграцията на ромското население в България по моя скромна преценка, като лекар и като народен представител, беше с незадоволителен резултат. Какво е Вашето мнение за тази Програма, която е от много сериозно значение, при положение че ромското население представлява 10% в момента? Тенденциите, които сполучливо очертаха колегите изказали се преди мен, говорят, че цялата вътрешна структура на населението през следващите 15 години ще бъде сериозно променено. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Има ли реплики към изказването на проф. Михайлов? Няма реплики.
Други желаещи за изказване народни представители?
Заповядайте за изказване.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Доклади и анализи на световни европейски официални институции сочат, че демографският проблем е общоевропейски проблем. Числата, които се изнасят, са крайно обезпокоителни за институциите на Европейския съюз.
Според изследванията на ООН населението на нашия континент се топи драстично и тенденциите са към задълбочаване на кризата. Негативните тенденции в развитието на демографските процеси в последните десетилетия и настъпилите изменения в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху функционирането на основни системи на обществото: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионноосигурителна, система за социална защита, пазара на труда и други. В същото време характеристиките на икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху демографското развитие. Взаимодействието между тези процеси е предизвикателство за всяко едно управление.
Министерството на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на демографското развитие, както и дейността на анализиране, оценяване, прогнозиране на демографските процеси в сътрудничеството си с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации, изпълнявайки дейности за организацията на координацията и мониторинга по демографска политика, което се изразява в поддържане на инстуционална рамка и национален механизъм за изпълнение на политиката. Осъществява координацията и ръководството на Междуведомствената работна група по демографски въпроси, в които участват представители на ключови държавни ведомства: Национален статистически институт, Национален осигурителен институт, Български Червен кръст, Национално сдружение на общините в Република България, неправителствени организации. Изготвят се ежегодни мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания.
Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната междуинституционална и междусекторна демографска политика бе усъвършенстван и чрез създаване на Национален съвет по демографска политика.
Текущата демографска ситуация в Република България се характеризира с продължаващо намаляваща раждаемост, задържащо се високо равнище на общата смъртност, намаляване и застаряване на населението. Съществена роля играе и миграцията.
През 2014 г. в страната са регистрирани 68 хиляди 83 родени деца, от тях 67 хиляди 585 са живородените. В сравнение с предходната година, броят на живородените е увеличен с 1007.
През 2016 г. в страната са регистрирани 65 хиляди 446 родени деца, като от тях 64 хил. 984 са живородени.
В сравнение с 2014 г. броят на живородените намалява с 2601 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2016 г. е 9,1 на 1000.
В България се забелязва тенденция към увеличаване средната възраст на майките, които раждат. До 2020 г. е предвидено, че тя ще се задържи в областта между 26 и 28 години, а след това даже ще има и леко повишаване на средната възраст – около 30 години.
Значим социален риск крият също изключително ранните раждания на момичета под 15-годишна възраст, както и ранните раждания на девойки между 15 и 19 години. Тези случаи се нуждаят от специално внимание и превенция от страна на държавата. Необходимо е да се повиши и сексуално-репродуктивната култура на тийнейджърите в училищата.
От 2007 г. до 2014 г. са родени 2912 деца от майки на възраст под 15 години, през 2014 г. майките под 15 години са 320. Става дума за раждане на първо дете, а за седем майки под 15 години – за раждане на второ дете.
Ключов момент за решаване на демографските проблеми в страната е осигуряването на достъп до качествено образование. Майките, които раждат в България, трябва да бъдат образовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване качеството на човешкия капитал в страната. Затова обаче не е нужно да се задейства само Министерството на образованието. Социалното ведомство играе роля – в партньорство с другите министерства трябва да изготви механизъм, по който да стимулира раждаемостта. А за да се насърчат по-образованите, системата ще трябва да работи така, че да дава повече на тези, които получават повече. Така останалите също ще могат да бъдат насърчавани да се трудят повече.
Ще се спра и на смъртността. През 2016 г. тя е 107 580 души, коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Спрямо предната година броят на умрелите се намалява с 2537, или това е 2,3%.
Като положителни тенденции през 2016 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването броя на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, увеличаване на очакваната средна продължителност на живота. От цифрите се вижда, че се раждат около 65 000, а умират 107 000. (Шум и реплики.) Нашата цел е тези цифри да се изравнят и населението ни да достигне един устойчив брой, тоест прирастът да бъде около нулата. Това е процес обаче, който ще се случи в следващите 10 – 15 години.
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. Средната възраст на населението нараства устойчиво, като от 40,4 години през 2001 г. достига 43,5 в края на 2016 г. (Шум и реплики.) Средната продължителност на живот общо за населението на страната, изчислена през периода 2014 – 2016 г., е 74,7 години. спрямо периода 2013 – 2015 г. се е увеличила с 0,2 години.
Трябва да се спра и на проблема с миграцията. Той също е много важен за намаляване броя на населението, като най-голям брой на миграцията е бил в периода 2000 – 2010 г. (Шум и реплики.) Много е направено, много се прави, но процесът на спиране на този демографски срив е твърде бавен.
Ще посоча само някои от мерките: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Програма „Работа“ – осигурява трудова заетост на 10 хиляди дълготрайни безработни, както и осигурява обучение, повишаване на квалификацията; „Родители в заетост“ – дава възможност на родители да растат кариерно, тя е на стойност 20 милиона; лични асистенти, увеличаващи се помощи за деца. Всичко това са мерки, които са предприети от правителството за решаване на демографската криза. (Шум и реплики.)
Знаем, че процесът не е бърз, но виждате, че ние се стараем да спрем процеса на демографската криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Папашимов.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам.
Желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Карадайъ, за изказване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Симеонов! В приоритетите за управление пише: приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. До момента система от мерки не е приета, не е и представяна!
Сега ще докажа това твърдение. В Програмата за управление е записано: ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.
Звучи добре по европейски, но какво следва? Следва дешифровка в отговора по питането на господин Гьоков от предишното заседание. Представени са шест мерки като решение:
Първа – финансова помощ за трето дете само на отговорни родители, които нямат нарушения на своите задължения към първите си две деца. (Шум и реплики.)
Противозаконна, необичайна, неадекватна, нелогична и твърде, твърде тревожна. Кой и как дефинира отговорни родители, преценява нарушения на задължения?
Не е дешифрирано напълно, но прозира в отговора на следващия въпрос в същото заседание от миналата седмица, цитирам: „когато става въпрос за деца на малцинства, при които и родителските грижи не са на това ниво – традиционното.“
Втора мярка – месечна финансова помощ за трето дете до навършване на пълнолетие. Отпуска се също на отговорни родители.
Повече от абсурдно предложение!
Трета – жилищни заеми: нисколихвени, безлихвени.
Не е ясно, но отговорът няма за цел да е прецизен, коректен, държавнически. Отговорът цели да се обещае нещо. Какво значение има, нали не се носи отговорност?
Четвърта – аналогична на предходната мярка, но принципът за разделение важи в пълна степен и налага отделни мерки. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Само за минута...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Петата няма да я коментирам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Карадайъ, искам да помоля залата да запази тишина! Трудно се чува това, което говорите. Простете за прекъсването.
Моля продължете!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Шестата – въвеждане на модерна – в стенограмата е записано: „емиграционна“, предполагам, имате предвид имиграционна политика с поставяне на условие и критерий за подбор на потенциални „емигранти“ е записано, сигурно става въпрос за имигранти. Целта е увеличаване на числеността на българското население, като изрично в отговора се уточнява, че българите от нашата историческа диаспора имат предимство по показателя „способност за интегриране“. Ясен знак за етнически подбор! Обидно е да се коментира и е излишно да се търси държавническият подход при решаването на проблема с демографската катастрофа.
Без коментар ще оставя самодоволната констатация, че туристическият сезон е спасен от 3 – 4 хиляди наши сънародници от българската диаспора, защото е нямало кой да работи. Ако това не е признание за истински провал на правителството, то поне е пълен провал с избора на въпросното лице за вицепремиер. Кой може да посочи обосновка – нормална и логична, против способността за интеграция априори на български граждани от друг етнически произход, родени и изгонени по политически или икономически причини от родината си?
Къде са мерките към българските граждани от друг етнически произход, различен от българския, за българските граждани от Турция? Но ние тях не само че не ги каним, но ги блъскаме и бием на границата.
Българската нация е букет от етноси и българският етнически модел отчита това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имайки предвид кой представя отговора, всичко това се очакваше и можеше да се прогнозира, но тези отговори нямат нищо общо нито с писаните приоритети, нито с Управленска програма, нито със Стратегията, ако изобщо е известна на въпросния вицепремиер. Само за този отговор дори нямате място във властта! А може би истината е съвсем различна – записва се едно за пред Европа, но дешифровката и изпълнението се предоставя удобно на националистите и проблемът с демографската криза се решава по сталински – няма човек, няма проблем!
Както се подразбира, на свободни работни места няма да бъдат назначавани български граждани от небългарски етнически произход, като се приложат от държавата и от бизнеса по-специални критерии и по специален подход – последното е цитат от стенограмата – българско гражданство няма да получават, независимо от връзката със земя, дори родени в страната или техните наследници. Тях ще ги смачкате!
Но думата ми е за демографската политика на правителството – има ли такава изобщо? Въпросът към ГЕРБ е: има ли правителството демографска политика, отрича ли се българският етнически модел, чиято основа е реална интеграция, съхранявайки идентичността, а не разделение и автономия? Да повторя за тези, които не са разбрали: не автономия, а реална интеграция.
Цялостната политика на днешната власт е политика на двойните, различните стандарти, включително и за морала – осъден за ксенофобия, етническа омраза, отговаря за демографската политика. Ярък цинизъм!
Много се наслушахме как незаконните постройки трябва да се премахнат. Но кои постройки, или по-скоро чии?! Не и свързани с въпросния вицепремиер строежи, нищо че има съдебни решения за премахването им, защото явно законът не важи за него. А може би точно затова е във властта?! Отговорът на вицепремиера няма нищо допирно с държавническа политика и ако това е правителството, то няма право да ни управлява, още повече при председателството.
По дефиниция демографската политика е система от закони, икономически и социални мерки на държавата, с помощта на които се регулират демографските процеси. Къде е тук политиката на българската държава в този контекст? „Движението за права и свободи“ постави на първо място в предизборната си програма борбата с бедността и демографската криза.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, като основен извод от отговора на вицепремиера се налага липсата на всякакво разбиране на проблема (възгласи: „Времето! Времето!“ от „Обединени патриоти“) с демографската катастрофа и липса на адекватна държавна политика за справяне с този проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
В случая на цялото българско общество стана ясно какво безпомощно управление имаме в тази сфера, и по тази причина продължаваме да настояваме за оставката на Валери Симеонов. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания? Няма заявки за други изказвания.
Господин Вицепремиер, ще се възползвате ли от възможността?
Думата има вицепремиерът на Република България господин Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Последното изказване, с неговия предизвикателен патос, агресия и неверни оценки, определено беше предназначено да предизвика адекватна реакция.
Мисля, че въпросът, който обсъждаме в Народното събрание, е достатъчно отговорен, за да бъде обсъждан по този начин. Всъщност той трябва да бъде обсъждан, а не да бъде използван политически, така че на последното изявление отговор няма да дам.
Естествено, че имаше много упреци, имаше и много верни констатации и анализи. Няма да вляза в полето на анализиране на демографската криза – тя беше много добре осветлена от представители на всички политически сили, които се изказаха, за което благодаря. Действително това е един от най-тежките проблеми на съвременна България.
Не мога да приема някои упреци на представители на лявата част на залата, че едва ли не това се дължи на шестмесечното управление на коалиционното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Това просто не е сериозно!
Няма как процеси, които се развиват и се формират, бих казал, не с десетилетия, а петдесетилетия, да бъдат причинени или да бъдат обуславяни от управление в продължение на шест месеца. Това просто няма как да стане! Това също причислявам към изказванията и квалификациите с политическа насоченост, на които не трябва да се обръща особено внимание.
Подминавам също така подхвърлянето, че едва ли не – момент да видя точния израз – „демографията трудно може да бъде решена с мерки, взети в джунглата на това управление“.
Господин Гьоков, това най-малкото е некоректна квалификация, защото в такъв случай сега срещу Вас стои един звяр, излязъл от джунглата. Мисля, че нямате такова мнение за мен.
Сега сериозно. За тези шест месеца отговорното управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ извърши немалко и ще се опитам да Ви го припомня. В момента, в който Ви стане безинтересно, по шума ще преценя, ще спра с изложението.
Ще говоря конкретно, точно по Програмата за управление, която сме приели и по която работим.
Приоритетите и мерките, които са свързани с демографията:
Приоритет 6: Ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана миграционна политика, съобразена с потребностите на българския пазар.
Нарастващите негативни тенденции са свързани най-вече със следните три обстоятелства – бяха изредени: ниска раждаемост, висока смъртност, емигриране. Емигриране! Емигриране!
Правителствената политика е насочена към овладяване на негативните демографски процеси.
Цел 19: Забавяне на въпросните негативни демографски процеси и намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал.
Мярка 81: Оценка на изпълнението на мерките в актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. в контекста на противодействие на демографска катастрофа – мярката се изпълнява.
Как? Вече е подготвен отчет за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България, който е съгласуван по чл. 32 с ведомствата и предстои внасянето му на 15 ноември – вече е внесен, приемане с решение на заседание на Министерския съвет. Най-скоро очаквайте да бъде приет.
Мярка 82: Оценка на въздействието на законодателството за балансирано демографско развитие – мярката се изпълнява.
В процеса на подготовка е изготвянето на Методика за оценка на изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България. Най-вероятно този документ ще Ви бъде представен във връзка с исканията за решение.
Мярка 83: Адаптиране на социалните системи и секторните политики към демографската промяна – мярката се изпълнява.
Провеждат се консултации на централно и регионално ниво по координиране и синхронизиране на усилията и плановите ресурси на ведомствата за изпълнение на демографската политика и за адаптиране на социалните системи и секторни политики към демографска промяна. Взима се участие в регионални съвети за развитие, кръгли маси, семинари по синхронизация на мерките в различните секторни политики. В периода 13 – 17 ноември е проведена експертна работна среща за учредяване на транснационална експертна демографска мрежа в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Включени са страните България, Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Албания, Косово, Босна и Херцоговина, Босна и Черна гора. Срещата е в изпълнение на ангажиментите, заложени в съвместна декларация на министрите на труда и социалните политики, приета на международната конференция на тема: „Посрещане на демографските предизвикателства в страните, участници в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа“, проведена в София през месец май миналата година.
Цел 23: Насърчаване на активния живот на възрастните хора.
Мярка 92: Разработване на национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора – мярката се изпълнява.
Разработен е проект на Национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България. Предстои актуализиране на проекта във връзка с получаването на нова статистическа и административна информация, след което ще бъде предоставен за обсъждане на заинтересованите ведомства и организации. Проектът на Националната стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България ще бъде внесен за приемане също с решение на Министерския съвет.
Мярка 93: Постепенно изграждане на Индекс на активния живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво –мярката се изпълнява.
Индексът на активния живот на възрастните хора е инструмент, създаден от експерти на Европейската комисия и на Икономическата комисия на ООН за Европа за сравнителни анализи и бъдещи партньорски проверки в държавите – членки на Европейския съюз, в отговор на процеса на стареене на населението и на работната сила в цяла Европа.
До момента България е участвала в една партньорска проверка в град Краков, Полша. Проведени са разговори с представители на Икономическата комисия на ООН за Европа за оказване на съдействие на България за изготвянето на пътна карта за въвеждане на Индекса, което ще доведе до подобрение на демографската политика на национално и регионално ниво.
Мярка 94: Разработване на двугодишен доклад за степента на отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора 2012 – 2030 г. в секторните политики – мярката се изпълнява.
Разработен е двугодишен доклад за степента на отразяване на националната Концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики за периода 2015 – 2016 г. Внесен е за съгласуване по чл. 32 на 6 ноември 2017 г. Предстои приемането му с решение на Министерския съвет в средата на месец декември 2017 г.
Прескачам по-незначимите мерки, акцентирам само върху по-сериозните със съответната резултатност.
Увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда.
Цел 26: Повишаване предлагането на подготвена съгласно потребностите на работодателите работна сила.
Мярка 102: Обучение с бюджетни средства на най-малко 50 хиляди безработни – говоря за четирите години на управление – по списък с търсени от работодателите професии, изготвен на база информация от регионалните комисии по заетостта и разработените средносрочни прогнози за търсенето и предлагането на труда – мярката се изпълнява.
Само през периода месец януари – месец септември 2017 г. са обучени 10 490 безработни лица.
Мярка 103: Обучение със средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ най-малко на сто хиляди търсещи работа и неактивни лица от уязвими групи на пазара на труда – мярката се изпълнява.
В операция „Младежка заетост“ са включени общо 13 897 лица. От тях в стажуване са включени 3 956 лица, като 1 022 лица са останали на работа при същия работодател.
В обучение по време на работа са включени 9 941 лица, като 5 768 са лицата, успешно завършили обучение и останали на работа при същия работодател.
По операция „Обучение и заетост за младите хора“ е осигурена заетост на 18 341 лица. От тях в директна заетост са включени 17 735 лица, в заетост след преминаване обучение са включени 606 лица. До момента по схемата са издадени общо 1 722 ваучера за придобиване на професионална квалификация и ключови компонентности.
По операция „Обучение и заетост“ в директна заетост са включени 8 194 лица, издадените ваучери за включване в обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компонентности са за 1424 лица. Включени в заетост след вече преминатото обучение са 373 лица.
В операция „Ново работно място“ са включени 4 748 безработни и неактивни лица. Към момента броят на безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа, е 37, а тези, които при напускане на операцията са придобили квалификация са 170.
В операция „Активни“ са включени 3238 броя неактивни участници на възраст от 15 до 29 години, които са извън обучение и/или образование. От тях към момента 826 броя при напускане на операцията са ангажирани с образование, обучение, получават квалификация или имат работа, включително като самостоятелно заети лица.
Мярка 106: Обучение със средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на най-малко на 150 хиляди заети лица – мярката се изпълнява.
По процедура „Ваучери за заети лица“ до момента в обучение са включени 17 135 заети лица и са издадени общо 18 617 ваучера, от които за изучаване на чужди езици – 3 977, дигитална компетентност – 1575, процедури по обучение на заети лица и специфично обучение са в процес на оценка към настоящия момент.
Цел 27: Повишаване на предлагането на работна сила и намаляване на „резерва“ от работна сила (неактивни, в това число обезкуражени и продължително безработни лица)“.
Мярка 107: Изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта за осигуряване на действени мерки за активиране на безработните и неактивните лица и повишаване на ефективността на субсидарната заетост въз основа на резултатите от проведената през 2017 г. нетна оценка на ефекта на активната политика на пазара на труда – мярката се изпълнява.
Нетната оценка е проведена през 2017 г. с финансиране по проекта Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Докладът е изготвен през месец октомври 2017 г. Предстои провеждане на конференция и обсъждане с оглед формулиране на предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба с цел включване на мерки за активиране на безработните и неактивните лица и повишаване ефективността на субсидарната заетост.
Мярка 108: Сключване на Споразумение за интеграция в заетост с всяко продължително безработно лице след профилиране на продължително безработните; Осигуряване на заетост на първичния пазар на продължително безработни лица на работни места, съобразени с потребностите и възможностите на безработното лице и с подкрепата на наставник, осигуряване на обучения за заемане на наличните свободни работни места в региона – мярката се изпълнява.
Сключването на споразумение за интеграция в заетост с всяко продължително безработно лице е включено в правилника за прилагане с изменение и допълнение от 20 октомври 2017 г., като през периода януари – септември 2017 г., е осигурена заетост на първичния пазар на 22 202 продължително безработни.
Мярка 112: Осигуряване на подкрепена заетост най-малко на 3 хиляди безработни лица с трайни увреждания – мярката предстои да бъде изпълнена, като за изпълнението на два пъти бе обявено обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на подкрепата за заетостта на безработни лица с трайни увреждания“. В предвидения и обявения срок за получаване на офертитакива не постъпиха, поради което изпълнението на мярката не е започнало.
Мярка 113: Осигуряване на предпоставки чрез средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ най-малко на 40 хиляди лица с увреждания над 18-годишна възраст да започнат да търсят работа или да имат работа, включително като самостоятелно заети лица – мярката се изпълнява.
През месец април Фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България“ откри процедура с 13 обособени позиции по възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на финансов инструмент“ за микрокредитиране със споделен риск и така нататък, и така нататък.
Мярка 115: Повишаване на ефективността на програмите и мерките за активна политика въз основа на резултатите от оценките през 2017 и 2019 г. на нетния ефект на участието на безработните в тях – мярката се изпълнява.
Проведена е планираната през 2017 г. оценка на активната политика на пазара на труда, програмите и мерките. Финансира се със средства от държавния бюджет.
Мярка 116: Включване в заетост по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет на над 65 хиляди лица и чрез мерки по оперативната програма – мярката се изпълнява.
През периода месец януари – месец септември 2017 г., в заетост по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет, са включени над 25 403 безработни. (Шум, оживление.)
Виждам, че интересът не е особено голям. Прескачам няколко страници.
В заключение още веднъж искам да обобщя, въпреки липсата на някакъв сериозен интерес от задалите въпроса, че за изминалите шест месеца правителството е вложило сериозни средства от бюджета и е предприело доста значими мерки по ангажирането на безработни лица, по осигуряването на преквалификация. Изложих Ви цифрите. Става въпрос за десетки хиляди хора.
Също така при отговора на въпроса на господин Гьоков в миналия петък разясних и мерките, които са извършени и които не са били извършвани до момента в продължение на 27 години, а това е по обезпечаване на работна ръка на трудовия пазар.
В заключение, ако позволите, да направя обобщение, че въпросът с решаването на демографската криза въобще не е прост и елементарен и по никакъв начин не може да се обвърже пряко с доходите на населението, защото статистиката от изложените факти от моите колеги например за Унгария показва, че заплащането на еднократна сума от 32 хиляди евро на всяко трето дете в Унгария за последните четири, пет години не е донесло кой знае какво. Донесло е повишение на раждаемостта с част от процента.
Мярката, която се прилага в Русия, за последните 10 години също не е донесла особено значим резултат.
Общата тенденция за намаляването на населението, за отрицателните тенденции в демографските процеси, е характерна за всички развити държави, включително и най-развитите.
Следователно, много трудно е да бъде изработена обща работна стратегия. Ще разчитам и на Вашето съдействие, но все пак искам в заключение да Ви обърна внимание, че тенденцията за демографски срив, която коментираме, всъщност не е от вчера, не е от 6 месеца, не е от 6 години, не е само и от периода на прехода, както беше намекнато в едно от изказванията, че едва ли не пазарната икономика е обърнала тенденцията. Не е така! Мога да Ви дам пример със статистиката за нашата родина:
- през 1980 година естественият прираст е бил 3,4%;
- през 1985 г. е бил 1,3%;
- през 1989 г. естественият прираст е бил 1,1%.
С други думи, за 10 години тенденцията е била около минус 2,3%. Като умножите по тези изминали 27 години, се получава точно толкова, колкото трябва да се получи към настоящия момент – около минус 5%, което означава, че това е една трайна тенденция в българското общество. Трайна тенденция, която определено не се влияе от това дали има преход от пазарна към планова и не знам си каква икономика. Това казва статистиката.
В заключение, очаквам гласуването на Решение от Народното събрание. Ние сме Ваши служители и ще си свършим работата така, както я възложите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Справката за оставащо време на групите показва, че групата на ГЕРБ има 1 минута и 30 секунди; БСП, „Обединени патриоти“ и ДПС нямат време.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): А „Воля“ колко имат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: „Воля“ има 5 минути, независим представител – също така.
Не виждам заявки да се използват току-що докладваните времена.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Обявявам разискванията за приключили.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване на трите проекта за решение и една поправка, предложена от господин Гьоков.
Първо, подлагам на гласуване предложението за поправка в Проекта за решение на БСП с вносител господин Георги Гьоков – срокът, който е заложен в т. 1 „31 ноември 2017 г.“ да бъде променен на „15 декември 2017 г.“.
Повтарям, промяна в срока – да не е „31 ноември“, а „15 декември 2017 г.“.
РЕПЛИКИ: Месец ноември е 30 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Така е записано в Проекта. (Шум и реплики.)
Моля, режим на гласуване.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 91, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на трите проекта за решение по реда на тяхното внасяне в Деловодството на Народното събрание.
Запознавам Ви с текста на първото:

„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г., от народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната
РЕШИ:
Ι. Възлага на Министерския съвет в срок“ – така е записано, съжалявам, ще го прочета – „до 31 ноември“… (Смях, оживление в залата.) Чета Ви дословно. „… 2017 г. да изготви и внесе в Народното събрание анализ на актуалното състояние и на прогнозите, според официалната статистическа информация, на основните демографски показатели на Република България. Анализът да съдържа и причините за влошаването на демографските показатели.
ΙΙ. Едновременно с анализа по т. Ι, Министерският съвет:
1. Изготвя и представя пред Народното събрание оценка за въздействието на нормативната уредба и основните национални, регионални и/или секторни стратегии, програми, планове и политики за преодоляване на демографските проблеми.
2. Формулира и представя пред Народното събрание действията и мерките в краткосрочен и средносрочен план за преодоляване на демографската криза в Република България, включително адаптиране и/или разширяване на обхвата на действащи такива.
3. Разработва и представя пред Народното събрание интегрирани програми за подкрепа на районите с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 84, против 100, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Следващият:
„Проект
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г. от народния представител Георги Гьоков към заместник-министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет в срок до 31 декември 2017 г. да изработи и внесе в Народното събрание краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на неселението в Република България (2012 – 2030 г.).
2. Министерския съвет в срок до 31 март 2018 г. да представи в Народното събрание информация за изпълнението на Плана за 2017 г. на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.“
Вносители са Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 59, против 95, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуването на третия:
„Проект
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г., внесено от народния представител Георги Гьоков към заместник-министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 30 ноември 2017 г. да внесе в Народното събрание Годишен отчет за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030) .
2. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание Отчет за изпълнение на дейностите по мерките за преодоляване на демографската криза в Република България от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
3. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 март 2018 г. да изготви и представи пред Народното събрание прогноза за демографското развитие на Република България до 2040 г.“
Вносители: народни представители от парламентарната група на партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Режим на гласуване.
Гласували 190 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 83.
Предложението е прието, а с това и Решението, с което Ви запознах.
С това се изчерпва дневния ред за днес.
Следващо пленарно заседание, съгласно взетото днес решение, е извънредно – на 21 ноември 2017 г., вторник, от 14,45 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,04 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Явор Нотев

Секретари:
Филип Попов
Николай Александров