Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Eмил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, добър ден!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена допълнителна точка в седмичната Програма за работа на Народното събрание – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Крум Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г. Предлагам точката да бъде първа точка за петък, 15 юни 2018 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към продължение на точката:
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ 2012 – 2020 г.
Вносител е Министерският съвет на 3 май 2018 г.
Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Веселинов, заповядайте.
Засечете времето на господин Веселинов, защото си е забравил картата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 10 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Малина Крумова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерския съвет, експерти от Секретариата на Съвета и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителя Докладът бе представен от госпожа Росица Иванова.
Административният мониторингов доклад е внесен в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите. Докладът отчита напредъка по изпълнение на плана за действие по националната стратегия за 2017 г. Докладът е изработен въз основа на подадените отчети за извършена дейност на отговорните институции и обобщен от секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е консултативен и координиращ орган, който подпомага Министерския съвет в разработване и провеждане на държавната политика по етническите и интеграционни въпроси.
В Доклада са отчетени мерките, финансирани от държавния бюджет, както и на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, и други програми, чието изпълнение е предприето през 2017 г. по отделните приоритети на Стратегията. Представени са за информация и отчетите от общините за изпълнението на общинските планове за действие по приетите областни стратегии, както и изготвения от БАН „Анализ и експертна оценка за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите“. В заключението е представена обобщена информация по изпълнението на общинските планове за действие по отделните приоритети, в които са отчетени обективната обстановка, проблемите, тенденциите и предложенията за решения, които са направени от някои от общините.
В хода на дискусията изказалите се народни представители обърнаха внимание на важността от конкретните мерки, които ще бъдат предприети за изпълнение на Стратегията, както и на необходимостта от по-добър анализ на резултатите от тях. Като проблемни бяха отчетени сферите на образованието, здравеопазването, битовата престъпност и подобряване на жилищните условия. Отчетена бе необходимостта от подобряване на координацията и контрола при разходване на средствата в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие, за да се постигнат реални практически резултати, които да доведат до подобряване на положението на българските граждани в неравностойно положение. Поставени бяха и конкретни въпроси, на които отговориха представителите на Съвета и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Административния мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – господин Атанасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 май 2018 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, и госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Секретариата на Министерски съвет. Докладът беше представен от госпожа Росица Иванова. Тя подчерта, че Административният мониторингов доклад е в съответствие с Решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегията за интегриране на ромите.
Разработена е система за мониторинг, оценка и контрол по нейното изпълнение. Основните приоритети, разгледани в настоящия доклад на национално ниво, са: образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, върховенство на закона и недискриминация, и култура. В разработването, изпълнението и отчитането на мерките участват широк кръг от институции на изпълнителната и местната власт, както и организации, работещи за интеграцията на ромите по места.
За изпълнението на мерките по Плана за действие за 2017 г. Българската академия на науките предоставя изготвен „Анализ и експертна оценка за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите“.
В приложение към Доклада е предоставена информация и за изпълнението на областните стратегии и общинските планове за действие. Акцентът е насочен към превенция и работа в общността, особено с деца и младежи, с цел формиране на социални умения и възможности за тяхната социализация и реализация. Осъществен е напредък в усилията за изучаване на българския език от деца, на които той не е майчин. Отчетено е мотивирането на младежите с основно и средно образование или безработни да продължат обучението си в други сфери, или да започнат работа.
Вносителят подчерта, че анализът на събраните данни ще бъде взет под внимание при разработване и актуализиране на стратегически и програмни документи, както и политически решения, които се отнасят към интеграцията на ромите. Положителна практика е работата на трудовите борси и развитието на трудовото медиаторство.
В частта, която е от компетенциите на Комисията, е отчетено, че Министерството на младежта и спорта ежегодно изпълнява програми, насочени към различни целеви групи, без фокус към определена етническа група или ограничения. Изпълнени са проекти и инициативи за интегрирането на малцинствени групи чрез включването им в спортни дейности, откриване на млади спортни таланти от техните среди и утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез спорт.
В последвалата дискусия народният представител Весела Лечева изрази становище и постави въпроси относно липсата на видими резултати от изпълнението на мерките по изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите, както и за начина на разходване на финансовите средства, предназначени за интеграцията на ромското население.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Комисията по културата и медиите ще представи доклад.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
На свое редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 31 май 2018 г., беше обсъден Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
В заседанието участваха представители от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси при Министерския съвет: Росица Иванова – секретар, Даниела Николова – държавен експерт, Никола Петков – главен експерт; от Министерството на културата Силва Хачерян – началник на отдел „Международно сътрудничество и регионални дейности“.
Административният мониторингов доклад беше представен от госпожа Росица Иванова. По приоритет „Култура“ становище изрази госпожа Силва Хачерян.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, наричана „Стратегия”, е политически рамков документ, определящ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите. Нейната цел е създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.
Мониторингът за изпълнението на Стратегията е предвидено да се осъществява чрез административен доклад, който всяка една година се внася от Министерския съвет за приемане в Народното събрание.
Съгласно заложения в Плана за действие за изпълнение на Стратегията приоритет „Култура” Министерството на културата е водещата институция по осъществяването на заложената оперативна цел – създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения културен живот и съхранение и развитие на ромската традиционна култура и творчество. За постигането на тази цел са разработени и действат програми в областта на музейното дело и изобразителните изкуства, за подпомагане на талантливи деца, за подкрепа на творчески проекти на културни институти и организации в областта на любителското творчество, нематериалното културно наследство, в подкрепа на мрежата от библиотеки и читалища.
Изпълнението на оперативната цел на приоритет „Медии” ще създаде условия за равнопоставено представяне на ромската общност, промяна на негативния образ на ромите и противодействие на проявите на езика на омразата в медиите.
Народните представители Диана Саватева, Александър Симов, Тома Биков, Станислав Станилов, Чавдар Велинов изразиха мнение по Административния мониторингов доклад и интеграцията на ромите.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 10 гласа „за”, без „против“ и 6 „въздържали се“ предлагат на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Станева.
Докладът за Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите ще представи господин Кутев.
ДОКЛАДЧИК АНТОН КУТЕВ:
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на Република България на 3 май 2018 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 30 май 2018 г., разгледа и обсъди Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на Република България на 3 май 2018 г.
В заседанието участваха представители от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси при Министерския съвет: Росица Иванова – секретар, Даниела Николова – държавен експерт, и Никола Петков – главен експерт.
Административният мониторингов доклад бе представен от госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, и Даниела Николова – държавен експерт към Секретариата.
Административният мониторингов доклад е внесен в съответствие с Решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите. Докладът отчита напредъка по изпълнение на Плана за действие по Националната стратегия за 2017 г.
Изготвен е въз основа на информация, получена както от министерствата, които имат отговорности по изпълнението на планираните мерки по приоритетите в Стратегията, така и от областните администрации. Към него е приложен изготвен от Българската академия на науките „Анализ и експертна оценка за напредъка на Република България по основните приоритети за социално включване на ромите". Представени за информация са и отчетите за изпълнението на общинските планове за действие по приетите 28 областни стратегии.
В хода на дискусията се изказаха народните представители Антон Кутев, Надя Клисурска, Елена Аксиева и Милена Дамянова. Народните представители поставиха конкретни въпроси: Какви средства се изразходват годишно за интеграцията на ромите? Имаме ли някакви реални показатели за това как върви интеграцията? По отношение на Системата за мониторинг и контрол не става ясно тази система внедрена ли е, работи ли, от кога ще започне да работи?
На така поставените от народните представители въпроси не бяха дадени конкретни отговори.
Въз основа на представения доклад, проведената дискусия и след последвало гласуване Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 6 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме Административен мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на Република България на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания.
Процедура?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато гледаме такъв важен документ, считаме за най-нормално заместник министър-председателят Валери Симеонов да бъде тук, в залата. Затова моля да го поканите. Аз разбирам, че е зает с конкретни действия по Черноморското ни крайбрежие, но считам, че след като това е негова отговорност, а именно – интеграцията на ромите, е съвсем нормално да бъде тук и да вземе участие в дебата. Процедурата ми е да поканите заместник министър-председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев, ще го уведомим. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите.
Преди да разгледаме съдържането на Доклада, трябва да си дадем ясна сметка, че интеграционният процес на малцинствените групи е процес, за който е необходимо както време, така и непрестанни действия.
Интеграцията на малцинствата е процес на социално-икономическо, политическо и културно включване на тези групи в обществото. Интеграцията налага промяна в начина на тяхното възприемане, категоризиране и представяне от мнозинството. Тя е комплексен процес, обхваща всички сфери на живот и се отнася до цялото ни общество.
Този доклад обобщава информация, изпратена от всички областни администрации и ресорни министерства. Докладът отразява нагледно всяко едно действие на отговорните институции и стъпките, извършени през изминалата година. Важен момент в Доклада е, че съвсем скоро предстои въвеждането на разработената Система за мониторинг, оценка и контрол на изпълнението на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите (2012 – 2020).
Основната цел на системата е да подпомогне интеграционните политики, като създаде ефективен механизъм за информационно осведомяване, наблюдение, оценка и контрол на постигнатите и непостигнатите резултати от Стратегията. Тя ще позволи генерирането на точни справки, тенденции и анализи на интеграционната политика на база на получената информация от институциите.
В Административния мониторингов доклад Министерството на труда и социалната политика е отбелязало важни моменти при действията си по Стратегията за интеграционна политика. Две са направленията, по които МТСП взима отношение.
Първото направление е заетост, а второто е върховенството на закона и недискриминация.
Основни политики, по които работи Министерството, са: социална закрила, социално включване и насърчаване на заетостта, като основен стълб за недопускане на дискриминация и даване на равни възможности и равно третиране на всички български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност.
От отбелязаните данни в мерките по приоритет заетост, в това да се правят заключения за състоянието на пазара на труда и включването на малцинствените групи в него като най-уязвими в процеса на реализация, основна роля заемат и ромските така наречени трудови медиатори, които работят на терен с цел да спомогнат решаването на проблема с високата безработица при ромите. Дейността им е да активират регистрацията в бюрото по труда и да повишат пригодността за заетост сред тях чрез включването им в различни програми за обучение и проекти за заетост.
В изпълнение на мярката за обхващане в заетост в различни форми и дейности през 2017 г. са включени 46 293 лица, което е 133% изпълнение на годишния план за 2017 г., съгласно който е планирано да се осигури заетост на 34 765 лица.
Изброени са мерките и програмите, по които се работи, и постигналите резултати по тях.
Акцентът е заложен на проектите, свързани с квалификация, обучение и заетост, социално включване и активиране на неактивните.
В заключение мога да кажа, че от Доклада можем да си изведем препоръки за последващи решения, разширение на дейностите и направленията по тях, за да можем да гарантираме продължаването на интеграционната политика.
Тук е важно да отбележим, че е необходимо да работим съвместно, защото само заедно можем да гарантираме повишаване на резултатите. Добра практика според мен, на която трябва все повече да се набляга, са медиаторите – както трудовите, така и здравните. В описанията за техните дейности в Доклада се вижда, че те постигат резултати.
Добър пример също е механизмът за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Не трябва да забравяме, че трябва да наблегнем както на децата, така и на работата с техните родители. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Реплики?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Василева, от това, с което започнахте Вашия доклад – казвате, че е необходимо време и ресурс, за да могат да бъдат придвижени ефективно процесите, свързани с интеграцията на ромите. Колко време е необходимо, уважаема госпожо Василева, като от 2003 г. пишем стратегии и национални програми, има декади и така нататък?!
Следващото Ви изречение беше свързано с това, че скоро ще бъде внедрена система за мониторинг и контрол. От 2015 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са отпуснати средства над 1 млн. лв. за внедряване на тази система и в рамките на тези три години не е проведена съответната тръжна процедура. Договорът за внедряване на системата за мониторинг и контрол е сключен едва сега – през март 2018 г. Нека си спомним какво отговори миналата година Валери Симеонов по отношение на системата. Той твърдеше, че системата вече ще работи и че ще имаме реални измерители по интеграцията на ромите и по Националната стратегия.
Другото нещо, което искам да засегна, е, че ако сте прочели Доклада, защото явно не е прочетен, още във въведението на Доклада, на първа страница пише: „въведена е и е разработена Система за мониторинг и контрол“. Как е въведена и е разработена, след като Договорът е сключен пред март 2018 г. и е със 105-дневен срок?
Другото нещо, за което говорите – че обхванатите лица в заетост са 46 хиляди. Ако погледнете подробно таблицата за тези 46 хил. лица, става въпрос за лица, които са обучени в някакви квалификационни курсове, а реално и ефективно са обхвати около 10 – 11 хил. лица. Каква е заетостта на тези лица – временна ли е, или каква? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте.
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Не мога да разбера – двете заедно присъствахме на Комисията, където много добре обясниха, че всъщност обществената поръчка за системата е обявена, но е обжалвана, затова не е влязла. Самата процедура е обжалвана, затова не е влязла в изпълнение. До няколко дни системата ще заработи и цялата информация ще бъде въведена в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Изказване – господин Гьоков първи подаде знак.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Наистина беше добре тук да бъде вицепремиерът на Републиката, защото той е председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, но както и да е.
На 3 май 2018 г. Министерският съвет прие поредния Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020). За Доклада може да се каже: отчетена работа много – резултати никакви. Казвам това заради факта, че няма български гражданин, без значение за кого е гласувал на изборите, който да не е на мнение, че положението с ромите с всеки изминал ден се влошава.
Докладът е изготвен на основа на информация, получена от министерствата, които имат отговорности по изпълнението на планираните мерки по различните приоритети от Стратегията, от областните администрации, от отчетите на общинските планове за действие по ромската интеграция за 2017 г., и на практика, за поредна година, представлява сбор от отделни чиновнически отчети, които механично пренасят в Доклада действията по Стратегията и представят приноса на всички ангажирани институции за интегрирането на ромската общност в българското общество като част от усилията за изпълнение на същата тази стратегия.
Положителен елемент на Доклада от тази година е, че след години наред критики за липсата на анализ и тенденции тази година към Доклада е представен и отделен доклад от Българската академия на науките, който разглежда периода за изпълнение на мерките от 2016 и 2017 г. Въпреки това Докладът си остава сбор от отчети на институции, ведомства и дейности, които са извършили съответните министерства, имащи ангажименти към процеса на интеграцията.
Другото характерно за Доклада е, че отчетите за някакви дейности по Стратегията се представят като напредък по изпълнение на интеграцията – това направи преди малко и колежката.
Не всяка дейност обаче води до напредък. Резултатът от някои дейности е единствено усвояване на целево отпуснати средства. Ще се опитам да пресъздам какви внушения за напредък се правят. Моля Вас, народните представителите, независимо от това дали сте от опозицията, или от управляващата коалиция, без значение дали ще гласувате „за“ или „против“ Доклада, да дадете честен отговор не пред мен, а пред себе си – истина ли са тези твърдения за напредък или не?
В Доклада се открояват като важни направените стъпки по отношение на задържането и връщането на учениците в училище – съответно увеличаване на дела на ромските деца, обхванати в детските градини и предучилищните групи. Напредък може би има, но е в резултат на стихийни действия в началото на учебната година, в рамките на акция, инициирана от Образователното министерство, за връщане на учениците в училище. Говоря за акцията, наречена „Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителната предучилищна и училищна възраст.“ Няма лошо, но дали е устойчив напредъкът е съвсем друг въпрос. Не видях в отчета колко от върнатите в училище са завършили и дали присъствието им не е било временно и формално, включително и в услуга на делегираните бюджети. Така ли не се намери някой да направи анализ на правилото, че се подпомагат семейно само деца, които посещават училище – правило, въведено още по времето на тройната коалиция от министър Масларова – добро правило, което, ако се прилага стриктно, а не формално, може да доведе до видими резултати.
В Доклада се говори за напредък в усилията за изучаване на българския език от деца, за които той не е майчин. Според експерти и неправителствени организации, работещи с роми, и тук не можем да се похвалим с особен напредък. Усилията и вложените средства засега, дано да е само засега, са неособено ползотворни.
Настояваме Министерството на образованието и науката да преразгледа формулата, по която децата с майчин език, който не е български, изучават официалния език в училище.
Като напредък е посочено и включеното в Доклада мотивиране на безработни младежи от ромски произход с основно и ниско образование да продължат обучението си в различни форми и да започнат работа. Не знам дали има в тази зала, или извън нея наивници, които вярват в този напредък?! Твърди се, цитирам: „Повечето възрастни роми, живеещи в големите градски гета, са включени в ограмотителни курсове или в курсове за придобиване на образователна степен или квалификация, в мотивационни курсове за търсене и започване на работа.“ Това твърдение е твърде спорно, а още по-спорни са резултатите от него.
Настоявам за оценка на ефективността на всеки лев, вложен в това начинание.
В Доклада се прави заключение, че делът на регистрираните роми в общия брой на регистрираните в бюрата по труда през 2017 г. е около 16% и се твърди, че намалява спрямо 2016 г. Остава и да не намалява, при условие че безработицата като цяло намалява. Само не съм съгласен, че факторите, които са довели до намаляване на ромската безработица, са активната посредническа дейност на бюрата по труда, подкрепена от дейността на ромските трудови медиатори, кейс мениджъри и така нататък, които активно включват заетост на самоопределилите се като роми в мерки и програми за обучение и заетост.
С цялото ми уважение към труда на тези хора и с разбиране за сложността и резултатността от тяхната работата, трябва да сте наясно, че това е необходимо, но не е достатъчно условие за намаляване на ромската безработица. Други са причините за намаляването й и ни трябва цял ден, за да ги анализираме. Истинската картина е все още изключително ниско участие на представители на ромския етнос на пазара на труда.
В здравната сфера пък се отчитат усилията за по-пълен обхват на ромското население със задължителни имунизации, с координираните усилия на личните лекари, здравните медиатори, специалистите от регионалните здравни инспекции и общинските администрации. Усилия има, но резултати – не. Вярва ли някой, че процентът ромско население, обхванат от задължителната имунизация, е стигнал поне половината от този преди 1989 г.?
В Мониторинговия доклад е посочена необходимостта от разработване на комплексни мерки и прилагане на интегриран подход за реализиране на целите на Стратегията за дългосрочно планиране и системен мотиторинг. Забележете, на седмата година е разработена Система за мониторинг, оценка и контрол на изпълнение на Стратегията. Макар и разработена и въведена, по твърденията на Доклада, тя не функционира. И пак уговорка – щяла да тръгне като се съберат данните и тогава ще има анализи и те ще се предоставят на органите на изпълнителната власт, за да бъдат интегрирани в политически решения и да бъдат вземани предвид при разработване, актуализиране и изпълнение на стратегически и програмни документи, които се отнасят към интеграцията на ромите. Дано! Дано до края на Стратегията – 2020 г., имаме работеща Система за мониторинг!
Според изводите основните предизвикателства са свързани с постигането на положителни нагласи и подкрепа на обществото към политиките за интеграция на уязвимите групи и групите в неравностойно положение. Посочва се, че участието на всички заинтересовани страни, включително медии и местни структури на гражданското общество, е от съществено значение за преодоляване на все още съществуващи дискриминационни нагласи и прояви. Напълно съм съгласен.
Въпросът с ромите и тяхната интеграция е сериозен и с годините става все по-зле. Обществените нагласи не са в полза на интеграцията, а оттук трябва да се започне – от промяната в обществените нагласи и консенсус за начина, по който ромите ще бъдат интегрирани, а такъв консенсус няма. Българинът е изключително толерантен и дори със засилване на негативизма през последните години не може да се твърди, че общественото мнение изпада в крайности, но нарастващият негативизъм все пак е сигнал за това, че интеграцията на ромите на практика търпи поражение, въпреки че в Мониторинговия доклад се твърди за напредък. Такъв напредък може би има, но само изваден от контекста на интеграцията. На практика такъв изобщо няма и това е повече от очевидно. Когато говорим за ромската интеграция, трябва да признаем, че сме изпаднали в ситуация от ден на ден по-добре по отчети, а от година на година – все по-зле в действителност.
Според редица социологически проучвания, повече от 60% от хората в България споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират, дори при усилия от страна на държавата. Повече от половината вярват, че политиците нарочно предизвикват проблеми между българи и роми, защото както се казва: „В мътна вода по-лесно се лови риба.“ Някои партии, дори на база на популизма, градят политическите послания и слагат някаква митическа виновност на ромското население за лошия живот на българина и причината за бедността му.
Истината е, че това население основно формира бедността и лошия живот в България. Все по-голям дял имат хората, които изказват условно мнение – ромите да бъдат изгонени от България. Много малък е делът на хората, които смятат, че отношението от нас към ромите е несправедливо, но това е на фона на онези 65 – 75%, които са на обратно мнение.
След като отчитаме тези обществени настроения, след всичките тези стратегии, десетилетия на ромското включване, планове, отчети, мониторингови доклади и какво ли още не, след всичките тези похарчени пари, не е ли редно да се запитаме: какъв е ефектът от всичко това?
Не знам как ще прозвучи от тази трибуна, но няма да се въздържа да попитам как да разбираме репликата на съпругата на вицепремиера Дончев в публичен пост на личната й страница във Фейсбук: „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата.“? Не толкова за това – тя има право свободно да изразява мислите си, по-скоро съм впечатлен от нейната оценка за интеграцията на ромите, която може би е повлияна от съпруга й – вицепремиер в това правителство. Тя казва: „Няма да ме накарате да мисля различно, да се изразявам свободно и да споделям това, което мисля. Не ме трогвате. Само ме карате да си мисля, че вярата в интеграцията е илюзия, с която съм живяла дълги години.“ Тоест госпожа Дончева смята ромската интеграция за илюзия. Това е отчайващо!
Какво да мислят обикновените данъкоплатци, с чиито пари и за чиято сметка се прави тази интеграция? Съгласявам се с нея. По този начин провеждана интеграцията на ромите е наистина илюзия, но няма как да не си задам въпроса: как е гласувал господин Дончев в Министерския съвет при приемане на този мониторингов доклад?
Критикувам Мониторинговия доклад, но да сме наясно – критиките ми не са към експертите от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Те експертно са изготвили настоящия доклад и са си свършили работата – в това не се съмнявам. Представили са отчет за това какви дейности са извършили отговорните институции и хора в изпълнение на Стратегията – към тях претенции нямам. Критиките ми са към политиките на управляващите, които са включени в Стратегията. Ако за друго може да критикувате предишните – тук изцяло отговорността е Ваша, защото Стратегията е приета през 2012 г. от кабинета Борисов 1 и вече шеста година я изпълнявате.
Още няколко думи по Доклада по същество. Нулевите, бих казал, дори отрицателни резултати по интеграцията на ромите са заплаха за националната сигурност. Това е факт, който дълбоко трябва да осмислим. Кадровото обезпечаване на дейностите по Стратегията на ниво ли е? Според мен е под всякаква критика. Това отново е неоспорим факт.
За ранните раждания – деца раждат деца, което е един от сериозните проблеми на тази общност, има буквално пет реда и никаква визия какво да се прави.
Никаква визия за ефективността на законовите мерки и прилагането им за повече практически ефект от наказанията за съжителство с малолетни и непълнолетни, както и последващи от това раждания в ранна възраст.
Няма визия за образование и превенция, насочени към противодействие на ранните и нежелани раждания.
Няма анализ как се отразява на демографията на страната ни липсата на интегрираност в обществото на такава голяма малцинствена група.
Предвид динамичните промени в демографската картина на България смятам, че в тази стратегия трябва да има сериозна промяна, въпреки че изтича след две години. В нея са поставени грешни приоритети, а това е предпоставка за грешни решения, и затова на практика резултатите, които постигаме, са никакви. Без значение дали е за съжаление, или за радост, ромската общност е неделима част от икономическото и социално-демографско бъдеще на България и проблемите, свързани с нея, трябва да се решават както в светлината на постигане на равнопоставеност, така и на признаването на минал и очакван принос на тази общност в развитието на страната.
Мисля, че управляващите в лицето на ГЕРБ не разбират сериозността на проблема или, ако го разбират, не са способни да го решават. Въпреки оптимистичния доклад, трябва да признаем – напредъкът е проблематичен. Състоянието на интегрираността е повече от драматично, даже трагично. Време е да спрем да харчим пари и да кърпим с палиативни марки Стратегията. Нужен ни е нов модел за интеграция, който не изхожда от грешни позиции. В центъра на Стратегията трябва да са проблемите на ромите и да се отговори на въпроса: защо те не искат да се интегрират? Едно сравнение, което няма да Ви хареса, но е факт – преди 1989 г. нямаше Стратегия за интеграция на ромите, но те бяха в пъти по-интегрирани отсега. Сега харчим милиони и не само че не постигаме резултати… (Реплика.) Не знам кой вика: „Еее!“, но да дойде да отговори от трибуната. Да отговори дали не бяха по-интегрирани ромите преди 1989 г.? Не постигаме резултати, но и се отдалечаваме безвъзвратно от интегрирането на ромите в обществото ни.
Няма да подкрепя приемането на Мониторинговия доклад, защото каква полза да приемаш нещо, което си убеден, че не отразява реалната картина на интеграцията на ромите в българското общество?
Няма да го подкрепя, защото е ясно, че интеграцията на ромите се проваля и в Доклада няма отговор защо.
Няма да го подкрепя, защото той е част от празното говорене и празното отчитане на резултати по проблема и е време да излезем от това празно говорене. Трябват ни характер и воля за прилагане на интеграционните мерки, а не страх да не бъде загубен електоратът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, явно е, че нямате информация за някои неща, които са били преди 10 ноември 1989 г., защото тогава нямаше Стратегия, но имаше Постановление № 147 на Министерския съвет, което се занимаваше точно с ромите.
Първото задължение беше – всички деца на роми да бъдат на училище. Това се следваше много стриктно и нямаше тези проблеми, които съществуват в момента.
Второ, всички роми – задължително на работа. Вие сте работили в бюро по труда и знаете, че всичко се водеше на отчет в бюрата по труда, издирваха се лица, които не работят и се настаняваха на работа. Тогава не можеше да кажеш: „Нямам работа, ще крада жица“. Тогава действително имаше недостиг на работна ръка, имаше чуждестранни работници, затова ромите задължително бяха на работа.
Третото задължение беше – както във Факултета, тогава работеше Столичният съвет, имаше действително Стратегия да не се концентрират на едно място – да няма такива гета. Изпращаха се в Люлин, в Младост, в Дружба. В самия Факултет трябваше да се направят нови блокове, действително да се интегрират между българските семейства. Това беше една политика, която даваше конкретни резултати.
Искам да Ви кажа, че се работеше много сериозно и затова тогава имаше резултати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Паунов.
Друга реплика?
Дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Паунов, аз нямам носталгия по миналото. Наистина тези неща не ги знам с такива подробности.
В тази зала няма човек, въпреки възклицанията от залата преди малко, който да твърди, че преди 1989 г. ромите не бяха в пъти повече интегрирани в българското общество, отколкото са сега. Сега е демокрация, имаме по-големи възможности, Европа ни помага в тази посока, харчим милиони, без какъвто и да е ефект в интеграцията на тези хора.
Може едно време да е било Постановление, но е имало резултати. Сега имаме Стратегия, която изпълняваме от 2012 г. досега, преди това имахме Декада „Десетилетие на ромското включване“, похарчихме сума пари. Аз не знам има ли експерт в България, който да знае с точност колко пари са похарчени по тази интеграция и какъв е ефектът от цялото това харчене на пари?
Господин Паунов, на мен ми се искаше тук да бъде и вицепремиерът, който, отново повтарям, е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите, интеграционните въпроси, и да чуе това, което казахте Вие, което ще кажат всички в тази зала, и под негово ръководство да бъде интегрирано в тази стратегия или поне в плановете за постигането й.
Този парламент разглежда втори Мониторингов доклад за ромската интеграция. Много ми се иска днес да кажем край на това формално отчитане на резултати и да тръгнем по някакъв нов път – няма как да продължаваме така, защото от година на година става по-зле с интеграцията на ромите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук колегата Гьоков каза някои истини, макар и с твърде много изречения. Тези истини са кратки.
Този доклад може да не бъде четен, може и да бъде четен. Той може да бъде обсъждан, може и да не бъде обсъждан, може да бъде приет, може и да не бъде приет. От това нищо няма да произлезе.
Истината е, че две трети от циганите в България живеят, обитават околното пространство като социални номади. Те обитават българското общество като такива. Една трета от тях водят полустационарен живот. Може да се каже, че те са интегрирани в определения смисъл на думата дотолкова, доколкото за интеграция се твърдеше тук по времето на социализма.
Искам да Ви кажа, че социалният номадизъм върви по социално-генетичен принцип и той не може да бъде изкоренен с такива мерки, каквито ние тук предлагаме, и циганите не могат да бъдат интегрирани. Те ще продължат да обитават това общество, защото те формират своята ценностна система в семействата си, затова тя не може да бъде променена. За да му смениш ценностната система, трябва да го вземеш като бебе от майка му и баща му, да го пратиш да живее в друга среда и тогава може да се интегрира. Това трябва да се разбере един път завинаги.
Нашият проблем не може да бъде наречен интеграция, а трябва да се определи в някакъв смисъл като мирно съвместно съществуване между циганите и останалите стационарно живеещи граждани на България.
Нашите съграждани турци, нашите съграждани арменци, нашите съграждани евреи като нас живеят стационарен живот – нарича се от земеделско-градски тип. Тоест ние можем да живеем в приличен образ с циганите по един-единствен принцип – дължината на моркова и на тоягата трябва да бъдат еднакви. Светланка, тоест, извинявайте, съпругата на Томислав е права. При нас морковите са твърде дълги, а тоягите къси – това го приемете като жаргон. Казано иначе, по цивилизован начин, правата на циганите в България трябва да бъдат стриктно спазвани само срещу спазване на задължения и отговорности от тяхна страна.
Колеги, понятието „политическа коректност“ трябва да бъде изкоренено завинаги от българското общество, иначе никаква интеграция, ще се харчат огромни пари, ромски включвания, всевъзможни мониторингови доклади – всичко това са празни приказки.
Има един секретен доклад на Европейския съюз, с който сериозни учени установяват в този доклад, че циганите не могат да се интегрират. Това е истината! У нас циганите в гетата няма да ги интегрирате никога и пари да им раздавате, каквото и да ги правите. Те не са виновни за това! Това го е решил отгоре Създателят, тоест природата, както искате го наречете, това го е решила историята. Те могат да бъдат интегрирани в този смисъл само, ако бъдат разделени на дребни ядки в цялото общество и тогава може да се получи нещо, което също не е сигурно.
Предлагам Народното събрание да помисли, да пристъпи към преосмисляне на цялостната Стратегия, на принципите, на които се интегрират тези така наречени граждани на България. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Реплики? Две реплики.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Станилов, аз имам огромно уважение лично към Вас. Казвам го без никаква куртоазия. Въпреки това мисля, че това, което наговорихте сега, лично аз не мога да го приема. В смисъл, първо, социално-генетичният принцип, определен по този начин, е опасен. Чисто терминологически това може да бъде оправдано, въпреки че аз не вярвам в един по-сериозен спор да можете да го направите. Аз лично не мога да го оспоря, просто, защото това не е моята специалност.
Това, че политически е опасно, е абсолютно безспорно. Когато то е добавено с противодействието между номадски и стационарен начин на живот, който според Вас разделя тези хора на принципна основа, което, между другото, не е вярно, защото далеч не всички цигани имат номадски начин на живот, както Вие ги наричате „цигани“, въпреки, че по-правилно е да се наричат по друг начин. Така че само по себе си то фактологично не е вярно, да не говорим, че чисто политически отново е опасно, да не кажа вредно.
Когато накрая стигнем до това, че спазваме правата само срещу еди-какво си, когато спазването на права в една демократична европейска държава е поставено под съмнение срещу принцип, който може да бъде субективен, защото дали задълженията се изпълняват или не, това го решаваме не ние с Вас, а има органи, които го правят. Когато ние с Вас слагаме тези права под въпрос, това означава, че ние прекрачваме всички граници на цивилизоваността, които са установени след 1944 г. Казвам Ви, че е опасно! Аз не казвам, че Вие сте човек, който е склонен към фашизъм, защото, пак казвам, че уважавам Вашия интелект.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Казвате, казвате.
АНТОН КУТЕВ: Такова говорене от Вашата уста може да доведе в доста други умове до тежко объркване. Това, което правите, е опасно и Вие не бива да го правите заради каквато и да е било политическа полза. Извинявам се, Вие може би имате идея, не политическата полза, а някакви свои убеждения. Казвам Ви, че това за мен е нецивилизовано – не може да го правите така!
Накрая тезата, че циганите не могат да се интегрират, това ме ужасява. Тези неща, пренесени с още две крачки нататък, водят до понятия, които няма нужда аз да Ви ги обяснявам. Това е крачка от фашизма. Не казвам, че Вие вървите към фашизма. Казвам, че хора, които Ви вярват, след Вас много бързо и лесно ще стигнат до него и вината ще е Ваша.
Моля да удължите времето на групата. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Михайлов, имате реплика – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз, също като моя колега Кутев, ще започна с голямо уважение към Вас, професор Станилов. Като професионалист искам да Ви кажа, че понятието „социална генетика“ и разбирането за отделни общности и тяхната принадлежност към номадски начин на поведение е изключително исторически и философски неправилно. Ако се върнем много години назад и столетия, през времето на Великото преселение на народите, по-голяма част от хората, които са се пренесли от един континент в друг, са се наричали номади, а сега те са в основата на съвременната цивилизация.
Второто нещо, подобни идеи през 1962 г. са се застъпвали в най-развитата държава сега в света – Съединените американски щати. Това е дълбоко неправилно и аз мисля, че господин Кутев беше много прав, не изхождайки от Вашия интелект и от Вашите ценностни идеи – да се проповядват подобни идеи в българския парламент, защото те могат наистина да доведат до много тежки изкривявания в общественото мислене. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Трета реплика?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Станилов, уважаеми народни представители! Господин Станилов, аз внимателно Ви слушах. Съгласявайки се с двамата колеги, които говориха преди мен, репликата ми към Вас е, че Вие по всяка вероятност не одобрявате Доклада и не харесвате това, което е резултат от тази интеграция на ромите. Тази година отново и с Вашите гласове ще приемем този доклад.
Миналата година бях много впечатлен от това, че по време на този доклад вицепремиерът Симеонов беше тук и взе активно участие в дебата. Аз усетих в него желание за решаване на проблемите с интеграцията. Днес го няма и днес Вие пак ще подкрепите този доклад, и догодина, когато дойдем тук в това Народно събрание, и когато отчитаме Мониторинговия доклад за 2017 г., ще говорим пак за същите работи, и пак ще чакаме да свърши Стратегията и ще се съгласяваме. Докога така, професор Станилов? Всяко нещо си има край!
На българския данъкоплатец, на българина му писна от това да се харчат парите в тази посока без всякакъв резултат. Трябва да се направи нещо! Мисля, че Вие сега ще гласувате всички, включително и ние, с уважение към труда на онези хора, които стоят отзад и са направили този доклад, който, разбира се, отразява действителната картина, но поради някакви виждания на управляващите – говорим за напредъка, а такъв няма. Не знам докога ще правим това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): За номадизма има цяла наука. Онези степни номади от Великото преселение на народите нямат нищо общо със социалния номадизъм. Социалната генетика се изучава като хуманитарна дисциплина в куп университети.
Много моля, като излизате на трибуната, малко да вникнете в това, което говоря. Тези обвинения, че вървя към фашизъм, че клоня към фашизъм, че били опасни, много опасни и прочее, и прочее, истината е опасна. Тя е винаги опасна! Истината трябва да се говори, а не да се пъхаме като Андрешко под масата и да чакаме някой да ни спаси. Това не може да стане!
Не съм казал, че трябва да бием циганите или да вземаме силови мерки. Просто искам да кажа, че всички трябва да спазват законите в България – всички граждани на България трябва да спазват тези закони!
Никой от Вас тук не излезе да каже какво ще стане с така наречената политическа коректност. Вие, като социални либерали, привърженици ли сте й? Защото социалната коректност е един от лозунгите на левите партии в Европа! Социалната коректност е един от водещите принципи на днешна Европа! А социалната коректност води до това, което ние виждаме тук!
По въпроса за интеграцията. Вие, като се боите от моите думи и като ме смятате за фашист, защото в контекста – много ме уважавате, много, но все пак: „Вие вървите по опасен път, Вие сте едва ли не фашист“! Истината трябва да се говори, независимо каква е тя.
Това, което казвам аз, е вярно. То е вярно, защото 30 години ние интегрираме ромите в тази система и, както виждате, няма никакъв резултат или почти никакъв! Аз съм работил с цигани, имал съм циганка докторантка – аспирантката ми беше една от най-способните! И съм я пращал в Будапеща на специализация цяла година! Обаче това са единици и те…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Коя година?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мисля, че 1998 г.
Искам да Ви кажа също, че те са много талантливи хора! Там средата е такава, че не могат да излязат на повърхността. Такъв е животът, това е решила историята – не го ли разбирате?! Вместо да ме наричате фашист, засрамете се и започнете да мислите реално! Не да летим във въздуха и да държим тук цивилизовани речи. Цивилизацията също има свои слаби места, има секторни места, където…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Нали Вие управлявате? Оправете го!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Принуждаваш ме да говоря – минавам на жаргон и ще те обидя. Много ти се моля да не ми ръкомахаш: „Нали управлявате?“! Кой измисли „Десетилетието на ромското включване“ и какво изпълнихте от него? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нищо не сте изпълнили! (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Помниш ли какво говорих в Четиридесетото народно събрание? Беше ли тук да чуеш какво казах?
Има как сме гласували, има цялата документация! Нямам намерение да се разправям с теб! Остави лицемерието, зарежи го, защото ще започна да се разправям!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Станилов, времето Ви изтича!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станилов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (встрани от микрофоните): Със социални номади не може да се спори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Рашидов, Вие имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вчера направих първата процедура за това да бъде поканен вицепремиерът. Сега господин Стойнев направи втори път. Правя я трети път.
Вижте, присъствието на вицепремиера тук не е обикновено заяждане – защо го няма? Току-що видяхме представител на неговата партия – на „Обединени патриоти“, който с абсолютна убеденост твърдеше, че няма смисъл от интеграция на ромите. Тази партия твърди, че няма смисъл от интеграция на ромите, а вицепремиерът, който в момента отсъства, е председател на Съвета за интеграция! Това е безумие от висш порядък! (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Тук някой се обажда: „Е, и“! Да сложиш човек и партия, която твърди, че няма смисъл от интеграцията на ромите, тя да управлява интеграцията на ромите в България – това е глупост от висш порядък!
Извинявам се, не знам името на човека, дето се обажда – излезте и се изкажете, за да Ви обясня, ако не разбирате! Това, че не разбирате, е нормално – това, че се обаждате, не е!
Не може да сложите човек, който изповядва, или партия, която изповядва гранични на фашизма позиции, да отговаря за интеграцията на малцинствата! Това е дебилизъм, извинете ме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, ще Ви помоля да се придържате към процедурата. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Тъй като този доклад мина през Комисията по културата и медиите, като председател ще взема отношение.
Колеги, Вие от три години ли сте на този свят? Социализма не го ли преживяхте?
Искам тук да кажа няколко добри думи за изказването на Александър Паунов. Тъй като ми нямаха доверие, аз бях в Строителни войски. Там бяхме роми и турци – не се притеснявайте, и основно строяхме социализма в България. Всички панелни блокове, в които живеете, ние ги построихме. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Имаше школи – явно Живков вършеше повече работа от Вас. Имаше строителни школи, подготвяха се строителни кадри! По-късно в живота работеха като строители, зидари, мазачи – хора с професии.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ами направете го!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Като дойдохте социалистите, Вие не управлявахте ли България бе, колеги, че се чекнете последните няколко години? Къде бяхте през първите 10 – 20 години, когато управлявахте? (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Защо съсипахте Строителни войски, плюс да подготвите кадри? Кажете ми: за какво да наемете един човек от ромското малцинство? Те не са лоши хора, но нямат професии.
Защо вкарвахте пари по програми, с които програми създадохте циганските барони? Не е от 4 – 5 години. Вие ги създадохте! (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Кой управляваше бе, колеги, КОЦМ (Комбинат за обработка на цветни метали)? Колко човека образовахте Вие по тези програми – с милиони левове? Нито един. Нито един!
Така че не подвиквайте – това са истините. Като че ли Вие вчера дойдохте на този бял свят и давате акъли оттук.
През 2012 г., колеги, за първи път ГЕРБ вкара Национална стратегия в българския парламент – за първи път, чуйте го! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Национална стратегия!
Сега ще Ви напомня – не бяхте ли Вие, които купувахте гласове и опрощавахте тока не на българите, не на турците – точно на малцинството? Какво да ти говоря? Не беше ли така?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Всички цигански секции са Ваши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, ще имате право на реплика. Много Ви моля, не се обаждайте от място.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тогава ходех в световните музеи, а не в Столипиново да купувам гласове, колега. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Недей ми вика: „Хайде!“, че аз не съм за „Хайде!“ – за „Хайде!“ си ти, че си по-млад от мен. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Когато купувахте гласове, не обръщахте внимание, че трябва да има интеграция на малцинствата! Сега изведнъж се запалихте, че най-накрая има една стратегия – наистина трябва да се седне и да се интегрират. Интеграцията значи да подготвяме кадри с професии, нужни за живота – такива няма. Парите се окрадоха (реплика от народния представител Филип Попов), хората останаха без образование.
Другарят Живков построи хубави блокове – помните какво се случи. Да, това е една общност, която живее така, но не значи, че трябва да бъде необразована общност. За първи път има една стратегия – не да се раздават пари на калпак, а да се изгради схема по начина, по който хората да започнат да се образоват и да имат своите професии.
Обидихте Станилов, като казахте, че е фашист. Кое му е фашистко, че казва „равни пред закона“? Като опрощавахте тока, равни ли бяха с българите, които работят, купуват си жилища, строят си, земи си купуват, строят къщи, плащат си тока, а Вие опрощавахте тока на тези хора?! Това ли е законът, който спазвате? Там ли бяхме равни, или Ви трябваха гласове за парламента?
Не обвинявайте човека. Той каза едно хубаво нещо – „равни пред българските закони“. Вкарайте законите да работят, нека всички да бъдем равни пред тях и тогава те ще се интегрират. Иначе ще гледаме още 30 години филма „Майка Индия“. (Оживление.) Един ден, да не дава господ да съм жив, да видя как циганите интегрират българите.
Много Ви моля, дръжте се сериозно по този проблем – хората са добри, талантливи, но имат нужда от ясна стратегия, за да могат да бъдат част от българския народ, и те го заслужават. Мерси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Рашидов, уважаеми колеги народни представители! Господин Рашидов, Вие казахте за Националната стратегия, която беше приета през март или април месец 2012 г. – мога да кажа, че за първи път беше приета Национална стратегия в българския парламент.
Колеги, до 2012 г., когато, както каза и Вежди Рашидов, управлявахте всички Вие, преди това никога не сте искали този дебат да се води в българския парламент. Това, което направихме през 2012 г., и онова, което в момента се полага като усилие от правителството, е, освен да се приеме доклад за предходната година – за всичко, което е направено, да може в този дебат да участват всички парламентарно представени групи – и от опозиция, и от управляващи.
Преди, господин Рашидов, какво беше? Министерство или Министерският съвет с протоколно решение – какви са били резултатите и продължават напред. В момента това, което се направи, е за първи път да има дебат и това е четвърти доклад, който се гледа в българския парламент след приетата Национална стратегия (2012 – 2020).
Смятам, колеги отляво, че това е заслуга на мнозинството към тогавашния момент и заслуга на сегашното правителство, че си изпълнява ангажимента по тази национална стратегия. Да, проблеми има, проблемите не могат да бъдат решени веднага, но важното е, че вече имаме дебат, който се води в българския парламент, и се правят съответните мерки, които се реализират от правителството на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика искахте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рашидов, тъй като говорим за тази стратегия, 2018 г. сме – да не забравяме, не сме 2012-а. Искам да ми кажете какви са резултатите, господин Рашидов, от тази стратегия! Защото в днешно време ромите не само че не могат да говорят български език, но не могат да четат и пишат.
Искам да ми кажете резултатите, защото сте запознат!
Второ, господин Рашидов, всички цигански секции в страната се печелят от ГЕРБ! (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“.) Елате в Стара Загора да видите, че в областта всички секции се печелят от Политическа партия ГЕРБ!
Не казвам, че Вие купувате гласове, в никакъв случай! Просто казвам, че ромите в цяла България четат Вашата стратегия, опияняват се от Вашите приоритети и гласуват за Вас!
Но понеже Вие обяснихте преди малко, че БСП купува гласове, или веднага излизате на трибуната, отивате в прокуратурата и давате сигнал за конкретна секция, или Вие сте просто клеветник! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Клисурска – реплика.
Ще имате думата, господин Рашидов.
Господин Стойнев, само да Ви информирам, че вицепремиерът Симеонов не е в София – наложило се е да отпътува за Северна България, но тук имаме представители, които могат да отговорят компетентно на Вашия въпрос.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашидов, в момента точката, която разглеждаме, е Мониторинговият доклад за 2017 г. В цялото изказване, което направихте, изобщо не засегнахте това, което пише в Доклада. В целия доклад, във всичките му 77 страници пише как се раздават пари на човек.
Вие говорехте, че системата в момента е различна – не, не е различна. Точно затова сега не трябва да приемаме Доклада какъвто е, защото тази система, както работи в момента, се нуждае от рестарт, нуждае се от коренна промяна.
Ако върнем времето, че нищо не е направено – господин Цветанов, не Ви правя реплика, просто Вие пак връщате нещата назад във времето, защото говорим за 2017 г. в момента. Връщате времето назад!
Вижте в Доклада, ако сте го чели, 2003 – 2007 г. има отчетени резултати! (Показва.) Но не сте го чели! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Има отчетени резултати за жилищата, които се направиха за ромската интеграция в периода 2003 – 2007-a, в нашия доклад, но явно не сте го чели. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Дуплика – заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Първо, да успокоя за прокуратурата – ще Ви донеса кадри, бях художник в Пловдив, правих толкова изложби, когато от Столипиново излъчваха едни хубави кадри по телевизията. Ще Ви ги дам.
А в прокуратурата мога да отида, когато пожелаете. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Колега, малко ако се успокоиш – по-млад си, ще бъде по-добре за залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ще дойдеш и ще повикаш оттук, спокойно. (Смях в ГЕРБ.) То и без това на театър е заприличало, така че ще имаме аплаузи.
Господин Цветанов, Вие пропуснахте да кажете – точно от 2012 г. досега 22 хил. роми са вкарани в образователната система. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това все пак е крачка и… (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
А на Вас, колега, който подвиквате често, явно стилистиката е такава като на Долче и Габана – те си викат по Палма де Майорка, чух ги един ден.
Скъпи приятелю, не ми харесва, че цял ден се опитвате да делите българското общество, българските граждани не на гражданско общество, а на етноси. И моите дядовци не знаеха много добре български, но те не бяха по-лоши граждани на България. Нито ромите, нито турците, нито българите трябва да бъдат лоши граждани.
Смятам, че в българското общество трябва да бъдат равни пред закона, както професор Станилов тук се изказа, и законът да работи. Когато законът е еднакъв за всички, ние ще бъдем едно равно общество. Прекалено много е силен дебатът на етнически принцип. Да, ние сме се държали лошо с тях. И, да, наистина купувахме гласове. Какво толкова? Закарайте ме в прокуратурата. Нима не знаете технологиите, които изработвате на избори? Аз не ги изработвам, Вие сте големи майстори на това нещо. Партийните функционери, още не съм партиен член на нито една партия и никога не съм бил, дори не ме приехте в БКП навремето, Сашо Паунов да мисли! Дори и в Държавна сигурност не можахте да ме докопате, нещо не стана.
Скъпи приятели, спрете за българското общество да говорим като за етнос, а като за граждани на това общество. Иначе е много обидно – няма значение дали то е ромско, турско, еврейско, арменско. Всички сме добри, само лошо сме създадени.
Последното, което искам да кажа.
Всички общества по света са като парче пластилин. Ако е в ръцете на добър майстор, то е нещо, добре изработено от добър майстор. Вие сте били лоши майстори много дълги години и сте формирали и моделирали един народ, който ние днес се чудим как да оправим. Мисля, че разумът трябва да се присъедини към тази стратегия – не да раздаваме пари на калпак, защото Вие казвате: пари, пари, пари, ама пари раздавахте и Вие! А Вие създадохте цигански барони! А от първото правителство на ГЕРБ няма нито един цигански барон!
Да се спре вече с тази история и да започнем наистина да изпълняваме тази програма, която е за интеграция на всички български граждани към българската общност, като хора, заети с труд, с работа, за да може икономиката да върви. Иначе ще си говорим и за едните, и за другите, без да се уважаваме помежду си. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев! (Реплика от „БСП за България“: Лично обяснение!“.)
Лично обяснение? Аз не чух да сте… (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми приятелю Вежди! Не са лоши партийните функционери, зависи от партията, която ръководят. Знаеш, че съм първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на България. С теб се уважаваме, макар, че си безпартиен, но те виждам като бъдещ член на Компартията, защото си почтен и честен човек.
Исках да ти кажа и нещо друго. Понеже спомена за ГУСВ, така наречените Строителни войски, които са създали много неща в България, но по времето на така наречената демокрация, те бяха разгромени. И в момента продължават да бъдат разгромявани, защото разпродават активите, които имат. Аз съм направил лично предложение на Каракачанов, още когато беше заместник председател на 43-ото Народно събрание и сега като министър на отбраната, че ГУСВ още има възможности, защото има активи около 98 милиона, които могат да бъдат спасени от Регионалното министерство, което ги разпродава, и ще фалират. Ако те минат, както ми е предложението, към Министерството на отбраната, има възможност, има специалисти да започнат така наречените Образователни войски, не само да получават образование, а да се учат и на дисциплина, защото действително няма как да наемеш ромите, когато нямат специалност. Няма как да ги наемеш, когато нямат образование – те не могат да четат и да пишат. Това ги изолира. Най-напред е образованието и след това да му дадеш специалност. Когато излизаха от Строителни войски, имаха професии – мазачи, кофражисти и така нататък. Това трябва да се възстанови, защото това е един от елементите на тази интеграция, за която говорим на практика. Действително с Каракачанов тук имахме диалог и ще продължим работата с него. Някои не искат да се възстановяват, но това е част от пътя за интеграцията. Реалната интеграция!
Ти си човек с влияние, Вежди. Можеш да помогнеш и с Каракачанов да ги възстановим тези Строителни войски, за да има ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „въздържал се“ по Доклада по простата причина, че, първо, нямам усещането, че интеграцията на ромите в България по някакъв начин напредва. Честно казано, виждам си ги със същите каручки по пътищата с тази разлика, че не ги пускаме в центъра на София, което сигурно е и правилно. Знам ли и аз?! Да кажа обаче, че усещам интегрирани роми в обществото ни, категорично смятам, че не е така.
По-важното обаче е дали от този доклад по някакъв начин се вижда интеграция на ромите? Според мен от Доклада не се вижда. Докладът има едно качество, което на мен ми харесва. Той е стъпил върху Плана за интеграция на ромите и се е опитал точка по точка този план да обясни по някакъв начин какво е свършено по него, което е рационален подход. Друг е въпросът, че той е изпълнен по единствения възможен според мен за този съвет начин, като са събрани всички възможни програми – национални и европейски, по които са харчени пари, и са сложени в перото, към което те по някакъв начин са съотносими. И по този начин се получава, че – ерго, всичко, което сме го планирали, сме го свършили.
Само че истината е, че това за мен, първо, не означава, че е проведена политика, а напротив, че е написан един дълъг отчет. Аз не обвинявам за това Съвета, защото ми е ясно, че с административния капацитет, който е заложен в този съвет, с възможностите, които са му дадени, той на практика нито има задължението, нито има възможността да свърши повече. Тоест тук въпросът е имаме ли реална интеграция? Отговорът е – не. Отчитаме ли някаква интеграция? Отговорът за мен е – опитваме се да го отчетем, но дори и това не правим като хората, поради което аз всъщност бях против, и най-вероятно и поради това в нашата комисия не се прие Докладът.
Къде е моят проблем с Доклада?
Пак казвам, че нямам никаква забележка към хората от Съвета, защото те правят това, което им е възложено по закон, и което е в техните възможности. Факт е обаче, че цялата система на интеграция на ромите е объркана и тя в момента не работи. Тя работи на един проектен принцип, а проблемите при ромите са сложни – те са междуведомствени. Проектните принципи решават конкретни задачи, но те не могат да решат големи политики. Тук става дума за това, че трябва едновременно да се правят политики в МВР, в Регионалното министерство, в Министерството на труда, в Министерството на образованието. Тези политики трябва да бъдат координирани. Тоест, трябва да има орган в държавата, който координира тези политики, за да доведе до някаква форма на интеграция.
Този съвет, който е създаден, не може да ги координира, защото той не е направен така, че да ги координира. И единственото, което може да направи, са тези отчети, в които набързо да замаже.
Тук е проблемът ми с този отчет. Гласувам против отчета по простата причина, че той представлява замазване на несъществуваща политика. Той представлява някаква форма на публично извинение за това, че ние нищо не сме направили, без да казва даже едно „Извинявам се!“.
Пак казвам, аз съм категорично против този доклад, не защото съм против хората, които са го правили – пак, за пореден път казвам: те правят това, което им е възложено по закон. Повече нито имат възможности да го правят, нито някой иска от тях да го правят. И резултатът от това е, че в нашата държава реална политика за интеграция на ромите няма и това си личи по ситуацията на ромските общности.
Имаме ли нужда от интеграция на ромите, защото колегите от Патриотите го подлагат на съмнение? Разбира се, че имаме. Разбира се, че има стотици хиляди български граждани, които са драматично неинтегрирани. И изобщо не съм съгласен с тезата, че те не подлежали на интеграция. Напротив, подлежат на интеграция! Нашето общество има само интерес от това тези стотици хиляди граждани да бъдат интегрирани, защото в противен случай те са тежест и за социалната система, и за охраната на реда, и така нататък. Това е обществен въпрос!
Моят проблем с днешния доклад е, че днес ние не решаваме този въпрос. Ние не придвижваме напред каручката. Единственото, което правим, е, че по някакъв начин оправдаваме бездействието на държавата. Това е пътят, по който проблемът ще се задълбочава и всички ние ще ставаме все по-зле като общество.
Последна дума казвам.
Огромният проблем на цялото това нещо е, че в България има натрупани много социални конфликти, но вероятността тези социални конфликти да избухнат като такива е много малка по много причини. Огромна е обаче вероятността те да избухнат като етнически конфликти. Нерешавайки тези проблеми с ромите, ние можем да стигнем до нещо, което да се окаже ключов и ужасяващ камък на българската история. Това е нашата отговорност в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Реплика? Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председателстващ.
Слушах много внимателно емоционалните изказвания на господин Кутев. Преди три месеца бях в Силистра и там разговарях с избирателите за проблемите с ромите. Искам да запитам през тези години, когато господин Кутев беше народен представител, да каже конкретно какво е направил в собствения си избирателен окръг, в мястото, където е роден, за интеграцията на ромите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Друга реплика?
Имате думата за дуплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Петров, за мен произходът не е от значение, но все пак да Ви кажа, че съм роден на жълтите павета, а не в Силистра. А по отношение на това, какво съм направил за интеграцията на ромите в Силистра, където Вие сте стъпили веднъж преди три месеца, аз изкарах в този град повече от пет години, и всеки, който е бил в този град, знае, че аз съм бил там всяка събота и неделя буквално, обикновено от петък до вторник.
Аз знам какво казват моите избиратели, нашите избиратели, защото те са избиратели и на БСП, не лично мои, по отношение на моето пребиваване там. Искам да Ви кажа, че при всяко мое връщане в Силистра в момента, аз срещам приятели. Сигурно имам и врагове. Не знам дали ги е страх да се обадят, или просто не искат да го правят, за което имат своето право. Аз обаче знам колко много приятели имам и сред турците, и сред ромите, и сред българите, и сред каларашите, и сред всички други, които има там, защото там има и други общности. Имам изключително много приятели и с удоволствие общувам с тях. Дай боже – не знам Вие от кой избирателен район сте, пожелавам Ви, като Ви свършат два мандата, ако изкарате толкова някъде, да имате същото отношение към себе си, каквото аз имам в Силистра. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Взимам думата за изказване, тъй като на няколко пъти беше засегната темата за образованието, а когато става въпрос за интеграция на ромите, образованието е неизменна част от него. Няма да Ви връщам далече във времето преди и след 10 ноември, ще Ви върна повече към фактите от анализа на Стратегията за интеграция на ромите.
Първо, ще обърна внимание на това, че необразованият човек е най-голямата заплаха за унищожение на човечеството – не ядрен холокост, сблъсък с метеорит или климатични проблеми. Ръстът на необразованото население е най видимата и непосредствена заплаха за човешката цивилизация и е с най-голям шанс да я погуби.
В епохата, в която живеем, много голяма част от човечеството е преодоляло продоволствените проблеми. Най-смъртоносните епидемиологични болести са елиминирани или ограничени. Това позволява физическото оцеляване на семействата дори те да са необразовани, или по-точно, без да се налага да бъдат образовани. Необразованите имат много по-висок коефициент на възпроизводство. Те раждат рано, защото рано напускат образователната система. Раждат по много деца, защото са трудово неангажирани. Доказателство за връзката ниско образование – висока раждаемост, е фактът, че страните с най-висок прираст на населението в общия случай са тези с най-нисък индекс на човешко развитие.
По данни на ООН населението на страните с нисък индекс на развитие ще се увеличи с 42,6% за периода 2014 – 2030 г., докато в тези с висок индекс – с едва 6%.
От всички показатели в индекса на човешко развитие на ООН демографският прираст на населението е в най-силна отрицателна корелация с показателите за грамотност и участие в образователната система – ниво на грамотност, среден брой години в системата на образованието, процент на завършилите средно образование, процент на обхванатите деца. Или, казано с други думи, колкото по малко учат децата, толкова повече се увеличава необразованото население.
Именно поради това оперативната цел на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите е основен приоритет и на Министерството на образованието и науката, а именно обхват и задържане на децата и учениците в детските градини и училищата.
Едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправена образователната система, е големият брой на деца, които не посещават детска градина или училище, и големият брой ученици, които преждевременно ги напускат. Непосещаването на задължителното предучилищно образование на децата от ромски произход повишава риска от възникване на затруднения в училище. Тези затруднения обикновено се появяват още в началния етап на образование и могат да станат причина за отпадане и преждевременно напускане на училище. В резултат на механизма за обхват, приложен през есента на 2017 г., по данни към 2018 г. от 20 април в образователната система са върнати 22 хиляди деца и ученици. Това е населението малко повече от това на Велинград, а не е случайно, стихийно действие, господин Гьоков, както споменахте. А вече с постановление на Министерския съвет това е последователна политика, която ще се прилага задължително в началото на всяка учебна година.
Преждевременното напускане на учениците намалява възможностите им за реализация в живота и на пазара на труда и води до невъзвръщаемост на вложените средства за образование. При лицата, които притежават основно или по-ниско образование, нарастват рисковете от социално изключване.
По мярката за спасяване на ранното отпадане от училище на ученици от ромски произход висок ефект има и въвеждането на обучение чрез работа или така нареченото дуално обучение. При него освен придобиване на професия, съобразена с пазара на труда, се отчита и намаляване на отпадането, спад в закъсненията и отсъствията на учениците.
Сред мерките и дейностите по обхват и задържане на децата и учениците в системата на предучилищно и училищно образование е и отпускането на стипендии на ученици след завършено основно образование, тоест седми клас. Месечните стипендии се предоставят не само за постигнати образователни резултати, но и за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на отпадането.
Центърът за интеграция и обучение на деца и ученици от етнически малцинства, съвместно с Ромския образователен фонд, реализира Проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средното образование“. Проектът обхваща двете последни учебни години и цели подобряване на образователните резултати на учениците от ромски произход, оказване на съдействие за успешно завършване на средно образование, намаляване на отсъствията и мотивиране да продължат образованието си във висши училища.
Проектът съдържа два основни компонента. Първият е за предоставяне на стипендии на ромски ученици. Тъй като някои колеги твърдяха, че няма резултати, ще цитирам резултатите, колеги. За 2017 г. 500 ромски ученици са преминали в по-горен курс, 600 ромски ученици са задържани в средното образование, 85 ромски ученици успешно са завършили средно образование, 80 ромски ученици са кандидатствали във висши училища, 251 ромски ученици получават стипендии с подобрени образователни резултати само по този проект.
Във връзка с Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна възраст Министерството на образованието и науката и Агенцията за социално подпомагане уточниха процедура за предоставяне на семейни помощи за деца в натура по предложение на директора на детската градина или училището. Същият ред се регламентира и за помощите в натура за пълно или частично заплащане за участието на детето в училищни мероприятия, екскурзии, посещения на исторически музеи, културни и други обекти, лагери и други. По този начин се слага край за възможността недобросъвестни родители да се възползват от средствата, предвидени за обучението, възпитанието, интеграцията на техните деца.
През 2017 г. са привлечени 202 младежи от ромска етническа общност със средно или висше образование като доброволци за работа с деца в риск от отпадане или отпаднали от училище.
По Проект „Нов шанс за успех“ – „Ограмотяване на възрастни – фаза 1“, изпълняван от Министерството на образованието и науката, са включени общо 5128 обучаеми без завършено образование – отново резултати, но не слушате, колеги – безработни и неграмотни, в това число и роми. Ефектите от обучението са значими както за самата личност, която независимо от своята възраст и получено формално образование има възможност да реализира пълноценно своя потенциал, така и за работодателите, които са потребители на този ресурс.
От изключителна важност за интеграцията на ромите е и приобщаването на родителите на децата и учениците от ромски произход към образователния процес и засилване на участието им в училищния живот. За постигане на това се работи чрез участие на родители на деца и ученици от ромски произход в родителски клубове, настоятелства и дейности, свързани с работа с училищните настоятелства и родителските сдружения, за преодоляване на негативните стереотипи и дискриминационни нагласи спрямо различните етнически групи чрез дейности за повишаване на осведомеността на родителите на децата и учениците от ромски произход относно ползите от образование, чрез формиране на интеркултурна компетентност, също обучение на директори, учители и други педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда.
През 2017 г. по проектни дейности са включени 232 педагогически специалисти за работа в интеркултурна среда. С това се постига повишаване на капацитета на педагогическите специалисти и образователните медиатори в училищата и детските градини за преодоляване на отпадането на децата от малцинствата.
Организират се и форми за индивидуално наставничество, подпомагащо отделните деца и ученици да преодолеят трудности, свързани с ученето. Ето това отговаря и на въпроса: как е засегнато обучението на деца от ромски произход за преодоляване на проблемите с изучаването на българския език?
За преодоляване на сегрегацията и вторичната сегрегация на ромските деца са включени дейности, свързани с подкрепа на ученици от етнически малцинства, включително роми. Тези дейности са за продължаване на образованието в гимназиален етап, с информиране, мотивиране и подготовка на ученици от етническите малцинства в гимназиален етап за продължаване на образованието във висшите училища. В дейностите в допълнително обучение по български език са включени 1058 ученици – ето отново резултати и факти – за които българският език не е майчин. Овладяването на българския език от тези деца реално допринася за по-висока мотивация на училищното обучение, предпоставка за успешно завършване на клас, етап и степен, както и за подобряване на образователните им резултати.
За последните две учебни години общият брой на учениците, включени в допълнително обучение по български език и литература за преодоляване на обучителните трудности, е 105 573. Въвеждане на допълнителни часове по български език на целодневното обучение, на задължителното предучилищно образование, недопускането на обособяване на паралелки въз основа на етническа принадлежност – все създаване на нормативни гаранции за процеса на социално включване и приемане на деца и ученици от ромски произход в мултикултурна среда в детските градини, в училищата и в обществото.
И в завършване, колеги, ще цитирам уважавания от мен Стефан Цанев, който в едно интервю казва: „Следващата световна война на нашата планета няма да бъде войната между народи, между религии, между класи и раси. Последната война на планетата Земя ще бъде войната на неграмотните срещу образованите.“
Все още образованите разполагат с инструменти да преодолеят това. Образованите управляват институциите, затова нека следваме политиката за ограничаване на неграмотността, за извеждане на образованието като приоритет и даване на равни възможности за включване в обществото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Пеева.
Реплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Госпожо Пеева, от всичките данни, които изнесохте и показахте, се вижда, че се работи в някаква степен да бъдат интегрирани циганите към българското общество. Но всички ние като политици, без значение от коя партия сме, изтърваваме основния момент. Интеграцията на всички такива групи, които отказват по всякакъв начин да се включат в живота на българското общество, започва с първите седем години, защото изтървавайки първите седем години на тези деца, всъщност оттам насетне се пораждат проблемите. А за да не изтървем първите седем години на всички тези деца, които поради една или друга причина не могат да посещават ясли и детски градини, сме виновни ние политиците.
За да подпомогнем самата циганска общност да се интегрира, трябва да осигурим на техните деца ясли и детски градини, и то безплатно за всички български граждани, защото по този начин ще помогнем и на българските образовани семейства, които не получават детски добавки, да спестят едни грешни пари, които дават за такси за детски градини и ясли. По същия начин и децата на хора, които нямат възможност да плащат таксите за детски градини и ясли, както една част от циганската общност, ще могат да ги посещават и там да научат български език. Тогава ще е много по-лесно, когато влязат в първи клас в училище, а не тепърва в първи клас да ги издирваме къде са, за да ги вкараме в училище. Какъв е ефектът, когато едно дете в първи клас го намериш и го вкараш в училище, като то не е посещавало нито ясла, нито детска градина? Къде да научи български език?
Ние от „Обединени патриоти“ сме предложили това още в Програмата за управление. Водили сме и съответните разговори с министъра на образованието. Искаме да направим така, че яслите и детските градини в България да бъдат освободени от такси, за да може да бъдат подкрепени и българските образовани семейства, които не получават помощ от държавата, както и всички тези общности, които нямат възможност да плащат таксите. Тогава може да говорим, че българското общество и българската държава правят реални мерки за интеграция и за подпомагане и на българските семейства, и на тези семейства, които нямат доходи, за да плащат такси за детски градини и ясли.
Ще припомня само, че от първи до дванадесети клас никой родител не заплаща такса, а защо трябва родителите да заплащат такси за детски градини и ясли тогава? Когато говорим за интеграция – извинявам се, че вземам от времето – е хубаво да говорим за първите седем години, защото знаем, че за всички са важни първите седем години – как едно дете е формирало своя характер, възпитанието и езика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Пеева, искам да Ви благодаря за изказването, което върна дебата към фактите. Досега ние изслушахме много емоционални изказвания, преекспонирани тези, интерпретации на база най-обща логика по темата, но никой не се обоснова с данните, с фактите такива, каквито са те. Безспорно подкрепям Вашето виждане за значението и ролята на образованието и образователните усилия за постигане на успех във връзка със задачите и мерките, които са предвидени в Стратегията.
Взех реплика, за да отправя следната препоръка. Когато иде ред за политически дебат и за дебат в такъв един формат, Вие прекрасно изложихте фактите от Доклада за 2017 г., вземете фактите и данните за 2013 г., за да може да сравняваме, първо, имаше ли доклад по изпълнение на Стратегията за 2013 г., какви бяха резултатите тогава, какви бяха проектите тогава, какъв беше успехът на усилията, за да може, като Ваши колеги, да съобразяваме, да видим какъв е напредъкът?
Аз си спомням ясно първата стратегия от 2012 г., спомням си и заседанията в Министерския съвет, спомням си и известното предубеждение на петима областни управители, които бяхме, за това дали този механизъм ще заработи, дали има смисъл. От Вашето изказване останах с убеждение, че усилията си заслужават да работим все по-усърдно в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Госпожо Пеева, ще ползвате ли дуплика? Не. (Шум и реплики.)
Извинете, но в Правилника това е предвидено – да се изказват различни представители от различните групи, а не един след друг.
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да върнем дебата в залата по фактите. Ако започнем с въведението на Доклада, ще видим, че е записано, че е разработена такава система за мониторинг и контрол. Аз това вече го казах. На следващата страница от въведението обаче пише, че така разработената система за мониторинг и контрол ще заработи едва в края на 2019 г. Вижте за какъв напредък говорим! Да отидем в Раздел „Образование“ и там да прочетем какво се случва. Пак нещата са в бъдеще време. Четем Наредбата за организация на дейността в училищното образование с идеята да няма струпване на повече ученици от етнически малцинства и групи на едно място. Как ще постигнем този ефект, ако няма друго училище, няма друга паралелка в съответната териториална област?
Четем Наредбата за приобщаващото образование – това са все неща от Доклада, която е приета, редактирана и приета отново на 20 октомври 2017 г., която е пак в бъдеще време. През ваканциите щели да бъдат – „щели да бъдат“, обхванати децата за ограмотяване.
Резултатите, които посочихте преди малко – да, действително има доста цифрови резултати, но те не показват колко не са обхванатите за ограмотяване. Това е по-важното и по-същественото. Защото, когато заговорихме за Координационния механизъм за обхващане на учениците, тогава установихме, че 206 хиляди български ученици не са започвали никога училище.
Какви са реалните факти? Седемнадесет хиляди ученици бяха обхванати в образователната система в началото на тази учебна година и в средата на учебната година половината отпаднаха отново. Много голям процент от тези ученици са с друг етнически произход.
Не искам да говоря за функционалната неграмотност и какъв е процентът спрямо другите страни в Европейския съюз. Ние сме на дъното! За какви резултати говорим?! Резултатите биха били реални, ясни, ефективни, когато виждаме плюса и минуса отсреща, а не само плюса.
Ще кажа няколко неща по плановете, които правят общините, които са обобщени. През месец октомври миналата година неправителствена организация направи анализ на тези планове и отчетите, които правят общините, за разходване на публичните средства, които се дават за интеграция на ромското население. Ако някой си е направил труда да прочете Доклада и резултатите от този проект, ще види, че проблемите в общините са много големи и те са свързани, от една страна, с финансирането и бюджетирането.
Коя малка община може да си позволи бюджет, в който да разходва средства за интеграция? Да не говорим за инфраструктура. Кой кмет на община може да си позволи и го прави реално, да реализира инфраструктура на неговата територия в компактните ромски махали? Изключително рядко. Такива неща видяхме, посочени са примери в Доклада в една община. Направен е водопровод, доколкото си спомням от Доклада.
По оперативните програми. Видяхме, че в Доклада е посочено, че 80 млн. лв. предстоят да бъдат инвестирани за социална и друга инфраструктура. Да, евентуално, някога – в бъдеще време!
В същия доклад виждаме, че ще бъдат изградени социални жилища – около 1140 на брой, някъде към 2023 г. Реално, когато говорим за доклад, за ефективни неща, които ще се случват, нека сега да говорим какво се е случило през миналата година, но и какво не се е случило. Има много проблеми – видно е от Доклада, който ни е представен сега, а и през миналата година, че системата цикли и не е ефективна. Хората в ромските махали не усещат реалната интеграция.
В тази връзка трябва да преразгледаме системата такава, каквато съществува сега, и да направим коренно различен поглед по отношение на ромската интеграция. Неслучайно беше и това, че през миналата седмица, когато беше темата за ромската интеграция във връзка с нашето Европредседателство, 51 ромски организации не участваха в тази среща, защото казаха, че такава, каквато е в момента действащата система, тя не работи. В нея не участват ромски представители, за да може да бъде изразена реално политиката такава, каквато е необходима за ромското население. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател!
Често ползвате думата „интеграция“. Ясно ли Ви е какво значи? Това е като парадигма, дето питат: „Знаете ли какво е това? Не, ама много хубаво го каза“.
Колеги, какво си чешете езика? Интеграцията е да образоваме хората, да им дадем професия, която могат да упражняват. Няма как да интегрираме хора без професия, няма значение от какъв етнос са. Човек, който за нищо не става и няма умения, кажете ми, как да го интегрираш?! Да, и малко образование – това е интеграцията, а също и законите на държавата – да ги спазваме, да сме равни. Това е интеграцията, всички да сме една общност. Моля Ви се, първо, направете дефиниция на думата „интеграция“ и стига сте я въртели тук като чекрък. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Моля? Кажи, наборе, някакъв проблем имаш? (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Добре. Възпитан човек си, не викай така силно. Ела го кажи тук, както аз казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не влизайте в диалог, господин Рашидов. (Шум и реплики.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Пише… Ще я поправим думата. Ще кажем „труд, труд“.
Вижте, колеги, в казармата построих площада в Правец, спортната зала и шатрата на мотела. Всички сгради паднаха, само те останаха. Интеграция беше, че знаех как да сипвам бетон – научих се, интегрирах се към труда. Да, така стана. След това вечерите ме наказваха в едно ППС да пиша букви, плакати: „Учение и труд, труд и учение“. Тогава за първи път у мен се събуди философът. Разбрах, че учението е вид труд и се оказа, че пиша „Труд и труд, труд и труд“. Трудът е интеграцията, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Госпожо Василева – втора реплика.
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Клисурска, тъй като явно трябва по няколко пъти да Ви се повтаря, ще Ви прочета дословно стенограмата от заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика. „Системата за мониторинг и контрол на Националната стратегия е предварително условие по Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия.“
Това означава, че ако системата не бъде изработена по три оперативни програми, които отпускат пари за ромите, парите спират. Тъй като това е поръчка, която надхвърля лимита на това, което би могло да слезе под прага на обществена поръчка, е подготвена такава поръчка. Всички ние четем пресата, сигурна съм, че и Вие сте прочели изказването на вицепремиера Дончев, че фирма, която примерно изработва бръснарски ножчета, обжалва такива поръчки. Това визираше точно поръчката за тази система и тя две години непрекъснато е обжалвана. Договорът е подписан на 8 май тази година и проектът приключва тези дни. Така че след като бъде напълнена системата с данни, тя тогава чак ще може да функционира. Това няма как да се случи за два часа, нали сама разбирате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Реплика?
Заповядайте за трета реплика.
Имате думата, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Много викове, много шум, много крясъци и най-вече от страна на БСП. Както се казва: „Хубава работа, ама циганска“. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Така че малко да намалят гюрултията, защото, виждаме, чалгата действа, откакто сме в този мандат. Но пак казвам, не сме цигани, а Вие се държите като цигани. Престанете с тези цигански истории. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Касабов.
Госпожо Клисурска, заповядайте за дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашидов, Касабов, Василева, явно не сте разбрали какво гледаме в момента, защото единият коментираше, че трябвало да заменим думата „интеграция“ с „труд“. Вижте точката от дневния ред: „Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите“. Аз не мога да разбера в момента какво ще заменяме и как ще го заменяме?! По начина, по който е формулирана темата, така дискутираме.
По отношение на системата за мониторинг. Госпожо Василева, аз прекрасно знам какво се случи по време на Комисията, няма нужда да ми го повтаряте. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вижте и си прочетете докладчето, защото в него сте записали на първа страница въведението, че е разработена такава система. За съжаление, тя не е разработена и това е факт. Оправете си думичката. Ние виждаме, че договорът е сключен през месец май 2018 г. и реално не е разработена такава система. Гледаме си докладчето, а не стенограмите от комисиите.
Господин Касабов, аз не можах да Ви разбера, но в момента гледаме мониторингов доклад и това, че си правите някакви заключения от определени изказвания е само Ваш проблем и е само във Вашата глава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Господин Петров, имате думата за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, отново нашата зала става арена на едни ожесточени, а в някои случаи необосновани нападки. Във връзка с това искам да внеса малко свеж дух. Първо, ще се обърна към господин Кутев, след това да се готви госпожа Жекова. (Смях.)
Искам да подкрепя изцяло становището на професор Станилов. За съжаление, не се обърна сериозно внимание на това, което той каза, а също и на господин Рашидов. Това са хора, които са уважавани, които много добре познават проблемите в районите, където са избрани и където са били. Господин Станилов обърна много сериозно внимание на това, че каквито и доклади да правим като общество, ако не вземем мерки за премахване на тези гета, не можем да постигнем никаква интеграция. Ние наистина трябва да погледнем много сериозно на въпроса.
Искам да Ви кажа, че по мои прости изчисления, за да се направят едни голи, малки къщички от по 20 – 25 хил. лв. едната, за да бъдат премахнати депата, сумата възлиза от порядъка на 5 млрд. лв.
На господин Кутев му зададох въпрос и той не отговори на него. Той излезе да ни говори колко бил уважаван сред цигани и българи в Силистра. В Силистра, за негово сведение, не отидох в този район инцидентно, а за трети път в продължение на една година и там видях, че има сериозни проблеми. Искам да кажа следното, че не става само с приказки, не става само с лозунги, господин Кутев! Трябва да работите лично Вие, лично Вие и да кажете: аз свърших това и това.
И понеже питате от кой избирателен район съм – аз съм от Избирателен район – Сливен. В този избирателен район, в самия град Сливен, 30% от населението – някои казват 35% са цигани. (Реплика от „БСП за България“: „Какво направихте?“) Разбира се, ще Ви кажа какво направихме. Не съм като Вас да бягам с такива общи приказки, че ме обичали циганите и ме обичали тези и онези.
Имах среща с директори на училища, в които има цигани, с които обсъдих как да бъде решен проблемът и хората посочиха ясно и точно. Ако искате да разберете, заповядайте в Групата, ще Ви предам моя опит – какво съм получил от тези разговори с директорите на училища.
Второ, имах среща с кмета на град Сливен, специално посветена на циганите. С мое предложение най-добрите от двете училища със 100% цигани в Сливен, големи училища, най-добрите деца от всеки клас всяка година по двама, по трима да бъдат разпращани – защото има отличници, има деца, които се учат много добре, постепенно в български училища след съответното разнасяне там, където има 100% българчета. Всички са българи, но в някои има 100% цигани.
Лично съм се застъпил за един циганин – Христо, от село Желю войвода, пред кмета да му се закупи парцел извън гетото, защото той ме помоли за това. (Шум, реплики, възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Лично участвах и продължавам да участвам в нещо, което Вие, господа, сигурно ей така е минало покрай ушите Ви, а то е нещо значимо в българската действителност. (Шум и реплики.)
Моля да ме изслушате сега, защото може би ще отидете там, където ще Ви поканя, където имам участия – това е годишният събор на общностите в град Котел. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
В град Котел – ама дали ще дойдете, господин Стойнев, да видим или…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: (БСП за България, от място): Поканете ни!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не, аз няма да Ви поканя, защото поканата е отправена от организатора. Не мога да му изземвам функциите. Това е кметът на град Сливен, но ще му предам.
Там има представяне на отделните етнически групи по много интересен, уникален начин. Отидете народните представители в Котел. (Шум и смях.) Изобщо не е смешно. Там се провежда наистина реална… (Реплики от ДПС.) Да, и Вие от ДПС – май Ви нямаше миналата година. Там се провежда интеграция, сближаване на общностите на практика и то се прави. Аз участвам в този процес и се радвам за това. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Госпожо Жекова, имам едно предложение към ръководството на Народното събрание изобщо, да не се опитва да води диалога със своите избиратели от залата и да иска да я чуят хората, които са извън парламента. Добре е, добре е този диалог да се води по съответния начин. Ако тя счита, че е уместно, нас, народните представители – това просто е малко комично да се опитваш оттук да говориш с избиратели и с хората, от залата да говориш с тях извън сградата на Народното събрание. Защото тя не говори, тя вика, тя вика, да, силно. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Но това не е поантата в моето изказване по адрес на госпожа Жекова.
Госпожо Жекова, докато се четяха от ГЕРБ реални факти – колко и какво са направили през този годишен период, какво е станало, госпожа Жекова изобщо не слушаше какво й говорят. Тя беше седнала по един много странен начин. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Аз не мога да си го обясня – начин, по който да седиш на седалката и да си с гръб към този, който говори. През цялото време я наблюдавах. Тя беше седнала и беше обърната с гръб. Много странно как е успяла да го направи това нещо. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики?
Имат ли време БСП? Бихте ли направили справка? Нямат време за реплики.
Съжалявам, господин Кутев, нямате възможност за реплика. Лично обяснение можете – заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, честно казано според мен можеше да се вземе и по начина на водене, може би някой от колегите ще го вземе, ама да правиш лични квалификации на това кой как се изказал? Не говоря за себе си, защото аз съм свикнал на такива неща и нямам проблеми, господин Петров. Аз съм виждал неведнъж това. Честно казано, много посредствени хора са се опитвали да ми обясняват дали съм добър или не. Свикнал съм на тези работи, не ми пречите на мен. Но към колежката според мен беше грубо, да не кажа просташки, но това е начин на изразяване, след като то е Ваше, значи си го имате, аз не съм против.
По-скоро взех думата, за да кажа нещо друго, господа от управляващите, по повод на изказването на господин Петров. На мен ми се е случвало, за съжаление…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кутев, за лично обяснение.
АНТОН КУТЕВ: Да, лично обяснение е – той говореше за това какво правя, и правя лично обяснение. (Реплика от ОП.) Тук пак някой безименен се обажда. Излезте на трибуната, за да мога да Ви отговоря. (Шум и реплики.)
За моята дълга вече, за съжаление, практика като политик, съм бил в много ситуации. За съжаление, често пъти и в грешни и едни от най-грешните ситуации, в които съм попадал, е когато ми се е налагало или не съм разбирал, че защитавам не само губещи, а и вредни за обществото каузи. Защото, ако което и да е изказване в момента от тази трибуна бъде посветено на това дали има обществена полза от това, което са свършили определени органи, които вършим ние, като Народно събрание, аз мога да съм против, може по някакъв начин да противодействам или да се съглася, но знам защо е направено.
Когато защитавате някаква теза, която е откровено вредна в случая, защото става дума за това, че защитавате интеграция, която я няма, и че това е опасно за обществото – това е Ваша отговорност. Може някой в държавата да не си е свършил работата? Вие, въпреки че сте депутат от управлението, може и да не носите отговорност за това лично и пряко, но когато излезете да защитавате някой, който не си е свършил работата, когато защитавате една политика, която не се е случила и която може да е опасна за обществото, тогава Вие лично я носите.
Много време ще мине, докато осъзнаете очевидно, че всъщност отговорността да стоите на този стол е по-голяма, от това да излезете и да говорите куп глупости пред микрофона. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Госпожо Жекова, и Вие лично обяснение – заповядайте, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, аз някак си смятам, че в тази зала понякога е необходимо тонът да е ясен и отчетлив, защото сякаш всички са си сложили тапи в ушите, когато говорим за реални проблеми. И знаете ли, най-жалкото във всичко е, че в Доклада са посочени редица проблеми, които не намират своето решение години наред. Този доклад е, за да ни събуди, но в него има много тактически пропуски, които са свързани със самите формулировки на нещата, такива каквито са представени. Опитах да акцентирам един път върху Доклада като трактовка, като конструкция, и втори път – по отношение на политиките. Понякога наистина тонът е необходимо да бъде малко по-ясен и отчетлив, защото сякаш Вие не чувате, сякаш чувате само положителните неща, които си четете от листчета, но проблемите явно остават на заден план, господин Петров.
А това как съм седяла и каква стойка съм заемала, извинявайте много, просто не прави чест на народен представител да прави такива коментари от трибуната. Трибуната е за смислените неща, а не за Вашите коментари по отношение на това кой как е седял. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Жекова.
Господин Гърневски е записан за изказване – давате знак. Заповядайте, имате думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Прави впечатление, че продължава постоянно – вече година, поведението на Българската социалистическа партия, когато се обсъждат важни проблеми, тя да не участва в този дебат смислено, за да търсим решение за много важни проблеми, а всъщност политизира непрекъснато тези дебати и те губят смисъл. Накрая пак мнозинството трябва да вземе верните решения само и да продължава напред. (Реплики и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.) Това се случва и днес.
Господин Стойнев става и казва: „Секциите в Стара Загора били червени.“
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: (БСП за България, от място): Да!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Стара Загора ми е далече, но аз Ви моля: попитайте Вашия народен представител от Асеновград какви са циганските секции в Асеновград, той има опит там. Манол Генов е тук, питайте го. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Говоря реални неща.
Става господин Паунов и казва: „Ние навремето правихме интеграция.“ Ами, елате да Ви водя в Пловдив да видите каква интеграция са си направили, а не да вадите ромите и да ги пращате по кварталите. С решение на Градския комитет на партията, комсомолци младоженци се изселват в Столипиново – 11 блока по 144 апартамента, накрая на брега, затиснати от Столипиново. Това ли Ви беше интеграцията? Тридесет години не можем да изнесем в Пловдив онези семейства – вече са пенсионери, в другите части на града, пак затиснати от Столипиново и проблемите.
Говорите за Строителни войски какви активи има? Има. Ненужните активи ги има, няма кой да ги купи.
Нашата парламентарна Комисия по корупция и парламентарна етика беше на изнесено заседание. Тук са колегите, няма да кажа града, вечерта бяхме в един хотел, на който имаше табелка. Модерен, луксозен, хубав, голям хотел и на табелката пишеше: „Построено – 1977 г. от ГУСВ“ – от Главно управление на строителни войски. И казах на колегите: „Ей, всичко, което ние, понеже и аз съм трудовак заедно с господин Вежди Рашидов, имам честта да сме служили заедно в Строителни войски като неблагонадеждни, ами ето, всичко, което ГУСВ построи, след това Вие – новите капиталисти, го приватизирахте.“
Като попитахме кой е собственикът на този хубав, голям хотел, оказа се един от съветниците на президента Първанов. Така че нека да не връщаме старите примери, да видим нещо по-смислено в този дебат – той е изключително важен. Изключително важен!
Ясно е, че с ГЕРБ е започнало да се работи по този важен проблем със създаването на тази концепция. Дали в нея има пропуски, слабости, дали има неща, които трудно се решават, дали трябва да се променят? Да, разбира се, но ГЕРБ е сложил пръст в раната, както в много рани, наследени от Вашето управление преди, в предишните години.
И аз като човек, който работеше преди да стане депутат във висше учебно заведение, съм работил по една от програмите на тази стратегия и съм видял реално какви резултати дава тя – как се издирваха деца, които са напуснали училище, как се връщаха обратно, как се създаваха условия в отделни училища – има червени кметове, червени директори – хората се радваха, че нещо се прави и то много сполучливо, не можете да отричате всичко. Просто няма как да отречете всичко, защото нещо реално се прави.
Ясно е, че образованието е номер едно в тези неща, с които може да се решава този проблем, и с това всички сме наясно. Неслучайно ГЕРБ изведе в своята програма образованието като приоритетна тема. Неслучайно за заплатите на учителите се взе решение и скачат драстично, защото трябва да се решава този проблем. Значи, има проблем, намира се решение, започва да се решава. Пускам една малка тема – не политизирам, много важна, и ще Ви дам примери.
Аз мисля, че уважаемият орган, който работи по този въпрос, госпожа Христова, работили сме с Вас, познаваме се от дълги години, може би трябва да се започне сериозна работа и с Българската православна църква за съвместна работа. Знаете, че в годините по подобни проблеми, които са важни, глобални в бъдещето, църквата е онзи духовен орган, който може да помогне изключително много.
Ще Ви дам пример. Има много сериозна празна ниша в това отношение. В едно малко селце по пътя от Асеновград до Стара Загора, господин Стойнев, живеят 100 семейства и 50 от тях са ромски, та тези 50 семейства са обхванати от друго вероизповедание – от протестантска църква. Всяка неделя са на църква с дечицата си. Всички тези хора работят било в полето, било в преработвателната промишленост в региона. Всяка сутрин автобус извозва дечицата им – спретнати, облечени, с раничките на рамо в съседното голямо село Поповица, където учат заедно с българчетата. Отиват с настроение и когато се поинтересуваме какви са резултатите, се оказва, че ромските деца по-добре се представят в образователния процес от българските. Не съм съгласен с господин Станилов, че тези хора не могат да бъдат интегрирани.
Елате да Ви водя в гетото на България – Столипиново, където живеят 50 хиляди роми през зимата. Там има няколко протестантски църкви, една от които е с над 500 човека. Посещавал съм го. Всички хора работят, всички деца учат и са интегрирани толкова добре, че си нямате представа.
Тоест има ниша за българската православна църква. Тя трябва да излезе пред народа, пред децата си – с неделни училища ли, с друга форма ли, защото освен образованието трябва да има духовност. Трябва родителите да са убедени, че трябва да изпратят децата си на училище, че трябва да работят. Не е истина, че няма работа. Работа има колкото искате. Всички са свидетели, че за средни кадри, за нискограмотни кадри работа има колкото искаш, но няма кой да работи. В това отношение съм съгласен с професор Станилов, че законите трябва да важат за всички. Българските пенсионери казват: „Искаме социална справедливост за всички“. Социалната система трябва да бъде еднаква за всички, но тя може много да помогне за квалификация и преквалификация на неграмотни хора или тези, които трябва да бъдат ограмотени.
Наборе (обръща се към Драгомир Стойнев), Строителните войски не са вече това решение. Няма как с безплатен труд и експлоатация на труд да докараш този човек да стане войник, когато по принцип нямаме казарма – да го експлоатираш, за да му дадеш професия дърводелец. Има достатъчно организации, които могат да обучат човека само за няколко месеца, без да го експлоатират. Социалната система също може да играе тази роля.
Затова Ви призовавам, когато обсъждаме национално важни теми, дайте да бягаме от политиката и да търсим как да надграждаме онова, което е постигнато, как да го подобряваме. Тогава ще бъдем добронамерени към решаване проблемите на толкова много българи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики? Няма.
Лично обяснение – господин Рашидов.
Господин Рашидов, аз чух, че господин Гърневски се обърна към Вас директно, ако това е поводът. От предходно изказване ли имате повод?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Колежката ми спомена името, та от уважение, защото ми спомена името.
Колежке, за значението на думата „интеграция“. Вие нещо не сте разбрала. Разказвах Ви за Строителни войски и за положения труд на човека, от който има единствено смисъл. Интеграцията е да научим хората чрез професиите си да могат да полагат труд. Циганите не са нещо по-различно от българите. Тук съм съгласен с Антон Кутев, който каза, че ако трябва да говорим за интеграция, този проблем важи и за българите. В провинцията нещата не са много добре, както сега оревахме орталъка за ромите. Ромите са прекрасни, талантливи, те са добро племе, хора, които обичат живота, музикални са, хора, които са талантливи и могат да бъдат талантливи, но в годините сме ги лишили от сериозно образование. Прибирали сме парите за образование и сме създавали тези цигански барони. Слава богу, че през последните десет години ги няма. Или програми няма, или пари няма, но и барони няма.
Колкото и да говорим, Строителните войски едва ли ще се възродят, но ако Каракачанов възроди Строителните войски, хубаво е там да има и жени, както сте и тук, в парламента. Има опасност само да се бръснете от време на време, но друга опасност няма. (Оживление и смях в залата.) Трябва да сте там, защото не всичко, което стърчи, се хваща по един и същи начин. (Оживление и смях в залата.) Едно е да хванете писалка, друго е да хванете лопата. Лопатата е инструмент, който възпроизвежда нещо. Отпред има метална част, а отзад – голяма дръжка. Захватът е като за човек, който може да работи.
Затова, много Ви моля, не делете етносите. Господин Кутев каза нещо много хубаво – както продължаваме, ще създадем разделение, от което етническият мир може да застраши държавата ни. Съгласен съм с това.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Времето, времето!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Наборе, при теб няма проблеми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: По начина на водене – господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Нотев, уважаеми колеги! Вземам думата по начина на водене, защото дебатът се поизкриви. Въпреки че безкрайно много уважавам господин Рашидов и господин Гърневски, малко се злоупотребява с думите и с едни и същи мантри. Това вземане на думата и обръщението към моя колега мисля, че не беше на място. Затова моля по-осторожно да се следи дебатът и спазването на Правилника. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Бурджев, прав сте.
Господин Стойнев – за лично обяснение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): За лично обяснение, защото господин Гърневски се обърна към мен.
Господин Гърневски, най-добронамерено казах, че всички ромски секции се печелят от ГЕРБ. Само това казах. Не казах, че ГЕРБ купуват гласове. Тези избиратели са опиянени от Вашата предизборна програма и заради това гласуват само за Вас. (Оживление и ръкопляскания в „БСП за България“.)
Искам да заявя – харесва ми, че искате да надграждате. Също така не съм съгласен – нека съдът да излезе с решение, а не да се дават присъди от тази трибуна за конкретни народни представители. Тук не е съд.
Трето, господин Гърневски, напълно сте прав, че трябва да се надгражда. Колеги, този доклад ще го приемете. Проблемът е, че няма резултат. Това важи за абсолютно всички ни. Ние отново ще прехвърлим проблема за следващата година.
Проблемът, колеги, е, че това не е национален приоритет. Тук не става въпрос за десните, за левите. Тук става въпрос всички заедно да разберем, че това е бомба със закъснител. Трябва да се намери конкретното, правилното решение. Не можем само да седим и всяка година да спорим кой какво е направил преди, кой какво е направил сега. Проблемът е, че всички ние като политическа класа се провалихме в тази интеграция. Интеграция де факто няма!
И затова с този начин на работа, продължавайки с тези съвети, това не дава резултат. Тези хора си вършат работата, но зависи от политическата воля каква трябва да бъде насоката и какви резултати очакваме от тях. След няколко минути ще сменим проблема, всичко се забравя, а, за съжаление, не правим реални конкретни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз. Излязохме извън формата на личното обяснение, но постфактум няма смисъл да правим бележки. Нека да се съобразяваме.
Има думата за изказване господин Джейхан Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще започна с една култова фраза на Бърнард Шоу, който казва: „Колеги, който може прави, който не може – преподава“. В тази зала има неимоверно и от едните, и от другите, но са много малко хората, които могат. Намират се и такива, които преподават. Често пъти с риторично майсторство от тази трибуна, на което сме свидетели, могат да бъдат внушени ужасни неща, ужасни идеи, често пъти без натрапване може да се покори светът. Започвам по този начин, защото когато става дума за доклади, независимо дали ще бъде доклад, какъвто разглеждаме в момента – за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите, дали ще бъде доклад за омбудсмана, дали ще бъде доклад за защита от дискриминация и така нататък, имаме чувството, че се намираме в университетска зала и ни преподават риторично майсторство.
С колегите коментирахме и чухме много изказвания. Правя си извода, че в залата има изключително много неинтегрирани политици към политическия процес, а ние коментираме, видите ли, как ще интегрираме ромите в българското общество. Факт!
Чуха се изказвания от вида „непроизлизане на нищо от доклада“. Това само по себе си говори за грешния модел, който е създаден и който управлява в момента държавата, чийто ресорен вицепремиер отсъства, за да чуе собствения си доклад, който е изготвен. Но те са силни в едно, колеги, и по-специално самият той – да нарича точно тези роми „кучки, които раждат безотговорно и нямат нужда от помощи“. Дори нещо повече, чухме от колеги да казват – „да премахнем гетата“, та в тяхната политическа платформа, с която се явяват на избори, се казва: „ромите трябва да бъдат атракцион за гражданите, които идват в България, тоест да обособим ареали, гета и те да бъдат на показ.
Кажете ми как по този начин ние ще интегрираме тази част от българското общество?! Интересно е да чуеш как се говори да промениш ценностната система на част от българските граждани или още по-лошо – да помолиш църквата да участва в този процес.
Ние сме политици. През XVI и XVII в. започва секуларизационният процес, където църквата е отделена от политиката. Това говори още по-зле за сегашната управляваща класа, щом се уповаваме на църквата да извърши този акт, за който в момента ние с този доклад от 77 страници говорим. Този доклад е добра визитка, добра брошура, както нарекоха и някои други доклади – много цифри, изключително много проекти, които са усвоени, а не оползотворени, раздадени са пари на калпак.
Накрая Докладът завършва със заключение от две-три страници. И забележете, заключението показва дейността на общините, не на държавата, за резултатите, които те са отчели, на всичкото отгоре и препоръките, които общините дават. Колеги, държавата липсва. Наистина са раздавани изключително много пари на калпак по проекти за интеграция на ромите, но Докладът обхваща не малка част български граждани в неравностойно положение, както и от други етнически групи.
Не можем да кажем, че този доклад касае само интеграцията на българските граждани, които се причисляват към ромската общност.
Ще Ви дам два примера: единият е фрапиращ, тъй като Докладът засяга шест основни глави, свързани с образованието, здравеопазването, културата, недискриминацията и така нататък – може би светъл лъч в самия доклад на здравните медиатори, срещу които до онзи ден роптаеха, че не вършат работа, може би само светъл лъч.
Когато говорим обаче за образование, ще цитирам дословно какво е записано на страница 20: „Към 5 юни 2017 г. беше установено, че 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от образователната система и никога не са били записвани в нея“. Тук не се касае само за ромската общност, уважаеми колеги, говорят и за български деца.
Продължава: „Точният брой на децата и учениците, върнати вследствие на дейности по Механизма за съвместна работа на институциите, е 17 298.“. Когато отчитаме напредъка по този доклад, трябва много внимателно да отчитаме и данните, които са упоменати в този мониторингов доклад – 206 хиляди български деца са отпаднали от образователната система. Този доклад касае периода 2012 – 2020 г. и отново стигаме до извода за какво става дума – безсилието на управляващите, които не успяват в своите политики.
И още един пример: в глава, свързана с образованието, т. 3.2 казва следното: „Развиване на разнообразни форми на интеркултурно образование, насочено към запазване и развитие на културната идентичност на ромите“; 3.2.1 „Подкрепа на дейности, насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от ромски произход“. „…за осигуряване обучението на учениците, които изучават майчин турски, иврит, арменски и ромски език в избираемите учебни часове и/или във факултетните учебни часове от I до VII клас или от първа година на обучение до седма година на обучение през 2017 г. Министерството на образованието и науката изработи и утвърди учебните програми по майчин език…“. Има и таблица.
Тъй като става дума за глава, касаеща интеркултурното, касаеща ромите – „…данни за изучаване на майчин език в страната за последните три учебни години: ромски език – нула“, а програмата е насочена към тях.
Неимоверно подкрепяме, че всеки български гражданин трябва да знае български език. Но когато една общност, чийто майчин език е по-различен от българския, не знае майчиния си език, влияние и отговорност за това има семейството, но и държавата, и няма как тази общност да бъде интегрирана в българското общество. Това е огромен пропуск, който трябва да се вземе предвид.
Преди да завърша, защото имаше призиви за политическа коректност и се спомена за морковите. Знаете ли, колеги, колко интересно, когато четеш и си правиш анализа – ще цитирам: „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“. Нали знаете чия е тази мъдрост? На госпожа Светлана Дончева, съпруга на вицепремиер, който е лустросан като най-европейския вицепремиер в това управление, а и не само в това управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ибрямов, мисля, че не е мястото да коментираме постове от фейсбук!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Точно по темата е, господин Председател. Призивът, че циганите или ромите са им виновни за нещо, не се казва за какво. В България социалните помощи са най-ниските в целия Европейски съюз и на никого не гарантират дори оцеляване. В България няма нито помощи, нито моркови, предназначени за ромите, има обаче проекти за ромска интеграция и едни хора с бели якички усвояват тези средства. Точно въпросната госпожа много добре трябва да знае този факт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ибрямов! За втори път Ви обръщам внимание! Не спорим с госпожа, съпругата…
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Можем да изнесем факти в неговото минало, в неговата работа точно по такива проекти, където са се усвоявали пари за ромската интеграция. И ако нещо в политиката на интеграцията не се е получило, най-малко ромите заслужават тоягата, уважаеми колеги.
Когато има траншове за интеграция, у нас винаги се навъждат едни правозащитници – демократи, но когато кинтите секнат, същите сменят идентичността си, стават консерватори и започват да превъзпитават малцинствата. Това е най-големият виц, който съм чувал напоследък.
Скъпи колеги, да бъдеш гражданин е най-високото качество на човека. То не се учи в училище, но е сбор от права, задължения, добродетели, които се възпитават от цялата атмосфера на демократичните правила и нрави, а демократичните правила и нрави ги създаваме ние – политиците, с нашето отношение към българските граждани.
Ние от „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим този доклад, защото той не кореспондира с политическата истина и коректност, която битува в българското общество и управление като цяло в момента. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, ще продължим дебата след почивката с реплики към изказването на господин Ибрямов.
Почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работата по обсъждането на Доклада.
Има ли желаещи народни представители да отправят реплика към изказването на господин Ибрямов? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Дами и господа народни представители! Първо, ще кажа, че като председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще гласувам или „въздържал се“, или „против“. Имам още малко време да реша – може би ези и тура ще хвърлям, не за друго, а защото съм против принципите на това, което вече няколко десетилетия, може би и повече, се прилага в България – една група от българското общество да бъдат отделяни и към тях да има особено, специално внимание.
Когато отделяш група хора и правиш за тях специални бюджетни, финансови или някакви социални инициативи, фактически се прилага дискриминация към същите тези хора – в случая говорим за етническата общност на ромите. Да бъдат отделяни и да се говори за интегрирането им е обидно за самите тях.
Ако ми позволите, от името на ромската общност, без да съм техен представител, мога да кажа, че това е неправилна политика. Ако тук има техни представители, ако бяха поканени, сигурен съм, че би трябвало по същия начин да реагират и да кажат: „Не ни отделяйте в отделна група, защото ние сме пълноправни, пълноценни членове на нашето общество“. Всеки един българин трябва да може да се развива, интегрира, учи и успява в кариерата, която прави. Имаме много такива случаи от всякакви етнически произходи.
По принцип съм против създаването на специални програми, които, вече беше казано, отиват в ръцете на определени босове, барони и така нататък. Те не помагат с нищо на хората, които са в нужда, и в същото време имаме 1 млн. и 600 хиляди българи под чертата на бедността. Огромната част от тях са с български етнически произход, не с ромски; огромната част от тях са хора, които са работили за страната си, трудили са се и живеят в недоимък. Ако трябва да се правят програми, предложението ми е концептуално, не е за залата, но по принцип тези програми трябва да се правят така, че да стигат до истински нуждаещите се българи. Сред тях може да има и роми, може да има и българи и представители на всякакви етноси – това няма никакво значение, защото по Конституция всички българи, български граждани са равни пред закона. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Реплика – заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Сидеров, за мен е голяма изненада, че Вие няма да подкрепите този доклад. Само да припомня – Вашият коалиционен партньор преди малко каза, че всъщност благодарение на мнозинството и на Министерския съвет днес има дебат в пленарната зала. Тук въпросът е: важен е дебатът или важен е резултатът?
Следващият момент. Точно този Министерски съвет, който провежда интеграцията, от която Вие се отричате, Министерският съвет се оглавява – точно за интеграцията, и то от един отявлен ксенофоб, който е осъден за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Летифов!
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз също виждам нонсенс в цялата тази история, но подкрепям Вашето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли друга реплика към изказването? Не виждам желаещи народни представители.
Има ли други заявки за изказвания? (Народният представител Волен Сидеров иска думата.) Нямате време, господин Сидеров. (Реплики.) Време за дуплика няма. (Реплики.)
Заповядайте – възможност за дуплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Само да уточня, че аз казах и подчертах: по принцип се изказвам. По принцип съм против практиката да се отделя група хора и да се правят специални програми. Тук не говорим персонално – кой в момента е в Министерския съвет, кой е министър-председател, кой е вицепремиер. Имам предвид, че е грешен подходът. И ако можем да го изправим, ние с това ще свалим дискриминационното и неправилното отношение към тази група хора. Какво правим сега всъщност? Ние казваме: „Вие трябва да се интегрирате“, което е внушение, че тези хора не са пълноценни граждани на обществото. Това е неправилно. Аз съм против това. Всякакви програми, които да отделят група хора от обществото, са според мен антиконституционни. Ако има програми, те трябва да бъдат социални, икономически, културни, но да визират тематично нещата, а не етническа група хора. Това имах предвид. Няма никакво значение кой в момента е в Министерския съвет. Утре ще бъде друг, преди това бяха други правителства. Тези програми вървяха, тези пари се даваха и се харчеха, както беше казано, неправилно. Това имам предвид. Това е въпрос, който може да се реши – три мандата дори са малко, четири, пет мандата горе долу ще стигнат, за да бъдат поправени нещата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Записано е името на госпожа Христова, която желае да вземе отношение по темата, която дебатираме.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди всичко, бих искала да кажа и да обърна внимание на това, че едва ли някой в тази зала смята, че 2017 г., за която става въпрос като отчетен период, е годината, в която ще приключат проблемите на ромската интеграция в България или в някоя страна – членка на Европейския съюз. Те ще продължат и 2018 г., ще продължат и след приключване периода на Националната стратегия 2020 г. Други ще направят нова стратегия и ще трябва да я изпълняват.
Разбира се, коректно е да отговорим на някои въпроси, които се чуха в залата. Най-напред, относно комбинирането на политиката. Забелязвало се е липса на комбиниране на политиките за интеграция на ромите в отчетния доклад. Искам да Ви кажа и тук е мястото да спомена три неща, които се направиха точно през 2017 г., която дебатираме.
През 2017 г. се даде началото на интегриран подход между три оперативни програми с европейски средства – Програмата „Региони в растеж“, Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Наука и образование“, които да започнат да работят заедно по Стратегията за интеграция на ромите в областите заетост, образование, здравни грижи, развитие на общността и нейната културна идентичност. Това вече се прави и бенефициенти, обърнете внимание, са общините, защото животът на всеки от нас се развива в някаква община.
Второто много важно нещо, което се направи през 2017 г. – прие се Наредбата за приобщаващо образование, за приемане на ромските деца именно в мултикултурната среда. Тази наредба подкрепя създаването на целодневното обучение. Особено за ромските деца то е изключително важно.
На следващо място, през 2017 г. стартира новият Координационен механизъм за сътрудничество между властите и институциите за привличане и задържане децата в училище. Защото от този неприятен и неблагоприятен процес на отпадане на децата от училище най-много са засегнати ромските деца. Резултатът засега е 17 хиляди деца, които са привлечени отново в училище. Трябва да Ви кажа, че дотук не свършват трудностите. Трябва да се продължава да се работи, защото възникват веднага нови опасности от отпадане на тези деца, ако не се работи системно с тях.
Също така постави се въпросът за системата за мониторинг и контрол – видите ли тази система не е започнала да работи. Искам да Ви кажа, че фактите показват друго. Тя се състои от три компонента. Това е един проект, който се изпълнява от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Първият компонентен е анализът за ситуацията в страната. Договорът за този компонент е сключен през февруари 2016 г.
Вторият компонент е въвеждането на индикаторите. Този договор е сключен през юни 2016 г.
Третият компонент е софтуер. За този софтуер по Закона за обществените поръчки има три обжалвания, които са съвсем неоснователни, разбира се. Въпреки всичко вече е сключен и договорът за софтуер. Анализът и индикаторите трябва да бъдат обхванати от софтуер. Следващият доклад, който ще се гледа в Народното събрание, ще бъде направен с новата система за мониторинг и контрол на извършеното по Стратегията. Този договор е сключен през март 2018 г.
Също така се постави въпросът: видите ли, какъв бюджет е разходван за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите в Република България? Предполагам, че повечето от народните представители са наясно, че това са хоризонтални политики. Стратегията не е една програма на едно ведомство, на едно министерство. Това са хоризонтални политики и те изискват сътрудничество и координация между всички държавни институции в България, в това число и с местните власти, с общините. Така че тази стратегия не е обезпечена с отделен бюджет.
Също така беше споменато, че няма достатъчно числа в Доклада. Трябва да Ви кажа, че Докладът е препълнен от количествени и качествени показатели относно изпълнението на Стратегията за 2017 г.
Също така Докладът отразява дейностите, които са извършени по мерки за какво ли не в шестте области, които се съдържат в Стратегията: за обучение и квалификация; заетост – умения за търсене на работа, мотивация за заетост; обвързването на имунизациите със социалните помощи; обвързването на редовното посещение на училище със социалните помощи; в здравеопазването – работа с мобилни медицински кабинети, профилактика, обучение на младите майки; работа с ромските медиатори, които станаха вече 250 в България. В Европейския съюз се отчита като един уникален опит на България – работата с ромските здравни медиатори. Те са 250 вече в 118 общини. Също за приобщаващото образование, задължителните модули за българския език за деца, чиито майчин език не е български език.
Тук се цитира една таблица, в която децата имат право да изучават в избираеми модули своя майчин език и се казва: видите ли няма данни за ромските деца. Трябва да се знае, че съгласно Конвенцията за защита правата на детето на ООН родителите са отговорни за своите деца до 18 годишна възраст. Това изучаване на майчиния език факултативно може да става само със специално подадена молба от родителя на детето да изучава този език.
Всички тези мерки са насочени към намаляване на социалните различия, защото различията, уважаеми госпожи и господа, не са етнически. Различията са от социален характер.
Също така може би Ви е направило впечатление, че Докладът не скрива трудностите, Докладът не скрива предизвикателствата и проблемите с българския език, и с трудовата заетост, и с професионалното образование и квалификация, и с жилищната политика. Може би Ви е направило впечатление също така, че обръща внимание на необходимостта от политическо сътрудничество и сътрудничество между властите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Христова.
Уважаеми народни представители, преди да закрием разискванията, има ли желаещи за изказвания, след като изслушахме госпожа Христова? Не виждам заявки.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на решението.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Предстои гласуване.
Ще Ви запозная с:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за – 79, против 64, въздържали се 19. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
Предложението за приемане на решение не е прието.
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам процедура за прегласуване. Вижда се, че по време на гласуването влизаха колеги, които не успяха да участват в гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме Проекта за решение по Административен мониторингов доклад за 2017 г.
Гласували 168 народни представители: за 83, против 68, въздържали се 17. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
Предложението не е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г.
Започваме с Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Велчев. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, ако трябва да изчакаме малко да седнат колегите, особено вляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.
Моля тези, които са се запътили да я напуснат, да го направят по-бързо!
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, преди да Ви представя Доклада, правя процедурно предложение по чл. 42, ал. 2 за допуск в залата на госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт „Връзки с обществеността“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към гласуване на направеното предложение за допуск в залата на госпожа Манолова, госпожа Ковачева и госпожа Рангелова.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, заповядайте, уважаеми дами, в залата.
Продължаваме с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 10 май 2018 г., беше обсъден Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, и представители на неправителствени организации.
Докладът за дейността на омбудсмана през 2017 г. беше представен от Омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова. Тя предостави информация, че в сравнение с 2015 г., когато е встъпила в длъжност, два пъти е нараснал и броят на жалбите, и броят на посещенията в приемната, което е доказателство за повишеното доверие към институцията. Общият брой жалби и сигнали, които са постъпили през 2017 г., е 12 635, броят на гражданите, консултирани в приемната на институцията, е 22 369, като общо получилите непосредствено съдействие от омбудсмана граждани са 34 908 и са с 29,11% повече спрямо предходната година.
Населените места в страната, в които омбудсманът се е срещнал с гражданите, са 97, организирани са 17 изнесени приемни, както и такива по конкретни нерешени проблеми на гражданите. Открити са били допълнителни горещи телефонни линии с цел получаване на бърз и адекватен отговор от експертите на институцията.
И през 2017 г. най-голям е броят на жалбите и сигналите от потребителите на обществени услуги – 3060, които представляват 24,22% от всички оплаквания.
На първо място са оплакванията срещу доставчиците на електронни съобщителни услуги, следвани от значителен брой сигнали срещу топлофикационните дружества, електроснабдителните предприятия и ВиК операторите. Приключени са 3341 жалби, като по 335 са отправени препоръки, по 526 – конкретен съвет, а в 404 от случаите е осъществено посредничество.
Според омбудсмана минималното намаление на жалбите срещу топлофикационните дружества се дължи на законовите промени за решаване на част от проблемите в изпълнителното производство и редуциране на размера на юрисконсултските възнаграждения. Госпожа Манолова изтъкна, че продължава практиката монополни дружества, които извършват обществени услуги, а също и банки, да прехвърлят свои задължения на колекторски фирми и постъпилите жалби срещу тези фирми са 164 – с 41% повече спрямо 2016 г.
Сериозно увеличение с 25% в сравнение с 2016 г. са жалбите, свързани с нарушаване на социални права и представляват 14,17% от общия брой оплаквания.
Следват жалбите за защита на гражданите в изпълнителното производство – 1401, при които увеличението за една година е 133%. През 2017 г. е завишен броят на жалбите на граждани за извършена спрямо тях дискриминация.
Госпожа Манолова посочи, че едно от основните направления в дейността на институцията през изминалата година e свързано с проблемите на децата. Високият ръст на жалбите в това направление е в резултат на широката кампания за популяризиране на функциите на омбудсмана за защита правата на децата и за пръв път през 2017 г. в институцията са постъпили 20 жалби от деца. В 80% от всички подадени жалби е констатирано нарушение на правата или интереса на детето. Специален акцент в дейността са проблемите на децата с увреждания, както и тези, свързани с насилие в семейството, на улицата, в училище. По инициатива на институцията е сформирана Национална коалиция срещу насилието и срещу телесното наказание и има подготвена цялостна концепция, която предстои да бъде представена на изпълнителната власт.
Госпожа Манолова отбеляза, че социалните права на гражданите са били на преден план в работата на институцията през изминалата година. Благодарение на доброто сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание, с приетите законови промени намират разрешение проблемите на работещите и институциите с некоректните работодатели.
Важна тема в работата на омбудсмана през 2017 г. е и защитата на една от най-уязвимите групи в обществото – хората с увреждания, които се нуждаят най-много от подкрепа при реализирането на техните права.
Организирани са девет кампании и инициативи, свързани с правата на гражданите, част от които са успешно финализирани. Сред тях е Европейската кампания срещу двойния стандарт на храните – кауза, която в рамките на Българското председателство на ЕС е завършила с конкретен документ, приет с консенсус от всички участници, и с посланието към гражданите на Европа, че идва краят на двойните стандарти при храните.
Сериозно място в Доклада е отделено на дейността на омбудсмана като национален превантивен механизъм – посещенията в местата за лишаване от свобода – затворите и следствените арести, психиатриите, социалните институции за възрастни и деца, бежанските центрове.
В резултат на дейността си по конкретни проблеми омбудсманът е упражнил правото си на косвена законодателна инициатива – внесени са 10 законопроекта, две искания до Конституционния съд и две искания за приемане на тълкувателни решения до Върховния административен съд.
Годишният доклад на омбудсмана за 2017 г. включва и специална част, свързана с наблюдението на изпълнението на международните актове в областта на правата на човека, която е резултат от проведен мониторинг и отразява както степента, в която националното законодателство е приведено в съответствие със съдържанието на международните актове за защита на правата на човека, по които Република България е страна, така и практиките по тяхното прилагане от страна на националните институции.
Омбудсманът предостави статистическа информация относно изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, както и за тези в процедура по засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Госпожа Манолова подчерта, че България заема едно от първите места по неизпълнени съдебни решения и такива в процедура на засилено наблюдение, а размерът на сумата, която изплаща в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ през 2017 г. – 641 535 евро, е значително по-висок в сравнение с други държави – членки на Съвета на Европа.
В хода на дискусията народните представители Красимир Велчев, Денчо Бояджиев и Васил Антонов изразиха мнения по Доклада и зададоха въпроси към госпожа Манолова. Въпросите бяха свързани с увеличените законодателни инициативи на омбудсмана, с пенсиите на миньорите, с изплатените обезщетения по осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, с разпределението на жалбите по региони.
Народният представител Васил Антонов изказа мнение, че организирането на приемни, обхващайки една трета от общините, потвърждава впечатлението, че общественото доверие към институцията и лично към госпожа Манолова се увеличава. Госпожа Манолова отговори подробно на всички зададени към нея въпроси.
След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно, с 13 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание.
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г.“ Благодаря Ви, колеги, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Следва Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 10 май 2018 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На заседанието на Комисията Докладът бе представен от госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България.
В изпълнение на чл. 22, алинеи 1 и 4 от Закона за омбудсмана Докладът за дейността е внесен в Народното събрание. Като вносител омбудсманът представи в резюме Доклада за извършеното през 2017 г.
През 2017 г. общественото доверие към институцията на Омбудсмана на Република България бележи ръст, което е в резултат от проактивната дейност и постигане на резултати в защита на правата и интересите на гражданите: 34 908 граждани са потърсили помощ от омбудсмана, 12 635 са подадените жалби и сигнали, 22 369 граждани са приети и консултирани от приемната на омбудсмана, 3060 са жалбите от потребители на обществени услуги.
В съответните глави от Доклада са посочени конкретните действия на омбудсмана за защита на правата на гражданите по сектори. За 2017 г. са направени 10 законодателни инициативи и четири сезирания на Конституционния съд с искане за тълкувателни решения.
През 2017 г. омбудсманът е провел две национални кампании, свързани с децата. Водещ принцип в работата на националния омбудсман като независим орган е: защита правата и интересите на детето. Обективно се отчитат постигнатите успехи в реформата за деинституционализацията на грижите за децата, както и предизвикателства, повечето от които произтичат от нерешени проблеми и непланирани навреме ресурси.
Специално внимание се отделя на реформата на детското правосъдие. В 80% от жалбите е констатирано нарушение на правата или интересите на детето, бездействие от страна на различни органи, както и че мерките, които са взети, са били без да са отчетени мнението и интересите на децата.
За първа година се отчита нарастване на броя на жалбите, подадени от деца, като за 2017 г. те са 20.
Огромна част от работата през миналата година е насочена към защита на правата на потребителите на обществени услуги.
През 2017 г. на първо място са оплаквания срещу доставчиците на електронни съобщителни услуги, следвани от значителен брой сигнали срещу топлофикационните дружества, електроснабдителните предприятия и ВиК операторите.
Жалбите, подадени от потребители на топлинна енергия, са 595.
Наблюдава се трайна тенденция на предоставяне на некачествена услуга без последствия за топлофикационните предприятия.
През 2017 г. постъпили жалби в сектора на ВиК услугите са 488.
Анализът на жалбите и сигналите показва, че проблемите в сектора остават нерешени. Омбудсманът споделя мнението на гражданите, че ВиК операторите и регулаторният орган се отнасят с пренебрежение към оплакванията им, като по този начин ги карат да се чувстват безсилни да защитят потребителските си права.
Важна тема в работата на омбудсмана е защита на една от най уязвимите групи в обществото ни – хората с увреждания, които се нуждаят най-много от подкрепа при реализиране на техните права. Настоящата ситуация със спазването на правата на хората с увреждания все още никак не е добра, свидетелство за което е и големият брой жалби, постъпили в Институцията на омбудсмана, свързани със социалните услуги.
През 2017 г. са подадени 786 броя жалби и сигнали в областта на трудовите права и заетостта, като нарастването им спрямо 2016 г. е много голямо – 185%. Анализът на данните от жалбите, проведените срещи и резултатите от проверките показват по категоричен начин, че продължава нарушаването на правото на гражданите на изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение. Продължават практиките за бързо прехвърляне собствеността на работодателя на социално слаб гражданин или откриването на производство по несъстоятелност.
През изминалата година жалбите на гражданите срещу действията на частните съдебни изпълнителни представляват сериозен дял от общия брой жалби, постъпили в институцията.
След влизането в сила на промените в ГПК рязко намаляват жалбите във връзка с дейността на арбитражите.
Омбудсманът активно работи с гражданското общество. Всички по-големи кампании, които са организирани, са заедно с неправителствени организации.
Има подписани многобройни договори за сътрудничество, меморандуми с различни неправителствени организации.
Активно се партнира със синдикатите, когато става дума за трудови права и с работодателските организации, когато става дума за защита на българските граждани.
Специално трябва да се отбележи и съвместната работа с неправителствените организации, които работят в областта на защита правата на децата. Те са изключително активни и изключително полезни за институцията.
В хода на дискусията се изказа народният представител Антон Кутев, който подкрепи представения доклад и изрази мнение, че институцията се ползва с доверието на българските граждани. Категорично бе заявено, че съвместната работа на Комисията и институцията на омбудсмана е много важна и полезна за решаването проблемите на гражданите.
Въз основа на представения доклад и след последвало гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-05, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Кой ще представи този доклад? Има ли член на Социалната комисия в залата?
Доктор Генов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 18 април 2018 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, Хюсеин Исмаил – началник отдел „Права на хората с увреждания и дискриминация“, и експерти от администрацията на омбудсмана, представители на неправителствени организации.
Докладът беше представен от госпожа Мая Манолова. Тя започна отчитане на дейността си с представяне на приоритетите, които омбудсманът и неговата администрацията са имали през 2017 г., а именно – защита на правата на децата, защита на правата на гражданите от злоупотребите на монополите, защита на правата на гражданите, които са в риск от социално изключване. Госпожа Манолова представи изчерпателно всички кампании, които са били организирани и проведени през изминалата година.
Докладът съдържа информация за постъпилите жалби и сигнали, които са 12 635, както и за броя граждани, потърсили помощта на омбудсмана – 34 908, граждани получили съдействие в приемната му – 22 369, предоставени съвети, дадени консултации и направени справки по телефона – 11 819. Организирани са 17 изнесени приемни, направени са посещения в повече от 80 населени места по нерешени проблеми на граждани. Броят на финализираните жалби е равен на броя на постъпилите такива. В Доклада се изтъква, че в годините омбудсманът се утвърждава като важен фактор за защита правата на човека и основните свободи на гражданите в България.
В раздела „Права на хората с увреждания“ се посочва, че през отчетната година е продължило наблюдението върху изпълнението на ратифицираната през 2012 г. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, но не е констатиран значим напредък по отношение политиките за тези хора. През 2017 г. са постъпили 314 жалби и сигнали за засегнати права на хора с увреждания, като най голям е делът на тези, свързани със социално-икономическа защита – 123, следван от жалби за социални услуги и лична мобилност. Препоръките на омбудсмана в тази област са: да се гарантира изпълнението на приетите от изпълнителната власт стратегически документи и планове за изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително нов Закон за интеграция на хората с увреждания и приемане на адекватен Закон за социалните услуги.
Докладът изтъква, че проблемните области на нарушаване правата на хората с увреждания са: програмите и проектите за социалната услуга „Личен асистент“; социално-икономическата закрила; достъпна среда; медицински изделия; жестовия език; въвеждане на Единната информационна система на медицинската експертиза в България и други.
В Раздел V от Доклада се разглежда защитата на социалните права на гражданите, които обхващат правото на полагане на труд, придобиване право на пенсия, социално подпомагане, помощ за жилище и други. Направен е извод, че системите за социална защита не осигуряват адекватна закрила във всички случаи на реализирани социални рискове и за всички граждани. Това сочи и броят на жалбите и сигналите, отнасящи се до социални права, които са 14,17% – 1790 бр., от общия брой постъпили възнаграждения или обезщетения от работодател, невнесени осигуровки; неплатен извънреден труд; неоформени документи; действащи фирми, които не плащат на служителите си или продават фирми на нови собственици, които са на социални помощи и други.
Предприетите действия в тази посока в Кодекса на труда – въвеждане на тримесечен срок за изплащане на обезщетения от работодателя; контрол на Инспекцията по труда на плащането на обезщетения и заплати и след прекратяване на трудовите правоотношения. В Търговския закон – забрана за прехвърляне на търговско предприятие и фирмени дялове при неизплатени заплати и осигуровки; възможност Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – увеличаване на възможностите повече работници да получават обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията и други.
В областта на трудовата заетост гражданите поставят въпроси, свързани със: затруднения в трудовата им реализация; откази от работодателите да ги наемат на работа; прекратена регистрация като безработни и др. Трудовата заетост в България, въпреки ниското ниво на безработица, продължава да бъде проблем за гражданите и през 2017 г., особено в малките населени места или в райони с недобре развита икономическа среда. Особено притеснителни са жалбите на граждани, които са в пенсионна възраст, нямат необходимия осигурителен стаж за получаване на пенсия и срещат затруднения при намиране на работа. Тези хора остават без доходи и здравноосигурителни права.
По отношение на правото на пенсия като част от правото на социално осигуряване през 2017 г. в институцията на омбудсмана са постъпили 515 жалби и сигнали, като голяма част от тях са свързани основно с ниския размер на пенсиите, получаване на наследствена пенсия от дете на починал родител, обявеното отпадане на тавана на пенсиите само за тези, на които ще бъдат отпускани пенсии след 1 януари 2019 г. и други. Докладът сочи, че е необходимо продължаване на реформата в пенсионното законодателство след широко обществено обсъждане.
В областта на защитата на социалните права на гражданите търсената подкрепа е по отношение на нарушени права при получаване на социални помощи, майчинство, финансови въпроси и лични проблеми.
Докладът съдържа препоръки на омбудсмана за установяване на по-гъвкави условия, отговарящи на реалните обществени отношения, които да позволяват оказване на социална подкрепа на действително нуждаещите се граждани и семейства.
В проведената дискусия взеха участие народните представители доктор Хасан Адемов, Георги Гьоков и доктор Калин Поповски. Те изразиха задоволството си от представения доклад и поздравиха омбудсмана за добре свършената работа през годината. Бяха зададени въпроси най-вече по отношение констатациите и дейностите, свързани с правата на хората с увреждания. Бяха направени и препоръки към госпожа Манолова да отстоява и защитава правата на българските граждани още по-настоятелно, макар това понякога да е свързано с непопулярни решения и мерки, за които народните представители си дават ясна сметка.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 17 гласа „за“, 1 глас „въздържал се“, без „против“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Генов.
Следва Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Кой ще представи този доклад? Има ли член на Комисията, заместник-председател?
Продължаваме с Доклад на Комисията по образованието и науката. Госпожо Дамянова, за нас е чест председателят на Комисията да представи Доклада.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП, от място): Не е ли нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Нормално е, но днес това е първият председател на Комисия, който ще представи доклад.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 май 2018 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения доклад.
В заседанието взеха участие госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, и госпожа Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката.
Докладът за дейността на омбудсмана бе представен от омбудсмана – Мая Манолова. Регистрираните за 2017 г. жалби в областта на образованието са 300, като 56% са в областта на предучилищното образование, 15% в областта на висшето образование и 29% – други.
Най-честите оплаквания в областта на предучилищното образование са свързани с:
- недостиг на места в детските заведения в столицата;
- закриване на детски градини в цялата страна;
- увеличаване на месечните такси в детските заведения;
- остарял модел на грижа за децата в общинските ясли и детски градини.
Препоръките, които омбудсманът е отправил, са: да се работи за постигане на достъпност до детските заведения, а при некласиране родителите да получават субсидия, определена от държавата; да се даде възможност за валидиране и сертифициране на знания, получени извън системата на Министерството на образованието и науката, за деца в предучилищна възраст, посещаващи алтернативни форми за отглеждане и обучение.
Проблемите в областта на училищното образование се отнасят до:
- обхващането и задържането в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст;
- сегрегацията на ромските училища;
- управлението на училищата.
Омбудсманът подчерта, че е необходимо да се усъвършенства моделът на финансиране на училищата в малки населени места и отдалечени райони, за да се разрешат тези проблеми; да се удължи срокът за преминаване на целодневна организация на обучение в училищата; да се модернизира професионалното образование.
В областта на висшето образование жалбите се отнасят до:
- заемането на академични длъжности;
- качеството на предлаганото от висшите учебни заведения обучение;
- финансирането на отделни професионални направления.
Преодоляването им е свързано с повишаване на качеството на академичния състав и на научната продукция, със засилване на контрола на Министерството на образованието и науката върху висшите училища за спазване на Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав в Република България и на държавните изисквания, с финансиране на основата на резултати.
Госпожа Деница Сачева представи становището на Министерството на образованието и науката относно Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., като подчерта, че по-голяма част от направените в Доклада препоръки са изпълнени, а по останалите са предприети действия.
В последвалата дискусия народният представител Ирена Анастасова изрази удовлетворение от констатираната в Доклада необходимост от построяване на нови детски градини в големите градове, която става още по-голяма с оглед идеята за целодневно обучение в училищата. Госпожа Анастасова подкрепи препоръката за широко обсъждане при създаването на учебните програми.
Професор Станилов изказа задоволство от работата на институцията на омбудсмана и отправи препоръка за по-тясно сътрудничество с Комисията по образованието и науката.
Народният представител Милена Дамянова отбеляза доброто сътрудничество с омбудсмана и изказа увереност, че то и в бъдеще ще е факт не само в проблемни ситуации.
По отношение на целодневната организация госпожа Дамянова изрази мнение за по-голям гратисен период за нейното въвеждане. Местата в детските градини в големите градове са недостатъчни поради големия приток на млади хора към тях. Например в Столична община за последните години са построени 90 нови детски градини, 3 са в строеж и още 8 нови са планирани.
Госпожа Дамянова посочи като много важна препоръката на омбудсмана за валидиране и сертифициране на знанията, получени извън системата на предучилищното образование в алтернативни форми на отглеждане и обучение.
Професор Клисарова отправи въпрос за наличието на жалби по отношение работата на Националната агенция за оценяване и акредитация, на който госпожа Манолова отговори.
След проведено гласуване с резултати: „за“ – 19, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Продължаваме с Доклада на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доктор Александров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г., вх. № 853-10-13 от 23 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова, омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България за 2017 г. бе представен от госпожа Мая Манолова. Омбудсманът запозна членовете на Комисията по здравеопазването с констатираните от неговата институция проблеми в сферата на здравеопазването, поместени в Глава първа, точка 7 „Право на здравеопазване“.
През 2017 г. броят на жалбите и подадените сигнали до институцията на омбудсмана е нараснал със 17% спрямо 2016 г. и с 82% спрямо 2015 г. Най-голям е броят на жалбите за нарушен достъп до медицински услуги – 170 броя, проблеми при осъществяване на медицинската експертиза – 116 броя, със здравноосигурителните права – 63 броя, с качеството на медицинските услуги – 61 броя. Останалите жалби и сигнали са относно провеждането на имунизациите, спазване на хигиенните норми и изисквания в лечебните заведения, спазване на забраната за тютюнопушене, съдействие за заплащане на лечение, специализация на лекари, предложения за промени в нормативната уредба и други.
Отново акцент се поставя на въведените лимити, които стават все по-рестриктивни и са една от причините за сериозните финансови затруднения на някои от лечебните заведения. Вследствие недостатъчните приходи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лечебните заведения срещат проблеми при осигуряване заплащането на персонала. Липсват средства за ремонти и нова апаратура, което води до намаляване качеството на оказваната от болниците медицинска помощ. Притеснителен е фактът на недостиг на средства в общинските болници, намиращи се в малки общини. Налице е риск да бъдат закрити, ако не бъде намерен работещ механизъм и не се предприемат спешни мерки за оздравяването им.
Гражданите поставят на вниманието на институцията проблеми, свързани с осигуряването на 24-часово обслужване от общопрактикуващите лекари. Особено сериозен е проблемът в малките и отдалечени населени места, където гражданите нямат алтернатива и на практика обслужването на пациентите извън работния график на личните лекари се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ, което допълнително натоварва дейността им.
В Доклада на омбудсмана акцент се поставя и върху проблема с липсата или недостига на разрешени за употреба лекарствени продукти, обект на паралелен износ. Понякога това е причина лечението на гражданите да бъде частично или изцяло компрометирано. Особено сериозен е проблемът с лечението на злокачествени заболявания, захарен диабет и други, чиято липса създава заплаха за живота и здравето на пациентите.
За поредна година особено остро се поставят от гражданите проблемите, свързани с експертизата, най-вече на трайно намалената работоспособност, вида и степента на увреждане. Голяма част от констатираните нарушения се отнасят до неспазване на инструктивните срокове и съществено забавяне на освидетелстването от страна на ТЕЛК и НЕЛК. При забавяне на преосвидетелстването гражданите временно са лишени от възможност да ползват права, произтичащи от влязло в сила експертно решение, като пенсия за инвалидност, което е сериозен проблем, когато това е единственият им доход.
Относително висок е и делът на жалбите, отнасящи се до качеството на оказваната медицинска помощ. В преобладаващата част оплакванията са свързани с допуснати според гражданите лекарски грешки, довели до усложнения или смърт на пациент. Тревожно е наличието на жалби, в които гражданите посочват, че са станали обект на медицински дейности, включително и хирургични, без да е имало обективна причина за това. Такива дейности се извършват с цел болницата да получи средства за лечението на тези пациенти, заплащани от НЗОК по съответната клинична пътека. Има оплаквания за посочени неверни данни в епикризи и други медицински документи.
В хода на дискусията между членовете на Комисията по здравеопазването и омбудсмана акцент се постави и върху проблема с кръв и кръвни продукти. Госпожа Манолова сподели за изразеното недоволство от съществуващата практика за дарителство срещу заплащане от пациента и неговите близки. Други актуални въпроси, които бяха засегнати в дискусията, са относно специализациите на младите лекари, доплащането на лекарствени продукти и медицински изделия, правата на здравноосигурените и неосигурените граждани.
Народните представители изразиха одобрението си за представения доклад, за подробната и коректно поднесена информация в сферата на здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 14, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Александров.
Следва Докладът на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, доктор Грудев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
На заседание, проведено на 7 юни 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.
Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г. се внася в Народното събрание на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана.
На заседанието присъстваха: омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова и от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър, господин Иван Ангелов – директор „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“, и госпожа Росица Карамфилова – началник-отдел „Стратегии и програми за околната среда“.
От името на вносителя Докладът беше представен от омбудсмана госпожа Мая Манолова, която обърна по-съществено внимание на дейностите по опазване на околната среда и водите. Тя подчерта, че 2017 г. е била година на битки за правата на гражданите, включително за правото на чиста и здравословна околна среда, като са проведени успешно 9 кампании, една от които европейска, в рамките на Българското председателство – срещу двойните стандарти.
Госпожа Манолова посочи, че през 2017 г. делът на жалбите срещу инвестиционни предложения с опасност от неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората е значителен, като най-голямо е недоволството срещу проекти, свързани с експлоатация на подземни богатства, включително проучвания за нефт и газ, като посочи конкретни случаи, когато са проведени и местни референдуми. Тя обърна внимание, че хората се опасяват основно от замърсяване на водите, земеделските земи, въздуха и други. Настоятелни са исканията на гражданите за преустановяване на вредни емисии, неприятни миризми, замърсяване на водите и наднормен шум от индустриални предприятия и инсталации за преработка на биомаса в жилищни райони или в близост до населени места.
В Доклада са посочени конкретни такива случаи – село Труд, Нова Загора и други. Омбудсманът обърна внимание, че и през 2017 г. проблемите на околната среда остават във фокуса на общественото внимание. Сигналите се отнасят за всички компоненти на околната среда – шумово замърсяване, замърсявания на води и въздух от производствена и стопанска дейност, базови станции на мобилни оператори и други. Увеличават се жалбите, свързани с безстопанствени кучета и защита на хора и животни, жалби срещу сечи на гори, изсичане на дървета в градска среда и други. В Доклада е отделено внимание и на оплакванията относно чистотата на атмосферния въздух.
Госпожа Манолова посочи, че препоръките в областта на опазването на околната среда са за допълване на нормативната уредба относно климатичните инсталации и техните външни тела, по-стриктен контрол на вредните емисии при проверка на техническата изправност на тежкотоварните превозни средства, усъвършенстване на процедурите по ОВОС и предоставяне на по-пълна информация по отношение на инвестиционни намерения в частта – опазване на околната среда и човешкото здраве, както и спазването на приоритета за компетентните институции – баланс между икономическото развитие и правото на гражданите на чиста околна среда.
Отношение по Доклада взеха председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева, която подчерта значението и ролята на институцията на омбудсмана, както и адекватната реакция при жалби на гражданите; и народният представител Румен Георгиев, който подкрепи представения доклад и посочи бързата и адекватна реакция на институцията. Заместник-министър Живков посочи доброто взаимодействие между министерството и институцията на омбудсмана, а госпожа Карамфилова наблегна на приоритетите за добро сътрудничество и координация между двете институции, включително и с регионалните структури на МОСВ, и обърна внимание, че МОСВ изпълнява дългосрочна програма и политика в защита на природния и човешкия потенциал.
След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се” подкрепи представения доклад и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839 02-5, внесен от Омбудсмана на Република България на 30 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Грудев.
Сега ще чуем Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежка и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 2 май 2018 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен на 30 март 2018 г. от Омбудсмана на Република България.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, господин Хюсеин Исмаилов – началник-отдел „Права на хора с увреждания и дискриминация“, и госпожа Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на детето“.
От името на вносителя Докладът в частта, която влиза в компетенциите на Комисията – „Права на децата, година на нови пространства, инициативи за правата на детето“, беше представен от госпожа Мая Манолова. В своето изложение омбудсманът отбеляза, че дейността на институцията за 2017 г. е определена като година на действия в интерес и в защита на правата на децата.
Докладът съдържа информация от систематизирани проблеми, свързани с правата на децата и тяхната специална закрила, родителските конфликти, семейната среда, както и за определени очаквания от институциите, свързани с решаване на актовете на насилие и агресия в детските заведения и училищата. От общия преглед е видно, че в сравнение с предходната година броят на жалбите и сигналите се е увеличил почти три пъти.
Вносителят акцентира върху проблемите по отношение на защитата на деца, жертви на престъпления, и по правата на децата с увреждания, където все още съществуват неуредици. Счита че, за да бъдат решени тези предизвикателства, са наложителни преди всичко промени в законодателната и в административната уредба, които ще бъдат уредени с приемането на Закон за личната помощ, гарантиращ на децата със специални образователни потребности активен и независим начин на живот.
Докладът съдържа препоръки, отговарящи на реалните обществени отношения относно съществуването и начина на работа на специализираните възпитателни и социални интернати.
Направен беше изводът, че родителите стават все по-чувствителни при досега на децата със съдебната система, като сроковете и непосилните съдебни такси са само част от неразрешените въпроси.
По отношение на констатираните проблеми, поставени в сигналите, буди тревога фактът, че съществува известна повтаряемост.
Омбудсманът обърна сериозно внимание на необходимостта от политическа воля за законодателни промени в областта на детското правосъдие, които ще гарантират защита на правата на децата в конфликт със закона, както и препоръчва да се предприемат мерки за изменение и допълнение на Семейния кодекс, който да е съобразен с интересите на детето.
Беше акцентирано върху факта, че Република България е единствената държава от Европейския съюз, в която няма закон, който да е в съответствие със съвременните стандарти за детско и младежко правосъдие.
В хода на изложението беше направено предложение за иницииране на законодателни промени във връзка с условията за получаване на наследствена и персонална пенсия от деца, останали без един или двама родители, както и с възможностите за получаване на стипендии.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Теодора Халачева и Севим Али. Те изразиха задоволството си от представения доклад и добрата работа на институцията. Госпожа Халачева предложи да се проведе изслушване на министъра на правосъдието относно готовността за внасяне в Народното събрание на Закона за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.
Омбудсманът отговори на въпросите и поясни, че с активната си дейност институцията е излязла от рамката и с новия си облик се е утвърдила като фактор, който решава значими проблеми, свързани със защитата и закрилата на правата на децата.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен на 30 март 2018 г. от Омбудсмана на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Това беше последният внесен доклад. Няма доклади на Комисията по правни въпроси, на Комисията по икономическата политика и туризъм, на Комисията по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление.
Ще има ли становище на вносител?
Госпожо Манолова, заповядайте, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя от тази най-висока трибуна пред Вас, народните представители, които сте избрани от суверена, Доклада за работата на институцията на омбудсмана за 2017 г.
Аз съм избрана от Вас, Вие сте избрани от българския народ, така че тук е мястото и вероятно това е времето, в което да отчета пред българските граждани свършеното от мен през изминалата година.
Вече имах възможността да запозная с различните аспекти на нашата работа в седем ресорни комисии, имаше ползотворни дебати, възникнаха конструктивни предложения. Надявам се да съм била полезна, но всичко това, както и представените току-що доклади максимално облекчават моята задача, така че аз ще се опитам да се вместя в оставащото до края на пленарния ден време.
Това е Докладът за работата на институцията (показва го), така изглежда. Това са всъщност дните и нощите, не само моите, но и на моя екип през изминалите 12 месеца. Използвам случая преди всичко останало да им благодаря, да благодаря на хората, с които работя, за всеотдайността, за експертизата, за готовността да се раздават и да бъдат на разположение на проблемите на българските граждани буквално седем дни в седмицата.
Знам, давам си сметка, че институцията изглежда свръхактивна, че хората, а вероятно и Вие се затруднявате да проследите разнопосочните теми, с които се занимаваме, но това е неизбежно, защото това е дневният ред на българските граждани, това са проблемите на българския народ, а Вие, като народни представители, сте най-вече наясно с това.
Предизвикателството пред нас, освен да обърнем необходимото внимание на всеки гражданин с неговия проблем, беше не просто и не само да озвучаваме проблемите, но и да ги решаваме, не само да критикуваме, но и да постигаме резултати, което стана възможно благодарение на взаимодействието с институциите – на първо място с Народното събрание през 2017 г., за което благодаря на всеки един, който се включи в законодателните предложения в интерес на българските граждани, които внесохме.
Така благодарение на комуникацията с институцията на омбудсмана – смея да го кажа – се превърна от последна надежда в първа помощ на българските граждани, от екип за бързо реагиране, който е готов да се появи незабавно на място, да пресрещне проблемите, да се върне колкото пъти е необходимо, докато възтържествува справедливостта и докато правата на гражданите бъдат адекватно защитени.
И ако допреди години, буквално допреди две години, жалбите до институцията пристигаха с адрес всички останали институции и накрая с копие до омбудсмана, сега започват с „До Омбудсмана на Република България“, което нас не ни радва, а по-скоро ни тревожи, защото освен показател за нарастващото доверие и неизбежно огромните очаквания на гражданите, е доказателство и за нещо друго – за тежките проблеми, които имат българските граждани днес в България, и за състоянието на правата на човека днес в България.
Всъщност Докладът и числата, с които започваме, са достатъчна характеристика за динамиката в работата на институцията, а косвено и за проблемите на българския народ. (Започва прожектиране на слайдове от мултимедия.)
През 2017 г., както се вижда от графиките, 34 908 души са потърсили помощ и съдействие от институцията на омбудсмана, като 22 369 са посетили приемните в столицата и изнесените приемни, които буквално ежеседмично организираме в страната, а 12 635 от тях са оформени като жалби и сигнали, по които аз и моят екип сме работили конкретно. Това е с близо 30% повече в сравнение с 2016 г. – ние сме в хипотеза да се състезаваме сами със себе си – и близо два пъти повече от броя на постъпилите жалби и сигнали и очакванията към институцията в сравнение с 2015 г.
През 2017 г. като омбудсман съм посетила с моя екип 97 населени места по различни проблеми, организирани са изнесени приемни.
На следващата графика се вижда каква е динамиката в ръста на жалбите в сравнение с 2009 г., откогато в институцията се прави статистика. Цифрите говорят сами по себе си. Освен конкретните жалби, с които беше ангажирана институцията на омбудсмана, през 2017 г. организирахме девет национални кампании за защита на права, нарушени или застрашени права на българските граждани. Сред тях бих откроила кампанията за забрана на арбитражните съдилища по отношение на потребителски спорове и граждани; законодателните промени, които заедно постигнахме за защита на гражданите срещу свръхправомощията на частните съдебни изпълнители; и промените за закрила на трудовите права на българските граждани срещу наглите и некоректни работодатели.
Сред кампаниите бих откроила и кампанията срещу двойните стандарти в храните в рамките на Европейския съюз, която е европейска кампания и която беше лансирана, организирана от институцията на омбудсмана. Със събитието, организирано от мен и моя екип в рамките на Българското председателство, посветено на двойните стандарти при храните, смея да кажа, че това е първата проява от такъв характер, която излъчи важно послание до гражданите на Европа, а именно, че идва краят на двойните стандарти при храните и европейските институции и органи пристъпват към законодателни предложения, които да забранят предлагането на храни под една и съща марка с различно съдържание в различни точки на Европейския съюз. Така България, българските институции, българските политици показаха, че могат да формират европейски политики, при това политики, които са в интерес не само на българските граждани, но и на 100 милиона граждани на Европа.
От разпределението на жалбите по ресори се вижда, че очаквано най-голям дял са жалбите за защита правата на потребителите, следвани от социалните права на българските граждани, като на трето място са жалбите в изпълнителното производство.
На следващата графика показваме каква е динамиката в ръста на жалбите по различни направления. От нея се вижда, че най-голямо е нарастването на жалбите в изпълнителното производство – очаквано, тъй като хората буквално изнемогваха от възможностите за рекет и издевателства от страна на частните съдебни изпълнителни. Също така са нараснали с 61% жалбите, свързани с правото на българите на образование, с 43% – правата на децата, с 25% – социалните права. Ако погледнете графиката, която посочва броя на жалбите, може би някои от Вас ще останат с погрешно впечатление например, че жалбите в образованието, които са 300 на брой, показват едва ли не предвид малкия, абсолютен брой, че там всичко е наред и това е някакъв незначителен брой жалби. Напротив, проблемът, който констатирахме, е, че зад тези 12 600 жалби, които бяха подадени в институцията през миналата година, е много голям броят на колективните жалби по проблеми, които се отнасят до големи групи граждани.
Например в сферата на образованието такива са жалбите срещу правилата за прием на деца в детските градини, срещу различното качество на обучение на първокласниците, респективно затруднения прием в някои училища на първокласници, жалби срещу учебните програми, срещу тежките раници, срещу черно-белите учебници, срещу закриването на училища, техникуми. Тоест това са жалби, зад които стоят интересите на много хора, и показват наличието на системни проблеми в редица сектори.
Част от графиките ще можете да разгледате в Доклада, който съм Ви изпратила. Ангажирам се да изпратя на всеки народен представител и днешната презентация. Мисля, че там би имало интересни констатации и изводи и за Вашите избиратели. Например графиката на страница 13 от презентацията показва какво е разпределението на жалбите по области. Тъй като всеки народен представител има свой избирателен район, би могъл от нас да се информира какви проблеми са поставени от хората от съответния регион.
Като че ли най-адекватно и най-образно показват динамиката на нашата работа хората, които посещават приемната на институцията, така че една част от Доклада е посветена на тази част от нашата работа. Числата и тук говорят сами по себе си: през 2017 г. – 6682 души са минали през приемната на омбудсмана, а обажданията на телефона са 11 819, което означава, че приемната е посещавана дневно от 25 – 30 души, а телефонните обаждания са над 50.
Редовно откриваме и горещи телефонни линии по конкретни проблеми на гражданите, така че експерт с необходимата експертиза да е непрекъснато на разположение на гражданите. Открихме такива горещи телефонни линии, свързани с трудовите права на гражданите, с възможността да заявят и да получат обезщетения в определени срокове от Фонда за гарантиране на вземания при фалит на предприятия, а също така и жалби, свързани с работата на енергоразпределителните дружества, и по-специално с проблемите, създавани с едно от тях.
За информация отново на депутатите, тъй като много от хората попадат в нашата приемна през народен представител – тя е отворена всеки ден от 9,00 ч. до 17,30 ч. Задължително един ден от седмицата приема омбудсманът, един ден – заместник-омбудсманът, главният секретар, началникът на кабинета и по този начин през нас са минали през миналата година проблемите на няколко хиляди души.
Правата на децата бяха един от важните акценти, важен приоритет в работата на институцията през миналата година. Очаквано броят на жалбите, които се отнасят до правата на децата, беше значително увеличен. Смея да твърдя, че това е и в резултат на кампанията за популяризиране на омбудсмана като защитник на правата на децата, която организирахме с моя екип. Реално се срещнахме с повече от 3000 ученици в десет училища, в различни градове по темата „Права на децата“ и как би следвало чрез средствата на детското и училищното самоуправление на детските омбудсмани, които бяха избрани в много училища, да си защитават тези права.
За първи път през миналата година броят на жалбите, подадени конкретно от деца, нарасна. Има 20 жалби, които деца са подали към институцията – проблем, с който се сблъсках, встъпвайки в длъжност като омбудсман. Оказа се, че, въпреки че от 2012 г. омбудсманът има законов мандат да защитава правата на децата, в институцията към този момент нямаше нито една жалба, подадена от дете, което означаваше, че децата не ни разпознават като защитник на техните права.
Ако мога да откроя проблемите и жалбите, препоръките, които сме отправили с моя екип, за да не изпадам в огромна конкретика, свързана с правата на децата, които, всички знаете, се нарушават ежедневно от различни институции, бих откроила необходимостта от подкрепа на децата в техните биологични семейства, приобщаващото образование, насилието над деца в училище, на улицата, в дома, децата с увреждания – огромен проблем, който е на Вашето внимание и предвид протеста на майките пред институцията на Народното събрание; децата в конфликт със закона – продължава деца да прекарват детството си зад решетки заради забавата от страна на Министерството на правосъдието да внесе дългоочаквания Закон за детското правосъдие. Много се надявам, че това ще се случи през следващата пленарна сесия.
Може би тук е мястото да кажа няколко думи за изработения от мен и моя екип Проектозакон за личната помощ, за който протестират майките на деца с увреждания. Наистина това е проект, който няма да реши проблемите на всички хора с увреждания, но проблемът с асистентската грижа, с личната помощ, най-вече на децата и на възрастните с най-тежки увреждания – тези, които имат нужда от чужда помощ, може да бъде решен чрез тези правила. Основните моменти, които предлагаме за промяна, са два: първо, да се промени подходът и личната помощ, асистентските услуги да се предоставят след конкретен анализ на нуждите и потребностите на всеки човек и, второ, да се прекрати с проектния принцип в асистентските грижи, който обрича семействата на децата с увреждания на пълна несигурност – дали ще дочакат следващата промяна и следващата програма. Ситуацията на майките на деца с увреждания, които са принудени от обстоятелствата да се грижат 24 часа за своите деца, които в един момент се оказват извън системата, без здравни осигуровки, без възможности за адекватно продължаване на техния живот не само професионален и кариерен, но изобщо като хора. Много се надявам, че и депутатите ще проявят интерес към този толкова важен за майките на деца с увреждания законопроект.
Правата на потребителите – очаквано, беше темата, която вълнуваше най-много българските граждани през миналата година. Приключили сме 3341 жалби, отправили сме 335 препоръки, от тях 285 са изпълнени. Статистиката показва, че най-голям е броят на жалбите, които през миналата година бяха отправени срещу мобилните оператори, срещу ползването на мобилни телефони, мобилен интернет, телевизия, свързана с мобилния интернет. Най-голям е броят на жалбите срещу топлофикациите с безспорен рекордьор Столичната топлофикация, електроснабдителните дружества, ВиК услугите, финансовите услуги, банките, транспортните услуги, колекторските фирми, фирмите за бързи кредити, изобщо всички дружества, които пряко се намесват и от които зависи животът на българските граждани.
И в Доклада, и в презентацията има подробно представяне на проблемите по направления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви за акценти по сектори. Всички народни представители са запознати с Доклада, а и в комисиите имаха възможност поне по веднъж да се запознаят с дейността.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Препоръките, които сме отправили, са описани конкретно и кратко най-вече в презентацията, що се отнася до мобилните услуги, до топлофикация. Обръщам Ви внимание, че промените в Закона за енергетиката, които се отнасят до топлоснабдяването, отлежават вече поредна, може би втора или трета, година в Министерството на енергетиката. Създадени са поредните работни групи, които затъват в безкрайни обсъждания, а промените в Закона и в Наредбата за топлоснабдяването остават да са един мираж за българските граждани и най-вече за столичани. Жизненоважно е правилата, по които се определят така наречената такса сградна инсталация, която вбесява гражданите, да бъдат променени, така че методиката да бъде справедлива и най-вече разбираема за хората.
Използвам случая да го кажа още веднъж: по отношение на ВиК услугите най-големият проблем през 2017 г., който ще продължи и през тази година, е свързан с високите цени на водата, промените, които се извършват по предложение на ВиК асоциациите с одобрението на КЕВР. Внесла съм предложения в парламента, които да дадат възможност на българските граждани да обжалват тези решения, защото на практика са необжалваеми. Това, което реши независимият регулатор, без съдебен контрол, става задължително за българските граждани. Моля депутатите, които се интересуват от тази тема, да погледнат тези предложения, защото, смятам, че това е несправедливо решение на законодателя от предходни парламенти.
Правата в електроснабдяването също са свързани с цените, с качеството на услугата, с възможностите да се начисляват корекции и суми за плащане за отминали периоди, а също така продължава да се събира абсолютно незаконната сума за прекъсване и възобновяване на снабдяването, въпреки че има съдебно решение, което казва, че тези такси са незаконни.
Обществен транспорт, сметосъбиране – теми, с които сме се занимавали много и подробно и сме писали поредните препоръки до Финансовото министерство и до Националното сдружение на общините в България, че е крайно време Методиката за определяне на таксите, която да отчита таксата според количеството изхвърляни отпадъци, да бъде приета.
На вниманието на гражданите през миналата и през тази година с голяма тежест са проблемите, свързани с банките, проблемът със свръхзадлъжнялостта на българските домакинства и проблемите, които това създава и за тях, и за децата им, и за българската държава, и за хазната, ако щете.
Голям е броят на жалбите срещу колекторски фирми – 41% повече. Голям е броят на жалбите срещу фирмите за бързи кредити. Това е сектор, който има нужда от преуреждане на правилата, така че гражданите да получат някаква защита.
В момента в институцията работим по Законопроекта за фалит на физическите лица, което е изключително трудна и отговорна работа. Надявам се Министерството на правосъдието, към което сме отправили многобройни покани, да се включи с експертиза по темата, да преосмисли своята позиция и да направим добри законодателни предложения в интерес на българските граждани. България е единствената страна в Европейския съюз, която няма такова законодателство, а в момента Европейската комисия обсъжда Проект за директива, който е в напреднала фаза.
Правата на хората с увреждания също бяха на вниманието на мен и на моя екип – достъпната среда, програмите за личен асистент, състоянието на медицинската експертиза, проблемите на хората с нея, помощните средства, медицинските изделия, социалните помощи. Всичко това беше повод на множество жалби, като основният проблем тук е същият, както и проблемът на майките на деца с увреждания, а именно, че не се отчитат индивидуалните потребности на човека с увреждания. Всички мерки, които предприема държавата, не са съобразени с тези потребности, което се надявам да се промени с новите законопроекти, които се изработват и в Министерството на труда и социалната политика.
Една дума ще кажа само, свързана със социалните права и с трудовите права на българските граждани, и тя е: огромно благодаря към Вас, уважаеми колеги. Слава богу, не се сбъднаха мрачните прогнози по отношение на Законопроекта, който внесох, и който беше приет от Народното събрание в края на миналата година. Благодарение на Вас, благодарение на промените, които направихте, няколко хиляди души до края на тази година, по данни на Фонда и на Инспекцията по труда, ще си получат възнагражденията. Това са суми в размер до 5 или 10 млн. лв., в сравнение с тези 257 милиона, които се намират във Фонда за гарантиране на вземанията. Това са минимални суми, но пък, от друга страна, справедливостта ще бъде възстановена в множество български градове, сред работниците на нагли и некоректни работодатели.
Благодаря на Инспекцията по труда, която започна много активна работа по започване на процедури по несъстоятелност срещу работодатели, които не плащат на работниците си, но, което е най-важно, дебатът, който се случи и в парламента, и в българското общество, промените, които направихме заедно, по данни на Инспекцията по труда действат превантивно на работодателите и една голяма част, повечето от тях, доброволно са си платили на работниците пред риска да влязат в процедура на производство по несъстоятелност. Така че огромно благодаря, свършихме добра работа по отношение на трудовите права на българските граждани през миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Манолова, остава много малко време до края на заседанието. Моля Ви да се ориентирате...
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Правото на образование. Благодаря на Комисията по образование. Работата на институцията беше представена в Доклада от госпожа Дамянова. Правото на здравеопазване и проблемите – също от ресорната комисия.
За правото на собственост. Работили сме много и подробно през миналата година с редица народни представители и по темите, свързани с правата на земеделските стопани и собствеността върху земеделските земи.
Искам да Ви обърна внимание на един тревожен факт, че нарастват жалбите срещу инвестиционни предложения, които предизвикват опасности от неблагоприятни въздействия върху околната среда. Това са проекти, свързани с експлоатация на подземни богатства, добив на нефт и газ, златосъдържащи руди, електроенергия от биомаса, унищожаване на зелени площи, изграждане на небостъргачи. Гражданите са все по-чувствителни към всяко посегателство върху околната среда и протестите, които се случиха и в София срещу намеренията да се изградят няколко небостъргача, бяха подкрепени от мен. Протестите в цялата страна показват, че гражданското общество е будно. Поздравявам и гражданите на Стара Загора, на Трън, на Генерал Тошево, на Ъглен, които проведоха референдуми през миналата година, за да защитят чистотата на своите населени места.
Смятам да приключа дотук. Следващите теми са подробно описани. Свързани са с дискриминацията, езика на омразата, работата на националния превантивен механизъм, който е представил отделен доклад.
Нашите конституционни жалби – използвам случая да го подчертая – за миналата година са само две, тоест няма притеснение за злоупотреба на омбудсмана с правомощието да атакува в Конституционния съд актове на парламента.
Нямаме голяма успеваемост в жалбите до Конституционния съд, с което не смятам, че е прав Конституционният съд, но такава е статистиката. (Единични ръкопляскания.)
Ще помоля да прелистите презентацията до края – данни за нашата международна дейност, нашите законодателни инициативи и за неправителствените организации, с които институцията работи.
За финал, не знам какво очакване да отправя към следващата година, когато ще правя този анализ. Дали увеличаването на жалбите е добър знак изобщо за състоянието на правата на гражданите в България, дали се касае само за активността на институцията, или просто на това, че хората имат много проблеми?! По-скоро на второто, но се надявам заедно да успеем да решим една голяма част от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова за пространното експозе. (Силни ръкопляскания.)
Бих искала да попитам дали има изказвания? Има изказвания, което означава, че ще продължим работата по Доклада на омбудсмана утре и няма да можем да пристъпим към гласуване.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Отказваме се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, отказвате се от изказването.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2017 г.“
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1. (Ръкопляскания.)
Решението е прието.
С това приключваме работата в днешния пленарен ден.
Съобщение за парламентарен контрол на 15 юни 2018 г., петък:
Разисквания по питането от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България.
Отговори на въпроси и питания:
1. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Георги Михайлов – два въпроса.
2. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Петър Петров.
3. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Жельо Бойчев.
4. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Николай Цонков; Радостин Танев; Джейхан Ибрямов; Николай Иванов и Илиян Тимчев; и Христо Грудев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на икономиката Емил Караниколов на два въпроса от народните представители Веска Ненчева и Манол Генов; и Димитър Данчев;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на един въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев; и на едно питане от народния представител Петър Христов Петров;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Михайлов; и Илиян Тимчев и Георги Йорданов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Димов Иванов;
- министърът на културата Боил Банов на два въпроса с писмен отговор от народните представители Кристина Сидорова; и Стефан Данаилов и Чавдар Велинов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на вътрешните работи Валентин Радев.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Поради предварително поети ангажименти с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
В заседанието за парламентарен контрол няма възможност да участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поради ангажираност в предвидени срещи и заседания, включени в Календара на събитията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., одобрен с решение на Министерския съвет № 817 от 29 декември 2017 г.
Благодаря Ви за търпението, закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов