Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Преди да продължим с вчерашната точка, искам да Ви прочета няколко съобщения:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 6 юни 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Вносители: Христиан Митев и група народни представители.“
Следващото съобщение е във връзка с разисквания по питане:
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев е възпрепятстван да участва днес – 8 юни 2018 г., в заседанието за парламентарен контрол поради ползване на платен годишен отпуск, в изпълнение на изискванията на чл. 105, ал. 2, изречение трето от Правилника разискванията по питане да се провеждат в присъствие на съответния министър. Отсъствието на министър Ананиев налага определянето на нов срок за провеждане на разисквания по отправеното към него питане, № 854-05-33, от 9 май 2018 г. от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Георги Гьоков относно Националната здравна карта на Република България. Разискванията по посоченото питане се пренасочват за следващо заседание за парламентарен контрол.

Продължаваме с точката от вчера:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА ОСНОВНА БОЙНА ТЕХНИКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА БАТАЛЬОННИ БОЙНИ ГРУПИ ОТ СЪСТАВА НА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА“ И НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА НОВ ТИП БОЕН САМОЛЕТ“.
Заповядайте, генерал Попов, за процедура.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам процедура за допуск за командира на Сухопътните войски – генерал-майор Михаил Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 147 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете генерала в залата.
Продължаваме с изказванията, колеги.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господа генерали! Днес продължаваме с много важна тема, по която трябва да вземем правилното решение, а именно модернизацията на Българската армия.
Става въпрос за два проекта, за които се говори отдавна, но така и не се стига до конкретно решение по ред причини. За съжаление, говорейки за модернизацията на Българската армия, трябва да кажем, че сме стигнали до това положение, в което въоръжените сили много трудно могат да изпълняват своите конституционно заложени задачи и поради тази причина е неотложно вземането на подобно решение.
Нещо повече. През последните четири-пет-шест години стратегическата среда за сигурност силно се промени и това налага въоръжените сили да имат нови способности, които да бъдат развити. Комплексът, който съчетава ново въоръжение и техника и човешкият фактор във въоръжените сили биха дали точно този нов модел, нови способности на въоръжените сили.
Тук сме се събрали днес да говорим за модернизацията, за да покажем едно национално отговорно отношение към армията и към страната, защото националната сигурност касае всеки един от нас. Макар трудно да се разбира от обикновения човек, сигурността е навсякъде – и индивидуална, и колективна. Разбира се, това решение не е свързано само със страната, с въоръжените сили и с Българската армия, но е свързано и с нашите ангажименти, които имаме към Европейския съюз и към НАТО. Всичко това налага безалтернативното решение да приемем модернизационните проекти. Въпреки това трябва да кажем, че така внесените проекти имат редица слабости, които трябва да имаме предвид.
На първо място, трябва да споменем липсата на достатъчно конкретика, изисквания, които липсват по отношение на самолетите, на бойната машина и специалната техника. Тази липса на конкретика, свързана с въоръжението, буди съмнения от гледна точка на правилния избор и на отбранителните способности, които трябва да придобие Българската армия.
На следващо място, важно е да споменем като пропуск в проектите, че се говори твърде общо, теоретично говорим за лизингов трансфер, говорим за добри европейски практики. Хубаво е не само да посочим тези добри европейски практики, но да кажем защо те са добри и как се съотнасят към българските условия, с какво можем да ги използваме и да вземем най-доброто от тях. Разбира се, никъде не се говори как се осъществява поддръжката след изтичане на гаранционния срок. Давам Ви пример със спартаните. Защо говоря за въоръжението? Имаме печален опит с кугърите, със спартаните, което налага да мислим по-задълбочено, когато говорим за тези два проекта.
Разбира се, трябва да имаме предвид и още нещо. Ние от „БСП за България“ говорим вече една година, че подходът към Българската армия, към отбраната, трябва да бъде различен. Необходим е задълбочен, стратегически преглед. Стъпвайки само на тази база, ще имаме точното и ясно състояние, ще знаем какви точно отбранителни способности са необходими, ще изготвим план за модернизация и тогава логичен завършек на този процес ще бъдат трите модернизационни проекти, два от които в момента разглеждаме.
Много дълго говорим по тази тема, но днес е времето да покажем отношение и да проявим национално отговорно отношение към тези важни проблеми на сигурността и отбраната. Ето защо искам да се обърна към всички Вас и да покажете с Вашия вот това национално отговорно отношение, мислейки за бъдещето не само на българските въоръжени сили и на Българската армия, но и на страна като цяло. Защото ние от „БСП за България“ сме показвали многократно, че сме политически последователни, подкрепяйки винаги модернизацията, защитавайки хората, които са основният фактор във въоръжените сили и не на последно място сме показвали, че сме национално отговорни, говорейки за такива големи проблеми, свързани със сигурността и отбраната. Така че апелирам към всички Вас – подкрепете модернизационните проекти! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво, браво!“ Заместник-председателят Веселин Марешки се изправя на председателската банка и ръкопляска.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Моля Ви, господин Марешки! (Шум и реплики.)
Реплика?
Заповядайте за реплика, господин Марешки. Толкова спонтанно, вдъхновено реагирахте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сега разбрах защо от залата така скоропостижно се изнесе Корнелия Нинова и остави срама от това изказване да бере господин Цонков, защото точно вчера или онзи ден в bTV тя вдъхновено обясняваше как по темата невинаги са на едно мнение с президента. Ето, по темата със закупуването на самолетите БСП е категорично против, защото счита това за излишен лукс и за ненужен харч.
Треперенето в гласа на изказващия се господин Цонков също показва неудобството, с което произнесе тази пламенна реч. Пък насмешката, която видях в очите на господин Хамид, също показва оценката за този каламбур, в който Вие се намирате в последните няколко дни. (Силен шум и реплики.)
От пълно отрицание на проектите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Хамид го няма в залата, господин Марешки. (Смях.)
Може би сте се объркали.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Извинявам се. (Силен шум и реплики. Смях. Народният представител Хамид Хамид влиза в залата.)
Видях го отвън, да. (Оживление. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Така че наистина е хубаво да си знаете приоритетите, защото ние ще искаме и разсекретяване на стенограмите в разговорите с президента, където ясно беше изложена позицията на БСП и тя не беше такава, каквато я чуваме днес в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, рязко ми се повиши настроението, още повече ентусиазиран от бурните ръкопляскания на господин Марешки, за което му благодаря. Очевидно думите не съответстват на действията и всъщност той подкрепя модернизацията, макар и негласно.
Искам да поясня на господин Марешки, който очевидно не е слушал внимателно, че и госпожа Корнелия Нинова говори за разходите за отбрана, които не трябва да надвишават 2%, а трябва внимателно и плавно да се повишават, но това не е свързано с модернизацията, за която говорим, защото и с тези модернизационни проекти ние дори не достигаме тези 2%, господин Марешки.
Ще Ви попитам: защо трябва да противопоставяме една или друга система в България? Сигурността, здравеопазването и образованието са еднакво важни, но тридесет години не са се отделяли средства за Българската армия. Необходимо е сега, в този момент, вече да се вземе решението. Политиците сме длъжници на Българската армия.
Искам да кажа, че модернизационните проекти са един много мощен инструмент и за българската икономика чрез офсетните програми. И ние ще настояваме чрез индустриалното сътрудничество парите, които се дадат за нови самолети, за нови бойни машини и специална техника, голяма част от тях да останат в България за откриване на работни места, за създаване на нови производства. Защото, пак подчертавам, „БСП за България“ мисли за развитието, за бъдещето на България, за младите хора, за бъдещето на националната сигурност и на българските въоръжени сили. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Госпожо Нинова, предполагам лично обяснение.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Виждам, че още от вчера започват спекулациите за позицията на БСП. Затова бих искала едно нещо да е ясно. Господин Марешки го знае най-добре, защото е присъствал на всички консултативни съвети на президента, където сме обсъждали тези теми. Той го знае и без да разсекретяваме стенограмите, но, разбира се, който иска – нека се разсекретят.
И тогава, и днес БСП казва следното: „Ние сме за модернизацията на Българската армия при следните условия:
Първо, да не се надхвърлят 2% от брутния вътрешен продукт. Проектите, които ни представи господин Каракачанов, не надхвърлят 2% от брутния вътрешен продукт – първото ни условие е изпълнено.
Второ, да бъдат ангажирани фирмите от българската отбранителна индустрия и българската икономика по линия на офсета и индустриалното сътрудничество, подобно на това, което направи Румъния. В проектите, които ни представи господин Каракачанов, има такива ангажименти. Следователно и второто ни условие вече е изпълнено.
Ето защо – при изпълнени две условия, поставени от страна на „БСП за България“, ние ще подкрепим тези проекти. Моля да се спре със спекулациите! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Други изказвания? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми господа генерали! Аз искам да изкажа личното си задоволство от факта, че вчера и днес в залата се провеждат изключително конструктивни и принципни разговори по една тема, която е важна – не за армията, не за въоръжените сили – за България – за България като държава, за България като бъдеще. И тук трябва да е ясно, че днес, като продължаваме един процес, който се надявам в скоро време да приключим пак тук, в Събранието, ние ще дадем перспектива и за Република България, и за Българската армия да се развиват в следващите десетки години.
Искам да станат ясни няколко неща на колегите, които са по встрани от конкретиката на военната тема. Ако ние тук гласуваме закони, ако променяме наредби, ако създаваме нови закони, те могат да бъдат коригирани от нас. Това, което днес ще вземем като решение – да дадем мандат на правителството да преговаря и да сключи договори, които ще бъдат финализирани тук, в това Събрание, ние повече няма да имаме възможност да коригираме развитието на българските въоръжени сили в следващите 30 – 50 години. Това е факт, който трябва да стане ясен на всички.
И затова с малките изключения, които чуваме тук в леко водевилен характер, аз съм доволен от дискусията и сега ще се аргументирам защо трябва да дадем този шанс на нашите въоръжени сили да продължат да се развиват в посоката, която е предопределена преди доста години, преди да го има и ГЕРБ.
В отговор на колеги, които имат категорично противно мнение, искам да кажа, че ние от ГЕРБ, надявам се и колегите от БСП, също и колегите от „Обединени патриоти“, постъпваме отговорно за бъдещето на въоръжените ни сили, защото след 10 – 12 години, когато ще приключи процесът на модернизация на армията ни в тези три основни проекта, и БСП, и ГЕРБ, и Патриотите ще носят и ще продължават да носят отговорност, и ще бъдат на тази трибуна отново колеги, които ще дават отговори защо се е случило нещо и защо не се е случило нещо друго. А тези, които сега казват, че не бивало, че не трябвало, че нямало, че трябвало на друго място да се насочат тези средства, може би ще бъдат в писаната история на България.
Колеги, два Проекта одобряваме сега, които са в различна степен подготвени и представени от Министерския съвет като документация и философия в Народното събрание.
Вчера имах възможност да кажа, че критикуваме Проекта за нов боен изтребител, защото е бил много конкретен и едва ли не предопределял нещата – кой да бъде избраният за победител. От друга страна, критикуваме Проекта за бойна машина на пехотата, защото бил много рамков и не давал достатъчно конкретика, за да може да бъде предпочетен даден производител. И изпадаме в доста конфузна ситуация – в единия случай да казваме защо така, а в другия случай да казваме защо не е така? Но двете неща са различни. България няма възможност да участва под каквато и да е форма в производството и въоръжаването на боен самолет. Но България има опита, България има добри традиции, България има подготвена работеща индустрия, която може да участва в производството и въоръжаването на бойна машина на пехотата.
Достойнство и на двата проекта е, че и в единия, и в другия случай са заложени параметри, които позволяват на българската индустрия да участва в поддръжката, в ремонта и във възстановяването на самолета и на бойната машина на пехотата.
Аз от тази трибуна искам да призова и Министерството на отбраната в лицето на министъра, на заместник-министрите, политическия кабинет и на генералитета, както и Министерският съвет в максимално кратки срокове да внесат в Народното събрание решения и за одобряване на ПИР-а за нов кораб на военноморските ни сили. (Ръкопляскане от народния представител Пламен Манушев.) Това е крайно необходимо, защото ние знаем и решенията на Консултативния съвет при президента, както и решенията на Съвета по сигурност, който консултира премиера, че това е един комплект, който трябва да върви в цялост.
Не бива да се притесняваме от факта, че не са трите сега, защото във времеви порядък разликата от няколко месеца не е фатална, но лично аз се надявам това да стане преди лятната ни ваканция.
По отношение на финансовата рамка, която е основно критикувана, искам да Ви кажа, колеги, че когато ГЕРБ преди 10 години започна да участва и управлява държавата ни, брутният вътрешен продукт беше някъде в порядъка на 60 – 70 млрд. лв. Днес е над 90 на година. Надявам се да гласуваме бюджет, който да бъде в порядъка на 100 милиарда. А във финалния процес на модернизация на армията ни той ще надхвърли 180 – 190 млрд. лв.
И ако направим една бърза сметка, ще се докаже, че разходите на годишна база са по-малко от половин процент от този брутен вътрешен продукт, така че няма да има натоварване, няма да има причини останалите дейности, които се финансират от бюджета, да бъдат забавяни или да бъдат пренебрегвани.
Още нещо. Това, което говорим всички и аз съм благодарен на колегите от БСП, които се изказаха преди мен, е, че ние, както и те, както и „Обединени патриоти“ държим българската икономика в максималните си възможности да участва в производството, въоръжаването, ремонта и поддръжката на тази техника, включително и на военноморските ни сили. По този начин парите, които ние сега гласуваме, няма да бъдат разход, те ще бъдат инвестиция, която ще доведе приходи. На практика, ако успеем да направим договорите така, че да постигнем най-добрите практики, включително и от бившите страни от Централна и Източна Европа, в края на процеса парите, които ние сега влагаме, ще бъдат възстановени за българската икономика. Това е факт.
Защо ни трябват 150 бойни машини, от които 90 реално бойни, а останалите поддържаща техника? Защото това са заложените параметри в концепцията за развитие на трите батальонни групи. Толкова е разчетът. Имайте предвид, че военната наука е чиста математика.
От друга страна, защо не ни е предложена конкретика за втория етап. Има колеги, които не са съгласни сега с мен, обаче нека да ме чуят и те. Защото, колеги, след 6 – 8 години, когато ще стартира вторият етап за следващите три бойни групи, ние тук и никой в Министерството на отбраната не може да предположи какви ще бъдат технологичните възможности, за да залагаме ние конкретика както за бойни машини, така за кораби, така и за самолети.
Следващото нещо, защо са ни необходими 8 плюс 8 самолета? За да имаме боеготови летци по нормативите и стандартите на НАТО един боен пилот трябва да има нальот, трябва да лети в годината минимум 100 часа. За да можем да поддържаме бойно дежурство във въздуха, така наречената „еър полисинг“, ние трябва да имаме минимум 30 подготвени летци. Това означава 3000 часа на година, за да могат да се поддържат летците. Ако направим една сметка, това са 760 дежурства на година, което означава, че за да можем да поддържаме в следващите години ресурса ни, ние трябва да имаме минимум 16 до 20 самолета.
Че никой не ни е нападнал, не ни е нападнал, защото знае, че тук ще намери подготвени и готови за действия военноморски сили, военновъздушни сили и сухопътни войски.
В доклада, който ще гледаме след няколко минути, ние ще говорим по тази тема и макар и със затруднение ще отчетем, че Българската армия, българските въоръжени сили са в състояние да изпълнят конституционните си задължения по поддържане на териториалната цялост, суверенитета и безопасността на гражданите ни.
Колеги, благодаря на всички, които ще ни подкрепят. На тези, които няма да ни подкрепят – да им тежи на съвестта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Реплики към изказването на господин Тошев? Реплика има господин Марешки. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Само и единствено българският народ решава коя партия да бъде представена в парламента. В моя случай мисля, че няма съмнение, че българският народ ме е избрал, защото в опита да ни уязвите казвате, че съм направил толкова много неща, че дори на гърба ми цяла парламентарна група е влязла в парламента. Във Вашия случай партийните началници, а не българският народ е решил Вие да бъдете част от българския парламент и аз ще Ви посъветвам доста да се постараете, за да може в следващия парламент отново да ви подредят на избираемо място.
Но по същество…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата – по същество, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, по същество репликата ми е следната: в историята можете да влезете като великите наши герои, ще дам пример само с един – най-великият ни герой, със светинята ни Васил Левски. Но можете да влезете и като поп Кръстьо. Историята помни и Васил Левски, и поп Кръстьо.
И ако не можете да направите нещо толкова добро за нацията си, за да Ви запомнят като Васил Левски, поне гледайте да не правите така, че да Ви запомнят като поп Кръстьо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика ще има ли, господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Леко съм учуден, каква беше тази реплика, но ще направя дуплика. Благодарение на избирателите от Видинския многомандатен район аз съм четири мандата в този парламент. Колко ще бъда, пак те ще решат и, разбира се, ръководството на партията ни.
Обаче по отношение на поп Кръстьо нека да не говорим тук, може би ще станат колеги, които са по подготвени по темата, защото никой не е доказал, че поп Кръстьо е предал Васил Левски, а това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: По отношение на това, което Вие би трябвало да коментирате, аз не мисля, че тук става въпрос за разделяне на пенсии, образование, национална сигурност, здравеопазване, защото това са неща, за които държавата носи отговорност.
В случая като управляваща, водеща в коалицията партия ГЕРБ и като основна опозиционна сила БСП, ние носим отговорност комплексно за Република България и за всичките й политики. Благодарение и на ДПС, които ще ни подкрепят, защото и те не са в този парламент за първи път. Надявам се, че няма да бъдат за последен и със сигурност няма да бъдат за последен. (Реплики от ДПС.)
Така че ние не можем да делим приоритетите на държавата по сектори за днес, за утре, за вдругиден. Не мисля, че има колизия между това, което решаваме сега за развитието на Българската армия, и това, което сме предприели като съвместна политика с „Обединените патриоти“ и за пенсионерите, и за здравеопазването, и за образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Други изказвания?
Заповядайте!
Господин Ибрямов, госпожа Аксиева беше преди Вас. (Оживление, възгласи: „Еее!“) Колеги, запазете тишина! (Шум и реплики.) Колеги, моля Ви!
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господа генерали, уважаеми колеги! Уважаеми български граждани, при срещите ни с Вас из страната Вие се обръщате към нас и непрестанно ни питате: „Защо работим цял живот и плащаме пенсионни осигуровки, а накрая имаме нищожни пенсии?“, „Защо плащаме здравни осигуровки, а накрая има липса на лекарства, лекари, а болници фалират?“, „Защо плащаме данъци, а образованието на децата и внуците ни е недофинансирано?“, „Защо плащаме данъци за автомобилите си, а пътищата ни са в дупки?“. Днес ние можем да Ви отговорим на този въпрос: няма да има пенсии, няма да има работещи болници, няма да има и адекватно образование за децата ни, защото с Вашите пари трябва с един подпис да се закупят самолетите на Каракачанов. (Оживление и реплики отдясно.)
Ние от „Воля“ смятаме, че докато хората живеят зле, приоритетите на държавата трябва да бъдат насочени към подобряване условията на живот на гражданите. Според Вас коя армия може да бъде спряна с три самолета – руска, турска или коя?
Всъщност основната заплаха в съвременното общество са не съседите ни, с които имаме добри отношения, а разрастващият се тероризъм, който не може да бъде спрян с кораби, танкове и самолети. Трябва да направим така, че да ограмотим хората, да не се подвеждат от чужди идеологии и да се насочат повече средства към МВР и към специалните сили. Знаете ли, че всъщност в тези институции хората разчитат на подаяния на автобус да им се зареди гориво? А именно те са тези, които ще ни защитават при евентуален конфликт.
Трябва да вдигнем заплатите и на военните, да им се създадат условия, така че те да се чувстват горди и удовлетворени от това, че са част от Българската армия, да се привличат все повече нови кадри, а не да има липса на такива.
Като човек, който има опит в бизнеса, знам, че ако една сума пари се вложи в икономиката, тя се капитализира и се умножава. А ако се вкара в скъпи самолети, това ще донесе още толкова разходи и всъщност никой не ни отговаря на въпроса какви ще бъдат разходите по поддръжката на тази техника.
Ако ми позволите, ще кажа една българска поговорка: „На гол кръст – чифте пищови!“ Така че ние от „Воля“ Ви призоваваме наистина да обмислите дали този разход е належащ на този етап? Мислете за бъдещето на децата ни! Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аксиева.
Адмирал Манушев, заповядайте за реплика. (От парламентарната група „БСП за България“ канят народния представител Аксиева да седне на предните редици при тях. Оживление, шум и реплики в залата.)
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! На госпожица Алексова ще направя реплика, като кажа една притча.
Имало едно царство, воювали непрекъснато, воювали, воювали и решили: „Стига с тия войни, дайте да претопим мечовете, да направим рала, да направим инструменти, за да копаем земята и ще има повече какво да ядат хората.“ Направили го. Една година се радвали на благоденствие. На втората година продължили да го правят, но го правили за тези, които не са си претопили мечовете. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми адмирал Манушев.
Втора реплика – заповядайте, господин Ангелов. (Шум и реплики от ДПС.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Репликата ми е относно поговорките, които използвахте. Не се казва „кръст“, а „тумбак“, нали, ако не Ви е известно?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: На български, на български!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Но щом сте решили така да внесете чувство за хумор в изказването си, ние го приветстваме, затова ще си позволя да Ви репликирам с един виц, който чух наскоро.
Защо партия „Воля“ била против закупуването на самолети? Защото било отказано на господин Марешки да сложи бензиностанция на „Граф Игнатиево“ да зарежда самолети. (Викове: „Еее!“, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В игри и закачки минава днешният ден.
Заповядайте – трета реплика, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема колежке Аксиева, моля Ви, не бъдете толкова дипломатична – наричайте нещата с истинските им имена. Няма нужда да казвате „кръст“, наистина използвайте „тумбак“. (Единични ръкопляскания от „Воля“, реплики между народния представител Пламен Христов и народни представители от ДПС.)
Дуплика ще има ли, госпожо Аксиева – заповядайте!
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Колеги, нямам нищо против тук да се разказват вицове, но всъщност Вие явно не разбирате сериозността на този въпрос. Истинският проблем, който стои пред българското общество, това е именно бедността. Докато не се справим с този проблем, мисля, че всичко останало е на заден план. Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аксиева.
Господин Ибрямов, заповядайте за изказване.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че има приповдигнато настроение, а сигурно има и причина. Днес е петък, разглеждаме важен проект и да върнем все пак дебата в темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Модернизацията, колеги, на въоръжените сили следва да има един постоянен цикличен характер. Като най-важна характеристика на това трябва да бъде неговата непрекъснатост, за да има необходимия баланс между нуждите на стратегическата среда за сигурност, необходимостта от придобиване на нови отбранителни способности и необходимия публичен ресурс, който трябва да бъде заделен.
Преди да вляза в същността на проекта, искам да подчертая, че ДПС ще подкрепи модернизацията на въоръжените сили и на отбраната на България, а не както колегата Тошев се изрази – ГЕРБ. Защото ние бяхме последователни в нашата позиция. Дори когато се създаде Временната анкетна комисия, да се проследи дали има някакви нарушения, установихме, че има нарушения, затова има рестарт на този проект. Така че е малко некоректно от страна на господин Тошев да заявява, че ние подкрепяме ГЕРБ в това отношение.
Тук искам специално да поздравя началника на отбраната господин генерал Боцев, защото екипът се е постарал и обърнал специално внимание на препоръките, които Временната анкетна комисия отправи към този екип, който в момента е създал този проект и ние днес го разглеждаме.
Но искам да отбележа, че, за съжаление, особено през втората декада на новото хилядолетие и през последните няколко години този процес се омаловажи и наруши сериозно, което неимоверно доведе до невъзможността за придобиване на нови отбранителни способности, технологична изостаналост и остаряло въоръжение и бойна техника.
Преодоляването на тези неблагоприятни последствия и изоставането в изпълнението на проектите на модернизация на въоръжените сили доведоха до необходимостта от извършване на сериозни, бих рекъл дори шокови, инвестиции в отбраната, какъвто е настоящият проект за тази модернизация. Естествено, това неимоверно ще доведе до нарушаване на баланса при разпределение на публичните средства и публичните ресурси между отбраната и останалите публични сектори.
Настоящият инвестиционен проект е поредният опит за рестартиране на модернизация на армията, като всички тези опити през последните години завършваха с неуспех, без да използвам по-силна дума.
Добре си спомняме кога започна реалното изпълнение на този проект – в далечната 2010 г., може би до един период, когато управляващите в миналия мандат – имам предвид ГЕРБ, повериха управлението в лицето на своя коалиционен партньор и видяхме до какво доведе – до сериозни нарушения, които впоследствие наложиха създаването на тази Временна анкетна комисия миналата година. Но разбираме, че в момента тези поуки са изпълнени и са взети предвид и вече имаме надлежно представен проект със съответните изисквания, които преди малко изложих.
В мотивите на Проекта се посочва, че на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на 30 май 2017 г. е бил постигнат политически консенсус за ускорена реализация на проектите за модернизация на въоръжените сили и за едновременната реализация на основните инвестиционни проекти, а именно придобиването на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада и придобиването на нов тип боен самолет. Редно е да се отбележи, че тези основни инвестиционни проекти не са два, както колегите преди мен споменаха, а са три. По много удобен начин е пропуснато да се отбележи, че не са готови с Проекта за придобиването на два многофункционални модулни кораба за Военноморските ни сили. Това е огромен минус за работата на ведомството, тъй като едно по-сериозно закъснение на проекта може да застраши морския ни суверенитет.
Също така състоянието, технологичната изостаналост и остарялото въоръжение и бойна техника на Военновъздушните сили и Сухопътните войски не биха оправдали в очите на обществото и на част от политическата класа изразходването на такива сериозни финансови средства. Но това е необходимо. Ние знаем какви финансови средства са заложни и поздравявам, в това число и министъра на финансите, който е бил благоразположен и отпуснал допълнително средства и самият разход е покачен от 1 млрд. 500 хил. лв. на 1 млрд. 800 хил. лв.
Редно е да се отбележи, че финансовите средства, предвидени за реализирането на двата проекта, представляват сериозен ресурс за страната ни, както отбелязах. Но всъщност трябва да сме наясно, че те не са достатъчни за закупуването на най-съвременното въоръжение и техника и са консенсусен вариант от гледна точка на финансовите ни възможности, качеството и броя на бойната техника и въоръжение, които предстои да бъдат придобити.
В тази връзка е от съществено значение да се намери оптималният баланс за покриване на минималните основни изисквания, от които не трябва да се отстъпва, а това може да се осъществи единствено в условията на пълна прозрачност и през призмата на военната експертиза, като всяка нерегламентирана лобистка намеса би опорочила този процес.
Може би най-важното в самия проект са изведените четири основни аспекта, които трябва да се вземат предвид при последващия анализ, оценка, избор на вариант и последващо изпълнение на проекта. Ще ги посоча много кратко. Стратегическият аспект е много важен от гледна точка на степента на съответствие, който всеки от потенциалните варианти за реализация, трябва да отговаря относно изпълнението на приоритетите на външната и отбранителната политика на страната.
Военният аспект. За съжаление, са дефинирани минимални основни изисквания, потребни за ефективното реализиране на необходимите отбранителни способности.
Може би двата най-важни аспекта са именно икономическият и индустриалният, които в предишния проект до голяма степен бяха пропуснати. Тук отново изказвам благодарности към екипа – господин генерал Боцев, за това, че са заложени тези два основни аспекта, защото Комисията именно на тях настояваше да се обърне внимание.
А именно икономическият аспект е предвиден да отчете икономическата ефективност при придобиване и последваща експлоатация и поддръжка на платформите.
Индустриалният аспект. Отчетена е и необходимостта българската отбранителна промишленост да бъде част от реализацията на тези два инвестиционни проекти.
Планирането и изпълнението на двата проекта за модернизация на армията ще се изпълнят в един доста голям времеви период и в това съчетание на сериозни финансови средства, защото трябва да отбележа, естествено, че ще се отделят ежегодно доста финансови средства, всичко това довежда до един рисков период. Но всичко това зависи как управляващите ще подходят към съответните внесени проекти за закупуване на тези техники.
В Проекта за модернизация на армията са изведени основни рискове при този процес, но е редно да се отбележи, че винаги съществува една неопределеност и опасност от възникване на нови подводни камъни. Всъщност най-големият риск, който съществува при тези два проекта, няма как да не бъде дефиниран, тъй като той е пряко свързан с политическата воля на управляващи относно реализацията му.
Да, модернизацията на армията също има друга своя алтернатива – аутсорсинг на определени отбранителни дейности към държави членки на НАТО. В тази връзка адекватното информиране на обществеността за необходимостта от модернизация и постигането на обществен консенсус по параметрите на нейната реализация е от съществено значение и това е дълг на цялата политическа класа.
Накрая ще повторя: ние ще подкрепим така внесения Проект и се надяваме в най-скоро време да се запознаем със следващата стъпка, а именно вече получените оферти от съответните държави и фирми, които ще бъдат подадени за закупуването на бойната техника. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов. (Ръкопляскания от ДПС.)
Реплики има ли? Не виждам.
Реплики или други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми генерали! Беше ми приятно да слушам как всички сме единодушни и най-вече изказванията на колегите от БСП, защото те винаги твърдяха, че са били за модернизация на Българската армия, че винаги са подкрепяли тази линия. Чухме го като червена нишка!
Бих искал обаче да върна малко лентата назад, за да можем да направим някои изводи. Ще говоря отново с факти. Когато управляваха в периода на правителството на Станишев, не беше купен нито един боен самолет, не беше купена нито една бойна бронирана машина, беше купена обаче машина за ламарина – помните го този случай. Господин Заместник-министър, къде е тази машина за ламарина, какво прави в момента, работи ли? Питам, защото за нея бяха дадени – колко, 8,5 млн. долара? Та когато са управляващи, те показват своето отношение към модернизацията на армията.
Да разгледаме Проекта за закупуване на нов многоцелеви изтребител. През 2008 – 2009 г. ние вече влязохме в една сериозна финансова криза. По това време не беше логично българското правителство да отделя огромни средства за превъоръжаване. Първо, нямаше да бъдем разбрани от хората, нямаше да бъдем разбрани от българския народ, нямаше да бъдем разбрани и от нашите съседи, и от партньорите в НАТО. Между другото, в същия период в целия Европейски съюз разходите за отбрана намаляваха. Ако обаче твърдите, че е трябвало да се направи, навеждате на мисли за едни други времена – говоря за XX век, когато чрез превъоръжаване и развитие на въоръжените сили една страна излезе от кризата, но с ужасяващи последствия, надявам се, че нямате това предвид.
Правителството на премиера Борисов по това време обаче мислеше държавнически. През 2010 г. започна разработката за закупуването на нов многоцелеви изтребител. Казвам това, защото това е държавническото мислене. Към 2013 г. и благодарение на ръководството, на управлението, на отношението на правителството и на политическото ръководство на Министерството на отбраната по Доклад от месец март 2013 г. на ръководителя на екипа – генерал Радев, Проектът е пред завършване. Това се признава и от служебния министър на отбраната, признава се и от министъра на отбраната по това време господин Ангел Найденов.
Нещо повече, министър Ангел Найденов по това време поставя задачи, които са изпълними, и според него до края на 2013 г. Проектът трябва да бъде изпълнен, да бъде внесен за разглеждане. За съжаление, Проектът не продължава. Тези два примера са достатъчни да ни покажат, че когато е в управлението, БСП не се отнася с подобаващо разбиране към развитието на бойните способности на Българската армия. Естествено, когато са в опозиция, те гласуват „против“. За справка – отношението към същия Проект или Проекта за модернизация на флота, тогава са „против“. Вероятно и сега те щяха да бъдат „против“, но аз ги приветствам за стъпката, която правят в момента.
Ново развитие имаме при правителството на премиера Борисов 2. Тогава с много усилия екипът започва да работи, за съжаление, обаче екипът е поставен в едни странни, бих казал, не съвсем добри условия за работа благодарение на средата, благодарение на обстановката, в която се работи. Признава се и от самия премиер на служебното правителство Огнян Герджиков, че е работил под указания от президента. Само че служебният премиер Герджиков е достатъчно опитен юрист и има свои собствени морални виждания, и не позволява Министерският съвет да вземе решение, което по някакъв начин би накърнило моралността и може би законността донякъде. В това отношение заслужава адмирации.
Състоянието на този проект доведе до създаването на Временна комисия. Няма да се спирам на нейната работа, само ще отбележа, че Временната комисия върна Проекта в едни приемливи морални и справедливи норми, в едни други рамки, в които се работи. Показателно в какви условия е работил екипът е това, че сега същият екип ни представя един актуализиран Проект, който вече може да бъде подкрепен без никакви съмнения, че нещо може да бъде изкривено. Забележките специално към него са по-скоро несъществени, те не влияят към момента за изпълнението на Проекта.
От казаното до тук можем да направим няколко групи изводи. Едната от тях е, че когато БСП управлява, нейните интереси като управляваща партия не съвпадат с интересите на Българската армия и, бих казал, интересите на България за развитие на въоръжените сили и на Българската армия в частност – прословутата машина за ламарина. Когато е в опозиция, БСП се стреми да възпрепятства развитието на проекти, които биха довели до развитие на въоръжените сили и до нови способности на Българската армия, а въз основа…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Не е вярно. Може ли без провокации?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колега, разбирам, че се вълнувате, но преди да се обединим, нали казвате, че трябва да се разграничим?!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Спрете да говорите против БСП, ако обичате!
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Въз основа на направените изводи какво можем да кажем? Несъвпадането на тези интереси значително снижава бойния потенциал, създава недоверие към България като съюзник… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, не се обаждайте от залата, имате възможност за реплика след това.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов, моля Ви, аз казвам мои мисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в разговор със залата, господин Христов.
Продължете своето изложение.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: …И засилва, разбира се, отрицателното отношение на българските граждани към институциите и най-вече към структурите, които са призвани да изграждат и да пазят сигурността. Това води, разбира се, до силно снижаване на мотивацията на военнослужещите.
В Българската армия вече има натрупан значителен опит по управление на големи отбранителни проекти. Екипът, работил по проектите, е национален, интелектуален капитал, обаче екипите, работещи по такива проекти, от самото естество на армията като институция на силната субординация, са податливи на външно влияние и на внушение. Затова смятаме, че ръководството на Министерството на отбраната трябва да не допуска отклонение от заложените параметри, ръководството на Министерството на отбраната трябва да не допуска външни влияния и други институции, които са може би малко странични, за да не оказват влияние върху екипа, работещ по проектите.
Може би добра препоръка и едно очакване от наша страна е, когато се извършва представяне на офертите след работата на Междуведомствената комисия, да не бъдат класирани офертите на първо, второ или трето място, а офертите да бъдат представени с предимства и недостатъци. Защото класирането на една оферта на първо място дава възможност за спекулации, а вече имахме такива в предишния случай, дава възможност едва ли не да се опитаме по някакъв начин да повлияем или да предрешим: „Ето, това е първо място“ и затова нашите очаквания са в тази посока.
Уважаеми колеги, този проект не е нито на ГЕРБ, нито на „Обединените патриоти“. Това е проект на Българската армия, това е проект на България, ако щете. Аз благодаря за тази промяна в позицията Ви и тя е наистина отговорна. Надявам се, че това е началото на един път, в който все по-често ние с Вас ще можем да гласуваме заедно и независимо от споровете, които имаме в някои моменти, да подкрепяме точно такива проекти – засега в рамките на Българската армия, а защо не и по други проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте, генерал Милев, после господин Марешки.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господа генерали! Уважаеми господин Христов, когато се купуваше тази „машина за ламарина“, както Вие казахте, ние къде бяхме с Вас тогава? Дайте да вярваме повече на българските генерали, защото те управляват Българската армия.
Аз не вярвам, че един генерал може да се поддаде на политически натиск, на политически внушения, първо, поне аз не съм го правил, и тогава именно – 2008 г., ние сертифицирахме тази бригада в Карлово, за която в момента говорим, и целият проект е за нея. Дори тогава се сертифицира и „Граф Игнатиево“. Тук нещата трябва да бъдат малко по-конкретни и за всеки проект, за всяка процедура може да се създадат съмнения. Аз не съм убеден, както го казах и сутринта, в решенията на Временната комисия и досега може би този проект щеше да се изпълнява, а не да тръгваме наново пак да решаваме какъв самолет ще избираме.
Всяка една процедура е атакуема и винаги можем да се върнем назад. Казах: трябва да има политическа воля за изпълнение на тези проекти! Няма ли, ще говорим за това, което се случва в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, генерал Милев.
Господин Марешки и след това господин Жаблянов.
Вие – по начина на водене, добре.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Христов, искам да Ви помоля да използвате правото си на дуплика и да ми отговорите на въпроса: правилно ли съм разбрал от Вашето експозе, че президентът Радев, по времето когато е бил началник на служебното правителство, е оказвал натиск? Имате факти, може би данни, съмнения или не знам какво, че е оказвал натиск върху служебното правителство, за да бъде взето конкретно решение за закупуването на точно определен самолет, без да се премине явно по правния ред?
На практика, както и Вие казахте, освен неморално, може да се окаже, ако е вярно, и противозаконно. Затова ще Ви помоля да внесете малко повече яснота по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Трета реплика? Не виждам, колеги.
Заповядайте, господин Христов, за дуплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин генерал Милев, действително когато се е купувала машината, ние с Вас се борихме за сертифицирането на 61-ва механизирана бригада, и то успешно, и не можем да носим отговорност нито Вие, нито аз, нито който и да е от тук стоящите генерали за закупуването на машината. Тази машина беше просто един пример, тя не е типичният пример. Ако искате, можем да влезем в детайли. Тогава прочетете двата доклада на командированите в Съединените щати генерали по този повод. С това приключвам.
На въпроса на господин Марешки. Господин Марешки, аз никъде не употребих името на генерал Радев като субект, оказал влияние върху екипа, а единствено в контекста на това, че премиерът Герджиков каза, че се е консултирал с президента относно изпълнението на проекта, който вече е бил завършен.
Що се отнася до изводите, Временната комисия – и това могат да потвърдят всички работещи във Временната комисия, работеше открито, при нас винаги беше пълно с представители на медиите, така че изводите, които правеше тя, бяха ясни, чисти от самото начало. Факт е и че те не бяха оспорени тук, в пленарна зала, по същество и бяха приети по същество. Нека да не употребяваме президентското име напразно днес, но да имаме предвид все пак работата на тази Временна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Процедура по начина на водене, после доцент Михов, после господин Жаблянов – за изказване.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. Знам, че е неудобно да правите забележка на колега от ръководството на Народното събрание – заместник-председател, но е хубаво, когато тук се излиза и се говори, да напомняте темата, която имаме, за какво сме се събрали. Основната задача на нашите дискусии днес е да видим и да аргументираме „за“ или „против“ проектите за инвестиционен разход ли сме, какви са слабостите. И когато на някой не му хареса позицията на нашата партия, че Ви подаваме ръка и въпреки че тези проекти са месала, ще гласуваме за тях само защото искаме да имаме национална сигурност и консенсус по тези въпроси. Някой да излиза тук и да се упражнява на историята на Българската социалистическа партия и на позициите, забравяйки, че тяхното правителство оряза 40% от бюджета на отбраната, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Ерменков, забележката е към мен!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …Вие сте длъжна, госпожо Председател, да въвеждате ред. Защото ние сме се събрали днес, за да решаваме въпроси от националната сигурност – нещо, което касае бъдещето на България, разходи за милиарди и Вие не може да стоите безучастно, когато някой тук си играе и се подиграва с този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. Нямам притеснения да правя забележки и мисля, че сте се убедили в това. Изказването на господин Христов беше по същество, имаше хронология и аз нямам причина да го прекъсна.
Имате възможност да направите реплики на неговото изказване, така че продължаваме с изказванията.
Колеги, наши гости са ученици от област Благоевград, отличени в конкурса на евродепутата Асим Адемов и придружени от жители на община Гърмен. Нека да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Последните дни тук, а и по медиите се говори за това, че разходите ще ощетят бедните, социално слабите, пенсионерите, говори се за играчките на Каракачанов, за самолетите на Каракачанов и така нататък.
Длъжен съм да кажа нещо много важно: Министерството на отбраната под ръководството на господин Каракачанов, заедно с ръководството на въоръжените сили, видовете въоръжени сили подготвиха и свършиха огромна работа за тази една година. Това е задължение да бъде казано, за да бъде отчетен трудът на офицерите и генералите, на специалистите и експертите в Министерството на отбраната и в щабовете.
За това ще се аргументирам с три неща. За 11 месеца тези хора рестартираха Проекта за нов боен самолет и днес го гледаме.
За по-малко от девет месеца те рестартираха Проекта за модернизация на Военноморския флот и на експертно ниво той е приключен с приемането му в Съвета по отбрана.
За по-малко от година извадиха от нищото Проекта за модернизация на Сухопътните войски и днес ние го гледаме.
В изказванията на опозицията се казаха много неща за добрите въведения в тези проекти – за качествата на тези проекти, за индустриалното сътрудничество, че бойната машина няма да я купуваме, а ще купуваме лицензи и технологии и ще я сглобяваме тук, в България. Това трябва да се каже, за да е отчетен трудът на всички специалисти, на всички офицери, на всички генерали.
И е много добре, че някои, говорейки за пищови някъде, и пеейки песента на сирените, го правят тук, в тази зала, пред очите на тези генерали, пред очите на всички български офицери и на всички български граждани, за да е ясно кой продължава да ни внушава социално-либералните внушения, че ние не трябва да имаме армия, че ние не трябва да имаме въоръжени сили, че нас Европа и НАТО ще ни пазят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Приключих!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, не знам какво е свършило Министерството под ръководството на господин Каракачанов, но малко преди да стане министър на това министерство, той е казал, че нямаме пари за тези проекти и е добре Щатите да ни подарят една ескадрила, цяла ескадрила.
В същото време Вашият колега, който седи в момента до Вас, господин Веселинов, ще го цитирам след малко в експозето си, казва, че тези проекти са излишен лукс. И как днес? Какво се промени днес оттогава? Аз ще Ви кажа: единственото нещо, което се е променило оттогава досега, е, че тогава Каракачанов не е държал химикалка, а сега в момента държи и бърза да направи тази сделка, защото след нея вероятно никога повече няма да държи химикалка. Върнете се малко в историята и си спомнете какво сте говорили преди една година, за да не ставаме смешни всички пред българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, доцент Михов. (Шум и реплики.)
Лично обяснение ще има с господин Веселинов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Високоуважаеми госпожо Председател, госпожи и господа! Високоуважаеми господин Марешки, временно народен представител със свален имунитет и повдигнати обвинения за престъпления. Аз ще Ви прочета какво е казал…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Михов, по същество!
МИЛЕН МИХОВ: Нищо не съм казал, казвам нещо, което е реално.
По същество. Господин Каракачанов е казал: „Амбицията ни е и трите проекта да се движат едновременно“– ноември 2017 г. В Програмата на партия „Воля“ от нейния сайт пише: „Едновременно реализиране на модернизацията на трите вида въоръжени сили“. Какво пише във Вашата програма и защо Вие за 24 часа сменяте своите послания, не мога да отговоря на този въпрос, но че ВМРО, „Обединени патриоти“ и господин Каракачанов винаги са били за силна армия, за силна българска нация, за снабдяване на армията със съвременни бойни средства е истина, която не трябва да се доказва. Какво сте чели? Какво сте виждали? Какво цитирате по спомен, това е Ваш въпрос.
В заключение бих искал да Ви припомня една максима: „Пищовите не се носят на гол кръст“. Пищовите се носят в едни силяхлъци, а силяхлъкът на ВМРО никога не е оставал празен. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доцент Михов.
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
Пропуснах – заповядайте, господин Веселинов, за лично обяснение и после господин Жаблянов за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, председателят на статистически незабележимата партия „Воля“ многократно цитира мои изказвания и се позовава на тях, защитавайки тезата си, която е вредна, разбира се, за националния интерес. Разбира се, това той го прави както дяволът чете Евангелието.
Изказванията, които той цитира, са в контекста на дебата за бюджет 2017, ако не ме лъже паметта, когато, защитавайки тезата, че флотът първо трябва да модернизира настоящите си кораби, а след това да преминава към закупуване на нови, предложихме редуциране на средствата в конкретната текуща година, за да бъдат повишени пенсиите на българските граждани. Не сме оспорвали по принцип купуването на нови фрегати, напротив, в настоящия формат на Министерството на отбраната се работи точно по тази схема – първоначално за ремонтиране на съществуващите кораби, след това – за купуване на нови. В това отношение ние продължаваме да показваме последователност, каквато на господин Марешки му липсва в действията. Той беше от някаква либерална партия, два-три пъти сменя партията, марката – сега е „Воля“, вдругиден може да бъде балетна школа или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът е, че това, което като тези изказва днес, трябва да помни утре. Ние поне помним какво сме казвали вчера, какво сме казвали онзи ден, защото винаги сме се водили от едни и същи принципи и развитието на въоръжените сили, защитата на националния суверенитет винаги е била в основата на всички партии от „Обединени патриоти“, дори когато „Обединени патриоти“ не съществуваха като коалиция. Затова ние ще продължим да представляваме българските граждани в този парламент, а вероятно след някоя и друга година хората ще се питат всъщност кой беше господин Марешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в лични нападки!
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Струва ми се, че в една такава дискусия по някакъв начин трябва да присъства разумът, освен политическите оценки и прибързаните заключения за една или друга позиция.
На първо място, въпросът за отговорността за сегашното състояние на Българската армия. Няма никакво съмнение, че това е обща политическа отговорност на управлявалите мнозинства през последните – няма да кажа 25 години, а от времето когато България стана член на Северноатлантическия алианс. Предполагам всички си спомняте, дори и тези, които не са свързани с темата на армията, че България, за да стане член на Северноатлантическия алианс, прие План за реформи на армията и извърши поредица от действия в тази посока. Беше уточнена числеността на армията, въоръженията, структурата, изграждането, командният състав – всичко това – Българската армия влезе по този начин в Северноатлантическия алианс.
Затова за мен основният въпрос, който сега трябва да бъде поставен, е защо в резултат на този план, който беше приет тогава и България влезе в Северноатлантическия пакт на базата на План за присъединяване на армията и на държавата към него, ние днес обсъждаме този въпрос? Това е най-съществената тема. Защо след като България влезе и пое редица ангажименти вътре в пакта, включително военно-технически – за изграждане на командване, капацитет, офицерски състав и всичко това – структура на военното образование, бяха преструктурирани военните училища, защо след всичко това днес ние се занимаваме с този въпрос? Защото всички планове ги приемаме на хартия. Ето това е отговорът. Всички планове ги приемаме на хартия! Защото влизаме от един съюз в друг по същия начин години наред. Това е политически дефект на българското държавно управление. Политически дефект! Защото никога, като приемаме един документ, не смятаме, че трябва да го изпълним или че ще го изпълним по някакъв начин, стига да има някакви формални резултати, които да бъдат отчетени. Това е същностният дефект.
Не мога да се съглася с изказванията тук преди това – за някаква партийна отговорност, правителството на Станишев и така нататък. Всички правителства, включително и трите на господин Борисов, са все на този акъл и функционират по един и същи начин.
Защо днес заставаме пред необходимостта да има проекти за превъоръжаване на армията? Защото се промени международната обстановка и казано на езика на българския народ: „защото ни припари под краката“; защото допреди няколко години живеехме безгрижно; защото в атлантическите ценности цареше хармония и всички бяха съгласни със съществуващия международен ред. Но днес очевидно международният ред се променя и заради това ние по стар обичай тръгнахме отново кампанийно да решаваме въпросите на армията.
Първо, бяха два проекта – без Сухопътните войски. Спомняте си дебата в тази зала. Основната причина БСП да гласува против проектите – бяха подготвени два проекта – за Военновъздушните сили и за Военноморските сили, без проект за Сухопътните войски. Тогава ние имахме среща, поставихме ясно позицията и обяснихме защо БСП гласува „против“. Ако някой е изпуснал този момент, да се върне към протоколите на Народното събрание, ако по това време не е бил тук, и да си изясни въпроса.
Следващият въпрос – Българската социалистическа партия, винаги е имала последователно и ясно отношение към Българската армия, която е основната сила, гарантираща българската национална остатъчна суверенност, да го наречем така – основната сила. Така че някакви дискусии в тази тема не бива да бъдат допускани.
За състоянието на двата проекта – те носят същите недостатъци, каквито носеха проектите и преди това, особено в сегашната доказана корупционна среда на българското държавно управление. Ние тук какви различия имаме? Всичките оценки за състоянието на корупцията в България – на външни и на вътрешни източници, са абсолютно еднозначни. В такава среда превъоръжаване на армията е пагубно. Това означава изтичане на средства, безконтролни комисиони и провал на проектите – това е нашата оценка, и това е основната опасност пред двата проекта. И това, че БСП е заявила политическа позиция, не означава, че БСП ще стои безкритично да гледа Министерството на отбраната как ще се упражнява по тези проекти, някакви индустриални сътрудничества и някакви други измишльотини. Производителите на оръжие в света са ясни. Това са политически договори, те се сключват с редица други съображения – не са военно-технически сътрудничества, така че да не се заблуждаваме за какво става въпрос като Народно събрание.
Да, Българската армия е докарана дотук. Да, ние трябва да осигурим боеспособността на армията, но това, което предлагате като тези проекти, отново е прибързано, то е като Плана за присъединяване към НАТО – с всичките дефекти, които съдържат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики към изказването на господин Жаблянов?
Заповядайте за реплика, адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Жаблянов, от последните Ви думи реших да направя реплика за прибързаността по тези проекти.
Неколкократно правим стратегически прегледи – имаше и преди 2000 г. През 2004 г. Ви казах, че се направи наистина стратегически преглед – там се описа как се модернизира армията ни до 2010 г., и някои от нещата стартираха. Тогава се смени правителството – през 2005 г. дойде ново. За ВВС стартира, но спря, за Военноморските сили се изпълни цялата процедура за четири корвети, но тогава се класира, не го спечели, една френска фирма за GOWIND корвети – изключително модерни. Знаете ли колко струваше тогава? Четирите кораба бяха 770 милиона. Сега за два кораба – разликата за шест, седем години е почти милиард. Затова, ако се забавим още, всичко след няколко години ще стане двойно по-скъпо. Трябва да го направим!
Същото е и за самолетите. През 2012 г. генерал Радев тогава, аз бях в този Борд за контрол на проектите, докладва за 450 или за 480 млн. долара за 8 самолета F 16. Каза, че е най-подходящо тогава и сигурно е било така – не се съмнявам изобщо. Но беше 480 млн., а за шест-седем години сега стана почти 2 милиарда. Така че нямаме време да се бавим – трябва да го направим! Трябва да направи това усилие и политическото ръководство, и парламентът, и българският народ! Трябва да се модернизира армията!
Радвам се, че болшинството сме на едно мнение, с изключение на господин Марешки, че това нещо трябва да го направим. Трябва да го направим, защото изостанахме безкрайно много. Дължим на го на Българската армия, на българския народ, на българските офицери и военнослужещи. Дължим го, трябва да го направим! Трябва това усилие, колкото и да ни струва, да бъде направено час по-скоро, защото след време ще ни струва още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми адмирал Манушев.
Друга реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Жаблянов. (Реплика от залата: „Процедура.“)
Процедура ще има след това.
Заповядайте да довършим нашата процедура, пък другата – после.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Манушев! Ескалацията на цените в световната икономика не важи само за военния отрасъл. Сега няма нужда, да си преподаваме елементарни неща.
Ако казвате за корветите, когато ставаше въпрос – погледнете да видите брутния вътрешен продукт на България тогава, да го видим и сега. Сложете онези 4 милиарда, които ги открадна някой от КТБ, и ще видите една друга действителност. Тоест цените винаги на една група стоки на световния пазар – дали е на пушки, петрол, газ или нещо друго, са съотносими, така че това не може да бъде аргумент.
Второто нещо, което искам да кажа, и което, струва ми се, не беше разбрано както трябва. Ние имаме резерви по капацитета на правителството да реализира двата проекта. Това са нашите резерви – заради корупционната среда и заради това че Вие по политически причини сринахте проект за превъоръжаване на Военновъздушните сили на етап – приключил. Сринахте го по политически причини, създавайки комисия по партийни съображения в Народното събрание – няма значение тук как се усмихва господин Цветанов от първия ред. Вие сринахте един проект по партийно-политически причини. Така че това не е български проект за превъоръжаване – това са на ГЕРБ и на ВМРО проектите, с които те смятат, че могат да изиграят някаква хватка и да се представят за национално отговорни. Извинявайте, но играта е ама толкова прозрачна, че няма докъде повече! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Други изказвания ще има ли?
Лично обяснение, господин Цветанов.
След това процедурата на господин Кирилов.
Заповядайте, господин Цветанов, за лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, аз искам да благодаря на Четиридесет и четвъртия парламент за създадената Анкетна комисия. И Вашият упрек, че точно това, което сега се прави, създава корупционна среда, аз мога да Ви кажа, че това, което се стараеха да направят от служебния кабинет, под вещото ръководство на президента Радев, точно тогава се създаваше корупционната среда. Прочетете доклада на Анкетната комисия – страница 20, последните абзаци и ще видите какво пишат професори, които казват за начина, по който сте манипулирали и се е направил опит да се дискредитира един от участниците и да не бъде допуснат.
Какво по-хубаво от това, господин Жаблянов, когато създадем среда, в която ще има повече възможност за участие и за разговори, които трябва да проведе българското правителство? Защото в кореспонденцията, която е извършена в този период – март месец, има едно писмо, което идва от потенциален купувач и участник в този процес. Тогава знаете ли какво са написали хората под явното ръководство на някого в държавното управление по време на служебния кабинет? „Към дело!“ Това знаете ли какво значи? Това значи, че: „това не ни интересува, защото ние сме взели политическо решение как да процедираме и какво да бъде решението.“ (Шум и реплики.)
Сега в момента това, което се предлага, и това, за което се получава политически консенсус, и Вашето съгласие да подкрепим този инвестиционен разход на държавата, тук искам да поздравя и БСП, и ДПС, и ГЕРБ, и „Обединени патриоти“, и разбира се, трябва да уважим и различното мнение, което изразява Политическа партия „Воля“. Но това, което днес ще постигнем като консенсус, нека да му дадем ход. Всеки един от нас има възможността да седи зад тази прозрачност и зад процедурите, които ще бъдат направени. Но България е част от Евроатлантическия пакт и България ще остане като държава – членка на НАТО и Европейския съюз, господин Жаблянов, а не както Вие може би желаете. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Първо процедурата на господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми генерали! Правя процедурно предложение за удължаване на времето на пленарната част на настоящото заседание до изчерпване на дебатите, включително и гласуване по точка осем от дневния ред: „Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“.“
Защо? Защото дебатът очевидно е оживен – продължава. Необходимо ни е пленарно време, за да го завършим все пак с гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Кирилов.
Гласували 141 народни представители: за 121, против 8, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Господин Зарков, заповядайте по начина на водене. (Реплика.)
И Вие по начина на водене? Добре.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, защото Вие допуснахте господин Цветанов да злоупотреби с процедурата по лично обяснение. Тази процедура по Правилник се използва, когато човек е споменат поименно и е засегнат. Господин Жаблянов каза, че господин Цветанов се смее от първия ред. Той се почувства засегнат, но по същество в неговото лично обяснение се направи изказване, съдържащо отдавна познатите ни безпочвени обвинения срещу Президента на Републиката. Аз моля, ако Вие наистина сте председател на Народното събрание – първа сред равни, да приспаднете времето, през което господин Цветанов говори, от времето за изказване на парламентарната група на ГЕРБ, защото за всички беше ясно, че това беше изказване, а не лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов беше засегнат лично и той говори по същество по начина, по който беше засегнат.
Изказването на господин Жаблянов също беше достатъчно остро и мисля, че (шум и реплики) начинът, по който се изказа господин Цветанов, беше адекватен.
Заповядайте по начина на водене, господин Жаблянов. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Няма да приспадна времето.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ясно е, че господин Цветанов не говори като засегнат човек.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По начина на водене е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Смятам, че госпожа Караянчева трябваше да отнеме думата на господин Цветанов и да му предложи друга процедура в рамките на нашия Правилник, в която той да развие ценните си и безценни съждения относно Стратегията за развитието на въоръжените сили. На всичко отгоре обидата у него е била толкова дълбока, че той три пъти се обърна към мен, защитавайки собствената си позиция.
Моля Ви да бъдете прецизна. Господин Цветанов предполагам, че няма претенции да е безгрешен, и той допуска грешки в ежедневието си, и когато се изправя от тази трибуна – също. Спазвайте Правилника, той е написан и за Вашата парламентарна група – Вие злоупотребявате с него често пъти. За да давате пример и за да ни въодушевявате относно правотата на Вашите решения, бъдете такъв пример. А не да разчитаме двойни и тройни стандарти, когато прилагате Правилника. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Други изказвания?
Господин Марешки имаше изказване преди Вас, после, господин Велков, ще Ви дам думата. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поради липса на време ще бъда максимално кратък и ще кажа, че ние сме абсолютно категорично против този Проект, защото го оценяваме като най-големия грабеж за всички времена, осъждащ бъдещите поколения на нищета, на разхождане по дупките, на липса на лекарства, на липса на сигурност и здравеопазване в малките населени места.
Понеже ще ни обвинят в липса на памет, няма да говоря от свое име, а ще цитирам откъси от коментар на „Дойче веле“ от май 2017 г.: „Няма вероятност да се случи почти никое от техните – на „Обединени патриоти“, обещания. Така гласувалите за тях 318 хил. 513 български граждани ще се окажат най-нахално измамените избиратели.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Марешки.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Това не е по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, не се обаждайте!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Понеже имах само една минута, тя изтича всеки момент…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изтече вече.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …преминавам в декларация по темата. (Оживление, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Имаме декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заявете декларация от името на групата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Декларация от името на групата. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Няма да бъде по тази тема, спокойно – научили сме си урока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да не бъде по тази тема.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, няма да бъде по тази тема – ще бъде за фрегатите. Нали нямаме фрегати за закупуване в момента? (Смях.) Фрегати за закупуване нямаме в момента – аз съм си прочел дневния ред. Благодаря Ви.
Продължавам: „Така гласувалите за тях 318 хил. 513 български граждани – за „Обединените патриоти“ става въпрос – се оказват най-нахално измамените избиратели. Трябва да им се отдаде заслуженото. „Ужилване“ с подобен замах наистина не се вижда всеки ден.“
Като всяка политическа сила, коалицията „Обединени патриоти“ представя своите ангажименти преди изборите. Щеше да има по-нисък ДДС за лекарства, храни и учебници. Щеше да има мораториум върху увеличаване на цените на тока. Щеше да има предмет „Патриотизъм“. Щеше да има борба срещу спекулата. Нямаше да имаме бежанци. Но нито едно от тези обещания не е включено в програмните приоритети на третото правителство.
Друг подобен случай в близката история на България няма. По-малкият коалиционен партньор винаги е бил обвиняван, че прави много компромиси с предизборните си обещания, но пък чак такава амнезия не е имало.
Ще обърна внимание обаче на странната промяна в позициите по темата трябва ли да се закупуват фрегати, или не трябва да се закупуват фрегати (силен шум и реплики) за българския Военноморски флот, която не е тема на днешния дебат – в позицията на БСП и на Корнелия Нинова.
На 5 юни в предаването по bTV на Цветанка Ризова тя казва (реплика от народния представител Драгомир Стойнев: „Какво е това? Всеки си прави – кой каквото иска. Стига сега – фрегати!“), ще го цитирам, защото постоянно се говори, че… (Продължаващи реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
Говоря само за фрегати.
„Даже ние сме имали своите противоречия.“ (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще Ви помоля за тишина в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам Ви, господин Марешки. Продължавайте за фрегатите.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: „Даже ние сме имали своите противоречия – говори за президента, по отношение на президента – модернизацията и превъоръжаването!“
Тук беше изнесена голяма лъжа. Но понеже не вярвам на всичко, се опитах да разбера защо се случва това нещо. Неочаквано за мен, излиза новина от вчера – „Неочаквана среща на Корнелия Нинова с американския посланик“.
Колеги, кажете ги тези неща. Да поканим и ние американския посланик при нас – веднага ще станем „за“, веднага ще станем „за“. „За“ купуването на фрегати, „за“ купуването на всякакви други бойни кораби.
Ясно е, че всички пренебрегват предизборните си обещания. За разлика от повечето колеги, които го правят, ние сме абсолютно последователни. Да, записали сме в нашата програма тези неща, но като приоритети след здравеопазването, образованието, вътрешния ред и сигурност – лекар и полицай във всяко населено място. И чак тогава, и чак тогава – купуване на фрегати.
Понеже не вярваме на всичко, си поръчахме от миналия ден експресно, онлайн допитване в какво вярват българските граждани – избирателите на всички Вас.
„Ако от Вас зависеше, как бихте изразходвали 6 млрд. лв. държавни пари?“: 26% от тях биха ги дали за образование, което ще гарантира по-добре платена работа – това е приоритетът на младежите между 19 и 29 години, бъдещето на България, на които всички ние сега ще стоварим тежестта да изплащат милиарди за купуване на фрегати.
Около 25% искат държавни инвестиции в ключови икономически сектори. Този отговор са дали най-много българи между 40 и 49 години – българите в най-силната си трудоспособна възраст.
15% от анкетираните смятат, че парите приоритетно трябва да се дадат за здравеопазване и подобряване на общинските болници. Хората са посочвали още – с по-големи проценти: повишаване на пенсиите и заплатите на учителите, справяне с битовата престъпност, полицай във всяко село.
И само 3,3% от българите са отговорили, че трябва да дадем милиарди левове за закупуване на фрегати.
Това е в настоящия момент, изследването е отпреди два дни.
На база на тези изследвания аз съм сигурен, че утре, когато готвите отново предизборна програма, първата Ви точка ще бъде 300 лв. пенсия, която не е факт – там няма пари, втората ще бъде – полицай във всяко село, но няма да има точка за купуване на фрегати! (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Няма да има такава точка. Тя ще бъде някъде заметена, по възможност неглижирана и неговорена на нито едно предизборно мероприятие.
Този излишен лукс с евентуалното закупуване на фрегати ще доведе до това, че няма да останат абсолютно никакви пари за следващите поколения българи, за да се справим с нищетата – преди малко разбрах, че заедно поемате всички отговорности. За тези милион и половина българи, които са под прага на бедността, за тези хора защо не вземаме решения? На всички това нещо е приоритет, постоянно го говорите и от ляво, и от най-дясно, то е и в нашата програма – ние ще Ви подкрепим напълно. Нито дума!
Когато става въпрос за ограбване, за грабеж, някак си виждаме едно много сплотено… (реплика от народния представител Валери Жаблянов) – консенсус, единодействие, а когато става въпрос за истинските приоритети на българските граждани, тогава всеки се скрива и забравя какво е обещавал.
Уважаеми колеги, най-вероятно ние ще останем единствената парламентарно представена партия, която ще се опита да защити българския национален интерес и интереса на българските граждани – да не прахосаме тези пари за ненужно закупуване на ненужни фрегати.
Мога да Ви говоря и по същество, но нямам право – ще го направя другата седмица, за това колко по-модерни методи на въоръжаване има, които биха били много по-полезни за Българската армия от ненужни фрегати. Но, както казах, ще спазя Правилника и ще го направя другата седмица.
Оставям на съвестта на всеки от Вас да си спомни какво е обещавал на своите избиратели.
Да си спомните, когато се върнете в своите населени места и виждате фалиращи болници, виждате дупки, виждате ограбени старци. И не виждате нито едно нападение по вода, заради което да е необходимо закупуване на фрегати.
Затова на съвестта на всеки от Вас – помислете си дали да застанете на страната на българския народ, или на страната на хора, които искат да ограбят и последните пари на българина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Господин Николов, имате заявление за изказване по процедура. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов: „По начина на водене!“)
Господин Жаблянов, виждам Ви – господин Николов беше заявил.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да бъде удължен със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Николов.
Гласували 143 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Процедура имаше господин Жаблянов, преди него беше господин Попов по начина на водене.
И Вие по начина на водене – заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Призовавам Ви, когато водите заседанието, да не изразявате лично отношение към изказващите се, тъй като, когато говореше господин Марешки, Вие обърнахте иронично внимание да продължи за фрегатите. В коментара Ви се съдържаше иронична бележка – това е недопустимо за човек, който председателства Народното събрание. Ако обичате да не се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Не съм вложил абсолютно никаква ирония. Ако имаше макар и най-малка, господин Марешки щеше да реагира – ето, той потвърждава.
По начина на водене – заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, наистина е недопустимо Вие да нарушавате Правилника. Дори виждам и лекотата, с която се усмихвахте на този виц или тарикатлък на господин Марешки – да променя своята декларация, защото по Правилник няма право да бъде по темата, която ние дебатираме, и искрено да се забавлявате.
За съжаление, Вие може да се забавлявате, но не се забавлява българският народ и от това страда институцията български парламент. В това Народно събрание трябва да има хора, които не са дошли да се забавляват, а да решават конкретни проблеми.
Да, в момента имаме спор и искаме да намерим начина, по който най-правилно да се модернизира Българската армия, и в същото време Вие го обръщате тук, видите ли, на сладки приказки!
Срамно е, уважаеми господин Председател, че Вие не се намесихте – явно от Политическа партия ГЕРБ не разбирате сериозността на този парламент. За съжаление, Вие не разбирате и институциите – това е причината българският народ да не вярва в институциите и хората да напускат страната.
Такова веселяшко говорене, когато става въпрос за милиони и милиарди, е изцяло недопустимо! Жалко е! Жалко е, защото преди Вас беше госпожа Караянчева, че не направихте забележка, не спряхте преждеговорившия, който обясняваше за модернизацията – дори да му обясните, че никой не говори за еди-какви си фрегати, защото по този начин той се подиграва не само с Народното събрание, но и с важността на този дебат!
Вие просто не сте достойни да заемате тези места в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Искам лично обяснение.
Искам само да Ви кажа, че аз не бих квалифицирал изказването на господин Марешки като тарикатлък.
Имате думата за лично обяснение. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Почакайте, след него ще Ви дам думата. (Шум и реплики.) Беше засегнат. Разбирам Ви.
Господин Марешки, заповядайте. (Шум и реплики.) Добре.
Имате думата, господин Марешки, по начина на водене.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не знаех, че използването на правото на процедура по начина на водене, защото не може да се отговаря, трябва най-злобно да се обиждат колеги. Когато липсват аргументи, почват обидите! Затова искам да Ви направя забележка. Когато някой си позволява, явно след срещата с чужди посланици, да ходи да хули, да обижда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, съсредоточете се!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Съсредоточен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Обиждаха ме. До вчера не ме обиждаха. (Шум и реплики.)
Това ли Ви е възпитанието? Аз най-внимателно изслушах най-тежките обиди, които сте способни да изкажете. Ако това Ви е възпитанието, нека всички да Ви гледат! Ще имате право на Вашите пет минути слава.
Няма да позволя никой да се отнася по този начин, особено когато ограбва българския народ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, отново Ви моля, по начина на водене!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да направите забележка, че след като през всичките техни управления се е водил до нищета българският народ, нямат право така да се отнасят към човек, който се грижи за това българският народ да живее по-добре! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Кой ще бъде първи?
Господин Попов, след това господин Кутев.
Господин Велков, Вие поддържате ли… (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене.
Вие в рамките на няколко минути на два пъти вече нарушавате остро Правилника.
Първо, заобикалянето на Закона, уважаеми господин Председател, Вие следва да го знаете много добре, включително и опита за заобикаляне на Правилника чрез този евтин трик, бих го нарекъл, също би следвало да се санкционира от Вас. Той обаче не се санкционира. Напротив, Вие седяхте тих, невъзмутим отзад, усмихвахте се на всичките тези нарушения на процедурата в Правилника на Народното събрание, изказани тук от господин Марешки.
След това отново нарушихте процедурата. Вие следва да имате един тип на поведение от тази трибуна тук, когато седите отгоре. Неколкократно сме искали от Вас в процедура да се даде възможност за лично обяснение. Вие не сте давали на БСП такава процедура, но дадохте на господин Марешки! Очевидно е от тези две само процедури и от цялостният Ви начин на поведение тук, в тази зала и по този въпрос, каква е достлуката между ГЕРБ и „Воля“. Натовците убеждават антинатовците и накрая всички са щастливи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Ангелов, от името на група? Само да завършим с процедурата, господин Ангелов.
Господин Лазаров, заповядайте – от името на групата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички Вие – и ние, разбира се, правим злоупотреби с процедурата по начина на водене в зависимост от това кой как се е изказал, в зависимост от това дали е приключило времето на парламентарната група, в зависимост от това дали някой е направил изказване и няма право на второ изказване, и по начина на водене, разбира се, се правят и изказвания по същество.
Аз Ви призовавам – към призива на господин Зарков, който той направи – да, когато по начина на водене се злоупотребява, тази тема съм я повдигал и преди, приспадайте от времето на парламентарната група. Това, първо.
Второ, уважаеми колеги, процедурата по начина на водене е забележка към председателстващия. Ако някой злоупотребява с тази процедура и прави изказвания към някой друг народен представител, който преди това се е изказал, и му споменава името – не искам да продължавам нататък, естествено че това е в нарушение на процедурата. Нормално е да се даде право на лично обяснение.
Да, има един принцип: никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Това не означава обаче, че с неправомерното поведение на някой, който е правил по процедурата, по начина на водене, ама не към председателя, а да използва да прави реплика, въпреки че няма право към някой друг изказал се, той иска да черпи права от своето неправомерно поведение.
Нормално е да се дава, господин Председателю, право на лично обяснение, когато има злоупотреба с процедурата по начина на водене! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това беше от името на парламентарна група. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така го заявихте? Добре, извинявам се.
Процедура по начина на водене. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! За да няма объркване, правя декларация от името на група, а не от театрална трупа. Да се запише в протокола! Защото някои правят декларации от името на театрални трупи от трибуната на българския парламент.
По повод изказванията на господин Марешки преди малко, ще продължа неговата мисъл с обещанията пред избирателите – кой ги изпълнява и кой не. Ще отбележа следните факти, които ние казваме в последните дни, защото господин Марешки много активно обяснява новите си позиции, които е променил от предизборната си кампания. Изведнъж партия „Воля“ от натовска, европейски ориентирана, от желаеща да има превъоръжаване в трите рода войски, е против. Питам: кой е излъгал избирателите тогава – ние, „Обединени патриоти“, или партия „Воля“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов, моля Ви, обърнете внимание.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: На кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: На мен! По начина на водене или от името на група?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: От името на група.
Обяснете, господин Марешки, не се изнизвайте от залата!
Кой излъга избирателите? Ние, „Обединени патриоти“, или Вие, които едно говорите... (Шум и реплики.)
От името на парламентарна група съм взел, казах, а не от театрална трупа, ако някой не е разбрал! (Реплики на народния представител Таско Ерменков.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз не говоря по темата за въоръжението бе, Тасков. Слушай поне! (Ръкопляскания от ОП.)
Така че тези, които са излъгали избирателите си, са други. Те са от партия „Воля“, а не „Обединени патриоти“!
Обвиненията, които господин Марешки сипе към нас, че ние не си изпълняваме предизборната програма и програмата за управление на правителството, която е между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, също не са верни. Защото всички тези неща, които сме ги заложили, като: повишаване на доходите в сектор „Сигурност“, като повишаване на доходите на пенсионерите, включително – помните, че минималната пенсия се увеличи с 25%. От 1 юни всички пенсии се индексираха с 3,8%. Тези ангажименти, които „Обединените патриоти“ и ГЕРБ са поели към хората от третата възраст, се изпълняват. Те ще бъдат изпълнени!
Още повече, защо се давали пари за нещо си друго, а не за образование и здравеопазване? Направете си справка, господин Марешки, днешното управление с колко пъти повиши средствата, които има в момента, за образование и за здравеопазване в този бюджет? (Шум и реплики.)
Вижте, всеки може да си направи справка. Те са в пъти повече, отколкото са увеличавани предходни години. (Частични ръкопляскания.) Говоря за увеличението, не говоря за цялата сума. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.) Ако мислите, че не мога да смятам, мога да смятам добре, господин Жаблянов.
Така че всички тези неща, които „Обединени патриоти“ и ГЕРБ са поели като ангажименти, ние ги изпълняваме както в предизборната си кампания, така и в управленската програма. Всички тези обвинения, които партията на Марешки изсипа върху нас, са просто неистини и лъжи.
Ние настояваме господин Марешки да определи дали застава над думите на неговия съратник и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина господин Дончев, който непрекъснато е в командировка, командирован от българския парламент, представляващ българския парламент, представляващ Комисията по политиките за българите в чужбина, а не себе си, изразява позиции, които са в разрез изобщо с политиката, която води тази парламентарна комисия. Застава ли зад тези думи, че Европейският съюз и НАТО не трябват на никоя държава? Застава ли над това, че има народ на Югославия в момента, на който да се извинява? И то пред нашите сънародници в Западните покрайнини, които винаги са мечтали за майка България?! Застава ли зад неговото държание в Украйна, където пред българската общност и пред гостите от България, държа реч на руски език, което е недопустимо? Пред хора, които владеят и говорят български език! Да говориш на руски език, и то в друга държава?! Напълно недопустимо поведение! Този човек отново ще бъде командирован в Украйна да представлява българския парламент. Това е недопустимо! Ние не желаем повече този човек да представлява българския парламент. Като народен представител той може да ходи навсякъде да изразява своите позиции, да говори каквото си иска, но като председател на парламентарна комисия, командирован от българското Народно събрание, той няма право да го прави.
Много държим, още вчера споменахме, този човек да не бъде повече командирован официално от името на българското Народно събрание. Не желаем да се всява раздор и да се объркват българите зад граница. Вместо да се говори за техните проблеми: какво трябва да бъде решено, с какво да помогне българската държава, какво да се поиска от съответната държава, в която те живеят – да говорим за Европейския съюз, НАТО, превъоръжаване и всякакви други безумия, и за народи, несъществуващи на планетата!
Още повече тези думи, които господин Дончев е казал в село Звонци, в Западните покрайнини, за народа на Югославия!
Извинявайте, господин Дончев, тази Югославия и предната кралска Югославия са формирования, които са били антибългарски формирования! Тези държави са били винаги насочени срещу България и българите, живеещи на територията на Югославия – и кралска, и комунистическа Югославия! Вие защитавате едно държавно творение, което винаги е било срещу българските национални интереси, срещу България и срещу българското малцинство там, по начина, по който го изразявате. И питаме се ние: кого обслужвате – интересите на българите зад граница или интересите на чужди държави? Това е интересното за нас.
Призоваваме господин Марешки като председател на партия „Воля“ да направи разговор и да покаже мъжество, и да отзове господин Дончев като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина. Ако го направи, тогава ще разберем наистина, че той има мъжество, че хората, които са гласували доверие в него и в неговата партия, няма да бъдат излъгани. В противен случай господин Марешки също ще застане на тази теза, която господин Дончев лансира, който от предизборната програма е избран като натовец, европеец, и изведнъж става сталинист и ленинист. Това е недопустимо! Значи, някой е излъгал избирателите.
И за да довърша мисълта си, искам да кажа нещо на господин Дончев конкретно: ако господин Дончев беше роден в едни други времена, по времето на Тодор Александров, нямаше никога да си помисли да говори такива неща и да предава българските национални интереси в Сърбия! Срам и позор! Оставка! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Продължаваме с изказванията.
Господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване ли, господин Велков? Сложете си картата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да. Как да си сложа картата, госпожо Караянчева, като господин Ангелов не си е извадил картата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете си картата!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Елате да си вземете картата! (Народният представител Юлиан Ангелов си взима картата.)
Благодаря за предоставената възможност.
Бих искал да кажа няколко думи преди да взема отношение към същината на днешната ни среща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същината, господин Велков, защото времето Ви ще изтича!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Колеги, говорите, правите изказвания от… (Министър-председателят Бойко Борисов влиза в залата посрещнат с ръкопляскания от управляващото мнозинство.)
Моля, 30 секунди бонус, заради това че Премиерът ме прекъсна... (Шум, реплики, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той не Ви прекъсна. Вие сам прекъснахте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Заради ръкоплясканията прекъснах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Велков. Изгубихте ценна една минута.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Говорите от името на парламентарна група, а се държите точно като членове на театрална трупа. Недостойно е към присъстващите български генерали, които остават със съвсем друго впечатление за парламента. Моля Ви, нека да им отдадем необходимото уважение и внимание!
Радвам се, че дойде премиерът.
Да кажа, уважаеми колеги, които преди малко, включително и господин Христов, се опита да вменява отговорност на „БСП за България“ за провала на проектите. Ние не сме тук да си мерим отговорностите!
Между другото, понеже се говори за фрегатите, идеята да няма бойни кораби в акваторията на Черно море, а само лодки, платноходки и прочие морски съдове за разходки, беше на уважаемия господин Премиер. И в това няма нищо лошо! (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов: „Да.“) Дори е споделял.
Сега по проектите с две думи. Ние сме тук днес да защитаваме българския национален интерес, като осъзната потребност на нацията. Проектите са ни нужни. Не че нямат недостатъци, имат, господин Генерал, недостатъци, и господин Заместник-министър. Но недостатъците не са приоритетна позиция пред положителните неща. Тези проекти дават светлинка в тунела, дават времеви хоризонт. Именно заради това ние ще направим всичко възможно те да бъдат подкрепени.
Моля Ви, нека да не си мерим възможностите и отговорностите. Това е продукт на средата за сигурност, променената среда за сигурност. Докато президентът на Съединените американски щати и ръководителят на Северна Корея си мериха ядрените бутони, кой на кого е по-голям, светът неусетно призна Северна Корея за ядрена сила.
След няколко дни ръководителят на най-мощната държава в света сяда на разговори с него. Казвам го не за друго, защото, ако не си силен, никой няма да ти обръща внимание, няма да седне на масата с теб.
Поставиха се вчера въпроси: ама какво ще допринесат осем самолета или 90, или 150 бойни машини? Ами, ако сега летят четири самолета и вземем осем самолета, военновъздушната ни мощ ще бъде три пъти по-голяма. Ако сега нямаме една модерна бойна машина и пехотата вземе на въоръжение 90, ще бъде 90 пъти по голяма. Ние знаем много добре, че в момента възможностите на българските въоръжени сили са ограничени и както е написано в доклада: те изпълняват задачите си със затруднения и повишен риск. Нас ни чака нова среда за сигурност и тя е в същинския Близък изток. В Сирия се задава нова, почти 10-годишна война. Ние трябва да си оправяме собствения двор по отношение на въоръжените сили.
Затова вчера генерал Попов каза: „Който натисне този бутон, другият – единият или е достоен човек, или не.“ Аз лично като видя, че светне „Сложете пръста“, след това очаквам да чуя „Натиснете спусъка“, но се явяват други букви. Затова ще натисна зеленото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Велков, виждате ли, че можете – 23 секунди сте говорили по-малко. (Шум и реплики.)
Реплики има ли? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника“ за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. Няма да чета цялото решение – беше прочетено вчера.
Гласували 159 народни представители: за 151, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Искам да Ви направя едно съобщение:
Уважаеми народни представители, в почивката, която няма да ползваме, когато народните представители са в кулоарите, могат да видят изложбата „Български високи и нанотехнологии“ – втора част, която бе представена и в Европейския парламент през 2012 г. Тя ще проведе демонстрация с действащи машини. Тези научни постижения и иновации са част от защитата на средствата, получени от наша страна, по Оперативна програма „Наука и образование за изпреварващ растеж“.
Изобретателите – доктор Константин Тренчев и професор Живко Желев, ще демонстрират изобретенията си и ще отговорят на Ваши въпроси.
Колеги, искам да поздравим нашите гости – ученици от Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ – Търговище (ръкопляскания), които са посланици на Европейския парламент, и ученици от Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Сатовча, област Благоевград. (Ръкопляскания.)
Новопостъпили са питания за периода от 1 юни 2018 г. до 7 юни 2018 г. от народния представител Петър Христов Петров към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за развитие на устойчиво конкурентоспособно и пазарно земеделие.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юни 2018 г.
Писмени отговори от:
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Надя Клисурска и
Веска Ненчева;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Даниел Йорданов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на два въпроса от народния представител Искрен Веселинов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Борис Ячев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Христо Проданов.
Декларация от името на група.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин премиер Борисов, добре дошли! Не сте идвали в парламента от 7 юли 2017 г. – 11 месеца, да отговаряте в парламентарен контрол. Смея да твърдя, че такова чудо няма по света. Почти година премиерът не е стъпвал пред парламента, за да отчете работата на правителството.
Скоро се срещнах с лидери на партия от Вишеградската четворка и Ви уверявам, господин Борисов – брилянтен пример за работеща парламентарна демокрация. Дори тези силни лидери, преди всяко заседание на европейски институции се явяват пред парламентите си, получават подкрепа и отиват със самочувствие на срещите, че зад тях стоят парламентите им.
У нас нито веднъж не чухме – в Народното събрание, по нито една от важните теми – например по Председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Не ги обсъдихме, не Ви подкрепихме, за да Ви дадем това самочувствие, от което наистина имате нужда, за да се явите със силата на цялото народно представителство. Но затова пък чухме, че който обижда премиера, обижда един народ, една държава и една нация.
Защо казвам всичко това, колеги? Защото имаме шанс, дори и накрая на нашето Председателство, да коригираме грешките и да подпомогнем правителството.
В момента, колеги, тече обсъждане на Проекта за бюджет на Европейския съюз за следващия програмен период. Сигурно някои от Вас ще кажат, че не е важно? Толкова е важно, че не може да си представите дори! Става дума не само за пари, става дума за живота на всеки българин и за всеки европейски гражданин. Става дума за бъдещето на Европа и за мястото на България там.
Ако попитаме българските граждани знаят ли какво бъдеще ги очаква през този бюджет, няма да са много тези, които могат да отговорят.
Питам Вас, българските депутати от мнозинството! Вие знаете ли каква е позицията на Вашето правителство по политиката за сближаване? Ще Ви я кажа. Томислав Дончев: „Приветстваме курса на харченето на пари, но трябва да има изискване за критерий за това.“
Уважаеми колеги, знаете ли, че в бъдещия програмен период ще се отчитат нови критерии, като например демографска катастрофа и бедност? Нали нямаме съмнение, че сме най-бързо изчезващият народ и най-бедният в Европейския съюз? И справедливостта, и солидарността изискват особено внимание към такива държави, за да не се разделя Европа на две скорости.
Защо държави с далеч по-висок стандарт са оценени различно от нас? Ето как: в проекта за бюджет Италия ще получи с 11 млрд. евро повече, Испания – с 10 млрд. евро повече, Гърция - с 6 млрд. евро повече, ако отчитаме новите критерии. Ние сме най бедната и най-бързо изчезваща държава.
Защо това е така? Защото има държавници, които бранят интересите на народите си и знаят как да се прави международна политика със съмишленици и със съюзници.
Ето какво казва Вишеградската четворка – Хърватия, Румъния и Словения по този въпрос: „Сближаването трябва да остане за всички региони на Европейския съюз, но основно трябва да е за по слабо развитите региони и държави членки и новите приоритети да не бъдат за сметка на политиката на сближаване.“ За такива държавници и за такива позиции говоря.
Можем ли и ние да бъдем такива?
Могли сме, господин Борисов, но сте пропуснали тази възможност, защото правителството е голямо, на върха е на Европа и не може да се занимава с някакво си дребнотемие, като демография и бедност. На протегната ръка от тези седем държави, отговорът на българското правителство е бил, че „като Председател ще запази неутралитет и не може да изразява национални позиции“.
От какво пазите неутралитет, господин Борисов? Пазите неутралитет от българския национален интерес.
Същото е в селскостопанската политика. Нашите земеделски стопани получават едни от най-ниските субсидии. Но затова пък сега ще им ги намалят с още 2%, а тези в Естония, Литва, Латвия ще се повишат с по 13%. Къде отива българското земеделие и българската храна? И защо това е така?
Отговорът е същият. Защото там управляват държавници, а не политици с мандатно мислене като нас. Казвам нас – всички, за да събудя парламента, поставяйки следващите въпроси.
Сега се решава бъдещето на Европа и по друга тема – миграция. Питам Ви колеги, колко от Вас знаят какво се очаква?
Квотният принцип се провали. Дъблинското споразумение не работи. Лидерите в Европа отхвърлиха предложението на България като Председател. В задънена улица сме!
Какво предлага бюджетът на Европа за следващия период знаете ли? Да се увеличат средствата за миграция от 13 млрд. евро на 35 млрд. евро.
Ние подкрепяме цялото финансиране за укрепване на границата, за укрепване на човешкия ресурс, който трябва да пази границата, защото сигурността на Европа е важен приоритет. Бихме искали да се грижим и за бежанците от война, но защо не се изпълняват решенията за връщане на икономическите мигранти? Едва една трета от решенията в Европа за връщане на тези хора, които пребивават незаконно тук, са изпълнени, но се увеличават средствата за тяхната социална интеграция тук, в Европа, като се взема от средствата за слабо развитите региони.
Какво казват европейски лидери по този въпрос? Например Полша, министър-председателят: „Предложенията на Европа, които ни налагат квоти, удрят по основите на националния суверенитет.“; Чехия: „Искаме да укрепим позициите си като държави в Европейския съюз, но искаме и право на мнение дори и на най-малките държави.“; еврокомисарят по миграция казва: „Трябват повече действия в областта на връщането и реадмисията.“
Какво казва българското правителство? Как мислите? Министърът на вътрешните работи: „Разглеждаме това, което ни предлага Комисията – регламент, текст по текст, на експертно ниво.“
Онези държавници изразяват позиция и казват: ще си пазим националния суверенитет. България казва: разглеждаме едни текстове, които ни е дала Комисията, регламент по регламент.
Още един въпрос стои за решаване в момента, още една грешка, която може би се задълбочава, и тя е – бюрокрацията в Европа.
Уважаеми колеги, не знам дали знаете, че в бъдещия бюджет се предвижда увеличението на средствата за администрацията в Европа, за администрация – от 77 на 85 милиарда евро! Осем милиарда евро повече за чиновници! Ние не сме съгласни с това.
Обръщам Ви внимание, че австрийският канцлер Курц отиде далеч по-напред и каза, че предлага да се намалят еврокомисарите от 28 на 18 и чуйте с какво държавническо отношение: „Брюксел трябва да даде пример и да съкрати административните разходи, ако искаме да спасим Европа!“
Ето такива въпроси вълнуват европейските народи, европейските лидери и държавници. Иска ми се и ние тук, в парламента, и с Вас, господин Премиер, като правителство, да влезем в тези теми. И не ми казвайте, че говорим антиевропейски, защото ще Ви попитам: президентът Макрон европеец ли е, че се противопоставя на намаляването на субсидиите за земеделските си производители? Президентът Курц антиевропеец ли е, като иска намаляване на европейската бюрокрация? За „брата Орбан“, както го наричате, няма да говоря, знаете позицията му. За Чехия, Словакия, Хърватия, Румъния, Словения – и те ли са антиевропейци, колеги?
Най-антиевропейското, най-опасното в момента за бъдещето на Европа, е мълчанието – Вашето мълчание, господин Премиер, по тези въпроси! Ето защо настояваме да внесете в българския парламент Проекта за бюджет на Европа за следващия програмен период, да дискутираме заедно, да намерим общото с националния си интерес, да Ви дадем мандат и да Ви дадем сила да го представите (шум и реплики), и да го защитите в общия европейски интерес, да бъдете равен с другите, със сила и самочувствие, а не послушен на другите!
Според Вас почти всяка среща в България по време на Председателството беше „историческа“. Уважаеми колеги народни представители, историята ще каже кое е историческото. (Реплики.)
Има няколко варианта: историята да реши, че е историческа разходката на господин Макрон, госпожа Мей, господин Борисов по Моста на влюбените, и на госпожа Меркел, над НДК – първи вариант.
Втори вариант: историята да напише, че по време на Българското председателство българското правителство и българският парламент са пропилели шанса на България и на националния си интерес.
Аз Ви призовавам да предизвикаме историята да напише третото, че българският парламент и българското правителство защитиха българския народ и българския национален интерес и гарантираха просперитет на България по време на Председателството.
Зависи от нас всички! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, госпожи вицепремиери, уважаеми дами и господа!
Аз искам от името на парламентарната група на ГЕРБ, предполагам, че мога да говоря и от името на парламентарното мнозинство в момента, искам да поздравим българското правителство за усилията и за успешното Председателство, което страната ни реализира в момента. (Ръкопляскания от дясно.)
Дори и днес министър-председателят беше ангажиран в конференция с представители от Европа и от съответните български институции и коментираха темата за кохезионната политика и миграцията. И нито за миг този дебат не е отсъствал от нито една среща, която е провеждана от министър-председателя или от всичките министри, имащи пряко отношение и ангажименти към Българското председателство.
Аз искам тук също така да благодаря и на всички парламентаристи, които участваха в парламентарното измерение, свързано с Българското председателство. Тук мога да кажа, че имаме и затворено досие и то е по Процедурните правила за парламентарен контрол над Европол, които бяха приети точно по време на Българското председателство, на 26 март тази година.
Уважаеми колеги отляво, нека само да кажем, че точно по настояване на българското правителство и на министър-председателя бяха включени Западните Балкани, като един от основните акценти на Българското председателство.
И когато днес говорим и за кохезионна политика, когато говорим и за перспектива, и за бъдеще, ние винаги трябва да говорим и за това, че част от националната сигурност и част от развитието на региона минава през европейската перспектива за Западните Балкани.
Няма български държавник, няма български политик, който за такъв кратък период от време да е бил приет от всички европейски лидери, от всички лидери на Западните Балкани, и България да е била посредник, за да може действително да се създаде, да се очертае тази европейска перспектива за Западните Балкани. За всички е ясно, че най-важното, за да има просперитет и за България, и за региона, и за Западните Балкани, и за силна и обединена Европа, това е свързаността, която трябва да я има, и точно заради това смятам, че министър-председателят никога не трябва да бъде укоряван, а трябва да бъде подкрепян и поощряван, както и действията на българското правителство.
Аз бих помолил колегите отляво – нека да участват активно в дебата, който се води за новата финансова рамка, дебата, който се води за това, което ще се случи с кохезионната политика, и в подкрепа на тези думи мога да дам няколко факти от това, което прави Политическа партия ГЕРБ и това, което прави Европейската народна партия.
Колеги, забравихте ли, че само преди два месеца в България имаше среща на Комитета на регионите? Дискутираше се темата, свързана точно с кохезионната политика и с бюджета, който трябва да бъде приет, и какво влияние има той върху развитието на местната власт и на регионите в Европа. Точно на тази конференция, освен европейските лидери от ЕНП, беше и министър-председателят, който взе участие и там беше много критичен към някои от тези политики, които действително биха могли да бъдат в ущърб на България и на националната ни политика.
Но, госпожо Нинова, ние водим дебата политически и не тук, а го водим в Европа и отстояваме националните интереси на България на европейските форуми. Това, че Вие сте изолирани от този процес… (Шум и реплики отляво, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дори тук мога да кажа, да дам пример с това, което дава като оценка лидерът на ПЕС, на европейските социалисти – Сергей Станишев. Дори имаха съвместни мероприятия, съвместни инициативи – министър-председателят и председателят на ПЕС.
Ние не разглеждаме Председателството и бъдещето на България като такова на ГЕРБ или на БСП, а го разглеждаме като обединение на всички отговорни политици, които ни представляват на европейската сцена, за да можем действително да бъдем обединени и да работим заедно. И тук мога да кажа, че това действително е и за Сергей Станишев, с когото може би сме имали много противоречия, но и че трябва да бъдат действително поощрени и да бъдат стимулирани всички тези политици, които допринасят за това да бъде чут силният глас на България в Европейския съюз.
И, госпожо Нинова, когато говорите за бюджетите, аз не знам, но съм убеден, че и в ПЕС също има дебат между председателите на националните парламенти, дебати, които се водят точно за новия финансов програмен период и за кохезионната политика.
И мога да Ви кажа, че по линия на Европейската народна партия, на 26 и 27 юни ще има такава среща в Брюксел, където ще участвам и аз, като председател на парламентарната група на ГЕРБ от българския парламент, за да можем действително да говорим за кохезионната политика и за новата финансова рамка.
Правете това, което правят европейските социалисти! Правете това, което действително правят лидерите от Вишеградската четворка, които Вие давате за пример, защото и те чрез своите национални парламенти, и със своите национални политици участват активно във вземането и на европейските решения на ниво европейска политика.
Господин премиер, понеже сте тук, се възползвам от случая от името на парламентарната група и на парламентарното мнозинство да Ви подкрепим за усилията, които полагате ежедневно, за резултатите, които се постигат. (Министър-председателят Бойко Борисов и народният представител Мустафа Карадайъ, който излиза от пленарната зала, разменят реплики.)
Тук мога да дам за пример това, което направи Лиляна Павлова като министър, свързана с Европредседателството – направи един преглед и един отчет за свършеното през първата част на Европредседателството.
Аз съм убеден, че след оставащите няколко дни до изтичане времето за нашето Председателство, ще отчетем високи резултати, но най-важното е, че ние получихме признанието на европейските лидери и нямаше делегация от Европейския съюз, която да е участвала във вземането на решения по съответните секторни политики, която да не е дала заслуженото на България и заслуженото за това, което прави и министър-председателят, и целият Министерски съвет и, разбира се, в частта за парламентарното измерение. (Народният представител Велислава Кръстева напуска пленарната зала.)
Тук искам да благодаря и на господин Вигенин, който оглавява една важна комисия, на Ивелина Василева, на генерал Попов и, разбира се, на всички членове на Вътрешната комисия, които участвахме в реализирането и успешното представяне на България и на българския парламент в парламентарното измерение.
Нека да бъдем действително обективни, когато излизаме на тази трибуна и говорим, и да изпитваме необходимото уважение към изпълнителната власт. Тук нека да отчетем, че въпреки тази натоварена програма, която изпълнява българското правителство днес и респективно министър-председателят, чест прави на министър-председателя, че днес е тук, сред нас, за да може действително да даде отговор на парламентарните въпроси. (Силен шум, реплики, провиквания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: На парламентарните въпроси, които Вие сте задали. Разбира се, че и ние също имаме възможност да поговорим по разни теми, но аз съм убеден, че това, което се прави днес, трябва да бъде оценено. И Ви благодаря. И бъдете обективни! (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Антон Кутев относно визитата на българския премиер в Москва в края на май 2018 г.
Заповядайте, господин Кутев, да развиете въпроса.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Премиер, само да започна с това, че не е чест това, че сте тук, а е Ваше задължение, което трябва да спазвате по-често.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Цветанов току-що Ви определи като отговорен политик, както и всички хора от ГЕРБ.
Аз ще започна с няколко цитата от отговорния политик Борисов, задавайки си въпроса за това какво сте говорили в Москва по въпроса за доставките на газ.
От месец март – 28 март 2012 г., заседание на Министерския съвет, където се вземат няколко важни решения. Едното от тях е спирането на АЕЦ „Белене“.
Сега, там за АЕЦ „Белене“ се говори колко е… Има две основни, между другото, причини да спрете „Белене“. Едната от тях е, че е земетръсна зона, втората от тях е финансовата обосновка.
Не знам какво се е променило оттогава досега, че сменихте посоката. Вие сигурно ще ни обясните. (Шум и реплики.)
Извинете, бихте ли въвели ред? Може ли да не подвиквате, ако обичате? Безименните отзад, за които говорите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кутев.
Не обиждайте колегите, моля.
АНТОН КУТЕВ: Второто – ускоряването на „Южен поток“. Решили сте в 2012 г. да ускорите „Южен поток“. Казали сте, че това е изключително изгоден проект за България. Казали сте, че там участват изключително добри партньори, че ние имаме страхотна коалиция за „Южен поток“. Казали сте: „Путин ми каза, че декември 2015 г. трябва да тече газ.“ Казали сте, че Ердоган е подписал всички надлежни документи.
Това ужасно ми прилича на последните съобщения, които имате от май месец, сега, преди няколко дни.
Междувременно обаче идва 2015 г., когато на 12 декември 2015 г. лично Вие, преди това и госпожа Бъчварова се хвали, Вие пред Ам Чам го правите, че благодарение на приятелството си с Америка Вие всъщност сте признали Хизбула, ние – България, за терористична организация и сте спрели три големи руски проекта. Това е заслуга към Америка, доколкото разбирам от Вашето изказване.
И накрая стигаме до това, че Вие казвате на 30 май, след приключването на срещата си с господин Путин, специално по газовите доставки казвате, че България запазва газоразпределителната си роля на Балканите, че Путин и Ердоган нямат нищо против входната точка да бъде на българската граница…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът вече, господин Кутев!
АНТОН КУТЕВ: Да! И че през „Турски поток“ ще влизат 34 – 35 милиарда кубически метра газ.
Моят въпрос към Вас е: какво се промени през всичките тези години и как го обяснихте на господин Путин? Какво си говорихте с Путин за газа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.
Заповядайте, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кутев, дами и господа народни представители! Щеше ми се да започна с това, което госпожа Нинова каза и как бихме могли като държава да постигнем по-добри резултати. Със сигурност може повече и затова преди време ние предложихме министърът по европейските въпроси, Европредседателството, председател на парламента за времето на Председателството да бъде от Вашата партия. Вие тогава казахте, че сме искали да Ви купим. Сега ни предлагате същото – да работим заедно. Добре, приемам го.
По този начин, с този акцент и тон, с който ми зададохте въпроса, ще бъда кратък. Това, което трасира президентът Радев, това постигнахме и ние. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Бях се подготвил да Ви отговарям по другояче, но това, което той трасира, аз отидох да видя какво е трасирано. То не беше трасирано нищо. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Премиер, Вашата закачка с президента Радев не е във Ваша полза, защото той има по-висок рейтинг от Вас и Вие очевидно не може да свикнете с това. (Смях и оживление в ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.) И освен това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: …искам да Ви кажа, че Вие вероятно сте били на друга среща. Поне аз исках да го чуя, да видя все пак Вашата оценка. Не можах, за съжаление, дано после да я дадете.
Изглежда сте били на различни срещи с господин Путин. Защото Вашата оценка – поне това, което каза Министерският съвет в официалното си съобщение, аз горе-долу цитирах някои точки от него – коренно се различава от това, което говори господин Путин, да не говорим от това, което говори шефът на пресслужбата господин Песков. Разликата е абсолютно съществена. Вие говорите за това как ще минават 35 милиарда кубически метра през България, Песков казва: „Договорености – съжалявам, превеждам от руски – договорености по доставката на газ в България за „Турски поток“ няма.“ (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вие говорите какво сте постигнали в тези разговори и как оттук нататък България вече е отново на газовата карта, казвате Вие, само че тук се говори за това, че не само, че няма договореност, а че не е имало нито задачата да се договарят, нито е имало възможността да се водят преговори, нито пък са правени такива неща, каза Песков. Каза: „България проявява интерес.“
И накрая една от репликите на Песков е, че работата „будет вестись – извинявам се за превода от руски – в прикладном плане.“ Нарочно цитирам руски, защото във Вашия Министерски съвет някой от това, че работата ще се води в „прикладном плане“, е преведено като това, че преминаваме към работа на практика, към практически действия. Да Ви кажа, този, който Ви е превеждал от руски, защото не сте Вие, не знаете езика – това не значи същото. Това, че работата ще се води в „прикладном плане“, означава, че оттук нататък политиката е изчерпана. А в тази политика, в изказването на Путин и на Песков нито едно от Вашите твърдения ги няма и че оттук нататък в рамките на едни договорености на администраторите отдолу нещата ще продължат. Това не означава нищо от нещата, които Вие наговорихте.
Нито едно от съобщенията на Министерския съвет, които сте пуснали, всъщност не отговаря на това, което обявява Путин. Още по-малко на това, което казва Песков.
Изобщо, господин Борисов, според мен Вие просто не се разбирате с тези хора. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие имате някакъв начин на комуникация, който е съвършено различен за тях и за Вас.
Според мен ще трябва да си промените екипа, защото очевидно сам няма да можете да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
За дуплика, господин Премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, съжалявам за това. Винаги, когато съм идвал в парламента, знам, че Вие чакате да дойда не за да свършим някаква работа, а да можете да си изговорите това, което сте си намислили.
За рейтинги, в тази посока бих казал, че ГЕРБ има по-голям рейтинг от БСП (ръкопляскания от ГЕРБ), а Мая Манолова има по-голям рейтинг от президента, и това не значи нищо. Това не значи нищо! И Вие вместо да питате мен, можехте да отидете при своя президент и да го питате какво е трасирал? Защото срещата с мен беше три часа, с президента Путин. Толкова пък да не сме, със заклет преводач от руска страна, и толкова да не съм разбрал това, което казваше, а на живо го предаваха, не мога да се съглася с Вас. Но, какво да Ви кажа?! Вместо да дебатираме как… Всъщност големият проблем, аз мога да се върна и как беше спрян „Южен поток“ – за корупционните практики, за наказателната процедура за търговете – това нищо не ни помага. Ние имаме един проблем.
След това най-добронамерено аз се обадих и на Румен Овчаров. Ние договор за газ имаме до 2030 г. В случая говорим за допълнително количество газ, което ще влезе в България. И господин Стойнев много добре знае. Това допълнително количество по Третия либерализационен пакет трябва да видим как да го прекараме по нашата газопреносна система до Сърбия, Унгария, Македония, Гърция. Това е проблемът между Европейската комисия и Руската федерация – Третият пакет. Затова и „Северен поток“ забуксува. И тук госпожа Нинова, абсолютно съм съгласен с нея – това можем да го решаваме в парламента, може да се дава мандат. Но да… (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, но виждате вашият депутат как се обръща към мен и как започна разговора. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви! Моля Ви за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Така започнат, разговорът води до такова отношение.
И затова президентът Путин разпореди на Милър, ние съответно на нашия министър на енергетиката, сега на 13 юни в Белград се събират всичките министри, заедно с Европейската комисия, да видим как, по какъв начин това, за което е категорична Европейската комисия – част от газта или цялата газ, но аз мисля, че ще се договорим за част от газта, да се търгува на територията на България и другото – да има директни договори за Сърбия и Унгария. Огромен проблем, който има да решаваме.
И Вие прекрасно знаете, господин Стойнев, с цялото ми уважение към него, съм сигурен, че ще ме подкрепи как се работи в Брюксел, когато отидеш с договори.
Вие използвате случая да се заяждате с мен и да си разменяме реплики. На никого не помага. На никого не помага това.
От едната страна нашите партньори пишат, че съм васал на Путин, Вие ми казвате, че не се разбирам с него. На кой да повярвам накрая? А три часа си говорихме най-добронамерено за всичко, което имаше. Като дойде сега в България тази година, ще помоля да седна с Вас на руски да Ви обясни и той какво мисли. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това мога да направя. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)
Моля за тишина в залата!
Колеги, да благодарим на господин Борисов…
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Секунда да се изкажа.
Да благодарим на господин Борисов – министър-председател на Република България, (ръкопляскания от ГЕРБ) за участието в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте за процедура по начина на водене.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Борисов, да Ви кажа на излизане, че, ако трябва на руски, ако трябва на английски, все някак ще се разберем. На банкянски – не. Извинявам се. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви да се държите достойно и да не обиждате премиера. (Народните представители от ГЕРБ напускат пленарната зала.)
АНТОН КУТЕВ: Но за какво поисках процедурата по начина на водене? Вижте, така поставена задачата… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, запазете спокойствие.
АНТОН КУТЕВ: …когато след една година няма парламентарен контрол, на който да е присъствал премиерът, и когато след това дойде и Вие нарушите всички правила на практика на парламентарния контрол, най-малкото защото аз спазих до секунда времето, в което трябваше да говоря, срещу мен стояха… Накрая господин премиерът говори четири минути. Но проблемът не е, че е говорил четири минути. Проблемът е, че за тези четири минути той не отговори на въпроса, който му е зададен. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, запазете тишина, заемете местата си!
Изчакайте, господин Кутев. Запазете времето на господин Кутев, спрете да се отчита времето, докато залата се успокои.
АНТОН КУТЕВ: Не, не е проблемът във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте малко.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Проблемът, госпожо Караянчева, в този случай моята процедура по начина на водене е за това, не че той говори два пъти повече, което по принцип е нарушение на Правилника, а това, че за тези два пъти повече, за които той говори, не отговори на въпроса – нито на въпросите, които му зададох устно, нито на въпроса, който беше внесен писмено преди две седмици.
И ако премиерът се появява веднъж годишно в парламентарната ни република, или по-точно в република с парламентарно управление, както е записано в Конституцията, и този веднъж годишно се държи като дерeбей, защото той точно така се държа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви да не обиждате премиера. Ще Ви накажа, господин Кутев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: Съжалявам, казвам собственото си мнение за един човек, който току-що се държа обидно за Народното събрание – пред Вас и с Вашата защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той не Ви е обидил по никакъв начин.
АНТОН КУТЕВ: Напротив, той през цялото време твърдеше, че по някакъв начин, видите ли, аз съм държал тон към него. Длъжен съм да задържа поне тона, за който ме обвини. Извинявам се, но подобно поведение на министър-председател е дебелашко и недопустимо. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, правя Ви забележка по…
АНТОН КУТЕВ (встрани от микрофоните): Четвърта за този сезон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се, но трябва да се държим пристойно в залата, така че Ви правя забележка по чл. 156, т. 2.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, процедура ще има, само секунда и аз да взема процедура, защото бях упреквана за явяването на премиера в Народното събрание и начина, по който се държи.
Господин Кутев, аз оставих Вие да развиете въпроса си по възможно най-коректния начин. Нямаше реакция по отношение на това, че оставих премиера да говори малко повече, защото видях, че има интерес от Ваша страна.
Относно въпросите, които са задавани и съответно върнати от мен, към премиера. Дванадесет въпроса са върнати, зададени към министър-председателя, но само господин Жельо Бойчев се е възползвал да обжалва по Правилник – по чл. 107, ал. 3 от Правилника. Всички останали въпроси – 11, са били коригирани и са адресирани към съответните ресорни министри, което означава, че народните представители са се съгласили с моята забележка. Имало е и въпроси, зададени от народни представители, които са поискани писмено, към премиера и те са въпроси, които са на господин Станислав Станилов, на господин Джейхан Ибрямов, на господин Антон Кутев – два въпроса, отговорени писмено. По Конституция не се прави разлика между устен и писмен въпрос – справка чл. 90, ал. 1.
Вие сте поискали писмени въпроси и на 9 март, и на 28 март е било отговорено на тези въпроси.
По начина на водене – господин Ченчев, заповядайте.
После господин Ибрямов.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Използвам процедурата по начина на водене, за да Ви обърна внимание и съответно Вие да обърнете внимание и да изискате присъствието – тази седмица вече за трети път използвам тази процедура – в Народното събрание на министъра на вътрешните работи. Спешното му присъствие. Вие преценете дали сега, но този човек трябва да дойде и да обяснява.
Преди малко стана ясен пореден случай. Аз не разбрах полицията какви мерки е предприела, но има пореден случай, мутризация в държавата и докато тук премиерът не дава сериозни отговори на сериозни въпроси, да дойде вътрешният министър и да даде отговор как се пребива 12-годишно момче с бухалки насред Бояна, неговата 35-годишна майка и 40-годишният му баща. Това е случай от последните минути, който става ясен, а всъщност се е случил снощи към 21,30 ч., така че всичко това, което се случва в държавата, мен ме тревожи.
Ако Вие се чувствате защитена да се разхождате по улицата, но Вие имате охрана, народното представителство няма. И моля Ви, без никакво заяждане, нека да дойде вътрешният министър и да даде отговори пред всички нас, защото всъщност ще ги даде на българския народ. Да дойде да го успокои. Ефективна ли е полицията, взема ли мерки? Това са въпроси, които ни тревожат. Моля Ви отнесете се сериозно. Мисля, че това, което поставям оттук, наистина заслужава внимание. Това са български граждани и не бива да позволяваме едва ли не вече някаква престъпна вакханалия в територията на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, ще Ви помоля да не давате такива определения. Благодаря Ви.
Ще се свържа с министъра. Искате информация относно днешния случай, разбира се.
Това, че аз ходя с охрана по улиците, не е по мое желание. Знаете, че статутът ми го налага.
Продължаваме нататък.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Процедурата ми по начина на водене е във връзка с мой въпрос, който съм задал към министъра на отбраната и вицепремиер на Република България на 4 май тази година.
В ръцете си, госпожо Председател, държа списък, който е изпратен до парламентарните групи в Народното събрание от госпожа Румяна Бъчварова кои членове на Министерския съвет ще отсъстват през месец май от парламентарен контрол. Да, посочен е и господин Каракачанов, че има важно събитие на 4 май.
Аз съм задал моя въпрос на 4 май. Днес сме 8 юни.
Разбирам, че и не съм единствен в тази зала, но моля да призовете министрите да се дисциплинират и да дойдат в законовия срок, който е регламентиран в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да се явят и да отговарят на парламентарните въпроси, поставени от Народното събрание и от народните представители. Защо? Защото независимо че са избрани само с гласовете на мнозинството в това Народно събрание, ние, народните представители, се явяваме техни работодатели и е редно да дойдат и да се отчитат освен пред народните представители, така и пред нашите работодатели – българския народ.
Това е молбата ми. Ще помоля и очаквам следващата седмица на парламентарен контрол министърът на отбраната да се яви в Народното събрание и да отговаря на поставените му въпроси, защото видяхме случаи как по време на парламентарен контрол могат да участват в телевизионни предавания, а също ставаме свидетели и в социалните мрежи какво се случва с членовете на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов. Ще информирам господин Каракачанов за Вашата забележка. Но само да Ви кажа, че аз като председател на Народното събрание съм отправила писма към всички министри да се явяват на парламентарен контрол, ако им отпаднат някои от ангажиментите. Обърнала съм внимание на министрите. Ще се свържа с господин Каракачанов.
Преминаваме към следващия министър – господин Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика.
Ще отговори първо на въпрос от народния представител Таско Ерменков относно 160 години от създаването на Болградската гимназия в контекста на демографската политика на Българското председателство.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Не за заместник министър председателя, а за останалите в залата искам да кажа няколко думи какво представлява Болградската гимназия, за да стане ясно защо задавам този въпрос.
Болградската гимназия е първото средно българско общообразователно училище. Гимназията е учредена на 10-и по стар стил, 22 юни 1858 г. по нов стил с правителствен указ „Хрисовул“, издаден от княза на Молдова – българина Никола Богориди, с активното съдействие на видни възрожденци като Георги Раковски, Сава Радулов, Иван Иванов – Календжи, и на болградските първенци Панайот Греков, Георги Минчев. Официално има учебни занятия на 3 май 1859 г.
Изработването на устава на училището е дело основно на доктор Иван Селимински от Сливен. Директори стават видни български възрожденци с европейско образование. Гимназията оставя ярка следа в културния живот на българите в този край. Най-вероятно в репликата ще спомена по-важните и много известни възпитаници на тази гимназия.
За да не Ви отнемам сега време, искам, уважаеми господин Заместник министър-председател, имайки предвид, че демографската политика е основен приоритет на държавата, а съхранението и развитието на културните и образователните средища на наши сънародница зад граница е елемент от съхраняването на българщината, моля да ми отговорите на въпроса: какво възнамерявате да предприемете за подпомагане и развитие на Болградската гимназия във връзка с предстоящото честване на 160-ата годишнина от създаването ѝ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
За отговор – заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика господин Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Благодаря Ви за въпроса. Такива въпроси в петъчен ден много рядко могат да се чуят.
Ние продължаваме да бъдем длъжници на българските общности в чужбина, които се раждат, живеят и умират с очи, вперени към майка България.
В Министерството на образованието и науката е постъпила открита грама от Генералното консулство на Република България в Одеса с входящ № 08316/18 април 2018 г., във връзка с предстоящото честване на 160-ата годишнина от основаването на Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“. Тържествата по повод годишнината ще се проведат на 30 септември 2018 г., заедно с честването и на 180-годишния юбилей на Българската катедрала „Свето Преображение Господне“. В този ден се очаква в Болград да пристигнат няколко хиляди гости от Украйна, други държави, дай боже и от България. Призовавам всички депутати, на които графикът им позволява, също да се включат в тази делегация. Ще бъде голям жест от наша страна да уважим нашите сънародници.
Генералното консулство предлага юбилейната дата да бъде отбелязана по подходящ начин, като българската държава предостави предметно дарение за нуждите на училището. Към грамата е приложен списък на необходимите средства за успешното функциониране на гимназията, който е предоставен от директора на училището.
Уважаеми госпожи и господа, Болградската гимназия е създадена през 1857 г., както изложи господин Ерменков в неговото питане. Дала е образование, дала е старт в живота на много родолюбиви българи, на хора, които са записани със златни букви в историята на България.
Конкретно на въпроса за подпомагане развитието на училището и във връзка с предстоящото честване – Министерството на образованието и науката предвижда да се предостави на гимназията оборудване за фонетичен кабинет, комплект музикална апаратура за озвучаване и музикален съпровод на провежданите изяви, интерактивен мултимедиен комплект със смарт дъска, пирински народни костюми, професионален фотоапарат, акордеони и други.
Изминалите 160 години са много, особено ако ги измерваме с висотата на цената на усилията, професионализма и постигнатите резултати, които бележат биографията на Болградската гимназия. Когато празнуваме този забележителен юбилей, заслуга за това имат всички учители, ученици, родители, общественици, допринесли със своя труд и всеотдайност за доброто име на училището.
По време на честването ще бъде връчен и поздравителен адрес от името на министъра на образованието и науката, а защо не и от името на министър-председателя.
Това е, което мога накратко да отговаря, господин Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Ерменков, заповядайте за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател на правителството на Република България, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви кажа, че съм доволен от отговора, че правителството на Република България заделя средства за Болградската гимназия. Още повече, че са я завършили светила на българската култура и духовност. Сега ще Ви ги прочета по азбучен ред: Александър Балан – академик и първи ректор на Софийския университет; Александър Малинов – министър–председател на пет правителства; Ангел Кънчев – революционер; Ангел Киров – опълченец, юрист, общественик и така нататък. Няма да ги чета всичките, те са безброй. Само ще завърша този списък с думите на Христо Ботев, който нарича тази гимназия „свято за целия български народ училище“.
Радвам се, че обръщате внимание на това, че 160 години са дълъг период. Надявам се, господин Заместник министър председател, да не чакаме следващите 160 години, за да направим пак някакво дарение и пак да обърнем внимание на Болградската гимназия. Нека това, което ще направите сега, да бъде началото на една системна помощ, която българската държава да оказва на това училище, и не само на това, а и на всички огнища на българщина зад граница, защото в крайна сметка България е там, където живеят българите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Господин Вицепремиер, ще има ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Антон Кутев относно 11-ата сесия на заседание на държавите – страни по Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания, 12 – 14 юни 2018 г. в Ню Йорк,САЩ.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми малко на брой депутати в залата! Питането ми, господин Вицепремиер, както предполагам разбирате, е продиктувано от безпокойството на организации на хора с увреждания за това как се провежда тази сесия.
Аз не знам дали това, което имам като информация, е така и затова задавам питане по този въпрос към Вас, за да обясните каква е ситуацията. Доколкото разбрах, само след няколко дни ще се проведе тази сесия. Тя ще се проведе от 12 до 14 юни и доколкото разбирам, председателството на сесията този път ще бъде на България. Честно казано, не знам кой ще председателства сесията, но предполагам, че ще е някой, който има общо с ООН.
Въпросът тук беше, че хората с увреждания и техните организации бяха притеснени от въпроса по какъв начин са защитени българските интереси там. По Конвенцията за правата на хората с увреждания ние знаем, че сме подписали Конвенцията за хората с увреждания, но не сме подписали Ратификацията. Това се случва, защото според мен има забавяне в сроковете. Ние в тази зала неведнъж сме говорили, че по плана за интеграция на хората с увреждания има един куп неща, които не се случват. Тоест ние не очакваме добра реакция в скоро време от страна на ООН специално по отношение на Конвенцията. Очаква се, че ще имаме доста критики от тяхна страна. Това, което вършим в рамките на тази работна група, е важно за оценките към България.
Вярно ли е, че на тази сесия е трябвало да се изберат девет нови представители от организациите за хората с увреждания, девет нови членове на Комитета на правата на хората с увреждания? Вярно ли е, че ние нямаме предложения? Може би имаме, но аз не знам. Имаме ли ние там предложения? Това е една част от въпроса, който Ви задавам. Имаме ли делегация, която да отиде там и какви са политиките, каквито са възложени на тази делегация да защитава в рамките на тази среща? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Симеонов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кутев, по въпросите, свързани с 11-ата конференция на държавите – страни по Конвенцията по правата на хората с увреждания, предвидена за 12-14 юни в Ню Йорк, по реда на въпросите Ви давам следните отговори.
В какъв състав ще бъде делегацията на България на това заседание? Председател – посланик Георги Панайотов, постоянен представител на Република България в ООН, по право, членове – Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, по целесъобразност, Надежда Харизанова – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика, и Ася Цветанова – първи секретар в посолството на представителството в Ню Йорк.
Втори въпрос – кои са хората, които ще вземат участие в дискусията? Посланик Георги Панайотов в качеството си на председател на конференцията за настоящия период ще ръководи 11-ата сесия на конференцията на държавите – страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Трети въпрос – кои са политиките, които България ще отстоява на това заседание и по-общо в рамките на Конвенцията на ООН? По време на общия дебат ще бъде направено национално изказване на България, в което ще бъдат представени приоритетите в националната политика за хората с увреждания и основните стъпки за прилагане на регламентите на Конвенцията за правата на хората с увреждания в националното законодателство и практика.
Ще бъдат представени също така основните дейности на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз във връзка с приоритета на хора с увреждания, пълноправни членове на обществото, както и напредъка в преговорите с Европейския парламент по европейския акт за достъпност.
Четвърти въпрос – кои са предложенията на България за членове на Комитета и как са избрани те? България не е излъчила кандидат за член на Комитета за правата на хората с увреждания.
Кратко, дано да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Вицепремиер, то е кратко и ясно, друг е въпросът дали ще бъде ползотворно. Надявам се да бъде.
Аз наистина нямам реална представа какво може да се осъществи на една такава среща и какви са реалните ползи за България, които биха могли да бъдат защитени. Нямам и реална представа, ако ние имаме излъчени кандидати за членове на Комитета, дали те могат, реално погледнато, да бъдат одобрени и приети там. Не знам какъв е механизмът.
Ако Вие смятате, че сте доволни от тази процедура, аз съм окей. Моята задача и цел беше да предам притеснението на хората с увреждания конкретно за това. Дано техните организации да са доволни от отговора, който дадохте, защото пак Ви казвам, че това не е мой въпрос.
Моля, когато приключи тази среща, да получим някакъв отчет какво е свършено на нея и какво са успели да защитят нашите дипломати там, с надеждата да можем да проведем този разговор отново след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Вицепремиер, дуплика? Няма да имате.
Да благодарим на господин Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Тя ще отговори първо на въпрос от народния представител Иво Христов относно случая с генералния консул на Република България в град Одрин – Република Турция, във връзка с честването на националния празник Трети март.
Заповядайте, господин Христов да развиете въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Случаят с генералния консул на Република България в Одрин – господин Васил Вълчев, провокира широко обществено недоволство във връзка с отбелязването на националния празник Трети март. Негативна реакция предизвика конкретното решение на господин Вълчев да даде официален прием, но да отмени планираната празнична културна програма по повод 140-годишнината от освобождението на България от турско робство.
Редица дипломати от кариерата коментираха решението му като неуместно и дори непрофесионално. Последвалите обяснения на Вашето ведомство с цитираните аргументи от страна на българския консул в Одрин не изясниха случая докрай. Твърди се, че речта на генералния консул е била двусмислена и неподходяща за един български дипломат. Действително Министерството на външните работи на България се разграничи от решението и речта на господин Вълчев, произнесена на приема, но проведеното мероприятие повдига темата за качеството на българската дипломация и за нейния потенциал да осъществява официалните си правомощия.
Госпожо Министър, какво показва Вашата проверка по конкретния случай? Защо не е било съгласувано решението на българския консул в Одрин с Вашето ведомство за отмяна на културната програма? Какво е съдържанието на речта, възмутила обществото, и кой ще понесе отговорността за този скандал? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
За отговор – заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители! Случаят с отбелязването на националния празник в Одрин действително предизвика множество коментари и, както Вие отбелязахте, ние веднага се разграничихме от действията на генералния консул. Също така поисках и писмено обяснение за решението за промяна на организацията и провеждането на честването на националния празник, както и да посочи причините, поради които, както Вие казахте, не е съгласувал предварително действията си или с посланика в посолството ни в Анкара, или с централното управление на Министерството на външните работи. В обясненията си господин Вълчев посочва, че в късния следобед на 2 март, петък, е бил информиран от областната управа в Одрин, че поради загиналите на 1 март осем турски войници и над 25 души, ранени при операцията в Африн, на 3 март са отменени всички публични мероприятия на обществени места.
По думите му – поради липса на време, не е провел стандартната съгласувателна процедура. Част от аргументите му са базирани на желанието да запази позитивния ход на сътрудничеството и създаване на добри контакти с турските държавни, общински и други структури в Одрин и региона. Обясненията не са приети, още повече че в средата на месец февруари е изпратена окръжна грама с указания, с които на всички генерални консули и консулства се обръща внимание, че следва да съгласуват обществените си и публични мероприятия с посолствата в съответната страна.
На 18 март на генералния консул Васил Вълчев е отправена строга забележка. Уверявам Ви, че това негово действие ще бъде взето предвид и при годишното му атестиране. Имаше различни варианти, при които да действа: можеше да отложи с ден организирането на празника, но обяснението беше, че съставът вече е бил там, поканите са били изпратени и поради краткия срок е било много трудно да отмести празника предвид изпратените покани.
Уважаеми господин Христов, едва ли само проведеното мероприятие в Одрин би могло да повдигне темата за качеството на българската дипломация. Разбира се, има и неща, които могат да се подобряват. Аз самата съм по-критична към работата си отколкото може би повечето хора на българската дипломация. Уверявам Ви обаче, че в българското Министерство на външните работи през годините и сега има изключително достойни и добри дипломати, които достойно представляват България. Ежедневно получаваме и благодарствени писма, и благодарност за позицията, и изобщо за тяхната работа. Това е по отношение на Одрин. Надявам се, втори път да не се повтарят такива действия на българската дипломация, където и да било по света не само там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – господин Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Три неща:
Първо, това е частен случай, който разкрива общ системен проблем. Консулът на Република България в Одрин не е консул на Република Турция в Одрин. Този човек очевидно не знае коя страна представлява. Той си е позволил на празника Трети март да почете паметта на падналите турски войници в операцията Африн – Сирия. Апропо, питаме какво прави Турция там, между другото, а се е посвенил да поиска да се почете паметта на падналите руски войници и български опълченци за нашето освобождение от турско робство? Това означава, че този човек не просто е допуснал грешка, той е абсолютно неадекватен за позицията и функциите, които той заема там.
Второ, Одрин е важен град за България – след малко ще Ви задам друг въпрос. Този град е паднал точно по същото това време – месец март, от победоносната българска войска по време на Балканската война през 1913 г. В Одрин трябва да се пращат хора, които знаят коя страна представляват, какъв е нейният статус и каква е мисията им точно в такива сакрални места! И то в бившата столица на българската Източна Тракия!
Вашето обяснение е крайно незадоволително. Мисля, че този чиновник трябва да бъде освободен от длъжност. Пак казвам: частният случай разкрива системен проблем в министерството Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Дуплика ще има ли, госпожо Министър? Не.
Колеги, само да Ви кажа, че министър Радев не е в София в момента. Той е на мероприятие в Бургас и няма как да се върне до края на парламентарния контрол днес, така че ще планираме другата седмица неговото повикване в пленарната зала.
Следващият въпрос е отново от народния представител Иво Христов относно политиката за развитие на двустранните отношения между Република България и Република Турция.
Заповядайте, господин Христов. (Смяна на председателите.)
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Плавно преминавам от въпроса към питането относно политиката за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Турция.
Уважаема госпожо Министър! Повод за настоящото питане са две събития. Първото е речта на турския президент на партиен форум в град Сакария, в което господин Ердоган спомена и българския град Кърджали като част от своите и на турския народ душевни граници – вече известен казус.
Министерството на външните работи на Република България реагира на думите му кратко и, бих казал, протоколно.
Второто събитие предстои – вижте кога съм Ви задал въпроса – предстои на 16 март, когато българският премиер ще домакинства срещата на господин Ердоган с европейски лидери във Варна! Припомням, че с постановление на Министерския съвет от 2006 г. датата 26 март е обявена за Ден на Тракия. Всяка година на 26 март се прекланяме пред славната българска войска и почитаме паметта на хиляди тракийци, бежанци и на жертвите на турския геноцид в Източна, Западна Тракия и Мала Азия. Тази година се навършват 105 години от превземането на Одринската крепост, една от най-славните победи на българската войска в Балканската война.
Уважаема госпожо Министър, каква е политиката на българската държава за развитие на двустранните отношения при отстояване на нашите национални интереси, включително и с поставянето на тракийския въпрос на отминалата вече среща във Варна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Христов, уважаеми дами и господа народни представители! Политиката за развитие на двустранните отношения между Република България и Република Турция се базира на следните основни елементи.
Турция е непосредствен съсед на България, съюзник в НАТО и важен партньор в области като миграция, енергетика, селско стопанство, търговия. Политиката на България към Турция и изобщо към всичките й съседни и не само съседни държави се основава на принципа на добросъседство, взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Основен стремеж в дейността на Министерството на външните работи е намиране на точния баланс при отстояване и реализиране на националните интереси в двустранните отношения с Република Турция и единната политика на Европейския съюз спрямо южната ни съседка.
Основа за развитието на отношенията е Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара. Ще обърна внимание само на някои данни за търговско-икономическото сътрудничество в последно време, което говори само за себе си. За първите девет месеца на 2017 г. стокообменът с Турция е на стойност близо 3 милиарда евро, което е със 17,4 % ръст в сравнение със същия период за 2016 г.
Двустранното Споразумение за икономическо сътрудничество, което влезе в сила в началото на 2018 г., ще даде и допълнителен тласък на сътрудничеството в тази област. Не бих обаче била изчерпателна, ако не посоча, че са налице редица открити въпроси в отношенията между България и Турция. Нашата дейност, разбира се, е посветена на това те да бъдат решени в съответствие с интересите на българската държава и българските граждани.
За да бъда по-конкретна, ще се спра на работните групи, които са създадени по откритите въпроси, съгласно Договора от 1992 г., който посочих. Продължават преговорите по възстановяване на собствеността върху така наречените екзархийски имоти в Турция, по постигане на споразумение за изплащане на дължимите от турската страна обезщетения по линия на тракийските бежанци, по изпълнение на подписаното през 1997 г. Споразумение за определяне на граници в района на устието на река Резовска, по решаване на въпроса с радиосмущенията по българското Черноморие, причинени от турски емисии.
Горепосочените въпроси се разглеждат в рамките на Смесената експертна комисия по нерешени въпроси, която до момента е провела четири заседания. Последното е от 18 декември 2013 г. Някои от въпросите, които не са включени в Смесената експертна комисия, но са изключително важни за България, са: улесняване на процедурата за получаване на постоянно пребиваване в Турция на представители на българските бизнес среди; оптимизиране и ускоряване на процедурата по признаването на българските дипломи за висше образование; намиране на решение на въпросите около функционирането на ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле.
Въпросът за тракийските бежанци беше поставен във Варна за пореден път, между другото, по време на лидерската среща ЕС – Турция. Искането беше повдигнато от министър-председателя Бойко Борисов на турския президент Ердоган и отделно аз, в моя отделна среща с министъра на външните работи на Република Турция Чавушоглу.
Постигнахме разбирателство да пристъпим към подготовка на следващо заседание на Смесената експертна комисия по нерешени въпроси между Република България и Република Турция, което да бъде проведено възможно най-скоро – поне това е нашето искане.
През месец април 2018 г. въпросът за насрочване на конкретната дата за провеждане на заседанието отново бе тема на разговор между представители на двете министерства. Заседанията се водят при разменено домакинство и следващият домакин трябва да бъде Република Турция, макар че им предложихме, ако трябва и ние да организираме. В момента предвид и техния изборен период, знаете, сме в съгласуване и очакване на дата за провеждане на заседанието.
Връщането на имотите на българските бежанци от Източна Тракия, Мала Азия или тяхното обезщетение представлява дългогодишен основен приоритет и, бих казала, изключително труден въпрос за решаване, неслучайно от 1992 г. – виждате колко години, и през годините наистина е трудно. От турска страна, като насрещно искане за обезщетяване на тракийските бежанци, се настоява за сключване на всеобхватна българо-турска спогодба за социална сигурност и за възстановяване на влоговете на генералното консулство на Турция в Пловдив във фалиралата Първа частна банка.
Уважаеми господин Христов, понеже във Вашето питане се съдържаха и няколко въпроса, ще се върна в началото, където посочвате, че повод за Вашето питане е речта на турския президент Ердоган на партиен форум в град Сакария, където наред с редица градове не само от Европа, но и от Азия, и Северна Африка дори, споменава и българския град Кърджали. По тази тема има поставен въпрос и от други Ваши колеги. Аз ще Ви отговоря, че министър-председателят господин Борисов постави и този въпрос лично на премиера на Турция Ердоган. В отговор получи уверение, че неговото изказване изобщо не означава намек или претенции по отношение на граници на Република България.
Министерството на външните работи веднага излезе с официална позиция – не от президентството, защото на президент, президент трябваше да отговаря, в която се казва, че всяка държава с богата и дълга история би могла да твърди, че нейните духовни и културни граници излизат извън физическите и, подчертаваме, че политическата риторика следва да избягва, въпреки че е на партиен форум, а не е на официално изказване, следва да избягва такива изказвания.
Считам, че сме предприели действия за защита и оттогава, мисля, че президентът Ердоган не е правил такива изказвания дори и на партийни форуми. Благодаря още веднъж.
Искам само да кажа, че е изключително важно, наистина партньорството по отношение на миграцията, госпожа Нинова засегна този въпрос в началото, България е външна граница на Европейския съюз с дълга граница с Турция. Нека да припомня, че вчера Турция едностранно денонсира Споразумението за реадмисия с Република Гърция. Полагаме усилия съвместно да опазим нашите граници и неслучайно натискът на българските граници в сравнение с Гърция, в сравнение с Италия – не е лесно на колегите там – е нулев. Стремим се към равнопоставено добросъседство при ненамеса във вътрешната политика - както ние в тяхната, така и те в нашата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Професор Христов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Вицепремиер, двата ми въпроса са, както следва.
Ясно е, че отношенията с регионална суперсила, каквато е Турция, са сложни, особено когато имаме и сложна история. Ние имаме сложно настояще и очевидно – сложно бъдеще. В тази връзка Договорът за уреждане на имотите на тракийските бежанци е от 1927 г. и е уреден, благодарение на изключителните качества на един голям българин – казва се Симеон Радев. Така че въпросите там са уредени, госпожо Министър, въпросът е те да бъдат изпълнявани. Нещо, което българската страна не прави, и при моето огромно уважение към турската страна – нашите отношения с Турция са футбол на една врата. Обяснявам го с оглед идването на Световното първенство по футбол.
Питането е: кога българската страна и с какви средства ще опита да наложи своите интереси, поне за частично обезщетение на нашите над 200 хиляди човека от Източна Тракия и от района на Мала Азия – Бурса и Чанаккале?
Вторият ми въпрос – уточняващ: няма неофициално изказване, когато то се прави от официално лице, в случая турския президент. На партийния си митинг, а и не само там, господин Ердоган ясно показа – последният такъв митинг, ако не знаете, се случи в Сараево преди две седмици, ако не се лъжа – какви са амбициите на новия турски елит, който е създаден в Анкара.
Моето питане е: България като, както и Вие казахте, първа граница на Европейския съюз с въздигаща се Турция, има ли дългосрочна стратегия как ще противодейства на такова въздигане на Турция?
Една малка информация. Вчера, ако не се лъжа, австрийският канцлер е затворил седем джамии в Австрия и последователно изпълнява политиката за елиминиране на каквото и да било по линия на религията влияние у австрийските мюсюлмани. Прави ли нещо България по този въпрос, гледайки следващия европредседател – Австрия?
Второ, по повод на това, което казахте. Турция не само че едностранно е денонсирала Миграционното споразумение с Гърция, а е поставила средиземноморската си флота в бойна готовност. Каква е реакцията на България по въпроса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Христов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Всъщност бяха 4 – 5 въпроса, част от които не от моята компетентност. Разбира се, въпреки че изказването е направено – уточняващ, мисля, че отговорих на това, като партиен лидер на партиен форум, неслучайно ние сме реагирали и е направено от президента на Турция, независимо, че е било на партиен форум – предизборен, още не беше в официална предизборна кампания.
Господин Христов, по отношение на тракийските бежанци. Българското правителство работи по мандат, даден от Министерския съвет, което е класифицирана информация. Можете да се запознаете с него и да видите подробности по него, който не е променян, ако не се лъжа, от 2012 г. с местната комисия, последния път, когато е даден.
Предлагам наистина по тези подробности, за които попитахте, може би да организираме едно заседание на Външна комисия, където можем да говорим по-спокойно, без притеснение от това, че ще извърша престъпление и ще издам класифицирана информация. По този въпрос наистина с удоволствие бих Ви запознала с подробности и експертите, които са работили през годините, но нека да го направим на заседание на тази комисия, така че да може да сме по-спокойни предвид това, че мандатът, който е даден на Преговорната група, е с гриф за класифицирана информация.
По отношение на религиозните права на българските граждани – това беше много генерален въпрос, въпреки че не е от компетентността на външния министър, считам, че те са защитени от българската Конституция и стремежът на българската държава трябва да бъде във всички храмове в България, която и да е религията, да не се проповядва радикална такава, в случая говоря за исляма.
Неслучайно и народните представители, Вие сте предприели действия по отношение на законодателни инициативи, и мисля, че това е пътят в тази посока, а не затварянето на джамии, в които се проповядва също така, мое мнение е важно и образованието, и мястото, на което продължават да получават образование всички, бих казала, духовници, независимо каква религия изповядват и по някакъв начин контрол на държавата. Европа се събуди – не става въпрос само за Турция, а изобщо. Бих казала, Европейският съюз се събуди в последните няколко години и редица държави започнаха да предприемат подобни действия без, разбира се, и трябва да сме внимателни, да се нарушават религиозните права и избора на това човек каква религия да изповядва. От тази гледна точка мисля, че стъпките и посоките са правилни. Разбира се, има неща, които може би трябва да се прецизират в тези закони от гледна точка точно на нарушения и на нашата Конституция, и съответно на конвенции, по които сме страна за опазване правата на човека.
Бих казала, че това е голяма част от политиката на Австрия. Много пъти сме обсъждали с тях. Те не са непосредствен съсед на Турция, нямат такава тежка и дълга история, но мисля, че стъпките, които българският парламент и българското правителство са предприели по отношение на контрола за финансиране, контрола за образование, защото е много важно все пак къде се образоват. Знаете, имахме дело за радикален ислям в Пазарджик. Не ставаше въпрос за Турция, но това са притеснителни неща и мисля, че това е посоката, в която трябва да действа българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Професор Христов, имате думата да изразите отношение към получените отговори.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Аз не съм наивник на средна възраст и нямам никакви илюзии, че в рамките на 10 или 15 минути, пред една полупразна зала може да се дебатира в дълбочина един такъв проблем, какъвто са за България българо-турските отношения в началото на ХХΙ век.
Все пак, като висш политически и държавен орган на страната, трябва ясно да кажем, че това е един от проблемите, които ще се задълбочават в годините. Това, което предизвиква в мен огромно притеснение, е липсата на каквито и да било адекватна реакция, сетива и информираност за остротата на този проблем, за неговата динамика и за неговата диалектика, ако щете.
Второ, ако трябва да се поучим от някого как трябва да се реагира в тази ситуация – Вие казахте, че това не е Австрия, макар че Австрия показа на Европа през 1687 г., ако не знаете. Ако пък трябва да се научим как трябва да работим като непосредствени съседи и все пак страна – членка на Европейския съюз, горещо препоръчвам опита на Гърция в Западна Тракия и то, при положение че Гърция има далеч по-сериозен проблем, изразяващ се в това, че турското и мюсюлманското малцинство в Западна Тракия и в гръцката част на Родопите е защитено с така наречения Лозански мирен договор. Тоест те там имат особени права. Гръцкото правителство нито за секунда, независимо от това какъв тип правителство е там – ляво, дясно, център, хунта, като тази на „Метакса“, да речем, на полковниците, не се е отклонило нито на йота от това, че трябва да бъдат защитавани гръцките национални интереси, че под формата и на религиозно обучение трябва да се вкарват имами от Турция и по този начин да се прокарва турско политическо влияние. Тоест ясно да бъдат разграничени религиозните въпроси от политическите.
Давам си сметка, разбира се, че това е невъзможно за една страна като България, която се намира, меко казано, не в най-доброто си състояние за последните 120 години, но също така си давам сметка, че ако ние не предприемем категорични мерки – нещо, за което не виждам воля и разбиране, предупреждавам: това ще има изключително тежки последици в средносрочна перспектива. Благодаря Ви, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Христов.
Следващият въпрос е от народните представители Димитър Стоянов, Георги Андреев и Лало Кирилов и е относно реакцията и предприетите мерки от Министерството на външните работи по повод изказване на президента на Република Турция Реджеп Ердоган, касаещо население и територията в пределите на Република България.
Господин Стоянов, имате думата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Заместник-председател, госпожо Вицепремиер! На 11 март тази година в град Сакария в Северозападна Турция турският президент Реджеп Ердоган в своя реч е заявил – по данни от печата: „Искам лично от мое име и от името на турския народ да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния.
Пращаме нашия поздрав на всички страдащи и потиснати наши братя в Сараево, в Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар.
Споделяме сърдечността на тези братя, чиито душа и очи са обърнати към Турция, на тях, които се молят за успеха на Турция.
Тези градове фактически са разположени в други страни, но те са част от нашите духовни граници. Същността на Турция не се побира на 780 хил. кв. км.“
Това е поредно изказване на турския държавен глава, касаещо население и територии, намиращи се в пределите на Република България, което предизвика силен негативен отзвук в нашата страна.
По повод на това изказване още преди три месеца ние Ви зададохме следния въпрос: как Министерството на външните работи на Република България оценява горепосоченото изказване на турския президент? Каква е реакцията на Министерството, респективно на българската държава по повод на това изказване и какви мерки са предприети за недопускане на други подобни изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин заместник-председател! Уважаеми господин Стоянов, господин Андреев, господин Кирилов, мисля, че в предишните питания имах възможност да отговоря на този въпрос. Министерството на външните работи реагира веднага. Това е второ такова подобно изказване, между другото, в рамките на последните две години и малко. И в двата случая Министерството е реагирало. Изказването е публично, то е на сайта на Министерството. Всъщност едното изказване е било декември месец – по отношение на Лозанския договор, и другото е било март месец, както споменахте. И в двата случая Министерството реагира веднага с изявление и, бих казала, с изразена ясна позиция, че това е неприемливо и недопустимо за нас.
Вече Ви уведомих, че на срещата на премиера на 26 март 2018 г. с президента Ердоган, премиерът също постави този въпрос и получи уверение от президента Ердоган, че това изобщо не касае реалните граници и Турция няма никакви териториални претенции. Така че в момента на предизборната кампания, която води, президентът Ердоган не е направил такова подобно изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Заповядайте за реплика, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Заместник-председател, госпожо Министър! Благодаря, че отговорихте на нашия въпрос, въпреки че това е два месеца и половина след изтичане на срока за отговор по чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма да взимам отношение по повод извършеното от Министерството на външните работи във връзка с изказването на президента на Република Турция, за да не усложня тънките ходове на българската дипломация, за които току-що разбрах. Бих искал само по повод на Вашия отговор да кажа: „Бог да пази България!“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Веска Ненчева и Виолета Желева относно гроба на Св. Константин-Кирил Философ.
Госпожо Желева, имате думата да зададете въпроса.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, очаквахме, че няма да ни отговорите седмица след задаване на въпроса, очаквахме, че няма да ни отговорите след две седмици поради натоварената Ви програма заради Председателството на България, но очаквахме, че поне ще ни дадете отговор около 24 май, а не почти три месеца след входирането на въпроса ни.
Относно въпроса. „Да отидеш в Рим и да не видиш Папата“ – позната фраза, а за българите може да я перифразираме така: „Да отидеш в Рим и да не се поклониш на гроба на Св. Константин-Кирил Философ“. Мястото на Константин-Кирил Философ в българската памет е несъмнено. Създаването и запазването на славянската писменост е основа за българската идентичност. Ако за гроба на Методий има съмнение къде е той, то за мощите на Св. Кирил Философ сме сигурни, че са в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Никъде обаче в базиликата или в двора й няма надпис, информационна табела или каквато й да е информация, че в нея са положени мощите на Св. Кирил Философ. Всеки българин питае уважение към братята, дарили ни със словото.
Въпросът ми към Вас е: какви са възможностите и ще предприемете ли действия така, щото гробът на Св. Константин-Кирил Философ да получи съответстващото на значението му отношение от страна на българската държава, за да бъде разпознаваема и лесно достъпна забележителност като символ на славянската писменост в Рим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Имате думата за отговор, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Ненчева, госпожо Желева, дами и господа народни представители! Аз се опитах да разбера какво точно искате да попитате, защото Вие в самия въпрос правилно казвате, че всеки знае къде е гробът и Ви уверявам, че няма българин, който да посети Рим и да не отиде там. Едва ли има някой съмнение къде е. Аз ще прочета това, което колегите са подготвили, опитвайки се да разчетат всъщност какво искате.
Мога да кажа, че от десетилетия почтителното отношение на държавата ни към така важното място за поклонение пред делото на Св. Константин-Кирил Философ се изразява чрез ежегодни посещения. Говоря на държавно ниво, знаете, парламент, президент, премиер, през ротация с български свещеници и духовници – една година всъщност нямаше свещеници в делегацията на българския президент, ако не се лъжа миналата година, а също така видни хора на изкуството, културата, науката, писмеността отдават официална почит на гроба на Св. Кирил.
Най-скорошният пример за отношението на българската държава към святото място е общото поклонение на 24 май на премиерите на Република България и на Република Македония Бойко Борисов и Зоран Заев и водените от тях делегации като част от последователната политика на правителството за приятелство, добросъседство и сътрудничество със съседната страна – общото честване.
Базиликата „Сан Клементе“ във Ватикана, включително и гробът на славянския апостол е обект на грижите на ирландски отци от Доминиканския католически орден, които стопанисват и управляват базиликата от 1677 г.
Искам да Ви уверя, че посолството на Република България в Рим и във Ватикана са в постоянен контакт с Ордена и правят всичко необходимо – аз съм била свидетел на това, за поддържането и достъпа до това свято място за всеки българин. Благодарение на контактите на българската дипломация приорът на базиликата Томас Маккарти не само съдейства напълно при визитите на българските официални делегации от български училища у нас и в Италия, както и на обикновените посетителски групи, но и по правило посреща лично българските поклонници с голяма сърдечност и отзивчивост. Самата базилика и гробът са част от основните туристически обекти на Вечния град и тяхната разпознаваемост е осигурена в максимална степен.
През последните десетилетия пространството около гроба на Св. Кирил е покрито с възпоменателни плочи, обозначаващи неговото духовно значение. Централната икона над гроба е поставена от българската държава и носи надпис на български. Цялата стена срещу саркофага представлява монументално мозаечно пано с образите на Кирил и Методий в цял ръст. То също така е изградено от българската държава и носи надпис на български: „На славянските просветители Кирил и Методий от признателния български народ“. Така допълнително се подчертава значението на делото на Солунските братя за българската национална идентичност.
Евентуални допълнителни действия от българската държава в тази посока би следвало да получат разрешение от висшите административни структури на Светия престол. Може би да поставим още плочи, или не знам, ако има аргументирана от компетентните институции наложителност и целесъобразност, което към момента не считаме, че е налице.
Искам да обърна внимание, че съхранението и поддържането на това свято място е изцяло в духа на вековно изградената и ревниво пазена италианска и ватиканска традиция за запазване на автентичността на археологическите и историческите артефакти. На тази традиция е чужд рефлексът за създаване например на мемориали от азиатско-мавзолеен тип, каквито сме свикнали да виждаме в други краища на света. Общото състояние на криптата е непроменено за последния век и поддръжката на пространството на гроба е от изключително високо ниво, благодарение на грижите на ирландските братя доминиканци. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В италианската и респективно ватиканската музейна култура е важна автентичността. Това отношение е строго кодифицирано в Кодекса на културното наследство и пейзажа от 2011 г. Поради това каквито и да е опити от страна на нашата държава за внасяне на някаква допълнителна тържественост и блясък не само биха били излишни, но със сигурност не биха били приети от местните институции. Така че външните на базиликата упътващи табели се поставят от римската община и са идентични с тези, които се поставят към всеки друг централен за Рим исторически археологически обект.
Уверявам Ви, била съм няколко пъти на този гроб и в базиликата се поддържат чудесно, много видимо – предвид табелите и паната, които споменах, мястото на българската държава и връзката са видими и отредени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Заповядайте за реплика.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Много внимателно слушах отговора Ви и все пак в края на дадения от Вас отговор проблесна нишката на онова, което Вие трябваше да направите като институция.
Радвам се, че Вие сте били няколко пъти на гроба на Св. Кирил в базиликата. Ситуацията е много проста. Тук не става въпрос за делегациите, които се правят на висше държавно ниво. Тук става въпрос за обикновения българин, за обикновения славяноговорящ, който е турист, посещава Вечния град, вижда известния Колизеум и само на 300 метра от единия от входовете на Колизеума се намира базиликата „Сан Клементе“ – там, където са положени костите, тленните останки, мощите на нашия голям светец, който е канонизиран от Православната и от Католическата църква за светец и равноапостол, а на 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява и двамата братя за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите седмочисленици. Освен че той – Кирил, е нашият книжовник, бащата на нашето славянско писмо, той е дипломат. Във всичките негови осем мисии – имам предвид и Брегалнишката мисия, той защитава правото на християнството.
Нима толкова не успя българската съвременна дипломация да направи възможно да се сложи указателна табела от входа на Колизеума или близо до входа на Колизеума, която да указва пътя на славяноговорящите за поклонение към базиликата „Сан Клементе“, където са тленните останки на нашия светец Кирил. За блясък не искаме да говорим, защото онова, което е направил той с делото си, ни задължава да положим усилия и да получим поне една табела на кирилица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Госпожо Министър – за дуплика, заповядайте.
Имате думата, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: При така зададения конкретен въпрос ще получите и конкретен отговор. Не знам, че съществува единен славянски език, но ако става въпрос за българския език и указателни табели на български език, ще възложа на нашето посолство там да разговаря с римската община и да видим каква е възможността за поставяне на табели на български език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че беше поет ангажимент и това е добре.
Преминаваме към питане от народните представител Драгомир Стойнев, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Кольо Милев, Никола Динков и Николай Пенев относно обезщетяването на тракийските бежанци.
Заповядайте, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! За съжаление, госпожо Министър, ще се присъединя към тези колеги, които говорят за забавяне на същността на отправените въпроси и питания към Вас и Вашето министерство. Нашето питане вече над два месеца отлежава. За пример искам да Ви посоча министерства, които буквално на следващия парламентарен контрол отговарят. Така че искам да Ви обърна внимание.
Госпожо Министър, в последно време се създава впечатление от изявленията на членове на правителството и лично на българския премиер за близки отношения между нашето правителство – лично господин Борисов и господин Ердоган – президентът на Република Турция, говори се за сходна политика, общи интереси и така нататък.
Основният въпрос, който касае една значителна част от българските граждани е обезщетението на тези, които бяха принудени да напуснат своите родни домове в Източна Тракия, Одринско. Въпросът ни е във връзка с това, че господин Борисов – пак по информация от медиите, е задал този въпрос на господин Ердоган, но не стана ясно какво е отговорил той.
Въпросът ни към Вас е: каква е стратегията на Министерството на външните работи във връзка с обезщетението на тракийските бежанци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Госпожо Министър, в процедурата имате възможност за отговор в рамките на пет минути. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че наистина интересът Ви по отношение на тракийските бежанци е голям. Искам да Ви уверя, че Министерството на външните работи от години полага усилия този въпрос да се разреши. От БСП е имало двама, трима министри през годините, а може би и четирима, от които е подписан този договор през 1992 г. и съм убедена, че те са достатъчно експертни и могат да Ви информират по-добре каква е причината за толкова трудното решаване на въпроса.
Да, премиерът повдигна този въпрос специално за тракийските бежанци. Аз преди малко имах възможността да изброя и другите отворени въпроси, които съществуват между двете държави. Това няма да се реши на една среща. Ако беше толкова лесно и позициите ни бяха толкова близки, досега да се беше решило. Разбрахме се и ние настояхме да организираме най-после тази пета комисия, защото е имало само четири преди това.
За съжаление, Република Турция има коренно различно виждане от Република България. През 1998 г. се провеждат три кръга преговори с турската страна, без да се стигне до положително развитие за България, главно поради коренно различаващите се позиции на двете страни.
До 2008 г. темата е била повдигана многократно в рамките на двустранните посещения на всякакви нива. От 1998 до 2008 г. не е имало комисии, изобщо. Тогава управляваше БСП в коалиция, ако не се лъжа, от 2005 г. Едва през 2008 г. се създава Смесена комисия по тези нерешени въпроси, която провежда заседание отново по тях.
Пак подчертавам, че отсъствието на напредък се дължи на факта, че турската страна има коренно различно виждане. Няма да обяснявам надълго и нашироко, но все пак мисля, че е важно най-същественото разминаване по отношение на събитията в Източна Тракия и Мала Азия, Анкара дори не приема, че в Договора от 1925 г. се използва терминът „бежанец“. Тя твърди, че това били доброволни изселници и били обезщетени тогава. Това категорично не е позицията на българската страна и ние с всякакви юридически аргументи през годините сме оборвали това твърдение.
Също така важен въпрос са насрещните претенции, които не бих искала да коментирам извън контекста на преговорите, но може да намерите в мандата на въпросната Смесена комисия, който е класифицирана информация, но Вие имате достъп и всеки един от Вас може да получи достъп до този мандат.
Вече пета година не са провеждани тези срещи. В периода 2013 – 2018 г. турската страна отлага провеждането на петата среща – изброих три от 1998 г. и една от 2008 г. Когато се срещнахме, освен че премиерът повдигна въпроса и те се разбраха принципно двамата външни министри да работят, изрично настоях наистина най-после тази експертна среща да се състои, няма как да се изчистят тези строго експертни въпроси на друго ниво. Така че очакваме дата, мястото в момента на провеждането е Турция.
Уверявам Ви, че ще продължим да работим и да полагаме всички усилия по тази несправедливост – абсолютна несправедливост, да се намери някакво положително развитие. Има експерти от почти всички министерства, защото въпросът наистина е сложен и там са няколко други въпроса, но това, което търси настина Министерството, е национален консенсус, надявам се да е необходим поне по този въпрос, не да хвърляме обвинения какво не е направено през годините, а какво може да направим заедно и на всичките нива, защото има и доста интензивни контакти с парламента от Република Турция, да поставяме този въпрос с един глас.
Иначе, знаете, че там периодът за обезщетения се разделя на два периода – до 1945-а и след 1945 г. до 1989 г. Знаете, че проблемът е липсата, за съжаление, освен спорът „бежанец“ или „изселник“, доброволен, спорът за невъзможността, за съжаление, те са бежанци, то е нормално, няма как да представят нотариални актове или някои документи за собственост. Това са аргументите, с които турската страна излиза. Ние казваме, че дори и да няма документи, има достатъчно доказателства от друг тип, които могат да посочат точно или поне сравнителни граници какви са били техните земи.
Така че аз наистина предлагам, ако имате повече интерес, защото виждам, че това интересува БСП (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), заедно да обединим усилия и да направим едно може би обсъждане във Външната комисия, където можем малко по-подробно да изнесем някои факти по преговорите до момента и различията в позициите, и съответно мандатът на правителството от 2012 г., ако не се лъжа, класифицирана информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Вносителите на питането имат възможност за два допълнителни въпроса.
Господин Йорданов, Вие ли ще ги поставите? Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Господин Председателстващ, колеги! Госпожо Министър, Вие сте абсолютно права, що се касае до политическата част от едно такова споразумение, обаче лично аз считам, че ние не сме готови да изясним нашите претенции към турската страна.
В отговора си Вие правилно засегнахте, че доста трудно може да се установи, тъй като има родове, които бихме искали да бъдат обезщетени, но те вече са затворени, нямат живи наследници. В последно време в медиите се появиха претенции, които са на ангро, както казва българският народ, които варират между 5 милиарда и 20 милиарда. Това означава, че нямаме точна сума за нашите претенции.
Съвсем скоро излезе един том, който обобщи исторически Тракийския въпрос и необходимите обезщетения за Одринска Тракия и там сумите, които са споменават официално като желание за обезщетение, са доста по-малки, даже не знам дали ще стигнат и 5 милиарда, мисля че са по-малко. Затова мисля и затова Ви задавам въпроса за Вашата стратегия за обезщетенията на тракийските бежанци – ние първо трябва да знаем като държава какво искаме точно като суми, за да ги поставим на масата на преговорите.
За съжаление, наистина сумата ще бъде по-малка, защото част от тези хора, които претендират за обезщетение, пак повтарям, вече ги няма, те не могат да си ги изяснят. Това може да стане и Ви препоръчвам с активната дейност на Съюза на тракийските дружества като организация, която обхваща една значителна част от тези хора, които биха имали претенции.
И на второ място, един много важен въпрос: Вие знаете, макар че го засегнахте в отговора си, че турската страна винаги казва: „Ние искаме лични искове“ от хората, които претендират за обезщетение – да се обърнат към турската система и да си направят личните искания. За съжаление хората, които претендират за обезщетение, са вече доста на възраст и не могат да се справят с турската система, още повече че има езиков проблем.
Така че, моята препоръка е, и бихме искали като представител на Съюза на тракийските дружества, да уточним претенциите на хората, до които можем да стигнем и да направим колективен иск с активното съдействие на държавата. Уверявам Ви, че не се касае за такива огромни обезщетения, за които става дума, особено в контекста на това, което става в нашия регион, няма да бъде толкова голяма сумата и тези хора биха могли да намерят някакво обезщетение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Имате тази възможност да отговорите на двата въпроса – единият по размера, другият по начина, по който ще се заявят исковете – индивидуални или колективни, така разбрах.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз ще се съглася с всичко, което казахте. Няколко са проблемите. Аз не засегнах и призива на турската страна да се водят индивидуални искове. Неслучайно казах, че това е наистина сложен и експертен въпрос и не е лошо да го обсъдим в Комисия. Това е едно от предложенията, което българската страна категорично отхвърля поради причините, които Вие казахте, но това ще бъде в безкрайност. Представете си толкова хиляди хора… Нашата цел, стратегията, наистина е била заедно, общо да се реши и ние вече тук да разпределяме имуществото.
Прав сте, че всякакви суми се чуват – от 5 милиарда, до 10 милиарда, до 6 милиарда, какво ли не прочетохме в медиите. За съжаление, наистина повечето от тях нямат документи има и такива, които са успели през годините да се снабдят по някакъв начин, така че е въпрос точно на изчисление, на договорки. Мисля, че през годините и колегите са контактували със Сдружението, но аз съм готова наистина да се срещнат с експертите, защото то не е само Министерството на външните работи, там е и Финансовото министерство, защото те са различни открити въпроси, с експертната група от наша страна, и да направим едно обсъждане.
Съгласна съм с Вас, не трябва да се приема подходът за индивидуален иск, той е неработещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Това беше допълнителния отговор.
Щ е вземете ли отношение?
Приключваме процедурата по питане. Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народните представители Петър Витанов и Димитър Данчев. Той е относно сигурността и обезпечеността на Генералното ни консулство в Мюнхен.
Кой ще развие въпроса?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! Нашият въпрос е свързан с административната и техническата обезпеченост на Генералното ни консулство в Мюнхен – ФРГ.
Въпросът ни е кратък, защото е само един пример и се надявам наистина в отговора, който ще чуем от Вас, да не получим бланкетни обяснения, че конкретният проблем е решен. Вие знаете добре, че проблемът в Мюнхен не е изолиран случай. По наша информация подобни проблеми има в Копенхаген, Франкфурт, а вероятно и на други места.
Ще припомня само, че преди няколко години Министерството на външните работи по време на първия кабинет на премиера Бойко Борисов продаде в Мюнхен един изключително атрактивен по мое мнение имот, който можеше да се използва несъмнено за целите на политическата служба на Генералното ни консулство в Мюнхен. Очевидно е, че проблемите, за които говорим, са свързани преди всичко с лошото управление през последните години на някои от дипломатическите ни представителства, очевидно е, че има допуснати системни грешки при управлението на собствеността в редица дипломатически мисии, които компрометират дипломатическата ни служба и страната ни пред чуждестранните партньори. Затова очаквам от Вас и един по-обстоен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Данчев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Данчев, господин Витанов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда искрена с Вас. Да, проблемите в Генералното консулство в Мюнхен не липсват, така е. Министерството на външните работи е сигнализирано многократно през годините за административни и технически проблеми.
Няма да коментирам действията на предишните ръководства на Министерството на външните работи, но ще посоча, че една от причините, разбира се, е бюджетът на Министерството, но със сигурност не може да бъде само това оправдание. В началото на годината лично аз съм разпоредила проверка, от която резултатите, очевидно ги имате, която да обхване дейността на Генералното консулство за последните две години, всеобхватна проверка, която да включва и имотите.
Някои констатации на проверката са смущаващи. До 1 юни в Генералното консулство са работили двама служители и едно местно лице. В помощ на службата съм разпоредила незабавно да бъдат командировани още трима човека, така че съм усилила службата с трима човека, защото наистина много хора се обслужват в тази служба и обслужването с двама човека е било абсурдно, така че са още трима.
В изпълнение на констатациите на Инспектората за техническа обезпеченост и сигурност са извършени незабавни дейности по инсталиране на технически средства, подобряващи сигурността на Генералното консулство. Новото оборудване е съобразено изцяло и отговаря на най-високите стандарти по отношение на сигурността.
За подобряване на материално-техническата база ще бъдат извършени ремонтни дейности. Знаете, че Министерството на външните работи не е собственик на самата сграда и в момента чакаме разрешение от собственика за извършване на преустройство, защото имаме планове да разширим помещението – в зоната за посетители ще се открие още едно гише за обслужване. Тоест ремонтът наистина е сериозен, той е мащабен, няма как да стане без съгласие на собственика и съответно разрешителните за общините. Процедурата е в ход.
В допълнение, към големия обем консулска работа, служителите в Мюнхен имат задължения във връзка с развитие, задълбочаване на политическите, търговските, икономическите и други отношения с провинция Бавария и Баден-Вюртемберг. Не трябва да забравяме, че с двете провинции България поддържа дългогодишно партньорство по линия на Постоянната смесена комисия България – Бавария, Смесената комисия България – Баден-Вюртемберг. Искам да благодаря и на служителите от Генералното консулство, които въпреки трудните условия мисля, че са изпълнявали добре своите задължения.
Не само в това консулство, имаме и план за ремонт на 20 служби по програми, започна и подмяна на системата, подмяна на компютрите, на техниката, на фотоапарати, изобщо, настина трябва да създадем нормални условия на работа на консулските служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Витанов, Вие ли ще вземете реплика?
Заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Вицепремиер, господин Министър, колеги! Аз се надявах отговорът да не е бланкетен, но, уви, оставам разочарован.
Споменахте, че до 1 юни е имало само двама служители и едно местно лице. Аз бих искал да запитам какви са техните функции и един от тези служители не е ли шофьорът на генералния консул?
Още нещо ми прави впечатление – споменахте, че от 1 юни Вие сте направили процедура по назначаване на нови лица, надявам се и не зная дали това пък не е било в отговор на нашите въпроси, но на това също бих искал да запитам: за какъв период от време са командировани тези хора общо и всеки един от тях поотделно?
Също така се радвам и за мерките за сигурност, за новата техника, която включвате, но не трябва да забравяме все пак, че дипломатическото представителство и гишетата там се помещават в едни автомобилни гаражи.
Аз също бих искал да се включа във Вашите благодарности към хората, които очевидно с цената на неимоверни усилия успяват да си вършат работата, макар това често да рефлектира върху тяхното здраве. Но от отговора Ви не успях да разбера дали възнамерявате да назначите нов генерален консул, или считате, че подобна длъжност в най-голямата германска провинция, в която живеят над 85 хиляди българи, е безпредметно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов.
Госпожо Министър, заповядайте – имате възможност за дуплика, за да допълните отговора си.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, аз отговорих на това и не мисля, че отговорът ми беше бланкетен, оценката ми я правите Вие, много конкретно Ви казах какво съм заварила. По мое разпореждане е била проверката и тези служители, работили там, и част от които заминаха, са всъщност дългогодишни служители в Консулска служба. Бих казала, че една от причините за лошото състояние на консулските служби е работата на хората в Дирекция „Консулска служба“ в София, защото те са хората, които трябва да се грижат за това, когато получат десетки искания и, разбира се, предложения дали за ремонти, дали за нова техника, дали за подобряване на работата, все пак да бъдат така добри да отговарят и откликват. Всъщност в резултат на проверката на Инспектората се набелязаха много мерки, които трябва да се вземат. Пак казвам, по мое искане беше извършена тази проверка. Знаете, че състоянието там е тежко.
Сградата е под наем, много ремонти и дейности са извършени в нея и планът е да се разшири още с едно гише. Генерален консул ще бъде изпратен до два месеца, в ход е процедурата по съгласуване – знаете, че става с решение на Министерския съвет. Разбира се, че е необходим генерален консул, тук съм съгласна изцяло с Вас. Трябва трайно да се усили изобщо тази служба – дали с повече местни лица, дали с хората, които сме изпратили, и двете са възможни. Истината е, че България не е толкова богата държава и трябва да взимаме пример от други държави, които много, много ползват статута на местните лица. Разбира се, има специфични държави, в които няма как да се използва този статут, но в държава като Германия няма никакъв проблем да се ползват за консулски служители, които обслужват на гише. Достатъчно наши съграждани имаме там, които живеят и владеят и български език, и биха могли да бъдат ползвани като местни лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Следващият въпрос към министър Захариева е от народния представител Петър Витанов относно предложение за почетен консул на Република България в Република Македония.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господа и дами министри, колеги! Следващият въпрос зададох, тъй като попаднах на една твърде обезпокоителна статия още през месец април, че за почетен консул на България в Република Македония е предложен един богат, може би най-богатият, македонски бизнесмен с много спорна репутация, наречен Йордан Камчев – Орце. Моят въпрос в случая е: какви са мотивите на Йордан Камчев – Орце за предложение за почетен консул на България в Република Македония и по какъв начин това предложение ще повлияе положително за подобряване на авторитета на България?
Неслучайно задавам този въпрос, защото, доколкото ми е известно, господин Камчев никога не е давал каквито и да било признаци на привързаност към българската кауза, не е свързан и със защитата на правата на българите в Македония. Смея да твърдя, че последва една негативно предпазлива реакция от страна на българската общност в Македония.
Още малко справка за господин Камчев – може би това също е доста обезпокоително, той е собственик на голям медиен холдинг МПМ – „Медия Принт Македония“, който издава серия от вестници: „Утрински вестник“, „Вест“, „Дневник“, които са характерни с антибългарската си риторика. Преди няколко месеца този холдинг фалира, като господин Камчев остави над 400 души журналисти без работа. Това всъщност провокира и въпроса ми, на който също очаквам отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов.
Госпожо Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Витанов! След подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество се създаде коренно различна атмосфера. Разбира се, има много какво още да се работи, но някои от страховете и предразсъдъците от миналото отпаднаха. Само допреди по-малко от осем-девет месеца беше невъзможно македонски гражданин, бизнесмен, общественик, интелектуалец да пожелае да бъде почетен консул на България в Република Македония. Вие много добре знаете това, тъй като срещу него щеше да бъде използвана цялата репресивна машина.
В същото време ние имаме необходимост да се възползваме от световната дипломатическа практика за разкриване на института на почетно консулство. Знаете, че това ще помогне на двустранните отношения за целия им обхват по места, където нямаме консулски служби – не е възможно навсякъде държавата да издържа и разкрие такива. В този смисъл добрите практики и идеята на господин Камчев като разпознаваема личност – Вие сам казахте, и в Република България, и в Република Македония, биха могли да са само от полза на България.
Да, това е един от най-богатите – най-богатият, поне за 2016 г. за списание „Форбс“ македонец в Република Македония. Не се явяват истина твърденията, че господин Камчев е назначен за почетен консул. В България той е минал през проверки в нашите служби и за да стартира процедурата по одобряването на почетен консул, е необходимо разрешение от страна на приемащата държава. Изпратили сме нота и очакваме отговор.
Така че публикации, ако забележите кой точно публикува нотата, с която сме поискали и изобщо цялата кампания да се спре това – най-големият работодател, най-големият българин, собственик на медии, със сигурност има кръгове в Република Македония, които не са много щастливи от назначаването на такъв почетен консул.
Наясно сме с противоречивите публикации за господин Камчев и аз Ви уверявам, че ако има каквото и да е действие от негова страна – да се нарушава духът и буквата на Договора за добросъседство или пък Виенската конвенция за консулските отношения, лично ще бъда първата, която ще предприеме действия.
Но за Консулския окръг, знаете, че са посочени общините Щип, Делчево, Берово и така нататък – излезе и нотата в техните медии, истината е, че очевидно има недоброжелатели там. Тези среди публикуваха македонската нота. Интересен факт е, че срещу тази кандидатура в Македония се обединиха средите с най-антибългарска позиция. Така че със сигурност е важно и ако има наистина съмнения, ние сме готови да преосмислим тук. Минавайки проверките, всичко беше наред.
Считам, че е важно да имаме почетен консул, който наистина да бъде със силни позиции и който наистина да подпомага Република България. Само ще Ви информирам – той е президент на формация „Илия Камчев“, която покровителства различни културни прояви. Фондацията ще финансира турнето на театър „Българска армия“ в шест града в Република Македония с постановката „Железният светилник“ от Димитър Талев в периода 11 – 16 юни 2018 г., тоест още в понеделник. Тази фондация финансира и мисля, че разбирате колко е знаково – „Железният светилник“ на Димитър Талев в шест града в Република Македония, ще започне в Скопие на 11-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Истината е, че тази публикация я прочетох в една онлайн страница „Сакам да кажем“, та аз сакам да Ви кажем, че всъщност не разбрах какви са мотивите за избора на господин Камчев конкретно, освен това, че той е много заможен, което Вие потвърдихте. Но друг мотив, друг аргумент и друг критерий аз не разбрах.
Затова искам да Ви попитам: кой е този македонец с българско самосъзнание, удостоен с такава висока чест, на практика да бъде вторият човек след българския посланик? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще допълните ли отговора?
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз изброих какви са. Познат е в България и в Македония, един от най-богатите българи, голям работодател. Споменах преди малко, че е президент на фондация „Илия Камчев“, който покровителства различни културни прояви. Фондацията ще финансира и театъра.
Но да Ви обясня какво е почетен консул, защото очевидно не е ясно. Нищо подобно, че е втори човек след посланика. (Реплика от народния представител Петър Витанов.) Не, не представлява българската държава. Какво прави? Той трябва да спомага – почетния консул по Конвенцията, за подобряване на икономическите, търговските, културните връзки; да съдейства на български граждани, които се намират на територията на съответната държава, да им оказва съдействие, да популяризира българската култура, духовност и така нататък и така нататък. Тоест да работи за подобряване на основни икономически, културни и други връзки между двете държави. Така че това е работата. Те не представляват и не изразяват българската външна политика или българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народните представители Манол Генов и Дора Янкова относно задължително писмено съгласуване на международни инициативи на общините с Министерството на външните работи.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господа министри! Нашият въпрос с колежката Янкова е свързан с едно писмо-разпореждане на министъра на външните работи за съгласуване на всички международни инициативи на общините с Министерството на външните работи.
Уважаема госпожо Вицепремиер, Вие като човек, нееднократно заемал отговорни управленски позиции в Република България, повече от логично е да сте запознати със законовия регламент, по който работят българските общини.
Конституционните и законови правомощия на българските общини, някои от които залегнали в Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа, дават карт бланш на местните общности да си сътрудничат с общности от други държави, а това е ценен процес, на който сме свидетели от десетилетия.
Отделно Законът за местно самоуправление и местна администрация категорично кредитира това право и реалната възможност на гражданите и местните органи на управление да решават самостоятелно проблеми от местно значение, в това число и от характера на международно сътрудничество инициативи.
Ето защо нашият въпрос е следният: от какво е провокирано ваше писмо, изх. № 06-00-58, от 5 април 2018 г., адресирано през областни администрации до всички български общини, чийто текст императивно разпорежда инициативи на международно сътрудничество на общините, включително поставяне на паметни плочи или побратимяване с чуждестранни градове, да бъдат съгласувани писмено и специално с политическия кабинет на Министерството на външните работи на Република България? Какви са причините, провокирали подобно Ваше разпореждане и има ли аргументи, с които бихте защитили решението си от обвинение, че същото е посегателство срещу конституционно гарантираното в страната ни местно самоуправление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте – имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Генов, уважаеми дами и господа народни представители! Цитираното писмо, което е подписано от мой заместник между другото – няма значение, аз нося отговорност за всичко, което става в Министерството, въпреки че бих казала, че наистина тонът звучи императивен, и аз самата не бих подписала писмото в този вид, в никакъв случай няма за цел да постави под каквито и да било съмнения или ограничения конституционните и законовите правомощия на българските общини. Включително да осъществява сътрудничество с органите на местната власт в чужда държава. Напротив, на колкото и срещи да присъствам, аз самата казвам на външните министри, че трябва да подпомагаме нашите общини да се свързват и осъществяват побратимяваме или друга дейност.
В същото време искам да Ви кажа, че на срещи, на които съм била с българската общност, много пъти са ме питали защо се поставя тази паметна плоча или този паметник на еди-кой си човек в различни места от България и каква е политиката на българското правителство, защото става въпрос за външна политика. Аз не мога да отговоря, защото много пъти не знам каква плоча изобщо се свързва с личност с външната политика и не мога да отговоря. Така или иначе е важно според мен, защото външната политика на Република България се осъществява от Министерския съвет и всеки има правомощия – и Народното събрание, и Президентът.
Мисля, че идеята на това писмо е била координация, в никакъв случай разрешение – координация между официалните позиции, които България изразява. В никакъв случай не е императивно, в никакъв случай не е искал да се намеси в правомощията на общините – знаете колко много уважавам Националното сдружение на общините, колко пъти дори неща, които не се изискват в различните ми позиции, съм настоявала да се съгласуват и с Националното сдружение на общините, и законодателните инициативи, и други неща, но въпросът обаче е, че според конституционното разбиране външната политика се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право и нейната цел е ефективно реализиране на заложените външнополитически цели на националните интереси. Това е единствената цел.
Не виждам нищо нередно в това, пак казвам, че писмото трябва наистина да звучи по друг начин. Тук съм изцяло съгласна с Вас – Министерството на вътрешните работи да има информация, неслучайно ние ги подпомагаме и в повечето случаи общините сами искат съгласуване с нас. Всъщност истината е, че мога да изброя редица примери, в които общини и областни управители, са търсили съдействие от страна на Министерството на външните работи и са го получавали.
Мога да спомена например случаи и добри практики за добро взаимодействие. Ще посоча последния пример за ефективно взаимодействие между МВР и органите, че на 1 февруари 2018 г. общинският съвет в Ардино е взел решение да подпише двустранно споразумение за сътрудничество с община Йени Боазичи в така наречената Севернокипърска турска република – давам Ви пример. Северен Кипър не е признат от никой, мисля, че и от България. Имаме случаи и в Крим. Подписаха го, взеха решение и съгласно нормите на международното право подписването на подобно споразумение означава мълчаливо признаване на въпросната съществуващата държава – идеята за Севернокипърска турска република.
Благодарение на своевременната комуникация между нас и областния управител на Кърджали – господин Никола Чанев, ние подпомогнахме местната власт да излезе от това трудно решение и ситуация, в която сама се беше поставила. Давам Ви един от примерите, които очевидно са продиктували това писмо. По-скоро в адванс да сме в услуга и в помощ, отколкото да се опитваме да намираме начин съвместно да излезем от ситуация, като ситуацията в Ардино със Севернокипърската турска република, подписано и взето решение на общински съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Генов, реплика?
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Вицепремиер, колкото и да не ми вярвате, аз ще си призная, че с моя въпрос се опитах да Ви съдействам да се измъкнете от конфуза с това писмо, в който наистина скандално вкарвате всички български общини.
В случая с Ардино и Севернокипърската република го има. Като е външна политика на общините, защо тези права са им дадени и вменени по Конституция и по Закона за местното самоуправление? Можеше и по друг начин да искате от тях някаква информация или съгласуване.
Аз искам друго. Дадох Ви възможност от тази висока трибуна да се извините на българските кметове, на българските председатели на общински съвети и на всички местни власти. Повече от месец и половина на страницата на Сдружението на общините има едно протестно писмо – отговор, именно писмото на Министерството на външните работи. Наистина очаквах от тази трибуна Вие да намерите начин и да я използвате като повод и действие, да можете, казвам още веднъж, да се извините на българските общини, защото наистина ги поставихте в конфузно положение, още повече областните управители да играят ролята на куриери между Министерството на външните работи и общинските администрации. Признайте си грешката, не удължавайте този абсурд, защото горчивината стои у българските кметове и местните общности.
Искам да Ви дам един друг пример: една съседна нам република забрани на всички общини от тази държава да прекратят договорните си отношения с българските общини, които са гласували решения за признаване на арменския геноцид. Аз мисля, че като част от Европа ние се стремим към европейските принципи и не може да взимаме пример от съседната нам държава, да прилагаме по този начин техните действия и тези изисквания. Контролирайте интерпарламентарните контакти на българския парламент по тази същата логика – сигурно ще счетете и интерпарламентарните контакти, че са международна политика. Да, международна политика са, но парламентът има независимостта, както българските общини, да решава и да си създава групи за приятелство, за контакти, за отношения.
Предполагам, че след финала на нашето Европредседателство – срещнахте се с много дипломати, нямам претенция като колегите, че ми отговаряте късно и се явявате тук, явно сте била заета, ще си направите един албум с всички дипломати, а не дай си боже, тези дипломати да бяха видели това писмо, защото щяха да останат с друго впечатление от управлението на българската държава и неговото отношение към местните власти. Автоголът е Ваш – Вие сте на ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Генов, неслучайно казах, че писмото не е подписано от мен, но аз като министър нося цялата отговорност. Не бих подписала в този вид това писмо и изобщо не е била това целта му. Неслучайно Ви казах и в изказването – това писмо ще се коригира. Изобщо не е била това целта, а е била да имаме координирани действия. Ако те имат нужда от съдействие, да го получават навреме, когато имат съмнение. Аз дадох основно един от казусите, който явно е провокирал колегите да подготвят подобно писмо, а езикът в него наистина е неподходящ и не казва това, което всъщност е целта на такова писмо. Също така не е през областните управители – тук съм съгласна с Вас чисто административно, начинът да се изпрати това писмо от Националното сдружение на общините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Това беше последният въпрос, госпожо Захариева, към Вас.
Участието на госпожа Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи приключва с този отговор. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпрос, а той е единствен, към министъра на труда и социалната политика – господин Бисер Петков.
Въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева относно Дом за възрастни хора с психични разстройства в село Радовец, община Тополовград, област Хасково.
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Петков, въпросът ни е относно Дома за възрастни хора с психични разстройства, който се намира на територията на село Радовец, община Тополовград, област Хасковска.
Уважаеми господин Министър, в този дом в село Радовец се обгрижват над 90 човека. Тези хора безразборно извършват придвижвания из селото, влизат в къщите на хората, вземат предмети и вършат непристойни действия. Хората, които живеят там, са силно обезпокоени. Този разговор с тях ние направихме по време на среща, като народни представители.
Преди десетина години домът е бил обграден със стабилна ограда и портал, излизането и влизането в него е било контролирано. Разбираме, че това са свободни хора, но все пак трябва да се направят определени инвестиции и да се създаде съответен ред в това ведомство. Имайки предвид обаче демографската криза в този район и малката трудова заетост, функционирането на този дом за този район е много важно. Освен това село Радовец е едно от големите в Сакар планина. Имайки предвид всичко това, въпросът ми към Вас, господин Министър, е: какви мерки ще предприеме Министерството на труда и социалната политика за решаването на този наболял за местните жители въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Уважаеми господин Динков, съгласно Закона за социалното подпомагане социалните услуги в Република България са децентрализирани и управлението им е възложено на кметовете на съответните общини.
В конкретния случай кметът на община Тополовград управлява социалните услуги на територията на общината, които са делегирани от държавата местни дейности, като отговаря за спазването на стандартите и критериите за социални услуги – в това число за персонала, както и е работодател на ръководителите на тези услуги. В тази връзка негов ангажимент е осигуряването на оптималната структура на персонала и кадровото обезпечаване на услугата.
От друга страна, директорът на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства в село Радовец в качеството си на работодател на персонала на специализираната институция е задължен да упражнява системен контрол по отношение спазването на трудовата и финансовата дисциплина от страна на работещите в Дома, както и да налага наказания по установените нарушения.
Специализираните институции съгласно Закона за социалното подпомагане са домове от пенсионен тип, в които хората са отделени от своята домашна среда. В тях се извършват дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, основаващи се на социалната работа, която по своята същност е комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората, на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността.
Въпреки предвиденото предстоящо закриване на институцията в село Радовец, са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните социални и терапевтични потребности на потребителите. Настаняването в специализирана институция не ограничава потребителите по отношение свободното им придвижване и възможностите за организация на свободното им време, личните им контакти, съобразно техния избор и подкрепа на персонала, което е в изпълнение на стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Ограничаване на движението на потребителите би било в противоречие с националните и международните разпоредби, касаещи свободното придвижване и зачитане правата и достойнствата на хората с увреждания.
Искам да Ви информирам, че с Решение № 28 от 19 януари 2018 г. Министерският съвет на Република България прие План за действие за периода 2018 – 2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, който следва разбирането, че деинституционализацията на грижите за възрастни хора и хора с увреждания е насочена към развитието на мрежа от услуги в общността и в домашна среда с цел осигуряване на независим и достоен живот и тяхното пълноценно включване в живота на обществото и обхваща мерките за първия етап от изпълнението на процеса на деинституционализация на пълнолетните лица.
Община Тополовград е включена в картата на резидентните услуги за изграждане на четири центъра за грижа за лица с психични разстройства, като чрез тях ще се осигури необходимата подкрепа за потребителите, които ще бъдат изведени от центъра в село Радовец.
В тази връзка със Заповед № РД-01-0349 от 9 март тази година на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане настаняването на потребителите там е преустановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте, госпожо Желева, имате думата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Темата е деликатна и като че ли избягваме да я коментираме. Проблемът е много сериозен и изключително притеснителен не само за мен и не само за хората от това населено място. Затова в репликата ще си позволя да коментирам проблема като цяло на национално ниво.
Както казахте, предстои закриване на някои от домовете за хора с умствена изостаналост и за лица с психични разстройства. Предстои да бъдат закрити 10 дома. Първите пет са в Раздол, Заберново, Радовци, Лакатник и село Радовец, който случай ние конкретно коментираме. Тук в отговора съжалявам, че не чух дали Вие се ангажирате с това, дали материалната база е нормална, за да има нормален режим на работа. Смятам, че въпреки това Вие ще го направите. Проблемът е, че докато се изградят новите центрове, които споменахте, според Националната стратегия за дългосрочна грижа, тези домове ще бъдат изградени в рамките на три години. Смятам, че не е нормално, докато бъдат изградени, материалната база на повечето домове за психично болни да е изключително лоша. Смело мога да заявя, че повечето тънат в разруха. Затова искам да наблегна на този проблем като цяло за всички домове в страната.
Другото, да, ще се разкрият нови центрове, някои от тях – дневни центрове. Голяма част от тези хора обаче се нуждаят от цялостна грижа – 24 часа. В тези пет дома, които ще бъдат премахнати, са настанени 404 човека по моя информация; 207 чакат да бъдат настанени. Смятам, че голяма част от хората ще останат извън тези домове, които ще бъдат изградени – дневни центрове или други центрове за подкрепа на тези хора. Изключително голям проблем е.
Друг проблем, на който искам да наблегна в репликата си, е, че както каза и колегата преди това, това е район с осезаемо обезлюдяване. Там процентът на безработица е много голям. Като бъдат закрити тези центрове, работната ръка, която е в момента, силно се притеснявам, че няма да бъде преназначена в други домове.
Тук искам наистина съвсем сериозно да ни отговорите какво по точно предстои за този район? Кога ще бъдат изградени? Свикнали сме да чуваме обещания за три години, четири години, но конкретика няма. Проблемът с хората, които ще останат извън тези домове, е много голям. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, в дупликата си може да отговорите на допълнително поставените въпроси. Заповядайте да уточните отговора.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Желева, при подготовката на първия план за прилагане на Националната стратегия за деинституционализация или за дългосрочна грижа, както е точното наименование, бяха включени мерки, насочени основно към тази група от хората с увреждания, които страдат от психични разстройства, умствена изостаналост и така нататък. Както и Вие подчертахте, там всъщност има най-голям брой чакащи. За закриване са предвидени 10 институции. В рамките на трите години, за които е разписан първият план, ще се изградят 100 нови социални услуги. Част от тях ще бъдат от резидентен тип, както споменатите центрове за грижа за лица с психични разстройства в село Радовец. Други ще бъдат съответно услуги за подкрепа, дневни центрове и така нататък, тоест ще има съчетание както между 24-часова грижа, така и с дневни услуги.
По отношение специално на изпълнението на този план, отново подчертавам, основното финансиране на предвидените в него мерки е със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по така наречените меки мерки, тоест обучение на персонала и така нататък. По отношение на самото изграждане на тези услуги финансирането е предвидено да бъде от Оперативна програма „Региони в растеж“. Процедурата вече е открита, общините се явяват, кандидатстват. Министерството на труда и социалната политика своевременно след приемането на Плана през месец януари изготвя функционалните изисквания към тези услуги, които бяха включени. Съответно Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви процедурата. Оттук нататък зависи от общините, в конкретния случай от община село Радовец, с какво темпо ще се изпълняват предвидените мерки в този план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Няма повече въпроси към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Благодаря за отговора. Благодаря, за Вашето участие в днешното заседание.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
Първият въпрос е от народния представител професор Светла Бъчварова относно мерки за обезвреждане на животински отпадъци в страната.
Професор Бъчварова, заповядайте да развиете въпроса си.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът е свързан с това какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите относно обезвреждането на животинските отпадъци в страната.
Проблемът с обезвреждането на животинските отпадъци е може би от няколко години, поне последните три или четири години имаше проблеми при сключването на договори и разплащанията с двата екарисажа в страната. В повечето случаи екарисажите едностранно спираха осъществяването на тази услуга, докато не се разрешат основно финансовите проблеми. Тази дейност обаче се осъществяваше и ние съответно изпълнявахме своите ангажименти пред Европейската комисия.
Сега ситуацията е малко по-различна, защото според информация от медиите на този етап работата на екарисажа в Шумен е преустановена поради открити нарушения, поне това беше изнесено в медиите. Без да влизаме в подробности какви са тези нарушения и без да се интересуваме конкретно от предписанията, които са направени, моят въпрос е: какви мерки и действия ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за осъществяване на дейността по обезвреждане на животинските отпадъци в страната при така създалата се ситуация към настоящия момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, Министерството не е компетентният орган да предприеме мерки – Вие го знаете, това е Българската агенция по безопасност на храните. Няма да коментирам как е извършвана услугата на двата екарисажа – с изключително много нарушения. Не е мястото тук да ги коментирам, защото те се коментират в момента на друго място.
Самият екарисаж в Шумен след проверки на Агенцията по храните в началото на годината след определени предписания е с преустановена дейност. Това са отстраними неща, които могат да бъдат извършени.
Към момента в България има осем работещи обекта, регистрирани от областните дирекции по безопасност на храните по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, които могат да преработват и обезвреждат странични животински продукти. Агенцията по храните е предприела всички необходими мерки. Към настоящия момент са налице временно сключени договори за събиране, транспортиране и обезвреждане на странични животински продукти. В резултат на предприетите мерки от Агенцията процесът по трупосъбиране в страната не е прекъсвал. Организиран е и се извършва своевременно, без да се създават предпоставки за разпространение заболяванията, застрашаващи здравето на животните и населението.
След спиране на работа на екарисажа в град Шумен, в Министерството и в Агенцията не са постъпвали сигнали от физически и юридически лица за проблеми със забавено събиране, преработка и обезвреждане на странични продукти. Двата екарисажа не извършваха своята дейност заради Европейската комисия, а на база на договорите за извършване на тези дейност.
В допълнение мога да Ви кажа, че върви обществена поръчка, така наречената голяма обществена поръчка, която се жали вече от няколко месеца, но така е в България при всяка поръчка с по-голям икономически интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Професор, имате ли реплика? Да.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Няма да се съглася с констатацията, че дейността на екарисажите не е под наблюдение, контрол и изискване на Европейската комисия. Това е част от общото законодателство, което следва да се спазва, и затова екарисажите са едни от най-наблюдаваните структури във всяка страна. Вярно е, че Агенцията по храните е оторизирана да сключва договори, да обявява обществените поръчки, но също така това е ангажимент, който страната трябва да реализира, и затова вниманието към тази дейност следва да е изключително голямо.
Факт е, че обществените поръчки много често се провалят. Те се провалят по различни причини, които невинаги са свързани конкретно и с дейността, която трябва да бъде изпълнявана.
Надявам се, че това, което Вие говорите сега – че има временно сключени договори и обществената поръчка за осъществяване на тази дейност ще бъде факт с опцията съответно да бъде и възложена.
Тук искам да вметна въпрос, който съм поставяла и в предходното Народно събрание, свързан с проекти, които бяха реализирани по Програмата за развитие на селските райони, за изграждането на трупосъбирателни пунктове в определени общини. Тогава тези проекти бяха финансирани от Програмата за развитие на селските райони. Мисля, че шест такива обекта има. На този етап например в последната обществена поръчка за трупосъбирането те не бяха включени като част и елемент от цялостната политика по решаването на въпросите с обезвреждането на животинските отпадъци. Важно е да се знае и да има предвидимост в действията, които Министерството, а също така и Агенцията по храните ще реализира, за да може в дългосрочен план да няма тези проблеми, които, пак казвам, това е трета или четвърта година, в която се създават проблеми при осъществяването на дейността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, ще допълните ли отговора?
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Само два коментара. Тези четири трупосъбирателни пунктове са изградени в четири общини по Програмата. Те няма как да бъдат заложени като условие предварително да участват в една подобна поръчка. Въпросът е, че общините, които са поели този ангажимент – да извършват тази дейност, трябва съвместно с оператори, които ще кандидатстват, ако не могат самостоятелно, в някакви договорни, не искам да кажа, дали консорциум, или с договор за съвместна дейност, да направят така, че да бъдат част от подобни поръчки, за да могат да използват по предназначение тези си обекти. Защото неизползването по предназначение на тези обекти знаете до какво води по отношение на европейските изисквания.
Като казах Европейската комисия, имах предвид, че може би не Ви разбрах правилно – разбрах, Вие се изразихте, че те изпълняват услуги на Европейската комисия. Те работят по правилата. Те са три регламента, по които се работи. Аз се извинявам, ако не съм Ви разбрал правилно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е поставен също от народния представител професор Светла Бъчварова и той е относно определяне на ставките на площ обработваема земя и сроковете за изплащане на субсидиите към земеделските стопани за кампания 2017 г.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин Министър, уважаеми колеги! В началото на 2018 г. беше публикуван индикативен график за плащанията, които се дължат на единица площ за 2017 г. Факт е, че индикативните графици се съставят и публикуват, за да могат да ориентират земеделските стопани, а също така и крайните институции относно времето, в което ще се осъществяват плащанията. Оттук нататък Вие сте наясно, че това е и основание съответно за сключването на договори, погасителни планове по кредите.
Въпросът е зададен на 29 май. Към този период не бяха осъществени плащания в натура. Информацията, която излезе миналата седмица, показа, че плащания по натура има, но все още не са факт разплащанията по мярка 11 „Биологично производство“. Тук мога да направя кратък коментар, че разплащанията за биологично производство преди първия програмен период, а и след това обикновено започваха от 1 декември, месец януари, февруари, сега са изместени. Вече сме юни месец, а те не са реализирани, което създава изключително много трудности за тези, които се занимават с биологично производство. Това е единият от въпросите, който имам към Вас, с цел малко повече яснота за плащанията по тази мярка.
Вторият въпрос е свързан със зелените плащания. Те бяха разплатени от Държавен фонд „Земеделие“ при ставка 122,19 лв. за хектар. Спрямо 2016 г., когато има публикувана заповед на заместник-министъра на земеделието, техният размер е намален с 3,25 на сто, или със 126,17 лв. на хектар. Говори се и в медиите се коментира, че ще има изравнително плащане.
Първо, каква е причината за редукцията? Второ, това изравнително плащане кога съответно ще бъде реализирано? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Видях, че има и още една дама – госпожа професор Бъчварова. Ние с Вас сме толкова добри експерти по европейските фондове, така че отговорите си ги знаем при задаването на въпросите.
Първо, да Ви кажа за декемврийските плащания. Декемврийски бяха правени само и единствено по мярка 214 „Сеитбооборот“, и то най-вече, защото имахме плащания до края на годината. Те бяха плащания на площ заедно с директните, които се извършваха без ангажиментите, както са за биологичното, от доста по-сериозна гледна точка на сертифициращи органи и така нататък. Така че единствено само 214-ката е минавала. Там бяха, знаете, едни сравнително големи суми и съвсем умишлено, за да може да вървят с директните и да не се губят средства по Програмата за развитие на селските райони в предходния период.
Тази година смея да твърдя, и Вие го знаете, индикативният график върви много добре. Върви много добре и единственото забавяне, което, отново казвам, то е индикативно, беше по мярка 11. Днес преди да дойда тук, съм направил справка, биологично, ще бъдат оторизирани всички, които са готови, а това ще бъдат около 45 млн. лв. Сигурно ще има някои, които не са готови и ще бъдат доработени.
С няколко думи все пак информацията: по мярка 12 – плащанията по „Натура“ и Рамковата директива по водите, на 1 юни Държавен фонд „Земеделие“ разплати 44,6 милиона на 11 512 производители.
Относно компенсаторните плащания за биологично земеделие вследствие констатацията от извършени одитни мисии, които касаят най-вече биологичния статус на стопанствата и други проверки, от външни на Фонда структури, бяха извършени допълнителни проверки. На 1 юни 2018 г. беше извършена оторизация по мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони. Към момента се калкулират по мярка 11, което Ви казах, и днес ще бъдат оторизирани тези плащания.
В началото на месец май Фондът изплати 441 млн. лв. за кампания 2017 г. по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, или това са зелените плащания. Подпомагане получиха близо 57 000 земеделски стопани. Изчисленията на изплатената финансова помощ бяха извършени по индикативната ставка. Индикативната ставка е на база на заявените площи. Знаете, вече винаги при окончателно изясняване на площите се прави това преизчисление. Индикативната ставка е както сте посочили – 122,19 лв.
След като приключат всички допълнителни проверки, касаещи биологичното земеделие в държавата, ще бъде издадена заповед за конкретен размер на индивидуалното подпомагане по схемата, ще бъде направено преизчисление и ще получат доплащане.
Отварям само още една скоба за Ваша информация: по схемата за единно плащане на площ ние направихме 741 млн. лв. индикативно плащане от бюджета към готовите към онзи момент, преди да бъдат разгледани жалбите, преди да се гледат застъпвания и така нататък. Преди таваните ние сме разплатили 636 лв. Остават 105 милиона лв., при които вече ще бъде преизчислена ставката и всичките ДОО като разлика на допустимите площи ще бъде направено доплащането по Схема за единно плащане на площ. Същото се отнася и за тези 24 млн. лв., които са останали върху тези 56 000 земеделски производители, което коментираме в момента. Така че ставката ще бъде по-голяма дори от тази, която Вие споменахте.
И само като последна информация, между другото, по целия Втори стълб до момента сме изплатили по „Агроекология“, „Натура“, другите природни ограничения – 224 млн. лв. плюс тези, които ще се плащат. Те ще бъдат до 60 млн. лв., но в момента ще бъдат оторизирани към 45.
И остава обвързаното с производство плащане, за което също имаме остатъчни бюджети. Те също ще бъдат докалкулирани и изплатени до края на месец юни. Така че всички преизчисления, които са вече за доплащане, ще бъдат направени в този месец. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика към отговора на министъра?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги, благодаря за отговора – много плащания, много числа. Но в края на краищата, когато има един индикативен график и забавяне, значително забавяне – повече от 10 дни или месец, както се получава, добре е да има информация, защото телефоните прегряват – и моите също, с въпроса: кога ще бъде платена „Натура“, защото банките чакат падеж на плащания и така нататък? Това като практика все още не се вижда по отношение именно на достатъчната информираност за промени, като може причините за забавяне на едно или друго плащане и да са обективни.
И един конкретен въпрос, свързан с биологичното производство. Подаването на информацията за забавянето при плащанията по мярка 11 и въобще за биологичните мерки, проблемът в биологичните производители ли е или в сертифициращите фирми, защото и това е важно да се има предвид? Когато се оторизират плащания, проблемът трябва да се идентифицира като цяло. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Само в допълнение – не знаех, че Ви третират като разплащателна агенция и се обръщат към Вас и Ви притесняват. Съгласен съм, че трябва да има повече информираност.
По отношение на мярка 11 темата беше с получаването на обратната информация от сертифициращите или контролиращите лица по отношение на отпадналите ангажименти за производителите, те са над 7500, както знаете. Въвеждаме в момента електронен обмен, но той ще стартира по Програмата, която сме заложили, някъде през месец юли. Така че за следващата година ще имаме електронно събиране.
Да, безспорно имахме забавяне именно в уточняването на тези производители, които са отпаднали от ангажименти по мярка 11 и самата информация не беше предадена навреме към разплащателната агенция. Убеден съм, в момента се работи по това нещо – системата ще е готова. Тя ще е електронна система за въвеждане непрекъсната информация, включително и за отпадналите, която да е в Министерството, да е на разположение и на Фонда. Така че поне това забавяне няма да го има.
Искам отново да подчертая, през настоящата година спрямо миналата, където знаете, имахме още по-големи забавяния по чисто технически причини за някои елементи, забавянията са съвсем символични, и то по една или две мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следва питане към Вас от народните представители Светла Бъчварова, Дора Янкова, Валентина Найденова и Милко Недялков относно състоянието на горските пътища. Кой ще развие питането?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В Правилника за прилагане на Закона за горите в чл. 87, ал. 3 е посочено, че в обхвата на дейностите по ал. 1 се включва и поддръжката на горската пътна мрежа, а в чл. 93а, ал. 1: „извозът на добитата от горите дървесина се извършва така, че да не се причинява увреда на пътните платна.“
В редица райони на страната от години, и то от много години, така се поддържат старите и новите горски пътища, че те вече стават много сериозен проблем за изпълнителната власт по общини и кметства, особено в планинските и полупланинските региони. Високи коловози, направени от тежката горска техника, невъзможност на гражданите за достъп до имотите им, целите в кал и вода, напукани или прекъснати стари водопроводни тръби. Недоволството расте, това срещам особено в нашия Ловешки район.
Разполагаме с много снимков материал, като част от него ще Ви предоставя, но мисля, че безобразието в българските горски пътища е просто невероятно.
Нашето питане към Вас е следното: каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за изграждане, поддържане и рехабилитация на горските пътища, както и контролът върху тяхното състояние? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор. (Народният представител Валентина Найденова подава на министъра снимков материал.)
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, уважаема госпожо Найденова, уважаеми господин Недялков! Безспорно изграждането на нови горски пътища, рехабилитацията и поддържането на съществуващите е основна предпоставка за изпълнението на предвидените горскостопански мероприятия, свързани със стопанисване, възобновяване и опазване на горските територии.
В действителност, в периода от 1990 г. до създаването на държавните горски предприятия със Закона за горите през 2011 г., не е имало цялостна политика по отношение на изграждане и рехабилитация на горскостопанската инфраструктура. Изпълнявани са отделни проекти за строителство на нови пътища, което се дължи на липсата или на ограничения размер на средствата от държавния бюджет за финансиране на тези дейности. Проблемът с недостатъчното финансиране на дейностите в горите намира решение със Закона през 2011 г., чрез създаване на специален фонд „Инвестиции в горите“.
Във Фонда се акумулират средства от дейността на шестте държавни горски предприятия, които са търговски дружества, регистрирани по Търговския закон. Те се изразходват основно за проектиране и строителство на горски пътища и транспорт на техническа инфраструктура, технико-укрепителни мероприятия и, разбира се, за залесяване. С осигуреното от Фонда финансиране държавните предприятия ежегодно инвестират в проектиране, строителство и основен ремонт на горски пътища, с цел обезпечаване изпълнението на предвидените в горскостопанските планове мероприятия, свързани със стопанисване, възобновяване и опазване на горските територии и пожари.
За периода от 2013-а до 2017 г. със средства от Целевия фонд „Инвестиции в горите“ е извършено: проектиране на 277 км горски пътища; строителство на 246 км горски пътища; и основен ремонт на 122 км пътища.
През настоящата 2018 г. продължават дейностите по проектиране, строителство и ремонт на горски пътища. Бих искал да кажа, че Програмата е доста амбициозна и параметрите се доближават до това, което е извършено през последните години.
Строителството на новите горски пътища се извършва от изпълнители, избрани след проведени процедури по Закона за обществените поръчки от съответния възложител, а именно от директорите на държавните предприятия, респективно директорите на съответните „Държавно горско стопанство“ или „Държавно ловно стопанство“. Освен формирането от целевия фонд, държавните предприятия целогодишно инвестират средства от стопанската си дейност за поддръжка и текущ ремонт на съществуващите горски пътища – където е наложително. Тези дейности се изпълняват както от външни изпълнители, избрани след провеждане на процедури по ЗОП, така и със собствена техника и работници.
През последните години, с цел своевременно извършване на неотложни текущи ремонти на горскостопанска инфраструктура, държавните предприятия закупуват съвременна специализирана техника за поддръжка и ремонт на горски пътища. Програмата дори за тази година, която е заложена в плановете, е амбициозна в това отношение.
С оглед предпазване на трайните горски пътища от повреждане или от унищожаване е издадена специална заповед на министъра на земеделието и храните от месец февруари 2016 г., с която се указва транспортирането на дървесината, добита от горските територии държавна собственост, да не се извършва в периоди, в които почвите са преовлажнени. Разбирате, че тежките камиони, когато почвата е влажна, създават нарушение на пътищата. Трудно е обаче да бъде изконтролиран целият този процес най-ефективно.
Важно е да се отбележи, че съгласно общите условия на договорите за възлагане на дейности и за продажба на дървесина възложителите, респективно продавачите, са длъжни да осигурят достъп до обектите посредством горските пътища в състояние, невъзпрепятстващо изпълнението на дейностите. Същевременно фирмите, извършващи дейности в държавните горски територии, са длъжни за своя сметка да ги поддържат в използваем вид и да ги възстановят в случай на разрушаване.
При получаване на сигнали за разрушени пътища се предприемат действия по тяхното отремонтиране.
Тук са ми описали процедурата за вземане на решение, за контрол по изпълнението и така нататък.
Това, което в заключение бих искал да кажа – не може, разбира се, наведнъж да бъдат направени всички горски пътища. Има програма, която се одобрява годишно, на база на която след сключване на договори по Закона за обществените поръчки се възлага изпълнението на тези пътища.
Това е неразделна част от целия процес на добив, на противопожарна безопасност, защото когато нямаме нормален път и проходимост до всички точки – имаме и труднопроходими точки, знаем, че това възпрепятства процеса в противопожарните дейности.
Бих искал да Ви уверя, че това е тема, по която от 2011 г., а сега вече при наличие на финансов ресурс смятаме да бъде използван и да се работи ефективно по нея. Благодаря Ви и за снимките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще вземете ли отношение към отговора?
Имате възможност за допълнителни въпроси.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Благодарим за отговора, свързан с това какво се прави, особено след приемането на новия Закон за горите – 2011 г. Тук само трябва да отбележа, че през 2008 г. започна да действа и Фонд „Българска гора“, който също акцентираше – основната дейност в неговото финансиране бяха нашите пътища.
Въпросът все пак беше: как се поддържат тези пътища? Оказва се така, че изградени горски пътища, горска инфраструктура след събитие, свързано с валежи, с изключително тежка техника, която се ползва, стават неизползваеми. Има ли санкционирани фирми, които са осъществили дейността по начин, по който са разрушили тези горски пътища и как съответно те са санкционирани? След това възстановен ли е пътят такъв, какъвто е трябвало да бъде?
Един въпрос, малко свързан с координацията между общините и държавните горски предприятия. В много случаи, както и в Троян, има общински гори, има и държавни земи. За да може един път да бъде рехабилитиран или да се създаде нов път, трябва да има някакво взаимодействие между общините и държавните стопанства, а такава координация е много трудно осъществима и за проектирането, и за финансирането. В случая в Троян се получава така: общината – в невъзможност да осигури тези дейности, държавното предприятие пък, имайки тази възможност, че резултатът е нула – пътя го няма. Тоест той донякъде започва и приключва.
Това са въпроси, които съществуват в много общини, в много региони на страната.
Въпросът ми е: ще се работи ли в тази посока, за да се намерят пресечните точки, така че да се реализират цялостни инвестиционни проекти в горския сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, ще допълните отговора си.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Изключително точни констатации и въпроси, разбира се. Основният проблем е в различната форма на собственост – частна, общинска, държавна. Държавната е 75 – 80%, общините обаче имат немалък дял. Бих искал да кажа, че нашите предприятия и Агенцията по горите се справиха доста добре с борбата с корояда, която миналата година точно по това време започнахме много активно – с щабове, с идентифициране, с абсолютно всичко.
В момента обаче там, където са общинските гори, петната останаха, а те са потенциалните заразители.
Подобен е проблемът и с общинските пътища. В момента ми е трудно да Ви отговоря в една или в друга община каква координация е направена, но поемам ангажимент да го поставя като задача – нашите държавни предприятия там, където имат съвместни пътища, където се налага да имат съвместен проблем, каква е координацията, какви са възможностите и къде точно се прекъсва процесът. Предполагам, че снимките, които ми дадохте, не са от нови пътища – това са съществуващи горски пътища, които имат нужда от ремонт и от възстановяване.
Професор Бъчварова, трудно ми е – не съм статистически справочник да Ви отговоря точно дали е имало фирма, която е констатирана – ще го проверя, която е работила по път и на база на компрометиране на съответния участък се е наложило да бъде санкционирана или да извършва отремонтирани дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще вземете ли отношение към отговора на министъра?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Поставихме тази тема с ясното съзнание, че има много нерешени въпроси в горския сектор и това е един от тях. За да се подготвя за този дебат, си направих труда да прочета Националната стратегия за развитие на горския сектор, която е публичен документ, за 2013 – 2020 г. Там има редица констатации, които са свързани с факта, че горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита и се правят сравнения с Франция и Германия, където тя е три или четири пъти по-наситена от това, което е в България.
В тази стратегия е записано, че трябва да се разработи и трябва да се предложи за обсъждане и приемане Национален план за развитие на горската инфраструктура, където пътищата са водещи в това отношение. Всички опити да намеря такъв Национален план се оказаха безуспешни. Разработването на този план ще даде основата и базата да не се работи година за година според заявките на държавните горски стопанства за рехабилитация на пътната инфраструктура или изграждането на нова такава пътна инфраструктура в горските територии, а ще даде цялостна визия и възможност да се реализира дългосрочна политика с цел решаването на въпроси, които са свързани не само с придвижването на транспортни средства, но и с решаване на въпроси за противопожарната безопасност и достъпа до места, които създават проблеми и водят до изключително много загуби.
Надяваме се този национален план да бъде разработен, представен и на база на него да имаме дългосрочна възможност и визия за реализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Обръщам се към господин Георгиев и към министър Порожанов – часът е вече 14,05.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България, от място): Имаше декларации от групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Имаме възможност, нали така? Тогава безспорно е основателно да продължим.
Продължаваме, за да приключим и с Вашия въпрос – щях да помоля за съгласие.
Въпрос относно възможността Министерството на земеделието, храните и горите да подпомага дейността на агрометеорологичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология – БАН, чрез осъществяване на целево финансиране на наблюденията и поддръжката на тази мрежа.
Заповядайте, господин Георгиев, да развиете въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Отрасълът, който най-силно се влияе от промените на климата, безспорно е земеделието.
Миналия петък с професор Бъчварова, уважаеми господин Министър, Ви зададохме питане във връзка с борбата с градушките – каква е държавната политика, тъй като последното наводнение във Варна – виждаме, че наистина проблемът е сериозен.
Пред мен е писмо от Националния институт по метеорология и хидрология, с което през месец октомври миналата година те се обръщат към Вас за съдействие, тъй като имат недофинансиране. Ще прочета писмото, тъй като в тази връзка е и моят въпрос, защото отговорът, който след това им е даден, е подписан от главния секретар. Предполагам, че Вие сте запознат, но нека все пак да се запознаят и народните представители, и зрителите.
„Уважаеми господин Министър, в Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се провеждат изследвания върху промените на климата и тяхното въздействие върху земеделието в България.
Секция „Агрометеорология“ има опит в подготовката на информационни материали за обслужване дейността на фермерите – прогнози, оценки, експертизи. С цел подобряване на резултатите от труда им и повишаване на количеството и качеството на произвежданата от тях продукция Националният институт разполага с мрежа от 28 агрометеорологични станции в цялата страна и информация от тях за фенологичното развитие на културите, състоянието на водните запаси в почвата, метеорологичните елементи и техните ежедневни стойности.
Тези данни, систематизирани и представени по подходящ начин, могат само да улеснят работата на Министерството на земеделието. Разполагаме с научен потенциал и можем да помогнем на Министерството на земеделието в съставянето на Плана за действие и Стратегия за адаптация на земеделието до 2050 г. в резултат на климатичните аномалии и промени – суша, мраз, топлина, вълни, наводнения, бури. Можем активно да сътрудничим и в областта на специализацията на регионите в производството на различни типове земеделска продукция, за обосновка на приоритетите за развитие на поливното земеделие и преструктуриране на земеделието в отделните региони.
През последните години дейността на целия институт, в това число агрометеорологичната мрежа, се осъществява в условията на постоянен дефицит на финансови средства. В резултат на този недоимък щатните наблюдатели в агрометеорологичната мрежа работят на четвърт щат и тенденцията цялата мрежа да прекрати съществуването си е реална.
Обръщаме се към Вас, уважаеми господин Порожанов, с молба Министерството на земеделието, храните и горите да подпомага дейността на агрометеорологичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН чрез осъществяване на целево финансиране на наблюденията и поддръжката на тази мрежа в размер на 400 хил. лв. годишно. Сумата включва възнаграждения на наблюдателите и средства за поддръжка и обновяване на наблюдателните съоръжения.
Ако не бъдат взети спешни мерки, най-вероятно след една-две години няма да бъдем в състояние да предоставяме никаква специализирана агрометеорологична информация поради липса на актуални наблюдения.“
Уважаеми господин Министър, в тази връзка: каква е възможността Министерството на земеделието, храните и горите да подпомага дейността на агрометеорологичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН чрез осъществяване на целево финансиране на наблюденията и поддръжката на тази мрежа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, Министерството на земеделието, храните и горите оценява усилията на учените и специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките за осигуряване на необходимата метеорологична, хидрологична информация на територията на Република България.
Метеорологичната информация е изключително важна за осъществяването на политиката в областта на земеделието. В тази връзка през годините Министерството чрез Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и Националния институт по метеорология и хидрология взаимно си сътрудничат, като осъществяват непрекъснат двупосочен обмен на информация по метеорологичните данни. Същевременно заради текучеството през годините Министерството ползва услугите на Националния институт за оказване на експертно съдействие, като заплаща съответните услуги. Така например през 2017 г. са изплатени по договор средства в размер на 66 хил. лв.
Министерството осъществява държавната политика в областта на земеделието и храните, селските райони, горите, риболова и така нататък, като всички структурни звена в състава му работят в рамките на силно ограничен бюджетен ресурс, поради което не може да осигури чрез бюджета си целево финансиране на Националния институт по метеорология и хидрология.
В заключение, предвид важността на предоставянето на информация, необходима за гражданите и за дейностите на редица институции, както и за осигуряване и предотвратяване на рисковете за икономиката и за населението на страната, Министерството на земеделието, храните и горите би подкрепило осигуряване на целево финансиране от държавния бюджет за дейността на Института чрез бюджета на БАН.
Малко по-общо казано, знаете, ние сме бюджетна институция – на предния парламентарен контрол Ви благодарих за подкрепата при бюджета и за това, че се застъпихте да има допълнителни средства по бюджета – и си работим в хроничен дефицит, като тръгнем от Българска агенция по безопасност на храните и навсякъде.
Истината е, че няма как да финансираме друг бюджетен разпоредител, който не е второстепенен на Министерството – Академията си е отделен разпоредител. Така че ние с тях можем да имаме само взаимоотношения, свързани с предоставянето и заплащането на определени услуги.
Безспорно обаче – явно, за да се съхрани този потенциал както технически, разбира се, така и научен, и експертен, нещата са доста сериозни. Председателят на Академията е на всяко наше заседание. Аз ще разговарям с него в сряда, да направим една съвместна инициатива пред премиера, за да видим дали не може да се осигури в тази и в следващата година необходимият ресурс, защото тук не става дума за някакви огромни пари, но те няма как да дойдат от Министерството на земеделието поради чисто административни и законови причини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Ненапразно казах, че отговорът е от главния секретар към Националния институт по метеорология и хидрология – не е подписан от Вас.
Ще започна с това: предайте на главния секретар, че в писмото е написал, че те имат аналогични дейности. Първо, Агенцията за борба с градушките, знаете, с Ваша заповед работи от месец април до октомври месец. Нейната задача е да следи ядрото и плътността на купесто-дъждовните облаци и да изстрелват ракети. Не коментираме тук качеството, тъй като заплащането и там е ниско за ракетострелците, които постоянно напускат.
На второ място, Националният институт работи 365 дни, 24 часа в денонощието. Агенцията за борба с градушките ползва информацията от Националния институт по метеорология и хидрология. До 2016 г. те имаха 45 агрофенологични бази, имаха и 9 горскофенологични, но заради недофинансирането това нещо приключва.
Ние с Вас коментирахме миналата седмица новата обща селскостопанска политика. Там ще бъдат изразходвани отново над 10 милиарда, но ако бъде закрит Националният институт по метеорология и хидрология, каква политика ще имаме ние оттук нататък в сферата на земеделието?
Аз благодаря за отговора. Бих се радвал още следващата седмица, ако може, и аз да се включа в тези срещи, тъй като, както казахте и Вие, става въпрос за едни 400 хил. лв., не става въпрос за милиони. За едни 400 хил. лв., с които все пак – с тази информация, ще оперирате Вие, като министър на земеделието, съответно Вашите ресорни агенции и подведомства.
Благодаря още веднъж за отговора. Надявам се да спомогнем Националният институт по метеорология и хидрология да съществува. Той е с дългогодишна история и няма как да бъде закрит. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос от днешната програма. С него приключихме и седмичната програма за работа на парламента.
Следващото редовно заседание е на 13 юни 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,18 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев



Секретари:
Станислав Иванов
Симеон Найденов