Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.

Колеги, знаете, че днес от 9,00 ч. започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 9 февруари 2018 г. до 15 февруари 2018 г.:
Постъпило е питане от народните представители Теодора Халачева и Петър Витанов към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно изпълнение на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Гьоков към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно политиките на Министерството на труда и социалната политика по прилагане на Препоръка на Съвета на Европейския съюз (2016/С 67/01) относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Красимир Янков към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно организация дейността на МВР по териториално обслужване на населението. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Дора Янкова към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно насърчаване на активния живот на възрастните хора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Александър Паунов към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, относно изграждането на Интегриран център за професионално военно обучение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2018 г.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Йордан Младенов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Милко Недялков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на осем въпроса от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 12 въпроса от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Симеон Симеонов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 10 въпроса от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Борис Вангелов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Димитър Данчев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Милен Михов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Теодора Халачева.
Колеги, преминаваме към днешния парламентарен контрол.
Първият въпрос е към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Въпросът е от народния представител Петър Петров относно Решение на казуса със закритата болница за туберкулозни заболявания в град Сливен. (Народният представител Тома Биков иска думата за декларация от името на група.)
Заповядайте за Декларация от името на група, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, през последните два дни и в публичното пространство, и в пленарната зала се дебатира темата около скандала с преоценката на политическото насилие в рамките на тоталитарния режим. Вчера имахме Декларация на парламентарната група, в която призовахме БСП да оттегли господин Жаблянов като заместник-председател на парламента.
Разбира се, последните изяви и алтернативни мнения на господин Жаблянов са само повод за това наше искане. Ние от 5 – 6 месеца сме свидетели на системно разрушаване на политически и то важни политически консенсуси за цялата страна, в това число Договорът за приятелство между България и Македония, в който господин Жаблянов беше единственият депутат в парламента, който се противопостави. Ние нямаме проблем с личното мнение, но имаме проблем, когато председателството на парламента не изразява общата позиция на парламента, а изразява своето лично мнение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги!
ТОМА БИКОВ: Личното мнение може да се изразява, когато стоиш в залата като народен представител. Ние за това не искаме оставката на господин Жаблянов като народен представител. Но, когато си заместник-председател на парламента, ти представляваш целия парламент. И когато си заместник-председател на парламента, имаш мнение, дори различно от своята партия. Защото, доколкото разбрах, вчера Вие казахте, че имате друго мнение по въпроса. Доколкото съм разбрал?!
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нищо не си разбрал.
ТОМА БИКОВ: Явно не съм разбрал. Явно аз не съм в състояние и ние не сме в състояние да разберем какво се говори във Вашето биполярно състояние. Защото ние, първо, чуваме едно, после виждаме друго, а след това разбирам, че Вие мислите трето. Вашето психологическо състояние не е наш проблем. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков, моля Ви, без такива определения!
ТОМА БИКОВ: Затова оттук нататък ние сме длъжни да изпълним нашата политическа заявка, а тя е, че ние от този момент нататък започваме да събираме подписи за оставката на господин Жаблянов като заместник-председател на парламента.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): На какво основание?
ТОМА БИКОВ: На основание системно нарушаване на Правилника на Народното събрание. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина!
ТОМА БИКОВ: Нашите основания ще формулираме и юридически, но смятаме, че е здравословно да помогнем и на Вас, понеже очевидно Вашите партийни органи са атрофирали и не са в състояние да вземат ясно политическо решение. Да Ви помогнем да… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков, моля Ви!
ТОМА БИКОВ: …формирате адекватна позиция по отношение на национални консенсуси, свързани с политическото насилие и свързани с политическия консенсус около теми, които за нас не бива да бъдат преразглеждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Заповядайте, господин Бойчев, от името на група.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Съвсем нормално е, когато има парламентарен контрол, винаги да има повече страсти. Трябва да поздравя колегите от ГЕРБ – много успешно, много умело използват историческите теми, връщането назад в историята и опита да черпят аргументи, и опита да покриват реалните проблеми на българското общество и реалните проблеми на българските граждани в момента.
Поздравявам Ви, господин Биков, справяте се успешно! Друг е въпросът дали българските граждани ще го разберат.
Това, на което ние категорично ще се противопоставим, е на този Ваш опит да измествате темите. Защото, ако има тема, която трябва да бъде на дневен ред в българското Народно събрание днес и трябва да отнема енергията на Народното събрание, и трябва да нажежава страстите тук, тя е: „Защо в момента се отказва достъп до медицинско обслужване на български граждани?“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Разбирам, че с опита да ни върнете назад в историята се опитвате да избягате от този дебат.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не ние, Вие ни върнахте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Но аз чета писмото от 13 февруари 2018 г., което е до българския парламент на директора на Националната здравноосигурителна каса, който е директор по Ваше предложение, който, забележете, казва следното: „Към началото на 2018 г. задълженията на Националната здравноосигурителна каса към чужди здравни фондове възлизат на над 271 млн. лв. (Възгласи в „БСП за България“: „Оооо!“)
Обезпокоителен факт! Обезпокоителен факт е, че постъпват сигнали от здравноосигурени лица, на които са издадени разрешения за планово лечение извън България, но им е отказано предоставянето на планово обезщетение от здравните каси на страни – членки от Европейския съюз.
Забележете какво пише директорът на Националната здравноосигурителна каса. На основание на Закона за здравното осигуряване той предлага да бъде извършена актуализация на бюджета на Здравната каса със 140 млн. лв. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Разбирам, че Вие ще бягате от този дебат, защото носите пълна отговорност за състоянието на здравната система. Няма да Ви позволим с теми и с опит да правим историческа интерпретация на фактите от нашата история да се опитате да заметете реалните проблеми на българските граждани. Очаквайте този дебат от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Преминаваме към първия въпрос, както обявих, от народния представител Петър Петров относно Решение на казуса за закритата болница за туберкулозни заболявания. (Народният представител Славчо Велков иска думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще се обръщам само и единствено към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За което ще съм благодарна.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Бих искал да предадете на господин министъра, който се намира тук в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предайте му Вие.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ами, нали, обръщам се към Вас.
Господин Министър, не се опитвайте да заплашвате един български професор – да го викате в кабинета си, да му искате оставката… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: По начина на водене, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ето, чрез Вас, госпожо Председател, Ви казвам, че това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата е различна.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Вчера е бил заплашен отново професор Плочев, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Велков, моля Ви! Господин Велков…!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Бъдете готови за този дебат и господин министърът да бъде готов да каже… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум. Тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – към мен, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Изкара бюджета на Касата на нула, а сега се оказва, че е на 270 милиона минус.
Не се опитвайте… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум. Тропане по банките.)
Благодаря. Не се плашим от нищо! (Силен шум. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
Все пак преминаваме към първия въпрос към министъра на здравеопазването.
Господин Петров, заповядайте да изчетете въпроса.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да погледнете наляво и да видите как депутатите от БСП напускат, когато аз искам да задам въпрос за българското здравеопазване. (Шум и реплики. Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си в залата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вижте ги, напускат залата, когато задавам този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете си картата, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тя остана там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отчетете времето на господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Въпросът е много кратък. Той се отнася за сградата на тубдиспансера в град Сливен, която от 2010 г. е затворена, и изобщо тази болница не работи. Тя е със седем декара площ.
Господин Ананиев, въпросът ми към Вас е: има ли взето решение по казуса със Специализираната болница за активно лечение на белодробни инфекции в град Сливен? Ако няма решение, в какъв срок Министерството на здравеопазването може да го представи на областния управител?
В момента теренът на сградата на болницата не се поддържа, районът е станал свърталище на опасни за обществения ред и сигурност лица и е източник на зарази. Благодаря.
Колеги от БСП, вече почти няма никой от Вас, когато задаваме такива наболели въпроси. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплики: „Как да няма?!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
Господин Министър, заповядайте.
Колеги, моля Ви, нека движението в залата да престане. Заемете местата си или излезте от залата своевременно.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, с решение на едноличния собственик на капитала на Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести – Сливен ЕООД, от 2010 г. дружеството е прекратено чрез ликвидация. Определени са трима ликвидатори – доктор Митко Баев, освободен и заменен от доктор Георги Георгиев, Милена Мангинова и Веселка Цонева, което е в съответствие с тогава действащата Разпоредба на чл. 55, ал. 3, отменена понастоящем от Закона за лечебните заведения.
До крайния срок, определен за приключване на ликвидацията – месец април 2012 г., не са изпълнени задълженията на ликвидаторите. За целия период – от откриване на процедурата, до ликвидацията, тези ликвидатори системно не са изпълнявали това, за което са били назначени, въпреки многократното им сезиране от страна на Министерството на здравеопазването. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, която също вече е отменена от Закона за лечебните заведения, не позволяваше срокът на ликвидацията да бъде удължаван, като максималният срок беше 18 месеца.
След отмяната на тази разпоредба горепосочените лица са освободени като ликвидатори и е определен нов ликвидатор, а срокът на ликвидацията е удължен. Настоящият ликвидатор на дружеството е установил, че счетоводната и друга документация е оставена на територията на болничния комплекс и същата е разграбена. Дружеството няма свободни парични средства и ликвидаторът не е получил възнаграждение за извършеното от него по тази причина.
За съжаление, господин Петров, поставеният проблем в Сливен не е единичен в Министерството. Аналогични проблеми са идентифицирани с имотите в Китен, Радунци, Варна и редица други населени места.
Отбелязвам, че новото ръководство на Министерството на здравеопазването прави цялостен анализ на имуществото на търговските дружества и предоставените за управление на Министерството имоти държавна собственост. На основата на този анализ ще се вземат решения за разпореждане със съответните имоти по законосъобразност и целесъобразност. Ще се търсят икономически най-ефективните решения за разпореждане с имуществото на Министерството и на търговските дружества. Създал съм пълна организация и няма да се бавим в този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Министър, за отговора.
Разбрах, че Вие сте първият, който се залавя с решаването на въпросите с бившите тубдиспансери, които през 50-те и 60-те години са били актуални и след това са били поддържани просто като материална база, но искам отново да Ви напомня, че в случая със сливенския тубдиспансер става въпрос за един голям терен, за огнище на зарази, в което и в момента болестите се разнасят в околните гъстонаселени райони.
Моята молба е в приоритетен, така да се каже, състав да можете да решите въпроса със сливенския тубдиспансер и той да бъде обезопасен поне от това да не продължава да бъде източник на зарази в околните квартали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Станислав Владимиров относно мерки по отношение на тежкото положение на центровете за спешна помощ в общините от област Перник.
Заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! След затваряне на болницата в град Радомир Многопрофилната болница в Перник „Рахила Ангелова“ остава единствената болница на територията на областта. Освен жителите на най-голямата община, болницата трябва да обслужва още около 30 хиляди души. На територията на област Перник съществуват четири центъра за спешна помощ в общините Радомир, Трън, Земен и Брезник.
Центърът в Радомир разполага с остаряла апаратура, която е крайно недостатъчна. Има недостиг на линейки и специалисти. По отношение на тази в община Трън фактите са следните: в цялата община има само две линейки за един град и за петдесет села. Те обаче се обслужват от един екип и реално работещата е само една.
Спешният център има лекари, които не са мобилни и при спешен случай не могат да закарат пациент до областната болница, която е на повече от 50 км, материалната база е остаряла. Спешният център в град Земен няма необходимите ресурси за диагностициране, при невъзможност за такова – пациентите се изпращат в Перник. Една линейка обслужва две общини – Земен и Ковачевци, а за втората няма екип. Спешният център има само един екип и ако той е с линейката, Спешният център остава затворен. Тогава в него има само една сестра и един диспечер, който приема обажданията. Спешният център в Брезник може да приеме едва няколко пациенти и в него се извършват крайно ограничен брой манипулации.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви конкретни мерки ще предприемете за решаването на този изключително тежък проблем, за да бъде гарантирано адекватното здравно обслужване на жителите на област Перник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
За отговор министърът на здравеопазването.
Господин Ананиев, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, както и Вие казахте, на област Перник към Центъра за спешна медицинска помощ – Перник, има филиали за спешна медицинска помощ в общините Радомир, Земен, Брезник и Трън.
Филиалът за спешна медицинска помощ е структура, която осъществява непрекъсната денонощна дейност. Броят, разположението, типът и капацитетът на разкритите филиали се определя съобразно Националната здравна карта и Правилника за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ.
За оказване на спешна медицинска помощ Перник е структуриран с осем мобилни медицински екипа, един транспортен и четири стационарни. Към Центъра е структурирана и районна координационна централа, която осъществява оперативно ръководство по оказване на спешна медицинска помощ посредством неограничен, непрекъснат унифициран и улеснен телекомуникационен достъп до системата за спешна медицинска помощ, телекомуникационен триаж и комуникация с лица, потърсили системата на спешната медицинска помощ, диспечерска дейност и контролна дейност.
Центърът за спешна медицинска помощ в Перник е оборудван с 15 линейки, които са купувани през различни периоди до настоящата година. Заедно с линейките е закупено и медицинско оборудване за самите автомобили, както и медицинското оборудване на помещенията, в които са настанени стационарните екипи, отговарящи на всички стандартни изисквания за времето на закупуването.
Средната натовареност на мобилните екипи през 2017 г. е между 1,5 и 4,5 повиквания на работна смяна, като в Центъра в Перник тези повиквания са между 4 и 4,5 повиквания. Филиалите в Радомир – около 4 повиквания, филиалите в Земен, Брезник и Трън – около 1,5 – 2 повиквания на работна смяна.
От представената натовареност през 2017 г. е видно, че Центърът за спешна медицинска помощ – Перник, със своята структура е в състояние да изпълнява задълженията си по оказване на спешна медицинска помощ на населението от областта.
Господин Владимиров, отчитайки, че сградният фонд, транспортният състав, медицинското оборудване в центровете и филиалите на спешната медицинска помощ в страната във времето са сериозно амортизирани и определяйки развитието на спешната медицинска помощ като основен приоритет в работата, Министерството на здравеопазването предвижда изпълнението на голям инвестиционен проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“, с основна цел обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудването в системата на спешната помощ на територията на цялата страна с общ бюджет сто шестдесет и три милиона и половина.
Дейностите ще обхванат спешните отделения на 34 лечебни заведения, 27 центъра за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 204 филиала и изнесени екипи за спешна медицинска помощ, в това число и Центъра за спешна медицинска помощ – Перник, и неговите филиали, за които говорихме допреди малко.
Цялата организация е създадена. Проектът върви добре. Той ще бъде изпълнен и ще бъде необходим, за да направим и цялостната реформа в болничната помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Владимиров – за реплика, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз и не съм очаквал да ми отговорите друго. Вие ми отговорихте така, както са Ви го подали служителите в Министерството. Горе-долу и моята информация е същата, защото тя е събрана от моите сътрудници, пак от Вашите подопечни.
За съжаление от всички сигнали, които получавам, и от всички мои посещения в спешните центрове в общините на територията на област Перник, картината е съвсем различна. Говоря Ви за реалната картина. Вие споменахте, че на база натоварването, много трудно спешните екипи могат да изпълняват задълженията си към нашето общество, казахте за натоварването.
Ще Ви дам един пример в Перник, и то от служители в Спешния център. Няма как да кажа техните имена, те се притесняват, но там има дни, когато в изправност са между две и три линейки. Служителите на спешните екипи – медицинските сестри и лекарите, се налага сутрин да са в една линейка, след обяд да са в друга. Постоянно се извършват някакви ремонти на линейките. Има съмнение, че тези линейки много често влизат за ремонт.
Споменахте натовареността в другите общини. Аз Ви казах: работят по един екип и една линейка в по-малките общини на територия област. И това е област Перник. Не е някаква далечна област, където… За Видин говорим отдавна, че няма здравеопазване, а това е област, която е на 20 км от София. Вие много добре познавате тази област, защото и Вие сте оттам.
Молбата ми към Вас е: направете спешна проверка в Спешния център в град Перник. Радващо е, че има проект, надявам се да се случи цялото това обновление, но аз Ви подавам това като сигнал – направете проверка в Спешния център за нередности!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Дуплика ще има ли, господин Министър?
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Владимиров, поемам да направя проверка в Центъра за спешна медицинска помощ в Перник. Само искам да Ви съобщя: Вие сигурно знаете – на сайта на Министерството на здравеопазването вече тече спецификацията за линейките, а те са 400 на брой, които са свързани с проекта, който изпълняваме. Сградният фонд също ще бъде ремонтиран. Мисля, че нещата ще се подобрят в скоро време, но ще изпратя проверка в Центъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към третия въпрос към министър Ананиев.
Той е от Анелия Клисарова и Илиян Тимчев относно проблеми в двете детски кардиологични отделения в МБАЛ „Национална кардиологична болница“.
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В медиите беше изнесена информация за проблеми, свързани с персонала и финансови такива в отделенията по детска кардиология и детска кардиохирургия на Националната кардиологична болница.
Посочени бяха следните факти. За последната година болницата е натрупала дълг над половин милион лева. Спешно трябва да се купи необходима апаратура – ехокардиограф, без който те не могат да работят. Изключително голям е проблемът, и това е основният проблем за мен, свързан с персонала. Само едно от отделенията се нуждае от повече от 20 квалифицирани медицински сестри.
Нашият въпрос към Вас е: какви мерки предприема Министерството на здравеопазването да разреши този стратегически за държавата и за българските граждани проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
За отговор има думата министърът на здравеопазването господин Ананиев.
Заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, уважаеми господин Тимчев! Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД има издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност от 2013 г. В структурата си лечебното заведение има разкрити четири клиники и девет отделения, като към Клиниката по педиатрия са разкрити: отделение по педиатрия, отделение по детска кардиология и отделение по интензивно лечение на деца.
В лечебното заведение се осъществява и дейност по детска кардиохирургия. По данни на лечебното заведение към 31 декември 2017 г. общият размер на натрупаните задължения е 7 млн. 700 хил. лв., като същите намаляват с 383 хил. лв. или 4,7% спрямо края на предходната година.
В структурно отношение преобладават краткосрочните задължения към доставчици на медикаменти и медицински консумативи – 3 млн. 174 хил. лв., а задълженията към персонала и осигурителните предприятия са в размер на 2 млн. 165 хил. лв.
Трайна тенденция в лечебното заведение е да намаляват просрочените задължения и това се вижда към 31 декември 2017 г.
Министерството на здравеопазването е подкрепило Многопрофилната болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД чрез представяне на целеви средства за капиталови разходи, като за периода 2013 – 2017 г. те са на обща стойност 1 млн. 700 хил. лв. Това доказва, че държавата инвестира в развитието на тези специфични изключителни звена за лечение на децата със сърдечни проблеми.
До момента в Министерството на здравеопазването не е постъпвало искане от лечебното заведение за предоставяне на капиталов трансфер за закупуване на ехокардиограф за отделението по детска кардиология. Поемам ангажимент още днес да се свържа с директора на болницата, за да разбера наистина ли съществува такъв проблем, тъй като не е постъпило такова искане в Министерството на здравеопазването.
Считаме, че Клиниката по детска кардиохирургия е уникална за нашата страна и Министерството подкрепя нейното развитие. Проблемите в лечебното заведение обаче са свързани с начина на неговото управление и с преразпределение на ресурсите. Налице е неефективно използване на наличния потенциал от човешки ресурс и леглови фонд между отделните клиники. Клиниките по кардиохирургия и съдова хирургия за възрастни в Кардиологичната болница имат използваемост на леглата около 30 – 40%. В детската кардиология използваемостта е над 63%, което показва, че това звено е добре работещо и трябва да бъде подкрепено. Министерството ще предложи план за оздравяване на лечебното заведение, който ще обсъдим с неговото ръководство.
Относно недостига на медицински сестри следва да се отбележи, че лечебното заведение има необходимия потенциал като университетска база да инвестира в развитието на млади специалисти по здравни грижи, които да бъдат обучени и да продължат професионалния си път в болницата. Разговори в тази посока са водени с Националната асоциация на специалистите по здравни грижи, които дадоха своята подкрепа за участие в подбора на младите специалисти, които да бъдат обучени и да имат потенциал за развитие в лечебното заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Аз съм удовлетворена от това, което чух, защото средства трябва да бъдат намерени за, както Вие казахте, едно изключително звено за българското здравеопазване. Искам да подчертая, че там годишно през кардиохирургията – детската кардиохирургия и интензивни грижи, минават над 10 хиляди пациенти и има 280 операции годишно.
Още нещо да подчертая, че стойността на една такава операция на дете с малформации в България е около 15 – 16 хил. лв. Ако това трябва да го проведем в чужбина, е 60 – 70 хил. лв. Удовлетворена съм от това, че се мисли да се инвестира и ще има капиталови разходи. Благодаря Ви за проверката за ехографа. Но много по-сериозен е проблемът с кадрите, и то не само за тази кардиологична болница – заради човешкия ресурс в здравеопазването започваме да закриваме болници. Започваме да закриваме клиники, които имат уникална структура и са на 55 години. Това е труд, инвестиции в образование, в структура. Това не бива да го допускаме!
Особено внимание искам да обърна за детското здравеопазване. Достатъчно ли са финансирани клиничните пътеки по детските болести и достатъчно ли инвестираме в нашите медицински специалисти? Имам предвид здравни грижи. И ще помислим ли заедно да има една такава допълнителна специализация, наречена „детски профил“ към медицинските сестри? Това е уникална работа, която изисква и допълнително образование, и квалификация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
За дуплика, господин Министър? Няма да вземете дуплика.
Следващият въпрос е от народните представители Валентина Найденова, Светла Бъчварова и Николай Пенев относно приемането от Министерския съвет на промени в Наредбата за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди.
Заповядайте, господин Пенев.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Във връзка с получено становище от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към Европейската комисия от 10 януари 2018 г. се поставят редица нерешени проблеми, свързани с регулиране на пазара за бутилирани води. Европейската комисия ни уведомява, че за да приключи отворената наказателна процедура срещу България и за да бъдат избегнати съответните санкции, е необходимо Министерският съвет без отлагане да приеме изменения на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели.
Всички относими европейски текстове трябва да бъдат съобразени в нормите на националното ни законодателство, с които се урежда предлагането на пазара на бутилирани води.
По Наредбата се работи от 2015 г., като в началото на тази 2018 г. подготвените изменения са подложени на оценка от Европейската комисия със съответните препоръки.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, Ви питаме: в какви срокове ще предложите на Министерския съвет да приеме измененията и допълненията в Наредбата и какви промени считате, че трябва да се отразят в нея? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Пенев.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пенев!
Необходимостта от промяна на Наредбата за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води бе установена в хода на стартиралата в края на месец август 2014 г. процедура по пилотно запитване от Европейската комисия – Генерална дирекция „Здравеопазване и политика на потребителите“, касаещо бутилирането на изворна, и по-конкретно прилагането на чл. 8, § 2 на Директива 2009/54 ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурална минерална вода.
В хода на процедурата българската страна прие констатациите на Европейската комисия, че има известна неточност при транспонирането на Директивата в националното законодателство по отношение на понятието „извор“ и прилагането във връзка с това на принципа „един извор – едно търговско наименование“ по отношение на изворните води и пое ангажимент за изменение на Наредбата, като бе проведена и среща в Брюксел с отговорните дирекции на Европейската комисия за уточняване на позицията.
Във връзка с изпълнението на тази мярка със Заповед Р-152 от 6 юли 2015 г. на министър-председателя бе създадена Междуведомствена работна група с представители на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, Комисията за защита на потребителите и Патентното ведомство на Република България.
Работната група имаше за задача да разработи и предложи проекти за изменение и допълнение не само на Наредбата за бутилираните води, но и на всички други нормативни актове, регулиращи сектора на бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейна употреба, като Закона за храните, Закона за водите, актове в областта на патентното право, марките и географските означения, защитата на потребителите и други, които да дадат достатъчно законодателни гаранции за спазване на принципа „един извор – едно търговско наименование“.
Междувременно към Министерството на земеделието и храните е създадена друга Междуведомствена работна група за изработване на предложения за изцяло нов Закон за храните, който също има пряко отношение към регулацията в областта на бутилираните води, които са вид храна, съгласно европейското и националното законодателство.
В тази връзка и след като направи анализ на цялото законодателство, регулиращо сектора на бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейна употреба, работната група взе решение, че измененията и допълненията на горепосочената наредба следва да се извършват след приемането и обнародване на новия Закон за храните.
Към момента в Народното събрание се разглежда предложен от Министерския съвет проект на нов Закон за храните. В проекта са предвидени разпоредби, имащи отношение към регламентиране на обществените отношения в областта на разрешаването, производството и предлагането на пазара на бутилирани води.
След приемането и обнародването на новия Закон за храните и съответните текстове по отношение бутилираните води ще бъде възможно да бъдат направени промени в подзаконовите нормативни актове, включително и в Наредбата за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води.
По искане на Европейската комисия всички законови и подзаконови нормативни актове и правни текстове ще бъдат предоставени на службите на Комисията, непосредствено след тяхното приемане и публикуване в „Държавен вестник“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Пенев, за реплика.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, от който стана ясно, че Вие ще направите всичко възможно нашата страна да изпълни точно своя ангажимент в най-кратък срок към европейското законодателство, за да не понесем евентуални финансови санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Пенев.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Анелия Клисарова относно взаимоотношенията между медицинските университети и университетските болници.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз продължавам с този въпрос. Той е във връзка с предното питане, а именно за качеството на образованието по медицина, дентална медицина, здравни грижи. Защото ако искаме качествено здравеопазване, това няма как да се случи без кадри в тази област. Колкото и пари да инвестираме в апаратура, то трябва да има хора, които да работят на тези апарати, да могат да дават адекватна помощ на българските граждани.
В тази връзка искам да подчертая и да попитам – взаимоотношенията между медицинските университети и университетските болници сега са поставени в едни доста трудни условия, а именно ректорът, университетът назначава хора, за да обучават младите кандидати и младите студенти кандидат-лекари. От друга страна, голяма част от тях работят и в университетските болници, които са база за това практическо обучение на студентите.
Мисля, че всички сме единодушни, че отделянето на теоретичната от практичната част не е в полза на абсолютно никой, защото няма пациент, който да иска да го преглежда лекар – отличник на теория, без да е имал и един час практика. От втори курс студентите по медицина, дентална медицина и фармация са в базите – те са в университетските болници и в университетските центрове. В тази връзка още мога да подчертая, че и самите университети би следвало да инвестират в базата на университетските болници, щото младите хора да се учат на тези най-нови технологии и най-нови апарати.
Затова моят въпрос към Вас е – мога да го прочета точно, но относно връзката университетска болница – университет: какво е Вашето виждане относно чл. 62, ал. 2 от Закона за лечебните заведения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема професор Клисарова! Съгласно Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Закона за лечебните заведения Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше учебно заведение правата на едноличен собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници за срока за акредитационната им оценка. Към момента лечебните заведения, определени за университетски болници, са общо 37, от които 9 са частни.
На проведена среща на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването с ректорите на висшите училища, провеждащи обучение по медицина, ректорите споделиха своето виждане за възможностите за прилагане Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Закона за лечебните заведения. Изразени бяха различни становища и виждания.
Готовност за придобиване правата на едноличен собственик на капитала има в Медицински университет – Варна, по отношение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ ЕАД. В тази връзка очаквам писмено предложение от ректора на Медицинския университет – Варна.
Министерството на здравеопазването отчита, че Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ е лечебното заведение със съществено значение както за удовлетворяване здравните потребности на пациентите от североизточния регион на страната, така и за образователния процес и за научното развитие на Медицинския университет – Варна.
Важно е също, че Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ – Варна, няма никакви финансови задължения. Считаме, че при наличие на изявено желание от страна на ръководството на Медицинския университет и на Университетската болница следва да се предприемат действия за реализиране на възможността, предвидена в чл. 62, ал. 2 от Закона за лечебните заведения. При готовност и заявено желание от страна и на други висши училища да се възползват от тази разпоредба предложенията ще бъдат разгледани и ще бъдат предприети съответните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми министър Ананиев, удовлетворена съм абсолютно от отговора, който давате за Вашето виждане за взаимоотношенията между университет – университетска болница.
Искам да Ви уверя, че с решение на Академичния съвет това предложение ще бъде направено и нека Медицинският университет – Варна, и МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, бъдат един пилотен проект. Нека да опитаме да установим, защото не бива да правим резки движения, да установим – ще се подобри ли качеството на учебния процес, в което аз лично съм убедена, ще се подобри ли и качеството на лечебния процес в болницата, както инвестициите за самата болница и за Университета, и в същото време развитието на кадрите ще ги мотивираме ли да остават и да работят и в Университета и в Университетската болница? И не на последно място, да върви и научната работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Нека да благодарим на министър Ананиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Въпрос от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев, Диана Саватева, Галя Василева, Ася Пеева и Иван Стефанов Вълков относно състоянието на атмосферния въздух на територията на община Бургас.
Заповядайте, госпожо Василева, да развиете въпроса.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросите, които задаваме, се отнасят за състоянието на атмосферния въздух на територията на община Бургас и изразяват загрижеността на всички народни представители от ГЕРБ, избрани от Бургаския многомандатен избирателен район, както и на бургазлии.
От началото на годината жители на град Бургас алармират с многобройни жалби и сигнали за интензивни миризми на нефтопродукти, мазут, сяра, газ и пропарена дървесина, които се появяват през цялото денонощие в различните жилищни райони и комплекси на Бургас. Особено силни бяха миризмите, съответно притесненията и оплакванията на гражданите за състоянието на атмосферния въздух в периода от 26 до 28 януари 2018 г.
Сигналите за силна задушлива миризма, на първо място, изразяват притесненията на хората за влиянието на замърсения въздух върху здравето. Освен това изразяват съмнения за недостатъчна ефективност на осъществявания контрол върху промишлените предприятия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД и други оператори.
Според информация от медиите в този период и системата „Зелен телефон“ не е функционирала достатъчно добре. В късните часове телефонът е бил изключен и на практика сигнали не са се приемали през голяма част от денонощието.
Специфичната неприятна миризма е сериозна индикация за евентуално замърсяване с органични вещества. Сигналите и жалбите от граждани сочат към неизпълнение на заложеното условие в комплексните разрешителни на операторите за недопускане разпространение на миризми извън границите на производствената площадка.
В тази връзка очакваме Вашия отговор на следните въпроси: Какво е актуалното състояние на атмосферния въздух на територията на община Бургас? Какви проверки са извършени от РИОСВ – Бургас, от началото на годината досега във връзка със сигналите за замърсяване от предприятията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД и други промишлени структури? Има ли констатации за замърсяване с органични замърсители и съответно предприети действия и наложени санкции? Какви мерки и действия са предприети по контрола за спазване на Условие 9.4 от комплексните разрешителни на операторите? Установени ли са проблеми при функционирането на системата за сигнали и оплаквания „Зелен телефон“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
За отговор – министърът на околната среда и водите.
Господин Нено Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Василева и група народни представители от ГЕРБ от Бургаски многомандатен избирателен район! На територията на град Бургас са разположени три автоматични измервателни станции. Извършват се непрекъснато 24-часови измервания на качеството на въздуха на града в кварталите „Меден Рудник“, „Долно Езерово“ и комплекс „Лазур“.
Резултатите от емисионните изследвания и в трите пункта за 2017 г. и до настоящия момент не превишават установените норми за качеството на атмосферния въздух с изключение на показателите фини прахови частици.
Като основна причина за това може да се посочи използването на твърдо гориво за битовото отопление, съчетано с неблагоприятни метеорологични условия. За всички останали замърсители – серни и азотни съединения, сероводород, бензен, ксилен, толуен, не са регистрирани превишавания на нормите.
В периода 26 януари – 6 февруари 2018 г. в РИОСВ – Бургас, по „Зеления телефон“ са постъпили 79 сигнала от граждани за наличие на неприятни миризми в града. С цел идентифициране на източниците са извършени проверки на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД, както и обход на жилищните комплекси „Славейков“, „Изгрев“, „Лазур“, „Братя Миладинови“, района около „Кроношпан България“ ЕООД и квартал „Долно Езерово“. Не е установено наличие на неприятни миризми, включително през тъмната част на денонощието.
Независимо от това на 28 януари 2018 г. в посочените райони с мобилна апаратура са извършени инвестиционни измервания на качеството на атмосферния въздух. Стойностите на всички измерени показатели са в норми.
При проверките на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е установено, че на основната площадка на дружеството се извършват дейности по преработването на нефтени утайки съгласно Програмата за отстраняване на минали екологични щети. От оператора не са представени писмени доказателства за засилен контрол върху параметрите на инсталацията, което е нарушение на Условие 9.4. от комплексното разрешително на дружеството.
Дейностите по преработване на нефтени утайки, както и наличието на неблагоприятни метеорологични условия на 27 и 28 януари 2018 г. са възможни предпоставки за наличие на неприятни миризми. На 30 януари 2018 г. от експертите на РИОСВ – Бургас, е извършена повторна проверка и е констатирано, че дейностите по преработка на утайките са преустановени.
Неизпълнение на същото Условие 9.4. от комплексното разрешително е констатирано и при проверката на „Кроношпан България“ ЕООД при извършения обход и е установено наличие на миризми, характерни за производствената дейност на дружеството.
За констатираните неизпълнения на условията на комплексното разрешително предстои съставянето на актове от страна на Районната инспекция в Бургас на двете предприятия.
В допълнение бих искал да Ви информирам, че от РИОСВ – Бургас, не са установени проблеми относно функционирането на „Зелен телефон“. Независимо от това от инспекторите са предприети действия по изграждането на система за автоматична телефонна линия, която трябва да влезе в експлоатация и да функционира до края на този месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Василева, заповядайте за реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, още в началото на мандата си определихте чистотата на атмосферния въздух като Ваш безспорен приоритет – подкрепяме и насърчаваме усилията Ви в тази посока. Както ние – народните представители, така и всички граждани на Бургас очакваме от Вас категорични и решителни мерки за недопускане на замърсявания. Контролът трябва да бъде безкомпромисен и ефективен и при установяване на нарушения на екологичното законодателство трябва да се действа с цялата строгост на закона.
Надявам се, че ще продължите да следите ситуацията в Бургас и мерките, които трябва да са системни и постоянни, ще доведат до подобряване на състоянието на въздуха. Очакваме структурите на Министерството на околната среда и водите преди всичко ясно и категорично да установят източниците на емисиите, причинили неприятните миризми; да се извършат контролни проверки от Изпълнителната агенция по околната среда на промишлените инсталации, за да се види има ли неорганизирани емисии и наднормено замърсяване с органични вещества; да се направят предписания от Регионалната инспекция по околната среда и водите към операторите с изискване за предприемане на конкретни технически мерки за преустановяване на емисиите, а изпълнението на тези предписания да бъде проследявано от контролния орган и обществеността да бъде надлежно информирана. При нарушаване на комплексното разрешително на операторите да се предприемат действия за преустановяване на нарушенията, а при неизпълнение – да бъдат налагани санкции. Ако това не доведе до резултати, Законът позволява включително преустановяване на дейността на части или цели инсталации.
И не на последно място, да се ангажира корпоративната социална отговорност на операторите и да се изиска от тях максимална откритост и прозрачност пред обществеността за технологиите и производството, генерираните емисии и всички мерки и дейности по опазване на околната среда, които се реализират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Няма да има.
Да благодарим на министър Нено Димов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Валентин Радев, министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Симеон Симеонов относно предоставяне на целеви средства от републиканския бюджет за неотложни и непредвидени разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
Заповядайте, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Радев, в резултат на проливните дъждове през месеците май и юни 2014 г. в село Стамболово, община Павликени, няколко жилищни квартала, находящи се на улица „14-та“, бяха наводнени. Улицата е наводнена поради липса на денивелация и канализация. Пострадали са част от дворовете и мазетата на живущите около нея, асфалтовата настилка е изронена и поради събралата се вода улицата е непроходима.
За създалото се аварийно положение са съставени протоколи от община Павликени. Протоколите са от 2014 г. и 2017 г. Поради неблагоприятното финансово положение на община Павликени не е възможно да бъде обезпечена финансово възстановителната работа по обекта. От 2014 г. и досега – месец февруари 2018 г., при всеки голям валеж ситуацията в село Стамболово се повтаря и хората живеят в постоянен кошмар.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният, господин Министър: какво може да се направи за решаването на този казус в подчинената Ви Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане за финансовото решаване на описания по-горе проблем на хората от село Стамболово, община Павликени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, през 2017 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет приема Решение, с което е предложено на обект „Предотвратяване на наводненията в община Павликени чрез обновяване и рехабилитация на улиците в село Стамболово“, така се казва обектът, да бъде одобрена сумата в размер на 311 хил. 582 лв. в бюджета за 2018 г. Това е пореден № 168 от Приложение 1, точки 2, 3 и 4 към Протокол № 3 от 10 октомври 2017 г. Решението подлежи на одобрение с акт на Министерския съвет съгласно чл. 43, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
Всички предложения на Комисията, които не са одобрени през 2017 г., а това е точно такова поради изчерпване на финансовите средства, ще бъдат предложени за обсъждане и евентуално одобряване от Министерския съвет в първия проект на нормативен акт за одобряване на допълнителни разходи – трансфери, както им казваме, от резерва за непредвидени или неотложни разходи на държавния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия за 2018 г.
За Ваша информация да добавя още – защото това очевидно Ви интересува, че тези наши съграждани страдат, казвате, още от 2014 г. Има няколко протокола, прав сте – в 2017 г., сега пък го отлагаме за 2018 г. Тридесет и девет – преброих ги точно, са проектите, така ги казват, които са прехвърлени от 2017 г. – не е имало средства или е преценено, че не са с такава тежест – за 2018 г. да се вземе решение. Така че да не Ви казвам нещо оптимистично, но ще насоча вниманието на колегите от Секретариата да обърнат внимание на този проект, защото давността все пак е от 2014 г. и да го сравнят добре освен с тези 39 прехвърлени и с нови, които се случват тази година. Това мога да Ви кажа в отговор и чрез Вас, разбира се, и Вашия въпрос гражданите на село Стамболово да го чуят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Симеонов – реплика?
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Радев, благодаря за коректния отговор.
Искам само да допълня, че много добре разбирам, когато има ситуации и бедствия в страната, че основните усилия се насочват именно там, където са най-вече големите бедствия, каквото беше Бисер преди пет години и каквото беше миналата година в района на Бургас. Но все пак тези, хайде да ги нарека „обекти“, за които стана дума преди малко, както случая в село Стамболово, община Павликени, проблемът се оказа много голям и търпението на хората вече е изчерпано.
На 10 февруари проведох среща с хората. Оказа се, че проблемът дори е още по-голям от по предни години и е наслагван. Включително се оплакаха, че не могат да си водят дори децата на детски градини, на училища, защото улицата е постоянно наводнена и положението е тежко. Кметът включително присъства на тази среща, който е от друга политическа сила. Това, което искам да обявя, и хората ми казаха, е: „Положението е крайно нетърпимо и ние вече ще пристъпим към определени действия за гражданско неподчинение и съпротива“, буквално казано в рамките, разбира се, на това, което е разрешено от закона. Но целта е да се помогне на тези хора.
Аз Ви моля, господин Министър, знам, че сте активен човек и сме работили с Вас в Министерството на отбраната, но това, което е възможно, да бъде направено, за да бъде подобрено положението на хората и да има възможност този обект през 2018 г. да бъде решен, да направите всичко възможно и това, което трябва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е към министър Радев от народния представител Дора Янкова. Той е относно функционирането на Националната оповестителна система при бедствия и аварии.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Радев! Моят въпрос е във връзка със зачестилите бедствия и аварии, логично следва може би предишния въпрос, които обявяват кметовете на общини и областните управители.
По различни причини и особено в моя избирателен район, който е планински, свързани наскоро и със силния ураганен вятър, с големите снегове, възникват въпроси: съществува ли Национална оповестителна система, която да осъществява междуинституционална връзка между органите за управление и държавата, и, естествено, органите за управление, а общините представляват гражданите, тоест връзка и с българските граждани?
Защо поставям въпроса, господин Министър? Постарах се внимателно да се запозная с документите, с които работите като министър. В Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи в чл. 2 е записано преди всичко дейността на самото министерство, а в ал. 5 е даден статутът на Европейския номер 112. В чл. 70 е дадена възможността за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и в ал. 3 е записано, че именно органите, на които Вие сте ръководител – по гражданска защита, имат сключени договори с юридически лица, еднолични, търговски оператори, радио-, телевизионни програми, предприятия и други обществени електронни и съобщителни мрежи, които информират гражданите. Дотук добре.
Паралелно с това видях внимателно Годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия и аварии, рамката е 2014 – 2018 г. И знаете ли, във функционирането на държавата се получава така: ранно оповестяване – добре, а след приватизацията на БТК и мобилните оператори, при спиране на електрическия ток се получава, че хората нямат връзка нито с кмета, нито с институциите и те остават в самото бедствие сами? Ето тук е въпросът: какво прави Министерството и държавата, и Вие – във Ваше лице в момента е ресорът, за да има Национална оповестителна система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Янкова, аз не взех въпроса Ви, но Вие сега леко го свихте в една сфера, в която надали ще Ви отговоря точно. Ако така го бяхте написали, щях да Ви отговоря за операторите. Но нека да видим както е зададен въпросът, какъв отговор ще получите от мен и дали ще сте доволна.
Националната система за ранно предупреждение и оповестяване е изградена от две подсистеми: Система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система. По въпроса, който Вие задавате: какво правят институциите и държавата и как си комуникират? Втората част е: Система за ранно предупреждение и оповестяване на населението – сиренната система.
Тази Национална система за ранно предупреждение и оповестяване осигурява устойчива връзка, на първо място, за обмен на информация и координация на действията на органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система в случай на предстоящо или възникващо бедствие, или въздушна опасност.
На второ място, предупреждение и информация на населението за предстоящо или възниквало бедствие, и така нататък.
Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и останалите части на тази Единна спасителна система е изградена изцяло и съставена от Национален контролен възел и 28 областни контролни възела и обслужва всички нива на управление – национално, областно и общинско. Предназначена е, с индивидуално предназначение е, за оповестяване на широк кръг длъжностни лица от държавната и изпълнителната власт, областни и общински администрации – части на тази Единна спасителна система, така се нарича. Има възможност за въвеждане на данни за 28 хиляди длъжностни лица, които да бъдат оповестени при извънредна ситуация.
Своевременно се актуализира информацията за настъпване на промени, включват се нови длъжностни лица, ако трябва, а чрез Системата се оповестяват и доброволци и доброволни формирования. Те вече са над 211, а над 3000 са доброволците, и тях сме ги включили. Оповестяването се извършва чрез автоматизирано предаване на гласови съобщения по телефон, като се изисква потвърждение от персонален идентификационен код – ПИН код, за да е ясно, че това е абонатът отсреща. Системата гарантира бързото мобилизиране и адекватната реакция на всички компетентни длъжностни лица и подобрява координацията на органите на изпълнителната власт.
Функционалните възможности на Системата са: алармиране на групи с предварително записани гласови съобщения, съобщенията са записани предварително; второ, оповестяване чрез съобщения, записани от оператор на Системата в момента; провеждане на спешни и непланирани телефонни конференции.
С приета Наредба по Постановление № 48 от март 2012 г. се определят условията и редът за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия за оповестяване от въздушна опасност. В изпълнение на тази наредба такива тренировки се извършват два пъти годишно и съгласно Постановление № 48, което споменах, два пъти годишно за усвояване на реда на оповестяване съгласно един план за АЕЦ „Козлодуй“.
По утвърден и съгласуван с областния управител график всеки месец по области се провеждат тренировки за оповестяване на различни групи длъжностни лица, а накрая при опасност и при възникнало бедствие Системата се използва за свикване на щабовете на национално и областно ниво, за оповестяване на съставните части на тази система. Само миналата година го правихме три пъти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър! По отношение на ранното оповестяване и това, което е във функционалните характеристики и на Министерството – да, това е така. Стига се обаче до областния кмет. По отношение на цялата територия на страната при възникнало вече бедствие са скъсани връзките. Аз неслучайно поставям този въпрос. При последното бедствие с ураганния вятър в Родопите се опитах да вляза във връзка и с мен да влязат във връзка жители на община Баните. Голямата част от малките населени места – Давидково, Загражден, Босилково, другите селца, като паднат пет стълба и токът спре, и когато не са във връзка с мобилните оператори, защото им се изтощят батериите, се оказва, че жителите нямат връзка с никой. Затова искам да Ви помоля като министър да видите този проблем. Звъня на представителите на преносната система на електродружествата и питам: „По поречието на Арда кога ще има ток?“. Казват: „Няма връзка с никой от поречието на Арда, в това число с работещите, за да кажат какво се случва“.
В тази ситуация възниква въпросът: какво прави населението при пожар, болен, друго бедствие? То не може да върне информация към институциите. Няма мегафони, прекъснати връзки, няма друга оповестителна система до областния център и разчитаме на какво? Трябва да върнем барабанчиците с барабаните да тръгнат да оповестяват. Това е поради прекъсването на връзките на БТК с новите мобилни оператори, което даде възможност в определени ситуации на бедствия и аварии хората да бъдат изолирани.
Ето затова настоявам да погледнете този проблем, да го анализирате и да му дадете решение. Той е важен за българските граждани, той е важен за българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Янкова, Вие сте права, Вие говорите буквално от първа ръка. Страдали сте от това, видели сте го. Аз така разбирам и въпросите. Отговарям Ви формално каква е системата, за да чуят всички, които имат връзка с отговора на такъв въпрос. Искам да кажа три неща.
Първо, това не е само наше задължение. Искам да направя граница между задълженията на Министерството на вътрешните работи, Вие прочетохте чл. 70, аз също го знам, и какво правят областните управители? Те трябва да поддържат нещо. Дали го правят добре? В Постановлението е написано: „МВР, ако се наложи и стане някакво бедствие“, ние си имаме отделна връзка. Сигурно знаете, че в България има няколко системи. Цялата държава е покрита и даже едните не си говорят с другите. ТЕТРА системите примерно на Министерството на отбраната не си говореха доскоро с ТЕТРА системите на МВР, сега не знам докъде стигна процесът.
Ако ние дойдем и бедствието е такова, че дори няма нужда от Вашата намеса, а идват държавни сили, ние ще се свържем и за това ниво предполагам не възразявате. Вие питате за другото – преди това. Там съм съгласен. Благодаря Ви, ще се вгледам, включително и в тези договори, за които споменахте, дали там няма някаква пробойна – след като сте го изпитали, значи има. Така си отговарям и добронамерено се опитвам да Ви отговоря, защото така разбирам въпроса. Лични усилия ще направя, за да видя дали пък там няма нещо. Това не беше точно така записано във въпроса, затова не отидох в такива подробности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Радев е от народния представител Христо Грудев относно откритата приемна на МВР в град Асеновград.
Заповядайте за задаване на въпроса, господин Грудев.
ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно откритата приемна на Министерството на вътрешните работи в град Асеновград, квартал „Лозница“.
Уважаеми господин Министър, на 24 август 2017 г. бе открита изнесена приемна на Министерството на вътрешните работи в Асеновград, квартал „Лозница“, като част от мерките, предприети след протестите на гражданите на Асеновград, след конфликта, възникнал между група роми и деца състезатели по кану-каяк в района на язовир „Четиридесетте извора“. Бяха назначени трима инспектори и двама постови. Издръжката на екипа в изнесената приемна е около 15 хил. лв. на месец. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какъв е ефектът от изнесената приемна в квартал „Лозница“ през изминалите шест месеца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Грудев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Грудев, така е, на 24 август 2017 г. открихме приемната. Аз също бях там – в „Лозница“, в Асеновград. Прав сте за хората, които са назначени там – тримата инспектори, да не ги повтарям и аз. Освен прием на граждани в самото помещение ще спомена за дейността на служителите, за да стигна до това, което ме питате, те извършват периодични срещи с жителите на квартала по време на ежедневните обходи и осъществяват и други дейности, свързани със социалните им задължения в обслужващия район, сред които дейности са: обезпечаване на обществен ред и превенция на престъпността, контрол за недопускане нарушения на Закона на гражданска регистрация и българските лични документи, Наредба на община Асеновград, разбира се, и правилата за безопасност на движението. Провеждат се и профилактични беседи с лица, организиращи масови мероприятия, сватби, кръщенета и други такива с оглед недопускане на нарушения на обществения ред, извършване на престъпления и спазване на Наредбата за опазване и поддържане на обществения ред.
На следващо място, оказват съдействие на представителите на държавните институции по отношение условията на живот; малолетни и непълнолетни жители на квартала; както и присъствието им в учебните заведения по програмата на МОН; обследване на системите за защита в основното училище „Вапцаров“, което е наблизо, и прилежащата детска градина; на последно място, участие в специализирани полицейски операции на територията на Районно управление – Асеновград, свързани с превенция на престъпността и опазване на обществения ред.
От извършения анализ на оперативната обстановка в квартал „Лозница“ за последните шест месеца не е констатирано напрежение на етническа основа или груби нарушения на обществения ред. Повечето сигнали са от битово и социално естество.
В приемната са приети 96 лица и са отработени 32 преписки по жалби и сигнали на граждани на квартал „Лозница“. По линия на противодействие на криминалната престъпност са профилактирани 18 лица и са проведени беседи с 46 лица.
Служителите на патрулно-постовата дейност на Управлението периодично използват приемната за налагане на административни санкции спрямо нарушителите като удобно място, което е на терен. Изграждането на приемната в „Лозница“ оказва положителен ефект, като дава възможност на живущите в квартала ежедневно да подават сигнали и молби, за което преди това се е налагало да посещават сградата на Районното управление в Асеновград. Присъствието на полицейски служители ежедневно в приемната и в района създава чувство за спокойствие сред местното население, като при евентуално възникване на напрежение между ромските фамилии или външни лица, които идват там, полицейските служители незабавно се намесват, оказват съдействие съгласно правомощията им. Осъществява се пряк контакт с местните жители и се изгражда доверие между тях и полицейските служители.
Понеже Вие бяхте там, да Ви кажа и сега, но и тогава го казах на гражданите, моята мечта е да няма такова нещо там. То се наложи, но да се надяваме, че ще е временно. Това са резултатите.
Засега отчитаме, че колегите се справят със ситуацията, напрежението отдавна е минало и е стигнало нормалната граница. Да се надяваме заедно с Вас, надявам се такъв е въпросът, това да продължава. Каквото зависи от нашите колеги там, ще продължават да го правят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Грудев.
ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, четири пъти съм посещавал откритата приемна на МВР в квартал „Лозница“. Само за колегите да поясня, че квартал „Лозница“ в община Асеновград, в град Асеновград, е компактно ромско население от няколко хиляди човека и там миналата година на 26 юни възникна конфликт между състезатели по кану-каяк и група роми.
Последващите действия, след откриване на изнесената приемна, господин министър, местното население е доволно от нея. Имат доверие в екипа, който работи в откритата приемна, търсят ги. Все пак кварталът е разположен доста далеч като разстояние от Районното управление на полицията в Асеновград. При възникване на различни конфликти, главно от битов характер, близкото разположение на откритата приемна им дава възможност веднага да потърсят съдействие и подкрепа сред служителите на МВР, които работят в нея. Така още в начало се тушират доста битови скандали.
Както казах, четири пъти съм посещавал, познавам доста хора от ромското население. Аз съм местен, там съм расъл. Хората са доволни от откритата приемна. Даже, ако мога да си позволя един съвет към Вас, като министър на вътрешните работи, добър подход за присъствие на държавата в ромски квартали и общности са изнесените приемни на полицейските управления. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Грудев.
Дуплика, господин Министър?
Преминаваме към следващия въпрос към министър Радев. Той е от народния представител Стефан Бурджев относно ефективността на работа на оборудваните с камери и микрофони патрулни автомобили.
Заповядайте да изложите въпроса, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният. През 2015 г. МВР обявява, че ще имат 120 патрулни автомобила, оборудвани с три камери и два безжични микрофона. Въпросът ми към Вас е: до каква степен е сработил този проект и в какви цифрови показатели се изразява общата ефективност, като повишена резултатност, сравнена с предходни периоди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бурджев.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бурджев! В изпълнение на Плана за действие, за превенция и противодействие на недобри практики на МВР през 2015 г., както казахте, 120 патрулни автомобила на Пътна полиция са оборудвани с автоматизирана информационна система за видеонаблюдение – „видеозаснемане на пътен контрол“, така се казва.
През 2017 г. със същата система са оборудвани още 300 автомобила за Ваша информация, от които 274 са новозакупените автомобили, които виждате по пътищата Kia Ceed, и 26 от наличните автомобили. Оборудването на автомобилите с такава система се финансира от фонд „Вътрешна сигурност“ 2014 – 2020 г.
Въвеждането на видеонаблюдението на полицейските автомобили е с цел намаляване нивото на незаконните действия или корупция, както са наричани, аз не използвам тази дума толкова силно в случая, сред служители на Пътна полиция, заедно с това и за защитата им при изпълнение на служебните им задължения. Камерите са такива – те снимат освен ако те нарушат правилата, снимат и ако някой спрямо тях наруши правилата.
През 2016 г. на територията на Република България служителите на Министерството са констатирали 888 208 нарушения на Закона за движение по пътищата. Това е за 2016 г. – 888 208.
През 2017 г. установените нарушения от тези господа, от нашите служители, които са използвали тези автомобили, установените нарушения на Закона за движение по пътищата са 1 милион 37 хиляди 516, за които са изготвени съответните документи и няма констатирани нарушения, неправилни действия от тези камери за нашите служители. Само едно, доколкото си спомням, за обратното действие на някой срещу тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика?
Имате думата, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По данни от публична информация предишното оборудване на патрулка с три камери и два микрофона е левовата равностойност на около 5000 лв. Както Вие отговорихте току-що, оборудвани са още 300 нови автомобила и 26 от наличните. Има тенденция в повишаване на регистрираните от оборудваните автомобили нарушения по пътя.
Във връзка с тези факти и данни, които ми отговорихте, искам да Ви попитам: планира ли се стратегия, тъй като явно тази промяна и планираните резултати са постигнати до някакво ниво, планира ли се в дългосрочен план увеличаване или запазване на тенденцията да се оборудват автомобили с тези системи? Какви са разходите по тях – увеличават ли се, или намаляват? Обществените нагласи, споровете по тях от страна на всички заинтересовани – и на служителите на реда, и на обществото, какви са мненията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бурджев.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Бурджев, вземам думата, за да отговоря с няколко изречения допълнително, защото въпросът е значим. Ще Ви отговоря така – аз самият зададох въпроса: „Само това ли е информацията, по която колегата депутат пита нещо?“ Вие отговаряте много кратко. Видяхте справката – мисля, че нарушенията са с около 100 хиляди повече, това е само част. Те ми казват: „Ами ние нямаме статистика, не сме събрали статистика какво е чуто, какво е казано, какво е заснето, как е подобрено това“. Тоест средствата, за които ме питате, най-малкото възвръщат ли се – слагаме камери в толкова автомобили? Нямаме такава статистика.
Какъв е отговорът? (Реплика от народния представител Стефан Бурджев.) Да, ние правим нещо, което са направили и другите, в другите държави. Погледнете и филмите, ако щете и американските – там така са оборудвани полицаите. Това е добрата практика, няма нужда от допълнителни действия и допълнителен анализ. Предполагам, това е правилният отговор за нещо, което е установена практика. Добре е да има такова нещо. То се приема добре от гражданите. Добре се приема и от полицаите.
Въпросът е много тънък – дали средствата, с които ние закупуваме, ако ги остойностим, отговарят на това? Как да измерим обаче в пари корупцията, ако има такава, или пък посегателството върху служителите? Ето това според мен е…. (Реплики.) Да, дали те са достатъчни не знам, но тези камери и микрофони защитават и двете страни – и едната, и другата. Така аз разбирам Вашия въпрос. Ще се вгледам още в това, но предполагам, че след като всички го прилагат и след като самите полицаи казват: „Да, добре е и ние да сме защитени и ще правим правилните неща…“ (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се. Влизането в диалог не е препоръчително по този начин.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Разходите се увеличават с цената на тези устройства – става въпрос за микрофони и за камери. Извинявайте, цената на автомобилите и цената на това, което спестяваме на гражданите – да са сигурни при проверката, и на полицаите – да са сигурни, че няма да има посегателство върху тях, мисля, че си струва, но не е остойностявано досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Радев отново е от народния представител Стефан Бурджев и е относно незаетите бройки от щата на Министерството на вътрешните работи.
Моля, заповядайте да зададете въпроса, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, понеже следващият ми въпрос е свързан с предишния, бих искал да кажа, че е наложително да има оценка и някакъв обективен анализ дали двете най-заинтересовани страни – обществото и служителите на реда, са доволни от този метод на работа, и дали чувстват, че правата им са защитени? Ще мина към въпроса.
Уважаеми господин Министър, има ли незаети бройки в щата на Министерството на вътрешните работи? Какви са причините да не е попълнен съставът на различните подразделения на Министерството и как са разпределени по главни и по областни дирекции на МВР? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бурджев! Вакантните длъжности по основни щатове на структурите на Министерството на вътрешните работи към 31 януари 2018 г. са 4766 щатни бройки. 4766! Причината да не е попълнен щатът – питате какви са причините – в структурите на Министерството на вътрешните работи, е начинът на формиране на бюджета на Министерството, подобно на другите министерства, по показател „персонал“, като за база служи заетостта от предходната година. Ако ние сме 50 хиляди, закръглям числото, а миналата година са 45 хиляди, парите в бюджета за 2018 г. са за 45 хиляди. Просто уточнявам какво значи това. Така по-голяма част от вакантните длъжности по структурите остават финансово неосигурени.
През 2017 г. в Министерството на вътрешните работи е налице тенденция за нарастване на заетостта на държавните служители по Закона за МВР. Чували сте много пъти да говоря, че назначаваме хора. Имаше заповед да не назначаваме администрация, за да назначим тези, които са „на терен“, както се изразяват колегите, и служители по Закона за държавния служител, и лица, работещи по трудови правоотношения по Кодекса на труда.
По основен щат в главните дирекции, както питате, и областните дирекции на МВР са: в главните дирекции към Министерството на вътрешните работи към 25 януари 2017 г. заетостта е 16 747 души, а към 21 декември 2017 г., тоест за почти цялата година, са станали 17 275, от което е видно, че в същите се е увеличила числеността с 528; в областните дирекции на МВР в началото на годината – 2017 г., отново към 25 януари, заетостта е 22 524, а към 21 декември 2017 г., пак за цялата година, е почти 22 606, от което е видно, че същата се е увеличила с 82-ма, като има на обучение още 400 в Академията на МВР.
В Министерството на вътрешните работи ежемесечно се следи, анализира се динамиката на заетостта и се предприемат мерки за обезпечаване на структурите с човешки ресурси, съобразно утвърдения бюджет на Министерството, както споменах в началото, по показател „персонал“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От Вашия отговор стана ясно, че незаетият щат в системата на МВР е 10%. Ако в началото на Вашия отговор Вие изложихте логична теза – че бюджетите се правят от година за година, съвместно с това се формира и щатът на МВР, за мен има един голям извод, за който може би Вие нямате вина, но има налице нескопосана дългогодишна политика, за която главна вина има правителството на ГЕРБ. С малко изключение, в последните девет години в сектора на МВР управлява ГЕРБ и това не е проблем, възникнал от последната една година или от последните две. Смятам, че това е пропуск и съвсем естествени са напрежението в системата и постоянните недоволства и протести на служителите на реда.
Щатът, който се увеличава в минимална степен по областни дирекции на МВР, силно ме притеснява заради следното: в момента сме домакин на Европредседателството и това ще налага командироване на полицаи от другите области към столицата заради посрещане и обезпечаване сигурността на европейски високопоставени делегации и техните членове. Регулярно с това постоянно се командироват служители и за границата. С наближаването на летния туристически сезон също ще се направят най-вероятно нови разпределения и към Черноморието.
Като депутат от Плевенски регион няма как, пак да подчертая, да не съм притеснен, защото наличните полицейски служители и без това са претоварени с работа. Имаме достатъчно горещи точки на конфликти и социално напрежение. Ще изброя малко от тях: това са малки населени места, в които има огромна безработица и висок дял на битовата престъпност. Такива са например: Мечка, Пелишат, Буковлък, Търнене, Дисевица и други, които в последните години постоянно са в събитията на централните новини – дали с гражданско неподчинение на жителите, дали с някакви регулярни издевателства над възрастни хора и така нататък. Последният печален пример от нашия регион, с който се изявихме по медиите, беше банда, която е направила 80 обира в община Долна Митрополия. Репортажите от медиите бяха включително и от Горна Митрополия. Това са все поводи за притеснение както в нашия регион, така и в други, подобни на нашия, които са с икономически минусов тренд и респективно престъпността расте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Ще Ви помоля – много просрочихте времето. Благодаря.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Очаквам Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Бурджев, Вие разширихте доста въпроса и давате политически оценки. Аз няма да си позволя да правя това, разбира се. Тук съм представител на изпълнителната власт и Вие питате – аз отговарям. Това правя в момента.
Само да Ви кажа и да Ви напомня, че в нашата политическа програма – на Партия ГЕРБ, която, както казвате, управлява дълго, аз съм сигурен, че ще управлява още толкова дълго или поне се надявам. (Реплика.) Да, в Програмата на правителството е записано, че трябва да назначим не по-малко от 1000 души до Нова година. Ние не назначихме 1000, точното число е 342 – днес го проверих. Тоест ние продължаваме да назначаваме хора, и то само такива, които са с полицейски функции, и жандармерия. Чухте числото за главните дирекции – там има такива хора, същите отиват и в областните дирекции, и навсякъде, където е необходимо. Това сме го направили.
Проблемите на престъпността, които засегнахте така широко и едва ли не отправихте забележката само към мен, искам само да кажа: да, Министерството на вътрешните работи може би в най-голяма степен е отговорно. То има такива правомощия, разбира се, да контролира, който пристъпи закона – да го преследва. Искам да обърна внимание, че и Вие включително, като народни представители, имам предвид всички не само в Плевенски район, не само народните представители – обществото ни, не ГЕРБ е управлявал в последните 20 години. Всички сме виновни за това състояние. Ние само контролираме и правим невъзможното с тези сили и средствата, които Вие депутатите, имам предвид средства, които гласувате, с тях да се справяме по най-добрия начин. А оценките са Ваши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към господин Радев – министър на вътрешните работи, е от народния представител Николай Иванов относно осигуряване и разходване на средства от бюджета на Министерството на вътрешните работи във връзка със сигурността на София по време на Европредседателството.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Безспорен факт е, че през първите шест месеца на настоящата година една от най-важните задачи на Министерството на вътрешните работи е обезпечаването на сигурността на гражданите, гостите, разбира се, и официалните, и на участниците в мероприятията, провеждани по повод Българското европредседателство.
Всички сме наясно с проблемите – чухме ги в отговора на предишен въпрос на колега народен представител, породени от недостатъчното финансиране за обезпечаването на щата на Министерството на вътрешните работи – недокомплекта, и естествено недостатъчната мотивация на служителите, породена от тези проблеми.
Затова е важно да отговорите на поставения от мен въпрос: каква част от необходимия брой служители за обезпечаване сигурността на София по време на Европредседателството са служители на Столична дирекция на вътрешните работи? Какъв финансов ресурс е необходим за покриване на допълнително нужния брой служители за попълване на състава? Разходите заложени ли са в общия размер на бюджета на Министерството на вътрешните работи и ако не са, по какъв ред са осигурени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! За осигуряване на безопасността и охраната на обществения ред при провеждане на мероприятията, свързани със събитията от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., Министерството на вътрешните работи осигурява служители от състава на Столична дирекция на вътрешните работи, от Дирекция „Жандармерия“, Главна дирекция „Национална полиция“, в рамките на работното им време. Създаването на нужната организация със сили и средства е аналогична с тази на всички останали масови мероприятия на територията на град София – дипломатически, спортни, протестни, културни и други такива събития. При провеждане на събития от категория „А“ и категория „С“ за охрана на Конгресния център НДК и посещаваните обекти във връзка с конкретни мероприятия – хотели и така нататък, охраната се обезпечава с полицейски органи от единната разстановка, като при необходимост се осигуряват допълнително сили от СДВР и от Жандармерията, извън установеното им работно време – допълнително.
Положеният извън работно време труд се отчита съгласно Наредба № 8121з от 2016 г. за: реда, организация и разпределение на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работното и извън работното време, режима за дежурства, време за отдих, почивки и така нататък. Тази наредба е на Министерството на вътрешните работи.
При провеждане на съпътстващи масови мероприятия – протести, спортни, културни и други, успоредно със събитията от Календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г., от тези две категории – „А“ и „С“, за охрана на обществения ред и безопасността на движението на територията на столицата при необходимост е възможно да се ангажират допълнително усилия от Областната дирекция на МВР.
Предвид изложеното Ви уведомявам, че с утвърдения Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в бюджета на МВР за 2018 г. следва да се обезпечават основните дейности и функции на Министерството, в това число осигуряване сигурността на София по време на Европредседателството. Успоредно с това – такава е практиката, с Постановление № 15 на Министерския съвет от 1 февруари 2018 г. за одобряване допълнителни разходи и трансфери за 2018 г., за обезпечаване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г., по бюджета на МВР за 2018 г. са одобрени допълнителни разходи в общ размер на 2 млн. 120 хил. 896 лв., в това число показател „Персонал“; 522 хил. лв. за допълнителни разходи за Главна дирекция „Национална полиция“ за опазване на обществения ред, организиране и домакинство на редовни срещи на главните директори на „Гражданска защита“ на държавите – участнички в Механизма на „Гражданска защита“ на Съюза, вторите пари.
Отчитането на разходите по бюджета на Министерството на вътрешните работи, в това число обезпечаване събитията при провеждане на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г., се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет, разбира се, и Постановление № 322 от месец декември 2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., както и допълнителното Постановление № 15, което споменах, от 1 февруари 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи или „трансферинг“, казват там, за 2018 г. за обезпечаване на Българското председателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. От него става ясно, първо, че няма достатъчно ясно планиране за това какви разходи ще бъдат необходими. Чуваме, че ще бъдат необходими и допълнителни разходи за обезпечаването на действията по охрана на събитието от Календара на Българското европредседателство.
Заедно с това възниква и важният въпрос по повод командироването на служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи: в каква степен се осигурява патрулно-постовата дейност и охраната на обществения ред извън столицата? Като народен представител от най-бедния регион в страната и в Европейския съюз – Северозапада, възниква резонното притеснение: това оголване на служители, ангажирани в столицата по време на Европредседателството, дали няма да доведе до повишен риск от увеличаване на престъпността особено в малките населени места? Ще Ви дам един пример от тази седмица – престъпниците стават толкова нагли, че нападат самотно живеещи възрастни хора не през нощта, а влизат посред бял ден в дома им, сядат на масата, ядат от яденето им, след което, когато се приберат, и пребиват и ограбват. Така че освен бедността и липсата на работа другият голям бич е престъпността и липсата на достатъчно полицейско присъствие в населените места, особено в малките населени места.
Затова, пак казвам, нормално е притеснението по време на тази безспорно важна държавна и ведомствена задача за осигуряване сигурността по време на Европредседателството, но дали това няма да доведе до увеличаване на риска от престъпност в районите, от чиито дирекции се командироват служители в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Иванов, не знам защо решихте, че не е ясно планирането на тези средства, за които стана дума, и че има такива допълнителни. Опитвам се да Ви уверя, че това, което се планира в бюджета, в държавния бюджет, няма как да бъде планирано изцяло и точно. България, предполагам не е изненада за никого, за първи път е Председател на Съвета на Европейския съюз и няма как да знае всички нюанси, и със сигурност се налага едно такова допълнително, ако се наложи – в случая се налага, както виждате, допълнително заплащане. (Реплики.)
Във втория Ви въпрос за какво става дума?! Когато отнемаме хора – да, аз казах, когато не стигат, вземаме от СДВР-тата допълнителни сили, първо. След това Жандармерията – допълнително, тя е към Главна дирекция „Национална полиция“. Ако това не стигне, тогава ще посегнем и ще вземем от места, където, чували сте от мен и това е известно, има Интерактивна карта на цяла България – по-тъмни петна, по-светли. Ще Ви дам примери: ще вземем от Смолян, от Кърджали, по памет – не съм от професионалното ръководство, но предполагам там, където престъпността е с по-ниски граници.
Иначе съм абсолютно съгласен с Вас – опитват се някъде да правят неща, които и Вие споменахте. Но само с това ще заключа: тази престъпност, за която Вие споменавате сега, тя не нараства, тя намалява, и не ние, когато сме управлявали, е била най голяма. Няма да казвам числа назад, аз вече имах повод да казвам какви са. Примерно едно от нещата – убийствата, което няма как да бъде манипулирано от никой министър, включително и такъв като мен, който е последният, да речем, там е истината и се вижда какви са били убийствата назад във времето. Няма да отивам дотам, за да не стане политически разговор. Какви са сега? Предполагам, че е същото и с другите престъпления. Няма как да не са свързани. Така че ние правим възможното, не само ние, обществото го прави, защото това е не само функция на Министерството на вътрешните работи – да натиска надолу тази престъпност, но съм съгласен с Вас в едно, че професионалното ръководство, на което постоянно обръщам внимание, много добре трябва да внимава, когато взема сили от областните дирекции на МВР и ги пренасочва, когато се наложи, към София. Тук съм напълно съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Радев е от народния представител Цветан Топчиев и е относно организацията на работата на ГКПП.
Имате думата, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурността на границата е част от общо понятие за глобална сигурност в региона и Европа и е дългосрочна стратегическа цел на Република България. Необходимо е надграждане на интегрирания модел за гранично управление в отговор на предизвикателствата по отношение на граничната сигурност. Организацията на работата на ГКПП трябва да гарантира плавно преминаване на потоците от хора и превозни средства, а така също и товари по границите, без да намалява нивото на сигурност в рамките на Европейския съюз.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: каква е организацията на работата на ГКПП? Отговаря ли на стандартите за проверка и контрол на преминаващите лица и товари, съответстващи на изискванията към страната – кандидатка за член на Шенген? Предвиждате ли оптимизация посредством одобряване на материално-техническата база и оптимизация на работата при изпълнение на функционалните задължения на службите за контрол на една линия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Топчиев, Министерството на вътрешните работи има такава дирекция – Главна дирекция „Гранична полиция“, като национално специализирана структура за осъществяване на възложените със Закона за МВР дейности. Тази дирекция извършва гранични проверки на гранично-пропускателните пунктове на преминаващи през границата лица, вещи, тяхното владение и транспортните средства на тези граждани в съответствие с Регламент № 399 на Европейския съюз от 2016 г., на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите. Казва се Кодекс на шенгенските граници, по популярно е. При извършване на граничните проверки се прилагат добрите практики, препоръчани в Общия практически наръчник на граничните служители, известен на експертите като Шенгенският наръчник, който се използва от компетентните органи на държавите членки за извършване на гранични проверки на лица и превозни средства.
От 7 април 2017 г. влезе в сила изменение на Кодекса на шенгенските граници, разпоредбите на който по същество задължиха органите на „Гранична полиция“ на вход и изход на граничните пунктове, разположени на външните граници на Европейския съюз – каквато е нашата граница, да извършват системни проверки на всички категории пътници, в това число и граждани, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Европейския съюз, техните пътни документи чрез проверка в база данни. Това правим. Изключение е предвидено за бъдещите вътрешни граници, каквито са границите на Република България с Република Гърция и Република Румъния, където само за лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза може да се осъществяват несистемни проверки при излизане от страната – документите на лицата да не се проверяват в наличната база данни. Това е изключение.
В случай на висока интензивност на пътникопотока, при която се увеличава значително времето за изчакване на пътниците на граничните пунктове, съгласно чл. 9 от този европейски регламент за определен период от време се предвижда облекчен режим за гранични проверки, така наречените „несистемни“ – на вход и изход. При изпълнение на служебните си задължения, свързани с осъществяване на гранични проверки на граничните пунктове на страната, служителите на граничните пунктове работят с най съвременни технически средства – това, което питате – за контрол на лицата – документите и превозните средства, които са в пълно съответствие с препоръките и добрите практики на Шенгенския каталог на Европейския съюз, за който стана дума по горе.
Контролът за укрити лица в превозни средства се осъществява с ефективно използване на технически средства – газоанализатори, видеоендоскопи, инспекционни огледала, мобилни рентгенови системи, включително системи за засичане на сърдечен ритъм и системи за видеонаблюдение. Преминаващи лица, вещи в тяхно владение и пътни превозни средства се контролират за пренасяне на радиоактивни материали с използване на стационарно и мобилно оборудване за откриване на радиация в режим 24 часа, седем дни в седмицата, както и за пренасяне на взривни вещества.
Координацията и взаимодействието между отделните служби за граничния контрол по отношение на подобряване инфраструктурата и пропускателната дейност на граничните пунктове на страната, се осъществява в рамките на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол – има такъв. Работната група към него заседава всеки месец въз основа на двустранните и многостранни споразумения на МВР и Главна дирекция „Гранична полиция“. Тя осъществява дейности по взаимодействие с компетентни ведомства по различни видове граничен контрол: митнически, здравен, ветеринарномедицински, фитосанитарен и контрол за транспортни средства и други, които са ми описани тук. Това е Междуведомството. Така че можете да сте спокоен, там контролът е добър със средствата, които изброих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър.
Не стана ясно едно. В България функционират 36 ГКПП-та, от които 20 са на външни граници и 16 на вътрешни граници. Сега ще Ви покажа едни снимки, на едно ГКПП в България. (Народният представител Цветан Топчиев показва снимков материал.)
От отговора Ви е ясно, че няма средства, предвидени за подобряване на материалната база. Службите, осъществяващи контрол, както казахте, са „Гранична полиция“, Агенция „Митници“, Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните. Вие сте отговорен за работата на координационния орган – Междуведомствения съвет, по въпросите на граничния контрол. Решенията на Междуведомствения съвет са задължителни за специализираните служби на министерствата и ведомствата, осъществяващи граничен контрол. Този съвет изготвя финансови разчети за необходимите средства за изграждане на нови ГКПП-та – има такива заложени в международни спогодби, доколко ще бъдат изпълнени – не знам, а също така за разширяване, реконструкция и модернизация на съществуващите. Ето, пак Ви показвам (народният представител Цветан Топчиев отново показва снимковия материал), това означава, че не работи. Този Междуведомствен съвет, за който отговаряте, не работи. Ние така посрещаме чужденците, при такива условия работят служителите на ГКПП.
„Гранична полиция“ и служителите от Агенция „Митници“ на трасетата за леки автомобили, автобуси, на най-големите сухопътни ГКПП-та прилагат принципа на една линия. Кога ще има единен национален стандарт за всички ГКПП-та в България с цел по бързото обслужване на пътници и товари, което значи кога ще има кадрово обезпечение и кога ще бъдат окомплектовани всичките с необходимите специализирани технически средства? (Народният представител Цветан Топчиев предоставя снимковия материал.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Уважаеми господин Министър, ще използвате ли правото на дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател! Уважаеми господин Топчиев, на един предишен въпрос го казах – ще го кажа и на Вас. Сигурно това си е Ваше решение, Ваша практика, но не ме изненадвайте с такива неща. Картинки ми давайте, колкото искате, но не решавайте така въпроса, че да ме поставяте в затруднение – да не мога да Ви отговоря компетентно с числа. Ако искате нещо конкретно, запитайте ме така във въпроса. Извинявайте, че Ви го казвам, но съм затруднен да Ви отговоря.
Все пак сега ще Ви отговоря, доколкото мога, на това, което ме попитахте допълнително.
Тридесет и шест, казахте, са ГКПП-тата. Да, не свърших по въпроса умишлено – не исках да отивам натам. Няма да говоря политически – все се опитвам да не го правя. Не си спомням някой да е открил КПП.
Ето, вижте, с решение: Русе – Дунав мост, преди пускане е в момента, експлоатация, разширение – ще го видите съвсем скоро, предполагам.
През месец октомври 2017 г., и аз присъствах там, открихме Кайнарджа – Липница. Предстои да бъде открит, както казахте, това е по международни съглашения, Крушари – Добромир. И още един: Рудозем – Ксанти. Това е в плана ни – ние го спазваме и откриваме такива КПП-та.
Говорите, че няма средства – 160 милиона има за Гранична полиция! 160 милиона европейска помощ за надграждане на съоръженията и не само това – и автомобили се купуват.
Докладваха ми, че тази година малко над 300 колеги, числото е около 300, са назначени в Гранична полиция! Как не даваме средства там?
Да, показвате ми тези картинки, но аз мога да Ви покажа картинки за много такива неща.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Това не са картинки – снимки са!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, снимки на КПП.
Вие знаете, че и тоалетни нямаше – един вицепремиер се зае да ги направи. Всичко това е назад във времето. Няма да казвам кой не ги е построил и така нататък. Където можем със средства, с които разполагаме, казвам какво правим – оценката оставям на Вас.
Условията. Вие казвате: какви са условията тук, трябва да има общ стандарт. Добре, не слушайте мен, каквото мога, Ви казвам – слушайте Frontex. Ако не знаете, това е международна агенция,…
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Знаем, знаем!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: …която минава заедно с нас на втора линия, и те гледат не по-зле от нас. Гледат всичко и казват. От тях не съм чул забележки, че ние опазваме границата по по-лош начин, в смисъл – с недобри средства. Няма такава забележка. Забележките са от друг характер.
Съберете цялата информация – моят отговор като министър е такъв. Ще взема снимките все пак да проверя къде е това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря Ви и за участието днес.
Това беше последният въпрос към министър Радев, с който завършваме парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е на 21 февруари 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,02 ч.)

Председател: Цвета Караянчева

Заместник-председател: Емил Христов

Секретари: Александър Ненков Николай Александров