Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Нигяр Джафер, Явор Нотев и Веселин Марешки

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, здравейте!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, съобщение във връзка с разисквания по питане – министърът на енергетиката Теменужка Петкова отлага участието си в парламентарния контрол на 2 март 2018 г. поради ползване на отпуск. Разпоредба на чл. 105, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изисква разискванията по питане да се провеждат в присъствие на съответния министър. Отсъствието на министър Петкова налага определянето на нов срок за провеждане на разисквания по питане № 854-05-4 от 31 януари 2018 г., зададено от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов, относно политика в областта на ядрената енергетика.
Поради гореизложеното пренасочвам разискванията по посоченото питане за следващо заседание с парламентарен контрол.
Господин Ерменков, заповядайте за процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Процедурата е по начина на водене и във връзка с подреждането на парламентарния контрол.
Много моля да ми бъде отговорено на въпроса, без да се заяждам: защо и поради каква причина министър Петкова в момента не е тук, за да обсъждаме и проведем това разискване, тъй като вчера до 19,00 ч. беше в парламента, когато се обсъждаха темите с Гинка Върбакова и продажбата на ЧЕЗ, а сега я няма? Задавам си съвсем естествения въпрос и се надявам Вие да ми отговорите, госпожо Председател. На госпожа министърката по-важна й е темата ЧЕЗ и 20-годишно приятелство, за да присъства, а бъдещето на енергетиката на България и на България като такова не е ли е толкова важно, за да може да дойде тук за два часа, да си проведем разискванията и да видим какво правим? Според мен това е неглижиране на проблема и не би трябвало да се допуска. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Министър Петкова винаги е била ангажирана с проблемите на енергетиката, но има подадено заявление за отпуск, което аз съм длъжна да уважа, и по нашия правилник това е допустимо. Така че разискването ще бъде следващата седмица.
Новопостъпили питания за периода от 28 февруари 2018 г. до 1 март 2018 г.:
Постъпило е питане от народния представител Жельо Иванов Бойчев, Георги Страхилов Свиленски, Иван Валентинов Иванов към Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно въвеждане в експлоатация на тол системата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 март 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Константинов Кутев към Красен Кралев – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за подготовката на българските спортисти, за участието им на зимните олимпийски игри. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 март 2018 г.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Филип Попов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Атанас Костадинов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на три въпроса от народния представител Тодор Байчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Виолета Желева;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Елена Йончева;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Димитър Стоянов.
Госпожо Захариева, заповядайте за декларация.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители!
Видяхте ли тази сутрин паметника на Цар Освободител? А помним ли делото за освобождението на България, което приключва с подписването преди 140 години на Санстефанския мирен договор? Много от нас утре – на националния ни празник, ще се включим в тържествата за отбелязването му, но помним ли какво е да си българин, какво е обединение на нацията, какво е преклонение пред героите, които са се жертвали за свободата на Отечеството ни, какво е народна любов?!
Да, помним! Помним и пазим, и вярваме! Въпреки ежедневните предизвикателства, въпреки политическите противоборства, ние сме българи, уважаеми колеги, и помним, че святото дело на Ботев, Левски, Вазов и стотиците знайни и незнайни герои са част от нас, от паметта ни, от миналото и бъдещето ни.
Трети март е датата на началото на нашата свобода.
Няма по-висша ценност от това да бъдеш свободен и да живееш свободно!
Няма по-важна цел за една държава, за една нация и за един народ от това да брани и пази свободата си!
Всеки ден трябва да се гордеем, че сме потомци на велик народ. Трети март е празник на нашия дух като нация, той е отговорност към нашата история и към възпитанието на новите поколения. Той, уважаеми колеги, е отговорност към нас самите, към всеки гражданин на нашата държава, защото няма нищо по-естествено от това да пазим своята идентичност, култура и същност.
Трети март е денят на нашето бъдеще. На този ден ние си обещаваме, че продължим да бъдем народ – горд и смел като българския лъв, защото сме българи и знаем цената на свободата; защото ние не оцеляваме, а се борим; защото сме готови да платим и пазим с отговорност нашата независимост; защото знаем, че историята ни е древна; защото вярваме, че народ, който знае как да премине през препятствията на времето, има своето бъдеще; защото стихът на Иван Вазов звучи във всеки от нас: „И днес йощ Балканът, щом буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Захариева.

Преминаваме към точка седма:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, включващ:
7.2. Отговори на въпроси и питания.
Първа ще отговаря Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, на въпрос на народния представител Валери Жаблянов, относно позицията на България по провежданата от турски въоръжени сили операция на сирийска територия в района на град Африн.
Заповядайте господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители!
На 21 януари 2018 г. турската държава навлезе с въоръжени сили през границата на Република Сирия и предприе операция срещу населения с кюрди район на град Африн.
Според изявление на турския министър-председател Бинали Йълдъръм целта на въоръженото нахлуване е да бъде създадена 30 км зона за сигурност. Според първоначалната информация, която е неофициална, разбира се, сред цивилното население в областта има множество жертви. За уточнение: районът на град Африн е анклав, чието население е 4-500 хиляди жители. Вече ще станат 40 дни, а Българското външно министерство няма никаква реакция по отношение на тези действия на Република Турция, които са в разрез с Устава на ООН, с Хартата на световната организация, с всички норми на международното право и представляват въоръжено нахлуване на територията на съседна държава.
Уважаема госпожо Министър, може ли да ни предоставите информация за мащаба на турската военна операция, за засегнатите цивилни граждани, както и за това дали се извършва етническо прочистване в района? Каква в крайна сметка е позицията на българската държава, на правителството по повод военното нахлуване и считате ли за уместно провеждането на среща с турския президент Реджеп Таип Ердоган в условията на продължаващи военни действия от страна на Турция и практическа военна операция срещу съседна държава?
Искам към въпроса си да добавя и следното – че междувременно Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция, с която обяви многостранно прекратяване на въоръжените действия в Турция, и да Ви попитам: тази резолюция отнася ли се за въоръжената операция на турската армия в Сирия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
За отговор – вицепремиерът госпожа Екатерина Захариева.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Жаблянов, мисля, че имахме възможност да обсъждаме този въпрос и в заседание на Комисията по външна политика, но оттогава, разбира се, има и развитие и Вие приключихте с него, а именно: втори опит на Съвета за сигурност към ООН да приеме такава резолюция.
Първият опит беше около седмица по-рано и беше блокиран от страна на една от постоянните членки на Съвета за сигурност – Русия, която в момента провежда заедно със силите на Башар Асад и Иран друга такава операция в Източна Гута. За съжаление, мога да кажа, че ситуацията в Сирия като цяло от последния месец вместо деескалация, както беше постигнато преди няколко месеца в Астана, така наречените „демилитаризирани зони“, всъщност най-голямото напрежение в момента се води в три от тези така наречени „демилитаризирани зони“.
България, както и международната общност, разбира се, че е сериозно загрижена и притеснена от нарастващата ескалация в Сирия, което предпоставя и забавянето на процеса, който всички си мислехме, че най-после ще започне, а това е именно по възстановяването на Сирия.
Във всички военни акции и мисии, които се провеждат, за съжаление, има жертви на цивилно население. В Източна Гута са огромен брой. По неофициални данни – разбира се, няма как да сме сигурни дали това са официалните – окончателната бройка са 601, от които 147 деца. Има съмнение за използване отново от режима на Асад на химическо оръжие. В Африн по неофициални данни отново, както и за Гута, са 207 цивилни жертви. Това е публичната информация на международната общност по оценки.
Искам да Ви уверя, че внимателно следим ситуацията и сме обсъждали. Не е вярно, че не сме изказали становище, не е официално на сайта, но в Съвета за външна политика и в София, и на последния Съвет имахме сериозно обсъждане в Брюксел на тема „Сирия“ като цяло. Основните притеснения по операция „Маслинова клонка“ са две. едното е безопасността на цивилното население, и това във връзка с напреженията, които казах и в другите региони, и ескалация всъщност на военните действия, не деескалация, и бъдещето на Женевския мирен процес. Другата е продължителността на самата мисия.
Нашите партньори, тъй като са в НАТО, са и съюзници, в Турция знаят много добре за притесненията на международната общност в този процес. Знаете официалното обявление на старта на „Маслинова клонка“. Турция се позова на няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на Конвенцията на ООН. Анкара официално декларира като цел на операцията самоотбрана и защита на националните граници при зачитане териториалната цялост на Сирия и неутрализиране на терористични групировки.
До момента, това е част от техните мотиви, от територията на Сирия са изстреляни 150 ракети към Турция, с множество цивилни жертви. Общата позиция, която България изцяло подкрепя, е, че това примирие – знаете, то е няколко часа на ден с цел осигуряване на хуманитарен коридор, трябва да се спазва. За съжаление, забелязваме, че в Източна Гута специално не се спазваше в първите няколко дни. Всичките усилия трябва да бъдат насочени към деескалация на напрежението. Имаме постигнати като глобална коалиция съществени резултати по отношение на ДАЕШ, но с това съвсем не приключва процесът. Всъщност той започва по възстановяване и започване на старта на политическия процес, защото истината е, че това е най-голямото предизвикателство. Условията, при които Европейският съюз и цялата международна общност ще отпуснат средства за възстановяване, е спазване на уговорките за зоните и започване от рамките на процеса в ООН и в Женева на политическото успокоение и прехода към нормализация на политическия процес в Сирия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Аз ще изразя моето недоволство от отговора на госпожа министъра в няколко пункта.
Първо, моят въпрос беше свързан – не съм сигурен дали е бил прочетен правилно – с военна операция, нападателна, срещу съседна държава от Турция срещу Сирия, в разрез с Устава и Хартата на ООН. Аз не чух позиция от българския външен министър, както и от правителството, такава отсъства, ние не очакваме и да се получи такава позиция по този въпрос: коя е държавата, която нарушава в случая Устава на ООН, преминава с въоръжени сили границата на съседна държава и обявява буферна зона? Аз смятам, че по отношение на българо-турските отношения всичко това трябва да ни прави впечатление. И ако не ни прави впечатление, то това означава, че позицията на българското правителство в нашите двустранни отношения не е поставена на здрава основа.
Вторият въпрос, на който не ми отговорихте, е въпросът как смятате да се проведе среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в условията на продължаващи военни действия, това не смущава ли българската държава, българското правителство? Не смятате ли за естествено това да бъде поставено като условие по време на преговорите и на разговорите, тъй като няколкократно беше декларирано от премиера, че България няма да бъде само площадка за преговори и територия, на която да се осъществява посредничество, а България ще има активна позиция? И Ви питам за българската активна позиция по тази тема. Тя отсъства. От Вашия отговор не разбрах да има такава.
И не на последно място, Вие ми отговорихте през цялото време и разговаряхте за някакво населено място – Източна Гута. То не се съдържа в моя въпрос. Моят въпрос касае операцията на турските въоръжени сили в Сирия на около 500 километра от населеното място, за което Вие говорите. Така че призовавам Вас и екипа Ви, когато подготвяте отговорите, все пак да гледате и въпросите. Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика. Не желаете да се възползвате от това право.
Следващият въпрос към Вас е зададен от народния представител Александър Сабанов – относно Софийската конвенция за определяне на речната граница между България и Румъния.
Заповядайте, господин Сабанов, да зададете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, обръщам се към Вас в качеството ми на народен представител от Силистренския избирателен район. Отправям въпрос във връзка със Софийската конвенция за определяне на речната граница между България и Румъния по течението на река Дунав, която е подписана 1908 г.
В чл. 2 е описано, че островите, включително и пясъчните наноси, от лявата страна на талвега ще съставляват неразделна част от румънската територия, а островите, поставени от дясната страна на талвега, ще представляват неразделна част от българската територия.
Повече от 30 години фарватерът е изместен от лявата страна на остров Ветрен, намиращ се между километри 395 и 393, където е и плавателният път на река Дунав. В болшинството от случаите фарватерът и талвегът съвпадат, което поражда в нас въпроса, че остров Ветрен трябва да бъде български. Това е един от случаите, в които трябва да бъде приложена тази конвенция от 1908 г., защото има и други острови по поречието на река Дунав, които също попадат под действието й.
В чл. 6 и във връзка с чл. 14 от тази конвенция на всеки 10 години трябва да бъде съставена смесена ревизионна комисия, която трябва да припознае талвега на реката в участък, където река Дунав е разделена от острови. Тъй като не успяхме да намерим данни и протоколи от срещи на подобни комисии вече 110 години, моля да ни информирате: има ли такива комисии, съставени и действащи през тези 110 години от подписването на Конвенцията, които са заседавали, вземали са решения за преминаването на един остров от територията на България към румънска територия и обратно? Какви действия ще предприеме Министерството на външните работи за изпълнението на тази конвенция и за прехвърлянето към територията на Република България на остров Ветрен, както и на други такива по поречието на река Дунав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Заповядайте за отговор, министър Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, ще разделя въпроса на две – първо общо за Конвенцията, след това конкретно на втория.
Както правилно казахте, тази конвенция е подписана 1908 г. – 1-ви по стар стил, 14-ти януари по нов стил. Тя предвижда наистина създаването на смесени комисии, които да са ангажирани по въпроса и статута на островите в българо-румънския участък на река Дунав. Първоначалното разпределение съгласно чл. 2 е следвало да бъде извършено веднага след сключването на Конвенцията. В тази връзка е имало само една смесена комисия, която е приключила с подписването на протокол относно взаимното предаване на островите, съставен в изпълнение на чл. 4 от Конвенцията на 22 октомври 1909 г., тоест година по-късно от подписването на Конвенцията.
Наистина разпоредбите на Конвенцията предвиждат последващо свикване на смесената комисия, която на всеки 10 години е имала за задача периодично да установява промените по река Дунав. В цялата повече от 110-годишна история от подписването на Конвенцията смесената комисия по чл. 16 не се е събирала нито веднъж. Една от основните причини е липса на съгласие от двете страни. Тоест 1909 г. да приемем, че е била първата, веднага след подписването, за да се определят границите и островите, след това нито веднъж.
Втората част – въпросът относно прехвърляне към територията на Република България на остров Ветрен следва да се разглежда комплексно в цялата картина, която очертах преди малко. Преговори и разговори с Румъния по тези въпроси, без обаче да се стигне до смесена комисия, са водени 1920, 1949, 1959 и 1961 г. В периода 1992 –1993 г. въпросът е включен, оттогава нищо. Въпросът е включен отново в дневния ред на двустранните отношения и през 1994 г. е проведен предварителен кръг на преговори между България и Румъния. През 1998 г. въпросът е поставен на ниво министър-председател, през 2015 и 2017 г. – на ниво министри на външните работи. Последният ми разговор беше с министъра на външните работи, когато имахме среща в Евксиноград.
Тогава се разбрахме, независимо от немалкия брой проведени срещи, въпреки че за 100 години не са толкова много, не е бил постигнат напредък от разговорите между двете страни.
С оглед на обстоятелствата, че през последните 40-50 години де факто реално преговори не са водени, като се има предвид комплексният характер на проблематиката, то това, което прави Министерството на външните работи в момента, е: периодично изисква позиции, прави работни групи на отговорните институции, защото съвсем не е само Министерството на външните работи. Там са Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и така нататък. Също много важна е Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав.
Както се разбрахме с колегата ми – румънския външен министър през 2017 г. есента, е всяка от страните да се подготви. Ние сме предприели действия на експертно и на ниво заместник-министри – да уточним българската позиция и дали България има интерес от свикването на тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Сабанов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Захариева! Отправям този въпрос, тъй като в ерата на информационните технологии, както казвате Вие, в Гугъл мапс – едно приложение, което се ползва от всички ни, ясно е описана границата на България и тя включва много острови, които в момента са румънски. Затова и поставям този въпрос. Поставям този въпрос и във връзка с това, че когато водата на река Дунав е малко, българската част, българският бряг и островът стават едно. Може да се мине пеша – от българския бряг до този остров.
В тази връзка и рибарите, които си изкарват прехраната във водите около острова, имат многократни оплаквания от румънските власти, от румънската гранична полиция, която безцеремонно ги арестува, потапя им лодките, конфискува ги и така нататък. И аз наистина ще Ви помоля в тази връзка да се изясни случаят, докато се постави въпросът на държавно ниво. Все пак 110 години не е правена такава среща.
Другият ми въпрос е: правено ли е обследване на талвега –дали е оправен въобще? Защото талвегът, пак казвам, е най-дълбоката част на река Дунав, за хората, които не го знаят. Фарватер е мястото, откъдето минават корабите или плавателният път по река Дунав.
В тази връзка Ви моля, докато се изясни случаят, да бъде направена молба – и аз не знам как да го формулираме точно – до румънското правителство, за да не атакуват и да не арестуват български плавателни съдове, лодки на рибари. Тези хора си изкарват по честен начин прехраната и не искат просто да бъдат заплашвани и превземани от румънската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Заповядайте за дуплика. Не желаете дуплика.
Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието. Тя ще отговори на питане от народния представител Иван Валентинов Иванов относно политиката на Министерството на правосъдието, относно управлението на затворите и настаняването на осъдените с ефективни присъди.
Заповядайте, господин Иванов, имате три минути.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днешното питане до голяма степен е доста актуално на фона на протестите, които в момента се осъществяват от служителите в системата на изпълнение на наказанията.
Той е актуален и от друга гледна точка, че госпожа Цачева като министър на правосъдието по силата на закона осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнението на наказанията. Предвид скандалите, които са в момента покрай ЧЕЗ, може да се наложи доста хора да вземат да ги напълнят, и то от властта. Трябва да се помисли в тази посока – как да се подобри ситуацията там.
Госпожо Министър, знаете, че в момента синдикатът на служителите на затворите в България протестират, поставят условия пред Вас, искат да се подобрят условията на труд, искат да се повишат заплатите, но за съжаление от Ваша страна ние не чуваме никаква отстъпка в тази посока. Знаете много добре, че България е една от страните, която редовно е осъждана в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, където поради лоши условия, поради лошото състояние на местата за настаняване, България бива редовно съдена и изплаща сериозни суми. Аз се опасявам, че е на път това нещо да започне да се случва и такива дела да бъдат завеждани и от служителите в системата, защото очевидно условията им на труд са изключително сериозни, изключително тежки.
В тази връзка това питане днес аз го поставям пред Вас, тъй като искаме да разберем, не само аз, но и служителите в системата – каква е политиката на ръководеното от Вас ведомство относно управлението на затворите и настаняването на осъдените с ефективни присъди? В крайна сметка на Вас по силата на Закона в чл. 10, ал. 1 е записано, че министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на изпълнението на наказанията, което включва изключително много ангажименти, както по отношение на лицата, които са настанени в местата за излежаване на присъди, така и по отношение на тези, които трябва да осигуряват това изпълнение. Изключително е притеснителна тази тема. Не само на мен тук, като народен представител, но и на всички тези хора се дължи този отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, уважаема министър Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Да, в съответствие със Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража общото ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията се осъществява от министъра на правосъдието. Конкретните дейности по провеждането на държавната политика в тази сфера се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е второстепенен разпоредител със средства към Министерството на правосъдието. В цялостната си дейност Министерството на правосъдието се ръководи от приетата Програма за управление на кабинета Борисов 3 за периода 2017 – 2021 г. В частта за Сектор „Правосъдие“ правителствената програма предвижда активно изпълнение на актуализираната Стратегия за продължаване реформата в съдебната система. Там има специфични цели по отношение на модернизирането и ефективността на наказателната политика и по-конкретно специфична Цел 6 – за пенитенциарна реформа, която от своя страна включва мерки, произтичащи от констатациите, направени от Европейския комитет за противодействие на изтезанията в затворите и Европейския съд по правата на човека – както Вие засегнахте във Вашето питане – антикорупционна политика, осигуряване на адекватни условия на труд на служителите на ГДИН, както и изграждане на нов затвор за обновяване на затворните сгради.
Неведнъж тук, от тази трибуна конкретно съм отговаряла на въпроси на народни представители за усилията, които се полагат през последните години за подобряване условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като неведнъж, а винаги съм казвала, че те трябва да вървят успоредно с усилията на правителството, в частност на Министерството, за подобряване условията на труд на лицата, които са ангажирани с реда в тези заведения.
В настоящия момент реализираме няколко по-важни проекти, част от тях финансирани по Норвежкия механизъм, а друга част са със средства на бюджета. Има проект по Оперативна програма „Добро управление“ – „Модернизиране на пенитенциарната система“, по който е подписан договор за изграждане на системата за електронен мониторинг на осъдени лица или това са популярно наречените „гривни“, които да проследяват лица, които са задържани, изпълняват ефективна присъда, но работят на места, които са с по-лек охраняем режим, както и на лица, които са поставени под домашен арест.
За задълбочаване на дейността по подобряване на материалните условия в затворите и арестите не малко бе направено в конкретика. Писмени отговори съм докладвала при Вас.
Споделям Вашите притеснения, относно невъзможността на Министерството на правосъдието и на правителството като цяло, на този етап да отговорим в пълен обем на исканията, поставени от синдикатите, с които повече от пет месеца съм в непрекъснат диалог. За съжаление, на последната ни среща на 25 януари те обявиха, че преминават и вече преминаха към ефективни стачни прояви. На този етап онова, което е осигурено със Закона за държавния бюджет, е 5-процентно увеличение на възнаграждението от 1 януари. Правителството чрез финансовия министър прояви желание за още 5-процентно увеличение над досега дадените 5%, което прави повече от 10%, като се наслага базата. Искането на синдикатите е за 20%. На всеки един от Вас Ви е ясно, че министърът на финансите може да разпределя средства, които са фиксирани изрично в Закона за държавния бюджет. Не мога да разпределям нещо, което го няма, поради което не че не желая, но аз не мога да удовлетворя исканията за по-високи възнаграждения.
По отношение на една от вторите претенции, която се поставя за изравняване на базата заедно със служителите в Министерството на вътрешните работи, искам да поясня, че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ работят по правоотношение три групи служители.
Първата, са тези, които са приравнени към Закона за МВР. Само спрямо тази група е искането за увеличение и изравняване на възнагражденията по силата на Закона за МВР.
Втората група са държавни служители по Закона за държавния служител.
Третата група са лица, които работят по трудови правоотношения.
Тъй като времето ми изтече, в допълнителните Ви въпроси ще отговоря и на част от въпросите, които Вие поставихте в първоначалното представяне на питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Цачева.
Заповядайте, за два уточняващи въпроса, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! За съжаление, нито аз, нито служещите в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и изобщо в Министерството на правосъдието, ангажирано с излежаването на присъди от осъдени лица, едва ли ще са удовлетворени от Вашия отговор. Знаете, протестиращите поставиха няколко групи въпроси към Вас. Едното беше за подобряване условията на труд и повишаване на възнагражденията. Те също така Ви запитаха: какъв е общият брой служители в централната администрация на Вашето ведомство? Какви са най-високите месечни брутни заплати и така нататък? Аз очаквам – да кажа честно, на фона на протестите министър-председателят пак да излезе и даде 100 милиона, примерно както даде на Министерството на вътрешните работи, но предвид последните обстоятелства аз започвам да мисля, че тези пари може би са вече в посока да стават съдружници на госпожа Гинка Върбакова в ЧЕЗ. Това ще покаже времето.
Аз искам да Ви насоча към допълнителен въпрос в една друга посока, който съм Ви задал по-рано и е част от въпроса. Вие бяхте отговорили на предишен мой въпрос, че нямате информация какви лица и с какви присъди не са влезли за изпълнение на наказанията – една тема, която е изключително сериозна и изключително важна предвид трагичния инцидент, който стана по Нова година. По данни на Министерството на вътрешните работи и по Ваши данни, които се разминават в известна степен, според министъра на вътрешните работи 1126 лица в момента с влязла в сила присъда се разхождат на свобода, като само 19 са от началото на годината до 18 февруари.
Вие ми отговаряте във Ваш предишен отговор, че нямате информация за такова нещо и не може да бъде предоставено. Съгласно чл. 10 от Закона Вие като принципал на това Министерство отговаряте за тази тема.
Моля да ми отговорите като допълнителен въпрос: намерихте ли информация на тези лица? Какви са? Защо не влизат в затвора? Всъщност то е ясно защо не влизат в затвора. С какви присъди са и какви осъдени лица се разхождат сред нашето общество? Имате ли намерение да се подобрят условията в българските затвори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди да дам думата на министър Цачева, позволете ми да съобщя, че на балкона са деца от Основно училище „Любен Каравелов“, село Трудовец, община Ботевград. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Иванов, не очаквах от Вас да интерпретирате от парламентарната трибуна по този начин отговорите, които сте получили от мен в писмен вид, на въпросите, които сте ми поставили. Бих казала само, че както задавате въпросите, така Ви отговарям.
Бяхте ми задали въпрос за информация от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ относно лица, които не са въдворени за изтърпяване на наказанията. Тази информация не се съдържа в Главната дирекция, тъй като отговорност за въвеждане в местата за лишаване от свобода носи Главна дирекция „Охрана“. Те са субектът, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на правосъдието, на които Прокуратурата изпраща съобщение за влязла в сила осъдителна присъда. Те са лицата от Главна дирекция „Охрана“, които отиват на място, за да задържат лицето, което трябва да преведат в местата за изтърпяване на наказанието. В случаите, в които не намерят лицето на място, те си взаимодействат с МВР, пускат бюлетин за издирването на лицето и така нататък.
Вие сте получили писмен отговор от мен на 1 февруари 2018 г., в който подробно съм обяснила какви са ангажиментите и на едната дирекция, и на другата дирекция. В този писмен отговор съм казала, че за 2017 г. по изпълнение на влезли в сила присъди от орган на съдебната власт са заявени 3518 лица. От тях задържани и предадени от Главна дирекция „Охрана“ са 2884 лица, като след съобщението, че част от лицата не са намерени на адрес, от МВР са задържани допълнително още 79 лица. Отделно, в изпълнение на европейска заповед, задържани и предадени от чужбина за Република България са нови 167 лица.
Тъй като въпросът стана действително актуален в началото на годината по повод един изключително тежък криминален случай, моя е отговорността по Закона за изпълнение на наказанията, НПК и по Закона за съдебната власт. В диалог съм с трите структури, които имат отношение по задържане на лицата и въдворяването им за изтърпяване на наказание – Главна дирекция „Охрана“, МВР и Прокуратурата.
На съвместна среща решихме и създадохме междуведомствена група, в която актуализираме инструкциите за работа помежду ни –подзаконови вътрешни нормативни актове. Това, което мога да обявя в аванс от тази трибуна, е, че предвиждаме да се изготви нарочен регистър, който във всеки момент публично и открито да дава информация за лица, които не могат да бъдат намерени на адреса, който са посочили по време на наказателния процес, за да се активизира възможността за издирване на тези лица. Повярвайте ми, координацията, която осъществяваме с трите структури, имащи отношение по този въпрос, е на необходимото ниво. Винаги може да бъде по-добро това взаимодействие и се стремим да го постигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Цачева.
Заповядайте, господин Иванов, да изразите Вашето отношение.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще започна с последния отговор на допълнителните въпроси.
Госпожо Цачева, разбирам, че до този момент очевидно не е провеждана никаква политика и никаква информация не е събирана по отношение на осъдените лица, които не са влезли в местата за излежаване на присъди. Очевидно поради този злощастен инцидент със седем жертви държавата се раздвижи в някаква посока. Поне разбрахме какъв брой от тези лица се издирват и държавата трябва да положи усилия те да бъдат настанени в затвора, за да не стане отново такъв инцидент.
Единствено не разбрахме от тези 1126 лица според министъра на вътрешните работи, които МВР издирва, с какви присъди са. Това също е част от информацията, която обществото трябва да знае – с какви присъди са тези хора? Убийци ли са, крадци ли са, главорези ли са? Какви са тези хора? Да знаем кой се разхожда сред българското общество и къде се намират тези хора?
Много сериозно съм изненадан, че тепърва, едва сега започва да се прави регистър на тези хора. Затворите в България не са от вчера, не са от днес. По закон Министерството на правосъдието трябва да има информация какви лица предстои да бъдат настанени в затворите и какви не се явяват, защо не се явяват и така нататък? В крайна сметка на българската общественост й се дължи отговор какви хора се движат сред нея, за които държавата трябва да положи усилия да бъдат настанени, където им е мястото. Това е важно – 1126 души е изключително стресираща бройка!
Друго нещо. Пак казвам, ако не се вземат мерки по отношение на лицата, които работят в тази система и трябва да осигурят нормалното изпълнение на наказанията; ако не се предприемат необходимите мерки да се повишат техните възнаграждения, да се подобрят условията на труд, България ще продължава да бъде съдена и в крайна сметка ще бъдем със славата на държавата, която се отнася еднакво неприятно както със служителите, така и с осъдените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Пристъпваме към въпрос от народния представител Милен Михов относно прилагането на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
Заповядайте, уважаеми господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Министър, господа министри! Първо, да кажа, че съм радостен, че тук е и господин Вълчев – министърът на образованието.
Господин Министър, изразявам своята лична благодарност, че изпълнихте повече от необходимото по изискванията за парламентарен контрол, идвайки по-рано и ще имате възможност да чуете въпроса ми, отправен към госпожа Цачева.
Госпожо Министър, Комисията за защита от дискриминация се е самосезирала по доклад на господин Орлин Колев, член на Комисията, във връзка с Постановление 82 от 26 април 2017 г. на служебното правителство, което приема нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
В чл. 3, ал. 1 на Наредбата се регламентира, че обучението по специалност „Право“ може да се осъществява единствено в редовна форма на обучение. Тази подзаконова регламентация силно стеснява използването на установените по чл. 42, ал. 10 в Закона за висшето образование форми на обучение: редовна, задочна и дори дистанционна. По този начин цели групи в обществото могат да бъдат поставени в неравноправно положение. За сравнение, все още действащата Наредба, освен редовно, предвижда и задочна форма на обучение. Аз лично мога да посоча поне няколко примера за юристи в това Народно събрание, които са завършили, и дори в момента се обучават в задочна форма.
Във връзка с гореизложеното, бих искал да Ви задам следния въпрос: възнамерявате ли да предприемете необходимите действия за отмяна на гореспоменатата Наредба и възстановяване на задочното обучение по „Право“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Михов.
Заповядайте за отговор, уважаема министър Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михов, уважаеми дами и господа народни представители! На 20 октомври 2017 г. в Министерството на правосъдието се проведе извънредно заседание на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Тъй като обучението и държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“ са част от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, този въпрос има отношение и към Съвета.
С Решение на Съвета бе сформирана работна група, която се ръководи от директора на Националния институт на правосъдието – госпожа Меглена Тачева. В тази група са включени представители на неправителствени организации, академични представители, на висшите училища и университети, които имат факултети по „Право“.
Във връзка с това към този момент дейността на работната група е насочена да осъществява мониторинг и анализ, както и да следи изпълнението на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета с Постановление на Министерския съвет – обнародвана, след това поправена. Вие правилно казахте, че тази наредба се изготвя от министъра на образованието съвместно с министъра на правосъдието.
Работната група, която в момента продължава своята дейност, има задължението да отговори на въпроса: налага ли се и има ли необходимост от възстановяване на задочното обучение по специалността „право“? Същевременно тя трябва да изследва съотношението и прилагането на сега действащата Наредба спрямо наредбата, която е действала преди приемането й. След като получа доклад от работата на работната група, ще мога по-конкретно да отговоря на Вашия въпрос. На този етап отговорът е все още в ръцете на членовете на работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Михов, имате възможност за допълнителен въпрос.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, господа министри! Благодаря Ви за този отговор. Очевидно се подхожда професионално и отговорно към проблема, породен от сбъдването на детската мечта на един министър-председател. Убеден съм, че тези, които разглеждат въпроса, ще отчетат всички аспекти.
Ще изразя личното си мнение, че подготовката на юристи в задочна форма по никакъв начин не влияе върху качеството на подготовката, тъй като държавните изпити, изпитите за правоспособност и прилагането на практика на получените умения са с еднакви критерии за всички студенти. Ще се радваме това да стане колкото може по-бързо, защото това засяга и план-приема за следващата учебна година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Следващият въпрос е от народния представител Надя Клисурска относно постигане на споразумение между Министерството на правосъдието и Синдиката на работещите в места за лишаване от свобода, и Главна дирекция „Охрана“ за подобряване на условията на труд и кадровата обезпеченост.
Имате възможност, госпожо Клисурска, да поставите въпроса.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! С риск да повторя част от проблемите, които бяха поставени в питането, смятам, че въпросът ни е изключително актуален с оглед на продължаващите протести вече повече от пет месеца. Позволете ми да доразвия темата, свързана с проблемите на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Повече от пет месеца продължават исканията им. В питане към Вас в края на миналата година Вие споделяте, че познавате техните претенции до болка именно, защото двете дирекции са със статут на второстепенни разпоредители към Министерството.
От една страна, тези проблеми са свързани – има около 400 свободни щатни бройки и места, в които на един надзирател се падат около 100 затворници.
В тази връзка: колко са обявените конкурси от началото на годината, за да може този недобор да бъде наваксан? Има ли осигурен финансов ресурс за това?
От друга страна, проблемът е свързан с възнаграждението на служителите – една част от тях са приравнени към тези в сектор „Сигурност“, но получават далеч по-ниски възнаграждения.
Споделям проблема с оглед, че всички сме наясно, че с одобрението на Закона за държавния бюджет за 2018 г. увеличението на възнаграждението беше в размер на 5%. Вие споделихте, че през тази година предвиждате увеличение евентуално с още 5%. Изключително много се надявам, но дисбалансите и диспропорциите няма да ги изравнят със служителите от сектор „Сигурност“ и, от друга страна, недобрите условия на труд.
С оглед продължаващите протести, в качеството Ви на министър на правосъдието и страна по преговорите със Синдиката за увеличаване възнагражденията на служителите на затворите, за подобряване условията на труд и кадровата обезпеченост, въпросът ми е: има ли към момента постигнато евентуално споразумение? Ако не, какви мерки и действия ще предприемете за подобряването на условията на труд, кадровата обезпеченост в двете дирекции с оглед на Закона за държавния бюджет и това, което сме приели към момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Клисурска, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласна съм с Вас, че въпросът е изключително актуален и въпреки че в част от отговорите си ще се повторя с това, което заявих по повод на питането на Вашия колега господин Иванов, но фактите към днешния момент са такива и аз съм длъжна коректно да ги споделя с народните представители.
По отношение на числеността и провеждането на конкурси за незаетите места: към настоящия момент има по-малко от 30 места, които не са заети, тъй като, знаете, голяма част от конкурсите са в процедура по обжалване. Има и друга страна на въпроса – част от лицата, които спечелват конкурсите, назначават се и след месец-два работа се отказват, тъй като трудът на лицата, които работят по Закона за МВР в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е изключително тежък. Това е нещо, което аз споделям, споделих го и с тях на проведения протест през миналата събота пред Министерството на правосъдието. Действително това е тежък, непривлекателен труд.
Това, което съм направила до министъра на финансите във връзка с новата бюджетна рамка за 2019–2021 г. сме заявили допълнителни щатни бройки, които са необходими, и с осигурено финансиране, така че да има по-голям баланс между лице, което упражнява надзор над осъдени и изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, и съответно числеността в съответното място.
Сама разбирате, че това също не са твърди критерии, тъй като движението по отношение на лицата, които в даден момент се намират в определено място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, е много голямо.
Що се отнася до размера на възнагражденията. Има несъответствие между това, което получават служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по Закона за МВР, но това несъответствие идва от годините, тъй като в един период служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са били изключително изоставащи по размера на възнаграждението. Месец януари 2017 г., по време на предходния кабинет на премиера Борисов, са предоставени 10 милиона, които частично изравниха ситуацията в сравнение със служителите на МВР. С настоящия Закон за държавния бюджет цялата система „Сигурност“ получи 5% увеличение. И това, което и Вие като законодател, приемайки Закона за държавния бюджет, сте предвидили за правосъдието, в частност Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е предоставено на служителите.
Да, по повод на заявените протести. Проведохме среща с финансовия министър, който подробно обясни на ръководствата на синдикатите какви са възможностите на бюджета за настоящата година и предложи 5-процентно увеличение над вече получените пет, което аритметично прави повече от десет, тъй като се наслагва и предходното увеличение.
Синдикатите отказаха. Тяхно право е. Заявиха протестни действия, първите от които вече са факт през изтеклата събота. Следващият протест ще бъде на 10 март 2018 г.
Това, което съм направила след протеста пред Министерството на правосъдието, е да информирам министъра на финансите, като съм споделила, че на този етап синдикатите отказват да приемат предлаганото им увеличение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Настояват за 20% увеличение, каквото и пред тях, и пред Вас казвам, че за настоящата 2018 г. няма такъв процент увеличение и в системата на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С оглед важността на темата си позволих да удължа времето.
Заповядайте, за да доразвиете въпроса си, защото е важно да чуем становището на министерството.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще се върна на обосновката на госпожа Цачева, свързана с това, че ние, като законодатели, със Закона за държавния бюджет сме регламентирали увеличение от 5% на всички служители от Сектор „Сигурност“. В крайна сметка нашата памет не е къса.
Парламентарната група на БСП предложи в бюджета, Вие ще го потвърдите, да бъдат допълнени едни 9 млн. 900 хил. лв. специално за служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С оглед на това, че през годините действително е трупана, тази диспропорция по отношение на възнагражденията на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тя е далеч по-ниска от възнагражденията на служителите по Закона за МВР в Сектор „Сигурност“.
В края на миналата година имаше питане и от наш народен представител, което беше сходно с това, което правим в момента, и тогава в отговор на питането Вие поехте ангажимент за няколко важни неща, които до момента аз, смятам, че и колегите не са напълно наясно, така че ще ги формулирам отново.
Тогава в отговора си Вие коментирате, че по отношение на базата за определяне на специфични условия на труд имате готовност да отговорите за някакви критерии за изравняване на тази база със служителите на МВР – цитирам Ви дословно. В края на миналата година поемате още един ангажимент – за нарочни правила за това как се формират допълнителните възнаграждения и коментирате, че тези правила вече са готови.
Готови ли са наистина тези правила?
Още нещо съществено по въпроса: има ли критерий, по който да има съответност на надзирателите? Това е по искане на главния прокурор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка това са общо взето въпросите ми. Надявам се да получим положителен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Клисурска, уважаеми дами и господа народни представители! Не само парламентарната група на БСП, членовете на Правната комисия, без значение от кои парламентарни групи са, действително между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на републиката за настоящата година предложиха да се увеличат средствата за възнаграждения и изравняване на базата между служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) с тези по Закона за МВР. Това обаче не бе прието, поради което останаха петте процента така, както са в цялата сфера на сигурността.
Що се отнася до конкретните Ви въпроси, в момента има работна група, която се ръководи от заместник-министър Проданов – той е ресорният министър, който отговаря за двете дирекции, с участие на представители на администрацията на двете дирекции и на синдикатите, по отношение на изготвяне на наредбата.
Наредбата, която предложихме, не бе подкрепена от синдикатите, заради това включихме техни представители. Към настоящия момент работата по тази наредба продължава. Там един от спорните моменти е по искане на синдикатите, които предлагат да бъде записано като една минимална работна заплата минимум, като възможност да се изплаща ежегодно. По тази тема това, което съм заявила – дайте ми пример за подобен запис в действаща наредба за някои от ведомствата и аз ще се съглася с Вас, тъй като не виждам законово основание да се изпълни това тяхно искане. Но така или иначе работата продължава.
В същата работна група се подготвят и правилата за съответствие, така както по писмото на главния прокурор, след проведената среща между него и представители на синдикатите се търси това съотношение между брой надзиратели или един надзирател на каква численост от лицата, които изтърпяват наказание, следва да съответства.
Пак казвам, заявих го и в отговора си. Това са плаващи величини. Те във всеки един момент не могат да бъдат константни, но така или иначе това, което е възможно от организационна гледна точка – подобряване на щатните разписания, направихме в края на годината преразпределение като прехвърлихме съществуващи щатни бройки в места, където действително има належаща нужда от повече такива бройки, основно за затвора в София става дума. Онова, което е възможно като организационни политики, като действия от страна на Администрацията, съгласувано със синдикатите, го правим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но тогава и когато става въпрос за средства за увеличаване на възнагражденията, които средства ги няма в бюджета за настоящата година, ако Вие ми подскажете как аз, като министър, бих могла да увелича, ще се вслушам във Вашия съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към госпожа Цачева.
Благодаря й за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос, отправен към министъра на образованието и науката господин Красимир Вълчев, от народния представител Драгомир Стойнев относно екипа на министъра на образованието и науката.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин министър Вълчев, моят въпрос касае ръководния екип във Вашето министерство, хората, които са част от него, защото и аз, в качеството ми на министър, знам как се избират хората. Предполагам, че това са професионалисти, хора с богат опит. Само че във Вашият екип има човек, който се представя като един от най-големите Ви съветници – поне така е написано в няколко медии. Понеже народните представители и гостите не знаят за какво става въпрос – става въпрос за госпожа Лиляна Друмева, която е също така и директор на Национален център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. Оставам настрана, че е на 67 години, защото за мен възрастта по никакъв начин не трябва да бъде дискриминация. Ако човек знае, опитен е, нека да работи, още повече при липса на квалифицирани кадри. Само че тази госпожа наистина е доста противоречива личност. Имайки предвид, че когато тук преди няколко дни имахме доста сериозен дебат относно отстраняването на Валери Жаблянов, тук дойдоха от Съюза на репресираните.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази госпожа Лиляна Друмева всъщност е председател на този Съюз на репресираните. Нещо повече, тя дори взимаше и участие и се опита да прекъсне народни представители от левицата, когато даваха интервюта, за да каже своето мнение. Само че се оказа, че това не е нейното мнение, не е мнението на Съюза на репресираните, а е мнението на политическа партия ГЕРБ.
Защо правя този извод? Защото тази госпожа е била на 14 то място в Двадесет и трети многомандатен избирателен район в София. Същата тази госпожа по време на президентските избори твърдо заявява, че от Съюза на репресираните застават зад кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. Доколкото си спомням, тогава също така имаше и кандидат-президентски двойки и на десницата.
В същото време тя заявява, че Съюзът на репресираните от комунизма се обяви, цитирам: „и в защита на Цветанов“. Разберете ме, няма нищо лошо. Лошото е, господин Министър, че общественото мнение е, че тази жена е там, защото досега е подкрепяла единствено и само Политическа партия ГЕРБ и е част от нея.
И понеже Вие сте министър на образованието, тоест Вие държите бъдещето на тази страна – младите хора. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, завършвам, едно изречение.
Бих искал да знам, господин Министър, какви точно са нейните качества? Как тя стана част от Вашия екип? С какво Ви впечатли тази госпожа, която единствено и само изпълнява политически поръчки и когато от ГЕРБ я повикат, тя идва тук на драго сърце? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Госпожа Друмева е част от ръководния екип на Министерството на образованието и науката и в качеството й на мой съветник в областта на предучилищното и училищното образование, и е назначена на половин щат. Временно е изпълняваща длъжността директор на Националния институт за квалификация на педагогическите специалисти до провеждането на конкурс.
Назначението на госпожа Друмева е базирано на нейните професионални качества и 40-годишния й стаж в системата на професионалното образование. Тя има такъв 40-годишен стаж в системата на образованието. Сигурно от това, с което Вие сте се запознали, по това, по което Вие имате наблюдения, които са чисто политически – участия в чисто политически събития, имате основания да се съмнявате, но от моя гледна точка аз я познавам като специалист в областта на предучилищното и училищното образование. Работил съм с нея докато е била служител в Министерството на образованието. Може би близо четири години сме работили с госпожа Друмева.
Това, че е член на политическия кабинет, е напълно нормално и да е била кандидат за народен представител, защото членовете на политическия кабинет е нормално да бъдат ангажирани с изпълнението на управленската програма както на управляващата партия, така и на управляващото мнозинство, и на правителството. Така че госпожа Друмева накратко има тези професионални качества да бъде член на политическия кабинет на Министерството.
В Народното събрание не е била в качеството си на мой съветник, а в качеството си на член на Съюза на репресираните. В трудовоправните отношения няма такова законово ограничение, което да забранява членуването й в различни организации и изразяването на позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще имате ли реплика, господин Стойнев? Очевидно да, заповядайте, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Разбира се, разбирам и деликатната ситуация, в която се намирате, но може би не знаете, че… Това е съвет към Вас: само не я пращайте в област Шумен, защото там в Деня на будителите 2017 г. Вие сте я изпратили да поздрави директорите и учителите от Ваше име и е станал огромен скандал. Преди четвърт век тя е изгонена оттам и това говори за нейните професионални качества, и то забележете, с решение на Общинския съвет – всички директори и учители са се подписали за нейното отстраняване. Тази жена е доста противоречива личност. Още повече, че заемайки тази твърда позиция, предполагам, може би тя влияе, говоря антикомунистическа, влияе и на тези нови учебници. Знаете, че имаме наистина конфликт по повод Новата история, защото Новата история не е еднозначна. Има отворени рани, господин Министър, и Вие, разбира се, понеже пак казвам, Вие държите образованието, бъдещето в страната и трябва да се съобразявате с тези отворени рани. Защото ние от левицата, да, съгласяваме се, че след 1944 г. може би не е имало свобода на словото, нямало е демокрация, нямало е конкуренция в икономиката, но в същото време от 1944 г. една държава, в която 40% от населението е неграмотно, една земеделска държава, сега няма да правя пропаганда, но най-малкото стига Ви – изпращаме човек в космоса, най-малкото. Да не говорим за олимпийските медали, които преди малко господин Цветанов обещаваше, а нямаме нито един. Но го оставям това настрана, говоря, че това е една отворена рана. И тази жена влияе за написването на тези нови учебници.
Нашето лично мнение е, че тази жена няма място във Вашия политически отбор, как да го кажа, и екип. Това си е изцяло Ваше право, но Вие сте млад, енергичен човек, човек, който трябва да чува и едната, и другата страна, а не както е било в началото на прехода – едва ли не да стигаме до крайности. Защото Вие като министър нямате право да преподавате, не да преподавате, а да оказвате влияние да се пишат крайности в учебниците, особено по история.
И тази жена, ако представлява Съюза на репресираните в България, ние няма да имаме нищо против, защото там са предполагам всички десни. Но Съюзът на репресираните от комунизма де факто се явява организация към Политическа партия ГЕРБ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото тази жена е на пряко повикване тук, в парламента, всеки един момент и едва ли не тя говори от името на абсолютно всички.
Тази жена има съмнителни качества, поинтересувайте се. Мисля, че е време да дадете шанс на някой млад, достоен, енергичен човек, такъв като Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Това беше допълнителният въпрос. Господин Министър, ще вземете ли отношение по него. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Господин Стойнев, аз приемам забележките Ви, както за крайностите, така и за Шумен. По отношение на крайностите до голяма степен се проведе този дебат. Институтът по исторически изследвания на БАН, включително и други авторитетни представители на историческата академична общност казаха, че в програмата няма крайности. Да, има малко повече термини, които… Говорим за програмата по история. Има малко повече термини, които преди не са фигурирали в програмата, но можете да ги намерите в учебниците.
По отношение на Шумен нямам такава информация, че е била изгонена. Напротив, информацията ми е друга. Но въпреки това приемам забележката Ви конкретно по отношение на този регион. Уверявам Ви, че госпожа Друмева не е участвала в изготвянето на учебните програми и в частност на тази учебна програма, която коментирахме по-рано.
Аз съм бил свидетел и назад във времето на преувеличаване на ролята и значението на съветниците в процеса на вземане на решения. По принцип съветниците не са част от вертикалния процес на съгласувания, на вземане на решения в Министерството, както са част, примерно заместник-министрите. Така че те могат да участват в различните задачи дотолкова доколкото министърът поиска и съответно той пък носи отговорност за това, но по отношение на управленските задачи на Министерството, а не по отношение на проявите и участието в събития, които са се провели в Народното събрание и не са част от дейностите на Министерството на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Всъщност, това беше въпросът към Вас. С отговора приключва Вашето участие. Благодаря Ви за отговора, който дадохте.
Преминаваме към въпросите, отправени към господин Кирил Ананиев, министър на здравеопазването. Те са общо пет на брой.
Първият въпрос, който ще разгледаме, е от народния представител професор Георги Михайлов относно промяна в медицинските стандарти.
Заповядайте, професор Михайлов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Ананиев, уважаеми колеги! През последните месеци станахме свидетели на редица изявления на медицински специалисти, представители на различни професионални организации в областта на здравеопазването, с призиви да бъдат облекчени и едва ли не даже напълно да отпаднат медицинските стандарти за различните специалности в клиничната медицина, което би, според тези изявления, облекчило сериозния проблем с кадровия колапс в страната и решаването на проблемите на функционирането на тези лечебни заведения и възможността им да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса.
Заедно с това обаче в много различни области на общественото пространство се появиха и мнения на специалисти в областта на правораздаването в медицината, които ожесточено коментират различни детайли от сега съществуващите и предадени към Вас проекти за медицински стандарти. Направи впечатление лично на мен един такъв коментар за стандарта по „Акушерство и гинекология“ и „много сериозният“ коментар, в кавички сериозният, според мен, за определението между плод и аборт, гестационната седмица и грамажа на плода, който трябва да бъде определен като един или друг, което вече споменах, и възможността за правни взаимоотношения между семейството и съответното лечебно заведение.
Има и втора част този въпрос, която ще се опитам да развия после в дискусията. Моят въпрос към Вас е: как ще бъдат структурирани правните основи, според Вас като принципал на Министерството, за структурирането сега на медицинските стандарти?
И на второ място – не по-малко важният въпрос: какви ще бъдат възможностите за правна защита, застрахователна защита, на българските лекари при проблеми, които възникват във взаимоотношенията им с пациентите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, със Закона за лечебните заведения законодателят е възложил на министъра на здравеопазването да утвърди наредби за медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защитата на правата на пациента, въз основа на които да се осъществява дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях.
Със заповед на министъра на здравеопазването е утвърдена принципната структура на медицинските стандарти, които се прилагат при тяхното изготвяне. Във връзка с твърдението Ви, професор Михайлов, за девиация в медицинските стандарти, държа да отбележа, че задължителните елементи в структурата на медицинските стандарти са свързани с определянето на минималните изисквания към персонал, оборудване, дейност и нива на компетентност в болничната помощ. А различията в съдържанието се дължат на специфичните особености на отделните медицински специалисти.
Относно проекта на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ публикуван за обществено обсъждане на 1 февруари 2018 г. и по-точно относно дефиниране на понятието „потенциална жизнеспособност на плода“ Ви уведомявам следното: в мотивите към нормативния акт задълбочено и научно обосновано, включително с публикации и статистически данни в световен мащаб, са предоставени аргументирани за приемането у нас на граници между раждане и аборт – 25-та гестационна седмица и тегло по-голямо или равно на 700 грама. Още повече, че тази граница е приета в стандартите на повечето страни в Европа.
За приемането на тези критерии от изключителна важност са специфичните национални особености на лечебните заведения, в чиято компетентност е отглеждането на новородените с ниско и екстремно ниско тегло и осигуряване на добра медицинска грижа по двете взаимно свързани специалности – „Акушерство и гинекология“ и „Неонатология“.
Важно е да отбележа, че представената дефиниция за потенциално жизнеспособен плод е подкрепена от научните дружества от двете специалности. В мотивите към проекта се представи и подробна медицинска обосновка за приетата дефиниция, базирана на натрупания практически опит и експертен консенсус между водещи специалисти по акушерство и гинекология и неонатология. Основание за окончателното решение за дефиницията за потенциална жизнеспособност на плода са официалните данни за преживяемостта на новородените в зависимост от тяхната гестационна възраст и тегло.
Изводите, представени на международен научен форум през 2016 г. са при децата, родени при възраст по-голяма или равна на 25-тата гестационна седмица шансът за преживяване без тежко увреждане е по-голям или равен на 50%. При децата, родени от 23-тата, 24-тата гестационна седмица този шанс е от 10 до 50%. А при родените в 22-рата гестационна седмица този шанс е нищожен и е под 10%.
Важно е да отбележа, че децата родени под 25-тата гестационна седмица при преживяемост над 72 часа също трябва да се записват като раждане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще имате възможност, господин Министър, да допълните отговора си на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Председател, искам само да кажа, че имаше и втора част на въпроса – ще използвам дупликата, за да отговоря на нея, защото и тя е важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Именно, защото вече сме доста извън времето. Съжалявам, трябва все пак да съблюдаваме процедурата с известни допустими отклонения.
Професор Михайлов, моля Ви да доразвиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за така подробния отговор в направлението, което беше конкретно маркирано във въпроса.
Моят въпрос обаче Ви подтиква към два коментара. Единият е при структурирането на стандартите да не се влезе в области, в които може да има много голяма конфликтност – създава се условие за голяма конфликтност между пациента и неговото семейство, тъй като мненията в световната медицина се менят. Аз мога да Ви споделя, че когато аз се обучавах като студент по медицина, най-малкото тегло спасен жив човешки организъм беше 400 грама, а сега този грамаж е много по-нисък. Ако го отнесем към гестационна седмица, тя отива към тези, за които казахте, че рискът е много малък.
Целият проблем със стандарта в гинекологията дойде от една публикация във Великобритания, която беше подета от пресата там. Но проблемът е друг за мен в този аспект. Проблемът е, че трябва много добре Министерството да контролира създаването на стандартите с оглед на това да бъдат защитени интересите на пациентите, но, както Вие споменахте, да бъдат взети предвид възможностите на държавата за извършването на високотехнологични форми на контрол при лечение на самите пациенти и, от друга страна, да бъдат защитени и лекарите, работещи в такива технологични условия.
Втората част на въпроса е свързана с нещо много по-глобално, което Вие вчера споделихте и аз съм съгласен с Вас, но засега не виждам решение от страна на Министерството. Това е проблемът за намаляването, падането до голяма степен много ниско на нивото на медицинските стандарти. Това дава две възможности. Първо, ограничен брой специалисти да работят за осъществяването на стандарта и самото оборудване да бъде минимално. Това дава възможност – Вие споделихте правилно вчера, че броят на лекарите на 100 хиляди души население, а аз действително съм си правил справка, не е толкова малък в България, в най-важните специалности. Но броят на болниците е фантастично нереален и ако тези стандарти там бъдат занижени, това ще даде възможност за още по-голямо разрастване на броя на лечебните заведения. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Професоре – благодаря за въпроса.
Господин Министър, заповядайте – имате, за съжаление, само 2 минути по процедура.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател – аз ще бъда кратък.
Господин Професор, всичко това, което ще влезе в Министерството по време на общественото обсъждане и има своето медицинско значение, и е важно, ние ще го разгледаме и евентуално ще включим в окончателния вариант на наредбата.
По отношение обаче на втората част на Вашия въпрос относно създаване на стабилна застрахователна основа, подпомагаща тежкия труд на българските лекари – Законът за здравето определя необходимостта лечебните заведения задължително да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебно заведение за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения като условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума се определя с наредба на Министерския съвет.
Със заповед на министъра на здравеопазването е създадена работна група, в състава на която участват експерти от съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи със задача да изготви проект на наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицински професии, която има за цел да защити медицинските специалисти за вреди, които могат да нанесат на пациенти поради тежки условия на труд, високи нива на напрежение, натовареност и други.
В обхвата на нормативния акт попадат лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по професионално направление „Здравни грижи“.
Проектът на наредба е на етап вътрешноведомствено съгласуване и предстои изпращането му в Министерския съвет за междуведомствено съгласуване в рамките на правителството и, разбира се, неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е поставен също от професор Михайлов. Той е възможността за ползването на рехабилитационните и рекреативни процедури от чужди осигурени лица в български здравни заведения.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Известно е, че България е страна в Европа и в света, която по броя на минералните водни източници е една от най-богатите в сравнение с всички останали държави в света. Създадени са условия през последните години за разрастване на броя на балнеологичните спа центрове в България и интересът на други държави и пациенти от други държави е много голям във връзка с ползването на рехабилитационни процедури на територията на Република България.
Даже сега през месец март в Берлин има организирано изложение, към което имат интерес немски здравни каси, австрийски здравни каси. За съжаление обаче, проблемът има административна бариера, свързана с Директивата за трансгранично сътрудничество, която не е ратифицирана в Република България по причини, които аз смятам за основателни. Но тя създава определена спънка… (Реплики на народния представител Даниела Дариткова.)
Момент! Сега дали е вярно, няма да правим дискусия в момента.
Тъй като това създава проблеми за договорите, които биха могли да бъдат сключени между чужди здравни каси и отделните балнеологични центрове. Те трябва да бъдат способствани от Министерството на здравеопазването.
Бих искал да Ви попитам: какво е отношението към проблема с Директивата за трансгранично сътрудничество и нейното пълно ратифициране? Какви са рисковете при това ратифициране, които на мен лично са ми известни, тъй като това създава проблем за изтичане на огромен брой пациенти през границата в други държави? Как е възможно да бъде подпомогнато международното сътрудничество на българското балнеолечение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, в поставения от Вас въпрос се твърди, че няма как представителите на така наречения „спа сектор“ в България да подписват споразумения с частни и национални здравни каси от Европейския съюз за предоставяне на рехабилитационни и рекреативни процедури в България. Като пречка се посочва липсата на транспониране на Директива 2011/24 ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
Въпросът е свързан с причините за избягване на процедурата по транспониране на Директивата и евентуалните рискове, като би могло конкретно за направлението по рехабилитационни и рекреативни процедури да се намери друго конкретно икономически обосновано за държавата решение.
В тази връзка бих искал да посоча следното. Директива 2011/24 ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е въведена напълно в българското законодателство с промените в Закона за здравното осигуряване и в Закона за здравето от 2014 г., и с издаването на Наредба № 5 от 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване през същата година.
По този начин се създадоха предпоставки за прилагане режима на трансгранично здравно обслужване. По своята същност то представлява право на здравно обслужване, предоставено или предписано в държава – членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване. При упражняване правото си на трансгранично здравно обслужване задължително здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставеното им здравно обслужване и имат право да им бъдат възстановени разходите за предоставеното здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които Национална здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. Горепосоченото право е изрично уредено в Закона за здравното осигуряване.
По отношение на гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на които се предоставя здравно обслужване в България, се прилагат утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, както и медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. Лицата заплащат на лечебното заведение стойността на предоставеното им здравно обслужване, за което лечебното заведение издава подробен финансово отчетен документ за изразходвания финансов ресурс. Лечебните заведения, които предоставят здравно обслужване на гражданите на други държави – членки на Европейския съюз, не могат да определят цени на здравните услуги, различни от тези на българските граждани.
Както става ясно, държавата е предприела всички необходими действия с цел транспониране в българското законодателство на Директива 2011/24 ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
Към настоящия момент в страната е въведена и действа необходимата нормативна база, въз основа на която може да бъде предоставено трансгранично здравно обслужване на гражданите на други държави – членки на Европейския съюз. Подчертавам, че такова обслужване може да бъде предоставено само от лечебните заведения у нас.
Поради гореизложеното въпросът за предоставянето на услуга от така наречения „спа сектор“ в България по реда на трансграничното здравно обслужване не може да бъде обсъждан в този контекст. Трансграничното здравно обслужване се осъществява с цел лечение, каквото според българското законодателство могат да извършват само лечебни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Професор Михайлов, имате възможност за отношение към получения отговор.
Имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор в направлението, в което беше поставен въпросът. Проблемът се състои според нас в това, което казахте в края на Вашия отговор – че няма възможност рехабилитационни центрове, които нямат статут на лечебни заведения, а този въпрос е изключително деликатен и много сериозен за тези балнеологични цетрове, да реализират рехабилитационни процедури.
Въпросът има и друга страна. Тъй като тази ратификация на Трансграничното сътрудничество, изпълнена по начина, по който тя се реализира в България – с издаването на Протокол EС-2, респективно за български граждани, които пътуват зад граница, при възможности за лечение в България, които обаче не съществуват в техния конкретен случай, създава много възможности за конфликти, които бяха коментирани през последните две седмици в общественото пространство. Но не е това интересът във въпроса, който аз Ви поставям. Не бих ли могъл да получа от Вас отговор какви мерки да се предприемат, щото тези балнеологични центрове, които създават възможност наистина за провеждането на реални и адекватни на стандартите рехабилитационни процедури, но нямат статута на лечебно заведение, а е твърде сложно да бъде получен такъв статут при настоящото законодателство, да могат да оперират със съответните здравни институции извън страната. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Професор, Вие сам дадохте отговора на въпроса, който зададохте – трябва да има промяна в законодателството, за да може да се даде тази възможност и на тези спа центрове да могат да изпълняват тези функции. Без промяна в закона, няма как да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, той е на група народни представители – професор Анелия Клисарова, господата Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Любомир Бонев и Станислав Владимиров, относно състоянието на специализирания автомобилен парк към центровете за спешна медицинска помощ.
Кой ще развие въпроса?
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Известно е плачевното състояние на автомобилния парк към центровете за спешна медицинска помощ и неговото медицинско оборудване. Практически от 2009 г. Министерството на здравеопазването не е закупило нови линейки.
При обсъждането на държавния бюджет на Република България за 2018 г. за пореден път бе поставен въпросът за определяне на капиталови средства за закупуване на нови автомобили със санитарно предназначение. Отговорът на този въпрос отново бе отложен с уговорката, че предстои реализиране на проекта за реконструкция и модернизация на Спешната медицинска помощ, в който е предвидено закупуването на 400 линейки.
Думите на Вашия предшественик министър Петров обаче бяха, че реално новите линейки ще бъдат закупени в края на 2019 г. В същото това време имаме сигнали, че определени регионални центрове и филиали за спешна медицинска помощ, независимо че разполагат с достатъчен брой медицински екипи, не могат да осъществят дейността си поради липсата на линейки.
Нашият конкретен въпрос към Вас е: считате ли, че състоянието на автомобилния парк към центровете за спешна медицинска помощ в България е в изключително лошо състояние? Смятате ли да реагирате в спешен порядък и по какъв начин? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тимчев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тимчев, центровете за спешна медицинска помощ разполагат с достатъчно на брой специализирани автомобили – линейки и медицинско оборудване, разположено в линейките и в стационарните екипи на филиалите за спешна медицинска помощ. Истина е обаче, че основните автомобили и медицинското оборудване към тях, с които мобилните екипи на центровете за спешна медицинска помощ изпълняват приетите повиквания за спешна помощ, са закупени през 2007 – 2008 – 2009 г., а 56 броя – в края на 2015 г. и началото на 2016 г.
В периодичните доклади и анализи на директорите на центровете за спешна медицинска помощ няма сигнали и индикации от риск за невъзможно изпълнение на основната им дейност. Отбелязва се значителна амортизация както на линейките, така и на медицинското оборудване. Ето защо Министерството на здравеопазването ежегодно осигурява на центровете бюджет за поддържане на линейките и на медицинското оборудване в състояние за осъществяване на тяхната дейност.
Отчитайки фактът, че сградният фонд, транспортният състав и медицинското оборудване в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната във времето са сериозно амортизирани и определяйки развитието на Спешната медицинска помощ като основен приоритет в работата, както неведнъж вече е ставало дума пред Вас, уважаеми народни представители, Министерството на здравеопазването предвижда изпълнението на голям инвестиционен проект по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ с основна цел: обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудване в системата на спешната помощ на територията на цялата страна с общ бюджет от 163,5 милиона. Проектът включва 237 обекта от системата на спешната помощ на територията на цялата страна: спешни отделения в 34 болници, 27 центъра за спешна медицинска помощ в областните градове, 170 филиала за спешна медицинска помощ и 6 изнесени екипа извън областните градове. Към момента се изготвя необходимата документация за обявяване на обществената поръчка с предмет доставка на 400 броя медицински превозни средства с необходимото оборудване.
Това, което се промени от моя предшественик, когато е заявил, че това ще стане в края на 2019 г., е в резултат на ускоряването на този процес от екипа, с който аз работя, първите доставки ще започнат още в края на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Тимчев, ще вземете ли отношение към отговора? Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, всичко това ни е известно, но искам да Ви кажа, че например има линейки, които не са оборудвани и са на въоръжение на Спешната помощ. Налага се в куфари да се товари апаратурата при спешно повикване или да се пренатоварва от една линейка на друга. Другото е, че много от старите автомобили много често са в ремонтните работилници. Вие казахте, че Министерството на здравеопазването отделя бюджет. Много ми е интересно: в годините този бюджет колко е нараснал и в какъв размер?
Искам да Ви кажа нещо друго, което също затруднява организацията на дейността на Спешната медицинска помощ. Договорът, който Министерството на здравеопазването е подписал за подсигуряване на горивото за тези автомобили е само с „Петрол“, доколкото знам. Знаете ли, че има градове, в които на въоръжение има линейки и те пътуват до съседни градове, за да зареждат, а през това време регионът остава без обслужване? Тоест организацията на Спешната помощ е в доста затруднено състояние именно поради такива причини. Това не е от година или две. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, ще вземете ли отношение към допълнението?
Преминаваме към следващия въпрос, а той е от народния представител Николай Иванов относно МБАЛ „Христо Ботев“ в град Враца.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Министерството на здравеопазването предприе действия за оптимизиране работата на МБАЛ „Христо Ботев“. Лично Вие и Вашият екип обявихте началото на прилагането на оздравителен план, но въпреки това проблемите в областната болница се задълбочават. Лекарите, медицинските специалисти и останалите служители продължават да чакат с месеци заплатите си, отново са на улицата и протестират. Все по-тревожна е и информацията за подадени предизвестия за напускането на лекари, ортопеди, кардиолози, лекари от отделението по образна диагностика и други. За последните няколко месеца са напуснали над 30 медицински сестри. Всичко това, уважаеми господин Министър, неминуемо води към поетапното затваряне на ключови отделения и има тежки и необратими сътресения в структурата на болницата.
Затова моят въпрос към Вас е: с днешна дата какво предстои? Какви конкретни действия и мерки за възстановяване на нормалния ритъм на болницата са предприети? Какви мерки са предприети за изплащане на заплатите? Ще се радвам, ако получа малко повече конкретна информация за оздравителния план, който е приложен към този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, очакванията на ръководството на Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“ АД – Враца, и на акционерите в това число, и на Министерството на здравеопазването са в срок до шест месеца да има реални, ефективни резултати, доказващи стабилизиране на работата на болницата, и изпълнение на предначертания план за оздравяване.
Проблемите, свързани със затрудненото финансово състояние на лечебното заведение, са комплексни и не са от ден и два, а са натрупани от много, много години. Министерството на здравеопазването прави всичко възможно да съхрани лечебното заведение и ще се използват всички законови възможности болницата да продължи да работи, както и досега. За поддържането на досегашното високо качество на медицинската дейност и достигане балансираност във финансовите потоци на дружеството се предвижда преструктуриране в броя на леглата от 315 сега с 10 – 15% намаление и достигане средната използваемост на същите в стойности над 85%. Запазва се лекарският персонал. Преструктурира се административният персонал до 150 човека. Осигурено е оптимално съотношение лекари – сестри, като съкращаването на специалисти по здравните грижи е предимно за сметка на пенсионирани служители и служители с ниска степен на натовареност. За това ще допринесе и фактът, че се работи по постигането на договореност с кредиторите на лечебното заведение за отсрочване на запорите.
Към настоящия момент половината от разчета за преструктуриране броя на леглата е изпълнен. Прекратени са трудовите правоотношения и досега в предизвестие са над 50 души. Със същия темп предстои достигане на планирано редуциране предимно на административния и нискоквалифицирания персонал.
По отношение на частта за възнагражденията – към днешна дата отново Ви информирам, че са изплатени всички дължими възнаграждения на персонала към 31 декември 2017 г. Уверявам Ви, че ръководството на Министерството на здравеопазването активно ще наблюдава в краткосрочен и дългосрочен план изпълнението на плана за оздравяване на лечебното заведение с цел гарантирането на населението от областта с качествена и достъпна медицинска помощ. Считам, че с тези мерки ще се възстанови доверието на хората към болницата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Иванов, имате ли допълнение към въпроса? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, особено за конкретната част от него.
Искам да Ви уверя, че вярвам във Вашия сериозен ангажимент за спасяването на врачанската болница, а Вие това няма как да го направите сам. Нищо от предприето до момента и от тук нататък това, за което ме информирахте в отговора Ви, няма да доведе до резултат, ако в мениджмънта на болницата няма капацитет и професионализъм на нивото на проблемите. Обществото във Враца става все по-обезпокоено от липсата на адекватни действия на сегашното ръководство на болницата и най-вече на неговия директор. Липсва и всякаква информация, дори и чрез медиите, за случващото се в лечебното заведение, липсва елементарен отчет пред гражданството за свършеното дотук. И това не е Ваше задължение. Напротив, видима е липсата на уважение към тревогите на хората и куража да признаеш, че не можеш да се справиш с отговорността.
Уважаеми господин Министър, според мен спешно трябва да предприемете и инициирате по-скоро персонални промени в ръководството на болницата и да осигурите ръководен екип, готов да се бори за оцеляването на врачанската болница, ръководен екип.
Мисля, че след повдигнатото обвинение на директора на болницата, неговата мотивация за работа ще бъде много по-малка. Наистина е спешно и решаването на този въпрос трябва да е бързо. Необходим е нов ръководен екип, който да успее на първо време, да убеди лекарите, сестрите и цялото общество, че шанс за болницата има с предприетите мерки, които Вие обявихте – с този кредит на доверие и да се заеме с изпълнението на този оздравителен план. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, ще допълните ли отговора си – имате тази възможност?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само ще потвърдя казаните преди малко думи. Наистина в ръководството, в управлението на Многопрофилната болница определено има проблеми и те се засилват сега и с прокурорската проверка, и обвиненията, които са направени. При всички случаи ние ще вземем отношение по състава на ръководството на болницата, но все пак ще изчакаме кратък период от време, за да видим какви ще бъдат резултатите от прокурорската проверка. Не бива по-бързо да поемаме ангажименти – преди знаем резултатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин министър Ананиев.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! Намираме се в навечерието на най-големия празник – 140-та годишнина от раждането на модерна България! На Трети март празнуваме една мечта – мечтата за връщането на България на картата на Европа, за една държава, където несправедливостите ще бъдат приключени и след мрака на робството всички ще могат да живеят свободни и щастливи.
Именно тази мечта беше светлата идея, която в най-тъмните години крепеше жив българския дух и даваше смисъл на много хора да не спират своята постоянна борба. Заради това на тържествения ден ние трябва да отдадем своята почит на българските опълченци, на руските войски, както и на всички воини от други народи, извоювали с кръвта си свободата на нашия народ.
За нас Руско-турската освободителна война е пример за проява на висши човешки добродетели, саможертва и героизъм за свободата на Отечеството. Трети март не е просто датата на сключване на Санстефанския мирен договор, а е свят момент за възкръсването на България.
Епопеята на Освобождението не е само държавнически акт, а въжделение на всички европейски народи. Това е една епопея, която няма как да бъде забравена, а опитите за това ще срещнат съпротивата на всеки българин, в чието сърце отекват Шипка и Плевен.
Ето защо е недостоен и глупав всеки опит за пренаписване и подмяна на историята, защото това е удар не просто върху фактите, не просто върху светлата саможертва, а върху сърцевината на българската идентичност.
Заради това днес, когато честваме най-големия си празник, сме длъжни пред историята да наричаме нещата с истинските им имена. Руско-турската война беше една кулминация на топлите отношения между България и Русия.
Тази традиционна любов не е литературна измислица, а е знак за голяма близост. Ние имаме много обща история с Русия. Нас ни свързват общите корени на православието, близките езици и азбуката, която Кирил и Методий създадоха. Между България и Русия винаги е имало огромен културен обмен, трайни икономически контакти и не е случайно, че и до днес много руснаци виждат в страната ни предпочитаната си туристическа дестинация.
Заради това днес добрите отношения с Русия не са въпрос просто на спомени и романтика, а на реален национален интерес. Ние трябва и може да бъдем мост между Европа и Русия, нещо, което трябваше да осъзнаем отдавна и да превърнем в актуална политика.
Ето защо призоваваме България да работи за поетапно отменяне на санкциите срещу Руската федерация, както и за предприемане на конкретни мерки за подобряване и задълбочаване на двустранното сътрудничество както в политическо и икономическо, така и в културно измерение.
Именно на Трети март трябва да бъдем в състояние да формулираме новата мечта на България, а каква по-голяма мечта от свят на мирно сътрудничество, където не дрънкат оръжия!?
Честит празник, българи! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Симов.
Продължаваме със следващия въпрос от народния представител Георги Йорданов относно продажбите на лекарствено средство без регистрация в България.
Заповядайте, доцент Йорданов, да зададете въпроси към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Преди няколко дни бях посетен в приемната си в град Пловдив от една жена със заболяване. Случаят е следният.
На жената е предписано лечение с препарата „Конкор“, който е бета-блокер, бета прохон. При поредното закупуване на препарата от една аптека на най-голямата аптечна верига в България, й е предложена опаковка, която я мотивира, тъй като в блистера има увеличено количество таблетки, с две таблетки повече, вместо 28 в досега закупуваната опаковка има 30 таблетки, а цената е с около 2 лв. по-ниска. Жената съответно се мотивира и го закупува. За съжаление още при приемането на първата таблетка на нея й прилошава, става й лошо и тя се обръща за медицинска помощ.
При посещението й в аптеката, в друга аптека, се оказва, че върху блистера е залепено фолио. Фармацевтът отлепва половината от фолиото и отдолу се показва блистер с друг цвят, на който пише „Емконкор“, а не „Конкор“, също от пет милиграма. При направената справка от него той й е казал, че този препарат не е регистриран за употреба в България и жената се обърна към мен.
Аз направих справка с водещи кардиолози в България – те не познават препарата „Емконкор“. Затова моят въпрос към Вас е: в крайна сметка разрешен ли е за употреба препаратът „Емконкор“ в България, доколкото в интернет има указания на испански език се произвежда само в Испания? Ще направите ли проверка и какви санкции ще предприемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Заповядайте, министър Ананиев, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Йорданов! Лекарствен продукт с търговско наименование „Емконкор“ 5 милиграма не притежава разрешение за употреба в страната и няма регистрирана цена. В Република България разрешен за употреба е лекарствен продукт „Конкор“, 5 милиграма, в опаковки 28, 30, 50, 56 и 100 таблетки, като притежател на разрешението му за употреба е Фармацевтичната фирма „Мерк“, Германия.
Справка в публичните регистри на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти показва, че регистрирана пределна цена в страната имат опаковките, съдържащи 28 и 30 таблетки, като съответно те могат да се разпространяват на нашия аптечен пазар.
Компанията „Мерк“, Германия, произвежда лекарствен продукт с международно патентно наименование „Бисопролол“ и го разпространява с различни търговски наименования в различните страни. Например: „Конкор“ – в България, Хърватска, Унгария; „Кардикор“ – Дания, Великобритания, Италия; „Емконкор“ – Белгия, Швеция, Испания, Норвегия; „Кардензиел“ – Франция и други.
В съответствие с разпоредбите, заложени в Глава IXа от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, и по-конкретно чл. 214: „Всеки лекарствен продукт, разрешен за употреба в друга държава членка, може да се внася паралелно на територията на Република България, когато е еднакъв или подобен на лекарствен продукт, разрешен за употреба в Република България“.
С наредба на министъра на здравеопазването са регламентирани изискванията към данните, които се посочват върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти, включително и тези, които се разпространяват в страната от паралелен внос. Информацията върху опаковките и в листовките трябва задължително да е представена на български език по разбираем за пациента начин, да е четлива и да е незаличима.
Дейности по паралелен внос на лекарствени продукти на територията на нашата страна може да извършва физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка след получаване на разрешение за извършване на този тип дейност, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, като за това той подаде заявление.
Справка в публично достъпните регистри на Изпълнителната агенция по лекарствата показва, че по отношение на лекарствен продукт „Конкор“, 5 милиграма, фирмата „Бестамед“ ЕООД притежава разрешение за паралелен внос със срок на валидност до 23 август 2021 г. Държавата членка, от която се извършва паралелен внос е Испания, а производителите, отговорни за освобождаването на партидите след преопаковане, са „Адисан Фарма“ ЕООД и „Вета Фарма“ АД.
Лекарственият продукт „Конкор“, 5 милиграма, с притежател на разрешение за употреба „Бестамед“ ЕООД притежава и регистрираната цена съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, което е видно от публичните регистри на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Като заключение и в отговор на поставения от Вас въпрос, доцент Йорданов, заявявам, че са спазени всички нормативно заложени разпоредби и изисквания, касаещи вноса, опаковката и търгуването на лекарствения продукт от паралелен внос в аптечната мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Доцент Йорданов, имате възможност да направите реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, в крайна сметка не получих отговор защо в България много често започна да се получава: когато купуваш едно лекарство и върху блистера е залепено фолио, като го отлепиш има надпис на друг език и друго наименование на препарата. Най-често е на турски – такава е практиката, защото явно, че се купуват от там лекарства.
Вие не ми отговорихте дали „Емконкор“ е тъждествен с „Конкор“, и кой е дал заключението, че той е тъждествен? При положение, че водещи кардиолози в нашата страна, те са най-малко пет, бъдете сигурен, ми казаха, че те въобще не познават препарата „Емконкор“, така че не може той да се продава под търговското название „Конкор“. Това е нонсенс!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доцент Йорданов, разбира се, че продаването на „Емконкор“, като „Конкорт“ е непозволено, защото става въпрос за фалшифициране на една сделка и на една покупка от пациент от нашата аптечна мрежа. Знаете, че в момента в Народното събрание е внесен проект на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, където се засилва контролът по тези нарушения, свързан с паралелния износ при липса на лекарства в нашите търговци на дребно, в аптеките, или в аптеките в болниците. Този контрол ще се завиши, тези случаи трябва да се преустановят, защото това наистина е закононарушение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към господин Валентин Радев – министър на вътрешните работи.
Първият въпрос, на който той ще отговори, е въпрос от народния представител Георги Търновалийски относно контрол и противодействие на незаконния хазарт.
Заповядайте, уважаеми колега.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с контрола и противодействието на незаконния хазарт.
Уважаеми господин Министър, съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ противодейства на престъпната дейност свързана с незаконния хазарт.
Моят въпрос към Вас е: колко са проверките и какви са резултатите в противодействието на организирането и провеждането на незаконни хазартни игри, включително и онлайн хазартни игри; какви са превантивните дейности спрямо разпространението на незаконни хазартни игри и дейности; и как се провежда контролът от страна на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и „Икономическа полиция“ над легитимния хазарт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Търновалийски! Основна и приоритетна насока по отношение на противодействието на незаконна хазартна дейност имат игрите от разстояние или така наречения „интернет хазарт“. Това е продуктивното обстоятелство, че Република България не е изключение от световната тенденция, в която онлайн игрите и услугите нарастват с около 20% годишно.
След извършените законодателни промени, с които се регламентират игрите от разстояние, са създадени условия за тяхното регулиране и увеличаване и в нашата страна. Една от превантивните дейности на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, за която се интересувате, е извършването на постоянен мониторинг в интернет пространството. Целта е установяване и пресичане дейността на нелицензирани онлайн хазартни оператори, действащи на територията на страната. По този начин се установяват множеството интернет хазартни сайтове устройващи незаконна хазартна дейност и достъпни от ай пи адреси.
От началото на 2017 г. до настоящия момент е преустановен достъпът от български ай пи адреси до 74 чуждестранни онлайн хазартни оператори, организиращи хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта. Освен пряк контрол по отношение на хазартната дейност се осъществява и наблюдение, контрол, и се анализират процесите, развиващи се в хазартните среди. Ежемесечно се извършват проверки и проучвания на юридическите лица, кандидатстващи в Държавната комисия по хазарта, за издаване на лиценз за организиране и провеждане на хазартна дейност на територията на страната.
Резултати: от проведената през 2017 г. от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ специализирана полицейска операция за противодействие на незаконна онлайн хазартна дейност са задържани 12 лица, и е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 327, ал. 1 от Наказателния кодекс. Проведени са и девет специализирани проверки съвместно с представители на Държавната комисия по хазарта и Националната агенция за приходите в обекти, в които се организира лицензирана хазартна дейност.
В следствие на извършените проверки и констатирани нарушения два от обектите са запечатени от служители на Националната агенция за приходите, образувано е и досъдебно производство по чл. 327, ал. 1 от Наказателния кодекс, съгласно чл. 85, ал. 1 от Закона за хазарта, и съгласно тази норма е приложена принудителна административна мярка: отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за срок от шест месеца.
Питате и за тях. Главна дирекция „Национална полиция“ и отдел „Икономическа полиция“ извършват превантивна контролна дейност по отношение на легитимния хазарт съвместно с Държавната комисия по хазарт, както и оперативно-издирвателни дейности по отношение на сигнали за незаконен хазарт извън хипотезите на чл. 39, ал. 2, т. 11 от Закона за МВР, касаещи организираната престъпна дейност, свързана с изпиране на пари и хазарт.
В тази връзка, с цел събиране, систематизиране и анализ на постъпващата информация по линия хазарт, през 2017 г. Столична дирекция на МВР и областните дирекции на МВР, в страната регулярно са извършвани проверки и са провеждани полицейски операции, както следва: проверени са над 300 игрални зали, казина и пунктове за онлайн залагания на територията на страната.
На второ място, проведени са 60 специализирани полицейски операции. От Главна дирекция „Национална полиция“ и областните дирекции на МВР са постигнати следните резултати: образувани са 11 досъдебни дела за извършена незаконна хазартна дейност по същия чл. 327, ал. 1 от Наказателния кодекс.
На второ място, образувани са 19 преписки.
На трето място, от външни контролни органи са съставен пет акта за установяване на административни нарушения.
И на последно място, конфискувани са 15 игрални автомата без лиценз. Това е за резултатите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Заповядайте за реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Тази информация, която изнесохте, не успях да я намеря никъде по сайтовете – и на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и на Министерството. Тъй като безспорно е ясно – и Ви го казахте, че приходите от хазарт се увеличават сериозно, но и лицензите, издавани за хазартна дейност и игрални зали, и тези, които организират хазартни игри, се увеличават, би трябвало и контролът да бъде много по-сериозен.
В годишния доклад на Комисията по хазарта няма информация за общи действия, каквито има по закона на Комисията по хазарта с Министерството на вътрешните работи. Превенцията, която трябва да присъства, не я чух и във Вашия отговор, липсва и при Комисията по хазарта. Това, че се увеличават приходите с 20% в никакъв случай не трябва да ни успокоява. Това е една ниша – и самата Комисия го определя в последните години като ниша, с която се увеличават много приходите от хазарт, а ние знаем, че там, където има такива възможности, съответно и организираната престъпност се насочва. Можем да дадем последните примери за такива акции, проведени в Италия, където организираната престъпност – мафията в Италия, беше ударена именно в хазарта. Струва ми се, че е подценена възможността за увеличаване на приходите и има нужда от по-сериозен контрол, за да може, от една страна, да има превенция и да не се допуска тази незаконна дейност, и, разбира се, да се увеличават приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми господин Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Търновалийски, не сте я намерили тази информация! Ще я намерите съвсем скоро – сега предстои огласяването на доклада. Ще го видите на страницата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Ще ги помоля изрично, ако не са добавили такъв текст – защото там дейностите са много и различни, да добавят и такъв, за да го видите и там. А защо, казахте, го няма в доклада на НАП – това не мога да отговаря.
Не чухте превантивна дейност?! Извинявайте, но аз го подчертах. Обръщам веднага отговора и Ви чета: „една от превантивните дейности на ГДБОП: извършен мониторинг, интернет“. Имаше го в отговора.
Искате по-голям контрол – тук съм съгласен с Вас. И аз искам по-голям контрол, всички искаме по-голям контрол. Дано сме направили и нацелили мярката, защото има ред други престъпления, с които да се занимава Министерството на вътрешните работи. Това е важно. Аз сам подчертах – 20% нагоре, видяхте. Дано успяваме поне да сме на средното ниво, което правят и другите държави. Ще се опитам да намеря начин да го проверя и това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Следва въпрос от народния представител Красимир Янков относно дейността на регионалните звена на ГДБОП.
Заповядайте, уважаеми господин Янков, за да зададете Вашия въпрос.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съм внесъл към Вас следния въпрос относно дейността на регионалните звена на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“: господин Министър, как се осъществява контролът на регионалните звена на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност, как анализирате и оценявате дейността им? Каква е ефективността в координацията със съответните областни дирекции на Министерството на вътрешните работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, контролът върху дейността на териториалните сектори, както Вие ги наричате „регионални звена“, в страната се осъществяват централизирано – от директор и заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. С изрична заповед на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е възложено на един от заместниците осъществяването на функции по управление, ръководство и контрол върху дейността на тези териториални сектори на Дирекция „Борба с организираната престъпност“. Като част от мерките за контрол на дейността на териториалните сектори е ежемесечното им отчитане по определени показатели и критерии за оценка. Този механизъм позволява на ръководството на Дирекцията извършването на обективен анализ и предприемането на мерки на база отчети и постигнати резултати по тези критерии.
Като допълнителна форма за контрол върху дейността на териториалните сектори на „Борба с организираната престъпност“ от ръководството на Дирекцията периодично се провежда изслушване на началниците на териториалните структури в страната. Обсъждат се постигнатите резултати от дейността – наблюдаваните слабости и проблеми, и се набелязват мерки за тяхното предотвратяване. Стриктно се следи за изпълнение на разпоредените от ръководството на Министерството задачи и дейности за противодействие на престъпността.
В съответствие с приетата вътрешна нормативна база в Министерството на вътрешните работи, като част от структурата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, териториалните сектори изготвят шестмесечни и годишни отчети и анализи за дейността си. В този смисъл постигнатите конкретни резултати от Главната дирекция отразяват и работата на териториалните си сектори. Възможността пряко да се наблюдава състоянието на оперативната обстановка на дадена територия позволява извършването на обективна оценка за състоянието на организираната престъпност и предприемането на целенасочени действие за ефективно противодействие.
Важен момент за постигане на по-висока ефективност в борбата с организираната престъпност и повишаване на резултатността е непрекъснато развитие и усъвършенстване сътрудничеството между отделните структури на Министерството на вътрешните работи. В този смисъл за изпълнение на функционалните си задължения териториалните структури – и на „Борба с организираната престъпност“, активно осъществяват взаимодействие с областните дирекции на Министерството на вътрешните работи: провеждат се съвместни операции по отделни линии на дейност, осъществява се двупосочен обмен на информация между териториалните сектори, Столична дирекция на вътрешните работи и на областните дирекции на МВР и обратно, поддържа се тясна координация и комуникация. Това ползотворно сътрудничество е показател за синхрон в работата на отделните структури на Министерството и стремеж за постигане на общи цели за противодействие на престъпността и гарантиране сигурността в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, конкретният ми въпрос е: каква оценка давате за ефективността във връзка с координацията между отделните звена в Областна дирекция на МВР и СДВР, разбира се, и териториалните такива на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“? Ще Ви помоля в дупликата да разясните и да кажете ясно и отчетливо каква е Вашата оценка – доколкото може да я дадете, разбира се, и информацията, с която разполагате.
Казахте, че има ежемесечно критерии, според които се дава такава оценка на отделните териториални дирекции на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Ще Ви помоля да ни бъдат предоставени, ако не на всички народни представители, поне на членовете на Вътрешната комисия.
И във връзка с работата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ Ви уточнявам, че с промени в Закона вече самата Главна дирекция може да работи и по лица, не само по организирани престъпни групи. Обръщам Ви внимание, че има паралелна дейност между звената в Министерството на вътрешните работи, областните дирекции и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, тоест между Национална полиция и двете главни дирекции има преплитане на дейности и могат да работят по едни и същи случаи, независимо една от друга. Затова Ви питам по отношение на координацията: как и каква оценка давате Вие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за дуплика, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, аз Ви казах и добре сте чули: има шестмесечни и годишни отчети, има критерии, по които се дават оценки. Освен това има система, по която се оценява работата на служителите в Министерството на вътрешните работи, също и за Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, така че ще проверя каква е оценката там. В момента не мога да Ви кажа, но предполагам, че най-малкото е задоволителна или е добра, защото Главната дирекция за борба с организираната престъпност е едно от звената, които са водещи в Министерството на вътрешните работи и за времето, в което аз съм там, съм констатирал същото. Сравнено с другите системи, примерно с Национална полиция, Гранична полиция, се справят много добре. Но точно каква е оценката – ако Ви интересува някакво число, например „много добра“, „задоволителна“, „отлична“, това може да го получите и чрез писмен отговор. Ще Ви дам точна информация, може и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. По същия начин и там да запитате, и там ще Ви отговоря, или на следващото заседание, за да няма проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Продължаваме със следващия въпрос към Вас. Той е зададен от народния представител Лало Кирилов относно състоянието и тенденциите на престъпността през туристическия сезон в зимните курорти.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, зимните курорти са привлекателно място за хиляди български и чуждестранни туристи, а месеците от януари до март са пикови в това отношение. Туристическите курорти са обект на интерес и престъпни посегателства от страна на криминалния контингент.
Уважаеми господин Министър, какво е състоянието и какви са тенденциите за престъпност от началото на туристическия сезон до момента? Какви превантивни мерки са предприети от страна на МВР за ограничаване и недопускане на престъпни посегателства спрямо български и чуждестранни туристи в зимните курорти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Думата за отговор има министърът на вътрешните работи Валентин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожа Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, аз вече отговарях на такъв въпрос преди сезона, но той продължава да е актуален заради това, че още не е свършил.
Ще Ви дам малко числа, като по този начин Ви отговарям на конкретните въпроси: за периода от 10 декември 2017 г. до 22 февруари 2018 г. в Районното управление на МВР, обслужващо курортния комплекс Банско, са регистрирани общо 83 криминални престъпления и 3 престъпления по икономическа линия. От общия брой на регистрираните криминални престъпления са разкрити 28% или приблизително 34%. Преобладаваща част от регистрираните криминални престъпления са престъпления против собствеността – говоря за Банско – 38%, както и общоопасните престъпления – престъпления, свързани с транспорт, наркотици –35%.
В същия период за Самоков – другият зимен курорт Боровец, са регистрирани общо 117 криминални престъпления и само едно по икономическа линия. От общия брой на регистрираните криминални престъпления са разкрити 33 или около, закръглям, 20,28% разкриваемост.
Преобладаващата част от регистрираните криминални престъпления са престъпления против собствеността – 65, управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол, наркотици или друго вещество – 27, както и престъпления, свързани с наркотиците – 8.
Каква е ситуацията за същия период – Чепеларе, обслужващо Пампорово. Регистрирани са 19 криминални престъпления, като няма регистрирани престъпления по икономическа линия. От общия брой на регистрираните криминални престъпления са разкрити 9, или 47,37% разкриваемост. Преобладаващата част от регистрираните криминални престъпления са против собствеността – 7, и престъпления, свързани с наркотиците – 5.
Преди всеки туристически сезон въз основа на План за действие на МВР по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарна безопасност в курортните комплекси и обекти – това е името на плана, Главна дирекция „Национална полиция“, Столична дирекция, областните дирекции на МВР създават организация за предприемане и изпълнение на конкретни мерки, свързани с опазване на обществения ред в курортните комплекси.
За зимния сезон 2017 – 2018 г. на територията на областните дирекции – Благоевград, е създадена организация и осъществяване на съвместни дейности с полицейските структури на държави – членки от Европейския съюз, за времето от 18 декември 2017 г. до 11 март 2018 г. В няколко смени е предвидено да се осъществяват съвместни дейности на територията на Районно управление – Банско, с участието на румънски и гръцки полицейски служители. За периода 20 декември 2017 г. до 20 март 2018 г. е предвидено да се командироват общо 66 държавни служители от полицейските органи – три смени по 22 служители от други структури на Министерството на вътрешните работи, които изпълняват задачи по опазване на обществения ред на територията на Боровец, Районно управление – Самоков. Благодарение на помощта на допълнителните сили от страната и чужбина в курортните комплекси през последните години престъпността бележи тенденции за намаляване.
За повишаване на ефективността при противодействие на криминалните престъпления в Столичната дирекция и областните дирекции на МВР е разпоредено придобиване на информация и засилено наблюдение на лицата от активния криминален контингент, с цел недопускане и извършване на престъпленията на територията на зимните курорти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С цел противодействие и разкриване на икономическите престъпления в отраслите „Търговия“ и „Туризъм“ през зимния туристически сезон се организират и провеждат съвместни срещи с представители на Националната агенция по приходите, Министерството на туризма и други държавни ведомства. Има такъв междуведомствен координационен център, който е сформиран и функциите му през зимния туристически сезон са такива, каквито казах досега, и работи на територията на Банско. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Кирилов.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Господин Министър, числата са числа, но аз очаквах повече информация относно характера на този вид престъпност – дали извършителите са отделни лица, или са организирани групи? Каква е превенцията на МВР относно обозначаването на тези лица, тъй като зимните курорти имат по-затворен тип? В този смисъл превенцията би трябвало да бъде на по-високо ниво, ако този контингент е достатъчно обозначен в рутинната работа на МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Няма да се възползвате от това право.
Следва въпрос от народния представител Николай Иванов относно престъпни структури с изградена йерархия на управление.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всички знаем, че организираната престъпност, освен социално явление, има и един основен белег, а именно нейната структура, различни престъпни формирования и йерархични структури. Целта й е набавянето на печалби по нерегламентиран път, подчиняване на нелегалния бизнес по територии, също така монополизиране на отделни престъпни отрасли.
Престъпните организации се характеризират и със своята устойчивост. Те се създават през един продължителен период от време и което е по-интересно, рядко тези престъпни организации изчезват с времето. Може да са претърпели определени метаморфози, но в същината си структурата им остава една и съща. Типичните методи за действие, които използват, са най-вече заплаха и насилие, а също и корупция, което е големият проблем на България.
Моят въпрос е следният, господин Министър: колко на брой престъпни структури с изградена йерархия на управление са установени от Министерството на вътрешните работи; как са разположени териториално и какви мерки за противодействие предприемате за прекратяване на дейността им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за МВР, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е водеща структура в Министерството, която противодейства на дейността на местните и транснационално организирани престъпни групи, съгласно чл. 321 от Наказателния кодекс.
С оглед на функционалната си компетентност Дирекцията извършва дейност по предотвратяване и противодействие на различни форми на организирана престъпност, като прилага както проактивни действия и методи, така и добри практики и успешни форми за оперативно сътрудничество на европейско и международно ниво.
През 2017 г. от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са установени и неутрализирани 109 организирани престъпни групи. Дяловото разпределение по линия на дейност на територията на страната е както следва: наркотици, най-голямата – 33%. Установени и неутрализирани от Главната дирекция и териториалните сектори във Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник, Пазарджик, Смолян, Разград, Сливен, Ямбол, София – област, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Митнически режим, парична и данъчно осигурителна система са втората група – 22%. Установени и неутрализирани от Главната дирекция и териториалните сектори в Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Смолян, Русе, Разград, Силистра, Добрич, София – град, София – област и Стара Загора.
На трето място, контратероризъм – 20,2%. Установени и неутрализирани от Главната дирекция и териториалния сектор в Сливен.
На четвърто място, трансгранична организирана престъпност – 19,3%. Установени и неутрализирана от Главната дирекция и териториалните сектори в Кюстендил, Плевен, Ловеч, Сливен, Ямбол, София – град, Стара Загора, Шумен и Търговище.
На последно, пето място, корупция и изпиране на пари. Те са най-малко – 5,5%. Установени и неутрализирани от Главната дирекция и териториалните сектори на дирекцията – Бургас, Варна, Русе, Разград, Шумен и Търговище.
Всеки регион, обслужван от териториалните сектори на Дирекцията „Борба с организираната престъпност“, се характеризира със специфични особености, определящи характера на организираната престъпност като големина на региона и географско местоположение, близост до КПП – гранично, наличие на морски и речни пристанища, магистрални пътища, зимни и летни курортни комплекси, концентрация на учебни центрове, университети и не на последно място влияние оказват икономическото, социалното и културното развитие на съответния регион.
За по-голяма част от организираните престъпни групи е характерна йерархична структура, както Вие отбелязвате, с цел генериране на по-високи финансови печалби. Структурата в някои такива групи се променя към по-гъвкава с разпределени роли и функции между отделните членове, извършващи конкретно престъпна дейност. Тези организирани престъпни групи си взаимодействат както на национално, така и на международно ниво при извършване на някои престъпления.
За постигане на конкретни резултати в борбата срещу местните и транснационалните организирани престъпни групи Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с взаимодействие с други структури на МВР – Главна дирекция „Национална полиция“, „Гранична полиция“, „Столична дирекция“, областни дирекции, агенция „Митници“, ДАТО, ДАНС, Националната агенция за приходите, Прокуратурата на Република България, министерства, неправителствени организации, както и сродни служби в чужбина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
От Вашия отговор възникват следните въпроси. Всички знаем, че последващите характерни действия на организираните престъпни групи са опити за завъртане на придобитите по криминален път ресурси и капитали и превръщането им в легален бизнес, в производство, благотворителност. По този начин те придобиват и своеобразен имунитет, прикриват следите си и вербуват на своя страна и хора от различните етажи на властта.
Затова е важно да се отговори на въпроса, ако разполагате с такава информация, разбира се, с каква информация разполага Министерството на вътрешните работи за наличието и действието на такива престъпни групи с йерархична структура във важни сектори на икономическия живот?
Правителството декларира успехи в борбата с контрабандата. Чухме за идентифицирани престъпни групи не само в областта на трансграничния стоков обмен, но и в областта на митническия контрол и финансовия сектор, но как стоят нещата в енергетиката, здравеопазването и изобщо във важните и с голям дял в националното богатство сектори? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Желаете ли дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета съобщение.
Министър Теменужка Петкова е прекъснала отпуската си. В Народното събрание е и има готовност след 12,00 ч. да участва в разискванията по питането на народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов относно политиката в областта на ядрената енергетика. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене.
Никога не съм предполагал, че едно разискване по важен за народа въпрос може да се превърне в игра на тенис на маса и прехвърляне на топчето от едната в другата посока.
Вчера имаше съобщение, днес сутринта го отложихме. Аз излязох тук, попитах защо е отложено – не получих отговор, продължихме по една схема за парламентарен контрол с питания и въпроси и сега изведнъж в дванадесет без двадесет, след като в залата няма достатъчно депутати, които да гласуват, защото Вие знаете, че разискванията завършват с решения, които трябва да бъдат гласувани, нито има достатъчно хора, които да участват смислено в дебата, защото дебатът е изключително важен за развитието на енергетиката в България, се предлага и ни се казва, че министърката има готовност.
Добре, нека да поставим въпроса така: благодарим на готовността на министърката, парламентът нека да се съобрази с това, което Вие сутринта казахте, че разискванията ще бъдат другия петък и на следващия парламентарен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Да разбирам, че Вие нямате готовност да направим този дебат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не ние, народните представители нямат готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Народните представители, да.
Защото гласуването може да се осъществи и в друг ден по нашия Правилник.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм потресен от това, което се случва в момента. Не може български министър – било, че е в оставка или не, да се подиграва с българския парламент за пореден път.
Вчера в Програмата за парламентарен контрол фигурираше изслушването. Няма значение дали народните представители ще гласуват днес, утре или вдруги ден. Сутринта Вие ни убеждавахте, че сте влезли в положението и че сте я пуснали отпуска. Сега в 12,00 ч. госпожа Петкова е решила, че може да дойде да се разходи до парламента и ние всички трябва да застанем мирно и да я чакаме.
Така ли е, според Вас?! Това ли е авторитетът на българския парламент? Всеки един министър, когато си иска, без значение от програма, без значение от дневен ред да идва тука и да казва: влезте – излезте. Това е недопустимо и моля да направите забележка на министър Петкова, когато фигурира в дневния ред – да присъства, да защитава позициите на Министерството, а когато не иска да идва, да не се оправдава. Същото можеше да го направи в два без пет – да каже, че е готова да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Аз само съобщавам желанието на министър Петкова, затова, че тя е решила да дойде днес на парламентарен контрол. (Реплики от „БСП за България“.)
Длъжна съм.
А Вие като вносители на предложението, може да не развиете предложението си днес и да бъде отложено за следващата седмица. Това е Ваш избор. (Реплики от „БСП за България“.)
Колеги, продължаваме със следващия въпрос.
Въпрос от народния представител Цветан Топчиев относно превенция и пресичане разпространението на наркотици в училищата.
Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, все повече нараства броят на тийнейджърите, посягащи към наркотичните вещества. Въпреки кампаниите против употреба на наркотици сред учениците, вече са застрашени не само децата в големите градове, а според родителите е безпроблемно снабдяването с наркотици и в малките населени места.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви са мерките и действията по превенция и пресичане разпространението на наркотици във и около училищата; колко са случаите, които МВР е заловила, продаващи наркотици на деца през 2017 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев!
В Министерството на вътрешните работи е изготвена Програма „Работа на полицията в училищата“ – така се казва, в която са заложени конкретни цели, свързани с генералната превенция по отношение на децата в училищна възраст, изграждане на модели за безопасно поведение на подрастващите и създаване на положително отношение към полицията и нейната дейност.
От 2017 г. в изпълнение на заложеното в Програмата са изнесени над 8190 лекции в детски градини и учебни заведения, като е обърнато особено внимание за употреба на наркотични вещества и вредата от тях, както и наказателните санкции, предвидени в Закона при осъществяване на престъпление от този вид. Изработени, отпечатани и разпространени са – веднъж имах възможност да го съобщя това, в училищата над 400 хиляди брошури за превенция на употреба на наркотици, тютюн и алкохол.
Планирани са следните дългосрочни мероприятия: срещи с директорите на учебните заведения; съгласувани съвместни дейности по отношение на сигурността в районите на детските учебни заведения; наблюдение на лица със съмнително поведение в и около детските и учебните заведения; действия при получаване на сигнали за извършено престъпление с наркотични вещества на територията на детски и учебни заведения или в близост до тях; създаване и поддържане на постоянен контакт с представители на детски и учебни заведения, с цел своевременно и системно уведомяване на органите на МВР при констатирани случаи на разпространение и употреба на наркотични вещества на територията в и около учебните заведения и в детските градини.
Взаимодействие и обмен се осъществява с различни организации, ангажирани с превенцията на употребата на наркотици, служител на Министерството на вътрешните работи е член на съответния общински съвет по наркотични вещества, работи се в тясно сътрудничество с Националния център за наркомании, като служители на Министерството участват в организирани от Центъра събития, дават се насоки по линия на превенцията, предписания за употреба на наркотични вещества.
С цел подобряване работата и ефективното противодействие, предотвратяване, пресичане или разкриване на престъпленията, свързани с наркотични вещества от страна на Главна дирекция „Национална полиция“, са изготвени документи с посочени в тях конкретни цели, задачи и указания за работа по линия на наркотици и са изпратени за изпълнение в Столична дирекция и областните дирекции на МВР.
Същите се изпълняват и докладват ежемесечно, като се планират и провеждат необходимите събития и мероприятия в тази насока. Извършва се анализ на средата за сигурност в отделните райони на страната и се издава обобщен доклад.
През 2017 г. са проверени 8093 училищни райони и са профилактирани 10 004 наркосборища, питейни и увеселителни заведения. Установени са 526 малолетни и непълнолетни лица, извършващи престъпления, свързани с наркотични вещества. МВР не води отделна статистика за случаите, при които задържаните лица са продавали наркотици на деца, за жалост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Топчиев, заповядайте за реплика.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, за пореден път трябва да изкажа, че не съм удовлетворен от Вашия отговор. Въпреки всичко това, което изчетохте и се каза, тези брошурки не вършат работа. От данни на общинските съвети по наркотични вещества, най-употребявани и разпространени в България са наркотиците марихуана, амфетамин, метаамфетамин, като тяхната употреба се е увеличила значително. Възрастовата граница за първа употреба на амфетамин пада до 9 – 11-годишни.
От Вас не чух, господин Министър, категорично да заявите, че ще направите всичко възможно това нещо да се пресече. Зачестили са случаите в малките населени места, където хората са силно притеснени от това явление, децата да употребяват наркотици. Вие ми казахте тук, че правите всякакви срещи и така нататък, но конкретно около училищата да спрете разпространението, нищо не чух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Топчиев.
За дуплика, господин Министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев!
Категорично не съм заявил?! Аз не знам колко по-категорично трябва да го заявя. Ето, заявявам го категорично: всичко възможно ще направим да го спрем това нещо, но няма да можем, отсега Ви казвам и това не го казвам (възгласи от „БСП за България“: „Еее!“), не го казвам защото никой не иска или Министерството не работи в тази област, така е навсякъде по света. Съгласен съм сигурно и с числата, които Вие показахте и тенденциите, сигурно и това е така, но ние правим възможното и Ви казах точно тези неща, които са правени не само от нашето правителство, сигурно и от Вашето и от по-предишните. Няма друг начин, няма как да ги хванем, освен да почнем с брошурите, разговорите с директорите. Ние им правим предписание какво да има около училище, къде да застанем ние, когато бъдем там. Как да стане по друг начин? Ако Вие имате някакви идеи, кажете ги, с удоволствие ще ги приложим, но аз знам какво е било назад, направил съм проверки и по време на Вашето правителство. Това са начините. Въпросът е да ги правим, може би, последователно, да ги правим настойчиво и да ограничаваме това въздействие, иначе съм съгласен. Фокусът Ви върху това е правилен, децата са, може би, най-ценният капитал на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Таско Ерменков относно изчезнал канабис в РПУ – Нова Загора. (Оживление.)
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Щеше да бъде смешно, ако не ставаше въпрос за наркотици и не ставаше въпрос за това, че са изчезнали от РПУ в България. Иначе почти комично е това, което се е случило, но е факт. Ще използвам думите на министъра в предишния отговор, че ще правят всичко възможно да се справят с разпространението на наркотиците в училищата, и че няма как да се справят с тази борба, най-вероятно наистина няма да могат да се справят, след като от РПУ-тата изчезва наркотик.
Към въпроса. На 22 ноември 2017 г. е заведено следствено дело № 58 срещу неизвестен извършител за изчезнали 200 грама канабис от сградата на РПУ – Нова Загора. Няма съмнение, че канабисът е бил там и няма съмнение, че е изчезнал оттам. Интересното, което трябва да задам аз като въпрос, е: по какъв начин се осъществява борбата с разпространението на наркотици в Нова Загора, къде и как се съхраняват тези наркотици, след като бъдат евентуално конфискувани и под какъв режим на контрол се намират там, защото да може да се случи така, че 200 грама канабис да изчезнат? Това не са килограми, тонове, кокаин, както му се казва „мек наркотик“, но ми се струва, че РПУ-то би трябвало да се занимава най-вече със събирането, прибирането и конфискуването на наркотиците и тяхното съхранение, а не с това под някаква форма те след това да изчезват оттам.
Така че, господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви мерки, в това число дисциплинарни, сте предприели или смятате да предприемете по отношение на началника на РПУ – Нова Загора, който е отговорен за дейността на РПУ-то, в това число и за съхранението на такива наркотици? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ерменков, комично в никакъв случай, аз се отнасям много сериозно и не става въпрос за 200-те грама само. Вие говорите за принцип.
На 22 ноември 2017 г. е образувано следствено дело № 58 в Окръжния следствен отдел – Сливен, срещу неизвестен извършител, за изчезнали 200 грама канабис от сградата на Районно управление – Нова Загора.
След проведените оперативно издирвателни мероприятия е установен извършителят на престъплението, кражба на наркотично вещество, който се укрива и е обявен за общодържавно издирване. Извършителят на кражбата е имал достъп до сградата на Районно управление – Нова Загора, като работник в строителна бригада. Предварително е бил проучен, като е установено, че не е осъждан и няма криминални регистрации. Директорът на Областната дирекция в Сливен е сезиран с Докладна записка от 23 ноември 2017 г. – един ден след това, от началника на отдел „Разследване“ на Областна дирекция – Сливен, в която се съдържат предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от разследващия полицай. Със заповед на директора на Областна дирекция – Сливен, е образувана дисциплинарна проверка срещу разследващия полицай, мотивът е неизпълнение на Заповед от 13 юни 2014 г. на министъра на вътрешните работи, и утвърдени с нея Вътрешни правила за условия и ред за съхранение в структурите на Министерството на вътрешните работи на веществени доказателства, събирани по реда на НПК.
В този контекст има издадена Заповед на 12 януари 2017 г. на директора на Областна дирекция – Сливен, и Наредба за условията и реда за съхранение и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и вземане на представителни проби от тях.
В тази връзка е констатирано нарушение на служебната дисциплина, а именно неизпълнение на служебни задължения от този полицай. Дисциплинарната проверка е приключила със справка на 17 януари 2018 г. и след предложение на Комисията на 30 януари 2018 г. е издадена заповед от директора на Областна дирекция – Сливен, с която на разследващия полицай е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199 от Закона за МВР.
В хода на дисциплинарната проверка и в наказателните производства не са открити предварителни данни за дисциплинарно нарушение от страна на началника на Районното управление – Нова Загора, поради което не е образувано дисциплинарно производство против него. Разследващият полицай в районното управление е подчинен непосредствено на началника „Разследване“ и не е в йерархична подчиненост спрямо началника на районното управление. В разглеждания случай разследващият полицай не е предал веществено доказателство по надлежния ред, става въпрос за наказанието. Кой го налага? Вие това питахте, вторият подвъпрос. Наказан е този, който е отговорен пряко, а този, другият началник, за който Вие питате, той просто не е толкова отговорен, колкото неговият над него. Това е детайл, който е изяснен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ерменков, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Това, че полицаят е наказан, добре, хубаво, разследващият полицай е наказан, получил си е писмено предупреждение и така нататък. Но аз продължавам да питам: не е ли все пак и отговорност на ръководството на РПУ-то да създаде такива условия за работа и такъв контрол върху своите подчинени, за да не се допускат такива действия? Защото днес стана въпрос за 200 грама канабис, утре ще стане въпрос за нещо по-сериозно като количество, може да има веществени доказателства като оръжие при случай на извършване на престъпление с оръжие, и ако само разследващите полицаи са тези, които носят отговорност при условие, че ръководният състав не бъде, поне не му бъде направено някаква внушение за това, че е длъжен да създава такива условия за работа и такъв контрол, че да не се допускат нарушения от редовите полицаи, не мисля, че в държавата и РПУ – Нова Загора в частност, може да има някакъв ред.
Затова, господин Министър, още веднъж, много Ви моля, нека това да бъде един урок за начина, по който началниците на съответните РПУ-та трябва да изпълняват своите задължения като ръководители, като контролиращи, като хора, които отговарят за цялостната дейност на РПУ-то. Сигурно не е бил в директна йерархична подчиненост, но за да се допусне това нещо, някой от строителна бригада да присвои веществено доказателство, независимо дали… В дадения случай даже е още по-лошо – веществено доказателство, което е наркотик, означава, че в РПУ-то работата не е поставена на необходимото ниво. Иначе, ако имаше контрол, ако имаше възможността и началникът си вършеше работата, за този полицай сигурно много отдавна щеше да бъде ясно, че или не си е на мястото или не си знае задълженията, или под някаква друга форма не изпълнява това, за което е назначен и щяха да бъдат взети мерки преди да се стигне до този случай на изчезване на наркотик от РПУ. Както Вие казахте, би било комично, но не е, за съжаление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Министър, имате възможност на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков!
Взимам дуплика само защото става въпрос за принципен въпрос – 200 грама не са онези 40 килограма хванати кокаин, нито онези 600 кг хероин, но Вие говорите за принцип, затова от уважение заставам да Ви кажа дуплика.
Този пример, който дадохте, считайте че и началниците ще бъдат наказани, но не с дисциплинарно наказание. Вие ме питате дали е наказан. Наказан означава дисциплинарно. На тях със сигурност оценката на работа на районното управление, че и на Сливен, ще бъде намалена и този случай, обещавам Ви сега, ще бъде разгледан на дисциплинарното съвещание с областните дирекции на МВР, за да бъде обърнато внимание на всички останали, както казвате и 200 грама, и то строителен работник! Също като Вас и аз съм възмутен. Ще бъде обърнато внимание. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми колеги, процедурата по този въпрос приключи.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Тодор Байчев Байчев, относно в кои РПУ-та към МВР на територията на Бургаска област се провеждат ремонтни дейности на сграден фонд с цел подобряване на условията на труд.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители!
Темата, която бих желал да засегна, е свързана със сградния фонд на районните управления на полицията на МВР на територията на град Бургас и по-точно, с битовите условия и условията на труд, при които работят редовите полицаи.
Ако направим една своеобразна класация на финансираните министерства в последните години, ще установим, че Министерството на вътрешните работи е винаги в топ 3 на най-финансираните министерства. Но въпреки че е с голям бюджет, от това не произтичат големи резултати по отношение на условията на труд за полицаите. Те не са добри, което води до една демотивация от тяхна страна и съответно до спад на резултата им на работа.
Аз съм съгласен, господин Министър, че ведомството, което ръководите, е прекалено голямо, натоварено е с охраната на границата, както и с пожарната безопасност. Но едновременно с това то разполага и с многобройни дълготрайни материални активи, но въпреки това не е причина да не се стремим да подобрим условията на труд. Вие като техен началник би трябвало да полагате усилия в тази посока, както и да водите диалог с опозицията, тъй като ние досега винаги сме проявявали добра воля и сме помагали.
Ето защо аз бих искал да Ви задам следния въпрос: в кои районни управления на полицията към Министерството на вътрешните работи на територията на Бургаска област се предвиждат ремонтни дейности на сградния фонд с цел подобряване условията на труд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, колега Байчев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байчев! През 2017 г. са осигурени средства по Плана за капиталови разходи на Министерство на вътрешните работи в бюджета на Областна дирекция на МВР в Бургас. За изпълнение плана за постоянната Комисия по правата на човека и полицейската етика са изпълнени ремонтни дейности за осигуряване на достъпна среда на хора с увреждания в сградния фонд на Областна дирекция в Бургас, Районно управление Царево, Созопол, Сунгурларе, 02 Районно управление в Бургас и сградата на Базовата научно-техническа лаборатория.
С осигурените средства са извършени ремонтни дейности на отоплителната инсталация, фасадата и покрива на сградата на Пътната полиция в Областна дирекция на МВР – Бургас. Извършен е и авариен ремонт на покрива на Районното управление в Айтос.
През същата година дирекцията от Министерството на вътрешните работи, която се занимава с тези обществени поръчки, проведе такава с предмет „Изграждане на нова сграда за нуждите на Районно управление в Карнобат“. Решението за избор на изпълнител е обжалвано от участник в обществената поръчка пред Комисията за защита на конкуренцията. През месец януари 2018 г. сега Комисията излезе с решение в полза на Министерството. Решението на Комисията е обжалвано от участник в обществената поръчка на по-горна инстанция – Върховния административен съд. На 12 март ще знаем решението. Ако решението от страна на ВАС е положително в полза на МВР, има готовност да се стартира изграждане на новата сграда в Карнобат – Районното управление.
С цел подобряване на условията на труд се предвиждат ремонтни дейности на сградата на Районно управление – Поморие, по проект „Енергийна ефективност“ за полагане на топлоизолация, подмяна на дограма, покривна топло- и хидроизолация.
По същия проект през месец май предстои извършването на ремонтни дейности в Районно управление – Малко Търново. Проектите са съфинансирани от общинските администрации на двете населени места, за което им благодаря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Байчев – за реплика, ако желаете.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Аз благодаря на министър Радев за коректно изнесените данни. Признавам, че не съм запознат с процедурите, които текат в момента, няма нищо лошо в това. Нека колегите Ви от полицията обаче да са наясно какво предстои.
Що се отнася до останалата част, която би трябвало да се свърши, аз бих Ви помолил при обсъждане на бюджета Вие да имате по-активно участие, тъй като и в сегашния бюджет липсва идейна насоченост. Капиталовите разходи обикновено са остатъчни разходи, които остават от дела на капиталовите разходи, а не трябва да бъдат остатъчна величина. Обикновено бюджетът се формира на базата на миналогодишния бюджет и се добавя още малко. Смея да твърдя, че в тазгодишния бюджет ние бяхме активна страна и бяхме заложили и предложили увеличение на бюджета с още 150 милиона за МВР. Може би, ако бяхте ни подкрепили в Министерски съвет, сега щяхте да разполагате с допълнителни средства, които да насочите към ремонтните дейности, тъй като във времето колкото се отлагат тези ремонти, те все повече поскъпват. Благодаря Ви и да знаете, че винаги можете да разчитате на опозицията за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Байчев.
Ако желаете, за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, за мен Вие сложихте пръст в раната. Това е един от проблемите на Министерство на вътрешните работи и аз го сравнявам с Министерство на отбраната. И ще Ви кажа по памет числа – предполагам, че са почти точни.
Първо, бюджетът на Министерството е един милиард 290 млн. 400 хил. лв. Това е бюджетът. От него само 22 милиона са капиталови разходи – много малко. Издръжката и заплатите са останалата част – над 90%. Само за издръжка има около 120 милиона. Кое по-напред да направим в Министерството? И това е видяно не само от нас, не само от нашето ново политическо ръководство, така е било и през последните години. И най-хубавата новина е, че Министерство на финансите го знае и ни помага, включително с целеви средства, когато се наложи.
Моето впечатление е точно като Вашето. Аз Ви казах какво правим там, но представете си цялата територия – всички районни управления на МВР. Навсякъде не само сградният фонд трябва да бъде поддържан. И за това – 22 милиона! Избиха се колегите, когато седнаха да обсъждат в началото на тази година разпределението на парите. Така че аз Ви благодаря за това, което заявявате за помощта, но ГЕРБ има други приоритети – образование и други неща. Аз се надявам, че един от приоритетите – както виждате, набираме сила – ще бъде Министерството на вътрешните работи, и секторът „Сигурност“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, министър Радев.
Приключиха въпросите към министър Радев в петъчния следобед.
По начина, по който започва да се пълни залата, разбирам, че въпросите и питанията към министър Петков ще бъдат доста интересни, затова давам думата на уважаемата народна представителка Дора Янкова за питане, отправено към министър Петков.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, министър Петков! Моят въпрос е относно насърчаване активния живот на възрастните хора.
В Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. си поставяте за цел насърчаване активния живот на възрастните хора. Там сте записали „Разработване на Национална стратегия за насърчаване на активния живот за възрастните хора“. Знаем, че има такава от 2012 до 2030 г. Може би актуализирана стратегия, но Вие ще го кажете след малко от трибуната. Паралелно с това – поетапно въвеждан индекс за активен живот на възрастните хора на национално и регионално ниво. Сега тече дебатът за обособяване на регионите и за следващия планов период. Това също е изключително важно, ако върви междуинституционален дебат.
Заедно с това всички знаем каква е картината в страната като демографски тенденции и начин на живот на възрастните хора – бърз темп на застаряване на населението в България. Страната е поставена пред редица предизвикателства, свързани с този темп на застаряване на населението, с икономическия растеж, с трудностите пред социалните системи, които ръководите Вие, и услугите, които се предлагат, нарастване на публичните разходи, необходимостта за пенсиите, здравеопазването и социалното подпомагане, образованието, жилищата и инфраструктурата.
Тенденцията е ясна – населението в България застарява. Според прогнозата на ООН през 2050 г., която според мен е много близо и ние трябва да се готвим за това, България ще бъде една от най-застаряващите държави в Европа със стойности 301 души на възраст над 60 години и 100 души на възраст от новородени до 14 години, което означава, че възрастното население в България ще бъде около три пъти повече от най-младото население. И тук възникват много въпроси – за качеството на живота, за икономиката, за социалните, за здравните услуги и като цяло за това, което сте записали като политика.
Искам да Ви споделя: бях в избирателният си район, а и не само в избирателния си район и разговарях с хора, с много възрастни хора. Голяма част от тях не знаят нито за тази Стратегия и политика за насърчаване на активния живот, нито за индекса. Затова Ви моля от трибуната да огласите какво прави правителството и в частност Министерството, което Вие ръководите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Намаляването и застаряването на населението се отразява пряко върху функционирането и финансовата стабилност на такива важни социални системи като пазара на труда, пенсионната система, системата на здравеопазването, социалните грижи и образованието. Това изисква прилагането на интегриран подход и развитие на комплексни мерки за адаптиране на публичния сектор към процесите на застаряването и за предоставяне на по-добри условия за включване на възрастното население в обществения и икономическия живот.
Основните стратегически документи за посрещане на демографските предизвикателства в Република България, в това число и застаряването, приети от Министерския съвет, са Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България за периода 2012 – 2030 г. и Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора със същия период – 2012 – 2030 г. Може би Вие тази концепция имахте предвид като вече приета и действаща.
А в изпълнение на Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г. се разработва и Национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България. Същевременно се предприемат действия за постепенно въвеждане на национално и на регионално ниво на индекс на активния живот на възрастните хора. Тези две мерки се подготвят едновременно, тъй като са взаимно свързани и изпълнението им е предвидено до края на настоящата година чрез приемане от Министерския съвет на Стратегията и Плана „Пътна карта за прилагане на индекса за активния живот“.
Целта на подготвената Стратегия и прилагането на индекса е да бъдат мобилизирани потенциалът на институциите и администрациите на национално и на регионално ниво за предприемане на мерки за подобряване на статуса на възрастните хора и удължаване на техния живот в добро здраве.
Какво е извършено до момента? Това, което казах, се работи и до края на годината трябва да бъде изпълнено. Другата част – с Решение на Министерския съвет от края на миналата година – 13 декември 2017 г., е приет Двугодишен доклад за периода 2015 – 2016, съдържащ информация за изпълнение на мерки и програми от страна на множество отговорни институции по отношение на степента на отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики, който доклад е достъпен на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.
Конкретно за подкрепа на продуктивния живот на възрастните хора на пазара на труда през 2017 г. са изпълнени следните по-важни мерки и програми:
Осъществява се програма Национална програма „Помощ за пенсиониране“, като насочените средства от държавния бюджет към тази Програма за миналата година са около 4 млн. лв. Насърчават се работодателите да наемат на работа безработни лица над 55-годишна възраст, като за миналата година изразходваните средства за тези мерки са в размер на 957 934 лв. Осъществява се насърчаване на работодателите да разкриват работни места за чиракуване и същевременно за наставници, като изразходваните средства за тези мерки са над 300 хил. лв. Същевременно се прилагат и мерки за обучение на възрастни, като за тази цел от бюджета на миналата година са отделени 338 692 лв. Реализирани са и 28 регионални програми за заетост – по една за всяка област, с общ бюджет – 6 млн. 609 хил. 795 лв.
През изминалата година бяха предприети конкретни мерки за подобряване качеството на живот на възрастните хора. Повишен беше минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на две стъпки – от 1 юли – на 180 лв., и от 1 октомври – на 200 лв. Повишени са и минималните размери на пенсиите за трудова дейност, които се определят в процент от минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Увеличен беше и размерът на социалната пенсия за старост.
Друга съществена мярка, предприета с цел подобряване социалната закрила на най-уязвимите групи от населението, включително хората с увреждане и възрастните хора, като част от интегрирания подход, е повишаване размерът на гарантирания минимален доход от 65 лв. на 75 лв. в началото на тази година. С това е създадена възможност за включване на повече лица и семейства в защитните програми на правителството.
За първи път през 2018 г. е осигурено бюджетно финансиране от над 68 млн. лв. за социални и лични асистенти, домашни помощници за над 26 хиляди хора с увреждания и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. В началото на 2018 г. правителството прие и първия план за прилагане на Стратегията за дългосрочна грижа, който е насочен към подобряване на качеството на живот на възрастните хора, зависими от грижа.
Изпълнява се и Програма „Предоставяне индивидуални пакети хранителни продукти“, включително и за възрастни хора, която през 2016 – 2017 г. е финансирана със средства в размер на 4 млн. 822 хил. лв. Осигурява се и топъл обяд по Оперативна програма за храни за най-нуждаещите се с общ бюджет на операцията 92 млн. лв.
В заключение, искам да отбележа, че изброените мерки и програми са само част от целия комплексен подход, който България предприема за посрещане на демографските предизвикателства в контекста на изпълнението на целите на Стратегия „Европа 2020“ и на основополагащите национални и секторни стратегически правителствени документи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Уважаема госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Господин Петков, чиновниците са Ви написали нещо, което е част от ангажиментите на Социалното министерство и част от ангажиментите, свързани с намаляване на бедността, социалната политика и социалните услуги. Надявам се, че няма да отречете, че в Стратегията, която имате и която сте отчели в двете години, е записано „тревожна тенденция за ниска продължителност на живота в години“ и паралелно с това „ниска продължителност на живота в години в недобро здраве“. Заедно с това се задълбочават потребностите от ресурси за лечение и дългосрочни грижи за възрастните хора. Навсякъде в общините –всички народни представители тук ще споделят тревогата, за самотно живеещите хора особено извън шестте града, а може би и в големите градове. Именно за тези грижи Вие споделихте за малката сума за асистентите.
Излиза един основен извод – задълбочава се несъответствието между наличните и необходимите ресурси, за да се задоволят потребностите на възрастните хора, за да влезем и подобрим общия индекс за страната, който е посочен – около 31%.
Първият ми въпрос към Вас е: доволен ли сте от финансовия ресурс? Доволен ли сте от средствата, с които в момента разполагате?
Вторият въпрос. Започна дискусията, която води Министерството на регионалното развитие, благоустройството и местното самоуправление за новите граници на районите за планиране. Спор няма, че водещ критерий трябва да бъде качеството на живота, икономическото развитие и средната продължителност на живота. Методиката на никой не е ясна. В момента образуваме три варианта на региони на базата на брой жители. Питали ли са Ви, участвате ли, изказвате ли мнение при формирането на регионите? Там също излизат тревожни тенденции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! В отговор на двата въпроса, които отправихте към мен: достатъчни ли са средствата, предвидени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за адресиране на проблемите и провеждане на политики, насочени към възрастните хора? Бих искал да уточня, че всъщност това са интегрирани политики. За тях се използват средства не само от бюджета на Министерството, респективно държавният бюджет, и от бюджета на държавното обществено осигуряване, както и от бюджета на Здравноосигурителната каса. Естествено, че при увеличаващия се дял на възрастното население, потребностите ще нарастват все повече и ще изпреварват възможностите за тяхното удовлетворяване и финансиране, както и Вие констатирахте.
Искам още веднъж да подчертая, че освен бюджетното финансиране, което дава устойчивост на програмите, услугите „личен асистент“, „социален асистент“, „домашен помощник“ чрез първия план за прилагане на Стратегията за дългосрочна грижа, който беше приет и по който вече има утвърдена карта на услугите, преимуществено ще се развиват услуги в домашна среда за подкрепа на възрастни хора, като същевременно най-нуждаещите се от промяна домове за възрастни хора ще бъдат закрити. Същевременно чрез финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж“ ще се осигурят нови домове за възрастни хора, в които ще се предлага по-качествена грижа за възрастните хора. Това по отношение на първия Ви въпрос.
По отношение на втория въпрос: Министерството на труда и социалната политика участва в съгласуването и в дебата по новите райони на планиране в Република България в рамките на общия дебат, който се провежда в Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Янкова, ще се възползвате ли?
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри! Господин Министър, сигурно си давате сметка, че това може би е един от същностните въпроси, свързани и с демографската политика, и с отношението може би към повече от 25% от населението на България.
Давам си сметка, че това не бива да е само Ваша грижа. Това трябва да е напрягане на институциите, дебат, диалог, изключително голяма Ваша активност и натиск от парламента, за да има повече средства именно за тези политики, и за преструктуриране на част от дейността, свързана с възрастните хора.
Вие избягахте в отговора от това: ще има ли национален и регионален индекс, тъй като част от въпроса, който бях задала в питането си, беше Стратегията, националният и регионалният индекс. Разглеждайки страната като цяло индексът може би е еднакъв за цялата територия. В четирите компонента на Световната здравна организация и на ООН в два от показателите ние сме на последно и предпоследно място. В един от показателите сме на 17 място, общо сме с 31 пункта, което е в най-добрата, идеалната среда.
Задавам въпроса, защото е необходимо комплексно, дългосрочно и много грижа на институциите и на самия Министерски съвет, където може би Вие ще бъдете един от водещите министри, за да видим качествено развитие на националния човешки капитал. Това е изключително важно, защото не го ли погледнем добре структурирано, въртим ли го само в стратегии, в дискусии, секторно – да го заделяме в отделно министерство, това ще бъде зле и ще разпиляваме качественото развитие на националния човешки капитал.
Зададох този въпрос, за да Ви привлека вниманието и може би, за да наберете сила повече да говорите в Министерския съвет по тези въпроси и да търсите решение. Възрастните хора не водят активен живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. (Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, както беше обявено преди 12,00 ч., министър Петкова е прекъснала отпуската си, за да дойде в Народното събрание и да участва в разискванията. Като министър тя има право да идва, когато пожелае и можем да й даваме думата. (Народните представители Таско Ерменков и Красимир Янков искат думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте, колеги, по начина на водене. Дайте предложение. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Разискване ще започнем, господин Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, за да Ви обърна внимание на официалното съобщение за парламентарен контрол от петък, вчера, разпространен на парламентарните групи, където пише: „Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова“. Изпратено е вчера, разпространено е по всички парламентарни групи.
Днес, ползвайки се от Правилника – чл. 53, ал. 5, е написано: „В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание“.
В дневния ред, който гласувахме в сряда, в т. 7.1. е написано: разисквания по питане и така нататък. Вие променихте дневния ред и казахте, че тази точка отпада. Нали така беше?! Не бъркам нищо.
В момента сме на т. 7.2, която след отпадането на т. 7.1. стана т. 7 – единствена, в която пише „отговори на въпроси и питания“.
Госпожо Председател, дори да искате да започнем разисквания, първо, трябва да довършим точката, която сме започнали, защото няма никакво основание да я прекъсвате. Министърът да си отговори на останалите въпроси, за да можем наистина да сме приключили с т. 7-единствена: отговори на въпроси и питания. Ако искате да имаме разисквания, ако искате да бъдем парламент, а не да бъдем нещо, което се събира, разпуска и си отива, и прави каквото на председателя или на някого другиго му е скимнало в момента, или някой министър да бъде в отпуск, или да го прекъсва.
Извинявайте, тази точка трябва отново да я включите в дневния ред, официално, чрез гласуване, за да влезе в дневния ред и тогава ще продължим по нея.
Ако няма гласуване за включване на тази точка в дневния ред, това означава, че произволът, който се опитвате да насадите тук, става Ваша традиционна, нормална политика.
Предлагам, първо да се завърши контролът, както е по точката в момента. Ако искате да имаме разисквания, да предложите отделна нова точка в дневния ред за днешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков, за направеното предложение.
Господин Кирилов има да каже нещо по начина на водене и ще Ви дам и на Вас думата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще изразя различно, не казвам, обратно, а различно становище във връзка със седмичната програма – т. 7.1. „Разисквания по питане, № 854-05-4“, като смятам, че е допустимо да се проведат разисквания по т. 7.1, включително да се проведат сега и веднага.
Разискванията са поискани от народни представители от парламентарната група на „БСП за България“. С това си искане те осъществяват възможността за парламентарен контрол като опозиционна парламентарна сила. (Реплики от „БСП за България“.) Не казвам, че се отказвате. Опитвам се да разсъждавам изцяло в рамките на смисъла на парламентарния контрол и във възможността да се осъществи процедурата по разискване, така че да не бъдат нарушавани Вашите права. По тази причина веднага, след като е отпаднала предпоставката за невъзможността министър Петкова да се яви сутринта, виждате, че председателят направи съобщения и министърът се яви за това разискване, за да отговори на искането. Като подписи трябва да са – чл. 105, ал. 2 – повече от една пета от народните представители. Ние не гледаме на това като на искане на един, двама, или трима народни представители, а като искане на повече от една пета народни представители, които са поискали процедура по разискване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тъй като е в полза на логиката да осъществите парламентарните си права, смятам, че би следвало да направим това разискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми колеги, само да кажа нещо, господин Янков, и ще Ви дам думата! Предлагам да продължим с двата въпроса към господин Петков и ще подложа на гласуване предложението за влизане като точка разискването на въпроса към госпожа Петкова.
Моля да гласуваме направената процедура от господин Ерменков като точка в дневния ред да влезе разискването към министър Петкова, след изчерпване на въпросите към министър Бисер Петков.
Гласували 131 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с въпрос от народния представител Красимир Янков, относно политиката на доходите към министъра министър на труда и социалната политика Бисер Петков.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, моето питане е относно политиката на доходите и е във връзка с констатацията, че животът в България поскъпва, а пропастта между бедни и богати става все по-дълбока и по-дълбока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, само за момент.
Колеги, моля заемете местата си в залата. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще повторя за тези, които не могат да разберат и не искат и да чуят. Животът поскъпва, уважаеми дами и господа народни представители! За Вас може би не, но за хората поскъпва и те го усещат. И пропастта между бедни и богати е много дълбока.
По изследване на синдикатите 2325 лв. на месец са необходими за четиричленно семейство, за да покрие основните си разходи. За един човек сумата е 581 лв. Животът в София е още по скъп, разбира се, и заплатите са по-високи, но за четиричленно семейство в столицата са нужни повече от 3000 лв. на месец, а на човек минимум 756 лв. Данните са към месец декември 2017 г. и са на Института за социална и синдикална политика на КНСБ.
Уважаеми господин Министър, 27% от нашите съграждани живеят под линията на бедност. Едва 28% са с достатъчно средства или пари над минимума за месечна издръжка, тоест 72% от българските граждани живеят в недоимък.
България е с най-ниските доходи в Европейския съюз и с най голяма поляризация богат-беден. Голямата поляризация отчасти се обяснява и с факта, че има много домакинства с възрастни хора – с хора, които получават пенсии, и от там и ниските доходи.
Друга част от тази статистика се отнася за хората без квалификация, без образование, които не работят, но и не търсят работа. Има и сив сектор.
В тази връзка конкретното ми питане е: как ще промените политиката на доходите предвид нарастващата разлика между размера на работните заплати и необходимото социално обезпечение на жизнения стандарт, отразено в статистическите показатели? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Янков.
Уважаеми господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, основен приоритет на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. в областта на доходите е постигане на по-висок жизнен стандарт чрез партньорство с бизнеса, гражданите и социалните партньори.
В управленската програма на правителството е заложено създаване на условие за ръст на икономическа активност, който да позволи достигане на равнище на средната работна заплата от 1500 лв. в края на мандата. В продължение на наблюдаваното вече ускорение в растежа на доходите се очаква в резултат на повишената икономическа активност, по-нататъшното увеличение на производителността. Търсенето на труд и инфлацията ще обуславят и възходящото развитие на доходите и изпълнението на правителствата програма.
По предварителни данни българската икономика бележи реален растеж от 4% през 2017 г., движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление. През последните години усилията на държавата са насочени към поддържане икономическа стабилност и привличане на нови инвестиции, което води до откриване на работни места и повишаване на средната работна заплата с ръстове, близки и по-високи от 10%, като това е едно от най-високите темпове в Европейския съюз. Последните данни на Националния статистически институт очертават положителни тенденции на пазара на труда, достигане на предкризисните нива на безработица и нарастване на доходите от труд.
За периода 2008 – 2017 г. средната работна заплата е нараснала с 91,7%. Ръстът на доходите от труд е 4 пъти по-голям от нарастването на издръжката на живот. Инфлацията за периода 2008 – 2017 г. е 13,6%. Данните на НСИ показват, че през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година, равнището на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз нараства с 2,6%, в България с 3,6%. Също така средната работна заплата в частния сектор у нас отбелязва ръст от 12,9%.
От 1 януари 2018 г. минималната работна заплата за страната е 510 лв. и спрямо 2017 г. нараства с 10,9 на сто. Определянето на размера следва както икономическите реалности, така и възможностите на бюджета, а увеличението способства за повишаване покупателната способност на най-нискодоходната част от заетите, и на жизненото им равнище. Нарастването на заплатите на българските граждани е в синхрон с кохезионната политика и в изпълнение на конвергенцията.
За периода 2007 – 2016 г. компенсациите на наетите, като процент от брутния вътрешен продукт, в България са нараснали от 32,2% през 2007 г. до 41,8 на сто през 2016 г. Средно за страните – членки на Европейския съюз делът на компенсациите на наетите от брутния вътрешен продукт за този период се променят от 46,5 на сто през 2007 г. до 47,4 на сто през 2016 г.
Приоритет на правителството остава и гарантирането на социалната защита на уязвимите групи от населението. Целта на водените политики е да продължават да решават по възможно най добрия начин проблемите на рисковите групи в рамките на финансовите възможности на държавата, включително и по отношение на бедността, но не чрез установяването и поддържането на трайна зависимост от системата за социално подпомагане.
В тази връзка, през 2018 г. в рамките на бюджета на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет е прието увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете от 340 на 380 лв.
От 2018 г. месечната помощ за отглеждане на дете се увеличава на 40 лв. за семейство с едно дете, а за семейства с две деца помощта става 90 лв., респективно за семейства с три деца 135 лв. и така нататък. Помощи в този размер ще получават домакинствата с до 400 лв. месечен доход на човек, като същевременно се въвежда допълнителен доходен критерии за получаване на месечни помощи за деца и от семейства с месечен доход на човек от 400,01 лв. и до 500 лв. Те ще вземат 80 на сто от пълния размер на помощта.
От 1 януари се увеличи минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се определи максимален дневен размер от 74,29 лв. Гарантираният минимален доход се повиши на 75 лв. от началото на годината. Средната пенсия на един пенсионер се очаква да достигне през 2018 г. 362,97 лв.
Чрез прилагането на европейския стълб на социалните права, Европейският съюз се застъпва за правата на своите граждани и за общите европейски ценности в един бързо променящ се свят. По време на Председателството на съвета на Европейския съюз в България ще се проведе конференция, която ще разгърне дебата за развитието на европейския стълб на социалните права като основополагащ инструмент за съхранение и развитие на европейския социален модел. Неговото прилагане ще подпомогне националната политика по доходите да се приспособява и променя, когато това е необходимо, и в съответствие както с постиженията, така и с отчетените слабости. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Янков, заповядате за два уточняващи въпроса.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, отговор на чиновник. Моето питане е за политиката по доходите и очаквах от Вас да развиете своето виждане.
При повишаване на минималната заплата правителството обяви, че за увеличението способстват: икономическият растеж, устойчивите темпове на брутния вътрешен продукт през последните години, увеличаване на броя на заетите и ръстът на средната работна заплата в страната – всичко това, което Вие в момента коментирахте.
В Германия и в Скандинавските страни са заложили един абсолютен кит, върху който плува цялата им система за формиране на доходите, и то е квалификацията. В тези страни съществува почти автоматична връзка между квалификация и доходи, което прави хората изключително мотивирани да поддържат и повишават квалификацията си. В България такава обвързаност напълно липсва. Това е част от политиката на правителството, която може Вие да предложите да бъде приета и да се изпълнява. Нужни са ясен модел и действащ механизъм за формиране на доходите, какъвто всъщност в България няма. Нямаме отговор на въпроса: как се съотнасят доходите между отделните професии? Нямаме инструментариум, за да знаят хората, че различната им трудова активност води до едни или други резултати в доходите им.
Конкретните ми два въпроса са: имате ли виждане, с което да промените политиката по доходите? Обсъждате ли с работодатели и синдикати, обсъждате ли с експерти?
И второ, смятате ли, че по този начин – стандартно, използвайки до този момент механизмите, които явно са доказали, че България остава най-бедната в Европейския съюз – дебело Ви го подчертах при задаване на въпроса, България ще има ли възможност да изпревари поне някоя страна от Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Янков.
Господин Министър, ако желаете.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаем господин Янков, съгласен съм, че трябва да се търси по голямо обвързване между квалификацията и получаваните доходи.
В съвременните условия все повече е необходимо не диплома за завършена степен на образование, а реална квалификация и тази квалификация да бъде оценена от работодателите със съответното възнаграждение. Аз мисля, че усилията на правителството и политиките в тази област, насочени конкретно и в образованието, подготовката на младите хора, засилване на професионалното образование, в това число на дуалното обучение и дуално образование, са стъпки именно в такава по-тясна обвързаност между квалификация и съответно възнаграждение – доходи от труд.
По отношение на втория въпрос, който зададохте – дали водим диалог, да, водим непрекъснато социален диалог със социалните партньори по тези теми и в контекст на това, което споменах и в отговора – в рамките на действията и плана, който България трябва да приеме за прилагане на Европейския стълб за социални права. Защото там един от трите раздела е именно насочен към повишаване на доходите. Това, което зададохте във въпроса си, дали България ще може да изпревари някои от другите държави – членки на Европейския съюз, по равнище на доходите, това може да стане само чрез възходяща конвергенция на заплатите – нещо, което е тема и се обсъжда в рамките на социалния диалог на европейско ниво. Тоест чрез по-бързо увеличаване на доходите у нас спрямо темповете на растеж в други държави членки. Носител на това могат да бъдат и международните европейски компании, които да се придържат към принципа „равно заплащане за равен труд“, разбира се, съобразено с производителността на труда. И тук ще подчертая отново, че производителността на труда и бързото й нарастване естествено ще води след себе си и до по-високо заплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, работодатели са ми задавали въпроса: ако дейността налага един денонощен режим на работа, защо да не могат да се наемат много хора на по-малко часове и на всеки – според изработеното? Прагматичен въпрос!
Може би е дошло времето и в България да се въведе минимална часова ставка вместо минималната месечна работна заплата. Сега почасовото заплащане в България е уредено нормативно с постановление на Министерския съвет, което определя успоредно съществуването и на минимална работна заплата и минимална почасова ставка.
Минималната работна заплата и минималната почасова ставка съществуват заедно. Въвеждането само на минимално почасово заплащане според експерти ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, но при нови критерии, определящи размера на ставката като минималните почасови ставки, могат да се актуализират след диалог и съгласие в тристранния съвет. Ефективността и производителността на работниците и служителите се смята, че ще се повиши и ще доведе до много по-голяма конкуренция между работодателите за добри служители. За след работно време евентуално може да се заплаща по-висока часова ставка, предварително договорена между работник, служител и работодател, например.
От гледна точка на контрола на трудово-правните отношения и защитата на наетия минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде заобиколена. По този начин ще се изсветли сивият сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час, от там и за осигурителните вноски за пенсия, което ще доведе до повишаване на събираемостта на вноските за пенсии. Въвеждането на задължителна минимална заплата като часово заплащане може да доведе, разбира се, до поскъпване на някои стоки и услуги. Но по това в диалог със синдикати и работодатели Вие може да достигнете до консенсус. Това е само една идея. Вие разполагате с експертния потенциал и с информацията, от която може да следва анализът. Време е за обсъждане на тези въпроси и намиране на решения – работодатели, синдикати, политически сили, да имат консенсус за решение и това трябва да се случи с водещата роля на изпълнителната власт. Във Ваше лице Вие трябва да сте генератор, мотор на идеи, които да обединят нас, политиците, заедно с работодатели и синдикати, за да се повишат доходите в България и всички, които живеем в нашата Родина, да живеем по-добре! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Янков.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ искам да направя декларация по случай Националния празник на България 3 март!
Уважаеми колеги, повече от 100 години ние честваме едно уникално явление в Европейския югоизток и в европейската история, защото в европейската и в световната история няма такъв акт, няма такава война, която се е водила в името, само в името на един велик идеал. Каквито и да са били помислите на онези, които са започнали войната, резултатът е един – очевиден, и благодарение на този резултат ние сме тук, има ни и се наричаме „българи“ и наричаме нашата държава „българска държава“.
По времето на Втората република, днешната република, в която живеем – Втората република на българите, 3 март винаги е бил обект на политически юдения, на политически преоценки, на опити да бъде пренаписана историята. Винаги са се изваждали на дневен ред всевъзможни мотиви, с които да бъде обезценен този изключителен акт в световната история, за който големият български политик и дипломат, останал в историята с означението на русофоб, е казал: „За Освободителната война ще говорим отделно, ще пишем отделно от всичко останало и винаги на колене!“.
Преклонението пред този факт, пред този исторически акт трябва да бъде задължителен за всички българи и никой не бива да си позволява да го оспорва.
През тези повече от 25 години, повече от четвърт век години на демократическата република на българите много пъти големи държавници, големи политици си замълчаваха кой ни е освободил, от кого ни е освободил, защо ни е освободил и какви са следствията от това освобождение. Следствията от това освобождение е независимото мислене на българите и самостойното им достойнство, с което те продължават своя път през историята. Ние много пъти сме били в тежко състояние, преодолявали сме го, живели сме на ръба на оцеляването, но никога не сме забравяли какво е станало тогава – в 1877-1878 г., как е завършило всичко и защо се е получило така.
Нашият опит през това време да освободим всички българи, да обединим всички българи в една държава е завършило в повечето случаи с неуспех!
Днес бяхме на откриването на паметника на един велик българин полковник Дрангов – депутати от различни политически сили, и се поклонихме пред идеята на този велик човек. Но забравяме, уважаеми колеги, че заедно с него трябва да честваме и подвига на много други безименни, известни и неизвестни, именни и безименни герои на българската история.
Затова от името на „Обединени патриоти“ призовавам всички трезво да помислят и, как да Ви кажа, с една почит, едно дълбоко съзнание за обективна оценка на историята, да се преклонят пред този подвиг!
Утре много от нас, включително и аз, ще бъдат там – на онзи чутовен връх, да кажем на всички, които ни гледат, че ни има, че няма да се откажем от себе си, за което ни призовават много философи и днес; че ние ще останем такива, каквито сме. Ние между другото сме провалили доста империи, ще провалим и тази, в която ни бутат, в която искат да направят от нас една колония, а ние всички с Вас да бъдем колониална администрация. В името на Освобождението това няма да се случи! Помнете го! Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Преминаваме към въпрос към министър Бисер Петков от народния представител от „БСП за България“ Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, в Европа 21% от децата са изправени пред риск от бедност и повече от 20 милиона деца всеки ден носят последствията от липсата на доходи в семейството и достъп до основни услуги. Може да звучи невероятно, но в XXI век в икономически развитата Европа голяма част от тези деца дори гладуват. В България картината не е по-различна или пък е доста по-различна, защото децата с материални лишения, живеещи в риск от бедност, според Националния статистически институт са 41,4 на сто и всяка измината година се увеличават, и то със сериозни темпове. Например за 2016 г. броят се е увеличил с 6,5-процентни пункта спрямо 2015 г.
В рамките на 2 минути няма как да очертая в пълна степен картината на бедността, но ще спомена два детайла – 51,4 на сто е относителният дял на децата с материални лишения, като са лишени поне от един от 13-те показатели потребности, които Националният статистически институт следи; за 6 на сто от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Бедността е сериозен проблем и почти винаги води до маргинализация и социално изключване, особено когато се касае за деца. Затова трябва да се изкоренят причините за бедността като цяло, но най-вече сред децата порочният кръг на бедността трябва да бъде прекъснат във възможно най-детска възраст. За да бъде решен този проблем и дългосрочните му последствия, Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент инициираха въвеждане на Европейска детска гаранция и я обявиха за основен приоритет на Групата. Там се говори за равноправен достъп на децата до образование, а страните членки да имат финансови инструменти за справяне с детската бедност.
Това е нова стратегия за детска гаранция, по подобие на одобрената от Европейската комисия Младежка гаранция срещу безработица сред младите в Европейския съюз. Като имате предвид картината в България в риск от бедност живеят близо 50% от децата, моля за вашия отговор на следното: считате ли, че подобна европейска инициатива е необходима и какви измерения трябва да има тя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Възможността за създаване на гаранции за детето е предложена в Документа за размисъл на Европейската комисия относно бъдещето на финансите на Европейския съюз. По Документа България има рамкова позиция, в която изразява подкрепа за инициативата. Считаме, че тази инициатива ще бъде полезна с оглед все по-големия брой деца, живеещи в риск от бедност в Европейския съюз, който за България е особено тревожен.
На европейско ниво на този етап се провеждат подготвителни действия по инициативата за гаранция за детето от Европейския парламент, тъй като е необходимо проучване по отношение на приложимостта на концепцията, в чиято основа е всички деца да имат достъп до адекватно здравеопазване, образование, грижа за деца, жилищно настаняване и хранене. Министерството на труда и социалната политика принципно подкрепя тези направления, тъй като това са най-важните политики за повишаване на благосъстоянието на децата и за намаляване на бедността и социалното изключване сред тях.
Инициативата за гаранции за детето е свързана с действия на европейско ниво за изпълнение на Принцип № 11 от Европейския стълб за социални права, който гарантира правото на децата на закрила от бедност, правото на уязвимите деца на специални мерки за насърчаване на равните възможности, както и правото на децата на достъпни и качествени образование и грижа в ранна възраст.
В този контекст, както знаете, един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на труда и социалните въпроси, е именно насърчаването на интегрираните политики за ранно детско развитие, като инструмент за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата.
Накрая бих искал да отбележа, че ангажирането на всички държави – членки на Европейския съюз, в изпълнението на заложените принципи в Европейския стълб за социални права по отношение на децата, ще бъде от голямо значение за реализиране на по-качествени и по-ефективни политики не само за гарантиране правата на децата, но и за подкрепа на техните семейства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков – право на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, доволен съм от отговора, който давате. Знам за рамковата позиция в подкрепа на инициативата „Европейска детска гаранция“. Съгласявам се, по-скоро Вие се съгласихте, че държавата е длъжник на децата, особено що се касае до правата им.
Смятаме, че имаме консенсус и общи виждания с Вас, че освен младежите, децата също са основна рискова група за бедност и социално изключване и тази инициатива на Групата на социалистите и демократите за въвеждане на Европейска детска гаранция трябва да бъде подкрепена, която да гарантира равен достъп до качествено образование, здравни грижи и храна за децата – поне тези три основни неща. Трябва да си очертаем приоритетите и политиките в тази посока и като че ли Вие в отговора очертахте тези политики и приоритети, аз съм съгласен с Вас.
Заедно с Европа може да направим така, че Детската гаранция да се превърне във финансов инструмент, с който да започне да се противодейства активно на детската бедност. България трябва да е готова за това, въпреки че в Европа проблемът съществува и е сериозен, в България е горе-долу е два-три пъти по-сериозен, заради броя на повече засегнати от проблема.
Трябва да предоставим на всяко дете достъп до здравеопазване, образование, детска грижа, приемливо жилище и подходящ хранителен режим.
Господин Министър, може би в дупликата си, ако може, да ми отговорите: бихте ли подкрепили тази инициатива с някакви действия от Ваша страна във връзка с Председателството на България, защото тя не е сред приоритетите ни за Председателството на Европейската комисия, но би могла да бъде коментирана тази детска гаранция при срещите в социалната политика? Една подкрепа от Ваша страна би била добра, тъй като ние сме най-засегнатата страна от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, ако желаете за дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, тъй като Вие формулирахте въпрос към мен, затова се възползвам от правото на дуплика. Вече казах в отговора си, че един от приоритетите на Българското председателство в областта на труда и социалните въпроси са политиките на ранното детско развитие, които имат пряко отношение за подобряване състоянието на децата, и съответно превенцията на изпадане в рискове още от най-ранна детска възраст.
Всъщност вече подчертах, че в рамките на приложението на Европейския стълб за социални права, по който Българското председателство планира конкретни инициативи, още на следващия Съвет на министрите през месец март въпросът ще бъде дискутиран, а поставеният въпрос за децата ще бъде дискутиран в общата рамка на прилагането на принципите на Европейския стълб на социални права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Виолета Русева Желева.
Заповядайте, госпожо.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан със сроковете за разглеждане на пенсионните искания.
По-конкретно искам да Ви запозная с един казус, който смятам, че не е нормално да съществува в XXI век: когато на човек му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, той периодично преминава през ТЕЛК комисия. Ако степента на работоспособност се промени, се налага преизчисляване на тази пенсия. В този случай тя се спира и не се изплаща до новото разглеждане и решение на НОИ. По сега действащата наредба този срок е в рамките на до четири месеца.
На мои приемни много хора, понякога в изключително тежко здравословно състояние, ми задават следния въпрос: нормално ли е без никакви доходи – защото те в повечето случаи са доста болни, а имат и съпътстващи заболявания, за които са нужни скъпи лекарства, да живеят по този начин в тази ситуация, а по-скоро даже да оцеляват така два, три или четири месеца? Вече пет години нормативно определеният срок за разглеждане, преизчисляване по исканията за отпускане на пенсия е в рамките на четири месеца, както споменах.
Предвид на това, че през последните години се работи за подобряване на административните услуги, свързани с правото на пенсия, аз Ви питам: какво налага все още срокът да остава с такава продължителност? Смятате ли, че четири месеца за разглеждане е срок, адекватен на обществото, в което живеем, и осигурява ли дължимата грижа към определена група пенсионери? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, съгласно разпоредбите на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж срокът за отпускане на пенсия е до четири месеца, считано от датата на подаване на заявлението.
В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, срокът за произнасяне е един месец от получаване на всички необходими, допълнително изискани документи и данни. Когато по представените със заявлението за отпускане на пенсии за трудова дейност документи за осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, тя се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на действителния й размер по реда на Кодекса за социално осигуряване. В този случай, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностното лице се произнася в едномесечен срок след подаване на заявлението.
Един от основните елементи в пенсионната формула при определяне на размера на всяка пенсия е средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Този доход се обявява от Националния осигурителен институт не по-рано от 40 дни след изтичане на периода, за който се отнася, което е една от основните причини, обуславяща продължителността на срока за произнасяне на пенсионния орган. Друга причина е силно застъпеното служебно начало в административното производство по отпускане на пенсиите.
От началото на 2018 г. е в сила изменение на Кодекса за социално осигуряване, съгласно което осигурителите са длъжни да издават документи за осигурителен стаж и доход за периодите след 2000 г., и да удостоверяват факти и обстоятелства, свързани с тях, само при поискване от длъжностните лица, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Осъществяването на директна кореспонденция с осигурителите за изясняване и уточняване на осигурителния стаж и/или осигурителния доход на заявителя за пенсия е процес отнемащ съществена част от времето за изясняване на всички факти и обстоятелства, обуславящи постановяването на разпореждане на пенсия. Следва да се отчете и това, че по повече от половината обработени заявления се налага пенсионният орган да прибягва към прилагане на служебното начало. Другите случаи, в които е необходимо технологично време за работа при отпускането на пенсиите, са свързани с изискването заявителят да отстрани неизправности при подадено заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени, или набавени служебно, като той разполага с едномесечен срок от датата на уведомяването.
Втора причина – провеждане на процедура по издаване на удостоверителни документи от осигурители, прекратили дейността си, които нямат правоприемник, чиито документи се съхраняват в обособените центрове на обединения осигурителен архив на НОИ.
И на следващо място са извършваните допълнителни проверки от страна на контролните органи на Националния осигурителен институт при съмнения за неистинност на представени от лицата документи. Важно е да се има предвид, че определеният в Наредбата за пенсиите осигурителен стаж – срок от четири месеца, е максималният срок за отпускане на пенсия. Когато обаче са представени редовни документи за осигурителен стаж и доход, длъжностните лица по пенсионното осигуряване се произнасят и преди изтичане на нормативно установените срокове.
Бих искал да Ви информирам, че в Националния осигурителен институт се работи за изграждане на изцяло нов технологичен ред при постановяване на разпорежданията, който на по-късен етап ще даде възможност пенсиите да бъдат отпускани и изменяни в онлайн режим на работа. Това ще направи възможно намаляването на периода на административното производство по отпускане на пенсиите, като се планира още от началото на 2019 г. срокът за произнасяне на пенсионния орган да бъде скъсен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Желева, имате право на реплика в рамките на две минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, господин Министър! В една голяма част от отговора си Вие ни запознахте с различните процедури по отпускане на пенсия, а Наредбата всеки може да си я прочете. Но аз исках да ми отговорите конкретно по този случай какво може да се направи и какви мерки бихте предприели? Разбира се, може би в случая още нямате такова решение, но в края на отговора ме удовлетвори това, че въпреки всичко имате политическа воля и най-вече разум тези срокове да бъдат намалени.
Надявам се, че своевременно ще предприемете необходимите мерки, за да имат българските пенсионери – част от тях споменах, да имат по-добър и достоен начин на живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър? Няма да се възползвате от правото си на дуплика.
Преминаваме към следващата точка, която приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, да благодарим на министър Петков за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващата точка, която приехме от днешния дневен ред. Има процедура.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на разискванията по точка 7.1 от седмичната програма с гласуване. Не успях в предходната процедура да уточня, но съобразно правилото на чл. 105 от нашия правилник разискванията се провеждат в рамките на един час, което означава, че ще надхвърлим пленарното време може би дори и с удълженията, които биха следвали с оглед на изслушваните декларации.
Моля да се удължи времето до приключване на изслушването с гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разискването. Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов: да удължим работното време, докато приключи разискването и докато гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Марешки има декларация.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!
По времето на един от въпросите, който разисквахме, господин Янков каза: „Цените растат“. Да, ние абсолютно сме съгласни с това негово твърдение, но какво правим, за да не растат и какво е нашето участие в това, че те са пораснали през годините?!
От това, което наблюдаваме като нападки, престрелки в предишни парламенти и сега между парламентарно представените партии, разбираме, че всички някога, когато са имали възможност, са участвали в това цените да растат. Участвали са в някакви олигархични схеми, участвали са в някакви корупционни схеми и стигаме дотам и ситуацията е такава, че цените растат, а хората изнемогват.
Предполагам, че за никой от Вас не е тайна, това е ежедневна наша дейност, че само аз и ние от Политическа партия „Воля“ развиваме реални действия, противоположни на твърдението на господин Янков, а именно да правим невъзможното според нашите усилия като малка парламентарно представена партия, като не толкова големи бизнесмени да правим и невъзможното, за да се противопоставим на този скок на цените и да направим така, че да подпомогнем ограбения български народ, доколкото се може да живее малко по-достойно и по-щастливо в България.
Защо правим това? Защото считаме, че това е истински патриотизъм. Това е неподправен патриотизъм в действие. Не празното и безсмислено, и безрезултатно крещене на площадите, не празното, безсмислено и безрезултатно говорене от трибуната или от медиите, гонейки единствено PR ефект. Не ходенето на откриването на паметници, а реалната, ежедневната борба за благосъстоянието, за доходите на българския народ, за стандарта на българския народ.
Затова естествено, че без да има нужда някой да ни призова, аз съм сигурен, че всички от нас, утре ще бъдат по мероприятията във връзка с честването на тази кръгла годишнина от нашето освобождение. Няма нужда някой да ни припознава. Там всички ще искат да се докоснат до славата, до безсмъртието на Апостола и на неговите сподвижници. Това е добре. Затова са празниците. Обаче на следващия ден, ние Ви призоваваме да излезете на тръстиката, да излезете на полето (шум и реплики), да вършите работата, за която сме събрани тук, а именно точното това – да се противопоставяме на безразборното ограбване на българския народ.
Ние от „Воля“, доколкото можем и казахме, се справяме. Борим се с картела в горивата, борим се с картела и безобразията в лекарствоснабдяването. Призоваваме не всеки един народен представител поотделно, поне всяка една парламентарна група да си избере един сектор и да може след една година да се похвали с реални действия в тази борба срещу картелите, в тази борба, ако е истинска, за благосъстоянието, за благоденствието, за щастливия живот на българите, за който призоваваше господин Янков, но с реални дела, още веднъж повтарям, а не с празни приказки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Продължаваме парламентарния контрол с:
7.1. Разисквания по питането на народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката в областта на ядрената енергетика.
На питането на народния представител Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов е отговорено в заседанието на 23 февруари 2018 г., петък. На същото заседание 68 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разискване по питането, заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание на парламентарен контрол.
Предложението за разискване по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 23 февруари 2018 г, петък.
Внесен е и втори Законопроект за решение от народните представители на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, на 2 март 2018 г.
Внесените проекти за решение са както следва и трябва да се гласуват по следния ред:
1. Проект за решение от 68 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 854-00-18, от 23 февруари 2018 г.
2. Проект за решение, внесен от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ, № 854-02-15, от 2 март 2018 г.
Заповядайте, вносителите, в рамките на десет минути да представите предложението за разискване.
Господин Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това разискване, което искахме да бъде проведено във връзка с политиката на правителството и по- точно на Министерството на енергетиката, ръководено от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова в областта на ядрената енергетика започна не много добре. Надявам се да завърши добре.
По отношение на старта, аз вече се изказах, няма да се връщам към вече един минал етап в нашите дискусии. Искам само да обърна внимание, че, когато поставихме нашето питане по отношение на стратегията или политиката в областта на ядрената енергетика, изхождахме единствено и само от убеждението, че когато става въпрос за енергетика, когато става въпрос за национална сигурност, когато става въпрос за това хората да плащат сметки за електроенергия, които да са достъпни и да отговарят на техните доходи, няма алтернатива за друг начин за доставяне на устойчива енергия, освен ядрената енергия.
Имайки предвид и политиката, която Европейският съюз провежда за намаляване на вредните емисии в сектор „Индустрия“, а в този сектор най-големият замърсител е енергетиката. Имайки предвид, че в момента към днешна дата няма друга технология за устойчиво генериране и доставка енергия, освен ядрената енергетика – беземисионно имам предвид, затова обърнахме внимание още в нашите изказвания от господин Иван Генов, от господин Васил Антонов за това, че развитието на ядрената енергетика в България е безалтернативно.
Имайки предвид, че министърът на енергетиката по силата на Закона за енергетиката е единственият, който провежда политиката по енергетика в държавата, може да инициира и да разработва планове за развитието на генериращи мощности, предложихме и решение в нашето предложение за разискванията.
По нататък в моето изказване ще се спра по-подробно върху базата, на която искаме това наше решение да бъде разгледано и гласувано от Народното събрание. Искам да подчертая две неща, които са изключително важни и които смятам, че трябва са ясни преди да преминем към дебатите. Това е, че няма начин един такъв стратегически сектор в държавата, каквато е енергетиката, да се решават проблемите в него, разделени на политически пристрастия. Не може нещо, което, идвайки до гражданите не е оцветено политически, да се опитваме в дебатите да го оцветяваме политически и, че, ако искаме да правим нещо, което е свързано с инвестиции, в това число и с търсене на стратегически инвеститори, с участието на държавата, разбира се, няма как едни такива решения да не бъдат приети, ако не с консенсус, то поне с огромно мнозинство, съгласно по стратегията и политиката за развитие на енергетиката.
Надявам се, всеки един от нас, да е изминал своят път в осъзнаването на този проблем. Надявам се, всеки един от нас, да е направил рекапитулация на своите грешки, които е допускал дотук, за да можем в крайна сметка не да се взираме в грешките, а да вадим поука от тях и да можем накрая, когато си вземем поуката, да вземем правилните решения за развитието на ядрената енергетика в бъдеще.
В моето изказване по-нататък ще се спра и за решението, но още един път искам да бъдете убедени, че, когато искахме тези разисквания, и настояваме за тях, е единствено и само в интерес на българския народ, единствено и само в интерес на онези, които са гласували за нас, единствено и само в интерес на Република България.
Мисля, че в навечерието на празника на Република България – националния ни празник, е хубаво да покажем, че всички сме загрижени за това устойчиво развитие на нашата държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Колеги, ще Ви кажа какво е разпределението на времето по парламентарни групи: парламентарната група на ГЕРБ има 19 минути, „БСП за България“ – 16, „Обединени патриоти“ – 8 минути, Движение за права и свободи – 7, „Воля“ – 5 минути, нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути, общо – 1 час ще има разисквания.
Откривам разискванията.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Има още едно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прощавайте, разсеях се.
Заповядайте, господин Добрев.
Имаме и второ решение. Заповядайте.
Още веднъж моля за извинение.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Трети път можете ли да се извините?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трети път не.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря на Председателя, че все пак даде думата и на управляващите, да представим мотивите в нашия Проект за решение.
Всъщност Проектът за решение, който сме внесли, аз и колегите народни представители, е почти идентичен, с Проекта, който са внесли БСП. Всъщност по друг начин е структурирано предложението и е даден друг срок.
Колегите от БСП са предложили един месец, ние предлагаме пет месеца, защото все пак това, което искаме от кабинета, от министъра на енергетиката, ще отнеме време.
В тази връзка преди да изложа нашите мотиви, правя процедурно предложение, за да е ясен срокът, вместо пет месеца, да бъде записано до 30 юни 2018 г. Като процедура, госпожо Председател, ако може да го запишете.
Същността на предложението и на нашето, и на колегите от БСП е, че искаме Министерският съвет да внесе конкретни предложения, чрез министъра на енергетиката, свързани с възможностите за реализация на активите по Проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за Проекта, в отделно юридическо лице. По тази тема, както и по други теми в сферата на енергетиката, винаги сме намирали общ език в пленарната зала. Последните три години доказаха, че нашите решения са били правилни, защото успяхме да стабилизираме енергетиката със законодателни решения и регулаторни такива. Пример за това е и вчерашното изслушване, например в Комисия по енергетика, където в продължение на пет часа успяхме да дебатираме темата, свързана с ЧЕЗ, и сделката около ЧЕЗ. Отново казвам решението не е много по-различно от решението на колегите от БСП. Различен е срокът.
Повтарям процедурното си предложение – в срок до 30 юни 2018 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Откривам разискванията.
Заповядайте, колеги, за изказване.
Да разбирам ли, че няма изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще си позволя в контекста на днешната тема да кажа няколко неща, които принципно са ясни, но особено днес е важно да ги напомним. Ще си позволя да Ви запозная с едно изследване, което беше представено в Комисията по енергетика на Международната агенция по ядрена енергия, и да кажа няколко неща.
Не само в живота на един човек, но и в историята на народите и на нациите, решения могат да бъдат взети по-лесен и по-труден начин. Днешните решения или решението, към което вървим, аз се надявам заедно, може би позитивното в него е, че го взехме след различни дългогодишни мнения. В крайна сметка, аз смятам, че донякъде е и по-сладко, и помъдряваме повече, когато дълго време сме били условно казано на различни позиции, а сега гледаме в една посока.
Моите доводи са следните, те са доста сериозни. Последните доклади между държавния панел за климатичните промени, така нареченото IPCC, представя изключително сериозни данни за човешкото действие върху климата.
Последните решения от 2015 г. на Парижкото споразумение, на Рамковата конвенция за климата, казват точно и ясно едно: „Нямате време за губене, защото животът на земята, не само природата и човешкият живот се променя под действието на традиционно използваните горива. Нямате време за иновативни, спешни решения, които да променят“, колеги, не някакви политически ориентации, не политически дебати, а „човешкият живот“.
България, колкото и да е малка, имайте предвид, че е един от големите все още замърсители по отношение на и парникови газове, и серен, и въглероден диоксид. Страната полага сериозни усилия това да не бъде така, но всичко е въпрос на притежанието и прилагането на нови технологии.
Няма да скрия, че има сериозни противници, които говорят за така наречения „карбонов отпечатък“ на енергийноефективните технологии, включително и на ядрената. Има твърдения, че, видите ли, възобновяемите енергоизточници, включително и ядрената енергия, ако проследим целия жизнен цикъл от добиването на горивото през металните съоръжения, които трябва да бъдат направени за перки и солари, хранителната сигурност, така наречената food security – извинявайте, че го казвам по този начин, са предизвикателство, което би трябвало да ни наклони да останем към използване на традиционните горива. Нашето мнение и официална позиция е, че в момента колкото по-бързо се обединим около решения, които ще дадат ясна перспектива за използването на ядрената енергия за тези цели, за които говорим, включително и през Проекта „Белене“, дай боже и други, толкова по-бързо ще бъдем в крак с времето.
Не искам да говоря – по-добре от мен могат да го кажат хора в залата – какъв е кумулативният, допълнителният ефект за националната икономика и в крайна сметка за благосъстоянието на гражданите, ако ние тук си подадем ръце.
Аз не виждам значими различия между двете предложения. Ако бъдат изчистени текстово, смятам, че можем – повтарям, наистина леко изстрадано през годините – да постигнем един проект на решение да стане ефективен и заедно с изпълнителната власт в случая в обозрим период да направим нещо добро.
В заключение искам да кажа, че гордост и чест ще бъде за България да запази своята ядрена енергетика, защото и по отношение на социално-икономическите, и на екологичните, но и по въпросите на образованието и технологиите малко са нациите, знаете добре, които могат да имат гордостта да имат такъв приоритет. Няма да говоря повече, защото времето е напреднало – петък е, всеки от нас има задачи.
Искам да заявя, че съм оптимист за онова, което можем да направим в момента по отношение на това решение. Да кажем ясно в заключение – ще ми се това да е поредният проект, в който българският национален интерес да е откроен и държавата да има решаващо значение при производството и продажбата на енергия от ядрен източник, тоест да дадем примери в тази посока. Не просто да минем и да направим един проект, а да покажем участието на българската държава, но това нека стане ясно при конкретните модели, възможни за действие. Благодаря Ви и пожелавам успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплика?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Костадинов, много Ви уважавам като експерт, но се почувствах длъжен да направя реплика, за да изясня нещо. Ние днес не вземаме решение да се строи или да не се строи АЕЦ „Белене“, не вземаме решение да има ли допълнителна ядрена мощност или да няма. Решението, което вземаме, не изключва нито една опция за правителството – както строителство на Централата „Белене“ в конкретния случай, ако то прецени, така и евентуално VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ или пък продажбата на въпросното оборудване. Дори решението предполага пътна карта с различни варианти, с различни стъпки да се опита първо, второ, трето нещо, за се получи все пак някаква реализация на оборудването, което българската енергетика притежава към момента.
Само това ми е коментарът, че ние всъщност тук не вземаме решение да се строи или не, по-скоро вземаме решение да поискаме от Министерския съвет, също от министъра на енергетиката в срок до 30 юни 2018 г. да ни представят пътна карта за това какво смята правителството да прави с оборудването, което енергетиката притежава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Костадинов, заповядайте за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Благодаря Ви, че ме нарекохте „експерт по енергетика“ – аз не съм такъв, но се опитвам да полагам някакви усилия.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): „По енергетика“ не съм казал – по принцип!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: По принцип експерт – широк експерт, благодаря Ви.
Наясно съм за процедурата, в която се намираме, обаче има три обстоятелства, които вероятно ме карат да изглеждам малко по-превъзбуден. Първото е, че винаги се радвам, когато има консенсус в залата по значими въпроси и го усещам във въздуха. Второто нещо е, че все пак се позовавам на Проекта за Ваше решение – „Да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по Проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите, и така нататък. Наясно съм, че сега няма да вземем решение за строежа – би било абсурдно, но съм наясно, че и с това решение ние отваряме изключително сериозен план за действие и след като сложим всички доводи на масата, да вземем най-доброто решение, включително и опциите, които изброихте.
В заключение – приветствам стартирането на този план за действие. Благодаря Ви за поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Други изказвания, колеги?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже плавно минахме към „Белене“, пропуснахме първо да прочетем нашето предложение за решение. Ако ми разрешите, нека да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Щях да Ви подканя после.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „Решение във връзка с разискванията по питане… – няма да го чета цялото, ще се спра само на онази част – какво предлагаме на Народното събрание:

„РЕШИ:
1. Възлага на министъра на енергетиката в срок от един месец да отдели активите и пасивите на Проекта за АЕЦ „Белене“ в отделна проектна компания – юридическо лице.
2. Да предложи на Народното събрание пътна карта с необходимите действия и срокове за окончателното решение по Проекта за АЕЦ „Белене“.“
Както виждате, в текстовата си част до голяма степен двата проекта се припокриват – различна е структурата. Най-вероятно имаме различия в сроковете, които са посочени в този проект за решение, но е хубаво да бъде взето решение, макар и с различен срок, отколкото да не бъде взето никакво.
В тази връзка, понеже стана въпрос за „Белене“, ще ми разрешите в рамките може би на седем минути да Ви напомня какво представлява „Белене“, защото има млади депутати в залата, които може би не знаят.
Проектът „АЕЦ „Белене“ започва през 1981 г. и след редица проучвания с Постановление № 9 от 20 март същата година на Министерския съвет е утвърдена площадката за изграждане на втора ядрена централа в България. Локацията е на 3 км от град Белене, област Плевен и на 11 км от град Свищов, област Велико Търново. Както виждате, има влияние върху две области.
За 37 години този проект постави рекорд – има три първи копки, две спирания и два рестарта. В него са вложени редица средства на държавата, реализацията му е гаранция за силна икономика на страната ни в областта на енергетиката, като елемент от ядрената енергетика – вече споменах защо е така и заемането от нея на заслужено място на Балканите, като износител на електроенергия. Само да напомня, че през 2013 г. даже беше проведен референдум по този въпрос и хората отговориха „за“ реализирането и развитието на ядрената енергетика.
Недовършването на Проекта за втора атомна централа в България, за съжаление, е плод на дълги години непоследователна политика от страна на държавата. Ние, като партия, винаги сме били категорични, че АЕЦ „Белене“ трябва да заработи, защото гледаме на този проект като на национален въпрос и в дългосрочен план като елемент от стабилната и развиваща се българска икономика и че е въпрос на национална сигурност.
Няма да се спирам на политиките на Европейския съюз – народният представител Костадинов много добре Ви каза за какво става въпрос, още повече като експерт в областта и на околната среда. Знаете, че в момента в България до голяма степен имаме проблем с базовите енергийни мощности – може би ако не към днешния ден, то към утрешното развитие на държавата, в това число с въвеждането на допълнителни електромобили, повишаването на енергийния комфорт на гражданите. Не искам да влизам и в тази статистика – можете да я намерите навсякъде. Тоест намаляването на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт или така нареченото „увеличаване на енергийната ефективност“ само ще доведе до относително намаляване на потребление на единица продукт, но няма да доведе до абсолютно намаляване на потреблението на енергия. Напротив, ще имаме ръст, но той ще бъде по-плавен, отколкото ръста на брутния вътрешен продукт. Тази лекция също не искам да Ви я чета.
Искам да се спра по-нататък на най-актуалното развитие в областта за „Белене“. Помните, че вече повече от година имаме платено оборудване, което се намира на площадката в „Белене“ – надявам се, в добро състояние, което да може да позволи по-нататъшното му използване. Имаме изградена площадка.
Министерството на енергетиката поръча на Българската академия на науките да направи анализ на възможностите за довършването на Проекта „АЕЦ „Белене“, който до голяма степен потвърди анализа, направен от една банка, на която беше поръчан, на този проект. Направи следните най-важни изводи, които са свързани с Проекта: че се очаква увеличаване на цените на базовата електроенергия у нас и в региона през следващите години, разходите за строителството, финансирането, държавното участие, новите европейски по-строги норми, дефицит на базова електроенергия у нас и в региона. Най-важното, което казаха от БАН, е, че най-лошият сценарий по отношение на „Белене“ е ако нищо не се прави по оборудването и по площадката, защото това ще е равносилно на загуба на целия вложен досега ресурс, а мисля, че няма държава, която да допусне такава загуба.
За въглищните централи вече говорихме – няма смисъл да се спирам върху тях. Искам само да напомня, че в хоризонт около 2050 г. поради чисто експлоатационни причини ще започне подготовката за извеждането на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй“. Няма вечни реактори. Ако ние не се заемем отсега със строителството на нова централа, няма да имаме възможността след това да говорим за VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ като продължаване политиката на държавата в ядрената ни енергетика, което на практика означава, че има голямата опасност да останем без такава енергетика, без такава централа и да започнем да внасяме електроенергия.
Накратко, смятам, че е необходимо, изхождайки от изводите, които са направени от БАН, да отпушим процеса по решението на казуса „Белене“ – процес, забатачен в продължение на много години, процес, който в момента ни е довел до състоянието да имаме оборудване, да имаме площадка, но да нямаме яснота какво и как трябва да бъде направено по отношение на тази площадка.
Още един път се обръщам към министъра на енергетиката, имайки предвид, че това е изключително и само в нейните правомощия – независимо от това кое от двете решения ще бъде прието от народните представители, нека срокът, който е поставен вътре, да бъде крайният срок.
А пък аз, като заместник-председател на Комисията по енергетика, надявам се със съгласието и на останалите членове на Комисията, ще осъществяваме текущ контрол върху това какво правите. Обещаваме Ви, че няма да Ви чакаме до края на срока, който бъде приет сега, а периодически ще искаме информация какво и как се прави, за да не се окаже накрая в крайния срок, който Ви определи Народното събрание, да нямате готовност да ни отговаряте.
Надявам се, още един път, на разума на народните представители, на убеждението ни, че държавата България заслужава модерна технология, модерна енергетика и на искреното ни желание най-накрая по казуса „Белене“ да намерим онова общо решение, което ще ни позволи този проект да бъде реализиран. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики към изказването на господин Ерменков? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, Ваше задължение е да провеждате политиката в енергетиката и смятам, че, като един от основните параграфи в Закона за енергетиката, трябва да си изпълните Вашето задължение, за което от дълги години от Движението за права и свободи настояваме в тази зала, а то е – може да съм вече банален, но: кога и по какъв начин ще имаме Стратегия за развитието на енергетиката в България?
Колеги, нека да не избързваме, да поставяме нещата в такъв ред, в който стъпка по стъпка да знаем какво ще правим с енергетиката в България. Не искам да вземам отношение по изказването на господата от БСП, които казаха, че ядрената енергетика няма алтернатива. Не, има алтернатива.
Учудвам се, че бивш заместник-министър на екологията така настоятелно развива тезата как и по какъв начин да развиваме ядрената енергетика. Учудвам се обаче и на ГЕРБ – как, по какъв начин и защо си променихте аргументите за спиране на един проект, който беше тръгнал да се развива според Стратегията до 2008 г., която имаше България.
Уважаеми колеги, може би днес е времето да върнем авторитета на Народното събрание, защото едно заседание, което беше определено да започне в 9,00 ч., за една сериозна част от икономиката на България, особено за енергетиката, поради различни политически игрички днес разглеждаме пак тази тема, извън дневния ред, и не сме с пулса на времето.
Уважаеми колеги, две абсолютно идентични решения. Едното е внесено преди три минути, другото е внесено преди една седмица. Затова се връщам пак на първия въпрос: след като са така идентични, тази пътна карта, за която говорите, ще бъде стратегия за развитие на енергетиката, тя ще решава въпроса кога, как и по какъв начин ще бъде построена крайната цел – АЕЦ „Белене“, тя ще даде решение къде, кога и по какъв начин ще продадем онези кашони, които министър-председателят сутринта рано, рано в Европа каза, че ги държи в кашони?! Какво ще направи пътната карта, колеги? Ще отменим мораториумът, който Народното събрание въведе?
Уважаеми колеги, ако нямаме стратегия и не определим в нея окончателно как ще развиваме енергетиката в България, какъв дял ще заеме ядрената енергетика, какъв дял ще заемат въглеводородните производства, защото знаете, че освен сероводородите и азотният двуокис, включително и тези живачни съединения, които остават в производството на въглеводородите, ако всички тези неща не се сложат на масата тук, в Народното събрание, като политика на министерството, като решение на една сериозна институция, утвърдена от Народното събрание Стратегия на енергетиката, Вашите решения днес са да създадем една ситуация, в която и БСП, и Вие да се съгласите, че имате определен консенсус, който е много крехък.
Няма защо да казваме какво е нашето отношение към отделните части на енергетиката, но сме загрижени за цялостното развитие на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики към изказването на господин Аталай? Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър! Господин Аталай, абсолютно съм съгласен с Вашето изказване с известни изключения. Наистина в България, пък и министъра трябва да изповядва политиката на стратегията, която би трябвало да е приета от Народното събрание. Въпросът е, че ние в момента имаме една стратегия, която е до 2020 г., която е в сила. Там пише „2000 мегавата ядрена мощност“. Не пише къде, а пише „2000 мегавата ядрена мощност“. На това отгоре има Решение на Народното събрание не за мораториум, а за спиране на Проекта „Белене“. Има Решение на Народното събрание за проучване на VΙΙ блок на АЕЦ „Козлодуй“. В момента, ако се абстрахираме от всички други условности и погледнем нормативните документи, трябва да развиваме VΙΙ блок на АЕЦ „Козлодуй“ по всичко, което е прието в това Народно събрание.
Реално погледнато, дори тези две решения, под едно от които съм се подписал, стават малко смешни на база решенията на Народното събрание, защото ние трябва да развиваме VΙΙ блок на АЕЦ „Козлодуй“ по всички нормативни актове.
Иначе сте абсолютно прав. Аз мисля, че наистина една стратегия, около която всички да се обединим, виждаме, че има обединение в енергетиката – в Комисията по енергетика влагаме много по-малко политика, което е добре, и мисля, че една стратегия наистина е необходима и колкото по-бързо, толкова по-добре. Именно това оборудване в контекста на тази стратегия да бъде развито, но все пак очакваме да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Само за да сме точни, поне тази стратегия, която я има, е променена и в нея пише „1000 мегавата ядрена енергия“, а не „2000“. Две хиляди бяха до 2008 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
Други изказвания? Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще се опитам да бъда съвсем кратък. Нямаше да се изказвам, но донякъде колегата Аталай ме провокира с това, че ГЕРБ са си сменили позицията. ГЕРБ не са сменили позицията си. Ние считаме, че нито при стартирането на проекта, нито при спирането му през 2012 г., нито днес този проект е по силите на държавата сама да го изпълни. Проектът беше спрян, защото държавната енергетиката и държавата не можеха да осигурят финансирането в размер на 20 млрд. лв. Това се потвърди и от Българската академия на науките, и от всички анализи преди това – 20 млрд. лв. обща стойност за строителството на АЕЦ „Белене“.
Да обърна внимание на министъра, че се надяваме пътната карта, която те ни предложат в Народното събрание, в никакъв случай да не включва държавни или корпоративни гаранции, да е без дългосрочни договори, да е без преференциални цени, без договори за разлика, без финансови ангажименти на държавата или на енергетиката, без да се миксира цената, каквито идеи сме чували в миналото, и без каквито и да е други ангажименти от страна на държавата, защото, ако имаме такива ангажименти, няма да се учудя да се окажем в ситуация, в която имаме дългосрочни договори и преференциални цени и всички ние, в рамките на задължение към обществото плащаме някакви пари, за да избием определена инвестиция.
За мен пътната карта в нейните варианти трябва да изключва каквито и да било гаранции, финансиране от страна на държавата и така нататък. Държавата до момента е дала достатъчно за този проект. Сумата е над 3 млрд. лв., имаме площадка, лицензи, оборудване. Държавата не трябва да дава повече нито пари, нито гаранции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Реплики към изказването на господин Добрев? Не виждам.
Други изказвания? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Няма да е редно, ако ние от „Атака“ не вземем отношение по въпрос, защото сме политическата сила, която най-последователно е отстоявала битката за ядрена енергетика на България – последователно и неотменно. Ние бяхме тези, които се опълчихме срещу несуверенното, взето от Българския парламент решение за спиране на Проекта на АЕЦ „Белене“. Ако има хора в тази зала, които да си спомнят битката, която водихме в тази връзка. Казвам „несуверенното взето решение“, защото тогава бяхме свидетели, че то не беше решение, взето по целесъобразност от Българския парламент, а беше взето под давление на една външна министърка, която дойде за пет часа, разговаря с президента, министър-председателя, дори не и с председателя на Народното събрание. Три от тези пет часа бяха посветени на срещите й с цигански организации и Народното събрание взе това решение, което ни попречи две години, след онзи момент, да имахме атомна електроцентрала с два блока, със себестойност от 6 стотинки при цена, която беше завидна за онзи момент.
Каквото и да бъде решението за бъдещето на ядрената енергетика, от тук нататък то ще бъде суверенно взето от Българския парламент, от българските партии. Вие виждате, че българските партии са съгласни с това Проекторешение. Тук една небългарска партия единствено прави обструкции и това е съвсем обяснимо, предвид на това, че защитава чужд интерес, защитава интереса на съседна държава, която мощно развива, строи ядрената енергетика на територията си, но България не би трябвало да има това право. Това решение е важно всъщност, защото то почва процеса.
Сигурен съм, че в тази зала относно осъществяването на Проекта ще има големи противоречия, остри спорове, но така ще се роди истината. Важното е, че ние сме се оказали прави преди години, когато казвахме, че темата няма да остане настрани, че ще се възроди и в един момент страната, която ще осъзнае нуждата си от тези ядрени мощности, ще пристъпи към тяхното изграждане.
Поздравявам всички – и правителство, и Българския парламент, за това суверенно взимано, надявам се, след малко превърнало се във факт решение и то трябва да бъде пример за в бъдеще за това как ние българите трябва самостоятелно и суверенно да взимаме своите решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Госпожо Петкова, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на първо място, бих искала да се извиня за това, че, както спомена господин Ерменков, днешното заседание не започна добре. То е по моя вина. За съжаление, имах личен ангажимент, който беше поет много преди това, и нямах възможност да го отложа. Поради тази причина, тъй като не знаех какъв времеви период ще ми отнеме, си пуснах един ден отпуск. Съжалявам! Както виждате, успях да се справя и вече съм тук, пред Вас, готова да отговарям на Вашите въпроси и въобще да проведем това важно разискване.
Първо, искам да благодаря за коментарите, които бяха направени. Бих искала да благодаря за това, че отново виждам консенсус, когато става въпрос за въпроси, които са изключително важни в сектор „Енергетика“ и както и господин Добрев спомена, че сме доказали, че когато в енергетиката трябва да се вземат важни решения, тогава сме намирали сили да преодолеем известни политически противоречия, когато става въпрос за интересите на България.
Както отбеляза господин Ерменков, всичко това, което правим, наш дълг, наше задължение е да работим единствено и само за интересите на българските граждани.
Смея да Ви уверя, господин Ерменков и уважаеми дами и господа народни представители, че правителството на премиера Борисов и в предишния си, и в настоящия си управленски мандат, когато става въпрос за енергетика, за ядрена енергетика, за Проекта АЕЦ „Белене“, повярвайте ми, правим всичко възможно и работим единствено и само в интерес на българските граждани. Това е нашата основна цел и това е нашето основно верую в тази посока.
Няма да се връщам назад във времето, тъй като, както вече беше споменато, надявам се всеки да е извлякъл своите поуки от грешките в миналото, трябва да гледаме напред и да вървим напред.
Трябва да знаем какво имаме – имаме площадка, лицензирана; имаме проект, който е нотифициран; имаме оборудване, което вече е тук; имаме платено оборудване – милиард 176 милиона бяха предоставени от бюджета през 2016 г., платихме оборудването и то сега е тук, но от тук нататък предстои много по-важният въпрос: как ще продължим напред, в каква посока?
Абсолютно съм съгласна и смятам, че това е единствената правилна посока – да търсим консенсус. Това са важни решения. Всички ние осъзнаваме, че каквото и решение да бъде взето в тази посока, то ще бъде изключително важно решение, което ще касае поколения напред. Ние – няколко човека, не можем да вземем такова важно решение, затова може да има спорове, може да има дебати, може да има дискусии, но това е пътят, който ние трябва да извървим заедно, за да стигнем наистина до едно консенсусно решение, което да бъде в интерес на българските граждани.
Аз много се радвам, че поставяме едно добро начало на тази дискусия и ако Вие, колеги от опозицията, подкрепите решението на колегите от Политическа партия ГЕРБ за това да бъде променен срокът, защото де факто основните нюанси са по отношение на срока, свързан с този доклад или тези предложения, които правителството трябва да представи, смятам че това наистина ще бъде една сериозна крачка напред към намирането на най-доброто решение за българските граждани и за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Решението, което е внесено първо по време – предложение за

„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 854-05-4/31 януари 2018 г. от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката в областта на ядрената енергетика

Народното събрание на Република на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Възлага на министъра на енергетиката в срок от един месец:
1. Да отдели активите и пасивите на Проекта за АЕЦ „Белене“ в отделна проектна компания (юридическо лице).
2. Да предложи на Народното събрание пътна карта с необходимите действия и срокове за окончателно решение по Проекта за АЕЦ „Белене“.“
Подписи: Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители, за 48, против 4, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване втория Проект за решение във връзка с разискванията по питане № 854-05-4/31 януари 2018 г. от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката в областта на ядрената енергетика.
„Народното събрание на Република на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“…
Колеги, тук първо трябва да гласуваме редакционната поправка, редакционното предложение и тогава да гласуваме целия текст на Решението, така че: „възлага на министъра на енергетиката в срок до 30 юни 2018 г.“
Първо да гласуваме редакционната поправка, която предложи господин Добрев.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Сега изчитам целия Проект за решение, съответно с поправката:

„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 854-05-4/31 януари 2018 г. от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политика в областта на ядрената енергетика

Народното събрание на Република на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Възлага на министъра на енергетиката в срок до 30 юни 2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице“.
Вносители: Делян Добрев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Благодаря на всички колеги.
Поради изчерпване на дневния ред – закривам заседанието.
Редовното пленарно заседание ще е на 7 март 2018 г., сряда. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Нигяр Джафер
Явор Нотев
Веселин Марешки

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков