Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с предложение с вх. № 754-00-131, внесено на 23 ноември 2017 г. от Жельо Бойчев и още 33 народни представители, предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка – Проект за решение за предприемане необходимите действия за приключване на Дело COMP/В1/АТ.39849 – БЕХ Газ. Вносители – Таско Ерменков и Жельо Бойчев, 23 ноември 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 183, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, във връзка с току-що приетото решение Ви информирам, че с вх. № 754-00-131 от 23 ноември 2017 г. е внесено предложение от 34 народни представители, които на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искат тази точка от дневния ред да бъде разгледана в закрито заседание, което се налага от важни държавни интереси.
Предложението е направено от повече от една десета от народните представители, поради което е допустимо според нашия Правилник и следва да бъде обсъдено.
Преди да дам думата на представителя на вносителите, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от Правилника моля всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет, след което заседанието ще продължи с обосноваване на искането за закрито заседание.
Припомням на народните представители и на другите ангажирани лица, че обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях.
Предвидената в чл. 50, ал. 6 от Правилника публичност на акт, приет на закрито заседание, ще се осигури, като същият ще бъде обнародван в „Държавен вестник“ по предвидения за това ред.
Моля, квесторите, поканете външните лица да напуснат, а камерите и микрофоните на медиите, отразяващи заседанието, да бъдат изключени.

(Следва закрито заседание.)

(След почивката и след закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 17 до 23 ноември 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Александър Димитров Паунов към Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно тежкото финансово състояние на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпило е питане от Румен Василев Гечев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно държавния дълг. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Иванов Данчев, Георги Страхилов Свиленски и Кристиан Иванов Вигенин към Томислав Дончев – заместник министър-председател, относно политиката за изграждане на електронно управление. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Йорданов Йорданов и Илиян Ангелов Тимчев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Михайлов Мирчев и Христо Танчев Проданов към Кирил Ананиев –министър на здравеопазването, относно политиката за преодоляване липсата на животоспасяващи медикаменти, реимбурсирани от НЗОК. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Светла Малинова Бъчварова-Пиралкова и Анелия Димитрова Клисарова, към Томислав Дончев – заместник министър-председател, относно проблеми пред ОП „Наука, образование и интелигентен растеж 2014 –2020“. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 декември 2017 г.
Постъпили писменни отговори от:
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос на народния представител Хасан Адемов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Богдан Боцев и Николай Бошкилов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Богдан Боцев и Николай Бошкилов;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Полина Цанкова Христова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Вълков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Васил Цветков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Димитър Георгиев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Манол Генов, Георги Търновалийски и Веска Ненчева;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Боряна Георгиева.
Това се постъпилите до момента писмени отговори.
Преминаваме към въпросите, поставени към министъра на вътрешните работи Валентин Радев.
Първият въпрос към него е от народния представител Джейхан Хасанов Ибрямов относно наличие на националсоциалистически организации в България.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря.
Господин Председател, господин министър, моят въпрос е свързан с наличието на националсоциалистически организации в България.
На 19 септември 2017 г. на зададен от мен въпрос относно проявена физическа агресия и нацистки поздрав от страна на ученик към учител в столичната Професионална гимназия по туризъм, от парламентарната трибуна Вие отговаряте, цитирам: „Фашистките организации у нас са разпуснати и Министерството на вътрешните работи няма данни за съществуването на неонацистки организации на територията на Република България и дори не събираме такива данни“.
В писмен отговор от Ваша страна на 27 октомври 2017 г. на въпрос относно организирането и провеждането на Луковмарш Вие твърдите, цитирам: „На 8 септември 2017 г. в Столичната дирекция на вътрешните работи е получено заявление, изпратено от Столична община, за организиране и провеждане на Луковмарш или така нареченото „траурно факелно шествие“. Заявлението е подадено от Българския национален съюз „Еделвайс“.“
Посочвате, че през годините в тази проява са се включвали, цитирам: „и компактни групи чужди граждани от Германия, Швеция, Полша и Хърватска“, които на всичко отгоре са били и въоръжени, а най-вероятно и задържани, тъй като не са допуснати до участие в шествието.
Отбелязвате, че мнението и становището на СДВР и НСО е забрана на провеждането на Луковмарш.
Не мога да приема за логично твърдението Ви, господин Министър, че щом не събирате такива данни, значи няма такива организации. По-вероятно е обратното – да няма такива организации, защото Вие просто не събирате данни за тях.
От казаното по-горе става ясно, че основен организатор на това мероприятие е Българският национален съюз, който по идеология изповядва краен национализъм, евроскептицизъм и други. Като съорганизатор на мероприятието се посочва и Младежката организация на ВМРО – това е от интервю на Красимир Каракачанов от портал „kultura.bg“ от 2013 г. Гости и участници по данни от сайта на Българския Национален Съюз в мероприятието са крайни националистически формирования от Франция, Швеция, Норвегия, Русия, а също и Националсоциалистическата NPD от Германия, като същата е първоприемник на организаторите на „кристалната нощ“ в Хитлерова Германия.
Моят въпрос към Вас е: колко и какви организации с подобни наклонности има в България и какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи за разпускането на подобни формирования и разпространението на знамена и предмети с образа на Хитлер и пречупени кръстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ибрямов! Към настоящия момент в Министерството на вътрешните работи няма получена информация за регистрирани партии или наличие на националсоциалистически организации, както и формирования, разпространяващи знамена и предмети с образа на Хитлер и пречупени кръстове.
Повтарям същото, което съм Ви казал и Вие цитирахте, донякъде правилно.
При констатиране на действия на подобни формирования, разпространяващи знамена, предмети с образи на Хитлер и пречупени кръстове, ще бъдат предприети всички разрешени от Закона мерки.
При провеждане на масови мероприятия – митинги, шествия, демонстрации и други, от страна на полицейските органи се предприемат всички необходими действия за незабавно изясняване на всички факти и обстоятелства, отнасящите се до всеки конкретен случай. Това е от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Ибрямов. Имате право на реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, господин Министър! Не съм очарован от Вашия отговор, не съм и очаквал нещо друго.
Господин Министър, колеги, забележете: нацистки сувенири се разпространяват по сергии в Слънчев бряг – и това е извадка от сайт от Великобритания.
Господин Министър, това е за Вас – ще Ви го подаря. (Показва на министъра лист). Това се разпространява в България, уважаеми колеги! И вместо Ваши колеги министри, вицепремиери да ходят да потушават разни високи децибели и шумове в Слънчев бряг, да се обърне внимание, че в България има разпространение на нацистки символи с образа на Хитлер и пречупени кръстове – това е едно.
Друго, утре – събота, в неделя и в понеделник се организира, тази информация е достъпна в сайта на Български национален съюз и в сайта на ВМРО, отново факелно шествие, наречено „Български марш срещу Ньойския договор“. Ньойският договор, уважаеми колеги, е онзи договор, който е приложен спрямо България след Първата световна война, където са отнети определени територии, тъй като ние сме от загубилата част. Отварям една голяма скоба, тези територии са върнати на България от Хитлерова Германия и вижте кой в момента иска ревизия на този Ньойски договор – ВМРО – официална информация от техния сайт. Това означава ревизия на новия световен ред, наложен от Парижкия мирен договор, или ние искаме ООН да наложи нов световен ред и в България? Това ли искаме, господин Министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Вчера станахме свидетели на подписването на споразумение между България и Македония. Аз питам: аджеба, Охрид българска територия ли е, защото част от коалицията казва, че тази територия е българска? Господин Министър, Министерството на вътрешните работи да започне да събира данни за неонацистките организации в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, Вие имате право да говорите каквото искате, аз съм задължен да Ви отговоря точно на въпроса. Ще Ви прочета въпроса: “Колко и какви организации с подобни наклонности има в България? Какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи за разпускането на подобни формирования и разпространяването на знамена и предмети с образа на Хитлер и пречупени кръстове?“. Конкретно питате – конкретно Ви отговарям. Това, че имате някакви политически неща, които трябва да кажете от тази трибуна, мен лично не ме засяга. Искам да Ви помоля да цитирате коректно, като казвате: „цитирам Ви“, и цитирате в началото преди да зададете въпроса. Като спирате до Хърватска, трябваше да кажете, че затваряте скобата, защото аз никъде не съм казал: „които на всичко отгоре са били въоръжени и така нататък“.
Тези внушения мен лично не ме интересуват, затова Ви повтарям финала на моя отговор: при провеждане на масови мероприятия и такива, каквито Вие цитирате, щяло да има тези дни, от страна на полицейските органи ще се предприемат всички необходими действия за незабавно изясняване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се за конкретния случай. Ние действаме съгласно Закона. Следете ме, да видите дали ще направя нещо различно – това мога да Ви отговоря.
По тънък лед стъпваме, затова спирам до тук. Следете ни, следете Министерството на вътрешните работи и лично моите действия, да видите, че ще спазим точно Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преди следващия въпрос към министър Радев, декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ибрямов, поздравявам Ви за зададения въпрос, но какво друго можем да очакваме, когато от най-високо държавно равнище българският народ бива делен на касти – на някаква висша каста и 80% дебили? Това по съществото си е нацистко изказване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Крачката до пречупените кръстове и до концлагерите – било то за циганите, евреите или за дебилите, е много кратка.
Уважаеми дами и господа, с чиста съвест го казвам, имайки предвид сегашния състав в парламента, ние уважаваме всеки един от Вас (сочи лявата страна на залата), от Вас (сочи централната част от залата) и от Вас (сочи дясната страна на залата), всеки един Ваш роднина, децата Ви, родителите Ви, Вашите симпатизанти, уважаваме всеки един български гражданин. Точно заради това, за да защитим честта и на Вас, и на Вашите роднини, и на Вашите симпатизанти, и на Вашите, и на нашите – на всички български граждани, няма да оставим този въпрос да мине тихомълком. И за Вашите, уважаеми колеги от медиите, и за Вашите роднини, и за Вашата чест, и за честта на Вашите роднини и на Вашите приятели става въпрос.
Направихме си труда да изкараме определени числа, за да се опитаме да идентифицираме в крайна сметка има ли поне един дебил в България, защото ние от Политическа партия Воля считаме, че българският народ е един горд народ, един заслужил народ, един народ, който е преживял много, за да стигне дотук, за да може и ние сега да стоим тук, за да има българско Народно събрание.
Има два милиона и двеста хиляди български пенсионери със средна пенсия 334 лв. Наши родители, някои от нас, наши майки и бащи – те със сигурност, само пенсионерите са повече от тези 20 процента, които се определят за нормални. Значи поне 700 хиляди от тях са в частта дебили. Така ли ще наречем хората, които са изграждали България, които са се борили и са строили всичко това, което 20 и колко години продължава в новата демокрация да има разграбване и не могат да ограбят това, което е изградено от нашите майки и бащи, които в момента са пенсионери, отново ограбени с 334 лв. пенсия? Това ли са българските дебили?
Продължаваме нататък. Аз се колебаех, между другото, дали да започна с нашите деца, което е бъдещето на България, или да започна с пенсионерите. Но все пак да отчетем почит на нашите родители, които са се борили да имаме това, което имаме в момента.
Минаваме към нашите деца. До 20-годишна възраст при средно около 60-65 хиляди деца, които се раждат в България, един милион и триста хиляди български деца, възпитани, които покоряват олимпиади, представят ни достойно в България – това ли са българските дебили?
Преминаваме към българските преподаватели в университети, в училища, в детски градини, към техните помощници – това ли са българските дебили? Лекари, техните пациенти, полицаи, летци – това ли са българските дебили?
По метода на изключването, както виждам всички се съгласявате, нито българските деца – възпитани според нас, нито техните преподаватели, естествено с всички изключения, които има в нашия покварен живот, нито учителите не можем да ги оприличим като дебили. И по метода на изключването стигнахме до извода, че в България, като изключим децата, пенсионерите, лекарите, учителите, полицаите има само един дебил и това е той. (Ръкопляскания, смях и оживление в ГЕРБ.) И всички сега, понеже е модерно, ще ми зададете въпроса: „Кой?“. (Реплики от ГЕРБ: „Кой?“) Той! (Смях в ГЕРБ.)
Всеки един човек, който може да си позволи да нарече българския народ дебилен, за нас е нищо повече от стопроцентен завършен дебил. (Частични ръкопляскания и оживление в ГЕРБ.)
Неизбежна е, дами и господа, оставката на колегата Иво Христов. Няма как след такива изказвания, които в нормална държава при висок морал, който се поддържа в тези европейски държави, към които се стремим, такъв политик отдавна за много по-малки изказвания щеше да е в небитието. Така че оставката на господин Иво Христов е неизбежна.
Ние се надяваме, че Българската социалистическа партия, нашите уважавани колеги, техните симпатизанти, роднини и приятели ще вземат правилното решение и максимално бързо ще се разграничат. Ние не казваме да излезе, това е морален акт на Иво Христов дали ще напусне парламента, но Вие спокойно можете да се разграничите от него и да го изключите от парламентарната си група. Това ще е достатъчно, за да се възстанови нормалният парламентарен живот.
И ще завърша за днес. Ние може да не сме на всеки километър, но ще сме на всяко заседание, за да Ви напомняме за тези неща, за които Ви говорих днес. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от Воля и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Марешки.
Уважаеми народни представители, на гости днес на балкона са деца от Сдружение „Млад планинар“ от гр. Петрич. Нека да ги поздравим с „Добре дошли!“. (Ръкопляскания.)
Продължаваме с въпрос от народния представител Крум Зарков към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно обири и вандалщина в местност Одяланика (Капаклийка), село Пиргово, община Иваново, област Русе.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е провокиран от жалба на собственици на имоти в местността Капаклийка, Русенско. Капаклийка, господин Председател, е едно тихо място в Русенска област, където хората я ползват за отдих, там има вилна зона. За съжаление обаче, ако впишете в Интернет местност Капаклийка, първите няколко десетки информации ще бъдат за обири и вандалщина, порутени и ограбени къщи в тази иначе красива местност. Това пречи естествено на хората да се възползват от собствеността им. Многократните им сигнали, жалби и заявки към Първо районно управление на МВР в Русе дотук не дават резултат. Трябва да знаем, че много често извършителите са известни. Понякога дори те са заловени в момента на грабежа от самите собственици и заведени до Районното управление. Дни по-късно обаче същите тези хора нагло демонстрират своята безнаказаност и дори заплашват със саморазправа законните собственици, сигнализирали за техните грабежи.
При мен постъпиха писма, които са изпратени също и към Вас, господин Министър, в които ясно е описано как тези хора заплашват, че ако се заведе сигнал срещу тях, ще има последствия. И последствия, за съжаление, наистина има – на следващия ден хората намират ножове, забити във вратите, или поредната порутена къща.
Затова, господин Министър, моят въпрос е: какви са причините органите на реда в Русе да не успяват да предотвратят и да накажат редовните набези над тази местност и какви мерки ще предприемете в защита на имотите и на техните законни собственици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, местността Капаклийка, или Одяланика, с. Пиргово се намира в район 9-и и 10-и километър на главен път I-5 и представлява вилна зона. Сигурно е тихо и спокойно. Съставено е от голям брой малки къщи с големи дворни лозови масиви, от които само малка част са постоянно обитаеми. Районът е отдалечен от други населени места – квартал „Басарбово“, село Пиргово и село Мечка, което през годините е било по някакъв начин предпоставка за извършване на кражби на вещи от тази вилна зона.
Местността Капаклийка е с висока степен на уязвимост. Влияние върху възможността на органите на МВР да противодействат в пълна степен за извършване на престъпленията оказват допълнително още два фактора – незаявяване в полицейското управление на извършени престъпления и често потърпевшите не опазват от външно въздействие местопроизшествията, които се явяват пречка при търсенето на годни дактилоскопски следи, както и невъзможността да се предоставят индивидуални белези за отнети вещи. Това впоследствие прави изключително трудно, знаете, намирането предмети на престъплението и други среди.
В изпълнение на план за противодействие на конвенционалната престъпност, както и въз основа на непрекъснат анализ на криминогенната обстановка на слабо населени места, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Русе, заедно със специализирано звено „Контрол и охрана на обществения ред“ към община Русе, е изградена система от засилено полицейско присъствие не само в тази местност Капаклийка, но и на други подобни населени места в рамките на обслужваната територия. Планираните и изпълнявани мероприятия дават положителен резултат за засилване на чувство за сигурност на живеещите и собствениците на имотите според нас. В периода от януари до 16 ноември тази година на територията на местността Капаклийка, или известна още Одяланика, както казахте, има регистрирани две кражби от имоти. Две кражби от имоти, както и две образувани досъдебни производства. Има установен извършител по едно от досъдебните производства, който е привлечен в качеството му на обвиняем.
В Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Русе, не е постъпвала информация и не са депозирани жалби от потърпевши, които да са подлагани на тормоз или допълнителни, освен тези посочени кражби, след заявяване на престъпление в Първо районно управление на Областната дирекция. От началото на 2017 г. до момента няма регистрирани престъпления по чл. 198 – това е кражби, на посочената територия.
Моят призив, завършвам с това, е: ако всичко това, което Вие изложихте, аз не се съмнявам в него, по някакъв начин да стига… Казвате, че има заплахи. Допълнително след това, което казахте тук, ще възложа такава проверка. Само ако може да уточните заплахи от кого? Допълнително да проверим защо тези хора, ако Вие твърдите и това е вярно както казват хората, защо те не стигат до полицията? Не мога да повярвам, че полицията няма да реагира и тя ще ги заплашва, или по някакъв начин ще въздейства, но и това ще проверим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Зарков, ще ползвате ли възможността за реплика?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за сериозното отношение. Заплахите не идват, нека да се уточним, от полицаите, на които са се оплакали, а от онези заловени от самите граждани хора, когато грабят. Залавят ги, водят ги в районното, там се образува това, което трябва да се образува, след което същият този човек минава с колата си из местността, размахва пръст и казва: „Ще видите какво ще Ви се случи“. И то се случва. Това е.
Пред мен има жалба, мога да Ви я предоставя, от 8 септември тази година от седем от собствениците, които са описали вътре и отношението, което са получили от полицаите, на които са се оплакали.
Аз разбирам напълно колко е трудно това, което се изисква и на какво напрежение са подложени и полицаите, които най-вероятно искат да помогнат. Тези къщи не са постоянно обитаеми – факт. Това прави трудна тяхната защита, но това е именно смисълът на една вилна зона. Собствеността на българският гражданин трябва да бъде защитена навсякъде и по всяко време, въпреки че е трудно.
Не говоря за случаите, когато са трудни разследванията. Говоря за случаите, когато човекът е хванат с ръцете в кацата с мед, ако позволите образно да се изкажем.
Тук си заслужава да се замислим, господин Министър, и Вие, и ние от своя страна, защо органите на реда не успяват да респектират онези ноторно известни вандали, които тормозят понякога вход, понякога село, понякога вилна зона, за които всички граждани знаят, които често се оказват в районното управление по един или друг начин? Каква е причината да не успяваме да им вземем страха на тези хора? Законодателна ли е, организационна ли е, финансова обезпеченост и ресурс ли липса? Трябва да се замислим по този въпрос, защото често под общото наименование „битова престъпност“ всъщност се крие едно малко малцинство на така наречените „дребни“ престъпници, които извършват големи поразии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Министър, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Зарков, сигурно мога да Ви отговаря по-общо, както Вие искате в момента. Аз Ви предавам следното: давате ми жалбата, аз го проверявам, това нещо стига до всички от оперативките надолу като превенция, а за другото по-голямото, ако слушахте внимателно, сигурно го направихте. Там аз Ви казах – две досъдебни производства, защо няма осъдени, защо да не отивам натам? Ние се стараем да направим нашата част от задачата.
Ще бъдем все по-старателни, давате ми – проверявам го и лично на Вас, ако искате и от тази трибуна ще Ви отговоря за резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с въпросите, зададени към министъра на здравеопазването – господин Кирил Ананиев.
Първо, въпрос на народния представител Георги Михайлов относно необходимост от приемане на дългосрочни мерки за справяне с тежкото финансово състояние на лечебните заведения за болнична помощ.
Заповядайте, професор Михайлов, да зададете Вашия въпрос. Имате две минути.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще използвам една дума, която стана много популярна в последните дни в нашия речник, ноторно известно е тежкото финансово състояние на българските болници. Поводът за въпроса, но аз ще се опитам малко да го обобщя и да сложа поантата върху нещо, което е много по-важно за нас като народни представители, е сериозното финансово състояние на Многопрофилната болница във Враца, която при изнесените данни има 13 милиона задължения, 7 милиона, от които са просрочени, и за съжаление, необходимост да изплати още 3 милиона за лихви върху главниците, които не са изплатени от тази болница.
През последната година, поради тежкото финансово състояние са съкратени или са напуснали 120 човека от личния състав на болницата, което поставя региона, който тя обслужва в едно много сериозно състояние по отношение на възможността за осигуряване на ефективна здравна помощ, а това е част от националната сигурност на страната.
Не е необходимо на Вас като принципал, който вече и винаги е бил като член на здравната система – председател на Управителния съвет на Надзора на НЗОК, да споделяме и множеството други примери. За болницата в Ловеч, където разбрах със задоволство, че сте били съвсем скоро на среща с личния състав на болницата, болниците в Поморие, Дряново, а също така и тежкото финансово състояние на много, и то стратегически за България, лечебни заведения и големи университетски болници.
Известно е също така, че задълженията на болниците в България към дистрибуторите, към своите контрагенти надвишават вече солидната сума от половин милиард лева.
Моят принципен въпрос е: какви мерки предвиждате Вие и ръководството на Министерството за справяне с този толкова сериозен проблем, който буквално стратегически затормозява дейността на огромната част лечебни заведения в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър! Имате три минути за това.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми професор Михайлов! Здравеопазването е един от приоритетите на правителството, като Народното събрание със Закона за бюджета на държавата, който се приема в края на всяка година и със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса осигурява ресурса, който е необходим за финансиране дейността на болничните заведения. Една от основните цели, която стои пред министъра на здравеопазването е да създаде такава организация, че този ресурс да се използва най-ефективно, целесъобразно и да бъде предназначен да подобрява качеството на обслужването на българските пациенти.
Основен приоритет в работата ми е подобряване и оптимизиране на механизмите, начините на функциониране и контрол на лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие така, че населението наистина да получава все по-качествена здравна услуга. Реализирането на тази политика обаче е свързано и с преструктурирането и приоритизирането на редица други аспекти от дейността на Министерството на здравеопазването, които имат отношение към функционирането на тези заведения – нормативната уредба, инфраструктурата, инвестициите и други здравни дейности и направления на плащания към болничните заведения.
Комплексният подход е задължителен, за да се отчетат всички преимущества и недостатъци на функционирането на системата на здравеопазването акумулирани години наред. В тази посока съм предприел действия за подготовка на редица нормативни актове, които на този етап са отменени и имат отношение към функционирането на болничната медицинска помощ, както и за анализ на проблемите, очертали се в реализирането на тази политика в областта на болниците. В кратък срок ще представя своите приоритети и намерения по отношение на бъдещото финансиране и функциониране на болниците.
Искам да кажа само няколко думи по отношение на последното изречение. Още с първия ден на моето встъпване като министър на здравеопазването, първото нещо върху което съсредоточих своето внимание, това е болничната помощ. В рамките на три седмици съм си поставил задача да направя пълен финансов анализ на всички лечебни заведения за болнична помощ, които са с над 50% държавно участие. Не само на финансовото състояние, на цялостната дейност, включително и на мениджмънта на съответните ръководства.
На базата на този анализ аз ще предложа конкретна програма с конкретни мерки за преструктуриране и оздравяване на тези болнични заведения, които имат нужда от това. Тази програма ще бъде публична, тя ще Ви бъде предоставена за този период и за тази дейност аз ще нося пред правителството и пред Вас своята отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, професор Михайлов, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря и на Вас, господин Министър, за сериозната ангажираност, която представяте пред нас в първите дни на своето управление като едно от най-невралгичните места в социалната дейност на държавата. Искам само да споделя пред Вас, че вероятно Вие знаете, че вчера излезе докладът на Евростат за състоянието на здравния сектор в България и там правят впечатления два много сериозна факта, към които си позволявам да обърна Вашето внимание в кратката си възможност за реплика.
Първият факт е, че България стои на първо място по брой на хоспитализации на 1000 души население, което подсказва, че посоченият от нас проблем за викарното, както ние го наричаме на професионален език, разрастване на броя на болничните заведения, при паднала здравна карта и издигане на мантра от определени среди, които имат интерес от това, такава карта изобщо да не бъде създавана, за безконтролното хоспитализиране на български граждани с цел източване на финансовия ресурс на Касата – Националната здравноосигурителна каса.
Вторият въпрос обаче, който е много важен, и за който се надяваме с уважаемите колеги от залата да дебатираме при второто четене на Закона за бюджета – това е механизмът на финансиране чрез така наречените „клинични пътеки“ и аз съжалявам, че ще го повторя отново в залата, което споделих, когато Вие встъпвахте в длъжност, че ние като политическа сила смятаме, че този механизъм трябва да бъде обект на една много сериозна професионална дискусия с Ваше участие, на Вашия екип, но и на други институции в България, за да можем в края на следващата финансова година 2018 г. да сме напълно наясно, какъв ще бъде механизмът на финансиране на здравната система, иначе тези дългове няма да могат да бъдат намалени сериозно, казвам го това и като администратор от системата доскоро, а ще създават все повече и повече проблеми, както на правителството, така и на българската нация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По отношение на първата констатация, която е направена в доклада, наистина има такава тенденция и ако забелязахте в краткото ми изказване по Вашия въпрос, аз особено внимание обърнах на контрола. Това, което ще засиля до края на тази година и най-вече през следващата година е контролът във всичките му възможни форми – както контролът, който извършват органите на Националната здравноосигурителна каса, така и съответните институции, органи, които са към Министерството на здравеопазването. Не се съмнявайте, че ако се наложи ще ползвам съдействието и на специализираните служби при разкриване на определени престъпления.
По отношение на втория въпрос, този дебат трябва да се проведе. Ако си спомняте – при моето встъпване в длъжност пред Вас поех ангажимента да създам един консултативен съвет. Проектът на моя заповед за неговото създаване вече е готов. Той ще стане факт и това ще бъде един от първите въпроси, който ние ще го дискутираме в рамките на този консултативен съвет. Това, разбира се, не означава, че няма да водим дебати и в други формати, включително и в парламента. Наистина, този здравноосигурителен модел, който в момента съществува, в определена степен е изчерпан. Трябва да намерим неговото развитие или надграждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Следва въпрос от народния представител Георги Михайлов, относно необходимост от реализиране на икономии на лекарствени продукти, чрез въвеждане използването на болнични опаковки.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз имам един процедурен въпрос, преди да изложа този, който е към господин Ананиев.
Той е свързан с въпроса – тъй като двата въпроса, които имам последващи, този и следващият са свързани помежду си. Дали Вие като уважаван Председател на тази сесия бихме ми разрешили да ги обединя, за да не натоварвам и уважаемите колеги и уважаемия господин Ананиев с отговорите на два въпроса, които са свързани помежду си. Те могат да бъдат разделени, но са свързани помежду си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Разбирам, ако министърът няма нищо против, мисля, че може да го направим.
Заповядайте, за втория по ред въпрос, след което ще свържете и шестия.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ще ги свържа двата въпроса, да.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! Изключително сериозни са успехите на съвременната клинична медицина и то особено в направлението „клинична онкология“ и през последните 15 години ние станахме свидетели на една коренна промяна, която отразява тези успехи в класификацията на Световната здравна организация, че хроничните нездравни заболявания към която група спадаха онкологичните заболявания, точно тази подгрупа преминаха от групата на фаталните към групата на хроничните.
Това обаче е свързано с изключително сериозен финансов капацитет, който се инкорпорира в диагностиката и лечението на тези заболявания и изисква употребата на все по-нови поколения медикаменти, които успешно преборват едно или други злокачествено заболяване.
Това, което прави впечатление от данните от статистиката и беше обсъждано многократно в Комисията по здравеопазване, в обществени дебати, че за съжаление, начинът по който се употребяват тези медикаменти чисто технологично в България – начинът на разтваряне, на приложение, създава възможността за изхвърлянето на повече от 20% от тези медикаменти, тоест неговото неизползване, което значително завишава цената, която и без това е изключително висока и България полага огромни усилия в това отношение, но безспорно нейният финансов капацитет не е огромен и два въпроса се налагат във връзка с тази констатация.
От предходното правителство беше въведена според нас абсолютно приемливата и положителна инициатива да се стартира започването на изграждане на полуавтоматизирани или автоматизирани системи за разтваряне на антитуморни медикаменти, а също така беше поставен въпроса и в Комисия, и в професионален дебат за използването на така наречените „болнични опаковки“.
И двата въпроса не са в интерес нито на дистрибуторите, нито на производителите, които разпределят тези молекули на територията на България, тъй като това би намалило средно, по наши данни, с около 25% разходването. Но до момента, независимо от всички дебати, правителствени решения от близкото минало, този въпрос продължава да не бъде решен. Даже, напротив, бяха издигнати тези, които за нас от професионална гледна са абсолютно неприемливи, че едва ли не няма нужда от въвеждането на автоматизирани системи, премълчава се съвсем откровено въпросът за болничните опаковки.
Моят въпрос към Вас е: какво е мнението на ръководството на Министерството в тази толкова важна за българското здравеопазване посока? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Вие обединихте двата въпроса и ги зададохте.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър. Имате двойно повече време за отговор на двата въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми проф. Михайлов!
Съгласно европейското законодателство в областта на лекарствените продукти, транспонирано в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, титулярът на разрешението за употреба на един лекарствен продукт, който инвестира в разработването, и след получаване на съответното разрешение от регулаторните власти, има отговорността за пускането му на пазара и е единственият субект, който е носител и на изключителни права върху продукта. Предвид това единствено и само той може да се разпорежда с лекарствения продукт по отношение на неговото производство и маркетиране, неговата продажба на едро и дребно, респективно желанието му, или отказа му за включване в позитивния лекарствен списък.
Важно е да се отбележи, че налагането на административни мерки за задължително въвеждане използването на болнични опаковки в лечебните заведения е свързано непосредствено с процедурите по разрешаването за употреба и маркетиране на лекарствените продукти, като регулаторните органи следва само да установяват спазването на изискванията по процедурите за разрешаване за употреба и маркетиране.
Подаването на заявления от страна притежател на разрешение за употреба на лекарствен продукт изисква доброволна воля, а не принуда, тъй като е обвързан с икономическите интереси на юридическото лице. Във всяко разрешение за употреба са описани всички опаковки за съответния лекарствен продукт. Но в т. 6 на кратката му характеристика, която е неразделна част от разрешението за употреба, изрично е посочено, че не всички разрешени опаковки могат да бъдат пуснати на пазара. Всеки притежател на разрешение за употреба преценява кои опаковки да пусне на съответния пазар, което е свързано с вида и големината на пазара, с особеностите на националното законодателство по отношение на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти и производствените разходи, произтичащи от големината на всяка партида.
Успешен подход за понижаване на финансовия ресурс, отделян от лечебните заведения за лекарствени продукти, е наблюдаващото се през последните години в повечето европейски страни възходящо развитие на централизираното възлагане на обществени поръчки чрез сключване от страна на централния орган във всяка страна на така наречените „рамкови споразумения”.
Безспорни са ползите от такова начинание и Министерството на здравеопазването вече е реализирало политика в тази област чрез създаването и функционирането на централния орган за покупка в сектор „Здравеопазване“ в Република България.
По отношение на неефективното разходване на лекарствените продукти, най-вече в областта на онкологията и хематологията, и непълното им оползотворяване в хода на лечебния процес считаме, че тази практика не е в пряко отношение с конкретната големина на опаковката, а по-скоро засяга организацията на работата в клиниките, отделенията и болничните аптеки на лечебните заведения. Прилаганите в тези терапевтични области дози и количества лекарствени продукти са строго специфични и индивидуални за всеки пациент. Те не са константни, а напротив, могат да варират значително в зависимост от състоянието на конкретния пациент, неговата индивидуална специфика, пол, възраст, тегло и така нататък. Въпреки това, с цел избягване на неефективното разходване на остатъчни количества от лекарствените продукти в хода на терапевтичния процес, в Националния рамков договор за 2017 г. е въведено изискването противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени и солидни тумори и хематологични заболявания, които се явяват най-разходоемки, да се прилагат по назначените схеми, като за пациентите се осигури прием във времеви график, който гарантира най-малък излишък при прилагане на формите за инфузия. Този график се утвърждава от завеждащия клиниката, отделението, където се осъществява терапията с инфузионни противотуморни лекарствени продукти. Това изискване е заложено като задължение за лечебните заведения с цел да оптимизира разходването на скъпо струващите лекарства, които реално не са използвани поради невъзможност, остатъкът от количеството да бъде своевременно приложен на друг пациент. Поради същите причини административно беше въведено и изискването болниците, които прилагат противотуморни терапии, да приведат дейността си по начин, който ще осигури централизирано приготвяне на лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени заболявания във вид за директно приложение на пациента.
В заключение искам да кажа, че при оценка на ефекта от прилагане на една административно-принудителна мярка следва да се отчете спецификата на търговията с лекарствени продукти и особеностите на обединения европейски пазар, и на българския пазар като цяло.
Българският пазар на лекарствени продукти е един от най-малките в Европейския съюз. За всяка партида и всяка опаковка на даден лекарствен продукт производителят е задължен да произведе окончателна опаковка и листовка на български език. При ограничени количества за малък пазар производствените разходи биха били значителни и в тази връзка липса на интерес от страна на притежателите на разрешение за употреба не може да бъде преодоляна със задължителни мерки, тъй като това би довело до липса на лекарствени продукти на българския пазар.
Това е по отношение на първия въпрос.
Наистина двата въпроса са тясно свързани. Ще обхвана само онази част, която е свързана с втория въпрос, тъй като в основата си има мотиви, които съвпадат и за двата въпроса.
С цел избягване на неефективно разходване на остатъчни количества от опаковките на лекарствените продукти в хода на терапевтичния процес в Националния рамков договор за 2017 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, е въведено изискването противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания, които по същество се явяват и най-разходоемки от гледна точка на отделения за тях финансов ресурс, да се прилагат по назначени схеми.
Нарочно влизам с това изречение, което го имаше и в отговора по предишния въпрос, защото то е също основополагащо за отговора по този въпрос. Този график следва да се утвърждава от завеждащия клиниката и отделението, както споменах, като това изискване е заложено като задължение на лечебните заведения и има за цел да оптимизира разходите на скъпо струващите лекарства.
Важно е да се отбележи, че задълбоченият анализ на ефективността от използването на автоматизирани и полуавтоматизирани системи за приготвяне на индивидуални дози химиотерапевтици е задължително условие преди тяхното нормативно регламентиране за задължително използване в аптеките на лечебните заведения.
В тази връзка Министерството на здравеопазването е изискало информация от болниците в страната, притежаващи роботизирани или полуавтоматизирани системи за разтваряне на цитостатици по отношение на натовареността на тези системи и обема лекарствени продукти. От получената информация става ясно, че полуавтоматизираните системи към момента не се използват поради невъзможност за натоварване в пълен обем, както и по отношение на икономическата неефективност от тяхното използване, свързана със себестойността на консумативите, необходими за тяхното функциониране. При напълно автоматизираните роботизирани системи се наблюдава по-голямо натоварване, но предвид значителната им цена те биха били приложими единствено в големи онкологични и хематологични центрове, обслужващи значителен брой пациенти, като в този случай ефективността от тяхното използване е свързана най-вече със скъсяване на технологичното време за приготвяне на индивидуалните дози.
Министерството на здравеопазването продължава да търси рационални решения на проблема с все по-нарастващите финансови разходи за обезпечаване лечението на определени заболявания, които да гарантират от една страна ефикасна и безопасна терапия на пациента, а от друга, защита здравето на медицинския персонал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Министър, бихте могли да продължите и в дупликата. Просрочихме и двойно увеличеното време с близо три минути.
Благодаря Ви за отговора.
Заповядайте за реплики.
Народният представител Георги Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Аз внимателно изслушах Вашия отговор и дълбоко оценявам Вашето желание за съпричастност към този въпрос, но за съжаление, това е обективно и не може да бъде премахнато. Липсата на сериозна професионална информираност по този въпрос и представянето по този начин на отговора, който любезно ни предоставихте, лично мен не може да ме удовлетвори и ще Ви кажа съвсем конкретно защо.
Първата теза, която се издига за така наречения „времеви период”, в който трябва да се прилагат тези противотуморни средства, противоречи на основен принцип в антитуморната терапия и се казва „плътност на терапията”. Ние не можем, това в никакъв случай не може да стане – казвам го като професионалист онколог и онкохематолог, на пациентите да им бъда подавани определени молекули в определени дни. Това е практически невъзможно, създава проблеми за самите тях и създава проблеми най-вече за ефекта от терапията.
Вторият въпрос, в който вероятно сте били подведен – вярно е, че в характеристиката на продукта производителят има правото на това да предложи една или друга опаковка, но всяко разрешение за употреба има своя срок. Във всички държави на Европейския съюз при изтичането на срока се водят преговорни действия с производителя, защото иначе, ще Ви споделя моето голямо разочарование до какво се стига, до какъв парадокс се стига, в лечението на едно от нашите заболявания се използва грамова концентрация на квадратен метър на една антитуморна молекула. Ние вече години наред попадаме в парадокса да разтваряме по 20, 30, 40 малки флакона само за приложението за една терапевтична схема, за един пациент, което поставя… И при скъсените кадрови ресурси в болниците! Няма защо да се заблуждаваме, че фармацевтичните отдели, аптеките на болниците също изпитват, както всички други направления, остър недостиг от кадри. И си представете, когато този малък на брой колектив се налага да прави това движение, образно казано в кавички, как той се демотивира и как се създават предпоставки за неефективност на цялата технология.
На следващо място аз си позволих да помоля любезния председател да ми разреши да свържа двата въпроса, защото те са тясно свързани. Полуавтоматичните и автоматизирани системи действително имат своята ефективност, когато се прилагат при болнични опаковки. Когато те се прилагат при тези, които в момента ни се предоставят от производителите и дистрибуторите, те наистина няма да бъдат ефективни. Но, повярвайте ми, в едно достатъчно натоварено лечебно звено аптечният отдел е поставен в много тежки условия на работа и това създава възможности за текучество. Тоест, би трябвало при една сериозна професионална дискусия да се достигне до едно решение, което в рамките на едно линеарно бъдеще, не може би година, тъй като разрешенията изтичат периодично, това Вие много добре го знаете като ръководител, да се проведат не императивни, но много сериозни преговори с производителите и да се стигне до решаването на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми проф. Михайлов, убеден съм, че във Вашето изказване има много истина като човек, който сте практик и се занимавате в тази област. Приемам подадената ръка за продължаване на разговорите и дебатите ни в това отношение. Със сигурност това, което ние констатираме в момента в Министерството, не е най-оптималното, има какво да се подобри, ще продължим разговорите, за да намерим наистина най доброто решение.
А иначе, като не лекар по отношение на първия въпрос, аз мисля, че най-доброто решение, свързано с опаковките на лекарствата и тяхното използване, ще бъде електронната платформа за провеждане на централизирани обществени поръчки на лекарствата, която ще даде възможност да поставим в техническото задание това, което наистина ни е необходимо като най-ефективно използване и да получим от съответните производители и доставчици точно тези видове, които ние желаем. Мисля, че тази централизирана платформа ще помогне много за постигане на резултата, който и Вие искате да постигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Гьоков относно усвояването на средствата по чл. 53, ал. 3 от Закона за здравето.
Заповядайте, господин Гьоков, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! През последните години се наблюдава известна динамика в основните показатели за употребата на наркотици в България, което съответства и на общите тенденции в Европейския съюз. В резултат на други проучвания можем да посочим, че около 380-390 хиляди български граждани от 15 до 64 години имат поне една употреба на наркотик през живота си. Голяма част от учениците – 85,3%, са пили алкохол поне веднъж в живота си, 77,7% от всички анкетирани пък са пили през последните дванадесет месеца, а голяма част от тях са употребили алкохол и през последния месец.
В крайна сметка около две трети от гимназистите са употребили алкохол през последните тридесет дни. Това само показва, че алкохолът наистина присъства масово в живота на българските ученици, както впрочем и на българина като цяло.
Малко под половината – 46%, от изследваните ученици са пушили през последните 30 дни, 50,7% – през последните 12 месеца; 61% – поне веднъж в живота си. Ясно е, че е необходима превенция на всички тези зависимости.
Хубаво е, че в Закона за здравето изрично са посочени дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори. В чл. 53 от Закона за здравето е записано: „Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи са задължени съвместно с неправителствените организации да създават условия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употреба на наркотични вещества. Дейностите по тази превенция се осъществяват чрез национални програми за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества“.
А още по-хубаво е, че в този Закон е указан и един от източниците на средства за обезпечаване на тези дейности. В същия този чл. 53 се казва: „Едно на сто от средствата постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки се използва за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът, на който трябва да отговорите, господин Министър, е: какъв е размерът на средствата получени от Министерството на здравеопазването за 2015 г. или 201 г. по Закона за здравето и как са разходвани тези средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, министър Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Гьоков! Основен приоритет в работата ми като министър на здравеопазването е свързан с подобряване обхвата, качеството и ефективността на дейностите, свързани с профилактиката и промоцията на здравето на гражданите, включително и дейности за ограничаване тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Подчертавам, че освен по бюджета на Министерството на здравеопазването, и чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса се разпределя значителен ресурс за профилактика и наблюдение на социално значими и често срещани заболявания. Редица междусекторни политики, свързани с работата и на други министерства и общини реализират дейностите в тези области и направления.
Изброявам всичките тези направления на разходване по институции, за да Ви припомня, че този вид разход не се извършва само и единствено от бюджета на Министерството на здравеопазването, но и от други институции.
Що се отнася до Министерството на здравеопазването за дейностите по чл. 53, ал. 3 от Закона за здравето ежегодно се осигуряват средства по видове дейности и програми както следва: за бюджетна програма „Намаляване търсенето на наркотични вещества“, в която се отчитат разходите за Националния център по наркомании и дейности по Националната програма за изпълнение на плана за действие на Националната стратегия за борба с наркотиците; централни доставки на лекарствени продукти за психически и поведенчески зависимости; дейности по Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, които включват и дейности, насочени към ограничаване на тютюнопушенето и алкохолизма.
След приемането на параметрите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г. ще се направи разчет и разпределение на средствата за 2018 г. в тези направления на дейност в съответствие с приоритетите за развитие на сектора през следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Заповядайте за реплика, господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Министър, Вие някак много ловко избягвахте да цитирате цифри. Аз ще Ви кажа обаче, по закон 1% от акциза върху цигарите и алкохола трябва да се използва за превенция на зависимостите. Това е решил законодателят.
Малко ми е стара информацията, която ще Ви представя, но и за 2016, може би и за 2017 г. средствата са същите. Средствата за 2015 г. постъпили в републиканския бюджет от акцизите за тютюневи изделия и спиртни напитки възлизат на 2 млрд. 360 млн. 500 хил. лв. Там се движат.
Това означава, че в Министерството на здравеопазването или пък, както казвате „и в други институции, които се борят със зависимостите“, е следвало от Министерство на финансите да се отделят 23 млн. 605 хил. лв. за финансиране на тези национални програми за ограничаване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохола и недопускане употреба на наркотични вещества.
Здравното министерство не си ги е поискало. Въпросът е към Вас, Вие отскоро сте министър и се надявам да промените това нещо, но ние си имаме национални програми за ограничаване на тези зависимости или за намаляване влиянието на тези пороци върху българското население, но според мен са недофинансирани.
Между другото, от тези пари се финансират и дейностите на общински съвети по наркотични вещества.
Законът за здравето е в сила от 2005 г. и вече 13 – 14 години тези пари не се отделят за това нещо, Министерството на финансите не ги отпуска в разрез със Закона.
Не мога да правя груба сметка, но към 240 милиона са за тези 14 – 15 години. Нали си представяте с тези 240 милиона какво може да се направи в посока на предотвратяване и профилактика на тези зависимости?!
Много може да се говори по въпроса, аз ще Ви кажа няколко неща. В момента се нарушава българският Закон за здравето. И както преди време Симеон Дянков, когато беше финансов министър, не отпускаше в разрез с чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване индексация за пенсиите и нарушаваше Закона, сега така 15 години се нарушава и този Закон за здравето.
Мисля си, ако смятате, че този 1% е много, дайте законодателно да го намалим, но се излагаме. Първо, законодателят е решил и сме казали: „1%“, сега казваме, че е много. Нека да променим Закона и да кажем на обществото, че тези пари са много и да ги направим по-малко, но да се знае, че са за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз мисля, господин Гьоков, че и Министерството на здравеопазването е постъпило правилно, като не си е поискало тези пари, и Министерството на финансите е постъпило правилно, като не ги е предвидило за бюджета, и ще Ви кажа защо.
Наистина в чл. 53 има такъв текст, но той влиза в противоречие с финансовата конституция на публични сектор, така наречения „Закон за публичните финанси“, където е казано, че „приходите не са целеви и се използват за покриване на всички разходи“. Всяко едно нарушаване на Закона за публичните финанси ще води до сериозни последици.
Работата на правителството и на Вас, като парламент, който одобрява Закона за бюджета както на Министерство на здравеопазването, така и на Националната здравноосигурителна каса, е да видите, че с ресурса, който е предвиден за здравеопазване, се осигуряват програмите, за които говорим днес.
Вие посочихте цифрата двадесет и няколко милиона. Тя е малко повече в момента, ако трябва да бъда точен за единия процент. Но, знаете, че за догодина – за 2018 г., за здравеопазване са предвидени над 4 млрд. 700 млн. лв., в това число са осигурени и програмите, за които Вие говорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Пристъпваме към следващия въпрос. Той е зададен от народния представител Антон Кутев относно гарантирането на независим живот и включване в общността на хората с хронична дихателна недостатъчност.
Заповядайте, уважаеми господин Кутев да развиете Вашия въпрос.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, искам да започна своето изказване с надеждите, които имам с Вашето назначаване, защото Вие според мен носите поне три предимства. Едното, разбира се, е изключителният административен опит, който имате. Второто е това, че сте работил дълго време във финансите, а според мен на здравеопазването в момента е необходимо именно това. И третото, което според мен е повече плюс отколкото минус, е, че Вие сте външен за системата на здравеопазване, което е добре и според мен ще Ви даде възможности. Така че започвам изказването си с надежда в това да успеете да задвижите реална реформа в здравеопазването, от каквато ние всички имаме необходимост.
По повод на кислородолечението. Страдащи от хронична дихателна недостатъчност и нуждаещи се от продължително кислородолечение в дома има доста хора в България. Моят въпрос към Вас е: колко са? Това е сериозен проблем за тези хора. Тези български граждани до момента са лишени от възможността да ползват безплатно това лечение, което е прецедент в Европа. Навсякъде в Европа това е възможно, ползва се безплатно, има разработена система за кислородолечение.
Общо взето хроничната дихателна недостатъчност е болестен синдром, при който имаме неефективно усвояване и доставка на кислорода от въздуха в кръвта и от там – в тъканите. Хроничният недостиг на кислород във всички органи и тъкани довежда до лошото им функциониране и до бърза смърт. Най-честата причина за това състояние са хронични белодробни заболявания като: хронична обструктивна белодробна болест; емфизем; идиопатична белодробна фиброза, белодробна хипертония, кистична фиброза, белодробен рак. Към тези заболявания спадат още сърдечни, неврологични, онкологични и други хронични страдания, които увеличават броя на хората, които имат нужда от кислородолечение.
Изброявам всичко това, защото според Световната здравна организация хроничните белодробни заболявания са третата причина за смърт след сърдечните и мозъчно-съдовите заболявания. Тоест, тук става дума за изключително сериозно заболяване, което в момента на практика не се третира от Здравната каса и на практика се заплаща от българските граждани. Тук големият проблем не е в това, че се заплаща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само още няколко минути.
Големият проблем не е в това, че се заплаща, а в това, че това го прави на практика недостъпно за тях. Тоест, моят въпрос към Вас е: какъв брой български граждани към настоящия момент се нуждаят от домашно кислородолечение, какви са политиките, които предвиждате за гарантиране на независим живот и включване в общността на всеки един човек с хронична дихателна недостатъчност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте, уважаеми министър Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, хроничната дихателна недостатъчност е етап в хода на различни хронични заболявания, сред които белодробни, извънбелодробни заболявания, невромускулни заболявания, мозъчен инсулт, тумори, спинални травми, метаболитни заболявания и други. Основните дейности при всички тези заболявания следва да са в посока профилактика за отстраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателната недостатъчност, навременна и качествена диагностика и лечение.
С оглед осигуряването на медицинско обслужване на пациентите с различни заболявания и състояния, които биха довели до развитие на дихателна недостатъчност, в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са включени редица дейности в болничната и извънболничната медицинска помощ за диагностика и лечение.
Посочените дейности и мерки са изцяло с цел предотвратяване и забавяне прогресирането и достигането на крайните фази на дихателна недостатъчност, при които пациентите се нуждаят от подпомагане на дишането с кислород. Особено внимание и грижи изискват пациентите, които поради хода на заболяването си са достигнали етапа на напреднала декомпенсирана дихателна недостатъчност. За тях в основния пакет от здравни дейности са осигурени клинични пътеки и клинични процедури в областта на интензивното лечение, по които се осигурява подпомагане на дишането чрез апарати за неинвазивна или инвазивна вентилация. Тези диагностично-лечебни дейности се извършват във всяко добре работещо и оборудвано отделение – клиника за интензивно лечение, както и специализирани структури за лечение на белодробните болести.
Съгласно консенсусните международни препоръки на научните медицински дружества за пациенти с напреднала дихателна недостатъчност и необходимост от кислородолечение, такова следва да има възможност да се осигурява и в домашни условия. Следва да се отчита обаче фактът, че кислородотерапията в домашни условия при тези пациенти се прилага при строги показания и е само един от компонентите на комплексното лечение в допълнение към съответната терапия на основното заболяване.
От страна на Министерството на здравеопазването са предприети действия с включване на дейности в основния пакет за медицинското наблюдение на пациентите с невромускулни заболявания, които поради слабост на дихателните мускули в крайните фази на заболяването се нуждаят от подпомагане на дишането. Създадена е нормативна възможност това да се извършва по Амбулаторна процедура 10 – „Наблюдение при пациенти с невромускулни заболявания на неинвазивна вентилация“, по която да се продължи наблюдението при пациентите с вече назначено подпомагане на дишането с неинвазивна вентилация.
Съгласно предоставената справка от Информационната система на НЗОК, 24 лечебни заведения са сключили договор за изпълнение на тази амбулаторна процедура. Бих желал да използвам случая да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването е ангажирано с проблемите на всички пациенти, включително и на тези с хронична дихателна недостатъчност и необходимост от подпомагане на дишането, като в рамките на възможностите се предприемат необходимите действия за подобряване на достъпа и качеството на медицинското обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, Вие неслучайно, предполагам, не отговорихте конкретно на първата част от въпроса ми – колко са пациентите, защото, доколкото ми е известно, Вие не знаете точно, както и никой не знае. По моя информация от средите, с които съм говорил, от специалистите, които работят в тази област, те са между 15 и 20 хиляди души в държавата, но това е едно предположение, което не се базира на точни данни.
По тази причина моята молба е, и като казвам „моята“, тя не е лична молба, а е на хората, които представляват тези общности, защото става дума наистина за хора с тежки проблеми, първо, Министерството на здравеопазването и НЗОК спешно да проучат нуждите от домашната кислородотерапия. Това, за което Вие ми говорихте досега, са болниците, в които, като влязат там, има кислородолечение. Но не могат и не бива да изживяват една, две, три или четири години – дай боже, да са повече, но обикновено тези хоризонти не са големи при тях, те не могат да ги изживеят в болница. Трябва да имат възможността да живеят извън болницата.
И ако погледнете картата на Европа – в Европа има предвидени места къде да си зареждат бутилките, като ходят някъде с тях, защото, за да стигнат от едно до друго място, им трябва кислород. Там има места по гари, по летища и къде ли не, където те могат да зареждат тези бутилки. И като минете в България, тях вече ги няма. Тоест въпросът е, че нямат свобода на придвижване, че са изключително затруднени, защото това включва две неща. Едното е доставката на кислород, на самия кислород и как те достигат до него и, второто, е доставката на оборудване. В момента те си купуват оборудването, което е скъпо и не всеки може да си го позволи. Но това не е най-големият проблем. Големият проблем е, че те като го купят, ползват го известно време и после тези бутилки остават завинаги под леглата в семействата, а другите купуват отново. Тоест, ако се създаде система, в която тези бутилки да се разменят по някакъв начин, това би струвало много по-евтино за цялото общество, а да не говорим за хората.
Тоест приемете, че този мой въпрос към Вас е само началото на тази тема. Това е голяма тема. Има много хора, на които трябва да решим проблемите. Аз съвсем добронамерено поставям въпроса сега. Ще го поставя още по много различни начини, защото ние трябва заедно с Вас – виждам госпожа Дариткова, тоест с Комисията по здравеопазването – да намерим решение на проблема в някаква много по-голяма част, отколкото е в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Кутев, напълно подкрепям посоката на действие, която предлагате Вие. Разбира се, ние трябва да вървим натам. Това е въпрос може би на допълнително договаряне най-малкото в рамките на Националния рамков договор. Това е една дейност, един разход, който до този момент, специално в домашни условия, не се финансира от Националната здравноосигурителна каса, не е предвиден, за съжаление, и в бюджета за следващата година. Може би на базата на истинския контингент и на определяне на разхода за един човек, който има нужда от такава помощ, ще остойностим какво ще струва като ресурс на Националната здравноосигурителна каса и във възможен и подходящ момент да стане част от договорния процес. Но първо трябва да изясним наистина финансовите показатели и средствата, които са необходими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Пристъпваме към въпрос от народния представител Георги Търновалийски относно увеличаване на болните от хепатит в област Пловдив.
Заповядайте, господин Търновалийски, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господа министри, колеги! По време на приемна, проведена в община Раковски, област Пловдив, бях сезиран от обезпокоени родители за увеличаващия се брой болни от хепатит в детските градини и училищата в общината. В медиите през последния месец също се появяват достатъчно публикации по този въпрос.
След направено проучване става ясно, че от средата на септември броят на заболелите рязко се увеличава, като в първите две седмици на октомври само в община Раковски броят на заболелите деца е нараснал с 20. В момента са около 100. Същевременно в Инфекциозната болница в Пловдив са хоспитализирани над 40 деца, голяма част от тях от община Садово. Имайки предвид бързото увеличаване на разболелите се и тяхната възрастова група, за община Раковски това е равносилно на епидемия.
Община Раковски е публикувала на своята официална страница мерки за предпазване от заболяването, но за други, предприети от нея превантивни мерки, няма информация.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е: каква е реалната ситуация; има ли епидемия от хепатит в община Раковски; колко са заболелите в област Пловдив; открито ли е огнището на заразата и какви са предприетите мерки за нейното ограничаване и защита на населението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше въпросът на господин Търновалийски.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Търновалийски! От началото на месец юли до края на месец октомври 2017 г. на територията на община Раковски, област Пловдив, възникват два епидемични взрива от вирусен хепатит тип А, с общо 144 заболели.
Първият взрив е с начало 23 юли 2017 г. и обхваща общо 50 лица от село Белозем, село Шишманци и село Чалъкови. Инфекцията е пренесена от село Милево, където през месец април 2017 г. има регистриран взрив от BХA с 16 заболели. Първоначално заболява дете на шест години, пребивавало в село Милево, впоследствие още шест контактни лица – братовчеди и деца, които играят заедно. Населените места са в непосредствена близост и повечето заболели са в близки роднински отношения или контакти по месторабота, предимно от ромски произход.
От заболелите три деца в детска и ученическа възраст, две посещават детска градина в село Шишманци и по един случай има в основните училища в селата Белозем и Шишманци.
Вторият взрив е регистриран на 16 август 2017 г. и до момента обхваща общо 62 заболели лица от ромския квартал в град Раковски. Засегнати са две основни училища: Основно училище „Христо Смирненски“ – 21 случая, и Основно училище „Христо Ботев“ – три случая; и две детски градини с яслени групи: детска градина „Щастливо детство“ – един случай, и детска градина „Иглика“ – четири случая.
Допълнително в село Катуница, община Садово, за периода от 18 август 2017 г. до момента са регистрирани общо 32 случая на вирусен хепатит тип А. Заболелите са предимно от ромски произход.
От заболелите до момента общо 144 лица от двете общини – Раковски и Садово, 105, или 72,9% са във възрастовата група до 15 години. Въпреки че случаите протичат предимно в лека форма, всички заболели са хоспитализирани в Инфекциозната клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ с цел ограничаване на контактите и поради лошите битови условия на живот на част от тях.
От началото на 2017 г. до момента в Пловдивска област са регистрирани 568 случая на вирусен хепатит тип А, като през втората половина на годината са регистрирани взривове и в община Марица, село Рогош – 31 заболели, и в село Манолско Конаре – 44 заболели, взривът не е приключил, и в община Асеновград, село Боянци – 10 заболели. Отново засегнати от болестта са предимно деца до 15 години от ромски произход, а основният път на разпространение е контактно-битовият, поради неспазване на добра лична хигиена. Това е основната причина – неспазването на личната хигиена. Няма случаи от храна или вода, което може би Вас Ви интересува много.
На въпроса Ви: какви са предприетите мерки от РЗИ – Пловдив? Всеки случай на заболял се проучва своевременно от Районна здравна инспекция – Пловдив. Незабавно се уведомява общопрактикуващият лекар на лицето за предприемане на необходимите противоепидемични мерки в огнището и в организираните колективи, издирване на контактните лица, активно медицинско наблюдение и лабораторно изследване. Връчват се предписания на кметовете на общините и населените места, на общопрактикуващите лекари и на директорите на засегнатите детски градини и училища за предприемане на мерки по компетентност относно: осигуряване на достатъчен брой контейнери за смет и своевременното им извозване; отстраняване на наличните нерегламентирани сметища и засилен контрол за недопускане образуването на нови; засилване на контрола в областта в обектите за търговия с хранителни продукти и обществено хранене в засегнатите квартали; стриктно следене на наличието на нерегламентирани такива и извършване на дезинфекционни и дератизационни мероприятия в тях; осигуряване от общините на дезинфекционни препарати за извършване на текуща и крайна дезинфекция в констатираните огнища на вирусен хепатит в най-рисковите райони; засилен контрол върху качеството на ползваната за питейни нужди вода; провеждане на ежедневен филтър в детските заведения за недопускане посещението на болни деца; стриктно спазване на противоепидемичния и дезинфекционен режим в детските заведения и училища. РЗИ – Пловдив, оказа също съдействие на общопрактикуващите лекари при издирване и изследване на контактните лица.
С цел ограничаване на болестта в детските заведения и училищата се разпространяват информационни материали относно симптомите на заболяването, начините за предпазване, необходимостта от спазване на личната хигиена. Извършват се многократни проверки на място по спазване на предписанието.
Господин Търновалийски, това, което сега излиза като бум, както го казваме ние, е в резултат на факта, че има инкубационен период от 40 – 45 дни. Вие го знаете сигурно по-добре и от мен това нещо. Тоест заболяването е станало тогава и сега всъщност излиза наяве.
Този „бум“ вече има обратната тенденция, тъй като от 21 ноември до днес има само един единствен случай в община Раковски, регистриран с хепатит А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, позволих двойно удължаване на времето, защото беше своего рода здравна просвета. Благодарим Ви и за отговора.
Заповядайте за реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, аз благодаря за дадената възможност за здравна просвета и се надявам, че жителите и притеснените родители са чули, но едва ли те ще бъдат успокоени от това, което чух.
За статистиката, която изнесохте, господин Министър, аз Ви благодаря, но тя няма да помогне на родителите и да ги успокои. За огнището на зараза – явно има проблем с хигиената в тези ромски квартали и това е проблем в цялата страна. Тук трябва да има грижа, разбира се, на общините, но и на здравните власти в лицето на РЗИ. Това, което най-много притеснява мен и родителите, са мерките, които се предприемат, защото представляващите РЗИ – Пловдив, заявяват: „Това е, което ние можем да направим“. Кметът на общината казва: „Ние сме изпълнили това, което ни е предписано от РЗИ, и го изпълняваме, но явно то не е достатъчно“. Явно не е достатъчно, защото затова, че последните два-три дни има само един случай, не знам дали означава, че този пик спада и няма да има нови случаи и увеличаване на тези случаи.
За мен е ясно, както и за притеснените родители, че трябва да се предприемат повече мерки, които РЗИ трябва да предпише, а не да бягат от проблема. Ясно и категорично, заедно с общинските власти да решават проблема на хората и тези проблеми трябва да бъдат решени.
Вашият отговор няма да успокои жителите. Те заявяват, че няма да подлагат децата си на този риск и няма да ги допускат до училище, което е много сериозно като проблем и ще доведе най вероятно до провал на учебната година. Едва ли ние това искаме. Ще доведе и до още заболели, тъй като освен това, което има на сайта на община Раковски, и което е доста комично, тъй като на по-голямата част от заболелите да се предписва и да се дават съвети за правене на безопасен секс смятам, че е недопустимо. Това показва, че се гледа несериозно на проблема от страна на РЗИ, защото това, което е публикувано на сайта на общината, е именно по предписание на РЗИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък.
Убеден съм, а мисля, че и Вие сте убедени, господин Търновалийски, че нито Министерство на здравеопазването, нито териториалните му структури, в това число и регионалните здравни инспекции, бягат от отговорност.
Прочетох Ви мерките, които ние сме предприели, включително конкретни, информационни. Ако можем да подобряваме още повече нашата дейност, ние ще го направим, но да считаме, че сме загърбили този проблем – не бива така да се разсъждава.
Що се отнася до заболяванията в тези квартали или райони, където хепатит С наистина направи „бум“, аз предлагам тези родители, които са силно притеснени, да държат малко повече за хигиената на своите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е зададен от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова, Георги Гьоков и Илиян Тимчев, относно броя на университетските болници в страната.
Заповядайте, уважаема проф. Клисарова, за да зададете въпроса към министъра на здравеопазването – Кирил Ананиев.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Задавам този въпрос, защото университетските болници в България са вече 37.
Зададох си въпроса: съответстват ли тези университетски болници на броя на студентите? По данни на МОН студентите за 2017/2018 учебна година по медицина са 10 247, разпределени в шест курса. Ако направим една аритметична сметка – разделим броя студентите на броя на болниците, се пада на болница по 277 студента. Тези студенти са от първи до шести курс. В първи и втори курс всички знаем, че студентите не посещават за практически упражнения лечебните заведения или това се случва много рядко.
Ако направим една друга статистика, 36 болници на шест факултета по медицина в България, тоест към всеки факултет има акредитирани по шест университети болници.
Ще кажете, че това гарантира качество, за съжаление обаче тези болници са неправилно разпределени и например в Стара Загора към университета, към Факултета по медицина има акредитирана само една университетска болница.
Трябва ли и целесъобразно ли е към всеки медицински факултет да има акредитирани по 6-7 университетски болници? „Да – ще ми отговорите – те са акредитирани, минала е акредитация и с това е спазен законът.“ Законът е спазен, затова питам: целесъобразно ли е?
Освен това трябва да подчертая, че към някои от университетските болници са се създали и научни съвети. В тези научни съвети, въпреки че част от тези болници дори не са имали и студенти, трябва да кажа, че тези научни съвети имат правата на всеки научен съвет, както е по Закона за развитие на академичния състав, и имат право на професори, доценти и докторантури.
Затова моят въпрос е: каква е политиката на МЗ по отношение на университетските болници? Още по-важно: предвиждат ли се още нови за следващата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Клисарова.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, да отговорите на въпроса – каква е политиката по отношение на университетските болници?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема проф. Клисарова и всички останали вносители на въпроса! Един от основните приоритети в политиката, която провежда Министерство на здравеопазването през последните години, е подпомагане, развитието на човешкия капитал в областта на здравеопазването.
В тази връзка инвестирането в образованието и обучението на здравните специалисти има водеща роля. Университетските болници са лечебни заведения, на които законодателят е придал особен статут.
Определянето на една болница за университетска предполага реализирането на фактически състав, включващ няколко елемента.
От една страна съответните лечебни заведения или техни клиники, или отделения трябва да са получили много добра или отлична акредитационна оценка за дейностите по клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“, следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи, съгласно чл. 90 от Закона за лечебните заведения.
Важно е да се отбележи, че посочените болници придобиват правата на университетски болници и клиники или отделения за срока на акредитационната оценка.
От друга страна е необходимо мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение. В тази връзка определянето на една болница за университетска предполага взаимодействие между приоритетите на образованието и здравната система.
Неслучайно работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетски болници, могат да сключват допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето училище за определен срок, съгласно чл. 73 от Закона за лечебните заведения.
В заключение, бих искал да отбележа, че увеличаването на броя на университетските болници е резултат от сътрудничеството между здравната и образователната система, имащо за цел осигуряване както на базови знания и умения, така и на професионални знания, умения и компетентности, свързани с упражняването на медицинската професия или специалност.
Наистина, университетските болници са 37, информацията Ви е вярна. При мен, откакто съм постъпил в Министерството на здравеопазването, няма предложение за друга нова университетска болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Първо искам да Ви благодаря за отговора.
Абсолютно точен, ясен и конкретен и спрямо Закона за лечебните заведения и спрямо Закона за висшето образование, но в Закона за лечебните заведения има един член – чл. 62 от 2015 г., когато е било изменението: „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше училище правата на едноличния собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници, по реда на чл. 90, ал. 2 за срока на акредитационната им оценка“.
Ако решим да спазваме този Закон, не мисля, че ще останат толкова много университетските болници в страната и затова искам да помоля поне в борда на директорите на университетските болници да има представител от академичното ръководство – ректор или друг представител от академичния съвет – заместник-ректор, който отговаря за лечебната работа. Това ще доведе по една по-добра колаборация между университета и болницата и ще могат да се създадат и условия за развитие на академичния състав.
Още нещо. Зная, че в определени структури трудно се развива всяко професионално направление, всяка медицинска специалност в една болница, затова бих предложила не болницата да се акредитира, като университетска, а да можем и да имаме право да акредитираме определени клиники, които са необходими за образованието на младите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Не желаете дуплика, уважаеми господин Министър.
Позволете ми да благодаря за първото участие в парламентарния контрол на новоизбрания министър на здравеопазването. Да му пожелаем успех!
Продължаваме с въпрос към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, който ще отговори на въпрос от народния представител Николай Тишев, относно възстановяване на работата на регионалното депо за отпадъци край с. Братово, община Бургас.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вследствие на водното бедствие от 25 октомври тази година в общините Бургас и Камено, сметището за битови отпадъци край с. Братово беше наводнено – скъса се дига, а дренажната система излезе от строя.
В рамките на няколко дни беше реконструирана дигата, като и обшивката на стената на депото.
На 1 ноември тази година по националните медии Вие заявявате следното: „За възстановяване на дренажната система и преработката на отпадъци ще е нужен един месец“.
В тази връзка са и моите два въпроса.
Първият е: на какъв етап са възстановителните работи в депото, а именно дренажна система, почистване на отводнителни канавки, възстановяване на вътрешните комуникации, ще започне ли сметището да приема отпадъци от 1 декември тази година, както заявихте в началото на месеца?
Вторият ми въпрос е: какви действия ще предприеме Министерството на околната среда и водите и съответно регионалната инспекция в Бургас? Какви мерки за изпълнение и превенция ще предпишете на община Бургас с цел предотвратяване на бъдеща екологична катастрофа в региона? Както знаете, в първите няколко дни от наводнението имаше и такава опасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тишев! В деня на бедствията, както и два дни по-късно, лично посетих Бургас и регионалното депо за битови отпадъци. На място, заедно с кмета на община Бургас, директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите и директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“, се запознахме със ситуацията, причинена от обилните дъждове. Предприехме своевременни действия на общинско и на национално ниво, които целяха овладяване на последиците и предотвратяване на значителното въздействие върху околната среда вследствие на наводнението и преустановяване работата на регионалната система за управление на отпадъците.
Изисках от оператора на депото да представи план за извършването на ремонтно-възстановителните и строителните работи по отстраняване на последствията от проливните дъждове. От него получих срока от 30 дни, който Вие цитирате и който аз обявих.
Вследствие на изготвен от мен и министъра на здравеопазването доклад с цел осигуряване третирането на отпадъците от деветте общини в регион Бургас се прие Решение № 660 от 31 октомври 2017 г. на Министерския съвет, с което се обособяват площадки за временно съхраняване на отпадъци.
В изпълнение на одобрен план от Районната инспекция по околната среда и водите с цел възстановяване на нормалната работа на регионалната система са извършени следните ремонтно-възстановителни дейности и строително-монтажни работи по отстраняване на последствията от проливните дъждове: укрепена е дигата на клетката, като предстоят дейности по нейното възстановяване; почистени са пътищата, площадките, инсталациите, сградите и отводнителните канавки от свлачищна земна маса; възстановен е временният път в клетка № 1 и дренажният слой на клетката; почистени от земни маси и наноси са приемните резервоари на локалната пречиствателна станция за отпадни води и канализационните шахти в обекта; възстановена е работата на бластиращата система към инсталацията за сепариране; продължава почистването на попадналите земни маси в референциален басейн и възстановителните дейности по дигите, както и корекцията на водоприемната зона на входа на съоръжението; почистват се все още резервоарът и помпеното отделение за дъждовна и техническа вода, възстановява се басейнът за дренирани води; продължават ремонтните дейности на всички помпи, електрически табла, комуникации и вентилации в помпеното отделение на резервоара за дъждовна и техническа вода, както и за дъждовните води.
Срокът за възстановяване на работата на регионалната система съгласно представения от РИОСВ – Бургас, план-график е 30 ноември 2017 г. и към момента няма значителни закъснения и информация да не бъде изпълнен.
Предприехме и превантивни действия, свързани с актуализация на общинските и областните планове за защита при бедствие на община Бургас и област Бургас в частност наводнения, включително с конкретни мерки и действия, отнасящи се за регионалната система за управление на отпадъците.
В допълнение, съгласно условията на комплексното разрешително за експлоатация, операторът е разработил инструкция за аварийно планиране на действия при аварии, включително при наводнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димов, благодаря за отговора на първия въпрос – изключително изчерпателно отговорихте. Радвам се, че това, което бе заявено пред българските и най-вече пред бургаските граждани, ще бъде спазено, тоест на 1 декември депото отново ще приема отпадъци.
Във връзка с втория въпрос обаче според мен доста накратко развихте въпроса. Не чух никакви конкретни мерки, които ще осигурят превенция в бъдещ период.
Хубаво е, че има корекция на плановете, но все пак, ако може малко повече информация, защото това касае, Вие сам казахте, не само община Бургас, а и около девет общини, които също депонират отпадъците си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Тишев! Ако говорим конкретно за депото, считаме, че с тези девет площадки, които направихме временно с решението на Министерския съвет, сме решили конкретната ситуация и към 1 декември се надявам, поне по информацията, която имам досега, от там да бъдат транспортирани и правилно обработени в самото депо.
Когато говорим за превенция в бъдеще време, всъщност голямата разлика, която имаше между община Бургас и община Камено, е в системата за ранно предупреждение, което работеше на едното място, а на другото – все още не съществува.
За съжаление, Националната система – съвсем наскоро излезе решение на съда, буквално през тази седмица, с което връща на начален етап процедурата и ще трябва да се стартира отново.
Един от приоритетите за чистотата на въздуха е може би това, което обявих като най-важен приоритет. Втори приоритет, който посочих, че искам да изкарам тази система докрай, защото тази система е за управление на водите като цяло, но в частност и за ранно предупреждение, което видяхме, че може да спасява животи, а и не само животи. На практика според мен това е основната мярка.
Почистването на коритата, за които отговарят кметовете в рамките на общините и областните управители извън тях – това е дейност, която се извършва на места по-успешно, на места по-малко успешно, контролът, който трябва да се упражнява. Това са неща, които и Вие, и аз знаем, и няма смисъл да ги повтаряме. За мен ключът е да вървим към тази система за управление изобщо на водите и в частност управление на риска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Димов.
Това беше последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Закривам заседанието, като обявявам следващо заседание на 29 ноември 2017 г. от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,50 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов