Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.

Уважаеми колеги, точка първа за петък – 13 юли 2018 г., е:
ДОКЛАД ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ВРЕМЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЯНУАРИ – ЮНИ 2018 Г.) И ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА АВСТРИЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЮЛИ – ДЕКЕМВРИ 2018 Г.).
Ще Ви прочета:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила по прилагането
на чл. 128 от Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание
Народното събрание на основание § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила по прилагането на чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. Министър-председателят представя в рамките на 10 минути Доклада на Министерския съвет за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство.
2. Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по 1 представител в рамките на 10 минути, и 1 народен представител, нечленуван в парламентарна група – в рамките на 2 минути.
3. Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при условията по т. 2 – по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент в рамките на 5 минути и 1 независим член на Европейския парламент от Република България – в рамките на 2 минути.
4. Отговори на въпроси, поставени в изказванията по т. 2 и 3 от членове на Министерския съвет – в рамките на по 10 минути всеки.
5. По доклада не се взема решение.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 11 юли 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“
Колеги, във Вашите пощи има пуснати книжки с отчета на Българското председателство и това, което е свършено, така че можете да се запознаете и в подробности.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа министри! Предлагам процедура по чл. 49, ал. 2 от нашия правилник за допуска в залата на госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването, Деница Савчева – заместник-министър на образованието и науката, Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, както и евродепутатите: Емил Радев, Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Георги Пирински и Искра Михайлова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 180, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Велчев, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Вицепремиер, господа вицепремиери, дами и господа министри! Колеги, моята процедура е във връзка с чл. 51, алинеи 2 и 3 от Правилника, касаещи прякото предаване по Националната телевизия. Знаете, че петъчният контрол започва от 11,00 ч. Моето предложение е заседанието да се предава директно от 9,00 ч. по Националната телевизия. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Както е по Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 191 народни представители: за 173, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Колеги, давам думата на министър-председателя на Република България да ни запознае с Доклада за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз по време на Българското председателство.
Заповядайте, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българското председателство на Съвета на Европейския съюз приключи. Резултатите, които постигнахме, показват нашата отговорност и професионализъм, нашата ангажираност с европейската кауза и способността ни да работим за нея.
Мотото на българския парламент стана слоган на целия Европейски съюз в изминалите шест месеца. „Съединението прави силата“ е смисълът на европейската кауза и макар че идва от историята ни, трябва да остане като основен принцип на българската политика и в бъдеще.
Това беше първото Председателство за нашата страна след приемането ни в Европейския съюз. То беше изпитание за европейската ни идентичност. Ние показахме, че България може да работи убедително като европейска държава, да разбира същността на европейските приоритети и да прояви умението да работи пълноценно за тяхното постигане.
Затова искам да благодаря на всички министри и експерти от администрацията в София, както и на тези, които работиха в Брюксел. Всички те бяха изцяло ангажирани и отдадени на отговорната мисия в работните групи и формати, в организирането на събитията, така както и в реализирането на заложените политики и законодателните досиета.
Нека припомня фактите: започнахме със 105 отворени законодателни досиета на 1 януари тази година, и то преждевременно, защото знаете, че преди нас трябваше да е Великобритания – с шест месеца по-рано се издърпа Председателството.
Впоследствие Европейската комисия представи още 30 нови предложения, по които ние работихме.
Равносметката е:
- 46 постигнати споразумения с Европейския парламент;
- 39 законодателни досиета, по които сме обединили позициите на всички 28 държави членки в Съвета, за да може да започнат преговори с Европейския парламент;
- 58 заключения на Съвета;
- 1 заключение на Председателството;
- 6 препоръки на Съвета;
- 17 доклада за напредъка, от които 5 доклада на Председателството.
Ще се спра само на някои от ключовите постижения, защото 10 минути не стигат за подробно изложение на всичко, което беше свършено за тези шест месеца.
Българското председателство осигури плавен и навременен старт на преговорния процес по следващата Многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. Ние организирахме задълбочен обмен на мнения между държавите членки и всички заинтересовани страни преди публикуването на законодателното предложение на Комисията.
В резултат, водейки се и от Вашето решение от 1 декември миналата година, в новия бюджет бе гарантирано запазване на успешните политики на Съюза като Кохезионната и Общата селскостопанска политика. Заедно с това вече има и нови предложения за отделни бюджети за цифровизация и отбрана, които ще водят до икономически растеж и създаване на качествени работни места.
Веднага след представянето на предложенията на Европейската комисия на 2 май, с цел да постигнем максимален напредък, започнахме обсъждането по същество в работните групи.
Работата по инициативите за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз бе сред основните приоритети на Българското председателство. В резултат на целенасочените усилия и на база на разработен компромис от Председателството бяха преодолени различията между държавите членки и бе постигнат дългоочакваният „общ подход“ по Банковия пакет от законодателни предложения, който представлява ключова стъпка към завършването на Банковия съюз.
Българското председателство постави силен акцент върху прехода към кръгова икономика и екоиновациите, насочени към ефективното използване на ресурсите и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето на гражданите.
Поставянето на проблемите, свързани с качеството на атмосферния въздух, за обсъждане на най-високо ниво беше признато и оценено високо не само от институциите, но и от всички държави членки.
Показателно e, че миналата седмица в Европейския парламент получихме поздравления и добра оценка от лидерката на Зелените – Ска Келер, както за постиженията ни в сферата на околната среда, така и за Западните Балкани.
Поставихме младите хора в центъра на дебата за бъдещето на Европа. Постигнахме удвояване на бюджета за новата Програма „Еразъм+“ – това са 30 млрд. евро от 2020 г. за образование и младежи.
Приехме първата Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Чрез нея ще можем по-ефективно да използваме средствата на данъкоплатците, насърчавайки иновациите и технологичното развитие и гарантирайки ключова промяна в европейската отбранителна индустрия, включително и за малките и средни предприятия.
Изграждането на Енергийния съюз е изключителен шанс както да направим икономиката на Европейския съюз по-конкурентоспособна и иновативна, така и да изпълним амбициозните си цели за борба с промените на климата.
Постигнахме решителен напредък, като успешно приключихме преговорите между Съвета и Европейския парламент по трите ключови досиета: енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и управление на Енергийния съюз.
Работихме и по Дунавската стратегия. Тя бе обсъждана на седем събития и вече има приета пътна карта. Задействана е процедура за избор на обща структура, която да управлява Дунавската стратегия.
В изпълнение на поставената политическа цел за насърчаване на конкурентоспособността Българското председателство положи максимални усилия.
Давам пример с работата по предложението за Регламент относно взаимното признаване на стоки, което ще окаже въздействие за цялостното подобряване на функционирането на единния пазар на Европейския съюз. То ще гарантира, че една стока, която се появи на пазара, например в България, ще може да се продава и в другите държави членки.
Работихме за намиране на решения, чрез които да се прекратят дискриминационните практики спрямо потребителите, които разделят Изтока и Запада в Европейския съюз.
Поставихме проблема на масата чрез Форума на високо ниво в София за двойния стандарт при храните и обсъдихме мерки как нито един европейски гражданин да не бъде третиран като второ качество потребител, защото всички сме равноправни и достойни европейци.
Българското председателство постави акцент върху цифровия единен пазар като източник на растеж и конкурентоспособност, както е посочено и в Решението на Народното събрание.
Постигнахме политическо споразумение по предложението за Директива за упълномощаване на органите по конкуренция на държавите членки да бъдат по-ефективни правоприлагащи органи и да гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар.
Успешно бяха приключени ключови етапи от обсъжданията и преговорите по приоритетни законодателни предложения, свързани с ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги и Европейската реформа в областта на авторското право.
Постигнатото споразумение ще осигури на гражданите повече достъп до аудиовизуално и медийно съдържание и едновременно с това – предпазване на децата и гражданите от вредно съдържание.
В резултат от модернизираните справедливи правила за създатели, правоносители и потребители в цифровата епоха, ще се насърчи създаването и разпространението на качествено културно и творческо производство.
В София бе приет и План за действие за дигиталното образование и уменията, който е насочен към адаптиране на училището и уменията към новите технологии, както и насърчаване на предприемаческите умения.
На колегите от БСП, които със сигурност се интересуват от социалната тема, мога да кажа следното: постигнахме напредък в ключови приоритетни области в рамките на Европейския стълб на социалните права – за равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване.
Ключово постижение за Председателството бе приключването на работата по предложението за Директива за командироването на работници в сферата на услугите.
С приемането на промените се осигуряват справедливи условия на труд за командированите работници и справедлива конкуренция между предприятията, които командироват работници, и местните предприятия.
Постигнатият „общ подход“ по Регламентите за координация на системите за социална сигурност ще продължи процесът на модернизиране на законодателството в тази област. Той ще се отнася до достъпа на икономически неактивните граждани до социално осигурителни обезщетения, обезщетения за дългосрочни грижи, за безработица и семейни обезщетения, приложимо законодателство за командировани и изпратени работници и лица, работещи в една или повече държави членки.
Постигнахме обща позиция на 28-те държави членки по Директивата за равновесие между професионалния и личния живот. Тук се включват отпуските и гъвкавите схеми на работа, както и увеличаване на възможностите за използването на отпуските по семейни причини от мъжете, за да се подпомогне участието на жените на пазара на труда.
Работихме за подобряване условията на труд за всички работници, като постигнахме „общ подход“ по Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд.
Друг ключов приоритет за нас беше и остава сигурността и охраната на външните граници на Европейския съюз. Успяхме да постигнем споразумение с Европейския парламент по три регламента, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество, граничните проверки и връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Те ще доведат до укрепване на Шенгенската информационна система и повишаване оперативната съвместимост на информационните системи на Европейския съюз.
Председателството надхвърли заложената цел по Акта за киберсигурността, постигайки „общ подход“ по предложението за Регламент, който ще допринесе гражданите и бизнесът да се чувстват по-сигурни и защитени и в интернет пространството.
По реформата на Дъблин инвестирахме много усилия. Като начало сменихме подхода за работа и започнахме почти отначало. Постигнахме съгласие между държавите членки на работно ниво по основните проблемни теми.
Нашият проект беше предложение за цялостен механизъм за действие при различни нива на интензивност на миграционния натиск към Европа. Напреднахме много, но времето не достигна, за да постигнем консенсус между всички държави. Но свършеното беше оценено по заслуги и в заключенията на последния Съвет се посочва, че българското предложение трябва да се използва като основа в процеса за търсене на консенсусно решение. В края на нашето Председателство можем да покажем, че четири от шест отворени досиета вече са на финалната права.
Темата за миграцията и охраната на външните граници на Европейския съюз остава трудна и все още е във фокуса на политическите дебати в Европейския съюз. На базата на опита ни в отношенията с Турция и другите ни съседни държави успяхме да обединим нашите европейски партньори за продължаване на диалога с Турция.
Затова беше срещата във Варна, на която бе възстановен диалогът между институциите на Европейския съюз и Турция и беше препотвърден ангажиментът за предоставянето на допълнителни 3 млрд. евро за Механизма на Европейския съюз за бежанците в Турция.
Европейският съвет потвърди, че Турция остава ключов партньор на Съюза и ще продължи сътрудничеството в сфери, като миграцията и борбата с тероризма, енергетиката, транспорт, икономика и търговия. Това е резултат, който намали напрежението в отношенията между партньорите и се явява ключов за общата европейска сигурност.
Като знаково постижение на нашето Председателство мога да определя поставянето на фокуса на усилията ни европейската перспектива и свързаността на страните от Западните Балкани. Тази тема веднага бе призната като обща европейска отговорност и усилията ни бяха подкрепяни от всички.
Ние като Председателство разширихме и изведохме извън деликатния политически контекст на разширяването темата на Западните Балкани. Нашата визия e, че интегрирането на държавите чрез по-добра инфраструктурна, енергийна, дигитална свързаност може да гарантира тяхната готовност да бъдат приети в европейското семейство. И работихме в тази посока – проекти, финансиране, съгласуваност между държавите и партньорите – банки. Днес имаме план, в който са разписани стъпките за реализирането на проектите.
На среща в София през месец май тази година се договорихме да бъдат осигурени допълнителни средства за свързаност – 11 транспортни проекта, за цифрова програма на Балканите, за Енергийна свързаност, за младежите чрез „Еразъм+“, като веднага бяха подписани и първите споразумения.
Успоредно с това ние показахме както на европейските ни партньори, така и нашите приятели от Западните Балкани, че решаването на натрупаните проблеми и противоречия трябва да се постига чрез диалог и при намиране на приемливи компромиси. Дадохме пример с подписването на Споразумението между България и Република Македония преди година. Днес имаме резултат от преговорите между Гърция и Република Македония, а от вчера и официална покана на НАТО към Македония за присъединяване към Пакта.
Другата голяма стъпка беше в края на юни, когато Съветът взе решение кога да започнат преговори за присъединяване с Република Македония и Албания.
Всички тези резултати не са част от пиар кампания. Те са политическа реалност, която променя политическото развитие на региона и Европа.
България успя с волята и убедеността, изразявани от всички министри и експерти на различни нива, да си партнира с държавите от Западните Балкани, да ги интегрира в дискусиите и да предлага решения. Този стил на работа бе оценен и признат като работещ политически модел и от останалите държави.
Признание за нашите усилия бе и поканата за участие на Срещата на върха на Берлинския процес в Лондон. Ние не сме член на тази инициатива, но бяхме там заради постигнатото от нас по европейската перспектива на Западните Балкани в рамките на Председателството ни.
Нашата работа не приключва сега. Тя продължава и по време на Австрийското председателство, което има три основни приоритета в своята програма. По същество те са продължение на приоритетите на Българското председателство.
Ние ги приветстваме, защото така можем заедно да постигнем приемственост и устойчиви резултати. Това са:
- сигурност и борба срещу незаконната миграция;
- осигуряване на просперитет и конкурентоспособност чрез цифровизация;
- стабилност в съседните райони на Европа – европейска перспектива за Западните Балкани/ Югоизточна Европа.
Надяваме се в рамките на следващите шест месеца да доведем до успешни резултати тези досиета, по които вече отбелязахме напредък.
Използвам възможността да благодаря на българския парламент за добрата работа и сътрудничеството по време на Българското председателство.
И шестте събития от парламентарното измерение допринесоха за напредъка по заложените в програмата приоритети.
Уважаеми дами и господа, обръщам се към Вас с призив да не изпускаме историческия шанс, който имахме, да се докажем и утвърдим изграденото доверие към България във всичките ни европейски партньори, съседните ни държави и техните граждани да продължи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Малко просрочихте времето, но мисля, че на всички беше интересно. Колегите не протестираха.
Колеги, преминаваме към втора точка от Процедурните правила, които приехме в сряда: изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по 1 представител в рамките на 10 минути, и 1 народен представител, нечленуващ в парламентарна група – в рамките на 2 минути.
Имате думата за изказвания, заповядайте.
Не сме записали поредност на партиите. Всяка една парламентарна група може да вземе думата, когато реши. Работим по правила.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа министри и колеги! Преди седем месеца в тази зала и в този състав приехме документ на парламента, който в парламентарната република има най-висша сила – това е решението на парламента, с което одобрихме Програмата за Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз. В днешната оценка ще се придържаме стриктно към този документ, към записаното в него, задачите, които си поставихме, и резултата от тяхното изпълнение или съответно - неизпълнение.
Оценяваме Председателството като много добра форма и организация, но със слабо политическо съдържание и резултати. Искаме и ние да благодарим на администрацията, на дипломацията, на всички онези, които макар и зад камерите с ежедневния си труд направиха възможна добрата организация на провеждането на Българското председателство. А по същество и настина абсолютно конкретно с факти и изводи – единствено по документа, приет от Народното събрание.
Уважаеми колеги, заложихме в този документ, ако си спомняте, три ключови думи за Българското председателство: консенсус, конкурентоспособност и кохезия и сложихме девиз „Съединението прави силата“.
Консенсус или съгласие, за съжаление, по време и след Българското председателство – Европа е по-разделена отвсякога. Не само се задълбочиха стари различия, но се отвориха нови разломи и то по ключови въпроси за бъдещето на Европейския съюз и на България, а това е въпросът за миграцията, въпросът за бюджета за бъдещия програмен период и така нататък.
Европа се раздели на различни групи – Източна срещу Западна, Вишеградската четворка срещу големите, периферни държави срещу центъра, и по различни въпроси. Българското председателство не можа да лидира този процес, да потърси обединение и консенсус, с което го натоварихме. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За съжаление, ние трябва да гледаме измеренията в България на тези процеси. Тук се даде най-ярък пример как не се прави. Българският премиер и българското правителство не можаха да осигурят консенсуса на българските институции.
Уважаеми колеги, в този документ, който Вие сте гласували, пише, че българският парламент трябва да се ангажира не само с парламентарното измерение, а преди всеки Съвет министър-председателят да идва и в парламента да представя приоритетите. Такова нещо не се случи.
Българският парламент остана настрана от процеса. Ние дадохме пример как трябва да се прави обратно. Единственото заседание на КОСАК, на което Кристиан Вигенин е председател, събра на едно място изпълнителна, законодателна и съдебна власт (шум, възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ), и президентска власт.
В България изолирахме президентската институция (реплики от ГЕРБ), не казвам президента Радев. Президентът Радев се опита…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да запазим тишина.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …да компенсира онова, което българското правителство не направи – Дунавска стратегия например. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие не пропуснахте да го охулите дори и за това, казвайки, че Дунавската стратегия не е приоритет. Уважаеми колеги, Вие сте забравили какъв документ сте подписали. В този документ на парламента пише, че Дунавската стратегия е приоритет.
Вие не успяхте да приобщите съдебната власт – там, където се говореше за корупция и за трансгранична престъпност, Вие не успяхте да приобщите неправителствения сектор – имахте Съвет на мъдреците за Председателството. Членовете на този съвет се оплакаха, че никой за нищо не ги пита и вика. Стигнахте до там, че коалиционен партньор в правителството и председател на партия от управляващото мнозинство да се оплаче публично, че не е канен на събитията на правителството. Това не е съгласие.
Вие не успяхте да мобилизирате национална енергия, Вие не успяхте да мобилизирате Европредседателството като кауза, резултат от това ще бъде увеличаващ се евроскептицизъм само след няколко месеца.
Конкурентоспособност – вторият ни приоритет, по документа единствено се движа. По време на Българското председателство европейската икономика получи сериозен удар в областта на конкурентоспособността. (Викове от ГЕРБ и ОП: „Еее!“) Говоря за наложените мита от Съединените американски щати (силен шум, смях и реплики от ГЕРБ и ОП) за производството на стомана и алуминий.
Уважаеми колеги, тази търговска война и спорове между Европа и Съединените американски щати ще намали по думите на европейски експерти и лидери конкурентоспособността на европейската икономика, а оттам и на българската икономика.
Не само на европейско равнище конкурентоспособността на икономиката ни и на Европа е заплашена! Такава е и за България.
Уважаеми колеги, колкото и да отричате, че бъдещият бюджет на Европейския съюз предвижда намаляване на средствата по кохезиите и селскостопанска политика, това поне на този етап е факт. Позовавам се на изказване на председателя на Комитета на регионите Алберт, на Европейската сметна палата от онзи ден, който казва, че ударът по кохезионната и селскостопанската политика ще се отрази тежко на неравенствата между държавите в Европейския съюз, и по-точно какво казват те? – „Политиката по сближаване и подкопаването на политиката по сближаване излага на риск бъдещето на Европа“. По този проблем Вишеградската четворка прие специална декларация, като едни отговорни – не само национални, но и европейски държавници. Поканиха господин Борисов да се присъедини към тази декларация, България е отказала с аргумента, че като председател не трябва да заема позиция и трябва да пази неутралитет.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Много ясно!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така ли се пази европейски и български национален интерес, питаме ние, които без никакво колебание се присъединихме към тази декларация след среща в Словакия с лидери на партии от Вишеградската четворка?
Уважаеми колеги, селскостопанска политика, конкурентоспособност. Господин Борисов, сигурно знаете, че днес има национален протест на българските земеделски производители.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Неслучайно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искам да отговорите на въпроса: при тази разнопосочна информация за бъдещето на селскостопанската политика на Европа как защитихте българския национален интерес и да отговорите на всички тези хора, които днес са навън, в бъдещия бюджет какви и колко средства ще получи България и как това ще се отрази на българската конкурентоспособност? Защото пореден удар върху българското селско стопанство означава свиване на нашата конкурентоспособност, означава външни стоки, означава второ качество на страните, срещу което уж се обявихте по време на това Председателство.
Трето, в документа, който ние сме приели – отбрана, сигурност и миграция, и по-точно: постигане на съгласие от Българското председателство и приемане на ревизиран Дъблински регламент за миграция. Никакъв резултат по този въпрос. Обратно – задълбочаване на проблемите и конфликтите!
Защо не успяхте да постигнете напредък по ревизия на Дъблинския регламент? Нещо повече, кое Ви накара да произнесете онова изречение: „Ние не пазим добре европейската външна граница и пропуснахме 60 хиляди емигранти към Европа.“? Вместо да поискате категорично промяна на Дъблинския регламент и невръщане на тези емигранти в България, както този Дъблински регламент предвижда, Вие произнесохте в Брюксел изречението: „Ние не пазим добре европейската граница и пропуснахме 60 хиляди емигранти.“
Е, как искате да Ви приемат в Шенген, да ни приемат в Шенген при такова признание на най-висше равнище? Вие не изпълнихте задачата, поставена от българския парламент – да ревизирате Дъблинския регламент.
Отбрана. Записали сме, уважаеми колеги, и сме възложили на правителството активна роля на България в усилията за задълбочаване на сътрудничество, развитие на ефективна обща политика в областта на отбраната с цел повишаване сигурността на Европейския съюз. Резултатът какъв е? Девет европейски държави се обявиха за нов военен съюз за военна интервенция. Без България! Никой не ни е питал, ама и никой не си е казал и мнението. (Сочи към министър-председателя.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква интервенция, бе!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Председателят на Европейския съюз, лидерът в този период, не е казал своето мнение по този въпрос и не е поканен в това семейство на тези нови девет европейски държави, на нов съюз, който те правят. Това ли Ви е общата отбранителна политика на Европа?
Европейски социален модел. Приоритет на Българското председателство – образование, младеж и култура. И тук сме възложили Председателството да постигне справедливи условия на труд и социална закрила. Какво не се свърши по този въпрос? Къде са мерките за преодоляване на неравенството? (Реплики: „Времето!“ Реплика на народния представител Драгомир Стойнев към председателя Цвета Караянчева: „Не си позволявайте!“)
Засилване на координацията по въпросите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не ме заплашвайте, господин Стойнев!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …на здравната помощ.
Уважаеми колеги, точно по Председателството избухна скандалът, че България не си плаща на другите европейски здравни каси лечението на български граждани и хората, болни от белодробни заболявания, излязоха на протест. Това ли беше задълбочаването на сътрудничеството в здравната помощ?
Поздравяваме българското правителство и Европа и лидерите на Европа, че постигнаха увеличаване на средствата и напредък по Програма „Еразъм +“. Това е добре за младите европейци, за тяхното образование, за тяхното обучение и култура. Затова ние оценяваме високо този резултат, господин Борисов! За съжаление, той беше абсолютно елиминиран от Младежката среща в България, която беше тежък шамар по България, която завърши с изречението: „Това, което се случи в София, заличи усилията на поколения млади европейци преди Вас.“ Тази оценка дадоха европейците за нас. (Шум и реплики.)
Разширяване и регионално сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Председател! Госпожо Председател и колеги…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова, реагират, понеже времето напредна. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбрах. Моля Ви! (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, мисля, че оценявате диалогичността ми. Просто предупреждавам госпожа Нинова. Моля Ви за тишина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Председателството беше изключително важно. С голямо търпение изслушахме министър-председателя, не го прекъснахме, въпреки прехвърлянето на времето. (Реплики и викове от ГЕРБ: „Еее!“) Моля да не се проявява дребнавост точно днес – сигурно скоро няма да имаме такъв повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, госпожо Нинова! (Шум.) Продължете!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви за разбирането.
Разширяване и регионално сътрудничество. Напълно подкрепяме усилията на българското правителство, на България и на българския премиер да поставят Западните Балкани в центъра на вниманието на Европа и да работим заедно за разширяването на Европа към нашия регион – свързаност и бъдещо развитие заедно.
Но, уважаеми колеги, в нашия документ сме записали: приемане на финален документ на Срещата на върха в София за Западните Балкани с политическа воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани, и чуйте – с пътна карта с конкретни инициативи и ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията на това. Този ангажимент не е изпълнен от българското правителство. Срещата в София даже е отстъпление от Срещата в Солун, защото „приобщаване и присъединяване“ отпаднаха, дори конкретно като думи, а това беше отложено в бъдещ несигурен период. (Реплики от ОП.)
Трябва да отчетем ненаправеното по темата „Черноморски регион“ и Дунавска стратегия, за която вече говорих. Нищо по тази тема! Единствено усилията на президента Радев (силен шум и възгласи от ГЕРБ и ОП: „Еее!“), заслужава да получи поздравления. (Силно оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
И сега, колеги, няма да бъде пълна оценката, ако не видим какво се случваше в България през това време…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Нинова, вече! (Реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …къде беше съгласието и как България се включи в това председателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте вече, госпожо Нинова. (Реплики от „БСП за България“.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Председателството започна с шесторно убийство и завърши с убийство на затворник! (Викове от ГЕРБ и ОП: „Еее!“)
По време на Председателството бяха направени 72 протеста в цялата страна: от лекари, учители, пожарникари, земеделци, зелени, „за Белене“, „против Белене“, „за Камара“, „против Автомобилна камара“ и така нататък. (Реплики: „Времето, времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Хиляди, десетки и стотици хиляди българи излязоха по улиците по време на Председателството. (Реплики от ОП.) Такова нещо не е имало в най-новата история на България. По време на това Председателство управлението излъчваше несигурност, Патриоти обвиняваха Патриоти помежду си в лобизъм (реплики)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Патриоти обвиняваха ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предупреждавам Ви последно…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …че имат министри, които подкрепят проституция и трафик на наркотици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …да приключите изказването си. (Силен шум и реплики. Викове: „Времето, времето!“)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде стига!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ГЕРБ обвиняваха ГЕРБ за Скрипал (шум и реплики), за това, че Русия… (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прощавайте! Госпожо Нинова, само за момент! (Реплики.) Госпожо Нинова, може ли за момент само! Приключвайте, достатъчно време Ви дадох като резерв. Моля, ориентирайте се към заключението.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Като заключение: Председателството не можа да мобилизира енергията на българския народ. То беше превърнато в еднопартийно мероприятие за личен рейтинг на един човек. Правителството по това време излъчваше нестабилност на управляващата коалиция. Държавата излъчваше несигурност за хората и масово недоволство. Знам, че ще кажете, че правим тази оценка, защото БСП Ви завижда. (Смях, силен шум, ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Сигурно тези стотици хиляди българи, които бяха по улиците на България за протести, и те Ви завиждат! Сигурно онези Ваши коалиционни партньори, които Ви критикуваха, и те Ви завиждат!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това ли е завършването?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето защо молим за обективна оценка и предлагаме такава – без политически страсти и без емоции! (Силен шум, викове: „Времето, времето!“) Защото това Председателство беше голяма възможност за Европа и за България. Тази възможност беше пропусната. Това Председателство не отговори какво е бъдещето на Европа. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И какво е мястото на България в това бъдеще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Пропиляхте възможности и си вземете поуките от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова! Благодаря Ви.
(Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Само да кажа, че господин премиерът говори 15 минути, на госпожа Нинова и на опозицията дадох 16 минути и 4 секунди. (Шум от ОП.)
Други изказвания, колеги?
Госпожо Грозданова, заповядайте за изказване.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз оценявам възможността да говоря от името на парламентарната група и се надявам, че ще имате търпението да ме чуете след изказването на госпожа Нинова.
Първо, господин Борисов, искам да Ви благодаря за Отчета на резултатите от първото Българско председателство. Няма институция на Европейския съюз, която да не дава висока оценка за Председателството. Постигнатото е признато и от европейските политически семейства. Редно е днес и ние, народните представители, да дадем заслужената оценка на българското правителство за свършеното през последните шест месеца.
От групата на ГЕРБ намираме, че Българското председателство успя да се справи с основното предизвикателство, през което се изправя всяка държава – председател на Съвета на Европейския съюз, а именно да бъде коректен посредник, партньор и балансьор в проведените дебати за постигане на целите по приоритетите от Програмата на Триото.
Усилията на правителството и на парламентарното измерение бяха насочени към консолидиране на Европейския съюз около общите действия по приоритетните политики. Българското председателство успя да постави основен акцент и да върне вниманието върху интеграцията на страните от Западните Балкани в Съюза. В този контекст разширяването на Европейския съюз остава ключова политика и това е едно от политически важните решения по време на този период. Вярвам, че постигнатата към момента подкрепа за страните от Западните Балканите, макар и в дългосрочна перспектива, ще бъде запазено от Австрийското председателство, като остане високо в дневния ред на Европейския съюз до постигането на крайната цел – пълноправно членство. България даде нов импулс на този процес и следва да остане ключова движеща сила до неговото финализиране.
Уверена съм, че усилията, положени от българското правителство, ще продължат до постигане на трайно съгласие от всички държави членки за разбирането, че европейската перспектива на Западните Балкани е инвестиция в мира, сигурността и стабилността на Европа. Положително е, че Срещата на върха в София от 17 май 2018 г. няма да остане изолирано събитие. Основните послания от нея бяха разгледани и на Лондонската среща в рамките на Берлинския процес по-рано тази седмица. Следващите ротационни председателства на Съвета също заявиха готовност да работят за засилване на връзките и сътрудничеството със Западните Балкани, а през 2020 г. по време на своето Председателство Хърватия ще организира следващата среща на върха.
С цялостната си дейност България неизменно допринася за развитието на добросъседските отношения в регионалното сътрудничество, които имат ключова роля за процеса на разширяване. Българското председателство категорично изигра положителна роля за процеса на постигане на договореност между Гърция и Македония за името, в резултат на което преди два дни Македония получи покана за членство в НАТО.
Не бива да забравяме, че немалка част от затворените досиета са по чувствителни въпроси, които пряко се отнасят до законодателството в различни сфери и вътрешните политики на държавите членки. Постижение е Споразумението по Директивата за командированите работници, чрез което се намалява възможността за социален дъмпинг. Когато говорим за политики за младите, е важно да отбележим, че по време на Българското председателство бе постигнато Споразумение за правната рамка на Европейския корпус за солидарност. Той предоставя възможност за доброволческа дейност, стажове, работни места и Европейският съюз ще отдели над 1,5 млрд. евро за него до 2027 г.
Продължават усилията на правителствата и европейските институции за съвместни действия за договаряне и приемане на ефективно законодателство в сферата на управлението на миграционните процеси и реформата в областта на убежището. В рамките на Българското председателство беше постигнат значителен напредък в тази посока, което беше специално отбелязано в заключенията на Европейския съвет от юни тази година.
Завършването на реформата в областта на убежището остава без алтернатива и намирането на компромисно решение е от ключово значение.
Защитата на външната граница на Европейския съюз остава дългосрочен приоритет на Съюза в контекста на предотвратяването на незаконната миграция и трафика на хора.
Единственият начин за опазване на външната граница е Съюзът да бъде единен в решенията по този въпрос и да не забравя нуждата от подкрепа за държавите на първа линия.
Важна част от политическия диалог за бъдещето на Европа остават въпросите за Многогодишната финансова рамка през следващия период – до 2027 г. Предложеният от Комисията бюджет в началото на месец май, вече на Европейския съюз – 2027, донесе и значителни структурни промени с намаляване на средствата за някои от традиционните политики – кохезионна и селскостопанска. Спокойно можем да определим кохезионната политика като основен инструмент на финансовата солидарност в Европа. Затова продължава важният дебат за осъвременяването на политиката за сближаване и общата селскостопанска политика, за да се гарантира, че с по-малко ресурс ще могат да бъдат запазени постигнатите резултати. Разбира се, това е неизбежно при необходимостта за финансиране на очертаните нови приоритети като увеличаване на бюджета за чуждестранната помощ и много повече средства за отбрана.
Предвид усложнената среда за сигурност, Съюзът предприе съвместни действия за изграждане на ефективна отбранителна политика. Учреденият Европейски фонд за отбрана и основаване на постоянното структурирано сътрудничество през 2017 г. – по време на Естонското председателство, поставиха рамката за активно взаимодействие в сферата на отбраната между страните членки. Постоянното структурирано сътрудничество предоставя възможности, които може само да имат добавена стойност за общата отбранителна политика, успоредно с участието в НАТО. Европа има нужда от Европейския съюз, който да има водеща роля. От особена важност е целите, които си поставяме, да бъдат съпоставими със средствата, с които разполагаме, особено в областта на общата външна политика и политиката за сигурност.
Няма как да не кажа няколко думи и за парламентарното измерение. С решението на Народното събрание, за което госпожа Нинова говори и приехме през месец декември миналата година, като парламентаристи успяхме да изразим своето единство за изработване на окончателната Програма на България, дадохме ясна подкрепа на нашето правителство да намира в максимална степен баланса между общия европейски интерес и националния интерес.
Съществена роля за успешното първо Българско председателство на Съвета на Европейския съюз имаха и събитията от парламентарното измерение. Българският парламент беше домакин на важни срещи – платформа на сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент. Ние сме тези, които сме представители на гражданите, затова го подчертавам. Неоспорим факт е, че конференциите на националните парламенти и Европейския парламент бяха проведени в дух на разбирателство и сътрудничество между всички политически сили въпреки това, което слушахме досега.
По време на Интерпарламентарната конференция по обща външна политика и политика за сигурност и отбрана имахме възможност с колегите от комисиите по външна политика на националните парламенти, и на комисиите по отбрана, и от Европейския парламент да засегнем основните теми по регионалното сътрудничество в Европа. Тук, госпожо Нинова, има и финален документ. Това е вторият финален документ след Срещата на върха в София през месец май, в който е засегната Дунавската стратегия и беше приоритетна тема на тази конференция. Искам да кажа, че президентът Радев беше поканен да участва и да открие тази конференция, защото това е неговата експертиза – темата за отбраната, но той нямаше възможност да дойде. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Приетият заключителен документ, както казах, от председателите на комисиите по външна политика и отбрана в крайна сметка отразява постигнат консенсус, който много трудно се постига между всички държави членки. Успяхме, защото работихме открито и в постоянен диалог както с националните парламенти, така и с Европейския парламент, и показахме експертиза и умение за водене на преговори.
Убедена съм, че първото Българско председателство допринесе не само за утвърждаване на страната ни като партньор между държавите в Европейския съюз, но и като държава с водеща роля за взимането на решения за прилагане на политиките на Европейския съюз и фактор за стабилност на Балканите.
България успя да бъде отличен председател на Съвета на Европейския съюз в атмосферата на множество глобални икономически и геополитически предизвикателства за Съюза. Най-важното е, че въпреки политическия дискомфорт, който Вие, колеги отляво, се опитахте да създадете за управлението и в началото, и в края на Председателството, правителството работи активно и убедително за обединена и сигурна Европа. Въпреки че Ви беше дадена възможност да участвате най-активно в провеждането на Председателството чрез Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове, Вие не спряхте с критиките през последните шест месеца и в крайна сметка не предложихте конкретни алтернативи.
Твърдя, че първото Българско председателство премина при пълна прозрачност и информираност на гражданите. Бих искала да отправя специална благодарност към всички, които работиха – и от администрацията, и всички доброволци работиха наистина много. Убедена съм, че Председателството беше полезно за всички и всички събития, засягащи различни области и политики на Съюза, преминаха основно през призмата на дебата за бъдещето на Европа, който ще продължи. България се справи отлично с тази отговорна задача да бъде посланик на Европа на международната сцена, за което още веднъж благодаря на правителството. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Госпожо Председател, господин Министър-председател, дами и господа министри, колеги! Щях да кажа „и господин Президент“, но ложата срещу мен е празна. Това не е добре, това не е държавнически ход, независимо от отношенията и тенденциозността, с която държавен глава оценява нашето Председателство – защото аз четох неговия критичен анализ, той трябваше да бъде тук.
Но на темата. Смятах, че сме излезли от тресавището на българския типичен мазохизъм, но, уви, не е така. Нашето Председателство е процедура, дами и господа народни представители, всеки от нас го знае. То не е приказка с хепи енд – с щастлив край. От това Председателство не можеше и не трябва днес да се искат невъзможни, нереализуеми неща: да постигаме нещо за нашата страна. Ами, това е априори азбучно забранено. Не може като председателстващ да изискваш нещо за собствената си страна, това го знаят всички. Не може да поставяш въпроси, които са в твоя изгода или засягат интересите на твоята държава. Председателството е процедура, с която ние се справихме чудесно.
Да върнем лентата. Наистина, омръзна ми да бъда прав, но преди една година бях казал следното: това Председателство ще покаже на Европа и на света, че тези партии, които бяха наричани несистемни, извън системата, неприемливи, тези партии, които бяха нападани за това, че участват в управлението, ще бъдат приети от Европа и ще се види, че в момента управляващата коалиция – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, не само работи, но показва и европейско поведение. Така ли стана? Така стана. Казах и още нещо: тези, които ще дойдат от нашите гости, ще видят, че България е прекрасна държава, българите са чудесни хора и ще си отидат с много добри впечатления от нас. Така ли стана? Така стана.
Това, което през Председателството се случи, беше наистина рутинната работа на много хора, която остана скрита за камерите. Важното е политическият извод, който можем и трябва да направим, че в това Председателство българският глас се чу. Много се говореше дали ще се чуе българският глас. Да, чу се! Чу се в една нова тоналност, която досега нямаше.
Имам предвид следното: за първи път българското правителство посочи интереса на България и каза, че този интерес е над другото, над нашето партньорство. Имам предвид темата за миграцията, имам предвид темата за ролята на България, за отношението към България, което много пъти от страна на големите държави в Европа е било пренебрежително, снизходително, малко като към по-периферна държава. Ние показахме, че не искаме да бъдем буфер и периферия на Европа. Показахме го ясно, казахме го твърдо.
Аз от години съм се молил за такъв тон в отношението с нашите партньори – дали на Запад, Изток, Север или Юг, няма значение, защото това трябва да бъде характерът на българската дипломация, на българското говорене. Този характер започна да се изгражда по време на нашето Председателство. Една скоба, само ще кажа, понеже имаше една бележка, че Патриотите нещо сме си разменяли реплики – госпожо Нинова, тези реплики си ги разменихме след края на Председателството. Изчакахме много възпитано да свърши и тогава ги разменихме. (Шум и реплики от „БСП за България“:“Еее! Браво!“)
Защото другото, което казах преди година, се потвърди, че българските националисти – патриоти, ще бъдат възприети като системна, нормална европейска партия. Нещо повече, оказа се, че българските националисти са по-добрите европейци – няма да казвам от кого. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Нещо повече, нашият пример беше приет, започнаха да ни подражават. Ето, една Австрия, на която предадохме щафетата на Председателството. Тя състави същото правителство като в България – дясноцентристка партия плюс националисти, а Ханс Кристиян Щрахе – мой дългогодишен приятел, беше наричан също като мен фашист, националист, расист, ксенофоб и така нататък, сега е част от правителството на Австрия и налага политика, която е изгодна за неговата държава, хората там го избраха.
Друга държава – Италия. Кой можеше да си помисли преди години, че в Италия ще има такова правителство, каквото има днес? Което говори за преразглеждане на отношението към Русия, към санкциите и така нататък, което заговаря с нов глас. Там основна партия е „Лигата“ – също наши дългогодишни партньори. Това значи, че в Европа нещо се променя. Дали ние го усещаме, дали сме в час, дали сме в крачка с тази промяна, ще покаже и бъдещето, защото нашият политически живот не свършва с Председателството, а напротив, започва сега.
Това, което показахме като българско самочувствие и характер, трябва да продължи и занапред. Трябва да стане ясно, че доза здрав национализъм трябва да има в поведението на всяка една държава в Европа. Обществените настроения в Европа се променят. Там все повече доминира мнението на хората, които искат Европа да не бъде отворена врата за всеки, който иска да влезе незаконно, Европа да не бъде територия или поле за експерименти на свръхкорпорации, които да я превръщат само в пазар и да искат само купувачи – потребители, а да бъде обединеният съюз на отечествата. Върви се към това и следващите избори за Европарламент догодина ще покажат много ясно обрата на общественото мнение. (Реплики.)
Ще се покаже ясно, че Европа все повече взима на въоръжение тезите, които преди това се споделяха и пропагандираха от партии като тази, която аз представлявам, партии, които бяха наричани антисистемни и как ли не – няма да припомням. Сега се оказа, че нашите тези са били прави. Не го казвам, за да се изтъквам, казвам го затова, че трябва да се вземе поука от тези, които през това време ни нападаха. Тези нападки са били отвсякъде: отляво, отдясно, от средата – отвсякъде.
Сега чувам критики към Председателството, които не са коректни. Знам, че опозицията трябва да бъде критична, нейно право, даже задължение, е да критикува властта. Но когато става дума за нашето представяне пред други държави, пред другия свят, трябва да забравим всичко помежду си. Мисля, че това е правилното държавническо поведение, а тук чухме некоректни, неправилни критики, необективни. Разбирам критиките да са обективни, но какво значи, че Европа се разделя на групи, а ние не можем да лидираме това?! Как да го лидираме? Как точно да повлияем на Вишеградската четворка или на това, че САЩ слагат мита за някои свои стоки? На това не можем да повлияем и това е ясно. Там да се търси вина в българското правителство просто е некоректно. Може да се търсят други недостатъци, има ги, за тях може да говорим и ще говорим.
Основното е, че ние показахме характер и българско самочувствие. Това е важното. Оттук нататък е важно какво ще правим. Ако България продължи да показва характер, да показва самочувствие и в тази политическа игра няма малки и големи държави… Да, ще чуя сега реплика, че не сме толкова голяма държава, че да влияем, ние може да не сме толкова голяма държава, но характерът си е характер. Знаете, че има два вида мъжки характер: истински мъжки характер и мъжки характер с пет букви. Нека да бъде първият. Нека така, както започнахме досега – да поставяме ясно нашите искания, да продължи и занапред.
Лаская се от мисълта, че аз и моите колеги от Патриотите също сме допринесли за това да има доза здрав национализъм в нашето поведение навън, да има доза характер и самочувствие – българско самочувствие, защото назад през десетилетията българският политически елит беше свикнал да бъде в наклонено положение – дали на Изток, дали на Запад, но в такова положение.
Надявам се, че това, което сега показахме, ще създаде една нова политическа прослойка от младите хора, която ще може да казва и "не" когато трябва, ще може да отстоява и българския интерес когато трябва, дори и да се противопоставя на някои нелепости, които произлизат от Брюксел. Много добре знаем, че там се произвеждат на конвейер директиви и прочие документи, които много често не са съобразени с реалния живот. Тогава трябва да го казваме на глас ясно и точно.
Сега това се случи. Срещата на върха по темата „Миграция“ мисля, че тук, в залата и от опозиция, и от управляващи няма честно мислещ политик, който да каже, че е минала неуспешно за България, защото този път ние поставихме ясно въпроса, че няма да бъдем буферна зона. Ако отстояваме това и занапред и ако то бъде подкрепено от всички партии в парламента, тогава ще има резултат за България. Ако в това вземе участие и държавният глава, който е избран пряко от народа, мисля, че ще има още по-голям ефект.
Ако обаче помежду си се нападаме и обясняваме, че правителството е лошо, а ако ние бяхме на власт, какво председателство щяхме да организираме – това върши работа само на други чужди сили и фактори, които, повярвайте ми, не обичат толкова България, колкото българите. Няма чужденец, който да обича повече България от нас самите. Затова нека ние да си имаме грижата за страната; нека, когато става дума за нея, да сме общо единни; и когато става дума за представяне пред външния свят, да казваме: забравяме всички вътрешни междуособици и заставаме заедно, за да извоюваме нещо общо.
Ще минат години, ето, някакви си 13 години, може би тогава БСП ще дойде на власт, ще осъществи новото следващо председателство, ще го направи вероятно – дай боже, още по-добро, още по-хубаво, нали затова работим – да се развиваме, да вървим напред, пожелавам го от сърце, но не трябва да сочим себе си, защото правителството на България, това сме ние. Парламентът – това сме ние, това е българският народ. Хубаво, лошо – това е положението. Не трябва да сочим себе си. Трябва да излезем най-после от подвижните пясъци на мазохизма и да започнем да се държим, както другите нации го правят. Да, помежду си вътрешнополитически може да не се обичат, но когато застанат пред чужд фактор, те са единни, защитават се и чак когато премине това изпитание, вътрешно може да се посритат по кокалчетата. Външно – пред хората – не.
Тук, в пленарната зала, днес говорим пред вътрешна и външна аудитория, правим разбор на нашето Председателство и трябва да кажем ясно: Председателството беше успешно, България се представи чудесно! Чужденците, които бяха тук през тези шест месеца, разбраха простата истина: и сме по-красиви, и сме по-добри! (Смях, оживление.) Нека да бъдем със самочувствие! Желая Ви историческо безсмъртие! Можете да го постигнете, във Ваши ръце е! Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Думата има господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости! Председателството на България приключи, започна Председателството на Австрия. По системата, въведена с Договора от Лисабон, в ролята си е поредната държава от поредната тройка. В тази връзка нищо особено не се е случило. Председателството се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца между държавите членки. Това е протоколното измерение на Председателството, едно ротационно, рутинно, нормално, протоколно политическо събитие. В исторически план обаче за България това е първото Председателство и беше важно за нас, като държава, държавни органи и институции, като граждани и нация, да се видим като отговорен посредник при изпълнението на задачите на Председателството, планиране и ръководене на заседанията на Съвета, представителство в отношенията на Съвета с другите институции на Европейския съюз.
По-същественото, разбира се, бе да видим как изпълняваме функцията на Председателството по насочване и стимулиране на работата на Съвета по законодателството на Европейския съюз; по осигуряване на приемственост в изпълнението на Програмата на Съюза; систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки; да видим и преценим на какво ниво е нашата дипломация – как бихме могли да използваме съответните инструменти, да направим важни за дневния ред на Съвета и на Европейския съюз и значимите за нашата страна въпроси, без да е необходимо ние да сме формалните вносители, за да не слушаме сега признанията, че „след Председателството вече знаем как да защитаваме интересите на България“ – цитирам министърката.
Днес чухме отчета по Програмата. С лекота се отчита организационно-техническото изпълнение с присъщата статистическа справка. Разбира се, за съществената част на събитието не сме имали и очаквания.
По техническите ангажименти на Председателството безспорно имаме успех и ние споделяме добрите оценки.
В същото време си даваме сметка, че гражданите на Европейския съюз, включително и българските граждани, очакват конкретни решения на конкретните проблеми. Всички искаме да видим, че Съюзът се грижи за общата ни сигурност, просперитет и благополучие. Искаме да видим по-малко бюрокрация и повече проактивно поведение на държавите членки. Примерът можеше да бъде даден от нас.
По един от основните приоритети – бъдещето на Европа и младите хора, икономически растеж и социално сближаване, няма с какво да се похвалим.
Дебатът за Многогодишната финансова рамка след 2020 г. на практика започна само за да се развие в следващото Председателство.
В кохезионната политика след 2020 г. има отстъпление.
Общата селскостопанска политика не присъства като тема.
Икономическият и паричен съюз – също.
Културата, като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на Европейския съюз, отсъства.
По една от приоритетните теми – трудовата мобилност, където отчитаме постигнати резултати, какво всъщност се случи със сектор „Транспорт“?
Българското председателство в началото декларира, че ще работи за функционално единство както между държавите членки, така и между европейските институции, но като че ли се забрави, че България е част от Европейския съюз и че българските граждани са част от общността на европейските граждани.
Войната между институциите в страната получи нов импулс. Разделението и противопоставянето в обществото – също. Омразата и ксенофобията достигнаха поредния връх. Демонстрира се отстъпление от евроатлантическата ориентация на страната.
В навечерието на Председателството, приемайки, че то е партийно мероприятие на управляващите, имаше призиви към опозицията за добронамерено поведение. Председателството е на България, а не на управляващата партия. Отново подчертаваме, че „Движението за права и свободи“ е опозиционна на това управление в страната, но не беше опозиция на Председателството, както и не е опозиция по нито един значим национален приоритет.
Геостратегическите интереси на България изискват евроатлантическо позициониране на Балканите и това е неизменната позиция на „Движението за права и свободи“. Само така може да се осигури траен мир в региона и в Европа.
Днес отчитаме като голям успех поставянето на темата за Западните Балкани, но нали си даваме сметка, че оставаме в периферията и далеч от ядрото на Съюза, че регионът впечатлява с вътрешно напрежение и противопоставяне?! Нямаме ясен хоризонт за Еврозоната и за Шенген, дори не успяхме да провокираме такъв дневен ред, за да покажем, че не просто имаме добра техническа и организационна подготвеност, а имаме визия плюс приоритети за развитието на Европа, региона и страната; че имаме дипломация; да покажем зрялост, решимост и отговорност.
„Движението за права и свободи“ направи необходимото България да получи подкрепата на европейските либерали по значимите за страната теми – Еврозоната и Шенген, преди европейските избори през 2019 г. За съжаление, правителството не можа да се възползва от тази подкрепа.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости! От една година правителството се фокусира върху Председателството и загърби вътрешните проблеми. Сега е време за работа, работа и пак работа.
Всичко онова, което се посочва като условие за трайно утвърждаване на мира в нашия регион и възможност за просперитет, е време да се прилага вътре в страната!
България може да се похвали с мирния преход към демокрация и запазването на мира в страната и „Движението за права и свободи“ има важен принос в исторически план за това. Това са факти и премълчаването, отричането, изопачаването им само могат да мистифицират реалното политическо време.
Нека да спрем с двойните стандарти, с популизмите и национализмите и да провеждаме отговорна държавна политика; да извършим нужните реформи без отлагане, без подмяна и палеативни мерки; да прелегитимираме евроатлантическата си ориентация, верността си към европейските ценности и силата на българския етнически модел; да се противопоставим на омразата, агресията, ксенофобията, на радикализмите и национализмите!
Демокрацията няма алтернатива, заедността няма алтернатива, междуетническата толерантност няма алтернатива! Нека това да бъде обединителната национална идея в перспективата на европейското ни развитие! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри, уважаеми гости! Абсолютно ясно е на всички и затова отвсякъде – и от Европа, и от всички нормални политически сили, се говори за висока оценка на Българското европредседателство.
Да, ние от партия „Воля“ също даваме такава оценка…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Браво!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …„Много добър“, малко над „Много добър“, няма как да е „Отличен“, защото в крайна сметка отлична оценка и съвършен може да е само Всевишният. (Смях и реплики от „БСП за България“.)
Добре се справихме със задачите, които бяхме поели, но няма да продължа с хвалбите и още веднъж ще повторя: резултатът е ясен.
Но докато Вие постигахте тези успехи на международния фронт – обръщам се към Вас, господин Министър-председател, ще отворим тема какво се случваше вътре в страната. Един от Вашите заместници направи така наречения Голям шлем с гафове в управлението на България. Ще дам само два примера, които са стряскащи, и ще Ви цитирам как ги коментират журналисти в медиите, сайтовете и непредубедени българи.
„У нас сме се нагледали на серийни безобразия, на безбройни примери за нахалство, стигащо до наглост, но за толкова дързък опит за подмяна на човешките ценности, като предложението на Каракачанов Данчо Динев да бъде удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, не си спомням“ – това казва журналистът Иво Димитров. (Шум и реплики от „БСП за България“.) „Няма как да не търсим отговор на въпроса каква може да е причината за лобирането на Каракачанов. Това само заради няколко незабравими вèчери или вечèри на яхти“… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, мисля, че се отклонявате от темата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, не се отклонявам, това е темата на Българското европредседателство и ролята й в България. (Шум и реплики.)
Та „за няколко вечèри“ на яхти на олигарси няма как да стане. Красимир Каракачанов едва ли е толкова самопожертвователен, че публично да си направи морално харакири. След такова публично почесване на егото на олигарх от мащаба на Йордан Динев или осигуряваш и внуците си до десето коляно, или до края на живота си ще страдаш при всяка промяна на времето, защото си се сецнал лошо в кръста.“ Това е единият пример от последните дни.
Вторият пример е с така наречените султанки, които замениха калинките в управлението, но султанките са от ВМРО на Красимир Каракачанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, правя Ви забележка за начина, по който се отнасяте към член от правителството.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, отнасям се много уважително. Аз го подкрепям. Даже гласувахме и Закона за горивата, за да могат хората хубаво да го усетят на гърба си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Оценката на това, което се случва, колкото и да се опитваме да го замаскираме с казуса „Султанка“, примерно Велизар Енчев е казал: „Султанка е метафора на прогнилата държава“; Валерия Велева: „Случаят крещи със своята злокобност“; Росен Босев: „Приходите на фирмата са скочили осем пъти, откакто тя е във…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, още един път Ви правя забележка. Нека да говорим по днешната тема, която разискваме. (Реплики от „БСП за България“.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Господин Борисов, пословичен е Вашият инстинкт, който Вие много добре проявявате – когато някой сгреши във Вашата партия и направи някакви шуробаджанашки схеми, много бързо се разграничавате от него. В случая със Султанка няма как да мине номерът: „Ама тя е на Каракачанов и на ВМРО“, защото в крайна сметка тя е част и от Вашия кабинет. Ние Ви призоваваме да се вслушате в своя инстинкт и максимално бързо да се разграничите и от нея.
Виждам, че Вашият пословичен инстинкт и в момента, и на това заседание работи успешно – държите максимално близко вицепремиера Каракачанов до Вас. Точно така – или пред Вас, или до Вас, но в никакъв случай зад Вас (смях и оживление в „БСП за България“ и ДПС), за да не последвате примера на бившия му коалиционен партньор Бареков.
Уважаеми господин Борисов, още веднъж – призоваваме Ви след успешното представяне на международната сцена, което продължава и към днешна дата, постоянно следим Вашите изяви, да се върнете да стъпите здраво и на българска почва, да изчистите султанките от властта, за да може наистина кабинетът да продължи да работи в интерес и на българските граждани, а и на европейските такива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
(Заместник министър-председателят Томислав Дончев иска думата.)
Ще има възможност министрите да отговорят на поставените въпроси, след като свършат евродепутатите, господин Дончев. Нека да караме по правилник, както сме го приели.
Следва изявление на Емил Радев от семейството на ЕНП и евродепутат от групата на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Няма да давам оценка на Председателството, защото тя вече беше дадена – 81% от гражданите на България смятат, че правителството се е справило много добре със задълженията си по Председателството. В пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург всички политически групи изказаха само положителни становища за това как Българското председателство е водило дневния ред на Европейския съюз през изминалите шест месеца. Във всички онези работни групи, в комисиите в Европарламента българските представители получиха отлична оценка, а имайте предвид, че като първо наше председателство, вниманието към нас беше огромно. Всички очакваха как ние ще се справим с тази нова за нас задача, която съвсем не беше рутинна и Председателството ни съвпадна с доста тежки моменти в самия Европейски съюз. Въпреки това България затвори 78 досиета, по 37 постигна общ подход, 48 формални срещи на Съвета, проведени са 163 тристранни срещи, 1523 заседания на работните групи.
В основните приоритети България показа видимост. Кохезия – увеличение с 8% на средствата за България за програмния период 2021 – 2027 г., близо 2 милиарда повече. По време на Българското председателство в сектор „Сигурност и стабилност“ – управление на границите и миграцията, системата ETIAS, системата за предварително отдаване на разрешение на граждани от трети страни, освободени от визи, модернизираната eu-LISA на Европейския съюз, беше приет Регламентът за Евроджъст. Дадохме старт и на създаването на Европейската прокуратура – особено важен орган за Европейския съюз, който ще се бори и с измамите, в скоро време може би ще му бъде възложена борбата с тероризма. Шенгенската информационна система – три регламента. Тук влиза връщането на незаконно пребиваващите граждани на трети държави, граничните проверки, както и полицейското и съдебно сътрудничество. Постигнахме общ пакет по пакета киберсигурност, включително със съгласието за изграждане на агенция за киберсигурността. Беше постигнато и споразумение по Регламента относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация, Директивата за борба с изпирането на пари по наказателен ред, контрола на паричните средства. Всичко това са начини за засилена борба срещу финансирането на тероризма и борбата с организираната престъпност.
Българското председателство допринесе много и за функциониране на единния цифров пазар. От наследени 13 законодателни акта, 9 от тези досиета вече са закрити.
Българското председателство постигна и един от най-големите успехи след нелек дебат в социалното измерение с постигнатото споразумение за командированите работници.
Всичко това е успех не само на българското правителство, всичко това е успех на България и аз много се радвам, че ние в Европейския парламент успяхме да намерим консенсус между всички политически семейства и заедно с моите колеги успяхме да намерим единен подход по важни за България проблеми като Шенген, като пакета мобилност, като Директивата за командированите работници. Именно когато бяхме обединени, ние успяхме. Успяхме наистина да помогнем на българското правителство да се справи с тези сериозни проблеми по време на Българското председателство. България за пореден път по време на Председателството имаше уверението от Европарламента, от Европейската комисия, че стои зад нас за приемането ни и пълноправното ни членство в Шенген. Разбира се, оттук нататък Председателството беше ясен стимул да се поставят тези въпроси. Неглижирането от страна на опозицията вляво на всички тези постижения и обвиненията, че едва ли не само за повечето паднали градушки по време на Председателството не бяхме обвинени, мисля, че не отразяват реалната ситуация. България постигна много. България беше медиатор. България за пореден път показа, че може да води успешно европейския дневен ред. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Давам думата на господин Пирински – евродепутат от парламентарната група на „БСП за България“.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми гости! Някъде към третия месец на Българското председателство, към средата на мандата и към мен, и към други колеги от другите политически групи започнаха да зачестяват въпросите на нашите колеги от другите държави членки – израз на позитивна оценка, на впечатляване от начина, по който се провежда Българското председателство, от компетентността, способността за водене на заседания на най-различно равнище от българските председатели, нещо, което е далеч от чисто техническа функция. Тези изрази на признателност бяха смесени с израз на известна почуда: как така пък от българска страна, Българско председателство с впечатляваща компетентност? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Оттук възникват два въпроса. Първо, защо е това учудване? И, второ, достатъчна ли е статистиката за закрити досиета за една положителна оценка?
Истината е, че образът на България съвсем не е позитивен и в Европейския парламент. Тегне над образа на България съмнението за много ширеща се корупция, за неовладяна престъпност, за неефективност на държавните институции. Впрочем с подобни много масирани информации в продължение на месеци депутатите бяха захранвани от един седмичник, списван на английски език, придружен с безплатни приложения, с ужасяващи информации за всевъзможни безобразия в управлението на страната, на фона на които един-единствен гражданин изпъква с пълната си непричастност към подобни явления, а именно господин Делян Пеевски.
Въпросът за корупцията възникна и при отчета на господин Борисов в пленарна зала в Страсбург, където беше поставен от същата депутатка от Зелените, която той увери, че с новия орган вече и този въпрос, както той се изрази, ще бъде решен. Дано, но и дали?
Вторият въпрос е свързан в крайна сметка с политическата оценка на нашето Председателство. В декларацията на Народното събрание от 1 декември миналата година, която беше спомената тук, първият акцент, първият уводен текст заявява, че Народното събрание изразява своята увереност, че първото Българско председателство дава много сериозна възможност Република България да повлияе на дневния ред на Европейския съюз в отговор на очакванията на гражданите – забележете за какво – за сигурност, солидарност, обединеност и социална справедливост. Тук, струва ми се, е и основната слабост, ако щете и пропуск, на тази възможност.
Както прозвуча и в изказването на госпожа Грозданова, Българското председателство се съгласи с тезата, че тъй като има нови изисквания в отбрана, сигурност, естествено е фондовете в досегашните основни политики – кохезионната и селскостопанската, да бъдат съкратени. Това е дълбоко спорна, неприета от нас в Групата на социалистите и демократите, теза. Ние твърдим обратното – новите предизвикателства искат нови средства.
И в тази връзка е въпросът ми към господин Борисов, който в началото на своето изявление днес заяви, че Българското председателство е защитило и е гарантирало основните политики, а именно кохезионната и селскостопанската, макар и предварителните данни за многогодишната рамка да сочат, че кохезионната политика като цяло се намалява с 10%, с 45% се съкращават средствата в Кохезионния фонд, 27% по-малко средства за морско дело и рибарство, над 10% съкратени средства за Европейския социален фонд.
Преди месец господин Дончев тук – в заседание в Народното събрание, сподели, че Европейският съюз навлиза в новата многогодишна рамка без ясни цели, без приета стратегия, без очевидно премислен план. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последна дума.
Тази оценка се повтаря и се потвърждава от това мнение на Европейската сметна палата преди няколко дни, която призовава Европейския съюз в тези месеци, които предстоят, да направи, на първо място, именно това – да изработи ясни цели, да ги дефинира, да дефинира допусканията във финансовата рамка в изпълнение на тези цели и тогава да пристъпи към приемането й.
Българското председателство пропусна тази, струва ми се, златна възможност не просто да осигурява гладко протичане, а да влияе, да постави на дневния ред на Европейския съюз централния въпрос – как се преодоляват разломите, все по-задълбочаващи се в Европа, как се постига друго качество на европейската интеграция, а именно преди всичко като социална, каквато е необходима на гражданите, и която може да гарантира и сигурността на Съюза и неговото бъдеще в крайна сметка. За мен отговорът не е в национализма, а в суверенната демокрация. Вчера беше годишнината на българската Конституция, тя говори за България като парламентарна република, тя почива на народния суверенитет, нека него да укрепваме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Пирински.
За изказване госпожа Искра Михайлова – евродепутат от „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми гости, дами и господа! Преди всичко, позволете ми да кажа, че за мен е чест да говоря от трибуната на българското Народно събрание.
Второ, да кажа, че темата, която обсъждаме днес, е от изключително значение както за България, така и за Европейския съюз. Това ми дава възможност да говоря и като представител на Групата на либералите в Европейския парламент, и като представител на „Движението за права и свободи“, като член на Групата на либералите в Европейската либерална партия.
Ще започна с това, че когато оценяваме Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, преди всичко трябва да бъдем ясни в това какво оценяваме – дали оценяваме как България изпълни задължението си, не наградата, не почитта, а задължението си, произлизащо от членството в Европейския съюз, да поеме ротационно Председателство?! Задължение, което всяка страна член изпълнява, за да гарантира ритмичното функциониране на институциите на Европейския съюз, като координира работата на Съвета в строг синхрон с Европейската комисия и Европейския парламент. Или може би оценяваме как и дали страната ни, представлявана от правителството, се възползва от ролята си на председател, за да разреши въпроси от национален интерес с ясното съзнание, че това не е част от Председателството и дори противоречи на основните функции на страната председател?! Или оценяваме как и до каква степен Българското председателство отговори на очакванията на политическите сили и обществените групи в България за това какво би могло да допринесе за просперитета на страната ни и нейната роля като ротационен председател?!
Освен това, когато оценяваме Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, нека го направим на базата на обективни сравнения с други председателства в близки условия.
Аз лично, като председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, работя с председателствата на Европейския съюз от втората половина на 2014 г. досега – Италия, Холандия, Люксембург, Литва, Словакия, Малта, Естония, вече и Австрия, между тях и България. Длъжна съм да заявя, че Българското председателство е абсолютно съизмеримо с тези председателства и в много отношения по-добро от някои от тях. (Силни ръкопляскания.)
Българското председателство изпълни рутинните отговорности, произтичащи от задълженията на страната член, гарантира добро ниво на координация и синхрон на европейските институции, представи и защити специфични приоритети – имам предвид Западните Балкани. Освен това Българското председателство имаше самочувствието да поставя на обсъждане въпросите на Многогодишната финансова рамка и на бъдещето на политиката на сближаване. Затова трябваше смелост в периода, в който тази политика беше обект на сериозни критики. Това беше рутинно предвидимо и балансирано Председателство, което е много добре прието от политическите фракции на Европейския парламент, от Съвета на председателите на комисии в Европейския парламент и е с добри резултати като брой затворени преговорни досиета, проведени триалози, тоест тристранни преговори с Комисията и Парламента. Председателство, което в много труден период за Европейския съюз защити традиционната роля на страната – председател на Европейския съюз. Председателство, което организира и проведе поредица от събития и форуми, които маркираха дневния ред на Европейския съюз като теми, позиции и потенциални решения. Аз участвах в много от тези събития и се надявам, че съм допринесла за техния успех. Участвах с ясното съзнание, че представлявам партията, която ме е изпратила в Европейския парламент, която ясно и категорично заяви, че „Движението за права и свободи“ е опозиция на сегашното управление в България, но не е опозиция на Председателството на Европейския съюз. Освен това участвах и като представител на Европейския парламент, без чиято роля нормалното функциониране на едно председателство е невъзможно.
Къде не успя Българското председателство?
Не успя да се възползва от временната си роля, за да разреши национални проблеми. Затова е критикувано от опозицията и това е ролята на опозицията. За това трябва умение, висока степен на дипломация, опит в европейските институции и много високо самочувствие.
Не успя да отговори на очакванията на всички обществени групи в България – не беше възможно, но за това също е необходим опит, желание, диалог и обединяване на усилията на всички институции.
Не успя да се справи докрай с пакета досиета по Дъблинското споразумение. Не се учудвам. Имаше две много големи спирачки – рутинността в Председателството и профилът на коалицията на българското правителство. Не бихме могли и да очакваме, че с рутинен подход ще може да се намери разрешение на проблем, който представлява предизвикателство за целия Европейски съюз и изисква неговото реформиране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, приключвам.
С краен национализъм в конструкта на правителството е трудно да се предложи многонационално решение за обединена Европа по Дъблинското споразумение. И тук се крие проблемът, който засяга всички европейски институции и всички председателства, в това число и Българското председателство – реформите.
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз беше успешно председателство, но рутинно председателство. Не беше председателство на реформите. За съжаление, не очаквам в скоро време да имаме председателство на реформите. Проблемите на Европейския съюз остават – тежки, проблеми на лидерството, на заедността, на вътрешната необходимост от реформи и преди всичко проблеми на доверието на европейските граждани и тяхното категорично изискване – Европейският съюз да бъде единен, ефективен, сигурен и проспериращ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Михайлова.
Преминаваме към следващата точка от правилата - отговори на въпроси.
Дами и господа министри, кой ще бъде първи от Вас? Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, колеги, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда изключително неемоционален, за разлика от няколко от предишните изказвания, макар че в политиката трябва да има страст. Ако няма страст, тя е скучна. Наред със страстта обаче трябва да има и разум! Трябва да четем, трябва да се четат документи, да се гледат таблици, защото, надявам се много от Вас знаят, ако имате само страст без разум, никога няма да стигнете до обекта на желанията си. (Шум и реплики.)
Мислех да направя един много спокоен, хладнокръвен, технически точен анализ на Многогодишната финансова рамка и бюджета, защото тук бяха изказани мнения, които бяха, меко казано, неверни. Това обаче бледнее и не е интересно в сравнение с констатацията за нарасналата геополитическа мощ на България, която е в състояние да разцепи Европа. И не само да я разцепи през средата, а да я накъса, да изтръгне от сърцето й Вишеградската четворка – да разреже един път по вертикала, един път по хоризонтала. (Шум и реплики.)
Що за тактическа подлост? Що за стратегическо коварство? Нещо повече! България, малка България е в състояние да разреже отношенията между Европа и Съединените щати през средата на Атлантическия океан?! (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, досега не сме съзнавали тази мощ и решението как да продължим да я използваме – дали например да не я насочим към Азия, е изцяло Ваше! (Шум и реплики.) Такова решение не може да бъде вземано само от българското правителство.
Кратък анализ на бюджета.
Получихме поздравления по отношение на увеличените средства за „Еразъм“ – абсолютно правилно, макар че това е предложение на Европейската комисия. Не знам защо не получихме поздравления за увеличените средства по „Хоризонт“, по Кънектинг „Юръп Фасилити“?! Защо не получихме поздравления за значително увеличените средства за „Инструменти за миграция и сигурност“? Те от 17,5 милиарда стават над 62 милиарда.
Един съвсем кратък анализ – ще ми позволите да Ви занимая с няколко числа по отношение на кохезионната политика. Чухме: драстично орязване, намаляване, рязко намаляване.
Уважаеми колеги, този програмен период, така нареченият Кохезионен пакет, е в размер на 371,5 милиарда – грубо. През следващия програмен период – 2021 г. – 2027 г., се предвижда да бъде 373 милиарда. Номинално имаме увеличение. По-грамотните биха казали: това не е точно така, защото се натрупва инфлация. И ще бъдат прави. И ще бъдат прави! Пропускате нещо – намалявате бенефициентите с един – от 28 стават 27. Великобритания, освен нетен донор, тя е и бенефициент, тя ползва не малко средства – изобщо за програмен период около 36 млрд. паунда, специално когато говорим за кохезионна политика, поне 12 или 13.
Не ме разбирайте неправилно! Аз бих се радвал Кохезионният пакет да беше много по-голям, но предвид факта, че имаме за десетки милиарди нови разходи, това е един добър компромис. Драстично не е вярно, когато говорим за грубо орязване. Разбира се, това е само началото. Това е предложението на Комисията, оттук нататък ще се водят разговори.
Последно, уважаеми колеги. Разбрах, че някой подкрепя различни държави, които имат инициативи за промяна на бюджет. Негово право!
Искам да Ви призова, уважаеми колеги, да бъдете много внимателни! Различни групи държави, чиито бюджет е намален с 20% или 30%, подемат различни инициативи за промяна на бюджета. Повечето от тези инициативи са в ущърб на България, чийто бюджет се увеличава. Бъдете внимателни какво подкрепяте! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Господин Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на отбраната – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги министри! Аз си бях приготвил осем страници отчет – какво е свършило Министерството на отбраната по време на Европредседателството, но като чух започналия разговор в залата, се сетих за онзи български виц – всъщност то е действителност в нашата история: защо в ада на българския казан няма пазачи?
От изказванията на част от опозицията разбрах, че българското правителство е виновно за случая „Скрипал“, въпреки че не ние изгонихме руски дипломати и бяхме една от много малкото държави в Европейския съюз. Разбрах, че сме виновни, едва ли не, за бомбардировките срещу Сирия, макар че, както знаете, българското правителство зае една абсолютно неутрална, балансирана позиция. Разбрах, че сме виновни за разделението в Европа и напрежението между Европа и САЩ. Вероятно – аз пък си мислех много наивно, че основната ни амбиция е била да постигнем напредък в придвижването на страните от Западните Балкани към НАТО и Европейския съюз. И там постигнахме успех, защото всички го признават, включително и страните от Западните Балкани.
Пропуснаха само да ни похвалят, ако следваме тази логика за „Скрипал“, Сирия, разделението в Европа, икономическия конфликт с Щатите, Европейския съюз, да ни похвалят за стоплянето на отношенията между САЩ и Северна Корея. Поне за това трябваше да ни похвалите, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Затова няма да Ви припомням вица за оная сватба дето младоженецът попитал на кого да вярва – на тъпана ли да вярва, или на нещо друго. Аз слушам какво казват европейските политици. И включително, не само за организацията, но и за темите, които е поставило Българското председателство, ние получаваме само положителни оценки, за което благодаря и на госпожа Михайлова – евродепутат, която даде максимално обективна оценка.
По отношение на други изказвания, в които се спомена и инстинкта на премиера Борисов, съгласен съм. От изказването само това беше вярно – за инстинкта на премиера Борисов. Наистина има инстинкт, защото преди година и два-три месеца го прояви, когато въпреки наколенките, плонжовете и всякакво сваляне предпочете „Обединените патриоти“ за коалиционни партньори. Благодаря Ви, колеги. Няма нужда от повече приказки. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Сега думата има госпожа Захариева – вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на Европейския парламент, уважаеми колеги! Мисля, че вицепремиерът Дончев и Каракачанов добре обясниха. На мен ми се струва, че пропуснахме вината за търговската война между САЩ и Китай, но и това ще поемем.
Едно нещо, не само оценката на европейските лидери и министри, и на лидерите и министрите от страните от Западните Балкани е важна, важна е и оценката на българските граждани. И 81% потвърдиха, че България се справи успешно. Конкретиката, която се видя от всички за Западни Балкани – стратегия за първи път от пет години с ясен времеви хоризонт. Започване на преговори за присъединяване на Македония, Албания за член на НАТО, Босна и Херцеговина – усилия за активиране на плана за членство в НАТО. И Софийската декларация – венецът, с много ясен времеви хоризонт и ангажименти, и пари за страните от Западни Балкани.
Аз искам да приключа също с благодарност към Народното събрание, защото въпреки някои неточности в предишните изказвания през цялото време ние чувствахме подкрепата на Външната комисия и на Комисията по европейски въпроси по редицата събития, в които участвахме.
Благодаря, разбира се, и на българските дипломати, и на всички служители в Министерството, които работиха буквално по 24 часа – 7 дни, за да бъде успешно Българското председателство.
И не бих казала, че темата за Западните Балкани е рутина. България успя да отблокира процеса за европейска перспектива на страните от Западните Балкани. Това е заключението на всяка една от 28 членки на Европейския съюз плюс шестте лидери на страните от Западните Балкани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Думата има министър Порожанов – министър на земеделието, храните и горите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, дами и господа народни представители, министри! Многогодишната финансова рамка – всички знаете, изчисленията, които вървяха след излизането на нетния донор на бюджета при Брекзит – 12 милиарда на годишна база плюс допълнителните разходи, които съпътстваха новите политики, достигаше до 20 милиарда. Но годишната финансова рамка, така както беше представена, направи един доста широкоспектърен анализ и възможности за нови приходи. Страните трябва да внесат 11,4% повече приходи като вноски на годишна база. Големите страни се лишават от някои от преференциите по тези вноски, разбира се, има и много, много други приходи. Именно това даде възможност първоначалните апокалиптични картини за бюджет на Общата селскостопанска политика, на кохезионна политика, които да бъдат намалени с над 10%, в Рамката те да бъдат намалени само с 5%.
В Европейския гаранционен фонд намалението е 4%. Това намаление от 4% не е за всички държави. С нашите усилия за външно сближаване мога да Ви уверя, след всички срещи с комисаря и с Европейския парламент – официални и неофициални, то вече се случи. Така нареченото външно сближаване е направено по една формула, така че всички големи страни, които имат над 90% от средната субсидия за Европейския съюз, получават намаление от 4%. Останалите по формулата имат намаление, а някои от страните увеличение, като балтийските държави, които имаха над 60% от средните субсидии. Но това увеличение е 4%, а не 12%, както беше посочвано от много недостатъчно информирани.
Това са първи стъпки на външното сближаване, които се правят в Европейския съюз с новия бюджет.
Общата селскостопанска политика беше поставена на всички заседания. От шест заседания на пет от тях, тя присъстваше – публични заседания, в които бяха очертани приоритетите. И неслучайно в момента ние имаме вече дебат по трите регламента, които са представени – тежък дебат, сложен дебат, защото това е най-сложната политика. Този дебат ще бъде направен със земеделската общност, с парламента, с всички институции.
И на последно място, понеже беше маркиран днес протест – протест има в момента на овцевъдите, на една част от тях – на около 25% на една от асоциациите. За съжаление, независимо от водените разговори, има нереалистични искания, които няма как да бъдат удовлетворени. По този въпрос ще имам възможност да отговарям на парламентарен контрол малко по-късно, затова ще го спестя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Думата има министърът на правосъдието – госпожа Цачева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Приключилото Българско председателство бе председателството на всички държавни институции с оглед на техните компетентности и сега е моментът, тук, от тази трибуна, да изкажа благодарност за подкрепата, която съм получавала през всичките тези месеци от имащи отношение към политиките в сектор „Правосъдие“.
Благодаря на колегите от Правната комисия за това, че проявяваха интерес, регулярно ме изслушваха за конкретния напредък. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на българската съдебна система, на съдебната власт.
Тук се чу, че тя нямала отношение, не била включена и с нея не бил воден диалог. Това е дълбоко погрешно, колеги, защото във всички работни групи участваха магистрати, съдии, прокурори, следователи, представители на администрацията на върховните съдилища и на Главна прокуратура. Само с тяхната компетентност и усилия успяхме успешно да приключим поставените задачи в различните политики, които водихме по различните досиета и теми, които са в Съвета по правосъдие.
Тук е моментът да заявя, че през всичките тези месеци съм търсила и съм получавала подкрепата от различните политически семейства в Европейския парламент и на народните представители от различните парламентарни групи в българския парламент.
Благодарност към депутатите от Европейския парламент от всички политически семейства, защото тогава, когато конкретен докладчик е представлявал едно политическо семейство и е имало необходимост от политическа, а не чисто административна намеса, както се твърди в оценки и до момента, и тук, заявени в залата, че видите ли, Председателството е отлично свършена административна работа, но в политически план резултатите не са били добри. Това е подценяване на усилията на българските евродепутати.
И тук искам специално да отбележа тези, които – днес не присъстват – господин Станишев, като заместник-председател на Комисия ЛИБЕ, госпожа Хюсменова, която лично съм търсила и ми е помагала в контактите с докладчици от Комисията ЛИБЕ, всички тук, които да не изброявам поименно.
В заключение искам да кажа – Българското председателство приключи успешно, защото успяхме в първия поставен приоритет да търсим и да намираме консенсуса, съгласието в дебат, в режим на чуваемост между различните институции, между различните политически сили, така че то в никакъв случай не може да бъде оценено като партийно мероприятие. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цачева. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място.): По начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли?
Заповядайте по начина на водене, разбира се.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър-председател, госпожо Председател, членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас по процедурата по начина на водене, госпожо Председател, да спазвате стриктно гласуваните правила по прилагането на чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, гласувани в сряда.
Имахме възможност да изразим нашето мнение по какъв начин да премине изслушването на министър-председателя и Министерския съвет.
Вие, дами и господа от управляващото мнозинство, не се съобразихте с нито едно предложение, което направихме от „БСП за България“, и сега грубо нарушавате и собствените си правила.
Госпожо Председател, съгласно т. 4 от приетите правила сме в процедурата „Отговори на въпроси, поставени в изказванията по т. 2 и 3“, разбирайте от отделните парламентарни групи и от евродепутатите, и тези отговори на въпроси са от членове на Министерския съвет в рамките на 10 минути. На какъв въпрос до този момент отговориха министрите, които взеха отношение по процедурата? (Шум и реплики.) Имаше тежки констатации, имаше въпроси, които чакат своя отговор.
Госпожо Председател, обръщам Ви отново внимание да спазвате правилата и да призовете министрите да отговарят на въпроси и да изразят тези, с които да опровергаят констатациите на изказалите се от името на парламентарните групи досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Стриктно спазвам правилата, които сме приели в сряда. Малко сме минали над 10-те минути, които са отбелязани в правилата, но министрите имат право да взимат думата по всяко едно време, когато присъстват в залата. (Шум и реплики.) Приключили сме с правилата. (Реплики на министър-председателя Бойко Борисов.)Имаме Конституция, господин Премиер – чл. 83, ал. 1 и Правилника – чл. 65, също, където се казва следното: „Членове на Министерския съвет имат право да присъстват в залата и могат да взимат думата винаги, когато я поискат.“
Така че продължаваме с изказванията.
Министър Нанков, заповядайте – министърът на регионалното развитие за конкретен отговор. (Реплики от „БСП за България“: „По правилата!“)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нека се спазват правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Вече беше поставен въпросът за смисъла от приемането на правила, което направихме преди няколко дни.
Ако Вие сте знаела, че няма смисъл да приемаме т. 4, която противоречи на Конституцията, както преди малко казахте, и министрите могат да говорят по всяко време по всички теми, то тогава защо ни го предлагате? Ако смятате да не се прилага т. 4 от приетите правила, защо трябва да се прилагат останалите точки? Ако Вие сте ръководител на днешното заседание, като председател на Народното събрание, не е ли ясно предварително това положение? Да ни запознаете с него и да кажете, че т. 4 от днешния Правилник не функционира по тези и тези причини.
И най-малкото към господа министрите, все пак правилата, които е приело Народното събрание, регламентират изказванията и ние все пак днес не се намиране на отчет на Министерския съвет, а обсъждаме отчета на правителството по конкретен въпрос – за България в Европейския съюз. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Така че изразявам огорчението и на моите колеги от парламентарната група на БСП за начина, по който водите, и за начина, по който протича дебатът с министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, мисля, че Вие най-малко трябва да бъдете огорчени, защото на Вашата парламентарна група съм дала 16 минути! (Шум и реплики.)
Мисля, че има и друга страна на залата, в която искат да Ви чуят.
Заповядайте, господин Кирилов, по начина на водене. (Реплики.)
По начина на водене е процедурата – да ме посъветва господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми евродепутати, уважаеми колеги!
Аз припомням – като докладчик на този доклад, по който осъществяваме процедурата, моля Ви, госпожо Председател, да припомните, скорошен беше дебатът, че по доклад всеки министър, който пожелае, имаше право на 10 минути. И така е било в Четиридесетото, Четиридесет и първото, Четиридесет и второто народно събрание. Такава е била практиката. И от тези три парламента ГЕРБ е бил само в един. Затова предложих 10 минути. (Реплики.)
Не общо, господин Премиер, а за всеки министър, но колегите от ДПС възразиха и казаха: „Нека е общо 10 минути.“ И приехме за компромис… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За да има компромис, приехме предложението на колегата Хамид. Затова сме се ограничили, но и тогава Ви казах: това искане противоречи на Конституцията и на Правилника, защото министрите имат право по всяко време да говорят в парламента. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, след като няма интерес към заявленията на министрите, по Доклада, който представи премиерът днес, не се приема решение, така че искам да благодаря на Министерския съвет за това, че ни информираха как е минало Председателството, да им пожелая успешен ден (народните представители стават, ръкопляскания отдясно), а ние – без да почиваме – продължаваме.
Заемете местата си, колеги! (Шум и реплики, министри и народни представители напускат залата.)

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще изчакам министрите да напуснат залата.
Новопостъпили питания за периода 6 – 12 юли 2018 г. няма.
Постъпили са писмени отговори.
Допълнение към писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Станислав Владимиров.
И писмен отговор от:
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на питане от народния представител Таня Петрова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на четири въпроса от народния представител Тодор Байчев;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Тодор Байчев;
- министъра на социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Искрен Веселинов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Тишев.
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Димитър Данчев.
Преминаваме към първия отговор днес – ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката на правителството по въпросите на миграцията в България и Европа.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, колеги! Надявам се в по-спокойна атмосфера сега да обсъдим разумно и с аргументи един проблем, който беше приоритет на Председателството, но по-важно – въпрос на бъдещето, защото Председателството приключи без той да е решен, а тежи със страшна сила и на Европа, и на България – политиката по миграция.
За съжаление, този въпрос създаде много разнобой, разломи и противоречия.
В момента стоят открити два въпроса: какво да се прави с онези мигранти, които вече са на територията на Европейския съюз – първи, и, втори – как да се вземат мерки спрямо тези, които биха дошли в бъдеще?
Уважаеми колеги, мисля че е разумно да признаем, че през 2015 г. Германия и госпожа Меркел тежко сгрешиха, когато поканиха мигрантите да дойдат в Европа и им обещаха светло бъдеще, защото освен бежанците от война, към които международната общност и България по международното право имаме ангажименти, дойдоха и много икономически мигранти, може би мигранти по екологични причини и така нататък. Както виждате, състоянието на Европейския съюз в момента по този въпрос е изключително тежко.
В последните месеци от Председателството различни държави изразяваха различни позиции. Например Италия категорично отказа да приеме каквито и да е нови квоти за мигранти. Позицията на Вишеградската четворка отдавна е ясна – изграждане на стени помежду ни вместо търсене на единство и съгласие в Европа.
Напоследък политиката на Австрия и Франция се изостри и промени, включително с изказвания на техни официални представители – канцлер, външен министър и така нататък, че няма да приемат двустранни споразумения за връщане на мигранти.
В опит да спаси главата си и правителството си, госпожа Меркел, и в спор с господин Зеехофер, техен коалиционен министър в правителството, предложи сключване на двустранни споразумения и обяви, че имат такива с 14 държави. Някои от тези държави побързаха да отрекат такива споразумения.
Премина се към решение да се правят бази или платформи в африкански държави, само дето Африка не знаеше и африканските държави не знаеха за това решение и категорично отказаха да приемат такова решение.
Ето в такава безизходица, липса на лидерство и на решение на този проблем, се намира Европа в момента.
Каква е позицията на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Най-малкото – непоследователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса преминете, моля.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов няколко пъти заявява различни позиции, като например… (Шум и реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Задайте въпроса!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Не искам обратно мигранти, няма да допусна, казах на Себастиан (Себастиан е господин Курц, президентът на Австрия), че няма да пусна самолети“, но, господин Борисов, от външния министър на Унгария разбрахме, че на Съвета сте изразили точно обратната позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса, госпожо Нинова! Моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Той казва, че предложението на България за мигрантски квоти е притеснително и не се приема. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Задайте въпроса вече! (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Момент! Бихте ли повторила, защото ще направя скандал международен! Точно!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП): Чета какво е публикувал: „Последното предложение на България за мигрантските квоти е притеснително“.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кой казва това?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Сиярто, външен министър на Унгария, го казва.
След това казва: „Посланието, което се изпраща с това предложение, е, ако дойдат достатъчно много, те ще бъдат преразпределени, така че да идват“. И казва: „Това предложение на България е неприемливо“. Цитирам го.
Та, питането ми, господин Борисов, е: в крайна сметка каква е политиката на България по този въпрос? Има ли решение на правителството или Вие изразявате лична позиция според ситуацията и нагаждайки се към хората, с които дискутирате? Има ли решение на правителството – крайно, последно, и какво е то по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
За отговор – министър-председателят господин Борисов.
Заповядайте, господин Премиер. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, темата с миграцията, ако беше решена и ако имаше категорично решение на Европейския съюз, нямаше да се търкаля толкова години.
По тази тема всички протоколи и мои изказвания в Европейския съвет и на извънредните, поне пет-шест такива, които се направиха, много са ясни и се пазят. И ако има нещо, по което да ми е най-чиста съвестта, то това е миграцията.
Още 2015 г. ясно, категорично на всички им казах, че това, което правят в момента, ще доведе до катастрофа. Ясно и точно!
Искам малко хронология: мигрантската вълна, войната в Сирия, войната в Ирак, войната в Либия намери всички държави неподготвени, в това число и България.
Аз съм човек, който винаги казва истината! Това е много важно, защото и Вашето правителство, и нашето правителство в началото бяхме неподготвени, не беше подготвена добре жандармерията, не беше подготвена Гранична полиция, нямахме предпазни съоръжения, не бяха дислоцирани силите! Следствие и на парламентарни решения, промени на закона, и 320 милиона, които Европейската комисия даде за България, нови автомобили, нови джипове, термокамери, облекла, към момента можем да кажем, че пазим добре външните граници на Европа и абсолютно всички го подчертават това, на всички нива.
Цитирате унгареца. Аз сега ще го потърся да видя какво е казал, но самият му премиер, когато беше в България, и то няколко пъти, с това започваше, че България е пример. Затова ще го намеря този цитат и ще го питам какво е говорил, след като се поставя на тема.
Ние не можем да кажем за тези 60 хиляди души, които са минали през България, че сме пазили добре границите, защото не е вярно. И Вашето правителство, и нашето правителство, ние не бяхме подготвени за това.
Сега, от една година и половина, когато върви споразумението с Турция, те полагат огромни усилия също, проблемът е решен. Затова имаме нулева миграция.
Ако тук трябва да разсъждаваме сега къде ни е истинският проблем, ще кажа, че истинският проблем не е в нелегалната, а в легалната миграция, защото с това, което ние сме подписали при влизането в Европейския съюз, Женевската конвенция и всичко останало, всеки който дойде на границата, на официалното КПП и поиска убежище, ние сме длъжни да му дадем. И в момента, в който му се даде този документ, той става наш – наш в кавички, защото ако не го приемат Германия, Австрия и така нататък, той няма къде да отиде.
Тук следват още няколко подвъпроса. И аз много бих искал с Вас, въпреки неразбирането ни по много теми, тази тема да я гледате много внимателно! Има няколко подводни камъни, включително и Съдът в Хага, и много внимателно, както Вие сте прочели какво е казал някой унгарски министър, много внимателно ни следят поне пет неправителствени организации и група френски адвокати за всяко изказване по темата, щото са много ясни регламентите за правата на човека.
Какво трябва да направим? В първия момент, когато България се напълни с мигранти, всички го помните – Харманли, Овча купел, Триажна гара, какво беше по улиците тук, в София, тези 60 хиляди преминаха.
В същото време, понеже упреквате канцлера Меркел, помните каква хибридна война проведоха тогава в Европа – сутрин новините от телевизиите, ако Ви дадат записи, ще видите бебета, деца, плуващи във водите и океанът или морето ги изхвърля на брега, други ги хвърляха директно върху мрежите и полицаите. Създаде се огромен натиск и от неправителствени, и всякакви организации. И тогава добре, че тя ги пусна да влязат там, иначе щяха тези 60 хиляди души да са тук.
Сега въпросът е такъв: легално минали, които не ги искат в Европа, да се върнат на третите страни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам ли една минута още? Мога ли да довърша изречението? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, щом опозицията не възразява.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Когато искат да ги върнат сега, възникват няколко въпроса.
Първо, те нямат ли права? Имат права, не могат насила да ги върнат. И тук трябва да се съсредоточим, това ни е шансът.
Второ, когато ги върнат в България, ние къде да ги държим? В център от отворен тип? Само че ние имаме рекордьори – по четиридесет пъти. И сутринта имаме един сириец за кой ли път хванат на границата, и пак го връщаме в центъра от отворен тип. Прибираме ги от границата, те пак излизат. Прибираме ги – пак излизат. Само че ако речем да направим затвор, веднага неправителствените организации ще кажат: чакай, не може да ги държите затворени.
И тук действително, ако юридическата мисъл, правната мисъл, особено тези, които разбират от международно право, от точно тези детайли, ако ни дадат… Вчера – дано не ми се разсърдят, но се качих до Конституционния съд, помолих ги, казах на съдиите: „Вие сте елита на мисълта. Това са ми тези няколко проблема. Ако може да дадете решение как да се промъкнем – хем да си запазим държавата, хем…“
Аз бях от държавите, които отказват да подпишат споразумение. Много се разсърдиха, защото всички очакваха ние да подпишем. Ние бяхме най-твърди. Само че зададох и обратен въпрос: „Какво ще стане, ако ни напълнят? Дойде нова вълна от един милион, два, скараме се с Турция и влязат един милион в България, и всички граници нататък са затворени?“ Тогава ние ще искаме ли релокация да отидат нататък? Или ще кажем: „Ами тук ще стоят.“
Релокацията – навремето се съгласихме на нея, защото ние бяхме първите, в които влезе вълната. Огромният наплив беше България, Гърция, Италия, и тогава те я пропуснаха да мине, за да се успокои. Ако не го бяха направили, щяхме ли сега да сме най-активните с Орбан, да искаме релокация да ги вземат обратно? Румъния не се включва в спора, защото ние пазим перфектно и морската, и речната. Имаме шест-седем, двама-трима. Задържаме, и така.
Сиреч ние като държава, като хора, като българи трябва да намерим решение за легалните мигранти. Ако мислите, че е лесно да надделеете в Съвета. В последния Съвет ми казаха, че съм циничен, казаха ми, че съм брутален заради това, че не искам по този начин да бъдат върнати. Много пъти и точно, както казахте за Себастиан Курц. Как си представяте да ни ги връщат със самолети? И сега върви някаква пак фалшива, жълта, гадна новина, че нощно време на Безмер сме връщали със самолети мигрантите.
Така че позицията ми е категорична – твърда охрана. И това ми беше предложението: три неща да влязат в сила едновременно, но когато могат, да влязат едновременно.
Първото: защита на външните граници от всички структури на Европейския съюз – България, Гърция, Италия, Испания. Това са най-тежко нападнатите, да ги наречем. Едновременно с това така наречените платформи, защото, както първо отказаха, след това Либия с премиера Конте подписаха договор за такъв център. Грешката беше, че в паниката си, защото колегите изпадат в паника, започна всеки да изброява държави – Либия, Тунис, Алжир – който каквото му дойде на акъла. Ако си спомняте тогава, защото ме цитирате, казах: „Нека не предопределяме и не споменаваме държави“, защото всичките имат парламенти и там ще ги питат по същия начин, както и тук.
Не само, че не сме поели ангажимент, не само че не съм подписал споразумение, а вследствие на това, че се разбра, че аз не пожелах да подпиша такова двустранно споразумение, защото по Дъблинския договор само чрез двустранно споразумение могат да ни ги върнат насила, очаквам да има отговор под кръста, както обикновено се казва. Но така или иначе дойдох и там, и тук, и на Съвета ясно съм изразил позицията си.
В началото бяхме неподготвени, сега сме най-добри в Европейския съюз. Тогава имаше огромна мигрантска вълна в България. Ние искахме релокация, за да се разпространи по цяла Европа и да сме солидарни. Сега, когато няма такава вълна, по най-бързия начин, и споразумението с Турция показа, че това работи най-добре с държави, на които така или иначе им плащаме, така или иначе им помагаме, така или иначе по африкански и други фондове. Така или иначе на много колониални държави, които са имали такова колониално робство, Европа им дължи. Тези държави, които са имали обаче такова. Ние не сме имали, не сме били там. Да подпомогнем, да дадем повече пари и съответно на такива платформи, или както аз ги наричам Център за сигурност извън територията на Европейския съюз. Това като направим…
Вчера, хубаво, президентът Тръмп 4%, 5%, дайте пари за въоръжение. Ама никой не казва – нито Щатите, нито Русия: дайте и от мигрантите при нас, а това ни струва милиарди.
Категорична ми е позицията, че това не може да се допусне поради демографския вид на държавата ни, по много други съображения не съм се съгласил. Не се съгласих и се надявам с подкрепата на парламента да удържим тази позиция, защото тя ще бъде атакувана сериозно. Гърция се съгласи, Италия се съгласи, Испания се съгласи, от граничните ние не сме, защото считам, че и ние не го заслужаваме.
Първо, винаги сме предупреждавали. Второ, максимум усилия положихме – и Вашето правителство, и нашето. И трето, спазваме си ангажимента. Тези, които бягат от война, окей, да се грижим – пет месеца, шест месеца, седем месеца, докато свърши войната, и веднага да си отидат в родните места. Това ми е позицията.
А, между другото, понеже казахте за Унгария – те върнаха 1700, доколкото знам. Благодаря.
Извинявайте за времето, но трябваше да ставам да го довършвам. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
За два уточняващи въпроса – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Борисов, да започнем едно по едно от тези неща, които изговорихте.
Няколко пъти споменахте Унгария, както и аз, разбира се, в изложението си, позицията на господин Орбан и нашата, и близостта им.
По този повод първият ми конкретен въпрос е: господин Орбан и изобщо Вишеградската четворка, но лично той го е казал: „мигрантите заплашват идентичността на народите на Стария континент“ – цитат. Вие споменахте думата „демография“ и в контекста на това Ви питам: каква Ви е близостта на тази теза, че мигрантите заплашват, с една стратегия, която е приело българското Ваше правителство, в която пишете, че: „В основата на настоящия документ стои разбирането на феномена миграция като източник на работна сила за българската икономика и като позитивен фактор в демографски план за демографската криза в България.“?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: От украинци, беларуси.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Може да е от украинци, тук стои Вашият подпис. Пише: Бойко Борисов, който смята (шум и реплики от ГЕРБ и ОП), че мигрантите ще бъдат работна ръка за икономиката и ще ни решат демографския проблем. Потвърждавате ли това в тази стратегия? (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще отговорите, господин Премиер.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Значи Вие гледате на мигрантския поток като възможност да реши два проблема на България (шум и реплики от ГЕРБ и ОП) – да има деца и да има работна ръка. Първият въпрос – това вярно ли е?
А патриотите къде са? И Вие ли смятате така – коалиционните партньори? (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
Вторият ми въпрос: преди години, господин Премиер, тук от трибуната аз огласих онова скандално, след това известно Постановление № 208. Господин Борисов, бихте ли информирали българския народ какво постановление прие Вашето правителство? Да Ви помогна, ако не се сетите – № 144 – ново постановление на правителството на Борисов, касаещо мигрантите, и какво пише в това постановление? Моля да информирате българския народ, не парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
За отговор – господин Премиер. Три минути имате за отговор.
Ще Ви дам малко повече време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Знаете, че мигрантите не са само тези, за които говорите. И в момента в България работят хиляди украинци, беларуси, молдовци, бесарабски българи, македонци, сърби. И ако искате, направете си среща с бизнеса и им предложете с една… на ДАНС да ги изгоним и да видите дали ще го приемат добре. Така че не виждам тук какъв ни е спорът. Ние говорим ясно за кои мигранти става въпрос и които биха ни създали проблем – тези, които Европа не е харесала и иска да ги върне на нас. Затова сме толкова категорични, че това не може да се допуска.
А що се касае за Постановление № 208 и подобно, колегата Радев след мен нека да ги изчете. То е същото като Вашето, не виждам никаква разлика, даже Вашето е по-тежко.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Не!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Но пак казвам, времето е такова динамично в тази сфера, че постановленията, решенията и съветите – това, което сме говорили, се мени изключително динамично. Това, което си казал днес, утре може да е различно в контекста на европейците, и затова толкова тежко се счупи Европа по средата на тази тема – непоправимо. Положихме усилия с колегите и от Вишеградската четворка да намерим някакъв компромис, да се каже: по 100, по 1000, да се вземе някаква част, само и само да има и трите неща да се задействат. Категорично всички бяха против поради причината, която аз пък настоявах – да ни се каже за колко време: шест месеца, пет месеца.
Всички сме хора. Ако стрелят с ракети, от едната страна руснаци, от другата – американци, французи, англичани, какви ли не, и ние ще бягаме. Ще им дадем убежище, но да се знае пет месеца, три месеца, два месеца и след това обратно по родните места. И ние сме бягали така едно време, когато са дошли османлиите. Така сме бягали и ние, защо го забравяме? Само че те не ни казват: „Да, може да ги държите в център два месеца, три месеца, след това да ги изпратите обратно там, откъдето са дошли.“ А казват: „Ми, вземете ги, пък ще му мислим.“ Това нас не ни устройва и не мога да поема такъв ангажимент. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Премиер.
За отношение, госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Борисов, казахте няколко неверни неща. (Силни възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Украинци, молдовци и всички, които изредихте, ползват ли се от статут на предоставено убежище или международна закрила? (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Моля да не бъркате двете неща.
Говорим за онези мигранти, които по постановление и стратегия се ползват от предоставено убежище или международна закрила. Няма да се измъкнете по този елементарен начин: „Ма става въпрос за украинци, които са дошли да работят.“
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А за кои да се измъкна?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ми четете си в постановленията какво сте написали.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А Вие какво щяхте да подпишете?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето, сега Ви казвам второто нещо, което казахте невярно: „Ще стоят два-три месеца и след това ще си ходят.“
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не съм казал, че ще стоят.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В Постановление № 208 имаше сложен срок, в който те могат да поискат убежище, да получат и да стоят. В новото постановление на Министерския съвет, за което твърдя, че българското общество не е информирано – № 144, този ангажимент, господин Борисов, е отпаднал – безсрочно става всичко. Вие сте го подписали.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Безсрочно няма да стане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ами няма да стане, но аз чета документи. Вече не Ви вярвам на думите, разбирате ли? (Силни възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Един път е така, един път онака. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето го, 144. Елате си го вижте.
След това, говорим за права. Колеги, трябва да помагаме на хората, бягащи от война, но те трябва да имат в България правата на българските граждани, а не повече.
В същото постановление, господин Премиер, сте записали следното: „Държавата България осигурява заплащането на оказана болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на лицата, които нямат доходи.“
Българската държава плаща ли на българските граждани, които нямат доходи, безплатно здравеопазване, или те отиват и който има, си плаща, който няма, умира?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не сме против човешките права и международните правни норми… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …но сме за правата на българския народ и за защита на българския национален… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и реплики. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Премиер, госпожо Председател и колеги! Тъй като темата не е изчерпана – господин Борисов поднесе за пореден път доста противоречиви тези – събрали сме подписи, внасяме искане за разискване с проект на решения, с които Народното събрание да възложи на Министерския съвет какво да прави по тези теми. Ето я алтернативата на БСП! (Връчва подписка на председателя. Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от залата. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Колеги, с писмо № 854-00-51 (министър-председателят Бойко Борисов напуска залата, изпратен с ръкопляскания от ГЕРБ и ОП) от 13 юли 2017 г., внесено днес в 11,21 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 854-05-41 от 20 юни 2018 г. и Проект за решение по питането, зададено от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя Бойко Борисов относно политиката на правителството по въпросите на миграцията в Европа и България.
Предложението и Проектът за решение са подписани от 68 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника – повече от една пета, 48 от народните представители, да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол.
Да благодарим на премиера Борисов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министър Валентин Радев – министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Валентин Ламбев, относно нивата на битова престъпност в село Камен – община Стражица, област Велико Търново.
Заповядайте, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Да се върнем към въпросите, които всекидневно вълнуват всички български граждани – не че въпросите, които досега дискутирахме, не бяха също толкова важни, дори и по-важни.
Уважаеми господин Министър, към мен се обърнаха жители на село Камен, силно притеснени и потърпевши от постоянните набези и обири на домовете им. Заявиха пред мен, че вече им се налага да спят на запалени лампи и заключени с няколко катинара врати поради постоянните обири и кражби на покъщнина, както и че се страхуват да замръкват навън.
Гражданите споделиха, че въпреки наличието на полицейски участък в населеното място, рядко виждат полицейски служители и според тях рядко се разкривали случаите на кражби и други видове престъпления.
Господин Министър, моля да ми отговорите: за 2017 г. колко и от какво естество са регистрираните сигнали за извършени престъпления, колко са заведените преписки, респективно решените случаи, които касаят статистиката за разкриваемостта?
За първата половина на 2018 г. спрямо предходната година, има ли ръст, или намаления на разкритите, респективно регистрираните престъпления, достатъчни ли са полицейските служители предвид криминогенната обстановка?
Има ли върнато откраднато имущество на потърпевшите собственици? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ламбев.
Господин Министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ламбев! Участък с. Камен при Районно управление – Стражица, обслужва село Камен и още шест населени места. Щатът на участъка е от четирима служители: един началник участък – Криминална полиция, един полицейски инспектор и двама младши полицейски инспектори. Към момента щатът е зает и няма вакантни длъжности.
През 2017 г. в с. Камен са регистрирани 24 сигнала за извършени престъпления, като от тях четири са прекратени поради липса на данни за извършено престъпление, 17 са разкрити – 80% разкриваемост, и 3 са с неразкрит извършител на престъпление.
По видове престъпленията са както следва: против собствеността – пет, от които две са разкрити, две са прекратени и едно се води срещу неизвестен извършител, при разкритите престъпления са върнати откраднатите вещи на потърпевшите; престъпления по транспорта – 15, от които две са прекратени и 13 са разкрити; престъпления, свързани с наркотични вещества – едно разкрито; хулиганство – едно, по което продължават оперативно-издирвателните мероприятия; престъпления против младежта – едно разкрито; престъпления против стопанството – едно, неразкрито.
За първото шестмесечие на 2018 г. са регистрирани 14 престъпления, от които прекратени са четири, разкрити са 7 – 70% разкриваемост, неразкрити са три.
Както през 2017 г., така и през 2018 г. в с. Камен, община Стражица, няма регистрирани тежки престъпления против личността – убийства, грабежи, изнасилвания и други.
Голяма част от лицата, представляващи интерес за полицията, са по линия „телефонни измами“. Организирано е тяхното наблюдение и се провеждат необходимите превантивни мероприятия. От началото на 2018 г. съвместно със служители на Главна дирекция „Национална полиция“ и Областна дирекция на МВР – Велико Търново, са проведени три специализирани полицейски операции по линия на „телефонни измами“, при които са задържани пет лица, представляващи интерес. На три от тях са взети постоянни мерки за неотклонение „задържане под стража“ за извършена измама в град Търговище. С цел организация и осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на МВР са открити и се водят 12 преписки за лица, представляващи интерес по линия „телефонни измами“.
Провеждат се специализирани полицейски операции, както съвместно със служители на Зонално жандармерийско управление – Плевен, и Областна дирекция на МВР – Велико Търново, така и със сили на Районно управление – Стражица. Цели се предотвратяване и пресичане на престъпления, разкриване на извършители на измами, кражби в домовете, кражби на черни и цветни метали, установяване и задържане на лица, обявени за издирване.
Автопатрули от Районно управление – Стражица, обезпечават охраната на обществения ред за времето от 19,00 ч. до 07,00 ч. сутринта, както и контролът на пътното движение за времето от 08,30 ч. до 16,30 ч.
С цел недопускане извършването на нарушения на обществения ред и престъпления през почивните и празнични дни ежеседмично се планират и провеждат специализирани полицейски операции.
Считам, че предвид криминогенната обстановка броят на полицаите, обслужващи населеното място, засега е достатъчен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ще имате ли реплика, господин Ламбев? Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Благодаря за отговора, господин Министър!
Това, което бих искал да доразвия, е по-скоро като апел към Вас, тъй като Вие го споменахте във Вашия отговор – това е един от центровете за телефонни измами в България и усещането в хората е за повишена криминогенна обстановка в населеното място и в околните села. Апелът, който отправям към Вас от името на жителите в тези села, е за респектиране на криминалния контингент и за профилактиране на този контингент, който пребивава или е регистриран по местоживеене в населеното място, за да върнем доверието в органите на МВР, за да имат хората респект, какъвто трябва да имат относно правоохранителните органи в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ламбев.
Господин Министър, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ламбев, гражданите идваха, информираха ме, казаха ми. Аз бях в Плевен, направихме анализ, чух се с всички кметове – имаше от БСП, бяха всички кметски наместници. Аз съм ги предупреждавал лично: „Моля Ви, говорете ми и ми казвайте, ако има проблеми.“ Не съм чул такива проблеми. Чухте – има 80% разкриваемост. Със сигурност хората страдат. Има нещо там, но не е в червените райони – в смисъл по картата, в този регион не са тъмночервени.
Съгласен съм за телефонните измами – голям бич. Има 80% разкриваемост на другите престъпления, а на телефоните измами не е така. Стигаме 22%, но не само ние, такава е международната практика. Много е трудно. Те са в северната част. Разказвал съм това и друг път – с Румъния правим буквално невъзможното, но поради едни правила на Европейския съюз – директиви, колегите от Румъния са затруднени да ни помагат да влизаме на адресите. Да не влизам в подробности сега, че няма да има време, но и това правим. Казвам го по тези микрофони, та чрез Вашето питане там гражданите да го чуят – да не вярват на други. Ако трябва, полицията ще им се обади. Пари никой не иска, полицията никога не иска от тях пари. Нека го чуят още веднъж това.
Иначе – за доверието им, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Радев е от народния представител Филип Попов и народния представител Цветан Топчиев. Той е относно предприети действия за недопускане на пътнотранспортни произшествия по път Е-79 в участъка Видин – Монтана.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, преди около три месеца аз бях задал писмен въпрос към Вас със следното съдържание: „Колко пътнотранспортни произшествия са се случили за 2017 г. на участъка по пътя Е-79 Димово – Ружници?“ Вие ми отговорихте, че за 2017 г. са се случили 59 пътнотранспортни произшествия, като част от тях са тежки.
Това означава, уважаеми господин Министър, че на седмица на този малък участък от 15 километра, има поне по едно пътнотранспортно произшествие. Преди броени дни – на 3 юли 2018 г., на един по-голяма участък, отново на път Е-79, който също е толкова невралгичен и тежък: Видин – Монтана, стана поредният инцидент, при който тир навлезе в къща по пътя от посочения участък, в резултат на който, за съжаление, имаше и жертви.
Ето защо, нашият въпрос към Вас е: какви превантивни мерки е предприело Министерството на вътрешните работи – ако не да превантира изцяло, то поне да ограничи недопускането на пътнотранспортни произшествия в участъка Видин – Монтана, от път Е-79?
Това е нашият въпрос, уважаеми господин Министър. Хората от Видинска и Монтанска област често ни задават този въпрос, защото, за съжаление, до настоящия момент, въпреки тази стряскаща статистика, те не виждат и не усещат някакви мерки, които да бъдат предприети с оглед ограничаването на пътнотранспортните произшествия в този тежък участък, особено сега в летните месеци, когато се е засилил още повече трафикът.
Моля, за Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов и Топчиев! Предвид летния туристически сезон, увеличения трафик от транзитно преминаващи чужди граждани и извършващите се строително-ремонтни дейности, е въведена временна организация на движението по участъци от републиканската пътна мрежа. С цел недопускане възникването на тежки ПТП, се осъществява интензивен контрол върху транспортните средства с допустима максимална маса до 12 тона, включително състав с ремаркета и полуремаркета, селскостопанска техника и така нататък. Създадена е организация за спиране на тежкотоварното движение в определени часове. Обявяваме го постоянно.
Главна дирекция „Национална полиция“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ извършват съвместен контрол в района на ГКПП „Дунав мост – Калафат“, който тази година стартира на 20 юни и ще продължи до края на месец септември.
На 28 юни 2010 г. в Гюргево са подписани „Правила за извършване на съвместни действия на пътните полиции в пограничните райони и извършване на съвместна патрулно-постова дейност за опазване на обществения ред от страна на компетентните органи на Република България и Румъния“. В тази връзка и през текущата година е създадена организация за сформиране на съвместни екипи в пограничните райони. Българските и румънските пътни полицаи осигуряват необходимия контрол по спазване на скоростните режими, употреба на алкохол, регистрация и други.
С цел ограничаване на пътнотранспортния травматизъм и осигуряване безопасността на движението по пътищата на страната, МВР провежда превантивни кампании. Така например в периода от 1 юли до 31 август 2018 г. ще се проведе акция на полицията „Безопасно лято“. Полицейските сили основно се насочват към участъците с интензивен трафик. На проблемни пътни възли, кръстовища и пътни отсечки движението ще се подпомага чрез регулиране на място.
В периода юни – август 2018 г. се провежда традиционната акция „Ваканция. Да пазим живота на децата на пътя!“. Прецизира се разположението на силите, осъществяващи контрол на пътното движение, както и маршрутите, постовете и местата за контрол. В контрола на движението по пътищата са включени и служителите от структурните звена „Териториална полиция“ с правомощия за работа по Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
От вносителите – господин Топчиев, Вие ще ползвате възможността за реплика.
Заповядайте, имате думата.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, меко казано, не съм удовлетворен от Вашия отговор – дори хич. Вие не показахте никаква ангажираност, никаква съпричастност към този проблем, въпреки изнесените факти, че всяка седмица в този участък се извършва пътнотранспортно произшествие и то тежко.
Цитирахте някакви бланкетни форми, които ще предприемете. Това не помага. Трябват конкретни действия. Правителството, в което сте и Вие, със свое решение предприе някакви действия за изграждане на нов път, но този път ще стане не знам кога и дали въобще ще стане. Пътнотранспортните произшествия в този участък продължават. И Вие, като отговорен държавен фактор, трябва да предприемете действия в това отношение. Хората трябва да се чувстват в безопасност на пътя. „Пътна полиция“ се е превърнала едва ли не във филиал на НАП – стоят скрити в храстите и нищо друго не правят освен снимки, и изпращат фишове. Те трябва да са на терен. В този участък има няколко невралгични места, в които постоянно се случват пътнотранспортни произшествия. Не казахте дали е направен някакъв анализ и какви точно действия ще се предприемат в такъв аспект? Затова съм крайно недоволен от Вашия отговор.
Подготвил съм Ви снимки от последните седмици с пътнотранспортни произшествия, с които, мисля, че ще ангажирам вниманието Ви, за да предприемете конкретни действия за недопускане на пътнотранспортни произшествия и да не се случват още по-лоши неща. (Подава снимки на министър Валентин Радев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Топчиев.
Господин Министър, ще вземете ли отношение към репликата?
Имате възможност за дуплика – заповядайте да допълните отговора си.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Попов и Топчиев! Крайно недоволен сте от отговора. Аз съм крайно недоволен от въпроса Ви. Това, което ме питате – отговарям Ви конкретно. Питайте ме за това, което посочихте втория път, ще Ви отговоря и на него конкретно. Да Ви прочета ли въпроса? Да не губим време.
Какви превантивни мерки? Изчетох Ви какво правим. Искате нещо конкретно.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България, от място): Нищо не правите.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, според Вас. Слушайте внимателно, ето, казвам Ви: два пъти… (Реплика от народния представител Цветан Топчиев.) Народното събрание два пъти увеличи глобите за превишаване на скоростта. Това важи включително и за пътя Видин – Монтана. Вие не сте някакво изключение. Това е направено – увеличени са полицаите. Казах Ви: увеличихме полицаите и тези, които не са катаджии, така да кажа, едни от „Транспортна полиция“ са сложени там, за да могат да глобяват и те, в цялата държава. Видин – Монтана не сте изключение. Това сме направили.
След това. Събота и неделя, знаете, спираме между 02,00 ч. и 14,00 ч. Какво ли не правим! Казах Ви за румънските полицаи, още от там започваме да ги следим. Трафикът е такъв – Румъния, и отиват за Гърция. Къде ходят, те си знаят, туристи. Това правим с тях. Това дори не е правено преди години.
Автомобилите. Дадохме нови автомобили, включително и в този участък. Сигурно сте ги виждали – новите, с лампите, с безлимитно гориво. Какво още да направим?! Трепят се по пътищата. Постоянно ги призоваваме. Чували сте и мен от телевизията и сега го казвам: внимавайте!
Вие ме питате: какво става Видин – Монтана? Знаете ли още какви такива снимки мога да Ви покажа от други райони? Министерството отговаря за цяла България. Вие ме питате само за Видин – Монтана. Това го правим и там, и навсякъде. Това само не съм Ви извадил, защото не сте ме попитали. Ще Ви извадя каква е отсечката Русе – Бяла, да видите дали тогава ще ме питате за Видин – Монтана. Не че не трябва да го правите, просто Ви казвам: не се различавате особено. Полагаме грижи за цялата държава, включително и за този участък. Много добре внимаваме точно заради тези, за които Вие казахте – румънските туристи. Това е направено там. Не Ви харесал съвсем отговорът. Питате конкретно и конкретно Ви отговарям. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това бяха въпросите към Вас. Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол, господин Министър.
Продължаваме с въпрос към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, която ще отговори на питане от народния представител Таско Ерменков, относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение гарантиране на сигурността на доставките на природен газ.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание, че питането, което ще направя, е от значение не само за енергийната сигурност на България, но и на Европа. Защо това е така?
Първо, Европейският съюз има нарастваща нужда от природен газ до 2050 г., тъй като това е енергиен източник, който може да гарантира на Стария континент икономически просперитет и чист въздух. Нашите партньори в Евросъюза са наясно с прогнозата на Международната агенция по енергетика, според която потреблението на природен газ в Европа ще нарасне от 10% до 20% на година до 2030 г. и от сегашните 536 млрд. куб. м газ до 592, респективно 640 млрд. куб. м. В същото време собствените запаси на Европа намаляват и докато през 2010 г. Старият континент задоволяваше 38% от потреблението чрез собствен доход, в 23-годишен бъдещ хоризонт този дял ще спадне до 18% – 20%.
Второ, в презентацията на идеите за газов разпределител „Балкан“ пред инвеститори в Брюксел в началото на месец юни също е показано нарастване на нуждите от природен газ в Югоизточна Европа с около 40 млрд. куб. м газ.
Трето, по данни от мащабно проучване на германския Институт за икономическо изследване от 2013 г. България е една от трите страни в Европа, която има възможността да увеличава консумацията на природен газ в рамките на Стратегия за намаляване на въглеродните емисии. Лидер в региона до 2030 г. се очаква да бъде Гърция със 126%, следвана от Испания с 30% и България – 26%. Казано другояче, България има непосредствен интерес от увеличаването на консумация на природен газ поне с една четвърт, за да си гарантира, че няма да плаща нарастващи въглеродни глоби до 2030 г.
За пореден път от много време насам България застава на позиция, която е адекватна на геостратегическото ни положение – входна точка на „Южен поток“, Европейския съюз и ключова роля при преноса на газ за Европа.
Проектът ни дава възможност да печелим не само от отстъпки в цената и транзитни такси, дава ни възможност да спечелим национална сигурност, в това число и повишаване на енергийната ни сигурност, Черноморско сътрудничество, подобряване на инфраструктурата в Северна България и не на последно място – допълнителни работни места.
В тази връзка, госпожо Министър, имайки предвид задълженията Ви по Закона за енергетиката по отношение на газовата сигурност, които са изброени в чл. 4, ал. 1, т. 4а, 6 и 16 – няма да ги чета, Вие ги знаете, за да икономисаме време, питането ми към Вас е: каква е политиката на Министерството на енергетиката за гарантиране сигурността на доставките на природен газ, а също така и за развитието на газопреносната мрежа, в това число и транзитът на газ през територията на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря за поставената тема. Както и Вие споменахте, темата, свързана със сигурността на доставките на природен газ, е изключително важна. Тя касае не само сектор „Енергетика“, касае националната сигурност на страната и не само на нашата страна, на всяка една страна. В този контекст е пряко свързана и със сигурността в рамките на Европа, на нашето европейско семейство.
Това, което българското правителство прави в тази изключително важна област, свързана с гарантиране на енергийната сигурност и със сигурността на доставките на природен газ, е ясно разписано в нашата Управленска програма. Ние следваме стриктно своите приоритети, които предвиждат, на първо място, диверсификация на източниците за доставка на природен газ, тъй като знаем, че за да можем да говорим за сигурност на доставките, за конкурентни цени, трябва да имаме поне два, три различни източници за доставка на природен газ. През последните няколко години, смея да твърдя, ние работим изключително целенасочено именно в тази посока.
Какво правим, за да можем да гарантираме енергийната сигурност и да гарантираме конкурентоспособността на икономиката ни посредством този изключително важен енергиен ресурс, какъвто е природният газ?
През 2016 г. беше реализиран първият интерконектор междусистемна връзка България – Румъния, която също е от изключителна важност не само за България, но и за целия регион. Работим изключително целенасочено по изграждане на интерконектора Гърция – България. Знаете, това е Проект със стратегическо значение не само за България и за Гърция, той е със стратегическо значение за целия регион на Югоизточна Европа. Неслучайно този проект е включен в седемте топ приоритета на Европейския съюз по отношение на енергийната сигурност.
В момента са в ход три обществени поръчки, свързани с реализацията на Проекта: избор на доставчик на тръби; инженер-консултант по Проекта; избор на строител. Към настоящия момент са в ход трите обществени поръчки. До края на годината ще започне реализацията на Проекта – изграждането, вече реалното строителство. До 2020 г. Проектът ще бъде въведен в търговска експлоатация.
Казвам толкова убедено, че ще бъде въведен в търговска експлоатация, защото ние имаме конкретни ангажименти по отношение на доставката на 1 млрд. куб. м газ от страна на Sugar, с които имаме договор. Този договор е ангажиран с конкретни дати, с конкретни параметри, които трябва да бъдат спазени, така че до края на 2020 г. България ще има още един източник за доставка на природен газ.
Работим по изграждане на междусистемната връзка със Сърбия – също много важна част от действията ни към спазване и грижа за енергийната ни сигурност, тъй като тази междусистемна връзка също е изключително важна за целия регион. Нейното изграждане обаче, изграждането на интерконектора Гърция – България, са свързани помежду си, тъй като това е целта и смисълът на междусистемната връзка Гърция – България – да ни свърже с южния газов коридор и оттук нататък целият регион да има възможност за доставки на природен газ от различни източници.
Когато говорим за енергийна сигурност, безспорно концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България заема много важно място. Онзи ден имахме възможност в рамките на изнесеното заседание на Комисията по енергетика да представим на Вашето внимание концепцията за реализация на този проект. Условно казано, това означава да бъде изградена липсващата инфраструктура, която ще ни даде възможност за доставка на природен газ от различни източници. Това представлява газовият хъб „Балкан“, на второ място, това представлява платформа за търговия с природен газ, което на практика гарантира либерализацията на пазара на търговия на природен газ, конкурентоспособността, конкуренцията и конкурентоспособността на икономиката и на потребителите, които ще ползват тези количества природен газ.
Когато говорим за енергийна сигурност, трябва да отчетем и това, което вече е направено – изграждането на лупинга Лозенец и Недялско. Това е транзитният газопровод за Турция, чийто капацитет беше увеличен.
Изградихме и компресорна станция, която ни дава възможност да осигурим и реверсивен поток в обратна посока – от Турция към България. Досега посоката беше България – Турция, сега вече имаме възможност да осъществим и реверсивен поток, увеличен е и капацитетът, който е приблизително 15 млрд. куб. м газ. Работим изключително целенасочено в тази посока и фактите са налице.
Тук трябва да се отдаде необходимото внимание и на подземното газово хранилище в Чирен, по отношение на чийто капацитет ние също работим така, че да бъде увеличен. Към настоящия момент този капацитет е 500 млн. куб. м газ годишно, като нашата цел е капацитетът на подземното газово хранилище в Чирен да достигне 1 млрд. куб. м газ. Това също е безспорна гаранция за сигурността на доставките, изобщо за цялата енергийна сигурност на страната, респективно и за нашата национална сигурност.
Използвам случая, за да благодаря на колегите от парламента, на всички Вас, на членовете на Комисията по енергетика, че винаги, когато става въпрос за такива важни проекти, ние сме успявали да се обединим и наистина да работим за благото на България. Аз благодаря. Готова съм да отговарям на въпроси, каквито смятате, че трябва да бъдат обсъдени сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте, господин Ерменков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, в отговора си ни запознахте с проблемите, свързани с доставките на газ за нуждите на страната и транзита. Разбрахме, че има идея за промяна на точката за газ от Русия, споменахте го, с увеличаването на потенциала и за интерконекторите, но не разбрахме какво се прави и продължават ли преговорите за директен газопровод до България, както сте го презентирали в Брюксел.
Пропуснахте да ни информирате какви действия сте предприели в изпълнение на правомощията по точка 16, ал. 1 на чл. 4 от Закона за енергетиката примерно за разрешението за търсене и проучване на енергийни ресурси.
В тази връзка уточняващите ми въпроси са два: какво по-точно е направено от Министерството на енергетиката за разширяване на възможностите за проучване за наличие на нови газови находища на територията на България и в икономическата, и в морската зона?
Вторият въпрос: има ли проявен интерес и какво е предприето по повод изграждането на второ газохранилище, което е необходима предпоставка за изграждането на газов разпределител „Балкан“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Ерменков, местният добив безспорно е един от много важните приоритети, една от много сериозните гаранции за енергийна сигурност и това не е случайно. Няма по-голяма диверсификация от това, ако определената държава разполага с местен добив.
Вие знаете, че още в рамките на два кабинета на премиера Борисов, през 2012 г. беше даден старт на процедура за избор на компании, които да извършат търсене и проучване в дълбоко Черно море. Компаниите „Тотал Рапсол“ и ОМВ спечелиха този търг и от тогава извършват тази процедура по търсене и проучване и тя в момента продължава. Ние удължихме договора по искане на трите компании. Той беше удължен с още две години, така че да могат да продължат търсещите и проучвателни дейности в дълбоко Черно море.
До този момент не са ни предоставени официални данни от страна на трите компании за това какви са конкретните резултати, тъй като това е конфиденциална информация и те имат ангажимента да ни информират на един определен етап от техните търсещи и проучвателни дейности. Фактът, че договорът беше удължен по искане на трите компании с още две години, означава, че според мен има добри перспективи в блок „Хан Аспарух“ в дълбоко Черно море.
Наред с това стартирахме и процедурата за търсене и проучване в блок „Силистар“. Знаете там компанията „Шел“ спечели търга и в момента вървят търсещите и проучвателни дейности. Подготвяме процедура за търсене и проучване в още един от блоковете в дълбоко Черно море и тя съвсем скоро ще бъде внесена в Министерския съвет. Работим в тази посока и мисля, че ако тези търсения и проучвания в дълбоко Черно море бъдат успешни, това ще бъде голям успех за България, голям успех за българската икономика.
По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан с лицензирането на второ газово хранилище в България. Както знаете, беше извършена промяна в Закона за енергетиката. Дава се възможност за такъв тип дейност да се извърши от друг оператор. В момента в Министерството на енергетиката е постъпило писмо от Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с постъпило искане от един потенциален оператор. Разбира се, в момента се изготвят становища, тъй като това е една нова правна уредба в тази посока, така че се подготвят и правни становища, и от техническа гледна точка – съответно ще бъде дадено становище пред Регулатора. В неговите компетентности е да прецени дали са налице всички законови основания за следващи стъпки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Петкова.
Заповядайте за отношение, уважаеми господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговора и дупликата. Моите наблюдения са, че въпреки подкрепата, която ние от опозицията предоставяме на управляваното от Вас Министерство, работата по стратегическите обекти се забавя.
От скромния ми опит в администрацията, считам, че това не е в резултат на стратегическо решение да не се работи по този въпрос, а от подценяването му – предполагам не от Вас, а по-скоро от администрацията на Министерството.
Тази сутрин чухме отчета за Европредседателството, но вместо доброто впечатление, което беше основното, което България се опитваше да направи – лично моята надежда беше – през тези месеци, ръководеното от Вас Министерство на енергетиката, да беше обърнало повече внимание на въпросите, свързани с природния газ.
В тази връзка – включеният в Енергийната стратегия проект за второ газохранилище, което Вие споменахте, който повече от десет години е зациклил в администрацията и в административни неуредици, се надявам да получи Вашата подкрепа, както е предвидено в предпроектното проучване за газовия хъб. Искам да потвърдя, че именно с нашите усилия – на опозицията най-вече, и на членовете на Комисията по енергетиката в Народното събрание бяха приети законодателните промени, които да направят проекта възможен, сега остава Вие да го подкрепите пред Комисията за енергийно и водно регулиране.
Гледайки законодателните промени, предложени скоро от Министерския съвет, искам да попитам: колко наказателни процедури срещу България трябва да бъдат инициирани, за да приложим Третия енергиен пакет в пълния му вид? В тази връзка Ви моля – всеки път, когато се споменава наказателна процедура срещу страната, когато приемем даден законопроект и това са мотивите, да ни уведомявате за съдържанието на документите, с които тази процедура е инициирана и как се процедира в тази връзка.
Във връзка с приетите наскоро решения от Министерския съвет за търсене и проучване на природен газ, забелязваме, че дори удължаването на срока за проучванията в блок „Хан Аспарух“ се забави с няколко месеца. Моля да предприемете необходимите действия, в случай че липсва административен капацитет за навременната подготовка на необходимите документи.
Лично аз съм се срещал преди години с представители на инвеститорите и едва ли има народен представител, който да не споделя мнението, че именно чрез инвестиции в собствен добив България най-ефективно може да постигне дългосрочните си цели. Именно затова напълно е недопустимо да има каквото и да е било забавяне в административното обслужване от такива огромни инвеститори, които правят безпрецедентна инвестиционна кампания на свой риск. Бих искал да Ви уведомя, и Вие знаете това, че наскоро имаше среща с представители на американския инвеститор, спечелил конкурса за проучването на газа във Враца – изглежда, че и там нещата се бавят с месеци.
Не разбирам как е възможно пресни приоритети, които се подкрепят от цялото Народно събрание и при очевидна нужда да продължат дейностите по търсене и проучване, както и за добив на природен газ, по административни или други причини, тези инвестиции се забавят?!
Онзи ден за пореден път обявихте, че започва проучването на новия блок в Черно море, който вече не е „Терес“, а е „Тервел“. Това е точка първа в Програмата Ви за управление 2017 – 2021 г. В енергийната сфера вече една година не се случва дори началото на конкурса. Не е ясно и какви са причините за това, а имам предвид, че като ни е необходимо шест месеца, да има поне за подаване на оферти след обявяване на търга, месеци за подписване на договора. Този дългосрочен процес се бави и ако това се прави по административни причини, въпреки наличието на политическа воля за това, това е недопустимо, госпожо Министър. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Казвам го съвсем сериозно – не е упрек към Вас, упрек е към цялата дейност, която се извършва. Именно тези няколко съображения са в основата на моето питане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Минута и половина повече…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още едно изречение и приключвам.
…и се надявам Министерството да положи необходимите усилия това забавяне да бъде наваксано. Моля въпросите за търсенето и проучването на нефта и газа да намерят своето място в Проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на страната, който се надявам Министерството да подготви и да ни бъде предоставен възможно най-скоро, както беше предприето от Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Позволих Ви да просрочите времето заради спестеното реципрочно време при задаването на уточняващите въпроси.
Позволете ми да благодаря за участието в днешния парламентарен контрол на госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Продължаваме с въпросите към господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Първият въпрос, на който той ще отговори, е зададен от народния представител Йордан Младенов относно подпомагане на розопроизводителите.
Заповядайте, уважаеми господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Порожанов! Уважаеми господин Министър, през месец май в поредица от срещи с розопроизводителите относно ниската изкупвателна цена и протестите, които по това време имаше, нееднократно Вие обещахте, че ще има подкрепа от страна на Министерството на земеделието и на държавата към розопроизводителите.
С Решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ от 11 юни е взето решение с 500 хил. лв. да се подпомогнат за участие в изложения на кучета, млекопроизводители, производители на праскови и други, и само с 2 млн. 200 хил. лв. на розопроизводителите.
Като се има предвид това, че в България има около 40 хил. дка насаждения, при среден добив тази година около 400 кг на декар се получава, че Вие подпомагате розопроизводителите само с 13 стотинки на килограм.
Моят въпрос към Вас е следният: считате ли, че това е нужната подкрепа към розопроизводителите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов.
Заповядайте за отговор, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, държавните помощи са допълнителен инструмент за подкрепа на селскостопанския отрасъл и се предоставят целенасочено по приоритетни направления, като чрез прилагане на цели да се повиши конкурентоспособността на отрасъла и да се осигурят по-стабилни доходи. Тук са ми написали много дълго изложение, да ни Ви отегчавам с всичките тези неща.
Помощите, които са за участие в изложения както в страната, така и извън нея, е нотифицирана държавна помощ, по която ние имаме заделени не 500 хиляди, а милион и половина. В рамките на този един милион и половина се разглеждат на абсолютно всички асоциации, на всички видове производители: на животновъдство, в растениевъдство, плодове и зеленчуци, разбира се, така и на преработвателната промишленост, така че те да имат възможност – разбира се, опитваме се да балансираме този ресурс в рамките на този милион и половина и в зависимост от разходите, които те извършват на едно или друго изложение, правим баланс, така че да могат да бъдат задоволени всички, за да имат своето представителство и покритие.
Другата държавна помощ е „де минимис“, тя си е по регламент. Знаете условията по нея – това са до 15 хил. евро, които може един земеделски производител да получи в рамките на три години. Много добре знаете, че ние темата за розопроизводството я дебатирахме на няколко заседания и в Комисията. Проблемът с изкупуването, именно в пиковете на цъфтеж – те бяха дни в рамките на една седмица, беше доста сериозен от гледна точка на това, че не можеше да бъде преработен този цвят, който едновременно цъфтя, както в по-ниското надморско равнище, така и в планинските скатове. След това се нормализира изкупуването, разбира се, основен проблем беше и за тези, които нямаха договори за изкупуване на продукцията си.
Себестойността на розите многократно сме дебатирали както с производители, с преработватели, с Института и така нататък, тя е закръглено на два лева – 1,99 лв. – това е при 400 кг добив. Разбира се, на всеки един производител е различна. Тази година обаче добивите бяха над 400 кг. Изкупните цени, които в края на периода на изкупуване за различните производители са между два лева и 2,50 лв., Вие правилно отбелязахте, че до момента имаме за подадената помощ 35 хил. дка заявления за подпомагане, може би те ще достигнат до 40, тъй като имаме над 40 хил. дка производители – това представлява около 13 стотинки. Успоредно с това знаете, че всички те ползват и държавна помощ – преките плащания, която също е между 11 и 12 стотинки.
В контекста на себестойността, в контекста на разходите, които те са извършили, и приходите при тези средни цени, смятаме, че с това подпомагане, както по държавата помощ, така и по „де минимис“, се дава възможност те да надградят някакъв доход върху розовото производство.
Да, тези доходи не са като миналогодишните, когато цените надхвърлиха средните четири лева. Това вече е пазарна ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Порожанов.
Заповядайте за реплика, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, но самият Вие знаете, че тази тенденция с ниските цени на розовия цвят няма да е само тази година, господин Министър. С Вас неколкократно сме разговаряли в Комисията по земеделие и храни да има обвързана подкрепа за тези розопроизводители, ако искаме този сектор да го запазим. Тази година средната изкупна цена беше около 2,20 лв., а всички ние знаем, че това е цената на която е производителният труд, пръскане и всичките средства за производството на цвета. Тези хора са пред фалит. Тук е още по-голям проблемът, че това са малки земеделски производители, които очакват подкрепа от държавата, за да може да отстоят следващите няколко години, когато от държавата се очаква помощ, а световният пазар като цяло намалява цената на розовото масло и оттам изкупната цена на розовия цвят.
Вашият отговор не ме удовлетворява и аз разчитам, че Министерството ще си преразгледа дейностите, ще помисли чрез омнибус да се вкара в обвързана подкрепа розопроизводството, за да може действително този сектор да остане в земеделието, а не като други сектори пред фалит и да се закриват малки стопанства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Съвсем кратък коментар – аз съм съгласен с това, което казвате. Само като допълнителна информация. Знаете, че покрай майските събирания вече сме в ход и за подготовка на Закон за розата, който да регулира производството, прекупуването, преработката и качеството на розовото масло, което излиза.
Групата беше много голяма, Вие знаете – абсолютно всички заинтересовани страни участваха в списването на Закона и имаше публично обсъждане този вторник, ако не се лъжа, в Казанлък.
На срещата, която беше проведена в Казанлък – искам да Ви кажа, че розопроизводителите са доволни, изразяват удовлетворение от това, че получават помощ „де минимис“. Никой не е очаквал някакви печалби да се трупат за сметка на помощ „де минимис“, която да възстановява миналогодишните добри цени.
Проблемът на обвързаното производство е следният: в обвързано производство могат да кандидатстват само отрасли, които не са се развивали през последните години. През последните години имаме рязко нарастване на насажденията. Вие знаете числата – последните години имахме между 10 и 14% ежегодно нарастване. Това също е един от проблемите, който създаде напрежение в спадането на цената, съвместно с климатичните условия, които направиха изненада на всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Румен Георгиев относно стратегическата визия на Министерството на земеделието, храните и горите с оглед преустановяване на обезлюдяването на селските райони чрез прилагане на глобална стратегия за обновяване на поколенията.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изключително важна тема. Ясно е, че няма как в няколко минути да я разгледаме.
Уважаеми господин Министър, на 27 октомври 2016 г. е приета Резолюция на Европейския парламент относно начина, по който Общата селскостопанска политика може да подобри създаването на работни места в селските райони. В нея се призовават всички държави членки да предложат дългосрочни перспективи на младите земеделски стопани с оглед преустановяване на обезлюдяването на селските райони, да прилагат глобална стратегия за обновяване на поколенията и за тази цел да използват пълноценно всички възможности, които новата Обща селскостопанска политика предоставя за подпомагане на младите и новоустановените земеделски стопани, включително извън семейството и по-специално чрез помощите за млади земеделски стопани по първи и втори стълб, а също така да улесняват започването на селскостопанска дейност и предприемачество на земеделски стопани над 40-годишна възраст. Тези мерки трябва да бъдат допълнени и от разпоредби в рамките на националните политики, както и да бъдат в съответствие с тях относно земеползването, данъчното облагане, социалното осигуряване и така нататък, включително подпомагане съгласно чл. 50 и чл. 51 от Регламент на Европейския съюз № 1307/2013 г.
Уважаеми господин Министър, от нормативна гледна точка, от регламенти и директиви е ясно, че това е изключително важен комплексен въпрос за решаване както в Европа, така и в България, но на практика така ли е?
За съжаление, съществуващата система на заплащане по хранителната верига не гарантира устойчиво разпределение на добавената стойност и често не дава възможност на първичните производители дори да възстановят разходите си. Пресен пример за това са проблемите с розопроизводителите, черешопроизводителите и така нататък. Ето защо важният въпрос, свързан с преустановяване на обезлюдяването на селските райони чрез обновяване на поколенията, е: какъв да бъде моделът на аграрната политика на България и производството на храни през следващите десетилетия? Това изисква, на първо място, преформатиране на националната аграрна политика при прилагането на новата Обща селскостопанска политика.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са конкретните мерки и стратегическата визия на Министерството на земеделието, храните и горите с оглед преустановяването на обезлюдяването на селските райони чрез прилагането на глобалната стратегия за обновяване на поколенията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, първо, ще отворя една скоба по отношение на разпределението на принадената стойност в хранителната верига и ще се върна около месец назад. В Наредбата за доставка на плодове и зеленчуци, в която Министерството искаше да възстанови преференцията за производителите, Вие от парламентарната група излязохте с декларация, в която искате запазване на статуквото, а именно търговците и по-точно посредниците във веригата, които имаха над 90% от доставките и над 95% за плодове и зеленчуци. Затова ние наистина трябва да насърчаваме всеки път производителите да могат да имат директния достъп до пазара.
Разбира се, обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони налага търсене на ефективни решения за привличане на младите хора в сектора на земеделието и в селските райони. Един от основните фактори на тази тенденция са трудностите, с които младите земеделски производители се сблъскват при стартиране на селскостопанската дейност. Налице са редица пречки, които възпрепятстват установяването в сектора, като например достъпът на млади хора до земеделска земя. Това е една тема, която при подготовката на закон или кодекс за поземлените отношения трябва да намери някакво решение за по-лесен достъп, включително и до Държавния поземлен фонд, достъпът им до финансиране или капитал, достъп до специализирано образование и повишаване на професионалната квалификация.
Следва да отбележа, че все още съществуващото обществено възприемане на селското стопанство като непривлекателна професия се явява съставен елемент на горепосочените препятствия. Неслучайно и темата, която избрахме на неформалното заседание на министрите по време на Българското председателство, беше посветена на обновяването на поколенията в сектора на земеделието в рамките на бъдещата Обща селскостопанска политика, тъй като бяхме искали този въпрос да бъде един от приоритетите на Общата селскостопанска политика след 2020 г., като в същото време бе продиктувана и от тревожната тенденция в целия Европейски съюз за застаряване на населението, ангажирано в селскостопанската дейност и обезлюдяването на селските райони.
Новите законодателни предложения предвиждат Стратегията за привличане на повече млади хора в сектора да бъде задължително условие за одобрението на Стратегическия план за всяка държава членка в новия програмен период, че ще могат да се приемат мерки за национално ниво – задължителни или доброволни, като например финансови облекчения или поне 2% от новия бюджет на директните плащания следва да бъде насочен към младите земеделци. До 100 хил. евро се дава възможност за увеличаване на първоначалната помощ за създаване на стопанства на млади земеделски стопани.
Министерството на земеделието, храните и горите вече предприе действия и за изготвяне на Стратегия за цифрово земеделие, която ще формулира приоритетите и целите на политиката в областта на цифровата трансформация на земеделието и ще заложи конкретни мерки и дейности за тяхната реализация. Изключително важна тема, която освен че трябва да държи и нашето земеделие конкурентоспособно, има възможности да възстанови млади хора да се занимават именно с по-високите технологии в земеделието. Младите земеделски производители са носители на капитал за осъществяване на прехода към цифровото земеделие, което ще даде тласък на производителността на труда.
През последните години в страната ни се наблюдава повишен интерес от страна на младите към развитие на бизнес в областта на земеделието, което до голяма степен се дължи на предоставената през последното десетилетие и насочена към осигуряване на приемственост между поколенията и насърчаване на предприемачеството между младите хора. Мисля, че предния път отговарях на подобен въпрос. Тогава изложихме и много данни от гледна точка на самото подпомагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Георгиев – имате възможност да отправите реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Две думи за декларацията. Естествено, че Българската социалистическа партия подкрепя производителите, но ние сме и за равенство в системата на селското стопанство и аграрните проблеми.
Българската земеделски територия е в състояние да изхранва населението изцяло с допустимия от климатико-географски ограничител за производство и асортимент от продукти. Концепцията „Българската земя да изхранва българското население“ и когато се казва „аграрна политика“, да се разбира „продоволствена“ и обратно, е в най-висшите етажи на общественото съзнание.
Уважаеми господин Министър, какви са елементите на държавна аграрна политика и практиката в развитите в аграрно отношение страни? Впрочем, такава беше и България преди 1989 г. Всичко това е свързано пряко с избора на модела на аграрната политика, който за България все още не е ясен. Днес се очертават два основни модела на структуриране на земеделието и сектора за производство на храни в Европейския съюз. Първо, свръхинтензивен модел на индустриално или по-точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.
Вторият модел е така нареченият – Средиземноморски, свързан с продоволствената политика. За съжаление, в България, след приемането ни в Европейския съюз и прилагането на Общата селскостопанска политика, анализът показва, че Националната селскостопанска политика е насочена към стимулиране и отглеждане на свръхинтензивни култури, основно зърно. Липсват обаче стимулите и механизмите то да бъде преработено в страната до краен потребителски продукт, а както е известно, най-добрият измерител за икономическата ефективност от интегрирането на подотраслите в сектора „Производство на храни“ е добавената стойност. Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнасяно като суровина зърно.
За съжаление, страната почти не изнася брашно, следователно се губи добавена стойност. Ако брашното беше преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително – 2,2 пъти, още повече че над три пъти се увеличава добавената стойност, ако се произведе фураж. От местни продукти добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ето пример и възможности за създаване на работни места, на производство, на предприятия в селските райони и намаляване на обезлюдяването. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Съгласявайки се с Вас, искам само да Ви дам няколко конкретни примера. Преди два месеца в Разград се откри разширението на Завода за преработка на царевични продукти, където при сегашния капацитет ще се преработват 400 хиляди тона, тоест ще нарасне с още 400 – 450 хиляди тона, а над 80% от зърното се купува от България. Единствено в последните два месеца, когато няма налично зърно от България, то се взима от съседни страни.
Точно в този момент имаме специалисти от една близкоизточна държава – от Саудитска Арабия, с които сме в процес и в подготовка на изграждането на Завод за преработка на фуражи. Предложението, което сме дали и те поискаха – да бъде за по-голям, е за 500 хиляди тона фуражи. Отново говорим за преработка именно на зърнени култури в страната.
Успоредно с това, знаете, онзи ден приключи китайският форум. С китайския министър имахме среща, очакваме инвестиции. В момента има китайски инвестиции. Те желаят – освен сегашния си Завод за фуражи, който имат, да направят още два, които са с общ капацитет – ще Ви излъжа за капацитета, но са над 1 милион тона.
Така че има възможности и предпоставки за преработка, в конкретния случай за фуражи. Безспорно е много добре, ако може цялото жито да бъде изнесено на брашно, но, разбирате, това вече са пазарни инструменти, но съм съгласен с Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос, отправен към Вас. Той е от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова относно отмяната на чл. 23 от Наредба № 3/2015 г. на Министерството на земеделието, храните и горите за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.
Заповядайте, уважаема професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, започвам с това, че с Решение № 8966 от 2 юли 2018 г. Върховният административен съд на Република България отмени разпоредбите на чл. 23 от Наредба № 3, която касае, както вече беше казано, прилагането на схемите за директни плащания. Това, което беше отменено, на практика означава, че действието на чл. 23, ал. 4, в която се изисква доказване на реализирано количество краве и козе мляко в размер на 70 литра за периода 1 октомври – 30 септември, това изискване към животновъдите отпада само в сектора овцевъдство и козевъдство.
Трябва да Ви кажа, че това решение – вярно, Вие казвате, че е изненада, но трябва да припомня, че съпротивата срещу решенията въобще от 2016 г. при гласуването на Наредбата, при нейното обсъждане през 2017 г. също, бяха насочени срещу изискванията за доказване на количество мляко, защото такъв европейски регламент и практика до тогава не съществуваше. От тази гледна точка това, което се вменява с отмяна на наредбата, показва, че все пак е съществувал някакъв проблем и заобикаляне на изискванията към българските земеделски стопани, в сравнение с тези в европейските страни.
Конкретният въпрос към Вас е свързан с това: първо, дали засегнатите земеделски стопани от плащанията за 2017 г. – обвързана подкрепа, ще получат компенсаторно плащане? Донякъде чух отговор на Вашия въпрос и предполагам, че имате аргументи в тази посока.
Второ, за кампания 2018 г., за която приключи подаването на документите, какви ще бъдат и ще има ли изисквания към животновъдите за доказване на количество произведена продукция така, както досега беше действието на чл. 23, ал. 4? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, озадачаващото в отмяната на този чл. 23 е именно, че и на тричленен състав по никакъв начин не е имало съмнения върху… На заседанията на петчленния състав, включително и прокурорът, който е от Върховната касационна прокуратура, е съгласен с аргументите, които са по Наредбата, след това, разбира се, изведнъж с мотиви, които все пак не е редно да коментирам, аз ще си предприема съответни действия там, където можем да се ожалим, както се казва, ще го направя, в бързината си дори отменя чл. 23, защото искането е срещу аргументите, които са свързани с последната редакция от 2017 г., а не от 2016 г., което е без доказването на продукция.
Така че в момента имаме правен вакуум. В момента обвързано производство за сектор „Овцевъдство“, благодарение на отмяната на чл. 23, не може да бъде платено. Разбира се, то ще бъде платено. Затова направихме и срещи с овцевъдните асоциации. И в четвъртък направих една среща, и във вторник, с тези, които обикаляха страната, за да организират днес този протест, за който ще говорим може би малко по-късно. Но ние ще възстановим чл. 23, така че да може до края някъде на август, началото на септември, той да влезе в сила, като се спазват абсолютно всички процедури по Закона за нормативните актове. В конкретния случай направили сме вече и оценка на съответствие. Но в момента правим срещи с асоциациите, за да видим тяхното мнение. Разнопосочни мнения. Разбира се, както е било и преди това.
Да не забравяме, че ние към момента имаме през 2016 г. изпратен – начин, по който ще се плаща обвързаното производство в Европейската комисия. Този начин е съгласуван, тук не се одобрява с решение, но ако има въпроси, те се уточняват. И начина можем да го променим до 1 август, защото ние по всички схеми за „Обвързано производство“, включително и за плодове и зеленчуци, за които вече имахме две дълги срещи с ресорните асоциации и имаме визия как да променим там нещата, трябва да ги изпратим до 1 август и това нещо вече може да влезе в сила в кампания 2019 г.
Така че ние ще направим всичко възможно да бъде платена кампанията за 2018 г. Но тя не може да бъде платена различно от начина, по който е направена пред Европейската комисия, като нотификация и, разбира се, правилата, при които е започнала кампанията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Заповядайте, професор Бъчварова, за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, разбрахме – 2018 г. няма да има промяна спрямо 2017 г. Тоест Вашите изисквания за количество реализирано мляко през тази година ще бъдат факт. Само че аз искам да Ви запозная с някои факти, особено в млечното овцевъдство.
В годините на прилагането на това изискване, тоест тези две години, според агростатистиката количеството произведено овчо мляко е намаляло с 13%. Броят на животните – с 5%. Подобна е картината и при кравето мляко. Тоест, първата теза, че с това решение намаляваме сивия сектор не е вярна, защото не намаляваме сивия сектор, ние намаляваме въобще производството на суровина в България, за което е отговорно Министерството на земеделието.
Второ, тежестта пада изцяло върху производителите на мляко. Защо? Защото изкупната цена на млякото, Вие го казвате и с решението на Държавен фонд „Земеделие“, непрекъснато намалява. В момента кравето мляко се изкупува от 45 до 70 ст., средна цена 62, което означава, че за тези, които имат целия цикъл на производство, се калкулира 70, но за тези, които се изкупуват от животновъдите, е 45 ст. При овчето мляко е същата картината.
И третото, че млечното говедовъдство и овцевъдство намаляват тотално, за сметка на месодайното. В България никога и в социализма, и сега не е имало рентабилно месодайно овцевъдство и говедовъдство. Но за да се избегне изискването за доказване на мляко, масово животните бяха вписани като месодайни породи.
При такава политика в следващата агростатистика, която ще излезе 2019 г., предполагам, че ситуацията ще бъде още по-лоша и тогава няма и да има кой да бъде подпомаган, особено в сферата на овцевъдството, като традиционен български отрасъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не трябва да имате съмнения, че ще има кой да бъде подпомаган. Ако Вие в момента апелирате да нарушим европейските изисквания за нотификация на помощ, а това са средства по Гаранционния фонд средства по „Обвързано производство“ и след това те да не бъдат възстановени от Европейската комисия, не смятам, че това имахте предвид.
По отношение на цените, особено на овчето мляко, да, нормално е именно в момента, от вчера са ми направили справка, разбира се, в момента, в който се дават примери от протестиращите днес – е, винаги примерът ще бъде на най-лошия единичен случай, на най-малкия производител, който, примерно, е най-низвергнат в този процес.
И в момента цените на овчето мляко на големите ферми са между 1,10 и 1,35. Да, за малките са между 90 ст. и 1 лв. Но Вие знаете, че в момента и самото качество на млякото се влошава по определени причини, защото вече започва заплождането на самите животни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Следват два въпроса, които ще получат общ отговор, защото касаят една и съща материя. Първо е въпросът, който е зададен от народните представители Димитър Стоянов и Тодор Байчев, относно констатациите на Министерството на земеделието, храните и горите довели до масово избиване от Българската агенция по безопасност на храните на домашни животни в Странджа планина поради случаи на чума и предприетите мерки за недопускане на други подобни случаи. Заповядайте да зададете първия въпрос, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в края на месец юни тази година бяха установени случаи на чума по дребните преживни животни в село Воден, Община Болярово и село Кости, Община Царево. Към настоящия момент са констатирани нови случаи в селата Крайново, Странджа и Шарково от Община Болярово.
По данни от медиите Българската агенция по безопасността на храните е предприела мерки за недопускане разпространението на тази зараза, като за целта принудително са избити по така наречения „хуманен начин“ над 3000 овце и кози.
Смятам, че е излишно да споменавам, че стопаните на засегнатите животни са в шок, че се унищожава поминъкът на местното население в обезлюдената Странджа планина, че възниква силно недоволство от този начин на действие, че започва да се формира обществено мнение за умишлено унищожаване на животновъдството в България.
Предвид изложеното, моля, господин Министър, да ни отговорите – от коя лаборатория и кога е установен щамът на чумния вирус? Извършена ли е проверка дали това не са антитела? Къде се унищожават мъртвите животни – чрез екарисаж или загробване? И съгласувано ли е това с Министерството на околната среда и водите? Колко още животни ще бъдат унищожени и в кои населени места? Защо държавата не предприема мерки за изолиране на заразните и болни животни? Защо не е извършена имунизация на животните в тези райони? Какви мерки предприема Министерството на земеделието, храните и горите за недопускане на други подобни случаи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Следва задаване на втория въпрос. Той е от народния представител Николай Тишев относно умъртвяването на стотици животни в село Кости, Община Царево от Българската агенция по безопасност на храните, Бургас. Заповядайте, уважаеми господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Порожанов, след откриване на огнище на чума по дребни преживни животни в село Кости, Община Царево в района на Странджа бяха умъртвени почти 400 овце и кози. На практика заразените животни бяха само две.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност при поява на заразна болест изпълнителният директор на Агенцията за безопасност на храните издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.
Въпросите ми към Вас са следните: след като нормативната уредба на Република България позволява няколко възможности за реакция при откриване на зараза, считате ли, че предприетата крайна мярка за избиване на животните е адекватна на действителната ситуация и как оценявате дейността на Агенцията за безопасност на храните – както централния департамент, така и клона в Бургас?
И второ, животновъдите в Странджа преживяха едно масово умъртвяване на животни през 2011 г. заради открит шап. След това имаше открита зараза от син език, а този месец – евтаназия на животни заради чума. Как могат да продължат да се занимават хората на Странджа с животновъдство, ако при всяка болест, която се появи, директно се пристъпва към избиване на животните, при положение че все пак има и други възможности за ползване на ваксини, лекарства, поставяне под карантина за определен период и други? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Следва общ отговор в рамките на шест минути. Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, уважаеми господин Байчев, уважаеми господин Тишев! Наистина много неприятна тема. За съжаление, това са болести, които са от най-тежките и които изискват съответните реакции.
Първо ще Ви прочета, после ще Ви кажа и други неща. През месец юни 2018 г. за първи път в България и Европейския съюз са констатирани огнища на болестта чума по дребните преживни животни, в непосредствена близост до турската граница. Тази болест е стартирала от Северна Африка, тръгнала е от Мароко, завъртяла се е през Азия и, за съжаление, точно районите на Странджа са в близост до турската граница, където е достигнала и тази болест.
В село Воден, Община Болярово на 20 юни 2018 г. от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарен институт в София и впоследствие на 23 юни е потвърдено за чума по дребните животни от референтната лаборатория на Европейския съюз, а именно „Сират“ във Франция. В село Кости имаме потвърждение на болестта на 28 юни от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт.
Заболяването е установено с помощта на полимеразно верижна реакция или PSR, който е международно признат лабораторен метод за доказване на вируса на чума по дребните преживни животни. В засегнатите райони се изпълнява програма за надзор на трансгранични болести по животните като шап, шарка, син език и прочие.
Резултатите от изпълнението на програмата показват, че до датата на констатиране на заболяването на чума по дребни преживни животни то не е било налично в регионите на Бургас и Ямбол.
Българската агенция по безопасност на храните незабавно предприе необходимите мерки за контрол и ликвидиране на заболяването съгласно законодателството на Европейския съюз, а именно Директива 92/119 и Националния Контингес план за ограничаване на разпространението на заболяването от чума по дребните преживни животни, а именно: умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на труповете на всички дребни преживни животни в засегнатите населени места. Следващо: определяне на 3-километрова предпазна и 10-километрова наблюдавана зона около засегнатите населени места, в които са в взети проби за лабораторен анализ от всички животновъдни обекти на дребни преживни животни и се извършват ежеседмични клинични прегледи за откриване на отклонения от здравия вирус.
Следващо: ежеседмични клинични прегледи във всички обекти на дребни преживни животни в общините по границата с Турция.
И другото: многократни дезинфекции в засегнатите населени места.
Предприетите действия от страна на БАБХ и в частност на областните дирекции по безопасност на храните в Бургас и в Ямбол са в съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство. Животните, инфектирани с вируса на чума по дребните преживни животни, не подлежат на лечение, изолация и карантина.
Политиката на Европейския съюз не предвижда извършване на профилактична ваксинация за особено опасни вирусни заболявания по животните, каквато е и чумата по дребните преживни животни. Умъртвените животни са обезвредени на място чрез загробване с цел недопускане разпространение на заболяването в други населени места, каквото би се допуснало при тяхното транспортиране.
Местата за загробване са определени от Областната епизоотична комисия, в чийто състав има представители на областната, общинската администрации, на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на вътрешните работи.
Унищожени са общо 1946 дребни преживни животни при двете първи констатирани огнища в село Воден и в село Кости. На базата на доклада, представен от Агенцията по храните пред Европейската комисия на 4 юли 2018 г., е променено първоначалното решение за контрол и ликвидиране на заболяването в България, с което ограниченията за търговия с дребни преживни животни и продукти от тях остават единствено за общините Болярово и Елхово в област Ямбол. Първоначално беше за целите области – може би помните, и общините Царево, Малко Търново, Средец, Приморско и Созопол в област Бургас.
Продукти от дребните преживни животни могат да се реализират на пазара, извън посочените общини, само ако са термично обработени, съгласно условията на законодателството на Европейския съюз.
Агенцията по храните счита, че на този етап ваксинация не е необходима. Това би било нужно, в случай че заболяването обхване по-големи територии и се разпространява изключително бързо. Спазването от страна на фермерите на мерките, наложени от Агенцията, няма да позволи разпространение на заболяването. Ако се направи ваксинация, това е една жива ваксина, има много рискове, а те са именно следните.
Ваксинацията ще наложи неблагополучен статут на зоната, а може и на цялата страна, поне за три години след спиране на ваксинацията. Това силно ще повлияе върху възможността за търговия с други държави. Говоря за всякакви продукти от овцевъдството.
Освен това извършването на такъв тип ваксиниране с цел ограничаване разпространение на заболяването, трябва да бъде предварително одобрено от останалите държави – членки на Европейския съюз, и разрешено от Европейската комисия.
Отварям една скоба. В неделя вечер, от понеделник, ще дойдат най-добрите специалисти на Европейския съюз, от „Ди Джи Санте“, така че да отидат на място, да се запознаят със ситуацията, с действията, които са предприети, защото това е рисково заболяване, което за първи път се появява на територията на Европейския съюз.
Наложените от българската агенция по храните мерки по отношение на заболяването целят оздравяването на засегнатите райони, като там се извършва засилен надзор за ранно откриване на болни животни и така нататък. Наистина веднага след откриването на първите огнища по една специална методология се взимат проби от всички стада. В петък миналата седмица – първо изпратих специалисти от Министерството, с каквито смятам, че разполагаме, да проверят работата и в лабораторията, в която е извършено констатирането на заболяването, начина, по който е направено. Разбира се, то е видно и от потвържденията от френската лаборатория. До миналия петък имахме 700 проби, които бяха добри, в смисъл, че нямаше позитивен резултат, но от началото на тази седмица от френската лаборатория са потвърдени именно в тези трите нови населени места.
В конкретния случай – може би на втория въпрос ще Ви отговоря за всичко като обезщетение, което сме предприели, мисля, че той беше затова – да го кажа доброто в лошото е, че отново са същите общини, в които и в момента имаме забрана. И в момента от гледна точка на реализация на животните, като тези, които са останали живи, на тяхната продукция не е разширен обхватът. Вчера и днес – наясно съм с протестите, наясно съм болката на всеки един и всички в Министерството, разбира се, болката на всеки един от овцевъдите, който в края на краищата живее с тези животни и те са част от техния бит, но това са изискуемите мерки, които следва да бъдат предприети, за да не се разпространи заболяването.
Не знам дали тук го прочетох, но заболяването може да се получи от досег, допир до друго заболяло животно. Не изключваме тук да имаме и нелегално вкарване на животни като един от вариантите в рамките на източник на заболяването през границата, да го кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Първи думата за реплика има господин Тодор Байчев.
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, чутото от Вас много бе обезпокоява и няма да твърдя, че съм доволен, още повече забелязах, че и двамата се ползвали сходна литература, а именно Научно становище относно оценка на епизоотичната ситуация в Република България от Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на храните. Всичко това, което изложихте или поне по-голямата част, го има в същото научно становище. Там обаче има и други посочени данни, които мен лично ме карат да се чувствам шокиран, а именно що се отнася до хронологията и изводите, които правят професор Георгиев, д-р Пеева, доктор Полихронова и доктор Василева.
Първо ще кажа за хронологията в село Кости. На 8 юни 2018 г. са се проявили първите клинични признаци на това заболяване. Впоследствие обаче какво става? Нито едно от животните – има се предвид козите, тъй като там заболяването е по-ясно изразено и те са по-податливи, нито едно от животните не е имало диария, която е характерна за това заболяване, не са наблюдавани болестни симптоми при нито една от козите в стадото. Смъртността е била нула процента. Две седмици по-късно, на 22 юни 2018 г., при направена аутопсия от ветеринарния лекар, му е направило впечатление, че не е имало никакви гастроинтестинални промени. При убиването и загробването също не са установени характерни изменения, а именно ивичести кръвоизливи в дебелите черва, тоест нямало ги е симптомите. Същото е и за село Воден, където са взети 1337 проби и все още пише, че се очакват серологичните резултати. Но като извод в същото това научно становище се казва следното: „При епизоотичното обследване на огнището в село Воден прави впечатление, че броят на животните показали климатична симптоматика и патологични признаци, е твърде малък и само в едно от трите стада“, тоест другите две стада са заминали напразно. „Правят впечатление необяснимо тежките рестриктивни и непропорционални за това заболяване ограничения и мерки, наложени от Европейския съюз“.
Тук вече мога да направя един извод, че Българска агенция по безопасност на храните се наложи като един успешен екзекутор на нашето животновъдство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Приключвайте, господин Байчев, за да дадем възможност за отговор.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Втора реплика, господин Тишев – заповядайте, можете да развиете тезата на господин Байчев, да я дообогатите.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще бъда доста кратък. Значи, ясно е, животните вече са избити и не можем да ги върнем, но моят доуточняващ въпрос е оттук нататък за в бъдеще могат ли да се предприемат каквито и да е превантивни действия от тезата, която изразихте преди малко в рамките на долу-горе 9 минути? Аз съм, как да кажа, леко скептично настроен, защото явно нищо предварително не може да се направи, за да спасим тези животни в Странджа. Но така както беше даден отговорът от Вас, при следваща подобна зараза като резултат, като действия, ще бъдат същите. Тоест съвсем скоро в Странджа ще останем без животновъдство, защото няма кой да се хване, ако през 2 – 3 години му избиват стадото, пък той ще получи компенсация, ще прави отново животновъдство на дребен добитък. Нещо може да се направи предварително! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Заповядайте за дуплика, уважаеми министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По отношение на самото заболяване аз Ви казах, че това, което трябва да се направи в момента, е да се ограничи заболяването в тези седем общини. То даже не е в седемте, другите попадат в една, като стигнем до Созопол – там са в ограничение от гледна точка на реализацията.
Живата ваксина е нещо, което ако бъде наложено да се прави в България, това ще ограничи въобще целия отрасъл. Като развитие и съгласие на всички 27 страни ние да наложим и ограниченията да бъдат само за районите, за които в момента ние сме направили забрана за тези седем общини, е доста съмнително, че ще бъдат съгласни. Затова за нас наистина е важно да видим и оценката, която ще бъде сега на специалистите от „Ди Джи Санте“ и другите, които ще дойдат.
Като цяло явно районът е рисков – шапът преди седем години отново направи поголовен проблем. За съжаление, с болестите по животните в момента нямаме проблем, само в говедовъдството, знаете. В свиневъдството, да чукна на дърво, правим превантивни действия. В момента тръгваме да опъваме екопастири по сухоземната граница. Вчера съм имал дълга среща с министър Радев от гледна точка, на контролно-пропускателните пунктове да имаме профилактика при внасянето на храни, особено от украинци, молдовци и така нататък, които ще влизат и включително в засегнатите райони, които са долу в Ямболско и в Бургаско, да не се допусне излизането на животни. Вие разбирате, че в икономически смисъл всеки един би се опитал да изнесе животното си, да го реализира по някакъв начин. Така че това е доста рискова ситуация.
Не искам да влизам в спор с Вас, защото не съм зоотехник, за да мога да вляза в детайла. Неслучайно изпратих в нашата лаборатория да бъде проверен начина, по който е направена и изчислена пробата. Да, това, което ми е обяснено и на мен, е, че епизоотиката и така нататък – животното веднага не умира. Но докато умре едно животно в Ямболско, ние можем да разпространим болестта в съседни области и така нататък.
На този етап това, което можем да направим, е да предприемем мерките за ограничаване на болестта и да обезщетим стопаните адекватно, за което аз гарантирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Следва разговор точно за обезщетението на тези стопани. Следващите два въпроса също се обединяват и ще бъдат с общ отговор.
Първият въпрос е от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев относно компенсиране на загубите на фермерите в резултат от констатирани огнища на чума по дребните преживни животни.
Заповядайте, уважаеми господин Пенев.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Както вече е известно, през месец юни са констатирани две огнища на чума по дребните преживни животни пограничните райони на област Ямбол и Бургас.
Предприетите мерки за ограничаване на заболяването от страна на Българската агенция по безопасност на храните основно бяха свързани с унищожаване на стадата в тези ненаселени места с цел ограничаване разпространението на заболяването.
Въпреки това през настоящата седмица отново в община Болярово, съответно в селата Крайново, Странджа и Шарково е констатирано чума по овцете и козите и съответно Българската агенция по безопасност на храните разпореди отново умъртвяването на около 2 хиляди животни. В резултат на тези мерки животновъдите в засегнатите райони генерират освен преки загуби от умъртвяването на животните, също така и косвени, свързани с невъзможността да реализират произведена собствена животинска продукция.
В изявление на заместник-министъра на земеделието, храните и горите господин Димитров и експерти от Агенцията по безопасност на храните се коментира необходимостта от обезщетение за стопанствата, за които е въведена и забрана за реализация на продукцията извън границите на съответната община.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, конкретните ни въпроси към Вас са: първо, какви мерки и кога във времето ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за компенсиране загубите за унищожените животни, както и за нереализирана продукция? И, второ, ще се признае ли ситуацията, като форсмажорна от Държавен фонд „Земеделие“ и съответно ще се преразгледат ли ангажиментите на земеделските стопани в тези райони по обвързаната подкрепа за 2018 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенев.
Следващият въпрос е зададен от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев, Иван Вълков, Ася Пеева, Галя Василева и Диана Саватева относно възникване на огнище на чума по дребните преживни животни в село Кости, община Царево и последващите мерки.
Заповядайте, господин Вълков, да зададете въпроса.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господин Министър, аз ще премина директно към конкретните въпроси, които задаваме с моите колеги, тъй като колегите развиха достатъчно добре проблемите, които са възникнали по отношение на огнищата с чума.
Предприетите мерки засягат също така млекопроизводителите в цялата Бургаска област, което ще се отрази на производителността и пласирането на продукцията и ще доведе до пропуснати ползи.
Затова основните ни въпроси към Вас, уважаеми господин Министър, са: какво представлява болестта чума по дребния преживен добитък и при какви обстоятелства може да е рискова за хората? Какво бе установено в посочения район на Странджа? Установен ли е източникът на заразата и механизмът на заразяване и най-вече как ще бъдат обезщетени собствениците на тези животни? Какви са мерките за предотвратяване на целите и срокът за прилагането им, за да се стопира опасността от поява на заразата впоследствие? Възможно ли е допускане на ваксиниране на животните само в пограничните райони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Следва общ отговор в рамките на шест минути от министъра на земеделието и горите.
Заповядайте, господин Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Чумата по дребните преживни животни е вирусно заболяване по овцете и козите, но не е опасно за хората. Болестта се предава основно чрез пряк контакт между животните и се разпространява на нови територии най-вече чрез придвижване на заразени животни. Инкубационният период варира от една до три седмици. В районите, където за първи път се явява заболяването, обикновено протича в остра форма с висока температура около 40 – 41 градуса, с характерни ерозии на устната лигавица, пневмония, дехидратация, загуба на тегло, в голям процент смърт на животните и така нататък. Все още не е категорично установен източникът на инфекцията за констатираните огнища в България и механизмът на заразяване, но най-вероятно се касае за неспазване на мерките за биосигурност в животновъдните обекти от страна на собствениците или нелегална търговия с животни.
Българската агенция по безопасност на храните предприема мерки за контрол и ликвидиране на заболяването съгласно законодателството на Европейския съюз, посочих номера на Директивата в предния отговор. Ситуацията със здравословното състояние на овцете и козите вследствие на чумата по дребните преживни животни в Югоизточна България беше обсъдена в началото на месеца – на 5 юли на среща в Министерството с експерти, научни работници, представители на браншовите организации от овцевъдния и козевъдния сектор. Разгледани бяха мерките, които ведомството предприема за ликвидиране на последствията от заболяването, както и възможностите за финансово подпомагане най-вече на фермерите.
Унищожаването на заразените и контактни животни в огнищата на чума по дребните преживни животни в село Воден и село Кости е разпоредено със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. В село Воден, област Ямбол са унищожени 1398 дребни преживни животни, собственост на 21 фермери. В село Кости, област Бургас са унищожени 538 дребни преживни животни, собственост на седем фермери.
Съгласно чл. 144 от Закона за ветеринарномедицинската дейност размерът на обезщетението за животни се определя по пазарни цени на месеца, който предхожда възникването на болестта. Обезщетението на племенни животни, за които се прилага развъдна програма, е по оценка на породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Четири са показателите, свързани с породите на овцете. Вчера ни бяха представени първите оценки. За овцете под селекционен контрол оценката е индивидуална за всяко животно. Средната цена за овцете, която се получава за обезщетение, е 225 лв., което бих казал е една много разумна цена за обезщетение. За овцете, които не са под селекционен контрол, оценката е по наредбата, която споменах. Вчера я погледнах, върнах я за ревизия, така че да бъдат защитени малко по-добре пострадалите животновъди. Днес очаквам оценката, но средната няма да бъде по-малка от 150 лв. Разбира се, всичко това е в зависимост и от килограмите на животното.
Държавна помощ de minimis. Във връзка с възникналата епизоотична обстановка Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ взе решение вчера за подпомагане в областта на държавните помощи посредством минималната помощ de minimis в следните направления.
Пострадалите земеделски стопани в засегнатите общини на област Ямбол и област Бургас ще бъдат компенсирани чрез минималната помощ de minimis в размер на 25 лв. за овце-майки и кози-майки. Ставките са формирани на база прогнозен, нереализиран остатък от сурово мляко по средна пазарна цена. Малко ще отворя темата. Говорим за млякото, което е в края на лактацията на всяко едно животно, което няма да може да го реализира, докато приключи лактацията в края на месеца или в началото на месец август. Средната млечност, която отива за мляко след изхранване на приплодите за овцете, е около 70 литра.
В момента оценката е направена за над 20 литра, и то при цена не от минималните, както коментирахме с професор Бъчварова – при цена от 119 лв., първоначалната ни оценка беше за 20 лв. компенсация на животно, а окончателното ни решение е за 25 лв. Това е един от споровете с протестиращите животновъди, овцевъди днес. Те желаят да имат 40 лв. компенсация, което, първо, смятаме за нереалистично. Не искам да правя други определения.
За пострадалите земеделски стопани с издадена заповед за наложена едноседмична възбрана за продажба на сурово мляко в област Ямбол, община Ямбол, община Стралджа и община Тунджа, тъй като първоначално беше за една седмица – преди да коригираме решението на Комисията бяха възбранени двете области като цяло, именно за тези две общини стопаните ще бъдат компенсирани със 7 лв. обезщетение на брой животно.
Засегнатите земеделски стопани ще се възползват допълнително и от помощта de minimis, включително и тези с унищожените животни, която от вчерашното решение на Управителния съвет е 7 лв. на дребно преживно животно и която ще бъде отделно от предоставената за намаление на изкупната цена.
Само да се върна – другата седмица ще започне изплащането на обезщетенията за животните, които бяха евтаназирани в Кости и във Воден. Сега като се върна, ще погледна последните оценки и Агенцията по храните ще извърши тези разплащания.
Директни плащания при форсмажорни обстоятелства. Земеделските стопани, засегнати от епизоотичната ситуация чума по дребните преживни животни, които са кандидати по схеми за директни плащания за животни и които имат евтаназирани, заявени за подпомагане животни, следва да уведомят Държавен фонд „Земеделие“ за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок от 15 дни от датата на прекратяване на фактическото събитие, тъй като хипотезата за епизиотомия съгласно Регламент еди-кой си номер на Европейския парламент на Съвета от 2013 г. представлява случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, който може да бъде признат от компетентния национален орган, а именно Разплащателната агенция. Направили сме организация, да знаят земеделските производители за това заявяване в този 14 – 15-дневен срок.
Кандидатите за подпомагане по схемата за „обвързано подпомагане“, което господин Вълков спомена, а и Вие, разбира се, за овце и майки-кози в планинските райони, и по схемата за „обвързано подпомагане“ на овце-майки по селекционен контрол, могат да получат подпомагане по съответната схема, в това число за евтаназираните животни, като Държавен фонд „Земеделие“ няма да вземе предвид реализирани количества мляко или регистрирани приплоди при калкулацията. Още миналата седмица, когато възложих да се проучи нормативната уредба – именно възможността за плащане с обвързаната подкрепа по тези схеми, която съвсем не е малка като стойност, а е на база на този форсмажор, който се прави, дори не е необходимо да искаме разликата от количеството, което е изискуемо по отменения чл. 23.
Аналогично кандидатите по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, ще бъдат допуснати за подпомагане по нея, ако са изпълнили изискванията към момента на встъпване на форсмажорното обстоятелство.
В заключение да обобщя. Обезщетенията за евтаназираните животни ще бъдат разплатени другата седмица по цени, които смятам, че са изключително разумни. По най-бързия начин ще организираме оценката и на животните, които, за съжаление, тези дни също трябва да бъдат евтаназирани.
По отношение на de minimis на животно, дори те да бъдат евтаназирани, ще получат включително и компенсация за тези, които не са евтаназирани, но са в районите на седемте общини плюс областта – 25 лв., респективно 7 лв. на животно.
Смятаме, че с така предприетите действия за обезщетения – това, разбира се, не решава болката, която е в сърцата на всеки един от животновъдите, но смятаме, че те ще бъдат разумно и адекватно обезщетени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Първа реплика – професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Уважаеми господин Министър, в резултат на обществената значимост на въпроса и поставените въпроси включително и в Народното събрание, трябва да Ви кажа, че от Държавен фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието реакцията беше сравнително бързо от гледна точка на това да се вземат решения за обезщетения, а оттук нататък и следващи стъпки за компенсиране на пропуснатите ползи и загуби, което Фондът досега не е правил. Но, имайки предвид факта, че ситуацията наистина е трудна, приемаме, че това решение някъде създава предпоставки да се получат средства, които да дадат възможност не за възстановяване на ситуацията, но поне за компенсиране на тези усилия, които са направени от стопанствата.
В предишния въпрос Ви казах, че най-вероятно овцевъдството ще продължава да върви надолу и причината е, че Югоизточният район на страната е най-големият производител на овче мляко – с най-голям брой животни. Всички тези рискове, пред които са изправени Бургаският и Ямболският район, създават наистина изключителни трудности. Първо, заболяванията да прескачат в тези области и всяка година ние да сме свидетели на рисковете за хората, които вече не искат да се занимават с този отрасъл по простата причина, че той води до изключително големи загуби.
Оказа се, че в Кости – шапът е започнал от него, чумата започва от него и оттук нататък аз питам: какво прави Центърът за оценка на риска? Той казва ли кои са трудностите и кои евентуално са бъдещите заболявания, които могат да се появят в тези райони предвид границата с Турция? Защото и колегата Ви чете доклад –постфактум, в който научните среди казват как е направена оценката, но тя вече е факт. Оценката на риска като понятие за мен означава да се предотвратяват рисковете и съответно ветеринарните служби и специалистите да имат своята възможност да предлагат мерки, така че това да не се случва в тези райони, особено в Странджа-Сакар, които включително са и обезлюдени.
Това е единият въпрос, само още един въпрос. Аз много не разбрах, но може ли преработената продукция да бъде реализирана в други райони на страната? Има ли преработвателни предприятия, които съответно могат да преработват продукцията? Ако всичко е наред, оттук нататък нямаме огнища, какъв е карантийният срок, тоест колко време ще важи забраната за 10-километровата зона, за която в момента има ограничения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Втората реплика ще бъда направена от госпожа Саватева.
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да подчертая, че въпросът, който Ви зададохме от името на всички народни представители от ГЕРБ в Бургаска област, подчертава нашета загриженост за ситуацията не само в село Кости, а и в целия регион, който попада в Странджа и е близо до границата с Турция.
Ние прекрасно разбираме, че Вие не мислите само за стопаните от Кости, за стопаните от общините Царево и тези в област Ямбол, а и че трябва да се погрижите за безопасността и сигурността на сектора в цялата страна. Ние сме наясно и още в началото проверихме за необходимостта от мерките, които са наложени, и че се спазва директива на Европейския съюз, на Европейската комисия.
Заедно с това искам да Ви благодаря за конкретиката, защото нашият въпрос основно е свързан не толкова с дилемата трябва или не трябва да се евтаназират животните в такива случаи, а какви обезщетения да получат стопаните? Затова Ви благодаря за конкретиката, защото днес от тази трибуна стопаните чуха конкретни цифри, което е важно за тях, и тези цифри са за отделно животно.
Другото важно е, че беше посочен и конкретен срок и че сумите ще бъдат изплатени другата седмица – нещо, на което трябва да обърнем внимание и да го приемем като, както Вие казахте, добро в лошото.
Ситуацията, която беше създадена в Кости и в другите места в Странджа, където има земеделски стопанства, ни кара да се замислим за нещо друго. Затова ще Ви задам въпроса, който е ключов за мен: трябва ли Министерството, като има предвид това, което се е случило досега – както тази година, така и 2011 г., когато възникнаха огнища на шап, да разработи стратегия за развитието на животновъдството в тези рискови райони? Това е първото, на което моля да ми отговорите.
Второто, което забелязах и установих от разговори по места, е, че няма никаква процедура за поемане на разходи за съпътстващи дейности. След умъртвяването на животните те трябва да бъдат превозени, заровени, съответните места да бъдат оградени. Не са предвидени разходи за това в Министерството, поемат ги общините. Би ли трябвало да има процедура за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Следва дуплика от министър Румен Порожанов.
Заповядайте. Тя ще бъде в отговор на двете реплики.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Безспорно всички сме загрижени за ситуацията. Анализи трябва да бъдат направени много. Разбирате, че един анализ, като се казва: „Няма стратегия за овцевъдството“ – и го казват асоциациите – „Няма стратегия за едно или за друго“.
В конкретния случай – вчера имах среща с представители на сектор „Плодове и зеленчуци“, които казаха: „Господин Министър, направиха се много черешови насаждения в Пловдивско, където не им е мястото.“ Добре, Министерството може ли да каже на някой: „Не, не си прави черешовото насаждение?” Всеки сам трябва да си направи анализ на почвата, анализ на пазара, след това анализ на това, в което иска да инвестира, и да е наясно какво ще прави.
Разбира се, в животновъдството винаги е било малко по-особено. В конкретния случай на Странджа-Сакар той трябва да бъде анализиран, защото е рисков от гледна точка на биосигурност, която трябва да се следва от всеки частен ветеринарен лекар. Държавните ветеринарни лекари не могат да стоят във всяко едно стадо непрекъснато, те са единични хора, сигурно по двама-трима в една област и трябва да обхванат не само овцевъдството, но и всички останали, включително и хранително-вкусовата промишленост в преработката на продуктите.
Темата с овцевъдството също е важна, професор Бъчварова, защото от март месец водим непрекъснато разговори в Министерството. Проблемът е, че в нашите мандри, в млекопреработвателните ни предприятия овчите продукти застояват, включително и от миналата година. Реализацията на овчи продукти става все по-трудна. Това е една от причините за спада на цените. Водили сме разговори и с Маджаров, и с други големи, които казват: „Да, ние го купуваме, за да поддържаме в момента овцевъдството, но трупаме загуби от целия този процес.“ Той ще се капитализира в един момент и в следващата година.
Аз лично ще възложа анализ на съответната ситуация, от гледна точка на Сакар, от гледна точка на рискове, които да бъдат заложени в контекста на този отрасъл, но не бива и не следва да казваме: „Вие ще гледате тук овце“ или „Няма да гледате овце“.
Въпросната биосигурност в много случаи се подценява. Да си го кажем направо: това е информация, която получаваме и от самите овцевъди. Така нареченият „джамбазлък“ – нелегално вкарване на животно, защото от другата страна е с малко по-ниски цени, съществува. Вчера говорихме с министър Радев и той ме увери, че оградата няма пробойни, включително и в тази част – районите на засегнатите общини.
Много са темите. Мога да Ви уверя, разбира се, разчитам и на подкрепата на парламента – със Земеделската комисия работим изключително коректно и колегиално, че както по този случай, така и по всички останали случаи се стремим да вземем най-правилните решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това бяха въпросите и питането към Вас. Благодарим за отговорите.
Продължаваме с въпроси към господин Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, който ще отговори първо на въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева относно състояние на републикански път III-8081 от град Маджарово – село Бориславци и село Малки Воден до разклона за Любимец.
Заповядайте, господин Динков, да развиете въпроса.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Въпросът ни е относно състоянието на републикански път III-8081 от град Маджарово – село Бориславци – село Малки Воден до разклона на пътя Любимец – Ивайловград.
Третокласният път III-8081 е най-пряката връзка на жителите на община Маджарово с автомагистрала „Марица“, както и е единствената връзка към градовете Ивайловград, Свиленград и Любимец. Неговото състояние обаче не отговаря на значението му на жизненоважна транспортна връзка. Асфалтовата настилка е остаряла и на места е много компрометирана. От години единствените ремонтни работи, извършени по този път, е отстраняването на повреди на три малки мостови съоръжения.
Освен затруднението в обслужването на населението, което възниква за здравни, социални и други услуги, ограничен е и достъпът на туристи, почиващи до язовира „Ивайловград“ и река Арда.
Господин Министър, сигурно този въпрос не е най-важният и този път не е най-важният за страната, но като говорим за развитието на планинските и полупланинските райони и за демографската криза, това е показателен пример за отношението на държавата към тези райони. Тук според мен трябва да има много по-засилена държавна кохезионна политика.
Въпросът ни към Вас е: кога ще бъде предприето необходимото и ще бъде извършен ремонт на път III-8081? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Динков, госпожо Желева! Няма маловажен път, няма маловажен проблем. Всички проблеми са достатъчно важни, защото във всеки български район, във всяка община живеят български граждани, които имат своите потребности. Държавата трябва да отговаря за качественото решаване на тези проблеми и за предоставянето на компетентните и зависещите от нея услуги. Разбира се, при липсата на достатъчен финансов ресурс, при дефицит на финансови средства, все пак трябва да приоритизира. Може би това обърнахте като съждение защо не е в челния списък на приоритетите за Южна България например. Ако започнем от макрониво, говорим за приоритизация, първо, Северна България в този мандат – и като пътна инфраструктура, и като държавни инвестиции. Оттам нататък говорим за пътища първи и втори клас също в недобро състояние, тогава слизаме до трети клас пътища.
Конкретно за настоящия път III-8081 Долни Главнак – разклон за село Маджарово – Бориславци – Малки Воден, отсечката е с дължина 25,840 км и е част от републиканската пътна мрежа на територията на област Хасково. За осигуряването на проходимостта на пътя и решаване на непосредствени проблеми за безопасността на движението за пътя се полагат грижи в рамките на разполагаемия финансов ресурс. С Програмата „Текущ ремонт и поддържане“, макар и недостатъчна, ние поддържаме превантивно пътищата с палеативни мерки – отводняване на канавки, ремонтни дейности по асфалтовата настилка, като временни кръпки. Извършените дейности са на стойност почти 100 хил. лв. с данък добавена стойност.
През текущата година при наличието на достатъчно средства ще бъдат изпълнени локални ремонти на компрометирани участъци от настилката преди старта на зимния сезон. Трайно подобрение на функционалното състояние на пътя може да се постигне обаче с основен ремонт и реконструкция на трасето, за която, по предварителна експертна оценка, са необходими средства в размер на около 8 млн. лв. с ДДС, с които на този етап Агенция „Пътна инфраструктура“ не разполага. Ще се търсят възможности за осигуряване на необходимото финансиране, включително чрез средствата бъдещата електронна система за таксуване ползването на пътищата и на пътната инфраструктура, като цяло.
Всеки път говорим за тол системата. Може би при направената дуплика ще остане време и във втората част на моето изложение да кажа какво все пак е направено за Хасковска област и какво е предвидено през 2018 г. За настоящия път, с цялата отговорност на това, което казах, и със съжаление казвам, че финансов ресурс през 2018 г. не е осигурен, а от 2019 г. ще търсим финансови източници, дори и по линията на бъдещата тол система. Тази година – палеативни ремонти, които да осигурят най-малкото безопасното преминаване на пътуващите. В есенните месеци ще бъдат извършени тези дейности – кърпежи, маркировка, за да се посрещне зимният сезон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожа Желева ще ползва възможността за реплика.
Имате думата, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, видно от парламентарния контрол и въпросите, задавани към Вас, да, основен проблем са второкласни и третокласни републикански пътища на територията на България, за които съответно е нужно, както казахте, голям финансов ресурс. Хубаво е, че споменахте, че няма маловажни или много важни пътища.
Статистиката показва, че 67% от второкласната и третокласната пътна мрежа в Хасковска област е в лошо и в много лошо състояние. Този път е характерен пример за това. Както каза и колегата преди малко, този район е един от най-обезлюдените и е много важно държавата да подпомага такива райони и поне минимално да се справяме с демографския проблем, с демографската криза. Там, в този район, единственото или едно от малкото, с което могат да се занимават малкото останали хора, малкото останало население, е малкият семеен бизнес, свързан с природните и историческите забележителности, с почивка, отдих и риболов на туристи по река Арда и язовир „Ивайловград“. Затова и ние сигнализираме за този проблем, защото, ако искаме такъв бизнес там и тази възможност за населението за туризъм да се развива, трябва да направим тази отсечка. Казахте преди малко – тя е твърде малка и смятам, че поне може да бъде рехабилитирана. Казвам, че е нужно, защото министърът-председателят беше споменал, че до всяка дупка ще има полицай или чиновник. Аз съм ходила в този район и Ви казвам, че там няма дупки, там път не съществува. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сигурна съм, че Вие няма да го посетите, но аз имам снимки и ако представляват интерес за Вас, ще Ви ги покажа, за да видите, че това дори не става и за трасе за оф-роуд.
Моля Ви, знам колко е затруднено Министерството – няколко пъти сте го казвали, и за толкова чаканата тол система и се надяваме, че все пак ще предприемете нужните мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, да, факт е – всичко е така, но факт е, че не само този път, над 9 хил. км републикански пътища са в това състояние не от тази, от миналата и от по-миналата година, а са така от 30 – 40 години. Факт е. И когато говорим за тези факти и за политиката в сектора, мисля, че и Вие сами осъзнавате това, което правим в момента. Затова по тази тема, свързана с тол-системата, а дори и бъдещите приходи в Агенция „Пътна структура“, които не са за нас, за Вас, те са за българското общество и всяко следващо правителство ще има три пъти по-голям ресурс точно за тези проблеми. От догодина, като въведем тол-системата, не само я чакаме, тя идва, много добре се справят колегите изпълнители и колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, ще се рехабилитират точно тези отсечки. Не е малък пътят. Аз не съм казал, че е малък. 25 километра и 8 млн. лв. за мен не са малко – доста сериозна сума е, говорейки за пълна рехабилитация на тази отсечка.
Не бъдете сигурна, че няма да дойде. Аз преди две седмици бях в Хасковска област. Дадохме началото на ремонтните дейности на два третокласни пътя – единият с над 50 км линейна дължина, алтернативната автомагистрала „Марица“, това е третокласният път Симеоновград – Димитровград – Чирпан със средства по Оперативна програма „Райони в растеж“, III-663 за почти 30 млн. лв.
Отделно от това стартирахме с дейностите по още един третокласен път от Ивайловград към Крумовград – отново третокласен път, със средства отново от Европейския съюз, съвместна програма „Интеррег България – Гърция“, междурегионален път, тоест свързващ две области, отново път, нерехабилитиран 40 години.
Наред с това, осъзнавайки трагичното и тежко състояние в голяма част от третокласните пътища не само в Хасковска област, но и в Хасковска ние още миналата година стартирахме с ремонтни дейности, догодина ще ги завършим в рамките на есенния сезон.
Отделно от това по линия на текущия ремонт в Хасковска област решаваме и немалко други проблеми. Знаете – рехабилитирахме първокласния републикански път Димитровград – Хасково, ще стартира изграждането на кръгово кръстовище на разклона за завода на „Язаки“. И ред други, да не изброявам всички. Написали са ми колегите две страници с изброени пътни отсечки, които в 2017 – 2018 г. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ремонтни дейности на територията на Хасковска област ще приключим, но всички останали дейности, за които си говорим всеки път от тази висока трибуна наистина ще заложим на тол таксата и след ресурса, който се генерира по линия на приходите от тежкотоварни автомобили, основно транзитно преминаващи такива, ще се реализират именно, не само в строителството на магистрали. Вие в Хасковска област поне в това отношение в Южна България сте облагодетелствани. Хората от Северна България чакат и ще продължават още година две-три отсечки… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. …„Хемус“ и другите три магистрали, които сме поели като ангажимент, но ще рехабилитираме и тези пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Притеснявам Ви, защото списъкът въпроси към Вас е много дълъг и народните представители чакат. Длъжни сме да отговорим на колкото може повече.
Следващият въпрос е от народните представители Николай Цонков, Славчо Велков и Манол Генов относно оценка и провеждане на транспортната инфраструктура в страната спрямо плановете за създаване на военна шенгенска зона.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вижте, нашата група отново има сериозно присъствие в зала, поради критиките, че отсъстваме от парламентарен контрол. Можете да ги похвалите, господин Председател. (Оживление.)
Господин Министър, в последно време в медийни издания на съюзнически държави се обръща сериозно внимание на липсата на възможност военна техника на НАТО да преминава безпрепятствено през контролно-пропускателните пунктове и по наличната пътна мрежа по държавите от Европейския съюз, в това число особено в Източна Европа и България.
Очевидно, че пречките, освен административни, са и технически, свързани с пътната инфраструктура, която не отговаря на изискванията и не е съобразена със стандартите на НАТО. Налага се изводът, че не сме в състояние да изпълним едва ли не съюзническите си ангажименти.
Въпросът ни към Вас е: има ли изготвена оценка за състоянието на пътната инфраструктура в страната и какви мерки планира Министерството на регионалното развитие и благоустройството за привеждането й в състояние с изискванията и необходимите стандарти на НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, малко странична тема от нашия ресурс, но все пак пътната инфраструктура е изцяло в нашата компетентност, така че ще се опитам да Ви отговоря компетентно.
Преди всичко бих желал да уточня, че понятието „военна Шенгенска зона“ не е официално възприето, правилният термин е „облекчаване на военната мобилност“, а също така, че военната мобилност има комплексен характер – по земя, въздух и вода.
През септември 2017 г. Европейската агенция по отбрана създаде специална работна група със задача да идентифицира препятствията от юридически, административен и технически характер, затрудняващи бързото придвижване на военните сили в Съюза, да систематизира съществуващите инициативи, свързани с военната мобилност, да определи кои са органите и структурите, имащи отношение към облекчаване на процедурите, какви ще са техните отговорности и задачи за подобряване на военната мобилност и в какъв времеви хоризонт може да се постигне конкретен напредък. Работната група изготви Пътна карта, доразвита впоследствие като План за действие, който определя рамка за текущи и бъдещи програми, проекти, инициативи и дейности.
В Плана за действие са идентифицирани следните ключови мерки на ниво Европейски съюз.
До края на настоящата 2018 г. Европейската комисия, съвместно с държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската агенция по отбрана да определи несъответствията между действащите в момента технически изисквания по отношение на TEN-T мрежата и тези по отношение на маршрутите за осъществяване придвижването на военни части и военни сили, а също така и несъответствията по отношение на географския обхват.
До края на 2019 г. службите на Европейската комисия трябва да определят участъците от TEN-T мрежата, подходящи за придвижване на военни части и оборудване, включително и необходимата модернизация на съществуващата инфраструктура.
До края на 2019 г. Комисията ще определи съвместно със съответните страни целесъобразността от свързване на гражданските и военните бази данни и възможния обхват на едно такова действие.
До 2020 г. Комисията следва да направи оценка на необходимостта от адаптиране на Регламента на Европейския съюз и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на TEN-T мрежата, с оглед включване на актуализираните технически изисквания за военната мобилност.
От казаното дотук следва, че анализът и оценката на съществуващата пътна инфраструктура и дефинирането на мерките за привеждането й в съответствие с изискванията за облекчаване на военната мобилност тепърва предстоят.
Предстои сформирането на Междуведомствена работна група, инициирана от Министерството на отбраната, в състава на която ще бъдат включени експерти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, „Митници“ и всички други компетентни институции по темата. Работната група ще направи анализ на всички налични документи на Европейския съюз и НАТО за улесняване на военната мобилност от правен, дипломатически, административен, митнически, технически и друг характер, както и определяне на конкретните ангажименти на всяка една институция в изпълнение на Плана за действие.
Във връзка с осигуряване на основните цели на НАТО, а именно подобряване на способностите на Алианса за колективна отбрана и в изпълнение на Националния план за оказване на поддръжка от Република България като страната домакин на сили на НАТО, одобрен с Решение № 45 от 19 януари 2017 г. на Министерския съвет, на АПИ е възложено да осигури поддържането на 2959 км републикански пътища, от които: автомагистрали – 882 км 812 м; първи клас – 1812 км; втори клас – 264 км и почти 500 м. За целта през 2018 г. е разработен и съгласуван с Министерството на отбраната План за организация на дейността при оказване на поддръжка на страната домакин на сили на НАТО. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно изречение.
Републиканските пътища, обект на Плана, са основно разположени по TEN-T мрежата на територията на страната, намират се в добро технико-екстплоатационно състояние, елементите им отговарят на изискванията за съответния клас пътища, подходящи са за придвижване на съответните части и оборудване и осигуряват транспортното обслужване на определените зони за развръщане, подготовка и интегриране на силите на НАТО на територията на страната и при необходимост и преминаване в съседни страни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, това, което чухме от Вас, на пръв поглед удовлетворява изискванията на нормативите на Директивата и онези срокове, които са залегнали 2020 г. за оценка на състоянието на пътната инфраструктура с оглед на покриване на стандартите на НАТО за военна мобилност.
Страхувам се, че въпросът, така зададен от колегата Манол Генов, въпреки че е предварително писмено депозиран, не е достатъчно добре разбран.
Искам да Ви кажа, че нашата пътна инфраструктура по силата на Европейската директива № 114 за европейските критични инфраструктури е част от тях. Тя е изградена в едно време, без да е съществувало сегашното положение, сегашните реалности, в условията, когато България членуваше в друга колективна система за сигурност.
Въпросът тук е следният, уважаеми господин Министър: дали съоръженията на нашата пътна инфраструктура към настоящия момент отговарят на изискванията за военна мобилност и придвижване на военни сили на НАТО, ще си послужа с малко по-военен език, на Балканското стратегическо направление? Например направлението „България – Турция – Близкия изток“, и направлението „България – Гърция“ и оттам морето. В смисъл дали онези мостове, които Вие познавате добре, не толкова на нашите магистрали, колкото на второстепенните пътища, в момента могат да поемат съответните сили на НАТО? Например един трейлер, който тежи около 60 – 70 тона, и един тежък танк – още 40 тона върху него – 110 тона… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви, ще приключа.
…товароносимост, има такова понятие, дали те в момента могат да поемат нещо подобно? Аз лично смятам, че това не е възможно и ние не можем да отговорим на тези изисквания. Затова искахме тази оценка. Благодаря за търпението, господин Председател.
В много от нашите пътища, особено второстепенни, които ние, военните хора, наричат и рокадни, и успоредни, не магистралите, това не може да се случи. Ако Вие бяхте на парада на 6 май, щяхте да видите, че тежките машини се придвижваха обратно към гарнизоните си точно по този начин и дори по магистралите имаха известни затруднения. Представете си 1000, 200, 300 бройки военна техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, господин Министър.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (встрани от микрофоните): Благодаря още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Отнемаме от времето за други въпроси. Затова съм нетърпелив, господин Велков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Велков, факт е всичко, което казахте. Като притеснение стои и при нас.
Споменах, че критичните части от републиканската пътна мрежа, които са засегнати от темата по настоящия въпрос, са част от TEN-T мрежата. Говорим за почти 3 хил. км. За да съм акуратен – 2959 км 895 м. Почти 3 хил. км. Факт е, че част от тях дори понастоящем се ремонтират. И винаги, когато ремонтираме дори мостови съоръжения на автомагистрали, не само по второкласни, първокласни, третокласни пътища, имаме проблем с инфраструктурните съоръжения като мостови съоръжения, като тунели, се опитваме да осигуряваме алтернатива. Но именно затова пък ги отремонтираме, тъй като голяма част от тях, както и повечето пътища в отговора на предишния въпрос, не са ремонтирани от 30 – 40 години. Тази критична инфраструктура не само в случаите на колективна отбрана на темите с НАТО-вски характер, които засягаме, а дори от гледна точка на ежедневно преминаващите през тях леки и тежкотоварни автомобили, е наистина в тежко състояние.
Радващият факт е, че точно тези 3 хил. км с малки изключения, ще направя по-детайлен анализ кои са проблемните точки, както е анализът от 2017 г., за който споменах, все пак имаме 2018-а, 2019-а, 2020-а – преходният период на база на всички мерки, които изпълняваме по плана, заедно с колегите от Министерството на отбраната, приоритетно разглеждаме тези обекти, тази инфраструктура като приоритетни за отремонтиране, за реконструкция. Разбира се, при необходимост осигуряваме алтернативни трасета по тях.
Да, основанията във въпроса са изключително сериозни, а и дейността, която вършим, по направление на тези 3 хил. км е доказателство на факта, че в много от специалните съоръжения – мостовите, и по автомагистралите и пътищата първи клас, имаме проблем. Този проблем не е от днес и от вчера. Затова планово, периодично на база на възможностите на бюджета ние отремонтираме именно тези съоръжения, тъй като споменах не само в контекста на настоящия въпрос, имаме известни проблеми от конструктивно естество по мостови съоръжения, дори и за ежедневно преминаващи тежкотоварни автомобили от граждански и съответно от търговския оборот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Кристина Сидорова, относно проектиране и строителство на язовир „Нейковци“ в община Трявна.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нанков! Проектирането и изграждането на язовир „Нейковци“ в община Трявна е от изключително значение за района на Трявна и Дряново, тъй като ще гарантира качествено и постоянно водоснабдяване. Към днешна дата селищата в двете общини се захранват от повърхностни източници с непостоянен дебит и при продължително засушаване жителите на тези две общини страдат.
Историята на изграждането на язовира и пречиствателната станция към него е доста дълга. Началото е поставено преди 40 г., през 1978 г. Прекъсвано е на няколко пъти.
През 2001 г. е спряно финансирането поради липса на средства. През 2010 г. след подписано Заемно споразумение със Световната банка за развитие на общинската инфраструктура се казва, че язовир „Нейковци“ е включен и ще бъде финансиран. През 2014 г. обаче изграждането на язовир „Нейковци“ и пречиствателната станция отпада и от това Споразумение. Към днешна дата имаме изготвен само парцелиран план на трасето на водопроводите и приет идеен проект. Все още не знаем дали е изготвен технически проект за строителство. Изграждането на язовира и пречиствателната станция засягат около 30 хил. жители на двете общини.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: на какъв етап е проектирането на язовир „Нейковци“, община Трявна, и осигурено ли е финансирането за изграждането му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Сидорова! Парцеларен план, не парцелиран план!
Правилно споменахте 2010 г. като ключова, тъй като няколко пъти преди нея дата, преди нея година, финансирането ту беше уж осигурявано, ту спирано – и никакви действия. През 2010 г. със заемни средства от Световна банка и съфинансиране от националния бюджет се стартира реализирането на Проект „Развитие на общинската инфраструктура“. Включени са три язовира – ново изграждане, с всичките устройствени процедури преди това, включая и парцеларния план, и рехабилитация на язовирната стена на язовир „Студена“, заедно с изграждането на пречиствателна станция за питейни води към нея.
Язовир „Нейковци“ конкретно е предназначен за осигуряване на питейно-битово водоснабдяване на общините Трявна и Дряново. Изграждането на язовира и пречиствателната станция към него е започнало през 1978 г. на миналия век. Споменахме – няколко пъти е прекъсван, а окончателно е спрян през 2001 г., и ключовата 2010 г., с която е подписано Споразумението със Световната банка и осигуряването на финансов ресурс към момента за проектиране и всички предпроектни дейности по Проект за развитие на общинската инфраструктура.
Изминалият дълъг период от време и променената нормативна база през годините наложиха да бъде направено обследване на изпълнението и на изпълненото към момента строителство и, разбира се, новопроектирани, поради което в периода до 2013 г. се проведоха тръжни процедури по правилата на Световната банка за възлагане на необходимите проектни дейности и доизграждане на водостроителните съоръжения.
В началото на 2014 г. се сключи договор за консултантска дейност с предмет: обследване на площадката, технически проекти и тръжни документи за язовир „Нейковци“, като в рамките на Проекта са включени язовирната стена, съоръженията към нея, пречиствателната станция за питейни води за град Трявна и външни водопроводи към язовира – довеждащ и отвеждащ.
Изпълнител на проектните дейности е швейцарското проектантско дружество „Щуки“. През 2014 г. се извърши пълно обследване на изпълнението в миналото – като строителство, като всички останали производителни дейности, включващо изследвания и анализ на конструкциите на изградените съоръжения на язовирната стена, провеждане на актуални хидроложки, геоложки и хидрогеоложки проучвания в района на язовира, пречиствателната станция и на кариерата за добив на инертен материал.
Въз основа на тях се изготви идеен проект за всички подобекти. В края на 2014 г. идейният проект се прие на Технически експертен съвет в МРРБ. През 2015 г. започна изготвянето на подробен устройствен план, в случая говорехме за парцеларния план, устройствена схема на трасето и на външните водопроводи към язовир „Нейковци“ на територията на община Трявна, който е приет на заседание на Общинския експертен съвет за устройство на територията, община Трявна, през месец март 2018 г. Изготви се технически проект за обекта – отговор конкретно на въпроса, който се внесе в МРРБ през месец май тази година и се прие от Технически експертен съвет в началото на месец юли – преди 10 дни. Месец май го внесоха колегите от общината.
Преди месец и половина сме го приели на Експертен съвет в Министерството – доста добри срокове!
Строителството на язовир „Нейковци“, пречиствателна станция за питейни води и прилежащата инфраструктура отпаднаха поради това забавяне от три години в Заемното споразумение към Проекта за развитие на общинската инфраструктура на Световна банка поради липса на средства и поради забавянето във всички процедури. Споменах, май месец беше внесено в Министерството предложението на одобрения технически проект от общинския съвет.
При осигуряване на бъдещо финансиране, с което вече има подстъпи отново с колегите от Световна банка за продължаване на финансирането в следващ период за изграждане на нови язовири, тук поне сме приключили с всички процедури, възложителят, тоест МРРБ, ще разполага с необходимата техническа документация и издаване на разрешение за строеж и изготвяне на тръжни документи за провеждане на обществена поръчка за избор на строител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, едно уточнение! Въпросът е внесен в началото на месец май, още преди да бъде взето решението на Общински съвет – Трявна. По всяка вероятност има нещо хубаво във Вашето забавяне на отговора – през тези два месеца са се случили неща, които днес успяхте да ми кажете, защото в началото, по-голямата част от отговора Ви беше историческа справка, която аз също изложих малко преди Вас от тази трибуна.
Отговорът Ви в голяма част съвпадна с отговора, даден преди една година. Позитивното тук е, че ще се търси финансиране отново от Световната банка. Само едно уточнение – през 2014 г. язовирът отпада не заради забавена процедура, а заради недостиг на финансови средства. Надявам се, че през следващия период, в който имаме Заемно споразумение със Световната банка, язовир „Нейковци“, който е, повтарям за пореден път, от огромно значение и за Трявна, и за Дряново, ще има средства за него и наистина ще бъде реализиран и язовирът, и пречиствателната станция. Очакваме добрите новини от Вас в най-скоро време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, ще допълните ли отговора?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, ние така я караме – на напомняния и на конкретика.
Аз ще Ви цитирам: 2014 г. отпадна за финансиране. Споменах какви са причините, но нека да отбележим коя година отпадна за финансиране язовир „Нейковци“! Нека си спомним в средата на 2014 г. кой управляваше МРРБ! Без да прехвърлям, разбира се, назад топката.
Хубаво е, че по Проекта – доста сериозно ще отговоря, се реализираха два други язовира. За първи път от 30 години два язовира за питейно и битово водоснабдяване – „Пловдивци“ до Рудозем е готов и „Луда Яна“ до Панагюрище е в процес на изграждане. Язовирната стена – язовир „Студена“, който водоснабдява над 100 хил. души от област Перник, в момента се рехабилитира, изгражда се пречиствателната станция за питейни води.
Да, факт е, че трябва да осигурим финансиране за „Нейковци“. Не само за „Нейковци“, трябва да осигурим финансиране за още няколко ключови язовира в страната, тъй като все пак говорим за глобални климатични проблеми, проблеми със засушаването.
Все по-голяма част не само от страната, говорим вече в глобален аспект – проблемът с безводието, с недостига на питейна вода, което впрочем е основно човешко право – 2015 г. това е една Конвенция на ООН, трудно би могъл да бъде решен без ново строителство на язовири за питейни води. Наша цел, наш приоритет – не само тези двата и рехабилитацията на „Студена“, но още няколко, да не ги изброявам всички. Все пак говорим за язовир „Кюстендил“ освен „Нейковци“, „Черни осем“ – още три, четири язовира имаме, които трябва в следващите 7 – 8 години да бъдат реализирани на територията на страната, тъй като наистина проблемът с питейното водоснабдяване ще става все по-сериозен и по-сериозен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Пристъпваме към въпрос от народния представител Иван Миховски относно изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многопрофилни и жилищни сгради в град Ловеч.
Заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради има за цел обновяването им чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност. Тя е една нова инвестиционна политика за енергийна ефективност на сградите от жилищния сектор в България – мярка за енергийни спестявания с дългосрочен ефект и за цялостни технически решения, за обновяване на жилищните сгради в България в национален мащаб, чрез която възможностите за финансиране достигат до частните собственици в жилищните сгради. Това е единствената програма в България, която предлага комплексно решение за обновяване на многобройния жилищен сграден фонд на територията на цялата страна.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какъв е общият брой сключени договори по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в област Ловеч, колко от тях са изпълнени и колко се изпълняват в момента? Каква е общата стойност на вложените средства в област Ловеч по тази програма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Миховски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миховски! Област Ловеч не е една от най-активните по Програмата, което винаги е будело учудване. Областите от Северозападна България, където по принцип нуждите са най-големи, знаем какви са условията и съответните показатели в Северозападния регион за планиране, една от най-неактивните, за съжаление. Имаме 36 броя сключени договора между сдружения на собствениците и общините в област Ловеч. (Реплики.) Благодаря, господин Генов.
От тях са сключени 33 броя договори за целево финансиране между Българската банка за развитие, общини и областна администрация.
Очакваният общ размер на инвестициите по Програмата на територията на Област Ловеч е около 26 млн. лв. Към 30 юни 2018 г. общата сума на сключените договори за изпълнение на дейностите по „Енергийна ефективност“ към Програмата е в размер на 21 млн. 500 хил. лв., като от тях вече са разплатени от Българската банка за развитие към фирмите изпълнители по различните дейности средства в размер на 12 млн. 700 хил. лв.
Сградите, които са с напълно приключили дейности и въведени в експлоатация, са 15 броя на обща стойност почти 10 милиона – 10 млн. 600 хил. лв., и същите са разпределени по градовете както следва: първи бяха Луковит – 2 сгради от трите с договори за безвъзмездна финансова помощ; Тетевен – 10 сгради, почти всички в двете общини, допустими по Програмата; в Троян – 3 сгради, завършени понастоящем, в Ловеч – нито една. От гореизброените 15 сгради всички са окончателно разплатени с подписани протоколи по чл. 12, тоест разплатен ресурс съответно към фирмите изпълнителки.
Останалите 18 броя сгради са на различен етап на изпълнение, като: в процес на строително-монтажни работи са 12 сгради, с очакван общ размер на инвестициите от близо 12 млн. лв.
В град Ловеч 5 броя сгради се намират на различни етапи. За блок 214 имаме избран изпълнител за дейност „Инженеринг”, блок „Кубадинов кът” е в процедура за избор на изпълнител за извършване на техническо обследване и обследване за енергийна ефективност, за блок 107, вх. „В“ и бл. 116, вх. „А“ е открита процедура за избор на изпълнител за извършване на техническо обследване и обследване за енергийна ефективност, блок „Амбарица“ – предстои откриване на процедура за избор на изпълнител за извършване на техническо обследване и обследване на енергийна ефективност. По 10 други зали в момента в Ловеч се работи – последният областен град, в който стартираха реално дейности по Програма за саниране, и се работи. В Троян имаме една сграда, за която предстои издаване на разрешение за строеж и стартирането на монтажни и ремонтни дейности.
Какво друго да Ви кажа в отговор на въпроса?
Имаме известно забавяне, както видяхте в някои от общините, но в някои от тях дейностите стартираха изключително бързо. В Луковит от три допустими сгради – три: две реализирани и една, която е в процес на реализация. Тетевен: от 12 допустими сгради – 10 реализирани. Процентът на желаещите и съответно на сградите, които бяха допустими, е изключително висок. В Троян и в Ловеч имаме известно забавяне. Хубаво е, че в последните месеци се наваксва и по сградите се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
Имате думата, господин Миховски.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вие сам разбирате, че поводът да задам този въпрос към Вас всъщност са въпросите, които се отправят към мен на приемните с граждани.
Тяхното притеснение или по-скоро неразбиране е защо на места нещата се случват достатъчно бързо, а на други стават много бавно и реализацията им е изключително бавна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател!
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миховски! Да, прав сте. Както сме били критикувани и по тази част, по този сегмент – какъв механизъм за реализиране на програмата създадохме 2015 г., а именно децентрализирания модел, тоест държавата осигурява ресурса, правилата, контрола, който подобрихме, а в компетенцията на общинската администрация е процесът по изпълнение на общините, процесът по изпълнение на конкретните дейности, при осигурен, разбира се, финансов ресурс.
Имаме и друг субективен фактор, все пак говорим за частна собственост в жилищни сгради, той е преценката на собствениците желаят или не желаят да участват в програмата. Ако стартираме оттам – изразено желание, при всички останали процедури по кандидатстване, одобрени, разбира се, впоследствие и изпълнени, минавайки през тръжни процедури, вече всички тези звена и времевият график зависи от акуратността, бързината, компетентността на общинските администрация. Тук трудно бих могъл да се наема за отговор, защо в едни по-бързо, други по-бавно, но факт е, че много общини, не само в Ловешка област, в страната, стартираха още 2016 – 2017 г. с реални дейности, други чак 2018 г. реално изпълняват проекти.
Трудно се обяснява на хората. Вие обаче в приемните си дни – може би и онези представители на местната власт, които обективно движат и реализират този процес, обясняват на хората какви са реалните и обективните предпоставки за това забавяне. Факт е, че ресурс за 36 сгради в Ловешка област е осигурен. Споменах го, както и на какъв етап са те. Към момента е това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Часът е вече 14,02 минути.
Има още въпроси към министър Нанков, поради което очевидно ще се видим в друго заседание, в друг ден, когато продължим с парламентарен контрол.
Благодаря на министъра.
Благодаря на колегите, които имаха търпение до края на заседанието.
Следващото заседание на парламента е на 18 юли 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Станислав Иванов
Слави Нецов