Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да се регистрираме.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, днес по Програма знаете, че предстои Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в областта на здравеопазването. Внесен е от Корнелия Нинова и група народни представители на 15 октомври 2018 г. – първа точка за днес, 19 октомври 2018 г. Гласуването на Проекта за решение е не по-рано от 24 часа от приключване на разискванията съгласно чл. 110, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение по чл. 51, ал. 1 от Правилника за пряко предаване на дебатите по точка девета – първа за днешния ден, по Българското национално радио и Българска национална телевизия 2. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване направената процедура от господин Кирилов.
Гласували 184 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за декларация, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): „Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги! Тези дни президентът призова всички – политици, депутати, министри, премиер, да запазим радиомълчание по темата за закупуването на изтребителите за 10 милиарда.
Приемаме този призив лично, колеги, защото Вие така или иначе мълчите за сделката на прехода, която ние определяме като най-големия грабеж на българите през последните 30 години. Само ние от „Воля“ се интересуваме как ще бъдат похарчени тези 10 милиарда, събрани от труда на българските граждани. Точно в тези моменти се разбира кой е опозиция, кой е имитация, кой се изправя срещу системата и кой е системата.
Та в кой момент президентът е искрен – когато заявява възторжено, че бедността в обществото ражда корупция и престъпност; когато заявява, че в държавата е тъмно и е крайно време да включим прожекторите, и това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България; или когато казва да запазим радиомълчание?
Радио-мълчете си Вие – ние от „Воля“ няма да мълчим. (Весело оживление.)
Защо в дует с Каракачанов искат да мълчим аз не знам. Виждам обаче, че всички го правите. Защо? И това не знам.
Ще продължим да питаме: кой, как и защо иска да похарчи 10 милиарда на българския данъкоплатец?
На президентските избори БСП ни казаха: „С избора на Радев хората показаха, че искат промяна“… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: …и обявиха себе си за алтернатива. Не минаха и две години оттогава и стана ясно каква е алтернативата – получихме призив: „Запазете радиомълчание.“
Днес отново явно ни се предлага алтернатива, но ако президент, подкрепен от БСП, ни призовава да не говорим как ще се изхарчат 10 милиарда, то какво ни очаква, ако БСП дойде на власт? Това ли е алтернативата? (Оживление.)
Може би промяна, че и пенсии, и здравеопазване, и образование ще бъдат струпани на летище Граф Игнатиево под формата на желязо. (Весело оживление.)
На всичко това ние Ви казваме: няма да мълчим, но и няма да участваме в безсмислени, безрезултатни вотове на недоверие.
След малко ще отидем при истински нуждаещи се хора от решения, колеги, не от констатации и няма да слушаме тук едни и същи приказки, повтаряни години наред!
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Не е по темата!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Ние искаме да бъдем запомнени като добри държавници – ето как разсъждават истински патриоти и добри държавници, които историята е признала за такива. (Шум в залата.)
Преди да похарчите огромни средства за отбрана, „трябва да създадете такова ниво на живот за хората, че да са готови да го защитават“ – казал го е един голям генерал и бивш президент на Финландия. Вие изберете сами за Вас какви искате да бъдете и как искате да Ви запомни историята!“ (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Процедура – доктор Дариткова, заповядайте. (Шум и реплики.)
Моля за спокойствие в залата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Моля да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на заместник-министрите на здравеопазването Светлана Йорданова, Жени Начева и Бойко Пенков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Моля, гласувайте така направената процедура.
Гласували 170 народни представители: за 152, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
През това време ще Ви прочета едно съобщение: на основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 18 октомври 2018 г. е постъпил Указ № 230 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 10 октомври 2018 г. Закон за изменение на Закона за държавната собственост се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по правни въпроси да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него.

Преминаваме към първа точка за днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛА В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
На основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 79 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ предлагат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради провала в областта на здравеопазването. Предложението, заедно с мотивиран Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет, е внесено на 15 октомври 2018 г., понеделник, в 15,46 ч., № 854-02-55 от 15 октомври 2018 г. В същия ден материалите са раздадени – по един екземпляр на парламентарните групи, и са изпратени на народните представители в електронен вид.
Колеги, ще Ви информирам колко време имате за разискванията: парламентарната група на ГЕРБ има 30 минути, „БСП за България“ – 26, „Обединени патриоти“ – 14, „Движение за права и свободи“ – 13, „Воля“ – 10, нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути. Общо – 98 минути.
Господин Гьоков, имате процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е към Вас: възможно ли е да поканим министър-председателя да присъства на вота на недоверие (силен шум от ГЕРБ), а също и ресорния вицепремиер Валери Симеонов, в чийто ресор е здравеопазването? Поканихме – всички министри са тук, доколкото виждам – заместник-министрите на здравеопазването. Мислите ли, че е нормално министър-председателят и ресорният вицепремиер да не присъстват на вота на недоверие? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Мисля, че още от началото започвате да неглижирате този инструмент – вота на недоверие, и е редно според мен да ги поканим. Още повече, че българските граждани очакват този, който ръководи държавата, да си каже тежката дума в Народното събрание по въпросите за здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Свързала съм се с министър-председателя – той отсъства от страната, на посещение е в Брюксел, така че няма как да присъства. Вярвам, че той духом е с нас. Благодаря Ви.
Давам думата на вносителите за представяне на мотивите и Проекта за решение за вота на недоверие в рамките на 10 минути.
Заповядайте, госпожо Нинова. (Шум в залата.)
Моля за тишина, колеги.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители и скъпи български граждани! Преди да започнем дебата, поздравяваме лекарите с днешния празник. Пожелаваме им да бъдат здрави и да имат сили да продължат да лекуват и помагат на българския народ, както и ги призоваваме да бъдат активни участници в разговорите и във вземането на решенията за бъдещето на здравната система.
Днес „БСП за България“ искаме оставка на правителството на Бойко Борисов за погрома на здравеопазването в България! Вотът на недоверие е за последните две години от управлението, но Борисов управлява България в последните 10. За тези 10 години той смени 9 министри – почти по министър на година, и 8 управители на Здравната каса.
Резултатът днес е следният: парите за здравеопазване в този период се увеличават непрекъснато и днес достигат близо 9 млрд. лв.
Но 4 милиарда от тях, уважаеми българи, плащате Вие от джоба си, тоест нарушено е Вашето основно, гарантирано в Конституцията право за безплатно здравеопазване. Плащате за избор на екип, за медицински изделия, за консумативи – над масата и под масата. В резултат на това управление здравеопазването вече не е и така, както Конституцията Ви гарантира – достъпно.
Осемдесет процента от болниците са в три големи града. Една родилка например трябва да пътува от Свищов до Търново 80 км в резултат на закриване на родилното отделение там. Общинските болници фалират – те дължат около 500 млн. лв. Пред затваряне са болниците във Враца, Ловеч, Видин, Стара Загора, Чирпан, Нова Загора, Девин и други, но до тях и в дворовете на областните болници изникват печеливши частни структури, които изсмукват ресурси от Здравната каса, от лечебните заведения, от Вашите джобове.
Уважаеми управляващи, за 10 години докарахте системата дотам, че „достъпно“ и „безплатно“ трябва да замените с „връзки“ и „пари“. Ако нямаш едно от двете, или двете едновременно, си обречен.
На трето място, искаме оставката на кабинета заради лекарствената политика. Лекарствата стават все по-скъпи. Евтините се изнасят без контрол. Четиридесет и пет процента от парите Ви за здраве отиват за лекарства. В Европа, в която сме отдавна, този процент е 25. Кой печели от това? Направете си сами изводите!
Четвърто – лекува се по клинични пътеки без ясен механизъм как се остойностяват те. Действате на принципа – което лоби надделее, то получава по-високо оценени пътеки.
За да се приберат парите от Здравната каса и от хората, пациенти се приемат по пет, по шест пъти по различни пътеки, като някои при това изобщо не влизат в болница, но се водят там, за да се вземат парите. Хоспитализациите са се увеличили за този период два пъти – 3 милиона броя хоспитализации, а българите сме намалели с 1 милион за този период. Разбира се, за това не са виновни лекарите, а системата, която създадохте и която ги принуждава да правят това, за да не им фалират болниците.
Искаме Ви оставката и за това, че принудени от такава система, лекарите бягат от България, напускат, а положението с медицинските сестри е направо катастрофално; за това, че липсва всякаква профилактика, която да предотврати тежките заболявания, за това, че изоставихте проблемите в спешната помощ, забавихте ключови процедури като регионална здравна инфраструктура и Проекта „Подобряване на условията за лечение на спешни състояния“.
Сигурно мнозина от Вас даже не знаят, депутати от управляващите, че Министерството на здравеопазването вече не плаща Фонд „Работна заплата“ на персонала на спешните отделения в 34 лечебни заведения, поради което този персонал се съкращава. А спешната помощ на много места в България остана единственият възможен достъп на българските граждани до лечение!
Искаме оставката на правителството, защото правителството на Бойко Борисов 3 не връща в Здравната каса 1,5 млрд. лв. от здравните осигуровки на българските граждани, взети от правителството на Бойко Борисов 1, с министър на финансите Симеон Дянков, въпреки решението на Конституционния съд по искане на БСП още тогава, както и заради това, че правителството на Бойко Борисов не плаща в пълен размер здравните осигуровки на деца, пенсионери и държавни служители, което е задължено да прави по закон. И заради това в Здравната каса има 1 млрд. 200 млн. лв. по-малко, защото правителството е най-неизправният платец в държавата към здравната система.
Заради всички тези проблеми ние от „БСП за България“ инициирахме дебат за здравна реформа в Народното събрание и задължихме министъра да представи нова концепция за здравно осигуряване и за секторни реформи. Наблягам на „секторни реформи“, колеги, защото такива не ни бяха представени!
Искаме Ви оставката, защото министърът и правителството не изпълниха решението на Народното събрание!
Вие представихте Проект, в който няма секторни реформи, има единствено механизъм за увеличаване на приходите в Здравната каса и правителството го вижда чрез допълнително натоварване на българските граждани с още плащания. Вместо правителството да плати дължимите вече 1 млрд. 200 млн. лв., вместо да върне незаконно прибраните 1,5 млрд. лв. от парите на хората, ги задължавате да плащат още веднъж.
Това ще доведе до следното: при това предложение гражданите ще плащат неколкократно за своето лечение в болницата с четири вида плащания.
Първото е задължителната осигуровка от 8%, второто – задължителната здравна застраховка от 12 лв. на месец, всичко над цената на клиничната пътека, остойностено от болниците, и четвърто – цената на вече задължителния избор на екип и на медицински изделия и цената на така наречените „екстри“.
Е, как мислите, че това е възможно за множеството български граждани, особено за онези, които живеят на прага на бедността, в нищета са, мизерстват, а те имат най-голяма нужда от помощ от здравната система?
Естествено, че има и други възможности за развитие на здравеопазването. Алтернатива има и ние от „БСП за България“ я предлагаме. Може би не единствената, сигурно има и други умни предложения извън парламента, но ние заявяваме ясно и категорично нашата, като си поставяме за основна цел да върнем държавата в управлението, регулацията и контрола на здравеопазването в България и да гарантираме на всеки достъп до здравеопазването.
Това ще стане по следния начин: за здравноосигурените лица гарантиран достъп до безплатно и навременно медицинско обслужване, както пише в Конституцията на България; за здравно неосигурените и социално слаби – държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги; премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и замяната им с принципно нов статут; детайлно остойностяване на всички медицински дейности и на труда на медицинските специалисти; изграждане на национална здравна система на регионален принцип – вертикална и хоризонтална интеграция, и във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура; внедряване на Националната здравна карта; недопускане демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса; заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца, пенсионери и държавни служители и въвеждане на персонално медицинско досие, както и въвеждане на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия.
Уважаеми дами и господа народни представители, след малко ще проведем дебата, надяваме се стойностно. Нека всеки, който говори от тази трибуна, да заявява – така, както изисква нашият Правилник, има ли конфликт на интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Бил ли е преди да влезе в тази зала собственик на болници, участник във фармацевтични компании и чии интереси представлява тук? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От името на кого говори – от името на своите избиратели ли, от името на неправителствени организации…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля да бъде от времето за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, от времето за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От чие име говори? Защото, за да сме сигурни в това, което Ви казвам, за да сме сигурни в оценката на сегашното състояние – защото правим вот на недоверие за сегашното състояние, а не за бъдещите Ви намерения, както се опитвате да внушавате, за да сме сигурни, че „предложенията Ви не стават“, това е цитат, и че това, което ние предлагаме, е разумно и възможно, проведохме, преди да внесем вота, множество срещи с лекари, пациенти, общински болници и застрахователи. Днес Ви казваме тяхното мнение, тъй като се оказа, че нито за вота, нито за предложената реформа сте потърсили когото и да е от тях. (Реплики от народните представители Даниела Дариткова и Цветан Цветанов: „Лъжа!”)
Национална пациентска организация: „У нас е най-добре да умреш, тоест няма пациент – няма проблем“ – казват българските пациенти – „Положението ни е катастрофално!”. Те споделят нашите идеи за намаляване на ДДС върху лекарствата за регионалните здравни структури, наредба за работни заплати на медици и една здравна каса.
Национално сдружение на общопрактикуващите лекари: „Считаме, че е странно правителството да ни кара да избираме между два модела, които и двата не стават. Правителството търси само начин за събиране на нови пари от хората“, смятат общопрактикуващите лекари, не само БСП. Те казват: „Никой не ни е канил да дадем мнение. Това не е реформа в здравеопазването.“ Подкрепят предложенията ни за ДДС-то на лекарствата, което да е по-ниско, регионални здравни организации, остойностяване на лекарския труд.
Сдружение на общинските болници: „Огромно е нашето недоволство от политиката на управляващите. Предложените промени от правителството ни поставят в още по-тежко състояние. Това ще доведе до закриване на още общински болници“ – и подкрепят част от нашите идеи, за които нямам време да кажа всичко.
Българският лекарски съюз: „Здравната система буксува. Нищо не се променя от 2013 г. Голям проблем е „гимнастиката“ – казват те – „с клиничните пътеки. Има диспропорции в заплащането на лекарите. Правителството напълно пренебрегва Българския лекарски съюз. Неглижира се неговата роля, мнение и професионализъм, а Министерството на финансите монополизира Касата.“
Те държат държавата да си внесе пълните здравни вноски, да има регионално покритие и да възстановите диалога с Българския лекарски съюз, като ги направите активен участник във вземането на решения.
Застрахователите, на които искате да наложите нови отговорности, казват: „Направените предложения от правителството са неприемливи. С нас не е говорено, нищо не е обсъждано и нищо не е съгласувано. Ние не можем да поемем рисковете, които правителството иска да ни възложи.“
Споделят, че искат Здравна електронна карта и електронно досие, каквото ние предлагаме да бъде направено.
Може би най-важна е оценката, която си давате Вие, уважаеми управляващи, в Доклада за национална сигурност за 2017 г., който единодушно гласувахте преди два дни. И там си правите – Вие вижте, каква оценка за работата през 2017 г. в здравеопазването: „Прилаганите управленски подходи и решения през 2017 г. в областта на здравеопазването не доведоха до забележими за обществото резултати в справяне с предизвикателствата, не подобриха качеството на предоставените медицински услуги, не се регистрира напредък в отстраняването на предпоставките за корупция, неправомерното териториално разпределение на общопрактикуващи лекари и специалисти продължава да ограничава достъпа на част от населението до здравни услуги.“
При тези оценки на всички, които искате да засегнете с намеренията си за реформа и които поставихте в тази ситуация, в която днес е здравеопазването, които са тук – благодаря Ви, че дойдохте, представители на различни организации, поканихме ги днес да бъдат свидетели на този дебат, та при това състояние, при тази самооценка, която Вие си давате в Доклада за национална сигурност, единственото решение на въпроса е – правителството да подава оставка и да си тръгва! Алтернатива има. Тя не е само тази на „БСП за България“, която ние представихме във „Визия за България“ и представяме на цялото общество.
Сигурно има още други разумни и добри предложения, включително и тези, които получихме от всички организации, за което им благодаря. За да стане обаче възможна тази алтернатива, за да се върне правовата държава, за да се гарантират конституционно закрепените права на българите за достъпно и безплатно здравеопазване, е необходимо правителството на Бойко Борисов 3 да подава оставка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики към изказването на госпожа Нинова?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам реплика, защото ми омръзна да ме лъжат с големи, комсомолски, не сини, честни очи – и мен, и цяла България.
И от тук да започна лъжата, която следва после.
Стига с тези 10 години, в които управлява ГЕРБ! Ами сметката е много проста бе, колеги! ГЕРБ управлява от 2009 г., „Обединени патриоти“ с тях – отпреди година и половина, само допреди три години управляваше правителството на господин Орешарски! Така ли е? (Ръкопляскания от народния представител Мустафа Карадайъ.)
И ако говорим за управление, продължителност на управление, направил съм една груба сметка: от последните 29 години – на 10 ноември ще станат 29 години, БСП има мнозинство в пет от 11-те народни събрания. Кой носи отговорността?! И 13 години управление, самостоятелно или в коалиция, разбирайте под коалиция – винаги, когато управляват в коалиция, имат решаващата дума, носят основната отговорност, БСП е старшият партньор. Какво е правила БСП през тези управления, къде е отговорността, включително и за здравеопазването?
Колеги, ако вземем последните вече 74 години, прибавете тези години и – кой управлява България толкова дълго? Кой е управлявал България толкова дълго?! Защото БСП се родее, БСП признава връзката си със старите управляващи отпреди 10 ноември.
Нека да бъдем обективни и да не си говорим глупости…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …да не се търкаляме, да не разпространяваме взаимни и всестранни лъжи в цяла България и да облъчваме българските граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов – времето изтече.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Дуплика?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Шопов и уважаеми колеги от „Обединени патриоти“, призовавам Ви да подкрепите председателя все още на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров, който преди няколко дни казва следното: „Каквито и подобрения да прави правителството, системата е на сбъркана конструкция“. Защо да не се помисли за радикална промяна на тази система? Защото не може болницата да е търговско дружество. Подкрепете предложението на БСП – болниците да не са търговски дружества. Здравето не е пазар. Подкрепете предложението на БСП, че здравето не е стока и не е пазар. Не може всяка една доставка да бъде давана в ръцете на частни фирми. Подкрепете нашето предложение за нова политика в лекарствените търгове и държавна роля при вземането на решенията за цените на тези лекарства. Сега е моментът, защото сега Вие сте в управлението и във Ваши ръце е идеите на Вашия лидер да станат реалност, но те ще станат само ако това правителство си отиде и друго ги реализира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Колеги, продължаваме с разискванията.
Изказвания?
Заповядайте за изказвания, колеги. (Реплики: „Няма.“)
Да разбирам, че няма изказвания ли? (Шум и реплики.)
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Би ми се искало да кажа и уважаеми господин Министър-председател, но той отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете го!
АНТОН КУТЕВ: Но все пак ще го кажа: уважаеми отсъстващ господин Министър-председател! Започвам с това, защото моето твърдо убеждение е, че това не е вот на недоверие срещу министъра на здравеопазването. Вече говорихме за това, че от 2009 г. насам са 9 години, през които управлява ГЕРБ. През това време са се сменили 9 министри, ако не се лъжа и този министър, който сега управлява, е всъщност последният от тях, така че да насочваме този вот срещу министъра, няма да е почтено.
За мен е безспорно, че това е вот на недоверие срещу ГЕРБ и лично срещу министър-председателя Бойко Борисов.
Има ли някой в залата, между другото, който да може отговорно да твърди, че за тези 9 години – от 2009 г. досега, здравеопазването в България е станало по-добро, а не по-лошо? Аз съм готов да споря с всеки, който се опита да го каже, при това с доводи. И ако е вярно, че за тези 9 години здравеопазването е станало всъщност по-лошо, че то върви надолу, че общият ни извод е, че всъщност системата на здравеопазване е пред колапс и това е казано от специалисти, а не от мен – няма как да Ви е виновна БСП за това, господа, няма как!
През тези 9 години Вие сте тези, които носите отговорност, колкото и някои от господата патриоти да се правят, че не са оттук и са за малко, въпреки че са по-отдавна от мен в парламента. Тоест вървим трайно надолу, а това, че вървим трайно надолу, има съвсем конкретни измерения. И едното от тях, разбира се, заради което взимам думата, е това, с което се занимавах, за съжаление, през последната една година и това са белодробните трансплантации. Вече година и половина не се правят белодробни трансплантации. Преди това за три години – от 2014 г. до 2017 г., има направени 8 белодробни трансплантации на български граждани, слава богу, всичките 8 трансплантирани са живи. Някои от тях работят, чувстват се добре – нямам информация за всички, но тези, които съм виждал, със сигурност всички са живи.
В същото време от месец май 2017 г. досега – година и половина, имаме, за съжаление, 8 жертви, защото това са жертви. Става дума за 8 български граждани, които са в списъка за трансплантация, което означава, че лекарите, както и при предишните 8, са дали ясния сигнал, че тези хора могат да бъдат трансплантирани и могат да живеят. Имаме 8 граждани, които на практика можеха в момента да бъдат живи.
Междувременно имаме над 10 донори, подадени към „Евротрансплант“, което означава, че съответно имаме над 10 бели дробове, които са отишли някъде, но не при тях, имаме болници във Виена, в Германия, в Турция, които правят трансплантации и неведнъж сте ни убеждавали, че има и пари за трансплантации. Има болни, има донори, респективно има органи, имаме болници, имаме пари. Какво нямаме, за да оживеят тези 8 човека? Какво нямаме? Нямаме организацията и нямаме това, което трябва да събере всички тези неща накрая да спасим някой човешки живот. Това нямаме.
Сега тези 8 човека, ако не бяха български граждани, а бяха австрийски, немски или, забележете, отново турски граждани, тези 8 човека сега щяха да са живи, те нямаше да бъдат жертви. Да кажем, че не сте разбрали за какво става дума, е невъзможно. Направихме, както вече спомена Корнелия Нинова, дебати по тема „Здравеопазване“ няколко пъти. Специално темата за белодробните трансплантации съм я поставял два пъти в Комисията по жалбите и сме я разглеждали. Междувременно сме задали поне три парламентарни въпроса до министъра на здравеопазването: защо това се случва, как трябва да се оправи, какво трябва да се случи? Дали сме безброй интервюта, включително това на Валтер Тепетко от 13 юли в „24 часа“, където той казва куп неща за това как са готови веднага да трансплантират и така нататък.
Кажете какво повече можеше да направи една парламентарна опозиция, за да ви наведе на мисълта, че тук има проблем? Има ли още нещо, за което да Ви е виновна БСП? Какво можехме да направим от инструментариума на парламентарната опозиция отделно, че организациите на хората с увреждания десет пъти през това време протестираха, включително тия на белодробните.
Това е ситуацията в момента и това е поводът – лично аз да Ви искам оставката, защото 8 жертви са повод да се иска оставка. Между другото те са повод и за криминално разследване, защото според мен тук трябва да се вгледаме в Наказателния кодекс. Някой е причина за това? Аз не знам кой е. Очаквах да ми каже министърът. Дано днес да каже, защото някой е виновен за това. Тук става дума за Наказателен кодекс директно.
Така че, уважаеми колеги, системата убива – тя убива буквално. Само че тази система през последните 9 години, особено сега, си има име и това е Бойко Борисов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, не беше коректно изказването Ви. Накрая не завършихте коректно изказването си. (Реплики от „БСП за България“.)
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не виждам изказвания, колеги. Заявявайте изказвания.
Професор Михайлов, заповядайте. (Реплики.)
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Това е за Вас. (Предава материал на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз виждам, че този дебат започва да се развива по познатия сценарий. Изчакват се мотивите на опозицията, след това нейните изказвания и накрая ще дойде окончателният реверанс с опит да бъде шаржирано всичко, което се казва в залата. Това не е дебат по същност, колеги. Моля Ви оттук нататък, ако искате наистина да има дебат, да продължим да говорим един след друг.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Само Вие говорите!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, но Вие не искате да говорите, това е истината. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз се обръщам към българските лекари, които ни гледат в момента, някои от тях тук са поканени в залата, други са пред телевизионните екрани с едно голямо извинение, че днешният дебат няма да се превърне в урок по риторика, а би следвало да се превърне в един много сериозен обмен на тези.
Сега ще се опитам в няколко основни направления към господин министъра, към господата заместник-министри, с някои от които се познавам повече от 20 години, да се аргументирам.
Господин Министър тук на 29 юни тази година ние Ви помолихме след Вашето чистосърдечно признание още в края на миналата година да изготвите нов модел, реформиращ здравеопазването. Вие лично заявихте, че системата е болна, че ще представите нов модел на системата. От това, което сега вече го предоставих като решение на госпожа Караянчева, се появиха само два модела на здравно осигуряване, а не на управление на финансирането на здравната система – нещо, което не изпълнява решението на Народното събрание. И какво получихме в тези модели?
Много пъти в тази зала и на Вас, и на Вашия предшественик генерал Петров ние обръщахме внимание, че финансирането на системата чрез модела на клинични пътеки, които са чудесен алгоритъм за работа, но абсолютно слаб алгоритъм за оценка и плащане на тази работа, няма да сработи. Той затормозява системата и това Ви се каза по най директен начин от представителите на Световната здравна организация на тази прословута кръгла маса, които Вашите коректни партньори цитират непрекъснато в медиите. Там те казаха: „В цял свят болничните хоспитализации намаляват, в цял свят броят на болниците намалява, в България за 10 години при намаляло население с 1 милион се е качил двойно – над 3 милиона.“ Броят на болниците е увеличен почти със 100 за последните 10 години.
Всичко това говори, че непипайки гръбнака на системата, ние няма да постигнем успех в нейното финансиране, и колкото уважаемият от мен министър Горанов да иска контрол върху системата, финансирането по този начин на системата на практика изсмуква точно милиард и седемстотин милиона от обществения ресурс на здравеопазването и не е ефективен. Затова Ви помолихме да покажете нов модел. Напротив, и в двата модела, които представяте – и единият, и вторият, Вие поставяте акцент отново върху болничната помощ, като нищо не се говори за тежко нарушения баланс между болнична и доболнична помощ.
Оттам нататък, вторият въпрос – кадровата политика. Всички бодряшки приказки, уважаеми колеги, в залата, че България се намира на средно място по осигуреност на лекари на глава от населението веднага губят своята стойност, когато видим, че средната възраст на българските лекари, които са в системата, е над 52 години. Тоест ние сме поставени пред много сериозна кадрова криза, която може да се превърне в кадрова катастрофа само в следващите 10 години, при положение че цели курсове от медицинските факултети напускат страната след завършването си.
Вторият кадрови проблем – специалистите по здравни грижи, или както ги нарича сполучливо нашият народ и с голямо уважение „медицински сестри“. Там проблемът е катастрофален. Много добре знаете, господин Ананиев, във всички отделения, във всички клиники, знае го и доктор Дариткова, работят предимно пенсионерки. Ние сме се превърнали в един инкубатор на специалисти по здравни грижи, които отиват в Италия, Франция, Германия, къде ли не, само не в своята родина. Ако мислят, че са доволни, аз съм говорил с много от тях – не, но тук лекарите, българските медицински сестри, нямат кариерно развитие и достойно заплащане. Помолихме Ви, помоли Ви и Лекарският съюз миналата година, колегите от Лекарския съюз ме чуват сигурно сега и ние го говорихме това нещо на срещата с тях, да се направи детайлна оценка на дейностите, на медицинския труд, предложиха модел – френски и германски. Оттогава мина година и половина и нищо не се случва. На всичко отгоре Вие предлагате нови модели на дофинансиране на системата, без да се знае, господин Министър, какво плащаме ние в тази система, кое колко струва в тази система. Нали Ви беше известно и в наши лични разговори аз съм Ви казвал, че медицински изделия, които се продават на територията на страната, са с много по-ниска цена в други части на Европейския съюз и Вие сте съгласен с това нещо. Но няма никаква промяна в това отношение.
И последният въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кажете и за конфликта на интереси!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ще го кажа, доцент Иванов, бъдете спокоен.
Това е въпросът за лекарствената политика – един много тежък въпрос, много сериозен въпрос, за който ще маркирам само един негов ракурс. От тези 4 млрд. лв., за които се спомена, че се дават от джоба на гражданите, почти 3 милиарда отиват за лекарства, тъй като реимбурсната листа...
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Реимбурсната листа?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Точно така е, реимбурсната листа, доктор Дариткова. Реимбурсната листа в България на медикаменти, които се покриват на 100%, е много къса. Питайте всеки пенсионер колко средства от неговата безобразно ниска пенсия отиват за лекарства: за антихипертензивни, противокоагулационни, за какви ли не други. Единствените, които се покриват на 100%, са антитуморните медикаменти, някои в областта на автоимунните заболявания и захарният диабет.
Този модел, който загробва финансово българските граждани, който е в противоречие с дефиницията на СЗО, че от джоба на гражданите не бива да излиза повече от 20% за здравеопазване, защото тогава не се защитават техните здравни интереси, е абсолютно грешен модел. И всякакви мантри, които се прокрадват в общественото пространство, че много пари се харчат за лекарства – да, харчат се, но се харчат от джоба на гражданите. Това е много сериозен въпрос, на който аз си позволявам и на Вас, и на колегите да обърна внимание.
Въпреки това, завършвайки своето изказване, тъй като искам да дам възможност за дебат, искам да се обърна към всички лекари в момента и на техния празник да ги поздравя още веднъж, да им благодаря за това, че именно на тях и на тяхното упорство тази безобразно конструирана система в момента съществува и тя все още помага на българските граждани. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Доктор Дариткова, заповядайте. (Ръкопляскания, реплики и провиквания от „БСП за България“: „Еее!“)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Когато има смислен дебат – ние участваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: С такава радост Ви посрещнаха колегите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Надявам се да отговоря на очакванията.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Искам да започна своето изказване с приветствие и поздрав към всички български лекари, към моите колеги, които днес – на Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец, небесен закрилник на българите, празнуват своя празник! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искам да пожелая здраве и търпение с всеотдайност и професионализъм да продължат да даряват здраве и надежда и да спасяват човешки живот!
Вярвам, че има символ в това, че днес разискваме проблемите на здравеопазването, и се надявам именно в този ден аргументите на тези, които подхождат безкористно и благородно към проблематиката в сектор „Здравеопазване“, действително да бъдат чути, защото е много важно да не използваме и интерпретираме проблемите политически. Сектор „Здравеопазване“ се нуждае наистина от надпартиен консенсус и е много полезно да си припомняме една фраза, която, за съжаление, често забравяме – че трябва да се правят политики за здравеопазването, а не политика от здравеопазването!
За съжаление, с цялата процедура на този вот на недоверие Вие отново направихте демонстрация на това как не се търси съгласие. Тръгнахте по села и паланки да представяте своята програма с претенциозното заглавие „Визия за България“, но явно не чухте хората, защото аз се прибирам всяка седмица в своя избирателен район и се срещам с хората. Те не очакват от нас непрекъснато да спорим и да се караме. Те очакват от нас да постигнем съгласие и да намираме решения.
Ние никога не сме отричали нашата политическа отговорност, но и Вие трябва да поемете своята! Аз смятам, че във всички аргументи и изказвания, които направихте досега, виждам еклектичен сбор от факти, неточно цитиране и на години управление, и на законови норми. Всичко това се прави с една-едничка цел – да докажете своите аргументи.
Това не са силни аргументи! Аргументите на силния трябва наистина да почиват на всички нормативни решения и на правилата, и да предлагат, разбира се, алтернатива! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще започна последователно по Вашите аргументи за вота, за да се опитам да опровергая това, което твърдите.
В увода на мотивите към днешния вот на недоверие заради провала в областта на здравеопазването, се цитира ал. 1 на чл. 52 от Конституцията на България, като се твърди, че тази норма на Конституцията не позволява налагането на всякакви допълнителни финансови условия. Ще цитирам този член:
„Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“
Законът, който урежда тези условия, е Законът за здравното осигуряване.
Ще си позволя да цитирам и ал. 2 от чл. 52:
„(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.“
Отново законът е този, който урежда условията и реда, и отново се нарича Закон за здравното осигуряване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Министърът изпълни решението на Народното събрание. Той внесе Концепция за усъвършенстване на здравноосигурителния модел. Той не е внесъл законодателни промени. И в дискусията за тази концепция ние категорично поканихме и Министерството се срещна с всички заинтересовани страни, а не избирателно като Вас – само с общинските болници. Забравихте областните, университетските и частните болници. Защо не ги попитахте и за тяхното мнение?
Не направихме като Вас да се срещнем само с Българския лекарски съюз. Системата на здравеопазване функционира и с присъствието на други съсловни организации: Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Отново ги забравихте! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Министерството се срещна и с представители на застрахователите. Даже колеги от Вашата парламентарна група присъстваха и се изказаха на широката дискусия, която беше ангажимент на министъра преди да представи промените в Народното събрание, така че той коректно, точно и ясно е изпълнил тези ангажименти.
В момента имаме работни групи, които наистина определят проблемите и местата, които могат да създадат напрежение в двата модела. Тези групи са чисто експертни. Те не са политически. В тях участват всички заинтересовани страни и те наистина ще предложат варианти на решение, което да даде възможност на всички български граждани да имат такова здравно осигуряване, което е социално приемливо, което им гарантира достъп до него и което гарантира здравна сигурност.
В Закона за здравното осигуряване ясно е разписано каква е дейността за финансирането, а именно че това е дейност по набиране на здравни вноски и премии. Там функционират и фигурират и вариантите за възможностите за задължително здравно осигуряване, спрямо което се предоставя пакет здравни услуги.
Аз съжалявам, че се налага да Ви припомням законодателните норми. Не съм юрист, лекар съм! Може би в този смисъл трябва да декларирам конфликт на интереси, но, за съжаление, Вие изключително бегло сте наблегнали на нормативната уредба. Ако бяхте се запознали внимателно, може би щяхме да сме свидетели на повече законодателни и разумни предложения от Вас. Такива, за съжаление, в последните месеци не са постъпили.
Ясно е как Здравната каса набира своите приходи. Ясна е и възможността да имаме и допълнително здравно осигуряване. Всичко това като текстове в Закона за здравното осигуряване го има.
От гледна точка на аргумента Ви, че имаме нефункционираща, неефективно функционираща здравна система, Вие основно сте заложили именно на лекарствената политика.
Факт е, че имаме децентрализация на търговете за лекарства – нещо, което за Вас изглежда проблемно, само че Вашата къса политическа памет Ви кара да забравите моментите, в които пред Министерството на здравеопазването протестираха онкоболни пациенти заради забавяне на обществените поръчки за доставка на лекарства. Именно с тази цел ние направихме промяна в Закона и се даде възможност да се доставят тези медикаменти в лечебните заведения. Това категорично подобри достъпа на българските пациенти до онкотерапия и факт е, че за тази терапия имаме повече от 300 млн. лв. през тази година, което наистина гарантира и доказва по-добрия достъп.
Относно нарояването на огромен брой лечебни заведения, след направената справка се оказва, че за периода 2010 – 2019 г. най-много разкрити нови лечебни заведения за болнична помощ с издадени разрешения имаме в периода 2013 – 2014 г. (ръкопляскания от ГЕРБ), като са дадени разрешения за дейност на 21 частни болници! В същото време през 2015 г., броят е три, в 2016 г. – шест, 2017 г. – пет, за 2018 г. засега имаме само три дадени разрешения за нови болници! (Провиквания от ГЕРБ: „А! Ааа!“, „Кой? Кой?“)
Искам да подчертая, че по отношение на демографските показатели имаме също своите статистически успехи. Те са резултат на активната дейност на българските лекари и все пак на функционирането на здравната система. Детската смъртност в България през 2017 г. достига своето рекордно ниско ниво в статистическата история на България. Тя е 6,4 промила и това е най-ниското наистина в цялата история на демографската статистика в България. Имаме трайно увеличение на средната продължителност на живота. Тези факти са видни и няма как да ги отречете! (Шум и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Искам да оборя и друго Ваше твърдение – че няма ясен регламент за какво пациентът доплаща.
Колеги, отново показвате тотално непознаване на нормативната уредба. Съгласно българското законодателство всички задължително здравноосигурени лица имат свободен достъп до медицинска помощ. Факт са трите милиона хоспитализации. Не се гордеем с тях. Достъпът е добър, но трябва ефективно да се изразходват тези средства и тук наистина се нуждаем от Вашите алтернативни, конструктивни предложения.
Факт е, че наистина трябва по механизми да се контролира и да се развива извънболничната медицинска помощ, но е ясно в Наредбата за достъпа българските граждани за какво доплащат, така че не може да твърдите, че имаме някакви тайни, неясни параметри на медицинската помощ, която се получава.
В Наредбата за достъпа ясно е фиксирано, че се плаща за подобрени битови условия, за допълнително обслужване през престоя на пациента, за избор на лекар и екип за пациентите. Ясно се регламентират и хипотезите, в които не се доплаща, и това са случаите, когато става въпрос за придружител на дете до 7 години.
Честа хипотеза е лечебните заведения да изискват доплащане за консумативи за различни видове медицински изделия. Услугите и манипулациите, които са извън пакета здравни услуги, не се финансират от Националната здравноосигурителна каса, а се финансират по цени, определени от лечебното заведение, и всеки, който е управлявал лечебно заведение, знае ясно, че на входа му трябва да са разписани и посочени на пациентите всички механизми, по които те трябва да доплащат определени видове медицинска помощ.
Ясно е, че пациентът, в нормативната уредба е уредено, трябва писмено да заявява съгласието си за определени видове доплащане, така че тук също има много точна нормативна уредба, която отново, за съжаление, Вие сте пропуснали, вероятно несъзнателно.
По отношение на сгрешената лекарствена политика и късата реимбурсна листа – ще подчертая, че в приложенията на Позитивната лекарствена листа, в Приложение 1 имаме 1070 лекарствени продукти, в Приложение 2 – 2583, а в Приложение 3 – 129 лекарствени продукти. Това не означава къса реимбурсна листа!
Бяха въведени редица механизми за подобряване на достъпа при социалнозначими заболявания до такава терапия. През 2015 г. всички пациенти с есенциална хипертония могат да получават на 100% безплатно лечението си с идеята за интервенция именно в тази категория болни пациенти, за да се направи превенция на усложненията, които настъпват.
Имаме значителен ръст на разходите за лекарства, но това е световна тенденция, защото медицинската наука се развива непрекъснато.
Въведохме редица механизми, които да позволят наистина този разход да се оптимизира. Създаде се Националният съвет по цени и реимбурсиране. В рамките на неговите ангажименти се извършва остойностяване на лекарствените продукти, като се извършва рефериране с десет страни.
Тези неща вероятно на Вас, професор Михайлов, са добре известни, но колегите не ги знаят.
Създаде се Комисия за оценка на здравните технологии, която Вие председателствахте. В тази връзка би трябвало да знаете, че това са механизмите на нашия пазар да навлизат, от една страна, медикаменти с най-ниските цени, след като се провежда външно рефериране с десет основни и седем допълнителни страни, и да се дава възможност наистина да се отчита ефективността и ефикасността на терапиите, които навлизат за първи път на територията на България.
Много важно е да се подчертае, че в… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: … Годишния доклад за дейността на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се отчита, че само за 2017 г., в резултат на анализ на изменението на референтната стойност, е оценено намаление на стойността на заплащане от Националната здравноосигурителна каса, като измерител на спестените публични средства за лекарствени продукти, която е в размер на 22 млн. 963 хил. 639 лв. Това е доказателство за функционирането на тези системи.
Ако предлагате някакви по-ефективни механизми, отново сме на разположение да ги реализираме, но в никакъв случай не смятам, че с намаление на ДДС на лекарствата, а изведнъж се появиха и медицинските изделия, ние ще помогнем на българските граждани. Това е механизъм за подпомагане на съответните индустрии. Вие сте показали трайна съпричастност към функционирането на фармацевтичния сектор. Сега виждам подобно отношение към медицинските изделия и тези, които ги произвеждат.
Искам да подчертая и погрешността на твърдението, че имаме трайна тенденция за дискриминация на пациентите по финансов признак. Не зная на какви статистически данни почива твърдението, че стотици хиляди граждани на практика са лишени от достъп до медицинска помощ, но всяка година, когато четем докладите за дейността на Националната здравноосигурителна каса, Вие знаете колко са прегледаните пациенти от общопрактикуващите лекари, от специалистите в извънболничната помощ, колко са изразходваните средства за изследвания, какви изследвания са направени и за хоспитализациите, което тук вече беше повторено няколко пъти, че са вече повече от три милиона. Това категорично опровергава Вашето твърдение.
Искам да подчертая, че колкото и трудно да бъде създаването на по-добри условия за функциониране на извънболничната помощ, се направиха усилия и в тази посока. За да се облекчи Спешната помощ, през 2012 г. дадохме възможност да се организират неотложни кабинети, за да може общопрактикуващите лекари да насочват в тези часове своите пациенти и те да имат непрекъснатост на медицинското обслужване. Това е стъпка напред и в механизмите да се осигуряват по-добри условия за работа на общопрактикуващите лекари, от друга страна, е основна грижа за пациента.
Ясно е, че с механизмите за извеждане на някои дейности в извънболничната медицинска помощ също се търси решение на проблемите за разтоварване на болничната помощ. Съгласна съм, че трябва механизмите за остойностяване да се подобрят, но в това отношение отново очакваме конструктивна подкрепа от Вас.
Критичните нива на задължения на държавните и общинските лечебни заведения също е неточната декларация. В рамките на тази година имаме 13% намаление на задлъжнялостта на болниците, която беше констатирана и която смятам, че е резултат именно от ефективното въвеждане на единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения, направени именно от екипа на това министерство.
По отношение на незаплащането от страна на държавата на пълния размер на здравната вноска за деца, пенсионери и държавни служители, нормативната история на това правило датира още от 1998 г. Факт е обаче, че не се заплаща пълната вноска само за децата, защото всичко останало, което твърдите, не е вярно. За държавните служители се изплаща вноската на база на техния доход, а за пенсионерите – на базата на средната стойност на пенсията.
Ние сме приели през 2015 г. законодателна промяна, която гарантира, че всяка година с 5% се увеличава стойността, която държавата заплаща за осигуряваните от нея деца, така че в тази година стойността на процента заплащане ще достигне 65.
По отношение на неефективната извънболнична и спешна медицинска помощ, за извънболничната помощ се изказах, но спешната помощ в годините среща сериозна подкрепа от Министерството на здравеопазването. В тази връзка ще цитирам осигурените финансови средства, които за 2014 г. са били 122 милиона, за 2015 г. – 140, за 2016 г. – 153, а за 2017 г. – 162 милиона. Механизмите на заплащане на дейността наистина са променени, защото трябва да бъдат обвързани с това, което извършват спешните отделения, а не да се плащат фиксирани заплати. Няма отлив на работещи от спешните приемни отделения на болниците и от системата на спешната помощ. Това твърдение отново категорично не е вярно.
Реализацията на двата проекта по отношение на инвестиции в регионална инфраструктура „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ са факт. Вече имаме обявен търг, и реализиран, за закупуване на линейки. Започна тръжната процедура и по отношение на инфраструктурните проекти. 163 млн. лв. ще отидат за нуждите на „Спешна помощ“ в резултат на успешното изпълнение на тези проекти. Смятам, че тук отново трябва да бъдем обединени в усилието си това да се случи.
Много добри възможности дава и програмата „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“, защото е много важно и обучението на кадрите в спешната медицинска помощ – това се осигури, и стартира оборудването на Националния център за обучение и квалификация в системата на спешната медицинска помощ и ще се проведе обучение на служителите, работещи в тази система.
По отношение на рязкото намаляване значимостта на държавните структури, изключително ме озадачи твърдението, че немотивираното разкриване на нови лечебни заведения натоварва обществото с излишни разходи. Съгласно Конституцията всички болници в страната като собственост са равнопоставени и щом те отговарят на условията, които са заложени, и критериите за сключване на договор, категорично имат право да лекуват пациенти и достъпът на пациентите е свободен до всички лечебни заведения в България. Не може да се дава приоритизиране по отношение на лечението на един или друг вид лечебни заведения. Държавата се грижи за структурите, които поддържа. Държавните болници получават достатъчно средства за капиталови разходи, в зависимост от средствата, които може да задели държавният бюджет. Искам да подчертая, че инвестициите в тези болници в размер и на европейски проекти в последната година за подобряване достъпа до онкологична помощ са в порядъка на 180 млн. лв., съгласно успешната реализация на проекта за средносрочна инвестиционна рамкова програма.
По отношение на алтернативата, която предлагате.
Колеги, прочетох с голямо очакване и интерес всичко, което сте предложили. За съжаление, освен еклектично объркване на понятия, като понятието „златен час“, съотнесено към болнична помощ, и интересните възможности за развитие на болничната структура със създаването на социални предприятия от болниците, със задължителното държавно определяне на базови заплати за държавна, тежка регулация и за задължително колективизиране на лечебните заведения, други полезни алтернативи не чух. Може би наистина е важна тезата, че трябва да се остойности трудът на лекарите, за да може да имаме адекватно заплащане на кадрите и ние да ги задържим в България. Това е полезно, но пак отново е само декларативно. Не сте заявили нито някаква финансова обосновка, нито по какъв механизъм ще се реализират промените и кои са съответните стъпки. За съжаление, на мен тази алтернатива ми звучи като лозунги от добре забравеното старо време, например „Капитализмът – най големият враг на комунизма!“. (Смях и оживление в ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
Искам да подчертая, че с такава алтернатива не се дава алтернатива на управление, така няма да спечелите избирателите. Наистина е важно днес тази дискусия да даде конструктивната алтернатива.
Вие сам направихте оценка, професор Михайлов, на досега изказващите се. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля, следващите, наистина предложете конструктивна алтернатива за промяна на здравния модел, за да достигнем до по-добро здравно състояние и по-голяма здравна сигурност на гражданите, защото тук именно трябва да сме обединени не от нашите тяснопартийни интереси, а от интереса на гражданите на България, които ние представляваме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Реплики?
Първа реплика – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това е почти контрадоклад – 20 минути, доктор Дариткова. Затова няма да мога в една реплика от две минути да се опитам да коментирам всичко това, което казахте, но само няколко неща.
Първо по отношение на националното и надпартийното значение на проблема „Здравеопазване“. Още месец януари председателят на нашата парламентарна група и на нашата партия госпожа Корнелия Нинова на пресконференция тук, в парламента, предложи на всички политически сили да бъде направен, конструиран надпартиен модел. Вместо това, осем месеца се работѝ, образно казано, на тъмно и на деветия месец, без даже да бъдат подадени някакви предварителни документи дори към визираните участници – застрахователите в така наречените здравноосигурителни модели, се събра тази кръгла маса и се видя и в социологическите проучвания какво се получи от нея, и самото мнение на застрахователите какво беше за моделите, които им се предложиха. Тоест искам да кажа по отношение надпартийността, че този, който наруши принципа на надпартийността, беше Политическа партия ГЕРБ.
Вторият въпрос – за достъпа. Аз няколко пъти Ви слушам, колега Дариткова, да говорите за лесния достъп в България. Онзи ден се връщам от Кърджали. Професор Черкезов, който е директор на болницата в Кърджали, по повод предложението на господин Ананиев за санкциониране на пациенти, които не се подлагат редовно на профилактичен преглед, каза: „Знае ли господин Ананиев, че в нашата област, за да дойдеш една кръвна картина да си направиш до единственото болнично заведение – другите са с маргинализирани функции в Кърджалийско – трябва да дадеш 50 лв., а хората нямат почти никакви доходи?!“ Тоест достъпът у нас е много сериозно нарушен не само по географски причини – България е планинска държава и имаме два милиона и половина, които са в труднодостъпни райони – но и по икономически причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, професор Михайлов. Две минути минаха.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Реплика към доктор Дариткова. Слушам и не вярвам на ушите си – вярно е, че ходим по села и градове, но чак по паланки не сме ходили.
Променени механизми за заплащане. Ето ги, Вие работите с милиони. Натрупани дългове към момента: общ дефицит на здравната система, публични разходи – 1 млрд. 225 млн. лв., в това число към държавни и общински болници към доставчици – 509 милиона; 123 милиона на НЗОК към български болници; 250 милиона към чужди болници; общ преразход над 270 милиона в болничния бюджет на НЗОК.
Вие говорите за коректни цифри. Ето Ви коректна цифра. В доклад Световната банка, която беше идеолог на сегашната институционална система, признава, че в хода на нейното прилагане България е станала уникална сред индустриализираните общества с това, че осигурените пряко плащат половината – около 45% от разходите за здравеопазване, чрез доплащания, такси, натурално самообслужване в болниците, цени в частните заведения, цените на лекарствата и така нататък. В почти всички европейски държави този дял е по 20%.
Между другото, доктор Дариткова, като няколко пъти споменавате и Вие, и Вашите колеги „мрачните“ години 2013 – 2014, знаете ли кой беше щатен финансов съветник на тогавашния премиер, или не знаете? Той се намира в тази зала и се нарича господин Кирил Ананиев. Обърнете се към него и го обвинете точно в това – как е съветвал премиера, че да постигне такива лоши резултати.
В тази връзка искам да Ви кажа, че отношението на „Евротрансплант“ към България е точно функция на това, че ние сме неизрядни платци. Вие знаете ли… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Извинявам се, приключвам.
…че има две писма – от Есен, Германия и от Виена, Австрия, които категорично заявяват, че няма да приемат наши пациенти?! Знаете ли, че турски трансплантатори идват тук в последните няколко дни да изучават условията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Велков, нека да бъдем коректни, превишавате времето.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Знаете, че ние не можем да бъдем членове на „Евротрансплант“ и че тези хора са обречени на гибел. Така че моля Ви, моля Ви, бъдете точна, когато цитирате цифрите. Ето, аз Ви ги показах – огромни задължения, неизрядно плащане.
Между другото, разрешете ми извън това… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не мога да Ви разреша. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Господин Велков, минаха две минути. Ако искате изказване, ще Ви дам изказване, господин Велков. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Нека да бъдем коректни. (Шум и реплики от ГЕРБ и от „БСП за България“.)
Господин Велков, това е реплика. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Вземете изказване и ще Ви дам думата. (Шум и реплики.)
Спрете времето на групата. Ще Ви дам 10 секунди повече.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да заяви конфликт на интереси. Дали в момента получава възнаграждение от Военномедицинска академия? (Шум и реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да отговоря ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, като лично обяснение.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Отговарям Ви веднага, уважаеми доцент Иванов, и се заклевам пред Бога и правителството тук, че в момента не получавам възнаграждение от Военномедицинска академия. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Не, не се смейте, защото ще Ви дам под съд. Не получавам възнаграждение от Военномедицинска академия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето, казах Ви. Проверете при професор Мутафчийски. Ако получавам, ще дам това възнаграждение на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
Трета реплика – заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми народни представители от ГЕРБ, и по-специално ми се иска да се обърна към господин Цветанов.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Към мен е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата към доктор Дариткова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Много Ви моля, не сте обяснили достатъчно добре на доктор Дариткова, че има една голяма вина, която носи и тя във всичките тези години.
Госпожо Дариткова, носите я, защото, ако ние имаме първа година мандат като народни представители, Вашите години са много повече.
Къде е Вашата вина, заедно с всички останали? Тя е в следното: Вие оставихте, и продължавате това, здравната система да се оправя сама, и всеки в нея да се спасява самостоятелно. Затова стигнахме до тук – до провал! Примери много. Само болниците в Ловеч и Враца са достатъчни. Вие изоставихте всички в тази система, без изключение, или изключението е само за някои.
Вие нямате време, и ние покрай Вас, властимащите, господин Цветанов и доктор Дариткова, също нямаме време.
Какво е необходимо да направим? Това, което Вие не направихте – спешно да се подготви здравната ни система за работа в пазарни условия, при ясни правила на преструктуриране и взаимодействие на отделните структури, при пълна защита на националната ни сигурност в сектор „Здравеопазване“, на пациента, на гражданина, на медицинските работници, доктор Дариткова, които Вие забравихте. Спешна смяна на модела! А Вие нищо не предлагате, за съжаление.
Омръзнаха ни приказки! Ние не желаем Вашите приказки и заравяне на главата в пясъка, и ровене, наредби, закони. До кога да чакаме? Времето изтича!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение – доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Наистина никога не съм демонстрирала, че не съм готова за покаяние. Искам всички да сме съпричастни към това покаяние, защото дори Вие да сте нов народен представител, Вашата политическа сила е в управлението, както чухте, години наред. Ако искаме наистина да постигнем решения, трябва да търсим съгласие.
Колкото и да се старая, може би до известна степен съм предубедена, но не забелязвам у госпожа Нинова желание за диалог. Напротив, забелязвам само желание за противопоставяне и всичките Ви действия го потвърждават. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Дори когато твърдите, че искате да се борите с паралелната търговия на лекарства, Вие не подкрепихте законодателните предложения тук, а гласувахте „против“. Това е делото, думите могат да бъдат различни. Само че по делата познават хората и те избират по делата ни.
Ние сме показали, че търсим добрите решения и това, което беше цитирано като факти от господин Велков, е в подкрепа на тезата, че трябва да търсим усъвършенстване на здравноосигурителния модел, защото е факт, че българите плащат голям процент на услугите в системата на здравеопазване от джоба си. Факт е, че имаме достатъчно сериозна нормативна уредба – опитах се да Ви я посоча, и че решенията трябва да минават именно през законодателни предложения. Ние сме готови да ги подкрепим и сме подкрепяли такива.
Исках да започна днешното си изказване, но сега ще го завърша – с добрия разказ. Добрият разказ е това, което направихме вчера с господин Кутев, когато участвахме в откриването на чешма, посветена на донорството – инициатива, която да даде възможност обществото наистина да осъзнае необходимостта от активирането на своя принос в донорската програма. Това са добрите примери.
Колеги, ако наистина смятате, че здравеопазването се нуждае от положителна промяна, нека да се обединим в интерес на здравето на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Доктор Джафер, заповядайте за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми министри! Вотът на недоверие е възможност опозицията да изрази своето отношение, своето несъгласие с даден сектор, предизвиквайки дебат, колкото и това да не бъде харесвано от управляващите.
Днес тук става въпрос за една система с главно „С“ почти по Кен Киси, почти като в „Полет над кукувиче гнездо“. Явно ще говорим за смирение, за покаяние, дали обаче ще говорим за изхода от тази ситуация?
Ние ще подкрепим този вот не заради нереализираните презентирани модели, които тепърва ще се коментират. Ще го подкрепим заради безвремието в здравеопазването, заради цялостната ситуация в здравеопазването. Ще подкрепим този вот заради неслучилото се досега, заради неудържимия срив на доверие от страна на пациентите и на лекарите, на медицинските специалисти. А когато има такъв срив на доверие, нещата са пагубни за която и да е система. Ще подкрепим този вот заради индикаторите, които неумолимо ни поставят на най-непрестижните места. И колкото тук да говорим как има някакво движение по тях, България има най-високата смъртност в Европейския съюз; България има най-високата смъртност по сърдечно-съдови заболявания; България има най-ниската продължителност на живот; България има трайно над средноевропейските нива на детска смъртност.
Ще подкрепим този вот и заради фалита на лечебните заведения – общинските, последват ги областните. Този фалит ще доведе до това две трети от територията на страната – хората, които живеят на тези две трети, да имат все по-затруднен достъп до здравеопазване, и да концентрираме здравеопазването само в няколко големи градове в нашата страна. Ще подкрепим вота затова, защото нашето здравеопазване е здравеопазване постфактум, защото се върви след събития, защото днес решаваме проблема на хората на хемодиализа, проблема на хората, които чакат белодробна, бъбречна и друга трансплантация. Най-вероятно ще решим проблема на съдебните медици. И докога така? Утре ще бъдат хората с таласемия, с други заболявания.
Ще подкрепим вота и заради това че днес България има еврокомисар по дигитализацията, но няма най-елементарна интегрирана информационна система, няма електронно здравеопазване. Ето това е нещо, за което има съгласие, за което няма спор. Вие трябва да отговорите защо това не се осъществява.
Днес отново много се говори за надпартиен консенсус. Само припомням, че от десет години в нашите предизборни платформи сме стигали до извода, че сектори като здравеопазването трябва да имат надпартиен консенсус. Изначално обаче има нещо грешно в разбирането Ви как да се постига този консенсус. Ето защо мислим, че е крайно обезпокоително и е лицемерно поведението Ви за търсене на този консенсус. Само ще Ви припомня как постигнахме „консенсус“ например по отношение на мораториума за иновативните лекарства. Нямате смелост да видите или виждате, но нямате смелост да назовете истинските представители на статуквото, срещу което казвате, че ще се борите, за да постигнете консенсус.
Господин Министър, Вие казахте, че статуквото и хората, които ще опонират на Вашата реформа, са опозицията и някои сдружения като например Сдружението на общинските болници. Как ще търсите този надпартиен консенсус, за който говорите толкова много?
Спомняте ли си, господин Министър, как постигнахте онзи консенсус, за който споменах? Шест пъти Вие гласувахте против решението за отпадането на мораториума на иновативните лекарства, седмия път, след декрет от премиера, гласувахте „за“ и тържествено обявихте, че благодарение на Вас е постигнат консенсусът. Ето защо ние смятаме, че изначално Вашето разбиране е погрешно за това как трябва да се търси този консенсус (ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС), за който говорите като за някаква мантра, която ще реши сега проблемите.
Смятаме, че с фалшив диалог, фалшиви герои при случаите, които предизвикват медийни, обществени скандали, няма да се стигне до никакъв изход.
Показвате трайна невъзможност да се прави системен анализ и да се предложат работещи модели и решения в сектора.
Всъщност освобождаването на Глинка Комитов, на Николай Петров, изборът и освобождаването на Плочев, особено драстичното разминаване за онези 7 или 240 милиона, неразплатени на чужди лечебни заведения, също бяха прекрасни поводи за вот на недоверие. И не опозицията, дори не статуквото, а Вие – ГЕРБ, управляващите сътворихте тези проблеми и скандали, тези своеобразни вотове на недоверие. Факт е, че ДПС предложи още първият вот на недоверие да бъде за здравеопазване.
ГЕРБ управлява от почти десет години. Достатъчно време да коригира проблемите, да ги види, да коригира дефицитите и дефектите, ако сте ги видели. Нескончаемите скандали, включително кадрови, изчерпаха времето, енергията, ресурса и кредита на доверие, включително и към настоящия кабинет. Централизацията, администрирането, лимитирането придобиха невиждани, абсурдни измерения, които са емблема на това иначе дясно правителство. Загубихте прекалено много време заради заблуди и грешки – някои допуснахте заради некомпетентност и незнание, но други бяха умишлени, престъпни.
Тук стана въпрос за онези милиард и триста милиона, които трябва да върнете на българските граждани, които ги дадоха за здраве и за реформа, защото Вие не казвате откъде ще дойдат сега тези пари евентуално за реформа, която обсъждате да направите.
Потъвате от скандал в скандал между самите Вас, продуцирани от самите Вас, но и автентични, истински, които не може да преодолеете. Няма изгледи да получите политическа подкрепа, остава съмнението, че със следващите Ви предложения се тестват обществото и средата. И това е проблемът. Юридическата несъстоятелност на процедурите и непрекъсната корекция на условията за елементарни търгове и поръчки всъщност Ви пречи да осъществите старта и на електронно здравеопазване, и на всичко останало.
Порочното законодателство по важни въпроси, взаимоотношения в системата през Преходни и заключителни разпоредби, както смятате и сега да промените седем закона през тези преходни разпоредби, в Закона за бюджета, са върхът на айсберга на обърканите и непоследователни идеи за промяна, както и бягството от отговорност, включително от подкрепа от най-високото политическо ниво.
Всичко това прави средата несигурна, непредвидима, неподходяща за реформа, изключително нездравословна в буквалния и в преносния смисъл. Ето защо ние ще подкрепим този вот на недоверие, внесен от колегите от БСП, защото смятаме, че не сте в състояние да предприемете стъпки за промяна на тази система, за която всички казваме, че е порочна и трябва да бъде променена. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Реплики? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Поповски, за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, уважаеми господин Ананиев!
Първо, групата на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи вота, естествено, защото смятаме, че този вот е ненавременен, иначе секторната политика „здравеопазване“ заслужава такъв сериозен дебат точно във времето, когато обсъждаме двата нови здравноосигурителни модела, или може да се спрем на някакъв трети, както каза министърът, който да е разумен, нормален, адаптиран към ситуацията в България в момента, заедно и с експертното мнение на опозицията.
Няколко факта, които изтъква опозицията в мотивите, които са наистина важни. В България има огромен брой лечебни заведения – вече над 365 болници. Това означава, че на 20 хиляди души население в България се полага една болница. За справка – Холандия, която е 10-милионна държава, има 100 болници, тоест на сто хиляди души има една добре оборудвана болница.
Ние знаем, че при нас съществуват болници и в малки общини, които са под 10 хиляди души, които нито имат сериозен потенциал да лекуват, нито имат кадри по различни причини – от намаляващото население, от миграцията на лекарския персонал.
Над 3 милиона хоспитализации. Това също е много важна цифра, която доведе до ситуацията в момента. Тази система стартира през 2000 г., когато България беше 8 милиона и когато имаше един милион хоспитализации, които бяха реални, защото тогава не се надписваха бройките на хоспитализациите, както става в момента. Днес 7-милионна България има над 3 милиона хоспитализации, което показва, че поне 2 милиона са излишни. Тоест тези 2 милиона хора не че не са болни, но те могат да бъдат обслужени в доболничната помощ, където един пациент може да бъде прегледан, диагностициран и да му бъде изписано лечение от съответния специалист, и това да струва на Здравната каса 30, 40 или 50 лв. заедно с изследванията, а не 500 лв., колкото е примерно една средна цена на пътеката. Тоест тук имаме прекалено голям либерализъм, който доведе до източване финансите на Здравната каса по тази причина.
Само припомням: 8-процентна здравна вноска – не казвам голяма или малка. Такава е здравната вноска в България. Европа, към която се стремим, има по-високи вноски. Британия има 12 процентна вноска, Германия – 15-процентна. Затова те кумулират ресурс, много различен от нашия, и затова там не се доплаща практически нищо, включително и лекарствата от аптеките са реимбурсирани почти на 90%, някъде и сто.
Недофинансираните клинични пътеки – тежък проблем. Той също зависи от голямата бройка хоспитализации, защото няма как да платиш три милиона клинични пътеки на годината с по-малко от два милиарда бюджет на болничното здравеопазване. Това е истината. По-малко от 50% от бюджета на НЗОК е за болнично здравеопазване. Говорили сме си с министър Ананиев и в личен разговор, че трябва да спазим съотношенията, които са в Западна Европа, точно по тази причина.
Бюджетът на лекарствата – той пък обратно на болничните бюджети, е тежко префинансиран. По становище на фискалния резерв – 15 до 18% от бюджета на Касата трябва да бъде за лекарства. В момента имаме между 25 и 30% от бюджета на НЗОК за лекарства и отделно още няколко милиарда, които гражданите доплащат от джоба си за лекарства в аптеката.
Онколекарствата – друг проблем. Те са около една трета – около 330 милиона, от този един милиард от бюджета на НЗОК. Там вече специализираните органи хванаха първата организирана престъпна група, която източва този сериозен фонд от 330 милиона, предвидени и най-малко още 100 милиона непредвидени към края на годината в преразходи. Там преразходът е между осем и десет милиона всеки месец.
Настоящият модел на финансиране доведе до фалитите на Враца и Ловеч. Враца и Ловеч са един очебиен пример и за нещо друго. Там преди десет години частните инвазивни кардиологии влязоха в двора на държавните болници – сетете се кое беше правителството тогава, което ги допусна преди десет години. Не само там, и в други големи областни градове на България частните инвазивни кардиологии влязоха в двора на държавните болници. Точно в правителството на Станишев.
Сборен дълг на болниците – над 500 милиона. Наистина това е една стряскаща цифра, която и Славчо Велков цитира преди малко, но пък някои неща, които са направени вече от новото правителство – ще ги цитирам след малко, те са в противовес на тази тежка драматична картина.
Първо, правителството на ГЕРБ и настоящите „Обединени патриоти“ – при гласуване на бюджета за 2018 г. има безпрецедентно увеличение на бюджета на Здравната каса от 405 милиона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Четиристотин и седем.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Четиристотин и седем – поправя ме доктор Адемов. Това е 15-процентно увеличение наведнъж. От това увеличение 90 на сто отиде за болниците, където наистина е най-тежкият финансов недостиг и драматизъм, което е похвално.
Прие се Националната здравна карта от това правителство. Това ще намали откриването на нови болници и свръхнасищането на системата с лечебни заведения.
Трето, намаляване на неосигурените лица. При старта на това правителство те бяха около един милион, сега са 720 хиляди към днешна дата, което значи, че са с 28% намаление. Ако така вървим, за всяка година до края на мандата не трябва да има нито един неосигурен.
В близка перспектива какво се очаква като предложение от състава на министър Ананиев? Въвеждане на Електронна здравна карта, въвеждане на електронна рецепта, предложение за нов здравноосигурителен модел, който вече е в ход.
Вариант „А“, към който някои от колегите от опозицията имат аспирации. Вариант „А“ е за тотална демонополизация на Касата и към момента е практически невъзможен. Това е много тежък завой в системата изведнъж. Плюс това единствено Националната здравна каса има кадри, които да могат да контролират дейността на болниците и документацията. Ако изведнъж демонополизираме Касата, конкурентите откъде ще вземат такива кадри?
Вариант „Б“. Вариант „Б“ на министър Ананиев е много по-адаптиран към ситуацията в момента по няколко причини. Първо, едно много леко съфинансиране от страна на пациента, и то при евтините пътеки – до 700 лв., ще доведе до рязко намаляване на броя на хоспитализациите – може би от три милиона на два или на един, което е реалното, както казах в началото на експозето. Оттук ще бъдат освободени доста средства, за да може наистина да се остойности цената на клиничните пътеки едно, и, второ, да има ресурс към малките болници, за които да се въведе клинична пътека за долекуване – хем да се натоварват като болници и да не закриваме малките общински болници, хем да има – всъщност защо те да работят в цялата вертикала на системата?!
Както казах и в началото, ние няма да подкрепим вота на недоверие. Занапред пожелавам успех на министър Ананиев, защото той за тези 18 години вижда къде е болката на системата и с реални лостове има начин да променим много от нещата в добра посока. Пожелавам му успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Поповски.
Реплики? Не виждам.
За изказване – доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми гости! При оформящото се аритметично мнозинство, но не ценностно, забележете, целта на този вот е да предизвикаме дискусия, за да можем да подскажем на управляващите евентуални корекции в политиките, които те предлагат и провеждат.
Нямам намерение да се спирам на мотивите, но искам да кажа само нещо: мотивите са написани може би в стил „Като ги разтворя – все едно, че аз съм ги писал, като ги затворя – все едно, че друг е чел“.
Пак повтарям, нямам намерение да се спирам на мотивите, но искам да кажа нещо, което според мен е много важно. Колеги, вчера, когато приемахме Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, Вие пропуснахте възможността към субектите на социалната икономика да добавите социалните предприятия, за които говорите във Вашите мотиви. Толкова за мотивите, защото ние сме заявили, че ще подкрепим този вот с различни мотиви от тези на вносителите.
Уважаеми колеги, за всички е ясно, че проблемите на системата не са от днес, не са и от вчера. Проблемите отдавна са дефинирани, въпросът е, че в момента управляващите задават един мъгляв силует на реформа с доминиране на финансовите показатели и параметри. А ние сме убедени, че само и единствено с финансови допълнителни средства не можем да решим тежките належащи структурни проблеми в системата.
Искам да разсея една мантра, която върви през последните години, че проблемите на тази система могат да бъдат решени с финансов ресурс. Това, което правите през всичките девет години на Вашето управление и се хвалите с това, е да увеличавате финансовия ресурс с 300 – 400 милиона. Само че, уважаеми колеги, не говорите за контрол, не говорите за ефективно изразходване на този финансов ресурс.
Ето два примера в подкрепа на това, че финансовите средства не се изразходват ефективно за постигане на здравни цели. През 2000 та година, когато стартира здравната реформа, средствата в сектор „Здравеопазване“ бяха милиард и 200 милиона. Тогава общата смъртност в България беше 14 промила. Сега, когато средствата са увеличени почти четири пъти, общата смъртност е 15,4%. Това е един нагледен показател, че в тази система колкото и финансови ресурси да наливаме, няма как да решим, без да се справим със структурните проблеми.
В заключение, понеже не разполагаме с много време. Ние от „Движението за права и свободи“ имаме самочувствието да заявим и предложим нова политика, нова матрица – различна от досегашната, нов подход и нови решения.
На първо място – демонополизация. Искаме да поставим Националната здравноосигурителна каса в конкуренция с останалите финансиращи органи. Искаме лечебните заведения да имат възможност да се конкурират помежду си както за финансовия ресурс, така и за пациентите.
На следващо място, искаме свободен достъп до лечебните заведения без лимит; искаме реално остойностяване на услугите и на труда на лекарите; искаме отношения, базирани на търсене и предлагане; искаме алтернативни конкуриращи се източници на финансиране; искаме с финансовия ресурс, с който разполага системата, да постигаме индикаторите, които са заложени в Националната здравна стратегия.
Ваше право и отговорност е да се вслушате или не в нашите препоръки. Усещането за самодостатъчност и за единствения фактор в тази система винаги е изигравало лоша шега на всички управляващи. Затова искаме да търсим консенсус, но не по начина, по който Вие го предлагате. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Реплики към изказването на доктор Адемов?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Адемов, с внимание следя изявленията от Вашата група. Не мога да разбера, ще подкрепите вот на недоверие, който се внася за това, че се иска демонополизация на Здравната каса, защото Вие искате демонополизация на Здравната каса?! От това по-голям еклектизъм – здраве му кажи. Вие ще подкрепите този вот, който говори за пороците в системата, като един от основните пороци на системата е, разбира се, множеството болници, и говорите за нов модел. Бих искал да Ви запитам – Вие сте един от най дългогодишните народни представители, членове на Здравната комисия: колко нови болници бяха регистрирани във Вашите два мандата на управление? Това са двата ми въпроса към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов, за втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми доктор Адемов, в голяма част от Вашето изказване мисля, че наистина се търси и можем да намерим един широк надпартиен консенсус в здравеопазването. Само с един основен контрапункт искам да изляза във Вашето изказване – като финансист го правя – искам да боравим точно с числа и цифри. Искам да Ви помоля да не говорим за десет години управление на ГЕРБ, а да говорим факти – седем години управление на ГЕРБ. Седемте години, както се казва, първите седем години сме ги изминали, така че очаквайте повече. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Трета реплика? Не виждам.
За дуплика – доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, проблемът въобще не е в броя на лечебните заведения. Когато пациентът има право на свободно движение, на свободен избор, въобще проблемът не е в броя на лечебните заведения. Проблемът е друг – не е от това управление, не е от предишните управления, проблемът е от много години назад във времето, защото всички регистрирани лечебни заведения задължително сключват договор с Националната здравноосигурителна каса. Това е един от основополагащите проблеми.
На следващо място – дали пациентът ще се лекува в едно или друго лечебно заведение, ние трябва да сме наясно, че той трябва да получи качествена медицинска помощ. Пациентът трябва да избере лечебните заведения, в които се предлага качествена медицинска помощ. А дали наш, Ваш или някой друг министър – той е министър на Република България, който и да е той, както и да се казва, е разрешил разкриването на лечебните заведения, това не е въпрос към народните представители, защото изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването е оторизирана да дава лиценз, разрешителни за откриване на лечебни заведения и не само за това, а за разширяване и на дейностите във вече разкритите лечебни заведения.
Що се отнася до репликата на господин Иванов. Господин Иванов, аз Ви благодаря, че се съгласявате с мотивите, които ние представяме…
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Отчасти…
ХАСАН АДЕМОВ: …но ние никога не сме казвали, че се отказваме от модела на демонополизация. Това е нашето разбиране през всичките години. Ние сме го предлагали като законопроект, ние сме авторите на един от законопроектите за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса и твърдим, че вече много сме закъснели с тази демонополизация, защото тя е в състояние да предложи конкурентен модел, а не модел на централизирано държавно управление. Затова имаме различни мотиви от колегите от „БСП за България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Продължаваме с изказванията.
Колеги, моля, заповядайте.
Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги народни представители! Кратка хронология, за да преминем към днешния дебат и мотивите, които ще оборим. Деветдесетте години на миналия век държавите от Източна Европа промениха своите здравноосигурителни модели. България трансформира здравната система от модел „Семашко“, който беше с държавно обществено финансиране, в система на задължително здравно осигуряване.
Началото на реформата в здравеопазването постави Законът за здравното осигуряване през 1998 г. Със Закона за здравното осигуряване се създаде институцията Национална здравноосигурителна каса, която започна да функционира от 15 март 1999 г. Касата е учредена като самоуправляваща се независима публична институция, чийто бюджет е отделен от държавния. Основната цел на Националната здравноосигурителна каса е да осигурява и гарантира свободен и равноправен достъп на осигурените лица до медицинска помощ.
Как се формира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? Както и доктор Дариткова Ви призова, колеги от БСП, моля, четете Закона за здравното осигуряване. Здравноосигурителните вноски и трансферите за здравно осигуряване са двете основни форми, които формират бюджета на Здравноосигурителната каса. Здравноосигурителните вноски се внасят от всички работещи, включително и от администрацията, на която работодател се явява държавата. За трансферите за здравно осигуряване – говорим за трансферите, които прави държавата за осигуряването на пенсионерите, безработните, децата до 18 години, студентите, докторантите и социално слабите, сега ще оборя мантрата на БСП, която е внесла в мотивите си, използвана многократно и в публични изказвания, че правителството е основен длъжник на здравноосигурителната система и плаща по 19 лв. осигуровки за дете и 22 лв. за пенсионер.
Колеги, аз съм взел данните от 2012 г. до 2018 г. и ще акцентирам на последните три години, за да Ви е по-лесно, ако искате после да го сметнем заедно.
Двадесет и пет лева – 2016 г., осигуровката на пенсионер; 26 лв. – 2017 г., на пенсионер; 27 лв. – 2018 г., на пенсионер. Същите тези години – 20 лв., 22 лв. и 26 лв. за дете. Моля, когато пишете мотивите си, или когато някой Ви помага да ги пишете, да се основавате на реални факти, числа и цифри, защото е хубаво да работим, особено в българския парламент, с такива точни факти.
Да кажем как са нараснали парите за здравеопазване от 2009 г. до 2018 г. Две хиляди и девета година – 2 млрд. 634 млн. лв., до плавното покачване през 2018 г. на 4,7 милиарда. Понеже някои от преждеговорившите споменаваха, само да кажем след успешното управление в кавички на кабинета Орешарски, когато ГЕРБ дойде и пое мандата следващото правителство на Борисов 2, се наложи спешен трансфер в бюджета на Националната здравноосигурителна каса заради дефицита, който беше от около 400 млн. лв. Ако имахте добрите управленски решения и модели тогава, да ги бяхте въвели, а не да се налага да спасяваме здравноосигурителния модел след това с идването на второто правителство на Борисов.
Понеже мантрата Ви наистина е дълбоко невярна, че правителството е основен длъжник на здравноосигурителната система, Ви приканвам да прочетете в Закона за здравното осигуряване чл. 40, в който се казва следното: „За лицата по ал. 3 – това са децата, докторантите, студентите и социално слабите – здравноосигурителната вноска се внася в размера, определен със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за лицата.“
С това приключвам. Ако някой от Вас, колеги, желае да оспори цифрите, да заповяда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплика?
Заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Иванов, с тези цифри, които прочетохте, признахте пред всички, че наистина правителството не е коректен платец. От 88 лв., необходими за един пенсионер, Вие прочетохте, че правителството внася 25 лв. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Относно това, че както и Вие, и много от преждеговорящите се опитват да вкарат БСП в темата като основен виновник в прехода за състоянието на системата и понеже казахте какво стана, когато дойде ГЕРБ на власт 2009 г. Две хиляди и девета година, когато ГЕРБ дойде на власт, отклонихте от бюджета на Здравноосигурителната каса милиард и половина лева, които до ден днешен, въпреки решението на Конституционния съд, не са върнати. А същевременно в момента Националната здравноосигурителна каса дължи средства към чужди такива, заради които на нас ни е отказано лечение на български пациенти в чужди държави от Европейския съюз.
Искам да попитам: вярно ли е, господин Иванов, защото говорим и за консенсус, че по времето на Вашето правителство бяха закрити над 20 общински болници? Ако имаме консенсус по темата, че има райони в България, които са оставени без здравеопазване, защо не подкрепихте нашето предложение общинските болници, които са в тежко състояние в момента, докато не мине новата Здравна карта, да бъдат вкарани в забранителен списък за приватизация, за да не оставяме още населени места в България без здравеопазване? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Накрая искам да попитам всеки един от залата, които сме тук присъстващи: вярно ли е, че на всеки един от нас всеки ден звънят пациенти и търсят съдействие за среща със специалист – лекар, през нас, през народните представители, министрите, хората, облечени във власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ: И ако е така, моля, наведете глава и подайте оставка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ибришимов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колега Ибришимов, аз наистина съм учуден от дълбокото неаритметично мислене, което има Вашата парламентарна група. Средномесечната вноска, която цитирахте, е от работещи – тя е 88 лв., а не е на пенсионерите. За пенсионерите Ви казах да четете Закона за здравното осигуряване, където пише, че е 8%. Тези 8% – прочетох Ви колко са внесени и каква е вноската. Вие казвате, че е 22 лв., а аз Ви казвам, че е 26 лв. Вие не сте прави! Нека да седнем заедно и да погледнем нещата.
За другото, което казахте – цитирайте го, няма такова решение на Конституционния съд, колега Ибришимов. Пак злоупотребявате с факти и обстоятелства. Няма такова решение! Цитирайте го и го покажете.
Третото, на което искам да Ви отговоря, за общинските болници. Правителството не закрива общинските болници. Общинските болници са собственост на общините. (Възгласи от „БСП за България.“ Смях.) Решенията се взимат от общинските съвети.
Колеги, запознайте се със Закона и решенията. Има общински съветници от Вас, че и много кметове, шефове на болници. Има такива сред Вас, така че говорете подготвени и с факти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за изказване, колеги?
Заповядайте, доктор Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Здравеопазването е може би един от най-нереформираните сектори, който спешно има потребност от реформи. За съжаление, реформи са необходими и в други секторни политики, но така и не виждаме реформи в тези секторни политики. Реформите са много закъснели. Затова носим отговорност всички, но най-вече управляващите, а управляващи от 2009 г. насам, с малко прекъсване, са ГЕРБ, а понастоящем ГЕРБ в коалиция с така наречените Патриоти.
ДПС стои на позицията, че реформите в здравеопазването не могат да бъдат направени без надпартиен консенсус, но основната отговорност за реформите в настоящия мандат, така както е формирано Четиридесет и четвъртото народно събрание, е отговорност на управляващите. Ние сме за надпартиен консенсус за всички конструктивни предложения, които биха подобрили функционирането на системата на здравеопазването.
Също така е много важно управляващите да осигурят необходимото мнозинство и подкрепа за тези реформи, а не да оставят сам министъра, защото това в никакъв случай няма да бъде успешна реализация. ДПС винаги е била, както и преждеговорившите колеги от нашата парламентарна група казаха, за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса.
Отговарям на колегите и господин Веселинов, които казаха, че ние сме получили анонс за старт на демонополизация на Касата, но няма детайлна разработка. Чест прави на министър Ананиев, че предлага двата модела – особено първия модел за демонополизация, но също така се очаква дискусия, диалог, дебати, за да се види окончателният модел. Нека да видим окончателния модел. Той ще бъде подкрепен от нас, защото сме убедени, че това ще бъде успешен модел, с оглед на конкурентната среда, която би се създала, и с оглед на ефективното разходване на средствата и постигане на съответните цели в системата на здравеопазването. Директори на национално значими болнични заведения споделиха и подкрепят идеята за демонополизация на Касата, тъй като се разчита именно на конкуренцията за подобряване на контрола и качеството на медицинското обслужване.
Доктор Адемов посочи, че средствата са се увеличили многократно, но, за съжаление, през тези години не виждаме подобряване на функционирането на системата на здравеопазване. Факт е, за съжаление, в Деня на българския лекар, с който бих искал да ги поздравя, че нито медицинският персонал е доволен, нито пациентите, които се ползват от здравни услуги, са доволни.
Бих искал да обърна внимание на това, което изказаха също и директори на национално значими болници. Те изразиха много сериозно безпокойство, че реформата тръгва без точно остойностяване на медицинските дейности и труда на медицинския персонал. Казаха, че е абсолютно наложително – ние споделяме тази позиция, преди да стартира всякаква реформа, да се остойности лекарският труд, медицинските дейности и много от клиничните пътеки да бъдат преостойностени, защото някои от тях са свръхфинансирани, а други недофинансирани. Първата стъпка за реформа в правилната посока е оптимизация на клиничните пътеки, но това е дългосрочна реформа. При лекарствената реформа промяната може да се извърши за по-кратък срок от време.
Следващото, което е нужно като реформа и което се извършва вече в много от държавите, включително в тези с най-висок стандарт и с най-добро здравеопазване, е прозрачност на цените. Прозрачността на цените на болничната помощ е ключова. Тогава пациентът сам ще избере къде – с оглед на целите и качеството, които иска да постигне, да избере съответното лечебно заведение. На настоящия етап това, за съжаление, в нашата страна не е така.
Следващото, на което трябва да обърнем внимание и да следим като много важна компонента от реформата, е електронното здравеопазване и Националната електронна информационна система – базата, върху която би трябвало да стъпи демонополизацията на Касата и каквато и да било реформа. Като мотив за предлаганите два модела бе посочено, че трябва да се подобри диалогът. Добре е да видим, както и преди малко казах, точно по какъв начин ще се развие дискусията и за двата модела. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За втория модел ние имаме нашите сериозни притеснения, защото той ще повтори до голяма степен настоящия модел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Следващото, на което трябва да обърнем внимание, е, че лекарствата в нашата страна са най-скъпи и с най-високия процент, който се отделя в системата на здравеопазването. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С това приключвам, госпожо Председател.
Трябва да се обърне внимание на дисбаланса, както и доктор Поповски посочи, между доболничната и болничната помощ. Да се надяваме, че в бюджета за следващата година тази диспропорция ще започне да се балансира, за да се постигнат съответните цели. Да се надяваме, че всички заедно с консенсус ще постигнем една по-добре функционираща система на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, ще поискам процедура по удължаване на времето до приключване на дебатите по вота.
Моля режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 3
Предложението е прието.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, ще Ви дам думата по начина на водене.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, нашата група подкрепи предложението Ви да удължим дебата, защото считаме, че той е важен. Процедурата ми по начина на водене е да приканим министъра на здравеопазването, който по Правилник има право да вземе думата във всеки един момент…
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Когато той поиска!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Когато той поиска!
КРУМ ЗАРКОВ: …да вземе участие в дебата сега, за да може и групите, които са в парламента, в рамките на оставащото им време да вземат отношение и към това, което той казва. Сигурен съм, че това ще отговаря много повече на демократичната процедура, която е дебат в Народното събрание, вместо ние да си изхарчим времето и той след това да говори, без да имаме възможност да вземем отношение. Един такъв подход ще покаже, че всички тук се отнасяме сериозно към различните мнения и концепции в здравеопазването. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Както знаете, по чл. 65 министърът може да вземе думата когато пожелае, така че той знае.
Има ли реплики към изказването на доктор Чакъров? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Борислав Борисов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз искам да взема отношение по така формулираната точка от мотивите на вота, озаглавена „Сгрешена лекарствена политика“.
През последните години в България се забелязва тенденция на увеличаване на разходите за лекарства. Това не е само национална тенденция, а се наблюдава и в голяма част от развитите страни – относителният дял на тези разходи спрямо общия размер на обществените разходи за здравеопазване също нараства. Причините за това са основно следните.
От една страна, демографски, които се изразяват в застаряване на населението, което води до увеличаване на потребностите от здравни услуги и значително увеличаване на използването на лекарствени продукти; продължителността на живота също се увеличава, което е прекрасно; икономиите, които намират израз в нисък ръст на обществените разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт.
От друга страна, социални и поведенчески, които намират израз в увеличаване на информираността на пациентите и желанието им да търсят и да ползват най-добрите лекарства.
Лекарственият пазар е един от най-активно регулираните сектори на здравната система на всяка една страна. Имат се предвид пазарните дефекти, които се проявяват, от една страна, и необходимостта от съчетаването на интересите на пациентите, финансиращите институции и фармацевтичното производство – от друга страна.
Изключително къса е реимбурсната листа. Към настоящия момент в позитивния лекарствен списък са включени над 2700 лекарствени продукти от всички терапевтични групи, покриващи целия диапазон от лекарствената терапия. Въведена е процедура за периодично поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти в позитивния лекарствен списък чрез извършване на периодична оценка на включените в позитивния лекарствен списък въз основа на доказателства за ефективност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако-икономически показатели.
Процедурите и управленските механизми на системата за ценообразуване и реимбурсиране гарантират, че добавянето на нови лекарства в позитивния лекарствен списък се основава на оценката на ефективността на разходите, оценката на въздействието върху бюджета и конкретното разглеждане на необходимите условия за икономически целесъобразно предписване. Тази мярка е реализирана чрез изменението на чл. 262, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, въз основа на който е приета и действа Наредба № 9 за условията и реда за извършване на оценка на здравните технологии. Въведен е механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти. От Националната здравноосигурителна каса е въведено централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти с оглед намаляване на публичните разходи, отделяни за лекарства.
Не са определени ясни критерии за разходване на средствата при скъпоструващите лекарствени терапии. Националната здравноосигурителна каса, съвместно с външни експерти, разработват изискванията на Националната здравноосигурителна каса при лечение с определени скъпоструващи лекарствени продукти, продукти в извънболничната помощ, за които тя отделя значителен ресурс. Тези изисквания се утвърждават от управителя на Националната здравноосигурителна каса след решение на Надзорния съвет и предварително съгласуване с Българския лекарски съюз. Изискванията са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ. В тях са разписани медицинските критерии за провеждане на лекарствената терапия, напълно съответстващи с утвърдените кратки характеристики на лекарствените продукти, редът за утвърждаване и издаване на протоколите, лечебнодиагностичния алгоритъм, лист за определяне на критерий при издаване на протоколи, необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението, и други.
Дефицит на лекарствените продукти на аптечния пазар, обект на реекспорт – липсата на определени лекарствени продукти на пазара е факт. Причините са различни и една от тях е така нареченият реекспорт. За българския пазар се договарят цени, които понякога са в пъти по-ниски от цените в други държави от Общността и това е предпоставка за съществуването на реекспорт. Проблемът съществува от години, като се задълбочава. Направените законови промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които приехме само преди месец, трябва да ограничат максимално реекспорта и да гарантират наличието в аптечната мрежа на жизненоважни лекарствени продукти. С приетите законови промени най-сетне ще се постигне ограничаване на паралелния износ на продукти от позитивния лекарствен списък.
В заключение искам да кажа, че нашият фармацевтичен пазар е обезпечен с достатъчно лекарствени продукти от различните терапевтични области и те могат да задоволят здравните потребности на българските граждани от лекарствена терапия, включително и най-нови модерни прицелни молекули, като същевременно е защитен общественият интерес в разходването на финансов публичен ресурс, отделен за лекарствена терапия при лечението на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Борисов.
Реплики към изказването на господин Борисов? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Колеги, ще прочета едно съобщение, ако ми позволите – днес, на 19 октомври 2018 г., е постъпил и ще бъде изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, приети на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. Проектът е изготвен от Комисията по вероизповеданията и правата на човека на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ гласуване.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Не съм доволен от дебата, който протича в залата. (Възгласи от ГЕРБ „Еее!“) Дебатът се отнася за следното нещо и искам да Ви кажа за какво. Всички ние сме съгласни, че положението в здравеопазването е тежко. Двама министри ни казаха, независимо от коя сила са, че то е катастрофално, трябва ни нов модел и ни се предлагат изходи. Какви са тези изходи?
Първият изход – радикално излизане на държавата от системата на здравеопазването и радикално вкарване на пазара частни здравни застрахователи. Противоконституционно е и не е моментът тук сега да го дебатираме. Това ли е изходът – да излезе държавата с нейните възможности за контрол и за регулиране на здравеопазването, и да разчитаме, че частният интерес ще регулира потребностите и качеството на здравеопазването, от което се нуждае всеки български гражданин? Не можем да се съгласим категорично.
На второ място, има дупка в здравеопазването – 860 милиона. Дайте да я налеем и ще решим проблемите. Нямаме статистика, здравна информационна система, реално остойностяване на медицинските дейности. Как определихме, че тези 860 милиона ще решат проблемите на българското здравеопазване? Ние бихме желали да получим отговор: защо те трябва да бъдат извадени от джоба на българския гражданин и да потънат в дебрите на здравната система? Защо? Това е отговорът, защото тези джобове са продънени и в тях вече няма какво да се извади, и защото ние не сме сигурни, че българският гражданин ще получи по-достъпно и качествено здравеопазване, но това ни се предлага. С това не можем да се съгласим. Хората ни казват: не се съгласявайте, Вие ще ни изолирате от системата на здравеопазване в Република България.
Затова ние считаме, че капацитетът на това правителство по отношение на здравеопазването се изчерпва. То трябва да си отиде и ние да започнем истински дебат, за да отговорим на очакванията на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Реплики към изказването на доцент Йорданов? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Стоянова, заповядайте, за изказване.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз едва ли не с умиление се запознах с мотивите на вота, защото имам пристрастие към профилактиката, а се оказа, че тази дума съществува на едно единствено място, в едно изречение, което гласи: „Липса на индивидуална и масова профилактика и диспансеризация“ – това е една от категоричните констатации на колегите. Изпадам в умиление!
Според вносителите може да се приеме за категорична констатация, а на практика това, което е написано и което според Вас касае системата, според мен е непрофесионално и несериозно твърдение, показва неразбиране на материята или недооценяване на профилактиката като едно от основните направления в общественото здравеопазване.
Логично е, колеги. Профилактиката за Вас не е атрактивна, защото тя не дава поводи за протести, няма умиращи пациенти, спасени животи и благодарни пациенти, ефектът се отчита след години, и то след много години, след години живот. Там няма пари. Всъщност, има пари – тя ползва обществен ресурс, но не произвежда. За никого не е тайна, че парите понякога са твърде добър мотив и за протести, и за вотове, и за това, което се случва понякога в нашата зала, за съжаление.
Все пак Вие призовахте да има дебат и той да бъде конструктивен. Аз дебатирам с това единствено изречение и не мога да не Ви припомня успешната политика в областта на имунопрофилактиката. Имунизационният календар – така просто за сведение, за последен път е актуализиран при първото правителство на Бойко Борисов от онези спорни 10 или 7 години, в които управлява ГЕРБ. Ще продължаваме да твърдим с колегите, че ефектът от имунизациите е огромен. Ще продължаваме да споменаваме факта, че в България не се допусна заболяване от морбили на фона на добрите здравеопазвания в държавите в Европа и около нас. Ще продължаваме да твърдим всичко това, и то с ясното самосъзнание, че е истина.
Понеже говорим за имунизации, не може да не отбележим, колеги, и да не Ви припомня това, което направи ГЕРБ – въвеждане на имунизацията против рака на шийката на матката – също заслуга, случайно, на ГЕРБ! Няма да Ви казвам колко жени умират, колко се заразяват. Това всички го знаете, ако не го знаете, отворете програмите на сайта на Министерството, препрочетете ги и си припомнете какво се случва и кой го прави?!
Няма да се спирам на подробности за програмата, защото няма време, но говорите, че има социално значими заболявания – никакво отношение към тях. Има още една програма и тя се изпълнява много успешно. Това е Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве. Освен повишаване нивото на информираност на бременни двойки, деца и родители по различни аспекти на репродуктивното здраве, има и конкретно разкриване на центрове във всички областни лечебни заведения. Има въведени скринингови програми, които са много ефективни и полезни при бременни и деца, провеждане на неонатален слухов скрининг, скрининг за рептинопатия при недоносени деца, обновяване на апаратура за диагностика на генетични заболявания на обща стойност 128,5 млн. лв.
Има Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести – там, където са всички социално значими заболявания с реални стъпки за тяхната ранна диагностика, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво, рак на простатата. Въведени са изисквания, утвърдени са методи за интервенция и с тази профилактика са ангажирани всички нива в здравеопазването, за което ние трябва да благодарим на колегите. Благодаря за вниманието Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Присъстваме на третия вот, който се иска от опозицията в лицето на Българската социалистическа партия. Това е техният единствен системен подход за политически послания, който са декларирали през последните години, но никога не са давали алтернатива или решение на поставените въпроси, които вълнуват всички български граждани.
Това, което прави Политическа партия ГЕРБ и днешното коалиционно правителство, е да решаваме проблемите. Искам да припомня едно решение, което взехме в българския парламент на 29 юли 2018 г., и всички народни представители с това решение задължиха Министерството на здравеопазването да даде модели за реформата в здравеопазването – срокът е 30 септември.
Можем само да поздравим министър Кирил Ананиев за това, че спази този срок и започна така нареченото „обсъждане“ с всички заинтересовани страни. Беше несериозно да се твърди, че няма диалог нито с Лекарския съюз, нито с всички болници, нито с пациентските организации, защото имаше представители от БСП, които участваха в обществените обсъждания, организирани от Министерството на здравеопазването.
Уважаеми колеги от БСП, единственото, което беше смислено в днешния дебат, беше на професор Михайлов, който каза, че преди него е нямало нищо смислено, което да е казано. Това бяха мотивите, представени от Вашия председател. Благодаря Ви, професор Михайлов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Но искам да благодаря на доктор Дариткова, която имаше зададен конструктивен тон за поведение в днешния дебат. Вие видяхте, че парламентарната група на ГЕРБ веднага започна да участва активно със своите експерти, с хората, които действително знаят проблемите в детайли, и начините, по които трябва да ги решим заедно.
Това, което е изключително важно, е темата „здравеопазване“ и тя не е на нито една политическа сила. Темата „здравеопазване“ е тема, в която всички ние трябва да участваме активно, като участници в Четиридесет и четвъртия парламент, а като хора трябва да подкрепим всяко едно добро предложение, което се предлага от Министерството на здравеопазването след приключване на обществените обсъждания.
Благодарим на колегите от БСП, че за първи път в историята на парламентаризма внесоха вот на недоверие за намерение. В момента мисля, че министър Ананиев ще направи изказване след малко, за да може действително да каже, че се търси диалог, че все още това обсъждане продължава и че ние още нямаме решение на Министерския съвет за здравноосигурителните модели, които да бъдат внесени в българския парламент, за да можем да започнем съответния дебат.
Колеги отляво, благодаря Ви за това, че днес сте на работа и участвате в този дебат, защото тук е мястото, където трябва да решаваме проблемите, а не там, където можете да говорите каквото си искате, но никой не може да Ви търси отговорност, а точно в парламента българските избиратели могат да разберат какво правите и как го отстоявате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплики? Изчакайте да мине процедурата и ще Ви дам лично обяснение. (Шум и реплики.)
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Цветанов, Вие видимо не сте разбрали, а от Вашето изказване пък стана ясно за какво става въпрос днес. Днес става въпрос за сблъсък на два подхода към здравеопазването – Вашия и на търговската верига „Хипократ“, работеща със стоката „здраве“, и печалбата, която тя трябва да реализира срещу нашата система от здравни заведения, които гарантират грижа за здравето на хората. Това Вие не разбрахте, а докато не го разберете, така ще продължавате и понеже така ще продължавате, това е Вашият край и скоро Вие ще станете лош спомен от управлението на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, днес обидихте всички български лекари с това си изказване и с начина, по който го направихте.
Що се касае до това кой си отива, мисля, че изборите са демократичният начин, с който българските граждани дават своя вот. Знам Вашите послания през всичките тези години откакто е учредена и активно участва в политическия живот на страната Политическа партия ГЕРБ. До настоящия момент Вашите послания и Вашите предложения не са намерили подкрепа от обществото, защото знаят, че Вие не можете да бъдете алтернатива.
За всичките Ви години на управление, за които говорите – 10 години, но нека да кажем, че са седем, и ако имахме седем последователни години, смятам, че днес нещата щяха да изглеждат много по-различно. Но това, което направихте през 2013 – 2014 г. – да дадете дейности на 21 частни болници, Ви оприличи, че явно сте имали повече интереси, отколкото да решавате проблемите в сферата на здравеопазването. Точно затова ние имаме системен подход, затова получаваме обществената подкрепа и се отнасяме винаги с отговорност към всяко различно мнение, но никога не падаме на нивото, което Вие показвате в пленарната зала с подобни изказвания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Лично обяснение – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми министър Ананиев, уважаеми заместник-министри! Уважаеми господин Цветанов, смятам, че недобре сте разбрали две неща. Първо, моето изказване в тази му част, която цитирахте, а аз имах предвид – ако си спомняте, или вижте стенограмата на заседанието, че сценарият започва да върви по начин, който не превръща срещата ни в дебат. Още нещо не сте разбрали – вотът на недоверие, внесен от парламентарната група на Българската социалистическа партия, не е насочен към намерения, а към тежко бездействие в сферата на здравеопазването, довело до буквално тежкото състояние на българското здравеопазване, за което е отговорна управляващата в момента коалиция и най-вече големият партньор в нея – Партия ГЕРБ. Затова са внесени мотивите за вота на недоверие, а не за намеренията. Намеренията са само част и бяха коментирани съвсем съвестно, съвсем коректно от нас в страницата на вота на недоверие. Вероятно трябва много внимателно да се запознаете отново с мотивите на вота на недоверие преди гласуването, да се запознаете с предложената от нас визия за България, защото начинът, по който се коментира и от колегите от ГЕРБ, не е коректен и при гласуването наистина да проличи какво е Вашето отношение към проблема, който ние поставяме.
Защото този проблем, господин Цветанов, го е поставил целият български народ. Здравеопазването е с най-ниско доверие от гражданите в сферите на социален живот в България. Това е много сериозен факт. Много сериозни са и други факти, които цитира доктор Дариткова, и сега ще се опитам да ги обясня…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ако мога, да продължа само за 30 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сега.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Ние сме с най-лошите показатели за оценка на здравеопазването. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов, изтекоха минутите за лично обяснение.
Процедура – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие се отклонихте от процедурата за лично обяснение, което поиска професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Мисля, че когато излизат да говорят подобни народни представители и да имат лично обяснение за нещо, за което са се засегнали… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да попитам защо не беше казано за лекарства за онкоболните с изтекъл срок на годност – етикет Георги Михайлов? Вие ли ще говорите за реформата в здравеопазването бе, господин Михайлов? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен беше забележката, господин Цветанов.
Господин Божанков, каква е Вашата процедура?
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Моята процедура е по начина на водене, госпожо Председател, защото днес, на празника на лекарите, ние си позволихме за пореден път да ги унижим.
Ето, горе са лекарите от Горна Оряховица, а на тях дължа своя живот, на детето си, на цялото си семейство – тези лекари, които станаха известни с това, че са бити, които напуснаха болницата… (Реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ние ги поздравихме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Божанков, към мен да е забележката. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Моля за тишина в залата! Колеги, успокойте се, ще пусна микрофона на колегата Божанков, но нека да бъдем коректни – процедурата да бъде към мен.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Да, госпожо Председател, към Вас е процедурата. Когато го позволявате от трибуната, аз лично нямам очи да поздравя лекарите за техния празник.
Нека ГЕРБ и господин Цветанов, ако имат съвест, нека ги поздравят за техния празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Те вече ги поздравиха, господин Божанков.
По начина на водене – професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
По начина на водене, госпожо Председател. Мисля, че сме се събрали в тази зала, за да водим дебат по проблемите на здравеопазването, а не да принизяваме българския парламент до системата на лични нападки и цитиране от отделни медии.
Всичко това, което посочвате, може да бъде цитирано, но не в този дебат, господин Цветанов. Аз Ви моля за една политическа коректност, а не за изпадане в жалко състояние – да нападате лично отделни депутати, та било то и мен! Нали ме чухте добре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Михайлов, моля Ви, към мен. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Еее!“)
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Вие го подкрепяте това, госпожо Председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не мога да знам кой какво ще каже по време на процедура по начина на водене. Ето, сега не знам господин Иванов какво ще ми каже. Как да му огранича говоренето?(Шум и реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Председател, очевидно днес и Вие не разбрахте, и колегите Ви от ГЕРБ не разбраха за какво говорим. Днес Вашето отношение по време на дебатите и изказването на господин Цветанов, което Вие допуснахте от тази трибуна, показва, че това е същото отношение, което има и кабинетът към болните, защото Вие допуснахте от тази същата трибуна да се повтарят стари практики. Всички помним как господин Цветанов осъди тези лекари. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Иванов, ако обичате.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие допуснахте, госпожо Караянчева, отново да се раздават присъди от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какви по-точно?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не ме прекъсвайте, защото тук бяха отправени обвинения към колега. Помня и преди години как бяха отправяни тук обвинения срещу лекари. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, дадох възможност на Вашия колега да се защити.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Госпожо Караянчева, възраждате стари практики. Ставате лице на стари практики, които унизиха този парламент и потвърждават напълно думите на Вашия председател на групата, че този парламент е стигнал до дъното. Днес това е потвърждение. Отношението към лекарите и към пациентите се показа в днешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА. Благодаря. (Реплики извън микрофона.)
Господин Кирилов – по начина на водене. По начина на водене ли, господин Кирилов?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): По начина на водене, госпожо Председател, изцяло към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Молбата ми е следната: когато който и да е народен представител изпадне в изкушение да злоупотреби с Правилника, моля стриктно – стриктно да се спазва Правилникът. (Депутати от „БСП за България“ стоят пред банките и разговарят с други депутати от парламентарната група.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! Заемете местата си! Колеги от БСП, заемете местата си в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стриктно да се спазва Правилникът. Ако някой се изказва под формата на лични обяснения, процедури по начина на водене, отнемете това време, защото това са изказвания по същество. Ние пет или шест пъти чухме наставления как се водел дебатът. Но дебатът е в пленарното време, в това, което е установено в Правилника. Там могат да се цитират и заглавия, които са публични от печатните издания. Там могат да се развиват всякакви тéзи.
В този дебат Вие имахте възможност да казвате: „министърът сега да се изкаже“, „този сега да се изкаже“. Дебатът се води изцяло по Вашия ритъм, по Вашите изисквания. Ние следваме Вашите изисквания. Спазвайте, госпожо Председател, Правилника и няма смисъл от пет, шест, седем процедури по начина на водене. Злоупотребява се с времето така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Нека се върнем в нормалната атмосфера.
Изказване?
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа членове на Министерския съвет, уважаеми господа народни представители! Да си представим за секунда, че този дебат не беше изроден, както всички други, които се случват в тази зала. Да си представим за секунда, че народните представители ще имат пет-шест дни да мислят как да гласуват Проекта на решение за вот на недоверие не според партийната си принадлежност, а според логическото мислене.
Ако влезем в тази фикция, за съжаление фикция, то трябва да кажем следното: за да прецените дали да натиснете „за“ или „против“ предложения вот на недоверие, трябва да прецените две неща. Първото е: кое от мотивите на вота на недоверие е вярно и кое не е вярно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нищо не е вярно!
КРУМ ЗАРКОВ: Не е ли вярно, че болниците фалират – общинските, а частните процъфтяват?! Не е ли вярно, че лекарите си заминават, че няма медицински сестри, че хората, пациентите, също заминават след своите лекари и търсят лечение в чужбина?! Не е ли вярно, че от системата на здравеопазването частни и публични разходи, взети заедно – 8 милиарда – се краде? Не го казвам аз, казвали са го министри от този кабинет, казвали са го депутати от това мнозинство.
И когато кажем, че от тази система се краде и ни се предложи да я финансираме с 800 милиона, за какъв консенсус говорите?! За кое да се съгласим – за 800 милиона лв. още да се откраднат директно от джоба на българския гражданин в джоба на четиримата петимата човека, които се облагодетелстват от системата?! За какъв консенсус?!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кои, кои?
КРУМ ЗАРКОВ: Вие знаете по-добре от мен кои.
И когато знаете, че нямате думи, с които да отречете тези мотиви, трябва да си зададем въпроса: след като констатацията е обща – че системата не работи, че здравеопазването е в колапс, има ли сили това правителство и това мнозинство да го променят за добро?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Отговорът, някой подвиква тук „Да“. На какво основание, господа, „да“?! За две години – нищо, нито едно действие по нито един въпрос. Всичките показатели показват, че системата се влошава, а не се подобрява. И на втората година ни представят два отвлечени модела, отвлечени модела, които имат и нещо общо – отхвърлени са от всички. Отхвърлени са от хората вътре, отхвърлени са от хората отвън, отхвърлени са от международните наблюдатели. Министърът ще вземе думата, може да сподели какво мисли Световната здравна организация за неговите предложения. Отхвърлени са от самите управляващи, които не защитават техните предложения, а казват: „Ама, това са само намерения. Може да го направим, ама може и – не.“
Няма време, както показват различните списъци и както се отброяват различните хора, които не стигат до лечение. Няма време да мислите за Вашите намерения и дали те са истински, или неистински. Това, което е истинско обаче, са предложенията, които изтекоха в медиите, за здравната система и които ще влязат тук през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националната здравноосигурителна каса и нейния бюджет.
И тези предложения, повярвайте ми, отхвърлянето на моделите сега ще Ви се стори приказка в сравнение с реакцията, която Ви очаква по предложенията, които вече са подготвени.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това са само намерения.
КРУМ ЗАРКОВ: „Няма – казва, само намерения били“. Намерения, намерения, но сте ги консултирали насам-натам и вече сте готови с изчисленията.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Може да Ви харесат.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, остават пет дни, в които всеки един от нас може да мисли как да гласува – зелено или червено – да си отиде това правителство или да остане. Нека всички бъдем наясно – вотът на недоверие към правителството в сферата на здравеопазването е спечелен извън тази зала. Провалът е дефинитивен, той е консумиран, той е необратим. И ако Вие не го констатирате днес от тук, отвътре, ще дойдат хора, които ще го констатират отвън. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Министър, заповядайте. Думата има министърът на здравеопазването господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Позволете ми в самото начало и аз да използвам прекрасния празник на свети Иван Рилски Чудотворец, за да поздравя българските лекари с техния Ден на българския лекар и да им благодаря за спасените животи, за грижите, които те полагат за нашите граждани, за нашите пациенти! Зная, че работят в трудни условия, но правят всичко от сърце.
Преди 11 месеца и 9 дни, когато Народното събрание ме избра за министър на здравеопазването, аз казах, че здравеопазването няма цвят и обещах през цялото време, колкото и да е то, да работя в консенсус, с разбиране, в добра комуникация с всички парламентарно представени… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, прощавайте за момент.
Колеги, моля, заемете местата си, нека да осигурим тишина в залата. Министърът ни слушаше търпеливо, нека да го изслушаме и ние.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Поех ангажимента да работя коректно с всички парламентарно представени партии в парламента, пък и аз поддържам такива контакти и извън парламента.
Първото обвинение за това, че не съм изпълнил своето обещание, беше един от мотивите на госпожа Нинова, че с никой не съм се срещнал, с никой не съм разговарял, никой не е съгласен с моите предложения и затвори темата с едно изречение: „Това не е вярно“.
Някои смятат, че разговорите и дебатите започват от Националната кръгла маса на тема „Здравеопазване“ и нейното бъдеще. И това не е вярно. В продължение на две седмици, преди Националната кръгла маса, аз проведох работни разговори с всички заинтересовани институции, като започнем от съсловните организации, пациентските организации, представителите на фармацевтичните организации, синдикати, работодатели, асоциации и сдружения на всички видове болници – частни, държавни, общински, областни и така нататък.
Във всичките тези разговори…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Какво казаха?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще Ви кажа какво казаха, ще Ви кажа. Във всичките тези разговори имаше само две организации, които категорично се противопоставиха срещу промяната – това бяха пациентските организации и синдикатите. Абсолютно всички останали организации, които участваха в тези работни срещи, казаха, че това е едно добро начало, което трябва да продължим, да продължи дебатът, в това число и на Националната кръгла маса. След това взехме решение да направим работни групи, които до 26 ноември да изработят конкретни предложения или за подобряване на един от тези два модела, или за определяне на трети, който да бъде по-добър от тези два модела.
Може би сте свикнали и затова така искате – сега или веднага, свикнали сте на командно-административния подход. Аз съм друг човек. Аз искам, когато тръгна към Министерския съвет (ръкопляскания от ГЕРБ) и към Народното събрание, зад мен да стоят всички тези организации, ако не сто процента, една голяма част, а не да започваме тези дебати и да свършим доникъде и резултатите да бъдат никакви.
Освен това, след като съберем тези предложения, формираме определено мнение – какъв да бъде този модел и не само модел, а въобще системата на здравеопазването как да върви напред, не е само конкретният модел, тогава може би ще направя втора кръгла маса, на която да представим резултатите от тези работни групи и тогава, когато на кръглата маса всичките представители кажат: „Това ще бъде“, тогава вече имам основанието да тръгвам към правителството.
Освен това, госпожа Нинова мисля, че излезе в момента (шум и реплики от ГЕРБ), не може да прави срещи с двете, трите организации, които, естествено, че ще възразят в първия момент не за друго, а защото не знаят какво ще предложим и за тях в нашите разработки и след това да излиза веднага долу на Пресцентъра и да представя нещата не така, както са били вътре в залата, когато са били дебатирани. И се налага тези организации да излизат със специални съобщения, за да уведомят хората, че не това са казали вътре по време на разговорите. Това е нечестно.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо лъже?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това е нечестно!
Не лъжа. Вижте кои организации излязоха след това със специални съобщения, притеснени ми се обаждат: „Ние не сме казали такова нещо“. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Сега, обръщам се към господин Цветанов. Господин Цветанов, има и малко добри неща в мотивите на БСП. И добрите неща в мотивите са свързани с една част от моята презентация, в която аз описах недостатъците на сегашния здравноосигурителен модел. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Взели са много хубаво буквално тезите, които аз съм изложил за недостатъците, и дотам са добрите им предложения в мотивите, защото всички ние ги знаем. Въпросът е обаче, че когато аз ги представям, ги представям, за да мога да мобилизирам енергията на всички заинтересовани хора, техния капацитет, тяхната експертиза да подобрим нещата напред, а колегите от БСП ги използват, за да направят вот на недоверие. Това е голямата разлика между подхода на едната и другата страна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Аз предпочитам да търся консенсус, а не да правя вот на недоверие. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вот здрав, ще използвам думата „здрав“, защото става въпрос за здраве, здрав вот на недоверие не се прави с болни аргументи. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“от ГЕРБ.)
Хубаво е, прочели са една част от моята презентация. Хубаво беше да прочетат и останалата част от презентацията, която дава отговор на редица въпроси, които поставихте тук като „болни“.
Например Националната здравна информационна система, Централизираният търг на лекарства и на медицински изделия, Големият проект за спешната помощ са три проекта. Може да не Ви се вярва, но съм се захванал и ще ги доведа до край. Ако имам възможност да бъда в момента, в който ще променим модела на финансиране и управление на здравеопазването, тези три проекта ще бъдат изпълнени и ще спомогнат изпълнението на промяната в системата. Наистина обществените поръчки, по някой път ни връщат на този модул, на онзи модул, по седмица, по две, но вървят и ще вървят. Ще ги довърша докрай! Можете да бъдете сигурни!
Освен това, ние спечелихме един голям проект за NAT технологиите. Това е нещо, което в България не се е правило. Изследването на кръвта вървеше с месеци по разни лаборатории в чужбина. Този проект ние ще го разработим и той ще бъде уникален.
Ами тази година?! Тази година вкарахме в „Майчин дом“ специална възможност бременните майки да се изследват предварително, още през своята бременност, за да видят дали ще има някакви увреждащи заболявания на плода. (Реплики от „БСП за България“.) Ама не в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви!
Продължете, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Много неща…(реплики), много неща бяха казани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Извинявайте, ето за това не става дебат по време на вот. Когато седнем да говорим, тези неща можем да си ги кажем. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина в залата!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Много неща бяха казани за това, че не виждат извънболничната помощ. Не виждат какво се случва в болничната помощ, в контрола?! Ами, не сте ги прочели. В извънболничната помощ ресурсът се увеличава, и то за извършване на конкретни дейности с конкретен резултат от терапията, от проследяване на лечението. (Реплики.) Точно така е, това което го е нямало досега – профилактика, превенция с увеличен размер на финансиране.
В болничната помощ – остойностяване. В момента правим реално остойностяване на клиничните пътеки – нещо, за което и Вие претендирате, ама ние в момента го правим. Разбира се, че може да се отиде и към друга форма. Работим и по проблема за диагностично свързаните групи. Нека да видим кой е по-добър, но в момента на прехода, естествено, че ще продължим с клиничните пътеки.
По отношение на контрола има редица предвидени мерки, да не ги повтарям: за тройния контрол, за създаване на нов орган, който ще бъде медицински надзор, който ще регистрира и контролира цялата медицинска дейност и така нататък. Предвидили сме редица други неща.
Пациентът нямал достъп – няма достъп, защото точно тази система сега е организирана така, че този, който може да плаща, той има всякакъв достъп, а този, който няма да си доплати нещичко, той е лишен от медицинска помощ. Е, точно това, което правим сега, е, първо, казваме на българския гражданин: няма да плащаш 1 млрд. 750 млн. лв. под масата и пак да доплащаш, по някакъв легален начин. Участваме с чисти пари, светли пари и няма да позволим да му вземат на този човек допълнително пари под масата. (Реплики от „БСП за България“.) Ние намаляваме възможността за вземане на нерегламентирани допълнителни пари от българските граждани.
Понеже имате предвид моето минало – било финансов механизъм и нямало нищо друго, но не е така. Аз използвам финансовия механизъм. Първо, с легалния ресурс, който осигуряваме, да остойностим реалния разход по клиничните пътеки, да имаме възможност за нови дейности, нови политики, нови програми в областта на здравеопазването, да имаме възможност за нова апаратура, за нова техника, да имаме възможност да говорим за модернизиране на българското здравеопазване, да можем чрез увеличение на ресурса, да я подобрим и наистина медицинската дейност да отговаря на съвременните изисквания за добра медицинска практика, за да може тези хора, които, днес всички ги поздравяваме, да получат по-достойни заплати, отколкото тези, които сега получават.
Не искам да продължавам. Мога да говоря още много, но искам да завършим позитивно. Нека да забравим това, което се случи днес. Това не беше най-доброто – да водим дебат по здравеопазването на вот на недоверие. Нека да продължим заедно. След приключването на Втората кръгла маса, аз ще направя среща с всички политически сили. Ще дойда във Вашите централи да Ви обясня какво е излязло след тези дебати и разговори, за да може да бъдете убедени. (Реплики от „БСП за България“.) Да, не сте виждали такъв подход, но може би и такъв ще трябва да видите! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков, нямате време – имате 14 секунди. Заповядайте, обаче ще бъда точна.
Можете да спестите „уважаема госпожо Председател“. Давайте по същество.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Аз ще го кажа, преди да сложа картата си.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми народни представители, дойде и моето време да изпадна в изумление. Като Ви слушам, всичко в здравеопазването е наред. Господин Министър, единственото вярно нещо, което казахте от тази трибуна, е: ще ги довърша докрай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пет секунди. (Народният представител Георги Гьоков говори при изключен микрофон.)
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов. (Реплики.)
Има време. „Обединени патриоти“ имат шест минути и деветнадесет секунди.
Господин Шопов направи реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаеми министри! Уважаема госпожо Председател, слушам и си мисля, отдавна го споделям на различни форуми, под различни форми, когато се обсъжда въпросът за здравеопазването – проблемът до голяма степен е юридически. Защо считам така?
Всички трябва да признаем, че най-големият проблем е в краденето на Здравната каса и отклоняването на средства за лично обогатяване – обществено опасно явление според основните правила на наказателното право, с което основното средство за борба е Наказателният кодекс – нормите в Наказателния кодекс, които чрез възможностите на МВР, на Прокуратурата, на специализираната прокуратура, на съда и специализирания съд, да санкционират виновните лица. Това е смисълът на наказателното право – първо, да санкционира, всички юристи го знаят, виновните лица, извършилите престъпление.
Говорим за престъпление, защото източването на милиарди е престъпление и генерална превенция на наказателното право. Затова много пъти и в частни разговори с господин министъра, и с предишните министри, и с господин главния прокурор, и с прокурорите, съм пледирал да се направят промени в Наказателния кодекс – една специализирана глава по отношение на престъпленията, свързани със здравеопазването.
Всички знаем, че болници – частни, държавни и общински, са се превърнали в касички за източване на Здравната каса. Ен на брой хора с реални присъди и в затвора ще означава: решителна борба и нетърпимост на обществото и нулева толерантност по отношение на това, за което ние се чудим как да ограничим. Всяка нормална държава, всяко общество има средство и начин да се бори с негативните явления. Това е съответно клон от наказателното право, с който, ако не решително да се справи, обществото може сериозно да се пребори.
Иначе за какво става дума? Видяхме го напоследък – да вливаш физиологичен разтвор, да спестяваш лекарства, за да ги продаваш, и то в чужбина. Този случай единствен ли е? Винаги съм пледирал за това в тази битка за по-добро здравеопазване да се включат възможностите на наказателното право и оттук нататък да се действа решително. Това вече има своя ефект със започнатите напоследък действия на МВР, на следствието и на прокуратурата. Тази линия трябва да бъде разширена. На засилената репресия на държавата, на наказателната санкция и борбата с негативните явления, в случая в здравеопазването, трябва да се даде решителна насока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, колеги.
Гласуването на вота на недоверие ще бъде на 24 октомври 2018 г., сряда, от 9,00 ч.
Да благодарим на министрите, които бяха гости днес.
Няма да имаме почивка.

Продължаваме с парламентарен контрол:
Постъпили писмен отговори от:
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Атанас Костадинов, и Георги Свиленски.
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов.
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова.
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Валентина Найденова.
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лало Кирилов.
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин.
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Елена Йончева, Любомир Бонев и Димитър Данчев.
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Стефан Бурджев.
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Румен Георгиев.
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Димитър Данчев.
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова.
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Христиан Митев.
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев.
Колеги, продължаваме с въпроси към министъра на вътрешните работи Младен Маринов по питане на народните представители Иван Валентинов Иванов и Георги Страхилов Свиленски относно политиката на МВР относно регистрирането и отчитането на престъпленията от общ характер и пътнотранспортните произшествия.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с колегата господин Иванов поставяме много важен въпрос, касаещ Вашата работа и позицията Ви на министър на вътрешните работи. В обществото – не отсега, а от много отдавна, се говори, че Министерството на вътрешните работи не регистрира и не отчита коректно и правилно престъпленията от общ характер, извършени на територията на Република България, както жертвите от пътнотранспортните произшествия – загинали и ранени такива.
Този въпрос не е само статистика и числа, които да ни предоставите. Това питане поставя основата на базата на какво Министерството на вътрешните работи си формира политиките както за справяне с престъпността в държавата, така и с намаляване броя на жертвите от пътнотранспортни произшествия. Знаем европейските директиви и програми. Там се говори за 50% намаляване на жертвите от пътнотранспортни произшествия в рамките на 2020 г. За съжаление, България е на едно от последните места по този показател, тоест до приближаване на намаляване на стойностите и това няма как да се случи само с прикриване и с неправилно отчитане и регистриране на тези жертви, било то загинали или пострадали.
В тази връзка е и нашият въпрос: каква е политиката на правителството и конкретно на Министерството на вътрешните работи за справяне с проблема, с правилното отчитане и регистриране на жертвите от пътнотранспортни произшествия и престъпленията от общ характер в Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Министър, процедурата предвижда пет минути за отговор на питането, поставено от народните представители Иванов и Свиленски.
Имате думата, заповядайте
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Иванов и Свиленски, полицейската статистика за престъпления от общ характер е един от основните продукти на информационната дейност на полицейските органи и се реализира в съответствие със: Закона за Министерството на вътрешните работи; Закона за статистиката; ведомствената нормативна уредба за статистиката и технологичните процедури за обработка на данни, свързани с предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер.
Полицейска статистика за престъпления от общ характер се формира от данни, придобити от полицейски органи по повод и във връзка с изпълнение на функциите им по Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за МВР, както и други нормативни актове, свързани с тяхното изпълнение. При нейното изготвяне не се вземат предвид основания за изключване на вината, вменяемостта на извършителя и основанията за освобождаване от наказателна отговорност. Полицейската статистика включва само престъпления от общ характер, за които структурите на МВР са получили съобщения, като от този обхват са изключени: престъпления против Република България; престъпления против отбранителната способност на Република България; престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация; военните престъпления и престъпления против мира и човечеството; престъпления, извършени извън територията на страната; престъпления, които се преследват като тъжба на пострадалия.
Структурите на МВР с функции по противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления въвеждат и поддържат данни в автоматизирани информационни системи. Данните се систематизират в унифициран табличен вид при използване на единни критерии, показатели и изискване за събиране и обработване на информацията. Регистрирането и отчитането на престъпленията от общ характер се извършва въз основа на вътрешни правила за организация на работа в МВР по заявителски материали, за престъпления от общ характер и методически указания за събиране на данни и автоматизирана обработка на полицейската статистика във връзка с регистрирането на заявителски материали за извършени престъпления от общ характер.
Заявителският материал представлява получено в структурите на МВР съобщение, което съдържа данни за извършено престъпление от общ характер. Досъдебните производства се регистрират като заявителски материал, като приемат номера му. Служителят, на когото е възложена работата, незабавно попълва и подписва карта съобщение за извършено престъпление. В чл. 4 от Правилата е посочена информацията, която се въвежда в картите, а след това и в информационната система за всеки един номер заявителски материал, респективно досъдебно производство.
Това е информация относно данните за: престъплението, правната квалификация на деянието, единен номер за престъпление в Единната информационна система за противодействие на престъпността; единен номер на наказателното производство в същата система; движение на заявителския материал, респективно досъдебно производство при образувано такова и основание съгласно НПК на коя дата и къде е изпратено, и други данни.
Съгласно разпоредбите на чл. 24 и чл. 27 от Правилата, след приключване на проверката по заявителски материал или работа по съдебно производство, служителят, работил по случая, незабавно попълва, подписва и предава карта-съобщение за приключена проверка, респективно досъдебно производство. Картите, които се изготвят във връзка с работата по заявителски материал, се предават за въвеждане в интегрираната регионална полицейска система. Регистрирането и отчитането на пътнотранспортните произшествия се осъществява на база на Закона за движение по пътищата и инструкция за регистриране, отчитане и анализ на пътнотранспортни произшествия.
В Наредбата са регламентирани условията и редът за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при пътнотранспортни произшествия, включително по линия на обмен на информация за последиците от травматично увреждане на пострадалите при пътнотранспортните произшествия.
Всички данни за тежки пътнотранспортни произшествия и пострадали лица се регистрират в рамките на денонощието. Информацията се обобщава в Главна дирекция „Национална полиция“ и включва данни за броя тежки пътнотранспортни произшествия, леко и тежко ранени, загинали, с опасност за живота, включително данни за допълнително починали в срок до 30 дни от датата на произшествието. Годишна информация за настъпили пътнотранспортни произшествия за убити и ранени се предоставя на Националния статистически институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър
Господин Иванов, имате думата.
Заповядайте за допълнителни въпроси.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, разбира се, ние сме запознати и е хубаво, че тук, от трибуната на Народното събрание, изнесохте пълна информация точно какъв е редът за регистриране и отчитане както на пътнотранспортните произшествия, така и на престъпленията от общ характер в Министерството на вътрешните работи.
Предполагам знаете, или ако не знаете, сега ще Ви запозная какви са причините за задаване на този въпрос, защото действително тематиката с престъпността и с пътнотранспортните произшествия е особено актуална към днешна дата. Войната по пътищата върви с пълна сила, особено така наречената битова или конвенционална престъпност, която излиза от всякакви норми, включително и със случая в Русе. Това е едно проявление на общата ситуация за престъпността в страната.
Знаете, че от редица неправителствени организации се цитира конкретна информация за това, че се манипулират данните по отношение на загиналите или пострадалите по време на пътнотранспортни произшествия, и то на база на данни, които излизат от страницата на Министерството на вътрешните работи.
Моят личен опит е, че при търсенето изобщо на информация за статистика на страницата на Министерството на вътрешните работи за минали периоди почти отсъства такава и с изключително голямо закъснение излиза такава информация за стари или текущи периоди. Да кажем, че е почти невъзможно един човек, който желае да се запознае с тази информация, да може да се сдобие с нея в актуално време.
Другата причина, по която Ви задаваме този въпрос, е, че искаме да знаем конкретно от Вас какво е мнение Ви, защото вече сте влязъл в ролята на министър на вътрешните работи. Бяхте главен секретар, когато се случи това нещо по време на заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Представител на Министерството призна, че има случаи с началници на районни управления, които прикриват информация относно регистрирани престъпления и тя не съществува в техните доклади, което оттам нататък изкривява информацията, която Вие получавате нагоре в Министерството, съответно предавате на гражданите и на статистиката.
В тази връзка е изключително важно да разберем това нещо така ли е, не е ли така и какви мерки вземате в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, имате възможност в рамките на три минути да отговорите на уточнението, което беше направено от господин Иванов.
Имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, по отношение на случая, който най-вероятно визирате – предоставяне на данни за броя на убитите и ранените, както и силният обществен интерес, предприехме действия тези данни да се качват ежедневно на сайта на Министерството на вътрешните работи с оглед прозрачност и информиране на обществото.
Както Ви казах, тази статистика е динамична, тъй като при пътнотранспортно произшествие може в началото то да е регистрирано като тежко пътнотранспортно със средна или тежка телесна повреда и в рамките на 30 дни то да премине в пътнотранспортно произшествие със загинал. Това е вследствие на Закона, който предвижда, че до 30 дни, ако вследствие нанесени наранявания от пътнотранспортно произшествие има загинал, то вече пътнотранспортното произшествие се преквалифицира като тежко със загинал.
Имаме конкретен случай на чисто техническа грешка, която беше публикувана в медиите, но за това мога да Ви покажа документи и движението им, за да разберете, че наистина става дума за чисто техническа грешка, която е при пренос на данни от документи от Главна дирекция „Национална полиция“ в нашия пресцентър и качването му на стената.
По отношение на това дали в районните управления се укриват заявителски материали, бих казал, че имаме констатирани единични случаи на неправилно регистриране на заявителски материал, но говорим за единични случаи, а не за система. Както във всяка система някои служители допускат грешки и към тях, естествено, веднага се предприемат дисциплинарни действия, но Ви уверявам, че по начина, по който се води статистиката, отразяваща престъпността, тъй като тя е свързана и с други структури, като прокуратура и други институции, няма как системно тя да се изкривява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Свиленски, от името на вносителите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие се опитахте в отговора да ни запознаете как процедирате, как действате, но не казахте какво ще направите, за да не се случва всичко това. Защото и по случая, с който господин Иванов Ви запозна, Вашият заместник в Министерството не твърди, че са единични случаи, а напротив, той казва: „В няколко управления на МВР в страната са констатирани сериозни пропуски и разминавания при отчитането на заявените престъпления и реалните разследвания“. Това не са единични случаи. Всички български граждани са го изпитали на гърба си когато отиват в полицейските управления и им се отказва жалба по различни поводи, само и само тази статистика, която Вие ще предоставите след това някъде, да бъде в нормите, в които искате.
Казвате за пътнотранспортните произшествия „техническа грешка“. Аз ще Ви попитам: след случая в Своге колко загинали има за МВР? За цяла България те са 20, но за МВР ще ми кажете, че са 18. Това вярна статистика ли е? Защото 17 загинаха на място, един загина в рамките на тези 30 дни, но двама загинаха след тези 30 дни вследствие на тази катастрофа. Ние какво ще кажем, че те не са загинали вследствие на катастрофа и ще намаляваме жертви?! Не са само от случая в Своге, има такива десетки случаи.
Затова казвам, че за да водим правилна политика, за да правим правилни програми, трябва да имате правилни действия и мерки, да имате верни данни. Нямате ли верни данни, живеете в собствен свят, в който си мислите, че няма жертви, мислите си, че няма произшествия, ама ги има на терен и хората ги усещат. Затова моят апел към Вас е: предприемете действия, ако трябва актуализиране промени на наредби, на стандарти, на критерии, но статистиките да бъдат такива, които да отговарят на действителността и на база на тях да се вземат реални мерки и действия за предотвратяване и на престъпленията, и на катастрофите по пътищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Това беше отношение към отговора на питането.
Преминаваме към следващия въпрос, който е поставен от народните представители Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков относно предприети действия за контрол на пътното движение на тежкотоварни автомобили на територията на община Ветово, област Русе.
Заповядайте, господин Зарков – Вие ще развиете въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Към нас в качеството ни на народни представители от БСП, избрани от област Русе, се обърнаха граждани от община Ветово.
Поводът беше окаяното състояние на републиканската пътна мрежа на територията на общината – въпрос, който не Ви касае пряко, господин Министър, ние ще го зададем по-късно на министър Аврамова, но от разговорите с гражданите разбрахме, че това лошо състояние на пътищата допълнително се усложнява и от факта, че там често се движат товарни автомобили с тегло над допустимото и с превишена скорост.
По този повод на 28 септември тази година се проведе заседание на Общинския съвет – Ветово, на открито – на самия път Ветово – Глоджево, където беше приета нарочна декларация. Хората от община Ветово искат конкретни мерки за недопускане по пътищата на свръхнатоварени товарни автомобили, както и на шофирането на тези тежки и опасни машини с превишена скорост. Ясно е – освен, че това е много опасно и причинява тежки пътнотранспортни произшествия, тези автомобили разрушават и пътната настилка, която, както вече казахме, е доста окаяна.
Уважаеми господин Министър, конкретните ни въпроси са следните: какви мерки предприема МВР във връзка с така посочените искания на гражданите и как ще се подобри ефективността на контрола за недопускане на движението на претоварени и движещи се с превишена скорост товарни автомобили на територията на община Ветово, област Русе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Уважаеми господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Зарков, Стоилов и Милков! През територията на община Ветово преминават републикански път ІІІ-2001 село Писанец – град Кубрат, и ІІІ-2302 град Ветово – град Сеново, както и общинска пътна мрежа. Организацията на движение на преминаващи товарни автомобили, включително и тези, захранващи със суровина предприятията в региона – „Каолин“ АД, е изведена по път, заобикалящ територията на град Ветово. С Решение № 545 от 26 септември 2017 г. на Министерския съвет този път е обявен от публична държавна собственост в път публична общинска собственост. Движение на тежкотоварни автомобили през град Ветово не преминава.
Следва да се отбележи, че по отношение на работещата каменна кариера в землището на село Смирненски, община Ветово е взето решение от Общински съвет – град Ветово, за изграждане на околовръстен път, който да обслужва както товарните автомобили от кариерата, така и преминаването на товарни автомобили през село Смирненски.
Служителите на Районно управление – Ветово, изпълняващи патрулно-постова дейност, и тези от Териториална полиция се инструктират ежедневно за контролиране на скоростта и недопускане на пътнотранспортни произшествия от тежкотоварни автомобили. От началото на годината до настоящия момент е регистрирано едно пътнотранспортно произшествие с тежкотоварен автомобил, което е с материални щети.
Районно управление – Ветово, при Областна дирекция на МВР – Русе, не разполага и не е оторизирано да използва технически средства, които да следят за претоварване на товарните автомобили. В случаите на съмнение за претоварване на превозни средства се търси съдействието на мобилните групи на Агенция „Пътна инфраструктура“, които разполагат с измерителни технически средства за контрол на теглото. Не са установени случаи на превишаване скоростта от товарни автомобили на територията, обслужвана от Районно управление – Ветово.
За подобряване организацията на пътното движение през републиканската пътна мрежа от началото на 2018 г. до този момент са изпратени 28 сигнални писма до Областно пътно управление – град Русе. Още толкова са изпратени на Община Ветово за подобряване организацията на пътното движение на пътища, собственост на общината.
Освен ежедневния контрол, който се осъществява, от началото на годината са проведени три едноседмични специализирани полицейски операции по линия на ТИСПОЛ и е в ход нова операция от 15 октомври 2018 г. по отношение контрола над товарните превозни средства и автобуси. Проверките включват нарушения, свързани с претоварване, манипулиране на тахографи, скорост, техническа неизправност, употреба на алкохол и наркотични вещества, нелегален трафик на хора и други.
Използвам случая да Ви уверя, че една от приоритетните задачи на Министерството на вътрешните работи е ограничаване на жертвите от пътнотранспортни произшествия и осигуряване безопасността на движението по пътищата. Подобряването на пътната безопасност и намаляването на пътнотранспортния травматизъм са приоритет и в Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Кой от вносителите ще вземе реплика? Имате тази възможност в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, колеги! Господин Министър, не съм съгласен с Вас, че се осъществява ежедневен контрол. Това не е така. Хората на място го казват, институциите също не са показали, че това се случва. Към момента в България натоварването или пренатоварването на тежкотоварните автомобили се контролира от Автомобилната администрация чрез мобилни лаборатории. При спирането на ТИР – на тежкотоварен автомобил, от служителите могат да се претеглят с тези мобилни кантари, но това става само и единствено при равен път. Това не е ли проблем също така?
Тези ТИР-ове – тежкотоварни автомобили, е ясно за всички, че разрушават пътищата. Образуват изключително опасни коловози, които водят предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Гражданите в района са изключително притеснени и живеят в постоянна тревога от безконтролното движение на тези автомобили, особено от това, че те се движат със скорост, която е над регламентираната. Живеещите са разтревожени и за състоянието на домовете си вследствие постоянното движение на такива автомобили, и по-точно за целостта на жилищата им. Въздухът в региона също е силно замърсен, силно запрашен. Независимо от многократните сигнали към всички институции, независимо от това какво казвате за пореден път и какво обещавате на хората, те не виждат никакъв резултат и не Ви вярват.
Не го казвайте на мен – кажете го на всички хора: какви мерки ще се предприемат и кога те могат да видят реален резултат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Министър, дуплика? Няма да вземете – Вие отговорихте вече на въпроса.
Третият въпрос към министъра на вътрешните работи е от народните представители Красимир Янков и Даниел Йорданов – относно работата на Областната дирекция на МВР в град Добрич.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На територията на област Добрич има осем районни управления на МВР. Те са разположени на територията на почти всички общински центрове в областта. Такива има на територията на град Балчик, към който общински център има още едно районно управление, което се намира на територията на курортен комплекс „Албена“.
Ще си позволя да вляза в малко подробности – в смисъл на територията, която обслужват те, а именно за Балчик това са 12 населени места, освен общинския център. Такова районно управление има и на територията на Каварна, което обслужва 20 населени места; Шабла – 15, Тервел – 23 , Генерал Тошево – 18. В областния център е Първо районно управление и Второ районно управление, което обслужва територията на общините Добрич и Крушари. На територията на Добричка община има и втори участък – в село Карапелит. Територията, която покрива Второ районно управление, наброява 68 населени места, като Второ районно управление покрива и територията на община Крушари, на която има 15 населени места.
В тази връзка е нашият въпрос към Вас, господин Министър: предвиждате ли преструктуриране на Областната дирекция на МВР на територията на област Добрич и какви мерки предприемате за подобряване дейността и резултатите на отделните звена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков, уважаеми господин Йорданов! В структурата на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич, както и Вие съобщихте, се включват осем районни управления: Първо районно управление – Добрич, Второ районно управление – Добрич, Районно управление – Шабла, Каварна, Балчик, Албена, Генерал Тошево и Тервел, както и три полицейски участъка – Крушари, Карапелит и Топола.
С цел гарантиране сигурността на гражданите ръководството на Областна дирекция на МВР – Добрич, съобразно динамиката на оперативната обстановка създава организация за пренасочване на сили и средства от едно районно управление в друго, както и пренасочване на служители от Областната дирекция към районните управления. Създадена е организация за посещение и на малките населени места от мобилни групи, сформирани от ръководни служители на отделите „Охранителна“ и „Криминална полиция“ към областните дирекции и районните управления. Активно се взаимодейства с органите на местната власт за идентифициране и решаване на проблемите на местната сигурност. Системно се планират и провеждат специализирани полицейски операции, включително и по линия на противодействие на конвенционалната престъпност. Същите се планират на база изготвени анализи, както и при тенденция за повишаване на престъпността в даден район.
В периода от 1 януари до 30 септември 2018 г. на територията на Областна дирекция на МВР – Добрич, са проведени общо 549 специализирани полицейски операции, повечето от които с активно съдействие на сили и средства от Зонално жандармерийско управление – Варна, и от Гранично полицейско управление – Генерал Тошево и Каварна.
Със заповеди на директора на Областна дирекция на МВР – Добрич, е променено работното време на служителите от Охранителна и Криминална полиция от Първо и Второ районно управление – Добрич, с цел постигане на полицейско присъствие в областния град и в малките населени места след 17,30 ч. Гъвкаво работно време е въведено и за служителите от Териториална полиция в черноморските районни управления.
С цел подобряване на качеството и бързината на реакция при сигнал за извършено престъпление със заповеди на районните началници са създадени организация и ред за осъществяване на прием на граждани и посещение при сигнали за престъпления и закононарушения. Ежедневно се провеждат инструктажи на служителите, назначени със заповед за дежурни по произшествия.
Особен акцент се поставя върху планирането и провеждането на специализирани полицейски операции с участието на съвместни екипи от Охранителна и Пътна полиция. По този начин се цели ефективно противодействие на конвенционалната престъпност, профилактика на лица, представляващи интерес за полицията, и обезпечаване на пътната безопасност.
По време на прибиране на селскостопанската продукция и през активния летен туристически сезон с цел засилване на полицейското присъствие и противодействие на престъпността в малките населени места и курортни селища активно се пренасочват служители от Областна дирекция на МВР – Добрич, и от други областни дирекции на Министерството на вътрешните работи в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли реплики към отговора на министъра на вътрешните работи?
Господин Янков, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В процедурата по реплика искам да задам два уточняващи въпроса. На приемни с граждани ни е поставян много ясно въпросът за териториалните звена, и по-конкретно: предвижда ли се преструктуриране и закриване на Второ районно?
Кажете ясно и отчетливо, че няма да закривате нито районни управления на полицията на територията на област Добрич, нито участъци!
И второ: предвиждате ли детайлен анализ за работата на мобилните групи? Защото ние с колегата Даниел Йорданов сме поставили въпроса пред предшественика Ви – Валентин Радев, и той не разбра, че е необходимо по-специално внимание към малките населени места по отношение на присъствието. Тези мобилни групи, които новият директор на Областната дирекция на МВР със заповед разпореди, смятаме, че са недостатъчни, за да гарантират спокойствието и безопасността на живеещите в малките населени места.
Вие, като министър, израснал професионално в тази строго йерархична система – Министерство на вътрешните работи, трябва да сте наясно, че след детайлен анализ могат да бъдат предприети и допълнително мерки. Готов ли сте да ги предприемете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика и отговор на допълнителните въпроси вероятно.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! По първия въпрос, по отношение на Второ районно управление – наистина не знам откъде идва тази информация, но имам само едно обяснение: тъй като започват ремонти на сградата на Областната дирекция и на някои от районните управления, обсъждаше се вариант временно да бъдат променени работните места, не да се закрива структурата на Второ районно управление, най-вероятно оттам е възникнал някакъв шум и притеснения в служителите, но не е планирано да се закриват районни управления.
На този етап няма планиране на закриване на районни управления в Областна дирекция на МВР – Добрич.
По отношение на работата и ефективността на мобилните групи. Още при постъпването ми като главен секретар със заповед създадох тази организация за сформиране на мобилни групи, работа на жандармеристките звена, координацията им с областните дирекции и ефективното им използване. След определен период на прилагане с тази заповед е определен и така нареченият щаб – постоянно действащ. В него са включени заместник-главният секретар, който изпълнява и длъжността „Главен секретар”, заместник директори на главни дирекции и ежемесечно, а при необходимост и по конкретен случай, този щаб заседава и се анализират абсолютно всички резултати от отчетните форми за работата на тези групи.
Може би някъде не са достатъчни. Пак казвам, опитвам се с наличния ресурс да покрием всички населени места, макар и за известен период, и то във времето, когато това е необходимо, като една от основните ми задачи е да провеждаме конкурси и да назначаваме нови служители, за да укрепим кадровия потенциал на Министерството и да го запазим, така че да може да бъде използван за противодействие на престъпността.
Разбира се, прави се такъв анализ както по времето на посещаемост, така и от информацията, която постъпва при работа на тези групи с местната общественост и с представителите на местната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас, господин Министър.
Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Петя Аврамова.
Първият от въпросите е зададен от народния представител Петър Кънев относно път II-99 Царево – Малко Търново от км 56+860 до км 114+060, с обща дължина 57 км.
Заповядайте, господин Кънев, да развиете въпроса.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Нотев.
Госпожо Министър, искам, първо, да Ви поздравя и да Ви поднеса съболезнования, защото поехте едно изключително тежко министерство. Това ще го чувствате непрекъснато отсега нататък. Вие сте запозната с моя въпрос, той не е нов.
Няколко пъти съм задавал въпроса относно лошото експлоатационно състояние на пътя Царево – Малко Търново. За съжаление, до този момент не са предприети никакви сериозни мерки за подобряването му, а пътната инфраструктура се влошава с всеки изминал ден.
Вашият предшественик пое ангажимент да се намерят възможности за финансиране чрез включването на този участък в Програмата за ремонти на пътища 2018 г. Пътят Царево – Малко Търново минава през най красивата местност на Природен парк „Странджа“. Този път е най-пряката връзка между ГКПП Малко Търново и населените места по Южното Черноморие. Подобряването на пътната инфраструктура ще даде тласък на туризма в съставните селища на общината.
Искам да използвам останалата ми една минута, за да Ви припомня – само преди година тук, в тази зала, зададох абсолютно същия въпрос на министър Нанков.
Няколко пункта от неговия отговор: „Основен ремонт не е правен повече от 40 години”, каза министър Нанков; „Трайно подобрение на технико експлоатационното състояние на пътя може да се постигне с неговата пълна рехабилитация, не с текущ ремонт и поддръжка”, каза министър Нанков; „Необходимите средства в размер на почти 20 млн. лв. са индикативни, но са реалистични”, отговори министър Нанков; „През 2017 г. включихме и предложихме за проектиране и участъка от 58 до 114 км, за да имаме необходимата техническа документация”, отговори министър Нанков. Най-накрая министърът каза: „Глобалното решение ще се случи след изготвянето на проекта, в рамките на 2018 г. ще започне реализацията му.”
Въпросът ми го имате. Събрах се в рамките на тези две минути.
Бих желал да разбера – Вие сте четвъртият министър, на когото задавам този въпрос в последните пет години: какво правим оттук нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на въпроса на народния представител Петър Кънев.
Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кънев, уважаеми народни представители! Пътната безопасност е не само един от основните приоритети, но и най-важният в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно и в Агенция „Пътна инфраструктура“. Затова полагаме максимални усилия за подобряване на експлоатационното състояние на републиканските пътища в цялата страна. Имаме грижата, включително и за път II-99 Царево – Малко Търново.
До извършване на цялостната рехабилитация на трасето, с цел осигуряване безопасността на хората, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно АПИ, ще предприемат реални действия за осигуряване на пътната безопасност. Това, което е направено до момента за път II-99 в участъка от Малко Търново до Царево – включен е в Програмата за проектиране на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г., като в момента се подготвя документация за обществена поръчка с предмет изработване технически проекти за основен ремонт на пътни обекти по четири обособени позиции, както следва: обособена позиция № 1 Царево – Малко Търново от км 58 до 117, касаещо Вашето питане; обособена позиция № 2 Път III-907 Маринка – Звездец – Визица – Царево – Малко Търново; обособена позиция № 3 Път III-992 Бургас – Созопол – Ясна поляна – Приморско и обособена позиция № 4 Път III-9009 Маринка – Звездец – Ново Паничарево – Ясна поляна.
Предвижда се до края на 2018 г. да бъде обявена обществената поръчка, да бъде избран изпълнител. След изготвяне на Проекта, той да мине съответните съгласувателни процедури в максимално кратки срокове и след приемането, одобрението на техническия проект, да се пристъпи към открита процедура за избор на изпълнител за основния ремонт на участък II-99, но в участъка от Бургас до Царево.
Това, което искам да Ви информирам, което вероятно ще бъде важно и за Вас, и за хората, които ползват този път – Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила и от другата седмица започва ремонт на пътя, който ще бъде не основен ремонт, но ще има цялостно полагане, по цялата дължина на трасето, на биндер. Така че целият участък ще бъде асфалтиран преди основния ремонт, за който ще има изготвен технически проект и ще бъде изпълнен след избор на изпълнител през 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Кънев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Госпожо Министър, звучите много оптимистично! Общо взето това, което чухме от Вас, е пълно копи-пейст на министър Нанков, на министър Лиляна Павлова и преди това. Още повече хората, които разбират от строителство, разбират, че по-рано от две до три години ние няма да имаме основен ремонт на пътя. Както виждате, отговорът на предишния министър преди Вас казва, че с текущи ремонти това трудно може да се оправи. Аз честно да Ви кажа не знам и как да мотивирам Министерството и всички Вас, че този път и тази планина са изключително важни за България.
Миналия път, преди година, си разреших да разкажа какво чудо е Странджа планина и как се налага по много природни исторически причини там действително да се отдели един сериозен ресурс. Не знам обаче как да подходим към поредния министър и към поредното обещание?
Знаете, че преди около месец стана едно сериозно събитие, голямо свличане на другия път – пътя между Бургас и КПП „Малко Търново”. Тогава малко на шега Вашият кмет – на Малко Търново, обяви, че единственият път оттук нататък е община Малко Търново да направи референдум и да мине към Турция.
Аз разбирам, че това е една шега, но виждате, че на хората вече им е дошло до гушата и не знаят накъде. Знаете, че за този регион има два пътя – единият Царево – Малко Търново, другият Бургас – Малко Търново.
Обезлюдяването на Странджа планина е фантастично!
Въпросът даже не бих казал, че е транспортен, той не е регионален, въпросът е политически, въпросът е геополитически в светлината на последните събития в региона.
Още един път Ви моля – разбирам последното Ви обещание, че започват кърпежи, започват укрепвания, започва нещо дребно – дали ще е за 50 или 100 хил. лв. не е толкова важно, важното е, че четвърта година задавам един и същ въпрос. Този път е важен за региона, този път е важен за България. Разберете го!
Благодаря Ви още веднъж и разчитам, че този път Вашето обещание ще бъде изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Само две думи към господин Кънев.
Господин Кънев, няма да се кърпят единични дупки по трасето. Това само исках да уточня – няма да има кърпежи, няма да се кърпят единични дупки. От другата седмица започва цялостно полагане на биндер по цялото трасе като превантивен ремонт преди процедурите и преди стартиране на основен ремонт на цялото трасе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Да преминем към следващия въпрос, който е от народните представители Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков относно неотложен ремонт на пътищата в община Ветово, област Русе.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, за пореден път в нашия регион граждани се обърнаха към нас, този път от община Ветово, по повод окаяното състояние на републиканската пътна мрежа на територията на общината. Преди малко чухте – те засегнаха въпроса и за тежкотоварните автомобили в региона, които се движат претоварени, с превишена скорост. Тук въпросът ни е по-скоро за ремонта на участъците по пътя Червена вода – Ветово – Сеново и Писанец – Ветово – Глоджево.
Преди няколко седмици Общинският съвет на община Ветово направи демонстрация с открито заседание на самия път Ветово – Глоджево. Там е приета нарочна декларация за окаяното състояние на пътищата, която ще Ви предоставя.
Лично посетихме, за пореден път, и този трагичен участък от пътищата в нашата област, към община Ветово този път, и се убедихме в недопустимото и опасно състояние на пътната настилка, което сериозно застрашава здравето на хората и превърна пътищата ни не в свързващи, а в разделящи артерии. Хората очакват не само отговори. Очакват и незабавни действия за подобряване състоянието на републиканските пътища в община Ветово.
Госпожо Министър, на тази база въпросът ни към Вас е: какво е актуалното състояние на пътните участъци от републиканската пътна мрежа на територията на община Ветово, област Русе; предприети ли са вече конкретни действия по организиране на ремонтни работи на участъците от тази мрежа на територията на общината; кога ще бъде започнат и завършен този ремонт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
Госпожо Министър, имате възможност за отговор на въпроса.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Милков, господин Стоилов, господин Зарков, уважаеми народни представители! На територията на община Ветово, област Русе са разположени три участъка от републиканска пътна мрежа път 3-2001 от Писанец – Ветово – Глоджево с дължина 31,896 км, път 3-2003 Дряновец – Сеново –Глоджево с дължина 15,323 км и път 3-2302 Червена вода – Ветово – Сеново с дължина 24,026 км. Агенция „Пътна инфраструктура“ полага всички необходими усилия да поддържа пътищата в областта и страната, както и във Ветово, в добро експлоатационно състояние, съобразено и с разполагаемите средства по Програмата „Текущ ремонт и поддържане“.
Във връзка със зададения от Вас въпрос бих желала да Ви информирам, че през 2017 г. и 2018 г. е извършено изкърпване на дупки, деформации, изрязване на храсти и дървета, вертикална сигнализация, възстановена е хоризонталната маркировка в селата Ветово, Сеново и Глоджево. По-детайлно информацията по отношение на средствата, вложени в пътното поддържане, изглежда по следния начин: за път 3-2302 – Червена вода – Ветово – Сеново, извън планираните за годината дейности е изготвено задание за извършване на дейности и поддържане на републиканските пътища на Русенска област. За път 3-2302 от км 0 до 21 е предвидено изкърпване с битумна емулсия и фракция под налягане, което ще се извърши при осигуряване на необходимия ресурс от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Министерството на регионалното развитие, респективно Агенцията, осъществяват непрекъсната дейност по контрол и осигуряване на нормална експлоатация и безопасност на пътната инфраструктура в границите на своите възможности и търсим финансиране, с което да можем да рехабилитираме конкретните пътни участъци, които визирате във Вашето питане. Имаше такова питане и миналата седмица от Ваши колеги, така че търсим вариант и възможност да направим ремонт на отсечката, за която питате във Вашия въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Ще има ли реплика към отговора на министър Аврамова?
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, аз съм напълно обективен, че в Русенски район, особено в община Ветово, състоянието е трагично. Тук споменахте, че се правят някакви кърпежни работи, отпускани са средства, но такива на мястото да Ви кажа не се виждат. Не се вижда никакъв резултат. Хората се чувстват унизени и в неравностойно положение. Усещат, че умишлено общината се води към транспортно, икономическо и културно отцепване от останалия регион.
Това е поредното населено място, където хората и техните представители – в случая общината, излязоха на открито заседание, изразяват чрез протест, чрез демонстрация своето недоволство. Споменах преди малко за множеството дупки, за коловозите от тежкотоварните автомобили и към момента не чухме конкретни дати, коя година ще се извършат тези ремонти, какво ще се случи. Хората – казах го преди малко на предния министър, не вярват. Не вярват само на думи и „да, това ще стане“. Те искат реални резултати, искат, както Вие казвате, видими резултати, а не само на хартия. Кажете на тях: кога се очаква това нещо да се случи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате възможност, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: В отговор на това, което Вие питате като конкретна дата, аз не мога да кажа. Но понеже отговорът на Вашия въпрос може да остави впечатление, че Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството нямат грижа изобщо за пътищата в Русенска област, искам да дам няколко цифри, за да видите, че и други пътища в тази област са имали нужда от ремонт и там има вложени средства, и то немалко.
В 2017 г. те са 9 млн. 24 хил. 689 лв., 2018 г. – 2 млн. 92 хил. 987 лв. В момента се изпълнява реконструкция –удвояване на пътното платно на път ІІ-21 Русе – Тутракан от километър 0 до 0293 на стойност 1 млн. 99 хил. 531 лв.
С бюджетни средства по линия на Програма „Текущ ремонт“ се изпълняват следните обекти: път І.5 Велико Търново на стойност 6 млн. 600 хил. лв.; път І.5 Русе – Велико Търново, до км от 6 до 44 на стойност 6 млн. 149 хил. 911 лв. и така нататък. Казвам това, защото не искам Вие и хората, които ни гледат, да останат с впечатление, че сме спрели да работим и че Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството нямат грижата за всички пътни участъци от републиканската пътна мрежа. Търсим възможности навсякъде, където има критични участъци. Неслучайно беше направено обследване на цялата републиканска пътна мрежа, за да можем да приоритизираме и средствата, с които разполагаме, да ги вложим там, където е най-наложително. Благодаря Ви за този въпрос и ще работим заедно за решаване на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Любомир Бонев, Георги Свиленски и Димитър Данчев относно ремонтните дейности по пътната инфраструктура и съоръжения на северната скоростна тангента.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, северната скоростна тангента е скоростен път, свързващ четири магистрали – „Тракия“, „Хемус“, „Люлин“ и „Калотина“. Изградени са две платна с по три ленти за движение по три метра и половина, както и аварийна лента. Дължината на обекта е 16,5 км. Обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от Дирекцията на национален строителен контрол № СТ-05-15-17 от 2016 г., а именно: скоростна северна тангента от км 0 до км 16+540, пътен възел източна тангента – бъдеща комуникационна връзка, пътен възел Чепинско шосе – Диамант на км 9+700, изместване и реконструкция на съответните съоръжения, както и удостоверения за ползване № СТ-05-16-22, тоест заповед за допълване на предното удостоверение. Изграждането на обекта ни струва 180 млн. лв. с ДДС, или 12 млн. лв. на километър. Недовършени остават поне два пътни възела – Кубратово и Левски Г.
В същото време в момента се извършват ремонтни строително-монтажни работи, които водят до ограничаване на движението, което създава неудобства и трудности за участниците в движението.
Въпросът ми към Вас е: какъв е размерът на средствата, изразходвани за ремонтни дейности на въведените в експлоатация само преди две години пътна инфраструктура и съоръжения на северната скоростна тангента? Не беше ли редно тези средства вместо за ремонт да бъдат използвани за изграждане на довършените пътни възли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бонев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос – имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, господин Свиленски, господин Данчев, уважаеми народни представители! Северната скоростна тангента от км 0 до км 16+540 е изградена по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“. Първо, дебело искам да подчертая, че обектът все още е в гаранция и всички установени дефекти от гаранционен характер през този срок се отстраняват от изпълнителя – консорциум ХПВС-ССТ, в който консорциум участват „Хидрострой“, „Пътни строежи“ – Велико Търново, „Пътстрой инженеринг“, „Пътстрой“ – Бургас, и „Водстрой“ 98, за собствена сметка и за тях не се разходват средства от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
При констатиране на дефекти Агенцията информира изпълнителя за тях и оказва срока за тяхното отстраняване. Задължение на строителя е да осигури нужните средства, да организира и да изпълни необходимите ремонтни работи качествено и в срок. В този смисъл фирмата-изпълнител няма ангажимент да декларира пред АПИ средствата, които е вложила за ремонтните дейности, защото те са ангажимент на изпълнителя. Агенцията следи ремонтните работи, за да бъдат изпълнени качествено, в срок и съобразно изискванията на техническата спецификация. Поради пропадане на дилатационните фуги на мостови съоръжения на жп надлез при км 3+685 и мост над река „Владайска“ при км 6+423 се наложи извършването на гаранционни ремонтни дейности, изпълнявани към настоящия момент.
Във връзка с провеждания ремонт на северната скоростна тангента е въведена временна организация за безопасност на движението, която е съгласувана със сектор „Пътна полиция“, Столична община и Областно пътно управление – София. Съгласно заповедта за временна организация за безопасност на движението ремонтните дейности следва да приключат до 25 октомври 2018 г.
Съгласно Рамково споразумение за съвместно финансиране на обекта от 30 март 2010 г. между Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“ идейният проект за строежа на северната скоростна тангента е възложен от общината и е приет от Агенцията. Тангентата, напречните връзки, пътните възли и всички съоръжения са въведени в експлоатация с издаването на разрешение за ползване, което Вие цитирахте.
Съгласно проведената кореспонденция ангажимент на общината остава да ремонтира и изгради довеждащата улична мрежа, която да обслужва града и малките населени места на територията. Съгласно проведената кореспонденция между Агенция „Пътна инфраструктура“ и общината, общината е декларирала своите инвестиционни намерения за изграждането на пътна мрежа, която да осъществява връзка между градската територия на общината с тангентата.
В тази връзка бих желала да Ви информирам, че всички средства, разходвани от Агенция „Пътна инфраструктура“, са по целево предназначение. За публично достояние съобщавам и за Ваше успокоение, че нито стотинка от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изразходвана за гаранционна поддръжка на северната скоростна тангента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, Вашият отговор, за съжаление, трябва да констатираме, че беше абсолютно формален. Нередности са констатирани още при самия строеж и това, което се случва със затварянето на северната скоростна тангента за ремонт само две години и половина след нейното, така да се каже, „шумно пускане в експлоатация“, е просто недопустимо.
Още тогава си спомням аз лично, понеже съм народен представител от София, и съм задавал преди това няколко въпроса до кмета на София по различни и други канали, които съм използвал, за да коментирам този въпрос, че лично премиерът поне два пъти ряза лентичка при откриването на северната скоростна тангента. При едно от откриванията сам коментира, „че са изляти около 300 хил. тона земна маса, за да бъде достатъчно усилен пътя, така че да бъде здрав и да не поддава“ – това е цитат. Явно е, че щом сега се налага ремонт, просто изграждането е било крайно некачествено и това трябва да се признае. Трябва ли – се питам аз в една такава ситуация, да задължим шофьорите да търпят, първо, задръстванията при един новосъздаден широк път, и, второ, вероятно да не го ползват, за да го щадим, така че да не се разваля. Защото според мен е ясно, че щом само две години след неговото пускане в експлоатация се налага ремонт, тепърва предстои да има още ремонти.
Ако сега тези ремонти, както ни информирахте Вие, са за сметка на изпълнителя, тъй като още сме в гаранционния срок на ползване на това пътно съоръжение, кой ще плаща за ремонтите след изтичане на гаранционния срок? Ясно е, че всички ние сме ползвателите на този път.
Отговорът, който ни дадохте по повод това, че два пътни възела – този при „Левски Г“ и при Кубратово, практически са направени, изградени, но свършват в нищото, че задължение на общината е да свърши тази работа, като доизгради връзките с градската пътна инфраструктура, също е, така да се каже, формален. Този отговор го слушаме вече няколко години, така че наистина, вместо да се изразходват средства за некачествено строителство, по-добре да се направи нещо по-малко, но работещо и то да е трайно най-вече, така че да не се налага да го плащат нашите съграждани по няколко пъти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Госпожо Министър, имате възможност да направите дуплика и да вземете отношение.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз не знам какво значи „формален отговор“. Категорично казах, че обществени средства от Агенция „Пътна инфраструктура“ не са влагани в ремонта на този участък на Северната скоростна тангента и че се изпълняват ремонтни дейности по появили се дефекти от експлоатационен характер след пускане на движението по трасето в периода, в който се наблюдава неговата функционалност, и че тези средства са изцяло на фирмите, които са изпълнили този обект.
В тази връзка знаете, вече го съобщихме, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготви и вече е публикувана Наредба за проектиране на пътищата, така че да имаме проектирани по-безопасни пътища с всички изисквания към тях.
Другият момент, който касае качеството на строителството – ще бъдем непримирими към това и към изпълнителите, които извършват строителните дейности, и към лицензираните фирми, които осъществяват строителния надзор, както и ние – ще завишим инвеститорския контрол от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ при изпълнението на обекти, по които тя е възложител, така че волята на Министерството, на правителството, на премиера е да бъдем непримирими към изпълнението на дейностите, на строителните дейности, в частност и на строежа на пътища, те да бъдат изпълнени качествено и в срок.
Подготвяме изменение в нормативната уредба, която касае дейността на лицензираните фирми за строителен надзор, така че да имаме ефективен надзор по време на цялото строителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Елхан Кълков относно обезопасяване на кръстовище в община Белица.
Заповядайте, господин Кълков, да развиете въпроса – имате думата.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители!
Госпожо Министър, обръщам се към Вас във връзка с това, че по републикански път ІІ-84 Якоруда – Разлог, в района на община Белица в периода от 23.09.2018 г. до 2.10.2018 г., станаха два много тежки инцидента, вторият от които завърши със смъртен случай.
Използвам възможността да изкажа моите съболезнования към близките на загиналия младеж.
Община Белица многократно е сигнализирала ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезопасяване на кръстовищата за село Дагоново, село Краище и град Белица, но до настоящия момент не е направено нищо, с изключение на поставянето на няколко указателни табели.
Като се има предвид натовареността на участъка и разположените в района инфраструктурни обекти, включително и жп гара, е необходимо да се предприемат спешни мерки, като осветяване на посочените кръстовища, хоризонтална пътна маркировка с поставяне на изкуствени неравности, широкоъгълни огледала и други, с цел предотвратяване на тежки пътнотранспортни произшествия.
Във връзка с това и като гражданин, и народен представител от региона, моят въпрос към Вас е следният: Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на настоящата и следващата бюджетна година планува ли да извърши необходимите действия по обезопасяване на посочените кръстовища в община Белица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кълков.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кълков, уважаеми народни представители! Във връзка с поставения от Вас въпрос – на пътния участък има три кръстовища. Разположението им е на километражи на републикански път ІІ-84 Якоруда – Белица, за село Дагоново – км 88+500, за село Краище е на км 93+500 и за град Белица е на км 92+700. Трите кръстовища са в регулацията на съответните населени места.
Съгласно чл. 48, точки 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, поддържането на републиканските пътища в границите на населените места се организира и финансира, както следва: от Агенция „Пътна инфраструктура“ – за поддържането на платното за движение, от съответната община – за тротоарите, подземните съоръжения, велосипедни алеи, паркинги, пешеходни подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното за движение на републиканските пътища в границите на населените места.
За предприемане на адекватни мерки е необходимо активно участие от страна на община Белица. Това се поражда от действащата нормативна уредба за предприемане на мерки за обезопасяване на съответните кръстовища. Всъщност е необходимо община Белица да инициира сформиране на комисия, в състава на която да се включат представители на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Благоевград, на общината, на Областно пътно управление – Благоевград.
Комисията има за цел да извърши оглед на съответните участъци, да определи съответните мерки за обезопасяването им, да състави протокол и всички ангажирани да изпълнят тези дейности: Агенция „Пътна инфраструктура“ – за изграждане на изкуствени неравности и полагане на хоризонтална маркировка, а общината – за изготвяне на проект за промяна на организация на движението, съгласуван със сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Благоевград, за осветяване на участъка от пътя, на който препятствията са разположени напречно на платното за движение при спазване изискванията на БДС Н-13-2002.2 „Улично осветление“ и за поставяне на вертикална сигнализация в тези участъци.
Във връзка с изложеното по-горе и във връзка със зададения от Вас въпрос – вчера е проведена среща между кмета на община Белица и Областно пътно управление – Благоевград, на която е взето решение да се инициира назначаването на такава комисия за оглед и набелязване на мерки за допълнително обезопасяване на кръстовищата.
Комисията ще бъде сформирана през следващата седмица като експертите от Областно пътно управление са в готовност да участват в работата й, за да се определят конкретни мерки за обезопасяване на кръстовищата, ако комисията и експертите в нея счетат, че това е необходимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Кълков, имате възможност да направите реплика – заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора в частта му, в която визирате загрижеността си за обезопасяване на пътищата в Република България. Още повече, че когато поехте ръководството на Регионалното министерство, заявихте, че основен приоритет ще Ви бъде безопасността по пътищата и силно се надявам с Вашите усилия и усилията на общинската администрация в Белица да се намери верният подход и да се разреши един дългогодишен проблем за живеещите и преминаващите граждани в района на въпросния път ІІ-84 Якоруда – Разлог.
Надявам се, че в най-скоро време нещата ще бъдат реализирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кълков.
Желаете ли дуплика? Не желаете да се възползвате от това право.
Позволете ми да благодаря на госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието.
Първият въпрос е от народните представители Любомир Бонев и Иван Иванов относно проблеми с функционирането на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Агенцията по вписванията.
Заповядайте, господин Бонев, за да зададете Вашия въпрос.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, разпоредбата на чл. 19 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел урежда реда и сроковете за разглеждане на подадени заявления за вписване, заличаване или обявяване на актове.
Законодателят е вменил задължение на длъжностното лице по регистрацията да разгледа заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговец до края на следващия работен ден от постъпването им и да се произнесе незабавно след разглеждането – чл. 19, ал. 3, както и задължението да се произнася по заявленията за вписване и за заличаване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите.
Госпожо Министър, към настоящия момент Законът не се изпълнява. Към датата на отправяне на въпроса длъжностните лица по регистрацията се произнасят по подадени заявления с дата 14 септември 2018 г., тоест неспазването на Закона е с повече от десет дни.
Неизпълнението на Закона от страна на длъжностните лица по регистрацията нанася вреди на стопанските субекти с неизмерими последици. Направената справка в Регистъра сочи, че са засегнати десетки хиляди стопански и нестопански субекти.
Посоченият проблем възникна от началото на годината. През месец април 2018 г. отправихме до Вас сходно запитване за проблемите с вписването към онзи момент. С отговор от 2 май 2018 г. Вие ни убеждавахте, че проблемът не е в Агенцията по вписванията, а се корени в промените на закони, които не били съгласувани с Вас, вписването на юридически лица с нестопанска цел и други фактори. Посочихте, че са взети мерки, извършени са промени, драстично е увеличен щатът на Агенцията, полага се извънреден труд.
Към днешна дата – пет месеца след Вашия отговор, няма никаква промяна и Законът продължава да не се спазва.
В тази връзка молим за Вашия отговор на следното: каква е причината да не се изпълняват разпоредбите на Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по отношение сроковете за разглеждане на подадените заявления? Очаквате ли въобще проблемът да бъде отстранен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте, за да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Бонев, господин Иванов, Законът за Търговския регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел се спазва към днешна дата. В срок се обработват подадени заявления с дата 17 октомври 2018 г.
Да, Вие сте прав, че във времето от началото на настоящата календарна година и към момента на задаването на Вашия въпрос с господин Иванов имаше известна забава при спазването на този тридневен срок, който изисква чл. 19, ал. 2 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ще повторя и допълня отговора си от май месец, който Вие коректно цитирахте.
Да, в резултат на редица законови задължения, които влязоха в сила от 1 януари тази година, имаше проблем пред Агенцията в няколко посоки. На всички народни представители е известно, че с промените в чл. 15 от Търговския закон и изискването да се извършват регистрации на обстоятелства само ако е налице декларация, че са платени съответните осигурителни вноски за наетите лица, пропуск беше в нормативната уредба тогава, че народните представители не бяха указали как да се установява отрицателен факт.
Съвместно с Министерството и основно с народните представители това беше поправено с промяната, която Вие направихте в Търговския закон на 16 февруари 2018 г. Бе изработен нов образец на декларация, но така или иначе за този период се генерира една забава, която, споделям с Вас, беше чувствителна към онзи момент.
На следващо място, самият факт на преминаването на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията, възможността и сроковете за тяхната пререгистрация, обемът като число на тези юридически лица също доведе до обективно забавяне и имаше период, в който този тридневен срок не се изпълняваше. Това е публично известно. Още тогава Ви информирах към онзи момент какво се прави за преодоляването на това забавяне. Основно чрез разкритите с постановление от правителството допълнителни бройки за длъжностни лица по регистрацията, както и с полагането на извънреден труд от длъжностните лица по регистрацията във времето преодолявахме тази забава.
Ще продължа след това в дуплика отговора си, тъй като изчерпах трите минути време за отговор. Генерира се и забава след срива в Търговския регистър през месец август. Съответно за периода, в който той не работеше, трябваше да се извършват вписванията и това обяснява защо към момента на задаването на Вашия въпрос действително бяхме в забава. Преодолян е този проблем, работи Регистърът, изпълнява се законовият тридневен срок и се надявам занапред да нямаме такива проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Кой ще отправи репликата?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Остава впечатлението, че парламентарният контрол действа дисциплиниращо на институциите. В случая потвърдихте поне от Ваша страна, че кадровият проблем е решен, въпреки че имаме известни съмнения, тъй като информацията, която бяхме получили още при задаването на въпроса, е, че на ниски нива нещата със служителите са подредени, но във висшия ешелон на администрацията на Агенцията по вписванията все още има недостатъчно подбрани кадри, които да ръководят. Говоря като директори на дирекции, съответни отговорни лица.
Все пак в нас остава усещането, че проблемите не са окончателно решени и твърде вероятно е да настъпят нови такива. Притеснява ни и шумът, който се вдигна около обществената поръчка, която Агенцията е пуснала за закупуване на харддисково пространство – 120 терабайта, ако не се лъжа, за централния сървър и за бекъп центъра, който се намира в Шумен. Оттам нататък започваме да си правим заключение дали изобщо не се работи тотално хаотично в Агенцията по вписванията и дали това няма да доведе до нов срив?
Във връзка с това ще Ви попитам: в крайна сметка дали към днешна дата има изграден високоскоростен интернет? Свързан е и с бекъп центъра в Шумен. Информацията, която би трябвало да качвате там, дали изобщо се качва? Дали не сме изправени в скоро време пред нов срив на Търговския регистър? Да не изпаднем в тази ситуация, тъй като към днешна дата ние окончателно не знаем точно какви са причините. Тук се водиха дебати, какво ли не дискутирахме, но нямаме окончателен отговор защо се случи това. Нямаме и гаранция, че няма да се случи втори път. Ако може във Вашата дуплика, да влезете в малко подробности и по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, уважаема министър Цачева, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми народни представители! По отношение, първо, на кадровия въпрос. Кадрови въпрос и проблем все още има, защото в момента се провежда конкурсът за тези 30 допълнителни бройки за длъжностни лица по регистрацията. Има и други звена, които също са проблемни, като IТ секторът например, където, ако през 2014 – 2015 г. са работили 17 служители, в момента те са четирима. Това е проблем, който важи за всички администрации и необходимостта за такъв квалифициран труд, тъй като на всички ни е ясно, че в частния сектор подобни лица получават много по-високо възнаграждение и е трудно да бъдат намерени.
Що се отнася обаче до втората част на въпроса Ви, отговорих на Ваши колеги народни представители в Правната комисия на контрола в тази сряда за необходимостта от възлагане на обществена поръчка за допълнително закупуване на дискове за повече хардуерно пространство и изобщо за осигуряване на функционалността на Регистъра. Единствената причина за това е, че във връзка с продължаващото разследване от компетентните органи – знаете, че сигнализирах още в деня, когато се случи сривът, ДАНС, ГДБОП, прокуратурата – за нуждите на разследването е необходимо да бъде съхранена цялата информация, така наречените метаданни – това не е базата данни от същинския Търговски регистър – за да могат да бъдат проследени логовете и да се отговори на въпроса, който чака цялото общество: кои са причините, които доведоха до срива в Търговския регистър?
Необходимостта е от запазване на информация, която е в размер на 80 терабайта. Това е огромно пространство, в което Агенцията трябва да държи данни, които не са необходими за нейната работа, не са свързани с функционирането на Търговския регистър. Това е единствената причина, довела до необходимостта от тази обществена поръчка. Иначе Агенцията ресурсно е осигурена. В момента, в който и това пространство бъде освободено, което, пак казвам, е единствено и само за целите на разследването, аз съм убедена, че няма да имаме, и в момента нямаме проблем с необходимото гарантиране от страна на правителството, на Министерството, на техниката, която е нужна, за да работи Агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето!
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конкретно, след като се задейства и планът, а това всъщност го имаше и в предишния договор – договорът е един и същи, не е променян – фирмата, която поддържа, е длъжна да прави копие на още две места. Освен в базата данни, трябва да бъде още на едно място тук, в София, какъвто е центърът в „Младост“, и в този резервен център в Шумен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Цачева.
Продължаваме с въпрос от народния представител Николай Тишев относно отговор на министъра на правосъдието до омбудсмана на Република България във връзка с жалба № 5432/2018 г. от Николай Петков, заведеното наказателно производство от турската държава и действията, които българската държава ще предприеме за защита на четиримата гранични полицаи, защитили държавната граница през 2008 г.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, през 2008 г. българските граничари Михаил Цонков, Живко Петков, Николай Костов и Николай Петков арестуват турски рибари, незаконно навлезли в български териториални води с цел нелегален улов на калкан. При осъществяване на ареста турските граждани оказват съпротива. Единият от бракониерите е прострелян и по-късно почива.
Българските граничари са оправдани на всички инстанции от българския съд. През 2014 г. Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата на Дерия Ерджан и други срещу България като недопустима.
Миналата година турската държава стартира наказателна процедура срещу тримата гранични полицаи в Тежкия наказателен съд в Лозенград, Република Турция. На 16 октомври, тоест във вторник, те бяха призовани да дават показания в Бургаския районен съд.
Член 53 от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, ратифицирана от Република Турция, постановява следното: „Лице, по отношение на което е произнесено европейско съдебно решение по наказателно дело, не може да бъде преследвано, съдено или да изтърпява наказание в друга договаряща държава за същото деяние, ако то е било оправдано.“ Какъвто е случаят с Михаил Цонков и неговите колеги.
Уважаема госпожо Министър, във връзка с гореизложеното задавам следните въпроси:
Какви действия са предприети от българската държава, респективно от Министерството на правосъдието, до момента в защита на подсъдимите български граждани и отправяне на запитване до Правосъдното министерство на Република Турция за предоставяне на извлечение от турското законодателство ли е единствената възможна стъпка?
Защо България не поиска прекратяване на делото от Наказателния съд в Лозенград, Република Турция, позовавайки се на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, ратифицирана от Република Турция?
Какви действия ще предприеме българската държава, съответно Вие като правосъден министър, ако въпреки оправдателните присъди на българския съд, решението на Европейския съд по правата на човека и Европейската конвенция за международно признаване на присъди, невинните български граничари, изпълнили дълга си и защитили българската държавна границата, бъдат осъдени в Турция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, уважаема министър Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Тишев, уважаеми народни представители! Преди това в аванс искам да заявя, че ще Ви моля за малко повече време, тъй като това е действително много важно за нашата държава, за държавните институции, за това как ние защитаваме българските граждани. Заради това бих искала детайлно и точно да Ви информирам за стъпките, които са предприети до момента, и какво следва занапред.
Преди това обаче искам да внеса яснота по някои твърдения, които некоректно се съдържат в зададения въпрос.
Действително през 2008 г. Михаил Цонков при изпълнение на служебните си задължения по опазване на българската граница прострелва турски гражданин по време на опит за пресичане на незаконен риболов в български териториални води от турски кораб. В България е образувано дело, което към онзи момент е било подсъдно на Военна окръжна прокуратура – Сливен, и там е разглеждано въпросното наказателно дело. Но поради липса на постановление от страна на Военна прокуратура делото е прекратено, защото не е повдигано обвинение. Българските съдебни ведомства тогава – и прокуратурата, и съдът, са приели, че няма престъпление, така че делото е прекратено и оттук следва нещо много важно: няма постановен съдебен акт от страна на Военния съд тогава в Сливен.
Вярно е, че през 2014 г. от роднини на загиналия турски рибар срещу България е заведено дело „Ерджан и други срещу България“ по реда на Конвенцията за защита правата на човека в Съда в Страсбург. Това дело е прекратено, тъй като е прието, че тази жалба е недопустима, така че към този момент нямаме съдебни актове – нито на българския военен съд, който е бил компетентен тогава, нито на Съда в Страсбург.
Във връзка с воденото производство в Турция, което се води по общ наказателен ред, в България такова производство въобще никога не е стартирано, защото никой не е ангажирал вина на длъжностни лица, които в кръга на службата си и техните задължения са опазили българската граница.
Това, за което ние имаме задължения, е на основание Конвенцията на Съвета на Европа за взаимопомощ по наказателни въпроси от 1959 г. На това основание съдът в Турция е изпратил молба по компетентност в Районен съд – Бургас, за връчване на книжа – това е стандартната процедура за правна помощ – от страна на турския съд към нашите сънародници.
Какво е извършило до момента Министерството на правосъдието – започвам да отговарям на конкретните Ви въпроси.
Миналата събота, на 13 октомври по мое разпореждане, тъй като сега се гледа делото – правилно казахте, че то се отложи, но ние сме били в диалог с тези граждани, се проведе среща с директора на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, както и с експерта, отговарящ за международното сътрудничество по наказателни дела. Въпросните експерти коректно са предоставили международните актове, относими към конкретния случай. В хода на срещата българските граничари имаха възможност да обсъдят с експертите какви действия следва да се предприемат оттук нататък.
На Вас Ви е ясно, че изпълнителната власт – Министерството на правосъдието, както не може да се меси пряко в работата на българските съдебни органи, така не може да се меси и в работата на конкретния съд в Лозенград. Като задължени да защитим своите граждани, ние считаме, че, без значение процедурата за правна помощ, която в момента се реализира от съда в Бургас, е изключително важно да се осигури защитата на тези наши сънародници пред съда в Лозенград. Проведохме среща със заместник-министъра на външните работи господин Тодор Стоянов и с експерти от Министерството на външните работи с предложение, на което те откликнаха – да се ангажират консулските служби на България в Турция, те да предоставят списък с адвокатски кантори или адвокати, който списък да се предостави на съответните наши граждани. Те да си изберат адвокат, като оттук насетне – водили сме разговори с Министерството на вътрешните работи, държавата да направи така, че те да бъдат подпомогнати в защитата. На всички ни е ясно, че ще става дума и за средства.
В пълна координация сме с Министерството на външните работи, с Министерството на вътрешните работи, със самите граждани, както и с техните адвокати. В сряда – времето, в което съм била в Правната комисия, един от тях е провел среща със съответната международна дирекция и нейни служители в Министерството, така че пътят, който предстои да бъде извървян пред тях, е ясен пред българските граждани.
Искам да разсея всякакви съмнения по въпроса за евентуална екстрадиция за Република Турция на нашите граждани. Категорично! България е подписала Конвенцията – на Вас Ви е известно, че не е възможно да се стигне тези наши граждани да бъдат предадени на турската страна. Вярно е, че ние нямаме механизъм, по който българската държава да прекрати, както ме питате във въпроса си, делото в Турция. Онова, което можем да направим и го правим – те са информирани, във връзка сме и с техните адвокати, е държавата да се ангажира чрез консулските си служби. Имаме уверението на Външно министерство, че консулът ще присъства на съдебните заседания и, разбира се, защитата, която – наши адвокати не могат да ги представляват там, но за целта те могат да изберат от списъка, който консулите ще им предложат, лице или лица адвокати, които да ги защитават. Това е, което е направено до момента.
Доколкото ми е известно, идната седмица ще имат и среща с Министерството на вътрешните работи, така че българската държава не е абдикирала в нито един момент. По-рано във времето, през лятото, те имаха среща и с главния прокурор на Република България. Следим този казус, който е неприятен за нашите сънародници, разбираме ги и правим абсолютно всичко възможно, така че процесът в Турция да приключи с добър резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Тишев, за реплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Благодаря за обстойния отговор, мисля, че имаше нужда.
Все пак, ако искаме да сме коректни към обществото, трябва да кажем, че активността, която Министерството на правосъдието е проявила през последната седмица, стана едва след като четиримата полицаи се свързаха с медии и поискаха среща с народни представители в Бургас и оттам нататък тръгна активността – среща с експерти от Министерството на правосъдието миналата събота, както и с други представители на държавата.
Моят апел към Вас като представител на правителството и въобще към цялото правителство е следният: ясно е, че държавата или изпълнителната власт в България не може директно да се намесва в правосъдната система на България, камо ли на Турция. Тъй като поне за нас случаят е политически, държавата трябва да се намеси на политическо, дипломатическо, разбира се, и на юридическо ниво, защото сме свидетели от предишни години, че това е, за съжаление, единственият начин нашите сънародници буквално да бъдат спасени.
Ще Ви припомня случая с българските медицински сестри в Либия, които дори получиха смъртни присъди. Тогава така наречената тиха дипломация не сработи, едва след като започнаха протести в България, в чужбина, след като правителството се ангажира и твърдо застана зад тях, тогава се намесиха, знаете, и Франция, и Катар, и успяхме да ги спасим.
Друг подобен случай как държавата може да се намеси, за да спаси свой невинен гражданин, съвсем отскоро знаете за случая с американския пастор в Турция, който също имаше вече издадена присъда. Там се стигна до налагане на наказателни мита, до отказване на военни поръчки от страна на Вашингтон към Турция и в крайна сметка пасторът беше върнат.
Моят апел и молба е държавата наистина да се намеси с цялата сила, която има. В противен случай – ние можем да им окажем всякаква логистична подкрепа, приветствам и е задължително държавата да поеме разходите за адвокатската защита в Турция – ако в крайна сметка турският съд излезе с наказателно постановление или осъдителна присъда, ясно е, че няма да ги екстрадираме, но тези хора стават затворници в собствената си страна, защото не могат да напуснат границата. Където и да излязат, Турция ще пусне молба да бъдат прибрани. Те и в момента се притесняват да напуснат България. Затова още веднъж апелирам: желанието, молбата и настояването ми е пълна мобилизация и подкрепа от всички държавни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател! Господин Тишев, госпожо Василева, госпожо Саватева като народни представители от Бургас, с които съм във връзка по повод този случай, ако за народните представители той е ясен едва от момента, в който гражданите са се обърнали към Вас, Министерството на правосъдието почти цяла година дори от миналата година, защото първото искане за правна помощ е от 2017 г., търсим варианти и начини как да бъдем полезни на тези хора.
Беше важно, затова и отговорът ми към омбудсмана към момента, когато е искала информация, е да проучим каква е нормативната уредба в Турция. Оказа се, че по техния Наказателен кодекс и по техния НПК има една правна фигура, която не е позната на нашата съдебна система – така нареченото отложено наказание. След като проучихме изцяло нормативната база, относима към случая, ние имахме готовност да им кажем в детайли как стоят нещата и какви са стъпките. Самите те, позовавам се на служителите, които са ме информирали, са заявили, че за първи път виждат двустранните – договорът, който имаме след Конвенцията, която е подписана с „особено мнение“, по въпроса за предаването на български граждани на турската страна. За мен е важно, че след като сме изследвали каква е процедурата, сме ги уведомили, разговаряме с техните адвокати, търсим начин и за политическо съдействие на ниво Външно министерство, както и от Министерството на вътрешните работи. Двама от тях са все още действащи служители, други са напуснали системата, но трябва да се знае, че това са наши сънародници, които в кръга на своята служба са опазили българската граница, и България, и държавните институции сме длъжни да гарантираме тяхната сигурност. Правим го със стъпките, за които подробно Ви информирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието, за участието й в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към господин Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно неспособността на Българската агенция по безопасност на храните да се справи с последиците от обявената зараза от чума по дребните преживни животни в България.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна с първия въпрос, който вече не е дотам актуален, тъй като някои неща се изясниха, но все пак нищо не пречи да повторим някои от нещата. Преди това, във връзка с предишния ми въпрос искам да уточня – господин Порожанов обеща, че Инспекторатът ще провери действията на Българската агенция по безопасност на храните – не съм видял резултат, поне не съм информиран. Ден след това обаче излезе, бих казал, доста нагло прессъобщение от Българската агенция по безопасност на храните, в което заявяват, че всичко си е наред, много правилно са били изпратени докладите. Припомням, че става въпрос за погрешна информация, бих казал, неадекватна, подадена към Световната организация по здравеопазване на животните. За да не съм голословен, в края на моя въпрос ще връча на господин Порожанов както двата доклада – на кои дати са подменени, така и писмо от генералния секретар на Организацията, в което уточнява, че Българската агенция по безопасност на храните е поискала корекция на доклада, който предварително е бил изпратен.
Започвам пак с прессъобщение, тъй като Агенцията по безопасност на храните очевидно смята, че тези прессъобщения са форма на информиране на българското общество по ключови въпроси. В това прессъобщение те заявяват, че предстоят санкции, които се подготвят от Европейската комисия. Самото заглавие, както съм задал в моя въпрос, демонстрира неспособността на Агенцията да реагира адекватно, обявявайки, че „нови санкции на България заради бойкота на стопани срещу ветеринарните власти“.
Предполагам, че в отговора на министъра ще се разясни, че не бойкотът е проблем, а продължаващото разпространение на болестта.
Това, което е по-важно, бих искал министър Порожанов да разясни коя е реалната причина за предприетите от Европейската комисия действия, междувременно тези действия бяха предприети, решението беше взето, да изясни какви са причините – дали отказът на стопаните да допуснат за евтаназиране животните си в Болярово, или продължаващото разпространение на болестта, тъй като от Агенцията продължават да внушават, че причината е по-различна. Мерките, които са предприети от Агенцията, за които и самият министър каза, че са били високо оценени, много адекватни, защо не са довели до това не само да бъдат допълнително ограничени и снети санкциите, а напротив, за разширяване на тези санкции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин! Много въпроси и тéзи смесвате в изложението, което правите, затова ми е трудно да ги разгранича. Тъй като по тях говорим от доста време, в следващия въпрос отново говорим по същите теми, моята препоръка, разбира се, Вие няма да се съобразите с нея, е да обединявате тези теми, за да не ги говорим непрекъснато. Предполагам, че и на тези, които ни слушат, им е омръзнало.
На 23 юни 2018 г. България уведоми Комисията и останалите държави членки за едно огнище на чума на дребните преживни животни в три стопанства, където животните от тези стопанства пасат заедно в община Болярово, област Ямбол в България.
На 28 юни 2018 г. бе обявено второ огнище на болестта в област Бургас. Предприети бяха мерките, предвидени в Директива 92/119 на ЕО и по-специално унищожаването на заразените стада и създаването на предпазни и надзорни зони около огнищата. Засилен беше и надзорът в общините в съседство със засегнатите зони, както и в общините, разположени по границата на Съюза с трети държави. Предприети бяха широкомащабни серологични изследвания в 20-километровата зона около огнищата – част от мерките за справяне с болестта.
На 18 септември 2018 г. България уведоми Комисията и останалите държави членки за резултатите от тези изследвания, според които има установено наличие на животни с антитела срещу чума по дребните преживни животни в стопанства, разположени в районите, в които вече са въведени ограничителни мерки, без да има отчетени клинични признаци на болестта. Някои от тези стопанства се намират много близо до границата между районите с ограничителните мерки и останалата част от територията на България, където до момента няма съобщени случаи за това заболяване.
Поради местонахождението на серопозитивните животни и предвид отсъствието на клинични признаци се наложи да се разшири обхватът на района, в който се налагат допълнителните защитни мерки спрямо чумата по дребните преживни животни. Въвеждат се за изпълнение допълнителни защитни мерки в границите на ново определения район, посредством който се забранява изпращането на пратки и определени продукти, добити от дребни преживни животни, с цел предотвратяване и евентуално разпространение на болестта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, няма да спра да поставям тези въпроси, тъй като Вие никога не отговаряте това, което Ви питат. Повтаряте ми постоянно някакви доклади и заповеди от юни. От юни измина доста време, много неща се промениха.
Аз Ви попитах просто и ясно: тези действия на Европейската комисия свързани ли са пряко с въпроса, който остава нерешен, за стадото на Ани Петрова в Болярово?
Ето, пак питам: считате ли, че затвореното от месеци стадо, което подлежи на унищожение по първоначалната заповед – след малко ще си говорим и за другите заповеди – дали е възможно то, в което има една потвърдена проба – Българската агенция по безопасност на храните продължава да говори за две, но едната е потвърдена, другата е съмнителна. В официалните доклади пише една проба. Дали това стадо е причината за тези нови случаи, които са отбелязани? Вие говорите за антитела. Фактически с нищо не е по-различно това от регистрираните в стадото на Ани Петрова в Болярово.
Понеже не ми отговорихте на въпроса, аз си направих труда, да видя какво пише в Решението на Европейската комисия. В него пише, че според резултатите от този надзор има установено наличие на животни с антитела срещу чумата по дребните преживни животни в стопанства, разположени в районите, в които вече са въведени ограничителни мерки и така нататък. Тоест, по никакъв начин тези действия на Европейската комисия не са свързани с факта, че все още не е унищожено стадото на Ани Петрова и продължаващите внушения в тази посока целят единствено и само да създадат допълнително напрежение и негативизъм в стопаните в региона срещу тази жена, която има всичките основания да се опитва да спаси животните си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайте за дуплика, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Вигенин, това, което и Вие казахте току що, се съдържаше във втората част на моя отговор. Аз смятам, че точно отговорих на въпроса Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно тревожна информация, съдържащата се в писмо на Българската агенция по безопасност на храните до Сотир Цацаров – главен прокурор, и Цецка Цачева – министър на правосъдието.
Имате думата, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, малко се застъпват темите на въпросите, но тъй като постоянно има някакво развитие – не можем всеки петък да си говорим, но все пак има смисъл от уточняването на тези въпроси.
В писмото от изпълнителния директор Дамян Илиев, подписано от неговата заместничка – това е някаква системна практика на Дамян Илиев да избягва да подписва лично тези заповеди, това не сваля отговорността от него, разбира се, – се съобщава, че в резултат на обявеното огнище на болестта чума по дребните преживни животни в град Болярово са взети съответно проби от стадата в разширена 20-километрова зона и пише, че към 17 септември пробите вече са изследвани. Получените резултати са потвърдени от референтната лаборатория в Монпелие – Франция и категорично може да се каже, че се наблюдава продължаващо разпространение на заболяването, като са обхванати нови територии около град Болярово, обекти в община Средец, област Бургас; община Елхово, област Ямбол; и община Свиленград, област Хасково. Писмото продължава с констатацията, че единственият източник на заразата е посоченият обект в град Болярово, като става дума за същото стадо. При положение че е потвърдено разпространението в други общини, не знам как се оказва, че точно това остава единственото стадо, което е източник на заболяването, но това е само коментар.
Въпросът ми е: ако е потвърдено разпространението на заразата в съседните общини, както пише в сигнала, какви мерки са предприети от страна на Българската агенция по безопасност на храните за справяне с новите огнища? Какво е обяснението, ако не са предприети, а, ако са предприети, защо не е предоставена информация за това нито на международните партньори, нито на българските граждани? Ако изпратената информация до главния прокурор и министъра на правосъдието е невярна, кой и как ще поеме отговорността за подвеждането на ключови български институции?
Както се оказа на по-късен етап, информацията е потвърдена, тя беше потвърдена и във Ваш отговор до наш колега, но остава другият въпрос: след като са потвърдени нови огнища и нови случаи, защо не са предприети никакви мерки от страна на Агенцията, освен че са инициирали поредното разширяване на ограничението от страна на Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, уважаеми министър Порожанов, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, няма да чета това, което са ми написали, а по същество.
Единствената констатация при втория кръг проби, които бяха над осем хиляди, както знаете, за около малко над 200, в около 100 стада, има проби за серопозитивни животни с антитела. Няма положителни проби, няма заболели животни, затова няма предприети мерки със заповед на Агенцията по храните за унищожаването на стадата.
Какво е написано в писмото, аз не бих искал да коментирам, нека получателят да прецени дали е била коректна информацията или не. Разбира се, аз не мога да не кажа, че не споделям на първо четене, че едно стадо може да бъде разпространител на подобна зараза в тези райони, тъй като това не може да се докаже нито в едната посока, нито в другата посока.
Безспорно е, че информацията за антителата е основната причина Европейската комисия да разшири обхвата на ограниченията върху трите области, защото и на територията на Хасковска област има подобни установени животни с антитела.
Това, което Агенцията по храните и в момента прави, е тези животни да бъдат иззети, да бъдат обезщетени стопаните, да се продължи с пробите, за да можем да видим в следващите седмици и месеци до наличието на ограниченията със заповедта на Европейската комисия дали имаме продължаване на разпространението на антитела, защото нямаме смъртност, няма други налични признаци на болестта в останалите райони, за да могат да бъдат снети ограниченията в тези райони.
В лошото хубавото в момента е, че поне в стадата с овце и кози сега не е плододаващият период, нямаме активно млекодоене, също така и приплодите в момента не са за реализация, така че да се търпят някакви сериозни загуби от земеделските стопани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Вигенин, думата отново е Ваша.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Министър, това, което казвате, сигурно е фактическата ситуация. Изпитвам известно съжаление заради факта, че не мога да си говоря тук с изпълнителния директор на Агенцията – Дамян Илиев, тъй като можем да кажем, че целият този кръг от проблеми и кашата, която беше забъркана, произтича от дейността на Българската агенция по безопасност на храните. Давам си сметка, че Вие пряко не се занимавате с този въпрос, но Вие сте политическото лице, което отговаря за дейността на Агенцията, така че въпросите ми са към Вас и се надявам да мога да получавам и адекватни отговори.
По какъв начин се различават резултатите от тези 256 проби в споменатите три общини от резултатите, които бяха получени в предишните огнища, там където животните вече бяха унищожени? Със сигурност няма никаква разлика с резултатите, които са получени на една овца, подчертавам, на едно животно в стадото на Ани Петрова. Какви са причините едни и същи резултати в единия случай да водят до унищожаване на животните, карантина и така нататък, а в другия случай да стоим и да се чудим какво да правим. Защото, ако тръгнем да избиваме наред, както искахме да предотвратим още с предишните случаи, в целия регион няма да останат животни и очевидно тези животни не са опасни.
Стадото на Ани Петрова три месеца е затворено, няма нови случаи. Имаше няколко умрели животни, които, не беше категорично доказано, че е от преяждане, но със сигурност беше доказано, че не са умрели от чума по дребните преживни животни, тъй като не е имало такава клиника.
В целия случай оттогава досега има едно-единствено потвърдено умряло животно, за което се твърди, че е от чума по дребните преживни животни в село Воден. От там нататък няма случай на умрели животни от тази болест изобщо в региона. Така че аз се чудя защо подходът е един в единия случай, друг в другия.
Като говорим за уведомяване, искам да Ви кажа – не знам как сте уведомили Европейската комисия и партньорите, но на сайта на Организацията за здравеопазване на животните – световната организация, където би трябвало незабавно да се пуска информация. Последният доклад беше от 13 септември, тоест двата, които Ви дадох…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приключвам.
Ще Ви оставя тук Доклада, който на 15 октомври се появи на сайта на организацията, в него няма абсолютно нищо, което сигурно е невероятен принос за информация, която може да се предостави от Националната агенция до целия свят, нещо, което е изключително важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Министър, желаете ли да допълните отговора си?
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не мога да се съглася с Вас. Безспорно се стараете да създавате внушение, че в едни и същи случаи се е действало по различен начин. Едните са положителни проби за чума по дребните преживни животни, другите са проби за антитела. Ако желаете, аз мога да организирам да посетите лабораторията с моя заместник-министър, който е специалист по тези въпроси, и с представител на БАБХ, за да Ви запознаят подробно с начина, по който се правят пробите и начина, по който се установява отрицателно или положително. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следва въпрос от Ирена Анастасова относно проблеми при прилагането на схемата за доставка на мляко и млечни продукти на учениците в учебните заведения.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! На 23 май 2017 г. Министерският съвет реши да измени Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и млечни продукти в училищата и детските градини – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“.
Оставям настрана факта, че тази точка не беше обявена в дневния ред на заседанието, нито обявена след това в решенията. Оставям настрана и промяната, която доведе до поява на монопол в доставките на млечни продукти. Затова имаше предупреждения, сега вече говорим с факти.
Моят въпрос е обърнат към училищата, към детските градини, към децата. Какво стана? Голяма част от институциите, провели процедурите по избор на фирми-доставчици, уведомиха според изискванията Държавен фонд „Земеделие“. Както се оказа, според промените в Наредбата това не означава нищо.
Цитирам Ви част от писмо на Регионалното управление на образованието – София, в което се казва: „Директорът на Държавен фонд „Земеделие“ обръща внимание, че директорите на образователни институции трябва да изпълнят задълженията си по § 10, ал. 2 от Разпоредбите на посочената наредба, а именно да попълнят коректно декларация, в която да посочат класираните от тях заявители по всяка една от схемите, както и да посочат всички постъпили предложения от други производители…“ и така нататък. „Образователните институции да предоставят цялата информация за проведения избор на избрания от тях заявител по схемите в Държавен фонд „Земеделие“.“
Ами, представиха я, и както се казва, резултатът е: Вие ни информирате, че сте избрали фирма Х, но ние от Фонд „Земеделие“ Ви казваме, че доставките ще ги прави фирма Y, която сме избрали ние. Честито!
В резултат на това се появява една фирма, която стоварва продуктите на входа на училището или на детската градина и си тръгва. Оттук нататък да му мислят директорите къде ще ги съхраняват, кой ще ги раздава и какви ли още не въпроси.
Питам: когато писахте промените, когато ги предлагахте, когато ги гласувахте, питахте ли колегията, съгласувахте ли с някой? Ако не с тях, как си комуникирахте с Министерството на образованието и науката? Знаете ли какви са резултатите?
Затова моят въпрос е: какъв е анализът на Министерството на земеделието, храните и горите по прилагането на цитираната Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения, какви проблеми се констатират и какво ще предприеме Министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Колко от училищата и детските градини са депозирали отказ от участие в схемата и какви са причините за това? Благодаря, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Министър Порожанов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, през 2018 г. влязоха в сила измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, с които при запазване принципа на приоритет на производителите на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при избор на заявители в схемата се разшириха изискванията към производителите, така че да се приоритизират местните продукти с български произход и да се прецизират критериите за избор на заявител по начин, който да гарантира изпълнението на целите на схемата и създава условия за равнопоставеност на големите и малки производители. Измененията са насочени към дефинирането на ясни и справедливи критерии за избор на доставчик от страна на учебните заведения, в случай че училището или детската градина избере да участва в схемата чрез свой доставчик.
Когато заявител на учебното заведение е доставчикът, Държавен фонд „Земеделие“ проверява дали заявителят е избран съобразно нормативния ред и дали са спазени критериите за избор. Ако се установят несъответствия, Разплащателната агенция служебно избира доставчика заявител. Служебният избор се прави между заявителите, от които учебното заведение е получило предложения за доставка на мляко, млечни продукти, плодове и зеленчуци. Заявителите, които са отпаднали в случаите на провеждане на служебен избор, повдигнаха въпроси относно прилаганата от Фонда процедура. Следва да се отбележи, че при разглеждане на заявленията за одобрение на доставчиците по училищните схеми, Държавен фонд „Земеделие“ се е ръководил и стриктно е изпълнявал критериите и изискванията, посочени в Наредбата.
Към 17 октомври тази година в Държавен фонд „Земеделие“ са постъпили 54 отказа за участие по училищните схеми от учебни заведения от цялата страна. Причините за отказите от цялата страна на учебните заведения са различни, като най-често са свързани с невъзможността им да изпълнят задълженията, свързани с осъществяване на дейностите по приемане, проверка и раздаването на продуктите на учениците. Практиката по прилагане на схемите показва, че училищата с по-голям брой доставки срещат затруднения да се справят самостоятелно с тези дейности, тъй като не разполагат с достатъчно персонал.
В резултат на тези затруднения и след проведени срещи с Министерството на образованието и науката предложихме да бъде оптимизиран процесът на разпределение на продукти в училищата. С Проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата се предвижда възможност дейностите на територията на училищата да могат се осъществяват от лице, с което избраният заявител е сключил договор, съгласуван с директора на съответното училище. Предвидена е възможността доставчиците да се разплащат с лицето по договора, като разходите ще бъдат част от помощта, която получават доставчиците. Средствата за обезпечаване на този разход ще бъдат в рамките на определения по схемата бюджет. Проектът е публикуван на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите и на портала за обществени консултации.
Схемите се прилагат успешно вече осма поредна година при нарастващ обществен интерес и доказани ползи за изграждане здравословен режим за хранене на децата. До момента за настоящата учебна година за участие в схемата са одобрени 3400 учебни заведения за близо 470 000 деца и ученици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Госпожо Анастасова, заповядайте за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да, схемата се прилага успешно вече осем години. Самата аз като директор на голямо училище също съм работила по тази схема. Поставих този въпрос, след като проучих мнението на много колеги от срещите ми в страната. Искам да Ви кажа, че оптимизмът, с който Вие тук ми отговаряте, не отговаря на действителността. Остава основният проблем, че има разминаване между фирмите доставчици. То е ясно, че ще има разминаване, но този проблем трябва да бъде решен и с фирмите, които са наематели, например на училищните столове.
Във всяко българско училище хранителни продукти могат да се предоставят при определени условия, които са регламентирани, за които следят районните здравни инспекции. Ние не можем в училищата да отговорим на тези изисквания, ако това раздаване на храната не се случва в училищните столове. Това са единствените помещения, които отговарят на тези изисквания.
На практика се получава така, че директорите настояват фирмите доставчици да се договарят с фирмите, които наемат столовете. Ако се договорят, добре, но те не са длъжни да се договорят. Могат и да не се договорят. Тогава какво излиза?
Добре, Вие сте решили въпроса с това, че човек по договорка с директора от фирмата доставчик ще раздава. Това също е непосилно за училищата, тъй като ние нямаме хора, които притежават здравни книжки, а и не сме задължени в българските училища да ги имаме, а тези продукти могат да се раздават само от такива хора. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Добре, има промени, които, примерно, улесняват този процес, но как се улеснява процесът със съхранението на тези продукти? Училищата трябва да имат оборудвани хладилни камери, хладилници. Има ги, но те са притежание на фирмите, които стопанисват и са наели столовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Извинявам се, една секунда само.
Това, което задължително искам да Ви кажа, че имаме информация, че училищата, които са отказали участие, непрекъснато биват тормозени и атакувани от някои фирми. Не искам тук да цитирам кои фирми, въпреки че те са известни на колегията, които продължават да ги притискат и да ги питат защо се отказват. Просто са решили и са се отказали. Не са фирмите тези, които ще искат сметка на директорите защо са се отказали.
Искам да Ви кажа, че затрудненията са сериозни, че трябва да се преразгледа Наредбата и не да се преразгледа само съобразно интереса на фирмите доставчици, а основно с участието на Министерството на образованието и на директори на учебни и детски заведения да се преразгледа, за да се видят какви са условията в училищата и как тази добра инициатива може да работи на практика.
Аз разбирам, че Вие следите интересите на българските производители. Това е добре, но в училищата и в системата на образованието най-напред следим интересите на децата, на колегията и след това всичко останало. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Един допълнителен коментар извън формалния отговор. До момента ситуацията беше следната: директорите, ако сте били директор на училище, еднолично определяха кой да доставя. Еднолично, независимо кой се появява и кой не се появява! Те имаха правото да си вземат този избор.
Ние дебатирахме този въпрос. Имаше една декларация от БСП и за мен е необяснима, но имаше декларация в парламента по този въпрос. Имахме 96% търговци доставчици – 4% производители при „Плодове и зеленчуци“, и 91,9% при „Мляко и млечни продукти“. Вие много добре знаете, че тези продукти се раздават на деня. Те се раздават в момента, в който пристигнат, защото два дни в седмицата трябва да има млечни продукти, два дни плод или зеленчук. Така че те не се съхраняват дългосрочно и не се налага да бъдат съхранявани в камери. (Реплика от народния представител Ирена Анастасова: „Осем часа“.)
Ами, ако следобедната смяна започва от 18,00 ч., може би осем часа.
По принцип те се дават за децата до IV клас. Затова трябва да е ясно кога децата до IV клас са на училище – дали са преди обед, или следобед. Затова трябва да се съобрази доставката – дали да дойде преди обед, или да бъде следобед. Много добре знаете, че част от отпора е свързан и с добре установените взаимоотношения между предишните доставчици и определените училища. Безспорно отпор има. Много добре знаете, че не навсякъде има столове. Какво се прави там, където няма столово хранене? Там те трябва да откажат доставките?! Формалният мотив, че няма кой да раздава – даваме тази опция в момента да се даде възможност – дали ще бъде човек, определен от директора, дали ще бъде този, който оперира със стола, това си е вече решение, което ще се вземе на място. Така че даваме тази възможност, след като това е голям проблем при раздаването на храните. Това е коментарът ми за момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Румен Георгиев относно структурата на стойността на брутната продукция от отрасъл селско стопанство за периода 2014 – 2016 г.
Заповядайте, уважаеми господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Стойността на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство“ за 2016 г. по текущи цени на производител възлиза на 7 млрд. 319 млн. лв., с 5,3% под нивото от предходната година. Тя се формира от стойността на продукцията от растениевъдство – с дял от 67%, продукцията от животновъдство – с дял 23,3%, селскостопански услуги – с дял 6%, и продукция от неотделими второстепенни дейности – с дял 3%.
В Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието, така наречения Аграрен доклад за 2017 г., се отчита, че през 2016 г. продължава тенденцията на нарастване на дела на растениевъдството в стойността на брутната продукцията от селско стопанство, за сметка на дела на животновъдството. Делът на растениевъдството през годината е вече близо три пъти по-голям от този на животновъдството. Какви са данните за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от продукцията от растениевъдство – 64%, 65% и 67%, тоест имаме нарастване на дела на растениевъдството за сметка на животновъдството. Продукцията от животновъдството за 2014 г. е 26%, за 2015 г. спада на 25,3% и за 2016 г. е 23,3%.
Уважаеми господин Министър, ние с Вас и на миналия парламентарен контрол говорихме, че аграрната политика в България е грешно заложена още от самото начало от присъединяването ни към Европейския съюз, тоест в момента се стимулира така нареченото монокултурно производство на големите зърнопроизводители. Тук данните и цифрите много добре показват това.
Господин Министър, въпросът ми към Вас е: какъв е делът на растениевъдството спрямо дела на животновъдството за 2017 г. и първите шест месеца на 2018 г., и каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по тези въпроси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Георгиев, съгласно прогнозните данни за икономическите сметки в отрасъл „Селско стопанство“ на Националния статистически институт за 2017 г., публикуван през месец февруари тази година, делът на растениевъдството в брутната продукция на отрасъл „Селско стопанство“ е 66,6%, на животновъдството – 24,5%, селскостопански услуги – 6%, неселскостопански и второстепенни дейности – 3%. Спрямо предходната година се отчита нарастване на дела на животновъдния подотрасъл от 23,6% на 24,5% и съответно е намален делът на растениевъдния подотрасъл от 67,7% на 66,6%.
На този етап няма налични прогнозни данни за 2018 г. по отношение на икономическите сметки за селското стопанство. Предвид спецификата на селскостопанското производство и по-специално дългия производствен цикъл, в растениевъдството не би могло на този етап да бъде направено показателно сравнение между приноса на двата подотрасъла за 2018 г.
Действително икономическите показатели сочат, че са налице трайно оформили се диспропорции в развитието на двата подотрасъла на земеделието, поради което потенциалът на целия отрасъл не може да се реализира в пълна степен. Влияние за това оказва натрупването на множество фактори както от по-далечното минало – от годините на прехода, така и през последното десетилетие.
Присъединяването към Европейския съюз осигури редица стимули и възможности за развитието на селското стопанство, но същевременно прилагането на някои от механизмите за подкрепа, особено директните плащания на площ, оказаха противоречиво въздействие върху отрасъла.
Съществен ръст постигнаха зърнопроизводството и производството на маслодайни култури, но изостанаха подсекторите като животновъдство и производство на плодове и зеленчуци. Освен това членството в Европейския съюз постави сектора в силно конкурентна среда както по отношение на производителност, качество и ефективност, така и по отношение на нивото на подкрепа с публични средства.
За да се преодолее дисбалансът между подсекторите, беше направен сериозен анализ и равносметка на прилагането на инструментите и механизмите за подкрепа с европейски национални средства. Позовавайки се на опита и грешките от предходния програмен период, за настоящия програмен – до 2020 г., са предвидени значително повече стимули за подкрепа на подсекторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Вие знаете параметрите. Към настоящия момент от страна на Министерството се предприемат редица мерки, съобразени с възможностите на националния бюджет и рамката на интервенции, от които страната може да се възползва при прилагането на ОСП.
С оглед подобряване устойчивостта на уязвими и чувствителни сектори, от 2015 г. се предоставя обвързана с производството подкрепа за животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, протеиновите култури и памука. Страната се възползва от максимално допустимия размер за тези средства от 15% от пакета за директни плащания.
През 2017 г. са предоставени 224 млн. лв. за обвързана подкрепа, от които 119, близо 120 за животновъдство.
Със средства от националния бюджет се предоставя преходна национална помощ за чувствителни направления в животновъдството, говедовъдството, овцевъдството, козевъдстсвото растениевъдството и за тютюнопроизводство. За 2017 г. в животновъдството са предоставени 75 милиона, в сектор „Тютюн“ – 84 милиона.
Съществено значение за повишаване на конкурентоспособността и пазарната ориентация на подсекторите на земеделието има финансовата подкрепа за реализация на инвестицонни проекти чрез Програмата за развитие на селски региони. Като резултат от заложените в нормативната уредба за прилагане на подмярка 4.1. „Подкрепа за инвестиции за земеделските стопанства“ критерии за подбор, даващи по-голяма тежест за приоритетни сектори и отрасли, най-голям дял от сключените договори по подмярката имат „Плодове и зеленчуци“ – 43%, и „Животновъдство“ – 40%.
Предоставя се и подкрепа по редица схеми за държавни помощи, приоритетно насочени към животновъдството. От изплатените 119 млн. лв. за държавни помощи за 2017 г., близо 104 млн. лв. са получени от различни направления на животновъдния отрасъл. За 2018 г. са предвидени 20% повече средства за държавни помощи в животновъдството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да, Вие цитирахте данни. Аз се радвам все пак, че коректно цитирахте данните и за 2017 г. за производството на зърнените култури. Очаквах, че поне за пшеницата, тъй като преди моя въпрос, преди парламентарния контрол получих писмен отговор от Вас относно реколтираните площи, производството и средния добив и тук искам да Ви уверя, че данните, които са дадени за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. при производството на пшеница като реколтирани площи също нарастват, нараства производството и средният добив. За съжаление обаче, при царевицата, която има отношение към животновъдството като продукт, свързан с фуража, тези цифри и параметри – на реколтиране, на среден добив и на производство, намаляват. Затова Ви казвам, че има грешно зададена аграрна политика, която е политика към големите производители, така нареченото монокултурно производство. Ние не говорим за продоволствена политика – политика по изхранването на населението. Ненапразно в Германия министерството се казва „Министерство на продоволствието, прехраната, земеделието и контрола на храните“. В България е „Министерство на земеделието, храните и горите“, но в интерес на истината при храните, това, за което и с колегата Кристиан Вигенин си говорихме, е контролът.
За съжаление обаче, политиката, която нашата страна е заложила, пак казвам, е грешна, грешно е заложена. Политика, която стимулира големите зърнопроизводители, която не отговаря на критериите за справедливо разпределение на евросредствата към малките, към дребните производители, към кооперациите. Затова се надявам, че и с новата Обща селскостопанска политика, която предстои, с политиката, която България ще има в тази посока, изкривяванията ще бъдат коригирани. Разбирам, че Вие няма как като министър на земеделието, все пак това е дългосрочна политика, да го направите, но не виждам политика от страна на правителството и специално от Министерство на земеделието и храните към дребните и средни производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: За дуплика – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Безспорно тезите във въпросите и в репликите, които имате, не са съобразени с отговорите. Много е ясно: казахме, че към зърнопроизводството няма никакви допълнителни преференции. Да, това, че директните плащания на площ, такава, каквато е, европейската политика ги облагодетелства, затова абсолютно всичко останало се насочва към чувствителните сектори. Неслучайно обвързаното е в чувствителните сектори – инвестиционните проекти са в чувствителните сектори, държавните помощи са в чувствителните сектори.
Това, което, както се казва, им се полага по ОСП, всъщност не е водещото за това, че те са толкова печеливши. Вие го знаете много добре. Те са печеливши, защото конюнктурата им го позволява. Вие също така много добре знаете, че не Министерството прави сеитбооборота на производителите – дали те ще направят пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед или така нататък, те се влияят, разбира се, от агротехническите изисквания и от пазара.
Площите за пшеница по мой спомен са почти същите през последните две години, не помня за 2015 г. Добивът за тази година поради дъждовете беше малко по-слаб, затова пък цените скочиха.
Хубавото, което се очертава, аз и на предния парламентарен контрол Ви намекнах, вече Ви каня да се видим, защото има интересни неща, които да Ви разкажа. Царевицата се надявам да ни бъде дефицит в следващите години – царевицата от гледна точка на опциите за производство на фураж. Други капацитетни мощности, които също в момента са в инвестиционен план – в Разград знаете, развитието на инвестиционните мощности. Така че искам да Ви уверя, че това, което е възможно, в момента се прави. Националният ресурс от тези 300 милиона годишно се насочва именно в чувствителните сектори. В момента нашата основна тема – правим много разговори с всички други останали страни членки, е обвързаното производство да можем да го защитим на по-голям процент, за да може да доразвием макар и леката тенденция на подобряване на секторите, особено „Плодове и зеленчуци“ и, разбира се, „Животновъдство“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Следва отново въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно преднамерен отказ на Българската агенция по безопасност на храните да вземе втори проби за наличие на чума по дребните преживни животни от животновъден обект в село Болярово.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди да мина към въпроса, все пак понеже казахте, че правя внушения, ето какво казвате на 5 октомври на колегите Димитър Бойчев и Диана Саватева, между другото, един въпрос, който не е на сайта на парламента. Не знам защо е скрит, не знам какво крият управляващите. Ако може службите на парламента да проверят защо този въпрос изобщо липсва като въпрос от списъка към господин Порожанов, съответно няма и текст. Днес са 15 дни по-късно и би трябвало отдавна да е там.
Казвате така: „Да видим какво ще направим с тези 260 животни, които са с антитела. В никакъв случай не смятам, че трябва да се пристъпва към унищожаване на стада или нещо подобно. Трябва да видим животните, които са с антителата и как да подходим към тях, защото те са вирусоносители. Всеки един с антитела е вирусоносител. Няма никаква разлика между тези животни, за които тук говорите, и тези на Ани Петрова“.
С писмо от 28 септември, собственикът на животнововъден обект в град Болярово, в който през месец юли беше регистрирана една положителна проба за наличие на болестта чума по дребните преживни животни според резултатите от лабораториите в България и в референтната във Франция, кани Областната дирекция по безопасност на храните – Ямбол, да бъдат взети втори проби от стадото. Съответно, ОДБХ – Ямбол, отказва да вземе втори проби, въпреки че настоява за това от месец юли насам.
Няколко дни по-късно е издадена заповед за заличаване на животновъдния обект и ликвидиране на животните. Ликвидирането на животните този път не заради наличието на зараза, а заради отнемане на регистрацията на обекта, създава впечатление за целенасочено търсене на основания, възможни грешки в подхода на БАБХ досега да бъдат окончателно прикрити. Като казвам „възможни“, бих казал „очевидни“ по-скоро.
Подкрепяте ли това решение на Българската агенция по безопасност на храните, и съответно областната в Ямбол, да откаже вземането на втори проби, които биха дали окончателен отговор на въпроса за съмненията за наличие на чума по дребните преживни животни в стадото? Имате ли намерение да предприемете стъпки за трайно решаване на проблема, включително за търсене на причините за влизането на заразата в България, каквито до момента не са намерени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, дали подкрепям или не действия на Агенцията по храните, Вие много добре знаете Закона за ветеринарномедицинската дейност. Горе-долу функциите на министъра на земеделието са да може да предложи на министър-председателя предложение за изпълнителен директор и за освобождаване на изпълнителен директор. Моята функция не е да подкрепям всяко едно действие или да санкционирам всяко едно действие на Агенцията по храните.
Предполагам, че сте се запознали с писмото, което беше изпратено, с което искаха да се взимат втори проби?! То не беше писмо: да, ние сме съгласни да се вземат втори проби, беше едно писмо с многобройни условия как да се случи това. Явно Агенцията по храните е преценила, че под подобни условия и натиск няма да взима втори проби. Така че, това е моят отговор към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте, за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Ами аз Ви предлагам, господин Порожанов, да си подадете оставката като не можете да контролирате Агенцията. Ако искате да я контролирате, предложете промени в Закона, а ако не – тръгнете си, вземете с Вас Дамян Илиев и нещата може би ще се подредят.
Защо собствениците и въобще гражданите, и целият регион няма никакво доверие на институцията БАБХ може би вече става ясно. Докато няма такова доверие, няма да може ефективно да си изпълнявате функциите. Такова доверие обаче нито Вие, нито особено Дамян Илиев можете да имате в региона след всичките грешки, които бяха направени. Ще изпиша всичките в един списък, въпреки че не съм специалист, но си направих труда, за разлика от Вас може би, да навляза във всички детайли по този проблем, да се консултирам с експерти и да видим, че от самото начало бяха направени редица грешки, включително и по отношение на въпросния Ветеринарномедицински институт и лабораторията, за която впрочем, ще Ви задам допълнителен въпрос по-нататък. Ето, индикирам какъв въпрос още ще получите.
Как да имат хората доверие, че ще бъдат взети адекватно проби по начина, по който Областната дирекция и БАБХ искат, при положение че за първите проби получиха някакви хвърчащи такива протоколи, в които директорът на Института и съответно лабораторията – едно и също лице, на единия е подписан с един подпис, на другия е подписан с друг подпис, и не ме пращайте да ме обучават там по вирусология, а докато не си изяснят професор ли е въпросната дама, доцент ли е, както присъства в различни документи – едни за навън, други за навътре, и да се уточни подписът какъв е?
Аз Ви предлагам да вземете малко по-сериозно, ако трябва на ръчно управление този процес, така както търсите решение за тези 256 животни, да отмените заповедта, с която искате заличаване на животновъдния обект в Болярово, да видите какво може да се направи, ако трябва да се вземе проба от всяко едно животно в стадото. Ако се потвърди наличието на антитела в някои от овцете, те да бъдат отстранени, така както вероятно имате намерение да направите с останалите животни и да се докаже в края на краищата, че тези животни имат право да живеят и тази жена ще остане с поминъка си, вместо да издевателствате над нея и да търсите начин да докажете, че властта е права и тя все пак ще убие тези животни. Защото и стадото на баба Дора можеше да бъде спасено, ако бяхте проявили малко повече креативност. В нейното пък изобщо нямаше потвърдени положителни проби, а всички останали животни в селото бяха убити.
Изобщо аз бих искал да Ви кажа, че по тази тема ще продължа да задавам въпроси. Един от тях ще бъде свързан и с Вашата заповед от 6 юни, с която определяте тази лаборатория за референтна за болестта чума по дребните преживни животни и незнайно как само две седмици, след като сте решили, че такава референтна лаборатория е необходима, чумата се появява в България. Все въпроси, на които си струва да помислим и да поразсъждаваме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Явно темата е с продължение.
Господин Министър, днес имате думата за последно.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря.
Темата е с внушение, тя не е с продължение и ще продължава до безкрайност. Изключително съм удовлетворен от това, че непрекъснато ми искате оставката и ще чувствам липсата на подобно изявление от Вас, ако то отсъства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Позволете ми да благодаря на господин Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос за тази седмица.
Следващото заседание – сряда, 24 октомври 2018 г., от 9,00 ч.
Благодаря на всички за търпението.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:

Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев


Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев