Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Добре дошли на всички!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, нека поздравим нашите сънародници мюсюлмани по повод техния голям празник Курбан байрам, да им пожелаем много здраве, мир и благоденствие. Нека заедно да продължим да бъдем примера за толерантност, разбирателство, взаимно уважение в името на благополучието и просперитета на държавата ни.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър-председател, господа министри! От името на парламентарната група на партия ГЕРБ поздравяваме най-сърдечно българските мюсюлмани по случай празника Курбан байрам. Пожелаваме на всички много здраве, щастие и благоденствие!
Курбан байрам е сред най-личните и семейни празници за мюсюлманите, като всеки вярващ трябва да прояви уважение към по възрастните, да поиска прошка и да продължи напред. В тези свещени за мюсюлманите дни отново имаме повод да си припомним, че празниците са време на радост и светлина, че те ни обединяват, търсейки духовно разбирателство.
Вярваме, че всеки български мюсюлманин ще посрещне Курбан байрам с достойнство и оптимизъм, като отвори сърцето си за ближния, млади и стари да си подадат ръка в името на надеждата. Нека доброто управлява делата ни, за да можем заедно да градим бъдещето си в мир и хармония!
Традицията повелява на този свещен празник да бъдем смирени и еднакво щедри към хората. Пожелаваме Ви здраве, успехи и да съхраним духа на разбирателството и търпимостта, запазвайки милосърдието и човешките добродетели. Нека празникът да ни направи още по-добри и отговорни, взаимното уважение помежду ни да расте и заедно да работим за нашето общо бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър-председател, господа и госпожи министри, уважаеми колеги! Искам от името на парламентарната група да се присъединя към поздравите към нашите братя мюсюлмани. Присъединявам се и към пожеланията, които ГЕРБ отправи, като много ни се иска тези пожелания и тези добри думи, казани от ГЕРБ, да бъдат облечени в дела, в реални политически дела на политическото поприще, на което сме. Защото парламентарната ни група няма това усещане и аз съм длъжен да го кажа. Но да не разваляме празника, нека им пожелаем наистина да са живи и здрави!
И към Вас, госпожо Председател! Ако все пак сме толкова искрени към нашите колеги и приятели, може би беше добре да съобразим и това заседание да бъде поне два дни по-късно. Правилникът го разрешава – в рамките на седем дни можехте да го насрочите, за да уважим тези наши колеги, които искаха да присъстват на това заседание. Това е все едно и също те да насрочат на Коледа извънредно заседание, ако председателят на парламента е мюсюлманин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Само да Ви кажа, тъй като темата е с широка обществена значимост, предпочетох, за да може да се обсъди бързо в залата, приех такова решение – още на другия ден след внасянето да направим това заседание.
Още един път поздравявам българските мюсюлмани и колегите от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, министри, уважаеми народни представители! От името на парламентарната група на Българската социалистическа партия поздравяваме българските мюсюлмани с празника Курбан байрам. Желаем им здраве, просперитет на техните семейства, да бъдат все така трудолюбиви и толерантни български граждани, каквито са били през всички столетия, в които българските християни и мюсюлмани живеят заедно. Пожелаваме им да бъдат един мост на България към другите култури и религии, към богатството и многообразието на нашия свят. Пожелаваме им да обичат България, така както винаги са я обичали, да участват в българския духовен и културен живот, в нашето образование, в съзиданието на нашата република и да превърнат България заедно с християните в България в държава, която би била образец в това отношение в днешния размирен свят.
Българските мюсюлмани неведнъж са показвали, че са примерни, меко казано, изпълнителни български граждани, които се трудят за просперитета не само на своите семейства, допринесли са изключително много за материалното съзидание на България и нека да отбележим този празник заедно с тях. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Колеги, днешното извънредно пленарно заседание е свикано с Разпореждане № 850-05-1 от 20 август 2018 г. на председателя на Народното събрание на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с постъпило искане от 61 народни представители при следния дневен ред:
1. Проект на решение за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 20 август 2018 г.
2. Изслушване по чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов във връзка със сигурността на електронните бази данни, съхранявани от Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието, и отговорността за възникналата криза.
Уважаеми народни представители, във вчерашния ден след издаване на разпореждането за пленарно заседание и във връзка с т. 1 от неговия дневен ред в Народното събрание постъпи Проект за решение № 854-00-57 с вносители народните представители Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Александър Ненков, който проект също е за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания.
Поради това и доколкото двата проекта за решение уреждат една и съща материя, правя процедурно предложение към т. 1 от дневния ред да бъде включен и Проект за решение за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“ с вносители Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Александър Ненков, внесен на 20 август 2018 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 169 народни представители: за 165, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Точка първа от дневния ред е:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА КИПЪРСКАТА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „OLYMPIC INSURANCE CO LTD“.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 20 август 2018 г.; Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Александър Ненков на 20 август 2018 г.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура Народното събрание да допусне в пленарната зала госпожа Карина Караиванова – председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията, ръководещ Управление „Надзор на застрахователите“, господин Стефан Стоилов и господин Борислав Михайлов – изпълнителни директори на Гаранционния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 172 народни представители: за 170, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! И двете точки от днешното извънредно пленарно заседание касаят стотици български граждани, а и фирми. Те наистина, както и Вие казахте, са с много широко обществено значение. Ето защо правя процедурно предложение за пряко излъчване на днешното извънредно пленарно заседание по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 164 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прегласуване – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, може би не сте разбрали какво подложихме на гласуване! (Оживление в ГЕРБ.) А именно днешните дебати да се предават пряко по Националната телевизия. Смятам, че като партия, която търси прозрачност, Вие ще се съгласите и не криете нищо от българските граждани, при положение че наистина имаме срив може би на една финансова пирамида и българските граждани трябва да бъдат наясно какво се е случило. Още повече държавата в момента е блокирана, защото в продължение на една седмица де факто чрез Търговския регистър нищо не може да се случи.
Така че е съвсем нормално българските граждани да бъдат информирани и е съвсем нормално една партия, която, както каза господин Цветанов – изповядва европейските ценности, именно да не крие нищо от българските граждани. Затова считам, че може би сте се подвели и не сте разбрали какво точно гласуваме. Гласуваме това заседание да се предава пряко по Българската телевизия и да не се крие нищо от българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Моля, режим на прегласуване.
Гласували 169 народни представители: за 77, против 17, въздържали се 75.
Предложението не е прието.

Преди да преминем към първа точка от днешния дневен ред, едно съобщение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 1 август 2018 г. е постъпил Указ № 201 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 25 юли 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс се връща за ново обсъждане.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сроковете по чл. 86, ал. 2 и 3 започват да текат от началото на пленарната сесия.
Ще бъде възложено на водещата Комисия по правни въпроси да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него.

Колеги, преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТНЕМАНЕТО НА ЛИЦЕНЗА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА КИПЪРСКАТА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „OLYMPIС INSURANCE CO LTD“.
Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 28 август 2018 г.
Постъпили са два проекта за решение.
Давам първо думата на госпожа Нинова или на господин Зарков.
Заповядайте да ни запознаете с мотивите на вносител.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожо и господа министри! Считано от полунощ на 17 август задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на около 200 хиляди души бяха прекратени, поставяйки в изключително неблагоприятна ситуация добросъвестни платци, които губят вноски и права по сключените от тях договори с кипърската застрахователна компания „Olympiс Insurance“. Причината за извънредната ситуация е отнетият на 8 май 2018 г. лиценз на застрахователното дружество, за което е установено от кипърските компетентни органи, че не покрива минималното капиталово изискване за платежоспособност и не е представило адекватен план за действие в тази връзка.
До момента българските власти не успяват да дадат точен и ясен отговор на легитимните въпроси на ощетените затова как могат да потърсят обезщетенията си или да си върнат неизползваните вноски.
Съобщението, отправено от Комисията по финансов надзор, че чакаме указания от Кипър, за да разберем какво трябва да се прави, е несериозно и само по себе си обобщава цялата безпомощност, която регулаторът демонстрира вследствие на разразилата се криза.
Не е достатъчно и обещанието на министъра на финансите от вчера, че държавата ще ангажира адвокат в Кипър, който да помага на потърпевшите да защитават правата си. То не е достатъчно, защото така предложената помощ премълчава поне няколко важни момента.
По отношение на неизтеклата част от надлежно заплатените полици, за които хората имат право да получат остатъка на внесените от тях премии, това че ще се ангажира местен адвокат нито ще облекчи процедурата, която най-вероятно ще отнеме години, нито, и още по-важно, би могло да гарантира, че от масата на несъстоятелност ще има нещо за тях, още повече, че това дружество е декларирало само и огромни загуби – за 2016 г. те възлизат на над 14 млн. лв.
По данни на КФН българските граждани са ощетени с 9 млн. 350 хил. лв., преминали директно от техния джоб в мрежата компании на испанския гражданин Диего Гонзалес Алонсо. На този гражданин не му е разрешено да предоставя инвестиционни услуги в родната му Испания, заради съмнителния характер на неговата дейност, но той свободно оперира вече няколко години на строго регулирания и зорко надзираван български застрахователен пазар. Разбира се, повече от вероятно е реалният облагодетелстван да е съвсем различен от този, който се явява по документи. Той може би съвсем не носи толкова екзотично име като господин Алонсо, имайки предвид, че огромната част от дейността на „Олимпик“ се е развивала в България. Ние това с кипърския адвокат няма да го разберем. Затова трябват целенасочени действия на всички български институции.
Този адвокат, който държавата може да наеме, било той най големият специалист, няма да е от особена помощ и за тези, които чакат изплащане на дължимото обезщетение по застрахователни събития, настъпили до 18 август тази година. Такива са например близките на жертвите и пострадалите при жестоката катастрофа на „Тракия“ от 13 април, когато 6-ма души загубиха живота си, а други 23-ма бяха ранени вследствие на удар на автобус с автомобил, застрахован в „Олимпик“.
Съгласно нормативната уредба в действие тези обезщетения би следвало да се търсят от кипърския фонд, само че се оказва, че този фонд не е получавал отчисления от „Олимпик“, такива отчисления са получавани от българските фондове. По думите на КФН без основания в тях са внесени 14 млн. лв. във Фонда за незастраховани автомобили и други 2 млн. лв. – в Обезпечителния фонд.
Оставяме настрана, засега, логичния въпрос как е възможно в продължение на години никой – нито КФН, нито Съветът на Гаранционния фонд, в който заседават представители на всички застрахователни компании, нито специалният избран Съвет от седем човека на този фонд, да не са забелязали, че една компания внася милиони, които не се дължат. При всеки случай ситуацията създава предпоставка за много продължителни спорове между двата фонда – българския и кипърския, и в тези спорове с адвокат или без адвокат ощетените от „Олимпик“ български граждани могат да бъдат само пасивен наблюдател.
Поради тези причини, имайки предвид задължителния характер на този тип застраховки и факта, че въпросната застрахователна компания оперира на регулиран пазар, парламентарната група на „БСП за България“ настоява Народното събрание да изисква от правителството, в лицето на министъра на финансите, да продължи да проучва всички възможности, предоставени от българското, европейското и международното законодателство, за своевременно възстановяване на сумите на засегнатите лица. Не бива да се задоволяваме с отговора: „нищо не може да се направи“. При наличие на добра воля, решение има. Трябва да бъдат ангажирани всички институции и експертизата, с която разполагаме, те да бъдат намерени. Готови сме да разгледаме в спешен порядък и законодателни промени, ако такива са нужни. Апропо, европейското законодателство в тази насока вече върви към промяна, която е съвсем логична и може да бъде ефективна именно в такива случаи. Става дума за възможността фондовете на страните членки, където компанията действително оперира, да обезщетяват и вследствие на това да встъпват в правата на ползвателите на застрахователни услуги към страните членки, където компанията майка е регистрирана. Няма нужда да чакаме края на законодателната процедура в Европейския съюз. Сега действащата Директива 2016/97 относно разпространението на застрахователни продукти не изключва такъв вариант и ние можем да го предвидим в нашия Кодекс за застраховането, ако трябва.
Разбира се, сериозният пазарен дял от приблизително 10%, завладян от „Олимпик“ в сегмента „Гражданска отговорност“, и възникналите проблеми, вследствие отнемането на лицензии, възбуждат и страшно много въпроси по отношение на качеството на осъществения надзор върху дейността на компанията в България.
Специализираният орган – Комисията за финансов надзор, следва да бъде задължен да предостави на Народното събрание цялата информация за действията си спрямо „Олимпик“ от момента на появяването на дружеството на българския пазар до 17 август тази година.
Настояваме също така за информация по отношение на общото състояние на Гаранционния фонд, на вноските, които са внасяни в него, и на неговото цялостно управление.
Не на последно място, уважаеми колеги, кризата повдига въпроса за цялостното функциониране на застрахователния пазар. Тази година сме свидетели на сериозно увеличение на застраховката „Гражданска отговорност“, което според някои очаквания ще достигне до 25%. От анализ на Комисията за финансов надзор разбираме, че това се дължи на факта, че събраните премии за 2017 г. не са достатъчни, за да покрият разходите на застрахователите. В същото време проблемите с „Олимпик“ осветиха друг факт – че една компания в продължение на години е практикувала агресивна дъмпинг политика, с която е привличала клиенти. Ами няма как да излезе сметката нито на КФН, нито на застрахователите, ако 10% от пазара работят на подпазарни цени!
Защо Комисията не оповести този дъмпинг? Защо останалите застрахователи – участници в Управителния съвет, не възроптаха срещу него? Защо не е сезирана Комисията за защита на конкуренцията? На тези въпроси много хора, някои от които са тук, в залата, дължат отговори.
Не на последно място, защото чрез повишаването на цените изкривяването на пазара ще се отрази на всички граждани, не само на ужилените от „Олимпик“.
В тази връзка предлагаме на Народното събрание да приеме следното решение:
„РЕШЕНИЕ
за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Оlympic Insurance Co Ltd“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на министъра на финансите да предприеме действия по търсене на възможности за възстановяване на платените суми и гарантиране на правата на лицата, сключили застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователната компания „О1ympic Insurance Co Ltd”, чието действие е прекратено след 17 август 2018 г.
2. Комисията за финансов надзор на основание чл. 29, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор да предостави пред Народното събрание доклад по осъществения от нея надзор върху дейността на застрахователя „Оlympic Insurance Cо Ltd“ в България ведно с информация за собствеността на компанията и направените от нея вноски в Гаранционния фонд – размер и основание на вноските, както и информация за актуалното състояние на Гаранционния фонд – размер на средствата в паричните фондове, управление и съхраняване.
3. В срок до 7 септември 2018 г. министърът на финансите да информира Народното събрание за предприетите действия по т. 1, а Комисията за финансов надзор да представи доклада по т. 2.“
Позволявам си да завърша с това, че констатирам с известно задоволство факта, че колегите от ГЕРБ са внесли идентично практически решение на нашето. В него, все пак, има някои съществени разлики, които се надявам да обсъдим. Решението, което предлагаме, е в полза на хората, пострадали от една, най-вероятно, измама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
За представяне на следващото предложение и мотивите към него – имате думата, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Аз и моите колеги внесохме Проект за решение със следните мотиви:
На 10 август 2018 г. е назначен предварителен ликвидатор на Застрахователната компания „Olympiс Insurance Co Ltd“ от Надзорния орган върху застраховането на Република Кипър. Съгласно законодателството на Република Кипър действащите застрахователни договори „Общо застраховане“, сключени със застрахователната компания, се считат автоматично прекратени в 24,00 ч. на 17 август 2018 г. С прекратяването на застрахователните договори са засегнати правата на около 200 хиляди български автомобилисти, за които е възникнала и необходимост да сключат в кратък срок нови застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с друг застраховател.
Имайки предвид задължителния характер на тези застраховки и обстоятелствата, че застрахователната компания е оперирала на българския застрахователен пазар със сериозен пазарен дял около 10% в сегмента „Гражданска отговорност“ и последиците за лицата при приложимо чуждо законодателство, се поставя въпросът за необходимостта от адекватно съдействие от страна на държавата при упражняване на правата на засегнатите лица.
Доколкото застрахователят е чуждо лице със седалище Република Кипър, лицата би следвало да предприемат съответните действия съобразно местното законодателство в съответната държава – в случая съгласно местното законодателство на държавата Кипър, което предполага и подпомагане от съответните структури на Министерството на външните работи, наред с министъра на финансите, както и съвместно с Комисията за финансов надзор в качеството й на национален надзорен орган, натоварен и с отговорности по осъществяване на сътрудничеството с надзорните органи на държавите – членки от Европейския съюз.
Предвид създалата се ситуация следва да се изисква от Комисията за финансов надзор да представи на Народното събрание актуална информация за дейността си по упражняване на надзора върху дейността на застрахователната компания, както и по отношение на състоянието на Гаранционния фонд.
Предлагаме Народното събрание да определи 7 септември 2018 г., като срок за представяне на доклади и информация от съответните органи.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи и на министъра на финансите съвместно с Комисията за финансов надзор да предприемат действия за търсене на възможности за оказване на помощ (включително при необходимост на правна помощ) на лицата, сключили със застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“ застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, чието действие е прекратено след 17 август 2018 г., при упражняването на правата им във връзка с отнемането на лиценза на застрахователя.
2. Комисията за финансов надзор на основание чл. 29, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор да представи на Народното събрание доклад за осъществения от нея надзор върху дейността на застрахователя по т. 1 в Република България, ведно с информация за собствеността на застрахователя и направените от него вноски в Гаранционния фонд (размер и основание на вноските), както и информация за актуалното състояние на Гаранционния фонд (размер на средствата в паричните фондове, управление и съхраняване).
3. В срок до 7 септември 2018 г. заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи, министърът на финансите и председателят на Комисията за финансов надзор да информират Народното събрание за предприетите действия по т. 1, а Комисията за финансов надзор да представи доклада по т. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, постъпи съобщение със заявление и входящ № 820 00 22 от 21 август 2018 г. до председателя на Народното събрание. Госпожа Ралица Агайн-Гури – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, заявява, че на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор подава оставка като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Към подадената оставка е представен и доклад за актуалната ситуация, правната рамка и действията на Комисията за финансов надзор във връзка със застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ.
Оставката ведно с доклада са раздадени по парламентарни групи.
Заповядайте, господин Кирилов, за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри! Правя процедурно предложение към Вас, госпожо Председател, да упражните правомощието си с оглед съобщението, което прочетохте, съобразно чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред на пленарното заседание“.
Очевидно е, че ние сме в хипотеза на извънредно заседание, което беше поискано от нашите колеги, с оглед дебат по този случай. Оставката също е по този случай и с оглед резултата от дебата, изводите от дебата, ние ще формираме становище във връзка с подаденото заявление на заместник-председателя с ресор „Застрахователен надзор“.
Затова Ви предлагам и моля да предложите на народните представители да гласуваме нова т. 2, обусловена от дебата ни по т. 1: разглеждане, обсъждане и гласуване на заявлението на госпожа Ралица Агайн. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора процедура – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разбирам господин Кирилов в желанието му да промени дневния ред, но когато има депозирана оставка, ние трябва да чуем мотивите. Първо, да ги чуем – с този доклад може би сте запознати само Вие от ГЕРБ. Ние от опозицията не сме запознати с доклада, който е внесен – какви са мотивите. (Реплики.)
Затова е хубаво да искаме изслушване първо на госпожа Агайн и след това наистина да се прецени какъв да бъде точно дневният ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Докладът е постъпил току-що с оставката на госпожа Агайн.
Ще подложа на гласуване процедурата, която предложи господин Кирилов и която аз като председател подкрепям.
Моля, режим на гласуване за извънредна точка втора в днешния дневен ред.
Гласували 159 народни представители: за 103, против 21, въздържали се 35.
Предложението е прието. С това е приета втора извънредна точка.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с току-що приетото предложение за гласуване на тази оставка нашата група сме „за“.
Въпросът е следният, процедурата ми е следната. Внесеният доклад, както добре се сещате, никой не е имал време да го прочете, нито да се запознае с фактическата ситуация, по която сега ще се проведат дебати. Така ли е?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Точно така!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля Ви, предлагам да поканите госпожа Агайн да направи резюме на този доклад, за да можем ние в дебатите да вземем отношение по тази точка. Както Вие казахте: „трябва да си формираме мнението как да гласуваме оставката“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Процедурата ми е: преди започване на дебатите да поканите госпожа Агайн да направи резюме или да прочете доклада – не го знам колко е дълъг. Ако е дълъг, да направи резюме, за да видим каква е фактическата обстановка, която депутатите не знаят. Вчера разбрахме, че правителството я знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате предвид в тази първа точка сега, преди дебатите?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Преди дебатите да ни запознаят със ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, мисля, че всички подкрепяме това предложение.
Госпожо Агайн, заповядайте да представите доклада, който сте внесли в деловодството на Народното събрание.
РАЛИЦА АГАЙН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, благодаря за възможността да представя информация за фактическата обстановка около отнемането на лиценза на застрахователна компания „Olympic“ и предприетите действия от страна на Комисията за финансов надзор, разбира се, и лично от мен в качеството ми на заместник-председател, защото считам, че това е важно, на първо място, за потребителите, за да бъдат изяснени възможностите в каква степен плащанията са гарантирани и до каква степен може да бъде оказано съдействие или са необходими допълнителни решения, което включва политическа намеса.
Бих искала да започна с информация за правната рамка за изплащането на обезщетения на хората, които имат да получават обезщетения по застраховки от застрахователна компания „Olympic“. Както стана ясно, застрахователната компания е клон на кипърско дружество, регистриран в България при условията на Единния европейски пазар.
Поради правната рамка на нашите две държави – България и Кипър, както и по силата на многостранно споразумение, обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изцяло гарантирани. Тази гаранция е осигурена чрез Конвенцията за регресии между гаранционните фондове в случаи на неплатежоспособност на застраховател по „Гражданска отговорност“ на Единния пазар в Европейския съюз. Конвенцията е подписана през 2012 г. от българския Гаранционен фонд, а преди това – през 2010 г., е подписана и от Гаранционния фонд на Кипър.
Освен това, както и в българския закон, националният Закон по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Кипър предвижда, че техният фонд – Националното моторно бюро, както се нарича в Кипър, покрива окончателно несъстоятелността на застраховател, лицензиран в Кипър. Същите, аналогични разпоредби има и в нашия закон по отношение на българските застрахователи. Поради тези разпоредби е налице необходимата правна рамка за това да може да се случи изплащането на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от системата на гаранционните фондове.
За да може да започне изплащането на обезщетенията, са необходими две действия. Едното е от страна на компетентния съд в Кипър – този в Никозия, който трябва да се произнесе по искането на кипърския регулатор за обявяване на компанията в ликвидация.
По предварителна информация, може да се каже неофициална, се очаква заседанието на компетентния съд да се проведе в средата на септември.
От момента, в който съдът се произнесе за започване на процедурата по ликвидация и се назначи постоянен ликвидатор, могат да започнат действията от страна на ликвидатора за изплащане на обезщетения, включително и официална комуникация със системата на гаранционните фондове.
Другото действие, което е необходимо да бъде предприето, е сключване, уточняване на механизмите по разплащанията между българския Гаранционен фонд и Гаранционния фонд на Кипър. Съгласно Конвенцията за международно споразумение между гаранционните фондове в Европейския съюз, Кипърският гаранционен фонд се явява краен платец на всички плащания, свързани с обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В същото време, за да няма затруднения за българските граждани, българският Гаранционен фонд ще е този, който ще обслужва разплащанията в България. По силата на тази конвенция пред него трябва да се предявяват исканията за изплащане на обезщетения, българският Гаранционен фонд да определя размера на обезщетенията, като в Конвенцията е записано задължение, че тези обезщетения трябва да бъдат определени по същия начин, както биха били определени на друго основание. Впоследствие, след като нашият Гаранционен фонд плати едно обезщетение, ще предяви претенция пред кипърския фонд.
Искам да подчертая, че системата на нашия обезпечителен фонд не е част от европейското законодателство. Създадена е по предложение на Комисията за финансов надзор, по-точно по мое предложение, тъй като в Европейския съюз изцяло отсъства какъвто и да е механизъм за обезщетяване при несъстоятелност на застраховател, включително и в момента има 12 държави членки, в които изобщо няма обезпечителен фонд.
В България в момента при условията на свободно предоставяне на услуги действат 618 застрахователи, 13 от които клонове, а останалите застрахователи са действащи при условията на свобода на предоставяне на услуги, тоест дистанционно. За част от тези застрахователи, както става ясно поне за тези 12 държави, които нямат обезпечителен фонд, биха възникнали подобни рискове.
Бих искала да кажа няколко думи за правомощията на Комисията за финансов надзор в областта на Единния пазар по застраховането в Европейския съюз.
На първо място, механизмите на Единния пазар са такива, че всеки застраховател, получил лиценз един път в една държава, да може свободно – все едно, че се мести от един град в друг, да отиде и да работи на територията на друга държава членка. Механизмите и законодателството на Европейския съюз не допускат никаква възможност местен регулатор да възрази, откаже или забави допускане на застраховател от друга държава членка.
Има двумесечен срок, в който, ако този надзор не изпрати писмо с необходима правна информация, застрахователят може да започне да извършва дейност. На това застрахование извършват дейност тези 618 застрахователи у нас, както и много други български застрахователи извършват дейност на територията на други държави членки, където вероятно другите застрахователи също имат някакви местни притеснения, но независимо от това никой не е в състояние да забрани на българските застрахователи да извършват тази дейност там и тя е отговорност на българския регулатор, на нас.
По отношение конкретно на застрахователната компания „Олимпик“, тя извършва дейност от 2009 г. насам след нотификация на кипърския регулаторен орган. Искам да подчертая, че до момента Комисията за финансов надзор не е получавала по никакъв начин сигнали и жалби от потребители за някакви проблеми, свързани с дейността на компанията и изплащането на обезщетения.
От началото на 2018 г. до 10 май жалбите срещу тази компания са седем, за предишната година са 26, а за предходната са 16, което е изключително малък брой жалби на фона на 10% пазарен дял, както става ясно, в пазара по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Всички тези жалби, разбира се, са разгледани, издадени са наказателни постановления там, където има нарушения на административните процедури по обслужване на клиентите, и са наложени глоби в размер на общо може би тридесет и няколко хиляди лева, което не е значителна сума.
Бих искала да дам за съпоставка информация, че през 2016 г. съм наложила 342 наказателни постановления на стойност 954 хил. лв., през следващата година – 697 наказателни постановления на стойност 1 млн. 700 хил. лв., и за 2018 г. до момента – 495 наказателни постановления на стойност 1 млн. 200 хил. лв. Така че наказанията, които са налагани на „Олимпик“, и броят на подадените жалби в никакъв случай не показват проблеми.
По отношение на средната цена по застраховката, за която стана дума, също бих искала да Ви представя информация.
На първо място, искам да подчертая, че през миналата година след регулаторни промени направихме значителна реорганизация на Единната информационна система на Гаранционния фонд и след 11 ноември вече разполагаме с абсолютно точна и надеждна информация както чрез връзка с Министерството на вътрешните работи, така и коректна информация по отношение на премиите.
За миналата година съм представила информация, разпределена до 11 ноември и след 11 ноември, като до 11 ноември цената за леки автомобили на „Олимпик“ е 196 лв. при средна за пазара 179 лв., тоест средната цена за пазара е с почти 20 лв. по ниска. След 11 ноември средната цена на „Олимпик“ е 207 лв. при средна цена за пазара 196 лв. Това са данни от Гаранционния фонд – отново значително по-висока от средната цена за пазара. Възможно е в определени сегменти, например при определена възраст на водача, да има по-ниска цена, но това е свободната конкуренция и именно тя прави пазара добър за потребителите. В този смисъл не може да се каже, че е съществувал някакъв дългосрочен дъмпинг от този застраховател.
Използвам случая да кажа нещо, което считам, че е изключително важно. Действително има недостиг на премии през последната година по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и преди няколко седмици, през юни, беше прието едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което е изключително справедливо за потребителите. То разширява кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение при смърт. Това включва и пътнотранспортни произшествия. Вече обезщетение при смърт ще получат не само най-близките роднини, не само съпруг и съпруга, ще получат и деца, ще получат обезщетение и братя и сестри, баби и дядовци, внуци, други роднини и други лица, които са емоционално свързани. От това решение може да се очаква допълнителен разход за индустрията от над 800 млн. лв., които в момента не са предвидени в резервите и не са събрани с премии от застрахователите. Така че рисковете за индустрията са съществени.
Рисковете за потребителите, ако застрахователите не разполагат със средства да изплащат обезщетения – виждате какви могат да бъдат последствията. Затова бих искала да обърна внимание, че Комисията за финансов надзор не може да регулира цената на застраховките, както много пъти питат медиите – да постави таван, но може да обърне внимание, за което сме изпратили писмо до застрахователите, че е необходимо да извършат оценка на тези рискове, включително да вземат предвид решението на Върховния касационен съд и да актуализират цените си по такъв начин, ако трябва да намалят разходите си, разбира се, ако е възможно за тях, но да актуализират политиката си по такъв начин, че да бъдат в състояние да изплащат обезщетения и за в бъдеще.
Допълнително бих искала да представя информация по отношение на полиците, които бяха прекратени на 17 август. Това са 197 хиляди полици. За известно облекчение голяма част от тях са сключени при условията на разсрочено изплащане на вноски. По тези полици хората няма да платят следваща вноска, което намалява загубата, но за една част от хората, по-специално близо 29 хиляди човека, плащането ще бъде сравнително много по-голямо, по съществено от останалите, ще надхвърли 100 лв. и в някои случаи стойността на средната загуба е около 200 лв.
За съжаление, системата на гаранционните фондове на Европейския съюз по това споразумение не покрива тези плащания, което представлява сериозна загуба за нашите потребители. В случая обаче нито един фонд в Европейския съюз не осигурява плащане по такъв вид покритие.
Конкретно за действията във връзка с отнемането на лиценза на застрахователя. За първи път беше получено уведомление на 10 май от Надзорния орган на Кипър до българската Комисия за финансов надзор. Съобщението включваше информация за това, че лицензът на застрахователя е отнет на основание неплатежоспособност, както и забрана за разпореждане с активи и искане българската комисия за предприеме реципрочно действие. Още същия ден съм внесла доклад на Комисията за финансов надзор като колективен орган. Комисията се произнесе още същия ден, като забранихме разпореждането с активи от страна на застрахователя в България, а също така забранихме на застрахователя да сключва нови договори. Това решение още същия ден изпратихме на Гаранционния фонд, който да ги изключи от Единната информационна система. Същия ден беше изпратено и до Търговския регистър. На следващия ден беше вписано както в Имотния регистър, така и в Търговския регистър и беше оповестено на страницата на Комисията. Също така решението няколко дни по-късно беше публикувано и в „Държавен вестник“.
Както по-късно стана ясно, основанията за отнемането на лиценза на застрахователя в Кипър са свързани със сделки, осъществени от застрахователя през 2017 г., които са повлияли върху баланса му към края на годината. Това е покупка на застраховател в Бразилия, която кипърското дружество е отчело на стойност 150 млн. евро в баланса си и одиторите му са преценили, че не може да бъде оценена справедливата стойност на тази инвестиция, както и сделка с корпоративни облигации на компанията майка, които са придобити пак през 2017 г. – също на значителна стойност – 24 млн. евро, и одиторите на застрахователя оценяват, че тези активи не могат да бъдат приети на посочената стойност в баланса, вследствие на което надзорът, както предвижда Директивата „Платежоспособност“, преизчислява показателите, дава указания на застрахователя да се капитализира и, ако той не ги е изпълнил, се стига до отнемане лиценза на застрахователя.
Както казах, решението на Комисията за забрана за разпореждане с активи, както и информацията за отнетия лиценз бяха публикувани още на същия ден – 10 май, от страна на Комисията за финансов надзор. Впоследствие беше проведена дълга и подробна кореспонденция с кипърския регулаторен орган, в която многократно е искана допълнителна информация, която да бъде от полза за българските граждани. За съжаление, и до момента информацията пристига по-бавно от темповете, с които бихме искали да я получаваме. Обявява се веднага, като за първи път едва на 10 май Комисията за финансов надзор получи информация, че предстои прекратяване на договорите, и то в изключително кратък срок – при публикуване на току-що взетото от кипърския надзор решение за назначаване на ликвидатор в кипърския държавен вестник.
Това е накратко моето изложение. Разбира се, в доклада се съдържа повече информация.
В заключение, бих искала да кажа, че няма правомощие от страна на Комисията за финансов надзор, което да съществува и да не е осъществено – както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от мен лично в качеството ми на заместник-председател. Включително изпратихме запитване и до правната служба на Европейския орган по застраховане и пенсионно осигуряване за правомощията на българския регулатор в ситуацията на приемаща държава. Отговорът беше категоричен, че българският регулатор в ситуацията на приемаща държава е длъжен да се съобразява и да изпълнява решенията на държавата по произход, като предприема реципрочни действия там, където такива са поискани. Поисканите реципрочни действия бяха забраната за разпореждане с активи и забраната за сключване на нови договори, като допълнителни действия не са искани и вероятно не са били необходими според кипърския регулатор, които те не са наложили.
Също така цялата налична информация, доколкото въобще е предоставена, е обявявана от Комисията за финансов надзор и е докладвана на председателя и всички членове на Комисията, тъй като повечето решения, касаещи застрахователя, са свързани с дейността на Комисията като колективен орган.
В този смисъл бих искала да Ви уверя – вярвам, че всичко, което съществува в европейското законодателство и е прехвърлено в нашето при прилагането на европейското законодателство, е изпълнено стриктно от страна на Комисията за финансов надзор. Действително обаче, за съжаление, има български граждани – 200 хиляди, които ще понесат загуба от това, че полиците им са прекратени. Обезщетенията, както казах, ще бъдат изплатени, особено за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но гражданите, които имаха сключени застраховки, тези 200 хиляди граждани, за съжаление, няма да бъдат обезщетени от обезпечителна схема и ще трябва да изчакат процедурата по ликвидация в Кипър, при която евентуално, надяваме се, да получат обезщетения.
В тази връзка и във връзка със създалата се политическа обстановка аз внесох днес моята оставка като заместник-председател, която се надявам да приемете. Бих искала да кажа, че за мен това е един емоционален и морален акт като съпричастност към българските граждани, но искам да подчертая, че в никакъв случай Комисията за финансов надзор не е допуснала пропуски, нито има пропуски в законодателството ни, които да са засегнали по някакъв значителен начин интересите на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Агайн.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер и министри, дами и господа народни представители! (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: След това, което чухме, бих искала да задам няколко въпроса на госпожа Агайн, защото в това, което чухме днес, и в това, което говорят различни представители на правителството в последните седмици, има огромно разминаване.
Госпожо Агайн, това, което изложихте пред Народното събрание, станало ли е достояние на министър-председателя особено на последната среща, която беше направена в Министерския съвет преди няколко дни? На кого в държавата сте предоставили тази информация? Вие тук представлявате Комисията за финансов надзор – изключително важна държавна институция. От тази страна стои Министерският съвет, който управлява държавата в момента. Недопустимо е между държавна институция – Комисията за финансов надзор, и правителство да има такова разминаване. А то е в следните посоки.
Първо, господин премиерът заяви публично: „Който се е подлъгал да плаща по-евтини застраховки, си е поел риск. Би трябвало да сте очаквали, че щом е по-евтино, значи има проблем“. Вие казвате, че цената не е била дъмпингова. Кое от двете е вярно?
На второ място, господин премиерът заяви, че ако държавата се намеси, това ще бъде за сметка на данъкоплатците, а Вие твърдите, че ако държавата се намеси, това ще бъде за сметка на гаранционните фондове – нашия и кипърския, където вноските са правени от застрахователите, а не от данъкоплатците – второ разминаване. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Трето, и до ден-днешен правителството твърди, включително и с предложението за решение днес на колегите от ГЕРБ, че държавата не може да се намеси, освен да помага със съвети и с адвокати в Кипър, а Вие твърдите… Ние подкрепяме това твърдение още от петък. Ето го, при мен е договорът между българския и кипърския гаранционен фонд. Ние твърдим, че има начин българският Гаранционен фонд да се намеси и след това да обяви своите претенции към кипърския не само по българското законодателство, а и на базата на сключения договор между двете страни. Правителството твърди и до ден-днешен, че такава намеса не е възможна.
Моля да ни отговорите и да изчистим тези противоречия – тук са и двете страни, и ако може в парламента, където е мястото, да решим въпроса. За нас основният въпрос е: как да се помогне в момента на тези над 250 хиляди българи, оказа се, и болници, и други държавни институции в България? Как държавата да си изпълни функциите на един регулиран пазар и да не прехвърляме отговорността на хората, които задължително са били накарани да се застраховат – това е задължителна гражданска отговорност?! Как Гаранционният фонд на България да поеме ангажименти към българските граждани и след това да предяви съответните претенции към кипърския фонд? Това в момента е най-важното.
Проектът на решение, който предлага ГЕРБ, не отговаря на тези въпроси. Нашият Проект на решение предлага точно това. Нека професионалистите да помогнат да вземем най-вярното решение.
Вторият въпрос обаче, не по-малко важен, е този за отговорността. Защо се стигна дотук? Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Горанов иска да вземе думата.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо Председател, благодаря Ви.
Господин Министър-председател, колеги, госпожи и господа народни представители! Госпожо Нинова, веднага след кратките уточнения, които ще направя на база на въпросите, които Вие зададохте, ще дам, разбира се, възможност и на госпожа Агайн, ако иска да продължи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Тя е независим орган.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тя е независим орган, безспорно. И тук е необходимо, понеже поставихте въпроси към правителството, да си припомним, че в Проекта на решение и в мотивите към него, които се представиха от народен представител от левицата, се изтъкна именно дъмпингът.
Искам да го припомня, защото госпожа Агайн не е участвала в такъв дебат (реплики от „БСП за България“) при министър-председателя.
Нека да прочетем доклада на госпожа Агайн отново. Това, което каза госпожа Агайн, и което, не знам дали успяхте да разберете, защото току-що пред Вас беше представено… (Реплики от „БСП за България“. Шум.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Опитваме се, господин Горанов!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Обръщам внимание на следното: няма никаква разлика в позицията на госпожа Агайн и това, което вчера коментирахме, че гръцкият Гаранционен фонд е задължен за обезщетения по сключени граждански отговорности от фалиралата компания, от компанията, за която се очаква обявяване в несъстоятелност. Това, което обаче липсва, е упрек към Гаранционния фонд, който добросъвестно, макар и с известно закъснение, чак през 2012 г., след като от 2009 г. на територията на Република България оперира клонът на „Олимпик“ – кипърско дружество, се присъединява към така наречената Спогодба, която идва да запълни една празнина на европейското законодателство, за да урежда подобни казуси. Коректно са се присъединили през 2012 г. според коментара на председателя на Управителния съвет, че ние се присъединяваме, само при условие че подобни щети ще бъдат изплащани от кипърския Гаранционен фонд. И ролята на българския Гаранционен фонд е една трансмисия, един местен орган – това пише в тази спогодба, ако я прочетете внимателно, който да приема – това каза и госпожа Агайн – да определя щетите и да ги претендира към гръцкия. В противен случай… (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Не се коментира регрес. И не така е сключена Спогодбата от името на българския Гаранционен фонд – колегите са тук, ще може да ги изслушате и тях. Какъв е рискът и къде е моят упрек към Гаранционния фонд за действията му не от 5 май, а от 2012 г.?
Защо, колеги, като се присъединихте към Конвенцията, не си довършихте работата да влезете в комуникация с кипърския Гаранционен фонд и да уредите техническите подробности, за да нямаме днес тепърва този разговор? Или пък: защо, колеги, след като на 10 май 2018 г. се появи информация от кипърската държава, не стартирахте техническата работа, която да даде възможност максимално бързо тази част от гаранциите, която съществува между двата гарантиращи механизма – на България и на Кипър, да се реализира по максимално бърз начин – нещо, върху което тепърва заедно с Вас ще трябва да работим на база на това решение?
Този упрек може да се разпростре и върху надзора, доколкото на надзора това му е ежедневната работа и не е длъжен да се отчита пред правителството, а основно пред парламента. Защо, колеги от надзора, не помислим да създадем подходящ начин, защото имаме огромен външен натиск върху нашия пазар – потенциален, Вие сами цитирахте над 600 застрахователи, които имат право да оперират на нашия пазар, и да обясним на българските граждани, за да стане ясно, че обезпечителният фонд в България, който трябва да покрие несъстоятелността на застрахователя, е приложим само на български застрахователи и подобен обезпечителен фонд не може да се ползва от установени застрахователи на територията на Европейския съюз извън България?
Тук идва големият въпрос: как сега да търсим решение за тези 9 милиона и нещо, които не са покрити от нашия обезпечителен фонд? Ако на хората е известно, че при несъстоятелност на клон на застраховател от Европейския съюз за нереализираните премии няма механизъм освен чистата несъстоятелност – била тя в Кипър, била в Германия, била на която и друга точка от Европейския съюз, да трябва да се реализира чрез съответните претенции по търговското или по националното законодателство, това трябва да се изясни и да е ясно на всеки български гражданин, който задължително се застрахова на пазара, че ако сключи договор с компания, която не е българска, рискът да загуби премията си или част от нея при предсрочно прекратяване на полиците е реален и няма гаранционен механизъм на територията на Република България, който да го покрие. Това на българските граждани не беше обяснено и това дава сравнително предимство на тези оператори на територията на България, които внасят вноски в този обезпечителен фонд, и който е създаден от бизнеса.
Завършвам с коментара, че ако се прочете внимателно Кодексът за застраховането премиите, които се внасят, са в полза на застрахователите, но вноските в двете сметки, управлявани от Гаранционния фонд, не са за сметка на застрахователите, не се генерират от тях, а с пари на българския застраховал се. Това трябва да е ясно – с пари на българския данъкоплатец, негови са. (Реплики от „БСП за България“.) Негови са! Защото това е квази данъчно задължение. То не би съществувало, ако българският закон не го е накарал.
И ако сега с лека ръка решим, въпреки че ще участваме в този дебат, ще приемем днес решение, през месец септември ще докладвам на парламента какви са възможните решения, ако ние решим със задна дата да покрием такъв риск на компания, която досега не го е обслужвала, това ще ощети нашите компании, които са внасяли вноски в този обезпечителен фонд. Това ще ощети българите, които са карани задължително да внасят по силата на закон в този фонд. (Шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Свършвам дотук. Госпожа Агайн вероятно ще отговори на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Цонев, за изказване? Имате още въпроси към госпожа Агайн. Да съберем въпроси.
Заповядайте за изказване, за да могат да се съберат въпроси, на които госпожа Агайн да отговори.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател, за думата и за разбирането.
Уважаеми господин Министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Първо, искам да изкажа благодарност и възхищение от моралния акт на госпожа Агайн в съпричастност към потребителите и от тази гледна точка нашата парламентарна група вероятно ще подкрепи оставката, защото е неин акт, а не защото е искана от правителството.
Второ, от всичко, което чухме дотук, и от много внимателния анализ, който аз, натоварен от моята парламентарна група, направих, е пределно ясно, че Комисията за финансов надзор като цяло си е свършила работата съобразно европейското и българското законодателство.
Учуден съм от липсата на комуникационна стратегия. Всъщност дали трябва да се чудим? Това не е първият случай, в който такава няма не само от Комисията за финансов надзор, до голяма степен и от други органи на изпълнителната власт, и независими органи, а и от самото Народно събрание. Учуден съм от изключително голямата доза незнание и неразбиране на проблема и от това, че хора, които би трябвало да знаят, не го знаят и не го разбират.
Какво разбрахме от изложението от доклада?
Първо, че е отговорност на страната, която дава лиценза, да извършва надзора, категорично е ясно – по европейските регламенти.
Второ, че режимът е уведомителен. Нашите застрахователи правят същото – когато имаш лиценз в една страна, оперираш в друга, само уведомяваш. Къде е тук отговорността на Комисията за финансов надзор?
Трето, има смесване на понятия, което е нормално обикновените хора и потребителите да не разбират, но не е нормално хората, които се занимават с тази материя, да не разбират.
Господин Министър, гаранционните фондове са създадени и обезпечават това, което се получава, когато настъпи щетата. Те не обезпечават вноските, колеги.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Премиите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Премиите. Всички гаранционни фондове в Европа, където са създадени – казаха, че в дванадесет страни няма създадени изобщо такива, при нас има. Но тази EIOPA, която вдигнахме като знаме по време на екюарите, която се вмесваше много извън правомощията си, тя не е предвидила в законодателството защита на потребителите в Европейския съюз, защото тя внася в Европейската комисия като надзорен орган, нейно е задължението. Имаме обезпечение, като настъпи щетата. Има задължение гаранционни фондове да изплатят обезщетението, за да не би да пострадат трети лица, да не би да пострадат европейски застрахователи, към които има иск и те трябва да обърнат иска към този, при който е застрахован за „Гражданска отговорност“.
Какво се случва с вноските на потребителите при фалит на застрахователя? Европа мълчи крещящо, господин Министър и господин Министър-председател. В нито една страна няма предвидено такова законодателство. Потребителите горят навсякъде, ако това се случи, а то се случва много редовно във всички страни в Европейския съюз.
Само да Ви припомня: кризата в Гърция, голямата финансова криза започна с фалит на седем или осем застрахователя, не банки. Така започна. И аз съм съгласен с министър-председателя и с правителството, че този въпрос не бива да бъде подценяван.
Да гледаме обаче нещата такива, каквито са. Имам усещането, че някой е бил подведен по отношение на информацията, по отношение на разпоредбите, по отношение на понятията, по отношение на европейското законодателство, по отношение отговорностите на Комисията за финансов надзор като надзорен орган, по отношение на юридическите лица, които са получили лиценз в друга страна от Европейския съюз. Като законодател ние трябва да сме наясно с тези неща, когато търсим отговорност, когато искаме да подобрим законодателството. Можем ли ние да вменим на Гаранционния фонд по законодателен път да изплаща и вноски на фалирал застраховател? Сигурно ще бъдем първата страна в Европейския съюз. Няма лошо. Трябваше ли да го направим досега, при положение че това го няма изобщо в регламентите и в законодателството?
На този въпрос не мога да отговоря и сигурно никой не може да отговори. Защото ние, и друг път съм го казвал от тази трибуна, толкова сляпо следваме европейското законодателство, като че ли то е божественото законодателство, то е декалогът. Не, то не е декалогът, то е просто едно законодателство, изпълнено с кусури! Тези кусури и отношението към потребителите накараха англичаните да излязат от Европейския съюз – не по погрешка, не по лоша пропаганда, а защото виждат тези недостатъци, а и ние вече ги виждаме.
По-нататък, конкретно по този случай. Какво се е случило, след като се обявява компанията в несъстоятелност? Стъпка по стъпка ние виждаме, че Комисията за финансов надзор е предприела абсолютно всички мерки, включително и комуникация със съответните органи в Кипър. Потребителите обаче искат своето. Ние като политици трябва да направим нещо. Нормалният дебат тук щеше да бъде, ако се бяхме концентрирали върху мерките, а не, първо, да се опитваме да търсим кой ще поеме отговорността, защото сега виждаме, че я поема човек по морални съображения, няма вина и ще видите, че проверката ще докаже това. Целият орган КФН няма вина, не говоря само за госпожа Агайн. От тази гледна точка дебатът тук е твърде обърнат. Вчера конят беше зад каруцата. Ние днес едва сега се запознаваме с фактите и сега ги коментираме. Според мен не трябваше да бъде така, защото в крайна сметка наше задължение е да вървим пред събитията, а не след тях.
Нашата парламентарна група ще подкрепи всяко предложение, което би обезщетило българските потребители на тази застраховка. Оттук нататък категорично ще се противопоставим срещу всеки опит да бъде вменена вина на регулатора по отношение на този застраховател и на неговия фалит, докато не бъде доказано обратното.
Приемаме акта на оставката на госпожа Агайн като морален акт и смятаме, че трябва да помислим какви мерки да предприемем. Защото, господин Министър-председател, аз се обръщам към Вас, нещата, които се случват в „Зелена карта“ – като професионалист се интересувам от тази сфера, много скоро ще доведат до подобни проблеми.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо към мен?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото този проблем трябва да бъде контролиран и смятам, че Вие имате правомощия и достатъчно политическа воля да го направите.
В „Зелена карта“ има проблеми. Там действа един европейски механизъм по едно споразумение, при което безусловно се плащат щети в други държави и където се източват стотици милиони на българските застрахователи, разбирайте, на българските потребители.
Аз предлагам в Бюджетна комисия да направим този дебат – да извикаме Асоциацията, да извикаме „Зелена карта“, защото това е гражданска отговорност, да видим какви пари отиват там и дали има сигнали за престъпни, мафиотски схеми извън територията на България. Има достатъчно такива сигнали. Това би било превенция за неща, които биха се случили и по-нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики – госпожа Стоянова, господин Зарков и господин Кирилов.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Цонев, аз се съгласявам с Вас, че наистина европейското законодателство не е предвидило абсолютно никакви мерки в Директивата за защита на потребителите в тези случаи.
Искам да Ви кажа, че в българския Кодекс на застраховането в частта на Гаранционния фонд и по-точно на Фонда за обезпеченията се гарантират, цитирам: „Вземанията на увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни средства, които обичайно се намират в Република България, при условията и по реда на този Кодекс при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вземания! Така че българският закон, за разлика от европейското законодателство, предвижда вземания, каквото и да включва това понятие и, не дай си, боже, да ни се налага през българския съд да уточняваме какво включва.
Второто, което искам да Ви направя като реплика, господин Цонев, е затова, че Вие ще подкрепите всяко предложение за обезщетяване на пострадалите от тази несъстоятелност. Предполагам, че това, което ще се предложи, е именно българският Гаранционен фонд, българският Обезпечителен фонд да плати преди да си търси иск и преди да сключи споразумение с кипърския такъв. Но аз искам категорично да кажа, че всяко подобно плащане означава плащане от всеки един данъкоплатец, защото парите в този обезпечителен фонд всъщност са парите на всеки данъкоплатец. Ако всеки от Вас си отвори полицата „Гражданска отговорност“, която е платил за колата, ще види, че там отдолу на отделен ред е записана тази вноска. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако тя трябва да се покрие от българския Гаранционен фонд, това означава, че всеки един трябва да плати повече в следващите периоди, за да компенсира това плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Господин Зарков – за втора реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Премиер, министри! Уважаеми господин Цонев, първо, искам да кажа, че ние ще подкрепим оставката на госпожа Агайн, но това е второстепенен въпрос. Първостепенният въпрос е: как можем да помогнем на пострадалите? Но си заслужава да влезем в дебата и за законодателството, тъй като най-вероятно през законодателството ще намерим правния път, което не значи промяна в законодателството на всяка цена.
Първо, чета директивата, която е релевантна към случая. Не е съвсем вярно, че българският регулатор не може да направи нищо и, за да не съм голословен, цитирам: „В случай на откриване на клон или установяване на постоянно присъствие в друга държава членка е целесъобразно отговорността за изпълнението на разпоредбите да се разпредели между държавата членка по произход и приемащата държава.“ Това е § 22 от преамбюла, той продължава надолу: „Компетентният орган на приемащата държава членка следва да поеме отговорност за прилагането на правилата относно изискването за предоставяне на информация и извършването на дейност по отношение на услугите.“ По-нататък: „Ако компетентният орган на приемащата държава научи за извършвани на нейната територия нарушения на задълженията…“ – тепърва предстои да установим дали действително няма дъмпинг, както бяхме уверени досега, или информацията, която излизаше от предишната седмица, говореше за действително агресивни търговски практики. Това трябва да се уточни. Пак европейското законодателство: „Компетентният орган на приемащата държава членка следва да има правото да се намеси, ако държавата членка по произход не предприеме подходящите мерки.“
Позволявам си да кажа, че в момента се изгражда ново европейско законодателство. Мисля, че министърът на финансите вчера говори за Моторната директива. Там се говори за регресията и за възможните попълвания. Прав сте, господин Цонев, нито едно законодателство не е перфектно, но по отношение на вноските, на внесените от хората пари, а не за щетите, за които разбрахме, че има големи шансове да намерим решение.
Член 602 от българския Кодекс за застраховане постановява – това е в случай на ликвидация, че за целите на тази част застрахователно вземане е всяко вземане, включително премията по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, времето!
КРУМ ЗАРКОВ: Последно, уважаема госпожо Председател! Благодаря Ви.
Само да кажем, че „Олимпик“ е внасял вноски. Хората, които са застраховани в „Олимпик“ и са им отчислявани пари както за Гаранционния фонд – 14 милиона за целия период, така и за обезпечителния, а Обезпечителният фонд е създаден само и единствено в ситуация на несъстоятелност.
Оставете оставката на госпожа Агайн, това е нейно право и ние нека да го уважим. Нека да мислим какво трябва да направим, за да обезщетим хората. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов. Шум и реплики.)
Нека да приключим процедурата, господин Премиер.
Трета реплика – господин Кирилов. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Трябва да има дуплика, господин Премиер.
Заповядайте, господин Кирилов, за реплика и следва дуплика – трябва да спазим процедурата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, министри, народни представители! Моята реплика при това положение ще бъде изключително кратка. Аз подкрепям основната теза на господин Цонев, че в този казус се експериментира главно с правно непознание. Освен общото непознаване на философията на застрахователните правоотношения, тук голямата манипулация е непознаване на сложните механизми на конструиране на правоотношенията в застраховането и в застрахователния договор.
Вижте, изключвам всичко друго, няма да споря и по това в Директивата дали е уреден гаранционен режим. Според мен е уреден гаранционен режим. Моят прочит на директивата е, че имаме ясно препращане към това кой в тази ситуация поема отговорност и това е кипърският фонд. Подкрепям изцяло заключението на КФН от моя прочит в този смисъл. Но, забележете, кой води цялото производство? Води го кипърският регулатор, води се по кипърския закон и по чл. 323 ясно е разписано какво да направи временният надзорник да прекрати договорите. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов. Шум и реплики.)
Защото премиерът каза да прекратя, прекратявам. (Шум. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Можеше, господин Премиер, да е без това празнословие, както отбелязахте тихичко преди малко.
Аз не виждам в репликите нещо съществено, но станах да взема дуплика само по една причина: да онагледя с репликата на госпожа Стоянова как има разминаване и неразбиране в терминологията. Точно това казах в изказването си, че по отношение на вземанията по щетите има и в европейското, и в българското. По щетите, а не по вноските! Разбирате ли? По щетите и сега ще има, но по вноските няма. Ето това е разминаването в терминологията и невлизането в същината. Затова апелирах да има комуникационна кампания, за да могат хората да разбират за какво става въпрос.
На господин Зарков нямам какво да отговоря, защото аз смятам, че говорихме за едно и също нещо. Това, което говорите, за разпределение на отговорността между приемащата държава и тази, която издава лиценза, е когато има искане от регулатора на приемащата държава. Това забравихте да кажете: когато има искане към приемащата държава. И когато е имало, те са отговаряли. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
За изказване – министър-председателят господин Бойко Борисов, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): И госпожа Агайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да, и на госпожа Агайн ще дадем думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първия въпрос, госпожо Нинова: аз с Ралица Агайн не съм се виждал, не съм се чувал от години сигурно. Пак да повторя, понеже питате и така започнахте: нито съм я чувал, нито съм я виждал последните години, ако не преди 4 – 5, или там някъде да е, и доклад при мен не е идвал.
След като Вие заговорихте публично за извънредно заседание, в Министерския съвет вчера поканих Карина да я попитам какво става в този сектор заедно с колегите от ДАНС, с колегите от Финансите. Защото, след като днес за 13,00 ч. имаме извънредно заседание на Министерски съвет, по логиката, по която ми зададохте въпроса, сега съжалявам, че съм я викнал, защото нашето място днес не е тук, на този дебат. КФН е избрана от парламента, КФН се отчита пред парламента. По каква работа Вие сте ни извикали тук? Мога да Ви отговоря така.
Ние сме дошли с цялото си уважение и предлагам следното – просто Ви отговарям на първия въпрос: по никакъв начин не са им се месили, но това, което тези дни изисках от службите главно да кажат: ние имаме съществен проблем в застраховането. Не случайно господин Цонев даде пример с гръцките застрахователни компании, откъдето тръгна всичко. Има хора с по 300 – 400 автомобила, които застраховат – в Румъния, в Италия, в Германия, в Македония, в Гърция – с български регистрационни табели. Логично ли е 42% от катастрофите или както ги водят „Настъпили застрахователни събития“ в Румъния, 42% са с български табели?
Ако искате и ако целта на днешното заседание действително е, защото има и случаи вследствие на такива заседания сме свършвали и добра работа, този проблем дали ще дойде при нас след време или когато и да е, ще дойде. Така и така днес сме се събрали, виждате, че дори и тези, които се имат за специалисти във финансите от различни партии, като говорят за гаранционни, застрахователни, по коя сметка, кое е имуществена щета, кое е „Гражданска отговорност“, аз съм убеден, че огромната част и на хората в залата не им е ясно. Толкова е фин, деликатен и специфичен дори и речникът на тези, които се изказват.
Възложил съм още преди няколко дни на полицейските аташета по тези държави да влезем във връзка, да сравним броя на констатираните актове от нарушения на съответните полицейски служби в тези държави. Започва да излиза, че дори коли, които се водят на автоморги, но са им свалени табелите, там си ги карат. Става въпрос за евтини коли – три, четири, пет хиляди лева, в много пъти по-социално слаби държави, обаче като настъпи щета съответно нашите застрахователни компании плащат, а те са 600 и няколко на брой.
Не случайно вчера, понеже Вие искахте политическа, но ние в случая каква политическа отговорност да понесем за това, че КФН е избрана от парламента с консенсус съответно председателите и заместник-председателите, като включително заради зрителите или слушателите на това, което говорим, шефката на КФН няма права над своя заместник по ресори и всеки изпълнява това, което… (Реплика от „БСП за България“.) Моля? Е как да няма? Тя не може да й разпореди – поне това знам аз.
Така че оставката дали ще се подкрепи, дали няма да се подкрепи, тя не ни решава кардиналните въпроси. Да, морален акт е. Благодаря й, че го прави. Защото не бива и тук да излезе, че БСП искат да помогнем на тези 200 хиляди, а другите партии не искаме това да се случи. То не е и така, защото трябва да видим с какви пари да го направим.
И, второ, ако го правим, да знаем какъв прецедент оттук нататък това ще бъде. Ако утре стане второ, трето или четвърто, при банките е ясно: фалирала банка – 100 хил. евро, тук не е ясно.
Предлагам всяка партия – по един или по двама, или Финансова комисия, както искате – Вие сте парламентът, решете си го, днес не можем да го решим, самите Вие виждате – влизате в такъв режим. Пет дни, шест дни, седем дни, три – колкото искате, нека поработят тези експерти, поне термините да уеднаквим, да прочетем хубаво това, което пише, и да се съгласят тези експерти хикс на брой, които ще определим, и да ни кажат: това може – да се вземат пари оттук, естествено ние ще го направим, но Вие самите да ни възложите задачата, която е на базата на постигнат консенсус и компетентност. Аз като говоря с финансовия министър – при мен той е компетентното лице – той казва: ние от този Фонд не можем да даваме. Вие казвате, че може. Какво пречи утре, и в други ден да поработим, да се съберем в петък пак, в събота пак, в неделя пак и накрая да го решим?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Анкетна комисия, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо? Анкетна комисия срещу кой, срещу Вашия избор?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Работна група.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Работна група, която това да го реши, и да излезем накрая с предложение: ако ще ги платим тези пари, да знаем на базата на какво, как и защо го плащаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, имате възможност да се изкажете. Не репликирайте от място.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: По тази логика, господин Янков, аз можеше да кажа: парламентът си има достатъчно експерти, защо ни търсите нас, за да сме днес тук? Можех и така да Ви отговоря. Само че щяхте да кажете: не Ви уважаваме парламента. Аз идвам и предлагам варианти, и виждам, че експертите на парламента – поне, които познавам и се изказват сега заедно с нашите експерти, не говорят едно и също нещо, не познават добре законодателството или, ако ще променяме законодателството, той господин Зарков добре го каза, предлагаме една, две, три точки, тази група ни я предлага, събираме се, взимаме това решение и си защитаваме нататък действията. Ще подготвим доклади от страна на полиция, на второ, на трето и ще предложим. (Реплика от „БСП за България“.) Ами, аз това предлагам. Да го вземем като решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
Ще дам, и на госпожа Агайн ще дам думата, просто нека да се съберат въпроси, за да може с едно излизане да даде отговор на всички въпроси.
Господин Сидеров, заповядайте за изказване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, да кажа, че аз като много примерен народен представител веднага се отзовах на свирването на тръбата да се съберем извънредно и първото, което поисках, е мотивите за това събиране, подписани от депутатите от БСП. В тях се казва: че се настоява да се свика Народното събрание, за да проучи правителството в лицето на финансовия министър всички възможности, предоставени от българското, европейското и международното законодателство за своевременно възстановяване на сумите на засегнатите лица.
Вече изказалите се сега тук няма да ги повтарям, стана ясно, че – пред мен, между другото, е докладът на госпожа Агайн – не знам Вие дали се запознахте, аз сега го взех в стаята си – веднага го прегледах, „прощудирах го“, както се казваше едно време, и съм си отбелязал някои пасажи.
Не можем да използваме европейското законодателство поради простата причина, че любимият Брюксел е пропуснал да въведе такива регулаторни мерки. Можем да използваме, кои? Кипърското и българското. На кипърското не можем да се месим, не можем да го променяме. Между другото кипърското законодателство казва в чл. 29, буква „ц“ от Закона, уреждащ задължителните застраховки на Кипър, че „Фондът на автомобилните застрахователи на Кипър е длъжен да плати обезщетение на трети лица по претенции“. Законът не поставя ограничения спрямо размера и териториалния обхват. Ако някой ще трябва да плаща, това е кипърският фонд. Дотук това е ясно.
Втора нормативна мярка, която обаче не чух предложение да бъде променена, защото кипърският текст не може да го променяме – българската обезпечителна система и Обезпечителният фонд съгласно чл. 565, ал. 1 от Кодекса за застраховане, Обезпечителният фонд покрива обезщетение при несъстоятелност на застрахователя, който е лицензиран в България. Край. Точка. Не може да изискваме от българския Обезпечителен фонд да изплаща обезщетения по фирма, която не е регистрирана в България. Дотук законът ни ограничава.
Ако Вие бяхте предложили в мотивите: предлагаме да се съберем и да променим чл. 565, ал. 1 от Кодекса за застраховане, щяхме да имаме материал за разискване. Сега нямаме, но както и преди малко се каза, ще подкрепя това виждане на премиера, че трябва да се направи някаква работна комисия, за да има смисъл нашето събиране, която да изработи законодателни промени, каквито вече да предотвратяват оттук нататък подобни случаи.
Наистина беше даден пример от господин Цонев – много удачно, за Гърция. Там наистина няколко подред застрахователи фалираха, но защо? Тук стигаме до основния философски въпрос, госпожо Нинова, защо се стигна дотук? Защото България тръгна по пътя на една, как да го кажа, безгранична либерализация, либерализация без никакви граници. Бяха премахнати всички възможности държавата да държи подобни сектори, в които да гарантира сигурност. Защо например да няма държавно застрахователно дружество в България (реплики от „БСП за България“) – да, сега ще кажат, че сигурно връщам комунизма, но не е така, има го – в което да влизат точно тези задължителни застраховки и тогава няма да говорим за Кипър и за офшорки, и за фантомни собственици на фирми.
Това, ако предложи някой от залата, аз съм съгласен. Ако някой от колегите го предложи, можем да го обсъдим и да видим дали не може да се върне тази част, задължителната, от застрахователното дело в българска държавна компания и тогава няма да възлагаме неизпълними задачи на господин финансовия министър, защото в решението, предложено от БСП, се казва: министърът на финансите да предприеме действия по търсене на възможности за възстановяване на платените суми. Ами той, освен да започне да събира дарения, аз не виждам какви други действия може да… Мога да го насоча, между другото, към някои български олигарси, към които да се обърне. За тях девет милиона не са много пари и да ги събере като дарения, но друга законова възможност той в момента няма. Така е.
Ако искате това да стане наистина, това решение, което сте го предложили, трябва да предложите законодателни промени и тогава вече ще има смисъл нашето ваканционно събиране тук. Между другото наистина сме готови да работим, както веднъж предложих, и нощна смяна, ако трябва да решим и този въпрос, и въпроса за децата с увреждания, което обещахме. Няма проблем, защото, както виждате, ето, депутатите се събрахме, но наистина какво днес решаваме? Аз не виждам.
И двата проекта за решение са пред мен. Те общо взето са много близки. Те дават едно пожелание да се даде информация. Информацията беше дадена. Стигнахме до извода, че ние тук в Събранието, и изпълнителната власт също не можем в момента да намерим законов начин за възстановяване на парите на тези засегнати хора. Уви, зле звучи това, но е така. Ако искаме да излъжем, може да кажем: да, ще намерим начин, ще търсим, ще изкопаем, но в момента законът не позволява. Да променим тогава закона. Ето тема, господин Зарков. До края на лятната ваканция смятам, че това можем да го направим. Ще Ви помагам с две ръце. Благодаря за вниманието. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Реплики към изказването на господин Сидеров? Не виждам реплики.
Други изказвания имаме ли?
Госпожо Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Освен да отговоря на въпросите, бих искала да направя и няколко фактологически уточнения, тъй като и по медиите тези дни, и днес в обсъжданията виждам, че има известно неразбиране по някои въпроси.
Единият от големите въпроси е за вноските в Гаранционния фонд. Не че това в момента има голямо значение за дискусията, но бих искала да уточня всъщност какви вноски са правили „Олимпик“, в кои фондове и съответно с какви фондове разполага Гаранционният фонд.
Гаранционният фонд управлява два отделни фонда. Единият е за незастраховани моторни превозни средства, другият е Обезпечителният фонд.
Първият фонд – незастрахованите моторни превозни средства, изплаща обезщетения на пострадалите, когато са претърпели ПТП от незастрахована кола, от незастраховано моторно превозно средство. В този фонд правят вноски абсолютно всички застрахователи – длъжни са по закон – в това число и „Олимпик“. Тоест вноските, направени в този фонд, са редовно направени. Те са на тази стойност, която посочихте – 14 млн. лв.
В другия – Обезпечителния фонд, законът също казва кой застраховател е длъжен и трябва да прави вноска. Това са българските застрахователи и клоновете на застрахователи извън Европейския съюз. Такива нямаме. Тоест само българските застрахователи трябва да правят вноски в него. „Олимпик“, току-що се установява и от Гаранционния фонд, и от всички, са правили вноски и в този фонд, които са на стойност 2 млн. лв. Те трябва да бъдат възстановени. Сега е добре юристите да обсъдят на кого трябва да бъдат възстановени, защото те са събрани от хората – дали трябва да бъдат възстановени на „Олимпик“, или на всеки един български гражданин по тези полици, който има да си получи обратно по 8,50 лв., ако не греша.
По отношение информацията за състоянието на фондовете и техните средства, общо разполагаемите средства, тоест собственият капитал на Гаранционния фонд към момента, към 30 юни, е 135 млн. лв. – 134,8 млн. лв., като 76,3 млн. лв. са във Фонда за незастраховани МПС и 58,5 млн. лв. са в Обезпечителния фонд. При всички положения Обезпечителният фонд разполага с ликвидност да поеме тези разплащания, които предстои да се извършат по отношение на застрахователна компания „Олимпик“.
Едно друго уточнение Ви моля да ми позволите да направя във връзка с правомощията на Комисията, понеже цитирахте правото на местния регулатор на приемащата държава да се намесва. Да, то е точно така и Вие го прочетохте правилно, обаче то е по отношение на общото благо и предоставянето на информация. Това са правилата за защита на потребителите – в какъв срок трябва да се изплати обезщетение, какви мотиви изисква законодателството да бъдат предоставени при отказ и каква информация трябва да се даде при сключване на договора? Да, в този случай България има правомощия и това са правомощията, за които Ви докладвах, че сме налагали наказания. Но те са единични случаи, поради много малък брой жалби.
По отношение поставените от госпожа Нинова въпроси, както и господин премиерът уточни, аз не съм предоставила информация на правителството, нито на господин Борисов. Предоставила съм информация, разбира се, в Комисията – на председателя на Комисията и на всички членове на Комисията, в това число подробно изложена тази ситуация по идентичен начин с настоящия доклад. (Реплика на народния представител Йордан Цонев.)
По отношение на ценообразуването на застрахователна компания „Олимпик“, искам да подчертая, че такава информация не ми е искана и не съм предоставила. Фактите, които изнасям днес, са налични в информационната система на Гаранционния фонд. Това е единствената официална информация, която може да бъде оповестена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Агайн.
Други изказвания?
Господин Гечев заяви изказване.
Заповядайте!
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че в случая управляващите прилагат двоен аршин. При катастрофата с КТБ непрекъснато се искаха оставките на премиера Орешарски, привикваше се министърът на финансите. Те да не би да са по-малко независими, отколкото Комисията за финансов надзор?! Сега палачинката е обратно – понеже фирмата е регистрирана през 2009 г., когато Вие започнахте да управлявате и понеже сега фалира: олеле, сега пък не е виновно правителството, ами е виновен – кой? Парламентът на остров Фиджи?! (Смях в „БСП за България“.) Няма такова нещо! Нещо сте се объркали!
Първо, да уточним фактите. Какъв е проблемът? Той не е технически. На 10 май 2018 г. регулаторният орган от Кипър обявява фирмата във фалит. Фирмата работи само на територията на България обаче.
Сигурно, господин Премиер, не са Ви казали. Ето, тези страници (показва) са докладът на Министерството на финансите, тъй като там специален отдел се занимава със застраховане.
О, чудеса! Отваряме доклада: „Life insurance“ – шест фирми, няма нито една българска, няма и „Олимпик“. „Nonlife insurance“ – 17 cоmpanies, няма нито една българска, няма „Олимпик“. В Кипър се въртят 277 млн. евро от застраховане, нито едно евро от българска фирма, нито едно евро от „Олимпик“, регистриран в Кипър, но опериращ волно и щастливо на българския пазар.
Отваряме на застраховки „Гражданска отговорност“ и отново чудеса: изведнъж на второ място „Olympic Insurance Co Ltd“ с 20 млн. 928 хил. евро. И откъде, господин Премиер и колеги? От бедна България! Браво, хвала на такъв застраховател! От тези 21 милиона, 19 млн. 248 хил. евро са от застраховка „Гражданска отговорност“. Един момент! Какво става тук? Фирмата е регистрирана в Кипър, първо.
Второ обаче, собственикът на фирмата в Кипър е фирма в Люксембург, а най-вероятно по-нататък може да гадаем, че собственик на фирмата в Люксембург е някой лодкар, отново от островите Фиджи?! (Оживление в „БСП за България“.) Ние не знаем. А трябва да знаем!
И какво излиза сега? Фирмата е регистрирана в Кипър, но ние тук се оправдаваме, че нищо не можем да направим – когато една фирма матрьошка с фирми по целия свят накрая хвърля котвата на българския застрахователен пазар, източва фондовете на българския застрахователен пазар, но ние не сме имали никакво право да я регулираме. Няма такова нещо!
Дами и господа, цитирахме и в интервюта онзи ден, цитира в момента и колегата Крум Зарков – има директива, от която няма как да избягате. Тя е IDD от 2016 г., където категорично се казва, че националният регулатор, където оперират такива клонове, те казват – в Европа, има абсолютно същите регулативни права и може да иска информация, може да комуникира с Кипър, може да комуникира с Белгия, където иска. Тя има всички права – да проверява, да задава въпроси, писмено, устно, да проверява на място. Нищо такова не е направено от 10 май.
Какво излиза сега? Една фирма, която няма нито една полица на практика по гражданска отговорност в Кипър, кипърска фирма, е решила да оперира – обърнете внимание къде – в България. Ами защо не оперира в другите страни на Европейския съюз? Защо не отиде в Канада или в Австралия? Ама, не отива! Идва в България?! Каква любов към българската роза?! Каква любов към българските държавни институции, които тихо спинкат от 2009 г., докато те източват парите! Така че как да няма българската държава нещо общо с тази работа?! Вие шегувате ли се? Ами, тогава да закрием този регулатор! Какъв е смисълът?
Така че отговорността се носи от цялото ръководство на Комисията за финансов надзор и по-точно от тези, които ръководят КФН и отговарят за застраховането.
По-нататък! Собственикът на тази фирма последно е някакъв испанец Диего. Ами, това е някакъв Диего Марадона в застраховането! (Смях, оживление в „БСП за България“.) Той продава в България, изнася милиони и никой не го забелязва. В тази връзка възниква въпросът: какво прави Държавна агенция „Национална сигурност“? Тя не проявява ли някакво минимално любопитство, че някакви матрьошки от Фиджи през Люксембург до България точат стотици милиони в България и на някакъв испанец, който участва в сто фирми по света, му е забранено, дами и господа, от регулатора – на коя държава – на Испания, собствената му! Не му дават да припари в Испания, за да извършва бизнес дейност! Но в България може да извършва?!
Тези началници и офицери от ДАНС не са ли се замисляли, че тук става нещо нередно – че някакви скрити собственици идват в България и източват българската държава. Колко? Ако приемем, че постепенно расте техният пазар от 2009 г. досега, стигайки до 275 хиляди полици, нека да са 200 хиляди средно, като ги сметнете средно по 200 лв. на полица, както беше казано, с разлика плюс-минус няколко лева, колко прави? Четиридесет милиона! За 9 години това колко прави – 9 по 4, а като го разделите на 2 в евро, това какво прави? Около 180 млн. евро са не само загуба на български капитал, но това са пари, които от лева са обърнати в евро, в долари, източени са валутни резерви на държавата и са изнесени. И всички си спят през това време – ДАНС и другите институции!
По отношение на Фонда. Няма да влизам в юридически дискусии, тъй като не съм експерт в тази област, но споделям съмнение, че в момента при това законодателство може да се направи нещо. Дано да може! Но има и сериозни аргументи, че ще бъде много трудно.
Излезте и кажете на хората: Държавна агенция „Национална сигурност“ проспа чуждите юнаци, които дойдоха и вършаха на българския пазар, регулативният орган проспа овършаването и чака от информбюрото на Кипър на 10 май – слушат по радиото, как ще им съобщи за фалита в 10,00 ч. (Ръкопляскания и смях от „БСП за България“.) Изумително! И ние сме невинни?! Понеже тези 150 – 180 милиона не са излезли.
Гаранционният фонд, оставка на управителите на Гаранционния фонд. Дами и господа, какво става тук сега? Вие сте събирали по 10 лв. на полица, 1,50 лв. – за обезпечаване, по двата подфонда на Гаранционния фонд, и тук водим спорове къде са парите и какво ще направите. Ами Вие трябваше да си подадете оставката още като загубихте 10 милиона в КТБ. Вие да сте чули, че гаранционните фондове по света си държат парите в държавни ценни книжа, а не 10 милиона в КТБ. Защо? Кой Ви накара? И сега няма пари, нали, да платим на хората?
Второ, вярно ли е, че годишните Ви заплати са по 350 хил. лв., на някои хора? Да, да!
Госпожо Стоянова, ще искаме специален доклад и този правилник трябва да се промени. Защото какво излиза? Шефовете на гаранционни фондове получават по 350 хил. лв. и накрая няма левчетата да ги върнем на българските граждани! Откъде-накъде? Това е по-голяма заплата от заплатата на управителя на БНБ! Какви рискове поемат те? Първо, касичката трака на всяка полица и идва при тях. Каква е тяхната заслуга? Никаква!
Второ, къде харчат парите? По закон – в държавни ценни книжа. Какво управляват те тогава, за да получават два пъти повече от управителя на БНБ, да не говорим за министрите и за депутатите! На какво основание?
Защо Комисията за финансов надзор утвърждава такива разходи, госпожо Караиванова? Ще Ви извикаме наесен да кажете редно ли е това – да бъдат харчени парите по такъв начин, по какви стандарти и да вземем решение. (Реплики от „БСП за България“: „Сега, сега!“)
И в заключение, искам да кажа следното: дано да няма такива случаи. Ще се обърна към господин Горанов, той ще ме разбере, пази боже! Защото, ако има втори случай, оставките няма как да стигнат само до равнище КФН.
Така че, дами и господа, желая Ви сравнителен успех в предсрочните избори! Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Реплика? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Бойчев, заповядайте за изказване.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Ще помоля да удължим времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, удължете времето на групите.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател, господа министри! Ще продължа в духа на професор Гечев, тъй като допреди час тук слушахме как имаме ситуация, но нямаме виновен, как за пореден път български регулатор се проваля, но, видите ли, той си е свършил цялата работа.
Радвам се, господин Премиер, че сте започнали да влизате в тази тема и са Ви докладвали немалко информация. Според мен тук-там са Ви подвели.
Аз ще изложа фактите, такива каквито съм ги прочел, запознавайки се с този случай, който за мен категорично не може да свърши само до отговорността на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. Аргументите ми затова са следните.
Само трябва да се поинтересуваш какво се случва на застрахователния пазар, за да разбереш следните обстоятелства. Първо, от началото на дейността на това дружество на българския застрахователен пазар има множество сигнали до службите и до прокуратурата. Това е най-малкото основание да се поиска информация за това дружество.
Господин Гечев цитира за този митичен испански гражданин, за който аз разбирам, че има забрана от испанските органи да извършва операции с финансови инструменти. Но, видите ли, това отново няма никакво значение за българските служби и за българските регулатори в момента. При положение че говорим за дружество, което управлява и извършва дейност с клон на Република България, за което е ясно, че цялата дейност се осъществява само в Република България. Тук въпросът с отговорността няма как да спре до заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.
Второ, стана ясно, че на 9-и кипърският регулатор отнема лиценза, на 10-и информира нашия регулатор. В момента сме месец август и виждате, че ние не знаем какво да направим в тази ситуация и излизаме и казваме: КФН си е свършила работата. Ами, не си е свършила работата! Кой да разбере за цялата тази ситуация, кой да обясни на гражданите? Някой потребител, който има застраховка в „Олимпик“, кажете ми знае ли в момента какво трябва да направи от всичката разнопосочна информация? Но всичко е в европейското законодателство, което не ни позволява да решим въпроса. Напротив! И тук, в тази зала, е приеман Кодексът за застраховането, който аз чета два дни, и там много ясно са разписани отговорностите, много ясно са разписани и задълженията. Там ясно е казано и към Наредбата за задължителното застраховане, че всеки застраховател дава веднага информация за сключените полици и за предявените претенции. Така че КФН е органът, който ежедневно трябва да знае състоянието на застрахователния пазар, да го докладва и да взима съответните мерки. Това е орган.
Случи се криза и сега разбрахме, виждам, че и на премиера са докладвали, че има проблем със „Зелената карта“. Има проблем със „Зелената карта“, ама, кой трябва да повдигне този въпрос? Трябваше да стане скандал, за да се занимаваме с това. Нали през КФН, през българския парламент, през българското правителство може да се търси информация? Но цялата информация за застрахователния пазар е на КФН.
Относно отговорността, която пак, разбирате, не била на КФН, била само на заместник-председателя. Аз ще помоля тези хора, които са Ви обяснявали тези неща, господин Премиер, да ги помолите да Ви дадат Кодекса за застраховане. Да си отгърнете само на чл. 40. Да отгърнете след това на Глава петдесет и четвърта – Текущ надзор – там са чл. 576, 577, 578. Само едно изречение: „Текущият надзор върху застрахователите и презастрахователните компании се осъществява от Комисията и от заместник-председателя.“ Това е точният запис – Комисията.
Сега, ако председателят на Комисията каже, че тя не знае за тези случаи, че тя няма информация, значи единственото, което може да направи, е да стане и да напусне. Значи мястото й не е там, защото тя носи отговорност за организацията на дейността.
Така че да излизаме тук и цялата история да я заметем с оставката на Ралица Агайн и да кажем: ама то, видите ли, нямаме никакви правомощия. Отново са Ви подвели! Ние не говорим за застраховател, който извършва дейност в България на база на европейските регламенти и европейското право. В дадения случай сме се концентрирали върху задължителната застраховка, задължителната „Гражданска отговорност“, където нашето законодателство много ясно е разписало правомощията и отговорностите и всеки няма право да го прави. Има редица по-специални изисквания. Неслучайно тя е задължителна и се обезпечава, и гарантира с тези фондове.
Да отидем на фондовете, пак към онзи регулатор, който, видите ли, е свършил цялата работа. Много ясно Кодексът за застраховане казва, че те носят отговорност и за Гаранционния фонд и са длъжни, даже сега ще намеря и точния член – чл. 527, да получават периодична информация и да я искат, а Гаранционният фонд да я предоставя.
Е, как така ще събираш на застраховките на „Олимпик“ тези 1,50 лв., които са за Обезпечителния фонд? И сега ще се окажем в ситуация, че не знаем какво да правим тези пари. Ама, да не сме ги събирали ние тези пари! Там има Управителен съвет, има регулатор. Всичко си били свършили, ама сега, в момента, като стана скандалът, до вчера дори не знаехме колко пари са били събрани. Ето, два милиона са събрани и сега твърдим, че те нямало основание да бъдат събирани. Е, кой трябваше да разбере, че няма основание да се събират тези пари? Какво трябваше да се случи, за да стигнем до тази ситуация? Кой носи отговорност да следи работата на Гаранционния фонд? И тук започваме отначало – ама, то нямало виновни, защото било европейското законодателство. Единственото вярно, което се каза за европейското законодателство, е, че то не е уредило въпроса с вноските – наистина, но за обезпеченията няма проблем. И ние сме си приели, според мен, не лош Кодекс за застраховането, където ясно са разписани отговорностите за това.
Прав е професор Гечев, това е вторият огромен провал след КТБ – вторият огромен провал на регулаторна институция. И от начина, по който ще излезем от този случай, ще зависи дали можем да върнем част от доверието на българските граждани към страната и към работата на институциите. И оставката на госпожа Агайн е първата задължителна стъпка, но е крайно недостатъчна, за да върнем това доверие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов, за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Премиер, министри! Уважаеми колега Бойчев, аз ще оспоря Вашето изказване най-напред като прочета част от решението на Комисията за финансов надзор в следната част:
„След забраняване на застрахователна компания „Олимпик“ да сключва нови застрахователни и презастрахователни договори, решението да бъде връчено на застрахователна компания „Олимпик“. Решението да се изпрати на Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието за сведение в случай на опит за вписване на разпоредителни сделки с недвижими имоти, притежавани от застрахователното дружество в Имотния регистър. Решението да се обяви на интернет страницата на Комисията за финансов надзор. Решението да се изпрати на Министерството на финансите, надзорния орган върху застраховането на Република Кипър. Решението да се изпрати – следват банки. Решението да се изпрати на Нотариалната камара. Решението да се изпрати на Гаранционен фонд.“ И още адресати.
Тоест, аз приемам, че с това решение Комисията за финансов надзор е изпълнила задължението си по чл. 587 от българския Кодекс за застраховането, извинявайте, чл. 624. Това е бил длъжен да уведоми българският регулатор по отношение на клиентите си.
По отношение на внушенията, които правите и предният оратор също направи, подчертавам следното, това го каза и господин Цонев: нека да нямаме съмнение, че щетите ще се поемат от българския Гаранционен фонд и че онази част, която е удържана за българския Гаранционен фонд, покрива рисковете по застраховките. Коя част остава непокрита? И тук чухме най важното послание, което излезе от Вашата уста като цитат на министъра на финансите. Онази част, ако има договори с прекъснато застрахователно покритие, действително трябва българските потребители да си намерят адвокат, да си ангажират адвокат, който да представя техния интерес за остатъчната, прекъснатата част от покритието, защото само тя е лишила някого от застрахованите лица. Извинявайте! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика, господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Кирилов, Вие сте юрист и сам разбирате, че това гражданите сами да си потърсят правата в Кипър няма как да стане на фона на размера най-малкото на вноските, които имат.
Българският регулатор, след като е получил официалното решение на кипърските си колеги, е направил тези стъпки, за които казвате, но аз считам, че те са крайно недостатъчни. Най-малкото това се е случило по времето на месец май, българският парламент също работеше тогава, българското правителство беше в режим на Председателство. Трябваше да се предвидят всички хипотези оттук нататък, които се случват след прекратяване на договорите на коректните български граждани, които са се застраховали в това дружество, и да се очертаят различните сценарии и изходи от тази ситуация. И ако се окаже, че има нормативна празнина и неточност, Комисията имаше съответните възможности да се обърне към българското Народно събрание за решение, а не в момента да сме в тази ситуация, в която, убеден съм, нито един потребител, който има застраховка в „Олимпик“, не знае какво да направи оттук нататък. Това ми е упрекът към Комисията без да се връщам на многото години назад в дейността на това дружество, че те са имали възможности да упражнят своите компетенции по общ надзор.
Много се надявам, господин Кирилов, от проверката, която разбрах, че върви по линия на прокуратурата и на службите в регулатора, наистина да стане ясно кой и как, по какъв начин е бил информиран. Как са се движили преписките и кой наистина носи отговорността за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията. (Шум и възгласи.) Колеги, моля Ви, по-интензивно. Закрих изказванията. На няколко пъти попитах.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.) Има изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател!
Извинявам се, може би не съм вдигнал достатъчно енергично ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Щом сте дошли дотук, изкажете се!
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Дебатът беше полезен в една посока. Първо, да покажа на всички, включително и на част от Министерския съвет, че има очевиден проблем в начина на функциониране на контрола и надзора от страна на Комисията за финансов надзор, що касае регулирането на такива сектори, които са и финансови в частта на взаимодействието между застраховател и клиент.
На второ място, този дебат категорично показа на всички ни, че дали е въпрос на регулация, или е въпрос на взаимодействие между органите на изпълнителната власт и независимият надзорен орган в лицето на КФН, като че ли взаимодействието не дава резултати, а води до проблеми, които имат финансово измерение и за българските граждани, а доколкото можем да предположим, и за българския бюджет, търсейки начин да обезвъзмездим или по-скоро да върнем обратно тези платени пари под формата на полици, които вече са невалидни.
На следващо място, но не и по значение, този независим орган не можем да считаме, че е независим, защото неговата работа касае всички потребители, касае институциите, които са поднадзорни на органа, и нещо повече, този орган очевидно в тази ситуация не е реагирал нито навременно, нито адекватно, нито управленски е взимал правилните решения. Информацията за проблемите с кипърския застраховател в публичните среди, в неспециализираните медии са от началото на годината. Те са общодостъпни за всеки един, камо ли за надзорния орган, който получава информация от своите колеги по служебен път на базата на регулацията, която регулира този вид органи в целия Европейски съюз.
И нещо, с което ще завърша – тази оставка на госпожа Агайн няма да реши проблема. Нещо повече, тук, ако използваме терминологията от шаха, жертвахме пешката, за да запазим по важните фигури. Но по този начин няма да решим проблема. Поемането на персонална отговорност от надзорника за застрахователния надзор и застрахователния пазар не е достатъчно, защото този орган, колеги, е, първо, колегиален, тоест вземат се решенията колективно.
Второ, независимо че се избира от Народното събрание, той, освен да се отчита пред Народното събрание веднъж годишно под формата на доклади, трябва своевременно да уведомява и законодателната власт, но най-вече изпълнителната власт, защото в изпълнителната власт е механизмът, по който могат да бъдат предотвратени проблеми като този, поради който сме се събрали днес извънредно.
Очевидно, че оставката на госпожа Агайн е първата стъпка към поемането на отговорност от целия колегиален орган, защото и в политиката, и в управлението – в случая на КФН, отговорността се носи с поемането на тази отговорност чрез подаването на оставки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ламбев. Реплики? Не виждам. (Реплики.)
Господин Ламбев беше изключение просто защото не видях вдигнатата ръка и аз бях обявила вече приключване на разискванията, така че дадох възможност на господин Ламбев, след това трябваше да бъде направена заявка за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.) Има още изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам думата по начина на водене. В Правилника ясно е разписано и аз се надявам той да е пред господин Кирилов, по колко минути има всяка парламентарна група. И нямате никакво основание да закривате дебата, при положение че групите имат време. Имате основание да го правите при второ гласуване, когато няма изказвания. Тогава закривате дебата и се пристъпва към гласуване. (Шум и реплики.)
Всяка парламентарна група има време, регламентирано в Правилника, който е закон в тази държава, и ако искате да го спазвате, моля да дадете думата на колегите, ако не, нарушете закона и продължавайте напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Процедура – господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и госпожо Министър! Понеже стана въпрос за Правилника – цитират го като дявола Евангелието, спазвайте Правилника, госпожо Председател, както го спазихте.
Независимо че колегите от БСП имаха много парламентарно време, не пожелаха да се изказват, когато беше дебатът за вот на недоверие към министъра на вътрешните работи. Това, че колегите не желаят да се изказват и не вдигат своевременно ръка, не значи, че трябва да нарушавате Правилника. Направихте едно изключение, тъй като колегата явно по-късно вдигна ръка. Никъде в Правилника не е казано, че изказванията на народните представители трябва да бъдат до изчерпване на парламентарното им време.
Много Ви моля, госпожо Председател, обявихте прекратяване на дебата – спазвайте Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Аз също искам да кажа няколко думи. Направих подканване към парламентарните групи за изказване, не видях вдигнати ръце. За господин Ламбев направих изключение.
Закрила съм разискванията, така че преминаваме към гласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Спазвам стриктно Правилника, колеги!
Процедура – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата е следната: тъй като от ГЕРБ вносители са Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Александър Ненков и почти са плагиатствали от нашето решение с едно изменение… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не, вижте, в това няма нищо лошо сега. В крайна сметка не сте знаели какво трябва да напишете, но предлагам решението на ГЕРБ да бъде гласувано разделено по отделните точки. Защото, ако по втора и трета точка Ви кажа, че ние от БСП, от опозицията, сме „за“, това е съвсем нормално, защото те изцяло съвпадат с втора и трета на нашето предложение. При първа точка обаче, колеги, има огромна разлика. В първа точка ние предлагаме, както и премиерът каза, че БСП търсят начин да помогнат на хората, а именно: търсене на възможности за възстановяване на платените суми, гарантиране на правата на лицата, сключили застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията „Олимпик“. Както разбрахме преди малко от госпожа Агайн, това е възможно.
ГЕРБ обаче предлагат следното: търсене на възможности за оказване на правна помощ. Сами разбирате, че този цирк, който гледаме, е с външния ни министър. От 10 май министърът на финансите е трябвало да знае какво се случва.
Доколкото си спомням, господин Министър, Вие ръководихте ЕКОФИН. Всеки месец е трябвало да се срещате със своя кипърски колега, да сте обсъдили този проблем и вече ние да имаме конкретното решение. Оказва се, че и Вие не сте знаели, което е направо скандално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата каква е, господин Стойнев?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Процедурата ми, госпожо… Да де, чакайте, имам две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отклонявате се от процедурата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Процедурата ми е следната: да бъде разделно гласуването, тъй като силно се съмнявам, че Вие ще подкрепите нашето, макар че то е правилното и съгласявам се с министър-председателя, че то де факто ще помогне на хората, да бъде точка по точка. На ГЕРБ да бъде първа точка – гласуване, втора точка – гласуване, трета точка – гласуване. Защото втора и трета точка Вие изцяло сте ги преписали от нашите. Ние ще ги подкрепим, като една конструктивна опозиция ще подкрепим това Ваше предложение, което е взето от нашето, но първа точка искаме наистина да бъде гласувана отделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Ще подложа на гласуване това Ваше предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев решението, което е внесено от парламентарната група на ГЕРБ, да бъде гласувано разделно – точка по точка.
Гласували 169 народни представители: за 68, против 68, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Министър Горанов иска думата. Заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали сме в процедура по гласуване?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласувахме процедурното предложение, което направи господин Стойнев. Подложих го на гласуване веднага, след като той направи това предложение. (Шум и реплики.)
Добре, да гласуваме, господин Горанов, и тогава...
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (встрани от микрофоните): Правилникът ми дава право да се изкажа. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате право да се изкажете, но сме в... (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Горанов. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Може би не избрах подходящия момент да се включа, но ми се искаше в края на дебата и разискването да обобщим, тъй като се изговориха много думи. Не знам дали всички останахме с еднаквото убеждение, че действащото законодателство в България и в Европейския съюз и предстоящото, внесено на 24 май от Европейската комисия, изменение в Моторната директива дават отговор на голяма част от въпросите.
Изказвам се, за да се разбере върху кой аспект акцентираме. Ако искаме да търсим решение за чуждите клонове на компании при несъстоятелност, като под чужди имам предвид тези от страни от Европейския съюз, защото за другите има текстове в нашия кодекс, имаме изключително малко решения за извънзаконови промени.
Чуха се различни неща, но в един момент и господин Цонев не изказа докрай това, че само българските компании и тези под лиценз в България са длъжни и имат право впоследствие да черпят – не те, а лицата, които са имали полици в тях, права от Обезпечителния фонд. Тоест тук говорим за нереализираната част от премийната вноска, която – ще използвам жаргона, „е изгоряла“ заради прекратяването на полицата.
Остава валиден и странен въпросът: защо са внасяли „Olympic“, след като законът не предвижда да внасят? Но законът със сигурност предвижда за тези всички около 600 застрахователи, които могат да оперират на нашия пазар, че за тях рискът от несъстоятелност и впоследствие покриване на липсващата или нереализираната част от премията продължава да стои.
Трябва да бъдем много внимателни, когато коментираме този въпрос, защото, ако го разпространим върху абсолютно всички, това ще е доста сериозна промяна на пазара и на цената на застрахователната услуга. Но ще водим този дебат, ще го водим!
Бързам да Ви кажа, че още през следващите дни ще формирам в Министерството на финансите с представители на Комисията за финансов надзор, Гаранционния фонд, Външно министерство, а днес имаше среща на нашия посланик в кипърския надзор, една, да я наречем, работна група, която да помогне на Гаранционния фонд, който е страна по Конвенцията. Никой друг, освен българският Гаранционен фонд, не е страна по тази Конвенция. Колкото и да не Ви харесва, това е правната рамка, по която се функционира от 1995 г. досега, а ние сме се присъединили в 2012 г.
Тук има укор към тях – във времето от 2012 г., или в най-добрия случай от месец май 2018 г. – проспано дотук, да може да се сключи техническото споразумение – тепърва ще се договаря и сключва, между българския Гаранционен фонд и кипърския Гаранционен фонд, за да се гарантира веднага и на първо време изплащането на щети, когато такива има, от кипърския Гаранционен фонд, защото няма спор, че ги дължи.
Оттук нататък това, по което можем да водим дебат с Вас и затова предварително го насочвам, е дали да разпрострем покритието на Обезпечителния фонд – сметка към Гаранционния фонд, върху всички застрахователи, които оперират на територията на България, защото сегашният Кодекс за застраховането категорично лимитира до тези, които са под лиценз на българския регулатор.
Ако решим да го разширим, ще е доста неприятен прецедент, ако търсим това със задна дата. Ако не го търсим със задна дата обаче, не знам как ще отговорим на въпроса: по какъв начин тези 9 милиона и нещо могат да бъдат възстановени без да се платят солидарно от българския данъкоплатец? Но съм готов да водим този дебат с Вас.
Исках да направя това заключение, за да фокусирам къде сме днес в разбирането за това какви са правата на застрахованите в „Olympic“ и как можем да решим този въпрос. Отново обръщам внимание, не знам на кого е пропуск, едва ли е на Комисията за финансов надзор, но трябва да е ясно на всички, че застрахователи, които оперират на нашия пазар, без да са под лиценз на българската Комисия за финансов надзор, не са покрити от риска „несъстоятелност“. Не са покрити от риска „несъстоятелност“!
Българското законодателство е напреднало в тази посока и предложеният преди две години от госпожа Агайн Законопроект за изменение на Кодекса за застраховането предвиди създаването на подобен фонд. Само че по някаква целесъобразност е ограничен до несъстоятелността на българските застрахователи. Това е сравнителното предимство, ако трябва да говорим за икономическа целесъобразност, това е сравнителното предимство, което трябва да се разказва на българските граждани, между застрахователите под български лиценз и всички други на територията на Европейския съюз, които имат достъп до нашия пазар автоматично. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа Проекта на решение за предприемане на действия във връзка с отнемане на лиценз за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“, който е предложен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 73, против 26, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за предприемане на действия във връзка с отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olympic Insurance Co Ltd“ с вносители Менда Стоянова и група народни представители.
Гласували 171 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 59.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – господин Търновалийски.
После е господин Ерменков, после е господин Гьоков.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Все пак Ви благодаря, госпожо Председател.
Господа министри, колеги! Не разбирам защо не беше прието нашето предложение и какъв е проблемът, господин Министър, да приемете... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: ...да търсите възможност да бъдат покрити тези задължения?!
Ясно е, че всичко се прави, за да не могат тези 200 хиляди български граждани, които са ужилени от това застрахователно дружество, по различни причини да не могат да разберат. Затова забранихте и не приехте да има пряко предаване, но искам да Ви кажа, че това, което правите днес, е много далече от достойното поведение на българския парламентарист.
Госпожо Председател, вместо да очакваме председателката на КФН с решение на Народното събрание да ни носи доклад, тя още при възникването на проблема трябваше да тича с този доклад при Вас. И ако тя не го направи, то Вие трябваше да го изискате, тъй като органът, който контролира работата на КФН, е Народното събрание. Затова днес правим това извънредно заседание, за да разберем какви са проблемите, да поискаме информация и да потърсим решение на проблемите.
И тъй като днес няколко пъти се постави въпросът какво всъщност днес сме решавали, решаваме проблемите на 200 хиляди български граждани. Как? Като искаме информация, като искаме отговорност от институцията, която представлява председателката – Комисията. И тук трябваше да говорим повече за отговорността, въпреки че някои колеги я отхвърлиха – отговорността на Комисията!
Преди една година – в края на миналата година, когато променихте Закона, Вие дадохте възможност те да си определят огромни заплати, по-високи от председателя на Народното събрание, каквото беше нашето предложение. Защо? За да поемат отговорност. Ето, днес те имат възможност да поемат тази отговорност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски, времето изтече!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: …да бъдат достойни, да бъдат морални и да бъдат отговорни! Така че заедно с доклада цялата Комисия за финансов надзор трябва да депозира своята оставка! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Ерменков – заповядайте за втори отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против най-вече заради първа точка от приетото решение от мнозинството, защото за пореден път държавата в лицето на управляващите от ГЕРБ абдикира от задълженията си да гарантира законовите интереси на обикновения човек, който обикновен човек е бил лоялен към държавата и изпълнявал своите задължения към нея.
На второ място, гласувах против, защото за пореден път правителството на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов и управляващото мнозинство търсят начин да замажат политическата си отговорност за случилото се, криейки се зад една оставка – на госпожа Ралица Агайн.
На трето място, защото според това решение наемането на адвокат за защита на интересите на обикновения човек, както Вие решихте да го направите, е на практика продължаване на политиката на аутсорсване на конституционно регламентирани държавни отговорности към хората. И няма да се учудя, ако в продължение на тази политика в крайна сметка Вие не аутсорсвате и цялото изпълнително управление на държавата. Но дали ще го направите Вие – едва ли, съмнявам се, но народът ще Ви аутсорсне, бъдете сигурни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Господин Гьоков, заповядайте за трети отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа министри, уважаема госпожо Дамянова! Исках да кажа защо гласувах против Вашия законопроект, въпреки че той повтаря 90% внесени от нас решения, с изключения на първата точка. Може би ние би трябвало да подкрепим Вашия проект, но той се различава основно от нашия точно по това, за което се говори в първа точка в нашия проект.
Първо, гласувах против, защото българската държава задължава всички български граждани, които управляват моторни превозни средства, да се застраховат задължително „Гражданска отговорност“. Същата тази държава в лицето на изпълнителната и законодателната власт пуска на българския пазар на застраховките една, най-малко казано – странна фирма с подозрителен или неясен собственик. Българите, естествено, се доверяват на държавата и се застраховат в тази фирма. След това при некоректното отношение на тази фирма към застрахованите в нея държавата абдикира от задълженията си да помогне на тези хора или по-скоро да ги обезщети.
Аз не знам какво можем да направим ние повече като Народно събрание от това да задължим изпълнителната власт или чрез Гаранционния фонд да обезщети тези хора.
Много ми се иска да напомня и за това как Вие правите решенията. Ще Ви напомня за 30 юни миналата година, когато протестираха. На едно наше питане предложихме решение за решаване на проблемите на хората с увреждания. Вие написахте на крак едно решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, моля Ви, нека да бъдем по темата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Последно изречение. Тогава го отхвърлихте с едно на крак написано от Вас решение и затова е днес проблемът на хората с увреждания. Така ще бъде и с хората, които се застраховат във фирми, пуснати от Вас на пазара на застраховките. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“.
Постъпила е оставка от госпожа Агайн:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор подавам оставка като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, като едновременно с това представям доклад за актуалната ситуация, правната рамка и действията на Комисията за финансов надзор до момента във връзка със застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ.
Колеги, откривам разискванията.
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Ще представя на Вашето внимание:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Прекратява предсрочно мандата на Ралица Ненчева Агайн Гури като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 144 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към трета точка от днешния дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИГУРНОСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ БАЗИ ДАННИ, СЪХРАНЯВАНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО И ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВЪЗНИКНАЛАТА КРИЗА.
Давам думата на вносителя на предложението да направи изложение в рамките на пет минути.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин и госпожо Министър, уважаеми народни представители! Като отговорна политическа сила в българския парламент парламентарната група на „БСП за България“ бяхме длъжни да се възползваме от конституционното си право, за да предизвикаме свикване на извънредното заседание на Народното събрание.
Първо, защото сривът на Търговския регистър е безпрецедентна криза, застрашила търговския оборот на страната и допълнително уязвила и без това крехкото доверие в способността на страната ни да изгражда сигурно електронно управление.
Второ, поради демонстрираното и трудно обяснимо нежелание на отговорния министър – министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева, да изясни ситуацията, да обясни случилото се и да успокои търговци, неправителствени организации и гражданите. Кризата е едно, реакцията при кризата е друго. И за двете има отговорници. И за двете остават да висят неизяснени въпроси. Тъй като госпожа Цачева не пожела да отговори на тях чрез каналите, достъпни на всеки министър, то сега е време да отговори премиерът чрез канала, който е достъпен на опозицията, а именно парламентарния контрол.
Затова, уважаеми господин Министър-председател, ще очакваме във Вашето изложение отговор на следните ясни въпроси: как се стигна до срив в Търговския регистър? Каква е конкретната причина за него? Изпълнявани ли са законовите изисквания и добрите практики за съхранение на информация, включително в случаи на аварии и злонамерени действия? Има ли риск от загуба на информация или от нейното манипулиране? Защо почти две седмици функциите на увредените регистри не могат да бъдат изцяло възстановени? Съществува ли риск за пропадането на други системи и електронни бази данни? Запознат ли сте и как оценявате ефективността на изразходваните средства за създаване и поддържане на дефектиралата система, включително в последните обществени поръчки за нейното надграждане? (Министър-председателят разговаря с народния представител Цветан Цветанов.)
Не знам как премиерът ще успее да ми отговори, ако не чува въпросите, но това може би е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете с изложението.
КРУМ ЗАРКОВ: И не на последно място, считате ли, че въпросът за отговорността е изчерпан с оставката на госпожа Зорница Даскалова – бивш председател на Агенцията по вписванията, оставка, която, между другото, постави и нови въпроси? В мотивите към своята оставка госпожа Даскалова говори за политически натиск с цел прикриване на преките изпълнители и отговорните лица за срива на Търговския регистър.
В обобщение, уважаеми господин Министър-председател, кои са отговорните лица за срива на Търговския регистър и има ли опит с оставката на председателката на Агенцията по вписванията те да бъдат прикрити? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Министър-председател, имате думата за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, малко хронология, уважаеми господин Зарков.
Към днешна дата – 12,30 ч. днес, 21 август, беше възстановена базата данни на Търговския регистър до 6 юни 2018 г. Към момента вече е до 17 юли 2018 г. В ход е процес на възстановяване на данните към август включително, като към момента се възстановяват данните към 17 юли, както казах. Това е именно периодът за подаване на годишните финансови отчети, които са в процес на изтичане.
Отново подчертавам, че успешно се изтеглят данните от дефектиралите дискове. Работата за възобновяване на функционалностите на Регистъра не е спирала нито за минута. Проблемите – техният мащаб и причините да се стигне до неработоспособност на Търговския регистър, бяха известни още в първите 24 часа след срива на базата данни.
Това личи от хронологията на събитията от 9 август. Оттогава работата за възобновяване на функционалностите на Регистъра не е спирала нито за минута. На 9 август, четвъртък, в периода 17,37 – 17,44 ч. последователно дефектират три диска. На 6 август вече е дефектирал един диск от друга група на същия масив, но до срива на резервната и до продукционната база данни води именно дефектирането за изключително кратко време на трите диска. Незабавно за проблема е уведомена фирмата, отговорна за поддръжката – „Лирекс БГ“. Още същата вечер е установено естеството на проблемите с дисковете и е поставена диагнозата: базите данни са в неработоспособно състояние, като към 10 август, петък, вече са предприети действия за възстановяване.
В ранните часове на 10 август, петък, след насоки и под ръководството на експерти на фирмата по поддръжката, експерти на Агенцията по вписванията пренареждат успешно дисковете в конфигурацията, но базата данни не ги чете. Впоследствие в спешен порядък са мобилизирани допълнително компетентни IТ експерти, всички фирми, поддържащи базата данни, както и външни консултанти, експерти в областта. Включително и от Япония сме довели специалист. Благодарение на това, което прави в момента – преди малко казах – до 17 юли всичко е възстановено.
Усилията бяха ескалирали впоследствие до най-високо управленско равнище на компанията, производител на устройствата. От нейна страна бяха осигурени висококвалифицирани специалисти, които бяха изпратени в България в подкрепа на IТ екипите на място. В цялостните действия за възобновяване на Търговския регистър е мобилизиран целият наличен експертен капацитет, който е работил по изграждането на системата от Агенцията по вписванията. В ранния следобед на 10 август – от 14,00 ч., Оперативният щаб за отстраняване на проблема вече работи с пълния си капацитет, като в работата на оперативната група са включени министърът на правосъдието, представители на ДАНС и ГДБОП.
Първият доклад за ситуацията от страна на IТ отдела на Агенцията по вписванията е заведен още в петък сутринта и се отнася до хардуерен срив на базата данни в Търговския регистър. Задействан е аварийният план-график за възстановяване на Търговския регистър, като дейностите по него са отчитани на всеки 30 минути.
Сформиран е оперативен щаб на следващо равнище под ръководството на вицепремиера Дончев с участието на министъра на правосъдието, служители на ДАНС, Държавна агенция „Електронно управление“ и други IТ специалисти за вземане на решение извън компетентността на Агенцията по вписванията.
Щабът проведе редица срещи в събота и неделя, както и през следващите дни. В оперативен порядък на най-високо равнище се координират дейностите по възстановяване на функционалностите на регистъра на базата на докладите на експертните екипи, които работят на място. Още в събота е разработен детайлен план с три основни направления за възстановяване на Търговския регистър, възстановяване на дисковете – първо, второ – възстановяване на базата данни от ленти, трето – възстановяване на частични функционалности на регистъра, които дават възможности за справки по ЕГН и ЕИТ, и възстановяване на връзката със средата за междурегистров обмен „Реджикс“. И трите направления стъпват върху стриктни срокове за възстановяване.
Първоначално заложените срокове за възстановяване на функционалностите се оказаха обективни и от сряда, 15 август 2018 г., бяха възстановени справките по ЕИК, а на следващия ден – 16 август 2018 г., и тези по ЕГН, както и връзката с „Реджикс“. Всички дейности по всички направления и на всеки етап се осъществяват под прякото наблюдение на служители на специализираните органи.
Към днешна дата можем да кажем, че кризата е преодоляна. Имам уверенията на Държавна агенция „Електронно управление“, че ще имаме работещ с пълни функционалности Търговски регистър може и до края на седмицата. Усилията няма да спрат в сряда. Помолиха да не бъде толкова голям натискът върху специалистите, за да не стане в един момент – виждате, на минути се променя информацията, да ги оставим да работят ден-два спокойно, за да могат да си я довършат.
Убедени сме също така, че следва да се поддържат най-високи стандарти за мрежовата и информационната сигурност и това остава първи приоритет занапред. Разбира се, това ще изисква и допълнителни ресурси – кадрови и финансови, които да бъдат резултат от щателен анализ, след като правоохранителните органи приключат работата си и виновните, и причините за тази криза бъдат окончателно установени.
Относно предварителните мерки на Министерството на правосъдието за гарантиране работата и сигурността на информацията в Търговския регистър съм информиран за следното:
За потенциални проблеми във връзка с информационната система на Търговския регистър от Агенцията по вписванията на 26 септември 2017 г. министърът на правосъдието е уведомен от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, като е предоставен аналитичен доклад, изготвен от „Сиенсис“ АД. В него са направени препоръки за осигуряване на стабилна и безпроблемна работа на системата на Търговския регистър, които по същество преповтарят одита от „Информационно обслужване“ АД, изготвен през 2015 г. Министър Цачева препоръча предписанията да се изпълнят възможно в най-кратък срок от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
В подкрепа на тези мерки е осигурено и финансиране, като Агенцията по вписванията е сключила договор на 14 декември 2017 г. с „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД на стойност 3 млн. 687 хил. 405 лв. за разширяване на капацитета на обслужващите информационни системи, в това число и на Търговския регистър. Горните средства, след съгласие на Министерството на финансите, са осигурени чрез акредитив в края на 2017 г. Освен тях през 2017 г. са осигурени допълнителни средства за капиталови разходи чрез вътрешни компенсации в бюджета на Агенцията.
На 3 май 2018 г. Агенцията по вписванията е сключила договор с фирма „Лирекс БГ“ ООД за абонаментна поддръжка на системите в Търговския регистър. По силата на договора фирмата се е задължила да гарантира сигурността и безпроблемното функциониране на регистъра. До Министерството не са постъпвали сигнали за проблеми при изпълнението на задълженията от фирмата по договора.
Сигналите относно работата на Агенцията са проверени от Инспектората към Министерството и са давани конкретни препоръки за изпълнение на директора на Агенцията.
Какво следва оттук нататък? Към момента процесът по създаване на резервни копия на данни от системата и регистри е вътрешна процедура за всяка администрация. Резервните копия се съхраняват в инфраструктурата на самата администрация. Наличието на достоверно и сигурно съхранявано резервно копие на данни от системи и регистри е от ключово значение за гарантиране на непрекъсваемостта на функционирането на ключови за държавните регистри схеми и системи. Поради това е предприето следното:
Първо, в срок до 31 август 2018 г. административните органи трябва да изготвят и изпратят на Държавна агенция „Електронно управление“ разработените и прилагани от тях процедури за създаване на резервни копия на данни от критични системи и регистри.
Второ, в момента се работи по привеждане в действие на план за защита и съхранение на данни на критични системи и регистри в Република България чрез създаване на хранилище за резервни копия на данни от критични системи и регистри за електронно управление – част от държавния хибриден частен облак. Планът ще се реализира чрез надграждане на съществуващата инфраструктура в основния център за данни на електронното управление за сигурно съхраняване на резервни копия на данни от критични системи и регистри; поддържане на резервни копия на данни от критични системи и регистри и съхранението им в хранилища от отговорните административни органи.
Трето, увеличаване на персоналния капацитет на Единната електронна съобщителна мрежа с цел съкращаване на времето за обновяване на резервните копия на данни от критични системи и регистри и разработване от административните органи на процедури за съхранение на резервни копия в хранилището.
На следващо място, административните органи, първични администратори на критични системи и регистри, да организират създаването на резервни копия на данни и тяхното криптиране.
Държавна агенция „Електронно управление“ и отговорните административни органи в срок до 3 септември 2018 г. следва да извършат анализ на потенциалните рискове по отношение на преносния капацитет, включително и на свързаността на първичните администратори на критични регистри, и да подготвят план за обезпечаване на необходимия капацитет за работа на хранилището със срок за реализация не по-късно от 30 септември 2018 г.
С мен е и вицепремиерът Дончев, който оглавяваше щаба през всичките тези дни, за отговор и повече детайли, както и министърът на правосъдието госпожа Цачева, ако имате въпроси и в тази сфера.
И за да завърша с предходната точка, за която говорихме, все пак се обръщам към Финансовата комисия на парламента, към всички политически партии чрез нашия финансов министър да направим работна група. Не сме против, изрично подчертавам, което и БСП предлагат, да подпомогнем гражданите заради това, което им се е случило, но паралелно да направим и промяна в закона, да имаме основание да го направим.
Обръщам се към Вас с най-истинското намерение да не говорим неща само за пред публиката, които им се харесват, а да се постараем хем да не се получава това занапред, хем да видим какво можем да направим със стара дата.
Иначе, мога да върна господин Гечев в 1996 г., мога да го върна в 1996 г. какво сториха с банките – и за КТБ, как министерствата си теглеха в последната седмица парите (ръкопляскания от ГЕРБ), но нито е продуктивно, нито има смисъл. Приемам, че като опозиция трябва да си изговорите нещата против правителството, има го в играта. Но на базата на това, което решихме днес, да се опитаме да стигнем до по-добри резултати.
Това, което се прави в електронното управление, киберзащитата – колкото повече качваме нещата на тези електронни облаци, колкото повече напредваме, сега се е случило, поне това, което имам като информация, просто са се скапали дисковете. Със сигурност обаче впоследствие ще бъдем подложени и на хакерни атаки, и на зловредност и умисъл. Така че приемам вината от страна на Агенцията, от страна на фирмата, ако щете. Важното е да не допуснем повече подобен срив и в друга система.
На други места пък, помните, имаше една разработка „червей“. Тогава се занимаваха с нея. Но тя дойде вследствие на това, че се бяха опитали именно – вижте колко съм и благоразположен, да качат информацията на още един диск. Ако сега бяха направили това, можеше да има питане: защо сваляте паралелна информация? Така че това е моментът да се защитим от подобни зловредни влияния в бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Колеги, знаете, че процедурата по изслушване дава възможност на всяка парламентарна група да зададе по два въпроса.
Господин Кирилов, процедура ли имате?
Заповядайте, господин Кирилов, за първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер, Министър на правосъдието, уважаеми колеги! Благодаря за информацията, която представихте на нашето внимание.
Смятам, че тя адекватно и точно отразява предприетите действия и че те доведоха до възстановителния резултат, въпреки всички предизвикателства.
Въпросът ми, и затова исках процедурно да поставя този проблем, всъщност е към министъра на правосъдието, ако желае също така вицепремиерът Томислав Дончев и предпочете да отговори.
Този въпрос касае следното. Няма да влизам в подробно описание на това що е информационна система, как се появи Търговският регистър, каква е неговата стабилност през последните десет години. Само една скоба ще отворя междувременно, докато премиерът е още тук.
Искам да го уверя, че Комисията по правни въпроси на парламента винаги е обсъждала с приоритет законопроектите, които касаят законовите промени в Закона за Търговския регистър и Правната комисия ще продължи с тази си работа. (Реплики, шум.) Предполагам, че колегите от Комисията по бюджет и финанси също ще вземат предвид това за следващата бюджетна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преминавам към въпроса. В изложението беше споменато за два аналитични доклада, обследвания за състоянието на системата – единият от 2015 г. и другият, който е бил през миналата година.
Въпросът ми е следният: по доклада, който е бил на „Информационно обслужване“ през 2015 г., тогавашният министър на правосъдието – уважаваният колега Христо Иванов, предприел ли е някакви действия? Какви действия е предприел и докъде се е стигнало?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Времето!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Янков, че ми напомнихте за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Министърът на правосъдието – госпожа Цачева, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Изслушването е на министър-председателя, а не на министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Министър-председателят е поканил със себе си министъра на правосъдието и вицепремиера, за да могат да влязат в конкретика, защото министър-председателят отговаря на въпроси по общата политика. За да бъдат по-конкретни нещата, и госпожа Цачева, и господин Томислав Дончев са тук.
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Вицепремиер! Уважаеми господин Кирилов, да, през 2015 г., месец май, в Министерството на правосъдието е представен предварителен одит, изготвен от „Информационно обслужване“ АД, тогава по поръка на министъра на правосъдието относно рисковете в системите на Агенцията по вписванията. Става дума основно за Търговския регистър. Вие знаете, че тази агенция оперира с още три регистъра, а общо регистрите са четири. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Цачева, само за момент.
Колеги, моля, заемете местата си и запазете тишина!
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По предварителния одит министърът е създал работна група от експерти, IT специалисти на Агенцията по вписванията. По някои от предложенията в одита е имало забележки, но като цяло рисковете са идентифицирани, индивидуализирани, след което информацията, с която аз разполагам, е публична, тя е в страницата на Агенцията по вписванията, където се съхраняват и се намират годишните доклади на изпълнителния директор. Той е задължен по силата на Закона за Търговския регистър, а сега вече и за юридическите лица с нестопанска цел, където конкретно се описва какво е състоянието. Там фигурира докладът към 2015-а, 2016 г., че информацията се съхранява съобразно правилата на две места… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …разделено – не едно до друго общо, така че да бъде гарантирана сигурността на тази информация.
По времето, в което аз изпълнявам функцията на министър – да, бе споменато от министър-председателя, на 26 септември, приложено изпълнителният директор ми е представила аналитичен доклад от фирмата „Сиенсис“, която индивидуализира шест конкретни IT проблема, свързани със сигурността на информационната система като цяло в Агенцията по вписванията и съотносимо в частност към Търговския регистър.
След получаване на становище от съответната дирекция в Министерството на правосъдието аз подкрепих категорично направените шест предложения, които се преповтарят по съдържание с предложенията в одита от 2015 г. Действително, указала съм на изпълнителния директор във възможно най-кратките срокове те да бъдат изпълнени, тъй като става въпрос и за осигуряване на средства, както и за организационна работа по изграждането на системите във вида, в който се препоръчва от фирма „Сиенсис“.
В доклада на премиера беше казано, че в края на годината – 14 декември миналата година, е подписан договор с фирмата „Телелинк“ за доставка на оборудване на стойност три милиона и шестстотин хиляди с ДДС. Впоследствие конкретният договор за обслужване на Търговския регистър е по проведена обществена поръчка. От 3 май този договор е факт и е с фирмата „Телелинк“. В него ясно и категорично са записани какви са задълженията на фирмата. Надявам се, че не ме питате как точно са функционирали отделните хардуерни, софтуерни и така нататък компоненти на системата. Бих желала да Ви отговоря, но нямам тази компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, първо, процедура по начина на водене преди да започна.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Министър, колеги! Ако не ме лъже паметта, според написаното и гласуваното днес в залата имаме изслушване на премиера господин Бойко Борисов на основание чл. 113. Въпросът, който искам да задам и ще задам, е към господин Бойко Борисов – премиер на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, квесторите поканете премиера в залата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз не съм дошъл днес да задам въпросите към господин Дончев и госпожа Цачева.
Моля да прекъснем, за да може да дойде господин Борисов и да зададем въпросите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Борисов ще дойде всеки момент.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да изчакам тогава, да не задавам въпроса, защото все пак трябва да го чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, изчакайте. (Силен шум и реплики.)
Пропуснете си реда, сега ще дам…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, не. Тук не говорим за пропускане на реда, а говорим за спазване на дневния ред, който е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дневният ред е приет…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Прочетете го внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочела съм го внимателно.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Очакваме всеки момент господин Борисов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моите уважения към вицепремиера и към госпожа Цачева, но те не фигурират в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Моето възражение по процедурата – премиерът представи на Вашето внимание свой доклад и всички фактически обстоятелства. Премиерът отговаря на въпроси, които касаят общата политика.
По тази причина в залата присъстват вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на правосъдието. Смятам, че аз адресирах коректно въпросите си към тях, защото те съдържат конкретика и специфика, която отговаря на техните компетентности по Конституция, по закон, по решение на Министерския съвет и разпореждане на премиера. Прекалено е да се изисква и да се театрализира едно такова изслушване. Ако искате действително да чуем фактите и обстоятелствата, нека да попитаме министрите и те да отговорят на нашите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Аз също преди малко подчертах, че по чл. 98, ал. 3 към министър-председателя се отправят питания и въпроси, които касаят общата политика, а присъствието на госпожа Цачева… (Шум и реплики).
Колеги, моля Ви, запазете тишина, премиерът е в залата. Той е и в сградата на Народното събрание!
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, искам само да заявя, че неволно съм казала друго име на фирмата. Фирмата, която е подписала договора от 3 май, е „Лирекс“. Сега ми казаха, че „Телелинк“ е фирмата, която доставя оборудването в подписан договор от месец декември. Но за да не остане някакво съмнение, допуснала съм лапсус – фирмата, която обслужва в момента, се нарича „Лирекс“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря за уточнението, госпожо Цачева.
Господин Премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз доста дълго говорих, обстоятелствено, а през това време Вие давахте трибунка. (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Викате ме в парламента, точката е – изслушване на премиера, и по време на изслушването на премиера Вие, БСП, си давате трибунка. И сега се връщате обратно, за да ми зададете отново същите въпроси, при положение че с цялото си уважение аз съм изговорил каквото е необходимо. От един часа съм тук. Вицепремиерът Дончев като ръководител на щаба и познавайки всички детайли е тук, министърът на правосъдието, който познава другите детайли и е отговорен, е тук и Вие започвате да театралничите: „Ама да се върнем.“ Аз съм тук, Вас Ви нямаше! Давахте трибунка. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Премиер.
Господин Иванов, заповядайте за въпрос.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господин Вицепремиер, колеги! Уважаеми господин Борисов, моите извинения, но аз бях в залата и чинно чаках. Не съм давал трибунка. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Достатъчно са, господин Министър-председател.
Благодарим Ви, че се върнахте в залата, за да чуете въпроса. (Силен шум и реплики.)
Въпросите са изключително важни и са от Вашата компетентност, затова ги задаваме, така че нека да имаме взаимното уважение.
Господин Борисов, без да повтарям всичко казано, създалата се ситуация с Търговския регистър е безпрецедентна за нашата страна. Кризата със срива на информационната система без съмнение е особено значима както за стопанския оборот, така и за националната сигурност на страната, което е извън всякакво съмнение. Няма да се спирам на техническата част. Важното за нас в случая е: какво е допринесло за проблема от чисто управленска гледна точка; какви действия би трябвало да предприеме ръководството както на Агенцията, така и Министерството на правосъдието, и затова, че има достатъчно информация и данни, които са постъпили и от служителите на Службата по вписванията, какво се случва там?
Искам да Ви запитам, господин Борисов, а предполагам, че вече сте запознати с доклада на Инспектората от 28 февруари, в който се казва, че има сериозни нарушения в Агенцията по вписванията, извършени от директора, който вече е освободен. Най-интересното е, че Инспекторатът на Министерския съвет, който е под Ваше ръководство, амнистира въпросната госпожа и казва, че този доклад на Инспектората на Министерството на правосъдието няма отношение и няма как тя да бъде наказана съгласно Кодекса на труда.
Въпросът ми е: по какъв начин и защо госпожа Цачева, която е Ваш подопечен министър, не е взела отношение по този доклад и по какъв начин и защо Инспекторатът на Министерския съвет, който е под Ваше ръководство, е амнистирал въпросната госпожа? Очевидно там има системно неизпълнение. Вие сам казахте, че от 2015 г. има Одитен доклад, който е препотвърден сега от друга фирма. Не е изпълнено нищо. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако беше обърнато внимание на този доклад тук, госпожата трябваше да бъде освободена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: На преждеговорившия дадохте малко повече, госпожо, така че отпуснете ми минута време.
Най-важният въпрос, господин Борисов, е: достатъчно ли е напускането на госпожа Даскалова, защото неясно е кой ще поеме политическата отговорност? Това е най-важният въпрос: кой ще поеме политическата отговорност за случилото се?! Защото в момента говорим за технически неща – кой харддиск изгорял, кой не е изгорял, госпожа Даскалова освободена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Имаме един доклад, на който с месеци – от 28 февруари, никой не е обръщал внимание. Ако му беше обърнато внимание и виновното лице беше понесло отговорността, сега този казус нямаше да стои тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрахме въпроса Ви, благодаря.
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Действително по сигнал на бивш служител на Агенцията по вписванията, която самостоятелно, с нейно лично волеизявление е напуснала работа в Агенцията, Инспекторатът на Министерството на правосъдието е извършил проверка по конкретните теми в жалбата на дамата, която е отправила сигнала. Сигналът на Инспектората на Министерството приключва с три задължителни указания към изпълнителния директор.
Точка първа. При проверката е констатирано, че част от личните досиета са били в кабинета на изпълнителния директор. Служебните досиета на служителите да се съхраняват в звеното, обслужващо „Човешки ресурси“ – това е първата препоръка. Втората препоръка – да се преустанови създадената от изпълнителния директор практика, с едно конкретно писмо, за което малко по-късно ще обясня подробно. Третото, да се предприемат мерки и действия за обявяване на конкурс за заемане на свободните щатни бройки за длъжностни лица по регистрацията.
Това са трите препоръки към изпълнителния директор на Агенцията. Има и предложение към мен като министър – да се потърси дисциплинарна отговорност на Зорница Даскалова, изпълнителен директор на Агенцията по вписвания съгласно определени точки от Кодекса, тъй като такава е била практиката до момента в Инспектората и в предходни мандати. По време и на други изпълнителни директори на Агенцията е имало такива предложения.
Категорично не е вярно, че не съм реагирала на направеното предложение от Инспектората. Съобразно процедурата по Кодекса на труда съм поискала писмени обяснения от госпожа Даскалова. В този срок обаче тя оспорва доклада на Инспектората на Министерството на правосъдието пред Главния инспекторат в Министерския съвет, който от своя страна излиза с три препоръки към работата на Инспектората в Министерството и изрично по отношение на предложението за дисциплинарна отговорност заявява, че макар и правоотношението да се урежда по Кодекса на труда, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, като част от лицата в Закона за администрацията, подлежат на друг ред и при тях не следва да се образува дисциплинарна отговорност.
Излиза, че онова, което съм могла да направя, без да имам такова указание, но според Вашите твърдения, е било аз да прекратя договора на госпожа Даскалова като изпълнителен директор.
И сега да видим защо? Първо, че при проверката Инспекторатът е намерил няколко лични досиета на служители в нейния кабинет. Искате да кажете, че един ръководител, на каквото и звено да е той, няма възможност от „Човешки ресурси“ да изиска в кабинета си досие на служител и че във всеки случай ръководителят на съответната структура трябва да се качи в кабинета на „Човешки ресурси“, за да се запознае там с досието? Това е първата препоръка, която, естествено, след дадените задължителни указания, е отстранена.
Втората – да се преустанови създадената от изпълнителния директор на Агенцията практика с едно писмо, което визира болничните листове.
Уважаеми колеги народни представители, помните ли месец юни 2017 г. и опашките, които се виеха пред Агенцията по вписванията, тогава когато трябваше да се подават финансовите отчети и когато гражданите нямаха доверие на информационната система? Голяма част от тях отиваха и се редяха на тези опашки и точно в този критичен момент в Агенцията постъпват необосновано голямо количество болнични листове. Всеки един от Вас, който е бил и административен ръководител, знае, че е нормално да се поиска информация от прекия директор на дирекция за това дали следва да бъде оспорван този болничен лист. Лично аз съм водила няколко такива преписки, за да оспорвам болнични листове. Това е второто предложение, второто задължително указание към госпожа Даскалова.
И третото е било: да се предприемат мерки и действия за обявяване на конкурс за заемане на свободните щатни бройки за длъжностни лица по регистрацията. Да, с Устройствения правилник са отпуснати бройки. В момента тече процедурата по този конкурс.
Така че и трите предписания, задължителни указания, които е направил Инспекторатът, са отстранени. Ако Вие считате, че на един административен ръководител в момента, в който предстои създаване на ред и организация за приемането на новите финансови отчети, за които тази година нямаше опашки, защото беше създаден такъв ред и такава организация, когато се изпълняват обществени поръчки – именно в отговор на предходния ми въпрос – за това да се гарантира сигурността на системите не само на Търговския регистър, там се намира и Имотният регистър, БУЛСТАТ и така нататък, ако считате, че заради тези три конкретно показани указания от Инспектората следва да й бъде прекратен трудовият договор, аз не мисля така. Не съм имала сигнал относно несправяне от страна на изпълнителния директор с онези процеси, които са били важни, приоритетни. С това не искам да кажа, че изпълняването на подзаконовите, вътрешните нормативни актове не е важно, но, разберете, всяка една проверка приключва с някакви указания и предложения, и – пак казвам – те са отстранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Първи въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“? Няма да имате въпрос.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Няма въпрос.
От парламентарната група на „Воля“? Няма въпрос.
Продължаваме с втория кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Вицепремиер, и Министър на правосъдието! Бяха казани много неща и бяха изнесени много данни, изговори се много през последните няколко дни.
Това, което обаче е по-важно – да попитам компетентните представители на изпълнителната власт: за фирмата „Лирекс“, защото тя беше споменавана много. Искам да попитам дали фирмата „Лирекс“ изпълнява стриктно договора, който има със съответните институции в България? Защото това е поредният проблем, който възниква, както проблемите, които са свързани с Министерството на вътрешните работи в годините, когато беше наложена тази фирма, от периода 2007 г. от тогавашния началник на кабинета на Румен Петков – Александър Петров. Александър Петров е висш функционер на Българската социалистическа партия и колегите от БСП го знаят много добре. (Реплика от ГЕРБ: „А така!“)
И ако попитаме как беше направено видеонаблюдението, как започна и как беше стартирано в 2007 г., това беше с много изричните указания, които бяха дадени, да спечели „Лирекс“ и да осъществи съответното видеонаблюдение. Забележете обаче какво се случва при експлоатацията, която след това трябваше да бъде поета от Министерството на вътрешните работи: интерфейсът беше затворен, което не даде възможност да се надгражда тази система и да могат да участват други фирми, ами просто винаги това остава постоянно като бизнес и като възможност само на една единствена фирма.
Аз съм убеден, че същото се е случило и в Агенцията по вписванията, защото от данни, които изнесоха в публичното пространство доста и институции, и неправителствени организации, аз бих искал да попитам: вярно ли е това, че се установява, че фирма „Лирекс“ преди инцидента е обединила дисковия масив на основния сървър, на който се съхранява база данни на Търговския регистър с дисковия масив на резервния сървър? Защото, уважаеми колеги, това сливане на масивите е довело до абсолютна невъзможност за предприемане на действия по възстановяване на базата данни към момента на спиране на системата от резервния сървър. Аз смятам, че тук, освен всичко това, което се говори и се изприказва, не знам дали, господин Премиер, това не е някакъв умишлен саботаж от някой, който би искал действително да създаде проблеми в държавата (ръкопляскания от ГЕРБ), и да можем днес ние да кажем, че правителството или министърът на правосъдието са виновни за това. (Председателят напомня, че времето е изтекло.)
Затова смятам, че компетентните органи трябва да се произнесат и да направят цялостен анализ на всички проекти, които са реализирани (реплики от „БСП за България“, ръкопляскания от ГЕРБ), и дали действително има възможност само една-единствена фирма да продължи експлоатационния режим на дадените проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Вицепремиерът Томислав Дончев – заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, трудно ще ми е в момента да Ви предоставя детайлна справка за всички договори, които са в режим на изпълнение от въпросната компания. Поемам ангажимента много бързо да бъде изготвена писмена такава, също, включително, статусът на изпълнение на всеки договор.
По отношение на конкретния въпрос ще ми позволите да разходя една минута ценно парламентарно време, пак влизайки в технически детайли, което ясно ще илюстрира генезиса на проблема. По изисквания, по наредба, а и според най-добрите практики за информационна сигурност, когато имаме такъв критичен регистър, информацията се записва едновременно на два сървъра. Дори добрите практики предполагат тези сървъри да са физически отдалечени, географски, понякога на десетки или на стотици километри един от друг.
По подобен начин е била организирана или конфигурирана системата в Агенцията по вписванията. Тук критичният въпрос е много близък до този, който задавате: защо въпросната система не е сработила по такъв начин? Защото, ако и да би станал срив в дисковото пространство на единия сървър, системата щеше да сработи, без това да бъде усетено от потребителя, защото всеки запис се прави огледално на единия и на другия сървър. Въпрос, на който ми е много трудно да отговоря в момента: технически дефект, масов срив на сървъри или лоша конфигурация на системата? Възможни са и двете, включително и второто. В такъв случай отговорност трябва да носи този, който е конфигурирал системата по такъв начин.
Разбира се, нередности или каквито и да било спекулации – дали има вариант да се възстанови информацията? Колеги, информацията е факт. Поне два алтернативни начина има за възстановяване на информацията. Първият начин е чрез лентовия архив, в който допълнително се записва всичко от Търговския регистър. Големият проблем там е, че физически свалянето на информацията от лентите и прехвърлянето на диск отнема време. Вторият е: чрез опити за възстановяване на информацията от самите дефектирали дискове, което тече в момента.
Тук специални благодарности трябва да бъдат казани по отношение на производителя. Няма да казвам коя е компанията. Тя по принцип не предоставя услуга, свързана с възстановяване на информация от дефектирал диск. Те казаха: ние произвеждаме дискове, ние не можем да възстановим информацията.
След нарочна молба от страна на правителството по дипломатически канал за това колко е важна и критична ситуацията, подобна помощ ни беше оказана. Най-добрите им инженери са тук, работят и се надявам в рамките на седмицата да има ефект. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Заповядайте, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, ако тръгнем в тази посока, не казвам дали е така, или не е, в случая няма значение. Вие виждате в Съединените щати една година и половина, вече две се занимават само с това как чрез кибератака е повлияно на изборите в държава, в която мисля, че няма съмнение, поне аз от опита си знам, че две са тези държави – в Русия, и в Щатите, където службите са на изключително ниво. Сигурно има и други, не са лоши и другите, но мисля, че по тези две нямаме съмнение.
Вие виждате, че дори държави с най-напредналите демокрации – като Холандия, се отказаха от електронното гласуване.
Искам да помоля депутатите от ГЕРБ да не вдигаме тази тема днес повече, защото в последните няколко дни, а и това, което ни предстои в следващите два-три дни, очакваме от „Лирекс“ и от нейните експерти и IT специалисти, които са там и действително тези дни работиха денонощно, и работят денонощно, ако си вдигнат шапката, образно казано, направо ще ни сринат. Ако вкараме дебата в това – да, може да е много ползотворен за нас и да отхвърлим вината, а ние имаме вина чрез Агенцията, на която това й е била работата, можели са надлежно да напишат, да вземат доклади, а и парадоксът, и най-неприятното е, че дали е редно и дали това е решението? Но някаква система или някакъв закон, който да ни позволява за тези изключително чувствителни системи да имаме закон или обществена поръчка, или парламентът, ако трябва да я прави, да можем да ги защитим и да не влизаме в ръцете на каквато и да е фирма, колкото и да е важна, голяма или добра, или изцяло да сме подвластни след това в управлението. (Реплика от „БСП за България“.) Да, ако щете през „Информационно обслужване“.
Пак казвам, добронамерен съм и считам, че днешното заседание има своя принос. Ако може от него да излезем с подобни решения или в следващите дни да излезем, защото все повече митниците, ДАНС, Прокуратурата, съдът, освен куп други регистри, се качват на електронни носители, тяхната защита, тяхното гарантиране, този „склад“ на база данни, прибирането им в такива секретни центрове, които не може да го дадем на всяка фирма или ей така да се знае. Все пак държавата би трябвало да си има някакви тайни, които през парламента да бъдат узаконени и да се знаят от парламента, но да имаме тази защита.
Така че Ви моля, правим всичко необходимо. Нека колегите, експертите, IT специалистите, които и от чужбина, и от „Лирекс“ работят, да не ги разклатим сега с подобни изказвания, защото действително считам, че ако така надграждат, както се казва, на по 10 – 20 минути се качва информация, до края на седмицата, ако имаме късмет, можем вече да си имаме регистър и да мислим оттук нататък как да не го допуснем повече. Защото, то рано или късно пак ще се случи някъде, ако не вземем мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Премиер.
От парламентарната група на „БСП за България“ – господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз се надявам и към мен да бъдете така щедра в трите минути, както към преждеговорившия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към господин Иванов бях доста щедра, така че…
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин Министър-председател! Лошата поддръжка на електронните системи е сред причините, които се спрягат за сриването, както чухме и от Вас, на Търговския регистър. Вицепремиерът Томислав Дончев оскъдно загатна преди няколко дни, че става въпрос за дефектирали харддискове, което Вие сега на няколко пъти потвърдихте.
Преди няколко месеца обаче от тази трибуна народен представител от ГЕРБ твърдеше, че електронното управление не са компютрите, не е закупуването на компютри, а съвсем други процеси.
Сега обаче по всичко личи, че се готвите да хвърлите отговорността за краха на електронната система на Търговския регистър именно на компютрите и дисковете. За всеки студент в първи курс на Техническия университет обаче категорично е ясно, че за да се случи такъв срив на една електронна система, са били системно неглижирани международно утвърдените правила на мрежовата информационна сигурност.
Сигурен съм, че Ви е известно, че за всяка информационна инфраструктура държавата трябва да предприеме мерки, за да гарантира устойчивост, непрекъсваемост на работните процеси и възстановяване след бедствие. Ако са били предприемани тези мерки, вероятността да се случи подобен технически инцидент, за какъвто ни информирате, клони практически и дори теоретично към нула. Ако все пак приемем, че е възможно да се случи такъв технически проблем, то Правило № 1 в такава ситуация е да се пусне в действие Резервен план Б. Разбира се, първо трябва да има такъв.
Ще припомня, че в началото на годината по инициатива на парламентарната група на БСП в Народното събрание се проведе дебат относно политиката на кабинета за изграждане на електронно управление и от БСП поискахме вицепремиерът Томислав Дончев да изготви подробен план за изграждане на електронното управление, да се даде пълна схема за финансиране на дейностите по изграждане на електронно управление. Това предложение беше отхвърлено от ГЕРБ, очевидно за да може безконтролното харчене на обществени пари за лошо работещи електронни регистри и информационни системи да продължи. Ако имаше такъв план, то вероятно той щеше да включи и план за подпомагане на органите на администрацията при отработването на компютърни инциденти.
Всъщност директивите и стандартите за управление на информационната сигурност при изграждане и надграждане на Търговския регистър може и да са били включени като препоръки в съответните обществени поръчки, но изпълнението им категорично остава под въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Обръщам внимание, че фирмата, която към момента поддържа регистъра, поддържа електронните системи на поне още 50-ина държавни и общински администрации и спокойно може практически да бъде определена като структуроопределяща по отношение на националната информационна сигурност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това какво общо има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът да чуем.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Няма време за въпроса.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Какво ли е положението с харддисковете на техните системи?!
И ето го въпроса: в тази връзка ни интересува изготвян ли е анализ, който може да ни предоставите сега, за причините за срива на Търговския регистър, за нанесените щети, включително на бизнеса и върху и без друго крехкото доверие в системите на централната администрация, както и за мерките, които следва да се вземат за предотвратяване на подобни инциденти? Защото на мен лично ми се струва, че само изграждане, както казахте, на склад за данни е просто поредната кръпка в несъществуващото електронно управление. Благодаря Ви за търпението. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Данчев, надявам се, че ще оцените моята щедрост.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, по отношение на конкретните технически причини, както казах, става дума за дефектирали дискови устройства. Ще влезем в детайли.
За щастие самото записващо устройство, което носителят на информацията – не моторът, не четецът, не контролерът, не електрониката, самото записващо устройство е съхранено. Както се казва битово, то не е изгоряло. По тази причина при намеса на сервизен инженер от компанията- производител в момента става четенето на информацията от самите дискове. Това, първо.
Второ, ако нямаше следване на правилата за информационна сигурност, ние нямаше как да възстановим информацията.
Обръщам внимание още веднъж, че дори да не се беше случило четенето на информацията от дисковете, ние имаме лентов архив. Това е изцяло следване правилата за информационна сигурност.
Същественият въпрос тук е дали тези правила, които имаме към момента, са достатъчни. Очевидно, не. Очевидно, не! Един път съхранение на информацията на огледален сървър, второ – водене на архив. Очевидно не е достатъчно. По същата тази причина ще въведем още един, трети начин за секюритизиране на информацията, като в зависимост от честотата, с която се опреснява информацията в съответния регистър, те ще имат задължение да я съхраняват в централно хранилище. Централно е условно, никой не е казал, че то ще бъде само на една локация. В рамките на открито заседание няма как да коментирам броя на локациите и географските им координати.
Един принципен въпрос, уважаеми колеги: има или няма електронно правителство? Очевидно е, че има, защото, ако няма, няма как да има срив в системите му! В крайна сметка, ако всичко беше на хартия, такъв проблем нямаше да има. Това показва колко по-уязвими ставаме, когато мигрираме от регистрите, те, между другото, в държавата са около 17 хиляди – всеки от регистрите, когато мигрираме към електронна база данни, и от срив в техниката, и от вирус, и най-страшното – от злонамерена намеса. За съжаление, въпреки спора кое е електронното правителство – кабели, компютри, дискове, софтуер и така нататък, суровата истина е, че ние ще трябва да харчим повече пари, включително и за киберсигурност.
Не знам дали сривът на регистъра е безпрецедентен. Миналата година имаше подобен случай в Германия. В една държава отвъд океана имаше опити да бъде спряно електричеството. Това е заплахата на този век и трябва да бъдем умни и, за съжаление, трябва да инвестираме повече средства. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
От „Обединени патриоти“ няма въпрос.
От ДПС няма въпрос.
От „Воля“ няма въпрос.
Закриваме процедурата с въпросите.
Сега парламентарните групи имат възможност да вземат отношение в рамките на 5 минути към изслушването.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър на правосъдието, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че днешният дебат действително беше полезен от гледна точка на това да се види какви са действията, предприети от институциите, и всъщност най-добрата новина, която днес чухме, е, че имаме възможност да се възпроизведе и да се възстанови цялата загубена информация, която беше констатирана преди няколко дни.
Най-важното е, че в момента, в който е получена информация, съответните компетентните органи от изпълнителната власт са взели съответните мерки и е създаден оперативен щаб, в който ежедневно и ежечасно са предприети съответните изводи и препоръки и са правени съответните действия.
Аз съм убеден, че от всичко това, което беше казано, много е важно всеки един от нас да си направи съответните изводи и да бъдем много внимателни и много прецизни, когато някой иска да изведе политически дивидент – дали това не е в ущърб на държавата, за да задоволи някакви лични политически интереси?
Смятам, че трябва да бъдем надпартийни, когато говорим за институции и за масиви, които съхраняват информация за цялото българско население. Точно затова искам да благодаря на министър-председателя за отделеното време, да благодаря на вицепремиера, на министър Цачева за положените усилия да може действително с фирмите и организациите, които имат пряко отношение към възстановяването на информация, да бъде тя възстановена.
Но същевременно препоръката, която правим от парламентарната група, е нека всички тези изпълнители на заданията да бъдат максимално прецизни, за да не изпадаме в ситуация, когато има център в Шумен, който трябва да бъде със съответната съхранена информация, тази информация да бъде там и да търсим аварийните изходи, за да можем да запълваме изгубената информация.
Благодаря на всички, които днес участваха активно, и съм убеден, че след днешния дебат както изпълнителната власт, така също и законодателната, там, където е необходимо, ще предприемем допълнителни мерки. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Заповядайте да вземете отношение от името на парламентарната група на „БСП за България“.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, щях да похваля премиера, че остана толкова дълго и докрая на заседанието, той пък се постара да опровергае тази похвала, така че няма да я направя. (Викове от ГЕРБ: „Еее!“) Тръгна си, не издържа в последните няколко минути.
Но Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ и министри, сте тук и се надявам да ми отговорите на следния въпрос: познато ли Ви е следното? „Ние ще засилим доверието на гражданите и бизнеса в ползването на електронните услуги“, „Ние поставихме потребителя във фокуса на електронното управление“, „Ние ще продължим да учим информационните системи да си говорят помежду си и да се разбират“, „Ние ще продължим изграждането на облачната инфраструктура на електронното управление“. Сигурно Ви е познато! Все пак е в партийната Ви програма. Ако сте я забравили?!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Така и правим.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така пише в нея.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Така и правим.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вместо това днес цял ден слушаме за сринали се дискове или друг израз употреби премиерът.
Уважаеми колеги, имате големи проблеми в управляващата коалиция, които винаги оправдавате с това, че имате Управленска програма и тя се изпълнява. Да, имало особености между партньорите, но все пак Управленската програма се изпълнява. Как точно, уважаеми, изпълнявате следното: „Предоставяне на ефективни електронни административни услуги за гражданите и бизнеса и прилагането на комплексно административно обслужване“? Тук вече цитирам Управленската програма на правителството.
Първият извод, който правим и от днешния дебат включително. Уважаеми управляващи и основна партия в управлението – ГЕРБ, изобщо не си изпълнявате партийната програма и управленската такава, тоест излъгахте българските избиратели и не изпълнихте това, с което ги спечелихте на тези избори.
Второ, говорихме за много детайли – болнични листове, досиета, преписки, щатни бройки, никой не каза на българското общество и на българските граждани колко загуби българската икономика за тези дни от срива в Търговския регистър, колко загуби българският бизнес.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Нищо не загуби.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Загуби ли нещо хазната от това?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Нищо не загуби!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това трябваше да бъде истинският анализ на ситуацията, а не оправданията за технически подробности. Между другото, надявам се господин Борисов, като се прибере в Министерския съвет да си уволни шефа на Инспектората, защото от госпожа Цачева разбрахме, че Инспекторатът на Министерския съвет е оневинил госпожа Даскалова, която тя би трябвало и щяла да иска да накаже още през февруари, и може би нямаше да се стигне дотук. Чухте ли какво каза госпожа Цачева – аз предприех мерки, но Инспекторатът на Министерския съвет отмени това?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Лъжеш в момента!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, това са детайлите и техническата страна. Смятам, че има два големи проблема и те са съществени за системите изобщо в България. Първият е липсата на доверие. Каквото и да направите, хората не вярват, че зад срива на Търговския регистър не стои намерение, когато се възстанови да има заличени данни, изтрити задължения, фирми. (Викове от ГЕРБ: „Еее!“)
Не Ви вярват! (Оживление.) Това е голямото предизвикателство. Затова имат вина ГЕРБ и това правителство на ГЕРБ най-много.
Господин Цветанов, връщайте се в 1996 г.! Господин Борисов се върна в 2007 г. Където искате се връщайте! Вие управлявате в последните 10 години! (Реплики от ГЕРБ.) Десет години!
Главната вина е, че сринахте институциите, държавността и големият проблем пред всички нас, пред политическата класа на България е липсата на доверие в институциите у хората! Никой не вярва, че имаше чума! Никой не Ви вярва, че зад Търговския регистър няма да скриете нещо! Никой не Ви вярва, че зад „Олимпик“ няма някаква далавера! Това е проблемът, а не в техническите детайли. Как да се връща това доверие?!
Вторият проблем е, че когато някой Ви каже това в очите, веднага го нарочвате за саботьор, превратаджия, човек извън закона, който иска да сваля легитимното правителство. Тоест, Вие затваряте устата на всеки инакомислещ. Това е другият голям проблем пред държавата, държавността и съвременното българско общество. Единственото решение на тези два проблема щеше да бъде, ако днес, преди да излезе от сградата, господин Борисов беше депозирал оставката на правителството в Народното събрание. (Силен смях, шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Вие повдигнахте изцяло политически въпроси, аз ще се опитам да Ви отговоря технически.
Първо, как изчезна или се променя информация в една система, която е публична, и всяка заинтересована страна има автентичния интерес да бди за информацията, която е там? Може да се подмени нещо в система, която не е публична. В една публична система това е невъзможно.
Един втори, пак технически въпрос, той е близо до темата. Вероятно знаете какво е хипервръзка. Това е възможност част от един текст да реферира към друга част от друг текст и това е съвсем в контекста на темата. То е хубаво и е хубаво с оглед търсенето на информация.
Има и друг вид хипервръзки. Опитите от белези, факти и събития да се скрои история, различна от обективната, от истинската. Не знам дали сте чели една великолепна книга, казва се „Махалото на Фуко“. Там подобен опит не завършва по добрия начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Колеги, да благодарим за днешното участие на министър-председателя Бойко Борисов, на вицепремиера господин Томислав Дончев и на министъра на правосъдието. Благодаря и на всички колеги.
Следващо пленарно заседание – на 4 септември 2018 г. от 13,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,46 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Слави Нецов