Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщение: в Народното събрание е постъпило Решение № 165 от 8 февруари 2018 г. по Преписка № КЗК 127/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на Глава десета „Топлоснабдяване“ от Закона за енергетиката.
Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Декларация от името на група.
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От изявление на представители на Парламентарната група на БСП стана ясно, че заместник-председателят на Народното събрание господин Валери Жаблянов е авторът на скандалната фраза, поместена в официална позиция на Социалистическата партия, според която така нареченият „Народен съд“ е необходимо и неизбежно правосъдие.
Приветстваме решението на ръководството на БСП да оттегли тази оскърбителна за целия български народ теза от официалния си документ.
В същото време припомняме, че господин Жаблянов не за пръв път коментира по циничен начин събития, които са нанесли тежки рани върху голяма част от българското общество.
Припомняме също така, че само преди две седмици Валери Жаблянов се опита да осуети отдаването на почит с едноминутно мълчание към жертвите на тоталитарния режим.
За Парламентарната група на ГЕРБ поведението на господин Жаблянов е неприемливо и несъвместимо с поста му като заместник-председател на Народното събрание.
Парламентарната група на ГЕРБ призовава господин Жаблянов да понесе политическа отговорност за тези свои действия, като подаде оставка от поста, който заема. (Реплика от „БСП за България“.) Ако исканата оставка не бъде подадена в рамките на работния ден, още утре в 9,00 ч. сутринта народните представители от ГЕРБ ще започнем събиране на подписи за официално искане на оставката на Валери Жаблянов като заместник-председател на парламента. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.

Колеги, продължаваме с първа точка днес, а тя е във връзка с:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 24 ЯНУАРИ 2018 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 25 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и храните да запознае аудиторията с доклада на Комисията.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание представям:

„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Указ № 25 на Президента на Република България, постъпил на 2 февруари 2018 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г. и мотивите към Указа.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 7 февруари 2018 г., на което обсъди Указ № 25 на Президента на Република България.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите: Вергиния Кръстева – заместник-министър, Стоил Дудулов – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, и Зорница Жекова – главен експерт в същата дирекция. Присъстваха и представители на широк кръг неправителствени организации.
Председателят на Комисията докладва Указа на Президента и мотивите към него като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание § 28, т. 5, т. 7, буква „а“ и т. 11, § 30 и § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет на 24 януари 2018 г.
Оспорените текстове са свързани с изменените правила за промяна на предназначението на земеделските земи в Закона за опазване на земеделските земи.
В мотивите си Президентът посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Конституцията, земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Защитавайки това благо от най-висш порядък за обществото, в чл. 21, ал. 2 Конституцията прогласява принципа за използването на обработваемата земя само за земеделски цели, като промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Според президента направените промени в ЗОЗЗ не са релевантни към предвидената в Конституцията особена закрила на земята като основно национално богатство и посочва следните аргументи.
С отпадане на изискването за представяне на Проект на подробен устройствен план (ПУП) при започване на процедурата за промяна на предназначението на земеделските земи, по силата на § 28, т. 5 (относно чл. 21, ал. 1 и 5 от ЗОЗЗ) се създава неяснота относно конкретните параметри на инвестиционното намерение и липсва доказана нужда, което е конституционна предпоставка за промяна на предназначението.
Отбелязано е, че с § 28, т. 7, буква „а“ (относно чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ) отпада задължението на заинтересованото лице да внесе ПУП след влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе, което създава възможност за безсрочна валидност на решението за промяна на предназначението.
Според разпоредбата на § 28, т. 11 (относно чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ) началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за искане за промяна на предназначението на земята, започва да тече от влизането в сила на ПУП, а не както досега – от влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка. Съответно, предвид промяната в чл. 24, ал. 1, с която отпада задължението за започване на изработване на ПУП от заинтересованото лице, се създава безсрочна валидност на решенията за утвърждаване на площадки. Този неблагоприятен ефект според Президента ще се прояви и по отношение на заварените производства, за които по силата на § 31 ще се прилагат новите правила за сроковете по чл. 34.
С § 30 се дава възможност на лицата, които са пропуснали удължения през 2012 г. шестгодишен срок, да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Липсва обаче срок, в който може да се поиска това потвърждение, тъй като ал. 7 на § 30 предвижда отпадане на правното действие само на потвърдените решения за промяна на предназначението. По този начин се валидират загубили сила решения за промяна на предназначението без да има срок, в който това може да бъде поискано. Освен това, с ал. 6 е предвидено възстановяване на заплатената такса, ако органът не потвърди, а отмени решението за промяна на предназначението на земята. В тази връзка в мотивите е отбелязано, че предвид начина на внасяне на предложенията за тези промени, липсва яснота как ще се отрази задължението за възстановяване на таксите върху публичните финанси.
Според Президента, така приетите промени стимулират собствениците на земеделски земи да променят тяхното предназначение и в продължителен период от време да изчакват появата на инвестиционен интерес. Това нарушава обществения интерес, тъй като земите с променено предназначение не могат да бъдат използвани за земеделски цели, а същевременно не е започнало строителство. Така според него се поставя под съмнение съответствието на приетата уредба с чл. 21 от Конституцията.
В мотивите е подчертано, че промени в законодателството, засягащи основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес.
Припомня се, че според чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и според мотивите на Решение № 5 от 2015 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 78 от 2015 г.), предложенията, направени между първо и второ гласуване на законопроектите не следва да противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
В заключение е отбелязано, че включването на промени в ЗОЗЗ, водещи до необосновано разширяване на възможностите за промяна на предназначението на земеделските земи в Преходни и заключителни разпоредби на друг закон създава впечатление, че се цели избягване на широкото публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ припомниха, че са били против отпадането на изискването за представяне на ПУП. Заявиха, че Президентът в мотивите си противопоставя конституционната норма, защитаваща земеделската земя на тази, която провъзгласява неприкосновеността на частната собственост. Определиха като неверен аргумента за пустеещи земеделски земи, тъй като обработваемата земя се увеличава ежегодно, а земите, които не се обработват като правило са нископродуктивни и негодни за земеделски ползване. Поставиха въпроса за отговорността на държавата, която в редица общини не е направила необходимото да приеме общи устройствени планове, в които да отрази земите с променено предназначение. Отбелязаха, че освен финансов анализ как ще се отрази възстановяването на платените такси, липсва и разчет какви ще са загубите от не внесените данъци, които собствениците биха платили в общинските бюджети за земите с променено предназначение.
От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че приетите промени следва да бъдат преразгледани. Изразиха съгласие с аргументите на Президента относно липсата на срок за изработване на ПУП и на срок, в който заинтересованите лица да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението. Отбелязаха липсата на анализ за размера на засегнатите площи, за които ще следва да бъдат възстановени внесени такси, липсата на финансов анализ за ефекта от това задължение върху бюджета на министерството и изразиха опасението, че подобно връщане може да бъде счетено за нерегламентирана държавна помощ.
От парламентарната група на ДПС припомниха, че са гласували против промените в пленарната зала и заявиха, че ще подкрепят ветото на президента. Определиха като основателни аргументите, че промяна на предназначението на земеделска земя следва да се допуска само по изключение и при доказана необходимост. Обявиха се против узаконяването на загубили правно действие решения за промяна на предназначението. Заявиха, че е недопустимо между първо и второ четене да се правят промени с Преходни и заключителни разпоредби на друг закон, които противоречат на първоначалния обхват на Законопроекта.
Кристина Таскова от парламентарната група на „Воля“ също заяви, че ще подкрепи ветото на президента, тъй като счита за неприемлива процедурата, по която те са направени.
От неправителствените организации изложиха аргументи както в подкрепа, така и против повторното приемане на Закона.
Във връзка с изразено опасение, че срещу страната може да стартира наказателна процедура, ако при промяна на предназначението не бъдат предоставени нови становища, свързани с опазване на защитените територии, председателят на Комисията припомни, че в процедурата по потвърждаване на решението за промяна на предназначението има изрично изискване за предоставяне на становища или влезли в сила решения, издадени по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
След проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните: с 12 гласа „за“, 9 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Колеги, откривам разискванията.
Народните представители разполагат с време по Правилник, такова, каквото е при първо четене. По чл. 58 от нашия правилник, съответно: ГЕРБ – 30 мин., БСП – 26, „Обединени патриоти“ – 14, ДПС – 13, „Воля“ – 10, независимият народен представител – 5. Има възможност и за удължаване на времето – Вие знаете.
Имате думата за изказвания, колеги.
Професор Бъчварова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че под мотото да намалим административната тежест от Министерския съвет предложиха да бъдат променени доста голям брой закони – такъв е и Законът за семената и посадъчния материал, където покрай този закон съответно са променени още 12 закона, в това число и Законът за опазване на земеделските земи – един изключително сложен, труден за прилагане с процедури Закон, който касае не само Земеделското министерство, но също така и редица закони, свързани с развитието на регионите.
Ветото на президента е конкретно по конкретни текстове по Закона за опазване на земеделските земи. Искам да разделя ветото на две части, свързано с това какво ни се предлага от Министерския съвет и то е отразено съответно в Закона, и какво ни се предлага от представители и депутати, което съответно също е прието в Закона. Този закон беше приет я рамките на три парламентарни заседания.
Първо – предложение на Комисията, второ – вариант Данаил Кирилов, трето… (Реплики от ГЕРБ.)
Вариантът е Ваш, вторият вариант е Ваш, аз така вече съм го кръстила, защото така или иначе имаше…
И трети вариант – ново заседание на Комисията и допълнителен доклад.
Промяната на процедурата, която се предлага от Министерския съвет в Законопроекта, в случая § 29, е значително улеснение на възможността да се смени предназначението, което атакува и президентът, защото смяната на предназначението на земеделските земи трябва да става по изключение и в условия, при които има инвестиционно намерение. Това инвестиционно намерение трябва съответно да има своята идея, своята реализация и едва тогава да се пристъпи към тази стъпка.
Самата процедура се състои от две конкретни стъпки.
Първо, това е съответно площадката, която трябва да бъде разрешена от Комисията. За тази площадка досега се изискваше и предварителен проект на подробен устройствен план. В случая в Законопроект на Министерския съвет се предлага тази подробност да отпадне, тоест на нас не ни е необходимо за какво ще бъде инвестиционното намерение. Единственото ново предложение, което се прави, е това да бъде скица. Скицата приемаме, че е нещо, което дава възможност да се ориентира за каква категория земя става въпрос, къде се намира имотът и създава предпоставки да се направи достатъчно точна преценка дали този първи етап ще бъде достатъчно спешен по отношение местоположението на земята. Липсата на проект за подробен устройствен план е тревожна от гледна точка на възможността наистина този, който иска да промени предназначението на земята, с каква цел го прави. От тази гледна точка ветото на президента в тази посока е правилно от гледна точка на факта, че по този начин ние доста редуцираме процедурата по отношение на възможността да бъдем коректни още в първата стъпка при смяната на предназначението.
По-притеснителното обаче е реализирането на втората стъпка – когато вече имаме одобрена площадка, тази одобрена площадка следва след себе си процедура по действителната смяна на предназначението.
В досега действащия Закон се казва, че: „при утвърждаване на окончателна площадка за обекта, обектът губи своето правно действие след изтичане на една година от влизането му в сила“. Тоест е даден императивен срок, че една година, ако няма подробен устройствен план, следващият етап на практика е невъзможен по смяна на предназначението.
Сега това, което се предлага, което е прието в Закона, казва, че вторият етап на практика става безсрочен, отпадането на едногодишния срок става факт, и самото предназначение се протяга и отива в случаите, в които се изисква влизане на подробен устройствен план, за да бъде реализиран вторият етап на съответната процедура.
От тази гледна точка предложението, което е направено, което е гласувано, според нас е отстъпление от досега действащите механизми и защити на земеделските земи.
Смятам, че намаляването на административната тежест точно по този законопроект най-малко прилича наистина да бъде в посока да има възможност в един дълъг срок да се реализира това инвестиционно намерение или даже въобще да няма инвестиционно намерение.
Другата посока на предлаганите промени, които се атакуват от президента, е свързана с § 30.
На практика колегите от „Патриотичния фронт“ направиха доста усилия наистина да решат един въпрос, свързан с това, че през месец май изтече шестгодишния срок, в който част от процедурите, в които беше променено предназначението на земеделската земя и не са реализирани инвестиционни намерения, на практика трябваше да бъдат върнати в изходно положение.
Факт е, че такъв механизъм беше намерен и този механизъм се определя като действително достатъчно прецизен в своята насока, че е необходима нова процедура с подаване на актуални документи и в сравнително кратък период от време, тоест един месец, да бъдат реализирани и да минат през съответната комисия, за да може срокът да продължи още шест години.
Тук това, което президентът каза, са две неща.
Първо, няма срок, в който този, който съответно е преминал шестгодишния период, да подаде ново искане за това, което се случва, тоест да поиска в определен срок продължение на промяната на предназначението за нов период, което е факт.
Второто нещо, което също така приемаме и което президентът определя като недопустимо, е текстът, свързан с това, че ако под някаква форма тази процедура е спряла, тоест Комисията откаже да продължи с нов срок смяната на предназначението, от тук нататък сумата, която е заплатило съответното физическо лице или фирма, му се възстановява. Тук няма абсолютно никаква икономическа логика, нито икономически разчети за какви стойности и какви суми става въпрос.
По време на обсъждането на Комисията на въпрос все пак за колко случая става въпрос, за какви суми говорим, ориентировъчно се каза, че може би около 200 хиляди, но представителите експерти на Министерството на земеделието, храните и горите си запазиха един периметър, като казаха, че те няма как да знаят колко са действително процедурите, по които евентуално биха могли да бъдат върнати средствата по простата причина, че в общините е базовата информация, а при тях такава информация на този етап няма.
От тук нататък влизам в една процедура, че даже и записан така текстът, той няма да действа поради много причини.
Първо, няма разписана процедура как биха се върнали средствата от таксите, които са платени.
Второ, кой ще заплати или ще върне тези такси. Може би ще кажете Министерството на земеделието, но това въобще не е уточнено под никаква форма и даже това добро намерение, което е реализирано в Законопроекта, няма как да се случи.
Освен това искам да обърна внимание, че това предложение в § 30 се бие с текста на Данаил Кирилов, който има едно предложение, което според мен е доста по-осъществимо и логично от правна гледна точка: когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложен вече нормативен или общ административен акт, забрани и решения за промяна на предназначението на земеделските земи и бъде отменено, на заинтересованите лица се връща заплатената такса.
Тоест, ние един път сме уредили въпроса в § 28, в § 30 отново се опитваме да го уредим, нищо че е за заварените случаи.
Така или иначе, колеги, това което се получи като краен резултат от тези три гласувания, четири или пет комисии, вече не мога да ги преброя, ми се струва, че се получи нещо, което е неработещо, няма да реши въпросите на нито един от тези, които имат нужда или които под някаква форма имат проблеми по отношение на смяната на предназначението и затова считаме, че ветото на президента дава възможност да се коригираме именно в частта, свързана с промяната на Закона за опазване на земеделските земи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо искам да обявя, че парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи ветото на президента не за друго, а в израз на това, че нашата позиция винаги е била последователна, принципна и категорична.
Искам да припомня, че на първо гласуване само ние от „Движението за права и свободи“ гласувахме „против“ този законопроект, така както гласувахме и в комисии, така че няма как да гласуваме по-различно и сега.
Как се стигна дотук? Ако си спомняте, първия предложен Законопроект в това издание на този парламент беше Законът за опазване на земеделските земи. Тогава под уличен натиск, под силата на протестиращите отвън, управляващите изтеглиха този законопроект, който не можа да реши въпроса на тези, на които им изтичаше срока на промяна на предназначението към май месец 2017 г.
Сега се прави опит същите текстове да бъдат имплантирани в „Преходни и заключителни разпоредби“ на един „много хубав закон“, който всъщност има идеята да облекчи административната тежест, административния режим и под благовидния предлог, че с този законопроект облекчаваме бизнеса, облекчаваме административните процедури в „Преходни и заключителни разпоредби“ отново вкарваме същите текстове, със същата цел – да удължим времето на вече издадените решения за промяна на предназначението.
Искам да обявя, че сме абсолютно съгласни с мотивите на президента. Те за нас са правно и принципно издържани, тъй като предложенията противоречат на текстове от Конституцията. В нашата Конституция земеделската земя е обявена за особен вид ценност, за национално богатство и се разпорежда под особен режим, различен от другите видове собствености.
Точно идеята на този закон за опазване на земеделските земи, подчертавам – за опазване на земеделските земи, има идеята и философията да опазва земеделските земи и да ги държи в статута на земеделска земя, а не да се променя този статут и те да са безвъзвратно загубени за земеделската дейност.
Защото в противен случай, колеги, този закон нямаше да се казва „Закон за опазване на земеделските земи“, щеше да се казва „Закон за промяна на предназначението на земеделските земи“ и неслучайно едни по-мъдри хора много време преди нас, когато са предлагали този закон и когато са формулирали тези текстове, са го направили толкова консервативен, така че да предпази земеделската земя от промяната на предназначение. Неслучайно се казва, че тя става само при нужда и само когато е обусловена нейната необходимост.
В този смисъл президентът в своите мотиви и аргументи е абсолютно прав и всъщност по нищо не се различава от мотивите и аргументите, които ние изтъкнахме и на първо четене, и в комисиите.
Самата философия е да се запази земеделската земя. Сега с тези промени правим така, че всеки, който има желанието да промени предназначението на земеделската земя, да го прави по една улеснена и бърза процедура. Точно обратното, философията е тази процедура да е консервативна, да е сложна, да е трудна и да се променя предназначението на земеделската земя само и единствено в случаите, в които има наистина необходимост и наистина належаща нужда от тази промяна.
Друг аргумент на президента, с който ние се съгласяваме, е това, че тези предложения са направени между първо и второ четене, а когато гласувахме Законопроекта на първо четене, тези предложения ги нямаше и в този смисъл намираме, че президентът е прав в основанието си да твърди, че това противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото предложените текстове са в разрез с философията на предложения на първо четене Законопроект.
Предвиденият срок – от 2011 г. досега, за шест години, колеги, който е имал доброто желание, който е имал намерението да извърши инвестиционния процес, е имал достатъчното време да го направи. Шест години са достатъчно дълъг срок да се преодолеят както финансови пречки, както административни пречки, така и всякакъв друг вид пречки.
Така че мисля, че шест години след този срок да се удължава още срокът, дава възможност за един безконечен, за един безспирен процес, който може да продължи вечно и този статут като неземеделска земя на значителна част от площите в нашата страна да продължи да стои по този начин.
Какво всъщност узаконяваме с този текст? Узаконяваме решения за промяна на предназначение, които не съществуват в правния мир. От месец май 2017 г. те са отпаднали априори. Сега с тези текстове със стара дата връщаме неща, които вече са с изтекъл срок чисто юридически.
Другото ни съображение е, че в Преходните и заключителните разпоредби се правят промени, които са обществено чувствителни. По този начин те не минават на публично обсъждане, не се дебатират в българското общество и така много важни решения, които се вземат тук, просто минават между другото в едни Преходни и заключителни разпоредби. Така го направихте първия път, когато предложихте този законопроект и имаше невероятен отпор от страна на обществото. Днес това не се наблюдава, защото използвате пролуката, когато всички тези хора се занимават с втория лифт на Банско, с Истанбулската конвенция и, между другото, се прокарват едни такива много важни и чувствителни за българското общество текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! От тази трибуна днес се изказаха доста неистини. Но преди да се спра конкретно на всяка една от тях, бих искал да попитам с какво ветото на Президента обедини нацията? Мисля, че тази институция, която според мен трябва да държим на пиедестал, не виждам какво стои горе на пиедестала, защото от началото на работата на Народното събрание вече имаме няколко пъти упражняване право на такова вето, които не са по толкова важни въпроси, каквито би трябвало да бъдат разглеждани в този му аспект. Как ние разделихме с това вето гражданите – на едни, които са собственици и имат изконни права да защитават своята собственост, и, на другата страна, псевдозелени, „озеленени“ и всякакви други, които са допринесли и са навредили достатъчно на България със своите действия. Но да не започваме темата, как короядът в България влезе и кой беше причината да влезе този корояд в България, заради който в момента се изсичат стотици хиляди декари гори.
Нека да се върнем на темата. Виждам, че на хората отляво в залата им стана малко безинтересно и се подхилват – аз ще им обясня, че сега усмивките им биха могли да замръзнат. (Оживление и реплики от ПГ на „БСП за България“.)
Колеги, мисля, че аз никога не съм се обаждал така от задните редове, както Вие правите, и би следвало да уважавате изказването.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А, така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същество, господин Апостолов, не разговаряйте със залата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Какви са мотивите на Президента? Мотивите на Президента основно казват, че се нарушава чл. 21 от Конституцията. Аз бих могъл да запитам – не се ли нарушава чл. 17, ал. 1, т. 3 от Конституцията за неприкосновеност на частната собственост? Не се ли нарушава чл. 19 от Конституцията, в който се казва, че инициативата на гражданите е на свободната стопанска инициатива, и те могат да правят със своята собственост каквото биха могли да намерят за добре, естествено в рамките на закона?
Бих искал да попитам: как ние бихме могли да задължим собствениците на земеделска земя, които не искат да я обработват, не искат тя да бъде отдадена под наем, под аренда или каквато и да било друга форма за обработка, как ние ще ги задължим тази земя да си я обработват, а не примерно да строят върху нея? Тези собственици, след като не искат да я обработват или да я отдадат за обработка, те тази земя си я държат пустееща. Няма законова рамка и база в страната, която да ги задължи тази земя към този момент да бъде обработвана.
И друго, колеги. Бих искал да разясня на повечето, които сега се подхилвате тук, в залата, мога да Ви кажа, че на Вас въобще не Ви е ясно за каква процедура става въпрос. Тук, в залата, хората, които знаят точно за каква процедура става въпрос, се броят на пръстите на ръката ми.
Аз искам от тази трибуна да Ви обясня, за да ни стане известно какво сме направили с тези промени.
Първото, което сме предложили – няма значение начинът на предлагане, господин Абазов – ние сме използвали своето законно право по Правилник да направим тези предложения в Преходните и заключителните разпоредби. Ние не сме вносител на промените в този закон – в Преходни и заключителни разпоредби. Както каза госпожа Бъчварова, променят се още дванадесет закона. Защо не коментирате например в тези Преходни и заключителни разпоредби промените в Закона за горите, защото там има някои много щекотливи неща – но явно те са Ви изгодни и няма смисъл да ги коментирате, а коментирате именно Закона за опазване на земеделските земи?
Какво предложихме ние? Предложихме за процедури, които са изтекли след месец май 2017 г., ако наново бъдат подадени заявления за възобновяване на такава процедура, на лицето, и то само ако е провело процедурата докрай, тоест с годно, влязло в сила решение за промяна на земеделска земя, таксата му да бъде върната или призната за новата процедура.
Другото, което така щекотливо професор Бъчварова изложи в своето изказване, че, видите ли, невлизането в сила на ПУП-ове, а само с една площадка улеснява хората да се промъкнат между вратичките, това не е вярно, госпожо Бъчварова. Защото, както Вие сама казахте в своето изказване, утвърждаването на площадка е един междинен акт с едно решение, което не води до промяна на предназначението на земеделската земя. Ако има спор в това нещо, означава, че наистина много хора в залата не разбират за какво става въпрос. Тоест лицето Х, ако иска да направи промяна на предназначението на земеделската земя, се явява пред съответната комисия, подава заявление, заедно с документа за собственост и скица, и прилага координатни точки върху имота – в обсега на тези координатни точки иска да направи свое инвестиционно намерение. То получава такъв междинен акт, който се казва „Решение на комисията“, но това не променя предназначението на земята. Тя може да си стои десетки години земеделска. Просто това междинно решение не му върши абсолютно никаква работа. Оттам насетне и не може да извършва инвестиционни намерения върху тази земя.
Ако самото лице реши да продължи процедурата, от там насетне следва да представи и влезли в сила решения за преценка на екологична съвместимост. Така ги наричам под общ план – дали ще е процедура по ОВОС по чл. 6, или процедура по чл. 4 за преценка за съответствие, ще го нарека „преценка за екологична необходимост“. И то, само ако тази преценка е влязла в сила, тогава то може да продължи – ако поиска естествено своята процедура, защото то може и да не иска да продължи тази процедура. Но през това време земята остава земеделска, независимо че има такъв междинен акт и такова решение на комисията. Тоест ние какво губим от това, че има такъв междинен акт? Нищо не губи държавата. Собственикът естествено, ако иска, ще продължи своята процедура, а може и да не я продължи.
Оттам насетне има още някои моменти, които завоалирано не са изказани нито от Зелените, нито от противниците на този закон. Много добре е известно на всички, които разбират, че документът за екологична съвместимост има валидност само пет години. Тоест ако Вие не проведете своето инвестиционно намерение, даже и при променен статут на земята, след изтичането на петгодишния срок вие върху тази земя не можете да правите абсолютно нищо, защото е отпаднала – издадената преценка на компетентния орган вече не е валидна.
Също така не казвате, че за това време, в този петгодишен срок, ако евентуално инвеститорът, собственикът е поискал да смени параметрите на ПУП-а, тоест ако ПУП-ът е бил за стопански двор, а го сменя на хотел, екологичната му преценка, независимо че не е изтекъл петгодишният срок, също става моментално невалидна. Тоест екологична оценка се прави при всяка промяна на подробния устройствен план и ако тя не е съвместима с целите на предходния. Такава оценка е абсолютно задължителна, а това се пропуска да се кажа.
Отделно от това, даже при потвърдени процедури за съответния имот, собствениците влизат в редица ограничителни условия, които никой не повдига, а именно, че ако в тригодишен срок след препотвърждаване на решението за промяна на предназначението не е поискано и не е издадено разрешение за строителство, върху тази земя също не може да строи.
Отделно от това, и в шестгодишен срок, ако не е започнало самото изграждане на инвестиционното намерение с откриването на площадка с Акт, Образец 2, също се губят тези права. А открита ли е площадката, вече влизаме в други хипотези, за което съм съгласен с госпожа Бъчварова, че този закон е доста компилиран и от един момент насетне препраща цялата процедура в Закона за устройство на територията.
Друго, което бих искал да кажа. Зелените, така масово по своите изяви, повдигнаха въпроса, че ще се застрои отново Черноморието и издигаха едно знаме – един парцел от 800 декара, който се намира в землището на „Св. Никола“.
Аз си направих труда, уважаеми колеги, и бих искал да Ви запозная с този имот, за да разберете, че на него абсолютно нищо не може да се случи. Този имот в землището на „Св. Никола“ (показва скица, формат А3) – ето го имота, се намира в защитена зона за местообитание на птиците, а не както твърдят еколозите, че върху него няма абсолютно никакви забрани. Вярно е, той не е в защитена зона „Калиакра“, не е в Понто-Сармантските степи, но е в защитена зона „местообитание на птици“. Тоест върху него има редица и сложни ограничения.
Отделно от това, независимо че към това време този имот е собственост на едно юридическо лице, той е съставен от 38 на брой имоти с площ от 12 до 40 декара. Те са закупени, естествено с инвестиционна цел, и впоследствие са обединени в един общ имот с тази му площ.
Преди да бъде обединен този, големият, имот процедурите по промяна на предназначението на малките имоти са правени в периода 2006 – 2008 г. от Регионалната инспекция по околната среда и водите – град Варна. За всеки един от тези имоти съответно е бил представен и има някакъв валиден подробен устройствен план, но, забележете, колеги, петгодишният срок на тази екологична преценка е вече изтекъл.
Отделно от това, тази екологична преценка е важала за 38 те броя имоти, съставляващи сега големия имот. За него към този момент няма подавано никакво инвестиционно намерение. Той трябва да тръгне абсолютно наново да прави процедура, тъй като малките ПУП-ове на тези 38 имота са невалидни, защото се презастъпват в определени граници след обединяването на имота. За него трябва да се прави абсолютно нов подробен устройствен план. Процедурата трябва да тръгне абсолютно от самото начало и тя няма да стигне доникъде. Затова инвеститорът не е провел такава процедура, защото знае, че имотът попада в защитена зона и тази процедура ще отиде на процедура по ОВОС. Тя ще бъде обжалвана от съответните екологични организации, собственикът се е примирил с това нещо и имотът към този момент се обработва като земеделски такъв, независимо че в кадастралната карта пише „урбанизирана територия, заета за изграждане на населени места“. Но какво от това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов, да удължим ли времето на групата?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не, завършвам.
Това бих искал да Ви кажа, колеги. Мисля, че внесох достатъчно яснота, за да може всички в залата, които въобще не знаете за какво става въпрос и за какво иде реч в тези промени, да разберете и да Ви стане ясно, че ветото на Президента не е защитата на едно его и не би следвало това вето да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Реплики?
Заповядайте за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Апостолов, имам конкретен въпрос към Вас. След многоминутното Ви изказване дали преди това не трябваше да направите декларация за конфликт на интереси, защото познавате цялата тематика в голяма дълбочина, и дали не засяга семейните Ви интереси? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Паунов.
Други реплики?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Апостолов! Аз мисля, че във ветото никъде не се говори за този конкретен имот, за който Вие пет-шест минути ни говорихте, за да ни обяснявате процедурата. Там ясно е казано, че начинът, по който се направи тази промяна – да не е в Закона за опазване на земеделските земи, а да е в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал, е порочна.
На следващо място, в чл. 21 от Конституцията се казва, че земята е основно богатство и е ограничена, няма как да се произвежда – този член е нарушен чрез тези промени. А Вие тук ни обяснявате за конкретен обект, за някакви Зелени, които нямат нищо общо с ветото на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
За реплика, или лично обяснение? (Реплика от народния представител Бюрхан Абазов.) Добре, изчакайте да свърши процедурата и ще Ви дам думата.
Следваща реплика? Има.
Заповядайте, господин Митев, за трета реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колега Апостолов, не бяхте последователен и не бяхте достатъчно ясен във Вашето изложение, и не обяснихте какво се случва, когато лицето – притежател на имот, попада в хипотезите на предлаганите промени в Закона за опазване на земеделските земи, не желае…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, удължете времето на групата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: …да се занимава като земеделски производител и не желае да обработва тази земя. Нима тя няма да остане пустееща?! Точно това ще се случи и трябваше ясно да го кажете, и тогава основният мотив на президента – че се е нарушавал чл. 21, отпада, тъй като особената закрила на земеделската земя не се касае и не се отнася само до това тя да остане земеделска, но и да не остава пустееща.
Все още нямаме в нашето законодателство норми, с които да задължаваме едно лице да се занимава със земеделие, притежавайки земеделска земя, а все пак, оставяйки, отчитайки неприкосновеността на частната собственост, той да преценява за какво, кога и как ще използва правото си на собственост върху тази земя, няма как да задължим който и да е собственик съответно да обработва земята, да я пази и да запази нейния статут. Всички знаем, че една земя, която не се обработва за земеделски цели, става пустееща и нейната категория неимоверно и неминуемо пада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
За дуплика – господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги!
Аз съм много доволен от това, че колега от БСП ме попита дали нямам някакви интереси, дали не съм в конфликт на интереси. Ето, господа, от тази най-висока трибуна в държавата, аз Ви заявявам, че никога не съм имал, нямам намерение и никога няма да имам намерение относно такива процедури за промяна на предназначението на земеделска земя, защото просто те не ме вълнуват. Ето, от тази най-висока трибуна аз го заявявам! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колега, така от място, Вие много елементарно подхвърляте нещата. Аз Ви казвам, че не съм провеждал и няма да провеждам процедури за промяна на предназначението на земеделска земя.
Относно замените не исках да влизам в политически разпри, защото смятам, че от тази трибуна трябва да говорим за професионализъм, но явно за Вас политическото говорене е присъщо и глупостите, които сътворявате от трибуната и в обществото, са Ви неприсъща необходимост в дейността на Вашата политика и ще Ви отговоря.
Искате ли да направим една справка, да задължим Министерството на земеделието в кои години и през кое управление – Ваше и съвместно с ДПС, са извършени най-много на брой замени на земеделски земи, като впоследствие 80% от тях са с променено предназначение и са застроени? И аз, ако искате, тъй като разполагам с необходимата информация, мога да Ви покажа една преписка от 187 броя замени в една заповед за над 40 хил. декара! В един ден, в една заповед! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ами тя е в Министерството на земеделието, имате възможността да си я изисквате оттам. И да направим една справка колко от тези стотици имоти от тази заповед към този момент са със земеделско предназначение, и се използват за земеделски нужди, колко от тях са с променено предназначение – върху тях има построени голф игрища, че само един от терените е с площ от 1300 декара, а другия е с 900 декара?
А относно моите замени, господине – да, аз съм правил замени. (Шум и реплики от „БСП за България“, възгласи: „Ееее! Браво!“) Правил съм замени и всичките тези земи, които съм ги направил като замени, господине, в момента се използват строго само за земеделско предназначение! Всичките до последния квадратен сантиметър! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
И още нещо мога да Ви кажа от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов, времето Ви изтече.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Мога да Ви кажа много работи. Благодаря Ви, времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Лично обяснение имахте, господин Абазов. (Шум и реплики.)
В изказването ѝ беше споменат. Изчаках да приключи процедурата и затова давам на господин Абазов в момента за лично обяснение.
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Апостолов, обръщам се към Вас, защото Вие се обърнахте към мен. Уважаеми господин Апостолов, обърнете ми внимание, защото взимам думата затова, че ме споменахте, а имам право на лично обяснение и искам да го чуете. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
Първо, взимам думата като лично обяснение, защото бях споменат от Вас.
Второ, на няколко пъти обявихте, че в тази зала няма хора, които разбират темата, за която говорим. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина.
БЮРХАН АБАЗОВ: И трето, казахте, че след това, което ще кажете, ще замръзнат усмивките на някои колеги. Мисля, че не замръзнаха, така че не сме много убедени. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
По отношение на кой какво разбира, искам да Ви припомня, че съм бил три мандата председател на Междуведомствената комисия за промяна на предназначение и в тази зала мисля, че има още двама човека, ще ги посоча с очи, примерно госпожа Танева и госпожа Бъчварова, които разбират темата.
По отношение на това колко сте убедителен на колегите не им замръзнаха усмивките, защото въобще не бяхте убедителен. Отново повтарям: Законът не е за промяна на предназначение, той е за опазване на земеделските земи. Това право, което се дава за променен статут, не е вечно във времето, то се дава с определени ограничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Ако искате това нещо, защо не го вкарахте по нормалния ред да се качи в портала за обществени дискусии и за обществено обсъждане, ами го вкарвате в Преходните и заключителни разпоредби на един закон за посевния материал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Ако имате много информация за това какви промени на предназначение са направени, да бяхте ги дали по време на дискусията, защото с колегите взехме решение на тъмно без да знаем за кои райони, за кои декари и в кои части на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Други изказвания, колеги? Процедура ли имате?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, как сте, спахте ли добре? (Реплики и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Защо тогава не направихте забележка на колегата Апостолов? Откъде-накъде той от тази трибуна ще говори за нашите колеги, присъстващи в залата, многоуважаеми професори, че говорят глупости? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова имам усещането, че не сте се събудила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво общо има това нещо с моето спане, господин Ченчев? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Моля Ви, настоявам да направите забележка. Защото, първо, квалификациите му от тази трибуна – кой разбира и кой не разбира, са едно на ръка, но, второ, направете му забележка за това, че атакува наши колеги. Настоявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Благодаря, че се интересувате от това как съм спала. Мисля, че добре се движи дебатът, където трябва да правя забележки. Мисля, че не беше казано кой знае какво и Вие имате възможност да вземете отношение, и да изкажете своите съображения.
Заповядайте, господин Паунов, за процедура.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, няма да Ви питам дали сте спали добре, защото добре изглеждате и вече е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вече разбрахте. Благодаря за комплимента!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Но искам да Ви кажа, че е необходимо да направите на колегата забележка, защото каза, че се водят политически разговори. Това е политическа трибуна и се водят политически разговори съвсем естествено. И не се говорят глупости, когато Ви питаме нещо конкретно и Вие ни отговаряте дали сте в конфликт на интереси. Правили сте заменки, а когато не можете точно да отговорите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Паунов!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: …Опитва се да обижда, а Вие си мълчите все едно, че сте недоспала. Много Ви моля, направете му забележка, че не може по този начин да се разговаря, макар че сме опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих му забележка, господин Паунов!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Ние днес сме опозиция, утре ще бъдем управляващи. Съобразявайте се с това! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Паунов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Всъщност дебатът или поне една съществена част от него започна още през месец май. Това беше може би първият законопроект, с който се занимава това Народно събрание. И тогава се случиха няколко неща, от които като че ли не можахме да си извадим поуки, което ни кара да обсъждаме този проблем за пореден път, без да го решаваме в крайна сметка.
Какво се случи тогава? Беше внесен скоростно един законопроект, беше внесен от народни представители много бързо. Може би за часове се получиха кратки становища от заинтересованите министерства, че подкрепят законопроекта, но без да казват кой знае какво. Получи се обществено брожение и Законопроектът беше оттеглен. Какво трябваше да научим? Можеше да си спестим и това вето, можеше да си спестим и този дебат, но най-важното – можеше да намерим и вярното решение.
Още тогава трябваше да стане ясно, че има силен обществен натиск и може би легитимен интерес на собствениците на такива земи, които поради законовите ограничения, не могат да се възползват от тях. Този обществен натиск има своите поддръжници в кабинета на най-високо ниво, но няма поддръжката на правителството като политика, тъй като правителството очевидно прехвърля „този картоф“ тук – не иска да се ангажира нито Министерството на земеделието, нито което и да е друго министерство. Иначе щяха да поемат инициативата от месец май досега, за да протекат необходимите обществени обсъждания, да се направи съгласувателната процедура и да спестим един от важните моменти, които са принудили президентът правилно да наложи вето на този въпрос.
От друга страна, веднага стана ясно, че въпросът е чувствителен, тъй като имаше и много силна ответна реакция от притеснени хора, че се отваря път към застрояване на чувствителни зони. Тази обществена реакция не е подкрепяна от правителството. То очевидно се страхува от нея и е още една причина да не се занимава с този проект.
И тогава правилно колегите от ГЕРБ и Обединените патриоти оттеглиха Законопроекта, спомняте ли си с какви обяснения? Казаха: „Хубава е нашата идея, но не я обяснихме добре, не я представихме добре, не я обсъдихме достатъчно, създадохме страхове“. Дали тези страхове са основателни или неоснователни, за съжаление, почти година по-късно пак не можем да кажем, тъй като се избра техниката тези разпоредби пак да се внесат, но в друг закон. Това няма как да мине незабелязано, драги колеги.
Първо, по принцип не трябваше да бъде допускано в този закон да се разглежда тази материя, тъй като тя не влиза в предметния му обхват на първо четене. Законът за посадъчния и посевния материал беше закон, който трябваше да премахне административната тежест в тази област и е поредица от едно голяма усилие на правителството и на Народното събрание за облекчаване на административната тежест. Нищо общо няма със застрояване, ПУП ове и най-различни тематики, които обсъждаме сега. Това обаче беше внесено вътре.
Беше внесено вътре и се създаде хаос, включително на тази трибуна, предложение, което е внесено дори не по реда, по който се внасят предложенията – с подписа на народния представител, а в Комисия по време на обсъждането между първо и второ четене изведнъж се появява това предложение. След което то бива обсъждано тук, в залата. Появиха се, помните и от ляво, и от дясно, и от вносителя на това предложение, критики към председателя на Правната комисия, че намесвайки се в дебата, не става ясно какво гласуваме. Това прозвуча тук, на тази трибуна, и го има написано в стенограмата.
Предизвика се специална нова комисия. Всичко това не само че не дава отговори, то непрекъснато задава въпроси и е общ белег на цялото ни законодателство, но в тази материя не може да мине.
Затова, когато Президентът казва, цитирам: „Водя се от убеждението, че промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес“, не можем разумно да се противопоставим на това изречение и трябва да го подкрепим. Още повече, че в частност става дума за конституционно благо – за българската земя, закрепена като основно национално богатство в нашата Конституция. Не можем да се отнасяме с лека ръка към този проблем, а проблем съществува – има конфликтни легитимни интереси. Към тях може да се подходи чрез компромис, а може да се вземе и политическо решение. Което и да изберете, драги колеги, трябва да го направите честно и почтено, казвайки какви са Вашите мотиви, какви са Вашите основания.
От своя страна, ние можем да кажем какви са рисковете и дебатът да върви. Тихо, подмолно, отзад в този парламент – просто няма да стане. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, не разбрах вълнението, с което посрещате явяването ми на тази трибуна, но Ви благодаря. (Смях, оживление.)
Аз ще си позволя, тъй като обсъждаме вето на Президента, да Ви прочета нещо, което започна колегата Крум Зарков, но беше само едно изречение, аз ще Ви прочета целия пасаж, за да разберете за какво става дума, защото в крайна сметка сме събрани тук да защитаваме обществения интерес. Ние не сме събрани тук това Народно събрание да продължи да работи така, както почти започна – с разглеждането на един явно откровен лобистки закон, който самите вносители след това оттеглиха, за което колегата Зарков Ви говори.
И Ви моля, слушайте внимателно, ако не сте го прочели, ще Ви е полезно, ако сте го прочели, може би още един път ще осмислите какво е казал Президентът в своите мотиви. Той казва: „С тези промени уредбата стимулира собствениците на земеделски земи да променят предназначението им и в много продължителен период от време да не реализират своите нужди, изчаквайки удобен момент, в който ще има инвестиционен интерес. В резултат на това общественият интерес е засегнат, тъй като земите с променено предназначение ще пустеят. Те не могат вече да се използват за земеделски цели, а строителството още не е започнало. Подменя се целта на Закона – опазването на земеделските земи, и се поставя под съмнение съответствието на приетата уредба с чл. 21 от Конституцията“.
Нали разбирате, че наистина вместо да направим Закон за опазване на земеделските земи и да го подобряваме, ние правим точно обратното – създаваме предпоставки земеделските земи да не бъдат опазени, да бъдат използвани за нещо друго?
Какво казва Президентът по-нататък? – „Водя се от убеждението, че промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес. Само така може да се гарантира прозрачност и да се даде възможност на всички заинтересовани лица да изразят своето мнение“. Някои има ли нещо против това изречение?! Нали е точно така?! Нали затова има обществено обсъждане преди вкарването на всеки един закон, когато става въпрос за такъв важен елемент, за такова национално богатство, каквото е земеделската земя в България, а не вкарване през задния двор с някакво псевдо уж право да правиш промени по всяко време и между другото не винаги толерирано от ръководствата на парламентарните комисии, някой път с право отхвърлено, този път с не знам какво право и не знам на какво основание прието да бъде включено в закон, на който обхватът му не е такъв, и то не писмено предложение, както беше казано, а така, в устен разговор: „Дайте да видим какво ще стане, ако включим това предложение“. Несериозно, несериозно по отношение на толкова важен проблем, какъвто са земеделските земи!
Президентът продължава: „В никакъв случай не оспорвам правото на народните представители да правят… (Шум в ГЕРБ.)
Госпожо Председател, може ли…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина. Моля Ви за тишина, колеги.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак, ако не Ви е интересно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете си изказването, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …ако не Ви е интересно, колеги, можете да излезете. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
В рамките на парламентарното време на групата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …се изказвам по същество. На който не му е интересно, да излезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Ерменков, продължете с изказването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля председателят на парламентарната Комисия по правни въпроси да се държи, както трябва. (Реплики.)
Продължавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „В никакъв случай не оспорвам правото на народните представители да правят предложения след приемането на законопроект на първо гласуване, но предложенията не трябва да противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. В този смисъл е и чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и мотивите на Решение № 5 от 2015 г. на Конституционния съд.“
Някой може ли да оспори това нещо, че е така?! Никой, но Вие го правите, Вие го правите и го превръщате в порочна практика.
И на края президентът казва: „Включването на промени в Закона за опазване на земеделските земи, които водят до необосновано разширяване на възможностите за промяна на предназначението на земеделските земи в Преходните и заключителните разпоредби на друг закон създава впечатление, че се цели избягване на широко публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени.“ Не се създава впечатление, то е точно така!
„Считам, че народните представители дължат на всички, които те представляват, ясно, мотивирано и открито обсъждане на правилата за промяна на предназначението на земеделските земи.“
Колеги, наистина го дължим това. И за да се случи това нещо, Ви призовавам да подкрепим ветото на Президента – да гласуваме „против“ този закон, за да не се наложи както в предишното вето после по спешност пак да се събирате, за да приемате някакво решение на законопроект, който сте приели, след това е отхвърлен от Президента – като вето беше поставен, Вие отхвърлихте ветото, но после дойде Вашият премиер и Ви накара да смените нещата – говоря за лекарствата. Нека да не повтаряме тези грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Ерменков, по темата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да не повтаряме тези грешки. По темата е, госпожо Председател, и по…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …поведението на колегите от управляващото мнозинство и рецидивите, които постоянно правят в своята политика и в своето поведение.
Призовавам Ви: бъдете наистина разумни, съобразете се с обществения интерес на хората, съобразете се с обществения интерес на онези, които искат наистина българската земя да ражда, а не да изграждаме върху нея и подкрепете ветото, като гласувате „против“ предлагания за трето гласуване Законопроект. Благодаря Ви за Вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Закривам разискванията.
Колеги, съгласно чл. 86, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може да се счита, че законът е приет повторно, ако за него са гласували поне 121 народни представители.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г.
Гласували 203 народни представители: за 124, против 73, въздържали се 6. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Законът за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал е приет повторно. (Шум и реплики.)
Законът ще бъде изпратен на Президента за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му, съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! (Голяма група депутати от ГЕРБ напускат залата. Шум.)
Уважаема госпожо Председател, ако може да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги, заемете местата си или напуснете залата.
Изчакайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Ще изчакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за отрицателен вот.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за отрицателен вот.
Гласувах „против“, защото така и не останахме убедени от колегите от управляващото мнозинство, че този закон е изключително необходим и че не засяга лобистки интереси.
По-важното в днешното гласуване беше, че управляващата коалиция отново във важно, ключово гласуване разчиташе на групата на Партия „Воля“. Партия „Воля“ се заявява в този парламент като опозиционна партия, но във важни, ключови гласувания подкрепя управляващото мнозинство. Нека българските граждани много ясно да видят това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Владимиров.
Друг отрицателен вот? Не виждам.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред, а тя е втората точка за четвъртък:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 ЯНУАРИ 2018 г.
Господин Летифов, заповядайте за процедура.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за допуск в залата на заместник-министър Велик Занчев, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
Следва доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте господин Миховски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН МИХОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 7 февруари 2018 г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Весела Начева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и представители на Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът бе представен от господин Велик Занчев, който заяви, че главната цел на предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране.
С Директива 2014/89/ЕС се въвежда задължение на страните членки да организират и прилагат морското пространствено планиране като инструмент на Интегрираната морска политика, подкрепящ и улесняващ изпълнението на Стратегията „Европа 2020“, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.
В резултат на провежданото морско пространствено планиране всяка държава членка следва в срок до 31 март 2021 г. да разработи морски пространствен план с обхват и съдържание, определен в националното законодателство, при спазване изискванията, установени в Директива 2014/89/ЕС.
С отделни текстове от Законопроекта се предвижда общото ръководството и координацията на дейността по морско пространствено планиране да се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря и за изработването и поддържането на Морския пространствен план на Република България. Създава се и Консултативен съвет по въпросите на морското пространствено планиране като помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на сътрудничество и координация в процеса на морското пространствено планиране.
Предвидено е Морският пространствен план на Република България да се изработва въз основа на анализа на наличната екологична, геоложка, геоморфоложка и физична информация за морските пространства на Република България, която е достъпна чрез Националния портал за пространствени данни.
Предлагат се разпоредби, с които се цели усъвършенстването на нормативната уредба в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството на пристанища и специализирани пристанищни обекти.
Със Законопроекта се прецизират текстовете, отнасящи се до развитието и модернизацията на пристанищата за обществен транспорт. Предвидено е генералния план на пристанище за обществен транспорт да е устройствената основа за неговото изграждане и разширяване. С генералния план на пристанището за обществен транспорт ще се определят концепциите за дългосрочно развитие на съответната територия и акватория, обосновани с технологични и маркетингови изводи, както и взаимовръзката на тези концепции с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., Морския пространствен план на Република България, съответните концепции и схеми за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен.
Създават се основни законови правила относно инвестиционното проектиране на нови пристанища по чл. 107–109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и на нови специализирани пристанищни обекти, за разширение на съществуващи пристанища по чл. 107–109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и на нови специализирани пристанищни обекти и специализирани пристанищни обекти, както и за изграждане на отделни обекти и подобекти в яхтени пристанища, рибарски пристанища и пристанища със специално предназначение, като се отчита спецификата на обектите на инвестиционно проектиране.
Въвежда се изискване за задължително използване на корабното оборудване за система за автоматична идентификация от корабите, намиращи се в българските морски пространства и вътрешни водни пътища и създаване на необходимите предпоставки за набиране на достатъчна и актуална информация за тези кораби, необходима за осигуряване на безопасност на корабоплаването и за постигане сигурността на корабите и българските пристанища.
Създава се нормативно основание за изработване и приемане на Национален план за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря, както и актуализиране на списъка на ведомствата, отговорни за провеждане на операциите по търсене и спасяване.
В подкрепа на Законопроекта се изказаха представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, който заявиха, че предлаганите промени са навременни и необходими.
По време на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Николай Тишев и Иван Вълков, които обърнаха внимание на вносителите за необходимостта от предлаганите разпоредби, отнасящи се до поставянето на преместваеми обекти и съоръжения и на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на пристанища за обществен транспорт и на пристанища по чл. 107–109 да се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
От страна на господин Живко Петров бе отговорено, че предложенията в тази посока са попаднали в обхвата на Законопроекта по време на общественото му обсъждане от заинтересовани страни, като основната цел е била да се определят реда и условията за даване на разрешение за поставяне на територията на пристанищата на преместваеми обекти и съоръжения и на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.
След проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 21 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Миховски.
Постъпил е и доклад от Комисията по околната среда и водите.
Госпожо Янкова, заповядайте за процедура.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Въпросният законопроект дава много правомощия на министъра на регионалното развитие. Комисията не е гледала Законопроекта на първо четене в Комисията.
Моля, Вие да прецените работата на Народното събрание ще продължи ли по този начин – водещата Комисия взема отношение и другите комисии след това нямат никакво значение, а по компетентност в този законопроект има изключително много въпроси, свързани с регионалното развитие и с компетентността на министъра на регионалното развитие.
Смятам, че дотук трябва да прекратим дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Веднага ще положа усилия да бъде осигурено присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Абсолютно сте права, че няма доклад на тази Комисия – отбелязано ми е в доклада, има други съпътстващи комисии. Докато изслушаме техните доклади, ще получим информация за възможността министърът да се яви в залата.
Господин Янков, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е точно в подкрепа на това, което каза колежката Янкова и това, което Вие коментирахте. При обсъждането на този законопроект ние трябва да чуем становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – присъствието на министъра е задължително. Затова моля да бъдат прекратени дебатите и да бъдат продължени с гледане на Закона в присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
Моля, да подложите на гласуване така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Янков, дебатите не са започнали, занимаваме се с доклади – има още два доклада на съпътстващи комисии. Поех ангажимента, правя справка за възможността министърът да дойде, преди дебатите ще поставим отново въпроса за неговото присъствие и ще коментираме дали ще можем да продължим работа.
Моля Ви, за тази възможност.
Добър ден, господин Министър, заповядайте! (В залата влиза министър Кирил Ананиев.)
Моля, информирайте ме за възможността министърът да се яви в залата.
Заповядайте, господин Цветков, да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
Има още един съпътстващ доклад и вероятно ще имаме време да реагираме.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Председател!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.

На заседание, проведено на 8 февруари 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, капитан Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Галина Балушева – главен експерт в същата дирекция.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Занчев. Той посочи, че основна цел на Законопроекта е въвеждане на изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., за установяване на рамка за морско пространствено планиране в българското законодателство. В тази връзка всяка държава-членка следва в срок до 31 март 2021 г. да разработи морски пространствен план с обхват и съдържание, определен в националното законодателство. Със Законопроекта се въвежда изискването за прилагане на морско пространствено планиране и съдържанието на понятието. Установява се органът, компетентен за прилагане на морското пространствено планиране и за изработване на Морски пространствен план на Република България и другите участници в процеса. Въвеждат се обхватът, задачите и съдържанието на Морския пространствен план на страната, задълженията за осигуряване на широк обществен достъп до проекта за него, редът за съгласуване, приемане и одобряване на този план и способите за осигуряване на последваща публичност.
Господин Занчев посочи, че със Законопроекта се предлага и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството на пристанища и пристанищни обекти.
Представянето беше допълнено от капитан Петров във връзка със създаването на наредба за аварийни дейности в пристанищните райони и морските пространства. Със Законопроекта се предвижда възможност Министерският съвет, по предложение на трима министри – на транспорта, вътрешните работи и отбраната, да приеме национален план за търсене и спасяване, включително за мерки срещу разливи и други.
В представянето на Законопроекта взе участие и заместник-министър Йовев, който отбеляза, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласува Законопроекта без забележки. Той посочи, че Морският пространствен план не може да бъде изолиран от общия план на всички Черноморски територии, тъй като деградациите в Черно море засягат над 160 милиона души.
Госпожа Тодорова посочи, че в рамките на процедурата Министерството на околната среда и водите е съгласувало Законопроекта с редакционни бележки, които са били приети. Тя отбеляза, че морското пространствено планиране като елемент на Интегрираната морска политика е свързано в голяма степен с устойчивото ползване на морската околна среда и нейното опазване, както и с прилагането на рамковата Директива за водите и Морската стратегия.
Отношение по Законопроекта взеха председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева и народните представители Румен Георгиев, Атанас Костадинов и Манол Генов, като в отговор господин Йовев даде допълнителни пояснения.
Госпожа Ивелина Василева подчерта важността на Законопроекта и отбеляза, че се върви към една платформа, която осигурява координиране на секторните политики в морските и крайморски територии. Тя посочи, че трябва да се работи във взаимодействие, имайки предвид изготвените два планови документа - План за управление на речния басейн и Морската стратегия на Република България.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите предлага, с 18 гласа „за”, без „против” и ”въздържали се”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цветков.
Постъпил е доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Вигенин, имате думата да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г.

На свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерски съвет. Проектът на закон беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от капитан Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към същото министерство.
Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България цели да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране. Изготвянето на Законопроекта е предвидено като Мярка № 82 в Плана за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 35 на Министерския съвет от 19 януари 2017 г.
Директивата 2014/89/ЕС е част от последователно прилаганата Интегрирана морска политика на Европейския съюз, която представлява цялостен подход към всички политики, свързани с моретата и океаните, и се провежда с оглед на насърчаване на координирано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие и други. Принципът на тази политика е в това държавите членки да имат по голяма полза от моретата и океаните с по-малко въздействие върху околната среда чрез координиране на своите секторни политики в областта на: рибарството, аквакултурите, морското корабоплаване и пристанищата, опазването на морската околна среда, извършването на морски научни изследвания, морския и крайбрежен туризъм и други.
Съгласно Директивата държавите членки следва да организират и прилагат морско пространствено планиране като инструмент от Интегрираната морска политика, подкрепящ и улесняващ изпълнението на Стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В резултат на провежданото морско пространствено планиране всяка държава членка следва в срок до 31 март 2021 г. да разработи морски пространствен план с обхват и съдържание, определен в националното законодателство, при съблюдаване минималните изисквания, установени в Директивата.“
Мисля, че мога да пропусна част от информацията в доклада, тъй като тя се преповтаря със становищата на част от комисиите. Затова минавам към финала.
„В последвалата дискусия председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове попита по какъв начин промените в този закон ще се отразят на делимитирането на морската граница между България и Румъния, тъй като има нерешени въпроси и на практика, за да се разработи морски пространствен план те би следвало да бъдат уточнени. Капитан Петров обясни, че делимитацията няма пряка връзка с изготвянето на пространствения план. Той подчерта, че съгласно Директивата пространственият план трябва да бъде изработен при консултации със съседните държави членки. Госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на КЕВКЕФ, попита до каква степен планът за пространствено планиране е интегриран с Морската стратегия на Република България и Плановете за управление на речните басейни. Капитан Петров увери, че морското пространствено планиране ще залегне върху Морската стратегия и ще я надгради. В допълнение госпожа Василева поиска разяснение относно съществуващо изискване за времеви обхват на този план, кога трябва да бъде приет на национално ниво и има ли някакъв срок на действие, след който планът трябва да бъде актуализиран или преразгледан спрямо изискванията на Директивата. Капитан Петров поясни, че такъв срок има и след изтичането му или при възникване на казус планът подлежи на преразглеждане и осъвременяване.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове със 7 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Това беше последният постъпил доклад.
По нашия правилник следва възможността вносителят да представи Законопроекта. Нямаме представител на вносителя.
Имаме ли информация за възможността министърът да присъства? Все още правим опит да осигурим присъствието на министъра.
Уважаеми народни представители, предстои да пристъпим към разисквания.
В същото време постъпи и процедурно предложение за отлагане на разискванията с основание отсъствието на министъра и това, че към Законопроекта не е представен доклад на Комисията по регионална политика и благоустройство. Такава възможност има – чл. 55 от нашия правилник позволява да се направи и обсъди предложение за отлагане на разискванията.
Длъжен съм да подложа на гласуване предложението на госпожа Янкова, подкрепено от господин Янев.
Моля, квесторите, поканете народните представители, предстои гласуване на процедурното предложение на основание чл. 55, ал. 2, т. 4 – да отложим разискванията по Законопроекта, докато бъде осигурено присъствието на министъра.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 77, въздържали се 5.
Предложението за отлагане на разискванията не е прието.
Информирам народните представители, че усилията да осигурим министъра продължават. Информиран съм за това. Водят се разговори, за да може да се направи връзка с него.
Пристъпваме към разисквания по Законопроекта.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В случая няма да коментирам транспонирането на Директива 2014/89 на Европейския парламент, тъй като там в общи линии нещата са ясни – въвежда се пространствено морско планиране, създава се морски пространствен план, Консултативен съвет към министъра на регионалното развитие, допълват се функциите на генералните планове на пристанищата. Но, както обикновено се случва, когато се транспонира една директива в българското законодателство, понякога това законодателство се допълва с членове, които въобще нямат място в съответния законопроект. Конкретният случай в Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България са допълненията в чл. 112, а именно точките от „р“ до „т“. Там има предложено нещо, което противоречи както на икономическата логика, така и на начина, по който функционират търговските дружества в България, без значение дали те са общински, държавни или частни. Ще Ви цитирам конкретните предложения.
Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения и рекламни информационни и монументално-декоративни елементи на територията на пристанищата за обществен транспорт се разрешава от главния архитект на общината, въз основа на схема, одобрена от министъра на транспорта. Разрешението за поставяне на обекти или съоръжения по чл. 112р, ал. 1 се дава от главния архитект на общината по местоположение на пристанището. Към заявлението за поставяне на обекти или съоръжения по чл. 112 се предлага схема, представляваща извадка от действащия специализиран подробен план на пристанището. В случаите по ал. 1, т. 2 искането за даване на разрешение за поставяне на обектите се придружава от изрично писмено съгласие на собственика на пристанището. Какво означава това? Че за всеки преместваем обект в съответното пристанище, без значение дали то е държавно, или частно, пристанищният оператор трябва да чака разрешение от главния архитект на общината. За никое друго дружество няма такова изискване, особено ако активите или инфраструктурата на дружеството, било то общинско, държавно или частно, е отделено от другата частна или публична собственост, какъвто е случаят при пристанищата. Същата е ситуацията и с рекламите – пак се иска разрешение от архитекта на общината, или съответно схема от министъра на транспорта.
За да е ясно за какво говорим, имайте предвид, че преместваем обект е фургон, контейнер за живеене, включително и химическа тоалетна. Нали си представяте, за да се постави една химическа тоалетна в пристанището, то трябва да занимава министъра на транспорта, да му предлага специализирана схема. Той трябва да я разгледа и одобри, след това да се върне в общината, където главният архитект да издаде разрешение за поставянето им. Това е абсурдно, мисля. Същото е и за рекламите. Имайте предвид, че за една реклама метър на метър, за един постер или за един билборд, за да го постави съответното пристанище, тоест пристанищният оператор, трябва да се мине по същата процедура, при положение че става дума за частна или за общинска собственост и никъде другаде в българското законодателство няма такива рестриктивни мерки към други дружества.
Или друг пример ще Ви дам – поставяне на фургон, който е преместваем обект, на даден кей, на даден терминал, за обработка на кораб. Този фургон е за докерите и механизаторите, съответно за пристанищните работници – да си ползват почивките или да се топлят през зимата.
Какво става, като същият кораб, същият товар след 10 дни застане на друг терминал, на друг кей? Отново същата процедура, отново специализирани схеми, отново трябва да се занимава министърът на транспорта, съответно общината, за да може този фургон да се премести от 2-ри кей на кей 22-ри, на другия терминал. Това ние няма как да го подкрепим – говоря за второ четене, ако остане така.
Още едно недомислено предложение – когато се дава разрешение за поставяне на преместваем обект, задължително трябва да има изрично писмено съгласие на собственика. При положение че в договора между ДППИ – Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, и държавния пристанищен оператор, тоест пристанището, няма заложено такова изискване, явно това е някакво ново, неизвестно досега ноу-хау, което въвеждаме в Закона – в чл. 112. Същото се отнася и за концесионния договор между държавата и концесионера.
По време на дискусията стана ясно, че тези предложения, тези промени не са в Директивата, а са постъпили по време на публично обсъждане. Е, да, но ние казваме следното: затова са експертите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – да отсяват читавите предложения от онези, които са неприложими в българското законодателство. Затова повдигаме въпроса в пленарната зала.
На първо четене, както казах, ще подкрепим Законопроекта, но смятам, че е редно от Министерството на транспорта, откъдето са заложили тези недоглеждания в чл. 112, да бъдат активните между първо и второ четене и да предложат такива промени, че да решат проблема и да отстранят този пропуск, а от наша страна, народните представители също ще си направим предложенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики към изказването на господин Тишев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще се съглася с изказаното от господин Тишев – това беше поставено като въпрос на заседанието на Комисията, на което гледахме Законопроекта. По-интересното беше, че стигнахме до консенсус, че въпросният чл. 112, който е огромен, трябва да бъде редактиран в тази му част, така че да бъде адекватен и лесно приложим.
Бих помолил народните представители да не чакат експертите да подготвят предложенията. Мисля, че проведохме добър дебат и в някаква степен изяснихме как трябва да изглеждат предложените промени във въпросния чл. 112. Надявам се срокът, който е едноседмичен, да не бъде изтърван и да се внесат тези предложения, така че да се направи работещ Закон. Това е наша отговорност и задължение.
Иначе за онова, което казахте, господин Тишев, Вие сте прав, но смятам, че намери и консенсус. Така че оттук нататък просто трябва да си свършим работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на господин Летифов? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Дължа да Ви информирам, че справката за ангажиментите на министъра показва, че той е на Консултативен съвет по повод въвеждането на тол системите. Разпоредил е и към сградата на Събранието пътува заместник-министър Деница Николова, която вероятно ще дойде след гласуването, ако няма други изказвания, защото ще пристъпим към гласуване.
Още веднъж: има ли изказвания? Няма.
Закривам обсъждането на Законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, с това и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет, на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни Програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
Следват докладите за първо четене.
Доклад на Комисията по здравеопазването.
Доктор Дариткова, имате думата да ни запознаете с него.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На Вашето внимание е:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 февруари 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министрите на здравеопазването госпожа Жени Начева, доктор Бойко Пенков и госпожа Светлана Йорданова, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, фармацевтичната индустрия и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Кирил Ананиев. Той информира народните представители, че с обсъжданите нормативни промени се предлага създаване на условия и ред за прилагане на чл. 83 от Регламент 726/2004 на Европейския парламент и Съвета, относно лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба, въвеждането на конкретни мерки за наблюдение на лекарствени продукти и за ограничаване на износа им при необходимост, както и оптимизирането на дейността по провеждане на клинични изпитвания и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО.
Със Законопроекта се цели и намаляване на административната тежест при извършване на дарения на лекарствени продукти чрез изпълнение на Мярка № 8 от Втория пакет мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет с Решение № 635 на Министерския съвет от 2013 г., както и други мерки за намаляване на административната тежест за стопанските субекти.
С разпоредбата на § 1 се създава правна възможност пациенти, които не са включени в клинични изпитания, да получат достъп до лечение, когато липсва терапевтична алтернатива и лекарственият продукт не е разрешен за употреба в друга държава, като тези лекарствени продукти няма да се заплащат с публични средства. Предлага се критериите и редът за извършване на лечение с лекарствен продукт за състрадателна употреба да се определят в наредба на министъра на здравеопазването.
Със Законопроекта се въвеждат мерки за наблюдение на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, и за ограничаване на износа им при наличие на липса или недостиг на територията на страната. Министър Ананиев изтъкна, че предложеният механизъм е съобразен с Решение № 1 от 29 януари 2015 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 5 от 2014 г.
Предвижда се създаване на Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), който да изготвя списък с лекарствени продукти, за които може да се ограничава износът. Списъкът ще се публикува на интернет страницата на Агенцията и търговците на едро с лекарствени продукти ще са длъжни да подават уведомление преди извършване на планиран износ на тези лекарствени продукти.
Преди изготвяне на списъка на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът, ИАЛ ще изготви списък на наблюдавани лекарствени продукти, съдържащ лекарствените продукти, за които през последните три месеца в Изпълнителната агенция по лекарствата са постъпили уведомления за планиран износ. Въвежда се задължение към притежателите на разрешение за употреба да поддържат резерв, в количества до 10 на сто за лекарствените продукти по чл. 217в, ал. 3, изчислен въз основа на потреблението на съответните лекарствени продукти през последните шест месеца. Предвижда се анализът за установяване на липса и недостиг да се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Въвежда се изискване ИАЛ да изгради специализирана електронна система за събиране и анализиране на информация, за липса и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната в срок до четири месеца от влизането в сила на Закона. По този начин данните за вноса на лекарствените продукти на територията на страната и за доставените количества на ниво търговец на дребно и на ниво лечебни заведения за болнична помощ ще се обвържат с данните за реализираните и заплатени от Националната здравноосигурителна каса лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.
С цел засилване на административния контрол се въвеждат и по-строги административнонаказателни разпоредби при нарушение на изискванията за извършаване на паралелен износ на лекарствени продукти.
С предлаганите нормативни промени се оптимизира дейността по провеждане на клинични изпитания и се създават условия за прилагане на Регламент 536/2014. Разрешаването на клиничните изпитания ще бъде организирано в една административна процедура, като се предвижда заплащането само на една такса. В тази връзка отпада задължението за лечебните заведения, в които се провеждат клинични изпитания, да създават етични комисии.
Предлагат се и мерки за намаляване на административната тежест при извършване на дарения на лекарствени продукти, както и други мерки, свързани с общото намаляване на административната тежест за стопанските субекти.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз професор Илко Гетов информира народните представители, че представляваната от него съсловна организация изцяло подкрепя философията на предложените нормативни промени, като конкретните предложения по отделните текстове на разпоредбите са подробно изложени и мотивирани в писменото становище, изпратено в Комисията по здравеопазването.
Становища по Законопроекта представиха и господин Деян Денев – директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, госпожа Боряна Маринкова – изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия в България, професор Татяна Бенишева – президент на Българската асоциация за лекарствена информация, и госпожа Аделина Любенова – член на Инициативния комитет към Българския фармацевтичен съюз. Те заявиха, че подкрепят волята на ръководството на Министерството на здравеопазването за въвеждане на мерки за контрол върху износа на лекарствени продукти, но същевременно посочиха, че поради известни неясноти в предлаганите текстове на разпоредбите ще се създадат предпоставки за възникване на допълнителни проблеми, вместо решаване на съществуващите в областта на лекарствоснабдяването.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за предлагания Законопроект и отправиха конкретни въпроси във връзка с липсата на представител на Агенция „Митници“ в състава на Експертния съвет към ИАЛ, формата и съдържанието на специализираната електронна система за събиране и анализиране на информация за липса и недостиг на лекарствени продукти, както и относно лечебните заведения, в които се предвижда да се извършват клинични изпитвания с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 20, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Това беше докладът на водещата комисия.
С допълнително разпореждане от 12 януари 2018 г. Законопроектът е разпределен и на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Постъпил е доклад от Комисията.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър!

„ДОКЛАД
на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на здравеопазването: доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването; от Изпълнителната агенция по лекарствата: доцент Асена Стоименова – изпълнителен директор, и Светлин Спиров – главен секретар.
Законопроектът беше представен от доктор Бойко Пенков, който акцентира върху петте основни промени.
Създаване на условия и ред за прилагане на чл. 83 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и Съвета относно лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба чрез издаване на наредба на министъра на здравеопазването.
Регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствени продукти и за ограничаване на износа им при необходимост. За целта Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата ще изготвя ограничителен списък с лекарствени продукти. Въвежда се задължение към притежателите на разрешение за употреба да поддържат резерв в количества до 10 на сто за лекарствените продукти по чл. 217в, ал. 3 и по-строги административнонаказателни разпоредби за нарушения на правилата относно паралелния износ.
Оптимизиране на дейността по провеждане на клинични изпитвания и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба.
Намаляване на административната тежест при извършване на дарения на лекарствени продукти чрез изпълнение на Мярка № 8 от Втория пакет мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет с Решение № 635 на Министерския съвет от 2013 г., чрез замяна на действащия режим от съгласувателен в уведомителен.
Предлагат се и други мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса. Срокът за издаване на разрешения за лицата, желаещи да извършват производство и търговия на едро с лекарствени продукти, се предлага да бъде 60 дни, вместо 90 дни, както е досега. Отпада изискването при издаване на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да се представя в Изпълнителната агенция по лекарствата заключение от РЗИ след проверка на място, че са спазени здравните изисквания в помещенията за търговия на едро съгласно Наредба № 39. Отпада и изискването към заявителите за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, която се открива в населено място с население под 10 000 жители, да представят документ, издаден от кмета на съответната община, удостоверяващ броя на жителите на съответното населено място.
Отношение по представения законопроект взеха народните представители Адлен Шефкет, Дора Христова, Христиан Митев и Емил Димитров.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 13 гласа „за“, без „против“ и 5 „въздържали се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Василев.
В залата присъства господин Ананиев – министър на здравеопазването.
Господин Ананиев, на този етап може да вземете становище. Засега не желаете. Във всеки момент по време на разискванията Вие имате тази възможност, няма необходимост да Ви подсещам за това.
Откривам разискванията по разглеждания законопроект.
Има ли желаещи за изказване?
Професор Михайлов, заповядайте, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Ананиев! Предлаганият от вносителите Закон е изключително важен, навременен и отразява опит за решение на сериозните проблеми, които съществуват в момента, по отношение на един изключително наболял за пациентите в България и за българските граждани проблем – неконтролируемия реекспорт на лекарствени средства, който касае обем от средства, които са зашеметяващи за целия обем на лекарствена търговия на територията на Република България. По данни, около 60% от лекарствените средства, които влизат на територията на страната, се реекспортират, което представлява… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.)
Не водим дискусия, говорим за данни, които са публикувани в общественото пространство. Така че парламентарната група на „Българската социалистическа партия“ ще подкрепи този законопроект на първо четене със следните сериозни уговорки.
Ние направихме много подробен анализ на всички параграфи, които се предлагат, и първото нещо, което следва да споделим пред уважаемата аудитория, е, че този Закон за лекарствените средства в хуманната медицина представлява основният холдер, основният стълб, около който се върти лекарствената политика в Република България. А лекарствената политика в Република България има редица проблеми, натрупали се през последните 10 и повече години, и тези проблеми биха могли частично сега, между първо и второ четене, заедно с предложенията на вносителите, да бъдат също така предложени като проектопромени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина.
Ще си позволя само с няколко изречения да насоча вниманието Ви, преди да се върна към параграфите, които са предложени от уважаемите вносители. Това е проблемът за взаимодействието между Комисията по оценка на високите технологии, Комисията по цени и реимбурсиране и Националната здравноосигурителна каса при навлизането на нови медикаменти на българския пазар, достъпни за българските пациенти.
Ние имахме достатъчно болезнена дискусия в края на миналата година, която доведе до вето на Президента на Република България, което беше прегласувано позитивно в залата. Затова ще си позволим и процедурно ще помолим за максимално удължаване на срока между първо и второ четене, за да може да се направят коректно, законосъобразно нужните внасяния и да могат да бъдат коректно дискутирани в залата. За да може тази верига от институции, която си позволих да спомена пред уважаемата зала, действително да заработи добре, а да не бъде едно механично стъпало, при което се повтарят едни и същи изисквания за представяне на едни и същи досиета, документи, доказателства, и този механизъм за навлизането на всяко ново лекарствено средство, някои от тях са много финансоемки, да бъде в интерес на държавата и в интерес на българските пациенти.
На второ място, вече по отношение на конкретните параграфи в Законопроекта, заедно с някои от професионалните организации, ние също имаме да споделим тук някои свои съображения и ще ги кажа съвсем конкретно.
На първо място, това е § 2 по отношение на състава на Съвета, който ще контролира и който ще се регламентира от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата, с помощта, разбира се, и под ръководството на министъра на здравеопазването. Там ние определено смятаме – тъй като този закон защитава освен интересите на държавата, най-вече интересите на българския пациент, че би могъл да се допълни съставът на този съвет и ще внесем своите конкретни предложения.
На второ място, на което е обърнато внимание и от някои от професионалните организации, в § 43 се създава един срок за анализ, който е твърде удължен. Той е около шест месеца. Трябва да се преосмисли при цялата логистика на контрола, която се извършва от тази електронна система, която Министерството и Изпълнителната агенция по лекарствата твърдят, че ще бъде включена в действие, как ще бъде направена жива тази система?
На следващо място, между 46 и 52 параграф има допуснати редица неточности. Някои от тях си позволихме да ги споменем в заседанието на Комисията. При използването в клинични проучвания на лекарствени средства, които съдържат наркотични вещества, списъкът на лечебните заведения не е попълнен коректно от вносителя и следва да бъде преосмислен. В съответствие на това ние ще направим своите предложения.
Освен това си позволявам да споделя, че в § 55, предложен от уважаемите вносители, понятието „палиативна употреба“ е абсолютно неуместно, тъй като тук става дума и това беше сърцатата идея на екипа на Министерството и съответно на вносителите – хора, които нямат достъп до нови лекарствени молекули, които са на разположение в Европейския съюз, да получат такава възможност. Палиативно лечение – този, който не е запознат с този термин, ще си позволя да го изясня – се прилага при пациенти, които са терминални и то няма значение за тяхната прогноза в живота. Докато тук е съвсем различно, и директивата на Европейския съюз е преведена съвсем неумело, непрофесионално и следва да бъде коригирана.
Има още много редица забележки, но аз мога да поздравя вносителите за това, че са направили един сериозен опит. Да видим дали този опит, разбира се, ще бъде увенчан с успех. С корекциите, които ще предложим на уважаемата аудитория между първо и второ четене, заедно с процедурното предложение за удължаване на срока, ще се опитаме действително да участваме в решенията на този толкова важен за страната проблем. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Има ли реплики към изказването на професор Михайлов? Не виждам заявки.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Джафер, за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз също бих искала да приветствам управляващите за предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тук Ви трябваха четири години, за да стигнете до едни предложения, които ние направихме през 2013 г. Това все пак е успех, но имате и рекорди, защото предния път за мораториума за лекарствата Ви трябваха четири месеца, тоест доста по-бързо извървяхте този път. Предлаганите текстове са почти идентични с тези, които навремето с колегата Емил Райнов предложихме, и Вие отхвърлихте.
Въпреки всичко малко ретроспекция.
През 2007 г. е приет Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. През 2009 г. е предложено и прието реферирането на цените на медикаментите – рефериране с други европейски страни. 2009 – 2010 г. се появява явлението „паралелен износ“ поради реферирането, което преди това получава законодателен израз. През ноември месец 2013 г. са внесени промени, касаещи паралелния износ в България, 2014 г. има вето на Президента на Република България – Росен Плевнелиев тогава – във връзка с тези текстове, а има отмяна всъщност на един от текстовете и от Конституционния съд.
В обществените отношения има обективни процеси, които са факт и съществуват, независимо дали законодателят ги е уредил в законодателството, и това няма как да бъде променено. През 2013 г. ние направихме опит да намерим решение и регламентация на част от обективните процеси, наречени „паралелна дистрибуция“, „паралелен износ“ или „реекспорт“. Това е по принцип един законен бизнес, абсолютно регламентиран в Европейския съюз, защото Европейският съюз е пространство на свободно движение на хора, стоки и услуги.
Предложихме един уведомителен режим, който да позволи компетентните институции – конкретно Изпълнителната агенция по лекарствата, да мониторира процеса, защото тогава се появиха данните, че се заражда явление, което ощетява българските граждани. Смятахме, че нито един търговски интерес не може да бъде поставен над интереса и правото на достъп на българските граждани до лечение. Няма как да се оправдават институциите за отказа си да вземат мерки в това отношение.
Въпреки всичко тогава в залата чухме изказвания – това са цитати от стенограмите, бивш министър на здравеопазването, тогава депутат, заявява: „В никакъв случай не са в полза на бизнеса. Законопроектът ще обърка лекарствения пазар допълнително.“
Друг народен представител от ГЕРБ заявява: „В тази поправка има лобизъм“. И продължаваме: „Това ще затрудни свободното движение на капитали в рамките на Европейския съюз.“ Споменава се, че тогава паралелният износ в България се оценява на 85 милиона, че това не може да предизвика недостиг на лекарства и че не това е причината. Казва се: „Според мен всеки износ се отразява положително на българския търговски баланс и това е най-важното, иначе той ще намалее“.
Отново искам да кажа, че паралелният износ и внос в рамките на Европейския съюз са взаимосвързани процеси. 85 милиона бяха мащабите на този процес тогава, сега се оценяват на 400 милиона. Отново се твърдеше тогава, че това е нормално пазарно отклонение, дължи се на лошо планирани доставки на производителите, че паралелният износ не е някаква основна причина за изтегляне и делистване на продукти от България и така нататък, и така нататък, и че този законопроект ще се отрази негативно.
В този смисъл отново искам да заявя, че и тогава, и сега ние ще подкрепим предложените промени, защото сме принципни в позицията си, независимо че тогава бяхме управляващи, а сега сме опозиция. Мисля, че това трябва да бъде позицията на всички парламентарни групи, когато става въпрос за проблеми, които са идентифицирани като много сериозни проблеми и които са в интерес на българския пациент.
В този смисъл, господин Министър, приветстваме Вашите усилия да внесете този законопроект. Хубаво е, че не се предлага чрез народни представители, каквато практика има, защото това показва отговорността на държавата и институциите. Убедени сме, че интересът на българските граждани, които чакат своите животоподдържащи, а в много случаи липсата им предизвиква животозастрашаващи ситуации, е много по-важно от интереса на който и да е играч на търговския пазар и производител. Независимо че тогава бяха ползвани всякакви методи, включително със сезиране на Конституционния съд – нормална практика, изискване за вето на президента, ние няма да предприемем такива действия, защото е в интерес на българските пациенти да се приемат тези промени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Има ли реплики? Не виждам.
Доктор Дариткова, заповядайте за изказване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В началото на своето изказване бих искала да поздравя този екип на Министерството на здравеопазването, че успя в кратки срокове да подготви окончателния вид на това законодателно предложение, защото е истина, че няколко екипа преди това подготвяха текстовете, проведоха процедура на нотификация, но обществените отношения изискваха в кратки срокове да се предложи това законодателно решение, което е отговор на наболелия проблем с дефицит на животоспасяващи медикаменти, който в годините доби размери, които застрашават сигурността на българските граждани.
В този законопроект от гледна точка на поставените теми има три нови момента: възможността за въвеждане на състрадателна употреба съгласно европейския регламент, регламентирането на мерките за наблюдение на лекарствени продукти и ограничаването на износа им при необходимост, и третият аспект е по отношение на въвеждането на европейския регламент за оптимизиране на процесите на клинични проучвания.
В своето изказване аз ще се фокусирам основно върху мерките, които се предприемат по отношение на промените, касаещи износа на лекарствени продукти, тъй като в тези разпоредби има доста моменти, които при второто гласуване на Законопроекта, съвместно с Министерството на здравеопазването и съвместно с останалите парламентарни групи би трябвало да предефинираме, преосмислим и прецизираме, защото искаме да се получи законодателен продукт, който да направи процеса контролируем. В никакъв случай не искаме с текстовете да се зададат разпоредби, които са относително тромави, недостатъчно точни и понякога подлежат на двусмислено тълкуване.
На първо място, бих искала да изкажа своите съображения и възражения по отношение на това дали е необходимо да се създаде поредният съвет – в случая Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата, който до известна степен дублира законово регламентираните функции на Изпълнителната агенция по лекарствата. Смятам, че когато в Законопроекта е предвидено да се създаде информационна система, която съвсем прозрачно и конкретно да наблюдава движението на лекарствените продукти, един такъв експертен съвет би създал по-скоро допълнителна административна тежест и би затруднил процеса. Считам, че Изпълнителната агенция по лекарствата има достатъчно капацитет на базата на законово вменените му ангажименти и на базата на съществуването на тази информационна система да наблюдава и контролира процеса на паралелната дистрибуция.
С някои от предлаганите разпоредби на Законопроекта се създава и допълнителна административна тежест за стопанските субекти, като от мотивите към Законопроекта не става ясно по какъв начин това ще подобри контрола върху износа на лекарствените продукти и лакарствоснабдяването в страната като цяло. В тази връзка бих искала да обърна внимание, че подаването на информация по чл. 68, ал. 1, т. 10 би било редно да се предвиди да става и по електронен път. По аналогия на Разпоредбата за чл. 207, ал. 1, т. 15 не е ясна мотивацията – притежателите на разрешителни за употреба да подават информация по образец на хартиен носител, а притежателите на разрешителни за търговия на едро да подават информацията по електронен път. Считам, че всяко законодателно решение трябва да създава равнопоставеност между стопанските субекти както по отношение на техните права, така и по отношение на техните задължения.
По отношение на предлаганите разпоредби за чл. 217б и 217в бих искала да отбележа, че систематичното място на разпоредбите за създаване на списък на лекарствени продукти, за които може да се ограничава износът, е в чл. 217б, а процедурата по уведомяване и произнасяне от страна на ИАЛ е в чл. 217в. За постигане на прозрачност и обективност трябва да се предвиди списъкът да може да бъде изготвен или допълван и въз основа на получени в ИАЛ писмени сигнали от кръга субекти, които да могат да подават сигнали. Следва да се включат всички участници в системата на лекарствоснабдяването и лекарствопотреблението, защото динамичността на фармацевтичния пазар е твърде голяма и сроковете за актуализиране на списъка и изключване на лекарствени продукти от ограничителния списък може би трябва да бъдат преосмислени и съкратени.
Със Законопроекта се предлага създаването на списък на наблюдавани лекарствени продукти и списък на лекарствени продукти, чиито износ може да се ограничава, като не е много ясно какво налага наличието на два списъка. Текстовете на разпоредбите по отношение на двата списъка са относително неясни, което от своя страна би затруднило тяхното прилагане от Изпълнителната агенция по лекарствата и изпълнението им от стопанските субекти. Считам, че изготвянето на списък на наблюдавани лекарствени продукти създава допълнителна административна тежест без ясна полза, поради факта, че включването в списъка на продукти, изнесени пред предходната година, не носи допълнителна стойност за борбата с недостига на лекарства в настоящия момент.
С чл. 232а се въвежда изискването за подаване на сигнал до Изпълнителната агенция на лекарствата, ако в срок до два дни търговец на едро не извърши доставка на заявени лекарствени продукти от аптека.
Следва да се има предвид, че фармацевтичният пазар е доста динамичен и невъзможността за извършване на доставка може да бъде в резултат на други обстоятелства, включително и независещи от самия търговец. Имам опасения, че с предлаганите разпоредби могат да се създадат условия некоректни аптеки да принуждават дистрибутори и да правят доставки на лекарства, които след това, за съжаление, има възможност да се изнасят, имайки предвид неефективните към момента мерки за борба с така наречената „обратна дистрибуция“. По този начин регулацията би могла да създаде условия за преразпределение на пазара в посока към сивия сектор.
Трябва да се съобрази и административният капацитет на Изпълнителната агенция по лекарствата до каква степен ще може да извършва навременно и коректно предвидените със Закона проверки.
Не на последно място, легалните определения за липса и недостиг са доста общи. Не дават яснота по какъв ред са установени липсата или недостигът. Би следвало преди второто гласуване текстовете на предлаганите разпоредби да се прецизират, за да се гарантира точното прилагане на Законопроекта.
Адмирации заслужава и предлаганото с § 65 изграждане на специализирана електронна система за събиране и анализ на информация за липса и недостиг на лекарствени продукти. Необходимостта от създаването на информационна система и в този сегмент от системата на здравеопазване е доказана. Тя ще създаде условия за добър контрол и създаване на възможност за преодоляване на дефицитите, които са основната цел на предлаганите законодателни промени. Тук отново трябва да се прецизира точното място на създаването на такава информационна система в тялото на Закона.
Отново смятам, че между първо и второ четене ще имаме възможността да прецизираме въпросните текстове и да дефинираме точно необходимостта, възможността и съдържанието на подобна система, която предстои да се изгради.
В заключение ще кажа, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи законодателните промени и ще се съобразим изцяло с предложението на колегите за максимално удължаване на срока между първо и второ четене, за да може да се намери най прецизната законодателна форма за решаването на проблема с дефицит на животоспасяващи лекарствени продукти, който е резултат от развитието на паралелната дистрибуция в последните години и който ще бъде в полза на цялото българско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема доктор Дариткова, внимателно слушах Вашето изказване и още в представянето на тезите на отделните парламентарни групи се вижда, че има много неща, които трябва да се доработват. Позволявам си да взема реплика към Вас, познавайки Вашата добронамереност, но да споделя, че ако Изпълнителната агенция по лекарствата можеше да си свърши тази работа толкова години, за да не стигнем до печалните факти това да се изнася от главния прокурор на България на закрити заседания на парламента в отделни комисии, скандалните факти за реекспорт, то тази Изпълнителна агенция по лекарствата би си свършила работата и сега нямаше налага да се предприемат такива спешни и своевременни мерки от вносителите за решаването или поне за опита за решаването на този проблем.
Мисля, че на нас двамата ни е доста ясно колко огромни интереси стоят зад това внасяне и аз много се страхувам, че от многото мнения, които бяха изказани в Комисията, зад които също прозират конкретни финансови интереси, накрая да не се получи така, че да създадем едно недоносче, което вместо да направи проблема с нерегламентирания износ решен, да се окаже, че е отново удар в празното пространство. Затова нашето предложение ще бъде внесено след малко, след първото гласуване на Закона, за максимално удължаване на срока за внасянията, които ще бъдат между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Дуплика? Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, аз казах, че ще подкрепим Вашето предложение. Готова съм с процедурата, но ако Вие държите да бъдете първи, ще Ви отстъпя. Надявам се да подкрепите Законопроекта. Мога и да Ви подскажа конкретната процедура, защото в своята работа като председател на Комисията по здравеопазване съм държала да бъдем абсолютно прецизни, да се съобразяваме с всички правила, които позволяват да излезе законодателен продукт, максимално в интерес на философията, която сме заложили на първо четене.
Изпълнителната агенция по лекарствата на този етап можеше да контролира процеса в рамките на правомощията, дадени им от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Именно защото тези правомощия за ограничаване са недостатъчни, се налага тази законодателна промяна. В този смисъл смятам, че по този начин ще дадем възможност на Изпълнителната агенция максимално да разгърне своя капацитет и да отговори на всички интереси, които, както Вие самият подчертахте и които много добре познавате, са изключително сериозни в сектора на лекарствената търговия и лекарствения пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Уважаеми колеги, часът е 11,30. Има заявки най-малко от още двама народни представители за участие в разискванията, така че ще продължим с тях след почивката.
Искам да направя следното съобщение: в северното фоайе ще бъде открита изложба, посветена на делото на Апостола на българската свобода Васил Левски. В илюстрациите са показани портретите на Васил Левски, снимки на съратници и сподвижници. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването точно в 11,30 ч.
Почивка до 12,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с разискванията.
Записан за изказване е народният представител Поповски – заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи този законопроект на първо четене, като идеята е наистина този орган – Експертният съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата, много бързо да се заеме с тези функции, които му се възлагат по контрола на паралелния износ и контрола на цените на лекарствата. Като пример за широката аудитория давам моя колега от Видин Росен Живков, който каза, че едно лекарство – без да го цитирам – в България един курс на лечение струва 600 лв., от Румъния се купува за 150 лв. По-очебиен пример от този не знам дали мога да дам.
Ние също се придържаме към идеята за максимално дълъг срок до второ четене, защото ще си запазим правото за някои предложения за второ четене. Пак казвам, възлагаме големи надежди да се урегулира този пазар. Припомням само, че близо 30% от бюджета на НЗОК изразходваме за лекарства, от които 300 милиона за онколекарства. Експертният съвет е много важен. Четири ведомства присъстват в него – Здравната каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, Министерството на здравеопазването и Комисията по ценообразуване и реимбурсация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики? Няма реплики.
Следващият записан за изказване е народният представител Джевдет Чакъров – заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както вече стана ясно, ние подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и заради текстовете, с които се създават условия и ред за прилагане на Регламента относно лечението с лекарствен продукт за състрадателна употреба и на Регламента относно клиничните изпитвания на лекарствените продукти за хуманна употреба, както всичко това бе много коректно представено от доктор Джафер, а също бих искал да спомена и би било коректно, и професор Михайлов.
Подкрепяме Законопроекта и в частта, касаеща регламентирането на мерки за наблюдение на лекарствените продукти и за ограничаване на износа при необходимост. Това е пореден опит за законова регламентация на тези мерки и се надявам този път, след като те бъдат приети и влязат сила, наистина да успеем да постигнем тези цели, които си поставяме на този етап, защото знаем опита и от Конституционния съд, и практиките, и подхода, които сме имали в недалечно минало.
Надяваме се, искам тук да подчертая, предвидената специализирана електронна система за събиране и анализиране на информация за липса и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната, да бъде изградена в указаните срокове, а не както останалите проекти за електронни системи в Министерството на здравеопазването, тоест активирането да не започне да се отлага във времето, защото това го наблюдаваме от 2001 г. Вече има решение на Народното събрание и се надяваме, че електронното здравеопазване ще бъде въведено в срок.
Във връзка с правилата относно паралелния износ има няколко притеснителни момента, които се надявам вносителите, експерти и ние да изчистим между първо и второ четене.
Прави впечатление, че контролът засяга единствено и само търговците на едро, а пък в същото време се оказва, че притежателите на разрешение за употреба може да извършват износ на произведени от тях продукти без да подлежи на този вид контрол.
Притеснително също така е, че Проектът не засяга по никакъв начин така наречената „практика“ за изкупуване на лекарствени продукти от аптеките от лица, които не са пациенти, а ги купуват с цел търговия. Според мен без да се обхванат тези две направления, движението на лекарства на територията на страната и извън нея, не би могло да бъде обхванато реално и данните в специализираната електронна система не биха били точни, тъй като публично известно е, че значителна част от тези лекарства са обект на реекспорт.
С оглед на мотивите, които изложих, ние ще подкрепим Законопроекта за изменение на Закона към настоящия момент и се надяваме между първо и второ четене всичко това, което е обект на внимание, и посочените бележки, да бъдат преодолени и от вносителите с помощта на експерти, и от нас, и да заработи, така че тези лекарства, които са предназначени за пациенти, да достигат до крайната си цел и да се постигат целите, които са заложени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Реплики има ли? Няма реплики.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с № 702-01-57, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2017 г.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Съгласно чл. 83, ал. 1 нашето процедурно предложение е срокът между първо и второ четене да бъде максимално удължен, с оглед необходимостта от прецизиране на внасящите се текстове до три седмици. Благодаря Ви. (Реплики.) Да. Три седмици удължен – общо четири седмици. Да, да бъде четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С максимално удължаване съгласно Правилника. Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.

С това завършваме и продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА – продължение.
Заповядайте, господин Летифов, да продължим с представянето на текстовете от Закона.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 51 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Станислав Иванов, Халил Летифов, Николай Тишев и Георги Свиленски по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 51:
„Чл. 51. (1) Дейностите, свързани с разполагането на електронна съобщителна мрежа, които се извършват по реда на този закон, са:
1. изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели, и/или монтаж на други елементи от електронни съобщителни мрежи в съществуваща, заварена или търпима физическа инфраструктура по смисъла на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, съответно с § 127 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (Обн., ДВ, бр. 82 …);
2. поддръжка на елементи и оборудване на електронни съобщителни мрежи.
(2) При изпълнението на дейностите по ал. 1, в случай че се променят техническите характеристики на елементите на електронната съобщителна мрежа, се спазват изискванията за пожарна безопасност, опазване на здравето и живота на хората и безопасната експлоатация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Предложението, което сме направили, е във връзка с един предполагам пропуск на вносителите, а той е, че в § 127 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за устройство на територията от 2015 г. са допълнени условията за търпими строежи, които следва да бъдат включени в разпоредба на чл. 51. Това значи строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, не са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този Закон са търпими строежи, не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Затова коректно, както и Комисията прие, се въведе § 127. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на текста на чл. 51, която се предлага от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 52 е направено предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„В чл. 52 се създава ал. 3:
(3) Съгласуването по ал. 2 е безвъзмездно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Предложили сме създаването на нова ал. 3, която касае предходната ал. 2, а именно, че операторите на електронни съобщителни мрежи съгласуват предварително проекти, изработени в съответствие с ал. 1, с мрежовите оператори, стопанисващи съответната физическа инфраструктура. Според нас тази съгласовка трябва да е безвъзмездна, тоест безплатна. И това е една от основните цели на Директивата, която ние транспонираме в този Закон, а именно намаляване на разходите за разгръщане на електронни съобщителни мрежи.
Категоричната забрана за събиране на всякакви средства за съгласуване на проекти, които ще доведат до следващото възмездно ползване на инфраструктурата, би било изцяло в подкрепа на тази цел. И ние твърдим, че мрежовите оператори имат достатъчно експерти, за да не наемат външни такива, които ще доведат до нови разходи, а да съгласуват проектите, представени от операторите на електронни съобщителни мрежи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 52, който се подкрепя и от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 53 Комисията подкрепя текста на вносителя, като в ал. 2, т. 5 думите „лицето или“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 53 с направената поправка в текста в ал. 2, т. 5 по предложение на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 54 е направено предложение от народните представители Станислав Иванов и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 54:
„Чл. 54. (1) Операторът на електронна съобщителна мрежа изпраща до Единната информационна точка заявление за регистрация на мрежата, придружено с информация за изпълнението на дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи по чл. 51, ал. 1, т. 1, в едномесечен срок от изпълнението им. Информацията се изпраща и до кмета на общината, на чиято територия се разполага мрежата.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага и копие от протокола, подписан от лицата по чл. 53, ал. 2.
(3) Процедурата по извършване на дейностите о разполагане на електронни съобщителни мрежи приключва с регистрация на протокола по чл. 53, ал. 1 в Единната информационна точка.
(4) Единната информационна точка регистрира електронните съобщителни мрежи в срок до 7 дни от получаване на заявлението по ал. 1.
(5) Когато в срока по ал. 4 Единната информационна точка не регистрира или не издаде изричен отказ, електронната съобщителна мрежа се смята за регистрирана.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста, който се предлага от Комисията в редакцията за чл. 54.
Гласували 95 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 55 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 55, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 56 е направено предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Член 56 се изменя така:
„Чл. 56. При повреди на физическа инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, мрежовият оператор може да започне необходимите ремонтни работи веднага, след като уведоми за това съответната общинска администрация, собствениците на засегнатите поземлени имоти и операторите на електронно съобщителни мрежи, в случай на съвместно ползване на инфраструктурата.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, като в ал. 2 думите „останалите мрежови“ се заменят с „мрежовите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Заповядайте за изказване, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили в чл. 56, цели избягване на разнопосочно тълкуване на използваните текстове. Считаме, че ремонтните дейности се извършват от мрежовите оператори – собственици на инфраструктурата, както за подземна, така и за надземна физическа инфраструктура. Затова, както забелязвате, сме заменили „подземна физическа инфраструктура“ само с „физическа инфраструктура“, което значи подземна и надземна.
От къде идва проблемът? Първо, правим тази поправка, за да могат да бъдат защитени правата на гражданите, които ползват електронни съобщителни мрежи, съответно сигнал от кабелни телевизии.
Второ, защото много често се оказва, че ЕРП-тата подменят електрическите стълбове без да уведомят нито община, нито държавни институции, нито операторите на електронни съобщителни мрежи и се получава така, че накрая страда клиентът, тоест българските граждани – без уведомление на тях им спира сигналът за интернет, за телевизия, което според нас не е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 30, против 41, въздържат се 38.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 56 с промяната, която беше представена от председателя на Комисията в ал. 2.
Гласували 98 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Моля продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 57 – предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 57:
„Чл. 57. (1) Операторите на електронни съобщителни мрежи създават и поддържат, включително в електронен вид, за разположените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура специализирани карти, регистри, информационни системи по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Съдържанието на специализираните карти и регистри по ал. 1, както и условията и редът за създаването и поддържането им и форматите на поддържане в електронен вид се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) За изработване на специализираните карти и регистри на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура на оператора на електронна съобщителна мрежа се предоставят:
1. кадастрални данни – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър;
2. специализирани данни – от операторите на електронни съобщителни мрежи, от мрежовите оператори или от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в случай че са предоставени на агенцията от мрежови оператор;
3. копия от кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения – от общинската администрация и/или от ведомства и юридически лица, които съхраняват такива;
4. копия от одобрените инвестиционни проекти и екзекутивни документации за изградените обекти на физическата инфраструктура на операторите на електронни съобщителни мрежи – от техническия архив на съответната община.
(4) Държавните органи и органите на общинската администрация по ал. 3 предоставят информацията по ал. 3 безвъзмездно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания?
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че тук и Комисията, и Министерството достигнахме до съгласие във връзка с нашето предложение. Може би вносителите, няма да коментирам как, но са изпуснали от ал. 3, т. 2 – „и мрежовите оператори“, защото чл. 57 касае изискването операторите на електронни съобщителни мрежи да изготвят специализирани карти и в ал. 3 се посочва от кои органи, агенции и лица, те получават информация, за да изготвят тези карти.
В ал. 3, т. 2 пише следното: „специализирани данни от операторите на електронни съобщителни мрежи… или от Агенцията по геодезия, картография и кадастър“. Ние допълваме „и от мрежовите оператори“, защото за да може оператора на ЕСМ да изготви специализирана карта, както му изисква Законът в този член, той първо трябва да получи информация от мрежовия оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 57.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля продължете с представянето, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 58, 59 и 60, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържат се 14.
Предложенията се приемат.
Моля продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, като в ал. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2“, а в ал. 6 и 7 думите „момента на“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за член 61 с промените в ал. 4, 6 и 7, които се предлагат от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 82, против няма, въздържат се 18.
Предложението се приема.
Моля продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 62, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 63 – предложение от Димитър Данчев и група народни представители:
„В чл. 63, ал. 2 се правят следните изменения:
l. в т. 1, в края на изречението, след думата „територии“ се добавя „освен в границите на селищни образования по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България".
2. т. 2 – отпада.
3. т. 3 става т. 2, като в нея в началото на изречението след предлога „в“ се добавя „градове“ и се поставя запетая, думите „на урбанизирани територии“ – отпадат, а предлогът „ над“ се заменя с „до“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Данчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 63:
„Чл. 63. (1) Кабелните електронни съобщителни мрежи се разполагат подземно. Разполагането може да се осъществи във физическа инфраструктура при условията на съвместно ползване по реда на този закон.
(2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат въздушно само:
1. извън границите на урбанизираните територии;
2. в урбанизирани територии с население до 10 000 жители.
(3) Въздушно разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи не се допуска в селищни образувания с национално значение, както и в населени места или части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.
(4) Наличието на условията по ал. 2 и липсата на забраните по ал. 3 се удостоверява пред мрежовия оператор с декларация от оператора на електронна съобщителна мрежа в заявлението за достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура с оглед на въздушно разполагане на електронна съобщителна мрежа, като мрежовият оператор не е длъжен да извършва самостоятелна проверка.
(5) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на енергетиката приема наредба, с която определя:
1. правилата и нормите за разполагане, проектиране и демонтаж на електронни съобщителни мрежи;
2. правилата за поддържане, експлоатация и премахване на електронни съобщителни мрежи върху или във физическа инфраструктура на енергийни предприятия, използвана за предоставяне на услуги от обществен интерес по Закона за енергетиката.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания?
Процедура – заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура за отлагане на разглеждането на текста на чл. 63, ал. 1 – 4, тъй като смятам, че е необходимо доста по-задълбочено обсъждане. Няма доста голяма част от народните представители в залата, а тези разпоредби засягат голям брой хора както собственици на електронни съобщителни мрежи, така и техни абонати, за да бъдат минати с едно чисто формално и незадълбочено обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам да бъдат гласувани останалите алинеи до края на разпоредбата на чл. 63 след ал. 4, а от ал. 1 до ал. 4 да бъде отложено разглеждането и гласуването. (Реплики.)
Моля да се гласува разделно, бъде отложено разглеждането и гласуването на текстовете от ал. 1 до ал. 4, а ал. 5 да се гласува отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Процедура ли?
Обратно предложение – заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя обратно предложение на колегата Митев – да продължим с нормалното разглеждане на Закона, тъй като нищо не налага отлагането на чл. 63. Член 63-ти е един от много членове в този закон, които са ключови – безспорно, но в никакъв случай отлагането му не решава въпросът с неговото разглеждане. Той беше широко дискутиран още на заседанието на Комисията при първо и второ четене, бяха разгледани и становищата, които получихме от Министерството на регионалното развитие, от Комисията за регулиране на съобщенията, от асоциации, неправителствени организации и така нататък.
По този въпрос Комисията е взела решение и има две предложения, които трябва да се подложат на гласуване, така че правя предложение да продължим с нормалното му разглеждане. Отлагането не решава и няма да допринесе с нищо за подобряването на текста. Това няма как да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Тогава преминаваме към гласуване на процедурните предложения.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Христиан Митев за отлагане на гласуване на чл. 63, ал. 1 – 4 включително и гласуването на ал. 5 отделно на днешното заседание.
Гласували 117 народни представители: за 81, против 34, въздържали се 2.
Предложението за разделно гласуване и отлагане се приема.
По начина на водене – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене, за да ми изясните какво точно правим в момента с това отлагане. Имаме доклад на Комисията на второ четене, има предложение на вносител, има предложение на народен представител, има и редакция на Комисията.
Какво очакваме да направим с това отлагане? Какво точно смятаме, че правим в момента? Комисията не си е свършила работата ли, народните представители, които са членове на тази Комисия, са проспали за какво става въпрос или в момента се опитваме да замажем нещо, на което в бързината да приемем един закон, не сме му обърнали внимание?
Много Ви моля, искам да обясните от поста, който заемате, какво очакваме да се случи с това отлагане? Ще се свика ли нова Комисия, която ще разгледа този доклад на трето четене, и какво правим в момента? Мисля, че беше недопустимо да се гласува едно такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Процедура ли, господин Летифов?
Добре, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Председател, по същество може да отговорите на господин Ерменков какво точно правим тук.
Вие сте председателстващ, но трябва да Ви кажа, че колегите, членове на Комисията по транспорт, до един са в час какво се случва с този закон и са свършили достатъчно работа в повече от седем, осем, десет извънредни заседания, удължено работно време и всички включително бяха наясно с това, което се случва, и там е изразена волята. Какво ще е вече мнението на парламентарното мнозинство е друга тема, но дължите уважение на членовете на Комисията по транспорт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ДПС: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Процедура.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, към Вас е процедурата.
Искам да обясните на народните представители, след като се прие предложението за отлагане, след като вече има доклад на Комисията, която е разгледала Законопроекта на второ четене, разгледала е всички предложения на Министерството, на КРС, на народните представители, може ли в залата да се правят предложения след като всички тези доклади и предложения са минали през Комисията, и по кой член?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може да се правят предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Друга процедура има ли?
Първо, аз не съм човекът, който трябва да Ви обяснява Правилника, а просто спазвам Правилника по воденето на заседанията в момента.
Какъв е смисълът на направеното предложение от народния представител Митев? Вероятно са го доловили народните представители в залата, които подкрепиха направеното предложение. Няма никакво нарушение на Правилника, той допуска подобна процедура и продължаваме нататък, гласувайки чл. 63, ал. 5, така както беше направено в процедурното предложение.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага, в редакцията си за текст на чл. 63, ал. 5.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, продължете с представянето на текста, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Рамадан Аталай и група народни представители.
След чл. 63 се създава нов. чл. 64, а останалите се преномерират.
„Чл. 64 (1) Кабелните електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат и върху електрическа мрежа ниско напрежение, собственост на мрежовия оператор, при наличие на физическа и техническа възможност и при обосновано искане от операторите на електронни съобщителни мрежи.
(2) Мрежовият оператор предоставя достъп до електрическа мрежа ниско напрежение на оператора на електронни съобщителни мрежи с писмен договор, с който се уреждат:
1. условията за достъп и/или ползване:
а. начина на разполагане, техническите изисквания, изискванията за качество и безопасност;
б. ограничения за съоръженията, които могат да бъдат разполагани;
в. мерки за сигурност;
г. условия за допускане на служители на операторите на електронни съобщителни мрежи;
д. правила за разпределяне на пространството, когато то е ограничено;
е. условия и ред за даване на указания при констатирано техническо несъответствие на електронните съобщителни мрежи, разположени въз основа на предоставено право на достъп до и съвместно ползване;
ж. друга относима информация, необходима за достъпа до и съвместното ползване на физическата инфраструктура.
2. срокове за:
а. отговор на заявките за предоставяне на достъп,
б. за предоставяне на достъп,
в. за отстраняване на повреда,
г. процедури за преустановяване на достъпа;
3. Цени.
(3) Мрежовият оператор може да даде мотивиран отказ за достъп до електрическа мрежа ниско напрежение, когато няма физическа и техническа възможност за разполагане на елементи от електронната съобщителна мрежа върху нея, или представлява риск за сигурността на захранването с електрическа енергия и/или здравето и безопасността.
(4) При аварийна ситуация, чието отстраняване налага увреждане на електронна съобщителна мрежа, мрежовият оператор, предоставящ услуга от обществен интерес по смисъла на Закона за енергетиката, в чиято електрическа мрежа ниско напрежение е разположена електронна съобщителна мрежа, има право да пристъпи към отстраняване на аварията, след което следва да уведоми оператора на електронната съобщителна мрежа в срок, уговорен в сключения договор по ал. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания?
Вие имате изказване, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Предложението за нов чл. 64 на народния представител Рамадан Аталай и група народни представители всъщност иска да уреди взаимоотношенията с този специален член за полагането на електронно съобщителни мрежи или въздушни, по-точно на кабели на електрическите стълбове, и този ред да бъде уреден изрично.
Текстът не беше подкрепен с мотивите, че препратки в други членове уреждат тези отношения. Но аз смятам, че това можеше да бъде прецизирано и този член да разпореди разполагането на електронно съобщителни мрежи върху електрическите стълбове, защото там е и големия казус – нещо, което ще припомня, но засяга и отложения чл. 63.
Всъщност представителите на ЕРП-тата – енергопреносните мрежи и така наречените „отговорници“, казаха, че техните мрежи в една голяма част имат запълнен обем и ресурс, и това ще представлява проблем по-нататък при разполагането на електронно съобщителни мрежи, но и може би за предоставянето на услугата за електроенергията. Това беше идеята на този член, който всъщност не получи подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Рамадан Аталай и група народни представители, за създаване на нов чл. 64, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 14, против 20, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, като в ал. 5 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията“, а в ал. 6 думите „в съответствие с ал. 3 и 4“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 64 и предложението на Комисията за промени в ал. 5 и 6, представени от председателя на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като в ал. 1 думите „в съответствие с“ се заменят със „съгласно“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 65 с промените, които се предлагат от Комисията в ал. 1.
Гласували 101 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Моля, продължете господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, като в ал. 4 думите „органа за решаване на спорове по чл. 81“ се заменят с „Комисията“, а думите „рамките на“ и „съобразно ал. 3“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 66 с промените, които Комисията предлага в текста на ал. 4.
Гласували 102 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, като в ал. 1, т. 1 думите „органа по решаване на спорове чл. 81“ се заменят с „Комисията“, а в т. 2 „органът по решаване на спорове по чл. 81 е дал“ – с „Комисията е дала“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 67 с промените, които предлага Комисията в ал. 1, т. 1 и в ал. 1, т. 2.
Гласували 104 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 17.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 68, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава седма – Електронни съобщителни мрежи и инфраструктура в сгради“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
„Раздел I – Физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в сгради“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава седма и текста на вносителя за наименованието на Раздел I, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 69 – предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Свиленски по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 69:
„Чл. 69. (1) Изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи в съсобствена сграда или в общи части в сграда – етажна собственост, се извършва въз основа на договор в писмена форма със съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата, а в случаите на етажна собственост – въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост.
(2) Разполагането на елементи на електронни съобщителни мрежи за предоставянето на електронни съобщения за включване на потребител в сграда – етажна собственост, към съществуваща кабелна електронна съобщителна мрежа в сградата, се извършва по заявление на потребителя до оператора на електронна съобщителна мрежа, без да е необходимо сключването на договор по ал. 1.
(3) Отстраняването на елементи на електронни съобщителни мрежи при заявление за отказ на потребителя се извършва от и за сметка на оператора на електронни съобщителни мрежи в срок един месец от прекратяването на договора по ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 69.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 70 има предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 70:
„Чл. 70. (1) В нови сгради в режим на съсобственост, както и в съществуващи сгради, в които се предвижда извършване на основен ремонт, се изгражда вътресградна физическа инфраструктура за разполагането на високоскоростни мрежи, включително до крайните точки на мрежата.
(2) В проектите на нови сгради – етажна собственост, както и при извършване на основен ремонт на съществуващи сгради се предвиждат една или повече точки за достъп.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 70.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 71, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 72 има предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 72:
„Чл. 72. Изграждането на физическа инфраструктура за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи в нови сгради не е задължително за:
1. еднофамилни жилища и вили;
2. военни сгради или в други сгради, използвани за целите на
националната сигурност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 72.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 73, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел II – Предоставяне на достъп до изградена физическа инфраструктура в сграда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II и текста на вносителя за чл. 74, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 12.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, като в ал. 1 и 2 думата „удовлетворява“ се заменя с „изпълнява“, а в ал. 3 думите „органа за решаване на спорове по чл. 81“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 75, с промените, които Комисията предлага в текста на ал. 1, 2 и ал. 3.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 76 и за чл. 77, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 1, въздържали се10.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 78:
„Чл. 78. Когато в сградата няма физическа инфраструктура за високоскоростни съобщителни мрежи, операторите на електронни съобщителни мрежи имат право да поставят крайна точка на своята мрежа в помещение на абоната при минимално въздействие върху имоти – собственост на трети лица, включително чрез повторно използване на съществуваща физическа инфраструктура в сградата или чрез осигуряване на пълното възстановяване на имота в състоянието преди разполагането на мрежата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 78.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 79 и текста на вносителя за чл. 80, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава осма – Решаване на спорове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава осма, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 81 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 81:
„Чл. 81. (1) Комисията решава спорове по този закон във връзка с предоставяне на достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура, включително:
1. прилагането на условия и цени за достъп в съответствие с този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане;
2. разполагане на електронни съобщителни мрежи;
3. координиране на дейности по Глава пета, Раздел II;
4. предоставяне на информация относно съществуваща физическа инфраструктура и планирани строежи;
5. огледи на място на конкретно определена част от физическа инфраструктура и предоставяне на достъп до физическа инфраструктура в сграда.
(2) При решаване на спор, свързан с прилагането на условия и цени за достъп до физическа инфраструктура, които не са предварително определени с акт на компетентен орган, Комисията проверява, дали условията и/или цените за достъп, определени от мрежовия оператор, съответстват на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане.
(3) При решаване на спор, свързан с физическа инфраструктура, разположена или изградена за нуждите на електронни съобщителни мрежи, Комисията приема самостоятелно решение в съответствие с целите по чл. 4 от Закона за електронните съобщения.
(4) При решаване на спор, свързан с физическа инфраструктура, изградена за нуждите на мрежи, различни от електронни съобщителни мрежи, Комисията приема решение в съответствие с обвързващо за нея становище на компетентните органи, които имат правомощия по регулиране и контрол на основната дейност на мрежовите оператори, свързана с обществено ползване и/или доставка на услугите, съгласно § 1, т. 3, букви „а“ и „б“ от Допълнителните разпоредби.
(5) При определяне на съответствието на цените за достъп с методиката по чл. 3, ал. 5 се отчита възможността на мрежовия оператор да възстанови разходите си, и се взема предвид въздействието на искания достъп върху бизнес плана му, включително инвестициите, направени от него.
(6) При решаване на спор за достъп до физическа инфраструктура на оператори на електронни съобщителни мрежи при изследване на инвестициите се отчитат в пълна степен икономическата жизнеспособност на тези инвестиции, предвид техния рисков профил, сроковете за възвращаемост на инвестициите, въздействието на предоставения достъп върху конкуренцията и съответно – върху цените и възвращаемостта на инвестициите, всички видове амортизация на активите на мрежата в деня на подаване на заявлението, икономическите аргументи в подкрепа на инвестициите, по-специално във физическите инфраструктури, използвани за предоставяне на високоскоростни електронни съобщителни услуги, и възможностите за съвместно разполагане, предложени на искащия достъп.
(7) При решаване на спорове във връзка с координиране на дейности по глава пета Комисията определя справедливи и недискриминационни условия при спазването на принципа на пропорционалност.
(8) За разглеждането на спорове по този закон Комисията събира такси. Размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, приета от Министерския съвет по предложение на Комисията.
(9) Таксата за разглеждане на спора се заплаща от страната, подала искането за решаването му.
(10) Заплатената такса и разноски се поемат от ответната страна по спора в съответствие с уважената част от искането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста за чл. 81.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, като навсякъде думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 82 с промяната, която предлага Комисията за текста „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 83 има предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 83:
„Чл. 83. (1) В срока по чл. 82, ал. 4 или в 3-дневен срок от отстраняването на непълнотите или нередовностите специализираната комисия изпраща копие от искането до заинтересованите страни, като дава 7-дневен срок от получаването да предоставят становище и доказателства.
(2) Специализираната комисия има право да поиска от оператор на електронна съобщителна мрежа информацията, необходима за уреждането на спора в определен от нея разумен срок.
(3) В случаите по чл. 81, ал. 4 специализираната комисия изпраща копие от искането и всички събрани доказателства до съответния компетентен орган за становище, което има задължителна сила за Комисията.
(4) Компетентният орган по ал. 3 е задължен да предостави обвързващо становище за изпълнението на чл. 81, ал. 5:
1. в срок до 14 дни, считано от получаване на искането по ал. 2, в случаите по чл. 85, ал. 2, т. 1;
2. в двумесечен срок, считано от получаване на искането по ал. 2, в случаите по чл. 85, ал. 2, т. 2;
(5) В случай че в срока по ал. 4 не постъпи становище от съответния компетентен орган, Комисията решава спора самостоятелно въз основа на възложена от нея експертиза по реда на чл. 49 от Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Разходите за експертизата по ал. 5 са за сметка на съответния орган по ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 83.
Гласували 93 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, като в ал. 1 и 5 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 84 с промените, които Комисията предлага в ал. 1 и ал. 5.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 85 има предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 85:
„Чл. 85. (1) Комисията разглежда доклада по чл. 84, ал. 5 на първото си заседание след внасянето му, като може:
1. да приеме резултатите от работата на специализираната комисия и да вземе мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 82, ал. 1;
2. да разпореди извършването на допълнителни действия по проверка на фактическата обстановка, анализирането й от специализираната комисия и изготвяне нов проект на решение, като определя срок.
(2) Комисията приема мотивирано решение, с което дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля в срок:
1. до два месеца от постъпване на искането по чл. 82, ал. 1, съответно от отстраняване на непълнотите или нередовностите – за случаите по:
а) координиране на дейности по Глава пета;
б) предоставяне на информация относно съществуваща физическа инфраструктура и планирани строежи;
в) огледи на място на конкретно определена част от физическа инфраструктура;
г) достъп до физическата инфраструктура в сграда;
2. до четири месеца от постъпване на искането по чл. 82, ал. 1, съответно от отстраняване на непълнотите или нередовностите – извън случаите по т. 1.
(3) При приемане на решение в случаите по чл. 81, ал. 4 Комисията се съобразява с обвързващото становище по чл. 83, ал. 3.
(4) Сроковете по ал. 2 могат да бъдат удължени до два месеца само при наличието на изключителни обстоятелства.
(5) Решението по ал. 1, т. 1 се изпраща на заинтересованите лица в 3-дневен срок от приемането му и се публикува на страницата на Комисията в интернет с изключение на информацията, определена от страните за търговска тайна.
(6) Решението по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) За неуредените положения в тази глава се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста за чл. 85.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, като в ал. 1 и 4 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 86 с промените в текста в ал. 1 и 4, които се предлагат от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, като в ал. 1, 5 и 6 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 87 с промените в текста, които Комисията предлага в ал. 1, 5 и 6.
Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Глава девета – Контрол и административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
„Раздел I – Контрол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава девета, който се подкрепя от Комисията, и текста на за наименованието на Раздел I, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 88 има предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов и Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 88:
„Чл. 88. (1) Контролът върху осъществяването на дейностите по този закон се извършва за дейностите по:
1. предоставяне на информация по Глава трета, Глава пета, Раздел I и Глава шеста – от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. осигуряване на достъп по Глава четвърта и Глава седма, Раздел II – от Комисията;
3. Глава шеста, извън случаите по т. 1 – от кметовете на общини.
(2) При осъществяване на контрола по ал. 1, т. 2 Комисията взаимодейства с Комисията за енергийно и водно регулиране и с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Условията и редът за взаимодействието се уреждат със съвместна инструкция по предложение на Комисията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста за чл. 88.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, като в ал. 1 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е на вносителя за чл. 89 с промяната в текста на ал. 1, който се предлага от Комисията; и текста на вносителя за чл. 90, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Раздел II – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, като в ал. 1 думите „Компетентен държавен орган“ се заменят с „Орган от обществения сектор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за чл. 91 с промяната в текста на ал. 1, която се предлага от Комисията; и текста на вносителя за чл. 92, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, като думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 93 с предложената от Комисията промяна в текста и текста на вносителя за чл. 94, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 95:
„Чл. 95. Оператор на електронна съобщителна мрежа, който наруши чл. 57, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на текста, която Комисията предлага, за чл. 95.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 96:
„Чл. 96. Който не изпълни влязло в сила решение на Комисията по чл. 85, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста за чл. 96.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, като думите „задълженията си“ се заменят със „задължение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 97 с промяната в него, която се предлага от Комисията; и текстовете на вносителя за членове 98 и 99, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може ли процедура, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 100 – ще го зачета: „Оператор на електронна съобщителна мрежа, който разположи кабелни електронни съобщителни мрежи в нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 и 2…“
Текстовете на ал. 1 – 4 ги отложихме, така че правя процедурно предложение и чл. 100 да бъде отложен до приемането на ал. 1 – 4 на чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Халил Летифов процедурно предложение за отлагане на разискванията по чл. 100.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, като в ал. 1 след думата „изпълни“ се добавя „влязла в сила“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 101 с редакцията в ал. 1, която се предлага от Комисията; и текстовете на вносителя за членове 102, 103 и 104, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 17.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По чл. 105 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков и Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 105:
„Чл. 105. (1) При установяване на нарушенията по чл. 91 – 104 оправомощените по чл. 89, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 се издават наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, както следва от:
1. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или изрично оправомощено от него длъжностно лице – за нарушенията по чл. 91;
2. председателя на Комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице – за нарушенията по чл. 92 – 96;
3. кмета на общината или изрично оправомощено от него длъжностно лице – за нарушенията по чл. 97 – 103.
(3) Компетентният орган по ал. 2 или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство за нарушения по чл. 104 по отношение на осъществявания от него контрол.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста за чл. 105.
Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гостите, които предизвикаха Вашия интерес и усмивки, са ученици от 20-о училище „Тодор Минков“ в град София. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Преди да навлезем в „Допълнителните разпоредби“, които ще оставим за следващо заседание, съобщение за парламентарния контрол за утрешния ден:
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на шест въпроса от народните представители Петър Христов Петров; Антон Кутев; Станислав Владимиров; Анелия Клисарова и Илиян Топчиев; Валентина Найденова, Светла Бъчварова и Николай Пенев; и Анелия Клисарова.
Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев, Диана Саватева, Галя Василева, Ася Пеева и Иван Вълков.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на девет въпроса от народните представители Симеон Симеонов; Дора Янкова; Христо Грудев; Стефан Бурджев (два въпроса); Лало Кирилов; Николай Иванов (два въпроса); и Цветан Топчиев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев;
- министърът на културата Боил Банов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Иван Валентинов Иванов към министъра на правосъдието Цецка Цачева;
- един въпрос от народния представител Даниел Йорданов към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов;
- два въпроса от народния представител Георги Михайлов към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на финансите Владислав Горанов.
В заседанието за парламентарен контрол няма възможност да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева поради ангажираност в предвидена среща.
С това съобщенията завършват. Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов