Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, добър ден! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите пилоти на летище Крумово. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря Ви.
Предлагам на Вашето внимание Проект за програма за работа на Народното събрание за 13 – 15 юни 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г. Приет на първо гласуване на 29 март 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са Министерският съвет на 22 януари 2018 г.; Искрен Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.; Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков на 5 април 2018 г.; Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.; Александър Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси – Общ проект, изготвен от Комисията по околната среда и водите, въз основа на приетите на първо гласуване на 3 май 2018 г. законопроекти с вносител Министерският съвет на 5 април 2018 г. и на 17 април 2018 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Вносител е Министерският съвет на 1 юни 2018 г.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Вносител е Министерският съвет на 29 май 2018 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна. Вносител е Министерският съвет на 29 май 2018 г.
7. Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.). Вносител е Министерският съвет на 3 май 2018 г.
8. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г. Вносител е Омбудсманът на Република България на 30 март 2018 г.
9. Проект на решение за одобрение на изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Омбудсмана. Вносител е Омбудсманът на Република България на 5 април 2018 г.
10. Парламентарен контрол, включващ:
10.1. Разисквания по питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България;
10.2. Отговори на въпроси и питания.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 до 12 юни 2018 г.:
- Законопроект за ратифициране на програмно споразумение, № Б1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многофункционалното модулно медицинско формирование. Водеща комисия – Комисия по отбраната, разпределено на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Вносител е Даниела Дариткова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазване;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносители – Крум Зарков и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисия по вероизповеданията и правата на човека;
- Годишен доклад за дейността на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпът до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. Вносител е Димитър Лазаров;
- Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Съобщения:
- На 7 юни 2017 г. с входящ № 802-00-30 в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор е постъпил консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., внесен от министър-председателя на Република България. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- На 12 юни 2017 г. с входящ № 839-00-13 в Народното събрание е постъпило писмо от председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, заедно с приложените към него:
1. Копие от решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, № РД-НС-04-36 от 8 юни 2018 г.
2. Копие от писмо, постъпило в Националната здравноосигурителна каса на 28 май 2018 г., с входящ № НС 01 00 78 от управителя на НЗОК Камен Плочев.
3. Справка за представените от управителя на НЗОК Пламен Плочев болнични листове съгласно решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, № РД-НС-04-36 от 8 юни 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по здравеопазване.
- От Националния статистически институт е постъпила информация за: брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2018 г.; производителност на труда, заети лица и отработено време за първото тримесечие на 2018 г.; индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“ без търговия с автомобили и мотоциклети през април 2018 г.; индекси на промишленото производство през април 2018 г.; индекси на строителната продукция през 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте, господин Бойчев, за процедура.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, искам да припомня, че и на 17 май при разглеждане доклада за дейността на Временната комисия за ЧЕЗ приехме съответния Проект за решение. Мина почти месец. Точка пета от Проекта за решение, искам да Ви я припомня, е следната: Българската народна банка да предостави по надлежния ред на Народното събрание информация относно поетите финансови ангажименти от български банки относно предстоящата сделка с „Инерком България“ за придобиване на активите на „ЧЕЗ България“ в страната.
Искам да Ви припомня, че тази информация беше отказана на Временната комисия, но тази точка стана и решение на българския парламент от 17 май, обнародвано е в „Държавен вестник“, брой 42. Вчера направих проверка, тази информация до вчера не беше постъпила в Народното събрание.
Излишно е, госпожо Председател, да Ви напомням на Вас мястото и ролята на българския парламент спрямо Конституцията на страната и по волята на българските граждани къде се намира. Надявам се да отправите съответното запитване към Българската народна банка и тази информация да бъде предоставена. Мисля, че това ще бъде един много ясен тест за това по същество ние република на българските граждани ли сме, или сме република на българските банки.
Искам да Ви кажа, че ако тази информация не постъпи в Народното събрание, ще предприемем съответните действия след това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Ще разгледам въпроса и ще отравя съответното питане към Българската народна банка.
Заповядайте за процедура, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е свързана с нещо, което поставям вече може би за десети път пред Народното събрание и това е един законопроект на „Обединени патриоти“, така наречените лихвоточки или за гражданите с жилищно спестовни влогове.
Нека да напомня, че внесохме заедно с колегите от „Воля“ и от ДПС такъв законопроект. Направихте чудеса, между другото, с нарушение на Правилника, според мен, но накрая всъщност в залата влезе да се гледа само Законопроектът на колегите от „Атака“, който имаше куп недостатъци, но това е друг въпрос. Всички гласувахме „за“, цялата зала. След което оттам нататък той не влиза в комисия, за да може да мине на второ четене.
Обявявам Ви: официално обвинявам групата на ГЕРБ, че Вие мамите избирателите си. Вие гласувахте „за“ с простото и ясно съзнание, че не можете да гласувате против това. Беше Ви срам да гласувате „против“. И в момента, след като всички сте гласували „за“, абсолютно лъжеморално се опитвате да не вкарате за второ четене, между другото, пак същите колеги от ГЕРБ.
Това е за втори път! Миналото Народно събрание сте го направили по същия начин със същия законопроект. Минало е Народното събрание, не сте го гласували. В това Народно събрание го правим втори път и вече от една година търкаляме същия законопроект. Лъжете избирателите си, защото тук виждам някои от Вас, че реагират. Би трябвало да Ви е срам. Ако не Ви е срам, елате да ми кажете, за да мога да Ви отговоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае председателят й.
Заповядайте, доктор Адемов!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев, приет на първо гласуване на 29 март 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …)
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще направя едно кратко изказване. Бих искал да изкажа благодарност от името на групата, че 6 месеца след срещата ни с родителите на загинали в задгранични мисии военнослужещи ние съумяхме да намерим политически консенсус и да подкрепим текстове, с които държавата демонстрира едно по-справедливо отношение към загубата на тези хора.
На второ четене водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика направи редица промени – промени, които може би целяха да дадат по-ясна правна дефиниция на намерението на вносителя и имаха преди всичко редакционен характер. Първоначалният смисъл на промените е запазен, затова БСП ще подкрепи така направените предложения в Комисията. Може би единственото изключение е в Преходна разпоредба – § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще се изкажете там, това е второ четене, господин Витанов, там ще имате възможност.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Окей, благодаря. Това беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, от място): За изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване по тази тема?
Заповядайте за изказване, генерал Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да, Законопроектът е важен, ние ще го подкрепим, така както винаги сме подкрепяли решения, свързани с държавността, с Армията, с уважението и почитта към военните. Разбира се, това е добър пример за това как може да се работи заедно и как може да се постигат успехи. Искам да благодаря на всички, които са участвали в този процес. Това е пътят, продължаваме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, генерал Попов.
Други изказвания или реплики към изказването на генерал Попов? Реплики не виждам, няма и други изказвания.
Преминаваме към гласуване на изменението на заглавието, което Комисията подкрепя.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 82, ал. 4 след думата „служба“ се добавя „и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 83, ал. 4 след думата „служба“ се добавя „или при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 85, ал. 2 след думата „имат“ се добавя „загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 4.
Гласували 128 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 101, ал. 7 след думата „служба“ се добавя „и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Да се създаде подразделение „Преходна разпоредба“ с § 6:
„§ 6. Родителите на военнослужещите, загинали до влизането в сила на този закон при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4 от датата на подаване на заявлението.“
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новосъздаденото подразделение „Преходна разпоредба“ с § 6.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Преди да гласуваме следващото предложение, госпожо Председател, искам да направя уточнението, че гласуваме тези предложения поотделно, защото след това те са част от Преходни разпоредби и, ако бъдат приети от Народното събрание, тогава ще намерят място в „Преходната разпоредба“.
Предложение от народния представител Калин Поповски, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Да се създаде подразделение „Преходна разпоредба“ с § 7:
„§ 7. (1) Родителите на курсантите и школниците от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпването на смъртта, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.
(2) Размерът на пенсията на лицата по ал. 1 се определя от размера по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност на редник или сержант при трайно намалена работоспособност над 90 на сто. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.
(3) Лицата по ал. 1 получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия за военна инвалидност.“
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Както казах, тази преходна разпоредба е единствената, която всъщност разширява обхвата на направеното предложение за промяна в Кодекса за социално осигуряване, като включва и една друга категория хора, а именно родителите на загинали школници в средни, полувисши и висши военни училища. Смятам, че би следвало да бъдем много прецизни и внимателни към всяко изключение в Кодекса за социално осигуряване, което в известна степен противоречи на принципите на това осигуряване.
Ние намираме това предложение за рационално и целесъобразно – групата ще го подкрепи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Витанов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Подлагам на гласуване предложението за създаване на подразделение „Преходна разпоредба“ с § 7.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: След приемането на последните две предложения за нов § 6 и нов § 7 Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни разпоредби“ с параграфи 5 и 6, както следва:
„Преходни разпоредби
§ 5. Родителите на военнослужещите, загинали до влизането в сила на този закон при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4 от датата на подаване на заявлението.
§ 6. (1) Родителите на курсантите и школниците от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпването на смъртта, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.
(2) Размерът на пенсията на лицата по ал. 1 се определя от размера по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност на редник или сержант при трайно намалена работоспособност над 90 на сто. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.
(3) Лицата по ал. 1 получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия за военна инвалидност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Преходни разпоредби“ с параграфи 5 и 6.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Първият доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, моля, преди да запозная народните представители с Доклада на Комисията, да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте предложението за допуск.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА:
„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията:
№ 802-01-5, внесен от Министерския съвет;
№ 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители;
№ 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков;
№ 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители; и
№ 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 30 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията: № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г.; № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.; № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков на 5 април 2018 г.; № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.; и № 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Валери Симеонов – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Иван Несторов – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представители на Националното сдружение на общините в Република България, на Столичната община, на Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на строителите в България и на Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори.
От името на вносителите Законопроект № 802-01-5, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Целта на предложеното изменение е да се намали броят на документите, които заинтересованите лица представят пред ДНСК, и облекчаване на режимите чрез намаляване на административната тежест върху заявителите за представяне на документите на хартиен носител, с които административният орган може да се снабди служебно. За издаване на удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 Дирекцията за национален строителен контрол ще може да изисква по служебен път документ за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, издаван от Националния център за информация и документация.
Законопроект № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, бе представен от господин Искрен Веселинов. Предложените изменения и допълнения в Закона са насочени към намаляване на административната и финансова тежест в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителство. Промените предвиждат експлоатационните дружества, предоставящи услуги в областта на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването и газификацията, да предоставят служебно пред административния орган изходни данни и информация, необходими при разработването на устройствени планове и инвестиционни проекти. Съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове, на проектите на устройствени планове и техни изменения с експлоатационните дружества ще се извършва служебно от кмета на общината или от съответния компетентен орган, като експлоатационните дружества са длъжни да предоставят исканата информация, мотивирани възражения и предписания в 14-дневен срок от поискването. Разписани са процедурата и сроковете, в които следва да се извърши съгласуването и предоставянето на съответната информация. Законопроектът предвижда при подаване на заявленията за издаване на визи в тях да се описва инвестиционното намерение и да се посочват необходимите за проектирането и за присъединяването към мрежите на техническата инфраструктура изходни данни, които следва да бъдат предоставени служебно от експлоатационните дружества.
Законопроект № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков, бе представен от госпожа Петя Аврамова. Законопроектът цели преодоляване на противоречия, възникнали в практиката, между разпоредби на Закона за устройство на територията и на Закона за Камарата на строителите относно изпълнение на част от строежите от пета категория от строители, които не са вписани в централния професионален регистър на Камарата. Законопроектът предлага допълнително да се ограничат видовете строежи от пета категория и разгънатата им застроена площ, които да могат да се извършват от строители, които не са вписани в регистъра, като са предвидени и съответните промени в Закона за Камарата на строителите.
Законопроект № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители, бе представен от господин Валери Симеонов и от господин Христиан Митев. Предложеното изменение и допълнение се налага с оглед актуализиране и усъвършенстване на действащите разпоредби за засилване на контрола на държавата в лицето на ДНСК върху преместваемите обекти. Основната част от измененията и допълненията са насочени към отстраняване на съществуващите в Закона непълноти, противоречия и неточности относно функциите и правомощията на общинските администрации и държавата по отношение на контрола върху преместваемите обекти в имоти – държавна собственост, или в имоти, съсобствени между държавата и физически и/или юридически лица. Премахването на преместваеми обекти в тези имоти ще се извършва от Дирекцията за национален строителен контрол. Предвижда се за преместваемите обекти с временен характер, които се използват за провеждане на обществени мероприятия, да не се отнасят предложените в Проекта ограничения за големината на обектите.
Законопроектът предвижда облекчаване на режима относно сградните отклонения, съставляващи последната част от мрежата на мрежовите оператори – от регулационната линия на имота до сградата на потребителя, чрез която се реализира свързаност при заявка от абонат. Визираните сградни отклонения обичайно не са предварително изградени, изграждат се след конкретна заявка от потребителя и в този смисъл рядко са разположени в съществуващата инфраструктура. Като такива те се явяват строеж от шеста категория, което изисква издаване на строително разрешение и съответно забавя цялостния процес по предоставяне на услугата достъп до интернет. С предложеното допълнение в Закона се преодоляват съществуващите проблеми.
Законопроект № 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители, бе представен от господин Александър Ненков. Предложените промени имат за цел да се оптимизират процедурите за изграждане на линейните обекти на техническата инфраструктура, разположени на територията на повече от една община, и синхронизирането им с предвижданията на общите устройствени планове на общините, през чиято територия преминават. Със Законопроекта се предлагат и промени в Закона за водите, с които да се регламентират сервитутите в обществена полза на водоснабдителните и канализационни системи – публична собственост на държавата и общините, както и допустимите дейности при упражняване на сервитутните права. Промените ще позволят значително да се съкратят сроковете за реконструкция на остарелите ВиК системи и ще се даде възможност за реализация на проекти, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони.
В Комисията са постъпили становища по отделните законопроекти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Националното сдружение на общините, от камарите на архитектите, на инженерите в инвестиционното проектиране и на строителите, и от Асоциацията на кабелните и комуникационни оператори. В становищата е изразена принципна подкрепа за внесените законопроекти, като същевременно са направени и целесъобразни предложения за прецизиране на текстове в отделни разпоредби.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за внесените законопроекти, като бе изразено и съгласие с част от бележките и предложенията, изразени в постъпилите в Комисията становища и направените по време на дискусията, които следва да бъдат взети предвид при по-нататъшното обсъждане на законопроектите.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление:
- с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване;
- с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков, да бъде приет на първо гласуване;
- с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“, без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Кой ще ни представи Доклада на Комисията по образование и наука?
Комисията по енергетика?
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на енергетиката и от Министерството на регионалното развитие и благоустройство.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов, който наблегна на основните цели, които да бъдат постигнати с горецитирания законопроект. Предлаганите изменения на Закона за устройство на територията са насочени към намаляване на административната и финансова тежест в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството. Промените предвиждат експлоатационните дружества, предоставящи услуги в областта на водоснабдяването и газификацията, да предоставят служебно пред административния орган изходни данни и информация, необходими при разработването на устройствени планове и инвестиционни проекти.
Законопроектът предвижда съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове и на проектите на устройствени планове и техни изменения да се извършва служебно от кмета на общината или от компетентния орган по чл.124а, ал. 3 и 4, като експлоатационните дружества са длъжни да предоставят исканата информация, мотивирани възражения и предписания в 14-дневен срок от поискването. Разписани са и процедурата и сроковете, в които следва да се извърши съгласуването и предоставянето на съответната информация. При подаване на заявленията за издаване на визи се предвижда в тях да се описва инвестиционното намерение и да се посочват необходимите за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура изходни данни, които следва да бъдат предоставени от експлоатационните дружества. Образецът на заявлението е предвидено да се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуването му с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предложените промени в Закона за устройство на територията са в съответствие и с приетите на първо гласуване промени в Административнопроцесуалния кодекс, които предвиждат, че органът, пред който е образувано административно производство, изисква от съответните административни и съдебни органи, от лицата, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги в рамките на своята компетентност, да издадат и изпратят удостоверения, документи и други доказателства или информация от значение за административното производство.
Господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, изказа принципна подкрепа по предложения законопроект, като подчерта необходимостта от редакционни поправки в някои от предложените текстове между първо и второ гласуване.
След приключилата дискусия и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 18 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Следва Доклада на Комисията по околна среда и водите.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-41, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.
На заседанието, проведено на 7 юни 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-41, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.
На проведеното заседание присъстваха: господин Валери Симеонов – вицепремиер по икономическата и демографската политика; от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър, господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването, госпожа Мария Ченкова от същата дирекция, госпожа Росица Карамфилова – началник отдел „Стратегии и програми за околната среда“, госпожа Стела Тодорова – началник отдел „Натура 2000 и защитени територии”; от Министерството на здравеопазването: доктор Светлана Йорданова – заместник-министър; и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Иванка Виденова – директор „ВиК”, и госпожа Весела Станчева – старши експерт в същата дирекция.
От името на вносителите господин Александър Ненков представи Законопроекта… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! Заемете местата си.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: …и мотивите за неговото приемане, като обърна внимание, че той е подготвен със съдействие на представители на МРРБ.
Господин Ненков подчерта, че проблемът е доста отдавна, но се изостря със законовите промени от 2001 г., като с предложените промени се цели попълване на празнота в нормативната уредба, с което ще се съкратят сроковете за реконструкция на остарелите ВиК системи, и ще се даде възможност за реализация на обекти с финансова подкрепа на фондовете на Европейския съюз. Той посочи още, че със Законопроекта се постига уеднаквяване на разпоредби на Закона за устройство на територията и актове по неговото прилагане с разпоредби на Закона за водите, като още веднъж подчерта значението относно ускоряването на реконструкции и подмяна на остарели водопроводи и канализационни колектори, включително на територията на повече от една община.
Отношение по Законопроекта взеха: госпожа Виденова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която потвърди, че се отстранява пропуск в нормативната уредба относно съществуващи водопроводи и канализационни колектори, като за тези след 2001 г. режимът е уреден. С промените ще се даде възможност за своевременно отстраняване на аварии, както и за извършване на реконструкции и подмяна на остарели водопроводи и канализационни колектори, имащи най-спешна нужда от това; народният представител Манол Генов, който обяви подкрепа на Законопроекта, като зададе въпрос относно съответствието със съществуващи нормативни актове, получи отговор от госпожа Виденова и председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева, която подчерта значението на Законопроекта и ползата от него в приноса за изпълнение на проекти за разширение и модернизация на ВиК системите.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Законопроекта и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-41, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
С Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения кой ще ни запознае?
Заповядайте, господин Ташков.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 юни 2018 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Валери Симеонов - заместник министър-председател по икономическата и демографската политика; господин Валентин Йовев – заместник министър на регионалното развитие и благоустройството; господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; представители на браншови организации.
Законопроектът бе представен от господин Симеонов.
Господин Симеонов подчерта, че основната част от измененията и допълненията са с цел да се отстранят съществуващите в Закона за устройство на територията непълноти, противоречия и неточности относно функциите и правомощията на общинските администрации и държавата по отношение на контрола върху преместваемите обекти в имоти – държавна собственост, или в имоти, съсобствени между държавата, от една страна, и физически и/или юридически лица, от друга.
С предлаганите изменения и допълнения се предлага издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обекти от главния архитект на общината да става по ред, определен с наредба на общинския съвет. Предвижда се изготвянето на схема за поставянето, включваща размерите, конструктивното решение и архитектурно-художественото оформление на преместваемите обекти.
В Законопроекта са залегнали текстове, според които за преместваемите обекти с временен характер, които се използват за провеждане на обществени мероприятия, да не се отнасят ограниченията по чл. 56, ал. 7 от Закона за устройство на територията.
Предлага се създаване на чл. 57б в Закона за устройство на територията, който предвижда обектите по чл. 56, ал. 1, поставени върху имоти – държавна собственост, или имоти съсобствени между държавата и физически или юридически лица, да се премахват от органите на ДНСК.
Законопроектът предвижда и създаване на уредба относно онези сградни отклонения, съставляващи последната част от мрежата на мрежовите оператори – от регулационната линия на имота до сградата на потребителя, чрез която се реализира свързаност при заявка от абонат и са с обичайна дължина до 100 м.
Господин Симеонов поясни, че визираните по-горе сградни отклонения обичайно не са предварително изградени, изграждат се след конкретна заявка от потребителя и в този смисъл рядко са разположени в съществуващата инфраструктура. При това се счита, че щом не са разположени в съществуваща физическа инфраструктура сградните отклонения са строеж шеста категория, което изисква издаване на строително разрешение и съответно забавя цялостния процес по предоставяне на услугата достъп до интернет.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, по време на която бе обсъден текстът относно облекчаването на режима за разполагане на сградни отклонения. В дебата взеха участие народните представители Халил Летифов и Димитър Данчев, представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на браншови организации.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с Доклада за първо гласуване на Комисията по образованието и науката.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г.
На заседанието присъстваха: доктор Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, професор Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката, господин Калин Костов – съветник на министъра на образованието и науката, госпожа Милена Дамянова – директор на дирекция „Наука“ в Министерството на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Йовев.
Според мотивите на Законопроекта с предложените изменения и допълнения се цели да се намали броят на документите, които заинтересованите лица представят пред Дирекцията за национален строителен контрол и намаляване на административната тежест върху заявителите за представяне на документите на хартиен носител. Предлаганата разпоредба предвижда възможност Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да изисква по служебен път документ за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, издаван от Националния център за информация и документация (НАЦИД).
Относно Законопроекта в Комисията е постъпило становище от Министерството на образованието и науката. Същото бе представено пред народните представители от доктор Петър Николов. В становището се изразява подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, като се уточнява, че с предложеното допълнение се предприемат необходимите действия за намаляване броя на документите, които да се представят на хартиен носител пред ДНСК.
В дискусията се включиха народните представители Стоян Мирчев, Милен Михов, Милена Дамянова и Сергей Кичиков. Господин Милен Михов и госпожа Милена Дамянова зададоха въпроси дали предлаганото допълнение ще доведе до отпадане на възможността по принцип да се издават от НАЦИД удостоверителни документи на хартиен носител и променя ли се процедурата за това.
Господин Стоян Мирчев изрази опасения относно изискванията за превода и легализацията на дипломите, както и становище, че в Закона за устройство на територията са необходими и други изменения и допълнения и не бива да се правят такива частични допълнения. Госпожа Милена Дамянова изказа несъгласие с опасенията на господин Стоян Мирчев, защото предлаганото допълнение не засяга процеса на легализиране, признаване на дипломите, които са придобити в чуждестранни висши училища.
По поставените въпроси господин Йовев и господин Николов разясниха на народните представители, че с предлаганото изменение и допълнение не се променят правилата за издаване на удостоверения от НАЦИД, а само се създава правна възможност конкретно за ДНСК да изисква от НАЦИД по служебен път документ за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, необходимо за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Малешкова.
Уважаеми народни представители, преминаваме към представяне на разглежданите законопроекти – общо пет на брой. Припомням, те са с вносител Министерски съвет, Искрен Веселинов и група народни представители, Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков. Следващият законопроект е внесен от народния представител Христиан Митев и група народни представители. Вносители на петия законопроект са Александър Ненков и група народни представители.
Давам възможност на вносителите да представят своите законопроекти.
Заповядайте, господин Веселинов, за представяне на Законопроекта.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Настоящият законопроект, внесен от групата на „Обединени патриоти“, има за цел да намали административната тежест. Това е доста често срещан мотив при законодателните инициативи в последно време. Смятам, че той има особена стойност от гледна точка на това, че има амбиция да развърже възел в инвестиционния процес, който е изключително мъчителен за онези, които се занимават със строителство – както гражданите, така и фирмите.
България е от малкото страни, където бъдещият потребител, примерно на електрическа енергия, първо плаща, за да го проучи енергодружеството дали може да го присъедини. Тази сума съвсем не е малка, тя е над 600 лв. за ЕРП-тата, и включва „невероятното усилие“ да се провери в компютърната система към кой обект на енергийната инфраструктура трябва да бъде присъединен бъдещият потребител, при което казва „може“ или „не може“. Тоест с една операция, чиято продължителност е от порядъка на 15 – 20 минути, се остойностява със сериозни цифри.
Следва цялата агония на съгласуване на ПУП-ове, проекти с тези енергодружества и други комунални дружества, към които трябва да се присъедини бъдещият строеж. Специално за ЕРП-тата е сметнато, че средното време за присъединяване, което се отнема на съответния гражданин или фирма, е около 240 дни. 240 дни плащаме данък на ЕРП-тата за нещо, което би следвало да вършат, единствено водейки се от икономическия си интерес – да присъединят нов клиент към енергопреносната система.
В рамките на миналото Народно събрание имаше специален дебат на тогавашната Комисия за наблюдение на КЕВР по темата „Присъединяване“, където бяха изнесени чудовищни факти, включително до две години предприемачи не могат да присъединят обектите си, търпят загуби и пропуснати ползи, а няма сила, която да накара ЕРП-тата да вършат това, което всъщност би трябвало да им е бизнес.
Ние се амбицирахме и създадохме нова концепция за ЗУТ, като всички съгласувания на ПУП-ове и проекти да бъдат извършвани от кмета на общината или упълномощено от него лице, тоест още с подаването на виза бъдещият инвеститор заявява какви параметри желае да му осигурят всички комунални дружества. Кметът изисква служебно информацията, тя се подава в двуседмичен срок от комуналните дружества и се нанася във визата. Неизпълнението на това задължение ще коства на ЕРП-тата и на другите комунални дружества по 1000 лв. на седмица санкция, с която овластяваме кмета да им наложи. На практика според нас това ще отпуши процеса и беше подкрепено горещо както от всички възможни организации, които се занимават със строителство и проектиране, така и от държавните институции – МРРБ, респективно ДНСК, беше подкрепено от КЕВР. Единствените, които бяха против, са ЕРП-тата и тяхното сдружение, защото е ясно, че на тях това ще им бръкне в джоба, грубо казано, и ще доведе до неакумулиране на милиони печалби, които са абсолютно неправомерно събирани от клиентите.
Благодаря на всички колеги от комисиите, които подкрепиха този законопроект, без разлика на партийната им принадлежност. Законопроектът получи подкрепа. Наясно сме, че ще има усъвършенстване на текстовете между първо и второ четене, но смятам, че парламентът ще даде добър знак, като гласува единно по този законопроект и наложи интереса на гражданите над интереса на монополите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли друг от вносителите, който би желал да представи законопроекта си?
Заповядайте, господин Митев, да представите Законопроект № 854-01-39, на който сте вносител.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложеното изменение и допълнение на ЗУТ е в отговор на незадоволителната дейност на общинските администрации, осъществяващи контрол върху обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, и се налага с оглед актуализирането и усъвършенстването на действащите разпоредби на ЗУТ за засилване контрола на държавата в лицето на ДНСК върху същите.
Основната част от измененията и допълненията са с цел да се отстранят съществуващите в Закона непълноти, противоречия и неточности относно функциите и правомощията на общинските администрации и държавата по отношение на контрола върху преместваемите обекти в имоти държавна собственост или в имоти съсобственост между държавата, от една страна, и физически или юридически лица, от друга.
С предлаганите изменения и допълнения се предвижда да се издава разрешение за поставяне от главния архитект на общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Предвижда се да се изготвя схема за поставянето, включваща размерите, конструктивното решение, архитектурно-художественото оформление на преместваемите обекти. Предвижда се за преместваемите обекти с временен характер, които се използват за използване на обществени мероприятия, да не се отнасят ограниченията по чл. 56, ал. 7 от ЗУТ.
Предвижда се създаване на нова разпоредба – чл. 57б, за обектите по чл. 56, ал. 1, поставени върху имоти държавна собственост или имоти съсобственост между държавата и физически или юридически лица, които се предвижда да се премахнат от органите на ДНСК.
Предложените със Законопроекта изменения и допълнения на ЗУТ са съобразени със засиления обществен интерес и множеството медийни публикации относно режима на поставяне, регистриране и премахване на обектите от Раздел IХ, Глава трета на ЗУТ.
Предложените изменения ще гарантират предвидима процедура за поставяне на преместваеми обекти в имотите държавна собственост или имотите, които са съсобственост между държавата и общините, или държавата и физически или юридически лица и за тяхното премахване при незаконосъобразно поставяне.
Наред с горното с настоящия законопроект се предвижда създаване на уредба относно онези сградни отклонения, съставляващи последната част от мрежата на мрежовите оператори от регулационната линия на имота до сградата на потребителя, чрез която се реализира свързаност при заявка от абонати с обичайна дължина до 100 м. Визираните по-горе сградни отклонения обичайно не са предварително изградени. Изграждат се след конкретна заявка от потребителя. В този смисъл рядко са разположени в съществуващата инфраструктура. Счита се, че щом не са разположени в съществуващата физическа инфраструктура, сградните отклонения са строеж шеста категория, което изисква издаване на строително разрешение и съответно забавя цялостния процес по предоставяне на услугата – достъп до интернет. За преодоляването на този проблем и с оглед осигуряване искането на потребителя за свързаност към интернет, което да бъде удовлетворено за възможно най-кратък срок и при максимално облекчени условия, се предлага настоящата промяна, като е взета предвид Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 15 април 2014 г., която се въведе в българското законодателство със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Там се дава подобна възможност чрез легалната дефиниция за строежи с незначително значение. При разглеждането на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура това облекчаване на режима на разполагане на сградни отклонения не беше извършено с аргумента, че изменението трябва да бъде извършено при обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, какъвто е настоящият случай.
С оглед на изложените съображения се дава уредба на посочените обществени отношения, като се предлага създаването на такава разпоредба с § 4 от този законопроект.
В хода на дискусията в Комисията по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство бяха направени конструктивни предложения, които ще вземем предвид при изготвянето на предложенията между първо и второ четене. Законопроектът има принципна подкрепа от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и МРРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли желаещи от останалите вносители, които да представят другите законопроекти?
Заповядайте – госпожа Петя Аврамова ще представи Законопроект № 854-01-21, внесен от народните представители Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков.
Имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Господин Председател, ще представя кратки мотиви за внесения от нас Законопроект.
Основното, което цели Законопроектът, е да се изчистят противоречия между две действащи разпоредби. Едната е в Закона за устройство на територията и разпоредба от Закона за Камарата на строителите.
Към настоящия момент Законът за устройство на територията налага забрана за изпълнение на обекти пета категория, съгласно чл. 137, който регламентира категориите на видовете строежи. В чл. 157 от Закона за устройство на територията има разпоредба, която казва, че трябва да има договор за изпълнението на строежа със строител, вписан в Централния професионален регистър на строителя, както и договор за авторски надзор с проектанта за строежи пета категория.
В същото време Законът за Камарата на строителите в чл. 14 прави едно изключение за строежи на жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, на вилни сгради и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5 – това са строежи пета категория, букви „в“ и „г“ от Закона за устройство на територията, че могат да се изпълняват от строители, които не са вписани в Регистъра.
Освен това в чл. 237, ал.1, т. 10 са предвидени сериозни глоби за строители на строежи от пета категория, които не са вписани в Регистъра.
От друга страна обаче, при така създалите се противоречия в двата закона, дори и ДНСК няма мотивирано тълкуване за изпълнението на тези разпоредби.
Практиката обаче показва, че има масово изграждане на промишлени и търговски обекти, на жилищни сгради с немалка площ – така, както Законът им позволява, на смесени сгради, отворената врата за строителство е за строежи до 1000 кв. м, от строителни групи и бригади със съмнителна компетентност, които в повечето случаи са без договори и счетоводни документи. Случайни техници подписват договор за техническо ръководство, а при въвеждането на тези строежи в експлоатация започват проблемите и за самите инвеститори.
Ние предлагаме да се синхронизират двата закона и за жилищни и вилни сгради с площ до 300 квадратни метра да бъде дадена възможност да се изпълняват от строители, които не са вписани в Регистъра.
Всички останали строежи от пета категория – промишлени, търговски, смесени, да бъдат изпълнявани от строители, вписани в Регистъра на Камарата на строителите, което означава, че за тях ще има данни за наети по трудов договор лица със съответната компетенция, за тях ще има данни за притежаване на машини и съоръжения, които да дадат сигурност и на самите инвеститори за качественото изпълнение на строежа. Ще се ограничи и практиката на нелицензирани, нерегистрирани физически лица да изпълняват тази възможност, която им беше дадена – за строежи до 1000 квадратни метра, сериозни строежи, за които не може да се гарантира качеството им на изпълнение.
В правомощията и задълженията на техническите ръководители остават жилищни и вилни сгради с площ до 300 квадратни метра, а за всички останали случаи задълженията ще се изпълняват от строителен надзор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Аврамова.
Остана един законопроект.
Господин Ненков, заповядайте да представите Законопроект № 854-01-41 с вносители Александър Ненков и група народни представители.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът, който сме изготвили аз и мои колеги – за промени в Закона за устройство на територията, има за цел да разреши две важни задачи, теми, които до голяма степен са пропуск в законодателството.
Първата част от Законопроекта предвижда следните изменения. Знаете, че през последните години държавата инвестира много в изработването на общи устройствени планове. В Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление всяка година правим предложения за промени в Закона за държавния бюджет, като винаги сме се опитвали, макар и с малко да инвестираме в устройственото планиране на цялата територия.
Факт е, че през последните години много от общините или са в някаква напреднала фаза, или имат вече изработени общи устройствени планове. Същевременно текат и много големи инфраструктурни проекти, които изискват те да бъдат нанесени в общия устройствен план.
Идеята на нашия законопроект е, тъй като някой път процесът по изработка на инвестиционния проект предвижда докато същият не бъде готов, когато ще се знаят точните трасета, през които ще мине примерно магистрала, чак когато бъде изработен този инвестиционен проект, чак тогава се знае откъде ще минава трасето. По презумпция чак тогава общините, през които минават тези трасета, могат да започнат поетапно да правят изменения в общите си устройствени планове, за да нанесат тези трасета. Това отнема изключително много време и е много трудоемък процес.
По тази причина сме направили предложения именно за такива проекти, които минават извън урбанизираните територии на повече от една община, техните инвестиционни проекти да бъдат нанасяни в общите устройствени планове на общините по служебен път. Разбира се, всяка община трябва да създаде свои правила да прави това нещо. От друга страна, при изработването инвестиционните проекти трябва да са съобразени и със съществуващите вече общи устройствени планове на общините.
Другият проблем, с който се опитваме да решим една дупка в законодателството, е в Закона за водите, макар че го правим през Закона за устройство на територията. Проблемът обаче е много сериозен и е необходимо намирането на решение, защото става въпрос за водоснабдителната и канализационна мрежа извън урбанизираните територии. Това са вододовеждащите колектори от пречиствателните станции, правени преди 2001 г. Проблемът е, че изработваните, правени и поставени преди 2001 г., може би преди 50 – 60 г., никъде не са описани – нито в кадастралната карта, нито в картата за възстановени собствености. Едва през 2000 г. с приемането на Закона за водите и 2001 г. с приемането на Закона за устройство на територията започва да се регламентира процесът и има описани такива съществуващи канализационни и водоснабдителни мрежи, където ясно е регламентирано какви са сервитутите, как трябва да се ползват и нормативната част е добре уредена.
Проблем представляват именно тези от преди 2001 г. Знаете, че в момента по Оперативна програма „Околна среда“, както и по Оперативна програма „Развитие на селските райони“ има огромни средства, които трябва да бъдат инвестирани следващите години именно във ВиК мрежата. Знаете, че тя е доста по-изостанала от пътната такава, говорим за 90 хил. км такава мрежа. Може да възникне проблем при изпълнението на Оперативната програма от липсата на определени съществуващи сервитути, начин на ползване в обществена полза. Когато тези проекти започнат да се реализират, това би представлявало проблем.
Пак повтарям: затова сме предложили за извън урбанизираните територии, където има водоснабдителни мрежи, да определим с настоящия законопроект съответни сервитути, ползване, за да може програмите и инвестициите, предвидени в тях, да бъдат реализуеми, тъй като има огромна нужда от сериозни инвестиции именно във ВиК сектора. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Уважаеми народни представители, ще пристъпим към разисквания по представените едновременно пет законопроекта, след което всеки от тях ще бъде подложен отделно на гласуване.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказване народни представители?
Заповядайте, имате думата, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, представен от група народни представители, целящ въвеждането на служебно представяне на изходни данни от експлоатационните дружества, представящи услуги в областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването и газоснабдяването, във вида, в който е заявен, не кореспондира със заявеното от вносителите облекчаване на административната тежест, устройствено планиране и инвестиционно проектиране.
Доста противоречиви са предложените текстове издаването на виза за проектиране с нанесените върху нея изходни данни за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура да става след подаване на заявление по образец. Част от нещата, които ще спомена, не са изяснени.
Не е ясно как възложителите ще определят необходимите данни и количества при подаване на заявлението по образец. Дали всеки знае необходимите водни количества и необходимите мощности?
Не е ясно по какъв начин визата за проектиране ще служи за сключване на договор. Следва да се предвиди редът за реалното му подписване.
Не е изяснено отпада ли необходимостта от сключване на предварителен договор при издаване на строително разрешение – съществен проблем при инвестиционното проектиране.
Не става ясно как се гарантират правата при промяна на инвестиционното намерение от страна на възложителя – може би нова процедура, нова виза?
Дали общините ще гарантират коректността на издадените изходни данни? Знаем, че голяма част от техническата инфраструктура на експлоатационните дружества не е нанесена коректно нито в регулационните, нито в застроителните планове, най-вече в специализираните кадастрални карти, които липсват за по-голямата част от територията на страната.
Не на последно място, остава да виси въпросът за изходните данни за проектиране в случаите, когато не се изисква виза за проектиране. В сега действащия ЗУТ има опции, в които не се изисква виза за проектиране. Ще приведа пример за невъзможността на сроковете за процедиране на подробните устройствени планове по предложения законопроект.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 8 за обем и съдържание на устройствените планове, подробните устройствени планове, подлежащи на одобряване от общинския съвет или от кмета на общината, се изготвят на един хартиен носител и в цифров вид – върху технически носител, и копие в цифров вид и на хартиен носител за Агенцията по геодезия, кадастър и картография. В тази връзка Ви питам: как един проект ще се съгласува с пет експлоатационни дружества в рамките на 14 дни и ще се направят мотивирани възражения по представените данни от възложителя, и то пред компетентния в случая орган – общината?
Това са малка част от въпросите по настоящия законопроект, които остават без отговор.
За пореден път ще изменим частично Закона за устройство на територията без задълбочен анализ относно влиянието му върху инвестиционното проектиране и устройственото планиране и без цялостна визия относно произтичащите последствия, които са залегнали в неговата концепция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бонев.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания по обсъжданите законопроекти?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по Законопроекта, внесен от господин Митев и група народни представители. В началото искам да кажа, че там има текстове, които заслужават внимание и подкрепа, но има и такива, които цялостно променят философията на някои от действащите разпоредби. Какво имам предвид?
Към момента в чл. 56 – става дума за прословутите преместваеми обекти, режимът е следният: търговец на дребно, който иска да си постави преместваем обект, било то на държавна, частна или общинска територия, тоест имот – подава заявление, съответно искане до съответната община, прилага документи и получава разрешение или отказ.
С предлаганите промени се прави следното: записва се текст, че вече собственикът на поземления имот ще пуска искане до съответната община, съответно главния архитект за разрешение. Ние разбираме каква е идеята. Там става основно за държавни имоти, където няма особено голям контрол, да бъде избегнато нерегламентираното, незаконното поставяне на преместваеми обекти, които след това много трудно биват премахвани. Така записан, текстът ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.
Дори мога да кажа нещо друго: в ал. 5 на чл. 56 този въпрос е урегулиран и там е записано, че ако искаш да получиш разрешение да поставиш преместваем обект – било то на държавна, частна или общинска собственост, която не е твоя, тоест на чужд имот – ти задължително трябва да приложиш писмено съгласие на собственика, тоест тук казус няма.
Какво става обаче, ако тази ал. 2 бъде променена така, както е предложено за поставяне на преместваем обект върху общинска собственост? Това означава, че общината като собственик на общинския имот трябва да поиска сама от себе си разрешение да постави на този имот преместваемия обект – преместваеми обекти върху държавни имоти там, където представител е областната управа?!
Търговецът на дребно трябва да отиде в областната управа, да намери съответния държавен служител, да му се помоли, да го стимулира по някакъв начин, за да се задейства той да подготви документи, да подготви заявления, да ги представи на областния управител, който образно казано, да кандидатства – той да пусне заявление до общината, и съответно после пак трябва да чака през областната управа дали разрешението е издадено, или има отказ.
Най-големият абсурд е, когато става дума за държавни имоти, които са собственост на министерствата.
Спомням си тук, в тази зала, може би преди два месеца, обсъждахме подобни промени пак за преместваемите обекти в Закона за морските пространства и пристанищата на Република България. Тогава Ви казахме, че създавате изключително тежка процедура. Не ни послушахте! С тези текстове вървим в същата посока. За да поставиш една будка за пуканки в някоя от зоните за обществен достъп, било то на морските или речните пристанища, които обаче са собственост така или иначе на Министерството на транспорта, тоест принципалът е министърът на транспорта, ти трябва да се пребориш с цялата администрация и бюрокрация на съответното Министерство – в случая на транспорта, за да стигнеш до министъра, за да напише той заявление до общината, за да се получи разрешение. Аз мисля, че това е абсурдно.
И затова, както когато говорихме за Закона за пристанищата, и това създава изключително затормозена процедура и увеличава изключително много бюрократичните пречки. Между другото, такъв проблем най-вероятно, няма да се спирам подробно на това, но ще възникне и за плажовете, защото те може да са на концесия, ама собственик е държавата и Министерството на туризма. Тоест, да поставиш преместваем обект, да поискаш разрешение от общината пак трябва да ходиш до Министерството на туризма, което да пуска заявлението, защото така е записано в текста – „собственикът на имота подава искане до общината, съответно главния архитект“.
И второ, с което приключвам, той господин Митев го спомена в неговото изложение – промените в чл. 151, а именно облекчаването на процедурата, с които има логика за отклоненията от шахта до сградата на потребителя за електронни съобщителни мрежи. Моето лично мнение е, че това наистина трябваше да бъде заложено в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Тогава обаче Министерството на регионалното развитие и Министерството на транспорта имаха отрицателни становища. Сега за същия текст становищата им са положителни и ние в Комисията ги питахме: какво предизвика тази промяна за по-малко от два-три месеца? Срещнахме мълчание, сега не го виждам тук, но председателят на Комисията господин Летифов директно ги попита – е, няма отговор.
За това, като обобщя всички тези аргументи, които посочихме, ние от БСП, по този законопроект на първо четене ще гласуваме въздържали се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тишев.
Реплики по изказването? Не виждам.
Заповядайте за изказване – имате думата господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Член 56, както и в Комисията обсъдихме, в четирите законопроекта с предложения за промени в ЗУТ има резон. В Комисията ние, като „Движение за права и свободи", го подкрепихме поради факта, че облекчаваме режимите за издаване на съответните документи при строеж и разрешителни.
Аз обаче ще взема отношение по предпоследната точка, която беше тогава и в Комисия, и тук в дневния ред – № 854–01-39, предложението на господин Митев и други колеги народни представители.
Уважаеми колеги, нашето притеснение като „Движение за права и свободи" относно преместваемите обекти е, че ние знаем защо се предлага този законопроект – заради по големите областни градове по Черноморието, незаконните строежи, преместваемите обекти, които са там. Трябва да имаме предвид, че в България има 176 по-малки общини от тези 266, където такива преместваеми обекти служат не само като търговски обекти, но служат и за други дейности, които са поставени от страна дали на частния бизнес, дали на самите общини като такива, за да обслужват гражданите по населени места. Дори мога да дам пример с това, че по време на избори имаме такива преместваеми обекти, които, забележете, са повече от 15 квадрата и по-високи от три метра и които използваме за изборни секции. Какво правим, да речем, с тези преместваеми обекти, имайки предвид, че в шестмесечен срок, както е в предложения законопроект, ние трябва да променим или да ги премахнем, или да ги въведем в това, което ще се приеме с този законопроект? Това е просто невъзможно и аз съм убеден, че в нито една община главният архитект и кметът на общината няма да си позволят да премахнат тези обекти по места. Това е едно.
Друго, имаме и такива обекти, които – примерно по по малките населени места, организации като ОКС, РПК снабдяват с хлебни и други изделия, с хранителни продукти, населени места, които са с по 20, с по 30 жители и там няма хранителни магазини, кръчми и никакви други такива социални услуги освен тези, които РПК предоставя чрез такива преместваеми обекти по места и захранва населението, което е там.
Така че има неща, които между първо и второ четене ние като „Движение за права и свободи" ще предложим, за да има стойностен вид самият законопроект. Нямаме нищо напротив, разбира се, да има контрол. Но този контрол не трябва да се осъществява единствено и само от ДНСК.
Пак ще повторя думичката, която във всяко мое изказване използвам, касаеща общините. Уважаеми колеги, отново отиваме към централизация на дейностите, предвидени като решения и наредби в самите общински администрации и взети решения от общинските съвети. Продължаваме да централизираме властта, а не да я децентрализираме, въпреки че твърдите, че това са европейски директиви, които трябва да бъдат спазени. Нищо европейско няма в това, което се предлага в точно този законопроект – № 854-01-39, поради факта, че ограничаваме общинските съвети, местните съвети, кметовете на общини да вземат самостоятелно децентрализирано решенията си и да преценяват на място какво разрешение да бъде издадено и какво да не е издадено.
Така че, уважаеми колеги, аз мисля, че между първо и второ четене ще имаме дебати на тази тема, ще предложим определени изисквания, но без да ограничаваме решенията на местните общински съвети и на кметовете на общини. Нека да спрем с централизирането и нека „Заради бълхата да не изгаряме и юргана“ – поговорката, която през годините, за съжаление, продължаваме да налагаме буквално като държава към местните власти.
Уважаеми колеги, не сме съгласни като „Движение за права и свободи" в предложения законопроект, с промените в ЗУТ относно чл. 151 за достъпа на електронни съобщителни и интернет мрежи към сградите до 100 метра. Имаме практика, виждаме какво се случва във всички общини. Да, нека да има задължително разрешение за строеж и задължително контрол при тези изкупни или подземни инфраструктурни проекти. Защо? Да, нека да не бавим хората, да съкратим просто сроковете за разрешение за строеж, да направим предложението така, че разрешителното за строеж да се издава в определен срок, когато става въпрос точно за достъп на, да речем кабели на интернет или на телевизия до съществуващи сгради, където не е предвидена предварително подземна инфраструктура за извеждане до регулационната линия. Нека да го направим по този начин, а не без разрешение за строеж навсякъде да се копае и в един момент при възстановяване на тази инфраструктура, която е разрушена – дали е нова или стара, няма значение, тротоарни плочи, асфалтови настилки и уж възстановяваме след определена дейност, но при първия проливен дъжд или до един месец с улягането, което е станало, е толкова грозно. Вие всички всеки ден виждате по общините какво се получава и след това никой не идва повторно да си оправи инфраструктурата, която е улегнала, да речем, след определени дъждове.
Нека да има контрол от страна на главния архитект на общините, от страна на ДНСК, на надзори и от страна на възложителя, който да носи самата отговорност след провеждане на такива инфраструктурни проекти.
Уважаеми колеги, затова ние по тази точка – чл. 56 и чл. 151, които касаят именно такива неуредици и няма точно определени изисквания и може би ще се нуждае от промяна между първо и второ четене, ще гласуваме „против“.
За другите предложения и преди казах, ще гласуваме „за“, за да може да подкрепим дейностите, които имат резонен смисъл. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Али.
Има ли реплики? Няма реплики.
Преминаваме към следващото изказване.
Моля, уточнете се кой ще вземе пръв думата?
Вие пръв заявихте изказване, така че имате думата, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата част от моето изказване е свързана със Законопроекта на господин Александър Ненков и група народни представители, който безспорно търси решение на едни тежки устройствени проблеми, които съществуват от много години. Учудващо е, че двете ангажирани министерства с този проблем – Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите, проявиха ленивост по този въпрос и се наложи народни представители да им свършат работа. Както и да е, въпросът наистина е важен, защото предложените промени в Закона за устройството на територията имат за цел да оптимизират процедурите по изграждане на обектите и на техническата инфраструктура, особено във ВиК инфраструктурата. С този законопроект се предвиждат и промени в Закона за водите с цел регламентиране на сервитутите за обществена полза на водоснабдителните и канализационните системи, публична собственост на държавата и общините.
В досега действащата нормативна уредба липсват текстове, които ясно да регламентират допустимите дейности, които ВиК операторите могат да извършат в оперативната си работа по поддръжка на съществуващите водопроводи и канализационни системи, още повече че изградените преди 2001 г. ВиК системи извън урбанизираните територии са осъществени, без да са нанесени на Картата на възстановената собственост, което създава огромни проблеми в инвестиционния процес, в развитието на ВиК мрежата, свързано с ефективното използване на средствата по Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони. Знаем, че голямата част от изградената от миналото ВиК инфраструктура е остаряла и е в много лошо експлоатационно състояние. Ремонтът и реконструкцията на същата е от изключително значение.
В Комисията представителите на нашата парламентарна група подкрепиха предложения законопроект, ще го подкрепим и в залата с ясното съзнание, че има едни неясноти, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене.
Ще се опитам да дам пример за това, а именно промяната в чл. 124б, създадената нова ал. 6, която предвижда разрешението по чл. 124а, ал. 9 за изработване подробен устройствен план за обекти на техническата инфраструктура, спира прилагането на действащите за територията общи и подробни устройствени планове в обхвата на засегнатите поземлени имоти по приетия вариант на предварителния Проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Тук не е ясно какво означава „в обхвата на засегнатите имоти“. Дали става въпрос за целия имот, или за части от поземления имот, засегнати от провода или от неговия сервитут? Това наистина дава възможност за произволно тълкуване и трябва да бъде изчистено между първо и второ четене. Разбира се, и с техническата редакция, че след като е сменено предназначението на поземления имот, вече става въпрос за урегулиран поземлен имот.
Няколко думи по Законопроекта на господин Христиан Митев и група народни представители. Съгласен съм с колегата Танер Али, че отново се получава сериозна колизия между правомощията, които имат местните власти, и законодателството, което ние приемаме. Допълнително с това смятам, че тези изменения, които ние няма да подкрепим на първо четене, водят и до риск от неефективност на действията на контролните органи.
С измененията на ЗУТ от 2012 г. се разделиха правомощията между органите на ДНСК и кметовете на общини относно контрола върху незаконното строителство, като строежите от първа до трета категория останаха в правомощията на ДНСК, а правомощията по контрол на строежите от по-ниските категории – от четвърта до шеста, се предоставиха на кметовете на общините. Собствеността върху имота не е определящ критерии. Логиката на Закона е, че ДНСК като специализиран орган осъществява контрол и предприема действия по премахване на незаконни строежи, които представляват сложни от фактическа и правна страна казуси. Контролът върху строежите по чл. 56, ал. 1 досега е в правомощията на кмета. С новото предложение се въвежда допълнителен критерий, определящ правомощията на съответния орган по ЗУТ, да бъде собствеността върху имота.
В териториалната компетентност на съответния регионален отдел „Национален строителен контрол“ попадат много общини. Тук се различаваме като становище от вносителите, че бяха създадени дирекции и отдели, които имат вече достатъчен капацитет по отношение на контрола на незаконното строителство, а в регионалните отдели „Национален и строителен контрол има ограничен брой служители, което води наистина до риск от неефективност или увеличение на щата, което означава и повече бюджетни разходи за ефективно изпълнение на контролните функции на тези отдели за национален и строителен контрол в съответните региони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам заявки.
За изказване от други парламентарни групи?
Заповядайте, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз си мислех, че дебатите ще бъдат поотделно за всеки законопроект, защото така щеше да има по-голяма яснота.
Първо, по Законопроект № 802-01-5, който е изготвен във връзка с това, че се намалява административната тежест при кандидатстване на лица, притежаващи легализирани дипломи от чужди учебни заведения, за да може ДНСК да изисква по служебен път тези удостоверения. Ние ще подкрепим този законопроект, тъй като той е нужен на бранша.
Ще взема отношение по Законопроект № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова и група народни представители.
Уважаеми колеги, Законът за устройство на територията за последните 17 години е променян 78 пъти – кърпен, дърпан. Това ясно показва, че е крайно необходимо приемането на нов Закон за устройство на територията, Закон за инвестиционното проектиране и строителството и да го наречем Закон за строителната индустрия. Такова е мнението и на Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране и Камарата на строителите в България.
По принцип направените предложения в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУТ целят отстраняване на пропуски в съществуващите разпоредби на ЗУТ съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите.
Ще започна с това какво е казано в Закона за Камарата на строителите, тъй като е свързано с основната тема. С него се цели, първо, идентифициране и прозрачност на дейността на лицата, извършващи строителство. Второ, подобряване управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и на качеството на изпълнение на съответните строежи. Трето, защита на интересите на потребителите на строителни услуги.
Във връзка с това всяка една сграда, независимо от нейната големина, трябва да отговаря на действащата нормативна уредба и на одобрените проекти, което се установява от правоспособни проектанти, контролни органи и строители, вписани в централния професионален регистър на строителя. С вписването в регистъра се гарантира получаването на качествен строителен продукт, тъй като строителите трябва да отговарят на всички законови изисквани, в това число да разполагат с изискващо се оборудване, необходим персонал за техническо ръководство, за контрол върху качеството на изпълнението на строителството, за съответствие на строителните продукти, които се влагат, а така също, което е много важно, за спазването на здравословни и безопасни условия на труд.
Всичко казано дотук води до извода, че е крайно време изключенията, дадени с разпоредбите на чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за обекти нискоетажно и допълващо застрояване, да отпаднат въобще. Това бе ясно изразено и на срещата, която ние, членовете на Камарата по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, проведохме с Управителния съвет на Камарата на строителите. Смятам, че на бранша може и трябва да се вярва, а и там има създадени условия за вътрешен контрол. По данни на Националния статистически институт в България има около 20 хиляди строителни фирми, от които само 5100 са регистрирани в Централния професионален регистър на строителя.
Споделям становището, че не може фирма да изпълнява строителни дейности, независимо от коя категория, ако не е вписана в Регистъра. Не може правилата да важат за 5100 фирми, а за останалите не. Това по принцип не е справедливо, изкривява пазара и дава възможност да процъфтява сивият сектор. Освен това масова практика е сега нискоетажно строителство да се изпълнява и от строителни бригади, които не плащат осигуровки и съответните данъци, което е в ущърб на националния бюджет. Това от своя страна нарушава и конкуренцията.
Също така смятам за нецелесъобразно предложената промяна в чл. 168, ал. 2 от ЗУТ, която предвижда за обектите от пета категория да бъде въведен строителен надзор. Фирмите, изграждащи обекти от тази категория, вече имат необходимия потенциал за ръководство и контрол, а така също и изграден административен капацитет по оформяне на необходимите документи по хода на строителството и до издаване на разрешение за ползване от общините. Това от своя страна ще оскъпи строителството и е в ущърб на възложителите на малки обекти.
Ние няма да подкрепим това изменение в Закона, защото считаме, че трябва всички предвидени промени да бъдат обсъдени и предвидени в два нови закона, за които споменах в началото на изказването си. Необходимо е на този етап да отпадне чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите и всички обекти от пета категория да се изпълняват от строители, регистрирани в Регистъра.
Прибързаното приемане на някои закони, както и на техните изменения и допълнения често води до допълнителни изменения, които да поправят грешките. Ние през последните месеци сме свидетели на много такива примери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Има ли реплики по изказването на господин Динков? Не виждам.
Други изказвания? Няма записани народни представители, не виждам и желаещи от залата.
Закривам обсъждането на петте законопроекта.
Както вече обявих, ще гласуваме поотделно всеки от законопроектите, които разгледахме в тази точка.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 802-01-5, внесен от Министерския съвет.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 854-01-21, внесен от народните представители Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков.
Гласували 151 народни представители: за 108, против 27, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 102, против 57, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Гласуваме последния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-41, с вносители – народният представител Александър Ненков и група народни представители.
Гласували 156 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
С това са приети и петте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
Заповядайте, госпожо Василева – започваме работа по тази точка.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Председател, ако позволите, процедура за допуск в залата. Моля да бъде подложено на гласуване господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за допуск в залата на заместник-министъра на околната среда и водите.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин заместник-министъра да заеме мястото си в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси на приетите на 3 май 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Общ проект – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Гласуваме заглавието на Закона и текстовете на § 1 и § 2, предложени от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Глави втора и“ се заменят с „Глава“ и думата „прилагат“ се заменя с „прилага“.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създава се ал. 10:
„(10) Мерките за прилагане на Регламент (ЕС) № 2017/852, въведени в Глави втора, седма и осма, се прилагат в съответствие с чл. 1, 3 – 5 и чл. 7 – 9 от същия регламент, като не се прилагат разпоредбите на чл. 4 (1) и (4), чл. 11, 12, 13 и 14 от същия регламент, относно отпадъци от живак и чл. 10 от същия регламент относно денталната амалгама.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по § 3? Не виждам заявки.
Гласуваме предложението на Комисията за текста на § 3.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4 Създава се чл. 3а:
„Чл. 3а. Физически и юридически лица могат да бъдат освободени от задълженията за регистрация, разрешаване и/или ограничаване съгласно Дял II, III, VI, VII, VIII и/или IX от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) за определени химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия в интерес на отбраната, при наличие на едно или няколко от следните обстоятелства:
1. предоставянето на информация относно производството, употребата или пускането на пазара за целите на отбраната на химично вещество в самостоятелен вид, в състава на смес или в изделие може да доведе до заплаха за националната сигурност;
2. липсата на алтернативни химични вещества или технологии може да доведе до загуба на способност за производство, поддръжка, ремонт или модернизация на отбранителен продукт, както и до нарушаване на дългосрочната сигурност на доставките за целите на производството, поддръжката, ремонта или модернизацията на такъв продукт;
3. може да се наруши способността на въоръжените сили на Република България да изпълнят своя задача;
4. може да се наруши задължение на Република България за ограничаване оповестяването на информация в областта на отбраната;
5. е необходимо да се осигури изпълнението на задължения на Република България, произтичащи от участието й в международни организации или политико-военни съюзи за колективна отбрана.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи народни представители.
Гласуваме текста на § 4 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по параграфи 5, 6 и 7 по Доклада? Няма.
Гласуваме посочените параграфи.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. Създава се нов чл. 6:
„Чл. 6. (1) Вносът на живак и смеси на живака съгласно Приложение I към Регламент (ЕС) № 2017/852 за употреба, разрешена в страната, се осъществява след съгласие от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Вносителят по ал. 1 или упълномощено от него лице подава до министъра на околната среда и водите формуляр за предоставяне на съгласие за внос по установен формат съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) № 2017/852.
(3) Към формуляра по ал. 2 се прилага информацията съгласно чл. 4 (1) от Регламент (ЕС) № 2017/852.
(4) При установени несъответствия или непълноти във формуляра по ал. 2 или в информацията по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице уведомява за това вносителя или упълномощеното от него лице в 10-дневен срок от датата на подаването на формуляра за внос. В тези случаи срокът по ал. 6 спира да тече.
(5) Вносителят или упълномощеното от него лице отстранява допуснатите несъответствия или непълноти във формуляра по ал. 2 или информацията по ал. 3 в 10-дневен срок от датата на получаването на уведомлението по ал. 4.
(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице предоставя съгласие за внос в 30-дневен срок от получаването на формуляра по ал. 2.
(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отказва предоставянето на съгласие за внос, когато след оценка на информацията по ал. 2 и ал. 3 се установи, че:
1. не са отстранени допуснатите несъответствия и непълноти, или
2. не е спазен срокът по ал. 5.
(8) Отказът по ал. 7 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) За обработката на формуляра по ал. 2 вносителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста, предложен за § 8, с който се създава нов чл. 6 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. Създава се нов чл. 7:
„Чл. 7. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да произвежда или да пуска на пазара нов продукт с добавен живак или да използва нов производствен процес, включващ употребата на живак или живачни съединения, подава до министъра на околната среда и водите уведомление, което съдържа данни за контакт с лицето и информацията по чл. 8 (3) от Регламент (ЕС) № 2017/852.
(2) Уведомлението и информацията по чл. 8 (3) от Регламент (ЕС) № 2017/852 се подават в един екземпляр на български език на хартиен и на електронен носител и в един екземпляр на английски език на хартиен и на електронен носител“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на § 9 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на параграфи 10 и 11 по Доклада.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. Член 7в се изменя така:
„Чл. 7в. (1) Министърът на околната среда и водите може да изготви проект на Национален план за прилагане на Конвенцията Минамата относно живака, подписана в Кумамото, Япония, на 10 октомври 2013 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 71 от 2016 г.), (ДВ, бр. 61 от 2017 г.), наричана по-нататък „Конвенцията“, съгласно чл. 20 от нея, както и да предлага неговата актуализация.
(2) Планът по ал. 1 се приема от Министерския съвет и се изпраща на Европейската комисия и на Секретариата на Конвенцията от министъра на околната среда и водите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 12? Не виждам.
Гласуваме текста на § 12 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 13, 14, 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има ли изказвания по докладваните текстове на параграфи 13, 14, 15 и 16 по Доклада? Не виждам заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението за текстове на параграфи 13, 14, 15 и 16 е прието.
Уважаеми народни представители, преди да обявя почивка, имам приятното задължение да прочета пред Вас едно лятно предложение, струва ми се.
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника Йордан Маринов – „Морето – най-голямото събитие“.
Заповядайте на откриването! Всички сте поканени.
Почивка – 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме работата.
Моля, започнете с представянето на § 17, уважаема госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17:
„§ 17. Създават се чл. 20а – 20д:
„Чл. 20а. (1) Освобождаване от прилагането на Дял II, III, VI, VII, VIII и/или IX от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) по чл. 3а се извършва въз основа на издадено разрешение.
(2) Компетентен орган за издаване на разрешението по ал. 1 е Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, наричан по-нататък „Междуведомствения съвет“.
(3) Условията, редът и сроковете за издаване, отказване, изменение, прекратяване и отнемане на разрешението по ал. 1, изискванията за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, както и информацията по чл. 20д, т. 2 се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава за срок, не по-дълъг от три години, и се прилага само за посочените в него случаи, видове и количества химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия и техните употреби. Срокът на разрешението може да се удължи еднократно за срок, не по-дълъг от срока, за който първоначално е издадено.
(5) В разрешението по ал. 1 се посочват мерките, които лицето следва да прилага за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
(6) Правата по разрешението не могат да се прехвърлят и преотстъпват, включително при преобразуване по чл. 261 от Търговския закон, освен при промяна на правната форма на лицето.
Чл. 20б. За издаване на разрешението по чл. 3а в Междуведомствения съвет се подава заявление по образец с приложени към него документи съгласно наредбата по чл. 20а, ал. 3.
Чл. 20в. (1) Междуведомственият съвет издава разрешение, когато се допуска освобождаване по чл. 3а и заявителят отговаря на условията за издаване на разрешение, определени с наредбата по чл. 20а, ал. 3.
(2) Междуведомственият съвет отказва издаването на разрешение, когато:
1. не се допуска освобождаване по чл. 3а;
2. заявителят не отговаря на някое от условията за издаване на разрешение, определени с наредбата по чл. 20а, ал. 3;
3. информацията в заявлението или в приложените към него документи е невярна;
4. информацията в заявлението или в приложените към него документи е непълна и не е предоставена в 7-дневен срок от датата на уведомяването за това.
(3) Междуведомственият съвет изменя разрешението при:
1. установена необходимост от промяна на мярка или добавяне на нова мярка в разрешението съгласно чл. 20а, ал. 5;
2. удължаване срока на първоначалното разрешение по чл. 20а, ал. 4.
(4) Междуведомственият съвет прекратява действието на разрешението по писмено заявление на лицето, на което е издадено разрешението.
(5) Междуведомственият съвет отнема разрешението, когато отпадне основанието за освобождаване по чл. 3а.
(6) Междуведомственият съвет незабавно уведомява Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Агенция „Митници“ във всеки случай на издаване, отказ, изменение, прекратяване или отнемане на разрешение и предоставя екземпляр от издаденото разрешение.
(7) Решенията на Междуведомствения съвет могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
Чл. 20г. (1) Междуведомственият съвет създава и поддържа регистър на издадените разрешения, който не е публичен.
(2) Регистърът съдържа:
1. номер и дата на разрешението;
2. наименование, седалище, представителство и адрес на управление на лицето, на което е издадено разрешение;
3. основание и дата на изменение, прекратяване и/или отнемане на разрешението;
4. забележки по вписаните обстоятелства.
Чл. 20д. Лицата, на които са издадени разрешения, са длъжни да:
1. спазват изискванията и мерките за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, определени с наредбата по чл. 20а, ал. 3 и в разрешението съгласно чл. 20а, ал. 5;
2. поддържат и ежегодно в срок до 31 януари да предоставят на Междуведомствения съвет информацията, определена с наредбата по чл. 20а, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 17.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, като в т. 1 относно ал. 4 думите „социално-икономически анализ“ се заменят с „икономика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18 с редакционната поправка в т. 1, която се предлага от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по § 19? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21:
„§ 21. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 – 3 се изменят така:
„(1) Министърът на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 3 – 9, 13, 14, 15 – 17а, 27 – 31 и 33, както и чл. 25, ал. 2, т. 1 с цел опазване на околната среда.
(2) Органите на държавен здравен контрол по Закона за здравето упражняват контрол в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2, 2а, 3, 7, 10, 14а, 18 – 22, 26 и 33, както и чл. 25, ал. 2, т. 2 с цел опазване на здравето на населението.
(3) Органите на държавния контрол по Закона за защита на растенията осъществяват контрол върху класифицирането, опаковането и етикетирането и информационните листове за безопасност на пуснатите на пазара и предназначените за износ продукти за растителна защита по реда на Закона за защита на растенията, в т. ч. забрани и ограничения за пестицидите с добавен живак по т. 8 от част А на приложение II към Регламент (ЕС) № 2017/852.“
2. В ал. 4 думите „чл. 25, т. 12“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 12“.
3. В ал. 5 думите „чл. 25, т. 11“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 11“.
4. В ал. 6 думите „чл. 25, т. 23“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 23“.
5. В ал. 7 думите „чл. 25, т. 24“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 24“.
6. В ал. 8 думите „чл. 25, т. 25“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 25“.
7. Създава се ал. 9:
„(9) В случаите по чл. 25, ал. 1, т. 32 председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол по реда на Закона за защита на потребителите и в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕС) № 2017/852.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 21.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24:
„§ 24. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 65:
„65. „Разрешена употреба“ е всяка употреба на живак, смеси на живак или живачни съединения, разрешена съгласно съответното законодателство на Съюза или българското законодателство, включително видовете употреба съгласно чл. 3, 4, 5, 7, 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 2017/852.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 24.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25:
„§ 25. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването в срок до 1 юли 2019 г. приема национален план относно мерките за постепенно прекратяване на употребата на дентална амалгама, съгласно чл. 10 (3) от Регламент (ЕС) № 2017/852.
(2) Националният план по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и в срок един месец от приемането му се изпраща на Европейската комисия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за § 25.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26:
„§ 26. В срок една година от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 20а, ал. 3 по предложение на министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната и министъра на икономиката.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 26.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28:
„§ 28. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 138 се създават ал. 7 и 8:
„(7) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което наруши изискванията на чл. 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ, L 137/1 от 24 май 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2017/852.“
(8) При повторно нарушение по ал. 7 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв.“
2. В чл. 150 ал. 2 се изменя така:
„(2) За извършване на превоз на опасни отпадъци, определен като незаконен, съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, за нарушаване на забраната за износ на отпадъци от живак по чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2017/852 или за нарушаване на забрана по чл. 98, физическите лица се наказват с глоба от 3000 до 15 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 250 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 28.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви за представянето на текстовете на Законопроекта, уважаема госпожо Василева.

Уважаеми колеги, продължаваме със следваща точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Вносител е Министерският съвет.
Доклад на Комисията по земеделието и храните ще представи госпожа Димова – имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, моля за процедура за допуск на доктор Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и Георги Алексиев – началник-отдел в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете допуснатите гости в залата.
Моля, продължете, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802 01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 юни 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие доктор Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров.
С промените се въвеждат национални мерки по прилагането на европейската регламентация, свързана с изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряване на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна техника. В тази връзка, в обхвата на Закона е включено пускането на пазара и надзора на пазара на двигатели с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника. Определен е редът за тяхното пускане на пазара.
На министъра на земеделието, храните и горите като компетентен орган по одобряване на типа и орган по надзора на пазара се възлага оправомощаването и нотификацията на техническите служби. Създава се постоянно действаща експертна комисия, която да подпомага министъра на земеделието, храните и горите при осъществяване на процедурите по одобряване на типа. Организацията на работа на Комисията ще се определя с наредби за всяко производство за одобряване.
Определен е редът за издаване или за отказ от издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа на всеки тип двигател с вътрешно горене.
Въведена е регламентация за национално одобряване типа на ремаркета и на сменяема прикачна техника, като условията и редът за одобряването и издаването на сертификатите ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
Освен това в обхвата на Закона са включени и превозните средства за всякакви терени и многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари. Условията и редът за тяхната регистрация ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите, а движението им ще става единствено по изключение и по реда, определен с наредбата по чл. 140, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.
Предвидено е Министерството на земеделието, храните и горите да създаде национален публичен електронен регистър, който ще замени съществуващата информационна база данни, като значително се разширява обхватът на информацията, която ще се поддържа.
Подробно са регламентирани дейностите по придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. Определени са изискванията и условията за издаване на разрешение за извършване на обучение на кандидатите, както и правомощията на контролиращия орган.
Предвидени са съответните административнонаказателни разпоредби.
С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се създава правно основание министърът на земеделието, храните и горите да издаде наредби за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България" заявиха, че регламентацията на дейностите по придобиване на правоспособност за работа с техниката е твърде подробна и следва да бъде уредена в подзаконов нормативен акт. Освен това петгодишният срок, предвиден за валидността на удостоверението за регистрацията на учебните форми за обучение за работа с техниката, е необосновано кратък.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи" също определиха като твърде детайлно регламентирането на обучението за работа с техниката. Изразиха опасение, че част от предложенията могат да доведат до увеличаване на административната и финансовата тежест, създаването на нова експертна комисия и таксите за издаване на сертификати.
Във връзка с отправените въпроси от Министерството отговориха, че няма да има увеличаване на административната и финансовата тежест, тъй като не се въвеждат нови такси, а за експертната комисия ще се използва наличният капацитет на Министерството. Относно сертификата за провеждане на обучения заявиха, че по-краткият срок е с цел поддържане нивото на умения за работа с техниката.
По отношение на включването в обхвата на Закона за превозните средства за всякакви терени и на многоцелевите извънпътни превозни средства обясниха, че предвид масовото навлизане на пазара на този тип техника, разнообразното й използване и многобройните инциденти с нея, е наложително да бъде регламентирано при какви условия и ред ще бъде регистрирана и пускана в употреба. Движението по пътищата, отворени за обществено ползване, ще се допуска само по изключение и по реда, определен за движението на колесните трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Имате думата за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, професор Бъчварова. Както обикновено, Вие ще откриете тези разисквания. Имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както вече стана ясно, промяната в Закона касае три основни направления.
Първото направление няма да коментираме, тъй като става въпрос за прилагането на Европейски регламент, свързан с граничните стойности на емисиите за газообразни и прахови замърсители, и ние, като страна – член на Европейския съюз, сме задължени да приложим в нашето законодателство именно тези промени и изисквания на Регламента.
Втората промяна касае разширяване обхвата на дейността на регистрацията на земеделска и горска техника със съответно техника, която досега не е била обект на регистрация. Проведе се дискусия. Разбира се, има пропуск в това, че АТВ-та или УТВ-та, или каквото и да било, няма кой да ги регистрира. По този закон ще бъдат реализирани намеренията на хората, които искат да регистрират в България този вид техника.
Тук, за съжаление, аз оставам с впечатление, че не е много ясно как наредбата, която съответно ще издава министърът на земеделието, а също така Наредбата по Закона за движение на пътищата на тези превозни средства, ще бъде реализирана и в какво време – съвместна наредба ли ще е, самостоятелна на Министерството на земеделието и храните за движението в републиканската пътна мрежа?! Това е нещо, което вероятно предстои да бъде обсъждано след приемането на Закона и едва ли има готовност за такава наредба, поради факта, че не беше дадена абсолютно никаква допълнителна информация за възможността тези превозни средства да използват и републиканската пътна мрежа.
Третият кръг въпроси, който се решава със Законопроекта, е свързан с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника. В началото на този раздел е казано, че министърът на земеделието и храните ще представи наредба и с нея, първо, ще се определят редът и начинът, ще се издават удостоверенията за правоспособност и ще се осъществява контрол по дейността.
Нашите възражения по отношение на процедурните правила са свързани, първо, с факта, че удостоверенията се издават за пет години, което е доста сериозно разминаване с удостоверения, които се дават за останалите превозни средства. Защо за пет години? Това, че навлиза нова техника на пазара, едва ли е основание удостоверението да бъде издавано за пет години и след това отново да бъде преиздавано.
Другото възражение, което имаме, и съответно между първо и второ четене ще предложим, е свързано с изискванията, които операторите или обучителите трябва да изпълнят, за да могат да създадат предпоставки за осъществяване на обучителния процес. Мисля, че е излишно да се каже, че температурата в помещението трябва да е 18 градуса или да има дневна светлина, да има нощно осветление, да има вентилация. Всичко това, разписано в един закон, ми се струва малко пресилено, още повече че наредбата би следвало да уточни точно тези въпроси.
Факт е, че в Народното събрание има различни системи и практики по отношение на подзаконовата нормативна уредба, но когато в Закона се разписват прекалено подробно изисквания, струва ми се, че не е добра практика.
В заключение искам да кажа, че ние ще подкрепим Законопроекта, между първо и второ четене ще направим предложения, които да създадат предпоставки – особено в частта по обучение да бъдат в съответствие с възможността обучителите да си изпълняват задълженията, а също така и да се регламентира издаването на удостоверения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, № 802 01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Заповядайте за отрицателен вот.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, тъй като с промените в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника се увеличава административната тежест спрямо българските граждани, първо.
Второ, няма капацитет институцията, която предлагате, да извършва тази регистрация и контрол.
И трето, Вие отново използвате с промени в Закона да наложите форма на репресия от страна на държавата към добросъвестни български граждани, без да е ясно, че това законодателство гарантирано ще бъде стабилно за дълъг период от време.
С тези промени, ако между първо и второ четене не чуете гласа на експертите, ще създадете допълнително хаос в администрацията. Тази администрация, която българските граждани очакват да се намали като състав, Вие ще наложите да бъде разширена, защото всъщност Вие разчитате на администрацията и нейните семейства да Ви подкрепят по време на избори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Това беше неговият отрицателен вот.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, В ОБЛАСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА СПЪТНИКОВА НАВИГАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
Законопроектът беше представен от Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Дългосрочното сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на спътниковата навигация е от общ интерес, като Швейцария участва пряко в програмите „Галилео“ и EGNOS. Секторите, в които се извършват дейности за сътрудничество, са радиочестотен спектър, научноизследователска дейност и обучение, възлагане на обществени поръчки, сътрудничество в областта на промишлеността, права на интелектуална собственост, контрол на износа, търговия и развитие на пазара, стандарти, сертифициране и регулаторни мерки, сигурност, обмен на класифицирана информация, обмен на персонал и достъп до услуги.
Споразумението не засяга институционалната независимост на Европейския съюз да регулира европейските програми за Глобалната навигационна спътникова система, нито структурите, създадени за тази цел.
С Решение № 778 на Министерския съвет от 2013 г. е одобрено Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация и е упълномощен посланикът и постоянният представител на Република България към Европейския съюз да го подпише от името на Република България при условие на последваща ратификация. Споразумението е подписано на 18 декември 2013 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
На свое редовно заседание, провело се на 6 юни 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Законопроектът беше представен от господин Желяз Енев, директор на дирекция „Икономическа политика и насърчаване“ в Министерството на икономиката. На заседанието също присъства и господин Емил Коматичев, държавен експерт в дирекция „Икономически политики за насърчаване“ в Министерството на икономиката.
Настоящият Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки и Конфедерация Швейцария е по повод резолюции на Съвета по въпросите на космическото пространство и по-специално резолюция „Европейска космическа политика“, приета на 22 май 2007 г., и резолюция „Развитие на Европейската космическа политика“, приета на 29 септември 2008 г., в които Европейският съюз, Европейската космическа агенция (ЕКА) и членуващите в тях държави се посочват като трите основни фактора за европейската космическа политика, както и резолюция „Глобални предизвикателства: пълноценно използване на европейските космически системи“, приети на 25 ноември 2010 г.
Разработването на Глобална навигационна спътникова система, проектирана специално за граждански цели, както и дългосрочното сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки и Швейцария в областта на спътниковата навигация е от общ интерес, като Швейцария участва пряко в програмите „Галилео“ и EGNOS още при етапите на тяхното определяне. Сектори, в които се извършват дейности за сътрудничество в областта на спътниковата навигация и отчитането на времето, са радиочестотен спектър, научноизследователска дейност и обучение, възлагане на обществени поръчки, сътрудничество в областта на промишлеността, права върху интелектуалната собственост, контрол на износа, търговия и развитие на пазара, стандарти, сертифициране и регулирани мерки, сигурност, обмен на класифицирана информация, обмен на персонала и достъп до услуги.
С цел да защитят европейските програми за Глобална навигационна спътникова система от заплахи, като злоупотреби, смущения, прекъсване и недобронамерени действия, страните предприемат всички възможни мерки, за да гарантират непрекъснатостта, безопасността и сигурността на услугите за спътникова навигация и свързаните с тях инфраструктура и критични активи на своята територия. За тази цел Швейцария своевременно приема и прилага в рамките на своята юрисдикция и в съответствие със своето национално законодателство процедури и мерки, които осигуряват равностойна степен на сигурност и безопасност, като мерки, приложими в Европейския съюз по отношение на защитата, контрола и управлението на чувствителни активи, информация и технологии на европейските програми за Глобални навигационни спътникови системи с държави членки, с които е сключила двустранни споразумения за целта.
Швейцария участва във финансирането на европейските програми за Глобални навигационни спътникови системи. Вноската ѝ се изчислява въз основа на коефициента на пропорционалност, който се получава чрез определяне на съотношението между брутния вътрешен продукт на Швейцария по пазарни цени и сумата на брутните вътрешни продукти по пазарни цени на държавите членки. За периода 2008 – 2013 г. вноската на Швейцария в европейските програми за Глобални навигационни спътникови системи възлиза на 80 млн. 50 хил. 870 евро. За периода 2014 г. и следващите години вноската на Швейцария се плаща ежегодно.
С Решение № 778 на Министерския съвет от 2013 г. е одобрено Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация и е упълномощен Димитър Цанчев – посланик и постоянен представител на Република България към Европейския съюз, да го подпише от името на Република България при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 18 декември 2013 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от заместник министъра на икономиката Лъчезар Борисов.
Основание за подписване на Споразумението е Резолюция „Глобални предизвикателства: пълноценно използване на европейските космически системи“, приета на 25 ноември 2010 г., с която Европейската комисия и Европейската космическа агенция се приканват да улеснят процеса за участието на държави членки, които не са едновременно членки на Европейския съюз и Европейската космическа агенция, във всички етапи на програмите за сътрудничество. Разработването на глобална навигационна система, проектирана специално за граждански цели, както и дългосрочното сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Швейцария, от друга, в областта на спътниковата навигация, е от общ интерес. Швейцария участва пряко в програмите „Галилео“ и EGNOS още при етапите на тяхното определяне.
Целта на настоящото споразумение е да насърчи, улесни и задълбочи дългосрочното сътрудничество между страните в областта на спътникова навигация под граждански контрол и по специално участието на Швейцария в европейските програми за глобална навигационна система. За насърчаване и постигане на целите на Споразумението, когато е целесъобразно, страните си сътрудничат по всички възникващи въпроси, свързани с глобалната навигационна система, най-вече в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване, Международната морска организация и Международния съюз по далекосъобщенията.
Секторите, в които се извършват дейности за сътрудничество в областта на спътниковата навигация и отчитането на времето, са радиочестотен спектър, научноизследователска дейност и обучение, възлагане на обществени поръчки, сътрудничество в областта на промишлеността, права върху интелектуална собственост, контрол на износа, търговия и развитие на пазари, стандарти, сертифициране и регулаторни мерки, сигурност, обмен на класифицирана информация, обмен на персонал и достъп до услуги.
За периода 2008 – 2013 г. вноската на Швейцария в европейските програми възлиза на 80 млн. 50 хил. и 870 евро. За периода 2014 г. и следващите години вноската на Швейцария се плаща ежегодно.
Представители на Швейцария получават покана да участват като наблюдатели в комитетите, създадени за управлението, развитието и изпълнението на дейностите в рамките на европейските програми за глобална навигационна система, съгласно съответните разпоредби и процедури и без право на гласуване.
Всяка страна може след консултации в рамките на Съвместния комитет да вземе съответните предпазни мерки, включително прекратяване на една или няколко дейности за сътрудничество, ако прецени, че в отношенията между страните вече не е гарантирана равностойна степен на контрол на износа или сигурност.
Споразумението влиза в сила на първия ден от втория месец след датата на последната нотификация за одобрението му от страните, което се извършва съобразно техните вътрешни процедури. То се сключва за неопределен срок. По отношение на частите от Споразумението, попадащи в областта на компетентност на Европейския съюз, Швейцария и Европейския съюз се договарят да го прилагат временно от първия ден на месеца, последващ датата на втората нотификация за одобрение.
Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет Проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Кънев, допустимо е предложението, което ще направите сега.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, на основание чл. 80 от нашия правилник правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерацията Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г., да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други предложения?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме направеното предложение Ратификацията да се приеме и на второ гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Моля, прочетете Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, подписано на 18 декември 2013 г. в Брюксел, Кралство Белгия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за ратификация на второ четене и току-що изчетеното решение на трибуната от господин Кънев.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВСЕОБХВАТНО И ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Има доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преди Доклада – процедура. Заповядайте, адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на заместник-министъра на външните работи Тодор Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, адмирал Манушев.
Гласуваме първо допуска до залата на заместник-министъра.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра да присъства в залата.
Заповядайте, господин Вигенин, да представите Доклада на Водещата комисия по тази ратификация. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН:
ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, моля за тишина в залата и уважение към докладчика.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: По-скоро уважение към Армения, защото това споразумение е важно за тях.
„На свое редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Юрий Щерк – заместник-министър на външните работи. На заседанието присъстваха и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи, и господин Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в същото министерство.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото споразумение, подписано на 24 ноември 2017 г. в Брюксел.
До този момент отношенията между Европейския съюз и Република Армения се уреждат със Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, което е в сила от 1 юли 1999 г. Настоящото споразумение е всеобхватен и амбициозен формат за партньорство и отчита новите глобални политически и икономически интереси, споделени от двете страни.“ (Шум и реплики.)
Госпожо Председател, предлагам да прекъснем за малко, докато колегите се успокоят – довършат двустранните си разговори, за да можем да продължим Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, моля Ви за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: „Предвижда се влизането в сила на Споразумението да се превърне в основа за по-голяма политическа и икономическа ангажираност на Европейския съюз с Армения, и в частност – на България с Армения. Очаква се да се увеличат движението на стоки, услуги и инвестиции между Европейския съюз и Армения и това да допринесе за икономическото и социално развитие на Армения. Също така следва засиленото сътрудничество в сферата на свободата, сигурността и правосъдието да доведе до укрепването на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи в Армения и да установи засилено търговско-икономическо сътрудничество и подобряването на мобилността и връзките между хората.
В Споразумението се включват клаузи, посветени на сътрудничеството между Европейския съюз и Република Армения в областта на осъществяването на вътрешните реформи, външната политика и политиката на сигурност, включително в областта на миграцията, предотвратяването на кризи и управлението на конфликти, противодействието на тероризма, борбата с организираната престъпност и корупцията, противодействието на разпространението на оръжия за масово унищожение, контрола на износа на малките оръжия и лекото въоръжение и други.
Също така се предвижда да се задълбочи сътрудничеството в сферата на транспорта, енергетиката и ядрената безопасност, околната среда, изменението на климата, данъчното облагане, образованието и културата, заетостта и социалните въпроси, банковото и застрахователното дело, промишлената политика, селското стопанство и развитието на селските райони, туризма, научноизследователската дейност и иновациите и минното дело.
Споразумението съдържа и важни ангажименти в няколко области на търговската политика, които се очаква да доведат до подобряване условията на двустранна търговия между Европейския съюз и Армения, при пълно отчитане на задълженията на Армения като член на Евразийския икономически съюз. Те следва да осигурят по-добра регулаторна среда за икономическите оператори в области, като търговията със стоки, услуги, учредяването и управлението на дружества, движението на капитали, обществените поръчки, права върху интелектуалната собственост, устойчиво развитие и конкуренцията.
В мотивите по Законопроекта се посочва, че в редица области Споразумението има за цел също да сближи постепенно арменското право с достиженията на правото на Европейския съюз.
Република Армения и Република България са в традиционно добри отношения, които се развиват както на двустранна и многостранна основа, така и в рамките на Европейската политика за съседство и инициативата „Източно партньорство“. Източното партньорство остава приоритет по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз като средство за укрепване на стабилността, сигурността и икономическия напредък в Източна Европа и Южен Кавказ. В тази връзка в мотивите се посочва, че по време на държавно посещение на президента Румен Радев в Армения, осъществено в периода 12 – 13 февруари 2018 г., е поет ангажимент България да ратифицира Споразумението в рамките на Българското председателство.
В последвалата дискусия председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове попита доколко политическите промени в Армения ще допринесат или затруднят реалното изпълнение и прилагане на това споразумение. Господин Щерк в отговор изрази мнение, че към момента няма основания да се смята, че смяната на правителството в Армения ще се отрази негативно върху изпълнението на Споразумението, а напротив. По неговите думи новото правителство в Армения е препотвърдило външнополитическия курс на страната за сътрудничество и сближаване както с Европейския съюз, така и за запазване на тесни отношения с Русия и поради това не следва да се очакват затруднения по изпълнението на Споразумението.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 юни 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна.
На заседанието присъства заместник-министърът на външните работи господин Юрий Щерк, който представи Законопроекта.
Целите на настоящото споразумение са: засилване на всеобхватното политическо и икономическо партньорство между страните по Споразумението; укрепване на рамката на политическия диалог във всички области от взаимен интерес; допринасяне към укрепването на демокрацията и към политическата, икономическата и институционалната стабилност в Република Армения; насърчаване, опазване и укрепване на мира и стабилността както в региона, така и в международен план; повишаване на сигурността на границите и насърчаване на трансграничното сътрудничество и добрите междусъседски отношения; засилване на сътрудничеството в областта на свободата, сигурността и правосъдието с цел укрепване принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека и основните свободи; засилване на мобилността и междуличностните контакти; подпомагане на усилията на Република Армения за развиване на икономическия й потенциал посредством международно сътрудничество, включително чрез сближаване на законодателството й с постиженията на правото на Европейския съюз; установяване на засилено търговско сътрудничество; създаване на условия за все по-тясно сътрудничество в други области от взаимен интерес.
Настоящото споразумение се сключва за неограничен срок.
След гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, без „против“ и един „въздържал се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, адмирал Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект, който подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Юрий Щерк – заместник-министър на външните работи, както следва:
Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, беше подписано на 24 ноември 2017 г. в Брюксел.
Понастоящем отношенията между Европейския съюз и Република Армения се основават на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, което е в сила от 1 юли 1999 г. Новото споразумение е всеобхватен и амбициозен формат за партньорство и взема предвид новите глобални, политически и икономически интереси, споделяни от двете страни.
В Споразумението са включени клаузи относно сътрудничеството между Европейския съюз и Република Армения в областта на осъществяването на вътрешните реформи, външната политика и политиката на сигурност, включително в областта на миграцията, предотвратяването на кризи и управлението на конфликти, противодействието на тероризма, борбата с организираната престъпност и корупцията, противодействието на разпространението на оръжия за масово унищожение, контрола на износа на малките оръжия и лекото въоръжение и други.
Споразумението съдържа също така разпоредби относно сътрудничеството в редица области, сред които тези на транспорта, енергетиката и ядрената безопасност, околната среда, изменението на климата, данъчното облагане, образованието и културата, заетостта и социалните въпроси, банковото и застрахователното дело.
То съдържа обширен дял, посветен на търговията, в който са посочени важни ангажименти в няколко области на търговската политика. Тези ангажименти ще подобрят условията за двустранна търговия между Европейския съюз и Армения, като същевременно в пълна степен се отчитат задълженията на Армения като член на Евразийския икономически съюз. Те ще осигурят по-добра регулаторна среда за икономическите оператори в области, като търговията със стоки и услуги, учредяването и управлението на дружества, движението на капитали, обществените поръчки, правата върху интелектуалната собственост, устойчивото развитие и конкуренцията. В редица области Споразумението има за цел също да сближи постепенно арменското право с достиженията на правото на Европейския съюз.
Отношенията на Република България с Армения са традиционно добри и се характеризират със задоволителен интензитет на високо равнище. Те се развиват постъпателно както на двустранна и многостранна основа, така и в рамките на европейската политика за съседство и инициативата „Източно партньорство”.
Към момента Естония е единствената държава – членка на Европейския съюз, която е ратифицирала Споразумението, като процесът на ратификацията е протекъл в рамките на Естонското председателството на Съвета на Европейския съюз. Армения също е приключила успешно ратифицирането на Споразумението. Очаква се като позитивен знак ратифицирането на Споразумението от страна на България да се осъществи в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Споразумението ще се прилага в цялата му пълнота след ратификацията му от всички страни – членки на Европейския съюз.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, адмирал Манушев.
Отривам разискванията. Има ли изказвания? (Шум и реплики.)
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, при това единодушие смятам, че е редно да предложим на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г., да бъде гласуван и на второ четене. По този начин ще спазим и традицията България да е една от първите страни, които ратифицират този тип споразумения със страните от Източното партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме току-що направеното предложение Ратификацията да бъде гласувана на второ четене.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има ли изказвания? Няма.
Господин Вигенин, ще представите ли решението?
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам Законопроектът за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г., да бъде гласуван на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Господин Вигенин, заповядайте отново на трибуната.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трябва да си пооправим процедурите малко, уважаеми колеги народни представители!
„На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейските общности за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.“
Смятам, уважаеми колеги, че мога да спестя всички обяснения, тъй като те са същите като на първо четене, и просто да предложа да гласуваме на второ четене. (Смях, шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Вигенин, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, понеже много рядко Комисията по европейски въпроси е водеща по тези законопроекти и някои неща не ги доизпипват.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, подписано на 24 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Вече е изчетен Законопроектът с член единствен.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на току-що предложения законопроект.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и Законопроекът за ратификация на второ четене.

Пристъпваме към следващата точка от днешния дневен ред:
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012 – 2020).
Започваме с докладите.
Първо ще чуем Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да представя Доклада, правя процедурно предложение по чл. 49, ал. 2 за допуск. Моля да бъдат допуснати госпожа Христина Христова – заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, и госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме направеното предложение за допуск да бъдат допуснати госпожа Христова и госпожа Иванова.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля гостите да бъдат поканени в залата.
Продължете, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 31 май 2018 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 –2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, и госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Секретариата.
От името на вносителя Докладът беше представен от госпожа Росица Иванова.
Административният мониторингов доклад е в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020).
Всяка година Министерският съвет внася доклад в Народното събрание, който представя резултатите от изпълнението на плана за действие към Националната стратегия. Докладът е изготвен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси въз основа на информацията, която е подадена от институциите, като се отчита напредъка по заложените мерки и дейности по шестте приоритета на Националната стратегия, а именно: образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, култура, върховенство на закона и недискриминация. В приложение, за информация, са представени и отчетите за изпълнението на общинските планове за действие по приетите 28 областни стратегии. Административният мониторингов доклад за 2017 г. включва и изготвен от БАН „Анализ и експертна оценка за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите“.
Госпожа Иванова отбеляза, че е разработена Система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия. Тази система ще започне да функционира през 2019 г. и има за основна цел да подпомогне интеграционните политики чрез регулярно и системно информационно осигуряване, наблюдение, оценка и контрол на постиженията, неуспехите от провежданата Стратегия и други интервенции, насочени към подобряване на ситуацията на ромите в България.
В Доклада за 2017 г. е залегнала и информация от Комисията за защита от дискриминация относно подадените жалби и образуваните преписки по етнически признак. Госпожа Иванова акцентира на проблемите при преброяване на населението, свързани с попълването на анкетните карти за етническа принадлежност. Тя подчерта, че с цел идентифициране на всички заинтересовани страни, имащи отношение към интеграционната политика, е изготвена Национална ромска платформа и е създаден регистър с неправителствени организации, които работят по проблемите на ромската общност.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Васил Антонов, Стоян Мирчев, Валентина Найденова и Красимир Велчев, които изразиха мнения по Доклада и зададоха въпроси към госпожа Росица Иванова. Акцент в обсъждането беше поставен на проблемите, свързани с битовата престъпност, и необходимостта от превенция от страна на органите на Министерството на вътрешните работи: със самоопределянето по етническа принадлежност, с включването на ромските деца в образователната система, със здравната профилактика на ромското население и търсенето на решения за създаване на устойчива трудова заетост. Изказани бяха и мнения, че представеният доклад е формален и заложените мерки не решават конкретните проблеми на ромската общност. Госпожа Иванова отговори на поставените въпроси, като заяви, че проблемът с интеграцията на ромите е не само етнически, а е част и от дългосрочната борба със социалното изключване и с проблемите, свързани с бедността.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека със 7 гласа „за”, 4 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека предлага и проект за решение на Народното събрание.“
Госпожо Председател, ако трябва да прочета и Проекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 –2020).“ Благодаря, колеги, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Виждам, че вицепремиерът Валери Симеонов не е тук, като отговарящ за ресора. Процедурата ми е да го поканим, не за друго, не защото се заяждам с това, че го няма. Сигурно не е длъжен да присъства на всички разисквания, но това, което ще се развива оттук нататък, е един дебат за това има ли наистина реална интеграция и има ли системи и механизми в държавата, които по някакъв начин да наблюдават и да управляват тази интеграция. Тъй като и в доклада, който чухме сега, и в доклада на нашата комисия, който ще чуем по-късно, който пък е с отрицателно становище към точката, се говори за липса на такива. Според мен присъствието на Валери Симеонов е необходимо, просто защото ние трябва, за да не бъде формална тази точка и, за да не мине просто през залата и да си замине с някакво гласуване от едната и от другата страна, присъствието му е необходимо, за да набележим някакви мерки към това реално управлението да свърши нещо по отношение на интеграцията. Затова формално процедурата ми е, ако не на четенето на самите доклади, да поканим господин Симеонов на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Ще бъде поканен вицепремиерът Симеонов.
Продължаваме с докладите.
Ред е на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, господин Борисов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 май 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката; госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет; експерти от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и от Министерството на образованието и науката.
Административният мониторингов доклад бе представен от госпожа Росица Иванова. Докладът е изработен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси въз основа на информация, получена както от министерствата, които имат отговорности по изпълнението на планираните мерки по приоритетите в Стратегията, така и от областните администрации. Докладът отчита напредъка за 2017 г. по изпълнение на мерките от Националния план за действие за изпълнение на Стратегията. Към него е приложен и изготвен от Българската академия на науките „Анализ и експертна оценка за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите“. Представени за информация са и отчетите за изпълнението на общинските планове за действие по приетите 28 областни стратегии.
След проведено гласуване с резултат 8 гласа – „за”, без „против” и 10 гласа – „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме Административния мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Борисов.
Следва доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доктор Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването, господин Кирил Ананиев, заместник-министрите на здравеопазването – доктор Бойко Пенков, госпожа Жени Начева, госпожа Светлана Йорданова; заместник-министър председателят по икономическата и демографската политика и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси – господин Валери Симеонов; и други гости.
Разглежданият доклад беше представен от госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Тя информира членовете на Комисията, че изготвеният доклад е структуриран в няколко части. Първата част обхваща изпълнение по приоритети на национално ниво, втората част представлява анализ, изготвен от Българска академия на науките, за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите, третата част представя изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020) по области в Република България.
По приоритет „Здравеопазване“ са реализирани редица мерки, насочени към осъществяването на оперативна цел „Осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми“. Реализираните мерки включват оказване на медицинско обслужване сред ромското население чрез мобилни кабинети, провеждане на беседи и разпространяване на здравно-информационни материали, както и на разяснителни кампании за значението на профилактиката.
Важно е да бъде отбелязана и дейността на здравните медиатори, които подпомагат ромското население в населените места, така и медицинските специалисти, които обслужват това население.
В изложението си госпожа Росица Иванова посочи, че през отчетния период не се наблюдава напредък в насока намаляване на социалните неравенства сред ромското население. Като положителни промени тя изтъкна разширяването на обхвата на задължителни имунизации сред ромските деца и намаляването на детската и майчина смъртност.
В заключителната част на разглеждания доклад са отчетени отрицателни тенденции и проблеми от общините в Република България като: висок процент на здравно неосигурени лица сред ромското население; ниска здравна култура; липса на избор на личен лекар.
Някои общини отчитат необходимост от повече здравни медиатори за работа вътре в общността за повишаване на здравната информираност, в същото време общините предлагат да се ревизира ефективността на законовите мерки, така че да има повече практически ефект от наказателна санкция за съжителство с малолетни и непълнолетни, както и при последващи раждания в ранна възраст.
Професор Ивайло Търнев – член на Управителния съвет на Национална мрежа на здравните медиатори, изтъкна като положителна държавна политика, продължаваща вече 11 години, провеждането на здравно-медиаторска програма сред ромското население. Той предложи да бъде приета специална наредба, регулираща дейността на здравните медиатори.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 9, без „против“, „въздържали се“ – 7, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020, № 802 00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Стоянова.
Следва доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Господин Гьоков, заповядайте да представите този доклад.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЬОКОВ:
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 30 май 2018 г., разгледа и обсъди Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На заседанието присъстваха госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет (НССЕИВ), госпожа Даниела Николова – експерт в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, господин Искрен Ангелов – началник на отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ в Министерството на труда и социалната политика, представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Докладът представи госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Докладът съдържа резултатите от постигнатото през 2017 г., както и информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), в приложение са посочени резултатите от дейностите за изпълнение на областните стратегии и на общинските планове за действие. В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада информацията за напредъка по Приоритет „Заетост”.
Водещата институция за постигане целите на приоритета е Министерството на труда и социалната политика, чиято политика се ръководи от принципите за недопускане на дискриминация и осигуряване на условия за равни възможности и равно третиране на всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност. Тя е част от политиката за борба с бедността и социалното изключване.
Активната политика за подпомагане на социално икономическата интеграция на етническите малцинства и други уязвими групи в неравностойно положение на пазара на труда се реализира от Агенцията по заетостта чрез годишни планове за подпомагане интеграцията на лицата от ромската общност, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда”.
Докладът съдържа отчет за резултатите от изпълнение на мерките, насочени към подобряване на достъпа на ромите до пазара на труда, които са една от най-уязвимите групи на пазара на труда. Проблемите при трудовата им реализация са свързани с ниската мотивация и активност за търсене на работа, липсата или недостатъчна образователно-квалификационна характеристика за заемане на обявени свободни работни места, както и липсата на трудови навици.
За подобряване пригодността за заетост и квалификация на безработните роми, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда”, за 2017 г. в различни дейности са включени повече от 27 хил. лица, което е повече от планираните 17 хил., от които мотивирани за активно поведение на пазара на труда – 15 168 лица, включени в индивидуални и групови форми за професионално ориентиране – 9777 лица, включени в обучение за придобиване на професионална квалификация и/или ключови компетентности – 2086 лица. Констатира се тенденция през последните години за увеличаване на броя на наетите роми на първичния пазар на труда, което е показател за положителна промяна на качеството на работната сила и промяна в нагласите на работодателите спрямо представителите на ромската общност.
В дейности по насърчаване на предприемачеството, стартиране и управление на собствен бизнес включително обучения за придобиване на предприемачески умения през 2017 г. са включени 118 лица при планирани 92.
За насърчаване на социалния и граждански диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите през 2017 г. са проведени 389 срещи с ромски лидери и организации по места при планирани 150 срещи.
През 2017 г. здравните медиатори са 215 в 115 целеви общини. Въвеждащото обучение за новите здравни медиатори се провежда, като всяка календарна година броят на здравните медиатори се увеличава, като новоназначените лица на тази длъжност се обучават по програма и преподаватели от Факултета по обществено здраве – (ФОЗ), към Медицински университет – София.
В рамките на обучителната програма здравните медиатори се запознават с нормативната база и системата на здравните услуги в България, правата и задълженията на пациентите, както и да получат информация относно основни заболявания. След преминаване на обучението и полагане на изпит получават сертификат от Факултета по обществено здраве, като придобиват професионална квалификация „здравен медиатор“.
Здравните медиатори работят по здравни програми и проекти с основен фокус – уязвимите групи от ромски произход, като подпомагат работата на регионалните здравни инспекции, общопрактикуващите лекари и общините. За поредна година се провеждат специализирани трудови борси за насърчаване трудовата реализация на ромите, като през 2017 г. са проведени 4 такива борси, в резултат на които 211 търсещи работа лица от ромски произход са назначени на работа.
През 2017 г. в различни форми на обучение и заетост по Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г. са включени 3119 младежи от ромската общност.
Докладът акцентира върху проблемите относно заетостта на ромите и сочи, че независимо от наблюдаваната положителна тенденция за увеличаване броя на наетите на първичния пазар на труда, основните, а понякога и единствените възможности за устройването им на работа, са сезонните работни места и програмите за заетост и обучение.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Галя Василева, Георги Гьоков и Надя Клисурска.
Докладът беше подкрепен от парламентарната група на ГЕРБ. Становището на парламентарната група на „БСП за България” е, че няма напредък в интеграцията на ромите и всяка година се задълбочават разликите между ромите и останалите граждани на държавата.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаеми колеги, предстои да се запознаете с още четири доклада. С това ще продължи работата ни утре, след което ще има и разисквания.
С това днес пленарното заседание приключва.
Закривам заседанието.

Утре в 9,00 ч. е следващото редовно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков