Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Програма за работата на Народното събрание за 14 – 16 февруари 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 20 декември 2017 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Министерският съвет на 19 януари 2018 г. Приет е на първо гласуване на 31 януари 2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет на 7 декември 2017 г.
4. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет в Народното събрание на 24 януари 2018 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 25 от 1 февруари 2018 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – точка първа за четвъртък, 15 февруари 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Министерският съвет на 16 януари 2018 г. – точка втора за четвъртък, 15 февруари 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет, на 20 декември 2017 г. – точка трета за четвъртък.
7. Парламентарен контрол от 9,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 34.
Предложението е прието.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка четвърта за днес да влезе за второ четене Законопроектът за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. Приет е на първо гласуване на 12 октомври 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 февруари 2018 г. до 13 февруари 2018 г.:
Проект на решение за създаване на Временна комисия за проучване на създаването, функционирането и сигурността на Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) на Агенция „Митници“. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Изменението на Кигали на Монреалския портал за веществата, които нарушават озоновия слой. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околна среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители са Йордан Апостолов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието.
Съобщения:
На 9 февруари 2018 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Отчет за изпълнение на дейностите по мерките за преодоляване на демографската криза в Република България от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Отчетът е изготвен в изпълнение на точка трета от Решение на Народното събрание от 17 ноември 2017 г., прието във връзка с разискванията по питане на народния представител Георги Гьоков, отправено към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политиката за решаване на демографските проблеми на страната. Материалът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 12 февруари 2018 г. до 15 май 2018 г. включително ще се проведе съвместна българо-американска подготовка в района на съвместното българо-американско съоръжение – Учебен полигон „Ново село“. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2018 г. и не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военните действия, водени от други (на друга държава или организации) въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 13 февруари 2018 г. с вх. № 803-09-8 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил пребиваването на територията на Република България с невоенен характер до 20 военнослужещи от инженерни формирования на Република Румъния, Хърватска и Грузия за времето от 15 май до 19 май 2018 г. включително. Визитата на чуждестранните лица е свързана с участие в съвместно командно-щабно учение във военното формирование в град Пловдив от състава на Сухопътните войски. В учението ще участва само личен състав от посочените държави, без техника и въоръжение.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за преминаване през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили са уведомени съответните компетентни държавни органи. Уведомлението е постъпило на 13 февруари 2018 г. с вх. № 803-09-9 и е предоставено на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за наблюдение на потребителите – януари 2018 г., индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети през декември 2018 г.; индекси на промишленото производство през декември 2017 г.; индекси на строителната продукция през декември 2017 г.; наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2017 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, в пленарното заседание, проведено на 8 февруари 2018 г., на първо гласуване е приет Законопроектът за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили (ATARES) и на Техническо споразумение между Министерството на обраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерство на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили (SEFS).
След запознаване със стенограмата от пленарното заседание е установено, че на второ гласуване не е подложено на гласуване наименованието на Законопроекта, а само член единствен от него.
Във връзка с гореизложеното подлагам на второ гласуване наименованието на Законопроекта, който гласи следното:
„Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили (ATARES) и на Техническо споразумение между Министерството на обраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерство на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили (SEFS).“
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 29.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вносители са Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 20 декември 2017 г.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На 13 февруари 2018 г. ръководството на БСП разпространи своя позиция до премиера Бойко Борисов, в която осъжда провеждането на Луковмарш. В същото време в позицията се посочваше, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие.
По-късно през деня ръководството на социалистите се разграничи от тезата, свързана с така наречения Народен съд, като посочи, че в решението си не е обсъждало оценка за него, а авторът на тази констатация е изразил личното си мнение. В същото време авторът не беше посочен, като и до момента не е ясно кой е той.
Преди две седмици, докато българският парламент отдаваше почит на загиналите хиляди хора след преврата от 9 септември 1944 г., представители на БСП бойкотираха и се опитаха да саботират тяхното възпоменание и отдаването на почит с минута мълчание.
Този позорен акт е симптом за липса на елементарно човешко състрадание към невинните жертви на политическия терор, защото отдаването на почит не е акт на признание само към убитите на 1 февруари 1944 г., но и към хилядите, които загубиха живота си в месеците преди и в годините след тази дата само заради политическите си убеждения.
На 23 януари 2018 г. БСП поиска оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, защото 28 години след рухването на комунистическия режим е предвидено българските ученици да изучават понятия от историята на България като „терор“, „атентат“, „комунизъм“, „съветизация“, „диктатура на пролетариата“, „експроприация“, „комунистически интернационал“, „безпартиен режим“, „народен съд“, „репресивен апарат“, „трудововъзпитателни общежития“, „лагери“, „горяни“, „възродителен процес“, „социалистическа индустриализация“, „насилствено коопериране“ и „изселване“.
В позиции на различни представители на БСП беше изразено възмущение от поставянето на тоталитарния комунистически режим на една плоскост с тоталитарните националсоциалистически и фашистки режими, които функционират в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век.
Споменаваме всички тези факти, защото те са симптом за ценностна атрофия в средите на една от основните политически сили в България, като това състояние крие редица рискове за цялото българско общество. Изпаднало в тежка криза на националната, идеологическата и цивилизационната си идентичност, ръководството на БСП не е в състояние да води нормален политически диалог в рамките на демократичния процес.
Отчитаме, че днес ръководството на БСП е готово да се оттегли от демократичния консенсус, постигнат след рухването на комунизма, според когото политическото насилие трябва да бъде осъдено и да остане в историята като поука за идните поколения.
Днес ръководството на БСП е в ситуация, в която пропагандира тезата, че има два вида политическо насилие: лошо – преди 9 септември 1944 г., и добро – след 9 септември 1944 г., справедливо – извършено от тоталитарната комунистическа държава, и несправедливо – извършено след преврата от 1923 г. и по време на Втората световна война.
Този двоен стандарт и изявите на БСП по тази тема от последните месеци ни дават основание да считаме, че в самата партия тече дебат за това дали политическото насилие би могло да бъде използвано като инструмент за постигането на определени политически цели.
В това свое биполярно състояние ръководството на БСП разпространи позицията, в която едновременно призова премиера Борисов да се разграничи от Луковмарш и в същото време определи Народния съд като необходимо и неизбежно военновременно правосъдие. После, същото това ръководство на БСП се разграничи от собствената си позиция, свързана с Народния съд, и я приписа на анонимен автор.
В отговор на тази неадекватна позиция сме длъжни да заявим че: първо, премиерът Борисов и ГЕРБ никога и по никакъв начин не са се солидаризирали с Луковмарш, за да се разграничават от него. Нещо повече, оценяваме тази проява като възможност за изява на привърженици на антидемократичната националсоциалистическа идеология и следователно се противопоставяме остро на подобен тип събития.
Като европейска и дясна консервативна партия ГЕРБ осъжда и ще се бори срещу всяка антидемократична идеология, каквито са идеологиите на националсоциализма, фашизма и комунизма.
През политиката на образование ГЕРБ ще продължи да пропагандира осъждането на политическото насилие във всичките му форми, независимо от съпротивата на привържениците на националсоциализма, фашизма и комунизма. За нас политическото насилие е рана, която трябва да бъде лекувана. Тази рана разединява българското общество през целия XX век и последствията от нея трябва да бъдат преодолявани с усилията на всички политически сили, включително и на левицата.
Ще продължим да твърдим, че така нареченият „Народен съд“ е престъпление, защото историческите факти и историческата истина са на наша страна. Само ще спомена, че за около 4 месеца в България са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от една до двадесет години. Сред последните е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, който е осъден от същия Народен съд на 15 години затвор за „фашистка дейност и антисемитизъм“.
За сравнение, на Нюрнбергския процес, който функционира в бившата нацистка Германия, по същото време са осъдени 19 души, от които на смърт – 12. Всички те са единствено и само хора от обкръжението на Хитлер. Този подход на помирение и въздаване на истинска справедливост за престъпленията на националсоциализма показва, защо след Втората световна война Западна Германия се превърна в една от най-благоденстващите държави в Европа, докато през 1989 г. комунистическият режим в България фалира и не друг, а самата БКП реши да свали и изключи бившия си генерален секретар Тодор Живков и голяма част от неговото обкръжение.
Пето, ще продължим да възпоменаваме и почитаме хилядите невинни жертви на комунистическия терор от 1944 г. до 1962 г., сред които интелектуалци, като изпратения в концентрационен лагер Димитър Талев и убитият без съд и присъда Райко Алексиев; демократични политици като Иван Багрянов, Никола Мушанов и Константин Муравиев, които през целия период на Втората световна война се опитват да променят геополитическия курс на България; спасители на евреите, като убитите без съд и присъда Владимир Куртев и Лиляна Паница; духовници, като убития след литургия Неврокопски митрополит Борис, осъдения на смърт католически епископ Евгений Босилков и осъдените на доживотен затвор евангелистки пастори Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ отхвърля и ще се бори срещу всеки опит за реабилитация на политическото насилие. Отхвърлянето на политическото насилие като метод за функциониране на държавната власт е в основата на всяко демократично и цивилизовано управление. Българската история от 1919 г. до 1989 г. е наситена с политическо насилие и едва ли днес има българин, който да няма родственици, подложени на репресии от едната или от другата страна. И именно тук идва отговорността на демократичните политически партии, които са длъжни да възпитават отношение към тази форма на политическа дейност през нейното отричане. Това е рана, която все още не е зараснала и която трябва да бъде лекувана. БСП със своята история би трябвало да бъде съществена част от това лечение. Няма как от учебниците да отсъства фактът, че в България е имало концентрационни лагери и тоталитарен режим, и няма как това насилие да бъде оправдано с индустриализацията, спортните и културните постижения на страната в комунистическия период.
Да, БСП са прави, че в учебниците трябва да присъства и политическото насилие от периода 1923 – 1925 г., само че това насилие се изучава от 1945 г. до днес. Трябва да се изучава и периодът 1934 – 1944 г., когато в България са забранени политическите партии и всякакъв вид организации.
Би трябвало да се изучава и много по-задълбочено фигурата на автора на военните преврати от 1923 г., 1934 г. и 1944 г. Кимон Георгиев, защото това име играе една от най-важните и мракобесни роли в моментите, когато политическото насилие се е превръщало в държавна политика. И целта на всичко това трябва да бъде една-единствена – независимо от политическите идеи, които изповядват, българските деца и българските граждани да бъдат възпитавани така, че да не допускат подобни периоди да се повтарят. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Продължаваме с първата точка от дневния ред.
Заповядайте, доктор Дариткова, да ни представите доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77, внесен от Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 20 декември 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, който Комисията подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 1. В Чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 придобива вида:
„(1) За установяване на намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст, на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и за потвърждаване на професионална болест, се извършва медицинска експертиза.“
2. ал. 2 придобива вида:
„(2) Органите на медицинската експертиза са лекуващият лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).“
3. ал. 2 от действащия Закон става ал. 3.
4. действащото ал. 3 се разписва на систематичното й място като ал. 5.
5. ал. 4 придобива следния вид:
„(4) Медицинската експертиза включва експертиза на вида и степен на намалена работоспособност. Определената намалена работоспособност бива: краткосрочна, продължителна и дълготрайна.“
6. ал. 5 придобива вида:
„(5) При явяване на лице с намалена работоспособност пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт органите по ал. 2 правят преценка дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите и съдебни органи през периода на намалената работоспособност.“
7. ал. 6 придобива вида:
„(6) Степента намалена работоспособност се определя в проценти спрямо трудовите възможности на човек от неговата възрастова група – лица до 16 г., лица в работоспособна възраст и лица в пенсионна възраст.“
8. ал. 7 придобива вида:
„(7) Видът и степента на намалената работоспособност на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определя пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.“
9. създава се нова ал. 8 със следния текст:
„(8) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на краткосрочно, продължително и дълготрайно намалена работоспособност при лица в работоспособна възраст, вид и степен на увреждане на лица до 16 г., и в пенсионна възраст, потвърждаване на професионален характер на заболяване, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по ал. 1 се определят с наредби на Министерския съвет.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Дариткова, за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искала още в началото на Законопроекта да изкажа своите притеснения и възражения по отношение на предложенията, направени от доктор Найденова и група народни представители.
На първо място, тези предложения нямат нищо общо с философията на внесения на първо четене Законопроект. Те касаят различни членове от Закона за здравето и предлагат коренно нова философия за организация на медицинската експертиза. Не са придружени от мотиви, както е изискването на Правилника по чл. 83, ал. 1.
Едно подобно предложение не позволява да се прецизират текстовете, които, за съжаление, са пълни с неточности, правно-технически пропуски, грешки и създават невъзможност при подобен начин на законотворчество да бъдат коригирани, защото обичайно, когато се внесат на първо четене, в рамките на второто четене, такива предложения могат да бъдат променени. Затова аз ще чета и Вие ще отбележите впоследствие, че има даже неправилна номерация на параграфите. Това е, както колегите са внесли. Аз не съм го променяла по никакъв начин, защото нямам такава възможност.
Още по време на заседание помолих колегите да оттеглят предложенията, защото според мен по-правилно е те да бъдат внесени като отделен Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, който да може да бъде обсъден по надлежния ред. Само че, въпреки императивната разпоредба на чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз подложих на гласуване тези предложения. Те не бяха приети от Комисията. Това са правно-техническите възражения. Възраженията ми по същество касаят наистина смисъла на Вашите предложения.
Защо новата терминология, която въвеждате, смятате, че ще облекчи по някакъв начин медицинската експертиза? Смятате ли, че когато се говори за временно намалена работоспособност на лица до 16 години или на лица в пенсионна възраст, това има някаква логика и смисъл? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Напротив, прочетох Ви текста. Трябваше внимателно да слушате, доктор Адемов, че в техните предложения става въпрос за намалена работоспособност на лица до 16 години и на лица в пенсионна възраст. Не са променени всички последващи закони, които произтичат от Вашата нова терминология, въведена в този законопроект.
Уважаеми колеги, аз наистина апелирам още веднъж да оттеглите тези предложения. Ако Вие много държите на този вид промяна, предложете ги като отделен Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, но в случая наистина процедурата е нарушена, смисълът е нарушен и няма логика да губим времето на народните представители с подобни решения, които по никакъв начин няма да облекчат медицинската експертиза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Има ли реплики?
Заповядайте, доктор Найденова – имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ще започна с последните думи на уважаваната от мен доктор Дариткова: дали е променен смисълът на самото предложение? Мисля, че всички си даваме ясна сметка, че предложенията, които ние правим, това не касае бюджет, касае медицина.
Второ, ние се опитваме да увеличим и да разширим предложението, което са направили народните представители Георги Колев и група народни представители, но сме се побрали в рамката, която е определена от Раздел IV на Закона за здравето – „Медицинска експертиза“, с цел да я доразвием. Никъде, в нито един закон, особено в цитираните становища, които са взети между първо и второ четене, не е казано, че народният представител или група народни представители не могат да правят това. Нямаме изрична забрана в закона.
Трето, уважавам опита, който доктор Дариткова има. Мислите ли, че ако ние бяхме сбъркали – макар и нови народни представители, които внасят този Законопроект, който е работен не само от нас, а и от група, която вече няколко месеца работи по този въпрос, щеше да бъде спряно това? Така че, мисля, че би трябвало това да не се случва.
Четвърто, аз няма да правя никакви забележки поради скромния опит, който имаме, но в Доклада има един голям пропуск, който не може да се обясни вече само с опита, който имат другите народни представители. Това е, че в чл. 106, на който после ще стигнем, само се цитира, но никъде не се упоменава, че това е предложение на народните представители Георги Колев и група народни представители. (Реплика на докладчика Даниела Дариткова.) Нещо, което е недопустима грешка за един голям опит, който би трябвало да има в тази зала.
Във връзка с това аз правя предложение мотивите, които ние сме имали – вярно, няма ги поради техническа причина, за което моля да бъда извинена, но трябва да Ви кажа, че с оглед на това, че ние правим допълнение и разширение – да дадем възможности повече лекари да участват в медицинската експертиза в частта, в подкрепа на предложението на Георги Колев и народни представители, ето защо законите, които трябва да се променят по-нататък и да дадат промени в следващите, с оглед на това тази предстояща концепция, която се обсъжда от работна група, която лично според мен е много свита и малка – само с представители на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, ние не правим промени там, защото ще предстои един нов Законопроект, който трябва да бъде приет с един общ консенсус между политическите сили. Така че този законопроект ще бъде много по-голям. Той ще касае може би целия Закон за здравето. Не знам дали съм ясна, но ние само се побираме в рамките, определени от медицинската експертиза.
За да не взимам пак думата, новата терминология – да, малко стряска може би и специалисти в тази област, но новата терминология не е нещо непознато. Това не е „проба – грешка“. Работната група е използвала Финландския модел и който иска, и който разбира – не претендирам, че ние сме специалисти, спокойно може да разгледа този модел, докъде са стигнали хората напред, а ние сме само на ниво концепция, която отлежава вече три месеца в Народното събрание.
За да не взимам думата пак, правя следните редакционни поправки – в чл. 101, т. 4 думите „действащото ал. 3“ да се чете „действащата ал. 3“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, доктор Дариткова, за реплика.
Искам да уточня предложението.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема доктор Найденова, искам да Ви припомня, че сме на второ четене, тоест трябва да обсъждаме не философията на внесения Законопроект от колегите народни представители от „Патриотичния фронт“, а Вашите предложения, защото сега прочетохме тях.
Ще Ви припомня Правилника, който изтъкнах и който казах, че е в противоречие на това, което сте внесли, а именно чл. 84, ал. 2, изречение трето „Предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват“. Въпреки тази императивна предпоставка в Правилника аз допуснах обсъждане. Само че сега Вие по същество трябва да представите Вашите предложения. Докладът ни е перфектен, проверен е. Когато имаме доклад на второ четене, се правят корекции върху текста на вносителя и затова не се пише, че те са на Георги Колев и група народни представители, а на тези, които са внесли по вносител предложения за корекция. Това е механизмът на подготовка и методологията за правене на доклади на второ четене, която не вярвам да оспорите, защото така е записано в Правилника и такава е парламентарната практика от години.
Аз питам сега Вие тук защо не обяснихте в това, което сте предложили, как ще се определя степента на намалена работоспособност на лица до 16 години и на лица в пенсионна възраст? Може ли изобщо да говорим за работоспособност? Ето това ме притеснява мен в тези текстове, които сте предложили. Обяснете ни го. Защо смятате, че лицата до 16 години трябва да се преценяват по работоспособност, спрямо възможностите на човек в неговата възрастова група?
Същото касае и пенсионерите – т. 7, ал. 6. Може да видите какво сте предложили и да се опитате да ни обясните как това ще промени медицинската експертиза. Това е Вашето задължение сега по отношение на текстовете, които обсъждаме – текст по текст, защото все пак ги обсъждаме, въпреки Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Дуплика?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз много моля внимателно да прегледаме чл. 101. Доктор Дариткова го прочете внимателно, бавно, но ал. 1: „За установяване на намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст…“ – къде тук се касае за намалена или някаква работоспособност? (Реплика на докладчика Даниела Дариткова: „Прочетете ал. 6, т. 7.“)
Алинея 6: „Степента намалена работоспособност се определя в проценти спрямо трудовите възможности на човек от неговата възрастова група – забележете, има тире – лица до 16 г., лица в работоспособна възраст и лица в пенсионна възраст.“ (Шум и реплики.)
Какво искам да Ви кажа? Идеята е следната. В нашето предложение, първо, разделяме хората на следните възрастови групи.
Първата възрастова група е лица до 16 години – по ред причини, да не губим време да Ви занимавам с това – особености на децата и прочее.
Втора група – от 16- до 65-годишна възраст. Тази 16-годишна възраст – това е горната граница на първата група, за да можем да диференцираме възрастта.
Третата възрастова група е над 65 години, която е пенсионната.
Второ, в тази възрастова група, в първата, за която казах – за лица до 16 години, и във втората, и третата, се определя видът и степента на увреждане. Знаете, там има точкуване, което ТЕЛК-овете ги определя, след което се определя вече намалената работоспособност и от там нататък се определя къде, ако лицето е в трудоспособна възраст, какво може да работи – нещо, което в тази част, вече не касае нас като медици. Така че, ако не съм добре разбрана, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Има ли изказвания по обсъждания текст? Не виждам желаещи.
Ще преминем към гласуване.
Доктор Найденова, помолих Ви да уточните редакционната поправка, която направихте и която не можах да маркирам. Това е редакционна поправка върху текста за чл. 101, който Вие предлагате. Как да звучи точно поправката?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Чл. 101, т. 4, думите – „действащото ал. 3“, да се чете „действащата ал. 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, поправяте граматически.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Вината не е в народните представители. (Реплика на докладчика Даниела Дариткова: „Във вносителите е вината.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за тази поправка.
Ще подложим на гласуване поправката и целия текст, предложен от Вас.
Приемам, че няма други изказвания, няма заявки.
Преминаваме към гласуване на § 1 – по предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Първо, гласуваме редакционната поправка, която доктор Найденова внесе в текста, предложен за т. 4 – „действащото ал. 3“, да се чете „действащата“. Граматически правилно е нейното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 25, против 56, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на целия текст на § 1 – по предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Моля, доктор Дариткова, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народни представители Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 2. В чл. 101а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 придобива вида:
„(1) Срокът на решението за степента на увреждането и дълготрайно намалена работоспособност се определя в наредбите по чл. 101, ал. 8, в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При ясни и точно определени състояния, при които не се очаква обратно развитие, съгласно процедурата по ал. 1, или при прогресивни нелечими състояния, степента на дълготрайно намалена работоспособност се определя пожизнено и само при заявление от пациента се преосвидетелства.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При множествени увреждания, някои от които не са ясно и точно определени, срокът на решението за вида и степента на уврежданията и нивото на работоспособност се определя по реда на ал. 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли изказвания по предложението за § 2 – предложението на доктор Валентина Найденова и група народни представители? Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста.
Моля да гласуваме § 2 по Доклада – предложение на доктор Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 63, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народни представители Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 3. В чл. 102 ал. 2, текстът „управителя на НЗОК“ се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Дариткова, за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Отново очаквам уважаемите вносители да обяснят защо смятат, че управителят на НЗОК трябва да бъде изваден от Съвета по медицинска експертиза? Малко по-нататък те премахват и възможността НЗОК да заплаща за дейностите по медицинска експертиза – нещо, което е императивно вменено в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. Кой ще плаща за медицинската експертиза? Какво смятате – хората сами ли трябва да си плащат изследванията и прегледите за освидетелстване? Защо премахвате възможността за контрол от страна на НЗОК, районните здравни осигурителни каси върху провеждането на медицинската експертиза по този механизъм? Каква е била Вашата логика? Това очакваме да ни обясните – може и да ни убедите, че сте прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли реплики към изказването на доктор Дариткова? Няма заявки.
Заповядайте, доктор Найденова, за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз ще се въздържа от обяснение за контрол, защото когато дойде моментът, тогава да го разгледаме.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Сега е моментът.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Защо предлагаме управителят на НЗОК да излезе от Националния съвет по медицинска експертиза? Това го правим в унисон на това, че не искаме да променим нещата. Ако досега всичко беше добре, тогава цялата тази система, която върви вертикално, нямаше да доведе до твърде много увеличаване на решенията, издадени от ТЕЛК, които растат, да кажа лавинообразно, нямаше да има толкова много болнични листове и работодателите да се оплакват от това. Изобщо нямаше толкова пари допълнително НОИ да дава за експертни решения, които понякога са спорни.
Защо управителят да бъде в Националния съвет по медицинска експертиза? Искам да Ви кажа, уважаеми народни представители, ние самите като Народно събрание сме определили какви са задълженията на управителя на НЗОК. Никъде там не пише, че той трябва да участва в тези органи.
Второ, правим го и заради това, че искаме да разделим финансовата част, пак казвам, по вертикала.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Кой плаща?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Защото в момента има средства, които вървят по линия на държавния бюджет и Министерството на здравеопазването за ТЕЛК-овете и той прави трансфери към РЗОК.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Не е вярно.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Какъв е проблемът тези пари да си останат в Министерството на здравеопазването и то да може да контролира по вертикала съответно районните центрове по здравеопазване, ТЕЛК-овете и ЛКК-та. Така че разделянето ще даде възможност този, който дава парите, той да може да контролира по-нататък.
Съжалявам, но давам обяснение и за следващото, което предстои да гледаме в следващите параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Реплики към изказването на доктор Найденова? Не виждам.
Други изказвания по предложението за текст на § 3? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението за текст на § 3 на доктор Валентина Найденова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 23, против 68, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 4 – предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 4:
„§ 4. Член 103 се изменя така:
„Чл. 103 (1) Експертизата по чл. 101, ал. 4, се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата по чл. 101, ал. 4 на продължително и дълготрайно намалена работоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(3) Експертизата по чл. 101, ал. 4 на лицата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести.
(4) Експертизата по чл. 101, ал. 4 на лицата в пенсионна възраст по вид и степен на увреждане се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(5) Експертизата по чл. 101, ал. 4 на работещи за установяване на работоспособността при конкретни условия на труд, трудоустрояване и адаптиране на работните места се извършва с участието на специалист по трудова медицина и/или по професионални болести.
(6) Експертизата по чл. 101, ал. 4 при лица в работоспособна възраст се извършва на основата на методика, която да определя начина и степента на увреждане според възрастовата група и съдържа противопоказани условия на труд за съответното увреждане и препоръки и критерии за трудоустрояване.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, правя следните редакционни поправки. В § 4, в чл. 103, ал. 6 думата „начина“ да се замени с „вида“.
И втората поправка – вторият § 4, с който по-нататък ще продължим – отнася се до чл. 104, да се запише като § 5, и всички параграфи надолу да се преномерират. (Реплика на докладчика Даниела Дариткова.) Добре, после ще го предложа. Само в тази част дали успяхме да запишем, че в § 4, в чл. 103, ал. 6 думата „начина“ се заменя с „вида“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Има ли други изказвания по предложения текст за § 4? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме редакционната поправка, според която в ал. 6 на предложения текст, думата „начина“ се чете с „вида“. Това е в този абзац, който коментира: „която определя начина и степента“, да се чете „вида и степента“.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме целия текст по начина, по който е внесен от народните представители Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепен от Комисията. Гласуваме текста на § 4.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 71, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на още един § 4, така е внесено:
„§ 4. В чл. 104 се създават нови ал. 1, ал. 2 и ал. 4 със следния текст:
„(1) Лекарските консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК се разкриват и закриват със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) Лекарите, участващи в ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, са по основен и/или по допълнителен трудов договор, съгласно изискванията на Кодекса на труда.
(4) Финансирането дейността на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК се извършва от бюджета на Министерство на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Доктор Найденова, заповядайте – Вие направихте опит да коригираме, вероятно това ще бъде и предложението Ви. Слушаме Ви!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен лично това е много важна част от предложението, защото тук ние показваме много ясно как ще се отдели цялата тази сега съществуваща система, как ТЕЛК-овете ще излязат от структурата на лечебните заведения като предложение и те да бъдат на подчинение на Министерството на здравеопазването директно.
Освен това лекарите, участващи в системата на медицинската експертиза, да бъдат назначавани по постоянен или допълнителен трудов договор.
И не на последно място, смятам, че е редно да направя редакционната поправка. Вторият § 4 – отнася се до чл. 104, да се запише като § 5 и всички параграфи надолу в Доклада в нашето предложение да се увеличат с една единица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Искам да подчертая, че и това редакционно предложение с преномерирането няма да е достатъчно, защото на още едно място имате дублиране на номера на параграфи, тоест трябва отново да се преномерира след няколко параграфа. Така че наистина кашата с номерацията, която сте забъркали, е непоправима. А кашата с това, което сте забъркали с пренасочването на отделните комисии към Министерството на здравеопазването, е необяснима. Защото на този етап НЕЛК е здравно заведение, юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, създадено по силата на Закона за здравето.
Изведнъж Вие вменявате на министъра да премине изцяло НЕЛК към него. Не мога да разбера защо смятате, че министърът няма никакво отношение към териториалните експертни лекарски комисии, тъй като техните директори се назначават от районните здравни инспекции и къде ще отидат те, ако ги извадите от структурата на лечебните заведения? Къде ще се помещават ТЕЛК овете? Какъв е смисълът на това предложение?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): ТЕЛК-овете да се назначават от министъра.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Доктор Адемов ме допълни – ЛКК да се назначава от министъра. Това тотално ще блокира издаването на всякакви болнични листове и всъщност наистина това е най-голямата недомислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Дуплика имате ли? Това беше реплика и имате право на дуплика.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Господин Председател, аз възразявам на това „какво сме забъркали“. Тук не е кухня да бъркаме и да забъркваме. Ние сме Народно събрание и би трябвало много внимателно да прецизираме текстовете, които са внесени.
Същевременно, много Ви моля, аз не се усмихвам, а твърде сериозно и отговорно съм се заела със задачите да представя този законопроект и затова мисля, че трябва така сериозно, доктор Дариткова, всички да се отнасяме към всяко едно предложение, независимо от опита на народните представители. Къде ще бъдат ЛКК-тата, къде ще бъдат ТЕЛК-овете? Това е въпрос, който е отразен в един от членовете, които се предлагат за изменение, има си методики, по които ще се определя тази намалена работоспособност.
А какво става сега, кажете ми? Защо, бидейки структура в едно лечебно заведение, мислите ли, че няма да може управителят – втори или трети, да влияе върху решенията? Колко пъти телефоните се вдигат предварително на членовете или председателя на ТЕЛК, за да се каже: „Абе, виж там, имам един човек, ако можеш...“ Това се прави с оглед на превантивни действия, пак казвам, с оглед яснота в системата и от това не се срамувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложението за преномериране на § 4 и следващите, направено от доктор Найденова.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 74, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста, предложен от народния представител Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепен от Комисията за § 4, който не преномерирахме. Това е вторият § 4, както отбеляза доктор Дариткова, в Доклада.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 73, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Моля, продължете доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 5. Чл. 105 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение – за текста на § 5?
Не виждам желаещи народни представители.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за § 5, неподкрепен от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 69, въздържали се 20.
Предложението за § 5 не се приема.
Слушам Ви, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Сега преминаваме към текстовете по същество от внесения на първо четене Законопроект от господин Георги Колев и група народни представители. Затова има текст на параграф единствен.
Има предложение от народния представител Валентина Найденова и група народни представители за § 6:
„§ 6. В чл. 106, ал. 2 придобива следното съдържание:
„(2) В съставите на ТЕЛК и специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар – представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1:
„§ 1. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При извършване на медицинска експертиза не може да участва лекар, който:
1. е участвал в изготвянето на обжалваното експертно решение;
2. е участвал в консултативната дейност, свързана с експертизата на временната неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице;
3. е съпруг/а, роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия до втора степен на освидетелстваното лице;
4. живее във фактическо съпружеско съжителство с освидетелстваното лице.“
3. Създават се ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9:
„(4) В случаите по ал. 3 лекарят от състава на ТЕЛК или НЕЛК е длъжен писмено да заяви, че иска да бъде отстранен от участие в заседанието на съответната комисия.
(5) Отстраняване на лекар от заседание в случаите по ал. 3 може мотивирано да поиска и освидетелстваното лице.
(6) Редът за подаване и образецът на искането по ал. 4 и 5 се определят с правилника по чл. 109.
(7) При постъпило искане за отстраняване на лекар в случаите по ал. 4 и 5, ръководителят на лечебното заведение или директорът на НЕЛК е длъжен да се произнесе по неговата основателност в тридневен срок от постъпването му.
(8) В случай че искането за отстраняване е основателно, в извършването на медицинска експертиза се включва резервен член от състава на ТЕЛК или лекар от другите специализирани състави на НЕЛК, определен от ръководителя на лечебното заведение или от директора на НЕЛК.
(9) Искане по ал. 4 и 5 може да се направи и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли изказвания?
Доктор Найденова, заповядайте, имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз няма да задавам въпроси от тази трибуна, но бих искала да знам защо така драстично се решава да няма представител на НОИ в специализираните органи на НЕЛК.
Нещо повече. Това е едно по-различно мнение, което бих искала да изразя от името на нашите народни представители, които внесоха предложението. Считаме, че това е грешка. Считаме, че лекар – представител на НОИ, трябва дори да слезе по-надолу в съставите на ТЕЛК-а. Защото нещата са две.
Първо, ще има възможност още един лекар, който да бъде представител на НОИ, да участва и с това разширяваме кръга на лекари в съставите, а, от друга страна, много късно НОИ открива, че някои експертни решения не са добри или има нарушения. И тогава, цитирам дори и случая с пловдивския ТЕЛК, тогава единствено лекарите, които са в състава на ТЕЛК, отговарят за всичко това и ги глобяват, и те трябва да връщат парите, тъй като осигуреното лице не ги връща, тече и времето, в което се заплащат обезщетенията, и това обезщетение трябва да го върнат лекарите.
С това наше предложение, което не противоречи на предложението и на доктор Дариткова, и на основното предложение не противоречи, ние правим една своеобразна защита на лекарите, за да могат те спокойно да работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Няма желаещи народни представители за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на доктор Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 70, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението по редакция на Комисията за параграф единствен, който става § 1 по текста на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 7. Член 107 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Искам да коригирам докладчика, че чл. 107 се отменя, но това вече става в § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Доктор Найденова, не беше прието предложението за преномериране на текста.
Ако сега правите предложение, ще го подложа на гласуване. Така ли да го възприема? Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи за други изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста на § 7, за който е постъпило предложение, да бъде преномериран и да се счита за § 8.
Гласуваме предложението на доктор Найденова.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 16.
Предложението за преномериране на параграфа не е прието.
Гласуваме по същество предложението чл. 107 да бъде отменен.
Гласували 109 народни представители: за 4, против 81, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 8. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).“ се добавя следното изречение: „Информацията в РКМЕ се съхранява и в електронен вид.“
2. Текста в ал. 3 придобива следния вид:
„(3) Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, на които е определена дълготрайна намалена работоспособност, се съхраняват 40 години от последното решение на ТЕЛК и НЕЛК, а на всички останали лица – 5 години.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания по § 8? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване на току-що прочетения параграф.
Гласували 104 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 9. В чл. 109, текста „по чл. 103“, се заменя с думите „по чл. 101, ал. 2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване на § 9.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение от народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 10. В чл. 110, текста „НЗОК“ – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания по § 10.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за текст на § 10, неподкрепено от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 77, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 11. Член 111 придобива вида:
„Чл. 111. (1) За контрол върху актовете, издадени от органите за медицинската експертиза на намалена работоспособност със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, се създава регионален съвет, който включва представители на регионалната здравна инспекция и териториалното поделение на НОИ.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по медицинската експертиза на намалената работоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК.
(3) Регионалният съвет извършва и служебни проверки на не по-малко от 2 на сто от издадените на територията на съответната област решения за намалена работоспособност, избрани по случаен признак, до един месец по всяко конкретно решение.
(4) Регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за намалена работоспособност от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК, по предложение и на заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, работодателите и териториалните поделения на НОИ).
(5) Регионалният съвет е длъжен да се произнесе по извършените проверки в едномесечен срок от решението на ТЕЛК. След този срок, не може да се търси отговорност и да се налага административна санкция на служителите от ТЕЛК.
(6) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за намалена работоспособност регионалният съвет уведомява писмено заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, работодателите и териториалните поделения на НОИ) в срок от един месец.
(7) За нанесени вреди искът от ищеца следва да бъде насочен към регионалния съвет, като контролиращ орган.
(8) Организацията на дейността на Регионалния съвет се определя с правилник, издаден от министъра на здравеопазването съвместно с управителя на НОИ.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли изказвания по прочетения текст на § 11? Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване за текста на § 11, предложен от народния представител Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепен от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 21, против 71, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега пристъпваме към § 10. Само да подчертаем, че не е грешка при прочита на доклада, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Точно така. Затова казах, че и предходното процедурно предложение за преномериране на доктор Найденова няма да помогне, защото след § 11 в нейното предложение се връщаме на § 10.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 10. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1, т. 2 текстът „и центровете за спешна медицинска помощ“ се заличава;
2. ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, работодателите и териториалните поделения на НОИ) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за краткосрочно намалена работоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111.“;
3. в ал. 3 текстът „временна неработоспособност“ се заменя с думата „краткосрочно намалена работоспособност“;
4. в ал. 5 текстът „както и на РЗОК“ отпада;
5. текстът в ал. 9 придобива вида:
„(9) Обжалването по реда на ал. 1 – 8 на експертните решения за дълготрайна намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, водеща до намаляване до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице и членовете на ТЕЛК, не възстановяват изплатената в повече сума“;
6. в ал. 10 текстът „ал. 3“ отпада;
7. създава се нова ал. 12 със следния текст:
„(12) В случай че решението на органите на медицинската експертиза бъде подписано с мотивирано особено мнение от негов член, решението задължително подлежи на повторна експертиза.“
Комисията не подкрепя предложението.
Искам да подчертая за стенограмата, че чета дословно предложенията, внесени от доктор Найденова и група народни представители, колкото и да ми е трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз не мисля, че се чете, по-скоро се срича. Ако докладчикът не си е прочел доклада предварително, за да може да бъде по-гладък в изказването и представяне на материала, аз се извинявам, но сричането считам, че е съвсем тенденциозно.
По същество. В ал. 1, т. 2 от чл. 112 ние предлагаме да бъдат заличени центровете за спешна медицинска помощ, с оглед на това, че считаме, че спешната медицинска помощ не бива да има отношение към експертизите за временна нетрудоспособност. Тоест центровете за спешна медицинска помощ трябва да вършат това, за което са определени – да осигуряват спешната медицинска помощ, а не да се занимават с казаното.
В чл. 112 правя редакционна поправка за ал. 2 – ще прочета по-бавно, за да може да се запише – думата „експертни“…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Без да се срича.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Без да сричам, разбира се.
… да се чете „експертизи“. И в ал. 9 от същия член едните думи „до намаляване“ да отпаднат поради дублиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи за изказвания. Ще преминем към гласуване.
Искам да направя уточнение, че грешките в номерацията и грешки, свързани с повторения на думи, действително присъстват в доклада. Това ме принуждава да уточня текста, който гласуваме, не само като § 10, а като § 10, записан на страница 6 долу, защото на същата страница най-горе има друг § 10, който вече гласувахме. Четейки стенограмата, човек би се учудил какво точно гласуваме, но това е материалът, представен пред нас.
Моля да не влизаме в спор и детайли, само ще уточним какво гласуваме и да вървим напред по доклада.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Валентина Найденова за § 10, записан на страница 6 долу, неподкрепен от Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Редакционната поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Първо гласуваме редакционните поправки в този текст. Едната редакционна поправка е в ал. 2 – „експертите“ да се замени с „експертизи“. Едновременно ще гласуваме двете редакционни поправки. И да се заличи думата „до намаляване“, която е повторена в текста на ал. 9. Само веднъж да се чете „до намаляване“.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на § 10, който обясних, че се намира на страница 6 долу.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 11. В чл. 112а думата „НЗОК“ отпада“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 11, записан на страница седма, неподкрепен от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 19, против 69, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 12. В Допълнителните разпоредби се създават нови т. 43, 44, 45 със следното съдържание:
„43. Краткосрочно намалена работоспособност е намалена работоспособност до 180 дни;
44. Продължително намалена работоспособност е намалена работоспособност от 180 дни до 540 дни;
45. Дълготрайна намалена работоспособност е намалена работоспособност за повече от 540 дни;“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи народни представители.
Гласуваме предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за § 12.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 69, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията по нейна редакция.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
㤠13:
1. Думите „дефинитивни състояния“ се заменят с думите „ясно и точно определени състояния, при които не се очаква обратно развитие“;
2. Навсякъде в Закона за здравето, думите:
2.1. „временна неработоспособност“ се заменя с „краткосрочно намалена работоспособност“;
2.2. „временно намалена работоспособност“ се заменя с „продължително намалена работоспособност“;
2.3. „инвалидност“ се заменя с „дълготрайно намалена работоспособност“;
3. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
3.1. променят се текстовете в чл. 2, ал. 1, както следва:
а) В т. 1. текста „временна неработоспособност“ се заменя със следния текст: „краткосрочно намалена работоспособност“;
б) В т. 2 текста „временно намалена работоспособност“ се заменя с думите „продължително намалена работоспособност“;
в) В т. 3 думата „инвалидност“ се заменя с думата „дълготрайно намалена трудоспособност“;
3.2. Навсякъде в Кодекса за социално осигуряване променените текстове в чл. 2, ал. 1 се заменят с новите текстове.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Искам да взема отношение по два въпроса. Едното е „дефинитивни състояния“. Специалистите сочат, че терминът „дефинитивни“ е чуждица и тя не би трябвало да бъде в такъв закон на Народното събрание на Република България, така че се дава определението на думите „дефинитивни състояния“ и се заменя с нейното определение. И аз мисля, че те определено имат своята правота.
Второто, което правя като предложение: ние, като вносители, оттегляме промените, които правим в Кодекса за социално осигуряване. Връщам се назад, където в началото на дебата казах, че промените в редица закони, които предстоят, ще бъдат определени от един бъдещ законопроект. Дай боже, той да бъде по-всеобхватен, да не касае само медицинската експертиза и да бъде приет с един общ консенсус в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Да считаме ли, че правите редакционно предложение за отпадане на предложението, формулирано в т. 3.2. навсякъде в Кодекса за социално осигуряване променените текстове да се заменят? Оттегля се последната точка от предложението на доктор Найденова, което в момента обсъждаме.
Има ли други изказвания? Не виждам други заявки за изказване по обсъждания текст.
Гласуваме предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за текст на § 13 с направеното изявление за оттегляне на последната точка 3.2. от предложението. Предложението не е подкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 66, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Доктор Дариткова, продължаваме с Ваше предложение по Доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2:
„§ 2. (1) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон специализираните състави на НЕЛК се привеждат в съответствие с изискванията на този закон.
(2) Започналите и неприключилите до влизането в сила на този закон процедури по извършване на медицинска експертиза от специализираните състави на НЕЛК се довършват по реда на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Гласуваме предложение за текст на § 2, направено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3:
„§ 3. В Закона за лечебните заведения (Обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 26г:
„Чл. 26г. Структурни звена на центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове са и териториалните експертни лекарски комисии, открити към тези лечебни заведения по реда на чл. 105 от Закона за здравето.“
2. В Глава осма, Раздел I се създава чл. 61а:
„Чл. 61а. Структурни звена на държавните общински лечебни заведения за болнична помощ са и териториалните експертни лекарски комисии, открити към тези лечебни заведения по реда на чл. 105 от Закона за здравето“.
3. В чл. 81, ал. 4 числото „10“ се заменя с „5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи народни представители.
Преминаваме към гласуване на § 3 по текст, предложен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове се привеждат в съответствие с изискванията на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания по предложения текст за
§ 4? Не виждам желаещи за изказване.
Гласуваме текста на § 4 по предложение на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението за текст на § 5, внесен от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието, а с това и Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-77, внесен от народния представител Георги Колев и група народни представители на 3 ноември 2017 г.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ. Вносител е Министерският съвет на 19 януари 2018 г., приет е на първо гласуване на 31 януари 2018 г.
Очаквам докладчика за второ четене.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура за допуск на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Димова.
Моля, режим на гласуване на предложението за допуск на госпожа Кръстева.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма и въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостенката в залата.
Госпожо Димова, продължаваме с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 31 януари 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (Обн., ДВ, бр. …).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване наименованието на Закона.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложените текстове за § 1 и § 2? Няма желаещи за изказване народни представители.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, продължете с текста.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 3 има предложение от народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) За подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7, чрез подаване на заявление за подпомагане по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година.
(2) Заявлението за подпомагане се подава в сроковете и по реда, определени с наредбата по чл. 32, ал. 5.
(3) Земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(4) Правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Регистриране на правното основание не се извършва, когато ползвателят на земеделските земи има задължение по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(5) Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи.
(6) При подаване на заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за администриране и контрол Разплащателната агенция извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис и/или печат на земеделския стопанин.
(7) След изтичането на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5, Разплащателната агенция извършва административна проверка на всички подадени заявления за подпомагане, за които системата е генерирала предупреждение за грешка. При проверката се съпоставят данните от заявленията за подпомагане с данните по ал. 5 за спазване на изискванията по ал. 3 и 4.
(8) Когато при проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване земеделски земи, Разплащателната агенция извършва географско определяне на площта и местоположението им. В този случай Министерството на земеделието, храните и горите предоставя допълнителна информация на Разплащателната агенция.
(9) Когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има ли изказвания по предложения текст за § 3? Не виждам заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста на § 3 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Ирена Димова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 45, ал. 1 в изречение първо думите „през първите 5 години от създаване на тяхното стопанство“ се заличават, а в изречение второ числото „25“ се заменя с „50“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на § 4? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на текст на § 4, предложен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 г., е приет на второ четене. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХVI КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Първият доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ако ми позволите, първо, една процедура за допуск в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля по-високо и на микрофона, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Процедура за допуск в залата. Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника да бъде допуснат господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме процедура за допуск в залата.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят допуснатото лице в залата.
Продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 7 февруари 2018 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността „директор“ на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от господин Димитър Геновски, който подчерта, че Проектът на закон за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Истанбул през 2016 г., е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като страна – членка на Всемирния пощенски съюз, и в изпълнение на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори и чл. 13, т. 3 от Закона за пощенските услуги.
Всемирният пощенски съюз (ВПС) е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В рамките на Всемирния пощенски съюз взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на ВПС. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който съгласно чл. 14, ал. 1 от устава е върховен орган на ВПС.
Приемането на Проекта на закон за ратифициране на актовете на XXVI Конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на ВПС, осигуряване на изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на съюза както от страна на органите, провеждащи държавната политика и осъществяващи регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенски оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България, както и до гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на ВПС.
При представянето на Законопроекта за ратифициране господин Геновски отбеляза, че по време на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз са били направени изменения и допълнения в разпоредбите на Устава на Всемирния пощенски съюз, поради което е необходимо да бъде ратифициран Девети допълнителен протокол към него.
Актът, който съдържа всички разпоредби относно прилагането на Устава, цялостната структура и организация на дейността на Всемирния пощенски съюз, както и правилата за избирането и за работата на неговите постоянни и други работни органи, е Общият правилник. Общият правилник и допълнителните протоколи към него са задължителни за изпълнение от всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз, като по време на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз е приет Първи допълнителен протокол към него.
С предложения Законопроект се ратифицират и Всемирната пощенска конвенция, и Заключителният протокол към нея.
Всемирната пощенска конвенция е акт, задължителен за изпълнение от всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз. Тя съдържа регламентация и единни правила за извършването на международните пощенски услуги и урежда взаимоотношенията, включително финансовите, между страните членки и техните избрани пощенски оператори.
Заключителният протокол към Всемирната пощенска конвенция съдържа изричните уговорки, които са формулирани от съответните страни членки и са свързани с конкретните условия и начини на прилагане от тях на определени членове от този акт.
Споразумението за услугите по пощенските плащания е многостранен акт, който урежда изискванията и правилата за извършване на международните пощенски парично-преводни услуги в рамките на Всемирния пощенски съюз. Този акт не е задължителен и се изпълнява само от присъединилите се към него страни – членки на Всемирния пощенски съюз.
Заключителният протокол към Споразумението за услугите по пощенските плащания съдържа изричните уговорки, които са формулирани от съответните страни членки и са свързани с конкретните условия и начини на прилагане от тях на определени членове от този акт.
Господин Геновски заяви, че приетите от конгреса актове на Всемирния пощенски съюз се подписват от пълномощните представители на страните членки. Съгласно чл. 25, ал. 3 Уставът, съответно Допълнителният протокол към него, се ратифицира в най-кратки срокове от страните членки, които са го подписали. Алинея 4 на същия член разпорежда, че останалите актове на Съюза се одобряват съобразно конституционните правила на всяка страна – членка на Всемирния пощенски съюз, която ги е подписала.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 20 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Летифов.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, №702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 1 февруари 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, №702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
Законопроектът беше представен от господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни, като взаимоотношенията между тях се уреждат чрез актовете на Съюза, които се изменят и допълват на всеки конгрес на организацията. На последния конгрес на Съюза, проведен през 2016 г. в град Истанбул, ръководителят на делегацията на Република България е подписал при условията на последваща ратификация актовете, приети от XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Приемането на Законопроекта ще доведе до потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и запазване системата на разплащанията за обработен пощенски трафик. Отделно от това ратифицирането на актовете ще обезпечи правото на България да участва в цялостната дейност на Съюза, в неговите ръководни органи и в работните структури към тях.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов, за да представите доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на актовете на
XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2017 г.
На свое заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември
2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Димитър Геновски, заместник-министър, и госпожа Илияна Карафизиева, експерт в дирекция „Съобщения”.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Карафизиева, която посочи, че Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни, като взаимоотношенията между тях се уреждат чрез актовете на Съюза, които се изменят и допълват на всеки конгрес на организацията. Беше отбелязано, че на последния конгрес на Съюза, проведен през 2016 г. в град Истанбул, ръководителят на делегацията на Република България е подписал при условията на последваща ратификация актовете, приети от XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Госпожа Карафизиева посочи, че приемането на Законопроекта ще доведе до потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и запазване системата на разплащанията за обработен пощенски трафик. Тя допълни, че ратифицирането на актовете ще обезпечи правото на България да участва в цялостната дейност на Съюза, в неговите ръководни органи и в работните структури към тях.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Ще има ли становище на вносител? Не.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2017 г.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате думата за процедура, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като приетите актове на Истанбулския конгрес на Всемирния пощенски съюз са безспорно приети, консенсусни са, правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да го гледаме днес и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли обратно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за второ гласуване на току-що разгледания Законопроект.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да изчетете текста.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз
Член единствен. Ратифицира Деветия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Първия допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея, и Споразумението за услугите по пощенските плащания и Заключителния протокол към него, приети от ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписан в Истанбул през 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към второ гласуване на Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2017 г.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители, внесен на 28 юли 2017 г., приет на първо гласуване на 12 октомври 2017 г.
Заповядайте, господин Летифов, за доклад.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Председател, ако ми позволите, най-напред – процедура за допуск в залата.
На основание чл. 49, ал. 2, моля да бъдат допуснати в залата: господин Димитър Геновски – заместник-министър, госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството, и господин Димитър Димитров, изпълняващ длъжността „директор“ на дирекция „Съобщения“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Летифов.
Гласуваме процедурното предложение за допуск в залата, съгласно чл. 49, ал. 2 от Правилника.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
Продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 1 т. 6 се заличава, а в ал. 2 думите „Разпоредбите на закона се прилагат“ се заменят с „Този закон се прилага“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на чл. 1 в редакция на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава втора – Цели и принципи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава втора.
Гласували 87 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, като в т. 3 думите „съобразени с“ се заменят със „съгласно“, а в т. 6 думата „посредством“ се заменя с „чрез“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 2 в редакция на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 3 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в ал. 5 думата „одобрена“ се заменя с „определена“, а в ал. 8 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще Ви прочета мотивите в началото на нашето предложение, а те са следните. Ние считаме, че е допуснато противоречие при определяне на цените за достъп и разполагане, като, от една страна, мрежовите оператори сами определят размера на всички включени разходи, свързани с дейността, а от друга – трябва да се съобразят с методиката за определяне на цената. Според нас е редно да остане само методиката, която да отразява обективните разходи, които, от една страна, не са платени от крайните клиенти на основната дейност на мрежовите оператори, а от друга – гарантират изпълнение на задълженията за забрана на антиконкурентно крос-субсидиране. Какво имаме предвид?
В чл. 4, който предлагаме да отпадне, се казва следното: че цените, които мрежовите оператори могат да определят за предоставяне на достъп, отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност. А в чл. 5, който съответно става чл. 4, мрежовите оператори на физическата инфраструктура определят цени за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване съобразно методика, одобрена с наредба, издадена от министъра на транспорта.
Мрежовите оператори включват всички разходи, които е възможно да възникнат, но от друга страна, те трябва да се съобразят с методика, в която също са включени цените и начинът на определяне на цените, която ще бъде утвърдена от министъра на транспорта. Затова нашето мнение е, че трябва да остане само методиката, с която мрежовите оператори да се съобразяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма реплики.
Господин Летифов, ще Ви помоля да изчетете целия текст на неприетото предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение на народните представители Тишев и Ерменков:
„В чл. 3 се правят следните изменения:
1. aл. 4 отпада;
2. ал. 5 става ал. 4;
3. ал. 6 става ал. 5 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 4“ и се създава изречение второ: „Методиката отчита платените суми от крайните потребители за използване на физическата инфраструктура за основната дейност на мрежовия оператор.“;
4. ал. 7 става ал. 6, като се правят следните изменения:
а) в уводното изречение думите „или получава цените по ал. 4“ отпадат;
б) в т. 1 думите „съответно цените по ал. 4“ и запетаята пред тях отпадат;
в) т. 3 отпада;
г) т. 4 става т. 3, като думите „съответно цените по ал. 4“ и запетаята пред тях отпадат;
5. ал. 8 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма други изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, неподкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 25, против 43, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя в редакцията на Комисията за чл. 3.
Гласували 84 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава трета – Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел I – Единна информационна точка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованията на Глава трета и Раздел I.
Гласували 89 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 18.
Предложенията са приети.
Уважаеми народни представители, следва 30 минути почивка, след което ще продължим с чл. 4.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Летифов, моля да продължите със Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4:
„Чл. 4. (1) Функциите на Единна информационна точка се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него лица.
(2) Единната информационна точка осигурява достъп на мрежовите оператори до информация за:
1. процедури и нормативни актове, регламентиращи разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и изграждането и ползването на физическа инфраструктура, включително за органите, компетентни да издават съответните актове, и таксите за издаването им;
2. съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на мрежи, включително високоскоростни електронни съобщителни мрежи;
3. планирани или текущи дейности по строителство, разполагане и монтаж съгласно чл. 39, ал. 2;
4. образци на документи, необходими за получаване на разрешения или други актове, свързани с изграждането на физическа инфраструктура, образци на документи за уведомления за разполагането на мрежи и образци на заявления за получаване на права по чл. 20;
5. критерии и срокове, при които достъпът до информацията по т. 2 и 3 може да бъде предоставен, ограничен или отказан, включително мотивите за налагане на ограничения или отказ;
6. данни за контакт с компетентните органи по т. 1 и мрежовите оператори, която информация да позволява установяването на директна връзка с тях, включително информация за конкретните правомощия на органите, свързани с планирането, проектирането, разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и изграждането на физическа инфраструктура;
7. данни, включително графични, за съществуващите електронни съобщителни мрежи;
8. обявления по чл. 20, ал. 4.
(3) Единната информационна точка осигурява възможност за попълване и подаване по електронен път на заявления и всички други документи към тях, необходими за издаването на съответното разрешение за изграждане на физическа инфраструктура и за разполагането, поддържането и подобряването на електронни съобщителни мрежи, както и за получаването на информация за хода на процедурата по разглеждането им от компетентните органи.
(4) Информацията по ал. 2 се предоставя на Единната информационна точка и се поддържа актуална от държавните органи съгласно тяхната компетентност, и от мрежовите оператори, както следва:
1. компетентните държавни органи по ал. 2, т. 1 – информацията по т. 1, 4 и 6;
2. Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общинските и областните администрации – информацията по ал. 2, т. 1 – 6;
3. мрежовите оператори – отнасящата се за тях информация по:
а) ал. 2, т. 2 съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 11;
б) ал. 2, т. 3 съгласно Глава пета, Раздел I;
в) ал. 2, т. 6 и 7;
4. органите на Дирекцията за национален строителен контрол информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 6, съгласно функциите им по Закона за устройство на територията.
(5) Органите на изпълнителната власт, държавните предприятия, а в случаите по чл. 20, ал. 3, т. 2 – мрежовите оператори, публикуват чрез Единната информационна точка обявления за предоставянето на права по чл. 15, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 върху съответната физическа инфраструктура по реда на чл. 20, ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за чл. 4.
Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като в ал. 2 думата „оправомощени“ се заменя с „определени“, а в ал. 3 думите „включени в обхвата“ се заменят с „по смисъла“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на чл. 5 с промяната, която се предлага от Комисията в чл. 5, ал. 2 и ал. 3.
Гласували 75 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 1 думите „в съответствие с“ се заменят със „съгласно“, а в ал. 2 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на чл. 6 със замените, които Комисията предлага в ал. 1 и ал. 2 на чл. 6.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел II – Достъп до минимална информация за съществуваща физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Раздел II, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 7 има предложение от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 7:
„Чл. 7. (1) За целите на заявяване на достъп до физическа инфраструктура по чл. 15 и 17 мрежовите оператори имат право на минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура, намираща се в района, в който планират разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи.
(2) Минималната информация по ал. 1 включва:
1. местоположение и/или трасе на съществуващата физическа инфраструктура;
2. вид на физическата инфраструктура и начин на ползване;
3. наименование, адрес, адрес на електронната поща и телефон за контакт с мрежовия оператор, който стопанисва (управлява) физическата инфраструктура.
(3) Достъпът до минималната информация по ал. 2 се осигурява чрез Единната информационна точка по електронен път.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 7, който се предлага от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на чл. 8 и чл. 9 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10:
„Чл. 10. При промяна на данните по чл. 7, ал. 2 органите от обществения сектор предоставят на Единната информационна точка актуализираната информация в срок до един месец от:
1. издаването на разрешенията за изработване на подробни устройствени планове, както и влизането в сила на заповеди за одобряване на подробни устройствени планове за физическа инфраструктура;
2. въвеждането в експлоатация на физическата инфраструктура, а за елементите по чл. 51, ал. 1, т. 1, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, както и за разположените електронни съобщителни мрежи – от получаването на уведомление за изграждането или разполагането от съответните мрежови оператори;
3. промяната на информацията по чл. 7, ал. 2, т. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от Комисията текст за чл. 10.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 11 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 11, ал. 3 в изречение второ думите „преките разходи за предоставянето на информацията“ се заменят с „цената, платима на Единната информационна точка за същата информация“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В чл. 11, ал. 3 ние предлагаме следното: Директива 2014/61, която всъщност ние транспонираме, предписва, че когато минималната информация не е предоставена на Единната информационна точка, тогава мрежовите оператори са задължени да я предоставят, като условията за получаване на информация трябва да са същите, както ако са получени от Единната информационна точка.
Какво казваме ние?
Ние вече приехме чл. 4, ал. 4, в който се казва следното: „Информацията се предоставя на Единната информационна точка и се поддържа актуална от държавните органи съгласно тяхната компетентност, и от мрежовите оператори“.
Член 7, който също приехме, заявява следното: „За целите на заявяване на достъп до физическа инфраструктура по чл. 15 и 17 мрежовите оператори имат право на минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура“, тоест ние искаме да направим промяна в първоначално внесения текст за това, че тези мрежови оператори или държавни органи, които са нарушили Закона, тоест не са спазили чл. 4, ал. 4 и чл. 7 и не са предоставили минималната информация, която по закон трябва да предоставят, да не вкарват в цената, която така или иначе ще заплати операторът на електронни съобщителни мрежи за допълнителна информация, а цената да е същата каквато, ако биха си я получили от Електронната информационна точка.
Интересното е, че когато в Комисията обсъждахме тази промяна, тоест това наше предложение, първоначалното становище на Министерството на транспорта и информационните технологии беше следното: „Считаме, че предложението би могло да бъде подкрепено, с което да се осигурят равни условия за получаване на информация от Единната информационна точка или от мрежовия оператор.“.
Сега започва интересната част. Трябва да спомена, че както в предходния чл. 3, така и тук ЕРП-тата, тоест монополистите, бяха изключително активни в изказване на становища, различни от това, което ние предлагахме. Най-интересното е, че те направиха едно заявление, което е, меко казано, неприемливо, а иначе скандално.
Ще Ви цитирам стенограмата: господин Летифов предоставя думата на госпожа Колчева: „Петя Колчева: Аз съм представител на EVN. Светозар Илазов: А аз на „Енерго про“. Ние сме участвали в писането на въпросните текстове“, което веднага повдига минимум два въпроса.
Кой пише законите в Република България – народните представители, които се водят вносители на този законопроект, Министерският съвет и съответно Министерство на транспорта и информационните технологии, или частни лица – съответно частни интереси, които са в конфликт на интерес, защото текстовете, които касаят тези членове, касаят средства, които те ще получат – самите те, собствениците на физическата инфраструктура?
И друго. Ако е лобистки закон, това е закон, който се пише от народни представители под диктовката на частни интереси или частни субекти, то тогава как се нарича законопроект, за който частните лица директно заявяват, че те са участвали в писането му?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тишев, правя Ви реплика по отношение на Вашето изказване, в частта му – какво е казало Министерство на транспорта и следствията от това.
Знаете, господин Тишев, че на 2 февруари, ако не ме лъже паметта, имаше среща по инициатива на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, на която се бяха събрали всички заинтересовани страни. Тези заинтересовани страни стигнаха до мнението, че трябва да се приеме текстът на вносителя.
Така че няма нужда да се правят всички останали спекулации в тази зала. Това е общото мнение, на работната група, която, пак казвам, беше създадена по инициатива на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Общото мнение на Комисията и на заинтересованите страни е да бъде приет текстът на вносителя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други реплики?
Реплика – господин Ерменков.
Само Ви моля наистина да е реплика към господин Тишев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Председател, благодаря за напомнянето, че трябва да бъде реплика. Мисля, че досега нито един път не съм злоупотребил с процедура от парламентарната трибуна. (Шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) Възползвал съм се от възможностите, които ми дават процедурите – в сто процента, вярно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прав сте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Репликата ми наистина е към господин Тишев.
Господин Тишев, пропуснахте нещо изключително важно. Важното е, че още в самото начало имаше противоречия между министерствата – едното, което отговаря за съобщенията, и едното, което защитава интересите на ЕРП-тата. Повтарям, министерството, което защитава интересите на ЕРП-тата! Видимо интересите на ЕРП-тата са победили, само че във Вашето изказване не чух да зададете въпроса: за колко е станало това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков – останахте верен на себе си.
Друга реплика? Няма.
Господин Тишев, заповядайте – имате правото на дуплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, аз не съм уверен, че точно по този член беше постигнато съгласие. Няма как, при положение че в случая ЕРП-тата, но не само те, държавен орган или мрежови оператор не си е изпълнил задължението по закон и не е предоставил минималната информация, както законът изисква в Единната информационна точка, след това той да иска допълнителна цена, тоест заплащане на допълнителни разходи от тези, които кандидатстват за получаване на информацията.
Няма как това да се случи, защото противоречи включително и на здравия разум. Един нарушава закона, а след това на него трябва да му се плати допълнително, а не колкото, ако той беше изпълнил закона. По този въпрос мисля, че не беше постигнат консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Ще отговорите ли на репликата на господин Ерменков?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, няма. (Шум. Реплика от народния представител Станислав Иванов: „Е, как може такова нещо?!“) Благодаря.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 34, против 62, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Моля, продължете с представянето на текста, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 12, чл. 13 и чл. 14 – като текст на вносителя, който се подкрепя от Комисията.
Гласуват 94 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава четвърта – Предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел I – Общи правила за разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на свързаната с тях физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и текста на вносителя за наименованието на Раздел I от Глава четвърта, които се подкрепят от Комисията.
Гласуват 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 15 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 15 ал. 2 се изменя така:
„(2) Всеки мрежов оператор е задължен да удовлетворява всички разумни искания за достъп до неговата физическа инфраструктура при справедливи и разумни общи условия, включително цена, одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията, с оглед разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Редакцията на ал. 2, в чл. 15, която предлагаме, съответства на чл. 3, т. 2 от Директивата 2014/61, която ние всъщност транспонираме, дава по-голяма яснота. Това, първо.
Второ, одобрението от Комисията за регулиране на съобщенията ще е гарант, че общите условия на мрежовия оператор ще бъдат еднакви за всички електронни съобщителни мрежи и техните оператори и няма да има разделение по никакъв принцип, тоест нашата цел е да има равни условия и равни цени на достъп за всички мрежови оператори, тоест оператори на електронни или съобщителни мрежи, които кандидатстват при съответния собственик на физическа инфраструктура или мрежови оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 28, против 55, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания по този чл. 16? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16, който комисията подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 17 – предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 17, ал. 1 след думата „пътищата“ се добавя „и/или право на ползване“, а думите „и на естествени водни басейни“ - отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С редакцията на ал. 1 в чл. 17 ние предлагаме да се използва опитът от досега действащите разпоредби на Закона за електронните съобщения, а именно чл. 295, ал. 1, като по този начин ще постигнем максимална приемственост на двата нормативни акта и от тук – не се отстъпва от правата, които и до този момент са били дадени на предприятията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков за редакция в чл. 17, ал. 1, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 52, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
(Ръкопляскания и ръкомахане от народните представители към гостите на балкона, които излизат от залата.)
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на вносителя за чл. 18 и чл. 19, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 79, въздържали се 15.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 20 – предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Димитър Данчев, Халил Летифов, Георги Свиленски и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20:
„Чл. 20. (1) Правата по чл. 15, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 се предоставят въз основа на писмено заявление от оператор на електронна съобщителна мрежа до съответния мрежов оператор, в което се посочва районът, елементите и/или съоръженията на физическата инфраструктура - обект на исканите права, както и срокът за ползването им. Образецът на заявление се определя с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(2) Мрежовият оператор уведомява заявителя за констатираните непълноти в заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от получаването му.
(3) Мрежовият оператор сключва договор по чл. 15, ал. 2 или по чл. 17, ал. 4 със заявителя в срок от един месец считано от датата на получаване на писменото заявление по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 2, освен ако:
1. е налице основание за отказ по чл. 21, или
2. възможностите за ползването на съответната физическа инфраструктура – обект на искането по ал. 1, са ограничени.
(4) В случаите по ал. 3, т. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането по ал. 1 мрежовият оператор обявява намерението си да предостави права по чл. 15, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1 върху съответната физическа инфраструктура на страницата си в интернет и по друг подходящ начин, като определя 14-дневен срок за подаване на заявления от заинтересовани лица. Мрежовият оператор изпраща информацията на Единната информационна точка едновременно с публикуването й на своята интернет страница. Четиринадесетдневният срок за подаване на заявления започва от датата, на която обявлението на мрежовия оператор е публикувано в Единната информационна точка.
(5) Когато в срока по ал. 4 не са постъпили заявления от други оператори на електронни съобщителни мрежи, мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа, подател на искането по ал. 1, сключват договор по чл. 15, ал. 2 или по чл. 17, ал. 4 не по-късно от един месец след изтичането на този срок.
(6) Когато в срока по ал. 4 са постъпили заявления от други оператори на електронни съобщителни мрежи и не е възможно да се удовлетворят всички искания, мрежовият оператор сезира Комисията.
(7) В случаите по ал. 6 Комисията приема решение при спазване на следния низходящ ред на предимство:
1. високоскоростна обществена електронна съобщителна мрежа;
2. обществена електронна съобщителна мрежа за предоставянето на услуги с национален обхват или мрежа на оператор на електронна съобщителна мрежа за нуждите на държавното управление;
3. обществена електронна съобщителна мрежа за предоставянето на услуги с регионален обхват;
4. обществена електронна съобщителна мрежа за предоставянето на услуги с обхват едно населено място;
5. електронна съобщителна мрежа за собствени нужди.
(8) В случай на заявления от един и същ ред, които не могат да бъдат изцяло удовлетворени, Комисията оказва съдействие на заявителите за постигане на споразумение за съвместно разполагане и ползване. При липса на споразумение заявителите могат да сезират Комисията, която с решение дава задължителни указания за съвместно разполагане и ползване.
(9) Договорът по чл. 15, ал. 2 или по чл. 17, ал. 4 се сключва не по-късно от един месец след влизането в сила на решението на Комисията по ал. 7 и 8, съответно след постигането на споразумението по ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили в чл. 20, са в ал. 6, 7 и 8.
Относно ал. 6 считаме, че в изпълнение разпоредбите на Директивата най-висок приоритет за изграждане следва да имат високоскоростните мрежи, и тук, между другото, Комисията се съгласи с това. Защото какъв е обхватът на действие по регистрация на операторите няма никакво отношение към заявяване на достъпа до инфраструктура в което и да е населено място. Тоест ние тук целим равнопоставеност. И в Директивата, както и в целите на този Законопроект, които ние вече приехме в началото, има два основни постамента. Единият е развитие и подпомагане на развитието на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Другият е развитието им при така разумна цена, по-възможност по-ниска. Там никъде не се третира и не се дава предимство на това дали една електронна съобщителна мрежа е национална, регионална или местна. И това, както беше предварително предложено, създава дискриминация между съответните мрежи.
Относно ал. 7, ние предвиждаме възможността за доброволно уреждане на взаимоотношенията между заявителите, с което, между другото, разтоварваме Комисията за регулиране на съобщенията, като по този начин естествено, щом като няма да се стигне до търг или до някакво класиране, ще отпаднат и такси, дължими към органа за решаване на споровете, както казах – КРС, което отново съответства на Директивата, която ние в момента транспонираме в българското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Тишев, може ли да разясним едно тук – Комисията по принцип приема Вашите предложения.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Считате ли, че те са инкорпорирани в текста?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, в случая да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: В случая – да, благодаря Ви.
Реплика?
Господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Всъщност това, което уточнихте, господин Председател – предложенията на господин Тишев и господин Ерменков, са приети. Те са трансформирани, съгласно и Работната група. Това, което каза господин Тишев, да се разбират съответните мрежови оператори и така всъщност то е функция на Комисията, а дали ще й е тежко на Комисията, или не, тя предоставя тази възможност – те в един момент да стигнат до разбирателство. Ако това обаче не се случи – дали й харесва, или не, ние сме вменили задължения на Комисията. Затова според мен текстът е коректен, както всички се обединихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Дуплика – господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Прав сте, господин Летифов – относно ал. 6, там почти съвпада решението на Комисията с нашето предложение. Във връзка с чл. 7, там с лека корекция, духът на нашето предложение съвпада с това, което Комисията прие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложения от Комисията текст за чл. 20.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Николай Тишев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 21:
„Чл. 21. (1) Мрежов оператор, получил искане по чл. 20, ал. 1, има право да откаже мотивирано права по чл. 15, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1 въз основа на обективни, прозрачни и пропорционални критерии, когато е налице някое от следните условия:
1. липса на техническа възможност физическата инфраструктура да приеме елементите на физическа инфраструктура и/или електронни съобщителни мрежи;
2. липса на физическа възможност за разполагане на елементите на физическа инфраструктура и/или електронни съобщителни мрежи, във връзка с които се иска предоставяне на правата по чл. 15, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1;
3. необходимост от резервиране на капацитет за собствени нужди на мрежовия оператор; критериите за резервираност се посочват в общите условия по чл. 15, ал. 2;
4. съображения за безопасност или обществено здраве;
5. заплаха за нарушаване на целостта и сигурността на всяка мрежа, включително на критичната инфраструктура, определена съгласно наредбата по чл. 8а от Закона за защита при бедствия;
6. риск от възникване на сериозни смущения в работата на електронни съобщителни услуги или на други услуги от оператора на физическата инфраструктура в резултат от планираните нови услуги чрез същата физическа инфраструктура;
7. наличие на икономически изгодни алтернативни средства за достъп до физическа инфраструктура, предоставяна от мрежовия оператор и подходяща за разполагането на електронни съобщителни мрежи, при условие че достъпът се предлага при условията на чл. 15, ал. 2.
(2) Мрежовият оператор е длъжен да мотивира отказа по ал. 1 и да го изпрати до заявителя в едномесечен срок считано от датата на получаване на искането по чл. 20, ал. 1.
(3) Мрежовият оператор може да прекрати достъпа до и съвместното ползване на физическата си инфраструктура въз основа на обективни и прозрачни критерии, определени с наредбата по чл. 63, ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте – имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук с лека корекция нашето предложение беше прието, но все пак да се обоснова защо го направихме.
Първоначалният текст, който, така или иначе, беше предложен от вносителите, е в противоречие с чл. 17 от преамбюла на Директивата 2014/61. Отделните елементи на физическата инфраструктура имат различни изисквания за резервиране на капацитет за технологичните нужди, които не могат с определена цифра – а те бяха предложили до 30%, да бъдат регламентирани със Закона.
В Директивата едно към едно се казва: „Чл. 3, т. 3 – наличието на пространство за разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, посочени в
§ 2, включително бъдещата необходимост от пространство за мрежовия оператор, която е доказана по задоволителен начин“. Така че в Комисията направихме и приемаме тази лека корекция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това, което каза господин Тишев – намерихме баланса в този иначе спорен чл. 21, който беше отложен, е едно от предложенията, което засяга точно резервирането на този капацитет. То е необходимо, защото собствениците на физическа инфраструктура всъщност имат основна дейност, която също трябва да се запази, като последваща такава приемаме – електронно съобщителните мрежи. Така че смятам за намерен баланса в този член – с общите усилия на работната група, и ще го подкрепим в този му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за текст на чл. 21.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 22 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и Клавдия Ганчева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. Заявителят по чл. 20, ал. 1 или мрежовият оператор има право да отнесе въпроса до Комисията, в случай че в сроковете по чл. 20 и 21:
1. липсва произнасяне на мрежовия оператор по заявление, направено в съответствие с чл. 20, ал. 1, или
2. не е сключен договор по чл. 15, ал. 2 или по чл. 17, ал. 4, включително поради липса на съгласие по отношение на условията на достъпа и/или съвместното ползване, в т. ч. по отношение на цената, или
3. е сключен договор по чл. 15, ал. 2 или по чл. 17, ал. 4 в нарушение на изискванията на:
а) чл. 20, ал. 1 – 6, или
б) влязло в сила решение Комисията по чл. 20, ал. 7 или 8; или
4. не е сключен договор в срока по чл. 20, ал. 9 или
5. е направен отказ по реда на чл. 21.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста за чл. 22, който се предлага от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 20.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 23 и чл. 24, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 19.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, като в ал. 1 думите „приложимите норми“ се заменят с „приложимото действащо законодателство“, а в ал. 3 думите „в съответствие с ал. 2“ се заменят с „и 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване направената редакция на чл. 25 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 26:
„Чл. 26. (1) При аварийна ситуация, чието отстраняване налага увреждане на електронна съобщителна мрежа, мрежовият оператор, в чиято физическа инфраструктура е разположена електронна съобщителна мрежа, има право да пристъпи към отстраняване на аварията, след като уведоми предварително оператора на електронната съобщителна мрежа в срок, определен в общите условия за достъп до физическата инфраструктура, в който да бъде изпратен представител на оператора.
(2) Съобщението за аварийната ситуация по ал. 1 може да се направи по електронна поща, телефон или по друг подходящ начин, посочен в договора.
(3) При неявяване на представител по ал. 1 в посочения срок или при отказ на представителя да окаже необходимото съдействие мрежовият оператор има право при отстраняването на аварията временно да отстрани или да прекъсне електронната съобщителна мрежа, в случай че е невъзможно отстраняването на аварията да бъде извършено по друг начин, при полагане на дължимата грижа.
(4) За отстраняването по ал. 3 се съставя констативен протокол, който се връчва на оператора на електронната съобщителна мрежа в срок 3 дни след отстраняването на аварията.
(5) При неотложни случаи по ал. 1, при които е необходимо да се предприемат незабавни действия с оглед на осигуряването на безопасността и общественото здраве или за опазване на човешки живот, съобщаването се извършва във възможно най-кратък срок след отстраняването на аварията.
(6) Мрежовите оператори на физическа инфраструктура не дължат обезщетение на операторите на електронни съобщителни мрежи за нанесените вреди при или по повод дейностите по ал. 1 или 5, освен ако:
1. при отстраняването на аварията е било възможно вредите да бъдат избегнати при полагане на дължимата грижа, или
2. мрежовият оператор не е уведомил предварително оператора на електронна съобщителна мрежа или е пристъпил към отстраняване на аварията преди изтичането на срока за явяване на представител на оператора на електронна съобщителна мрежа – в случаите по ал. 1.
(7) В случаите на отстраняване или прекъсване на електронна съобщителна мрежа по ал. 1 или 5 възстановяването на тази мрежа в първоначалното й функционално състояние се извършва от оператора на електронната съобщителна мрежа при условията по ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трябва да изразя удовлетворение, че нашите две предложения в този член бяха приети. Първото, което е в ал. 2, е редакционно, така че няма да го коментирам. Все пак да отделим една минутка на второто.
Ние смятаме, че мрежовият оператор трябва да бъде стимулиран да не прекъсва електронната съобщителна мрежа и да уведомява ползвателите на инфраструктурата за предстоящите дейности по нея, като по този начин бъдат спестени финансови средства на операторите на електронни съобщителни мрежи и няма да бъдат лишени крайните потребители от съответната услуга. Тоест целта, която си поставяме тук, е собствениците на физическа инфраструктура или мрежовите оператори да се отнасят или да полагат грижата на добри стопани за съответните електронни съобщителни мрежи, които минават през тяхната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на редакцията на чл. 26 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като в ал. 1 думите „удовлетворяват искането за“ се заменят с „осигуряват“, а в ал. 2 думите „рамките на“ се заменят със „срок до“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 27 по доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 28 има предложение от народните представители Халил Летифов и Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28:
„Чл. 28. (1) Без да се засягат правата по чл. 15, Комисията може да наложи на операторите на електронни съобщителни мрежи съвместно разполагане и/или ползване на елементи от физическата инфраструктура, включително в сгради, общи помещения в сгради или входни точки за достъп до сгради, и до първата точка на концентрация или до разпределителна точка, в случай че тя е разположена извън сградата, мачти, антенни съоръжения, кули и други елементи или носещи конструкции, канали, кутии, кабелни разпределителни шкафове върху, над или под имотите по чл. 30, ал. 1.
(2) Задължението по ал. 1 може да се налага от съображения, свързани със защита на околната среда, защита на общественото здраве и сигурност или за изпълнение на целите на териториалното устройство.
(3) Преди да приеме решение за налагане на задължение за съвместно разполагане и/или ползване на физическа инфраструктура, Комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок, но не по-дълъг от един месец, да изразят становище.
(4) При налагане на задълженията по ал. 1 Комисията може да даде указания за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване.
(5) При налагане на задължение по ал. 1 Комисията се ръководи от принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 28 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, като думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“, а думите „по смисъла на § 1, т. 13 от Закона за електронните съобщения“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване току-що прочетената от господин Летифов редакция на чл. 29 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 30 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 30, ал. 3 след думата „договорите“ се добавя „за изграждане на физическа инфраструктура“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, като в ал. 3 думите „етажните собственици“ се заменят със „собствениците“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Гласували 96 народни представители: за 30, против 41, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 30 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел II – Сервитути“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел II, което Комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, като в ал. 7 след думата „осъществява“ се добавя „и“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 31 по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 32 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 32, т. 1 думите „включително на отклонения от тези мрежи до сгради и до други поземлени имоти“ и запетаята пред тях – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили, смятаме, че е важно да бъде подкрепено, тъй като то съответства на чл. 31, ал. 6, тоест предният член за електронни съобщителни мрежи, за които не възникват сервитути. Сервитут възниква само за елементи на физическата инфраструктура.
В чл. 32, който в момента коментираме, в т. 1 се казва следното: „право на преминаване и прокарване на елементи на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза на оператори на електронни съобщителни мрежи, включително на отклонения от тези мрежи“ – тоест на отклонения на електронните съобщителни мрежи – „до сгради и до други поземлени имоти“, когато става дума какво е сервитут. А в предния член, в ал. 6, което ние вече приехме, се заявява следното: при предоставяне на права по чл. 15 и чл. 17 в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи не възникват сервитути по този раздел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, които Комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 52, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 32, подкрепен от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията членове от 33 до 38 включително.
Гласували 97 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 16.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава пета – Координиране на дейности“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на Глава пета.
Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13.
Наименованието на Глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел I – Достъп до информация относно планирани дейности“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел I, който Комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 30 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 39:
„Чл. 39. (1) При подадено писмено заявление от оператор на електронна съобщителна мрежа или по инициатива на мрежов оператор, за целите на договарянето на споразумения за координиране на дейности по разполагане, поддържане или подобряване на елементи на електронни съобщителни мрежи или изграждане на физическа инфраструктура всеки мрежов оператор предоставя на Единната информационна точка следната минимална информация относно текущи или планирани дейности по строителство, разполагане или монтаж, свързани с неговата физическа инфраструктура:
1. място и вид на дейностите;
2.физическа инфраструктура – в обхвата на или засегната от текущите или планирани дейности по строителство, разполагане или монтаж;
3. планирана дата на започване на дейностите и тяхната продължителност, и
4. информация за контакт с мрежовия оператор.
(2) Информация по ал. 1 се предоставя за дейности по строителство, разполагане или монтаж:
1. за които е подадено искане за разрешение за изработване на подробен устройствен план или план-схема по чл. 124а от Закона за устройство на територията;
2. които са предвидени в парцеларен план или план-схема по Закона за устройство на територията, разрешен за изработване по чл. 124а от Закона за устройство на територията и/или одобрен съгласно чл. 129 от Закона за устройство на територията, доколкото за извършването на тези дейности е необходимо одобряването на парцеларен план или на план-схема;
3. които мрежовият оператор планира да бъдат започнати в срок шест месеца или които са започнати, но не са довършени, доколкото за извършването на тези дейности не е необходимо одобряването на парцеларен план или план-схема и не подлежат на разрешаване в съответствие с този закон.
(3) Мрежовият оператор предоставя информацията по ал. 2 на Единната информационна точка и определя срок, в който операторите на електронни съобщителни мрежи могат да договарят споразумение по ал. 1.
(4) Срокът за подаване на заявленията за договаряне на споразумение по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 30 дни от обявяването на информацията по ал. 2 от Единната информационна точка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на чл. 39.
Гласували 87 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 40 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 40:
„Чл. 40. Със заявлението по чл. 39, ал. 1 се посочва районът, в който се планира разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи и свързаната с тях физическа инфраструктура, придружено с описание на инвестиционното намерение на оператора на електронни съобщителни мрежи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на чл. 40.
Гласували 83 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 41 и чл. 42, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 18.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 43 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43:
„Чл. 43. Мрежовите оператори могат да отхвърлят искането по чл. 39, в случай че:
1. е предоставен публичен достъп до исканата информация в електронен формат, или
2. достъпът до тази информация вече е осигурен чрез Единната информационна точка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за текст на чл. 43.
Гласували 81 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел II – Споразумение за координиране на дейности“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 44 има предложение от народния представител Халил Лефитов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 44:
„Чл. 44. (1) Мрежовите оператори могат да договарят споразумения с операторите на електронни съобщителни мрежи за координиране на дейности с оглед на разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи или съвместно изграждане или поддържане на физическа инфраструктура.
(2) Операторите на електронни съобщителни мрежи могат да договарят споразумения с мрежови оператори на други мрежи за координиране на дейности за съвместно изграждане или поддържане на физическа инфраструктура.
(3) При сключване на споразумение по ал. 1 или по ал. 2 сроковете за издаването на административни актове, определени със закон, се намаляват с една трета, но не може да са по-кратки от 7 дни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста: първият текст е на вносителя за наименованието на Раздел II, който се подкрепя от Комисията. Вторият текст е редакцията на текста за чл. 44, който предлага Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 45 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 45:
„Чл. 45. (1) Мрежовите оператори – възложители на строежи и дейности за разполагане, изцяло или частично финансирани с публични средства, изпълняват всяко мотивирано искане за координиране на дейностите, подадено от операторите на електронни съобщителни мрежи за:
1. изграждането или поддържането на физическа инфраструктура, или
2. разполагането на елементи на електронни съобщителни мрежи.
(2) Предимство имат дейностите по ал. 1, които са свързани с високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
(3) Искането по ал. 1 се изпълнява от мрежовия оператор при следните условия:
1. не води до допълнителни разходи, както и до забавяне, за първоначално планираните дейности по ал. 1;
2. не възпрепятства контрола върху координирането на дейностите по ал. 1, и
3. е подадено в едномесечен срок от обявяването на инвестиционното намерение в Единната информационна точка, но не по-малко от един месец преди:
а) подаването на заявление за разрешение за разработване на подробен устройствен план, включително парцеларен план, или план-схема – в случаите на съвместно изграждане на физическа инфраструктура;
б) подаването на заявление за одобряване на окончателно разработения проект от компетентния орган – в случаите на дейности по физическата инфраструктура, за които не е необходимо изработването на подробен устройствен план или план-схема;
в) подаването на заявление за издаване на разрешение за строеж от компетентния орган – в случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционен проект;
г) обявеното от мрежовия оператор начало на дейностите – в случаите, в които не се изисква издаването на разрешение за строеж.
(4) Мрежовите оператори по ал. 1 обявяват инвестиционните си намерения в Единната информационна точка.
(5) Разходите, свързани с координирането и осъществяването на дейностите по ал. 1, могат да бъдат пропорционално разпределени между страните по споразумение между тях.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което ние направихме в чл. 45 създаването на нова ал. 2, и след лека корекция, която не променя духа на нашето предложение беше прието в Комисията, е със следните мотиви, а именно: в чл. 5, т. 2 от Директивата, която е 2014/61, която ние транспонираме в този нов законопроект е подчертано, че: „Операторите, финансирани с публични средства, изпълняват всяко разумно искане за координиране на строежите.“ За да се постигне тази координация, е необходимо операторите на електронни съобщителни мрежи да разполагат с информация за планираните дейности по физическата инфраструктура на финансиране с публични средства.
Считаме, че е подходящо да се вмени задължение на мрежовите оператори, финансирани с публични средства, да предоставят такава информация в ЕИТ, тоест в Единната информационна точка, където тя да става достъпна за операторите на електронни съобщителни мрежи. Много е важно да се вмени такова задължение за подаване и с оглед изискванията на чл. 45, ал. 3, т. 3, а това касае сроковете, които ние сами поставяме за подаване на заявления за координиране и които са определени на един месец от подаване на данните в ЕИТ.
В случай че мрежовият оператор не е проявил инициатива за публикуване на инвестиционните си намерения в ЕИТ, операторът на електронните съобщителни мрежи би могъл да изгуби възможността, за да се включи в изграждането на тази физическа инфраструктура, която е финансирана с публични средства. Тоест, с промяната, която ние предлагаме и която беше подкрепена от Комисията, вменяваме задължението на мрежовия оператор да предоставя информация в Единната информационна точка, така че заинтересованите лица да могат да се включват в тези срокове, които ние в същия този закон и в същия този член поставяме.
И тук отварям една скоба. Интересното е, че по това наше предложение и по още няколко в Законопроекта позицията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше доста интересна и сега ще Ви я прочета. Тя, между другото, затрудни много представителите на управляващите в Комисията. Та, становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е ресорното министерство, и с което се съобразяват представителите на управляващите в Комисията, е следното: „Предложението би могло да се приеме.“ Не „Подкрепяме предложението“ или „Не подкрепяме предложението“, „Предложението би могло да се приеме“, което определено създаде затруднение за нашите колеги управляващи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Тишев, считате ли, че Вашето предложение е намерило място?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Ще го входирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Между другото, реплики има ли? Няма реплики.
Изказвания? Няма.
Тогава подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 45.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 46 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 46:
„Чл. 46. Когато в срок от един месец от датата на получаване на искане по чл. 45 не бъде постигнато споразумение за координиране на дейностите, всяка от страните има право да отнесе въпроса до Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на текста на чл. 46, която се предлага от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава шеста – Разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
„Раздел I – Дейности по изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване двата текста: текстът на вносителя за наименованието на Глава шеста, който се подкрепя от Комисията, и текстът на вносителя за наименованието на Раздел I, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 47 има предложение от народния представител Димитър Данчев и група народни представители:
„В чл. 47, ал. 1 думите „и приемо-предавателни станции“ се заменят с поставени в скоби думите „в т.ч. елементи на кабелни и мобилни наземни мрежи.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, като в ал. 2 думите „специалните разпоредби“ се заменят с „разпоредбите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата, която касае разпоредбата на чл. 47, е тежка и от техническа гледна точка, и от правна. Затова ми позволете накратко да обясня проблема, който следва да бъде решен с приемането на този член.
Идеята на този член е да бъдат определени условията за издаване на разрешение за строеж и въвеждането в експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на елементи на електронните съобщителни мрежи.
Казва се, че „приемо-предавателните станции“ – без да се обяснява за кои, какви приемо-предавателни станции става въпрос – „получават разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията“.
Освен това в т. 2 от Допълнителните разпоредби на настоящия законопроект се дава дефиниция на понятието „електронна съобщителна мрежа“. В т. 10 пък от Допълнителните разпоредби на Законопроекта се дава дефиниция на понятието „физическа инфраструктура“, а именно като „всеки елемент от мрежа на мрежови оператор, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата“. Като примери за такава физическа инфраструктура са дадени тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове.
За уточнение ще използвам казаното по време на второ четене на Законопроекта в Транспортна комисия от експертите от Дирекция за национален и строителен контрол, които разясниха, че под „физическа инфраструктура“ в случая със съоръженията на мобилни оператори се разбира, цитирам: „Говорим само за съоръжението за метална конструкция, която трябва да бъде трайно свързана със сградата, която представлява елемент, за която трябва да има одобрени инвестиционни проекти.“ Тоест всичко, върху което се закрепват елементи на мобилните наземни мрежи, следва да получи разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.
Остава обаче въпросът дали самостоятелните радиосъоръжения от последно поколение ще бъдат възприемани като приемо-предавателни станции, така че тяхното разполагане да се извършва по реда на Закона за устройство на територията, или те ще бъдат разполагани само съгласно разпоредбите на настоящия закон?
Обръщам внимание, че регистрирането на мобилни наземни оператори е свързано с понятия като: „мобилна станция“, „стационарна станция“, „радиосъоръжение“, и че съгласно общоприетите стандарти трудно може да се направи отделяне на приемо-предавателна станция от самата електронна съобщителна мрежа като такава, защото тя е част от нея.
Модерните наземни мобилни мрежи включват така наречените „малки клетки“, които нямат необходимост от изграждане на физическа инфраструктура в посочения вече смисъл, на която да се сложи постамент и да се изгради мачта и така нататък. Те могат да бъдат сложени на стената отвън на някоя сграда, на уличния стълб, на спирката на градския транспорт.
Ако минем по тълкуването на приемо-предавателна станция, тя по своята същност също се явява приемо-предавателна станция, доколкото е част от мрежата и обслужва мобилните потребители. Но съгласно записания от вносителите текст не се счита за такава или за физическа инфраструктура и за нея няма да важат разпоредбите на Закона за устройство на територията.
В този смисъл ние считаме, че за да се избегне безразборното поставяне на различни елементи на мобилните наземни мрежи без спазването на реда на Закона за устройство на територията, е необходимо в чл. 47, ал. 1 понятието „приемо-предавателни станции“ да бъде заменено с по-общото „елементи на кабелни и мобилни наземни мрежи“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преди да подложа на гласуване текстовете, вече заеха местата си на балкона гостите ни от 20-о училище „Тодор Минков“ – град София.
Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания).
Вижте колко са усмихнати! Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Данчев и група народни представители, като Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 53, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 47 с предложението на Комисията в ал. 2 думите „специалните разпоредби“ да се заменят с „разпоредбите“.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания по текста на чл. 48.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 48, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел ІІ – Общи правила за дейностите по разполагане на електронна съобщителна мрежа и изграждането на прилежащата й физическа инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, който се подкрепя от Комисията, и вторият е текстът на вносителя за чл. 49, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 50 – предложение от народния представител Милен Михов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 50:
„Чл. 50. (1) Трасето на линейната физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи се определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на Закона за устройство на територията. При избора на трасе се използват данните от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и регистри и информационни системи, както и от наличните планове по § 6, ал. 7 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията.
(2) Когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е извън обхвата на пътя, се изготвя подробен устройствен план – парцеларен план.
(3) Не се изисква изработване на подробен устройствен план:
1. когато трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, както и на отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линия и други линейни обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. когато оператор на електронна съобщителна мрежа – титуляр на сервитут, разполага нова електронна съобщителна мрежа и/или изгражда физическа инфраструктура, чийто сервитут изцяло попада в сервитута на съществуваща мрежа;
3. при изграждане на елементи от инфраструктурата за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда.
(4) Не се изисква одобряване на план-схема към подробен устройствен план за:
1. съществуваща физическа инфраструктура, отразена в кадастралната карта или в кадастрален план;
2. приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи, инсталирани във, върху или по сгради, постройки или съществуваща физическа инфраструктура.
(5) Алинеи 3 и 4 се прилагат и за ведомствата по чл. 1,
ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на чл. 50.
Гласували 83 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, следващото редовно пленарно заседание е на 15 февруари 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата седмична Програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов