Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Колеги, днес като първа точка имаме изслушване на министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова. Тъй като само парламентарният контрол се излъчва по БНТ 2, правя предложение изслушването да се излъчва по БНТ 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа за днешния ден:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2018 Г. ГОСПОЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ОТНОСНО ПРЕГЛЕД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносители: народните представители Цветан Цветанов, Джема Грозданова, Валентин Касабов, Искрен Веселинов, Славчо Атанасов и Ивелина Василева на 18 април 2018 г.
Давам думата на вносителя за пет минути.
Заповядайте, госпожо Грозданова, за да направите изложение по така зададените въпроси. (Шум и реплики.)
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Българското председателство на Съвета на Европейския съюз навлезе в своето второ тримесечие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само секунда, госпожо Грозданова.
Моля Ви за тишина, колеги. Заемете местата си в залата.
Заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: В тази връзка с колегите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ решихме, че е време пред българския парламент да бъде представена повече информация за постигнатите резултати до момента и за напредъка по изпълнението на приоритетите. Като отчитаме ключовата роля на всяко едно председателство за законодателната програма на Европейския съюз, важно е да получим такава актуална информация основно по напредъка по изпълнението на приоритетите на Българското председателство. Очакваме да чуем конкретно на какъв етап са различните досиета – колко са завършени, колко са отворени, постигаме ли конструктивен подход при разглеждането на едно от най-чувствителните досиета, а именно общата европейска система за убежище? (Шум и реплики.)
Темата за социалното сближаване продължава да бъде актуална в Европейския съюз и в тази връзка: до каква степен Българското председателство ще допринесе за запазването и развитието на кохезионната политика? (Шум и реплики.)
Поемайки Председателството от Естония, ние продължихме приоритета за дигитализацията. Важно е да сме информирани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: …в каква степен е постигнат напредък относно единния цифров пазар като източник на растеж и конкурентоспособност.
Друга тема са малките и средни предприятия. В каква степен Българското председателство предвижда напредък по инициативата за стартиращи и разрастващи се предприятия?
В рамките на парламентарното измерение на Българското председателство работим за европейската перспектива на всички страни от Западните Балкани. До момента всички действия на Българското председателство отчитат динамиката на събитията и инициативите на европейските институции по тази тема. Предвид усилията, положени от българското правителство за извеждане на преден план на този специален фокус – европейската интеграция на Западните Балкани, по Ваша преценка какъв е отзвукът на този български приоритет в европейските институции, като имаме предвид, че бяха вече публикувани докладите по напредъка по разширяване на страните от Западните Балкани?
Очертаните теми към днешното изслушване се отнасят както към краткосрочни, така и към дългосрочни приоритети на Европейския съюз и в този смисъл: какви конкретни действия на българското правителство бихте посочили, за да бъдат постигнати тези цели? Как протича работата на отделните формати на съветите в рамките на Българското председателство и как се оценява изпълнението на основните функции на настоящото председателство?
Това са много въпроси, които ще бъдат доразвити и по време на питанията от народните представители, каквито въпроси всъщност позволява и процедурата, по която правим това изслушване. Благодаря Ви, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Госпожо Министър, имате възможност 10 минути да направите изложение, а после по процедура всяка група има право по два въпроса. След приключване на въпросите имате право по пет минути на отношение към темата.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Междинния доклад за напредъка по реализацията на дейностите, свързани с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Това, което мога да кажа към момента като междинна оценка на извършената работа към настоящия момент, Председателството е в своя динамичен ход. Към момента оценките, които получаваме за неговата реализация, са, че то е успешно, че работата, която се извършва на всички нива – както на експертно, така и на политическо, се извършва професионално, динамично, интензивно, в духа на конструктивен диалог, в духа на това, за което сме призовани и за което дадохме заявка още в началото на Българското председателство, а именно да бъдем не само конструктивни, но да бъдем балансьор, да бъдем посредник и да бъдем тези, които търсят консенсус, компромис в името на това да постигнем напредък по всички изключително важни теми. Защото си даваме сметка, че 2018 г. е изключително важна. Важна е, защото е последната цяла година преди приключването на мандата както на Европейския парламент, така и на Европейската комисия – последната година, в която Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз, който ние председателстваме, имат възможност да приемат законодателство, свързано с гражданите, свързано с общоевропейския дневен ред, така както е заложено в програмата на триото.
По-рано тази седмица бях на междинен преглед в Европейския парламент пред Комисията на председателите на всички парламентарни комисии в Европейския парламент, на която представихме междинните резултати. Оттам също получихме висока оценка, защото наш основен ангажимент в работата и с Европейския парламент е реализацията и напредъкът по всички досиета, файлове и законодателство, за които имаме подписана съвместна декларация между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета, представляван от България по време на Българското председателство, да бъде прието законодателство в областта на икономическия растеж, сигурността и миграцията, подкрепа за малкия и среден бизнес, утвърждаване на ролята на Европейския съюз като стабилен фактор на икономическата сцена, както и мерките, свързани с предизвикателствата на климата и околната среда, икономическото развитие и най-вече социалното сближаване на Съюза като такъв.
В рамките на усилията и на проведените срещи и заседания – това, което мога да отчета и като данни, са проведени над 1000 заседания. Над 700 са заседанията на спомагателните органи, които България председателства, различните комисии, работни групи. Заседанията на тези спомагателни органи, в които сме председатели и заместник-председатели по различните теми, от всичките над 120 досиета и законодателни инициативи, декларации, по които работим, няма нито едно досие, по което да има спряна работа, или да имаме забавяне.
Да, има много от тях, по които има предизвикателства. Има много от тях, по които все още няма съгласие, или има разнопосочни мнения, разнопосочни становища или на отделните държави членки, или на отделните институции, а понякога и на представителите на отделните браншови организации, но това ни създава още повече предизвикателството да търсим необходимия компромис. Над 1600 са българските експерти, които работят и ръководят, председателстват тези работни органи, за да можем, от една страна, да имаме добра национална позиция, с която можем да защитим националния интерес, и, от друга страна, за да можем да изготвяме в резултат на това компромисните текстове, за да може законодателството да върви напред.
За първите месеци успяхме да приключим изцяло и да завършим 15 законодателни досиета, да продължим работата и да осъществим напредък по над 35 от приоритетните законодателни досиета от съвместната декларация на европейските институции. Също така имаме 65 досиета, по които имаме постигнат напредък в преговорите с останалите две институции в така наречените триалози между Европейския парламент, Европейската комисия и нас, представляващи Съвета на Европейския съюз.
Ако трябва да спомена няколко от най-успешните, едно от тях е Директивата за командированите работници. За нея получихме изключително висока оценка – признание, че успяхме само за първите три месеца от Председателството да постигнем нелекия компромис. Понякога до 2 – 3 часа през нощта колегите работиха по нея. Не само оценките от институциите, които получихме през изминалите дни, по-рано тази седмица и лично президентът Макрон в пленарната зала в Европейския парламент изрази подкрепата и благодарността за това, че успяхме да постигнем необходимия компромис, за да защитим правата на командированите работници.
Сега пред нас предстои по-тежкото досие, свързано с автомобилния пакет, в който особено за България е още по-голямо предизвикателството, защото трябва да защитим интереса на българските превозвачи и на хората, работещи в автомобилния сектор, и в същото време да бъдем балансьор, който да намери пресечната позиция в този момент.
Работихме много и по финансовите законодателства и досиета. Завършихме и приехме Финансовия регламент, както и регламента, свързан с трансграничния обмен на данни, свързани с предотвратяване на потенциални данъчни измами.
Много беше постигнато и в сектора на околната среда. Директивата за отпадъците беше приета, както и директивите, свързани с енергийната ефективност на сградите, регламентите, свързани с постигането на целите за климата, както и директивата за намаляване въглеродните емисии, отделяни от тежкотоварните превозни средства.
Един важен успех, който можем да отчетем и който се отразява пряко на гражданите, които пазаруват онлайн, и защита на техните права – несправедливост, на която включително българските потребите, българските граждани досега бяха обект на тази дискриминация и тази защита, беше така нареченото географско блокиране. Благодарение на ускореното приемане на географското блокиране и влизането му в сила, всъщност оттук нататък онлайн пазаруването вече няма да има това географско блокиране и пренасочването към други сайтове, към други държави, което е много по-скъпо.
След приемането вече на директивата и отпадането на тази дискриминация – да можем да пазаруваме онлайн, без да сме дискриминирани като държава, миналата седмица беше завършена и тази седмица е приета и подписана от нас в парламента и една друга директива в продължение на усилията за гражданите. Освен географското блокиране, това е улесняването на изпращането на колети и пратки в Европейския съюз. Знаете, че една евтина пратка, когато си поръчваме онлайн, понякога ни излиза три пъти по-скъпо да я получим. Това също беше прието като законодателство, с което можем да облекчим този процес.
Важно законодателство беше прието и окончателно завършено и от гледна точка на изборното законодателство. Беше прието цялото ново изборно законодателство, касаещо провеждането на европейските избори през следващата година. Беше определена и датата – европейските избори за Европейския парламент следващата година ще бъдат проведени в периода 23 – 26 май 2019 г. Цялото необходимо законодателство за тяхното провеждане е прието, включително регламентирането, финансирането на партиите, които ще бъдат представени в Европейския парламент. Отпадна и възможността оттук нататък единични физически лица да могат да получават субсидии от европейските данъкоплатци, а само политически субекти ще могат да бъдат финансирани.
Важна тема, свързана с младежката заетост, с младежката безработица е приетият регламент, така нареченият „Европас“ – облекчаване процедурата за онлайн кандидатстване за работа на младите хора и подаването на онлайн данни от всички компании в бранша за улесняване и за по-лесно подаване на тези данни.
Какво предстои в следващите месеци? В следващите месеци предстоят най-тежките дебати в рамките на приоритетите, които сме заложили на Българското председателство. Тях мога да ги разделя в три категории:
Едните са свързани с най-голямото предизвикателство не само пред Европа, но и пред света в последните години – една тема, по която четири председателства работиха, но не се постигна консенсус и компромис. Това е темата за сигурността, защита на външните граници, миграцията и темата, която касае Регламента „Дъблин“ и още един пакет от седем законодателни досиета.
Тук трябва да отбележим, че това е един сериозен пакет, който включваше инициативи, свързани с парламентарното измерение. В рамките на постигнатото и работата по процедурните правила на Европол – тук искам да благодаря като част от парламентарното измерение лично на господин Цветанов за всички усилия, които бяха положени, защото това е също част от онова, което не можаха предишните председателства да постигнат, а именно да постигнем съгласие по тези текстове.
Сега остават седем директиви. По пет от тях постигаме напредък. Остава Регламентът „Дъблин“. В рамките на това България предложи чисто нова философия, чисто нов подход в темата за реформа на Единната система за убежища. Това е една система, която предлага нов подход, който да не се фокусира толкова върху релокацията, а върху по-добра защита на външните граници, от една страна, по-добър анализ на потока, но може би малко по-късно при въпроси и отговори бих могла да развия тази тема, защото не остана време.
В следващите месеци освен темата за сигурността са важни оставащите досиета, свързани със защита на личните данни онлайн, особено след последните ситуации и казусите с Фейсбук и единния цифров пазар, с енергийните досиета, със социалния стълб, Програмата „Еразъм“ и гражданските инициативи, както и всички останали, които са от общоевропейския дневен ред.
Надявам се да имам възможност и в рамките на въпросите и отговорите да доразвия това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Колеги, започваме с въпросите.
Първи ще задават въпроси народните представители от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Василева, за първи въпрос към министър Павлова.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Павлова! Благодаря за детайлното представяне на междинния доклад за резултатите, постигнати дотук по време на периода на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз.
Разбира се, няма как да не споделяме всеобщата оценка за изключително успешно проведените досега множество събития, за напредъка в законодателната програма, затварянето на някои ключови досиета и напредъка по други, по които България успешно води диалога.
Мисля, че това се отчита и от медиите, и от международните медии, които следят процесите предвид предизвикателствата, пред които сме изправени. Ние, народните представители, дадохме своя принос чрез подкрепата на приоритетите на програмата на правителството. Много беше направено за постигането на напредък по ключови въпроси.
В Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и във всички ресорни комисии, ние следим и участваме активно в процеса по усъвършенстване на европейското законодателство и подкрепяме усилията на правителството. Безспорно обаче фокусът е Западните Балкани. Мисля, че това е изключителният успех и на премиера Борисов, и на правителството, и на всички нас затова, че успяхме да сложим високо в дневния ред на Европейския съюз темата със Западните Балкани.
Доказателствата за това са много и ние дадохме своя принос чрез ратификацията на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с Македония. Беше приета и Европейската стратегия за разширяването на Западните Балкани. Само преди няколко дни беше отчетен напредъкът и бяха поканени още две държави ¬– Македония и Албания, да стартират преговорите с Европейския съюз.
Всички очакваме срещата на върха на 17 май и в този смисъл – политически ангажимент, който да бъде приет от страните – членки на Европейския съюз.
Затова моите въпроси към Вас са: в каква фаза се намира подготовката на очакваната политическа декларация, която се изготвя за срещата на върха „Европейски съюз – Западни Балкани“ на 17 май в София?
Може ли да представите към настоящия момент по-конкретна информация за акцентите в текстовете на проекта на документите и анекса към него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
За отговор – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева! Поради краткото време не можах да представя пред Вас напредъка по всички теми и приоритети. Една от най-важните теми за България е един от четирите приоритета, които ние предложихме в Програмата на Председателството, който беше нов и допълнителен в общоевропейския дневен ред, а това е темата за европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани.
Всички помним, когато през лятото на миналата година предложихме тази тема. Получихме съвети: „Недейте, тази тема е много трудна. Няма да получите голяма подкрепа от институциите, защото това е много сложен въпрос.“ Към днешна дата мога да кажа, че първият успех на Председателството е вече факт, а именно, че тази тема не само беше припозната – тази тема отново се върна високо в общоевропейския дневен ред. Тя вече стана част от дългосрочната перспектива. Тя вече стана част от дневния ред на лидерите, не само по време на Българското председателство, но и оттук нататък.
Това беше много важен момент за Вас, защото беше важна нейната устойчивост, нейната дългосрочност. По тази тема да продължи да работи не само следващото председателство като част от нашето трио, какъвто ангажимент Австрия потвърди, а и вече в обявените приоритети след Българското председателство Австрия категорично заяви, че европейската интеграция и перспектива на Западните Балкани е приоритет и също техен ангажимент.
За нас е важно тази работа да продължи и след 2020 г. във формата на новите институции. Това виждаме със заявките, които се дадоха, със стратегиите, които бяха приети и с подкрепата, която получихме и в парламента, и от страните членки по един много ясен и категоричен начин.
Разбира се, имаме и своите предизвикателства. Има държави като Испания и държавите, които не приемат статута на Косово. Имаме предизвикателства, които все още стоят пред нас. Ние знаехме от самото начало, че няма да е лесно, но това не трябва да ни отказва. Това е една уникална възможност за нас самите да утвърдим Балканите като едно добро място за живеене, като едно място, което създава потенциал, възможност за развитие, за инвестиции, място, на което младите хора да останат да живеят и да работят, а не да бъде гледано на него като на черно или бяло петно на картата, като на регион, на който се гледа с лошо око, защото има с какво да се гордеем в нашия регион. Сега е моментът да го утвърдим и да го защитим. Да не говорим, че дълбоко сме убедени, че сигурността, просперитетът и най-вече мирът на Европа и на Балканите минава именно през европейската интеграция и просперитета на тези Западни Балкани.
В същия момент по никакъв начин не искаме да даваме фалшиви очаквания. Затова винаги казваме – срещата на върха в София не е, за да даваме фалшиви очаквания, не е, за да даваме обещания за членство или дата за членство. Темата е: „Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани“, а не „Среща на върха – разширяване“. Това е много важно уточнение, което правим винаги, за да не създаваме фалшиви очаквания.
Надяваме се Политическата декларация да остане като по-известна като Декларацията от София и тя да съдържа политически ангажимент за това, че подкрепата за интеграцията на Западните Балкани е един необратим процес, един приоритет, към който да се присъединят и да подкрепят 28-те държави – членки на Европейския съюз, след което и шестте наши партньори от Западните Балкани да припознаят и пътя, по който да работим.
За да не остане единствено и само политическият ангажимент като част от декларацията, мога да споделя с Вас добрата новина от снощи – вчера късно вечерта имаше заседание на дипломатите във формат КОРЕПЕР I, КОРЕПЕР II, на което беше приет предварителният текст на декларацията и вече имаме подкрепа да вървим напред. Това, което предложихме, това, което предложи Българското председателство, е към тази декларация да има анекс, който да съдържа конкретни проекти, които да са в няколко категории.
Първо, в категория „Свързаност“, това е транспортна свързаност, енергийна свързаност, дигитална свързаност, образователна свързаност, и, разбира се, културна. Културна свързаност, която е много важна и с проекти, които да бъдат идентифицирани, проекти, които да бъдат реализирани в следващите години, както безспорно в името на това, което всяка една от тези държави трябва да реализира в следващите години.
В този анекс ще се съдържат и проекти, свързани с върховенството на закона, и сигурността в региона. Това са предложенията в конкретните мерки и приоритети, които да бъдат част от обхвата на този анекс към декларацията, която да бъде приета на срещата на върха в София на 17 май.
Използвам случая да кажа, ако времето позволява, освен срещата на върха на 17 май, на 16 май вечерта като част от новия формат, който беше създаден на лидерите на Европейския съвет по инициатива на председателя Туск, в София ще се проведе за първи път такъв тип изнесено заседание, неформално заседание, неформална среща вечерта – вечеря на лидерите по покана на Туск и домакинството на премиера Борисов на лидерите във формат 28, на която лидерите да имат възможност да обсъдят общоактуалните теми от дневния ред и от приоритетите на Председателството. Един от основните фокуси на тази среща ще бъде дигиталната икономика, дигиталните умения, дигиталната трансформация като част от приоритетите, които ние имаме заложени, и защита на личните данни на гражданите, особено предвид последните предизвикателства, които споменах и по-рано, както и ситуацията и проблемите в областта на кибератаките. Това е голямо предизвикателство, което стои пред всички нас и спрямо стратегията, която беше предложена за разглеждане.
С това мисля, че най-общо отговорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към първия въпрос от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър! Уважаеми колеги! Днешното изслушване, разбира се, беше инициирано от Политическа партия ГЕРБ, но както усещате, заявката, която ние бяхме задали като политическа партия, беше тук да бъде господин Борисов – премиерът, който е председател в момента на Съвета на Европа. Беше нормално да даде отговори на въпросите, които ние щяхме да зададем. Управляващите решиха днес Вие да сте тук – ще слушаме Вас.
Госпожо Павлова, моят въпрос ще бъде концентриран в посока как се развива разглеждането на досиетата, свързани с така наречените пакети „Сигурност“ и „Миграция“.
Знаете, че още от края на 2016 г. Европейската комисия представи законодателен пакет за реформа на Шенгенската информационна система, която включва три предложения за регламенти за използване на тази информационна система за целите на полицейско сътрудничество, гранични проверки и връщането, като се очаква по време на нашето председателство тези досиета да бъдат затворени.
В тази връзка е много важно както за народните представители, така и за българските граждани да получим от Вас обективна информация – на какъв етап е в момента разглеждането на тези досиета? Какви конкретни теми се обсъждат? Какви са постиженията, ако Вие можете да ни обясните, на правителството по посока на промяна на Дъблинските регламенти, докъде са стигнали? И най-вече ни вълнува един основен въпрос – в този контекст на разглеждане на тези досиета, какъв е напредъкът на България по отношение на включването на страната ни в Шенген, защото в крайна сметка на всички е ясно, че българското правителство трябва да защитава тези приоритети, които са строго индивидуални за нашата държава.
Най-вече ни интересува докъде сме стигнали с Шенген и какво виждане имат по тази тема нашите европейски партньори? Имат ли намерение нашата страна да бъде приета в Шенген? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както споменах, пакетът, свързан с реформата на системата за убежище, касае поредица от законодателни досиета – общо седем на брой, в различен обхват, за да постигнем цялостна система, свързана с укрепване на външните граници, реформа именно на шенгенското споразумение, реформа на системата за убежище. В този пакет се включва и Директивата за синя карта, именно Директивата, която ще ни позволи да направим анализ на нуждаещите се от убежище граждани, анализ на техния профил, на тяхното образование, за да може спрямо нуждите на съответната държава от специалисти в определени области, те да бъдат поканени и приети на принципа на доброволна релокация, както и една директива, по която към момента все още нямаме постигнат пълен компромис по това досие. Причината за това, предполагам знаете, е, че системата за синя карта предвижда нова единна система, която да се прилага от всички страни – членки на Европейския съюз. По-старите членки на Европейския съюз не са изцяло съгласни с предложения механизъм, защото те имат собствени системи, по които и досега правят такъв тип подбор на хора, желаещи убежище или като цяло към мигранти. За тях е предизвикателство да избират между националната си система или да влязат в обща, единна система. По това предизвикателство ще работим в следващите месеци.
Другият законодателен пакет включва оперативната съвместимост на системите, както и част от реформа именно на шенгенската и европейската информационни системи за данните за съдимост. Това е изключително важно именно, за да можем, като част от тази система, да проследяваме лицата, пътуващи и живеещи в рамките на тази територия. Знаете, цялостният ангажимент за реформа на това пространство, като част от реформата на системата за убежище, защото фактите са такива – България нееднократно го заяви, заявихме го и в дебата, свързан с темата за реформата на Шенген, и за придвижването на кандидатурата и влизането на България в шенгенското пространство. Преди няколко седмици в Европейския парламент се проведе една изключително важна тема, където още веднъж беше поставен въпросът, че България и Румъния, бих казала, невинаги бяха третирани равностойно и понякога дори са третирани дискриминиращо, защото вече шест години отговаряме на определени критерии, които са ясно разписани, но, базирайки се не на тези ясно разписани обективни критерии, а базирайки се на субективни политически критерии, част от държавите членки все още не подкрепят нашите стъпки напред. Мога да кажа, че дебатът беше проведен по начин, по който получихме сериозна подкрепа от различните групи в Европейския парламент, подкрепа, че и България, и Румъния именно защото отдавна отговарят на изискванията, включително, че България беше дадена за пример, която макар и да не е член на шенгенското пространство в този смисъл, охранява много по-добре външната граница на Европа за разлика от някои съседни държави, да не ги цитирам. Това е сериозен въпрос в дневния ред.
В тези месеци, независимо че това не е пряк обект и не е конкретна тема на Българското председателство, усилията на правителството са, паралелно с работата по Председателството, да покажем всички системи и мерки, които са изградени, за да можем още веднъж да обосновем, че не само сме изпълнили критериите, не само отговаряме на изискванията, но е крайно време да получим пълната подкрепа и на държавите, които все още изразяват скептично отношение. Знаем кои от тези държави са най-скептични. Виждаме положителни индикации и от тях. Убедена съм, че тези процеси не могат да бъдат обвързани един с друг, но имам увереността и оптимизма, че съвсем скоро може да имаме положително развитие, поне частично, в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Павлова.
Следващият въпрос е от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър! Като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове имах възможност да наблюдавам отблизо подготовката за Председателството, а също и изпълнението на ангажиментите на България, която пое Председателството от 1 януари. На заседания на Комисията Вие редовно докладвахте, акуратно изнасяхте всички досегашни активности. Мога да кажа, че от участието си в едно от мероприятията – встъпителния Председателски КОСАК, видях чудесна организация, която мога да сравня с организацията в други страни, където съм бил. Смятам, че в това отношение България ще бъде давана за пример. Освен това Вие направихме много добра рекламна кампания, която, като сравня с рекламните кампании на страни като Полша или пък Естония, които показаха само столиците си, или пък Малта, където освен морето не се видя друго, смятам, че в нашата кампания цяла Европа разбра, а мисля и извън границите на Европа разбраха, че България много авторитетно и успешно председателства Съвета на Европейския съюз.
В тази връзка искам да се запозная с някои аспекти от работата, които, мисля, че досега са останали встрани от вниманието ни.
Първият въпрос: как върви подготовката на новата финансова рамка за периода 2021 – 2028 г.?
Вторият въпрос: докъде стигна подготовката за изготвяне на финансовия пакет за свързване на България със Западните Балкани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, благодаря за въпроса, защото това е изключително важен приоритет – част от четирите приоритета, които България заложи като ключови за своето председателство. Поради ограниченото време не можах да задълбоча изложението по темата.
Това, което мога да кажа, е, че от началото на започването на Българското председателство направихме поредица от доста интензивни срещи на различни нива, като част от подготвителните срещи и преговори в рамките на дебата и подготовката на Проекта на многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. Предизвикателството е много голямо, защото след решението за излизане на Великобритания от Европейския съюз новият бюджет, който трябва да направим заедно на средногодишна база, е със сериозен минус – между 10 и 15 млрд. евро годишно. При такъв сериозен минус на годишна основа, а нуждите, предизвикателствата и приоритетите, които в същия момент всички в Европа залагаме всеки ден; предизвикателствата, на които трябва да отговорим в темата „Сигурност и миграция“, които изискват огромен финансов ресурс – поне 10 млрд. евро допълнителни; предизвикателствата, които касаят климата и климатичните промени; темата, свързана с киберсигурността и дигиталната икономика; единният цифров пазар – всичко това изисква допълнително и ново финансиране.
Приетата прокламация за социалния стълб в Гьотеборг миналата година, желанието ни да увеличим средствата и инвестициите за образование, програмата „Еразъм+“ и удвояването на бюджета за нея, всичко това изисква още по-голям финансов ресурс, а ние започваме от минус 15 млрд. годишно. Дебатите и срещите, които проведохме, изискваха сериозен анализ на това как с по-малко да постигнем повече, как да бъдем по-ефективни. В същия момент за България беше важна кохезионната политика – как да гарантираме и да покажем добрите примери от кохезионната политика, за да продължи да функционира, да продължим да подкрепяме изравняването на различията между регионите, а не да ги задълбочаваме; как старите, както ги наричаме, традиционни политики – кохезионна политика, регионална политика, селскостопанска политика да продължат да функционират, без да се противопоставят на новите теми, предизвикателства и приоритети.
На 9 март проведохме среща в София на високо ниво, на която чухме и мнението на държавите членки по въпроса за повишаване вноските на държавите в бюджета. Получихме заявка и подкрепа за нашето предложение за запазване на кохезионната политика. От по-голямата част от държавите чухме съгласие за увеличаване на техния дял и вноска в общоевропейския бюджет, за да можем да отговорим на тези предизвикателства. Има държави, които на този етап не са съгласни с това увеличение, например Австрия, но това все още предстои като въпрос на преговори.
На 2 май 2018 г. ще излезе проектът. Следващата седмица, буквално след няколко дни, ще бъде представен първият Рамков проект на многогодишната финансова рамка в Колежа на комисарите в Европейския парламент – ще бъдем на първия дебат по него и предвиждаме задълбочен дебат.
На 8 юни 2018 г. в София ще направим най-важния дебат за нас – бъдещата кохезионна политика, и как да преразпределим по най-ефективен начин тези средства в бюджета, за да можем да продължим инвестициите за развитието и на регионите, и на трансграничното сътрудничество. Както отбелязахте във втория си въпрос, за нас е важно не само да го гледаме от гледна точка на региона, не само от гледна точка на България като страна член, за нас са важни и политиките за свързаност, за трансгранично сътрудничество, които също трябва да бъдат подкрепени финансово. Чрез Програмата за добросъседство, чрез Програмата и инструмента за свързаност с Европа също да подкрепим развитието, интеграцията и транспортната икономическа свързаност на държавите от Западните Балкани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва въпрос на колегите от Движението за права и свободи.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодаря за подробното представяне на Междинния доклад за напредъка на Българското председателство.
Един от основните приоритети, заложен в Българското председателство, е модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика след 2020 г. и бюджетът за земеделието в рамките на следващата многогодишна финансова рамка. В контекста на това въпросът ми е: какъв е напредъкът по този приоритет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Мехмедова.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Мехмедова! Като част от дебатите в контекста на това, което преди малко отговорих – за многогодишната финансова рамка, отстояването и категоричната позиция, която България изрази като национална позиция, е запазването на традиционните политики и запазването на финансовия ресурс, с който по тези традиционни политики осигуряваме финансиране както за развитието на българските региони и градове, така и по линия на общата селскостопанска политика.
По позицията, която представихме в рамките на този дебат, получихме сериозна подкрепа, включително от държави донори, каквато е Франция, за запазването на тази политика, разбира се, тя трябва да бъде реформирана. Няма как в условията на намаляване на общоевропейския бюджет и по-добрата ефективност да не търсим по-добро пренасочване на ресурса по програмата. За нас беше важно, че получихме подкрепа тя да бъде запазена.
Следващото предизвикателство, което е част от дебата и на работната група, която се занимава с този въпрос, в подготовка на среща на високо ниво в София в първата седмица на месец юни – на 3 и 4 юни в София очакваме министрите на земеделието, които да могат да направят задълбочен анализ въз основа на работата на нашите експерти, които работят по темата, за да излязат с ясна позиция на Председателството за това какъв да е обхватът на новите инвестиции. Новите инвестиции, които ще бъдат осигурени по линия на Общата селскостопанска политика, също трябва да бъдат актуализирани спрямо новите реалности. Например: те трябва да бъдат свързани с по-добра енергийна ефективност на предприятията и на производството в сектора; те трябва да бъдат свързани и с предизвикателствата на климата, които имат своето отражение в сферата на земеделието. В същия момент това, което имаме като ангажимент, е продължаване инвестициите за подкрепа на селските райони в посока да не допуснем тяхното обезлюдяване и подкрепата за младите хора, подкрепата за младите фермери и всичко това, което имаме като инвестиции, ние категорично ще продължим да отстояваме като политика.
Надявам се, че министрите на земеделието в първата седмица на юни, обсъждайки този въпрос, ще постигнат единна позиция, с която Председателството да излезе, за да можем, предавайки вече на Австрийското председателство оттук нататък в продължаващите дебати до приемането на Рамката да бъдат взети предвид и да бъде поставена по един необратим начин тази наша позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва въпросът на Политическа партия „Воля“ – нямат въпрос към министър Павлова.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ? Няма въпроси от парламентарната група на ГЕРБ.
От парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, многоуважаеми колеги! Предвид усложнената и конюнктурна по-скоро международна обстановка и подчертания интерес към това събитие – срещата на 17 май 2018 г. с лидерите на страните от Западните Балкани, се очертава като едно от най-значимите събития в рамките на календара на Българското председателство.
През последните месеци от Вас се декларира очакването България да преодолее проблемите за постигане на действителен ангажимент към евроинтеграцията на страните от горепосочения регион.
Изразените становища през последните няколко дни от представители на изпълнителната власт обаче ми дават основанието да запитам: отказа ли се България от най-амбициозния план да приеме общ съдържателен и обвързващ заключителен документ от 28-те страни – членки на Европейския съюз, плюс шестте наши партньори от Западните Балкани, или се върви по-скоро към приемане на един формален такъв? Не е ли това снижаване на амбициите ни и не се ли дължи то на факта или по скоро на затрудненията на България да обезпечи участието на най-високо ниво на част от страните – членки на Европейския съюз, и наши съседи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
Заповядайте за отговор, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Витанов, искам да Ви уверя и категорично да заявя, че напротив – няма снижаване на амбициите, няма причина и основания за това притеснение. Напротив, усилията на всички нас, вярвам и на парламента, и на цялото българско общество и институции, са насочени в това – успешно да защитим, защото България сега, когато е във фокуса на прожекторите, трябва не само да покажем единството така, както сме заявили и в своя слоган „Съединението прави силата“, но трябва да успеем, именно заради разногласията, както между част от държавите от Западните Балкани, така и между част от държавите – членки на Европейския съюз, да постигнем това съединение и това съгласие, към което ние апелираме и което е част от стремежа на Българското председателство.
Не губим оптимизма си по няколко причини. Първата от причините, която мога да изтъкна, е свързана с нагласите към тази тема. Започнаха много негативно през изминалата година в месеците, когато темата се разви и получихме подкрепа от различните институции и държавни фактори, еволюира изключително много, включително знаете как започна Председателството – с негативни статии и заглавия „срещу“ България и „за“ България, към днешна дата мога да кажа, че вече имаме над 18 000 публикации за България и Българското председателство. Едва 5,5% от тях са негативни. Обърнахме тренда, обърнахме имиджа за България, а това е много, много важно.
Ако погледнем тези 18 000 публикации, 80% от тях касаят именно Западните Балкани в най-различен ракурс и фокус, и това, говоря, в световни медии, не говоря само за български медии, а това е изключително важно.
Няма да занижим амбицията и по една друга причина – това, което казах в предишното изказване. Снощи на заседанието на КОРЕПЕР II беше приет със съгласие от всички Проектът на тази декларация. Аз съм го чела, имам го в мен, той все още не може да бъде разпространяван и това ми дава увереност така категорично пред Вас да го заявя, защото Декларацията съдържа ясен политически ангажимент и тази Декларация ще бъде приета от 28-те държави, а това е нещо много важно.
Шестте държави, в този формат, в който ние планираме – „28 + 6“, приета е от 28-те държави, какъвто е форматът, след което е предоставена и приета съответно и от шестте държави, припозната от шестте държави, които са неразделна част от този формат. Това е именно заявката, която сме дали, това е амбицията, която сме заявили, и това ще е и резултатът от срещата, който ще постигнем. Даже нещо повече ще постигнем, както споменах – предложеният от нас към тази декларация и анекс с конкретни проекти, с което даже правим нещо повече – амбицията ни е плюс едно, в нещо повече, за да си гарантираме устойчивост, за да гарантираме конкретика и да гарантираме за следващите десет години ясни и конкретни проекти, свързани с интеграцията на Балканите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Павлова.
Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“? Няма да има.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“, колеги?
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Един от основните приоритети на Председателството е именно темата за Западните Балкани и всички очакваме срещата на 17 май 2018 г. в София. На тази среща ще присъстват представители на шестте държави от Западните Балкани и след срещата на премиера тази седмица в Косово има потвърждение, че ще има представител и на Косово.
Искам да попитам дали има информация за присъствие на петте държави – членки на Европейския съюз, които не признават Косово? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Мехмедова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Мехмедова, към този момент нямаме нито една държава, която категорично да е отказала присъствието си и участието си. Всяка една от държавите, включително тези, които не признават Косово, участват в разговорите, участват в диалога и участват в приемането на политическата декларация, която беше обект. Да, те имат своите възражения, да, те имат своите притеснения и те имат своите несъгласия, особено когато говорим за Косово. В същия момент обаче тези държави имат ясна подкрепа за останалите държави – останалите пет държави в рамките на контекста на шестте държави от Западните Балкани. Затова ние търсим, бих го нарекла, всички дипломатични начини, инструменти и неформални такива, за да можем да постигнем балансирано компромисно решение. Такива са прилагани и преди, както на срещата преди много години в Солун, така и във формат на подобни срещи, те се търсят чрез избягване на наименования, чрез използване на наименования на столици и друг тип механизми, които използват в дипломатическия ред.
Ще се опитаме да приложим и да предложим всички допустими механизми само и само, за да има това единство и да постигнем крайния резултат, който търсим. Не казвам, че ще е лесно и не казвам, че ни е гарантиран, но работим за това усилено всеки ден. Нищо не е гарантирано, нали знаете, нищо не е договорено, докато всичко не е договорено, така че на самия 17-и ще знаем крайния ефект, но трябва усилено да работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
От парламентарната група на „Воля“? Няма въпроси.
Тогава преминаваме към следващата процедура – отношение на представителите на парламентарните групи към изслушването на министър Павлова.
Моля за отношение, колеги.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Първо ГЕРБ да вземат думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Има правила.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Прочети Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ многократно, още далеч преди започването му, е заявявала своята подкрепа и положително отношение към Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Конкретен израз на това ни отношение беше и активното ни участие и приемане на обща позиция на Парламента в началото на месец декември миналата година.
Позволете ми, уважаеми дами и господа народни представители, да Ви напомня, че в тази обща наша позиция се съдържа принципна подкрепа за приоритетите, залегнали в Програмата на Българското председателство, както и поредица от теми, които ние тук заедно определихме като краткосрочни и дългосрочни приоритети за Европейския съюз и за България.
В същата ни обща позиция се заявява и един определен принцип на работа. Разбрахме се, че нашият политически консенсус трябва да бъде поддържан и подхранван от регулярни срещи между правителството и Народното събрание. Докато до известна степен това изслушване, първото – четири месеца след началото на шестмесечното ни Председателство, както и активността на Комисията по европейските въпроси, както и възможностите, които дава блицконтролът, до известна степен можем да кажем, че министрите дават необходимата информация на Народното събрание.
Същото обаче не може да се каже за министър-председателя. Господин Борисов досега нито веднъж не е дошъл да потърси подкрепата на парламента и да го информира за резултатите от най важните срещи – тези на правителствените и държавните ръководители, заседанията на Европейския съвет. Такива срещи на най-високо ниво от началото на Българското председателство имаше две – на 23 февруари, където се е обсъждал ключовият за страната ни и за Съюза въпрос, който беше поставен и днес многократно – за многогодишната финансова рамка, и на 22 и 23 март – където са се обсъждали теми като Турция, Западни Балкани, цифрова Европа, работните места и конкурентоспособността.
Българските позиции и резултати от тези срещи не бяха обсъждани в Народното събрание и това са все пропуснати възможности за допълнителна политическа консолидация и подкрепа.
Въпреки това ние, парламентарната група на БСП, ще продължим да отстояваме общобългарските интереси. Неслучайно и днес Ви поставихме въпроса за Шенген и за присъединяването на България към Шенген, защото сами разбирате, че е някак трудно на българските граждани, които чакат, за да преминат с часове гръцката граница например или които се редят на гишето за паспортен контрол, докато други европейци минават бързо, някак си им е трудно да се почувстват председатели на Европейския съюз.
Нашата подкрепа по въпроса за Шенген е пълна и безпрекословна. Такава е и нашата подкрепа по въпросите за Западните Балкани. Последния месец председателят на Българската социалистическа партия и председател на нашата парламентарна група, осъществи важни срещи с премиерите на Македония и Албания и с президента на Черна гора, и подкрепата ни ще продължи и в навечерието на важната за Председателството, за Европа и за Балканите среща, когато на 16 май 2018 г. тук, у нас, ще се съберат левите лидери на Европа.
Уважаеми дами и господа, все пак рано е да се дават оценки, рано е да се хвалим, рано е и да се критикуваме, но днешното обсъждане си заслужава и е повод да отбележим няколко неща.
Можем отсега да благодарим, но и да насърчим в усилията им стотиците служещи в българската и в европейската администрация, които технически и експертно обезпечават стотиците и хиляди мероприятия и срещи. Политическата оценка за Председателството не може да е само количествена. Броят на срещите не е толкова важен, колкото техните резултати. В този смисъл, обръщаме Ви внимание, госпожо Министър, на два аспекта, по които има необходимост от допълнителни усилия и при които България е в особено качество.
На първо място, поради географското си положение имаме интерес да се опитаме да придвижим много по напред законодателния пакет, свързан с миграцията. Съзнаваме, че това не е лесно, но можете да разчитате на нашата подкрепа и експертиза. Хубаво е и да обсъдим този въпрос тук, за да можем да имаме консолидирана позиция.
На второ място, поради факта, че европейският комисар, излъчен от България, пое именно този ресор, наложително е да се ускори работата по отношение на цифровия пазар и в частност на Проекта на директива за авторските права в единния цифров пазар и Проекта на регламент за регулиране на свободното движение на налични данни в Европейския съюз.
В заключение, благодарим Ви, госпожо Министър, за отделеното време и за информацията, която ни предоставихте. Надяваме се и ще направим възможното да продължим този разговор по европейските въпроси и с българския министър председател, защото Европа е близко до гражданите, когато за нея се говори, когато за нея се говори тук, включително критично и в цялата й комплектност. Защото, ако не говорим комплексно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и истински за Европа, Европа остава пленена само от онези, които я споменават, за да подхранва политическото и междуинституционално противопоставяне, а това е точно обратното на идеята за консенсус. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
За отношение – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С интерес изслушахме и експозето, което направи министър Павлова за първата половина от Европредседателството, и искаме да вземем отношение по няколко теми, свързани с Европредседателството.
Първата тема е начинът, по който започна Европредседателството – с една изключително мащабна политическа офанзива на ГЕРБ и на министър-председателя всички отговорни политически сили в страната да осигурим подходящ политически климат, националноотговорно поведение, щото България да може да изпълни за пръв път тази високоотговорна мисия.
Аз смятам, че ние от ДПС изпълнихме своята националноотговорна позиция със съдържание и работим по тези теми, които касаят Европредседателството. Нашата преценка е, че въпреки очакванията да бъде в обратна посока, така постъпиха и останалите политически парламентарни и извънпарламентарни сили, така че някак си от опозицията беше осигурено това спокойствие.
Всъщност влошаването на климата – политическия, на фона, на който се провежда Европредседателството – засягам тази тема, защото тя беше изключително важна за премиера и за ГЕРБ, влошаването на климата дойде от управляващата коалиция – безбройни скандали. Не искам сега да ги изброявам, защото те са толкова пресни, че никой не ги е забравил, които на моменти дори създаваха усещането, че без да се иска вот на недоверие може да се случи това, което цели един вот на недоверие: по време на Европредседателството да останем без правителство.
Обръщаме внимание от ДПС на това, защото ние по нашите канали, говорейки с нашите европейски партньори от либералните партии, сме наясно, че те имат оценка по тези събития тук и за фона, на който се провежда политическата стабилност на страната, в която се провежда Българското европредседателство.
В тази връзка е добре, когато искаш от другите нещо, да можеш сам да го осигуриш. И в тази връзка за наше най-голямо съжаление и по време на Европредседателството се потвърди нашата политическа констатация, че тази коалиция, която управлява България, не е проевропейската коалиция на България. Толкова по този въпрос.
Сега по отношение на темите, свързани с Европредседателството. Да, има много напредък и по много от темите действително се работи. Дори оставаме с впечатлението не само ние, а и цялото българско общество – като че ли усилията на премиера и на част от екипа са насочени преди всичко към приоритетите, свързани с общоевропейския процес и с външната политика. Но нямаме това усещане по отношение на темите, в които ние трябва да използваме нашето Европредседателство, за да защитим националния интерес – темите, свързани с конкурентоспособността, темата за която ДПС зададе въпроса – за защита на интересите на земеделските производители в страната и редица още теми, свързани конкретно с българския национален интерес. Защото ако ние не можем да използваме Европредседателството, за да защитим нашите национални интереси в един малко по-конкретен план, няма никакъв смисъл от това, че ще използваме Европредседателството, за да вдигнем имиджа си в някаква друга посока – да кажем общоевропейска като посредници, или като държава, която лансира процеси, които са много полезни иначе и за Европа, и за Балканите.
Наблягаме върху това, защото ние от ДПС ще продължим да работим върху тези теми. Тук става въпрос не само за Шенген. Тук става въпрос и за влизането в чакалнята на еврозоната. Тук става въпрос и за редица проблеми, свързани с енергийния сектор, със земеделието, с конкурентоспособността, с малките и средни предприятия и така нататък, да не ги изброявам. Там, госпожо Министър, ние сме с усещането – ние от ДПС, че не се полагат достатъчно и конкретни усилия в тази посока, някак си каквото кажат по-старшите европейски партньори. И държим да отбележим и да обърнем внимание върху този факт, че до края на Европредседателството ние ще следим този процес и ще работим. Припомням Ви, че на 27 и 28 април 2018 г. благодарение на Движението за права и свободи, в София ще бъде проведена в рамките на Европредседателството, разбира се, Общоевропейска среща на върха на АЛДЕ – Европейската либерална партия и тук ще бъдат редица… (Председателят господин Емил Христов дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не бяхте толкова строги към изказващите се преди мен, но ще се съобразя. На която ще присъстват и редица премиери и европейски либерални дейци от нашите партньори. Ние там ще поставим въпросите отново, макар че само един пример да дам от действителността тук. Много пъти сме настоявали и пред холандския министър-председател, и пред останалите наши европейски либерални партньори за темата „Шенген“ за България. Малко ще ни бъде неудобно след гафа на летище София сега, но пак ще я поставим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че днешното изслушване беше задължително, защото ние трябваше действително да разберем какъв е напредъкът по Председателството и трябваше да бъдем запознати с Междинния доклад, който беше представен само преди дни в Страсбург.
И тук, разбира се, искам да поздравя не само министъра, който отговаря за Европредседателството, но всички министерства, всички парламентаристи, цялата администрация и всички експерти, които работиха за досегашното успешно Председателство, което има България. Мога да Ви уверя, че във всички тези срещи, които може би Вие правите на политическо ниво от различните политически семейства няма страна, която да участва в Председателството на неформалните съвети, да не са останали удовлетворени и да са получили изключително доброто отношение, както от експертизата, която България е представила, а така също и от гостоприемството.
Трябва да Ви кажа, че ние направихме нещо, което беше изключително важно: в един кратък срок да се подготвим за това Европредседателство. Във връзка с Брекзит и излизането на Великобритания от Европейския съюз ние получихме Председателството с половин година по-рано. Но това, което мога да Ви уверя е, че да, действително, господин Цонев, всеки един от нас трябва да допринася за авторитета и да постигнем целите, които са в Председателството. И Вие казахте, че имате подобна среща на Вашето политическо семейство АЛДЕ, колегите от БСП може би ще имат и с ПЕС. Надявам се, че ще излязат извън контактите и разговорите, които са водили само със Западните Балкани, защото някои от политиките, които се взимат в Европейския съюз, трябва да се взимат с лидерите на Европейския съюз.
И това, което искам да Ви уверя, е, че на 16 май 2018 г. ще има среща на лидерите на Европейската народна партия, където ще се дискутират темите, които са свързани с приоритетите по Председателството. Но най-важното е, че кохезионната политика, която е изключително важен акцент на всяка една от политическите сили, вече е в сериозен дебат в неформалните срещи, които бяха проведени и в заседанията на Съвета на съответните министри.
Тук, разбира се, по тема „Сигурност“ – това, което беше казано и от Лиляна Павлова – изцяло искам да подкрепя, че оценката, която се дава и от LIBE, Комисията, която е по права и свободи в Европейския парламент, също така и от всички национални парламенти и оценката за постигнатия напредък и за приемането на Процедурните правила точно в София за парламентарен контрол от националните и от Европейския парламент върху Европол е висока.
Тук искам да благодаря на всички колеги от всички парламентарни групи, които участваха и можеха действително да усетят атмосферата на тази конструктивност и на това позитивно действие, от което в момента България може да се възползва.
И, разбира се, най-важното е, че Западните Балкани съвпадна като приоритет не само в Българското председателство, но то е и като добавена стойност и към Берлинския процес. А само преди седмица Камарата на лордовете във Великобритания отново насочва вниманието си за срещи, които трябва да се правят, и напредъка, който трябва да получат Западните Балкани, за да могат да запазят евроатлантическата си ориентация.
И това, което също не беше споменато от министър Павлова, но може би лимитираното време не й даде възможност, само да кажа е, че до настоящия момент са проведени около хиляда мероприятия в София, Брюксел, Страсбург и в тези мероприятия са участвали около десет хиляди делегати, което означава, че това е огромна по обем работа. И тук специално да благодаря може би на единствения ясно изразен евроатлантик в БСП – това е господин Вигенин, който действително с неговата комисия и с комисията на Джема Грозданова, с комисията на генерал Попов, на Менда Стоянова, които имаха отношение по мероприятията, които са с парламентарно измерение, действително господин Вигенин не се вписа в риториката и говоренето, което наблюдаваме от страна на левицата и саботирането на процеса за Европредседателството.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кой е саботирал?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Защото, колеги, нека да си припомним как започнахме Европредседателството. Нека да си припомним октомври и ноември месец 2017 г. Най-големите критики и най-големият популизъм, който се излагаше тук, от парламентарната трибуна, беше точно от страна на БСП. Радвам се, че осъзнахте важността, че по този начин не допринасяте за авторитета на България (шум и реплики от БСП), а работите срещу авторитета на България…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какво стана с Шенген? (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, запазете тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …и това, което мога да Ви уверя, е, че ние ще продължим да работим по всички актуални теми – и за Шенген, и за Еврозоната, и най-важното е кохезионната политика да бъде запазена в параметри, които да дадат възможност да се възползваме от европейската солидарност и в новия финансов програмен период, който трябва да бъде гласуван от Европейския парламент.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Къде е Волен Сидеров?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, госпожо Павлова, за отделеното време. (Реплики от „БСП за България“.) Благодаря Ви за всички тези усилия, които полагате, и искам от името на народните представители на парламента да се извиним за фалшивите новини, които постоянно излизаха…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …и Ви съпътстваха в този труден процес, за да можем действително да покажем достойнството, авторитета и идентичността на България, че е евроатлантически ориентирана и е силна европейска държава. (Реплики от „БСП за България“.) Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Очаквано и този дебат минава без скандал, слава богу. Това е добре, защото темата е такава, че… (Реплики.)
Да, тук някой се закани. Дали нямате намерение да го направите? Недейте, няма смисъл! Защото и темата е такава – получили сме Председателството протоколно, дошъл ни е редът и ние го осъществяваме. На нас, от Патриотичните сили, очакванията от това Председателство не са били кой знае какви. Правилно, въпросът е една тегоба, трябва да мине. Да, шест месеца е по ротация, а предвид Брекзит го получаваме по-рано. Тук всички политически сили имат съзнанието, че не бива да се изложим пред чужденците – в случая европейците. Така трябва и да направим.
Сега не е лесно на госпожа Павлова с оглед на сложните отношения в българското общество да направи съответните баланси, за да излезем спокойно, без големи ексцесии, да имаме една балансирана политика и шестте месеца да минат. Сега в средата на Председателството общо взето резултатът е постигнат, осъществили сме го, има да изтъркаляме още три месеца. Нещо като в казармата – трябва да минат две години, а тук е по-малко – трябва да минат шест месеца. (Реплики от „БСП за България“.)
Поначало това не е този Европейски съюз според нашите представи, който трябва да бъде Европейски съюз като Съюз на народи, нации така, както го е формулирал великият Де Гол, защото ние имаме друга представа за Европейския съюз. Европейски съюз – да, но не този Европейски съюз на брюкселските бюрократи и на тези, които прииждат в България, не на тези така наречени „семейства“, които всъщност не са и консерватори, и либерали, а там в огромната си част са либерали.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Къде е Волен Сидеров?
ПАВЕЛ ШОПОВ: От тази гледна точка ние можем да дадем една добра оценка за това как протича Европредседателството според нашите представи и дори според това, че нищо няма да спечелим и нищо няма да загубим от това Европредседателство. Дотук също е добре и в този смисъл.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Браво, браво на Вас!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че днешният дебат сочи за това, днешният отчет сочи в тази насока. Стига драматизирайте, недейте от БСП да се опитвате да правите скандал от нещо, което не заслужава да бъде скандално и нещо, което... (Шум и реплики от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в разговор, господин Стойнев.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка просто е безсмислено и има други насоки, в които да проявите опозиционността си. Но тук не пипайте, не се занимавайте, не се заигравайте!
Колеги, нека да си пожелаем следващите три месеца да преминат в този дух, в този смисъл, в тази насока така, както първите три месеца и някъде в края на юни да се поздравим с едно успешно преминало Председателство. Знам, че тогава – тогава Ви казвам, от опозицията ще започнете дива критика за това какво не е направено, какво не сме получили, какво не е осъществено и нищо не може да бъде получено, осъществено за българския национален интерес, което е основното. А от ГЕРБ, разбира се, ще говорят колко успешно е било Европредседателството, колко прекрасно е преминало, колко е безпроблемно… (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: …А истината ще бъде някъде по средата. И така още три месеца. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Отношение? Няма.
Обявявам прекъсване. Началото на парламентарния контрол е в 11,00 ч.
Благодаря Ви, госпожо Павлова, за днес.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще Ви запозная с новопостъпилите питания за периода от 5 април до 19 април 2018 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Даниела Савеклиева и група народни представители към министър Владислав Горанов относно постигнатото от Министерство на финансите за намаляване на административната тежест. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2018 г.;
- народния представител Александър Иванов и група народни представители отново към министър Владислав Горанов относно анализа на Министерство на финансите за данните на финансовото състояние на общините през 2017 г. и за общини в процедура по финансово оздравяване през 2018 г. Следва да се отговори писмено до 30 април 2018 г.;
- народните представители Светла Бъчварова, Румен Георгиев, Чавдар Велинов към министър Румен Порожанов относно политиката на Министерство на земеделието, храните и горите за развитието на сектор „Пчеларство“. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 май 2018 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Георги Йорданов и Димитър Георгиев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Манол Генов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Станислав Владимиров и Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпроси от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпроси от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Радослава Чеканска и Кирил Калфин;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Радослава Чеканска и Кирил Калфин;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на пет въпроса от народните представители Валентин Милушев, Васил Цветков и Мартин Тинчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Димитър Лазаров и Константин Попов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпроси от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данев;
- министъра на културата Боил Банов на два въпроса от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Драгомир Стойнев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос на народните представители Николай Пенев и Кристиан Вигенин;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова.
Процедура – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е свързана с начина, по който протича днешният парламентарен контрол. Парламентарната група на БСП към момента има над 40 въпроса, които би трябвало да влязат в днешния парламентарен контрол. През периода от вторник насам са зададени още десетина, но със сигурност има 40, които вече би трябвало да се разглеждат. От тях в момента, на днешното заседание, има точно четири, тоест, 36 са въпросите, които трябваше да се разглеждат днес и те не се разглеждат. Това става по различни причини, но като цяло поради липса на министрите, които да отговарят. Някой от тях виждам, че са поискали отлагане на десетина въпроса в рамките на Правилника, другите 20 обаче са извън рамките на Правилника, доколкото причината е, че отсъстват, че е Европредседателство или с какво ли не друго се занимават.
Моето настоятелно искане е да въведем ред в провеждането на парламентарния контрол, така щото министрите да отговарят на въпросите и да не се оказва, че само 10% от поставените въпроси се разглеждат в срок. Затова Ви моля следващата седмица да вземем мерки това да не се получава повече така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Действително има известно забавяне на някои от въпросите, както Вие правилно отбелязахте, по обективни причини. Ние сме в контакт с министрите, които имат забавяне на въпросите. От ръководството на Народното събрание ще направим необходимото, за да може да се включим в графика на отговорите.
Заповядайте, господин Иванов – процедурен въпрос.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е отново по начина на провеждане на парламентарния контрол, касае писмен въпрос към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Очевидно господин Московски не желае да отговори на въпроса, който му е зададен, защото не получаваме необходимата информация, а именно да се предоставят копия от договорите за управление на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ АД и „БДЖ – Пътнически превози“.
Мотивите, с които е отказано това нещо, са крайно несъстоятелни. Практиката за достъп до обществена информация, каквато тук не е, това е парламентарен контрол, е в друга посока. Затова връщам този въпрос с ясното съзнание, че не е отговорено на него.
Ще помоля да направите забележка и да се изиска от министъра на транспорта да бъде отговорено на този въпрос, както подобава да бъде отговорено на един актуален въпрос на народен представител, защото темата за БДЖ е изключително важна както по отношение на пътническите превози, така и на товарните. Знаете, там има достатъчно инциденти и проблеми и е необходимо ние да получим цялата и адекватна информация, която е необходима по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Московски ще бъде информиран за Вашето мнение и неудовлетвореност.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Явно е практика и тенденция господин Московски да не отговаря на въпросите на народни представители. Аз мислех, че само към нашия въпрос е подходил по този начин, но явно това е практика в Министерството на транспорта. С колегата Димитър Данчев сме задали въпрос, касаещ градския транспорт в София и междуобщинския транспорт, вследствие на изказвания на негови служители – заместник-министър на транспорта и изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“, в присъствието на заместник-министъра, да бъда точен. Става въпрос за законността на градския транспорт в София – имат ли договори, тези договори сключени ли са в съответствие със законодателството и плащанията по тези договори ощетяват ли, или не ощетяват Столична община и съответно други общини, има ли други такива? (Реплики.) Спокойно, колеги, ще Ви кажа.
В отговора на господин Московски се цитира нормативната уредба, два-три параграфа от закона, два-три параграфа от наредбата и нищо конкретно по въпросите.
Господин Председател, връщам Ви въпроса и моля, както Вие връщате въпроси на народни представители, когато не отговарят на Правилника на Народното събрание, така да връщате отговорите на министри, които не отговарят на въпросите, зададени от народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Ще информирам министър Московски относно Вашето мнение.
Друга процедура нямаме.
Продължаваме с въпросите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов.
Първият въпрос е от народния представител Павел Шопов относно замърсяването на река Стара река, протичаща през Старозагорска област.
Заповядайте, господин Шопов, да поставите въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос не е някакъв мега- и екологичен въпрос, такива, каквито задават някои екологични, така наречени обществени организации, които всъщност точно с тези въпроси от локално значение, но са за цялата страна, не се занимават, защото там те нямат сметка, там не получават пари.
Моят въпрос е относно една малка рекичка, която извира от Чирпанските възвишения и скоро се влива близо до Хасковска област в река Марица. Една настина дивна природа, наоколо е пасторално красиво. Такива изгледи, такива картинки има, достойни за четката на художник, и тя преминава покрай манастира „Св. Атанасий“ – най-старият манастир в Европа, безспорно и ясно.
От няколко години живущите наоколо, включително и монасите в манастира, са забелязали, че тази река е мътна и замърсена и извън пролетния сезон, когато е нормално, предвид пролетните дъждове да бъде замърсена и да изглежда по-мътна. Изчезнала е и рибата, която е гъмжала преди няколко години.
Моят въпрос към Вас е: имало ли е сигнали, обследвания от страна на екологичните институции в Старозагорска област на тези проблеми, които явно са възникнали и тревожат местните хора и близките села? Изследвано ли е откъде има замърсяване, има ли поначало замърсяване, обследвано ли е откъде идва това замърсяване, ако съществува такова и какви мерки ще бъдат взети, за да се решат проблемите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, в отговор на Вашия въпрос ще Ви информирам за следното. Манастирът „Свети Атанасий“ е разположен във водосбора на река Стара река и попада в обхвата на водното тяло „Стара река“ в Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район в периода 2016 – 2021 г. Всъщност това е времето за планово управление на този район.
През 2017 г. за водното тяло е определено умерено екологично и добро химично състояние. Показателите, по които се констатира превишаване на стандартите за добро екологично състояние, са: дънна микробезгръбначна фауна; електропроводимост; БПК; азот нитратен; азот нитритен; общ азот; общ фосфор и ортофосвати.
Във водното тяло има два пункта за мониторинг на повърхностните води: при село Изворово – хидробиологичен мониторинг, който отчита умерено състояние, и в село Целина – хидробиологичен и физикохимичен мониторинг в лошо състояние.
В разгледаното водно тяло няма издадени разрешителни за заустване на канализация на населени места и за индустриални отпадни води. Вероятно източници за замърсяване, предизвикващи влошаване състоянието на реката, са населените места и дифузното замърсяване с биогени от земеделието и животновъдството. Това е характерно за равнинните земеделски райони, особено за малките равнинни реки, които през периода на маловодие почти пресъхват. За подобряване състоянието на водното тяло в Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район е планирана мярка за проучвателен мониторинг и идентифициране на източниците замърсители и неговото отстраняване. На 17 април 2018 г. е извършена проверка на мястото на река Старата река от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ РИО – Стара Загора, и Регионалната лаборатория – Стара Загора. Обследван е участъкът от река Старата река от автомагистрала „Марица“ до язовир „Гита 1“, до село Гита, където попада и манастир „Свети Атанасий“, разположен в близост до автомагистрала „Тракия“. Извършено е пробонабиране в три точки от реката за физикохимичен анализ на повърхностни води и е съставен констативен протокол. След извършения оглед на района около село Гита, община Чирпан, е констатирано наличие на ферма за животни и птици, около която има значително количество торна маса, в непосредствена близост до водния обект – дере, което се влива в река Стара река. Взета е водна проба от мястото на вливане на дерето в река Стара река. Пробите се анализират от Регионалната лаборатория – Стара Загора, и резултатите показват биогенно замърсяване с азотни и фосфорни вещества. Компетентният орган РИО – Стара Загора, предприема действия по санкциониране на фермата за замърсяването на водите на реката с биогенни елементи. Относно контрола на животновъдната ферма сезирахме и Областната дирекция по безопасност на храните за предприемане на действия по компетентност във връзка с Разпоредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Министър, трябва да призная, че с доста голямо притеснение подходих по въпроса и се реших да го задам, защото се притеснявах, че впечатленията на живущите наоколо, от околните села, могат да се основават на някакви субективни усещания. Те бяха няколко души, без връзка един с друг, и независимо един от друг ми подадоха сигнала. Така у мен съмнението беше останало и се реших да задам въпроса, предвид това, което ми каза и игуменът на манастира „Свети Атанасий“. Аз подхождам по отношение на духовни лица, на тяхното становище, винаги с презумпцията за верност и за адекватност като тяхна позиция, било то свещеници или монаси. В случая – монах.
От Вашия отговор виждам, че проблем има и даже сте го идентифицирали, което съвпада с мнението на някои от хората, които ми поставиха въпроса. Даже не очаквах за толкова кратък срок да са предприети такива сериозни мерки и такова обследване. За мен това е началото за решаване на проблема. Сигурно е така, защото е особено важно това, което казахте, че е така и с други малки, тоест маловодни реки, които, предвид малкия дебит, се влияят явно от битовата дейност наоколо, или както в случая – една ферма е в състояние да наруши баланса.
Благодаря за Вашия отговор. Обнадежден съм, че проблемът ще бъде решен. Още повече, давам Ви уверение, че с голямо внимание Вашият отговор се чака от хора от определени села – от Златна ливада, от хората, които живеят около манастира, от близките. Това трябва да бъде подход за решаването на много подобни екологични проблеми в страната. Няма значение колко значими и големи са проблемите тук и там. Въпросът е те да бъдат по-малко и в един чисто битов порядък, и в малките населени места.
Благодаря, мисля, че с този въпрос и този отговор ще допринесем за решаването на проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Всъщност не се съмнявам, че ще получавам такъв тип въпроси от представители на „Обединените патриоти“, на ГЕРБ, от представители на консервативната десница, които се грижат и обръщат особено внимание на местните общности, още повече, когато в тази група включим и християнските ценности, които също са типични.
Като цяло Министерството се опитва много сериозно да фокусира вниманието си върху този тип проблеми. Естествено, ние имаме ограничени правомощия. Министерството на земеделието, храните и горите има своите правомощия, местната власт има своите правомощия. Това е проблем, който се случва в много маловодни реки, особено в период при засушаването. Това не означава, че не трябва да обръщаме внимание, напротив, ние максимално бързо изпратихме проверка, максимално бързо се опитваме да идентифицираме точния проблем, за да можем да направим съответните предписания и да се надяваме, че хората ще бъдат в по-добро благосъстояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Нено Димов е от народния представител Атанас Стоянов относно целите на промените, заложени в новия Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Имате думата, господин Стоянов, за да зададете въпроса.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През лятото на миналата година българското правителство прие свое Решение № 28 във връзка с намаляване на административната и регулаторна тежест върху гражданите и бизнеса.
На по-късен етап бе прието и друго решение относно приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
В тази връзка и в кореспонденция с приоритет № 39 от Програмата за управление на правителството на Република България в периода 2017 – 2021 г. бяха приети и съответните изисквания в областта на околната среда с цел оптимизиране на превантивната дейност в посока улесняване на процедурите на инвестиционния процес.
Моят въпрос към Вас е: какви са основните цели, свързани с промените, заложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, и евентуално предвиждащото се в този законопроект облекчаване на административната и регулаторна тежест върху гражданите и бизнеса и реално какви са мерките, заложени в този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, в отговор на въпроса ще Ви информирам следното. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда има следните цели: първо, създаване на една обща процедура за инвестиционни предложения, които подлежат на задължителна оценка за въздействието на околната среда, задължително комплексно разрешително и доклад безопасност за предприятия с висок рисков потенциал. Процедурата е опционална и ще се провежда по искане на възложителя. Общата процедура ще доведе до ускоряване на процеса на разрешаване на икономически и производствени дейности, както и съобразна гаранция за следващия етап – разрешение за строеж и ползване за въвеждане в експлоатация на обекта.
Второ, въвежда принципа „обслужване на едно гише“, с един компетентен орган по отношение процедурата комплексно разрешително, което ще доведе до намаляване на общата продължителност на процедурите.
Законопроектът е разработен във връзка с изпълнение на цели от Програмата на правителството за намаляване административните и регулаторните тежести върху гражданите и бизнеса.
Законопроектът е съобразен и с постъпили в Министерството предложения от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Предвидените със Законопроекта промени са, както следва: въвеждане единна обща процедура по задължителна ОВОС; комплексно разрешително и доклад за безопасност посредством съвместяване, обединяване и отпадане на повторяеми етапи от самостоятелното и последователното провеждане на трите отделни процедури; редуциране броя на изискваните документи от заявителите по административни услуги; обединяване и съкращаване на административните срокове и общата продължителност на трите административни процедури по ОВОС, комплексно разрешително и доклад за безопасност; използване на въведени електронни административни услуги по оценка на въздействие върху околната среда; въвеждане на принципа на „обслужване на едно гише“ и един компетентен орган по отношение на процедурите по комплексно разрешително; намаляване на общата продължителност на процедурите по комплексно разрешително; освобождаване на човешки, времеви и материален ресурс в администрацията; въвеждане на подход за комплексна, кумулативна и цялостна оценка за въздействието на интегрираните приложения по отношение на околната среда, човешкото здраве, икономическата и социалната търпимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата за реплика.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за предоставената информация относно предложенията за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Тази информация е полезна и важна не само за нас, а и за всички заинтересовани страни и за онези физически и юридически лица, които са подали, а най-вече за тези, които в бъдеще ще подават своите инвестиционни предложения, свързани с нашето сегашно, за жалост, тромаво екологично законодателство. Всички тези предложения и мерки, които Вие току-що прочетохте, са наистина разумни, адекватни. Те всъщност са крайно необходими и потребни за малкия, средния и големия бизнес. Всяка наша законосъобразна и целесъобразна мярка, която е в посока на намаляване на административната и регулаторна тежест за гражданите и за бизнеса, е, разбира се, в синхрон не само с приоритетите на българското правителство и с неговата програма, но и с нашите общи законодателни усилия в тази насока.
Както казахте, много уместно, разбира се, заслужава подкрепа и адмирации именно онова, което предлагате: въвеждане вече на една обща, единна процедура относно инвестиционните предложения, а не както досега три отделно – и за ОВОС, и за комплексни разрешителни, и за съответните доклади за безопасност.
Не по-малко важно, разбира се, е и реалното въвеждане на прословутия вече за всички нас принцип „обслужване на едно гише“ и разглеждане на документите от един компетентен орган. Това наистина ще спести много административна енергия, човешки, времеви и финансов ресурс, както казахте.
Не на последно място, разбира се, е редуцирането и намаляването на съответните изискуеми документи от страна на инвеститорите, от страна на заявителите, пред съответния държавен орган.
В тази връзка адмирации към онова, което сте намислили. Надявам се и в публичните обсъждания, а след време и тук, в пленарната зала, ще бъде подкрепено от нас. По този начин тези тежки и тромави процедури ще бъдат съществено облекчени и това несъмнено ще се отрази благоприятно на инвестиционния климат и като цяло на гражданите в България.
Още веднъж адмирации и подкрепа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, още няколко думи в изяснение на това, което казах.
Споменах в отговора, че става дума за опционна възможност. На практика ние проведохме поредица от срещи с всички работодателски и бизнес организации и стигнахме до заключението, че на най-ранен етап трябва да дадем възможност дали да се спазва досега съществуващата процедура в закона, или тази, която току-що предложих, защото за определен тип проекти се оказа, че сега действащата е по-удачна, за друг – другата е по-удачна. По този начин ние развързахме още повече ръцете, така че всеки сам да може да избере коя е процедурата, по която ще мине, коя ще е тази, която най-добре ще попадне на неговия бизнес модел, коя е тази, която най-добре ще попадне на другите процедури, които има в държавата, така че да съкрати времето му, от една страна, и да не го спъне по някаква друга линия, от друга страна. Това беше относително бавен процес, почти десет месеца правихме разговори с работодателските организации, но мисля, че много ползотворен, защото в края на краищата имаме консенсус около това, че тези два варианта изцяло покриват нуждите на едни или други случаи. Трудно се покриват всички едновременно. Това са най-тежките процедури в екологичното законодателство. Де факто това може би е есенцията, която има в екологичното законодателство от гледна точка превенцията от големите промишлени предприятия. Мисля, че ще бъде много ползотворна промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Димов е от народния представител Ася Пеева относно сметището в землището на село Руен, община Руен.
Заповядайте, госпожо Пеева, да зададете въпроса.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, при посещението ми в избирателния ми район на 2 април 2018 г. посетих село Руен, община Руен, област Бургас, при което се натъкнах на сметище, находящо се на километър от границите на селото. Сметището достига до самия банкет на пътя към селата Добра поляна и Руен. На снимките (показва снимки) се вижда табелата „1 км с. Руен, 6 км с. Добра поляна“. Видимо отпадъците са както съвсем скорошни, така и от преди доста време. Идентифицират се и битови, и биологични, и строителни отпадъци. Бездомни кучета и диви животни разнасят биологичните отпадъци, което създава опасност от зараза, а вятърът и дъждовете създават условия за замърсяване на почвата, водите и въздуха.
По информация на местни жители през топлите месеци на годината в района се разнася зловонна миризма, а височината на купчините смет затрудняват видимостта на пътя. Видимо е това, което беше констатирано. (Показва снимка.)
Село Руен е общински център и трафикът от и към него е особено активен. Намира се на път, който свързва планинските населени места с автомагистрала „Тракия“ и черноморските обекти. Наличието на сметище в такава близост до населените места заплашва здравето на местните жители и създава предпоставки за екологични проблеми, уронва имиджа на страната ни пред преминаващите чуждестранни туристи.
Господин Министър, въпросът ми към Вас е: регламентирано ли е сметището, находящо се до село Руен, община Руен, област Бургас, и предприети ли са мерки за извозване и депониране на отпадъците на друго регламентирано сметище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Пеева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пеева! Общинското депо за битови отпадъци община Руен, разположено край село Руен, в подножието на Стара планина, е било в експлоатация от 1995 до 2015 г. До 2000 г. са приемани за обезвреждане неопасни отпадъци само от село Руен, а след това от територията на цялата община. Депото не отговаря на нормативните изисквания и поради тази причина след въвеждане в експлоатация на регионалното депо Братово-запад през юли 2015 г. отпадъците от територията на общината са пренасочени за обезвреждане към това съоръжение, определено за третиране на битовите отпадъци на общините Камено, Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе.
След преустановяване на експлоатацията Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас, предписва на собственика на депото община Руен да започне действия по закриването на депото. На 25 октомври 2017 г. в резултат на проливни дъждове регионалното депо Братово излиза от експлоатация и временно се преустановява депонирането на отпадъци. С Решение № 660 на Министерския съвет от 31 октомври 2017 г., поради невъзможността да се използва регионалната система за регион Бургас, са обособени временни площадки за генерираните отпадъци от общините. РИОС – Бургас, уведомява кметовете на общините за местата, където в срок до 30 ноември 2017 г. се пренасочват отпадъците. За община Руен е определена площадката на територията на депо Карнобат.
На 13 март 2018 г. експерти от РИОС – Бургас, извършват планова проверка за състоянието на депо Руен, при което се установява, че в депото има нови количества отпадъци. Тези, които вероятно и Вие констатирате. Тези количества са депонирани в първите дни от периода на аварията на регионалното депо, след което е започнало транспортирането на отпадъците до временна площадка в Карнобат. Дадени са предписания със срок 20 април 2018 г. отпадъците от периода на аварията да се транспортират до депо Братово и да се почистят прилежащите на депото територии от различни леки фракции. С писмо от 16 април 2018 г. община Руен уведомява РИОС – Бургас, че предписанията са изпълнени, изпратена е и справка за приетите от регионалното депо количества отпадъци и снимков материал. От терена са премахнати всички отпадъци, депонирани през периода 25 октомври 2017 г. до 6 ноември 2017 г. Останалите отпадъци, депонирани през периода на експлоатация на депото от 1995 до 2015 г. са на терен. За тях е предвидено да се третират на място, за което е разработен проект за рекултивация.
С писмо от 7 април 2017 г. РИОС – Бургас, изразява положително становище по проекта. Проектът все още не е внасян в предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда или в Министерството на околната среда и водите за съгласуване.
В заключение, РИОС – Бургас, ще продължи да извършва стриктен контрол за състоянието на депо Руен, в това число и за развитието на проекта в срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Пеева, имате думата за реплика.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Аз съм удовлетворена от това, че Министерството е предприело необходимите мерки за отстраняване на този сериозен проблем. Също така благодаря и на гражданите за активната позиция – гражданска и екологична, за това този проблем да бъде окончателно разрешен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър? Няма да има дуплика.
Следващият въпрос към министър Димов е от народните представители Даниела Савеклиева, Александър Мацурев, Стефан Апостолов и Георги Динев относно качеството на атмосферния въздух в област Благоевград.
Заповядайте, господин Мацурев, да зададете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, нашият въпрос е относно качеството на атмосферния въздух в област Благоевград.
Знаем, че оценката на качеството на атмосферния въздух в територията на страната се осъществява чрез Национална система за контрол, чрез която ежедневно се контролират концентрациите на основни показатели. Министерството подпомага местните власти при разработване на общински програми за намаляване на емисиите на вредните вещества за населените места, където са регистрирани превишения за установените норми и контролира тяхното изпълнение.
В тази връзка въпросът към Вас е: какви политики и мерки предприемате с оглед подобряване на качеството на въздуха на национално ниво? И по-специално какви политики и мерки са предвидени в област Благоевград? В кои общини има поставени измервателни устройства за качеството на въздуха? На какъв етап е изпълнението на дейностите по процедурата за разработване или актуализация на общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдени норми за качеството на атмосферния въздух за общините с наднормени нива на замърсители като фини прахови частици, азотни оксиди и други? И планиране на адекватни към местните условия мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух, които да доведат до определени норми за неговото качество? Какви мерки могат да предприемат кметовете, по какви програми могат да кандидатстват общините, за да включат тази приоритетна на Министерството дейност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Мацурев.
Заповядайте, министър Димов, за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми госпожо Савеклиева, господин Мацурев, господин Апостолов, господин Динев, за контрола и качеството на атмосферния въздух на територията на община Благоевград има разположена автоматична измервателна станция, която е част от Националната система за контрол качеството на атмосферния въздух. Контролираните от нея замърсители са фини прахови частици, полиароматни въглеводороди, серен диоксид, азотни оксиди, бензен, ксилен, толуен и озон. Съгласно резултатите, мониторинговите норми са нарушени по показателите фини прахови частици и полиароматни въглеводороди. Наднорменото замърсяване с фини прахови частици е основният проблем, който трябва да бъде разрешен. Голяма част от общините планират и изпълняват мерки, но те не могат да бъдат оценени като достатъчно ефективни, поради което са необходими действия и на национално ниво.
Това е причината Министерството на околната среда и водите да предприеме действия и на национално ниво по отношение на двата сектора с най-голям принос към замърсяването – битовото отопление и транспорта. Мерките, по които работим, имат за цел да подпомогнат общинските власти в изпълнението на задълженията им за постигане на необходимото качество на въздуха и те са следните:
Първо, разработване на национална програма за качеството на атмосферния въздух, чието изпълнение е в допълнение на мерките, които общинските власти прилагат.
По отношение на битовото отопление в момента се извършват законодателни промени чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух за въвеждане на изисквания за съдържанието на сяра и пепел в твърдите горива – въглища и брикети, които се продават на пазара за битово отопление.
По отношение на сектора транспорт са идентифицирани и се предприемат мерки за въвеждане на силен контрол върху превозните средства с цел намаляване на емисиите на вредни вещества, както и за засилване на контрола на годишните технически прегледи.
В рамките на процедурата разработване и актуализация на общинските програми за качеството на атмосферния въздух, се изпълняват 11 договора с безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ на стойност 1,511 млн. лв., като община Благоевград е един от бенефициентите и в момента актуализира общинската си програма. Договорите се изпълняват и към момента и следва да приключат през третото-четвъртото тримесечие на 2018 г., съобразно предвидените срокове. Осигурен е и финансов ресурс чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ за прилагане на конкретни мерки за намаляване на замърсяването, като се предвижда средствата да бъдат насочени основно към замърсяването от битово отопление и в по-малка степен към общинския транспорт. Акцент на мерките за битово отопление е поставен върху подмяната на стационарни горивни домакински уреди за твърдо гориво.
Освен Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ възможности за финансиране на дейности, които допринасят за подобряване на качеството за отопление и въздух има по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, Националната програма за енергийна ефективност, Националния доверителен екофонд. Друга възможна програма е Програмата LIFE, която е финансов инструмент на Европейския съюз, подпомагащ проекти в сферата на околната среда, природата и климата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Мацурев. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, който получихме. Ще предам на жителите на общините Вашата лична ангажираност и ангажираността на правителството за повишаване качеството на атмосферния въздух и решението на този проблем. Искрено се надявам местните власти да се възползват от възможността, която им се предоставя, адекватно и навременно да се включат в този процес. Още веднъж – благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, господин Мацурев.
Желаете ли дуплика, уважаеми господин Министър? Не.
Позволете ми да благодаря на господин Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Продължаваме с парламентарния контрол: питания и въпроси към господин Валентин Радев – министър на вътрешните работи.
Той ще отговори на питане от народните представители Иван Иванов и Георги Свиленски относно политиката на Министерството на вътрешните работи относно охраната на границите на Република България.
Заповядайте, господин Свиленски, да отправите питането.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На 20 март 2018 г. на територията на Република България през летище София влязоха непроверени от Гранична полиция повече от 40 пътника, пътуващи от Париж. Тогава всички останахме озадачени, в недоумение как е възможно в една европейска държава – през едно летище, което всички гарантират, че отговаря на всички изисквания относно сигурността, между другото, такива въпроси сме задавали и към министъра на транспорта: дали е гарантирана сигурността на летище София във връзка с Европредседателството, беше допуснато и стана възможно цял полет или част от пътниците да влязат непроверени и необезпокоени от никого, включително и от служителите на Гранична полиция.
След няколко дни се появи още един сигнал, информация, че отново има преминали такива пътници – Вие ще кажете дали това е вярно, тъй като след това имаше опровержение на информацията. Но е факт, че българската граница не се охранява вероятно по стандартите за европейска държава – член на Европейския съюз.
В тази връзка е и нашият въпрос с колегата Иван Иванов към Вас за политиката на Министерството на вътрешните работи относно охраната на границите на Република България.
Моля да ни отговорите: каква е политиката на Министерството на вътрешните работи, в частност дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“, по отношение охраната на границите на Република България, особено в контекста на Председателството на България на Съвета на Европа? Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте за отговор, министър Радев – разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и господин Свиленски! За охрана на държавната граница и ограничаване на миграционния натиск към Република България, противодействие на нелегалната миграция и незаконното превеждане на лица през границите на страната Министерството на вътрешните работи, съвместно с други държавни структури и международната агенция „Фронтекс“, реализира следните комплексни мерки:
Първо, регулярно провеждане на съвместни специализирани полицейски операции с участието на сили и средства на Главна дирекция „Гранична полиция“ и други структури на Министерството на вътрешните работи.
Второ, продължават съвместните охранителни мероприятия по границата с Република Турция, както и е осигурена логистична подкрепа от Министерството на отбраната. Знаете, имаше промени в законодателството.
Трето, на национално ниво е създадена необходимата организация и са предприети конкретни мерки за реагиране при заплахи и кризисни ситуации, възникнали вследствие на рязко увеличения миграционен натиск от Република Турция основно към Република България. За противодействие на миграционния натиск по българо-турската граница се използват изградената интегрирана система за наблюдение, както и временното възпрепятстващо съоръжение, което е завършено в основна степен, в това число обхваща и протежението на реките Тунджа, Делийска и Резовска – общо 236 км.
По отношение на прилаганите мерки по българо-сръбската граница, съвместно с други ведомства, регулярно се планират и провеждат локални специализирани полицейски операции. В допълнение е изградена автоматизирана система за наблюдение.
За повишаване ефективността на прилагания граничен контрол по границата с Република Гърция на национално ниво е създадена необходимата организация с конкретни мерки за подобряване на граничното наблюдение.
За осъществяване на ефективно гранично наблюдение на Черно море функционира интегрирана система за наблюдение по морската граница, която включва брегови морски компонент.
Във връзка с Европредседателството, както конкретно питате, по направление на дейност летищна сигурност от други регионални дирекции „Гранична полиция“ са придадени на Гранично полицейско управление – София, четири броя водачи на специализирани служебни кучета за търсене, откриване, обозначаване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и два броя служебни автомобили.
На подстъпите към терминалните сгради на летище София са обособени временни контролно-пропускателни пунктове за проверки на пътни превозни средства и лица, в състава на които са включени служителите на Гранично полицейско управление – София, и Дирекция „Жандармерия“.
На следващо място, по охранителните мероприятия активно са използвани наличните мобилни системи за наблюдение, както и вертолети на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Във връзка с утвърдения допълнителен щат са включени още 600 щатни бройки – това все във връзка с Европредседателството, работещи по трудово правоотношение на длъжност „Сътрудник по охрана“ или „Граничен контрол“.
На следващо място, в изпълнение на индикативната годишна програма – 2015 г., Главна дирекция „Гранична полиция“ сключи договор за доставка на нови патрулни специализирани автомобили с нормална и повишена проходимост.
На следващо място, сътрудничеството със съседните държави е важна част, както споменах и по-горе. За реализиране на Концепцията за интегрирано гранично управление България е подписала спогодби за предотвратяване на гранични инциденти по общите граници, на базата на които са създадени и работят смесени централни, секторни и участъкови гранични комисии. На базата на подписани споразумения България прилага форми на съвместен граничен патрул с Румъния, Сърбия и бившата югославска република Македония.
Друга форма на взаимодействие са изградените и действащи контактни центрове за полицейско и митническо сътрудничество по границите с Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция. През последните години Главна дирекция „Гранична полиция“ акцентира върху подобряване на граничните проверки с технически средства, повишаване на тяхната ефективност и прилагането на по-гъвкав подход на инспекция.
В резултат на реализирания комплекс от мерки, които досега изброявах, през 2017 г. е ограничен миграционният натиск към България, като са регистрирани общо 8044 опита на граждани на трети страни да преминат територията на Република България, и то навсякъде, по всички граници, включително въздушната, което е намаление с 81% спрямо същия период на 2016 г. – 42 466 са били тогава. От тях 743 лица са задържани от българските гранични власти при опит да влизат нелегално в страната, 1032 лица са задържани от съседните гранични власти и 6269 лица самостоятелно са се завърнали във вътрешността на съседни държави, след като са установени от български патрули и постове по нашата съвместна граница.
Прав сте за единия случай – 20 март, за който споменахте подробности, 42 души са минали проверките на летището си във Франция, но тук нашите ги пропускат, тъй като липсват хора на съответните места, където е трябвало да бъдат – шестима души плюс двама, които ги наблюдават.
Вторият случай обаче, за който споменахте – седмица-две или след това беше, се оказа, че е лъжлива новина. Ние свалихме камерите, беше взета информация от една от телевизиите, показана по телевизиите. Оказа се, че този господин просто е заблудил всички, тъй като на камерите се вижда как минава, проверяват го – всичко това е свалено и е документирано. Даже мисля, че го публикувахме някъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Два уточняващи въпроса ще зададе господин Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изслушахме внимателно Вашия отговор – това е статистика, която Вие ни давате на база на дадена Ви информация, най-вероятно от Главна дирекция „Гранична полиция“. Но ние все още не сме получили адекватен отговор за това как се е допуснало да влязат тези над 40 лица без проверка на летището в София, и то в ситуация, когато страната изключително активно води преговори и се опитва да убеди своите западни партньори, които ни създават пречки за влизането в Шенген. Надявам се служителите на Гранична полиция тогава да не са решили, че предварително сме влезли в Шенген и затова да са пуснали пътниците.
Само че ние изпитваме съмнение по отношение на това дали тази информация, която ни давате, е точно такава и дали адекватно си вършат работата служителите на Министерството.
Какво имам предвид? Справка, изготвена от Вашето министерство – към дата 15 април на вход са задържани 171 лица, на изход – 90, и във вътрешността на страната – 228. Това означава, че над 300 лица са влезли в страната, 90 от тях се опитват да излязат.
Единият ми въпрос е: как давате Вашата оценка за това нещо – тези хора откъде са влезли, как са влезли, кой ги е пуснал, за да ги заловите или във вътрешността на страната, или на изход?
И вторият ми въпрос е: каква е Вашата оценка – наказанията, които наложихте за частния случай летище София, адекватни ли са за цялата система и дотам ли трябва да спрете? Не трябва ли да направите по-сериозна проверка изобщо за цялостното функциониране на охраната на българските граници, при положение че този случай може да бъде използван и да бъде лепнато изключително сериозно петно върху репутацията на българските ни гранични власти от това как те охраняват външните граници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и господин Свиленски! Аз Ви отговорих конкретно на въпроса, който сте задали, а той е следният: моля да ни отговорите каква е политиката на Министерството на вътрешните работи, в частност – дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“, по отношение на охраната на границите на Република България, особено в контекста на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз? И Ви отговорих изчерпателно, точка по точка, какви са мерките и какво сме направили, включително във връзка с Председателството. Не приемам, че не е коректен отговорът.
На другите два въпроса, които зададохте и които си записах, съмнявате се дали информацията е такава – няма какво да се съмнявате, такава е информацията. Точно това, което Ви казах, това сме направили.
Втория въпрос обаче, който задавате, ще си позволя и на третия да отговоря, макар че трябва на два: адекватни ли са наказанията? Искам да Ви припомня, че обявих в началото – проверката, която трябва да бъде, или дисциплинарното производство, което разпоредих, на тези, които са нарушили правилата – тук двамата сте абсолютно прави, понеже поставихте въпрос за 42-мата, които са пропуснати, има дисциплинарно производство. Шестнадесети беше срокът – помолихме, ако може, да го удължим до 27-и поради обстоятелства, които не искам да изброявам сега, имаше празници. Двоумих се, но разреших – срокът е 27-и. Тогава ще чуете какви ще бъдат наказанията и ще решим с Вас дали ще са адекватни.
Казахте обаче и нещо друго: такава ли е и опасността продължава ли да бъде не само тук, но и по другите граници? Справедлив въпрос. Аз същия въпрос съм задал: как можахте да пропуснете?
Тук имам справка – няма да има време да я прочета цялата, ако искате, ще Ви я дам – какво сме хванали на аерогара София. Едните са пропуснатите. Мен ме вълнуват и Вас, като опозиция най-вече, винаги внимателно слушам, слабите места. Другите няма нужда да се хвалят. Но в справката казваме какво сме хванали там – колко такива са минали, са направили опит и ние сме ги задържали, за което сме чули добра дума от нашите партньори. Много пъти съм казвал, че „Фронтекс“ и другите организации ни хвалят как пазим другите граници.
Та, отговаряйки на въпроса: какво правим с другите граници – нямаме проблеми, включително и на летището. На летище София ние хванахме, за разлика от други държави в Европейския съюз, на въздушна граница такива. Да не ги споменавам – написани са в справката. Отново казвам, ще Ви я предоставя. Но въпреки това, случи се, стана, така че аз съм си взел бележка там.
Ще видим какви ще бъдат наказанията. Веднага сменихме с други хора от Бургас и Варна, където засега поне нашите оценки, на професионалното ръководство, са, че много по-добре се справят. Сменихме това ръководство, имало е и преди това забележки. Моят въпрос беше: къде гледахте преди това, като е имало слабости и защо не сте направили необходимото, за да не се случва това с тези 42-ма, и така нататък? Това е моят отговор.
Знам, че Вие сте ми задали питане и със сигурност ще кажете, че не сте доволни от отговора. Дано не отидете в политическа плоскост. Няма как да сте доволни – аз не съм доволен от това, което се е случило.
Благодаря Ви, че акцентирате отново върху опазването на границите. Напълно съм съгласен с Вас – казвате: Европейски съюз, Председателство, всички ни хвалят. Ние сега трябва да покажем, че сме добри и се случва това. Много ме заболя и мен, и всички, които сме ангажирани, разбира се, и опозицията. Така го разбирам аз – търся възможности да се преодолеят слабостите. Ще видим какви ще бъдат наказанията – дано и Вие останете доволни от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Радев.
Да чуем отношението на колегите, задали питането – дали са доволни или не.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От Вашия отговор, както казахте, да сме доволни, но в крайна сметка споделяме Вашето виждане, че от резултатите не сме доволни. Това, което изложихте, действително кореспондира с констатации, които ние сме направили.
Тук преди Вас беше министърът по Европейското председателство госпожа Лиляна Павлова. Един от въпросите, които й бяхме задали, беше: какво се случва и какво правим в посока присъединяването на България към Шенген? Тя доста неудобно се почувства, защото каквото и да правим, нашите западни партньори очевидно не ни имат достатъчно доверие. Аз лично чух от членове на Бундестага тук, които бяха дошли в България, че това скоро няма да се случи – те просто не ни вярват.
Целта на подобни въпроси е изпълнителната власт да предприеме необходимите мерки, за да можем това доверие да го спечелим по някакъв начин и тези хора да кажат: да, действително Вие сте този партньор на Европейския съюз, който може и охранява правилно българските граници.
Все пак не успях да разбера как тези 318 души са влезли в страната, кой ги е допуснал – говоря за тези по Вашата справка, нелегалните, които влизат през зелена граница, как са допуснати. Предполагам, че има и куп други, които дори не са регистрирани. В справката е записано, че 38 са напуснали общежитията на Държавната агенция за бежанците. Къде са тези хора в момента? Какво правят? Каква е гаранцията, че след седмица, след две, след месец пак няма да влязат хора през летището или някъде другаде, без да бъдат проверени?
Такива малки камъчета спъват колата, господин Министър. Това, което е необходимо Вие да направите – да се вземат нужните мерки Главната дирекция да заработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Ако трябва, да режете месо там, за да може тази неприятна статистика вече да не съществува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следващият въпрос е зададен от народните представители Пламен Нунев, Маноил Манев, Пламен Тачев и Константин Попов относно усвояване на европейски средства за борба с нелегалната миграция и охрана на държавната граница.
Заповядайте, генерал Попов, да зададете въпроса.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Този въпрос се явява по някакъв естествен начин като продължение на предишната тема и той е: на какъв етап от процедурата са усвоени така отпуснатите средства от Съвета на Европейския съюз на България за борба с нелегалната миграция и охраната на границата?
Като продължение: какви са приоритетите на Министерството на вътрешните работи по изразходването на тези средства и в края на краищата какъв е ефектът, който е постигнат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате думата за отговор, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! И аз щях да си помисля същото, ако не бяхте от управляващите мои колеги, а те от опозицията, че сте се наговорили, но очевидно, че този въпрос вълнува всички и Вие затова питате, а аз съм тук да отговарям.
За сравнение, със засиления миграционен натиск Европейският съюз предостави подкрепа на Република България, за справяне по-точно. Тези средства са в размер от 160 млн. евро по Механизма за спешно подпомагане в рамките на два фонда – единият се казва „Вътрешна сигурност“, другият фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
По фонд „Вътрешна сигурност“ предвидените дейности са насочени към модернизиране на съществуващите информационни технологии, свързани с контрола на външните граници, доставка на превозни средства, осигуряване на оборудване на граничния контрол за наблюдение, наемане на допълнителен брой полицейски и гранично-полицейски служители включително, подобряване условията за задържане на граждани на трети държави в регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи, както и разходи за командироване на служители от Министерството на отбраната за изпълнение на задачите по време на пазене на границата – знаете промените в Закона и те са там и в момента.
Към началото на месец април 2018 г., в резултат на проведените обществени поръчки, са сключени 148 договора на обща стойност 75 млн. 588 хил. 218 евро без ДДС, което представлява около 60% от общата стойност на проектите досега, като от тях са разплатени 53 млн. 415 хил. 720 евро или над 40%. За сравнение към края на месец април 2017 г. са били сключени едва 15 договора на обща стойност 22 млн. евро – закръглям, без ДДС, което е около 18% от общата стойност на проекта, тоест многократно увеличихме натиск и почнахме успешно да усвояваме тези средства.
По фонд „Убежище, миграция и интеграция“ предвидените дейности за текущи разходи на центровете на Държавната агенция за бежанците е подобряване условията за прием, задължени сме по редици международни споразумения, настаняване и регистрация на гражданите на трети държави, консултиране с трети лица търсещи убежище, доброволно връщане на граждани на трети държави обратно – най-много в Афганистан, и реинтеграция.
Към началото на месец април 2018 г., в резултат на проведените обществени поръчки, са сключени 44 договора на обща стойност 18, близо 19 млн. евро – закръглям, които представляват приблизително 55% от общата стойност по този фонд, като от тях са разплатени повече от 36%. За сравнение към края на 2017 г. отново около 4% – близо 5% са били сключените договори, и по-малко от 8% са разплатените от тези.
Към момента общо по споразуменията, изпълнявани от структурите на Министерството на вътрешните работи, са договорени 94 млн. 289 хил. 655 евро или общо около 60% от всичките вече 160 милиона, като от тях са разплатени 65 млн. 603 хил. 607 евро или приблизително 40% разплатени.
Виждам, че ми изтича времето. След това ще допълня информацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, генерал Попов, за реплика.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър!
Очевидно не можахте да си довършите отговора, защото наистина това, което остана като част от въпроса, е, като че ли по важно – какви са приоритетите оттук нататък за изразходването на останалите финансови средства, кое е най ефективното и какъв е ефектът от тези вложения, които са по плана на Съвета на Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, генерал Попов.
Заповядайте, господин Министър, да доуточните отговора, да го допълните. Имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! За трите минути толкова. Сега нека да добавя към тези 160 милиона – прав сте: какво от това, какъв е ефектът? Триста и двайсет милиона лева са много голяма сума, солидарна, дадена на България за това, че се справя добре, за това, че след това те видяха и всъщност ни удължиха с една година усвояването – до ноември тази година, беше до миналата. Ето тази година аз докладвах точните числа – 60%, надявам се да минем 80, което ще ни позволи договори, които няма да приключим тази година, да ги приключим след това.
Какво обаче купуваме с тях?
Аз споменах сухите числа и част от това, което сме договорили, но всъщност какъв е ефектът? Ние сме построили оградата, тя е 235 километра, 30 преди това – 2014 г., и след това нашето правителство като дойде, доправи останалите 205, общо 235 – 236 километра. Това е физическата ограда или инженерното съоръжение. Над него сега трябва да го накичим, или до него, разбира се, на специални места, да поставим камери, термовизи. Това правим с тези пари – купуваме техника. Вие специално знаете много добре, освен че армията ни помагаше, ние имаме път там, триметров път, за разлика от онези 30 километра, и сме направили и това. И там се движат автомобили – Фронтекс, наши. Съвсем скоро приехме 198 броя такива автомобили, марката няма значение – японски, които отиват точно там, пак с тези пари. Споменах, командироваме хора, които обучаваме, които използваме там. Основните пари обаче ще отидат за надграждането с такива интелигентни системи, така да се изразя, които ще бъдат добавени, които са договорени – голяма част от тях предстои. Един договор има сега, който минава, мисля, че на втора инстанция, да мине и оттам, ако кажат о'кей, над 34 – 35 милиона е, точно за такива системи, които ще ги добавим. Това е ефектът, ние да ги виждаме, а добрите взаимоотношения – дипломацията, казваме на Тристранния център, на колегите от Турция и те си ги прибират. Те въобще не влизат.
Въпросът, който ми зададоха колегите от опозицията: какво правят тези там, колко човека бяха вътре – ние си задаваме същия въпрос. Ние даже някои ги пускаме, за да хванем вътре каналджиите, но вече няма да има и такива – виждаме всичко, спираме. Засега споразумението или изявлението между България и Турция работи и те си ги прибират обратно. Големият проблем отива към гръцката граница, защото те минават турско-гръцката граница и се опитват оттам да влизат при нас или през Македония натам. Така че ефектът, ако се спра пак на него, е това. Ние засега, не само ние, това са оценки на колегите от Фронтекс – там са немци, холандци, поляци, аз съм виждал такива поне, когато отивам на проверка. Те също наблюдават с нас и дават техните съвети, участват и ни казват: „Да, ефектът е такъв, но по-добре да не е жива сила, включително от армията, колкото и да са добри.” Гледам Ви, защото сте оттам. По добре да са системи – обективни, лазери и каквито трябва. Така че ефектът го очакваме от това.
Мога да Ви кажа и числата колко пъти е паднал натискът. Само първата построена физическа ограда, спомням си, че процентите бяха седем пъти, не в проценти, а седем пъти беше намалял натискът само от онези 30 километра в най-чувствителните места. Представете си цялото съоръжение изградено и надградено с тези 60 млн. евро! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
Първият въпрос към него е зададен от народния представител Георги Гьоков относно ниския процент на работещи, които посещават и преминават обучение за повишаване на квалификацията си.
Заповядайте, господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, голяма част от българите не обичат и не желаят да се образоват. Това е нещо, което, за съжаление, не виждам как може да се промени, след като по никой начин държавата не стимулира и насърчава обратното!
Живеем с разбиранията, че като придобием някакво образование и квалификация, то си е до края на живота или най малкото до края на трудовата кариера, но в съвременния свят нещата не стоят така. Технологичният прогрес – автоматизацията, дигитализацията на производствата, масовото навлизане на информационните и комуникационни технологии във всички стопански дейности, води до промяна на изискванията към работната ръка. В същото време работната ръка не може да отговори на промяната в изискванията към нея.
Ще Ви цитирам едно изследване на Българската стопанска камара, може би го знаете: „България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по показателя „учене през целия живот“. Едва 2% от населението между 25 – 64 години е участвало в различни форми на обучение. В това отношение единствено Румъния е с по-ниски показатели – 1,3%, а близки до нашите нива са Словакия с 3% и Сърбия с 2,9%. Унгария показва много висок напредък. Броят на участвалите в обучение в същата възрастова граница се е повишил повече от два пъти, като в момента е 7,1. При тези темпове целевият показател на Европейския съюз 2020 г. е 15% и той изглежда практически недостижим.“.
И още нещо от същото изследване: „Само около 30% от предприятията в България осигуряват продължаващо професионално обучение при средно за Европейския съюз 85%. Само 5,3 от безработните лица на възраст от 25 – 64 години в България участват в различни форми на обучение, докато при заетите този показател е значително по-висок – 38,4.“.
Във въпроса ми към Вас съм цитирал и данни от Евростат, според които средно 33% от работещите европейци са посещавали обучение за повишаване на квалификацията си, а в България само 11%. Това ни нарежда на 26-о място от 28 държави, след нас са Румъния и Гърция, както Ви казах, а далеч преди нас са Холандия, Швеция и Финландия, като всеки втори работещ е преминал курс за повишаване на знанията и уменията си.
Мога да продължа с фактите нататък, но ще Ви задавам въпроси, те са кратички.
Какви са причините за това изоставане в квалификацията на българина и какво ще е противодействието от Ваша страна и от страна на държавата на това изоставане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Повишаването на качеството на работната сила е сред приоритетите в политиката за пазара на труда. Основните направления на дейност се определят въз основа на анализ на статистически данни на резултати от проведени изследвания и на прогнози за търсенето и предлагането на работна сила.
Данните относно участието на заети лица в обучение, които посочвате във Вашия въпрос, които цитирахте току-що, са от изследването „Статистика на доходите и условията на живот”, като през 2016 г. в изследването е включен допълнителен модул – „Достъп до услуги”, с въпроси, отнасящи се до грижите за деца, формалното образование и обучение през целия живот, както и въпроси за здравното обслужване. Данните са събрани чрез провеждането на интервю с членове на домакинствата, включени в извадката, на възраст 16 или повече години, които са се самоопределили като заети. При определянето на трудовия статус на лицата не са използвани дефинициите на Международната организация на труда. Правя тези уточнения, защото това е еднократно изследване и не е най-представителното.
При изработването на политиката за повишаване качеството на работната сила Министерството на труда и социалната политика използва резултатите от регулярно провеждане и с по-голям обхват специализирани изследвания за участието на заетите лица в различни форми на учене през целия живот – става дума за формално образование и обучение, неформално или информално, тоест самостоятелно обучение, като наблюдението на продължаващото професионално обучение и изследването на образованието и обучението на възрастни. Резултатите от двете изследвания показват, че по-висок процент от работещите българи участват в обучения. Например според резултат от изследването на образованието и обучението на възрастни, проведено през 2016 г., 33,5% от заетите лица са участвали в обучение през предходните 12 месеца. Анализът на данните показва, че 11,5% от населението на възраст от 25 до 64 години не са успели да участват в желаното обучение. Като основни причини, пречки, посочват: липса на свободно време, твърде висока цена на образователната програма и липса на подходящо обучение. Участието на работещите в обучение е споделена отговорност на работодателите, лицата и държавата. Министерството на труда и социалната политика насърчава участието на заетите лица чрез финансиране на разходите за обучение чрез предоставяне на услуги за професионално ориентиране, разработване на секторни компетентностни модели и други.
За финансиране на обучението на заети се използват ресурсите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. В рамките на операции по Оперативната програма за настоящия програмен период са осигурени средства в размер на 140 млн. лв. за професионално обучение и за обучение по ключови компетентности на повече от 89 хиляди заети лица, в това число чрез предоставяне на ваучери за обучение.
Финансират се и специфични обучения за придобиване на знания и умения за работа на конкретно работно място. В края на настоящата година се предвижда да стартира нова операция с наименование „Умение“ с бюджет от 30 млн. лв., която ще осигури възможности за повишаване квалификацията най-малко на 5500 заети, безработни и неактивни лица.
Към 11 април тази година в обучение, финансирано по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, са включени 21 611 заети лица, като при избор на обучение работещите могат да ползват безплатно услугите за професионално ориентиране, предоставени от дирекции „Бюро по труда“.
Тъй като времето ми изтече, в заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да провежда последователна политика за осигуряване на качествена работна сила за бизнеса и перспективи за професионалното развитие на хората чрез обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Петков.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз общо взето очаквах такъв отговор от Вас. Знам, че сред приоритетите на управляващите е, даже мога да Ви цитирам какво сте записали в Програмата: постигане на по-добро съответствие между търсене и предлагане на работната сила и ограничаване на достига на кадри за квалифицирана заетост.
На мен ми се иска да чуя от Вас в репликата, ако направите реплика, разбира се, дали след като тези мерки, които всичките ги изредихте, и стартиране на програми и на проекти, ние ще се придвижим някъде по-напред в стълбицата в Европа. Дали по някакъв начин ще можем да накараме тази работна ръка да се квалифицира, за да може да има активно участие на пазара на труда, а не да стои и да чака в бюрата по труда?
Всички големи работодателски организации са единодушни, че недостигът на човешки ресурс се превръща във все по-голяма спирачка за развитието на икономиката. Аз си мисля, че правителството трябва да даде една цялостна визия и концепция за това как ще го решава този проблем, включително в тази визия да участва и квалификацията.
Вие тръгнахте сега да решавате този проблем, че българинът не иска да се квалифицира и да повишава квалификацията си, вместо да вземем мерки да преодоляваме кризата с ниската и в повечето случаи неадекватна квалификация, ние почнахме да решаваме въпроса с внос на работна ръка от чужбина, като направихме някакви промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Може би. Аз не критикувам това. Всички държави решават по някакъв начин въпроса си с приемане на висококвалифицирана работна ръка. Въпреки че ние не го направихме както трябва, а го направихме за всякаква, включително и нискоквалифицирана работна ръка, и не с условие да вкараме такава ръка, а просто да потискаме цената на труда в България, но това са мои разсъждения и е друг въпрос, много дълъг.
Мисля си, че трябва правителството да направи един цялостен анализ и Вие в частност – в Министерството на труда и социалната политика, на този проблем и да излезете с едни конкретни решения по това, защото иначе ще си кретаме накрая на Европа, а бъдещето и дигитализацията на труда няма да ни чакат да се натуткаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Чухме неговите разсъждения.
Заповядайте за дуплика, министър Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Аз съм убеден, че операциите и мерките, които се прилагат за повишаване на квалификацията на работната сила в България, ще доведат до по-добро позициониране на страната ни в тази класация, в която наистина не сме в челните места. Но аз не смятам, че тези различни инструменти, които Вие споменахте, за решаване проблема с дефицита на кадри на нашия пазар, трябва да се противопоставят. Напротив, те трябва да се допълват и да си взаимодействат, за да може резултатът от тяхното прилагане да бъде най-добрият. Безспорно, че приоритет е и ще продължава да бъде повишаване на квалификацията – ученето през целия живот.
Аз искам да кажа, че по време на състоялото се неформално заседание на Съвета на министрите по заетостта и социалните въпроси в началото на седмицата тук в София една от темите за дискусия беше именно за повишаване на квалификацията на обучението, ученето през целия живот, което всъщност спомага за поддържане и промяна в квалификацията на работната сила, съобразено с реалностите, тоест с големия брой преходи, които всъщност всеки вече европеец прави в рамките на своята трудова кариера от различни длъжности, различни регулации, различни професии. Всичко това предполага обучение, учене през целия живот и в тази посока са насочени нашите усилия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от народните представите Румен Генов и Димитър Александров относно разработване и реализиране на програмите за заетост.
Кой от колегите ще зададе въпроса?
Господин Александров, заповядайте имате думата.
ДИМИТЪР АЛЕКСАДРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Законът за насърчаване на заетостта предвижда реализирането на една регионална програма за заетост за всяка административна област на основата на предложения от областната и от общинските администрации.
Съгласно нормативните изисквания регионалната програма трябва да съответства на целите в държавната политика по заетост и да допринася за изпълнение на националните приоритети, определени в стратегически документи и Националния план за действие по заетостта през 2018 г. Необходимо е също така дейностите в програмата да са съобразени и с регионалните приоритети.
За всички е известно, че безработицата в България е рекордно ниска от последните девет години. Факт е, че и регионите в страната имат своите специфики, както в структурата на работната си сила, така и в потребностите на местния бизнес от работна сила.
Програмите за заетост в този смисъл са ефективен инструмент на активната политика на пазара на труда, с който, от една страна, се реализират дейности с местно значение, а, от друга – се осигурява заетост на безработни лица от уязвими групи, които са изправени пред риск от бедност и социално изключване.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: как са включени местните власти в разработването и реализирането на тези програми, чрез които се отчита спецификата на местните трудови пазари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Заповядайте за отговор, министър Петков. Имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов, господин Александров! Развитието на регионалния подход при разработването и изпълнението на програми за заетост е важен приоритет на активната политика на пазара на труда. Регионалните програми за заетост са специфичен инструмент, посредством който се осигурява заетост на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда в дейности с местно значение.
След промените в Закона за насърчаване на заетостта през 2016 г. се увеличиха правомощията на местните власти по отношение на регионалните програми. Разпределението на финансовите средства се извършва по области на база на критериите средногодишно равнище на безработица и средногодишен брой на регистрирани безработни лица през предходната година в съответната област и се включват в Националния план за действие по заетостта.
Предвижда се реализирането на една регионална програма, както казахте, за всяка административна област на основата на предложение на областната и общинските администрации. С оглед създаване на устойчива заетост в регионите проектните предложения могат да бъдат разработвани съвместно със социалните партньори и други юридически лица. Важно изискване е регионалните програми за заетост да са съобразени с приоритетите в областната стратегия за развитие, регионалния и общинските планове за развитие. Областният управител сформира комисия за оценка на проектните предложения на общините.
Средствата, които ще получи една община, зависят от равнището на безработица и броя на безработните, като по този начин се гарантират средства и за по-малките общини. Всяка община решава какви дейности да се изпълняват – дали заетостта да е на пълен работен ден, или почасова, през кои месеци да се работи и как да бъде организирана работата.
Например през 2017 г. бяха изпълнявани дейности като: поддържане и опазване на училища и детски градини, поддържане на пътища, поддържане и опазване на паметници на културата, поддържане и почистване на паркове и зелени площи, градини, междублокови пространства, опесъчаване и снегопочистване на улици, екологични дейности, дейности в пенсионерски клубове и други.
С 6 млн. 609 хил. 795 лв. през 2017 г. е осигурена заетост на 1719 безработни лица. През 2018 г. за регионалните програми са осигурени 1 млн. 310 хил. 205 лв. повече спрямо 2017 г. или общо 7 млн. 920 хил. лв. за заетост средно на около 2000 безработни лица за период не по-малък от шест месец. Най-много средства ще получат областите Враца, Благоевград, Видин и Плевен. До края на април очакваме предложенията на областните комисии по заетостта, за да започне изпълнението на регионалните програми най-късно от месец юни.
В заключение, искам да подчертая, че намаляването на диспропорциите на пазара на труда по региони е приоритет на Министерството на труда и социалната политика, като за неговото изпълнение се стремим да делегираме все повече права на местните власти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Александров, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря за изчерпателния отговор и силно се надяваме всички този финансов ресурс, който всъщност не е малък, да бъде приложен така че да бъдат свършени полезни дейности за цялото ни общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Александров.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Няма да се възползвате от това право.
Продължаваме с въпрос от народните представители Светлана Ангелова и Ралица Добрева относно реализация на Програма „Работа“ през 2018 г.
Заповядайте, уважаема госпожо Добрева, да зададете въпроса.
РАЛИЦА ДОБРЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Пилотната програма за обучение и заетост “Работа“, с която се изпълнява ангажимент от управленската програма на правителството, стартира на 1 септември 2017 г. в 14 общини от областите Видин, Враца и Монтана с финансиране от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Реализацията на Програмата, която обхвана общините с най-висока безработица в Северозападна България, се оказа успешна и даде добри резултати. Заявките за тази година са, че Програма „Работа“ ще има продължение, че обхватът ѝ ще бъде разширен, като обявените планове предвиждат тя вече да е с национален обхват. Това е радващо, защото интересът към нея е голям и повече общини ще мога да се възползват от предоставената възможност за преодоляване на регионалните диспропорции на пазара на труда, както и Вие казахте в предходното си изказване, и повишаване на заетостта и трудовите умения на безработните лица.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: колко са общините в Република България, които могат да използват средства на Програма „Работа“, осигурени по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, и колко души ще обхване тя? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Добрева.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Добрева! Интеграцията на безработни и неактивни лица трайно на пазара на труда е един от приоритетите на Министерството на труда и социалната политика.
В отговор на това предизвикателство в началото на 2018 г. по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ стартира изпълнението на Процедура „Работа“, която, както споменахте, надгражда реализираната пред 2017 г. Национална програма, изпълнявана на територията на 14 общини в Северозападна България с най-високо равнище на безработица.
Националната програма бе посрещната с голям интерес от общините, като с нейна подкрепа се осигуриха обучения и заетост на безработни лица на територията на тези общини и са разкрити общо 1083 работни места, като финансирането през месеците на миналата година – от септември до края, беше осигурено от бюджета.
В резултатите на наблюдаваните благоприятни ефекти от националната мярка и отзвука сред обществеността, предвид решаването на социални проблеми по Оперативната програма, от началото на 2018 г. е осигурено допълващо европейско финансиране по Операция „Работа“ в размер на 80 млн. лв., като е разпределено между 193 общини в страната с равнище на безработица над средното за страната.
Определеният бюджет позволява обхващането и устройването на работа на над 9635 безработни и неактивни лица. По процедурата приоритетно се предоставя подкрепа към дълготрайно безработни лица с цел преодоляване на пречките и създаване на предпоставки за включването им в заетост. Ще отбележа, че наред със заетостта се осигуряват средства и за обучение, като списъкът с общините и разпределението на свободните работни места по Проект „Работа“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е публикуван на интернет страницата на Агенцията по заетостта, която отговаря за изпълнение на дейностите по реализацията му.
В процес на изготвяне и подписване са договорите с работодателите от публичния сектор – това са общините. За подалите заявки за участие от реалния сектор, за които има запазена квота от 40%, се извършва в момента оценка за допустимост от съветите за сътрудничество към съответните дирекции „Бюра по труда“, като до края на месец април предстои публикуване на регистър на одобрените, респективно неодобрените заявки на сайта на Агенцията по заетостта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Добрева, заповядайте за реплика.
РАЛИЦА ДОБРЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, отговорът Ви беше изчерпателен. Радвам се, че нещо, което е полезно и даде резултат, продължавате да го надграждате. Убедена съм, че всички общини ще се възползват от дадената възможност, тъй като това ще доведе до повишаване на заетостта и трудовите умения на безработните лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Добрева.
Няма да се възползвате от правото на дуплика.
Позволете ми да благодаря на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Красимир Каракачанов.
Първият въпрос е от народния представител Кольо Милев относно проблеми по възстановяването на спортната зала във военно формирование 22220 – град Сливен.
Заповядайте, генерал Милев, имате думата.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, през 2009 г. е сключен договор между Министерството на отбраната и строителна фирма за изграждане на нова спортна зала в района на военно формирование 22220 в град Сливен на мястото на съществуваща такава. Преди приключване на събарянето на старата спортна зала, строителството е спряно, обектът е замразен и от 2009 г. досега не са предприети никакви мерки за изграждането на новата зала.
Моят въпрос към Вас е: какви са причините за спирането на строителството на спортната зала през 2009 г.?
Какви мерки ще предприеме Министерството на отбраната за изграждането на спортна зала, тъй като това е Център за подготовка на специалисти за Сухопътните войски и в това формирование се подготвят единствените танкисти за Българската армия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Генерал.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Милев, на 9 октомври 2008 г. след проведена процедура по ЗОП между Изпълнителна агенция „Социални дейности“ към Министерството на отбраната и „Билд инженеринг ВВР“ ООД е подписано Рамково споразумение № 145 от 6 август 2008 г. Сключването му е било в изпълнение на социална стратегия на Министерството за развитие в областта на социалната политика в Българската армия, и по-конкретно обновяване на спортно-материалната база на действащите поделения и изграждане на съвременни спортни центрове към тях.
Спортните центрове, изграждани през 2009 г. в поделения на Българската армия, в това число и това, за което Вие задавате въпроса: Спортен център в поделение 22220 – град Сливен, са били в зоната на отговорност на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ на Министерството на отбраната. Като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на отбраната Изпълнителна агенция „Социални дейности“ е осъществявала самостоятелно възлагане и разплащане на обектите си.
По предложение на Агенцията и утвърден от министъра на отбраната на 29 април 2009 г. Единен поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги е бил включен като нов обект „Модулен спортен център“ – град Сливен, на стойност 800 хил. лв. за срок на изпълнение четвъртото тримесечие на 2009 г. Впоследствие, по предложение на Изпълнителната агенция, е извършена корекция на списъка, с която обектът е отпаднал.
С писмо от 15 март 2010 г. Военна окръжна прокуратура – Сливен, е уведомила Дирекция „Правно-нормативна“ в Министерството на отбраната, че по повод строителството и ремонта на сграда № 157 във войскови район 1452 – град Сливен, представляваща спортна зала на поделение 22220, е било образувано досъдебно производство. В мотивите на оправдателната присъда № 159/2011 г. по наказателно дело от общ характер по описа на Софийския военен съд е посочено, че писмен договор за строителство на обекта не е бил сключван, независимо че същият е бил включен в утвърдения от министъра на отбраната Единен поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги през 2009 г.
С оглед кратките срокове за изпълнение от страна на фирмата изпълнител, предварително са били предприети действия за осигуряване достъп на работниците. Както Вие правилно казахте, свалена е дограмата и е започнало разрушаване на съществуващите там постройки. Тези подготвителни дейности са продължили до 26 юни 2009 г.
Междувременно на директорски съвет на Изпълнителната агенция „Социални дейности“ към Министерството на отбраната изпълнителният директор е взел решение незапочнатите обекти да отпаднат от титулния списък на Министерството на отбраната. Това решение е било взето в изпълнение на разпореждане на тогавашния министър на финансите господин Пламен Орешарски да бъдат спрени всякакъв вид нови плащания. На 29 юни 2009 г. изпълнителят е уведомен, че финансирането на обекта в поделението в град Сливен е прекратено и договор няма да бъде подписан. Горните констатации са възпроизведени в оправдателната присъда от 2011 г. по наказателно дело от общ характер и така нататък.
Понастоящем „Модулният спортен център“ във военно формирование 22220 в град Сливен е в управление на Сухопътни войски съгласно изразеното от тяхна страна експертно становище, че за същия не е предвидено финансиране с оглед на изпълнението на други приоритетни проекти. Поради това спортната зала не е включена като обект в Единния поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги за 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Заповядайте, генерал Милев, за реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, това, което казвате, наистина е така. Жалкото е, че за тези 800 хил. лв., за които е трябвало да бъде изградена спортна зала тогава, не се е завършил обектът и причините за несключването на договора може би не са изяснени.
Мен ме притеснява фактът, че Сухопътни войски нямат необходимите финансови средства за самостоятелно изграждане на такива обекти. Все пак има възможност Министерството на отбраната да подпомогне Сухопътни войски да могат да се включат в титулния списък – изграждането именно на такава спортна зала. Сега, в момента, както е полусъборена, полуразрушена, преди събарянето се ползваше поне по предназначение в някакъв обем, е целесъобразно този обект според нас да бъде завършен и ще Ви молим да съдействате за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Няма да има дуплика.
Продължаваме с въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов относно въвеждането на доброволна военна служба.
Заповядайте, уважаеми господин Ибрямов, да зададете въпроса.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с въвеждането на доброволна военна служба. През последните няколко месеца, може би и седмици, все по-често се засяга въпросът за евентуалното въвеждане на доброволната военна служба, като Вие, господин Министър, лансирате пред обществото различни идеи за начина на осъществяване, които от своя страна повдигат доста въпросителни.
Естествено, всички знаем и сме наясно, че е много важно придобиването на отбранителни способности, касаещо страната ни. Много важно е да обърнем специално внимание на националната ни сигурност, както и за състоянието на Българската армия.
Също така по Ваша информация от месеци наред работна група в Министерството на отбраната подготвя Закон за въвеждането на доброволна военна служба и би било логично вече да имаме някаква информация по въпроса за нея, което е провокирано от Вашите медийни участия.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е целта на въвеждането на доброволна военна служба и как това ще допринесе за придобиването на отбранителни способности?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ибрямов, моите медийни изказвания по темата са провокирани от въпроси, които и Вие сте ми задавали, или от въпроси на журналисти, но тези изказвания не са самоцелни. Те са плод на работа, която в Министерството на отбраната се извършва на базата на Програмата за управление на правителството на Република България, приета от Министерския съвет за периода 2017 – 2021 г. Тоест тази идея е част от програмата за управление, която аз като министър на отбраната съм длъжен да изпълнявам, и я изпълнявам, специално в тази част, с най-голямо удоволствие. Защо? И стигаме до Вашия въпрос: кое го налага? Налагат го много причини.
Първо, както знаете, в Конституцията ясно и категорично е записано, че защитата на Отечеството е дълг на всеки български гражданин. Тъй като през 2008 г. наборната военна служба беше отменена, а чрез резерва не се подготвят достатъчно хора, които могат да изпълнят това свое задължение към страната, това е единият от аргументите.
Вторият аргумент е – Вие виждате и се говори постоянно, че има недокомплект в армията от около близо 5000 – 5600 човека както в офицерския корпус, сержанти в сержантския състав и войнишкия състав.
Това, между другото, не е проблем само на Република България. Подобен проблем с недокомплекта има в армии на богати държави, които плащат много по-добри възнаграждения на своите военнослужещи и много по-добри социални придобивки осигуряват, включително Федерална република Германия и други страни, в които имат подобен проблем. Тоест това е всеобщ проблем. Някои от страните решават проблема с недокомплекта и подготовката на населението като връщат наборната военна служба. Някои, като Турция, Гърция, Дания – да не изброявам другите страни членки, не са я премахвали, но някои я връщат – скандинавските държави връщат наборната военна служба.
Дебата дали да върнем наборната служба го водихме в миналия парламент. Не се прие тогава предложението, което бях направил аз и група народни представители, но правителството прецени, че с даване на възможност на онези млади български граждани – говоря за мъже и жени, които имат желание доброволно да получат подобно военно обучение в редовете на армията, затова се казва „доброволна военна служба“, в рамките на определен период от време да усвоят знания и умения, за да се подготвят, след това да бъдат зачислени за резерва. Някои от тях ще придобият и звания в сержантския състав или офицерски звания, според образованието и подготовката, която получат. Това ще реши една част от неокомплектования състав на Българската армия. Това е основно целта на мероприятието за изработване на Закона за наборната военна служба.
Убеден съм, няма да е далече времето в същата тази зала на българското Народно събрание ние ще разискваме онзи закон, който реално ще реши проблемите ни, а това е за връщане на наборната военна служба. Но на този етап настроенията в българския парламент са такива, че може да говорим само за доброволна военна служба. Това е записано в програмата на правителството и аз го изпълнявам, пак казвам, с най-голямо удоволствие, защото смятам, че е една от стъпките, с които ще решим проблемите с неокомплектования състав на Българската армия и ще изпълним категоричното разпореждане на българската Конституция. Там не пише: защитата на Отечеството може би е дълг на българските граждани, а там е записано ясно и категорично: защитата на Отечеството е дълг на всеки български гражданин. И ако се наложи да се изпълнява този дълг, лично аз смятам, че българските млади мъже, които трябва да изпълнят своя дълг към страната си, трябва да бъдат подготвени, а не да бъдат пратени като пушечно месо, или да бъдат пратени неподготвени. Това е смисълът. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Има много хора, които желаят доброволно да минат едно подобно обучение. Ние със Закона смятаме да им дадем тази възможност, като са предвидени възможности тези, които влязат за доброволна служба, ако това, което са научили и са правили, им хареса, да могат да останат и на кадрова военна служба, подписвайки договор с Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Вицепремиер.
Заповядайте, уважаеми господин Ибрямов, за реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Бъдете убеден, господин Министър, че българските граждани, както е цитирано в Конституцията, ако е необходимо, ще изпълнят своя граждански дълг.
Тези популистки изказвания, които отправяте от трибуната на Народното събрание, граничат с онова, което Вие като управляващо мнозинство декларирате всеки ден – като последователи на евроатлантическата ориентация на България. Защо? Никъде, в нито един стратегически документ за България, включително в стратегическия документ на Актуализираната стратегия за национална сигурност, ние не говорим за доброволна или наборна военна служба, а за доброволна военна подготовка на българските граждани за защита на Отечеството. Това може да стане и под формата на образованието, след реформа в образованието.
Тъй като засегнахте недокомплекта на Българската армия, как си представяте, че този недокомплект ще бъде окомплектован на базата на тази доброволна военна служба?! Няма как това да се получи. Вие много добре осъзнавате, че това няма да се случи нито в това Народно събрание, нито в следващото, нито в по-следващото Народно събрание. Има много примери, дори и в съседна Сърбия, как въвеждането на доброволната военна служба доведе до проблеми пред правителството им и те се чудят как в момента да излязат от тази ситуация.
Твърденията, че за един български гражданин, млад човек, който иска да получи такава подготовка, ще са необходими от шест до девет месеца – моите уважения! Експертите в момента могат да Ви уверят, а Вие имате такива експерти във Вашето ведомство, че за да може един млад човек да получи такава подготовка, са необходими близо две години. Тъй като това е част от Вашата предизборна платформа, с която Вие се явихте на избори – това изказване от тази трибуна е популистко.
И второ, в съвременния свят ние виждаме под каква форма се водят всички военни действия, ако има такива. Трябва да се обърне по-специално внимание на новите технологии, на работата със съвременните нови технологии, с които трябва да бъде окомплектована Българската армия. Тогава вече можем да говорим за съвременните отбранителни способности на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте за дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Ибрямов, както казват в една близка на Вашето сърце страна – „Нерде Ямбол, нерде Стамбул“. Каква е връзката с евроатлантическите ценности и доброволната военна служба? Аз не разбрах.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС, от място): Няма как да го разберете, господин Министър!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз не го разбрах. Вие добре говорите български, но аз не го разбрах, защото логиката Ви се губи!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС, от място): Няма как да го разберете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Няма как, защото нищо не казахте. Вие имахте един предишен лидер, който можеше да говори с часове, без да каже нищо. Вие явно като негов добър ученик усвоявате тази практика – много говорене, но нищо смислено със съдържание.
Мисля, че бях ясен. Няма смисъл да Ви убеждавам в неща, в които няма да се убедите.
Говорите за популизъм. Популизъм беше това, което направихте с тройната коалиция – ДПС, БСП и НДСВ.
ДЖЕЙХАН ИМБРЯМОВ (ДПС, от място): Говорете по същество!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: През 2008 г. отменихте наборната военна служба. Тогава същите специалисти, за които казахте, че ги има в Министерството на отбраната, има ги и днес, предлагаха да не се бърза, предлагаха да се намери комбиниран подход. Вие ми казвате, че българските граждани били готови да защитават страната си. Така е. Аз не отричам, че са готови, без значение каква е религиозната и етническата им принадлежност. Аз съм убеден, че ще защитават страната си. Въпросът е като какви – като пушечно месо или като хора с някаква подготовка?!
А това, че две години били необходими, за да се обучи един войник – може би един войник в по-специализираните части – да. Вземете статистиката. Навсякъде в света – не Ви давам примерите от войните, макар че и там е същото – сегашният пример е: един постъпил военнослужещ в армията, без значение на коя страна, ако искате – на чуждестранен легион, ако искате – американската армия, без значение къде, началната му военна подготовка е от четири до шест месеца, след което се смята, че е готов да отиде и да изпълнява мисия, да изпълнява службата си по предназначение. От четири до шест месеца!
А ако говорим за усъвършенстване на тези умения и знания, то зад Вас е генерал Милев и той ще Ви каже, че и две години не са достатъчни, примерно в зенитно-ракетните войски. Хубаво е да ме слушате, като Ви ги казвам, защото за Вас ги говоря тези неща, а Вие си приказвате! В някои определени видове въоръжени сили, например зенитно-ракетните войски, там и две години не са достатъчни, за да станеш добър оператор в кабината за пуск, за да изпълниш пуска.
Не ги разбирате нещата. Видно е. Четете малко повече, интересувайте се! И не спекулирайте политически с подобни въпроси! Доброволната военна служба ще реши част от проблемите на недокомплекта – казах го много ясно – защото тези млади момчета, получавайки знания и умения по време на тези шест или девет месеца, ще изпълняват носене на караулна служба – нещо, което сега се изпълнява от кадровите военнослужещи. Това ще облекчи целия процес в армията. Има и много други неща, но времето изтече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Веска Ненчева и Кольо Милев относно възстановяване на покривите на киносалона, на караулното помещение и на два склада във Военно формирование 22680 – град Карлово.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Ще си позволя няколко изречения извън темата, но са пряко свързани със съхраняването на нашата национална памет.
На днешния ден преди 34 години пръв българинът Христо Проданов изкачи Еверест по най-трудния път, без кислородна маска. За нас стореното от Проданов, подвигът на карловеца Христо Проданов, е пример за стремежа на човешкия дух към преодоляване на препятствия и докосване до върхове. Вече 33 години най-младото училище в община Карлово върви по своя път и следва стъпките на своя патрон към върха. Днес училището има празник. Обръщам се към всички „продановци“ – учители, ученици, служители и родители, всички, чиято съдба е свързана със средното училище „Христо Проданов“ – Честит да е празникът Ви, честито да е училището ни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше своеобразно изявление, може би от името на група.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Може и така да се приеме. Приемат го и колегите. Както казах, става въпрос за съхраняване на националната ни памет.
А сега към темата на въпроса, която е свързана с датата 18 януари. Ще направя едно уточнение. Тогава бяхме с господин министъра при учредяването на инициативен комитет по повод честване на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев. В Карлово се разрази огромна буря. Информирах институциите по този повод и призовах за съдействие. Оказва се, че на 18 януари във военно формирование 22680 в Карлово са разрушени покривите на киносалона, караулното помещение и на два склада. Щетите все още не са възстановени поради липса на финансови средства.
Въпросът ни към Вас е: какви са причините за забавяне възстановяването на щетите от бурята, свързани ли са със застрахователни отношения и какви мерки ще предприемете за решаване на проблема? Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, госпожо Ненчева.
Поздравления и от нас за празника на децата в Карлово!
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ненчева, господин Милев! Присъединявам се към Вашия поздрав! Действително за онези българи, които познават най-новата ни българска история, Христо Проданов извърши подвиг в мирно време! Радвам се, че го свързваме с родния град на Васил Левски. Може да се каже, че в онова мирно време той беше негов последовател по дух. Покори един връх, остана там, но това беше подвиг! Присъединявам се към поздравите, които отправихте!
Вие сте права. С Вас разговаряхме по този въпрос в Карлово. Аз посетих и поделението. Въпросът обаче не е само до щетите, които описахте. Така е, но проблемът е, че от повредените покриви по време на тази буря на 18 януари 2018 г. водата тече и стига до първия етаж. Това са част от помещенията, в които се извършва обучение. Военнослужещите ги ползват. Мисля, че условията не са пригодни за това.
Вие сте права – свързано е със застрахователни отношения със Застрахователно дружество „Армеец“.
Няма да навлизам в подробности. Били са извършени необходимите действия за уведомяване на регионалното представителство на Застрахователно дружество „Армеец“. Получени са уведомления и са заведени щети със съответните номера на 22 март 2018 г. Всички констатирани щети по сградния фонд на военното формирование са заведени в регистрите на застрахователното дружество и са изготвени протоколи от вещи лица.
За да не навлизам в подробностите, които са описани, ще кажа, че практиката по принцип при подобни застрахователни случаи е сумите да се получават в рамките до шест месеца. Инцидентът е през януари. Документите са заведени през март. Тъй като шест месеца са много време за получаване на парите и за извършване на ремонтните работи, нашата Правна дирекция беше натоварена още след като се завърнахме след това посещение, когато с Вас огледахме поделението, да се опита да убеди застрахователното дружество по-бързо да придвижи административните процедури, за да не чакаме шест месеца, а да получим парите по-рано, за да могат да се извършат необходимите ремонтни работи. Слава богу, идва пролетно-летният сезон. Той е по-подходящ. Не валят дъждове, няма снегове, не текат помещенията, но са подходящи и за извършването на ремонтни работи. Надявам се в рамките на следващите два месеца да получим средствата по застраховката и да бъде извършен необходимият ремонт до следващия сезон, който отново ще нанесе щети и ще създаде проблеми във връзка с щетите, нанесени от бурята на 18 януари тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Реплика – генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, вярно е, че в армията има такава традиция – по-късно да се сключват договорите със застрахователните дружества, но природата не ни чака и събитията се случват по всяко време. Вярвам, че „Армеец“ ще заплати щетите. Въпросът е Вие, господин Министър, да съдействате чрез органите по логистика да се предоставят навреме необходимите материали, та командирът на формированието да може да изпълни възстановителните дейности, които после ще бъдат възстановени от застрахователното дружество. Вярвам, че това ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Ненчева, уважаеми господин Милев! Командирът на поделението и неговите заместници са хора енергични. Те ще съдействат не само чисто административно, но са готови с налични сили да подпомогнат извършването на по-качествен ремонт. В това не се съмнявам! Ще има съдействие от страна на Министерството при получаването на средствата за реализирането на ремонта. Съдействие от страна на Министерството за реализирането на необходимия ремонт ще бъде оказано в пълния обем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Позволете ми да благодаря на заместник министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната за неговото участие днес в парламентарния контрол.
Следващото редовно заседание на Народното събрание ще бъде на 25 април 2018 г. от 9,00 ч.
Благодаря на всички за търпението и участието! (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Николай Александров