Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, добро утро!
Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви представя Проекта на програма за работа на Народното събрание за периода от 21 до 23 февруари 2018 г.:
„1. Проект на решение за предсрочно освобождаване на Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители, 20 февруари 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет, 2 февруари 2018 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Министерският съвет, 10 ноември 2017 г. Приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител – Министерският съвет, 11 декември 2017 г. Приет на първо гласуване на 24 януари 2018 г.
5. Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г. Вносител – Министерският съвет, 12 септември 2017 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител – Министерският съвет, 2 януари 2018 г. Приет на първо гласуване на 1 февруари 2018 г. – точка първа за четвъртък, 22 февруари 2018 г.
7. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10 май 2017 г. до 31 януари 2018 г. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители, 1 февруари 2018 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи. Вносител – Министерският съвет, 16 октомври 2017 г. Приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, 28 юли 2017 г. Приет на първо гласуване на 12 октомври 2017 г. – продължение.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за филмовата индустрия. Вносител – Министерският съвет, 24 ноември 2017 г. Приет на първо гласуване на 25 януари 2018 г.
11. Парламентарен контрол.“
Подлагам на гласуване Програмата за работа на днешното пленарно заседание.
Гласували 191 народни представители: за 121, против 59, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Остро и категорично възразявам срещу точка първа от седмичната програма, а именно освобождаването на господин Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание, защото предложеният от Вас Проект на решение е в остро, въпиещо противоречие с Правилника на Народното събрание, който има силата на закон, а и с Конституцията на Република България, поради което предлагаме тази точка да отпадне. Защото няма нито едно от основанията, описани в чл. 5, ал. 1 и т. 2 от Правилника, а именно обективна невъзможност за изпълнение на задълженията. Тук са дадени и алтернативи – или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност.
На първо място, за да е налице системност, са необходими поне три случая на превишаване на правата на заместник-председателя на Народното събрание, а такива липсват.
Описаните в скалъпените мотиви случаи по никакъв начин не представляват превишаване на правата на господин Жаблянов в качеството му на заместник-председател, с оглед на неговата компетентност. Правата на заместник-председателя на Народното събрание са изчерпателно описани в чл. 8, ал. 2 от нашия правилник, а те са: „Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.“ Правата и задълженията на заместник-председателите не могат да надхвърлят тези на председателя на Народното събрание, а те са изброени изчерпателно в чл. 8 от Правилника и никъде не е описано като задължение, който и да е народен представител – бил той заместник-председател, да няма право на различно мнение и възгледи от тези на председателя на Народното събрание или на управляващата коалиция.
Нещо повече. Мотивите Ви противоречат и на Конституцията на Република България, където в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ясно и категорично е записано, че политическият живот в Република България се основава върху принципите на политическия плурализъм. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам.
Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна, а именно това правите във Вашите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата каква е, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ: Процедурата я мотивирам в момента. Аз я казах и в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече.
ФИЛИП ПОПОВ: Приключвам буквално за секунди.
На трето място, има и вътрешно противоречие между основанието, което сте описали в Проекторешението и мотивите – системно превишаване на правата, защото Вие в устрема си на практика не сте описали превишаване на правата, а неизпълнение според Вас на задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете ми процедурата каква е, господин Попов, иначе ще го приема като декларация от името на група.
Каква е процедурата?
ФИЛИП ПОПОВ: Затова се обръщам към всички народни представители и към Вас, госпожо Председател, да не подкрепяте включването на тази точка в дневния ред и да гласувате „против“.
Правя предложение т. 1 от Програмата да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Подлагам на гласуване предложената процедура от господин Попов – т. 1 от днешната приета програма да отпадне.
Гласували 193 народни представители: за 92, против 89, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 февруари 2018 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за международната хидрографска организация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана.
Законопроект за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители – Данаил Кирилов и Христиан Митев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Проект на решение за предсрочно освобождаване на Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители.
Съобщения:
Уважаеми народни представители, на основание чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомявам, че в обнародвания в „Държавен вестник“, бр. 15 от 2018 г., Закон за пазарите на финансови инструменти в § 42 е извършена поправка на допусната фактическа грешка, както следва: в т. 2 текстът: „§ 13, т. 12“ да се чете „§ 13, т. 13“, и в т. 3 текстът: „§ 13, т. 12“ да се чете „§ 13, т. 13“.
Грешката произтича от направеното преди обнародването коригиране на сгрешената номерация в точките на § 13, което не е било съответно отразено и в § 42.
На основание чл. 75, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за поправката е уведомен и президентът на Република България.
От Националния статистически институт е постъпила информация за основните резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2017 г.; брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2017 г. – експресни оценки; инфлация и индекси на потребителските цени за месец януари 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВАЛЕРИ МИРЧЕВ ЖАБЛЯНОВ ОТ ПОСТА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Кой ще ни запознае с мотивите?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Внесли сме Проект за решение за предсрочно освобождаване на господин Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
Мотивите ни за това предложение, както вече чухте, чл. 5, ал. 1, т. 2, предложение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно поради системно превишаване на правата му като заместник-председател на Народното събрание. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
В мотивите сме обосновали, с оглед доказване на системност, следните три съществени нарушения.
Първото нарушение е от 18 януари 2018 г., когато обсъждахме ратификацията на Договора за добросъседство с Република Македония. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще имате възможност за изказвания, колеги, моля Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Жаблянов, твърдейки, че се изказва в лично качество, заяви от трибуната на Народното събрание и квалифицира Договора като търгашество от най-ниска проба, недоносче и измишльотина. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! Ще имате възможност да се изкажете.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С това смятаме, че колегата Жаблянов принизи десетилетните усилия на двете държави да постигнат споразумение по този договор. (Реплики от „БСП за България“.)
На второ място, основавайки се на задълженията на всеки народен представител – в чл. 155, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да зачита авторитета на Народното събрание, господин Жаблянов по време на пленарно заседание, на 1 февруари 2018 г., грубо възпрепятства реда в залата (реплики и възгласи от „БСП за България“) и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и на жертвите от възродителния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С тези си действия господин Жаблянов демонстрира пълно неуважение към българския парламентаризъм, към българския народ.
На трето място, смятаме, че освен задълженията, които господин Жаблянов има като редови народен представител, той има и представителни, и институционални функции като заместник-председател на Народното събрание. В тази връзка е длъжен да утвърждава националния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган.
При това положение ние бяхме грубо възмутени от твърдението (реплики и възгласи от „БСП за България“) в декларацията против провеждане на Луковмарш, като авторството на тази декларация се оказа свързано с господин Жаблянов. В декларацията се твърди, че Народният съд е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие.
Смятаме, че с изявлението се засяга оценката на демократичното ни общество и ценностите относно провеждането и последиците от Народния съд. Това дискредитира българския парламент и засяга неговия авторитет. Ако господин Жаблянов желае да прави такива екстремни квалификации, той би следвало, като представител на 80% от народното представителство, да има възможност да ги прави като редови народен представител, но като представляващ институцията български парламент, смятаме, че не следва да прави това, поради което сме внесли следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно освобождаване на Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава предсрочно Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Откривам разискванията.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми първо да поздравя с „добре дошли“ в пленарната зала гостите от Съюза на репресираните! Приемете почитанията на парламентарната група „Движение за права и свободи“. (Ръкопляскания от ДПС.) И да изкажа съжаление – ако знаехме, че ще имаме такива почетни гости, щяхме да поканим и стотиците репресирани от комунистическия режим от редиците на Движението за права и свободи – заточвани по лагери и затвори, бити и депортирани. Нека приемем, че техните представители са тук – Вие като техни съратници в битката срещу комунизма. (Ръкопляскания от ДПС.)
Уважаема госпожо Председател, парламентарната група на Движението за права и свободи няма да вземе участие в този дебат поради следните причини. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не ми пречат, госпожо Председател, но щом Правилникът го изисква…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние смятаме, на първо място, че няма правни аргументи за исканата оставка – за решението за отстраняване от заместник-председателския пост на заместник-председателя Валери Жаблянов.
Ще разгледам трите мотива един по един. В лично качество господин Жаблянов е изразил свои аргументи срещу договора за добросъседство с Република Македония.
Почитаеми колеги, особено се обръщам към юристите: нима забравяте, че народният представител има функционален имунитет, което означава, че не носи отговорност за изказаните от него становища от тази трибуна? Напротив! Този имунитет е затова, за да може да изказва своите становища, независимо дали другите са съгласни с тях или не. Така че този аргумент отпада по конституционни съображения.
На второ място – нарушаване на Правилника. Искането на господин Жаблянов – дали сме съгласни с него или не, е друг въпрос. Не бяхме съгласни, но да постави свое искане от трибуната на парламента относно почитта към жертвите на комунистическия режим – да бъдат включени и други, си е негово право. Това не е нарушаване на Правилника по никакъв начин. Ако тръгнем да гледаме от формална гледна точка нарушаването на Правилника, това става на всяко пленарно заседание. Мога да Ви припомня много такива случаи. Това не е основание да се иска оставката.
На трето място, идва моралният мотив за това, че господин Валери Жаблянов в декларация против провеждането на Луковмарш е изразил свое лично становище относно Народния съд. Тук е мястото да припомня, че Движението за права и свободи осъжда Народния съд и е било последователно в тази си позиция през всичките години на прехода.
И днес ние заявяваме категорично, че не можем да се съгласим с личната оценка на Валери Жаблянов. Казвам, че това е лична оценка, защото неговата партия има нарочен документ, в който се разграничава от този акт на Народния съд. Има! Има, и тя беше цитирана от тази трибуна съвсем скоро. Ако това е предизвикало Вашето възмущение, изконно, защото Народният съд е престъпление против хората, престъпление против гражданите на Република България, при това с жертви, ние от Движението за права и свободи сме съгласни и затова имаме отрицателно, осъдително отношение към този акт. Нека да попитам: какво беше възродителният процес? (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! Колеги, имате възможност да се изкажете от трибуната! Моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какво беше възродителният процес, който завърши с депортация на няколкостотин хиляди български граждани от турски етнически произход, което представлява етническо прочистване, и е престъпление против човечеството по международното право, без давност, почитаеми колеги?! За това престъпление, което е от същия характер, на същия комунистически режим… (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: ГЕРБ – Вие проявявате двоен стандарт. Категорично двоен стандарт!
Председателят на Комисията, забележете, по човешките права и вероизповеданията от тази трибуна каза следните думи по повод възродителния процес: „Какво значи „нарушени човешки права“? Излязъл на протест – такива хора не е имало, излязъл на протест – станало злополука, не знам какво точно.“
Жертвите на възродителния процес не са жертви на злополука, уважаеми колеги от ГЕРБ, както и жертвите на Народния съд не са жертви, защото така е изисквало следвоенното време. Те са жертви на престъпления, престъпления против човечеството! Когато поискахме оставката на господин Велчев, Вие не проявихте този морал, който искате да проявите днес. (Ръкопляскания от ДПС.)
Когато Ви дадохме знак с напускането на нашите двама членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Вие също не обърнахте достатъчно внимание на този жест.
Ние от Движението за права и свободи смятаме, че от ГЕРБ нямате моралното основание да искате днес тази оставка, освен че нямате и юридическо такова. По тази причина Движението за права и свободи няма да участва в този фарс, който впрочем има и друга цел. Да не говорим например за Луковмарш, защото поводът за казаните думи е Луковмарш. Един висш представител на ГЕРБ преди дни се разграничи в медиите и каза: „ГЕРБ винаги сме били против провеждането на Луковмарш“.
Искате ли да Ви пуснем запис – видеозапис, от сесията на общинския съвет по повод Луковмарш, където общинските съветници от ГЕРБ защитават Луковмарш? Искате ли да го чуете? (Ръкопляскания от ДПС). Да, да, да, имаме го! Значи Луковмарш не е проява на съпричастност към фашизма – фашистки прояви и режим, а всичко останало е!
Съветвам Ви да си изчистите двойния стандарт, защото хората гледат и могат да дадат оценка на това! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам. (Парламентарната група на ДПС напуска пленарната зала.)
Изказвания?
Господин Жаблянов, заповядайте, за изказване.
Колеги, моля Ви!
Господин Шопов, правя Ви забележка по чл. 56, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изричане няколко пъти на непристоен израз.
Заповядайте, господин Жаблянов. Времето няма да бъде от времето на групата. Имате десет минути за Ваше изявление.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа, другарки и другари, социалисти и антифашисти! Със съжаление отбелязвам, че 28 години от демократичното управление на България е един проспан, пропуснат период за българската десница – период, в който българската десница е готова във всеки момент да се фашизира, но никога да се демократизира; един период за българската десница, в който тя така и не разбра какво представлява демокрацията.
Ще изразя дълбокото си съжаление от факта, че десетки и стотици посещения на народни представители, на ръководители на парламентарната група в храма на световната демокрация – Съединените щати, не помогнаха да разберете какво представлява това конституционно управление на народа. Нито проумяхте принципите, нито разбрахте защо сте ходили дотам. Съединените щати, освен страна на капитализма, са страна на свободата, където индивидуалните права на изказване, на религиозно вероизповедание, на защита на гражданите от страна на институциите, включително и с лично оръжие, е възведена в култ.
Вие, уважаеми колеги, за десетки години вече демократични обучения в килийните училища на либералните институти не достигнахте до сърцето на демокрацията. За съжаление, това трябваше да Ви бъде напомнено и от нашите колеги преди малко.
Няма да говоря по-нататък за Вашите когнитивни дефицити. Ще кажа няколко думи и по конкретния казус, и по правата, които си присвоявате от закона, въпреки закона.
Мотивите, които представи господин Кирилов, подписани от господин Цветан Цветанов, са образец на политически произвол, фактологическо слабоумие и политическа безпомощност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, моля Ви да не използвате обидни изрази.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: За първи път виждам мотиви, в които няма посочен нито един член от Правилника на Народното събрание, който да касае и да третира отстраняването на председателя и заместник-председателите от длъжност. Нито един член! Посочен е само чл. 155, който няма никаква връзка с днешната дискусия и с Проекта за решение. Юридическа, политическа и друга безпомощност, уважаеми госпожи и господа от десницата!
Няколко въпроса за мотивите един по един.
Първият мотив – всеки народен представител и всеки български гражданин може да има мнение и да се изкаже по договорите, които подписва българската държава и българското правителство. Вие не разбирате демокрацията и в частност нейната институционална уредба, защото схващате колективното ръководство на Народното събрание като единен политически орган. Това отзад не е Политбюро! (Сочи банката на председателството.) Това отзад не е Централният комитет! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това отзад не е върховният орган на Националсоциалистическата партия, където всички трябва да козируваме, защото една госпожа носи някакви символи по себе си. Това е демократичен орган. Ние сме представители на нашите партии, ако още не го знаете. Аз съм представител на Българската социалистическа партия и с нейната платформа и програма съм застанал там, а не с Вашата. Това ясно ли Ви е? (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.) И не можете да ми търсите сметка за това. Няма как да ми търсите сметка!
Основни принципи. Въпросът за 1 февруари – намирам го за смешен. Смешен! Призовах да се почетат всички жертви на политическото насилие в България, които са факт, който не може да бъде отречен дори и от хора, които са се запознали с историята от увода в учебника за шести клас. Не може да бъде отречен!
Третият мотив – смехотворен! Искате ли да Ви кажа, че с подобни мотиви дори Народният съд не е работил? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Обърнете внимание на изречението, не знам кой може да го роди, какъв е този човешки интелект: „Декларация – казва – която се свързва с господин Жаблянов“. Как се свързва, бе, уважаеми юристи? Как се свързва? – По жицата? (Ръкопляскания и смях от „БСП за България“.) Трагедия, уважаеми колеги.
Няколко думи за Народния съд и дали е имало фашизъм в България.
Богдан Филов, 13 декември 1941 г.: „В моята последна реч пред Вас на 19 ноември аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите от Оста, на техните съюзници, изповядвайки нацизма. („Браво“, бурни и продължителни ръкопляскания в залата.)“.
Отново Богдан Филов: „Господа народни представители, на всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11-и този месец в Райхстага в Берлин. Известна е също и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че Североамериканските щати са нападнали силите на Оста. При тези условия – казва Богдан Филов – ние решихме да скъсаме дипломатическите отношения със Съединените щати и да обявим положение на война с тази държава, както и с Англия.“ (Сигнал от председателя.)
Нали десет минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не, прощавайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, аз гледам седмата, затова.
Това е по повод политическата отговорност на правителството на Богдан Филов и какъв прекрасен археолог е бил.
По-нататък. Председателят на Народното събрание, който казва: „След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните войски и народи, нашият народен блян е осъществен“.
Какво имате да кажете срещу това? Това са протоколите на нашето Народно събрание! На коя страна е била България, уважаеми колеги? На страната на демокрацията? Това е Вашата представа за демокрацията.
А сега ще Ви кажа и другата представа, която продължавате да развявате, и сте си я записали в името на партията.
„Господа народни представители, в случая обаче само не се касае за едно договорно задължение – казва Богдан Филов – но така също и за една проява на онази солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа.“
Нищо повече не може да се добави, уважаеми колеги. Нищо повече.
По повод на това кои са онези, които са застанали пред Народния съд, тъй като ставаше въпрос за тази институция, няма да изброявам международните документи, с които тя е създадена. Тя е създадена с Наредба-закон от 30 септември 1944 г., но тя е създадена…
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ, от място): Против Конституцията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Във връзка с чл. 37 от Търновската конституция. Понеже много знаете. (Оживление.)
По повод на няколко изречения, които циркулират из публичното пространство и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате една минута.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): От времето на групата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: От времето на групата, ако обичате. Благодаря.
…които се превърнаха в повод за една недемократична, ужасяваща дискусия с опити за медийни и други ексцесии през последните седмици. Лични клевети, безобразно поведение, нарушаване на всяка политическа и обществена етика, която се пише на Вашата сметка, уважаеми господа народни представители от ГЕРБ, на Вашата дебела сметка. И фактурата ще Ви бъде изпратена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Включете времето на групата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: „В тези условия не остава съмнение, че след падането на германската балканска крепост – става въпрос за България – Русия ще играе важна роля в „усилията на обединените народи за намиране на приемливо решене на българския проблем. Това не означава, че България ще бъде болшевизирана, или че пък ще й бъде позволено да избегне възмездието, което поведението й в тази война прави неизбежно и необходимо. Но ако тя и в бъдеще ще живее в мир със съседите си, онези елементи, които години наред диктуваха безразсъдната политика на сговор с германския империализъм, трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги.“ Кои са тези елементи, старателно изброени? „Немският царски двор, военната клика и корумпираната шайка политикани, които оформят неговия антураж.“
Публикацията е на вестник „Таймс“ от 3 март 1944 г. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми народни представители от десницата, политическото образование е задължително поне за народните представители. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) В случая не става въпрос за нищо друго, освен за цитат от вестник „Таймс“. Може да бъде проверен цитатът.
Съжалявам за тази ярост, която беше излята през тази седмица, и искам да премина към същността на нашата работа и на нашата дискусия. Въпросът за историческата истина няма да бъде решен и ние не крием илюзии в това отношение. Не бива да бъдат хранени илюзии. Позициите са ясни, истината – също. Жертвите са факт. Паметниците, полуразрушени в забравата на времето, събират отново на 2 юни бойците срещу фашизма в България. Това го знае цялата наша партия. Не заради друго, а защото под тези паметници има кости на избити без закон хора – обезглавени, горени, рязани от фашистките палачи на България. И именно срещу тези палачи е произнесена тази присъда, която е в съзвучие с десетките, стотици и хиляди присъди, произнесени в Европа от съдилищата във Франция – над 10 хиляди присъди, от съдилищата, организирани от Великобритания, дори в Италия, в Триест срещу върховното командване на германската армия, срещу военните престъпници, срещу политическите главорези, срещу онези, които се опитаха да обезглавят свободата и демокрацията в Европа, която Вие днес се правите, че защитавате. Нищо не защитавате! Нарушавате Конституцията, нарушавате законите, управлявате пряко волята на народа и ще платите за това! (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ние, като народни представители на съвременна България, на съвременна България, приключваме дотук с историята. Историята е основание за това нашето днешно съзнание да ни направи такива, каквито сме, но тя не може да бъде отправна точка за действията ни днес в ежедневието и в бъдещето. И тук се солидаризираме, струва ми се, всички.
Искам да кажа, че оценката за Луковмарш за първи път е оценка и на правителството, макар и страхливо изразена от заместник-министъра на външната политика Георг Георгиев, страхливо изразена, за да не се налага да я изразява премиерът, безличието на кмета на София и, разбира се, гръмогласното отсъствие на госпожа председателя на Народното събрание, която не може да намери сили и да каже, че Луковмарш е нацистка проява, както каза посланикът на Съединените щати в София. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Не можете да намерите сили, защото до вчера го подкрепяхте, защото продължавате да го подкрепяте и защото имате лицемерно отношение към демократичните и антифашистки сили в Европа, включително и към партньорите Ви, защото не сте дясноцентристка партия, а се колебаете между демокрацията и авторитаризма. И докато се колебаете, ще разберете къде Ви е историческото място. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
В България наистина се нуждаем от общи оценки за историята, нуждаем се от демократичен консенсус, нуждаем се от перспектива за бъдещето. Съжалявам, че този повод беше даден днес с нескопосаното искане за оставка. В случая не става въпрос за заместник-председателското място. За това въобще не става въпрос. Тук е големият въпрос – за българската демокрация, уважаеми колеги, защото Народният съд не е създаден в България след Втората световна война, това е автентична идея на земеделското правителство на Александър Стамболийски, което внася Проект на закон за Народния съд веднага след Първата световна война.
Обърнете внимание – след двете войни са внесени два проекта от съвършено различни партии, но с едни и същи мотиви. (Реплики от ГЕРБ.) С едни и същи мотиви! Мотивите са поставянето в заплаха на българската държава, материалните разрушения и лишения, които търпи българският народ, присъединяването на българската държава към режими, които са довели до нещастия за огромни маси от хора на европейския континент. По този закон на Александър Стамболийски са отнети имотите на Фердинанд, който абдикира и напуска България.
Демократичният консенсус, за който Вие обичате да говорите – тук някой го спомена в някаква декларация, която носи същите белези, каквито имат и мотивите, тя беше същата, но нямам време да се занимавам с нея – демократичният консенсус се основава върху плурализма на мненията, уважаеми колеги. Няма друг консенсус! Плурализмът на мненията е в основата на демокрацията. Другото е маршировка с факли. Това са две различни неща.
Маршировката с факли не е просто проява на опит да се осветят софийските улици, ако не знаете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е външна изява на идеите на нацизма и фашизма, за които София се превръща в притегателен център. И отговорността Ви като управляваща партия, която се кичи с понятието „демократична“ незаслужено, трябва да бъде именно в тази посока – да спрете този позор, позор за България! И ако Вие смятате, че този позор няма връзка с онзи позор и с онези събития, това означава, че не познавате историческата диалектика. Това са едни и същи събития. Това е същият марш, като на онези в Нюрнберг, същият марш, със същите идеи, със същите хора, и това нещо Вие трябваше да го заклеймите, за да бъдете демократи. Вие се страхувате! Вие се страхувате да излезете срещу нацистите и срещу съвременните нацисти и фашисти.
И знаете ли защо се страхувате? Заради гузната Ви историческа съвест, защото подправяте историята. (Ръкопляскания от „БСП за България“). Гузната Ви историческа съвест, защото Вие не сте партия на 10 години, а сте носители на едни от най реакционните идеи на европейския континент. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.)
И понеже някой спомена, че е бил избит елитът на България, със сигурност, със сигурност във всяко правосъдие има грешки, има и грешки, които граничат с престъпления, има недобросъвестни свидетели, има всички онези неща, които дават основания днес да се говори за памет на жертвите, незаслужено осъдени от Народния съд. (Шум и реплики.)
Със сигурност има такива съдебни случаи. Със сигурност има подадени жалби за ревизия на присъдите, аз съм се запознал с такива. Запознал съм се с мотивите на съда, когато са потвърдили или отхвърлили тези жалби, така че в това отношение няма какво да дискутирам. Тук не може да има идеологически оценки. Тук има политическа и юридическа оценка.
И понеже ние искаме да живеем в мир, искаме да живеем в цивилизовано общество, искаме да изповядваме демокрацията, искаме да изповядваме мирните алтернативи при смяната на управлението в България, ние се водим от разбирането, че да си опозиция не е недостатък, защото опозицията може да коригира управлението. Ние се водим от разбирането, че никога, при никакви условия не трябва да се връщаме към тези години, към тези времена и затова още в началото на 90-те години БСП постави като основна задача пред българското общество националното помирение. Защото и днес споделяме възгледите за необходимостта от национално помирение и от общо отношение, обърнете внимание, към жертвите на политическото насилие, а не разделно отношение към жертвите на политическото насилие. Защото така няма да може да бъде постигната онази заветна цел, която беше записана в нашата декларация – демократичният консенсус. Няма как да бъде постигната!
И накрая няколко думи, понеже споменахме за елита. Няма съмнение – професори, доктори, хора с интелектуален капацитет, със заслуги към различни сфери и области на българската държава, на нашата държавност, на правото, на теорията, на археологията. Кой може да отрече това? Всеки предубеден човек би го отрекъл, но аз не откривам и следа в тази посока, дори не откривам и следа на оценка в това, което ми се приписва под някаква форма.
Искам да Ви обясня и, струва ми се, това е най-важното: в основата на тези оценки трябва да стои хладната дистанция на времето, стремежът към историческата истина, индивидуалната почтеност и човешката обективност. Това е в основата. Всичко останало са нашите предубеждения, страсти и амбиции може би, ежедневни политически амбиции, моите уважения към аудиторията.
По повод на убитите, на загиналите. В тези събития никога никой не е отчитал ценността на човешкия живот от гледна точка на неговите индивидуални качества – дали е учен, или неграмотен, дали е богат, или беден. Човешкият живот е ценен сам по себе си. Човешкият живот е природно или божествено творение, или даденост, така както смятат и религиите, и атеистите. Той е извън нас и затова нямаме право да го отнемаме – това е основен постулат, основен постулат на християнската цивилизация. И ние върху него трябва да стъпим, за да постигнем консенсуса между нас.
Политическите различия ще си останат, аз нямам никакви илюзии, колегите ми, България няма илюзии – политическите различия са моторът на демокрацията. Но консенсусът за ценността на човешкия живот, на съграденото от хората, за цивилизацията, консенсусът срещу войната, срещу мракобесието, срещу унищожаването на институциите, на съграденото от хората – този консенсус трябва да ни крепи, уважаеми госпожи и господа, уважаеми другарки и другари. Това е консенсусът, който трябва да ни циментира като върховен демократичен орган на нашата република, която, както констатира, за съжаление, президентът, все още не е чиста и свята. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И искам да кажа няколко думи за Теньо Стоилов – секретар на Областния комитет на партията в Стара Загора, разстрелян пред 150 души – арестувани комунисти в партийния клуб.
След убийството на Теньо Стоилов – годината е 23-та, не говоря за по-късно – 23-та, след убийството на Теньо Стоилов, командирът на военното съединение, извинете, на ротата убийци, е заявил на другите палачи (шум и реплики): „Вие знаете ли, че ние тази вечер убихме един от най-умните хора на България?!“
Да, убили са Теньо Стоилов – доктор по право, доктор по философия, доктор по педагогика, полиглот, познавач на пет чужди езика, лично познат на Владимир Ленин, на Плеханов, на Вера Засулич, на Аксел Рот и на цялата политическа емиграция в Швейцария. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви. Господин Ерменков, господин Михов, моля Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може би да помолите колегите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Михов, заемете мястото си. Моля Ви!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Михов, заемете мястото си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е по повод…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще имате възможност за реплика, моля Ви!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: ...понеже чухме за мен абсурдни антидемократични съждения: че някой има право да бъде съден или да не бъде съден, и бил елит или не бил елит. Това е българският народ и престъпленията към него не могат да имат давност, независимо от кого и кога са извършени.
И към тази оценка, дадена от БСП в началото на промените в официални документи на партията – аз не знам друга партия в България, която е управлявала, да се е извинила за това, че е причинила нещо на българския народ.
Тридесет години демократично управление! Безгрешни ли сте, бе, уважаеми госпожи и господа?! Безгрешни ли сте?! Десет години управлявате, как едно извинение по най-дребен повод не беше поднесено. Да кажете: „Уважаеми български граждани, наши съграждани, сгрешихме. Това управленско решение беше грешно. Не трябваше да се подхожда по този начин, извинете“ – от името на партията, пък и от лично име.
Искам накрая, преди гласуването, да се обърна към другите политически партии в Народното събрание, казвам „другите“, без колегите от „Движението за права и свободи“, чиито аргументи за отсъствие уважавам, но не може да се отсъства, когато трябва да се защити демокрацията, а след това да се твърди, че много я обичаш. (Реплика от ГЕРБ.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да му наложите наказание на господин Тошев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! Господин Тошев, моля Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще искам да бъде наказан за обида…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Тошев! Запазете тишина.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …за лична обида. Не, не мога да запазя тишина…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква обида Ви нанесе господин Тошев?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да го накажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, запазете тишина!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да увеличите времето на групата? Удължете времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групата!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Тошев или да стане от място да ми се извини, което ще го приема, или, ако обича, да напусне залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете изказването, аз ще преценя кой да напусне залата. Моля Ви за тишина!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Лошото е, госпожо Председател, че преценките Ви са неверни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Приключвайки, Конституцията на нашата държава от 1991 г. ми дава правото – правото Конституцията ми го дава, не господин председателя, не госпожа председателката, не който и да било от нас – да кажа какво мисля за един или друг международен договор. Конституцията ми дава правото да кажа моето лично мнение за това как би следвало да изглежда българската политика, да изразявам мнението на десетките ни, стотици хиляди, милион избиратели на Българската социалистическа партия, които имат свои собствени политически възгледи, което Вие трябва да го допуснете, колкото и да не го желаете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Имат – ще ги отстояват: на избори, с демонстрации, с манифестации и с всичко онова, което нашата партия прави и ще продължава да прави, за да я има свободата в България.
Призовавам колегите от другите групи, ако искат да запазят собствената си свобода, собствената си свобода, защото утре ще бъдат принудени да рецитират, да рецитират думичките на фелдфебелите и на фюрера, ако той се появи! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов. (Реплика.)
Заповядайте, господин Михов. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“ – народните представители от парламентарната група стават.)
Изчакайте колегите да се успокоят и тогава ще направите реплика.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа! Господин Жаблянов, аз не съм съгласен с много от Вашите исторически препратки, аргументи и като цяло логически построената историческа конструкция, защото тя е логическа, но не е историческа. И ще изразя своето несъгласие само с един простичък въпрос – той е риторичен, не искам отговор от Вас.
Вие споменахте за убийството на Теньо Стоилов в Стара Загора. Кой го уби? Кой беше член на така наречения „Конвент на военния съюз“, който извърши преврата? И отговорът е много прост: той е министър-председателят на България на 9 септември, подписал акта за Народния съд, героят на Съветския съюз Кимон Георгиев. И на Вашата съвест остава защо на 9 септември Вашите предци направиха съюз с убийците на септемврийци. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Господин Марешки, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Възхищавам се от способността Ви за един и същи факт, когато сте управляващи, да го възхвалявате примерно, а когато сте опозиция, да изказвате точно обратното мнение с много силни аргументи, със силен апломб и така нататък.
Господин Жаблянов, ще направя възражение върху едно от нещата, които споменахте във Вашето изказване, защото то е изключително неправилно, а именно, че президентът Радев е споменал някъде, аз не съм чул, че заветите за чиста и свята република на Левски и Ботев в момента все още не са част от нашето ежедневие. (Реплики от „БСП за България“.)
Искам да Ви направя историческа препратка към лятото на 2016 г., когато ние основахме Гражданско движение за чиста и свята република, защото точно казахме, че тези завети… (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“ и „Ааа!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
Продължете, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Тези завети на нашите родолюбци, на нашите освободители не са част от нашето ежедневие, защото всички Вие сте се упражнявали и по времето на комунизма, и по времето на уж демокрацията, в съвсем други идеали сте се клели явно. Затова няма да допуснем да се опитвате да изграждате образа на един нов светец, защото явно не е така. Когато ние казахме, че идеалите на Левски, Ботев, Раковски не са част от нашето ежедневие, президентът Радев, сегашният президент Радев, тогава генерал Радев, не беше сред гражданското общество да излезе и защити тези интереси на българския народ. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Така че съобразявайте се с историята! Благодаря Ви. (Смях в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика ще има ли? Няма.
Господин Жаблянов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, нямах намерение да правя дуплика, но понеже има конкретен въпрос и той касае цялостното разбиране, а аз говорих точно срещу това разбиране. Онзи бил „наш“, а пък този бил „Ваш“! Това беше съдържанието на моето изказване. Не може да има такова мислене!
Аз знам, доцент Михов, че сте историк, ама някак си точно така не трябва да разсъждава науката. Обръщам се като човек към човек, който се занимава с наука. Не може да разсъждава така!
Затова искам да кажа няколко прости неща. По това време министър-председател на България е Александър Цанков, който е наречен, обърнете внимание, от българския народ кръволока Цанков. Има ли друг министър-председател, който ей така, без нищо, да си спечели това име? Току-така ли народът нарича някого с някакъв прякор? Не е току-така – кръволока Цанков. Това е един друг период на България, за който също не бива да си спомняме. Не бива да си спомняме за терора – и за „белия“, и за „червения“. Тук няма разлика, всички сме единодушни, че това не бива, не трябва в никакъв случай да се повтаря. И затова беше нашият апел към премиера, а не декларация, както сте написали в мотивите! Поне да бяхте прочели какво сме написали, уважаеми колеги! Там пише: „апел до министър-председателя“ – да се разграничи от фашисткото сборище в София.
Ето точно това, уважаеми колеги, е съдържанието на нашето бъдеще, или би трябвало да бъде, на нашата бъдеща българска демокрация, на нашето единодействие в името на доброто на българските граждани! А не къде е бил Кимон Георгиев на еди-коя си дата, колко души са се събрали в еди-кой си кабинет, как са гласували! Дайте тук сега да видим това! Аха, този е от тия, този от тия, добре, дайте рекапитулацията – този е виновен! Това мислене просто трябва да бъде приключено.
Нашият апел беше към съвременните прояви. Не сме се занимавали с нищо друго. И това е партиен документ, и Вие правихте този акт, оценявайки един партиен документ. За по-голяма парламентарна излагация от Вашата не се сещам. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Заповядайте, госпожо Грозданова – процедура.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, моята процедура е към госпожа Караянчева. По никакъв начин от тази трибуна не желая да слушам за когнитивни дефицити. Това е моята забележка към нея.
Господин Христов, сега към Вас: въпреки, че е нарушение на Правилника, ще кажа две изречения по същество. Народният съд е параван за тероризъм и политическа чистка. (Реплики от „БСП за България“.) Това е инструмент за разправа и терор, господа от БСП, това не е съд не само защото не съществува в политическото… (Силен шум и викове от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. (Силен шум и тропане по банките от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Каква е тая процедура, бе, ей?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Правя забележка, моля Ви…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: …правилата на система на България. Защото съдиите, „обвинителите“, получават нареждане от комунистическата партия кой да бъде осъден…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: …и каква присъда да получи. (Шум, освирквания и тропане по банките от „БСП за България“.) Това е към младите хора от Софийския университет, които са в залата днес.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Каква е тая процедура, бе, ей?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: В момента правя забележка, както виждате. (Силен шум и тропане по банките от „БСП за България“.)
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това дори не е квазисъд, господа. Затова ще подкрепя оставката на господин Жаблянов, а не по другите причини, колкото и да казваме, че нарушаваме Правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Изкажи се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Лично обяснение? Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Вземам процедура по лично обяснение, защото бях поименно споменат от господин Жаблянов. (Реплики.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А ти защо псуваш? (Смях.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз не псувам… (Оживление в „БСП за България“.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А?! Не псуваш?!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: … и не съм псувал. Ако „дървена комунистическа глава“ е псувня, се извинявам. Искам да Ви кажа защо го казах.
Моят баща – не някой от някъде, който сме прочели в архивите на историята – моят баща е лежал 22 месеца в Белене, осъден от дядото или бащата, или чичото на Жаблянов и на тези като Вас. Влязъл е, бил в Строителния институт, тук е учил, бил е борец в „Юнак“. Сто и шест килограма влиза, за 22 месеца излиза 67 килограма. Излиза заради това, че дядото на Жаблянов е бил бедняк и за да вземе конете, овцете и воловете… Шест вола, 4 коня и 62 овце е продал дядо ми, за да откупи баща ми от Белене, за да излезе жив и да ме има мен сега на този свят.
Затова чуйте ме добре: ако това, което чухме в продължение на 25 минути тук, не е комунистическа тирада и не е болшевизация на БСП, и Жаблянов не е „дървена комунистическа глава“ (ръкопляскания от ГЕРБ), Жаблянов не е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Тошев, моля Ви!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: …„дървена комунистическа глава“, е, аз се извинявам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря за извинението.
Заповядайте, щом е по начина на водене. (Оживление в залата.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, Вие не водихте през това време, но все пак аз имам право да изразя по начина на водене, защото тук се говориха в продължение на доста време противозаконни неща. (Реплики от „БСП за България“: „Не чети!“.)
Противозаконни неща. Сега ще ги прочета: Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен (обн., ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.), чл. 2:
„Ръководството и ръководните дейци в Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасочено и преднамерено унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателно нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентна разправа с народните представители от Двадесет и петото народно събрание и всички невинни, осъдени от така нарочения „Народен съд“.“ (Реплики от „БСП за България“.)
Процедурата е в това, че тук се говориха противозаконни неща. Тук се обявяваше „Народния съд“ за справедлив! Тук се обявяваше, че един комунистически режим (оживление в залата), който е абсолютно нетолерантен, безправен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Продължавам: „моралният и икономически упадък на държавата. Погазването и отмяната на традиционните принципи и правото на собственост“ и така нататък. Можете да си го прочетете. Той е от три члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене! (Реплики от „БСП за България“.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Три члена. Вие ги прочетете. То тогава в този случай няма да говорите тези неща, през които 20 минути наистина нашите уши бяха…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Абе изкажете се, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: …атакувани с абсолютни лъжи и, бих казал, с абсолютно безхаберие. Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Изкажете се, да Ви направим реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, но най-вече уважаеми български народе! Съжалявам, че днес ставате свидетели на това, което показва, че българската политическа класа е незряла да оцени обективно и мъдро историята си и да Ви даде перспектива, да отговори на реалните Ви проблеми, да Ви помогне да ги решите и да Ви даде надежда. Съжалявам, че управляващите дадоха този тон и Ви причинихме днес това! И заради това ще се опитам от името на „БСП за България“ да Ви върна към съвременните принципи на правова държава, на свобода на словото, на свобода на мнението, каквото всеки един от Вас, уважаеми български граждани, има.
Повод за този разговор е исканата оставка на заместник-председателя Валери Жаблянов от депутатите на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Ще започна с юридическата страна, с правната, защото е по-лесно. Правилникът на Народното събрание, който е закон в Република България, изчерпателно е определил в какви случаи може да бъде прекратен предсрочно мандатът на заместник-председателя.
Първо, по негово заявление – такова няма.
Второ, по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията – няма такава. Валери Жаблянов обективно изпълнява задълженията си.
Или системно превишава правата си, или системно не изпълнява задълженията си. Нито едното, нито другото. Тоест, искането за предсрочно прекратяване на мандата е незаконно, тъй като не отговаря на условията на Правилника, провъзгласен от Конституционния съд за закон в Република България.
Второ, ще се спра на мотивите един по един.
Господин Жаблянов според управляващите е превишил правата си, като се е изказал в лично качество, цитирам „против договора с Македония и с това е накърнил интересите на страната“. Да видим какво пише в Конституцията на Република България, чл. 39: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. И чл. 67: „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения“.
Искането за предсрочно освобождаване на Валери Жаблянов е противоконституционно. Нещо повече, тук се казва, че с изказването, което е лично, Валери е накърнил интересите на страната.
Имам следния въпрос, уважаеми ГЕРБ: при Вас има достойни хора, разбира се, и в ГЕРБ има много достойни и умни хора, които публично изразиха несъгласие с така наречената „Истанбулска конвенция“. Искате ли да сравним двата акта? Договорът за добросъседство с Македония е двустранен международен договор, а Истанбулската конвенция е многостранен такъв. Валери Жаблянов в лично качество казва, че не би подкрепил двустранния договор с Македония, а Георги Марков в лично качество казва: „Аз съм против неолибералните измишльотини и идиотщини, сега у нас ще дойде едно комитетче, което ще ходи по училища и детски градини и ще проповядва джендър идеология“.
Уважение към Георги Марков за този позиция, но има ли тук двойни стандарти? Един депутат от „БСП за България“ изразява лично несъгласие с международен договор. Един депутат от управляващото мнозинство изразява лично несъгласие с международен договор. В първия случай това е основание за оставка. Във втория – не. Вие не само че проявявате двойни стандарти, а по този начин нарушавате основни конституционни права.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Ама за Главчев можеше?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вторият мотив – „Валери Жаблянов възпрепятствал грубо реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и на възродителния процес“.
Уважаеми вносители на тези мотиви, Вие лъжете! Валери Жаблянов стоя прав и спази тишината, която се изискваше в тази една минута мълчание. (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Има запис!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Единственото, което направи, е да предложи към това уважение на жертвите на комунизма да прибавим и уважение към жертвите на фашизма.
Вие как смятате: имало ли е фашизъм в България, имало ли е жертви на фашизма? Вероятно не смятате така, защото вчера по улиците на София шестваше Луковмарш и видяхме как наши български деца, тук и сега, изповядват опасни идеи. И не чухме от Вас, българските депутати от управляващото мнозинство, порицание, недоволство или възмущение, не чухме премиера, не чухме председателя на Народното събрание – едно половинчато изказване на заместник-министър на външните работи. Не желаейки да осъдите тези фашистки прояви, обърнахте цялата дискусия върху това изречение за Народния съд.
Оттук идвам към третия мотив. Определението, което е дадено в тази декларация – „Засяга не само политическата оценка на демократичното ни общество, но и дискредитира институцията на българския парламент, и засяга пряко неговия авторитет“.
Уважаеми колеги, това беше декларация от името на партия, с която Валери Жаблянов не е ангажирал Народното събрание. Можем дълго да спорим за историческите факти, но има няколко, които са необорими. Член 5 на Парижкия мирен договор, на което основание е създадена Наредбата-закон за създаване на Народния съд, споразумението на четирите Велики сили – САЩ, Великобритания, Франция и СССР. (Шум и реплики.) Нещо повече – Декларацията на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., Женевската конвенция от 1949 г. – все международни актове, които няма как да не признаем.
Има и нещо друго. През 1991 г. Българската социалистическа партия е единствената, която следва следното на свой висш форум: „Като приема политическата отговорност на своята предшественичка за допуснатите от нея грешки и деформации, БСП се извинява на всички граждани на страната, включително и на партийните членове, които през този период бяха незаконно, необосновано или несправедливо репресирани или унижавани“. Коя друга партия в България е направила това? Само достойна партия на силни хора може да поема така отговорност, да търси помирение и единение на база на обективната оценка на историята, но с поглед в бъдещето.
По-нататък – тези мотиви са наистина смешни, но защо всъщност искате оставката?
Първо, защото бягате от реалните проблеми и защото зад този изкривен разговор за миналото, зад тази агресия – езика на омразата, криете невъзможността да решите днес демографската криза, проблемите в здравеопазването, проблемите в образованието, нарастващите неравенства. Това е бягство от действителността, за която нямате решение.
Второ, това е отмъщение – елементарно отмъщение за оставката на господин Главчев. Още тогава разбрахме, че Вие не сте осъзнали грешката, която направихте тогава. Тогава той подаде оставка, за да не бъде залата празна при посещението на господин Таяни, а не защото наруши основно демократично право – на свобода на словото, на свобода на различното мнение, на плурализма и на правовата държава.
Още тогава знаехме, че този акт ще се повтори и ето, той се повтаря днес. Това е отмъщение за онази оставка, която беше заслужена (шум и реплики) заради нарушаване на основни принципи на Конституцията и правовата държава.
Трето, причината за тези действия днес е моделът на управление, който налагате от години. Вчера господин Цветанов в едно предаване каза, че „Заместник-председателите на парламента трябва да споделят общото мнение на Председателството“. Така ли? И понеже Валери Жаблянов имал различно мнение, това било основание за оставка. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
Имаме въпрос: кое общо мнение изрази председателят на парламента Цвета Караянчева, когато ангажира институцията Народно събрание и изрази мнението на всички ни, без да ни пита, че ниският авторитет на Народното събрание се дължи на нападките на президента Радев към институцията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Защо президентът нападна Народното събрание?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Кой нормален човек вярва, че ниският авторитет на парламента, който е такъв от 20 години, е такъв, защото президентът Радев ни е дал слаба оценка? Кой упълномощи председателя на парламента да ангажира цялата институция? ГЕРБ и Цветан Цветанов. А защо тогава тя е председател? Нали председателството трябва да има общо мнение по всички въпроси?
Значи, когато Валери има лично мнение или партийно, това е основание за оставката му. Когато най-висшият, макар и пръв между равни – председателят на парламента, ангажира институцията парламент с позиция, без да ни е питал, тя си стои тук! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това двойни стандарти ли са?
Това е модел, моделът Цветановщина, в който от тази трибуна се издават присъди без съд срещу лекари, срещу опозиция, срещу политически опоненти. Заради този модел сме осъждани седем пъти в Страсбург и българската държава, всеки един от Вас, уважаеми български граждани, с малкото пари, които имате, плащате за недъзите на този модел, който отстранява, обижда, уволнява, мачка и плаши всеки инакомислещ. Това е днешният модел на управление на ГЕРБ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Всеки, който има различно мнение, който е свободен човек и има воля да изразява това различно мнение, ще бъде подложен на най-тежкия натиск.
Не само заради Валери Жаблянов, не заради поста, не заради БСП дори, а заради стотиците български граждани, които в цялата страна се намират в това състояние, в една овладяна държава, но не от външни хора, овладяна и превзета от управляващото мнозинство, което държи в страх и в репресии народа си.
Заради тези хора, ако днес гласувате оставката на Валери Жаблянов, отивате в Конституционния съд. Ако днес гласувате оставката на Валери Жаблянов, отивате в Съда по правата на човека в Страсбург и ще получите осмата присъда (шум и реплики от ГЕРБ), европейска вече, която ще Ви покаже, че „Граждани за европейско развитие на България“ е заглавие, зад което стои диктатура (ръкопляскания от „БСП за България“), унищожаване на всяко инакомислие, репресия към всеки различен. На това „Българската социалистическа партия за България“ ще се противопоставя категорично с всички правови и политически мерки! Наша основна задача става да пазим парламентарната република, да пазим разделението на властите, да пазим правовата държава, свободата на гражданите, да бъдат свободни хора, да мислят различно и да говорят различно, без да се страхуват от това.
Днес парламентарната Република не само атрофира. (Реплики от ГЕРБ.) Прав е президентът Радев. Днес Вие давате нов принос в тази атрофия. Превръщате българския парламент в извънреден съд. Днес това тук е трибунал, извънредно съдилище срещу инакомислещите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ние няма да бъдем част от извънредни съдилища в България. Ето защо, няма да участваме в тази дискусия, ще се върнем само за гласуването, но никога няма да даваме своя принос (шум и реплики) за създаване на извънредни съдилища в България. Ще ползваме всички правови и конституционни норми.
Няма да предложим друг заместник-председател на Народното събрание. Нашият заместник-председател е Валери Жаблянов. Чакаме справедливото му възстановяване на този пост от българския и от европейския съд и справедливия урок към Вас, че над Вас (ръкопляскания от „БСП за България“), над нас, над всички стои Конституцията на държавата, правовата държава, разделението на властите и свободата на човека! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Лично обяснение има господин Главчев, първо, после господин Цветанов.
Заповядайте, господин Главчев, за лично обяснение. (Парламентарната група на „БСП за България“ напуска залата.)
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми напускащи демократи от БСП, наследници на Българската комунистическа партия! Не мислех да се изказвам, ама имайте малко срам, госпожо Нинова. Как може да се сравнявате Вие, отстранена от залата по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с незаконно издадени 9155 присъди?
Вие всъщност казвате, че това е реванш. Да, има реванш. Искаме реабилитация на хората, които са били незаконно осъдени. Това е реваншът в случая. Незаконно, повтарям, в противоречие с Търновската конституция, издадени 9155 присъди, от тях 2730 смъртни и 1305 – доживотен затвор. Малко се смирете и имайте срам, госпожо Нинова. На много висок пиедестал се поставяте, придобихте самочувствие от тогава, когато групата Ви застана зад Вас, което означава, че и цялата партия е зад всичко това, което направихте – нарушихте закона на Народното събрание, който е Правилникът, а сравнявате незаконно издадени присъди. Какво повече да кажем? Самочувствието е ясно.
Имаше един „герой“ от Лайпцигския процес – тук преди малко беше застанал, вдъхновен от своя учител и вожд Георги Димитров, приличаше на него. Остава да попитаме: на какъв език (ръкопляскания от ГЕРБ) Вие от БСП говорите с конете си? Всички можем да се сетим на какъв.(Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Главчев.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да има лично обяснение. Аз също няма да направя лично обяснение, защото няма към кого да го отправя.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Най-добре ще се чувстват дърводелците на парламента – утре няма да имат работа, защото господата, другарките, другарите напуснаха, преди да чуят някакъв отговор. Аз си мисля, че празната зала ще ме разбере много по-добре, и празните столове, отколкото те, ако бяха върху тях (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Бях подготвил съвсем друго изказване, но от всичко, което чухме тук, си нахвърлих няколко отговора на въпроси, които прозвучаха от тази трибуна, и започвам поред, както бяха зададени.
БСП се била извинила. Тези хора от двете страни на залата очакваха, че на 10 ноември няма да има пребоядисване, а Българската комунистическа партия ще падне на колене и ще моли прошка за престъпленията си от българския народ. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Беше ли направено това? Не беше направено! Нещо повече, от тази трибуна или от тези кулоари виден техен тогава политик, депутат, небезизвестният брат на госпожа Бокова – Филип Боков, заяви: „Ние приемаме вината с мезета“. Ето това е тяхното нагло и вулгарно извинение.
За Луковмарш обвиняват ГЕРБ. ГЕРБ през всичките години, откакто е в политиката, е заявявал, че е дясноевропейска демократична консервативна партия и осъжда трите големи злини на XX век – фашизма, националсоциализма и комунизма. Това беше заявено в последните дни от министър-председателя, от кмета на София, от господин Цветанов, беше заявено от заместник-министъра на външните работи.
Забележете, защо бил проведен този нацистки марш? Тези хора, които претендират, че са депутати, разбират законите на страната. Защо не прочетоха Закона за събранията, митингите и манифестациите и там да разберат, че за едно подобно шествие режимът не е разрешителен, а е уведомителен и никой не може да го спре.
Аз питам: нито министър-председателят, нито кметът, никой не може да спре това шествие, когато то е заявено по съответния ред!
От кога се провежда Луковмарш? От 2003 г. – управлява Царят, управляват комунистите с Тройната коалиция, управлява Орешарски. Е, те защо не го забраниха, като са против Луковмарш? Не го забраниха, защото не могат да го забранят и сега. Вижте, едва ли не ГЕРБ и „Обединените патриоти“ толерират нацизма.
Вижте как се раждат фалшивите новини, без да се посочват законовите основания!
Тук беше изнесена просъветска и прокомунистическа реч точно от онези години, когато тук е насаждан комунизмът. Обвиниха българските политици едва ли не в любов към нацистка Германия! Най-голямата любов към нацистка Германия след 23 септември 1939 г., когато в Москва се сключва Пактът Молотов – Рибентроп, към него има таен договор как ще се разпредели след войната Европа, сред най-възторжените поддръжници на този пакт е Българската комунистическа партия. До 1941 г. тя не е отронила една дума срещу нацистка Германия. Очаква от онзи съюз да стане и да ги постави на власт след войната при преразпределението на Европа, защото иначе те никога не могат да вземат демократично власт. Те, ако са можели, щяха да я вземат, а не с кръв, насилие, оръжие и с терористичното партизанско движение.
Отмъщение за господин Главчев. Несъвместими са двата акта – този на господин Главчев и този на Жаблянов! Господин Главчев прояви изключително високо държавническо поведение, с изключително чувство за национална отговорност, слагайки приоритетите и дневния ред на България над личните си интереси и приоритети. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Той направи велика саможертва и показа какво е да си политик демократ! (Продължаващи ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние сме свидетели, че никой не му е искал оставката. Човекът разбра интереса на България, почувства го в себе си и направи своя акт.
Как ще сравните този акт с акта на циничния позор, който нанесе от тази трибуна на 1 февруари Жаблянов?! Това са несъвместими актове по отношение морала на отделните политици! Там, където има морал, той се проявява. Там, където няма, ето, залата е празна! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нали сте демократи, защо не чуете другото мнение?! (Продължаващи ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожа Нинова цитира европейски договори, Парижкия договор и други. Ами те са станали две години, след като тези хора са избити и заровени със сгурия в Централните софийски гробища. Това е все едно онова външнотърговско дружество, което беше приватизирано, за което тя казва: „То е проверено“. То е проверено, но преди Вие да го приватизирате, а не след приватизацията. Същата работа е и тази. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
А сега, конкретно за оставката. Трябва да кажа личните си мотиви защо ще я подкрепя.
За по-малко от месец господин Жаблянов…
Най-напред – поклон пред репресираните от комунистическия режим и техните наследници, и младите хора зад тях, за да чуят какво е било! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Госпожо Председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се. (Всички депутати от ГЕРБ и „Обединените патриоти“ стават и с ръкопляскания приветстват присъстващите на балкона наследници на избитите от Народния съд.) Благодаря, колеги.
Продължете, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Жаблянов, за по-малко от месец Вие на три пъти си позволихте да оскверните както националната памет и българската история, така и чувствата и паметта на стотици хиляди българи, носещи в сърцата си цели 70 години незатихващата болка от престъпленията на комунистическия режим – режим, насилствено наложен в страната на щиковете на Съветската армия окупаторка.
На 18 януари, когато цяла България бе затаила дъх за дългоочакваното и от двете страни на границата официално репобратимяване с македонския народ, единствено Вие в тази зала прочетохте злостна декларация, с която едва ли не обвинихте правителството и парламента в национално предателство – с ратификацията на този желан договор!
Господин Жаблянов, национално предателство по този въпрос е извършено, но не на 18 януари 2018 г., а през декември 1946 година, когато започва процесът на насилствена македонизация в България с преброяването на населението в Пиринския край. Тогава 310 хиляди човека насилствено са накарани да се запишат като македонци. От тях на натиска не устояват цели 270 хиляди. Четиридесет хиляди отказват, но са интернирани по концлагери и малцина от тях се завръщат. Това е извършено по решение на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия – пише Георги Чанков, чийто член е той самият! Хората си признават какво са правили.
С Вашето изявление, господин Жаблянов, сме наясно, че Вие се опитахте да обслужите единствено руски интереси, защото единствените, които нямат интерес Балканите да бъдат обединени и да бъдат част от обединена Европа, има само Русия. Но Балканите ще бъдат обединени, ще бъдат част от обединена Европа и Русия тук най-накрая няма да има никакво влияние! Няма да има възможност да затрива съдбите на следващите поколения!
На 1 февруари тази година по най-циничен начин Вие, господин Жаблянов, осквернихте и паметта на избитите не само от Народния съд, но и на всички онези достойни българи, онези жертви, мъченици на комунистическия терор, като се започне непосредствено от 9 септември 1944 г. и се стигне до последния от над 40-те концлагера в страната! Тези жертви Вие нарекохте „фашисти“.
В декларация на БСП 13 дни по-късно станахте достоен за съжаление автор на коварен текст, целящ с невиждана наглост да оневини изстъпленията на Народния съд.
Длъжен съм да Ви припомня, че според българските историци и юристи в България никога не е имало фашизъм, защото преди 9 септември – заяви го директорът на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките господин Вачков, никога не е имало фашизъм, защото по теория няма сливане на една партия с държавата, както става след това при комунизма. Народният съд е абсолютно незаконен, защото противоречи на действащата тогава Търновска конституция! Забележете: присъдите са издавани в името на Негово Величество, на българския цар, а той е цар според Търновската конституция! В нея има текст, в който се казва, че не могат да се създават извънредни съдилища по време на война! Това е за Народния съд.
И питам аз господин Жаблянов: а останалите десетки, десетки и хиляди избити без съд и присъда на кой съд ги зачислявате, господин Жаблянов – на чука, на сърпа или на петолъчката?! Нюрнберг съди 22-ма нацистки престъпници, издава 11 смъртни присъди и всеки от тях е имал право да подаде молба за помилване! Забележете какви са мащабите!
Говорим за чиста и свята република – тук беше поставен въпросът, постави го и Президентът.
Уважаеми приятели, можете ли да си представите български президент да зададе въпроса: чиста и свята ли е републиката днес?! Не може, не бива и не трябва да има политик на такова място, който да не носи в сърцето си святата република! Нея са носили Левски, Ботев, Стамболов – всички, които са мечтали да стигнем днес до това време. Ако ти се съмняваш, че републиката ни не е свята и не я чувстваш като свята в сърцето си, нямаш място на този стол! Друг е въпросът дали е чиста. Въпросът му тук е много основателен. Е, как да е чиста?! Вие видяхте какво са направили в Народния съд, преди него и след него.
Беше права колежката, като каза, че това е ликвидиране на опозицията, на онези, които могат след това да им оспорят властта. Разчистват си сметките.
Димитровската конституция, в член 1 от нея са заложени 50 години безконтролна власт за 20% от народа, които всъщност са комунистическата номенклатура. Другите 80%, да не казвам как ги нарече виден социалист, кучета ги яли!
Две национални катастрофи, два пъти предателства, да дадат страната ни за 16-а република!
Третият фалит идва през 1989 година. Вместо тогава да паднат, да поискат прошка, какво правят?! Обират парите на народа чрез външнотърговските дружества. Питайте госпожа Нинова, тя знае по-добре как стават тези неща! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Става банковият фалит, обират спестяванията на народа. Фалираха предприятията с източването.
Шест години по-късно започнаха криминалната приватизация. Деветдесет процента от активите и капиталите, създавани от този народ, днес всъщност са под техен контрол.
Когато през 2009 г. очакваха, че ще вземат властта и ще узаконят всичко – и власт, и икономическа мощ, се появи този лош ГЕРБ. Откъде се взе този лош ГЕРБ, та им обърка сметките?! Толкова е лош този ГЕРБ, толкова не се извинява за тези 9 години, толкова е корумпиран – имаше вот на недоверие за корупция. Какво прави този ГЕРБ, че три пъти поред народът избира само ГЕРБ?! Ами, представете си те какви са, че никой не ще да ги избере! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Народът знае, че когато комунисти дойдат на власт, държавата непременно изгаря. Тридесет години, 20 от които с явни и тайни правителства управляват те – затова сме на този хал!
Няма да се спирам на другите неща, които бях отбелязал.
Неслучайно през 1998 г. Народният съд е отменен като незаконен, реабилитираха се жертвите. През 2000 г. този режим е обявен за престъпен. През 2011 г. лошият ГЕРБ направи датата 1 февруари да се отбелязва в памет на жертвите от Народния съд, всъщност на комунистическия режим.
Мисля си, че е крайно време да се приеме закон, в който проповядването на комунизма и неговата защита, каквато направи тук другарят Жаблянов – такива актове трябва да бъдат криминализирани! За прослава на комунистическия режим – съд и затвор, както в Германия за този, който хвали нацисткия режим! Защото комунистическият режим е горният стадий на фашизма, на нацизма, това е върховата форма на безочлив режим.
Ще прескоча още някои неща.
Ще му кажа защо ще гласувам лично с пълно убеждение тази оставка. Защото считам и ще цитирам част от него, че „тя е неизбежен и необходим мирновременен демократичен акт срещу самозабравили се политици“! Защото е крайно време комунистическият цинизъм да слезе от трибуната на Народното събрание! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Реплики към изказването?
Господин Главчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямаше много евфемизми в изказването Ви, господин Гърневски, но пропуснахте един съществен момент. Казахте да попитаме госпожа Нинова за периода на приватизацията, но нея я няма, няма как да стане това. (Парламентарните групи на „БСП за България“, Движението за права и свободи и „Воля“не присъстват в залата.) Всъщност може би така щеше да изглежда парламентът, ако не си бях подал оставката – грозно изглежда. Нека се върнат госпожата и господата от БСП!
Имате ли нещо конкретно да кажете за приватизацията на външнотърговските дружества, тъй като госпожа Нинова я няма, за да каже? Очаквах да излезе за лично обяснение – няма я. (Смях, оживление, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Втора реплика има ли? Не виждам.
Господин Гърневски – за дуплика.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Главчев, Вие лично почувствахте ли, че в тази зала въздухът изведнъж стана много чист?! (Смях, оживление, единични ръкопляскания.) В тази зала въздухът ще бъде чист, когато в нея няма пукнат комунист! (Смях, оживление, единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „Обединените патриоти“ ще подкрепим решението за предсрочно освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание господин Жаблянов.
През цялото време на дейността на 44-тото народно събрание опозицията в лицето на БСП и ДПС създава и провокира скандали, но нито веднъж не пое отговорност за своите действия. Депутатите от БСП неведнъж правят скандални изказвания, но никога не поеха отговорност за своите думи. В техните редици продължава да има човек, разследван от прокуратурата за най-грозното престъпление срещу демокрацията, а именно купуване на гласове.
В групата на БСП продължава да е и човек, който си позволи да обиди целия български народ или поне 80% от него!
Днес сме изправени пред казуса провокативно изказване на заместник-председател на българския парламент по повод на неговото пренебрежително отношение към жертвите на Народния съд и комунистическия режим. Нека да не забравяме обаче и други негови непремерени изказвания, които защитават сръбски и коминтерновски тези, но не и български, а именно неговото остро противопоставяне на Договора за приятелство с Македония – договор, плод на десетилетни усилия на българската дипломация, договор, който променя вековната чужда политика в братска Македония, който дава зелена светлина за интеграция на Македония в европейското семейство.
Не сме забравили и позицията на господин Жаблянов по отношение на инициативата на председателя Главчев за промяна на името на град Димитровград в Република Сърбия. Една инициатива на местното българско население, което иска най-сетне да бъде върнато името Цариброд, защото не искат градът им да носи името на Георги Димитров – човек, който е една от причините нашето Отечество да бъде разпокъсано.
Днес ние сме изправени пред решение, с което господин Жаблянов ще поеме отговорност за своите действия и изказвания, защото господин Жаблянов е народен представител и, разбира се, има право на мнение. Но той е и заместник-председател на Народното събрание и от висотата на своята позиция трябваше да бъде по-внимателен в своите изказвания, тъй като е призван да бъде по-скоро обединител в българския парламент, отколкото разединител и защитник на чуждо влияние и пропаганда.
След като БСП не се разграничава от изказванията на Жаблянов, означава, че всъщност БСП счита за норма извършването на политически убийства, солидаризира се с коминтерновските риторики и болшевишки похвати.
Ето защо днешното гласуване е и сигнал към колегите от БСП да ревизират своето отношение към черните моменти от нашата история. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Марешки, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние дойдохме днес в Народното събрание, без да сме убедени нито в едната, нито в другата позиция. Очаквахме да чуем дебата, за да вземем нашето решение. От една страна, мотивите на вносителите са написани и бяха обяснени. От друга страна, трябваше да чуем контратезите.
На какво сме свидетели обаче? Самонареклите се „опозиция“ от БСП и ДПС – по този начин не ни дават възможност и ние да се наречем „опозиция“, от ДПС казват: „По принцип ние сме „за“, но понеже предния мандат – доколкото разбирам – ние вкарахме същото предложение, но Вие не ни го приехте, няма да участваме в дебатите“. А от БСП казват: „Ние по принцип сме „за“ да няма такива изцепки, особено на хора, които са в председателството на Народното събрание, но понеже е наше другарче, сме „против“, обаче ако беше за друго другарче, щяхме да бъдем „за“.“
Не искам да си представя какво щеше да ми се случи, ако аз бях направил това нещо. По време на обявено едноминутно мълчание за жертвите на терора на различни комунистически режими, на убийствата, да излезеш и да крещиш от трибуната на Народното събрание в знак на всякакво неуважение към тези жертви – не искам да си представя, ако бях направил такова нещо, какво щеше да ми се случи.
Затова, изслушвайки дебатите, ние сме абсолютно категорични, че позицията „за“ е точната в този момент и ще подкрепим оставката на заместник-председателя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Реплики към изказването на господин Марешки? Не виждам.
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че отсъстват представителите на БСП, защото те винаги са отстоявали принципа да се чуе различното мнение.
Искам да кажа няколко думи, които смятам, че са важни. Председателят, заместник-председателят на Народното събрание са хората, които представляват парламента като ръководство, и както беше казано и преди малко, те трябва да бъдат обединителите и да бъдат тези, които да допринасят за по-добрия микроклимат в българския парламент.
Когато се внасят разделителни, когато се излиза на трибуната на българския парламент и в качеството на заместник-председател се говори по този начин, смятам, че, на първо място, това руши авторитета на институцията и не се допринася по никакъв начин за по-ползотворната работа на българския депутат.
Тук обаче искам да изразя едно мнение. Беше много обидно от страна на господин Жаблянов – държеше се и говореше все едно, че е номиниран за председател на Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Тази реч е недопустимо да бъде произнесена тук, тя е допустимо да бъде произнесена на пленум на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Аз съм убеден, че днешното изказване на господин Жаблянов е заявка за председателския пост в БСП. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Мога да заявя следното: господин Жаблянов, когато взехте думата и излязохте тук, на трибуната, първо трябваше да се извините на тези хора, които присъстват днес в залата, от Съюза на репресираните. Защото, когато говорих в кулоарите, преди да вляза за днешното заседание, една възрастна жена каза: „Господин Цветанов, аз бях дете, когато ме пратиха в лагер. Защо този човек се държи по такъв начин? Защо този човек не почита паметта на загиналите и на репресираните от комунистическия режим?“
Ето, това е най-болното, което можем днес да констатираме от изказването на господин Жаблянов. Той се държа много назидателно, с много приповдигнат тон или както казват някои колеги от залата, арогантно. Смятам, че днес всички трябваше да бъдем много по-смирени. Днес особено БСП трябваше да бъде много по-смирена, защото единственото, което иска да направи БСП през последните няколко месеца, е да провокира проблеми, скандали, за да можем действително да се отклоним от единствения възможен път – европейския, да имаме стратегическото партньорство с държави, които могат действително да допринасят за по-голямата сигурност и стабилност на Балканите, и точно когато целите на Европейския съюз, целите на Съединените щати и на развитата демократична общност на Западните Балкани иска едно: иска европейската перспектива за Западните Балкани, иска сигурност и спокойствие.
Но БСП се възползва от тази ситуация – да провокира постоянно отклоняване от дневния ред на обществото. И когато имаме Председателство, когато имаме успехи в това председателство, разбира се, че единственият начин да бъдат неглижирани тези успехи е когато провокираш скандали.
БСП искат, уважаеми колеги народни представители, да се върнат на власт с едно служебно правителство, ако се отиде на предсрочни парламентарни избори. Както беше казано от господин Гърневски, те нямат възможността демократично да спечелят избори и да излъчат свой министър-председател и свой кабинет, защото всички ние сме свидетели на това, което са правили, и продължават да правят, и като поведение.
И понеже днес даваха много морални оценки на колеги народни представители, не се възползвах от правото си на лично обяснение, защото днешната тема не е за това какво е правел Цветанов. Горд съм, че когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, успяхме да върнем над един милион единици досиета на Държавна сигурност в Комисията по досиетата. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Знам, че това от БСП никога няма да ми го простят. Точно те са тези, които искат и закриването на Комисията, защото искат да ни върнат към болшевизма, искат да ни отклонят от европейския път, искат действително да неглижираме историята от 1945 г. до 1989 г. Ние няма да го позволим, защото сме демократична партия, имаме демократично сформирано парламентарно мнозинство, което е функция на избирателите на България.
Тук искам да благодаря и на „Обединени патриоти“ за това, че сме заедно в целите, които сме поставили, и това, което можем да реализираме от нашата управленска програма за 4-годишния мандат. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Всеки един, когато се среща с избирателите, не говори агресивно и провокативно, а се интересува какви са стъпките и политиките, които може да направи правителството, за увеличаване на доходите, за намаляване на безработицата, за развитието на регионите, за да имаме този икономически растеж, който дава по-добрата перспектива и възможност да се връщат доказаните български граждани, които напуснаха страната ни поради всичко това, което не направихме в началото на демокрацията, когато не разкрихме досиетата, не казахме истината. Тук, днес, разбира се, единствените представители на център-дясно в политическото пространство е ГЕРБ.
Искам да благодаря на всички български граждани, които подкрепиха ГЕРБ на парламентарните избори, защото ние отстояваме демократичните ценности и изповядваме европейските ценности за силна и обединена Европа. Това БСП няма да ни го прости и затова ще бъдат агресивни. Проблемът обаче е, че БСП намери своя истински говорител за всичко онова, което искат да правят. За голямо съжаление президентът на страната се превърна в един реален говорител на БСП и тази координация на взаимни действия уронва престижа на президентската институция и, разбира се, създава възможност за противопоставяне в обществото.
Колеги народни представители, които присъстваме днес в залата, защото не знам дали колеги, които не присъстват в залата, ще могат да разберат за какво става въпрос: нека да не обръщаме внимание на провокативните действия, нека да бъдем с ясното съзнание, че България е над всичко и днешната оставка, която ще гласуваме, ще бъде за по-доброто на демокрацията, за по-доброто на парламентаризма. По никакъв начин няма да ограничим личните послания, които ще прави колегата народен представител Жаблянов, но той ще ги прави в качеството си на народен представител, а няма да ги прави в качеството си на заместник-председател на българския парламент.
Съпоставката с това, което направиха с колегата Главчев – аз мога също да изразя пълната си подкрепа за колегата Главчев и да кажа, че това, което той направи (ръкопляскания от ГЕРБ и ОП), беше достойното, защото сложи България пред личната обида, която му нанесоха колегите от БСП.
Благодаря, колега Главчев, и Ви уверявам, че онова, което направихте, е много по-ценно за демокрацията, отколкото поведението на колегата Жаблянов днес в пленарната зала. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
А що се касае до репресираните: имате пълната ми подкрепа и ще бъдем винаги с Вас. Знаем, че това, което пропуснахме през всичките тези години, в началото на демокрацията, е, че не прочетохме страницата с историческите факти за това, което направи комунистическият режим. Благодаря Ви, че сте тук, защото за нас това е изключително важно. Благодаря за тази декларация, която изпратихте до председателя на българския парламент и до председателя на Комисията по жалбите и петициите.
И тук искам само две изречения да споделя за спекулативното поведение днес на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ и, разбира се, на изказващите се отляво: що се касае до Луковмарш, през всичките години местната власт е ограничавала възможността да се провежда този марш. Винаги сме осъждали провеждането на този марш, и тук мога да кажа, че съм съгласен изцяло с господин Гърневски. Съгласно законодателството в България, когато има подобно шествие или подобно събиране, е с уведомителен характер – към кмета на столицата. И понеже имаше отново изказвания, че е имало и общински съветници, които са се изказвали в Общинския съвет, мога категорично да заявя, че никога, по никакъв повод общинските съветници от Политическа партия ГЕРБ не са се изказвали в подкрепа на Луковмарш. И тук мога да кажа – месец септември 2017 г. че искането за провеждане на Луковмарш е постъпило само преди седмица. Това, което е направила Столична община – госпожа Фандъкова забрани провеждането на Луковмарш, което е обжалвано в съда и българският съд се е произнесъл за отмяна на решението на кмета на Столична община. Това е истината и нека да се съобразяваме с нея.
Тук искам да поздравя кмета на София – Йорданка Фандъкова, цялата демократична общественост, всички тези посланици и посолства, които също осъдиха Луковмарш. Всички ние трябва да допринасяме за промяна на поведението и отношението към Луковмарш на тези, които го поддържат. Трябва много ясно да го осъдим и сме го направили. Заместник-министърът на външните работи знаем, че е представителят, одобрен от българското правителство, във връзка с контактната точка, която има в Европейския съвет, за да можем действително да се борим с антисемитизма. Това може да стане само когато имаме институционална представителност в една висока позиция, каквато има заместник-министър Георг Георгиев.
Благодаря и на колегите народни представители, които миналата седмица осъдиха провеждането на Луковмарш от парламентарната трибуна.
Колеги, смятам, че загубихме много ценно време от днешния парламентарен ден. Нека да гласуваме оставката на колегата Жаблянов. БСП са в правото си да излъчат нов заместник-председател. Те заявиха категорично, че няма да го направят.
Призовавам ги да го направят. Единствената молба е да не правят предложение за Иво Христов, който смятам, че няма как да бъде приет заради обидите, които нанесе на българския парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Недопустимо е президентът на страната да казва, че българският парламент е нотариат! Ако госпожа Корнелия Нинова възприема тази си функция – да, действително госпожа Цвета Караянчева не трябваше да защити българския парламент. Но тя защити българския парламент, народните представители и всички български граждани, които са гласували за сегашния Четиридесет и четвърти парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Реплика от господин Марешки.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, надявам се, че е било неточност в изказа Ви, но в интерес на правдата съм длъжен да го отбележа. Да, наистина ГЕРБ е най-голямата дясноцентристка партия, представена в българския парламент, но не е единствената. От „Воля“ също сме представители на хората, които определят себе си като дясно-център.
От „Воля“ винаги ще продължаваме да защитаваме правото на демократичен живот, правото на свободен бизнес, правото на свободно изказване. Точно това е плурализмът и демокрацията – всеки се явява със собствени програми пред избирателите, всеки получава оценката на избирателите. В интерес на правдата отбелязвам, че не ГЕРБ е единственият представител в парламента. Да, той е най-големият, но има и по-малък представител на дясноцентристката общност в България и това е Политическа партия „Воля“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Марешки, уважаеми колеги народни представители! Господин Марешки, искам да Ви благодаря, че не се поддавате на провокациите от страна на БСП и на заплахите. Доколкото разбрах на Председателския съвет, към Вас или към група народни представители от „Воля“ са отправени заплахи, че ако подкрепят оставката на Валери Жаблянов, ще поискат оставката Ви. Мога да Ви кажа, че и ние няма да се поддадем на тяхната провокация. Извинявайте, ако съм Ви засегнал. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване. (Парламентарната група на „БСП за България“ влиза в залата. Оживление. Шум.)
Колеги, моля Ви за тишина!
Подлагам на гласуване Проект за решение за предсрочно освобождаване на Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание. Няма да Ви изчета цялото решение, защото беше изчетено от господин Кирилов.
Моля, квесторите, помогнете на народните представители – имат проблем с гласуването.
Гласували 181 народни представители: за 110, против 71, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, гости на Народното събрание са граждани от Седемнадесети избирателен район – Пловдивски. Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Кой ще ни запознае с него?
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Калина Петкова – директор на дирекция в Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме така направеното предложение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Шум, оживление.)
Моля, колеги, заемете местата си в залата!
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет
на 2 февруари 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 14 февруари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.
В заседанието участваха господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика; госпожа Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт, и експерти от организации на социалните партньори.
Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Според мотивите на Законопроекта с предложените промени се цели да се осигури равнопоставеност между осиновителите на деца до 5-годишна възраст.
В действащата нормативна уредба са уредени три вида отпуски при осиновяване на дете: отпуск поради осиновяване в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане на срока за полагащия се отпуск за раждане – чл. 163, ал. 6 от Кодекса на труда, отпуск за отглеждане на дете до 2 -годишна възраст – чл. 164 от Кодекса на труда, и отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст – чл. 164б от Кодекса на труда. С разпоредбата на чл. 164б от Кодекса на труда, в сила от 1 януари 2014 г., се създаде за първи път възможност за работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, да ползва отпуск в размер 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Законодателят е обвързал пораждането на правото на отпуск с възрастта на детето, която се преценява към датата на влизане в сила на съдебното решение за осиновяване.
В практиката има случаи, в които датата на влизане в сила на съдебното решение за осиновяване предхожда навършването на 2-годишната възраст на детето. Поради това осиновителите нямат право на отпуск по чл. 164б от Кодекса на труда, а на отпуск по чл. 163 и 164 от Кодекса на труда. За децата, които скоро след осиновяването навършват 2-годишна възраст, отпускът се ползва на основание чл. 164 от Кодекса на труда и се прекратява с навършването на тази възраст.
В тези случаи размерът на отпуска за отглеждане на детето е по-малък от размера на отпуска, на който има право работничка или служителка, която осинови дете от 2 до 5-годишна възраст – 365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване. Съществува разлика и в размера на обезщетенията – по време на отпуска по чл. 164 от Кодекса на труда обезщетението е в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (380 лв. за 2018 г.), а по време на отпуска по чл. 164б от Кодекса на труда обезщетението е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на осигурителния риск.
Предвид практиката по прилагането на нормативната уредба, която в някои случаи създава предпоставки за неравнопоставеност между осиновителите поради различната възраст на осиновените деца, със Законопроекта се създава възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. С оглед на това се предлагат и съответните изменения в разпоредбите на чл. 163 и 164б от Кодекса на труда.
Основните цели, които си поставя Законопроектът, са:
– Гарантиране равни права на лицата, които осиновяват деца до 5-годишна възраст. Чрез предоставянето на еднакви размери на отпуските при осиновяване на деца до 5-годишна възраст (365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване) и изплащането на еднакъв размер на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване (90 на сто от среднодневния осигурителен доход на лицето за предходните 24 месеца), се осигурява равнопоставеност между осиновителите.
– Осигуряване на необходимата родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата.
– Повишаване на мотивацията на лицата да осиновяват деца.
В Комисията бяха получени становищата на КТ „Подкрепа“ и КНСБ, от които е видно, че и двете организации подкрепят целите и мотивите на Законопроекта. Те изразяват разбирането си, че със Законопроекта ще се гарантират равни права на осиновителите, ще се преодолее съществуващата към момента неравнопоставеност, ще се осигури необходимата родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата и ще се повиши мотивацията за осиновяване.
Към Законопроекта е приложен формуляр за частична предварителна оценка на въздействието.
Приложена е справка от Министерството на правосъдието съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Според справката предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е публикуван на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации на 12 декември 2017 г. с определен 30-дневен срок за предложения и становища по него.
След приключване на обществените консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и преди одобряването на Законопроекта от Министерския съвет на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала на обществени консултации е публикувана справката за постъпилите становища.
Законопроектът е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество единодушно са подкрепили Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Надя Клисурска, Румен Генов, Юлиян Папашимов и Хасан Адемов. Всички народни представители изразиха одобрението си за промените в Законопроекта и мотивите към него. Представителите на парламентарната група на „БСП за България“ заявиха опасенията си, че Законопроектът няма да изпълнени изцяло целите си, защото не създава равнопоставеност между осиновителите на деца от всяка възраст. По техни проучвания 80% от децата, които са допуснати в Регистъра за осиновяване, са над пет-годишна възраст. Тези деца са и най-трудната за осиновяване група. Ако се разшири приложното поле на Законопроекта и се обхванат децата от всички възрасти, би могло да се очаква, че процесът на осиновяване на по-големи деца ще бъде стимулиран. Мярка за това също е да се даде възможност за ползване на целеви отпуск за осиновяване на деца над петгодишна възраст на бъдещите осиновители.
В дискусията бяха изказани мнения, че материята е много деликатна и че трябва да се държи сметка за това да не се създаде някакъв вид дискриминация между биологичните родители и родителите осиновители. Недопустимо би било да се създадат предимства на родителите осиновители за сметка на биологичните родители. Колкото до това дали едногодишният отпуск и полагаемите се обезщетения са стимул за осиновяване на деца, бяха изказани позиции, че едва ли те са надделяващите мотиви, когато хората вземат решения да станат родители чрез осиновяване на деца.
Повечето народни представители са на мнение, че проблемите с осиновяването в България няма да бъдат решени с осигуряване на повече права. За да се преодолеят трудностите в процеса на осиновяване, трябва да се задействат комплекс от мерки, които не са предмет на обсъждания законопроект.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! За тези, които знаят какъв е днешният ден, няма да е изненада нашата декларация.
През 1999 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО определя 21 февруари за Международен ден на майчиния език. Днес ние ще го отбележим за 18-и път заедно с много държави по света и заедно с носителите на повече от 6-те хиляди езика на земята, считайки, че езиковото многообразие е духовно богатство и неизмеримо нематериално наследство на човечеството.
Езикът е преди всичко средство за общуване, но в същото време той е определящ за духовната ни същност, за етническата ни принадлежност и за нашата културна идентичност. Като държава ние вече сме част от 500-милионния Европейски съюз, който с ценностите на новото време има амбицията да осигури съвместното съществуване на езиците на всички националности – по изчисления 175 към настоящия момент. При това положение сякаш е немислимо и абсурдно употребата на език в рамките на обединена Европа да се забрани, още повече че от 1992 г. е в действие Европейската харта за регионалните и малцинствените езици, която всъщност представлява общ договор за тяхната защита и насърчаване.
Но, уви, в България има парадокси! Ние си имаме Изборен кодекс, според който употребата на майчин език по време на предизборна кампания е забранена, дори и с превод. Препоръките на Венецианската комисия не се взимат под внимание и те увисват във времето в противовес на европейската практика.
Интересното е, че езикът като дар божий е отнет със закон. Правото на език като основополагащ фактор за демокрацията е суспендирано и по този начин се дискредитира българската демокрация. Равните възможности на всички свободни български граждани да чуят, разберат и осмислят политическите послания са дълбоко компрометирани, защото възрастните хора, представители на малцинствените общности не знаят и не разбират български. В този смисъл е странна тази демокрация, в която едно националистическо мнозинство налага своите правила на малцинството в противоречие с общочовешките ценности, в противоречие с достигнатото ниво на цивилизация и изискване на модерното време.
Въобще възможно ли е да се ограничи езикът в дадена територия в днешния мобилен и глобален свят? Демократично ли е употребата на език да се санкционира? Нормално ли е да глобиш човек, защото говори с друг човек и двамата се разбират?
Уважаеми колеги, езикът е средство за комуникация, а не инструмент за дискриминация. Езикът – свещен на моите деди, ни приобщава към общността, към хилядолетната ни история и култура. Няма начин турците, евреите, арменците и ромите да бъдат откъснати от корените им. В последните години ярко се очертава тенденцията в някои региони на страната въобще да не се изучава майчин език или драстично да се намаляват часовете в училищата – от четири часа те вече са само един седмично и се изучава факултативно съгласно Закона за предучилищно и училищно образование като свободноизбираем предмет.
Не е приемливо в училищата да има непрекъснати пречки и ограничения, вечни проблеми с финансите, с учителите и тяхната квалификация.
Питаме: нормално ли е от 25 години в България да не се издават учебници по майчин език? Нека да проверим дали е така в другите европейски държави, какво е отношението към изучаването на майчиния, българския език в държави, където има български малцинства – Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Албания.
Искам да подчертая изрично, че това е правилно и Движението за права и свободи подкрепя тази политика, но в същото време сме и смутени, че наяве излизат двойните стандарти и те са притеснителни за знаещите, разбиращите и мислещите хора. Тези въпроси и това мнение е изразявано от Движението за права и свободи от много години. Оставаме глас в пустиня, но по този начин се наслагват съмненията за същността на българската демокрация и преди пак ние да сме обвинявани и виновни, нека кажем, че образованието е национален, държавен приоритет, а не вменена партийна политика. Въпреки това, като политическа сила ние сме правили необходимото и сме оказвали нужната подкрепа за изучаването на майчин език.
Уважаеми дами и господа, ние чувстваме днешния Международен ден на майчиния език като много смислен. Това е ден, в който можем да си кажем „правиците и кривиците, па да се поправим“ и заедно да вървим напред, ако ще бъдем хора.
Историческата съдба ни е отредила тази земя, която е общата ни родина, и това време, в което да живеем заедно в мир и хармония, всеки със своя език, своята вяра и своята култура. Нека да бъдем хора! Бъдете живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Продължаваме със следващия доклад, той е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 14 февруари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите заместник-министър Лазар Лазаров информира народните представители, че с предложените изменения и допълнения на Кодекса на труда се премахват предпоставките за неравнопоставеност между осиновителите, породена от различната възраст на осиновените деца, като се създава възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
С предложените изменения в Кодекса за социалното осигуряване се регламентира размерът на паричното обезщетение по време на ползване на отпуска, което е 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на осигурителния риск. Урежда се правото на обезщетение, ако осиновителят не ползва отпуск за отглеждане на детето, в размер на 50 на сто от обезщетението, на което са имали право.
В последвалата дискусия народната представителка Светлана Ангелова изрази мнение, че приемането на Законопроекта ще изравни правата на осиновители на деца от 2-годишна до 5-годишна възраст. Народната представителка Весела Лечева изрази подкрепа за Законопроекта, като посочи необходимостта от прецизиране и допълване на някои от текстовете между първо и второ четене.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Колеги, предлагам дебатите да ги направим след почивката.
Обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си.
Преминаваме към дебати по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Заповядайте, госпожо Клисурска – заявихте желание за изказване. (Председателят Цвета Караянчева дава сигнал народните представители да влязат в залата.)
Квесторите, моля, поканете народните представители в залата.
Колегите влизат – аз съм пуснала сигнала за уведомление на народните представители, че вече е време за влизане в залата.
Заповядайте, госпожо Жекова.
Квесторите, моля Ви, поканете народните представители в залата.
Моля, секретарите на групите, поканете народните представители в залата!
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно мотивите към Законопроекта с него се цели да се осигури равнопоставеност между осиновителите на деца до 5-годишна възраст.
Предвид горното следва да Ви информираме, че предвижданите изменения и допълнения няма да постигнат напълно тези цели. Защото има предпоставки за неравнопоставеност между осиновителите поради различната възраст на осиновените деца.
Въпреки очевидната причина за предложените промени не можем да не отчетем факта, че намерението на Министерството на труда и социалната политика да въведе платен отпуск за отглеждане на осиновено дете до 5 години е стъпка напред, но крайно недостатъчна, защото има възрастово ограничение – стъпка, която все още виси във въздуха, защото интересите на 80% от децата, вписани за осиновяване, не са защитени. Тези 80% са деца на възраст над 5 години, а процентът е още по-голям, когато се добавят и децата, осиновявани над 4-годишна възраст, за които родителите няма да могат да ползват пълния размер на едногодишния отпуск. Нима всички тези деца не се нуждаят от време за адаптация в новото си семейство?
За да не бъда голословна, ще спомена няколко цифри от Агенцията за социално подпомагане за броя на децата в регистъра за осиновяване. Те са от порядъка на около 2500 деца и ако погледнем, от данните виждаме, че през 2016 г. до 1 година са осиновени 238 деца, между 1 и 2 години са осиновени 165 деца, между 4 – 5 години – 104 деца, и над 5 години – едва 46 деца.
Необходимото време за адаптацията не е каприз на родителите или приумица на психолози. Това е задължителна предпоставка за добър старт и изграждане на емоционална стабилност на детето. Всеки месец, прекаран извън здравата семейна среда, води до изоставане във физическото и емоционално развитие на детето. Представете си едно 6-годишно дете, живяло под похлупака на институцията с минимални социални умения и емоционално развитие на 4-годишно, и това дете попада в една коренно различна среда при непознати хора, които нямат време и да се запознаят, а от него се очаква да тръгне и в предучилищна група, да покрива нормативи като всички останали деца. Дефицити и пропуски се наваксват, но за това са нужни много повече от ден или два.
Задължителното предучилищно обучение влиза в сила от 15 септември на годината, в която детето навършва 5 години. И какво правим с 5-годишното дете, което през месец януари навършва 5-годишна възраст? Майката, бащата – осиновителите, нямат право на този целеви отпуск за ползване при осиновяване и в крайна сметка детето тръгва едва през септември на училище. Къде тук е равнопоставеността? Ето това е една от предпоставките за неравнопоставеност на осиновителите поради различната възраст на осиновените деца.
Считаме, че следва да бъде предвидена законодателна разпоредба, която да предвижда и осиновителите на деца над 5-годишна възраст да могат да се възползват от правото на отпуск в размер на 365 дни от датата на предаване на детето. Предлагаме периодът на ползване на това право постепенно да бъде намаляван, а и това, предполагам, ще бъде подложено на дебат между първо и второ четене с предложенията, които ще направим. Но ще спомена и няколко нормативни акта. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование се предвижда, че предучилищното образование е задължително от навършването на 5-годишна възраст на детето. Член 67 от същия закон предвижда обаче, че основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация по избор на родителя, при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. Тоест в законовата рамка е предвидена възможността родителят да обучава самостоятелно детето си в домашни условия без то да посещава група в предучилищна или училищна подготовка. По този начин би могло да се осигури необходимият период за адаптация на току-що осиновеното дете на 5-годишна възраст.
Считаме че фактът, че децата на тази възраст следва да посещават предучилищна група или училище не ги лишава от необходимостта да разполагат с период за адаптация с новата си семейна среда. Нещо повече, в тази възраст на тях им се налага да свикват едновременно с двете големи промени в живота си – новото семейство и започване на учебния процес.
Общоизвестен факт е, че децата трудно приемат такива големи промени и имат нужда от дълъг период на адаптация. В началото на периода на преход от посещаване на детско заведение до посещаване на предучилищна група децата често изпитват трудности и имат необходимост от своите родители и тяхната подкрепа.
Предоставянето на отпуск на осиновителите на деца над 5 години би помогнало на децата да преминат по-безпроблемно през този период и да се социализират по-бързо. Това би спомогнало те по-бързо да могат да посещават предучилищната група и би било по-добре изпълнена целта на закона. Следва да отбележим, че децата със своите родители през цялото време, а не само в рамките на учебната година, която е с продължителност от септември до май, имат нужда и потребност от това, за да прекарват времето заедно, за да може детето да се адаптира към новата семейна среда.
Жалко е наистина, че тези промени са продиктувани не защото се осъзнава, че децата имат нужда от време, а от решението на Комисията за защита от дискриминация през миналото лято, в което беше разгледан случай на осиновяване на дете под 2-годишна възраст. Кога ще се разгледа случай, в който към момента на осиновяване на детето то е над 5 години, не е ясно. Въпреки това има и такива жалби. Но каквото и да е решението на Комисията за защита от дискриминация, от него ли ще зависят тези законови промени?
Допълнително искам да спомена и мерките на Агенцията за социално подпомагане в подкрепа на децата, които са осиновени, и на родителите. Има недостатъчно универсални услуги за подкрепа на детето и родителите, осиновили деца в следосиновителния период, както и специализирани обучения на родителите, които осиновяват второ дете. Работата със семействата няма превантивен и подкрепящ характер, а наблюдението, извършвано от отдел „Закрила на детето“, много често е формално.
Практиката показва, че родителите биват насочвани към услуга след идентифицирането на проблем, като не се анализира информация за възникнали проблеми в семействата, осиновили деца.
За да не се налага отново след време да се пишат промени и обсъждат отново такива предложения, е важно сега по-ефективно и справедливо да решим този въпрос и решението да е целевият отпуск за всички деца без значение от възрастта при осиновяването им.
И накрая ще завърша с няколко риторични въпроса, които ще задам и на които ще дам отговор. Още по време на дебатите в Комисията, когато обсъждахме направеното предложение за изменение на Кодекса на труда, възникна въпросът: това ще подобри ли системата на осиновяването? Действително това е стъпка напред и всички трябва да си признаем, че проблемите, свързани с осиновяването, са комплексни.
Други от Вас ще зададат най-вероятно и въпроса, свързан с осигуряването на необходимия финансов ресурс. В крайна сметка държавата осигурява един целенасочен държавен ресурс по отношение на приемната грижа. Какво по-добро би било, ако стимулираме процеса по осиновяване и тези 2500 деца, които са в регистъра за осиновяване, получат своята по-адекватна грижа, а именно чрез осиновяването, защото то е най-добрата форма за закрила на децата, лишени от родителски грижи? И това е заявената държавна политика.
В тази връзка заявявам становището на нашата парламентарна група – ние ще подкрепим така направените предложения за изменение на Кодекса на труда, но се надяваме между първо и второ четене и когато коментираме в крайна сметка този отпуск при осиновяване, той да стане целеви и възрастта на детето да не е определяща. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Доскоро в българското законодателство не бе уреден въпросът с правата на осиновителите при осиновяване на дете и ползването на отпуск за отглеждането му. След това с промени в Кодекса на труда, мисля, че от 1 януари 2014 г., нормативно бяха уредени три вида отпуски при осиновяване на дете – отпуск поради осиновяване в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане на срока за полагащия се отпуск за раждане, отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и отпуск при осиновяване на детето от 2 до 5-годишна възраст – чл. 164б от Кодекса на труда.
Така че от 1 януари 2014 г. стана възможно, когато се осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване да се ползва отпуск в размер на 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Тоест отпускът е обвързан с възрастта на детето.
Сега се предлагат промени с цел да се гарантират равни права за осиновителите, за да се преодолее съществуващата към момента неравнопоставеност и се осигури необходимата родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата, и не на последно място – да се повиши мотивацията за осиновяване.
Това предизвиква адмирации към така предлаганите промени и е основание да изразя подкрепа за тези промени, само че си задавам въпроса: какво се промени от 2012 г., когато беше предложен аналогичен проект – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с вносител народния представител Захари Георгиев от тогавашната група на „Коалиция за България“, за решаване точно на посочените по-горе неравнопоставености и същият този законопроект беше отхвърлен от тогавашното мнозинство, отново доминирано от ГЕРБ, с гласували 102 народни представители, „за“ 39, „против“ 4 и „въздържали се“ 59, и сега, шест години по-късно, се предлага същото? Риторичен въпрос. Да не се връщаме назад.
Наред с подкрепата за предложението на Министерския съвет обаче ще си позволя да заявя категорично и някои критики към него, които се изразяват в това, че предвижданите изменения и допълнения няма да постигнат напълно поставените цели, а именно – да се осигури равнопоставеност между осиновителите на деца, защото ако бъде осиновено дете на 4-годишна възраст, неговите осиновители отново няма да са в състояние да ползват пълния размер от 365 дни, защото съгласно предвижданото изменение отпуск може да се ползва за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършването на 5-годишна възраст.
Така се създават условия за неравностойно третиране на родителите на деца над 4-годишна възраст, затова е необходимо за осиновителите като цяло да се предвиди така нареченият „целеви отпуск“ да не бъде ограничаван от възрастта на детето.
Това е становището и на Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ – една неправителствена организация, чиито представители си мисля, че знаят малко повече за осиновяването от който и да било в тази зала.
Ако погледнете статистиката на осиновяванията, ще видите, че броят на кандидат-осиновителите се запазва през последните години, около 80% от децата за осиновяване в Регистъра за осиновяване са над 5 години, под 10% от осиновяванията в България са на деца над 5 години, а пък в една четвърт от кандидатурите за осиновяване посоченият предпочитан профил касае децата под 5 години.
Сега с промените евентуално ще осигурим равнопоставеност между осиновителите на деца до 5-годишна възраст, въпросът е обаче: какво правим с децата над 5-годишна възраст?
Осиновяването е един изключително сериозен и деликатен акт, затова ще се изказвам много внимателно в случая, защото материята е деликатна, но, както виждате, в Регистъра децата над 5 години са по-голямата част, а в същото време интересът към тези деца е по-малък. Ние с промените се опитваме да въвеждаме стимул към тези, които и без това искат да осиновят деца от 2 до 5 години, а за тези, за които, извинявам се за израза, няма интерес към тях, ние не предвиждаме никакви отпуски или поне приравняване на правата им с останалите. И това ми звучи странно на общия фон от добри намерения на Министерския съвет и респективно на Министерството на труда и социалната политика.
Аз мисля, че като отговорни законотворци трябва да предвидим законодателна разпоредба, която да предвижда осиновителите на деца над 5-годишна възраст да могат да се възползват от правото да ползват отпуск в размер на 365 дни от датата на предаването на детето.
Може би трябва да коментираме въпроса, че ползването на това право да може да бъде постепенно намалявано пропорционално на възрастта, на която е осиновено детето, но задължително да го има.
Осиновителите никога не са в пълна степен подготвени за това, което ги очаква, и какво да очакват, когато осиновят дете, особено когато е по-голямо, без значение колко са чели и колко са се интересували. На осиновителите и на детето трябва време, за да подредят отношенията си и това става по-добре, когато са повече заедно в ежедневието. Колкото по-голямо е детето, толкова повече е загубило от живота си, толкова повече време му е необходимо да навакса, толкова по-голям е периодът за адаптацията към новата среда.
Бъдещите осиновители невинаги имат възможност да опознаят детето, което желаят да бъде осиновено от тях. Много пъти, тъй като те са преживели много, докато вземат решение, докато се борят с българската система за осиновяванията, са готови на всяка цена да вземат дете и тогава нужното за адаптация време е по-дълго.
Знам аргумента, че ограничаването до 5-годишна възраст е, за да не се допускат предпоставки за създаването на дискриминация между осиновителите и биологичните родители заради това, че на 5-годишна възраст децата задължително започват да посещават учебно или детско заведение, поради което така или иначе осиновителите ползват отпуск за време, през което децата са извън дома, посещават детското или учебно заведение, и така ще се създаде дискриминация по отношение на биологичните родители, за които, знаете, и отпускът при бременност и раждане, и отпускът при отглеждане на дете до 2-годишна възраст се спират в момента, в който детето започне да посещава детско заведение.
Трябва да мислим за дискриминирането, но трябва действително да отчитаме и всички проблеми, с които се сблъскват осиновителите, и да не забравяме, че има и друг аргумент – че е нужен период за напасване, за адаптиране, за привикването на детето към родителите – осиновители, и обратното. Това е едно много важно условие, за да е успешно осиновяването.
В тази възраст на децата и на осиновителите се налага да свикват едновременно с две големи промени в живота си – ново семейство, и включване в образователната система. Факт е, че децата трудно приемат такива промени и имат нужда от дълъг период на адаптация.
В началото на периода на преход, при посещаването на учебно или детско заведение детето изпитва трудности и има необходимост от своите родители и от тяхната подкрепа. Предоставянето на отпуск на осиновителите на деца над 5 години би помогнало на тези деца да преминат по-безболезнено през този период и да се социализират по-бързо. Това би спомогнало те по-бързо да могат да посещават предучилищната група и да се адаптират към образованието и би била по-добре изпълнена целта на Закона. Затова трябва да мислим в тази посока. На колкото и години да е осиновеното дете, то се нуждае от период на адаптация между него и бъдещите му родители.
И още веднъж – промените трябва да бъдат подкрепени, но щом сме казали „а“, трябва да кажем и „б“ с цел да решим проблема, за да не се налага след някоя и друга година под обществен натиск отново да правим промени.
Между първо и второ гласуване е необходимо да се прецизират разпоредбите и да се уреди положението и на тези родители – осиновители на деца над 5 години.
На мен въобще не ми се отваря темата, че сред групата деца в Регистъра за осиновяване има и деца с физически проблеми, с други проблеми, които ги правят, пак казвам, много внимателен съм, извинявам се за изразите, но ги правят непривлекателни за осиновяване.
В развитите страни се осиновяват и деца с проблеми, но там държавата се грижи много за тях – финансира тяхната рехабилитация, обучение, адаптация в нормални училища, ако мога така да се изразя. При нас тези деца се отглеждат много по-трудно. Родителите им не са обезпечени финансово, за да може детето им и те самите да се чувстват добре в обществото.
Това е една изключително дълга тема и ние няма да я изчерпим с този дебат по промените на Кодекса на труда. Може би този дебат не се е състоял изцяло и в българското общество, затова толкова трудно вървят осиновяванията в България.
Призовавам народните представители – сега всички да подкрепим промените в Кодекса на труда, но между първо и второ гласуване да помислим и за децата над 5 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков?
Заповядайте, госпожо Ангелова, за реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Гьоков, от толкова много приказки не стана ясно на колегите в момента в залата какво дебатираме, какво съдържа този законопроект.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 80, ал. 4, на първо четене законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основни положения в законопроекта, а Вие във Вашето изложение, както и Вашата колежка, изцяло наблегнахте на това какво ще внасяте между първо и второ четене в този законопроект.
Трябва да кажем на колегите, че този законопроект е изключително важен. Това е една дългоочаквана инициатива от всички осиновители, защото по този начин, с тези текстове ние изравняваме правата на всички осиновители на деца до 5-годишна възраст, а именно, че те ще имат право на платен отпуск от 365 дни заедно със съответното обезщетение от деня на предаването на детето до една година.
От Вашите изказвания прозира, както винаги, едно опозиционно омаловажаване на всяка една полезна, добра законодателна инициатива на управляващите или както се казва в една фраза: „Търсите под вола теле“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Други реплики? Не виждам.
За дуплика, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, не сте подготвена! И аз съм чел Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и аз съм чел чл. 80, ал. 4 от този правилник. И ако искате, мога да си повторя изказването, но този път внимателно да слушате, че съм се изказал единствено и само по Законопроекта и по това, което е заложено в него. (Реплики.)
Мога! Да, мога да го повторя! Надали е необходимо.
Във Вашето изказване прозвучаха някакви странни неща. Искате, не знам, да настройвате парламентарната група на „БСП за България“ срещу Законопроекта или мен, не можах да разбера, но някъде чухте ли от мен да изказвам някакъв негатив към това, което предлагате? Напротив, казах, че го адмирирам и го подкрепям.
Изказвам лично мнение, разбира се, но предполагам, че се споделя от по-голямата част от моята парламентарна група и от преждеговорившия по въпроса – споделям мнението, че не решаваме изцяло проблема. Вие можете ли да ми кажете сега, въпреки че нямате право на следващ отговор, ако искате, можете да вземете изказване след това и да обясните на аудиторията тук, на хората от Народното събрание, пък и отвън на хората, на осиновителите, които ще вземат деца над 5 години, защо ги лишавате от възможността те да ползват някакъв отпуск или пък някакъв период за адаптация с тези деца? Обяснете им го.
Иначе аз ще гласувам с две ръце за това предложение, защото то е крачка в правилната посока.
И заради Вашия инат, от 2012 г. досега – шест години, сме пропуснали този период и сме лишавали хората от тази възможност да ползват отпуск, така че, госпожо Ангелова, помислете си, и цялата парламентарна група на ГЕРБ – дайте да го подкрепим това, но да помислим и за другите хора, които ще осиновяват деца над 5 години.
Не се правете, че всичко започва от Вас и свършва с Вас. Има и други хора, които мислят по въпроса и то доста по-правилно от Вас, и по-социално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Лично обяснение? Бяхте ли упомената, госпожо Клисурска? Бяхте ли упомената по име?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Ами, „колежката“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Припознахте се в изказването?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да – „колежката, която говори преди Вас“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за лично обяснение.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, вземам повода за лично обяснение и ще се върна на мотивите към Законопроекта, защото Вие коментирахте, че сме излезли извън обхвата на това, което в момента се предлага.
Не, не сме излезли извън обхвата и аз Ви зачитам мотивите към така предложения законопроект: „Има предпоставка за неравнопоставеност на осиновителите поради различната възраст на осиновените деца“.
Точно поради тази предпоставка бяха нашите изказвания с колегата Гьоков по отношение на децата над 5-годишна възраст, които са осиновени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лазаров, госпожо Петкова! Този Проект за изменение на Кодекса на труда, според мен, не трябва да противопоставя народните представители и техните мнения. Тъкмо обратното – трябва да се търси възможното максимално ниво на съгласие. Защото както осиновителите, така и децата, които са в Регистъра за осиновяване, и биологичните родители имат нужда не от противопоставяне и конфронтиране на отделните групи, а имат нужда от търсене на общо съгласие, на общо решение на техните проблеми. А те, както е известно, не са малко. Затова може би в Комисията по труда, социалната и демографската политика, въпреки различията, които отделни колеги имаха в своите изказвания, успяхме да намерим съгласие и този законопроект беше подкрепен с консенсус на първо четене.
Аз съм убеден, че и сега ще бъде подкрепен с консенсус в залата. Този законопроект се опитва и в голяма степен намира начина, по който да бъдат равнопоставени осиновителите на деца до 2-годишна възраст и тези в диапазона между 2 и 5-годишна възраст.
За какво обаче става въпрос? Има няколко прости неща. Първото нещо, не става въпрос за неосигурени кандидат осиновители – те са в друг режим, те са по Закона за семейните помощи за деца, а става въпрос единствено и само за родители, които са осигурени и имат права по Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място, уважаеми дами и господа, в момента съществуват три възможни хипотези в Кодекса на труда. Едната хипотеза е в чл. 163 от Кодекса на труда, където е регламентиран, където е установен отпуск поради бременност, раждане и осиновяване. Давам Ви конкретен пример: ако едно дете на шест месеца е в условие на пълно осиновяване и бъде осиновено на шестмесечна възраст, влиза разпореждането на съда, то по този чл. 163 осиновителят има право на отпуск до навършване на една година на детето – това първо.
Втората хипотеза касае случаите, в които става въпрос за установяване на отпуска за разглеждане на дете до 2-годишна възраст. В общия случай биологичните родители, когато детето навърши 1-годишна възраст, в бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година обезщетението за отглеждане – неслучайно подчертавам „обезщетение“, което означава, че е осигурителен риск, обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване, а за следващата година това обезщетение е 380 лв.
Сега обаче възниква другата хипотеза. Тя съществува от 2014 г., а преди малко колегите казаха, че тези текстове са приети по предложение на тогавашния народен представител Захари Георгиев – между 2 и 5-годишна възраст, тези, които са установени, имат право на този отпуск в рамките на една година, само между 2 и 5-годишна възраст. Понеже тук стана въпрос за някои статистически данни, също ще си позволя да кажа няколко такива данни.
Колеги, преди да влезе в сила този текст през 2014 г., който даваше възможност за ползване на отпуск на осиновителите на деца между 2 и 5-годишна възраст, осиновяванията бяха около 1000, тоест не съществуваше тази хипотеза за отпуск между 2 и 5-годишна възраст. След влизането на този текст от Кодекса на труда за осиновителите между 2 и 5-годишна възраст…
Ето, ще Ви кажа например, че миналата година осиновените деца са 578 общо, което означава, че тази възможност на осиновителите – да ползват отпуск между 2 и 5-годишна възраст, не е единствено достатъчният аргументиращ фактор на кандидат осиновителите. Кандидат-осиновителите имат комплекс от фактори, които мотивират тяхното желание да осиновяват. Много са причините и тук нямаме време да се спираме на всички тези неща, но искам да спомена и още нещо. Миналата година осиновените деца – забележете, това е много важно, са на възраст между 5 и 10 години и са само 50 от общо 578 осиновени деца съгласно Регистъра на Агенцията за социално подпомагане. Така че сериозно трябва да се замислим дали трябва да правим предложения, които да увеличават тази възрастова група, или трябва да мислим за това как да решим останалия комплекс от причини, които в момента са пречка за пълно осиновяване. Това са важните неща, които трябва задължително да ги имаме предвид.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект е крачка напред в усещането за равнопоставеност, в усещането, ако щете, за справедливост. Моята молба е с консенсус да подкрепим този законопроект и да дадем един добър знак на осиновителите на децата между 2 и 5 годишна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте.
РАЛИЦА ДОБРЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим внесения законопроект, тъй като с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се правят промени, с които се осигурява равнопоставеност между всички осиновители на деца до 5-годишна възраст, които желаят да осиновят дете.
Със Законопроекта се създава възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват платен отпуск в период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършването му на 5-годишна възраст. Също така се гарантира изплащането на еднакъв размер на парично обезщетение, което се изплаща по време на ползването на отпуск, а именно 90 на сто от средното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внасяни осигуровките.
Предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда не налага разходването на допълнителни финансови средства и не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, а в същото време е много важен, за да бъде изяснена тази равнопоставеност между осиновителите на деца до 5 години и затова Ви призовавам да бъде подкрепен от всички парламентарни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Добрева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите. (Шум и реплики.)
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НАЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Заповядайте, господин Манев.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Предлагам процедура за допускане в залата на заместник-министър Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване така направената процедура.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 702-01-46, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по наименованието на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „Единен идентификационен код (ЕИК), когато лицата са регистрирани по реда на Търговския закон, или“ се заличават.
2. В т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „като при издадена диплома от чуждестранно висше училище се посочва номерът, под който документът е регистриран в Националния център за информация и документация или съответното висше училище, където лицето продължава обучението си.“
3. В т. 10 думите „се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 2, 3 и 4, които Комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 37, т. 4 думите „се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 6, който Комисията подкрепя.
Гласували: 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 49, ал. 5, изречение второ думите „се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на организатора по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „това обстоятелство се отразява в уведомлението и се проверява служебно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 7, което Комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, който Комисията подкрепя с нова номерация – § 8.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, като в него думите „чл. 5. ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 9.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на параграфи 10, 11 и 12 по вносител, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 79, ал. 2, т. 4 думите „се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 14.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 80 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3 думите „ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или“ се заличават.
2. В ал. 5, т. 1 думите „ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в регистъра по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на текста на § 15, която Комисията предлага.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 се отменя.
2. В ал. 3 т. 1 и 3 се отменят.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване три текста: редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 16, текста на вносителя за § 17, който се подкрепя от Комисията, и текста на вносителя за § 18, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 87, ал. 1 т. 1 думите „чл. 81, ал. 1, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: предложението на Комисията за създаване на нов § 19 с текст, който беше представен, и текста на вносителя за § 19, който става § 20 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Продължете с представянето на текстовете, господин Манев.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21, като в т. 2 думите „чл. 5, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. В чл. 112, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се отменя.
2. В т. 4 думите „се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за § 20, който става § 21, с изменението в текста, което се предлага от Комисията, и текста на вносителя в редакция на Комисията за § 21, който става § 22.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 22, 23 и 24 на вносителя, които стават параграфи 23, 24 и 25, подкрепени от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26, като в т. 3 думите „чл. 5, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25, който става § 26, в редакция на Комисията, и текста на вносителя за § 26, който става § 27, подкрепен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 123, ал. 2 думите „чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5“ се заменят с „чл. 122, ал. 2, т. 2, 4 и 5“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов параграф 28 и текста на вносителя за § 27, който става § 29, подкрепен от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30, като в него думите „чл. 5, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31, като в него думите „чл. 5, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28, който става § 30 с корекцията, предложена от Комисията, и текста на вносителя за § 29, който става § 31 в редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В § 18 от Преходните и заключителните разпоредби се създава изречение второ: „Образците на зaявленията по чл. 17, ал. 1, чл. 18, чл. 61, чл. 65, ал. 2, чл. 76, чл. 80, чл. 81а и чл. 121 съдържат място за попълване на идентификационен код.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 32.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението, което е подкрепено от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Предложение от народните представители Менда Стоянова и Данаил Кирилов:
„Параграф … от Преходните и заключителни разпоредби да се измени така:
„§… В Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 57 от 2016 г.) в § 52 от Преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „1 октомври 2019 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за параграф единствен и предлага следната редакция за параграф единствен, който става § 33:
„§ 33. Параграф 1, т. 3, § 5, § 7, § 9, § 14, § 21, т. 2, § 22, т. 2, § 26, т. 3, § 30 и § 31 влизат в сила от 31 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Менда Стоянова и Данаил Кирилов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 24, против 36, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията параграф единствен да стане § 33 с редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Благодаря Ви, господин Манев.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да дадем гласа си за допускане в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономически политики за насърчаване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение от народния представител Петър Кънев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – създава се нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 2а, ал. 1 думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“ се заменят с „и Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на помощите за пристанищните и летищните инфраструктури, праговете за уведомяване за помощи за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих, както и относно схемите за регионална оперативна помощ за най-отдалечените региони и за изменение на Регламент (ЕС) № 702/2014 по отношение на изчисляването на допустимите разходи (ОВ, L 156/1 от 20 юни 2017 г.), наричани по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, за да не взимам думата втори път, това, което в момента Ви предлагам, има само една техническа поправка, чиста евродиректива е. Законът беше приет с консенсус и на първо, и на второ четене в нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст, който беше представен на народните представители.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване четири текста. Първият е текстът на вносителя за § 1, който става § 2; вторият – текстът на вносителя за § 2, който става § 3; третият – текстът на вносителя за § 3, който става § 4; четвъртият – текстът на вносителя за § 4, който става § 5. Четирите текста се подкрепят от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, който се подкрепя от вносителя, и предложението на вносителя за отхвърлянето на текста за § 5, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 1.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Комисията за отпадането на § 6, тъй като той е отразен на систематичното му място в нов § 7, и текста на вносителя за § 7, който става § 6 и който се подкрепя от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване по Регламент (ЕС) № 651/2014, не се прилагат от 10 януари 2018 г. до привеждането на правилника за прилагане на закона в съответствие с Регламент (ЕС) № 651/2014.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста. Първият е предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с текст, който беше представен на народните представители; вторият е текст на вносителя за § 8, който се подкрепя от Комисията; третият е текстът на вносителя за § 9, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Благодаря за представянето, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря Ви за изключително активното Ви участие – и в Комисията, и в залата. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.

Следващата точка от дневния ред е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Има доклад на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Кой ще представи доклада?
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г., № 702-00-39, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2017 г.
На съвместно заседание, проведено на 14 февруари 2018 г. на основание чл. 112, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледаха Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г., № 702-00-39, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: професор Николай Проданов – заместник-министър, и госпожа Мария Димитрова – правителствен агент в Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”; от институцията на Омбудсмана на Република България: госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман.
Годишният доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г. беше представен от професор Проданов. Докладът съдържа статистическа информация за броя съдебни производства и постановени решения за периода 2015 г. – 2016 г., от която е видно, че през 2016 г. се запазва тенденцията за намаляване броя на подадените жалби срещу България, както и броя на постановените решения с констатирано поне едно нарушение. Общият брой подадени жалби е 794 за 2015 г. и 723 за 2016 г., като в периода са постановени съответно 28 осъдителни решения за 2015 г. и 33 за 2016 г. Установява се трайна тенденция за подобряване на спазването от страна на Република България на стандартите в областта на правата на човека, като Република България се нарежда на 15 място по брой подадени жалби и на седмо място по брой осъдителни решения.
В допълнение към Доклада професор Проданов уточни, че през 2016 г. общият брой на решения срещу България в стадий на изпълнение са 290, от които 94 са прецеденти. Той добави, че към днешна дата решенията в стадий на изпълнение са 213, като за изминалата 2017 г. са постановени 31 броя осъдителни решения.
Като фактори, които имат основно значение за намаляване на жалбите срещу България, професор Проданов посочи предприетите през периода законодателни промени и мерки, насочени към:
- подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и въвеждането на компенсаторни и превантивни средства за защита на лишените от свобода с промените в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и измененията в Наказателно-процесуалния кодекс;
- осигуряване на правото на лишените от свобода да бъдат включени в обучителни програми в местата за лишаване от свобода;
- спазване на принципа за избягване на двойната наказуемост с промените в Наказателно-процесуалния кодекс;
- предоставяне на правомощия на Министерството на правосъдието да изготвя справки за съответствие на законопроектите с практиката на Европейския съд по правата на човека с промените в Закона за нормативните актове;
- осигуряване на възможността ограничено запретените лица сами да поискат отмяна на запрещението с промените в Гражданския процесуален кодекс.
Заместник-министърът на правосъдието подробно представи решения, разкриващи сериозни затруднения, изложени в част втора от Доклада, по които Република България е в процедура по засилено наблюдение. Той добави, че част от очертаните категории вече са преодолени с предприетите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и други законодателни инициативи.
Госпожа Диана Ковачева припомни, че през 2017 г. се навършиха 25 години от ратифицирането от Република България на Конвенцията за защита правата на човека и изрази становището, че с ратифицирането на Конвенцията и чрез решенията на Съда в Страсбург се постигат законодателни промени, които да издигнат защитата на правата на човека до европейско ниво.
В дискусията взеха участие народните представители Красимир Велчев, Димитър Лазаров, Павел Шопов и Крум Зарков.
В отговор на поставения от господин Велчев въпрос госпожа Димитрова посочи, че към Съвета на Европа функционира Европейската комисия за ефективност на правосъдието, която се занимава с проекти в съдебната система и прави оценки за ефикасността на правосъдието.
Професор Проданов уточни, че Докладът отразява постановени решения по жалби, подадени преди разглеждания период, и част от засегнатите теми, като осигуряването на достатъчно гаранции за защита правата на човека при използването на специални разузнавателни средства, вече са намерили отражения в българското законодателство.
Народният представител Крум Зарков посочи, че от „БСП за България“ ще подкрепят Доклада на министъра на правосъдието. В отговор на поставения от него въпрос госпожа Димитрова посочи, че в отговор на осъдителното решение „Нешков и други срещу България“ са предприети редица мерки за подобряване на пенитенциарната система в България. Тя посочи, че през 2016 г. са осъществени значими промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс.
Професор Проданов посочи, че постановените решения на Европейския съд по правата на човека създават трудност по повод на тяхното изпълнение, тъй като няма единен механизъм за това, но подчерта, че българският национален интерес се представлява и защитава успешно.
След проведеното обсъждане
Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” подкрепи Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г., № 702-00-39, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2017 г.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 12 гласа „за”, без „против“ и 1 глас „въздържал се” подкрепи Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г., № 702-00-39, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно искане за допуск в залата на заместник-министъра на правосъдието професор Николай Проданов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Гласуваме направеното предложение за допуск в залата на заместник-министъра на правосъдието професор Проданов.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Май няма желаещи за изказване? Някога при социализма от поредицата „Златната решетка“ имаше един виц – „На едно профсъюзно събрание казали: „Ще Ви бесим, другари!“ Пълно мълчание, никакви възражения, само един другар вдигнал леко ръка и попитал: „Въжетата ние ли да си ги носим, или ще ни доставите по профсъюзна линия?“.“
Сега аз се опитвам да бъда този социалистически човек, който да постави въпроса относно националното унижение и въпроса относно мазохизма, с който вече десетилетия приемаме цялата тази поредица от решения, от актове, които ни се стоварват на гърба – на нас българите, за да плащаме, да скърцаме със зъби и години наред да викаме: „Хайде да се поправим, хайде още, давайте решения, да плащаме по-бързо, да бъдем още по-изпълнителни спрямо тази, буквално, екзекуция“.
Знаете, в последните 70 години, като се изключат конфликтите в Югославия, за които имаше създадени специални съдилища, нямаше някакви особени причини за такива наднационални институции – съдилища, които да са наднационални, над правосъдието, над отделните държави в Европа. Такъв съд обаче има и той е типичен либералнически инструмент за въздействие, за ограничаване суверенитета на всички страни, защото там, където се изчерпва националното правосъдие и някой друг се вмесва, и е над българския Върховен касационен съд, Върховния административен съд и българските съдилища, за мен има вмешателство в съдебната система на една държава.
Добре, подписали сме въпросните спогодби, съществуват съответните конвенции, ние сме страна по тях, трябва да изпълняваме. Толкова години след това, въпросът ми е: няма ли да проявим някаква критичност, няма ли да кажем: „Стига!“ на това беззаконие, „Стига!“ на това вмешателство.
Хайде да видим казусите, да видим какви пари плащаме непрекъснато и като с остен ни притискат да упражняваме определени политики! Да не говорят за бавно правосъдие от Франция и Холандия – страни известни и емблематични, давани за пример сред учащите се в юридическите факултети, за бавно правосъдие! Отговорът е – то било бавно, но било качествено. Страни, където държавните такси са толкова непосилни, да ни говорят за препятстване на възможността за получаване на правосъдие, тук юристите добре ме разбират, никога не могат да се сравняват с демократичността в това отношение на нашето правосъдие, с възможността да си подават жалби, искове и да се гледат делата в българските съдилища.
Много пъти съм говорил за българското правосъдие, което никак не е толкова лошо, колкото някои се опитват да го изкарат. Опитват се да го изкарат толкова лошо, за да имат основание да ни критикуват, да ни притискат, да се чувстваме виновни и оттук нататък да изпълняваме нечия воля.
Ще дам и друг български исторически пример, понеже днес тази зала бъкаше от история, много история. Каравелов след седем години в Черната джамия, днес известна като „Свети седмочисленици“, излязъл и западни, европейски репортери го попитали за случилото се. Той отговорил по начина, по който всеки достоен българин – патриот, отговаря: „В България не стават такива неща.“ Този пример Ви е известен, поне на по-голямата част от Вас. Ако не Ви е известен, да Ви кажа: прочетете този случай!
Какво става в България? Една глутница, бих я нарекъл „адвокатска“, заедно с така наречени „неправителствени организации“ са се втурнали, за тях това е бизнес. Знаете ли, там делят процент от взетото – онова, което ще бъде взето от българската държава със санкцията и по принуда на чужди решения. Пред мен на приемна са плакали такива граждани – как в крайна сметка почти нищо не взели, защото съответните адвокати и неправителствените организации, които са организирали целия този процес, получили лъвския пай от обезщетението. Така е! Всичко това се е превърнало в бизнес в България и никой не го казва, никой не го заявява, никой не дава сигнал, за да направи нещо против.
Други емблематични примери – в Доклада, запознайте се с него, можете ли да си представите наименованието: еди-кой си срещу България, група граждани срещу България?
Например ОМО „Илинден“ срещу България – за това има осъдително решение, трябва да плащаме пари. Не знам плащани ли са, не са ли плащани. Или група граждани срещу Българската православна църква? За какво говорим? Защо? Защото преди няколко години казусът е този, проучил съм го: група граждани – оцелели, останали от разкола, искаха да се регистрират ни повече, ни по-малко с наименованието „Българска православна църква“ и според българските закони това не беше допуснато, но от Европа, от този съд, някой там решил – кой знае на какви принципи, колко е съобразно с нашите норми, колко е съобразно с нашия морал, нашата правда, с българските интереси, че тези граждани били прави и сме осъдени. Нито вопъл, нито стон! Тоест като онзи социалистически гражданин, дето попитал: „Ще си носим ли въжетата, или ще ни ги доставят по профсъюзна линия?“.
Тук нямаше желаещ да се изкаже по начина, по който следва. И сме се научили: от някъде някой казва, нарежда – ние гласуваме, приемаме безкритично, без да си кажем истината за нещата. Тези неща ние от Атака сме ги говорили отпреди 13 години, още когато влязохме в тази зала – за казусите еди-кой си срещу България!
Другото, което много ме учудва и буди моето недоумение, е: защо ние в Народното събрание трябва да приемаме този доклад, Доклада на Министерството на правосъдието? Какво толкова важно има в този доклад, че да минава през Народното събрание? Отговорът е много прост – нещата да минат оттук, да получат санкцията, да преклоним глава, да кажем „да“, да мине като санкция от най-висшия орган, тоест от Народното събрание – не е достатъчно това да е минало през Министерството на правосъдието.
Всичко това го говоря с една друга цел – всеки осъден, физическо, юридическо лице, си има своята политика при и към момента на изпълнението на наказанието, на наложената от съдилищата санкция. Знаем каква е. Много често такива осъдени, такива вменени с отговорност физически, юридически лица не допускат и не се стига до изпълнение на наказанието. Това е въпрос на тяхна лична, човешка, като физически и юридически лица, политика.
Хайде да имаме, затова се обръщам и към представителите на Министерството на правосъдието, и ние като народ, като субект, като държавноправно лице или субект, да имаме една мъдра политика, а не да се продаваме и да викаме: юруш да дадем повече, да изплатим, да направим, ще се поправим.
Стига с това чувство за вина и национален мазохизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Заявено е изказване от господин Данаил Кирилов.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Най-напред искам да заявя, че подкрепяме Доклада на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г. Насочвам Вашето внимание, че това е Доклад, който обхваща законодателната дейност на предходното Народно събрание – Четиридесет и третото, последната година на Четиридесет и третото народно събрание.
Тук колеги биха възкликнали: „Какво общо има Докладът на министъра на правосъдието с работата на Народното събрание – законодателния орган?“ Функциите и работата и на министъра на правосъдието, и нашата работа са в пряка и непосредствена връзка по отношение изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.
В тази връзка искам да похваля и работата на предходния парламент за 2016 г. – тя е предпоставка и за следващия доклад за
2017 г.
Ние завършихме 2016 г. с няколко наистина напрегнати законодателни процедури, които тогава подробно обяснявахме, че касаят прилагането и изискванията на решения на Европейския съд. Една от законодателните процедури беше тази по ЗИНЗС – Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. Там действително дадохме едно ново революционно право на лицата, лишавани от свобода – да имат инициатива и да могат да подават молба за предсрочно освобождаване. По това също много се спори в обществото, в обществено-политическия ни живот и дебат. Истината е, че се вижда съществено намаляване както на жалбите, които се подават от български граждани, които твърдят, че не са получили правосъдие или правата им по Европейската конвенция са били нарушени, имаме сериозна тенденция да намаляват и осъдителните решения на Европейския съд.
Същевременно трябва да си дадем сметка, че нашата законодателна работа би следвало да продължи в тази посока, без да изпитваме някаква специална или извънредна нервност или ревност от това, че ние зачитаме решенията на този съд и че точно преди 25 години сме се присъединили към тази конвенция. Даже в днешния ден опозиционният лидер, макар да няма никаква връзка по материята, каза: „Ще обжалваме и в Европейския съд“. Конкретно това решение на Народното събрание не може да се обжалва пред Европейския съд, но се вижда в българското правосъзнание, макар и на лица – правоспособни юристи, да им остава впечатлението, че Европейският съд е съдебна институция за универсална защита на нашите граждански права и свободи.
Сериозен напредък имахме по отношение на прилагането на принципа „Не без един“ в българското наказателно и административнонаказателно право. Тази работа продължи и през 2016 г. и 2017 г., и тя е посочена обективно според мен в Доклада на министъра на правосъдието.
Аз се пошегувах в Правната комисия, че в Доклада министърът не хвали достатъчно законодателния орган, но действително мисля, че можем да изпитаме обоснована степен на удовлетвореност от това, че през този период и през следващия ние работихме усърдно и упорито и по тези въпроси. Включително ще спомена и казуса, който спомена колегата Шопов преди малко по отношение на казуса ОМО „Илинден“ срещу България. След дълги години ние коригирахме регистърните производства и регистрите ни така, че вече неправителствените организации се регистрират по облекчен ред и се регистрират в Службата по вписвания.
Впрочем Съветът на министрите на Европа, господин Шопов, по няколко пъти ежегодно поставяше този въпрос: България е в неизпълнение, България е в неизпълнение.
Създаваше се впечатление, че при нас има сериозен проблем едва ли не с регистрационните производства, със сдружаването и със свободното формиране на всички видове организации. Мисля, че преодоляхме този негатив през 2016 г. и 2017 г.
Аз ще се огранича в самодоволството или в похвалите, които да изразя пред колегите, които подкрепяха тези законопроекти. Може би е уместно на професор Проданов също да му дадем възможност да вземе становище по докладите. Смятам, че усилията ни трябва да продължат и че ние сме една вече свързана, иманентно свързана с европейските ценности държава и правна система.
Пропуснахме, госпожо Председател, с Доклада да прочетем и служебния Проект за решение.
ПРЕДСЕДАЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имам го предвид. Ще Ви помоля Вие да го прочетете.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад на министъра на правосъдието по
изпълнението на решенията на Европейския съд по
правата на човека по дела срещу Република България
през 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли реплики към изказването на господин Данаил Кирилов? Няма такива.
Има ли други изказвания? Няма желания за изказвания.
Господин Заместник-министър, искате ли да вземете думата? Не желаете да се възползвате от това право.
Прекратявам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на току-що предложения проект за решение от господин Кирилов.
Гласуваме Решение по Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г.
Гласували 82 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, това беше последната точка за днес и последното гласуване.
Утре редовното заседание на Народното събрание е от 9,00 ч.

(Закрито в 13,54 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Сергей Кичиков