Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев, Нигяр Джафер и Веселин Марешки

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Регистрирани са 154 народни представители. Откривам заседанието.
Новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народните представители Николай Цонков и Дора Янкова към Николай Ненков – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно прилагане на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 май 2018 г.
Писмен отговор от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Цвета Караянчева„
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Емил Христов, Маноил Манев и Радостин Танев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Диана Саватева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Юлиян Папашимов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Иван Миховски, Павел Христов, Иван Вълков и Валентин Милушев;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Ася Пеева, Евгени Будинов, Нели Петрова и Емилия Станева-Милкова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Владимир Вълев, Емилия Станева-Милкова, Нели Петрова, Руслан Тошев и Таня Петрова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Константин Попов, Запрян Янков, Младен Шишков и Христо Грудев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на питане от народните представители Александър Иванов, Владислав Николов, Ирена Димова и Мария Илиева;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Евгения Ангелова;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Светлана Найденова и Юлиян Папашимов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народните представители Ивелина Василева, Димитър Петров, Диана Саватева, Галя Василева, Ася Пеева и Иван Вълков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Пламен Манушев и Даниела Димитрова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Красимир Велчев и Александър Александров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Иван Миховски и Калин Василев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Даниела Дариткова-Проданова и Красимир Събев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Николай Сираков и Иглика Иванова-Събева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Константин Попов, Запрян Янков, Младен Шишков и Христо Грудев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Дилян Димитров и Ирена Димова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Даниела Савеклиева, Александър Мацурев, Георги Динев и Стефан Апостолов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Пламен Петров, Владислав Николов и Ралица Добрева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Петя Аврамова и Красен Кръстев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Кирил Калфин и Радослава Чеканска;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Пламен Петров, Владислав Николов и Ралица Добрева;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министъра на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Димитър Стоянов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Славчо Велков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Бошкилов;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Димитър Данчев;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Александър Сабанов.
Заповядайте за процедура.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, многоуважаеми колеги! Тъй като получих отговор от Министерството на икономиката на един твърде конкретен въпрос, но в него няма нищо, свързано със съдържанието на въпроса, бих искал да се обърна към Вас и да Ви призова. Не искам да занимавам уважаемите колеги със самия въпрос, но бих искал да се обърна към Вас с молба да се свържете с Министерството на икономиката и да ги помолите да бъдат така добри да отговарят конкретно, защото в крайна сметка това е върховният орган в една парламентарна република и би следвало да демонстрират по-сериозно отношение, когато отговарят на въпроси на народни представители.
Затова официално бих желал да върна въпроса. Заповядайте. (Народният представител Петър Витанов връща отговора на въпроса на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов.
Ще бъде проведен разговор с Министерството на икономиката.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи днес ще отговаря господин Боил Банов – министър на културата, който ще отговори на въпрос от народния представител Иван Ченчев относно къщата на Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня, в София.
Заповядайте, имате думата, уважаеми господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всички ние като потомци на родолюбиви българи, извоювали свободата, сме длъжни да пазим традицията, духа и спомена за подвизите. За да Ви задам своя въпрос, бях провокиран от годишнината от Априлското въстание, Международния ден за опазване паметниците на културата на 18 април и 29 юли 1917 г. и като депутат от Комисията по културата и медиите съм сериозно загрижен за съдбата на къщата на Райна Попгеоргиева Футекова или Райна Княгиня в София. Искам ми се, колкото и наивно да звучи, тя да бъде символ на спомена за героизма на българката, както е например къщата музей на жената, създателка на знамето на Априлското въстание в гр. Панагюрище. Къщата музей в Панагюрище и до днес е една от емблемите на града, историята на въстанието и родолюбието на народа ни.
За разлика от нея обаче къщата на Райна Княгиня, в която тя прекарва последните осем години от живота си в София, се намира в окаяно състояние. Тя е построена с дарение на поборници през 1909 г., но днес може да се гордее само с това, че продължава милосърдната линия на живота на Райна Княгиня и да бъде дом на клошари. Къщата е на три етажа, с изпочупени прозорци, дървена дограма, а в двора личат останки от импровизирани спални на бездомни хора. Разбира се, тук можем да приложим и снимков материал от състоянието, каквото е било буквално преди два дни. (Показва снимков материал.) Вижда се много добре. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, моля за тишина в залата и повече уважение към задаващия въпроса.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Единственият спомен за Райна Княгиня там е възпоменателната плоча на входа, на която пише, че тя е последен дом на родолюбивата българка.
Господин Министър, Райна Княгиня почива в нищета в същата тази къща, находяща се на ул. „Софроний Врачански“ № 119, район Сердика – град София. Не желая да мисля, че нищо в съзнанието ни като пазители на културното наследство не се е променило оттогава.
Моля, внесете яснота. Напреднахме с времето, да не изпадам в подробности, може би в уточняващия въпрос...
Дайте ни информация за къщата и какво сте предвидили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ченчев! В отговор на Ваш въпрос Ви уведомявам за следното. Със заповед на министъра на културата от 5 октомври 2016 г. на обекта – къща на Райна Княгиня в град София, е предоставен статут на историческа единична недвижима културна ценност, категория „местно значение“. За недвижимата културна ценност са определени режими на опазване с граници и предписания.
С писмо на Министерството на културата от 25 април 2018 г. е съгласувана виза за инвестиционно проектиране на обект за консервация, реставрация и експониране на недвижима културна ценност с категория „местно значение“ „Къща на Райна Княгиня“, разположена на ул. „Софроний Врачански“ № 119 – град София. Вносител на проектната документация е господин Тодор Кръстев – кмет на район Сердика. Визата съответства на предписанията за опазване на историческата единична недвижима културна ценност.
При изработване на проектна документация – следващата фаза на проектиране, инвестиционен проект по част архитектура и конструкции е необходимо и ще бъде отново съгласувано разглеждане в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от Закона за културното наследство.
За да съдейства Министерство на културата за опазване на недвижимата културна ценност, собствениците на имота или лицата с прехвърлени права на управление могат да кандидатстват за отпускане на средства по Програма „Опазване на недвижимо културно наследство“ при условия и по реда на правила за избор на обекти и определяне на дейности за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности. Условията и редът за кандидатстване са достъпни на интернет страницата на Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Ченчев, имате ли реплика? Не, няма да има.
Това е единственият въпрос към министър Банов.
Благодаря Ви за участието. Довиждане!
Преминаваме към въпрос към госпожа Ангелкова – министър на туризма, която ще отговори на народните представители Емилия Веселинова Станева-Милкова и Руслан Тошев относно неохраняеми морски плажове.
Заповядайте, госпожо Милкова, имате думата.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Относно предстоящия летен сезон и неговото скорошно официално откриване, както и за подготовката за самия сезон, в отговор на въпрос, отправен към Вас относно предстоящия летен сезон и до каква степен е стигнала тази предварителна подготовка, Вие заявихте, че до 31 март ще бъде издадена заповед със списък на неохраняемите морски плажове, за да се отговори, разбира се, на очакванията и изискванията както на българските, така и на всички чуждестранни туристи, които са избрали нашата страна – дестинация България, за своята лятна почивка. Необходимо е да бъдат осигурени редица услуги на територията на морските плажове, тоест те да се стопанисват както е по закон. Здравето и сигурността на летуващите също са в пряка зависимост от осигуряването на водоспасителна дейност и на медицинско обслужване.
В тази връзка, госпожо Министър, се обръщам към Вас със следния въпрос: какви мерки е предприело Министерството на туризма за намаляване броя на неохраняемите морски плажове и постигнати ли са резултати, които да осигурят сигурност и добри условия за нормално протичане на летния сезон 2018 г.? Извършената контролна дейност по време на изминалия летен сезон 2017 г. осигури ли по-големи постъпления в държавния бюджет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господи Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Милкова, уважаеми господин Тошев! По отношение на стопанисването на морските плажове полагаме максимални усилия за минимизиране броя на неохраняемите плажове с цел оптимално и устойчиво оползотворяване на туристическия потенциал на страната, както и редуциране евентуалното разходване на публичен ресурс за обезпечаване на плажове, които остават неохраняеми. Тази последователна политика изграждаме още от първия ден на настоящия управленски мандат.
Държа да подчертая, че въпреки кратките срокове, с които разполагахме, към момента на встъпване в длъжност на кабинета Борисов 3 през месец май 2017 г., в резултат на изключително активната работа и пределна мобилизация, още тогава успяхме да редуцираме заварения брой на неохраняемите плажове от 106 на 89.
Предприетите мерки за подобряване качеството на летния туристически продукт са пряко свързани с намаляване на броя на неохраняемите плажове.
Обезпечаването на максимален брой ивици с водно-спасителна дейност, санитарно-хигиенно поддържане и медицинско обслужване са основен фокус на водената от Министерството на туризма политика. Тези стъпки рефлектират благоприятно и върху размера на постъпленията в държавния бюджет, като общите приходи от концесии и наеми през миналата година възлизат на над 17 млн. лв., което представлява увеличение от 22% спрямо предходната година.
Ключов момент е засиленият и непрекъснат контрол, който упражняваме по отношение на стопанисването на морските плажове.
За сведение Ви информирам, че през миналото лято са извършени 428 проверки – както планирани, така и по отношение на всеки конкретен сигнал, който получаваме. Предвиждаме тези контролни дейности да се извършват с още по-засилени темпове през настоящия летен туристически сезон.
Относно резултатите от тях в цифрово измерение Ви информирам, че са наложени неустойки във връзка с договорни отношения, както и наказателни постановления в размер на близо над 300 хил. лв., като естеството на основните констатирани нарушения са липса на достатъчен брой спасители, размер на зоната за свободно плажуване и използване на допълнителна търговска площ.
За нас от първостепенно значение е да упражняваме своевременен и стриктен контрол за недопускане на тези нарушения, като в тази връзка припомням, че нашият най-добър партньор в това отношение са потребителите на туристическата услуга, които и през този сезон ще могат да ни сигнализират на специализирания телефон, който функционира в Министерството още от лятото на 2016 г.
Във връзка с изпълнение на чл. 7, ал. 7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за обявяване на списък с морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем в срок до края на месец март, съм издала заповед, с която са оповестени имената на 86 броя морски плажове, които към датата на нейното издаване нямат действащи договори за концесии и наеми. В този контекст отново имаме намаляване броя на неохраняемите плажове.
Относно морски плажове, към които не е проявен интерес за отдаване под наем или на концесия, но въпреки това остават високо предпочитани за плажуване, областните управители на черноморските области са изпратили схеми за осигуряване на водоспасителна дейност. Същото се отнася и за плажовете за природосъобразен туризъм – Бяла, Карадере, Иракли и Корал. Тоест те също ще бъдат обезпечени съгласно действащите норми, както всеки летен туристически сезон.
С оглед гарантиране безопасността, живота и здравето на посетителите, стремежът на Министерството на туризма е броят на неохраняемите морски плажове да става все по-нисък чрез отдаването им под наем или на концесия, като по този начин се гарантира не само общественият интерес, но и намаляване на разходването на публичния финансов ресурс, необходим за обезпечаване на посещаваните плажове без стопани със задължителните водоспасителни дейности. Усилията на Министерството на туризма са насочени към осигуряване на безпроблемното протичане на летен сезон 2018 г., както и подготовката на летен сезон 2019 г.
През 2019 г. изтичат над 20 високопосещаеми морски плажове и е необходимо процедурите за тяхното концесиониране да стартират незабавно още тази година, затова и в момента текат подготвителни действия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ще има ли реплика? Не виждам.
Уважаеми народни представители, изчаках влизането в залата на министър Вълчев, за да представя гостите в негово присъствие – група ученици от община Вълчи дол. Нека да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Госпожо Министър, това беше единственият въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министър Вълчев – министър на образованието и науката, който ще отговори, първо, на въпрос от народните представители Светла Бъчварова-Пиралкова и Стоян Мирчев относно заплащането на труда на заетите в науката.
Заповядайте, професор Пиралкова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос с колегата Мирчев към Вас е свързан със заплащането на труда в науката. Това не е нова за Вас тема, още повече че особено през последните три-четири години проблемите за плащането на труда в науката също така и за издръжка на водещите научни направления и институции – Българската академия на науките и Селскостопанската академия, се превръща в един сериозен въпрос, който доста се неглижира.
Първи ноември вместо да се превърне в Ден на духовността обикновено последните три години се превръща в ден, който имаме протести и тези протести наистина са за отношение, първо, към българската наука и по-високи бюджети, свързани с реализирането на научния потенциал.
Това не са въпроси, които са поставени само от българските учени. В Актуализираната стратегия за развитие на научните изследвания, която беше приета 2017 г., констатациите, които са направени там, са категорични, че отсъства последователна национална политика за науката в последните десетилетия и това води до емигриране на млади и на утвърдени учени в чужбина, закриване на редица научни направления, в които България е била водеща в своето развитие.
Особено тревожно е, че се намалява и научният потенциал за изследвания, което се отразява негативно и върху редица други ключови сектори на страната, включително и иновациите, което България съответно има желание да реализира своя потенциал чрез икономика, в която иновациите да бъдат водещи.
Ние сме провокирани да зададем въпрос към Вас относно заплащането в науката на база на Вашите изказвания преди няколко седмици, може би месец, откакто зададохме въпроса, когато Вие се ангажирахте с достигането на средна работна заплата в образованието 1500 лв. за учителите, което, разбира се, е похвално. На фона на тези средни работни заплати, които съответно в образованието ще бъдат реализирани, пак казвам, това е добре за развитието на образованието, въобще какво се случва с българските учени и заплащането на труда в науката? Нашите конкретни въпроси към Вас са свързани с това: каква е средната работна заплата на БАН и Селскостопанската академия и считате ли, че актуалните нива на заплащане на труда мотивират заетост в науката, и каква е визията на Министерството на образованието и науката за заплащане на труда в науката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор – имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Вие, народните представители от настоящото Народно събрание приехте Стратегия за развитие на научните изследвания с подкрепата на всички политически сили почти единодушно, която поставя ясен акцент върху човешкия ресурс в системата за запазването, съхранението и развитието на научния потенциал, а също така поставя и ясни параметри за увеличение на финансирането на средствата за научни изследвания.
Това увеличение има ясен акцент и обвързване с резултатите. Защо? Защото ние като общество трябва да оправдаем публичните ресурси, които разходваме и всеки един лев има своята алтернативна стойност, той може да бъде вложен в множество държавни функции, преди това трябва да бъде иззет от данъкоплатците и затова ние не просто трябва да увеличим средствата за научни изследвания, но трябва да докажем и тяхната обществена възвръщаемост.
Първата стъпка беше направена през тази година с бюджета. Ние имаме допълнително чисто над 65 милиона увеличение на средствата за научни изследвания, което, наложено върху базата, е значителен процент на увеличение на средствата.
Конкретно по отношение на Българската академия на науките. Със Закона за бюджета беше увеличена бюджетната субсидия с 6%, а допълнително бяха предоставени 15 милиона, така че общото увеличение на субсидията на Българската академия на науките е 25%. Към момента, това което имаме като средна брутна заплата на служителите в Академията, е 1100 лева. Нямаме данни за Селскостопанската академия, която е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието, храните и горите.
Какво трябва да правим от тук нататък? Трябва да изпълнявате тази стратегия. Направихте съпоставката с учителите. С учителите имаме ясно възложена публична задача на учителите и на образователните институции. Тази публична задача е те да обучат децата и учениците, съответно в детските градини и училищата. Числеността на персонала в училищата е функция на броя на децата, респективно на паралелките и на нормите за преподавателска работа, докато при автономните научни организации нямаме тази специфицирана обществена задача. Да, ние трябва да поддържаме научен потенциал, но това не е достатъчно само по себе си да оправдаем обществената възвръщаемост. Ние трябва да насочим средствата за наука и към важни обществени задачи, разбира се, осъзнавайки, че има и фундаментална наука и така нататък.
Това е разговор, който се води и на европейско ниво, тъй като имаме общо предизвикателство както в рамките на Европейския съюз, така и поотделно страните членки да насочим средствата за научни изследвания към тези важни обществени задачи. В рамките на Европейския съюз говорим за подход, ориентиран към мисиите, така че научните изследвания да спомогнат за преодоляване на тези обществени предизвикателства.
Планираме да предложим може би десет национални научни програми, които ще бъдат в съответствие с принципа на връзка със задачите, които имат отделните сектори, и принципа на концентрация и партньорство. Знаете, че нашата научна система, освен че е относително малка, може да говорим и за фрагментираност. Ние се опитваме да преодолеем тази фрагментираност, като залагаме условия за партньорство на научните организации. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всичко това трябва взаимно да ни върне доверието, че можем да насочим ефективно средствата за научни изследвания към важните задачи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте, професор Бъчварова. Имате думата за отношение към отговора.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Господин Министър, не чух конкретни числа, свързани със заплащането на труда и съответно диференциацията, която се получава даже и спрямо средната работна заплата за страната и заплащането на труда в сферата на науката.
Няколко пъти, и по време на обсъждането на бюджета, се казват резултати. Оценете ги тези резултати! И БАН, и Селскостопанската академия имат достатъчни показатели в своите научни отчети, в които Вие можете да направите точна преценка какво са постигнали и отговаря ли това на заплащането.
Например Селскостопанската академия – 80% от сортовете са собственост на държавата и на Академията. Друг е въпросът, че тя не заплаща за тях след това, когато те се реализират в производството. Същото е и в БАН. Вижте патентите, полезните модели, които са защитени в тези две структури, и ще прецените дали парите на данъкоплатеца отиват на вятъра, както всеки път се обяснява, че едва ли не в науката имаме издръжка, която не носи тази възвръщаемост, която очакваме, макар че научният процес е дълъг. За да достигнете до някакъв научен резултат, на Вас са Ви необходими натрупани седем, осем, десет или повече години, за да имате резултат и ефективност от тези научни изследвания.
Шестдесет и пет милиона, казвате, има повече в бюджета. Аз не ги виждам. Ако кажете къде са тези 65 милиона и как ще бъдат разпределени, наистина ще бъде някаква новина, която можем да коментираме.
На последно място, пак в същата Стратегия от 2017 г., която приехме единодушно – причината беше да стартира програмата, е записано, че трябва да има нормативен акт, регламентиращ минималните заплати на учените по съответните длъжности – докторанти, постдокторанти, бюджетните научни организации и висшите училища. Ние няколко пъти се опитваме да предложим такива минимални еднакви степени на заплащане, обаче в парламента не се приема. Вие имате задачата да подготвите такъв нормативен акт. Ще има ли такъв нормативен акт, на какво основание, кога ще го разработите и предложите, така че бюджетът например през 2019 г. да е съобразен именно с тези нови изисквания, които пише в Стратегията? Защото броят на учените, които се занимават с научни изследвания в БАН и Селскостопанска академия намалява, не отиват млади хора и това е проблем с дългосрочен аспект. Аз лично се притеснявам, че в някакъв момент ние само ще прилагаме иновации от други държави, но България няма да може да се справи с предизвикателствата в икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Преди дупликата има искане за процедура. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
Няма отношение към сегашния диалог. Да, благодаря Ви за това.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Бъчварова, ние с Вас имаме еднакви притеснения. Може да кажем, че що-годе говорим и еднакви неща. Разликата е, че Вие тръгвате от заплатите, а на мен ми се иска да акцентирам в по-голяма степен върху това, което очакваме от научните организации. Затова се опитваме да префокусираме разговора.
Няколко са нещата, опитвайки се да Ви отговоря и на това как ще бъдат разпределени тези 65 милиона. Едното са националните научни програми, които Ви казах. Тяхната обща стойност ще бъде над 25 милиона.
Второто, в момента сме изготвили Проект на постановление за изменение и допълнение на Постановление № 90 за стипендиите на студентите и докторантите. От тези средства ще бъдат предоставени допълнителни средства за стипендии на докторантите, но пак обвързано с резултатите, тоест там, където действително имаме интензитет на научната продукция и докторантите участват в тази научна дейност. Част от средствата ще отидат за увеличение на бюджета на Фонд „Научни изследвания“, част от средствата ще отидат за изплащане и абонамент на достъп до международни бази данни и част от средствата бяха вече предоставени на Българската академия на науките за увеличение на субсидията, които също ще бъдат разпределени в зависимост от резултатите.
Миналата година беше направена първа оценка по Правилника за оценка и наблюдение на научната дейност. Това, което констатирахме, че е необходима промяна, усъвършенстване. Не е достатъчно надеждна оценката в първия й вариант, който направихме. Изготвихме промени в Правилника. Скоро ще бъдат утвърдени, след като изтече периодът на обществено обсъждане, тоест ние имаме поредица от действия, които са насочени в тази връзка.
Да, заплатите са важни, но ние трябва да ги оправдаем, още повече когато нямаме това специфицирано възлагане, както е в науката. В науката действително резултатът е най-дългосрочен и най-невидим, най-трудно оценим и затова е ключово да обвържем част от средствата за научни изследвания с обществените задачи и предизвикателства, които имаме. Ще се опитаме да интегрираме обратно науката с тези обществени задачи, защото факт е – това всъщност бяха Вашите думи, че през последните десетилетия ние имаме нарушена връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте сега за процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз се извинявам, че именно към Вас ще отправя процедурата, защото не Вие сте човекът, който трябва да я чуе.
Процедурата ми по начина на водене е свързана с един Законопроект, който е внесен на 21 септември 2017 г. от мен, респективно от Патриотите на 20 септември. Нарочно ги оставих един ден преди мен да внесат Законопроекта за гражданите с жилищно-спестовни влогове или така наречения Законопроект за лихвоточките.
Внесен е през месец септември, както казах. Първото му гледане – на първо четене, беше по една извънредна процедура от страна на Патриотите през месец януари – мисля, че беше на 17 януари. От 17 януари досега този законопроект не влиза да се разглежда в комисии, респективно за второ четене. Искам да кажа, че това се прави съвсем умишлено от мнозинството – от Менда Стоянова като председател на водещата комисия и от групата на ГЕРБ, за да не се реши проблемът на хората.
Вие съвсем лъжеморално, господа от ГЕРБ, гласувахте в залата „за“ и направихте всичко възможно този законопроект да не влезе нито на първо четене, нито на второ четене, като подчертавам, че това е нещо, което правите за втори път, защото съдбата на този законопроект през миналото Народно събрание е абсолютно същата. Същият законопроект в миналото Народно събрание минава на първо четене с мнозинство и после не го вкарвате, докато не изтече Народното събрание, за да стане съответно невъзможно да се гледа и трябва да се вкарва отново.
Господин Председател, моля да осъществите всичките права на председател на Народното събрание и да принудите госпожа Менда Стоянова да не излъже своите избиратели и да вкара Законопроекта да се гледа във Финансовата комисия, която е водеща, за да може после да влезе в залата.
Предупреждавам колегите от ГЕРБ, че предварително, знаейки какво ще се случи, направихме една доста голяма подписка. В нея има над 2000 подписа. Призовавам гражданите, които имат жилищно-спестовни влогове, бързо да се организират и да излязат на протест пред Народното събрание, защото иначе ГЕРБ ще ги излъже, а аз ще направя всичко възможно всички граждани, подписали се в подписката – над 2000 души, да получат лично от мен покана за подобен протест, за да може по този начин по пътя на гражданското общество да принудим Партия ГЕРБ да изпълни ангажиментите, които е поела на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Вашето становище влезе в стенограмата. Надявам се, че това е достатъчен знак за позицията и изисква реакция. В днешното заседание няма как тя да бъде взета.
Продължаваме с въпросите към министър Вълчев – министър на образованието и науката.
Въпрос от народните представители Георги Търновалийски, Димитър Георгиев и Теодора Халачева. Той се отнася за средствата за ремонт на пловдивски училища, чиито сгради са паметници на културното наследство.
Кой ще развие въпроса?
Заповядайте, господин Георгиев, имате тази възможност.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, имаме въпрос към Вас, свързан с няколко училища, които са паметници на културата. Знаете, че Пловдив е най-старият град в Европа и има около 800 културни наследства, част от тях са и пет училища. Едно от тези пет училища е Жълтото училище, което е създадено през 1868 г., а днес част от сградния комплекс на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство; Националната търговска гимназия, чиято сграда е създадена по инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара; Основно училище „Гео Милев“, което е създадено през 1900 г.; Основно училище „Алеко Константинов“, учредено през 1907 г., което е известно като Първа мъжка гимназия, и Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, чиято сграда е проектирана от италианския архитект Пиетро Монтани и в която за първи път през 1851 г. се отбелязва празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.
Бюджетът на община Пловдив няма възможност да финансира ремонта на тези училища, още повече че самите училища попадат под наследството на паметници на културата. Въпросът ни към Вас е: дали Министерството на образованието е отделило някакви средства за ремонта на тези училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, от изброените училища единствено Националната търговска гимназия в Пловдив е държавно училище, финансирано от Министерството на образованието. В качеството си на конкретен бенефициент по приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“ от Оперативна програма „Региони в растеж“ Министерството е включило гимназията в изпълнението на проект за ремонт на 11 професионални гимназии в областите Пловдив, Смолян и Кърджали. Договорът за безвъзмездна помощ е на обща стойност малко под 14 милиона лева. Към днешна дата се провеждат процедури за избор на изпълнител за инженеринг и строителен надзор.
В изпълнение на строително-монтажните работи в гимназията по проекта са предвидени 940 хил. лв., с които ще се извърши цялостно обновяване на образователната инфраструктура в училището. Основните дейности, които се изпълняват, включват цялостна фасадна реставрация, основен ремонт на покрива, поставяне на топлоизолация, цялостна подмяна на ВиК и електростанция, цялостен вътрешен ремонт на сградите на гимназията и ремонт на спортната площадка. По проекта се предвижда да бъде доставено оборудване и обзавеждане на класните стаи на стойност над 97 хил. лв. Министерството на образованието и науката подкрепя инициативите за подобряване на условията за обучение на учениците и търси възможност за осигуряване на средства за такива инициативи.
В тази връзка в град Пловдив са планирани ремонтни дейности в общо шест професионални гимназии по Оперативна програма „Региони в растеж“. В системата на предучилищното и училищното образование има близо 4700 институции и близо над 4500 сгради на тези образователни институции. Малка част от тях са държавни образователни институции. Министерството на образованието и науката има близо 400 второстепенни разпоредителя, без висшите училища и Българската академия на науките, от които малко над 300 са училища и центрове за специална образователна подкрепа.
Няма как да бъдат удовлетворени потребностите на всички тези образователни институции. Знаете, образователната инфраструктура включва множество, множество елементи. Факт е обаче, че за първи път имаме толкова много средства по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“, към нея добавяме и Програмата за развитие на селските райони. Близо 500 образователни институции ще бъдат засегнати по тези две програми, а отделно от това се финансира подобряване на образователната инфраструктура по линия на средства от държавния бюджет и по линия на общинските бюджети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Факт е, че в момента общинските бюджети имат много по-голяма възможност откъм капиталови разходи, отколкото този на Министерството на образованието и основната част от усилията се правят от страна на общините, а пък и общините – големите – са бенефициенти по ос 1 на Оперативна програма „Региони в растеж“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
Междувременно, уважаеми народни представители, може би случайно, а може би не, в присъствието на министъра на образованието гости на Народното събрание са още една група ученици – представители на Общинския и Ученическия съвет – Ловеч, и доброволци към Сдружение „Екомисия 21 век“.
Да ги поздравим с добре дошли! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Господин Министър, Вие споменахте, че единственото държавно училище е Националната търговска гимназия, но нашият акцент – конкретно към този въпрос, е, че тези училища са паметници на културата и те са на по-специален режим, Вие знаете, по-трудно може да се ремонтират и да се подобрят условията на работа.
В Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ учат над 2000 ученици, но искам да Ви кажа, че в това училище са учили едни от най-великите българи – Васил Левски, Иван Вазов, Пейо Яворов, Тодор Каблешков и други известни български революционери и будители.
Вие казахте, че има Проект от 2014 г. за Национална търговска гимназия. Ние знаем за този проект. Доста се е забавил този проект, но нека да обърнете внимание, ако трябва съвместно с министъра на културата на тези училища, защото, всички знаете, Пловдив през 2019 г. ще бъде Европейска столица на културата и тези училища са в доста недобър вид. При добро желание от Ваша страна и на Вашия колега господин Банов може да помогнете да се подобрят условията на учениците и да запазим нашето културно наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Министър, за да допълните отговора си.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Аз приемам това Ваше предложение. Когато имаме средства, трябва да ги приоритизираме, да изберем тези образователни институции, в които по-напред да се вложат средства. При другите, в които имаме по-висока полезност на вложените средства, това беше направено и за целите на Оперативна програма „Региони в растеж“, образователните институции, професионалните гимназии в случая, бяха приоритизирани по критерии, като брой ученици, защото колкото е по-голям броят на учениците, толкова е по-голяма ползваемостта на единица инвестиция при равни други условия; дали обучават в приоритетни професионални направления; дали са припознати като национални такива с национално или регионално значение, тоест дали се обучават ученици от други области и общини.
Признавам си, там няма критерий за обекти, които са с историческо и културно значение. Един такъв критерий би бил полезен от тази гледна точка, че тези сгради имат и допълнително значение по отношение на опазването на културно-историческото наследство и формирането на архитектурния облик на градовете. Така че това го приемам като забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на образованието и науката е от народните представители Станислава Стоянова, Даниела Малешкова, Венка Стоянова, Ася Пеева и Галя Захариева. Той се отнася за резултатите от механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и задържане на децата в образователните институции.
Заповядайте да развиете въпроса от името на поставилите го група народни представители.
ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Един от основните приоритети на правителството е образованието, като една от целите е прилагането на решителни мерки за пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и предотвратяването на отпадането от образователната система. С управленската програма правителството заяви, че държавата с всичките си институции, политики и служители трябва да се справи с тази задача.
Уважаеми, господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви са резултатите от Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и задържане на децата в задължителната предучилищна и училищна възраст и какъв е броят на върнатите ученици в системата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата за отговор – заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Малешкова! Да, така е. Един от основните приоритети не само на Министерството, но и на правителството, това би трябвало да бъде един от основните приоритети на политиката в сектора – да обхванем всяко едно дете в задължителна предучилищна и училищна възраст и да го включим ефективно в образователните институции.
Работата по Механизма – ако трябва да дадем обща оценка, е, че тя даде добри резултати, показа, че съвместната работа на институциите има много висока допълнителна добавена стойност. Има дейности, с които отделните институции не могат сами да се справят по най-добрия начин. Според Закона за предучилищното и училищното образование ангажиментите за обхващане на децата в задължителна предучилищна и училищна възраст са преди всичко на общините, но, от друга страна, ние в най-голяма степен разчитаме на образователните институции да се справят с това предизвикателство, те обаче сами не могат да го направят. Необходимо е координирано взаимодействие на всички институции. Това беше и в основата на механизма.
Аз благодаря на колегите министри – на вътрешните работи, на труда и социалната политика, които бяха достатъчно категорични да дадат сигнала на структурите, че това е една от важните задачи, с които те трябва да се ангажират. Може би в най-голяма степен трябва да благодарим извън системата на общините – не само на общинските кметове, но много често и на кметовете на населени места, кметски наместници и районни кметове, местните комисии за борба с противообществените прояви. Всичко това беше един ангажиран ресурс от близо 11 хил. души. Сега да кажем, че всеки един от тях във всеки един момент е участвал ефективно, сигурно няма да бъдем точни, но факт е, че имаше ангажираност от множество институции, множество служители, която може би не сме виждали по отношение на други дейности.
Хиляда сто тридесет и четири екипа действаха. Това, което първоначално беше извадено като липса на сечение между децата, които са в информационната система на ГРАО и децата, които са в информационната система на образованието, е за липсващи 206 хил. деца. По механизма са направени 214 хил. посещения на адреси. Не всички тези деца са обходени, защото за голяма част от тях се знае, че са в чужбина. Това в малкото населено място е известно както на съседите, така и на кмета.
Двадесет и две хиляди сто шестдесет и осем са децата ученици, обхванати по Механизма досега, като от тях 17 297 са записани в училище и детска градина в резултат на септемврийската кампания по обхвати, 4618 – записани в кампанията през месец октомври – декември, повторно са отпаднали 1221 деца, като от тях 624 са в задължителна училищна възраст.
Екипите и в момента осъществяват третия етап на обхождане. Началниците на регионалните управления изготвят седмични графици за обход на адресите, които се координират с другите институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, госпожо Малешкова за допълване на въпроса.
ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър, за изчерпателния отговор. Благодаря Ви за активната работа на Министерството на образованието, също така и на работата на другите институции в тази посока, защото това наистина е един от основните приоритети в управленската програма на Политическа партия ГЕРБ. Надявам се, че тази активна работа ще продължи и за в бъдеще. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, ще вземете ли отношение, за да използвате възможността за две минути, в които да доразвиете отговора си?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, благодаря Ви.
Казахте, че се надявате да продължи в бъдеще. Публикували сме за обществено обсъждане Проект на постановление за действие на Механизма, с което се надяваме да го направим устойчив. Внесли сме промени в самия механизъм, обвързваме отговорността на всяка една образователна институция с район на обхват. Надяваме се, че всичко това заедно с допълнителните мерки, които са в системата на социалното подпомагане, допълнителните административни мерки, информационната осигуреност, която създадохме чрез информационната система по Механизма – примерно областният управител да знае на колко деца трябва да бъдат наложени актове за административно нарушение по Закона за предучилищното и училищното образование, да контролира по този начин кметовете, всички тези мерки съвместно ще дадат ефект.
За тази година Министерският съвет гласува Национална програма „Заедно за всяко дете“, по която ще бъдат отпуснати 450 хил. лв. за учебната 2018 – 2019 г. Достъпен е порталът с добри практики – обобщена полезна информация в подкрепа на екипите. В рамките на Българското председателство поставихме въпроса за обща европейска пилотна инициатива за проследяване на обучението на лицата, които мигрират с родителите си в други европейски страни.
Факт е, че в съвременните условия, когато имаме възможности за мобилност, тази мобилност ни пречи като че ли да проследим упражняването на правото на образование от страна на децата и това е едно от предизвикателствата ни заедно с Министерството на вътрешните работи и „Гранична полиция“ да намерим ефективните механизми в рамките на свободното движение, в рамките на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Приключихме с този въпрос.
Преминаваме към следващия и той е заден от народните представители Таня Тодорова Петрова, Васил Цветков Цветков, Милена Цветанова Дамянова, Радостин Радославов Танев и Ася Атанасова Пеева относно промените в системата на делегираните бюджети и очакваните резултати.
Заповядайте.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът, който имаме към Вас с колегите Таня Петрова, Васил Цветков, Милена Дамянова и Ася Пеева, е относно промените в системата на делегираните бюджети и очакваните резултати.
Правителството се ангажира с увеличаването на инвестициите в образованието и гарантира ежегоден ръст на бюджета за образование. От 2018 г. се промени системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците.
Моят въпрос е: какви са предприетите промени в системата на делегираните бюджети и до какви резултати ще доведат те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Танев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, финансирането и разпределението на средствата е инструмент за постигане на целите, които имаме. Преди всичко разпределението на средствата в системата трябва да осигури равни възможности на образователните институции – училищата и детските градини, за осъществяване на учебния процес в зависимост от тяхната големина, в зависимост от тяхното разположение, съответно разходите, които имат да обезпечат.
На второ място, тази система на разпределение трябва да осигури стимули училищата да постигнат по-добри резултати, да положат повече усилия, и, на трето място, да осигури някои специфични дейности.
Това е заложената концепция в Закона за предучилищното и училищното образование. Това, което беше констатирано през предходните години, е, че този механизъм на разпределение има нужда от своето усъвършенстване. Това беше заявено като задача – подобряването на механизма в приоритетите на управлението на правителството и беше реализирано с промени в Закона за предучилищното и училищното образование чрез Закона за държавния бюджет за 2018 г.
В този смисъл ние изпълнихме ангажимента по отношение на промяна в модела на финансиране, но той не е изпълнен докрай. Средствата в училищата вече се разпределят не само въз основа на броя на децата и на учениците, но на базата на брой групи и паралелки и брой институции. По този начин при равни други условия се осигурява по-високо финансиране на малките училища и детски градини, тъй като във функцията на техните разходи има и такива, които не зависят от големината.
Отделно от това беше въведено регионално диференциране в разпределителния механизъм. Малките и отдалечени общини – отдалечени от областния център и от най-големите населени места, получават допълнително финансиране. Това е, защото при равни други условия за тях е трудно и ще става все по-трудно да привлекат млади хора за работа в тези образователни институции. Младите хора в общия случай предпочитат да живеят и да работят в големите градове, а ние трябва да осъществим този равен достъп до добри учители във всички образователни институции.
Допълнително средства ще са получени на училища и на детските градини, които работят с деца и ученици от уязвими групи, тъй като там, пак при равни други условия, трябва да се положат много повече усилия, за да се проведат множество допълнителни дейности, в това число обща и допълнителна подкрепа за тези деца. Правилата за разпределение на тези средства вече са регламентирани в Наредбата за финансиране на институциите.
Това, което предстои да направим през следващите години, е да надградим тази система вече с оценка в зависимост от резултатите, като разработваме такава оценка, а тя в дългосрочен период трябва да обхване и оценката от инспектирането, но за да бъде въведена, тази оценка трябва да бъде оценена като достатъчно надеждна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Петрова, ще имате ли реплика?
Заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! От името на народните представители, които зададохме този въпрос, Ви благодаря за отговора.
Искам да споделя с Вас, че директорите на училищата, особено от малките населени места, споделят своето задоволство за едно справедливо разпределение на финансовите средства и споделят също така, че това е първото правителство, което е помислило именно за тези училища. Тези училища работят спокойно, децата в малките населени места, в малките училища наистина Ви уверявам, че до голяма степен имат равен достъп до образование и до образователни услуги, наред с учениците от големите училища в големите градове.
Изказвам своето задоволство като дългогодишен директор и заради това, че се финансира професионалното образование в България. Освен това се заделят повече средства за професии, които са редки или които все още не са разработени сериозно в нашата образователна система.
Така че си позволявам от името на една голяма средно-образователна общност да благодаря на ръководеното от Вас министерство и съм убедена – и аз, и колегите, че тази образователна политика ще продължи и занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Министър, няма да имате дуплика.
Следващият въпрос е от народните представители Анелия Димитрова Клисарова и Ирена Тодорова Анастасова относно организацията и контрола на дейността по придобиване на професионално-квалификационна степен на педагогически специалисти.
Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вълчев, дами и господа народни представители! Знаем, че вече е в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование и така чаканата реформа в образованието трябва да бъде направена, а ключов момент, за да бъде извършена тази реформа, са учителите, за което всички сме единодушни.
Квалификацията на учителите също е изключително важен момент за тяхната подготовка, така че образованието в нашата страна да бъде издигнато на по-високо ниво. Наредбата № 12 от 1 септември 2016 г. категорично определя как трябва да бъде извършено това, а именно условията и редът за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, професионално-квалификационните степени, условията и реда за придобиването им, както и системата от квалификационни кредити.
Какво наблюдаваме в последните месеци и какви сигнали достигат до нас? Много сериозни проблеми в качеството на обучение от различни обучителни институции – организиране на обученията, учебните програми, компетентността на лекторите, провеждането на изпитите и получаването на съответните свидетелства. Особено тежки са сигналите, които получаваме от Департамента за квалификация и усъвършенстване на учителите към СУ „Св. Климент Охридски“. Не е тайна мнението на много от учителите за качеството на провеждането на обученията и начините на издаване на свидетелствата. Мога да дам само един или два примера. По Наредба № 12 сесията трябва да е между 15 септември до 15 ноември – непрекъснато целогодишно се провеждат изпити за пета и четвърта квалификационна степен. Групи от учители се събират по региони, в което няма нищо лошо – те са организирани, но какво се случва там? Двеста до триста или сто учители – в по-малките региони, се събират, за да бъде проведено това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще си кажа въпроса, свършвам: 90 лв., първо, един път на ръка, после още 70 лв. – на ръка, съвсем други са официално обявените данни и цифри, по които трябва да се събират. И накрая, тази година, са 200 лв. Само за 2017 г. са обучени над 20 хил. учители, досега за 2018 г. – над 7 хил. учители.
Затова моля да отговорите на следния въпрос: запознато ли е Министерството на образованието и науката и какъв контрол упражнява МОН не само върху Института за усъвършенстване в СУ „Св. Климент Охридски“, а и за останалите институции, за придобиване на професионално-квалификационни степени от педагогическите специалисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Ще направя едно съобщение. Уважаеми колеги, в Северното фоайе ще бъде открита изложба по повод 69 години от Деня, в който е създаден концентрационният лагер в Белене. Експозицията представя свидетелства на бивши концлагеристи, спомени на затворници и репресирани от комунистическата власт. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КРИСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Клисарова! Съгласно разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от специализирани обслужващи звена, от висши училища, научни и обучителни организации. Програмите за обучение са вписани в регистъра на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. Контролната дейност по изпълнението на тези програми се извършва чрез проверки от определена с моя заповед комисия. Съставът на оправомощените лица е съобразен с функционалната им компетентност и със спецификата на одобрените и вписаните в информационния регистър програми.
Департаментът за информация и усъвършенстване на учителите към СУ „Св. Климент Охридски“ реализира продължаващо образование и осъществяване на връзката между националната подготовка на учителите и тяхната постоянна допълнителна квалификация и професионално развитие.
Академичната автономия на висшите училища им дава право да провеждат обучения за повишаване квалификацията, което се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.
Правилникът за устройство и дейността на СУ „Св. Климент Охридски“ урежда и формите за контрол. Контролният съвет осъществява проверки самостоятелно и съвместно с другите органи като проверките се извършват въз основа на сезиране или самостоятелно.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 7 от Закона за висшето образование министърът на образованието и науката има правомощия да упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон. Проверките се назначават обикновено при получен сигнал за нарушения на разпоредбите на Закона.
При проверката на СУ „Св. Климент Охридски“ от университета са открити множество нарушения в работата на Департамента за информация и усъвършенстване на учителите, поради което ще му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Ректорът на Софийския университет е подал сигнал до Софийска районна прокуратура за търсене на наказателна отговорност по смисъла на чл. 308 от Наказателния кодекс за документални престъпления.
Ние също получихме сигнала – на 16 април 2018 г., тоест преди 11 дни, той ни беше препратен от Агенцията за държавна финансова инспекция. Разпоредили сме проверка, но тъй като спецификата на сигнала и това, че се провежда от департамент, който е към Софийския университет, предполага ние да извършим проверки по няколко закона – както по Закона за предучилищното и училищното образование за конкретната квалификационна дейност, така и по Закона за висшето образование, тъй като става въпрос за звено на висше училище, така и по Закона за вътрешния одит чрез звеното ни за вътрешен одит, тъй като се изисква да се провери немалка финансова документация.
Тук ни е ограничението основно, тъй като преди малко казах на Вашия колега, че имаме към нас над 400 звена, а с висшите училища и БАН – близо 435, така че със звеното ни за вътрешен одит не можем да направим проверки и да осъществим достатъчно интензивен контрол върху всички, но сме планирали тази проверка. Тя е разпоредена, предполагам, че ще започне следващата седмица.
Аз споделям Вашите притеснения по отношение на конкретния сигнал – ние ще го проверим, но е по-важно как ние осъществяваме ефективно контролна дейност по отношение качеството при това многообразие и множество одобрени програми. Тази комисия, която съм определил, не може да осъществи контрол по време на провеждане на всички обучителни дейности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В дългосрочен план съм сигурен, че не само контролът, но и конкуренцията е тази, която ще отсее и даде оценка на отделните обучителни програми за квалификация на педагогическите специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Клисарова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господа министри! Господин Вълчев, слушах внимателно отговора и много се зарадвах от това, че сте предприели конкретни действия, специално в Департамента към Софийския университет.
Ние с професор Клисарова решихме да поставим този въпрос, защото сигналите, които получаваме, не са само от Департамента в Софийския университет, но при срещите ни с учителите в страната на много места се говори за занижено качество на тези квалификационни обучения, които се провеждат от различни неправителствени организации, така наречени обучителни фирми и така нататък.
Разбира се, ненавсякъде е така и ненавсякъде има проблеми. Но в учителите преобладава това становище. Знаете, че те имат интерес да придобиват пета и четвърта професионално-квалификационна степен, особено с изискванията за заемане на длъжността „старши учители“ и така нататък според Наредба № 12, но въпреки всичко те ни казват, че биха искали и освен че за тях е добре да придобият тази квалификация, това да е обучение, което наистина ще ги ползва, а не е така.
Поставяме този въпрос с професор Клисарова за контрола от страна на Министерството. Ако трябва, нека Министерството да помисли и за промени в нормативната уредба, която да позволява точно такъв контрол, специално по изискванията в Наредба № 12 за последващата квалификация. Поставяме този въпрос, защото това в крайна сметка е ощетяване и на бюджета на държавата, защото се придобиват едни професионално-квалификационни степени, примерно пета и четвърта, които са съответно 20 и 25 лв. към заплатите на хората, без реално да имаме качество насреща и без реално това обучение след това да ползва колегията в тяхната преподавателска работа. Така че ние благодарим за това, че сте предприели действия и съответно ще се надяваме да ни информирате за резултатите от проверката на Департамента в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Няма да имаме дуплика. С това въпросите към Вас, уважаеми господин Министър, приключиха.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Първият въпрос е от народните представители Георги Йорданов Йорданов и Илиян Ангелов Тимчев относно проблеми с лекарствоснабдяването в страната.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Известно е, че лекарствоснабдяването в страната е изцяло в полето на частната стопанска инициатива.
От много време получаваме жалби, сигнали от страната за липсата на аптеки в по-малките населени места, където разкриването на аптека, естествено, че не е икономически изгодно при сега съществуващите условия. Получаваме жалби за недостатъчен брой денонощни аптеки, включително в областни градове и даже за липсата на денонощни аптеки в няколко областни града, което е парадоксално. През годините няколко екипа, ръководни на Министерството на здравеопазването, излизаха с предложение за регулиране на това предложение. За съжаление, нищо не се случи.
Моят въпрос към Вас, господин Ананиев, е: какво е Вашето становище за този казус? Смятате ли Вие и Вашият екип да предприемете мерки за регулиране на това положение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев! На територията на Република България към момента има 3996 аптеки, които действат целогодишно. В 16 малки общини в страната с общо население от 50 хиляди души няма аптеки.
Остър е проблемът с денонощните аптеки. Само 0,8% от аптеките са с денонощен режим на работа. Няма такива в големите региони като Видин, Враца, Разград, Смолян, Търговище. В същото време, като средностатистически показател брой аптеки на глава от населението, България се нарежда сред първите страни в Европа с 1806 души, обслужвани в една аптека, срещу средноевропейски показател от 4450 души, обслужени от една аптека. Това показва, че страната ни е на едно от челните места по брой аптеки на глава от населението, но е на едно от последните места по достъп до фармацевтични услуги.
Режимът за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държавата членка, което отговаря на останалите изисквания на Закона.
Законодателството в страната не урежда критериите по отношение разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно режима на работата на аптеките. Преценката за мястото за откриване на аптека, за нейния режим на работа, обема на предоставените услуги и продукти е единствено в ръцете на стопанската инициатива на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
За решаване на проблемите Министерството на здравеопазването, в сътрудничество с Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Българския фармацевтичен съюз, е предприело действия в посока разработване на пакет от мерки за стимулиране предоставянето на фармацевтична услуга в малките населени места, слабо населените общини, които ще бъдат въведени чрез изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Предложенията имат за цел да задоволят минималните потребности от дейностите, осигурявани от аптеките и стимулиране на приближаването на аптеките до пациентите в малките населени места.
Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е друг начин за справяне с проблема. Понастоящем в страната функционират 39 общински аптеки, по-голяма част от които се намират в малките населени места. Разкриването на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там, където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината би могла да субсидира извършването на тази дейност.
В региони, в които аптеките нямат рентабилност да поддържат дейности по отпускане на лекарства, заплащани от НЗОК, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура.
От 2016 г. в нашата страна съществува информационна платформа, разработена от Българския фармацевтичен съюз, за автоматизирана обобщена информация, обединяваща регистрите на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и обектите, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти. Същата ще бъде ценен инструмент при изготвянето на Национална аптечна карта и идентифициране на потребностите на населението, и достъпа до фармацевтични услуги.
В заключение, формирането на различни политики за стимулиране разкриването на аптеки в общини с малко население и осигуряването на равномерен достъп до лекарства, фармацевтични услуги и грижи би следвало да се търси както в националната здравна политика, така и в политиката на местните власти и региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Йорданов, преди репликата Ви, на гости са ни младежи от младежкия парламент при Общинския младежки дом – Русе. Да ги поздравим с „Добре дошли“. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, доволен съм от Вашия отговор, защото е явно, че Вие мислите за регулиране на положението.
Искам да Ви обърна внимание на едно положение. Известно е, че в малките населени места, където хората са предимно в пенсионна възраст, основното лекарствоснабдяване или закупуването на лекарства става в началото на месеца, когато джипито изпише лекарствата. В този аспект на мисли, мисля, че вероятно и господин Марешки ще се съгласи, че не е икономически рентабилно една аптека във всеки работен ден от седмицата да работи, както са изискванията, с пълно работно време.
Имаше едно предложение, което касаеше възможност за разкриване на мобилни аптечни пунктове. Аз мисля, че за нашата страна и за трудно достъпните региони това е добро предложение и трябва да се регулира нормативно. Затова моят допълнителен въпрос към Вас е: мислите ли за разрешаване на мобилен аптечен пазар, ако мога да се изразя така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Йорданов, отговорът ми ще бъде кратък: ние работим по тази тема. Разбира се, както казахте и Вие, е необходима промяна в Нормативната уредба, за да се регламентира тази форма на услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към Вас е отправен от народните представители Анелия Димитрова Клисарова, Георги Йорданов Йорданов и Илиян Ангелов Тимчев относно структурата на областните болници – визия за единен стандарт.
Кой ще представи въпроса?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! От времето на задаване на въпроса измина известно време и отговорът беше малко забавен. В това време Вие инициирахте едно предложение за въвеждане на финансов стандарт за управление на областните болници.
Аз не възразявам, не съм против този стандарт, естествено, но ние винаги сме считали, че целесъобразността за съществуването на една болница, на едно лечебно заведение е нещо, което е първо във веригата, а след него вече идва финансовото осигуряване на тази дейност. Във връзка с това считам, че преди да бъде предложен този финансов стандарт за дейността областните болници и въобще на държавните болници в страната, би трябвало да има стандарт, който да касае медицинската дейност на държавните, университетските болници и тези с преобладаващо държавно участие, защото щеше да определи какъв обем дейност те трябва да извършат и оттам нататък начинът на финансиране, регулиране на финансирането и така нататък. Отново искам да потвърдя, че финансовият стандарт е нещо добро и трябва да бъде въведен.
Въпросът ми към Вас е: мислите ли за медицинския стандарт за дейността на областните болниците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Нормативните изисквания към устройството на лечебните заведения за болнична помощ са регламентирани в Закона за лечебните заведения в Наредба № 49 от 2010 г. и медицинските стандарти по отделните медицински специалности.
Освен общите изисквания към броя на структурите в зависимост от вида на лечебното заведение и към броя на леглата в тях в Наредба № 49 са регламентирани специфични изисквания, като задължително създаване на патологично отделение без легла, спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа, и отделение по трансфузионна хематология. Броят и видът на останалите болнични клиники, отделения и на разкритите в тях болнични легла се определят според конкретните нужди на лечебния процес, и се регламентират в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
В специален раздел от наредбите, с които са утвърдени отделните медицински стандарти, са изискванията за допълнителни структури и дейности, които задължително трябва да се осигурят, за да се осъществяват дейностите по съответната медицинска специалност. Споменатите нормативни изисквания формират задължителната рамка, на която трябва да съответства структурата на лечебното заведение за болнична помощ. Тези изисквания се съблюдават и при прилагането на стандарта за финансово управление на държавните лечебни заведения – търговски дружества, които имат за цел стабилизиране на финансовото състояние на болниците чрез въвеждането на единни правила за управление на финансовите и човешките ресурси, възлагането на обществени поръчки, текущото наблюдение и отчитането на дейността. Към закриване или сливане на структури се подхожда само в случаите, когато те не съответстват на изискванията на съответните медицински стандарти по отношение на минимално изискуемия персонал и/или са неефективни поради реализирания незначителен обем дейност. Така че именно наличието на тези структури компрометира качеството на медицинската помощ, а не тяхното закриване или сливане.
Относно въпросът Ви дали Министерството на здравеопазването планира регламентиране на задължително отделение на областните болници, които да съществуват независимо от финансовата им нестабилност, както вече споменах, това е направено с Наредба № 49. Налагането на повече от определените с тази наредба изисквания, при условие че някои лечебни заведения не биха могли да отговарят на тях, ще доведе единствено до невъзможност да съществуват самите болници, а това ще затрудни още повече достъпа на населението до болнична медицинска помощ.
Потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип с Националната здравна карта. Тя дава възможност на самите болнични мениджъри, както и на инвеститорите, желаещи да разкрият лечебни заведения, да инвестират в развитието на медицински дейности, за които има недостиг на съответната територия.
Не на последно място, считам, че административно-командният подход за цялостно регламентиране на структурата на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ – търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала, ще ограничи твърде много мениджърския подход в управлението на тези лечебни заведения и ще ги постави в пълно неравностойно положение спрямо всички останали болници на съответната територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги! Аз ще бъда кратък.
За да ме разберете, министър Ананиев, искам да разгледам само въпроса с АГ отделенията. Сега имаме демографска криза, а АГ отделенията в областните болници естествено, че не работят в пълния си обем. Те имат легловата база, имат лекарския персонал, всичко е осигурено, но няма родилки. Ясно е защо няма родилки.
Когато екипите, които оздравяват болницата, минат, казват: това отделение е икономически неизгодно и по пазарните правила трябва да бъде закрито. За съжаление, тези отделения обслужват пациенти със статус, който не им позволява да раждат в частните болници, защото те влизат в този 1 милион български граждани, които са здравно неосигурени, тези български граждани, които не могат да извадят допълнителни пари за този важен акт – раждането, и искат да родят в своята областна болница или в държавната болница. Само че те не носят приход на здравното заведение, а практически само разход. Не дай боже случаят да е комплициран и да имаме затруднения, а след това да се наложи кръвопреливане и така нататък. Тоест разходът за тези пациенти се оказва, че е по-висок от средния разход за едно нормално раждане, което се предпочита от частните болници. Въпросът е, че тези отделения – АГ отделенията, в областните болници вършат своята работа обаче те икономически не носят този приход, с който да се каже, че това е икономически обоснована дейност.
Затова моята мисъл е да се намерят тези финансови инструменти, които да кажат, че това отделение в тази област трябва да го има съобразно Националната здравна карта, да бъде осигурено финансирането му, дейността му да бъде запазена. Ако днес ние закрием АГ отделенията, аз искрено се надявам, че ще дойде време, когато българските девойки и жени ще започнат да раждат в България, тогава вече ще сме си затрили кадрите и няма да може, защото вече няма да има достатъчно акушер-гинеколози. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Ще имате ли дуплика? Не.
Уважаеми колеги, уважаеми господи Министър, информираха ме от ръководството на Народното събрание, че трябва да направим 30 минути почивка, а в 11,00 ч. ще продължим.
Във връзка с това, което Ви прочетох преди малко, ще Ви го прочета още веднъж: в Северното фоайе ще бъде открита изложба по повод 69 години от деня, когато е създаден концентрационният лагер – Белене. Експозицията представя свидетелства на бивши концлагеристи, спомени на затворници и на репресирани от комунистическата власт. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
В 11,00 ч. продължаваме с останалите въпроси към министъра на здравеопазването – господин Ананиев.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, продължаваме с работата по парламентарния контрол.
Позволете ми да направя едно съобщение преди това. Във връзка с предстоящия празник 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност, вторник, Ви информирам, че народните представители и парламентарните групи могат да правят своите предложения за работната програма на Народното събрание за седмицата 2 – 4 май, при условията и по реда на чл. 50, ал. 3 и ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до 18,00 ч. в понеделник, 30 април 2018 г.
Продължаваме с въпросите към министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев.
Следва въпрос от народния представител Георги Михайлов относно създаването на регистри на заболяванията в Република България.
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Уважаеми министър Ананиев, през последните години похвален, но и сериозен факт е, че значително се увеличиха средствата за лекарствена терапия, които обхващат големи групи от социално значими заболявания и редки заболявания, разходвани от Националната здравноосигурителна каса. Известно е също така обаче, че беше нарушен балансът между публичните средства, разходвани за лекарствена терапия, и публичните средства, разходвани за болнична помощ, в бюджета на НЗОК. Една от причините за това е липсата на електронно досие на пациентите, липсата на ясни критерии за приложението особено на високотехнологична терапия, но сериозна причина за това е и липсата на регистри на отделните заболявания в Република България, включително и на редки заболявания, независимо от създадената Комисия за редки болести, която извърши немалък обем от работа, но все още не съществуват в пълен обем регистри както за отделните заболявания, така и за редките заболявания.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки смятате, че трябва спешно да предприеме Министерството на здравеопазването, за да може този въпрос да бъде решен както в полза на разходваните средства, така и за изясняване на цялостната карта на заболеваемостта в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов, наистина хубав въпрос.
Едно от направленията, в които Министерството на здравеопазването е насочило усилията си в развитието на електронното здравеопазване в Република България, е посредством изпълнението на Проект „Доизграждане на националната здравна информационна система – етап 1 и етап 2“ по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в рамките на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. с приоритет електронното здравеопазване.
Регистрите имат ключова роля в системата на здравеопазването. Работата по тях се извършва в рамките на Проекта. Решение на проблема в дългосрочен план ще се намери чрез реализиране на дейност, разработка и доработка на необходимите регистри за изпълнение на Националната здравна информационна система.
В обхвата на дейността се предвижда да бъдат разработени и внедрени, надградени или интегрирани минимум 23 национални електронни регистри. Целта е да се реализира електронизация и стандартизация на регистрите в сектор „Здравеопазване“, което ще улесни управлението на процесите по вписване, промяна и заличаване на данни, тяхното съхранение, както и предоставянето им в реално време към други системи.
Чрез изграждането на уеб-базираната информационна система за електронизации на регистри като среда за самостоятелно създаване и управление на регистри ще се позволява разработването и внедряването, надграждането и интегрирането на регистри в структуриран вид. Системата ще поддържа стандартни процеси с възможност за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелствата и ще контролира процесите в информационната система, като в същото време ще осигури необходимото ниво на сигурност и идентификация. На по-късен етап посредством набор от инструменти ще могат да се създадат самостоятелни типови регистри. Така ще могат да се добавят допълнителни регистри без необходимост от софтуерни промени.
Не на последно място, чрез интеграция на регистри, създаване на възможности за автоматичен контрол за валидност на данни и за изготвяне на специфични широкообхватни справки за нуждите на контролните органи ще се постигнат по-добри резултати в подобряване на контролната дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, професор Михайлов, имате възможност да направите реплика към министър Ананиев.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев, това, което представихте като концепция, безспорно е впечатляващо, проблемът е само, че всичко това, което казвате, предстои да бъде направено.
Има един проблем, който бих си позволил да споделя с Вас и е много важен в рамките на изпълнението на тази програма. Това е централизирането на регистрите в рамките на Националния център по обществено здраве. Това беше започнато от предхождащия екип в миналото правителство и той касаеше проблеми на съществуващи вече регистри, но с относително остарели модели на регистрация, какъвто е канцер-регистърът на България. Беше взето решение този канцер-регистър да бъде преместен в Националния център по обществено здраве. За съжаление, не ми е известно, но доколкото имам информация, преместването на този регистър срещна много голяма съпротива, каквато съпротива може да бъде срещната от ръководството на Министерството при създаването на тези 23 регистъра, за които Вие казвате, тъй като те касаят различни групи от заболявания, а нормалното е под ръководството на Министерството те да бъдат спешно създадени от самите специализирани научни дружества.
В този смисъл, бих Ви подпомогнал с тази идея и бих искал да чуя Вашето мнение какво смятате, че може да бъде извършено от ръководството на Министерството в конкретен план през 2018 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, да отговорите на въпроса – дали има съпротива и дали сте готов да приемете идеята националните дружества да се справят с въпроса?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, като министър от пет месеца, наистина не съм навлязъл в дълбочина на този проблем. Аз ще се запозная от колегите за състоянието на тази дейност. Наистина връзката между съществуващите в момента регистри е на много остаряла технологична основа. След като развиваме този проект, който е изключително важен за здравеопазването и вдига на съвсем друго ниво качеството на информационната система, връзките между регистрите и резултатите, които ще се постигнат, мисля, че трябва основно да се концентрираме върху нея.
Само да споделя с Вас, че ние работим много ускорено по този проект. В края на месец юни ще обявим обществените поръчки по всички модули, като очакваме най-късно в края на следващата година България да има Национална здравна информационна система и електронно здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Преди да пристъпим към следващия въпрос, уважаеми колеги, бих искала да Ви съобщя, че на посещение в Народното събрание са ученици от Лидерски клуб за ученическо самоуправление при Трето основно училище „Димитър Талев“, град Благоевград. Добре дошли! Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Продължаваме със следващия въпрос от народните представители Георги Михайлов и Милко Недялков относно оздравителния план на Многопрофилна болница за активно лечение „Професор Параскев Стоянов“, Ловеч.
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, аз няма да бъда многословен. На Вас, като принципал, сигурно Ви е известно печалното финансово състояние на ловешката болница. От данните, които достигат до нас през последните седмици, има отново проблем с изплащането на възнагражденията. Даже в медиите се появи едно открито протестно писмо на служителите на ловешката болница.
Ръководството на Министерството обяви оздравителен план на болницата. И за да не бъдем в сферата на общите пожелания и коментари, бихме искали да разберем от Вас какви са финансовите резултати през последните три месеца, сравнени с тези от месеците януари, февруари и март 2017 г., и как върви този оздравителен план, за да могат все пак служителите на болницата и гражданите в областта да намерят своето спокойствие за бъдещето на здравеопазването в този толкова важен за България регион. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми министър Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов, господин Недялков! В резултат и като част от оздравителния план на Многопрофилна болница за активно лечение – Ловеч, беше назначен прокурист със задача изпълнение на оздравителния план, който включва преструктуриране на отделения и легла и намаляване на разходите с цел лечебното заведение да може да обслужва текущо своята дейност.
След създаден вакуум – Вие знаете, в приемствеността на РЗОК – Ловеч, през предходния месец ръководството на лечебното заведение беше поставено пред форсмажорни обстоятелства за осигуряване средства за работни заплати на персонала, за което има сключен договор за съвместна дейност с друго лечебно заведение.
В болницата продължават начертаните стъпки по изпълнение на заложените параметри по оздравителния план.
По втория въпрос. Несравними са за първите тримесечия на 2017 г. и 2018 г. показателите от дейността, поради факта че през 2017 г. все още има извършване на плащания и дейности за инвазивна кардиология, извършвана от частната структура „Кардио лайф“, чийто приход постъпва в МБАЛ – Ловеч. В сравнителен аспект отчитаният финансов резултат за тримесечието на настоящата 2018 г. е загуба, която е в двоен размер по-малка от загубата за първите три месеца на 2017 г. Понастоящем тя е 205 хиляди, спрямо 391 хиляди за първото тримесечие на 2017 г. Всичко това е вследствие хода на оптимизиране на дейностите в лечебното заведение.
Общите приходи на болницата в сравнителен план значително намаляват. От 2 млн. 337 хил. лв. през 2017 г. на 1 млн. 615 хил. лв. през първото тримесечие на 2018 г., както вече отбелязах, поради спиране на дейността на инвазивната кардиология.
Общите разходи следват тенденция на намаление на приходите, като от 2 млн. 728 хил. лв. в началото на 2017 г. спадат на 1 млн. 820 хил. лв. за първото тримесечие на 2018 г.
Значителна е тенденцията на намаление в разходите за медикаменти и консумативи от 326 хил. лв. през 2017 г. на 181 хил. лв. през първото тримесечие на 2018 г.
При краткосрочните задължения към доставчици за първите тримесечия на 2017 г. и 2018 г. също се наблюдава намаление от 3 млн. 867 хил. лв. на 3 млн. 048 хил. лв.
Средносписъчният брой на персонала през първото тримесечие на 2017 г. е бил 386 заети срещу 302 заети за първото тримесечие на настоящата година, като все още процесът на оптимизиране на разходите за персонал не е приключил.
Намаление имат и някои основни медико-статистически показатели, а именно намаление броя на преминалите болни от три хиляди за първото тримесечие на 2017 г., на две хиляди четиристотин тридесет и един човека за първото тримесечие на 2018 г. Стойността на един преминал болен, която от 754, 52 лв. за първото тримесечие на 2017 г., се оптимизира в границите на 594 лв. за тримесечието на 2018 г.
Проблемите, свързани със затрудненото финансово състояние на лечебното заведение, са комплексни и не са от ден и два, а натрупани от много години. Необходими са време и общи усилия за преодоляването им и Министерството на здравеопазването прави всичко възможно в тази посока с цел да съхрани МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Ще се използват всички законови възможности болницата да продължи да работи в услуга на гражданите от област Ловеч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да дам думата за реплика, уважаеми народни представители, моля да поздравим учениците от средно училище „Цанко Бакалов Церковски“, село Никола Козлево, област Шумен, които са гости на парламента днес. (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин Недялков, заповядайте за реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, радостен съм от факта, че Вие още веднъж потвърдихте, че Министерството на здравеопазването ще работи по-нататък, в рамките на законовите възможности, за запазване на това важно лечебно заведение на територията на Ловешка област.
Притеснен съм от факта, че в това лечебно заведение се стига до един парадокс. Тук не е нужно нито Министерството на здравеопазването, нито някоя друга държавна структура да го закрива. То е пред опасността да се самозакрие поради разпада на лечебната дейност в тази многопрофилна болница за активно лечение. В началото на месец април колективна оставка подаде белодробното отделение, две седмици по-късно на прага беше да бъде закрито и гастроентерологичното отделение.
Благодаря на прокуриста, който Министерството на здравеопазването назначи, който успя да убеди хората да останат и да продължат да работят в това лечебно заведение. От три дни отново протестират. Протестират, заради това че не са им изплатени три работни заплати, че не виждат перспектива от дейността на това лечебно заведение. Останалото, което Вие тук отчетохте като положителен факт – намаление на разходите за медикаменти, те се притесняват, че поради липса на медикаменти, лекарства и други помощни материали, не могат да оказват качествена лечебна дейност и поради това намалява и потокът пациенти. Големи са трудностите.
Трудност в това лечебно заведение дори е да се намери ръководство. Както виждате, бордът на директорите е подал оставка много отдавна. Не се провежда общо събрание, няма кой, от една страна, да понесе отговорност, а и да води диалог с хората, които са останали, и, бих искал да кажа, са истински местни патриоти, които работят в това лечебно заведение.
Бихме подкрепили всякакви усилия на Министерството на здравеопазването в тази посока – за запазване на лечебното заведение. В отворено писмо хората оттам подсказаха друг път – чл. 100 от Закона за лечебните заведения. Това е единственият законов начин, единствената законова норма, която досега Министерството на здравеопазването не е упражнило през последните години. Може би е дошло ред и за нейното прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Недялков.
Заповядайте за дуплика, министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Недялков, наистина персоналът на ловешката болница не е получил три заплати, но това, което Вие сигурно знаете, е, че от момента, в който разработихме и влезе оздравителния план, няма месец, в който да не са получили своето възнаграждение. Възможно е някой път да е с ден-два по-късно, но така или иначе всеки месец си получават възнаграждението. Идеята с този оздравителен план беше да създадем такива условия, че да започне да получава повече приходи, за да може наред с връщането на дълга си към кредиторите да остане нещо, за да се платят част от старите заплати, които те не са получили. За съжаление основният кредитор на ловешката болница е частната болница и ние сме… (Реплика.) Да, и НАП, но с НАП се оправяме, не е фатално задължението към НАП. Поканили сме директора на „Кардиолайф“ утре при нас да разговаряме с него отново да вдигне запора върху сметките, за да може болницата да функционира нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народните представители Николай Цонков, Христо Проданов и Румен Георгиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на „Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Въпросът възникна поради сериозния обществен интерес по темата, а също и много медийни публикации. Знам, че и към Вас има сигнали, които са изпратени. Иска ми се да покажа колко е важна болницата, като споделя с Вас, че тя е създадена през 1949 г. като Институт за курортология и физиотерапия – сега Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, който научно развива балнео-, климатолечението и проблемите на физикалната медицина и рехабилитацията.
Имотите са дарени за тази цел и с помощта на местното население е изградена тази болница. В продължение на много години Институтът е интегриран към Медицинската академия, има и лаборатория, която работи успешно.
Решение № 30 от 13 януари 2017 г. на Министерския съвет прехвърля част от капитала – три имота, безвъзмездно на Столична община.
Според анализите това решение не е целесъобразно и законосъобразно предвид на задълженията, които има към момента от порядъка на 182 хил. лв., които сериозно ще затруднят дейността на болницата. Въпреки това, те се прехвърлят. В разговор с мой колега, господин Христо Проданов, Вие сте казали, че изпълнявате Решението на Министерския съвет. В тази връзка нас ни интересува каква е всъщност политиката на Министерството на здравеопазването към тази болница, защото тя е уникална? Възникват и няколко други въпроса: какви са мотивите за освобождаване на досегашния директор на болницата? Защо се декапитализира по този начин болницата, и не на последно място, защо капиталът на болницата е силно подценен? Само ще Ви кажа, че той е вписан на 534 хил. лв. – сега вече е още по-малко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Цонков, господин Проданов и господин Георгиев! Едноличен собственик на капитала на „Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД е държавата. Правата на държавата като едноличен собственик се упражняват от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол дружеството е в задължителния списък за приватизация.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в Министерството на здравеопазването не е обсъждан и не стои на дневен ред въпросът за ликвидация или преобразуване на дружеството. Визията на сегашния ръководен екип на Министерството е същото да запази досегашния си статут, да запази извършваната лечебна дейност като обем и качество и да се развива в положителна посока. Намиращата се в него лаборатория, както и Вие подчертахте, е първата в страната Специализирана лаборатория за анализ на минерални води и единствената в България, изготвяща балнеологични оценки за Министерството на здравеопазването, което е още една важна и сериозна причина за запазване на лечебното заведение и извършваната дейност.
В контекста на този отговор, бих искал да допълня, че вчера моят заместник-министър на здравеопазването – Жени Начева, посети болницата, срещна се с екипа на болницата, разказа за нашата визия – как виждаме да се развива тя. Хората са спокойни и в момента работят. Това, че е прехвърлен имот, който е бил на болницата, към Столична община, наистина, това е решение на Министерския съвет и аз няма как да не го спазя. Длъжен съм да го спазя. От вземането на решението от Министерския съвет до този момент не бяха направени никакви процесуални действия по отношение на Търговския регистър. За това, естествено, носи отговорност директорът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Цонков, заповядайте за реплика.
Колеги, нека да поздравим дамите от град Кърджали, които днес са ни на гости, на балкона. (Ръкопляскания.)
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Не съм удовлетворен от отговора Ви, защото с изпълнението на Решението на Министерския съвет Вие реално декапитализирате болницата.
За предишния директор само ще Ви кажа, че миналата година той е внесъл няколко инвестиционни предложения за оздравяване на болницата. Те са били отхвърлени от Министерството на здравеопазването. Междувременно, Вие сам казахте, че имотите до момента все още не са били вписани към Столична община. Как тогава Столична община, с нейни структури, написва и кандидатства с тези имоти по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ги печели – на стойност 30 милиона? Нещо повече, Вие казахте, че Лабораторията успешно се развива и е една от най-старите – прави наука.
Единият проект е за създаване на точно такава нова лаборатория. Защо? Това е абсурдно! Възникват няколко въпроса: Вие казвате, че няма да ликвидирате болницата, но при положение че от 530 хиляди Вие намалявате на 80 – 90 хиляди капитала, как може тази болница да функционира? Още повече че тя е единствената по рода си и, не на последно място, там все още могат работещи хора с неголеми възможности да отидат и да се лекуват. Възниква и още един въпрос, свързан с тези европроекти: дали общината не иска да открадне имотите на болницата, които са в размер на 52 дка, и сградите, които имат и културна, и архитектурна стойност? Кой ще вземе тези 30 милиона? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Очевидно апетитите са за парите, да се откраднат имотите и 30 милиона, които са по Проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонков. Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика. Няма да има дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос от народните представители Анелия Димитрова Клисарова, Илиян Ангелов Тимчев и Георги Йорданов Йорданов относно прилагане на Регламент на ЕС 2016/679 и на Съвета от 27 април 2016 г.
Госпожо Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всички знаем, че предстои прилагане на Регламент на Европейския съюз от 2016 г. относно защитата на личните данни. Те казват „лични данни на потребители-клиенти”, а в здравната сфера, знаете, че това са нашите пациенти.
В публичното пространство вече бяха организирани много курсове, семинари, които разясняват как този регламент ще бъде приложен в нашите условия и как ще бъде спазван във връзка със защитата на личните данни. За съжаление, наши колеги се включиха в тези семинари срещу заплащане. Това не е най-големият проблем. Проблемът е, че когато попитат как да се приложи този регламент в сферата на здравеопазването, голяма част от лекторите нямат отговор и не могат да насочат как правилно да приложим Регламента. Знаете, че в сферата на здравеопазването работят медицински, немедицински специалисти и голяма група обучаващи се, като студенти по медицина и други медицински специалности, сестри, акушерки. Всички те разполагат с личните данни на пациентите, а в Регламента те попадат в групата на високочувствителните данни, както е точно по Европейския регламент.
Затова и нашият въпрос към Вас е: предвижда ли Министерството на здравеопазването да предприеме действия и да изготви методични указания, които да разяснят практическото приложение на Регламента в дейността на медицинските заведения и обучението на медицински специалисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, почитаема професор Клисарова.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Регламентът е общоприложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим. Той се прилага пряко във всички държави членки още с влизането му в сила, без да е необходимо транспонирането му в националното право.
Съгласно Съображение 139 от преамбюла на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Директива 95/46/ЕО се създава Европейски комитет за защита на данните като независим орган на Европейския съюз, който ще замени работната група за защита на физическите лица при обработването на лични данни, създадена с Директива 95/46 на Европейската общност.
Към настоящия момент работната група по чл. 29 съдейства на държавите членки в усилията им да се подготвят за привеждането в действие на Регламента. Европейският комитет по защита на данните не само ще издаде насоки относно тълкуването на основни понятия от Регламента, но също така ще бъде призован да приеме решение със задължителен характер по спорове относно трансграничното обработване на данни. Това ще гарантира еднаквото прилагане на разпоредбите на Европейския съюз и ще предотврати решаването на едни и същи въпроси по различен начин в различни държави членки. Тъй като наличието на цялостен и единен набор от насоки е от основно значение за операторите на лични данни, съществуващите към настоящия момент насоки на национално равнище трябва да бъдат или отменени, или приведени в съответствие с насоките в същата област, приети от работната група по чл. 29, съответно от Европейския комитет по защита на данните.
На следващо място. Като органи за изпълнение на Регламента и осъществяващи преки контакти със заинтересованите страни, националните органи за защита на данните на национално равнище – за нашата страна това е Комисията за защита на личните данни, са натоварени със задачата да повишават осведомеността и да бъдат първа точка за контакт за администраторите, обработващи лични данни, и за физическите лица.
Независимо от факта, че Министерството на здравеопазването няма правомощия по разработването и даването на указания по практическото приложение на Общия регламент относно защита на данните, предвид спецификата и значимостта на темата за сектор „Здравеопазване“, ще бъде инициирано провеждането на съвместна среща между Министерството на здравеопазването, Комисията по защита на личните данни и Националната здравноосигурителна каса, на която да бъдат обсъдени конкретни въпроси по прилагането на Регламента от лечебните заведения за болнична помощ, а именно анализ на дейностите по обработване на личните данни; управление на риска по отношение на защитата на личните данни; планове за действия за въвеждането на определени технически и организационни мерки; преглед на правните основания за обработване на лични данни, включително въз основа на съгласие на лицата; информираност на субектите на данните и прозрачност на обработването; практическо упражняване на права от субектите на данни; уведомяване за нарушение на сигурността на личните данни, документиране и отчетност. Лечебните заведения ще бъдат уведомени за резултата от срещата с цел да бъдат подпомогнати в практическото изпълнение на Регламента от тяхна страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Професор Клисарова, заповядайте за дуплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър! Трябва да кажа, чухме доста сложна и трудно разбираема за медицинските работници схема как ще бъде приложен този регламент, но искам да Ви заявя, че всички разчитат на тази среща. Приветствам идеята да има такава среща между Комисията за защита на личните данни, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Всички сме единодушни, че трябва да бъде приложен Регламентът, че трябва да съответства на европейските стандарти, но на нашето съсловие не ни е ясно как ще стане това? Нека тази среща бъде по-скоро, защото, ако трябва да приложим Регламента през месец май, нямаме време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Господин Министър, не желаете дуплика.
Следва въпрос от народния представител Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Анелия Клисарова относно структура и оптимизиране на работата на районните здравни инспекции.
Въпросът ще бъде зададен от доктор Тимчев – заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В последната година се промени структурата и числеността на персонала в системата на районните здравни инспекции в страната. Целта на тези промени беше да се оптимизира работата на звената, да се повишат възнагражденията на персонала, както и да се гарантира качеството на дейността им. Една от основните тези, за които пледирахме при приемането на държавния бюджет за 2018 г. в частта на Министерството на здравеопазването, е увеличаването на възнагражденията на служителите и експертите, работещи в районните здравни инспекции. За съжаление, това не се случи. Увеличението на основното възнаграждение в повечето инспекции в страната е между два и пет процента. Известно Ви е, че се касае за дейността по регулиране и контрол в здравеопазването и не на последно място, борбата с порочните практики в лечебните заведения.
Въпросът ни към Вас е: извърши ли се оптимизация в структурата и числеността на персонала в районните здравни инспекции и предприетите мерки гарантират ли качество на дейността и удовлетвореност на персонала? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Заповядайте, министър Ананиев, за отговор на този въпрос, който вълнува много от тези, които работят в РЗИ-тата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Съгласно чл. 8 от Закона за здравето регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването и се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Регионалните здравни инспекции са създадени с Постановление на Министерския съвет № 1 от 2011 г., като първоприемници на преобразуваните районни центрове по здравеопазване – РЦЗ, и районните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве – РИОКОЗ. Трудовите и служебните правоотношения на служителите от преобразуваните структури се запазиха, в това число и размерът на индивидуалните основни месечни заплати. Поради липсата на свободни средства за разходи за персонал по бюджетите на РЦЗ и РИОКОЗ към датата на преобразуване, от една страна, и, от друга, разликата в индивидуалните основни месечни заплати по отделните категории персонал между двете структури в новообразуваните районни здравни инспекции се запазиха и се откроиха значителни диспропорции.
През последните години щатната численост на инспекциите неколкократно е оптимизирана, като през 2011 г. общата численост е редуцирана от 3341 щатни длъжности на 3005 щатни длъжности общо за новата структура. През 2014 г. общата численост на инспекциите е намалена отново до 2904 щатни длъжности, а с последната оптимизация в администрацията през 2015 г. общата численост на щатните длъжности в инспекциите отново е намалена до 2500 щатни длъжности. Видна е трайната тенденция за намаляване числеността на персонала през последните години.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени средства във връзка с увеличението на минималната работна заплата, както и за увеличението на заплатите на работещите в регионалните здравни инспекции.
Министерството на здравеопазването, считано към 14 март 2018 г., разпредели бюджетите на 28 регионални здравни инспекции, в които е заложено увеличение на средствата за персонал от 1 януари 2018 г., доктор Тимчев, с 18% целогодишно. Увеличението на основните месечни заплати на служителите от държавната администрация е регламентирано в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация от 2012 г. и предвижда увеличението на основните месечни заплати да се извършва в зависимост от поставената годишна оценка за изпълнение на длъжността през предходната календарна година в процентно съотношение до 15%. Три групи са: 5%, 10% и 15%.
Заложените допълнителни средства за разходи на персонал на районните здравни инспекции дава възможност освен за увеличение на заплатите на служителите, така също и за обезпечаване на вакантните длъжности и за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Дава се възможност за развитие както на млади специалисти, намиращи се в началото на своето развитие и кариера, така и на кадри с доказан опит, знания и умения.
В заключение. Анализът на структурата и числеността на персонала в системата на РЗИ показа твърде различна практика в организацията на работа и структурите на персонала в отделните РЗИ-та. В тази връзка Министерството на здравеопазването предприе действия за оптимизиране на функциите и задачите им и въвеждане на единна система за работа и организация в административната дейност. През следващата седмица ще се проведат срещи с представители на РЗИ за обсъждане на поставените и от Вас въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Отново давам думата на доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Последното, което казахте, беше и целта на въпроса – да го чуя от Вас, защото това, което се е случвало в годините, в структурата и в организацията на дейността на районните здравни инспекции, е все едно, ако погледнем една пирамида, обърната обратно. Трябва да върнем пирамидата да си бъде една правилна пирамида, защото сега ръководният персонал, службите, които ръководят тези звена, са повече, отколкото работещите и реално изпълняващи тази дейност.
Друго. Един и същи служител – единият е държавен служител, а другият не е, единият има право да му се увеличава възнаграждението, а за другите Наредбата пречи. Вие всъщност имате пари да увеличите техните възнаграждения, да бъде справедливо тяхното увеличение, а в същото време Наредбата Ви пречи да осъществите тази дейност. Случва се така, че структурата трябва да отразява дейността, а не дейността да се напасва спрямо сега съществуващата структура. Дано това да се случи, защото протестите на работещите от системата няма да спрат. Напротив, даже ще ескалират и ще се случи така, че на отделни места в страната тези структури не могат реално да изпълняват своята дейност. Има служители, които изпълняват три длъжности едновременно, а в същото време няма финансово изражение на това.
Аз ще Ви връча протестната декларация. Тя е връчена и на представителя на Министерството в деня на протеста, но все пак, тъй като е адресирана специално към Вас, аз ще Ви я връча. (Народният представител Илиян Тимчев подава декларацията на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Тимчев беше много прав. В момента, в който новият екип на Министерството пое задачите, ние се натъкнахме на невероятни различия в структурата, организацията, функционирането, заплащането на труда. Това нещо ни накара да вземем решение и наистина да създадем общи правила, на базата на които да функционират районните здравни инспекции. Даже бих Ви казал, че това е причината, поради която още не съм приел и предложил за приемане новия Устройствен правилник, така че ние работим усилено. Разговорът, който ще проведем с тях, ще бъде коректен, конкретен и надявам се ефективен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, от свое име и от името на народните представители за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите и отговорите на министъра на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е зададен от народния представител Валентин Ламбев относно добив на варовици от находище „Мингемар“ – землището на село Балван, община Велико Търново.
Заповядайте, уважаеми господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът, който Ви задавам, е провокиран от напрежение в село Балван във връзка с предстоящото разкриване на концесия, в момента дори върви подписка против разкриването на тази концесия и има сериозни притеснения в жителите на селото. В тази връзка е и моят въпрос към Вас.
Към мен се обърнаха жители на село Балван, община Велико Търново, притеснени от информация за предстоящото разкриване на кариера и предоставяне на концесия за добив на варовици от находище „Мингемар“. Притесненията на жителите са, че находището се намира на територия – горски фонд и земеделски земи, с голямо разнообразие от растителни и животински видове, които ще трябва да бъдат унищожени. Отрицателни относно експлоатацията на находищата са и становищата на кмета на село Балван и кмета на община Велико Търново.
В тази връзка моля за Вашия отговор на следното: на какъв етап и с какви параметри е процедурата по предоставяне на концесия за находище „Мингемар“? По какъв начин ще реагирате и какво ще предприемете в отговор на основателните притеснения и нежеланието на жителите на село Балван? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
Заповядайте за отговор, министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ламбев, с Решение № 118 от 15 септември 2011 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Търговско дружество „Мингемар“ ООД, е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали – подземни богатства, по реда на Закона за подземните богатства в площ „Мингемар“ за срок от една година.
В изпълнение на цитираното разрешение на 13 ноември 2015 г. между определения титуляр и министъра на енергетиката е сключен договор за проучване на строителни материали – подземни богатства по реда, на Закона за подземните богатства за срок от една година в сила от 15 декември 2015 г. Геологопроучвателните дейности са проведени през 2016 г., като след приключването им и в съответствие с разпоредбите на Закона за подземните богатства търговското дружество титуляр е внесло в Министерството на енергетиката окончателен геоложки доклад и заявление за регистрация на търговско откритие.
Съгласно действащата нормативна уредба необходимо условие за издаване на удостоверение за търговско откритие на находище на подземни богатства е наличието на влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното намерение за добив.
В случай че Районната инспекция по опазване на околната среда одобри осъществяването на инвестиционното предложение за добив на подземни богатства от находище „Мингемар“ с влязло в сила решение, то на основание чл. 21, ал. 7, т. 2 от Закона за подземните богатства на заявителя следва да бъде издадено удостоверение за търговско откритие на находище на подземни богатства, след което предстоят редица съгласувателни процедури, в това число и с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности, както и с кмета на общината, на чиято територия е разположена заявената концесионна площ.
Едва след получаване на положителни становища от компетентните министри и от кмета на съответната община се преминава към следващо съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с всички членове на Министерския съвет. В случай че предоставените становища са положителни, то Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия. В случай че РИОСВ не одобри осъществяването на инвестиционното предложение за добив на подземни богатства, с влязло в сила решение, то на основание чл. 21, ал. 8, т. 3 от Закона за подземните богатства, министърът на енергетиката, мотивирано отказва регистрацията на търговско откритие. Отказът на министъра на енергетиката е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по съдебен ред.
Видно от изложеното дотук, към настоящия момент процедурата по ОВОС все още не е приключила. И тук е мястото да отбележа, че съгласно действащата нормативна уредба жителите на съответното населено място имат възможност да упражнят своите права при провеждането на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда на това конкретно инвестиционно предложение, като изразят становище при провеждане на задължителното обществено обсъждане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Петкова.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Госпожо Министър, аз благодаря за отговора.
Процедурата е ясна, наясно сме, че все още има път, който трябва да бъде извървян, но искам да заявя, че жителите на селото, разбира се, че ще имат отношение при общественото обсъждане, тъй като освен землището на село Балван, в крайна сметка се засягат землищата и на още две населени места, които също имат своите притеснения, тъй като евентуалното концесиониране би довело до проблеми с общинската пътна инфраструктура при преминаването, със запрашаване, с нарушаване на екологичното равновесие. При всички положения ще следим този процес и ще реагираме съобразно интересите на жителите на населеното място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господи Ламбев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Ламбев, наистина процедурата е в ход и сега е моментът жителите на конкретното населено място да изразят своето становище. Използвам случая, за да уверя и жителите на съответното населено място, и всички български граждани, че законодателят много ясно е разписал всички правила и процедури, които са свързани с финализирането на такъв процес и в тях много ясно е застъпено и отразено мястото на правото на мнение на съответните жители на населеното място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народните представители Александър Ненков, Даниела Малешкова, Десислава Тодорова и Мартин Тинчев относно Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“.
Заповядайте да зададете въпроса.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема, госпожо Министър, Програма BG04 „Енергийна ефективност и възбновяема енергия“ беше насочена към повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за отопление в сгради при производство на горива от биомаса, както и дейности за обучения и популяризиране на мерките в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. През изминалия програмен период бенефициенти по Програмата бяха българските общини, малките и средните предприятия, обучителните организации и университети.
В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: направен ли е анализ на резултатите от предходния програмен период по Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ и какво показва той? В какви срокове се очаква стартирането на новата Програма за енергийна ефективност и ясни ли са нейните основни параметри? Какъв ще бъде нейният ресурс и ще могат ли българските общини да се възползват от възможностите на Програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на така поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тодорова, Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ с програмен оператор Министерството на енергетиката бе финансирана по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. с бюджет от 15 млн. 600 хил. евро, в това число 13 млн. 260 хил. евро, или 85% безвъзмездна финансова помощ, и 2 млн. 340 хил. евро, или 15% национално съфинансиране. Максималният размер на помощта бе до 100% от допустимите разходи на проектите.
По Програмата са проведени четири открити процедури за подбор на проекти, като бяха сключени и изпълнени съответно 52 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и един договор за изпълнение на предварително определен проект, приложение на Европейския пазар на електроенергия в България, Фаза № 2. Бенефициенти по Програмата бяха 32 общини, девет малки и средни предприятия и девет обучителни организации.
Във връзка с изпълнение на задълженията на Министерството като програмен оператор бяха изготвени и предоставени пред офиса на Финансовия механизъм за одобрение и окончателни технически и финансови доклади, в които бяха анализирани постигнатите резултати.
През месец април 2017 г. успешно приключи изпълнението на всички 53 проекта по Програмата. Общата стойност на верифицираните и разплатени средства по изпълнените договори възлизат на 25 млн. 452 хил. лв., което представлява 92% от планираните средства за изпълнение на проектите. Спестените емисии са 71 хил. 809 тона въглероден диоксид, 5 хил. 605 мегаватчаса годишно спестена енергия и 43 хил. 280 мегаватчаса годишно увеличено производство на енергия от възобновяеми източници.
Тук е мястото да отбележа, че българските общини бяха основен бенефициент по Програмата. Бяха изпълнени енергоефективни дейности и въведени възобновяеми източници в 115 сгради общинска собственост, от които 40 училища, 55 детски градини, осем медицински центрове, 12 социални институции и административни сгради. Верифицираните и изплатени към общините средства са 20 млн. 681 хил. лв., или 93% от определените средства за изпълнение на проектите.
На 9 декември 2016 г. беше подписан Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 г. – 2021 г. между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Съгласно подписания Меморандум Министерството на енергетиката е програмен оператор на новата Програма „Енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и енергийна сигурност“. Програмата е с бюджет от 32 млн. 941 хил. евро, от които 28 млн. евро, или 85% безвъзмездна финансова помощ и 4 млн. 941 хил. евро, или 15% национално съфинансиране. Разработената от Министерството на енергетиката концепция на новата Програма е одобрена на 17 април тази година от Комитета на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Концепцията предвижда един от основните допустими бенефициенти по Програмата да бъдат отново българските общини, като очакванията са след средата на месец септември тази година всъщност да бъде даден стартът и на първите процедури и новата Програма съответно да бъде обявена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тодорова – имате думата.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. При срещите ми с избиратели гражданите изразяват подкрепа за Програмата, тъй като ефектът от нея е екологичен, социален, икономически, удължава се животът на сградите. Надявам се тя да продължи, хората и бизнесът да имат възможност да се възползват от нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Тодорова, наистина този механизъм се оказа изключително добър и по отношение на потенциалните бенефициенти, както стана ясно и от доклада, който сме изготвили. В най-голямата си част това са българските общини и смятам, че тази мярка за подпомагане на енергийната ефективност в общинските сгради, в малки и средни предприятия се оказа изключително удачен механизъм. Затова аз апелирам и в рамките на новия програмен период българските общини, българските малки и средни предприятия да имат готовност с подходящи проекти, насочени към енергийната ефективност на сгради, съответно на предприятия, така че да могат да кандидатстват отново успешно след втората половина на месец септември. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Петкова.
Следва въпрос от народните представители Димитър Бойчев, Диана Саватева, Галя Василева и Ася Пеева относно сигурност на електроенергийната система.
Заповядайте, уважаеми господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, на прага сме на стартиране на летния туристически сезон и в тази връзка гарантирането на сигурността и надеждността на електрозахранването е от ключово значение за оптималното функциониране на електроенергийната система на страната.
В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: какви реконструкции и модернизации на електропреносната мрежа в Югоизточна България са предприети през изминалата година и какво предстои с цел гарантиране на електрозахранването в региона и по-специално в района на Южното Черноморие? Както всички знаем, там е съсредоточена най-голямата леглова база на най-големите черноморски курорти и през летния туристически сезон в пъти се увеличава консумацията на ел. енергия, която е ключова за протичането на един успешен туристически сезон.
След големите аварии на съоръженията на ЕСО (Електроенергийния системен оператор) през месец март
2015 г. в района на Родопите какви мерки бяха предприети от преносния оператор за обезопасяване на електропреносната мрежа в региона? Какви ремонтни дейности са предприети за възстановяване на засегнатите електропроводи и колко средства са инвестирани в реконструкцията им? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, много актуален и навременен въпрос.
Гарантирането на надеждното електроснабдяване на територията на цялата страна, в това число и в района на Южна и Югоизточна България, е един от основните приоритети в работата на Електроенергийния системен оператор.
За целта дружеството своевременно извършва реконструкция и модернизация на въздушните линии, обслужващи двата региона.
По отношение на Югоизточна България, в частност Южното Черноморие, през 2017 г. ЕСО извърши модернизация на въздушна линия на 110 киловолта „Бисер“, като ремонтът доведе до увеличаване сигурността на електрозахранването в направление град Карнобат – град Айтос – град Бургас – град Варна, като е повишена и надеждността на електроснабдяването на курортите северно от град Бургас.
Реконструкцията на въздушна линия на 110 киловолта „Юнга – Извор“ в участъка, преминаващ през заблатените утайници на „Нефтохим – Бургас“, реши проблеми с корозиралите от агресивната среда стълбове и доведе до повишаване на експлоатационния ресурс на линията, както и повишаване сигурността на електрозахранването на курортите, намиращи се южно от град Бургас.
Извършеният ремонт на въздушна линия 110 киловолта „Граничар“ доведе до повишаване преносната способност на мрежата по направление ВЕЦ „Ивайловград“ – град Елхово, и обезпечаване на захранването на подстанциите в района на Приморско и Малко Търново.
Тази година ще започне реконструкцията на въздушна линия 220 киловолта „Камчия“ от ТЕЦ „Марица изток 2“ до подстанция „Карнобат“, която е въведена в експлоатация преди повече от 50 години.
До края на месец август се предвижда да завърши реконструкцията и на открита разпределителна уредба на 110 киловолта в подстанция „Карнобат“, която е въведена в експлоатация преди 60 години. Подстанцията захранва битовите и промишлени потребители на градовете Карнобат и Сунгурларе, както и тяговата подстанция „Карнобат“.
Приключването на реконструкцията на двата обекта ще резервира захранването на целия регион и ще гарантира сигурността на електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие.
Направените инвестиции ще бъдат близо 6 млн. 300 хил. лв. за подстанция „Карнобат“ и около 26 млн. лв. за въздушна линия 220 киловолта „Камчия“.
По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан с наистина суровите зимни условия в региона на Родопите, както Вие правилно отбелязахте, наистина безпрецедентни ниски температури, снеговалежи, всички помним 2015 г., доведоха до сериозни аварии в района на Родопите. В тази връзка от страна на Електроенергийния системен оператор бяха предприети незабавни мерки и бързо възстановяване на авариралите линии, като веднага след овладяването на кризисната ситуация започна и цялостна реконструкция на електропроводите „Преспа“ и „Чая“ на обща стойност над 14 млн. лв. И двете линии са въведени в експлоатация през
1961 г.
Основен ремонт с подмяна на стълбове беше извършена и на въздушна линия 110 киловолта „Перперек“, като стойността на извършената реконструкция е близо 5 млн. 700 хил. лв.
Повишаване на преносната способност беше постигната и по направление Хасково – Кърджали, с извършената реконструкция за близо 5 млн. 500 хил. лв.
Изготвени са и работни проекти за реконструкция на въздушна линия 110 киловолта „Джаладжа“, като целта на ремонта е повишаване на преносната способност на електропровода по направление ВЕЦ „Кърджали“ – Ардино – Смолян. За повишаване сигурността на линията чрез монтиране на нови стълбове са предвидени приблизително 5 млн. лв.
Допълнително се предвижда и реконструкция на открита разпределителна уредба на 110 киловолта на подстанция „Ардино“, която се очаква да възлезе на стойност около 3 млн. лв.
От голямо значение за безаварийната работа на електропроводите и обезпечаване сигурността на електрозахранването в района на Родопите е регулярното почистване на просеките в планинската им част. През 2017 г. бяха почистени 1890 дка, в което ЕСО инвестира малко над 340 хил. лв.
Уважаеми дами и господа народни представители, смело мога да заявя, че екипът на Електроенергийния системен оператор работи изключително целенасочено и много мотивирано за това да бъде гарантирана енергийната сигурност на българските граждани. Инвестира се сериозен ресурс в модернизация и рехабилитация и смятам, че и резултатите са налице. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз съм удовлетворен от отговора Ви. Наистина много адекватни мерки са предприети от страна на ЕСО и от страна на Министерството за обезпечаване на безпроблемното електрозахранване, което наистина е в основата не само на протичането на един успешен туристически сезон, но въобще на живота на хората.
Наистина разбирам, че имаме много амортизирани съоръжения, много експлоатирани, на много години, но наистина имате сериозен анализ, съсредоточили сте се там, където е най-необходимо, и наистина мисля, че това ще бъде достатъчно, за да сме по-спокойни за предстоящия туристически сезон и въобще за безпроблемното електрозахранване и обезпечаване на електрозахранването от страна на ЕСО, и от страна на операторите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, наистина голямо предизвикателство е пред българския Електроенергиен системен оператор, тъй като една част от мрежата е много стара, амортизирана, но колегите работят много добре и успяваме да участваме в проекти по оперативните програми на Европейския съюз, които са свързани с междусистемната свързаност между отделните държави. Там също имаме няколко обекта, няколко проекта, които са изключително важни и за тях може би ще стане дума в следващия въпрос, който също е представен от народни представители, но пет от тези проекти са наистина проекти от общ интерес и те са много значими.
Ще получим финансиране от Европейския съюз, което също е още една гаранция за сигурността на нашата система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Към Вас има още два въпроса.
Първият от тях е от народните представители Петя Цветанова Аврамова, Десислава Ангелова Тодорова и Мартин Владимиров Тимчев относно проекти на Електроенергийния системен оператор.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за да поставите въпроса.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Електроенергийният системен оператор осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на Република България.
Дружеството отговаря за съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на други страни, осигурява експлоатацията, поддръжката, надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателни мрежи и ремонтни дейности и услуги в областта на енергетиката.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: колко и какви проекти с привлечено европейско финансиране реализира независимия преносен оператор на България, които ще способстват подобряване сигурността на доставките на електроенергия и ефективността на електроенергийната система в региона? Какъв е размерът на европейското съфинансиране? На какъв етап е реализацията на всеки един от тези проекти?
Тъй като прочетох информация за изграждане на електропроводи с такова финансиране, бихте ли дали малко повече информация за реализацията на проектите и пускането в експлоатация на електропроводите. Как ще допринесе това за интегриране на електроенергийните пазари в региона и ще способства за изграждането на трансевропейска енергийна инфраструктура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Аврамова! Електроенергийният системен оператор работи по реализацията на пет проекта, получили статут на проекти от общ европейски интерес, съгласно Регламент 347 от 2013 г. за изграждане на трансевропейската инфраструктура.
В края на месец септември 2017 г. петте проекта станаха част от Меморандума за допълване на инициативата за газова междусистемна свързаност с Централна и Югоизточна Европа, където се включиха и проекти, които са свързани с електроенергийната свързаност между отделните държави.
Проектите, реализирани от ЕСО, са обединени в две основни групи – първата включва междусистемния електропровод на 400 киловолта между Република България и Република Гърция от подстанция „Марица изток“ до подстанция „Неа Санта“ и няколко вътрешни електропровода на 400 киловолта.
Втората група предвижда подсилване на междусистемната свързаност между Република България и Република Румъния и включва проекта за изграждане на електропровод на 400 киловолта между подстанция „Варна“ и подстанция „Бургас“ на българска територия и два електропровода до румънска територия.
Общата дължина на новите електропроводи на 400 киловолта е приблизително 480 км с инвестиционна стойност 245 милиона евро. Към момента ЕСО е изпълнил прединвестиционните дейности за всички проекти от общ интерес с привлечено безвъзмездно финансиране от Европейския финансов механизъм за свързване на Европа, като размерът за безвъзмездното финансиране е приблизително 1 милион евро.
За изграждане на електропроводите е привлечено безвъзмездно финансиране по Международен фонд „Козлодуй“ и от Механизма за свързване на Европа.
С 31 млн. лв. от Международен фонд „Козлодуй“ ще бъде съфинансирано изграждането на 94 км електропровод на 400 киловолта от подстанция „Пловдив“ до подстанция „Марица изток“.
Със средства от Механизма за свързване на Европа в размер на 120 млн. лв. ще бъде съфинансирано изграждането на електропроводите на 400 киловолта от подстанция „Марица изток“ до подстанция „Бургас“ и от подстанция „Варна“ до подстанция „Бургас“.
Първият предвижда изграждането на приблизително 150 км въздушна линия на 400 киловолта от подстанция „Марица изток“ до подстанция „Бургас“ с преносна способност от 1500 мегавата, като през 2018 г. се очаква стартиране на строително-монтажни работи по електропровода с оглед неговото въвеждане в експлоатация в средата на 2021 г.
Вторият електропровод е с дължина 86 км и свързва подстанция „Варна“ с подстанция „Добруджа“. Той е част от групата проекти от общ европейски интерес за увеличаване на преносната способност между България и Румъния, известен като коридор „Черно море“.
Прединвестиционните дейности за изграждане на електропровода предстои да бъдат завършени до края на месец май тази година.
Междусистемният електропровод на 400 киловолта между подстанция „Марица изток“, Република България – подстанция „Неа Санта“, Република Гърция, се реализира от Електроенергийния системен оператор съвместно с гръцкия независим преносен оператор, като през настоящата година предстои подготовка на съвместна кандидатура за привличане на безвъзмездно финансиране за изграждане на втората междусистемна връзка между България и Гърция.
Следва да се отбележи, че петте проекта от общоевропейски интерес, които се изпълняват от ЕСО, са от ключово значение за реализацията на приоритетния електроенергиен коридор Север-Юг и за трансевропейската енергийна инфраструктура. Реализацията на проектите ще реши основни инфраструктурни нужди за повишаване преносната способност на електроенергийната мрежа, ще доведе до подобряване на сигурността на доставките в региона, както и до ускоряване на пазарното интегриране. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Заповядайте за реплика.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Петкова, аз приветствам усилията на ЕСО и на Министерство на енергетиката за привличане на безвъзмездни средства, на външно финансиране за изпълнение на така важни за енергетиката ни проекти и дейности.
Знам, че изпълнението на такива проекти ще подобри услугата, ще повиши енергийната сигурност, ще намали разходите. Инвестициите в сигурност на съоръженията и мрежата на ЕСО, както и инвестициите в енергийна свързаност, са част от цялостната енергийна сигурност на страната и аз пожелавам успешна реализация на всички проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към последния въпрос. Той е от народните представители Даниела Владимирова Савеклиева, Георги Запрев Динев, Емил Серафимов Тончев, Стефан Апостолов Апостолов и Александър Иванов Мацурев относно междусистемната газова връзка Гърция – България.
Кой от колегите ще постави въпроса? Колегите ги няма, за да зададат въпроса си.
Как ще преминем нататък, след като министър Радев го няма? Имаме ли някаква информация? (Шум и реплики.)
Министърът е на път, а тези, които имат въпроси към него, са в залата.
Нека да чуем и последния въпрос, който е към госпожа Петкова. Колегите вече са в залата.
Заповядайте, за да зададете въпроса си.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Петкова, моля да ме извините за закъснението! Имаме въпрос с колегите от област Благоевград и той е относно междусистемната газова връзка Гърция – България. Тази връзка предвижда изграждането на газопровод, който ще свързва директно националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България. Газопроводът ще има и важна стратегическа роля и ще осигури реална диверсификация на източниците и маршрутите – доставка на природен газ за България.
В тази връзка нашият въпрос към Вас, госпожо Министър, е: на какъв етап се намира Проектът за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България; кога се очаква да стартира строителството на газопровода и неговото въвеждане в търговска експлоатация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, на първо място, бих искала да отбележа актуалността на поставения от Ваша страна въпрос. Наистина изграждането на междусистемната връзка Гърция – България е много важен проект, основен, ключов проект от стратегическо значение не само за България и за Гърция, но и за целия регион на Югоизточна Европа. Това е проект, който ще даде възможност за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Той е и един от основните приоритети в част „Енергетика“ от управленската програма на нашето правителство.
Информацията, която мога да Ви представя, е актуална към настоящия момент, но преди това, ако позволите, да отбележа, че още през 2015 г., през месец декември беше прието окончателно инвестиционно решение за акционерите съответно на проекта – БЕХ и IGI Poseidon. На база на одобрените от акционерите капиталова структура и финансови параметри, проектната компания кандидатства за обезпечаване на финансирането, което е необходимо условие за стартиране на строителството. В момента проектната компания „АйСиДжиБи“ има одобрено безвъзмездно финансиране за Проекта в размер на 45 млн. евро по Европейската енергийна програма за възстановяване. Очаква се и окончателно решение от управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което следва да бъде потвърдено от Европейската комисия, за изменение на програмата и включването на компанията „АйСиДжиБи“ като допустим бенефициент. По програмата Проектът има възможност да получи безвъзмездно финансиране в общ размер на 39 млн. евро.
Освен одобрената безвъзмездна финансова помощ и заявлението за допълнително финансиране българското правителство е одобрило в приетия бюджет за 2018 г. държавна гаранция в размер на 110 млн. евро, при договаряне на заем за Проекта „АйСиДжиБи“.
В тази връзка БЕХ като акционер с 50% от дяловото участие в проектната компания и потенциален получател на държавно гарантиран заем е в процес на преговори за уточняване условията на заемното и гаранционно споразумение с финансовите институции.
Следва да се отбележи, че в началото на месец март тази година, след преговори между акционерите на проведена среща на ръководно ниво, е взето решение за оптимизиране на капиталовата структура в съответствие с указанията, дадени от Джаспърс и от Европейската комисия. На база на решението за промяна на капиталовата структура, проектната компания е в процес на актуализация, на анализ разходи – ползи, който трябва да потвърди размера на финансовия дефицит при прилагане на нови финансови параметри.
Към настоящия момент от гледна точка на статута на съгласувателни и разрешителни процедури за Проекта са налице: влязло в сила решение за оценка на въздействието върху околната среда за цялото трасе; влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план за цялото трасе на българската територия; одобрен и съгласуван технически проект за цялото трасе на българска територия и завършено проектиране на гръцкия участък; издадено и влязло в сила разрешение за строеж за българската територия.
През месец ноември 2016 г. успешно приключи пазарният тест за резервиране на капацитет на газопровода, в рамките на който бяха получени оферти от петима търговци за резервиране на около 1 млрд. 570 млн. кубични метра природен газ, от предлаганите общо 2,7 млрд. кубични метра. През изминалата година бяха стартирани и процедурите по реда на Закона за обществените поръчки за избор на инженер консултант за Проекта, избор на изпълнител за доставка на линейни тръби, като процедурата за възлагане на инженеринг, доставка и строителство ще стартира в понеделник, 30 април 2018 г.
При положителен сценарий в развитието на процедурата, се очаква възлагането на строителството да се осъществи през последното тримесечие на 2018 г., а въвеждането в търговска експлоатация трябва да бъде реализирано през 2020 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Ще имате ли реплика? Не. Благодаря.
Свободна сте, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към въпросите към министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Първият въпрос е от народните представители Дилян Станимиров Димитров, Пламен Дулчев Нунев, Диана Димова Саватева и Пламен Тачев Петров относно дейностите по обновяване и модернизиране на сградите на полицията и службите за пожарна безопасност за периода от месец май 2017 г. до март 2018 г.
Заповядайте.
ДИЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с материалната база и сградния фонд в сградите на полицейските служби и участъци и на сградите на „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Несъмнено един от Вашите приоритети е борбата с организираната и битовата престъпност. Като част от тази борба, за да бъде тя ефективна, полицаите и пожарникарите трябва да имат създадени добри условия за труд. Моят конкретен въпрос към Вас е: водите ли статистика от началото на управлението, в което Вие сте министър, колко сгради са реновирани и обновени; дали и в момента продължавате тенденцията полицаите и пожарникарите да имат по-добри условия на труд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Димитров, Нунев, Тачев и госпожо Саватева! Министерството на вътрешните работи участва в различни програми за повишаване на енергийната ефективност, за подобряване състоянието на сградния фонд и в крайна сметка за подобряване условията на работа, както и Вие казахте, на служителите. Намаляват се разходите по поддръжката на сградния фонд и се постига повишаване срока на експлоатация на сградите, като средствата, които се заделят сега, след това ще се върнат многократно и отиват точно за мотивацията на най-важното, каквото са служителите на Министерството на вътрешните работи – за тяхната мотивация, заплати включително, условия на труд.
Съвместно с кметовете на общините Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ участва – ще започна с нея – в 23 партньорски проекта за въвеждане на мерки за повишаване на енергийната ефективност на административните сгради на Дирекцията и 15 районни полицейски управления на обща стойност над 10 млн. лв. Това е за срока, за който питате. Предстои сключването още на 12 такива партньорски проекта.
Само да кажа за този период, тъй като това са проекти, които се правят, започнати са преди, някои сега се привършват, други сега започват, така че надали ще вляза точно в тези рамки, но да изброя буквално по населени места къде са направени такива подобрения на сградния фонд, най-общо казано.
Благоевград – пожарната, ще използвам този популярен термин; Златоград – сградата на пожарната отново, на „Гранична полиция“ също; Попово – пожарната; Крумовград – пожарната; Поморие – пожарната, полицията, плюс видеонаблюдение, което също им помага; Бургас – видеонаблюдение; Перник – видеонаблюдение; Севлиево – пожарната е реновирана; Девин – пожарната също; Сандански – също пожарната и Районното управление. На много места ги правим заедно по инициатива общо взето. Понеже административният капацитет на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, така се е случил през годините, е по-добър и по-опитен, помагат и на полицията. В Сандански – пожарната и полицията, съвместно и двете сгради; Пещера – пожарната и полицията – лично ходих да ги открия, благодаря на кметовете, които помагат, защото те са бенефициенти на голяма част от парите по „Региони в растеж“; Троян – пожарната; Мездра – пожарната; Главната дирекция „Пожарна безопасност“, тоест пожарната популярно казано в Луковит, Генерал Тошево, Балчик, Левски и така нататък. Те са в реконструкция. Има нюанси в това къде се прави само реконструкция, в кои населени места – реновиране на сградите.
В момента в Русе се провежда обществена поръчка и се прави основна реконструкция на една от двете сгради, отново на пожарната. Започна ремонт на една сграда от големите пожарни в Добрич за 1 млн. лв. Започна изграждането в столицата на нова, „Шеста“, така е кръстена, пожарна за близо 2,5 милиона. Аз я откривах, спомням си цената.
Предстои строителство в Карнобат на пожарна сграда за приблизително същата сума. Във Варна в момента се работи за втора сграда на пожарната.
Изграждат се шест центъра за подготовка на служители в София, Враца, Габрово, Шумен, Пазарджик и Бургас. Не споменавам случайно тези центрове. Те са много важни, тъй като там се подготвят и тези повече от над 212 доброволни отряди, които ще помагат на пожарната. Те са по европейски критерии, трябва да имаме такива.
По оперативните програми, финансирани от Европейския съюз, Главна дирекция „Пожарна безопасност“ досега управлява приблизително – ще кажа числата, да добият представа и гражданите, а и служителите за какви пари става дума – около 62 млн. лв., насочени за доставка на съвременни предпазни средства. Освен това, което ме попитахте за сградния фонд – за оборудване, за подготовка на населението и служителите в учебните центрове. Очакваме през пролетта на 2018 г. – сега, до лятото, да спечелим проекти общо за още около 50 млн. лв.
Осемдесет и шест процента от техниката, нека добавя и това, на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е изцяло обновена. Успоредно с това имаме чисто нова техника, досега такава не е имало. Например тежка инженерна техника, лодки, специални автомобили за аварийно-спасителна дейност и други.
Изготвен е работен проект за изграждане на нова сграда на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Левски, ако се интересуват местните граждани. Предстои възлагане на обществена поръчка, започване на строителство и реализация на проекта. Но това предстои, само го казвам, тъй като, както казах, някои започват, други в момента са в процес, а на трети предстои от тук нататък да бъде възлагано включително и проектирането. Това е една обща бегла картина за времето, което имам, да Ви разкажа какво е направено и за полицейските управления, и за пожарната безопасност, с единствения фокус – подобряване работата и условията на труд на нашите служители, които да бъдат все така по-добри в това, което правят, в интерес на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Ще имате ли реплика? Да, беше доста изчерпателен отговор.
Последният въпрос е от народния представител Георги Георгиев Михайлов относно пореден случай на нападение над деца от домашни любимци.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз действително изключително много съжалявам, че в един относително кратък линеарен период се налага да обърна Вашето внимание върху един толкова стресиращ обществото проблем. Преди повече от месец аз Ви поставих въпроса за нападението при един трагично завършил инцидент със смъртта на едно дете от куче бойна порода. Тогава получих Вашия отговор и в хода на дискусията между нас смятах, че се е постигнал консенсус, че Министерство на вътрешните работи, в чието лице обществото вижда основния репер за охраняване на обществения ред, ще предприеме някаква инициатива, но за съжаление още в следващата седмица – на 10 април – се случиха два много тъжни инцидента, и то в един и същи ден – отново нападение от отглеждано куче бойна порода в 121-во училище, в квартал „Абдовица“ също, при които пострадаха отново две деца – на 6 и на 13 години.
Пак повтарям, че обществото вижда във Вас като принципал и във Вашето Министерство основния холдер на опазването на обществения ред, а това е крещящо нарушение на обществения ред. Във Вашия отговор преди време Вие посочихте, че законодателят е поставил в други ръце опазването на обществения ред в този аспект, но ми струва, че в този въпрос се състои и желанието да видим някаква инициатива от Министерство на вътрешните работи, която може да промени тази ситуация, разбира се, съвместно с институциите на общинските съвети и със създадената съвсем наскоро – тогава Вие отидохте точно на среща там – Зоополиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Аз мога няколко пъти да повторя – благодаря за доверието към Министерство на вътрешните работи. Вие сам казахте – на 2 февруари аз Ви отговорих на такъв въпрос на парламентарен контрол. Тогава казахте: „Да, нов случай и утре може да има, и трети, и четвърти, и пети“, но аз не мога да идвам да Ви отговарям на всеки въпрос. По-точно мога, ако Вие, народните представители, ме питате, но отново, както и Вие казахте, всички очакват от Министерство на вътрешните работи. Но всъщност законодателят е казал, че това не е наш ангажимент, и аз съвсем накратко ще припомня чий ангажимент и към кого трябва да бъдат отнесени тези въпроси. Разбира се, ще кажа каква е нашата отговорност.
Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните, Българската агенция за безопасност на храните – БАБХ, както ѝ е абревиатурата, осъществява контрола за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните, извършва проверките по сигнали и при констатирани нарушения налага санкции. И трите неща ги вършат служителите на тази агенция.
Органите на местната власт – кметове, всички там, осъществяват контрола над изоставените животни на територията на общините за идентификация, регистрация на кучетата, за спазване изискванията за защита на животните в приютите и териториите на съответната община.
Като пример може да се посочи, че по отношение на контрола на територията на Столична община съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за придобиване, притежание и отглеждане на домашни животни, контролните органи по смисъла на тази наредба са: кметът на Столична община, кметовете на районите на населените места или упълномощените от тях длъжностни лица и Столичният инспекторат.
Съгласно чл. 18 от същата наредба, при подаден писмен сигнал за агресивно куче на известен адрес за отглеждане се извършва съвместна проверка от инспектор на районната администрация и представител на неправителствената организация. Даже не участваме ние.
Когато писменият сигнал за агресивното куче е на неизвестен адрес, само тогава Районното полицейско управление съдейства за установяване на адреса.
Вие казахте „Зоополиция“. Да, от тази година направихме и това. Години наред нямаше такова нещо. Имаме Зоополиция. Те са длъжни да отидат и да направят това – да намерят неизвестния адрес, а ако има агресивност от собственика, тогава се намесва полицията. Тоест тя спазва правилата на обществения ред.
При получаване на сигнал за агресивно куче, за което има достатъчно данни, че може да извърши нападение, от структурите на МВР сигналът се препраща до компетентните органи – кметове на общини. Това трябва да направим ние веднага.
Искам да Ви уверя, че ние оказваме пълно съдейства и всички тези зоополицаи, за които споменах – те са 433 във всички районни управления на Министерство на вътрешните работи, имам предвид областни дирекции и СДВР в София – са готови да се отзоват с общо 29 или 25 брандирани автомобили, но само в случаите, които е определил законът, а аз конкретно ги казах – това е чл. 325 от Наказателния кодекс: „Ако някое куче прояви агресивност“… и така нататък. Ние веднага участваме, но само по този начин. Няма как да го направим по друг начин.
Аз също съм любопитен да чуя отговорите на Българската агенция за безопасност на храните по този случай, за който Вие питате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, всъщност Вашият отговор повтаря отговора и от миналия път и това оставя у мен относителна неудовлетвореност.
Мога да кажа от личен опит, тъй като Вие говорите за общинските съвети, че на територията на София общината категорично не изпълнява своите задължения или може би няма възможност да ги изпълнява. Нямам конкретна представа за това. Но по отношение на спазването на правилата от Правилника, който Ви е даден от Софийска община за отглеждане, обгрижване на домашните любимци, нищо от това не се спазва на територията на града. Това не се спазва в парковите територии на София. Свидетели сме всеки ден как се разхождат свободно кучета, без да бъдат с намордник, без да бъдат… да не влизам в подробности.
Вие сте човек, който добре познава, предполагам, ситуацията. В този смисъл аз виждам необходимостта – и затова си позволих да Ви поставя този въпрос. Можем и ние, народните представители, да съдействаме – на едно съвместно заседание на две комисии да се направи някаква законова инициатива по отношение на това –Министерският съвет е основен законодателен инициатор – така че действително охраняването на обществения ред не да бъде вменено, а съдействието между МВР и тези институции, които Вие споменахте, да бъде на много по-ефективно ниво, та не да се стига периодично до такива случаи. През последните шест месеца аз слушам вече за четири пъти. И при един от този случаи, за съжаление, загубихме един детски живот.
Смятам, че е възможно МВР да прояви инициатива и този начин на опериране, който законодателят, както Вие правилно казахте, е дал, да бъде променен. Защото моето дълбоко мнение е, че Българската агенция за контрол на храните едва ли има и капацитета, едва ли има възможността да осъществява вменените ѝ от законодателя функции, които тя определено не изпълнява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Интересна идея.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съгласен съм с Вас. Вие не казахте думата „усещане“, аз ще я използвам. Наистина има такова усещане. Аз като се движа по улиците и видя кучета, първата ми мисъл е: някой полицай не го ли вижда това? Нали хората са свикнали полицията да помага навсякъде и във всичко.
Аз наистина повторих, част от това, което съм Ви казал тогава – буквално какви са правилата на играта. Да, такива са. Попитах, разбира се, готвейки се за отговора на въпроса, какво можем да направим ние, полицията, дали ние да проявим инициатива. Тя е или наша, или Ваша, за да влязат промени в законодателството. Не виждам обаче защо трябва да разширяваме нашите функции.
Съгласен съм с едно – и това не го казах, но ето, сега Ви го казвам – ние трябва да пишем предписание: „Не се спазва Наредбата на София“, за да я спазват. Инспекторат да отиде там, да бъдат любезни.
Също и за местната власт, тук съм съгласен. Може би и там трябват предписания относно тази наредба. Говоря за всичките градове и населени места.
Може би със започналата вече от 23 януари работа на Зоополицията ще се понаместят нещата и пластовете, ще видим докъде са им правомощията. Те самите ще кажат: „Да бе, отиваме там, ама по-добре беше, ако бяхме отишли в началото на случая да видим“ – говоря за зоополицаите – а не да бъдат първо там от тази Агенция или някакви други органи на местната власт. Това предстои да се направи, да стигнем до истината. Ще видим какъв е международният опит. Може би ще натоварим допълнително и Министерство на вътрешните работи с някакви функции, но само в тази част – говоря за Зоополицията.
Предстои да го видим това. Хубаво е, че втори път поставяте въпроса. И аз като Вас се възмущавам – как така малки деца са нахапани от кучета! Ние ги пазим от престъпниците, сега и от кучетата да ги пазим…
Напълно е резонно въпросът да се отнесе към полицията, но се опитвам все пак да намеря границите и да видя чия е отговорността. Разбирам, че заедно го правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това въпросите към Вас свършиха.
Благодаря и на всички колеги за сравнително стриктното спазване на регламента ни.
Ще направя едно съобщение: следващото заседание ще бъде на 2 май 2018 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,40 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер
Веселин Марешки

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов