Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието. (Смях, шум и реплики, весело оживление.)
Отменете регистрацията! Нова регистрация, колеги. (Смях и шум.)
Признавам, избързах много. Затова отменям регистрацията.
Моля, режим на регистрация.
(Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, знаете, че днес от 9,00 ч. имаме само парламентарен контрол, който ще продължи до 14,00 ч., но ще приключи с изчерпване на въпросите към министър Горанов, така че може би ще продължим малко след 14,00 ч. Останалите министри ще останат за другата седмица.
Новопостъпили питания за периода 16 март 2018 г. – 22 март 2018 г.:
Постъпило е питане от народния представител Румен Николов Георгиев към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, относно държавната политика в областта на хидромелиорациите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март 2018 г.
Следват писмените отговори от:
- министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Иван Ченчев и Димитър Данчев;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Славчо Велков;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Славчо Велков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Станислав Владимиров и Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Стефан Бурджев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова-Пиралкова, Драгомир Стойнев, Донка Симеонова, Георги Гьоков и Спас Панчев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова-Пиралкова, Георги Търновалийски и Стефан Бурджев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Борис Вангелов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Миглена Александрова.
Министър Каракачанов дали е тук, тъй като първият въпрос е към него? Ще го изчакаме.
Вицепремиерът е вече в сградата на Събранието и ще влезе всеки момент в залата. (Заместник министър-председателят Красимир Каракачанов влиза в пленарната зала.)
Здравейте, господин Вицепремиер.
Първият въпрос е към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.
Ще отговори на въпрос от народния представител Васил Миланов Антонов относно осигуряване на средства за изграждане на паметник в град Плевен в памет на героите от Дойранската епопея.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на въпросите на войната! На 19 септември 2018 г. се навършват 100 години от Дойранската епопея. В нея офицерите и войниците от Девета плевенска пехотна дивизия, под командването на легендарния генерал Владимир Вазов, показват безпримерен героизъм… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Антонов, само за минутка, прощавайте!
Колеги, моля, заемете местата си в залата и осигурете тишина.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: …всеотдайна саможертва и блестящи командирски решения, които остават за пример в българската и световна военна история. Разбира се, това не е само наша оценка, а е оценка на воюващите и на всички военни експерти през годините на ХХ век.
След голямата Дойранска епопея главни действащи лица са съответно Девета плевенска дивизия, а срещу нея има седем пъти по-голям противник, седем път по-голям враг, седем пъти по-многобройни и добре въоръжени войници. Разликата в тази битка, разбира се, я прави легендарният пълководец генерал Владимир Вазов. В кървавите битки на 16, 17 и 18 септември оценката, която след това прави генерал Милк – главнокомандващият английските четири дивизии, е, че „само за един ден две от дивизиите остават на бойното поле“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Минавам съответно и към моят въпрос.
През тези години, изминаващи вече сто, опитите за построяване на монумент, посветен на Дойранската битка, са продължавали непрекъснато, но резултат от това няма. В тази посока има много решения и на общината, и на държавата, и на редица инициативни комитети, но така или иначе досега нямаме определено решение, нямаме постигнато решение, нямаме монумент, който да (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) дава крайно решение на този въпрос.
Тук идва моят въпрос: какво ще направи във Ваше лице държавата, за да даде своя дан на инициативата, която е поета от Плевен, за построяване на такъв монумент за Дойранската битка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
За отговор – заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Антонов, изключително сте прав. Ако ние сме народ, който уважава своите герои, отдавна трябваше да сме изградили паметник на Девета плевенска дивизия – онази дивизия, която в Първата световна война накрая спаси честта на България. Защото Девета плевенска дивизия разгромяваше враговете на Южния фронт и задържа настъплението на противниците, докато под натиска на тесняци и дружбаши на Добро поле войниците напуснаха, беше направен пробив и ако не беше Девета плевенска дивизия, България щеше да бъде окупирана от чужди сили. Така че обществото е длъжно - не само плевенската общественост, но и българското общество е длъжно на тези хора, които буквално до последния ден, преди примирието на 30 септември 1918 г., воюваха и не допуснаха нахлуването на масови гръцки и сръбски военни части в България.
От тази гледна точка знаете, че преди една седмица, буквално миналата седмица в петък, имаше Инициативен комитет в Плевен, общоградско събрание на Инициативен комитет в Плевен „Героите на Дойран“, на което беше предложено да бъде изграден паметник на Девета плевенска дивизия и на нейния командир генерал Вазов.
Знаете, че тази инициатива е от началото на 20-те години. Събирани са пари и преди да започне изграждането на паметника, след 9 септември, тези пари са присвоени и са дадени за изграждане на партизански и други партийни паметници.
Мога да Ви уверя, че много по-лесно и по-бързо ще стане изграждането на паметника, ако общинският съвет, буквално още другата седмица гласува решение по предложението, което е направено от Инициативния комитет, този паметник да бъде изграден на площад „Свобода“. Ако това бъде възложено на Инициативния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война, на който министърът на отбраната, в случая аз съм председател, да отделим необходимите средства за изграждане на паметника.
Министерството на отбраната конкретно може да помогне така, както помага на всяка подобна родолюбива инициатива, да предоставим материала – стари гилзи, което, между другото, е един от големите разходи, за изграждането на този паметник. Финансови средства има в Инициативния комитет, които са за 100 години от Първата световна война. На това събрание предложих и нещо друго – Плевенският избирателен район има 9 народни представители, един от които бях избран и аз. Предложих аз, като министър на отбраната, и всички плевенски народни представители да дарим по една заплата, така също и кметът, и общинските съветници в град Плевен. Мога да Ви кажа, че Проектът би стартирал буквално с 50% от сумата си напред и с парите от Инициативния комитет, които, разбира се, са от бюджета на Република България, в най-кратки срокове, в рамките максимум на една година този паметник може да бъде изграден и героите па Плевен, онези синове на България, воюващи в Девета плевенска дивизия, ще получат заслужения паметник и, разбира се, българският генерал Вазов, който е единственият български военачалник, пред който победителите 20 години след сраженията, в които ги е побеждавал, свалят знамената си в знак на уважение към неговия военен гений. Благодаря Ви, господин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, благодаря Ви за отговора.
Разбира се, че имаме основно задача да изградим този паметник. Амбиции досега много е имало, но реално няма действия.
Приемаме и идеята, която поехте и Вие, тя всъщност е наша идея още преди конференцията – всички, които имат възможност, да дарят – заплата, каквото могат. Но тук става въпрос за отношението и на държавата, за честта и на държавата, не само на Плевен, не само на плевенския общински съвет, на плевенската администрация, на плевенските депутати. Във Вашите възможности е първо заснемане на филм, Вие имате и военна телевизия, имате и ресурс с хора, които могат съответно да заснемат такъв филм в прослава на големите събития – на Дойранските събития.
Другото, което трябва да спомена, не е едностранно безспорно мястото, което се определя на площад „Свобода“, защото там има друг паметник. Там имаше и друга фигура преди това. Така че много внимателно трябва да подходим, но приемаме инициативата ние също като лява партия, като социалистическа партия имаме редица благородни инициативи в тази посока за набиране на средства, защото всички трябва да дадем своя принос, но и приносът, който ще направи Българската социалистическа партия в тази посока ще бъде значим, ще бъде внушителен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
За дуплика, господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Антонов, тук не става въпрос за партийни инициативи, а става въпрос за едно признание на българската нация към тези герои, които спасиха, пак ще повторя, честта на България, защото тези герои бяха подкокоросвани от саботьорите на фронта да напускат позициите, но те не го направиха, за разлика от други – при Добро поле, които предадоха и клетвата си към народа, и към тогавашния държавен глава. Но това е друга историческа тема, няма да говорим за нея.
Не искам да влизаме в спорове, това не е моят проблем къде да бъде паметникът. Почнем ли да спорим къде да бъде паметникът, ще стане поредната „българска работа“. Да, там е имало един паметник, абсолютно идеологически ангажиран и нямащ нищо общо с Плевен. Аз казах какво е предложението на инициативния комитет. Това е работа на община Плевен, на областния управител, където решат, където плевенската общественост иска. Аз заявявам готовност, Министерство на отбраната, Инициативният комитет за 100 години от Първата световна война да подпомогнат изграждането. Да, разбира се, това е общонационална кауза и всеки българин, който се чувства горд с героите на Девета плевенска дивизия, може да помогне.
Но, казах го на събранието миналия петък, ние сме плевенски народни избраници, избрани сме от тези хора, наследници на загиналите по бойните полета на Македония. Ако ние не направим към този паметник на нашите деди един жест да отделим по една заплата, значи, честно казано, си правим една пиар акция и нищо повече. Нищо не ни пречи, нито ще обеднеем като народни представители. Четирима министри са свързани с Плевен и девет народни представители. По една заплата мога да Ви кажа, че паметникът… Преоценявам си нещата, с гилзите, които ще дадем, Министерство на отбраната може да го направим до края на годината.
Така че инициативата е благородна, бих Ви помолил Вашите колеги в общинския съвет да съдействат, когато се внесе това предложение от инициативния комитет „Героите на Девета плевенска дивизия“ да го подкрепят в общинския съвет, за да не губим време и по максимално бърз начин да направим нещо, което да заслужава уважението и на следващите български поколения. Благодаря Ви, господин Антонов, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Да благодарим на министър Каракачанов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов.
Въпросът е от народния представител Теодора Халачева и Георги Гьоков относно злоупотреби с деца и детски образи в рекламни съобщения и клипове.
Заповядайте, госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика! В началото на тази година Националната мрежа за децата в Република България излезе с позиция по повод рекламен клип с участието на състезателки от Националния отбор по художествена гимнастика на Република България. Според позицията въпросната реклама насърчава деца и младежи за участие в хазартни игри. В отворен сигнал от 26 февруари 2018 г. мрежата, която е обединение на 150 организации в България, определя клипа, като цитирам: „грубо нарушение на етичните и законови норми, които защитават децата и младите хора от заплахи за тяхното развитие“. Може би ще се съгласим с тях или ще ги опровергаем, когато си отговорим на въпроса дали рекламният клип мотивира повече млади хора да спортуват например художествена гимнастика, или ги подтиква да закупуват билетчета?
Видно е, че търкането на лотарийни билети се превърна в национален спорт, но конкретният повод поставя един изключително важен въпрос, а това е: докога ще поставяме на рискове развитието на децата и младите хора в Република България. Съгласете се, от това какъв образ за успешен живот изграждаме пред младите хора в страната зависи какво ще е бъдещето на България – нация на здрави и работоспособни хора, или такава на закупуващи билетчета с цел лесна печалба. Рекламният клип е само повод за размисъл, но позиция трябва да има.
Затова въпросът към Вас е: какви са мерките, взети за предотвратяване на злоупотребата с деца и детски образи в рекламите, разпространени на територията на Република България с цел опазване на правата и здравето на децата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
Заповядайте, господин Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Антонов! Шапка Ви свалям за инициативата, тя е достойна, за да се присъединят всички българи към нея. Освен генерал Колев, другият забравен генерал е генерал Вазов.
Само че аз Ви препоръчвам паметникът на генерал Вазов да бъде на централно място в София, защото той е бил един от най-успешните кметове на София, а в Плевен да бъде паметникът на Девета плевенска пехотна дивизия. Като начало, където и да бъде паметникът на генерал Колев, лично аз поемам ангажимента за поемане на разходите на 50% от стойността на паметника. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „БСП за България“ и ОП.) Ако няма други дарители и 100%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте към въпроса сега, господин Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Халачева, относно излъчения в електронните медии рекламен клип на лотарийна игра с участието на състезателки от Българската федерация по художествена гимнастика Държавната агенция за закрила на детето предвид своята компетентност е изискала информация от председателя на Българската федерация по художествена гимнастика и от организатора на лотарийната игра.
От изпълнителния директор на фирмата е предоставена информация, че в заснемането на клипа не са участвали деца, в подкрепа на което са предоставени седем броя копия на договори на заснетите лица – договори с артист-изпълнители, видно от които всички те са пълнолетни. Към момента проверката от страна на Държавната агенция за закрила на детето продължава, тъй като не приемаме 100% достоверността на тази информация и искаме с Българската федерация по художествена гимнастика с оглед събиране на достоверна обективна информация и от друг източник да подаде съответната справка, за да се предприемат последващи мерки и действия за гарантиране правата на децата.
Всички случаи на деца, които се отразяват и обсъждат широко от медиите, изискват предприемане на мерки за закрила на децата от въвличане в дейности, които биха имали негативни последици за тяхното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Поради своята неопитност и стремеж към подражание на възрастните, те са една уязвима аудитория, затова съществуват международно признати стандарти за тяхната допълнителна защита от неподходящо или вредно медийно съдържание. В тази посока Държавната агенция за закрила на детето, заедно със Съвета за електронни медии, са разработили критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото или социалното развитие на децата. Този документ прецизира прилагането на законовите разпоредби по отношение на децата от страна на журналистите и радио-телевизионните оператори в страната.
Доставчиците на медийни услуги – линейни и нелинейни, са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове. Съгласно критериите същите не бива да допускат представянето на хазартни игри като подходящо средство за придобиване на пари, което може да доведе до пристрастяване на децата и съответно детската аудитория. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам. В чл. 10 от ал. 1 от Закона за хазарта е регламентирано, че се забранява пряката реклама на хазартни игри, включително и рекламата на такива игри. Отговарям Ви какво е предприето в тази връзка.
При установяване на нарушение се налагат санкции от председателя на Комисията по хазарта. По конкретния случай освен всичко друго са сезирани Съветът за електронни медии и Комисията по хазарта за предприемане действия по компетентност при необходимост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика, госпожо Халачева – заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Симеонов, благодаря за конкретните мерки взети относно проблема, но, съгласете се отново с мен, тук не става въпрос за участието или неучастието на пълнолетни деца в рекламата, става въпрос за подбуждането към участие в хазартни игри и щом за пореден път се повдига въпросът за злоупотребата с деца и детски образи в рекламата, значи практиката в България е обезпокоителна.
Изследване на Американската академия по педиатрия показва, че средно на година децата гледат по 20 хиляди реклами. Екранът се е превърнал в един от най-важните възпитатели на децата, но лесно могат по този начин да бъдат и заблудени. Затова ние възрастните трябва да се грижим за защитата на техните права. Защо не ползваме добри практики, като например посочвам Испания, където още през 1993 г. е приет професионален кодекс за рекламата, насочена към деца.
Друг проблем, на който искам да обърна внимание, е именно използването и злоупотребата с образа на детето в рекламата. Според Съвета за електронни медии образът на детето се експлоатира в промотирането на лекарства, на банкови продукти, некоректно представяне на храни и хранителни продукти. Например дават се послания, че всички проблеми могат да бъдат решени с взимането на бърз кредит или с едно магическо хапче. И тук има добри практики, например в Англия закон ограничава употребата на детски образи в рекламата още от 1864 г. В тази връзка бих искала да припомня, че точно преди девет месеца поставих пред Вас въпрос за сключване на споразумение между СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето и да Ви благодаря, че такова е подписано през 2017 г., защото говори за ангажираност от страна на държавата относно физическо, психическо и нравствено развитие на децата в Република България. Надявам се и през 2018 г. то да бъде подписано, и то в законовия срок спрямо Закона за радиото и телевизията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
Господин Симеонов – за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Халачева! Така както беше формулиран въпросът Ви, той е конкретно свързан със злоупотребата с детски образи при създаване на реклами и излъчване на реклами. Такъв беше и отговорът ми.
Ако обаче въпросът е поставен по-общо по повод на въздействието на рекламата на хазартни игри върху детската психика, това е съвсем друг въпрос, много сериозен, абсолютно основателен, по който ще предприема необходимите действия, за да събера нужната информация и да предложа съответни промени, защото и според мен в момента в България се излъчват непрекъснато реклами на хазарт, по най-безобразен начин, които въздействат не само върху децата, но и върху зрелите хора, като им внушават, че може да се забогатее, може да се постигне успех в живота без труд, което е много пагубно и според мен това съсипва ценностната система на българина от може би вече десетина години. Така че, лично според мен трябва да се променят законите и да се прилагат в цялата им строгост, защото според мен в момента с тези непрекъснати реклами с търкане на разни там билетчета не знам си какво, всъщност се извършва реклама на хазарт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Да благодарим на вицепремиера Валери Симеонов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на правосъдието – госпожа Цецка Цачева.
Първият въпрос е от народния представител Васил Антонов относно бъдещето на затвора в град Белене.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо министър Цачева, през 2017 г. със заповед на обществения защитник на Република България госпожа Манолова националният превантивен механизъм за основни права и свободи на човека извърши проверка в затвора в град Белене за битовите условия, социалните дейности и административния капацитет. Подобни проверки са извършвани и през 2012 г., и през 2015 г. Един от изводите в доклада е необходимостта да се изгради нов мост от град Белене през река Дунав до остров Персин – на територията, на който е и самият затвор.
През 2014 г. Европейският комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне, или наказание посети затвора в Белене. Той препоръча неговото закриване и изграждането на нова структура за затвор с местоположение на сушата и по възможност близо до голям градски комуникативен център или изпълнение на програмата за пълен основен ремонт на съществуващия затвор. Затворът е един от основните работодатели на територията на община Белене. Служителите са около 200, голяма част от които са жители на Белене, на съседните общини, на Плевенска област. В него работят, разбира се, и хора от област Плевен.
Категоричното си становище за запазване на затвора изрази и общинският съвет – Белене, в свое Решение, № 20 от 7 март тази година. В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какви действия ще предприемете за подобряване на условията на работа и изтърпяване на наказанията в затвора в Белене, за да не заличите от картата на териториалните единици в страната Белене като град? Очаквам Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
За отговор – министърът на правосъдието, госпожа Цецка Цачева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Антонов, Белене е селище с повече от десетвековна история, пет културно-исторически пласта и едва ли демографските проблеми и бъдещото на Белене са свързани само със затвора в Белене. Мисля, че конкретно поставеният Ви въпрос малко обижда плевенчани и беленчани в частност.
Конкретно на въпроса Ви – не, няма да се закрива, няма да се премества затвора в Белене. Вие се позовавате на документи от 2014 г., но усилията, които се полагат като цяло за пенитенциарната система в България, се отчитат не само от омбудсмана на Република България в последния му годишен доклад, но така също и от нашите партньори.
Конкретно от 13 до 15 март тази година в Страсбург Комитетът на министрите във форма „Права на човека“ обсъди мерките по изпълнение на редица препоръки от предходни години, които Вие цитирате в мотивите на Вашия въпрос, и основно са свързани с групата решения „Нешков – Кехайов срещу България“, където е изразена позиция, цитирам: „За изключителен напредък в българската пенитенциарна система и успешна реформа в областта на условията за пребиваване.“ Конкретно за затвора Белене, тъй като той не прави изключение от общата картина на подобряване условията за лишените от свобода и за полагащите труд, става дума за служителите, които са ангажирани да отговарят за реда в тези места.
През 2017 г. към Беленския затвор бе открито затворническо общежитие от открит тип, но там условията са съобразени с необходимите квадратни метра лична площ за всяко едно лице, което е лишено от свобода, необходимите санитарни условия, които са общи европейски критерии, а ние се стремим да постигнем такива във всички места за лишаване от свобода.
Конкретно – четири квадратни метра жилищна площ на лице, санитарен възел с баня във всяко спално помещение. В новото затворническо общежитие са обособени девет спални помещения, зала за групова работа с лишени от свобода, помещения за разливане на храна и така нататък. Вярно е, че с оглед картината на заетост около 190 са работните места, които се гарантират от работа в затвора и общежитието в Белене. Има перспектива за увеличаване на тези места, така че спокойно за Вас, спокойно за беленчани, няма да се премества затвора в Белене. Препоръката е от 2014 г. и е с отпаднало значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Цачева, благодаря Ви.
В голяма степен отговорът Ви е удовлетворителен. За да задам този въпрос, е ясно, че имаше голямо безпокойство и в общината, и в областта по отношение преместването на затвора. След Вашия категоричен отговор разбираме от тази висока трибуна – всички, които следят процеса на парламентарния контрол, че затворът в Белене ще остане, още повече че Вие зачетохте и редица мерки, които предстоят за подобряване условията на работа, както и за излежаване, и изтърпяване на наказанията в Белене.
Все пак трябва да обърнем сериозно внимание на затвора. Не трябва периодично да си поставяме само въпросите, които има за решаване и по отношение на административния капацитет, и по отношение на подобряване на условията на работа, и по отношение подобряване на условията за изтърпяване на наказанията.
Тежкият проблем в момента е понтонният мост, който в голяма степен породи и този въпрос. Тук до голяма степен е необходима подкрепата и на Строителното министерство и съответно до голяма степен на военния министър господин Каракачанов, който преди малко имахме възможност да го видим. В тази посока трябва да се предприемат, разбира се, бързи действия.
По отношение на демографията Вие поставяте също един много важен въпрос. Затворът в Белене не е решение на демографията, но е малка част от нерешените безкрайни въпроси, които има Белене, Плевен и Плевенска област.
Не трябва да напомням, но решенията от 2012 г. и 2013 г., включително в Народното събрание и Вие като председател, бяха в посока на заличаване на Атомната централа. Слава богу, сега вървим в друга посока. Благодаря Ви все пак, че успокоихте от тази трибуна беленчани, Плевен и Плевенска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
За дуплика, госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Антонов, дами и господа народни представители! В никакъв случай задачите по отношение на необходимата реформа, свързана с пенитенциарната система, като цяло в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не може да бъде кампанийна. Това е стремежът ми като ресорен министър, който отговаря за тези политики.
Искам специално да изкажа благодарност и на министър-председателя на правителството господин Борисов, който споделя необходимостта не само от заделяне на средства за подобряване на условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказания, за които можем да ползваме и ползваме редица финансови средства по норвежкия механизъм, по други оперативни програми, но и за успоредното, паралелно подобряване на условията на работещите в тази среда – политика, която винаги, когато е свързана с възнаграждение във вътрешен план, е свързана с национален ресурс и средства. Имаме подкрепата на премиера, заявявам го отговорно.
Диалогът със синдикатите е изключително в напреднала фаза, а голяма част от исканията им са удовлетворени. Стараем се и паралелно, винаги съм поставяла едновременно двата основни въпроса: подобряване на условията за лишените от свобода и подобряване на условията за работа на хората, които са отговорни да поддържат реда в тези заведения.
Само две изречения по въпроса за понтонния мост. Действително връзката между град Белене – населеното място, и островът, където е ситуиран затворът и общежитието, се осъществява чрез понтонен мост. Островът е изключителна държавна собственост. Става дума за средства, които да бъдат ангажирани и от държавата, и от общините, работи се по този въпрос. Вие сам съзнавате, че той не е лесен и не би могъл да се реши в срокове, с които днес мога да се ангажирам. Трябва да се направи и регионалният министър е изискал от министъра на околната среда и водите оценка за въздействието как ще се отрази на специалния режим, с който се ползва самият остров като защитена територия за животински и растителни видове, така че и този въпрос стои на вниманието на правителството на премиера Борисов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Вторият въпрос към министър Цачева е от народния представител Георги Гьоков относно мястото и развитието на пробационните мерки в България.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми касае наказанието „пробация“, системата на прилагане на пробационни мерки и пробационните служби. За повече от 10-годишния период от въвеждането на наказанието „пробация“ у нас системата безспорно има своето възходящо развитие. Пробационните служби бяха обезпечени с материална база, всички пробационни служители бяха обучени, бяха разработени, утвърдени и внедрени програми за индивидуална и групова работа с правонарушителите по видове правонарушения. Като цяло за този период пробационната служба на България се утвърди като институция и зае своето професионално място в системата на изпълнение на наказанията.
До тук обаче с добрите неща. През последните години са факт и някои обезпокоителни тенденции. От четири години е налице трайно намаляване на прилагането на наказанието „пробация“, като тази тенденция се задълбочава. Създава се усещането за ограничаване на възможностите за постановяване и стесняване на приложното поле на пробационните мерки, в противовес на отбелязаното в цяла Европа развитие именно на наказателните мерки, прилагани извън лишаването от свобода. Тези тенденции имат своето отражение върху българската система за наказания, тяхната съгласуваност и относителна тежест, което по свой начин поставя на дневен ред въпроса за мястото на пробационните мерки и извежда на преден план много въпроси, част от които са: на какво се дължи трайното намаляване на прилагането на наказанието пробация? Каква политика ще следвате за развитие на пробацията в страната? Има ли убеденост в ръководеното от Вас Министерство, че наказанието пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие върху осъденото лице извън лишаване от свобода, постига целите на наказателната политика и за редица правонарушения, въздейства по-ефективно от другите наказания?
Имайки предвид тенденцията за намаляване на налагането на пробационните мерки, какво е виждането Ви за бъдещето на пробационните служби и на служителите в тях? Това е въпрос, който вълнува не само служителите в системата на пробацията, но и цялото българско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в действителност Вашият въпрос съдържа четири въпроса, ще отговоря конкретно на всеки един от тях.
Броят на лицата, които изтърпяват пробация, зависи от постановените присъди, а броят на тези присъди зависи от текстовете в Наказателния кодекс, за които се предвижда такъв вид наказание. Съгласна съм с Вас, че през последните няколко години има известно намаляване на броя на наложеното наказание пробация, но то е свързано основно с промени в транспортните престъпления – 343, и следващите.
Във връзка с безопасността по пътищата и многото автопроизшествия, които са и престъпления, законодателят е предвидил по-строги санкции. В повечето случаи се отива към условно осъждане, където смисълът е, че при повторност се изтърпява и предварително наложеното наказание. Пак казвам, че трябва да се държи връзка между законодателя и текстовете в Наказателния кодекс, степента на обществена опасност за някои видове престъпления, но така или иначе всички сме съгласни. И във вчерашния ден мерките, които се взимат по отношение на пешеходните пътеки – че е нетърпимо, произшествията, които се случват по българските пътища. Считам, че Ви отговорих на какво се дължи трайното намаляване.
„Каква политика ще следвате за развитие на пробацията в страната?“ Специфично за това наказание е, че то не изолира осъдения от обществото. Това дава възможност за по-малко средства, които държавата ще отдели след това за ресоциализацията – обратното връщане на осъденото лице.
Стремежът към търсене на нови способи за ограничаване нарушаването на реда. През 2018 г. в изпълнение на основните препоръки в Европейските правила за наказания без лишаване от свобода на Съвета на министрите към Съвета на Европа се въвежда електронно наблюдение като средство, което допринася за рехабилитацията, подпомага ограничаване на рецидива, осигуряване защитата на обществото. Неведнъж тук съм отговаряла на въпроси на народни представители във връзка с така наречените „гривни“. Проведена е обществена поръчка. Подписан е договор. В процес на изпълнение е. Ще използваме и тези съвременни средства за неотклоняване на лице.
Явно на другите два въпроса ще отговоря под формата на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители!
Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора, въпреки че ще го довършим в дупликата. Наясно съм, че за времето, отделено в нашия Правилник за задаване на въпрос от народния представител – две минути, и за отговора на министъра – три минути, плюс две минути, е несериозно кратко, когато става въпрос за сериозни и фундаментални за правораздавателната система по изпълнение на наказанията въпроси като пробацията, затова Ви моля, ако имате подготвен писмен материал по темата, при възможност да ми го предоставите.
Що се касае до конкретните Ви отговори, аз намирам логика в тях, но не е важно аз да съм доволен от тях, а най-напред да са доволни хората, работещи в пробационните служби, пък и цялото общество. Тъй като пробацията нямаше традиция в нашата страна, се налагаше да се обяснява и защитава наказанието пробация. Този процес на налагане на пробацията като вид наказание бе изнесен и осъществен в по-голямата си част от същите тези пробационни служители. Днес, когато Пробационната служба на България се утвърди като институция по изпълнение на наказанията и зае своето професионално място в наказателното изпълнително право и когато в обществото няма съмнение относно правилността, полезността и перспективността на пробацията като алтернатива на наказанието лишаване от свобода, и когато в цяла Европа се отбелязва значително развитие на прилагането на санкции и мерки извън лишаването от свобода, в България като че ли не е допустимо приложното им поле да се стеснява.
Затова, госпожо Министър, Ви моля да възложите на Ваш екип от експерти, който да включва и такива от пробационните служби, да проучи и анализира пробацията, да направи изводи и да излезе с предложения как да обърнем тенденцията, защото тя рефлектира върху цялата система за изпълнение на наказанията. Наказанието лишаване от свобода и неговата алтернатива пробация са свързани на принципа на скачените съдове, тоест намаляването на наказанието за пробация пряко влияе върху местата за лишаване от свобода и води до увеличаване на пренаселеността в тях.
Ако щете, този екип да излезе с предложения за промени в законодателство, в нормативната база, които да доведат, от една страна, до по-ефективно въздействие над правонарушителите, а от друга страна, да гарантират развитие и пълноценно реализиране на пробационните служби.
Благодаря за това, което ще ми отговорите след това и Ви моля, ако имате повече информация, да ми я предоставите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Госпожо Министър, заповядайте.
Мога да отпусна и една минутка допълнително, защото темата наистина е важна. Вие бяхте изключително стриктна в отговора си.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и на Вас, господин Гьоков, че направихте коментар на въпросите, по които аз не Ви отговорих, но Вие имахте готова, подготвена реплика по тях. Така сега пък аз ще имам възможност да Ви благодаря за коментара и да Ви отговоря на въпросите.
Третият Ви въпрос: „Има ли убеденост в ръководеното от Вас Министерство, че наказанието пробация като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода постига целите на наказателната политика?“ Категорично да. В тази позиция са и политиките по отношение на пенитенциарната система и нейното развитие.
Считано от момента на въвеждането й, пробацията като способ на наказателната политика бележи възход като мярка, защото това е едно сравнително ново наказание, но ние се стремим да изпълняваме европейските критерии в политиките, които се следват в Европейския съюз и основно в Съвета на Европа, в Комитета на министрите по тези политики.
И четвъртият въпрос: „Имайки предвид тенденцията за намаляване на налагането на пробационни мерки, какво е виждането Ви за бъдещето на пробационните служби и служителите в тях?“ Като част от структурата, която попада в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, политиките, свързани с подобряване условията на работа, подобряване и увеличаване на възнаграждението са част от общите политики, които се превеждат и провеждат от Министерството и правителството по отношение като цяло и за местата за лишаване от свобода. Във всеки един момент обаче, когато се държи сметка за това, че е добре да се ползва този вид наказание с оглед по-лесното неизключване изцяло на лицето от социалния живот, тоест няма да се налагат след това политики и средства за неговото ресоциализиране, трябва да бъдем много внимателни, защото всяка промяна в Наказателния кодекс, всяка промяна на парче води до дисбаланс на цялата система. Затова много внимателно трябва да се преценява за кои видове наказания трябва да се предвижда пробация, като не можем за това да бъдем водени само от необходимостта броят на тези наказания да расте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министър Цачева за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Първият въпрос е от народните представители Драгомир Стойнев, Иван Иванов и Милко Недялков относно нарушения при изпълнение на дейността на началника на Районно управление – Тетевен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е зададен към Вас на база на постъпила до нас, като народни представители, информация по отношение на дейностите на началника на Районно управление – Тетевен, касаещи различни нарушения както на професионалната етика, така и на нормалната работа на Районното управление.
Във връзка с това може ли да ни отговорите: има ли при Вас постъпили такива данни, извършена ли е проверка на дейността на началника на съответното районно управление и ако сте установили евентуално при такава проверка нарушения, да ни кажете в какво се съдържат те и какви мерки ще предприемете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За отговор – министърът на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Иванов, Стойнев, Недялков! Във връзка с получени сигнали относно нарушения при изпълнение на дейността на началника на Районно управление – Тетевен, Ви уведомявам следното.
По силата на чл. 119, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия и бездействия се съобщава. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за МВР и чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството на дейността на Министерството директорът на областната дирекция е органът, който осъществява общото и непосредствено ръководство, който ръководи, организира, отговаря за дейността на областната дирекция.
Извършените проверки, мотивирани и постановени от компетентен орган по реда на Административнопроцесуалния кодекс и съгласно Вътрешните правила за работа в МВР, с предложенията и сигналите показват, че изложените твърдения следва да се приемат за неоснователни, като изключим сигнала, който беше предмет на предходен актуален парламентарен въпрос, а сигналът беше и съдържаше данни за неправомерна употреба на физическа сила при поставяне на помощни средства, белезници от служители на Районно управление – Тетевен.
Със заповед на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е назначена комисия. Направена е проверка. Данните от сигнала са приети за частично основателни в частта им, свързана със задържане на жалбоподателя.
Извършена е и проверка със заповед на Директора на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Ловеч. Същата проверка е приключила с предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение срещу трима служители на Районното управление – Тетевен, за които има издадени заповеди за наказания.
В ход е извършването на още няколко проверки от назначени комисии, по които предстои да бъдат обобщени и анализирани резултатите – общо девет, струва ми се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бих искал под формата на реплика да заявя, че наистина има някои съществени проблеми в работата на Районното управление „Полиция“ в Тетевен. Те са отразени в някои средства за масова информация.
Аз бих искал, господин Министър, да Ви зачета и нещо, което го има в самия отчет на Районното управление за миналата година – изключително несъответствие между различните регистрирани престъпления както от самия ръководител на Районното управление „Полиция“, така и от другите структури на самото районно. Например е записано, че „През 2017 г. няма регистрирани грабежи. През отчетния период 2017 г. няма регистрирани домови кражби – това е в отчета на самия началник на Районното управление – взломни кражби – една. През периода няма регистрирани джебчийски кражби“. Това е записано в отчета.
Хубаво, но в отчета на звеното, което работи по техническата част на тези престъпления, е записано: „Общ брой на посетените местопроизшествия – 237. От тях: престъпления против личността – шест, взломни кражби – 18, преди беше една, обикновени кражби – 24“, преди това в отчета на самия началник – нито една.
От тук се поражда, че в това районно управление съществува сериозен дисонанс в отчитането на дейността. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
За дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, сигурно има такива несъответствия, след като сте ги видели. Между другото, в момента текат анализите във всички областни дирекции на МВР и аз присъствах там – и в Плевен бях, и в Ловеч бях. Жалкото е, че въпросът е буквално миг след това и не знаех за него, щях да попитам точно за какво става дума, но все едно. Щом Вие го поставяте така и сте видели числа, които не съответстват, аз ще го проверя отново и ще обърна внимание.
Само да добавя по това, за което ме питахте и преди малко, и във въпроса Ви го има, аз имам справка, но няма време и сега просто го виждам. Има още един, два, три, четири, пет, шест сигнала пак за там – пак за работата на Районното управление. За част от тях няма данни, за други има данни. За два от тях продължават проверките.
Благодаря Ви за това, което правите, и съсредоточавате вниманието. Сигурно и Вие сте от този район. Допълнително ще проверя работата, и специално на Районно управление – Тетевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Стоян Мирчев относно изготвяне на графологични експертизи.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! До мен беше изпратен сигнал от граждани, съдържащ данни за непрофесионално и некоректно извършване на графологична експертиза. Проблемът е много обезпокоителен, като се има предвид значението на тези експертни мнения в хода на наказателните производства и дела.
Конкретният повод е изготвена и представена на окръжно следствено дело при Окръжна прокуратура – Силистра, графологична експертиза Протокол № 130, за нуждите на досъдебно производство № 41 от 2013 г.
От изготвения документ е видно, че представеният текст е от друга експертиза, като дори не е сменено името с това по актуалното дело. Същият служител превръща тези нарушения в практика и казусът се повтаря през 2017 г., като предава на Окръжния съд почеркова експертиза от Протокол № 60, във връзка с наказателно дело от общ характер № 333 от 2016 г. Тук, освен че не е сменено името от копираната експертиза, не е сменен и срокът на периода за извършване на самата проверка по делото.
Въпросът ми към Вас е: правени ли са проверки от страна на Министерството на вътрешните работи, включително и вътрешна сигурност, по конкретни сигнали относно гореописаните експертизи и изготвилите ги лица и какви са резултатите?
Колко експертизи от служители на Министерството на вътрешните работи – Силистра, са изготвени по този начин и са използвани в досъдебни производства и наказателни дела? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
За отговор – министърът на вътрешните работи господин Валентин Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, по твърденията, засягащи изготвянето на почеркова експертиза за протокола, който съобщихте – № 130 от 25 ноември 2013 г., по следствено дело № 41/2013 г., по описа на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура – Силистра, от 2013 г. до настоящия момент са извършени редица проверки, включително и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи през 2016 г.
След приключването на проверката материалите по случая, заедно с изготвената от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи справка, са изпратени на Окръжна прокуратура – Силистра, за произнасяне по компетентност. С Постановление от 28 февруари 2017 г. прокурорът от Окръжна прокуратура – Силистра, отразява, че във връзка със сигнали със същото съдържание в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, са извършени проверки, които са установили тяхната неоснователност. Отразява се също, че преписката от 2014 г. относно невярно изготвена експертиза от служител на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, е изпратена на Районна прокуратура – Силистра, откъдето с Постановление от 23 юли 2014 г. е отказано образуването на наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка прокурорът от Окръжна прокуратура – Силистра, достига до извода, че не са налице неправомерни действия от страна на служителите на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, при изпълнение на възложените им действия от страна на прокуратурата и поради липса на данни за извършено престъпление постановява отказ за образуване на досъдебно производство по случая.
По твърденията, засягащи изготвяне на почеркова експертиза Протокол № 60 от 2017 г., говорим вече за друго. Нали питахте дали има и други по Наказателно дело от общ характер № 333 от 2016 г. по описа на Окръжния съд – Силистра? Сигнал със същите твърдения е отправен до главния прокурор и пред Върховна касационна прокуратура и е изпратен по компетентност на Районната прокуратура – Силистра, която възлага проверката по него на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи. След като се запознава с материалите от проверката на „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи, прокурорът от Районната прокуратура – Силистра, се произнася с Постановление от 3 ноември 2017 г. В него излага становище, че твърденията в сигнала засягат технически грешки, едната от които е отстранена своевременно и не променят крайното заключение на експертизата.
В тази връзка и предвид обстоятелствата, че в преписката не се съдържат данни, от които може да се направи обоснователно предположение, че извършеното престъпление е от общ характер, прокурорът отказва образуване на досъдебно производство по случая. Допуснатите технически грешки в двете експертизи не са повлияли върху хода на наказателното производство. Експертизите са изготвени, като са спазени всички етапи от почерковото изследване, съобразно утвърдената методика за този вид експертизи. Приложен е снимков материал в Раздел „Заключения“. Няма допуснати технически грешки. Експертното заключение подлежи на контрол както от страна на прокуратурата в хода на досъдебното производство, така и от съда в следващата процесуална фаза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, не знам Вие дали сте виждали делото, за което Ви говоря – то е за двете проверки, които коментираме в момента. Грешки или нарушения – те са видни и са факт, което хвърля сянка върху самите експертизи. Както сам знаете, такъв тип експертизи, изготвени от съответните специалисти, в конкретния случай не изискват специални познания и умения. Такива не са и прилагани, тъй като тук сме свидетели на класическо преписване.
Този начин на изготвяне на графологични експертизи обаче влияе върху изхода от наказателните производства и наказателните дела. Ако се беше случило веднъж – да говорим, че е техническа грешка, която после е отстранена, но тук виждаме рецидив, тъй като този тип нарушения са повтарят.
Аз лично съм обезпокоен. Надявам се, че проверките, които сте извършили, наистина са направени дълбочинно и ако смятате, може да се допроверят тези обстоятелства, тъй като, пак казвам, този тип експертизи оказват влияние за крайния изход на делата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, не ми стигна времето, за да извърша още една проверка преди да Ви кажа някои общи неща.
С моя заповед от 1 март 2018 г. съм възложил на комисия от служители на Дирекция „Инспекторат“, Главна дирекция „Национална полиция“ и Научноизследователския институт по криминалистика да извършат проверка по изнесените данни в сигнала от жител на град Силистра и жител на град Дулово. Има такъв сигнал за неправомерни действия на служител в сектора, база „Научно-техническа лаборатория“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, и на други служители в областната дирекция.
В сигнала лицата излагат проверяваните вече твърдения за неправомерни действия на служителите, изразяващи се в недобросъвестност, формално и тенденциозно изготвяне на почеркова експертиза от протокола, с който започнахме с Вас разговора и Вие цитирате № 130 от 2013 г., за които прокуратурата се е произнасяла нееднократно, че няма нарушения. На тази тройна почеркова експертиза в Протокол № 62 от 2017 г., срокът за извършване на проверката и изготвянето на доклада изтича на 30 март 2018 г. След няколко дни ще знам резултатите. Надявам се, няма да искат удължаване на срока.
Аз съм съгласен с Вас, тъй като и аз съм бил вещо лице като експерт дълго време. Много е важно и те наистина накланят без, разбира се, съдът да е задължен да приеме веществените доказателства за такива и може да не се съобрази с тях. Тук видяхте обаче какво казва прокуратурата. Съгласен съм с Вас – тези хора, тези служители да вършат добре и съвестно работата си. Имам и други сигнали за такива – не само в Силистра.
Вчера сутринта, мисля, че беше, извиках директорката на Института по криминалистика. Предупредих я, помолих я да обективизират данните си, когато се занимават с почеркова експертиза, защото има такива сигнали съвсем отскоро – от миналата седмица, при мен, да внимават и да бъдат максимално обективни. Това е трудна експертиза, прави се от експерти, преброени на двете ми ръце – или може би повече, но те да бъдат подготвени. Тя ми гарантира, че тези, които работят от името на Института – при тях няма проблеми, има проблеми с колегите, които са в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и те не са част от Института. Има подготовка, но някои са недотам подготвени. Надявам се техните действия да се дължат на това, а не на умисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Радев.
Следва питане от народния представител Красимир Янков относно кадровата политика в Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, уважаеми господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл питане по отношение кадровата политика на Министерството на вътрешните работи.
За осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, защита на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси и пожарна безопасност и защита на населението, Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, осигуряване достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, информационна, контролна, превантивна и административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. За осъществяването на всички тези дейности отделните звена - така както са по Закона за Министерството на вътрешните работи, извършват синхронизирано, взаимодействайки си помежду си, основните дейности и изпълняват задачите пред Министерството на вътрешните работи и поставени от Политическия кабинет, и от Вас като ръководител на Министерството.
Каква е кадровата Ви политика в Министерството на вътрешните работи по отношение на окомплектоването на всички функционални звена, мотивацията на служителите и кариерното им израстване, тъй като изключително важно при изпълнение на задачите е и това обезпечаване и мотивация на служителите в системата на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Следва отговор на министър Радев в рамките на пет минути.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, управленската дейност по окомплектоване на функционалните звена на Министерството на вътрешните работи е балансиран процес, в който се съчетават множество фактори. Трябва да бъде така. С цел по-голяма ефективност и дългосрочен управленски хоризонт в Министерството на вътрешните работи е създадена, съществува и работи такава комисия, съобразно чл. 106а от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. В нейния състав са включени служители от политическото и професионалното ръководството на Министерството на вътрешните работи с функционална компетентност да подпомагат министъра на вътрешните работи по въпроси, свързани с щатното и кадровото обезпечаване на структурите.
Решенията на комисията се съобразяват с актуалните приоритети и задачи на Министерството и капацитетът на Академията на Министерството на вътрешните работи за професионална подготовка. Кадровата политика по отношение на кариерното израстване и вътрешната мотивация на държавните служители е свързана и с някои от последните законодателни промени – именно задължителното провеждане на конкурс при преминаване на по-висока по вид длъжност. Това всъщност е възстановено, както и задължителното преминаване на съответната професионална подготовка в Академията на Министерството на вътрешните работи след спечелване на конкурса.
Основните принципи, върху които се основава професионалното развитие на служителите като част от системата за кадровото развитие, са, както следва: прозрачност; прилагане на ясни и точни критерии за оценка; процедурни правила за назначаване, професионално развитие и включително прекратяване на служебното правоотношение.
На второ място, публичност, обявяване на процедури и механизми за подбор и развитие на кариерата; обективност чрез отчитане на личните качества; компетентност; квалификацията и опита и резултатите от служебната дейност на подготвяни и служители. Трето, равни възможности за всеки служител за развитие в кариерата. На следващо място, прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие. На следващо място, конкурсно начало чрез осигуряване на обективност при отчитане на професионалните качества, опит и квалификация. На следващо място, забрана за дискриминация. На осмо място, планиране и управление на подбора и развитието на кариерата.
В ход е извършването на мащабен, както Ви е известно, функционален анализ, който цели усъвършенстване на модела за управление на Министерството на вътрешните работи, дейности и структури. Готвим вероятно най-големите промени в Министерството на вътрешните работи досега бавно и методично. Като резултат очаквам да бъдат идентифицирани и структурни, и управленски проблеми. Това е вид професионално управленски мониторинг над системата „Преход и адаптация“. От резултатите на анализа ще произтекат вътрешни структурни промени, целящи подобряване на общата координация и повишаване ефективността на управлението и дейността на Министерството. Основен акцент определено ще бъде повишаване на вътрешната мотивация сред служителите. Една от причините за изготвянето на такъв структурнофункционален модел е, че за последните седем години щатната численост на служителите на Министерството се е променяла многократно, над 13 пъти. Промените са били провокирани от различни причини в зависимост от допълнително възложени и отпаднали дейности на Министерството, с оглед промени в законодателството също. Най-важният въпрос, на който трябва да се отговори, е разпределението на функциите и числеността на служителите, отговаряли в пълна степен на управленските цели, които си поставяме.
Стремим се приоритетно да подобрим нормативната база и да повишим капацитета, както е записано в Управленската програма на правителството 2017 – 2021 г., два пъти – от 1000 на 2000 души, и обучението на разследващите полицаи от 2000 на 6000.
На дневен ред пред Академията на Министерството на вътрешните работи стои задачата не просто да обучава, а да обучава на това, което е необходимо на структурите на Академията на Министерството на вътрешните работи, в изпълнение на техните мисии и отговорности. Трябва да отчетем огромните крачки, които направи Министерството в последните няколко месеца, а именно поетапното и целесъобразно разходване на средства за униформи, годишни бонуси, предвиденото от 1 март тази година увеличаване на заплатите в рамките на 15 – 20%. Също така се предвижда и ние активно да работим в тази посока – заплатите на служителите в системата на Министерството на вътрешните работи, поетапно или системно да се увеличават всяка година. Както обещахме - догодина с 10%, тоест не е важно сега с колко ще ги увеличим, а това да бъде нещо, което ще се случва постоянно, и да не бъдат изяждани заплатите от инфлацията.
Категорично и безусловно изпълняваме заложените от правителството цели и задачи за минимум 1000 новоназначени служители с полицейски правомощия до Нова година. Изпълнихме и това. Този кръг от неща, които бяха изпълнени, са все във връзка с повишаване мотивацията на служителите и мисля, че това се отчита и от тях, и от синдикатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Радев.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, във връзка с изложеното и възможността да отговорите на два уточняващи въпроса Ви обръщам внимание, че конкретното ми питане е: политика на Министерството на вътрешните работи по отношение окомплектоване на функционалните звена. В отговора не чух и затова в уточняващи въпроси Ви питам: какъв е недокомплектът в МВР – ако можете да кажете на отделните функционални звена като дирекции? Какво ще направите и правите в момента за мотивацията на служителите в Министерството на вътрешните работи?
Не приемам отговора, че чакате структурнофункционален модел, който да бъде изготвен и след това да предприемете мерки. За да възложите да бъде изготвен такъв модел, Вие сте установили недостатъци, недъзи на системата, която ръководите. Кои са тези основни недостатъци на Министерството на вътрешните работи, които Вие сте установили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, окомплектоването – да, Министерство на вътрешните работи по щат сме 49 838. Близо 4500 са недокомплект, въпреки тези назначения, които правим в момента. Това е недокомплекта в цялото Министерство. Можете да го разположите почти равномерно във всички структури. Някъде има някои структури с по-голям недокомплект, примерно в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Там по-трудно намираме кадри, знаете, може би сте запознат, предполагам заради това, че сте най-малкото член на Комисията, опитваме се да ги вземем от системата поради обективни причини – има защо. Постоянно обявяваме конкурси, за да наваксаме този недокомплект.
Разбира се, аз много пъти съм го казвал и специалистите по кадровите проблеми знаят, че трябва да има един недокомплект, който е оздравителен, и там трябва да има винаги някакво състезание. Колко трябва да бъде той – дали трябва да стигнем до 2000 по-малко от тези 50 000, или 1000, а и то така се получава, винаги има едни, които напускат, едни, които влизат в системата. Проблем в Министерството на вътрешните работи е, че е много специфична дейност и когато назначим хората, те трябва да минават задължително това обучение от шест месеца. Преди това е било девет месеца, преди да влязат, а след това една-две години да станат полицаи, както се изразяват колегите от системата.
Мотивацията на служителите – не приемате отговора, но аз и не очаквам Вие да го приемете. Аз се надявам да го приемат служителите и те добре го приемат. Това са моите впечатления и от това, което правя в момента. Обикаляйки страната в различните ОД на МВР, днес отивам в Благоевград, аз чувам от служителите какво приемат и какво не приемат. Те много добре приемат това, което прави сегашното ръководство. Те добре знаят, че всичко онова, което е правено на парче преди това, поради различни причини, включително и обективни, сега ние го правим методично, бавно с възлагане на тази обществена поръчка, за която сме говорили и тук, и Вие сте ми задавали въпроси или Ваши колеги, докато стане този структурнофункционален модел. Ние вече имаме чернова, знаем какво да направим, какви функции се дублират, какви са недостатъците в системата, но искаме да направим цялостния модел. Моята надежда е, че до средата на лятото това ще стане. Тогава ще чуете за тези промени, за които споменах и те ще бъдат съществени.
Хората знаят какво ги мотивира. Те искат няколко прости неща. И аз много пъти съм го казвал, докато намерихме тези причини, да ги нарека така най-общо, да не използвам другата дума, която използваха синдикатите. Защо трябваше да се повишат заплатите е ясно, това го направихме – веднъж 55 милиона тази година, 470 в края на годината, след това още 100 милиона – повишихме заплати. Аз преди малко казах: по-важно е винаги да има повишение, всяка година, хората да си работят и да знаят, че инфлацията не изяжда заплатите им, дори малко има повишение, заради рисковия труд, който полагат, включително и за това тези числа, които съм ги казал – 33-ма души в последните 15 години, до 2017 г. включително, са загинали, изпълнявайки служебния си дълг, за разлика от 15 в Министерството на отбраната. Просто правя сравнение между двете системи. Така че тези хора всеки ден са в риск и им се полага такова по-високо заплащане и всичко останало, което получават. Дрехите – веднага решихме въпроса, и ред други неща, които им се случиха. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И най-важното, с което завършвам, те го поставят този въпрос и ние работим върху него – кариерното развитие. Всеки един от тях да знае, влизайки в системата или пък който е вътре, ще има кариерно развитие до главен секретар, ако говорим за професионалното ръководство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Янков, имате възможност да изразите отношение към отговора на министър Радев. Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, недокомплект от 10% – и за Вас е нормален?! Излъгахте отново от парламентарната трибуна по отношение на новоназначените. Цитирам Ваш отговор, зададен писмено от мен от 20 февруари 2018 г. – 2842 са тези, които са назначени през 2017 г., като цяло. От тях държавни служители стажанти – 577, близо 600. Не обяснявайте, че тези стажанти покриват изцяло изискванията, които са към служителите от системата с опит. И в същото време за 2017 г. има 2082 напуснали – 2100, тоест да Ви го сметна – от 2800 назначени, като извадите 2100 напуснали, от тях 600 стажанти, пак продължавайте да обяснявате, че сте изпълнили ангажимента с 1000 новоназначени. Продължавайте да го обяснявате! Като в същото време с трудов стаж в МВР до пет години – до пет години – са 728 напусналите за миналата година, и това е една трета. Това трябва да Ви притеснява. Тези, които са със стаж над 15 години, са 850.
Подлежи на анализ и Вие трябва да си отговорите – защо напускат подготвени служители от системата на МВР? Защо напускат и новоназначени, при условие че те са обучавани и са готови вече да бъдат част от това кариерно развитие, което според Вас служителите одобряват.
Иначе по отношение на мотивацията сигурно като министър на вътрешните работи, като ръководител, чувате това, което искате да чуете. Но аз Ви казвам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: …големият проблем в Министерството на вътрешните работи е отношението – Вашето и на политическото ръководство, към служителите, към работата на тези служители и неразбирането за важността на тази професия, изложена в риск. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Следва въпрос от народния представител Михаил Христов относно срока на валидност на свидетелствата за управление на моторни превозни средства на лица с трайни увреждания.
Заповядайте, уважаеми господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, повтарям сигурно за стотен път: една от най дискриминираните групи в българското общество са хората с увреждания. Показателен е примерът с шофьорските книжки.
Ако някой от Вас отиде да си извади свидетелство за управление на МПС, то ще бъде със срок от 10 години, но ако човек с увреждане, включая и себе си, отиде, моето свидетелство за управление на МПС ще бъде за срок от пет години. Както знаем и както е записано в Конституцията, дискриминация е всяко действие, основано на социален статус, пол и така нататък.
Въпросът ми към уважаемия господин министър е: дали ще се предприемат мерки тази дискриминация да бъде отстранена в едни нормални срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Заповядайте за отговор, Министър Радев. Имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, съгласно чл. 12, т. 3 от Наредба I 157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът за валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства за лица с трайни увреждания е, както казахте, пет години. Сроковете обаче се определят от транспортни областни лекарски комисии – ТОЛК, с „О“ е само разликата от другата комисия, или от Транспортната централна лекарска експертна комисия, като е възможно срокът на валидност да е по-малък дори от пет години. Сигурно и това знаете.
Предстои да бъде разгледан изцяло нов Закон за движение по пътищата, сигурно знаете – стария го разделяме на три. Проектите са: Закон за пътните превозни средства – вторият, и третият – Закон за водачите на моторни превозни средства.
В хода на обсъжданията, аз се замислих, докато Ви слушах, и ние можем да направим такава инициатива, но някак си ни липсва капацитет. Тези лекарски комисии, виждате, че от там идва всичко, имат някаква причина, за да правят това. Ако имате и Вие инициатива, също не е зле да го направите. Предстои разглеждането им – да ги поставим за разглеждане на обществено обсъждане и да ги включим в тази промени в Закона.
Ако имате някакво основание, сигурно имате и Вие, но ние не можем да направим друго освен да изпълняваме това, което са направили едни други и те се наричат лекари в тези комисии, които Ви казах.
Това е моят кратък отговор, опитвайки се да вникна във въпроси Ви, който сигурно има основания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Първо, Ви благодаря, господин Министър за разбирането. Наистина има проблем, защото аз получавам ежедневно обаждания от хора, които не могат да си обяснят, чисто логически, защо се получава такова разминаване и то е в срок от 10 години. Тук даже не говорим за пари, тъй като хората с увреждания са освободени от всякакви такси при ползването на шофьорската книжка, при издаването, при преиздаването. Така че проблемът всъщност е, че това е Наредба и тя не може да се промени от народните представители, а такава инициатива трябва да дойде от Вас.
Скоро предстоят протести на хората с увреждания – на 11 и на 18 април. Предполагам, като един огромен жест към всички хора с увреждания, които управляват моторни превозни средства, инициативата да дойде от Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, добре, аз разбирам и това. Чудех се дали така да Ви отговоря, но съгласен съм ние да поемем инициативата. Наредба е наистина, аз с нея започнах, да се обърнем ние към тези лекарски екипи или към когото трябва там, те да ни дадат идея, ако могат нещо да променят. И се сещам още нещо, може да е направено, ще ги помоля още веднъж да проверят как стои въпросът в съседните държави. Нека така да кажа – ние имаме хора с увреждания, имат и другите държави, да видим там пък дали е пет години, или там е повече. Защото аз се замислям, че на всеки пет години – да без такси е, както казвате, но едно отиване до там да се смени, въпреки електронното управление, което се опитваме масово да навлиза и намаляване на административните причини, разходи – не в парични средства имам предвид, придвижването дори е трудно. Ще се опитам да направя нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Радев.
Следва въпрос от народния представител Стоян Мирчев относно посещение на органите на реда на домашни адреси. Заповядайте, уважаеми господин Мирчев, да зададете Вашия въпрос.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, само ще отворя една скоба относно предишния ми въпрос за почерковите експертизи, тъй като казахте, че и в момента тече проверка, ще Ви помоля, ако може да ме уведомите писмено след края на тази проверка какви са резултатите.
Сега ще Ви занимавам, на пръв поглед с един по-битов проблем, но той в същността си има принципни несъответствия с това, което очакват хората. По време на регулярните приемни в избирателния ми район, пак става въпрос за област Силистра, бях информиран от редица граждани за това, че различни административни актове за установяване на нарушение или за налагане на наказания – например за невърнат международен паспорт, се връчват в късните часове на деня или в празнични дни. Гражданите не се оплакват от факта на самата административна глоба и възраженията им не са срещу самата глоба. Това са хора, които са честни, добри граждани, които са приели, че са извършили някакво нарушение или несъответствие със законите и искат да си платят съответната глоба. Техният основателен проблем идва от притеснението полицията да позвъни на вратата в сериозни късни часове, както и от безпокойството, което се създава и което изпитват и съседите на тези лица, на които фактически се връчва съответният акт.
Въпросът ми към Вас е: практика ли е административнонаказателните актове да се връчват по този начин от служителите на МВР и ако е практика какво я налага? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте за отговор, министър Радев. Имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, действията, които Министерството на вътрешните работи предприема по отношение на връчването на призовки, съобщения и книжа са свързани с правомощията, които са предоставени на полицейските органи, разписани в Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за административните нарушения, Закона за Министерство на вътрешните работи и други, ако има документи, но това са основните.
Съгласно чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 180 от Наказателнопроцесуалния кодекс, призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени, или от пълнолетен член на семейството, знаете. Ако тях ги няма, вика се домоуправител, съквартирант, съсед, който да поеме тези задължения срещу подписи да бъдат предадени. В Закона за административните нарушения и наказания и в НПК няма предвидени особени правила, или въобще правила, които доказват в кой ден работен, почивен, празничен, в какъв час – ранен, късен, следва да бъде връчена призовката, съобщението или книжата.
В по-голямата си част в работното време гражданите или пълнолетният член на семейството, или домоуправител и съседи, се намират на адреса, посочен в документа. От друга страна обаче, домоуправителят, съквартирантът или съседът много често не поемат задължението да ги предадат на лицето, за което са предназначени, и отказват да ги получават.
Информирам Ви, че в Министерството на вътрешните работи няма наложена практика връчването, за което се притеснявате, на различни административни актове да се извършва в късни часове на деня или в празнични дни. Извършените посещения от органите на реда на домашните адреси при връчването на различни административни актове в различни дни е в различно часово време, в това число и в късните часове на деня или в почивни и празнични дни включително. Те целят да гарантират правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва – това също е много важно, ако счита същото за незаконосъобразно, както и да се изпълнят изискванията на Закона, издадените наказателни постановления да влизат в сила. Заради това сме толкова настойчиви и се опитваме да го правим, включително както Вие сте забелязали, има оплаквания в късните часове на деня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще Ви дам един от примерите: пенсиониран учител по математика, който в една част от деня си е вкъщи, в по-голямата част от деня, но не е направен дори и опит от служителите на МВР в тази част от деня да връчат съответния акт, който е за 30 лв. Човекът са го потърсили по телефона, казал е, че ще отиде да си я плати, и въпреки това в късните часове на Бъдни вечер му звъни полицията, и то не звъни на неговата входна врата, а на съседите. В самия вход настава смут какво се случва – това са възрастни хора и този тип стрес за тях може да има негативни последици. Вие казахте, че няма правила. Може би трябва да се помисли и за създаване на някакъв тип правила, тъй като тук не говорим за престъпници, тук говорим за много дребни нарушения, които хората не отказват да заплатят.
Казвате, че няма практика, но този пример, който дадох, не е единствен за Силистра. Явно в Областната дирекция това е установена практика, може би и за удобство и на самите служители на реда, нямам представа, но това някак си хвърля сянка и върху доверието на служителите на реда. Защото в късните часове, знаете, когато има повече престъпления, те вместо да са на улицата, ходят и стресират по този начин гражданите на града.
Моята лична молба е, обръщам Ви внимание за тази практика, ако може да бъде прекратена и да бъде намерен някакъв по-човешки начин за взаимоотношения между органите на реда и гражданите, да си спестим тази форма на стрес върху тях. И тъй като току-що от Вас го чух, че понеже няма изградени правила, може би да се помисли за създаване на правила за решаване на този проблем, защото предполагам, това не е само практика в Силистренска област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте за дуплика, Министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, да, няма правила, аз го подчертах. Вие също казвате, може би трябва да има и правила. Аз само искам да Ви информирам за това, че има оплаквания от нашите служители, че се превърнаха в призовкари. Голяма част от работното им време, между другото, отива точно заради това. Заедно с това аз виждам една обратна тенденция – хората искат навсякъде полиция.
Преди малко с господин Янков спорихме заради това, за тези 1000 души назначени. Всички искат да има полиция до тях и аз леко съм изненадан, че те пък се притесняват. Да, в късните часове, като ходя до Силистра, ще го проверя лично, цивилните ходят с униформа поне, това респектира. Не че няма такива, които не могат да го направят и да се преоблекат, но все пак, когато виждат полиция, би трябвало да не се стресират. Тази обич е очевидна, след като продължават възрастните хора особено да плащат пари на измамниците, телефонните имам предвид. Но аз, отнасяйки се сериозно към това, което казвате, със сигурност – да, вечерно време, в късните часове, имате предвид не пет-шест, а може би по-късно, когато успяват да минат няколко адреса и последният се случи да е в девет часа, едва ли не и по-късно. Да, не е много прилично това да се прави, ще обърна внимание на колегите в Силистра, там мина този анализ. Въпреки това има си ред по веригата да обърнат внимание, да не би пък там да има нещо такова и ще започнат да ми обясняват поради липса на достатъчно кадри и така нататък. Ще обърнем внимание на това.
Но да Ви отговоря, че – да, от проверката ще получите резултатите и ако може да вземете – тук колегата Янков не го виждам, аз и на него му обещах и ето го отговора на въпрос, който той ми зададе. (Подава папка на народния представител Стоян Мирчев.) Преди това и аз му обещах, че ще има отговор, ако може да му го предадете. Така по същия начин ще дам и на Вас отговор на предишния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Тодор Байчев относно предприетите мерки за превенция срещу престъпността на територията на курортен комплекс „Слънчев бряг“ и Черноморските общини.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев, да зададете Вашия въпрос.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Радев, Стратегията за превенция на престъпността е част от системата за стратегическо управление на държавата и е основен елемент от планирането на държавните дейности в Сектора за сигурност и обществен ред. Стратегията е насочена към ограничаване на конвенционалната престъпност, като се отчита нейната връзка и взаимодействие с организираната престъпност, корупцията, икономическата престъпност, пътнотранспортните произшествия и националната сигурност. Тя е комплекс от мерки, насочени към установяване, ограничаване и отстраняване на криминогенни и виктимогенни фактори, които се осъществяват от централната публична власт, областните управители, органите на местното управление.
Един от приоритетите на правителството в областта на вътрешния ред и сигурност е подобряването на превенцията на престъпността с цел повишаването на доверието на гражданите в правоохранителните институции, взаимното сътрудничество, както и насърчаването на социално-икономическото развитие в създаване на сигурна и предвидима бизнес среда.
Господин Министър, ще Ви цитирам за момент по отношение на коефициента на криминогенна обстановка, което за Бургас е 17,9 и както се оказа е най-високият в страната, включително по висок и от град като София, който е няколко пъти по-голям.
Според действащото законодателство и Стратегията за сигурност МВР има право и може да провежда мерки по превенция срещу престъпността. Всички помним грозните сцени, които се разиграха пред очите на българските и чуждите туристи едно лято преди няколко години. Въпросът е дали МВР ще допусне те да се повторят и този туристически сезон? Давам си сметка, че е много трудно да се предвиди криминогенната обстановка предварително няколко месеца по-рано, но същевременно трябва да отчетем, че има едно постоянство при осъществяване на някои видове престъпления и целта е те да бъдат сведени до един санитарен минимум.
В тази връзка е и безпокойството на обществото и по конкретно на тази част от него, която има и развива някакъв бизнес, свързан с туризма и морето. Поради това аз бих желал да Ви задам следния въпрос: има ли предприети мерки за превенция срещу престъпността на територията на курортен комплекс „Слънчев бряг“ и Черноморските общини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следва отговор от министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, ежегодно подготовката на туристическия сезон започва през месец април, като въз основа на анализ на оперативната обстановка и действащата организация на работата се разработва План за дейността на Министерство на вътрешните работи по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарната безопасност включително, в курортните комплекси и туристическите райони през летния и зимния туристически сезони. В случая говорим за летния.
През всеки летен сезон за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността се командироват допълнителни полицейски сили към областните дирекции на МВР, на чиито територии са курортните комплекси и туристическите райони, сформират се съвместни полицейски патрули със служители от други европейски държави включително - Румъния, Чехия, Полша, това правим. Наложила се е практиката за сътрудничество с чуждестранни полицейски служители, подобрява се качеството на полицейските услуги в курортните комплекси. Съвместната дейност помага за преодоляване на езиковата бариера и има положителен ефект върху чуждестранните туристи.
За предстоящия летен туристически сезон в курорта „Слънчев бряг“, за който се интересувате, обслужван от Районно управление – Несебър, при Областна дирекция на МВР в Бургас, местата с най-голяма концентрация на престъпления ще бъдат обезпечени със засилено присъствие на униформени и цивилни полицейски служители. В помощ на Районното управление – Несебър, ще бъдат командировани 480 полицейски служители по този план с охранителни, оперативни, издирвателни и разследващи функции включително за периода от 1 юни до 20 септември 2018 г. – по 120 служители средно на месец. Предвидено е и е командироването на румънски, полски и чешки полицаи през месеците юли и август за осъществяване на тази съвместна патрулно-постова дейност, както и наряди със служебни кучета, вело-, мото- и пеши патрули. Дейността на полицейските служители от Районно управление в Несебър ще бъде подпомагана и от автопатрули, при нужда от Дирекция „Жандармерия“.
Всяка година преди началото на туристическия сезон от органите на Министерството се създава предварителна организация за опазване на живота, здравето и имуществото на гостите на туристическите комплекси и обекти. През целия летен сезон се реализират допълнителни превантивни, охранителни и оперативни издирвателни мероприятия в съответствие с динамиката на оперативната обстановка. В областните дирекции Бургас, Варна и Добрич, на чиито територии са разположени морските курорти, са предвидени мерки за координация и взаимодействие с органите на местната власт и представители на частните охранителни фирми, както и представители на браншовите организации и хотелиерите, включително и туроператорите.
С помощта на Черноморските общини на възлови места на курортните комплекси са изградени системи за видеонаблюдение. Регулярно през целия летен сезон в туристическите обекти и комплекси ще се извършват съвместни полицейски операции с териториалните структури на НАП, Българска агенция за безопасност на храните, Комисия за защита на потребителя, Агенция „Митници“, Министерство на туризма, здравеопазването и други. Създаването на междуведомствени координационни центрове във Варна и Бургас, сигурно знаете за такива, се утвърди като ефективна форма за взаимодействие между органите на МВР и НАП. Центровете за взаимодействие на тези структури през месеците юли и август извършват съвместни проверки на питейни заведения, увеселителни клубове, търговски обекти, разположени на територията на Бургас, Варна и Добрич. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика? Имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър Радев, виждам, че сте набелязали мерки, анализ, план за действие и така нататък, което е добре в случая, че все пак каквото или поне минимални нужни мерки Вие ги предприемате. Аз обаче ще си позволя да Ви дам няколко съвета, които съм взаимствал от курорт Ибиза и от Кипър. Освен всичко това, което Вие изброихте, това е безспорно. Съществува и там. Има и още нещо – там задължително се осветяват всички плажове нощно време, тъй като част от противоправните деяния се извършват на самия плаж. Това първо, между другото, в нашите концесионни договори за плажовете също се включва тази точка за осветяването на плажа, така че бихте могли да ги изисквате тези неща. Що се отнася до видеонаблюдението, там е застъпено навсякъде, ако е възможно бих го препоръчал също и при нас да бъде застъпено – абсолютно навсякъде видеонаблюдението. Другото, което се провежда, са така наречените „респектиращи“ акции, чрез които се демонстрира силата и присъствието на държавата в курорта, с цел едни превантивни мерки и действащи успокояващо на почиващите, за да се види, че все пак са защитени. Другото, което също е интересно не знам дали е предвидено, не го споменахте – работата с цивилни полицаи и тяхното патрулиране и естествено работата с агентурата и внедряването й сред кримиконтингента с цел получаване на предварителна информация, а не да се тича след събитията. Благодаря Ви, господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър – дали е възможно да се включи чуждият опит.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, като говорите за международен опит, само ще спомена, че в края на миналата година на среща между ръководствата на МВР, Министерството на туризма и дипломатическите представители на страните, за които България е традиционна туристическа дестинация, ни дадоха много висока оценка не само заради това, че тези страни имат техни представители тук, между другото, реципрочно и ние пращаме там.
Съгласен съм с нещата, които казвате, някои от тях са ангажимент на областните управители и ние можем да осъществим, мисля, че го подчертахте, контрол. Това може да направим. Осветяването на плажовете го има в договора, но дали се прави?! Знаете, ние участваме в едни комисии в общинските съвети, ще попитаме спазват ли се.
Видеонаблюдението, където го има, струва пари. Отново сме в много добра координация, особено с кмета на Бургас. Там почти навсякъде има, остава да бъде свързано, а то в голямата част е. Ще проверим.
Спомняте си демонстрационните акции – и аз участвах в такава съвсем скоро като млад министър: отидохме лятото в Бургас точно поради тази причина. Знам, че и при госпожа Бъчварова преди мен по същия начин го правиха.
С цивилни полицаи и с агенти се работи и сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е зададен отново от народния представител Тодор Байчев относно установяване причините и условията, способстващи извършването на престъпления против личността на детето, с цел своевременното им отстраняване.
Имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Радев, началниците на районните полицейски управления следва да организират сътрудничество с органите на държавната власт, местното самоуправление и неправителствени организации чрез съвместни програми. Те определят реда за провеждане на срещите с обществеността и участват в тях. Същите определят задачите на служителите от Охранителната полиция за реализиране на утвърдената от министъра на вътрешните работи Стратегия чрез приемане на мерки за подобряване на партньорството между институциите на държавната администрация.
Определена е задача на полицията да се стреми към установяване на открито, продуктивно и полезно партньорство с обществото, като изпълнява функциите си по осигуряване на обществен ред и сигурност в условията на прозрачност и отчетност, при зачитане на правата и достойнството на гражданите.
Повишаването на общественото доверие и подкрепата на гражданите за полицията е предвидено като ключов елемент при установяване на това партньорство. Въпреки това, със съжаление трябва да отбележа, че в нашето съвременно общество съществуват индивиди, които се възползват от крехката детска психика и беззащитност на децата, извършват престъпление против личността на съответното дете.
Наясно съм, че предвид развитието на технологиите и обществените отношения е трудно да се контролира достъпът до деца и достъпът на самите деца до някои технологии, но това не трябва да ни отказва. Напротив, МВР трябва да се възползва и да изгради система за контрол и възпиране на криминалния контингент по отношение на извършване на престъпление срещу деца.
В контекста на казаното е безпокойството на обществото по повод на осигуряване на безопасна среда на живот на нашите деца, поради което имам към Вас следния въпрос: МВР работи ли и как по установяване причините и условията, способстващи извършването на престъпление против личността на детето, с цел своевременното им отстраняване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, част от Стратегическа цел № 1 на Министерството за периода 2018 – 2021 г. е превенцията: „Координирано противодействие на конвенционалната престъпност и опазване на обществения ред“.
За изпълнение на тази цел са предвидени дейности, свързани с опазване на живота и здравето на децата. Ежегодно при откриване на учебните занятия, се разработват методически указания към началниците на районните управления за създаване на организация за обезпечаване на обществения ред, включително за безопасността на движението, недопускане извършването на посегателство върху подрастващите и на престъпления с висока степен на обществена опасност в учебните заведения и прилежащите на тези заведения територии.
Създадена е организация за засилено полицейско присъствие в районите с учебни заведения в страната; на полицейските, младшите полицейски инспектори и нарядите, извършващи патрулно-постова дейност в така наречените пикови часове на деня. Аз съм отговарял и друг път на подобен въпрос за училищата.
Предприемат се мерки за противодействие на разпространяване на наркотичните вещества в районите на учебните заведения, като се поставят конкретни задачи за изпълнение на полицейските наряди.
Всяка година Министерството изпълнява дейности, включени в Националната програма за закрила на детето. Акцентира се върху превенцията, както Вие подчертахте, по отношение на децата от училищна възраст; изграждане на модели за безопасно поведение; запознаване на учениците с първоначални правни понятия.
Служителите на МВР изнасят лекции по националната програма „Работа на полицията в училищата“ – има такава програма. Министерството провежда и редица тематични кампании, които целят ограничаване на пътнотранспортния травматизъм с деца и намаляване броя на престъпленията и правонарушенията, включително извършвани от подрастващите.
С цел превенция в ранната училищна възраст се реализира и програмата „Детско полицейско управление“ – така се казва. На територията на страната за 2017 г. са създадени 204 детски полицейски управления. В рамките на българо-швейцарски проект „Подобряване закрилата на детето и превенция на детската престъпност“ е създаден и пуснат в експлоатация специализиран уебсайт „Детска сигурност“ за намаляване броя на случаите на детско насилие и детска престъпност.
По линия „Превенция на децата“ в интернет пространството и намаляване случаите на насилие над деца Министерството на вътрешните работи обучава учители и други професионалисти за работа с деца и подобряване уменията за предпазване в интернет.
С цел безопасността на децата и превенция на техните сексуална експлоатация и тормоз са разработени и публикувани информационни материали за безопасността на децата в интернет пространството.
Министерството активно си сътрудничи и с други държавни институции ангажирани в тази проблематика, като Министерството на образованието, Държавната агенция за закрила на детето, която има основни функции в тази област, и Агенцията за социално подпомагане, разбира се, и с други държавни структури и агенции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Байчев, имате възможност да направите реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Радев, благодаря Ви за коректната информация, която изнесохте. Аз също ще Ви запозная с малко статистика.
Според действащата система за професионална ефективност за противодействие и превенция на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на методиката за работа, са отбелязани няколко проблема, които не засегнахте, вероятно в дупликата ще ги дискутираме, а именно: липса на координация и междуинституционално сътрудничество. Системата е бюрократична и тромава при налагането на по-строги възпитателни мерки. Прекалено са удължени процедурите по налагане на възпитателни мерки, което води до чувство за безнаказаност при децата извършители.
Бих споделил нещо и от моята практика като адвокат, а именно, че възпитателните мерки, предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, са недостатъчно ефективни, в резултат на което не оказват необходимото въздействие. Част от тях на практика са неприложими и често неизпълними. Недостатъчно ефективни са и мерките по същия закон спрямо системните извършителите.
Приятно съм изненадан по отношение на работата с училищата и превантивните дейности, които са предприети там, тъй като засягат и обхващат голяма част от обществения живот и сектор, но има още нещо. Би трябвало органите на МВР да уведомяват компетентните и контролни органи с цел повишаване на ефективността на налаганите наказания, както и за налагане на ефективни мерки и спрямо родителите, проявили безотговорно отношение към децата си с асоциално поведение. Също така трябва по-ефективна работа с малолетните и непълнолетните лица и с техните родители от страна на „детска педагогическа стая“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Министър Радев, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, сигурно е такава статистиката, но нали разбирате, че между МВР и децата няма чак такава пряка връзка. Ние гоним престъпниците, а с децата се опитваме всички това, което разказах, да правим, но основният ангажимент там е на Държавната агенция за закрила на детето. Ние ще даваме сигнали, Вие сте прав: сигнали да – всичко, което минава през очите на полицая, който е и районен инспектор, и какъв ли не. Всичко това отива, където трябва по институциите, и аз моля те да заемат своето място, включително и семейството – все пак говорим за деца.
Искам да подчертая нещо, за което всъщност не стана дума досега, и затова взех думата. Има един Механизъм на Министерство на образованието, за който имаме много активно участие. Тези деца, които са вън, са потенциални престъпници, да влязат – над 20 хиляди са в момента, 22 хиляди е точното число – успяхме да влезем, особено малцинствените групи, да са вътре в училището. Това е превенция. Ако това успеем да направим, според мен тези бройки, които чувате, това огромно число, всъщност е за бъдещи потенциални престъпници, ако не успеем да ги образоваме. В тази посока се опитваме да направим.
Благодаря на Вас за доверието, защото всички се съсредоточават в МВР да реши много проблеми. Вие споменахте и за наказанията. И това е малко извън нас. Но за сигнализацията, за това, което виждаме и трябва да предадем, където трябва, задължително ще го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Следва въпрос от народния представител Георги Андреев относно дейността на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, задавам този въпрос от името на много граждани на Варненска област.
В един и същи период от време започват летният туристически сезон във Варна и прибирането на селскостопанската продукция – 2018 г. Тези две кампании ще дадат голямо отражение на оперативната обстановка в област Варна.
От срещи с жителите на област Варна основният проблем към настоящия момент, освен безпаричието, липса на работни места, е недостатъчното полицейско присъствие, а в много населени места липса на такова, което е необходимо за спокойствието, сигурността и живота на жителите на Варненска област.
Господин Министър, в тази връзка Ви задавам следния въпрос: моля да ми предоставите информация за щатното разпределение на ОДП – Варна, по РПУ-та и на базата на сравнителен анализ какво е било 2010 г., ако желаете в цифри, проценти, какво е сега в 2018 г.? Какъв е броят на работещите пенсионери в ОДП – Варна, и какви мерки сте предприели във връзка с предстоящия туристически сезон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Андреев.
Господин Министър, имате възможност за отговор – заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, към 15 март 2018 г. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в град Варна има на основен щат общо 1546 служители. Хиляда петстотин четиридесет и шест служители! В допълнение, през 2012 г. е утвърден допълнителен щат и е създадена група „Общинска полиция“, в която към днешна дата влизат около стотина бройки. Това допълнително. Към настоящия момент, с цел попълване на вакантните щатни бройки, са обявени нови конкурсни процедури.
С оглед своевременното планиране и организация на дейностите, свързани с опазване на обществения ред в туристическите комплекси и селища през предстоящия летен туристически сезон и прибирането на реколтата, както Вие казахте –2018 г., са набелязани редица мерки.
На първо място, провеждане на срещи с хотелиери и туроператори по места, анализиране и аргументиране на нуждата от сформиране на съвместни наряди с полицейски служители от други страни – споменах подобен отговор за Бургас; създаване на разчет за обосновка от необходимостта от придаване на допълнителни сили и средства от други структури на МВР, включително Жандармерията; изготвяне на механизъм за информационно обезпечаване на линия на сигурността на българските и чуждестранните туристи.
На следващо място, във Варна имате въвеждане на множество оперативни мерки, които целят повишаване ефективността от работата на полицейските сили, промени в патрулно-постовата дейност. За част от служителите на Териториалната полиция за летния период ще се въведе различно работно време от сегашното.
На последно място, провежда се засилен контрол върху дейността на частните охранителни фирми, както и се създава организация за провеждане на специализирани полицейски операции и извършване на проверки съвместно с други институции.
От 2010 г. до 15 март 2018 г. са направени 19 промени в щата на районните управления на Областната дирекция на МВР – Варна. В резултат на това общата численост е намалена с 259 щатни бройки и към 15 март 2018 г. е 808 щатни бройки.
Влезлите в сила през 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване – питате за пенсионерите, отпадна изискването за прекратяване на осигуряване при отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, като се създаде възможност лицата, които са придобили право на пенсия, да се пенсионират, без да се изисква прекратяване на служебното и трудовото им правоотношение.
Правото на пенсия е субективно право, както знаете, и се упражнява по волята на неговия носител. При упражняване правото си на пенсия служителите на Министерството не са задължени нито да уведомяват, нито да искат разрешение от органа за назначаването или ръководител на структурата на Министерството за този свой личен акт.
В тази връзка в Областната дирекция на МВР – Варна, няма данни и не са получени такива от други институции за броя на служители, които упражняват правото на пенсия. Така е в цялото Министерство на вътрешните работи. Ако трябва да разбера колко са пенсионерите, трябва да питам Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика?
Заповядайте, господин Андреев.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Министър, благодаря Ви за коректните данни и за съпоставянето между тези години, но искам да отбележа един факт – РПУ – Провадия: 2011 г. с щат някъде около 150 служители, в момента – не повече от 60.
РПУ – Провадия, господин Министър, обслужва оперативно три общини – Дългопол, Провадия и община Ветрино, с един пътно-постови автомобил. Няма как, не е възможно, даже всичко от себе си да дадат тези служители, няма как да покрият оперативно този район.
Същият проблем е и в други общини. По принцип тоя проблем с недостига на кадри е главно в РПУ-та, които обслужват селските райони, защото всеки един служител, попаднал в такова РПУ, след това търси реализация в големия град – реализация, работа за него, за жената, за по-добър начин на живот. И именно тези общини страдат от този проблем за полицейското присъствие.
Аз зная, че този проблем не е започнал от Вас, но се надявам във Вашия мандат този проблем да бъде решен, защото ние сме длъжник пред жителите на тези населени места и трябва да им осигурим основни техни конституционни права, спокойствие на живот, на собственост. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Андреев.
Господин Министър, ще вземете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, понеже не ми стигна времето, аз съм направил извадка за всички РПУ-та и можете да я видите, но за Провадия специално Вие казахте „от 150 – на 60“. Дали са 60? Според мен са 91 в момента, все едно, те са намалени. И тук съм съгласен. Сигурно отговарят за две-три села.
Да, имаме такава карта, за която съм Ви казвал много пъти, когато е ставало дума за това, където чрез различно оцветяване в по-тъмно или по-светло червено са показани зоните с най-много криминални престъпления. Може би тук случаят не е такъв. Ще го проверя.
И още нещо – във вторник ще бъдат там. Има анализ, целия месец върви анализ. Във вторник ще бъда във Варна и тези въпроси, които Вие поставихте, лично ще се поинтересувам докъде са стигнали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Постъпи искане за декларация от името на група.
Заповядайте, от името на Парламентарната група „БСП за България“.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на „БСП за България“ по повод на 26 март – Ден на Тракия
На 26 март отбелязваме значимо събитие в националния календар – Денят на Тракия.
По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. обсадата на Одрин от българските войски от октомври 1912 г. до 26 март 1913 г. завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия – решителна победа, довела до края на Балканската война. Съюзниците са под общото командване на генерал Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на генерал Георги Вазов, който е брат на народния поет Иван Вазов и на генерал Владимир Вазов.
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинги годишно изведе на бойното поле след 14-дневна мобилизация армия от 400 хиляди мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от 20 милиона и спря едва пред портите на вражеската столица. Радостта и възторга са неописуеми!
На този ден се покланяме пред подвига на българските воини, загинали при превземането на Одринската крепост.
За съжаление, само след няколко месеца – септември-октомври същата година, сме свидетели на едно от най-драматичните и трагични събития в българската история – геноцида и преселението на тракийските българи от родните им места в Източна и Западна Тракия, който пряко засяга над 300 хиляди българи.
„По на юг, в един дол, имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне, та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко.“
Така професор Любомир Милетич описва една от най-големите трагедии в българската история в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“.
Булгаркьой с разстреляните 350 български мъже, кървавият поход на българите от Дедеагачко, завършил в окървавените води на Арда, не могат да бъдат забравени. Отдавна тракийският геноцид е признат за първия в историята на XX век. Той бележи началото на един феномен, който в следващите десетилетия ще се превърне в най-големия световен проблем, причините за които и до днес са неясни.
На този ден почитаме паметта на хилядите тракийци, прогонени от родните си места, които остават в турско, а бежанците намират подслон в освободеното Отечество. Почитаме жертвите на нечувания геноцид, на кошмара, на гоненията, изтреблението и разорението над тракийските българи. Почитаме и многобройните българи герои, съхранили се завинаги в народната памет – Капитан Петко войвода, Димитър Маджаров, Руси Славов и много други.
Двадесет и шести март е една от най-светлите и паметни дати от нашата история и една от най-славните и героични страници от българската нова летопис!
Неслучайно признателните ни деди още в далечната 1914 г. обявяват 26 март за Ден на Тракия, а българското правителство го признава официално през 2006 г. Оттогава всички български патриоти, офицерството и Българската православна църква честват 26 март като общобългарски празник.
И той е толкова значим днес, защото освободителната Балканска война е, за съжаление, рядък, но велик пример за единство в нашата история. Това е битка не само за териториално обединение. Това е еманацията на мощния порив и духовна съобщност между българите. Народът ни ярко и категорично демонстрира своята воля за единство, волята си за осъществяването на своя национален и морален идеал.
Уважаеми колеги, нека и ние бъдем така единни и единодушни в националните си приоритети, независимо от политическите си възгледи и пристрастия. Нека да почетем всички онези, чиято общонационална кауза е била единението, а не разделението; разбирателството, а не конфронтацията; родолюбието и патриотизма, а не политическите боричкания. Ние все още сме длъжници пред паметта и саможертвата на предците, които създадоха българската държава и на тези, които дадоха живота си за обединението на нацията.
И повече от всеки друг път трябва да допринасяме за съхраняването на българската идентичност в Европейския съюз и глобализиращия се свят. Нашият идеал да бъде България с възродени икономика, култура, наука и образование, България, чиито граждани не емигрират по света, а се радват на достоен живот в родината си!
Нека смисълът на нашите усилия е просперитетът и духовното развитие на нацията, утвърждаването на нейното достойнство и перспектива като европейска нация със славно минало, което трябва да се помни и тачи.
Уважаеми колеги, нека се поучим от историята и направим своята честна равносметка – достойни ли сме за героите, които са писали българската славна летопис! Да го направим в името на нашия народ, в когото сме се клели, и който ни е изпратил тук.
И нека не забравяме нашия дълг пред тракийските българи и техните потомци! Защото България все още е в дълг и българското правителство е длъжно да не остави Тракийския въпрос да потъне в забвение. Затова настояваме справедливото искане за обезщетението на тракийските българи да бъде поставено пред турската страна на най-високо ниво.
Нека ролята ни на посредник между Европа и Турция не е за сметка на ролята ни на защитник на българския национален интерес.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Продължаваме със следващ въпрос – от народния представител Иван Ченчев, към министъра на вътрешните работи. Той е относно случаите на агресивно отношение и побой над деца в детските заведения.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
Като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта съм сериозно загрижен по въпроса за сигурността на българските деца. Особено притеснение предизвикват зачестилите случаи на агресия в училищата и на побой над деца от най-ниските възрастови групи в яслите и детските градини, в голямата си част станали известни и получили публичност благодарение на записи, направени от родители.
Тези случаи основателно поставят нелекия въпрос за това дали се касае за единичен случай или вече за наистина тревожна тенденция и сериозно явление.
Факт е, че родителите чувстват несигурност, имат нужда и настояват за действия и мерки за подобряване на средата на сигурност.
Вече близо един месец – от 12 февруари насам, родители от 12 града в страната под формата на законен протест изказват своите искания в рамките на инициатива за качествена и иновативна образователна система, като подписката към момента е подкрепена от над 20 хиляди лица.
Инициативата и притесненията на родителите получиха еднозначното отношение и готовност за сътрудничество от страна на всички членове на Комисията за децата, младежта и спорта.
Като имам предвид желанието за ефективност и резултата от това сътрудничество, моля за Вашия отговор на следното: за последните две години какви са данните за посегателства срещу деца, извършени от персонала в съответните детски заведения и за броя на случаите на причинена смърт или телесна повреда? Колко са и постъпилите жалби и сигнали? Какъв е броят на извършените проверки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, в Министерството на вътрешните работи към момента не се събират статистически данни за деяния, извършени от персонал на детски заведения. Не се събират такива статистически данни.
При конкретни прояви, свързани с насилие, се прилагат съответните норми на българското законодателство. В последните две години в Министерството са постъпили 34 жалби и сигнали за случаи на агресивно отношение – побой над деца от персонала в детски заведения. По всички тях е извършена обстойна и задълбочена проверка, като преписките са изпратени в съответната районна прокуратура за отношение по компетентност. Образувани са четири досъдебни производства за случаите на телесна повреда на дете и няма регистриран случай на смърт на дете, за щастие, причинена от служители на детско заведение.
В Закона за закрила на детето ясно са посочени правата на българските деца. В чл. 3 се казва, че закрилата на детето се основава на зачитане и уважение на личността на детето. Член 11 от същия закон гласи, че всяко дете има право на закрила срещу нарушаване на неговото достойнство, методи за възпитание, физическо, психическо и друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
Въпреки законите, които съществуват в Република България, все още в някои детски заведения деца продължават да бъдат подлагани на психологически и физически тормоз от страна на персонала, както и Вие посочихте, и всички сме гледали по телевизията.
Проверките по жалбите и сигналите за нарушения на права на детето се извършват и от служители на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ към Държавна агенция за закрила на детето.
При установяване на нарушения, които са на други органи, служителите на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ ги уведомяват незабавно.
Министерството със своите служители осъществява бърз и навременен обмен на информация със служителите на тази държавна агенция, тъй като Агенцията е орган за ръководство, координиране и контрол в областта на закрила на детето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще има ли реплика, господин Ченчев?
Имате тази възможност, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от това, че Министерството е действало своевременно по жалбите и сигналите. Доколкото разбрахме, те са 34. Това наистина превръща подобни случаи в тревожна тенденция. Радващото е, че това, което докладва министърът, че няма смъртен случай, за щастие разбира се.
Наистина, господин Министър, положението там, бих казал, от това, което следим, гледам като репортажи исканията на родителите, това, че те са направили такава подписка с над 20 хиляди лица, които са я подкрепили, наистина дава основания за притеснения и аз моля Министерството наистина да следи много внимателно ситуацията и да реагира своевременно, както досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър, ще допълните ли отговора си?
Имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ченчев! Вземам дуплика само защото за пореден път се поставя въпрос от народни представители за защита на децата и въобще всичко, свързано с престъпленията и срещу тях, включително и престъпления, извършени от децата, но Вие поставихте въпроса за училищата. Аз деликатно насочих вниманието Ви към Агенцията, която отговаря за тези въпроси. Разбира се, Министерството на вътрешните работи с цялата си отговорност и всички правомощия, които изброих, се занимава с тези случаи. Този въпрос не е само на опозицията, не е само наш. Благодаря Ви, че го поставяте. С цялата сериозност и с всички възможни средства ще се отнасяме към него, но не искам да пропусна семейството.
Благодаря за доверието отново, и Вие насочвате всичко към Министерството на вътрешните работи. Да, но ние се появяваме накрая все пак, искам да го подчертая. Нещо се случва в заведението, гледаме ги тези неща, да не ги споменавам и аз, по телевизията. Всички, от правоприлагащите органи включително, моите служители и колегите от Министерството на вътрешните работи са възмутени, но ние се появяваме там накрая. Отиваме и да видим кой е престъпил закона. Ако има сигнал, задължително е това, от тази трибуна пак моля – чухте сигналите колко са малко. На мен ми направи също впечатление: за две години – 34. Малко са тези сигнали. Само миналата седмица имаше няколко сигнала по телевизиите, заснети при това. Имате телефони, в социалните мрежи го пускат. Аз моля всички да знаят, че правилата са такива – трябва да има сигнал, този сигнал задължително се завежда и започваме да работим по него. Всичко онова, което съберем, даваме на прокуратурата. Прокуратурата, разбира се, ако е такъв случаят, ако не, преди това и ние сезираме Агенцията за закрила на детето, с нейните възможности тя да работи.
Искам да върна разговора към този механизъм, който се прави в момента и който работи. Аз споменах преди малко по един друг въпрос, механизмът, по който тези 22 хиляди деца трябва да влязат в училище, там да бъдат обучени, защото голяма част от нещата, които се случват в детските заведения и в училищата, не са само инициирани от преподаватели, възпитатели. Те са общо – има провокация от едната и от другата страна на нашето внимание. Благодаря Ви, че насочвате вниманието в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Радев. Благодаря за днешното участие в заседанието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към въпросите, поставени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.
На първо място, питане от народния представител Дора Янкова относно разработване на интегрирани програми за подкрепа на районите с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, в Програмата за управление на третото правителство на Бойко Борисов сте извели като основен приоритет балансираното регионално развитие с цел намаляване на регионалните различия – един сериозен проблем, касаещ развитието на страната. Тук става въпрос може би за цялата територия – за България. Става въпрос за вътрешната политика за сближаване и средствата за това.
Паралелно с това, господин Министър, Вие знаете, информиран човек сте в тази сфера, фактите показват, че разликите между областите се задълбочават. Фактите показват, че българските региони са едни от най-неконкурентоспособните в Европейския съюз. Страната ни е една от държавите страни – членки на Европейския съюз, в които разликата между столицата и останалите региони е най-силно изразена. Логично е да заложите политика, която сте записали в Програмата за управление, че ще разработите интегрирани програми за подкрепа на регионите с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики. И тъй като имаше такава в първите две правителства, Вие имахте като документ целенасочена инвестиционна програма, написахте я, създадохте я, създавахте очакване, настроения. Регионалният министър, тогава Вие заместник-министър, я подкрепяхте. Министърът на финансите каза: „Това не е моят възглед за развитието на страната и финансовият ресурс, който трябва да отива и да въздейства върху регионите.“
Изводите на финансистите правят и следното като важно за финансите, които отиват в регионите. През 2017 г. 2 милиарда 200 милиона – с постановление, под различен начин са отишли някъде в страната, но това не е целенасочено въздействие, това не са интегрирани програми. Тоест ресурс има, но той не е според възгледа на министъра на регионалното развитие, не е според възгледа на колективното ръководство – Министерски съвет, а секторно тук-там нещо се бодва, което не дава устойчивост и не изравнява регионалните различия.
Ето това е тревогата ми да поставя въпроса и паралелно с това да Ви питам: Вие сте се ангажирали пред българските граждани с такава политика, как я изпълнявате вече една година от правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър, имате възможност за отговор в рамките на пет минути в процедурата по питане.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, Вие много точно и ясно формулирахте в питането и направихте по-скоро разреза между политика и инструментите за нейното осъществяване и реализиране.
Регионалната политика, като хоризонтална такава, пречупва през своята призма всички секторни такива от териториална гледна точка, с глобалната цел да намалим разликите в развитието и диспропорциите в развитието между отделните региони и вътре в самите тях, разбира се – между отделните общини и области в отделните райони. Факт е, че регионалната политика се реализира с различни инструменти, не само финансови – като програми, като фондове, а и през нормативни такива, та дори и през институционални. Деконцентрирането на една администрация в даден район – централна например, е също инструмент за провеждане на регионална политика. Добре го знаете.
Конкретно за Целенасочената инвестиционна програма. Знаете, с болка сме дебатирали и аз, и Вие, и в Регионалната комисия, а и в други – в експертни и в лични срещи, тя е разработена. МРРБ разработи подобна програма в рамките на два мандата. Тя обхваща изостаналите райони – Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, полупланинските и планинските слаборазвити такива. Основната ѝ цел е повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната с оглед подкрепа на икономическото развитие за постигането на растеж, откриване на нови работни места и преодоляване на негативните демографски процеси в тези региони. Чрез целенасочената намеса на държавата се цели подпомагането на тези райони. Споменах, с ключовия демографски проблем, а, разбира се, и с повишаване на икономическите параметри в тях.
В пълния обхват на Целенасочената инвестиционна програма са включени повече от половината от българските общини – 149 на брой, в които обаче живеят 30% от населението на България, но пък обхващат повече от 54% от националната територия. Виждаме дори в този ракурс каква диспропорция има.
На база на териториалния обхват на Програмата, в общата ѝ структура са включени четири подпрограми – за Северозападна България; подпрограма за развитието на район Родопи; подпрограма за район Странджа-Сакар; и подпрограма за развитието на пограничните, полупланинските и планинските слаборазвити региони.
Няма да коментирам всички стратегически цели на Програмата. Някои са основните приоритетни области в нея: стимулиране на икономиката; укрепване на човешките ресурси; на трето място, обновяване на инфраструктурните системи и превенция на рисковете; на четвърто, балансирано пространствено развитие чрез трансгранично сътрудничество.
С оглед по-добрата приложимост на подпрограмите и за да се гарантират резултати в средносрочен план, за всеки целеви район са идентифицирани конкретни интервенции, конкретни проекти на добрия принцип отдолу нагоре – от местните власти през областните съвети за развитие на регионалните такива, за да достигнат до Министерството.
Предвиден е финансов ресурс, Вие споменахте. Стартът на програмата е трябвало да започне 2017 г. като конкретни инвестиции. Общият ѝ бюджет за периода 2017 – 2025 г. е почти 1 млрд. 300 млн. лв. Към момента не е осигурено финансиране, добре споменахте, на Програмата, но тя все пак представлява добра основа за провеждане на политики и насочване на публични ресурси към развитие на изоставащите райони, които попадат в нейния обхват. Тъй като голяма част от проектите, заложени в Целенасочената инвестиционна програма като конкретни мерки за интервенция, като конкретни специфични проекти, се финансират през други инструменти – било то през целеви постановления на Министерския съвет, за които споменахте, било то през проекти, свързани с фондовете на Европейския съюз, тоест проекти през оперативните програми, било то през отделни бюджетни програми, с които разполагат дадените инвестиционни министерства, като ПУДООС например в МОСВ, като бюджетните програми на Министерството на регионалното развитие и благоустройството най-вече в сектор ВиК и в сектор „Геозащита и предотвратяване на свлачищни, ерозионни процеси“.
Може би в дупликата ще имам възможност за повече информация. Само ще спомена, че броят на проектите и стойността на безвъзмездната финансова помощ по проекти, които са изпълнени или в процес на изпълнение по Оперативна програма „Региони в растеж“ в общините, които са включени в Целенасочената инвестиционна програма, е, както следва: за Северозападен регион имаме 79 договора за 265 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ; за район „Родопи“ – 63 договора, над 220 млн. лв.; за район „Странджа-Сакар“ – 12 договора, над 8 млн. 300 хил. лв. безвъзмездна финансова помощ; за „Планински, полупланински или слаборазвити райони“ – 37 договора с общ ресурс над 120 млн. лв. Сумарно имаме 191 договора с ресурс над 614 млн. лв. само по „Региони в растеж“. Ще продължа малко по-късно, наистина темата е изключително важна и актуална. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Янкова, за уточняващи въпроси.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, тъй като питането е за политика, и в Програмата Вие сте записали, че регионалните различия могат да се променят чрез интегрирани програми, освен „Региони в растеж“, която е европейска програма, която има и своите слабости, естествено, Вие знаете, че областните градове остават в периферията без финансов ресурс вече 14-а година и поради тази причина целенасочено въздействие трябва да има там. Това са едни живи периферии, особено на областните градове.
В бюджета ние предлагахме Фонд за целенасочено въздействие. Такъв фонд като алтернатива, а може би и като Ваше разбиране като няколко министри в кабинета, но факт е, че в Закона за държавния бюджет средства за целенасочено въздействие няма. Разбрах от Вас, че продължавате да поддържате, че, да, Северозападът е най-бедният регион в Европа, Родопите, Странджа-Сакар, планинските и полупланински, но проблемът вече става за цялата страна.
Вторият ми въпрос е: ще има ли политическа воля правителството да започне действително в комплекс да гледа за целенасоченото въздействие? Защото какво се получава в момента? Това са двата въпроса. Вие отново си извадихте темата „Целенасочена инвестиционна програма“. Две правителства, има такъв документ, Вие като министри, част от кабинета си я претопляте, предлагате, възбуждате очакване, но тя финансово не е обвързана и за нея няма акт на Министерския съвет. Няма постановление, тя реално е едно добро пожелание във Вашите ръце.
Затова са моите въпроси: има ли целенасочени програми, или е тази Целенасочена програма? Имате ли финансов ресурс и политическа воля нещо да се случи в посока интегрирани териториални инвестиции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Министър, в дупликата Вие поехте ангажимент да отговорите на тези въпроси, да допълните отговора си.
Имате тази възможност, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, факт е, че Вие много добре познавате генезиса и спецификата на взаимоотношенията в кабинета. Няма да се конфронтирам с финансовия министър, бъдете сигурна! Факт е, че може би нашите усилия като министри, които подкрепяме подобен интегриран целенасочен инструмент, не са били достатъчни, дори с Ваша подкрепа в конкретния случай. Да, ще отстоявам подобна политика, но не само под формата на инструмента „Целенасочена инвестиционна програма“, тъй като след приемането на такава програма, а тя е приета, изпълването ѝ с финансово съдържание няма да реши всички проблеми на изостаналите райони, но ще бъде ясна основа за провеждането на регионална политика.
В първата част на отговора си споменах, че голяма част, да не кажа в по-голямата част от публичните инвестиции, насочвани през отделните инструменти, било то чрез постановление на Министерския съвет на базата на доброто финансово изпълнение на бюджета и усилията, които Министерството на финансите и приходните агенции полагат, за да има излишъци, които да разходваме в подобни райони за конкретни обекти, било то по линия на другите бюджетни програми на министерствата, ние отново провеждаме регионална политика, тъй като всички проектни предложения, които финансираме, попадат като приоритети и в по-голямата си част като конкретни проекти и интервенционни мерки в Целенасочената инвестиционна програма. Тоест по косвен начин, без да сме изпълнили програмата с финансово съдържание, ние изпълняваме нейните цели.
Отделно от това, понеже коментирахме само ОПРР, всеки публичен ресурс, който достига до българските граждани, има своето териториално измерение. Той е интегриран по своята същност и се пречупва през проектите на територията, в която се реализира. Всеки публичен ресурс има регионална значимост. Въпросът е до каква степен се насочва в тези региони?
Аз съм извадил и ще Ви предоставя още по-подробна статистика не само относно „Региони в растеж“, а по всички оперативни програми, включително Програмата за развитие на селските райони, ОПОС, ОПИК. Имаме добър паритет. Например в ОПРР коментираме по-глобално – в Северна и Южна България, като 67% от населението на България живее в Южна България, а почти 80% от брутния вътрешен продукт е в Южна България. Оперативната програма „Региони в растеж“ финансира проекти в Южна и Северна България в съотношение 52% към 48%. Тук имаме по-глобална величина на регионалния подход още на ниво програмиране.
Направил съм справка с пътните ни проекти, които са с целево държавно финансиране. Тук съм изключил европейските фондове. С извършените ремонти от държавния бюджет в периода 2016 – 2017 г., когато стартира Целенасочената инвестиционна програма, за посочените региони имаме почти 383 милиона само за ремонтни дейности за пътни проекти от държавния бюджет. По линия на текущия ремонт имаме 220 милиона в тези общини и в изостаналите региони. По линия на „Транзитни пътища“ – държавните и инвестиционни заеми, имаме над 101 млн. лв. Имаме реализирани трансгранични програми.
Но да не изброявам всички инструменти. А до тези региони достигнаха средства и по Програмата за енергийна ефективност или други бюджетни програми. Пречупвайки нещата през фокуса на изостаналите региони, голяма част от ресурса в държавата целенасочено се реализира в тези общини.
Знам каква е Вашата критика, добре я осъзнавам. Вие сте сигурна в това, че добре я осъзнавам. Може би са необходими още по-сериозни усилия, за да имаме устойчивост на тази политика, да имаме прогнозируемост и по-балансирана концепция с конкретно следване на приоритети, цели и конкретни проекти. Може би ще кажете, че работим на парче, но все пак и това е нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Поради важността на темата просрочихме времето, но мисля, че няма да търпим критика.
Госпожо Янкова, имате думата за отношение към отговорите.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър! Факт е, че в програмата, която изпълнява правителството, сте записали: „Една от основните цели е да се намалят регионалните различия“. Това е признание, че и двете правителства са правили нещо, че с европейските средства се работи. Предполага се, че трябва има комплексен подход и изводи, но нашите региони са едни от най-бедните. Ние догонваме столицата, до известна степен се отива към регионите, които са развити, към Югозападния регион и няколко града.
Факт е, че Вие имате ангажимент в програмата си към българските граждани, записали сте го. Добре е да извадите програмата и да я погледнете: „Интегрирани програми за подкрепа на регионите с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики“. Сега тук такива интегрирани програми реално не сте направили.
Проблемът с регионалните различия си стои. Бях на дебата, а и Вие имахте възможност да чуете комисаря Йотингер, че се препоръчва целенасочено, инвестиционно действие, че това е опит в Европейския съюз, за да може да се подкрепят изоставащите райони в своето развитие.
Ние в бюджета Ви предлагахме решение на част от проблемите: целенасочено въздействие на градовете до 10 хиляди жители, средства за водоснабдяване на малките селища до 3000 жители и отново финансов ресурс – един пакет, в който ако бяхте погледнали в неговата цялост, можеше действително да направите целенасочено въздействие.
Господин Министър, изводът е: в първата година от третото правителството на Борисов няма политика, няма политическа воля на целия кабинет за интегрирани проекти за целенасочено въздействие върху слабо развитите региони.
Обръщам се към Вас: в сряда в Министерския съвет поставете този въпрос, за да не каня на трибуната министър-председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е поставен отново от народния представител госпожа Дора Янкова към министър Нанков. Отнася се до качеството на питейната вода в квартал „Настан“ в град Девин.
Заповядайте, госпожо Янкова, да развитие въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Нанков! Въпросът ми е за качеството на питейната вода в квартал „Настан“, град Девин.
На среща преди един месец жителите на квартал „Настан“, но не само на тази среща, а и на всички останали срещи в квартала бях информирана и хората отново, за съжаление, поставят въпроса за лошото качество на питейната вода, която ползват от ВиК дружеството, което им предлага водата. Това беше споделено с гняв. Вие знаете, че в община Девин е едно от най-високите увеличения на водата вследствие на политиката, която следва правителството. Вие упълномощавате областния управител да гласува за тези увеличения и за по-високи цени в регионите.
Паралелно с това общините нямат финансов ресурс. Девин е голяма община, с голяма територия, с много селища, но ако трябва да се свърши нещо с пари от данъците, няма да може да се направи инвестиция. В бюджета на община Девин за ВиК в квартал „Настан“ има 26 хил. лв. за проектиране. В инвестиционния план на ВиК дружеството – беше дебатирано преди няколко дена при областния управител – в този пакет не успях да видя за квартал „Настан“. Не можах да отговоря на жителите на „Настан“, тъй като Вие като представител на правителството и министър сте ангажирани с политиката, чийто ресор е тази политика.
Моля да ме информирате какво правите Вие чрез ВиК оператора, за да се подобри качеството на водата, а може би и инфраструктурата, свързана с водоподаването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Взимам си бележка за наименованието на квартала – „Настан“. Моля за извинение, погрешно поставих ударението.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, има три концептуални теми в отговора ми на въпроса. Така ги поставихте Вие.
На първо място – политиката с цената на водата, специално за община Девин. Там политиката е във връзка с действията, които предприемаме. Има промени в Закона за водите през 2015 г. Проверил съм – всички колеги от „БСП за България“ са гласували за тези промени, за да имаме единна цена на водата за територията на даденото ВиК.
На второ място е качеството на водата. Аз съм Ви приготвил информация, за да успокоите хората – всички микробиологични проби, всички протоколи за изпитване по всички физикохимични, органолептични параметри на водата в квартал „Настан“. Водата не е с нарушени параметри.
Трети ракурс – факт е, че водопроводната система в квартал „Настан“, но не само, а и в голяма част от Смолянска област, е с нарушени експлоатационни характеристики. Тя е силно амортизирана и в недобро качество.
Ще пропусна резюмето, което са ми написали колегите. Аз го резюмирах с три изречения.
Ще Ви отговоря накратко, освен че ще дам протоколите за качеството на водата, които съм подготвил. Те са от 6 март, доста актуални. В бюджетната програма, но не по линия на ВиК оператора, не по линия на инвестиционните разходи, но във ВиК – Смолян, цената на водата не беше индексирана девет години, и то при два пъти и половина увеличение на минималната работна заплата за този период, почти два пъти увеличение на средната работна заплата, увеличение на цената на консумативите, електроенергията и така нататък. Да не изброявам всички разходни пера на ВиК – Смолян, нормалните инфлационни процеси, индекса за корелация. Всички се чудим, а предполагам и Вие, как ВиК – Смолян, успяваше да запазва що-годе позитивни финансово-икономически и технико-експлоатационни параметри при този недоимък.
Във връзка с това, което трябва да отговоря конкретно на Вашия въпрос – в бюджетната програма на МРРБ имаме малко бюджетно фондче, което предишният министър Лиляна Павлова нарече „Чисти води“, основно насочено към чистите питейни води, като в много редки случаи е финансирана канализация, кметът е кандидатствал с ресурс 983 хил. лв. Заделили сме бюджетни средства за реализирането на Проекта по подмяна на водопреносната мрежа за питейна вода в квартал „Настан“. Той е попаднал в поименния списък. Бюджетът на Министерството е одобрен като отделни пера с разходи по бюджетни програми. Конкретният проект е заложен. Тази година ще бъде финансиран. Надявам се, че лошото състояние на водопроводната мрежа, което се изразява в чести аварии, в некачествено подаване на услугата „Подаване на питейна вода“, а не в нейното качество, ще бъде решен като проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Янкова, имате възможност за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Проблем с водата има. Ако не ми бяхте обещали средства за водата, всеки вторник щях да Ви нося вода от „Настан“ и да Ви моля да пиете от нея. Защото местното население не я пие! Не я пие, защото тръбите са един от най-старите етернитови тръби. Знаете, че където има връзки, това означава лошо качество. Водовземането е в реката и когато има заливане на водовземането, качеството също е променено. Аз общувам много с хората.
Добрата новина за жителите на квартал „Настан“ е дали поради въпроса, който поставям, или по други причини, Вие сте отделили ресурс, така че жителите на квартала може би още една година ще си купуват вода за пиене, а след това ще има променена техническа инфраструктура и тези течове ще бъдат сменени.
Господин Министър, тази информация ще я залепя в центъра на квартал „Настан“, та хората да я гледат.
Другата новина за родопчани и за хората е, че политиката – да, Вие подкрепяте политиката по увеличаване на цената на ВиК дружествата, но за Девин, общинският съвет ограничи мандата на кмета да гласува увеличаване на цената. Вие знаете, стои си проблемът, доколко е законно първото увеличение на цената на водата в Смолянско поради административните процедури. Не допускайте друг път документи с фалшиво съдържание да ходят към Комисията за енергийно и водно регулиране, защото това компрометира не само Вас, а се слага като допълнителни тежести върху самите граждани.
Добре е, че Ви поставих въпроса и отделихте финансов ресурс за кв. „Настан“ и жителите на „Настан“ да знаят, че ще има финансов ресурс. След една година ще питам как са го изхарчили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Ще ползвате ли възможността за дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, не цената на ВиК дружеството, а цената на водата, която ВиК дружеството предоставя като услуга. Тъй като няма да приватизираме, концесионираме ВиК, цената на ВиК дружеството като активи не ни интересува.
На второ място, да, благодаря за въпроса, тъй като подобни въпроси ни подтикват и към действия. Това действие обаче беше предприето още през 2017 г. Когато подготвяхме Законопроекта за Закона за държавния бюджет, в частта „Разходна част“ на Министерството бяхме разчели – проведохме две срещи в община Девин, на едната от тях дори приехме конкретен ангажимент. Знаете, там откривахме топлопровод за доставяне на пилеещата се до този момент – есента на 2017 г., топла, термална минерална вода. Ангажиментът е поет. По никакъв начин не омаловажавам, напротив, адмирирам Вашите усилия, но наистина средствата са осигурени. Обектът ще бъде реализиран и след една година заедно ще проверим как общината се е справила с ефективното разходване на тези средства и доколко е решила проблема.
На база на Вашия въпрос – много трябва да разсъждаваме по темата: така ли ще я караме във ВиК сектора? Дали на базата на ресурса, с който разполага държавата – изключвам европейските фондове, те не са безгранични, не са панацея, пък и във времеви аспект след 2020 година я има пари за води, образно казано, я няма. Държавата по два инструмента: ПУДООС – около 30 – 35 милиона годишна база в сектор „Води“, МРРБ – 12, тази година – 18 милиона, сумарно под 50 млн. лв. Държавата не е длъжна, между другото, това е общинска инфраструктура, стопанисвана, оперирана, експлоатирана от частни търговски дружества, казвам частни – без значение от публичния им характер – общински, държавни или със смесено участие на държавата и общината.
Ако направим паритет в пътния сектор – много сме си говорили по тази тема, в голяма степен с бъдещата тол система ще намерим дългосрочна устойчивост за финансиране на сектора, но ако в сектор ВиК така ще я караме в следващите десет, петнадесет, двадесет години и при липсата на инструменти от европейската солидарност, тоест оперативни програми, Вик секторът не отива на добре, образно казано. В никакъв случай темата „Концесии“, в никакъв случай! Концепция е дадена и може би наистина трябва по-малко популизъм и политиканстване по темата, а много повече експертиза. Господин Генов беше тук. Имате голяма експертиза по темата. Заедно да намерим добро решение, което ще е дългосрочно – не за година, две, а за следващите десет, петнадесет години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков.
Госпожа Желева ще развие въпроса относно състоянието на питейната вода в Хасково и региона.
Имате думата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ни касае качеството на питейната вода в град Хасково и региона.
От началото на 2017 г. питейната вода в град Хасково е с измерени завишени стойности на уран. Това състояние продължава и до днес и не само, че към настоящия момент въпросът е актуален, но се и задълбочава. За съжаление, само преди месец такива завишени стойности са открити и в селата Динево, община Хасково и село Малки Воден, община Маджарово. Остава проблемът и не е намерено решение и за селата в община Димитровград, Върбица, Сталево и Светлина.
Вече година община Хасково купува бутилирана вода за градини и училища. В няколко квартала на града водата за питейни нужди не може да се използва вече година, а селата в Димитровград са на водоноски – използват питейна вода чрез водоноски.
Към момента най-важно е да се открият причините за тези отклонения. Сигурна съм, че във Вашия отговор голямо внимание ще обърнете на това, че са отпуснати 2 млн. лв. за дублиращи кладенци в град Хасково. Какво ще се случи с другите населени места в областта? В тази връзка въпросът ни към Вас е: кога ще се реши проблемът с питейната вода в град Хасково и региона? Какви мерки досега са предприети и какви ще бъдат предприети за в бъдеще? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Желева, господин Динков! Трябва да Ви разочаровам. Ще критикувам експертите, подготвили отговора ми – нищо няма за тези два милиона лева тук. Нищо!
От 2017 г. в град Хасково действа разпореждане на РЗИ – Хасково, водата, доставяна от водоснабдителната мрежа, да се използва само за битови нужди. Населението на град Хасково е уведомено да не ползва тази вода за питейни нужди и за готвене на храна. Вода за питейни нужди се доставя с водоноски в 12 пункта на територията на града. В изпълнение на заповеди от РЗИ – Хасково, за спиране експлоатацията на обекта към настоящия момент остават изключени четири кладенеца – 4, 5, 6 и 7 в Помпена станция „Хасково – 1“, един кладенец „Редки метали“ в Помпена станция „Болярово“, и всичките четири кладенеца в Помпена станция „Хасково – 2“.
Продължава съвместният учестен мониторинг от „Водоснабдяване и канализация“ ЕОД – Хасково, и РЗИ – Хасково, на качеството на водата във водоснабдителната мрежата на града и съответно от регионалната лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда на качеството на водата във водовземните съоръжения. Проследяват се нивата на показателите „естествен уран“ и/или „обща алфа активност“.
Във всички населени места с идентифицирани проблеми се спазват мерките, предписани от РЗИ – Хасково.
Към настоящия момент, чрез финансиране от бюджета, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дало средства за община Хасково. Кметът на общината обаче се бави, няма да го критикуваме. Имаме и работни проекти за дублиране на тръбни кладенци в района на вододайна зона „Узунджово“, дублиране на три броя тръбни кладенци в района на вододайна зона „Източна“. В процес на изготвяне е оценка на съответствието на инвестиционните проекти от Строителен надзор. Защо се бавят с тази реализация? Ще пратим проверка, но не сме и компетентен орган може би, тъй като е в прерогативите на местната власт. В случая, при осигурен финансов ресурс общо взето е да учестим темпа на работа по тези толкова важни проекти. Няма да цитирам какво са казали колегите.
Може би глобално, ще заключа в отговора си, проблемът с водата в Хасково беше много обстойно, експертно, професионално анализиран от Временната анкетна комисия към Народното събрание. Господин Георги Колев беше неин председател. В нея се предписаха набор от мерки и поетапно в рамките на инвестиционната програма, заедно с колегите от „ВиК Хасково“ ЕООД, ще се реализират част от тях. Всичките биха имали палеативен характер, ако средствата, за които Вие питате, по-скоро кметът ще бъде отговорен в голяма част за тези два милиона лева, ако те не бъдат изпълнени. Всички останали по линия на ВиК оператора ще бъдат палеативни. Отделно от това – вече започнаха предпроектните проучвания, се търси алтернативен водоизточник за град Хасково и за района, поради факта че водното тяло на подземния водоизточник в дългосрочен хоризонт, в следващите 10, 15 – експертите все още не могат да кажат какъв е този хоризонт като времетраене – би могъл да бъде, образно казано, замърсен на база на уран и на алфа активност. Тоест и мерките, които се правят понастоящем, след петнадесет години примерно да бъдат неработещи. Тоест трябва да се намери вариант, все още трудно, на научната общност, на инженерите, които работят по темата, да дадат дълготрайно и дългосрочно решение по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Динков, Вие ще се възползвате от възможността за реплика.
Имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Преди една година в тази зала беше поставен въпросът за водата в Хасково – сериозен въпрос, тъй като това е било ясно още от края на 2016 г. Беше взето решение да бъдат отпуснати пари от Министерския съвет и това нещо стана, обаче изпълнението на мероприятията, които бяха заложени, се забавиха изключително много. Не може парите да бъдат отпуснати още месец април, а кладенците да започнат да се изграждат в края на 2017 г., а поръчката за довеждащите водопроводи от Помпена станция „Северна зона“ и Помпена станция „Извора“ да бъде възложена, да бъдат предприети мерки по нея едва в началото на месец март тази година. Както вървят нещата, се очертава, че въпросът няма да бъде решен до края на тази година.
Искам да вметна и нещо друго. Вие казахте за Временната анкетна комисия. В решенията на Временната анкетна комисия за водата имаше решение за създаване на Междуведомствена комисия, която да проучи и причините за замърсяването на водата. Този въпрос все още стои на дневен ред, защото в дългосрочен план не е ясно дали и другите кладенци няма да получат съответното замърсяване с уран и водата да има повишена алфа активност.
В отговора си не казахте нищо по отношение на селата. Седем села в областта не могат да пият в момента вода от своите водоизточници поради замърсеност.
При гледането на бюджета стана дума (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за програма за изграждане на локални пречиствателни станции за населени места до 10 хиляди жители. Аз мисля, че решението за тези села и на по-малките населени места трябва да се търси в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Динков! И аз като Вас недоумявам за забавянето, бавните, мудни – да не използвам други квалификации – действия на ръководството на община Хасково. Помните, едно от първите решения на Министерския съвет през месец май беше именно предоставянето на финансов ресурс, за да се осъществи това инженерно мероприятие – да се дублират кладенци, за да може водата в Хасково да става и за питейни нужди.
Не сте прав, че проблемът се знае от 2016 г. Факт, лабораторните изследвания сочат, че още началото на 90-те години водата в Хасково е с тези стойности, вариращи с много малки амплитуди в отделните години, още от 90-те години, на съдържание на уран и на алфа активност. Факт е, че занижените, тоест рестриктивните, доста по-рестриктивните изисквания съгласно европейската Директива и нашите нормативи впоследствие, от 2015 г. създадоха възможност водата в Хасково да е негодна за питейни нужди, тъй като пет пъти бяха занижени, по-скоро завишени изискванията спрямо съдържанието на уран и на други тежки и редки метали.
Факт е, че технологията, която коментирате и която беше разгледана от Анкетната комисията, а и нашите срещи с експерти по темата, технологията за локални пречиствателни съоръжения трудно би могла да докаже своята ефективност, тъй като тук говорим за уран, говорим за метали с радиоактивно излъчване и ефектът от пречистването на подобни съоръжения не би бил по-голям от 20 до 30%, тоест ще понижи – това е световната практика, разгледахме и американски, разгледахме и руски, и немски модели – ще понижи с не повече от 20 до 30%, а в случая имаме превишаване спрямо това завишаване на нормите с пет пъти, до 45-50%.
Наистина темата е много тежка. Първо, трябва да започнем оттам – кметът да си свърши ангажимента на база на отделения от правителството ресурс. До края на годината ще направим проверка как и защо се бавят, колко тежки устройствени процедури, при положение че говорим за аварийна и форсмажорна ситуация в Хасково…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, просрочваме времето вече.
Преминаваме към питането от народните представители Жельо Бойчев, Георги Свиленски и Иван Иванов относно въвеждане в експлоатация на тол системата.
Господин Свиленски ще представи питането.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, всяка пролет, когато отмине зимата и снегът се стопи, българските граждани, а и ние депутатите, а и Вие министрите, а и министър-председателят виждат резултата от работата на съответното правителство относно поддържането и ремонта на пътната инфраструктура - било то републиканска, било то общинска, но дупките по улиците са факт. Това е най-прекият индикатор за Вашата работа относно поддържането и ремонта на тези пътни участъци.
Това, което чуваме, че 200-хилядна администрация ще бъде изкарана по улиците, за да реши проблема с дупките, повярвайте ми, администрацията няма да Ви стигне. Дупките са доста повече, отколкото администрацията и не това е начинът.
Начинът е може би в политиката, която възприе правителството на Борисов 2, провеждането на така наречената „тол система“, тоест заплащане за изминато разстояние. Това го стартирахте през 2015 г. и след дълги усилия – три години обжалвания, спиране, пускане на процедурата, към днешна дата вече имаме избран изпълнител.
Какво обаче се случва? При стартиране на процедурата Вие обявявате, че обхватът на системата ще бъде около 83 - 85% от територията или от пътищата на България. След това изведнъж почнахме да чуваме, че това няма да бъдат 83 или 85%, а ще бъдат 60, 70, стигнахме до 50% от българските пътища. Българските граждани и до ден-днешен не са наясно каква част от пътната инфраструктура и коя категория пътища ще бъдат обложени с тази такса, защото това има значение както за събирането, така обаче и за тези хора, които трябва да плащат тези пари.
Преди няколко дни, а Вие от няколко седмици твърдите, че за лоши пътища няма да се прилага тол системата. Тук моментът е да кажете как точно ще преценявате кои пътища са лоши, какъв е критерият, по-който ще бъдат определяни лошите от хубавите пътища, кой е този човек, който ще казва в дадена област, даден град, дадена община дали да бъде обложена с тол система, или да не бъде обложена? Носят ли отговорност фирмите, които са извършвали ремонтите по тези пътища, които трябва да бъдат обложени с тол система, но поради некачествените ремонти няма да бъдат обложени, защото така твърдите Вие?
Тоест аз сега се опитах само за две минути да Ви нахвърлям няколко от проблемите, които обаче вълнуват цялото българско общество, и е крайно време българското правителство да излезе пред българското общество… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и да каже каква е политиката на правителството относно въвеждането на тол системата – стъпка първа, стъпка втора, стъпка трета.
За да не останете с грешно очакване, че ние не подкрепяме тази система – напротив, за нас това е най-справедливата система за заплащане преминаването по българските пътища, въпросът е наистина да обясните на обществото Вашата политика относно не само избора на изпълнител, а и въвеждането в експлоатация на тази система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате възможност за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски и другите съавтори на въпроса – Бойчев, Иванов. Първо, благодаря за обективната оценка. Докато вършим подобни палиативни ремонти с недостатъчния финансов ресурс, за тези кърпежи ще си говорим всяка година, обществото ще е недоволно и ще сме, както се казва, в неблагоприятна позиция спрямо нашето общество – хората ще са недоволни, ние също.
Тол системата не е по-справедлив модел, това, което Вие потвърдихте така ангажирано, а и като достатъчния ресурс, който ще генерира на база на справедливия модел, ще ни даде възможност за пълна рехабилитация на пътищата на база вече на по-високи гаранции, на по-ефективно разходване на ресурса, за да може наистина отговорността и на самите изпълнители, и на държавата да бъде така, че да не говорим всяка година за кърпежи, дупки и всички подобни недобри, за съжаление, повече от 30 години практики.
На второ място, само да спомена за обхвата на пътищата, в конкретика, и след това ще развия отговора си по въпроса. Обхват на пътища и таксуване по тези пътища.
Обхватът, както е зададен по задание, ще бъде тези почти 85%. Върху тези 85% ще бъде изградена инфраструктурата. Тоест това е ангажимент по договора. Ще бъде изградена. Всички броителни камери, възможности, мобилни кантари, апарати за таксуване и така нататък електронни, но няма да стартираме с облагане на тол такси на целия обем от тези 85% пътища.
Относно обхвата на пътищата, в момента експертна работна група – това е извън обхвата на договора, към Агенцията със съответно упълномощени от други ведомства и на неправителствения сектор, определяме обхвата на пътища – няма значение как ще ги наречем: добри, лоши, в три диапазона, три различни сегмента – лошо качество, средно и добро. Ще се конкретизират тези около 55% от българските републикански пътища, върху които ще се таксува и върху които ще се заплаща съответно тол такса от тежкотоварните автомобили.
Малко подробности конкретно по отговора за политиката. Знаете, стартира, подписан беше на 15 януари 2018 г. Договорът за въвеждане на тол таксите и на електронните винетки, съгласно техническите ни договорености за условията за тръжната документация, изпълнителят следва да изгради системата в рамките на 19 месеца. Първите седем месеца са предвидени основно за проектиране и изграждане на системата, доставяне на необходимото оборудване, софтуер и всички останали компоненти на системата, както и за провеждане на първоначалните тестове в отделните й компоненти. А през останалите 12 месеца с водещо значение е доказването на функционалността й в реална работна среда от коригирани дефекти, напасване на някои несъвършенства, всяка страна, в която е въведена тол система, дори в рамките на 2 години, не на тези 12 месеца, тези, да ги наречем одити, донастройки на системата са били факт. И Австрия, и Унгария – абсолютно всички, та дори и стари тол системи, като например в Сърбия.
Политиката, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството провежда относно изграждането и експлоатацията на електронната система за събиране на тол такси от автомобилите над 3,5 тона за ползването на републиканската пътна мрежа може да се окачестви, Вие сам го казахте, като национално отговорна. Не е само в рамките на това правителство. Знаете кога се зароди идеята. Факт е, че вече във втори кабинет, между другото още от служебния кабинет се полагат усилия максимално бързо да се реализира. Дали са 1,5 милиона на ден загубите, но е факт, че на дневна база България губи – не аз и Вие, обществото ни губи ресурс, който ще бъде вложен именно за качественото реконструиране на съществуващите ни републикански пътища, а, разбира се, и изграждането на нови такива, и то на база справедливия модел. Наистина ще бъдат засегнати основно транзитно преминаващи, а и вътрешния, съответно тежък трафик на основно транзитно преминаващи. Петдесет милиона, по груби данни, на годишна база в момента е ресурсът, който остава в България от транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили.
Знаете ли колко е в Сърбия? Триста милиона евро при 50 млн. лв. в България за почти същите километражи. За какво говорим? Навремето беше 11 евро еднодневната винетка за тежкотоварен автомобил, 13 – това е максималната цена, Вие добре знаете за европейската директива, която ни лимитира, е за еднодневно преминаване през наша територия. Винаги сме твърдели и аз, и Вие, че България няма кой знае какви ресурси освен своето, наистина стратегическо, транспортно, географско положение. Геостратегическо положение. Ако не започнем да си го експлоатираме, в добрия смисъл на думата, по този адекватен начин…
Затова наистина с тол системата съм убеден, че тези 600 милиона повече от сега събираните по линия на сегашните хартиени винетки, в рамките на година-година и половина от стартирането на тол системата на годишна база ще дадат основание именно да решаваме проблемите, които Вие ежеседмично в петъчните дни ми задавате като парламентарни въпроси. Не само Вие, цялото общество се интересува от тях.
Усилията ни са насочени в най-голяма степен (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) в максимално бързото изграждане и функциониране на системата.
Отново просрочих времето, но този път само 10 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за разбирането, господин Министър.
На път сме да провалим графика на заседанието, затова Ви притеснявам.
Господин Иванов, заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От Вашето изложение за пореден път и българските граждани, и ние чухме едно преразказване на общата рамка на нашата тол система, която предстои да се въведе. Действително, да, казваме и ние, справедлив модел и така нататък, но остават куп въпроси, на които се надяваме да ни отговорите, разбира се, и българските граждани, защото това нещо е най-важното. Това е есенцията, основата на този проблем.
По Ваши данни, изнасяни в медиите и от министър-председателя, и от министерството чуваме различни цифри, примерно и за приходи включително. Министър-председателят, та и Ваши служители са говорили, че годишно ще получаваме между един милиард, милиард и половина. Слушахме как обявявахте в медиите, че приходите ще се удвоят, а в момента по последни данни са около 350 милиона. Тоест кое е вярното – милиард и половина или 750 милиона, защото това е изключително важно? Какво ще влиза в бюджета, колко пари се инвестират. От там най-важното – кой ще определя тарифите? Кой ще ги определя и как ще се определят тези тарифи, защото от това много се интересуват особено българските граждани. Кой ще определя този обхват на пътищата? Нали казвате 85%, а всъщност тарифираните пътища ще бъдат по-малко. Това е много важно, което ние държим да знаем. Ако можете да ни отговорите, ще бъде идеално.
Най-вече ни интересува въпроса как ще се отрази на българските превозвачи – товарни и пътнически, защото говорим все за чуждестранни? Това как ще се отрази на българските превозвачи? Да не се окажете губеща страна. Какъв е този справедлив модел, за който казахте, и къде се намират нашите превозвачи в този справедлив модел? Това е най-важното нещо, което искаме да знаем. Това практически е есенцията на политиката на държавата, която искаме да разберем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, то не е едно нещо. Нещата, които са важни за Вас и за обществото, са няколко.
Справедлив модел. Защо справедлив? Господин Свиленски Ви отговори – не само на километри, а и на съответния тонаж. Този, който изминава по-голямо разстояние, който тежи повече, заплаща повече. Така е и във всички държави, които имат адекватна транспортна политика и политика в поддържане на пътния сектор. Това е справедливият модел.
Да обърнем пропорцията – леките автомобили, които в момента ни дадат около 240 милиона на база на хартиените винетни стикери да издържат две трети финансово от сектора – това го има само в Беларус и две латиноамерикански държави. Обръщаме този модел, правим го справедлив по начина, по който господин Свиленски Ви обясни.
За българските превозвачи – как? Няма, както се казва, празно в бизнеса. Нормално е българските превозвачи, господин Свиленски разбира много от транспорт и от транспортна дейност, ще Ви обясни, че те ще калкулират повишаването на цените си, съответно в себестойността на своята услуга, и това е нормален подход. Но българският превозвач, който плаща 60 евро в Сърбия например, а плаща 11 евро за същото разстояние тази година е нормално да бъде по-солидарен, дори с национално отговорната си политика. Да, минавайки през Сърбия плаща 50 евро до границата с Хърватия и до Суботица са около 60 евро. През други европейски държави плащат по 110 евро дори за по-малък километраж, за по-малко изминато разстояние. Така че в този си ракурс смятам, че Вие добре съзнавате логиката. Темата ще се политизира много.
Разбира се, без дебат с българските превозвачи на тежкотоварни, автобусни превози… Между другото, автобусните превози са доста социален отрасъл не само по линия на пътниците, които превозват. Там ще има известни преференции. Ще се проведе дебат, и то много широк на база на тарифирането, за което зададохте втория си конкретен въпрос и нещо, от което се интересувате.
В момента тарифирането е в процес на изготвяне извън рамките на договора, колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ ще сключват споразумение… (Реплики от народните представители Георги Свиленски и Иван Валентинов Иванов.)
Точно така, ще сключват споразумение.
Помогнете и Вие, ако имате експертиза. Добре дошли сте.
Ще имаме съответно и външна логистична помощ. В момента уговаряме какъв точно да бъде подходът – било то под формата на международна финансова институция. Може би до две седмици ще имам яснота по този въпрос. Кой ще подпомага колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Създали сме, знаете, много сериозна междуведомствена работна група заедно с колегите от Агенция „Митници“, „Гранична полиция“, Финансовото министерство, Вътрешното министерство, неправителствения сектор и от IT-частта, и от финансови институции, за да може този процес по тарифиране, който за мен е най-важният, ако трябва да сме честни, заедно с втория най-важен процес, който е отново извън обхвата на договора с избрания изпълнител и избирането на обхвата – определено обхвата на пътищата. Там е малко по-лесно като тема, тъй като имаме варианти, зададени още в доклада на Световната банка при началото, при старта на процедурата за тол система, така че тези два въпроса в паралел с внедряването на системата ще бъдат взети, на първо място, като експертно решение, и, на второ място, като политическо такова.
Затова аз призовавам, защото сега предполагам, че господин Бойчев ще отговори, че не е доволен от отговора на въпроса, който дадох, да предизвикаме един дебат по темата в парламента – имаме право на база по процедурата за питане, ще имаме много по-голяма конкретика, както и аз – време да обяснявам и да отговоря на всички Ваши въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Нека да чуем отношението, което ще вземат задалите питането.
Господин Бойчев, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Правилно предположихте – няма как да сме доволни от информацията, която получаваме от Вас, защото под път и над път и министър-председателят, и Вие, поне година и половина където се снимате до някакви пътища и до някакви обекти, обяснявате за тол системата.
Народните представители от БСП се опитаха няколко пъти да предизвикат този дебат в ресорната комисия. Навсякъде се говори за политиката по тол системата, само не и в Народното събрание. Между другото това е органът, който в крайна сметка трябва да вземе редица законодателни решения, за да функционира тази тол система. Затова направихме това питане днес. Няма как да сме доволни, защото това, което получаваме като информация, оттук и българските граждани, е, че ние с тол системата сме доникъде, господин Министър!
Вие толкова време чакате тази система, толкова време бяха саботажи към правителството и сега разбирам, на големия въпрос, който касае всички български граждани, кой ще определи тарифата – Вие казвате: тепърва ще вземем решение за подготовка за тарифирането и ще наемем допълнително консултанти. Питам, какво правехме досега? Питам – какво правехме досега? Аз исках днес да получим отговор, кой ще определи тарифите? Министерският съвет ли ще бъде органът? Агенция „Пътна инфраструктура“ ли ще бъде органът? Народното събрание ли ще бъде? Искам ясно да заявя от името на БСП, че ние сме готови да участваме в този дебат и в този процес при определяне на политиката по тарифиране на въвеждащата тол система върху републиканската пътна мрежа, защото държим много ясно да бъде защитен българският национален интерес. Това е нещото, върху което ще искаме, защото от Вашия отговор сега става ясно, че услугата ще бъде начислявана върху транспортната услуга съответно и това означава да очакваме повишение на цените. И на автобусните превози, и този дебат трябваше да започне и трябва много ясен ангажимент да се поеме, че ще се води тук открито пред всички български граждани. Това се големите въпроси, които ни накараха да зададем този въпрос тук.
Надяваме се, Вие и правителството час по-скоро да ангажират и народното представителство с този въпрос, защото парламентът ще трябва да приеме редица законодателни промени да функционира тол системата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Ивелина Василева, Димитър Петров, Диана Саватева, Галя Василева, Ася Пеева и Иван Вълков.
Кой ще представи?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, не за първи път заедно с моите колеги от партия ГЕРБ в Бургас поставяме пред Вас въпроса за състоянието и неотложния ремонт на път II-99 в частност на 56-километровата отсечка, която свързва две странджански общини – два общински центъра, по-точно Царево и Малко Търново.
Тази наша настойчивост се мотивира от два аргумента. В многобройните разговори, които сме имали включително и в отговор на друг наш въпрос, Вие сте изразили съгласието си, че състоянието на този път действително е доста тежко и критично, тъй като не е ремонтиран повече от 30 години.
Другият аргумент, който мотивира нашата настойчивост, е, че ни информирахте през есента на миналата година, че АПИ е включила в своя план-график изработването на технически проект за основен ремонт. След проливните валежи, които бяха през октомври и декември и през последните седмици, състоянието на пътната отсечка се е влошила и в това няма нищо чудно. Не само че пътят свързва двата общински центрове, но той минава през села в Странджа, които нямат друга възможност, друга алтернатива за връзка с вътрешността на областта, както и връзка между вътрешността на планината и крайбрежието. Това е важно по две линии.
Първо, защото това е един от пътищата, бих казала, единственият в страната, през който минават и патрулите на „Гранична полиция“, когато трябва да охраняват границата – българо-турската граница, когато имат сигнал за някакво нарушение и другият ракурс е чисто икономически, защото този път и неговото състояние е единственият шанс за оживление на населените места, които са във вътрешността на Странджа. Те имат страхотен потенциал, много интересни природни забележителности, исторически обекти, които могат да бъдат видени и показани, шансове за успешен селски туризъм. Тези шансове обаче ще се реализират, когато пътната инфраструктура е на друго ниво. В този план ето и нашите конкретни въпроси.
Заложен ли ремонт на пътя между Царево и Малко Търново в програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г.?
Какви са най-кратките срокове, в които могат да започнат неотложни ремонтни работи?
Предвижда ли се проектиране на пълна рехабилитация на отсечката и в какви срокове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Саватева.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Саватева, и другите народни представители от Бургас – Василева, Бойчев, Пеева! Второкласният път II-99 Бургас – Маринка – Созопол – Приморско – Царево – Малко Търново с обща дължина 117 км, е част от републиканската пътна мрежа на териториална област – Бургас.
Пътят е основна връзка, споменахте, между градовете Царево и Малко Търново и е от изключително значение за икономиката и туризма на двете общини. Все пак говорим за най-изостаналите, да не казвам най-изостаналия район в България, а именно Странджа. Освен това е най-пряката връзка между Южното Черноморие и Република Турция. В отсечката Царево – Граматиково – Малко Търново, в километър 58 до километър 117 не е извършвана рехабилитация повече от 40 години, поради което асфалтовата настилка е силно износена. Това наложи път II-99 в участъка от Царево до Малко Търново да бъде включен в програмата за проектиране на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г.
Към момента се изготвя задание за проектиране, въз основа на което ще бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на технически проект за основен ремонт на пътния участък. Целта на проекта е възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на настилката, с която ще се осигури добро отводняване на пътя и безопасни условия за движение. Предвидената дата за началото на процедурата е 15 юли 2018 г.
В случай че няма обжалване, знаете, ние ще направим проект за не повече от 30-35 дни с всичките му съгласувателни части.
В срока по договор не се включва обаче времето на възложителя за преглед на проекта и провеждане заседание на експертния технико-икономически съвет към АПИ. Там също ще поема ангажимент за не повече от две седмици да бъде приет проектът с евентуалните забележки, които ще бъдат отразени. След приемане на проекта от страна на възложителя следват процедури по изработване на комплексните доклади за оценка и съответно основните изисквания към строежите и техническия контрол по част конструктивност на времетраенето, които не подлежат на точно проектиране. Ако сумарно сметнем всичко през 2018 г., ще приключим с абсолютно всички, дори ще стартираме, убеден съм, в рамките на три до четири месеца обществената поръчка за избор на бъдещ изпълнител – строител за цялостната рехабилитация на пътя, която, между другото, е през 2018 г. и поради тези причини, че ще се изготви и ще се съгласува техническият проект подробно за тези 40 км, ще се одобри комплексният доклад, ще се мине през експертен съвет и всички останали процедури по реда на Закона за устройство на територията – 2018 г. не са предвидени средства за пълната му рехабилитация. По експертни оценки между другото – ние сме коментирали, става въпрос за почти 20 млн. лв.
В предишни наши срещи дори си спомням някаква подобна среща и в моя кабинет. Няма да изреждам назад във времето, тъй като това са били палиативни мерки, които са свързани с ремонти на отделни участъци, които не са довели до почти никакво подобряване на пътната отсечка през 2016 – 2017 г., само ще Ви кажа, че програма за текущи ремонти и поддръжка през февруари тази година на компрометираните участъци е извършено изкърпване на настилка със студена асфалтова смес. Тези палиативни мерки, за които обясняваме, че трябва да им сложим край след повишаването на ресурса след въвеждането на тол таксата. Но след подобряването на метеорологичната обстановка това, което е хубаво и ще Ви отговоря наистина абсолютно отговорно, може би още през месец април, тъй като в момента изготвяме технологичния проект за около 15 дни, ще бъдат извършени ремонтни дейности по цялата дължина на участъка между Царево и Малко Търново – най-вече в най-компрометираните участъци, като предвиденият ресурс от Агенция „Пътна инфраструктура“ дори е малко над 3 млн. лв. При разчет от 3 млн. лв. ние ще дадем още 200 хил. лв. за обезопасяване на най-критичните тежки участъци още в рамките на 2018 г. Тоест правим тази година ремонта в най-тежките участъци, изкърпваме целия участък на пътя по протежение, тъй като в рамките на едни 7 – 9 км, в най-тежките, и правим пълна рехабилитация. Междувременно проектираме, съгласуваме проекта и живот и здраве догодина ще стартираме с пълната рехабилитация на тези 40 км на участъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, много благодаря за конкретния отговор и от името на колегите, и от мое име. За нас тази конкретност е изключително важна, защото и досега сме говорили за този ремонт, но наистина получаваме конкретна информация по две основни линии, бих казала.
Ние си даваме сметка колко е сериозна Вашата отговорност, защото Вие отговаряте не само за тези наши важни 56 км, а за още 20 хиляди, ако не се лъжа – колкото включва републиканската пътна мрежа. Както сам подчертахте, става въпрос за един от най-изостаналите райони и неговото възраждане е част от нашата кауза. Аз лично съм изключително удовлетворена, че беше посочен конкретен срок за неотложни ремонтни работи, а това е само първата част. Доколкото си записах от Вашия отговор, става въпрос за влизане на техника на въпросната отсечка до броени седмици, като този неотложен ремонт ще включва около и над 3 млн. лв.
Става въпрос за наистина справяне с тежката ситуация, която ще позволи и през лятото на 2018 г. по отсечката Царево – Малко Търново да се пътува спокойно. За мен обаче е по-важен отговорът, който дадохте на другата част на въпроса и който касае пълната рехабилитация. Това, че техническият проект ще бъде извършен и приключен тази година и се очаква с всички тези необходими стъпки през следваща година 2019 г. пълната рехабилитация на пътя с прогнозна стойност около 20 милиона да бъде включен в бюджета.
Аз Ви благодаря и искам да Ви уверя, че ние ще следим какво се случва по тази отсечка, що се отнася до ремонта, който предстои напролет и се надяваме качеството на този ремонт за 3 милиона да бъде наистина високо, за да може пътят да изпълнява своите функции докато дойде време и за пълната рехабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Господин Министър? Без дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Гьоков – той е относно необходимостта от разширение на 6 километровата връзка на Стара Загора с автомагистрала „Тракия“.
Заповядайте, господин Гьоков, имате думата да зададете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Задавам Ви един изключително важен за старозагорци въпрос – връзката на областния град с автомагистрала „Тракия“. Това е обяснимо, защото този въпрос вълнува старозагорци от далечната 2005 – 2006 г., защото подходите на Стара Загора към автомагистралата са от ключово значение за развитието на транспортните, а чрез тях и на икономическите връзки на региона.
В момента според Агенция „Пътна инфраструктура“ Стара Загора разполага с четири връзки с автомагистралата. При 174-ия километър Чирпан-запад, при 184-ия километър Чирпан-изток, при 208-ия километър Стара Загора, при 240-ия километър Нова Загора – Раднево.
Според старозагорци обаче те не разполагат с нито една нормална връзка с автомагистрала „Тракия“. Това твърдение се основава на факта, че връзката Чирпан – Братя Даскалови се намира на 50 км от града и до него няма нормален скоростен път, а се минава по третокласна пътна мрежа през Чирпан и две села – Ракитница и Богомилово. Връзката чрез пътен възел Свобода се намира на 25 километра от града и до него няма нормален скоростен път, а се минава по третокласна пътна мрежа през две села – Ракитница и Богомилово.
Връзката чрез пътен възел Нова Загора – Раднево се намира на повече от 40 км от града. До него няма нормален скоростен път, а се минава по третокласна пътна мрежа – шесткилометровата връзка между Стара Загора, летището и автомагистрала „Тракия“.
Връзката Стара Загора – Димитровград е може би единствената относително нормална, но пътят е двулентов, а не скоростен път и в пиковите моменти тези шест километра се изминават не за десетина минути, а за повече от двадесет минути. Това е предпоставка за напрежение сред водачите на превозни средства и е предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Допълнително има утежняващи движението обстоятелства и мога да ги съобщя, ако остане време, но моля да ми отговорите на следните въпроси: има ли визия за изграждането на поне още един, втори нормален подход на Стара Загора към автомагистрала „Тракия“? Кога ще бъде осъществен проектът за оширяване на съществуващата единствена връзка на града с магистралата и превръщането й в скоростен път?
Вярно е, че има спешни и неотложни ремонти, вярно е, че път Е-79 има лунни кратери, но по магистралите е същото – през зимата не се прави изключение, но трябва да сте наясно, че старозагорци са в очакване и ако бездействате, няма да Ви простят. Извинявайте за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор. Вие сте подготвен за този въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, аз съм подготвен за този въпрос.
Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви за обвинението в бездействие. Мога да го приема в лично качество, но невинаги обаче действието е свързано с резултати. Въпросът е какви резултати ще дадем на обществото, за да могат и въпросите към Вас в приемните Ви да намалеят, а пък и Вие като гражданин на Старозагорска област, жител на Стара Загора, да бъдете наистина по-спокоен.
Кратерите по Е-79?! Имаше доста сериозни дупки – само да кажа това, което зачекнахте накрая във въпроса си, бяха запълнени отново по палеативния способ с кърпежи, което наистина не дава ясно решение, но пък стартирахме търга за изграждането на 34 км от скоростния път по това протежение, така че наистина не бездействаме, бъдете сигурен.
По темата, по която ми зададохте въпроса. В инвестиционните намерения на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е заложено изграждането на нова връзка за град Стара Загора с автомагистрала „Тракия“, а и преди съм отговарял на подобен въпрос. За съществуващата отсечка от републикански път 1.5 между град Стара Загора и автомагистрала „Тракия“ с дължина около 5 км, която в момента е най-пряката връзка на града с магистралното трасе, е разработен наличен технически проект през 2008 г. Проектът предвижда удвояване – също го зададохте като въпрос, на съществуващо трасе на път 1.5 с цел постигане на габарит Г-20, тоест по две ленти за движение в посока, разделителна ивица по средата и два банкета от двете страни. Предвижда се и реконструкция на засегнатите инженерни мрежи.
От 2013 г. със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за участъка е одобрен подробен устройствен план на трасето, а през 2014 г. са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, засягащи придвижването на подробния устройствен парцеларен план. Определените суми за обезщетение на поземлените имоти са предвидени по сметката на областния управител на област Стара Загора и АПИ е придобила собственост по части от имотите, тоест сме приключили с отчуждителните процедури.
Предвид на настъпилите през последните години промени в нормативната база по отношение на изискванията към ограничителните системи за пътищата към използваните битуми към хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация към отводняването и други, следва да бъде извършено актуализиране на изготвения работен проект през 2008 г., което понастоящем се извършва.
Аз бях сигнализиран за казусите, а този казус касае вече икономическите и стопанските параметри и превръщането на Стара Загора наистина в града, в индустриална и бизнес зона, която заслужава, като втори център може би на Долнотракийската низина, така че актуализация и понастоящем се извършва.
По предварителна оценка може би ще има по-точна информация в края на месец май, когато ще е готова актуализацията на самия проект, а реализацията на обекта е в порядъка на 25 млн. лв., с включен данък добавена стойност. Споменах, че стойността ще бъде конкретизирана май месец и това ще е девизна цена. Знаете, че тя пада винаги след провеждането на обществени поръчки, а в някои обекти като „Хемус“ дори с 40% – възложената цена. Поради недостиг на финансов ресурс, пък и поради факта, че през 2018 г. ще се актуализира техническият проект, хубаво е, че тук сме приключили с абсолютно всички парцеларни отчуждителни процедури и всички онези тежки процедури, които по принцип забавят реализирането на инвестиционното намерение.
През 2018 г. ще извадим строително разрешение за обекта и поемам ангажимент от тази трибуна, че през 2019 г. ще бъде включен в бюджетната програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за реализация, а дори може да е тази година. След изваждане на строителното разрешение ще преценим доколко е удачно да стартираме с процедурата по Закона за обществените поръчки, както правим с други обекти, за да спестим време. А през 2019 г. след осигуряването на ресурса, което поемам като ангажимент от тази трибуна, да стартираме с реалните дейности, след като съответно метеорологичните условия в началото на строителния сезон през 2019 г. допускат самото строителство. Това е в най-общи линии.
Опитваме се с и без това недостатъчния бюджет да извършваме ремонтни дейности, да поддържаме настоящето трасе на петкилометровата отсечка, влагаме на годишна база по няколко десетки хиляди лева по линия на текущия ремонт, но неговото разширяване ще даде на Стара Загора наистина онази възможност за икономическо, стопанско и демографско развитие, която градът и областта заслужават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, първо, да започна с едно уточнение: не че Вие не бездействате, но аз не съм Ви обвинил в бездействие, защото Ви казах и сега точно ще го прочета: „Трябва да сте наясно, че старозагорци са в очакване и ако бездействате, няма да Ви простят“.
Сега Ви чета нещо друго: „За изграждане на втори подход на Стара Загора към автомагистрала „Тракия“ ще има отделен проект през 2011 г. Той ще се разглежда като самостоятелен обект, за да не спре строежът на аутобана.“ Това са думи на тогавашния министър Плевнелиев в Стара Загора през август 2008 г. Този човек освен министерския мандат изкара и един президентски мандат от пет години – няма бърза връзка, няма втора връзка, има див популизъм.
Затова, господин Министър, аз мога да продължа и нататък. Пак думи на Плевнелиев от онзи период: „Необходимите средства предстои да бъдат предвидени в програмите на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.“ Точно каквото ми отговаряте сега – че може тази година, може и догодина.
Затова, господин Министър, за мен и за старозагорци е важно да кажете: Стара Загора ще има удвоен път от летището до връзката Димитровград – Стара Загора с магистрала „Тракия“ на 15 септември 3000-та година или пък утре. Вие го кажете, просто да знаят хората кога ще бъде това, защото от 2008 г., 2010 г., 2011 г. , 2012 г., а сега сме 2018 г., но път няма, друга връзка няма.
Също е важно за старозагорци да кажете един път завинаги: ще има ли втори подход на град Стара Загора към магистралата? Излезте на тази трибуна и го кажете на старозагорци. Един град като Стара Загора – въпреки икономическото развитие, въпреки че икономическият министър говори за обособяване на летище Стара Загора като индустриална зона и друга индустриална зона „Загоре“ или как ще се казва, друга на старото място на Азотноторовия завод, трета на село еди-кое си, и изведнъж този град го оставяме с един подход. Пловдив, мисля, че има три или четири изхода, Чирпан има два подхода, а Стара Загора е с един, и то некачествен. Тъй че на коя дата ще имат старозагорци удвоен път и ще имат ли втори подход? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гьоков, ако Вие сте оракул, трудно бихте могли да прогнозирате точна дата след три години – точна дата. Затова като отговорни хора Ви казвам какво вършим и ангажиментите, които поемаме, ще ги свършим.
За втори подход, понастоящем споменах много ясно и конкретно, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не предвижда. Такива са условията и възможностите на бюджета – не предвижда. Агенцията предвижда разширяване на съществуващия подход в габарит Г-20 с четири ленти. Имаме още един подход и много добре знаем, той е доста по-пряк дори от сегашния – говорим за 20 км преди сегашния подход, минава съответно по републикански път с не толкова добри транспортни качества, него също го рехабилитираме. Но това, което поемам като ангажимент, е, че 2020 г. ще имаме такъв подход. Трудно бих могъл да кажа дали ще е април, или май месец. Ако всичко мине наред като процедура по възлагане, през 2019 г. ще го изградим в рамките на не повече от 9 – 10 месеца.
Бюджета ще осигурим за догодина, споменах, тази година ще приключим с процедурата по преработка на техническия проект. Имаме отчуждавания, споменах преди малко, работим по тях, по парцеларните планове, по отчуждаванията от 2013 г., 2014 г. и 2015 г., преработваме тази година проекта, вадим строително разрешение и стартираме с тръжната процедура. През 2019 г., живот и здраве, по това време ще започнем с реализацията на обекта, 9 – 10 месеца, а Вие сигурно знаете защо са условни сроковете.
Дори в тези приемни можете да обяснявате на българското гражданство, което наистина е нетърпеливо, тъй като назад в годините много обещания са поемани не само пред старозагорци, но пред врачани, пред ловчанлии и пред всички останали.
За президента Плевнелиев няма да адвокатствам, но такива са били може би условията към момента, такива са били възможностите на бюджета и не е реализиран обектът по редица причини. Аз Ви казвам кое е реалистичното, за което поемам ангажимент, кое между другото наистина ще превърне Стара Загора с индустриалните зони – недейте така с пренебрежение наистина, тъй като индустриалната зона в момента, ако говорим за летище Стара Загора, е урегулирана като имот и имаме подробен устройствен план, който предстои да бъде одобрен до няколко дни, и наистина е потенциал за икономическото развитие. Има осигурено финансиране от Министерството на икономиката за нейната реализация – един огромен потенциал за развитие не само на Стара Загора, а и на съседните общини. Виждаме какво стана в Пловдив.
Факт е, че този ангажимент, който поемам, аз ще си го гоня и ще го реализирам. Живот и здраве, моите наследници също, ако дотогава има и друг министър, да продължат ангажиментите, които съм поел. Всичко, което зависи от мен понастоящем, аз споменах. Не по-късно от месец май – работен проект, строително разрешение в рамките на месец юни, хайде, да кажем, началото на юли месец стартираме тръжната процедура. До това време на следващата година ще има избран изпълнител, а самото строителство е лесният процес. Винаги съм казвал, че процедурите са доста по-тежки от самото строителство и заедно с Вас ще следим за качественото изпълнение на строителните дейности. Това е, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Надявам се да сте доволен от отговора, господин Гьоков. После ще продължим с Вас да го обсъждаме.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Ивелина Василева, Димитър Петров, Диана Саватева, Ася Пеева, Иван Вълков и Галя Василева и той е относно етапа на изпълнение на обхода на град Поморие.
Кой ще зададе въпроса?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изграждането на четирилентов път между Бургас и най-големия черноморски курорт – Слънчев бряг, е от възлово значение за развитието на летния туризъм. Към този момент е готова част от трасето и усилено се работи върху отсечката Поморие – Ахелой, както и така наречения „обход на Ахелой“.
Все още обаче не са започнали строителните дейности по обхода на Поморие, участък с дължина около 5,9 км от път 1.9 Слънчев бряг – Поморие от километър 217 до километър 222 плюс 849. За да има истински ефект разширението на пътя, то трябва да обхване цялото трасе от Бургас до Слънчев бряг.
На 15 август 2017 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ сключи договор с избран изпълнител за строителството на обхода на Поморие, но поради обжалване финализирането на поръчката се бави вече трета година. Целта на проекта е да осигури добра транспортна връзка между областния град, летище Бургас и Слънчев бряг. През летния сезон това е един от най-натоварените български пътища, поемащ трафик, съпоставим с този на автомагистрала „Тракия“.
Искам да отбележа за коректност, че само на летище Бургас през летния период се обработват около 3 милиона пътници, които са съответно и потенциални наши туристически ползватели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли квестор да дойде при мен?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ: При пълен обхват на трасето на път 1.9 Бургас – Слънчев бряг и среща с фирмите изпълнители, който извършихме, аз и моите колеги народни представители от ГЕРБ – Бургас, през януари стана ясно, че работата по петкилометровия участък между Поморие и Ахелой и изграждането на обхода на Ахелой напредват, а двата лота ще бъдат пуснати за движение предсрочно в началото на активния туристически летен сезон тази година. Но движението по път 1.9 Бургас – Слънчев бряг ще се облекчи напълно, когато обходът на град Поморие бъде изграден в цялост. Моят въпрос в тази връзка е следният: какъв е напредъкът по изграждането на обхода на град Поморие и какви са предвидените срокове за неговото изпълнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, републикански път 1.9 Слънчев бряг – Поморие е от изключително значение за бургаския регион. Сутринта и Атанасов беше в едно телевизионно студио. Половината му участие мина да се коментира напредъка на пътя.
През съществуващия участък до град Поморие целогодишно преминава интензивен трафик, а през летните месеци нарастващият туристически поток допълнително затруднява движението. Както и с Вас сме коментирали – 3 часа от София до Бургас, ако спазваш ограниченията по автомагистралата, и 2 часа от Слънчев бряг до Бургас – абсолютно неадекватно като държавна политика за развитие на качествен туристически продукт по Южното Черноморие.
Целта на обекта, който коментираме, е чрез изграждането на обхода на град Поморие с проектна дължина 5 км 840 м е транзитният трафик да бъде изваден от града, да бъде изведен от града, което ще доведе до повишаване на пътната безопасност, бързина, удобство на пътуване и подобряване качеството на цялостния туристически продукт, неразривна част от който е и добрата транспортна достъпност на отделните курорти по Южното ни Черноморие.
Споменахте правилно. Изключително бързо и в срок; знам, че Вие няколко пъти правихте инспекции, дори през месец януари; в тези тежки атмосферни условия, свързани основно с проливни дъждове и тежки състояния и закаляване на почвата, строителите, спазвайки линейния си график, работят, така че най-късно в средата на юни месец да имаме завършени двата обекта: Поморие – Ахелой и обхода на Ахелой.
Конкретно за обхода на Поморие. Обходът на града ще преминава западно от общинския център, в периферната част на града, началото на отсечката на км 217 на път 1.9 преди град Поморие в посока Несебър, а краят й е преди включването в път 1.9 до км 229+849 в посока Бургас. Обектът е включен в програмата за ново строителство за 2018 г. и ще бъде изграден със средства от републиканския бюджет. АПИ е избрала и е сключила договори за изпълнение на СМР – строително-монтажни и ремонтни дейности, за строителния надзор след обявена обществена поръчка и по двата предмета. Тук сме готови с процедурите по реда на Закона за обществените поръчки.
Към настоящия момент с Решение на Министерския съвет № 29 от 19 януари 2018 г. се третират отчужденията за държавна нужда, тоест сме форсирали много силно нашите усилия по отчуждаванията. Отчуждителният акт се съобщава индивидуално на заинтересованите лица по реда на чл. 34б, ал. 2 от Закона за държавната собственост и в съответствие с АПК. Към момента има заведени немалко жалби от собственици на имоти. Този процес, като цяло, забавя изпълнението, но ние трябва да гарантираме въпреки забавата защитата на вещните права на засегнатите собственици.
До края на месец юни по всички графици, следвайки практиката на административните съдилища по произнасяне по отчуждителните процедури по споровете на гражданите, очакваме по аналогия с предходни до края на месец юни да приключим с отчуждителната процедура. В края на месец юни, най-късно началото на месец юли – това е реалистичният график, ако сме оптимисти, можем да говорим и за месец май, веднага след това да стартираме със строителното разрешение – две седмици, и да стартираме с реалната строителна дейност. Тук няма да избираме тепърва изпълнител на строителството или надзора. Приключваме с отчуждаванията, вадим строително разрешение и веднага стартираме.
Хубавото е, че можем да работим и през летния сезон. Новото трасе не засяга по никакъв начин съществуващото старо. Едва 4-5% от линейната дължина се припокриват старо с ново трасе, но в рамките на летния сезон ще можем да работим. Нека приключим с отчуждаванията, така че и обходът на Поморие да бъде готов в рамките на пролетта на 2019 г., за да може през лятото на 2019 г. да имаме абсолютно готова връзка между Бургас и Слънчев Бряг. Това лято – споменах, обходът на Ахелой, и участъкът Ахелой – Поморие ще са готови. В момента довършваме отчуждителните процедури и с всички останали по северния обход на Бургас, за да може целият трафик от автомагистрала „Тракия“ за Слънчев бряг да бъде изведен и да не минава през града или през населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Петров.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ(ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, нямам уточняващ въпрос, защото Вие бяхте много точен и коректен в отговора. Дадохте наистина надежда на целия регион, на целия туристически бранш. Ще си позволя да Ви благодаря от името на туристическия бранш и на всички живущи в региона наистина в обозрими, кратки срокове да имаме цялостно завършено трасе.
Искам само да отбележа, че този път е важен както за пътнотранспортните произшествия, така е важен и за развитието на целия туристически бизнес, който е основна част от формирането на брутния вътрешен продукт на държавата.
Още веднъж искам да Ви благодаря, както и за личната ангажираност от страна на министър-председателя и на цялото правителство, за изграждането на тази отсечка. Знам, че за Вас, и би трябвало да е така, цялата пътна инфраструктура в държавата е важна, но това наистина е приоритетен път. Само за коректност искам да отбележа, че идейният проект за този път е от над 40 години.
Благодаря Ви за личната ангажираност и че в рамките на следващия летен сезон със завършването на тези две отсечки Поморие – Ахелой и обхода на Ахелой това лято до голяма степен се надявам да се решат проблемите със задръстванията, а за следващия летен туристически сезон 2019 г. да имаме абсолютно завършен път по протежението на тези населени места. Най-вече и заради това, което казах – че летище Бургас има над 3 млн. обработени пътници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин министър? Нямате дуплика.
Следващият въпрос е от народния представител Любомир Бонев и е относно ремонтни дейности на пътната инфраструктура на автомагистрала „Люлин“.
Господин Бонев, заповядайте да поставите въпроса.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, автомагистрала „Люлин“ е част от европейски транспортен коридор № 4 в частта му Видин – София – Кулата.
Автомагистралата е с габарит 29 м, с две платна по 11,5 м, с две активни ленти и аварийна лента. Трасето свързва Северната дъга на Околовръстния път на гр. София с пътен възел Даскалово край Перник, като заобикаля селата Мало и Голямо Бучино. Общата дължина на трасето е 20 км. Автомагистрала „Люлин“ е официално открита на 15 май 2011 г. Общата стойност на проекта за изграждане на магистралата е 185 млн. евро. Сто осемдесет и пет милиона евро! В периода от 2012 г. до края на месец април 2017 г., говорим за магистрала „Люлин“ – гаранционно съоръжение, са разплатени средства по договори, възлизащи на 8 млн. 115 хил. 317 лв. с ДДС, от които за съоръженията по магистралата са изплатени 339 хил. 352 лв.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: какви средства са изразходвани за ремонтни дейности на автомагистрала „Люлин“ през 2017 г.? Какви са предвидени за 2018 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бонев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, за втори път коментираме темата „Люлин“, гаранционните срокове. Аз неслучайно заявих и не само заявих, има такава приказка: „Не ме гледай какво ти говоря, гледай какво правя!“, че предприемаме конкретни действия за много по-рестриктивни политики от гледна точка на държавата по отношение на гаранционните срокове – както гаранции за добро изпълнение, така и гаранции като продължителност на гаранционния срок. Една от темите, които коментирахме при предходен Ваш въпрос, беше именно за гаранционните срокове по магистралата и кои дейности влизат в рамките на гаранцията и кои – не, а и съответно и самото проектиране. Един некачествен проект, както е автомагистрала „Люлин“, ако трябва да върнем много назад времето, води до дейности, които не са били част от проекта, изпълнени са, магистралата е изпълнена – 185 млн. евро, огромен, колосален ресурси, изпълнена е магистралата в тежък планински и полупланински терен. Припомням, че подобни пътища, примерно до „Цанков камък“ и ред други, както и автомагистралата, са с неукрепени свлачища. Приета е наистина с проблеми – Вие разбирате доста по-добре от много други колеги, включително и най-вече от мен темата „Свлачища и срутища“. Знаем как се прие и как беше проектирана още в самото начало автомагистрала „Люлин“.
Конкретно на въпроса. През 2017 г. за текущ ремонт и поддържане на автомагистралата са изразходвани общо 2 млн. 433 хил. 911 лв. с ДДС. От тях 1 млн. 437 хил. 513 лв. с ДДС са вложени в изпълнението на ремонтно-възстановителни работи, а 996 хил. 398 лв. с ДДС са разходвани за зимно поддържане на автомагистралата. В рамките на посочените средства е извършено зимно поддържане. Ремонтните работи по настилката също са били включени в тези дейности. Демонтажът и поставянето на нови ограничителни системи не влизат в гаранцията. Има възстановяване на оградни мрежи, отводнителни мероприятия, доставка и монтаж на пътни знаци, полагане на хоризонтална маркировка, поддържане на електрически системи, на тунелите, пътните възли, почистване и поддържане на дилатационните фуги на мостовите съоръжения, почистване на свлачища, срутища, откос и косене на тревни площи и изсичане на храсти.
В бюджета на АПИ за 2018 г. ремонтните дейности по автомагистралата ще бъдат възлагани съобразно разполагаемия бюджет на Агенцията. Също така ще се търсят възможности за осигуряване на целево финансиране от държавния бюджет по линия на постановление на Министерския съвет. Само по експертни оценки понастоящем, знаем каква е ситуацията, може би после ще имам възможност в дупликата да спомена за няколко свлачища, които в момента са се активизирали, затваряхме дори цялата лента онзи ден. (Реплики от народния представител Любомир Бонев)
Да, бях вчера на магистралата, затваряхме цялата лента между първия и втория тунел в посока София, за да не предизвикаме пътнотранспортно произшествие и да застрашим живота на преминаващите, тъй като свличането беше почти до 7 км+500 - 600 м до разделителната линия, разделителната мантинела.
Отделно от това преди две седмици имаше срутване на земна маса, при което скални късове навлязоха в насрещното платно. Там с камиони, с мобилна техника на автомагистралата временно ограничавахме падането на скална маса – до там сме я докарали.
Само за преодоляване на тези свлачища и срутища, хубаво, че не са много дълбоки и много големи като квадратура и обем, са необходими над 6 млн. 300 хил. лв. с ДДС за 2018 г. Просрочих, но може би ще имам възможност да говоря малко повече в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, реалността е следната. Към настоящия момент част от автомагистрала „Люлин“ е затворена. Затворена е поради обстоятелството, че има две активни свлачища: на км 7+500 и на км 8+800, като и двете свлачища са върху пътното платно на магистралата и създават непосредствена и реална опасност за живота и здравето на пътуващите. Необходимо е да се вземат спешни и неотложни мерки от АПИ.
За да не бъда голословен относно реалното състояние на автомагистрала „Люлин“ и качеството на строително-монтажните работи, ще цитирам следните факти:
„Свлачище блокира магистрала „Люлин“ – 3 януари 2013 г.
„Свлачище блокира автомагистрала „Люлин“ – 1 април 2015 г.
„Скали паднаха на магистрала „Люлин“ в посока Перник и блокираха движението“ – 27 юни 2016 г.
„Свлачище от камъни спира движението на автомагистрала „Люлин“ – 8 февруари 2017 г.
„Свлачище блокира магистрала „Люлин“ – 13 август 2017 г.
„Свлачище затруднява движението по автомагистрала „Люлин“ и е затворена към настоящия момент“ – 7 март 2018 г.
Това са фактите, които говорят, господин Министър, че за гаранционен обект, струващ 400 млн. лв. на българските и европейските данъкоплатци, само за тази година са изразходени още 2 млн. 430 хил. лв. за ремонт вследствие на некачествено изпълнение на обекта.
Господин Министър, за състоянието на автомагистрала „Люлин“ за пореден път виновна ще се окаже природата! Въобще непреодолими сили постоянно пречат на българските власти да се справят с проблемите по магистрала „Люлин“. Случващото се на магистрала „Люлин“ днес е следствие на добре познатите от години безхаберие, бутафория, безстопанственост и прехвърляне на отговорност.
И в заключение, господин Министър, искам да отбележа, че рязането на лентички излиза прекалено скъпо на българския народ. Благодаря Ви. (Реплики от министър Николай Ненчев и от народния представител Станислав Иванов: „Вие ги рязахте три пъти, за първа копка и какво ли не!“ Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бонев.
Заповядайте, господин Министър, можете да се оправдаете с международното положение.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Бонев! По никакъв начин с времето. Естествено, че хидроклиматичните, геоложките условия са такива, но аз ще върна времето, без да се оправдавам. Ще говоря за едно друго безхаберие. Помним ли кога се проектира магистралата? Помним ли кога се проектира? (Реплики от „БСП за България“.) Не, не, помним ли кога се проектира магистралата и кога се води строителството по един опорочен проект, в който проект нямаше по никакъв начин мерки, свързани с укрепване на свлачищните процеси по протежение на магистралата? Помним ли и седма, и осма година? Помним ли тези години и как се възлагаха проекти за стотици милиони? Много добре помним всички. Аз съм по-млад на години, но също помня. Е, вижте сега как берем плодовете, и то доста горчивите плодове в момента от едно не безхаберие, престъпно безхаберие при възлагането на подобни опорочени проекти. И ако кажете, че в момента не трябва да влагаме пак дейности по укрепване на свлачищата по пътя, които, пак казвам, това безхаберие при разработването на тези некачествени, тези недопустимо безумни проекти.
Всички си спомняме годините, когато се възлагаха подобни дейности. Споменах и по едните, и по другите обекти, и тези плодове ще ги берем. Да, факт е, че в момента сме длъжни да влагаме тези средства, за да осъществяваме преминаването по магистралата безпрепятствено и да защитаваме сигурността и здравето на хората. Трябва да ги влагаме! Няма да говоря иронично, но Вие се опитахте да ни избодете очите, а ни изписахте вежди. Ние в момента плащаме за проектите, които във времето и други правителства от 2007 г. и 2008 г. са ги възлагали по този безумен начин. Нали не трябваше да се оправдаваме? Не искам да се оправдаваме нито с природата, нито с нещо назад, но фактите са факти. Фактите са факти! Да, споменахме, ще продължим на база разполагаемия ресурс да извършваме тези ремонти. За съжаление, за да я има магистралата, трябва да ги извършваме. Така е проектирана, така е построена, така е заложена изначало. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Весела Лечева към министър Нанков. Той е относно основния ремонт на водопроводната мрежа в град Велико Търново.
Имате думата, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с решение на кмета на община Велико Търново беше открита процедура за извършване на строително-монтажни работи по Проект за автентична градска среда по Оперативна програма „Региони в растеж“. Процедурата е приключила със сключени договори по определените обособени позиции. Става въпрос за подмяна на уличната настилка за възстановяване и ремонт на тротоари.
При стартиране на възложеното строителство е постъпило предупредително писмо от „ВиК канализация“ ООД - Велико Търново, в което се посочва, че в голяма част от водопроводната мрежа корозията е значителна, на някои места е разположена изключително плитко, а на много непосредствено под настилката. Изразено е становище да бъде предприет ремонт по изработен от дружеството технически проект. Направено е и предупреждение, че ако предложените ремонти не бъдат извършени, съществува реален риск от компрометиране на положената настилка и най-вече риск, свързан с живота и здравето на хората, вреди за околната среда и така нататък.
За целта е поискано финансиране от държавния бюджет за неотложен и спешен авариен ремонт на водопроводната мрежа. Прогнозната стойност на ремонта е 4 млн. 665 хил. лв. без ДДС. Няма да се спирам на този факт. Няма да се спирам и на факта, че фирмата, определена за изпълнител е дала в офертата си цена само седем лева по-ниска от прогнозната. Тук има и достатъчно съмнителни съвпадения, но по-важното всъщност е: как ще бъде изпълнен проектът, ще се налагат ли повторни ремонти. Защото ставаме свидетели как на току-що ремонтирани улици, магистрали, пътища започва отново ремонт. И това е все за сметка на все по-изтънелия джоб на българския данъкоплатец.
Моята тревога и загриженост най-вече е във връзка със сигнал, постъпил до мен и заради появилата се информация за груби нарушения на нормативните изисквания. Ето, вижте, ще покажа и снимки. (Показва.) Ще Ви ги дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Само ще Ви помоля – времето изтече, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: И моят въпрос към Вас е следният: спазена ли е Наредба № 8 за правила и норми за полагане на техническите проводи и съоръжения? Издавали ли сте разрешение за отклонение от нормите на Наредбата? Какви проверки и в какъв срок ще бъдат предприети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира основни ремонти на съществуващата водопроводна мрежа в старата градска част на Велико Търново, във връзка с изпълнението на Проект „Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Това е най-основателната политика, която водим. Там, където изграждаме с европейски ресурс надземната инфраструктура – социализираме, подобряваме, както в случая, там да осигуряваме, докъдето имаме възможност, финансови средства към общините за подмяна на подземната такава, ако те не успяват да я подменят със собствени средства.
В случая със седемте лева, възложител, знаете кой е, така че, моля Ви, не към мен. На местно ниво ще попитате защо е такава цената, защо точно този изпълнител е избран? Ние сме направили възможното да осигурим финансовия ресурс. В края на миналата година подписахме две споразумения с общината на обща стойност 288 хил. 676 лв. – почти един милион лева. Тази година подписахме още едно споразумение, което покрива нуждата на общината да реализира всички обекти, да не ги изброявам, по всички посочени и заявени от тях улици на обща стойност малко над четири милиона лева, както Вие споменахте. Тази година подписахме споразумение за 3 млн. и 100 хил. лв. приблизителна стойност. Пак казвам, да не изброявам всички улици. Относно самия ремонт, говорим за аварийни ремонтни дейности, не говорим за реконструкция, не говорим за ново изграждане, за да попаднем под ударите на хипотезата на Наредба № 8.
За изпълнението на тези дейности, финансирани в рамките на посочените споразумения, общината поема пълна отговорност за законосъобразното, качественото и срочното изпълнение на обектите, съответстващо на Нормативната уредба и изискванията на одобрените проекти. При неизпълнение на целите на проектите, или констатирани нарушения по целевото използване на предоставените финансови средства от общината в същата, такова е споразумението, което сключваме, защитаваме съответно изтънелия джоб на българския данъкоплатец, както Вие се изразихте, и бюджета на Министерството и на цялата държава. Средствата се възстановяват в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, споменах при какви условия – ако имаме неизпълнение на условия и нарушения по целевото използване на средствата.
Към момента не са констатирани такива нарушения при изпълнение на посочения проект, като това се потвърждава и в Констативен протокол, съставен във връзка с разпоредена от мен нарочна проверка. На 20 март 2018 г. протоколът беше входиран в Министерството от Регионална дирекция за национален строителен контрол – Велико Търново. Проверката е извършена на мястото на строеж „Основен ремонт на съществуваща водопроводна мрежа“ по посочените по-горе улици във Велико Търново, находящи се в старата градска част на населеното място. При проверката е констатирано, че строежът се изпълнява при спазване на нормативната уредба и изискванията на одобрените проекти, които са съгласувани и с местния ВиК оператор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Няма как да бъда доволна от Вашия отговор, защото това, което показах като нагледен материал и тези снимки са наистина груби нарушения от българските стандарти по отношение на прилагането и полагането на водопроводната система в България. Грубо нарушение на българските стандарти! В крайна сметка Вие като ресорен министър и като министър, който отговаря за прилагане на Наредба № 8, трябва да извършите щателна проверка, за да гарантирате качеството на изпълнението на ремонтните дейности, както Вие казвате, за да гарантираме в крайна сметка и средствата, които се дават всяка година от българските данъкоплатци за непрекъснатите ремонти, в които те живеят. Става въпрос за гордостта на българската държава – старопрестолна столица, в която знаем всички културно-историческото наследство е обект на внимание на милиони, десетки хиляди посетители и туристи, но в крайна сметка трябва да става въпрос и за комфорта и начина на живот на търновските жители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, ще Ви предоставя констативния протокол от проверката на Дирекцията за национален строителен контрол. Абсолютно сте права – Старата столица, уникален като параметри – убеден съм и като устойчивост и ефект за търновци, за гостите на Търново – проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., е наистина уникален проект. Държавата доста адекватно, повтарям, осигури финансирането по определени правила, разбира се, за подмяна на подземната инфраструктура – в случая водопровода под надземната инфраструктура, под обекти, които ще се финансират по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Отделно от това държавата извърши и ще продължи да съблюдава и да извършва проверки по законосъобразното подменяне на водопровода във Велико Търново, както и по всички други обекти. Всичко останало са спекулации и политическо заиграване със страховете на хората, тъй като към момента компетентните органи – аз наистина ще оставя констативния протокол на колегите от Дирекция за национален строителен контрол, и ВиК – Велико Търново, също са участвали в проверката. Това са компетентни институции, те гарантират, че ремонтните дейности, освен като качество, се извършват по всички норми, приети понастоящем в нашето законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Нанков е от народния представител Стефан Бурджев и е относно състоянието на третокласния път III-305 от Републиканската пътна мрежа в участъка, преминаващ през село Садовец, община Долни Дъбник.
Господин Бурджев, заповядайте – имате думата, да зададете въпроса.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Нанков, на изхода от село Садовец, община Долни Дъбник, Плевенска област, в посока село Ъглен отново има огромно пропадане на платното за движение. Многократно са алармирани съответните институции, отговарящи за състоянието на пътя. Извършените ремонтни дейности досега не дадоха необходимия дългосрочен резултат да се прекрати този свлачищен процес и в момента там има около три метра, в дълбочина е самото свлачище.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще се вземат, за да може безопасно и спокойно да преминават леки и тежкотоварни автомобили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, след направена справка в Регистъра на свлачищата в Република България бе установено, че свлачищен процес на републикански път III-305 при километър 19 плюс 780 е регистриран през 1975 г. Свлачището е периодично активно със засегната площ от малко над 5 декара, ширина 110 м, дължина почти 50 м и засяга урбанизирана територия републикански път III-305 Крушовица – Садовец – Дерманци – Торос – Гложене.
През 2015 г. са констатирани повреди по настилката на републиканския път в този участък. Оттогава там периодично се образуват пукнатини и пътната настилка пропада. Специалисти на Областно пътно управление – Плевен, системно са във връзка със състоянието на участъка и се предприемат мерки по негово обезопасяване. През месец ноември 2015 г. например са изпълнени изкопни работи, насипване и уплътняване с несортиран трошен камък, отстраняване на старата деформирана пътна настилка и полагане на пластове асфалтобетон.
През 2016 г. например имаме изравняване с асфалтови пластове в изпълнение на изкоп до три метра дълбочина, насипване и уплътняване с несортиран трошен камък. В ремонтните работи са вложени над 84 хил. лв. през 2016 г.
В периода март – юли миналата година в участъка на пътя от км 12+000 до км 25+000, в който попада и отсечката през село Садовец, за което споменахте, по текущ ремонт и поддържане са извършени дейности на обща стойност около 28 хил. лв. с ДДС. Те включват изкърпване на компрометирани места по настилката, подравняване на банкети, изсичане на храсти и други подобни.
През октомври 2017 г. АПИ осигури допълнителни средства в размер на 51 хил. лв. за ремонтни работи по настилката конкретно на участъка при село Садовец, включително в участъка, засегнат от свлачищния процес, на база на въпрос, който Вие зададохте от парламентарната трибуна.
Въпреки изпълнените дейности, за които споменахте, за 2015 – 2017 г. по възстановяване на настилката в участъка, към момента поради обилните валежи от дъжд и сняг през настоящия зимен сезон отново са налице пукнатини в настилката, както и денивелация, на места дори от 40 см. Участъкът е сигнализиран за преминаване с повишено внимание.
По предварителна експертна оценка за възстановяване на настилката в засегнатия участък, както и за отстраняването на други налични повреди – слягания, дупки и така нататък, са необходими минимум 560 хил. лв. с ДДС.
След приключване на зимното поддържане на републиканските пътища ще бъдат предприети мерки за обезопасяване на участъка съобразно наличните бюджетни средства. Осигурени са към момента 1/3 от бюджета на АПИ и ще се опитаме до края на годината да осигурим и останалите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господа министри! Господин Горанов, радвам се, че и Вие сте тук и имате възможност да чуете въпроса и темата, която поставят жителите от тази община.
Уважаеми господин Нанков, адмирирам това. Вие обърнахте внимание на предишни въпроси, които съм задавал. Вие също отчитате, че там има голям проблем и няма да може да бъде решен с разходване на малки суми начесто. Резултатът в крайна сметка и Вие, и ние – хората и жителите на общината, отчитаме, че е краткосрочен и води всяка пролет до неяснота какво ще се случва. Това е важна артерия, която свързва Балкана с Дунавската равнина.
Надявам се и апелирам да се намерят веднъж средства, но достатъчни, които в дългосрочен план да могат да осигурят някакво нормално спокойствие. И без това там не сме цъфнали в много отношения, а това е фундаментално и за живота, и за движението на товари и на стоки. Надявам се да се вземе внимание и да се решат тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Дуплика? Няма да ползвате. Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Нанков е от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно състоянието на път II-81 София – Лом, участък Монтана – Лом.
Заповядайте, господин Тинчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Продължаваме с темата и плеядата от въпроси за състоянието на републиканската пътна мрежа в България. Този път, господин Нанков, ще Ви отведа в един регион на България – Северозападния.
Пътят Монтана – Лом, част от републикански път II-81, е в изключително лошо състояние, по-близо е до лунен пейзаж, отколкото до която и да е нормална пътнотранспортна връзка. Особено тежко е положението в участъка Монтана – Брусарци, която отсечка е потенциално опасна за възникване на пътнотранспортни произшествия и повреда на автомобилите.
Въпросът ни към Вас е: предвиждате ли и кога ремонт на път II-81, участък Монтана – Лом, и в какъв обем на ремонтните дейности? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тимчев.
За отговор – господин Нанков, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тимчев, цитираната във въпроса Ви отсечка от път II-81 Монтана – Лом е с дължина 41 км. Участъкът от републиканския път е рехабилитиран в периода 2007 – 2009 г., забележете годините, като средствата са осигурени по Програма ФАР – ТГС, България – Румъния. Стойността на изпълнение на строително-монтажните работи е над 13 млн. лв., все пак да го рехабилитираме 2007 – 2009 г. С рехабилитацията се подобри инфраструктурата, осигуриха се безопасни и комфортни условия на движение.
Към днешна дата състоянието на отсечката е задоволително, по нашата квалификация – в средно експлоатационно състояние, нито добро, нито лошо. Наблюдават се минимални проблеми по настилката и слягания в основата на пътя вследствие на интензивното тежкотоварно движение. Агенция „Пътна инфраструктура“ планира през месец април тази година да отремонтира компрометираните места по настилката.
Тъй като въпросът Ви засяга участъка Монтана – Брусарци, становището на експертите на Агенция „Пътна инфраструктура“…
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България, от място): До Лом.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: До Лом, но обхващаме участъка Монтана Брусарци.
…е, че забележките по отношение на състоянието на пътя се отнасят до отсечката от третокласната пътна мрежа по направлението – Монтана – Брусарци – Лом, а не по II-81 Монтана – Лом, за който споменах, че е рехабилитиран напълно 2007 – 2013 г., а именно това е третокласния път III-112 Монтана – Брусарци, път III-1121 Брусарци – Крива бара, и път III-114 Крива бара – Лом.
Действително състоянието на тези отсечки, които посочих, е в трагично, да не казвам в много лошо състояние.
На път III-112 Монтана – Брусарци движението на МПС над 12 тона е ограничено със срок до 31 март тази година. През октомври и декември 2017 г. с цел осигуряване на проходимост е извършвано студено изкърпване на пътната настилка. Изпълнените дейности обаче не водят до никакъв траен ефект, просто повишават безопасността на придв.жване през зимния сезон, нищо повече.
Предвид влошените експлоатационни характеристики, участъкът от Монтана до Брусарци, което споменах, е включен в лот 18, който е с обща дължина почти 30 км – 29 км. и 800 м по Оперативна програма „Региони в растеж“ и е изцяло на територията на област Монтана. Имаме осигурено финансиране, за обекта е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ на стойност малко над 15 млн. лв. – 15 млн. 493 хил. лв. гарантирано европейско финансиране и, разбира се, национално съфинансиране.
Стойността на строително-монтажните работи от стойността на целия договор е за 14 млн. 700 хил. лв. с ДДС. Предстои стартиране на строителството в рамките на следващите две седмици в зависимост от метрологичните условия.
Участъкът от път III-112 представлява директна връзка на селищата от Северозападна България с коридор № 4 Видин – Кулата при гр. Монтана и индиректна връзка с коридор № 7, а именно река Дунав, посредством път II-11 до пристанище град Лом и ферибота – град Видин.
Рехабилитацията предвижда: възстановяване на настилката и пътното тяло в участъци с недостатъчна носимоспособност, студено рециклиране, полагане на основни и износващи асфалтови пластове по цялата дължина на участъка, подобряване на отводняването, рехабилитация на пет броя големи съоръжения, изпълнение на нова вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да не чета до какво ще доведе тази рехабилитация като икономически ползи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В дупликата може би ще довършите.
Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Тимчев, заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, колеги! Благодаря Ви, господин Нанков, за така даденото уточнение що касае номера на този път – част от републикански път. Хубаво е, че поглеждате в тази част на държавата, в Северозападния регион. Радвам се, че са осигурени средства за неговото ремонтиране и това ще даде възможност за съживяване на този най-беден регион не само в България, но и в Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Не.
Да благодарим на министър Нанков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на финансите Владислав Горанов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно Държавния фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, сериозно стои въпросът за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, или както по-популярно е известен като Сребърния фонд. Той е създаден с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г., а в края на 2008 г. Народното събрание приема закон за него и в негово изпълнение е възложено на министъра на финансите да управлява фонда. Цел на създаването му е да се подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система.
Засега няма да коментирам до каква степен фондът изпълнява целите си. Въпросът ми тук е за средствата, акумулирани в него. Те са около 2,8 млрд. лв. и трябва да допълват основните пенсии на българите, когато се наложи. Те се държат на депозит в БНБ, който се подновява всяка година, но през последните 5 – 6 години лихвеният процент е нула и на практика от 2012 г. няма прираст на средствата във Фонда. В края на миналата година се появи информация, че за 2017 г. е определена или по-скоро договорена отрицателна лихва – минус 10%. Това на практика означава, че за депозита на тези 2,8 млрд. лв. от Фонда, Централната банка ще удържа 0,1%, или около 2,8 млн. лв. годишно.
При създаването на Сребърния фонд идеята е в него непрекъснато да влизат средства от приватизация, концесия, средствата да се увеличават чрез инвестиране с ясно създадена стратегия, но в последните години приватизацията затихва, управляващите от ГЕРБ започнаха да отклоняват и за други цели приходите от приватизация и концесии, и накрая отрицателни лихви по депозита в БНБ. Малко повече от година в Сребърния фонд започнаха да постъпват и вноските от втората пенсия на хората, прехвърлили осигуряването си от частните пенсионни фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът Ви, господин Гьоков, времето изтича.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Следват въпросите: какво е общото състояние на Фонда близо 13 години след създаването му? Помага и гарантира ли устойчивостта на държавната пенсионна система в това си състояние? Колко средства са постъпили във Фонда през 2017 г. от приватизации, концесии, глоби, свързани с приватизационния процес, от промяна на осигуряването от Универсален фонд „Пенсии“ към Държавен фонд „Пенсии“? Колко средства са постъпили от бюджетния излишък? Каква е загубата на Фонда в следствие на отрицателните лихви? Кога ще бъде изготвена и приета стратегия за инвестирането на средствата от Сребърния фонд, която да доведе до увеличаването им? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За отговор – министъра на финансите господин Владислав Горанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, отдавна наблюдавам Фонда за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система. Между другото, една събота на 2006 г. аз измислих името на Фонда.
В отговор на въпроса Ви – общият паричен ресурс по сметката на Фонда е 2 млрд. 789,5 млн. лв., от които 2 млрд. 585 млн. лв. са формирани в годишни депозити.
Въпросът: дали Фондът подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система в това състояние, трябва да се разгледа комплексно, тъй като еднозначен отговор няма. Той е свързан най-вече с политиката и бъдещите мерки по овладяване влошаването на баланса на държавното обществено осигуряване. Разчетената от НОИ дългосрочна бюджетна прогноза за развитие на пенсионната система в периода 1917 – 1960 г. показва, че тя ще остане на дефицит в целия период, при всички варианти и допускания за избор на осигуряване на лицата между първия и втория стълб, представени в Конвергентната програма на България 2017 – 2020 г.
През първите няколко години на прогнозния период дефицитът по Бюджета на ДОО се подобрява, достигайки най-ниските си нива от около 3,9 на сто от БВП в периода около 2025 г., а в периода 2017 – 2035 г. дефицитът се съдържа на нива под 5% от БВП, което в основната си част се дължи на пакета от мерки от 2016 г., оказващи стабилизиращо влияние върху системата на държавното обществено осигуряване. За посочения период подобряването на дефицита се дължи основно на три фактора: увеличаване размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с по един процентен пункт през двете години – 2017 и 2018 г., и увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69 от КСО с 20 процентни пункта, и въвеждане на по-строги условия за достъп до пенсии, а именно повишаване на изискуемите възрасти и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за всички категории. При запазване на сегашните допускания за демографски, икономически и пенсионно осигурителни показатели се очаква влошаване на баланса на ДОО след 2040 г., като в периода 2050 - 2060 г. прогнозите са да достигне най-високата стойност – около 6,8% от БВП, а разходите за пенсии в този период да достигнат 11,7 – 11,8 на сто от брутния вътрешен продукт, тоест в дългосрочен план фактори като увеличена средна продължителност за живота, застаряване на населението и намаляване броя на осигурените лица започват да оказват все по-силно въздействие и да поставят на изпитание финансовата устойчивост на държавната пенсионна система.
Предвид актюерската прогноза може да се каже, че не е ефективно и целесъобразно заделянето на бюджетен ресурс в значителни размери в полза на Сребърния фонд и ползването му в периода след 2040 г., когато се очаква по-висок дефицит по бюджета на ДОО. Това означава неефективно блокиране на бюджетни средства и в същото време вероятна необходимост от ползване на заемен ресурс за финансиране на дълговите плащания и покриване на необходимостта от финансиране на бюджета. Натрупаният ресурс се явява като буфер – и тук е най-големият смисъл и полза от Фонда – може да подкрепи бюджета на ДОО с около три-четири месечни плащания за пенсии, в случай на непредвидена или кризисна ситуация в държавата.
В отговор на втория въпрос Ви информирам, че през 2017 г. от централния бюджет са трансферирани средства в нетен размер на 127,67 млн. лв.
По третия въпрос – за 2017 г. платената отрицателна лихва по срочни депозити на Фонда, възлиза на 2,6 млн. лв., но в съответствие с нормативните изисквания тя е за сметка на централния бюджет и не намалява ресурса на Сребърния фонд.
В отговор на последния въпрос искам да Ви уверя, че при прилагане досега и в средносрочен консервативен подход активите на Фонда се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит в Централната банка или други инструменти в БНБ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В дългосрочен план при неблагоприятно развитие на пазарните условия, анализът на възможностите за по-активно управление на средствата на Фонда и диверсификация на инвестициите ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход при спадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи съгласно Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би в дупликата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Готов съм да Ви оставя отговора и в дупликата ще продължим разсъжденията върху така наречения Сребърен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков – за реплика, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз съм доволен от отговора Ви. Не съм и очаквал друг да бъде отговорът, защото тези цифри общо взето са известни. Целта на моя въпрос беше да Ви провокирам да измислим как да активизираме този фонд. Не е нормално да стоят близо 3 млрд. лв. на депозит, който не стига че не носи някакви приходи, а трябва да се плаща отрицателната му лихва от държавния бюджет. Това е нещо, което е задължение по закон – да се изготви и приеме стратегия за инвестиция на средствата от Сребърния фонд, е добре да го направим най-после на десетата година. Дано да го правите.
Вие казахте, че не е оправдано по-голям ресурс от бюджета да се вкарва в този фонд. Сигурно е така, но като е така, дайте да променим Закона. В Закона сме записали, че трябва да влизат парите от приватизация, от концесии, както и 25% от излишъка в бюджета, ако има такъв. Вие имате излишък на бюджет.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: От държавния бюджет.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, от държавния.
Пак казвам, ако няма смисъл да се вкарват там пари в този фонд, дайте да променим Закона, защото някои пари ги отклоняваме и от концесиите. Аз си спомням какво е предложението например за концесията на летище София – парите да отидат за оздравяване на БДЖ. Ама там в този закон пише, че трябва да отидат в Сребърния фонд. Така че, ако искате да правим такива неща, дайте да го променим – имате мнозинство, променете го, ще обясняваме защо сме го променили повече.
Надявам се, аз много внимателно Ви слушах, че 2006 г. сте измислили дори името на Фонда и Вие се смятате като – хайде, не като „баща“ на Фонда, ама че той Ви е „рожба“ този фонд и така ми се ще (реплики) да има една по-голяма ангажираност от Вас към тези пари. Защото тези пари са – да, вярно е, че ще стигнат за три-четири месеца за пенсии, те не са повече, но някак си този фонд, ако се обърне повече внимание, може да носи и пари на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За дуплика, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Гьоков, всичко което казвате, е коректно. Тук въпросът е обаче за философията на възникването на подобни фондове в исторически план и моята констатация е, че създаването на Фонда през 2006 г. преследваше съвсем различни цели. За да не създавам повод за допълнително противопоставяне, няма да ги цитирам, но пък ако искате, мога и да цитирам защо беше създаден тогава Фонд. Той беше създаден, за да блокира политическия натиск за харчене на излишъка, вкарвайки го в този Фонд. Това беше 2006 г., а подобни фондове се създават в някои държави, примерно като Белгия, в момент, в който се планира някакво значително преструктуриране на държавни активи. Смисъл от подобен Фонд би имало, ако беше създаден в началото на прехода, веднага в 90-те години, за да може целият обем от ресурс, свързан с приватизацията, да постъпи в него и да може да се получи един критично голям ресурс, който да има смисъл да бъде управляван.
Този фонд има смисъл да съществува и тогава, когато системата на държавното обществено осигуряване не е на дефицит. Още от самото създаване на Фонда, целейки намаляване на разходите за труд, ние намалявахме осигурителните вноски последователно през годините и гарантирахме, че Фондът на държавното обществено осигуряване ще бъде на дефицит. В този смисъл поддържането на дефицит в държавното обществено осигуряване и финансирането му със заемен ресурс, защото дефицитът се финансира със заем или приватизация, и същевременно, държането настрани на едни блокирани целеви средства е донякъде неоправдано от гледна точка на общата логика на управление на държавния ресурс.
Не искам да казвам, че Фондът е безсмислен, но той може да гарантира в дългосрочен план изплащането на пенсиите или подпомагането на финансирането на дефицита в държавното обществено осигуряване в относително лимитиран аспект. Трябва да имаме предвид, и Вашият въпрос започва така, че това са средства на фискалния резерв. Едно рисково управление за тях рискува загуба на ресурс, нещо, което не знам кой министър на финансите или кое управление на Фонда би се съгласило от едно по-рисково и по-спекулативно управление - да вложи средствата на Фонда. Дебатът е голям, ако искате, можем да направим в Комисията по труда и социалната политика по-задълбочен такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващото питане от народния представител Красимир Янков относно политиката на България за присъединяването на страната ни към Банковия съюз в Европейския съюз.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл питане относно политиката на България за присъединяването на страна ни към банковия съюз в Европейския съюз.
Питането е във връзка с политически консенсус. По време на Консултативен съвет по национална сигурност през юни 2014 г., на който Президентът обяви, че има разбирателство между политическите партии, че общественото доверие в банковата система е ключово условие за финансовата стабилност в страната и за функционирането на икономиката. Решението на Консултативния съвет е Българската народна банка да поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки, като се предвиди и законодателна инициатива за подобряване на ефективността на банковия надзор, и ясното носене на отговорност.
От 2014 г. досега са повече от три години, близо четири години и ефектът от решението на Консултативния съвет за национална сигурност в голяма степен е достояние на обществеността, но Ви призовавам отново да потвърдите стабилността на банковата система в България във връзка с така направените стрес тестове и с международно участие на експерти от европейско ниво. Решението тогава е да се инициира от Българската народна банка, да се адресира към Европейския банков орган и ние да се обединим да се стартира от изпълнителната власт цялата тази проверка на банковата система. Пълен консенсус има между политическите сили незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз, като това да е първа стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз.
Моля в тази връзка да отговорите на питането: каква е политиката на България по кандидатстването и присъединяването ни към банковия съюз в Европейския съюз? В какъв срок се очаква да бъдат въведени механизмите на Банковия съюз, в това число Единният банков надзор? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, бързам да отговоря, че не би трябвало да има никакви притеснения за банковата система. Тя е достатъчно добре капитализирана. Това го показаха и стрес тестовете и оценката на качеството на активите на цялата банкова система през 2016 г. Това го показва и деескалацията на макроикономическите дисбаланси, която беше направена от Европейската комисия през миналия месец. От прекомерни дисбаланси ние преминахме към дисбаланси. Темата е много специфична. Ще си позволя да Ви запозная с механизмите и с ангажиментите, които Република България има по отношение на Банковия съюз.
С Договора за присъединяване към Европейския съюз България пое и задължение за присъединяване към Еврозоната. Държавите членки на Европейския съюз, които не са част от Еврозоната, се делят на две групи, такива с договорни клаузи за неучастие в Еврозоната, така наречената дерогация. В нея са Обединеното Кралство и Дания, а България е във втората група държави членки с дерогация и имат ангажимент да се присъединят към Еврозоната, тогава когато изпълнят необходимите критерии за членство в нея.
През последното десетилетие, в отговор на последиците от суверенната криза и кризата в банковата система в Еврозоната, там настъпиха сериозни промени. Бяха създадени много нови механизми, структури и институции. Създаването на Банковия съюз представлява една от най-големите институционални промени.
Банковият съюз е създаден след 2013 г. и се състои от два стълба – Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране.
Единният надзорен механизъм се основава на Регламент 1024/2013 от 15 октомври същата година, а Единният механизъм за преструктуриране се основава на Регламент 806/2014 на парламенти на Съвета от юли 2014 г.
Банковият съюз доразвива Еврозоната. Това означава, че присъединявайки се към Еврозоната, ние автоматично ще се присъединим и към Банковия съюз.
Следователно подготовката и после присъединяването към Еврозоната и Банковия съюз са два процеса, които протичат и завършват едновременно. Такава е практиката на други държави, присъединили се към Еврозоната в периода, когато там вече имаше Банков съюз – например Латвия е член от 2014 г., и Литва е член от 2015 г.
Както вече е публично известно, по време на предишното правителство създадохме Координационен съвет за подготовка на България за членство в Еврозоната – Постановление № 168 от юли 2015 г. Този Съвет и съответно съставената работна група извършиха анализ на готовността за присъединяване.
Както е известно, България има отлични макроикономически показатели, с които устойчиво изпълняваме четири от петте критерия за присъединяване към Еврозоната. Това са критериите в Договора от Маастрихт – държавен дълг, бюджетен дефицит, дългосрочен лихвен процент, в случая по 10-годишни ДЦК в лева, който за февруари 2018 г. е 0,9765%, инфлация – средногодишната ни инфлация по последни данни за февруари 2018 г. е 1,32 на сто, измерена чрез Европейския хармонизиран индекс за потребителските цени.
В същото време е необходимо да изпълним и условието за членство в ERM-2 - критерия за валутен курс – минимум две години участие в ERM-2 с фиксирания курс на лева към еврото.
Предвид че 21 години валутният борд у нас функционира, изпълнението на този критерий не би следвало да представлява някакъв проблем, но той е формален, който не сме изпълнили. Фокусът трябва да се съсредоточи в това, ако искаме да изпълним стратегическата цел за членство в Еврозоната.
Членството в Еврозоната, съответно автоматичното присъединяване към Банковия съюз, задължително изисква преди това членство в ERM-2 и продължаване на следваната макроикономическа политика, ориентирана към стабилността, която би гарантирала, че ще продължим да изпълняваме макроикономическите критерии за последващо членство в Еврозоната.
Работим активно за присъединяване към ERM-2, което е първата стъпка, за да продължим към едновременното, подчертавам едновременното членство в Еврозоната и Банковия съюз, защото няма как да сте член на Банковия съюз, без да сте член на Еврозоната. Онзи механизъм е друг и за него можем да говорим допълнително.
Предвид обаче конфиденциалността на процедурата и пазарната чувствителност, не бих желал да споделям повече детайли, най-малкото от респект и правилата на нашите европейски партньори и Европейската централна банка, към които искаме да се присъединим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Янков, за два уточняващи въпроса.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България):Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, двата уточняващи въпроса към Вас са следните и те са във връзка с притеснението в нашето общество след случая с КТБ, и това притеснение ще бъде дълго време в нашите съграждани, отново да потвърдите – стабилност на банковата система и дали има държавна подкрепа в момента за някоя от банките, които за миналата година генерират и обявиха печалба?
И вторият въпрос е: предвиждате ли периодично стрес тестове на банките, функциониращи в България, с цел доказване пред обществото ни, че те са стабилни и няма опасност от случаи, както случаят с Корпоративна търговска банка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да Ви уверя и да припомня, че освен стрес тестовете и прегледа на качеството на активите, по настояване на българското правителство и Европейската централна банка от страна на Международния валутен фонд и Световната банка се извърши така наречената „оценка за ефективността на финансовата система“, където беше изготвен специален доклад от Международния валутен фонд и от Световната банка, с фокус върху капацитета на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Програмата се нарича FSAT - Financial Sector Assessment Program, и е специализирана програма на Международния валутен фонд и на Световната банка, която завърши с препоръки - всичките отдавна изпълнени от страна на правителството и на Българската народна банка. Те са свързани със създаването на механизми за ликвидна подкрепа от страна на държавата, ако подобна се налага, свързани са с редица други технически детайли, които са по-скоро предмет на вътрешна организация на надзора от страна на Българската народна банка.
Искам да Ви уверя, че оттогава е извървян доста път. В подходящ формат бихме могли да консултираме и да коментираме с Българската народна банка тези Ваши интереси да се запознаете в дълбочина със системата.
Това, което мога да Ви уверя, е, че след кризата от 2014 г. и фалита на Корпоративна търговска банка, за която много пъти сме дебатирали, дали е било точно банка и как корпоративният модел за управление на банката се е отразил върху окончателните нейни резултати, че капацитетът и качеството на работа на банковия надзор е значително подобрен. Знаете, че имаме и нови членове на Управителния съвет, заети с тази дейност.
Държа да Ви уверя, че лично аз като финансов министър нямам притеснения за нито една финансова институция, било то банкова или небанкова в българската държава. И двата надзорни органа са си на мястото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение, господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, периодично ще Ви задавам този въпрос, защото цитираното решение от Консултативния съвет за национална сигурност е точно в периода, в който бяха стресирани българските граждани след затварянето на КТБ и всички следващи действия по фалита на тази банка.
Смятам, че е необходимо периодично българските граждани чрез гаранция от страна на финансовия министър да са спокойни за кръвоносната система на българската икономика и да очакват Министерството на финансите, подкрепяйки с публичния ресурс на държавата, стимулиране на икономиката в Република България, което да доведе до основни подобрения в стандарта на живот.
Големият бич за нашето общество, големият проблем в България, това, което генерира напрежение, е задълбочаващото се неравенство между богати и тези, които не могат да обезпечат живота си.
Знаете за изследването на синдикатите, което показа, че в страната четиричленно семейство се издържа с 2400 лв. на месец, в София – над 3000 лв. Вашата работа комплексно – от банковата система, финансовите пазари до икономиката, на Вас лично и на правителството трябва да бъде насочена именно към подобряване живота в България, живота на нашите съграждани, тъй като напрежението, което се създава в нашето общество, ще се отрази както на икономиката, така и на финансовата система, като ще мине през политическите партии – отношението към властта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова Ви обръщам внимание, че е изключително важно позитивни информации, които има в Министерството на финансите, да са достояние на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Въпрос от народния представител Николай Георгиев Иванов относно финансовата децентрализация на общините.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от около 15 години се работи по различни планове и се набелязват различни мерки, свързани с финансовата децентрализация на българските общини. Трудно може да се отрече фактът, че за българските общини става все по-трудно да предоставят около 80% от публичните услуги на гражданите и бизнеса, с около 15% от националните ресурси или с 3 – 4 лв. от местните данъци от всички 100 лв. събрани данъци с републикански характер. Да изпълняват наложената им роля на страничен наблюдател по същностни за европейските общини услуги, като образование, обществен ред, бизнес среда, и да изпълняват ангажименти и на централната власт с парите на хората от общините.
Винаги през този период като основен въпрос е стояла възможността за осигуряване на собствени приходоизточници на общините, като са разглеждани много варианти. Време е на общините да бъдат предоставени ресурси, адекватни на отговорностите им, и да се проведе реална финансова децентрализация.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво е развитието на Стратегията за финансова децентрализация към момента, планират ли се законодателни промени, които да създадат възможност за допълнителни приходоизточници на общините, и кога се очакват реални действия в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
За отговор, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ще изчета каквото са ми подготвили експертите, но финансовата децентрализация не е самоцел, тя трябва да е ясно свързана и с това какви отговорности действително се изпълняват от българските общини. Смея да твърдя, че от гледна точка на данъчния модел няма грешка. Имуществото се облага в общините, доходите се облагат на ниво централа. От там нататък трябва да преценим добре кои са точно отговорностите на местните власти. Вие цитирате, че 80% от публичните услуги се оказват в общините. Не знам как сте определили, че са в този размер, но примерно цялото образование, цялото социално подпомагане, пенсионното осигуряване, вътрешният ред и сигурност се осигуряват финансирано от държавния бюджет, републикански от 2014 г. вече няма.
Това, което искам да Ви кажа, е, че при сегашната структура на данъчната система не планираме трансфериране чрез директно предоставяне на ресурс от събираните от централното правителство данъци в полза на местните власти. Има много голям дефицит по отношение на размера на местните данъци и начина, по който те се структурират. Тук кметовете бягат от отговорност. Предвид че скоро предстоят избори, не вярвам да съберат смелост да направят каквото и да е било.
Ще Ви припомня дебата, когато от страна на Министерството на финансите беше предложено въвеждането на доброволен, допълнителен данък върху доходите на физическите лица, определян от общините и в тяхна полза, между нула и 2%. Общините не поискаха дори и да има такъв дебат, при положение че дискрецията дали ще има въобще такъв данък беше оставена на местните власти. Но все пак от периода, за който говорим, е направено доста.
В ретроспективен план по отношение на увеличаването на собствената база на общините, чрез предоставяне на нови приходоизточници и увеличаване на местните правомощия прехвърляне на държавна собственост, като постигнати резултати следва да се отбележат промените в Конституцията през 2007 г. и в Закона за местните данъци и такси, предоставящи възможност на общините да определят размера на местните данъци в определените от Закона граници и размер на местните такси. Между другото, не пречи и сега общините да събират повече.
Бяха приети изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, Закона за концесиите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които се постига увеличение на общинските приходи от концесионни възнаграждения чрез разширяване обхвата на общинските концесии и увеличаване на приходите от държавни концесии на общините.
От 2016 г. беше актуализиран Механизмът за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи с цел постигане на най-голяма обективност, прозрачност и ефективност при разпределение на средствата на база натурални показатели, които имат отношение към механизма за разпределение на тези средства по общини.
През 2017 г. по предложение на общините за първи път се въведе възможност чрез годишните закони за държавния бюджет до 50 на сто от целевата субсидия за капиталови разходи да може да бъде трансформирана в целеви трансфер за финансиране на неотложни и текущи ремонти на общински пътища и училищна мрежа, с което също се облекчиха условията и се създадоха предпоставки за оптимално разпределение на субсидията, съобразно потребностите на местната общност.
С промените в Закона за местните данъци и такси от 2017 г. се въведе нов местен данък върху таксиметровия превоз на пътници – 11,4 милиона по наша оценка е ефектът от тази мярка в полза на общинските бюджети.
С промените в Закона за публичните финанси през 2016 г. и 2017 г. се въведоха и условия за наблюдение на финансовото състояние и определяне на общини с финансово затруднение и процедура за тяхното финансово оздравяване.
Не е дошъл моментът централното правителство да се лиши допълнително, а то така или иначе го прави през изравнителната субсидия от приходоизточниците, които формира, за да увеличи приходната база на общините за сметка на данъци върху доходите или косвени данъци, които се събират в рамките на централната власт.
По отношение на корпоративното облагане от 1 януари 2003 г. законодателят прие единна данъчна ставка и замени данъка върху печалбата и данъка върху общините с общ корпоративен данък с цел улесняване на администрирането.
Имайки предвид предходната практика в ЗКПО, както и обсъждането на възможностите, свързани със ЗДФЛ, приемането на изменения в данъчните закони, свързани с отчисления от данъчни постъпления от преки данъци, ще доведе до редица негативни последици, като реализиране на незначителни приходи само за общини с по-голям брой население и заетост, докато за по-малките, с по-голяма безработица подобна законодателна промяна няма да има ефект и допълнително ще се увеличи неравенството между отделните икономически райони. Повишаването на административната тежест на бизнеса чрез възлагане на допълнителни задължения, затрудняване при администрирането на данъка за довнасяне и възстановяване следствие на резултата от годишната данъчна декларация. Разбира се, ще се наложат процедури и правила за отстраняване на грешки при взаимодействието между местния и държавния бюджет.
Обобщавайки, мога да кажа така: проблемът с финансовата децентрализация на общините минава през изключително ниското и неадекватно облагане на имуществото в България. Това е тема, която трябва да бъде много внимателно засегната, защото, ако говорим за местни власти в европейски държави, които често даваме за пример, и преценим размера на облагането на имуществото в тях, то ще се разминава драстично не само номинално, но и относително спрямо стойността на имотите. Всъщност няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, въпреки че беше логичен. Това, което личи от него, че реално в момента няма действен диалог по тази сериозна тема.
Да, съгласен съм с Вас, че в определени моменти, особено в края на мандатите на местните власти, те като че ли стават по-предпазливи в този диалог и в търсенето на решения, защото споделянето на отговорности означава понякога вземането на непопулярни решения.
Със сигурност предложенията, които общините имат и са свързани с промяна в имуществените данъци – знаете, че има предложения на местните власти за създаването на поземлен данък, свързан със собствеността върху земеделските земи и горите. Също и много други предложения, които са обсъждани, особено около големи общински форуми, когато се дават най-сериозни обещания за възобновяване на диалога на тема „децентрализация“, заслужават да бъдат сериозно обмислени. Вярвам, че ще имате ангажираността и енергията да възобновите този диалог.
Доколкото знам, скоро заседание на Съвета по децентрализация не е провеждано или поне не е имало сериозен дебат по темата, така че се надявам моят въпрос, разбира се, с усилията на двете централни – изпълнителна и местна власт, да се възобнови и да се започне работа по тази важна тема за по-голяма финансова свобода на общините, за да изпълняват ангажиментите, които имат към хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Иванов, готови сме да се включим в обсъждането на всяко едно предложение. Примерно в това, което коментирате в момента, за облагането на земята.
Ако питате мен, като икономист аз съм против, но ако Вие го предложите, ще преценим как ще гласуваме. (Реплики от народния представител Николай Иванов.)
Общините не могат да предлагат, защото трябва законодателна инициатива – чл. 60 от Конституцията.
Така или иначе въпросът е много деликатен, защото кметовете искат да управляват по-голям ресурс, но ако може да не участват в неговото формиране и събиране.
Ако Ви върна към управлението на еврофондовете, всички големи проекти, които се формират в общините, кой ги съфинансира? Централното правителство, естествено.
Дебатът остава сериозен, готов съм да участвам в него, но, за съжаление, опитът ми, откакто се занимавам с публични финанси – близо 18 години, показва, че общините в частни разговори са готови да предложат много решения, но когато дойде време да застанат пред местната общност и да ги защитят, тогава депутатите, които са били достатъчно инициативни да помогнат на общините, остават самотни в този дебат.
Заедно с Вас можем да постигнем нещо в тази посока, ако повдигнем въпроса не доктринално-партийно, а разгледаме кое е разумно да се промени в местните власти.
В следващ въпрос ще имам възможност да отговоря. Между другото, правим някои предварителни разсъждения върху облагането на имуществото, което е в основата на местните данъци. Свързано е с автомобилите, с имуществото, но не сме готови още да дадем ясни законодателни предложения, тъй като въпросът е относително чувствителен, особено в контекста на притесненията на голяма част от кметовете от предстоящите в относително къс хоризонт местни избори. Така че не съм оптимист, че можем „да направим революция в мирно време“, но съм готов за този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Даниел Йорданов относно либерализиране на системата за ваучери за храна.
Заповядайте, господин Йорданов, да поставите въпроса.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане гласи, че „не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице следните условия“, като са изброени в съответните хипотези.
Въпросът ми към Вас е следният: възнамерява ли Министерството на финансите да пристъпи към либерализиране на системата за ваучери за храна по смисъла на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане чрез премахване на годишно квотно ограничения на номиналната стойност, на която могат да бъдат издавани ваучери за храна? Наличието на квотна система ограничава достъпа на българските работници и служители до тази социална придобивка. Обвързано ли е според Вас премахването на квотите за ваучери за храна с други промени в данъчно-осигурителното законодателство и какви са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Йорданов, квотната система е регламентирана в Закона за корпоративното подоходно облагане. В тази разпоредба общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със Закона за държавния бюджет за съответната година. Дотук са фактите. Философията да има подобна квота е безспорният факт, че подобни облекчения представляват загуба за българския бюджет и при планирането му трябва да има конкретен показател, който да я лимитира и да дава възможност на правителството да калкулира подобна потенциална загуба.
Ние следим потреблението на ваучери за храна и неслучайно всяка година – между 2017 г. и 2018 г. виждате какво номинално нарастване има – близо 15%, се опитваме така да лимитираме квотата, че тя да обхваща почти всички, които се ползват от нея като права. Къде е проблемът при безлимитното отпускане? Първо се губи възможността Министерството на финансите да планира потенциалната загуба и, второ, съществува, макар и хипотетично – наблюдавали сме подобни злоупотреби, работодателят да връща част от възнаграждението във ваучер за храна. По тази причина работникът не получава увеличение на възнаграждението и същевременно фискът губи. Не казвам, че това е масовата практика. Има и подобни злоупотреби, наблюдавани в годините, в които се прилага системата.
Общият размер на данъчната загуба за 2017 г. от данъка върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски е 144,5 милиона, а за 2018 г. е 165,2 милиона. Това, което мога да поема като ангажимент, е, че наблюдаваме много внимателно изпълнението на Програмата през годината и се опитваме така да планираме за следващата година размера на квотата, че да не се получава правоимащи и коректни работодатели да нямат възможност да се възползват от тази отстъпка, която държавата прави в тяхна полза. Като финансов министър не мога да обещая и не бих подкрепил на този етап либерализирането й, тъй като – пак казвам, трябва да има обективен измерител за загубите, които държавата реализира от подобен механизъм и те не могат да са до безкрай. Ако се наблюдават в края на годината проблеми с достъпа до ваучери, те най-често се дължат на това, че некоректни оператори резервират големи обеми от ваучери, които не реализират в системата към крайните потребители, което създава един изкуствен дефицит от ваучери, но ние се опитваме да работим чрез приходната администрация и да намалим възможността за подобни злоупотреби. Поемам ангажимента да актуализираме лимита на ваучери за храна и да е адекватен на пазара. Не мога да обещая и не подкрепям премахването на лимита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Йорданов – имате думата за реплика.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия изчерпателен отговор. През последните няколко години годишната квота на ваучерите за храна по смисъла на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който е одобрен в Закона за държавния бюджет на Република България, се изчерпва 3 – 4 месеца преди изтичане на календарната година, което оставя десетки хиляди работници и служители без тази социална придобивка, въпреки желанието на техните работодатели да им осигурят тази възможност. Става ясно, че квотата се определя в Закона за държавния бюджет, но предложението става от Министерството на финансите, респективно от Вас като министър, ръководещ това ведомство. Този хроничен недостиг на годишна квота може би навежда на мисълта за неточно планиране на потреблението на ваучери за храна, въпреки че ежегодно Вие имате информация от Националния статистически институт за заетите по трудови правоотношения в страната работници и служители. Темата активно се подкрепя както от работодателските организации, така и от синдикатите. Възниква и въпросът: като министър имате ли визия за в бъдеще по отношение на правото на полагащите труд активни български граждани да ползват пълноценно една реална социална придобивка, каквато са ваучерите за храна? Адекватна ли е политиката, която водите по отношение на регулиране на пазара на ваучери за храна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нека да сме наясно, че не говорим за никакъв пазар, а за данъчни отстъпки, които държавата прави. Ако някой възприема тази дейност като собствен бизнес – за него това е пазар, но за държавата това е загуба на приходи. Нека да уточним, че нито един работодател няма пречка да дава ваучери за храна след изчерпване на лимита. Ако имат такава корпоративна социална отговорност и мисия да подкрепят своите работници и служители, липсата на квота не ги ограничава. Квотата е лимит на данъчни загуби, на които държавата разчита в бюджета. Абсолютно никаква пречка няма този работодател, който иска да продължи – да продължи, само че няма да ползва облекчението по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и освобождаването от осигурителни вноски на социалните разходи по Кодекса за социалното осигуряване.
Естествено, че оценявам политиката като адекватна, тъй като финансовият министър – който и да е той, трябва да знае какво се включва в бюджета, който му е възложен да изпълнява – респективно правителството. Това, което поех като ангажимент и ще продължаваме да го наблюдаваме, са изкривяванията в системата, за които Вие не казахте нищо. Първото изкривяване: некоректни оператори на ваучери за храна, които резервират ресурс от квотите и не го използват, но го резервират предварително, за да си гарантират изпълнението на договорите, които имат. Един вид едно надлъгване, което безспорно е проблем, който трябва да се реши от администрацията. Не е проблем на законодателната рамка.
Вторият сериозен проблем, върху който трябва да се съсредоточим, защото и подобни злоупотреби се наблюдават – цитирах го в отговора, пак ще го кажа: има некоректни работодатели – малка част от тях, които използват този механизъм, за да спестяват данъци, без да се увеличава ефектът за работниците и служителите при предоставянето на ваучерите. Има некоректни работодатели, които дискунтират, сиреч намаляват възнаграждението, което изплащат на своите работници и служители с размера на ваучерите, и им ги предоставят. Това не е целта на политиката по отношение на осигуряване на средства за хранене.
Да не говорим, че се наблюдава в много вериги злоупотреба с подобни ваучери, предназначени за храна. С тях се купуват напитки, купуват се тютюневи изделия, но това пак е въпрос на механизъм на работа на системата, който не е проблем на законодателя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Горанов е от народния представител Лало Кирилов и е относно започналата наказателна процедура от страна на Европейската комисия, свързана с разпоредби в Закона за данък върху добавената стойност.
Имате думата да изложите въпроса, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, каква е позицията и какви мерки ще предприеме Министерството на финансите относно започнала наказателна процедура от Европейската комисия срещу България, свързана с разпоредбите в Закона за данък върху добавената стойност, приложими за данъчно задължение на лицата, търгуващи с горива, и за използването на активи на данъчни задължения на лица за целите, които не са свързани с икономическата им дейност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, след 2006 г. – от присъединяването на Република България към Европейския съюз, подобни процедури са били многократно. Те са свързани със съответствието на българското законодателство с приложимото европейско такова. В случая говорим за твърдение от страна на Европейската комисия за несъответствие на нашия Закон за данък върху добавената стойност с Директива 2006/112/ЕО на Съвета, или така наречената „ДДС Директива“.
Засегнатите теми са две: първо, по отношение на търговията с горива. Нашият закон предвижда долна граница на обезпечението, което според Европейската комисия противоречи и не е пропорционално на Директивата дотолкова, доколкото търговията с горива може да бъде и по-ниска като размер от изискващото обезпечение. В този смисъл плановете на българската държава е да се съобрази. Когато предложихме тази мярка, която беше свързана с увеличаването на контрола при търговията с горива, между другото, тема, която Събранието в момента разглежда и трябва да бъдете също много внимателни в контекста на претендирането от Комисията несъответствие, когато предвиждахме подобно ограничение, имахме предвид разходите, които се генерират от страна на търговските оператори за издаването на подобна гаранция. Ще се съобразим с претенциите на Европейската комисия и ще променим така нашето законодателство, нашия Закон за данък добавена стойност, че да има пълно съответствие между размера на освободените за потребление горива и гаранцията, която се изисква от търговците с тях.
Другата процедура за нарушение е свързана с личното ползване на активи. Нашият закон третира начисляването на данък добавена стойност за лично ползване да бъде върху отчетната стойност на актива или цената на придобиване, без да се отчита амортизацията. Отново смятаме, че в случая Европейската комисия има основание и ще предприемем мерки така да нагодим нашето законодателство, че начисленият данък добавена стойност при личното ползване да включва в себе си амортизацията и да отчита настоящата стойност на актива. В такъв смисъл ще бъде и отговорът пред Европейската комисия и ще предприемем в обозрими срокове промяна в законодателството, така че да съответства на Директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Господин Министър, в последните нормативни промени, свързани с търговията на горива в Закона за данък добавена стойност, ясно се вижда, че се въведоха правила, които не само задушават коректния бизнес, но и противоречат на европейските практики. Същевременно с тях не се постигат реални резултати в борбата със сивата икономика и укриване на данъците, както и при облагането на използваните активи от данъчно-задължените лица за цели, които не са свързани с икономическата им дейност. Няма ясна методология и се създават възможности за прилагане на недобри практики от страна на контролиращия орган. Не видях да защитите нито една мярка за подобряване на материалната и професионална обезпеченост на митническата и данъчната администрация и противодействието на корупцията. Затова проблемите със събираемостта на данъците нямат реално решение, а управляващите правят кръпка върху кръпка върху данъчното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Кирилов, ако сам сте си писал това, което прочетохте, е укоримо, защото сте се подвел. Ако някой друг Ви го е написал – за негова сметка ще пишем.
Защитих 200 допълнителни щатни бройки за увеличение на възнагражденията и в Агенция „Митници“, и в Националната агенция за приходите. Ако често променяме законодателството, то е, защото динамиката в обществено-икономическите отношения е такава, че да се противодейства на опита за заобикаляне на данъчното облагане, не е лесна работа. Неслучайно данъчната материя е една от най-сложните – специално материята, свързана с данък добавена стойност, е може би най-сложната в данъчното законодателство. Разбира се, и ние като Вас сме загрижени за все повече и повече събираемост. Имаме частични успехи, които показват милиардите в повече, събирани в последните години. Това, което искам да Ви уверя, е, че ако промените, за които говорим, свързани с търговията с горива, Ви се струват ограничителни, много трябва да се съсредоточите как ще гласувате внесения от всички партии Законопроект, свързан с контрола върху търговията с горива. Защото, ако това, което трябва да поправим в Закона за данък добавена стойност, е малка поправка, за да съответства напълно на Директивата, не знам как би се погледнало на това, което сега се предлага, въпреки че като финансов министър трябва да съм човекът, който да го подкрепя с две ръце, но фискалният интерес е един, икономическият интерес е съвсем различна тема и трябва да намерим баланса между двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Горанов. Той е от народния представител Цветан Топчиев и е относно законодателните промени в Закона за местните данъци и такси.
Имате думата, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ще бъда кратък и направо ще задам въпроса: какви законодателни промени планира правителството в Закона за местните данъци и такси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има кратък и дълъг отговор.
Краткият е: „Никакви“!
Запазваме си правото като хора със законодателна инициатива, говоря за Министерския съвет, в момента, в който имаме готовност, първо Вие да го разберете, защото така или иначе законите се утвърждават от българския парламент.
Сега по-сериозно: говорейки преди малко във връзка със системата за децентрализация, облагането на моторните превозни средства е тема, която трябва да бъде много сериозно разгледана, най-малкото в контекста на несъвършения модел на облагане, наследен от началото на този век, при който се отчита стойността на автомобила, без да се отчита неговата екологична тежест, ако мога така да се изразя.
В това отношение имаме сбъркани стимули в следните направления: допускаме много евтино да станем гробницата на Европа по отношение на леките автомобили. Скоро предстои – до няколко години, Европа да забрани използването на дизелови агрегати в моторни превозни средства – лекотоварни. И ако ние не вземем навреме мерки, ще допуснем всички стари дизели на Европа да дойдат в България. Подозирам, че това ще се случи. Тоест едната голяма тема, върху която трябва заедно с Вас да работим, това е пребалансирането на системата на облагане на леки автомобили.
Другата тема по отношение на местните данъци и такси, върху която трябва да поработим малко, е несъвършенството по отношение на облагането на имотите на физически лица. В малките, а и не само в малките населени места, в големите е още по-изразено това, че когато имаме ново строителство или когато имаме скоро извършена сделка с определен имот, неговата данъчна стойност е актуализирана. Същевременно други имоти, с които не са извършвани разпоредителни сделки или не са новосъздадени, фигурират с данъчни стойности, далеч неадекватни на пазара. Това прави примерно един столичен град да има райони, в които няма добре развита инфраструктура, но данъците върху недвижимите имоти да са в пъти повече, отколкото в идеалния център на град София.
На тези изкривявания в модела на облагане трябва да намерим решението заедно. Върху това разсъждаваме в Министерство на финансите. В момента, в който имаме готовност, ще ги превърнем в законодателна инициатива, а иначе разбрахте шегата ми – законотворчеството е процес. Вие какво ще предложите утре по тази тема? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Наистина Ви благодаря за отговора, господин Министър, но за всички е ясно, че системата на местните финанси трябва да се смени. Старата просто не работи.
Държавата отдели някои дейности, за които по Конституция има ангажимент да осигури сравнително равен достъп на хората, остойности ги и по този начин относително справедливо разпредели средствата по общини. Това е отговорността на държавата и тя би трябвало да спре дотук.
Държавата обаче не спря, а продължи по стария маниер – след като държавата е отпуснала средствата, отговорността на общината е единствено на практика да ги преразпредели, понякога и не според волята и предпочитанията на хората.
Трябва да се търси решение в рамките на нов закон за местните финанси, който трябва да създаде трайни, стабилни законови гаранции за друг вид отношения с общината и да даде възможност на хората да правят с техните пари и техните данъци това, което искат. Когато средствата от данъци останат в общината, данъкоплатците имат повече възможности да влияят. По-малко може да влияят, когато те отидат в Министерство на финансите.
В момента има прекален страх, че ако се даде малко по-нормална свобода на общините, те ще сринат държавата. Това е израз на пълно недоверие към местните изборни представители. Ако нямаме доверие, няма изобщо смисъл да говорим за децентрализация.
Ако ще се определят от София къде да отиват парите по места, няма нужда да минават през общинския бюджет. Дори и малките европейски общини имат право да определят размера на местните данъци. Ако ние не дадем възможност общините да са конкурентоспособни в собствената си държава, ние ги правим неспособни да оцелеят в общото европейско пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Топчиев, въпросът Ви какви законодателни предложения бихме готвили и какво мислим по отношение на местните данъци и такси няма връзка с последното, което зачетохте, но така или иначе говорим за едно и също нещо.
Ако искаме да променим облагането на приходната база, тоест да разширим приходната база, която местните власти ползват, трябва да се съсредоточим върху облагането на имуществото. Ако водим дебат дали сегашният микс, който, между другото, се използва в цяла Европа – имуществените данъци да постъпват в местните власти, а данъците – косвените, акцизите и данъците върху доходите да постъпват в държавния бюджет, това е различен разговор.
Той е по-скоро свързан с въпроса на Вашия колега за децентрализацията. Там ние имаме някаква позиция, но сме готови да водим разговори.
Никой не казва, че местните власти нямат правомощия. Напротив, има толкова примери на съсипани общини, благодарение на изпълнение на правомощията на местните власти, че сигурно всеки един от Вас може да погледне в своята партия – и в ГЕРБ, и в левицата, и да намери такива кметове, които са успели с бързи темпове да съсипят някоя община и тогава да дойдат в Министерство на финансите да търсят подкрепа.
Но по отношение на местните приходи, те са изцяло в дискреция на местните власти. Нещо повече, няколкостотин милиона изравнителна субсидия също е изцяло и само в дискреция на местните власти. Правителството през законодателя, през закона, регламентира единствено делегираните от държавата дейности.
Нямаме спор, че общините трябва да разполагат с повече ресурси, защото местната инфраструктура е скъпа. Неслучайно инвестираме доста ресурси от европейските фондове, защото животът на практика е в общините. И тази сграда се намира в Столична община! Но за да се повиши при сегашната концепция приходната база на общините, това минава през отговора, който преди това Ви дадох – през преоценка на приходната база на имущественото облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Горанов е от народния представител Стефан Бурджев и е относно обявяване на новите образци на акцизните бандероли.
Имате думата, за да поставите въпроса, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър Горанов, уважаеми колеги! Въпросът ми, господин Министър, е следният: на какъв етап сме от процеса по вземане на решение, съответно издаване на заповед и обявяването на нови образци на акцизните бандероли върху тютюневите изделия, предвид техните специфични разпоредби на директива 2014/40/ЕС, които влизат в сила от 20 май 2019 г. и които имат отражение върху местоположение и образец на акцизните бандероли с оглед своевременното осведомяване и подготовка на тютюневата индустрия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бурджев, съвсем кратък ще бъда, тъй като оценявам загрижеността Ви за тютюневите оператори. Интересът е и наш в тази посока, тъй като те са опосредствени платци на акциза.
От 2016 г. до 2018 г. направихме много срещи с представители на тютюневия бранш. В много голяма степен на готовност сме за обявяване на обществената поръчка, която ще бъде последвана от издаването на заповедта, за която говорите.
Обобщено мога да кажа така – ще се вместим в срока. Имаме технологична готовност и консенсус с тютюнопроизводителите – не, а с производителите и търговците на тютюневи изделия. Срокът ще бъде спазен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Бурджев, заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Горанов, уважаеми дами и господа, колеги! Благодаря. Донякъде изчерпахте въпроса. Ще затвърдя защо беше важно да попитаме, да поставя въпроса, който ми е сведен от индустрията и заинтересованите лица.
Въпреки че е нелогично като член на Комисията за контрол на приходни агенции и контрабандата, аз с изненада установих, и да подчертая важността – тютюневата индустрия е най-големият приходоизточник. Нелогичното е, защото тя изпреварва и сектор горива, за който се борим в момента, и вчера имаше една дискусия тази логика да я вкараме в употреба.
Досега притеснението е, че информацията, която изтича от Министерство на финансите, и работата, която се върши, е така леко мъглява и с много бавни темпове и крачки. Вие дадохте до известна степен задоволителен отговор на моя въпрос и аз Ви благодаря. Надяваме се да има резултат и да се успокои секторът, това е важно и за фиска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бурджев.
Ще ползвате ли правото на дуплика, господин Министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Само да направя уточнението, че тютюневата индустрия не плаща акциз. Акцизът го плащат потребителите на тютюн и тютюневи изделия, но това не променя темата, че ще ги уведомим с писмо докъде сме стигнали, за да няма напрежение и към Вас и можем и лично Вас да Ви уведомим за конкретния график.
Имам уверението на експертите в Министерството, заедно с печатницата на БНБ, че сроковете ще бъдат спазени и ще се вместим в тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Горанов е от народния представител Радослав Стойчев и е относно извършените проверки от НАП.
Заповядайте, господин Стойчев, за да зададете въпроса.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, в началото на зимния сезон 2017 – 2018 г., по-точно през месец декември 2017 г. беше проведена информационна среща от експерти на НАП съвместно с представители на местната власт и на МВР, както и представители на местния бизнес и браншови организации от зимните курорти в страната.
Срещата беше проведена в курорта Банско. Същата бе по инициатива на Столичната териториална дирекция на НАП във връзка с очаквани засилени обороти през зимния сезон 2017 - 2018 г.
От срещата става ясно, че обект на наблюдение и проверки през зимната кампания 2018 г. ще бъдат търговски обекти в Боровец, Банско, Пампорово, както и всички населени места на територията на областите, на които се намират курортите. Също така проверките ще се извършват както в светлата, така и в тъмната част на денонощието.
За нуждите на проверките служителите на НАП София трябва да следят за изрядното използване на фискалните устройства, реално отчитане на обороти и спазване на данъчното и осигурителното законодателство. При установено неиздаване на касова бележка обектите на нарушителите могат да бъдат запечатани за срок от един месец. Това нещо е направено през зимния сезон 2016 - 2017 г., когато заради нарушения в Банско и Боровец са издадени 32 заповеди за затваряне.
Съгласно информацията в хода на проверките органите по приходите задължително ще следят за валидни трудови договори, осигуряване на реални заплати на работещите в обектите, както и по време на проверките трябва да се извършат и съвместни контролни действия със служителите на МВР и всички институции, които са отговорни за трудовото законодателство.
В тази връзка, господин Министър, моят въпрос към Вас е следният: какви са извършените проверки от НАП в зимните курорти през периода декември 2017 – февруари 2018, включително? Моля също така да ми отговорите какъв е броят на проверените обекти, на констатираните нарушения, на наложените глоби и съставените предписания от инспекторите на НАП и какъв е видът на най-масовите нарушения, констатирани при тези проверки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойчев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стойчев, контролните действия в рамките на зимната кампания през 2018 г. са проведени през периода 2 януари 2018 г. до 15 март 2018 г., съгласно Заповед № 1705 от 12 декември 2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
При контролните действия са обхванати търговски обекти и места за настаняване, намиращи се в населени места и курортни комплекси от териториалния обхват на Териториална дирекция на НАП – София, и Териториална дирекция на НАП – Пловдив. Това са градовете Банско, Разлог, Добринище, Девин, Велинград, Смолян, Чепеларе, Хисаря и местността около хижа „Здравец“, село Баня, курортните комплекси Семково, Боровец, Пампорово и Цигов чарк.
В периода от 2 януари до 28 февруари 2018 г. органите по приходите са извършили общо 3454 оперативни проверки, в това число 290 наблюдения, които са проведени в рамките от два до осем часа в обекти, и 135 съвместни проверки със служители на Министерството на вътрешните работи, за които са създадени протоколи.
При извършване на контролните действия са установени общо 373 административни нарушения, предимно на данъчното законодателство, разделени по видове, както следва: разлика в касовата наличност – 147 нарушения; неиздаване на фискален/системен бон – 108 нарушения; липса на фискално устройство или на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност в търговски обект – 56 нарушения; 51 други нарушения на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства в търговски обекти; 9 нарушения на разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (2) и нарушение на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. Както и през проведените през 2017 г. зимна и лятна кампания, към момента най-често срещаното нарушение е за разлика в касовата наличност – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18.
В допълнение на гореизложеното, за осъществяването на превантивен контрол са сформирани обходни патрули, които са извършили общо 3023 посещения в търговски обекти. При прилагането на принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ по реда на чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност в рамките на тази кампания са запечатани общо 236 търговски обекта.
Конкретна информация за наложените глоби или имуществени санкции към момента не може да бъде предоставена, предвид факта че наказателните постановления, с които те се налагат, са в процес на издаване в съответствие със срока по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. Подобна информация може да бъде предоставена на по-късен етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор и за данните и фактите, които изнесохте от тази кампания и проверка.
В тази връзка искам да Ви задам два допълнителни въпроса. Каква е тенденцията на развитие на тези нарушения, извършвани в курортите в страната през зимния и летния период? Има ли нарастване, намаляване вследствие на тези проверки? Има ли някакво рестриктивно чувство от самите ползватели на обекти, на стопаните на тези обекти донякъде да се ограничат в нарушенията?
Другото, което искам да Ви попитам: дали се предвижда такава кампания и през летния сезон? От фактите, които са констатирани от нарушенията през зимния сезон, дали ще предприемете някакви действия за ограничаване на тези нарушения и подобряване на средата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойчев.
Имате думата за дуплика, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Статистиката в последните години показва, че всеки десети е нарушител. Колкото повече растат проверките, толкова повече расте и броят на констатираните нарушения, но в тази пропорция – едно към десет.
Мерките, които предприехме с последните изменения в законодателството, свързани със запечатването на обектите и качването на запечатаните обекти в регистър, с оглед избягването на възможността да се смени наемателят или ползвателят на помещението, осъществяващ търговска дейност, и по този начин да се избегне рестрикцията от страна на Националната агенция за приходите, според мен дава резултати. Надявам се да можем скоро да докладваме под 10% нарушения на среден брой спрямо проверките.
Лято ще има, в този смисъл данъчните ще си бъдат на мястото, както в последните години. Забелязва се подобряване на културата на платците, но както заявих в днешния контрол по-рано, едно безкрайно надбягване между задължените лица и администрацията. Затова и промените в данъчното законодателство няма да са една и две. В момента, докато председателствам Съвета ЕКОФИН, имаме редица инициативи от страна на Европейската комисия и отделни държави членки за промяна в данъчното законодателство на общоевропейско ниво, защото недобросъвестните и тези, които се стремят да избягват плащането на данъци, не са родени само в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Последният въпрос за днес към министър Горанов е от народния представител Лало Кирилов. Той е относно политики за Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. на Европейския съюз.
Имате думата да представите въпроса, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, каква е позицията на Република България относно предложенията за политики в Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. на Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за краткия въпрос, господин Кирилов.
Заповядайте, имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, очаква се на 2 май 2018 г. тепърва Европейската комисия да приеме и представи предложението си за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и целия законодателен пакет, свързан с него. Предложенията на Комисията в областта на секторното законодателство се очакват до края на месец май, след което ще започнат преговорите по следващата Многогодишна финансова рамка в рамките на Съвета на Европейския съюз. След постигане на съгласие по позицията на Съвета ще продължат преговорите между Съвета и Европейския парламент.
Кои се очертава да бъдат приоритетите в бюджета на Съюза след 2020 г.?
Безспорно новата Многогодишна финансова рамка след 2020 г. трябва да отрази бъдещето развитие на Европейския съюз и неговите политически приоритети и да осигури адекватно финансиране с оглед изпълнението на политиките на Европейския съюз, насочени преди всичко към гражданите. Не на последно място, нестабилната глобална среда изисква и достатъчно ресурс и гъвкавост на бюджета с оглед навременната и адекватна реакция при кризи.
Ние сме изразявали позиция, че бихме подкрепили предложение на Комисията за увеличение на размера на Многогодишната финансова рамка след 2020 г., имайки предвид степента на политическите амбиции и необходимостта от ресурсното им осигуряване. Като цяло България споделя необходимостта от по-добро и ефективно разходване на средствата от бюджета на Европейския съюз, подобряване на гъвкавостта, опростяване и модернизиране на отделните политики и програми.
Считаме, че трябва да има внимателен баланс между новите инициативи, каквито са примерно Фондът за отбрана, Цифровият дневен ред, също така инструментите за гъвкавост и реакция при кризи, миграция, както и традиционните политики. Бъдещата МФР следва да осигурява достатъчно средства за справяне с амбициозните цели, поставени от държавите членки в областта на сигурността и миграцията.
По отношение на подобряването на управлението на външните граници сме съгласни, че следва да се повиши финансирането на мерките, свързани с миграцията и сигурността.
Традиционните политики – кохезионната и общата селскостопанска, трябва да продължат да бъдат основен приоритет в бюджета на Европейския съюз и след 2020 г., тъй като са доказали добавената си стойност на равнище Европейски съюз, както и изключително важната си роля за насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Убедени сме, че кохезионната политика е ключов инструмент за насърчаване на конвергенцията между държавите, като може да помогне и за стабилизиране на страните от Балканския регион. Поради това тя трябва да запази приоритетното си място и в следващата Многогодишна финансова рамка.
Конкретно по отношение на кохезионната политика смятаме, че тя трябва да има специален фокус върху най-слаборазвитите райони с оглед намаляване на различията между равнищата на развитие.
Във връзка с повишаването на мобилността на младежите България би могла да подкрепи идеята за двукратно увеличение на броя на младежите, участващи в програмата „Еразъм плюс“.
По повод на така наречената цифрова трансформация на Европа, подкрепяме дейностите, свързани с подобряването на устойчивостта и високите стандарти за киберсигурност на Европейския съюз.
По отношение на идеите за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, смятаме, че централизиран фискален капацитет на Еврозоната е необходим с оглед осигуряването на устойчивост на икономиките на държавите – членки от Еврозоната, и допълване на единната парична политика на Европейската централна банка. Въпреки това, според нас той трябва да бъде ограничен до области на политиката, специфични за Еврозоната, без да дублира политиките на Съюза, финансирани от бюджета на Европейския съюз.
Разбира се, всичко това, което казвам, е в контекста на Брекзит, тоест ние трябва да финансираме повече с по-малко. Тук стои отворен и дебатът за увеличение на приноса на държавите членки. Смятам, че българската позиция би трябвало да бъде, че сме готови да участваме и с по-голяма вноска, но да гарантираме запазването на параметрите на Селскостопанската и Кохезионната политика, тъй като те са доказали ефекта за българската икономика и българското общество. Ограничаването на Кохезионната политика или фокусирането й върху само най-слаборазвитите райони би довело до потенциална загуба на интерес от големите държави членки и лишаване на някои области в тях от кохезионна политика, което автоматично в дългосрочен план би означавало неглижирането на подобна политика в рамките на Съюза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми господин Кирилов, заповядайте, имате думата за реплика.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Радвам се, че подкрепяте политиките, свързани с разходната част на бюджета и на следващата Многогодишна финансова рамка. Радвам се, че защитавате и за кохезионната политика. Затова имам два въпроса единствено в приходната част от нещата. Вие потвърдихте вече, че държавата има позиция да се увеличи вноската, но има ли позиция държавата за генериране на собствени приходи от Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът за допълнителните собствени ресурси беше предмет и е предмет на многогодишни анализи. В това число знаете, че има международна група на високо ниво, ръководена от Марио Монти – бивш италиански премиер, която дава различни идеи, свързани с някои нови потенциални приходоизточници. Не виждам обаче възможност скоро те да намерят място в дневния ред на Европа, тъй като не са достатъчно изкристализирали като потенциални приходоизточници. Според мен, от гледна точка на българската позиция, ние трябва да настояваме, каквито и да са тези приходоизточници, те да бъдат максимално лесно определими, максимално лесно управляеми, за да не носят допълнителна административна тежест по отношение на европейските данъкоплатци. Общо взето от тази принципна позиция сме готови да подкрепим допълнително разширяване на базата за собствени ресурси в европейския бюджет.
Пак казвам, обсъждат се много различни идеи. Някои от тях са по-рационални, други – по-екстравагантни и по-трудно приложими. Ние сме готови да подкрепим голяма част от тях, водени, пак казвам, от принципа да не се увеличава административната тежест за европейския данъкоплатец и да са ясно определими и управляеми като приходоизточник. В противен случай ще стегнем до несъвършенството на подобни авантюристични приходоизточници за общия европейски бюджет, които едва ли ще са със съществен принос за бюджета като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това беше последният въпрос към министъра на финансите Владислав Горанов.
Благодаря за участието днес в парламентарния контрол, господин Министър.
Благодаря и на Вас, госпожи и господа народни представители.
Следващото редовно пленарно заседание е на 28 март 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,43 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Николай Александров