Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.

Днес като първа точка сме гласували:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2012 Г. ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА ПЛОЩАДКА „БЕЛЕНЕ“, ОБН., ДВ, БР. 28 ОТ 2012 Г. С ВНОСИТЕЛИ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 ЮНИ 2018 Г. И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА ПО ТЪРСЕНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ СЪВМЕСТНО СЪС СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИТОР, НА ПАЗАРЕН ПРИНЦИП И БЕЗ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ, ЧРЕЗ ОТДЕЛЯНЕ НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ ЗА ПРОЕКТА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ В ОТДЕЛНО ПРОЕКТНО ДРУЖЕСТВО С ВНОСИТЕЛИ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ, АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ, ДАНАИЛ КИРИЛОВ, ЮЛИАН АНГЕЛОВ, ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И БОРИС ВАНГЕЛОВ НА 5 ЮНИ 2018 Г.
Докладът на Комисията по енергетика ще ни представи народният представител Александър Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ, бр. 28 от 2012 г. № 854 02 29, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2018 г. и Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 854-02-30, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 5 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по енергетика разгледа, обсъди и гласува горепосочените проекторешения.
На заседанието присъстваха от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, и госпожа Мирослава Христова – директор Дирекция „Правна“.
След единодушно гласуване на дневния ред Комисията по енергетика взе решение да обсъди заедно проекторешенията, поради факта че уреждат една и съща материя, но гласуването да се проведе отделно.
Председателят на Комисията по енергетика Делян Добрев прочете така предлаганите проекторешения и предостави възможност на народните представители да вземат отношение по обсъжданите въпроси.
В хода на дискусията народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ изказаха притеснения относно това, че Проекторешението, предлагано от народните представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“, ограничава действията на изпълнителната власт във връзка с реализирането на Проекта АЕЦ „Белене“ относно по-детайлното пояснение на понятието „пазарен принцип“.
Народният представител Иван Генов изказа мнение относно необходимостта от отмяна на Решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрената централа на площадка „Белене“ и приемане на ново решение… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …с което да бъде стартирана реализацията на Проекта АЕЦ „Белене“. Според народния представител Иван Генов това би дало ясен сигнал за сериозните намерения на настоящото правителство за предприемане на действия за стартиране на Проекта.
Министър Теменужка Петкова изрази положително становище относно Проекта на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество на народните представители от парламентарна група на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Народният представител Искрен Веселинов взе отношение и изказа твърда подкрепа на проекторешението на народните представители от парламентарна група на ПП ГЕРБ и на „Обединени патриоти“, тъй като отговаря на настоящите параметри на Проекта АЕЦ „Белене“.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание:
1. С 8 гласа „за“, 2 – „против“ и 8 гласа – „въздържали се“, да не приеме Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ, бр. 28 от 2012 г. № 854 02 29, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2018 г.
2. С 16 гласа „за“, 2 гласа – „против“, и без „въздържали се“ да приеме Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество № 854-02-30, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 5 юни 2018 г.
В гласуването не взе участие председателят на Комисията по енергетика Делян Добрев.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Ще дам думата първо на колегите от парламентарната група на „БСП за България“ да представят Проекта за решение, след това – на колегите от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което искам да Ви прочета, са мотивите, защото съм убеден, че не всички сте ги прочели, а според мен те са важни, за да разберете защо внасяме това решение.
Проектът АЕЦ „Белене“ започва през 1981 г. След редица проучвания, с Постановление № 9 от 20 март на Министерския съвет, е утвърдена площадка „Белене“ за изграждане на втора ядрена централа в България. Локацията й е на 3 км от град Белене, област Плевен, и на 11 км от град Свищов, област Велико Търново.
За 37 години Проектът „Белене“ имаше три първи копки, две спирания и два рестарта. В него са вложени редица средства на държавата. Реализацията му е гаранция за силна икономика на страната ни в областта на енергетиката и заемането от нея на заслужено място на Балканите като износител на електроенергия. Гласът на народа е „за“ реализирането на АЕЦ „Белене“, заявен на референдум през 2013 г.
Недовършването на Проекта за втората атомна централа в България е плод на непоследователна позиция от страна на законодателната и изпълнителна власт на страната ни.
Българската социалистическа партия винаги е била категорична, че АЕЦ „Белене“ трябва да заработи, защото гледа на Проекта като на национален въпрос и в дългосрочен план за стабилна и развиваща се българска икономика и е въпрос на национална сигурност.
Европейският съюз категорично подкрепя атомната енергетика като единствен начин за намаляване на вредните емисии, особено в контекста на одобрените в края на месец април 2017 г. от Европейската комисия нови, по-строги норми за изхвърляните във въздуха вредни емисии от въглищните централи. Независимо от това какво удължаване на срока за изпълнение на новите правила, които влизат в сила от 2021 г., България ще договори, рано или късно, за съжаление, въглищните централи сигурно ще бъдат затворени, не само поради забраните, а и поради изтичане на техния технически ресурс.
Именно в контекста на това, че Европейският съюз официално идентифицира въглищните централи като основни замърсители на въздуха, те трябва да направят огромни инвестиции за екологизиране на производствата си и за спазването на новите европейски правила.
От друга страна, електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници е много скъпа и има непостоянен характер, а това затруднява управлението на електроенергийната система.
Хидроенергийният потенциал на България е почти изцяло усвоен и няма възможности за нови мащабни проекти за водноелектрически централи.
Потенциалът на ветроенергийните паркове е ограничен и това е съвсем естествено и логично поради особеностите на вятъра като природен ресурс. Факт е, че ветровият потенциал на България е изключително нисък. Енергията от слънцето също няма да даде универсално решение на енергийните проблеми на България сега и в бъдеще. Фотоволтаичните паркове също са с ограничен капацитет като се има предвид картата на потенциала на фотоволтаичната електроенергия в България.
В обобщение на горепосоченото относно възобновяемите енергийни източници, нека си зададем и реторичния въпрос: Колко водноелектрически централи, ветроенергийни и фотоволтаични паркове трябва да бъдат изградени в България, за да се постигне енергийният потенциал на една атомна електроцентрала? И да допълня, представете си каква площ ще заемат тези фотоволтаични централи.
Много важен фактор е, че всички тези източници не могат да осигурят надеждно електроснабдяване 24 часа 7 дни в седмицата през цялата година, което е от особено значение за цялата икономика.
Нещо повече, факт е, че атомните електроцентрали отделят по-малко вредни емисии, отколкото останалите видове електроцентрали, в това число и газовите.
България има традиции на износител на електрическа енергия, а електропотреблението в региона ще се увеличава в следващите години и това изисква изграждане на нови мощности – нещо, което го пише в доклада на Българската академия на науките и което ние и преди това сме говорили и доказвали с числа.
Като се има предвид географското положение на страната и връзките с другите електроенергийни системи на Балканите и изградените електропроводи, България може да играе стратегическа роля на регионалния пазар на електрическа енергия.
Министерството на енергетиката поръча на Българската академия на науките да направят анализ на възможностите за довършването на Проекта АЕЦ „Белене“ и от него става ясно, че най-важните фактори са свързани със следното:
- увеличаването на цените на базовата електроенергия у нас и в региона през следващите години;
- разходите за строителството;
- финансирането, в това число и лихвите;
- държавното участие;
- новите европейски по-строги норми, които ще доведат до затваряне на въглищни електроцентрали;
- дефицит на базова електроенергия у нас и в региона – според доклада на БАН след 2030 г. ще има такъв дефицит. Даже мога да Ви кажа числото – някъде около 15 млрд. киловатчаса ще бъде този дефицит.
Според учените от БАН най-лошият сценарий е, ако нищо не се прави по оборудването и по площадката. Това е равносилно на загуба на целия вложен досега ресурс, а това е недопустимо.
Важно е да се посочи и това, че в доклада на Българската академия на науките се потвърждава категорично, че има реална възможност за интегриране на нова базова мощност с около 1500 мегавата. Ясно е, че такава базова мощност може да бъде само и единствено АЕЦ „Белене“.
След 2030 г. и след 2035 г. за работа в базов режим се очертава необходимост от нови мощности до 1670 мегавата и така нататък, и така нататък.
Този проект, имам предвид Проектът „Белене“, е в напреднала фаза. Изминат е дълъг път – административно-правни режими, подробни устройствени планове, решения на общинските съвети на съответните общини, съгласувателни становища на всички държавни органи, одобряване на проекти, лицензиране на площадката, разрешение за строеж, Оценка за въздействие върху околната среда, произвеждане на оборудването и предприемането на необходимите действия по неговата доставка. Това го поставя в позицията на изпреварващ с 5 до 10 години пред всички останали проекти в начална фаза в региона.
В доклада на БАН се очертават два основни подхода за реализация на активите на АЕЦ „Белене“ – единият е продажба, а другият е търсене на стратегически инвеститор. Направените проучвания на първия вариант показват, че продажбата на активите може да се осъществи много трудно и на загуба, като за това са посочени редица обосновани причини. Между другото, и в доклада на министър Петкова този вариант е оценен като продажба на реакторите почти на цената на скраб.
Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на Проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуална бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект е произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация. Особено важно е, че ще има възможност за дългосрочно планиране на цената на електроенергията.
Днес страната ни има оборудване за атомна електроцентрала и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене“.
Времевата рамка според доклада е, че ако в 2019 г. започне да се работи по Проекта, то през 2027 – 2029 г. АЕЦ „Белене“ ще е готова и ще започне да произвежда и подава ток към енергийната система на България.
Сега е времето държавните институции да се обединят в името на интересите на България и нейното бъдеще за енергийна независима страна. Нужна е ясна и категорична позиция по Проекта АЕЦ „Белене“.
Финансирането е въпрос на решение на правителството и за това има различни варианти. Кой от тях ще бъде избран зависи преди всичко от преценката на Министерския съвет, въз основа на задълбочен и обстоен анализ, още повече че това е и в правомощията на Министерския съвет.
В заключение: арбитражното дело по Проекта „Белене“ приключи преди близо две години. Съгласно това решение държавата придоби ключово оборудване с дълъг цикъл на производство за строителството на ядрена централа с два енергоблока. От момента на Решението на Арбитражния съд, за съжаление, държавата бездейства. Докладът на БАН приповтаря заключенията на докладите на HSBC от 2012 г. и RWE от 2009 г., а имено, че съществуват сценарии, при които „Белене“ е печеливш.
В този смисъл допълнителният анализ изглежда бе с цел да се печели време от страна на Министерството на енергетиката, но отлагането на вземането на каквото и да е решение за „Белене“ е най-лошото възможно решение. Проектът остарява, оборудването – също, шансовете за какъвто и да е положителен изход за България намаляват с всеки изгубен ден. В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката, който гласи: „Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет“, предлагаме Народното събрание да приеме внесения от нас Проект на решение и да задължи министъра на енергетиката да реализира своите правомощия съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за енергетиката, а именно „Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката“.
В тази връзка предлагаме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г.
за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ, бр. 28 от 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Отменя решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ, бр. 28 от 2012 г.
2. Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Вносител на втория проект?
Имате думата, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Първо, бих искал да прочета нашия проект за решение и после ще се обоснова защо сме го приели по този начин и какво е довело до това наше решение.
Решението, което предлагаме, е:
„1. Възлага на министъра на енергетиката да възобнови действия по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.
2. Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
5. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г. с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определените в т. 1 условия.“
Колеги, ситуацията, в която се намираме, е изключително отговорна и смятам, че решението, което ще вземем днес, не трябва да е обосновано на политически пристрастия, не трябва да е обосновано на това кой на коя страна иска да угоди малко или повече, а да намерим най-разумното, най-целесъобразното решение, предвид ситуацията, в която се намираме. Каква е тя?
Много можем да говорим за историята на Проекта „Белене“, защо и как сме стигнали дотук, но в крайна сметка трябва да се съобразим с обективните обстоятелства, в които да вземем най-далновидното решение. Затова се надявам днес да проведем един смислен дебат, не провокиран от политически пристрастия, а наистина като отговорни държавници, които трябва да вземем най-правилното решение, което да гарантира, че или изграждането, или неизграждането на тази централа няма да доведе до тежест и загробване на бъдещите потребители.
В 2016 г. имаме решение на Международния арбитражен съд, с което държавата беше осъдена да плати оборудването, което беше поръчано 2006 г., и България плати близо 1 млрд. 200 млн. лв. именно на „Атомстройекспорт“, след което миналата година това оборудване с дълъг цикъл на производство беше доставено, консервирано и съхранявано и до ден днешен на площадката на АЕЦ „Белене“.
Преди няколко месеца възложихме на министъра на енергетиката, за което й благодаря, и на цялото Министерство, за обстойния доклад, който представиха в Комисията по енергетика, а именно: какви са различните варианти и кой би бил най-разумен, най-целесъобразен с това, което държавата е инвестирала до този момент да правим – и с наличното оборудване, което до ден днешен ние съхраняваме и за в бъдеще ще съхраняваме на територията и на площадката на АЕЦ „Белене“.
От всички варианти, които бяха представени, един със сигурност беше най-негативният – нищо да не правим. Защото и тук от колеги, и отвън, от протестиращите, се чува как едва ли не ние трябва да зачеркнем това, което сме инвестирали, а това са близо 3 млрд. лв. на българския данъкоплатец, и да приключим с тази тема. Аз и моите колеги, нашата визия е, че това е най-грешният вариант в тази ситуация. Защо? Вие виждате, че има проява на инвеститорски интерес от няколко компании, които са склонни да проучат възможностите за реализация на този проект.
Какво сме предложили ние? Ние сме предложили Проект на решение, което – смея да твърдя – е доста предпазливо. Някои казват, че не дава достатъчно възможности на Министерския съвет и на министъра на енергетиката да преговаря. Тук държа да подчертая историята на Проекта, тъй като той не е недвусмислен, не е безспорен и никога не е бил безспорен. Ние сме подходили според нас максимално рационално, предпазливо, давайки параметри – ясно и точно дефинирани в точка първа от нашето решение – на какви условия трябва да отговори бъдещият инвеститор.
И тъй като много се коментира дали този проект е необходим, не е ли необходим, когато 2004 – 2005 г. е стартирал този проект, за пореден път се е казвало, че в ден днешен е трябвало да имаме недостиг и необходимост от тази базова енергия, в крайна сметка се оказва, че реалността в ден днешен не е такава, каквато е била прогнозирана преди не малко години. Точно поради тази причина ние сме дали много точни и ясни рамки. И вярваме, че ако бъдещите инвеститори имат сериозно желание и виждат сериозен икономически и финансов потенциал в този проект, то те биха били склонни да поемат по-големия риск, който ние също сме задали във възможностите за преговори между министъра и тези бъдещи инвеститори. Надявам се да подкрепим максимално, с по-широка подкрепа именно това решение. Да не прибързваме, без да твърдим с гръмки заглавия как рестартираме проекта. Нищо не рестартираме. Ние просто даваме мандат в следващите пет месеца да се направят евентуални проучвания какъв би бил истинският инвеститорски интерес.
Тук не говорим за Проекта АЕЦ „Белене“ преди 2012 г. Тъй като ние вече сме си платили оборудването, сложили сме една черта с договореностите между българската страна и „Атомстройекспорт“, оттук нататък можем само да структурираме проект, който би имал своето финансово и икономическо бъдеще. Надявам се да подкрепим решението, което ние – колегите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, сме внесли. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Ненков, може ли да Ви помоля още веднъж да представите решението в неговата цялост, включително с основанието.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Разбира се, господин Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на министъра на енергетиката да възобнови действия по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.
2. Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
5. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г. с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определените в т. 1 условия.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Едно допълнение към т. 1: „и/или други непазарни механизми“ да бъде.
Откривам дебатите.
Имате думата за изказвания.
ИВАН ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, колеги! Преди да мина по същество за това, което настоявах и нашата група настояваше вчера в Комисията по енергетика, за да Ви изложа аргументите си, искам да добавя към аргументите, които Таско Ерменков даде за необходимостта от нова ядрена мощност. Има още един много важен аргумент, по който засега никой не говори. Не зная умишлено ли е, или не, но той се премълчава. Тези решения, които бяха взети в Париж и в Европейския съюз от миналата година, за извеждане на централите на въглища от експлоатация до 2030 г., са само част от глобалното решение за борба с климатичните промени.
Мога да Ви кажа, че следващите 20 години ще има и друга сериозна крачка в тази посока – извеждането от производство на двигателите с вътрешно горене. Това ще се случи. В много държави вече се говори за него. Елементарни разчети показват, че за 500 хиляди автомобила със среден годишен пробег, за да се движат въобще, е необходим един 1000 мегаватов блок. Помислете си, какво ще стане, когато минем на електромобили? Има приказки за нов бум на технологии, но ги няма. Този бум е някъде в нашите глави, а реалността е атомната енергетика.
Конкретно по темата. Предложенията на БСП и на ГЕРБ практически се различават само в един пункт. Ние също сме 100% за пазарна реализация на Проекта. Никой от нас не смята, че трябва да има държавно гарантирано изкупуване на електроенергията, с непазарни цени, с каквито и да е компенсации. Единствено може би може да се наложи следващите пет месеца да се върнем към тези ограничения, които са сложени в скобки, ако се окаже, че наистина в разговорите с инвеститора ще се появят вариантите, които са значително по-изгодни и правят Проекта по-евтин. Именно това са решения, които да спомогнат за намаляване на лихвите по заема, който ще се вземе за реализацията на Проекта. Но това да го оставим като въпрос за бъдещите пет месеца – дали ще го има или няма да го има.
За нас най-важното е, пак повтарям, най-важното за инвеститорите, с които ще разговаряме, е единната позиция, която трябва да има Народното събрание, Министерският съвет и големите политически сили, които потенциално могат да участват в управлението на държавата през следващите 10 години. Това е най-добрият сигнал за инвеститорите. И ако нещо попречи на инвеститори да се появят, да имат желание да участват в реализацията на този проект, това е разногласията между институциите и политическите партии, което означава липса на всякаква сигурност в бъдещето.
Днес може да тръгнем да правим проект, утре да дойдат на власт хора, които искат да го спрат и да продължим старата песен на нов глас. Това не трябва да се допуска. Ние трябва да покажем, че сме единни – правителство, Народно събрание, основни политически сили.
В този аспект аз не разбирам, единствената разлика между нашите предложения е отмяната на Решението от 2012 г. Но погледнете последната точка във Вашето предложение: да препоръчваме на Министерския съвет да си отмени Решението от 2012 г. Ние му препоръчваме да го отмени, но ние не отменяме нашето, което е в подкрепа на това решение. Получава се някаква безсмислица. Ако след 20 дни Министерският съвет отмени решението си от 2012 г. ние какво ще правим, въпреки че Решението на Народното събрание от 2012 г., реално погледнато, няма никаква стойност, никаква сила, защото строителството на нова ядрена мощност е в прерогативите на Министерския съвет. Но все пак, вместо да дадем знак, че ние препоръчваме на Министерския съвет да си отмени Решението от 2012-a, за да почнат нормални преговори с инвеститори и в подкрепа на това ние отменяме нашето решение от 2012 г., ние оставяме това решение за някаква сигурност, която не е никаква сигурност, никаква гаранция. Просто не искаме да си признаем, че в 2012 г. сме сбъркали като Народно събрание. Това е.
Така че ние сме за това решение на Народното събрание. Смятаме, че логично би било към него да се добави и отмяната на Решението на Народното събрание от 2012 г., защото то е неуместно в едно такова предложение към Министерския съвет. Искрено се надявам все пак в пленарната зала разумът да надделее. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Реплики?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, с доста неща от казаното от Вас не съм съгласен. Няма да отличавам в този случай разликите. По-скоро стремежът ще бъде да уточня някои от въпросите, които повдигнахте. За да сме наясно, искам да кажа, че в нашия проект за решение доминира пазарната верификация. Ние казваме: съгласни сме да се провери пазарната състоятелност, пазарният интерес на този проект. По тази причина Вие стигнахте до едно тълкуване на връзката между решенията на Министерския съвет и парламента. Парламентът няма как да си отмени решението, тъй като то е било обусловено от решение на Министерския съвет. За да не се въртим в този формален кръг, пак казвам: мандатът, който предлагаме да се даде на правителството, е да се осъществи такава процедура или да се проведат такива преговори, при които да се установи този проект жив ли е, обоснован ли е икономически, има ли сериозен, независим икономически интерес за неговото осъществяване и затова толкова конкретно са посочени предпоставките – без държавни гаранции, без договори за изкупуване на енергия, за да се види, че се търси чистата икономическа стойност и жизненост на този проект.
Мисля, че вариантът, който сме предложили като проект за решение, е добър подход и дава възможност да се проведат сериозни процедури, бих казал, които да предпоставят изпълнението на Проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Друга реплика?
Имате думата за дуплика, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (БСП за България): Може би нямаше нужда от дуплика. Все пак, господин Кирилов, Вие не сте съгласни с всичко, което казах, че съм съгласен с Вашето предложение. (Смях в „БСП за България“.) Не мога да разбера с кое не сте съгласни?
Единственото, което беше допълнително предложено, е отмяната на Решението от 2012 г. Иначе всичко друго е в правилната посока. Ние сме за това – на пазарен принцип да се покаже, да се докаже, че Проектът е жизнен. А Вие не сте съгласни с мен, защото аз съм съгласен с Вашето предложение?! (Смях в „БСП за България“.) Малко странна реплика, но както и да е.
Повтарям: безсмислен е отказът да вземем решение за отмяна на подкрепата на онова решение на правителството от 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Бойчев – заповядайте, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! На фона на опита Народното събрание да постигне консенсус по това решение, което е добре, аз ще се опитам да вляза в детайли на двете решения и да си направя моя анализ, който според мен сме длъжни да направим пред българските граждани, за да е ясно какво точно взема като решение българският парламент днес.
Към вносителите от ГЕРБ, които предлагат този проект за решение. Считам, че с този проект за решение, госпожо Министър, се изразява недоверие към Вас. С първа точка, която предлагате, с намерението за възобновяване на действия по този проект, по същество се връзват ръцете на Министерския съвет и на Вас в преговорния процес. Това е липса на доверие към правителството. Защото Вие тук ми говорите за гаранции Проектът да бъде пазарен, Вие сте го написали един път. След това сте отворили едни скоби и сте изредили всичко, което може да изредите. Накрая пак започвате, затваряте скобите – и без държавни гаранции. Питам аз, някой може ли да обясни какво е това без корпоративна гаранция? Какво означава това? Утре тази проектна компания, която направите, нали най-нормалното е тя да даде някаква корпоративна гаранция? И това ли ще влиза тук? Как може да отидеш на преговори и да ти вържат ръцете!? Защото, уважаеми колеги от ГЕРБ, преговорите няма да ги водя аз или Таско Ерменков. Ще ги води Вашето правителство, което е с Ваш мандат! На него ли нямате доверие то да направи преговорите и да предостави след това варианти за реализация на Проекта? Защо трябва да отворим тази скоба? Така че трябва да е ясно, че по същество с първа точка от Проекта за решение, което Вие предлагате, Вие връзвате ръцете на правителството и поставяте пред невъзможност този проект да бъде реализиран.
Какво друго правите с този проект за решение, което трябва да стане ясно днес? Вие отказвате да подкрепите, не подкрепихте в Комисията нашето предложение да отменим онова решение от 29 март 2012 г., защото то нямало никакво значение. Как няма никакво значение решение на българското Народно събрание? Ама не, то се отнасяло към онзи проект. И затова, тъй като всеки си говори без да чете и подвеждаме хората, че тук взимаме някакви решения за рестартиране на Проекта, аз съм си извадил „Държавен вестник“ от март месец 2012 г. Ще Ви прочета това решение, което твърдите, че не трябва да отменим.
То започва така: „Като споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене, особено след ядрената катастрофа във Фукушима, реши:
1. Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрената централа на площадка „Белене“.“
Защото вчера в Комисията ми обяснявахте, че това било към онзи проект към онзи момент, а тук пише: „Изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.“
„2. За рационалното използване на изградените материални и производствени бази на Белене препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане през следващите години на паро-газова централа на площадката на АЕЦ „Белене“.
3. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното оборудване и задължава министъра да ни информира“.
Значи искате днес да вземем решение да дадем мандат на правителството да води преговори и първото, което ще направи всеки голям стратегически инвеститор, е анализ на средата в България, в която работи, и ще види, че има решение на българския парламент, което твърди, че площадката е сеизмична, твърди, че прекратява изграждането на ядрената мощност. Първият въпрос, който ще задам, ако съм от страната на инвеститора, е: Вие какво точно правите – искате ли да се строи ядрената площадка, или не искате да се строи?
Обръщам внимание на тези две неща в това решение, защото пак – много хубаво, фанфари, тръгваме, стартираме.
Госпожо Министър, решението на ГЕРБ аз чета само по един начин – липса на доверие към Вас и липса на доверие към българското правителство, което трябва да проведе тези преговори и след това да представи вариантите за реализация, и тогава ще преценяваме кое е изгодно и кое не е изгодно за държавата. Но да Ви дадат мандат да водите преговори и да Ви вържат ръцете – всичко друго, но това за мен е бламиране! А да не се отмени Решението на парламента от месец март 2012 г. е лицемерие, колеги от ГЕРБ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики?
Първа реплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Бойчев, няма как да се съглася с Вашето твърдение, че едва ли не парламентът и мнозинството нямат доверие в собствения си министър и в Министерския съвет. Защото това, което сме предложили, е на базата на това, което министърът на енергетиката е внесъл като доклад в Комисията именно по темата. Ние сме допълнили само какво ще рече „на пазарен принцип“. Преди малко казах – историческият прочит на проекта предизвиква да бъдем или по-скоро ни провокира да бъдем максимално внимателни. И, напротив, министърът на енергетиката и Министерският съвет и през 2012 г., и сега търсят подкрепа от мнозинството в парламента. Защото вчера много ясно стана въпрос, че тези решения де факто нямат такава юридическа стойност да бъдат задължителни за министъра на енергетиката или за Министерския съвет. Те са препоръчителни, защото първата точка е препоръчителна, а през 2012 г. Решението е: „подкрепя Решението на Министерския съвет“. И тук е правилно и министърът на енергетиката, и Министерският съвет да търсят по-широка подкрепа, по-широка политическа подкрепа в парламента, за да може този проект, ако тръгва да се реализира или да не се реализира, да бъде изключително прозрачно. Точно поради лошата му слава и лошата история и защото сме стигнали дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Друга реплика? Няма.
Господин Бойчев, имате думата за дуплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ненков, трябва да Ви кажа, че нашето решение, което сме внесли, е вследствие доклада на министъра и можете да направите справка. Изводите, които госпожа Петкова предлага в нейния доклад, ние сме ги взели от там и буквално сме ги предложили като решения. А това, което правите Вие, е извън доклада – предложенията на госпожа Петкова, защото Вие отваряте скобата и казвате – без това, без това, без това, и ходи преговаряй! Няма друго, няма друго наименование освен, че това е липса на доверие! Пак казвам, Вашето правителство ще води тези разговори, Вашият министър ще ги води – ако имате проблем с него, това е друг въпрос; ако нямате доверие, това също е друг въпрос. Но да пратиш някого на разговори и да му вържеш ръцете, просто няма как според мен при това решение, при този мандат, който се дава, този проект да се реализира.
А отделно Вие, господин юрист, господин Ненков – аз затова го прочетох, в правния мир ще продължи да съществува това решение от 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник“, и не знам който и да е чужд инвеститор, какъвто и анализ да си прави, първото нещо, което ще погледне, и първият въпрос, който ще Ви постави, е този и ще Ви попита: „Ама ние сега, ако се разберем с Вас, каква гаранция ще има, че парламентът няма да си отмени това решение, където се говори за спиране: „Прекратява“ изграждането на атомната централа?“
Не Ви завиждам, госпожо Министър, с такава подкрепа! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Други изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да заявя, на първо място, категоричната подкрепа на „Обединени патриоти“ за развитието на ядрената енергетика по принцип и за реализацията на атомната електроцентрала в Белене в частност. Нашите партии са поддържали винаги тази теза. Те са били част от всяка една кампания в защита на ядрените мощности, като започнем от кампанията срещу закриването на III и IV блок в Козлодуй, когато събрахме над половин милион подписа, изчезнали в един предишен парламент, като продължим с кампанията за референдума за АЕЦ „Белене“ и като добавим към това поведението на нашите представители в Народното събрание тогава, когато, разбира се, сме имали представители по време на дебатите в пленарната зала.
На първо място, гледаме на този проект чисто прагматично и деидеологизирано. Смятам, че той не е някакво мерило примерно по русофилство или русофобство, по американофилство и американофобия. Това трябва да е проект, който създава възможности за страната ни, това трябва да е проект, който носи ползи за страната ни. В това отношение едва ли има някой, който може да каже нещо против реализацията на такъв мащабен проект, защото той не само изгражда една категория хора, които са високоплатени, съхраняваме специалисти в България, той ще създава сериозна заетост, ще създава сериозен продукт по принцип.
Както е известно – важна е сметката и кой ще я плаща, и в това отношение мисля, че Проектът за решение на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е изключително правилен.
Какво искаме ние? Искаме реализация на чист пазарен принцип, искаме гаранция, че потребителят няма да плаща от джоба си по-скъпа цена на това евентуално днешно решение и евентуално натоварване с различни интереси на този проект. Не е въпрос на недоверие към министъра или към кабинета, тези решения остават за бъдещето. Сега от тях ще се ръководят, надявам се, и следващите представители на изпълнителната власт. Въпросът е някой, някъде по веригата да не реши, че може да натовари Проекта по някакъв начин.
Това е смисълът на решението на Народното събрание, което по принцип е чисто политическо. Ясно е, че Народното събрание няма мандат, в смисъл няма правомощия за развитието на нови ядрени мощности. Ние декларираме своята политическа воля – това, което, между другото, и колегите от опозицията искаха, и я декларираме доста монолитно. В това отношение е малко смешен спорът за отмяната или неотмяната на предишното решение. Аз питам, колеги, ако ще отменяме Решението от 2012 г., защо не предлагате да отменим Решението и от 2013 г., да речем? Нали там се говори абсолютно същото – че Народното събрание подкрепя Решението на правителството за спиране на Проекта за строителство на нова ядрена централа на площадката в Белене. Всички тези решения са имали стойността на някакъв тип декларация и това е бил техният смисъл. Да, можем да ги прегледаме, да ги отменяме, да ги променяме, обаче този смисъл се губи, защото нали те са останали в историята? Това, което мисля, че е нашата задача днес, е, че мислим за бъдещето и сме единни в това отношение. Действително даваме сигурност на бъдещите инвеститори, дай боже, да ги има в АЕЦ „Белене“ за това, че Народното събрание като представител на практика на всички съществени политически сили, представени в политическото пространство на България, подкрепят изграждането на този проект. От това по-голяма гаранция едва ли може да се даде!
Беше зададен въпросът: какво значи „корпоративна гаранция“? Значи, че няма, не разрешаваме примерно на НЕК или на БЕХ да дадат гаранция, че ако приходите на тази централа не са достатъчни, те ще покриват някакви разлики между приходите и разходите на бъдещия инвеститор. Това е смисълът на тази фраза. Държавната гаранция е нещо друго – че държавата няма да гарантира със средства от бюджета или по друг начин инвестицията. Така че, подкрепяйки изцяло решението в неговия вариант, внесен от „Обединени патриоти“ и от ГЕРБ, ние призоваваме да не нагнетяваме безсмислен дебат. Защото за мен дебатът за тези исторически решения от 2012 г. и 2013 г. може да е много интересен, но общо взето аз съм присъствал на безброй много такива дебати в залата, където започваме от това: „Ама, Вие защо не подписахте договора?“; „Вие защо отказахте проекта?“. Така горе долу можем да изкараме, мисля, днешния работен ден. Дайте да не се плъзгаме по тази плоскост.
Аз мисля, че днешният ден може да бъде много добър като знак по принцип за обществото и сега надпреварата кой по-, по- иска да се строи АЕЦ „Белене“ е безсмислена. Нека да подкрепим този вариант, защото той е конструктивен, консервативен, дава възможност на правителството да извърши необходимите преговори. То имаше тази възможност и преди, но дава тази политическа подкрепа, с която то ще седне по-солидно на масата на преговорите и същевременно казва ясно на бъдещите инвеститори – не разчитайте на никакви тайни бонусчета към цената, и проектът трябва да се издържа от своите собствени приходи. Реално погледнато, ако той се реализира, ще бъдем като държава-съдружница в този проект, така че имаме най-голям интерес да има възвръщаемост и тези средства, които са инвестирани – почти 3 милиарда, да имат доходност за бъдещото поколение на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Господин Янков – имате думата за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Ще започна с въпрос към уважаемата госпожа Петкова. Вие не сте подали оставка все още, за ЧЕЗ подадохте оставка – тя не беше приета, но явно след предложението на колегите от ГЕРБ за решение по Проекта АЕЦ „Белене“ отново емоционално ще трябва да подадете оставка, след като управляващото мнозинство в Народното събрание Ви няма доверие! Или този, който ръководи и изпълнителната власт, и мнозинството в парламента е решил да демонстрира, че все пак България е република с парламентарно управление, въпреки че самият господин Борисов не уважава Народното събрание и не сме го видели да присъства на пленарно заседание. Всъщност какво е сегашното мнение на господин Борисов за изграждането на проекта на площадка „Белене“?
Спомена се за решение на Народното събрание от 28 март 2012 г., което е за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“. Има такова решение. Госпожо Министър, защо не изпълнявате решение на Народното събрание? Според това решение министърът на икономиката, енергетиката и туризма, в случая министърът на енергетиката, след като се касае за площадка „Белене“, се задължава да информира Народното събрание за действията по изграждането и използването на оборудването и изграждането в следващите години на паро-газова централа на площадка АЕЦ „Белене“ и да информира Народното събрание за изграждането на нова ядрена мощност на площадка на АЕЦ „Козлодуй“.
Госпожо Министър, една година сте министър в рамките на това Народно събрание, в този мандат – колко пъти Вие информирахте Народното събрание? Защо не изпълнявате решенията на Народното събрание?
Уважаеми колеги, след като това решение не се изпълнява от Вашите министри, защо държите то да продължи да действа?!
В същото време от „БСП за България“ сме предложили елегантно да излезете от конфузната ситуация – да се отмени решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. Може би нямаше да Ви го припомня и да Ви докажа, че Вие не го изпълнявате, ако Вие не бяхте внесли предложение за решение и твърдите, че няма да подкрепите друго, с което всъщност отново предлагате да не се изпълнява решение на Народното събрание от март 2012 г. Защо, колеги?
Какво е мнението на Бойко Борисов? Отново да не се зачитат решения на Народното събрание или да имаме единомислие по отношение на необходимостта от изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“ с всички разрешителни – готова за поредната първа копка.
И ще Ви дам един-единствен аргумент, подкрепяйки всички други, чути досега: България е заплашена – ако сега незабавно не започне изпълнителната власт да работи изграждане на ядрената централа в „Белене“, да отпадне от картата на ядрените държави. Защото V и VI блок – работещите в АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат удължени с 10 години, има възможност да бъде удължена работата им с още 20 години. Именно с изграждането на АЕЦ „Белене“ в следващите до 10 години, както се очертава, и изплащането на самия проект в следващите още 20 години ще ни даде възможност, когато се изчерпа ресурсът на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, ние отново да имаме евтина електроенергия, изплатена като инвестиция, с което да гарантираме икономическия ръст. Той ще ни е необходим и след десетилетия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител господин Александров. Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Повод за изказване ще бъдат някои спекулации, които най-вече се носят извън залата – тук някои хора определено се опитаха да ги изразят. Първата от тях е за сеизмичната активност на площадка „Белене“, тъй като това е доклад за допълнителните геоложки проучвания на АЕЦ „Белене“, който е извършен от БАН и по поръчка на НЕК, във връзка с допълнителни разпоредби от Международната агенция за атомна енергия. По този доклад има доста интересни заключения. Той казва, че на територията на площадката на АЕЦ „Белене“ в последните 24 милиона години тази площадка е била извън обекта на интензивни тектонски процеси. Това е относно първия мит – че е сеизмично активна.
Второто нещо, върху което повече искам да поговоря, е относно икономическата обосновка на Проекта. Най-вероятно, ако 2012 г. бях в тази зала, аз щях да гласувам против това решение. Ако днес вкарате същото решение за замразяване на Проекта, отново ще гласувам най-вероятно „против“, както предполагам и колегите ми от „Атака“.
Ще Ви кажа нещо много просто: когато говорите за ядрена енергетика, не говорите за нещо, което можете да сложите в джоба си днес, утре или вдругиден, а говорите за нещо, което ще използват децата Ви след 50 – 60 години, когато нас няма да ни има. Защото ядрената енергетика не е нещо, което се развива за една година, не е нещо, което може да развиете и за две години, но може за една или две да го убиете, ако искате.
Определено светът, ако го погледнем откъм гледната точка на ядрената енергетика и откъм икономическата гледна част на нещата, както и екологичната обосновка, трябва да кажем, че ние имаме необходимост от такава централа. Да, в ръцете не само на това правителство, а на всички бъдещи правителства оттук насетне ще бъде отговорността за построяването, изграждането на ядрената централа на площадка „Белене“.
Защото, колеги, не мога да се съглася и с нещо друго, което тук се говореше, включително от колегата Александър Ненков, който каза, че към днешна дата ние нямаме необходимост от такива енергийни мощности. Ще Ви кажа много прости примери: ако Хенри Форд беше решил, че няма нужда от поточна линия, ние нямаше да имаме серийно производство на автомобилите; ако Александър Бел беше решил, че нямаме нужда от телефон към онзи момент, в момента щяхме да си комуникираме с почуквания; включително Стив Джобс, който почина преди няколко години, ако беше решил, че нямаме нужда от смартфони, в момента в джобовете си щяхме да държим някое подобие на телефон с шайба, най-вероятно. (Реплики.) Разберете, че за бъдещето и за развитието на България трябва да заложим предпоставки. В момента ние даваме такава насока – да заложим именно такава предпоставка, която ще потребяват нашите деца и внуци, но най-вероятно не и ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли реплики? Няма.
Господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Както се казва, една сага, която трае вече 30 години, отново е на дневен ред, отново има страсти, отново има емоции, а реално погледнато тези 30 години би трябвало да ни научат да седнем и по-прагматично да гледаме върху въпроса, защото той има две страни. Едната е икономическата, а другата е от гледна точка на технологии, сигурност и възможности на икономиката да може да поеме тази електрическа енергия.
Електрическата енергия и енергетиката е направена с цел да обслужва икономиката, тя не е направена с цел да я изнасяме като вид стока. Ние я изнасяме, защото я произвеждаме в повече. Това не е целта! Целта е да обслужва икономиката на Република България. Разбира се, целта е разширена, защото вече говорим за регионални пазари, за европейски пазари и вече има нови условия, за да може ядрената централа да се впише и в регионалния, и в европейския план, така че да обслужва икономиката на Европа и на региона.
Никой не би трябвало да мисли върху това, че ядрената централа ни трябва, за да можем да изнасяме електрическа енергия – това не би трябвало да е логиката, която трябва да следваме. Защото доста хора казват, че тя досега е можело да работи – поне единия блок, и така нататък. Това абсолютно не е вярно.
Мога да Ви кажа, че през 2012 г., когато бях на посещение в Ижорските заводи, единият корпус още не беше завършен и беше някъде на около 70%, а другият беше под 25%. Нямаше как да работи единият блок, при условие че корпусът не е готов. Имаше голямо забавяне в така наречения дълъг цикъл на производство на това оборудване, но това не е големият проблем.
Ако наистина работеше „Белене“ през месец май 2013 г., аз помня, че потреблението на страната беше около 2400 мегавата капацитет, при условие че АЕЦ „Козлодуй“ работи с около 2100 мегавата, то в този случай какво щеше да направим с „Белене“? Ще кажете, че ще изнесем. Не, нямаме такъв капацитет да можем да изнесем – нито към Гърция, нито към Турция. В един момент трябваше да намалим блоковете или да ги спрем на АЕЦ „Белене“, както направихме, между другото, единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ работеше на 70%.
„Белене“, ако трябва да се случи, ще се случи, когато му е моментът, точно когато трябва да се изваждат мощности в България, защото знаем за Парижкото споразумение, точно тогава, когато имаме добре направен модел на финансиране, точно тогава, когато знаем, че няма да вадим пари от държавната хазна и да се чудим дали ще бъдат загубени, дали ще бъдат възвърнати. Тоест, ние не можем да разсъждаваме върху това – АЕЦ „Белене“ на всяка цена и по всякакъв начин. Не, не това е въпросът.
По техническата част, ако разсъждаваме дали е сеизмичен като район, разбира се, че е сеизмичен, но не е по-сеизмичен от Япония примерно. Знаем, че във „Фукушима“ проблемът не дойде от земетресението, дори не дойде от цунамито. Дойде от проблема с дизелгенераторите, които не можаха да обслужат с електрическа енергия главните циркулационни помпи. Реално погледнато това е добре премерен риск и АЕЦ „Белене“ е достатъчно сигурна централа. Разбира се, че има риск, но този риск е добре пресметнат. Стрестестовете, които се проведоха през 2010 г., ако не ме лъже паметта, доказаха това. Разбира се, бяха проведени и на АЕЦ „Козлодуй“, и на Проекта „Белене“. Доказаха, че АЕЦ „Белене“ отговаря наистина на най-високите стандарти, които са наложени от Международната агенция за атомна енергия. Тоест, технически имаме безопасен проект в една сеизмична зона, но оттук нататък ние трябва да знаем каква е цената, каква е структурата, кой ще инвестира. Все пак става дума за 20% от брутния вътрешен продукт на България. Двадесет процента е голяма стойност. Тя може да загроби една държава, може да я направи много силно зависима, може да я направи от държавите, които са с най-малък дълг, в държавите с един от най-големите дългове, така че ние трябва внимателно да проследим процеса какво ще се случи като структуриране. Разбира се, това е работа на изпълнителната власт, това е работа на министъра на енергетиката, който ще ни предложи този модел. В момента говорим държавата да участва с повече от 34%. Това е огромна отговорност, това са милиарди левове, с които задължаваме българската държава, но това също е енергийна сигурност – не само енергийна, а е проект от националната сигурност. Трябва да се подхожда внимателно, а не прибързано.
Казвате, че е трябвало да отменим Решението на Народното събрание. Разбира се, че трябва да го отменим, но кога е моментът да го отменим? Когато Министерският съвет отмени своето решение, защото ние тогава сме потвърдили Решението на Министерския съвет, когато Министерският съвет реши, че вече е структурирал този проект, когато е решил, че Проектът вече има бъдеще от гледна точка структурирането и намирането на инвеститор и така нататък, тоест България е защитила своите интереси, то в този случай, когато решат, когато мислят, че това решение им пречи, те ще го направят – ние ще го потвърдим. Но не и на всяка цена, не и на всяка цена!
Знаете, че към 2012 г. нито имаше инвеститор, а България трябваше да влезе в тази авантюра – сама да финансира Проекта. Никой към този момент не знаеше каква е цената на Проекта. Единствените, които казаха някаква цена, която беше реална, това бяха HSBC, и които съответно направиха проучване и направиха доклад на база на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма към онзи момент като възложител. Вече се знае, че Проектът струва около 10 млрд. евро заедно с инфраструктурата, която е към Проекта, защото тази Овърнайт цена, за която се говореше – 3 млрд. 900 млн. долара, явно беше, че не е реалната, която ние ще платим.
Така че към 2012 г. решението според мен е било правилно, няма нужда да се извиняваме на никого. След като цената вече е ясна, след като оборудването е при нас, ние сме го платили – говоря за това оборудване, което е изработено, вече можем да седнем спокойно да огледаме кое е полезно за нас и кое – не. Разбира се, че проблемът с Парижкото споразумение и тенденциите на Европа да закрият замърсителите и така наречените въглищни централи, виждаме, че въглеродните емисии вече нараснаха от 3 – 4 евро на над 14 евро, гонят 16. Виждаме, че това страшно много затруднява финансово нашите централи. Ако единицата и тройката не покриваше разходите на НЕК, те също щяха да бъдат в положението на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Тоест в бъдещ момент, ако няма някаква технология, която да е евтина, за да може да се справим с тези замърсявания, то в един момент ние ще бъдем в условията наистина на извеждане на мощности. Разбира се, че тези мощности трябва да се заменят с екологично чисти мощности. Такива мощности са ядрените, разбира се. При условие че сме дали три милиарда, ние трябва да се насочим натам.
Но аз пак казвам – не на всяка цена, не на всяка цена! Нека да дадем шанс, възможност на Министерството на енергетиката, респективно на Министерския съвет, да направят необходимото и когато вече е ясен Проектът, ясно е финансирането, ясна е възвръщаемостта на Проекта, то тогава ние да ги подкрепим, да застанем зад тях. Ние никога не сме бягали от отговорността или да бягаме от отговорност да застанем зад кабинета си. Но ние трябва да го направим разумно. Затова Ви призовавам да вървим стъпка по стъпка, бавно, за да не отидем в една улица, която ще се окаже задънена и после ние пак да решаваме, че трябва да спираме този проект, защото ще изхарчим 10 милиарда, които са повече от три милиарда като загуба.
Когато направим стъпка по стъпка заедно и да се състави алгоритъмът, финансирането, когато знаем, че тази електрическа енергия ще гарантира икономиката на България, цената, която да може да бъде конкурентоспособна, то в този случай трябва да застанем зад този проект.
Технически ние нямаме забележки. Имаме достатъчно опит, имаме регулатор с голям опит. Всичко това е един голям плюс, един невероятен капитал за България, който не трябва да губим. Ядрената енергетика е иновации, нови технологии, развиване на лаборатории, развиване на клъстери и така нататък. Това трябва да се подкрепи.
Благодаря и смятам, че решението, което ние сме предложили, е подкрепа на министъра на енергетиката и на Министерския съвет. Както Законът за енергетиката, така и Законът за безопасното използване на ядрената енергия възлагат на Министерството като единствен субект, който може да възобнови или да реши да има нови мощности. Не Народното събрание. То трябва да подкрепя тези усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Първа реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Николов! Знаете доброто ми уважение към Вас и ще Ви кажа – аз няма да Ви опонирам по икономическата Ви логика, тя е много ясна.
По-скоро ще Ви кажа, че „Белене“ ще се построи, когато има обща политическа воля, защото една ядрена централа не е само икономически въпрос, това е и политически въпрос.
И най-после, аз виждам, че тук, в залата, след толкова години „за“ и „против“ централата, след толкова години политически позиции „за“ и „против“ дали да бъде построена, виждам, че най после в общи линии политическите сили имаме едно ясно становище на този етап – че централата трябва да се построи. Поради тази причина, след толкова години аз най-после съм оптимист.
Репликата ми е точно към това, тя даже не е точно и реплика. Трябва да има политическа воля, за да станат тези неща, въпреки нюансите – и на колегите и от БСП, и Вашите, и нашите. Мисля, че днес ще решим основния въпрос – че трябва да вървим към строителството на „Белене“. Всъщност това ми е репликата. Иначе към икономическото Ви изказване нямам никакви забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Гечев, имате думата за втора реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Николов, разбира се, че сме съгласни с Вашите икономически аргументи, които ние обясняваме от години. Възразявам срещу това, че Вие в момента говорите неща с обратна логика на онова, което обяснявахте защо спирате Проекта „Белене“. Защо не признаете пред българските избиратели и българския народ, че се промени политическата обстановка и разбрахте, че българският народ понесе милиарди загуби, заради това че обслужвахме чужди интереси.
Сега ли разбрахте, че Проектът „Белене“ е икономически изгоден? Господин Николов, в света няма губеща атомна централа. Противоречи на здравия разум, че точно в България, че първата централа, която ще е губеща, ще бъде нашата.
Второ, абсолютно безпредметно е ние тук, депутатите, да обсъждаме сеизмологични и други проблеми.
Уважаеми господин Николов, има една организация, която се нарича Организация на обединените нации, която има специализирано звено – Международната агенция за атомна енергия, която е дала всички лицензи на проекта и всякакви разговори тук на тази тема са безсмислени, защото има оторизирани институции.
Трето, по въпроса за пазара – втората група аргументи, които противоречаха на здравия разум. Когато една страна произвежда много кафе, тя го изнася, уважаеми дами и господа, когато произвежда много памук, тя го изнася, а по-умните страни, освен че произвеждат памук, произвеждат текстилни произведения. И затова България или ще изнася тока, който не може да усвои в България, или ще има клъстери от фирми с висок енергиен интензитет, които ще използват този евтин ток и ще произвеждат стоки, които ще са ценово конкурентоспособни. Защото, уважаеми господа и господин Николов, има пазар за тока, има възможности за неговото използване, навсякъде централите са печеливши. Във Франция над 80 на сто от електричеството се произвежда от атомни централи, Съединените щати проектират сто нови атомни реактора. Няма развита страна, която да не развива атомна енергия.
Първо, трябва да признаете и да понесете отговорност за това, че слугувайки на една голяма чужда държава, ние спирахме нашите български проекти с цената на стотици милиони загуби и няма да е далече денят, в който определени хора ще носят отговорност за икономическите щети, които са ни причинили.
И накрая, дами и господа и господин Николов, предлагам: има едно великолепно интервю на премиера господин Борисов от 8 април 2012 г. в „Панорама“. То трябва да бъде прожектирано. Лично аз се подписвам под неговите прекрасни аргументи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето изтече!
РУМЕН ГЕЧЕВ: …че АЕЦ „Белене“ е чудесен проект и че той трябва незабавно да бъде реализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Много превишихте времето!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нека подкрепим господин Борисов, господин Николов, и гласуваме за проекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Николов, имате думата за дуплика.
Но преди да започнете, уважаеми колеги, на западния балкон имаме гости от град Ардино. Можем да ги поздравим! (Ръкопляскания.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Аз не знам страна в света, която да изгражда ядрена централа поради факта, че иска да изнася електрическа енергия. Аз това казах. Когато изграждаме мощностите, ние ги правим с цел да обслужват нашата икономика. Разбира се, вече „наша икономика“ е в по-широк смисъл на думата. Казах, че България вече е част от регион, част от Европа. Трябва да се гледа в контекста на това. Но, когато „Белене“ е замислен, е мислен за България. И казвам, че ако той беше направен, ние в един момент трябваше да го спираме.
Това че няма губеща ядрена централа в света, това са малко смешки, извинявам се много. Много се извинявам, но мога да Ви кажа, че няма ядрена централа в света, която се изгражда в момента, за която държавата да не е гарантирала по някакъв начин, та да не е губеща. Именно поради тази причина, защото ако е губеща, не може да осигури сигурността си, защото един от критериите ядрената централа да е безопасна, това е финансово да е стабилна. А за да работи финансово стабилно, държавата по един или друг начин я подпомага. Единият от вариантите е „Куйо“, където е фиксирана цената, другият вариант е за договор за разлики в „Хинкли пойнт“ и така нататък. То затова няма губеща ядрена централа. Не значи, че е най-евтиният ток.
Извинявайте, най-евтиният ток по принцип се създава от водните централи. Недейте да говорите такива неща. Но ядрената централа си има своите предимства, тя си има своята независимост като енергиен източник. Не трябва да се говорят неща, които не са верни, наистина не са верни.
Затова ние подкрепяме министъра и правителството – да намери решение, така че да реализира платените вече оборудвания с дълъг цикъл на производството. Ние сме за това ядрената енергетика да се развива, но на пазарен принцип, за да носи своите дивиденти на държавата, своята сигурност – национална и енергийна.
Ние ще застанем зад правителството, но в никакъв случай няма да се съгласим да изграждаме „Белене“ независимо от всичко и независимо на каква цена. Това няма как да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Записан за изказване е господин Марешки. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости от Ардино! За нас от Политическа партия „Воля“ изграждането на АЕЦ „Белене“ е абсолютен приоритет, както и изцяло изграждането на ядрена енергетика в България. (Възгласи от „БСП за България“: „Оооо“ и „Браво!“.) Повтарям – за разлика от грабителския, ограбващия българския народ проект за закупуването на няколко самолета и военна техника. Проектът за АЕЦ „Белене“ е точно противоположен! Той е надграждащ, той е полезен за България и българския народ, полезен е за нашата национална сигурност. Затова ние с чиста съвест ще го подкрепим.
Ние, понеже започнахте, както беше споменато, да се надскачате – кой е повече за проекта, ние сме най-много за проекта АЕЦ „Белене“. (Смях в ГЕРБ.) И понеже в математиката има нещо, което е най много – 100%, ако сега се окаже, че всички са 100%, ние няма как да сме повече от 100%. Затова ще кажа – ние сме най-искрените в това нещо! Защото, господин Гечев, Вие сте имали няколко правителства, които не са изпълнили този проект. Всички в тази зала са участвали в различни конфигурации под формата на участници в управлението, под формата на парламентаристи, под формата на златния пръст, сребърния пръст, средния пръст (Възгласи от цялата зала: „Ееееее!“.) Участвали сте в управлението на България и не сте изпълнили този проект. Ние сме единствените, които не са участвали в управлението. Когато участваме, също ще бъдем за този проект, ако дотогава Вие не сте го изпълнили. Защото на наш гръб стоят други 30-годишни и многогодишни проекти, които много Ваши управления не са изпълнявали и накрая се е налагало ние да ги изпълняваме и да ги довършваме.
В тази връзка ние от парламентарната група на „Воля“ смятаме – всъщност господин Атанасов правилно отбеляза – трябва воля и може би това е знак, че вече в парламента има воля, има даже парламентарна група на „Воля“ в парламента, та може би това е знакът, че вече трябва да се даде старт и този проект да бъде завършен.
Ние от парламентарната група на „Воля“ ще подкрепим с цялата мощ на нашата група, на нашата сплотена група (смях в „БСП за България), да, повтарям, с цялата мощ на нашата сплотена група предложението, което беше изчетено от господин Ненков, защото то на практика повтаря и нашата визия как трябва да бъде изпълнен този проект.
Уважаеми колеги, в заключение ще кажа, че дебатът тръгна добре. За първи път има голям консенсус по защитата, изграждането и завършването на този проект. Той започна да се изкривява. Знам, че на всяка от парламентарните групи, особено на по-големите, им остават още минутки, които по Правилник имаме възможност да използваме, за да може още някой да блесне пред камерите. Нека да се концентрираме в основното – ако наистина имате воля, ако наистина имате сила и желание да изпълним този проект (реплики от „БСП за България“: „Воля, воля!“.), нека да имате силата и желанието да изпълним този проект, да минем към прагматизъм, да подложим предложенията на гласуване. „Глас народен – глас божий“, в случая е „Глас депутатски – глас божий“ (смях в „БСП за България“) и със силата на нашите гласове да вземем правилното решение и да продължаваме напред! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Изключително съм удовлетворен от предходното изказване – кой е за Проекта, кой е още повече, кой е най- за Проекта. Така трябва да се говори по този въпрос, който е национална кауза. А да се връщаме години назад и да се обвиняваме един друг кой е попречил Проектът да се осъществи е нелепо и глупаво в днешния ден.
Всички сме наясно, че ако не беше дошла една чужда държавна секретарка през 2012 г. и престояла в София пет часа, от които три часа се срещá с тъй наречените ромски NGO та, сега „Белене“ щеше да е осъществено и да получаваме пари, щяхме да получаваме ток за жълти стотинки.
Преди малко господин Атанасов беше абсолютно прав, че осъществяването на Проекта е въпрос на политическа воля и на наше съгласие. След като чух, че и „Воля“ е „за“ осъществяването на този проект, правя анализа, че българският политически живот, българското общество има пълна представителност и воля, но наистина воля Проектът да се осъществи!
Зад този проект са от БСП, от ГЕРБ, да не говорим ние от „Обединени патриоти“ и „Атака“, които сме подкрепили и Референдума за развитието на ядрената енергетика, защото ние в момента осъществяваме и волята на 60% от тогава гласувалите, тоест на българския народ, за да се построи АЕЦ „Белене“.
Кой е против? Защото има и против. Против, разбира се, и те ме гледат усмихнато – разбират какво ще кажа, е турската националистическа партия в България ДПС. (Възгласи от ДПС: „Уууу“!)
Защо са против?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, мога ли да Ви попитам…
Господин Шопов, имате малко време. Да увеличим ли времето на групата?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами, защото осъществяването на този проект е против турския национален интерес. Защото в Турция се строи АЕЦ „Аккую“ с четири блока…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, мога ли да Ви попитам: имате малко време, да увеличим ли времето на групата?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, да. Увеличете времето. (Реплики. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …четири блока и се готвят и други атомни електроцентрали пак с руски блокове, по същите технологии.
Против са и онези, които вчера бяха пред входа на Народното събрание, около паметника на Цар Освободител, които бяха по-малко, отколкото са персонажите по барелефите на паметника на Цар Освободител, включително самият Цар Освободител и конят му, който те ненавиждат само защото е руският Цар Освободител Александър II – и той стои на коня, и които в момента са се изнесли, са се измели оттам.
Какво е общото между ДПС и тези? То е, че и едните, и другите служат на чужди интереси и изпълняват инструкциите и нарежданията от чужди посолства и на чужди господари. Щедро им се дава трибуна, за да имитират някаква представителност и някаква легитимна позиция от страна на част от българите. Това се прави, за да се внася смут в този консенсус, който се осъществява от българските партии в Народното събрание в момента.
Особено активен в това отношение е Канал 1 на Българската национална телевизия. Трябва да го отбележим. Тези лица, ще ги видите по сутрешните, вечерните и всякакви още блокове, особено на Българската национална телевизия.
И затова, пак повтарям, е въпрос на политическа воля – партиите, които стоим зад този проект, твърдо да застанем и оттук нататък да го отстояваме, за да не бъдем под влияние пак на някой чужд държавен секретар или на политик от съседна страна, с която правим достлук, така или иначе от известно време – това е друга тема, за да отстоим това, което ще остане за поколенията и е въпрос на висша кауза.
Нека сегашното Четиридесет и четвърто народно събрание да остане в историята като Народното събрание на Република България, осъществило този абсолютно необходим проект, който ще направи България различна страна – суверенна, истинска държава, а не част от друга система. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики?
Господин Колев, минута и тридесет секунди за реплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Тук говорим, но забравяме за какво сме се събрали. Събрала ни е принудата. Имаме едни реактори, имаме една площадка, но никой не говори за икономическия сегмент. За да построиш един мегават атомна централа, са необходими 5 млн. евро на мегават. За да построиш една въглищна централа – 1 млн. 600 – 700 хил. евро на мегават; водна – 1 млн. евро на мегават; соларна – 600 хил. евро на мегават. Дотук с построяването. След това атомната централа – борсово зависима суровина, и искате да кажете, че ще имаме най-евтината електроенергия, когато построим централа със средства, които са 5 млн. евро на мегават! Няма как да стане! Въпросът е, исках да кажа на колегата, че не можем да имаме евтина електроенергия, но ние сме тук, защото в момента сме принудени да намерим решение. Затова да дадем възможност, да потърсим инвеститор, който да вложи средства, но без това да тежи на народа, без държавна гаранция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Колев! Благодаря Ви.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Господин Шопов, „Движение за права и свободи“ има ясно очертана политическа идентичност и ние се грижим достатъчно за националния интерес на страната, но това, което Вие говорите и с вчерашното действие, включително и на ГЕРБ, включително и ГЕРБ се постави редом с БСП по отношение на възродителния процес, това, което направихте. Знаете ли какви ще са последствията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ебатин, по темата.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: …и какви ще са последствията за националната сигурност оттук нататък? (Реплика от залата.)
Напротив, националната сигурност няма отношение до такава степен по отношение Проекта „Белене“, но има пряко отношение във връзка с тези действия, които са предприети от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В момента говорим за енергетиката, господин Ебатин.
Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Явно, господин Ебатин, аз така ги деля. За мен това е много сериозен критерий – дали са си прибавили при името „ов“, той не си е прибавял – господин Ебатин, да…(Реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Шопов. Дупликата да е по темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …да, трябваше да бъде Ебатинов, както е по българската именна система. (Реплика от залата: „Това е тяхно право“.) Тяхно право, но аз по този критерий в голяма степен ги идентифицирам кой какъв е, кой по-радикален, кой….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Напомням Ви, господин Шопов, че темата е енергетика. Моля Ви да влезете в темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и наистина се потвърди от неговата реплика това, за което говорих преди малко – турска националистическа партия в България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, моля Ви, по темата. Дуплика по темата. (Реплики, шум.)
Колеги, моля Ви за тишина!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и предначертанието, че ДПС има предначертание. Да, това е предначертанието – ДПС да пречи на Проекта. Да не се осъществи Проектът, така както българските партии са го замислили и както сме решили да го осъществим.
Това беше казано официално от тази трибуна от ДПС. Много се надявах по някакъв начин да мимикрират и да подкрепят Проекта, но те нямат такова намерение. ДПС твърдо следва предначертанието си от Анкара като турска националистическа партия, осъществява го и при всички доводи за необходимостта и ефективността на Проекта ДПС следва своя обективен ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, моля Ви, без определения към политическите партии. Темата е енергетика.
Напомням Ви, колеги! Моля Ви да не излизаме от тази тема!
Имаме заявено изказване от господин Антонов. Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! От съществените изказвания по тема АЕЦ „Белене“ фактически стигаме до извода, че изграждането на АЕЦ „Белене“ няма алтернатива.
Това е първият и добрият извод, който можем да направим. Обаче всъщност от двата проекта, които се предлагат в Народното събрание, въпреки че мотивите в голяма степен са еднакви, се предлагат две различни решения. Едното решение, бих казал, това на левицата, и в никакъв случай тук не внасям политика и моето изказване не бива да се приема като политическо, това на левицата, което категорично поставя да бъде отменено Решение № 250 на Четиридесет и първото народно събрание, с което се спира изграждането на АЕЦ „Белене“.
Второто предложение, което се прави, това е дясното предложение със същите мотиви, фактически да продължи действието на Решение № 250 на Четиридесет и първото народно събрание, с което се спира изграждането на АЕЦ „Белене“. Аргументите в подкрепа на нашето предложение могат да бъдат още много, но искам с няколко думи да спомена, че това, което Вие предлагате, не е добре за България.
Първото нещо, което виждате, е, че има достатъчен брой инвеститори, но ние днес им даваме знак да не идват, ако потвърдите и Вашето решение, ние на тях им даваме знак те да не идват. Те да не идват да инвестират, те да не чувстват своята сигурност в инвестициите. И тук не бива да се поставя само въпросът за държавната гаранция. Днес ние фактически даваме точно такава държавна гаранция, ако подкрепим изграждането на АЕЦ „Белене“.
Второто, което трябва да знаем – АЕЦ „Белене“ се изгражда 38 години. Първото спиране бе в 1990 г. по политически причини. Въпреки икономическите затруднения, които имаше България, ние отдавна щяхме да имаме изградена централа. Разликата и приликите между 1990 г. и Вашето предложение – са ужасяващи приликите. Тогава имахме един реактор, площадка, която в голяма степен е същата, която е и днес – с изградено всичко по нея. Но днес, много добре знаете, че част от строителните разрешения са изтекли. Затова Ви моля да подкрепите нашето решение, за да може да тръгнем в тази процедура стройно и бързо и това трябва да се случи тази година, защото и там има технологично време. Година и половина са нужни за част от тези документи, които трябва да се подготвят – това очаквам да го каже и министър Петкова. Не само, както каза и колега, че връзвате ръцете на министър Петкова, Вие обричате Министерството на енергетиката в тази ситуация.
Тук става въпрос за българската икономика – за изграждането на централата. Тя неслучайно беше през 2005 г. и преди това национален обект. Не може да сме оставили и не съм съгласен, че са 3 млрд. или 3,5 млрд. лв. Към 1990 г. инвестициите, по думите на изпълнителния директор, който беше на централата, инвестицията беше около милиард и сто милиона долара към тази дата – 1990 г. По който искате курс го смятайте, но имаше изградена площадка, имаше реактор, който в момента работи в Подмосковието и произвежда ток.
Тридесет и осем години Вие ни призовавате да чакаме още и да се бавим! Който построи пръв в региона тази централа, ясно е, че той първи ще спечели. Това не Ви ли е ясно? Това трябва ли да се говори отново?
Ние днес имаме две възможности – мога да посоча още много аргументи – или да извадим, с потвърждение на нашето решение, подкрепа на нашето решение, да извадим АЕЦ „Белене“ от гьола и да го поставим на масата за инвестиции, или тотално да обречем централата и да спре нейното изпълнение, и да продаваме след това двата реактора на скрап – това са двата извода. Тук има и други цифри.
Много разчитам народните представители от региона, от различните политически сили да подкрепят нашето предложение. Защо? Защото това е жизнено важно за българската икономика, жизнено важно за региона, жизнено важно за Северна България!
Плевен, на който съм представител, през 2017 г. около 6 хиляди човека са го напуснали, което прави 2,3% от населението. Представяте ли си, историческият Плевен за една година е намалял с 2,3% от населението?! А какво е положението в другите населени места? То е още по-тежко в Северна България. Не декапитализирайте България, не декапитализирайте българската икономика с днешното решение! Важно е! Не ни захаросвайте, че няма значение днешното решение. Много е важно за Белене! Днес или то ще възкръсне като феникс, или ще го погребете! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Реплики към изказването на господин Антонов?
Господин Николов заяви реплика, господин Кирилов – втора реплика.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър! Да, съгласен съм, там наистина имаше един почти изграден блок, който впоследствие беше продаден – мисля, че след митническите такси и така нататък, ако не ме лъже паметта, някъде за 70 млн. долара. В момента той работи и произвежда около 1100 мегавата мощност в Калининската АЕЦ. Ако беше завършен, щеше да има 30 плюс 30 години, защото той е от поколението на VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и щеше да има 60 години напред да работи и да произвежда наистина евтина енергия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото ние тогава нямаше да влагаме тези милиарди, които досега са вложени. Те вече бяха изхарчени. Щеше да произвежда точно цената, която АЕЦ „Козлодуй“ произвежда в момента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): А кой го продаде?!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Така е. Наистина, кой го продаде? Може би трябва да се запитаме и защо на тази цена? Но, както и да е, да не се ровим в минали работи, а да мислим за сега съществуващото.
В момента говорим за АЕЦ „Белене“, за строителство. Ние към момента нямаме още нищо и не знаем точно как ще бъде структуриран Проектът. Нека да работим върху това и да дадем възможност на правителството да работи спокойно, да не го натоварваме с излишни политики, защото то е заявило своите намерения. Тези три милиарда, които не са разходи, това е фактически капитал към този момент и този капитал да бъде осъществен, за да може да носи дивиденти и сигурност, но затова трябва да дадем спокойствие на Министерството на енергетиката и респективно Министерският съвет да работят спокойно и да знаят, че има политическа воля това да се реализира по най-добрия начин. Аз пак казвам: не на всяка цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Втора реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Антонов, аз за феникса искам да говоря, който очакваме да възкръсне. Първо, благодаря Ви, че припомнихте салдото на разходите към 90-та година, значи трябва да прибавим към загубите досега и вложените до 90-та година средства. А за този феникс, който очакваме да възникне, моля да съобразявате, че това е един изключително несъстоятелен проект. Затова Ви казваме: нека на този проект да се провери икономическата адекватност, а проверката става само на пазара, става само с привличане на реални инвеститори. Спомням си един дебат за „Белене“ през 2005 г. (Реплики от „БСП за България“.)
Само един, ама той е специален, уважаеми колега, защото тогава… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги от БСП, запазете тишина!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така, точно така.
Тогава стойността, според Ваш енергиен гуру, беше шест милиарда за тази централа. И аз казвам: „Какво ще се строи в „Белене“? Колайдерът в ЦЕРН струва четири милиарда и половина. Каква ще е тази централа?“
Ето, това е големият проблем на този проект, защото тук винаги, назад във времето, сме имали плюс стойност. Къде отива тази плюс стойност?! Дали там, където сме зависими, отива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Ще има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! За съжаление, трябваше да чуем и това, което чухме от Вас, и то от човек, който е ръководил енергетиката.
Сами знаете, че при рестарта на „Белене“ цифрата беше четири милиарда и много малко там. Има хора в тази зала, които го помнят, за разлика от други – четири милиарда евро, без ескалацията, и 190 ли, колко беше? Изкарахте ги повече. Няма значение. Вие сега говорите за 10 милиарда. Направете го и при 10 милиарда. Говоря Ви, че към 90-та година беше милиард и сто. Сложете, калкулирайте всяка година консервациите без нищо друго.
Посочих Ви примера, че има един енергоблок, който самите Вие казахте, че е продаден за 80 милиона. Не го правете същото. Нещо повече – не ги продавайте двата! България, без да произвежда енергоблокове, продаде един. Сега още два ли трябва да продадем?!
Някой друг от колегите ми спомена, че няма губеща ядрена централа. Нека да гледаме оттук нататък. Скъсим ли времето за крайния срок на построяването на АЕЦ, нашата цена ще бъде по-добрата, ние ще влезем на пазарите преди всички останали, преди тези блокове, които са в Турция, тези, които са в Унгария, които ни изпревариха. Това е целта.
Ако говорим за цената на електроенергията? Ако беше изградена АЕЦ „Белене“, такава ли щеше да бъде днес цената?! Ами всички фирми, които изнасят, нали изнасят електроенергията от „Козлодуй“? Не изнасят от ТЕЦ „Марица-изток“, не изнасят от ВЕИ-та, не изнасят зелена енергия, а изнасят от „Козлодуй“. Или оставаме с впечатление, че Вие лобирате за тези, за да не падне цената, лобирате срещу българския народ – лобирате за тези, които ги пуснахте от 2012 г. досега да се изградят със зелена енергия свръхпроизводствата на тези източници, което е на гърба на българския народ и не може да плаща!
Смятам, че са достатъчно аргументите в тази посока и Вие сами ги знаете. Подкрепете решението, за да не гласувате днес срещу българския народ, а да гласувате за България, да гласувате за българската икономика! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, заповядайте.
Колеги, днес на гости са ни учениците от Основно училище „Св. Патриарх Евтимий“ – град Велико Търново. Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Аз предлагам малко да се върнем на земята и да започнем да даваме положителните сигнали към обществото, за което предполагам и се надявам, че сме се събрали тук днес. Защото, ако гледаме назад – кой, кога, какво и как го е направил, пък колко е струвало, пък къде сме сбъркали, сигурно ще извадим аргументи за всяко едно от правителствата, които досега са управлявали България, че има някакъв принос да не се случи тази централа, разбира се, с различна степен на отговорност, с различни последствия за държавата, но, гледайки назад, може да се спънем по пътя си напред.
За пореден път се появяват признаци, че Проектът АЕЦ „Белене“ ще се случи. И днес тази перспектива е доста по-реална, особено след разговорите на президента Румен Радев в Русия с премиера Медведев и президента Путин и последвалото посещение на министър-председателя там. Ние винаги сме стояли зад тази централа. Аз още един път ще повторя, защото централата е необходима за целия регион, а не само за България.
Ако ние като държава не побързаме да се възползваме от предимството, което ни дава фактът, че имаме лицензирана площадка и почти готово оборудване и не запълним тази празнина, естествено, че тя ще бъде запълнена от други. Те ще си построят техните централи и ние вместо да изнасяме ток, вместо да бъдем енергийно независими, ще трябва да внасяме. Логиката е проста, елементарна, няма как да възразявате срещу нея.
Може ли да минем без участие на руската страна в този проект? На всеки, който мисли реално и не е заслепен от политическите пристрастия, е повече от ясно – при условие, че реакторите са руски, значи и участието на Русия в този проект в една или друга роля е предизвестено. Логично, не може да противопоставите нищо.
Но тук трябва да дадем отговори на спекулациите, че подобен проект може да ни постави в зависимост от Русия. Категорично това не е така. Тук става въпрос за чисто икономически отношения. Искам само да припомня, че и по европейската статистическа методология произведената енергия от атомна централа се води собствено производство, независимо откъде идва ядреното гориво, защото себестойността на ядреното гориво е много ниска и е почти нищожна в сравнение с останалите разходи и цената на електроенергията накрая. Освен всичко друго срокът за презареждане е много голям. Няма как да кажем: днес рязко свърши горивото, утре трябва да зареждаме. Година, година и половина вече все по-дълъг става срокът на презареждане на централите.
Нещо повече. Колкото и специфично да е ядреното гориво, то може в краен случай да бъде заменено от друг източник. Тук приказките за зависимост, че Русия ще ни врътне кранчето, няма как да бъдат обяснени по друг начин освен чрез политическо заслепяване. Колкото до самото строителство – да, строителството и монтажът на оборудването не може да стане без тези, които са произвели реактора, но това е и световна практика. Нали така, госпожо Министър? И води не до зависимост, а води до сигурност. Също логично.
Ние от БСП предлагаме АЕЦ „Белене“ да бъде в отделно от НЕК държавно предприятие. Би било целесъобразно да се гледа възможността да бъде заедно с АЕЦ „Козлодуй“, което ще позволи на това държавно предприятие да ползва проектно кредитиране и да си изплаща инвестицията с произведеното от всички функциониращи реактори в България – нещо, което ще облекчи държавата, а може би ще намери начин и ще бъде по-лесно за реализиране на Проекта.
Предвид ограниченото време няма да се спирам на това, което съм отбелязал, но искам само да кажа, че дългото лутане по отношение на този проект – над 30 години, както вече споменахте, трябва да ни е обица на ухото, когато говорим за проекти, надхвърлящи мандата на едно правителство. Трябва да имаме консенсус по въпроси, засягащи националната сигурност и националните интереси. Ние от БСП винаги сме заявявали, че сме за този консенсус и ще работим за него. Нека да го търсим преди да започнем да реализираме даден проект, а не след като сме започнали да го реализираме и тогава да се борим с неговите противници, което губи време, губи енергия и не води до положителни резултати.
Още нещо. Доколкото ми е известно, в света няма нито една атомна централа, изградена без държавата да поема гаранции под една или друга форма, свързани както със сигурността на функциониране на самата централа, устойчивостта на средата, в това число и правната рамка, която съществува, така и с ангажиментите, които имаме по отношение на антитерористични мероприятия и защита от кибератаки.
Госпожо Министър, докладът, който Вие внесохте, е обнадеждаващ, но не е достатъчен. Припомням още веднъж, че съществува решение на Народното събрание от 2012 г. със заглавие: „Решение относно спиране строителството на АЕЦ „Белене“. Оставете заглавието. Беше Ви обърнато внимание на преамбюла, където се говори за несъществуваща, според доклада на БАН от 2000 г., сеизмична опасност. Няма такава опасност – не съществува. Там се говори за препоръка да правите паро-газова централа. Затова ние от БСП настояваме, първо, да се приеме друго решение на Народното събрание, с което да бъде отменено Решението от 2012 г. и след това трябва да се търси вариант, при който печели държавата и стратегическият инвеститор. Построяването на втора атомна централа ни връща отново в клуба на най-модерните ядрени държави, защото и реакторите все още са от най-модерните, но ако продължаваме да се бавим, ще станат остарели.
Уважаеми дами и господа народни представители, завършвам това мое изказване с надеждата, че този път Проектът АЕЦ „Белене“ ще бъде реализиран, но и обръщам внимание на казаното от мен по-рано, че проблемите пред него не са за подценяване и само разумни преговори с потенциални стратегически инвеститори, преговори, насочени към защита на интересите не само на инвеститора, но и на държавата, могат да дадат успешен старт.
Господа управляващи, считаме, че нашето предложение, на БСП, е по-обхватно, поддържаме го и ще гласуваме за него. Искам да подчертая обаче, че дори мнозинството да не се съобрази с този важен проект за страната и националната ни сигурност, ние в знак на готовност за постигане на консенсус ще подкрепим Вашия Проект за решение. Ще го подкрепим, въпреки че според нас той е доста по-ограничен, но пък за сметка на това е първата крачка от 2012 г. в правилната посока. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Жаблянов, господин Аталай и господин Ненков.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! С интерес слушам дискусията и искам да напомня един общоизвестен политически факт. През 2013 г. в България се проведе референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в България?“, в който участваха милион и 400 хиляди гласоподаватели, български граждани. Резултатът беше 70% отговор „да“ и около 30% отговор „не“. Референдумът според броя на участниците надхвърли изискваните от Закона 20%, за да бъде валиден, без да е задължителен.
Тоест чисто политически в България има референдум, проведен по въпроса за строителството на втора ядрена централа, и този референдум с валидния си резултат и с категоричния изход, струва ми се, до голяма степен предопределя всички дискусии! Защото, както е известно, резултатите от референдума са над гласуването, дискусиите и така нататък в Народното събрание!
Днес тук даже имаше въпрос: дали Народното събрание трябва да обсъжда този въпрос и да не го прехвърли на правителството? Каква е тежестта на едно решение на Народното събрание?
Вземам думата с настоятелната молба при обсъжданията всички да се съобразим с резултатите от референдума, който е валиден. Референдумът беше организиран от Българската социалистическа партия – да напомня на тези, които през това време са протестирали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики към изказването на господин Жаблянов? Не виждам.
Господин Аталай, заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да изкажа становището, мнението на „Движението за права и свободи“ във връзка с днешния дебат по точката от Програмата.
Уважаеми колеги, искам още в началото да Ви кажа, че всички изказвания дотук според мен не бяха по същество, не бяха по темата. Нито в доклада на министър Петкова, нито в решенията някъде има да се даде разрешение за строителство на АЕЦ „Белене“! Никъде няма един ред по това нещо. Ако имаше, трябва да знаете, че днес тук щеше да бъде премиерът, щеше да застане на трибуната, щеше да бъде водачът на… – феникс ли казахте Вие преди малко (реплики от „БСП за България: „Феликс!“), Феликс, щеше да бъде като човека, който наистина отговорно взема решение за строителство в енергетиката или инвестиции около 20 млрд. лв. Не го виждаме.
От „Движението за права и свободи“ го поканихме с ясната цел не да дойде тук, за да го унижим – да дойде тук да разясни на народните представители, след като преди заминаването в Москва пусна в общественото пространство, че ще строим „Белене“, какво се случи в Москва, какви договорености има или няма никакви. Това беше мястото на премиера – тук да разясни и да поеме пътя за рязане на следващата лента. Премиера го няма и затова за мен този разговор, този дебат е подвеждане на Народното събрание.
Господа от „Воля“, няма политическа воля. Ако слушате дебата, ще видите, че точно противоположни са решенията, предложени от БСП и от ГЕРБ. Няма политическа воля! И отвън няма политическа воля. Апропо, за тези отвън, дето ни обвиняват, че сме били заедно с тях против интересите на държавата, също няма как да се съглася, защото и те са част от българското общество, и те имат мнение. Не може един човек да излезе тук – всичките му аргументи в Народното събрание да бъдат само против ДПС и като види ДПС, да се наежи.
И си задавам въпроса, господин Шопов: ако двамата с Вас излезем на улицата и група турци ни видят, кого ли ще вземат за турчин? (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, нека да говорим по темата енергетика. Моля Ви, не излизайте от темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не излизам – по темата. Госпожо Председател, не ме прекъсвайте. Много Ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Излязохте, затова Ви насочвам отново да влезете в темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Смятах, че ГЕРБ вече са приключили списъка с неправилните решения – най-после е времето да започнете да вземате правилните решения. Явно, че този списък все още е дълъг.
Решенията за АЕЦ „Белене“, госпожо Министър, не са извън енергетиката. Вашите аргументи – ще Ви кажа какви са, но ако искахме да водим сериозен дебат за енергетиката, днес трябваше да представим пред Народното събрание необходимостта от нови мощности при закриване на стари, които не отговарят на Директива 88 от 2001 г., включително на новата директива за големите горивни инсталации, които замърсяват въздуха.
Нямате такова представяне пред нас. Щеше да бъде сериозен разговорът – да кажете колко ще бъде растежът на икономиката и колко ще бъде растежът на ползваната, произведената електроенергия, след като сме минали през диверсификация, и енергийната ефективност. Щяхте да видите тогава, че ако изпълним енергийната ефективност и закрием определени мощности, може би няма да има нужда от нови мощности. Спирам дотук. Или ако имаме нужда от нови мощности, тогава застанете пред нас и ни кажете каква енергия е необходима – базова мощност: ядрена, паро-газова или от новите, иновативните. Нямате такова предложение.
Всъщност нямате стратегия. Искате да подкрепим нещо, което чух и от ОП, които казаха, че е безсмислен разговорът за миналото, безсмислен е разговорът и за бъдещето.
Не, колеги. Разговорът за бъдещето на енергетиката, ако започнете с „Наздраве!“, както започвате сега, ще доведе до същото положение, което беше и преди. Енергетиката иска здраво ръководство, здраво управление.
За това, което поехте Вие във вътрешната част, без големите енергийни проекти, госпожо Министър, Ви приветствам, но за големите енергийни проекти, ако ни кажете, че е необходима ядрена енергия, кажете тогава: какви са икономическите показатели, отказахте ли се от онези решения в преамбюла, които ги пуснахте преди – за сеизмологията, какво ще правим с отработеното ядрено гориво? И след това какво ще правим – ред други неща, ще влязат ли в цената? Ако направим паро-газова централа, откъде ще дойде газта? Видяхте, че ГЕРБ затвориха „Южен поток“. Преди това онези пък, които са отвън сега, затвориха „Син поток“, претендирайки, че ще умрат скаридите и рибите в дъното на Черно море.
Уважаеми колеги, щеше да бъде смешно, ако не е тежко – ситуацията е много тежка. Ситуацията е тежка, защото нямате баланс в енергетиката. Виждали ли сте неподредено чекмедже? Опитвали ли сте да подредите чекмедже, което някой друг е разбъркал? Много е трудно. Няма как да се случи.
Госпожо Министър, Вие ще бъдете натоварена с една тежест – тежестта, от която няма как да излезете.
БСП – приветствам ги. Господин Иван Генов каза в Комисията, че по рождение се занимава с ядрена енергетика и има добри идеи.
С това решение, с което в момента ще Ви натоварим, не даваме никаква възможност да вземете каквото и да било решение, свързано с ядрената енергетика. Как искате тогава да Ви подкрепим? За какво да Ви подкрепим?
Все пак, за да не сме толкова голословни, ако имахте цялата стратегия, ако бяхте се запознали с новите технологии, ако бяхте ни убедили тук, че дерогацията ще мине и няма да имаме закриване – с 2% увеличение на горивните инсталации, колко милиарда инвестиции са необходими за въглищните централи?
Ако всичко това стане ясно на народното представителство, за да изясним след това и на другите хора, тогава референдумите, господин Жаблянов, нямаше да останат неизпълнени. Защото е много лесно да произведеш референдум за строителство на ядрена централа, когато обществото не знае защо и поради каква причина го искаме – все едно днес да искаме референдум дали заплатите на гражданите в България трябва да станат 5 хил. лв. Направете такъв референдум и ще видите, че резултатът няма да е като този за „Белене“.
Вашите аргументи, ако бяха такива, щяхме да Ви подкрепим. Обаче вижте сега Вашите аргументи какви са.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Лично обяснение!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Първото, което е, звучи така – след срещата с президента Путин трябва да създадем нова тема в обществото и пускаме обществото да дъвче ядрената енергетика. Защо? Защото имаме два реактора на площада и се чудим какво да ги правим. Така е, имаме ги реакторите. Но, както и преди малко господин Николов каза, ако бяхме пуснали да работят реакторите от 1981 г., днес щяхме да имаме евтина енергия. Ако пък бяхме ги пуснали през 2018 г., днес щяхме да имаме също евтина енергия. Вие ги спряхте. Вие спряхте Проекта.
Сега какво ново се случи в този проект? Абсолютно нищо. Без разрешението на „Атомстрой“, без разрешението на Путин Вие не можете да започнете да правите абсолютно нищо по този проект. Иначе казано, Проектът е руски. Държавата ще участва ли? Как преценихте, че пък апортната вноска с реакторите ще бъде 30%? Та Вие не знаете как и по какъв начин ще съхраните отработеното ядрено гориво и след преработката му. Господин Генов – директорът от АЕЦ-а, ще Ви каже какво държим още в Русия.
Не е прост въпросът, не е прост проблемът – аз се чудя защо господин Цветанов не си слага слушалката и днес, както вчера слушаше декларацията. (Смях от ДПС.)
Нещата са много сериозни, колеги. Решението, което ще вземете днес, е Ваше решение. Ние няма как да подкрепим неясния изход от едно решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики към изказването? (Шум и реплики.)
Първо да изчерпим процедурата. Нека да минат репликите и ще Ви дам думата.
Господин Шопов, изчакайте за личното обяснение.
Първо господин Николов имаше реплика, Жаблянов има лично обяснение.
Господин Жаблянов, изчакайте репликата.
Завършваме процедурата с дуплика и тогава ще дам думата за лично обяснение първо на господин Шопов, след това на господин Жаблянов.
Господин Марешки иска реплика.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Аталай, исках да направя само няколко пояснения, защото обикновеният слушател може да се подведе от подредената логика, която влагате.
Благодаря – цитирахте, че наистина щяхме да имаме евтина енергия, ако работеше поне единият блок, който беше почти готов, построен на площадката в Белене. Искам обаче пак да Ви кажа: дори да не бяхме спрели Проекта, той нямаше как да бъде функциониращ към момента, защото в 2016 г. приключи изработването на оборудването с дълъг цикъл на производство. Всеки един, който е запознат, знае, че няма как, когато сложиш на установката корпуса на реактора, той не може да бъде свалян, продължаван, спиран, пускан, тоест като се сложи, той се завършва до края. Казано по друг начин, нашето спиране или пускане не е влияло върху периода на изработването му. Знаем, че Ижорските заводи са собственост на „Газпром“, те не се влияят от мнението на „Росатом“ или на „Атомстройекспорт“, който фактически е възложителят.
Реално погледнато през 2016 г. е завършено оборудването с дълъг цикъл на производство. То се работеше дори и когато течеше арбитражното дело! Така че всеки, който казва, че „Белене“ щяла да работи, е абсолютна лъжа. Това не е вярно! А иначе съм съгласен – ние нямаме влияние върху този процес, че ако единият блок, който беше поставен там, както казвам – технология, VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, и беше построен, то в момента цената на електрическата енергия щеше да е съизмерима със себестойността, която АЕЦ „Козлодуй“ продава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Господин Марешки за втора реплика.
Трета реплика ще има ли, колеги? Не виждам.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Уважаеми господин Аталай, както стана ясно, има воля в парламента, макар и към момента с една не толкова голяма колкото ми се иска парламентарна група, но не това е важното. Според нас има и воля за изпълнение на Проекта. Дребните дрязги от дясната и лявата страна на залата ги приемаме по-скоро като това дали да стигнем от Варна до София, минавайки по южната магистрала, или да минем по северната магистрала. Пътят обаче е ясен. Пътят е построяването на АЕЦ „Белене“ и това е основното.
Затова за пореден път призовавам да спрат тези дрязги, да се концентрираме върху основното, да подкрепим Проекта, който господин Ненков ни изчете – считаме, че е максимално подробен, и да действаме по същество! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Господин Аталай, ще има ли дуплика? Заповядайте.
Колеги, на балкона днес са младежи от Гоце Делчев. Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, господин Николов! Вие направихте достатъчно много, за да не може да бъдат произведени реакторите навреме, за да се пусне първият блок в 2018 г.
Господин Марешки, с едно изречение. Защо „Воля“ не внесохте едно решение, което да бъде от една точка: да вземем днес решение за строителството на АЕЦ „Белене“. Тогава щяхте да видите колко народ щеше да Ви подкрепи. Затова казвам, че няма воля. Това е една игра, колеги!
Да, моето уважение към Вашата парламентарна група! Още веднъж Ви казвам обаче: когато се представят доклади, решения за енергетиката в България, те трябва да бъдат в съзвучие с визията, със стратегията за развитие към 2030 – 2040 г. и по съответни енергии, от които ще получаваме производството – базова мощност, слънце, вятър, новите иновационни технологии, ефективност, диверсификация. Като направим всичките тези неща за националната сигурност на България, тогава вече, ако има излишък, трябва да си помислим защо сме направили повече мощности и имаме излишък, ако имаме недостиг – къде и по какъв начин да направим ефективността, за да имаме растеж в икономиката? Това е истината, колеги! Всичко друго – с мустаците, без мустаците, е празна приказка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
За лично обяснение – първо, господин Шопов, после господин Жаблянов. (Шум и реплики.)
Вие, господин Генов? И Вие искате лично обяснение, така ли? Добре, и на Вас ще дам думата.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Взимам думата за лично обяснение, само защото се опитахте да ме уязвите, Вие, господин Аталай, един от все пак малко приличните люде в ДПС. (Шум и реплики от ДПС.)
За Вас съм казвал преди, и за доктор Адемов, че когато Картаген бъде разрушен, което е каузата на моя живот, от ДПС хората ще избират, които сега гласуват за ДПС, свои народни представители и те ще бъдат разпределени във всички парламентарни групи, каквото е нормалното представителство в една нормална и демократична държава, както е в Европа и както е било в България някога.
За мен кой какъв е си личи по делата, и не само по делата, а и по думите, по каузите, които всеки защитава, а аз защитавам – и днес виждате, една национална кауза, зад която стои огромното мнозинство от българския народ, господин Аталай, а не както Вие се опитвате: имало обструкции и нямало консенсус, тъй като едни, за които говорих преди малко, отвън, при паметника на Цар Освободител, заедно с Вас били против.
За себе си давам най-кратката си характеристика и винаги съм се самоизживявал и чувствал като православен българин. И нищо друго! Всичко, което съм правил, е било в защита на българския национален интерес и на народа ми. А кой какъв е – понеже Вие поставихте въпроса, ще Ви напомня, господин Аталай, че в България през XVII век при едни от катаклизмите в Османската империя от Иран са прекарани, преведени и пренесени в България компактни групи население, защото иранците не са турци, защото не са сунити, господин Аталай, а са аливити. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Много добре знаете за това! Не знам Вие как се чувствате – дали като турчин, аливит, сунит или… Това е Ваш въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, прощавайте!
Господин Жаблянов, заповядайте за лично обяснение. После господин Генов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги народни представители, госпожо Министър! Господин Аталай, поставяте много смислен въпрос, който отнесохте към моята персона, но това няма отношение към мен – въпросът за тежестта на решението на Народното събрание и кой да взима решенията в България за такива структурни проекти с огромни разходи. Очевидно е, че правителството не може да ги вземе тези решения, след като въпросът е стигнал до Народното събрание. Очевидно е, че експертното ниво на взимане на такива решения е доста тясно като компетенции, за да решава стратегически въпроси.
Искам да обърна внимание на колегите народни представители, че от европейските държави Германия има такива стратегически решения – дали да развива ядрената енергетика. Въпросът не е за цената, вида, реакторите, сеизмична ли е площадката и какъв е бетонът. Това не е дебат за Народното събрание, но по този въпрос може да се произнесе суверенът на българския народ – дали България да развива ядрена енергетика, и мисля, че е от неговите компетенции не заради друго, а защото развитието на ядрената енергетика и нейното неразвиване ситуират една държава в съвременния свят от гледна точка на цялостното й икономическо развитие. Затова компетенциите на българските граждани в това отношение са извън всякакво съмнение. Затова референдумът има своята тежест.
Ангажимент и отговорност на правителството е да подреди чекмеджето, ако позволите да Ви цитирам. Само че то не може да свърши тази работа! Тук се солидаризирам изцяло. Не могат да го направят! Те допреди три години смятаха, че този референдум няма значение и няма да развиват ядрената енергетика. Днес играят политически кадрил, за да спечелят някой и друг глас.
Солидаризирам се с Вас. Аз също се съмнявам в тежестта на тази дискусия и в искреността на техните намерения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Генов, заповядайте.
На балкона е посетителска група от община Раднево, водена от кмета на град Раднево.
Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не ме нападай, ще те нападам!
ИВАН ГЕНОВ (БСП за България): При тази покана от господин Аталай аз няма как да не се възползвам от лично обяснение.
Това, което той спомена и някак си увисна във въздуха – за добри предложения, аз наистина смятам, че са добри предложения. В това отношение определено смятам, че има привърженици и от страна на ГЕРБ, и от страна на БСП. Според мен най-добрият вариант за реализацията на Проекта е излизането на АЕЦ „Козлодуй“ от Българския енергиен холдинг, създаването на ядрен холдинг в България, в който да влезе АЕЦ „Козлодуй“ и новото предприятие, което ще изгражда АЕЦ „Белене“. Това е най-добрият вариант. Такъв вариант предлагахме и в 2008 г., но не го приеха – тогавашното ръководство на Министерството…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Личното обяснение какво е точно, господин Генов?
ИВАН ГЕНОВ: Това е обяснение на господин Аталай, защо… (Шум и реплики.) Това не съм го казвал…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …защо приехте поканата му.
ИВАН ГЕНОВ: Така.
И другото, господин Аталай, по отношение на това, че трябва нещо да връщаме от Русия – засега нищо не връщаме. Засега от Русия нищо не връщаме, а продължаваме да извозваме отработено ядрено гориво към Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Понеже има още заявени изказвания, давам 30 минути почивка. Ще продължим дебата след това.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си, за да продължим разискванията.
Продължаваме с разискванията по точката от дневния ред.
Има записано желание за изказване от господин Ненков. В залата ли е?
Други желаещи има ли за изказвания, или да изчакаме народните представители, които са заявили желание?
Моля, квесторите, поканете народните представители.
Господин Ненков, заповядайте – имате думата за изказване, заявил сте такова желание преди почивката.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, и преди малко казах още в представянето на Проекта за решение, което ние сме внесли заедно с колегите от „Обединени патриоти“, че за историческия преглед на „Белене“ можем много да говорим. Можем много взаимно да се обвиняваме, но в крайна сметка сме поставени в една ситуация, в която трябва да вземем най-далновидното решение, на базата не на лични и политически пристрастия, а на базата на обективната ситуация с поглед към бъдещето – дали тази централа има своята икономическа и финансова обосновка, и дали тази електроенергия, която в бъдеще тези два реактора биха произвеждали, биха били необходими за нашата икономика?
Според мен най-грешният въпрос, който може би и в миналото, за съжаление, може би и в настоящето се задава, е „за“ или „против“ „Белене“. Този въпрос, така поставен, за мен почива по-скоро на някаква субективна преценка, отколкото на реалната необходимост от изграждането на един такъв голям инфраструктурен проект, който е близо 20% от брутния вътрешен продукт, който по технология, по проект трябва да работи следващите десетилетия, и който трябва да бъде изграден за нечия сметка.
Според мен много по-съществени са други два въпроса и те винаги е трябвало да бъдат на първо място, а не дали сме „за“, или „против“ „Белене“ – какво е моето мнение, какво е мнението на другите колеги.
Първият въпрос е дали тази енергия е необходима като базова мощност в нашия енергиен микс?
Вторият въпрос е дали държавата може да си позволи, именно такава инвестиция в такъв проект?
Ще започна отзад напред. Дали можем да си позволим един такъв инфраструктурен обект? Нашето мнение е, че ние не можем.
В крайна сметка държавата, Националната електрическа компания не трябва да забравяме, че след като беше осъдена от Международния арбитражен съд по делото с „Атомстройекспорт“ за доставката на дооборудването с дългосрочно потребление и производство на енергия, държавата и ние тук като народни представители гласувахме Закона, с който Министерството на финансите отпусна пари на Министерството на енергетиката, респективно на НЕК, за да плати тези милиард и 200 млн. лв. на руската страна.
Отделно Българският енергиен холдинг също имитира преди време дълг от 1 млрд., с който подпомогна сериозната задлъжнялост, в която бяхме изпаднали преди няколко години между различните енергийни компании в държавната енергетика.
Следователно въпросът е дали държавата може да си позволи един такъв допълнителен разход извън това, което ние сме направили? Моето лично мнение и на колегите, които сме внесли това предложение, е не.
Що се касае до втория въпрос: дали имаме нужда от тази електроенергия? Да Ви кажа честно, предвид историята на този проект, която със сигурност не е еднозначна и със сигурност търпи много критика – по начина на стартиране, разработване, проектиране, финансов модел, търпи много критика. В крайна сметка никой не може да каже дори и колегите от БАН, на които им беше възложено да направят един подробен доклад – да, те прогнозират приблизително при определен ръст на икономиката, при определени други променливи величини, че ще е необходима базова електроенергия примерно след 2035 г. Предвид и ситуацията, и новите изисквания, свързани с Парижкото споразумение, а именно за големите горивни инсталации, където или те трябва да направят неимоверни финансови усилия, за да отговорят на тези критерии, или следователно тези централи, или някои поне от тях да излязат от употреба, следователно може би ще са ни необходими още базови мощности.
Искам много ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ като политическата партия никога не сме били против развитието на ядрената енергетика. В нашите решения, които сме гласували и през 2012 г. и след проведения референдум от 2013 г., ние винаги сме заявявали, че сме за развитието на този вид електроенергия. Друг е въпросът на каква цена?
Тук е важно да отбележим и смисъла на нашето решение. Нашето решение казва следното: предвид ситуацията, предвид възможностите, които министърът на енергетиката е дал като опции за съществуващото оборудване, площадка, а именно материалните и нематериалните активи, които държавата по един или друг начин харесва или не, е вложила до този момент. Базирайки се на този доклад, базирайки се и на доклада на колегите от БАН, на който стъпва и докладът на министъра на енергетиката, ние сме приели едно решение, по-скоро сме предложили едно решение, с което даваме един мандат. Тук е много важно да се отбележи, че гръмките заглавия от сорта на „Рестартираме Проекта „Белене“ според мен не са коректни. Нищо не рестартираме! Даваме мандат на Министерския съвет, на министъра на енергетиката да направят своите проучвания, да направи своите контакти с инвеститори, които имат желание да вложат не малко средства в този проект, да се намери възможност или вариант, в който държавата без гаранции, без допълнително утежняване на българския потребител, без дългосрочни договори за изкупуване на тази електроенергия на базата на това, което вече сме вложили, да се изгради този проект. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за малко тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предвид ситуацията и няколко варианта, които бяха предоставени, със сигурност, колеги, най лошият вариант на този етап, пак казвам, на този етап, преди да сме видяли какво е пазарното проучване – най-лошият вариант е нищо да не правим.
Тук според мен имаме сериозен консенсус с немалко от политическите партии. Ние трябва, длъжни сме да проучим поради грешни или негрешни решения ние сме стигнали дотук и ние трябва да проучим всяка една възможност. Истинският пазарен тест, колеги, за този проект предстои.
Ако приемем, че след Решението на Арбитражния съд сме затворили една страница и сме стигнали дотук, оттук нататък този проект аз вярвам, че трябва да се реализира по много по-различен начин от това, което беше в първоначалния си вариант след 2005 – 2006 г.
Истинският пазарен тест ще покаже дали инвестициите, които се направят в този проект, биха били наистина финансово и икономически изгодни за бъдещите инвеститори. Ако това се покаже и наистина има такъв интерес, то не виждам нищо лошо държавата с наличното оборудване, с наличните материални и нематериални активи да участва, но не трябва да бъде на всяка цена. И тук на няколко пъти се повтори, че това не трябва да бъде на всяка цена. При 30-годишната и повече годишна история на този проект, предвид и ситуацията, в която се намира нашата икономика, предвид потреблението, базовите мощности, които имаме в момента, то, някак си волно или неволно, инстинктът ни за самосъхранение ни е запазил до този момент. Защото в ситуация, в която имахме още два блока по 1000 мегавата, ние щяхме да имаме в пъти повече количество от това, което потребяваме и предвид пазара, който е на електроенергия, макар и отворен вече, макар че тук не става въпрос само за нашата икономика, а изобщо за целия регион, със сигурност щяхме да имаме проблем с това по какъв начин да реализираме, и както каза колегата Николов преди малко, как ще трябва да мислим кой от блоковете да спираме, за да може, доколкото знаем, не е много технически правилно, за да може да балансираме системата.
Много ясно искам да подчертая, че нашето решение неслучайно е толкова предпазливо. Мога да го квалифицирам точно като предпазливо, защото не искаме на всяка цена – тук има голямо разминаване между нашето предложение и колегите от БСП. Те винаги са били, да, последователни до голяма степен. Те винаги са искали този проект да бъде реализиран и то при всяка една такава възможност. Докато ние казваме ясно и сме посочили ясни параметри, в които трябва да влязат следващите преговори. Много далеч съм от мисълта и не съм съгласен с това, че едва ли не и преди малко казах, че парламентът и мнозинството нямат доверие на министъра на енергетиката, на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (Шум.) Колеги, моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не, напротив. И в 2012 г., и сега ясно стана, че Решението на Народното събрание не е обвързващо, задължително за когото и да било министър. То е препоръчително.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Така ли?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Трябва да четете, колега, и ще разберете за какво говоря.
И в 2012 г. в Решението ясно е записано, че одобрява Решение на Министерския съвет № 250 – той не задължава. И в ден днешен дори и днес да приемем това решение министърът на енергетиката по принцип, по презумпция може да се не съобрази с това решение. Но истината е, че тук се търси политическа воля за реализирането или за нереализирането на този проект и това е най нормалният начин, това е най-прозрачният начин, тъй като в парламента, естествено, представляваме немалка част от избирателите. Този проект, каквото и да бъде неговото бъдеще, трябва да бъде взето на базата на максимално широк консенсус, защото такива проекти се реализират през поредица от правителства. Ако ние вземем решението на всяка цена, напук на всичко и на всеки, то със сигурност бъдещето му най-вероятно ще бъде такова, каквото е до този момент, а то е никакво.
Заради това адмирирам и тук, трябва да сме абсолютно убедени в това, че всяко едно такова решение трябва да мине през санкциите на Народното събрание, за да може един ден да не е един министър или един Министерски съвет единствено и само те да носят тази отговорност, ами всички ние като народни представители.
Затова, колеги, в заключение наистина, мога да кажа следното – че нашето решение може да се характеризира с едно изречение. То е, че Проектът „Белене“ има своето бъдеще, но не на всяка цена. От друга страна, нищоправенето е най-лошият вариант в този случай и е редно ние да дадем мандат на Министерския съвет, на правителството, на министъра на енергетиката да намерят най-добрия вариант. И ако този проект е финансово и икономически изгоден, то в следващите месеци времето ще го покаже. Пазарният тест за „Белене“ предстои. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики към изказването? (Народният представител Красимир Янков иска думата.)
Нямате време.
Други реплики? Не виждам.
Изказвания, колеги, има ли? (Шум и реплики.)
Колеги, ще Ви помоля да заемете местата си в залата и да осигурите необходимата тишина.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В днешния ден ние водим един дебат, който е свързан със съдбата на АЕЦ „Белене“.
Понеже имаше много обвинения, чисто политически, към Политическа партия ГЕРБ за Решението за спирането, което беше взето в 2012 г., и за всичко това, което правителството с министър-председател Бойко Борисов е правило през всичките тези години в сферата на енергетиката, само мога да припомня на всички тук присъстващи една хронология, която е важна.
Проектът за АЕЦ „Белене“ е започнал в 1981 г. Уважаеми колеги, в рамките на 47 години АЕЦ „Белене“ все още е на кота нула. Ако Вие обвинявате ГЕРБ за спирането и за това, че не се е реализирала площадката на АЕЦ „Белене“ – имали сте възможност да го направите 38 години, преди да дойде ГЕРБ на власт!
Но това, което се случи в 1990 – 1991 г., е да може действително да спре АЕЦ „Белене“. И когато вървим по хронологията, няма как да не стигнем до 2000 г., когато има едно експертно решение, с което се определя, че за ядрените мощности в страната ни най-добре е да се изгради площадката на АЕЦ „Белене“ и се отхвърля възможността да се прави VІІ реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Това е във време, когато действително се е подхождало много крайно и, разбира се, без абсолютно никакви смислени аргументи.
В 2004 г. се взема Решение от Министерския съвет за изграждането на ядрена централа, а през 2005 г. Проектът се определя като „обект от национално значение“.
И тук, колеги, в този период – до спирането на АЕЦ „Белене“, мога да кажа, че е един от хубавите модели за корупция и за водени политики, които могат действително да бъдат в ущърб на обществото и в никакъв случай не защитават националните интереси.
Всичко това, което искам да Ви кажа, е, че през 2006 г. НЕК подписва споразумение. С него обаче се отлага многократно подписването на договор за извършването на всички тези дейности и възлагане изработването и закупуването на ядрените реактори. Никой не говори за този период! Защо този договор не беше подписан? Защото никой не е имал възможността да носи политическа отговорност за подобно решение и за подписването на този договор.
В 2008 г., знаете всички, че се подписва едно Допълнение 5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство. Това става точно в периода, когато Вие от БСП управлявате. И подписвате, възлагате, но всъщност отказвате да подпишете договора, за да може да се види действително какви са ползите за държавата и каква е сигурността, която ще се гарантира на България.
Това нещо, разбира се, за Вас не представлява значение, защото за Вас не е важно дали има принципи и дали те се спазват, дали има критерии и те се спазват. Вие през цялото време сте искали да има един проект, зад който държавата да стои като държавна гаранция и, разбира се, да има подписани дългосрочни договори за изкупуването на една скъпа електроенергия, което определено щеше да бъде в ущърб на българския потребител. (Провиквания от „БСП за България“.)
Много са вариантите за обяснение, мога да Ви кажа, че от 2011 г. до 2016 г. се води арбитражното дело. Това арбитражно дело завършва с осъждане на страната ни, която трябва да плати 1 милиард и 200 милиона лева на база на всичко това, което сте пропуснали като възможности през всичките тези години да направите чрез договор с много ясни разчети.
Това, което е много важно да се знае, е, че когато в 2012 г. спираме изпълнението по старите решения, които са били от десетилетия, мога да Ви кажа, че правителството на Бойко Борисов към тогавашния момент е било загрижено за държавата и за това, че когато се подписва всеки един договор, както и всяко едно изпълнение, трябва да бъде достатъчно добре мотивирано и най-вече да бъде обяснено на обществеността. Точно затова в 2016 г., когато излиза това решение по арбитражно дело, Вие знаете, че страната ни беше задължена да плати тази сума, и това, което направи министър-председателят, е да потърси съдействието на руската страна да ни опростят 90 милиона лихви. Те бяха опростени и всъщност ние платихме само това, което Вие бяхте договорили и това, което бяхте с намерение да реализирате.
В 2013 г. имаше проведен референдум. Този референдум показа много ясно, че всъщност българското общество не задължава българския парламент и правителството за изграждането на АЕЦ „Белене“. И с днешното решение, което предлага Министерският съвет, и това, което предложиха народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, е да можем действително да дадем тази гаранция, че няма да има държавни гаранции и че няма да има дългосрочни договори, които ще бъдат в ущърб на българската държава. Нека всичко да бъде на пазарен принцип, защото комунизмът си замина! И тези опити за корупционни схеми, които бяха приети по времето на тези управления през тези десетилетия, смятам, че трябва да бъдат прекратени и да бъдем искрени към българските избиратели! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря на колегите, които ще подкрепят решението и тези добавки, които бяха направени от народните представители от ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов, времето!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За да може действително и министърът на енергетиката, и българското правителство да си изпълнят своя ангажимент и да защитят, на първо място, националния интерес и обществения интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
По начина на водене, но само по начина на водене, господин Стойнев, без да правите изказване по същество!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Към Вас е, госпожо Председател, защото Вие допускате наистина да се говорят неистини и може би трябва да обясните на някои хора, че ние сме осъдени, защото ГЕРБ спряха Проекта. Това е истината! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
При положение че Вие подписахте и допълнителни споразумения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Стойнев!
По начина на водене – към мен!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ГЕРБ са подписвали допълнителни споразумения! Да, това е истината.
И обяснете на господин Цветанов, че в една Великобритания, в „Хинкли пойнт“, където има договори за разлика, явно там комунизмът се е върнал! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. (Шум и реплики.)
Други изказвания, колеги? Няма.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, на първо място, да Ви благодаря за конструктивния дебат. Благодаря за позициите, които бяха изразени. Благодаря за въпросите, които бяха повдигнати.
Всеки един от тези въпроси може да бъде определен като много важен, много значим, но това, което остава като усещане у мен от днешния дебат, е, че има консенсус по един основен въпрос и този основен въпрос е свързан с това, че ние всички заедно имаме желанието, намерението и политическата воля да търсим решение на този въпрос, свързан с Проекта АЕЦ „Белене“, който, както вече неколкократно беше споменато тук, стои в българската енергетика повече от 37 години на дневен ред. Според мен това е най-важното.
Аз съм изненадана от това, че темата, свързана с необходимостта от отмяна на Решението на парламента от 2012 г. се превърна в основна тема и сякаш и това е основната разлика между двете решения, които колегите от БСП са предложили и съответно колегите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
В тази връзка аз искам да внеса само следното пояснение – Вие сте хората, които сътворявате, които творите законите в страната и всъщност много по-добре от мен знаете, че когато се преуреждат един тип обществени отношения, то тогава в сила е този акт, който е последният акт, това, което всъщност е взето като решение, така че аз мисля, че на практика няма разлика в позициите и няма разлика в решенията, които се предлагат.
И понеже господин Бойчев постави въпроса, свързан с това дали се ползвам с доверието на колегите, дали съм подала оставка, аз искам да помоля просто да не изместваме темата. Тя е много важна! Това дали имам аз доверие и съответно се ползвам с доверието на парламента и правителството се ползва с неговото доверие мисля, че е повече от ясно, тъй като предложението, което Политическа партия ГЕРБ и колегите от „Обединени патриоти“ направиха, преповтаря предложението, което е одобрено съответно от Министерския съвет.
Тази тема е много по-маловажна – важната тема е свързана с общото решение, с политическия консенсус по тази изключително важна тема, защото без устойчиво решение по отношение на възможността за реализация на Проекта АЕЦ „Белене“ и за това да защитим нашите национални интереси няма да има, ако ние нямаме консенсус и то широк консенсус, който да гарантира устойчивост на едно такова решение.
Що се отнася до Проекта, бих искала само да поясня няколко основни елемента. Тук се казаха много неща, почти всичко се каза, но, уважаеми дами и господа народни представители, днес ние не сме в хипотезата да решаваме необходима ли е на България нова ядрена мощност. Ние сме в съвсем друга ситуация, коренно различна. Такова решение е взето отдавна, назад във времето и впрочем това решение никога не е било отменено нито от Министерския съвет, нито от българския парламент с Решението от 2012 г., съответно от 2013 г.
Ситуацията е такава – Вие виждате и в самото последно решение на Народното събрание е казано: задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма (тогава) да предприеме действия за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на „Козлодуй“, тоест така нареченото „Решение по чл. 45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергетика“ никога не е поставяно под съмнение.
Тук въпросът е друг и той се състои в това – как по най-добрия начин да защитим нашите национални интереси. И когато търсим отговор на този въпрос трябва да знаем следното – ситуацията от 2012 г. и днес е коренно различна. През 2012 г. имаше няколко основни въпроса, на които не беше даден отговор.
Първият и най-важен въпрос беше свързан със структурирането на Проекта. Ние нямахме яснота до последно каква ще бъде структурата на Проекта. Всички помним как 2008 г. тогава стратегическият инвеститор постави условие да бъде подписан договорът между НЕК и „Атомстройекспорт“ до определен период от време. Такъв договор не беше подписан и стратегическият инвеститор напусна Проекта през 2009 г.
След това имаше още една въпросителна, свързана с Арбитража, който беше стартиран през 2011 г., тоест ние нямахме яснота как ще приключи той. Отговор на този въпрос беше даден едва в средата на 2016 г.
Политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката беше коренно различна тогава от тази, която Европейският съюз много ясно и категорично заявява днес. Това е един много съществен елемент, който също трябва да бъде взет предвид.
И друг много съществен елемент и много съществена разлика между тогава и сега – наличието на реален инвеститорски интерес, и то от компании, които са признати на световно ниво като лидери в областта на ядрената енергетика.
Разликите са много и аз мисля, че никой от нас няма интерес да се връщаме назад, да търсим вина. Трябва да гледаме напред и с общи усилия да се опитаме да направим нещо добро за България, което ще гарантира и нашата енергийна сигурност, което ще даде възможност и тези пари, които българските данъкоплатци са вложили в този проект – малко над 3 млрд. лв., да бъдат използвани за това, за което са предназначени.
Пак ще си позволя да повторя, че аз на практика не виждам разлика между двете решения, тъй като меродавното, решението в сила е това, което парламентът ще изрази като воля в рамките на днешния ден. И утре в разговорите с потенциалните инвеститори – понеже господин Бойчев постави въпроса какво ще им покажа аз – ще им покажа решението, което парламентът ще вземе днес.
Уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж благодаря за конструктивния диалог! Приветствам Ви, приканвам всички Вас да подкрепите Проекта на решение на Политическа партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“, защото той наистина отразява в най-пълна степен интересите на нашата страна и на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Колеги, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване Проекта за решение, който е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители – той Ви беше изчетено в началото на дебата.
Подлагам на гласуване Проект за решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвано в „Държавен вестник“ на 28 февруари 2012 г., с вносители Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 195 народни представители: за 74, против 40, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проект за решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за Проект „АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество с вносители Валентин Николов и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 172, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заявена е декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата по въпрос, свързан с недопустими действия на български народен представител – грубо уронващ авторитета на институцията Народно събрание, на България като държава и предизвикващи противоречиви чувства у нашите сънародници в чужбина.
На 1 юни 2018 г. в село Звонци, община Бабушница – Република Сърбия, беше открит Културно-информационен център на българското национално малцинство. На събитието присъстваха: посланикът на Република България в Белград – господин Радко Влайков, генералният консул в Ниш – Едвин Сугарев, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина – Петър Харалампиев, Красимир Богданов – народен представител и член на Групата за приятелство България – Сърбия, кметът и председателят на Общинския съвет на община Бабушница, представители на общини от Република България. Гост беше и народният представител от Политическа партия „Воля“ и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина – Андон Дончев.
В изказванията си всички представители на България заявиха загриженост към положението на българското малцинство в Сърбия, лошото икономическо състояние и обезлюдяването на Звонския край и възможностите, които дават предприсъединителните фондове, проектите за трансгранично сътрудничество и други за подобряване икономическите условия в Западните покрайнини. Те заявиха българската подкрепа с оглед преговорите на Република Сърбия за членство в Европейския съюз и призоваха за защита правата на българското национално малцинство.
За всеобща изненада, уважаеми госпожи и господа, изказването на господин Дончев беше в пълно противоречие с предишните. Той се обърна към присъстващите българи с, цитирам: „народа на Югославия“, поднесе извинения за бомбардировките на НАТО, призова присъстващите – явно според него сърби, а не българско малцинство, че нямат нужда от членство в НАТО и Европейския съюз, като посочи, че България нищо не е получила (шум и реплики от „Воля“), че страната е в разруха, че няма армия и скоро ще проведе референдум за излизането на България от НАТО.
Като заключение господин Дончев обяви, че местните хора не трябва да очакват нищо добро от България. От негова страна не беше казана и една дума за правата на българите, за откриването на този Културно-информационен център и неговото значение или да се постави въпросът за нуждите на местните хора и възможностите за българска подкрепа.
Изказването му предизвика недоумение у хората, които очакват от България последователна политика за защита на правата им, насърчаване на инвестициите и подобряване на икономическите възможности. Нещо повече, на културното събитие присъстваха сръбски медии, които могат да използват неговите думи, казани все пак от председател на Комисията по политиките за българите в чужбина, и да обявят това мнение като позиция на Комисията или въобще на отношението на българската държава към нашите сънародници зад граница.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че изказването на господин Дончев е недопустимо от страна на български народен представител. То грубо уронва авторитета на Народното събрание и на българската държава.
Това не е първото подобно действие на въпросния народен представител. Припомням, че при посещение в Украйна миналата година същият направи изказване пред местната българска общност и гостите от България на език, различен от българския. Заседанията на поверената му Комисия се водят некомпетентно по проблематиката на българите зад граница при постоянно превишаване правата на председателя с цел извличане на вътрешнополитически дивиденти.
Всичко това води до противоречиви чувства и разколебаване на нашите сънародници в чужбина. В остър разрез е с българската национална кауза и подсказва за защита на чужди, небългарски интереси.
Предвид горното, госпожо Председател, господин Дончев трябва незабавно да подаде оставката си като председател на Комисията по политиките на българите в чужбина. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Уважаеми народни представители, на гости са ни ученици от Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ от град Приморско. Нека да ги поздравим с „Добре дошли!“. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА ОСНОВНА БОЙНА ТЕХНИКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА БАТАЛЬОННИ БОЙНИ ГРУПИ ОТ СЪСТАВА НА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА“ И НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА НОВ ТИП БОЕН САМОЛЕТ“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
С доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае господин Попов.
Имате думата, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура за допуск на заместник-министъра на отбраната Анатоли Величков, началника на Отбраната генерал Андрей Боцев, командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков и заместник-командира на Сухопътни войски бригаден генерал Валери Цолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, режим на гласуване за допуск на лица в залата.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Генерал Попов, продължете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, колеги!
ДОКЛАД
на Комисията по отбрана
относно Проект на решение на Народното събрание за приемане на Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 5 юни 2018 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на решение на Народното събрание за приемане на Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
На заседанието присъстваха 18 народни представители.
В заседанието участваха: господин Красимир Каракачанов –заместник-министър председател и министър на отбраната, господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, генерал Андрей Боцев – началник на отбраната, генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Валери Цолов – заместник-командир на Сухопътните войски, господин Илия Налбантов – началник на политическия кабинет на министъра на отбраната, и госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар на Министерството на отбраната.
Изложение с мотивите към Проекта на решение беше представено от министъра на отбраната господин Красимир Каракачанов. Той посочи, че променящата се стратегическа среда налага нови, повишени изисквания към развитието на отбранителните способности. В този контекст усилията на Министерството на отбраната са насочени към поддържане на модерни и боеспособни Въоръжени сили, които следва да са адекватни на новите предизвикателства и да са в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО и процеса на развитие на отбранителните способности в Европейския съюз.
В изложенията си командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков и заместник-командирът на Сухопътните войски бригаден генерал Валери Цолов по двата проекта последователно посочиха, че превъоръжаването с нова бойна техника ще допринесе за преодоляване на съществуващия дефицит от способности, постигане на необходимата оперативна съвместимост на Българските въоръжени сили със страните – членки на НАТО и Европейския съюз, и ще осигури в по-голяма степен изпълнението на поставените задачи в трите основни мисии на въоръжените ни сили.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Таско Ерменков, Константин Попов, Спас Панчев, Борис Вангелов, Кольо Милев, Петър Витанов, Милен Михов, Симеон Симеонов, Емил Христов, Николай Цонков, Христо Гаджев, Слави Нецов.
Всички изказали се изразиха по принцип подкрепата си за националната сигурност и разбирането си, че въпросите на отбраната и националната сигурност трябва да се решават с консенсус. Голяма част от изказалите се подкрепиха мерките на Министерството на отбраната за повишаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на страната до 2024 г. и стартирането на проектите за модернизация на Българската армия. Беше изказана подкрепа за заложеното разсрочено плащане и по двата проекта като смекчаващо финансовите тежести и заложените изисквания за индустриално сътрудничество.
В дискусията бяха зададени уточняващи въпроси по отношение на разходите по време на жизнения цикъл на придобиваните продукти и необходимостта те да бъдат осъвременени, придобиваното въоръжение по проекта за нов тип боен самолет, необходимостта от актуализация на методиката, като фактор за избор на оптимален вариант за нов тип боен самолет, възможността за лизинг при придобиването на нов тип боен самолет.
Заедно с това изказалите се отправиха редица препоръки, свързани с проектите за инвестиционен разход, отнасящи се до необходимостта от успоредно провеждане на модернизацията на въоръжените ни сили в съчетание с мерки за повишаване на мотивацията на военнослужещите, необходимостта от по-ясно дефиниране на параметрите на индустриалното сътрудничество, изясняване на варианта и етапите за реализация и метода за оценка на офертите за Проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, както и внасяне на по-голяма яснота по отношение на типа на придобивания боен самолет – многоцелеви или само за една определена роля и дали проектът е за нов или употребяван самолет.
Подробни и обосновани отговори на зададените въпроси бяха дадени от министър Каракачанов и неговия екип. В допълнение те разясниха очакваните ползи от заложените изисквания по отношение на индустриалното сътрудничество. Посочено беше, че голяма част от препоръките ще бъдат отразени в Исканията за предложения (RFP), които ще бъдат изпратени до потенциалните изпълнители.
След приключване на дискусията членовете на Комисията по отбрана с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ приеха следното становище:
Подкрепя Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ и предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приемане на Проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Със становището на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае член на Комисията.
Госпожо Ангелова, имате думата да ни запознаете със становището.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
по Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
На заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на отбраната: Красимир Каракачанов – заместник министър председател и министър на отбраната, Анатолий Величков – заместник-министър, генерал Атанас Запрянов – заместник министър, генерал Пламен Атанасов – заместник началник на отбраната, генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили, генерал Валери Цолов – заместник-командир на Сухопътните войски.
Министър Каракачанов изтъкна, че мотивите за проектите са вследствие постигнатия политически консенсус за ускорена реализация на проектите за модернизация на Въоръжените сили.
Генерал Цолов представи Проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и поясни, че като част от поетите ангажименти по изпълнението на пакета цели на способности 2017 на НАТО за Сухопътните войски налага планирането, изграждането и подготовката на декларираните формирования да се извършва в съответствие с изискванията, заложени в описанията и кодовете за способностите на НАТО.
Проектът е разделен на два етапа:
Първи етап – придобиване на бойна, специална техника и оборудване за постигане на основни способности на три батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Етапът ще стартира с приемането на проекта от Народното събрание.
Втори етап – придобиване на специални машини с основни подсистеми за постигане на пълни оперативни способности на три батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.
Проектът е разработен за времеви интервал от 12 години. През първия етап е предвидено до осем години след подписване на договор придобиването на 150 единици бойна и специална техника за три батальонни бойни групи.
Прогнозните разходи по Проекта се предвижда да са в размер 1 464 млн. лв. с ДДС, като:
- за придобиване на 150 единици бойна и специална техника – 1 224 млн. лв.;
- за придобиване на системи и допълнително оборудване – 240 млн. лв.
Източник за финансиране на Проекта е целево финансиране от централния бюджет чрез разсрочено плащане. Необходимите финансови средства за изпълнението на Проекта ще бъдат предвиждани в хода на съставянето на тригодишната бюджетна прогноза, съобразно параметрите и сроковете за неговата реализация, заложени в договора за придобиване.
Генерал-майор Цанко Стойков представи Проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, като изтъкна, че в системата на националната и колективната сигурност на българските Военновъздушни сили се определят важни задачи, постановени с редица национални и съюзни документи, и тези задачи изискват модерна и боеспособна изтребителна авиация.
Проектът обхваща значителни по обем и сложност дейности, което ще даде отражение върху сроковете за доставка. При ефективна организация на работа, първите самолети могат да се доставят до две години от влизане в сила на договора.
Финансово-икономическите параметри са следните: за придобиването на не по-малко от осем броя бойни самолета, в зависимост от типа на самолета, сумата би била от порядъка на 1,8 млрд. лв. с ДДС, като плащането ще се осъществява за период от 10 години.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12 народни представители, „въздържали се“ – 6 народни представители, без „против“.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси прие следното становище:
Подкрепя Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ и предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли кой да представи Проекта за решение? Не виждам заявки.
Струва ми се, че трябва да Ви запозная с Проекта, преди да пристъпим към разискванията:
„Решение № 342 от 21 май 2018 г. за предложение до Народното събрание за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“
На основание чл. 16, т. 7а и чл. 22, ал. 2, т. 11б от Закона за отбраната и въоръжените сили Министерският съвет
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание да приеме
1. Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ съгласно Приложение № 1.
1.2. Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на 43-ото Народно събрание на 2 юни 2016 г. (ДВ, бр. 43, 2016 г.) съгласно Приложение 2.
Министър-председател на Република България.“
Ще Ви запозная и с Проекта за решение, който предстои да гласуваме в края на дебатите:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Приема Проект за инвестиционен разход за „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ съгласно Приложение № 1.
2. Приема Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на 43-ото Народно събрание на 2 юни 2016 г. (ДВ, бр. 43 от 2016 г.), съгласно Приложение № 2.
Решението е прието от 44-ото Народно събрание.“
Откривам разискванията по Проекта за решение на Народното събрание.
Има записани за изказване народни представители. Първи заявка е подал господин Чуколов. В залата е, заповядайте.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние от „Обединени патриоти“, да, твърдо сме за това Българската армия да бъде оборудвана със съвременна бойна техника – техника, която да пази суверенитета на Република България.
Като казвам това, трябва да си дадем сметка за следното обаче. Да, членове на НАТО сме от 2004 г. През 2006 г. тройната коалиция управляваше България, но българското правителство тогава със силната подкрепа и на президента Първанов направи така, че в България да има четири бази, които, отбележете, не се ползват от НАТО, те се ползват от Съединените американски щати. За тези четири бази българската държава не получава нито стотинка. По най-скромни изчисления, съпоставено с най-ниските такси, които САЩ плаща на други държави, където има бази, защото това е общата практика – САЩ плаща за това, по най-занижените стандарти два милиарда и половина към три милиарда досега струва ползването на тези американски бази. Те са американски бази, от САЩ, пак повтарям, не на НАТО.
Практика е, такива примери може да дадем, последният е с Израел, между другото, американската държава дава бойна техника – самолети, ето ей така на добра воля, без пари на държави, на които тя прецени. Този въпрос явно не е бил поставян пред Съединените американски щати. Като лоялен партньор на НАТО, като лоялен партньор на Съединените американски щати участвахме в Коалицията на желаещите, ако щете, 2003 г., ако не се лъжа, срещу Ирак, 2004 г., когато ни приемаха в НАТО, даже Соломон Паси един рев му тегли тогава. Като лоялни партньори в НАТО защо не поставихме въпроса да ни предоставят бойна техника? Този въпрос трябваше да бъде поставен, но не е поставен. Сега сме изправени пред това – над три милиарда да платим за самолети и за бронетранспортьори, за такъв тип сухоземни машини. Три милиарда! Три милиарда! Тези три милиарда обаче дали са най-изгодното нещо, което ще получим като бойна техника?
Виждам, че този доклад, който е подготвен, ако в Решението имаше такава клауза да се купува техника само от държави от Европейския съюз или от НАТО, щяхме да направим предложение това да отпадне, защото с процедурата, която откриваме, ние трябва да се стремим към най-изгодната сделка, естествено, спрямо качеството на техниката, която ще получим. Всеки и военните, които са тук в залата, ако си сложат ръка на сърцето, им е ясно, че най-добрата техника, която може да получим, не е точно от държавите от НАТО и от Европейския съюз. Да, тя ще бъде съвместима с техните стандарти.
Повярвайте ми, сещам се за руската страна, сигурно доста по-добре от България дори знае стандартите на НАТО, биха подготвили такава техника и би било доста по-изгодно за България, ако закупим такава техника. Тук обаче в таблица 2 виждаме, че от Русия е постъпило такова предложение за новопроизведени самолети, които да закупим, а в таблица 5 е записано: списък на държави и типове бойни самолети, до които Министерството на отбраната предвижда да изпрати RFP. Това е, предполагам, искане за оферти, които биха ни предоставили. Там Русия отсъства.
Ако тръгнем наистина да правим този разход за тези три милиарда, не трябва да се ограничаваме само по този показател. Да кажем: не, ние искаме самолети точно този, този тип, но не и другите. Защо? По този начин едва ли не предрешаваме какви самолети да купим, къде да ги изхарчим тези три милиарда. А това не трябва да го правим, защото не е изгодно за България.
Да, колеги казаха и това: ако не храниш собствената си армия, ще храниш чужда армия. Обаче нека да поставим въпроса кой ще храни нашите пенсионери. Това също е много важно, защото е огромен разход. Да, разсрочен е в годините. Тези милиони обаче, които се плащат в годините напред, ако ги обърнем в пенсии, ще бъде доста лоша съпоставка, ако трябва да се направи. И без това сега, в момента, храним чужди пенсионери, имам предвид ЧЕЗ, която е тук, в България. Нека поставим въпроса кой ще храни българските пенсионери, ако направим така каламбур, игра на думи, с поговорката за чуждата и Българската армия.
Видях в увода, който е предоставен на народните представители, защото си направих труда да прочета всички документи, приложени към това решение, че трябва да купим бойни самолети, уважаеми колеги, защото „събитията в Украйна и Сирия наложиха преоценка на способностите за реакция на НАТО и Европейския съюз, в това число и на Република България“. Всъщност излиза, че ние ще купим самолети, защото в Сирия има война срещу „Ислямска държава“ и в Украйна, където украинската държава напада собствения си народ и води гражданска война. Ние затова ще купуваме самолети. Аз мислех, че тук ще прочета, че трябва да купим самолети, защото някой трябва да пази българското небе. Да не опираме до това турската държава да пази българското небе, както и такива неща се чуха. Аз това си мислех, че ще прочета в този документ. А тук чета, че ние купуваме тези самолети, защото ставало нещо в Украйна и в Сирия. Значи ние всъщност ги купуваме, за да нападаме, така ли е? Ние ще се включим в тези конфликти в Украйна и Сирия, с такива намерения ли ще харчим три милиарда? Аз това не мога да го приема.
В заключение, уважаеми колеги, ще Ви кажа следното: да от „Обединени патриоти“ поставихме въпроса за пенсиите и за доходите в България, поставяме от години, от години, от години. (Шум и реплики.) Предизборната кампания, споразуменията, които сключихме с Партия ГЕРБ, когато сформирахме коалицията, която управлява в момента в България, това беше заложено там. Това са приоритетите, които трябва да преследваме, това са истинските приоритети. За бойни самолети и за Сирия, и за Украйна по време на предизборната кампания не е ставало дума.
Затова отново, в заключение, призовавам всички: нека да помислим за това. Трябва да е ясно и на българските граждани, и на хората, които ще изпълняват решенията, които днес ще вземем, че те не ограничават, няма такова ограничение. Има само изискване за съвместимост със стандартите на НАТО. О’кей, тези съвместимости биха били покрити от техника, произведена в държави извън Европейския съюз, извън НАТО. Нека да не си правим тези илюзии. Тези пари трябва да бъдат изхарчени точно за най-оптималното решение, от което има нужда България, а именно: съпоставката цена и качество. Нека към това да се насочим и за това трябва да работи Министерството на отбраната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чуколов.
Има ли реплики?
Господин Ангелов има реплика – заповядайте, имате думата.
СЛАВЧО АНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега и приятелю господин Чуколов, слушах внимателно изказването Ви, но според мен то беше в съвсем друга насока. Ще Ви кажа, че не отговорихте на най-важния въпрос, който е основа на днешния дебат. Като Ви прочета чл. 9 от Конституцията, ще разберете какво имам предвид.
Член 9 от Конституцията: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“. Въпросът ми, господин Чуколов, към Вас е: може ли при тази ситуация, при това, че 30 години Българската армия не беше модернизирана, може ли при сегашното състояние на нашите въоръжени сили да гарантираме своята национална сигурност в момента? Това е основният въпрос на този дебат. Моето лично мнение като офицер от Българската армия, да, скромен капитан, тук в залата много колеги са и полковници, някои – генерали, адмирали, но моето скромно мнение е и като капитан от Българската армия ще Ви кажа, че не можем в момента да гарантираме националната си сигурност. За сведение за наличния състав на армиите на нашите балкански държави, не говорим за супер силата на района Турция – 600-хилядна армия; Гърция – 210 хиляди, банкрутирала държава и въпреки това се превъоръжава; Сърбия – 120-хилядна армия; Румъния – близо 200-хилядна армия. Какво правим, господин Чуколов, с нашите 25 хиляди души в момента? Затова армията трябва на всяка цена да бъде превъоръжена.
Вие говорите тук за техники. И американската техника е много добра, и руската – безспорно. Това обаче е въпрос на друг дебат. В момента дебатът е друг – да гарантираме националната си сигурност, а това може да стане само с превъоръжаване на армията. Не превъоръжим ли армията си, историята го помни, България се превръща в едно апетитно парче територия, нищо повече. Светът досега е водил 14 500 войни и ще продължи да ги води. Поне големите мъдреци и философи от различни раси го казват: „Така ще бъде човечеството“. За да гарантираме националната си сигурност, безспорно е да имаме армия, която да ни гарантира суверенитета.
Един велик мъж навремето беше казал в едно свое велико произведение: „Свободата е най-великото благо на този свят, но свободата е на върха на копието“. Това го казва великият Мигел де Сервантес. Аз казвам нещо друго: суверенитетът на днешно време е най-великото благо. Защото и нашите политици, като седнат на преговори, по съвсем друг начин ги гледат другите държави, когато зад гърба си имаш модернизирана и добра армия. Това на времето Бисмарк го наричаше „реал политик“. Всичко друго са просто бръщолевения и една държава без армия на практика не е държава.
Безспорно много важен дебат. Категорично ще подкрепим превъоръжаването на армията. Даже сме закъснели. Най-после има българско правителство, най-после има военен министър патриот, който след толкова години, повтарям, след 30 години ние да преминем към модернизация на нашата армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Всъщност Вие поискахте реплика, а преминахте плавно към изказване. Ще дам възможност на господин Чуколов за дуплика на Вашата реплика.
Още една реплика – заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да се включа в двете минути за репликата, защото след това ще се обоснова по-подробно в основното си изказване по отношение на разглежданата тема.
Уважаеми колеги, уважаеми господа генерали, господин Заместник-министър! Господин Чуколов, аз имам първо една корекция към Вас. Базите, които Вие цитирахте, не са американски, а са български и не са бази, а са полигони, както и да е.
Другата корекция по отношение на фактологията е, че от 1994 г. американците влагат пари в преоборудването и поддръжката на тези бази. На следващо място, ако имат тяхна собственост, както Вие се изразихте, тя е само подвижна и преносима. Всичко останало е българско. Основният личен състав е български, от български офицери, сержанти и войници.
Интересно ми стана, аз като офицер от Българската армия съм служил основно на съветското въоръжение. Нямам нищо против качествата му. Вече доста години ние сме членове на НАТО и като такива сме длъжни не само да закупуваме най-добрата техника, която съществува в света, но тази техника трябва да отговаря на редица критерии, които нямат нищо общо само с нейните тактико-технически характеристики.
Във връзка с Вашето изказване искам да Ви попитам: как Вие виждате руснаците да ни продадат техника, която да бъде съвместима със стандартите на НАТО?
Един прост, кратък въпрос: опознаването на самолетите от земята и от въздуха как ще стане с руски самолети и натовски самолети? Това са елементарни неща. Нямам време по-дълго да обосновавам тезата си. Бих Ви помолил за отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Чуколов, за дуплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
В кой документ точно е посочено, че ние сме длъжни да купуваме техника от държави, които са членове на НАТО? В кой документ точно? Съмнявам се, че такъв документ съществува.
Виждам в документите, които са ни представени, че евентуално може и от Израел да купим. Израел не е член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. Ако в заданието е посочено, че ние искаме такъв тип съвместимост, повярвайте, ще получим този тип съвместимост и от руската държава, и доста по-изгодно.
Спрямо колегата Атанасов. Да, констатираме, че в момента в България не разполагаме с необходимото, с адекватно въоръжение. Защо? Ами защото след 28, 29, вече 30 години ще станат след 10 ноември ние систематично унищожавахме техниката, която имахме в България под благия поглед, под командата точно на американски, натовски експерти, които идваха тук. Нарязахме си ракетите, нали помните нарязахме ракети, които струват и гарантираха националната ни сигурност по един много силен и подходящ начин. Нарязахме ги. Точно тези, които ни убеждаваха, че трябва да премахнем нашето въоръжение, сега ни казват: не, купувайте нашето, обаче тяхното въоръжение вече струва милиарди. Това, естествено, е бизнес, и то огромен наднационален бизнес. Да, в момента ние се включваме в този бизнес, обаче не сме от страната, която печели, за съжаление. Тази техника, която беше унищожена в България, тогава българските военни още не бяхме членове на НАТО, дори в българското общество нямаше и консенсус за това. Да не говорим, че нямаше и референдум за това. Защо тогава българските военни, когато унищожаваха техниката, защо мълчахте тогава?! Аз не съм генерал, не съм капитан, както каза господин Атанасов, аз съм ефрейтор, обаче съм целувал българското знаме и съм се клел. Когато си положил клетва да защитаваш държавата, ами защитавай я, когато виждаш, че се отнема ресурсът, с който защитаваш родината си. Аз тогава не чух такива неща. По-скоро имаше журналистически материали, журналистически разследвания, журналистически анализи защо се унищожава това. Аз тогава обаче не чух българските военни да са против това, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Следващо изказване е заявил господин Славчо Атанасов. Ще има ли изказване?
Заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, чест прави на министър Петкова, че присъства на целия дебат във връзка с АЕЦ „Белене“ и никаква чест не прави на министър Каракачанов, че не присъства в този важен дебат в момента. (Реплики в залата.)
Да, с цялото ми уважение към заместник-министъра, това, което искам да направя като процедурно предложение, имаме право на почивка, след като е минал вече един час от предишната почивка.
Моля да обявите почивка и да изчакаме министър Каракачанов да присъства на дебата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Един час е минал, но имаме по-малко от час до края на заседанието, така че няма как да дам почивка. Продължаваме с изказванията. Ще се свържем. (Реплики.)
Разбирам, че министър Каракачанов е в Брюксел. По тази причина тук е заместник-министърът, нашите генерали, началникът на отбраната е тук.
Заповядайте за изказвания, колеги.
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин генерал Боцев, уважаеми господа генерали! Моето изказване ще започна с това, че Българската социалистическа партия винаги е била „за“ модернизацията на въоръжените сили и на Българската армия като частност. В годините ние винаги сме били за армията, за въоръжените сили. Проблемът винаги е бил за начина на представяне на проектите, по начина на тяхното изпълнение и по съмненията за недопускане на корупционни схеми.
Днес, както по въпроса за АЕЦ „Белене“, аз очаквам в тази зала да има консенсус за решаване най-после на въпросите на модернизацията на въоръжените сили. Това е свързано преди всичко с националната сигурност на България и не само това, свързано е с нашето самочувствие като българи. Уважаеми госпожи и господа, няма значение къде членуваме, въпросът е как ние стоим на военно-политическата сцена.
Именно по тази причина считам, че тези проекти, макар и много закъснели във времето – тук се говори за повече от 30 години, но последните 15 години се говори за Сухопътните войски и осем години за Военновъздушните сили, да кажа и за Военноморските – до есента на миналата година. Но както за АЕЦ „Белене“, така и за модернизация на Българската армия няма политическа воля. Тук не става въпрос за милиарди. Вярно е, тези милиарди трябва да се осигурят. Но кои са тези държавници, които не мислят за отбраната на страната и не мислят откъде ще осигурят тези средства? Те трябва да бъдат заедно с всички останали проблеми по здравеопазване, образование, социално осигуряване, пенсии и проблемите на войската.
За съжаление, тези проекти са насочени само за декларираните сили и средства. Господин Христов е пред мен и знае, че във въоръжените сили и в Българската армия като частност има само една механизирана бригада, която е декларирана и е сертифицирана за участие в пълния спектър от операции на НАТО. Ние имахме честта с него през есента на 2008 г. да сертифицираме 61-ва Стрямска механизирана бригада. Както говорим тук за батальонни бойни групи и за тяхното усилване, става въпрос именно за три батальонни бойни групи, които са именно в тази бригада, а също и за ротиране именно на тези три батальона – 1-ви и 3-ти в Карлово, и 2-ри в Казанлък, и на цялата бригада без ротация за участие в операции на НАТО.
Както виждате, притесненията за нас са други. Притесненията са, че говорейки така във времето, ние продължаваме да говорим и аз не вярвам, че това, което днес ще приемем – всички, ако ще да гласуват, ще се случи. Защото пак се говори за батальонни бойни групи – една част от тях да се случи до 2026 г., 2028 г., а другото е с втори проект. Но всяка батальонна бойна група, колкото и да е усилена тя с огневи средства – минохвъргачки, ПВО защита и цялото логистично и специално осигуряване, не може да си изпълни задачите, ако няма последващ модернизационен проект. Дай боже, всяка политическа сила, която вземе властта, тези приоритети да ги продължава, да ги завърши.
В лицето на заместник-министъра виждам подкрепата, но нашите фирми „Терем“ дотолкова вече ги обезличихме, че дори и готов лиценз да ни дадат за каквато и машина да е, дори и най-обикновената – и за производството на въоръжението, и на оборудването, ние трудно ще наберем капацитет. Тук става въпрос основно за „Терем – Хан Крум“ – Търговище. Същата работа е и за бившето летище в Граф Игнатиево. После ще се спра и на самолета. Там става въпрос за 22-ра база, да не говорим тук големи приказки – за Карлово и за Граф Игнатиево, за това става въпрос. Тези 150 машини от батальонните бойни групи ще влязат именно в Карлово и в Казанлък, а самолетите също ще бъдат в Граф Игнатиево. Един самолет или осем самолета също няма да решат проблема. Вярно е, тук се поставя въпросът: откъде ще се закупят – дали ще бъдат от държави на НАТО, дали ще бъдат от държави извън НАТО в Европейския съюз, дали извън двете? Това донякъде няма никакво значение, но средствата, които са определени, предопределят и самолета. Аз мога да Ви кажа по-късно, за да не се чувства тук някакво лобиране именно за определен тип самолет, а то се чувства.
За бойните машини. След години ще се очакват допълнителни проекти – и за специално оборудване, и за боеприпасите, които не са включени, и за специалните сили, но за самолета ние не записахме, че е нов тип, но многоцелеви боен самолет. Това не е записано. Най-различни интерпретации има в цялото приложение на Проекта, но не е записано. А знаете, че Военновъздушните сили осигуряват Сухопътните войски на 90% от задачите си. Тук пак опираме до декларираните сили и основно до еър полисинга на Военновъздушните сили. Аз лично като български генерал, депутат и политик искам нашите самолети да бъдат многоцелеви и да решават проблемите на Сухопътните войски и на Военноморските сили. Защото пак бързаме, а трябваше и трите проекта да влязат заедно. Аз досега ревнувах, че обсъждаме само на Военноморските и на Военновъздушните сили, а Сухопътните войски петнадесет години ги лъжем. Петнадесет години! Сега останаха излъгани Военноморските сили заради някакви други приоритети, които на 12-ти може би ще се кажат.
Именно затова нашата група „БСП за България“ ще подкрепи този проект – аз лично ще го подкрепя, приканвам ги и те да го подкрепят и да погледнем държавнически. Крайно време е нашата държава да има национални цели и приоритети и нито едно правителство да не си позволява да се отделя от тях.
Двата проекта имат много минуси и много слабости. Може би колегите ще ги засегнат, но те не са най-важните. Важното е да се вземе решение, за да се даде модернизация на Българската армия, защото са големи приказките за въоръжените сили. Тук даже и не говорим за отбрана, ние говорим само за декларираните сили и средства, това не са отбрана, а отбраната има други задачи – за защита на териториалната цялост на страната, а не за територия, както някои говорят, че може да станем такава. Приканвам всички като един да гласуваме за проектите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, генерал Милев.
Реплики? Не виждам.
Господин Вангелов поиска изказване.
Заповядайте. (Реплика от народния представител Борис Вангелов.)
Моля, удължете времето на групите.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да не повтарям мненията на говорещите преди мен, с които съм напълно съгласен, а и с по-голямата част от изказването на генерал Милев също. Само ще заостря вниманието върху факта, че 28 години в България Българската армия не е модернизирана, не е придобивала основна бойна техника. За разлика от други сектори, където държавата е ангажирана с тяхното развитие, в Българската армия досега не е придобивана нова основна бойна техника освен транспортни самолети и хеликоптери. Тъй като времето ми е ограничено, искам да информирам с няколко цифри дали действително става въпрос за някакъв колосален разход, който едва ли не е непосилен за българските данъкоплатци.
За миналата 2017 г. разходите ни за отбрана са 1,23%, а брутният вътрешен продукт на България за 2017 г. е над 100 млрд. лв. Третият проект също ще влезе на разглеждане в пленарната зала, но първо предстои да мине през Министерския съвет Проектът за въоръжените сили. Той не е изоставен. Напротив, скоро ще гледаме и него. Така че за трите проекта общо годишно България ще трябва да плаща около 300 – 400 млн. лв. (Реплики.)
Говоря за трите проекта, което прави 0,4% от брутния вътрешен продукт на България. Ако ние сме народ, който не може да си позволи 0,4% да си модернизира армията, то тогава мога само да го оставя без коментар. Мисля, че българският народ неслучайно създава държава и неслучайно ни има тук 1400 години, а и преди това, именно защото имаме държавотворно начало и знаем, че една държава без армия не е държава.
Освен това ние трябва да спазим и договорите от Уелс, Варшава и Брюксел и да достигнем 2% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че ако се сбъднат средносрочните прогнози за развитието на икономиката на България, след десет години да имаме 190 милиарда брутен вътрешен продукт, а имайте предвид, че целият този проект, който предстои да се реализира за трите модернизации, ще отнеме едно десетилетие, тоест разходите за отбрана в процентно отношение спрямо брутния вътрешен продукт ще станат още по-малки, ако той расте, а всички прогнози очакват той да расте.
Поради тези причини и предвиденото индустриално сътрудничество – да се искат лицензи, производство в България и така нататък, което ще развие нашата военна индустрия още повече и ще повиши стандарта, ще се увеличат заплатите в отбраната – поради всички тези причини и поради това, че вече няма време да се отлага модернизацията, защото след десет години ще бъде късно да се модернизираме, ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим проектите за модернизация на българските въоръжени сили. С това завършвам. Да живее славната и непобедима Българска армия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вангелов.
Реплики към изказването на народния представител Вангелов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, уважаеми господин Началник на отбраната, генерали! След една изцяло изгубена за българските въоръжени сили година ние подкрепяме всеки опит за предприемане на конкретни стъпки за модернизация на Българската армия. Това трябва да стане ясно.
На всички ни е ясно, че армията ни е изправена пред много тежки проблеми, свързани с хронично недофинансиране и недалновидно управление в сектора през последното десетилетие, характеризиращи се с неокомплектованост на личния състав, ненадеждна техника, което поставя под въпрос конституционно вменените й задължения.
БСП от своя страна винаги е била последователна в подкрепата си за модернизацията на Българската армия и то по начин, по който не противопоставя тази сфера на останалите компоненти от системата за сигурност, в това число образование, здравеопазване и социална политика. Защото сме дълбоко убедени, че всяка една инвестиция в отбраната, макар да няма видим икономически първоначален ефект, е необходимото условие за подобряването на икономическата среда и за по-нататъшния приток на инвестиции.
БСП ще гласува за двата проекта, но това е по-скоро форма на подкрепа за философията на предложенията, за тяхната концептуалност, а не толкова за съдържанието на двата проекта, тъй като ние имаме определени резерви по тях и аз ще си позволя да спомена част от тях.
Първо, когато имаме два проекта, аз очаквах те да следват някаква обща структура, да съдържат общи параметри и компоненти, а пък ние на практика виждаме два коренно различни проекта. От една страна, имаме един много детайлно разписан проект за самолета с всички изброени задължителни изисквания, въоръжения, технически характеристики, а, от друга страна, имаме един телеграфен стил, едно очертавано твърде обтекаемо широко разбиране за вида на бронирана бойна машина.
Тук няма да разсъждавам кой от вариантите би бил по-лесен за реализация, но трябва да кажем, че по този начин се създават и различни очаквания за техните изпълнения.
За бойната машина – за пехотата, искам конкретно да спомена няколко забележки. В точка 1.5.2 се говори за втори етап на проекта, целящ постигане на пълни оперативни способности. За този етап се предвижда нов Проект за инвестиционен разход, но няма обосновка за неговата необходимост, няма посочване на вида, на броя на необходимите машини, нито финансова рамка. В трето римско – „Обхват на проекта“, липсват техническите параметри и изискванията, не е посочено въоръжението. Няма яснота за времето и пробега на гаранционната поддръжка. Не е разписано в детайли и индустриалното сътрудничество. Между другото, тук една забележка. Аз нямам обяснение защо няма направляващ комитет, няма един политическо-военен комитет, както беше в другия ПИР.
Още нещо, което касае ДДС-то, защото по Закона за международните договори, при договор „Government to Government“ би следвало ДДС-то да не се начислява. В този ред на мисли, ако това е така, какво правим с неначисления Данък добавена стойност – връщаме ли го в бюджета, или го използваме за закупуване на нови самолети?
По самолета в т. 3.1.2 за придобиване на въоръжението има втори булет, който предвижда „закупуване на подвижни стационарни цели на повърхността с висока точност на поразяване (на по-късен етап)“. Тоест без високоточно оръжие самолетът няма да е многоцелеви, а ще бъде оперативно готов само за въздух – въздух. И този по-късен етап всъщност означава, че това въоръжение не е предмет на договора, а каква е неговата стойност, защото това е важно също да бъде посочено, тъй като наред с интегрираната логистична поддръжка те представляват един много сериозен разход, който даже е посочен, че поддръжката на жизнения цикъл надвишава два пъти стойността на закупуването на тези проекти.
Още нещо, което ми прави впечатление. Считам, че част от списъка на типовете бойни самолети, до които Министерството на отбраната предвижда да изпрати RAP от таблица № 5, не отговарят на задължителните основни изисквания от таблица № 3. И давам един пример: португалските Ф-16, които са от 1984 г., имат по-малко от 50% от назначената календарна експлоатация. Една друга част от тези предложени самолети не отговарят на финансовите параметри. Тоест, струва ми се, че се създава едно впечатление за предопределеност.
И може би последно в т. 7 – възможни правни подходи за реализацията, има нещо, което буди, меко казано, недоумение у мен, дефинитивно се залага въоръжението да се закупи с отделен договор от правителството на САЩ. Ако закупим „Рафал“, питам, френските изтребители, защо…
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ, от място): Те не произвеждат!
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Не, напротив, има френско въоръжение, има френски ракети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Витанов, моля продължете.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: И с това ще приключа с моите забележки.
Пак повтарям: БСП ще даде подкрепа за проектите, но това е по-скоро един вид подкрепа на първо четене и ще запазим нашето право да преосмислим гласуването си, ако видим, че има определена доза предопределеност в проектите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Сега имате възможност за реплики.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господа генерали! Започнахте, господин Витанов, с това, че една загубена година вече измина. Не мога да се съглася. Ако смятате, че това, което ръководството на Министерството на отбраната и командирите на видовете въоръжени сили са направили през тази година, е загубено време, елате и се обосновете. Но аз смятам, че те направиха и като ръководство, и като командири достатъчно, за да се преодолеят дефицитите, които имаме както в личен състав, така се работеше и по двата проекта, всъщност по трите проекта. Не е загубено време това нещо, но ако можете да се обосновете, заповядайте.
Другият въпрос е една корекция. За да закупим въоръженията, за които Вие говорихте, трябва да стигнем на етапа на пълни оперативни способности, да сме готови за тях. Тоест върви се по етапи и се закупува въоръжение тогава, когато вече сме стигнали да работим по този етап. Така че не Ви беше основателна критиката тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други реплики?
Заповядайте, адмирал Манушев.
Втора реплика към изказването на господин Витанов.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, дами и господа народни представители! Повод за моята реплика е това, което каза колегата, че недалновидното управление последните десет години е довело до това състояние на армията. Категорично не е така. Да знаете, 90-те години нямаше храна за армията, сами я изхранвахме, имахме свинарници, паткарници, пилчарници, градини. Матросите половината работеха там, за да изхранваме армията, не да я въоръжаваме. (Реплики от „БСП за България“.) Не, беше хубава храната, да, сигурно. (Оживление.)
Шегувате се, но не бяха лесни времената и ние последните десет години, за съжаление, след началото на промените… Може би причината е не целенасочено унищожаване, а недооценяване значението на армията най-вече и необходимостта от финансови средства за другите сектори, които са важни за обществото. Това може би е накарало всички правителства така да се отнасят. Но, повярвайте, през 2004 г. беше направен абсолютно обоснован с научни методи стратегически преглед на отбраната, който предвиждаше отделяне на 2,6% от брутния вътрешен продукт и от 2004 г. до 2010 г. Българската армия трябваше да е превъоръжена тотално във всички видове въоръжени сили. За съжаление, стартира този стратегически преглед, беше изработен план, но той се сведе само до извеждане на въоръжение и техника, а не до придобиване на нова такава. Трябваше наистина и трите вида да бъдат модернизирани до 2010-а. Не зная защо, какво накара тогавашното българско правителство да реши, че рязката промяна в стратегическата среда 2007 г. наложи прекратяване на този целия проект и план за превъоръжаване на Българската армия и то просто не се случи. Целият ни план тогава до 2010 г. се заключи в извеждане на въоръжение и техника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Господин Тошев – трета реплика.
Заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Витанов, аз бих искал да Ви репликирам и в подкрепа на това, което каза и колегата преди мен. Миналата година не е загубена за Българската армия. Напротив, и тук искам да уведомя всички колеги, че Министерството на отбраната и Българската армия в частност са може би най-реформираният сектор в това, за което отговаря държавата ни. Това е направено с определени цели, постигнати са тези цели може би над 90% от заложеното, така че не бива да говорим малко на едро. Ние утре в гледането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили ще поговорим по-подробно по тази тема.
Другото, което е: не бива да се захващаме с това, че в спецификацията за новия изтребител не е записано какво да бъде въоръжението. Дайте си сметка и погледнете: основни типове бойни самолети, които се произвеждат, са с американско въоръжение и това е стандарт, който е от много, много години насам.
И третата ми забележка. Част от моите колеги няма да се съгласят, но това, което е записано в проекта за бойната машина, е по-добро отколкото за изтребителя. Защото Вие самичък си противоречите. Казвате изтребителят, с тези подробности, които са записани, предопределя какъв да бъде. Ние ще говорим по-подробно и за това колко да бъде живучестта му, колко да бъде физическата му и морална годност и така нататък. Но гъвкавостта, тоест по- на едро записаните неща за бойната машина ни дават възможност в договарянето й да участва българската икономика и на практика в процеса на производство и процеса на въоръжаване на бойната ни машина тя да ни излезе на практика без пари. Това ще го доказваме, разбира се, в по-големи подробности в основното си изказване. Така че не съм съгласен с това, което Вие казахте. Съжалявам, че наруших времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин Витанов, заповядайте за дуплика. Времето на всички групи е удължено.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Председател, колеги! Първо по същество – на господин Тошев и господин Христов репликите са идентични. Защо считам, че времето през последната една година е загубено? Ами просто защото не е започнало решаването на основните проблеми на армията, а именно недокомплекта, придобиване на способности. Тази година е така. Може би за 2018-а ще видим. Но от периода май 2017-а до май 2018 г. нямаме решение на нито един от ключовите въпроси, пред които е изправена Българската армия. Така е.
А защо считам, че последните десет години от управлението е недалновидно? Ами, струва ми се през 2010 г., Вие сте съгласни, 53% от бюджета, предвиден от Министерството на отбраната, беше орязан. Четиристотин милиона по-малко даде за Българската армия, което с натрупване води близо четири милиарда, които всъщност не влязоха в бюджета на Българската армия. Затова считам, че това управление бе недалновидно.
Иначе господин Тошев, прав сте, и аз затова казах, че друг е въпросът дали е по-лесна реализацията, когато имаме един детайлно разписан план, защото трудно бихме могли да бъдем гъвкави при преговорите, или пък един по-широко очертаващ рамките. Това пак е въпрос на допълнителни преговори. Аз тук не се наемам да кажа кое е по-правилно. Само констатирах, че двата проекта драстично се разминават както по структура, така и по съдържание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов.
Постъпи искане от парламентарната група на „Воля“ за декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, имате думата.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Категорично не приемам основанията на „Обединени патриоти“, с които искат оставката ми като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
По време на официалните ни срещи в Сърбия по повод откриване на Културно-информационния център в Звонци в своето изказване аз се съгласих с тезите на преждеговорившите лица. Нещо повече – допълних техните изказвания, като изразих своите и на „Воля“ виждания относно ползите и вредите от членството на България в НАТО. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): …Ти не представляваш себе си! Представляваш българската държава!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Момент, момент…
АНДОН ДОНЧЕВ: Във всички предходни изказвания на говорещите преди мен споменаха в своите речи за членството на България в Европейския съюз и нито един човек не спомена и думичка за членството ни в НАТО. За мен това означава, че има промяна в мисленето и това е положителен сигнал за това, че ние вече започваме да се опитваме да водим една по-суверенна политика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Хайде стига глупости, бе!
АНДОН ДОНЧЕВ: Затова не приемаме упреците по начина на управление на нашата комисия. Не чух и нито един аргумент в полза на твърдението на „Обединени патриоти“, че като председател целя да извлека партийни дивиденти. Държа да заявя ясно, че защитата на интересите на нашите сънародници, където и да са по света, е основен приоритет за мен като председател на Комисията. И аз съм го доказвал нееднократно с делата си.
Ако господата от „Обединени патриоти“ ме упрекват, че не защитавам правата на тези хора, поради това че не реагирам на всички сигнали, които постъпват при мен, сочещи към корупционни практики и схеми в процедурата по издаване на удостоверенията за български произход от управляваната от самите тях Държавна агенция за българите в чужбина, то мога донякъде да приема тази критика. Но и мога да Ви уверя, че единствената причина да не го правя, е липсата на документални доказателства за това.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Ти нормален ли си?! Има документи!...
АНДОН ДОНЧЕВ: Що се отнася до посещението ми в Украйна (шум, реплики и освиркване от ОП), благодарение именно на него се възстанови справедливото отношение към голяма част от българската общност там. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов!
АНДОН ДОНЧЕВ: Нека оставим на сънародниците ни в чужбина да преценят сами – те имат достатъчно мъдрост и виждат кой и как защитава техните интереси.
Разбирам напъните на господата от „Обединени патриоти“ да намерят тема, с която да атакуват „Воля“ предвид нашето крайно негативно отношение към грабителската сделка на техния министър Каракачанов. Действията им за нас са пределно прозрачни. Искането за оставката ми се базира на манипулации и едностранчиво представяне на факти. (Единични ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов, имате думата по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, обръщам се към Вас с молба – ръководството на българското Народно събрание, имаме предвид и председателя, и заместник-председателите на българския парламент да не допускат този човек да бъде командирован от името на Народното събрание където и да било. Защото това е недопустимо. Той по никакъв начин няма право да изразява своите лични политически възгледи на официални срещи. Той представлява българското Народно събрание. Няма как да се допусне подобно лице да отиде отново в някоя държава и да говори на чужди езици пред нашите сънародници – българите! Няма как той да обяснява за НАТО! Затова молбата ми е – моля Ви се, не допускайте този човек да бъде командирован където и да е, защото той злепоставя България и българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По никакъв начин нашите сънародници зад граница не ги вълнуват вътрешнополитическите им теми, които те изразяват. Така че молбата ми е наистина: спрете го, не го допускайте – Вие сте ръководство на Народното събрание, спрете, не позволявайте българската държава да става за резил с подобни, да не казвам какви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Достатъчно.
Господин Ангелов, Вашето предложение за оставка, както и допълнението, което чухме, ще бъде взето предвид и разгледано от ръководството на Събранието.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте и моля, не превръщайте в диалог това, което се случва. Ще имаме тема на Председателски съвет.
Заповядайте! Но само по начина на водене!
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, моля Ви също така да не допускате изказвания в личен адрес. Значи, мен ме е избирал народът, а не „Обединени патриоти“, и аз мога и имам право да изразявам свои виждания, както и виждания на нашата група.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Но не като председател!
АНДОН ДОНЧЕВ: Също така бих питал господа патриотите – те като ходеха в Крим, държавната официална позиция ли изразяваха? (Оживление в ДПС, силен шум и реплики в ОП.) Или не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Дончев! (Реплики от ОП.) Господин Дончев, предупредих Ви да не влизате в диалог. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
Моля Ви, господин Ангелов! (Силен шум и реплики отдясно. Народният представител Юлиан Ангелов тръгва към трибуната.) Не сме… Много Ви моля!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): За една секунда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, и нека съвсем…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Съвсем кратък ще бъда.
Господин Председател, не допускайте – ето този човек нарушава за пореден път и Правилника на Народното събрание. В процедура по начина на водене прави изказване, което разпространява, в което разпространява, включително и лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Предупредих и двама Ви. Темата ще бъде с продължение, но не чрез парламентарната трибуна.
Заповядайте за процедура.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Да, но различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Много се надявам да е различна темата, за да бъде в единен порядък.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Различна е, господин Председател.
Благодаря Ви, бях я заявил преди самата декларация на парламентарна група. Тя е свързана с изказването, репликите и дупликите преди да преминем в темата с декларацията от името на парламентарна група.
Все пак исках да напомня както на колегите, така и на Вас, че в момента сме на точката за Проекта за решение за придобиване на нова основна бойна техника и за придобиване на нов многоцелеви самолет, а не по точката, която е всъщност Доклад за състоянието на отбраната за 2017 г. Когато изказващите се отклоняват малко повече от темата да коментират вече Доклада за състоянието на отбраната през 2017 г. и при предни години, да ги връщате все пак към темата, която е по проектите за инвестиционен разход. Това беше. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гаджев – приемам забележката, наистина се отклонихме от темата.
Има ли други изказвания?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има заявки, разбира се.
Заповядайте, генерал Симеонов. (Народният представител Славчо Велков иска думата.)
Ако остане време, добре тогава. Отстъпвате на генерал Симеонов.
Заповядайте, имате думата!
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Благодаря, аз ще бъде кратък.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър на отбраната, господа генерали! След приемането на Република България в НАТО през 2004 г. при обещан бюджет за отбрана от политическия елит от 2,6% от брутния вътрешен продукт беше намален до 1,1% и това на практика се оказва едно робуване на политиците и оправдание, което беше в сентенцията, че нас „НАТО ще ни пази, за какво трябва да се дават толкова пари за отбрана?“.
Разбира се, тези, които познават Вашингтонския договор – чл. 5 третира съвместната отбрана, но чл. 3 и чл. 4 казват, че всяка една страна трябва да организира своята отбрана и за тази отбрана носи отговорност. Именно през този период, за който Ви казах, се натрупаха достатъчно много проблеми. Модернизацията на трите вида въоръжени сили е изключително закъсняла. Това го потвърждават изводите в ежегодните доклади по състоянието на отбраната, където е показано състоянието и проблемите на наличната военна техника.
Категорично трябва да проявим политическа зрялост и държавническо мислене по отношение проектите за модернизация. По въпросите на сигурността и отбраната е необходимо надпартийно мислене и действия, тоест поведението да бъде едно: единомислие, защото това е сигурност и отбрана на страната, а не нещо друго, което може да бъде раздувано като балон.
Уважаеми колеги, искам да обърна Вашето внимание на това, че категорично трябва да спрем противопоставяне на въпросите и политиката за сигурност и отбрана с тези на здравеопазването, образованието и пенсионното осигуряване и да се прекрати с този евтин популизъм, проповядван от някои политици и част от партиите в парламента.
Поради системен финансов недостиг, нарастваща неокомплектованост с личен състав и лошо състояние на остарялото въоръжение и бойна техника отделни задачи се изпълняват с ограничение и, разбира се, с много затруднения, да не кажа нещо по-тежко.
Основната цел на модернизацията е да се намали, а впоследствие да се реши позитивно силно изразеният дефицит от способности за изпълнение на поставените задачи пред видовете въоръжени сили.
Движението за права и свободи винаги и последователно е застъпвало и отстоявало позициите си Българската армия да бъде оборудвана и снаряжена съгласно стандартите и изискванията на НАТО, защитавайки националните, европейските и атлантическите ценности.
Нашата парламентарна група ще подкрепи Проекта за инвестиционен разход, като, разбира се, изборът на новата техника трябва да бъде прозрачен и регламентиран процес, при който стриктно да се спазват законите на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Има ли желаещи народни представители за изказвания?
Генерал Попов, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми генерал Боцев, уважаеми генерали! Днес в Народното събрание разглеждаме два проекта за инвестиционни разходи.
Аз искам да отклоня Вашия поглед в малко по-друга посока. Каква е ролята, мястото и значението на Народното събрание в процеса на превъоръжаване на Армията и защо единствено в Закона за отбраната и въоръжените сили има такова изискване – 100 млн. лв. и нагоре за превъоръжаване за закупуване на военна техника се гласуват в Народното събрание? Покажете ми в кой друг закон има такова изискване? Няма! Това е така, не защото парите са кой знае колко големи – в предишната точка обсъждахме милиарди, а защото ние тук трябва да заявим нашето отношение към националната сигурност и нашето отношение към отбраната и към Българската армия като към основен стълб на държавността. Това е така, защото Народното събрание наистина осигурява прозрачност, за да сме сигурни, че сме взели правилните решения. Защото трябва да има дългосрочна перспектива. Наистина това право не е дадено на правителството и аз тук мога да кажа, че служебното правителство допусна грешка, когато без Народното събрание взе едно решение, което беше необосновано и което тук, в Народното събрание, беше коригирано със 127 гласа, което е близо две трети от това, което беше! Но тук дебатът не е и за това.
Тук дебатът дори не е за това колко самолета трябва да купим, какви самолети, какви бойни машини, колко, с какви гуми. Този дебат водихме дълги години. Аз специално в този дебат участвам от 2004 г. Стотици хора работиха – в Министерството на отбраната, в Министерството на финансите, в Министерството на икономиката през комисии, медии, всички! Този дебат не е за това! Тук, в залата, трябва да вземем решение, и то важно решение – дали Българската армия заслужава да бъде модернизирана, да бъдат инвестирани финансови средства в отбраната или в образование, в здравеопазване, в социални дейности – за хората, както се казва! Ама отбраната са и хората! Отбраната осигурява сигурност! Отбраната осигурява инвестиции! Отбраната осигурява работни места! И когато стане въпрос в криза, към кого се обръщаме? – Към Армията, да отива да спасява хора – зима, наводнения, какво ли не! Нима не става въпрос за човешки живот, когато пращаме нашите военнослужещи зад граница. Да не говоря, че преди военен конфликт, става въпрос за десетки хиляди човешки животи и резултатът от този военен конфликт предопределя бъдещето на нацията, предопределя бъдещето на тези, които ще дойдат след нас, поколения след нас. Ето за това трябва да се отговори на въпроса: необходимо ли е да инвестираме в модернизацията на Армията? Да, необходимо е, защото Армията ни трябва бъде модерна. Защото имаме задължение ние към Армията, защото тя ни пази!
Когато говорим, че ще трябва да инвестираме и в други посоки, ами ние 30 години не сме инвестирали в Армията – както беше казано – в закупуване на основна бойна техника.
Покажете ми една сфера от дейността на нашето общество, където 30 години не е купувано нищо ново! В здравеопазване, в образование, това, с което хората си вадят хляба! Дори в „Чистотата“ имаме нови камиони и нови кофи за боклук. Какво ще искаме от нашата Армия? Самите ние ползваме нови телефони – защо не ползваме телефоните с шайби опреди 30 години? Как ще искаме тогава от нашата Армия да си изпълнява задълженията?
Да, важни са и хората в Армията – вдигнахме им заплатите! Но дали това е достатъчно? Не е достатъчно! И самите хора в Армията искат нова бойна техника, но тя няма да им донесе по-високи заплати или да си направят вили с тези пари, които ще дадем! Те просто са отговорни и те са отговорни пред обществото и пред държавата си – пред държавата, в която са се клели, и аз призовавам колегите: наистина да бъдем отговорни поне на тяхното равнище. И когато гласуваме, решението е лесно: три бутончета. Който натисне зеленото бутонче: Достоен, останалите две – ги забравете, иначе ще Ви забрави историята! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генерал.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика. Ще завършим процедурата с репликите и дуплика и ще отложим гласуването за утре.
Заповядайте, господин Христов – имате думата за реплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Попов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще завършим процедурата с репликите и дуплика и ще отложим гласуването за утре.
Заповядайте, прощавайте за прекъсването, господин Христов, имате думата за реплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз дълбоко уважавам професионалиста, какъвто сте Вие, господин Генерал. Много хора в последно време, включително и аз – без да имам необходимия ценз, си позволяваме да се изказваме по този въпрос.
Очаквах да чуя Вашето изказване и много внимателно го слушах и поне, доколкото ми позволява цензът, аз извадих едно специално, много важно изречение: „Заслужава ли Българската армия да бъде извършена такава сделка и да бъде закупена техника?“ Да, определено тя заслужава. Определено никоя армия на света не заслужава да бъде в положението на Българската армия, определено всичко това, което ние обсъждаме, е необходимо. Ние от „Воля“, въпреки че се обявяваме „против“, но по съвсем други причини, не бихме отрекли всичко, което Вие казахте.
Аз искам да Ви попитам: Вие, като генерал от Българската армия, смятате ли, че точно на този етап първото, от което има нужда Българската армия, е закупуването на самолетите? Дали не е необходимо, първо, да бъде окомплектована, тоест да бъдат стимулирани българските млади граждани да бъдат част от Българската армия чрез едно достойно заплащане, да бъдат облечени и екипирани като лична екипировка, да им бъде дадено достойно присъствие в българския обществен живот, да бъдат горди дори по начина, по който изглеждат само, ако щете, с това, че са част от Българската армия, да им осигурим, ако щете, и нормално въоръжение, което е личното въоръжение – не тежкото, а лекото въоръжение и чак тогава, когато постигнем този успех, да се обърнем и да купуваме онази част от оборудването – армейското, което всъщност е най-скъпото такова? Бих се съгласил с Вас, със сигурност аз и колегите от „Воля“ ще се разпишем с две ръце да имаме най-модерното оборудване, но нека да му дойде времето и да го направим тогава, когато няма по-необходими неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Втора реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин генерал Попов! Несъмнено е, че на всичко това, което изложихте пред нас, никой не би противоречил, никой не би се противопоставил, че Българската армия трябва да бъде модернизирана, трябва да бъде адекватна на съвременните условия, да бъде конкурентна на своите противници и същевременно да бъде добре поставена сред партньорите в НАТО.
Но аз не мога да разбера едно нещо: кога сте искрен? Когато тук, от тази трибуна, Вие бяхте против вече избрания нов самолет, а сега ни предлагате решение, което ще бъде за подмяна на нашата техника и не се знае какво ще изберем. Вие ни говорехте за едни телефони – стари, но каква е гаранцията, господин Попов, че няма да ни предложите 30-годишни телефони впоследствие на база на отхвърлените вече нови самолети? Какво ще се случи с тази бойна машина на пехотата? Да не се появят отнякъде някои наистина стари машини? Аз не разбирам кой и кога е искрен?!
Действително, съгласен съм, че трябва да се променят нещата, но със същия патос Вие вече отхвърлихте действително нови самолети – сигурни, които щяха да бъдат използвани от нашите летци. Оттук нататък и в тази посока, да, ние ще подкрепим това нещо, но пътят, по който ще тръгнем, не е ясен. Дали няма да паднем в пропастта на старата техника, да се чудим как да я модернизираме, или ще ни предложите наистина нещо ново? Аз не съм сигурен, че Вие ще ни предложите нещо ново, затова не вярвам на това, което се говори. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика?
Господин Генерал, имате думата за дуплика.
Заповядайте, господин Генерал.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да благодаря на колегите от „Воля“ наистина за това, че има загриженост към Българската армия. Това е вярно, благодаря Ви.
Дали трябва да преминем към закупуване на облекло, на нови пистолети и така нататък? Да, и това е вярно, но едното не пречи на другото. Имаме гласувани 2% от това правителство – път, по който да стигнем до тези 2%. Страх ме е като човек, участвал дълги години в този процес, че ако оставим далеч в бъдещето закупуването на нова техника, то ще струва много по-скъпо и ще останат по-малко пари за облекло. Извинявам се за грубите сравнения.
Второ, тези хора, които не могат да работят в нормални условия, да експлоатират съвременна техника, те бягат. Ние ще стигнем критичния минимум, когато няма да има кого да уважаваме, защото хората в армията не са само заради заплатите. Заплатите са важни и ние трябва да ги повишаваме, да ги вдигнем, но те не стоят само заради заплатите. Един летец, като не може да лети, казва: „Не мога да стоя тук“, търси си място другаде. Няма да останат тези хора, а като купим самолети, няма да има кой да ги кара. Това е нашата теза – доколко е правилна, надявам се, че е правилна.
Към втората реплика. Това, което гласува Народното събрание, колеги, може да не сте съгласни, но тогава за какво ставаше въпрос? Тогава ставаше въпрос да се види как са вървели процедурите. Има ли грешки в процедурите, дали тези процедури, които са проведени, и това решение, което е взето, не ни води в грешна посока? Защото това е като сватба: ако се ожениш – за тези, които вярваме в брака, е за цял живот. Ами, ако това решение беше грешно и Народното събрание го гласува така? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Да и сега ние говорим за това, че извървяхме пътя и отново сме тук, за да гласуваме за модернизацията на армията и се взеха мерките такива, каквито се гласуваха от народните представители, защото България е парламентарна република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, генерал Попов.
Уважаеми народни представители, разискванията по Проекторешението ще продължим в утрешния ден.
Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол за утре, 8 юни, преди да закрия заседанието:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Антон Кутев.
2. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще отговори на два въпроса от народните представители Таско Ерменков; и Антон Кутев.
3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на 7 въпроса от народните представители Стоян Мирчев; Иво Христов; Димитър Стоянов, Георги Андреев и Лало Кирилов; Веска Ненчева и Виолета Желева; Петър Витанов и Димитър Данчев; Петър Витанов; Манол Генов; Дора Янкова и на две питания от народните представители Иво Христов; Драгомир Стойнев, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Кольо Милев, Никола Динков и Николай Пенев.
4. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Даниел Йорданов; и Никола Динков и Виолета Желева.
5. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на три въпроса от народните представители Светла Бъчварова (два въпроса); Румен Георгиев и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова, Дора Янкова, Валентина Найденова и Милко Недялков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Тишев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса от народните представители Анелия Клисарова и Йордан Младенов; и Донка Симеонова; и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Донка Симеонова; Георги Гьоков (два въпроса); и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов; и Георги Гьоков;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос от народния представител Тодор Байчев; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Миглена Александрова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на икономиката Емил Караниколов. Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Утрешното заседание е от 9,00 часа.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов