Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, днес е 1 юни – Денят на детето. Нека да си пожелаем децата ни да са здрави, щастливи и безгрижни и нека си останем и ние малко деца!
Утре е 2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, ден, в който коленичим пред саможертвата на хилядите знайни и незнайни наши съотечественици, проляли кръвта си в борбите за национално освобождение.
В качеството си на председател на Националния инициативен комитет за честване на 170-та годишнина от рождението на Христо Ботев, поднасям на всеки от Вас по един календар с неговия лик, за да не забравяме чутовната му храброст, неподражаем поетически гений и харизма.
Ботев е недосегаем и за хулителите, и за ласкателите. Той държи съвестта ни будна и ни кара да осъзнаем, че физическата кончина е само стъпало към безсмъртието на духа. „Отечеството – казва Ламартин – е създадено от праха на мъртвите.“ Нека им отдадем дължимото, защото те са онази спойка, която от масата прави народ.
Поклон пред паметта им!
Колеги, продължаваме с Програмата за днешния пленарен ден.
Декларация.
Заповядайте, госпожо Клисурска, за декларация.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Отново е 1 юни и ние празнуваме Международния ден на детето.
Празникът се е появил в резултат от състоялата се през август 1925 г. в Женева Първа световна конференция за благосъстоянието на децата, на която присъстват представители на 54 страни, които обединяват сили, приемат и подписват Женевската конвенция. С нея се провъзгласяват равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие, независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние.
Основният принцип в Декларацията на ООН за правата на детето гласи: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си“.
Децата са най-важното нещо, децата са нашето бъдеще, нашата гордост, наша надежда, но и наша отговорност. Те заслужават днешния ден да е прекрасен, да имат сигурност и опора, стабилна среда тук и сега. Ние сме тяхното вчера, а те са нашето утре, но къде сме ние сега? Най-вероятно пак ще декларираме, че правим или ще направим всичко за бъдещето на децата на България, но така ли е в действителност?
Ще припомня няколко известни факта.
Българските родители са с най-ниски доходи в Европейския съюз. Това се отразява и на семейството. Относителният дял на бедните български деца е 32%, което прави около 380 хиляди българчета. Няма изгледи техният брой да намалее. Половината от българските деца не ходят на почивка, 43% от тях не спортуват, 33% от тях нямат подходящо място за учене и писане на домашните си, 35% признават, че не могат да си позволят купуването на една книга и обувки.
Българските деца са сред най-болните в Европа. Фактите са много и стряскащи, но ще спомена само един: заболеваемостта от активна туберкулоза сред децата до 17-годишна възраст е 14,4 на сто хиляди деца. И това е в 21-ви век! Близо 1/3 от българчетата не ядат всекидневно плод или пресен зеленчук поради липсата на средства от родителите им.
Българските деца са назад в европейските класации по образованост. Само през последната година над 17 хил. деца са напуснали училище. Училищата в страната се разделиха драстично на масови и елитарни. Съществуващата система на частни уроци показа, че образователната система страда от системни недостатъци, които се плащат с цената на детски нерви и изтънели родителски бюджети.
Успехите на нашите деца в престижни университети и математически олимпиади са реални и видими и не са благодарение, а въпреки образователната система у нас.
Механизмът за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст установи, че към 2017 г. 206 хиляди деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали или никога не са били записвани в детска градина или училище. Причините са комплексни. Една от тях е закриването на училища, даже Световната банка установи, че всяко закрито училище увеличава значително дела на непосещаващите и отпадащите от училище ученици.
Днес в България общообразователната система се характеризира със сравнително нисък среден резултат на знания и умения на учениците, с голям дял на резултати под критичния минимум, с относително малък дял на високите резултати, 40% от 15-годишните ученици са неграмотни.
България е на последните места в Европейския съюз по четивна и математическа грамотност. Има високи регионални неравенства в достъпа до качествено образование, има цели области в страната, в които училищата са с по-ограничен материален и кадрови ресурс за качествен учебен процес. Проблем е и различният социален статус на родителите.
Ключово значение има обхватът на децата в детските градини, но всяко пето българско дете не е обхванато в задължителното предучилищно образование. Една от основните причини за това е финансовата бариера, високите такси за детски градини. По този повод Българската социалистическа партия още от години предлага задължителната предучилищна подготовка да бъде безплатна за семействата. Друга е лошата организация. В големите градове места в детските градини няма и родителите са принудени да водят истински войни и да участват в корупционни схеми, за да запишат детето си в детска градина. В столицата теглят жребий, за да запишат детето си в първи клас. Не може бъдещето на едно дете да зависи от жребий.
Българските младежи не виждат перспектива да останат в България. Те знаят, че ако останат у нас, ще живеят по-лошо от родителите си. Всяка година емигрират хиляди млади хора и млади семейства с децата си.
Днес десетки деца, родители и хора с увреждания участват в палатков лагер пред Народното събрание. Явно е, че само се говори за промяна в политиките, насочени към децата с увреждания, но реални действия липсват и уязвените не усещат и не виждат промяна в нагласите на властта. Те заявяват: „Системата ни убива“.
Средният успех на държавата в грижата за децата е 2.88 според доклада „Бележник 2018“, изготвен от Националната мрежа за децата. Те казват: „Живеем в държава, която постепенно убива децата си. Има възможности, има средства, но нищо не се прави. Гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи за бъдещето на държавата – за децата, не се прави“.
Тези негативни тенденции се засилват особено много през последните десетина години. Всички знаем чие правителство управлява страната ни през този период. По тази причина ние се обръщаме най-вече към представителите на управляващата коалиция: предлагайте и приемайте такива закони, в които да се вижда, че се грижите за всички деца на България, а не само за избрани; не взимайте заеми, които следващите поколения ще връщат (силен шум в ГЕРБ); не декларирайте само, че образованието е приоритет, а направете така, че децата да ходят с радост на училище и там да получават реални знания; спрете порочната система „Парите следват ученика“; реформирайте здравната система по начин, при който родителят не тегли кредит, ако детето му се разболее; безплатната медицинска помощ да не е само на хартия, ключът към здравето на нацията са профилактиката и здравословният начин на живот; насочете повече средства към държавните и общинските училища (силен шум в ГЕРБ), защото там се възпитава огромна част от бъдещите български граждани; нека всяко българско дете да има шанс да получи качествено образование, независимо от финансовите възможности на родителите му; направете системата за сигурност такава, че да не е опасно когато децата ни излизат с връстници или се прибират вечер у дома.
Като представител на парламентарната опозиция Ви заявявам, че ако направите това, то Вие ще срещнете нашата пълна подкрепа!
Честит празник, малки, големи и още по-големи деца! Съгласявам се с максимата, че във всеки оптимист живее дете и се надявам образованието на децата да им носи оптимизъм.
Пожелавам си децата на България да имат шанс да изживеят живота си така, както смятат за добре, да имат възможност и поощрение за всяко предизвикателство, което предприемат, да мечтаят смело и да постигат всичко с лекота, да бъдат благословени с приказно детство.
Нека на този посветен на децата ден тревогите отстъпят мястото си на вярата, че заедно можем да направим живота на децата ни по-добър, защото това е наша историческа отговорност, за да бъдем достойни пред нашите деца.
Ще завърша с думите на любим мой български автор Иво Иванов – „Кривата на щастието“: „На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни, трябват му повече възрастни с детски сърца“!
Честит и прекрасен празник на всички! (Ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи: „Ееее!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Госпожо Дамянова, имате думата от името на парламентарна група.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „Знам една планета с един червендалест господин, той никога не е помирисвал цвете, той никога не е поглеждал звезда, никога не е обичал никого, никога не е правил друго освен сметки, цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек, аз съм сериозен човек“ и се надува от гордост, но това не е човек, а гъба.“
Уважаеми колеги, винаги когато слушам декларацията на колегите социалисти, се сещам за този цитат от „Малкия принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери. Време е да смените, госпожи и господа отляво, плочата, че нищо не се прави, че всичко е далавера, че всичко е лобистко и за всичко са виновни ГЕРБ. Време е да поспрете и да се огледате. Може би тогава ще видите, че хаотично пуснатите Ви обвинения създават смут, но само тук, на жълтите павета, при нас, а дневният ред на хората е съвсем друг.
Времето на съжденията от типа „Вие сте лошите, а ние сме добрите“ отдавна отмина. В ГЕРБ работим за политики, за резултати и за решения на предизвикателствата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Стига вече с тези словесни фойерверки по различни теми. Не впечатлявате никого с тях, но режисирайки проблеми, създавате безсмислено напрежение, за което отговорност понасяме всички ние.
Разбираме, че не е много удобно да се каже, че последователната политика на ГЕРБ осигурява възможности за всяко едно дете да бъде в детска градина и училище, и това не е политика от последните месеци, уважаеми госпожи и господа, това е политика последователна от последните години.
Впрочем, ние говорим за връщане на децата в клас, защото когато нас, ГЕРБ, тук не ни е имало, част от присъстващите вляво днес в тази зала са допуснали изобщо да има такъв проблем. За децата днес има занимални, има целодневно обучение, има стипендии, има безплатни учебници, вече и електронни, има национални и финансирани с европейски средства програми за развитие на занимания за интересите, за развитие на талантите и така нататък, и така нататък.
Това дали е достатъчно? Разбира се, че не е. Най-нормалното нещо е една партия, която поема конкретни ангажименти и ги изпълнява, да иска повече, особено за образованието на децата ни. Ние работим за това повече всеки ден с малки и с по-големи стъпки. Толкова по тази тема.
Сега ми позволете от името на ГЕРБ да поздравя всички деца – малки и пораснали, с Деня на детето 1 юни. Ден, в който властват смехът и радостта, ден на багрите, усмивките и песните. Помнете, че всеки от нас е дете и не позволявайте годините и нечистите мисли да прекършат крилете на надеждата!
Започнах с цитат от Екзюпери и ще завърша с не по-малко известен цитат от „Мечо Пух“ на Алън Милн, с който поздравявам всички деца: „Помни, ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш!“ Честит празник! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Продължаваме със съобщенията.
Процедура – имате думата.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Процедурата е следната. Преди две седмици внесох писмен въпрос до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно предоставяне на агростатистическа информация за производство на зеленчуци на открито и оранжерийно производство и производството на плодове за две реколти в два периода: от 1980 г. до 1989 г. и от 2010 г. до 2017 г.
На 18 май получих от председателя на Народното събрание госпожа Караянчева отговор-отказ, тъй като, цитирам: „Информацията, която изисквате чрез въпроса си относно производството на зеленчуци и плодове на открито и оранжерийно производство за…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Георгиев, извинете ме, кратко и ясно процедурния въпрос съгласно определението в Правилника. (Реплики от „БСП за България“.) Две минути, ако говори по процедурния въпрос.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: „…не се отнася за непосредствената дейност на министъра“.
Вижте, вчера имахме изслушване на министъра на земеделието, храните и горите именно по новата обща селскостопанска политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, справка в Правилника кои са процедурните въпроси. (Възгласи и реплики от „БСП за България“.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Това на какво прилича вече?! Нека да си обясни въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, мисля, че това е важно все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Важно е, но има друг ред в Правилника за разискване на подобни въпроси, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Считам, че госпожа Караянчева е подведена. В случая информацията, която съм поискал, отговаря на чл. 95, ал. 1. Поискал съм тази информация по друг ред, но пак казвам, с вчерашното питане и изслушване на министъра по отношение на бъдещата обща селскостопанска политика тези въпроси са важни, тъй като ясно е казано, че държавите членки ще имат самостоятелна отговорност за провеждане на политика…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Моля Ви да не злоупотребяваме с процедурата процедурен въпрос.
Процедура – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, съвсем не съм съгласен, че става дума за злоупотреба с процедура и с начина на провеждане на процедурата. Когато администратори на Народното събрание – защото решението се подписва от Цвета Караянчева, но в момента администратори в Народното събрание си позволяват да решават дали определен въпрос трябва да мине или не. Колегата искаше да каже точно това – че има неадекватно действие на администрацията на Народното събрание, подпечатано с подписа на госпожа Караянчева. Тази процедура не само че има смисъл, а се превръща в остър дефицит според мен в работата на Народното събрание и това, разбира се, е работа на председателя и трябва да бъде поставено точно по този начин, по който го поставя колегата, защото това не е единичен случай.
Бих могъл да изброя доста върнати въпроси с абсолютно неадекватни основания според мен, като например моят въпрос към Бойко Борисов от миналата седмица, който беше върнат, защото, видите ли, не се отнасял към Бойко Борисов, а към вицепремиера. Става дума за това, че на 12 и 14 юни сега в Ню Йорк, в ООН се провежда заседание на единадесетата среща на държавите, подписали Конвенцията на хората с увреждания. България, между другото, е подписала Конвенцията, но не е подписала ратификацията. Тази среща се провежда под Председателството на България, а се оказа, че България няма там нито делегация, нито панелисти, нито предложение за девет члена на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания. Чий проблем е това?! На Валери Симеонов ли е това, или на министър-председателя?! Ето Ви типичен случай, в който става дума, че чиновници в Народното събрание, под които обаче се подписва госпожа Караянчева, всъщност за мен категорично нарушават Правилника. В Правилника пише, че министър-председателят може и трябва да бъде извикван на парламентарен контрол. Там никъде не пише, че той идва, само ако иска. Процедурата е абсолютно уместна. Мисля, че трябва да се вземат мерки от председателя на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Не Ви прекъснах само, за да не ме обвините, че имам лично отношение към Вас. Но това, което казахте току-що, няма нищо общо с процедурата така, както е дефинирана в нашия Правилник. (Реплики от „БСП за България“.)
Има уведомление от вносители на законопроект на основание чл. 85 от Правилника за организацията и работата на Народното събрание: оттегляме внесения от нас на 5 април 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-22, внесен от народния представител Младен Шишков и група народни представители.
Съобщения:
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през вътрешните водни пътища в българския участък на река Дунав на учебен кораб от състава на Войската на Република Сърбия в периодите от 31 май 2018 г. до 3 юни 2018 г. и от 7 юни 2018 г. до 11 юни 2018 г. включително. Целта на плаването е свързана с провеждане на обучение и посещение на Военноморската академия на Румъния в град Констанца и в щаба на речната флотилия на Румъния, дислоциран в град Браила. Уведомлението е постъпило на 31 май 2018 г. с вх. № 803-09-30 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че за участие в съвместно учение на силите за Специални операции на Република Гърция, Република България, Румъния и Република Сърбия в Република Гърция за периода от 31 май 2018 г. до 9 юни 2018 г. със своя заповед е разрешил изпращането на военнослужещи от въоръжените сили на Република България със снаряжение и екипировка. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 31 май 2018 г. с вх. № 803-09-32 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Новопостъпили питания за периода от 25 май 2018 г. до 31 май 2018 г.
Постъпило е питане от народните представители Светла Бъчварова, Дора Илиева Янкова, Валентина Найденова, Милко Недялков към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, относно състоянието на горските пътища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 юни 2018 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Миглена Александрова.
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиан Тимчев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Димитър Данчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Филип Попов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Анелия Клисарова относно дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Имате думата, професор Клисарова, да зададете въпроса.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за висшето образование оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да повишават своя потенциал, да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование. Трябва да има ясна и точна система за оценяване, гарантираща определянето на обективна и правилна оценка. Така ли е сега?
До мен достигнаха много доказателствени материали под формата на факти, заведени съдебни процедури и жалби от страна на висшите училища относно съдържанието и провеждането на акредитационната процедура.
Бих ги обединила в три или четири направления.
Първо направление: от 2017 г. има не четири, а десет критерия наречени стандарти. Самите експерти, по техните думи, ясно казват: те представляват недостатъчно професионален превод на чужди образци, някои от които звучат неадекватно за българската среда.
Второ, допускане на конфликт на интереси при формирането на експертните групи и оценка, като понякога има лични, преднамерени мотиви за оценяване на програми и структури в зависимост от участниците в тези групи.
Трето, съществуващата система на акредитиране на висшите училища, която включва институционални/програмни акредитации, поглъща неоправдано количество време, енергия и финансови ресурси на висшите училища. Така например за средно голям университет има годишно около 50 акредитационни процедури или всяка работна седмица по една процедура.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете, така че дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация да изключва възможностите за субективно оценяване на степента на изпълнение на критериите от страна на висшето училище и да гарантира обективност при процедурите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Господин Заместник министър-председател, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаема професор Клисарова, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, честит празник на всички деца и на всички мъдреци, които не са загубили детето в себе си!
Отговор на въпроса. Професор Клисарова, считам, че за да има по-голяма добавена стойност от процедурата по парламентарен контрол, не е необходимо да Ви изчитам целия отговор, който ми е подготвила администрацията. За да има повече добавена стойност, това би трябвало да е относително спонтанна дискусия, където всеки изразява виждането си, защото в противен случай трябва да Ви информирам за факти, които, предполагам, че са Ви добре известни.
Няма нужда да Ви запознавам какво представлява Националната агенция за оценяване и акредитация, къде е уредено съществуването и работата й в закон, както и няма нужда да Ви запознавам с конкретните процедури по институционалната акредитация на Медицинския университет „Проф. Параскев Стоянов“ във Варна, както и при конкретните решения, свързани с едно или друго професионално направление.
Обръщам внимание, че ако по отношение на тях има спорове, те са обект на съдебен контрол. В едни от случаите съдът е потвърдил изцяло решението на Комисията, в други случаи е върнал оценката за доразглеждане. Естествено, Агенцията претендира, че оценката се извършва въз основа на ясни и прозрачни критерии и процедури, които – това е факт, са постъпили на интернет страницата на Агенцията. Би следвало да обърна само внимание на факта, че след проведен през месец септември 2017 г. външен преглед от страна на Европейската асоциация за осигуряване на качество на висшето образование, Агенцията е получила най-висока оценка за дейността си, което дава право за продължаване на пълноправното й членство в организацията за най-дългия възможен срок – 5 години.
Същината на въпроса – необходимо ли е да се промени нещо? Преди малко професор Станилов ме информира, че в Комисията по образованието и науката подобен дебат вече е стартирал – дали трябва част от критериите, дали трябва част от методиката за оценка да бъде променена? Приветствам подобен дебат.
Ако имате конкретни предложения, ако Ви е необходимо някакво съдействие от моя страна или от страна на администрацията, в частност Министерството на образованието и науката, можете да разчитате на подобно съдействие. Вярвам, подтекста на въпроса, ако някой е недоволен от дадено решение на въпросната агенция, не е имал предвид по някакъв начин да й въздействам да си промени решението? Това би било в разрез с всякакъв базисен и институционален подход. Това е независима институция, която трябва да взима решения на база експертни критерии, не под политическо давление. Същината на разговора е дали е необходимо да се промени нещо?
Доколкото виждам, не само от Вашето становище, но и от това, което чух от други народни представители, известна промяна е необходима. Нека да започнем дебата по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Заповядайте, имате думата за реплика, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, искам да Ви благодаря за това, което казахте, защото това беше само един конкретен пример, а реално има необходимост наистина от модернизиране на тази система за акредитация и от облекчаване на нейния режим.
Неслучайно казах „50 акредитации в един университет“. Трябва да помислим как да се случи това, щото да облекчим университетите, за да имат повече време за студентите, а не за акредитационната си оценка.
На второ място, в съвременния живот все пак нека да подаваме електронно и да направим една електронна платформа в система на акредитацията. Това ще улесни работата и на университетите, и на самата Комисия, а ще доведе и до по-голяма обективност.
По отношение на човешките ресурси. Да, нека да дадем възможност на млади хора да участват в тази акредитация в тези комисии, което ще гарантира и въвеждане на новите модели в областта и на висшето образование, и на акредитацията.
Мисля, че можем да започнем такъв дебат, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Уважаеми господин Дончев, дуплика? Не желаете.
Благодаря Ви за участието днес, господин Заместник министър-председател.
Продължаваме със следващия въпрос, който е към Валентин Радев – министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Пенчо Милков и относно спазване на правилата за движение в България от водачите на моторни превозни средства с чужда регистрация.
Имате думата, за да зададете въпроса, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, свидетели сме на това как моторни превозни средства с чужда регистрация в цялата страна не спазват Правилата за движение по пътищата, най-вече правилата за скорост, за изпреварване, за спиране и паркиране. Този въпрос ми беше поставян многократно от граждани в качеството ми на народен представител и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Хората изтъкват най-общо, че това грубо несъобразяване с Правилата за движение от чуждите водачи граничи и представлява в действителност открито неуважение към страната, към държавата България и към нашето общество. Това представлява особен проблем за гражданите на област Русе, където ежедневно се движат много леки автомобили от Румъния и товарни автомобили към Дунав мост, основно с турска и с друга регистрация.
Във връзка с това моля за Вашия отговор на следното: предвиждат ли се и какви конкретни мерки за решаване на този проблем, как се реализира отговорността на водачите, търсят ли се начини за това те да могат да напускат нашата страна едва след заплащане на дължимата глоба на границата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Милков! Първо, честит празник на децата, всъщност на родителите им! Да им осигурим усмихнат ден и не само днес, както призова госпожа Дамянова!
Въпросът за спазването, уважаеми господин Милков, на Правилата за движение в България от водачите на моторни превозни средства с чужда регистрация намира приложение в Проекта за нов Закон за движение по пътищата. Знаете, че в момента правим три нови проектозакона, та в новия Закон за движение по пътищата, който беше публикуван за обществено обсъждане от 20 април тази година, са предвидени следните нормативни разпоредби. Ще подчертая това, за което взимаме мерки.
На първо място, за осигуряване на безопасността на движението в бъдеще и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач без адрес на територията на Република България, на който е наложена глоба с фиш или наказателно постановление до заплащането й. Това е първото.
Второ, наказателните постановления, издадени на лица без адрес на територията на Република България, да се заплащат незабавно след връчването им и да подлежат на обжалване след заплащане на наложената глоба. След като я платят, тогава да ходят да я обжалват.
Трето, наложената глоба с фиш на лице без адресна регистрация се заплаща незабавно след издаването му.
Четвърто, при издаването на електронен фиш и деклариране на моторно превозно средство с управление от лице без постоянен адрес в Република България да се предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация, съдържаща освен имената, постоянен адрес на лицето, извършило нарушението, копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и копие на личната карта или съответно паспорт.
Пето, пътното превозно средство, регистрирано в друга държава, чийто собственик е възстановил обичайното си пребиваване в Република България, може да се движи на територията на страната в срок до 6 месеца от издаване на съответния документ.
Предвидена е и промяна на чл. 59, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания. Там сме добавили, че наказателните постановления, издадени за нарушения по Закона за движение по пътищата, извършени от лица без адрес в Република България, подлежат на обжалване по реда, определен от Закона за движение по пътищата. Тоест не нарушаваме и правата им.
Това е в новите промени и аз Ви благодаря, че поставяте въпрос, защото в момента всички страдат от това. Тези, които наистина не си плащат глобите, които са нарушители, които не са с регистрация на територията на страната, но всичко това е видяно и в тези пет точки, които изброих пред Вас, се надяваме да уловим всички тези нарушители и те да си понесат отговорността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, запознат съм с Проекта за новия закон, който очакваме и е ставало дума за него във Вътрешната комисия. Видях го публикуван за обществено обсъждане и очаквах да обобщите тези мерки.
Все пак и към настоящия момент, и към миналите моменти е съществувал ред, по който да се вземат мерки да не се достигне до това съзнание за безнаказаност в лицата, които редовно посещават нашата страна и са чужди граждани. Свидетели сме на това.
Защото съществува Европейско рамково споразумение за трансгранично изпълнение на наказателни постановления или глоби, регламентиран е ред и затова българските превозвачи, карайки в други държави, знаят много добре, че допускайки нарушение на пътните правила на границата могат да останат и без автомобил. Да ги спрат докато не си заплатят. А пък ако е с наказателно постановление и допуснат да се върнат, с много големи лихви и оскъпяване то ще им бъде връчено в България. Така че смятам, че става дума за години наред пропуснати, в които е имало ред, и е трябвало да бъдем доста по-активни.
Надявам се новият закон в крайна сметка да влезе в Народното събрание и този проблем да се реши скорошно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Уважаеми господин Министър, дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, вземам дуплика само, за да подчертая колко е важен въпросът. Така е и досега имаме много пропуски в законодателството и се опитваме да ги оправим. Все пак искам да подчертая, че това са предложения. И вчера имахме обсъждане на Комисията – има такава комисия, Държавна обществена комисия по безопасността на движението, и там бях поканил буквално всички неправителствени организации или поне най-големите, с които обсъждаме. Надявам се, че тези пет мерки, които сме взели, разбира се, с някакви корекции и след като влязат в парламента, ще влязат в Закона за движение по пътищата и тогава ще бъдем по-строги. Но засега много не можем да направим. Не искам да казвам от кои правителства назад какво не е направено.
Съгласен съм с Вас, би могло. В момента ние поне се опитваме и поне аз като министър да направим така, че да бъдем максимално строги.
Ще Ви дам един пример. На 13 април 2018 г, когато се прибирах от Бургас, имаше една катастрофа с автобуса, който беше легнал в канавката, имаше 6 души жертви, тогава се движех в аварийната лента. Отпред ме съпровождаше полицейски автомобил. Отстрани, в тази аварийна лента, нарушителите бяха само чужди тирове. Подчертавам това, което казвате. Така е, опитваме се да бъдем максимално строги, но тези пропуски в законодателството не ни помагат много на МВР, затова сме предложили тези пет промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Валентин Радев е от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно мерките за решаване на проблема със задръстванията на Граничния контролно-пропускателен пункт Маказа.
Имате думата, господин Йорданов, да зададете въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Значението на Гранично-пропускателния пункт Маказа е ясно. Той е основният достъп на населението от Южна България до Северна Гърция и не само на българите, а и на туристите от северната ни съседка Румъния. За съжаление, вече няколко години сме свидетели на един проблем, който изтормозва преминаващите през пункта. Става дума, че през летните месеци, поради ограничена пропускателна възможност, се създават едни опашки, едни колони, като чакането понякога надминава три часа и, за съжаление, не са предвидени санитарно-хигиенни условия да се осъществи това чакане.
Тъй като това се повтаря всяка година и е факт, моят въпрос днес към Вас е: планирате ли да се предприемат някакви мерки, които да облекчат преминаването през пункта Маказа през летния период на 2018 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов и господин Тимчев, по отношение на мобилизацията на работата на Контролно-пропускателния пункт Маказа Министерството на вътрешните работи, респективно Главна дирекция „Гранична полиция“, полагат всички усилия да осигурим нормална пропускателна способност в условията на засилени и систематични гранични проверки, произтичащи от Кодекса на Шенгенските граници – съобразяваме се.
Според разпоредбите на този кодекс засилените гранични проверки следва да се извършват включително и спрямо лицата, ползващи се с правото на свободно движение съгласно правото на Европейския съюз. В тази връзка, за осигуряване на нормалната пропускателна способност, конкретно на този гранично-пропускателен пункт – Маказа, както между другото и на Кулата, в Министерството на вътрешните работи е взето решение за смекчаване на засилените гранични проверки в съответствие с правните възможности за дерогация на определени текстове на Кодекса на Шенгенските граници. Решението на България за несистематичен контрол на двата гранични пункта е обявено по съответния ред пред останалите държави – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия, и Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс.
Възможностите за инфраструктурните промени, включително и разширяване на пункта чрез изграждане на допълнителни трасета за моторни превозни средства, са силно ограничени поради характера на терена, на който е изграден пунктът. Въз основа на двустранното споразумение между Република България и Република Турция на Маказа, този гранично-пропускателен пункт, се осъществява съвместен граничен контрол с гръцките гранични власти и в този смисъл всяко изменение на инфраструктурата е свързано с предварително съгласуване с нашите съседи.
Една от прилаганите мерки, за които питате, целяща намаляване времето за изчакване на граничните проверки на този пункт, е гъвкавото използване на трасетата за гранични проверки, като същите могат да се определят съответно за вход и изход на страната за определен времеви период, в зависимост натоварването и трафика на моторните превозни средства – това го правим гъвкаво.
Второ, ежегодно се провеждат срещи на граничните служби от българска и гръцка страна за създаване на организация за нормално осъществяване на граничните проверки на пункта, освен гъвкавото ползване на трасетата вход и изход през летните месеци се осигурява от служители.
Трето, за всички налични и допълнителни служители, за всички налични работни места на първа линия за граничната проверка като броят им е реципрочен от българска и гръцка страна – такава е договорката. Допълнително ще бъде осигурен служител на Маказа, който да регулира потока от пътни превозни средства в зоната на граничния пункт и да осигурява безопасност на служителите и на гражданите.
На четвърто място, в допълнение, чрез своята интернет страница Главна дирекция „Гранична полиция“ осигурява ежедневна актуална информация за натовареност на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната като посочи възможностите при интензивен график на някои от тях, като алтернатива да се ползват и останалите съответни пунктове – включително и границата с Република Гърция, примерно през Кулата вместо през Маказа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Йорданов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз Ви благодаря за сериозния отговор, който дадохте, и остава само едно – да Ви пожелая това, което казахте, наистина да се случи, защото ако се случи в реда, по който го изброихте, мисля, че през летния сезон ние ще бъдем облекчени. Говоря ние, като пловдивчани, при достигането ни до Северна Гърция.
Искам да кажа, че все пак ми направи впечатление във Вашия отговор това, което казахте за информиране за туристическия и за потока, който преминава преди границата за контролиране на този и за вземане на съответните мерки адаптивно във връзка с конкретната ситуация едва ли не час по час. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, вземам дуплика, за да Ви благодаря за доверието към МВР и да кажа отново, че въпросът не е само към Министерството на вътрешните работи. Аз Ви благодаря, че го задавате към нас, но представете си това е пункт, има пътища, има инфраструктура.
За пътищата отговарят МРРБ и АПИ, а пък за инфраструктурата отговарят митниците. Ние сме само посредник. Благодаря, че го задавате на нас, но ние правим това, което посочих, и се радвам, че Ви харесва.
Само да подчертая – всички да четат страницата на Министерството на вътрешните работи за възможностите. Там показваме – благодаря, че и Вие го подчертавате: когато е натоварено, моля Ви, минете на Кулата. Хората да го знаят. Аз също съм „висял“ по опашки – използвам тази дума и е много неприятно, но ако знаеш опцията къде може да минеш по-бързо, това улеснява. Хората да бъдат информирани и това го има на страницата на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря Ви за участието Ви в контрола днес.
Продължаваме с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който днес ще отговори на три въпроса.
Първият въпрос е от народния представител Анелия Клисарова относно Националната програма „Квалификация“.
Заповядайте, професор Клисарова, да зададете въпроса.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с публикуваната Национална програма „Квалификация“ и което ме изненада, е, че липсва квалификационният курс в ЦЕРН за обучение на учители по професионална подготовка в област „Образование, техника и информатика“ и на учителите по учебните предмети „Информатика“ и „Информационни технологии“ за общообразователната подготовка. Знаете, че това беше публикувано на страницата на МОН. Имаше едномесечно обсъждане и по време на това обсъждане са постъпили предложения именно това да бъде включено в тази програма, като са се обърнали и към професор Захариев, и към госпожа Лилия Друмева.
За учудване на всички, публикуваната на 20 март програма установява, че тези предложения въобще не са отразени. Тази програма съществува вече четири години и тя многократно доказа своите ползи. Затова, защото е хубаво да продължим уникалните възможности, които дава възможност нашето членство в ЦЕРН, да отидат там учители, да получат по-висока квалификация и да предадат знанията на своите ученици.
Моят въпрос към Вас е: кои са причините за липса на квалификационния курс в ЦЕРН за учители и може ли тя да бъде преразгледана, а не да бъдат включени само директорите на училищата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
За отговор – министърът на образованието господин Красимир Вълчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисарова, най-напред Ви благодаря за поставения въпрос. Аз го приемам като доброжелателен сигнал.
В Националната програма „Квалификация“ за 2018 г., както и предходните години, са включени над 50 обучения. Това е една от 11-те национални програми, одобрени от Министерския съвет. Обучението, за което говорите, всъщност е включено, но, както точно казахте, само с участници директори на училища, но не и учители. Това е технически пропуск. В Министерството получихме сигнали за този пропуск и искания за промяна програмата в ЦЕРН да продължи.
Поради тази причина взехме решение да организираме обучение „Техника и информатика“ и обучение на учители по учебните предмети „Информатика“ и „Информационни технологии“ за 9 и 10 клас от общообразователната подготовка, като разходите ще се поемат от бюджета на Министерството на образованието. Предстои тази информация за обучението да се публикува на електронната страница на Министерството на образованието и науката. В този смисъл пропускът е отстраним, макар че обучението ще се проведе извън Програмата. Това в случая няма значение за тези, които ще участват в него.
Обучението е съществувало и в предходните години. То е с доказана полезност и следва да бъде проведено и тази година. Аз ще проверя дали има предложения в хода на общественото обсъждане, постъпили към Министерството, а не към господин Захариев, който не знам кой е, и към госпожа Друмева, която в случая не би следвало да бъде контактното лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, искам да благодаря за този отговор и затова, че има резултат и решението е взето.
Важно е тези учители да отидат в ЦЕРН и да получат своята подготовка. Методът, по който ще стане – Вие вече казахте. Благодаря Ви, че Министерството поема ангажимент да осигури финансов ресурс това да бъде реалност. Нека да проверим предложенията наистина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Дуплика? Няма да има.
Колеги, нека да поздравим нашите гости от Кърджали, от местния парламент на старейшините, както им казваме ние – те са тук на балкона. Добре дошли в парламента! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с втория въпрос към министър Вълчев от народните представители Николай Цонков и Славчо Велков относно управлението на СУ „Александър Иванов – Чапай“ – град Белово.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Училището, за което става въпрос, има традиции назад във времето. Между другото, образованието и създаването на институцията там датират още от XIX век, след което се развива. С това искам да покажа важността на едно такова училище в малко населено място, каквато е община Белово.
През годините там са се обучавали деца от Костенец, от Септември, от община Белово, но в последно време разбрах, че има проблеми с директора на училището конкретно, с управлението на училището, включително и злоупотреби, които са направени, и доколкото разбирам, установени от проверки, които са извършени.
Моят въпрос в този смисъл е: запознат ли сте, предприели ли сте някакви действия в тази посока? Родителите на децата, които учат там, са обезпокоени и, както казах, не трябва с лека ръка да се унищожава подобно образователно учреждение с традиции, по-скоро аз и Вие трябва да работим за укрепването на училищата в малките населени места и общини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За отговор – министъра на образованието Красимир Вълчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, запознат съм със случващото се в Средно училище „Александър Иванов – Чапай“. Нарушенията в училището са много. При нас са постъпвали сигнали и жалби, касаещи нередностите в дейността на училищното ръководство.
През годините са извършени няколко проверки от Регионалното управление по образованието – Пазарджик, и от Министерството на образованието и науката. Поради констатирани нарушения на трудовата дисциплина са наложени три дисциплинарни наказания на директора Ивана Далтова. Съответно: през 2013 г. – забележка, през 2016 г. отново забележка и 2017 г. – предупреждение за уволнение.
След извършването на поредната проверка от Регионалното управление по образованието през месец май тази година е установено, че през четвъртото тримесечие на 2017 г. в училището е извършена и финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция, същата е приключила на 28 ноември 2017 г. Резултатите от проверката са оповестени публично на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Видно от обобщената на сайта информация в училището са установени вреди, свързани с незаконосъобразно разходвани средства от бюджета на училището. Установени са и четири броя индикатори за измама по смисъла на Допълнителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, както и на нарушения на Закона за счетоводството.
Директорът на общинското училище, в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджет, отговаря за законосъобразното, целесъобразно, икономично и прозрачно разпореждане с бюджетни средства.
В тази връзка веднага резултатите от финансовата инспекция са станали известни на началника на Регионалното управление и е проведено поредното дисциплинарно производство по отношение на директора на училището по реда на Кодекса на труда.
Със заповед на началника на Регионалното управление е наложено дисциплинарно наказание уволнение на директора Ивана Далтова. Заповедта е връчена на 9 май 2018 г., като е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда.
Шестмесечното забавяне е поради ползване на болничен от директора на училището. Всеки един конкретен въпрос поставя общи въпроси. В случая общият въпрос е за отговорността на директорите. Както виждате, в случая тази отговорност е реализирана поради нарушение. Има много случаи, когато директорите дори и да не са направили нарушения, не изпълняват достатъчно отговорно задълженията си.
Знаете, че в новия Закон за предучилищното и училищното образование вече основание за освобождаване на директори не е само това да извършват нарушения и за да бъде образувано дисциплинарно производство, и за да им бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение се предвижда и атестация, като при слаба оценка на един директор ще може да му бъде прекратено правоотношението на това основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика?
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда пределно кратък. Уважаеми господин Министър, смятам, че ние, вносителите на въпроса, следва да бъдем удовлетворени от отговора, за което Ви благодарим.
С тази забележка, въпреки че резултатите от финансовата проверка са още от края на миналата година, даже от края на месец ноември, едва сега се предприемат необходимите мерки. По-добре късно, отколкото никога и е хубаво, че действията са предприети точно в деня на Европа и в Деня на победата 9 май, което в известен смисъл може да се тълкува, че това е победа и на парламентарния контрол.
По този начин за сетен път се доказа, че парламентарният контрол е изпълнен със смисъл и той трябва да продължава в същия дух. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Велков.
Имаше благодарности.
Дуплика? Не желаете дуплика, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Николай Цонков относно дейността и компетентното управление на Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, уважаеми господин Цонков, да зададете въпроса.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос е провокиран отново към министъра поради сигнали, които достигнаха до мен. Центърът за развитие на човешките ресурси управлява както Програма „Младеж“, така и Програма „Еразъм“, а те са важни в целия контекст на Европейския съюз за борба с младежката безработица, младежката политика. Разбира се, не на последно място тук трябва да споменем, че „Еразъм“ и Програма „Младеж“ са важни заради културния, образователен обмен, който се извършва между университети. Създават се едни ползотворни, пълноценни контакти и се дава също така възможност на студенти от различните европейски държави да разширят своя мироглед, познания.
Ето защо смятам, че управлението на Центъра за развитие на човешките ресурси трябва да бъде на място компетентно, с необходимия ценз, за да управлява всички тези процеси и програмите, свързани с младежта. В този смисъл моят въпрос е: запознат ли сте с управлението на Центъра? Считате ли, че то е ефективно? Допускате ли, че има нередности? Доколко е компетентно това управление всъщност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, преди да премина към конкретния въпрос само едно отклонение. Аз съм радостен, че по време на Българското председателство беше представена междинната оценка за Програма „Еразъм плюс“ и в предложението на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка за следващия програмен период е предвидено удвояване на средствата за Програмата. Част от констатациите, които се съдържат в междинната оценка, Вие ги казахте, колко е полезна тази програма, е колко млади хора са се докоснали до друга култура, изучили са друг език, имали са възможност да бъдат в друга образователна система и по този начин да бъдат по-подготвени утре за пазара на труда.
По отношение на конкретния въпрос съм готов да дам за проверка всеки един сигнал. В рамките на отделните ключови дейности на Програма „Еразъм“ се изпълняват проекти за мобилност, образователен и младежки обмен, както Вие казахте. Финансираните проекти по Програмата с участие на български организации и институции за периода 2014 – 2017 г. са на обща стойност 80 млн. евро. Центърът за развитие на човешките ресурси е достигнал почти 100% усвояемост на отпуснати средства по Програмата, като бюджетът на България за последните две години – 2017 и 2018, е увеличен с близо 20% спрямо предходните. В Центъра за развитие на човешките ресурси постъпват над 1300 проектни предложения за кандидатстване по съответните дейности. През 2017 г. са подадени общо 1362, от които 497 или близо 36% са одобрени за финансиране. В резултат през този тригодишен период са финансирани близо 49 хиляди мобилности, сключени са 1429 договора за предоставяне на безвъзмездна помощ, финансирани са договори с над 77 хиляди участника. Във финансираните проекти участват близо 5000 организации. Участниците са отчели над 96% удовлетворение.
Центърът за развитие на човешките ресурси е акредитирана Агенция по Програмата. Самата акредитация е предварителна оценка на адекватността и ефективността на системите, в това число и на наличието на добра контролна среда в Центъра. Центърът трябва да работи по всички правила и процедури за администриране на Програмата, установени от Европейската комисия и българското законодателство. Проследяването, верификацията и контролът върху дейността на Центъра се осъществяват както от национално, така и на европейско ниво. Центърът ежегодно сключва договор с Европейската комисия за делегиране на права и задължения въз основа на тази акредитация, която Ви казах. В този договор се регламентират функциите му, съгласно правилата и процедурите, изработени от Европейската комисия. Ежегодно подготвя и представя на Европейската комисия годишен отчет за работата си и за изпълнението на работната програма през предходната година. Последната оценка на Годишния отчет не съдържа нито една препоръка, което е показател за добро управление на Програма „Еразъм“ в България.
Като институция, управляваща европейски средства, Центърът за развитие на човешките ресурси е обект на регулярен одит от страна на Изпълнителна агенция „Одит на средствата“ от Европейския съюз към Министерството на финансите съгласно Регламента за създаване на Програма „Еразъм плюс“. Това е така нареченият одитен орган, който е извън Министерството на образованието. С оглед допълнителна верификация на съответствието на дейността на Центъра с установените правила за администриране на Програма „Еразъм“, Българската национална агенция има сключен договор с външен подизпълнител, който изпълнява ролята на звено за вътрешен одит съгласно Правилата на Европейската комисия.
Ако ми позволите само още няколко думи. Центърът има относително добър капацитет. Казвам относително спрямо другите звена на Министерството. Може би е причина за това е, че възнагражденията са по-високи. Към министъра на образованието и науката има над 400 звена. Аз не мога да Ви дам абсолютна увереност, че във всеки един момент, във всяко едно звено всичко е наред. Одитните доклади, които четем, ни дават разумна увереност, ако използвам одиторския термин, че Програмата се изпълнява относително добре и Центърът работи относително добре, предвид това, че няма констатирани съществени нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Вълчев.
Господин Цонков, преди да Ви дам думата, бих искала да съобщя, че на гости в парламента са ни ученици и техните ръководители от Основно училище „Христо Ботев“, село Беласица, община Петрич. Моля да ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, имате думата, господин Цонков, за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се радвам, от една страна, че имаме положителна оценка при извършения годишен одит на Програмата и че според експертите на Европейския съюз Програмата работи относително добре.
Същевременно обаче съм учуден от тази оценка, имайки предвид някои информации, които са меко казано смущаващи, във връзка с функционирането на Центъра и да го кажем дисциплината в самия Център, климата, който е създаден. Ще започна оттам, че новото ръководство е предприело една много порочна практика на назначения на хора, които не са достатъчно запознати с Програмата, нямат необходимия ценз. Също така нямат необходимата компетентност и особено е скандално последното назначение, свързано с директор, който има предишни грехове и е доказано неговото присвояване на суми по Програма на Центъра за развитие на човешките ресурси, по-конкретно по учебни визити. Част от Програма „Учене през целия живот“. След като завърша, ще Ви предоставя и сигнала, за да може да се запознаете и да направите необходимите проверки.
Още по-скандално е, че са похарчени 30 хил. евро за събитие на ММАбойци, защото има някакви контакти между управлението и тази организация за ММА бойци. Въпросът е как ММА борбите се включват в Програма „Еразъм плюс“? Каква е връзката между двете?
Още по-лошо – 100 хил. лв. са похарчени да се отпразнуват 30 години от създаване на Програма „Еразъм плюс“. Това също буди много въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Тридесет и осем хиляди са за анимирана история на Програмата; 10 хиляди за кетъринг; 8 хиляди за видеозаснемане; 8 хиляди – LED екран. Това са неразумни суми, които са платени, а със 100 хиляди много студенти, деца могат да бъдат изпратени на обмен, както си говорехме, който е важен за всички български студенти, ученици. Така че моля Ви да направите една пълна проверка. Подобни нецелесъобразни – да ги нарека, разходи не могат да бъдат оправдани и да бъдат допускани от управлението на това важно звено от Министерството на образованието и науката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Заповядайте, за дуплика, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Както казах, още веднъж повтарям: ще извършим проверка на всички конкретни сигнали. Всъщност те бяха три. Едното е за едно конкретно назначение, аз ще видя точно за кой директор става въпрос.
Второто е по отношение на предоставени средства за съвместно събитие с Федерацията. Тъй като проверихме сигнали, този сигнал е постъпил в Министерството на образованието в началото на 2017 г., възложена е и е извършена проверка още по времето на служебното правителство, съвместна проверка на „Инспектората“ на Министерството и звеното на вътрешния одит, която не обхваща само този сигнал, но цялостната проверка на медийността на Центъра. Конкретно по отношение на това проверката е приключила без сериозни забележки.
Това, с което не съм запознат като сигнал, е по отношение на тези 100 хиляди, които споменахте. Ще проверим организацията на събитието. Ще възложа проверка за организацията и провеждането на събитието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването. Той ще отговори първо на въпрос от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев относно реимбурсиране от Националната здравноосигурителна каса на медицинските изделия и консумативи.
Заповядайте, уважаема професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, по данни на ЕВРОСТАТ България е най-бедната страна в Европейския съюз и същевременно българските пациенти плащат около 40% от разходите за здраве. Държавният бюджет за 2018 г. за здраве е около 5 милиарда, а всички останали средства до около 9 милиарда се доплащат от пациентите под различни форми. Въпреки тези констатации в последните години държавата не е предприела никакви реални стъпки за изсветляване на бизнеса с медицинските изделия и в крайна сметка това да намали доплащането от страна на пациентите. Иначе всички знаем, че има изключително смислени предложения за централизиран електронен търг, оценка на здравните технологии и заплащаните с публични средства изделия, публичен регистър на цените и други. За съжаление, те си стоят само на хартия.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е стратегията на Министерството на здравеопазването за пълното реимбурсиране от Националната здравноосигурителна каса на медицински изделия и консумативи, гарантиращи здравето и качеството на живот на българските пациенти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Заповядайте – за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев! Одобрените със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, са в размер на 98 млн. лв. Надзорният съвет на НЗОК утвърди списък със стойности, до които НЗОК да заплаща за медицински изделия от 1 април 2018 г. При определянето на списъка са взети предвид най-ниските стойности, заплащани от фондовете в държави от Европейския съюз, или най-ниската цена по отчетени фактури от 2017 г. от проведени търгове в отделните болници в страната.
Надзорният съвет на НЗОК приема списъка за медицинските изделия, но при него няма регламент, както при лекарствените продукти, тоест да е обвързан с предоставяне и отстъпки. Предоставянето на отстъпки от първоначално предложените цени не е нормативно установено като задължително изискване. Условията и редът за определяне на стойността на медицинските изделия, заплащани от бюджета на НЗОК, са регламентирани в Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. Предложената цена не може да бъде по-висока от продажната цена за съответното изделие, посочена в списъка по чл. 1, т. 1, буква „а“ от Наредбата. Предложената цена се декларира от заявителя.
Заявени са общо 3693 броя медицински изделия от 208 заявителя. От тях 590 броя са включени в списъка на медицинските изделия, прилагани в извънболничната медицинска помощ, а 3103 броя – в списъка на медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ.
Националната здравноосигурителна каса в съответствие с утвърдените средства по бюджета на Касата за 2018 г. определя групите медицински изделия и изискванията за предписването и отпускането им, както и стойността, до която те се заплащат. По реда на съответната наредба се провежда и процедурата. С проведената процедура през 2018 г. Националната здравноосигурителна каса е гарантирала достъпа на пациентите до повече медицински изделия на по-ниски цени спрямо предходната година. За 2018 г. са договорени 828 нови медицински изделия в болничната помощ.
С оглед спазване на финансовите параметри на бюджета на НЗОК и с цел рационално и ефективно разходване на средствата за заплащане на медицински изделия от НЗОК бяха направени допълнителни анализи и справки, а именно: информация от европейските държави за стойностите на медицинските изделия; анализ на практиките в здравноосигурителните фондове на Франция, Полша, Словакия, Австрия, Испания, Словения, Люксембург, Хърватия, Естония, Румъния и Германия по отношение на медицинските изделия; преглед на информацията в петте най-големи по брой членове на здравноосигурителни фондове в Германия и на немския институт за диагностично свързаните групи; анализ на стойността на медицински изделия, заплатени от НЗОК, по стойност на фактура на лечебните заведения за болнична помощ, като са намерени стойности по фактури в една група, подгрупа с разлика в широк диапазон от 50 до 900 лв. След публикуване на списъка всяко лечебно заведение провежда процедура – обществена поръчка, съобразно конкретната необходимост. Реалната цена на изделието за всяка група медицински изделия, вложени в болничната медицинска помощ, е различна и варира за всяка група и подгрупа.
Всяко здравноосигурено лице има право да получи медицински изделия от списъка и да изисква от лечебното заведение информация относно изделията по отношение на тяхното използване и прилагане, както и възможната алтернатива – от същата група, подгрупа изделия на по-ниска цена. Всеки пациент следва да се обърне към контролните органи, ако от него е искано доплащане за медицинско изделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Може да допълните отговора в дупликата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Професор Клисарова, заповядайте за реплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, това, което чух досега, са реалните факти за това, което се прави.
Но искам да кажа: да, 828 медицински изделия повече, но това не облекчава пациентите, защото ресурсът за тях е намален. В същото време трябва да кажем: да, варират от 51 до 900 лв. Абсолютно съм съгласна и с тази констатация, но тези констатации не помагат на българските пациенти да не доплащат медицинските изделия. Ако те не доплащат, то тогава болницата трябва да плати, ако не е постигнала тази най-ниска цена в сравнение с Люксембург, Германия и всички други държави в Европейския съюз, с които са сравнени нашите цени.
Затова молбата, с която се обръщам към Вас, е: нека да бъдат предприети първите стъпки към приемането на електронните търгове, към изсветляването на бизнеса с медицинските изделия, за да има контрол върху цените, равнопоставеност на всички пациенти и всички болници да получават тези изделия на приблизително еднакви цени, а не с разлика от 800 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Заповядайте, министър Ананиев, имате отново думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаема професор Клисарова, Вие сте абсолютно права и ние правим всичко възможно, за да подобрим и да вдигнем на по-ефективно равнище разходването на средствата за медицинските изделия и за по-доброто задоволяване на хората, които имат нужда от тях. Електронният търг е една от мерките и заедно с лекарствата на електронно търгуване ще бъдат поставени и медицинските изделия.
В същото време искам да Ви кажа, че вече имаме информация от пет-шест големи национални болници на територията на цялата страна, които са готови да поемат българските пациенти за необходимите им медицински изделия на тези цени, които ние сме предвидили, така че има обръщане на този процес. Вие виждате, че след първите няколко дни, в които се говореше по тази тема, някак си темата се изчерпа, защото хората виждат, че ние наистина създаваме организация те да получат своите медицински изделия на цените, които е предвидила Касата. Ако има друг случай, в който да се поиска по-висока цена или така нареченото доплащане, аз казах в моето изказване, че ние веднага ще реагираме с нашите контролни органи.
Това, което казахте за бъдещата визия и с това ще завърша моето изказване, е, че обмисляме промяна на Регламента за определяне цените на медицинските изделия и друг подход при тяхното договаряне, които ще бъдат част от стратегическите намерения на Министерството на здравеопазването в рамките на новия здравноосигурителен модел. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Виолета Желева относно липсата на лекари с определени специалности и нарушения ритъм на работа на лекарските експертни комисии.
Заповядайте, уважаема госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, седмици и месеци наред прекарват много пациенти в изчакване до прегледа в ТЕЛК. От многото проблеми, свързани с медицинската експертиза, днес като че ли най-сериозен е въпросът за състава на така наречените специализирани експертни комисии, или случаите, когато експертиза за вида и степента на увреждане и намалена работоспособност на лица с очни, белодробни и психични болести се извършва от ТЕЛК с участието на лекар с призната специалност по очни болести, пулмология и психиатрия.
Въпреки последните промени в Закона за здравето, в които се позволява в съставите на ТЕЛК и НЕЛК да участват и лекари, които извършват лечебна и диагностична дейност, сме свидетели на информация за невъзможност комисиите да проведат заседание поради отсъствие на лекар с определена специалност. Причините за това са различни, а вероятно една от тях е ниското възнаграждение. Независимо от конкретната причина всяко едно несформиране на Комисия или отлагане означава нарушаване на нечие право, означава застрашаване на човешки живот. Понякога месеци наред тежко болни хора остават без никакви средства.
Съответно въпросът ми към Вас е: какво ще предприеме Министерството на здравеопазването за осигуряване на своевременно формиране на съставите на експертните лекарски комисии и за осигуряване на нормален режим на тяхната работа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Желева! Мерките, които имат за цел да преодолеят редица доказани в практиката проблеми по отношение дейността на териториалните експертни лекарски комисии, вече са предприети от Министерството на здравеопазването, като първата стъпка беше изменението и допълнението на Закона за здравето, обнародван през месец февруари 2018 г.
В чл. 106 на Закона беше премахнато ограничението членовете на ТЕЛК и НЕЛК, съгласно което те не можеха да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол, и да извършват консултантска дейност, свързана с вида и степента на увреждане, временна неработоспособност и трайно намалена неработоспособност. Тази промяна ще помогне за преодоляване на кадровия дефицит в органите на медицинската експертиза, създаване на равнопоставени условия на труд по отношение на лекарите, работещи в органите на медицинската експертиза спрямо техните колеги от болничната и извънболнична помощ.
В съответствие с цитираната промяна в Закона за здравето е и Проектът за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза. Приет е с Постановление № 83 от 2010 г. Проектът на нормативния акт е публикуван на електронната страница на Министерството на здравеопазването и на портала за обществени консултации към Министерския съвет на 17 април 2018 г. за срок от 30 дни.
Промени в Правилника, които допълнително ще улеснят организацията на работата в ТЕЛК, са премахването на изискването лекарите да са на пълен работен ден и задължително да са на трудов договор, като същевременно се дава възможност да се определят лекари – резервни членове. Това ще улесни ръководителите на лечебните заведения да осигурят по-голям състав от експерти в ТЕЛК, които ще бъдат взаимнозаменяеми, и същевременно ще създаде по-голяма гъвкавост в работата на Комисията.
Друга промяна, която оптимизира дейността на ТЕЛК и същевременно повлиява върху натоварването им, е регламентиране на възможността експертните комисии да се произнасят предимно въз основа на предоставената медицинска документация, когато тя напълно обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и само при необходимост ще се осъществява клиничен преглед и ще се назначават допълнителни изследвания и консултации със специалисти. Всички тези нормативни промени ще позволят по-лесното сформиране на териториалните експертни лекарски комисии, облекчаване на натоварването им, оптимизиране и осъвременяване на дейността им. Това безспорно ще спомогне и за преодоляване на съществуващите проблеми, които правят работата в ТЕЛК непривлекателна за лекарите.
Този въпрос, който поставихте за заплащането, е в основата на работата на Министерството на здравеопазването по Проектобюджета за 2019 г. и ние ще акцентираме на този въпрос, защото оценяваме по достойнство работата на хората, които работят в ТЕЛК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Желева, заповядайте, имате възможност да направите реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, и в задаването на въпроса аз Ви отговорих и Ви казах, че съм запозната с промените в Закона за здравето.
Въпреки това в цялата област Хасково 884 човека – хора с белодробни заболявания, изчакват да минат пред ТЕЛК. За цялата област Хасково няма един желаещ лекар, който да работи в съответната ТЕЛК. Говоря за 884 души. Затова може би тези промени ще отнемат време, за да има някакви резултати. В случая е нужно някакво бързо решение, защото тези хора, като не получават решение и като минат три месеца, не могат да получават пенсия, нямат здравни осигуровки, лишават се от елементарното право да получават право на здравеопазване и най-вече – нямат никакви средства.
Затова Ви моля да се предприемат някакви други мерки, които да могат да доведат до бързото разрешаване на проблема. Примерно да се промени териториалното разпределение на ТЕЛК-овете, защото в тази ТЕЛК, за която Ви казах, на цялата територия няма пневмолог и няма как да работи ТЕЛК-а. Може би трябва да бъде насочено към друга комисия, където има и такова отделение на територията на общината или когато това решение не е по вина на пациента, то да бъде безсрочно. Моля Ви да помислите над тези промени.
За възнаграждението – тук Ви подкрепям и наистина е нужно уважение към тези лекари, защото иначе виждате, че въпреки промените няма кой да работи в тези комисии, а значително се увеличава броят на хората, които ползват такова решение и чакат. Вече няколко месеца, пак казвам, за тази ТЕЛК няма кой да разреши този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика и допълнение към репликата и отговора.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Желева! Аз не го приемам като реплика. Приемам да обмислим предложенията, които Вие направихте. Може би ще трябва да подпомогнем Хасково с някакви мобилни екипи по отношение на ТЕЛК. Специално ще се запозная със случая в Хасково и каквото е възможно, ще направим, за да облекчим тези хора.
Нещата, за които Ви споменах, с изменението в Наредбата и с изграждането на една информационна система, при която пациентът почти няма да се движи, ще се движат само документи, ще се облекчи и самият пациент, и работещите в ТЕЛК, ще се оптимизира тяхната работа, ще има и намаляване на техническия обем на работата. По този начин може би ще намалее и проблемът с броя на хората, които трябва да участват в ТЕЛК.
Поемам ангажимента да направя анализ на Вашите предложения и специално ще се запозная със случая в Хасково. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков относно Национална здравна карта на Република България.
Заповядайте, доцент Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Приемането на Националната здравна карта постави много въпроси в гилдията на здравеопазването. Общо взето като шега, но почти никой не е доволен от нея.
Въпросът, който искаме да дискутираме с Вас днес, е за тези плюс 6 хиляди легла, които се появиха в повече по единия от проектите в България? Какво е точно отражението на тези повече легла по отделните региони? Основателен е проблемът на медици, които се притесняват за бъдещето на своите лечебни заведения, на болниците, при положение че по някакви критерии, все още неясни, тези легла няма да могат да функционират пълноценно, първо; а на второ място няма да бъдат отразени при сключването на договор със Здравната каса по отношение капацитета на съответните лечебни заведения.
Нашето питане към Вас конкретно е: какво става с факта, че според Вашите изчисления имаме 6 хиляди повече легла за активно лечение? Как те ще се разпределят по регионите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър. Разполагате с пет минути повече, отколкото при въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми доцент Йорданов, доктор Тимчев, господин Гьоков, доколкото знам, професор Михайлов го няма, но и уважаеми професор Михайлов! Преди да отговаря на въпроса, искам да Ви кажа, доцент Йорданов, че след приемането на Националната здравна карта от Министерския съвет буквално дебатът беше не повече от половин ден, в който ние се срещнахме и с Лекарския съюз, и с всички участници в този процес.
Искам да Ви кажа, че напрежението спадна, хората не бяха запознати с Националната здравна карта – каква е нейната роля, каква е нейната същност, какво е нейното съдържание. Както виждате, от няколко дни във всички медии излизат видни български учени, лекари, които застават зад Здравната карта като необходима, за да може да се провежда здравната политика в нашата страна.
Както казах преди малко, проектът „Национална здравна карта“ е приет от Министерския съвет с Решение № 361 от 29 май 2018 г. Националната здравна карта е изготвена в съответствие на изискванията на чл. 29 от Закона за лечебните заведения, съгласно който чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.
Националната здравна карта съдържа:
1. Двадесет и осем областни здравни карти.
2. Конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ за осигуряване на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ за всички области.
3. Конкретните потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури за съответните области.
4. Съществуващите лечебни заведения за болнична помощ, лечебни заведения по чл. 10 и лечебни заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение върху картата на страната.
5. Анализ на състоянието в областите, включително и относно необходимите лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ от извънболничната медицинска помощ в областите.
6. Видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, съгласно обособените райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие.
7. Карта на необходимите високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура.
8. Карта на спешната медицинска помощ, съдържаща брой и местоположение на центровете за спешна медицинска помощ.
С Националната здравна карта се идентифицират по области потребностите от лекари и лекари по дентална медицина, по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ. Приложеният подход в първичната извънболнична помощ е насочен към универсална осигуреност на населението с базови медицински услуги, предоставяни от общопрактикуващите лекари и лекарите по дентална медицина при оптимална численост на населението, обслужвано от един лекар.
Очакваните резултати от утвърждаване на Националната здравна карта на Република България са свързани с осигуряване на условия за достъпни и качествени здравни услуги в съответствие с потребностите на населението от извънболнична и болнична медицинска помощ при ефективно използване на публичния финансов ресурс. Чрез нея се дава възможност за адекватното планиране на ресурсите на база анализ и се създават условия за провеждане на държавна политика за осигуряване на равен достъп и своевременност на медицинската помощ.
В проекта на Националната здравна карта, публикуван за обсъждане преди един месец, тогава ние бяхме предвидили 32 873 условни легла, разчетени при 75% използваемост, тоест леглата, на които могат да се реализират хоспитализации съобразно потребностите на населението. С този брой легла се осигурява провеждането на 2 409 326 броя хоспитализации, проведени през 2017 г. и заплатени от НЗОК.
В отговор на постъпилите предложения в хода на публичното обсъждане новият вариант на Националната здравна карта включва разчет вече от 33 481 легла или с 608 легла повече. В хода на публичното обсъждане редица области настояват за връщане на леглата според отменената от съда Национална здравна карта 2016 г. При нея леглата бяха разчетени при 70% използваемост. При съпоставима база на 70% използваемост новата Здравна карта има с 13 легла повече спрямо отменената през 2016 г. Здравна карта.
Ако предположим, че през 2018 г. средният брой леглодни се запази на нивото на 2017 г., то предвидените в Националната здравна карта легла 33 481 при 75% използваемост осигуряват 2 450 110 броя хоспитализации или с 41 хиляди броя хоспитализации повече от 2017 г. Това е по-голям брой пациенти, отколкото са преминали през 2017 г. Използваемостта на леглата през 2017 е 64% или фактически използваните легла са 24 723, тоест една трета от тези легла не е била използвана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, ще имате възможност да продължите.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добре, благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следват уточняващите въпроси на доцент Йорданов.
Заповядайте за тези въпроси. Имате възможност по процедура да зададете два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Ананиев! Тези неща, които Вие казахте днес от трибуната на Народното събрание, трябваше да се кажат по-рано в процеса на приемане на Националната здравна карта. За съжаление, Народното събрание като институция е изключено от методологията за приемане на Националната здравна карта след приемане на Закона за лечебните заведения.
Вие правилно посочихте, че има редица проблеми, които все още не намират решение и във Вашия отговор. Единият от тях е за това, което предлагат областните здравни комисии, и това, което се включва в крайна сметка в Националната здравна карта. Има и много други въпроси, например кой определи съотношението за използваемост на леглата да не е 70, а 75%; кой определи, че съотношението между лекар и медицински специалист – медицинска сестра, трябва да бъде едно към едно, а не едно към четири, както е в развитите европейски държави, и много други.
Ние мислим обаче, че въпросът с Националната здравна карта е много важен, защото е основният стълб на здравната система на Република България и той не може да бъде подминат с лека ръка. Затова в момента ние входираме едно искане за дебат и считаме, че в залата на Народното събрание трябва да има дебат. След входирането на нашето искане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Може да го направите след като чуете отговора на уточняващите въпроси. Има друга процедура след приключване на цялата процедура по питане.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: …за дебат. Да, той е ясен при тази нормативна база. Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми доцент Йорданов! Наистина Националната здравна карта е стратегически изключително важен нормативен документ, който е необходим за провеждане на здравната политика в нашата страна. Искам да Ви кажа, че той не е толкова важен за 2018 г. за функционирането, финансирането на системата, колкото от гледна точка на бъдещите инвестиции в техника, апаратура, както и в изграждане на нови здравни звена, болници и така нататък.
Ще продължа с още малко информация по отношение какво осигурява Здравната карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължете.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да. Следва да се отбележи, че при 100% използваемост на леглата съществува допълнителен резерв и възможност за провеждането на близо 817 хил. броя хоспитализации. На практика при използването на този резерв може да бъде хоспитализирано поне веднъж, доцент Йорданов, 46% от 7-милионното население на Република България. Без използването на резерва възможните хоспитализации са 35% от населението. Всеки трети български граждани може да бъде хоспитализиран. И в двата случая разчетите в Националната здравна карта 2018 гарантират необходимия брой легла и болничен капацитет. Ако от планираните 33 481 легла отделим 10% резерв за спешната помощ, то тогава допълнителният брой хоспитализации, за които има легла и болничен капацитет, са 490 хил. броя или увеличението на хоспитализациите достига и надхвърля 120%.
В заключение, бих желал да обърна внимание на факта, че основната цел на Националната здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението. Също така тя е инструмент за планиране на медицинската дейност, респективно на финансовите ресурси за тях въз основа на реалните потребности на населението, поради което чрез нея се създават условия за устойчиво и дългосрочно балансиране на разходните отговорности на НЗОК. Именно затова съм уверен, че мога да разчитам на Вашата подкрепа за провежданата политика от страна на Министерството на здравеопазването.
Казах вече пред средствата за масова информация: Здравната карта не закрива легла и не открива легла. На базата на Здравната карта не се финансират лечебните заведения. Лечебните заведения се финансират на база на извършената от тях медицинска дейност.
Това, с което искам да завърша, е, че наистина има някои неща, които трябва да бъдат подобрени по отношение структурата, съдържанието, предназначението на Националната здравна карта. Ние обаче работим в момента на базата на закон, приет от Вас – от Народното събрание. В новия здравноосигурителен модел ние ще включим промени и по отношение на въпросите, свързани с Националната здравна карта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, доцент Йорданов. Сега може да изразите отношение към отговора на министър Ананиев.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, господин Министър! Правилно казахте и отчетохте важността на Националната здравна карта за бъдещия период на здравната система в Република България, но има нещо, с което дълбоко не съм съгласен. Казахте, че това е инструмент, който ще определи бъдещите инвестиции в здравеопазването, в частност може би в болниците. Мисля, че всеки от нас иска да има все повече инвестиции в нашата страна. Ние за това се молим, включително и в здравеопазването. Дай боже, да има хора, които искат да вложат своите средства, пари, сили в подобряване достъпността и качеството, основно на здравната система, защото ние в момента по закон имаме свободен достъп на пациента до здравната система, до звеното на здравната система, в случая – болницата. Тези, които изостават от актуалната здравна система – отпадат, защото пациентите не ги търсят.
Все повече се убеждавам, че ние се нуждаем от дебат, и то дебат на най-високо ниво. Затова входирам искане за дебат в залата на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Във връзка с предходното питане с писмо, № 854-00-38 от 1 юни 2018 г., внесено днес в 10,39 минути, е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 854-05-33 от 9 май 2018 г., и Проект на решение по питането, зададено от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България.
Предложението и Проектът за решение са подписани от 74 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – повече от една пета от народните представители да направят предложение за разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проект за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Продължаваме с декларация от името на група.
Господин Сиди, имате думата – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа! Във връзка с поредната недопустима намеса на турския консул в казуса със смяната на имената на над 800 местности в община Стара Загора ние, депутатите от парламентарната група на „Обединени патриоти“, настояваме за твърда намеса от страна на Министерството на външните работи на Република България, което да вземе всички разрешени дипломатически мерки, съобразени с Виенската конвенция, за да предотврати порочната практика на Турция за намеса в българската вътрешна политика.
Смяната на турските имена на местностите в Старозагорско с техните изконни български е голяма победа на българщината и на патриотите в страната. Подобни примери трябва да има и в другите общини.
Мълчанието и приемането на турско-арабските наименования, останали от мрачните години на петвековното турско робство, не са нито символ на толерантност, нито на опазване на родовата памет. Точно обратното – когато ние мълчим и приемаме насилствено наложени имена, реално приемаме подмяната на собствената си история за идните поколения.
Смяната на имената и вярата на българите в Родопите не е извършена доброволно, а насилствено и кърваво от турския поробител. По същия начин в техните регистри, селища и географски топоними са сменени с турско-арабски. Българската държава не се намеси нито веднъж при подмяна на българските топоними в съвременна Турция. Лозенград например се казва Къркларели, а Одрин – Едирне, и това не предизвика намеса от нашата държава.
Не за първи път турската държава се намесва във вътрешните работи на Република България. Нееднократно сме алармирали за намесата на Гьокче. Още е пресен примерът за укриването на бившия лидер на ДПС Лютви Местан именно в турското посолство по времето, когато той беше посланик у нас. Все още помним и примерите за предизборна агитация отново от него. А турските консули в Пловдив Явузджан и Джабеджи си позволиха с открити декларации да заплашват общинските съвети в Пловдив, Карлово и Асеновград по признаването на арменския геноцид. Всички те си тръгнаха от България тихомълком, без реакция от нашата държава и сега заемат по-високи постове в тяхната.
Смяната на имената на местностите е изконно законово право на българските общини и никой няма право да се намесва в техните суверенни решения.
Искаме да подчертаем също, че това не е нов възродителен процес, както и петвековният геноцид на българите не е бил другарско съжителство! България над всичко! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме нашата работа с въпросите към министъра на здравеопазването.
Следва въпрос от народния представител Георги Гьоков относно задължението за електронно попълване на рецептурните бланки, на които се предписват лекарствените продукти, заплащани изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът ми е свързан с това, че от началото на месец април 2018 г., може би след като стана факт Националният рамков договор, рецептурните бланки, на които се предписват лекарствените продукти, изплащани изцяло или частично от Здравната каса, следва да се попълват електронно. В противен случай бланките няма да бъдат изпълнявани, а ще се връщат за предаване на лекаря.
Здравната каса и Българският лекарски съюз защитават тази мярка като първа стъпка към дългоочакваното въвеждане на електронни рецепти. Трябва да Ви кажа, че аз съм твърдо „за“. Няма спор, че електронното здравеопазване е без алтернатива, че дигитализацията на процесите в извънболничната помощ е абсолютно необходима, дори само като оптимизация. Едновременно с това обаче възникват редица проблеми, които станаха достояние на обществото, най-вече чрез медиите. Например проблем с тези електронни рецепти ще имат практиките по селата с един личен лекар на няколко села. Възниква въпросът: всеки кабинет във всяко село ли ще трябва да е оборудван с компютър, принтер и съответния софтуер?
Според медиите се вижда проблем от страна на Българския фармацевтичен съюз, които твърди, че новото правило противоречи на Наредбата за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, според която електронното попълване е възможност, а не задължение. За тях това означава, че рецептите, попълнени на ръка, трябва да бъдат изпълнявани, което пък поставя въпроса за евентуални санкции към тях, защото са изпълнили такива рецепти.
От друга страна, не на последно място, спорно е как това ново изискване помага, ако въобще помага на лекарите в тяхната работа, особено на общопрактикуващите.
Във връзка с горното въпросът ми към Вас е: предвиждате ли облекчаване или въвеждане на гратисен период за това изискване?
Тъй като имам още няколко минути, чл. 43, ал. 5 от Националния рамков договор, който Вие, разбира се, знаете, казва – рецептурните бланки се попълват електронно в съответния формат. Рецептурна бланка, при която не е спазено посоченото изискване, не се изпълнява и се връща на приносителя за предаване на лекаря, който я е издал.
В Наредбата, която Ви цитирах преди малко, в чл. 24, ал. 5 рецептурните бланки, образци на документи по ал. 1, могат – не е задължително – да се разпечатват, като същите съдържат задължително всички реквизити. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Министър Ананиев – заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, преди да започна с отговора на Вашия въпрос, искам да Ви кажа, че новото ръководство на Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до средата на следващата година нашето здравеопазване да бъде електронно. Дотогава считаме, че ще приключим с общата национална здравна информационна система, в основата на която е електронното здравеопазване.
От тази гледна точка смятаме да гледаме и да вървим само напред. С тези изключения, с тези отлагания само забавяме процеса, а всички искаме да имаме електронно здравеопазване, а не само електронни рецепти, както казахте.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 на Националния рамков договор за 2018 г. за медицинските дейности Националната здравноосигурителна каса осигурява в полза на здравноосигурените лица лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната. Лекарствените продукти се предписват след извършен преглед, консултация от лекар, което се документира в амбулаторния лист и се удостоверява с подпис на пациента. Съгласно чл. 43, ал. 2 на Националния рамков договор за 2018 г. рецептурните бланки, на които се предписват лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, се попълват електронно в съответния формат – образец, след което се разпечатват, подписват и подпечатват от съответния лекар, предписал лекарствения продукт. Рецептурната бланка, при която не е спазено посоченото изискване, както и Вие споделихте, не следва да се изпълнява и се връща на приносителя за предаване на лекаря, който я е издал.
С въвеждането на задължителното електронно попълване на рецептурната бланка се цели предотвратяване на случаите, при които поради нечетливо изписване на данни и наименования на лекарствените продукти се стига до допускане на грешки при отпускането или отпечатването им, а впоследствие и до налагане на санкции от страна на Националната здравноосигурителна каса, на притежателите на разрешения за търговия на дребно. По този начин ще се улесни и оптимизира дейността на всички субекти, участващи в процеса на преписването, получаването и заплащането на лекарствените продукти – лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, пациенти, Националната здравноосигурителна каса, респективно районните здравноосигурителни каси и техните контролни органи. Изискването за попълване на рецептурните бланки в електронна форма е първата стъпка към предстоящия процес по въвеждането на електронната рецепта. Националният рамков договор за 2018 г. за медицински дейности е договорен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Това е договор на консенсусна основа, който определя правата и задълженията на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на извънболнична медицинска помощ в здравната система.
Предложението за включване на текстове на цитираните по-горе разпоредби е направено от Българския лекарски съюз с поет ангажимент от негова страна да се изпълнява от всички изпълнители на медицинска помощ, договорни партньори на районните здравноосигурителни каси, респективно на Националната здравноосигурителна каса.
По предложение на Националната здравноосигурителна каса в предстоящото изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти, което Министерството на здравеопазването подготвя, се обсъжда включването на текстове, аналогични на горецитираната разпоредба от Националния рамков договор 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, приветствам това, което Министерството на здравеопазването си е поставило за цел. Наистина това е бъдещето и неминуемо трябва да стигнем до него. Колкото по-бързо стигнем до него – по-малко проблеми ще имаме в здравеопазването или ще ги сведем до минимум.
Приветствам това, което казахте, че цел е електронното здравеопазване, от което част са електронните рецепти. Аз обаче съм загрижен за хората, които няма да могат да се възползват от това електронно здравеопазване. В приемните, които правя в област Стара Загора и по селата, за една област като Стара Загора, която смятам за една от водещите, включително и в сферата на здравеопазването, има цели села, които са изцяло или частично лишени от първична извънболнична медицинска помощ, изразяваща се в това, че липсват джипита или общопрактикуващи лекари. Ако имат общопрактикуващ лекар, той е на тяхно разположение само един или два дни от седмицата, а по принцип трябва да е на разположение на пациентите си 24 часа в седем дни от седмицата.
Разбирам мотивите Ви! На Ваша страна е Лекарският съюз, така че това ще се случва. Дайте да помислим по някакъв начин за тази малка част от хората, които няма да могат да получават електронни рецепти и не знам как ще се справят с това! Може би с много усилия общопрактикуващите лекари ще намерят начина – днес ще видят какви лекарства има, после ще отидат да ги отпечатат някъде и на следващото посещение в селото ще ги връчват тези рецепти. Но това ли е работата – да ги затрудняваме?
Господин Министър, другото, което искам да кажа, е: за да има все пак някакъв ред, променете тази наредба, защото тя е акт на Министерския съвет, в частта й на задължителност – за да знаят какво да правят фармацевтите като отказват и поне отказът да е основателен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Гьоков, ние ще вървим по този път. Поели сме го и ще вървим по него. Както казах в самото начало – това е станало по предложение на Българския лекарски съюз. Това, което мога да направя и да обещая пред Вас, е, че ще помоля ръководството на Българския лекарски съюз да следи тези процеси – не само в големите, но и в малките населени места, и ако има наистина такива проблеми в дадени населени места, да бъдем информирани, за да можем да заемем съответните мерки. Няма как да оставим населението, без да получи необходимите му за лечение лекарства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народните представители Иван Иванов и Георги Михайлов относно изготвяне на Национална здравна карта за територията на област Шумен.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Очевидно темата за Националната здравна карта ще ни занимава още дълго време, внесено е вече искане и за дебат по тази тема. В случая въпросът ми е концентриран върху област Шумен.
Само да припомня, тук е и доктор Джафер, с която заедно бяхме на заседание на Областния съвет по здравеопазване, където беше дискутирана тази тема, и в разговорите с представителите на медицинските среди и на общините беше констатиран недостиг в общия брой легла и брой легла по нива на компетентност за някои специалности, изводът от което е, че ще доведе до пренасочване на поток от пациенти към болници от други области, листата на чакащите или дезорганизация дейността на отделенията, финансови и кадрови проблеми в лечебните заведения.
Изслушах внимателно и предходния Ваш отговор, в който казахте, че Националната здравна карта няма да се отрази върху плащанията, върху болниците и така нататък, което до голяма степен ме изненадва и в отговора, който очаквам от Вас, може би ще научим подробности.
В тази връзка моля да ми отговорите и на следния въпрос: какви са критериите, по които е изготвен проектът за Национална здравна карта на територията на област Шумен? С каква методология е определено нивото на компетентност на различните отделения в лечебните заведения и съответно броят легла в тях? Броят на легла в проекта за Национална здравна карта ще се отрази ли на плащанията от НЗОК към лечебните заведения, което е най-важният въпрос? Всички си го задаваме и е много важно лекарите оттук нататък каква информация ще получат от Вас. Знаете най-малко, че областната болница е вече на ръба на фалита. Въпреки че сменихте ръководството, аз не съм голям оптимист, че ако тази здравна карта се отрази по някакъв начин на работата на това лечебно заведение, то няма до края на годината да изпадне във фактически фалит и на практика да поставите новото ръководство на болницата пред свършен факт – да поеме едно фалирало заведение, което ще обрече и пациентите на гибел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Въз основа на данните от областните здравни карти, данните от районните здравни инспекции и Националната здравноосигурителна каса за използваемостта на болничните легла по видове медицински дейности и по клинични пътеки, както и данните за обръщаемостта на населението към медицински услуги в извънболничната помощ, заплащани от НЗОК, Националната комисия изготви Национална здравна карта.
При планиране на потребностите в извънболничната медицинска помощ са приложени параметри за средна осигуреност за страната от един общопрактикуващ лекар на 1500 души и един лекар по дентална медицина на 1000 души население.
Потребностите на лекари в специализираната извънболнична медицинска помощ са съобразени с данните за брой прегледи, заплатени от Националната здравноосигурителна каса по специалности за периода 2015 – 2017 г., както и с показатели за осигуреност на населението със съответните специалисти на 100 хиляди души.
В Националната здравна карта са планирани и потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, определени на база унифициран национален показател за осигуреност на населението за всяка област: 180 на 100 хиляди души и съотношение едно към едно лекари – медицински сестри, по отношение на планирания брой лекари и лекари по дентална медицина.
С приложения подход на планиране се постига пълно задоволяване на потребностите от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната медицинска помощ. Направен е анализ на състоянието на болничната помощ и са определени конкретните потребности от ресурси за осъществяване на медицинските дейности по нива на компетентност.
И сега да минем към Шумен. Това са общите неща, на базата на които извънболничната медицинска помощ за Шумен е осигурила лечението на хората на 100%. Там няма проблеми.
Съгласно данните от Областната здравна карта за област Шумен, към момента общият брой на съществуващите болнични легла за активно лечение в областта е 569 с използваемост 82%, което представлява 467 фактически използвани легла при 100% използваемост.
В Националната здравна карта са определени потребности от 446 болнични легла за активно лечение при използваемост от 75%. При така приложения подход е определен недостиг от 77 легла за активно лечение, които е предвидено да се осигурят допълнително с Националната здравна карта, тоест този дефицит ние ще го преодолеем.
Бих желал да обърна внимание, че Националната здравна карта определя конкретните потребности от общ брой легла за болнично лечение и медицински дейности по нива на компетентност за съответната област, а не конкретния брой легла по структури на лечебните заведения. Така например съгласно Областната здравна карта в МБАЛ Шумен има Отделение по нервни болести с трето ниво на компетентност с 35 легла. Следва да се има предвид, че в отделение с трето ниво на компетентност се извършват дейности и от по-ниски нива от компетентност – второ и първо. В МБАЛ Велики Преслав са разкрити още 19 легла в Отделение по нервни болести с първо ниво на компетентност. Тоест в областта има разкрити общо 54 легла за медицински дейности по нервни болести.
За област Шумен са определени 61 легла – със 7 легла повече от наличните, за медицински дейности по нервни болести, от които 42 са за дейности с първо ниво на компетентност, 18 – за дейности от второ на компетентност, и 1 – за дейности от трето ниво на компетентност. По тези причини определените в Националната здравна карта легла не би следвало да се отразят негативно на плащанията от НЗОК. Още повече, че за област Шумен има недостиг от общо 77 легла за активно лечение, които се предвижда да бъдат разкрити допълнително с Националната здравна карта за област Шумен.
И пак да повторя: на базата на леглата ние не финансираме лечебните заведения. Ние финансираме на базата на извършена медицинска дейност.
Това, което притесняваше повечето от областните комисии, те смятаха, че важното при финансирането на болниците е нивото на компетентност на леглата. Не – важно е нивото на компетентност на медицинската дейност, която се извършва. Мисля, че това успокои голяма част от лекарското съсловие, включително и ръководството на Българския лекарски съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, за съжаление, това, което Вие казахте, до голяма степен се разминава с вижданията на лекарите в областта. Защото и това, което казахте, и това, което беше изразено на тази среща и от представители на Здравната каса, и от областното ръководство на област Шумен, не показа някаква загриженост за лечебните заведения.
Господин Министър, Здравната карта би трябвало да отразява потребностите на населението от здравни грижи по специалности, а не по използваемостта на дадена структура за минал период. Това е изключително грешен подход с тази използваемост. Знаете, че при наличните здравно-демографски дадености на областта, примерно Шуменска област, и увеличаване на инфекциозните болести, на заболеваемостта – дихателна, сърдечно-съдова и така нататък, намаляването на броя легла и тези нива на компетентност ще доведат до отлив на специалисти.
Аз съм получил информация до какво ще доведе тази промяна в броя на леглата. Показателят „използваемост“ не е съобразен със сезонността на някои заболявания, както и с липсата на сключен договор за определени клинични пътеки.
Вашето разсъждение е, че намаляването на леглата не се отразява на дейността, но Вие сам знаете, че броят на леглата означава брой пациенти и видове дейности, каквито ще бъдат извършени, съответно заплатени от Здравната каса. Мисля, че в това не бъркам.
Знаете, че пациентът има право на достъпна и квалифицирана медицинска помощ. Намаляването на брой легла по нива на компетентност обезсмисля усилията, положени за постигането на съответната акредитационна оценка на съответната болница. Само един пример да дам: заложено е в Онкодиспансера или Комплексния онкологичен център да бъде закрит ПЕТ-скенерът. Знаете колко пари са дадени, а в тази здравна карта е заложено да го няма. Ако изчезне какво правим оттук нататък? Тези пари, които са вложени, как ще се възвърнат, господин Министър?
Моят въпрос е и апел към Вас: да се преразгледа този вариант и да се намери начин да остане да работи, леглата, които са били досега, начините на плащане да не бъдат променяни и да не се намаляват.
Примерно за Хирургично отделение какво са дали хората, до какво ще доведе намаляването броя на леглата и нивата на компетентност? Проблемите ще бъдат: конфликт с пациентите, напрежение в работата на персонала, ограничаване на дейността на приходите, трудно запазване на кадрите, настаняване на пациентите на допълнителни легла, вероятно отчитане на свръхдейност и така нататък. Начините, по които са определени за област Шумен броят легла и дейностите, които ще се извършват, нива на компетентност не отговарят на необходимостта и това, от което пациентите се нуждаят.
Това, което Ви казвам, е един вид апел от страна на лекарите към Министерството на здравеопазването да подходи адекватно към ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си и да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Отново ще повторя: има непознаване на Националната здравна карта, която беше одобрена от Министерския съвет. Вие споменахте отново „намаляване на легла“. Ние не намаляваме легла. Споменахте някакво закриване на ПЕТ-скенер. Къде видяхте в Националната здравна карта да закриваме ПЕТ-скенера на Областната болница в Шумен?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Не в болницата, а в Комплексния онкологичен център. Там е записано: един в Североизточна България.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добре, Комплекса. Моля Ви се!
Вие се противопоставяте срещу това да не използваме аналитичната информация за периода 2015 – 2017 г. Нали точно това ни е необходимо, за да хванем тенденцията в заболеваемостта, за да можем да предвидим реално необходимостта от медицинска помощ през следващата година, през 2018 г. Няма как да не стъпим на тази информация.
Да, картата ни помага и за бъдещите инвестиции, но Вие знаете, че една бъдеща инвестиция, за да може да бъде осъществена, не може да бъде направена за месец, два или три и да започне веднага да функционира. Това ще бъде свързано с новия Национален рамков договор, който ще бъде за 2019 г. Но вече инвеститорът ще знае, когато иска да прави една болница, например Сърдечно-съдова или някаква друга, и иска да бъде в София, ще дойде, ще види и ще му се каже: в София имаме прекалено голямо предлагане на тази дейност, ако искате открийте такава болница, но в Родопите или в Северозападна България. Тоест инвестициите вече ще бъдат насочени действително към областите и регионите, където няма добра задоволяемост на българските пациенти, а не просто да се направи една инвестиция и да се вкарат едни пари.
Аз не възразявам, ако трябва, ще се срещна с областната комисия на Шумен, ще ги запознаем конкретно с нашия подход при формиране на Националната здравна карта, за да разберат, че ние обратно – помогнали сме и сме подобрили онова, което се е случвало през миналата година, а не сме го влошили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Ананиев. Той е от народния представител Александър Койчев Иванов относно финансовото състояние на дружеството „Бул Био – НЦЗПБ“ ЕООД за последните две години.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми министър Ананиев, въпросът ми е породен специално за финансовото състояние на дружеството „Бул Био“, както и допълнително е развито в самия въпрос, и състоянието на здравните досиета, защото запознатите в детайли от дейността на „Бул Био“, за 600 продукта, които то произвежда с всичките му сертификати за качество – европейски и световни, признат износител сме на продукти в имунологията, в кръвните продукти и редица други качествени суровини, ползването обуславя точно това да сме световно известни с продукцията на БЦЖ ваксини, тетанус и много други, да не ги изреждам. Но дружеството, като стопроцентова собственост на държавата, е изключително важно да има добър контрол върху неговото финансово състояние, както и оценката на досиетата, защото те са основен актив на самото дружество.
Не на последно място във въпроса ми е и състоянието на търговските договори специално за реализация на продукцията и как Министерството гарантира да няма договори за ексклузивитет, защото, както знаем, това противоречи на антимонополното европейско и световно законодателство. За съжаление, дружеството има опит, наследен отпреди много години, с една компания, с която има сключен такъв договор. Хубаво е, ако можете, да развиете състоянието на договора в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! „Бул Био – НЦЗПБ“ – Национален център по заразни и паразитни болести, господин Председател, е съкращението в наименованието на Предприятието – е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, като правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването.
„Бул Био“ произвежда около 500 биопродукта и има разрешение за производство, отговарящо на изискванията за добра производствена практика в съответствие със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на 24 вида ваксини и кръвни продукти, общо 30 лекарствени продукта, 11 групи или 160 вида алергени и 281 вида диагностични препарати. Същото е одобрено за производител по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от Изпълнителната агенция по лекарствата и е притежател на разрешенията за производство и разрешенията за употреба на произвежданите лекарства и медицински изделия.
През 2017 г. Дружеството отчита намаление на приходите спрямо 2016-а с 2 млн. 57 хил. лв. Общо приходите през 2016 г. са били в размер на 31 млн. 252 хил. лв. Структурата на приходите се запазва относително постоянна през 2017 г., като през 2017-а общо приходите на Дружеството са в размер на 29 млн. 195 хил. лв. Формирани са основно от приходи от продажба на продукция – 25 млн. 805 хил. лв., от предоставени услуги – 329 хил. лв., както и други приходи – 2 млн. 605 хил. лв.
В структурата на приходите намаление има в приходите от услуги с 84,32% и от продажба на продукция с 9,5%. Независимо от тенденцията за намаление на приходите се наблюдава увеличение на разходите на Дружеството през 2017 г. спрямо 2016-а със 70 хил. лв.
През 2016 г. разходите на Дружеството са в размер на 22 млн. 382 хил. лв., а през 2017-а достигат 22 млн. 452 хил. лв. През 2016-а и през 2017 г. структурата на разходите се запазва също относително постоянна, като с най-голям относителен дял през 2017 г. са разходите за персонал – 9 млн. 689 хил. лв., и разходите за суровини, материали и консумативи в размер на 5 млн. 310 хил. лв.
Коефициентът на ефективност на приходите показва стойността на направените разходи на единица приход. За 2016 г. коефициентът на ефективност на приходите е в размер на 0,72, а за 2017-а същият показател е 0,77. Налице е негативна тенденция в посока нарастване разходите на Дружеството за единица приход.
През 2016 г. Дружеството е реализирало текущ финансов резултат печалба в размер съответно на 8 млн. 870 хил. лв., а през 2017-а – 6 млн. 743 хил. лв. Наблюдава се тенденция към влошаване на текущия финансов резултат, като само за една година положителният финансов резултат се влошава с над 2 млн. лв.
Във връзка с очертаващото се текущо финансово състояние на Предприятието Министерството на здравеопазването е възложило на „Бул Био“ спазването на финансовия стандарт, въведен и за търговските дружества с над 50% държавно участие. Предприети са конкретни мерки за одит и проверка на всички действащи към момента договори на Дружеството с цел одит на дейността и недопускане на непрофесионално и непрозрачно поведение от страна на ръководството на това уникално за страната дружество.
„Бул Био“ притежава собствеността върху патенти, търговски марки и производствена документация на всички произвеждани биопрепарати, разработени и внедрени в съответните лаборатории на Националния център по заразни и паразитни болести. Отчитайки значимостта на досиетата на продуктите, произвеждани от Предприятието, са предприети действия от страна на Министерството на здравеопазването за намиране на професионалисти с международен опит за окомплектоване и акредитация на същите с цел (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Дружеството да отговаря на всички международни критерии и изисквания за самостоятелна търговия на международните пазари с тези уникални продукти. Дейността на Дружеството ще се контролира и наблюдава ефективно и ефикасно при спазването на добрите практики за стандарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия отговор.
Така наблюдаваната тенденция, която визирате, понеже е съотносителна за предходната година – 2017-а спрямо 2016-а, не е обезпокоителна в нарастването на разходите и в загубата на приходи от други услуги. По-притеснително е намаляването с 9% на приходите от продукцията, защото Дружеството произвежда – не е спаднало по стандартите и качеството на продукцията е запазено, която е призната в Европа, в Африка, в Азия имаме пазари.
Така че това дружество по методите и стандартите на добро финансово управление, надявам се, и ръководството му вземат мерки да не губим такива пазари, напротив, да доразвием потенциала на Дружеството и да не се вричаме в такива заробващи договори – казвам го най-отговорно от тази трибуна. Имам данни, в медиите бяха изнесени сведения, че прокуратурата дори разследва един договор, който от много години е наследствен за Дружеството.
Оптимист съм и пожелавам екипът на Министерството на здравеопазването и на „Бул Био“ да доразвият потенциала му, да запазят съществуващите пазари на Дружеството в целия свят, а защо не да си пожелаем да ги доразвият. Защото – тези приходи, които казахте, спрямо потенциала, който има Дружеството – мисля, че е много оптимистично и реалистично да говорим, че ще получим повече средства, повече финансови приходи за държавата и за Министерството в частност по отношение на продажбата на тези продукти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, ще допълните ли отговора във връзка с репликата? Получи се диалог, но все пак имате правото.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, напълно подкрепям загрижеността Ви за бъдещето на това наистина уникално предприятие. Мога да Ви гарантирам, че го наблюдаваме ежедневно, предприемаме всички необходими мерки, които на всеки един етап могат да се предприемат.
Що се отнася до някои недотам изгодни договори, които са сключени в далечното минало, без да влизам в подробности, искам да Ви кажа, че лично се занимавам с този въпрос и вървим към решаването на този многогодишен казус в полза на това уникално предприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Към Вас има и въпрос от народния представител Антон Кутев… (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ: „Декларация от името на парламентарната група“.)
Господин Кутев, поискаха думата от групата на ДПС.
Председателят на групата господин Карадайъ.
Имате думата за декларация.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Днес с почит се прекланяме пред подвига на Христо Ботев и на всички герои, дали живота си за свободата на България.
На 2 юни всички отдаваме почит в знак на признателност към делото, словото и заветите на Ботев. Някои, изминавайки славния път на Ботев и неговата чета, откриват себе си, любовта си към Родината. Други намират и преоткриват словото му. Трети превръщат идеалите му в собствено верую за цял живот.
По думите на Захари Стоянов „Христо Ботев е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи“.
На Христо Ботев, при когото се сливат в едно слово и дело, съдбата отрежда важна роля – да бъде сред тези, които правят епохи, които не се примиряват, а променят времето със силата на своята решителност и воля за борба.
Ботевите послания за тържество на вечните ценности на свободата и справедливостта, на независимостта и солидарността са живи и днес и по-необходими от всякога.
Недоумение и възхита будят просветеността, блестящата поетична и публицистична реч, дълбинността на неговата мисъл, далеч надхвърляща националните предели, европейският му светоглед, философските му прозрения. Осъзнал силата на единението, подчинява живота си на идеала за свобода.
За Ботев свободата е изконно право на човека, тя осмисля съществуването му. Свободата означава не просто постигането на национална независимост, а постигане на социална, лична и общочовешка свобода.
Актуално звучат и днес идеите за решаването на дълбоките социални противоречия и конфликти на европейските общества. Христо Ботев пише: „Само разумният и братски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо“.
Разбирането на Ботев за свободата като съзидание, а не като разрушение, за изграждане на мостове между хора и общности, а не за разделение и противопоставяне, респектира и задължава. Всяко поколение трябва да се съпоставя според тази мяра.
Паметта за Ботев и всички, които са отдали живота си, за да можем днес да живеем в свободна и демократична страна, изисква от нас отговор: свободни ли сме, в демократична държава ли живеем, как разбираме обединението и патриотизма? Въпроси, на които всеки трябва да намери отговор – честен и открит.
Как се случва в края на тоталитарния режим да намерим мирния път, с обща воля да изградим основите на демокрацията и обединени от общочовешките и европейските ценности, да продължим напред 20 години и след това някои да започнат да подкопават тези основи?!
Всички хора са равни, „без разлика“, както завеща и Апостола, както е записано и в нашата Конституция, но така ли е?
Паметта на героите за свобода и демокрация изискват отговори: свободни ли сме, единни ли сме, верни ли сме на общочовешките и общоевропейските ценности, разбираме ли истински свободата, приехме ли демокрацията за символ-верую, осъзнаваме ли що е патриотизъм?
Патриотизмът е да обичаш Родината си – просто и ясно, както са прости и ясни въплътените в творбите на Ботев идеали. „Патриотизъм“ не означава да мразиш и да оспорваш правото на всеки един, роден на тази земя, да обича земята си, Родината си!
Историята няма да прости на онези, които чрез популизъм, лъжепатриотизъм и национализъм поставят под риск правата и свободите, демокрацията и евроатлантическата ориентация на страната.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Днес е ден на преклонение, преклонение пред всички, на които дължим свободата и демокрацията, пред всички, за които чистата и свята република е мечтаната съдба, всички, които в името на свободата, равенството, братството надживяха времето си и тяхната памет е жива.
Обръщаме се към всички, за които свободата е ценност, демокрацията е ценност, човешкото достойнство е ценност, патриотизмът е същност, към всички, които не мразят, не противопоставят, а обединяват и обичат.
Не е достатъчно да отдадеш почит само на този ден. Изисква се постоянство, много разум, воля и сила, решителност, много работа и последователност за постигане на истинската свобода и демокрация, за да завещаеш на бъдещите поколения не въпросите, които паметта на Ботев и на всички борци за свобода и демокрация поставят, а отговорите, за да завещаем силна и просперираща България, в която всички хора са свободни и равни по достойнство и права, без значение на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Така ще сбъднем мечтата на Ботев за свят на свобода, на обединение, на съзидание, на демокрация и завещаната от Левски „Чиста и свята република!“.
Уважаеми колеги, днес е 1 юни. Първи юни е Международният ден на детето. Нека да е честит този най-жизнерадостен празник!
Скъпи деца, Вие сте най-големият дар за своите родители и за цялото общество. Бъдете здрави и много щастливи, носете радост на своите родители и на всички около Вас. Мечтайте и следвайте смело мечтите си!
На всички, отговорни за децата и младото поколение, което е бъдещето на страната, пожелавам успешна мисия, за да се радваме на достойна смяна от свободни и активни граждани! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Продължаваме с въпросите към министър Ананиев.
Следващият въпрос е от народния представител Антон Кутев. Той се отнася за организацията на извършваните трансплантации на български пациенти.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Министър, задал съм въпроса си по-общо в конкретиката на въпроса за трансплантациите, но предполагам, Вие сте разбрали, че целя конкретно разговор за белодробните трансплантации. Той е продиктуван от сериозните ми притеснения по няколко факта.
Първият от тях е, поне от това, което аз разбирам към днешна дата – ние не сме членове на „Евротрансплант“. Между другото ние никога не сме били членове, ние сме асоцииран член. Така че въпросът ми дали ние сме членове на „Евротрансплант“ е много важен и затова той е първият въпрос.
Разбира се, аз съм наясно, че ако не сме членове на „Евротрансплант“, има и други организации, които могат да осъществяват същата дейност. Въпросът е, че, доколкото ми е известно, ние досега не работим с друга. Но дали работим или не, Вие ще кажете. Дали тази друга организация е в състояние по някакъв начин да замени – затова е и следващият ми въпрос, който съм задал писмено: каква е политиката, която предвиждате за трансплантациите? Защото е възможно Вие да сте измислили нещо, което аз не знам досега.
Съвсем позитивно задавам въпроса: членове ли сме на „Евротрансплант“? Ако не сме, какво е нещото, което предвиждаме?
Фактологията е такава: вече повече от година досега, от 2014 г. се правят белодробни трансплантации на българи. Те никога не са правени в България. Знаете всичко това, казвам го по скоро за залата и гражданите. От 2014 г. са направени седем белодробни трансплантации – между другото всичките успешни, всичките във Виена. Това е една добра практика, която е успяла да продължи с годините. Повече от година вече Виенската болница не приема за предварителни прегледи български граждани. През 2017 г. те са били 14 човека, от които за тази една година, откакто се занимавам аз – ми се налага да се занимавам с проблема като председател на една от комисиите в Народното събрание, трима от тези граждани са починали. Други пет са записани. В момента има шестнадесет. Има само един човек, който – доколкото ми е известно, преди две-три седмици има придвижване на документите му във Виенската болница, но той е записан преди май месец миналата година. Това е човек, който е записан за трансплантация достатъчно рано и това е шансът му, че в момента, доколкото знам, има раздвижване и му предстои трансплантация.
Тук имаме много сериозен проблем. Проблемът е в това, че тези 16 български граждани, които не е ясно още колко ще станат, на практика в момента нямат шанс за оживяване, а пък аз наистина отпреди Нова година задавам въпроси и към Вас, и към министър Пенков. Няколко пъти правихме умишлени заседания на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, на които канихме и министър, за да може по някакъв начин да придвижим нещата в полза на българските граждани, защото това е един от случаите, в които – на мен ми се струва, че политиката убива в най директния смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми господин Кутев! Господин Председател, ще може ли – не зная дали има такава практика, но три минути ще бъдат изключително малко, за да отговоря на този много важен въпрос за българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще удължим времето не по Правилник, но въпросите, които Ви се задават, са от такова естество, че оставям достатъчно време, за да отговорите.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Дейностите по обмен на органи се осъществяват въз основа на двустранно споразумение между Фондация „Евротрансплант“ и Изпълнителната агенция по трансплантация в сила от януари 2014 г. Споразумението гарантира, че държавата отговаря на изискванията за качество и безопасност на органите за трансплантация, които се подават към локационния център на „Евротрансплант“ при липса на реципиент в България. То дава възможност да подаваме органи към държавите – членки на „Евротрансплант“, и получаването на орган от тях, в случай че в държавите пълноправни членки няма спешен пациент. Двустранното споразумение е подписано за неограничен период с включване клауза за възможност за едностранно прекратяване от двете страни и към момента е действащо.
Всяка година Бордът на „Евротрансплант“ извършва одит на всички болници в осемте държави – членки на „Евротрансплант“, включително сключените споразумения за орган на трансплантация на граждани от държави, извън „Евротрансплант“. Въз основа на резултатите от одита Бордът на „Евротрансплант“ разрешава продължаването на такива двустранни споразумения или ги прекратява. При проведените четири одита от 2014 г. до 2017 г. оценката за България е положителна, основаваща се на подадения брой органи при липсващ реципиент в България и на факта, че всички подадени органи са успешно трансплантирани.
Споразумението с „Евротрансплант“ е предварително и задължително условие преди подписването на двустранното споразумение с Трансплантационния център от държава – членка на „Евротрансплант“, за приемане на български граждани за трансплантация. Приемането на български пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, се осъществяваше съгласно Споразумение за съвместна дейност – модел А между Трансплантационния център във Виена и Изпълнителната агенция по трансплантация, сключено за срок от две години.
През периода на действие на Споразумението между Изпълнителната агенция по трансплантация – Виена, България е предоставила органи за трансплантация към „Евротрансплант“, благодарение на което са извършени белодробни трансплантации на седем български пациенти. В резултат на това, след изтичане на срока за споразумението през месец май 2017 г., Бордът на „Евротрансплант“ е уведомил Изпълнителната агенция по трансплантация, че одобрява асоциираното членство на България за продължаване на двустранни споразумения. В получения отговор от Секретариата на „Евротрансплант“ е представен новият ред на подписване на Споразумението за двустранно сътрудничество, а именно: националният компетентен орган на центъра, който не е член на „Евротрансплант“, тоест Изпълнителната агенция по трансплантация, и центърът, който не е член на „Евротрансплант“ – Български трансплантационен център, съвместно изпращат молба до Управителния съвет на „Евротрансплант“ за сключване на споразумение. Молбата трябва да бъде придружена от предложение, което да съдържа името на центъра, който не е член на „Евротрансплант“, специфичните нужди за обучение и предвиждана продължителност на обучителната програма.
Към настоящия момент Изпълнителната агенция по трансплантация, съгласно нормативната уредба, като компетентен орган е ангажирана с осъществяването на необходимите дейности за реализиране на съвместна дейност с трансплантационните центрове в Европа на базата на двустранни и многостранни споразумения. В тази връзка в началото на април 2018 г. е подала необходимите документи заедно със заявлението на Българския трансплантационен център за участие в двустранно сътрудничество, за да се гарантира включването на български пациенти в листата на чакащи белодробна трансплантация в „Евротрансплант“. След изтичане на двустранното споразумение с центъра във Виена Изпълнителната агенция по трансплантация е осъществила контакти с други европейски държави, които не са член на „Евротрансплант“ в търсенето на оферти за белодробна трансплантация на наши пациенти.
В момента се чакат оферти от болница във Франция за трима български пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, чиято медицинска документация е предоставена от Изпълнителната агенция по трансплантация в цитираната болница за оценка на трансплантабилността. Очаква се и оферта от Англия за пациентка, нуждаеща се от комбинирана трансплантация бял дроб сърце.
Относно втората част на въпроса Ви.
Съгласно действащото законодателство държавната политика в областта на трансплантациите се провежда от министъра на здравеопазването. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят ред услуги, сред които и тези, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки.
С оглед повишаване качеството на трансплантацията през 2017 г. Министерството на здравеопазването актуализира националното законодателство чрез изменение и допълнение на шест наредби, в които се транспонират две европейски директиви в областта на трансплантацията – Директива ЕС/2015/565 и Директива ЕС/2015/566 на Комисията, с цел осигуряване на адекватно финансиране през последните три години.
В рамките на утвърдените за годината бюджети на Министерството е актуализирана трикратно Наредба № 29 от 2007 г. за възстановяване на разходи и за относителния дял на средствата за труд, за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването.
През 2016 г. Министерството на здравеопазването е сключило договори по Наредба № 29 с 21 лечебни заведения и са извършени плащания за 7 млн. 470 хил. лв.; за 2017 г. съответно са сключени договори с 25 лечебни заведения и са извършени плащания за 10 млн. 986 хил. лв. – общо за двете години 18 млн. 456 хил. лв.
На сайта на Изпълнителната агенция по трансплантация е публикувана информация за извършените органни трансплантации от 2004 до 2017 г. За 2016 г. са извършени 57 органни трансплантации – бъбречни от трупен и жив донор, сърдечни, чернодробни от трупен и жив донор. За 2017 г. извършените трансплантации са 58. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Кутев, ще имате ли реплика?
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, от това, което ми казвате, аз разбирам, че ми се губят едни 11 месеца – в смисъл, от месец май 2017-а до месец април 2018 г. няма придвижване на документи, ако съм Ви разбрал правилно. Тоест, ако Агенцията за трансплантация едва през месец април 2018 г. е подала, това означава, че – дето се казва – тези срещи с Бойко Пенков дето сме ги правили в Комисията, вече са минали и едва след това са взети мерки.
Разбирам, че Вие не сте били министър през 2017 г. и надали Вие лично трябва да отговаряте, но Вие сте в качеството на министър на здравеопазването, затова няма как към друг да го зададем този въпрос. Очевидно тук има 11 месеца, които, между другото, струват човешки животи, ако правилно съм разбрал времето.
И ако пак правилно съм Ви разбрал, Вие все пак не казахте окончателно, имаме ли подновен договор с „Евротрансплант“, или казахте? Моля Ви да уточним, защото поне за мен, може би не съм Ви разбрал! Имаме ли в момента вече договорки, чрез които може да се разчита на „Евротрансплант“? Защо преговаряте с други болници, а не с тази, с която се работи досега, не ми е ясно?! Но Вие вероятно имате основание за това. Тоест няма и лошо в това – да преговаряме с всички възможни болници, които дават тази възможност, но въпреки това аз виждам, че там има някаква... Аз, между другото, тук имам от 28 май едно писмо, гледам на Клепетко, който е шефът на Виенската болница, в това писмо от 28 май – тоест то е отпреди три или четири дена, казва, че във Виенската болница няма как да се водят трансплантации на болни на държави, които са извън „Евротрансплант“. Това буквално казва той, което означава, че ние очевидно с Виенската болница в момента не работим и очевидно той ни смята за държава извън „Евротрансплант“.
А дано мерките, които сте приели, защото за мен най-важното не е тук да кажем дали някой е виновен – това си е Ваша работа, да видите как вървят нещата. За мен важното е, че има едни 16 човека, които, за съжаление, се увеличават, и които винаги ще ги има, за които въпрос на оживяване в момента е дали това ще се случи. Ние трябва да вземем мерки, ама не след година и след три месеца, защото през тези три месеца още няколко от тези хора, за съжаление, няма да ги има, реално няма да ги има.
Така че, моля Ви да уточним – просто искам да ми е ясно, за да знам как да продължим работата и ние оттук нататък. Тоест, ако нямаме все още подписано окончателно споразумение с „Евротрансплант“, ще го имаме ли и кога? Тази процедура, която е започнала, казахте, през месец април 2018 г., кога ще приключи?
Второто е, какво мислим да правим конкретно с белодробните трансплантации? Тоест, ще се връщаме ли във Виена, ще търсим ли, защото Вие казвате: „Търсим други“? Ние можем да ги търсим и половин година, а в това време хората чакат. А да не говорим, че тук големият проблем е, че те могат да влязат в списъка на Виенската или на някоя друга болница, а кога ще се намери донор, е съвсем различна работа. Нашата работа с Вас е те да влязат веднъж в тези списъци на европейските болници, а после те продължават да чакат – може и да не дочакат подходящия донор, защото те го чакат по някой път и години и месеци, стига да ги доживеят. Така че тук става дума за неща, които не могат да бъдат протакани във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбрахме, господин Кутев. Благодаря Ви.
Господин Министър, за отговор на уточняващите въпроси – имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кутев, ние наистина водим интензивни разговори за „Евротрансплант“. Не искам да се ангажирам с конкретен срок. Мисля, че са ми необходими няколко седмици, за да финализираме тези разговори, но все пак в контекста, че това са конфиденциални разговори, затова не искам повече да отварям тази тема. Работим, поне този екип, който сега работи активно по сключването на новия договор. Търсим и други болници неслучайно, и то в няколко държави, защото в някои от тези болници условията са доста тежки и като размер, като пари, като процедури, като продължителност на престоя на болния. Така че ние работим в четири държави в момента и търсим къде ще бъде най-възможното като условия за лечение за трансплантацията на българските граждани.
В никакъв случай, поне нашият екип не е спрял да работи по тази тема. Даже, включително искам да Ви кажа, че работим по отношение на обучение на български лекари за извършване на трансплантация, в това число и белодробна. Не търсим решението само за момента, но гледаме и в перспектива как може да развиваме тази дейност в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за отговора. Нарушихме правилата с времето, но много се надявам това да допринесе за резултат във Вашите усилия – на господин Кутев, и Вашите усилия, господин Министър. Желая Ви успех!
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
Първият въпрос се отнася до проблемите и мерките за подкрепа на розопроизводството с оглед защитата на държавата и недопускане на нерентабилни изкупни цени на розовия цвят.
Както подобава, той е зададен от три дами – народните представителки Надя Жекова, Веска Ненчева, Донка Симеонова.
Въпросът ще развие народният представител Надя Жекова.
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, розата е най-разпознаваемият български символ и сме длъжни да защитим това постижение на България.
В България е концентрирано две трети от световното производство на розово масло. Страната ни разполага с природни и климатични дадености, които гарантират уникални условия за отглеждане на маслодайната роза, а българското розово масло е вписано като защитено географско указание.
За осем години – от 2009 г. досега, розовите градини са се увеличили с около 20% и са достигнали 41 хил. декара през тази година. Най-подходящ за маслодайната роза е сравнително ограниченият по размер район между Стара планина и Средна гора на запад през Стрелча, Карлово, Казанлък, Чирпан, Стара Загора до Зимница на изток, където е концентриран най-голям дял на производството.
За съжаление, през тази година изкупната кампания на розовия цвят ескалира редица проблеми.
Първо, крещящо ниска е изкупната цена на розовия цвят, тя е нерентабилна и под нивото до направените разходи, показа липса на дългосрочна визия от страна на държавата за този отрасъл и съмнение за картелно споразумение, защото месеци преди да излезе реколтата, цената беше ясна, а тя е почти еднаква навсякъде.
В тази връзка е важно да знаем: какво е мнението Ви по този въпрос, независимо че е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията? Важно е да се осигурят по-ефективни и защитни механизми за достъп до повече държавни и европейски субсидии и специално субсидиране на розопроизводството от държавния бюджет с цел гарантиране постигането още през тази година на адекватни изкупни цени и подкрепа на родното розопроизводство.
По време на срещите, които Вие направихте в Комисията по земеделие, а и с протестиращите, декларирате, че ще вземете решение за de minimis, съгласно европейските изисквания, така че реално да бъде подкрепен доходът на розопроизводителите. Но колко реално ще бъде de minimis, защото минималната подкрепа от един лев е достатъчна, но кога ще вземете това решение и конкретно какъв ще бъде размерът?
Още повече, по време на тези срещи Вие поехте ангажимент за Закон за розата, така че ангажирайте се със срок кога ще е готов Проектът на този закон? Той трябва да регламентира процеса от посадъчния материал до преработката в дестилериите.
Друга подкрепа, която би могла да предоговори държавата, е свързана с Регламента „Омнибус“, до края на месец юни може да се предложи и обвързана подкрепа.
В тази връзка: какви са всички мерки, които ще предложи Министерството на земеделието за подкрепа на родното розопроизводство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Жекова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Жекова, госпожо Ненчева, госпожо Симеонова! Първо, бих искал да започна с това, че днес в 11,00 ч. стартира работата на Комисията или работната група, която с моя заповед е създадена по Проекта на закон за розата. Нямах възможност да я открия, сигурно няма да имам възможност и да ги видя сега като се върна, но сме дали ясни указания да стартира тази работа.
В работната група са поканени както производители, така и преработватели, така и от научните среди и, разбира се, цялата експертиза на Министерството, включително с второстепенните разпоредители, които са на разположение.
На срещите, които направихме, за мен е изключително ползотворно и затова искам да благодаря и на госпожа Ненчева, която присъстваше както в Министерството, така и на другите срещи. Ние направихме визия, че този закон е добре да бъде направен, първо, много максимално качествено и да бъде внесен директно с максимална политическа подкрепа в парламента, за да не губим времето за дългото приемане през Министерския съвет. Разбира се, преди да го предложим на вниманието на народните представители, ние ще направим съответната публична дискусия със срещи със заинтересованите лица, така че да може да отразим едно или друго нещо, което е изключително важно.
Цел, безспорно, е запазване името на българското розопроизводство и българските розови продукти.
Да, със свръхпроизводството от тази година се появиха деформациите или по-точно слабостите, които възникнаха от последните години. Вие много добре знаете, че доста – над 20%, е нарастването на розопроизводството. Регистрацията от 2018 г. по кампанията, която приключи на 15 септември, са вече 43 500 – 41 хиляди бяха за миналата година.
Основен проблем беше изкупуването на розовите цветове тази седмица, в която имахме заради климата най-активно слънцегреене, най- активно цъфтене на цвят, който трябваше да бъде обран.
Най-потърпевши се оказаха розопроизводителите без договори. Знаете, на срещата, която беше в Министерството, беше поет ангажимент да се изкупува максимално от дестилериите, независимо, дори надхвърлящи 100% от дневния капацитет, така че да имаме минимална загуба на цвят. Да, цвят се погуби. Погуби се именно по тази причина, защото почти всички розови градини, включително и тези на по-високите надморски равнища, в тази една седмица бяха с активен цъфтеж. В момента – поправете ме, ако бъркам, но информацията, която имаме, е, че вече няма неизкупени количества. Кампанията приключва, към 3-ти – 4-ти ще приключи – няма неизкупени количества, включително и на производители без договор.
Това е така. Какви са поуките? Поуките са, че ние трябва да регламентираме темата със Закона и да има ясни ангажименти на производител с дестилерии, за да няма изненадани защо не ни се купува цветът в една или друга ситуация.
Не е нужно да споменавам това, което знаете, че поради активния стремеж да имат добър доход, а добри доходи имаше през последните две години – не е някаква тайна, много български граждани засадиха рози, които не са от българския сорт „Дамасцена“. Те биха били проблем, защото ние смятаме и в Закона да уредим именно този цвят, който дава качеството на българския розов продукт навън.
Говорейки за финансовите параметри, направихме анализите на Института по розата в различните видове себестойности от гледна точка на реколтата, защото реколтата на някои места надхвърли 400 килограма, очакват се и много по-големи числа да се получат. Себестойността в зависимост от това варира около два лева, независимо кой какви претенции има за разходи. Да, има един неконтролируем разход, който се оказа много решаващ и водещ. Това е разходът за бране и тук трябва съвместно да помислим върху темата как да бъдат осигурени и впоследствие стимулирани розоберачите, именно в този период на активно бране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтeкло.) Ще направим анализите от гледна точка на себестойността.
Планирал съм на 8-ми този месец да направим Управителен съвет, дотогава ще е ясно каква е реколтата, каква е себестойността, горе-долу ще имаме индикации за средните цени. Разбира се, в никакъв случай не искам да говоря за един лев, той се оферира, с един лев няма какво да покриваме на тези разходи.
Вие много добре знаете, че регистрираните земеделски производители получават директни помощи, базови плащания и други. (Председателят дава сигнал, че времето е изтeкло.) Приключвам, господин Председател.
Биологичните производства получават субсидия, която покрива доста по-голяма част от техните разходи, така че ще направим анализ и ще дадем глътка въздух. Проблемът е, че отново – тези най-потърпевшите, които не са регистрирани, те няма как да получат тази помощ.
Разбира се, аз предполагам, че сте с ясното убеждение, че приехме много сериозно темата. До момента тя не се беше появила, защото всичко беше прекрасно – високи изкупни цени навсякъде, включително и на продажната на българските розови продукти, но наистина това е продукт, който трябва да влезе в една стабилна рамка от гледна точка на неговото бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! На 19 май заедно с протестиращите бях в района на град Карлово. Тогава направихме първата среща и фиксирахме първия проблем, който беше създаден сред хората и регистриран като такъв.
Аз благодаря за отзоваването Ви на проблема веднага. На следващия ден – 20 май, бяхме заедно на среща в Министерството. Само искам да споделя, че от тази среща останах с привкуса на един нравоучителен урок от страна на розопреработвателите към малките розопроизводители. Съгласна съм с мнението, че всеки трябва да бъде регистриран. Вероятно има дребни розопроизводители, които не са регистрирали своята продукция и засетите площи. Има и хора, които са попълнили декларация по чл. 69 и чл. 70 от Наредба № 3, и с това имат възможността да декларират произведеното от тях.
Мисълта ми е следната: когато говорим за доходи от малките розопроизводители, няма как да говорим за едни огромни суми, с които те едва ли не биват обвинявани, че са в сектора на сивата икономика, че подронват авторитета на държавата и въобще на розопроизводството.
Ще Ви дам един конкретен пример. Хора, които в края на кампанията са се регистрирали по чл. 69 и чл. 70 с декар и половина, за целия период успяват да наберат 700 кг розов цвят. За тези 700 кг те получават 1600 лв. и плащат данък 160 лв. Останалите пари са им необходими през цялата година, за да платят за обработка с трактор, за тор, за наторяване, за орязване на масивите и отделно за розоберачи.
Искам да се изчисти въпросът относно трудолюбието на българина. Там, където може да бъде полезен, той е полезен и не злоупотребява, ако ние – държавата, не сме го поставили в такива условия. Радвам се като споделихте, че вече има създадена работна група, която ще изготви Законопроект за розата – ако правилно съм разбрала.
И искам да уточните при дупликата: докога сте определили да бъде срокът на тази работна комисия, за да знаем какви очаквания да имаме?
Разбрахме за de minimis. Мисля, че Вашият коментар е най-аргументираният отговор, който може да ни удовлетвори, но не ми стана ясно какво е отношението Ви към обвързаната подкрепа на Министерството. Смятам, че всички се обединяваме около мнението, че всъщност държавата трябва да заеме строга и дисциплинираща роля, за да защити и гарантира както розопроизводството, така и розопреработването. Наистина да заложим на трудолюбието на българите, които в малки декари могат честно и справедливо да докарват доходи, които са регламентирали пред държавата. Вероятно ще останат и други въпроси, но се надявам Законът за розата да бъде работен качествено, защото ние имаме такива законопроекти от Тридесет и шестото до Тридесет и деветото народно събрание, тоест има необходимост от такъв регламент за розопроизводството и отглеждането на рози. Смятам, че е важно в този момент държавата да заеме сериозна позиция, за да не се стига и следващата година до подобни проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Господин Министър – за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих искал да допълня. Абсолютно сте прави и никой по никакъв начин не е оставил малките настрани. Тези, които са се регистрирали по Наредбата, ще създадем организация, те да получат по de minimis тази година, независимо от това. Разбира се, това трябва да стане – ние създадохме организация, включително и нашите общински служби бяха на място непрекъснато, за да могат да се регистрират тези хора. Те няма да натежат толкова в de minimis.
По отношение на дебата смятам, че беше много полезен. Размениха се малко реплики и от едната, и от другата страна, но в края на краищата и производители, и преработватели се обединиха, че трябва да бъдат заедно, да бъдат едно, да се запазят, първо, добри взаимоотношения и, второ, запазване на традициите в това производство. Те един без друг не могат, независимо че част от преработвателите имат създадени мощности, имат своите договори и така нататък.
Не бих искал да вземам отношение дали има картелно споразумение или не. Според мен някои хора много бързо обявиха подобно нещо. Картелното споразумение е много сериозно нещо. Означава ли, че трябва да кажем, че е имало картелно споразумение, когато се изкупуваше на 4 лева от всички, на 5 лева от всички и така нататък? Самата пазарна обстановка и самият огромен добив, който се появи, предположи по-ниските изкупни цени тази година.
Разбира се, една много важна тема, по която говорихме, но я пропуснахме – трябва да уредим и статута на така наречените „прекупвачи“, защото те, поемайки определени разлики във веригата, създават напрежението в системата.
По отношение на срока в Закона – 34 дни – не си взех заповедта, идеята ни е до края на месец юли да имаме публично обсъждане и да внесем в парламента, по-точно да предложа на парламента с максимална подкрепа един драфт, който да бъде доста добре разработен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Хамид Хамид относно нарушение в Търговско предприятие – Държавно горско стопанство „Върбица“.
Господин Иванов ще развие въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Днес на дневен ред в парламентарния контрол поставяме въпроса за Държавно горско стопанство „Върбица“. Доколкото не ме лъже паметта, този въпрос сме го разработвали нееднократно, тъй като информацията и данните, които пристигат до нас – народните представители, за извършени нарушения не са едно, не са две.
В тази връзка аз и колегата Хамид задаваме въпроса, за да ни отговорите: извършени ли са проверки за дейността на Държавно горско стопанство „Върбица“ през 2018 г.? Какви са констатациите от извършените проверки? Какви мерки са взети за отстраняване на допуснати нарушения? Изобщо какво е становището Ви като министър за случващото се на база на тези проверки, ако са проведени? Да ни кажете, защото обществеността, гражданите на община Върбица, и не само – и на област Шумен, живо се интересуват от случващото се там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, господин Хамид, в изпълнение на моя заповед от 8 март тази година и в изпълнение на заповед от същата дата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на 8 и 9 март 2018 г. е извършена проверка на дейността на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица“ от служители на Министерството, от Агенцията и от Североизточното държавно предприятие – Шумен.
Една от основните констатации на проверката са следните.
Първо, по финансовата дейност. Системата за двоен подпис се прилага при всички документи, регистърът на контролните листове не се води редовно и не отговаря на изискванията на инструкцията за реда и начина за осъществяване на предварителен контрол върху документите и действията, свързани с дейността по финансовото управление и контрола в Североизточното държавно предприятие. Извършени са плащания по граждански договор без да има отчитане на изпълнението и съставяне на приемно-предавателни протоколи.
По прилагане на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. Не е достатъчно мотивирано прекратяването на производството по три констативни протокола за 2017 г. за нарушения по Закона за горите. Актосъставителите допускат грешки при съставянето на актове за установяване на административни нарушения, като в някои случаи е забавено предоставянето на допълнителна информация или отстраняването на пропуски. Установени са нарушения при освидетелстването на сечища по 22 позволителни за сеч за 2017 г., свързани с неспазване на 30-дневен срок, определен по Закона за горите.
През 2018 г. за шест позволителни за сеч не са регистрирани съответните технологични планове, карнет описи и сортиментни ведомости в информационната система на Изпълнителната агенция по горите. В някои карнет описи не е дадено обяснение от маркиращите лесовъди относно превишения на маркираната маса в сравнение с предвидените за отсичане. Допуснати са пропуски при установяването на нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча и при попълването на реквизитите на съответния план, като преписката не е изпратена до Регионалната дирекция по горите – Шумен, в нормативно установения срок.
Във връзка с тези констатации от проверката, на директора на стопанството е съставен акт за установяване на административно нарушение. По съставения акт от директора на РДГ – Шумен, е издадено и съответно наказателно постановление, с което на директора на Държавно горско стопанство „Върбица“ е наложено административно наказание.
През 2018 г. Регионалната дирекция по горите – Шумен, е извършила проверки на 30 обекта за добив на дървесина в държавни горски територии, стопанисвани от Държавно горско стопанство „Върбица“.
В началото на годината е констатирано, че в някои от подотделите в информационната система на Изпълнителната агенция по горите не са регистрирани част от изискуемите документи.
За тези и други пропуски са дадени предписания, които впоследствие са отстранени. Регистърът на проведените сечи за 2017 г. и 2018 г. се води редовно и досиетата на насажденията съдържат изискуемите документи. При теренните проверки на насаждения, в които се извършва сеч, не са констатирани нарушения, като в местата, където сечта е изведена, насажденията са в добро състояние.
Констатирано е също така, че описаните сечи са извършени в съответствие с договор за ремонтни дейности, свързани с почистване на заетата от свлачище част по пътно трасе на горски автомобилен път „Минерална вода“ до местност „Кольов гроб“.
Уважаеми народни представители, искам да Ви уверя, че Североизточното държавно предприятие, Регионалната дирекция по горите – Шумен, Изпълнителна агенция по горите и Министерството ще продължат да извършват периодични проверки с цел превенция и недопускане на нарушения в дейностите, извършвани от Държавно горско стопанство „Върбица“.
Запознат съм с детайлите, разговарял съм и не мога да скрия, че темата с управленско решение за смяна на директора стои пред мен, но още не съм го взел като решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Хамид.
Имате думата за реплика.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Порожанов, след толкова многобройни тежки системни нарушения, които от години се трупат в Държавно горско стопанство „Върбица“, какво още трябва да стане, за да уволните този човек? Какво значи, че това е на бюрото Ви, но още не сте решили какво да правите? В самия доклад и според това, което изчетохте, се съдържат толкова тежки и системни нарушения, които по мнение на повечето юристи граничат с престъпление, представляват състави от Наказателния кодекс.
Моят допълнителен въпрос е: изпратихте ли този доклад до прокуратурата, защото в него наистина се съдържат много тежки нарушения, които може би съставляват престъпления? Има ли политически причини, които Ви пречат да си свършите работата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Трябва да проверя дали докладът е изпратен в прокуратурата. Честно казано, не съм в течение и ще проверя.
По отношение на вземането на решение, не се съобразявам с едни или други политически причини. Както Ви казах, не ми е на бюрото, но е в процес на вземане на решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители професор Бъчварова и Румен Георгиев.
Той е относно държавната политика и готовността на Министерството на земеделието, храните и горите чрез Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ за предотвратяване на щети на населението и на земеделските стопани.
Заповядайте, господин Георгиев, да развиете въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! През последните години се наблюдава увеличаване на честотата и силата на опасните явления като градушки, наводнения, торнада и мълнии в България. Прогнозите, направени въз основа на числени модели при различни сценарии за климатичните изменения, потвърждават това увеличение и в бъдеще. Един от географските райони, в които се прогнозира значително нарастване на екстремните случаи, е Югоизточна Европа.
Защитаваната територия от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е 1 млн. 720 хил. хектара, от които 1 млн. 120 хил. хектара са обработваема земя, трайни насаждения и площи със смесено предназначение в силно градобитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. Дейността на Изпълнителната агенция е свързана с предотвратяване образуването на големи градови зърна в облаците. В България е възприет метод на доставяне на реагент – изкуствени ледообразуващи ядра в облака чрез ракети. За да се постигне успех обаче, при активните въздействия е необходимо засяването с реагент да се осъществява в ранен стадий от развитието на облаците, преди да се образуват големи градови зърна.
В състава на Агенцията са изградени и действат осем регионални дирекции, девет командни пункта и принадлежащите им ракетни площадки. Дотук всичко е така, но информацията, която имаме от миналия месец и в медиите, е следната: ледени парчета като преспи сняг – това в края на месец май се вижда по улиците на Панагюрище, 61 литра дъжд на квадратен метър са паднали за два часа, а градушката е валяла близо час. Щетите за хората с градини в Панагюрище са много големи. Спасено е само това, което е било под противоградови мрежи. Пострадалите нямат застраховки и сега не им остава друго освен наново да сеят. Градушка опустоши Врачанско и Плевенско. Градушка с големината на орех падна в Монтанско и така нататък, и така нататък.
Уважаеми господин Министър, регистрираните щети от градушки носят огромни загуби както за населението, така и за земеделските стопани. Нашето питане към Вас с професор Бъчварова е: каква е държавната политика и готовността на Министерството на земеделието, храните и горите за осигуряване на необходимите ракети и други материални средства за предотвратяване на това природно бедствие? Осигурени ли са средства за нормална работа на полигоните на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“? Как ще бъдат компенсирани земеделските стопани, които вече регистрират щети от градушки? Каква е политиката на Министерството за реформи в този сектор с цел намаляване на загубите и щетите от градушки? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Министър – заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема професор Бъчварова, уважаеми господин Георгиев! Активният сезон за борба с градушките за 2018 г. е открит на 24 април. В началото на сезона Агенцията разполагаше с 8600 ракети. Началото на активния сезон по градозащита за 2018 г. се характеризира с висока честота и интензивност на градовите процеси. От 24 април до 28 май са проведени 101 активни противоградови въздействия, като са обработени 459 облачни клетки с малко над 5000 ракети. Въздействията са проведени в цялата защитавана територия, като най-много градоопасни облаци са регистрирани в Горнотракийската низина.
По предварителни данни от комисиите на общинските служби по земеделие за щетите, нанесени от най-силния до момента щорм, развил се на 15 май в защитаваната територия, а именно Монтана, Враца и Плевен, приведените към 100% поразени от градушка площи са около 2000 декара, което е осем пъти по-малко в сравнение с щетите извън защитата.
Агенцията е доставила на 22 май още 2000 ракети, които да осигурят правилното и пълноценно провеждане на защитата от градушки. За тази цел чрез Министерството на земеделието, храните и горите се инициира процедура за одобряване на допълнителни средства в размер над 5 млн. лв. за 2018 г. за закупуване на противоградови ракети. За тези допълнителни средства ние така или иначе всяка година кандидатстваме – те не са заложени в нашия бюджет – чрез централния бюджет или именно чрез бюджета за противодействие с бедствията, който е в централния бюджет.
Другите материални средства за осъществяване на градозащита са доплеровите метеорологични радари, ракетни установки за изстрелване на противоградни ракети и друга противоградна техника, касаеща двата нови полигона и самолетния способ.
През 2018 г. Министерството на земеделието, храните и горите е осигурило необходимите средства за функциониране на Агенцията. Осигурени са средства за увеличаване на заплатите на служителите съгласно споразумение, сключено между Министерството, синдикатите и работещите в Агенцията. Предвидените в началото на тази година средства за персонал по бюджета на Агенцията са с 10% повече в сравнение с миналата година. Увеличение е налице и в показателите за издръжка и за капиталови разходи.
В момента тече процедура по изменение на Устройствения правилник на Агенцията, засягащо увеличението на числеността на персонала във връзка с откриването на двата нови полигона за борба с градушките. До настоящия момент Министерството осигурява необходимото финансиране за закупуване на противоградни ракети и за плащанията по договори, по които Агенцията по градушките е страна и възложител за доставка на друга техника.
Отварям една скоба – почти всичките ни капиталови разходи в бюджета на Министерството на земеделието по необходимост в този етап отиват към Агенцията за борба с градушките. Неслучайно беше и дебатът ни: достатъчни ли са капиталовите разходи по времето на бюджетната процедура? Вие знаете много добре това.
С оглед на бързото овладяване на тежки ситуации в сектор „Земеделие“ и непрекъснатост на защитата на земеделските стопани при екстремни ситуации от метеорологичен характер в съответствие със законодателството на Европейския съюз, в областта на държавните помощи се прилага схема за държавна помощ, а именно компенсиране на щетите по земеделски култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат причинени или приравнени на природно бедствие. Подпомагането на земеделските стопани именно по тази помощ е в размер на 80 на сто от действителните разходи за отглеждане на дадена култура през съответната стопанска година. Действителните разходи се изчисляват на база на технологични карти, неблагоприятните климатични условия, за които се изплащат компенсации от слана, бури, градушка, заледяване, порои, непрекъснат дъжд или тежко застудяване. Условие за получаване на подпомагане е земеделският стопанин да притежава констативен протокол за 100% пропаднали площи, издаден от комисия. Държавната помощ се намалява с 50 на сто, освен ако се предоставя на земеделски стопани, които са сключили застраховки, покриващи минимум 50% от средногодишното им производство или свързаните с производството им доходи.
За насърчаване на земеделските стопани към доброволно застраховане на селскостопанска продукция се прилага помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанската продукция. Подпомагането обхваща застраховане на следните видове култури: овощни семкови, костилкови, ягодоплодни, черупкови, южни, десертно грозде, зеленчукови, а именно полски и оранжерийни, етерично-маслени и тютюн. Максималният размер за подпомагане е до 65% от стойността на застрахователната премия. За съжаление, години наред по тази помощ няма сериозна активност от нашите земеделски производители, независимо че покриваме този 65-процентен размер от застрахователната премия. Тук, разбира се, е темата за взаимоотношенията на земеделските производители със застрахователите, която също е много дълга тема.
По отношение на политиката на МЗХГ за реформи в сектора с цел намаляване на загубите и щетите от градушките. През последните години сме свидетели на промени в климата и зачестяване на неблагоприятните климатични явления, поява на градушки в райони, които до момента не са били засягани. Това налага необходимостта от преосмисляне на обхвата и методите за осъществяване на защита в страната. Наложително е и преразглеждането на начина на финансиране на системата, доколкото той вече не отразява адекватно настъпилите през последните десетилетия обществени и икономически промени, особено след присъединяването на страната към Европейския съюз. В този контекст предвиждаме цялостна реформа на градозащитата както по отношение на присъщите за подобна дейност характеристики, обхват и методи на защита, така и на възникващите в процеса на осъществяването обществени отношения.
Кои са основните елементи на реформата? Предлаганата реформа е насочена към осигуряване на пълно обхващане на територията на страната от системата за противодействие с градушки. Това ще се постигне чрез разширяване и доуплътняване на сега действащата система за борба с градушките, а именно ракетния способ, който в момента покрива 11 млн. декара земеделски земи и 17 с урбанизираните територии около тях, което сами може да видите. Това са 30% от земеделските обработваеми площи и съответно каква е частта от територията. И, което е по важното, трябва да се въведе самолетен способ за останалата част от територията на страната, който е много по-евтин, ако тръгнем с градушки и площадки и така нататък. Използването на авиация ще даде възможност за защита не само на земеделските земи, но и на урбанизираните територии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съвсем малко ми остава.
За реализация на тези аспекти от реформата са предприети следните стъпки.
Извършени са инвестиции в оборудването и предприети действия за изграждането до края на 2018 г. на 36 нови ракетни площадки, закупени са четири радара – два са вече монтирани.
Промяна в модела на финансирането. Разширяването на обхвата на градозащита е свързано с това – значително увеличение на средствата за осъществяване на дейността налага диверсификация на източниците на финансиране, като в него освен държавата, се предвижда и участие на земеделски производители. Предвидили сме и застрахователните компании да правят отчисления чрез заплащане на задължителни вноски.
За управление на риска от градушки се предвижда да се създаде държавно предприятие по реда на Търговския закон, като Изпълнителната агенция се влее в него. Правно-организационната форма „държавно предприятие“ в най-голяма степен съответства на спецификата на дейността, която ще се осъществява, както и в начина на финансирането. В тази връзка Министерството на земеделието, храните и горите е разработило проект на закон, уреждащ въпросите относно създаването на тази дейност и държавното предприятие. Пакетът от документи, включващ както проекта на закон, така и цялостната предварителна оценка, вече е публикуван за обществено обсъждане и Вие, предполагам, сте се запознали с него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Вносителите на питането, имате възможност за два допълнителни въпроса.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Тъй като Вие споменахте за увеличените заплати, много добре си спомняте, че когато обсъждахме проектобюджета за тази година, стана въпрос за ниските заплати в сектора. Тези два милиона и половина, които бяха отпуснати за увеличаване на заплатите, фактически покриха 50-те лева разлика за повишаването на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. Това води до текучество на ракетострелците и на много от специалистите. Това е един от огромните проблеми в Агенцията.
Според Ваше изявление единственият шанс на земеделските производители – това, което и преди малко казахте – да намалят щетите от градушки, е в приемането на новия закон, който ще промени статута на Изпълнителната агенция за борба с градушките и ще разшири обхвата на опазваните площи.
Министерството на земеделието, храните и горите още през март месец обяви, че предвижда въвеждането на задължителна годишна такса от 50 стотинки на декар, като над 61 000 земеделски производители ще плащат новата задължителна годишна такса – това така ли е, Вие ще кажете – съфинансиране на тази дейност от застрахователните дружества, които работят със сектора, както и преобразуването на Агенцията в държавно предприятие. Застрахователите обаче излязоха с категорична позиция против този закон. Ако може, малко повече яснота и в тази сфера.
С решение от 27 септември 2016 г. на Общинския съвет във Враца е взето решение за отпускане на почти 2 декара за създаване на нова ракетна площадка. На 1 ноември 2016 г. е сключен безсрочен договор с Изпълнителната агенция за борба с градушките. Директорът на Агенцията е казал, че няма финансиране и затова вече втора година няма никакво движение по изграждането на тази нова ракетна площадка. Но с колегата народен представител от Враца Николай Иванов и с мен се свързаха земеделски производители от района, които са готови да се включат във финансирането за изграждането на тази площадка по отношение на техника, на оборудване, разбира се, не и за ракетите.
Затова питането ми е следното: дали Агенцията до този момент има такава практика, дали законово има възможност и какво се предвижда в новия закон в тази посока? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, имате възможност да допълните отговора си в рамките на три минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Темата за борбата с градушките сме я обсъждали и в Министерството, и публично много пъти. Да, определено малко забавихме този закон. Идеята е при добра воля той да влезе и да работи от стопанската 2019 г., затова в момента е на публично обсъждане. Ние ще се постараем да го внесем в началото на есенния мандат на парламента да бъде на Вашето внимание.
В момента покриваме, както виждате, 30% от земеделските територии – 17 млн. декара с урбанизираната част, но всичко останало е под произвола на климатичните промени, които тази година показаха, че са много по-жестоки.
Примерът, който дадохте в началото – че имаме поражения, ако тези облаци не бяха третирани, както казаха от Агенцията по градушките в един репортаж по телевизията, може би тази нива, която показаха, щеше да е като орана с трактор, а не с много по малки градоносни зърна.
Концепцията да покрием цялата страна трябва да има солидарност в приходната част. Държавата безспорно трябва да запази своята част, своя дял, но и земеделските производители като защитавани в конкретния случай, които желаят да бъдат под обхват на защита. Продължим ли с изграждане на ракетен способ, той е много по-скъп, с много повече разходи през годината и много по-бавен.
Самолетен способ вече се прилага, включително за изваляване при суша. Идеята е за осигуряване на финансиране, за да се премине в държавно предприятие, като се осигури и държавната компонента на приходите. Това е най-разумното, което сме предложили. Преди мен имаше един проект, който беше близо 90 стотинки – 1 лев. Няма да се обхващат пасищата, защото не е най-важното те да бъдат защитени. Не че не е важно, но не е разходооправдано.
Със самолетния способ, защитавайки цялата страна, ще бъдат покрити и урбанизираните територии. Покриването на урбанизираните територии ще даде възможност за намаляване на щетите и в тях, включително за намаляване на разходите, които правят застрахователните компании в момента за каско на автомобили, застраховки на имущество и така нататък. Затова сме си позволили да направим солидарна и застрахователната общност в тези приходи, като сме приложили 0,7% от годишните им приходи. Те са публични в три от техните застрахователни направления. Най-голямото от тях е каското, а след това са селскостопанско и друго имущество. С компонент около 5 – 6 млн. лв. годишно от тях, със запазване компонента на държавата и с вноските на земеделските производители правим така, че държавното предприятие да акумулира ресурс около и малко над 20 млн. лв., за да може да стартира покритието на цялата държава, та да не си говорим всеки ден с Вас за заплатите на тези служители, за текучеството и така нататък.
В момента Министерството на земеделието има хроничен недостиг за бюджета на цялата система – както на първостепенния, така и на всички второстепенни разпоредители.
Въпросният закон би дал възможност да се стартира. Аз лично ще стартирам обществените поръчки под условие, при положение че внесем Закона за самолетния способ, за да може да си върви обществената поръчка за самолетния способ под условие, че той бъде одобрен и се създаде подобно предприятие. Ако не, няма да има такава услуга.
Темата е много сериозна. Споменахме за компенсациите, които извършваме в рамките на схемите. Да, проблемите са много – измръзване, градушки и други. Има много добри способи за работа със слана. Има много добри пилотни превенции за овошките. Това ние не можем да го покрием. То трябва да бъде в рамките на разходите на земеделските производители.
Ще се постараем да внесем този законопроект на вниманието на парламента в началото на месец септември. Надявам се да бъде намерено добро решение за бъдещото развитие на цялостната система в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Професор Бъчварова, имате възможност за отношение към отговорите на министъра.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, уважаеми господа министри! В периода на пролетните бури градушките успяха да нанесат доста сериозни поражения за земеделските стопани. Това са фактите – през месец април и особено през месец май.
Поставили сте си амбициозна задача – 100% покритие. Това ще бъде трети опит, в който държавата ще се опита да направи реформа. През 2009 г. се говореше да бъде създадено държавно предприятие, тоест Изпълнителната агенция да бъде държавно предприятие. През 2016 г. имаше друга концепция, която се обсъждаше доста нашироко, но не се достигна до нейното приемане и реализиране в практиката. Сега също има предложение, което за мен е малко объркващо, защото в предложението за закон и за промяна на статута на Изпълнителната агенция за борба с градушките се говори преди всичко за превенция от градушки.
Заглавието на Законопроекта е „Превенция от неблагоприятните климатични събития в земеделието“. Те не са едно. Сушата беше може би едно от най-големите предизвикателства през 2007 – 2008 г., но имаше слани, наводнения, което представлява изключителен риск за земеделието.
Приемам, че заглавието на Законопроекта трябва да решава проблема с риска и опазване на реколтата, но то е систематизирано и групирано единствено в борба с градушките.
Нямам възможност да задавам въпрос, но все пак – мисли ли се в посока дали една агенция или в случая държавно предприятие може да се заеме с решаването на тези въпроси? Защото в противен случай ще сме изправени по-нататък пред много повече предизвикателства и изплащането на загубите на земеделските стопани по каквато и да е схема не може да доведе до възможността те да си осигурят доходи от това, което считат, че са вложили като средства.
Другият въпрос, който постави и колегата, е относно проблема със застрахователите. Аз четох тяхното становище. То е категорично против участието им със средства в това държавно предприятие. Може би в диалог, в разговори този въпрос трябва да бъде решен, защото без тяхното участие на практика не могат да бъдат продължени реформите в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
С взетото отношение приключва участието в процедурата.
Позволете ми да благодаря на министър Порожанов за участието му и в седмичната програма, в която той се опита да ни осветли по всички теми в неговата област, и за участието му в днешното заседание.
Преминаваме към въпроси към министъра на туризма Николина Ангелкова, която ще отговори на въпрос на народния представител Христо Проданов. Той е относно забавяне на продължаването на срока за удостоверения за категория на места за настаняване.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В последните седмици с мен се свързаха собственици на места за настаняване, които сезират за проблем с подновяване на категоризациите на тези места за настаняване. Всичките са стари обекти, които са категоризирани и на които е изтекъл 5-годишният срок на категоризацията и те съгласно Закона за туризма са спазили 3-месечния срок преди изтичане на 5-годишния срок на категоризацията и са подали заявления-декларации в Министерството на туризма във връзка с подновяването на категоризацията на тези хотели. В същото време обаче от Министерството на туризма явно имат някакъв проблем и има забавяне, защото единият от тези собственици на хотели чака вече седми месец, което реално го прави уязвим в началото на сезона.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки предприемате, за да се реши този проблем, защото той явно е доста сериозен, поне според думите на тези собственици, с които аз съм разговарял?
Вторият ми въпрос е: колко са общо тези обекти, които чакат постановление за удължаване на категорията? Имам предвид, че тук става въпрос за хотели, които не искат промяна на категорията в по-висок клас, а просто искат същата категория, която да бъде удължена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Проданов.
Госпожо Министър, заповядайте, имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, съгласно Програмата за управление на правителството основен приоритет на целия кабинет и в частност на Министерството на туризма е намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Значима конкретна управленска политика в тази посока бе и реализираната чрез приемане на предложените от Министерския съвет промени в Закона за туризма преди малко повече от месец, съгласно които отпаднаха изискванията за предоставяне на 19 вида документи, които досега трябваше да бъдат представени на хартиен носител. Тази мярка реално облекчава режима по обезпечаване на административните услуги, свързани и с категоризацията на местата за настаняване.
Министерството на туризма осъществява изключително прецизно своите задължения по управление, регулиране и контрол върху туристическите дейности, услуги и обекти, вменени по силата и реда на Закона за туризма. Туризмът беше припознат като основен държавен приоритет още през втория мандат на премиера Борисов, като от структуриране на самостоятелното министерство в края на 2014 г. досега България бележи две поредни години на рекорден брой чуждестранни туристи – 8 млн. 200 хил. за 2016 г. и 8 млн. 900 хил. за 2017 г., както и рекордни постъпления от чуждестранен туризъм по данни на БНБ – 6,2 милиарда за 2016 г. и 6,6 милиарда за 2017 г.
Високите темпове на развитие в сектора на туризма обуславят и пропорционално увеличение на обема на инвестиции и предоставяне на услуги в сферата. На фона на общия напредък регулирането на тези дейности предполага повишаване обема на работа по администрирането им. Полагаме максимални усилия да отговаряме на потребностите на разрастващия се туристически пазар, като работим паралелно върху прекатегоризираните срокове на вече съществуващите обекти, както и по обслужване на новооткриващи се такива.
Казусът, който повдигате, има характер на отделни изключения, които се адресират абсолютно своевременно. В тази връзка използвам възможността да Ви информирам, че от самото начало на настоящия мандат са обработени 676 броя заявления за категоризиране на места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически обекти, центрове и заведения за хранене, в това число подадени декларации за потвърждаване на категорията на вече категоризирани туристически обекти.
Допълнително са разгледани 433 броя преписки с констатирани нередовности, които са имали нужда от отстраняване от страна на подателя. Издадени са 483 броя временни удостоверения за открита процедура по категоризиране на туристическите обекти. Извършени са над 60 броя експертни проверки на територията на цялата страна за общо 642 обекта. Към момента общо издадените удостоверения за категоризация на проверени обекти са 623 броя.
В заключение Ви информирам, че от създаването на Министерството на туризма с всяка изминала година се реализира все по-висок обем дейност съобразно функциите на ведомството – следствие от успешните усилия за надграждане резултатите на увеличението на входящия туристопоток.
По отношение на въпроса за мерките, които предприемаме, както обясних, те са своевременни и адекватни. Организираме няколко групи едновременно. Отварям скоби – числеността на отдела, който се занимава с категоризация и прекатегоризация, е девет човека, които трябва да обикалят по групи минимум от три лъча. Това правим на територията на цялата страна.
Към момента са извършени проверки на 642 броя обекти и са издадени 623 броя. Останалите 19, които предстои да се издадат, са в смесените комисии, които ние създаваме заедно с представителите на бизнеса. Така че всичко се адресира своевременно.
Пак казвам, когато има индивидуални казуси на забавяния, е хубаво да се адресират веднага и директно към Министерството, за да може, ако не са включени в съответната експертна група, да бъдат направени. Смятам, че изключително прецизно и акуратно се обработват абсолютно всички заявления и това се вижда от броя на подадените и обработените такива заявления в рамките от началото на мандата досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Проданов. Имате думата за реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, трябва да Ви кажа, че направихте един кратък отчет за това какво е свършило Министерството на туризма през краткото си съществуване, но не отговорихте на нито един от моите въпроси. Те бяха два конкретни – колко са тези обекти, които подлежат на категоризация и са в просрочие, и какви мерки предприема Министерството в тази връзка? Това не касае нов обект, който подлежи на първоначална категоризация от екипите, които казвате – за експертните комисии. Това се извършва от служители на Министерството на туризма, мисля съгласно член 133 от Закона за туризма, пак повтарям, за стари категоризирани обекти, на които са им изтекли петте години откакто са получили първата, втората или няма значение коя по ред категоризация.
Моля да ми отговорите в дупликата колко са тези обекти? Вие имате заявление-декларация, подадена от тези собственици на хотели, така че трябва да имате информация. Лично аз имам сигнал от трима такива хотелиери. Не твърдя колко е точната бройка, но хората, които ме сезираха, твърдят, че това е сериозен проблем, създаден от Министерството на туризма.
Другият по-важен въпрос и проблем, който създаваме на тези хора с бездействие или поради невъзможност да си свършим работата, е, че на практика всичките те в момента са в просрочие и не са категоризирани обекти. В същото време имат подписани договори с туроператори още от края на миналия сезон или зимните месеци на тази година, когато бяха туристическите изложения. В тези договори има клаузи, в които се посочва, че съответният туроператор е подписал договор с категоризирано място за настаняване, което де факто в този момент не е такова.
Ако изпаднем в хипотеза, знаете, голяма част от чуждите туристи още като стъпят на българска територия, веднага започват да търсят начини за оплаквания за нередности, така че някой да им покрие почивката в България по един или друг начин, най-вече туроператорът. Туроператорът от своя страна ще осъди хотелиера, че не е спазил някоя от клаузите в договора. Тогава хотелиерът без никакъв проблем във всеки съд ще осъди държавата за това.
Въпросът ми е: кой плаща за това бездействие? Пак данъкоплатците ли плащат, защото явно това няма да се случи от държавната субсидия на ГЕРБ примерно, чийто представител сте Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Проданов! Виждам, че сте чели Закона за туризма, но не сте съвсем информиран.
Всяка процедура по прекатегоризация спазва абсолютно същите изисквания като за нова категоризация. В тази връзка няма как да правите разлика и да казвате, че те вече са имали категоризация и сега изведнъж имат нова прекатегоризация, трябва да си подадат заявление и да кандидатстват. Там процедурата е различна. Минават по абсолютно един и същи ред. Включват се в комисиите, които са към Министерството на туризма – експертни комисии, с експерти от Министерството и представители на бранша, които проверяват подадените документи, прави се проверка на място и след това се установява дали заявената категория за прекатегоризация отговаря на изискванията на Закона и съответно се процедира с издаване на удостоверение за категоризация.
За да улесним бизнеса и да не попадаме в хипотези, за които Вие споменахте, каквито ние установихме като висящи такива още със създаването на Министерството, при стартирането на всяка процедура за прекатегоризация ние издаваме временни удостоверения, които…
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Четири месеца.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Казвам, че имат издадени временни удостоверения. Когато имат издадени временни удостоверения, те изцяло съответстват и отговарят на изискванията на постоянно удостоверение, което означава, че те не са уязвими от Закона и могат категорично да си защитят интереса пред съответния туроператор. Затова сме въвели този механизъм, за да може, ако има някакво забавяне, още със стартиране на процедурата ние издаваме временни удостоверения. Затова Ви прочетох, че са издадени 483 броя временни удостоверения за откритите процедури по прекатегоризиране на обектите. Така че, когато имат временно удостоверение, хората не са уязвими по отношение на договорите си с туроператори и по отношение на проверките от другите контролни органи.
Мога да Ви уверя и това се вижда, пак казвам, от цифрите, които споделих, за извършените проверки и подадените заявления за категоризация и прекатегоризация от месец май миналата година, от началото на третия мандат, че няма абсолютно никакво забавяне в обработването. Това, което видях като разлика и Ви го изчетох в моя отговор, е, че са извършени 642 броя проверки на място и са издадени 623 броя финални удостоверения на категоризираните обекти. След всяка проверка се обявява на комисията какво е констатирано и се изисква допълнителна информация или осъществяване на допълнителна дейност в зависимост от категорията, която се изисква, което също отнема време и това зависи от действията на заявителя.
Не смятам, че е коректно да обвинявате Министерството на туризма в умишлено забавяне на една или друга процедура. Процедурите по първоначалната категоризация и прекатегоризация, по отношение на проверките и начина, по който се извършват проверките, имат абсолютно един и същи състав. Няма значение дали сега стартира нова процедура, или се прекатегоризира – проверката е една и съща, за да се установи дали отговаря на фактите и обстоятелствата, които са заявени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С това приключва Вашето участие – няма други въпроси към Вас. Благодаря Ви за отговорите.
Преминаваме към въпрос към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, поставен от народния представител Тодор Байчев относно профила на кандидатите, подали молби за получаване на българско гражданство.
Заповядайте, господин Байчев
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, господин Председател, колеги народни представители! Българското гражданство на едно лице представлява политико-правна връзка на лицето, на индивида на една държава с държавата, а отделно от това държавата упражнява своята публична власт над определена територия и определено население.
Поради правната природа на гражданското установяване на политико-правна връзка това зависи изцяло от условията, предвидени във вътрешното законодателство на съответната държава.
Законодателството на Република България е делегирало правомощия и права на Министерството на правосъдието и на Вас като принципал на Министерството на правосъдието. Това, което ми прави впечатление, когато минавам край Министерството на правосъдието и Агенцията за българите в чужбина, е, че отвън има доста големи опашки от хора, които буквално горят от желание да станат българи. Впоследствие обаче тези хора изчезват от страната. Не мога да кажа дали е грешна целевата група, към която сме се насочили, но тези хора впоследствие липсват от България, от нейния социален, политически и икономически живот. Българските работодатели постоянно алармират и молят за облекчаване на режима за получаване на българско гражданско с цел набиране на работници и справяне с икономическите проблеми, които възникват. Дали това е начинът и дали това е възможността?
В Народното събрание постоянно се спекулира от различни политически партии, включително и народни представители в сегашното Народно събрание, с броя на подадените молби за българско гражданство.
Въпросът ми към Вас е следният: какъв е профилът на кандидатите, подали молби за получаване на българско гражданство за една година – времето, през което Вие сте министър на правосъдието: от месец май 2017 г. до месец май 2018 г.? Съществува ли тенденция, от която може да се направи извод какво привлича кандидатите да подадат документи за получаване на българско гражданство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Байчев, уважаеми народни представители! Министерството на правосъдието изпълнява задълженията си, които са му вменени в Закона за българското гражданство, Правилника за приложението на Закона и Наредбата във връзка с политиките, които се провеждат по придобиване, отказване или отнемане на българско гражданство.
За периода, за който е Вашият въпрос, едногодишен период, времето, за което политическото ръководство е под мой контрол в Министерството, броят на подадените заявление, респективно образуваните преписки за промяна на българско гражданство, са 18 921. От това число 17 793 броя преписки са на кандидати, подали молби за придобиване на българско гражданство; 774 броя са заявленията за възстановяване на българско гражданство и 354 броя – за освобождаване от българско гражданство.
Въпросът, както сте го задали: какъв е профилът на кандидатите? Бих могла конкретно да Ви информирам каква е бройката по отношение на различните държави, от които към този момент са били граждани лицата, които правят искане за българско гражданство. Най-много подадени молби на основание произход са подадени от лица на Македония – 10 252; следват от Украйна – 1894; Албания – 1510, Сърбия – 1013; Молдова – 851; Турция – 763; Израел – 372; Русия – 359, и други държави. Има и лица, които нямат гражданство на нито една държава.
Това, което е важно да се знае, че 187 от тези лица от всички подадени заявления, са на лица, живущи на територия на други държави. От преписките, които заявителите им желаят да придобият българско гражданство на общо основание натурализация, най-много са подадените молби от граждани на Русия – 148, следвани от Украйна – 59, Ирак – 50, Армения – 37, Сирия – 34, Ливан, пет от Афганистан и други единични бройки.
За този едногодишен период от образуваните, казах, 18 921 преписки – тук държа да заявя, че преписките, които са образувани, една част от тях са подавани в предходни периоди, но в този едногодишен период е проведено интервюто и е стартирала процедурата, Съветът за гражданство, който е органът към Министерството на правосъдието, с участие на представители на Външно министерство, МВР, ДАНС, Регионалното министерство в лицето на ГРАО са разгледали общо 16 313 преписки. От този общ брой разгледани преписки 9 848 са уважени и са приключили с предложение за издаване на указ от Президента на Република България, който е делегирал тези права на вицепрезидента, за придобиване на българско гражданство. Отказани са 895 заявления. Разликата до числото 16 515 са преписки, за които се изисква допълнителна информация и допълнителни документи.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос: какви са мотивите на тези лица, за да кандидатстват за българско гражданство, ясно е – Вие сам казахте, че това е връзка между лицето и една държава – че става дума за много лични мотиви. Числата, както споделих с Вас, мисля, че от тях може да се направи изводът, че в графата „придобиване на българско гражданство по произход“ най-много водещи са от държави, където има струпана българска общност: Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, Русия. Това не е изненада.
В изложението си към въпроса, в аргументацията му, Вие споделихте, че една част от тях, за съжаление, не малка, получавайки българското гражданство, не остават, не пребивават в България, но ние нямаме основание и изисквания, с оглед действащото ни законодателство, лице, придобило българско гражданство, да живее в България, няма и как да се случи това, защото имаме много наши сънародници, български граждани, които живеят трайно извън границите на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, това, което ми прави впечатление от Вашия отговор и изложените данни, е именно, че ние сме притегателен център повече за българи, които живеят извън Европейския съюз и в слабо развити икономически държави. Достатъчно българи има и в чужбина, и в Турция, но някак си при тях въпросът стои по по-друг начин.
Бих желал да чуя визията на Министерството на правосъдието за следващите пет или десет години относно провеждането на политики и то на такива политики, които да насърчават живота на тези българи в България, работата им в България, плащането на данъци в България, раждането на деца и отглеждането им в България, тъй като по този начин биха се решили и икономически, и социални, и демографски проблеми, които се опитваме да решаваме в момента, посредством приобщаването на тези българи. Така, както е в момента, да нямаме ясна визия, да не знаем какво искаме, именно и затова получаваме нещо, което не ни се харесва.
Бих Ви обърнал внимание и на още един факт, а именно след излизането на Кралство Великобритания, така наречения Брекзит, от Европейския съюз, странно защо, всъщност не ми е и странно, но няма нито една подадена молба за българско гражданство от гражданин на Великобритания. Мисля, че именно нашата политика и политиката на правителството трябва да бъдат насочени и да насърчават такива граждани, които биха живели в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте, за да изразите отношение към репликата.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Байчев, уважаеми народни представители, за привличането на български граждани с цел трайно установяване в България е ясно, че е необходим широк комплекс от мерки и политики, които се провеждат като цяло от всички държавни институции в страната. Само Министерството на правосъдието няма компетентността да разработва този комплексен набор от политики, които да правят привлекателно, както казахте Вие, и граждани след Брекзит на Великобритания да пожелаят да станат български граждани.
Мисля, че самият факт на значителното количество заявления и молби за придобиване на българско гражданство само по себе си говори за това, че България като държава е привлекателна, без значение дали това са наши сънародници, които по различни причини живеят извън границите на държавата, или пък граждани на обща натурализация, които желаят по реда на инвестиции, за особени заслуги и така нататък да станат български граждани.
Разбира се, че усилията на Министерството са да бъде подобрявана процедурата, да се ускори и по линия на намаляване на административната тежест. Направихме значителни промени в Наредба № 1, това е оперативният подзаконов нормативен акт, с който работим. В момента се изпълнява проект. Вчера беше срокът за подаване на документите в обществената поръчка да се подобри и самата автоматизирана система, да се облекчи достъпът на гражданите – все в посока да не виждаме тези опашки, с които Вие започнахте аргументите си към въпроса, които и аз всяка сутрин виждам. Удвоили сме екипите, които провеждат интервюта. Целта ни е в деня, в който се подаде заявлението, да имаме готовност да проведем интервюто, а не да разкарваме така, както е било, за съжаление, след една година, тогава когато информационната автоматизирана система при входиране на номера ти поставя автоматично дата, пак казвам, с отдалеченост не малко месеци напред.
Всичко това стои на вниманието на Министерството. Проблемите са ни ясни и работим за преодоляването им и съм убедена, че тези, които желаят да имат българско гражданство и отговарят на законовите изисквания за това, ще бъдат добре дошли за граждани на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
С това приключва Програмата за днешния ден. Изчерпахме въпросите към министрите. Приключихме и седмичната програма.
Следващото редовно заседание е на 6 юни 2018 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров