Председателствали: председателят Цвета Караянчева, заместник-председателите Емил Христов, Нигяр Джафер и Явор Нотев
Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛА В ПОЛИТИКАТА ПО СИГУРНОСТТА.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 20 юни 2018 г.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Моля да бъде гласувана процедура за допуск в залата на госпожа Моника Панайотова – заместник-министър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, Ангел Попов – заместник-министър на вътрешните работи, Красимир Първанов – заместник-министър на енергетиката, Амелия Гешева – заместник-министър на културата, и Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кутев, за обратна процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично нямам нищо против госпожа Моника Панайотова, ама то – гласуваме вот на недоверие към правителството, Моника Панайотова ще влезе, пък Бойко Борисов го няма! Тя не е нормална тая работа!
Аз Ви предлагам да направим обратното – да поканим специално Борисов, а пък Моника, ако иска – да влиза. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би не знаете, господин Кутев, че господин премиерът е в Брюксел, но ще се свържем с него. (Оживление.)
Моля, гласувайте за допуск в залата. (Шум и реплики.)
Ще изчакам, колеги, за да можете всички да гласувате.
Изчакваме, за да могат всички да гласуват. Има проблеми в залата с гласуването.
Гласували 233 народни представители: за 142, против 69, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министрите в залата.
Господин Марешки, по начина на водене – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Госпожо Председател, обратната процедура на процедурата да бъдат поканени заместник-министрите е да не бъдат поканени, а не да бъде канен някой друг, така че нека да не злоупотребяваме. Когато някой злоупотребява с права, да му направите забележка и да спазва Правилника. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Колеги, ще изчета Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката по сигурността.
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители“.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Спокойно! Ще изчакам.
Вижте системата, има проблеми с гласуването!
Успяха ли всички колеги да гласуват? Изчакваме още.
Гласували 235 народни представители: за 104, против 131, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението не е прието, тъй като за него е необходимо абсолютно мнозинство на 121 народни представители, гласували „за“. Вотът е неуспешен. (Народни представители от ДПС и „БСП за България“ напускат залата. Шум и реплики.)
За отрицателен вот, господин Марешки – заповядайте.
Може би да изчакате да спре движението на колегите в залата. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, по-бързо се изтегляйте от залата, ако решите да напуснете, ако – не, заемете местата си!
Сега ще помоля за тишина в залата.
Заповядайте, господин Марешки, за отрицателен вот. Първи отрицателен вот.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ако трябва да обясня отрицателния вот на нашата парламентарна група с малко думи, то ще Ви кажа: „Изгледайте имитацията на дебат от вторник“.
Единственият резултат, който постигнахте онзи ден, беше, че свалихте още надолу и без това ниския рейтинг на институцията.
Както вече сте разбрали, нашата група в същия ден свърши доста полезни неща за хората, затова сме различните в тази зала, защото ние не сме и няма да се заразим от празното говорене, от лобизма и корупцията.
Моята визитка от 30 години е действието, добрите резултати в интерес на народа. Такава е и групата ни. Радвам се, че най-после и от БСП го прозряха и са убедени, че единствените, които могат да свършат работа, сме аз и „Воля“.
Разбрах, че онзи ден депутат – социалист, е приветствал нашата акция във Варна със запълването на дупките и в монтанското село, където помогнахме на най-известния ограбван човек в държавата. Той е казал, че Марешки след дупките и помощта за човека, трябва да отиде да се оправи със сигурността на затворите, да въведе ред в митниците, в здравеопазването и така нататък.
Правилно, колеги от БСП! (Шум и реплики.) Правилно е разбрал как стоят нещата! (Силен шум, реплики и провиквания от „БСП за България“.)
Когато „Воля“ получи възможността да се докаже в управлението, естествено че ще се докажем във всички сфери от живота на България! Ще подредим хаоса и в образованието, който направихте и заради който днес берем горчиви плодове, като например – цветарите, при които секретарките ни поръчват венците, пишат „председател“ с „ц“! Такива са резултатите от Вашите прословути реформи години наред!
Хората гласуват за Вас! Дават Ви доверието си! После поверяват бъдещето си и какво получават? Корупция, картели, мизерия, унижение… (Народният представител Веселин Марешки говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Благодаря Ви, времето изтече! Благодаря Ви.
Ще имате възможност, ако искате, да направите политическа декларация. Поех ангажимент, че ще бъда изключително точна с времето, затова – благодаря Ви.
Втори отрицателен вот – господин Сидеров.
Да приключим с процедурите по отрицателния вот, да свършим с отрицателния вот, и тогава…
Заповядайте, господин Сидеров. Втори отрицателен вот.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Между другото, пултовете за гласуване са много зле, не работят. Трябва да се смени цялата система, защото понякога не можем да гласуваме.
Дами и господа народни представители, знаете, че аз обикновено се колебая, когато има вотове на недоверие. Този път бях категоричен, защото не само че нямаше никакви аргументи, можеше да се постараят от БСП да дадат малко по-сериозни и задълбочени аргументи, но освен че нямаше аргументи от тяхна страна, има контра-аргументи, така да се каже, в международен план.
Ние бяхме председатели на Съвета на Европейския съюз и нямаше мнение от страна на нашите гости, на нашите партньори, което да беше отрицателно. Всички говореха и повтаряха, че България е стабилна, че в момента тя е фактор, който играе роля на стабилизатор в района, в региона и чухме само похвали за нашето правителство в това отношение.
Също така за сигурността по границите – чухме много добри думи от лидери на отделни държави, от министър-председатели, които идваха на място да видят как ние пазим границата на Европа, така че да говорим днес за срив на сигурността, наистина е измислен аргумент, но опозицията е в правото си да внася вотове, да иска, да се пробва, да се опитва, само че трябва повече професионализъм.
„По-високо билото, майстори!“, както казваше Селинджър. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Трети отрицателен вот, господин Цветанов – заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Министерския съвет! Темата „Сигурност“ е тема, по която действително трябва да се търси широк дебат. Но когато се правят популистки мотиви, когато те не обслужват националните интереси, а само тяснопартийните, това означава, че може би популизмът се явява най-голямата заплаха и за националната сигурност. Когато има дебати, трябва да се водят по същество, да има предложения, да се дават дефицитите, но да се дават и алтернативите.
Само ще кажа, че с усилията, които полага българското правителство, успя отново да получи не само високата оценка, за която каза Волен Сидеров, от Европейското председателство, но и системния подход за връщане доверието в правоохранителната система след разрухата, която остави БСП 2013 – 2014 г. Вече имаме новия доклад на Държавния департамент за трафика на хора. Това, което постигна кабинетът Орешарски – да ни прати във втора група под особено наблюдение с държави като Боливия, Антигуа, Габон, Гвинея, Камбоджа, Конго, Намибия – БСП, Вие там ли искате да ни върнете отново? Само да кажа, че с доклада на Държавния департамент – това, което е написано: „Правителството демонстрира значими усилия в сравнение с преходния отчетен период.“ (шум и реплики от „БСП за България“), именно поради това издигаме България отново във втора група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, ние намерихме това място, което заслужаваме, и това място, което бяхме от 2001 г. до 2013 г. Сега отново сме с признание за усилията, които прави точно този Министерски съвет, с усилията, които прави точно това парламентарно мнозинство, за да подкрепя законодателно, за да може те да си свършат своята работа.
Колеги от БСП, Вие не може да бъдете алтернатива на днешното управление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цветанов!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: А по темата „Сигурност“, това е просто смехотворно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Благодаря, че бяхте точен. (Министрите напускат пленарната зала. Депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ стават и ръкопляскат продължително. Реплики от „БСП за България“.)
Да благодарим на колегите от Министерския съвет и да им пожелаем лека работа.
Колеги, заемете местата си.
По начина на водене – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Щеше да е хубаво, ако този ентусиазъм го демонстрират и българските граждани, които протестират, докато ние ръкопляскаме.
По начина на водене – имаше три процедури по отрицателен вот, които по същността си бяха декларации.
Уважаема госпожо Председател, това, че тези хора се скриха от дебата онзи ден и не поискаха да говорят по него (шум и реплики от ГЕРБ), и им трябваше повече време, за да се подготвят, не значи, че може да си позволят да нарушават Правилника на Народното събрание. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Аз не забелязах и Вие да сте много подготвени за дебата.
По начина на водене – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, за пореден път Вие си позволявате да правите коментари от мястото, на което се намирате. Вие сте призвана тук да ръководите дебатите. Ако имате желание да направите каквито и да било коментари, мястото Ви е тук, на тази трибуна, за да можем ние да Ви отговорим, а не от това може би най-велико демократично място Вие да си правите коментари и да давате мнение. Това не е Вашата работа! Вашата работа е, когато имате свое лично или партийно мнение, да излезете тук, на трибуната, да го мотивирате и да го защитите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря за забележката, господин Стойнев.
Заповядайте, господин Кирилов – по начина на водене.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз поисках процедура по начина на водене, защото се злоупотребява непрекъснато, постоянно с политически изявления под формата на процедурни искания по начина на водене.
Припомням, че процедурата по начина на водене е адресирана към Вас, тоест тя е укор към Вас.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това направихме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Когато прецените, че процедурата е неоснователна, освен отговора, моля Ви, прилагайте частта „отговорност на народните представители“ – чл. 156 и следващия от нашия правилник. Във вчерашния ден заместник-председателят няколко пъти многократно се позова на чл. 156.
Аз апелирам: оттук нататък в случаите, в които се хаби пленарно време, се маскират политически изказвания или се злоупотребява по какъвто и да е начин с процедурата по начина на водене, моля Ви, прилагайте отговорността по чл. 156 поне в първите три точки – напомняне, забележка, порицание, а ако не, и точка четвърта – отнемане на думата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ 2018 Г.
Кой ще ни запознае с мотивите и Проекта за решение?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание парламентът и депутатите почиват от 1 до 31 август всяка година. Правилникът обаче е предвидил специална хипотеза, при която ние можем да решим ваканциите ни да бъдат променени или отменени.
Днес сме изправени именно пред такава хипотеза. Тя не е просто прищявка, тя е необходимост. Животът на нашите сънародници с увреждания става все по-тежък и непоносим, а през последните няколко години стига до невъзможност системата да продължи да работи. Затова и те дойдоха тук с тениски, според които тази система ги убива. Търпението им е изчерпано и ние всеки ден можем да го констатираме, когато излизаме и влизаме тук. Правителството и парламентът са институциите, отговорни за реализацията на политиките за хората с увреждания, и респективно те носят отговорност както за бездействието, така и за грешните решения, които ни доведоха дотук.
Вече месец и повече пред сградата на Народното събрание е организиран протест на организациите на майките на деца с увреждания, който издига искания за неотложни мерки в политиката. Този протест не само че не намалява, той се разпростира из цялата страна. И той не е само на майките с увреждания – към него се причисляват всички хора с увреждания, както и многобройните ни граждани, които са чувствителни на тази тема. Тези протести няма да отминат и ако в тази обстановка, докато майки, деца и хора с увреждания стоят по палатки, ние излезем във ваканция, това, меко казано, би било акт на бездушие. Нямаме право да го допуснем.
Още повече че вече има проекти на закони и различни решения, които могат да допринесат за подобряване на тяхната ситуация. Те са сложни, понякога противоречиви. За тях се изисква време и концентрация – време, което никога не стига на парламента, зает с най-различни други неща. Сега имаме това време и ако то трябва да е август, нека бъде август! Ако се решим да работим през август месец, за да дадем веднъж завинаги решение на този наболял проблем, то имаме някаква минимална доза шанс парламентът ни да не остане в историята с непрекъснатите си скандали, а с нещо ценно и полезно за нашите съграждани.
Хората с увреждания – това сме всички ние, уважаеми дами и господа народни представители, така че нека им покажем отношение и нека работим през месец август! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Господин Зарков, може би трябваше и Проекта за решение да изчетете. (Реплика от народния представител Крум Зарков.) Добре, аз ще го прочета после.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Кутев, заповядайте. (Група народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ дискутират встрани от банките.)
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Колеги, какво според мен налага Народното събрание да работи и през август месец, за да може да постигнем това, което, за съжаление… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, изчакайте.
Колеги, моля Ви да заемете местата си и да има ред в залата! Заповядайте, заемете местата си.
Колеги от „Обединени патриоти“, господин Сидеров! Колеги, господин Сидеров, да заемете местата си. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Какво налага да работим и през месец август? Първо, вече сме говорили, че Министерството в момента работи поне по два законопроекта. Доколкото знам, днес ще бъде внесен и третият – на Мая Манолова, в Деловодството на Народното събрание. Тя, разбира се, няма законодателна инициатива, така че ще го внесе само за предложения. Законопроектът на Мая е готов. Отпреди два месеца има подготвен Законопроект, наречен за хората с увреждания, което според мен е неправилно име, но това е друг въпрос.
Най-важният от всички тези три законопроекта е Законът за социалните услуги, който според плана, написан от ГЕРБ още при първото правителство на Борисов, трябваше да бъде написан, готов и приет през 2016 г. Тоест за този закон се знае и по него се работи достатъчно отдавна. За година и половина вече почти откакто работи това Народно събрание, първият разговор с министъра на труда Бисер Петков, който аз съм провел като председател на Комисия по този закон, беше през месец април миналата година. Оттогава са минали година и три месеца, от времето когато и министър Бисер Петков пое ангажимента да работи върху този закон и да го направи по най-бързия начин. Година и три месеца минаха оттогава – напълно достатъчно време, за да може този законопроект да е готов.
Между другото, доколкото разбрах, на една от последните срещи в Министерството с хора с увреждания министърът е поел ангажимент Законът да е готов до края на юли месец. Ако този закон е готов в края на юли, доколкото ми стана известно, защото аз го чух в медиите, не съм присъствал на срещата, но ако той наистина е поел ангажимент до края на юли да е готов Законът, значи имаме всички основания през август месец да работим, за да го приемем, защото закъснението, което сме направили ние в това Народно събрание, е огромно. Въпреки че, пак казвам, проблемът тръгва от предишните – той трябваше да е готов през 2016 г., приет според плана, който ГЕРБ е направил за интеграция на хората с увреждания.
Това не е единственото закъснение, което влиза в плана. В смисъл, планът за интеграция на хората с увреждания предвижда много неща и закъснението по този закон не е единственото, но то е най-важното, защото без него не може да продължи процесът. Логиката е, че през 2020 г. трябва да бъде ратифициран Протоколът към конвенцията, за да може съответно хората с увреждания да имат необходимите права. Колкото по-късно излиза Законът, колкото повече го бавим, толкова повече шансовете да се ратифицира Протоколът през 2020 г. стават по-малки, да не кажа, че са невъзможни.
Смисъл да се работи през месец август има, защото за хората с увреждания това е болка. Да не говорим, че за някои от тях, за съжаление, това ще коства най-вероятно и живота им, ако не и живота на близките им, така че отнесете се към въпроса чисто по човешки. Тук не става дума за това колко време ще работим – дали ще работим 20 дни, или 10 дни повече. Става дума, че тези хора имат нужда от това сега. Фактът, че не са приети тези законодателства и този закон, е изцяло грешка на сегашното Народно събрание и на сегашното мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Реплики към изказването на господин Кутев? Не виждам.
Други изказвания?
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че днес трябваше да има дебат. Поне да кажете защо няма да гласувате за това предложение. Мисля, че проблемите на тези хора не се изчерпват с този месец, а те са от край време.
Господин Цветанов, обръщам се лично към Вас – пред парламента протестират майки на деца с увреждания, а не майки с увреждания. Виждам колко Ви интересува тази тема и колко сте заинтересувани от тези хора, защото съм сигурен, че от този парламент са отишли 10% при тези майки на деца с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от БСП, с голяма част от чутото до момента ние сме съгласни. Мисля, че всички, които сме в тази зала, осъзнаваме важността на ситуацията в която се намират хората с увреждания, техните семейства и всички ние като общество. Мисля, че през последните месеци, въпреки че този процес тече от години, но не така както би следвало да се случва, се наблюдава напредък в работата, а именно една по-активна работа. Мисля, че всички ние тук осъзнаваме, че решението не е като обичайните – да се осигури едно допълнително финансиране или да се направи изменение и допълнение на Закона. Решенията предполагат да се смени основно системата за социалното подпомагане на хората с увреждания, тъй като тя не отговаря вече на потребностите им към днешна дата. Това изисква сериозен прочит на ситуацията, в която се намираме, за да намерим онова решение, което да удовлетворява всички заинтересовани страни. Мисля, че всички ние искаме да имаме адекватен закон, който да решава в голяма част проблема на всички хора с увреждания. Искаме този закон да е устойчив във времето и да е финансово обезпечен, както и да удовлетворява всички нужди.
Разбира се, заедно с това ние сме наблюдатели и ставаме част от процеса, който извървяваме, докато се роди този закон, който е дълго болезнено чакан от хората с увреждания.
Имаме протести на майките на деца с увреждания. Тези протести са тяхно право и ние уважаваме тяхното право. Между другото тези протести доведоха до малко по-различен начин на работа в момента и до някои позитивни неща.
Първо, те са включени в работната група, за да могат да участват пряко в процеса на вземането на решенията и на изработването на съответните законопроекти.
Второ, процесът е много по-прозрачен и мисля, че това е добра практика, която трябва да важи за всички останали сфери.
Трето, този казус стана приоритет за Министерството и буквално всеки ден се работи върху него и вече има различни гледни точки, които вадят допълнително различни проблеми.
С едно нещо смятам, че можем да сбъркаме, и то е с оказването на прекалено много натиск върху работната група, експертите и всички, които работят. Видяхме, че Националният съвет за интеграция на хората с увреждания отхвърли предложението на институцията Омбудсман и майките на хора с увреждания. Редно е да се съобразим с аргументите, както и да се съобразим с изготвения вече законопроект, който може днес, доколкото разбирам от медиите, ще бъде внесен в Народното събрание.
Мисля, че хората, които работят, трябва да имат достатъчно време, за да могат да огледат от всички страни предложенията, за да не се допусне това, което в началото, за съжаление, започна да се допуска – удовлетворявайки нуждите на едни, ние да ощетяваме други, и да ги противопоставяме на трети. Много е важно да намерим онова решение, което ще е добро за всички заинтересовани страни. Моето притеснение е, че прекаленият натиск – цял месец Народното събрание да бъде фокусирано само и единствено върху решаването на този казус – не би довел до онзи резултат, който всички ние очакваме.
Колеги, във Вашите мотиви Вие, мисля, използвахте израза, че не е хубаво да се правят закони на коляно. Смятам, че тези закони, за които имаме уверението от Министерството, че ще бъдат готови до края на месец юли, е редно да минат през Министерския съвет. Тук става въпрос за осигуряване на финансиране, което ще е в дългосрочен план и то ще трябва да бъде осигурено за всички следващи правителства, които ще дойдат. Затова нека да извървим цялата процедура отговорно, с активна работа, така, както е през последните месеци, за да имаме резултата, който е необходим. Винаги Народното събрание може да бъде свикано дори и месец август, когато сме ваканция, ако всичко дотогава е готово и имаме възможност да се съберем и да продължим да работим.
В заключение – има една източна мъдрост, която казва, че квадратни клечки се поставят в квадратни дупки. Вместо да работим, когато трябва да почиваме, е по-добре да работим, когато трябва да работим, което означава, че първо, трябва да сме в залата, и второ, когато имаме 90 гласувания на ден, е редно поне 86 от тях да сме гласували. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сираков.
Реплики?
Господин Попов, заповядайте – първа реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Сираков, Вие управлявате вече почти 10 години. Десет години тези хора с увреждания чакат този закон. Десет години Министерството не може да направи този закон. Какъв натиск толкова оказваме, че искаме да седим тук, да внесат Закона и да го гледаме. Трябваше този закон да влезе още 2016 г. – не влезе. Трябваше да влезе в началото на 2018 г. – също не влезе. Сега – да влезе за септември и октомври. Тези хора, които седят отвън на палатки – майките на децата с увреждания и самите деца, трябва ли и Коледа да прекарат там, та най-после Министерството да се наумува, да се начуди да вкара този закон, за да се разрешат, да се направи крачка в посока да се разрешат проблемите на тези хора, на тези български граждани?! Десет години управлявате – десет години шикалкавите този закон. Извинявам се за израза, но е точен. Нищо не правите! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Сираков, да извървим целия път. Въпросът е, че този път се върви най-малко от десет години и блокира на едно и също място. И това е защото – прав сте – има страшно много противоречия и подводни камъни. Това е много сложна материя. Точно за това тя не може да остане само в рамките на Министерството и на експертите. Националният съвет за интеграция, който споменахте, доказа това. Резултатът от него е, че много от идеите бяха критикувани от една страна, приемани от друга. Създава се противопоставяне именно между хората, на които искаме да помогнем.
Народното събрание има отговорност да се намеси в този процес сега. Да изтегли идеите, които има тук, на най-високо ниво и то да бъде катализатор на този процес, който – вече сме сигурни – няма да се случи в Министерството. Обратното означава, че ще дойде тук поредният проект, Вие ще го подкрепяте, каквото и да се случва, ние – да кажем – ще имаме своите критики и резултатът от това ще са нови и нови протести. Предлагаме Ви нов отговорен подход, който, между другото, включва не само да се гласува, а да се работи по законите, защото много са някои гласувания, но ако ги питам какво точно са гласували вчера – не съм сигурен, че ще ми отговарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Трета реплика?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Сираков, аз оценявам и се радвам на тона, който вкарваме в този дебат, и на това, че Вие очевидно разбирате важността. Виждам, че сте вникнали и в голяма част от проблемите. Това е положителната част от всичко това.
Къде обаче е проблемът в този случай? Проблемът е, че вероятността, когато влезе този закон – дали ще влезе през юли или през октомври, когато беше предишното обещание на министър Петков – аз Ви гарантирам, че той ще доведе до огромни проблеми и вътре в организацията, и изцяло в обществото. Вероятността този закон да мине и цялата тази работа да мине без съпротива, включително от самите хора, е много малка, защото това, което трябва да се направи, е, че цялата социална система и начинът на работа трябва да се обърнат нагоре с краката. Това е сложна работа. Неслучайно ние не внасяме такива законопроекти в момента, защото това не е работа на опозицията. Това трябва да се направи през Министерския съвет. Вероятността парите, които може да отпусне Влади Горанов, за да стигнат за изпълнение на политиките, е изключително малка. Много е вероятно Вие да опрете до огромна съпротива. Много по-добре, дори и за Вас, е това нещо да се случи през август, а не през октомври. Ако това цялото се изтече до октомври, ако дотогава майките на деца с увреждания, а и не само те, стоят отпред и Вие сте стигнали до оная степен на напрежение, която вече е нетърпима, тогава ще видите, че е много по-сложно и това вече може да обърне държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Сираков, за дуплика – заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Колеги, виждам, че имаме разбиране по голяма част от начина, по който трябва да бъде решен проблемът. По-скоро се разминаваме в някои от детайлите. Всъщност близо 10 години наистина управлява ГЕРБ. За съжаление, с едно прекъсване от 2 години, което ни върна 10 години назад и ще ни трябват може би още 10 години, за да направим онова, което сме планували. Имахте на разположение 2 години, имаше възможност да се промени ситуацията, в която се намираме в момента. Не го направихте за 2 години. Аз не вярвам, че за един месец ще го направим. Съгласен съм с Вас с едно – дали ще има противоречие по Закона, дали ще има противопоставяне, дали ще има недоволни – ще има. Така е, и виждаме, че с всеки изминал ден се появяват все повече и повече неизвестни. Точно тук ми е притеснението. Когато пресираме във времето и когато сме освободили цялото си време само върху тази работа, тогава напрежението ще бъде още по-нагнетено. Мисля, че всички онези, които се интересуват от тази тема, които се чувстват отговорни за тази тема, не чакат Министерството да ни даде Закона. Ние в момента се запознаваме с това, което се случва, запознаваме се с възможностите за намиране на решението, така че е необходимо време, за да се мине през всичките процедури, които са необходими, и да огледаме от всички страни възможностите за решението.
Иначе сте абсолютно прави за всичко. Всички ние сме прави за начина, по който трябва да се реализира, но точно по отношение на компонента „време“ се разминаваме. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сираков.
Изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна с това, че аз съм за това да няма ваканция, да се работи – стига да има смисъл, да има обществено полезен смисъл. Щях да приема искането на БСП – да се отмени ваканцията, ако първо, то беше направено юридически грамотно. То не е, тъй като имаме чл. 45, ал. 2 в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е със силата на Закон. Нали така, госпожо Караянчева, дами и господа юристи?
Закон не може да се отмени с едно спонтанно решение в залата. Трябваше да го изпипате, трябваше да предложите промяна на ал. 2 на чл. 45 от Правилника. Тогава щях да се съглася – да, прави сте, да отменим тази година – да няма ваканция.
За какво обаче? И тук куцате. Трябваше да представите план за работа – месец август да се работи. Добре, чудесно, но какво да правим през август? Първа седмица, втора, трета, четвърта. Какъв план предлагате за работа? Това го знаете, поне го помним от пионерската и комсомолската организация: план за действие, срок, отговорник. (Оживление в залата.) Без това нещо не може да се свърши работа. Хайде да работим през август. Добре. Първо, сигурен съм, че повечето то Вас не го искат истински. Аз съм готов наистина да работим през август, но какво ще правим и какъв ще бъде резултатът за хората? Говори се тук единствено за Закона за хората с уврежданията. Аз се ангажирах лично, разговарях с представителите на тези, които протестират. В Социалната комисия ние, Патриотите, имаме двама души. Те се ангажираха – доктор Поповски и господин Шопов, всички предложения, които идват от организациите на хората с увреждания, да бъдат взети предвид, да влязат в комисиите и имаме цял месец до края на юли, през който можем да придвижим този закон, ако това е най-важното нещо, за което искате да работим.
Придвижваме го този закон. Ако се налага, през август можем да дойдем да гласуваме. Можем да дойдем да дебатираме – каквото кажете. Така че ние имаме възможност да решим този закон сега – до края на юли. Хайде да направим това! Аз ще направя каквото мога, за да бъде по-бързо придвижен.
Вярвам, че от ГЕРБ ще има натиск в Министерството да се придвижи, работната група да работи по-добре. Така че до края на юли ние можем да излезем с готовност, да бъдем готови по този закон, ако това е най-важното нещо.
И ако все пак решим да работим през август, госпожо Нинова… Вие, между другото – тук беше споменато, аз сега не искам да се заяждам – бяхте председател на Социалната комисия по времето на премиера Орешарски една година и половина. Този закон не беше придвижен.
Съгласен съм да работим през месец август дори съм готов с две, три предложения, които мога да Ви предложа за 1 август.
Предложение № 1: да се признае референдумът в Крим и да бъде признато, че това е законна, легитимна част от Руската федерация. С нетърпение очаквам гласуването на господин Вигенин, който отиде да легитимира украинската хунта, когато беше министър на външните работи.
Второто предложение може да бъде примерно да паднат новините на турски от БНТ – нещо, за което се борим много отдавна, за да видим как ще гласувате за това.
Третото ми предложение е да се прекрати договорът със САЩ за ползване на четири военни бази в България – едностранно, двустранен договор, не е от НАТО, който продължава вече 12 години, без да се плаща нито стотинка. Тези бази бяха дадени от правителството на БСП с премиер Станишев и президент Първанов – много добре си спомням, защото правихме протести срещу даването на бази.
Ето Ви две, три предложения, които можем да обсъдим, госпожо Нинова, по време на августовската работа и да ги приемем с Ваша помощ. Ако сте съгласни, заповядайте и го кажете от трибуната. Каня специално господин Вигенин да се изкаже за Крим, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Реплики?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Господин Сидеров, правя Ви реплика. Радва ме позицията на Патриотите, че желаете да работим през месец август и Ви казвам: няма юридическа пречка да ни подкрепите. Текстът, който Вие четете, прочетете горната алинея, там пише: по изключение – а ние предлагаме това да е изключение – Народното събрание може да промени датите на ваканциите. Ние сме в правна и юридическа хипотеза да направим това. (Шум.) Пречката за Вас, която изтъкнахте, е формална. Всичко, което казахте, показва, че сте готови да работите през лятото и Ви приканвам да ни подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Господин Кирилов – втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сидеров, като искам да заявя подкрепа по отношение на Вашата теза относно стабилността на нормите, които…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Това не е реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика е.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Внимателно слушайте, господин Жаблянов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Подкрепям Вашето разбиране за стабилността на нормата на чл. 42, ал. 2 от Правилника, защото действително тя урежда трайни отношения и Конституцията ни задължава да възприемем тази норма като равностойна на нормите, установени в Закона.
Какво ме притеснява във Вашето съгласие? Хипотетично да се допусне дерогиране при тази ситуация – да се работи по едва ли не изключителен повод. Аз не съм член на Социалната комисия, не мога да изложа аргументи с оглед материята. Аргументите ми са изцяло във връзка с процедурата.
Колеги, не може да има бъдеща, евентуална изключителност, която Вие не обосновахте по никакъв начин. Имало някъде законопроект, едни спорили срещу този законопроект. Какви са гаранциите, че тези законопроекти ще бъдат налични през месец август? Вие добре познавате Правилника. Правилникът също предвижда процедура: кои от народните представители ще участват в заседанията на комисиите, кои ще участваме в пленарните заседания при първо четене? Нали разбирате, че ако обосновавате по този начин искането…
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, от място): Към кого е репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте и заемете мястото си!
Господин Кирилов, моля Ви, продължете. (Реплики, шум.) Не нарушавайте реда в залата, моля Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Ама Вие не поддържате реда в залата. (Реплика от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами харесва Ви и Ви гледа. Какъв е проблемът?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не мога да откъсна поглед от Вас, вярно е. Вие непрекъснато ме репликирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, моля Ви…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Непрекъснато искате нещо да обясните или да вметнете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Последно изречение.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да кажа следното: чл. 48 – извънредни заседания. Нека да работим упорито, нека да извървим пътя на подготвителната фаза. Когато имаме готовност, когато имаме съгласие, когато имаме яснота, аз и колегите ще бъдем първите, които ще Ви подкрепим за извънредно заседание, когато попадне във времевия интервал – месец август. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика – господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров – отсъствате, но се надявам да чуете това, което ще Ви кажа.
Отново силно изказване, за което ние Ви подкрепяме. (Възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“) Вярно е! Всички сме съгласни! Няма човек в залата, който да не иска да работи през месец август, но все пак по процедура ще направя репликата си, а тя е: ако в управлението на господин Орешарски са били дадени безплатно бази на чужда държава и това на практика може да се приравни към предателство на българския национален интерес (реплики и шум), тогава те са имали мнозинство и са го прокарали. Какво пречи сега не да чакаме месец август да бъде първа точка? Какво пречи още днес, още утре да бъде внесена тази точка и да бъде отменен, за да бъде защитен наистина българският национален интерес? Призовавам господин Сидеров да не чака месец август. Имаме достатъчно време, ще го вкараме като точка още сега, в тази сесия, за да бъде взето това решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Дуплика господин Сидеров ще ползва ли? Не виждам.
По начина на водене – господин Вигенин.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Естествено, когато се правят реплики, които не са реплики, няма и дуплики, нямах възможността поради това да направя реплика, но може би ще имам възможността в рамките на лично обяснение да кажа нещо, да задам въпроса…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за лично обяснение, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Сидеров обича да се упражнява по тази тема – мисля, че успешно. Току-що Вие, господин Сидеров, натиснахте копчето и подкрепихте правителството, което само преди няколко часа отново удължи санкциите срещу Руската федерация. Обяснете това на Вашите избиратели. (Възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Продължаваме с изказванията по точка втора от днешния дневен ред.
Господин Марешки иска да се изкаже.
Заповядайте, господин Марешки. (Оживление.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Фактът, че преди малко имаше бурни аплодисменти на изказването на господин Вигенин, а много рехави при изказването на господин Зарков, който внесе мотивите за предложението, показва, че в парламентарната група на БСП са абсолютно наясно, че това е (шум, възгласи, реплики от „БСП за България“) безсмислен, див популизъм, който няма как да бъде подкрепен от нормално мислещите български граждани.
Уважаеми дами и господа от БСП, ако не е работа на народен представител да запълва дупки, въпреки че това е в интерес на българските граждани, също не е работа на народния представител да работи, когато има отпуск. Работа на народния представител е да си свърши работата, когато е на работа… (Силен шум, реплики, възгласи от „БСП за България“. Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Това че за 30 години не сте си свършили работата, няма как да излезете с този див популизъм и да кажете: „Ние сега за 30 дни ще свършим цялата работа, която не сме свършили“.
За пореден път ние от „Воля“ сме единствените, които, естествено, можем да бъдем представители на българския народ. Не на някоя партия! Не само на майките на децата с увреждания, не само на хората с увреждания, не само на човека, ограбен в Плевенско и хилядите постоянно изнасилвани и ограбвани. Ние сме единствените, защото не сме участвали в законодателството и в управлението, което е докарало тези хора до тази ситуация. Замислете се малко, когато сте имали възможността да правите нещо, направили ли сте го? Фактът, че в момента нещо не е наред, не е, защото е било наред, когато Вие сте управлявали, а после някой го е развалил, а защото когато сте управлявали, не сте го направили. Вие сте еднакво виновни и трябва да сте гузни. И трябва да сте гузни! И не да ни карате да работим през месец август. Ако трябва да бъда още по-циничен от това, което Вие правите, ще кажа: да работим нощна смяна. Дайте да работим на три смени. И какво от това? Какъв е ефектът от работата, която вършите? Ефектът от Вашата работа виждаме на палатките отпред. Той не е само от работата през последните години, той е от работата през всичките години на прехода. Единствените в тази зала, които нямат отговорност за тази ситуация и с чисти очи и съвест може да гледаме протестиращите отпред, човека, ограбен на село, хората, които се трепят между селата сами да си оправят дупките или чакат някой като мен да отиде да го свърши, това сме ние от „Воля“. И колкото повече такива свободни хора влязат в българския парламент с желание наистина да свършат работа, а не да разиграват див популизъм, циничен популизъм, толкова по-бързо България ще бъде променена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кутев, за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Марешки, аз нямам никакво основание да бъда гузен, да Ви кажа. Основното да нямам основание да бъда гузен е, защото срещу мен няма шест, мисля, че са, висящи дела. Срещу Вас – има.
С всичките си шест дела, ако някой ми каже, че човек, срещу когото се водят толкова дела, е независим според мен ще излъже. Говорим за чистата логика. Всеки от Вас да си направи сметка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Може ли човек, срещу когото държавата води толкова дела, да е независим?! Ако пък след това стигнем и до другото: че в момента правителството оживя – Вие говорите: „Всички сте били на власт“. В момента Вие сте на власт, защото току-що вотът на недоверие мина с Вашите гласове. Без гласовете на „Воля“ този вот нямаше да мине – сметнете си математиката горе. Така че, ако някой в момента крепи властта, това сте Вие. В момента Вие сте на власт и недейте да обвинявате нас за това, че управлявате нелепо, защото Вие сте част от управлението.
А вече как на колегите от ГЕРБ им се отразява това, че човек с шест дела ги подкрепя и благодарение на него те са на власт, нека това да си мисли всеки един от тях поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Втора реплика – заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марешки, интересно е, че като казахте, че някой трябва да бъде гузен, пропуснахте да дадете пример, в който преди няколко месеца колегата, който репликираше преди мен, си късаше ризата тук на сцената. (Възгласи и шум.) Неслучайно казвам „на сцената“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На парламентарната трибуна.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Казвам неслучайно „сцената“. Господин Марешки, пропуснахте да кажете, че тогава дори се искаше оставката на заместник-председател на Народното събрание, защото нямало кой да пусне хората да влязат тук и ние да ги чуем.
Същият този господин, който си късаше ризата на сцената, след като ги чу, какво направи? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На парламентарната трибуна, господин Христов!
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Преди една година, господин Марешки, същите тези хора обещаха на страдащите отвън, които протестират, да входират техния законопроект, който същите тези хора имат и е готов. Те дойдоха при нас и казаха: „Искаме някой да припознае този законопроект“. И казаха обаче: „След разговорите ни с БСП, те ни обещаха да ни припознаят и да го входират. И понеже те са по голяма и по-силна партия ние ще разчитаме на тях“.
Извинявайте, господин Марешки, може би трябва да наричате нещата с истинските им имена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Трета реплика? Не виждам трета реплика.
Заповядайте, господин Марешки, за дуплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми господин Кутев, невероятен цинизъм! Невероятен цинизъм, но какво друго да очакваме от хора от Българската социалистическа партия?! Какво друго да очакваме от хора, които са осъждали на смърт милиони български граждани, докарвайки ги до три долара пенсия? (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля".)
Аз мога да говоря това, защото, тогава аз съм се редил на опашки, на Българския червен кръст, за да има с какво да изхранвам първото си дете, когато Вие в златните си кафези сте благоденствали, ние сме мизерствали (шум и реплики от „БСП за България“) и цял апартамент сме топлили с една печка „Раховец“. (Реплики от „БСП за България“: „Тя е за готвене.“) Вие тези неща не ги знаете! Вие нямате как да ги разберете! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Можем ли да наречем „слуги на дявола“ хора (шум и реплики от „БСП за България“), които са осъждали българския народ на мизерия и на глад? Ако можем да ги наречем като „слуги на дявола“, то тогава могат ли депутатите от социалистическата партия, които са гласували законите, които са гласували бюджет (шум и реплики от „БСП за България“: „Госпожо Председател…“),
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …в който българските пенсионери да получават три долара пенсия? Как по друг начин да ги наречем? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Няма никакво значение дали някой български гражданин… защото сега може да се окаже, че някои от българските граждани, които протестират отпред, са с повдигнати обвинения, но те са български граждани и имат права. Вие не може да им запушвате устите. Особено Вие, които може да се окаже, че сте тук с купени гласове от Ваш колега. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.)
Нямате тези права. Малко, малко срам! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.) Вие носите огромната отговорност за бедите и нещастията на тези хора отвън! Не казвам, че други не носят. Да, ние не носим, защото не сме управлявали, но Вие носите огромната част от вината! Малко срам, малко срам, малко свян, малко морал!
Няма значение, дали аз имам повдигнати обвинения или не – съдът ще реши! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Хората отвън, ако имат повдигнати обвинения, нямат ли право да протестират? Тях системата не ги ли убива? Системата, която Вие сте създавали, когато аз се редях на опашките на Червения кръст, мен не ме ли убиваше? (Реплики от „БСП за България“.) Аз нямам ли заболявания, които не мога да лекувам, защото Вие сте съсипали здравеопазването? Системата, която Вие сте създали, мен не ме ли убива? Да това, че аз не съм като някои Ваши колеги част от хазартния бизнес, а съм част от аптечния бизнес (реплики от „БСП за България“) – част от хората, които помагат на българския народ, това вече ме прави като човек, който нямам право да изригвам и да се възмущавам, и да си търся правата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за безхаберния преход, началото на който дадохте Вие, така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.)
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Може би нямаше да се изкажа, но не мога така да подмина това. Уважаеми господин Марешки, аз не съм осъждала на смърт български граждани (реплики от ГЕРБ), не живея в златен кафез, а в панелен апартамент в „Младост“ и като директор на българско училище години наред съм се чудила как да реша проблемите на децата с увреждания – от това как да влезе в училищния двор това дете, до това как да влезе във входа на училището, до това какво да правим след това по класните стаи, до това дали за него ще има ресурсен учител, дали неговата майка може да дойде с него, или ние трябва да заделяме средства не толкова достатъчни, както може да се сетите, за да може това дете да се чувства добре при нас.
Смятам, че сме се справяли прекрасно. За това имаше публикации в медиите. Не искам да цитирам имената на децата, но не желая да правите обобщения и не желая да ми обяснявате, какво е трябвало да стане през 10-те години в управлението на ГЕРБ или през едната година в управлението на Орешарски, защото аз съм народен представител тук и сега в този парламент, както всички Вие. Тук и сега ние трябва да решим този проблем. Просто си признайте, че Вие не сте готови с тези законопроекти, въпреки че трябваше да сте готови, както Ви каза господин Кутев още през 2016 г. Защото, ако Вие обясните, че не сте готови, ако Вие решавате, че по предложение на господин Сидеров през август ние ще разглеждаме някакви страхотни въпроси, които нямат никакво отношение към проблемите на майките с увреждания – за Крим, за базите на НАТО и така нататък, майките на децата с увреждания нямат това време. Те нямат свободното време да се занимават с пустословие, на каквото сме свидетели тук в момента!
Колегите в училищата нямат време да се занимават с пустословие, защото всяка една минута те имат проблеми, които трябва да решават. Затова или признайте, че не сте готови и затова не искате да подкрепите нашето предложение, или не сте за тук. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Директор, моля, вгледайте се у Вас, попитайте се, като ще забиваме вътре в темата и ще спекулираме популистично, не е добре на популизъм да се отговаря с популизъм, но Ви моля, отговорете ми: колко от инвалидите отвън са жертви на неуведомяването на Чернобилската авария? (Шум и реплики от „БСП за България“: „Еее.“)
Колко са жертвите на прекомерната експлоатация в урановите мини и какво Вие направихте… (Реплики от „БСП за България“: „Еее, вече…“) Какво вече, какво вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Кирилов!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отговорете, госпожо Директор!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): По това време ти беше от БСП! По това време ти беше от БСП, тогава е било!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (встрани от микрофоните): Грешиш! Много след това бях…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
Госпожо Таскова, заповядайте за втора реплика.
Господин Стойнев, моля Ви да се успокоите.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаема госпожо Анастасова, вземам тази реплика от уважение към българския учител, защото Вие се опитахте да обобщите учителите в България със своето изказване. Не всички се опитват да помогнат на децата с увреждания и не успяват, много учители успяват и те се борят ежедневно! Това, че Вие сте се чудила години и към ден днешен няма резултат от Вашето чудене, защото няма явно и свършена работа, моля Ви, не принизявайте българския учител до това ниво! Хората наистина се справят и работят в тези трудни условия.
Отделно от това казвате: „Аз съм народен представител тук и сега“. Аз не съм била народен представител по времето на Орешарски. Да, виждаме срама от всичко, което се е случвало в БСП през годините, но точно благодарение на това, което не сте правили никога, никой повече няма да Ви даде доверие, защото всеки се притеснява да не дойде отново кабинетът Орешарски. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Питай мъжа ти за срама! Питай мъжа ти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Господин Марешки, заповядайте за трета реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Анастасова!
Първо, ще използвам част от времето си да Ви направя забележка госпожо Председател, явно е, че ще има невъзпитано поведение и неспазване на Правилника на част от колегите в залата, ще Ви моля малко по-стриктно да им напомняте, ако трябва наистина да предприемете мерки, за да има ред, за да можем да се изкажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаема госпожо Анастасова, не 2006 г., а 1996 г., че и по-напред е трябвало да бъдат взети тези решения, и да бъдат направени. Това ми е едната реплика.
Втората обаче, както виждате, без да се наговаряме, че стоим далеч с колежката, но всеки нормален български гражданин го е забелязал. Вие споменахте: „Ние се чудихме“. Аз вчера, когато запълвах дупката пред едно от кметствата във Варна… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …районният кмет дойде и ми каза: „Ами аз тук от една година се чудя как да я запълня тази дупка“. (Шум и възгласи от „БСП за България.“)
Само с чудене, уважаеми дами и господа колеги, не става – трябват и прагматици, трябват и професионалисти, които да излязат и да свършат работата. Ако Вие не сте могли тогава, когато сте имали Ваши управления, имали сте министри на образованието, да свършите тази работа, недейте да вменявате вина на някой друг. По скоро вижте качествата си и дали имате право да сте тук в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Заповядайте за дуплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Боже, аз наистина се чудя, Вие разбирате ли за какво става дума? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Не, не!“)
Знаете ли колко е отчайваща тази реакция? Каквото и да се е случвало в Чернобил и след това, господин Кирилов, последствията сигурно ги има. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз не мога да Ви кажа, какви са резултатите и какво се е случило с тези деца, и дали това е резултат на това. Фактът е, че децата с увреждания и хората с увреждания ги има сега, не означава, че Вие тук трябва да търсите кой е виновен преди 10, 20 и 30 години. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Добре, търсете и го кажете, но решавайте проблемите им! Това е въпросът! Най-малкото мога да приема такива критики и забележки от хора, които по онова време са били не само членове на БКП и на БСП впоследствие, а са били и общински съветници от БСП. С какъв сурат излизате и по този начин говорите в момента? (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Молбата ми е – не измествайте темата! Дайте да решим наистина въпросите на тези хора, защото те са тежки. Дали съм ги решавала или не, бидейки директор, за това оценка ми е дадена от учителите, от учениците и техните родители. Аз се гордея с това, което съм направила. Който се интересува, може да провери. Не е това проблемът! С това исках само да Ви илюстрирам, че тези проблеми са ежедневни и ако ги отложим сега, и ако ги отложим октомври, и ако ги отложим за след края на годината, ние нищо не правим и затова тези хора са навън! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Нинова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От разговора, който водим досега, се разбра едно – взели сте си поука от дебата за намаляване на заплатите, когато скочихте рязко и казахте: „Това е популизъм! Това не трябва да се случва!“, и получихте оценката от българския народ, сега очевидно сте сменили тактиката. Много е хубаво, че обсъждаме тази тема. Майките на децата с увреждания имат нужда от това, само че не е по процедурата, дайте да го бавим, защото още не сме готови, но каквато и тактика да прилагате, явно е едно: ще дойде гласуването след една-две минути сигурно, и тогава ще се види, че гласувате „против“, както и да го увъртате.
Искам да коментирам аргументите дадени дотук. Както винаги, когато нямате аргументи по същество на идеята, прибягвате до аргументите на процедурата и на човека, който внася предложението.
По процедура, видите ли не било внесено предложението правилно и нямаме юридически аргументи. Ами четете ги тези правилници бе, колеги, дето ги пишете и приемате! Прочетете чл. 45, където пише, че „Народното събрание може да реши, с решение да си промени ваканцията, когато това се налага по някакъв изключителен случай.“ Отмятаме юридическата страна на въпроса.
Второ, нямали сме дневен ред, програма, срок и отговорник. Ами внесете, господин Сидеров, дневен ред. Тези точки, които предлагате да ги обсъждаме през август – добре, но защо чак през август? Две години, какво чакахте? Защо не внесохте да вземем решение за Крим, да вземем за американските бази? Защото тук, този човек, който ме гледа, трудно щеше да Ви разреши да го внесете. Дайте го през август тогава.
Третият аргумент: „Можем да дойдем на извънредно заседание.“ Колеги, Вие си противоречите! Първо, казахте, че темата е много сложна, че иска дълги разговори, дълго обсъждане и изведнъж казвате: „Ще дойдем за едно заседание, ако се наложи да го обсъдим и да го приемем.“ Как точно ще го приемете на едно заседание, като казвате, че не Ви стигат месеци, за да го решите, защото е много сложно?
Следващият аргумент – гласуванията. Може би втора седмица седя и Ви гледам с това гласуване – как госпожа Нинова от 90 гласувания, гласувала 5. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Нямаше Ви.“)
Седя и Ви гледам чудото и сеира (силен шум и реплики от ГЕРБ), за да Ви кажа следното, уважаеми колеги! Двеста седемдесет и девет пъти, не деветдесет, 279 натискания на копчето имате, за да лишите онкоболните от лекарства през месец декември 2017 г. Двеста седемдесет и девет! И след един разговор с премиера – обратно, 93 пъти сте натиснали копчето точно за обратното. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Значи, 837 пъти сте си натискали копчета напред-назад, кой както Ви нареди – без грам мисъл и без резултат от това гласуване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Еее!“ Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, госпожо Нинова, не обиждайте народните представители!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбира се, разбира се. (Силен шум и реплики.)
Нали знаете, че стилът, който се опитвате да налагате в парламента, може да срещне същия отговор – да започнем и ние да броим кой колко пъти е гласувал. Резултатът при Вас ще е същият. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не, уважаеми, няма да влезнем в това! Няма да Ви броим гласуванията! Няма да бъдем част от дъното, което ударихте в парламента! Ще се опитваме да оттласкваме парламента от това дъно, защото 837 пъти да гласуваш автоматично, без да мислиш и след това да гласуваш точно обратното – това дава образа на парламента, а не броенето на това кой колко пъти е отсъствал, защото Вие сигурно повече сте отсъствали. Няма да влезем в това, ще Ви търсим сметка за съдържанието!
Следващият аргумент – див популизъм било това, което правим. Най-накрая някой се изпусна да каже това, което мислите – див популизъм и една група, видите ли, говорела от името на народа! Имам въпрос – задаваме го, колеги, в последния месец няколко пъти. Моля, който се изказва оттук, да излезе и да каже от чие име говори? Защото ние не сме Корнелия, Петър, Георги и така нататък, ние тук сме представители на много хора зад нас.
Питам Ви днес всички, които се изказахте, направете ми реплики, ако можете, и ми кажете: Вие от чие име ги говорихте тези неща? Кажете: от името на избирателите на ГЕРБ, които ни изпратиха тук, от името на десет души, които ме упълномощиха да Ви кажа, че те искат, докато майките на деца с увреждания и деца лежат навън, ние да почиваме.
Кажете от чие име говорите?! Защото аз ще Ви кажа от чие говорим ние. И този път няма да кажа от един милион избиратели, което е факт, а ще Ви кажа: от майките на децата с увреждания, които са ни написали това (показва):
„Уважаеми народни представители, парламентарна група „БСП за България“! От месец юни 2018 г. протестираме, за да защитим правата на нашите деца и на хората с увреждания. Системата ни убива и има нужда от сериозна промяна, за да гарантира живот и нормалното съществуване на децата ни. Ще бъдем в палатковите лагери, докато не се приемат необходимите закони. Имаме уверение от Министерството на труда и социалната политика, че те ще бъдат готови до края на месец юли, до края на юли ще имаме закони в парламента.“
Ето защо тези майки – с подпис, казват: „Подкрепяме Ви за идеята Народното събрание да работи през месец август, за да бъде прието законодателство, което ще помогне на над 70 000 души и техните семейства.“ Дата и подписи.
Това ли е популизмът, колеги?! Ето, ние заставаме с лицата си, с имената си и Ви казваме, че от името на тези хора искаме това. Вие ни кажете от чие име говорите, че искате да си почивате през месец август по плажовете, докато те лежат в палатките. Изброете имената на българите, които са Ви упълномощили да говорите това и да гласувате така. (Силен шум и реплики.)
Нямало решение сега какво да правим – нямало какво да правим! Дайте да бавим нещата!
Днес омбудсманът Мая Манолова ще внесе Закона с направените промени след разговорите и дебатите. Веднага след това се събираме в нашата парламентарна група, разглеждаме новите предложения, които внася Мая Манолова и майките на деца с увреждания, и Ви казваме, че ако те отговарят на това, което и ние сме разговаряли с тях, ние ще припознаем този закон и ще го внесем в Деловодството, след като групата се съберем и го обсъдим. Ето Ви материал за работа. Нямали сте били материал за работа – ето Ви един материал! Министърът на труда и социалната политика се ангажира до края на месец юли да внесе закони – ето Ви материал за работа!
И какво ще се получи? Тези закони ще стоят в Деловодството от края на юли до септември, а ние през това време ще почиваме. Заедно със законите в Деловодството майките и децата ще лежат в палатките отпред, пред парламента и ние ще почиваме. Защото, трябва ни време, видите ли, трябва да го обмислим, трябва да го огледаме! Абе, поне веднъж бъдете почтени, директни и откровени, кажете: „Не искаме да работим през месец август и искаме да си почиваме. Търсим начини да се измъкнем от тази работа и да го кажем завоалирано, за да не ядосаме хората и майките на децата с увреждания.“ Излезте и си го кажете, недейте да шикалкавите! Защото всичките Ви аргументи са несъстоятелни, както се опитах да Ви обясня сега. И единственото решение, надявам се Волен Сидеров да не се отметне от думите си след разговорите тук, които забелязахме, и вероятно натискът, който се оказва върху тях, да подкрепите това решение, защото не е нито популизъм, нито опит да се яха протестът на едни хора със страдания. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Еее!“)
Щеше да е яхане, ако бяхме излезли тук и говорим от свое име. Аз Ви казах: говоря от името на майките на деца с увреждания, които са ни упълномощили за това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Нито е популизъм, нито е яхане на протеста на хората с увреждания, но ще е неморално и нечовешко, докато те лятото са отпред пред парламента в палатките с децата си, ние да сме по плажовете на България и чужбина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Биков.
Господин Рашидов – втора реплика, господин Марешки – трета реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз съм съгласен и едва ли някой ще оспори драматичността на проблема, който разискваме извън точката, която сте предложили, защото точката е за ваканцията. Въпросът обаче е: какво постигаме днес с тази дискусия? Какво постигаме днес?! Нищо не постигаме. Постигаме това, че за пореден път организираме един панаир. Вие го организирате! Ние Ви гледаме, слушаме и играем ролята на публика. Преди два дни беше вотът на недоверие към правителството, където само Вие се изказахте, а сега гледам, че имате много говорители по темата за лятната ваканция.
Госпожо Нинова, не чупете парламента, някой ден може и да Ви потрябва. Рейтингът на парламента е нисък, защото ние днес, а и не само днес – всеки ден, излъчваме посланието, че тук работят едни мързеливи, непочтени, лоши хора, които искат да унищожат едни майки на едни деца с увреждания, защото сме корумпирани, защото сме зли по принцип. Никога парламентът няма да има висок рейтинг, а това действително е най-важната институция.
Можеше и, разбира се, че може месец август да се работи. Разбира се, че може, ако се наложи, ако има готовност този закон. Вие сте била председател на Социалната комисия – не искам да връщам изобщо назад времето: защо не сте го приели тогава и защо всички тези проблеми не сте ги решили?
Въпросът е в посланието. Вие можехте да го поискате и по друг начин, можеше да стане и без панаир. Вие сте лидер на столетница, на столетна партия. На една столетна партия не й отива да подскача, защото може да получи инфаркт. (Оживление. Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото, когато една столетна партия започне да подскача, можем да се усъмним, че е болна, дементно болна и не се държи адекватно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Надявам се да не продължите, въпреки че не вярвам. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Втора реплика – господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Колеги, от две седмици Ви слушам как се забавлявате и си играете със съдбите на хората. Не е преимущество на никой да си прави политика с болките и страданията на хората отвън, а това е проблем, който много сериозно трябва да се реши. Дивият популизъм ме кара да си мисля, че може би обслужвате фармацевтичните компании. Аз Ви виждам като лобисти, не Ви виждам като защитници. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Кое „айде“?! Кое „айде“?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вие знаете ли колко болни деца и хора има в България, та се занимавате с една палатка?! Палатката е проблем, който всички ще решим. Защо не го решите, като толкова знаете да говорите?! Защо не го решите бе, хора? Ходите цял ден и си правите пиар и викате: „Айде“. На кой викате: „Айде“?! Това се решава с властови ресурси, разумно и не се решава в средата на годината. Къде бяхте, когато трябваше да приемем бюджета?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Как сега, по средата на годината, давайте?! От къде? Трябва разумно да се реши проблемът. Знаете ли колко деца са онкоболни по клиниките? Както ме гледате – не сте им помогнали нищо, освен че говорите. Продадох една изложба и дадох големи пари. Попитайте колко са? Големи пари! Така им помагайте! Как си позволявате с болките на хората да правите политика?! Не Ви ли е срам да го правите това нещо?!
Много Ви моля, спрете с тези палатки, спрете с това, а сядайте да се прави нещо. Стига с тази политика, тя е много ниско ниво като политика! Това, което правите, е много ниско ниво. И все по-слаб става българският парламент. Замислете се за това. Принос имате единствено Вие, които се занимавате – с всяко кихане на правителството и ГЕРБ, Вие искате оставка. Това ли Ви е политиката?! Всяко кихване за Вас е повод за оставка. Нямате ли нещо по-сериозно бе, хора?! Знаете ли какви проблеми има? Поискайте и за това, ама не се сещате. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
За трета реплика – господин Марешки. Не.
Господин Ненков искаше реплика, господин Марешки се отказа.
Заповядайте, господин Ненков, за трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, то наистина някой път е унизително и е трудно да седиш в тази зала, когато някак си самите ние се изкарваме като най-лошите хора, които не мислим нито за майките, които имат деца с такива проблеми, нито изобщо за хората с увреждания, а това не е вярно. Аз някак си не се възприемам като човек, който е зъл, и не искам да намерим някакво решение за тези хора, но историята на този парламент и моята кратка история от пребиваването ми тук е, че в крайна сметка, когато под емоция взимаме решения и бързаме, за да си направим някакъв евтин пиар, обикновено решенията в дългосрочен план са грешни или се нуждаят от своята корекция. Тук няма колега, който да не подкрепи това, което казвам, защото наистина под угрозата на емоциите и някакво желание да яхнем един протест – защото Вие точно това правите, няма никакво съмнение в това и аз не вярвам, че някой не мисли по този начин. Опитвате се по най-елементарния, най-евтиния начин да грабнете едни хора, които имат своите проблеми, имат своите мъки и страдания и сега, виждате ли, на тях ние да си изкараме някакъв пиар. Това според мен е много грешно.
Аз и мои колеги, които са тук в залата, сме се виждали с хора с всякакви такива потребности и с увреждания и без да спекулираме, без да излизаме тук с някакви фанфари и да казваме, че ние сме за тях, за едно или за друго, напротив, изслушали сме ги, виждаме техните проблеми и търсим някаква златна среда, без да залитаме в една или друга посока, защото темата е много чувствителна.
Дори и Законопроектът, за който Вие твърдите, че примерно днес ще го внесете, ако го възприемете, също не е безспорен. Аз не мисля, че точно сега, в следващия един месец, парламентът има достатъчно време да работи и може да приеме достатъчно законопроекти, които да са в полза на обществото. Всичко, което е плод на емоция, ще бъде грешно и съм сигурен в това. Не прекалявайте и не издевателствайте с тази тема! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
За дуплика, госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател и колеги! Две изречения като че ли показват цялото Ви отношение към проблема. Едното Ви го спестих, а то беше на премиера Борисов: „Да ми се махат от главата!“. (Реплики от ГЕРБ.)
Второто го чухме днес и тук сега и то беше: „Стига с тази една палатка!“. Ето това казва всичко: „Стига с тази една палатка!“ и „Да ми се махат от главата!“.
Палатката не е една, палатките са много, не са само пред парламента, а са в цялата страна. И тези майки дадоха ясно да се разбере, че няма да се махнат от главата на премиера, защото се борят за живота на децата си и няма да се махнат, защото няма накъде повече да отстъпват.
Би ми се искало ето този дебат и Вашите аргументи да ги бяхме изнесли отпред. Моля Ви, колеги, които се изказахте тук, идете на 10 м от парламента и кажете това, което го казахте тук! Идете и го кажете там на тези майки: „БСП са популисти, БСП Ви яхат протеста, не се подда…“ (Реплики от ГЕРБ.) Идете им го кажете! Тук Ви е лесно зад стените, нали? Една депутатка от Вашите мина от там и видяхте какво ѝ се случи. Нали видяхте? Целият народ гледа клипчето. Защото към репликите: „Да ми се махат от главата!“ и „Махнете се, стига с тази една палатка!“ можем да добавим: „Ами ще живеете със 138 лв., ако спрете да пушите!“ Реплика, изговорена от депутат от ГЕРБ към човек с един крак! И Вие ще ми говорите, че това е популизъм!? Не, това е бездушие. Не само, че е неразбиране, то е бездушие.
И тук до голямата тема: Защо парламентът е с нисък рейтинг? Защото, видите ли, ние сами сме се самобичували колко сме лоши, колко сме корумпирани и така нататък. Ами опровергайте това усещане на хората, като гласувате днес за това да дойдем и да работим, за да решим един техен проблем! Опровергайте това усещане, като не отидете при такъв човек с един крак да му кажете: „Ще живееш със 138 лв., ако спреш да пушиш!“. Нашето високомерие е причина, колеги, за това отношение на хората към нас. Многократно сме поставяли този въпрос – да се осъзнаем като политическа класа, да започнем сами да се отказваме от привилегии, иначе народът ще ни откаже по начина, по който той може. И не сме ние от БСП виновни за това състояние на българския парламент. Всеки депутат вкупом, който не разбира за какво е изпратен тук (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и от какво трябва да се откаже, и какво да получи, всеки който не си спомня клетвата, която е полагал първия ден в името на народа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …а идва при този народ и му казва: „Ще живееш със 138 лв.!“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето това е причината…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и колкото по-бързо я осъзнаем и поправим, толкова по-добре за българския парламентаризъм и за българската държавност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Изказване иска господин Гърневски, после госпожа Атанасова.
Колеги, моля да заемете местата си!
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Днес нямах никакво намерение да се изказвам, защото съм в конфликт на интереси по тази тема. Конфликт на интереси, ако Вие тук популистки, политически, търсейки дивиденти, срещнете тези деца за 10 – 15 минути, заигравате се с тях и започвате политика от най-, няма да кажа думата тип.
Има няколко човека в тази зала, знаят в какъв конфликт на интереси сме. Виждам Милко Недялков, говорили сме си дълго с него, защото ако Вие видите тези деца един път на една седмица и правите политика, аз сега като се върна тази вечер вкъщи и всеки път, когато се връщам, ме чака 20-годишната ми внучка с едни усмихнати очички и не може да каже това, което мисли сърцето ѝ в момента, заради тежкото си заболяване. Защото всичко това, което Вие коментирате и не сте го преживели, ние го преживяваме 20 години! Двадесет години дъщеря ми на другата тераса осъмва с подпухнали очи и казва: „Какво ще стане след мен с това дете?“ Двадесет години на другата тераса осъмва с празните кутии цигари. Този популизъм, който разигравате повече от месец, за да правите политика, не прилича, както каза господин Биков, на една 100 годишна партия!
Говорите за почтеност – говорил съм лично с министъра. Не правя политика и пред групата, знам си болката и на много други деца, защото майките общуват. Знам какво прави този министър и с какво се е заел и има, виждам тук, и специалисти в социалната система и политика. Хората искат да направят нещо, което да удовлетвори с балансирана политика всички групи, принадлежащи и имащи нужда от тази социална закрила. Тази група да, безспорно, има и други групи. Виждате, че стана противоречие между самите групи, това иска изключително сериозен подход.
Неслучайно този министър, който работи, този министър, когато подаде оставка, самите хора, които протестират, си го искаха. Те са в работната група и виждат, че този човек и това правителство търси комплексното решение, а не на една малка група, с която искаме да правим политика.
Говорите за почтеност. Завчера на вота за недоверие казахте, госпожо Нинова, „беглецът от 3-то районно в Пловдив, който бил за разпит и избягал“. Ами че Вие сте най-големият беглец в тази страна, Вие шест месеца бягате от работа всеки ден! Защо не стоите тук да гласуваме закони, да обсъждаме тези неща? (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Идвате сутрин, регистрирате се, хвърляте политическата си отрова под тази трибуна и си тръгвате! (Смях в ГЕРБ.) Точно това правите всеки ден – шест месеца. Аз мога да Ви кажа, че нямам нито едно отсъствие и имам право да кажа тези думи!
Говореше госпожа Атанасова за Чернобил – трагедия. Трагедия, но трагедия, която партията, на която Вие сте наследници, не сподели с народа си. Самолетите, волгите внасяха чистите храни, хвърчаха по ЦК, по окръжните и градските комитети, а народа дори не го предупредихте да не си купува марули от пазара през 1986 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Това ли е Вашата почтеност? И имате тук наглост да я заявявате!
Първомайският митинг – докарахте соцпенсионерите, за да вдигате бунт, революция, ще взимате властта. Докарахте соцпенсионери, от трибуната за власт ги призовават соцмилионери – до един всичките горе се наредили. (Смях в ГЕРБ.)
Цяла година от първия миг на това Народно събрание, на това правителство – фалшиви новини, дестабилизация, скандали, търсите най-малка темичка! Две баби да седнат някъде да одумват някой, Вие сте третите с тях да ги подтиквате към бунт. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Искате власт!
Само че, госпожо Нинова, народът 10 години не Ви дава власт. Вие казахте: „За 10 години ГЕРБ не е решил този проблем“. Моята внучка е на 20 години, а предните 10 години кой не реши този проблем? От 70 години, 60 години управлява Българската комунистическа партия със скрити и явни правителства. Защо не решихте тези проблеми? Авторите на проблемите сега искат да кажат: „Крадецът вика – дръжте крадеца!“ или както Вие завчера казахте: „Беглецът вика – дръжте беглеца!“. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Госпожо Нинова, с това поведение и с вота на недоверие, с който цяла България видя, че сте паднали на дъното на опозиционно поведение, че сте безпомощни, че избягахте от дебатите, днес имаше коментари, Вашите представители избягаха и публичните коментари днес преди вота, цяла България видя. Затова ще Ви кажа: народът си има своя приказка. Народът успява да определи един тип крави, които, когато ги доят, накрая ритат бакърчето с млякото. Народът не иска празно бакърче, не иска, защото знае, че когато Българската социалистическа партия дойде на власт, държавата непременно изгаря и след това всичко почва отново, даже под нулата. Затова Господ, госпожо Нинова, „на бодлива крава рога не дава“!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Реплика?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Ако може удължаване на времето на групата, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групите!
АНТОН КУТЕВ: Господин Гърневски, този антикомунизъм, който обичате да изливате редовно, е малко труден за разбиране по една проста причина, аз вече съм Ви го казвал това. Като погледна на първия ред на нашата група, там членове на БКП няма, има членове на БСП. Като погледна на първия ред на Вашата, там ги има начело с… (Реплики от ГЕРБ.)
Е, господин Цветанов пита къде са? Виждате ли, даже той не знае. Никой не знае, че… Господин Борисов не беше ли член на партията – на БКП ли беше член? А господин Кирилов не беше ли общински съветник от БСП? Не беше ли? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Къде са тук комунистите сред Вас в момента, тези, които са били членове на БКП, защото аз никога не съм бил член на БКП, аз станах член на партията на БСП през 2001 г., а между Вас има хора с доста по-голям партиен стаж от мен. Така че антикомунизмът трудно ще минава, господин Гърневски, в този Ви състав. Ако направите друга партия, господин Биков беше член на две-три партии преди това, и ни обвинява, че ние сме били 100 годишна партия и щели сме да умрем. Вашата умря на три години бе, господин Биков! Партията, на която бяхте член, когато говорехте срещу Цветанов, беше на три години и толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата е към господин Гърневски!
АНТОН КУТЕВ: Сега конкретната реплика, господин Гърневски. Ние какво можехме да направим през последната година и половина? За мен постижението и хубавото, което успяхме да направим, уверявам Ви с много усилия, които са доказателство – вижте ми официалния профил във Фейсбук и ще видите какво аз съм направил през това време, отделно всички други колеги.
Това, което можехме да направим, е да повдигнем темата. Това може да направи опозицията. Опозицията направи от тази тема централна за България, разбира се, с усилието на хората с увреждания, които наистина не търпят повече. И аз нито веднъж досега преди тези разговори не съм се опитал и не съм го правил да се опитвам да иззема цялата тази работа, която те си свършиха. Да, аз лично за себе си и много други колеги свършихме много работа, за да го направим, защото в момента щеше да има седми протест, който да мине без никакви последствия, както минаха предишните шест.
Така че, господин Гърневски, ние нашата работа си я свършихме, ние направихме от това национален проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние Ви накарахме, приключвам госпожо Председател, ние Ви накарахме да работите. Оттук нататък Вие си свършете Вашата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Недялков имаше…? (Реплики от „БСП за България“.)
Какво лично обяснение? Не беше казано Вашето име.
Заповядайте за реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Към господин Гърневски, тъй като той каза, че народът си има негова собствена приказка. Аз ще използвам да Ви кажа набързо, за двете минути, една приказка. Тя е от Елин Пелин и се казва „Човекът, на който всички искаха да му помогнат“: „Минали избори, хората избрали архитекти, инженери, икономисти, прависти да се съберат и да решават проблемите на хората. Те от своя страна започнали да създават комисия – икономическа, да решава икономическите въпроси, архитектурна – да решава градоустройствените въпроси, и така нататък. Заседания, заседания, заседания. В едно заседание вратата се отваря и влиза някакъв тип брадясъл, рошасъл, небръснат и тези всички елитни хора казали: „Абе, какъв е този тип, бе?“ И председателят казал: „Я го задръжте малко тук. Абе, какъв си ти?“ Той започнал, притеснил се, объркал се. Човек от народа, объркал се, влязъл в залата при елита. И те започнали да го канят, да го разпитват, аджеба, какви са му проблемите и как да ги решат. Да, ама не щеш ли дошло лятото – месец август и елитът трябвало да излезе във ваканция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата е към господин Гърневски!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: ...и излязъл във ваканция. Да, на господин Гърневски, защото каза, че народът има приказка и аз разказвам приказката на народа в актуалната ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да Ви стигне времето обаче, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И минала… Свършвам, свършвам, госпожо Председател.
И те отложили за след ваканцията да решат проблема на този странен тип, и минала лятната ваканция, и председателят казал: „Я го извикайте оня човек, на който всички искаме да му помогнем“. И там квесторката казала: „Ама, господин Председател, ми той умря“.
Та такава е приказката на народа, уважаеми управляващи. Такава е и Вашата приказка, но тя може би скоро ще свърши и ще свърши, защото народът ще го… (Народният представител Христо Проданов продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече.
Благодаря.
Господин Попов, заповядайте за трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Този ентусиазъм и нездрав оптимизъм, който лъха тук, от тази трибуна, примесен така с доза злоба и щипка егоизъм и много нарцисизъм, уважаеми господин Гърневски, е един смъртоносен коктейл за парламентаризма в България и води до абсолютна невъзможност да вземате управленски, държавнически решения. Вие вземате властови решения. Има огромна разлика между двата типа решения и ръководене на една държава.
Аз, слушайки Ви тук, се сещам за една страхотна творба на Станислав Стратиев, казва се „Крушата Рагаца“, която искала да падне по-далече от дървото и отишло на компот във Франция. Но там Вие приличате на един герой – на една костенурка, която се обърнала по гръб и нямала капацитета, като Вас – да проходи, да се обърне отново и да поеме по пътя си. И тя какво? Започнала да си мисли: „Ами първите няколко седмици ще си помислят, че съм на почивка и ще се излежавам. Ако никой не дойде да ме обърне в следващите години, ще си помислят, че тази почивка много ми е харесала и аз съм си я продължила“. Вие сте точно в тази ситуация – нямате нищо общо с реалността, с хората отвън, държите се като тази костенурка и ваканцувате! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Гърневски, заповядайте за дуплика.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): На вицовете й няма смисъл да обръщам внимание! Тя, партията, 50 години управляваше с вицове. Така си отиде – с вицове! (Смях в ГЕРБ.) И последният виц: от социализъм – капитализъм, разграбване, и ето ги капиталистите. (Смях от ГЕРБ.)
Даже сега ни готвят една друга работа – искат отново да станат социалисти. Но на тази тема ще говорим другия път. С доказателства! Начело с другарката Нинова, тя ще възстановява социализма – действителния, защото недействителния явно не можаха да построят.
Господин Попов, Вие май не сте чули какво казах. Предлагам Ви, като свърши заседанието днес, да ми дойдете на гости тази вечер. Утре ще Ви върна в София.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Хайде да отидем на палатката.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Не, не! Ще минем през палатката и ще отидем вкъщи. Да, знаете, че аз палатката я знам – 5 пъти, 10 пъти по-добре от Вас. Затова съм отишъл при министъра и той е уверил правителството за тези проблеми. Вие имахте възможност, Вие и сега имате възможност – говорите две години за този закон, кой Ви е лишил от законодателна инициатива? Ами, да сте го внесли! Но не внасяте нищо, само говорите и търсите дивиденти!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Чакат Мая Манолова да им го напише! (Смях от ГЕРБ.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: За БКП и БСП, крайно време е да запомните! Не е грях, че някой е бил член на БКП – дали по идеи, дали по сантимент, дали по принуда, дали заради кариера. Не е грях, че някой е бил член на БКП.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А кариера?!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да, има военни, които не могат да станат и да управляват дивизията, ако не са членове на БКП. Това са праговете, които комунистическата партия поставя. Не е грях, че някой е бил! Грях е, когато стане ясна истината за комунистическите престъпления. Ако тогава останеш комунист, си равноправен с греха и престъпленията на тази партия. Другите са намерили сили да се отърват от отровните й пипала. За съжаление, Вие не сте! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Други изказвания? (Народният представител Милко Недялков иска думата за лично обяснение.)
Лично обяснение! Как Ви засегнаха Вас лично? (Викове от „БСП за България“: „Еее!“) По какъв начин – името казаха ли Ви? (Викове от „БСП за България“.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Да, госпожо Караянчева – първото и второто ми име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Щом Ви казали по име, да. (Шум и реплики.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Ако има такъв спор, уважаеми колеги, моля да проверим в протокола – господин Гърневски ще потвърди, че ми каза името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, господин Гърневски потвърждава.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трудно ми е да говоря по тази тема, няма да се разплача пред Народното събрание. Но не съм си правил пиар, когато от ранна детска възраст съм водил моята дъщеря за ръка и не съм я скрил пред обществото. По този начин аз не си правех пиар, а учих обществото да възприема различните хора – да ги наречем така хората с увреждания. Сега тя е на 32 години и има развитие, колкото на година и половина. Много се обичаме с нея и никога няма да се разделим.
През тези години направихме така и аз благодаря преди всичко на съпругата ми, която е майка на такова дете, че днес моята дъщеря е на море заедно с другите деца от Дневния център за деца и възрастни с увреждания в Ловеч.
Защо казвам това като лично обяснение? Защото борбата за тези хора изисква да няма почивка! Защото утре за част от тях може да бъде късно! Защото може да бъде късно за част от техните родители! Затова Ви призовавам: подкрепете нашето решение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Господин Биков искаше лично обяснение. Заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кутев! Аз бих обобщил. Аз съм бил част от старата десница. Сега съм в десницата!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Ох, леле!?
ТОМА БИКОВ: Старата десница много приличаше на Вашата партия и почина! И почина! По същия начин се държеше. Много добре знам Вие как се чувствате в момента! (Реплики от „БСП за България“.) Много добре знам!
Не се срамувам от нищо, което съм написал, въпреки че сигурно съм бъркал много често (викове от „БСП за България“: „Ааа!“) и продължавам да бъркам. И продължавам да бъркам!
В една партия обаче не съм бил и това е Вашата и това е най-големият Ви проблем, най-вероятно.
Знаете ли кога аз минах към ГЕРБ? Да Ви кажа, да Ви кажа кога минах, кога се запознах с Борисов! Запознах се с Борисов, когато Вие управлявахте с правителството на Пламен Орешарски. Аз бях критик на Борисов преди Вие да дойдете на власт. Затова Ви благодаря, че ме пратихте в една хубава общност, в която се чувствам много добре в момента, благодарение на Вас. Ако Вие бяхте управлявали малко по-адекватно, малко по-нормално, елементарно политическо поведение да бяхте демонстрирали, съвсем лесно може би щях да съм член на Вашата партия сега. (Възгласи от БСП за България: „Ооо!“) Обаче не! (Шум и реплики от „БСП за България“.) От ден първи Вие показахте, че никога няма да се промените. Няколко пъти имахте шанс да го направите. Не го направихте!
Затова, господин Кутев, аз не Ви пожелавам да преживявате това, което аз съм преживял като човек, който произлиза от една общност, която се е разпаднала на съставните си части, заради политическа недалновидност и политическа неадекватност. Това се случи с моята общност. Сега съм член на една друга общност, част от моята общност също е там и в крайна сметка това е въпрос на избор.
Но искам и нещо извън това, защото темата е наистина много дълбока и тежка. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Биков!
ТОМА БИКОВ: Тези деца, за които говорим днес (шум и реплики от „БСП за България“), те могат да излизат на улицата. По времето на комунизма тези деца бяха в концентрационни лагери, колеги! (Силен шум и реплики от БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви!
ТОМА БИКОВ: В домове за деца с увреждания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков, моля Ви! Моля Ви! (Председателят изключва микрофона на народния представител.) Благодаря Ви, господин Биков. (Реплики на народния представител с народни представители от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Госпожо Атанасова, заповядайте за изказване, после господин Рашидов – за изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изказването на господин Гърневски и на господин Недялков, а и присъствието на господин Михаил Христов в залата може би трябва да ни смири. Не смятах да говоря нито за отсъствията, нито за присъствията, нито за ваканциите. Ще оставя настрана и минали събития и няма да правя съпоставки за преди и сега. Няма и да напомня като господин Сидеров на Вас, госпожо Нинова, че бяхте председател на Социалната комисия по времето на кабинета Орешарски.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И Вие бяхте здравен министър, ама!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се обаждайте от залата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма да напомням, че точно през 2013 г. – през август 2013 г., аз и госпожа Менда Стоянова дойдохме да гласуваме актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Може да проверите, справка има. Тоест и във ваканцуване не може да ме обвините лично мен, говоря от свое име.
Може би никой в тази зала, аз лично не съм равнодушна – не само защото съм майка – към болката на майките отвън, към болката на тези, които не са отвън, а са си вкъщи, защото не могат да оставят децата си.
Не съм равнодушна и към разговора ми с онзи човек „с един крак“, както Вие го нарекохте, госпожо Нинова! Това е човек и той се казва Людмил Недев, поне това можеше да проверите, има си име. Този човек е претърпял лична трагедия през 2004 г., не вчера. Да, може би държавата – ние, Вие, тези преди нас, не му е помогнала, не го е подкрепила, нямало е адекватна грижа към него. Този човек изля гнева си пред мен – смятате ли, че в лично качество…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Да, в лично качество.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …или заради всички нас – 240, които вземаме еднакви заплати? И тук въпроси за чанти, обувки и костюми, звучат нелепо.
Говорих с този човек, защото аз идвам на работа, излизам от парламента, не го отбягнах, спрях се при него, за да му чуя проблема. Говорих с него. Той ме видя, както и, да, правилно се изразихте, може би милиони други български граждани. Видя ме, защото съм тук, не съм скрита зад тъмни стъкла на служебна кола, защото вървя по улиците.
От 2004 г., когато го е сполетяла тази трагедия, до този момент Вие намерихте ли време да говорите с него, с човека Людмил Недев?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Много пъти.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Няколко пъти.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Чудесно, чудесно! (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Ако сте намерила такова, ще Ви поздравя. И аз лично (реплики от „БСП за България“), и аз лично ще Ви подкрепя в това да работим през месец август – може да проверите как съм гласувала за онзи мораториум, също така, госпожо Нинова – само че ще го направя, ако Вие ми декларирате или гарантирате, че когато се обсъжда Законът, ще бъдете в залата (реплика от ГЕРБ) – от начало до край, не само при регистрацията, не само за политическите декларации. Защото знаете ли какво, госпожо Нинова? (Реплика от „БСП за България“.) Да, направих справка. Ето я справката. Не е просто за последните дни на гласуванията (Реплики от „БСП за България“.)
Справката е за последните шест месеца. В червено са всички дни, в които Вие изобщо не сте присъствали в Народното събрание – може и уважителни причини да сте имали.
В останалите дни, ще ми позволите, колеги, само да спомена няколко дати: при 89 гласувания – 3 от госпожа Нинова, при 52 – 2, при 62 – 2, и така нататък. (Реплики от „БСП за България“.) Оказва се, че един месец – четири седмици, Вие изобщо не сте била в пленарната зала, а когато сте била, сте го правила епизодично. Но, хайде да приключим дотук! Наистина да не броим броя на гласуванията и негласуванията, а да броим броя на адекватните решения. Очаквам от Вас адекватни решения като партия, като лидер на Столетница. Наистина няма нужда от популизъм. Хората, които са избрали и нас, и Вас, очакват да работим – нищо друго. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Реплики – господин Гьоков, госпожа Лечева и след това господин Попов. Други политически сили не виждам.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо Атанасова, да, не само Вие се срещате с тези хора, срещаме се и ние. Срещаме се с Людмил още от 2016 г., когато той беше на протестите и когато министър беше Зорница Русинова, и още тогава човекът си каза болката, само че не го чухте. Сега пак не го чувате. Ще Ви кажа, че не е важно само да се слушат хората, а е важно и да се чуят, защото между слушане и чуване има много разлика.
Още нещо искам да Ви питам, въпреки че казахте, че няма да говорите кой присъствал, кой отсъствал. Ама, как може, как имате очи от тази трибуна да говорите за отсъствия, когато министър-председателят в една парламентарна република се е явил за година-година и половина два пъти в парламента? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Може ли такова безочие, такова дебелоочие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отговорете на този въпрос: как в една парламентарна република за една година министър-председателят присъства два пъти в парламента да отговаря на въпроси? Колкото и да подвиквате от място – на мен може да ми обяснявате и да ми подвиквате, на българския народ не може да му обясните защо министър председателят го няма и да обяснявате за какво става въпрос. Може би се е преместил да живее в Брюксел? Не знам.
И още нещо. Госпожо Атанасова, Вие декларирахте, че ще подкрепите излизането във ваканция. Преди малко Волен Сидеров каза, че ще го подкрепи, което предполага, че и цялата група ще подкрепи лишаването от ваканция в полза на решаване проблема на хората с увреждания, а сега при гласуването ще видим колко от Вас ще си изпълнят заканата или подкрепата към това нещо. Много е лесно да се говори със смирен тон и да се правим на добри пред тези хора отвън, които имат проблеми. Защо не излезете да им обясните, като казвате, че Закон ще правите, ще им решите проблемите. Излезте навън и го обяснете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Гьоков. Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към всички високоплатени натискачи на копчета. Вие явно възприемате работата на народните представители да натискате копчето. От Вашето натискане на копчета зависи жизненият стандарт и равнището на всеки български гражданин, зависи неговото чувство за сигурност в тази държавата.
Вие направихте така, че за последните 10 години (реплики от ГЕРБ), въпреки 16 милиарда кредити, които изтеглихте, и обрекохте нашите деца в утрешния ден…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата е към госпожа Атанасова.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да, репликата ми е към госпожа Атанасова и към всички високоплатени натискачи на копчета.
Защото аз в утрешния ден…
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Ако още един път кажете това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не обиждайте колегите, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: …ще извадя присъствието и на господин Цветанов, ще извадя присъствието на господин Волен Сидеров и така нататък. Това не е качество и оценка за работата на народния представител. Качеството за оценката са решенията. С Вашите решения ние сме последни по доходи, на предпоследно място (шум и реплики от ГЕРБ: „Еее!“), на дистанция от предпоследните с Вашите решения и с Вашите натискания на копчета, защото Вие не влагате никакъв умисъл в това, което правите като народен представител.
Уважаема госпожо Атанасова, народният представител не е за запълване на дупки, а да пълни дупки по онези закони, които предопределиха жизнения ни стандарт – на последно място в Европа. Извинявайте, не сме тук да бъркаме бетон, а да предлагаме закони и решения към всеки един български гражданин! И ако Вие не знаете, че народният представител не е, за да пълни дупки, уважаеми от фирма „Воля“, то вървете да пълните дупки във Великотърновско! Пълно е с дупки! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Трета реплика – господин Попов и дуплика на госпожа Атанасова. След това сте Вие, господин Рашидов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Недев го познаваме. Познаваме го още от 2016 г., когато тук протестираха хората с увреждания, когато Вашият министър не беше допуснат тук, когато не подкрепяхте нашите предложения. Тогава, когато не ги подкрепяхте! Ама, какво да очакваме от Вас – да подкрепяте предложения или да мислите за тези хора, когато не ги допуснахте дори в залата на Народното събрание? Това е Вашето поведение.
Жалко, че отворихте пазара, току що го направихте! Аз ще Ви подкрепя, ако… Жалко, че отворихте този пазар на това ниво. Но това показва нивото на Вашата отговорност, защото е абсолютно безотговорно от страна на управляващите и лично на Вас – да отворите пазара по такава тема и то на такова ниво! Очевидно е, че не разбирате работата на един лидер на партия, на един лидер на парламентарна група, защото не със същия ентусиазъм следите отсъствията точно на господин Борисов, на господин Цветанов, на господин Сидеров, на господин Марешки, който сега е тук, но онзи ден беше във Варна да пълни дупки. Следете ги тези неща, следете ги и недейте по този начин да отваряте пазара срещу тези хора, които стоят отвън. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Госпожа Атанасова – за дуплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа репликиращи, жалко, че декларациите, че от 2016 г. познавате Людмил Недев, не са променили нищо. Имахте две години, за да промените поне ежедневието на един човек. Другите изказвания няма да ги коментирам, особено от хора – членове на Комисията по социални въпроси, които би трябвало най много да са ангажирани с проблемите на хората с увреждания и с техните протести. Няма да коментирам и думите за „пазар“, защото целта на този дебат е достатъчно грешно разбрана, може би?!
Не приемам и определението, че народните представители са „натискачи на копчета“. Мисля, че всеки един от нас – избран без значение от кого и с какви политически убеждения, е бил със съзнанието, че ще защитава народния интерес, а не просто ще натиска копчетата. Жалко, госпожо Лечева, че имате друго разбиране за нещата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за изказване, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Ще кажа няколко думи. Провокиран съм от последното изказване на колегата, който разказваше за дъщеричката си. Това беше може би едно много смислено изказване, защото той постави и показа лицето на самия проблем. Да, има проблем, но проблемът не е в палатката отвън, а проблемът е вътре в хората. Това исках да апелирам – да не правим демагогия, да не въртим и да не си правим пиар с болките на хората.
Колега, ще Ви кажа един малък разказ, защото това ме трогна. Моят баща беше 35 години миньор в Смолян – почина от рак, в ръцете ми. Моят брат почина на 35 години от рак, пак миньор в Мадан. Моят племенник, синът на моя брат, момчето е на 20 години, пак почина в ръцете ми от рак. Моята майка почина също. Тези болки не са по-различни от болките на децата и на хората, които са отвън. Затова казвам, тук споменахте думата „палатка“ хиляди пъти, а в залата има и други колеги, които знаят какво е страхът от болката и страхът от смъртта. Виждам колегата, няма да спомена името му, но и аз минах през това.
Така че ако някой иска да разбира болките на хората, то това са хората, които са минали близо до тази червено-бяла тръба – бялото пространството. Тук не говорим за палатки, а говорим за съдби на хора. Вместо тук да си правим пиар или политика, аз много моля – всички Вие сте в комисии, всички ползвате властовите лостове, да поставите важните проблеми на масата и да ги решаваме, защото всичко това не е повод за говорене, а за решаване. Това се опитах да Ви кажа одеве, може би е емоционално.
Затова, който иска да свърши работа, да влиза в комисиите, да поставя проблемите. Да, сигурно трябват поправки в Закона. А колкото за тези, госпожо Дариткова, как бяха – дневните центрове ли, пак държавата ги строи. Колеги, държавата ще намери начин и решение на този проблем. Да, има проблем! Съдбата на тези хора – не са само деца, не са само увредените, и раково болни има – и деца, и възрастни хора, тук дори не става въпрос само за децата, народът ни е болен. И в социалната сфера, и в здравеопазването трябва да се търси генерално да се решат проблемите на болния български народ. Това е дискусията! Не е дискусията да плюем едните срещу другите, едната партия да хока другата, а другата да хока първата. Тук нито един път…
Вие говорите „палатката, палатката“, от една седмица само за палатката говорите, не говорите за хората, колеги! Палатката не е проблем, така че нивата не ще молитва, а мотика! Смятам, че имате възможност да вършите тази работа, направете я като депутати. Аз не съм в тази комисия, но има комисия – поставете въпросите, поправките в Закона. Надявам се, че няма правителство, което да е против здравето на децата и на народа си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Реплики към изказването на господин Рашидов? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Христов, изчакайте.
Госпожа Нинова иска процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, при изказването си помолих да се обърнем към колегите и, когато се изказват, да казват от чие име говорят тези работи – от избирателите ни в Пловдив, от избирателите ни в Смолян: тези, които гласуваха за нас, ми казаха да кажа това. Ако обичате!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): От чие име говорите?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, госпожо Председател, по начина на водене.
Моля да се обръщате към говорещите и да ги питате: как ще гласувате? – „Против“! Кой Ви упълномощи да гласувате така – от кой избирателен район, кои български граждани? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Христов, за изказване.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз, като народен представител от „Воля“, се изказвам от името на четири имена, които, госпожо Нинова, ако държите, можем да ги изчетем. Да кажа, понеже доста патетично обяснихте Вие от чие име се изказвате и обяснихте тук, че едва ли не от шести месец 2018 г. Ви е упълномощил някой да защитавате неговите интереси, си направих сметка и затова ми отне малко време, направих си труда да извадя разпечатка от системата на Народното събрание. В нея се вижда много ясно, че ние от „Воля“ сме осигурили допуск на четири лица на 17 май 2017 г. Тогава ние се срещнахме с тези лица, ако държите, можем да прочетем имената, може даже с медиите да отидем и да питаме хората. След нашата среща те бяха при Вас. Тогава, уважаема госпожо Нинова, упълномощиха Вас или представители на БСП – не знам с кой са се срещнали. Тогава Ви упълномощиха да решавате техните проблеми.
И Ви питам тогава: миналия август Вие бяхте ли по плажовете, докато те чакаха да решите техните проблеми? И сега ли трябва – година и един месец по-късно (частични ръкопляскания от ГЕРБ) да си говорим дали да бъдем по плажовете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики? Няма.
По начина на водене – заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, искам да Ви помоля, когато тук вече пет пъти се задава въпроса от чие име се говори, дайте като председател отговор на това, защото да се пита от чие име също не е дебат.
Госпожо Нинова, говоря от името на болните; говоря от името на всички български деца, независимо от каква болест са болни; на всички болни български граждани. Говоря от името на управляващата партия, която също мисля, че е заангажирана с проблема. Говоря от името на българските депутати в лицето на ГЕРБ. Говоря от името на хората, които могат да ми повярват. Всичкото това е българският народ! Те не са изолирана част от обществото, така че както Вие представлявате българската държава, дайте възможност на всеки, който говори тук, също да е част от тази държава. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Таскова, заповядайте за изказване.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Пореден ден за година и половина, в който се разглеждат проблемите на тези хора.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой проблем е разглеждан на тези хора?!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Толкова унижение смятам, че не са получавали до момента. И знаете ли защо толкова настоявате да работите през месец август? Защото Вие по този начин оценявате работата. Надявам се да имате смелостта да излезете пред тези жени и да им се извините, че днес отново ги употребихте като политическа дъвка.
Просто е болно да гледаш отстрани как ги използвате и как нямате намерение абсолютно нищо да променяте, защото и миналата година, както Ви каза колегата Христов, сте ги приели и сте им обещали законопроект, и още на 15 март обещахте, че ще търсите решенията и спирате с речите. Но не! Вие възприемате работата просто да водите празни и безсмислени дебати. Дали ще работим месец август или не, няма никакво значение, защото ако някой иска в тази зала да бъде свършена работата, тя можеше да се свърши и в това време, което използвахме отново за безсмислените Ви дебати. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията. (Шум и реплики.)
Ще прочета проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отмяна на лятната ваканция на Народното събрание през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 45, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Отменя ваканцията на Народното събрание от 1 до 31 август 2018 г.
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 68, против 10, въздържали се 104.
Предложението не е прието.
Заповядайте – процедура по прегласуване.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Моля Ви за процедура за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велинов.
Подлагам на прегласуване току-що изчетения проект за решение.
Гласували 183 народни представители: за 70, против 12, въздържали се 101.
Предложението не е прието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това ще Ви прочета едно съобщение:
На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроект за Българската автомобилна камара, № 854-01-43 е оттеглен.
Новопостъпили питания за периода 22 юни 2018 г. до 28 юни 2018 г.:
- постъпило е питане от народните представители Георги Страхилов Свиленски и Димитър Иванов Данчев към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политика за развитие на железопътния транспорт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юли 2018 г.;
- постъпило е питане от народния представител Надя Тодорова Петрова към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно състоянието и бъдещото развитие на мрежата от иновативни училища в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юли 2018 г.

РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ, ИЛИЯН ТИМЧЕВ И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КИРИЛ АНАНИЕВ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Справка във връзка с разискванията.
На питането от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков е отговорено в заседанието на 1 юни 2018 г. – петък.
На същото заседание 74 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол на 8 юни 2018 г. Поради ползване на отпуск министърът на здравеопазването Кирил Ананиев е възпрепятстван да участва в парламентарния контрол на 8 юни 2018 г.
Председателят на Народното събрание пренасочва разискванията по питанията за следващото заседание за парламентарен контрол на 15 юни 2018 г. Пленарното заседание на 15 юни 2018 г. е закрито поради липса на кворум и не е проведен парламентарен контрол.
В заседанието за парламентарен контрол на 22 юни 2018 г. не са проведени разисквания по питането поради отсъствие от страната на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и председателят на Народното събрание пренасочва разискванията по питането на народните представители на 29 юни 2018 г.
Внесени проекти за решения, които следва да се гласуват:
1. Проект за решение, внесен от 74 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ на 1 юни 2018 г., регистриран в 10,39 ч.;
2. Проект за решение, внесен от 10 народни представители от парламентарната група на партия ГЕРБ на 13 юни 2018 г., регистриран в 14,42 ч.
Заповядайте, господин Кутев, имахте процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема Менда Стоянова, която седи в залата!
За пореден път, може би единадесети, правя процедура за Закона за лихвоточките, внесен като Закон за гражданите с жилищно-спестовни влогове. За пореден път казвам, че този законопроект от половин година отлежава, без да влиза в Комисията на Менда Стоянова на второ четене. С това всъщност се цели само едно: едни 190 млн. лв., които се дължат на българските граждани, да не бъдат изплатени. Ако този законопроект влезе за разглеждане и го отхвърлите, това би било отношение на ГЕРБ към Законопроекта, което би било почтено. Вие обаче – специално групата на ГЕРБ, на първо гласуване, на първо четене всички гласувахте „за“ този законопроект. С това твърдя, че Вие лъжете Вашите избиратели, като твърдите, че сте „за“ Законопроекта, а в същото време умишлено използвате процедурни трикове, за да не го вкарате да се разгледа с надеждата, че така ще го докарате до края на този парламент и така Законът няма да влезе в сила, защото не искате да платите едни 190 милиона на българските граждани, които им се дължат.
Във връзка с това за пореден път казвам и моля председателя на Народното събрание да окаже съответното въздействие, така щото Законопроектът да влезе в Комисията по бюджет и финанси, да се гледа, за да влезе за второ четене в залата.
За пореден път съобщавам на гражданите, които имат интерес от това, че ако не се вдигнат на протести и не вземат нещата в своите ръце, фирма ГЕРБ ще ги излъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Марешки. (Председателят госпожа Цвета Караянчева слиза от трибуната.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо по начина на водене, докато още сте тук, госпожо Председател. Това не беше никаква процедура, което ни говори досега господин Кутев. Ще Ви помоля да ги прекъсвате, когато правят изявления под формата на процедура по начина на водене.
Иначе ние от „Воля“, и особено аз, приветстваме неколкократното подканяне от госпожа Нинова да казваме кой кого представлява, когато се изказва. Аз, естествено, с най-голяма гордост ще го споменавам винаги, защото всички твърдят и на практика е ясно, че съм излязъл със собственото си име, направил съм собствен политически проект, явил съм се пред хората със собствена програма, те са я одобрили и всички казват, че 99% от гласовете, дадени за партията – всеки може да си направи справка – над 100 хиляди българи на парламентарните избори са гласували за мен и над 400 хиляди българи на президентските избори са гласували за мен.
Понеже днес всички правите справки, направих справка колко българи са пуснали преференциален вот за госпожа Нинова. Аз ще я помоля всеки път също да казва кого представлява. За нея са гласували 6969 българи.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Толкова малко?!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: 6969 българи, при необходими около 15 – 20 хил. българи да те подкрепят, за да бъдеш част от това Народно събрание, тоест тя има ли въобще правото да седи тук, на банките на Народното събрание, и кого представлява?
Да не говорим, че самото число 6969 – два пъти по 69, тоест един път от СДС и един път от БСП, нека да си намери мястото и да види дясна ли е, лява ли е, социалистка ли е, седесарка ли е и да каже всъщност тези 6969 от СДС ли са, или от БСП?
Днес трябваше да гласуваме вота, както беше определен от всички, но много конкретно от вицепремиера Каракачанов като смешен, но не видях никакви отговори на тази насмешка, с която беше определен вотът, от страна на БСП. Странно защо?!
Та, трябваше да гласуваме този вот и ние гласувахме „против“. (Реплика от ДПС: „Това е странно.“) Как – сега ще Ви обясня, не е толкова странно, напротив – абсолютно ясно е и ще Ви кажа защо. Изгледайте имитацията на дебата от вторник. Единият резултат, който постигнахте и който в дебата по предишната точка от всички парламентарни групи декларирахте, че е постигнат, е, че свалихте още по-надолу и без това ниския рейтинг на институцията, която всички представлявате.
Както вече многократно пак доста народни представители го споменават, ние в този ден вършехме полезни дела за хората. Да, може да са малки, а те не са малки, но Вие ги определяте като малки. Нека да са няколко дупки във Варна, нека да е един човек на село – говорим в един ден. Ами дайте, свършете Вие повече, запълнете повече дупки, оправете хората с увреждания, техните семейства, другите бедни. Направете и Вие нещо! Ще Ви дам само един пример, за да съм конкретен – 240 народни представители, 280 общини и кметове, няма да слизам надолу, говоря само за върхушката – министри, областни управители – 1000 човека, по десет дупки на седмица (смях и оживление), на седмица. Не се смейте, защото Вие не сте свършили нищо през живота си и се усмихвате. По десет дупки на седмица, които нищо не струват – отнемат няколко часа, това прави 520 хиляди дупки. Ако Вие отделите по един час за българския народ, дупки, които са вследствие от Вашите управления, са 520 хиляди дупки за година. Само по един час, един път на седмица, с много нисък бюджет, който Вашите високи заплати, на високоплатени – както се изрази не знам кой от Вас – натискачи на копчета, можете да си го позволите. Уверявам Ви!
За мандат от четири години това прави два милиона и осемдесет хиляди дупки. Ами ние ще оправим цялата държава! (Реплика от „БСП за България“: „Даже и на Румъния.“)
Да, ще стигне и за Румъния. Да, ако малко се напрегнете не само в празно говорене, а и в работа в полза на хората, ще оправим и дупките, и грабежите на село, ще оправим проблемите на родителите на деца с увреждания, ще оправим всичко, ама за това се иска работа.
Искаше се работа и когато през месец май миналата година, както каза колегата, са Ви дали това предложение, през месец август не трябваше да се печете по плажовете, а трябваше да седите тук и да решаваме този въпрос. Само че през месец август миналата година (реплика), вижте как се сещате, когато Ви е удобно, в края на Председателството трябва да направим фойерверки – юруш, ама през месец август миналата година защо не седяхме в залата вместо да се печем по плажовете? Защо тогава го нямаше това предложение? На кой плаж се пече Корнелия Нинова през месец август миналата година? (Реплики от „БСП а България“.)
Колеги, тези въпроси ги задават обикновените хора. Аз ги задавам тук от тяхно име, защото никой не им дава думата, а Вие, качени във Вашите лимузини, не слизате до тях, за да разберете какво мислят хората за Вас.
Господин Иванов, Вие сте от Варна. Можем да се разходим заедно из Варна, да попитаме заедно хората, да Ви го кажат в очите. (Смях и оживление.) Няма да се смеете толкова много. Не всички имат заведения на плажа. (Шум и реплики.) Не всички варненци охолстват. Този пример, това е едно от най-гнусните неща, което се е случвало по време на прехода – примерът, че трябва да си част от върхушката, за да имаш право да имаш заведения на пристанището във Варна. Трябва да се види как е станало това! Защо другите варненци нямат тези права?! (Шум и реплики.)
Изключително сме благодарни, като ще спазваме повелите на госпожа Нинова всеки път да казваме кого представляваме, и се радваме на това, което направи като изказване господин Зарков, който направи на пух и прах всичко, като каза, че единствено Марешки може да свърши работата в България, и след дупките да отиде да оправи митниците, здравеопазването и така нататък. Благодаря Ви. Точно така е, господин Зарков! Точно така е, и ние Ви подкрепяме в това изказване. Винаги ще го цитираме и ще продължаваме да твърдим, че наистина ние сме различните, новите, прагматичните, ние правим нещо, което е в полза на хората. Можем да подредим и хаоса в образованието, който създадохте. Хора, на които си поръчваме цветя, пишат председател с „ц“. Това са Вашите безумни реформи в образованието.
Години наред хората гласуват за Вас, дават Ви доверието си, поверяват Ви бъдещето си и какво получават? Какво получават? Корупция, картели, мизерия и унижения, ограбване, страдание! Това няма да бъде безкрайно, колеги!
Друг депутат – социалист, е използвал дарението, което ние направихме, лично аз, на един футболен клуб, не е от един милион, от три милиона лева, за да ме определи като слуга на Борисов. Няма български гражданин, който да има съмнение, че Веселин Марешки не може да бъде слуга на никой друг, освен на българския народ. Няма съмнение! Излезте, питайте хората! И вчера, и днес аз се разхождам свободно по улиците, не зад тъмните стъкла, пеша по улиците, защото знам какво съм направил и изборите го показват. Ако аз съм направил дарение от три милиона, не от един милион, както е казал депутатът социалист, кой остави българските граждани на три лева пенсия, на три долара заплата, на мизерия, глад, унижения, палаткови лагери? Кой, ако не Вие?!
Вие дадохте тона и аз като част от този народ, който го е изстрадал на гърба си, имах възможността вече да кажа част от нещата. През 1991 г. и 1992 г. добре, че беше Червеният кръст за такива като мен, и тези, които са отпред, на палатковите лагери, които са следствие от Вашите управления, страдахме и нямаше с какво да изхранваме децата си. Как можем да ги наречем тези политици, тези политически партии, освен слуги на сатаната, слуги на дявола, да се подиграват така с българския народ и да го обричат на нищета, невежество, неграмотност, безпаричие, липса на здравеопазване? Как, как да ги наречем? Забравили сте ги тези неща, другари социалисти, но българският народ няма да го забрави!
Покрай всеки вот много се говори за алтернативи на властта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам само две изречения.
За нас в момента има две алтернативи: едната е постоянно крещяща, вдигаща шум, приказва пред камерите, но нищо не върши, затова няма как да я подкрепим в действията й, които са само за пред камерите.
Другата алтернатива е скромна, виждате – все още малка, тя спазва правилата, не крещи в залата, винаги е възпитана – това е „Воля“. Ние сме действащата алтернатива. БСП е от миналото, участник в един провалил се преход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Последно изречение.
„Воля“ е бъдещето! Нямаше как днес да подкрепим социалистите, защото това означава да гледаме назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Пътят на нашия народ и на България е напред и „Воля“ ще бъде част от него! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не беше споменато Вашето име. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Изберете процедурата, може да е лично обяснение или по начина на водене, имам основания и за двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма значение. Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Марешки! Цитирахте ме, господин Марешки, че съм казал, и потвърждавам, в реплика на Ваш колега, че след като запълните дупките, трябва да отидете да се погрижите за сигурността в затворите, за униформите на военните и полицаите и така нататък. Цитирахте ме правилно, но не ме разбрахте, и не мисля, че някога ще можете да ме разберете. Не Ви се сърдя, тъй като и аз не Ви разбирам, да Ви кажа честно. (Реплика.)
Не разбирам, как гласувате, че ще почивате, защото мислите, че трябва да работим? Не разбирам, уважаеми господин Марешки, как подкрепяте едно правителство… (Народният представител Веселин Марешки отправя реплики към оратора, напускайки залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, моля Ви, не влизайте в диалог с оратора.
КРУМ ЗАРКОВ: …а след това казвате, че сам собственоръчно трябва да попълните дупките? Не разбирам и никога няма да разбера какво е това поведение, в което правиш някаква безумна сметка колко дупки, как ги попълваш и обвиняваш другите в популизъм? Надали някога ще разбера! Това, което грешите и искам да Ви го кажа – жалко, че излязохте – е в твърдението Ви, че сте различни. Въобще не сте различни, уважаеми господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, ще Ви помоля, влезте в процедурата на лично обяснение. Влизате в друга процедура.
КРУМ ЗАРКОВ: Такива като Вас много е имало преди, най-вероятно ще има и занапред, и това е голяма отговорност за нашия парламент.
Уважаеми господин Министър, обръщам се към Вас. На кое ниво решаваме да водим дебата?
По начина на водене, уважаеми господин Председател. Вие не чухте, че споменават моето име, не чухте, че споменават името на колеги и на председателя на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не беше в отрицателен смисъл.
КРУМ ЗАРКОВ: Не чувате, че ги обиждат? Да кажем, че чувате избирателно, но четете ли Правилника, в който пише, че няма право на декларация от името на група по точки, които са били в дневния ред. Такава точка беше и вотът на недоверие, такава точка беше и ваканцията.
Уважаеми господин Председател, не е само групата на „Воля“ и на господин Марешки, които правят такива изказвания, които не правят достойнство на нашия парламент. Вината е наша, обща, и трябва веднъж завинаги да го прекратим. Моля Ви, влезте в правомощията си! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте за лично обяснение, господин Иванов.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Точно преди около пет минути, председателят на Политическа партия „Воля“ в част от логореята, която изля от трибуната, спомена една откровена неистина, да не кажа лъжа. Обърна се към мен и ме посочи като собственик на заведения на плажа. Впоследствие обаче избяга, защото видя, че исках право на лично обяснение. Той много добре знае, може да се отвори в поименните регистри и да се види, че аз нямам заведения на плажа, за разлика от него, който има къща на плажа. Той избяга, защото знаеше, че това, което ще кажа, е жива фактология. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Продължаваме с разисквания по питането.
Кой от вносителите ще представи питането и ще помоля и Проекта за решение?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър!
Уважаеми колеги, този дебат трябваше да се проведе по-рано – преди няколко седмици, когато Проектът бе представен от Министерството на здравеопазването и от обсъждането би имало по-голяма полза. И сега широката здравна общественост не приема този втори вариант на Националната здравна карта и обсъждането би било полезно. На първо място, защото ръководството на Министерството на здравеопазването трябва да отчете, че първият вариант на Национална здравна карта бе отхвърлен от съдебните власти заради фактическа грешка, но истинската причина бе, че той не определя и не осигурява в достатъчна степен потребностите на българските граждани от достатъчна по обем и качество медицинска помощ.
Не искам да бъда лош пророк, но ми се струва, че и с втория вариант на Национална здравна карта вървим по този вече извървян път.
Кои са основните причини за това? На първо място, че създаването на Национална здравна карта изисква верифицирана здравна информация – здравна статистика като база. Мисля, че никой не се съмнява, че понастоящем здравната ни статистика не представя истинските данни за заболеваемост, потребности от хоспитализации и необходимост от лекарствена терапия, а една модифицирана информация по алгоритъма на така наречената клинична пътека. Решението – тук се казва „електронно здравеопазване“. Не знам какво трябва да се случи – поредният здравен министър от ГЕРБ, встъпвайки в длъжност, да обещава преминаване към електронната здравна информация в здравеопазването, да обяснява, че необходимите средства са осигурени, и накрая да не получаваме нищо?!
От основните дискутáбилни проблеми в Националната здравна карта, поради ограниченото време, ще засегна само два – болничните легла и кадрите, като се надявам, че другите изказвания ще засегнат и останалите проблеми.
Какви са потребностите от болнични легла? От доста време различни специалисти ни облъчват с разсъждения, че болничните легла в България са твърде много, че ние едва ли не сме на първо място в света, и че това била основната причина за недостига на финансовите средства в системата на здравеопазването. Какво да кажат Австрия и Германия, където болничните легла са повече, отколкото в България?
Наистина по брой на болничните легла за активно лечение ние сме в предната част на статистиката, особено в големите градове, но за това има две основни причини.
Първо, че броят легла за долекуване и рехабилитация в България е пренебрежимо малък и се налага леглата за активно лечение да компенсират този недостиг.
И второ, при насочването на основната част от медицинската дейност от болничната в извънболничната помощ, където икономически е значително по-рентабилно, просто не се случват.
В крайна сметка в последния вариант на Националната здравна карта броят на необходимите легла е изчислен на база 75% заетост, което е учудващо, защото винаги досега той се е изчислявал на база 70% заетост и 30% свободен фонд за спешни състояния. Това статистическо уплътняване на възможните хоспитализации, води естествено до извода, че са ни необходими по-малък брой легла.
Леглата в Националната здравна карта са определени на областно и на регионално ниво, а липсва основното ниво – националното. Така се създава впечатлението, че в големите градове има твърде много легла, а в по-слабо населените – по-малко. И не се коментира, че в по-големите градове пациентите от всички региони на страната търсят по-качествена медицинска помощ, която в техните региони липсва и затова тук са разкрити повече легла. Това особено засяга някои медицински дисциплини, като например неврохирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, различните специалности, педиатрията и други. Можем да изтъкнем и някои явни недоразумения в предложената карта. За областите Стара Загора, където има Медицински факултет, Ямбол и Пазарджик са предвидени нула легла за дейности по урология. За област Сливен – едно легло за съдова хирургия. За област Силистра – нула легла за дейности по ортопедия и травматология. Надявам се да е грешка, че определените нужди за структури по обща и клинична патология са по една за област, включително за Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора – градове с медицински факултети. Считам, че тези факти не се нуждаят от коментар.
Тук може би е мястото да споменем за сериозното разминаване в изчисляване на потребностите от болнични легла между някои областни здравни комисии и националната. Както се оказа, те просто като че са работили по различни методики. Дотук нищо лошо, колеги. Проблемът е, че се прави опит потребността от болнични легла и техният капацитет да се превърне в основен критерий за финансиране на болничното здравеопазване. След като 28 години правихме реформа под призива: „Парите следват пациента“, сега ни се предлага да правим ререформа под призива: „Пациентът следва парите“. Ще обясня – пациентът трябва сам да си намери лечебното заведение, което има свободен финансов лимит за лечение на неговото заболяване, и то, при положение че пациентът има право на свободен избор, където да се лекува.
Сериозни проблеми има и при изчисляване на потребностите от медицински кадри. При лекарите нещата стоят относително добре – ние сме на седмо място по осигуреност с лекари в Европа. Все пак в България имаме шест медицински университета, наесен вероятно ще се разкрие още един в Бургас. Медицинските ни университети са прекалено много за мащабите на страната и е необходима преценка дали е икономически изгодно произвеждането на кадри, търсещи реализация основно в чужбина.
Не така обаче стои въпросът със специализацията в медицината. Проблемът с осигуряването на кадри в някои дисциплини като обща и клинична патология, анестезиология, реанимация, педиатрия е меко казано тревожен. Причината е, че държавата избяга от финансирането на специализацията в медицината и го предостави на болниците, а те имат ограничен финансов ресурс. На всичко отгоре Националната здравна карта не признава като изпълнители на медицинска помощ лекарите без специалност и по време на тяхната специализация те трябва да се издържат от другите колеги.
Трагично е обаче положението при осигуряването на медицинските специалисти – сестри, акушерки и лаборанти. И тук отново изненада: европейският критерий лекар – сестра, е едно към две (един лекар – две сестри) и се гони критерий едно към четири (един лекар – четири сестри). Критерият в Националната здравна карта е едно към едно. Кой го изчисли? Кой го предложи и кой го наложи? Ще отговоря: за да се доближи досега съществуващото положение и да няма паника. А той даже не е едно към едно. При 31 хиляди лекари и 9 хиляди стоматолози имаме 27 хиляди практикуващи сестри и то значителна част в пенсионна и предпенсионна възраст. В някои региони, например Смолян, разполагаме само с 50% от необходимите медицински сестри, в Ямболска област броят на медицинските сестри е по-малък с една трета от минималните потребности, и в немалко други райони е същото положение. По тези въпроси Здравната карта мълчи.
Уважаеми колеги, в изказванията си в Комисията по здравеопазване и в пленарната зала ние нееднократно сме заявявали, че разчитаме на Националната здравна карта като основен компонент на здравната система. Сега имаме утвърдена от Министерския съвет Национална здравна карта, но ние не можем да приемем този вариант, защото в него има твърде много стъкмистика, защото той е изчислен на неверифицирана здравна информация. И в крайна сметка тази здравна карта не изпълнява основната си цел – да представи потребностите от достъпна и качествена медицинска помощ за всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене.
Затова ние правим следното предложение за решение на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
„1. В срок до 1 август 2018 г. министърът на здравеопазването да представи коригиран модел на Националната здравна карта на Република България, като отчете становищата на съсловните и синдикалните организации, както и на Комисията по здравеопазване в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
2. В същия срок да представи конкретен модел на здравно осигуряване, както и на финансово и административно управление на системата на здравеопазването.
3. На базата на новия модел по т. 2 и коригираната Национална здравна карта да представи ясен план за стабилизиране на изпадналите в критично състояние областни и общински болници.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за процедура.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене, защото днес този дебат, който водим тук, за Националната здравна карта е от изключителна важност. Прави изключително впечатление отсъствието, особено на колегите от ГЕРБ. Явно този проблем тях не ги касае, не желаят да дискутират, не желаят дори да си подкрепят и решението.
Изключително впечатление прави отсъствието на госпожа Атанасова – бивш здравен министър, който е в основата на всички проблеми в здравеопазването. Министърът, който беше известен със закриването на болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене, господин Иванов. Конкретизирайте към мен.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моля, поканете колегите от ГЕРБ да присъстват в залата, за да могат да си защитават техния проект за решение. И господин Цветанов отсъства, ръководството на партия ГЕРБ отсъства в момента. Изключително важна тема. Министърът им е тук – няма кой да го защити. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Квесторите биха могли да поканят народните представители от всички парламентарни групи да влязат в залата. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Дариткова, да представите Проекта за решение, който сте внесли с група народни представители.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки пренебрежителното отношение на опозицията към присъстващите членове на Политическа партия ГЕРБ и преди всичко на Здравната комисия аз ще се опитам да аргументирам и защитя нашия проект за решение.
Смятам, че темата за обсъждането на Националната здравна карта, предвид Вашето дълго отсъствие и процедурните хватки, които прилагахте, вече наистина не представлява интерес. Тя не създава и напрежение, защото функционира вече повече от месец. И в това отношение смятам, че системата не промени своя начин на работа от приетата и утвърдена от Министерския съвет Национална здравна карта, а Министерството на здравеопазването просто изпълни действащата законодателна уредба.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По проекта.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Съгласно действащата законодателна уредба потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Националната здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна политика. Това е предназначението на Националната здравна карта. На кой какво му говори картата е въпрос за това той какво търси в нея и търси ли политически дивидент от нещо, което отдавна трябваше да бъде факт.
Защо е необходимо да бъде факт Националната здравна карта? Защото ние във времето имаме едно непропорционално разрастване на различните видове медицинска помощ и различните видове лечебни заведения. Основното предназначение на тази карта е да видим наличностите и да можем да планираме оттук нататък развитието на сектора, така че да имаме еднакъв достъп на всички български граждани до медицински грижи.
Дали правилно е подбрана методиката – това е било въпрос на коментари и обсъждане, когато тя е била обявена от Министерството за публично обсъждане, защото аз съм убедена, че всички процедури по изпълнението на тази национална карта са стриктно спазени от министъра на здравеопазването, предвид факта, че предходната именно по процедурни съображения беше отменена от съда.
Искам да подчертая, че окончателният вариант на Националната здравна карта включва 33 481 легла, тоест след периода на обсъждане са добавени 608 повече легла, а този период е верифициран и може да се видят всички данни. Затова всеки, който е имал някакво възражение от областните комисии към националната комисия, дали е взето предвид това негово възражение, ако е било аргументирано. На интернет страницата на Министерството цялата тази информация е налична и се вижда, че първоначалните технически грешки, които Вие тук съвсем случайно цитирахте, макар и те да са коригирани впоследствие, не бих казала „преднамерено цитирахте“, са коригирани. Наистина е имало технически грешки в първоначалния вариант. В хода на диалога са променени и различните параметри в Националната здравна карта основно по отношение на леглата.
Нека да кажем, че Националната здравна карта не говори само за легла, не говори само за болнична помощ и това е големият проблем на българското здравеопазване в момента – ние имаме една хипертрофирала болнична помощ и слабо развита доболнична помощ. С това предизвикателство по-скоро трябва да се справим. Факт е, че с тези легла, разчетени на 75% използваемост, могат да се осигурят 2 409 326 хоспитализации, които са реализирани през 2017 г. Дори при по-висока използваемост на тези легла могат да се осигурят още допълнително около 41 хиляди хоспитализации. Това означава, че 46% от 7-милионното население на България може да бъде лекувано в болница. Това са възможностите. Дали това е добре за здравната система? Аз ще заявя категорично „не“, защото ние в годините наистина неглижираме профилактиката и превенцията, неглижираме извънболничната медицинска помощ. И аз го заявявам съвсем отговорно от гледна точка на това, че не сме успели във времето да променим така ситуацията, че извънболничната помощ да поема по-голяма част от случаите, за да не се стига до скъпото болнично лечение.
Искам да подчертая и разликите с европейските параметри, защото, ако в Европейския съюз се налагат 17 340 хоспитализации на 100 хиляди население, в България тази цифра е 31 587, тоест два пъти повече. В този смисъл ние трябва да имаме Национална здравна карта, която оттук нататък да не позволява в местата, където имаме свръх предлагане на болнична медицинска помощ, да се строят нови лечебни заведения, а напротив – да търсим решение за оптимизиране на съществуващите. Смятам, че и законовите параметри ясно чертаят кога Националната здравна карта може да бъде актуализирана и може да бъде достатъчно активно използван законовият текст…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това изказване ли е или представяне на решението?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Моля Ви да запазите търпение, уважаеми народни представители. По обширни теми говореше и представяше Проекта за решение и говорившия преди мен народен представител.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И на него направихме забележка.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Разбирам, че правите от място забележка. После може да ме коригирате, но, за да формулирам моето изказване, трябва да разкажа предисторията, така че ми позволете да направя цялото изложение, за да стигна до предложението за Проект на решение, което наистина е във връзка с разискване по Националната здравна карта.
Ние смятаме, че за да се решат всички проблеми, изтъкнати и от колегите в предходното изказване, разбира се, тези, които не са политически използвани, ние трябва да търсим решение за усъвършенстване на здравноосигурителния модел. Затова и нашето предложение за Проект на решение е следното.
„1. В срок до 30 септември 2018 г. министърът на здравеопазването да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазването на Народното събрание Концепция за развитие на здравното осигуряване в България и за секторни реформи в системата на здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им.
2. Концепцията по т. 1 да се представи след проведено широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като резултатите от обсъждането да се представят на Комисията по здравеопазването в Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Преди да открием разискванията, разпределението на времето във връзка с прилагането на чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: парламентарна група на ГЕРБ – 19 минути; парламентарна група на „БСП за България“ – 16 минути; парламентарна група на „Обединени патриоти“ – 8 минути; парламентарна група на „Движението за права и свободи“ – 7 минути; парламентарна група на „Воля“ – 5 минути, и нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте – имате думата, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
В началото на моето изказване искам да направя две неща.
Първо, да Ви се извиня за това, което чухте преди започването на дебата. Съжалявам, че видяхте това лице на българския парламент. Надявам се, с провеждащия се вече дебат да изтрием лошите впечатления, които вероятно са настъпили у Вас.
Второ, започвайки моето изказване категорично да възразя на уважаемия председател на Здравната комисия – не по наши процедурни хватки дебатът се е превърнал в неактуален, дебатът беше отложен по обективни причини. Едната беше два пъти Ваше отсъствие, а вторият път беше един изключително некоректен, да не кажа скандален начин, на вкарване извънредно без извънредност на точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По същество, господин Михайлов!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Нека бъдем точни и да не хвърляме още в началото на дебата обвинения, и да не го превръщаме в предходния дебат, който се изкриви съвсем встрани от темата за възможността да бъде ускорено законотворчеството в полза на хората с увреждания.
Аз не бих искал да повтарям думите на колегата, който се изказа преди мен от нашата парламентарна група, а ще обърна внимание на няколко основни аспекта. Каква е ролята на Здравната карта е ясно на всички, които се занимават със здравеопазване. Тя трябва да представи кадровата ресурсна осигуреност и да посочи акцентите за промяна. Тя е лост за ориентиране в управлението на здравната система. Да се случи всичко това се надяваха и членовете на Здравната комисия, и колегите от различните професионални общности.
Вие обаче си спомняте, господин Министър, че още на първото обсъждане в Здравната комисия нито една професионална общност, нито Лекарският съюз, нито Асоциацията на частните болници, нито Асоциацията на общинските болници не подкрепиха представения тогава Проект на здравна карта. Аз нямам тези забележки към Вас лично, тъй като е несериозно да смятам, че министърът на здравеопазването е съставил картата. Ще кажа няколко принципни неща, които се случиха и бяха разкрити в общественото пространство.
Първо, мнението на областните комисии, които съставяха областните здравни карти, не беше взето предвид при конструирането на Националната здравна карта.
Второ, проблемът около дискусията за Здравната карта се завъртя, кой знае защо, около леглата, като много добре се знае – и Вие, като човек, който е бил години наред председател на Надзорния съвет на Касата, знаете, че Касата плаща за дейност, а не за легла. Грешното поставяне на основата на проблема, доведе и до такива сериозни девиации в цялата дискусия. Следва да отбележим, че – аз си направих труда внимателно да разгледам Националната здравна карта, мога да я покажа на уважаемите колеги, във всички области, независимо от аргументите, които бяха изтъкнати и в методиката, и в представянето й, леглата са сериозно намалени. Само в три от тях са увеличени, и то в някои области, които са в непосредствена близост до центрове, които са пренаситени както с кадрови ресурс, така и с болнични заведения, така и с леглова база. При преформирането на Здравната карта бяха усвоени някои, както казаха колегите преди мен, технически подробности, но не беше отговорено на един сериозен въпрос: какви са потребностите – и това е смисълът на Здравната карта, в отделните региони на страната. И тук вече проблемите, протестите излязоха извън сферата на професионалните обединения.
Аз мога да покажа на уважаемите колеги от залата – те са стигнали и до Вас (показва документи), протестната нота от Варненска област, обръщението на областния управител на Благоевград към Вас. Точните аргументи на колегите от Варненска област, на колегите от Благоевград, които се аргументират и, предполагам, че колегите след мен също ще изкажат своите съображения за това, как неумело и непрофесионално е разгледан проблемът, единствено за леглата всъщност, а нищо останало, и как тази здравна карта на практика създаде една предпоставка, която беше декларирана и в декларацията на Българския лекарски съюз на 68-мия събор, опасността от използването на Здравната карта, която, за съжаление, се превърна само в един документ, който окачихме на стената – понеже договорите бяха сключени по леглата от старата здравна карта и от миналия Рамков договор, във възможност, която, за щастие, все още не е осъществена, за осъществяване на намаляване на финансирането на здравната система.
Всичко това създаде у нас впечатлението, че е необходима много по-сериозна консенсусност при реализирането и обнародването на документи, които засягат генерално българското здравеопазване. Понеже и колегите преди мен – и доктор Дариткова, и колегата Йорданов, внимателно и аргументирано обясниха, че Националната здравна карта е свързана с всички лостове на управление на здравеопазването, аз ще си позволя тук с няколко думи да Ви напомня – всички документи, които бяха издадени през последните 8 месеца и които предизвикаха отзвук, за съжаление, този отзвук е твърде противоречив, не искам да казвам негативен, но той налага сериозни корекции.
Първият документ – това беше документът за финансово управление на болницата. Един документ, от който всички имаме нужда, който обаче взриви Асоциацията на областните болници и се стигна до декларации, до обяснения, до разисквания в Здравната комисия, които и до момента, за съжаление, не са намерили реалното си решение.
На второ място, това е методиката за сключване на договори на лечебните заведения, която беше публикувана, в която има буквално – по думи за невиждащите, първо, тя е изкопирана от старата методика, но второ, в нея има, така да се каже, парцели, които са вече паднали в съда.
На трето място, методиката за оздравяване на общинските болници, която Вие предоставихте съвестно на ръководството на Здравната комисия и която също беше, така да се каже, противопоставена на мнението на Асоциацията на общинските болници. Не искам да се впускам в много други придобили гражданственост в медийното пространство изявления на Националната здравноосигурителна каса, към която Вие формално нямате пряко отношение като политика: въпросът за контрола на разходите на медикаменти; въпросът за контрола на лъчетерапията, който беше след това преместен в посока, че… Търсени са само индикативни стойности.
С една дума, от всички тези документи се създаде – мога да изведа и още от тях, че повечето от лостовите документи за управление на здравеопазването се работят в един затворен кръг, няма обществено обсъждане, а преди това професионално обсъждане, няма политическо обсъждане на тези въпроси.
Сега, понеже се спомена тук от уважаемите колеги за това, че генералният въпрос, който нашата политическа сила поставя от месец май миналата година и с който Вие за първи път като министър и принципал се съгласихте през месец декември 2017 г., че сегашното управление и финансиране на здравната система е изчерпан модел и че се нуждаем от нов модел, до момента ние получаваме едно след друго обещания за поява без – както и за Здравната карта, както и за другите документи, които бяха издадени, да има предварително професионално политическо обсъждане, за да не се стигне до момента – срокът, който предлагат колегите също заслужава да бъде сериозно коментиран, в края на месец септември да се представи нов модел на здравно осигуряване, да го кажем така, съвсем професионално, това означава, че той няма никакво време за новата бюджетна година, да бъде трансформиран, наложен и изпълнен. Вие знаете като финансист, че това е абсолютно невъзможно.
Нашето желание и нашият Проект за решение са много по-реални, дават един относително по-голям срок за обществено, професионално и политическо обсъждане. Надявам се – това е рубиконът, от който ще се разбере дали новият екип на Министерството – минаха вече 10 месеца, този нов екип вече не е нов, ако това не се случи, ако няма такова професионално обсъждане, ако няма такова политическо обсъждане, то и този нов модел ще увисне във въздуха и ще се получи като поредния документ, който обществото и професионалната общност не разбират.
Призовавам всички в тази зала, въпреки че тя е доста оредяла, за съжаление, предвид важността на проблема, който обсъждаме, в своите изказвания, и Вие във Вашето изказване да потърсите не взаимните нападки, а същината на проблема, от който имат нужда българските пациенти и българската нация. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Други изказвания? Не виждам.
Доктор Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател!
За разлика от колегите от БСП ние не сме толкова разочаровани от тази здравна карта. Не сме разочаровани, защото нямахме кой знае колко големи очаквания. Аз не мисля, че да очакваме, че Националната здравна карта ще реши всички проблеми, натрупвани с годините в здравната система, е реалистично.
Въпреки всичко трябва да се каже, че изработването и процесът на обсъждане и приемане на Здравната карта са символ на хаос в предназначението й, в намеренията и в сроковете. Първо, беше заявено, че това е един дългосрочен документ, след това имаше изявление от екипа на Министерството на здравеопазването, че след една година, до година всъщност, ще бъде променена. Първо, беше казано, че ще се сключват договори с лечебните заведения въз основа на тази здравна карта, след това се заговори за анекси. Смятаме, че е сбъркана философията на тази Национална здравна карта.
Заявихме го и в Комисията, ще го кажа и от трибуната на Народното събрание: ние смятаме, че Здравната карта трябва да дава дефицитите, трябва да се опитва да решава проблемите в тези региони, в които има затруднен достъп до здравеопазване. Излишно е да очакваме Здравната карта да решава фискални проблеми, макар че точно това прозира зад желанието на управляващите в момента. Сбърканата философия, заявихме го и отново ще кажем, че най-вероятно ще доведе до концентрация на здравните грижи, на здравеопазването в пет големи града и след още пет години достъпът в другите части на страната ще бъде изключително затруднен. Тези диспропорции, за съжаление, ще бъдат задълбочавани, ако не са оправени проблемите, които тя залага.
Заявихме го и отново ще кажем: в центъра на тази здравна карта са леглата! Свръхфискацията в леглата, а не в проблемите на пациента и в достъпа до здравни грижи е изключително порочно. „Стремежът към 100% използваемост на хирургични легла е брутално“ – цитирам Ви колега хирург, който го заяви в една от областите при обсъждането там на областно ниво на Здравната карта. Изключително порочно е да се говори как Здравната карта осигурява 2 млн. 400 хил. хоспитализации. Не е ли задача на която и да е здравна система да осигури профилактика, превенция, ранна диагностика и то в извънболничната помощ? Това не може да бъде повод за хвалба – как Здравната карта осигурява с тази използваемост на леглата два милиона и еди колко си хиляди хоспитализации, за да може хората да бъдат лекувани в болницата. Да, ще бъдат лекувани, ако имат средства, за да отидат до общинската болница, ако тя не е фалирала, или до областната болница. В противен случай трябва да търсят спасение в някоя от университетските болници, която най-често се намира на 150 – 200 километра.
Ние смятаме, че основните характеристики, които са характерни за тази здравна карта, са няколко и показват опасни тенденции на задълбочаване. Задълбочаване на дисбалансите, за които вече говорих – свръхпредлагане в столицата и в още няколко града за сметка на другите райони, още нива на лимитиране.
Всъщност ограничаването на броя на леглата е още едно стесняване на онези лимити, които така или иначе съществуват за всички лечебни заведения. Тоест ние им казваме: ние Ви даваме за дейност тези средства, но слагаме още един, по-тесен лимит, който е за броя легла и Вие не може да излизате извън тях, въпреки обясненията, че има гъвкави механизми, които ще бъдат приложени.
Смятаме, че огромна част от недоразуменията и в процеса на обсъждане дойдоха от разминаването в методологиите, които приложиха и по които работиха областните комисии по здравеопазване и тези, които после бяха приложени на национално ниво.
Така или иначе тази здравна карта, както и предходната, вече беше заявено, че ще бъде атакувана по съдебен ред от Сдружението на общинските болници, от Сдружението на частните болници и от неправителствената организация, която се занимава с проблемите на правата на пациентите в здравеопазването. Все още това не е факт. Най-вероятно обаче ще стане. Може би подготвят мотивите си. Може би ще атакуват заедно в съда или поотделно, това няма никакво значение.
Ние смятаме, господин Министър, че наистина трябва да си насочите усилията към представяне на новия здравноосигурителен модел. Това не е нещо, което трябва да се пази в дълбока тайна, а напротив, да бъде широко обсъждано, за да получи възможно най широката подкрепа – експертна и политическа, за да бъде пример затова как трябва да се случва консенсус в здравеопазването, за който апелираме всички, без изключение. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. (Реплики от „БСП за България“: „Декларация!“.)
Бихте ли изчакали, нека да видим има ли реплики към доктор Джафер.
Има ли? Не, няма.
От името на група – господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми колеги, в последната седмица България става и ляга с душевните драми и емоционалните изблици на премиера Бойко Борисов. От митичната ругатня: „Просто нещастни, долни, лъжци жълти“ до клетвите, отправени неясно към кого, че ако се докаже, че има остров, той щял да подаде оставка.
Докато хрупахме пуканки пред този сапунен сериал обаче, в мрака на стабилността останаха няколко много важни други новини. Голяма национална телевизия спря предаване, което беше посветено на Бойко Борисов, а в друга национална медия емисарите на ГЕРБ почнаха да се саморазправят с последните останали критични журналисти и да ги водят до ситуации, в които те неизбежно да хвърлят оставки или омерзени да напуснат професията. Свободното слово и журналистика в България са в очевидна криза и причините затова са изцяло политически. Време е да го кажем открито: у нас има политическа цензура и го знаехме преди да посекат предаването на Милен Цветков. Вероятно ще се наложи да го повторим поне още няколко пъти, преди пред очите ни да се разиграе и друг акт на задушаване на журналистическата свобода.
Само преди няколко седмици тук, в тази зала, проведохме дебат за свободата на словото, който май ще остане единственият поне до другия отчет на Съвета за електронни медии. Тогава чухме една величава теза: „Свободата на словото е отговорност на самите журналисти“. Само че самите журналисти от година на година споделят, че се чувстват все по-заплашени. За 10 години България падна от 64-о на 111-о място в класацията за свобода на словото. И тук дори няма да се спираме на въпроса: вярна ли е тази класация или не? Единственото важно е, че тя се базира на мнения на журналисти. Мнения, които очевидно няма как да бъдат чути по друг начин, а това вече е сигурен белег на цензура.
Между другото, тогава пак в тази зала беше отбелязано, че в България, слава богу, няма убити журналисти. Да, така е. В България има разстреляни теми. Има теми, които не могат да бъдат излъчени; анализи, които не могат да бъдат направени; мнения, които няма къде да бъдат споделени. И това вече е политически проблем. Защото добре прочетохме мнението на медията, която бе спряла предаването – журналистическите стандарти за обективност били нарушени! Аз питам: как тези стандарти все се прилагат само, когато се отнася до Бойко Борисов? Как пък един път тази висша журналистическа съвест не реши да приложи тези стандарти за политическа сила, вън от управляващите, за обикновените хора? Проблемът не е дори в самата медия, а в създадената обществена среда, където всяко мнение срещу властта има икономически последствия. Където да притесниш управляващите с неудобен въпрос, може да се заплати с уволнение или отнета акредитация от парламента.
Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медии. „Ние на тях не им се месим“, обяви преди около месец основният потребител на журналистически стандарти в България – Бойко Борисов. С цялото ми уважение към него, от първите му дни на власт в далечната 2009 г. поведението му е точно обратното. Не беше ли Борисов човекът, който писа писмо на главните редактори на големи вестници, за да ги пита, дали ги е цензурирал някога?! И, разбира се, получи единствено и само отговори: „не“ – очевиден признак на голяма свобода.
Колкото до факта, че свободата опира до собствениците на медии, е добре партия ГЕРБ да доведе този факт до знанието на своите евродепутати, които през месец май в Европейския парламент гласуваха резолюция, която призовава държавите да предприемат действия, за да гарантират медийния плурализъм и независимост. Според този документ отговорността на законодатели, издатели и журналисти на свободата на словото е споделена. Всяка една политическа сила също има отговорност за тази свобода и опитът за бягство от нея по същество е път към стъпкването на тази свобода. А колкото до собствениците на медии, дано някой ден поне един от тях да се престраши, да направи публично съдържанието на телефона си и есемесите. Убеден съм, че оттам ще научим една различна и алтернативна версия за това как се прави журналистика в България. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.)
За всички, които не искат да повярват във връзката между политическата ситуация и свободата на словото, ще дам пример с една цифра – 1079 „за“ и един „въздържал се“. Това е възможно най демократичният резултат от гласуване, който успях да намеря от национален форум на партия ГЕРБ – 1079 „за“, един „въздържал се“! (Реплики.) При такова единодушие за каква свобода на словото можем да говорим? При толкова вдигнати ръце „за“ можете ли изобщо да споменете думата демокрация без да се изчервите от неудобство? И, когато една партия не познава свободата в себе си, как изобщо ще брани и цени свободното слово? В партия с такова единодушие всяко различно мнение моментално ще бъде разстреляно с обвинението: „фалшива новина“. (Реплики от ГЕРБ.) Виждам, че колегите от ГЕРБ започнаха да се дразнят от другата позиция.
Ето, това е тънката нишка между политиката и правото на изразяването: когато на власт е партия, която не познава свободата, то тя не може да бъде гаранция за нито една свобода – нито на словото, нито на мисълта. Мислещите хора, уважаеми колеги от ГЕРБ, имат свойството да бъдат несъгласни, а пред очите ни някои издигнаха единодушието до сектантски култ. (Единични ръкопляскания.)
По времето на социализма се разказваше един анекдот за румънската телевизия – как говорителката се обръщала към публиката не с „Добър вечер, уважаеми зрители!“, а с „Добър вечер, другарю Чеушеску!“.
Опасявам се, че България се превърна в държава, където старите вицове се сбъдват като проклятие. Всичко, което се случва през последните дни, ни води точно до такава ситуация – всички медии колективно да почват новините си с: „Добър вечер, господин Борисов!“ и тогава въпросът със свободата на словото ще бъде окончателно приключен, направо ще се разкара от главата на премиера като толкова други досадни неща. (Реплики от ГЕРБ.) Благодаря Ви много, благодаря Ви, че викахте – доказахте, че съм прав. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Продължаваме с изказвания.
Доктор Тимчев, имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, не исках да започна да говоря за легла, защото здравната реформа не е съсредоточена само в броя на леглата, както и самата здравна карта, но все пак ще започна оттам.
Всички съсловни организации твърдят, че новата здравна карта съкращава 6000 броя легла. Сметките на министъра обаче са други. Той казва, че се разкриват 600 легла. Ако първите са прави, това може да допринесе за фалита на още болници и за закриване на още отделения в страната. Старата здравна карта падна в съда, обаче легла бяха съкратени. Новата предлага ново съкращение. Това ще доведе до непредвидими последствия.
Ако приемем обаче, че министърът е прав и стои зад документа, изготвен от екипа му, остава въпросът защо той твърди, че още в началото на следващата година ще представи нова здравна карта. Здравната карта се забави толкова много, че приемайки я сега – в средата на тази година, я прави практически безполезна.
Начинът, по който беше изготвена картата, също поражда въпроси. Липсваше широко обществено обсъждане. Не се взеха предвид мненията на много от заинтересованите в системата. Това неминуемо доведе до абсурдни несъответствия в първия вариант, които така бяха представени като нормални технически грешки. Липсата на обсъждане и консенсус обаче остават и горчивото впечатление, че новата здравна карта ще обслужи нечии интереси и отваря врата за скрита приватизация, без това публично да се споменава. Здравната карта е основополагащ документ, но сама по себе си не решава много от проблемите в системата.
Нейното публикуване например трябваше да бъде съпроводено с промяна на някои от медицинските стандарти. И сега липсват 12 медицински стандарта по основни медицински специалности като хирургия, кардиология, урология и други.
Не на последно място трябва да кажем нещо за бъдещето на здравеопазването. Новата здравна карта е просто снимка на сегашното състояние. Не е съществено различна от предишната. Тя не дава възможност за голямата реформа, за която ни обещават от Министерството вече година.
Къде са визията и реформаторският потенциал в Картата, за които толкова много се говори? Най-стратегическият документ в здравеопазването излиза преди плана за кардинална реформа и е повторение на стария такъв документ. Философията Ви е грешна. Подходено е механично и без визия при определянето на нуждите от медицинска помощ в страната.
Ще дам и един пример за една пропусната възможност. Демографският срив се отразява на цялата система, но най-вече на общинските болници. В същото време отдавна се говори, че административното деление на България е остаряло и то не отразява демографските проблеми. Новата здравна карта трябваше да залегне на ново административно деление и така да позволи здравните политики да имат и регионален характер.
В заключение, явно, че съдбата на новата здравна карта ще последва съдбата и на старата. Стана ясно, че Българският лекарски съюз ще оспори и тази здравна карта в съда. И аз питам: кой ще поеме политическата отговорност, ако съдът отмени и тази здравна карта? Смятам за недопустимо за пореден път да се окаже, че изпълнителната власт в лицето на Министерството няма потенциала и капацитета да формира стратегическа, дългосрочна и градивна политика в сферата на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Тимчев.
Реплики?
Изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, всички говорихме за легла. Знам, че имам само една минута и ще кажа: нека обърнем сериозно внимание на високоспециализираните дейности или на високотехнологичните медицински услуги, които са неправилно разпределени, наистина са в определени региони и достъпът до тях е затруднен за българските граждани, а ние трябва да ги осигурим и да направим така, щото тази диспропорция да не съществува. Те също така са свързани с броя на леглата, затова защото голяма част от тях изискват, може да е еднодневна, но една хоспитализация.
Всеки от нас знае, че когато се даде една упойка, пациентът трябва да пролежи определено време, за да може да бъде процедурата изпълнена така, както трябва. Нека броят на тези, така наречени „клинични процедури“, бъде включен в болничните легла.
И за да няма в системата, както казаха всички преди мен говорящи, хаос, за да няма в системата диспропорции, за да не допускаме системата да прави икономии, а не да удовлетворява нуждите на гражданите, за да не унищожаваме нашето държавно и общинско здравеопазване, то нека подкрепим нашето предложение за решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – доктор Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз внимателно слушах преждеговорившите.
Днес разглеждаме Националната здравна карта. Искам да обърна внимание на всички тук, които присъстват и разбират темата, че Националната здравна карта не решава проблемите на здравеопазването. Започвам оттук, тъй като тук доста се говори по тази тема.
Националната здравна карта има за цел да покаже реално снимка към момента на съществуващите лечебни заведения, да направи една карта, един анализ на това какво имаме към днешна дата.
Когато човек тръгне да прави нещо, да строи нещо, той прави план и съответно карта. Когато ние говорим за реформи в здравеопазването, ние трябва да имаме една реална снимка на съществуващите в момента и действащи лечебни заведения.
Тук чух от трибуната най-различни мнения относно картата. Голяма част от присъстващите, които се изказаха, не разбират смисъла на тази карта. Какво имам предвид?
Тази карта по никакъв начин не ощетява лечебните заведения. Както бе казано, ние трябва да се грижим и да мислим за пациентите. Броят на пациентите и обслужваните пациенти в едно лечебно заведение в никакъв случай не може да бъде знак за равенство по брой на легла и никъде, по никакъв начин картата не ограничава приема на пациенти, колеги – това, първо.
Второ, по никакъв начин тук не мога да се съглася с Вас, че картата ще реши проблеми, които са натрупвани от десетилетия. Това е само един инструмент в ръцете на министъра. Дали той ще бъде Ананиев, дали ще бъде някой друг, това няма значение. Това е инструмент и път към реформата, за която тук преди малко говори нашата колежка. Това е един инструмент и първа крачка, за да можем да преминем към така нареченото „електронно здравеопазване“. Ние трябва да вкараме, както се казва, да подредим къщата – ние трябва да знаем колко лечебни заведения имаме, къде ги имаме. След това, какъв капацитет от хора, от пациенти обслужват те. Оттук, когато ние имаме съответно тази реална снимка в реално време, ние ще можем съответно пациентите да ориентираме, съответно да даваме или да не даваме разрешение за строителството на нови лечебни заведения там, където не трябва.
Тук преди малко също бе казано, че има места, където имаме пренасищане с лечебни заведения. Да, така е. И това нещо трябва да го отчетем. Трябва да посочим в тези години на хаос в изграждането на лечебни заведения, тук мога да кажа, че когато инвазивната кардиология тръгна, започнаха да се задават такива болници, както се казва, и във всеки малък район бяха създадени такива лечебни заведения. Затова трябваше да се вкара ред и този ред беше вкаран именно с въвеждането на електронна система, за да се отчитат в реално време тези пациенти.
Този инструмент в ръцете на министъра ще даде възможност за втората крачка, а именно въвеждането на електронното здравеопазване. След въвеждането на електронното здравеопазване с всичките аспекти, като започнем от Електронна здравна карта, преминем през електронен болничен, тогава вече ще можем да говорим именно за надрастване и съответно за вкарване на нова финансова система за дофинансиране на здравеопазването.
Проблемите в здравеопазването са огромни, много са и аз мисля, че тук, обсъждайки Здравната карта, Вие в нея трябва да виждате само една реална снимка на съществуващите в момента лечебни заведения, откъдето всъщност по-нататък да тръгнем, за да можем да надграждаме тази система. Надграждането може да стане, пак казвам, след като се въведе тази карта, въвеждането на Електронна здравна карта, изобщо на електронното здравеопазване и тогава да говорим за допълнително – дали ще бъде застраховане здравно, дали ще бъде осигуряване, за да можем да имаме допълнителни средства.
Средствата, виждате, че от година на година не достигат в сферата на здравеопазването. Научните технологии, виждате – с всеки изминал ден стават все по-всеобхватни, все по-скъпи и затова здравеопазването се задъхва и няма как да издържи системата.
Аз мисля, че това може да бъде основа действително за един диалог. И тук ще задам един риторичен въпрос: всички критикувате, но мисля, че всички народни представители в това Народно събрание имат възможността да вкарват законопроекти, да дават решения на поставени проблеми, но не виждам такива към днешна дата, що се отнася до, говорим тук, тук се говореше за генерални промени. Картата не поставя такива сериозни задачи пред себе си, така че, колеги, всички, които се занимаваме със здравеопазване от години, мисля че си даваме сметка за натрупаните много проблеми и с тази здравна карта смятам, че ще можем да кажем „Стоп!“ на разрастването с ненужни лечебни заведения, създадени само за комерсиални цели и за тези, които ги създават, а не за пациентите и оттук нататък да поставим нещата на една здрава основа, за да заложим средствата, както виждате, те се увеличат всяка година, и те да могат да бъдат използвани по най-рационалния начин с оглед добра медицинска услуга за нашите пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, професор Михайлов. (Шум и реплики.)
Единадесет секунди имате!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): При такава важна тема Ви моля също за нормален толеранс, госпожо Председател.
Уважаеми доцент Иванов, първо, спрямо Вашето изказване – снимката, за съжаление, за която Вие говорите, нито вярна се оказа, нито е навременна.
Второ, въпросът за хаоса с въвеждането на интервенционните клиники по кардиология в системата го въведохте Вие, през Вашето управление се случи. (Шум и реплики.)
И, трето, електронното управление и електронната информационна система е мантра, която повтаряте вече година и половина. Нищо в този аспект не се случва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, приключете! Благодаря Ви.
Друга реплика? Няма.
Доцент Иванов, заповядайте. Имате думата за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, аз не знам как си представяте електронната система и то на ниво държава, но Вие много добре знаете, управлявали сте болница, когато Вие трябва да направите една електронна информационна система на едно лечебно заведение, че тя трябва да бъде, първо, адаптивна, тя трябва да бъде надграждаща се. Нали така?
Всички тези условия за създаване на електронна здравна система трябва да бъдат изградени на национално ниво. Мога да Ви говоря много часове по тази тема, но аз ще кажа: да, действително, прав сте. Ние искаме също нещата да се случват колкото е възможно по-бързо, само че тази електронна система, Вие знаете, колко пъти аз ще изброя от 2001 г., когато е замислена електронната система, минем през 2005 г., когато започнаха да се правят електронните системи само в сферата на общинските болници и всяка общинска болница започна да изгражда електронна система.
След това Министерството започна да изгражда електронна система. Здравната каса също започна да изгражда система. И в един момент, когато Вие, като един управленец, какъвто сте бил, трябва да обедините всичко това, всички системи трябва да могат да си говорят помежду си, те трябва да могат да общуват помежду си, те трябва да могат да надграждат. Всичко това изисква време и мисъл и затова аз също искам да се случват нещата бързо.
И, за да Ви върна репликата, какво направихме? Въведохме електронните болнични и освен това знаете, че всички лични лекари и специалисти в доболничната система дават своите доклади по електронен път, така че има крачки, които Вие също би трябвало да отчетете. Смятам, че с амбицията, която си поставя това правителство, и този състав на министър Ананиев, считам, че ще направим едни добри крачки в изграждането на електронната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Иванов.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Преди да дам думата на министър Ананиев, бих искал да се уверя, че няма повече изказвания.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изслушах с голямо внимание дебата по темата за Националната здравна карта, въпреки че аз във Вашите изказвания видях два типа въпроси – едните, които са стратегически и са свързани с развитието на системата на здравеопазването, и другите, които бяха конкретни, свързани с Националната здравна карта.
Бих искал да започна от стратегическите въпроси, които бяха поставени тук.
Всички сме убедени, че този модел, който в момента съществува в нашата страна, не може да продължава да се прилага на практика за в бъдеще, тоест имаме необходимост от промяна на модела. Няколко пъти пред Вас съм заявявал, че ръководството на Министерството на здравеопазването работи върху новия модел.
Днес пред Вас мога да кажа, че не само един, аз ще предложа два алтернативни модела за бъдещото здравеопазване в нашата страна. Ще го поставя на обществено обсъждане, така както всички Вие искате, с всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили, с всички съсловни организации, пациентски организации, научни организации, с, разбира се, Здравната комисия, с Бюджетната комисия, със Социалната комисия, с всички хора, които са свързани с този въпрос. Аз ще отида лично при тях и ще представя двата модела. Нека тези два модела да бъдат поставени на обсъждане и всички ние… (Шум и реплики.)
Извинявайте, мисля, че не ме слушате в момента! (Реплики.)
Когато представя тези два алтернативни модела на бъдещия здравно-осигурителен модел, всички ние ще отчетем плюсовете и минусите и кой от тях да изберем, и когато влезем тук, в Народното събрание, да не започват тепърва дебатите, а да сме убедени, че избираме този модел, който работи за хората, защото всичките свързват бъдещия модел само с финансовите потоци и финансовите правила, които ще се въведат.
Този модел ще търси не само оптимизиране и ефективно използване на разходите, а и по-добро здравеопазване за българските граждани. Безспорно в контекста на този нов модел съществена роля играе и Националната здравна информационна система или така нареченото „електронно здравеопазване“, макар че електронното здравеопазване е само част от Националната здравна информационна система.
Вече от тази трибуна имах възможност няколко пъти пред Вас да заявя, че когато нашият екип влезе в Министерството на здравеопазването, този проект беше замразен. Мога да Ви уверя, че този проект беше вдигнат на крака и ние в момента го изпълняваме.
На предишното ми изказване пред Вас, на депутатско питане, аз Ви казах, че нашата идея е до края на средата на следващата година ние да имаме електронно здравеопазване и Национална здравна информационна система. Това е един съществен, важен, основен инструмент, за да може наистина новият здравноосигурителен модел да проработи.
В същото време има още два проекта, по които работим. Единият е свързан с електронния търг на лекарствата и медицинските изделия. Другият е свързан с големия проект за оптимизиране на спешната помощ. Всички тези инструменти, събрани заедно, ми дават достатъчно основание да считам, че вървим по правилния път и се надявам, когато влезем да дискутираме този въпрос тук, в пленарната зала, да имаме най-висока степен на консенсус.
По отношение на Националната здравна карта, не мисля, че този дебат е закъснял, защото той започна доста рано. Веднъж имах депутатско питане в пленарната зала, веднъж бях изслушван в Комисията по здравеопазването, няколко пъти давах пресконференции пред всички български медии, освен това участвах в редица телевизионни предавания. (Шум и реплики.)
Да, наистина първият вариант имаше своите пропуски. Ние, разбира се, проведохме обществено обсъждане. Материалът стоя един месец на сайта на Министерството на здравеопазването и получихме предложения близо 200 страници. Всяко едно от тези предложения сме го гледали и обективно оценявали. В резултат на това бяха направени и съответни изменения в първоначалния вариант. (Шум и реплики.)
Не виждам защо в момента има тези притеснения във Вас?! Нека да спомена няколко цифри, за да може да се убедите, че тази Национална здравна карта като преходен инструмент между сегашното състояние на здравната система и онова бъдещо състояние, което искаме да изградим, като бъдещи необходими потребности от извънболнична, болнична и спешна помощ, както беше казано, и от високотехнологична апаратура, както беше казано, че имаме проблеми и в човешките ресурси – човешките ресурси също са един от приоритетите в новия здравен модел, който подготвяме, така че той е комплексен инструмент, който включва извънболничната, болничната помощ, лекарствата, медицинските изделия, човешките ресурси – всички тези сфери, които сформират така наречената здравна система. (Шум и реплики.)
Нека да кажа няколко цифри. Активните легла през 2017 г. са били…
Господин Председател, аз не знам, слушат ли ме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, бихте ли запазили малко тишина? Моля, заемете местата си.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Активните легла през 2017 г. са били 38 803 броя. Чрез тези легла са реализирани 9 млн. 24 хил. леглодни. При средна натовареност, забележете, 63,7% средна натовареност.
Националната здравна карта, приета в края на месец май, предвижда 33 503 условни легла при 75% усвояемост. Ако се реализира същият брой леглодни, реалната натовареност на разчетените в Националната здравноосигурителна каса активни легла ще бъде дори по-ниска – 73,8%.
Националната здравна карта не определя физически легла. Не определя физически легла! Всяко отделно легло, посочено в Националната здравна карта, гарантира хоспитализации на пациенти със сумарен престой в лечебните заведения от 274 леглодни. Следователно заложените в Националната здравна карта 33 503 условни легла гарантират 9 171 000 леглодни – почти 150 000 леглодни повече над реализираните през 2017 г.
Ако разгледаме Националната здравна карта по медицински дейности, ще констатираме, че за преобладаващия брой дейности, предвидени в Националната здравна карта, леглата са повече от леглата, които са договорени с лечебните заведения за 2018 г. Повече, отколкото тези, които са договорени за 2018 г., преизчислени, разбира се, при използваемост 75%, която е една нормална и правилна използваемост. В повечето случаи броят на легла в Националната здравна карта надвишават леглата, посочени в договорите с лечебните заведения.
Приходите на болниците се генерират основно от услуги, задоволяващи относително постоянните като обхват и обем здравни потребности на населението. Независимо дали болницата сключва договори за 5 или за 15 легла с Националната здравноосигурителна каса, Касата ще заплати за действително реализираните и отчетените клинични пътеки. Какво показва това? Че леглото не е инструмент за финансиране и че леглото не е втори инструмент, както беше казано, за ограничаване финансирането на лечебните заведения – нещо, с което се спекулира.
Неразбирането в определени региони не се поражда от недостига на легла. Така например над 77% от леглата в лечебните заведения от област Варна – мисля, че беше спомената областта преди малко – са в структури от III ниво на компетентност, а едва 4% в структури от I ниво на компетентност. Естествено, никоя здравна карта, отчитаща реалните потребности на населението, не може да осигури 77% дейности от III ниво на компетентност. Националната здравноосигурителна каса определя сключването на договорите според нуждата от медицински дейности от I, II и III ниво на компетентност. Лечебното заведение може да извършва дейността на легло от същото или по-високо ниво на компетентност. Компетентността на леглото дава единствено правото за извършване на дейност от съответното или по-ниско ниво на компетентност, но заплащането става според дейността, а не според леглото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Да Ви се извиня – не е въпрос на знание, а на възпитание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с гласуването на предложенията за решения.
Решенията гласуваме по реда на тяхното постъпване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 854 05-33 от народните представители професор Георги Михайлов, доцент Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. В срок до 1 август 2018 г. министърът на здравеопазването да представи коригиран модел на Националната здравна карта на Република България, като отчете становищата на съсловните и синдикални организации, както и на Комисията по здравеопазването на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
2. В същия срок да представи конкретен модел на здравно осигуряване, както и на финансово и административно управление на системата на здравеопазване.
3. На базата на новия модел по т. 2 и коригираната Национална здравна карта да представи ясен план за стабилизирането на изпадналите в критично състояние областни и общински болници.“
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 72, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващият постъпил
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 854-05-33, внесено от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. В срок до 30 септември 2018 г. министърът на здравеопазването да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазването на Народното събрание концепция за развитие на здравното осигуряване в Република България и за секторни реформи в системата на здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им.
2. Концепцията по т. 1 да се представи след проведено широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като резултатите от обсъждането да се представят на Комисията по здравеопазването на Народното събрание.“
Вносители: Даниела Дариткова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 105, против 54, въздържал се 1.
Предложението се приема. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за участието днес. (Шум и реплики.)
Продължаваме с контрола към Вас. Не Ви освобождаваме още.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Радослав Стойчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Милен Михов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Искрен Веселинов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Елена Аксиева.
Отговори на въпроси и питания.
Започваме с министър Кирил Ананиев, който ще отговори на въпроси от народните представители Георги Михайлов, Георги Гьоков, Георги Михайлов – втори въпрос, въпрос от народните представители Илиян Тимчев и Георги Йорданов, въпрос от народния представител Георги Михайлов, въпрос от народния представител Емил Христов.
Професор Михайлов имате думата за задаване на въпрос относно въвеждането на нова технология за контрол на кръвните продукти за вирусоносителство. (Смяна на председателите.)
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Моят първи въпрос е свързан с една технология, която отдавна вече се наложи в целия свят като възможност за ранен контрол на дарителите на кръвни продукти, което е един изключително сериозен проблем за превенция на трансмисивните инфекции. Този въпрос неколкократно през последните години беше поставен в Здравната комисия и сега имам впечатлението за първи път, че въпросът тръгва в някаква посока. Бих искал да чуя подробности. В развитието на моя въпрос после аз ще потърся от Вас съвсем точна конкретика на срокове за въвеждането на тази технология. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов! Трансфузионната система на Република България е съществена част от здравеопазването на страната и състоянието и развитието ѝ и се явява определящ и стратегически компонент на националната ни сигурност.
Понастоящем диагностиката на донорската кръв за трансмисивни инфекции у нас се извършва чрез серологични тестове за скрининг по два метода – имуноензимен метод и метод на хемилуминесценция. Посочените методи са чувствителни и специфични, но скритият прозоречен период, в който не може да се открие наличната инфекция, е дълъг. Тестването на техниката за амплификация на нуклеиновите киселини или така наречените НАТ на донорската кръв е най-новата в световен мащаб технология, както и Вие споменахте, за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции.
Към момента по доклад от 2016 г. на Европейката комисия 21 страни в Европа прилагат НАТ-технологиите, включително и страни извън Европейския съюз – Турция, Албания, Сърбия, Хърватска, Украйна, Швейцария, като тенденцията е тя да стане задължително изискване за диагностика на дарената кръв.
В България въвеждането на НАТ-диагностиката на дарената кръв е изведена като приоритетна дейност в разработения през 2017 г. от водещи специалисти в областта на трансфузионната хематология проект на Национална програма за развитие на трансфузионната система 2017 – 2021 г. В бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г. обаче няма такива предвидени средства. Приоритет на правителството и държавния бюджет за 2018 г. е развитието на науката и научните изследвания в страната. По тази причина Министерството на образованието и науката разполага със сериозен ресурс за разработване на програми за научни изследвания.
В търсене на източници за финансиране Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на образованието и науката разработи Национална научна програма, с която ще се даде старт за въвеждане на молекулярния метод НАТ в трансфузионната система на страната в рамките на двегодишен период. В изпълнение на програмата ще бъдат закупени апарати от най-висок клас за извършване на НАТ-диагностика на дарената кръв с необходимите консумативи, софтуерно осигуряване, обучение на специалистите за Националния център по трансфузионна хематология и за регионалните центрове по трансфузионна хематология – Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.
Програмата включва научноизследователски дейности, резултатите от които ще позволят формирането на визия и научна методология за въвеждане на НАТ-технологиите във всички центрове по трансфузионна хематология, в които се извършва диагностика на дарената кръв.
Тъй като времето ми изтече, във втората част ще Ви кажа какви са положителните неща от въвеждането на този нов метод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Ще имате възможност да доразвиете отговора.
Заповядайте за реплика, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз внимателно изслушах Вашето обяснение. Моето обръщение към Вас, без да мога да бъда императивен, е, ако е възможно да не се разчита на програма на Министерството на науката и образованието при липса на средства, а като един опитен финансист ще Ви помолим, не императивно, да потърсите преразпределение в така поверените Ви средства в рамките на бюджета 2018 г., тъй като проблемът е изключително сериозен. Едва ли на мен трябва да обясните какво е предимството на НАТ-технологията. Колегите от залата едва ли имат такъв специфичен интерес, но това е проблем, който дава възможност да не се заразяват хора с трансмисивни инфекции, които са хепатит, за които държавата изразходва огромни средства в момента за лечението на подобен вид трансмисивни инфекции.
Затова моята гореща молба е да се потърси възможност в рамките на преструктурирането на бюджета на Министерството на здравеопазването и да се направят първите конкретни стъпки през тази година.
Второто нещо, за което бих си позволил да кажа няколко думи, е нека експертната група, назначена от Вас, да направи внимателна преценка дали всеки център в България се нуждае от инсталирането на такава технология предвид, за съжаление, намаляващия брой дарители в България.
И това поставя втория голям пункт в проблема, който Вие засегнахте – ние се нуждаем от нова политика в кръводаряването и тази нова политика трябва колкото се може по скоро да намери гражданственост, обсъждане и приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми министър Ананиев, за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Професор Михайлов, проектът е одобрен, парите са налице, започва изпълнението на самия проект. Няма нужда да преструктурираме…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Казахте „две години“.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Две години, защото в рамките на две години ще изпълним цялостния проект, а основната част – Софийският национален център, и може би двата – във Варна и в Пловдив, ще бъдат започнати още тази година. Все пак това е един проект, който изисква време и Вие го знаете много, много по-добре от мен. Това наистина ни е основен приоритет и ще помисля върху това, което казахте от гледна точка дали е необходимо всичките центрове да бъдат оборудвани в контекста на демографските проблеми. Но Вие знаете колко важно е за кратко време съответната дарена кръв да стигне до съответния център, където да се направи това изследване. Това също има някакво важно значение от гледна точка на територията на нашата страна, която е високопланинска, има някъде отдалечени региони и така нататък. Но ще вземем предвид и това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Добра новина, благодарим за отговора.
Процедура – господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Използвам парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще помоля за съдействие от страна на председателството на българския парламент – в случая сте Вие, за да съдействате и да се разсее една обществена заблуда, която върви и която разтревожи мен още декември месец, преди шест месеца, това е половин година – приехме на първо четене Закона за физическото възпитание и спорта. Сега от няколко дни се вменява вина на БСП, че едва ли не това бавело влизането на Закона на второ четене. БСП беше така добра да участва в работната група и по някои от предложенията всички в работната група постигнахме консенсус. Чакаме Законопроектът да бъде вкаран в Комисията, за да дойде и тук и да се обсъжда и дебатира.
Моля Ви, госпожо Председател, вземете под внимание това, защото шест месеца е много време, спортната общественост се вълнува. Аз съм сигурен, че никой от колегите не е против спорта, напротив, всички сме за развитие на спорта и особено на чувствителния въпрос за базите и за собствеността, който трябва да бъде решен. Ние вярваме, че ще бъде решен. Много е важно да се знае, че от страна на БСП не сме дали контрапредложение. Ние не сме против това. Точно обратното, искаме спортът да се развива и всеки да си ползва базата. Нека да стане ясно. Затова молим управляващите – внесете си Закона, за да влезе тук за дебат и да се гласува.
Госпожо Председател, моля, проследете докъде е стигнало това нещо, защото работната група приключи своето действие още преди три месеца и три месеца този закон не влиза в Комисия. Защо, питаме ние? Не БСП бави Закона за спорта, нека стане ясно. Ние искаме спортът да се развива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това очевидно не е процедура по начина на водене.
Препоръчвам Вашите представители на Председателския съвет следващата седмица да бъдат така добри да поставят този въпрос. Там е мястото, където това трябва да се обсъди. Благодаря.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, че се отнасяте, защото този въпрос е много важен за цялата спортна общественост в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Сигурна съм в това. Благодаря Ви, господин Ченчев.
Следва въпрос от народния представител Георги Гьоков относно забавеното разглеждане на жалби до НЕЛК срещу решения на ТЕЛК.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз ще започна с част от интервюто на председателя на Сдружението на лекари от ТЕЛК. Тя казва: „При обжалване решението на ТЕЛК, НЕЛК не спазва никога тримесечния срок. Гледат се пациентите след година, често пъти и повече от година. В това време пациентът получава социална пенсия за инвалидност и ако НЕЛК определи процент по-нисък от определения от ТЕЛК, лекарите от ТЕЛК изплащат от собствения джоб начислените суми.“
И продължавам нататък: „Проблемът е лесен за решаване, но никой няма желание да го реши. Решението е: задължителен тримесечен срок за освидетелстване, както от ТЕЛК, така и от НЕЛК, защото в случая забавянето при произнасянето в законно установения срок от НЕЛК е единственият фактор, водещ до настъпването на материални щети на физически лица. Лекарите от ТЕЛК, в случая ние, отговаряме финансово за чуждото бездействие.“
Спирам дотук с цитата. Аз мисля, че това забавяне донася материални щети и за тези, които обжалват решенията на ТЕЛК. Зачестиха случаите, когато в приемната ми като народен представител от забавяне се жалват заинтересовани лица, които на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето обжалват пред НЕЛК решенията на ТЕЛК в законно установения 14 дневен срок от получаването им. НЕЛК образува административни производства, но насрочва разглеждането в повечето случаи със забавяне близо година.
Заради това забавяне тези хора, в повечето случаи търпят щети, които са не само материални, финансови, но и други – например при намалена степен на увреждане от 50 на 40% въпреки обжалването, за да получават социални помощи, те трябва да отработват тези дни, които са условие за получаването на тези помощи.
Във връзка с горното въпросът ми към Вас е: това единични случаи ли са или е масова практика разглежданията да се забавят с повече от година? Има ли умисъл в едно такова недопустимо голямо според мен забавяне или се дължи на обективни причини? Считате ли това за нормално и какви действия ще предприемете за преодоляване на този проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Министър за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, имам една огромна молба. Въпросът наистина е много важен, може би ще ми трябва една минутка повече в отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Добре, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гьоков! По данни на РЗИ – Стара Загора, през последните три години 2015 – 2017 г., от ТЕЛК в област Стара Загора са издадени общо 27 488 експертни решения, от които 1337 експертни решения или 4,7% са обжалвани пред НЕЛК.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за страната за същия период издадените експерти решения от ТЕЛК са 663 240, като във връзка с процедура по обжалване НЕЛК са се произнесли по 26 831 случая от тях или 4%. Горните данни говорят за значителен поток от обжалвани експертни решения, за които НЕЛК трябва да извърши повторна експертиза и да се произнесе, който е голям спрямо наличния кадрови капацитет на Националната комисия. В чл. 47 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза е регламентиран тримесечен срок, както казахте и Вие, в който НЕЛК се произнася по обжалвани пред нея експертни решения на ТЕЛК.
Посоченият срок е инструктивен, а не императивен. За забавяне на сроковете за постановяване на експертните решения, най-вече на НЕЛК и в по-малка степен – ТЕЛК, основните фактори са преди всичко непромененият модел на оценка на хората с увреждания и свързаните с него системи на пенсионно осигуряване и социално подпомагане, които са в основата на получаваните от хората с увреждания инвалидни пенсии, социални помощи, интеграционни добавки и други права и социални плащания.
В последните петнадесет години чрез последователни промени в съответните законодателства, касаещи пенсионната, социалната, образователната и други сфери, се увеличават и разширяват различните права и привилегии на хората с увреждания, като достъпът до всички тях минава през единствената система за медицинската експертиза и оценка на трайно намалената работоспособност, вид и степен на увреждане. Това практически води до нарастващ брой лица на входа на медицинската експертиза при личните лекари, лекарските консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК, което неизбежно се отразява на сроковете за разглеждане на случаите и постановяване на експертните решения, и свръхнатоварването на системата.
Важно е да се отбележи, че обжалването на експертните решения на ТЕЛК може да се прави не само от освидетелстваните лица, а и от всички заинтересовани страни, които съгласно Закона за здравето, са освидетелствани – осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза за работоспособността. Налице е силен дефицит на лекари в НЕЛК и ТЕЛК. Основна причина бе ограничителното условие на чл. 106, ал. 3 от Закона за здравето, действащо до последната му промяна, което забраняваше всякакъв друг вид медицинска дейност на членовете на НЕЛК и ТЕЛК извън медицинската експертиза.
Не на последно място, като причина за забавеното освидетелстване на лицата от НЕЛК е практиката за налагане на ревизионните актове по чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване на колективни органи, каквито са органите на медицинската експертиза при ТЕЛК и НЕЛК.
Причините за забавянето в експертизата на НЕЛК са обективни и добре познати на Министерството на здравеопазването. Те са обект на две големи проучвания, както и на дейността на няколко междуведомствени работни групи от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за хората с увреждания, Агенцията за социално подпомагане и национално представените организации на хората с увреждания.
Работата по анализа на съществуващите проблеми и създаването на нов модел, касаещ дейностите на държавата, свързани с хората с увреждания, включително и медицинската експертиза, протича изключително сложно. В съответствие с промяната в Закона за здравето от месец февруари 2018 г. е и Проектът за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, който е от 2010 г. Същият бе публикуван на електронната страница на Министерството на здравеопазването и портала за обществени консултации към Министерския съвет на 17 април 2018 г. Предстои окончателното му приемане.
Други промени, целящи оптимизиране дейността на НЕЛК, са регламентирането на възможността тя да се произнася само на основата на предоставените медицинска или друга документация и то към момента на постановяване на обжалваното решение, като произнасянето е само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в Наредбата за медицинската експертиза, а не по всички поводи. Важна промяна е и премахването на изискването работещите в НЕЛК лекари да бъдат на трудов договор. Всички тези нормативни промени имат за цел да се намали периодът за произнасяне, като се намали натовареността в работата на НЕЛК, оптимизират се процесите и се направи работата на лекарите по привлекателна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, трябва да Ви благодаря за отговора, който е обширен и обстоен. Не съм се съмнявал, че той стои на вниманието Ви. Разбира се, че капацитетът на институции като НЕЛК и ТЕЛК е нисък, а е нисък, защото политическото говорене за големия брой хора с увреждания, които едва ли не са ненормално голям брой за нашата страна – на фона на говоренето за фалшиви пенсии, за голям процент инвалидизиране в тези ТЕЛК-ови решения, лекарите от комисиите по ТЕЛК ще се застраховат и ще намаляват процентите. Това ще води до обжалване. Забавянето на НЕЛК няма да решава проблемите като цяло, а ще се увеличават и капацитетът на тези служби от ден на ден ще става все по-малък.
На фона на огромните проблеми в здравеопазването може би това е по-малък проблем, на фона на сбърканата концепция за експертиза на работоспособността, за която, разбира се, Здравното министерство няма никаква вина в случая – мисля, че още от самото начало работата при Вас е доведена докрай в концепцията, но в Социалното министерство въпросът не стои така, на този фон проблемите ще стават все повече.
Искам да Ви кажа, че причините, които Вие обстойно съобщихте от тук, са обективни. Аз не отричам, че са обективни. Ще използвам една дума: какво го грее човека, който чака вместо на третия месец да се е произнесла НЕЛК по неговото искане, се забавя година и повече? Съжалявам, че не Ви донесох – в приемната ми дойдоха хора, на които си позволих да заснема уведомленията. Там официално пише, че юни месец миналата година е подадено заявлението, насрочено е за наесен тази година, което е абсолютно недопустимо и ненормално. Де факто те признават, че с този дълъг срок нарушават законодателството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още две изречения, госпожо Председател, извинявам се.
Исках да кажа само, че липсата на указан срок и колкото се може по-кратък или спазването на такъв срок води и до корупционни практики. Няма какво да обяснявам на Вас това нещо. Как изглежда в съзвучие с идеята на Данаил Кирилов и Правната комисия за чиновниците, които бездействат или не издават в срок, да не остават ненаказани, да носят отговорност за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, уважаеми министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, може би не сте имали възможност да погледнете качения на сайта на Министерството на здравеопазването Проект на наредба за медицинската експертиза. Вътре ще видите, че създаваме съвършено нова организация на движение на документите. След нейното обществено обсъждане ние сме постигнали висока степен на съгласуваност с Асоциацията на хората с увреждания, така че човекът няма да се движи, ще се движат документите. Изграждаме електронна система, която ще увеличи бързината на обработването на документите и тяхното придвижване към следващото ниво на компетентност за взимане на решение. Убеден съм, че рязко ще се свали срокът за произнасяне, ще се облекчат хората с увреждания и в същото време ще се оптимизира работата и на персонала, който работи в НЕЛК и в ТЕЛК, като всичко това даде положителен резултат и ускори процеса на произнасяне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Георги Михайлов относно разходите за онкомедикаменти.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.
Правя малка корекция може би неправилно Ви е поднесен: оптимизиране на разходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Така е написан въпросът – може би така е подаден.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми министър Ананиев, уважаеми колеги! Много пъти през последната година и в Здравната комисия, и в разговори с Вас сме дискутирали проблема за оптимизирането на разхода на онкомедикаменти с оглед на това да се намалят излишните количества, които остават неизползвани, при реализацията на терапевтичната стратегия при пациенти с онкозаболявания.
За съжаление, предложените от Националната здравноосигурителна каса мерки не са до момента професионално издържани – ще се аргументирам в доразвиването на въпроса.
Моят въпрос към Вас е: каква е Вашата визия като ръководител на цялата институция и на цялото направление за това оптимизиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател и този въпрос е с по-дълго обяснение, но ще бързам в своето изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов! Според европейското законодателство в областта на лекарствените продукти, транспонирани в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, единствено и само титулярът на разрешението за употреба на един лекарствен продукт има отговорността за иницииране на процеса по пускането му на пазара и е единственият субект, който е носител на изключителните права върху него. Така всеки придружител на разрешение за употреба преценява кои опаковки да пусне на съответния пазар, което е свързано с вида и големината на пазара, с особеностите на националното законодателство по отношение на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти и производствените му разходи, произтичащи от големината на всяка партида.
Единствено и само притежателят на разрешение за употреба може да се разпорежда с лекарствения продукт по отношение на неговото производство и маркетиране, неговата продажба на едро и на дребно, конкретните опаковки, в които ще го предлага на пазара, респективно желанието му и отказът му за включване в позитивния лекарствен списък и заплащането му с публични средства. Предвид гореизложеното не съществуват механизми за административна принуда на притежателя на разрешение за употреба да маркетира даден продукт в конкретна опаковка или да го включи в позитивния лекарствен списък.
Съгласно чл. 5 от Закона за обществените поръчки лечебните заведения – търговски дружества, по чл. 36 и чл. 37 от Закона за лечебните заведения собственост на държавата и/или общините се явяват публични възложители при провеждането на обществени поръчки, в това число и по процедурите по закупуване на лекарствени продукти за задоволяване на собствените си нужди.
И към настоящия момент голяма част от лекарствените продукти, използвани за лечение на злокачествени заболявания, са включени в позитивния лекарствен списък и могат да се закупуват от лечебните заведения с по-няколко различни вида опаковки, с различно количество на активното лекарствено вещество в нея.
Икономическият интерес на търговците на едро с лекарствени продукти обаче диктува те да оферират и търгуват предимно малките опаковки при провеждането на процедури по закупуване от страна на лечебните заведения. Подход за преодоляване на този проблем е централизираното възлагане на обществени поръчки чрез включване от страна на централен орган на така наречените рамкови споразумения. Безспорни са ползите от такова начинание и Министерството на здравеопазването вече е реализирало политиката в тази област чрез създаване и функциониране на централен орган за закупуване в сектор „Здравеопазване“ в Република България.
Изградената за тази цел в нашата страна електронна платформа дава възможност Министерството на здравеопазването да договори и сключи рамково споразумение за доставка на база цена на единица лекарствено вещество, като същевременно търговците на едро, които участват в процедурата, са длъжни да оферират всички налични в позитивния лекарствен списък разфасовки и концентрации от даден лекарствен продукт на определения притежател на разрешение за употреба. Впоследствие, на база на тези вече сключени споразумения, лечебните заведения ще могат да закупуват точно тези лекарствени продукти в тези опаковки, които са им необходими.
Очакваните ползи от въвеждането на централизираното договаряне на лекарствени продукти са постигането на ниски цени поради големите обеми по обособени позиции, както и снижаване на разходите на лечебните заведения за лекарствена терапия.
Към настоящия момент Министерството на здравеопазването активно разработва Проект на нова обществена поръчка, която ще бъде обявена в кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Господин Министър, не желаете дуплика, съгласен сте с изявената реплика.
Следва въпрос от народните представители Илиян Тимчев и Георги Йорданов относно осъдителни съдебни решения на НЗОК за неизплатена надлимитна медицинска дейност.
Заповядайте, доктор Тимчев, за да зададете въпроса. (Председателите се сменят.)
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП в България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време в медиите се появи информация, че за поредица болници, които са осъдили Националната здравноосигурителна каса за неизплатена извършена медицинска дейност. На нас не ни е известно да има случаи в подобен род дела да е спечелила Здравната каса. Явно становищата на съдебните власти по казуса надлимитна дейност е, че във въвеждането на лимити при извършването на медицинска дейност от лечебните заведения, е незаконосъобразна.
Като се има предвид, че съдебните решения водят до заплащането на значителни суми от Националната здравноосигурителна каса нашият въпрос е: каква е Вашата стратегия относно въведените лимити при заплащането на медицинска дейност, извършена от болничните заведения, и признаването на това за незаконосъобразно от съдебните власти, как ще заплатите сумите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тимчев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев, Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинската дейност в рамките на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на медицинската помощ се урежда с Националния рамков договор за медицинските дейности.
На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване Националната здравноосигурителна каса сключва договори с изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор и в рамките на бюджета на Касата за съответната година.
Националната здравноосигурителна каса заплаща извършената медицинска помощ съгласно посочените по-горе нормативни актове и е в рамките на приетите със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса финансови параметри за съответната година и на основание сключените с лечебните заведения индивидуални договори за оказване на болнична помощ.
В настоящия момент по искови молби от изпълнители на болнична помощ са образувани 66 броя дела на приблизителна обща стойност 16 млн. лв., от които: приключили на първа инстанция са 11, на приблизителна обща стойност 1 млн. 47 хил. лв. и приключили на втора инстанция – 4, на приблизителна стойност 550 хил. лв.
Подадени са касационни жалби по 4 броя дела, една от които е от лечебно заведение. Размерът на главницата по тези искове се оспорва от Националната здравноосигурителна каса и се събират доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс, поради което посочените суми не са окончателни. Размерът на лихвите и разноските по заведените дела също не може да бъдат определени преди влизането в сила на съдебното решение.
Посочените дела имат за предмет дейности, включително медицински изделия, за които изпълнителите на болнична помощ твърдят, че са извършили, вложили, а НЗОК е отказала да заплати, тъй като са извън предмета на сключените договори и стойностите по Приложение 2 към същите.
Окончателно приключили с влезли в сила осъдителни решения са само две дела, по които НЗОК е осъдена да заплати 20 992 лв., както и лихвите, и разноските.
Видно от представената информация, не е налице трайно установена съдебна практика за произнасяне с осъдителни решения, според които НЗОК да дължи заплащане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Доктор Тимчев, имате ли реплика?
Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, аз не останах с впечатление, че дори и тези 20 хиляди Касата ще ги плати, след като е осъдена. Някак си това състояние ми прилича на решение на съда, когато осъди Столична община за цената на билета на градския транспорт един и шестдесет, но го прие като незаконен и гражданите продължават да си плащат един и шестдесет.
Тук нещо, в тази връзка ми прилича и Вашият отговор, на същото нещо. Ами, след време ще излязат и другите съдебни решения и като станат милиони, кой ще ги заплати? Ще останат като дълг на Касата или какво?
Не чух и основния отговор на Вашето становище – на Министерството по отношение на надлимитната дейност на болниците. Ще отмените ли лимитите на болниците, това ме интересува, след като съдът признава, че тази извършена дейност и въвеждането на лимитите е незаконна? Не получих изчерпателен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Господин Министър, заповядайте да допълните отговора.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Доктор Тимчев, не в качеството ми на министър на здравеопазването, а на човек, който дълги години се е занимавал с бюджета, аз не познавам в нашето българско законодателство надлимитни и надбюджетни дейности и разходи. Ако Вие познавате такива термини и някъде те да са регламентирани в нашето законодателство, това е друг въпрос. Това е първо.
Второ, представете си сега, ако ние трябва да платим – да речем онези 16 милиона, които ги бяхме посочили в началото на моето изказване, от къде ще ги вземем, доктор Тимчев? Нали се сещате, че ще ги вземем от бюджета за тази година? Какво ще стане след това? Накрая на годината тези 16 млн. лв. пак няма да бъдат дадени за разходите, които са определени по Бюджета за 2018 г.
Ние работим по приет Закон за бюджета на Касата, утвърден от Вас. Това не можем да нарушаваме. Това е лимитът на разходите, които може да направи Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Георги Георгиев Михайлов. Професор Михайлов, Вашият въпрос е относно административното натоварване на лекарския състав при отчитане дейността на лечебните заведения.
Заповядайте да развиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, до Здравната комисия се получи писмо на Медицинска асоциация, тоест на две медицински асоциации – сдружения по хематология на детските специалисти по онкология и хематология, която аз не бих искал подробно да я представям и цитирам, се изразяват сериозни забележки към: първо, непрекъснато променящите се изисквания на Националната здравноосигурителна каса към отчитане особено най вече на дейността по разход на медикаменти, съчетано с несъвършените компютърни системи, серия от несъвместимости и при липсата на технически персонал, който е налице във всяка средно- и западноевропейска клиника, това прави задачата на специалистите с висше медицинско образование изключително трудна. Трябва да Ви кажа от моя скромен опит като лекар – 30 годишен, че действително последните години тежестта на дейността ни се премести от интерес към болния в интерес към бумащината и електронизацията, което до голяма степен блокира и компрометира нивото на диагностичната и терапевтична дейност.
Моят въпрос към Вас е: каква е Вашата визия за преодоляването на този проблем в краткосрочен и дългосрочен план? Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, Професоре.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, с подписването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., в сила от 1 април 2018 г., отпадна изискването изпълнителите на извънболнична медицинска помощ да представят ежемесечно в районните здравноосигурителни каси финансово-отчетните документи: фактури, спецификации към тях и отчет за извършената медицинска дейност за всеки лекар от лечебното заведение, с които да им бъде заплатена дейността за съответния месец.
Съгласно новите разпоредби, заложени в Националния рамков договор за 2018 г., лекарите, работещи в лечебни заведения, изпълнители на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, отчитат месечно по електронен път, в утвърдени от НЗОК формати указаната през месеца извънболнична медицинска дейност, включена в предмета на договора чрез интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга.
Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ след представяне на фактури или дебитни, съответно кредитни известия към тях в електронен вид в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга.
Информацията, която се изисква от изпълнителите на болничната медицинска помощ, е необходима, за да се провери дали на даден пациент са извършени всички необходими процедури, предвидени в дадена клинична пътека, клинична процедура или амбулаторна процедура, както и в извънболничната помощ. Тези изисквания са в интерес на пациентите.
Поетапно започва намаляването на изискуемите хартиени документи и се преминава към електронно отчитане. Например – от НРД 2018 г. вече не се изисква от лечебните заведения да отчитат бланка МЗ–НЗОК № 7, направление за хоспитализация, лечение по амбулаторна процедура в РЗОК, както и отчетът за лекарствените продукти.
В много лечебни заведения има създадена организация от съответното ръководство и дейността на същите се обработва и отчита от служители в информационен отдел, което освобождава лекарите от административно натоварване и им дава възможност да се занимават само с пряката си дейност по лечението на пациентите.
Сроковете за отчитане на лечебните заведения са договорени в Националния рамков договор за медицинските дейности и съответстват на ежемесечното отчитане и заплащане на дейността, извършена съгласно договорите, сключени с изпълнителите на медицинска помощ.
Софтуерните програми, които използват лечебните заведения, не се разработват от Националната здравноосигурителна каса, а са обект на поръчка от лечебните заведения на външни фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Това беше отговорът на министър Ананиев. Благодаря, господин Министър.
Господин Професор, имате право на реплика – заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, разбирам Вашия отговор. Той е логистично построен правилно, но като човек, който не е имал пряк досег с отчитащите системи на лечебните заведения, трябва да Ви споделя, че има няколко неща, специално в областта на стратегическите лечебни заведения, които създават проблеми на специалистите. Едно от тях е липсата на възможна гъвкавост за промяна на режима на терапевтичната доктрина, който се налага при много от тези пациенти, свързан с начина на отчитане.
На второ място, действително се говори и има в редица лечебни заведения информационни отдели, но тези информационни отдели са съставени от специалисти – в кавички, които нямат необходимите познания, и се налага всъщност специалисти с висше медицинско образование да попълват основната част от документацията.
По отношение на поръчваните софтуерни продукти, според мен Вие като – не искам да правя никакви комплименти или квалификации като човек, който стои на върха на системата, следва като ръководител на направлението много бързо да имплементирате необходимостта от уеднаквяването на софтуерните системи, тъй като това, което представлява особен проблем на държавата в момента не само в областта на здравеопазването, е, че система със система не си говори и няма възможност за въртене на информацията в максимално бързо време, която може да бъде обработвана от съответните звена, които получават или излъчват тази информация.
В този смисъл смятам, че в рамките на разработваната от Министерството и прокламирана Единна информационна система, това трябва да залегне като възможност за отчитане и контрол на дейността. Тук ще си позволя да Ви споделя едно мнение, което е професионално.
В електронната система на Националната здравноосигурителна каса при официално прекъсване на престоя на пациента не съществува възможност да се види дали той не е приет по бюджет на съответното болнично заведение, което един път Ви споделих, какво следва от това – да не влизаме в тези подробности.
Тоест, действително това са много сериозни пробиви в системата, които следва да бъдат обмислени внимателно в бъдеще и то в близко бъдеще, тъй като става дума за огромно количество финансови средства. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По-скоро не го приемам като дуплика, господин Председател, а е едно допълнение към изказването на професор Михайлов. Генералното решение е Единната национална информационна система. Действително е важно и колкото по-бързо стане това, по-добре. Вие знаете, че тя като цяло има много модули. Някои от тях ще ги придвижим приоритетно. Например този модул наистина може да бъде изведен като приоритет и да помогне за ускоряване на тези процедури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е зададен от народния представител Емил Христов. Той е относно финансовото състояние на Университетската болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, град Стара Загора.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие станахте министър в един изключително труден момент за българското здравеопазване, когато вече имаше оформени няколко групи болници, които – дали с държавно, дали с общинско, или смесено участие, вече бяха диференцирани като създаващи социално напрежение, напрежение в самата система, сред персонала и пациентите. Справедливо или не, напоследък често се споменава Университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович“ в град Стара Загора.
През месец септември 2012 г. с решение на тогавашния министър на здравеопазването бяха обединени двете болници – УМБАЛ в Стара Загора и МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“, като структурата наследи освен активите и пасивите, които към това време бяха една внушителна сума – някъде над 19 милиона.
В резултат на това и на усложнената обстановка в системата на здравеопазването болницата беше въвлечена в един порочен кръг – покриване на стари просрочени задължения и натрупване на нови. В допълнение към сложното положение и затрудненията на болницата средствата от Националната здравноосигурителна каса за Университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович“ за 2015 г. са с около 6 млн. лв. по-малко спрямо 2014 г., за 2016 г. – с 876 хил. лв. по-малко спрямо 2015 г. Въпреки рестрикциите обаче ръководството съумява за последните три години да покрива старите и част от текущите задължения, както и да изплаща заплатите на работещите с минимални забавяния.
Във връзка с гореизложеното бих искал да отговорите на следния въпрос: какви суми са изплатени от ръководството на Университетска болница „Проф. Д-р Стоян Киркович“ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по стари просрочени задължения и на какви суми възлизат лихвите, изплатени от болницата за посочения период? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Министър, моля за отговор.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Христов, уважаеми дами и господа народни представители! През 2012 г. е извършено преобразуване на Университетска многопрофилна болница за активно лечение ЕАД – Стара Загора, чрез вливане в Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД по реда на чл. 262 от Търговския закон, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация и в резултат на вливане цялото му имущество преминава към приемащото дружество при условията на универсално правоприемство. Преобразуването на двете лечебни заведения не е било съпроводено с последващо покриване на задълженията на вливащото се търговско дружество, а точно обратното – приемащото дружество е наследило всички пасиви.
По данни от заверения от регистриран одитор годишен финансов отчет на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, към 31 декември 2017 г. лечебното заведение е регистрирало отрицателен текущ финансов резултат – загуба от 1 млн. 965 хил. лв., което води до увеличаване на размера на натрупаната загуба като общият финансов резултат, достигащ към 31 декември 2017 г., е в размер от 33 млн. 583 хил. лв. Към 31 декември 2017 г. просрочените задължения достигат 21 млн. 628 хил. лв.
Съгласно представената информация от дружеството през 2015 г. са покрити задължения към доставчици общо в размер на 8 млн. 806 хил. лв., от които 6 млн. 869 хил. лв. са за просрочени задължения и 1 млн. 937 хил. лв. за текущи задължения към доставчици. Погасени са задължения за лихви 484 хил. лв. и адвокатски възнаграждения и съдебни разноски в размер на 399 хил. лв.
За 2016 г. са покрити и просрочени задължения към доставчици в размер на 7 млн. 237 хил. лв., от които 1 млн. 988 хил. лв. текущи задължения. Покрити са просрочени задължения за осигурителни вноски в размер на 3 млн. 467 хил. лв. През този период са покрити и просрочени задължения към персонал в размер на 1 млн. 176 хил. лв. Извършени са плащания за адвокатски хонорари и съдебни разноски в размер на 176 хил. лв., както и лихви по просрочени задължения в размер на 680 хил. лв.
През 2017 г. са погасени просрочени задължения към доставчици в размер на 5 млн. 401 хил. лв. и 1 млн. 755 хил. лв. текущи плащания. През този период са покрити и просрочени задължения към персонала в размер на 882 хил. лв. Покрити са просрочени задължения за осигурителни вноски в размер на 2 млн. 667 хил. лв., извършени са плащания за адвокатски хонорари и съдебни разноски в размер на 364 хил. лв., както и лихви по просрочени задължение в размер на 1 млн. 607 хил. лв.
Уверявам Ви, че ръководството на Министерството на здравеопазването активно работи в посока намиране на законосъобразен вариант за преодоляване на общата задлъжнялост на държавните и общинските болници както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В тази връзка бяха изготвени единни стандарти за управление на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и механизми за контрол по тяхното изпълнение, което ще даде възможност на управителните органи на болниците да упражняват редица мениджърски компетентности и съответно отговорности по финансовото управление на дружествата, насочени към ефективно използване на наличните финансови ресурси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Лечебното заведение работи при спазване на изискванията за финансова дисциплина. С всички кредитори са изготвени погасителни планове за обслужване на просрочените задължения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само едно изречение още. Извинявайте, господин Председател.
Финансовите данни, представени от болницата към 31 май 2018 г., показват, че дружеството реализира финансов резултат – печалба в размер на 1 млн. 338 хил. лв., а просрочените задължения достигат размера от 22 млн. 663 хил. лв. Текущата лечебна дейност се осъществява ритмично и населението на област Стара Загора се обслужва своевременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Извинявайте за притеснението. Очаквах, че във формата на дуплика ще може да допълните отговора. Длъжни сме да се съобразяваме с времето.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Това, което казвате, вдъхва увереност, че ръководството на болницата в последните няколко години успява да се справи, независимо от това че липсва помощ от страна на акционерите в дружеството. Въпреки това обаче недоумение и притеснение води най-вече фактът, че за миналата година са изплатени близо 2 млн. лв. лихви от болницата съвместно, разбира се, с адвокатски хонорари и други подобни.
Има ли възможност по някакъв начин Министерството да предприеме действия, които ще освободят този ресурс, защото това е свободен ресурс, който би могъл да бъде използван както за повишаване на възнагражденията, така и за изплащане на стари просрочени задължения?
Питам това във връзка с помощта, която беше оказана от Министерството по прозаичен начин, разбира се, на някои болници, защото независимо от изключително тежкото си състояние, Вие цитирахте повече от 30 млн. лв. задължения в началото на работата на този екип в ръководството, а никой не е излизал да протестира, не е имало срив в работата на лечебните заведения, не е имало закрити, неработещи, нефункциониращи клиники и отделения в състава на болницата. Така че ние бихме искали да разберем: има ли възможност тези излишни за нас плащания като лихви и като адвокатски хонорари да бъдат избегнати? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Христов, болницата наистина върви добре. Ние наблюдаваме процесите и с всеки изминат отчетен период тя показа все по-добра дейност и резултат от тази дейност.
За съжаление, това е едно търговско дружество, което дължи определени задължения към други частни субекти и тези лихви идват от това, че са просрочени задълженията. Това, което може да направи болницата, и това, което може да помогне Министерството на здравеопазването, както го правим за доста закъсалите болници в Ловеч и Враца например, е да помогнем на болницата да влезе в преки контакти с кредиторите и някак си да предоговорим задълженията, а в това число и лихвата, която те дължат. Това е единственият инструментариум, с който Министерството може да помогне. Друг вариант няма.
Ще поема ангажимента да се свържа с ръководството на болницата – ние се чуваме, и съответно да идентифицираме кредиторите, към които най-вече текат лихвите и да водим разговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас и благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващият въпрос е към Николина Ангелкова – министър на туризма, която ще отговори на въпрос от народния представител Тодор Байчев относно възможност за развитие на поклонническия туризъм.
Господин Байчев, имате думата да развиете въпроса си.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Още от дълбока древност са се предприемали пътувания с цел поклонение пред различни божества и отдаване на почит в светите земи. Тази традиция не се е променила дори и в днешно време. България е не само страна, богата на природни красоти и феномени, но има и огромно културно наследство, множество църкви, манастири и параклиси, станали свидетели на българската история и успели да съхранят нашия борбен дух.
В последните години се забелязва, че има интерес не само към обичайните туристически почивки на морето или в планината, а и към пътувания, на които хората могат да посетят религиозни земи, манастири, църкви и да се потопят в атмосферата на божиите места, както и да вземат участие в религиозни обичаи и поклонения. Тези пътувания не се влияят от различните годишни сезони или от климатичните особености и ежегодно могат да допринасят за културното израстване и обогатяването на хората.
Туристическа атракция номер едно по отношение на поклонническия туризъм безспорно е Рилският манастир, който се посещава годишно от около 800 хиляди души. Голям възход бележи и църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол, която само за миналия сезон е била посетена от 240 хиляди души, благодарение на това, че информацията между вярващите, че там се намират мощите на Св. Йоан Кръстител е силна и ги подтиква да посетят това свято за тях място.
Ето защо, уважаема госпожо Ангелкова, аз се обръщам към Вас и искам да обърна внимание на поклонническия туризъм. Това е специална част от туристическия отрасъл, на която другите държави обръщат внимание и разработват специални туристически маршрути като възможност за развитие на туризма извън така наречения летен и зимен сезон. Това е една допълнителна възможност за запълване на легловата база.
Въпросът ми към Вас е следният: каква политика и мерки е предприело българското правителство и държава по отношение на развитието на поклонническия туризъм като възможност за удължаване на летния и зимния туристически сезон? Работи ли се въобще в тази посока и какви действия са предприети от Вас в качеството Ви на министър? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, в изпълнение на приоритетите на програмата за управление на правителството основна задача на Министерството на туризма е утвърждаването на България като целогодишна туристическа дестинация, развиваща всички видове туризъм.
С цел оптимално оползотворяване на потенциала за развитие на специализиран туристически продукт, какъвто е поклонническият туризъм, полагаме конкретни и целенасочени усилия за надграждане на мерките в това направление. Един от основните пазари за българския туризъм с подчертан интерес към поклонническите пътувания и наш стратегически партньор в сектора е Руската федерация. В резултат на интензивния и задълбочен диалог, който изградихме през предходния мандат на кабинета Борисов, през есента на миналата година във Варна бе проведен българо-руския форум „Духовни историко-патриотични маршрути в Русия и България“.
В рамките на събитието взеха участие ръководители на 10 регионални туристически администрации и браншови организации от двете страни, както и представители на Българската православна църква. Бяха подписани конкретни споразумения за сътрудничество между представители на сектора от двете страни.
В периода 27 – 28 април тази година Министерството на туризма бе съорганизатор на форума „Развитие на междурегионалното сътрудничество в областта на туризма“, като събитието се проведе в град Калуга, Московска област. В него взеха участие представители на ръководството на Министерството на културата на Руската федерация, представители на регионите, които провеждат държавна политика в областта на туризма, ръководители на Руския съюз на туристическата индустрия, Асоциация на туроператорите в Русия. Форумът бе посветен на сътрудничеството между Русия и нейните основни туристически партньори, като България презентира своя потенциал в областта на поклонническия и културно-историческия туризъм. Министерството на туризма партнира изключително активно с руската страна по Програмата „Светая България“, която популяризира перспективите за поклонническия обмен между двете страни и способства за задълбочаване развитието на духовните и църковни връзки чрез организиране на групови поклоннически пътувания. Чрез националното туристическо представителство в Москва Министерството на туризма презентира страната като туристическа дестинация с акцент върху поклонническия туризъм в рамките на международни форуми, организирани от Руската федерация по туризъм в градовете Санкт Петербург, Екатеринбург, Самара, Казан и Сочи.
В контекста на тези интегрирани усилия Ви информирам, че и днес в Москва се открива изложбата „Шедьоври на църковното изкуство на България“, в която са включени 48 експоната от фондовете на Националния исторически музей, Музеят „Старинен Несебър“ и Националната библиотека.
Периодът на експониране от два месеца ще бъде използван за популяризиране възможностите за поклоннически туризъм пред медиите и представители на бизнеса и заинтересованите страни, които развиват поклонническото направление на пазар в Русия.
Освен това имаме специално подписано споразумение с Българската православна църква, за да можем заедно да развиваме и да рекламираме, по-скоро популяризираме, условията за развитие на поклоннически туризъм в страната, не само по отношение на пазара в Русия, но и към другите пазари, които проявяват специален интерес.
Вследствие на тези усилия всъщност за първите пет месеца на тази година – от месец януари до май, страната ни е посетена от над 2 млн. 430 хил. чуждестранни туристи, като само за месец май ръстът е от над 15%, което показва, че крилата на сезона започват малко по малко да се запълват с тези усилия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Байчев, заповядайте за отношение към отговора.
Имате думата – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, всичко това, което изброихте, безспорно е вярно и част от тези срещи в Русия, които Вие сте провели и изложенията, които са правени, ме подтикнаха да задам този въпрос. Но аз искам да обърна внимание и на нещо друго.
Има някакво разминаваме между нашето желание и документите, които сме изготвили като стратегии. Какво имам предвид? Не знам дали сте обръщали внимание на сайта на Министерството на туризма например, но там в Годишната програма за национална туристическа реклама 2018 г. няма нищо засегнато по отношение на поклонническия туризъм. Единствено и само е засегнат културният туризъм. Същото важи и за отчета за изпълнение на Годишната програма за националната туристическа реклама и така нататък, да не изброявам други неща. В самия сайт въобще не се обръща внимание на този вид туризъм, постарах се да се заинтересувам. Поклонническите туристи представляват 11% от общия брой туристи, посетили страната, което на практика, предвид повишения интерес представлява една пазарна ниша, която би трябвало да се разработи и да се работи в тази посока.
Считам, че е необходимо да се разработят едни нови специализирани маршрути, като се акцентира върху уникалните интересни религиозни обекти. За голямо мое съжаление част от тези обекти са в лошо състояние, за което Вие нямате вина. Поддръжката е или на общините, или на държавата. Но за да бъде пълна гамата от продукти на алтернативния туризъм, е необходимо да се обърне по голямо внимание на поклонническия туризъм с цел България да развие и по-голяма популярност, защото страната ни се гордее с многовековни традиции и паметници. Тук не само трябва да наблягаме на християнските държави, като Русия, Гърция или Западна Европа, можем да обърнем внимание на мюсюлманските, тъй като имаме много места за мюсюлманско поклонение. Бих посочил Демир Баба теке – Демир Баба е духовният водач на алевитите, всъщност на алевиите, които са част от шиитите. Най голямото гробище в Европа, всъщност в България, също е на територията на Карнобат. Би могло да се работи и в тази посока.
Искам да ме разберете – критиката ми е съвсем добронамерена и желая наистина да получим един тласък на този вид туризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Ще ползвате ли възможността за дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Байчев, благодаря за градивната критика, защото за нас наистина е важно максимално да разработваме маршрути – не само тези, които до момента сме разработили културно-исторически и балнео, и спа, вино и гурме, но също на база на споразуменията за сътрудничество, които имаме по отношение на поклонническия туризъм както с Българската православна църква, така и с Руската федерация, така и с Гърция също сме подписали, и с Турция. Вече по отношение на други направления предстои да разработим в конкретика и в по големи детайли, така че ще Ви информираме и съответно ще включим и допълнително по-широко представяне по отношение както на нашия сайт, така и на Годишната програма за национална туристическа реклама. Ще се радвам и с Вас да обсъдим в детайли, ако имате допълнително идеи и предложения в тази насока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше въпросът към Вас.
Преминаваме към въпросите към министъра на икономиката – господин Караниколов.
Уважаеми народни представители, удължавам времето с времето, което беше изразходвано за декларации на групите. Надявам се, че ще можем да изчерпим трите въпроса към министъра на икономиката. Започваме с първия от тях. Той е от народния представител Георги Гьоков.
Заповядайте, господин Гьоков. Въпросът се отнася за лошото управление в държавните предприятия в Доклада на Европейската комисия за България за 2018 г.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз няма да повтарям дословно това, което съм написал, но ще Ви цитирам два цитата от Доклада на Европейската комисия за България за 2018 г. Включва задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултатите от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент на Европейския съюз.
Първи цитат: „Държавните предприятия са източник на икономически и фискални рискове, тъй като техните структури на корпоративно управление рядко са обект на професионално управление или правилата, с които да се гарантира независим и прозрачен процес на вземане на решения“.
Вторият цитат: „Резултатите на държавните предприятия, представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50% и упражнява контрол, възлиза през юни на 2017 г. на почти 17% от брутния вътрешен продукт по данни на Министерството на финансите. Почти половината от тези задължения са към дружества извън сектор „Държавно управление“ и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива.
Корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство. Рамката на управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на ОИСР, относно корпоративното управление на държавните предприятия. Основните предизвикателства са: първо, в много случаи неясна обосновка за държавната собственост и разпокъсана надзорна уредба. Липса на финансова насоченост и отчетност, както и трето – назначенията на управленски длъжности, често се извършва без провеждане на състезателни процедури, без стимули за оптимизиране на стойността. Силни са присъствието и ролята на политическия елемент. Това често се извършва за сметка на дългосрочната визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище“.
И въпросите: ще има ли промяна в политиката на Министерството на икономиката в корпоративното управление на държавните предприятия? Каква е визията Ви за назначенията на управленски длъжности в държавните предприятия, в които към момента се извършват по-скоро като партийни назначения? Предвиждате ли промяна в разпокъсаното и действащо без необходимата систематичност българско законодателство, което регламентира създаването, управлението, преобразуването и изискванията към дейността на държавните предприятия и дружества с над 50% държавно и общинско участие?
Последно – какво ще направите Вие и ръководеното от Вас Министерство за постигане на устойчива и предсказуема дългосрочна рамка, осигуряваща по-ефективно управление на държавните предприятия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
Имате три минути, които моля да съобразите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, първо, благодаря за въпроса. Политиката на Министерството на икономиката в областта на корпоративното управление се основава на следните международно признати стандарти – ефективно функциониране, прозрачност и отчетност на дейността. Това включва: поставяне на ясни дефиниции и цели и очаквани резултати от дейността, заложени в съответните бизнес програми на дружеството, изпълнението на чиито показатели се следи ежегодно с приемане на годишните им финансови отчети. В сила са няколко механизма за гарантиране на прозрачността на управлението и на дейността на търговските дружества с държавно участие в това число.
- Публикуване в Търговския регистър към Агенция по вписвания на годишни финансови отчети. По отношение на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които отговарят на определени критерии, се прилагат разпоредбите за разкриване на информация от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
- Публично оповестяване на електронната страница на Министерството на финансите на тримесечна информация, включваща анализ на дейността, финансово икономическо състояние на търговските дружества с държавно участие в капитала и дружества, които те контролират.
- Оповестяване на електронната страница на Министерството на икономиката на обяви за предстоящи разпоредителни сделки с активи на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала и дружества, които те контролират, с което се осигурява по-широка публичност и прозрачност при осъществяване на такъв вид сделки.
В качеството ми на министър на икономиката не съм допуснал партийни назначения във формите за контрол на дружеството от системата на Министерството на икономиката. Нещо повече, ако проверите, ще видите, че повечето от директорите, които съм заварил, все още са такива, както и бордовете. Същевременно предприех стъпки за редуциране на тяхната численост с оглед намаляване на разходите им за издръжка на управлението. Резултатите – намаляване на разходите на държавните дружества на годишна база в размер на 700 хил. лв.
В качеството ми на министър на икономиката съм инициирал промени в посочения правилник за управление на дружествата, с който се осигурява: уеднаквяване на правния режим за извършване на сделки от едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират. Осигуряване на предпоставки за по-широка публичност и прозрачност при осъществяването на сделките от посочените юридически лица. Ограничение на възможностите за допускане на нарушенията при продажби на активите от дружеството. Избягваната противоречива практика по отношение на учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на дружествата, свързани с това дали е необходимо или не разрешение от едноличния собственик на капитала.
Министерството на икономиката ще продължи да полага усилия за създаване на условия за по-ефективно управление на търговските дружества и подобряване на финансово икономическото им състояние.
Тук искам само да отбележа нещо, още в миналото Народно събрание имаше внесен проект за това как да се избират управители на дружествата, съответно и бордове и мениджъри. Аз още тогава съм казал, че това беше една много добра основа, върху която трябваше да градим и да стане закон. Към момента не знам какво се случва с този законопроект. Но още един път казвам – трябва да има такъв закон и ясни критерии, при които се назначават мениджъри на дружествата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика и отношение към отговора.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Вие сте наясно, че е съвсем сериозен този въпрос, защото не може, няма как едни предприятия, било то в миналото, да са били печеливши и те, които имат всички предпоставки да печелят, сега да генерират загуба – да не го виждаме ние, ами да ни го казват от Европа. Аз Ви благодаря за отговора и за това, че Вие не тръгнахте по плоскостта, която много често се използва – аз ще го кажа така – в дясното политическо пространство, че държавата е лош стопанин.
Аз не съм съгласен с това, като Вие не тръгнахте в тази посока да ми обяснявате, явно че и Вие не сте съгласен с това. Аз мисля, че държавата може да бъде много добър стопанин, стига да милее за собствеността и за икономиката на страната и да упражнява сериозен контрол върху тези предприятия.
Сега за партийните назначения. Аз Ви поздравявам за това, което сте направили. Само ще напомня, че сте наследник на министър от същата политическа сила, така че няма какво ново за чистене, но е традиция в българското политическо пространство. В политиката – добре, ама защо политиката се намесва в икономиката и кадърни ръководители да бъдат сменяни, само защото принадлежат към някаква друга политическа партия, на мен не ми е ясно и няма много логика в това да се сменят можещи с „наши“ хора! Разбира се, пак ще кажа и това, че няма лошо тези хора да са политически пристрастни към силата, която се представлява, но да са кадърни и да управляват предприятията печелившо, а де факто в България това не се получава. Иначе нямаше да се твърди, че са такива огромни задълженията ни.
Благодарен съм Ви, че споменахте нашия законопроект от миналото Народно събрание, като съм привърженик на това да бъде внесен отново и заедно – управляващи и опозиция, да направим един закон, тоест ние го бяхме нарекли Законопроект за управление на публичните предприятия – да сме наясно кой какво назначава, защо назначава, кой работи на загуба, и наистина принципите, които споменахте в началото на изложението си, като прозрачност, икономическа изгода и така нататък да са въплътени в този закон и да работят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, ще допълните ли отговора си?
Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Само като допълнение. Аз лично още преди година, година и половина съм разглеждал Вашия законопроект. Той беше наистина изключително добра основа и ще се радвам, ако искате, и през Министерството на икономиката да работим, защото трябва да има ясни методи за избиране на бордове и на изпълнителни директори на дружествата.
По никакъв начин, уверявам Ви, не гледам дали един човек е партийно или непартийно насочен. Въпросът е да е професионалист. Няма лошо държавно дружество, има лоши мениджъри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Министър, обръщам внимание върху размяната на реда на следващите два въпроса. Поради отсъствие от залата на господин Петров, първо ще пристъпим към въпрос, зададен от народния представител Веска Ненчева и от народния представител Манол Генов, който е относно финансовото състояние на „Вазовски машиностроителни заводи“ АД – град Сопот, и обезпечеността с договори за реализация на произвежданата в дружеството специална продукция.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги! В Долината на розите се намира най-голямото предприятие от Военнопромишления комплекс, това са Вазовските машиностроителни заводи.
Един любопитен факт. През 1940 г. предприятието е открито точно на Петровден, само че тогава е било 12 юли, явно самият празник има някакво значение, след като толкова години предприятието се е съхранило и дава хляб и препитания на хората в района.
Днес сме отново с едно притеснение, с което заставаме с колегата пред Вас. То е свързано с последните няколко години. Поради конюнктурата на международните пазари за специална продукция се констатира сериозен ръст. Той не подмина и българската военна индустрия, в това число и „ВМЗ“ ЕАД – град Сопот. Тогава благодарение на усилията на няколко правителства от 2013 г. – държа дебело да подчертая, че с министър Драгомир Стойнев работниците тогава успяха да бъдат успокоени. Защото министър Стойнев успя да направи така, че работниците да получат заплатите си, които не бяха получавани няколко месеца, бяха в състояние на стачна готовност и на стачни действия, но благодарение на добрата политика на управлението тогава на държавата нещата се успокоиха.
Във „ВМЗ“ ЕАД – град Сопот, бяха осигурени достатъчен брой договори, за да поддържа производството си и то рязко се увеличи. Благодарение на това броят на работещите в дружеството беше увеличен. Към този момент те са над четири хиляди работещи от двете общини – Сопот и Карлово. Това обстоятелство, разбира се, рязко намали безработицата на територията и на община Сопот, и на община Карлово, и на някои други общини в област Пловдив. На работещите в дружеството бяха осигурени добри трудови възнаграждения.
За съжаление, от началото на настоящата календарна година редовно получаваме тревожни сигнали за тенденция на намаляване на обема на производствената продукция, както и за рязкото намаляване на брутните възнаграждения на заетите.
Ето защо ние като народни представители от 17-ти Многомандатен избирателен район – Пловдив, сме силно обезпокоени от тази тревожна тенденция, а още по-обезпокоени са трудещите се във „ВМЗ“ ЕАД и техните семейства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ни към Вас е: какво е финансовото състояние на дружеството към момента и обезпечено ли е с договори за бъдеще време, които да гарантират трудовата заетост и възнагражденията на база тригодишна прогноза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ненчева, уважаеми господин Генов! Благодаря Ви за въпроса. Много правителства направиха много неща за „ВМЗ“ ЕАД – Сопот, тъй като то пък е направило много за българската икономика.
Ще продължа политиката на Драгомир Стойнев, тъй като тя беше правилна. Това абсолютно категорично го казвам.
„ВМЗ“ ЕАД – Сопот, е едно от структуроопределящите дружества от Военнопромишления комплекс на страната. Дейността му е свързана основно с производство и реализация на специална продукция, като за 2017 г. 86,91% от реализираните приходи са от продажба на такава продукция. Около 97% от продажбата на специалната продукция се реализира на международни пазари в страни от Азия, Америка и Европа, в това число и НАТО, с които имаме установени дългогодишни традиции.
Дружеството е в стабилно икономическо състояние и с много добра перспектива за развитие. За 2017 г. са отчетени приходи общо над 535 млн. лв. и нетна печалба от 150 млн. лв. Добрите резултати от последните няколко години дадоха възможност за покриване на старите просрочени задължения. За 2017 г. отчетените задължения са само с текущ характер и намаляват спрямо предходната година с 36,65%, за което благодаря на работниците.
Дружеството не работи с привлечен капитал. Стабилното състояние през последните години позволи на дружеството да реализира значителни инвестиции за модернизация на основните си производствени мощности, като по този начин разшири производствения си капацитет както по номенклатура, така и по обем. Назначен е нов персонал, като само за 2017 г. се отчита нарастване на средната численост на персонала с 945 души. Инвестира се в неговото оборудване и повишаване на квалификацията. Всичко това се явява добра основа и дава възможност дружеството да отговори на наложилите си от началото на годината тенденции за засилено пазарно търсене на боеприпаси.
До голяма степен обаче производството и търговията със специална продукция са зависими от световната политика и икономическите конюнктури и могат да бъдат определени като циклични. Съвсем естествено е след период на повишено търсене да има период на спад. Такава тенденция се наблюдава още от втората половина на 2017 г., като по отношение на българските предприятия, развиващи дейността си в тази област, се отчита застой в поръчките на специална продукция. Също така се отразява и върху дейността на „ВМЗ“ ЕАД като през първото тримесечие са реализирани приходи от продажба в размер на 31 млн. лв. Съпоставимо спрямо същия период на предходната година се отчита намаление от 66%. Въпреки това Дружеството отчита печалба от 1 млн. 232 хил. лв. и обслужва своите задължения, като техният общ размер е намалял с 6,24% за тази година. На практика Дружеството изпълнява дългосрочни договори и подготвя мощности за производство на изделия от натовски стандарт. В това инвестирахме с парите от миналата година. Ръководството на „ВМЗ“ ЕАД активно работи за сключване на нови договори, които са в напреднал етап на преговори – няма да казвам с кои страни, благодаря за разбирането. Очакваме с тяхното подписване да се осигурят условия за пълно натоварване на производствените мощности и увеличаване на приходите.
Вчера бях във „ВМЗ“ – Сопот, видях се със синдикатите, видях се с мениджмънта, подписани са колективните трудови договори, работим активно за осигуряване на допълнителни договори, които ще обезпечат дружеството. Имаме такива в напреднали фази. За съжаление, в две от държавите, където минахме и през процедури – в едната се смени конкретен министър, а в другата се смени цяло правителство, но очакваме техните решения. Имаме и резервни варианти за обезпечаване на дейността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Генов, имате думата за реплика или да вземете отношение по въпроса.
Заповядайте!
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Преди малко стана въпрос за кадровите назначения. Използвам една вметка – нали сте сигурен и знаете, че това не важи за „ВМЗ“ – Сопот, за останалите способни кадри, които могат да управляват завода, но това е между другото, тъй като стана въпрос за „ВМЗ“ – Сопот.
Вие изнесохте доста тревожни данни и аз не знам на какво се дължи Вашето успокоение! Вчера, когато сте били, сте обещали на работниците да си купят 34 апартамента, някакви сгради, които са с отпаднала необходимост, не се ползват в момента, да бъдат продадени. Нали се сещате и сам, че това няма да реши въпроса с приходите в завода? Данните, които Вие сам цитирахте преди малко, трябва да Ви тревожат изключително много. От 28 милиона за първото тримесечие на миналата година сега печалбата е 1 млн. 200 хил. лв. Нетните продажби от близо малко под 100 милиона – 93 млн. лв. за първото тримесечие на 2017 г., сега са една трета, повече от една трета. Вие сам казахте за 66,6 – 67%. Вярно е, че бизнесът е цикличен; вярно е, че зависи от политическата обстановка и около нас и в други страни, но България винаги е била традиционен производител на тези специални продукции, които се произвеждат в нашия Военнопромишлен комплекс.
Вземете пример от „Авионамс“. Вие сам казахте, че ще си търсят производства по натовски стандарти, че има необходимото оборудване. Но нека да не зарязваме и традиционните пазари, защото Вие сам виждате, че те са основата и са гръбнакът на производството, защото тези хора чакат заплати. Тези хора сега по така наречената бонусна система са изключително разтревожени. Имаме информация, че всеки ден напускат по пет-шест човека и от тази висока трибуна искам да им вдъхнете увереност, че ще положите всички усилия като принципал те да бъдат сигурни в своето заплащане и в обезпечаването с трудова заетост, защото знаете, че това структуроопределящо предприятие на територията на тези общини, които цитира колежката преди малко, е изключително важно за поддържане на ниска безработица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Министър, за допълване на отговора.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко. Първо, само да изчистим нещо по темата за апартаментите. Това е искане на работниците. Оттам не очакваме приходи, това не е свързано с дейността.
Вчера ми беше поставена темата, има много активи като спортни площадки, които не могат да се ползват и ще бъдат пуснати за продажба, но и оттам не очакваме приходи.
Очакваме приходи в дружествата и аз съм ангажиран – имам много срещи, включително с посланици, консули, за да обезпечим с дружества. Натовската продукция е едно, основно обаче ние правим съвсем различна продукция, тя има пазар, просто в момента цикличността, знаете, намаляват конфликтите, не мога да се пречупя в себе си – това ме прави щастлив, че няма конфликти. Но в крайна сметка ще осигурим работа на ВМЗ, това го обещавам и на Вас. Правим всичко възможно, всички структури в Министерството на икономиката, „Кинтекс“ също работи по тази тема. Очакваме съвсем скоро решение по тези две сделки, които ВМЗ е одобрен, да има решение. Работим и с други държави. Надявам се това, което и от мениджмънта, от борда ми е казано, че до средата на месец юли първите големи договори, защото и сега има дребни договори, за по-малки стойности, ще тръгнат.
Ще Ви допълня информацията, тъй като, уверявам Ви, ще работя за „ВМЗ“ – Сопот! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
В залата вече е господин Петров. Ако не възразявате, вече извън времето, да завършим въпросите към Вас. Имате ли тази възможност? (Реплика на министър Емил Караниколов.) Благодаря Ви.
Господин Петров, поздравления за Вашия личен празник!
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Аз се раздвоих днес между участието си в един сериозен форум в сградата на Централния военен клуб, където се провежда една среща Тhink tank, така наречена „16 + 1“, където присъстват представители на почти всички страни от Източна Европа и една група китайски бизнесмени, които така да се каже подготвят почвата за следващата седмица. Ще бъде една много важна среща, затова ходя ту там, ту тук, така че да не си губим времето. Моят въпрос е свързан наистина с нещо, което е във връзка с този формат „16 + 1“, дано да излезе нещо оттам.
В общи линии идвахме с кмета Стефан Радев при Вас в началото на годината, където поставихме на дневен ред прехвърлянето на тържището за плодове и зеленчуци, изградено с германски инвестиции, и съответно обособяване на индустриален парк около град Сливен. Аз съм много доволен от това, че за изтеклото време вече, господин Караниколов, Вашите хора свършиха доста работа. Тържището за плодове и зеленчуци мина под опеката на Министерството на икономиката. Това означава, че от тук нататък остава да търсим стратегически инвеститор, тъй като много по-лесно ще стане това – да се ангажира, след като е при Вас.
Второто е индустриалният парк, за който общинският съвет гласува съгласието си. Има изпратени писма съответно, но заради Председателството закъснява тази среща, която трябва да направим. По принцип ме интересува: досега Министерството включило ли е в графика си тези два обекта, които да бъдат разглеждани като приоритетни в един от най-изостаналите райони, за съжаление, днес в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Петров.
Господин Министър – заповядайте, за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, честит празник!
С Разпореждане № 3 от 5 април 2018 г. Министерският съвет промени органа, който упражнява правата на държавата като акционер, притежаващ 94,36% от капитала на пазара за плодове и зеленчуци – град Сливен, от министъра на земеделието към Министерството на икономиката. На този етап тече процедура по обстоен анализ на състоянието на пазарите „Плодове и зеленчуци“ ЕАД, на основата на който ще бъдат разгледани и обсъдени най-подходящите варианти за развитието му, а те са да се намери инвеститор. Дали ще е стратегически, не мога да кажа към момента, защото трябва да видим, първо, състоянието на дружеството, и дали активите отговарят, за да се търси стратегически инвеститор. Важното е да намерим инвеститор, който ще работи, и ще има заетост в региона.
По отношение на обособяване на индустриалната зона върху общинските терени политиката на Министерството на икономиката е да оказва пълна подкрепа на всички инвестиционни намерения, които допринасят за ръста на добавената стойност, заетостта и икономическия растеж на територията на Република България. Една от основните цели е създаването на благоприятна среда за инвестиционна дестинация чрез изграждане на индустриални зони и технологични паркове.
Нормативните възможности за участие на държавата при финансиране и изграждане на индустриални зони могат да бъдат разгледани в контекста на евентуалното участие на Национална компания „Индустриални зони“, а оттук нататък ще я наричам НКИЗ. НКИЗ е създадена с цел реализиране на стратегията на българското правителство за подпомагане и привличане на преки чуждестранни инвестиции, и не само, както и на български в Република България. НКИЗ се стреми да създава благоприятни условия за реализиране на нови инвестиционни проекти чрез изграждане на индустриални зони с необходимата довеждаща и локална инфраструктура, както и чрез съдействие, оказвано на инвеститорите по време на целия инвестиционен процес.
В тази връзка, за да се използват възможностите и опитът на НКИЗ за реализиране на Проект за изграждане на индустриални зони, би следвало да има наличие на следните предпоставки: заявен инвеститорски интерес с конкретен инвестиционен проект за региона, за да са налице имоти, общинска или държавна собственост, които да се ползват за изграждане на индустриална зона, и да е налице възможност тези имоти да бъдат включени в капитална на НКИЗ или в смесено дружество между общината и съответното дружество.
Предвид засиления инвеститорски интерес НКИЗ започва активна работа с българските общини и областните администрации за развитие на регионите. Такива споразумения вече имаме в Бургас, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, областната администрация в Кърджали, както и със Стара Загора.
Меморандумът за сътрудничество предвижда: взаимен обмен на информация, знания, идеи и добри практики, координиране, разработване на съвместни инициативи и проекти, осъществяване на активен диалог с държавната власт. Конкретно е сътрудничеството вече с община Сливен. На 29 януари 2018 г., непосредствено след проведена среща с министъра на икономиката, от страна на НКИЗ е изпратен примерен вариант на Меморандум за сътрудничество между двете страни.
На 30 март е получено разрешение на общинския съвет на град Сливен, с което се одобрява подписването на Меморандум, като на същата дата е изпратена покана за подписване до министъра на икономиката и изпълнителния директор на Националната компания. Изпратена е пълна информация за предложения терен, за сградите в него и за поземлените имоти. В тази връзка предстои подписването, което ще бъде в края на месец юли. Можеше да бъде подписано и без мен, но винаги го съчетаваме с бизнес форум и Ви уверявам, че до края на юли това ще се случи. В момента правим активен маркетинг на тези терени, а към момента, за съжаление, коректността изисква да Ви кажа, че няма заявен интерес, но правим всичко възможно. Например за Враца вече имаме заявен интерес. Разбира се, само като информация го предоставям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Петров – заповядайте, за отношение към отговора.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря за отговора, господин Караниколов.
Доволен съм толкова, доколкото ми е известна Вашата голяма натовареност, която беше през всичките тези шест месеца на Председателството. Много хора не знаят колко много работа се свърши лично от Вас. Не се съмнявам, че веднъж като сте дал думата си, ще я удържите и в Сливен ще се раздвижат нещата. Наистина е много важно тържището за плодове и зеленчуци, което е много модерно, може да стане двигател за развитието на производството на плодове и зеленчуци в този район, което засега е много накъсано, неясно и наистина е важно един инвеститор да влезе и да започне да работи в това тържище.
По въпроса за индустриалния парк, трябва да Ви кажа, че и сливенските бизнесмени, областният управител господин Божурски, кметът на община Сливен господин Стефан Радев, а също кметът на Котел – Каранашев, с тях съм разговарял, са хора, които поддържат идеята да се направи индустриален парк. Той наистина ще даде възможности за идване на инвеститори, които да дойдат и без много трудности да инвестират. Радвам се за това, че във Враца имат инвеститор и са, както се казва, две обиколки преди Сливен по обособяването на тяхната индустриална зона. Надявам се, че в края на юли ще можем да направим заедно тази дълго отлагана среща и ще се даде ход на събитията.
Искам да Ви кажа, че вече работя и с други хора. Седмицата, която идва, пак ще бъде натоварена, но по-следващата ще искаме да Ви посетим с госпожа Валентина Александрова, за да говорим в детайли по българо-китайското сътрудничество, в което тя е доста навътре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Петров.
Господин Министър, ще допълните ли отговора.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Още един път благодаря и приключвам с това.
Относно дружеството за пазари за плодове и зеленчуци имаме запитване, конкретно. Надявам се, че ще го реализираме. Нещо повече. Обясняваме все пак, че има и летище, което може да бъде ползвано, а в момента във въздушния карго превоз има изключително висок ръст. Може би България става атрактивна и с тези летища, които години наред не сме ползвали, или не ги ползваме по предназначение.
Относно индустриалната зона – това, което ще предложа на общината, е да се направи дружество. Общинският съвет да създаде дружество, в което да апортира конкретен имот, да покани Националната компания да влезе с паричен апорт в това дружество и да започнем изграждането на инфраструктурата. Инвеститорите много харесват нашите зелени ниви, полета, но все пак трябва да има изградена инфраструктура. С това се ангажирам като втора стъпка, защото инвеститорът трябва да види, че там се работи, а това е най-важното. Разчитам много на Вашата подкрепа, както и на всички Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос и Ви благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, поради изчерпване на седмичната ни програма, обявявам датата за следващото заседание – 4 юли, сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,39 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов