Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги. Има кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Колеги, ще Ви прочета едно съобщение:
На 8 ноември 2018 г. в Народното събрание са постъпили шест искания от Главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване разрешение за възбуждане на наказателни преследвания срещу:
Народния представител Борис Петков Кърчев за извършени престъпления по чл. 225, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от Наказателния кодекс по преписка № 18438 от 2018 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Народния представител Пламен Трифонов Христов за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 на Наказателния кодекс по воденото досъдебно производство № 152 от 2014 г. по описа на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура при ОП – Варна, преписка № 102 от 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура.
Народния представител Веселин Найденов Марешки за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 на Наказателния кодекс по воденото досъдебно производство № 152 от 2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, преписка № 102 от 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура.
Народния представител Кръстина Николова Таскова за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 от Наказателния кодекс по воденото досъдебно производство № 152 от 2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, преписка 102 от 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура.
Народния представител Елена Николова Йончева за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс по воденото досъдебно производство № 133 от 2018 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, преписка № 1154 от 2018 г. и по описа на Специализираната прокуратура.
Народния представител Георги Георгиев Михайлов за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 във връзка с ал. 3 от Наказателния кодекс и по чл. 220, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс по преписка № 18499/2018 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
С писма от 8 ноември 2018 г. председателят на Народното събрание е уведомил народните представители за постъпилите искания и възможността да се запознаят с тях и предложените материали. Със заявления от същия ден народните представите Борис Петков Кърчев и Елена Николова Йончева са информирали председателя на Народното събрание, че всеки от тях дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване по постъпилите искания от Главния прокурор на Република България.
С писмо от 8 ноември 2018 г. председателят на Народното събрание е уведомил Главния прокурор на Република България за дадените от народните представители писмени съгласия за възбуждане на наказателно преследване по направените искания, като са приложени заверени преписи от заявленията. Исканията на Главния прокурор са изпратени на народните представители по служебната електронна поща.
Постъпили питания и писмени отговори за периода 2 –8 ноември 2018 г.:
- постъпило е питане от народния представител Манол Трифонов Генов и Любомир Бойков Бонев към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за справяне с изоставането от страна на общините за изработването, приемането и влизането в сила на общи и устройствени планове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 ноември 2018 г.;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- писмен отговор от министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Стефан Бурджев;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Бурджев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Николай Иванов;
- писмен отговор от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов;
- писмен отговор от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на пет въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Любомир Бонев и Иван Димов Иванов;
- писмен отговор от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова-Пиралкова и Георги Стоилов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Радостин Танев;
- писмен отговор от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Иван Димов Иванов;
писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Радостин Танев;
- писмен отговор от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Радостин Танев;
- писмен отговор от министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Ченчев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Йордан Младенов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Даниел Йорданов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Даниел Йорданов;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представите Анелия Клисарова, Георги Йорданов и Илиян Тимчев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов на въпрос от народните представители Теодора Халачева и Димитър Георгиев;
- писмен отговор на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпроси от народните представители Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Атанас Стоянов и Милен Михов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура?
Заповядайте за процедура.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Те иначе няма как да се регистрират.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, тъй като вчера по Ваше искане – имам предвид искане на парламентарната група на ГЕРБ, беше извършена и поименна проверка, след което много бързо се пристъпи към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Тъй като това е наистина важен Законопроект, аз моля за максимален срок между първо и второ гласуване по отношение на БНБ. Предлагам срокът по т. 4, а именно Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, който беше приет вчера от Народното събрание, да бъде увеличен на максималния, съгласно нашия Правилник. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Госпожо Стоянова – обратно предложение.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя обратно процедурно предложение – срокът да си остане седем дни, какъвто е обичайният срок за всички законопроекти в Народното събрание. Законопроектът за Българската народна банка вчера премина без нито едно изказване.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: В това е проблемът!
МЕНДА СТОЯНОВА: Проблемът е във Вас, господа! Вчера да бяхте тук и да бяхте взели отношение!
Нещо повече! Вчера, госпожо Председател, можеше да гледаме Законопроекта и на второ четене, след като нямаше изказвания. Само че не искам да злоупотребяваме с Правилника, така че много Ви моля, уважаеми колеги!
Колегите от лявата страна или да си стоят на местата и да се запознават навреме със законопроектите, а още по-малко хора извън Бюджетната комисия ще правят предложения за срокове на закони, които не са в техните прерогативи! (Викове от „БСП за България“: „Еее!“, ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли, господин Кирилов? (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте!
Колеги, много Ви моля, запазете тишина! Много е шумно в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз Ви призовавам да не допускате – да не допускате! – гласуване на това процедурно предложение. (Реплики и викове от „БСП за България“: „Ааа!“) Защото единствената негова цел е да се заобиколи Правилникът, за да може колегите, които не се регистрираха от БСП, сега да се регистрират. (Силен шум, смях, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Посочвам, че ако им е толкова голям проблемът, за този срок (реплика на народния представител Димитър Лазаров) – точно, господин Лазаров, в сряда могат да поискат и да се прегласува, да се гласува този срок. (Реплики от „БСП за България“.) Моля Ви да не допуснете! Ако обаче прецените и допуснете такова гласуване, правя искане за поименна проверка преди това гласуване. Благодаря Ви. (Смях, ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене има процедура господин Летифов. (Реплики от „БСП за България“.)
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене.
През седмицата стана ясно колко добре господин Дани Кирилов спазва Правилника след като тук предложи адхок да бъде променен, а Вие го подложихте на гласуване. Нарушихте всички принципи на демокрацията и на правовата държава. (Реплики на народния представител Данаил Кирилов, който се изправя. Реплики от ДПС: „Сядай, сядай, сядай!“)
А сега още веднъж ще го нарушите, като спазите това безумно предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Летифов, Вие не знаете какво ще предприема в случая, така че не бързайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (встрани от микрофоните): Предложението на председателя на Правна комисия какво е?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура! (Реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, моята процедура също е по начина на водене, тя е подобна на тази на господин Летифов. Вие като председател на Народното събрание – аз се обръщам лично към Вас, с молба, с покана – както искате го приемете, когато господин Кирилов прави процедура, да бъдете много, изключително осторожна и внимателна и да четете Правилника, защото иначе рискувате Народното събрание да работи не по Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, повярвайте ми, много съм осторожна и чета Правилника. (Смях от „БСП за България“. Реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Допуснахте, допуснахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване предложението на колегите от „БСП за България“, но имаше искане за поименна проверка – ще уважа това искане, и ще подложа на… (Силен шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Не се излагайте с тази поименна проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, нали работим по Правилник? Нека спазваме Правилника! (Шум и реплики.)
Имаше още някаква процедура – господин Свиленски, заповядайте! (Шум и реплики.) Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
И точно в смисъла да се спазва Правилникът, господин Кирилов преди една седмица от тази трибуна, когато направих процедура за поименна проверка за прегласуване, излезе и обясни как на процедура не можело да се иска поименна проверка, и цитира Правилника. И той, и господин Иванов.
Наистина, направете поименна проверка, защото това е Правилникът, но другото нещо – не му давайте думата на господин Кирилов по въпроси от Правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не мога, господин Свиленски, да не давам думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Винаги ще бъдете подведена – дали Вие, дали заместник-председателят на парламента. Просто по процедури не му давайте думата повече. ГЕРБ да си определят друг представител… (Шум, реплики от ГЕРБ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Свиленски…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: … по процедурите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Стига всички сте ми давали съвети! И аз имам глава на раменете! (Смях и възгласи: „Еее!“) Благодаря за добронамерените съвети. Надявам се, че са добронамерени.
Моля, списъкът за поименна проверка. (Възгласи от ГЕРБ „Еее!“) С госпожа Нигяр Джафер ще направим проверката.
Колеги, започваме с поименната проверка.
Моля, запазете тишина всички!
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - тук
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - отсъства
Елена Стефанова Аксиева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Ангелов Московски - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Киров Генов - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - отсъства
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Михаил Ивайлов Христов - тук
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук.

Колеги, присъстват 134 народни представители. Имаме кворум и продължаваме. (Реплика от „БСП за България“.) Ще си чуете другия път името. И аз не чух моето, господин Кънев.
Петър Кънев е тук! (Възгласи „Еее!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов за удължаване на срока на Закона за Българската народна банка.
Гласували 173 народни представители: за 66, против 85, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това е един изключително важен Законопроект и наистина държим на максимален срок. След като България прие унижението да бъде приета в „чакалнята на чакалнята“ за ЕRM II, нещо което никога не се е случвало и няма никоя друга такава държава… (Народният представител Драгомир Стойнев продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Нека да се ограничим. Нали знаете, че когато е процедурата… (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Стойнев, когато имаме процедура по прегласуване, няма смисъл да… (Народният представител Драгомир Стойнев продължава да говори при изключени микрофони.)
Не, по Правилник… (Народният представител Драгомир Стойнев продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Стойнев, нека да гласуваме, после вземете думата по начина на водене. (Народният представител Драгомир Стойнев продължава да говори при изключени микрофони.)
Разбира се, разбира се. Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …българското правителство. Затова Ви призовавам да имаме прегласуване и да приемете максималния срок, колеги. Законът наистина е много важен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев. Ще го подложа на гласуване, разбира се.
Моля, прегласуване.
Гласували 170 народни представители: за 66, против 89, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Председателски съвет да бъде обсъдена смяна на системата за гласуване. Системата не работи и постоянно създава проблеми. Има хора, които не могат да гласуват.
Много Ви се моля, не струва кой знае какви пари. Сигурно пак ще върнем в бюджета няколко милиона. Може да се смени системата, без да се оправдаваме с това, че догодина или пό догодина ще бъдем в друга сграда и системата ще бъде друга.
Моля Ви, госпожо Председател, обърнете внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Станилов. Само да Ви кажа, че съм говорила за профилактика на системата. Направили сме профилактика и системата работи добре, но пак ще информирам фирмата, за да видим какъв е проблемът, защото наистина пръстите на някои от колегите са по-чувствителни.

Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи въпрос – към заместник министър-председателя Томислав Дончев.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Александър Ненков относно изпълнение на разпоредби от подзаконовата нормативна база в областта на електронното управление и във връзка с електронния обмен на документи в администрацията.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиери, уважаеми министри! Моят въпрос е провокиран от желанието ми не само аз, но и обществото да се запознае с напредъка по въвеждането на така важното за управлението на държавата електронно управление. Тъй като то изисква много време, усилия, ресурс и в качеството Ви на вицепремиер, отговарящ именно за тази политика, господин Томислав Дончев, бих искал да Ви попитам за основополагащата за въвеждането на електронното управление дейност, а именно държавните администрации да започнат да обменят своя документооборот не по хартиен път, а по електронен. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В тази връзка моят въпрос е следният:
Уважаеми господин Заместник министър-председател, съгласно разпоредбите на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги задължението за използване на електронен документооборот по чл. 32, ал. 1 и 2 от Наредбата влиза в сила от 1 ноември 2018 г.
В тази връзка отправям към Вас следните въпроси:
Първо, каква организация е създадена за изпълнение на това изискване? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Колеги, моля Ви, провеждайте шумните разговори в кулоарите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Какви мерки са предприети? Какви са резултатите от тях към датата съгласно Наредбата?
Второ, какви трудности са идентифицирани в процеса по реализацията на електронния обмен на документи между административните структури? Има ли администрации, които все още не са се присъединили към електронния обмен на документи? Какви действия са предприети за тяхното включване?
Трето, какви следващи действия ще бъдат предприети за изпълнение на изискването в законодателството във връзка с електронния обмен на документи в администрацията? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Господин Вицепремиер, заповядайте, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ненков, преди да стигнем до числата, които илюстрират къде сме в момента, нека да обърна внимание, че целият този процес има няколко страни: нормативна, организационна, техническа, като минимум.
С цитираната от Вас Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите, електронните административни услуги, приета в края на предишния мандат на правителството, ние задължихме всички административни органи да използват системата за електронен документооборот и да участват в електронен обмен на документи с другите администрации. Простичко казано: хартията между тях да отпадне.
В същата тази наредба задължихме да бъде регламентиран начинът за осъществяване на този обмен чрез утвърден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ технически протокол.
Тези последователни действия продължиха и при настоящето правителство. Техническият протокол за електронния обмен на документи беше утвърден в края на месец юни 2017 г. Непосредствено след това Министерският съвет със свое решение № 357 от 29 юни 2017 г. задължи административните органи в срок до 1 септември 2017 г. да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с техническия протокол. Практиката показва, че както и при други процеси, ако изискванията не бъдат адекватно фондирани нормативно, не се получава нищо.
Естествено, от техническа гледна точка беше създаден така нареченият СЕОС или Система за електронен обмен на съобщенията. Пояснявам: системата предполага системата за документооборот на съответната администрация да се свърже чрез СЕОС със системата за документооборот на другата администрация.
Как изглежда ситуацията към момента? Деветдесет и шест процента от всички администрации, тоест 739 са част от обмена. Това са 616 администрации на териториално ниво и 123 администрации на централно ниво. Извън системата са няколко малки общини и някои малоразмерни държавни служби.
Усилията за включване на всички продължават. Оказа се, че някои от администрациите нямат адекватна система за управление на документооборота или нямат никаква. Имаше случаи, където администрации поддържат система за управление на документооборота, която не е сходима, не се вписва в цялата система. Ние намерихме алтернативно решение и чрез модула за електронно връчване им позволихме да участват в електронния обмен на съобщения.
Какво трябва да направим оттук нататък? Първо, да включим всички. По отношение на най-малките, с много нисък капацитет, това предполага не само мотивация, не само натиск, а и помощ. Такава помощ се оказва.
На следващо място, свързаността е само предпоставка. Ние не бива да допускаме от единия край на кабела да има хартия и в другия край на кабела да има хартия, както понякога се случва. Създаваме документа в хартиен вид, сканираме го, а от другия край го разпечатват. Добавената стойност от това е много ниска. Затова организационно това предполага до ниво ръководство на съответната администрация да се работи не на хартия, а чрез системата за управление на документооборота.
Следващи стъпки: централен модул за антивирусна защита.
Следващата най-важна стъпка: добре е, че администрациите общуват електронно помежду си, но голямата задача е да общуват електронно с гражданите. Затова усилията оттук нататък са за пълно внедряване на модула за електронно връчване, като мисля, че дори преди края на годината ще имаме новини, и голямата задача: електронната идентификация.(Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Ще допълните отговора си в дупликата.
Заповядайте, господин Ненков, имате възможност да направите реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев, тъй като нямам дуплика, но пък Вие започнахте с три мерки, които предстои оттук нататък да бъдат предприети от страна на правителството, ще Ви дам възможност в дуплика към мен да продължите своето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Ненков, парламентарната процедура при всички случаи не е достатъчна като време, за да разкрия всички важни стъпки. Споменах за модула за електронно връчване, който позволява по сигурен начин държавата да общува с гражданите. Моята амбиция е той да се използва не само от държавните институции. Мисля, че изключително благотворно би се отразило на процесите въвличането на някои доставчици на обществени услуги, които не са държавни институции, разбирайте банки, мобилни оператори, доставчици на комунални услуги – ВиК дружества, детски градини, и ако този план се изпълни, както е разработен, това би означавало до средата на другата година 70 или 80% от българските граждани да бъдат потребители на модула за електронно връчване.
Разбира се, процесът ще придобие завършен характер, когато има система за електронна идентификация, пряко свързана с новите документи за самоличност.
Следващият важен етап, който тече паралелно, ние няма да чакаме всички тези етапи да приключат, е така наречената регистрова форма. Голямата цел на задачата е да унищожаваме документи. Документ под формата на удостоверение, с който гражданинът трябва да се снабди от една администрация и да го носи в друга, не трябва да съществува, включително в правния мир. Това означава по електронен път чрез реджик една администрация да прави първична справка в друга, а не гражданинът да носи документите. Напомням, че миналата година отпаднаха, изчезнаха повече от 10 документа. Амбицията е следващата година техният брой да е по-голям.
Ако говорим за прелом, защото електронното правителство не се случва в един миг, в който можем да прережем лентата или да „цъкнем ключа“, както казват някои, подозирам, че прелом ще има преди края на следващата година от кумулативния ефект на всички тези мерки, а напълно функционираща система – вероятно от края на 2020 г. Много благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря. Позволете ми да благодаря на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Тя ще отговори първо на въпрос от народните представители Петър Витанов и Димитър Данчев относно Мултидисциплинарната комисия по исторически въпроси.
Заповядайте, господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, от стенограмата на заседанието на Министерския съвет на емблематичната дата 9 май – Деня на Европа, става ясно, че освен кратко представяне на предложените за председател и заместник-председател на Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Македония дебат по избора на членове на Комисията не е имало. Дори не са били прочетени имената на останалите поканени за членове.
Без да подлагам на каквото и да е съмнение, разбира се, експертизата на подбраните членове, за нас, а предполагам и за българското общество, остава въпросът кой и по какви критерии подбра членовете на Комисията.
Прави впечатление, че в Решението на Министерския съвет от 10 май 2018 г. липсва информация за кръга от теми, които правителството счита за приоритетни в работата на тази комисия. Щеше вероятно да е добре правителството да посочи като указание за работата на Комисията тематичните кръгове или историческите периоди, на които тя да обърне специално внимание, тъй като някои от тях са особено чувствителни за нашето общество. Имайки предвид, че все пак правителството назначава членовете на Комисията, логиката е, че то би следвало да определи и обхвата на работата ѝ. Тъй като това очевидно не е направено, моля да отговорите за следното.
Има ли правителствена преговорна позиция относно дневния ред и въпросите, които разисква Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователните въпроси по чл. 8, ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Витанов, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, разбирам Вашия интерес. Разбира се, нормално е очакванията и интересът към работата на тази комисия да са много големи. Първо, Комисията беше обявена в пълния ѝ състав. Много пъти съм отговаряла как е съставена – съставена е след консултации с Българската академия на науките и след среща с Историческия факултет на Софийския университет. Не мисля, че някой има съмнение в професионалните качества на състава на Комисията. Също така, тъй като тя е смесена Мултидисциплинарна комисия, в нея няма как да се включи пълният кръг от експерти. Така да се каже, Комисията работи с помощен орган към нея и когато по различни теми от дневния им ред се налага, се консултира с много по-широк кръг от учени, които не са част от състава ѝ.
Комисията проведе до момента две заседания. Третото се очаква да бъде до края на този месец. Това, което са се разбрали комисиите от двете страни, е заседанията да бъдат на ротационен принцип, което е нормално – един път в София, един път в Скопие, тоест един път в България, един път в Република Македония.
На първото заседание Комисията е обсъдила и Правила за работа. Аз имах възможност да присъствам на него за кратко. Разбира се, на първо място, за България е най-важно спешно и бързо да се разберем за общи исторически събития и личности, които би трябвало да празнуваме и отбелязваме заедно.
Обмениха се учебници по история между двете комисии. На второто заседание българската Комисия е направила преглед на учебниците от 6-то и 7-мо отделение на Република Македония и по тях са направени над 30 страници бележки.
Да обобщя – нашата комисия е констатирала сериозни проблеми в учебното съдържание, решението на които изисква задълбочена работа.
Същевременно атмосферата в комисиите на двете страни, така и трябва да бъде, слава богу, е била конструктивна и позитивна, въпреки многото бележки, които са изпратени.
Искам да отбележа, че Комисията не работи само по време на заседанията. Няма как. Цялата подготвителна работа по прегледа на учебниците между двете комисии е извършена в рамките на този месец, така че Комисията не извършва преговори. По договор тя всяка година трябва да представя на правителствата на двете държави общ доклад. Уверявам Ви, че никога няма да позволим да се направи компромис!
По това дали нашите позиции да са публични. Разбира се, ние никога не сме спирали членовете на Комисията – виждате, те участват в достатъчно много телевизионни предавания всеки път, когато са поканени. Това е, което мога да кажа до момента за тяхната работа. След като изтече една година от работата им, очакваме, разбира се, и техния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Следва реплика.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колегата Данчев Ви зададе пределно ясен и кратък въпрос. Струва ми се, че този отговор и това, на което се позовахте, го слушах в радиоинтервюто на Ангел Димитров – ръководителят на нашата комисия. Струва ми се, че въпреки тази каскада от еквилибристики, по-скоро се засилва усещането, че Комисията работи на парче. Няма как да убедите мен или една голяма част от аудиторията, която е пряко ангажирана с тази тема, че Министерството на външните работи е пряко ангажирано с темата.
Още повече, отговорите, които давате, ме карат да стигам до извода, че Министерството на външните работи по-скоро е абдикирало от темата, което говори за дефицит на управленски капацитет във ведомството, което Вие ръководите. Ще си позволя да перифразирам въпроса, за да бъде на по-ясен език: има ли българската част от Мултидисциплинарната комисия мандат от правителството, който обикновено се дава с решение на Министерския съвет? Има ли утвърдени преговорни позиции, които да определят базовите насоки в работата на Комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз няма да вляза в тона Ви, защото той не ми е интересен.
Не е лошо все пак да прочетете договора. Тази комисия не води преговори, за да има преговорен мандат. Комисията е съставена от изтъкнати и доказани български учени. Мисля, че по този начин обиждате самата комисия, но това е Ваш избор. Комисията има много ясно поставена задача и в договора, и в Решението на Министерския съвет.
Повярвайте ми, Министерството никак не е абдикирало. Получаваме редовни доклади от Комисията, осъществяваме срещи с нея и аз лично присъствах на първото ѝ заседание, така че нито е в мъгла, нито не върши работа. Ако очаквате с магическа пръчка за три-четири месеца… Всъщност нека не забравяме кога договорът влезе в сила – това, че се подписа на 1 август не означава, че влезе в сила тогава. Мисля, че това трябва да Ви напомня. Очевидно Вие не помните кога ратифицирахте договора и кога беше съставена Комисията?! Все пак нека да дадем малко време на нашите изтъкнати учени, на по-широката група в тази комисия, да имаме малко доверие поне в тях, дори да нямате доверие в ръководството на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Следва въпрос от Кристиан Вигенин и Петър Витанов относно официална позиция на Министерството на външните работи.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е провокиран от едно печално, изумително и шокиращо събитие: убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги. Асиметричната реакция на Европейския съюз и Американската администрация по случая Хашоги изглежда поставят край на темата за ценности в международните отношения. Изказването на Доналд Тръмп, че няма да се откаже от доставката на оръжие, която носи на страната му 110 млрд. долара, натежа в полза на обвиненията, че темата за ценностите служи по-скоро като инструмент, а не като основа на външната политика на САЩ и Европа. Действията им са коренно различни като обхват и интензитет, в сравнение с други подобни случаи. Правя аналогия с отравянето на Скрипал във Великобритания. В този контекст отсъствието на понятието „санкции“ в речника на водещи политици е достатъчно показателно.
Като българи няма как да не се поинтересуваме от официалната позиция на Министерството на външните работи по случая. Затова си позволявам да задам този въпрос: каква е официалната позиция на Министерството на външните работи по случая с убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГАР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер – имате три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Вигенин не го виждам в залата.
Уважаеми господин Витанов, така е. Наистина беше шокиращо и зверско убийство. Българската позиция е: на 20 октомври 2018 г., ако не се лъжа, Върховният представител на Европейския съюз по външна политика и сигурност Федерика Могерини изрази позиция от името на 28 държави, нещо, което би трябвало да ни говори, че и България е участвала. България е една от тези 28 държави, участвали в изработването на позицията. В това общо заявление от името на Европейския съюз се изразява респект за дейността на журналиста Джамал Хашоги. Заявява се също и силната подкрепа на Европейския съюз към свободата на медиите и защитата на журналистите. Подчертава се, че обстоятелствата около смъртта на Джамал Хашоги са силно обезпокоителни, включително и в контекста на прилагането на Виенската конвенция от 1963 г. за консулски отношения.
Европейският съюз настоява също за цялостно, прозрачно и заслужаващо доверие разследване и за търсене на отговорност от виновните. Това е и българската позиция.
Както казах преди това, на 15 октомври 2018 г. външните министри обсъждахме темата. Имаше процедура по съгласуване на общо становище. Това е и становището на България.
Мисля, че Европейският съюз с това изявление, което се прави от името на 28 държави, несъмнено и по безспорен начин показа отношението си към това престъпление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Господин Витанов, заповядайте, имате две минути за реплика.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, аз съм шокиран за втори път. Това, че Федерика Могерини от името на 28-те страни е изразила позиция, въобще и ни най-малко не отменя отговорността на българското правителство да направи същото, поне според мен. Аз се поинтересувах и погледнах архива на Министерството на външните работи. Официална позиция от ведомството просто отсъства. Да, там имаше редица новини, свързани с посещение на министри и заместник-министри по Тутракан, остро се осъжда нападението над Синагогата в САЩ, но нищо за това зверско убийство. Аз затова задавам въпроса: какво трябва да се случи, за да излезе Министерството на външните работи с реакция, след като варварското убийство с разчленяване с трион в дипломатическа мисия и бруталното смазване на свободата на словото не са достатъчен повод за Вас? Това ли са ценностите, които българската дипломация отстоява?
За мен това е по-скоро едно лицемерно мълчание в името на едни пари, които, за съжаление, дори няма да достигнат до България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов.
Госпожо Министър, желаете ли дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Следва въпрос от народния представител Иво Христов относно конвенция на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие.
Заповядайте, професор Христов – имате думата.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! На 20 април 2016 г. България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, популярна сред народа като Истанбулската конвенция. Под този документ стои подписът на тогавашния министър на правосъдието, тоест Вашият подпис.
Конституционният съд постанови, че текстове на Истанбулската конвенция противоречат на нашата конституция. Министерският съвет оттегли от Народното събрание предложението си за нейната ратификация.
Припомням накратко фактите, защото въпросът не е окончателно решен. Бъдещо ратифициране на документа от ЕС ще ни задължи да прилагаме разпоредбите на Конвенцията – ако Конвенцията стане част от правото на ЕС, решението на нашия Конституционен съд няма да има никакво значение.
Предвид широкия обществен интерес и потенциалния правен проблем, пред който може да се изправим, моят въпрос е следният: има ли предприети действия за оттеглянето на Вашия подпис под документа и каква позиция ще изрази българската държава при обсъждането на предложението за ратификация на Конвенцията от Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, много правилно описахте хронологията. Аз ще я довърша, макар че, ако не се лъжа, решенията на Съвета са публични – предполагам, че знаете. Съветът по европейски въпроси – нашият съвет, в рамките на рамковата позиция по темата, е одобрил позицията, че няма как да подкрепим решението на Съвета относно включване от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, точно поради решението на Конституционния съд, което цитирахте. Между другото, Министерството на правосъдието е водещо, но предполагам, че ми задавате въпроса като към вицепремиер?
Уточнявам, можете да се гордеете с това – България ще бъде причина целият Европейски съюз да не може да прилага тази конвенция. Имате повод за гордост, така да се каже.
След като една от държавите изрази такова съгласие, нямаме единодушие, поради което, включително дори и в наказателната част на Конвенцията, няма как Европейският съюз да я прилага. Разбира се, това не означава, че различни държави, които вече са я ратифицирали, няма да я прилагат. Това е Конвенция не на Европейския съюз, както подвеждахте в стремежа си да настроите общественото мнение към Европейския съюз, а на Съвета на Европа – съвсем различна институция и организация.
Това ще бъде позицията, която България ще изрази на Съвета. По процедура това означава, че ще се спре присъединяването на целия Европейски съюз към Конвенцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Заповядайте за реплика, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Очаквах по-сериозен отговор от Вас. (Реплика от министър Екатерина Захариева.)
Въпросът е такъв, какъвто имам право да Ви го задам, а Вие имате конституционното задължение да ми отговорите! Можехте да си спестите иронията, поради простата причина че, първо, въпросният международноправен документ беше обявен от българския Конституционен съд за противоконституционен в една негова част. Доколкото разбирам от начина, по който отговорихте на моя въпрос, Вие май поставяте под съмнение решението на Конституционния съд? Ако да – кажете го официално.
Второ, категорично не споделям Вашите инсинуации, че едва ли не благодарение на някаква наша позиция ние сме възпрепятствали Европейския съюз да приеме адекватни юридически текстове за борба с домашното насилие?! Това се нарича спекулация.
Трето, много добре знаете, че проблемът с така наречената Истанбулска конвенция въобще не е в материята за насилието срещу жени и деца! Аз съм юрист и като такъв много добре знам, че в българското право има достатъчно инструменти такава практика да не се допуска. Големият проблем в България не е наличието или отсъствието на нормативна база, а нейното адекватно приложение.
Това, което опитаха да се направи с Истанбулската конвенция, го знае всяко дете в тази страна – под благовидната форма за борба срещу насилието на жени и деца да се прокарат идеи, ценности и практики абсолютно несъвместими с българския цивилизационен код. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ако Вие подкрепяте една такава тенденция, много жалко за българското правителство! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Вицепремиер, ще има ли дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Позволете ми да благодаря на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към въпросите към Владислав Горанов – министър на финансите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Румен Гечев относно българския ангажимент по покриване на част от разходите на Европейския стабилизационен механизъм. Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Горанов! Преговорите за присъединяването на България към зоната на единната валута приключиха с „доброволното“ съгласие с унизителен списък с условия. Сред тези условия е и задължението ни да покриваме част от разходите на Европейския стабилизационен механизъм дълги години преди евентуално да станем пълноправен член на Еврозоната. По този повод заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл в интервю за онлайн изданието omfif.org заяви: „Нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия. От гледна точка на страна като Чехия последицата от опита на България е, че трудно може да си представим правителство с достатъчно самоуважение дори да помисли да поеме по пътя към Еврозоната. Разходите вече бяха високи, но от лятото насам те на практика са възпиращи.“, край на цитата.
В тази връзка моля да отговорите на следните взаимно свързани въпроси.
Първо, какви са финансовите измерения на поетите от България ангажименти – по суми и срокове, за покриване на разходите на Европейския стабилизационен механизъм, и какъв ще е източникът на тези средства?
Второ, защо този въпрос не е обсъждан в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание? Ако Централната банка на една далеч по-развита икономика като чешката, счита че за тях разходите са възпиращи, не е ли редно за това предизвикателство да бъде информирано Народното събрание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гечев.
Заповядайте, министър Горанов, да дадете отговор на тези въпроси.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми професор Гечев, госпожи и господа народни представители! Няма да се спирам върху коментара на един заместник-гуверньор на Чешката централна банка, защото, ако гледаме по същество, то не само че не съответства на истината, но и не представлява официалната позиция на Чешката централна банка и на чешката държава.
Първо, бих искал да поясня, че България няма да има ангажименти към Европейския стабилизационен механизъм дълги години преди приемане на еврото, както Вие твърдите в изложението си. България ще има вноски към Механизма едва от момента, в който влезе в Еврозоната.
По-важното обаче е, че в същия момент страната ще има и достъп до средствата, които Механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. Срещу вноската си България, както и останалите държави – членки от Еврозоната, имат зад гърба си фонд срещу кризи в размер на 500 млрд. евро, което е около 10 пъти повече от настоящия брутен вътрешен продукт на страната. С други думи, на практика България се сдобива със застраховка, която представлява помощ в трудни времена.
Достъпът до Европейския стабилизационен механизъм (ESM) е, смея да твърдя, и една от големите и недооценени ползи от членството в Еврозоната, защото той е една съществена част от защитните механизми на Еврозоната, които бяха изградени в последните години.
Вноските в Механизма се базират на ключа за внесения капитал в Европейската централна банка, тоест делът на България се определя по аналог с дела ни в капитала на Европейската централна банка.
Плащанията по първоначално определения за внасяне капитал са разпределени на петгодишни части по 20% всяка. Първата вноска следва да бъде платена от всяка държава членка веднага след присъединяването ѝ към ЕSM. Останалите вноски следва да бъдат платени през следващите четири години след присъединяването, на датата на плащане на първата вноска.
За страните с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 75% от средния за Европейския съюз се използва така наречен временен ключ с отстъпка, даващ по-голяма тежест на националния доход. Предвижда се преходен период за тези страни до 12 години след влизането им в Еврозоната. При изтичане на този период, или при достигане на 75% от средния брутен вътрешен продукт за Европейския съюз, размерът на подлежащия за внасяне капитал се преизчислява на базата на ключа за внесения капитал в Европейската централна банка, като разликата следва да бъде довнесена.
Поради обстоятелството, че брутният вътрешен продукт на човек в България е под 75% от средния за Европейския съюз, страната ще ползва адаптирания временен ключ при изчисляване на вноските в размер на 0,5639% от капитала на ЕSM. Така в първите пет години след влизането в Еврозоната, по наши изчисления с данни за 2017 г., България би плащала по 91 млн. евро на година, което представлява приблизително 0,16% от днешното ниво на брутния вътрешен продукт или приблизително 0,45% от бюджета за 2018 г. След петата година и до края на преходния период, в рамките на следващите седем години, България няма да има финансови задължения и да прави вноски във Фонда.
На 12-ата година от влизането в Еврозоната, или при достигане 75% от средния брутен вътрешен продукт за Европейския съюз, България трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската, която, на база на данни от 2017 г., възлиза на 238 млн. евро общо, приблизително 0,43 от днешния брутен вътрешен продукт, или 1,2% от бюджета за 2018 г.
От представеното по-горе е ясно, че като дял от брутния вътрешен продукт и бюджета на страната ни вноските не са непосилни за страната, поставени в контекста на новите възможности и ползите, които достъпът до ESM ще даде на България.
Що се отнася до въпроса Ви, защо темата не е обсъждана в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, искам да подчертая, че настоящият етап е твърде далеч от каквито и да било формални финансови ангажименти, свързани с Еврозоната и нейните институции, които да налагат подобно обсъждане. Предстоят още много разговори с европейските партньори и работа от наша страна преди да достигнем етапа, в който ще бъдат определени точните вноски към ESM. Когато дойде този момент, законовите процедури ще бъдат спазени стриктно и Народното събрание и компетентните му комисии ще имат възможност да упражнят своите правомощия при обсъждане на отделните параметри на приемането на еврото в страната.
Спазвайки писмото с намерения на България, държа да отбележа, че Еврозоната премина през безпрецедентна криза, през която осъзна, че трябва да завиши критериите за членство и да укрепи финансовата си архитектура чрез създаването на Банков съюз и Съюз на капиталовите пазари, засилен надзор над финансовите институции и ефективна рамка за борба с прането на пари. България е първата, която официално заяви желание да влезе в Еврозоната след кризата, и съответно следва да се съобрази с обективната реалност и промяната в средата.
Но, още веднъж да повторя, докато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: …не влезем в Еврозоната, ние нямаме никакви финансови ангажименти, професор Гечев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов.
Заповядайте за реплика, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Горанов! Ако Вие неглижирате мнението на вицепрезидента на Чешката банка, това е Ваше право и е разбираемо. Как обаче ще отговорите за Вашето интервю, качено в Министерството на финансите на 30 юни 2017 г.? На въпроса: каква е позицията за влизането на България в Банковия съюз преди Еврозоната, Вие казвате: „Ние неминуемо ще влезем в Банковия съюз, но по-добре е да го направим, когато се присъединим пълноценно към Еврозоната“ – и обяснявате нататък – първо, „Разбирането, че надзорът на нашата банка ще отпадне е погрешно, защото, ако влезем в този механизъм, надзорът ще бъде поет само върху трите най-големи банки.“, казвате Вие. „Проблемът е“ – Вие казвате – „че има една нереципрочност – те ще взимат решения по отношение на тези три банки, без по никакъв начин БНБ да може да се намесва в това решение. Ние няма да имаме право на глас, а от нас ще се очаква да ги спасяваме!“. Това са Вашите думи, нали така – 2017 г.?
Вие отговаряте на Краси Янков на 23 март 2018 г. по въпроса за Банковия съюз и Еврозоната и казвате: „Няма как да сте член на Банковия съюз, без да сте член на Еврозоната“. И аз съм съгласен с Вас. А какво стана след няколко месеца? Защо се промени позицията на българското правителство? Защото чиракува. Същото като в Шенген – отговаряме на всички условия, не искат това правителство да влезе в Шенген! Отговаряме на условията за Еврозоната, за чакалнята, не ни искат, измислят нови условия! Цяла Източна Европа ни се смее – Чехия, Полша, Унгария. Вие променяте собствената си позиция за една година! Вие сте тук категоричен, а не вицепрезидентът на Чешката банка. И сега, с какво ще се оправдавате?
Ама, господин Горанов, колега, ние сме българи! Те утре ще поискат да влезем в Еврозоната при условие, първо, да станем световен шампион по футбол, пък тогава да влезем в Еврозоната. Малко повече достойнство! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев.
Заповядайте, уважаеми министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми професор Гечев, разбирам, че това е проевропейската Ви позиция, но ще Ви дам – а можете да се запознаете и на сайта на Министерството на финансите, и на много други места вече публично, какви са ангажиментите, които българската държава, в лицето на правителството, и Българската народна банка, са поели като ангажимент.
Ако Вие смятате, че засилването на банковия надзор и засилването на надзора на небанковите финансови институции, борбата с прането на пари и всички други ангажименти, които тук сме поели, са нещо, което нарушава достойнството на българските граждани, аз не смятам така. Ще продължавам да защитавам тезата, че влизането в Еврозоната – нещо, което отдавна сме поели като ангажимент с присъединяването ни към Европейския съюз, ще доведе до значителни икономически предимства за цялото общество и ще доведе до увеличаване на богатството на българските граждани, нещо, което се видя, че се случи във всички държави, които са се присъединили към Еврозоната в последните години.
Факт е, че нашето разбиране беше, че ние можем едновременно да кандидатстваме за ERM и за осъществяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на надзора. Бяхме уверени от всички държави членки, че в контекста на изграждането на стълбовете на Банковия съюз ние едновременно можем да установим тясно сътрудничество и да кандидатстваме за ЕRМ 2. Преди обаче да кандидатстваме за ЕRМ 2 и да установим тясно сътрудничество, са необходими подготвителни действия от страна на Европейската централна банка и Българската народна банка, а така също и българските банки – подготвителни действия, които и в момента текат.
През лятото на следващата година ще преценим и ще получим уверение дали Европейската централна банка е съгласна да осъществи тясно сътрудничество по отношение на надзора на нашите банки, а иначе всички друго, което цитирахте в интервютата, и се радвам, че следите тези мои изказвания, остава валидно.
Факт е обаче, че ако ние имаме за цел присъединяването към Еврозоната, трябва да минем през стъпките, които нашите европейски партньори са предвидили за подобен механизъм след изграждането на Банковия съюз.
Искам да обърна внимание, че Банковият съюз функционира на практика от 2014 г. и след това няма нито една държава, която се е присъединила. Оттук занапред всички държави, които искат да влязат в Еврозоната, първо, ще трябва да осъществят тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на надзора.
Не се срамувам и не съм притеснен от нито един ангажимент, който сме поели. Мога да Ви оставя писмото с ангажиментите, за да преценим дали някой от тях е укорим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към отговор на въпрос от господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи. Той ще отговори на въпрос от народните представители Николай Цонков и Славчо Велков относно информация в медиите за зверски пребит и впоследствие починал български гражданин на територията на столицата.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, нашият въпрос с господин Велков е продиктуван от информация, която е излязла в медиите, за зверски нападнат, пребит и впоследствие починал български гражданин. Това става на 7 октомври, малко след случая с убитата журналистка в Русе.
Има противоречива информация по отношение на случая. Първо се говори, че той е пребит, намерен е по-късно на другия ден, закаран е във Военномедицинска академия, лекуван е. Впоследствие, след десетина дни е починал.
Смущаващото в случая е информацията, която е дадена на родителите от Първо районно полицейско управление. На родителите е отговорено, че този случай по-скоро е свързан с употреба на алкохол и, виждате ли, този висш мениджър от телекомуникационна компания е паднал в шахта, поради което е получил известни наранявания, вследствие на които е починал.
В тази връзка бих искал да уточним този случай, защото той е поредният случай, като говорим за престъпление най-вероятно, впоследствие убийство. Бих искал да Ви попитам в тази връзка: Вие уведомен ли сте за този случай? Това влязло ли е в бюлетините на Столична дирекция на вътрешните работи за цитираната дата? И не на последно място: какви са мерките, които сте предприели по установяване на извършителите? Дали е започнало и досъдебно производство по този случай? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Маринов.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, уважаеми господин Велков, случаят с починалия 32-годишен гражданин е известен на МВР и е публикуван в Бюлетин № 280 от 8 октомври 2018 г. на Столична дирекция на вътрешните работи, отразяващ престъпленията и произшествията, станали на територията на столицата за периода от 06,00 ч. на 07.10.2018 г. до 06,00 ч. на 08.10.2018 г.
По случая е образувано досъдебно производство под № 2480 от 2018 г. по Описа на Първо районно управление – СДВР, за извършено престъпление по чл. 124 от Наказателния кодекс на Република България. Проведени са и продължават да се провеждат множество оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия под надзора на Прокуратурата за установяване на причините, довели до произшествието, както и на евентуален извършител на деянието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за информацията. Радвам се, че работите по случая. Тук бих искал да повдигна по-сериозния въпрос, който е свързан с политиката на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на такъв тип престъпления, за намаляването им. Всички сме наясно, че в момента сме на едно критично ниво по отношение на доверието в институциите и конкретно към Министерството на вътрешните работи. Хората не се чувстват сигурни, затова бих искал да обърнете внимание и ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще следим оттук нататък политиката, която изпълнява Министерството на вътрешните работи, и се надяваме, че ще бъде направено необходимото и като организация – да има достатъчно органи на реда, където е необходимо, и да не се стига повече до такива зверски, брутални престъпления, които да влошават дори имиджа на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, искам само да внеса малко яснота.
Не искам да се правят внушения по конкретното престъпно деяние. Казах – образувано е досъдебно производство по чл. 124 от НК. Това е за причиняване на смърт по непредпазливост, като не бих искал да остава внушението, че е доказано, че има извършител и че това е престъпление, извършено от конкретен човек. Води се досъдебно производство. Когато то приключи, ако Ви интересува, надявам се да изнесем повече данни за обществеността, тъй като сега Законът не ни позволява, но нека да не бързаме да правим внушението, че това е умишлен акт. Все още се разследва. Може да се окажат съвсем различни нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към отговор на въпрос от народния представител Георги Гьоков към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Въпросът е относно реалността на възможностите за интеграция – трудова и социална, на хората, страдащи от деменция.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, наистина въпросът ми е: какви са възможностите за интеграция – трудова и социална, на хората, страдащи от деменция?
Населението в света, в Европа и в България застарява. Това е ясно. В момента в света от 3 до 6% от населението между 65 и 79-годишна възраст и 20 – 30% от населението между 80 и 95 години боледува от деменция, а през следващите 20 години се очаква в световен мащаб броят на болните да скочи три пъти поради повишаване на средната продължителност на живота.
Няма да Ви казвам какво заболяване е деменцията. То е изключително сериозно – нарушаване на мозъчните функции, памет, мислене, говор, решаване на проблеми, внимание. Човек губи интелектуалните си качества, но и социалните си възможности. Това е заболяване, което се наблюдава при възрастните хора и вероятността за поява нараства с напредването на възрастта, най често след 65 години. Това изисква специално отношение на държавата към тези хора.
То прави човека, справящ се с живота самостоятелно, в такъв, който не може. Когато член на едно семейство трябва да промени ритъма на живота си и да бъде изключен от трудовите ресурси на страната, ако мога така да се изразя, за да се занимава с човек с такова заболяване в късните стадии на болестта е необходимо да отделя повече от 12 часа на ден за обгрижването му. Това заявяват хората, които се грижат за болни от деменция.
В тази връзка, господин Министър, аз ще помоля за Вашите отговори: има ли в България статистика какъв е броят на засегнатите от деменция? Осъзната ли е от българското общество значимостта на проблемите, свързани с дементно болните? Удовлетворени ли сте от нивото на грижите, които нашата държава полага за хората с това заболяване? Считате ли, че са осигурени адекватни здравни и социални услуги за тях? Интеграцията на тези хора реална ли е, или е просто химера? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Уважаеми господин Гьоков, данните за 2017 г. на Националния център за обществено здраве и анализи сочат, че под наблюдение на психиатричните заведения са били 2557 лица с деменция.
С оглед застаряването на населението в България, включително и отчитането на проблема „деменция“, усилията на Министерството на труда и социалната политика в областта на дългосрочната грижа са насочени към осигуряването на достъпни, качествени и устойчиви социални услуги в общността и в домашна среда.
Тези услуги са важен инструмент за подобряване на качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания и реална подкрепа за техните семейства.
В приетия с Решение № 28 от 19 януари тази година на Министерския съвет План за действие за периода 2018 – 2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа се дава предимство на създаването на сто нови социални услуги в общността с възможност за подкрепа на 2140 потребители.
Заложени са и конкретни мерки и дейности за подкрепа на хората, страдащи от деменция, и техните семейства. За тях ще бъдат изградени шест специализирани дневни центъра за минимум 240 потребители. Ще бъдат създадени и седем центъра за резидентна грижа за 105 лица с различни форми на деменция.
Съгласно утвърдените към Плана карти на услугите за подкрепа в общността и на резидентните услуги шестте дневни центъра ще бъдат изградени в общините Столична, Варна, Кюстендил, Кърджали, Казанлък и Смолян, а седемте центъра за резидентна грижа – в общините Габрово, Димитровград, Пловдив, Перник, Русе, Варна и Кърджали.
Дейностите по реализирането на мерките вече стартираха. Всички общини са подали проектните си предложения по операцията за изграждане на инфраструктурата за новите услуги по Оперативна програма „Региони в растеж“ за периода 2014 – 2020 г. Местоположението на услугите е съгласувано от Министерството на труда и социалната политика.
В Плана за действие е предвидено и развитие на патронажна грижа, която ще обхване над 17 хиляди потребители, включително и хора, страдащи от деменция. Операцията е одобрена от Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и предстои да бъде обявена до края на годината.
След приключване на проектното финансиране по оперативните програми за новите услуги е планирана устойчивост от държавния бюджет.
В периода на изпълнение на плана ще се реализира и Комуникационна стратегия, която е насочена към повишаване на обществената нетърпимост към проявите на незачитане на правата и личността на лицата с увреждания и към изграждане на приемаща нагласа в обществото, включително и по отношение на лицата, страдащи от деменция.
Към месец септември 2018 г. с финансиране от държавния бюджет функционират 26 услуги за специализирана подкрепа и резидентна грижа за хора с деменция, а именно 21 центъра за настаняване от семеен тип за хора с деменция и 5 центъра за настаняване от семеен тип за стари хора. В 80 дневни центъра и 97 центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания, които се финансират от държавата, също се предлага възможност за подкрепа на хора, страдащи от деменция.
Продължава и предоставянето на социалните услуги в домашна среда с финансиране от държавния бюджет, като към края на месец септември 2018 г. асистентска услуга са ползвали повече от 25 хиляди потребители, като хората с различни форми на деменция също могат да ползват тези асистентски услуги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Петков.
Господин Гьоков, заповядайте. Имате възможност да направите реплика към този отговор.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора, още повече, че е на единствения въпрос, който имате днес, и сте дошли да ми отговорите.
Аз, първо, наред с благодарностите, искам да изкажа и едно съмнение, че броят регистрирани или наблюдавани болни с деменция – 2457 лица, няма как да отговаря на истината.
Аз Ви цитирах преди малко данни за световната тенденция. В момента в света от 3 до 6% от населението между 65 и 79-годишна възраст и 20 – 30% между 80 и 95 години по една груба сметка – от възрастните хора, поне само пенсионерите са 2 милиона 170 хиляди, ако ги сметнем – 2 милиона и половина, 0,3% от тях са около 75 –80 хиляди, тъй че разминаването е тотално и трябва може би да се вземат мерки в тази посока.
Господин Министър, благодаря за всичко, което правите и ще направите за в бъдеще. Аз знам, че, както се изразяват колегите, нито сме Кувейт, нито сме Катар, нито сме с техните финансови възможности, за да осигурим на всеки даже нормалното съществуване, затова Ви казвам, че се отнасям с разбиране към това, което правите, включително мерките, които вземате в тази посока.
Въпросът съм го задал повече с цел да обърна внимание на Вас като министър на труда и социалната политика, въобще на управляващите в държавата България, които и да са те – без значение кой управлява държавата, че такъв проблем съществува и в съвсем близко бъдеще той ще се разраства и увеличава. Трябва да се мъчим да променяме нагласата на обществото към тези хора и да вземаме мерки за облекчаване, защото тези хора, които са лишени от възможността да ходят на работа заради гледането на възрастни и дементно болни, са ресурс за държавата като работна ръка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Позволете ми да благодаря на господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към въпросите, отправени към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването. Той ще отговори първо на въпрос от народния представител Михаил Христов относно Център „Фонд за лечение на деца“.
Заповядайте господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Ананиев, уважаеми колеги! Фондът за лечение на деца ще премине към Националната здравноосигурителна каса. С това преминаване ще отпадне Общественият съвет, в който влизаха специалисти, неправителствени организации, майки и бащи на децата, които се лекуват. Това надигна обществено възмущение, тъй като Обществения съвет беше човешката гледна точка, а не медицинската експертиза.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е след като Фондът за лечение на деца премине към Националната здравноосигурителна каса, какви промени ще се случат и как ще бъде организирана работата на Фонда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Министър Ананиев, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! С Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., приет на първо гласуване от Народното събрание на 6 ноември 2018 г., се предлага преминаването към Националната здравноосигурителна каса на администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Център „Фонд за лечение на деца“ и от Комисията за лечение в чужбина, създадени към министъра на здравеопазването.
Целта на предлаганото преструктуриране е уеднаквяване на процедурите и финансирането, независимо от възрастта на пациентите, чрез осигуряване на една контактна точка в лицето на НЗОК, която да администрира и финансира дейностите във връзка с лечението. Формулярите за лечение в чужбина ще се издават единствено от Националната здравноосигурителна каса като компетентна институция. Финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. Процесът ще се осъществи без да се отнемат досега съществуващи права на нуждаещите се пациенти за достъп до лечение и няма да могат да се ползват за други цели.
Очакваният резултат е оптимизиране на процедурите за одобряване на лечение на показаните пациенти, като се намали срокът за изчакване, както и постигане на по-добра финансова дисциплина от страна на единствения финансиращ орган чрез по-прецизна оценка на потребностите и размера на финансовата помощ. Ще се осигури пълна прозрачност. НЗОК взима решения на базата на обективни и ясни медицински критерии въз основа на европейските изисквания и регламенти за лечение на чужди граждани: деца и възрастни в чужбина. Няма оплаквания за липса на прозрачност от НЗОК по отношение на хората, които се лекуват в чужбина от бюджета на Касата. Това доказва по-високия административен капацитет от действащите структури.
При окончателно приемане от Народното събрание на предложението за преструктуриране на Център „Фонд за лечение на деца“ в тримесечен срок от влизането в сила на Закона следва да бъдат издадени необходимите подзаконови нормативни актове, с които да бъдат уредени всички отношения във връзка с поемането и изпълнението на съответните дейности от НЗОК. Част от въпросите, които подлежат на уреждане, са свързани именно с организацията на работата на здравноосигурителната институция и в този смисъл очаквам да бъдат обсъдени всички възможности и да бъде предложено най-удачното решение с оглед гарантиране на процеса на работа по осигуряване на всички дейности във връзка с лечението на българските деца.
Обсъжда се вариант за обособяване на административен капацитет на Център „Фонд за лечение на деца“ като отдел в дирекция „Европейски въпроси и координация на системите за социална сигурност“ в централното управление на НЗОК. Числеността на отдела ще бъде в рамките на общата численост на здравноосигурителната институция. За целта ще бъдат направени промени в Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, а също така и в редица вътрешни правила на здравноосигурителната институция.
Съгласно Проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. до влизането в сила на наредбите, съдържащи детайлна уредба на отношенията във връзка с поемането и изпълняването на съответните дейности от НЗОК, процедурите по заявленията за заплащане на медицински и други дейности от Център „Фонд за лечение на деца“ ще се разглеждат и заплащат по досегашния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Тук е мястото да спомена, че самият аз през 2005 г. бях подпомогнат от Фонда за лечение на деца. Единственото ми притеснение е, че когато той се влее в Националната здравноосигурителна каса, а знаем какъв бюджет има тя и че тя всъщност е една голяма банка… Но Вие казахте, че ще има пълна прозрачност, за която всички се надяват. Всъщност ще изчакаме и ще видим дали това е добре, защото в момента и помощните средства минават към Националната здравноосигурителна каса, което лично за мен е положителна промяна, но всъщност трябва да изчакаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще повторя това, което казах в моето основно изказване, за да успокоя хората. Ресурсът, който ще дойде от Министерството на финансите през бюджета на Министерството на здравеопазването, отива като целеви трансфер. Той не може да се използва за други цели. Всичко онова, което е финансирано до този момент от Център „Фонд за лечение на деца“, ще се финансира и от Националната здравноосигурителна каса. Ние много разчитаме на капацитета на Касата, защото тя в момента за тези си дейности – за лечение на деца и възрастни хора в чужбина, управлява 80 млн. лв. До този момент няма никакво оплакване по отношение на изразходването на тези средства или някой да не е получил необходимата медицинска, организационна грижа за тяхното лечение. Убеден съм, че правим крачка напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Пристъпваме към следващия въпрос. Той е зададен от народните представител Тодор Байчев и Цветан Топчиев относно възможности за осигуряване на спешна медицинска помощ.
Заповядайте, имате думата да развиете въпроса си.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, през месец октомври 2018 г. посетихме селата Аврен, Егрек, Черничево и други съседни населени места в община Крумовград, област Кърджали. При проведените разговори с местни жители стана ясно, че същите изпитват сериозни затруднения с осигуряването на адекватно здравно обслужване и по-специално на спешна медицинска помощ. Селата се намират в планински райони, отдалечени са от голям административен център и са населени основно с възрастни жители. Като преобладаваща част от българското население, същите са си заплащали съвестно здравните осигуровки и разчитат на грижата на държавата за предоставяне на нормално здравно осигуряване.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какви са възможностите за осигуряване на спешна медицинска помощ на жителите от село Аврен, село Черничево, село Егрек и други съседни села в община Крумовград, област Кърджали? Какви действия ще предприемете за осигуряване спокойствието на местното население в това отношение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев.
Заповядайте за отговор на поставения въпрос, министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми доктор Топчиев! Спешна медицинска помощ за населението на община Крумовград се осигурява от филиал за спешна медицинска помощ – Крумовград, ситуиран в сградата на общинската болница МБАЛ „Живот плюс“ ЕООД. Филиалът за спешна медицинска помощ – Крумовград, е структурна единица на Центъра за спешна медицинска помощ – Кърджали, с два медицинска екипа – един мобилен медицински екип с 18 щата и един стационарен екип с 6 щата и двама санитари с обща численост – 26 души.
За осъществяване на дейността си филиалът е оборудван с достатъчно медицинска апаратура за диагностика и с три санитарни автомобила – линейки, с които се изпълняват спешните повиквания. Отчитайки проблемите с медицинското осигуряване на населението в пограничните общини, в планинските и полупланинските райони, свързани с липса на медицински кадри, липса на лечебни заведения за болнична помощ, незаети практики за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, с наличния ресурс, е създадена организация за осигуряване на адекватна медицинска помощ при спешни условия.
Конкретно за община Крумовград, във филиала за спешна медицинска помощ е създадена гъвкава организация за създаване на втори мобилен екип от наличния персонал. Например при необходимост от транспорт на пациент в спешно състояние до областната болница МБАЛ „Доктор Атанас Дафовски“ в Кърджали, което предполага отсъствието на мобилния екип за време от порядъка на 3 – 4 часа, се формира втори мобилен екип от наличния медицински персонал и шофьор, който е оставен на разположение. По този начин във филиала за спешна медицинска помощ в Крумовград има непрекъснато наличие на мобилен медицински екип, отзоваващ се на всички повиквания за спешна медицинска помощ. На територията на община Крумовград са разположени 80 населени места с население в голямата си част под 100 жители. Географската инфраструктура не позволя спешният медицински екип от филиала за спешна медицинска помощ – Крумовград, да достигне до всички населени места в рамките от 8 до 30 минути. Цитираните от Вас села – Аврен, Егрек и Черничево са съответно на 21, 35 и 26 км и достигането на мобилния медицински екип до тях поради планинския терен е в рамките между 25 и 40 минути.
През 9-месечието на 2018 г. от същите села са постъпили съответно 20, 16 и 7 повиквания за спешна медицинска помощ, изпълнени своевременно от филиала за спешна медицинска помощ – Крумовград.
Отчитайки факта, че сградният фонд, медицинското оборудване и автопаркът на цялата система за спешна медицинска помощ не са в добро състояние и техническите средства са значително амортизирани, и с цел подобряване възможностите за оказване на спешна медицинска помощ на територията на цялата страна Министерството на здравеопазването, както знаете, стартира голям инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, чрез който ще се обнови сградният фонд, ще се подмени изцяло медицинското оборудване в системата и ще се закупят нови санитарни автомобили.
В град Крумовград по Проекта ще се извърши цялостна реконструкция на сега заеманите от филиала за спешна медицинска помощ помещения и към тях ще се добавят нови, ремонтирани помещения за манипулационни и кратковременно наблюдение на спешни пациенти. За подновяване автопарка на системата за спешна медицинска помощ по Проекта е предвидено да се закупят 400 броя нови санитарни автомобили. Първите автомобили ще бъдат доставени през първата половина на 2019 г., включително и за този регион ще има нови линейки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Господин Байчев, заповядайте за реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги народни представители! Отговорът на министър Ананиев беше по-скоро формален и опит да излезе с чест от една ситуация, на която той е наследник, и все още има най-малко допринесена вина за състоянието на българското здравеопазване.
Все пак бих искал да го върна малко и в правителството на ГЕРБ, на което той е член. Има документ, наречен Приоритети за управление 2017 – 2021 г. – доста амбициозно наименование, сякаш ще управляват до 2021 г. Там в раздела за здравеопазване се казва: „Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Кадрово и ресурсно обезпечаване на спешната помощ чрез подобряване условията за обучението и квалификацията на специалисти, както и заплащането – накрая завършва –осигуряване на медицинска помощ в малките населени места“.
Министър Ананиев правилно отбеляза, че община Крумовград е от 80 населени места, като най-отдалеченото е село Бряговец, което е на 55 км. Малко трудно ще им бъде обяснено на тези хора сега, че само теренът е пресечен, пътищата са лоши и към настоящия момент има един-единствен екип. Хората не ги интересува това. Те се интересуват как по-бързо да стигнат да болницата. Между другото, докато Вие говорехте, набързо сметнах повикванията от трите села, които изброихте – 42. Но при среща с хората те изрично заявяват, господин Министър, че не се обаждат, тъй като имат опасения, че линейката ще закъснее – случвало се е тя вече да е на друг адрес и да се чака допълнително да се завърне в центъра или пък да отиде на адреса, на който е болният. Поради тази причина се налага в огромната си част хората сами да се придвижват, да се самоорганизират чрез роднини и познати.
В тази връзка бих Ви поканил отново да излезете на трибуната и да кажете бихте ли се ангажирали с крайното изпълнение на Проекта, с някаква дата по отношение на община Крумовград: кога ще приключат ремонтите, обновяването на болничното заведение, кога ще бъдат получени линейките като краен срок, а не просто да бъде едно пожелание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми доктор Байчев, съгласно нашия график за изпълнение на Проекта предвиждаме до края на тази година може би месец декември да получим първите две линейки прототип по позиция 1 и позиция 4.
Що се отнася до позиция 2 и позиция 3 – високопроходимите и 4х4 линейки, в момента сме обявили процедурата за провеждането на съответния търг и очакваме да има кандидати, които да участват в тази процедура.
Нашето желание е до края на 2019 г. да получим всичките линейки, за да осигурим да пристигнат на местата, където има най голяма нужда от тях, където линейките са най-амортизирани. Това го казвам, защото считам, че този проект е много важен за влизането на новия здравноосигурителен модел и съответно преструктуриране на болничната помощ.
Има неща, които не зависят от нас. Това са обжалванията на обществените поръчки. Това е единственото нещо, което може да забави изпълнението на Проекта. Иначе в Министерството на здравеопазването, знаете, преди една година този проект беше сложен на трупчета. За няколко месеца ние направихме много сериозни усилия и този проект се осъществява успешно. Надявам се да нямаме големи препятствия, независещи от нас, за да си изпълним посочения срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Следват въпросите към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Тя ще отговори на въпрос от народните представители Жельо Бойчев и Таско Ерменков относно договора за продажба на вземанията на „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“ ЕАД.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър! С господин Ерменков Ви зададохме писмен въпрос относно задълженията на „Топлофикация София“ към Българския енергиен холдинг и на база на отговора, който получихме, отправяме и този устен въпрос към Вас.
В писмения отговор Вие ни отговаряте, че на 28 август Българският енергиен холдинг с договор изкупува вземанията, които „Булгаргаз“ има към Софийската топлофикация в размер на 99 млн. лв. Казвате ни, че споразумението е подписано на база и съгласие от Ваша страна с писмо, но тепърва ще се уточняват условията, по които ще бъдат развръщани тези средства.
Задаваме логичния въпрос: как е възможно да дадете съгласие за поемане на задължения в рамките на 100 милиона, без да са ясни условията и гаранциите, при които те ще бъдат връщани.
Госпожо Министър, искам да припомня, че Софийската топлофикация вече веднъж е обект на такъв тип споразумение. Българският енергиен холдинг пое 500 милиона през 2015 г. Така че общата сума на задълженията към момента е 600 милиона към Българския енергиен холдинг. Към момента се обслужват само лихвите.
Госпожо Министър, искам да припомня, че по справката, която видях, към 30 юни 2018 г. Софийската топлофикация има общо задължения над 740 млн. лв. Също така загубата на дружеството към 30 юни тази година е 11 млн. 877 хил. лв. Ако видите отчетите, ще видите, че в 2017 г. дружеството завършва на загуба с близо 35 млн. лв. Логичният въпрос е как и по какъв начин това дружество ще възстанови парите на Българския енергиен холдинг?
Нашият въпрос с господин Ерменков към Вас е: на какво основание, при какви гаранции сте дали съгласие да се поеме този дълг? Защо няма никакъв ангажимент от страна на софийското дружество за подобряване на управлението на дружеството? Липсват всякакви адекватни политики за намаляване задлъжнялостта на дружеството и възстановяване парите към Българския енергиен холдинг. Иначе, госпожо Министър, изглежда, че лошото управление на Софийската топлофикация и отговорността на Столична община ще бъде прехвърлена на българското правителство, а оттук и на всички български данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев, уважаеми господин Ерменков! Въпросът, който поставяте, е наистина много важен. Този въпрос стои в сферата и на енергетиката, и на Столична община много отдавна. Не датират взаимоотношенията по отношение на тези 500 милиона от 2015 г., те водят своето начало от 2002 г., ако трябва да бъдем съвсем точни.
Преди да прочета официалното становище по този въпрос, бих искала да направя едно уточнение. По всяка вероятност става въпрос за някакво неразбиране във връзка с писмения отговор, който съм предоставила, тъй като моето разрешение се отнася за договора за цесия, сключен между „Булгаргаз“ и „Български енергиен холдинг“ ЕАД по отношение придобиването на вземането на „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“.
На 28 август 2018 г. аз съм дала своето разрешение за сключването на договора за цесия. Що се отнася до договора между Българския енергиен холдинг и „Топлофикация София“ по отношение на това как, в какъв срок, при какви условия ще се погасява това задължение, този договор все още не е сключен и не е подписан.
Ще прочета при какви условия е сключен този договор. През месец август тази година бяха проведени разговори между „Булгаргаз“, Министерството на енергетиката и Българския енергиен холдинг, при които се постигна съгласие за сключване на договор за закупуване на вземанията на „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“ за доставен природен газ за периода: месеците февруари – август 2018 г. Съгласно нормативно установения ред е направена независима пазарна оценка на вземанията на „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“ към 28 август 2018 г. Според оценката, извършена въз основа на направените определения и допускания, пазарната стойност на вземанията съвпада с тяхната номинална стойност – 99 млн. 192 хил. 898 лв. Със свое протоколно решение Съветът на директорите на „Булгаргаз“ е одобрил сключването на договора с Българския енергиен холдинг за продажба на вземанията на „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“ в посочения размер.
На основание чл. 24 от Устава на Българския енергиен холдинг Съветът на директорите на Холдинга с протокол № 51/2018 г. от 24 август 2018 г. е взел решение за приемане на изготвената оценка на вземанията, съгласувал е сключването на договора за покупко-продажба на вземанията, предмет на оценката, и е възложено на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг да сключи договор с „Булгаргаз“ в съответствие със съгласувания проект.
След мое одобрение, дадено с писмо № Е-26-6-484 от 27 август 2018 г. в качеството ми на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на Български енергиен холдинг е сключен договорът между Български енергиен холдинг и „Булгаргаз“ на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите при следните условия.
„Булгаргаз“ прехвърля възмездно на „Български енергиен холдинг“ ЕАД свои вземания заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности и акцесорни права, включително и дължимите лихви от „Топлофикация София“ с обща стойност 99 млн. 192 хил. 898 лв. Вземанията са възникнали въз основа на договор от 7 октомври 2015 г. Срещу прехвърляните вземания БЕХ се задължава да плати на „Булгаргаз“ цена в размер на 99 млн. 192 хил. 898 лв. в срок до 28 август 2018 г. При неплащане на сумата по точка втора в определения срок „Български енергиен холдинг“ ЕАД дължи на „Булгаргаз“ неустойка в размер на 3,6% годишно върху неизплатената в срок сума до датата на окончателното плащане. Както споменах, още са в ход преговорите между„Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Топлофикация София“ по отношение на сключването на условията в договора за вземанията. Благодаря Ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Петкова.
Господин Ерменков, заповядайте, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Няма как да бъдем доволни от този отговор. Това, че „Български енергиен холдинг“ ЕАД взема задълженията на „Топлофикация София“ срещу „Булгаргаз“ върху себе си е доста важна и скъпа крачка, която се взима, имайки предвид и финансовото състояние на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, и това, че „Топлофикация София“ продължава да дължи над 500 милиона на Българския енергиен холдинг. Вместо да имаме някаква схема, по която този дълг ще бъде изплатен, а не да се плащат само лихвите, ние решаваме да натоварим Българския енергиен холдинг с още сто милиона.
Госпожо Министър, въпросът, който задаваме, е елемент от нашата загриженост за енергийната сигурност на България. На всички ни е ясно, че със сумарна мощност „Топлофикация София“ е равен на един от ядрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и няма как енергийната ни система да функционира и да бъде стабилна без „Топлофикация София“.
Това, което в момента правите с периодичното изкупуване на дълговете на „Топлофикация“ към „Булгаргаз“, в един момент ще доведе до състояние, в което и Господ да дойде няма да може да се оправи с дълговете на „Топлофикация“ към държавата. Вие ще бъдете принудени от обстоятелствата, от това, че „Топлофикация“ трябва да работи, тя да бъде одържавена. Защото няма друг начин, по който нещата да бъдат решени, по начина, по който „Топлофикация“ функционира.
Само ще Ви напомня, че за една година общите задължения на „Топлофикация“ са нараснали от 600 на 740 милиона. Това е към месец юни тази година. Тогава вместо „Топлофикация София“ да си оправи управлението и да работи по нормален начин, всички български граждани ще бъдат задължени да платят тези дългове.
Не ставайте съучастник на едно лошо управление на търговско дружество, свързано с енергетиката! Не поемайте върху себе си онези негативи, които след това ще се отразят и върху всички български граждани, които не са виновни, че управлението на „Топлофикация София“ е некадърно да се справя със своите ангажименти! Те нямат нито инвестиционна програма, която да им е наред, събираемостта им е ниска. В крайна сметка цялата тази некадърност ще бъде заплатена от всички българи, затова че Вие поемате дългове, които не е ясно защо и по какъв начин ще бъдат върнати.
Госпожо Министър, много Ви моля, бъдете така добра, когато одобрявате условията на договора на „Български енергиен холдинг“ ЕАД с „Топлофикация София“, много ясно да бъдат поставени условията по какъв начин, кога и в какъв срок ще бъдат върнати тези дългове. С господин Бойчев ще продължим да следим този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Ерменков, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря за загрижеността, господин Ерменков, по отношение на „Топлофикация София“. Вие сам споменахте колко важно е това дружество относно енергийната сигурност на страната, каква е неговата роля, място в енергийната ни система.
Другото много важно нещо, което трябва да знаем, когато става дума за „Топлофикация“ и за нейните дългове, е това, че те не са натрупани от вчера, днес или от миналата година. Те са генерирани от 2002 г. насам и всъщност се трупат, тези задължения. Това, което прави ръководството на „Топлофикация София“, Столична община, е да полага усилия да се повиши събираемостта. Тази събираемост безспорно е повишена.
Другото, което трябва да знаем е, че „Топлофикация София“ е най-големият клиент на „Булгаргаз“ – близо 40% от приходите и съответно от потреблението на природен газ се ползва именно от „Топлофикация София“. Така че функциите на Българския енергиен холдинг – той все пак е финансов холдинг – това не трябва да забравяме, не е оперативен холдинг, неговата основна роля е да подпомага своите дъщерни дружества именно чрез такъв тип осигуряване на финансиране или да се намесват тогава, когато е необходимо да се защити съответно енергийната сигурност на страната и да се предприемат адекватни действия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следва въпрос от народния представител Христо Проданов относно непрекъснатото спиране на тока в селищата на район Панчарево.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Министър, в последните седмици много зачестиха протестите на хората, живеещи в селищата в район Панчарево, и протестите са им свързани с това, че постоянно спира токът в жилищата им. Този проблем не е от вчера и от днес. Той е повече от три години. Освен неудобствата, които преживяват хората, те претърпяват и много материални щети, като изгаря тяхната техника. Изгарят им хладилници и фризери – хората се притесняват да напазаруват; изгарят им климатиците – голяма част от хората през зимата се отопляват на ток; изгарят им телевизорите – лишавате ги от възможността да следят за грандиозните успехи, които постига ГЕРБ в управлението на България.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: има ли наказани за причинените щети и неудобства във връзка със спирането на тока в тези населени места? Има ли наложени санкции, ако има, в какъв размер са те, както и какви мерки предприемате за отстраняване на този проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.
Госпожо Петкова, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, това, че ГЕРБ има успехи, е безспорно (възгласи от „БСП за България“: „Еее!“) и ние правим всичко възможно така, че хората да могат да ги видят навреме. (Оживление. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ХРИСТО ПРОДАНОВ („БСП за България“, от място): Цялата зала се смее!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Сега на конкретния въпрос.
Район Панчарево попада в лицензионната територия на Електроразпределително дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ и електрозахранването на този район и прилежащите селища и вилни зони се осъществява от пет електропровода 20 киловолта. Това са електропроводите „Детелина“, „ЗП“, „Панчарево“, „Кану каяк“ и „Бента“ от подстанция „София Изток“ и ВЕЦ „Кокаляне“. Клиентите на дружеството „Панчарево – Кокаляне“ се захранват с електрическа енергия от 38 броя трафопоста, собственост на „ЧЕЗ Разпределение“ и 24 броя трафопоста – чужда собственост.
Във връзка с влошено качество и често прекъсване на електрозахранването в район Панчарево през 2017 г. в Министерството на енергетиката постъпи жалба, по повод на която през месец септември същата година контролни органи на Министерството извършиха проверка на електроразпределителното дружество. Констатирано е, че основните причини за прекъсванията на електрозахранването в района са лошото техническо състояние към онзи момент на комплектен трансформаторен пост ВЕЦ „Кокаляне“, лошо техническо състояние на част от трафопостовете, които са чужда собственост, и досег на растителност до въздушни електропроводи.
В резултат на извършената проверка от страна на електроразпределителното дружество бяха предприети спешни мерки за отстраняване на причините за прекъсване на електрозахранването. До края на месец ноември 2017 г. комплектния трансформаторен пост ВЕЦ „Кокаляне“ беше основно реконструиран и съответно клоните на дърветата, попадащи в сервитутната зона на въздушния електропровод, бяха отстранени.
По отношение на поставения от Вас въпрос: дали има наказани за причинените неудобства и материални щети на гражданите и какви са наложените санкции, бих желала да отбележа това, че „ЧЕЗ Разпределение България“ изпълнява своята дейност по силата на издадена от бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране лицензия за разпределение на електрическа енергия. Редът за реализиране на имуществената отговорност при настъпване на материални вреди е регламентиран в чл. 51, алинеи 1 – 4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение“. Общите условия се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране и са неразделна част от лицензията. КЕВР е компетентният орган, който осъществява контрол за спазване на общите условия на договорите, които са неразделна част от издадената лицензия на дружеството.
Във връзка с поставения от Вас въпрос беше изискана информация от диспечерския дневник на „ЧЕЗ Разпределение“ за броя на прекъсванията на захранването в квартал Панчарево, Кокаляне и Горубляне за периода от 1 септември 2018 г. до 8 ноември 2018 г. В рамките до вчерашния ден сме изискали подробна информация и видно от предоставената информация за този период планираните изключвания – изключванията са планирани, и казвам, че те са свързани точно с тези дейности по рехабилитация, по модернизация на мрежата са 7 броя, за които гражданите на тези райони са уведомени по съответния ред. Непланираните изключвания, в които се включват такива изключвания по повод на природни условия, бедствия, мълнии и така нататък – 3 броя, намесена трета страна – едно изключване, повреди – 7, оперативни изключвания – 12, неустановени краткотрайни – 25. Изключванията са общо 48 броя, от които 25 краткотрайни, под пет минути.
Във връзка с това, което поставяте като въпрос по отношение на мерките, които ще предприемем, бих желала да Ви информирам, че по повод информацията, която сме изискали до вчерашния ден за изключванията в района, и във връзка с Вашето питане, контролни органи на Министерството на енергетиката въз основа на моя заповед ще извършат проверка в този район, за да направим проверка на техническото състояние на тези съоръжения. Проверката ще започне следващата седмица, като се ангажирам за резултатите от нея да Ви информирам незабавно след нейното приключване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, относно успехите на ГЕРБ в управлението явно само Вие ги виждате, но това е друга тема.
Като цяло не съм доволен от отговора, който ми дадохте. Оставете ме мен, хората, които ни слушат и са засегнати, и които преживяват всички тези неудобства, не са доволни според мен. Ще Ви обясня защо.
В последния месец и половина Вие сама казахте, че спиранията на тока са около 50 пъти. Точно така – което е изключително неприятно – съгласете се с мен, това не може да се случва в една европейска столица в 21-и век.
Затварянето на пътищата, госпожо Министър, е акт на крайно отчаяние. Хората са подавали жалби в КЕВР, в ЧЕЗ, в Министерството на енергетиката и навсякъде, където е възможно, и постоянно им е отговаряно с увъртания и така нататък, а проблемите не се решават. Аз Ви казвам: проблемите не са от вчера и от днес, те са повече от три години.
Аз като народен представител смятам, че в 21-и век хората в тези райони трябва да имат поне ток. Когато господин Борисов беше кандидат за кмет на София – преди 15 години, им обещаваше пътища, канализации и така нататък. Излъга ги, нищо не е направил! В 21-и век трябва поне ток да имат тези хора.
Молбата ми към Вас е да дадете конкретни срокове кога ще бъдат решени тези проблеми със спиранията. Хората не ги интересува дали това са планирани спирания, повреди или така нататък. Те искат едно нещо: в 21-и век в домовете си да имат ток! Благодаря, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Проданов! В ХХI век всички хора имат ток. Това, което се прави конкретно и в този регион, това, което показва инвестиционната програма на ЧЕЗ, за която ние получаваме информация, е, че в момента „ЧЕЗ Разпределение“ прави инвестиция, която е в размер на 28 млн. лв. и се извършва въвеждането на такъв тип система, която ще позволи дистанционно отчитане и подмяна на всички електромери.
Една голяма част от спиранията се дължат именно на тези чисто технологични процеси, които трябва да бъдат извършени, за да могат гражданите да получат още по-качествена услуга и да няма подобни проблеми и спирания на захранването с електрическа енергия.
Използвам случая да Ви уверя, че от страна на Министерството на енергетиката се полагат всички необходими усилия да се контролира този процес. Правим периодични проверки не само в тези райони, правим проверки във всички електроразпределителни дружества. Проверяваме всички сигнали, които постъпват при нас. Съответно се дават задължителни указания, информира се Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като всичко онова, което касае лицензията, е изцяло в правомощията и компетентностите на КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране може да направи също такава проверка, да наложи санкции в случай, че тази лицензия не се спазва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Позволете ми да благодаря на госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Заявена е декларация от името на група.
Заповядайте, госпожо Нинова – имате думата за декларация.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани! Знаем, че са Ви налегнали много тревоги – вдигане на цени, на данъци и такси, ниски доходи, чувство за несправедливост – изключително важни въпроси за живота ни. Опитваме се да ги решаваме с предложения за развитие на производство, правила за бизнес, прогресивно облагане, намаляване на ДДС на лекарства и хляб. Уви, управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ отхвърлят тези предложения.
Вярвам, че ще дойде време, когато нашите предложения ще станат факт. Другият сюжет в последните месеци са непрекъснатите корупционни скандали във властта. Те показват тяхната нестабилност и разпад на коалицията.
Приковали вниманието си в тези въпроси, изпускаме един много важен, чието решаване предстои буквално до седмици – след един месец – подписването на Пакта за миграция на Организацията на обединените нации. Европа и ние като член на Европейския съюз преживяхме много кризи – финансова, икономическа, социална. Европа отслабна и се раздели не толкова от тях, а най-вече от мигрантската криза. Гордостта на Европа, ценността на Европа да се премахват стени, да има свободно движение на хора, стоки и капитали, се обезличи и започна ново вдигане на стени помежду ни.
В началото госпожа Меркел покани всички да дойдат и започнаха проблемите и разделението. Уви, някои европейски и български лидери не се поучиха от грешките. В Пакта за миграция, който предстои да се подпише в началото на декември, има и някои добри решения, както беше и с Истанбулската конвенция – зад текстовете срещу домашното насилие, да се прикрие идеята за неопределеност на пола, така и тук. Да видим за какво става дума.
Става дума за документ, който стимулира по-голяма миграция и класифицира същата като добро и неизбежно явление. В него се прави основополагащ извод, че миграцията е част от човешкия опит в историята и ние признаваме, че тя може да бъде източник на просперитет, иновации и устойчиво развитие. По-нататък авторите на документа предпоставят необходимостта да се насърчава миграцията, основана на свободния избор, независимо от причините, които обуславят този избор, а те могат да бъдат и екологични.
В този документ се казва, че на мигрантите, които нямат паспорти, трябва да се издават нови такива и ако има един мигрант на територията на Европа, сме длъжни да приемем цялото му семейство, колкото и да е голямо то.
Нещо повече. Тук решението до мигрантските въпроси се свежда до това – нелегалната миграция да се трансформира в легална такава. Мигрантският пакт съединява механично съвсем различни правни статуси – този на бежанеца, който сме длъжни да защитим по всички международни правни норми и българското законодателство, но тук се смесва този статут с търсещия по-добър живот мигрант по всякакви причини – икономически, социални или екологични.
Вчера, по наша покана, проведохме в централата на БСП среща с посланика на Австрия. Австрия в момента е председател на Съвета на Европейския съюз. Те поеха Председателството от нас и, похвално, продължиха някои от приоритетите на Българското председателство. По време на тази среща разговаряхме за различните ни позиции в този случай. За информация на българските граждани – Австрия, която председателства Европа в момента, на заседание на своя Министерски съвет реши да не подписва Пакта и да го отхвърли. Нещо повече. Същите мнения изразяват Унгария, Полша, Италия и редица други държави, а Съединените американски щати се оттеглиха от Пакта.
Навсякъде в Европа тази тема се обсъжда, но както обикновено, в България – не, всичко минава тихомълком. Някой знае ли, уважаеми управляващи или министри, с какво решение и на кой орган Борисов присъединява България към този пакт? Министерският съвет – не, парламентът още по-малко. Къде и кой взе решение България да се присъедини към тези решения? Какви ще са последиците за България, защото тук се изисква тези хора да ги присъединим към социалните и здравните си системи и да им осигурим доста сериозни права и възможности. Не говоря за бежанци от войни, не говоря за легални, а говоря за тези, които сме длъжни сега да приемем по силата на този пакт. Искаме дебат за това. Не може да вкарвате България в това без да има обсъждане, обществено мнение, парламент, Министерски съвет или институция, която да е взела това решение. Единствената следа, че нещо ще се случва официално, е увеличението на парите в бюджета за 2019 г. за убежище и миграция. Само оттам можем да се досещаме, че нещо ще става, но иначе, пълно мълчание.
Вчера господин Борисов се бил накарал на Европейската народна партия, пише. Скарал им се. Това е неговото политическо семейство и ни е малко странно, защото десет години господин Борисов следва сляпо политиката на госпожа Меркел и на ЕНП. Тя казва: „Елате, мигранти!“ – и хоп, в България Постановление № 208, ЕНП казва: „Истанбулска конвенция“ – и хоп, в България Истанбулска конвенция. Това ли е българският национален интерес? А европейският интерес ли е това?!
Сега госпожа Меркел очевидно си тръгва. Срещу нейната досегашна политика се надигат настроения като водещи държави в Европа – стълбове и правителства на Европа, включително и десни такива, като канцлерът Курц, като Виктор Орбан застават и се противопоставят на тези политика. И защо господин Борисов сега пък леко да не опита да вземе завоя? Значи, десет години следваш сляпо и послушно, а сега виждаш, че нещо се променя и леко да вземе завоя и да се скара на собственото си политическо семейство, но този завой е много остър. Ние помним каква външна политика се провеждаше в последните десет години. Освен това изглежда този завой е само на думи, защото с действия българското правителство подкрепя Пакта за миграция на ООН.
Понеже все говорите, уважаеми опоненти и говорители извън тази зала, че нямало алтернатива: какво правеше „БСП за България“ в последните две години? Много е лесно да вървиш по течението – приятно, носи те и си на върха на славата и уважението, на потупването по рамото. Ние се осмелихме да плуваме срещу течението в тези две години. Трудно, изтощително е, но очевидно е полезно и очевидно пътят на Европа днес е в тази посока, по която ние две години мъчително вървяхме, защото си позволихме с множество рискове да кажем дори и на нашето политическо семейство, на Партията на европейските социалисти – „не“ на мигранти по климатични причини, „не“ на Истанбулска конвенция, „не“ на удължаване на санкциите срещу Русия и така нататък! Имахме характера да го направим. След две години очевидно и Европа започва да осъзнава, че това е правилната политика. Европа започва да се връща към истинските си ценности, към изконните ценности. Малко е късно, но по-добре късно, отколкото никога. Защото досегашната политика на Европейската народна партия, личната позиция на Ангела Меркел роди неприемливи, крайни националистки и популистки формации, които са опасност. Махалото тръгна от едната крайност – глобализма, неолиберализма, към абсолютно другата крайност – популизма, анархизма, насилието, националистическите формации и така нататък. Задачата пред разумните европейски и български лидери и политици днес е да спрем това махало там, където е интересът на Европа, където е разумът и интересът на нашите народи в Европа. А той е: съюз на равноправни европейски държави така, както беше основан; съюз на равноправни европейски държави около общи ценности, които отчитат и националния интерес на всяка една от тези държави. В името на тази цел и тази различна Европа, по който път тръгна и тя самата, но по който ние имаме самочувствието да кажем, че вървим от две години.
В името на това искаме дебат в българския парламент за позиция на България по Пакта за миграция на ООН и ще предприемем парламентарните механизми това да се случи. Искаме премиерът да дойде и да обясни – кой, кога и защо реши да присъедини България към този Пакт, който не защитава българския национален интерес и европейските ценности? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова. (Реплика от народния представител Христо Гаджев.)
Имате думата за декларация, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам тази декларация от името на парламентарна група, за да оспоря някои от неверните твърдения, или по-скоро единственото вярно твърдение, което беше в предната декларация, че на 10 и 11 декември тази година в Маракеш ще бъде разглеждан Пактът за миграция.
Първо, трябва да се каже, че това е една правно необвързваща рамка за диалог по темата – нещо, което не обвързва България, и няма още решение на Министерския съвет, впрочем няма решение на правителството. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Тук искам да помоля колегите народни представители да следят малко и Програмата на Народното събрание, защото точно следващата сряда Комисията по външна политика и Комисията по вътрешен ред и сигурност ще проведат дебат с трите ресорни министерства, които са участвали в преговорния процес, а именно Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на външните работи в съвместно заседание, за да се обсъди българската позиция. Съобразно това обсъждане и документите, които ще бъдат предоставени на Народното събрание, Народното събрание ще излезе със своя позиция.
В крайна сметка Министерският съвет до 1 декември трябва да вземе решение за състава на българската делегация за Маракеш и за българската позиция, в която участие могат да вземат представители на президентската институция, на министър-председателя, на министъра на външните работи и по този начин България да изрази своята позиция.
Ролята на парламента ще бъде чута в тази позиция. Точно затова ние на 14 ноември правим дебат по темата. Надявам се БСП да участва в този дебат и да бъде активна опозиция, за да имаме все пак консенсус, който винаги сме се опитвали да постигнем, или поне от управляващото мнозинство се опитваме да намерим по темата „миграция“. Във връзка с това дали България ще подкрепи, или няма да подкрепи документа – предстои да бъде взето решение, но даже и да подкрепи въпросния пакт, той трябва тепърва да бъде гласуван. Да питам: как е подкрепен документ, който още не е гласуван? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Убедете ме. На 10 декември трябва да бъде гласуван. До 1 декември българската страна и Министерският съвет трябва да вземе решение. На 14 ноември българският парламент ще заседава по темата в комисия, за да може да се вземе това решение. А даже и да бъде подкрепен въпросният пакт, той не е правно обвързващ.
Проследете каква е процедурата в ООН – след евентуалното приемане в Маракеш на този пакт, следва да се продължи с резолюция на ООН, която тепърва да се изготви. Впрочем, ако прочетете малко по-внимателно и самото съдържание, ще видите, че в голяма част припокрива и досегашните политики по миграция на България, а и в него изрично е написано, че всяка държава членка може сама да определя миграционната си политика, тоест всяка държава, която го е подкрепила или не, също може да запази своята миграционна политика и да я подкрепя, както я е подкрепяло. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Елате на дискусията, участвайте, бъдете веднъж конструктивни, за да можем все пак да излезем с национална позиция! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Продължаваме с въпрос към господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, от народния представител Георги Михайлов. Той е относно възможността за електронно обучение на учениците.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Известно е, че всички учебници от първи до седми клас в Република България са електронно осигурени за обучение по електронен път. За съжаление, възможностите, които съществуват в българските училища и особено в началната фаза на обучение, не са особено лицеприятни. Аз лично успях да се запозная с този въпрос.
Моят конкретен въпрос към Вас като принципал на Министерството на образованието е: какви мерки се предприемат от министъра и от екипа на Министерството на образованието за осигуряване на възможностите за електронно обучение на българските деца в първите седем години от тяхното обучение, тъй като този въпрос има не само педагогически, но и чисто физиологичен аспект. Даже една от програмите, която се реализира в момента като превенция и контрол на здравеопазването, е Програмата за следене на скелетните изкривявания при българските ученици. Затова въпросът е изключително важен за нас и Ви моля да отговорите на него. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов! Въвеждането на електронни комуникационни технологии в системата на образованието е постоянен и неизбежен процес. Факт е, че информационните технологии променят както начина на живот, така и начина, по който учат децата. Скоро имаше дебат – „за“ и „против“ мобилните телефони. Всъщност няма страни, които са забранили електронните устройства, а това, което са направили, е да ограничат ползването на мобилните телефони като средства за разговор в час, но има общ консенсус, че трябва да се разширява обучението чрез информационните технологии, както и обучението за информационните технологии.
Вие споменахте осигуряването на достъп до електронно четими варианти на учебниците, но това е една малка крачка. Бих казал, че дори това е една примитивна форма на електронизация на обучение. Тази мярка по-скоро беше насочена към намаляването на тежестта на раниците.
Електронизацията на обучението като концепция съдържа множество други по-големи стъпки, които трябва да се направят. Първо, мрежите, които трябва да се създадат. Това е опорна мрежа, в която инвестира Държавна агенция „Електронно управление“. Също така опорна мрежа. Има такава в момента, но тя трябва да се разширява постоянно като скорост.
Второ, локалните мрежи в образователните институции, така наречените WiFi -мрежи. Ние имахме към началото на тази година WiFi, който да покрива почти всички стаи в училищата или основно над 80% от класните стаи от близо 1100 училища. Може би до пролетта на следващата година би трябвало да има във всички училища, така че това е една инвестиция, която също така извършваме.
Другото много важно е електронното съдържание. В момента се ползват най-различни видове платформи в системата на образованието – с електронни уроци, клипове, филмчета и така нататък, но те са платени. Това, което правим – в момента е изготвен проект, за който имаме одобрен критерий за избор на операция по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ с няколко основни дейности, една от които е изграждането на така наречения електронен облак. Това е хранилище с достъпно безплатно електронно съдържание, електронни уроци, които включително учителите ще създават. Това всъщност, което правим, е това, което правят и всички останали страни малко по-късно или малко по-рано.
Накрая вече идва възможността да се ползват тези електронни уроци. Това става или с фронтално обучение в класната стая с проектори, електронни дъски, други екрани или с персонални крайни устройства.
По отношение на възможност за фронталното обучение, ежегодно се разширява броят на класните стаи, ние подпомагаме тази дейност по Национална програма „Информационни и комуникационни технологии“, броят на класните стаи, които имат такава възможност за фронтално обучение. Разбира се, трябва да се положат още усилия, дори да се увеличат инвестициите в това отношение.
Що се отнася до персоналните крайни устройства, факт е, че в момента не сме стимулирали училищата да закупуват такива персонални крайни устройства, но ако погледнем последните 5 – 10 години, можем да видим колко се е разширил броят на персоналните крайни устройства, които могат да се ползват за обучение – било смартфони или таблети. Това, което днес можем да кажем, че броят на мрежовите устройства дори надвишава броя на населението не само в България, но и в световен мащаб, вече над 2,5 пъти надвишава броя на населението.
Продължаваме да стимулираме училищата и да ги подпомагаме финансово за обновяване на информационните и комуникационните технологии. Това е най-общото, за което се сещам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът, който Ви поставих, има много изключително важни страни. Вие теоретично проследихте пътя на електронното обучение и неговото развитие в света, но нека да бъдем коректни и да слезем на територията на страната. Тези проблеми на територията на страната не са решение в двата най-основни аспекта.
Първият аспект е фактическият достъп на българските ученици, особено, пак повтарям, в най-крехкия, началния курс на обучение до тези – както Вие ги наричате, все още начални електронни форми на образование, което създава изключително много унизителни обстоятелства за преподавателския състав, за директорите на тези училища, които са загрижени за обучението на своите деца.
Вторият въпрос е още по-сериозен. Вие казахте в края на Вашето изказване, че броят на смартфоните и таблетите в глобален мащаб и в български мащаб надхвърля броя на населението, но нали си давате сметка, че това е една от основните опасности за нашите деца и че именно наличието на „ограничителни мрежи“, да ги наречем, или „облаци“, които съществуват в рамките на едно учебно заведение, които на практика ограничават възможността за безразборно събиране на информация от крехкия детски мозък, са целите, които трябва да има българското образование, за да бъде полезно на своите ученици, на семействата им и да стимулират тяхното правилно изграждане. Моето желание е да видя Вашата визия като министър в това отношение. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Днес училищата се променят не толкова благодарение на Министерството на образованието и науката и на регионалните управления, а се променят благодарение на техните инициативи и техните иновации.
Това, което можем да видим в редица училища, са успешни инвестиции – било в кабинети за обучение по математика и природни науки, било в информационни технологии. Имаме 280 училища с одобрени проекти за иновации, но това не са всички иновации в системата.
Училищата трябва да бъдат стимулирани точно в това – да развият тази култура на иновации, да изградят цялостно електронно обучение, но не трябва да им бъде налагана единна рецепта. Ние трябва да направим обща инфраструктура, а те да изберат конкретните решения. Трябва да осигурим достъпа до електронно съдържание. Това до голяма степен ще бъде еквивалент на електронен учебник – електронно четимият вариант на учебника, това не е електронен учебник. Електронният учебник е нещо друго. Това е учебникът с допълнителни образователни ресурси.
Ако имаме тази инфраструктура, ние ще можем да ограничим електронните платформи, които ползват във всяко едно училище само в полезно образователно съдържание, тоест само до това, което е в облака, а не безразборно ползване. Това, разбира се, не е само въпрос на ограничение, а развиване на дигитална образователна култура и това, което по-общо наричаме „дигитална медийна грамотност“. То не касае само дигиталните умения, не касае само умението да разпознаваме кое е вярно и кое – не, в днешната информационна среда, но обхваща един много по-широк списък от знания и умения на децата, които трябва да развиваме. Ние сме заложили в нашите учебни програма дигитална медийна грамотност. Актуализирахме в рамките на Европейския съюз препоръката за ключовите компетентности по време на Българското председателство през месец май, като дигиталната медийна грамотност беше засегната по-сериозно. Ключовите компетентности са това, около което имаме консенсус. Знаем, че трябва да обучим децата, които ще бъдат на пазара на труда в средата на този век, който той ще се е променил в голяма степен, светът ще се е променил, професиите и пазарът на труда. Така че няма съмнение в това, което казвате, че трябва да развиваме дигиталната медийна грамотност и дигиталната образователна култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Вълчев. Той е от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Донка Симеонова относно необходимостта от педагогически съветници, психолози, ресурсни учители и логопеди на предучилищното и училищното образование в малките населени места.
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В рамките на срещите, които провеждаме по представяне на „Визия за България“, особено в малките населени места, остро ни е поставян въпросът за необходимостта от осигуряване на психолози, ресурсни учители и логопеди в тези отдалечени краища на България. Родителите са принудени да търсят външна помощ в големите областни градове, а съгласно Закона за училищно и предучилищно образование такива ресурсни учители, логопеди и психолози е необходимо да бъдат осигурени във всяко училище, във всяка детска градина.
Ще спомена само един случай на баща от с. Давидково, област Смолян, който с голяма болка спомена, че всяка събота е необходимо да пътува с автомобила си 90 км до Пловдив, за да осигури на детето си така необходимия логопед. Такъв проблем беше споделен на срещи в област Пазарджик.
Уважаеми господин Министър, в основата на философията на Закона за училищно и предучилищно образование е поставено уреждането на обществените отношения, свързани с осигуряването на приобщаващото образование. Съгласно изискванията на Закона всеки директор на детска градина или училище в страната е длъжен да осигури специалисти за гарантиране на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Ролята на педагогическите съветници, психолозите, ресурсните учители и логопедите е ключова за разпознаването на нужди от подкрепа, за грижа за психологичното благополучие на децата и учениците, справянето с агресията и тормоза, сътрудничеството със семейството.
Ако не бъде осигурена такава подкрепа, може да се стигне до отпадане на детето от съответния клас и по този начин да се нарушат неговите права за равен достъп до образование. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка, уважаеми господин Министър, какви мерки предприема Министерството на образованието и науката за осигуряване на необходимите специалисти, ресурсни учители и логопеди в малките населени места, в които е ясно, че липсват до голяма степен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, Вашият въпрос може да бъде поставен в два контекста. Единият е въобще въпросът с обезпечаването на системата с педагогически специалисти, каквито са цитираните ресурсни учители, психолози, педагози, от една страна, а така и осигуряването на достъп до приобщаващо образование във всички училища, детски градини, включително и в най-малките и отдалечени населени места.
Факт е, че със Закона за предучилищното и училищното образование беше регламентирана философията и организацията на дейностите в подкрепа за приобщаващо образование и в подкрепа на децата. Това беше доразписано в Наредбата за приобщаващо образование.
През учебната 2017 – 2018 г. допълнителна подкрепа за личностно развитие е предоставена от общо 4059 педагогически специалисти, в това число ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори, учители на деца с нарушено зрение. От тях 892 специалисти са работили в детските градини, а 2247 в училищата, а 920 – в регионалните центрове за подкрепа. За сравнение може да се отбележи, че през учебната 2016 – 2017 г. този брой е бил 3728, тоест с 331 специалиста повече.
Миналата година с бюджета за тази година планирахме допълнителни средства за психолози и педагогически съветници в размер на 7 млн. лв., които бяха разпределени между всички училища и детски градини. В сега обсъждания и предложен на Народното събрание Проектобюджет за 2019 г. са заложени допълнително 6 млн. лв. Заложено беше задължението също така поне един психолог или педагогически съветник да има в училищата с над 400 ученика. Тази граница ще бъде намалена над 300 ученика. Това не означава, че останалите не осигуряват подкрепа, но те или трябва да я осигурят в рамките на разполагаемите средства, или да осигурят и външна такава подкрепа.
Конкретно за с. Давидково, наистина с Давидково е екстрен случай, защото е пример за една от най-малките и отдалечени общини и образователни институции. Когато има недостиг на подобни специалисти, които да осигурят подкрепата, това може да се направи или в сътрудничество с други училища и детски градини. Знам, че в община Давидково това е ограничено като възможност или в споразумение със съседна община, каквато възможност дава Законът за предучилищното и училищното образование или от регионалния център за приобщаващо образование. Специално по отношение на Смолян Регионалният център за приобщаващо образование работи добре – поемам ангажимент да проверя случая със с. Давидково, но моята информация е, че ресурсни учители са осигурени. Би трябвало логопеди, педагогически съветници и психолози да са осигурени за всички училища.
Към началото на 2018 – 2019 г. в 4181 училища и детски градини са назначени 1603 психолози и педагогически съветници. Факт е, че имаме недостиг на подобни специалисти. Имаме общ недостиг на педагогически специалисти в системата, но един такъв недостиг – на ресурсни учители. В тази връзка са предприетите мерки в системата на висшето образование за разширяване на приема и финансиране на тези професионални направления, кои приключват с педагогическа правоспособност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако позволите да довърша.
Предвиждаме и национална програма, която ще засегне точно най-проблемните дисциплини и видове педагогически специалисти, която да осигури придобиването на педагогическа правоспособност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Симеонова – репликата е Ваша, заповядайте, имате думата.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Несъмнено едно от предимствата на Закона за предучилищното и училищното образование е именно приобщаващото образование и това, че то е неизменна част от правото на образование и че се осигуряват условия всяко едно дете или ученик да получи образование съобразно своите индивидуални потребности. Прилагането на Закона и на Наредбата изискват от директорите на всяка детска градина и училища да осигури необходимите условия за приобщаващо образование.
Този въпрос задаваме, като споделяме болката и тревогата на родители, директори на детски градини и училища от малките населени места. Тъй като времето е много ограничено, аз няма да коментирам причините – Вие казахте и част от тях. Искам да предам предложенията, които са ни направили и с които смятат, че ще се създават по-добри условия за приобщаващо образование в дадените населени места.
На първо място, мисля, че е напълно реално да се осъществи предложението да бъдат снабдени с достатъчно учебници, помагала и дидактически материали деца със специфични образователни потребности.
Кабинет с необходимите специалисти, които и родителите, и колегите могат да ползват в дадения общински център, където са съсредоточени такива малки населени места, а не такъв център, което би трябвало да стане със съдействието на Министерството на образованието и общинското ръководство, е другото предложение.
Вие казвате, че осигуряването на средства е залегнало – да се инвестират не само за квалификация на общообразователните учители по определени часове, а по-скоро да се инвестира в преквалификация на даден преподавател от съответното населено място, който би могъл да изпълнява тези функции.
Разбира се, стимулиране и на младите хора, за да предпочетат тези професии.
Последното, което достатъчно пъти казваме, е свързано със средства – регламентиране финансирането на тези специалисти, независимо от броя на учениците в дадено училище и детска градина, да бъде осигурено финансово, за да може да се осъществяват дейностите по приобщаващото образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Симеонова.
За дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Симеонова, благодаря за изложените предложения. Действително има нужда от квалификация и преквалификация.
В нашите инструменти за квалификация, с които разполагаме, тя е залегнала, а преквалификацията ще бъде точно един от модулите на тази национална програма, за която започнах да Ви говоря. По нея ще се финансира обучението на хора, които са завършили висше образование в определено професионално направление, но не са придобили педагогическа правоспособност. Второ, хора, които са придобили педагогическа правоспособност, но не са влезли в системата на образованието, или отдавна са я напуснали, да могат да опреснят знанията си. Трето, учители по различни дисциплини, които могат да се включат при преподаването на други дисциплини или в ресурсната подкрепа, както Вие споменахте. Така че това предложение е правилно.
Идва ми наум сега, че може би трябва да направим едно цялостно картографиране на подкрепата, която се предоставя, защото напълно допускам, както и Вие казахте, че в някои територии на страната се получават дупки.
По отношение на финансирането. В момента финансираме логопедичната помощ и психологическата подкрепа чрез общата формула. Да, тя зависи от броя на учениците. Има и компонент, който не зависи от броя на учениците, но факт е, че понякога е трудно на всяко едно отделно дете да се осигури цялостен екип. Тези специалисти трябва да се ползват от повече училища, от повече детски градини, така че да има и това оправдаване на разходите. Много е трудно за едно дете да осигурим един екип. Логопедичната помощ се разпределя чрез средствата за ресурсна помощ също чрез тези средства. Там има целеви средства, които са в зависимост от броя на учениците, но пак не можем за всяко дете да осигурим ресурсен учител. Затова бяха запазени регионалните центрове, които да осигуряват подкрепа, когато няма група деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Анелия Клисарова и Ирена Анастасова относно проблеми при организирането и провеждането на ученически екскурзии.
Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги!
Уважаеми господин Министър, до мен достигна информация, че има практика учителите да договарят командировъчните си за ученическите екскурзии с туроператорите, като тези суми за командировъчни се заплащат на ръка без документ от съответния туроператор. Аз мислех отначало, че това са изолирани случаи, но фирмите твърдят, че това съвсем не е, дори учителите, училищата го възприемат като едно нормално задължение на фирмата, а не като нарушение. Ако това е нормалната практика, а не да се работи с граждански договори, или ако се работи с граждански договори, колко от учителите са декларирали доход от допълнителни възнаграждения за осъществени екскурзии по Закона за доходите на физическите лица?
При проучването се питаме: в тези случаи командировъчните за чия сметка са – за сметка на фирмата, за сметка на училището или почти във всички случаи са за сметка на туроператорите? Как се отчитат тези средства, с какви документи като приход, като разход? За съжаление, винаги се предпочитат туроператорите, които не показват най-качествената услуга, а които са съгласни да заплатят на ръка така нареченото под масата „командировъчните“, а не и тези, които предлагат такива хонорари без документи, или така наречените нерегламентирани възнаграждения. Искам да Ви кажа, че по неофициални данни тарифата е между 5 и 10 лв. на ученик. Тази информация, пак след проучване, казаха, че е изпратена и в МОН, и в Министерството на туризма.
Нашият въпрос към Вас е: информиран ли сте за тази порочна практика? Ако да, сезирани ли са съответните компетентни органи и какви мерки ще предприемете за прекратяване на подобни явления? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
За отговор – министърът на образованието и науката господин Красимир Вълчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, Вие казахте: „по неофициални информация предимно от туроператори“. За съжаление, на неофициална информация не можем да реагираме, въпреки че ако има стойност на сигнал, и това сме правили. Призовавам всички тези туроператори, които са Ви дали информацията, да ни подадат официален сигнал. В момента в Министерството имаме един сигнал за Пловдив. Проверили сме го и информацията се оказа невярна.
Допускам, че голяма част от това, което казвате, е вярно. Що се отнася до това дали е редно или не – не е редно. Учителят трябва да бъде командирован от училището. Той не следва да получава допълнително възнаграждение, тъй като обикновено това е част от неговата допълнителна характеристика. Ако получава доход, той трябва да бъде регламентиран и деклариран.
Какво можем да направим? Единственото, което се сещам, е да задължим училищата да провеждат някаква конкурентна процедура, за да не се случва. Разбира се, това няма да гарантира, но фактът, че в общия случай дейностите са под праговите стойности в Закона за обществените поръчки, който регламентира конкурентна процедура, това е единственото, което може да се направи, според мен. Другото е да реагираме на всеки един сигнал с контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги!
Уважаеми господин Министър, зная за този сигнал от Пловдив и е добре, че сте направили проверка, също така знам, че е информирано и Министерството на туризма. Може би и там трябва да попитаме.
Съгласна съм с това, че е много трудно решим проблем, затова защото как училище да прави процедура, като парите реално не са точно неговите, родителите дават, или трябва да има някакъв регламент. Зная за Наредба № 10, която беше издадена. Тя е добра практика – само пет работни дни, и само в съботите и неделите да могат да бъдат осъществявани такива екскурзии и зелени училища, но това пак не решава проблема с парите под масата.
Аз мисля, че отговорността на учителите при една такава екскурзия, трудностите, които имат самите учители, и тази отговорност, която поемат, би следвало да бъде заплащана и не бива да бъде заплащана под масата. Затова трябва да се направи строг регламент как да бъдат организирани тези екскурзии и овъзмездени учителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Процедура – заповядайте
По начина на водене ли?
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Не.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Моята процедура е предизвикана и провокирана от присъствието на госпожа Аврамова тук – просто чаках да дойде.
На 10 октомври с колегите Любомир Бонев, госпожо Председател, с колегите Бонев и Йорданов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колега Генов, ако е възможно, нека да приключим. Към Министъра има още един въпрос и тогава ще направите процедурата си.
МАНОЛ ГЕНОВ: Извинете, госпожо Председател, аз имам ангажимент и затова сега взимам думата.
На 10 октомври ние задаваме въпрос с колегите Любомир Бонев и Георги Йорданов. Той е написан изключително простичко, конкретно: има ли анализи, доклади и други такива документи, които правят оценка на състоянието на републиканската пътна мрежа, съоръженията към тях – тунели, мостове и така нататък?
За какво става въпрос? Госпожо Аврамова, или някой от Вашия екип небрежно си е свършил работата и Ви е подвел, тъй като в писмения отговор, ние сме поискали писмен отговор, той ни разказва цялата инвестиционна програма на Агенция „Пътища“ заедно с парите, дадени за проектиране, и така нататък, или другият вариант е, че нещо се крие от нас, тъй като искаме доклади, анализи, оценки за състоянието на тази пътна инфраструктура.
Въпросът ще го зададем наново и, госпожо Аврамова, очакваме със съдействието на госпожа председателя на Народното събрание да получим коректен отговор на нашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Госпожа Аврамова ще има възможност да отговори.
Продължаваме с последния въпрос към министъра на образованието. Въпрос от народния представител Ирена Анастасова относно регулиран прием на ученици в I клас.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Госпожо Председател, колеги!
Уважаеми господин Министър, не е необходимо да мотивирам и да обяснявам много пространно въпроса ми, просто защото и Вие знаете, и не е публична тайна, че има сериозни проблеми с приема на деца в I клас – говоря за големите градове, и за определен брой училища, което доведе в последните години до внедряване на определени места на автоматизирани електронни системи за прием както в детските градини, отделни училища въведоха такива и някои общини въведоха централизирани такива.
Тъй като това касае много родители и за да не го отлагаме във времето през месец април, когато настъпва истерия с приема в I клас, пак казвам, в големите градове, моят въпрос към Вас е: какви мерки и конкретни стъпки предприема Министерството в посока изграждане на Единна национална информационна система за прием на ученици в I клас; мислите ли, че това е необходимо да се случи; въобще какви са конкретните действия на Министерството в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
За отговор – министърът на образованието и науката господин Вълчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова! Факт е, че през годините имаше развитие в системата за прием на учениците в I клас. Дълги години критериите бяха на училищно ниво. Знаете, че имаше опашки, родителите се редяха, имаше критерий на принципа пръв записал се, пръв приет или други критерии.
За първи път въведохме единен критерий, какъвто е принципът на близост – това от гледна точка на удобството на децата – осигуряването на привилегирован достъп до най-близкото училище, от гледна точка времето за придвижване, дори и безопасността.
Това провокира и необходимостта от изграждането на единни системи. Факт е, че имаме училища, в чиито райони на обхват има повече деца, подлежащи на записване, отколкото са местата в училището и обратно, от друга страна, има родители, на които им е по-удобно да запишат детето си не в най-близкото училище, а в някое друго, било заради работата или поради друга причина. Изграждането на единна информационна система за всяка една община позволява да се степенуват желанията – първо, второ, трето и така нататък желания. Достъпът е местен. Моето мнение е, че тези системи трябва да бъдат общински, няма необходимост от национална информационна система. По-големите ученици могат да живеят и да учат в друго населено място, студентите – също, но малките ученици обикновено учат там, където живеят родителите им. В тази връзка големите градове са изградили общински информационни системи. Там, където училището е едно, не говорим за близост и няма необходимост от такава информационна система. Такива общински информационни системи има в Пловдив, Варна, Бургас. Те показаха, че над 90%, дори във Варна или Бургас – над 95% от учениците са приети на първо желание.
Проблемът за мен е единствено и само в София. Това не означава, че приемът не може да се реализира, но в София би било доста по-добре, ако имаме такава общинска система. Тук са и най много образователните институции, родителите съответно избират между най-голям брой училища. Ние имаме такава система за детските градини, но нямаме за училищата. Това го установихме още миналата година като проблем и задача.
Възложил съм на Регионалното управление по образование София – град, съвместно със Столична община да разработят такава програма и такава система. Нейното разработване е в ход, но изисква технологично време – не мога да се ангажирам дали ще бъде готова до следващата кампания. Отделни училища имат своите информационни системи, но това не позволява да се класират учениците според желанията. Ако не бъдат приети в едното училище, те отиват в друго, може и да са загубили възможността да се запишат в другото училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Анастасова, за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Министър, като цяло съм удовлетворена от отговора, но малко се притеснявам, понеже казвате „Възложил съм на РУО София – град, разработване на такава система“. Притеснявам се от гледна точка на следното. Аз и друг път съм Ви задавала въпрос за кадровото осигуряване на регионалните управления на образованието. Във времето, а и считано от 1 януари догодина, заплатите в тези структури ще изостанат много сериозно от заплатите на учителите и те, образно казано, се обезкървиха. Аз не знам с какъв човешки и професионален потенциал разполагат, за да могат да се справят. Това е сериозна задача. Колкото и да съм убедена във възможностите на експертите, специално в РУО София – град, струва ми се, че най-малкото те трябва да бъдат подпомогнати от Правния отдел на Министерството на образованието и науката. Не става дума за 1000 – 2000 лв. като стойност на поръчката за разработване на такава система. Предполагам, че ще трябва да се извършат и процедури по Закона за обществените поръчки.
Мисля, че в този смисъл Министерството на образованието и науката може да погледне малко, да не кажа състрадателно, но малко по отговорно към задълженията и на регионалните управления, тъй като те, освен тази задача, която им се струпва на главата, имат достатъчно много други задачи. Мисля, че в Столична община има достатъчен ресурс. Те имат действаща, както Вие казахте, система за прием на децата в детските градини и биха могли да положат малко повече усилия да подпомогнат и да направят такава за прием в първи клас.
Надявам се, че сте убеден във възможностите на юристите в Министерството на образованието и науката. Затова ми се струва, някак си да се прехвърлят отговорности на регионалното управление, което и да е било то, още повече че има регионални управления, в които има действащи такива електронни системи, не искам да си мисля, но може би възлагате тази задача, за да може после виновният да е друг, в смисъл, ако има някакви неуредици, а то неуредици по приема винаги има и скандали винаги има.
С една дума, молбата ми е да се погледне по-сериозно и да се помогне, ако наистина сте решили да възложите тази дейност на Регионалното управление на образованието в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Анастасова, аз Ви благодаря за коментарите, защото има нужда от уточняващи въпроси.
Възложил съм това на Регионалното управление на образованието София – град, защото не мога да възложа на Столична община, едните са ми подчинени, другите не са ми подчинени. Задължително ще бъдат подпомогнати, всъщност ние вече сме го направили. Третата причина е, защото те имат тази териториална компетентност, която има и Столична община. Не става въпрос за система, за която да е национална, а конкретно за Столична община.
Абсолютно съм съгласен с Вашите коментари по отношение на обезпечаването, мотивирането на служителите в регионалните управления на образованието. Не смея да твърдя, че винаги сме подхождали отговорно към тях. Факт е, че сега увеличението на заплатите на учителите ни поставя пред трудност да задържим служителите в регионалните управления, които са педагогически специалисти в общия случай. Затова тази година с бюджета това, което имахме като ръст на средствата за персонал, изцяло сме го насочили единствено и само към регионалните управления на образованието. Да, процентът на увеличение на учителските заплати е висок, в момента има настигане, но от догодина във всички случаи с новото 20-процентно увеличение ще имаме изоставане на заплатите на служителите в регионалните управления спрямо средните заплати за учителите. Затова догодина с бюджета предвиждаме приоритетно ръстът на средствата за възнаграждения за персонала да бъде насочен към регионалните управления в по-голяма степен, отколкото в останалите звена към мен като първостепенен разпоредител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Вълчев за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Питането е от народния представител Дора Янкова относно политиката на правителството за строителството, реконструкцията, рехабилитацията и стопанисването на републиканските пътища III клас.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаема министър Аврамова! Моето питане е относно политиката на правителството за строителството, реконструкцията, рехабилитацията и стопанисването на републиканските третокласни пътища.
Защо поставям така въпроса? Всички ние, като народни представители, и Вие, като министър и правителство, знаем, че това са едни от важните пътища за връзките между общините. Българските граждани минават и ползват тази третокласна пътна мрежа, а и тя е голяма. От общата сума на държавните пътища, която е 19 861 км, третокласните пътища са 12 171 км или това е повече от половината, 61% са тези държавни пътища. Ако наблюдаваме през годините как се инвестира в тях, това са малко средства. Всеки министър преди Вас – и министър Нанков, и министър Павлова, от екипа на кабинетите на премиера Борисов, винаги са казвали – около 600 милиона са необходими, не стигат. Очакваше се постоянно тол системата, която се подготвя за следващата година. Винаги за тази третокласна мрежа отива малък финансов ресурс – кърпят се дупки, прави се козметично поддържане и това ги прави все по-компрометирани, тоест хронично средствата не стигат. Това тук е политика – политика за състоянието на републиканските пътища.
Поради тази причина точно сега е времето – в началото на Вашия ангажимент като министър в подготовката на бюджета, и Ви моля да ме информирате какво предприема ръководеното от Вас Министерство и какво предвиждате, за да се подобри ситуацията с третокласната пътна мрежа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Основен приоритет на правителството е ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, привличане на повече инвестиции, както и повишаване най-вече на безопасността на транспортния сектор.
Със Заповед от 29 август 2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е извършена инвентаризация на републиканската пътна мрежа, в това число автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища. Целите на мероприятието са да бъдат отбелязани най-критичните за пътната безопасност трасета и да бъдат предприети своевременни мерки за подобряване на тяхното състояние. Заложените критерии за инвентаризация са: анализ на състоянието на пътната инфраструктура, ремонтни дейности, последно извършен ремонт, интензивност на движението, концентрация на пътни произшествия, мерки за подобряване на експлоатационното състояние.
Към настоящия момент инвентаризацията на републиканската пътна мрежа във всичките 27 области е направена и систематизирана. Данните сочат, че от 11 530 км третокласни пътища в страната, 930 км са в отлично състояние, 2700 км са в добро, 2560 км – задоволително, 1610 км – незадоволително, и, за съжаление, 3730 км – в лошо състояние.
С други думи, около 8000 км от третокласната пътна мрежа се нуждаят от ремонт, реконструкция, за да отговарят на изискванията за качествено, комфортно и безопасно движение. В доклада е направена инвентаризация и са посочени приоритетни за областите пътища, като е направен разчет за необходимите средства.
Общата дължина на предложените за ремонт участъци през 2019 г. е 1214 км, а прогнозната стойност – 930 млн. 595 хиляди с ДДС. По-голямата част от тези предложени участъци са всъщност третокласни пътища. Обектите попадат в различни категории ремонти, обхващат различни програми на Агенцията. Докато бъде въведена тол системата, от която очакваме по-високи постъпления, които можем да вложим в качеството на пътищата в България, Агенция „Пътна инфраструктура“ разчита на средствата, заложени в бюджета, както и на целеви средства от държавния бюджет.
Тези числа, които цитирах, само потвърждават позицията на Министерството, която многократно е декларирана пред обществеността, пред народните представители, а именно че липсата на достатъчен финансов ресурс, и то не само за последните години, а от много години, е основната причина, довела до тези незадоволителни констатации.
Изложените факти онагледяват предприетите стъпки от страна на Министерството и на Агенцията, в посока въвеждане на нов модел на финансиране чрез толуването.
Предвижда се по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. да се рехабилитират и реконструират републикански пътища ІІ и ІІІ клас на територията на 23 областни пътни управления. Пътните отсечки, които Агенция „Пътна инфраструктура“ предложи на управляващия орган, са 24 и са подбрани чрез оценка между 45 пътни отсечки, предложени от всичките областни пътни управления на територията на страната. Към момента има сключени договори за безвъзмездна финансова помощ за 25 пътни проекта, в рамките на финансовия ресурс на оста, като 239 км от тях са III клас и 224 са II клас.
Приоритет на правителството е изграждането и поддържането на модерна и безопасна инфраструктура на страната. Немалко неща се направиха в последните 10 години.
Ще дам кратка фактология за 2018 г.: обекти – пътища III клас, изпълнени със средства от държавен бюджет са 9 третокласни пътни отсечки, на обща стойност 20 млн. 975 хил. 89 лв.; със средства по Оперативна програма „Региони в Растеж“ 2014 – 2018 г. – на стойност 17 млн. 399 хил. 897 лв.; обекти, които са в процес на изпълнение – III клас, със средства от държавния бюджет са 36 обекта на стойност 222 млн. 180 хил. 129 лв.; със средства по Оперативна програма „Региони в Растеж“ 2014 – 2018 г. са 8 отсечки, на стойност 126 млн. 272 хил. 325 лв.
Предстоящи обекти – III клас, по Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 – 2020“, предстои да бъдат обявени открити процедури на стойност 10 млн. 361 хил. 134 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте, госпожо Янкова, за два уточняващи въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, да, такава е картината. Може би трябва да вярваме на експертизата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – около 3 хиляди километра са в лошо състояние. През следващата 2019 г. няма да могат да се ползват средства за третокласната пътна инфраструктура, а и като цяло. По прогнозните числа, които Вие споделихте, около 265 – 266 милиона ще трябва да се изплатят за изпълнителя и да се институционализира администрацията. Моята тревога е, че тази година малкото средства, които има по Оперативна програма „Региони в растеж“ и „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 – 2020 г.“, които са започнати и са от бюджета. Но бюджетът какво е? Въпросът ми е по финансовата страна: колко според Вас финанси очаквате за следващата година за третокласната пътна мрежа?
Изключваме тол системата. Капиталовата Ви програма по прогнозни данни от бюджета, който обсъдихме, е към 330 милиона. Има два милиарда, които правителството е разписало като капиталови. Дай боже, да ги даде за третокласната! Ако имате сили да се преборите, ще Ви адмирирам.
Първият ми въпрос е: ще има ли повече финансов ресурс и в какъв размер ще бъде той за третокласните пътища?
Вторият ми въпрос: във връзка с поддържането на пътната третокласна инфраструктура от пътноподдържащите фирми, имате ли информация колко от тях имат поставени маркировки, обезопасени ли са с мантинели и колко от тях отговарят на условията за почистени канавки, за да бъдат в поне прилично състояние да се преминава по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова! Да, секторът е недофинансиран. Както Вие много правилно отбелязахте, през 2019 г. с въвеждането на тол системата не е заложена като приходи цялата стойност, която по принцип очакваме да получим чрез въвеждане на толове.
Знаете, че през 2019 г. като определена дата за въвеждане на тол таксите е 16 август. Това означава, че половин година винетната система ще бъде в действие. В държавния бюджет са заложени приходи за шестте месеца на 2019 г., в които ще имаме тол такси и това ще бъдат средства в повече, които ние ще можем да използваме.
В приоритизирането на обектите от Агенция „Пътна инфраструктура“, тези, които се предвиждат като приоритетни за 2019 г., голямата част от тях са третокласни пътища. Тъй като Вие сте от област Смолян, ще Ви кажа двата пътя в Смолян, които са приоритетни и са третокласни. Единият път е: Стояново – Ардино, на стойност 10 млн. 200 хил. лв. – с дължина около 20 км, и другият е Рудозем – Смолян, около 22 км, на стойност малко над 14 млн. лв.
Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са се опитали във всяка една област да приоритизират тези участъци и заедно да търсим средства – както целеви от държавния бюджет, така и със средствата на Агенцията, да успеем този план за 2019 г. да бъде реализиран, така че поетапно за няколко години да можем да рехабилитираме цялата пътна мрежа.
На другия въпрос, който зададохте, онзи ден имах среща с областни пътни управления. В момента тече извършване на маркировка по пътищата. Приоритизирали сме и първо се маркират първокласни и второкласни пътища. До края на месеца ще продължи маркирането, изрязването на растителността и храстите, както и почистването покрай пътните отсечки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте за отношение.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България):Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Госпожо Министър, говорим на тема третокласни пътища и разбирам Вашето желание като нов министър да направите нещо, само че във всички официални документи на правителството, които са заложени за следващата година, няма пари. Ние като опозиция ще направим предложение. В алтернативния бюджет сме заложили около 400 милиона повече за общинска и третокласна пътна инфраструктура. Надявам се, че между първо и второ четене министърът на финансите и цялото правителство – добре, че тук е и министърът на транспорта, необходимо е да видите този проблем. Много време с мантрата „тол система, тол система“, видите ли, ще дойдат един милиард и двеста. Ще дойде, но ще дойде след две години.
През годината, която предстои, тези пари ще бъдат само за институционализиране. В крайна сметка хората, които в момента ползват най-много третокласната система – няма спор първи и втори, и магистралите – там се отдели достатъчно много финансов ресурс. Обръщам се към Вас и към двамата министри: бъдете по активни в Министерския съвет, за да вземете повече финансов ресурс от капиталовите за третокласната пътна мрежа.
Госпожо Министър, добре е, че сега преди зимата сте поставили въпроса, но обикаляйки страната от Сатовча, Доспат, Борино, Девин, Смолян към Мадан, Чепеларе, Златоград почти няма маркировка и отивайки към Стражица, Исперих и Алфатар – също. Кметът на Стражица каза, че има 100 км третокласна пътна мрежа, стотинка не получава, а има пътноподдържащи фирми. По време на вечерно преминаване и мъгли осевата линия е животоспасяваща. Ние много говорим за всички тези злополуки. Обръщам се към Вас, преди всичко към министъра на регионалното развитие и към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и към председателя на Народното събрание – ние ще бъдем в активен дебат между първо и второ четене на държавния бюджет за следващата година, трябват средства, които ефективно да бъдат използвани, защото третокласната пътна мрежа е 12 хиляди километра, а тя е важна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Следващият въпрос отново е от госпожа Дора Янкова относно готовността на Агенция „Пътна инфраструктура“ и фирмите, извършващи дейност по зимната поддръжка на републиканската пътна мрежа за предстоящия зимен сезон.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Така се случи, че с отлагането на въпросите един след друг, може би е добре. Вече сме в реалностите на зимния период – ноември месец е. От трибуната на Народното събрание министърът на регионалното развитие и благоустройството да информира българските граждани за готовността на Агенция „Пътна инфраструктура“ и фирмите, които извършват зимната поддръжка на републиканската пътна мрежа за предстоящия зимен сезон. Видимо, все още има доста пропадания. Четем от медиите, че вървят областните съвещания с областните управители – междуинституционално се дебатира този проблем.
За да бъдат спокойни българските граждани, че правителството е поело и е провело всички мероприятия, които са необходими зимният сезон да бъде обезопасен, пътната инфраструктура да бъде гарантирана, така че добре да могат да преминават и да бъдат спокойни. Моля, госпожо Министър, от трибуната на парламента да информирате мен и българските граждани каква е готовността за поддръжка на републиканската пътна мрежа през предстоящия зимен период? Стигат ли Ви парите и очакват ли се някакви проблеми, които биха могли да възникнат от организационен характер във връзка със зимния период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова, поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно състояние, осигуряващо безопасно движение и транспортна свързаност, е основна дейност на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Във връзка с осигуряването на всички необходими условия за справяне със зимните метеорологични условия от Агенция „Пътна инфраструктура“ са предприети следните действия: изготвен е план за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ по осигуряване на зимното поддържане на републиканската пътна мрежа през сезон 2018 – 2019 г.; извършена е проверка на наличните количества материали по опорните пунктове и бази; със заповед от 9 октомври 2018 г. е създаден междуведомствен щаб, в който участват представители от Агенция „Пътна инфраструктура“, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с цел подобряване координацията между структурите и предприемането на конкретни мерки за обезпечаване на нормалната проходимост на републиканската пътна мрежа през зимния сезон.
В зависимост от създалата се ситуация, могат да бъдат въвеждани ограничения за движение на различни категории моторни превозни средства или пълна забрана за движение за определен период от време в отделни участъци или направления. Решенията се вземат от директора на областното пътно управление, съгласувано с председателя на междуведомствения щаб. Целта е осигуряване на максимална оперативност и предприемане на временни и адекватни действия във връзка с евентуалната конкретна кризисна ситуация. Определени са и са актуализирани рисковите участъци по пътищата от републиканската пътна мрежа, местата за спиране на тежкотоварните автомобили и резервни маршрути за движение при необходимост.
Всичко това е отразено в изготвените от областните пътни управления планове за зимно поддържане. Същите са предоставени за сведение и изпълнение на областните дирекции на МВР. Плановете са утвърдени от Централната администрация на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
От поддържащите фирми е изискано да се отразят в оперативните планове за зимно поддържане допълнителни машини за критичните участъци. Това ще се извърши с преразпределение на предвидените за съответната област машини.
Допълнително чрез регионални структури на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ще бъде завишен контролът на тежкотоварните пътни превозни средства и пригодността им за движение в зимни условия, като се предвижда контролът да бъде завишен с допълнителни проверки. Изискано е от областните пътни управления и пътноподдържащите фирми на невралгичните проходи да се базира специализирана техника – влекачи и кранове, с възможност за изтегляне на тежкотоварни автомобили.
В рамките на подготовката на републиканските пътища за експлоатация при зимни условия е възложено полагане на хоризонтална маркировка на основната пътна мрежа – главна осева линия.
Средствата, предвидени за зимно поддържане, са осигурени от бюджета на Агенцията за 2019 г. и са в размер на около 60 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има сключени 27 договора – ще продължа отговора си в друг…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, ако искате, продължете.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това, което искам да допълня, е, че има сключени 27 договора за поддържане –превантивно, текущо зимно, и 7 договора за поддържане на автомагистралите, като 15 от договорите са със срок до края на 2018 г. В периода ма鬬 – юни тази година АПИ стартира процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет за срок от пет години. Поради обжалване на процедурата нямаме сключени нови договори. Тези, които изтичат през периода на зимното поддържане 2018 г. и 2019 г., имат вече подготвени анекси. Към датата на изтичане на договора те ще бъдат сключени с фирмите, така че да осигурим изпълнители за зимното поддържане и да не се отрази по никакъв начин обжалването на процедурата на качеството на изпълнение на тези дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Министър, господин Министър на транспорта! Явно организационните мерки сте ги взели.
Искам да привлека вниманието Ви към няколко неща.
Вече имаме минусови нощни температури. По голяма част от пътните участъци има заледяване. Ние нямаме на терен реакция, а това е изключително опасно. Има пропадания по пътищата. Дълго, процедурно, междуинституционално отговарят Вашите служители надолу, кога това би могло да се случи, а Вие знаете, че в зимни условия да работиш и да възстановяваш пропадане на държавен път е много трудно. Предстоят може би още седмица-две добро време, по данни на метеоролозите. Напрегнете ги! Има как. Това касае живота на хората!
Всяка седмица минавам по трасето Чепеларе – Асеновград. След Чепеларе има едно пропадане, заради което, ако остане в зимен период, ще затворим и самия път. Говорих с Пътно управление. Всяка седмица казват: „Готови сме. Готови сме.“, но вече е ноември!
Паралелно с това казахте, че ще се маркира.
Маркирайте местата, където е мъгливо, особено в седловините! Това е изключително важно за безопасността. Има как да се сложат и още мантинели в по-тежките планински участъци.
Казвам всичко това – знам, че административно, ритуално на тези съвещания всичко се е взело като мерки, но напрегнете администрацията да работи по-гъвкаво, да бъде делова, да не се препарира, да Ви докладва всичко! Не е нужно Вие да бъдете главният метеоролог, както имаше предишни министри – Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи по-гъвкава информационната система.
Ще Ви съобщя един случай.
Преди две седмици звъня на дежурния телефон на Агенция „Пътна инфраструктура“ – при катастрофа, кога ще има възможност да се премине по магистралата? Некултурно, лениво, дежурният казва: „Никой не е в състояние да Ви каже.“!
Е, че как никой не е в състояние да каже, когато там трябва да има един дежурен, който да може да сподели: след половин час, след час, работи се, или да бъде по-делови. Това е държавен служител!
Затова напрегнете администрацията, нов министър сте, има как зимата да мине по-спокойно и българските граждани да бъдат спокойни. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
За дуплика – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова! Да, всички трябва да работят в напрегнато състояние, да посрещнем след две седмици – според метеоролозите, подготвени зимата в България.
На 6 ноември 2018 г. направих среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с всички директори на областни пътни управления в присъствието на ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“, на която всички докладваха за готовността на фирмите, които ще извършват зимното поддържане и снегопочистване, готовността им с инертни материали: техническа сол, химически вещества, както и зоните, в които има снегонавявания, за съоръженията, които трябва да бъдат монтирани. На всички директори на областни пътни управления беше казано и подчертана тяхната отговорност при изпълнението на тези дейности. Аз очаквам всички, които са заети в организацията и в осъществяването на тези дейности, да подходят с необходимата отговорност. Има и хора с много богат опит, което разчитам да помогне и тази зима да се справим успешно.
Благодаря за сигнала на дежурния телефон на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ще предприема каквото е необходимо, за да има адекватни отговори във всякакви ситуация, и най-вече през зимния сезон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Третият въпрос е от Николай Тишев относно рехабилитация на пътя между квартал Банево – град Бургас, и село Изворище, община Бургас.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През 2008 г. е одобрен Проект по Европейска програма за регионално развитие за реконструкция и рехабилитация на пътя квартал Баня – село Изворище. Началото на Проекта е 16 септември 2008 г., а краят му – 16 септември 2010 г., тоест 24 месеца или две години.
Стойността на Проекта е близо 4 млн. 665 хил. лв., финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и съфинансиране от националния бюджет с близо 700 хил. лв. Към 16 септември 2010 г. остават незавършени около три километра.
От 2010 г. до 2015 г. пътната отсечка е замразена. През 2015 г. и 2016 г. са отремонтирани две отсечки от по 400 м. Необходимостта от завършване на ремонта се обуславя от факта, че пътят квартал Баня – вилна зона, и село Изворище ще се явява свързващ участък между автомагистрала „Тракия“ и курортния комплекс „Слънчев бряг“.
Във връзка с гореизложеното въпросите ми към Вас са следните: първо, какви средства са предвидени в бюджет 2019 на Република България за финансиране на рехабилитацията на горепосочения път? Второ, ще съдействате ли като ресорен министър през 2019 г. от държавния бюджет да бъдат преведени милион-милион и двеста хиляди лева целеви трансфер на Община Бургас за довършване на ремонта и по този начин цялата тази, продължила повече от 10 години, сага да приключи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Тишев, по отношение на така зададения въпрос Ви информирам, че посоченият от Вас участък, чийто ремонт е стартирал 2008 г., не е част от републиканската пътна мрежа и не е в рамките на компетентността на Министерството и на Агенция „Пътна инфраструктура“ да финансира неговата рехабилитация. По тази причина, съгласно Вашия въпрос – какви средства са предвидени в бюджета, в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма предвидени средства за неговата рехабилитация.
Аз подкрепям реализацията на този проект, както и привеждането на всички пътища в страната в съответствие с нормални експлоатационни условия, осигуряващи безопасността на хората, но не мога да поема конкретен ангажимент за превеждане от държавния бюджет на целеви трансфер за Община Бургас за довършване на ремонта, тъй като това не е в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
За реплика – заповядайте господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Знам, че пътят не е от републиканската пътна мрежа и затова не случайно задавам въпроса: по какъв начин Министерството или правителството може да помогне на Община Бургас да довърши започнатия ремонт?
Имаме много случаи – не само през 2018 г., но и през предходните години, когато целево, за инфраструктурни проекти на общини, са превеждани средства от държавния бюджет с постановление на Министерския съвет и затова въпросът ми е за следващата година, защото за тази вече няма време – какво можете да направите Вие като ресорен министър или да помогнете направо?
Аз не бих поставил този въпрос, ако ремонтът на този път не беше започнат с евросредства, които към онзи момент са били достатъчни (2008 г. – 2010 г.), или, ако това беше някакъв междуселски път, а не участък от връзка между автомагистрала „Тракия“ и най-големия курортен комплекс в България – „Слънчев бряг“. В репликата, която в момента използвам, очаквам някаква добра воля или желание този проблем да се реши през следващата година.
Мисля, че точно към Вас трябва да бъде насочен въпросът, тъй като Вие сте регионален министър. В републиканския бюджет имат капиталови трансфери, предвидени за всяка община, точно за подпомагане на подобни пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
За дуплика – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Тишев, да – целево от държавния бюджет за конкретни обекти по преценка на правителството се отпускат средства. За тези средства трябва да кандидатства кметът на Община Бургас.
Вашият въпрос може би трябва да бъде насочен към министъра на финансите. Това не е в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, но аз подкрепям всички средства, които се дават на общините за ремонт на общински пътища. Благодаря Ви.
Госпожо Председател, ще ми позволите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Във връзка с процедурата, която направи господин Генов, аз съм готова, ако нещо не е било ясно в отговора на въпроса на господин Генов и при задаване на допълнителен въпрос от него, да бъдем максимално изчерпателни, и аз да бъда максимално изчерпателна в отговора към него. Не разбрах точно, кое не е било правилно структурирано в отговора и кое е липсвало, но при следващ въпрос съм готова да дам необходимия отговор на господин Генов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Ще информирам народния представител Манол Генов и ще отправим към Вас неговия въпрос.
Да благодарим на министър Петя Аврамова за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министър Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Ячев Гьоков относно забавени работни заплати в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът ми е за забавени работни заплати, и то в държавно предприятие, чийто принципал сте Вие в качеството си на министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В приемната ми като народен представител пристигнаха група граждани. Това е 27. Избирателен район – Стара Загора. Те се представиха като хора, работещи в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ (ТСВ) с твърдение, че им се забавят заплатите.
Между другото, тези хора пожелаха да останат анонимни, тъй като се страхуват за работното си място, въпреки че аз не разбирам как можеш да не получаваш дълго време заплати и да се страхуваш за работното си място.
Те твърдят, че въпреки, че предприятието има многогодишни традиции и богат опит в транспортното строителство у нас, наследено от Транспортни войски, на които предприятието е правоприемник, в последните 4 – 5 години има осезаемо забавяне на заплатите, а за текущата 2018 г. положението е следното: през октомври са им превели последните 40% от заплатата за месец март, а за април и след това не са получавали дори и процент от заработената работна заплата.
В тази връзка, господин Министър, са и зададените от мен въпроси към Вас: първо, какво е финансовото състояние на Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“? Вие като негов принципал трябва да сте наясно с финансовото състояние.
На второ място, искам да отговорите на въпроса: вярно ли е твърдението, че в предприятието не са изплатени заплати от април 2018 г.? Считате ли това за нормално в 21-ви век в държавно предприятие да говорим за забавяне и неизплащане на работни заплати повече от шест месеца? И при условие, че това отговаря на истината, Вие като принципал на това предприятие какви мерки ще вземете, за да стане възможно хората да си получат заплатите и в какъв времеви хоризонт може да се случи това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За отговор – Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в началото на моя отговор искам да изразя напълно споделяне и съгласие с Вашата загриженост по поставения проблем. Наистина считам, че тогава, когато хората полагат законоустановен труд, имат право на адекватно законоустановено плащане, още повече, когато това е регламентирано съобразно Трудовия кодекс.
В тази връзка ми позволете накратко да Ви кажа отговорите на поставените от Вас конкретни въпроси.
Първо, по отношение на финансовото състояние на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, чийто основен предмет е строителство, ремонт и поддържане на транспортната и в частност железопътната инфраструктура на страната.
При изпълнение на основната си дейност предприятието функционира изцяло на пазарен принцип и финансира дейността си от собствени приходи, като в зависимост от пазара на железопътно строителство, наличието на строителни обекти и изпълнения обем строително-монтажни работи формира и съответен финансов резултат.
За деветте месеца на 2018 г. дружеството отчита общо приходи от основната си дейност в размер на 12 млн. 746 хил. лв., които спрямо отчетения през съпоставимия период на 2017 г. бележат намаление с 889 хил. лв., или 6,5%.
Общо приходите са формирани от нетни приходи от продажби, свързани с изпълнени обем строително-монтажни работи. Намалението на отчетените през периода приходи спрямо отчетените през 2017 г. се дължи на намаление на изпълнените обеми строително-монтажни работи, тъй като държавното предприятие, пак повтарям, работи в условията на засилена конкуренция в строителния отрасъл и липса на конкретни обекти за реализация.
За отчетения период Държавното предприятие „ТСВ“ отчита общо разходи в размер на 16 млн. 546 хил. лв., които са намаление спрямо отчетените през съпоставимия период на 2017 г. с 2 млн. 471 хил. лв., или с 13%. Отчетеният за деветмесечието финансов резултат съставлява загуба в размер на 3 млн. 800 хил. лв., която е намалена спрямо отчетената през съпоставимия период на 2017 г. с 1 млн. 582 хил. лв.
Върху финансовия резултат влияние са оказали горецитираните негативни фактори. Наред с основния предмет на дейност, на предприятието са възлагани и задачи, които по своя характер са публични – за поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план, поддържане и готовност за изпълнение на задачи по национални и областни планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната. За изпълнението на тези дейности, държавното предприятие съхранява техника и имущество, публична държавна собственост, в шест складови бази, една от които се намира на територията на Вашия избирателен район.
Дейността на предприятието за изпълнение на публичните задачи, по своя характер такива, следва да се финансира със средства от републиканския бюджет и ред, определен от закон, който ред все още не е записан в нарочния закон за ТСВ и ССВ (Съобщително строителство и възстановяване).
Към настоящия момент държавното предприятие продължава да осъществява възложените му по закон задачи.
В продължение на близо пет години разходите за издръжка на публичната дейност се заплаща за сметка на приходите, реализирани от основната дейност на предприятието и до момента не се възстановяват. Това създава съответни затруднения, отразяващи се върху финансовото състояние на дружеството, включително и възможността за плащане на стари данъчни задължения, за обновяване и модернизиране на активите. По данни на предприятието липсата през 2018 г. на обеми строително-монтажни работи, изпълнявани от Държавното предприятие, поражда допълнително затруднение за осигуряване на средства за издръжка на изпълняваните задачи и съответно изплащане на възнагражденията на работниците, свързани не само с осъществяването на публичната дейност, но и на работници и служители, ангажирани в основната дейност на предприятието.
За периода януари-септември 2018 г. са направени разходи за публичната дейност в размер на 1 млн. лв., без да е получено финансиране от държавния бюджет. Въпреки това, в изпълнение на разпоредбите на Кодекса на труда ежемесечно на заетите в публичната дейност на предприятието се изплаща част или пълен размер на дължимото възнаграждение.
От месец април 2018 г. до момента на работещите в публичната дейност са изплатени трудови възнаграждения общо в размер на 341 074 лв., равняващи се на 5,4 средномесечни заплати от общо дължимите за периода шест, тоест няма месец без заетите в публичната дейност на предприятието да не са получили изцяло или частично плащане на дължимите им трудови възнаграждения.
Държавното предприятие предостави следната информация, която поднасям на Вашето внимание: производствени райони в поделенията на Държавно предприятие „ТСВ“ – 40% от възнагражденията за месеци май, юни, юли и август, в общ размер 303 хил. лв.; администрация в поделенията на ТСВ и хотели „Роса“ и „Любимец“ – 40% от възнагражденията за месеци април, май, юни и юли, и 100% от възнагражденията за месец август в общ размер 245 хил. лв., администрация в Главно управление на Държавно предприятие ТСВ – 40% от възнагражденията за месеците май, юни и юли, и 100% от възнагражденията за месец август в общ размер на 210 хил. лв., относно заетите в публична дейност – 60% от възнагражденията за месец април, и 100% от възнагражденията за месеците май, юни, юли и август в общ размер 305 хил. лв.
Общо дължимите работни заплати в предприятието са в размер на 1 млн. 63 хил. лв. До края на годината Държавното предприятие предвижда да изплати на заетите в публичната дейност 60% от възнагражденията за месеците май, юни, а за останалите работници и служители – оставащите проценти до две пълни работни заплати от дължимите към момента.
За преодоляване на проблема с изпълняваните публични задачи са обсъждани различни варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, доста превишихте времето.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви. Ако имате уточняващи въпроси, ще отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз, първо, искам да изразя задоволство и е хубаво, че споделяте убеждението ми, че е недопустимо да работиш и да не си получаваш трудовото възнаграждение.
На второ място, от изложението на отговора разбрах, че предприятието изпълнява държавни задачи. Ако изпълнява тези държавни задачи по някакъв начин, дайте да овъзмездяваме това предприятие, дори, ако трябва, и чрез законодателни промени. Да направим така, че да го овъзмездяваме затова, че изпълнява държавни задачи, но да си получават хората заплатите.
Вие сте нов министър на транспорта, отскоро сигурно се занимавате и имате много предприятия като това на главата, включително и жп транспорта, но дайте да го сменим този мениджърски екип, който ръководи предприятието, щом не се справя. Аз в никакъв случай не съм привърженик, както и господин министъра на икономиката не е привърженик на това, че държавата е лош стопанин – лош е мениджърският екип, който управлява предприятието, щом не се справя със задачите, които са му поставени. Дайте да го сменим този мениджърски екип.
Декларирам, че въобще не познавам хората, не съм запознат с качествените им характеристики, но щом не се оправят с това предприятие, дайте да ги сменим.
Аз ще Ви кажа, че няма как да одобря това нещо, защото това е в пряко нарушаване на българското законодателство. Вие цитирахте донякъде…
Аз после внимателно ще погледна стенограмата какво сте ми отговорили, защото за такова кратко време не мога да асимилирам докъде са изплатени заплатите на различните категории работещи в предприятието, но чух да се споменава юли-август тази година. Ама, сега сме ноември! И това е пряко нарушение на Кодекса на труда. Дори и при финансови затруднения на работодателя Кодексът на труда гарантира на работника да получи минимум 60% от размера на брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разбира се, условието е той да продължава да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, каквото аз смятам, че тези хора, които работят там, го правят.
Практиката обаче показва, че тази гаранция за трудово възнаграждение според законодателството не е обезпечена по необходимия начин в конкретното предприятие и трябва да се вземат мерки.
Въпросът ми сигурно не е нов за Вас, защото той е повдиган и преди. Няма как четири-пет години предприятието да не работи нормално, да трупа негативи с неизплатени заплати и Вие да не знаете, но пак казвам: Вие, като министър на транспорта и принципал на това предприятие отскоро, вземете мерки и да ги решим тези въпроси, за да не протестират хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, искрен съм с Вас. Няма как да не се съглася с Вашите констатации и Вашите изводи.
Работата на един министър се състои от два компонента: да може да взема решения и да носи отговорност. Работата на мениджмънта е да намира работа и да осъществява предмета и дейността на подопечното му предприятие.
В тази връзка съм коментирал с уважаемото народно представителство в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения своите виждания по отношение на внасяне на съответните допълнения и изменения в законите, регламентиращи дейността на ТСВ и ССВ, които са свързани със създаването на правно основание на дружествата да бъдат възлагани публични задачи и да са овъзмездявани, за което правно основание в момента не съществува. Това ще стане в рамките на настоящата година като инициатива.
От друга страна се предвижда възможността да бъде ангажирана експертизата, и то тясно профилираната, за строителство, ремонт и възстановяване на железопътната инфраструктура, което е специализацията на дружеството в рамките на сектор „Транспорт“ чрез ангажиране на различни инструменти, в това число и чрез възлагане „ин хаус“ на дружеството.
Разбираме, че при една силна пазарна конкуренция в сектора, когато обемите са недостатъчни и предлагането на съответния ресурс превишава и обемите, и количествата, трябва да се търсят и такива, до известна степен, непазарни мерки, но в рамките на закона.
Аз в най-скоро време ще ангажирам вниманието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и Вашето внимание, с оглед на това, че са се обърнали към Вас служители и работници в предприятието, които от тази трибуна, уверявам, че няма защо да се страхуват. Човек трябва да има възможността на глас да претендира за законоустановените си права и аз поемам ангажимент да направя необходимото, за да има трудова справедливост в рамките на Държавно предприятие ТСВ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Росен Желязков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към Емил Караниколов – министър на икономиката.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Христо Проданов относно стопанисване и управление на „София Тех парк“ АД.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми професор Гечев, господин Гьоков, уважаеми квестори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И стенографи!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Извинявайте, …и уважаеми стенографи!
Господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан със състоянието и развитието на „София Тех Парк“.
Лично аз като политик и като гражданин трябва да призная, че в годините, в които се изграждаше „София Тех Парк“, аз бях наистина оптимист и вярвах, че „София Тех Парк“ ще се развие, защото България и София имат нужда точно от един такъв високотехнологичен център.
Ако си спомняте имахме един президент, който сравняваше „София Тех Парк“ с новата Силициева долина. За съжаление, след посещението ми, което направих там скоро, той по-скоро не прилича на Силициева долина, а на пустинна долина.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: каква е заетостта към момента на базата на „София Тех Парк“ АД, в това число офис сгради, лабораторен комплекс, експериментариум, инкубатор и форума „Джон Атанасов“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми експерти!
Уважаеми господин Проданов, „София Тех Парк“ е стратегически проект на държавата в областта на изследванията, научните открития, развойната дейност и модерни технологии и като такъв плановете му за развитие са дългосрочни. Тук е моментът да Ви благодаря за въпроса, тъй като това е стратегически проект. Изключително прав сте – дълги години това бяха терени, които се отдаваха за офис площи, но не и основната им дейност.
Към края на 2015 г. са изградени и въведени в експлоатация всички основни компоненти от научно-технологичния парк, а именно сграда „Инкубатор“, сграда Иновационен форум „Джон Атанасов“, сграда „Лаборатории“, сграда „Етажен паркинг“, „Спортен комплекс“ и цялостната техническа инфраструктура и зелена система на парка. Съгласно поетите ангажименти от страна на „София Тех Парк“ АД, разписани включително и в основния документ по проекта, така наречената пренотификация, са залагали основни задължения и ограничения относно възможностите и начините за предоставяне, ползване на изградената с европейски средства инфраструктура на парка.
Въз основа на изискванията на пренотификацията е учредено Сдружение за научно-изследователска и развойна дейност. По нататък, аз ще го наричам СНИРД, на което са предоставени за стопанисване едни от водещите компоненти на проекта – сграда и лаборатории ведно с оборудването към самите лаборатории, както и сграда Иновационен фонд „Джон Атанасов“. Към настоящия момент екипът на „София Тех парк“ и СНИРД продължават с усилие привличането на външно финансиране за изпълнение на дейностите, свързани с развитие на първия за страната научно-технологичен парк, тъй като поради ограничение в наличната за предоставяне и ползване инфраструктура в преобладаващата част от времето съществуващото може да бъде използвано само за нестопанска дейност.
Функциониране и заетост на основните компоненти на „София Тех Парк“ е, както следва:
Лабораторен комплекс – състои се от оборудване със специализирана апаратура на 11 лаборатории и се управлява от СНИРД. Към днешна дата в лабораториите се изпълняват 11 броя външни проекти в различни области, 7 броя договори, в които Сдружението чрез лабораторията е партньор на българските компании в проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ и редица договори за предоставяне на услуги на бизнеса. Лабораториите са основен участник в екипа по изпълнение на Проекта „Фреш енд рефреш“ за организиране на събития в рамките на инициативата „Европейска нощ на учените“ по Програма „Хоризонт 2020“.
Лабораторният комплекс е одобрен за партньор в изпълнение на Програма „Хоризонт 2020“, което има за цел да го позиционира като дигитален и иновационен хъб в България. В рамките на комплекса се провеждат и редица курсове по различни теми, изброени са – няма да ги чета, ще ги видите в отговора.
Иновационен форум „Джон Атанасов“ – комплекс за събития и обучение. В рамките на не по-малко от три години функционира Иновационен форум „Джон Атанасов“. Той се превърна в една от водещите предпочитани локации за провеждане на събития, свързани с високи технологии, предприемачество, наука, образование, иновации, дигитализация, медицина, събития от обществено значение. През 2017 г. Форумът е бил домакин на 65 събития, спрямо 43 през 2016 г. Посетителите към момента са 45 хиляди. Очаква се до края на годината да имаме запълване в 100 дневен срок от цялата година, като се очаква да бъде посетен от 60 хиляди човека.
„Инкубатор за стартиращи предприятия“ – той е разположен на площ от 620 кв. м. Пространството е специализирано, разработено за офис, работна мрежа и подпомагане на фирмите за развитие на своите идеи и успешен бизнес. В момента 24 компании, от които 19 старта, работят за развитие на иновационния бизнес. Описани са компаниите, както и предметът на дейност. Ако ми позволите няма да ги чета в момента.
Музей „Експериментариум“. Сградата на музея е предназначена за заседаване на музеен център на иновациите и високите технологии. То е на площ около 2200 кв. м. В музея функционират Интерактивният детски център „Техно Мениждик ленд“, разположен на около 1000 кв. м, и от него се възползват деца между 7 и 14 години. Благодаря Ви за вниманието. В допълнение ще допълня отговора на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, на мен ми се искаше все пак процентно да ми кажете каква е запълняемостта – времева и като събития. Защото аз Ви казах в самото изложение, че прави впечатление, че базата е почти празна и пуста. Ще Ви кажа защо искам това като процентно изпълнение и запълняемост – защото през месец май 2018 г. Вие въведохте двустепенна система на управление на дружеството и назначихте Надзорен съвет, който най-вероятно има за задача да подобри функционирането като цяло на базата. На всичко отгоре тези хора получават заплати. Тук въпросът е друг, той е принципен за участието и управлението на търговските дружества, затова няма да го засягам. В същото време не се виждат резултати от работата на ръководството на това дружество. Нашата политическа теза я знаете – държавата може да бъде добър стопанин, стига стопаните на държавата да са такива.
Искам да Ви попитам: Вие в качеството си на един от стопаните на държавата и принципал на това дружество поставили ли сте някакви цели и задачи пред назначаването на Надзора, а като цяло и пред Управителния съвет, за да може това дружество освен да допринася технологично за развитието на българската икономика, да стане и печелившо? Защото в момента според това, което виждам, то е губещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Още един път благодаря.
В отговора, който ще получите, конкретно са описани запълването на площите и дейностите. Вие сам казахте, че това ръководство е от месец май.
Първо, нека да кажа няколко думи защо направихме такава двустепенна система на управление? По-добре от мен знаете, че с всяко правителство се сменяше изпълнителният директор на дружеството. Този Надзорен съвет е с тригодишен мандат и съответно има тригодишна програма за изпълнение и точно това са му задачите. „София Тех парк“ е едно много красиво място, но е пусто. Това е факт. Както ще видите в справката и както споменах, имаме вече увеличение. Тук е моментът да кажа, че много от събитията по време на Европредседателството също бяха в „София Тех Парк“ и това малко изкривява картината дали те са пряко свързани със събитията там. Много от тях са пряко свързани примерно с дигитализацията, цифровизацията. Има такива събития. Има тригодишна програма. Аз също съм готов – в Икономическата комисия да дойдат управителите и Надзорният съвет на „София Тех Парк“ и те да Ви представят тази програма. Целта е младите хора да бъдат в този технологичен парк, а не просто да е едно красиво, но пусто място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Вторият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно рекордно ниските чуждестранни инвестиции в България.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, не са много хората в залата, така че това е уникална възможност понякога да се обръщаме лично към гостите ни, присъстващи в пленарната зала.
Уважаеми колега Караниколов, обръщам се към Вас по един сложен, тежък въпрос. Разбира се, и с определени сантименти по понятни причини – да търсим общо решение. Защо? Какъв е въпросът?
За 10 години, 2007 – 2017 г., чуждестранните инвестиции в България са намалели почти 10 пъти. При влизането ни в Европейския съюз те са били близо 18 млрд. лв. или 27% от брутния вътрешен продукт. Миналата година е отчетено най-ниското дъно от този негативен тренд – около 1 млрд. 860 млн. лв. или под 2% от брутния вътрешен продукт.
Още по-тревожното е, че през настоящата година този показател се влошава с нарастващи темпове. Така например за първото 6-месечие на тази година преките чужди инвестиции са едва 50% от равнището си през същия период на 2017 г., и то при положение, че това 6-месечие съвпада с периода, когато България бе председател на Европейския съюз. Бих допълнил – за голямо съжаление, ако добавим и месеците юли и август, се вижда, че тенденцията е още по-неблагоприятна, тъй като към края на август БНБ отчете преки чужди инвестиции около 230 млн. евро, което е катастрофално ниска величина.
В тази връзка задаваме следните въпроси:
1. Какви са причините за невъзможността да се изпълни правителствената програма за привличане на повече чуждестранни инвестиции?
2. Имате ли конкретна програма, механизми и инструменти, чрез които да стимулирате вътрешните инвестиции като компенсация за драматичното свиване на чуждите инвестиции?
3. В периода 2017 – 2018 г. внасяли ли сте за обсъждане в правителството конкретни предложения – програми или законови инициативи, чрез които да създадете по-благоприятна бизнес среда за чуждестранните инвеститори и какви са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, гости и експерти!
Уважаеми професор Гечев, имахме възможност в сряда – знаете, обсъждахме бюджета в частта му относно Министерството на икономиката и засегнахме и тази тема.
На първо място, искам да обърна внимание на последните данни на БНБ, които сочат, че преките чуждестранни инвестиции през 2017 г. са 1 млрд. 389,6 милиона нето, което е с 386, 3 млн. евро повече от предходната година. Всъщност знаете, че справките, които четете в момента, особено за тази година, са първоначални, прогнозни и подлежат на корекция в следващите 15 месеца.
Това, което сега казвам за увеличението, преди около един месец беше с по-ниски параметри, а сега се вижда, че е с по-големи. Самó по себе си нарастването е в положителен знак, но също така следва да отбележим, че през последните години от 2010 до 2017 г. потокът на преките чуждестранни инвестиции е средно 1 млрд. 311,25 милиона евро годишно и тази тенденция е стабилна, въпреки наблюдавания спад през 2014 г. и последващ рязък скок през 2015 г.
Следва да имаме предвид, че когато говорим за инвестиции, имаме най-малко три показателя, въз основа на които се правят изводите за инвестиционната активност в България.
Инвестициите – бруто образуване на основен капитал като компонент от брутния вътрешен продукт, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, преките чуждестранни инвестиции, които включват инвестиции в капитали и задължения на дружествата, контролирани от чуждестранни компании към тези компании майки. Това е различен разрез, който разкрива отделни аспекти на инвестиционната активност. Затова всъщност не бих казал, че има спад на инвестиционната активност в страната.
Най-точният показател за инвестиции е бруто образуване на основен капитал.
Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активи, дълготрайни материални активи – сгради, машини, съоръжения, оборудване и други, и дълготрайни нематериални активи – програмни продукти и други. Това са инвестиции в активи, използвани за продължителен период от време.
През второто тримесечие на 2018 г. бруто образуването в основен капитал спрямо същия период на предходната година се увеличава в реално изражение с 6,6% по данни на Националния статистически институт. Според есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите през тази година ръстът на бруто образуване на основен капитал ще възлезе на 8,9%, а през следващата 2019 г. ще достигне до 9,5%.
За втория показател: „Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи“ националната статистика отчита за 2017 г. над 17 милиарда, като 4,3 милиарда са от предприятия с мажоритарно участие, и отбелязва ръст спрямо 2016 г. с 9,55%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Като дял в брутния вътрешен продукт преките чуждестранни инвестиции също отчитат ръст – от 2,9 през 2016 г, тоест нарастват с 3,7% от брутния вътрешен продукт през 2017 г.
Очакванията на Министерството на финансите за следващите три години са те да запазят средногодишното равнище на 3,5% на брутния вътрешен продукт. По данни на Евростат по дял на инвестициите в брутен вътрешен продукт България е сред петнадесетте държави членки с ръст по този показател от 3,8% за 2017 г., като средният дял за периода 2008 г. – 2017 г. е 5,34%.
В допълнение искам да отбележа, че може би има известно недоразумение по отношение на това, че обикновено се следват данните на преките чуждестранни инвестиции като поток, който се отчита и публикува от Българската народна банка. Той включва три подстадия: дялов капитал, реинвестирана печалба и дългови инструменти.
Въз основа на данните, които се публикуват, именно отрицателните стойности на реинвестираната печалба – логично е да се заключи, че компаниите, които са инвестирали през предходни години, включително и в периода на най-активната приватизация, в момента или не реализират печалба, или изплащат дивиденти на компаниите майки. Именно по тази причина Министерството на икономиката в сътрудничество с Българската народна банка до няколко месеца ще публикува данни за преките положителни потоци.
Също така трябва да отчетем, че поради промяна на международния стандарт за финансово отчитане от началото на настоящата година в подсектор „Депозитни институции“ е отчетено намаляване със 193 милиона евро. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имахте въпрос, на който съвсем накратко ще отговоря: дали Министерството на икономиката е предприело действия за облекчаване и дали има повече инвестиции в България, независимо дали ги делим на чуждестранни, или български?
Както знаете, Министерството на икономиката преразгледа 187 административни услуги. Ние преразгледахме 113 от тях, като изменихме и 10 нормативни акта, въз основа на които се намалиха таксите, които се събират от бизнеса, намалиха се документите, които се искат от бизнеса и от гражданите, както и се облекчиха процедурите за предоставяне на административните актове. В изпълнение са националните компании и индустриални зони, и терените, които предлагаме. Знаете това, което правим – инвестираме, първо, в инфраструктура, в производствени халета, тъй като в момента се търсят готови производствени халета, в които инвеститорите да могат направо да започнат работа.
Съвсем накратко – за 2018 г., от началото досега, са сертифицирани 18 проекта, 15 от тях са за клас А, два за клас Б и имаме два за приоритетни инвеститори. Общо предвидените инвестиции възлизат на 738 млн. лв. и се очаква разкриване на 1631 работни места. В сравнение с 2017 г. имаме 31 сертификата, които възлизат на 311 млн. лв., и се разкриват 5848 работни места, тоест към момента наистина към България има засилен инвестиционен интерес и, както обсъждахме, трябва да намерим решения по Закона за насърчаване на инвестициите или по така наречената процедура адхок да търсим големи стратегически инвеститори, за което наистина разчитам на Вашата помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Караниколов.
Професор Гечев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми колега, считам, че трябваше повече да водим дискусия и да търсим решение по това защо са толкова трагични инвестициите, а не по числата. Не искам да влизам в спорове, но искам да декларирам, че данните, които използвам, са на сайта на Българската народна банка, както Вие коректно казахте. Според мен това са най-надеждните данни, а не първоначалните данни на Националния статистически институт, които Вие имате основание да ползвате.
Инвестиции има, когато са по сметката, излезли на компютъра на банките. Иначе намерения, сертификати – това е много добре, само че няма конкретни резултати. По данни на Българската народна банка са 230 милиона евро в края на месец август. Това е положението.
Разбира се, при чуждите инвестиции няма равномерност, да се надяваме, че до края на годината ще има голям инвеститор, който да промени картината, но аз не го виждам на хоризонта.
Уважаеми колега, Вие отлично знаете, че без големи инвестиционни проекти няма да дойдат и средни, и малки инвеститори. Затова сме си виновни българите, защото въпросът въобще не е политически. Не можем да държим 3 милиарда в земята на Белене в продължение вече на 27, 28 години във време, когато Чехия разширява ядрените си мощности и привлича чужди инвеститори, когато Унгария разширява ядрените си мощности и привлича чужди инвеститори от Европейския съюз и извън него, когато Великобритания привлича дори средства от комунистически Китай в милиарди за строителство на ядрени мощности, а ние робуваме на политически догми.
Второ, „Южен поток“ – друга трагедия, която може да доведе чужди инвеститори. Докато ние изпълнявахме определени указания, за съжаление, госпожа Меркел си започна строителството на още две тръби по дъното на Северно море, нали така? Тоест, когато което и да е българско правителство започне да подчинява външната си политика на вътрешната икономическа политика и интересите на страната, тогава ще дойдат и чужди инвеститори.
Накрая, ние трябва да създадем възможност да стимулираме нашите, българските инвеститори, особено които са във високотехнологичната сфера. Вие знаете, за щастие имаме такива инвеститори, в това число и в индустриалните зони.
Ще завърша с това: индустриалните зони правилно се развиват. Виждам, че има активности в тези зони и това е добре. Моята препоръка още веднъж ще бъде – Ваше право е дали ще се съобразите или не – в тези зони да настаняваме само производствени фирми, особено фирми с висока добавена стойност. Нямаме интерес ние да изграждаме складове в индустриалните зони за чужди фирми, които да си докарват готовата продукция и да атакуват нашите фирми, а нашите данъкоплатци – да им плащаме, да имат добри условия да ги атакуват. Предполагам, че тези лоши практики от миналото ще бъдат преодолени и когато се дават разрешителни за тези индустриални зони, като даваме парите на българските данъкоплатци, да искаме в тези зони да се настаняват производители, а не вносители на стоки от други страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви, професор Гечев, знаете, че винаги се съобразявам с Вашето мнение.
Ще започна така: повтарям нещо, което казах преди малко.
Разбира се, справката на Българската народна банка е най правилната, но, още веднъж казвам: след излизането ѝ тя нормативно подлежи на 15-месечна корекция. Това е заложено нормативно. Затова преди един месец, сравнявайки 2016 г. и 2017 г., излизаше, че инвестициите през 2017 г. са по-малко от тези през 2016 г. Новата информация, която излезе, е, че имаме ръст 2017 г. спрямо 2016 г. Друг е въпросът дали е достатъчен.
По темата „Белене“ мога само да кажа следното: има мораториум от Народното събрание за забрана на този проект. Ако този мораториум отпадне, аз съм сигурен, че и държавната администрация, и всички ще работят за този проект, но тук първо законодателният орган трябва да се произнесе. Няма как, докато има мораториум от висшия орган в държавата, държавните служители да работят по тази тема. Както някои казват, отдавна вече трябваше да я има тази, не да се прави тепърва. Не коментирам, не е в моя ресор.
Интересно е, което казахте в подкрепа на това, че в последните две години се забелязва ръст. Досега фирмите, които идваха в България, се занимаваха с логистика, складове. В последните две години има ръст в производствения и във високотехнологичния сектор. В отговор на справката: точно е посочено от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. колко от тези предприятия са.
Ще Ви дам пример и мисля, че Вие също следите това, към момента индустриална зона Божурище е запълнена на 30%. Имаме искания да бъде продадена на 100% и повечето от тях са складови производства и логистика. Към момента Национална компания „Индустриални зони“, тъй като има сериозен интерес към тази зона, търси само и единствено производители. Нямаме намерение, освен ако не се появи наистина изключително голям логистичен център, да не говорим, че Божурище има проблеми с входа и изхода на зоната, за които наистина много активно работя и със Столична община, и с местните власти. В Божурище към момента единственото, което търсим, е производство и високотехнологични производства. Това е бъдещето на България и искаме стоки и услуги с висока добавена стойност. Уверявам Ви, че това е политиката и на правителството, и на Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министъра на икономиката Емил Караниколов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Поради отсъствие по уважителни причини на народните представители Красен Кръстев, Калин Василев и Евгени Будинов се отлага участието на министъра на културата Боил Банов в днешния парламентарен контрол.
Това беше и последният въпрос.
Следващото редовно пленарно заседание е на 14 ноември 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,26 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов