Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, знаете, че по Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол беше наложено вето от президента. Той е върнат в Народното събрание, както вчера Ви информирах. На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 197 от 20 юли 2018 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Предлагам тази точка да влезе в нашата програма под № 8.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вчера се изчетоха докладите, министърът се изказа.
Мотивите на вносител – заповядайте, господин Ненков.
Преди господин Ненков, господин Стойнев, заповядайте за процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато разискваме такъв важен законопроект, който е една от основите в политическата програма на ГЕРБ, е нормално министърът на регионалното развитие и благоустройството да присъства тук, в залата.
Вчера той обеща, че ще дойде. Виждаме, че днес се е изнизал и може би няма да вземе участие в дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се е изнизал, просто отсъства, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Когато даваш обещание, госпожо Председател, нормално е да го спазваш, особено когато става дума за министър.
Ние имаме много въпроси към него, защото вчера той изговори куп неистини и искахме да ги оспорим и да докажем тяхната неистинност днес в дебата.
Разбирам, че колегите от ГЕРБ са се готвили, начело с господин Ненков, но в същото време считам, че министърът е този, който да обясни точно каква е политиката и как ще постигне заложените в Програмата на ГЕРБ цели. Не приемаме той да бяга от Народното събрание. Моля да го призовете да дойде, както обеща вчера тук, и да отговаря на въпросите на опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Ще се свържа с министър Нанков, но доколкото знам, той е във Велико Търново. (Реплики.) Ще се свържа с него и ще Ви информирам.
Заповядайте, господин Ненков, да ни запознаете с мотивите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля, преди да започнем разискванията по точката, да допуснем в залата: Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Светослав Глосов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 167 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, днес сме на път да приемем един много важен закон, а именно Законопроект за изменение на Закона за пътищата, който ще регламентира и ще въведе в правния мир създаването на нов вид начин на събиране на приходи и такси от използването на републиканската пътна инфраструктура, на цели пътни участъци или на отделни такива.
Смея да твърдя, че това, което през последните няколко години правителствата последователно, заедно със Световната банка, разработиха като нов модел за събиране на такива такси, дори и високопарно да звучи, може би е една от най-модерните такива системи в съвременна Европа, тъй като в своето желание да направим именно такава система, която да бъде по-справедлива, която да взима предвид и да направи разграничение между леките автомобили и тези, които са тежкотоварни, които имат и по-голям съществен принос в разрушаването на пътната инфраструктура, да се въведе един наистина справедлив модел. Именно Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“, заедно с нашия консултант от Световната банка, разработиха нов модел за събиране на пътни такси, а именно електронна система за събиране на такива такси, която ще бъде от смесен тип.
За да разясня какво означава смесен тип, ще започна, първо, какво ще се случи, ако приемем, разбира се, Законопроекта от 1 януари 2019 г., за леките автомобили, тъй като там разлика в бъдещата система няма да има, с една-единствена разлика, че вече на леките автомобили няма да се лепят винетни стикери, няма нужда всеки да си закача по стъклото такива хартии или документи, а всъщност ще има електронна система, която ще отчита дали Вие сте си заплатили. Ще имате електронна винетка. Това следователно означава, че когато отидете и си купите своята електронна винетка, което ще може да направите и по мобилно приложение през Вашия телефон, когато пътувате по пътищата, по магистралата, системата ще отчита дали сте си платили или не. Следователно, даже и когато Ви спрат, няма необходимост контролните органи да изискват от Вас някакъв документ, тъй като те много лесно ще имат информация дали Вие сте си заплатили тази електронна винетка или не.
Бързам, искам да успокоя всички потребители точно на леките автомобили, където всъщност са по-големият процент от ползвателите на мрежата, че не се предвижда увеличение на винетните стикери за следващата година. Те ще останат на база период на ползване, а именно на едногодишни, тримесечни, едномесечни, седмични. Това, което е новото в Законопроекта, това, което сме предвидили с колегите, е да има и така наречената винетка уикенд, която, естествено, предстои да бъде обсъдена точно по какъв часови диапазон, но и с оглед по-гъвкавото използване на различните диапазони от винетни стикери, които са за период от време, за хора, които по-малко пътуват, не ползват често автомобили, но им се налага през уикенда да пътуват, ако щете, и до своите родни места, да имат възможността да купуват такива винетни стикери, да се възползват именно от тази гъвкавост, въпреки че такива винетки, знаете, почти никъде няма. Не знам дали и съществуват такива видове винетки – еднодневни, в Европа със сигурност няма. По принцип като приходи със сигурност по-големият диапазон на време спрямо винетните стикери е много по-добър за приходите и много по-дългосрочен, устойчив и прогнозируем за приходите на Агенция „Пътна инфраструктура“, но ние сме заложили да има такъв вариант за потребителите.
Пак повтарям, въпреки че ценовите модели затова как ще се определят таксите, специално за транзитния трафик изобщо за всички тежкотоварни автомобили над 3,5 тона, предстои да бъдат обсъждани и да бъдат подлагани на обществено обсъждане, то със сигурност това, което можем да уверим гражданите, е, че за леките автомобили цената за техните електронни винетки няма да бъде променяна по никакъв начин. Тук всъщност е голямата разлика по втората част от системата, тъй като казах, че тя е смесена такава – въвеждането на тол системата. Огромният проблем в момента и една голяма несправедливост е, че приходите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са разпределени абсолютно неравномерно спрямо тези, които ползват, и тези, които рушат пътната мрежа. Ако погледнем миналата година, близо 240 милиона от приходите на Агенция „Пътна инфраструктура“ идват от леките автомобили, а именно от винетките, спрямо 90 милиона от тежкотоварните автомобили, които са над 3,5 тона, което сами разбирате, че е един абсолютно несправедлив начин на таксуване за тези, които ползват тази пътна мрежа.
Смисълът и принципът на създаването на този вид нова тол система е да накара именно този, който повече руши, този, който повече вреди, да бъде така добър да поеме своята тежест. Така е във всичките най-развити в цяла Европа държави. Тежестта трябва да бъде абсолютно обратно поставена спрямо сегашната ситуация, в която се намираме.
Какво се предвижда? Всичките тези тежкотоварни автомобили с допустима максимална тежест над 3,5 тона ще бъдат обхванати от тази тол система. Цената за тяхната такса ще се определя по няколко компонента. Първият ще бъде категорията на превозното средство. Там ще се плаща не на база време както на електронните винетки, а на база на изминато разстояние – от точка А до точка Б. Това е вторият й компонент.
Третият компонент ще бъде въвеждане или по-скоро търсене на вариант за намаляване на тяхната такса в зависимост от категорията, от техните екологични характеристики, като в Законопроекта сме предвидили от 3-та, 4-та, 5-а и 6-а категория да имат своите облекчения, но тук вече е въпрос и на воля на залата. Между първо и второ гласуване сме говорили с колеги от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, евентуално и в други комисии, да редуцираме и всъщност само за 5 а и 6-а категория да има такова облекчение, когато говорим за някаква отстъпка спрямо екологичните изисквания.
И четвъртият компонент, който ще има отношение към цената на услугата, е характеристиката на пътя. Ако си представим една мрежа от цели пътни магистрали и участъци, то със сигурност ще има и такива участъци, които не са в добро състояние, които няма да бъдат таксувани. Следователно ще бъде отчетено какво ще бъде състоянието на републиканския път, по който тези тежкотоварни автомобили ще се придвижват.
Това, което предстои да се случи – затова един от мотивите да бързаме и се надявам днес да подкрепим този законопроект: тъй като през следващите няколко месеца, ако го приемем днес на първо гласуване и в най-кратки срокове и на второ, тогава наистина ще започне – имаме уверението, с решение на Народното събрание сме одобрили това споразумение със Световната банка, заедно с Агенцията и МРРБ, да разработят нов ценови модел. Законопроектът е важен, тъй като представлява рамка и дава възможността – предвижда определени наредби, които трябва да бъдат направени и които ще подлежат и на обществено обсъждане. Надявам се съвсем отговорно да подходим към Законопроекта и да бъде подкрепен.
Пак казвам, усилията, които се опитваме да влагаме в последните години – да направим по-справедлив модел за таксуване, за използване на републиканската инфраструктура, да се обърне тежестта по доходите в Агенцията – от приемането на Закона и въвеждането на тази система тя да бъде абсолютно независима финансово, тъй като всяка година държавата търси ресурс да дофинансира Агенцията. Вие знаете, че тя е с огромни очаквания – всеки иска да пътува по хубави пътища, но факт е, че малко под 340 милиона на година приходи от винетни стикери са крайно недостатъчни и винаги държавата търси буфери през националния си бюджет да дофинансира Агенцията. Именно с въвеждането на нов вид смесена електронна система за събиране на такси са очакванията, които имаме. Уверенията и изчисленията, които са правени през последните години – да има приходи около милиард. Това, разбирате, в сравнение с 330 или 340 милиона на година е умножено по два-три пъти и нагоре приходи за Агенцията. Тогава наистина вярвам, че в следващите десетина години републиканската инфраструктура вече ще отговаря на всички очаквания, на качеството, което виждаме в други европейски държави. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Преминаваме към обсъждане.
Изказвания? Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Току-що чухме мотивите на вносителя. Тук се говори за някакви приходи, разходи, такси, но, уважаеми народни представители, в Законопроекта, в оценката за въздействие няма и една запетайка по отношение финансовите параметри на този закон. Една запетайка няма. Нищо! Какви ще са приходите, как са направени те във времето, какви ще бъдат разходите – тепърва, видите ли, Банката щяла да направи тази оценка!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Точно така!
ФИЛИП ПОПОВ: Така не се внася Законопроект, уважаеми народни представители – без една запетайка по отношение финансовите параметри, а вярвайте – в този закон са заложени сериозни финансови параметри и по отношение на приходите, и по отношение на разходите! Какво е това бързане? Министъра го няма на всичкото отгоре! Без една запетайка по отношение на финансовите параметри! Ето, това е творението на вносителите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние си даваме сметка, че след 2020 г. няма да има достатъчно средства за общия свързващ магистрален пръстен, който не е изграден все още, и за държавните пътища ІІ и ІІІ категория. Затова многократно парламентарната група е заявявала: „Да, ние подкрепяме тол системата“. Паралелно с това, четем също внимателно документите, които и Световната банка създава, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Вчера министърът се опита тук срамежливо да отговаря защо инициативата е на членове на парламента. Да, парламентът и парламентаризмът за нашата парламентарна група са преди всичко, но, вижте, на 11 ноември 2015 г. в съобщение на Министерството на регионалното развитие, където се публикува Докладът на Световната банка за въвеждането на смесената система за тол такси и електронни винетки, е записано, че след като Докладът е разгледан, министър-председателят ще назначи работна група, която да създаде всички документи, които да съпровождат въвеждането на тол таксите.
Скъпи приятели от ГЕРБ, знаете ли поне кой е ръководител на тази работна група? Аз разбирам, че Александър Ненков и групата народни представители в момента вадят ленивата администрация от положение. И не се сърдете, като парламентарно мнозинство и правителство, което крепите, защо сега ние недоволстваме! Три години и половина – 2015-а, 2016-а, 2017-а и 2018-а наполовина, пакет от документи и в момента инициатива на членове на парламента от управляващата коалиция да извадят ленивата администрация от това положение, че не е обезпечена тол системата! Няма лошо.
Сигурно ще проявим разбиране и за това, което правите, но, вижте, има редица неща в този законопроект – променят се три закона, трябва да се направят още – Вие сте го написали – шест наредби, като едната от тях е изцяло нов подзаконов нормативен акт, това е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане, функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни средства на база време и на база изминато разстояние. Това Ви е последният абзац от обосновката за Законопроекта.
Значи три години и половина администрацията лениво подготвя. Да, ние дадохме съгласие да се обезпечат консултантите, да, проведе се конкурсът за избор на изпълнител. Но нормативната база – имаме съмнение и притеснение, че на 1 януари 2019 г., когато ще започне да функционира тол системата, тя няма да бъде документно и административно обезпечена. Аз лично очаквам още инициативи тук, в парламента, в този период от време.
На следващо място, уважаеми колеги, стои следният въпрос – за смесената система. В мотивите, като вносители, Вие сте записали: „Тол системата по препоръка на Световната банка трябва да се въведе или от държавен орган, или от частен субект, предвид това, че данните, които се съдържат в тол системата, са чувствителни, с цел запазване националната сигурност и интересите на населението.“
Сега ще направим една промяна, и тя се прави днес с този законопроект – в Преходните и заключителните разпоредби ние правим национално тол управление. В Закона за администрацията също ще има назначаване на хора и организация. Но ако погледнете внимателно документите, които ни предлагате, Агенция „Пътна инфраструктура“ ще сключва договори с доставчици, с търговци, които ще събират такса, ще събират декларирани данни, и паралелно с това, видите ли, то ще бъде по едни общи критерии. И правим промяна на Закона за обществените поръчки – да не бъдат избирани по ЗОП, а да бъдат определяни на базата на този критерий.
Тук възниква въпросът: да дадете гаранция и сигурност тези партньори на държавата…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Госпожо Янкова, не е така!
ДОРА ЯНКОВА: …които ще се появят, подготвени вече структури ли са да оперират и да партнират с държавата? И очакваме ли ги като икономически играчи и партньори, които ще са се появили и реално ще имат възможност да партнират на държавата? От този 14-процентов ресурс, който ще се събира от тол системата, те също ще вземат част от комисионата, вършещи тази дейност.
Дайте малко повече публичност, ако ние искаме икономическата инициатива на тези, които ще бъдат близко до тази дейност, малко да се подготвят, а не да сте подготвили нещо и в последния момент да е готово и схематично свалено на терен в икономическото пространство.
Възниква още един въпрос, който Сдружението на общините поставя, а това е принципен въпрос. Ние многократно казваме: „Като дойде Законът за бюджета, ще Ви обърнем внимание; като дойде Законът за бюджета, ще Ви отделим ресурс“.
Уважаеми колеги, 330 млн. лв. от Закона за бюджета сега отиват в Агенция „Пътна инфраструктура“. Очаква се около 800 милиона в добрия вариант първата година да се съберат от тол системата. Близо 100 милиона ще отидат за администрирането, по 50 милиона четири години да се разплаща устройството. Това означава, да, необходимост от средства, повече средства – всички знаем, че около 6 млрд. 500 млн. са необходими да модернизираме държавната пътна инфраструктура. Това е добро начинание, което занапред ще дава…
Необходими ще бъдат сигурно и други финансови инструменти, за да променяме пътната инфраструктура – това е добре. Обаче стои въпросът: хайде един път, когато кажат общините, че имат необходимост от финансов ресурс, когато гледаме един законопроект, можем спокойно, с изразена воля да кажем: на общините ще отделим финансов ресурс и колко.
Тук идва още един въпрос. Ние разговаряхме многократно с експертите и специалистите: държавната пътна мрежа и магистралите, които минават през населените места – по Закона за пътищата асфалтовата настилка се прави от Агенция „Пътна инфраструктура“, от държавата, но не винаги, а тротоарите и уличното осветление се правят от общината. Ами да покажем европейски модел, да решим и да кажем: ние искаме магистралите, където и да минават, да бъдат добре направени, красиво направени, а не да сгъваме кметовете – да се чудят дали да бъдат на вратата на премиера с паничката да им сложи малко, защото политическата йерархия трябва да се спазва, или ще бъдат изправени като кметове с достойнство – ще ходят и ще знаят, че финансовият ресурс им се полага…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не им се полага въобще!
ДОРА ЯНКОВА: …че имат държава, която добре функционира, и че публичните финанси са финанси, до които имат достъп всички кметове, представлявайки българските граждани.
Стоят много въпроси, колеги, по отношение на всичко това, тъй като то е нещо ново за България; нещо ново за потребителите на тази услуга; нещо ново за бъдещите икономически играчи, които ще се ситуират; за нова администрация, която ще се създава; за хората, които ще преминават през самата българска държава, за да може да се преминава по-спокойно.
Ние нямаме и информационна кампания за това как ще се въведе тол системата. Надявам се и препоръчвам на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Министерството на регионалното развитие след приемането сега на този законопроект да направят добра информационна кампания, защото така се прави в нормалните страни, когато нещо ново се въвежда по този повод.
Ето поради тази причина, като възможности, които ни се предоставят в последния момент, ще кажа по-мека дума – искаше ми се да кажа по-силна дума, не може вчера министърът да дойде и като сърдито дете да ни каже няколко думи, а днес да си върши работата по празниците на общините и където има, естествено, бедствия.
А Вие, скъпи приятели от ГЕРБ, да поемате отговорността, да се червите и да казвате как тази ленива администрация, която три години и половина нищо не свърши, я вадите от това положение. Не ми се иска да съм на Ваше място, но все пак държавата трябва да се развива – знам, че Вие носите политическата отговорност, затова сигурно сте в такова положение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики?
Имате думата, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, с цялото ми уважение не може мотивите „за“ или „против“ един законопроект да бъдат дали министърът е тук, или не е тук. Парламента – това му е функцията. Вие защо внасяте законопроекти? Нямате министри, тогава защо го правите? В смисъл трябва да обявим по някакъв начин, че Вие сте некомпетентни ли? Не мисля, че е редно. (Шум, реплики, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Да се върнем по конкретните изказвания.
Първо, дали това, което е един от най-спорните въпроси в Комисията, беше, че им се е полагало на общините? Не, на общините не им се полага! С цялото ми уважение – аз много години съм бил в Комисията по регионална политика, винаги сме търсили подкрепа за общините. Имат моето – в добрия смисъл, лоби в парламента, но тук става въпрос за съвсем различно. Не може – и по Закон е така, когато събираш такса за определена услуга, да я ползваш за различно нещо от това, за което плащаш. И това е в цял свят. Има изисквания и на европейското законодателство в тази насока. Да, общините са недофинансирани. Да, те като километри пътна инфраструктура имат даже и повече сигурно от републиканската. Това, което говорихме, и тук е важно да уточним, тъй като идеята на въвеждането на тол системата ще направи така, че Агенцията да бъде на самоиздръжка, то тогава наистина би се освободил един ресурс и ние с Вас в бюджета за следващата година можем да търсим увеличаване на капиталовите разходи за общините именно с това, че държавата няма повече да дотира Агенцията.
Специално за тази тема с общините трябва да се търси малко по-балансиран подход и малко по-различен от това от едно перо да ги прехвърлим на друго, с ясното съзнание, че пътната мрежа на общините е в доста лошо състояние, някои от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Други реплики? Няма. (Шум и реплики.)
Изказване ли? Не. Чакайте. Преди Вас има записани трима души.
Госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Ненков, изобщо не сте ме разбрали. Не заради това, че го няма министъра, ние ще се въздържим. И не заради това, че Вие го внасяте. Ако Законопроектът беше внесен от Министерския съвет, трябваше да има обществено обсъждане. Гражданите щяха да са разбрали за какво става въпрос. Тук затваряме вратата, ще имаме след това обществено обсъждане, постфактум.
Второ, аз искам да ми отговори някой тази смесена система и анонсът, който е направила Световната банка, че ще има изключително много информация в новото, националното управление, чувствителна информация – влизаш в държавата, излизаш: кой влиза, коя кола, кой шофьор, пък за цялото преминаване през държавната пътна инфраструктура ще се знае за всяка кола в кой час къде спира, как спира, къде се движи?! Тази гаранция с допълнителните партньори, които имате – търговците, с които ще се сключи, до каква степен тя ще бъде защитена и гарантирана?
Ние трябва да вярваме в държавните си институции, за държавата и държавността, и правата на гражданите да бъдат добре поставени. Това в момента обаче е половинчато. Изобщо не разбирайте, че очаквам от парите от тол системата да отидат пари за пътната инфраструктура! (Реплики от народния представител Пламен Манушев.)
Адмирале, ще се изкажете сигурно!
Парите от пътната инфраструктура, които ще се спестят в държавния бюджет – на мен ми се иска да се държим като парламентаристи и когато гледаме Законопроекта, да кажем: мнозинството и опозицията имаме воля министърът на финансите да разпише пари за общините – 200 милиона от тези 330, които отиват.
Защото министърът, ако не е чул, че ние водим този дебат, ще Ви даде законопроект, който е за бюджетните отношения към миналата година и ще по-да-кваме и по-а-кваме, че той не е разбрал нещо и че ние пак трябва да влизаме в положение има ли пари в държавата, няма ли пари. Затова има много принципни въпроси, които публично не са осветени – въпроси, които българските граждани и потребителите на тези услуги трябва да разберат.
Уважаеми колеги, затова ние ще се въздържим.
Иначе сме „за“ въвеждането на модерна, добра тол система, тъй като това е бъдещето на средствата и приходите за държавната пътна инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
За изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Отново, за кой ли път, слушам и не вярвам на ушите си по един чисто домашен въпрос.
Въвеждаме тол система. Сега разбрах, че БСП ще се въздържи. Защо ще се въздържи? Иначе сте „за“. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, това е много интересно!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Слушам, но не бива да се учудвам, като знам, че пред цялото това Народно събрание опозиционността е опозиционна заради самата опозиционност.
Изсмукване от пръстите, за да стоите като опозиционна сила и нищо друго! Защото така Ви е наредено. Шефката Ви я няма и тук едно звено, една група от Вас е получила задача да прави обструкции на всяка цена – не знам от колко дерета мътна вода?!
Уважаеми колеги от БСП, спомняте си някога – по времето на тройната коалиция, бяхте приготвили тол система. Вие явно имате опит в разработването на тол система!
Ще Ви кажа каква беше Вашата тол система.
Вашата тол система означаваше всеки български гражданин, включително и леките коли, говоря за леките коли – пет евроцента на километър! (Шум и реплики от ГЕРБ.) За това работихте и се борихте! Май че и сега искате такава тол система. Всичките тези приказки тук – глупости на търкалета!
Гласност, информационност – за каква гласност и информационност? Какво ще разясняваме? Въвеждаме тол система!
Финансова обосновка!
Тя е ясна финансовата обосновка бе, колеги – 800 млн. лв. на година, които през всичките тези години се губеха.
Ще Ви напомня какво се случи по време на тройната коалиция. Тогава българите бяха спасени от Вашата тол система не от някой друг, а от „Атака“, която беше единствената опозиционна сила. Ще напомня и това: то остана незабелязано в годините – заслугата на „Атака“ тогава. Ние скачахме, пишехме писма, заклинахме, излизахме на трибуната, поставяхме въпросите на дневен ред, докато провалим този отвратителен замисъл. Тогава беше моментът да въведете тол система – след като стана провалът, тогава беше моментът бързо да се изработи концепция и да се въведе тол система. Не го направихте и нещата се проточиха. Да Ви кажа ли защо се проточиха нещата? Процедурата щеше да бъде много бавна. Тук преди няколко месеца, в това Народно събрание, най-после ние успяхме да направим обжалванията на административните производства по-бързи, за които Вие отново апострофирахте, скачахте, чудехте се как да го провалите! И сега отново.
Аз се чудя! Сигурно нямаше да взема думата за изказване, ако не бях чул това, че ще се въздържите от гласуване. Защо ще се въздържите от гласуване? Гласуваме нещо полезно, което, пак повтарям, ще донесе на държавата 800 млн. лв. Ето финансовата обосновка! Нищо друго не е нужно!
Гласувайте „за“ и да излезем в днешния ден с един консенсус.
Днес да направим отново всички заедно нещо общо за българския национален интерес. Иначе турските тирове ще си минават безпрепятствено през страната, ще разбиват пътищата. (Реплики от ГЕРБ.) Това ли искате? Това ли е целта? (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние като „Движение за права и свободи“ по принцип подкрепяме тол системата, въпреки че в днешния ден ще гласуваме „въздържали се“ (възгласи: „Еее!” от ГЕРБ) поради няколко причини.
Не, няма яснота като цяло самият законопроект. В Комисията обсъждахме всички детайли подробно, питахме и шефа на Пътната агенция. Вчера нямаше възможност за дебат да попитаме и министъра. Аз дори го попитах дали днес ще присъства на заседанието, но той каза, че имал ангажименти и ще прати председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което му благодаря, че е тук сред нас.
Уважаеми колеги, ако си спомняте, винаги когато има въпроси и на парламентарен контрол, и при дебати относно пътища, въпроси, задавани към министъра на регионалното развитие, той споменаваше думичката „тол система“: нека да я въведем и ще има пари и за общини, и за пътища – и за републикански, и за тези, които са трети клас, тоест достъпът до самата републиканска инфраструктура, откъдето ще се събират таксите от тол системата и винетните такси.
Да, има европейска директива. Не може средства, които са събрани от тол таксите, да се ползват и да се дават за общинската пътна мрежа. Тези 50 милиона обаче, които всяка година се дават от Пътната агенция към общински пътища, са крайно недостатъчни и това всичко го знаем. Да намерим начина – това е задачата на задачите – да намерим начина тези средства, които се дават за общинска пътна инфраструктура, да бъдат увеличени именно от спестените средства, които всяка година Министерството на финансите превежда – от 330 милиона, които се дават към Пътната агенция, съответно и към общините. От тези спестени средства да се увеличат именно бюджетните разходи по капиталовата субсидия към общинските пътни мрежи, които пътища, уважаеми колеги, се ползват за излаз към тези републикански пътни мрежи и към магистралите.
Мисля, че между първо и второ четене всеки с разума си и с експертността си ще предложи варианти какво да направим във връзка с този законопроект, за да облекчим и общите, и тези пътища, които са комбинирани – републиканска, която минава през съответните общини, дори и околовръстни, които се водят общински пътища.
Мога да дам много такива примери.
Преди малко господин Шопов спомена и за турските тирове. Спомняте ли си пътя, когато към Лесово, новият път, който се изграждаше като републиканска пътна мрежа към границата с Турция, понеже е общинска пътна инфраструктура, където е Елхово в началото и в края, мисля, че бяха около два километра, направи се частта, която е републиканска пътна мрежа от Агенция „Пътища“, а точно тази, която е общинска, и тези същите тирове преминават през тази общинска, не беше реставрирана, понеже общината нямаше явно средства. Затова ние трябва с общи усилия да направим комбинирана система за финансиране и на тези пътища, които са връзката между общинската – той е един път, но се води общинска и съответно републиканска, през която минават тези автомобили.
Инвестициите трябва да са синхронно направени и за общинската пътна инфраструктура. Дори да има и регламент, ако щете, когато се финансират такива инфраструктурни проекти на републиканската пътна мрежа от приходите, които са влезли – от тол таксите и от винетните такси, да бъдат съответно финансирани тези общини, през чиято общинска инфраструктура се преминава.
Между първо и второ четене ние ще предложим вариант, за да може заедно с този законопроект (реплики от народния представител Станислав Иванов), моля Ви, не ме прекъсвайте, заедно с този законопроект да въведем и система за финансиране на общинските пътни мрежи, които са свързани с републиканската пътна мрежа, защото винаги ще се получават такива аномалии, като примера, който Ви дадох – пътят за Лесово.
Уважаеми колеги, тези ТИР-ове не рушат само републиканската пътна мрежа. Те повече рушат общинската пътна мрежа и не може 266 общини да са с 50 милиона на година бюджет като капиталова субсидия за пътища, имайки предвид, че 20 000 км са общинска пътна мрежа, 19 500 км – републиканска пътна мрежа, освен улиците в общините, които са около 57 000 км. Финансите на общините, разбира се, са крайно недостатъчни.
Ако министърът днес беше тук, трябваше да му подскажа думите, които той на всяко едно изказване споделяше – че ще има средства за абсолютно всичко, за всички пътища при въвеждането на тази прословута тол такса. Да видим дали ще е така. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Али.
Господин Шопов – реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Ще дам един пример за залата и за всички колеги. Благодаря Ви, господин Али, хубаво очертахте как се грижите за турските ТИР-ове и за турския национален интерес. Това, което изложихте, може на нас да не ни е известно, може да не сме се сетили, колеги и от ГЕРБ, но Вие явно сте помислили и сте видели, че турските ТИР ове имат този проблем. Няма лошо – когато турските ТИР-ове започнат да си плащат, тогава ние наистина трябва да им отговорим с добра услуга и да оправим тези пътища, така че турският национален интерес, който Вие защитавате в случая, ще съвпадне с българския национален интерес по този начин – като въведем тол системата.
Но още нещо. За да не се приеме тази тол система толкова години, основно трябва да знаем и да сме наясно – тук работеше турският национален интерес, който със своите лобита в България въвеждаше въвеждането на тол системата. Тези турски лобита къде са видели такова нещо в Европа – да се минава ей така, като бързи влакове през малка гара през България, както минаваха, правеха катастрофи и нанасяха непрекъснато щети пияните шофьори на турските ТИР-ове и да не се плаща нищо?! Години наред само в България им беше на практика безплатно. Затова правите тези обструкции пред Административния съд, затова едни фирми, регистрирани някъде знаете – без капитал, случайно, само затова пускаха жалби, които с години забавиха това действие. Затова – бързо да приемем този закон и да вървим към пускането може би още тази година на тол системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов, времето Ви изтече. Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Господин Али, ще използвате ли правото си на дуплика?
ТАНЕР АЛИ (ДПС, от място): Не, под нивото ми е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания?
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът е сериозен, коментиран е от 2015 г. досега.
През месец април тази година има едно социологическо проучване по отношение на въвеждането на тол системата. Шестдесет и един процент от хората, които са запитани, одобряват въвеждането на тол системата, 31% не знаят въобще за какво става дума, а само 8% не одобряват въвеждането. Петдесет и седем процента от хората казват, че това е добре, защото ще се плаща не за преминаване за време, а за изминато разстояние, шофьорите няма да бъдат принудени да бързат и това ще доведе до по-малко произшествия по пътищата на страната. Осемдесет и един процента смятат, че това ще помогне за възстановяването на амортизираните пътища. Наред с това обаче, почти всички анкетирани казват, че не знаят какви ще бъдат параметрите на тази тол система.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И ние не знаем.
НИКОЛА ДИНКОВ: Това е лошото, че и Вие не знаете! (Реплики.)
Министерският съвет трябваше да внесе този документ, защото по чл. 10, ал. 7 на сега внесения законопроект трябва да бъдат изготвени две изключително важни наредби. Първата наредба е за условията, реда и обхвата на тол системата. Втората е по отношение на финансовите параметри и тарифирането.
Първата наредба се внася от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а втората наредба – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите.
Между другото, когато гледахме в Комисията по регионална политика този закон, становище на Министерството на финансите нямаше, което беше учудващо.
Защо е важно да знаем параметрите, които ще бъдат заложени в тези наредби? В много от изказванията министърът на регионалното развитие казва, че читавите пътищата от 19 500 км републиканска мрежа са около 13 000 км, или това е около 60 – 65%. Такъв ли ще бъде обхватът? Защото ние говорим за един финансов ресурс в рамките на 800 милиона, а не казваме от колко километра, от какъв обхват ще бъде генериран този финансов ресурс.
Давам Ви един пример. В Словения, която е страна от Европейския съюз, обхватът на тол системата е само 15%.
Втори пример. В Турция издръжката на тол системата е от 12 до 14 милиона, а от всички разговори, които се водят досега, се говори за суми за издръжка на тол системата в България няколко пъти по-големи от тези, които са примерно в една голяма страна като Турция, която не е в Европейския съюз.
Тези разяснения трябваше да получим, а не да говорим: „Вие проявявате някаква опозиционност, видите ли, и ще гласувате „въздържали се“!“ Не, ние искаме отговори на много въпроси, защото чрез отговорите, които се дават тук, тези отговори ще достигнат и до хората, те също ще дадат и мотиви за едно добро и правилно гласуване.
Другият въпрос, на който искам да обърна внимание, е за общинската пътна мрежа. Тя е горе-долу равна с републиканската. Най-важният въпрос, на който трябва тук да обърнем внимание, е, че парите, които в момента се отделят като капиталови разходи, са много малко. Петдесет милиона знаете ли за колко стигат? Стигат за около 80 квадрата кърпежи на един километър общинска републиканска пътна мрежа. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Около 80 квадрата могат да се изкърпят с 4000 лв., които се полагат на километър общинска пътна мрежа. А тя е довеждаща инфраструктура и трябва да се разглежда като изключително важна до републиканската пътна мрежа.
Другият въпрос, на който не получаваме отговор, когато говорим за обхвата на тол системата, е: ще има ли дублиращи пътища на платените? В много от страните, където е въведена тази тол система, освен платените пътища има и други, които не са платени и са дублиращи пътища. (Реплики.) Много добре знаем, че повишаването на таксата за тежкотоварните автомобили и за автобусите ще доведе и до повишаването на някои други цени от това, което се ползва.
Един въпрос по отношение на винетката „уикенд“, който мимоходом се подмина при коментирането на наредбата. Винетката „уикенд“ е добро предложение от социална гледна точка. Но нека разгледаме въпроса и в друг аспект. Три милиона автомобила влизат в страната ни – чужди леки автомобили, повечето от тях пътуват в петък, събота и неделя. Те ще ползват ли тези социални облекчения на винетката „уикенд“, или ще го направим така, както е в Европа? В Европа е седмична винетка. Тук също трябва да има регламентация и тя може много лесно да стане, тъй като на граничните контролно-пропускателни пунктове имат информация относно влизащите чужди автомобили. Лично аз считам, че чуждите леки автомобили, които влизат в България, не трябва да ползват облекчението за винетка „уикенд“.
Уважаеми колеги, тук се спомена защо ще гласуваме „въздържали се“. Освен това, което казах досега, основното е, че поставените въпроси, на които нямаме отговор и които трябваше да се коментират в пакет с предложението на Александър Ненков и група народни представители, създават повече въпроси, отколкото имаме отговори. А когато трябва да се вземе едно правилно решение – добро управленско или законодателно решение, отговорите на въпросите трябва да бъдат дадени от тази трибуна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Реплики?
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Динков, първо, по отношение на цените. В началото на Вашето изказване казахте, че не знаем цените – да, ние не знаем цените. С този закон даваме рамката, това каза и министърът: дава се рамката за стартирането на тол системата. След това – септември месец, ще бъдат направени обществени обсъждания, ще се дискутират цените, ще се дискутират обхватите. Това е по отношение на цените.
Не мога да разбера защо Вие ще се въздържите, след като Вашата партия е „за“ тол системата?! Не знам защо сте против рамката?! След това ще имаме дебат и за цените, ще имаме дебат и за обхвата. Но подкрепете днес създаването на рамката за тол системата, а другите неща ще си вървят поетапно.
Имам един въпрос към Вас, господин Динков. Вие сте член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, предполагам. Предполагам, че основно задавате въпроси за неремонтираните пътища може би в района, откъдето сте избран, така ли е? Може би задавате основно такива въпроси?! Така ли е, господин Динков?
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП, от място): Да, така е.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така е, благодаря.
Питам Ви: знаете ли колко пари в момента постъпват в Агенция „Пътна инфраструктура“ и колко пари отиват за пътища? (Реплики от народния представител Никола Динков.) Знаете ли? Знаете. А знаете ли колко пари ще отиват, след като влезе тол системата? (Реплики.) Много повече, господин Динков. Много повече пари ще отиват за пътища. С тези пари ще се ремонтират много повече километри пътна инфраструктура. Така че подкрепете днес Законопроекта, за да създадем рамката, всичко останало след това ще се дискутира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Ненков, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Динков, Вие представяте ли си как в закон ще запишем какви ще са таксите в бъдещата смесена тол система. Вие очаквате в Закона ние нещо, което не сме предвидили, че трябва да се направи като наредби, да предвидим в Закона, и ние с Вас да изчислим колко трябва да плащат леките автомобили или тировете… Това е първата ми забележка.
Това е абсолютно нецелесъобразно. Представяте ли си, ако всяка година ние ще трябва да изменяме примерно Закона за пътищата, с който да определяме нови тарифи. Това е ежегодна работа на Агенцията, на Министерския съвет, на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е много несериозно!
Второто нещо – първо, не Ви е вярна и статистиката, понеже се говори, че едва ли не хората не знаели, не били информирани. Не е процентът, който казахте Вие, верен – 82% от хората, които са запитани, казват, че бъдещата тол система и всъщност таксуването на тежкотоварните превозни средства, които рушат, е абсолютно и застават зад това, че те трябва да плащат повече. И не виждам за какво неразбиране става въпрос.
Ще Ви го дам много просто – колкото повече време се бавим, толкова повече камионите, и тук не става въпрос за турски или от друга националност, които плащат транзит от 12 евро, ще преминават през цялата територия на страната. Няма го никъде това в света! Буквално те без пари минават през държавата! И колкото повече се бавим, колкото повече се правим на инати и на опозиционери, толкова по-бавно ще влезе тази система и толкова повече приходи ще сме загубили.
И понеже давате сравнение с други държави – не знам дали знаете, но в други държави… България си издържа Агенцията само от винетки. В други държави, освен от винетки, примерно за използване на някаква определена пътна инфраструктура, отделно имат и пътен данък. Някои области сами си налагат такъв собствен пътен данък. Имат и трети приход, и това е на литър бензин, който зареждате. И от няколко места те попълват приходите на тези свои агенции. А ние в момента имаме приходи само от винетки и не искаме да обхванем дори и транзита, и камионите, които наистина рушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Господин Иванов – трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Колега Динков, не можах да се сдържа да не направя тази реплика, поради няколко причини.
Колегите преди мен също маркираха едни неточности, които Вие цитирахте, за населението – колко хората са запознати със системата, какви очаквания имат към нея.
Истината е една – коментирайки днес този законопроект, именно това, че стартираме процедурата и след това на всичките обществени обсъждания хората ще бъдат запознати с детайлите, но както казват многократно, знаем го всички, „дяволът е в детайлите“.
Именно създавайки тази система и обсъждайки днес този законопроект, даваме възможност за едно по-справедливо таксуване и то не на гражданите, ами на бизнеса, и то на бизнеса по-скоро транзитния, който минава през България.
Защото, съгласете се с мен, Вие цитирахте и Словения, аз ще Ви кажа и за Хърватска – системата в тези държави е така направена, че наистина средствата, които събират от транзитно преминаващия бизнес и транспортни фирми, да остава именно за изграждането на пътната инфраструктура и да е в полза на населението на тези държави, затова именно бавейки тази процедура днес, и Вие – неподкрепяйки я, искам да заявите Вие не искате ли да се изграждат магистрали? Защото за предходните десет години се изградиха над 300 км магистрала, а предишните 40 – 50 години – 150 километра магистрала. Правителството има програма и финансиране за следващите пет години да се построят още 300 км магистрала.
Знаейки това, аз Ви призовавам да подкрепите този законопроект и наистина тол системата в България, смесения тип система, която е с таксуването, да бъде в полза на българските граждани. Тя се предлага да бъде организирана така че тези, които разрушават и експлоатират пътната мрежа, да заплащат повече и това е по-справедливият начин, като бъдат таксувани преминаващите транзит, а пък за българските граждани с лекотоварни автомобили няма да има промяна, казахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Динков, имате думата за дуплика.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По много от въпросите, по които се направиха репликите, ние нямаме различия. (Шум и реплики.) Различията са в други неща, които Вие не ги хванахте като нюанси.
Първият въпрос, на който Вие не можете да отговорите, е, че не ние бавим приемането на този законопроект. Вие го бавите, Вие го коментирате много време и Вие го забавяте. А ние искаме отговори на някои от въпросите, защото, казвам още един път, казва се една сума от 800 милиона. Тази сума може да бъде постигната на базата на определен обхват. Какъв ще бъде този обхват – никой не знае.
Вторият въпрос е: от тази сума ние ще плащаме 50 милиона на фирмата, която изгражда системата, ще плащаме на едно звено, което ще ръководи тол системата, има и други допълнителни разходи, комисионни на лицата, които ще събират, и така нататък, и така нататък. По предварителни проучвания се говори за 150 милиона, в първите години – 200 милиона разходи. Отделно ще има разходи за поддръжка на пътната мрежа. Колко от тях ще остават за изграждане на нови пътища?
Ние не сме против. Няма кой да е против изграждането на нови пътища и на нови магистрали. Ние затова задаваме най-много въпроси от парламентарната трибуна по отношение на републиканската пътна мрежа, защото ако има добра републиканска пътна мрежа, ще има и живи центрове, където хората могат да работят, да ползват здравни и социални услуги. Затова параметрите на тези две наредби, които трябваше в едната си част да бъдат внесени, щяха да дадат отговори на много въпроси, но администрацията се бави вече няколко месеца с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Други изказвания?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма как такъв важен въпрос да мине без съдържателен дебат. И аз съм провокиран от част от изказванията преди мен, за да взема отношение.
Тук никой не спори, че трябва да се изгражда пътна инфраструктура в страната и никой не спори, че трябва да се въвежда тол система и че тя е по-справедливият метод. За това нямаме спор, колеги. Защото Вие излизате непрекъснато и правите реплики.
Това, по което спорим ние, и това, за което имаме претенция към Министерския съвет и в частност към Агенция „Пътна инфраструктура“, е, че тя не си върши работата. И аз, ако имам забележки, те са за това, че защо се загуби половин година и всички действия по въвеждането на тол системата в България не се правят? Защо в момента, в последната работна седмица на Народното събрание преди лятната ваканция, в предпоследния работен ден се внася този законопроект? (Шум и реплики.) Защо се внася този законопроект сега?
И тук започвам да чета: с народни представители от парламентарната група на БСП февруари месец поставяме въпроса за въвеждането и експлоатацията на тол системата. Февруари месец ние заявяваме, че парламентарната група на БСП е готова и иска да участва в дебата по въвеждането на тол системата. Искаме няколко пъти в ресорните комисии да се проведе този разговор, защото разговорът е за обхвата на тол системата, разговорът е за тарифите на тол системата. На целия този разговор мястото е в Народното събрание. И чрез този разговор искаме много ясно да бъде защитен националният интерес. Това искахме от Вас. Вие непрекъснато бягате от такъв разговор в Народното събрание.
На 15 януари е подписан договорът. Забележете какво казва министърът, който в момента отсъства, а това е най-важният му Законопроект, нещо, което от сутрин до вечер, когато се снима, до който път да е, обяснява, че ще въвежда тол системата, Законопроект, който въвежда законодателната рамка за функционирането му, министърът отсъства. Забележете какво казва той февруари месец на въпрос, който сме му задали с колегата Свиленски и Иванов към него.
Той казва, че първите седем месеца от подписания договор за изграждане на тол системата са предвидени основно за проектиране и изграждане на системата, доставяне на необходимото оборудване, софтуер и всички останали компоненти на системата, както и за провеждане на първоначалните тестове в отделните й компоненти.
Уважаеми дами и господа народни представители, първите седем месеца минаха. Нищо от това не се случи. (Реплики.)
Продължавам да цитирам министър Нанков – а през останалите 12 месеца с водещо значение е доказването на функционалността в реалната работна среда, коригиране на дефектите, напасването на системата, така както е станало в..., и изрежда всички държави, в които е имало такъв период на напасване от 12 месеца.
С този закон Вие въвеждате, че в системата електронните винетки започват от 1 януари догодина, а тарифирането вече на тежкотоварните автомобили над 3,5 тона – от август месец. Кога ще изградим това съоръжение, кога ще го напаснем да функционира?
Ако имате упреци към нас, аз по-скоро имам предвид, че Вие бавите въвеждането на тол системата. Не искам да стигам по-нататък и да казвам, че спирането на въвеждането на тол системата обслужва определени икономически интереси. Да не тръгвам да говоря по тази тема на превозвачи, автобусни… Да не тръгвам да говоря по темата на тежкотоварните. Да не тръгвам да говоря по тази тема за транзитния трафик, защото забавянето на въвеждането на тол системата е в ущърб на националния интерес. И това в момента се случва, защото Вие шест месеца пропуснахте да въведете тол системата и всички действия, които правите в момента, показват, че администрацията и Министерският съвет не могат да се справят с тази задача. Или не може, или не иска.
И това са нашите упреци, които имаме към Вас, със забележките, които имаме към този законопроект, защото наистина нямаше колегата Ненков да вади кестените и да внася той Законопроекта, а той щеше да бъде внесен от Министерския съвет, щеше да мине съответните обсъждания, щеше да мине съответната процедура, а не така експресно – в предпоследния работен ден да гледаме толкова важен Законопроект.
Заключвам с това, че парламентарната група на БСП ще участва активно в дискусията по въвеждането на тол системата с една ясна цел – да защити националния интерес, националния интерес на българските потребители, на които след въвеждането на тол системата тя ще се отрази – върху цялостно получаваните цени и услуги, да защити националния интерес на българските компании, които също ще бъдат засегнати от въвеждането на тази тол система и затова искаме този разговор да се провежда и в ресорните комисии, и в българския парламент. И настояваме за това! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Бойчев, първо, по отношение на цените на винетките, предполагам, че знаете, че и към момента цените се определят с решение на Министерския съвет. Никъде в Закона не е записано каква е цената на винетката. Така ли е, господин Бойчев? (Шум и реплики.)
Ами, след като е така, за какво спорим, господин Бойчев?
По отношение на втората част от Вашето изказване, че бавим процеса за въвеждане на тол системата. Не го бавим ние. Бавят го фирми и граждани, които недобросъвестно внасяха жалби срещу тол системата – нещо, което ние променихме преди около два месеца и затова можем да се поздравим сега с успех – с приемането на този закон, че ще въведем тол системата.
Не зная за какво Вие спорите и за какво въобще спорим, след като Вие нееднократно казахте, че сте „за“ тол системата и ни обвинявате, че я бавим. Добре, гласувайте „за“, да приключим и да вървим напред. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика? Няма.
Господин Бойчев, имате думата за дуплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Не сте ме разбрали, господин Иванов. Аз не искам тарифирането и цените да бъдат записани в Закона. Там наистина не им е мястото, но разговорът за обхвата на системата, разговорът за политиката, която ще се провежда чрез тарифите, е изцяло в рамките и компетенцията на българското Народно събрание и, между другото, на Вашата ресорна комисия, на която, Вие кажете, свиквали ли сте заседание на ресорната комисия примерно, за да коментирате този въпрос? Да видим как и по какъв начин… (Шум и реплики.)
Не, можете да я препратите и към Регионалната, но има отношение и към Вашата комисия, така че съвсем нормално е политическият дебат, политическият разговор по ефектите върху тази система, влиянието на тол системата върху потребителите – българските граждани и българският бизнес, е нормално да се води като такъв тук.
Не може в държавата, да си мислите, че може да се въведе такъв тип система, да се промени изцяло начинът на финансиране на пътната инфраструктура и всичко това да мине без участие на българския парламент. Затова спорим в момента.
И, между другото, съвсем нормално е българският парламент да има информация за това. Връщам се пак към месец февруари, Вашият министър отговаря: в момента тарифирането е в процес на изготвяне извън рамките на договор.
Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са създали междуведомствена работна група с колеги от Агенция „Митници“, Гранична полиция, Финансовото министерство, Вътрешното министерство, да не изреждам всички. И се подготвят по обхвата, вариантите и всичко това, което ще бъде предложено.
Нормално ли е българският парламент да има информация? Нормално ли е българските ресорни народни представители, това нещо?… Кога да се случи това?... (Реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ние ще участваме в общественото обсъждане.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това, за което споря с Вас в момента, е, че Вие забавихте тол системата с шест месеца. Не можете да избягате от това ми твърдение и да го докажете.
Тези три години, за които казвате, че се е забавяло въвеждането на тол системата, е заради обжалването и процедурите, но за тези три години администрацията беше наясно какво трябва да свърши след 15 януари, когато беше подписан договорът, за да стигнем в ситуацията днес да сме 26 юли и да сме доникъде с тол системата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Откога е договорът?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тази година договорът е подписан на 15 януари и от седем месеца е ясно какво трябва да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Заповядайте за изказване, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Големият дебат днес е не дали трябва да има тол система. Със сигурност това е необходимост за държавата и носи политически и държавнически ефект, който се търси от въвеждането ѝ – повече приходи в държавната хазна. Факт е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ ще разполага с повече средства. Както господин Ненков се е изразил в Комисията – тези средства ще бъдат изразходвани „може би за нещо друго“. Това е добре.
Колегата Танер Али много правилно подчерта, че трябва да се обърне специално внимание, понеже ще се обхване 80% от пътната мрежа, то какъв ще е ефектът на тол системата, която ще се въведе, върху българските общини? Дали техният бюджет за поддръжка на тяхната собствена общинска инфраструктура ще се увеличи? За това спорим тук в момента и това ние, от опозицията, искаме да разберем. Защото, когато се предлага важен законопроект, трябва да има съответен алгоритъм, трябва да се представи съответна концепция и на базата на нея ние всички, народните представители, когато влезем в избирателните си райони, пълноценно да обясним на нашите гласоподаватели защо трябва да има такава тол система и какъв е ефектът, защото има неразбиране, неяснота. Не че не трябва да се въвежда.
Когато говорим, че 80% от пътната инфраструктура ще бъде обхваната от тол системата, това означава, че всеки тежкотоварен камион, излизайки от гаража, плаща по-висока такса. Разпределението на тази тежест от по-високата такса върху кого е? Върху кого е, уважаеми колеги вносители? Това искаме да разберем! Защото, когато не поднасяш информацията или не умееш да поднасяш информацията на българските граждани, се стига до всичко онова, което наблюдаваме отвън, пред парламента. Знаете за какво говоря. От общия брой превозни средства, които преминават по тези пътища, 30% са тежкотоварните автомобили, независимо дали са от чужбина, или от България, останалите са лекотоварни. Когато говорим за лекотоварните, обяснено е, че ще се въведе електронна винетка за леките автомобили.
Задавам въпрос: как ще става отчитането на тези електронни винетки? Дали ще бъдат задължени собствениците на автомобили да сложат електронен стикер или да закупят нещо допълнително, което да прави отчитането? Всичко това е върху джоба на българския избирател.
АЛЕКСАНЪДР НЕНКОВ (ГЕРБ от място): Няма такова нещо!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Всички тези неща довеждат до дребните неясноти, които ние искаме да разберем, да знаем, а не дали ще има ефект от тол системата. Ясно е, че ще има. Държавата трябва да има такава тол система. Никой не е против. Именно затова колегата каза, че между първо и второ четене ние ще направим съответните бележки и ще се опитаме да има ясна, пълна концепция по тази тол система.
И да не забравяме, колеги, че когато се въвежда тол система, трябва да има и алтернативни пътища. Не можем да задължим някой да ползва 100% тази пътна мрежа, която обхваща тол системата. Това го нямаме. Да, така решава изпълнителната власт, така решава държавата и по този начин въвежда системата, но когато тези неща бъдат обяснени на българския гражданин, на хората, върху които ще се отрази ефектът от повишаването на разходите по тежкотоварните камиони, мисля, че тогава ще има по добър ефект от този дебат, който водим днес.
Това е накратко, уважаеми колеги. Ние ще се въздържим на това гласуване и между първо и второ четене ще направим съответните бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бях решил изначално и категорично по никакъв начин да не взимам становище по този законопроект, но виждам, че дебатът тъпче, общо взето, на базата на едни не особено основани аргументи. Затова ще кажа онова, което казах и в Комисията по правни въпроси.
Поздравявам МРРБ и колегите, че са внесли този законопроект. (Реплики от „БСП за България“: „Не са го внесли!“)
Не са го внесли, но са го разработили. По това нямаме съмнение…(Реплики в „БСП за България“.)
Връщам се на историята на дебата за тол системата. Както знаете, това не е дебат от вчера, не е дебат и отпреди три години, не е дебат и отпреди 10 години, а отпреди повече години. Господин Свиленски се радва, той си спомня за договора за магистрала „Тракия“.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ от място): Но му е тъжно!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Свиленски, няма да коментирам този, бих казал, злощастен опит за концесиониране на магистрала „Тракия“, където трябваше цената на пътуването, на тол таксата от София до Бургас да бъде 50 лв. Това е много социално поносима цена (оживление в ГЕРБ). Няма да спорим, че това е социално най-поносимата цена, която се следва за таксуване по тази система.
Искам да избягаме от тези детайли, не че не са важни. Те имат значение и са индикация как се е развивало мисленето за тол системата. Радвам се дори на колегата от БСП, който прочете статистика от проучване, в което се казва, че подкрепата за тол системата била огромна. Сигурен съм, че има граждани, които не подкрепят изграждането и въвеждането на тол системата. Всъщност трябва да си даваме сметка и непрекъснато да съобразяваме, че тол системата е допълнително алтернативно таксуване, което допълва невъзможността пътният данък да обслужи инвестиционните нужди за поддръжка на пътищата.
Голямото достойнство на този законопроект е, че по никакъв начин не коментира вещни права и проблеми, свързани с управлението на пътя като законово понятие, като обект. Аз имах големи опасения, че този закон ще се разпростре. Ще спомена тройната коалиция, за което съжалявам, но няма как да не сравня другата представа за тол системата. Тя беше следната: дал си таксите на концесионера, по линията на Закона таксуваш, но тогава приехме първия Закон за концесията, при който трябваше да се обезпечи постиганият трафик, договорен в концесионния договор. Например записваме в концесионния договор хиляда единици трафик, отчитаме сто единици и освен тол прихода искаме концедентът да ни възстанови деветстотин единици. Това написахте като Закон през 2006 г.
Затова казвам, че предложението, което е направено, е възможно най-умереното и най-правилният законодателен подход.
Моля колегите юристи от БСП да ме чуят: кога, колеги юристи, бяхте прави – когато казвахте, че в АПК не може да има такси, или сега, когато казвате: „Искаме в Закона да има такси!“? Кога? Кога? Значи в единия случай не трябва да ги има таксите в Закона, а в другия случай – няма как да има Закон, без да ги има таксите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Кой е казал това нещо?!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо е правилен подходът? Правилен е, защото дава рамката. Това е достижението – препраща към подзаконова уредба, но тя, както беше обяснено, ще бъде изработена съобразно всички изисквания, съобразно Закона за нормативните актове. Тя ще бъде основана на анализите, които са възложени и се изработват, тоест те ще дадат показателите, параметрите, обхвата, икономическата и финансовата обосновка на съответната такса на базата на точни данни.
Когато по времето на Гагаузов се сключи договорът за концесия на автомагистрала „Тракия“, нямаше данни. Тогава той беше сключен като в тъмна стая. Сега обаче има данни. Очакват се още данни и на базата на тях ще се разработи подзаконовата уредба, която ще бъде обществено обсъдена, ще бъде контролирана и от парламента, защото по всеки повод ще можете да извикате министъра, който да даде информация по отделните параметри на неговите предложения. Според мен това е правилна стъпка.
По аргумента – няма алтернативни пътища. Нямаше алтернативни пътища през 2003 – 2005 г. Сега, колеги, по всяко основно направление в България вече има пътища. Ако се изгради нов път, съществуващата инфраструктура дава достатъчно възможности за обход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, не мога да разбера защо оставате с впечатление, че парламентарната група на БСП е против тол системата. От тази трибуна поне пет пъти съм казвал, че това е най-справедливата система за таксуване на автомобилите в България. Всеки от Вас, който стана да се изказва, каза: „Вие сте против системата!“, и ни се молите като малки деца – „Моля Ви, подкрепете ни“. (Смях в ГЕРБ.) Няма да Ви подкрепим!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ от място): Вие как ще гласувате?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Няма да Ви подкрепим, колеги, и ще Ви кажа защо няма да Ви подкрепим.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ от място): Само не ни обиждайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото, докато ни връщате към магистрала Тракия в 2006 г., вместо да си мислите тези неща, трябваше да вземете и от месец февруари, когато министърът беше тук и го питахме, и му казахме да каже какво правим с тази тол система…
Ако може да удължите времето, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Удължете времето.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вместо от месец февруари досега този министър да седне и да напише законите, които трябва да обезпечат тол системата, сега, два дни преди края на сесията, внасят колегите народни представители, защото Министерството вероятно има някакви други занимания – да гледаме сутринта по БТВ министъра от Търново, защото е много важно, а това, което се обсъжда тук, въобще не е важно – това показва Вашето отношение към тол системата, колеги.
Когато колегата Бойчев говори, че трябва да има разговор за тарифирането, разговор за обхвата, не значи, че в Закона трябва да запишем тарифата, да запишем цената, не значи, че трябва да запишем колко ще струва на километър пробег, но когато ходите и обяснявате при откриването на магистралите как ще съберете милиард и двеста, а другият началник казва – 800 милиона, а Станислав Иванов казва 700 милиона…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Зависи от трафика. Минимално е 700 лв.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …аз питам: как ги изчислявате? Кажете на българските граждани. Знае се обхватът на системата. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ами, значи някой знае тази тарифа, след като ги казвате тези числа. Някой знае колко е цената на километър, за да изчисли милиард и двеста. Кажете го на българските граждани. А после експертите, които чакате да Ви…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, излизайки от залата): Кажете, че сте против и няма да гласувате.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Лазаров, напуснете спокойно залата, без да ми правите реплика в движение. Благодаря Ви. (Реплики, оживление.)
Когато имате някакви числа и цифри, кажете ги да ги обсъждаме. Може ли този закон, господин Иванов, Вие сте член на Транспортната комисия, заместник-председател, да не го гледаме там или поне една дискусия да не направим?
Оставям всички други аргументи. Това Ви е слабостта – демонстрирате, че сте загрижени, а на практика не правите нищо. На 12 януари е сключен договорът, обществената поръчка приключи миналата година. Защо цяла година и половина Вие не написахте този закон или Министерството да го внесе? Това са нашите критики. Иначе ще имате пълна подкрепа за реализиране на тол системата, ако я правите…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Дайте да участваме с Вас в обществено обсъждане.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Стига сте ми махал с тази ръка, господин Иванов! Елате тук и направете реплика. Не спирате да ръкомахате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Наистина много Ви моля, господин Иванов, малко по-спокойна атмосфера в залата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така че, колеги, нека поне оттук нататък да проведем дебата по въвеждане на тол системата професионално, обществото да бъде спокойно от това какво го очаква след въвеждането на тол системата.
Питам Ви: от 1 януари, колегата от ДПС много добре попита, кой ще контролира електронната винетка и никой не отговори. Няма го човека, който трябва да отговори. Да, аз имам електронна винетка, но кой ще провери дали я имам? (Шум, реплики от ГЕРБ.) Да дойде някой и да отговори от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Жаблянов – процедура.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз лично приветствам Вашето отношение и начина Ви да въведете ред в залата, но искам да Ви кажа, че към първия ред, на който стоят колегите от ГЕРБ, не може да се подхожда с конвенционалните средства на възпитанието (оживление, шум), включително и с молба.
Или трябва да отстраните поне двама души от първия ред, които през цялото време участваха в изказването на господин Свиленски – господин Лазаров от втория ред, който продължаваше да говори, докато излиза от залата, а с господин Иванов не знам по какъв начин трябва да се разговаря. След като Вие го помолихте да запази тишина и да се отнася с уважение към изказващия се, той продължи да се изказва от място и да ръкомаха.
Ако дебатът продължава по този начин, в устава има всички записани точки. Наложете едно наказание, въпреки че съм убеден, че не Ви отива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Устав имаше в казармата. Тук няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Иванов! Господин Иванов, много Ви моля дори и по повод на изказването в процедурата! Наистина взимам бележка от изказването.
Има ли реплики към изказването на господин Свиленски? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! България се намира на кръстопът – факт, който на всички ни е известен. През България минават поне три основни транспортни европейски направления, които водят до това над 10 хиляди тира всеки ден да преминават транзитно през страната ни.
Ползата от това преминаване е отрицателна, ако мога така да кажа. Тези тирове на практика амортизират нашата пътна мрежа, създават рискове за движението, създават рискове за пешеходците. Има не малко инциденти, включително на влетели тирове в къщи и прочие. За всички тези негативи ние си плащаме, всъщност субсидираме тези тирове чрез ниската цена на винетката и българското общество плаща за тяхната възможност да преминават през нашата територия. Всъщност това е основният въпрос, който днес дебатираме.
Въпреки нелепите въпроси, които някои колеги зададоха от тази трибуна, явно незапознати със Законопроекта, мисля, че на всички е ясно, че за леките автомобили, автомобилите до 3,5 тона, няма да има никаква промяна в системата. Ние искаме тежкият трафик да си заплати това, което разрушава, и да даде възможност нашата инфраструктура да се изгражда планомерно. Това е въпросът, който обсъждаме.
Законопроектът е на първо четене. На първо четене този законопроект трябва да бъде приет или отхвърлен по принцип. Изумен съм, че голяма част от залата отхвърля този законопроект по принцип. Казват: да, ние сме за тол системата, да, обаче ние няма да я подкрепим, защото… Защото сме приели политиката на обиденото дете – ама министърът го няма, ама някой се бави, някой крие някаква информация. Общо взето това е единственото, което чуваме като контрадовод на този принципен въпрос: искаме ли да си съберем парите от тези транзитни транспортни средства, или не искаме да ги съберем? Това е принципният въпрос и, мисля, че с Вашето гласуване трябва да отговорите на него, колеги. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Имате желание да ги съберете, имате критика към управлението. Добре, направете вот на недоверие по тази тема примерно, ако смятате, че правителството си върши работата толкова зле в тази посока. Не е обаче средство да се бламира Законът. Наистина недоумявам защо трябва да бламираме Закон, за който всички казваме: да, принципно е правилен, там трябва да вървим, обаче няма да го подкрепим, защото не е решен еди-какъв си проблем или защото министърът го няма, или защото нещо друго. Дайте да го подкрепим по принцип. Има нерешени въпроси, има теми за доразвиване, съгласен съм, но нали затова има две четения в законодателния процес.
Ясно е, че всички искаме повече пари за инфраструктура. Преди няколко години правих питания, които показаха колко драматично е изоставането на инфраструктурата в Северна България в сравнение с Южна България, където се усвоиха евросредства. Тези пет-шест милиарда, които на практика трябват за Северна България, трябва да ги вземем от тол системата в рамките на следващите няколко години. Няма никаква причина дори с месец да отлагаме въвеждането.
Защо се внася този законопроект от колеги народни представители, между които съм и аз? Защото действително няма време. Дайте да бързаме, за да свършим работа.
Може би има виновни, може би има обективни обстоятелства – не искам изобщо да влизам в този спор, защото той е дребнав. Това нещо може да се реши, може да се обсъжда, може да има парламентарни питания по него. Дайте да вървим по процедурите, които парламентарната практика е утвърдила. (Реплики от „БСП за България“.)
Да, има логика да говорим за някакво допълнително финансиране към общинските пътища с оглед на допълнителното натоварване с такъв тежкотоварен трафик. Едва ли можем да фиксираме някаква сума, но това е тема, по която можем да седнем и да говорим с Агенция „Пътна инфраструктура“ и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и да търсим подобно подпомагане. Ако не друго, най-малкото ще се освободи наистина немалък финансов ресурс в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който може да бъде насочен към общините, и аз лично съм лобист в тази посока, казвам го – на общините трябва да се помогне.
Електронната винетка. Ами само заради електронната винетка примерно, което е голямо улеснение за всички български граждани, само заради него трябва да подкрепите този законопроект, колеги, дори примерно за тол-а нещата да не са толкова ясни.
И още нещо: държавата ще оперира с парите. В Комисията по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство доста дискутирахме, зададоха се въпроси. Съжалявам, че явно хоризонтално в групата не е сведена тази информация. Тук се задават въпроси, които бяха разяснени доста пунктуално от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Доста бих дебатирал по темата: трябва ли да има безплатни пътища успоредно на платените, защото това означава огромен ТИР-трафик – да му дадем макар и хипотетичната възможност да влезе през нашите градове и села и да стане една ужасия, която след това тук, от трибуната, ще се питаме кой я е допуснал? Да речем, и това можем да дебатираме на етап, в който вече говорим за обхвата на тол системата.
Като финал, всички ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим настоящия законопроект. Смятаме го за изключително важен, смятаме, че той може да даде шанс за наваксване на изоставането в инфраструктурата, което, за съжаление, в България има, и най-после, че той може да доведе до някакво оползотворяване на нашето геополитическо положение и да донесе ползи за държавата, които ще дадат тласък за развитието не само на инфраструктурата, но и на Македонията (оживление, смях), но и на икономиката. Извинявам се – лапсус. (Реплики.) Ами ВМРО сме, какво да направим?
Колеги, призовавам Ви да загърбим дребнотемието и да гласуваме Законопроекта по принцип. По принцип означава искаме ли този, който разрушава българските пътища, да си плаща? Ето това е принципният въпрос, на който трябва да отговорим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания?
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Колеги от опозицията, поздравления! Поздравления, защото всъщност на бялото успяхте да кажете черно за нещо, което е толкова безспорно, толкова дълги години е чакано – Законопроект, за който не мога да кажа, че е един от най-сложните или че изисква не знам какви дебати, обществени обсъждания, при положение че Законът дава рамка за въвеждане на справедлива система, и Вие не я оспорвате, което е най-интересното.
Преди малко и други колеги загатнаха – не искам да Ви обвинявам, защото е много лесно да кажем: Вие сте лобисти за всичките фирми, които до този момент бламираха всички превозвачи и всички транспортни фирми – част от тях бламираха всъщност процеса на изграждането на тази смесена електронна система до този момент.
Не виждам къде е проблемът да подкрепите Законопроекта? Ако по много други теми имаме различия, то тук не би трябвало – и с колеги от Вас, с които сме си говорили, никой не оспорва системата, идеята за тази справедлива система.
Преди малко в изложението си казах, без да звучи високопарно, но нашата система, живот и здраве, ще бъде най-модерната сигурно в Европа, защото ние сме взаимствали от всичките плюсове и минуси на всички държави, които до този момент са имали една или друга система. Няма какво толкова да обясняваме.
Преди малко казах: 12 евро струва да мине камион през нашата държава. На същото разстояние, в други, съседни на нас държави и в Европа струва 70 – 80 евро и нагоре. Всяко забавяне с нашето гласуване означава, че ние дотираме именно превозвачите, които минават през България безплатно. Вместо тези приходи да отидат в Агенцията – въпросът, на който искаме да отговорим, е следният: ако искаме да имаме хубави пътища, трябва да има приходи. Няма друг алтернативен вариант. Безплатно няма, понеже се чуха изказвания от гледна точка на алтернативни пътища на платената такава пътна инфраструктура.
Колеги, Вие сега може ли да излезете извън града си без винетка? Не можете. Нищо няма да се промени от 1 януари. За хората, за потребителите е много важно да се каже, защото този закон, и господин Веселинов го каза, дори само и заради това всички трябва да подкрепим в консенсус този законопроект. От 1 януари никой няма да си лепи винетни стикери по колата, нито ще плаща допълнителна услуга за това, че ще има електронна винетка. Просто ще си плати винетката при съответните търговци и по електронен път, може и чрез телефона, и няма необходимост да има никакъв допълнителен документ в себе си, който да му се издава, да се лепи, да си го прибира по чантите, защото системата ще отчита дали си е платил или не. Дори когато Ви спрат катаджиите, всъщност екипите, които по-скоро АПИ ще сформира, когато Ви спрат, няма необходимост Вие да доказвате, че сте си купили или не сте си купили винетка. Те ще знаят тази информация.
Преди малко се изказаха едни нелепи теми за това, че министърът не бил тук. Извинявам се, обаче е много неуважително към самите нас да поставяме под съмнение Законопроект, който е внесен от народни представители, и то на две парламентарни групи, които са в управляващото мнозинство. Естествено, че ние работим заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Агенцията и това е правилният подход.
Тук се бърза. Защото Вие обвинявате, че едва ли не някой е проспал или ленива… Благодаря за комплимента, госпожо Янкова, че ние покриваме ленивата администрация, но истината е, че месец януари 2015 г. всъщност се избра фирмата, която да изпълнява тази поръчка, с хиляди бариери и препъникамъни да се стигне дотук. Неслучайно всъщност идеята за бързото приемане на този законопроект е именно от 1 януари 2019 г. ние вече да имаме, от една страна, приет Законопроект, който да въвежда тази нова електронна система за събиране на такси, и да минем през всички обществени процедури и обсъждания относно тарифирането за следващата година.
Каза се за общините. Вече коментирах – да, общините трябва да бъдат дофинансирани. Трябва да търсим алтернативни варианти. Но когато един човек плаща такса за определена услуга, тя отива единствено и само за услугата, която ползва. Утре може да решим, че приходите примерно от тол системата може да ги дадем за друг сектор, който е недофинансиран – за МВР, за пенсии, за социални политики, защото принципът е абсолютно същият – взимаш от едното място, където плащаш за определена услуга, и го даваш на друго място. Да, общините трябва да бъдат дофинансирани и това може да го решим и ние като народни представители. Има механизми, пак казвам, тъй като Министерството на финансите ще спре да дотира Агенцията. Това означава, че може да се освободи ресурс, който да отиде в общините. Смятам, че ние тук заедно можем да вземем това решение.
Каза се за фирмите, които ще събират и ще бъдат буквално като посредници между Агенцията и фирмите. Колеги, има такива компании, които са международни и са регистрирани в Европейската система за електронна услуга за събиране на такси. Ще Ви кажа, че примерно един ШЕЛ държи 15% от пазара в Европа. Това са големи фирми, компании, които имат добри финансови баланси, определени на много строги, конкретни изисквания, които оперират, и се възползват както агенциите, които събират приходите, тъй като агенциите събират приходите, така и фирмите, които са превозвачи.
Ще Ви дам един нагледен пример. Ако примерно имате хиляда камиона, превозвачи, те си наемат такава компания, която събира приходите. Разбира се, тя взима част от приходите, но ги снабдява с такива бордови устройства, калкулира и дава данни откъде са минали тези камиони, не само през България, през цяла Европа и съответно събира таксата за тази услуга, като, забележете, финансова отговорност носят тези фирми, които всъщност ги събират, а не някой друг. Те са длъжни да поемат този риск. Всъщност това, което е написано много ясно в Закона, ще бъде отворен характер. Ветрилото е отворено. Всеки национален или международна такава колекторска фирма – доставчик на такива декларирани данни, може да участва, стига да отговаря на условията, определени от Агенцията, да има клиенти и нищо повече. Така че пазарът е абсолютно либерализиран и ние сме заимствали от най-добрите практики в другите развити държави.
Колеги, за да не вземам повече от вниманието Ви, искам да отделите още две минутки за това какво представлява системата, тъй като малко се говори по същината на системата, а по-скоро търсихме негативното от гледна точка на това, че просто сме опозиция, а не защото нещо сме против или защото нещо е неясно или нещо, което между първо и второ гласуване може да бъде оправено.
Естествено, има текстове, които подлежат и на корекции между първо и второ гласуване. С колегите даже сме подготвили няколко параграфа, които биха се променили.
Единият от големите мотиви за това, че колегите от ДПС и БСП няма да подкрепят Законопроекта, е, че нямало яснота. За да Ви стане по-ясно, ще кажа така: въвеждаме електронна система за събиране на такси от смесен тип. За леките автомобили, понеже говорите и за финансови параметри, няма да се промени нищо и това е уверението, което мога да уверя от името и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Агенцията, заедно с консултантите, които работят по проекта, че образуването на таксата за леките автомобили няма да има промяна за следващата година и ще влезе в сила от 1 януари 2019 г., като за тези, които са си закупили винетен стикер в момента, примерно сте го закупили месец септември, ще важи до месец септември 2019 г. Следователно няма да правят нито един регистрационен режим. Въпреки че в Законопроекта е написано така, ние ще го променим и всъщност няма да се налага, тъй като ще бъде излишна формалност за всички потребители. Следователно, за леките автомобили няма да има никаква промяна и не виждам нещо неясно по това, което казах току-що.
Проблемът е в големите, тежкотоварни превозни средства, които са с максимално допустима маса над 3,5 т. Това са тези, които рушат. Повтарям, 240 млн. лв. идват в Агенцията от винетни стикери, 90 милиона идват от тежкотоварни превозни средства. Сами разбирате колко несправедлив е сегашният модел.
Това, което ще се въведе от средата на следващата година, живот и здраве, всички тези тежкотоварни превозни средства ще бъдат обхванати от тол системата. Те ще плащат не на база време, а за изминато разстояние, ще плащат за категорията на превозното средство, ще плащат за определени участъци. Пак повтарям, ако някъде участъкът не е в добро състояние, те даже няма да бъдат и таксувани и ще отговарят на конкретни екологични изисквания, ако искат да ползват преференции, които ще им бъдат дадени в бъдещия ценови модел. Тук наистина трябва да търсим най-високите стандарти, защото екологията не е на второ място. Тя трябва да бъде редом и с това да събираме просто едни приходи.
Важно е за Агенцията, за държавата, за всички нас, тъй като всеки един от нас има свой избирателен район, да кажем и да обясним на хората, че тази система наистина е един нов, модерен начин за таксуване, който е изцяло справедлив, който е на принципа който руши, който повече замърсява, който ползва повече инфраструктурата, плаща повече. И не може да лъжем хората, че ако искаме да имаме хубави пътища, трябва да търсим алтернативи и варианти за значително увеличаване на приходите. Дупката в това, което искаме ние като очакване като граждани между това, което събира Агенцията, и нашите рецепти за това какво трябва да бъде, е огромна. Става въпрос за стотици милиони на година, които Агенцията няма откъде да ги вземе, нито държавният бюджет може да ги осигури. Всяко едно забавяне е в ущърб на държавата. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, завършвам. Апелирам към всички парламентарни групи да подходите наистина разумно, да забравите своите политически пристрастия. Тук няма политика, тук има нещо ценно за българския данъкоплатец, за държавата. Моля Ви да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Заповядайте за реплика, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Колеги! Господин Ненков, добре, че с ръкопляскания Ви подсказаха да спрете, защото преповтаряхте няколко пъти едно и също нещо. Факт е, повтарям отново, факт е, че тол системата е необходимост. Ние не сме против. Въздържаме се, защото не стана ясно какъв е ефектът върху българските общини, как ще се възползват от приходите, които ще идват към Пътната агенция, дали тези средства, които отиват към Пътната агенция, ще имат равномерно разпределение и те да се възползват от тези постъпления в държавната хазна.
Второ, когато говорим за алтернативни пътища… (Реплика от народния представител Александър Ненков.) Не става дума за лекотоварните автомобили, говорим за тежкотоварните, предлага ли тол системата, която Вие въвеждате в момента, алтернативни пътища, без да задължавате и българските превозвачи, и не само превозвачи, тези, които имат тежкотоварни автомобили, да ползват само тол системата, тоест пътищата с тол система? Толкова просто и ясно! Излизате и казвате: „Дайте да Ви обясня сега какво представлява тол системата“ и чуваме, че се отнася за тежкотоварните. Да, за тежкотоварните! Къде са техническите параметри на тол системата? Представете ги тях! Представете точно това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте за втора реплика, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Ненков, тъй като министърът не е тук, искам да попитам Вас, а Вие сте и идеологът на този законопроект.
Разбрахме, че първоначалната инвестиция е около 150 млн. лв. Тя ще бъде изплащана в следващите три години по 50 милиона.
Моят въпрос към Вас е следният: колко ще струва на година или колко ще отделя Агенция „Пътища“ за поддръжка на тази система? Ако не знаете точната сума за година, поне кажете колко ще е процентът от приходите, които са планирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Ненков, нямаше никакъв проблем след избора на изпълнител на фирмата за тол системата пакетът от документи да върви и да са готови.
Радвам се, че и колегата Кирилов сподели, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството са написали този документ, Вие сега го легитимирате, но искам да Ви задам няколко въпроса.
В Преходните и заключителните разпоредби в § 17 е записано, че се създава специализирано звено „Национално тол управление“. Колко ще бъде издръжката на тол управлението и колко ще бъде численият състав? Защото в Регионалната комисия слушахме член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – досега сме давали по 20 милиона повече за подготовката на тол системата. Вие споделихте „около 14% от приходите на тол системата ще отива в Агенция „Пътна инфраструктура“, но дадохте едно разтегливо понятие в Бюджетната комисия. От 800 милиона до милиард и двеста – милиард и четиристотин милиона, може би след въвеждането вече и на тежкотоварните?! Колко ще бъдат тези служители и колко ще струва? Знаете ли? Вие правите промяна в два закона.
И да Ви попитам още. В предварителната оценка, която сте дали към Законопроекта, след това сте се подписали и сте записали… Двата законопроекта ще ги променим днес – за митниците и обществените поръчки. Знаете ли и пред Народното събрание, като вносители, кога ще бъдат приети и изменени Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, Устройствения правилник на Агенция „Митници“, Наредбата за допълнение за освобождаване на лица над 50… и всички наредби, които произтичат?
Защо питам? Защото какъв е проблемът от месец януари, от въвеждането на тол системата досега този пакет от документи да вървеше? Какъв е проблемът? Като казваме, че легитимирате и браните ленива администрация, признайте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте за дуплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Ибрямов, за съжаление, ще трябва да Ви повторя пак, но не защото искам да повтарям едно и също, а защото очевидно не разбирате за какво става въпрос и не сте прочели Закона. Кое не разбрахте от това, че пари от такса за използване на републиканска пътна инфраструктура не могат да отидат за общините и това няма да се отрази към общините? Това не го ли разбрахте? Повтарям го за последен път.
За другите реплики – на госпожа Дора Янкова и на колегата преди нея, относно разходите – наистина е сериозна тема, спор няма. Това, което в момента е изчислено за служители, които ще трябва да бъдат наемани, е в порядъка – Вие си спомняте тогава господин Дончо Атанасов беше в Комисията – близо 300 души трябва да бъдат назначени.
Амбицията на Агенцията в момента е да изгради собствено звено от мобилни групи, които да са именно на нейна издръжка. Те вече са започнали да се оборудват. Контролният механизъм затова, когато установят, че нямат електронна мярка, да ги спрат, процентът на издръжка е около 14, а може да достигне и повече, който ще бъде заделян от тол системата. Това са 140 милиона, ако приемем, че средно е един милиард.
Относно приходите на Агенцията, пак казвам: това, което и Световната банка е прогнозирала, е на базата на някакъв трафик, който в началото на първите една-две години да е по-нисък, е твърде вероятно в годините да се покачва. Той много трудно може да бъде направен в Закона, тук да установим колко точно ще събира Агенция „Пътна инфраструктура“. Много зависи какъв ценови модел е приел Министерският съвет, така че хем да увеличите значително парите, които са за транспортните компании, хем обаче да не ги накарате да избягат и да заобикалят България като транзитна страна. Това е много деликатно и важно.
Колеги, това не е работа на Народното събрание, това е работа на хората, които имат отношение, разбират, имат опита и могат да направят този модел. Вярвам, че всички усилия са насочени натам.
Що се отнася до наредбите, госпожо Дора Янкова. Нямам нищо против между първо и второ гласуване, тъй като предстои евентуално, ако го приемем, да сложим и определени срокове. Няма нищо лошо в това. Давам Ви уверение, че цялото усилие и приоритет на правителството е тази система да бъде в сила – от 1 януари за леките автомобили и от 16 август следващата година за останалите и ще бъде в полза на гражданите. Убеден съм в това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Не виждам заявки.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 12 юли 2018 г.
Гласували 183 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 69.
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩНИ УСЛУГИ В ПОДКРЕПА НА ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ И НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Заповядайте, имате думата за процедура.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам по чл. 49, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание допуск в залата на Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме допускане в залата на заместник-министъра на околната среда и водите.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
С Доклада на Комисията Вие ли ще ни запознаете, господин Цветков?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха министърът на околната среда и водите господин Нено Димов, директорът на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“ в Министерството на околната среда и водите госпожа Силвия Рангелова, директорът на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите госпожа Илияна Тодорова, както и представител от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Министерския съвет и представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Движение в защита на гражданите и държавата.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Нено Димов. Той посочи, че основна цел на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на вторите Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) и третите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ).
За Планове за управление на риска от наводнения е предвидено разглеждане на всички аспекти на управлението на риска от наводнения при актуализацията на предварителната оценка на риска, съставяне на карти на заплахата и риска от наводнения, разработване на методики и извършване на проучвания, определяне на Програма от специфични мерки или комбинация от мерки за намаляване на неблагоприятните последици, насочени към превенция, защита и готовност за адекватна реакция на населението при наводнения, като се отчита влиянието на изменението на климата.
За Планове за управление на речните басейни се предвижда решаване на проблеми за постигане на съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз за водите, разработване на методики, извършване на проучвания, характеризиране на районите за басейново управление на водите, оценка на натиска, въздействието, риска и състоянието на водните тела и други.
Господин Димов обърна внимание, че с осъществяване на дейностите, предвидени в Споразумението и приемането на Планове за управление на речните басейни и Планове за управление на риска от наводнения от Министерския съвет ще се постигне и изпълнение на индикаторите на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ по Приоритетни оси: 1 – „Води“, и 4 – „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“.
Министърът добави още, че Споразумението е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа при изпълнението изискванията на европейското и националното законодателство в областта на водите.
Предвидените консултански услуги се финансират със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. и по-специално по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Общата стойност на Споразумението по двата компонента е 34,5 млн. лв.
След процедура по гласуване Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цветков.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте – имате думата, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 19 юли 2018 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите.
Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие (Споразумението) е сключено на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България и в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на вторите Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) и третите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ).
Споразумението предвижда осъществяване на следните дейности, които Международната банка за възстановяване и развитие ще изпълни за постигане на горепосочените цели:
1. Разработване на Планове за управление на риска от наводнения – втори цикъл 2022 – 2027 г.
Дейност 1.1: Изпълнение на проучвания, оценки и разработване на етапите от Проект на Планове за управление на риска от наводнения за периода 2022 – 2027 г.
Дейност 1.2: Организиране на етапни консултации с обществеността и трансгранична координация със съседните страни.
Дейност 1.3: Предложение за Планове за управление на риска от наводнения за периода 2022 – 2027 г. за всеки от четирите района за басейново управление на водите.
2. Разработване на Планове за управление на речните басейни – трети цикъл 2022 – 2027 г.
Дейност 1.1: Изпълнение на проучвания, оценки и разработване на етапите на Проект на Планове за управление на речните басейни за периода 2022 – 2027 г.
Дейност 1.2: Организиране на етапни консултации с обществеността и трансгранична координация със съседните страни.
Дейност 1.3: Предложение за Планове за управление на речните басейни за периода 2022 – 2027 г. за всеки от четирите района за басейново управление на водите.
Общата стойност на Споразумението по двата компонента е 34,5 млн. лв.
Обстоятелствата, съдържащи се в Споразумението, налагат ратификацията му със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Постъпил е и Доклад от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На свое заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър; госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“; госпожа Румяна Петрова – държавен експерт в дирекция „Управление на водите“, и господин Владимир Ангелов – заместник главен директор на главна дирекция Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Красимир Живков, който посочи, че целта на Споразумението е предоставяне на консултантски услуги на Министерството на околната среда и водите за разработване на Плановете за управление на риска от наводнения – втори цикъл 2022 – 2027 г., и разработване на Плановете за управление на речните басейни – трети цикъл 2022 – 2027 г.
Господин Живков отбеляза, че по отношение на Плановете за управление на риска от наводнения Международната банка за възстановяване и развитие ще окаже съдействие на Министерството на околната среда и водите за разглеждане на всички аспекти на управлението на риска от наводнения при актуализацията на предварителната оценка на риска, както и за съставяне на карти на заплахата и риска от наводнения. Предлага се разработването на програма от мерки за намаляване на неблагоприятните последици, превенция, защита и готовност за адекватна реакция на населението при наводнения, като се взема предвид влиянието на изменението на климата.
За Плановете за управление на речните басейни се очаква да се постигне съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз за водите, като се разработят методики и извършат проучвания. Въвежда се характеризиране на районите за басейново управление на водите, както и оценка на натиска, въздействието, риска и състоянието на водните тела, като се определят цели и мерки за постигане и поддържане на добро състояние на водните тела в рамките на съответните райони за басейново управление на водите.
В отговор на поставен въпрос от народния представител Явор Божанков заместник-министър Живков отбеляза, че финансирането е по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по разглеждания законопроект.
Има ли желаещи за изказвания?
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Нашият коментар не е по повод на работата на Световната банка, която оказва многостранни и в повечето случаи ефективни и полезни услуги на страните – членки на Световната банка. Става дума за конкретния законопроект.
Уважаеми колеги, става дума за неща, които са стряскащи!
Първо, консултантски договор за крупната сума от 34 млн. 500 хил. лв. За какво?! За оказване съвети на българските областни управители по селища как да решат въпроса с българските реки.
Второ, прави впечатление, че Световната банка – краткото име на Международната банка за възстановяване и развитие, иска, уважаеми колеги, 50% от сумата или 17 млн. 500 хил. лв. на практика да бъдат платени незабавно, а услугите да траят три години и половина. Вие да сте чували за такъв консултантски договор – за три години и половина веднага да се плаща 50 на сто от сумата?! Но българската държава ни предлага да се съгласим с такова разпределение!
На трето място, уважаеми колеги, искам да благодаря на Министерството на околната среда и водите. По мое искане те ми предоставиха списък от консултантски проекти в тази и приблизителна на тази област, която Световната банка е сключвала със страни от Европейския съюз и извън него (показва).
Колеги, от 190 проекта, които ми представи Министерството на околната среда, няма нито един проект, в който страната, която се консултира и осъществява проекта, на сто процента да финансира услугите! Ако сега гласуваме, Република България за първи път ще бъде в историята на консултантските договори на Световната банка. Ето проектите, представени от нашето Министерство на околната среда (показва). Русия, Румъния, Молдова, Босна и Херцеговина, Полша – ето, вижте, от лявата страна има обща стойност на проекта, от дясната страна има участие на Световната банка. В проект 191 ще се появи България с нула участие на Световната банка и със сто процента плащане от страна на българския бюджет.
С една дума, уважаеми колеги, ако Вие натиснете сега зеленото копче, нашата страна – най-бедната страна в Европейския съюз, става – какво? – кредитор и финансира Световната банка. Хвала на такива проекти!
Тези, които са подписали този проект, не са защитили българския интерес. Да, ако имаме нужда от консултации, нека те да се съобразят с практиката на Световната банка с другите страни членки, защото, уважаеми дами и господа, скъпи колеги, слугинажът на нашето правителство в случая струва много скъпо на българския народ. Така че ние имаме решение и ще гласуваме против този начин на финансиране и на обвързване на Република България, която да издържа световни кредитни институции. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Гечев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, от Вашето изложение не можах да разбера или това, което Вие казахте, беше недостатъчно ясно, но много Ви моля още един път да ни разясните: Световната банка ли ни отпуска на нас пари, което е нормалното за едно банково дело, или ние отпускаме на Световната банка някакви пари, което е някаква новост в отношенията на държава с банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика – господин Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Гечев, в примерите, които преди малко Вие оттук показахте, става въпрос за заеми. Нали така? А българската държава не взима нито лев заем.
Така ли е, господин Гечев? Така че недейте да подвеждате залата с неверни твърдения. В момента българската държава осигурява средства, които са необходими, но не взима заем. Мисля, че това беше основната Ваша теза, че българската държава се задължава. Не, не се задължава! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Гечев, имате думата за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Колеги, благодаря Ви за въпросите.
Първо, по отношение на Световната банка. Да, така излиза, че ние финансираме Световната банка и издържаме нейните офиси (смях, частични ръкопляскания от „БСП за България“), защото Световната банка, като намери такива сговорчиви страни като България с 34 млн. 500 хиляди… (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Изслушайте ме, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Иванов, моля Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това значи, скъпи приятели, че сега, като гласувате със зеления бутон, всеки месец през следващите три години и половина по 1 млн. лв. ще отиват за консултации. И понеже запитахте: знаете ли къде ще отидат тези пари? Те ще наемат няколко души българи, които ще правят проекта, както е по другите проекти – проверете, а основната част от парите ще отидат също за издръжка на офисите в други страни и народи за сметка на българския народ.
Ще Ви дам един положителен пример със Световната банка. Световната банка даде безвъзмездно 5 млн. щатски долара на България, за да развие Единния фондов пазар – 1996 г. Световната банка и френското правителство – дадоха едните 5 млн. долара, а другите 5 млн. франка за консултантски услуги за създаването на Единната българска фондова борса. Така се помага на страните членки, а не да караш най-бедната страна на Европейския съюз… Вдигат телефона от Вашингтон и тук нашите министри скачат и веднага подписват. Тези министри погледнаха ли 190-те договора другите страни и народи как са ги подписали?
И, да, Вашият въпрос – аз никъде не съм казал, че това не са кредити, тъй като Световната банка не е организация на Дядо Мраз да раздава пари, които не са кредитни линии (Смях. Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) Защото и помощта, която е дала на България тогава, е включена в следващите проекти на банката и това е напълно нормално, но не е нормално 190 договора да се подписват по един начин, а тук нашето правителство да финансира чужди офиси, като плаща 50% предварително. Хвала на такива защитаващи интересите на Република България! Затова ние няма да гласуваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да поговорим по същество за съдържанието на Законопроекта, който се предлага на вниманието на народните представители от Министерския съвет, и целта на Споразумението, което се подписва между българското правителство – Министерството на околната среда и водите, и Международната банка за възстановяване и развитие.
Иска ми се да започна със следното: надявам се, че никой не се съмнява в значимостта и важността на стратегическите документи, които ще бъдат разработени. Това са третият цикъл Планове за управление на речните басейни и вторият цикъл Планове за управление на риска от наводнения, защото чрез тези документи държавата ни не само изпълнява изискванията и постига съответствие с европейското и националното законодателство, а тези документи са изключително важни за постигането на заложените в законодателството цели, свързани с управлението и опазването на водите в качествено и количествено отношение и опазването на стратегическия ресурс.
С плановете за управление на речните басейни се постига балансирано и равнопоставено използване и опазване на водите в рамките на един речен басейн от изворите до неговия край, съобразявайки се с потребностите и задълженията на водоползвателите по цялото течение. С тази равнопоставеност се постига осигуряването на води в достатъчно количество и с подходящо качество за управление на риска за хората в региона.
Що се отнася до Плановете за управление на риска от наводнения, България изготви първите планове, съгласно европейското и националното законодателство и те бяха приети в края на 2016 г., приети като изпълнено предварително условие по Оперативна програма „Околна среда“ от Европейската комисия в януари месец 2017 г.
С Плановете за управление на риска от наводнения се цели постигането на опазването на живота на хората, инфраструктурата и земеделските земи в рамките на речните басейни, като се предвижда предпазване от вредното въздействие на водите. Безспорно основната и най-важна цел е осигуряването на превенция, защита и намаляване от последствията на вредното въздействие на водите.
Споразумението, което е подписано, е част от Меморандума, подписан от България и международните финансови институции, чрез който се дава възможност при изпълнението на Оперативните програми да се ползва експертизата на международните финансови институции. В този смисъл средствата, за които става въпрос, са осигурени чрез Оперативна програма „Околна среда“.
Оперативна програма „Околна среда“ 2013 – 2020 г. е втората оперативна програма. Правя забележка за това, че в първата Оперативна програма 2007 – 2013 г., бяха заложени средства в размер на 56 млн. лв. за изготвянето на тези важни стратегически документи – 36 млн. лв. за разработването на плановете за управление на четирите речни басейна в България, и респективно 20 млн. лв. за изработването на Плановете за управление на риска от наводнения.
Действително това е изключително важна задача, дългосрочна задача и не напразно срокът за изпълнение на този договор е 51 месеца, самите документи трябва да бъдат изпълнени и подготвени в един дълъг период от време.
Основната цел на Споразумението не е да се дават съвети на кметовете и на областните управители, основната цел на Споразумението е да се предостави съдействие на Министерството на околната среда и водите, на ресорната дирекция „Управление на водите“ към Министерството, на четирите басейнови дирекции, на басейновите съвети, в които влизат всички заинтересовани страни, включително и общини и областни управи, както и да се проведе трансграничната консултация при приемането на тези документи.
Ще Ви прочета само част от задачите, които са включени в ангажиментите на Световна банка чрез възлагането на този договор.
За плановете за управление на речните басейни. Постигане на съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз чрез разработване на методики; извършване на проучвания; характеризиране на районите за басейново управление на водите; оценка на натиска, въздействието и риска, и състоянието на водните тела; определяне на цели и мерки за постигане и/или поддържане на добро състояние на водните тела в рамките на съответните райони за басейново управление; за Плановете за управление на риска от наводнения; разглеждане на всички аспекти на управлението на риска от наводнение при актуализация на предварителната оценка на риска; съставяне на карти на заплахата и риска от наводнение; разработване на методики и извършване на проучване; определяне на програма от специфични мерки или комбинация от мерки за намаляване на неблагоприятните последици, насочени към превенция, защита и готовност за адекватна реакция на населението при наводнения, като се отчита влиянието на изменението на климата.
Това са сериозни задачи. В този смисъл, надявам се, че никой не подлага на съмнение експертизата на Световната банка, която е доказала, че предоставя качествени услуги чрез експертния си състав, в който са включени експерти с европейски и международен опит.
Освен това разработването на тези документи, както казах, не само се обезпечава чрез средства от Оперативната програма, то е свързано и с постигане на индикаторите по две от приоритетните оси на Оперативната програма – Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 4. Освен това, както споменах, е част от предварителните условия по Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия.
В този смисъл мисля, че безспорно този законопроект трябва да бъде подкрепен, предвид възможността да използваме средствата, които са осигурени по Оперативната програма, с цел да обезпечим участието на експертите от Световната банка, които да подпомогнат разработването на тези документи с всички произтичащи от това ангажименти, теренно полева работа, анализи, проучвания, методики в продължение на четиригодишен период, за да сме сигурни, да имаме увереността, че следващият цикъл документи, планове за управление на речните басейни и Планове за управление на риска от наводнения за периода 2022 – 2027 г. ще бъдат с необходимото качество в съответствие със законодателството и ще изпълняват своите цели. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми народни представители, има заявени следващи изказвания, така че разискванията с реплики и други изказвания ще продължим след почивката.
Заседанието ще продължи в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.
Реплика към госпожа Василева от господин Станислав Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Василева, първо, искам да Ви благодаря за изключително експертното изказване, което направихте от трибуната преди малко. Но искам да внеса леки разяснения по отношение на финала на Вашето изказване, където Вие зададохте въпрос дали колегите отляво се съмняват в експертизата на Световна банка.
Според мен не се съмняват, госпожо Василева. Защо? Защото 2007 – 2008 – 2009 г. от господин Пламен Орешарски – това е по времето на кабинета на господин Станишев – са взети следните средства: 150 милиона първи Проект за институционална реформа в социалния сектор „Политики на развитие“; втори проект Институционална реформа в социалния сектор – 150 милиона 2008 г.; 2009 г., също в социалния сектор, са взети 208 милиона. 208 милиона са взети, обаче, на 15 май, няколко дни преди кабинетът Станишев да напусне властта; и 2008 г. са взети 60 милиона.
Така че, госпожо Василева, според мен, те не се съмняват в експертизата на Световна банка, а просто в момента се опитват да саботират действията, които ние като правителство и като парламент взимаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Василева, дуплика?
Имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, благодаря, че напомнихте тези факти. Аз съм убедена, че колегите отляво са запознати с тези исторически факти и може би поради това не са упоменати до този момент в дебата.
Това, което искам категорично да подчертая, е, че става въпрос за средства, които се осигуряват чрез Оперативна програма „Околна среда“, тоест това не са бюджетни средства, това не е заем. Това са средства, които са заложени още във фазата на програмиране на Оперативна програма „Околна среда“. Това програмиране, знаете, започна доста отдавна, включително и правителството „Орешарски“ участваше в процеса по приемане на Оперативната програма.
Другото, което искам да подчертая, е, че средствата са обвързани и ангажиментите, които са възложени на Световна банка, задачите, са обвързани с изпълнението на индикаторите по Оперативната програма – две приоритетни оси, зависят от изпълнението на тези ангажименти.
И не на последно място, искам за пореден път да подчертая, че става въпрос за стратегически документи, които са предварително условие за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“, за част от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, както и за Програмата за развитие на селските райони, тоест наистина това е отговорна задача и се надявам на отговорно отношение от страна на колегите отляво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Други изказвания?
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На вниманието ни е представен един законопроект, който е ратификация, в повечето случаи това не буди такъв интерес в народните представители.
Интерес обаче днес предизвиква този законопроект, защото той е ратификация на Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие на стойност 34,5 милиона, както казаха колегите преди мен, които нашата държава трябва да заплати.
Тази сума се дава, както чухте преди малко и от госпожа Василева, за да ни консултира Банката по съставянето на два плана как да се предотвратят наводненията и да се реши въпросът с наводненията в България. По силата на това споразумение се изготвят проекти на документи. Госпожа Василева прочете мотивите в голямата им част, чухме задълженията на Банката, тя включва подготовка на тези документи.
Но също така тя каза, че подписването на този меморандум дава възможност на нашата държава да ползва такива консултантски услуги. Да, необходимо е да се изготвят тези планове и те се изискват по Оперативната програма, но кой ще ни консултира? Това вече е въпрос на избор.
Цялата необходима информация, за да се съставят плановете, е в България. У нас ние имаме експерти, имаме и познания за европейското право, не е необходимо Банката да ни консултира за европейското право или за информацията, която е необходима – техническата, за да се изготвят плановете. Ако се дадат тези пари на български експерти, които приложат европейското право с техническата информация, която е в България, за мен съществува въпросът дали те не могат да съставят тези планове?
Накрая ще Ви кажа и като юрист нещо, което на мен ми направи впечатление. На няколко места в Споразумението се говори за анекс, който е неразделна част от Споразумението. Вижте си материалите всички, такъв няма. Защо няма, не знам?
Използвам възможността да кажа, че отново позоваването на факти отпреди 11 години изобщо не може да обоснове конкретни решения. И правенето на такова нещо, да се позоваваш на обстоятелства, които са били важими преди 11 години, показва само едно – слабост на аргументите в момента, днес, след 11 години. Няма да подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Реплика, госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, Уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Милков, тъй като реферирахте към моето изказване, искам да направя следната реплика.
Вие споменахте, че става въпрос за два плана. Може би е хубаво да се консултирате с Вашите колеги, които са експерти в областта и участват в Комисията по околната среда и водите. Те биха Ви обяснили по-детайлно за какви документи става въпрос и все пак да уточнят, че не става въпрос за два плана, а става въпрос за осем стратегически документа. Това са: Плановете за управление на речните басейни, за всеки един от басейновите райони, както и Плановете за управление на риска от наводнения, които се разработват в съответствие с Рамковата директива за водите и с Директивата за риска от наводнения.
Не само това. Вие реферирахте към експертизата, която ще бъде ползвана. Мисля, че отново Световна банка е доказала досега, че ползва не само международни, а и български експерти. Работи в тясно сътрудничество и с научните среди от Българската академия на науките – академичните среди. В този смисъл мисля, че не трябва да се подлага на съмнение фактът, че ще бъдат ползвани експерти с доказан професионален опит.
Що се отнася до историческите данни, Вие сами можете да направите проверка за това в първия цикъл на тези документи – Плановете за управление на речните басейни, какви са заделените средства, за да се изпълни този ангажимент, и заложените като индикативни средства в първата оперативна програма, които надвишават с близо 20 милиона цитираните по настоящия меморандум договори – Вие сам казахте, Меморандум, който дава възможност на държавата ни да ползва експертизата на международните финансови институции. Това са средства от Оперативна програма, а не от националния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Друга реплика? Втора реплика – не виждам.
Господин Милков – дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Ползвам правото на дуплика, госпожо Василева, и за да няма объркване не знам в кого, започвам от най-лесното.
Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвяне на: „Планове за управление на речни басейни и Планове за управление на риска от наводнения“. Това казахте. (Реплика на народния представител Ивелина Василева.) Това че плановете съдържат други елементи, дадени като тирета в мотивите, Вие го пояснихте.
Минавам по аргументите един по един, няма да отнеме много време. По отношение на парите, дали са били по европейска програма от европейските фондове – да, милиарди такива има и е хубаво да остават в България.
Отивам към следващия, реферирам към следващия Ви аргумент – че щели да ползват български експерти. Аз ще се чувствам добре, ако Министерството използва български експерти и макар неексперт точно в околната среда, моята експертиза, към която реферирам, ми позволява да зная, че е нормално българското министерство да използва български експерти с парите, които е получило от европейските структурни фондове за реорганизация на целия си живот, включително и в сферата, в която Вие и други колеги в Народното събрание сте експерти.
Така че реферирайки към моите познания, те са достатъчни, и пак да Ви кажа – не ми отговорихте в репликата, няма анекс в документите. Погледнете го внимателно! Очаквах да ми кажете, че има, но няма! Така че апелирам към колегите – завършете няколкото страници, за да видите има ли анекс, който се споменава на няколко места в Споразумението и пише, че е неразделна част от него. Това беше най-същественото в това, което аз Ви казах. То е относимо към моите познания, на които аз отговор не получих. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Други изказвания?
Господин Константинов, ще помоля да изчакате с изказването, защото има думата господин Марешки от името на парламентарна група. (Оживление.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като заместник-председател на Народното събрание, но най-вече като гражданин, не мога да не взема отношение към ставащото днес в тази сграда. Депутат налита да бие друг депутат, който преди това го бил пребил той. (Оживление.) Като при това и двамата са част от малкия коалиционен партньор, управляващ в момента държавата ни.
Предполагам, че ще вземем мерки Етичната комисия да се изкаже спрямо действията на господин Касабов и на господин Волен Сидеров. (Оживление в ОП.)
Тук ли е мястото, колеги, някой да си избива комплексите и да показва дали и колко е мъжкар? Ще Ви кажа какво е да си мъжкар! – Да погледнеш народа в очите, без да се притесняваш. Да имаш смелостта и куража да се изправиш срещу системата, да помогнеш на съгражданите си да живеят по-добре. Да имаш доблестта да изпълняваш обещанията си, но не към задкулисието, а към народа. Това е мъжкото поведение в политиката. Извън нея в личните отношения може да има и други правила. Казвам го, защото макар че всички се опитват някак си да покрият истината, еврокоалицията, в която участва един от малките коалиционни партньори, а именно ВМРО, в Европейския парламент единият от двамата депутати е гласувал „за“ Истанбулската конвенция (силен шум в ОП), в подкрепа на джендърството, а другият – още по-големият мъжкар, е гласувал „въздържал се“. Но нито един глас „против“! (Викове от ОП.) Коалицията на ВМРО, европейската коалиция на ВМРО разполага с двама евродепутати (изказването на народния представител е съпроводено от викове от ОП) – единият е гласувал „за“ Европейската конвенция в подкрепа на джендър-идеологията, а другият е гласувал „въздържал се“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Да, колеги от ВМРО, истината боли! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Истината боли, но това са фактите! (Викове от ОП.) Двама от малките коалиционни партньори – мъжкарите в малката коалиция, се саморазправят физически!
Но предвид горното, което Ви казах за джендър-наклонностите на третия коалиционен партньор... (Силен шум и викове от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, моля Ви!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …ние…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отнасяйте се с уважение към народните представители!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, извинявайте!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нека говори човекът! Нека говори!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Имайки предвид, че третият коалиционен партньор е подкрепил Истанбулската конвенция в Европарламента…
РЕПЛИКА ОТ ОП: Кой бе?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …ние се чудим какво могат да ни сервират в бъдеще! Пак повтарям, докато двамата се саморазправят физически, какво може да ни сервира третият коалиционен партньор в малката коалиция?!
Когато чух, че Волен Сидеров е пострадал, веднага му се притекох на помощ. (Силен шум, викове от ОП, бурни ръкопляскания от „БСП за България“, ДПС и ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, бих го направил за всеки български гражданин, независимо дали е депутат и от коя парламентарна група е представен. (Бурни ръкопляскания, викове от ОП: „Бра-во, бра-во, бра-во!“) Защото съм убеден, че насилието, под каквато и да е форма, не е правилният начин на общуване, още повече за мъже с претенции да управляват България! (Викове от ОП.)
Знам, че не за първи път, а в момента и с Вашето поведение го показвате – не за първи път в сградата на Народното събрание се случват такива нелицеприятни събития.
Държа да заявя, че парламентарната група на „Воля“ категорично се разграничава от този вид поведение на български народни представители, включително и от този вид на подвиквания. Вие сте забелязали, че нито един народен представител от „Воля“ не си е позволявал да подвиква от място! (Реплика от ГЕРБ: „Не „Воля“, а неволя!“)
Това е въпрос на възпитание, това е въпрос на първите седем години, специално за депутатите от ВМРО да им го кажа. (Викове от ОП: „Ааа!“) Случилото се е поредно доказателство… Продължавайте, продължавайте с поведението си!
Случилото се е поредно доказателство, че „Воля“ е различната партия в 44-тия парламент и с присъствието си показва нов стил и морал в политиката.
РЕПЛИКА ОТ ОП: По начина на водене!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Скандалните отношения в ОП само потвърждават позицията на „Воля“, че предизборните коалиции, събрани без принципи и общи идеи, трябва да бъдат забранени.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Точно така.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: И ние наесен ще го вкараме като законопроект – всеки да си излезе с програмата, като е толкова добър и известен, да си излезе с програмата, да си я защитят пред българския народ и ако получи правото да седи на банките, тогава да има правото да се изказва.
Вместо да искат извинение един на друг част от представителите на малкия коалиционен партньор, ние от „Воля“ настояваме да излязат и всички заедно да се извинят на българския народ, че те не са политиците, за които се представят, че те не защитават тези предизборни обещания, с които са изпратени в Народното събрание. Благодаря Ви и се надявам наистина да покажем наесен нов морал в политиката, ново поведение в парламента, да бъдем истински народни представители на народа, който ни е изпратил тук.
РЕПЛИКИ ОТ БСП И ДПС: Искай оставка!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: А той не ни е изпратил, за да гледа…
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Искай оставка!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …побоища, да защитаваме редник Киро, редник Цеко или редник Данчо. Защото си имаме и редник Данчо – на другия коалиционен партньор, не ВМРО. Благодаря Ви, колеги! (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
По начина на водене – заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Процедурата ми по начина на водене е следната. Понеже виждаме, че господин Марешки има достатъчно заложби да води заседанията на парламента, а председателското тяло най-редовно го пренебрегва, ние от „Обединени патриоти“ сме хора толерантни и демократични – искаме да разберем защо господин Марешки е лишен от възможността да води заседание на парламента? Защо му се позволява само на рождения ден и вчера? (Смях, оживление в ОП. Ръкопляскания.) Ние искаме като патриоти и родолюбци, толерантни хора (смях в ОП) да му се дава възможност да води заседанията на парламента. Смятаме, че познава достатъчно добре Правилника, за да му гласувате такова доверие! Не може да му позволявате само на рождения ден! Това е недемократично! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Ще предам Вашата молба на госпожа Караянчева.
Господин Костадинов, имате думата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата за водите е не по-малко гореща от тази, която обсъждахме до момента. Благодаря Ви за възможността да взема отношение.
Аз бих искал да внеса малко пояснения и детайли, защото те са важни по отношение на това, което колегата Станислав Иванов се опитваше да прочете от едно листче.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): От таблета.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Защото пряко съм участвал в тези процеси.
Не е работа на днешното заседание да обсъждаме и преразглеждаме Меморандума между Международната банка за възстановяване и развитие и българската държава, само че е място, където да кажем няколко важни неща.
Рамковата директива за водите е ключова, на която трябва да се подчинява целият Воден сектор. А плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на реките от наводнения са инструментите, които провеждат Рамковата директива. Нещо повече, прословутата ВиК стратегия е една малка секторна стратегия към Рамковата директива, която е следствие от всичко това.
Никога няма да забравя 2014 г. на една от поредните ми срещи в Брюксел, когато отговорната дирекция каза: „А, България е тук! Колеги от България, Вие сте образец за най-зле и най-лошо направени планове за управление на речните басейни в рамките на Европейския съюз! Моля Ви, положете усилия при вторите такива!“ Сега подготвяме трети такива. Никой, пак казвам, не поставя под въпрос размера на средствата, тъй като това наистина са осем базисни изследвания и стратегически документи, които са като план за действие от този сектор. Никой не поставя под въпрос помощта, която може Международната банка да даде. Става въпрос за нещо друго. Лично аз бих се чувствал изключително по-сигурен и по-комфортно, ако Европейската банка за възстановяване и развитие оказваше тази помощ. Защото, колеги, Рамковата директива за водите, следствие от която са плановете за управление на речните басейни, е европейски документ.
Аз не съм запознат много добре с експертизата на Международната банка по отношение на Рамковата директива и нейното прилагане. Но приемаме, че те имат такъв капацитет.
Второ, имайте предвид, че механизмът, по който се действа, е следният. Колегата Милков каза: „Искам да работят български експерти“. Колега Милков, работят и ще работят и занапред български експерти. Защото в момента, в който – и това се видя при така наречените мастер планове, при ВиК стратегията, при Стратегията на Министерството на земеделието, храните и горите за напояване. Започва един масов рейд, в който методологията, методиката, принципите се дават от Европейската банка или от Световната, но започва масов рейд в търсене именно на български експерти. Това не е лошо, разбира се, това е добре. Но кои са двата проблема? Първо, авансиране на 50% като условие за мен е изключително странно да присъства в този документ за подготовка и организиране на екипи.
Второ, имайте предвид, че когато има свободна тръжна процедура – отворена тръжна процедура, стойността на възлагането в общия случай по справка от агенцията, която контролира този въпрос, цената на услугата спада между 20% и 40%. Сега тези индикативни пари тотал ще бъдат предоставени на експертите от Банката. Тоест така нареченият сейвингс, така наречените спестявания, така нареченият резултат от една прозрачна процедура ще липсва.
Не на последно място, искам да отбележа, че сроковете, в които това се прави, и начинът на организация са от особено значение. Ето защо, когато казваме, че ще се въздържим, уважаеми колеги, ние нямаме нищо против компетентността на Международната банка, нищо против компетентността на Министерството, но начинът на организация, на събиране на данни, на провеждане, на финален документ, за съжаление, поетапно в годините според нас се опорочава. Ето защо ние ще наблюдаваме този процес и ще гласуваме „въздържали се“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, с № 802-02-18, внесен от Министерския съвет.
Гласували 141 народни представители: за 101, против 14, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Госпожо Василева, процедура, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за представяне за второ гласуване на предложения законопроект.
Гласували 135 народни представители: за 93, против 16, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Василева, да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие. № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на планове за управление на речните басейни и на планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване четири текста: първи текст – наименование на Законопроекта, втори текст – съдържанието на единствения член, така както беше представен от госпожа Василева, трети текст – наименование на подразделението „Заключителна разпоредба“, и четвърти текст – съдържанието на параграф единствен от Заключителна разпоредба, както беше представено от госпожа Василева.
Гласували 129 народни представители: за 96, против 23, въздържали се 10.
Предложенията се приемат.

Продължаваме със следваща точка от Програмата:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ДЕЛО COMP/B1/AT.39849 – БЕХ ГАЗ.
Вносители са народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Имате думата, господин Добрев, да представите Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя първо процедурно предложение: на основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник да допуснем в залата заместник-министър Жечо Станков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Станков.
Моля, продължете, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за предприемане на действия за постигане на споразумение по дело СОМР/В1/АТ.39849 – БЕХ Газ, № 854-02-41, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов, Александър Руменов Ненков на 16 юли 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания Проект на решение.
Присъстващи на заседанието бяха – от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Росица Недялкова – началник на политическия кабинет; от ,,БЕХ“ ЕАД: господин Момчил Ванов – финансов директор, господин Ангел Янев – директор дирекция „Правна“, и господин Николай Даскалов – юрисконсулт; от ,,Булгартрансгаз“ ЕАД: господин Владимир Малинов – изпълнителен директор.
От името на вносителите Проектът на решение беше представен от народния представител Делян Добрев, който даде кратка ретроспекция на предприетите мерки от страна на България във връзка с делото, образувано от Европейската комисия срещу „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД (Групата БЕХ), за разследване на възможно нарушение на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз, изразяващо се във възможна злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в България.
На 9 ноември 2017 г. министърът на енергетиката информира Комисията по енергетика на Народното събрание, че Европейската комисия е отхвърлила направените от българска страна предложения за поемане на ангажименти по реда на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и възнамерява да приключи делото със забранително решение по реда на чл. 7 от Регламента, като наложи финансова санкция. Европейската комисия е предложила възможност за „сътрудничество“ при издаване на забранителното решение с три елемента: признаване на нарушението, предоставяне на процедурни улеснения и прилагане на структурна мярка, което би довело до известно намаление на финансовата санкция.
На 24 ноември 2017 г. след преценка на предложените от Европейската комисия към онзи момент варианти за приключване на делото със забранително решение Народното събрание взе решение, с което подкрепя приключване на делото без сътрудничество, тъй като недостатъците на сътрудничеството биха надхвърлили евентуалните ползи от него.
На 8 юли 2018 г. и 12 юли 2018 г. министърът на енергетиката и Групата БЕХ информираха Комисията по енергетика на Народното събрание за развитието на делото, предприетите процесуални действия и наличието на новоразкрити обстоятелства, които могат да имат оневиняващ или поне значително смекчаващ отговорността на Групата БЕХ характер.
Междувременно на 24 май 2018 г., Европейската комисия обяви, че е постигнала споразумение по делото с „Газпром“ за доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа. Предмет на това дело е разследване на възможна злоупотреба с господстващо положение от страна на „Газпром“ на пазари в Централна и Източна Европа, между които и България. Делото е приключено по реда на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 без налагане на финансова санкция.
Развитието по това дело е относимо към делото БЕХ Газ поради сходната правна квалификация на твърдените нарушения и припокриване на пазарните участници, имащи отношение по двете дела, чието поведение е анализирано от Европейската комисия.
Народният представител Делян Добрев уточни, че предлаганият проект на решение не отменя Решението на Народното събрание от 24 ноември 2017 г., а го допълва предвид настъпилите нови обстоятелства по казуса. Необходимо е да бъде даден мандат на министъра на енергетиката да предприеме и допълнителни действия за приключване на делото чрез постигане на споразумение по реда на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
В хода на дискусията отношение взе министър Теменужка Петкова, която сподели, че тази тема стои на дневен ред от 2013 г. и изпълнителната власт в лицето на Министерството на енергетиката ще направи последен опит да инициира разговори с Европейската комисия относно правната възможност за рестартиране на преговорите по делото БЕХ Газ.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за предприемане на действия за постигане на споразумение по дело СОМР/В1/АТ.39849 – БЕХ Газ, 854-02-41, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков на 16 юли 2018 г.“
Съответно – Проектът на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли го представили.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предприемане на действия за постигане на споразумение по дело COMP/B1/AT.39849 – БЕХ Газ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като се основава на суверенното си право да гарантира енергийната сигурност и независимост на страната,
РЕШИ:
1. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за постигане на споразумение по дело COMP/B1/AT.39849 – БЕХ Газ съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ, L 1/1 от 4 януари 2003 г.), като вземе предвид актуалната практика на Европейската комисия по дела със сходен предмет.
2. Решение на Народното събрание от 24 ноември 2017 г. за предприемане на необходимите действия за приключване на Дело COMP/B1/AT.39849 – БЕХ Газ (ДВ, бр. 95 от 2017 г.) се прилага, в случай че не се постигне споразумение по т. 1.
3. Възлага на министъра на енергетиката да информира Народното събрание за производството и предприетите по него действия.
4. Възлага на ресорния заместник министър-председател контрола по изпълнение на решението.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Имате думата за представяне, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Ще се възползвам от възможността от името на вносителите да предложа този проект на решение. Както вече прочетох в Доклада, той е допълващ към решение на Народното събрание от миналата година и с оглед на информацията, която имахме към онзи момент, задължаваше Министерския съвет да действа съгласно чл. 7 – със забранително решение, без признаването на вина. С оглед на това, както вече казах в този доклад – че ползите от евентуалното признаване на вина и сътрудничеството с Европейската комисия според общото мнение на Комисията по енергетиката и на пленарната зала тогава, ползите бяха минимални в сравнение с евентуалните загуби, които би претърпял секторът.
След решението на Народното събрание се случиха редица обстоятелства, които налагат вземането на днешното решение. Едно от най-важните обстоятелства е сключването на споразумение с Газпром по реда на чл. 9. Тоест Европейската комисия и Газпром се споразумяха – Газпром няма да плаща никакви финансови санкции. Това е една от основните причини, поради която ние считаме, че България като по-малък нарушител според Европейската комисия, а от друга страна – член на Европейския съюз, би трябвало също да постигне споразумение по чл. 9, а не да търпи финансови санкции по чл. 7. В тази връзка е дописано и решението на Народното събрание.
За повече информация за колегите бих искал да дам малко предистория и фактическо състояние на темата към момента. Делото е образувано през 2013 г. от Европейската комисия срещу Българския енергиен холдинг и дъщерните му дружества – Булгаргаз и Булгартрансгаз, тоест групата БЕХ. Обвинението срещу групата БЕХ e за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2007 г. до 2015 г. посредством различни форми на отказ до газовата инфраструктура включително възпрепятстване на достъп до българската газопреносна система, възпрепятстване на достъп до газохранилището в Чирен, възпрепятстване на достъп до главния газопровод за внос – румънския газопровод „Транзит 1“, чрез резервиране на капацитет, който остава неизползван.
Делото е образувано по жалба на „Овъргаз Инг“, което в периода на твърдяното нарушение е било с 50% акционерно участие на Газпром и съответно част от групата Газпром. Паралелно с делото БЕХ Газ Европейската комисия образува дело срещу Газпром по обвинение за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа, като една от засегнатите страни е България. Обвиненията срещу Газпром са за изолиране на национални пазари и прилагане на прекомерни цени. Според Европейската комисия жертви на тези практики са клиентите на Газпром, между които и Булгаргаз.
В изложението на възраженията срещу Газпром Европейската комисия посочва, че посредниците на Газпром като Овергаз, не са развивали нормална търговска дейност, а само са служили като инструмент за провеждане на политиката на Газпром. В този смисъл според Европейската комисия те са част от нарушението.
На 24 май 2018 г. Европейската комисия обяви, че се е споразумяла с Газпром, приела е предложените от руска страна ангажименти, тоест поведенчески мерки, и е приключила делото Газпром, без да установи нарушение и без да налага глоба. Поради връзката между двете дела този подход изглежда най-подходящ и по отношение на делото БЕХ Газ. И по двете дела обвиненията са за злоупотреба с господстващо положение и се анализират отношенията, от една страна, между Газпром и Овергаз, и, от друга страна, българските газови дружества. Дори ако е налице възпрепятстване на достъпа до българската инфраструктура, то в никакъв случай…(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата, моля да запазите тишина.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: …не е по-тежко нарушение от изолирането на българския пазар и нелоялното ценообразуване. Би било несправедливо, ако за Газпром е допустимо да сключиш споразумение с Европейската комисия, а тази възможност бъде отказана на българските дружества.
Отделен въпрос е дали възпрепятстването на достъпа до инфраструктурата действително е по-вина на българските дружества или не. Българската страна многократно предлага варианти за поемане на ангажименти, които включват не само по-леките поведенчески мерки, които Европейската комисия приема за достатъчни по делото Газпром, но и структурни такива. В светлината на новата си практика Европейската комисия би следвало да даде възможност за разрешаване на делото в партньорски дух и постигане на споразумение. Това е и основанието да внесем това допълващо решението от миналата година по същия този казус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам случая да благодаря на всички, които подкрепихме първото решение, което разширяваме днес, с което показахме национално отговорна позиция. За да няма двоумение какво означава чл. 7 и какво означава чл. 9, само искам да Ви го обясня процедурно, защото може би с някои не сте наясно.
С три изречения, процедурата е следната: във връзка със сигнал Комисията образува дело за евентуално нарушение и ако мине по чл. 7, както беше единственият вариант, който ни се предлагаше месец ноември миналата година, това означава, че вече има установено такова нарушение и че оттук нататък следват санкциите, които въз основа на това установено вече нарушение, трябва да ни се наложат с вариантите – дали признаваме вина, или не признаваме вина. Това беше чл. 7.
Ние дадохме гръб на правителството да застане както трябва и да защити националния интерес, и да не признаваме вина. На практика това означаваше и много други допълнителни неща, както беше написано в мотивите: „признаването на нарушението и поемането на отговорност и финансова санкция за него, би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди – от признато нарушение срещу групата БЕХ и държавата.“ Тези мотиви са публични и затова си позволих да ги прочета, защото тогава заседанието беше закрито.
Другият вариант, който съществува по чл. 9, означава, че Комисията има предположения, че ще има нарушения. В тази връзка провежда съответни разговори със заинтересованите лица, а от своя страна те казват, че биха могли, за да отговорят на тревогите на Комисията, а не на установеното нарушение, а и в чл. 9 е записано: „на загрижеността“, могат да поемат някакви ангажименти. На практика означава, че ако тези ангажименти бъдат приети от Комисията, се признава, че България няма вина, че България си има ангажименти, които ще ги изпълнява, но не става въпрос нито за финансови санкции, нито за нарушения, нито за вина.
Имайки предвид развитието в последно време по отношение на газта, стигнахме до извода, че освен начина, по който сме дали гръб на правителството да води преговори с Европейската комисия – без признаване на вина, ако вървим по чл. 7, да им дадем възможност да приключим това дело по чл. 9, което означава със съгласие, без вина, без последствия. И за да сме сигурни, че няма да има отстъпление, Вие виждате, във втора точка ги задължаваме, ако по чл. 9 не си свършите работата, продължавате да си действате по чл. 7 – без признаване на вина.
Ние, от Българската социалистическа партия, ще подкрепим това решение. Надявам се всички народни представители също да го подкрепят, както го направихме месец ноември. Когато българският парламент дава силна заявка за политическа воля и положително отношение към проблемите, както виждате, Европейската комисия се съобразява, защото в противен случай вече щяхме да бъдем в друг казус, при друго положение. Предварително благодаря, и да си пожелаем успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики към изказването на господин Ерменков?
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина е едно решение, което допълва предишно решение на Народното събрание, с цел да даде възможност на енергетиката на България да поеме въздух. Защото поради промяна на ред дела, които са водени между Европейския съюз и други газови дружества, смятаме, че с това решение ще минимизираме щетите и ще дадем възможност на правителството да може да се защити. Ако успеем да излезем без щети, това е добре. Ние ще подкрепим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Процедура ли имате, господин Кирилов?
Заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя предложение по процедура за удължаване на пленарното време на днешното заседание – до приключване на единадесета точка по новия ред. Това е второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вносител е Крум Зарков и група народни представители – до приключване на дебатите, включително и гласуването на новата точка единадесет за днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Кирилов.
Гласували 129 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Закривам разискванията по предната точка.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който господин Добрев изчете преди малко.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Вносител е Министерският съвет на 21 юни 2018 г.
Заповядайте, господин Добрев, да изчетете Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
„ДОКЛАД
относно Законопроект изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Добрев, само за момент.
Колеги, моля Ви, осигурете тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „…внесен от Министерския съвет на 21 юли 2018 г.
Присъстващи на заседанието бяха: от Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, госпожа Росица Недялкова – началник на политическия кабинет, господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, господин Жеко Жеков – началник-отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“, госпожа Мирослава Христова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“, госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“, госпожа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; от ЕСО ЕАД: господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката беше представен от министър Теменужка Петкова, която посочи, че на първо място предложените промени съдържат правилно и пълно транспониране на Директива 72 и Директива 73, свързана с Общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ.
Отнема се съществуващата към момента възможност операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи да отказват достъп до тях поради влошаване на условията за снабдяване. Тя се заменя с възможност временно да се ограничи или преустанови достъпът на ползвателите при определени условия. Ограничаването на достъпа се отнася за вече присъединени ползватели.
С други изменения на Закона се въвежда задължението при отказ от присъединяване на нови потребители операторите на електропреносната, електроразпределителната, газопреносната и газоразпределителните мрежи да мотивират писмено решението си. В момента изрично изискване за писмено мотивиране не съществува в законодателството. По този начин ще се гарантира по-голяма правна сигурност за ползвателите на енергийни услуги.
С промените в Закона за енергетиката се забранява също прехвърлянето на персонала на оператора на преносна мрежа към предприятия, изпълняващи някоя от дейностите по производство или доставка.
Поставят се изисквания и към състава на надзорния орган на независимия преносен оператор. Той трябва да включва членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, и членове, представляващи акционери – трети страни. Операторът на система за съхранение на природен газ ще има независими от вертикално интегрираното предприятие права за вземане на решения по отношение на активите, необходими за поддръжката, експлоатацията или разработването на съоръженията за съхранение. По този начин се гарантира независимостта на оператора, която трябва да бъде осигурена дори и когато той е част от вертикално интегрирано предприятие.
С транспонирането на разпоредби от Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива се създава правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за електрически превозни средства. С новите текстове се регламентират фигурите на оператор на публично достъпна зарядна точка и ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни средства. Предвиден е ред за присъединяване на зарядната точка към електроразпределителната мрежа. Разгръщането на зарядната инфраструктура ще послужи като стимул за по-широкото използване на електрически превозни средства, което е фактор за опазване на околната среда, близки до нулевите вредни емисии и силно намаляване на шума.
С втората група поправки в Закона се облекчава режимът за изграждане на линейни енергийни обекти – електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и други. Те ще се изграждат вече въз основа на учредено сервитутно право. Действащите в момента текстове на Закона предвиждат учредяване на право на строеж както за изграждането на сгради и постройки, така и за прокарването на подводни, надземни и подземни линейни обекти на техническата инфраструктура. Тази липса на разграничение между видовете енергийни обекти утежнява осъществяването на инвестиционни намерения на енергийните предприятия.
Със законодателните изменения се въвежда дефиниция на линейните енергийни обекти, като към тях се включват и принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи, например стълбовете към електропроводите.
Действащият в момента режим за придобиване на вещни права води до забавяне в развитието на енергийната инфраструктура. В същото време това е причина за оскъпяване на инвестициите, заплащане на неустойки и загуби на финансиране.
С други промени в енергийното законодателство се урежда възможността за възмездно придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, без търг или конкурс за изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти – трафопостове, подстанции и други.
Предложените законови поправки целят намаляване на административните процедури за изграждане на линейни енергийни обекти. Със Законопроекта се създават условия за ефективно реализиране на проектите от общ интерес, касаещи трансевропейската енергийна инфраструктура.
В последвалата дискусия народният представител Таско Ерменков обърна внимание на това, че предлаганият законопроект е свързан с действия, продиктувани като резултат от нерешени въпроси по нотифицирана държавна помощ или наказателни процедури срещу държавата, и зададе въпрос дали промените, които в момента се правят, са нотифицирани. Предвид тези неясноти народният представител Таско Ерменков обяви, че народните представители от групата на „БСП за България“ ще гласуват „въздържал се“.
Министърът на енергетиката госпожажа Теменужка Петкова отговори, че в предложения законопроект се транспонира Директива, претърпяла промени, които не са отразени в националното законодателство. Министерство на енергетиката е готово да предостави кореспонденцията с Европейската комисия, която е определила срок, в който тези промени да бъдат имплементирани.
Народният представител господин Делян Добрев изказа притеснение относно текстовете, свързани с въвеждането на регулация за зарядните станции за електромобили, поради това че такава регулация би затруднила развитието на сектор „Електромобилност“, вместо да бъде облекчен. Поради това счита за необходимо тези текстове да се преосмислят и да отпаднат.
От присъстващите гости се изказа господин Илия Левков – председател на индустриален клъстър „Електромобили“, който подкрепи казаното от народния представител Делян Добрев.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по правни въпроси?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
На свое заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, господин Жеко Жеков – началник на отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката” и госпожа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност и административно обслужване и човешки ресурси”; от Електроенергийния системен оператор ЕАД – господин Йоан Балачев.
Законопроектът беше представен от господин Станков, който посочи, че с него се цели въвеждането в националното законодателство на изискванията на: Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия – Електрическата директива, Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ – Газовата директива, и разпоредби от Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативните горива.
Измененията и допълненията на действащия към настоящия момент Закон за енергетиката целят пълно и точно транспониране на изискванията на Електрическата и Газовата директива. С промените се регламентират изискванията към състава на Надзорния съвет на независимия преносен оператор, урежда се независимостта на оператора на системата за съхранение на природен газ и се въвежда забрана за прехвърляне на персонал на оператор, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, към предприятия, изпълняващи дейност по производство и доставки.
В съответствие с разпоредби на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативните горива се въвеждат изискванията на чл. 4, параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от нея и се създава необходимата правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически превозни средства.
Законопроектът съдържа и разпоредби относно учредяването на необходимите вещни права и облекчаване на режима за изграждане на линейни енергийни обекти. С промените в Закона за енергетиката се цели намаляване на административните процедури при получаване на разрешение за строеж чрез разграничаване на разрешителния режим при изграждането на площадкови енергийни обекти от този на линейни енергийни обекти. Предвидена е легална дефиниция по отношение на института „линеен енергиен обект“, като е предложено учредяването на правото на строеж да се изисква само при изграждането на обекти, които могат да бъдат въведени в експлоатация като самостоятелни обекти.
С изменения и допълнения в Закона за горите се облекчава разрешителният режим за изграждане на линейни енергийни обекти чрез уреждане на възможността за осъществяване на инвестиционни намерения за тези обекти въз основа на сервитутно право без необходимостта от промяна на предназначението.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против“ и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Красимир Първанов – заместник-министър на енергетиката, господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор на „Енергиен системен оператор“ ЕАД, и експерти от Министерството на енергетиката.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Красимир Първанов.
Той подчерта, че предложените промени в Закона за енергетиката са в три основни групи.
Първата група целят пълно и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на Електрическата и Газовата директива и са свързани с пропуски, установени във връзка с процедура за нарушение № 2016/2079 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в изпълнение на поетия ангажимент в позиция на Република България в отговор на официално уведомително писмо № С (2016) 4519 на Европейската комисия.
Втората група промени въвеждат изисквания от Директива 2014/94/ЕС и с тях се създава необходимата правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически превозни средства, която липсва в националното законодателство към настоящия момент.
Третата група изменения и допълнения са свързани с промени в режима за учредяването на вещни права и с изграждането на линейни енергийни обекти. Целта на Законопроекта е да бъде направено разграничение на случаите на разрешаване изграждането на площадкови енергийни обекти от случаите на разрешаване изграждането на линейни енергийни обекти, като за последните необходимо и достатъчно условие е учредено сервитутно право. За изграждането на площадкови енергийни обекти, когато те са сгради или постройки, се запазва изискването за придобиване на собственост върху земята или за учредяване на вещно право на строеж преди издаването на разрешението за строеж.
Предвижда се и прецизиране на понятията, тъй като сервитутите по Закона за енергетиката не са класически поземлени сервитути, а такива, които възникват в полза на субект – енергийно предприятие, осъществяващо дейност по същия закон. Запазва се по същество настоящата регулация, уреждаща сервитутите по Закона за енергетиката като особен вид вещни права, които при определените от Закона предпоставки възникват по силата на Закона.
Определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти е предвидено да се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.
Със Законопроекта са предвидени и промени в Закона за горите, за да бъде постигнато синхронизиране на нормативната уредба и да бъде осигурено осъществяване на инвестиционните намерения за линейни енергийни обекти въз основа на сервитутното право.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени, като бе обърнато внимание на несъответствието между редакцията на предложените промени в чл. 67, ал. 2 от Законопроекта и мотивите към тази част от промените. Изразено бе и несъгласие с безвъзмездното ползване по силата на Закона на инфраструктурата, която е публична общинска собственост, което ощетява общините и срещу което те възразяват от години. Подчертано бе, че Комисията в различните й състави винаги е поддържала тази позиция и е защитавала исканията на общините, но промените в Закона в тази посока са просъществували съвсем за кратко.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динев.
Остана Докладът на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката. В заседанието участваха също и господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ към Министерството на енергетиката, и господин Жеко Жеков – началник-отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“ към същото министерство.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се правят с цел пълното и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Електрическата директива) и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (Газовата директива). Предложенията за изменение и допълнение целят и транспонирането на разпоредби на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативните горива в предмета на регулиране на Закона за енергетиката.
Първата група изменения и допълнения на действащия към настоящия момент нормативен акт целят пълно и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на Електрическата и Газовата директива и са свързани с пропуски, установени във връзка с процедура за нарушение № 2016/2079 по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС и в изпълнение на поетия ангажимент в позиция на Република България в отговор на официално уведомително писмо № С (2016) 4519 на Европейската комисия.
Вторият аспект на предложената законодателна регулация е допълване на Закона за енергетиката с текстове, с които се транспонират част от разпоредбите на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктурата за алтернативните горива. От Генералния секретариат на Европейската комисия е получено мотивирано становище № С (2017) 6597, свързано с нарушение № 2017/0020 относно нетранспонирани текстове на Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. Предложенията са в съответствие с поетия ангажимент в позицията на Република България относно нарушение № 2017/0020, изпратена до Европейската комисия, с изменение и допълнение на Закона за енергетиката да бъдат транспонирани част от разпоредбите на чл. 4 от Директива 2014/94/ЕС.
С предложените промени в Закона за енергетиката се въвеждат изискванията на чл. 4, параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от Директива 2014/94/ЕС. Създава се необходимата правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически превозни средства, която липсва в националното законодателство към настоящия момент.
Също така със Законопроекта ще се постигнат целите за ефективно и в срок осъществяване на проектите от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) № 347/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009.
Законопроектът ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти за инвестиции по отношение на проектите, включени в списъка с проекти от общ интерес, приет с Делегиран регламент (ЕС) 2016/89 на Комисията от 18 ноември 2015 г. Законопроектът допринася за постигането на целите на европейските секторни документи, включително Стратегия „Европа 2020“ по отношение на общия енергиен пазар и сигурността на снабдяването. Тези цели се постигат с групата промени, насочени към привеждане на разпоредбите относно учредяването на необходимите вещни права в съответствие с общата регулация по Закона за собствеността и облекчаване на понастоящем усложнения режим за изграждане на линейни енергийни обекти.
В последвалата дискусия госпожа Ивелина Василева, заместник-председател на Комисията, отбеляза важността от насърчаването на използването на електрически превозни средства. В тази връзка тя зададе въпрос: как на практика ще се случи изграждането на мрежа от зарядни станции и дали това ще доведе до допълнителни административни тежести? Председателят на Комисията Кристиан Вигенин зададе въпрос: как се е стигнало до това, че при транспонирането на текстове от Директивата са допуснати пропуски и грешки? Николай Налбантов допълни, че операторите на зарядни точки не са доставчици на електрическа енергия и поради това няма да се стига до усложнения при предоставянето на услуги. На въпроса, зададен от председателя на Комисията, господин Налбантов отговори, че Директивата от Законопроекта е транспонирана с голямо закъснение в българското законодателство, което е наложило по-бърза работа по изготвянето на Закона, при последвала проверка обаче са били установени сериозни пропуски.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Становище на вносител ще има ли? Не.
Откривам разискванията, колеги. Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител Министерският съвет на 21 юни 2018 г.
Гласували 102 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Вносители са Славчо Атанасов и група народни представители на 6 юли 2018 г., приет на първо гласуване на 20 юли 2018 г.
Господин Нунев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата: от Министерството на младежта и спорта Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта; от Министерството на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте така направената процедура за допуск.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 854 01-67, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители на 6 юли 2018 г., приет на първо гласуване на 20 юли 2018 г. – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя по наименованието на Закона.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В глава първа се създава чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Спортни мероприятия са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер.
(2) Мерките за сигурност и безопасност при провеждането на спортни мероприятия са задължение на техните организатори.
(3) Спортните мероприятия могат да бъдат:
1. организирани на общинско, областно, национално и международно ниво;
2. с висок или с нисък риск от нарушаване на обществения ред.
(4) Степента на риск от нарушаване на обществения ред при провеждане на спортно мероприятие се определя от организатора на мероприятието и спортната федерация, администрираща съответния вид състезание, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Организатори на спортни мероприятия може да бъдат спортни организации по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта или други юридически лица.
(3) Администрирането на спортното състезание, като част от спортното мероприятие се извършва от спортна федерация по съответния вид спорт.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „спортни обекти“ се добавя „привеждат спортните обекти в съответствие с изискванията по чл. 47б, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Отговорникът по сигурността предприема всички необходими действия за прилагане на мерките за сигурност и безопасност и гарантира, че техническите системи, оборудването и съоръженията работят ефективно в деня на провеждане на спортното мероприятие, включително осигурява помещение за оперативен координационен център.“
3. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Отговорникът по сигурността оборудва помещението за оперативен координационен център с технически средства, необходими за управление на силите и средствата по обезпечаване сигурността и безопасността на спортното мероприятие и осигуряване на пожарна и аварийна безопасност и медицинска помощ, включително при възникване на кризи.
(4) Отговорникът по сигурността уведомява органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за мястото, датата и точния час на провеждане на спортното мероприятие, както и за начина за неговата охрана.“
4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 5, 6 и 7.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, господин Нунев.
Изказвания? Не виждам.
Процедура – заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за разделно гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф по параграф – добре, така ще гласуваме.
Започваме с редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който Комисията подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 5 по текста на вносителя, който Комисията подкрепя.
Гласували 112 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) Организаторите на спортни мероприятия предприемат всички необходими мерки в дните на спортни мероприятия до територията на спортната зона да се допускат само лица и превозни средства, които притежават право на достъп.
(2) Правото на достъп до спортни мероприятия се удостоверява със следните документи/знаци:
1. входен билет или абонаментна карта;
2. служебен пропуск или акредитация;
3. покана.
(3) Достъпът до спортното мероприятие се осъществява чрез предоставянето на документ/знак по ал. 2, който персонализира посетителя. Когато документът/знакът по ал. 2 не персонализира посетителя, достъпът до спортното мероприятие се осъществява и след разчитане на лична карта на посетителя от скенер за лични документи.
(4) Във входния билет, служебния пропуск и поканата се отбелязват секторът, блокът и мястото, както и датата и часът на провеждане на спортното мероприятие. На входния билет се изписват забраните към посетителите на спортни мероприятия съгласно закона.
(5) Документи по ал. 2, т. 1 за спортни мероприятия, определени като такива с висок риск от нарушаване на обществения ред, не се продават на каса в деня на мероприятието, като организаторите предварително обявяват тази информация публично. Документите по ал. 2, т. 1 може да се продават и по електронен път.
(6) Условията и редът за достъп до спортно мероприятие и за издаване на документите/знаците по ал. 2 се определят с наредба на Министерския съвет.
(7) Организаторите на спортни мероприятия предприемат мерки за защита на документите/знаците за достъп срещу подправяне или повторно ползване, както и за защита на личните данни на гражданите.
(8) Организаторите на спортни мероприятия, с взаимодействието на собствениците или ползвателите на спортни обекти, организират съхраняването на личните данни на гражданите за тримесечен срок и последващото им заличаване, съгласно действащите нормативни актове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 6.
Гласували 121 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 25.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Ръководителят по сигурността и безопасността на спортното мероприятие организира пропускането на привържениците на различните отбори през различни входове на спортния обект, като осъществява контрол за:
1. правото на достъп;
2. недопускане влизането на лица и внасянето на забранени предмети и вещества по чл. 20 и 21;
3. недопускане на лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
(2) На територията на спортната зона не се допускат:
1. лица, които отказват да бъдат проверени;
2. лица без лична карта;
3. лица, които отказват да изпълняват създадения ред и условия за влизане и пребиваване в спортния обект;
4. лица, в които се открият предмети и вещества, чието внасяне на територията на спортната зона и спортния обект е забранено;
5. лица, употребили алкохол или под въздействие на наркотични или други упойващи вещества, както и такива във видимо неадекватно или агресивно състояние, неможещи да контролират поведението си;
6. малолетни лица, които не са придружени от родител, настойник или друго лице, което полага грижи за детето, или от лице с педагогическо образование, в случаите на организирано посещение от учебни заведения или спортни организации;
7. непълнолетни лица до 16 години, които не са придружени от родител, попечител, друго лице, което полага грижи за детето или от пълнолетен дееспособен придружител, когато спортното мероприятие завършва след 22 часа;
8. лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
9. лица, които извършват нарушения по чл. 20 и 21.
(3) В случаите на придружаване на малолетно или непълнолетно лице до 16 години съгласието на родителя, настойника, попечителя, другото лице, което полага грижи за детето, и на придружителя се удостоверява с декларация по образец, съгласно приложението.
(4) Едно пълнолетно дееспособно лице може да бъде придружител на не повече от три деца до 16 години, освен в случаите на организирано посещение от учебни заведения или спортни организации и в случаите, в които е родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за децата.
(5) При установяване на обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 може да се използват технически средства, за което се съставя протокол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за § 7, който се подкрепя от Комисията. Вторият текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „предлагането“ се заменя с „продажбата и предлагането“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Организаторите на спортни мероприятия предприемат мерки за недопускане продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортния обект, както и на напитки в твърди опаковки в деня на спортното мероприятие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 9.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 10 има предложение от народния представител Иван Ченчев:
„В § 10 в чл. 16:
а) създава се нова ал. 6:
„(6) Организаторите на спортни мероприятия унищожават видео записите по ал. 5 в срок не по-малък от три месеца от изготвянето им, освен в случаите, когато съдържат данни за извършено престъпление или нарушение по този закон. За унищожаването се създава протокол.
б) досегашната ал. 6 става ал. 7.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 16 се изменя така:
„Чл. 16. (1) Организаторите на спортни мероприятия при необходимост осигуряват допълнително техническо оборудване на оперативния координационен център по чл. 9, ал. 3.
(2) Организаторите на спортни мероприятия заснемат поведението на зрителите в спортната зона и спортния обект, като за целта разполагат видеокамери.
(3) Видеокамерите се разполагат в съответствие с инфраструктурата на спортния обект, но не по-малко от:
1. една камера за всеки вход/изход;
2. една стационарна и една подвижна камера за всеки сектор; стационарните камери трябва да заснемат постоянно целия периметър на съответния сектор и да са с технически параметри, позволяващи персонализирането на всяка зона и посетител;
3. камери, заснемащи подходите извън всеки вход/изход, обхващащ спортната зона, касите и местата за изграждане на контролно-пропускателни пунктове.
(4) Сигналът от видеокамерите се извежда на контролни монитори, разположени в оперативния координационен център по чл. 9, ал. 3.
(5) Организаторите на спортни мероприятия уведомяват гражданите чрез информационни табла, поставени на видно място, или чрез озвучителни уредби за ползването на видеотехника при охраната на обекта, без да се уточнява нейното местоположение.
(6) Организаторите на спортни мероприятия унищожават видеозаписите не по-рано от три месеца след изготвянето им, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено престъпление или нарушение по този закон. За унищожаването се съставя протокол.
(7) Записите се предоставят само за нуждите на органите с функции по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и националната сигурност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 10.
Гласували 128 народни представи: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста. Текстът на вносителя за § 11 и текстът на вносителя за § 12, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 30.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в чл. 20, ал. 1, т. 1 думата „документ“ се заменя с „документ/знак“ и в т. 5 думите „водещи към тях“ се заменят с „които водят към него“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, с редакционните поправки, които предлага Комисията, представени ни от народния представител Пламен Нунев.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 14 има предложение от народния представител Ахмед Ахмедов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
„В § 14, в чл. 21, т. 8 да се добави: „както изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа“.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във:
1. носене на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
2. отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи;
3. преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона;
4. нахлуване на спортния терен;
5. паленето и поддържането на огън;
6. хвърлянето на предмети;
7. носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването;
8. отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа;
9. носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества; както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните;
10. предизвикване или участие в сбивания;
11. използването на посочените в т. 9 вещи, предмети и вещества;
12. посегателство над състезатели, съдии, полицейски органи или други ангажирани с организацията, със сигурността или с безопасността длъжностни лица, както и спрямо медицински лица, журналисти, фоторепортери и оператори;
13. унищожаване или повреждане на чуждо имущество;
14. използването на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
15. пребиваване в спортната зона или спортния обект на лица в срока на наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Изказвания?
Господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, който разглеждаме днес на второ четене, е изключително важен, тъй като касае огромна част от българското общество. Обществото има очакване от тези изменения и допълнения, които приемаме днес, да пресекат така нареченото спортно хулиганство, което през годините нанесе доста големи вреди както на българския футбол, така и на спорта като цяло в България, и причини доста инциденти. Последният инцидент – мога да дам пример с ранения български полицай. Ако трябва да бъдем максимално коректни, именно този инцидент форсира работата на Комисията, която беше сформирана, да внесе тези поправки в Закона.
В Законопроекта подробно, уважаеми колеги, са описани случаите на поведение по време на спортни събития, които се третират като спортно хулиганство. Всяка от тези 15 точки, които изчете колегата, в § 14, чл. 21 предоставя възможност на органите на реда да реагират и приложат съответните мерки.
Спортното хулиганство, уважаеми колеги, се отличава с изключително грозна вербална агресия, която залива стадионите, улиците и телевизионния ефир, и насажда омраза и насилие както сред спортистите, така и сред публиката, насажда нетърпимост и подтиква към агресивно поведение спрямо състезатели и фенове спортните хулигани, включително обиди, ругатни, жестове и поведение, които са особено вулгарни.
Това поведение е описано, което каза и колегата, в т. 8 на чл. 21 от Законопроекта, но не е конкретизиран характерът и към кого са отправени тези обиди и скандирания преди, по време и след приключването на спортното мероприятие, а те най-вече са на расова, етническа и религиозна основа.
Затова ние от парламентарната група „Движение за права и свободи“ направихме редакция, която беше изчетена от колегата, предложена по време на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред във вторник от нашия колега господин Ахмед Ахмедов. Искам да благодаря от името на групата на всички членове на Вътрешната комисия за това, че са приели нашето предложение.
На първо четене парламентарната група „Движение за права и свободи“ се въздържа да гласува този законопроект – не че не го подкрепяме, напротив, ние подкрепяме целите на Законопроекта, които преследваме, но се съмняваме някои цели дали на практика могат да бъдат приложени, като например допускът до стадионите и спортните съоръжения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли реплики?
Изказвания?
Имате думата, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Ще Ви помоля да подкрепим това предложение, защото на срещата с футболните клубове от „А“ група една немалка част от футболните клубове направиха подобни предложения. (Реплика от „БСП за България“: „Всички бяха там!“.)
Всички бяха там, да, всички футболни клубове от „А“ група. Затова ще Ви помоля да подкрепим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 14.
Гласували 138 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 32.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 15 има предложение от народния представител Иван Ченчев:
„В § 15, в чл. 25:
а) в ал. 2 думите „от 80 до 320 часа“ се заменят с думите „от 60 до 140 часа“;
б) в ал. 3 думите „от 160 до 480 часа“ се заменят с думите „от 60 до 140 часа“;
в) в ал. 4 думите „от 160 до 480 часа“ се заменят с думите „от 100 до 220 часа“.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Член 25 се изменя така:
„Чл. 25. (1) За извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(2) За извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 11 – 15 се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две до три години.
(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или глоба от 3000 до 5000 лв., както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено повторно, се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 до 220 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 10 до 25 денонощия, както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(5) Когато противообществената проява е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години, се налага задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 10 денонощия и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(6) Когато противообществената проява е извършена от лица, поставени под запрещение, на техните родители, съответно настойници или попечители, се налага глоба от 500 до 1500 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 15; и текста на вносителя за § 16, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице:
1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10;
2. внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор:
а) в случаите по чл. 21, т. 11 – 15;
б) когато противообществената проява по чл. 21, т. 1 – 10 е извършена повторно;
в) когато противообществената проява по чл. 21 е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години;
3. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление;
4. изпраща преписката на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;
5. прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на наказание и принудителна административна мярка.“
2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 1“ се заменят с „ал. 1, т. 2“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста.
Първият текст е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17, вторият – текст на вносител за § 18, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 28.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 31, ал. 1 думите „В срока по чл. 30, ал. 1“ се заменят с „В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като в него в т. 3 думите „ал. 3 – 8“ се заменят с „ал. 3 – 7“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста.
Първият текст е редакцията, която Комисията предлага на текста на § 19, вторият – текст на вносител за § 20, с редакционните поправки, предложени от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 30.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решението по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 4 подлежи на обжалване или протест в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 22 и 23:
„§ 22. В чл. 35, ал. 2 след думата „решението“ се добавя „или от наказателното постановление“.“
„§ 23. В чл. 38, ал. 1 думите „лицата по чл. 23, ал. 3“ се заменят с „лицето“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „по чл. 23, ал. 3“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Съдията, наложил наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, го заменя със задържане в териториална структура на МВР в случаите и за сроковете по чл. 25, ал. 2 и 4, съответно с глоба в случаите и в размера по чл. 25, ал. 3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три теста.
Първи текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 21.
Втори текст – предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 22 и 23 с текст, предложен от Комисията.
Трети текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 22, който става § 24.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 23.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. Член 42 се изменя така:
„Чл. 42. Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2, в съответното производство по глава четвърта, раздел II.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26, като в него в ал. 2 думите „глава трета, раздел I“ се заменят с „чл. 7а, ал. 1 и чл. 16“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. Член 45 се изменя така:
„Чл. 45. (1) На организатор на спортно мероприятие, който не изпълни задълженията си по чл. 8, 10, чл. 11, ал. 1, 3, 5, 7 и 8, чл. 12, 15, 16 и чл. 17, ал. 1 и 5, се налага имуществена санкция от 4000 до 6000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв.
(3) На организатор на спортно мероприятие, който наруши разпоредбите на чл. 7а, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено повторно, се налага имуществена санкция от 8000 до 15 000 лв.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста.
Първият текст е редакцията, която Комисията предлага на текста на § 24, който става § 25.
Вторият е текст на вносител за § 25, който става § 26, с редакционните поправки, които Комисията предлага в текста.
Трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 26, който става § 27.
Гласували 131 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 37.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Отговорник по сигурността, който не изпълни задълженията си по чл. 9, ал. 2, 3, 4 и 5, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.“
2. В ал. 2 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „2000 до 3000 лв.“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. Член 48 се изменя така:
„Чл. 48. (1) Ръководител по сигурността и безопасността на спортно мероприятие, който не изпълни задължението си по чл. 13, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 2000 до 3000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста.
Първи текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 27, който става § 28.
Втори текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 28, който става § 29.
И трети текст – текст на вносителя за § 29, който става § 30, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 37.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „или 2“ се заличават;
б) в т. 3 след думата „ръководителя“ се добавя „по сигурността и безопасността“, а думите „100 до 300 лв.“ се заменят с „500 до 1000 лв.“.
2. В ал. 2 думите „200 до 600 лв.“ се заменят с „1000 до 2000 лв.“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) Който в срока на забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина бъде установен на територията на спортната зона или спортния обект при провеждане на спортни мероприятия, се наказва с безвъзмезден труд в полза на обществото или задържане в териториална структура на МВР съгласно чл. 25, ал. 2 и му се налага нова принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до пет години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(2) На родители или попечители, които са допуснали лицето, за което отговарят, да извърши нарушението по ал. 1, се налага глоба от 500 до 1000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
„§ 33. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 4:
„4. „Маловажен случай“ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста.
Първи текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 30, който става § 31.
Втори текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 31, който става § 32.
И трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 32, който става § 33.
Гласували 131 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 35.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ да се измени така:
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. Образуваните до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36:
„§ 36. Параграф 6 относно чл. 11, ал. 3 влиза в сила една година след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване четири текста.
Първият текст е текстът на вносителя за § 33, който става § 34.
Втори текст – подкрепеното от Комисията предложение на вносителя за наименование на подразделението, което Комисията предлага да бъде „Преходни и заключителни разпоредби“.
Трети текст – създаването на § 35 с текст по предложение на Комисията.
Четвърти текст – редакцията на Комисията за текста на § 34, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 134 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 37.
Предложенията са приети.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на Комисията за младежта и спорта, на господин Славчо Атанасов, на всички членове на Вътрешната комисия и на Комисията за младежта и спорта, на Министерството на младежта и спорта, на Министерството на вътрешните работи и на колегите от опозицията, които участваха активно действително в разглеждането и прецизирането на текстовете, които бяха гласувани днес.
Благодаря за консенсуса и се надявам, че това ще даде една допълнителна възможност за повече сигурност при всяко едно спортно мероприятие, което се провежда на територията на страната, а същевременно да се подготвим и за основния закон, който ще отнеме повече време. Но това беше консенсусът, който беше постигнат между всички политически сили, когато обсъждахме неотложните, краткосрочни мерки, които трябва да бъдат приети преди стартирането на футболния шампионат за новия сезон. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Уважаеми колеги, тъй като удължихме заседанието, искам да Ви прочета парламентарния контрол, за да може да бъде разпределен по групите преди да продължим със следващата точка от дневния ред.
Съобщение за парламентарен контрол на 27 юли 2018 г., петък:
Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще отговори на един въпрос от народния представител Волен Сидеров.
Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Жельо Бойчев; и на едно питане от народния представител Крум Зарков.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Анелия Клисарова и Йордан Младенов; Анелия Клисарова и Ирена Анастасова; и Дора Янкова; и на едно питане от народния представител Таня Петрова.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиян Тимчев; и Георги Стоилов и Пенчо Милков.
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Стоилов – два въпроса, и Румен Георгиев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Елена Аксиева.
Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Данчев; и Иван Ченчев и Димитър Данчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народните представители Филип Попов, Цветан Топчиев и Пенчо Милков;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на един въпрос от народните представители Петър Витанов и Георги Свиленски;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Йордан Младенов и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Атанас Стоянов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Димов Иванов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Георги Йорданов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов – два въпроса; Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; и Станислав Владимиров и Любомир Бонев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Петър Витанов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов;
- два въпроса от народните представители Донка Симеонова; и Веска Ненчева, Донка Симеонова, Ирена Анастасова и Стоян Мирчев към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на околната среда и водите Нено Димов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Продължаваме, колеги, със следващата точка.
Преди това, уважаеми народни представители, във връзка с предстоящия празник 6 септември – денят на Съединението, на заседание на Председателския съвет беше обсъдена възможността за разместване на заседанията на Народното събрание през първата седмица на месец септември.
Тъй като 7 септември е петък и ще се наложи народните представители да пътуват до избирателните си райони, след това да се върнат, което ще коства допълнителни разходи на парламента. Поради това на Председателския съвет решихме следното:
„Народното събрание на основание чл. 74 от Конституцията на Република България и чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 4 септември 2018 г. от 13,00 ч. при следния дневен ред:
1. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г. Вносител е председателят на Българската академия на науките на 24 април 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчното облагане. Вносител – Министерският съвет на 2 юли 2018 г.
4. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – Анализ на пазара на пощенските услуги. Вносител – Комисията за регулиране не съобщенията на 25 юни 2018 г.
5. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
Народното събрание не провежда пленарно заседание на 7 септември 2018 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към осма точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 18 ЮЛИ 2018 Г. ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 197 ОТ 20 ЮЛИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика и туризъм относно: Указ № 197 от 20 юли 2018 г. на Президента на Република България, постъпил на 25 юли 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., и мотивите към Указа
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., разгледа и обсъди Указ № 197 от 20 юли 2018 г. на Президента на Република България, постъпил на 25 юли 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., и мотивите към Указа.
Заместник-председателят на Комисията госпожа Даниела Савеклиева докладва Указа и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбите на § 3 и § 4 от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В мотивите си президентът посочва, че споделя основната цел, с която са внесени първоначално допълненията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол – да се положат законовите основи за създаване на електронна платформа, чрез която да се извършва продажбата на определено държавно имущество и имущество, което е собственост на държавни търговски дружества. Споделя и облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
При разпореждането с държавно и общинско имущество на първо място трябва да бъде гарантиран публичният интерес. Този интерес има не само икономически, а и социални измерения. Ето защо е изразено несъгласие с разпоредбите на § 3 и § 4, тъй като с тях общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден.
С § 3 е създаден чл. 32г, според който специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава.
С § 4 от приетия закон се предвижда, че „разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32г се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. По този начин ще могат да бъдат преразглеждани договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна.
Приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени. Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. Няма оценка как § 4 ще засегне очакваните постъпления от неустойки в така наречения Сребърен фонд и в общинските бюджети.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение § 4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години. Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори.
Уредбата по параграфи 3 и 4 излиза извън границите на принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.
В хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около становището Законът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., да не бъде приет повторно, оспорените параграфи 3 и 4 да бъдат отхвърлени и да се отразят съответните правно-технически промени в свързаните с тях текстове.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по икономическа политика и туризъм с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание:
I. Да не приеме повторно Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., и да обсъди оспорените разпоредби.
II. Оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове да се гласуват, както следва:
1. Параграф 3 да бъде отхвърлен.
2. Параграф 4 да бъде отхвърлен.
3. Параграфи 5, 6, 7 и 8 да станат съответно параграфи 3, 4, 5 и 6.
4. Параграф 9 да стане § 7 и в него цифрата „5” да се замени с „3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Народните представители от НФСБ ще гласуват отново за неприемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Удовлетворени сме от факта, че върху този закон бе наложено вето на оспорените от нас през миналата седмица в пленарната зала разпоредби на параграфи 3 и 4.
Удовлетворени сме също и от факта, че голяма част от мотивите съвпадат изцяло с изложените от нас аргументи в пленарната зала при приемането на посочените норми.
Споделяме направения в мотивите на ветото извод, че не е налице обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори. Нещо повече, оспорените разпоредби засягат възможността неустойките по приватизационните договори да се използват за държавната пенсионна система и за общинските бюджети.
Промените, според нас, са в разрез и с ал. 5 на чл. 32 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която ограничава възможността да се правят промени във вече сключени договори, защото общественият интерес налага с договорите да се поемат и действително изпълними задължения. Ето защо приватизационните договори трябва да се изпълняват във вида, в който са сключени.
Безспорно е също така, че оспорените разпоредби излизат извън принципа за правната сигурност, изискваща стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.
Изказвам удовлетворение, както от бързата реакция на президента с налагането на вето, така и от промяната в позицията на нашите коалиционни партньори от ГЕРБ. Намирам я за правилна и национално отговорно тяхното решение да подкрепят аргументите и тези два параграфа да отпаднат от Законопроекта.
В заключение ще кажа, че от НФСБ ще продължим линията на поведение в българския парламент за сериозна преценка, за сериозно отстояване на обществения интерес при приемане на законопроекти, независимо от това от кого са предложени в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! БСП – Коалиция за България, отново няма да подкрепи параграфи 3 и 4 и приветстваме решението на президента на Републиката да поиска от Народното събрание преразглеждането на промените в Закона, тъй като тези параграфи – 3 и 4, очевидно категорично и крещящо противоречат на обществения интерес.
В няколко пункта искам да изразя нашата позиция.
Първо, уважаеми колеги, въобще не става дума само за една отделна фирма, пък било то и една крупна фирма като „Български морски флот“. Тук става дума за десетки вецове, уважаеми колеги, за БТК, за „Булгартабак“, за държавната акция в „Нефтохим“, авиокомпанията, тоест обърнете внимание – става дума за стотици милиони левове, а не за отделна фирма. Следователно, ако не се върнат тези текстове, не се извадят от Проектозакона, ще бъдат нанесени на българската икономика, на българската общественост, и на българската държава загуби в стотици милиони.
Второ, ние не можем да направим втори подарък на някои от приватизаторите. Те са купили на тези – посочените фирми, активите по занижени цени. Сега вносителите на Проектозакона, който връща основателно господин президента, искат да направим втори подарък – да не правят допълнителни инвестиции, да не запазват работни места, да не правят технологично обновление. Откъде накъде?
С какви очи вносителите тук, в Народното събрание, искат от народните представители, и е срамно за тези народни представители, които гласуваха тези втори отстъпки, неколедни подаръци в стотици милиони.
След това, уважаеми колеги, Законът за приватизацията не е акт, който е свързан с продажба на държавни активи, както го разбират някои хора. Приватизацията не е само продажба на фабрики, машини и съоръжения. Законът за приватизация е свързан със стратегия на българската държава и затова, уважаеми колеги, и в парламентите преди нас, различни парламентарни групи са приели, какво? – Стратегия за приватизация на „Българския морски флот“ примерно.
Тази стратегия е закон и всички промени на приватизацията са свързани с тази стратегия, тъй като българската общественост, българската държава и българският парламент, когато са приватизирали, са казали – не само че се интересуваме от приходите в бюджета, коя е тази държава, която няма да се интересува какво става с фабриките за производство на компютри или на електронни компоненти, или на химически продукти, или на морски транспорт – услуги, или на производство на цигари – няма такава държава?! И затова въпросните промени са скандални, тъй като те отменят духа и буквата на Закона за приватизация.
Освен това, следващият аргумент на опонентите на тази стъпка. Казват – да, обаче една или друга фирми могат да фалират, ако те не си платят неустойките. Каква измама, каква наглост, дами и господа! Не може да фалира в случая „Български морски флот“ или която и да било от другите фирми, които Ви споменах.
Може да фалира купувачът на тези активи, а купувачът е различен. Защо трябва да се заблуждава общественото мнение? Ако на купувача, който и да било той, сме му дали активи – в случая за един милиард, и той не може да ги управлява, губи му фирмата и отива във фалит, ами – разпродава си активите от другите фирми. Той е богат човек, разпродава си яхтите, разпродава си луксозните бижута и връща на българския народ за това парите си, че не е могъл да управлява „Български морски флот“ или която и да било друга фирма! Така че никой няма да фалира от фирмите, които сме приватизирали! Може да фалира само купувачът, а какво може да направи българската държава?
Ако той фалира, тогава българската държава може неговите акции – 70% от въпросната фирма, да ги продаде и да си получи вземанията за това, че той не е изпълнил договора по закона.
Дами и господа, има продавач и купувач. Купувачът се е подписал под приватизационен договор, че той купува държавната фирма и поема определени ангажименти. Като не може да си изпълни ангажиментите, той плаща. В целия свят се плащат неустойки. Откъде ще намери пари за неустойки, това си е негова работа. Ако не може да управлява фирмата, тя се препродава, държавата си прибира вземанията, и предоставя фирмата на друг инвеститор, който, да се надяваме, че ще управлява по-добре.
В тази връзка искам да отбележа, че 30% от акциите остават държавна собственост и затова, уважаеми колеги, да се готви министърът на транспорта. Тази есен ние ще му зададем поредица от въпроси, за да обясни какви пари е внесъл купувачът на „Български морски флот“ в полза на българския бюджет. И тъй като ние знаем отговора, ще падне голяма веселба наесен, тъй като ще се окаже, че не е внесено нищо. (Оживление. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Освен това искам да приветствам работата на Агенцията за приватизация, на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и специално, имаме това право, да приветстваме един човек, който през цялото време играеше позитивна роля, пращаше писма на министър-председателите, в това число на господин Борисов, и това е нашият колега от БСП, представител в Надзора, Руси Статков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Добре е, че Министерският съвет, искам да похваля, в това число и вчера господин Борисов спомена, че Министерският съвет е отделил 2 млн. 400 хил. лв., за да се води арбитражно дело срещу този неизряден купувач.
Това е вярно, но вярно е също така, че, първо, Арбитражният съд взема едно много интересно решение с три на нула, обърнете внимание, че е принуден и представителят, избран от Агенцията за приватизация, да гласува против държавните интереси, та се налага втори път Министерският съвет да отделя пари, да има второ арбитражно дело, да има решение на Висшия касационен съд, който касационен съд казва, че неизрядният купувач трябва да си плати за това, че не е изпълнил приватизационния договор.
Освен това, на следващо място, уважаеми колеги, ако бяха допуснати параграфи 3 и 4 със задна дата, нещо нечувано в международното право, което ще бъде обсъждано от колегите, искам да Ви кажа за една изключителна опасност, която днес ние заедно ще преодолеем. Това е опасността измененията в законите със задна дата по приватизация и концесии, уважаеми колеги, да доведат до трагични последици за българския бюджет и българската общественост.
Например къде ще му излезе краят, ако днес подписвате концесионен договор, примерно, за летище София и след 3 – 4 години решават по същия начин – със задна дата, да променят условията на концесията?! И например вместо да се строи Трети терминал за десетки милиони, да Ви направят второ кафе на Терминал 1? Това е напълно възможно! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Така че тези шменти капели, които тук се опитаха да направят някои колеги, няма как да минат по никакъв начин!
Освен това бяха предложени промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, какви? – Без никакви финансови разчети и това, за съжаление, става практика на нашия парламент. Не че е съвсем нова практика, но тя става вече изключително опасна. Трябваше да се стигне на практика до обществен взрив, за да дадем назад и да вземем правилно решение днес, защото разчетите показват феноменално отрицателни резултати, ако бяха приети тези поправки.
Така че искам да кажа следното – предлагам на колегите от управляващата коалиция, тази есен ще внесем, присъединете се, предложение за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Какви промени, колеги? Като сме казали „а“ днес, да кажем „б“. Да върнем § 8 от Закона, да Ви припомня, който гарантираше вземанията на българската държава от неизрядни приватизатори, така че ще имате възможност на есен да гласувате.
И накрая, уважаеми колеги, въобще не става дума тук за спасяването на редник Раян, този филмов герой! Тук става дума и правилно реагират колегите от ГЕРБ, за спасяването на генерал Борисов. (Шум и реплики. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
А е много по-добре, правилно е решението, да се жертва един редник, за да се спаси генералът! А ние от „БСП за България“ не спасяваме никого. Ние, заедно с президента, защитаваме обществения интерес. Приятен ден! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Реплика ли, господин Кирилов?
Заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гечев, взимам думата не за да оспорвам ветото. По ветото ние сме изразили нашата позиция и ще подкрепим ветото на президента. Но не мога да допусна в рамките на този дебат да се говорят абсолютни правни неистини и да се подменя смисълът и съдържанието на Закона и на неговата история.
Подготвил съм тук разпоредби, в които се вижда кога в Приватизационния закон се установява разсрочването и отсрочването на задължения. Мога да Ви ги прочета. Това са изменения и допълнения, които са направени през 2003 г., уважаеми професор Гечев.
Няма да се връщам в анализа на приватизационното законодателство 1996 – 1997 г. и да Ви припомням как се появиха няколко метода за приватизация, които наградиха едни лица, част от които сега присъстват на Вашите пленуми като сериозни помагачи, симпатизанти и подкрепящи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма да питам тези лица, които фалираха много държавни предприятия (реплика от ГЕРБ: „И банки.“) и банки по приватизационните договори, какви приватизационни ангажименти бяха поели. Бяха ли поемали въобще, та после да питаме дали бяха ги изпълнили?
Конкретно Ви цитирам нормата на чл. 35д, в която се казва, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол договаря с участника, спечелил конкурса. Вие като професор не може да не съобразявате, че условия – приватизационни, има само при конкурса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Кирилов!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При търг по никакъв начин не може приватизатора да го задължите. При другите способи по никакъв начин не може да го задължите, в които той плаща цена и взима акциите или дяловете на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, времето!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, госпожо Председател, но не мога изчерпателно да развия всичките аргументи срещу неистините. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Други реплики? Втора не виждам.
Дуплика, професор Гечев.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Колега Кирилов, аз не чух никакви аргументи за някакви законови промени. Купувачът на въпросната фирма, за която Вие се концентрирахте, свързан и с някакъв редник, е останал накрая сам в конкурса.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не, за Банев говоря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А, четиринадесет-петнадесет фирми са отпаднали и той я е купил.
Освен това понеже питате, да се възползвам от тази възможност. Първото правителство… (Реплика от ГЕРБ.)
Защото е грешка да питате. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Първото правителство на господин Борисов е направило едно много хубаво разсрочване на инвестиционната програма на „Български морски флот“ – купува и след няколко месеца правителството му разсрочва. Няма вече инвестиции, няма нови кораби, няма запазване на работни места. (Реплика от ГЕРБ.) И сега, хоп отново, хайде един подарък 58. Не, аз ще завърша така.
Господин Кирилов, предайте на въпросните редници, че напразно са пили шампанско онзи ден. Да пият вода – студена, в големи количества. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С наслаждение слушам бурните реакции вляво по този законопроект, защото там имаше бурно мълчание по време на приемането на тези текстове.
Ще изразя позицията на народните представители от ВМРО, които ще подкрепят ветото. Както е известно, то е по два параграфа. По § 4 ние не гласувахме или се въздържахме, тъй като считаме, че той действително е укорим, преуреждайки в бъдеще отношения, които са уредени с приватизационните договори. То, разбира се, няма обратна сила, не води до опрощаване на стари задължения, както се тиражираше твърде много в медиите, но във всеки случай той може да създаде и занапред достатъчно загуби за държавата. Затова ние не подкрепихме този параграф.
Не така стоят нещата с § 3, който и ние, и част от колегите от БСП подкрепиха, тъй като… (Реплика от „БСП за България“.)
Така е, моля Ви, нека да видим разпечатките, да не се лъжем. Единадесет гласа „за“, мисля, че имаше там. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги, запазете тишина! Имате право на реплики.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тъй като в този параграф има логика по отношение на един основен способ – да се намалява цената на предприятията. Слагат се едни дългосрочни задължения – специфични, които ужким утежняват сделката, и вместо да вземем един милиард, да речем, вземаме половин, защото, разбирате ли, хората са задължили тези фабрики да не им променят предназначението и така нататък. Разбира се, когато държавата иска да си запази определени производства, определени типове предприятия, тя има други способи – чрез „златна акция“, чрез минотарно участие, запазване и така нататък, да си ги запази. Тези специфични задължения невинаги вършат работа, а често тежат на цената, тоест държавата взема по-малко пари.
Във всеки случай ние ще подкрепим и в тази част, разбира се, ветото, тъй като може би това е дебат, който трябва да се води отначало, тоест с първо четене, с второ четене – обществото да е наясно какво се дискутира. Този текст остава необяснен и съответно е правилно да отпадне.
Така че ние, народните представители от ВМРО, ще се съобразим с ветото, ще го подкрепим и се надяваме това да бъде съответно полезен ход за законодателната ни практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики?
Господин Жаблянов, заповядайте за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги народни представители! Ако човек не е в тази зала, не чете вестниците в България и не гледа телевизиите, ще си помисли, че управляващата партия, мнозинството и вносителите на този законопроект от „Обединени патриоти“ нямат нищо общо със себе си отпреди няколко дни.
Какво искате Вие, уважаеми колеги? Президентът трябваше да наложи вето на един закон. Министър-председателят, който не знае какво гласува собствената му парламентарна група, да се солидаризира с президента половин час след това, да внесете светкавично промени в Законопроекта, да минат през Комисията. Госпожа Стоянова, която е председател на тази комисия, днес да не я виждаме в залата. Къде е? Не мога да я видя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Петър Кънев е председател на Комисията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И него го няма, и госпожа Стоянова я няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Стоянова е на Бюджетната комисия.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожа Савеклиева докладва преди малко тук този въпрос. Къде е отговорността на управляващото мнозинство в този момент? Къде е отговорността? Мълчите! Тишина, уважаеми колеги! Гробна тишина цари! Столовете на „Обединени патриоти“ са празни, защото сигурно, не знам какво, водят битки някъде из кулоарите. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Абе, уважаеми колеги, Вие управлявате ли, не управлявате ли, в опозиция ли сте? Господин Цветанов в каква роля се изявява, като обикаля държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз това не мога да разбера. Управляващ ли е, опозиция ли е? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Поемете отговорност за това, което в момента сте приели като законодателство. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече! Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Караянчева, за напомнянето. Но крайно време е като управляваща партия и мнозинство да внесете ред в законодателните си инициативи. Да поемете отговорност за това, което предлагате, и да не си сменяте мнението през половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще Ви отнема думата, господин Жаблянов! Благодаря Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (встрани от микрофоните): И аз Ви благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Митев.
Колеги, моля Ви да не злоупотребявате с времето. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Няма да злоупотребявам с времето.
Колега Веселинов, не съм съгласен с Вашето изказване. То беше непълно, за съжаление. Трябваше все пак да напомните на тази пълна част в пленарната зала отляво, че всъщност преди една седмица беше полупразна и имаше само 22 човека. (Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.) А доколкото си спомням, нямаше нито едно изказване по нито един от тези параграфи. Благодаря. (Реплики от „БСП за България“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На мен ми е трудно да отговоря на първата реплика, защото в нея нямаше никакво съдържание. Имаше едни заклинания колко лоши са „Обединени патриоти“. Уважавам господин Жаблянов, предполагам, дължи се на лошото му зрение, имаше обвинение, че местата на „Обединени патриоти“ не са заети. Напротив, тук са почти всички колеги от нашата парламентарна група. Така че в това отношение може би в някой шампионат по празнословие, господин Жаблянов, имахте всички шансове да вземете призово място. (Реплики от „БСП за България“.)
Искам да кажа, че ние, за разлика от БСП, не се въртим като „влашка престилка“, както е изразът. Имахме позиция в предишното заседание, имаме и сега същата позиция. Счетохме, че в единия параграф има логика и го подкрепихме, другият – този, който беше най-спорен, всъщност нито един глас от ВМРО не е отишъл за този законопроект.
Ние, уважаеми колеги, за разлика от Вас, не правим пируети, заявяваме си високо позицията и държим на нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
За изказване – господин Димитров. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Това беше дуплика, няма лично обяснение. Няма как да Ви дам лично обяснение, господин Жаблянов, моля Ви. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Беше дуплика на Ваша реплика. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Няма да Ви дам лично обяснение!
Заповядайте, господин Димитров, за изказване. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Първо, господин Димитров. Има записали се за изказване. Ще Ви запиша след господин Зарков.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Колко души са се записали, извинете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Димитров, господин Кирилов, господин Зарков. Ето ги записаните.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): И господин Жаблянов номер четири.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, ще Ви запиша. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Смятам, че беше най-редно и аз да се изкажа, защото непрекъснато свързват този закон с мен, и да внеса яснота. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, колеги! Моля Ви за тишина!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да внеса яснота, защото много хора, бих казал, всички в тази зала знаете истината, но услужливо се правим, че не я знаем и коментираме пред другите медии най-различни неща.
Уважаеми колеги, знаете как дойдоха тези текстове от Агенцията за приватизация. Има ли някой от Вас в залата, който да се съмнява, лоялен към своята парламентарна група, че когато си само единственият човек в София, когато се донесе текст и се каже: този текст е съгласуван с всички останали политически сили, те чакат в парламента да го подпишат. Пред теб е лидерът на твоята партия – аз съм гражданска квота, лидерът на друга политическа сила, които са донесли текста, председателят на ресорната комисия, които казват, че, да, текстът може би е съгласуван и след като всички ще го подкрепят, няма нужда ние да бъдем по-различни.
Считате ли, че като съм единственият депутат в София, ще откажа да подпиша текст, който всички лидери са одобрили и чакат в парламента да го подпишат? И това става в четири и половина. А в пет часа аз идвам тук за пресконференция.
На другия ден, когато разбрах, че останалите политически сили са се скрили зад моя гръб и е останал само моят подпис в средата на текста, за да могат другите сили отгоре да се подпишат, заявих, че няма и ще оттегля този текст, не е нужно да бъде само с моя подпис.
В сряда тук имах Закон за горивата. Веднага, след като се уточних със стенографите, че имаше две думи, които бях произнесъл неясно, се качих в Икономическата комисия. Членовете на Икономическата комисия ще отрекат ли, че отидох в тяхната комисия, за да оттегля текста, за който бях заявил публично, че ще го оттегля?! Но те не ме изслушаха. Бяха приключили и го бяха гласували много бързо. След това казах, че ако някой харесва този текст, да бъде така добър да си го внесе при гласуването за второ четене. Отидох и внесох текст в Народното събрание, чета го дословно:
„Чрез председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Уважаема госпожо Председател, оттеглям предложение № 854-04-14. Моля същото да не бъде обсъждано и гласувано при представяне на доклада за второ гласуване в пленарната зала.“
Направихте ли извънредно заседание? Разгледахте ли моето предложение? Не го ли включихте в доклада и не го ли предлагахте за гласуване в залата? Всичко, което се е следвало от мен, съм го направил. Декларирал съм го, записал съм го, внесъл съм го. Сега, когато и президентът реши, че този закон не му харесва, изведнъж се сетихте да правите извънредни заседания. А защо тогава не приехте текста и не го прочетохте?
Извинявайте, но аз не съм бил в залата, не съм го предлагал, не съм го гласувал. Напротив, имам писмено потвърждение, че съм го оттеглил. Сто и колко човека гласуваха „за“? Ако ще си слагаме етикети „лобисти“, „нелобисти“ и не знам какви си, то кои са лобистите? Не е редно по този начин! Не е хубаво да се слагат етикети! (Реплики в „БСП за България“)
Господа, казал съм да не се включва в доклада, да не предлага за обсъждане. Какво повече от това? Кое не Ви беше ясно?
Нека да кажем каква е законодателната процедура. Между двете четения имаш право да внасяш текст. Значи имаш право по време на заседанието за второ гласуване в Комисията да внасяш текст, но нямаш право да си оттеглиш текста преди първо гласуване! Ти си го дал след второ, ама нямаш право преди първо четене! Не, винаги имаш право да си оттеглиш текста! И аз съм го оттеглил.
И вместо да остроумничите пред камерите, можеше да направите извънредно заседание и да не се стига до тази ситуация. Текстът беше ясен и точен – „оттегля се, да не бъде обсъждано, да не бъде гласувано“.
Трябваше ли президентът да го върне, уважаеми колеги, защото Вие не четете това, което колегите са внесли, за да решите, че трябва да го гласувате? Само неговите предложения ли четете или четете и на всички останали?!
Рискуваме да натоварим уважаемия господин президент с наши дрязги и вътрешни противоречия. Трябва ли утре ние да не четем указите на президента, защото, видите ли, той е прав в доводите си, но тук има един професор, който е много комплексиран или много заядлив, та да отхвърлим всичко на президента?! Не би било редно! Президентът не може да бъде пиар на който и да било тук от нас, независимо дали е професор или не, а трябва да бъде арбитър на обществените отношения. И когато той успее да постигне тази средна точка – да не бъде пристрастен, а да бъде арбитър, ние веднага започваме да го ползваме за собствен пиар.
Добре, аз трябва да се радвам, че президентът мисли като мен, но мисля, че можеше още когато беше дошло това предложение, да го направите.
И накрая, тази норма е законова рамка. Тя дава възможност на съда, когато преценява подобни казуси, да предвиди и кризата. Защото в момента кризата за съда не съществува. Ние правим бюджет – нямало криза, имало криза, малък е ръстът. В цял свят има криза, но за българския съд няма, защото не дадохме норма. Тази норма можеше да помогне на съда. Махаме я, така сте решили, съгласен съм с Вас.
В заключение, не натоварвайте президента и неговите актове с наша вътрешна политика – било за да го подкрепим, било за да отхвърлим негови искания.
Не натоварвайте господин Данаил Кирилов, който няма абсолютно никакво отношение с негативи към този закон. (Реплики в „БСП за България“.) Нито него, нито мен ме интересува този закон, а една процедура, която своевременно сме изпълнили, Вие не взехте под внимание. Аз се съобразих онзи ден с Вашето мнение и гласуване, ще се съобразя и сега. Но спрете с политиката „на гърба на президента“ и не го правете пиар. Спрете да нападате „вечно виновния“ Данаил Кирилов, който в случая няма никакво отношение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ако знаех, че така ще съвпадне редът на изказванията, бих се въздържал от това изказване точно в този момент.
Благодаря на колегата Емил Димитров. Аз също мисля като него, но съм длъжен да обясня. Преди да обясня, смятам, че след като този случай беше повторно поставен на вниманието на Народното събрание, той заслужава внимание, заслужава повторно обсъждане.
Както заявихме на пресконференция във вторник, ние ще подкрепим с гласуване ветото на президента по отношение на параграфи 3 и 4, без значение до каква степен подкрепяме мотивите, които той е предложил във връзка с ветото. При всички положения президентът говори за съмнения по отношение на защитата на държавния и публичния интерес. След като има такова съмнение, ние винаги сме подкрепяли, винаги сме били на позиция, че при всяко съмнение и колебание трябва да се направи стъпка назад и да се обследва най-малкото още веднъж, да се анализира още веднъж, да се дискутира – ако е необходимо повторно, и да се вземе внимателно преценено решение – такова, каквото не е било вземано назад във времето.
Съжалявам, че се наложи да реагирам с реплика на изказването на колегата Гечев, но ако тръгна да обяснявам моето недоволство със законодателното изменение, със законодателната постановка, с концепцията на приватизацията, това би било много дълга и обширна тема.
Ние поканихме председателя на „БСП за България“ да се присъедини към нашите мотиви по повод на отпадане на преследвателната давност по отношение на престъпления, извършени във връзка с приватизацията. Не получихме отговор. Даже мотивите, които написа нашият правен екип, в крайна сметка не ги получи публиката, а ги получи само госпожа Корнелия Нинова. Ние бяхме готови с тази разработка, която все още стои на Вашето внимание за дебат.
Искам да Ви покажа това решение. (Показва документ.) Това е Решение № 139 от 6 юли 2017 г. Извинявайте, това е Постановление № 139 от 6 юли 2017 г. на Министерския съвет. С него Министерският съвет казва: „Да се осигурят 2,2 млн. лв. за държавна такса“. С това решение разбрах кой е приватизаторът, в интерес на истината, за който иде реч, във връзка със споровете за Международния търговски арбитраж пред Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата, поставено по ВАД № 158/2016 г. – „Кей Джи Меритайм Шипинг“ АД срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Да завърша с изводите. Никога на вменявайте на правителството такова отношение, каквото то не е имало към конкретни приватизационни сделки. Държавният интерес е бил защитен. Спорът е бил конкретен.
Пак казвам, и към момента не се смятам за заинтересован по какъвто и да е начин, че да тръгна да търся да събирам съдебни книжа или история на приватизационния договор, защото, казах го и тогава при процедурното си становище – законът не бива да действа и да се отнася към един конкретен случай. Той трябва да действа по отношение на всички.
Казано по отношение на всички, тук пак искам да споделя спрямо Вас – не знам и приватизацията на БМФ по какъв способ е била осъществена – дали конкурс, както сега от място казва професор Гечев, дали е била по някои от методите на тъй наречената касова приватизация, или по другите методи на масовата приватизация, която после от масова стана касова. Само че стана касова постприватизационно и някой прибра действителните пари на разпределеното държавно имущество в приватизацията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Не е вярно!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще кажа следното. Приемаме, че в конкретния случай се касае за конкурс. Професор Гечев казва, че е конкурс, приемаме, че е било конкурс.
Ще повторя, с което акцентирах вниманието на публиката във вторник. Колеги, ние бяхме изправени в ситуация, в която имаме одобрен доклад от водещата комисия. Имаме процедурен въпрос. Аз взех становище по този процедурен въпроси и продължавам да твърдя, че нямаше как да не се обсъди предложението по § 4, след като не е имало допълнителен доклад на водещата комисия. Отричам твърдението на евродепутата Джамбазки, който казва, че едва ли не аз съм бил ядреният инженер, който събрал двете ядра на атомната бомба в § 3 и 4 и станало нещо. (Силен шум в „БСП за България“.)
Колеги, това не е вярно! Казах го пред журналисти, казвам го и сега – от пръв поглед, защото не съм член на този комисия, видях, че текстовете не са съотносими. По тази причина взех становище по процедура, за да подпомогна колегите си от Икономическата комисия. Кой е бил тук, кой не е бил тук, въпросът е, че, за съжаление, аз бях тук. Очевидно и, за съжаление, продължавам да не отказвам да нося отговорност! Смятам, че когато мога да помогна правно или процедурно със становище, трябва да го направя.
Само три изречения, защото не искам да удължавам темата. Колеги, бях подготвил за вторник положителни становища на министерства, на Агенцията за приватизацията. Къде беше Руси Статков – член на Надзорния съвет, та преди този момент да каже: „Абсурд! Какво става с § 3?“
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Казал го е! Бъди честен, не подвеждай залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казал го е, но не сме го чули. Вие също не го бяхте чули, защото и Вие не го казахте тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, имате право на реплика. Не се обаждайте в момента.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво знаят специалистите в областта?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Кои?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казах за първия, за § 3 – Александров е използвал израза „специфични задължения“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! Господин Жаблянов!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тези текстове, дори и приети, дори да е имало такава цел, по никакъв начин нямаше да свършат тази работа, която вменявате на тези текстове. Вие знаете, а и професор Гечев трябва да знае, че при конкурсните процедури основните, съществените задължения са за срок от три до пет години! Единственото задължение и по РМД-тата, и по касовите приватизации, беше ако има краен срок – 10-годишен, беше за запазване предмета на дейност. Тук, в конкретния случай, мисля, че няма спор по предмета на дейност. Ако аз лично съм се заблудил в нещо, в това съм се заблудил, тоест приел съм, че с оглед избягване на приватизацията – да, ние вече сме за мораториум на приватизацията… ГЕРБ не е участвал в приватизацията. ГЕРБ по никакъв начин не е развивал приватизационния процес. Всичките изменения в закона, най-рестриктивните, са приети от 2010 г. натам. Ние ограничихме предоговарянията, ограничихме разсрочванията. Стремяхме се да изкараме всички процедури на светло – или на борсата, или както е сегашното предложение – с електронен публичен търг. Не вменявайте такава вина на ГЕРБ. ГЕРБ няма нищо общо с този процес! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Опитахме се да проявим коалиционна култура. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Зарков. (Народният представител Крум Зарков иска удължаване на времето.)
Удължете времето на групите.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително не е красива гледката на оправдаващите се депутати – тези, които са внесли, тези, които са подкрепили. Ще си го спестя поради простата причина, че аз и парламентарната група, която представлявам, гласувахме „против“ тези текстове миналата седмица.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Защо Ви нямаше в залата при гласуването? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КРУМ ЗАРКОВ: Ветото върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол (реплика от народния представител Юлиан Ангелов) поставя далеч по-дълбок въпрос, който подвикващият надали може да разбере.
Това е поредното и може би най-яркото доказателство за това, че този парламент законодателства по непрозрачен, неправилен и порочен начин. И това не се дължи на незнание, на невъзможност, на непознаване на процедурите и методите, по които в една цивилизована и демократична държава се приемат закони. Не е така.
Има друга причина, поради която се случва това, което се случва с този закон. Причината е, че целите на законопроектите, истинските им цели са такива, че никой не смее да поеме политическа отговорност за тях. Тези, които обещават на заинтересовани лица, че спорният законопроект ще мине, не биха искали публично да се ангажират с неформалния си ангажимент. Казвам неформален, защото формалните ангажименти, истинските, реалните, легитимните, тези, които са поети пред българските граждани, често са точно обратното на това, което някои хора обещават на други хора с пари. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) Това важи за целия Министерски съвет, който предпочита законопроектите, изработени в министерства, да се внасят от отделните народни представители. Между другото, благодаря, че показахте становищата, че някои министерства подкрепят скандалната поправка, която днес трябва да отхвърлим.
Това важи с особена сила за най-многобройната парламентарна група тук, за гръбнака на това управление, за партия ГЕРБ, без която тези законопроекти не могат да видят бял свят, включително и този, който обсъждаме повторно, но които се организират така, че внасянето им става от техни партньори, други партии или отделни народни представители. Хитрината е много проста – трябва да си осигурят ход. Ако стане скандал, той е за сметка на друг, ако стане голям скандал, те оттеглят своята подкрепа. Работи се на принципа „ако мине“, а основната цел е да не се изпръскат с мърсотия онези, които я създават или поне допринасят тя да бъде създавана.
Така виновните се изкарват спасители, а опозиция, президент, критични медии, протестиращи са наричани саботьори, превратаджии, конспиратори и какво ли още не.
Опитите да се изкара черното бяло стигат до абсурд, но въпреки това те не могат да скрият очевидната схема на управление, което днес се демонстрира за пореден път. Схемата е следната – за тези, които не са я разбрали: държавното управление е конституирано около няколко играчи, които са предпазвани от общественото недоволство чрез бушони и единствената реална политическа тежест на министри, заместник-министри, шефове на агенции, отделни депутати е да изгарят тогава, когато на някой от големите играчи му припари под краката. В тази система оставките не са израз на политическа отговорност, те са точно обратното – спасяват се от отговорност тези, които би трябвало да я носят. Пешките саможертвено умират заради офицерите, а царица… Царица е парица! (Реплики, оживление.) Парица! Хора с пари си поръчват закони и това е най-ясният термин, за да се опише многоаспектното понятие „лобизъм“, или както го каза президентът във ветото си: „Общественият интерес не само няма да бъде защитен, а той ще бъде съществено увреден“.
Добре е, че това вето ще бъде прието, но това съвсем не е достатъчно. Благодарение на президента на Републиката днес ще предотвратим ощетяването на българската хазна, но голямата опасност за българската демокрация, Конституция и парламентаризъм остава. Тя се крие в начина на функциониране на това Народно събрание и върнатият закон е следствие именно на това. Първоначалното му приемане окончателно и необратимо дискредитира този парламент. Приемането на ветото е задължително, но генералното решение е друго. Генералното решение е тук да има много повече хора, които милеят за националния, а не за нечий частен интерес. (Възгласи: „Браво!“ Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики ще има ли? Не виждам реплики.
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Дълбоко съм убеден, че президентът не е подозирал, че в края на тази парламентарна сесия ще му се наложи да налага вето върху наш законопроект именно по този повод. Не мога да разбера, защо управляващото мнозинство трябваше да предостави такава възможност на държавния глава? Причината е елементарна, част от мотивите ги изложи преди малко колегата Крум Зарков.
Искам да започна с нещо – преди малко не ми беше дадена възможност. Имам минус 2,75 диоптри късогледство – за господин Веселинов, мога да преброя празните столове от първия ред до последния в реда на патриотите и да калкулирам коефициента на гузната съвест на вносителите на този законопроект. Няма никакво съмнение в това. Единственото, което, струва ми се, днес трябва да се каже на българските избиратели – че управляващата партия е готова да предостави държавни пари във всеки един момент на всеки един частник, който й дава пари, за да печели изборите! (Шум и възгласи в ГЕРБ.) Това е формулата на властта в България – със закони, с извънбюджетни средства, с всякакви изменения на нормативни документи, единствената форма за задържането на властта и нейното упражняване в последните десет години е съюзът между българската олигархия и правителството на ГЕРБ в различните негови форми, конфигурации, министри и каквото друго се сетите с един-единствен министър-председател Бойко Борисов. Това е политическата формула на господството в България върху хората, които ежедневно плащат такси, данъци, винетки и всичко останало през законите, които Вие предлагате. (Реплика от народния представител Спас Гърневски.) Вие осигурявате по законодателен път господството на едрия капитал върху дребния български собственик, работник, безработен (силен шум, възгласи и реплики от ГЕРБ), нещастен български гражданин, който е ограбван ежедневно. (Реплика от народния представител Спас Гърневски.) Това е философията на Вашето управление! Това е Вашата концепция за властта и върху нея изграждате Вашата власт (шум и реплики), Вашите избори, Вашите институции, кадровата Ви политика, всичко. Сегашното изменение в Закона за приватизацията е квинтесенцията на Вашето разбиране за приватизацията като политически инструмент за господство.
Днес Вие сте принудени, Вашият премиер, Вашата партия е принудена да се завърти на 360 градуса, на 180, на 720 само и само, за да задържите властта. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Вие сте готови да направите всички пируети, за да се задържите в управлението. Няма да изкарате мандата! Няма да изкарате мандата! (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще има избори! Ще останете 30 души.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Госпожо Председател, отнемете му думата. Какви ги говори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов! Моля, без заплахи към залата! (Шум, възгласи, реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбрахте ли?! Това е положението, уважаеми колеги от ГЕРБ. Не може през три дни да внасяте противоположни законопроекти.
Вашето управление е осъдено не за друго, а защото Вашият министър-председател се уплаши. Борисов се уплаши…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …върна Законопроекта, а Вие сте тези, които обслужвате страха на господин Борисов. Всеки ден, за съжаление, Вие сте се превърнали в инструмент на едноличната власт в България и няма никакъв начин властта на олигархията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, моля Ви. Моля, без обидни квалификации към колегите народни представители.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Коя е обидната квалификация, госпожо Караянчева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по изказването.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, кажете коя е обидната квалификация? Чакам да я чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Кажете коя е обидната квалификация? (Шум, реплики, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, продължете, ако обичате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, кажете, понеже казахте, че има обидни квалификации, кажете ми обидната квалификация? (Реплики от ГЕРБ и ОП, шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, ще продължите ли да говорите?!
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Преди малко ме предупредихте да не използвам обидни квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Коя е обидната квалификация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете да говорите, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако не можете да се сетите за нея, кажете: „Не мога да се сетя, извинете, господин Жаблянов.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще проверя в стенограмата и ще Ви кажа, но знам, че имаше. (Силен шум.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не можете да се сетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете да говорите, иначе ще Ви отнема думата.
Заповядайте, продължете да говорите.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заставяте ме да продължа да говоря?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, по изказването си. (Оживление. Смях.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е първият случай в Народното събрание, в който Вие заставяте някой да продължи да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате ли какво да кажете още?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имам, разбира се, не се съмнявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте. (Оживление, смях.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ситуацията не е хумористична, тя е сатирична. Няма как да приемете законодателни поправки, които дават възможност на частен магнат, в резултат на нарушение на закона да прибере 60 млн. лв. за сметка на българската държава. Един друг финансов магнат преди три години по Ваши изчисления прибра 4 милиарда, отиде в Белград и до ден-днешен добре живее там, на „Скадарска“, не знам къде си харчи парите.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, от място): Агент на „Държавна сигурност“ е този магнат…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Гърневски, всичко, което ще кажете, го знаем. (Реплика от народния представител Спас Гърневски. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги! (Реплики от ГЕРБ.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да Ви попитам: не Ви ли е неудобно от самите Вас? Не може да има закон, за който Вие убедено да гласувате, убедено да гласувате, за да предоставите 60 милиона – познавате го всички този господин, снощи беше на мач – да му дадете парите със закон, държавни пари и след три дни да се солидализирате с президента. Вие самоуважение нямате ли? Някакво самоуважение? Извинявайте, да кажете: „Да, сгрешихме“. (Реплики от народния представител Спас Гърневски.) Как може такова нещо?
Българският народ е омерзен от Вашето поведение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Ангелов, за реплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа!
Господин Жаблянов, репликата ми към Вас – колегите и в предните изказвания засегнаха, но явно не сте разбрали или Ви е угодно да се правите на три и половина Вие и Вашата партия.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Две и половина.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Добре, две и половина да сте, колкото искате, и едно и половина, както искате, както се чувствате – така.
Не мога да разбера къде беше Вашата партия наистина, когато тук се гласуваха тези текстове? Защо никой от Вашата партия не стана така ентусиазирано да обясни колко е вредно това? Къде бяхте Вие? Къде беше другарката Нинова? Къде беше професорът Гечев? Къде беше Зарков? Угодничихте на олигархията, значи. (Смях в „БСП за България“.) Петнадесет души от БСП гласуват параграф 3: трима „за“, 11 „против“, 1 „въздържал се“. За следващия параграф наполовина „въздържали се“ и „против“ 20 човека. Къде угодничихте на олигархията? Защо Ви нямаше? Защо мълчахте? Нали ние сме лошите, ние сме защитниците на олигарсите. Вие, борците срещу олигарсите, къде бяхте? Къде бяхте? Колко човека бяхте? (Реплики от „БСП за България“.) Къде беше другарката Нинова? Или тя Ви разпореди да служите на олигарси? Явно така е било. Сега, защото президентът наложил вето, искате да си направите пиар, да излезете борците срещу олигархията, срещу мафията, защитници на национални интереси.
Кои защитници, господин Жаблянов, за национални интереси, като именно Вие се обявихте против интересите на българите в Западните покрайнини и тяхното желание? Вие, който продавате националните интереси на българите, ще ми говорите за национални интереси?! (Силен шум, възгласи, реплики от „БСП за България“, ръкопляскания от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Биков, за втора реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Жаблянов! Получава се интересен дебат, който може би трябваше да се проведе, докато се приемаше Законът. Сега дебатът е за ветото. Ние на политическо ниво сме казали, че подкрепяме ветото.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Това казваме и ние.
ТОМА БИКОВ: Че подкрепяме ветото.
Вие не можете да разберете това, защото Вашата партия, както знаем, е права дори когато съгреши.
Ние имаме лидер на партията – господин Борисов, министър-председател. Склонни сме да се съобразим с тези намеци за лобизъм и така нататък, за да разчистим всички съмнения. Вие очевидно също имате неформален лидер, защото започнахте да говорите, след като той си каза думата – господин Радев. Явно това е Вашият лидер, защото тук не говорихте такива пламенни речи, докато се приемаше този закон, и колегата Ангелов Ви извади кой как е гласувал, че е имало хора и от Вашите, дето са подкрепили. Може би са се объркали – не знам, трима човека са гласували за едната алинея. Няма значение! Важното е да се разсеят съмненията.
Ако ние бяхме тук зависими, обслужващи, мрачни сили, олигархия, не можем да се откопчим от тази зависимост, как щяхме да се съобразим с това вето? Ние и в момента имаме гласове, да кажем, да го отхвърлим с нашите коалиционни партньори, само че не го правим, защото сме склонни да се вслушваме и във Вашия глас дори, въпреки че е дошъл късно или е дошъл, след като Вашият неформален лидер си е казал думата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Ще има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Безсилна е човешката мисъл пред подобни изявления. Господин Биков е гласувал „за“ този законопроект, най-малкото заради това трябваше да си седи на мястото, да не напомня за себе си и за собствената си противоречива персона.
Управляващото мнозинство е подкрепило този законопроект. Господин премиерът не е разбрал, че неговото мнозинство е подкрепило този законопроект. Той се е сетил за това, когато Президентът на Републиката е наложил вето. Днес слушаме възмущението на председателя на Правната комисия, на депутати от мнозинството относно това как те не обслужват българската олигархия. Ма кого обслужвате, като подарявате 60 милиона? Кого точно обслужвате? Не мога да разбера?! Професор Гечев може би обслужвате?!
Извинявайте, професор Гечев още в сряда сутринта при обсъждането на предходния закон обясни за какво става въпрос в тази зала. БСП с депутатите си гласува „против“. БСП наистина подкрепя ветото на президента, защото издигна този президент, тъй като не се съмнявахме и бяхме убедени, че става въпрос за един почтен гражданин на България, който ще спре всички музаверлъци на Вашето мнозинство, и той ги спря. И какво се възмущавате, че БСП и президентът имат общо мнение? Ще имат общо мнение, докато паднете от власт. Дотогава ще има общо мнение! Ще има ново правителство, което ще спре всичко това. Ще спре това раздаване под масата, ще спре наливането във футболни отбори, в морския флот, в не знам си какви въртележки по магистралите, дето минаха тук преди малко. Ще спре и този народ ще си поеме въздух, и ще изглежда по друг начин, и ще повярва в собствената си държава, и ще се отръска от Вас. И ще останете 15 души, ако се преборите за толкова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов.
Този път бяхте точен с времето.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятах, че днес нямаше да има толкова ожесточен дебат, защото нищо не го налагаше, нищо не го провокираше.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Само 60 милиона.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Поведението на парламентарното мнозинство и заявената политическа позиция от всяка една от парламентарните сили беше, за да се подкрепи ветото на президента. И днес действително можехме да покажем нещо по-различно от това, което сме показвали към всяко едно вето, което е налагано от президента на страната. Всеки може да изложи своите доводи – и отляво, и отдясно, и да говори всичко, което може да бъде в пряко обвинение към всеки един от политическите му опоненти.
Бихте ли ми казали до какво води това? Някой ще стане по-обичан, ще станем всички по-мразени, но никой няма да признае, че е станал по-голям държавник.
Това, което направи парламентарното мнозинство – тук искам да дам една лека хронология, защото бяха казани действително много неистини.
Първо, в дебата, който се водеше миналата седмица, имаше много ясни сигнали, с което се формира парламентарно мнозинство, което прие Доклада на Икономическата комисия, която се оглавява от председател от опозицията, и този доклад е приет и беше гласуван в пленарната зала. След това започна да се тълкува от всеки по своему, но колегите от БСП отсъстваха от залата, колегите от парламентарното мнозинство – да, действително гласувахме всички народни представители, които подкрепиха тази законодателна норма, и за всички стана ясно, че тази законодателна норма няма да има пряко облагодетелстване за това, което се формира в публичното пространство за определени икономически лица или за определени икономически кръгове. Това, което обаче се създаде като усещане в обществото, е политиката, която се прави в последните няколко седмици и месеци и може би вече година – година и половина от страна на БСП, е винаги да хваща някаква вълна и да смята, че ще може да получи по-голямата обществена подкрепа.
Колеги от БСП, ние знаем, че сте с приповдигнато настроение за предстоящото Ви мероприятие на Бузлуджа. Отидете, направете си Вашето провикване, викане, говорене, оплюване на политическия опонент. Това не е политика, това не е алтернатива и на Вашия пленум заявихте, че не сте алтернатива на ГЕРБ с тези предложения, които бяхте направили, за развитието на страната.
Това, което е много важно да се знае, е, че когато някой излиза тук, от тази трибуна, и говори за приватизационни сделки, за приватизация, нека да кажем, че тези политически сили, които са от дясната страна на парламента, не са участвали в тази приватизация и не са участвали в приемането на законодателство в годините на прехода. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, моля Ви!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Първият закон за приватизацията беше приет 1992 г. Сега действащият закон е приет 2002 г., Политическа партия ГЕРБ влезе в българския парламент 2009 г. Всички партии, които сега формират парламентарното мнозинство, за първи път сме в управлението. ГЕРБ е от 2009 г., а колегите от „Обединени патриоти“ в момента са от 2017 г. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Когато говорите за лобизъм, колеги, лобизъм е, когато са приключени едни парламентарни избори – давам за пример 26 март 2017 г., и на 26 април, един месец по-късно, когато вече новото правителство трябва да положи клетва, излиза Решение на служебния кабинет за инвестиционен разход за определяне на самолетите, които трябва да бъдат купени от следващото редовно правителство, избрано от българския парламент, от хора, които са гласували за ГЕРБ, и носим отговорност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги от БСП, ето това е лобизъм. Разбирате ли? Защото това, което се направи – да се дисквалифицират някои от участниците, е точно да задоволите Вашите си, явно може би икономически интереси, които има някой, който ги е защитавал със служебния кабинет.
Когато говорите за приватизация, когато говорите за банковия сектор, чакайте, тук има хора, които са участвали в управлението, когато фалира банковата система.
Господин Гечев, Вие бяхте един от тези министри, които управлявахте тогава. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И понеже Вие излизате и говорите винаги с такава вещина, с такава принципност и отстоявате Вашата принципна позиция, единственото, което можем да Ви помолим от парламентарното мнозинство: спрете да пращате емисари към премиера и към финансовия министър, за да бъдете избран за представител на България в Черноморска банка в Солун. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Гечев, моля Ви, приемете го просто като послание от генерала, където тук се упражнявахте вече в продължение на няколко минути, но когато излизате и говорите от тази трибуна, просто си спомнете за периода 1996 г., спомнете си за периода, когато има парламентарно мнозинство с министър-председател Бойко Борисов, финансов министър Владислав Горанов и пращането на Вашите емисари, за да отидете в тази банка, точно избрани от парламентарното мнозинство и от правителството на Бойко Борисов. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
За кое лъжа, господин Гечев? За да кажа тези думи, съм разговарял както с финансовия министър, така и с премиера Борисов и това е тяхната молба, която те отправиха, за да изразя от парламентарната трибуна.
Благодаря Ви за това, че ме нарекохте лъжец! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Гечев, нали разбирате, че днес трябваше да покажете друго поведение, което показахме в понеделник, преди да излезе Указът на президента? Защото в понеделник, когато се събрахме при премиера Борисов и когато господин Кирилов – в понеделник вечерта той беше готов със Законопроекта, който представихме на всички журналисти във вторник, когато направихме пресконференцията. Ние можеше днес да направим организация и да постигнем парламентарно мнозинство, което да отхвърли ветото на президента и веднага след това да внесем законодателната промяна, която щеше да покаже, че действително сме достатъчно силни, за да можем да Ви дадем ответен удар. Но в политиката и в живота трябва да има и признаване на някои грешки, които си допуснал, с гласувания. И когато си осъзнал тази грешка, това не е престъпление. И когато всички ние сме единни в позицията си да защитим ветото на президента, можем да покажем, че и президентската институция, и българският парламент могат да бъдат заедно в общите усилия да задоволяват обществени интереси.
Всеки един от нас допуска грешки. И тази емоция, която имате днес, тази емоция, която изразявате, е на база приключилата среща с „Обединени патриоти“, където беше даден много ясен знак, че парламентарното мнозинство е стабилно, въпреки това, че имаме някои различия. Но ние сме различни партии и сме различни хора, но сме се обединили зад една управленска програма, която е приета от месец август 2017 г., и тя се изпълнява със съответния икономически растеж и с отличното Председателство, с което показахме, че България може да бъде центърът на Европа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Когато трябва да отчитаме тези резултати, когато всеки един от нас трябва да допринася за деескалация на напрежението – това беше заявено на Председателския съвет, и госпожа Нинова също беше, подкрепяме подобно поведение, което всички политици трябва да показваме. Ако ние, парламентарните групи, не го направим, няма кой друг да го направи.
Затова, уважаеми колеги, нека да прекратим този дебат, защото всички сме на едно мнение, че трябва да се съобразим с ветото на президента и трябва да го приемем.
Ако прецените да продължавате с подобно поведение – продължавайте, но ние няма да правим повече изказвания.
Заявявам от името на парламентарна група на ГЕРБ, че ще се съобразим с президентското вето, ще продължим с това, което сме декларирали във вторник, когато казахме, че ще го подкрепим и няма да внасяме нашия законопроект, за да показваме някакви политически мускули, което смятаме, че е ненужно, а и това е без абсолютно никакъв коефициент на полезно действие.
Уважаеми колеги в БСП, направете всичко възможно заедно да намалим това напрежение и това противопоставяне. Бъдете спокойни, парламентарното мнозинство е стабилно. Имаме четиригодишен хоризонт за това правителство. В момента най-важното е Вие да не си хабите енергията, а да се подготвите да бъдете действително една партия в опозиция, която може да защитава интереси на обществото, на държавата и там, където можем да се пресечем в общите ни политически послания, да бъдем заедно, защото така трябва да бъдат политиците, които смятат, че могат да защитават националните интереси. Ако не сте в състояние да го правите, продължавайте по същия начин, но ние, заедно с „Обединени патриоти“ – тук искам да благодаря за толерантността, която проявяват в немалко от случаите представителите на „Движението за права и свободи“ и на „Воля“, и на независимите депутати, защото виждаме, че и Спас Панчев е също в частта на независимите депутати, който навреме се разграничи от Вашата партия и от Вашата парламентарна група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото съм убеден, че има много хора, които мислят по същия начин, но спазвайки партийната си дисциплина като членове на БСП ще останат там, докато корабът потъне. Благодаря Ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания, викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще имате лично обяснение, професор Гечев – като свърши дупликата, ще Ви дам лично обяснение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Господин Цветанов, най-дълбока молба – това ми е репликата, не злепоставяйте, не си правете политически актив на гърба на други народни представители – не е почтено!
Господин Спас Панчев има неговите собствени разбирания, собствена политическа етика (шум и реплики от ГЕРБ), политическа партия, която представлява, и това е традиционна политическа партия. (Реплики от ГЕРБ.)
Как господин Спас Панчев – председател на БЗНС, ще бъде от БСП? Вие нещо се шегувате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не водете диалог!
Не влизайте в диалог със залата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие очевидно сте загубили няколко десетилетия от българската политическа история! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Моля да не злоупотребявате! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, първо, не мога да приема да се отправят упреци за поведението, което има парламентарната група „БСП за България“.
Второто, което е – трябва да Ви припомня нещо, което забравихте. Конфликтът около този приватизационен закон не започна от БСП, той започна от управляващото мнозинство. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вярвам, че всички от мнозинството ще се съгласят, че този пример около налагането на ветото на президента, изисква съществени изменения в Закона за борба с корупцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за лично обяснение, професор Гечев. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Дуплика! Дуплика!“) Добре.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Колеги, благодаря Ви за тези уточнения и те не се разминават от това, което казах. Имаше народни представители, които подкрепиха тази законодателна промяна, имаше парламентарна група, която отсъстваше от пленарното заседание, защото от 80 народни представители…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Седемдесет и девет.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Извинявайте – от 79 народни представители, тук бяхте 22.
Всеки един от нас е направил грешка и това, което днес трябваше да покажем, е, че целият парламент, всички парламентарни групи и всички народни представители ще подкрепят ветото на президента, с което ще покажем нетърпимост към всякакви внушения или интерпретации в публичното пространство за защита на народни представители за дадени икономически кръгове. Това е, което трябваше да покажем и трябваше да направим.
Това, което очаквам в личното обяснение на господин Гечев, искам да му кажа: господин Гечев, това е, което чух от финансовия министър и от премиера.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Лъжеш! Лъжеш!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
За лично обяснение – заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Цветанов, Вие сте имали много трудно детство. (Смях от ГЕРБ. Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Не съм пращал никакви емисари никъде, но разбирам, че някои хора са си изгубили нервите, което ще рече, че моето изказване Ви е раздвижило доста сериозно.
В тази връзка, като става дума за банковата система – вече обясних веднъж и Ви благодаря, че питате втори път. По Конституцията на Република България, сигурно сте чули, че за банковата система отговаря Националната банка, тя се казва БНБ – първо.
Второ, Вие лично, господин Цветанов, отидохте до Америка и правилно доведохте за управител на БНБ сега, с Вашите гласове – Кой? – заместник-министъра на финансите на Жан Виденов – Кой? – Димитър Радев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Вие го доведохте, което ще рече, че казвате: „Браво на екипа на правителството Виденов!“
Следващо, Вие преизбрахте моя висококвалифициран колега Димитър Костов за шеф на надзора на БНБ! Вие! Кой е Димитър Костов – този кадърен колега? Министър на финансите на Жан Виденов!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво общо има това?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има, има общо, че…
Благодаря Ви за въпроса.
Вие признахте и Вие дадохте оценка на финансовия екип на правителството, така че всякакви злословия по този въпрос са безсмислени.
Аз мога да нося отговорност за това, че бях от тези, които ръководеха и предложиха паричния съвет, и в този парламент го защитавах в Икономическата комисия и в Бюджетната комисия. Моят екип предложи Агенцията за чуждестранни инвестиции, на която разчита българската икономика. Ние въведохме Закона за фондовата борса, господин Цветанов.
Накрая, когато правите обвинения, трябва да кажа, че единственото нещо, с което досега не съм се справил, въпреки че съм професор и доктор на икономическите науки (реплики от ГЕРБ: „Еее!“), не мога да разбера как една тъща с 250 лв. пенсия ти купи шест апартамента?! (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече, господин Гечев.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение на лично обяснение не може!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Цветанов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Може да има три такива процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще има още една процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към народните представители, които нарушават Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Бог да я прости, моята тъща почина преди три години.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Съжалявам.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви за това, което направихте днес, защото за пореден път показахте, че не сте никакъв професор за голямата част от българската общественост (ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от „БСП за България“), за времето, когато сте управлявали Кабинета Жан Виденов. Това, за да си изпуснете нервите да обиждате лично с лични нападки народен представител (шум и реплики от „БСП за България“), Ви благодаря за това, защото Вие сте човекът, който не може да защити тезата си…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Откъде имаш шест апартамента?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ела да ти обясня бе, господин Гечев. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ела, ще ти обясня. (Обръща се към народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за малко спокойствие.
Има ли други изказвания, колеги.
Заповядайте, госпожо Нинова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чуха се призиви, че можело днес да избегнем този разговор, тихо и кротко да гласуваме ветото на президента и да продължим напред. Можехме! Можехме всички заедно за пореден път да заметем нещата под килима.
Чуха се неистини. Ние не сме приватизирали, Вие сте приватизирали… (Реплика от ГЕРБ: „Това е истината!“)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Тихо бе, ей!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И Вие сте приватизирали, остатъчните пакети за електроразпределителните дружества...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
Господин Жаблянов, моля Ви, не подвиквайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Кажете на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правя забележка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …са продадени от правителството на Бойко Борисов.
Чуха се призиви за деескалация на напрежението, за друго поведение – добре, дайте ни пример как да стане това, като спрете да се наричате помежду си: фелдфебели, лобисти, като спрете дори физически да се биете…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Това е наша работа как ще се наричаме.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това, което направихте днес в българския парламент, беше дъното на българския парламентаризъм. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Деескалирайте напрежението при Вас – поне спрете физически да се биете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, събитията в последните дни, свързани със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, и кулминацията днес са най-ярък пример за три неща.
Първо, власт и пари са сраснали в едно! Власт и интереси са сраснали в едно! В България има бизнес прослойка, която си купува политици, независимо от кои цветове и независимо по кое време. Това не е грешка, уважаеми колеги. Това е модел! Това са грешки в продължение на 29 години – моделът на прехода! Това, което дискутираме днес, е само един пример на този модел.
Второто, което показва днешният случай, е, че корупцията промени своята структура и своя модел на поведение. По-рано корупция се гонеше между чиновници, взели подкуп, и хора, дали подкуп. Днес корупцията е заложена в правилата от политическата класа и икономическите интереси заедно в законите, за да бъдат те ненаказани.
Днес, с този закон дадохте пример, че всички антикорупционни органи, които сме приели досега, няма да сработят. Няма антикорупционен орган, който да хване в корупция – нито политик, нито бизнесмен, които са си написали закон, който ги защитава. Днес корупцията не е престъпление, корупцията се превърна в норма, в правило и в закон, написани от Вас. Приемете още десет антикорупционни органа, но няма да се справите с корупцията, защото с една ръка приемате органи, с другата пишете закони, в които залагате корупция.
Третият извод от тази дискусия е, че в политиката коалициите не се правят за добро управление и за доброто на хората, те се правят за власт и пари – казахме Ви го преди две години, две години го доказвате, а днес сложихте черешката на тортата на това твърдение.
Тази управленска коалиция не беше създадена за изпълнение на програма и на политики, а за разпределяне на власт и пари. Този закон и ситуацията днес го показват в най-ярка степен.
Накрая, колеги, призовавате да поправим тази грешка. Ще я поправим с гласуване. Ние призоваваме не просто да поправяме грешка след грешка, които са умишлени, а да преосмислим модела, който за 29 години и в който няма невинни доведе до това България да е изчезваща държава и изчезващ народ, доведе до това да сме най-бедни в Европа, да сме с най-висока смъртност, децата ни да са най-необразовани и така нататък. Това е голямото предизвикателство пред нас и може би не пред нас – пред народа ни, да даде тази енергия и това пробуждане, което ще ни принуди да променим този модел, който 29 години унищожава България, за който днешната ситуация е много ярко показателен пример и който, ако не прекратим, ще доведе държавата и народа ни на още по-ниско дъно.
Имате август месец – вместо да ни призовавате да ходим на море – мислете върху тази оферта – за промяна на модела, а не поправяне на грешките. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Уважаема госпожо Нинова, моята реплика е следната. Вие говорите за това как ние, „Обединени патриоти“, се отнасяме помежду си, каква ни била коалиционната политика. Това е наша работа, Вие не сте в тази коалиция – това не Ви касае най-вероятно. Ние, „Обединени патриоти“, можем да говорим, да се караме, може и да се избием, но сме истински… (шум и реплики от „БСП за България) …не се крием и не сме подмолни – това, което ни е на устата, ще го кажем. Какъв е проблемът? Не може така да се прави политика!
Естествено е – едната партия е на едно мнение, другата е на друго мнение – всеки си защитава позицията, и това е правилно. При нас няма строева подготовка – всички като един, защото така е казала партията – майка, или председателката на партията. При нас е демокрация, всеки има право на мнение, госпожо Нинова.
Другото, което чухме във Вашия разговор, е за подкрепата на олигарсите и така нататък. Вие от БСП сега твърдите, въпреки че когато се гласуваха тези текстове в залата – не твърдяхте нищо, как мнозинството подкрепяме олигархията. Ако е така, значи ние сме подкрепили олигархията открито. А защо Вие тогава подмолно подкрепихте олигархията, като не участвахте в гласуването или гласувахте и не се изказвахте? Кое е по-отвратително?! Да имаш позиция и да застанеш или да се скриеш угоднически – 15 депутата в парламента: трима „за“, десет – така, един – така. Кое е по-гадно?! Да се криеш или да застанеш да защитаваш позиция, без значение дали е правилна или не? Аз мисля, че подмолността в политиката е по-гадна и отвратителна. Това го прави Вашата партия и Вашето управление. (Ръкопляскания от ОП. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Втора реплика?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Не бива да се отказваме от историческото наследство на всяка партия и всеки трябва да отговаря за него. Аз ще кажа само няколко изречения във връзка с изказването на госпожа Нинова – защо се правят коалициите, защото определението й за коалиции беше, че те се правят за власт, пари и така нататък. Тройната коалиция беше направена – за какво?! Може би за просперитета на България?! Тройната коалиция се водеше от БСП, от Българската социалистическа партия, която е била в тройната коалиция, в Коалиция за България и така нататък, и така нататък, и същата тази коалиция – да припомня за пореден път, въведе антисоциалния плосък данък, който пълни джобовете на олигархията. Това ще остане черно петно, което не може да се изтрие от Вашето лице, няма как. (Силен шум. Реплики от „БСП за България“: „Защо не го махнете?“) Просто няма как! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Трета реплика – господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, наистина достигнахме дъното! Достигнахме дъното, но дайте да спрем с това. Госпожо Нинова, ние може да се конфронтираме, може да имаме различни позиции, но поне не сме убивали през 40-те години – десетките хиляди хора, които изчезнаха. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Възгласи: „Еее!“)
Да, безследно изчезнали, извадени от къщите им, разстреляни по села и паланки и захвърлени в ями. Поне това не сме правили! (Ръкопляскания от ОП. Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Не сме правили заедно с колегите от ГЕРБ и фалити на държавата по Вашето управление, няма и да го направим, уважаеми колеги. (Ръкопляскания.) Защото имаме национално отговорна позиция и ангажираност към проблемите на хората и повишаване на тяхното благосъстояние. А при Вашите управления единственото, което виждаме, е надолу, надолу, принизяване и подводняване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
За дуплика – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги! Щяхме да Ви повярваме, че имате национално отговорна позиция, ако днес си бяхте разменяли шамари, спорейки за това колко да стане минималната пенсия и дали ще си изпълните обещанието в програмата. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Само че Вие днес се бихте за това кой е защитил редник Киро и кой – редник Цеко. И на това нещо му казвате: „Ние сме на различни мнения в политиката.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Не, Вие се сбихте за това кой за кой олигарх да лобира повече чрез българските закони и българския парламент.
Що се отнася до коалициите и изобщо до стила, в който говорихте. Колеги, определено не сте разбрали с какъв апел се обърнахме към Вас. Останете си на това равнище! Останете си в миналото, спорете колкото искате за миналото! Ние предлагаме на народа си да седнем на разговор за бъдещето. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Продължавайте да разделяте българи срещу българи, стъпвайки на миналото! Продължавайте да настройвате българи срещу българи, стъпвайки на миналото! Ние ще направим друго и затова казахме, че нашата визия не е алтернатива на ГЕРБ, тя е алтернатива на системата, тя е алтернатива на модела… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …на това поведение, което Вие днес показвате и което искате да продължите да изповядвате. Продължавайте! Но това не е бъдещето!
Затова смятаме, че е време този парламент да се разпусне (силен шум и възгласи от ГЕРБ), да се проведе един разговор за бъдещето на България и на народа (силен шум от ГЕРБ) – навън, сред народа, сред гражданското общество и този народ да изпрати тук други свои водачи, които му показват бъдещето, а не го връщат в миналото с разделение и омрази! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Гърневски, заповядайте за изказване. (Силен шум от „БСП за България“. Възгласи: „Еее! Ооо!“.)
Моля за тишина в залата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, госпожо Председател! Госпожа Нинова каза, слушайки преждеговорившите и емоционалността на един от лидерите тук, че днеска май едни са се малко били, аз пък мисля, че днеска май са други малко повечко пили. (Смях. Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ОП.)
За сведение все пак, ако се наложи и някой не издържи до края, линейката на отрезвителното е на източния вход. (Оживление. Смях.)
Говорите, госпожо Нинова, за алтернатива на прехода. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: ГЕРБ се появи 2009 г., а до… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
В парламента, в парламента.
Ама големият преход, истинският преход, криминалният преход, за който всички говорим, стана в предните двадесет години. Тези предни двадесет години четири пъти в управлението на страната беше Българската социалистическа партия. (Силен шум и реплики.)
Е, как ще сменя тя сама себе си? Деветдесета година – Лукановата зима – черна, студена, гладна, опашки! Спомняме ли си я?! (Силен шум.) Фалит! Деветдесет и четвърта, деветдесет и шеста година – края на 1994-а, най-великото правителство, с най-великия министър-председател и най-великия икономист академик Гечев – академик по разрухите на всяка една голяма катастрофа, във всяка една държава. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Няма в света такава катастрофа – двадесет банки фалирали! Обрани спестяванията на българския народ! Той, професорът, си стоял отстрани и гледал просто банките как фалират, а днес се моли пак да влиза в банки. Колко банки ще фалирате бе, господин Гечев?! (Оживление. Смях.) Докога тези фалити?! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.) Бе вземете малко си седнете! Тук от два месеца сте пощръклели нещо, то било заради банката! Такива световни икономически изходи, а когато управлява – най-фалиралата държава в света, България! Академик Гечев – аплодисменти! (Силен шум. Ръкопляскания. Възгласи: „Браво!“)
Аз още се двоумя дали ще подкрепя ветото. Не защото не съм убеден, а защото го няма президента. Извикайте го да дойде веднага тук и да чуе този човек. Извикайте го! Къде е президентът? Господин Президент, няма Ви. (Силен шум. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ами това е Вашето вето! И то със симпатия към Вас, господин Президент! Елате да си видите съюзниците и съратниците колко пари струват! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Елате да чуете наглостта им! Завчера се гласува това, което обсъждаме – ни вопъл, ни стон, като ремсист на разпит – мълчат, стават, изчезват! Законът си минава. Защото олигархията… (Силен шум.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП, от място): Ами ти защо гласува за олигархията онзи ден…?!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Да беше тука президентът… (Силен шум. Реплики от „БСП за България“: „Защо гласува…?!“ Реплика от народния представител Румен Гечев.)
От академици като Вас акъл не искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП, от място): Защо гласува? Обясни на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Гечев, имате право на реплика.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ще обясня.
…да дойде и да чуе наглостта на онези, които разграбиха България, защото след Вашия фалит, господин Гечев…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП, от място): Кой мой фалит…?!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …след обраните спестявания на народа, след онази приватизация – масовата, след фалитите на предприятията с верни Ваши дейци на входовете и на изходите – 1997-а започна приватизацията. Ако днес разровим и изкараме списъците на тези банкери, които станаха кредитни милионери, и на тези, които приватизираха българската икономика, до един всички произтичат от бившата комунистическа номенклатура и агенти на „Държавна сигурност“. До един! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз исках да дойде тук президентът – да чуем президента, иска ли той един път завинаги да направим пълна ревизия на прехода, на приватизацията, и тогава ще стане толкова смешно през септември, господин Гечев, че ще се чудите къде да се криете! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум.)
Щях да го попитам дали поддържа тези свои съюзници, които очевидно – и особено днес в залата, може би покрай диверсиите, които правиха из Странджа, за да осуетят борбата, ликвидирането на чумата, може би някой е стъпил, нещо е прихванал малко от тази чума… (Шум и реплики от „БСП за България“: По темата! По темата!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …ама не малко, толкова много е прихванала от тази чума, че на 21-ви Българската социалистическа партия обяви, че прави обратен завой, че отново ще сменя капитализма, който сам създаде… (Реплики от „БСП за България“: „По темата!“)
Както те казват, както каза един бивш генерал: „Този уродлив капитализъм, който създаде нашата партия, сега ще го сменят отново със социализма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Исках да попитам президента… (Реплики от „БСП за България“: „По темата!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Темата е ветото на президента.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Темата е тази: ще възстановяваме ли отново онази чумава система, наречена социализъм? Това исках да го попитам. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на повторно гласуване Закона за допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 14 юли 2018 г.
Гласували 187 народни представители: за няма, против 185, въздържали се 2.
Предложението не е прието. (Частични ръкопляскания.)
Законът не събра необходимото мнозинство.
Колеги, при този случай съгласно чл. 86, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по отношение на оспорените текстове на Закона за допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол следва да се приложи процедурата по чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – повторно второ гласуване на оспорените и свързаните с тях текстове съгласно изискванията на Правилника.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Така, както беше представено в Доклада на колегите от Икономическата комисия и беше предложено на пленарната зала, тъй като се осъществи условието, предвидено по отношение т. І, и при повторното гласуване на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., не беше потвърден с гласуването със 121 гласа, колегите са предложили и аз предлагам на Вашето внимание така, както и Вие се позовахте на чл. 86, ал. 6 от нашия правилник, да преминем към тяхното предложение по второ римско – да се гласува Проект за решение.
Първо, § 3 да бъде отхвърлен.
Второ, § 4 да бъде отхвърлен.
Трето, параграфи 5, 6, 7 и 8 да станат съответно параграфи 3, 4, 5 и 6.
Четвърто, § 9 да стане § 7 и в него…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Цифрата 5 да се замени с…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Цифрата, но вероятно числото се има предвид. Пет да се замени с три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбирам, че правите предложение по чл. 80, ал. 2 да го гласуваме направо на второ четене, поради липса на…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …предложения между първо и второ четене.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поради липса на предложения между първо и второ четене. Така, както и съобразно в настоящия дебат не бяха релевирани твърдения за такива предложение по отношение на нашия законопроект, който представихме. Ние няма да го предлагаме. Изрично заявихме. Така че, моля да се премине към гласуване на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Първо, процедурното предложение на господин Кирилов – направо да преминем към второ гласуване поради липса на предложения между първо и второ четене.
Гласували 189 народни представители: за 189, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, преминавам към предложението на Комисията, която предлага на Народното събрание да гласува.
Първо, да не приеме повторно Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., и да обсъди оспорените разпоредби.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, по предложение на Комисията като точка втора предлагам оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове да се гласуват, както следва:
Гласуваме първо § 3 да бъде отхвърлен.
Ще ги гласуваме за прецизност един по един.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Второ, § 4 да бъде отхвърлен.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме параграфи 5, 6, 7 и 8 да станат съответно параграфи 3, 4, 5 и 6.
Гласували 184 народни представители: за 182, против няма, въздържали 2.
Предложението е прието.
И накрая гласуваме § 9 да стане § 7 и в него цифрата 5 да се замени с 3.
Гласували 180 народни представители: за 179, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това процедурата на повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 197 от 20 юли 2018 г. на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България, приключи.
На Президента на Република България ще бъде изпратен за обнародване в „Държавен вестник“ приетият закон с направените промени в него, без отхвърлените текстове и с двете дати на приемането.

Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Кой ще ни го представи?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 юни 2018 г., приет на първо гласуване на 18 юли 2018г. – второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, запазете тишина! Не се движете в залата. Да преминем към делова работа имаме три законопроекта на второ четене.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 4 се създава т. 63:
„63. „Драфт сървей“ е метод за измерване на тежестта на натовареното карго чрез изчисляване на разликите в нивото на определени точки „drafts“ на външната страна на корпуса на плавателния съд преди и след натоварване или преди и след разтоварване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1, с редакция по предложение на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 71, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 1 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Представете ни и § 2.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 2 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста.
Първият текст е предложение на Комисията за отпадането на § 1 по вносител.
Вторият текст е предложение на Комисията за отпадане на § 2 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 38, ал. 2 числото „152“ се заменя с „233“.“
По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания в двата параграфа? (Реплики.) Ще ги подложа разделно.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с редакцията по текст на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 79, против 20, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията да отпадне § 3 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 4 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 5 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 6 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване три текста: първи текст – предложение на Комисията за отхвърляне на § 4 по вносител; втори текст – предложение на Комисията за отхвърляне на § 5 по вносител; и трети текст – предложение на Комисията за отхвърляне на § 6 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 103в се създават ал. 3 и 4:
„(3) За целите на прилагане на ал. 1 измерването на кокс и въглища на пристанище, включително чрез съоръжение за временно или митническо складиране, се извършва само при внос или въвеждане на територията на страната, както следва:
1. на местата за въвеждане в съответния обект чрез метод „драфт сървей“ от независима инспектираща организация, притежаваща акредитация, за което се съставя съответния документ;
2. на местата за извеждане от съответния обект със средство за измерване и контрол на маса.
(4) В случаите по ал. 3, т. 1 по искане на лицето, вместо измерване чрез метод „драфт сървей“, се допуска използването на средство за измерване и контрол на маса.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на подразделението и предлага да се измени така: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване двата текста: първи текст – създаване на § 3 по предложение на Комисията с текст по предложение на Комисията, и втори текст – предложение на Комисията за промяна текста на вносителя за наименованието на подразделението в „Заключителни разпоредби“.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 20, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. В Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. …) в чл. 92, ал. 3 т. 3 пред думите „Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ се добавя „на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по Приоритетни оси 1 и 2 на“.“
По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Набързичко минаваме този законопроект. То реално няма и какво, то нищо не остана в него – от осем предложени параграфа, шест са отхвърлени, а са предложени някакви нови предложения.
Но аз взимам изказване по предложение на срока и това е последният § 8. Не разбирам защо е това бързане! Разбирам, че Законът е лобистки за бюджета – така беше наречено. Но в това бързане за мен прозират други интереси и други лобистки намерения. Защо? Ясно и категорично чл. 16 от Закона за публичните финанси казва кога могат да бъдат променяни данъците и неразбираемо защо за три месеца трябва всички ние или Вие, които ще го подкрепите, да нарушите Закона за публичните финанси? Защо е нужно това? Кой го иска и защо трябва да се случва, след като само преди по-малко от година, когато гласувахме именно тези текстове, тогава вносителите казаха, че не може да бъде от октомври месец, а трябва да бъде от началото на годината, както е и правилно.
Уважаеми колеги, аз Ви призовавам да не подкрепяте този текст.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Защото не можем да бъдем лобисти за бюджета, ако нарушаваме закона. Не можем ние тук да приемаме закони и ние първи да ги нарушаваме!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Точно така.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, колеги, смятам, че всички ние сме задължени да спазваме – да спазваме законите, да показваме на българските граждани как те трябва да постъпват.
Така че призовавам Ви да не подкрепяте този текст, защото той е лобистки – явно не за бюджета, а за нещо друго, и ако иска някой, може да обясни защо. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналата година, когато приемахме бюджета, Вие нарушихте и Закона за нормативните актове, като…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Вие бяхте „против“.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Не, ние бяхме до 16,00 ч. всички и правихме абсолютно същите циркове, както ги правите и днес!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Вие не сте приемали нищо!
ЛАЛО КИРИЛОВ: И когато Вие приемахте бюджета, а ние Ви казахме, че бързате и не може за една вечер да бъдат приемани такива важни закони за страната, Вие подходихте по същия начин, както и сега – с насмешка, и се стига до днес, когато пак нарушаваме Закона за публичните финанси, за да правим поредната промяна в Закона за акцизите, и то с цел, че тогава беше недогледано и нямаше разчети от Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване два текста: първият текст е предложението на Комисията за отхвърляне на § 7 по вносител; втори текст – създаването на § 4 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 104, против 8, въздържали се 1.
Предложенията са приети.
Сега ще поставя на гласуване редакцията на Комисията за текста на § 8, който става § 5.
Гласували 112 народни представители: за 81, против 31, въздържали се няма.
Предложението се приема, с което завършваме второто гласуване на този закон.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ
Вносители са Делян Добрев и група народни представители.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае народният представител Евгения Ангелова.
Имате думата, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел“ (обн., ДВ, бр. ...).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4 се създават ал. 7, 8 и 9:
„(7) Най-малко 70 на сто от активите на дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, следва да бъде в резултат на дейността по ал. 1, т. 2.
(8) Най-малко 70 на сто от брутните приходи за съответната финансова година на дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, следва да бъде в резултат на дейността по ал. 1, т. 2.
(9) Изискванията по ал. 7 и 8 следва да са изпълнени в срок до две години от издаването на лиценз на дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти.“
Предложение на народния представител Делян Добрев – да се създаде § 1а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 5, ал. 4 след думата „надзор“ се добавя „наричана по-нататък „комисията“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване три текста: първи текст – текст на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията; втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1; трети текст – предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има предложение на народния представител Делян Добрев по § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя „съответно намеренията на дружеството да участва в учредяването или в придобиването на дялове или акции в специализирано дружество по чл. 22а“.
2. Създава се т. 8:
„8. правила за управление на рисковете, в случай че дружеството участва в учредяването или в придобиването на дялове или акции в специализирано дружество по чл. 22а.“
Предложение на народния представител Делян Добрев по § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 8, ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Членовете на съвета на директорите на дружеството със специална инвестиционна цел, както и лицата, оправомощени да управляват или представляват дружеството трябва да имат висше образование, професионална квалификация и опит, необходими за управление на дейността на дружеството и да не са:“.“
По § 4 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се добавя „с изключение на разплащанията в случаите по ал. 5”.
2. В ал. 4 думите „чл. 28и“ се заличават.
3. Създават се ал. 5 – 8:
„(5) В случаите, когато дружеството със специална инвестиционна цел сключи договор за кредит с банка, различна от банката-депозитар, разплащанията през банката-кредитор могат да бъдат в размер не по-голям от определените от банката в договора за кредит кредитни обороти по разплащателна сметка.
(6) В срок до три работни дни от сключването на договора за кредит дружеството уведомява комисията и банката-депозитар относно банката-кредитор. Уведомлението съдържа най-малко информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. Дружеството е длъжно да уведоми комисията и банката-депозитар и за всяко изменение в договора, което води до промяна в подадената информация по изречение първо.
(7) Дружеството със специална инвестиционна цел е длъжно на всяко тримесечие да представя на банката-депозитар информация относно усвояването на кредита и неговото погасяване.
(8) Информацията по ал. 7 се предоставя до 15-о число на месеца, следващ съответното тримесечие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване три текста: първи текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2, който става § 3; втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 3, който става § 4; и трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 4, който става § 5.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 5 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“;
б) създава се т. 6:
„6. правила за управление на рисковете, в случай че дружеството участва в учредяването или в придобиването на дялове или акции в специализирано дружество по чл. 22а.“.
2. В ал. 2 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „Комисията“.
3. В ал. 3, в текста преди т. 1 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“.“
Предложение на народния представител Делян Добрев по § 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 9:
„9. максималния размер на активите, които ще бъдат инвестирани в специализирани дружества по чл. 22а;“.
2. Досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „Комисията“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване три текста: първи текст – предложението на Комисията за отпадане на § 5 по вносител; втори текст – предложение на Комисията за създаване на нов § 6 с текст по предложение на Комисията; и трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 6, който става § 7.
Гласували 96 народни представители: за 78, против 18, въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има предложение на народния представител Делян Добрев да се създадат § 6а и 6б.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8 и 9:
„§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „Комисията“;
б) в т. 1 накрая се добавя „или не е извършвало дейността, за която е получило лиценз повече от 6 месеца;“
в) създават се нова т. 4 и т. 5:
„4. изрично се откаже от издадения лиценз;
5. не е изпълнило приложена принудителна административна мярка по този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа или актовете по прилагането им;“
г) досегашната т. 4 става т. 6 и се изменя така:
„6. грубо или системно нарушава разпоредбите на този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 596/2014” или актовете по прилагането им.“
2. В ал. 2 и 3 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел на основание ал. 1, т. 4, дружеството може да продължи да съществува като акционерно дружество, което е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Комисията изпраща решението на Агенцията по вписванията за заличаване предмета му на дейност като дружество със специална инвестиционна цел и на обозначението „акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ или съкращението „АДСИЦ“.
§ 9. В глава втора се създава чл. 16а:
„Действия, свързани с отнемане на лиценза по искане на дружеството със специална инвестиционна цел
Чл. 16а. (1) Решение за отказ от издадения лиценз по чл. 16, ал. 1, т. 4 се взема от общото събрание на акционерите на дружество със специална инвестиционна цел с мнозинство от три четвърти от записания капитал.
(2) При вземане на решение по ал. 1 на акционерите се представя проект на предложение за обратно изкупуване на акции съгласно чл. 111, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа само при условията и по реда на търгово предлагане по чл. 149б от същия закон.
(3) Дружеството със специална инвестиционна цел е длъжно в срок до 7 работни дни от провеждане на общото събрание на акционерите, на което е взето решение по ал. 1, да поиска от комисията отнемане на издадения лиценз.“
По § 7 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 17, ал. 2 се създава изречение второ: „Не подлежат на застраховане земеделските земи по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.“
По § 8 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности“ се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Дружеството със специална инвестиционна цел може да възложи воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности на обслужващо дружество.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „Комисията за финансов надзор извършва“ се заменят с „Комисията извършва“.“
По § 9 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В чл. 20 се създават ал. 3, 4 и 5:
„(3) Всяка притежавана от дружеството със специална инвестиционна цел земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, придобита на стойност под 50 000 лв., се оценява в края на финансовата година 5 години след първоначалното ѝ придобиване и на всеки 5 години след това, ако стойността ѝ продължава да е под 50 000 лв. Земеделските земи по изречение първо могат да се оценяват и съгласно ал. 1.
(4) Земеделските земи, за които съгласно ал. 3 не се извършва оценка към края на съответната финансова година, не могат да надвишават общо 30 на сто от притежаваните от дружеството със специална инвестиционна цел земеделски земи.
(5) Земеделска земя, за която съгласно ал. 3 не е била извършена оценка през предходната финансова година, се оценява преди продажбата ѝ при условията на чл. 19.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първи текст – предложение на Комисията за създаване на нови параграфи 8 и 9 с текст по предложение на Комисията, втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 7, който става § 10, трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8, който става § 11, и четвърти текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 9, който става § 12.
Гласували 102 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 20.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 10 има предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Делян Добрев – § 11 да се измени.
Комисията подкрепя предложението за § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„13. В чл. 21 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти може да инвестира до 30 на сто от активите си в специализирани дружества по чл. 22а, ал. 1.
(5) Дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти може да инвестира до 10 на сто от активите си в други дружества със специална инвестиционна цел, секюритизиращи недвижими имоти.“
Има предложение на народния представител Делян Добрев – § 12 да се измени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 3 – 5“.
2. В ал. 4 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 16а, ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: първи текст – предложение на Комисията § 10 по вносител да бъде отхвърлен, втори текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 11, който става § 13, трети текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 12, който става § 14.
Гласували 106 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 24.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Делян Добрев – § 13 да се измени.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15.
„§ 15. Създава се чл. 22а:
Изисквания при учредяване или придобиване на участие в специализирано дружество с изключителен предмет на дейност
Чл. 22а. (1) Дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти може да участва в учредяването или в придобиването на дялове или акции от капитала на търговско дружество (специализирано дружество), чийто изключителен предмет на дейност е придобиване на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, при условие че дружеството със специална инвестиционна цел упражнява контрол върху специализираното дружество по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Учредяването, придобиването или прехвърлянето на дялово или акционерно участие в специализирано дружество по ал. 1 се извършва при условията и по реда на чл. 114 и 114а от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като изключението на чл. 114, ал. 10 от същия закон не се прилага.
(3) Специализираното дружество по ал. 1 не може да участва в учредяването или придобиването на дялове или акции от капитала на други дружества.
(4) Дяловете, съответно акциите от капитала на специализираното дружество по ал. 1 могат да бъдат притежавани само от дружества със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти.
(5) Специализираното дружество по ал. 1 може да бъде със седалище в Република България или в друга държава членка.
(6) Специализираното дружество по ал. 1 може да придобива недвижими имоти на територията на Република България или на територията на друга държава членка.
(7) Специализираното дружество по ал. 1 няма право да извършва други търговски сделки по занятие, освен посочените в ал. 1 и 10.
(8) Към дейността на специализираното дружество по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 4, ал. 7 и 8, чл. 7, 10, 17, 19, 20, 21, ал. 1 и чл. 24 и 26, както и разпоредбите на чл. 114 и 114а от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като изключението на чл. 114, ал. 10 от същия закон не се прилага.
(9) В случаите, когато недвижимите имоти, които придобива специализираното дружество по ал. 1 се намират на територията на друга държава членка, за оценките на тези имоти се прилагат международни стандарти за оценяване.
(10) Специализираното дружество по ал. 1 може да взема банкови кредити само за придобиване и въвеждане в експлоатация на недвижимите имоти в размер до 70 на сто от активите си.
(11) Комисията извършва проверки на специализираните дружества по ал. 1 при условията и по реда на чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор.“
Предложение на народния представител Делян Добрев – § 14 да се измени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. информация за спазване на изискванията по чл. 4, ал. 7 и 8, чл. 21 и 22а;“
б) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“.
2. В ал. 2, т. 5 и 6 думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“.
3. В ал. 3 думите „тримесечните и в годишните си отчети“ се заменят с „6-месечните и в годишните отчети за дейността си, като отделен документ“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, които притежават дялове или акции от специализирано дружество по чл. 22а, представят в 6 месечните и в годишните отчети за дейността си, като отделен документ и финансови отчети за дейността на специализираните дружества.“
Предложение от народния представител Делян Добрев – § 15 да се измени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17:
„§ 17. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 16, ал. 4“.
2. В ал. 2 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“.
3. В ал. 3 думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“, а накрая се добавя „със същия предмет на дейност“.“
Предложение на народния представител Делян Добрев да се създаде § 15а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Член 30 се изменя така:
Принудителни административни мерки
Чл. 30. (1) Когато се установи, че дружество със специална инвестиционна цел, членовете на съвета на директорите му, или лицата, оправомощени да управляват или представляват дружеството, с действие или бездействие нарушават този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането им, решения на комисията или на заместник председателя на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя на комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, се прилагат разпоредбите на чл. 212 – 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с изключение на разпоредбите на чл. 212, ал. 1, т. 4 и 6 от същия закон.
(2) Когато се установи, че обслужващите дружества, с действие или бездействие нарушават този закон, и актовете по прилагането му, решения на комисията или на заместник председателя на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя на комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, се прилага разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(3) Когато се установи, че специализираните дружества по чл. 22а, с действие или бездействие нарушават този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането им, решения на комисията или на заместник председателя на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя на комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, се прилага разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: първи текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 13, който става § 15, втори текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 14, който става § 16, трети текст – редакцията на § 15, който Комисията предлага, който става § 17, и следващ текст – предложението за създаване на нов § 18 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 23.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Делян Добрев – § 16 да се измени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става §19.
„§ 19. Член 31 се изменя така:
Административнонаказателна отговорност
Чл. 31. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на:
1. член 17, 25 и 26, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв.;
2. член 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 5, ал. 3 и 4, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 1, и чл. 26, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 4000 до 10 000 лв.;
3. член 4, ал. 6 – 9, чл. 6, ал. 5 – 7, чл. 9, ал. 2, 3, 5 – 8, чл. 10, 15, 16а, 18, 19, 20, 21, 22, чл. 22а и 23, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е съответно в двоен размер.
(3) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция, както следва:
1. по т. 1 – от 2000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 20 000 лв.;
2. по т. 2 – от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв.;
3. по т. 3 – от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 60 000 лв.
(4) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 30 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв.
(5) За нарушение по ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв.
(6) Актовете за констатираните нарушения се съставят от упълномощени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
Предложение на народния представител Делян Добрев – § 17 да се измени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „Търговския закон“ се заменят с „т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“
2. Създават се т. 6, 7 и 8:
„6. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на този закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 или актовете по прилагането им в срок до една година.
7. „Държава членка“ е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
8. „Международни стандарти за оценяване“ са стандартите, приети от Съвета за международни стандарти за оценяване, Лондон, Обединеното Кралство.“
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В останалите текстове на Закона думите „Комисията за финансов надзор“ се заменят с „комисията“.“
„Преходна разпоредба“.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, да спрем до Преходни и заключителни разпоредби.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните тестове: първи текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 16, който става § 19; втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17, който става § 20; трети тест – предложението за създаване на нов § 21 с текст по предложение на Комисията; четвърти текст – предложението на Комисията за изменение на наименованието на подразделението в Преходни и заключителни разпоредби.
Гласували 103 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 21.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 18 – предложение от народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 22:
„§ 22. Дружествата със специална инвестиционна цел, които са лицензирани и извършват дейност до влизането в сила на този закон, привеждат дейността и активите си в съответствие с изискванията му в срок от 18 месеца от влизането му в сила.“
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. Параграф 8, т. 1, буква „в“ относно чл. 16, ал. 1, т. 4 влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване два текста: първи текст – редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 18, който става § 22; втори текст – предложението на Комисията за създаване на нов § 23 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 22.
Предложенията се приемат.
С това завършихме и приемането на Законопроекта на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 854-01-44, внесен от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще ни представи господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви представя Доклада на второ четене, моля за процедура за допуск на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск до залата.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г., приет на първо гласуване на 20 юни 2018 г.
Наименование на акта: „Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение от народния представител Хамид Хамид.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Крум Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 61 ал. 2 се отменя.“
По § 1 по Доклада – предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. Член 113 се изменя така:
„Искове на и срещу потребители
Чл. 113. Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“
По § 2 – текст на вносител.
Има предложение от народния представител Кирил Калфин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 115 ал. 2 се изменя така:
„(2) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване следните текстове: първи текст – текстът на вносителя за наименованието на Закона, което се подкрепя от Комисията; втори текст – предложение на Комисията за създаване на нов § 1 с текст по предложение на Комисията; трети текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1, който става § 2; и следващ текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2, който става § 3.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
По § 3 – текст на вносител.
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „съдебното дирене“ се заменят с „първото по делото заседание“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. Заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: първи текст – редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 3, който става § 4; втори текст – предложението на Комисията за създаване на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“; и трети текст – предложение на Комисията за създаване на § 5 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 144 думите „с изключение на чл. 61, ал. 2“ се заличават.“
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) в § 54 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 септември 2018 г.“ се заменят с „1 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли изказвания?
Изказване – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, вземам думата за изказване по отношение на § 7, за да направя предложение за редакция в следния смисъл: § 7 от Доклада да се измени така:
„§ 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 50 навсякъде думите „1 септември 2018 г.“ се заменят с „1 януари 2020 г.“
2. В § 52, ал. 5 думите „1 септември 2018 г.“ се заменят с „1 януари 2020 г.“.
3. В § 54 думите „1 септември 2018 г.“ се заменят с „1 януари 2020 г.“
Това е редакционното предложение, уважаеми колеги.
Съвсем накратко: това изменение се налага и беше включено допълнително в рамките на приетия на първо четене законопроект, защото с оглед изпълнение на проектите на Агенцията по вписванията сроковете, които бяхме обсъждали и определили за 1 септември 2018 г., се налага да бъдат удължени. По тази причина и след консултации с Министерството на правосъдието и с Агенцията по вписванията сме направили това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, колегите помолиха за разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с предложение за редакция, направена от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 125 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 42.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1 и § 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С оглед обстоятелството, че това е предпоследният ден от пленарната зала за лятната сесия, този, бих казал, ключов, сериозен законопроект премина през това бързо гласуване на второ четене, но бих искал да отбележа няколко неща.
Първо, този законопроект показва, че и опозиция, и управляващи можем да работим заедно и да мислим заедно. Тук сложно кръстосахме законодателните си инициативи, взехме решение и Вие току-що гласувахте за четири съществени промени в последователността на голяма част от гражданските дела и за разтоварване на Софийския градски съд и правосъдието в София.
Искам да изкажа адмирации към куража на колегите от БСП. Ние го бяхме предложили и през октомври месец този законопроект. Радвам се, че макар и след осем месеца, той е факт. Надявам се последиците да бъдат изцяло положителни, включително и за пострадалите от всички видове злополуки, които биха търсили обезщетение за причинените им вреди.
Благодаря също така на Министерството на правосъдието, което водеше работата по този законопроект. Нашата инициатива на практика изведе част от проблема от полето на работната група.
Благодаря на заместник-министър Ахладова.
Виждам, че нямате търпение, колеги. (Шум и реплики.) Благодаря и на Вас за търпението и участието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Много находчиво направихте изказването си преди гласуването.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 8 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващото редовно пленарно заседание е в 9,00 ч. на 27 юли 2018 г. съгласно приетата Програма за работа на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,42 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов