Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев, Нигяр Джафер и Веселин Марешки

Секретари: Николай Александров и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на всички колеги! (Звъни.)
Има кворум – откривам заседанието.

Уважаеми колеги, първа точка за днес е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 г.
Вносител е Министерският съвет на 23 ноември 2018 г.
С Доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае господин Тинчев.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Преди това, моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица: господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допускане на посочените лица.
Гласували 176 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Тинчев.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви
„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно Проект на решение за приемане на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 27 ноември 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Проект на решение за приемане на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802 03 13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; от БЕХ ЕАД – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, господин Северин Въртигов – заместник изпълнителен директор; от „Булгартрансгаз“ ЕАД – господин Владимир Малинов – изпълнителен директор, господин Делян Димитров – член на Управителния съвет, господин Димитър Тойчев и господин Ивайло Мойнов – експерти.
Мотивите за необходимостта от изменението на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. бяха представени от госпожа Теменужка Петкова, която изтъкна, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите на доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях. Това е обусловено от следните два факта: предстоящо изграждане на ключови проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците – „Турски поток“, проектите от „Южен газов коридор“, TANAP, TAP, междусистемна връзка Гърция – България (IGB), проект за нов терминал за втечнен газ в град Александруполис (Гърция), газопровода East Med (с източници на газ от Средиземно море), както и позицията на ООО „Газпром експорт”, съгласно която след 1 януари 2020 г. същите нямат интерес от ползване на настоящата инфраструктура, осигуряваща входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция. Към момента основната част от приходите на „Булгартрансгаз“ ЕАД са от осъществявания транзитен пренос, на база дългосрочен договор за трансграничен пренос с входен капацитет 17,8 млрд.м³/г и входна точка от Румъния и изходни точки към Турция (капацитет 14,0 млрд.м³/г), Гърция (капацитет 3,0 млрд.м³/г) и Република Македония (капацитет 0,8 млрд.м³/г ).
Концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България е основана на идеята в района на град Варна да постъпват от различни източници значителни количества природен газ за по-нататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и място за търговия с газ (хъб), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, реализирането на концепцията за газов хъб е в синхрон с проектите за развитие на Южния газов коридор и в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа, в посока подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците на доставка на природен газ. Проектът за газов хъб „Балкан“ се ползва с политическата и финансова подкрепа на Европейската комисия, като финансовата подкрепа намери и реално изражение в осигуреното от ЕК безвъзмездно съфинансиране на предпроектно проучване за проекта газов хъб „Балкан“. Вследствие от Междинния доклад на проучването на 12 юни 2018 г. в сградата на Европейската комисия в Брюксел, бяха представени междинните резултати, в това число предпочитаният вариант за трасе, подкрепен и от експертите, като предвидената нова инфраструктура в рамките на първата фаза на избрания вариант на трасе има пълно съвпадение с планираната нова инфраструктура за реализация в рамките на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“. В тази връзка проектът „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“, в резултат от проведените от „Булгартрансгаз“ ЕАД две неангажиращи фази на процедурата Open Season и проведените предпроектни проучвания, се явява задължително необходима и неразделна част от концепцията за газов хъб Балкан по отношение на инфраструктурата за изграждане. Като основни източници за захранване на хъба се разглеждат руският природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други.
В качеството си на комбиниран оператор, осъществяващ лицензионните дейности по пренос и съхранение „Булгартрансгаз“ ЕАД оперира и развива газопреносната инфраструктура в страната. В тази връзка и с оглед на оценка на пазарния интерес от допълнително развитие на съществуващата газопреносна инфраструктура към всички съседни пазарни зони, в това число с трети страни, „Булгартрансгаз” ЕАД стартира Процедура по оценка на търсенето и разпределение на добавен капацитет – Open Season. Процедура по оценка на търсенето и разпределение на добавен капацитет – Open Season се състои от три фази, две от които са необвързващи.
Фаза 3 от процедурата е планирана за периода 3 декември – 31 декември 2018 г, като при положителен резултат предстои подписването на ангажиращи договори за пренос и взимане на окончателно инвестиционно решение.
В резултат от проведените неангажиращи фази от процедурата, проведените предпроектни проучвания и разговори с акционерите на проектните компании, които се очаква да изградят съседните газопреносни инфраструктури (PAO „Gazprom“, BOTAS, Srbijagas, Gastrans) е идентифицирана и определена нуждата от реализирането на нов проект за добавен капацитет „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“.
С оглед на текущото положение и макросреда, свързани с дейностите по трансграничен пренос на природен газ, реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура в България в резултат от заявките в процедурата Open Season и проведените предпроектни проучвания, както и изразената позиция на ООО „Газпром експорт“ относно промяна на потоците след 1 януари 2020 г., е необходимо изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България, за да има възможност до края на 2018 г. в оперативен порядък да бъдат стартирани дейностите, които да доведат до изграждане на необходимата инфраструктура до края на 2019 г.
Осигуряването на инфраструктурата до 1 януари 2020 г. ще запази ролята на България на картата на Европа като основна транзитна държава, а не само като получаваща газ страна, ще осигури сигурност на доставките за страната и региона и ще обезпечи сериозни финансови приходи от дейността по трансграничен пренос.
От ключово значение за изграждането на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура в участъка от турско-българската граница до българо-сръбската граница, съставна част от подкрепяната от българското правителство и ЕК концепция за газов хъб „Балкан“ като място за организирана търговия на пазарен принцип е както недопускане възможността един или няколко доминантни доставчика-вносители да възпрепятстват конкуренцията и свободната търговия на пазара в страната и в региона по прозрачен и недискриминационен начин, така и осигуряването на съвременен търговски хъб, с наличието на високо ниво на ликвидност и краткосрочна търговия на значителни обеми газ. В тази връзка е необходимо създаването на поне една лицензирана газова борса в страната, на която да се осъществяват физическите и финансови сделки с природен газ. Също така, газова борса със сегмент за организирана двустранна търговия ще осигури изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 година за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (ОВ, L 91/15 от 27 март 2014 г.), задължение, което следва да бъде изпълнено до 15 април 2019 г.
Българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Проектът ще осигури нови количества газ за снабдяване на гръцкия и регионалните пазари в Югоизточна Европа, допринасяйки същевременно за увеличаване на източниците за доставка на газ и трасетата, насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти, сигурността на доставките в Гърция и балканските страни, както и подобряване на надеждността и гъвкавостта на Националната мрежа за природен газ, както и регионалните и трансевропейски мрежи. Ключовият очакван източник на газ чрез този терминал е с произход от САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ, като това ще доведе до допълнителни източници на природен газ за газов хъб „Балкан“.
ООО „Газпром експорт“ е представил позиция, съгласно която в контекста на развитието на проекта Турски поток е необходимо преструктуриране на действащия договор, тъй като е възможно да заплащат два пъти за ползване на инфраструктурата, която е изградена към момента, но ще бъде използвана при пренос на природен газ през новите газопроводи. От страна на ГПЕ е изразена позиция за отпадане задължението за плащане на тези участъци, като те бъдат извадени от действащия Договор за транзитен пренос, и за освобождаване на резервирания капацитет, чиято стойност е основната част от приходите по действащия договор. Изразената позиция включва твърдението, че ако ООО „Газпром експорт“ продължи плащането на разходите по съществуващия дългосрочен договор в пълен размер, участието им в ангажиращата фаза на процедурата Open Season по отношение точките на границите Турция/България и България/Сърбия може да бъде оценено като икономически нецелесъобразно. В контекста на новата външна среда и съществуващите договорни взаимоотношения са анализирани перспективите за развитие на газопреносната система на Република България и на трансграничния пренос от гледна точка на очакваните бъдещи приходи и разходи за оператора на газопреносна система „Булгартрансгаз“ ЕАД. Направен е финансов анализ на три варианта за действие, както следва:
- Вариант 1 – Реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура между Турция и Сърбия, прекратяване на действащия договор и предлагане на освободените капацитети на търговци на природен газ на RBP и резервирането им от тяхна страна при условията на регулирана цена;
- Вариант 2 – Продължаване на действащия договор до 2030 г. (включително продължаване на заплащането на таксите за капацитет към Турция от 14,0 млрд.м³/г ), но без реално пренесени количества;
- Вариант 3 – Реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура между Турция и Сърбия и преструктуриране на действащия договор чрез освобождаване от ООО „Газпром експорт“ на капацитет в участъка Негру вода – Малкочлар.
След преглед на анализираните варианти от стратегическа гледна точка се открояват следните предимства на Вариант 3:
- Запазване ролята на България на газовата карта на Европа за най-дълъг период (минимум до 2040 г.);
- Запазване ролята на България като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ, както и трансграничен пренос за региона и ЕС минимум до 2040 г.;
- Обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона за по-дълъг период;
- Развитие на пазара на природен газ в България и региона;
- Осигуряване на подходяща пазарна среда за организирана търговия на природен газ на пазарен принцип, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор;
- Създаване на ликвиден, конкурентен пазар на природен газ като място за свободна търговия и сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор;
- Осигуряване на възможност за краткосрочна търговия на значителни обеми газ сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, чрез които да се достигне високо ниво на ликвидност на пазара на природен газ, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор;
- Диверсификация на доставките на природен газ чрез осигуряване на допълнителни маршрути и източници на доставка;
- Създаване на условия за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор.
От стратегическа гледна точка, както и от финансова, реализацията на проекта за разширение на газопреносната система в участъка от българо-турската граница до българо-сръбската граница и продължаване изпълнението на съществуващия договор, с предложеното изменение съгласно Вариант 3, не само отговарят в по-пълна степен на настоящата геополитическа конюнктура, а и ще предоставят възможност на „Булгартрансгаз“ ЕАД да запази в дългосрочен план ключовата си роля на регионалния газов пазар, ще допринесат за развитието на дейността му и ще гарантират приходите от трансграничен пренос на природен газ през България и след 2030 г. (минимум до 2040 г.) в полза както на дружеството, така и на държавата и обществото.
След представянето на инициираните изменения и допълнения в Енергийната стратегия на Република България народният представител Валентин Николов направи две предложения за промени в така предложените текстове.
Предложение на народния представител Валентин Николов:
„В Раздел VІІ „Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура“ се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая на изречението се добавя „включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС“ и се създава изречение второ: „Договорът за изпълнение на обществената поръчка с цитираното по-горе наименование да влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата Open Season и съответното сключване на обвързващ/и договор/и за резервиране на капацитет).“.
2. В т. 4 след думите „дългосрочен договор“ се добавя „за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение“, след думата „Малкочлар“ се добавя „съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорената тарифа за този участък“, а след думата „нов“ се добавя „дългосрочен“.“
След приключване на дискусията председателят на Комисията по енергетика господин Делян Добрев подложи на отделни гласувания направените предложения за редакция. Резултатите от гласуванията и за двете поправки са 9 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (ДВ, бр. 43 от 2011 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема изменения и допълнения на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (ДВ, бр. 43 от 2011 г.), както следва:
1. Във встъпителната част на Стратегията „Поглед към 2020 г.“ след изречението: „България трябва да се позиционира стабилно на регионалната енергийна карта и да реализира възможностите за износ на електрическа енергия за страните от региона, включително Турция, Гърция, Италия и други“ се създават следните изречения: „За развитие на конкурентен пазар на природен газ, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, ще бъдат предприети действия за реализиране на концепция за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България, която е в синхрон с проектите за развитие на Южния газов коридор и в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа, в посока подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрутите на доставка на природен газ. Освен разширение на съществуващата газова инфраструктура, с цел осигуряване на необходимата пазарна среда за осъществяването на газов хъб в страната, ще бъде създадена ликвидна и функционираща газова борса.“
2. Създава се нов Раздел VІІ:
„VІІ. Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура
Концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята от различни входни точки на газопреносната система да постъпват значителни количества природен газ от различни източници, с цел търгуването им на хъба, както и за по-нататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и пазарно място за търговия с газ (газова борса), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип.
Тази концепция ще се реализира чрез изпълнение на проект за изграждане на газов хъб „Балкан“, който е в съответствие с нуждите на региона, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. Създаването на газов хъб цели чрез изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в региона – България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, и през тях пазарите на страните – членки от Централна и Западна Европа, както и на договарящите се страни от Енергийната общност – Сърбия, Украйна, Република Македония, Босна и Херцеговина и други, като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика.
Реализацията на концепцията ще допринесе за достигане на следните стратегически цели:
- Запазване ролята на България на газовата карта на Европа;
- Запазване ролята на България като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ, както и трансграничен пренос за региона и Европейския съюз;
- Обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона;
- Развитие на пазара на природен газ в България и региона;
- Осигуряване на подходяща пазарна среда за организирана търговия на природен газ на пазарен принцип;
- Създаване на ликвиден, конкурентен пазар на природен газ, като място за свободна търговия и сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин;
- Осигуряване на възможност за краткосрочна търговия на значителни обеми газ, сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, чрез които да се достигне високо ниво на ликвидност на пазара на природен газ;
- Диверсификация на доставките на природен газ чрез осигуряване на допълнителни маршрути и източници на доставка;
- Създаване на условия за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти;
- Получаване на дългосрочни икономически ползи от развитието на пазара и конкурентната търговия с природен газ.
За достигането на идентифицираните стратегически цели за развитие на конкурентен пазар на природен газ в България, както и за обезпечаване на сигурността на доставките за страната и региона и обезпечаване получаването на дългосрочни икономически ползи, в отговор на изразените нужди и планове за развитие на участниците на регионалния газов пазар, от страна на българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД да бъдат предприети следните основни дейности:
1. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия, при спазване на приложимото българско и общностно законодателство, за реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо сръбската граница“, в това число от „Булгартрансгаз“ ЕАД по реда на Закона за обществените поръчки да бъдат стартирани обществени поръчки с цел изграждане до края на 2019 г. на допълнителна линейна газопреносна инфраструктура на територията на Република България за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница, включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС. Договорът за изпълнение на обществената поръчка с цитираното по горе наименование да влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата Open Season и съответното сключване на обвързващ/и договор/и за резервиране на капацитет).
2. До края на 2018 г. „Булгартрангсаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия за създаване на газова борса за осигуряване на подходяща пазарна среда за осъществяване на газов хъб „Балкан“ чрез учредяване на дъщерно дружество.
3. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме необходимите действия за започване на процедура за придобиване на акционерно участие в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.
4. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме необходимите действия за преструктуриране на действащия дългосрочен договор за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение с ООО „Газпром експорт“, в съответствие с което ООО „Газпром експорт“ да освободи резервирания капацитет от входна точка Негру вода до изходна точка Малкочлар, съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорената тарифа за този участък, считано от пуска в експлоатация на проекта за допълнителен капацитет на границата България/Турция и България/Сърбия, само и единствено в случай, че този допълнителен капацитет бъде дългосрочно резервиран (15/20 г.) в рамките на прозрачна процедура и заплащан от ООО „Газпром експорт“, при сключване на нов дългосрочен договор за пренос.
5. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия при спазване на приложимото българско и общностно законодателство за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на проект за „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската граница, за създаване на ликвидна и функционираща газова борса и за осигуряване на акционерно участие на „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.“
3. Досегашният Раздел VІІ става Раздел VІІІ.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тинчев.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Имате думата, уважаеми господин Ерменков. (Реплики от „БСП за България“.)
Вече имаме утвърдени и приети от всички, надявам се, правила. Министър Петкова след това ще вземе думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! За разведряване малко на атмосферата в петък сутринта, да кажа, че видимо ни давате възможността като най-национално отговорна партия ние да започнем диспута по един такъв важен проект. Благодаря Ви.
Това, което искам да Ви кажа като първо изречение, за да нямате притеснения и да чакате кулминацията на моето изказване, е, че ние като парламентарна група, като хора, които винаги сме отстоявали интересите на България (шум и реплики), като национално отговорни политици, като хора, които още от самото начало на този мандат сме заявили, че ще подкрепяме всяко решение, което е в полза на националната сигурност… (Шум и реплики.)
Господин Председател, може ли да помолите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля всички – и отляво, и отдясно, запазете тишина…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Решаваме важни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: …не само защото господин Ерменков е интересен като оратор, а и защото казва важни неща. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, виждам, че не Ви чуват особено. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз ще изчакам.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Времето тече. Чакай!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма страшно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Ерменков. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря за тишината.
Като национално отговорна партия от самото начало заявихме, че ще подкрепяме всякакви решения на управляващите, които са свързани с гарантиране на националната сигурност, а днес обсъждаме един проблем, който е свързан с тази национална сигурност в частта ѝ енергийна сигурност, и по-скоро сигурност на газовите доставки. Ние ще подкрепим тези промени в Стратегията. Ще ги подкрепим с ясното съзнание, че се намираме в ситуация, в която се намира пътникът, който дълго време е стоял в чакалнята на гарата, чакайки влака да мине през нея. Изведнъж се оказало, че влакът не минавал оттам, той трябва да го гони и е хванал последния влак, последния вагон, последната врата.
Ще го подкрепим с ясното съзнание, че при така стеклите се обстоятелства ние нямаме друг избор, ако искаме да останем държава, която е с ключова роля в газоразпределителните функции в Европа, като входна точка на газ за Европа. Вие знаете много добре, че другата алтернатива е, ако не се съгласим с това нещо, ако не приемем тези промени, ако не започнем действия по продължаване на втората тръба – така нареченият „Турски поток“ да мине през България, от газоразпределителен възел в Европа ще се превърнем в един газов апендицит със своето минимално вътрешно потребление на газ.
Високо ценя това, което каза министър Петкова по време на дискусиите в Комисията по енергетика, че управляващи и опозиция винаги сме намирали общите решения в областта на енергетиката, когато става въпрос за важни проблеми.
Няма да се връщам в миналото, когато сега управляващите бяха опозиция и тогава това единство някак си го нямаше, но се надявам, че в бъдеще, когато станат опозиция, ще следват нашия пример.
Става въпрос наистина за важни проблеми и не можем да политиканстваме, не можем да си правим упражнения на гърба на България, в това число и да тичаме до Брюксел, и да се опитваме да правим обструкции на управляващите, защото само и единствено трябва да покажем някаква опозиционност.
Ние ще подкрепим Проекта за промяна на енергийната стратегия и с ясното съзнание, че до голяма степен написаното в него по-скоро съответства на едно решение на Министерския съвет, отколкото на промяна в стратегия, но на нас ни е ясно, че това се случва по две причини.
Първата причина е опит за прехвърляне на отговорност от страна на Министерския съвет върху гърба на парламента, както това е обикновено в нашия парламент. И утре, ако, не дай боже, бъдат зададени въпроси: „Вие защо взехте това решение?“, Министерският съвет да каже: „Парламентът ни възложи това“.
Вторият въпрос, който е по-важен и според мен по-тревожен, и от него трябва да се поучим в бъдеще да не се случва това нещо, е, че до такава степен сме загубили доверието в международните партньори като изпълнителна власт, а се налага парламентът като най-висша степен на държавно управление в България да гарантира решения, които биха могли да бъдат взети от изпълнителната власт.
Пак казвам: ще подкрепим тези изменения и ще направим всичко възможно да се случи това, което е записано в тях. Разбира се, ще следим много внимателно начина, по който се реализират нещата. Няма да допуснем разхищаване на обществен ресурс, няма да допуснем забавяне на процесите.
Искам да допълня и да попитам – ако след моето изказване министър Петкова вземе отношение, може да ми отговори – защо, след като говорим за хъб, като говорим за неща, свързани с газоразпределение, не сме включили в тези изменения и изграждането на второ газохранилище? – нещо, което няколко пъти повтаряме и по време на обсъждането на Доклада за националната сигурност, и в Комисията, когато сме говорили по темата за транзит на газ.
Госпожо Министър, ще продължавам да задавам този въпрос, защото на Вас и на всички, които се занимават с енергетика, им е ясно, че хъб „Балкан“ няма как да се случи без второ газохранилище. Сега е моментът да го включим в тези промени като задължение, иначе се създава впечатлението, че реагираме само на актуалната обстановка. Крайно необходимо е да го направим в момента и все пак да предприемем и някои предварителни стъпки, за да може да се реализират тези проекти.
Накрая, пак повтарям, може би вече за четвърти път го казвам, ние ще подкрепим Проекта за изменение на стратегията и се надявам това, което се случи в годините с Проекта за транзит на газ през България, започвайки с „Южен поток“ и не знам какви други вариации, да ни бъде обеца на ухото, за да можем следващия път, когато вземаме решения, те да бъдат оптималните решения за България с максимална печалба за нея, а не спасяване на положението, какъвто е случаят с това, което ни се предлага сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Продължаваме с изказванията.
Господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Искам да подчертая, че, ако не ме лъже паметта, през 2015 г. беше обявено, че стремежът на България е да изгради газов хъб „Балкан“, като стане Регионален център в Югоизточна Европа, да използваме изградената и подновена инфраструктура в България. Това предизвикваше доста усмивки. Имаше доста критици, имаше и, как да кажа, много скептично отношение към тази идея. Тук искам да дам дължимото на господин Георги Гегов, който беше един от инициаторите, Бог да го прости, на тази идея. Убеди премиера и премиерът я обяви не само в България, беше създадена работна група, обявена от господин Борхард, господин Канете и вицепремиера Томислав Дончев. Разбира се, министър Петкова я поде изцяло, вложи енергия в това и виждаме, че това вече е залегнало за промяна на Стратегията до 2020 г.
Предпроектните проучвания показаха, че газов хъб „Балкан“ няма как да съществува без руска газ, защото не може да осигури достатъчно ликвидност. Именно това ни даде и основания да търсим варианти по какъв начин да осигурим тази руска газ, при условие че руснаците заявиха твърдо и окончателно, че ще изграждат руски поток по дъното на Черно море и ще захранят Турция и впоследствие, с втора тръба, ще търсят вариант да захранят Европа.
Беше възложено предпроектно проучване с европейски средства. То показа търговските принципи. Направени са вече два кръга търговски проучвания, предстои третото, което ще бъде обвързващо. Всичко това показва пазарния принцип и дори, бих казал, устойчивостта на така наречения газов хъб „Балкан“ и транзитът до Европа, използвайки нашата инфраструктура и построявайки, разбира се, нова, защото нашата не може да поеме тези количества и като направление.
Мисля, че това, което днес се случва, е много показателно и много правилно ще постъпим, залагайки това в Eнергийната стратегия, защото тя наистина беше изработена през 2010 г., но тогава по никакъв начин не предполагаше геополитически, геостратегически положения – нови, които съществуват вече в нашия регион, както и в света. Това показва, че ние вече сме актуални по темата и именно на пазарен принцип това ще проличи във всички случаи, когато търсим и привлечем средства за изграждане на новата структура към посока Сърбия, защото съм сигурен, че ще има много желаещи да дадат средства на „Булгартрансгаз“ за изграждането на тази инфраструктура, защото се вижда, че тя ще има голяма възвръщаемост именно на база таксите, които ще се формират при транзита на газ към Европа.
Мисля, че намерихме модел да не нарушаваме европейското законодателство в духа на третия либерализационен пакет, да направим всичко възможно газът да не заобикаля България, а да минава през България. Слава богу, това намерение беше чуто в Европа. Руските партньори този път повярваха на нас и руската газ ще мине през България.
Слава богу, ние не разчитаме само на един източник. Още от кризата, породена в 2009 г. със спирането на газта през Украйна, ние изградихме интерконекторна връзка с Румъния, направихме тръба към Турция, реверсивна връзка с Гърция и в момента, знаете, има процедура както към Гърция, така и продължава проектът за свързаност със Сърбия.
Слава богу, и в Стратегията е заложено, че трябва да имаме и други източници. Това не е само азербайджанският газ, който минава на юг от нас, но също и миноритарното участие в Ел Ен Джи терминала в Александруполис, което ще даде възможност на допълнителни източници като САЩ, Катар и много други да могат да доставят своята газ към Европа.
Виждаме, че в Холандия находищата вече се изчерпват, тоест от северното направление, сигурен съм, ще идва все по-малко газ. Мисля, че България може да стане много интересна и много важна за транзит на газ от южното направление към Европа. Виждаме, че се намериха находища между Кипър и Израел – какво голямо количество показаха проучванията. Тази газ, разбира се, естествено, трябва да тръгне към Европа, защото най-големият потребител са европейските държави. Естественото направление на тази газ е през България. Вече има подписано споразумение между Италия, Гърция, Израел и Кипър в тази връзка.
Влагайки всеки един лев в газовата инфраструктура, е всеки лев, вложен в бъдещето за сигурност – както енергийната, така и националната.
Разбира се, приветствам това изменение на Стратегията, макар че тя ще бъде две години, докато приемем съвсем новата, но то показва нашите обвързаност и усилия, които влагаме именно в нашето бъдеще. Така че това, бих казал, е една много добра и положителна новина от серията новини, които не винаги се отразяват, бих казал, и медиите виждат, че това е важно.
Надявам се единодушно да подкрепим тези усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Има ли реплики? Не виждам.
Следващото изказване беше заявено от господин Стойнев.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър! От БСП сме настоявали за конкретни инвестиции в сферата на енергетиката и през всичките тези години сме заявявали нашето притеснение, че, за съжаление, не се реализират големи инфраструктурни проекти – дали са големи, или малки, въобще инфраструктурни проекти, защото оставаме като държава, изолирана в региона.
Още когато се появи идеята на бял свят за газов хъб „Балкан“, ние заявихме, че ще подкрепим този проект и изказахме нашите притеснения, че без наличието на руска газ този проект трудно ще бъде реализиран, въпреки усилията ни в Черно море, но така или иначе, за да бъде ефективен газовият хъб „Балкан“, без руска газ трудно може да бъде реализиран. Няма как да не подкрепим предложение, което ще ни позволи отново да имаме достъп до руска газ и наистина по този начин страната ни няма да бъде заобиколена, което е стъпка в правилната посока.
Само че проблемите ни в енергетиката, по-скоро предизвикателствата, които имаме, надали ще се заличат с това решение на парламента. Знаете, вчера имаше протести и синдикатите се вълнуват от цената на въглеродните емисии, нещо, което наистина е скандално, колеги, което заплашва бъдещето на производството на електроенергия от въглища, защото ако преди една година цената бе 5 евро на тон, сега е приблизително 25 евро. Разбира се, някой може да каже, че едва ли не това са пазарни механизми. Не, това не са пазарни механизми, защото това, което направиха от страна на Европейската комисия, е нещо скандално – да се изтеглят емисии, за да се увеличи тази цена, без да се замислят какъв е ефектът в останалите държави членки.
Силно се надявам, че тук наистина можем да бъдем единни и да имаме обща позиция да защитаваме българския национален интерес, защото само така ние можем да отговорим на очакванията не само на избирателите, но и на бъдещите поколения, защото инвестициите в енергетиката са наистина дългосрочни.
Разбира се, няма как нас да не ни вълнуват и предприетите действия от страна на правителството за изграждане интерконекторната връзка с Гърция – нещо изключително важно, защото ние от левицата ще продължим да настояваме и за изграждането на тази връзка в най-кратки срокове. Ние не трябва да спираме единствено и само с разклонението на Турски поток, но считаме, че интерконекторната връзка е приоритетна за България и ще помоля министър Петкова да вземе отношение по този въпрос.
Радвам се, че най-накрая след толкова години, може би от 2005 г., идеята да имаме миноритарен дял в LNG терминал ще види скоро бял свят, защото, колеги, от далечната 2005 – 2006 г. се говори за евентуално българско участие.
Само да обясня на колегите, които се чудят защо в Гърция, а не в България. Ние на Черно море няма как да направим, невъзможно е поради решението на Турция да не допуска през Босфора кораби, които да прекарват втечнен газ.
Считам, че когато има общи усилия, нещата могат да се случат и призовавам и в бъдеще да бъдем единни, защото предстоят наистина важни решения и от страна на Брюксел по конкретни наказателни процедури. Трябва да бъдем спокойни, трябва да бъдем единни и трябва да защитаваме българския национален интерес, защото само по този начин ние можем да имаме успех и да не бъдем разединени с нашите чуждестранни партньори.
През годините се направиха доста грешки, но е изключително важно чуждестранните партньори да имат доверие в българските институции, в българската държава и това може да бъде постигнато единствено и само, ако имаме конкретни и единни решения.
Госпожо Министър, молбата ми е да дадете повече яснота не само за евентуалното разклонение на Турски поток, но също така и за интерконекторната връзка с Гърция и за LNG терминала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме един значително важен въпрос, касаещ националните интереси и съхранението на България на газовата карта в Европа.
В Стратегията са записани някои неща и всички ги говорим. Аз мога да цитирам: в Стратегията говорим за запазване ролята на България като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ и пренос за Европейския съюз и за региона. Всички ние и Вие, госпожо Министър, говорите често, че България трябва да запази стратегическото място на газовата карта на Европа. На мен ми се струва, че е добре преди да пристъпим към гласуване на актуализацията на Стратегията, да си припомним няколко неща.
От това говорене как България запазва своето стратегическо място на газовата карта на Европа, до момента всичко, което се построи, госпожо Министър, ни заобиколи. Всичко, което се построи като газова инфраструктура, ни заобиколи! Ние си говорихме така, че България не може да бъде заобиколена в доставките на газ за Турция. Знаете, че тя е най-големият потребител в региона, най-растящият потребител на газ – вече над 54 милиарда кубика. Така, както не можеха да ни заобиколят, така се построи „Син поток“.
След това тук, в тази зала и навън се обясняваха колко е нерентабилен „Южен поток“. Обяснявахме как няма друга алтернатива на „Южен поток“ и как България стратегически ще реализира своето географско положение. Онзи ден „Турски поток“ излезе вече на турската територия.
Много говорихме и за един друг проект – „Набуко“, който минаваше пак през България, пак щяхме да диверсифицираме трасетата. Буквално преди няколко дни Трансанадолския с Трансадриатическия се свързаха и това трасе минава южно от България. Така че от трите големи газови инфраструктурни проекти около нашата територия към момента, говорейки за националния интерес на България, говорейки за стратегическото място на България, в момента сме нула. Всички ни заобиколиха.
Затова е толкова важно да се проведе този разговор тук и да се види как и по какъв начин от всички тези думи, които правим, ние успяваме да реализираме да защитим националния интерес.
Госпожо Министър, имах възможност и в Комисията казах няколко думи към Вас, ще ги повторя и тук, в залата. Това, което ме притеснява, е, че реализирането на така наречения газов хъб „Балкан“ и това място на България, може да стане, само ако ние имаме тези междусистемни газови връзки. Там се говори също много, но фактите са следните. Към момента този интерконектор с Гърция, който е важен, защото е различно трасе за доставки и е важно България да го има, защото имате договор за доставка на азерски газ и знаете, че няма откъде другаде да стане транспортирането му към България. Към момента ние продължаваме да бъдем на фаза избор на изпълнител на доставчик на тръби, на надзор и на строител, но сме доникъде с този избор, на шорт листа сме. Това трябва да влезе в експлоатация буквално след години.
Връзката със Сърбия я започваме… Вие сега сте подписали един меморандум, който е за 2022 г., но всеки министър преди Вас отива, подписва едни споразумения, но досега знаете, че няма нищо реализирано.
С Румъния връзката се реализира под река Дунав, но тя дори не е реверсивна, от другата страна няма компресорна станция и по същество тя не ни върши необходимата работа, за която сме изправени. За мен има смисъл воденето на тази дискусия, ако тя само бъде подкрепена с много активни действия от страна на изпълнителната власт за реализиране на този потенциал и възможност, които има България.
Вие знаете и колегите го потвърдиха – БСП винаги е подкрепяла реализирането на големите инфраструктурни проекти в енергетиката, в това число и газовите проекти. Винаги сме били против пропиляването на нашите шансове и възможности, и срещу това възразяваме.
Сега сте избрали една нетрадиционна техника – с промяна в Стратегията да дадем мандат на правителството по същество и на газовите дружества да си свършат работата. Ако това Ви е необходимо – хубаво, ще го направим и това, въпреки че не му е мястото в Стратегията и Вие добре го знаете. Като израз на национален консенсус и подкрепа за защита на националните интереси, ще направим и това в момента. Голямата отговорност е на правителството и на ръководството на газовите дружества – в момента този потенциал за пореден път да не бъде пропилян. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Симеонов, имате думата за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук става въпрос за търговска дейност. Тук става въпрос за приходи и разходи. Аз няма да подкрепя една такава Стратегия, докато не бъда убеден, че България ще печели от нейното реализиране.
Достатъчно години, може би вече десетилетия, слушаме за полезни за България енергийни проекти, които в крайна сметка се оказват полезни за друга държава и за хората, които ги разпространяват сред обществото и пред медиите ги представят като изключително полезни действия на българската държава.
Така беше с онзи безумен проект „Бургас – Александруполис“. Слава богу, че не се реализира. Така беше с „Южен поток“, от който трябваше да чакаме 22 години, за да получим един лев транзитна такса и цената, на който нарасна четири пъти, докато все още се водеше обработка на общественото мнение. Не по-различно беше положението и с АЕЦ „Белене“ във варианта, който ни се предлагаше от групата около тогавашния президент.
Още плащаме старите сметки на едни проекти, които не са били полезни за България от гледна точка на това, че не са били обвързани с приходи за България. В тази връзка, въпреки че тук колегите отляво заявяват, че не трябва да има политическо говорене, продължават да твърдят, че преминаването на газопровод през България било изключително от интересите на България, на българския народ. Не, в неин интерес, в наш интерес ще бъде, само ако такъв газопровод носи приходи на България, и не е единственият изход за бъдещия просперитет на държавата. В никакъв случай.
Аз искам да бъда убеден, да бъде доказано, че преминаването на този газопровод през България ще носи ползи, първо.
Второ, аз искам да бъда убеден, някой да ми докаже, че този газопровод, който трябва да го изгради българската държава на стойност – витае една цифра сега, тя не е дадена в Стратегията – около два милиарда, да речем, когато бъде изграден, той ще носи полза на държавата от гледна точка на газовите количества, които ще преминават към Западна Европа.
Искам да бъда убеден, защото тези два милиарда вероятно ще бъдат теглени като кредит и след това ще трябва да бъдат връщани. А ако няма запълняемост? Ако по някакви други съображения – чисто политически, Русия спре подаването на газ, така както ще стане с Украйна, какво става? Още два милиарда ще тегнат на българския данъкоплатец, както тези три милиарда до момента за АЕЦ „Белене“, както парите, които са изхарчени също без смисъл за „Южен поток“ и така нататък.
Аз не желая тук да се говори политически. Трябва да говорим от гледна точка на приходите, на търговската сметка на България от прокарването на този газопровод. Някак си с лекота ние приемаме една Стратегия, с която възлагаме изграждането на нови газови връзки, газовите връзки са нужни на нов газопровод, на някакъв газов хъб, който обаче няма хранилище. С други думи ние тук, в парламента, ще приемем решения, с които ще задължим правителството да извърши действия, от които не е сигурно дали България ще има полза. Да направиш газоразпледелителен център, наричан „хъб“ без хранилище, означава да си купиш автомобил без резервоар, това означава!
Вместо да продължаваме да облъчваме общественото мнение с мантри, с шаблони, че на всяка цена трябва, понеже сме на геостратегическо място, всичко да минава през нас без да докажем, че има полза от това. Аз мисля, че това е безотговорно поведение. Не съм чул да минава някакъв газопровод през Швейцария или през Монако.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Там е много стръмно. Знаете ли какви баири има там?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, стръмно е и скалите са твърди. Да, прав сте, господин Жаблянов.
Стига с тези шаблони, наша отговорност е, ние ще гласуваме, ние ще възложим на правителството, ние ще трябва да отговаряме за нашето поведение, за нашите гласове след години, ако, не дай си боже, цялата тази Стратегия гръмне като един балон. Затова нека отговорно да обсъждаме тези въпроси, а не с едни шаблонни твърдения, че мине ли газопровод през България, и тук ще стане райска градина.
Мисля, че много по-перспективно е и това бих подкрепил частично в Стратегията – изграждането на LNG терминал в Александруполис с оглед на големите количества в екваториалните води на Израел, Кипър, спорно там е и Турция, защото действително има големи количества, които могат да бъдат използвани, и защото там има някаква диверсификация, някакво разпределяне на доставките. Изграждането на газопровод даже да идва от Турция, през който ще тече само руска газ, никаква друга газ няма да дойде там – нали Ви е ясно? Няма откъде да дойде. Турция няма газ.
Скептичен съм по отношение на това дали Европейската комисия няма да види тук нарушение на Трети енергиен пакет също, защото ще има само един доставчик. Пак повтарям: бих подкрепил в тази посока Стратегията от гледна точка на изграждането на LNG терминал в Александруполис и също така ускоряването, ако искате бих използвал едни нетърговски термин – притискането на фирмите, които се занимават с проучване за евентуален добив на газ и нефт от български териториални води от Черно море. Това също трябва да настояваме да се реализира час по-скоро. Това за мен са перспективите, защото от едно такова прибързано решение от Народното събрание, естествено че следва изграждането на една скъпа газопреносна мрежа, но никой не може да гарантира, че самият пренос на газ ще носи приходи на България. Нуждите на България от газ не са кой знае колко големи. Някъде около 6 – 7% се движи покриването на енергийните нужди на България от газ. Това е!
Нека да бъдем отговорни при изказванията си и все пак да не забравяме, че хората изграждат мнението си по тази тема, която им е чужда, и от нашите изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, Вие донякъде знаете какво ще кажа, дълго време сме говорили.
Поздравявам БСП за позицията сутринта, защото в Комисията малко се бяха пообъркали дали да защитават интереса на БСП, или на България. Видях в момента, че когато си поставен да вземеш едно такова решение, при което да защитаваш партийния интерес, е много по-лошо, отколкото да защитаваш енергетиката в България. В същата позиция ни оставихте и нас, разбира се, затова сега ще се опитам с няколко думи да се аргументираме от „Движението за права и свободи“ по първия въпрос – защо е безпредметно да разглеждаме изменение и допълнение на Стратегията. Не че такова решение, което Вие предлагате, не е необходимо, но ние смятаме, че мястото му не е в Стратегията. Не му е мястото в нея, защото едно допълнение и изменение на Стратегията за един инвестиционен проект някак звучи като прехвърляне на отговорност от Министерския съвет върху парламента, та ако не се случи този инвестиционен проект, отговорността да понесе онази комисия, която бяхме създали навремето – нали, създай комисия и колективната отговорност е безотговорност, така звучи. А енергетиката днес, след дълги години Ваше управление, след един стабилизационен процес, който заедно с Народното събрание бяхме постигнали, от една година насам Ви сигнализирам, че състоянието в енергетиката се влошава и вече сме стигнали критичната точка, но откъдето и да спрем загубата, все е кяр. Ако днес вземем решение, което ще е в интерес на енергетиката, няма как ние от „Движението за права и свободи“ да не го приветстваме.
Даже се сещам за още един такъв израз – чух колегите, коалиционните Ви партньори, като имате такива коалиционни партньори, не Ви е необходимо да имате опозиция. Абсолютно! (Оживление в „БСП за България“.) Но халал да са Ви, на чисто български. Избрахте си ги, пожелавам Ви колкото се може по-дълго да работите с тях, за да усетите безпринципността. А и начинът, по който сега прехвърлят върху парламента като отговорност цялата тази дейност, няма да е полезно за Вас.
Преди това искам да кажа още няколко думи. Защо е необходимо да се приеме едно решение на Министерския съвет във връзка с прокарването на нова тръба до западната ни граница? Защо е необходимо да направим газов хъб? Защо е необходимо да участваме в строителството на газовия терминал?
Колеги, да не се връщам много назад, имаше едни демократични времена, сега от тях имате поне един-двама народни представители, които са останали от 1990 г. – сещат се за избори до дупка, но не се сещат за отклоняването на „Син поток“ от Русия, който щеше да дойде до границите на България. Тогава не бяхме в Европейския съюз, не беше необходимо да спазим всички тези изисквания на големия брат и днес за този „Син поток“ нямаше да говорим притеснено, нямаше набързо с действия като на пожарникари да утвърждаваме изменение и допълнение на Стратегията, за да си осигурим доставка на газ.
Дами и господа, аз този проект го разглеждам като възможност за доставка на газ в границите на България със следния аргумент – ситуацията в Азовско море. Допускам, че и спирането на газа през Украйна в близко време вече ще е факт, и 2009 г. ще ни се види като бял ден. В 2009 г. Ви оставихме една програма за строителство и изграждане на интерконекторите и сега, ако може да ни кажете докъде сте стигнали, защото Вие управлявате от 2009 г. досега. Няма да можете да се похвалите с големи резултати, но все пак имате напредък. Поздравления! Усилията, които правите, са поне в правилна насока. Усилията в това, което правите и в момента – да мине поне „Турски поток“ в България, също заслужава адмирации.
Но няма как да Ви адмирираме за „Южен поток“, който щом дойдохте и спряхте. Тук ще отворя само една скоба, за да поздравя Драгомир Стойнев, и нека БСП да приемат, като че го хвали само ДПС – те бяха взели едно решение по онова време на онова управление – „Южен поток“ или всъщност да имаме пак достъп на газ директно за България.
Не искаме тази стратегия да бъде тук. Искам да задам въпрос тогава: добре, сега във връзка с доставка и транзитиране на газа променяте Стратегия, а кога ще промените Енергийната стратегия, с която имате решение да строите паро-газова централа на Белене? Онзи ден взехте решение, че ще строите „Белене“, а преди няколко години спряхте Проекта „Белене“. В Стратегията имате решение да строите един блок на ядрена централа. Кога ще го предложите на Народното събрание? Значи, възникват ред въпроси, много въпроси, които не би трябвало да предизвиквате днес, за да може да се съсредоточим как и по какъв начин да направим така, че този проект да се осъществи.
Следващият ми аргумент. Защо го вкарвате като промяна на Стратегията, когато 10-годишният план за развитие на „Булгартрансгаз“ от 2012 г. досега е минал през КЕВР и е потвърдено, и е утвърдено, че България трябва да има от 2015 г. тъй наречения газов хъб. За него наистина не са необходими големи хранилища, защото светът се развива и виртуалната търговия трябва да се осъществи. Тези неща би трябвало да се обясняват надълго и нашироко, но не днес и тук.
Ако и този път – ако и този път! – смесим решение на Министерския съвет с прехвърляне на Стратегията и премиерът да не носи отговорността за развитието на енергетиката, Министерството на енергетиката да не взема решение как и по какъв начин ще развиваме не само газовите тръби, които ще минават оттук, как и по какъв начин ще намалим емисиите, как и по какъв начин да не се съюзите със синдикатите да излезете заедно на протестите да защитите нещо, което би трябвало да сте приключили предварително и да сте взели решение как ще закриваме онези производства с големи количества на вредни емисии, а да минем на нови и иновативни, някак си за енергетиката не виждам развитие и бъдеще, в интерес на енергетиката на България и в интерес на България.
Колеги, това е последното купе на последния вагон на последния влак,…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): На вратата, на вратата!
РАМАДАН АТАЛАЙ: …който ни дава възможност по някакъв начин да се наредим, да си доставим…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): На вратата!
РАМАДАН АТАЛАЙ: …газ за България. На кой как и по какъв начин му изнася, е отделен въпрос. Трябва да направим всичко възможно, щом Костов затвори „Син поток“, щом премиерът затвори „Южен поток“, щом господин Николов казва, че руските ни партньори вече ни имат доверие, поне да ни доставят газ през „Турски поток“. Ако не беше жалко, щеше да е смешно! Трябва да се включим, колеги – колкото се може по-бързо да се завърши връзката с доставката от „Турски поток 2“ и колкото се може по-бързо да направим така, че да чуем и Българския енергиен форум, който предлага още едно трасе. Може и да е по-евтин или по-скъп – това не е работа на народните представители, откъде ще мине, как и по какъв начин, да се свържем с Австрия, защото ние трябва да участваме и в австрийския хъб за доставка на газ, ако искаме диверсификация, нищо че ще е един и същи газ.
Ако говорим за диверсификация, колеги, на нас, народните представители, трябва да ни е ясно, че близо седем-осем години закъсняхме – премиерът да вземе решение, за да участваме с определен процент в изграждането на терминала за втечнен газ. Закъснение също, пак пожарникарски решения! Защото ако не участваме в изграждането на този терминал, диверсификация никога няма да имаме. Дали ще дойде газ от Израел, дали от Алжир, дали от Америка, това е диверсификацията за доставката на газа.
И другото – това, което ще минава през Гърция от „TANAP“, от Азербайджан. Сега съмнението е реалност, но ние няма да се съмняваме какъв ще е този газ – още един поток, откъдето ние трябва да получаваме газ.
Госпожо Министър, днес щяхте да звучите много по-сериозно, ако бяхте представили пред народните представители решение на Министерския съвет с проект, който сте приели с данни и с цифри за 2 млрд. 814 млн. лв. – изграждане на тръба, и всички щяхме да се съсредоточим как, по какъв начин и защо струва толкова тази тръба. А сега ние Ви натоварваме! Представете си, че не намерите инвеститори за 2 млрд. 814 млн.лв., а е за 19 или за 3 млрд.лв.! Някак си правите такива действия, впоследствие да изпаднете в ситуация на отговарящи, в ситуация на нещо положително, което искате да правите, но още в началото сипвате лъжичка катран в кацата с мед.
Помолихме Ви преди да започнете това, помолихме всички, че със смяна на Стратегията този процес ще бъде много по-тежък, отколкото с едно решение на Министерския съвет, на един силен министър-председател, но в последно време силовият му характер надделява, и това… (Реплики.)
Удължавате времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Удължаваме времето, това исках да попитам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Удължавате времето, аз не вярвам толкова дълго да съм говорил, но все пак още няколко изречения.
Загубите, които сте писали като цифри, очаквате след спирането на газа през Украйна и печалбите от транзитирането, за които пишете, че ще получите, някак си са несъвместими нито в сравнението с годините, нито с количествата, които ще бъдат транзитирани. А и не знам как и по какъв начин след един договор, сключен с арбитраж в Москва, ще накарате руснаците да се съгласят с т. 4, която сте писали тук, ако те не се съгласят с транзитирането. Макар че нямате реални сключени договори откъде ще купите газа, макар че нямаме още икономически и финансов анализ, който да е направен за този тръбопровод, който ще мине оттук и дали е финансово рентабилен, ние ще подкрепим това, което предлагате. Ще го подкрепим не защото Вашите коалиционни партньори и в момента не са в час, а защото това, което ни представяте, е необходимо за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплика?
Имате думата за реплика, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Аталай, има много логика в това, което казвате и като постройка, но искам да Ви кажа следното нещо: изграждайки тръбата през Сърбия, Унгария, Австрия дори потокът да е насочен само на север – на западна страна, така да го кажем, северозападна, ние можем да ползваме виртуални потоци, тоест без никакъв проблем може да ползваме този хъб в Баумгартен. На това отгоре делото, което приключи със Споразумение – Европейската комисия срещу „Газпром“, дадe възможност и руснаците се съгласиха, именно на такива търговии. Тоест ние ще ползваме руска газ, но ще плащаме цени в хъба, който е в Австрия. Искам задължително да уточним – това е важно условие.
Трансбалканският газопровод, който в един момент може наистина да стане сух, не дай си боже, макар че руската страна каза, че няма да приключат с транзита през Украйна, но предвид събитията не бих казал, че сме склонни да вярваме, той може да се ползва в северно направление, така че има много възможности. Слава богу, всичките възможности минават през България поне към настоящия момент, и ние трябва да се възползваме. Трябва да се възползваме от един от малкото случаи напоследък, не само за газа, но от географското положение на България. Приветствам, че Вие ще подкрепите изменението на Стратегията, слава богу. Надявам се, да е почти единодушно – виждам, че господин Свиленски няма да го подкрепи, но да дадем гръб на правителството, за да може да изиграе тези важни карти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър! Господин Николов, това, което разяснявате, е полезно, за да разберат и другите колеги, но в основата на това, което казахте, на България ѝ е необходима енергия, и то чиста енергия, защото, не облазявам никой, който ще бъде на власт на 1 юли. Тогава министър Петкова, колкото и да я притискат работодателите, колкото и със синдикатите да се прегръща, колкото и президентът да отправя послания, че ще защитава социалните им въпроси и конкурентоспособността, докато не спрем да говорим за чиста енергия с висока производителност, всякаква енергия – нова, иновативна, дори и от Турция, ще приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги! Господин Аталай, не е вярно, че коалиционните партньори на ГЕРБ не са в час. Коалиционните партньори на ГЕРБ са абсолютно в час с всичко, включително и по този въпрос. Няма партия в България, която като „Атака“ години наред, откакто е на политическата сцена, да отстоява така твърдо, неумолимо и последователно тези интереси на България.
Нашата позиция е през България да минат газопроводите, защото няма страна в света, през която са минали газопроводите, това да не е полза за техния национален интерес и за тях. Защото преминаването на един газопровод прави една страна значима. Ако тя няма газ, то поне газопроводът има стратегическо значение. Той никога не е губещ. Всички тези приказки за губещ газопровод са хвърляне на прах в очите, за да не мине един газопровод през една държава, когато това е в полза на чужди агенти, на чужди интереси, както стана в България.
Противниците на „Обединени патриоти“ спекулират с твърденията за междуличностни, едва ли не чисто междучовешки отношения тогава, когато се касае до противоречия в „Обединени патриоти“. Уважаеми колеги, аз на всички българи ще кажа: става въпрос не за междуличностни отношения между лидери в „Обединени патриоти“, а за принципни различния по отношение на политики. Няма да говоря за други принципни различия, а за коренно различно отношение по стратегическия за България въпрос: за газопровода, който в момента щеше да бъде факт. В момента четири тръби по 15 милиарда кубически метра щяха да спират – да идват до Варна и да бичат газ за цяла Южна Европа с всичките ползи за това. Четири тръби, които щяха да бъдат финансирани от „Газпром“. Четири тръби! Голяма част от тръбите бяха доставени и мисля, че още са на пристанище Варна, с отчуждените терени, с готовите екооценки – това щеше да бъде факт. България щеше да бъде, ако щете само с това, силна и значима страна в Югоизточна Европа.
Уважаеми колеги, преди две седмици за мен беше не тъжно, беше трагично – не знам дали Ви направи впечатление, когато макар и доста пестеливо бяха показани репортажи по българските телевизии и видяхме как Путин и Ердоган посрещат морската част на брега в Турция. За мен това беше поредното национално крушение, беше резултатът от онзи отказ. Ердоган и подопечните му трябва да носят цветя и венци на гроба на сенатора Маккейн, който дойде по време на управлението на Орешарски, нареди и беше изпълнено неговото нареждане – да не мине газопроводът през България. В момента вижте колко странно става – турската националистическа партия в ДПС… (Реплики от ДПС: „Млъквай бе!“) Тук ще Ви похваля, е за строежа на този газопровод с едната му тръба, не с четирите, които бяха замислени.
Разбира се, от ДПС това не е грижа за българския национален интерес, пак е грижа за турския национален интерес и това е, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Шопов, моля Ви да останете в рамките на приемливото политическо говорене.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се притеснявайте – политическо говорене е. Няма да Ви санкционират, недейте да бъдете толкова страхлив. За това няма да Ви поискат оставката, както се случи на предишния председател на Народното събрание. Спокойно бе, господин Заместник-председател, не се бойте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мога да Ви отговоря, че не се страхувам, но след това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук ДПС се грижи за продължението на една от тръбите на „Турски поток“. Тя трябва да мине отнякъде. Откъде да мине? През любимата на Турция и на ДПС Гърция ли? Малко трудно. Може да мине през България. Представете си, това съвпада с нашия интерес в момента, което е много добре.
Можем да продължим в този ред на мисли до безкрайност, но хайде да се грижим и да обслужим нашия български национален интерес. Не украинския, за което се чуха и думи. Не да се гордеем с това, че сме отказали четирите тръби на „Южен поток“. Българска представителка доскоро в Съединените щати, беше посланичка, по една от телевизиите обясни каква огромна полза е имала България от това, че е отказала „Южен поток“ – представете си – защото е изпълнила, България е била адекватна с някакви енергийни стратегии в Европа, които ѝ били поръчани, или от Съединените щати. Може ли да си представите какво политическо слабоумие и какво обслужване на чужди интереси, и послушничество!
Минава „Северен поток“ – ясно е. Минават газопроводите и от юг – те ще захранват Европа. Такава е геостратегическата логика – преместват се трасетата. Хайде да се възползваме и да не си говорим глупости, да не се правим по-католици от евроатлантиците. Не може да бъде това индулгенция, един вид: аз съм националист, мисля за българския национален интерес, но аз съм добър евроатлантик, русофоб. Хайде да бъдем бългорофили и всички в тази зала днес да гласуваме еднозначно това, което ни се предлага. Мисля, че за пореден път сме пред консенсус, защото аз съм щастлив винаги, когато излизаме от тази зала с решение, прието с консенсус.
А колкото до „Обединените патриоти“, оставате ни, ние ще се оправим. За да решим проблемите си, имаме опита, мъдростта и много години политически опит зад себе си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплика от господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Шопов, щяхме да имаме няколко тръби, които да докарват руски газ в България, от което България да печели. Щяхме да имаме и АЕЦ „Белене“. Щяхме да имаме нормално здравеопазване и добро образование, което пък да помага за цялостното развитие на България. Щяхме да имаме и достатъчно лекарства за всички българи. Щяхме да имаме много хубави неща. Щяхме да имаме и 300 лв. пенсия, минимална пенсия в България.
Само че имаме продажба на българско гражданство, повдигане на наши лични приятели за най-високи звания в България – орден „Стара планина“, нахлувания в летищата със заредени оръжия и куп други неща, които не са били част от нашите предизборни обещания, когато сме се явявали пред българските граждани.
Нека всеки сам да застане пред себе си, пред огледалото, да си припомни какво е говорил, какво предизборно е обещавал, малко повече съвест и да наблегнем на тези неща, които са добри за България и за българския народ, а не които са добри само за партиите ни, за нашите най-близки обкръжения – роднински и приятелски.
За нас е чудно примерно защо вчера Вие се отрекохте от основното си обещание за 300 лв. пенсия? (Реплики от „Обединени патриоти“: „Къде е репликата?“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Марешки, моля Ви, завършете. Завършете, господин Марешки!
Запазете тишина!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Господин Симеонов, ако сте свикнали така в Министерския съвет, тук имаме Правила и се дръжте малко по-възпитано. Когато ме чуете така да Ви репликирам просташки от залата, тогава си позволявайте това да правите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Шопов, аз не можах да разбера Вие обединени ли сте, или сте разединени? Не можах да разбера как от тази… (Реплики от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, ще Ви помоля за репликата към изказването.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, ако една реплика няма аргументация, тя няма как да стане реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не се опитвайте да влизате в тона на господин Шопов. Това, което той каза: обвини „Движението за права и свободи“ в една поредна безсмислица, че защитаваме турския интерес, защитавайки, че тръбата, която е необходима за България, където живеем всички, ще минава през България. Поздравявам Ви, че за пръв път ще защитите турския интерес, като защитавате тръбата да минава през България!
Поздравявам Ви! Всеки ден единственият Ви аргумент е да излезете, да изкарате, че от „Движение за права и свободи“ едва ли не ядат деца. Погледнете Вие с какво се храните, вижте, откакто сте на власт. Не искам да се повтарям – вчера горски от Силистра, след обяд нападжии в центъра на София, преди това някои, които водеха как да минават емигрантите през България, а други се наредиха паспорти да им давате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново Ви напомням, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: …и ако всичко това е защита на националния интерес, нас не ни търсете в това. Бъдете сериозни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Уважаеми господин Шопов, имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Абе, разединени ли сме, съединени ли сме – оставете това, не го мислете. Ние се нагледахме през годините, през десетилетията и на Гюнер Тахир, и на Касим Дал, и на Лютви Местан, който съвсем доскоро Ви беше лидер и се спаси в турското посолство.
Но що се касае до турския и българския национален интерес, аз нямам нищо против и турския национален интерес, въпросът е там, че той е за сметка и всъщност успява за сметка на българския национален интерес. Защото турския газ, на турския бряг и „Турски поток“ изобщо означава липсата на България и непреминаването през България на четирите тръби на „Южен поток“. Това е за нас въпросът, мен това ме интересува.
Видяхте какво тържество беше в Турция за това, че българският „Южен поток“ не се състоя, а се състоя за сметка на това „Турски поток“, с който сега ние се мъчим. Борисов ходи, прави метани, тръшка се, моли се – видяхме всичко това, прави всичко възможно човекът, за да се преведе, да мине една тръба през България.
Господин Марешки много хубаво започна – щяхме, щяхме, щяхме, и можеше да продължи да изрежда колко неща ние, българите, щяхме досега. Но в контекста на този разговор, господин Марешки, оставете другите твърдения, другите подхвърляния, те са излишни и да не нагнетяваме, да не усложняваме отношенията, след като виждаме, че цялата зала и всички политически сили вървим към консенсус, с изключение само на една част от „Обединени патриоти“, за много голямо мое съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата, господин Летифов – по начина на водене.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми по начина на водене е изцяло към Вас. Да Ви успокоя, не се притеснявайте, няма да Ви искаме оставката, ако спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаемият господин Шопов си направи изказването, изцяло базирано на ДПС, и след това, когато реагира господин Аталай на това, което каза, Вие отново настръхнахте какво ще каже господин Аталай. Не се притеснявайте, а просто си спомнете, че националистите не са в средата, те са в оня край! Спазвайки Правилника, няма да има притеснение за Вашето място. Благодаря Ви. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не мога да разбера защо допускате по време на изказване на даден народен представител реплекиращият да не реплекира него, а да реплекира вицепремиер, който не присъства тук?
Молбата ми към Вас е: когато господин Марешки прави реплика, да следите дали прави реплика към изказващия се, или си говори от името на групата, или някакви си други негови неща, които го вълнуват. Да, на нас ни е известно, че господин Марешки и партия „Воля“ са патеричка на властта, но все пак има Правилник на Народното събрание и трябва да се спазва. Отделно, когато е взел думата, хубаво е да си прочете Правилника и освен това, когато участва в обсъждане, той трябва да седне в залата след това, а не да стои там горе.
Така че, господин Председател, моля Ви, въпреки че господин Марешки е патеричка на властта, все пак да вземете – по Правилника, стриктно отношение към неговите изказвания. (Председателят дава знак, че ще отговори и слиза на трибуната. Председателското място се заема от господин Веселин Марешки.)
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Имам право не да се изказвам по темата, а по отношение на казаното дотук. За една година, откакто съм на тази позиция, се изредиха много хора – освен да ми искат оставката, да ми обясняват как се води заседание. Водя заседанията така, както ми диктува не само Правилникът, а и личното ми разбиране за отношение в залата, личното ми разбиране за отношение между народните представители. Стремя се, доколкото ми е възможно, да успокоявам обстановката, защото смятам, че председателят или този, който води заседанията, не е бетонна стена, а трябва да бъде достатъчно гъвкав и да дава възможност освен да се казват истините, да не се предизвикват конфликти.
Много Ви моля, запомнете, че мястото, на което се намирам, не е най-важното нещо за мен! За мен важните неща не се намират в тази зала. Аз ще остана на това място и ще продължа да ръководя заседанията така, както ги разбирам и както е написано в Правилника, разчитайки на разбиране от Ваша страна, на помощ, на съдействие, защото конфликтите в тази зала не само противоречат на нашите отношения, но и на това, което сме обещали на хората. Понякога се налага да вляза в конфликт със самия себе си, допускайки изказвания, реплики и отношения, които считам за недопустими за народните представители.
Второ, аз ще остана на това място докато аз реша или докато тази сила, която стои зад мен и която подкрепи моята кандидатура, не счете, че аз не съм на своето място.
Моля Ви, не поставяйте повече въпроси, които за мен не са от особена важност. Стремя се да дам възможност на всеки един от Вас да каже това, което мисли, но Ви моля да бъде в рамките на приемливите отношения между народните представители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Господин Емил Христов отново заема председателското място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Във връзка с изказването ми, имам право да го направя. Аз не участвам в дебата по темата и затова ще продължа да ръководя заседанието.
Заповядайте, господин Добрев – процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, понеже видях, че има и други желаещи да се изкажат, правя процедурно предложение за удължаване на времето по тази точка – до гласуването на точка седма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Обратно мнение – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, освен удължаване на времето до приемане на Доклада, предлагам със същото това време да се удължи и парламентарният контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Делян Добрев.
Гласували 141 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме с изказванията.
След изказването на господин Шопов, думата ще има господин Жаблянов, за да спазим Правилника и за редуване.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Както казаха и моите колеги, Българската социалистическа партия ще подкрепи предложения Проект за решение, но във връзка с това и доколкото Проектът за решение е свързан с изменение в енергийната стратегия, струва ми се, че трябва да се кажат няколко думи.
Първо, моментите като днешния в Народното събрание са особено ценни, не за друго, а защото представляват един повод за много сериозен размисъл и равносметка на това, какво правят и изпълнителната власт в България, и политическите партии, и парламентът относно цялостното виждане, и както обичаме да казваме – стратегията за развитието ни, защото енергийната стратегия има отношение към това.
Какво може да се каже за днешното предложение? То е продиктувано от това, че енергийните трасета за транзит и разпределение на природен газ се построиха извън нашата стратегия. Ние сега се адаптираме към реалностите, които бяха създадени в последните – даже не става въпрос само за последния газопровод, който в момента се открива, а за предишния транзитен газопровод, който също беше построен през Черно море (реплика от ГЕРБ), който също отне част от транзита, който минаваше през България.
Въпросът за мястото на България като газоразпределителен център на Балканите стои не от вчера, а той стои от 1996 г. – още с първия проект „Топенерджи“. Връщам нещата до „Топенерджи“, за да покажа и да илюстрирам, че цялото ни развитие оттогава насам в областта на газоразпределението като подотрасъл на енергетиката, е изградено върху гнила основа.
Няма правителство, няма законодателен орган, който да е успял да създаде наистина стратегия, защото, ако ние имахме стратегия, нямаше да правим днешното изменение в стратегията. Това показва, че нямаме стратегия! Това показва, че имаме допълнителни документи, които ги приемаме и гласуваме в резултат на създалите се обстоятелства.
Каква стратегия е необходима в това отношение на България днес?
Първо, азбучна истина е, че във всички договори, които са водени с „Газекспорт“ и с Руската федерация през годините, въпросът за цените винаги е бил обвързан. Въпросът за транзита и въпросът за цената на вътрешния пазар така, както са договаряни, винаги са били свързани в разговорите. Транзитната тръба няма отношение само към транзита, а има отношение и към развитието на вътрешния газов пазар в България.
Ако се отвори сегашната Енергийна стратегия, не е трудно да се види какъв скромен дял в нея има темата за развитието на вътрешния газов пазар, и по-специално за битовата газификация в България. Крайно време е да се разбере, че без развитието на вътрешния газов пазар, на битовата газификация и заемането на един поне среден процент като дял от продажбите на газ на вътрешния пазар, България не може да се превърне в развита европейска държава. Има пряка връзка в този начин на структуриране на газовия пазар. Сигурността на газовите доставки – и тук е ключовият въпрос, когато се разглежда една такава стратегия, струва ми се, че не може да се акцентира само върху транзита. Транзитът – да, това е дейност, която може да даде печалби, да гарантира някакво по-специфично геополитическо място на България, да увеличи сигурността, но без развитието на вътрешния газов пазар ние не можем да представляваме интерес за когото и да било. В такъв случай България е само територия.
Ако се погледне динамиката на развитието на пазара на природен газ в Европа за последните 15 – 20 години, тенденцията е съвършено ясна – това е тенденция на нарастване. Аз смятам, че тук се крие и отговорът на въпроса дали е икономически изгоден и ефективен такъв проект? Да, той е икономически изгоден и ефективен, защото без осигуряването на евтини и сигурни доставки на енергия, в случая на природен газ, европейската икономика ще продължи да стагнира и да изостава в сравнение с другите центрове на световната икономика, които се намират в Югоизточна Азия и в Съединените щати. Следователно въпросът не е просто български, въпросът не е свързан с това тръбата дали е дошла на турската граница или на Исакчà, а въпросът е къде е мястото на България в цялото това развитие на енергийните трасета на европейския континент и осигуряването на доставки на природен газ за икономиката на европейските държави.
Очевидно е, че се развива също пазарът на втечнения газ, за разлика от газа, който се доставя по тръби. Очевидно е, че потреблението в Европа не може да се изчерпва само с големите потребители в Централна Европа, които се явяват Германия и Австрия, за Франция случаят е по-особен, защото тя има доставки от Северна Африка.
В такъв случай, първо, какви са изводите, които трябва да направим днес? Поправките ще ги направим. БСП ще подкрепи предложения Проект за решение.
Какво е необходимо? Необходимо е Енергийната стратегия на България да бъде пренаписана и с това трябва да бъдем наясно. Не за друго, а защото тази Енергийна стратегия е писана с поглед към реалностите от средата на 90-те години, най-много началото на сегашния век.
Това, което предстои. Очевидно е разкриването и включването на нови находища. Очевидна е нарастващата роля на газа от Каспийския район. Очевидно е, че всичко това е свързано с цените на природния газ. Очевидно е, че цената на природния газ не се формира на борсата като другите въглеводороди, а е в резултат на пряко договаряне между производителите и доставчиците. Поне към момента нещата са така.
Тук искам косвено да засегна въпроса за хъба, който беше споменат. Някой спомена – мисля, че беше господин Аталай, който обърна внимание, че може да се осъществи такъв проект и без допълнителни вместимости, или както там се наричат. Ами сигурно може да се осъществи, но тогава това няма да е хъб, а ще бъде някакъв вид борса, нали така, където ще се търгуват някакви фючърсни количества? Е, в такъв случай нека да си поставим това за цел, тоест да има, да се изгради такава борса в България. Защото е очевидно, че в бъдеще ще се върви към други механизми за формиране на цените, а не само на базата на пряко договаряне с производителите и доставчиците.
И в крайна сметка, що се отнася до непосредствения, българския интерес, който, струва ми се, вече трудно може да бъде отстояван в сегашните реалности, съм убеден, че българският непосредствен интерес диктува България да получава газ по най-прекия път от производителя, на възможно най-изгодната цена за българската икономика и за българските битови производители. За съжаление, този проект не можа да се осъществи поради редица причини. Сега е необходимо в това, което е изградено като транзитни трасета, договорите, които са сключени, инвеститорите, които са влезли в този отрасъл, да се намери мястото на българския интерес за развитието на българския газов пазар.
Спекулира се многократно с цените и за битово потребление, и за индустриално потребление. Едно обаче трябва да бъде ясно: цените на природния газ и за битово, и за индустриално потребление се определят на първо място от обемите, които се потребяват. На първо място от обемите! Затова българският национален интерес налага увеличаване на обемите на потребление на природен газ, който е пряко свързан с равнището на цените. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!
По адрес на нашата политическа формация „Воля“ са се изказвали доста идиоти, за съжаление, и примитиви такива. Според степента на идиотизирането или на примитивизма им те са стигали до такива величини като патерички или даже бастуни, но това го оставяме на тяхната съвест.
Нас от Политическа партия „Воля“ и лично мен ме интересува единствено и само оценката на българския народ, която ние ежедневно и аз лично я получавам и като човек, и като бизнесмен, и като политик. Смея да твърдя, че се гордея със своята дейност в тези си качества.
На уважавания от мен господин Шопов искам да му кажа нещо и, като се обръщам и към всички Вас: ние не знаем коалиционният партньор дали са „Обединени патриоти“, разединени патриоти, корупционни патриоти или въоръжени патриоти. Това си е техен проблем. Със сигурност знаем обаче, че част от тях не са български патриоти. Защото българският патриотизъм, българският патриот не може да се занимава с продажба на българско гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, моля Ви.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Нищо не съм казал. Казвам с какво не може да се занимава българският патриот. Той не може да ходи въоръжен сред българските граждани, със заредено оръжие. Той никога не би стигнал дотам да предложи свой приятел без заслуги, естествено, за най-високото отличие орден „Стара планина“.
Всъщност исках да кажа нещо по-важно. Господин Шопов, Вие казахте: „Нека да бъдем българофили“. Това е всъщност основното, върху което исках да говоря в тази декларация. Няма как ние да бъдем българофили. Българофили могат да бъдат руснаци, албанци, американци, немци. Тези хора, които симпатизират на България, могат да бъдат българофили. Българин, който обича своята родина, се нарича родолюбец. Той не може да бъде българофил. Той се нарича родолюбец. Може да използваме и думата „патриот“, ако не беше толкова очернена.
Затова аз пък ще Ви призова: нека да не бъдем българофили, тоест като някакви чужденци да си гледаме държавата, а да бъдем истински български родолюбци и когато защитаваме определени каузи, включително и това, което разглеждаме в момента, да разсъждаваме точно като такива. Когато единственото обяснение на малкото „против“ за това да защитят българския национален интерес е, че защитавайки българския национален интерес, и на някои други държави щял да бъде защитен и техният интерес, естествено, че във всяка сделка няма как да има такава, ако всички участващи в сделката не са доволни в различни степени.
Трябва максимално да се вслушаме още веднъж в съвестта си, да се опитаме да бъдем не българофили, а български родолюбци, не обединени, разединени или всякакви други патриоти, а български патриоти. И само, водейки се от това, да натискаме всеки пред себе си това копченце, с което изразяваме волята и на хората, които са ни изпратили тук. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Уважаеми професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги! Нека да зададем първо един риторичен въпрос. (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Спазвам Правилника и реда на постъпване на заявките, уверявам Ви в това! Не правя никакво нарушение, спазвам Правилника, реда за постъпване на заявките.
Процедура по начина на водене.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, отстъпвам Ви, заповядайте. Няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене не е във връзка с изказването на колегата от БСП, а във връзка с изказването на господин Марешки, който Вие не прекъснахте, когато започна да взема отношение по точка от дневния ред.
Господин Марешки има слаби познания на тема „патриотизъм“. Отскоро се опитва да се представи за такъв, затова жонглира с думи, които не разбира, но това е само част от нещата.
Основният проблем – аз се радвам, че той най-после си взе бележка и, след като участва в дискусията, си седна на мястото. Това беше забележката на колегата Ангелов – така е по Правилник: народен представител, в смисъл заместник-председател или председателят, ако вземе участие в дискусията, трябва да стои долу при своите колеги, а не да ги гледа отгоре и да им внушава някаква позиция благодарение на пиедестала си.
В това отношение искам да Ви направя забележка – по отношение на реда на изказванията. Живот и здраве, ще изчакам колегата Гечев и ще се изкажа след него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Това беше процедура.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Първият риторичен въпрос е как приемаме промени в Енергийната стратегия, при положение че България няма Икономическа стратегия за развитие. Не е ли логично ние да имаме Стратегия за икономическо развитие, за да преценим какви енергийни източници, в какви количества, в какви срокове? Въпросът е логичен. Ние правим сега поправки в Енергийна стратегия, без да знаем какво прави българската икономика през следващите 5, 10 или 15 години. Така че това ни е първият сериозен проблем.
Вторият проблем е с промените, които правим след приблизително 10-годишен период. Уважаеми колеги, за десет години ние замразихме три стратегически проекта. Кой ги замрази? За да Ви припомня, ще цитирам. На 12 октомври 2015 г. господин Борисов пред Българо-американската търговска камара казва: „Спрели сме три големи руски проекта. Това, ако не е партньорство, какво е?“ Ами това е загуба на милиарди за периода от започването на проектите досега.
И какво правим днес? Връщаме се на изходна база и казваме, че гьолът вече не е гьол – правилно, че тръбите от Русия са правилни тръби и трябва да дойдат до България, само че не казваме защо трябваше да чакаме десет години и да загубим милиарди.
Защо в период, когато Германия започна инсталация на две допълнителни тръби, ние трябваше да изпълняваме препоръките на Германия, на Франция и на Съединените щати? Защо когато „Росатом“ строи в Турция нова атомна централа, разширява в Унгария, във Финландия, в Чехия, ние трябваше да изпълняваме и да проваляме тези проекти?
И затова ще отговоря така: уважаеми колеги, ние, разбира се, ще подкрепим, защото е по-добре късно, отколкото никога! Но на въпроса на господин премиера Борисов: „Спрели сме три големи руски проекта. И това ако не е партньорство, какво е?“, аз му казвам какво е: това е национално предателство в милиарди лева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев.
Реплика?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Гечев, абсолютно вярно. Съгласен съм. Няма да Ви опровергая с нищо, но идете по-нататък, стигнете докрай и кажете: кой ни накара да ги спрем, каква беше причината да не строим и да загробим тези проекти? Кой дойде? Визирам госпожа Хилъри Клинтън, която в качеството си на външен министър, дойде и нареди. Покойният сенатор Маккейн с двама свои колеги сенатори, дойдоха и наредиха. Това кажете и всички да сме наясно, а не да си бием тук шамари, да се мразим и да се обвиняваме един друг. Хайде, като започнем да си казваме истините, да стигнем докрай и да ги назовем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Господин Николов, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Гечев, няма акт на Министерския съвет, няма документ, който да е приет и да се казва, че спираме „Южен поток“. Напротив, това го има в Стратегията на Република България, а Стратегията трябва да се изпълнява.
Мога да Ви кажа, че още по времето, когато господин Добрев беше министър, дадохме окончателно инвестиционно решение във връзка с „Южен поток“. Всичко, каквото сме могли, сме направили. „Южен поток“ не е спрян от българската страна. Беше обявен, доколкото си спомням, в Истанбул или в Анкара, няма значение, в Турция, когато господин Путин беше там. Не искам да припомням, когато дойдоха едни конгресмени при господин Орешарски, какво решение се взе. Никога, по никакъв начин „Южен поток“ не е бил спиран от българското правителство. Няма такъв документ и няма смисъл да слушаме излишни внушения.
Във връзка с АЕЦ „Белене“. Помните ли защо беше спрян проектът? Поради факта, че няма инвеститор. Ако трябва да загробиш страната с 20% от брутния вътрешен продукт, да го вложиш в една централа, е, според мен това не е най-доброто решение. Не знам, Вие сте професор по икономика. Вие трябва да кажете, но ако вложите 20% от брутния вътрешен продукт в проект, който е рисков… Няма да напомням в Китай „Уестингхаус“ колко време не можаха да пуснат проекта и след това, може би не само заради това, но и поради това – фалираха. Така че не знам кой би взел такова решение.
За „Бургас – Александруполис“, ако имам още време, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате, 20 секунди.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако пък беше реализиран този проект, доколкото се сещам – 14% от брутния вътрешен продукт, се формира от туризма. Щяхме ли да формираме толкова при условие че за България нямаше да остава никаква печалба от този проект? Това беше доказано икономически.
Да не продължавам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Трета реплика?
Имате думата, уважаеми господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Тъй като не бях в залата и чух, че се споменават имена, мога да заявя на професор Гечев, че на прословутата визита, която е била тогава от сенатори, никога не е ставало дума за Проекта „Южен поток“. Никога не е ставало дума!
Тогава бях в Китай и заявих, че този проект е необратим. Може би просто трябваше да се огледаме в нашите така наречени европейски партньори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Имате думата за дуплика, уважаеми професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, най важното: кой е крив и кой е прав, българските граждани отлично знаят, тъй като те следят новините и аз цитирах изказвания на българския премиер. Той казва, че е спрял проектите – господин Борисов. Вашият вицепремиер госпожа Бъчварова – тя каза, цитирам: „че се гордее с това, че нейният премиер Борисов е спрял точно тези проекти“. Такива са фактите и ги четем. Това ни струва много, защото каквото и да говорим, уважаеми колеги, какво правим сега през 2019 г.?! Правилно се връщаме на проектите. „Белене“ беше чудесен проект според господин Борисов – изказване в „Панорама“, след това стана гьол. Сега – „Олеле, не е гьол – хубав проект е“.
„Южен поток“ беше спрян. Вие сте прав – няма решение. Като няма и решение на Европейската комисия, какво се размотавате 10 години с „Южен поток“? Отляво, отдясно – този не иска, онзи не иска. Вие не виждате ли, че госпожа Меркел започна стартирането на вторите две тръби през всичките тези години? Вие не виждате ли в международните анализи какво става в Украйна? Това какво ще стане, го пише от пет години.
Сега ще се окаже, че в България ще имаме хъб. Какъв хъб ще имате Вие, дами и господа, като няма газ? Ще стоят отворени шест тръби на хъб-а и с какво ще го пълните? Ще се надбягват таралежи по тръбите ли? (Смях.) Срам и позор! Вие казвате: „Вашето правителство сте спрели проектите и сега се връщаме“, ама някой трябва да плати политическата цена. Затова когато имаше посещение в Москва, Ви направи впечатление, че делегацията ни се прибра много бързо. Защо? Единият вариант – защото се е разболял готвачът в Кремъл, а вторият вариант е, че нещата отиват на зле, и те май отиват. За съжаление, ние плащаме цената.
Няма значение какви сенатори са идвали – важното е, че се слугува, не само сега. Винаги сме казвали: „Срам и позор, за които и да са български политици, които слугуват на чужди интереси. Губим милиарди за нашия народ и накрая нямаме природен газ, нямаме химическа промишленост“. Откъде ще имаме, като наши политици слугуват само и само да останат на власт?! Срам и позор! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми професор Гечев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз също ще се присъединя към тази, как да кажа, знаменита фраза: „Срам и позор за български политици, които слугуват на чужди интереси!“. За съжаление, нашата посттоталитарна история е богата на такива политици. Те са буквално във всички формации, които са управлявали до настоящото правителство. Мисля, че поне в настоящия формат на управление имаме една умерена и следваща националните интереси политика.
Народните представители от ВМРО ще подкрепят Проекта за решение. Трябва да отбележа, че в заседанието на Комисията по енергетика аз се въздържах по причини, сходни на тези, които господин Симеонов изтъкна. Материалът е доста постен. От нас се иска, всъщност чрез Стратегията да решим едно управленско действие, търсейки национален консенсус. Готови сме да дадем своя дан, разбира се, този национален консенсус. Трябва обаче да има необходимата информация. Тук е моята критика към Министерството на енергетиката, което според мен трябваше да бъде малко по-обстоятелствено в работата си с народните представители и групите народни представители, защото проектът е наистина изключително важен и е стратегически за държавата. Ние не трябва да го пропуснем. Не трябва да пропуснем да реализираме тази полза – българска икономическа полза за страната ни. Да не говорим, че той до голяма степен е спасителен и за настоящите доставки, и за възможността нашата икономика да функционира нормално.
Аз не бих търсил конкретно в изказванията в залата нещо друго, освен търсене на националния интерес. Специално при нас, Патриотите, той е издигнат в най-висок култ. Този национален интерес се следва обаче и на базата на една точна аритметика – държавата да има полза, а не просто да развяваме гръмки лозунги.
Пак казвам, народните представители от ВМРО ще гласуват за настоящия проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте. Имате думата, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъдат кратък. Слушах внимателно всички изказвания. Искам да започна с това, че ние днес в парламента не вземаме решение, за да възложим на Министерския съвет или на независимия пренос-оператор да направи нещо. Много е важно да уточним това! Ние днес вземаме решение, както е записано в Закона за енергетиката, да одобрим предложение за промяна в Енергийната стратегия. Преносният оператор в България е независим. Той взема независимо своите решения. Имаме министър на енергетиката, който е предложил в Министерския съвет промяна на Енергийната стратегия, и това, което днес правим тук, е не да вземем решение по отношение в кой поток ще се включваме, няма да се включваме, каква ни е изгодата, каква ни е загубата. Вземаме решение единствено съобразно нашата компетентност – защото останалото е извън нашата компетентност – да променим Енергийната стратегия на България. Това е важно с оглед на евентуални съмнения за нарушения или за уронване на независимостта на независимия оператор. Тоест ние не вземаме решение – правителството си е взело решението, всъщност независимият оператор е предложил на правителството, то е взело своето решение, ние единствено изпълняваме Закона – да одобрим промяната в Енергийната стратегия.
На второ място, в повечето от изказванията стана въпрос за големите енергийни проекти, за милиардите, които сме пропуснали да спечелим, но всъщност истината е, че от тези големи проекти, милиардите са само в минус. Досега милиардите са само в минус – само сме плащали, а нищо не сме получили. Няма да се впускам в този дебат и в този спор: кой бил спрял един проект и кой бил спрял друг проект – според мен господин Николов достатъчно добре изложи фактите. Пропусна единствено да отбележи, че по отношение на „Бургас – Александруполис“ имаше и местни референдуми, доколкото си спомняте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Три броя.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На тези местни референдуми, три броя ми подсказва господин Симеонов, този проект беше отхвърлен от местното население.
Няма да се спирам и няма да споря с Вас кой е спрял, или кой не е спрял – фактите са такива, че ние единствено сме били на минус от всичко, което сме правили по тези проекти досега. Няма да споря по тази тема, защото не това е най-важното. Не тази част, според мен, в Енергийната стратегия е най-важното, на което ние трябва да обърнем внимание и да се концентрираме. Дали ще има допълнителна газова инфраструктура, изградена на територията от страна на „Булгартрансгаз“, или няма да има, това е с почти нулево значение за потребителите, защото то няма да се отрази пряко на крайната цена на газа в България, тъй като няма нищо общо с търговския договор, по който ние купуваме газ от един или от друг доставчик. Става въпрос за евентуални приходи от транзитни такси, които ще изплатят инвестицията и ще осигурят печалба на едно държавно дружество. Тоест цялата тази работа няма нищо общо нито с битовите потребители, нито с битовата газификация в България, нито с индустриалните консуматори или с който и да е друг.
Много по-важното, за което никой не спомена, с изключение на господин Симеонов, от него го чух, е, че в тази Енергийна стратегия е записано участие на българския независим оператор в изграждането на терминал за втечнен газ в Александруполис. Това е важно. Това е важното, всъщност, въпреки че не струва милиарди, както развитието на преносната инфраструктура, а струва милиони. Вероятно акционерното участие на България ще бъде между 10 и 20 млн. евро., тоест стотици пъти по-малко от милиардите, за които говорим, но с много по-голяма важност за потребителите в България. Това решение може реално да има отражение върху крайните цени на битовите абонати, на индустрията в България, на всички потребители и на развитието на газоразпределителната мрежа, за да имат повече хора достъп до този газ. Колкото по-конкурентна е цената, толкова по-искано и по-търсено ще бъде това гориво и повече ще се развие мрежата му в страната.
За мен в промяната на Енергийната стратегия ключовото днес е участието. Както каза и господин Стойнев: идея от 2005 г. и 2006 г., която отново започна да се работи през 2015 г. Българското акционерно участие в този терминал е със скромна сума, както вече Ви казах. Изграждането и функционирането на този терминал ще гарантира, че България ще има алтернатива да закупува втечнен газ от всички износители на втечнен газ в света. На този терминал всеки износител на втечнен газ в света ще може да регазифицира този газ, тоест ние ще имаме не един, двама или трима доставчици – ние ще имаме достъп до втечнения газ на целия свят.
Важното в случая е, че българският достъп, достъпът на българските потребители до втечнения газ на целия свят ще сложи таван на цената на газа в България, защото ще гарантира, че тази цена при никакви обстоятелства, без значение дали петролът е евтин или е скъп – защото знаете, че сегашният ни договор е обвързан на 100% с петролните деривати – без значение каква е цената на петрола, ние ще имаме таван на цената на газа, защото той никога няма да бъде по-скъп отколкото реално струва на борсите на свободния пазар в света. За мен това е ключовото решение.
Второ важно решение, за което също никой не спомена, е това, че в Стратегията е записано, че независимият пренос на оператор ще създаде газова борса в България. Енергийна борса имаме от 5 – 6 години. Тя доказа своите ползи – 75 до 80% от електроенергийния пазар на енергия в България е либерализиран. Същото трябва да направим и с пазара на газ в страната. Тоест това е също друго важно ключово решение, което го има в Стратегията, и се надявам да бъде изпълнено още следващата година.
С това Ви благодаря за вниманието. Надявам се, че ще гласуваме, за да не разводняваме прекалено много дебата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Министър Петкова ще вземе отношение по въпроса.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, много внимателно слушах дебата, много внимателно слушах всеки един от колегите, който взе отношение по тази изключително важна тема и въпросите, които поставихте.
Искам да Ви благодаря за това, че с такова желание и с отговорност подходихте към всеки един от аспектите в актуализацията на Енергийната стратегия, която предлагаме. Това са теми, които са изключително важни. Всички ние знаем, че енергетиката е специфичен отрасъл. Този отрасъл е свързан не само с енергийната сигурност на страната, той е свързан с националната ни сигурност.
И понеже няколко пъти стана дума за това дали точно по този начин трябва да се случи актуализацията на стратегията и да се пристъпи към тези стъпки, които предлагаме, моето лично мнение и мнението на правителството е, че мястото на дебата по тази тема е тук, в парламента.
Какво представлява Стратегията? Най-общо казано, Стратегията е план на най-висше ниво за това как да постигнем определени цели – с какви ресурси, с какви мерки, с какви стъпки. Господин Добрев отбеляза и Законът за енергетиката предвижда, че държавната политика в областта на енергетиката се определя от Народното събрание и Министерския съвет. Народното събрание приема Стратегията, която е разработена и предложена от Министерския съвет, и Министерският съвет изпълнява тази стратегия, приета от Народното събрание. Затова смятам, че мястото на този дебат е именно тук и сега.
Благодаря Ви още веднъж за изключително конструктивния диалог, за дискусията, която се получи.
В хода на дискусията се поставиха важни теми. Беше поставена темата, свързана с междусистемните връзки и концепцията за газоразпределителен център, която е в основата на актуализацията на Стратегията. Разбира се, колеги, че няма как да говорим за газоразпределителен център на територията на България, ако трябва инфраструктура, която всъщност не е налице. Ние можем само да си говорим, можем да имаме чудесни планове, но за да се случи това, за да имаме доставка на природен газ от различни източници, както предвиждат поне три европейски правила, ние трябва да имаме необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме тези количества природен газ и съответно да се извършва търговия на природен газ.
Междусистемните връзки на България със съседните страни са основният акцент в тази концепция за газоразпределителен център. Безспорният топ приоритетен проект е интерконекторът Гърция – България. Без тази междусистемна връзка ние на практика няма как да говорим за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Неслучайно и този проект е включен в седемте топ приоритета на Европейския съюз. Тези седем топ приоритета включват важни структуроопределящи проекти за целия Европейски съюз, за енергийната сигурност и за либерализацията на пазара на природен газ.
Интерконекторът Гърция – България, уважаеми дами и господа, е проект, който е в необратима фаза на своята реализация. На финалната права са резултатите от обществените поръчки, които са обявени и които в момента се финализират, така че проектът да може да стартира своето строителство в началото на следващата година. Това, което ние сме поели като ангажимент и което е заложено в пътната карта, която сме представили и заедно с Европейската комисия сме съгласували, предвижда 2020 г. проектът да бъде въведен в търговска експлоатация. Това е ангажимент, който е безалтернативен пред нас и ние ще го изпълним.
Вие знаете, че правителството за четвърта поредна година в бюджета потвърждава държавна гаранция за този проект, тя е 110 млн. евро. Предстои подписването на междуправителствено споразумение с гръцката държава, за да можем да дадем устойчивост на проекта за годините, в които той ще се развива. Беше взето много важно решение от регулаторите на двете страни – на Гърция и на България, по отношение освобождаването на проекта от изискванията за достъп съгласно Третия либерализационен пакет. Това са все стъпки, които са изключително важни, решаващи и които правят проекта абсолютно необратим.
Интерконекторът със Сърбия – също изключително важен проект. В контекста на реализацията на конектора Гърция – България, този проект придобива все по-голямо значение. Както беше отбелязано тук, ние подписахме споразумение със сръбския колега и този проект ще бъде факт до месец май 2022 г.
Това е по отношение на междусистемните връзки, без които реализацията на концепцията за газоразпределенителен център е на практика немислима.
Тази концепция, освен интерконекторните връзки на България със съседните страни, включва и разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на страната. Реализацията на тези проекти ще ни гарантира запазване на стратегическото място на България на газовата карта на Европа, ще гарантира сигурност и конкурентни цени не само на пазара в България, но и в целия регион.
И понеже тук стана дума за друга много важна тема, свързана с икономическите параметри на проекта, аз съм абсолютно съгласна с господин Симеонов, че няма как да говорим за един проект сам по себе си.
Да, тези проекти са изключително важни, но те, освен чисто стратегическо значение от гледна тока на сигурността на доставките, трябва да имат и своята икономическа и финансова жизнеспособност. Към анализа, който сме представили, и доклада, който сме внесли в Народното събрание, сме разработили няколко варианта, свързани именно с икономическите и финансови показатели на този проект. От тях по безспорен начин става ясно, че реализацията на един такъв проект би гарантирала печалба на „Булгартрансгаз“, респективно на българската държава, която надхвърля 4 млрд. 350 млн. лв. за периода от 2020 до 2040 г.
По отношение на още един много важен аспект, който беше споменат тук, свързан с така нареченото „преструктуриране“ на историческия договор, съответно с колегите от „Газпром“, искам да отбележа следното. Вие сте видели в нашия анализ какво е условието за преструктуриране на този договор. Това е преструктуриране, което ще се извърши единствено и само, при условие че в рамките на пазарния тест, чиято трета, последна решаваща фаза предстои да бъде стартирана в началото на месец декември тази година, ще бъде резервиран капацитет, който ще бъде от порядъка на 15 – 20 години, така че да се гарантира жизнеспособността на един такъв проект.
Няма енергиен проект в областта на природния газ, който да се реализира, без да има ясна визия и ясна гаранция за неговата икономическа обоснованост. Това са изискванията на европейските правила, на европейските регламенти, които България стриктно следва.
Както господин Добрев отбеляза, другият изключително важен акцент в актуализацията на Eнергийната стратегия е участието на България в изграждането на терминала за втечнен природен газ на Александруполис. Тази опция ни дава възможност да говорим за реална диверсификация. По този начин ще имаме възможност да доставяме втечнен природен газ от Съединените американски щати, от Алжир, от Катар и това вече ще бъде истинска диверсификация и либерализация на пазара, от която ще се възползват и българските потребители, и българският бизнес.
В заключение, уважаеми дами и господа, искам да благодаря на всички Вас за това, че ще подкрепите актуализацията на Eнергийната стратегия на страната и по този начин още веднъж доказваме пред българските граждани, че когато става дума за важни въпроси, които са свързани с нашите национални интереси, с енергийната ни сигурност, с националната ни сигурност, всички ние имаме сили и съумяваме да обединим усилията си, така че да работим в интерес на България. Благодаря още веднъж от сърце на всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър!
Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си, предстои да гласуваме по разглежданата точка от дневния ред.
Квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Преминаваме към гласуване на решение на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2011 г.).
Гласували 172 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме в 11,30 ч.
Съобразно взетото днес решение, парламентарният контрол ще продължи до 14,30 ч. Удължаваме времето за парламентарен контрол.
Новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народния представител Любомир Бойков Бонев, Николай Цонков, Николай Иванов, Манол Генов към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката в областта на кадастъра – създаване и поддържане, обслужване на граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 декември 2018 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министърa на финансите Владислав Горанов на въпрос на народния представител Станислав Владимиров;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос на народния представител Стоян Мирчев;
- от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Филип Попов;
- от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Филип Попов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на четири въпроса от народните представители Николай Цонков и Любомир Бонев;
- от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народните представители Йордан Младенов и Анелия Клисарова;
- от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Крум Зарков;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Салим Али;
- от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Бюрхан Абазов и Имрен Мехмедова.
Продължаваме с въпроси.
Първият въпрос е към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която ще отговори на въпрос от народните представители Кольо Милев и Таско Михайлов Ерменков относно пречиствателна станция за питейни води – гр. Сливен, подновяване на изграждането на обекта.
Господин Милев, заповядайте, имате думата да развиете въпроса.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! През месец септември 2008 г. е сключен договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и консорциума „Главбулгарстрой – ДЗЗД“ и започва изграждане на пречиствателна станция за питейни води за град Сливен. Общата стойност на строително-монтажните работи по договора е 34 млн. 271 хил. 400 лв., като към 8 септември 2009 г. стойността на изпълнението и разплатени работи е 30 млн. 52 хил. 376 лв.
Малко след това – по време на първото правителство на Бойко Борисов и при министър Росен Плевнелиев, проектът беше спрян и замразен. Оттогава до днес са правени няколко опита от община Сливен за възстановяването му, като едновременно с това, включително и днес, продължават да се плащат не малко средства за охрана на същия.
Уважаема госпожо Министър, пречиствателната станция за питейни води е не само важен, а наложителен и необходим проект за град Сливен. Молим за Вашия отговор: кога планирате размразяване на обекта и подновяване на строителството за завършване на пречиствателната станция за питейни води за град Сливен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Милев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Милев, уважаеми господин Ерменков, дами и господа народни представители! Град Сливен се водоснабдява от повърхностен водоизточник – язовир „Асеновец“, и водите се използват за питейно-битово водоснабдяване в мрежата след обеззаразяване.
Наличната материално-техническа база осигурява надеждното обеззаразяване на подаваната в деривацията питейна вода. Водата се характеризира с показатели, които са в нормите от изискуемия минимум, съгласно стандарта.
Пречиствателната станция за питейна вода за град Сливен е предназначена да пречиства водата от язовир „Асеновец“ и съгласно първия работен проект от 1987 г. Станцията е оразмерена за 1150 литра в секунда. Тъй като населението в района намалява, през 1998 г. има разработен друг проект с намалено оразмерително водно количество от 850 литра в секунда, което значително е снижило както необходимите инвестиции, така и последващите експлоатационни разходи.
Както вече казахте, през 2008 г. е сключен договор за довършване на Пречиствателна станция за питейна вода – Сливен. Към момента строително-монтажните работи са завършени на 90%. През 2009 г. строителството е замразено, като една от главните причини всъщност е, че не са изградени довеждащите водопроводи до пречиствателната станция за питейна вода, както и тези от пречиствателната станция за питейна вода до града.
Проектирането и изграждането на водопроводите ще се осъществи с финансиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2015 г.“. Тези водопроводи са част от обектите, дефинирани в разработения регионален прединвестиционен проект за обособената територия, обслужвана от ВиК – Сливен. Общата стойност на всички обекти за водоснабдителната система на Сливен са на стойност около 40 млн. лв. В тях се включват: доизграждане на напорен водоем с обем 10 000 кубични метра и изграждане на преливна система от резервоара до съществуващата шахта; изграждане на довеждащи водопроводи от разпределителната шахта до пречиствателната станция за питейна вода и от пречиствателната станция за питейна вода до напорен водоем 10 000 кубични метра; от напорен водоем до резервоари за висока зона на град Сливен; от напорен водоем до резервоари средна зона град Сливен; реконструкция на довеждащи водопроводи от язовира до разпределителна шахта на град Сливен; от резервоар 2500 кубични метра до вътрешна водопроводна мрежа от система „Мечкарево“; подмяна на тръбните връзки в сухите камери на напорен водоем „Хамам баир“, средна зона, и напорен водоем 5000 кубика висока зона; подмяна на помпени агрегати, реконструкция на главните клонове с доказани чести аварии.
Броят жители, които ще ползват услугата към проектната 2023 г., се предвижда да е 81 333. Крайната дата за подаване на проектите от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“, към управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за кандидатстване за финансиране е 23 април 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Ерменков, Вие ли ще вземете отношение към отговора?
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, на Вас се пада тежката задача да отговаряте на въпроси по отношение на инфраструктурни проекти в Сливен с дълъг срок на неизпълнение. Защото това, което и сега чухме, е нещо, което е започнало от 2008 г. и се очаква евентуално да свърши през 2023 г. Струва ми се, че 15 г. за пречиствателна станция са твърде много. И ако България се движи с такива демографски темпове, може да се окаже, че към 2023 г. пречиствателната станция ще бъде пак препроектирана, защото рязко е паднал броят на населението в региона на Сливен, а то няма как да не пада, ако няма добро качество на живот. Няма как да има добро качество на живот, ако най-малкото няма елементарни условия за него, в това число и възможността да се ползва вода, която е минала през пречиствателна станция.
Госпожо Министър, много Ви моля в дупликата, която ще направите, да ни отговорите: какви са възможностите срокът за довършване на работата да бъде доста по-съкратен, още повече, че самата Вие казахте, че пречиствателната станция почти е привършена и остава само да бъдат направени довеждащи и отвеждащи водопроводи? И нека не даваме на населението в Сливен перспективи за развитие на инфраструктурни проекти, които да преминават зад рубежа на Вашия мандат, при условие че бъде пълен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, господин Милев, успоредно с изграждането на водопроводите, които, както вече казах, ще бъдат финансирани от Оперативна програма „Околна среда“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще възложи с финансиране от държавния бюджет завършването на Пречиствателна станция за питейни води – град Сливен. Предстои стартиране на обществена поръчка за обследване на изпълненото строителство, проектиране и строително-монтажни работи за завършване на пречиствателната станция, като прогнозният срок за реализиране на всички дейности е 2020 г.
Средствата за завършване на Пречиствателната станция за питейни води – град Сливен, са предвидени в бюджетната програма на Министерството за 2018 – 2020 г. и са в порядъка малко над 3 млн. лв., като през времето, в което ще се довършва пречиствателната станция и ще се изграждат водопроводите, Министерството ще продължи да охранява обекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за участието, уважаема госпожо Министър. Това беше единственият въпрос към Вас.
Преди да пристъпим към въпроси към министъра на вътрешните работи, думата за процедура има народният представител Антон Кутев.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е свързана с факта, че вече втора седмица очаквам вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева да дойде на парламентарен контрол, а нея я няма. Доколкото разбирам, обяснението е, че за втори път е извън страната. Сигурно е нормално външният министър да е извън страната, но едно от задълженията, изрично записани в Правилника, е да се явява на контрол. Би трябвало да съобразява пътуванията си, така че поне веднъж месечно да се явява.
Защо обаче повдигам въпроса? Въпросът, който съм задал към нея, не търпи отлагане. По информация, която ми е дала, става дума за 16 български граждани, които са невинни по българското законодателство, но са осъдени по гръцкото. Това са граждани, някои от които вече имат 17-годишна присъда. Невинни по българското законодателство граждани имат 17-годишна присъда! И само след няколко дни, в началото на декември, би трябвало последната инстанция на гръцкия съд да потвърди присъдите. По думите на Екатерина Захариева единственото, което Българското външно министерство и българската държава е направило, е, че им е дало правна консултация и им е осигурило адвокати, които говорят български език. За мен това е недопустимо! Слава богу, че Гърция все пак е европейска държава, но това е проблем, който е абсолютно сравним и може да се превърне в проблема с медицинските сестри в Либия, защото някои си изтеглиха навреме докторите от Либия, а нашите останаха 10 години да лежат там. Тогава външната министърка беше друга, но ни обясняваше, че това е по тяхното законодателство, ние какво да направим.
Въпросът е много важен и във връзка с това Ви моля да приложите чл. 106, ал. 5 от Правилника, който гласи: „министър председателят, заместник министър-председателят и министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10 дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.“ Моля да приложим чл. 106 от Правилника и да извикаме Екатерина Захариева. Дано най-накрая се окаже, че може да направи нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Бяхте настоятелен, а така също и коректен в обяснението на причината. Имам писмените обяснения за неявяването на министри. Министър Захариева наистина е в чужбина. Тя е в Мароко заедно с министър-председателя, но Вашето предложение ще бъде предадено за спешен отговор по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Ченчев, заповядайте за процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на балкона, уважаеми господин Министър! Искам да добавя колегата Кутев, който обърна внимание на отсъствието на външния министър и вицепремиер госпожа Захариева. Присъединявам се към това, което каза той и Ви обръщам внимание, че вече трета седмица вицепремиерът не отговаря на поставени въпроси. Аз също съм поставил един, който смятам за изключително важен и дори вече по него има направена петиция от страна на български граждани, които се намират на територията на страната. Другата седмица ще стане един месец, откакто сме поставили въпроса, а за тези хора срокът от месец е твърде много време, защото проблемът им е много сериозен и тежък. Колегата цитира Закона и това какво трябва да направи министърът – 10-дневен срок, в който трябва да отговаря пред Народното събрание.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможност за процедура и Ви обръщам внимание да извикате вицепремиера госпожа Захариева в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Господин Кутев предложи процедурата, по която това да стане. Ще изпълним Вашите искания.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Първият въпрос към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов, е от народния представител Георги Михайлов. Той се отнася до пореден инцидент с нахапан човек от домашно куче.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, преди две седмици – този въпрос се отложи във времето поради Ваше отсъствие – за пореден път станахме свидетели на инцидент, то е и прецедент, защото през тази година вече няколко пъти ставаме свидетели на много печални инциденти с нахапвания от кучета на български граждани. Имаше и случай, който завърши с фатален изход, и то на дете.
Този въпрос сме го дискутирали с Вашия предшественик. На нас ни е известно обяснението, че правилата за обществения ред се определят от Столична община, че специално за кучетата отговаря Българска агенция по безопасност на храните, но те абсолютно не удовлетворяват обществеността, която става свидетел буквално на беззаконие от страна на собствениците на така наречените „домашни любимци“, независимо че беше създадена зоополиция – това беше едно от обясненията на господин Радев преди Вас. МВР е призвано да съблюдава изпълнението на всички разпоредби на закона, респективно и тяхното нарушение, и да ги превентира или да участва в тяхното разрешаване, но това не се вижда от нашата общественост.
Моят въпрос към Вас конкретно, тъй като вероятно сте запознат с всички тези случаи: какво е отношението като принципал на Министерството към този сериозен за обществеността проблем? Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 178 от Закона за ветеринарномедицинската дейност кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване на изискванията към собствениците на домашни любимци, свързан с опазване на чистотата и осигуряване на безопасност за хората или за други животни.
Съгласно чл. 472, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност нарушенията, свързани с неупражняване на контрол спрямо домашни животни, когато не се касае за престъпление, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите. Наказателните постановления се издават от съответните кметове.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни, домашни любимци – кучета и котки, на територията на Столична община контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на Столична община или упълномощени от него длъжностни лица.
Член 20 от същата наредба: при регистриран подаден писмен сигнал за случай на нападение от куче – домашен любимец, с известен собственик или адрес на отглеждане срещу човек или друго животно се извършва проверка на място от представители на мобилна група по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, които процедират съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. Мобилната група е комисия, сформирана със заповед на кмета на съответния район, в която участват представители на района, Столичния инспекторат, Областната дирекция по безопасност на храните, Общинската полиция и представител на неправителствените организации.
Съгласно чл. 21 от същата наредба при подаден писмен сигнал за нападение и причинени телесни повреди от домашно куче с неизвестен собственик или с неизвестен адрес на отглеждане районната администрация се обръща за съдействие за установяване на адреса и собственика към Областната дирекция по безопасност на храните и съответното Районно управление на полицията. След установяване на адреса и собственика се процедира по реда на чл. 20 от Наредбата.
Проявата на особена жестокост към животните, както и неупражняването на контрол над животни, са общественоопасни деяния и като такива с промени в Наказателния кодекс от 27 май 2011 г. са обявени за престъпления.
Съгласно чл. 325в, ал. 1 от Наказателния кодекс който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и глоба до 5 хил. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, професор Михайлов, за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Практически същия отговор получихме при предишната дискусия с Вашия предшественик, но той по никакъв начин не удовлетворява българските граждани, тъй като на всеки, който се разхожда из столичния град, всички градове и селищни места в страната, му е ясно, че Наредбата за обществения ред, която Вие цитирахте, изобщо не се спазва от собствениците на кучета – те се разхождат и без намордници, и без каишки, което безспорно създава предпоставка за това, което Вие накрая цитирахте като част от Наказателния кодекс.
Моят въпрос към Вас е: като вътрешен министър не смятате ли, че МВР трябва да упражни своето влияние върху Столична община и всички останали общини на страната най-накрая този правилник да започне да се спазва? Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, ще допълните ли отговора?
Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на определените в чл. 6, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи дейности са предприети следните мерки за противодействие на този тип престъпления:
Първо, с министерска заповед от 2014 г. е утвърдена процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за организиране или участие в провеждане на боеве с животни, проява на жестокост към гръбначни животни и неполагане на грижи за гръбначно животно, в резултат на което е причинена телесна повреда или смърт на човек.
Второ, за извършване на проверки и разследване на постъпили сигнали за извършени престъпления по посочените състави от НК в изпълнение на министерска заповед от 2015 г. от СДВР и областните дирекции на МВР са определени общо 433 служители с оперативни функции и разследващи полицаи.
На трето място, с писмо от 2015 г. е разпоредено на директорите на СДВР и ОДМВР да създадат необходимата организация за провеждане на съвместни обучения между разследващи органи и полицейските органи с оперативни функции от МВР, представители на прокуратурата и областните дирекции по безопасност на храните. Целта е осигуряване на необходимата координация и своевременна работа до приемане на нова наредба за реда и начина за взаимодействие между органите на Българска агенция по безопасност на храните и МВР.
Със същото писмо е разпоредено на директорите на областни дирекции на МВР – Бургас, Велико Търново, Габрово, Перник, Разград, Русе, Търговище и Шумен, да инициират срещи с представители на областните дирекции по безопасност на храните, на които да бъдат обсъдени възможностите за вписване на ветеринарни лекари като вещи лица в списъците по Наредба № 2 от 29 юли 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. В изпълнение на разпореденото по места са организирани и проведени срещи и обучения с представители на прокуратурата и областните дирекции по безопасност на храните и е решен проблемът с вещи лица – ветеринарни лекари.
През месец юли 2018 г. двама служители от Министерството на вътрешните работи преминаха петдневно обучение в Холандия, тъй като се оказа, че това е държавата, която най-добре е развила този тип полицейска дейност, с цел обмен на опит и добри практики, като предмет на обучението беше организацията на работа на холандската зоополиция.
На пето място, по инициатива на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, със съдействието на Тракийския университет в град Стара Загора през 2019 г. се планира обучение за разследващите органи от МВР, които са ангажирани с разследване на престъпления по чл. 325а и 325в от Наказателния кодекс.
Като статистика – от началото на 2017 г. до момента в структурите на МВР са образувани общо 100 досъдебни производства за престъпления по чл. 325в от Наказателния кодекс.
По отношение на инцидента в град София, квартал „Овча купел“ от 18 ноември 2018 г., при който куче – домашен любимец, от породата питбул е ухапало мъж, в Шесто районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи около 12,30 ч. е приет сигнал от потърпевшия. В хода на извършената проверка по случая е установен собственикът на питбула, като от същия са снети сведения и му е съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от Закона за МВР. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Изготвено е уведомление до кмета на район „Овча купел“ към Столична община. Работата по случая продължава в Шесто районно управление на СДВР. След приключване на проверката материалите ще бъдат изпратени по компетентност до Софийска районна прокуратура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Васил Антонов. Господин Антонов задава въпрос относно осигуряване на средства за възстановяване на пътно съоръжение от път PVN 1188, свързващ град Червен бряг със село Горник, област Плевен.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министър Маринов! Обръщам се към Вас и като председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.
На 23 октомври 2018 г. в община Червен бряг бе обявено частично бедствено положение поради авариране на мост на общински път 1188, свързващ Червен бряг със село Горник и други населени места. Това в момента е единствената пътна връзка на общинския център с населените места от другата страна на река Искър поради това, че се продължава рехабилитацията на републикански път ІІІ-306 със строеж на ново мостово съоръжение при село Чомаковци. Общественозначим бе проблемът, той беше даден и по редица телевизии – сутрешните вълнения, с картина как се преминава през моста, мъчителните преминавания на учители, ученици, деца и болни. Ако не беше този проблем, нямаше, предполагам, да се обърне голямо внимание.
Основният ми въпрос към Вас в тази връзка е: в какви срокове могат да бъдат осигурени финансови средства за възстановяване на пътното съоръжение на път 1188, свързващ Червен бряг със село Горник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Антонов, дами и господа народни представители! На 16 ноември тази година кметът на община Червен бряг е внесъл в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет искане за финансиране за сума в размер 1 млн. 300 хил. 930 лв. за следните обекти: първо, изграждане на подходи към временен мост в село Чомаковци; второ, авариен временен обход през землищата на село Реселец и село Горник; трето, изграждане на временен обход през землищата на село Койнаре и село Девенци; четвърто, авариен ремонт и укрепване на пътно съоръжение мост над река Искър на път 1188 град Червен бряг – село Горник.
В тази връзка на заседание, проведено на 29 ноември 2018 г., Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет прие решение, с което ще предложи за одобрение от Министерския съвет цялостно финансиране на временните строежи и частично финансиране за етапно възстановяване на моста. При ускорено протичане на процедурата за одобряване на предложенията на Комисията от Министерския съвет средствата могат да бъдат предоставени на община Червен бряг още през тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Антонов има думата за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Маринов, благодаря Ви за бързия и компетентен отговор. Разбира се, че ситуацията е много критична и в това се убедихме сами – всички, цялата страна, какво се случва. Не бива да се изпада в друга ситуация или да се достига до подобни ситуации. Все пак разчитаме на бързо съдействие и бързо осигуряване на средствата, още повече в разговорите с министър Горанов той пое ангажимента при необходимост от дофинансиране в определената ситуация да може да подпомогне и самата комисия при липса на възможности за финансиране до края на годината от Ваша страна.
Това, което чувам, удовлетворява. За всички в община Червен бряг, също и в област Плевен, пътят, разбира се, е много важен, защото той е връзка с преминаващите от магистрала „Хемус“ към Северозапада, към ферибота, към моста Видин, към другите населени места, но основно бедстващо е населението, което живее, което всеки ден се придвижва за работа и осигурява поминъка си в този район. Още веднъж – благодаря Ви за компетентността и бързата намеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов – относно действията на МВР по време на гражданските протести на територията на страната през месец ноември 2018 г. Така е формулиран въпросът.
Ще го конкретизира народният представител Иван Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всички бяхме свидетели на изразеното недоволството през месец ноември от страна на българските граждани по отношение както на различни политики, така и на високите цени на горивата, ниските доходи, увеличаването на данъците, които се провеждаха на територията на цялата страна.
Моят въпрос е: какви са действията, които предприе МВР по време и преди, и след провеждането на тези протести? Дали всички действия, които предприе Министерството на вътрешните работи, са в рамките на закона, в рамките на порядките и правилата, които са учредени с вътрешноведомствени актове? Дали служители на Министерството на вътрешните работи не са превишавали своите права или всичко е било в рамките на закона?
Въпросът ми е продиктуван, защото имаше десетки сигнали, които дойдоха до мен като народен представител. Също така от медиите изтекоха редица информации за сблъсъци между представители на Министерството на вътрешните работи и протестиращи граждани. Въпросът е изключително важен, защото това не са първите такива случаи в страната, но за първи път получаваме информация, че е имало сблъсъци между служители и протестиращи граждани.
Господин Министър, моля да ни отговорите дали всичко, което се случи по време на тези протести, е било в рамките на закона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми господин Министър, имате възможност, за да отговорите на въпроса – имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! През месец ноември по повод протеста на майките на деца с увреждания и възникналите впоследствие граждански протести срещу високите цени на горивата започна провеждането на регламентирани и нерегламентирани протестни действия на територията на цялата страна.
В тази връзка от страна на Министерството на вътрешните работи се създаде организация по обезпечаване на сигурността и опазване на обществения ред в хода на провежданите протестни действия. Дейността по обезпечаване на масовите мероприятия от полицейски органи е регламентирано в Инструкция № 8-121-З-988 от 12 декември 2014 г., касаеща осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, обнародвана в Държавен вестник, бр. 106 от 23 декември 2014 г., изменена и допълнена в Държавен вестник, бр. 63 от 18 август 2015 г.
При постъпване на информация за предстоящо провеждане на организирано мероприятие се предприемат следните действия: определяне мащаба и степента на опасност на мероприятието, като се направи оценка на риска – с нисък или с висок риск, като включва комплекс от мероприятия по набиране, обобщаване и анализиране на информация, имаща отношение към провеждането на масовото мероприятие.
Опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия се осъществява от структурите на Охранителна полиция в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи при получаване на информация за провеждането им или по писмено искане на организатора.
Общото ръководство на силите и средствата, участващи в дейността по осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, се осъществява от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се провежда мероприятието. С цел опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на мероприятия с висока степен на опасност се провежда специализирана полицейска операция, като се изготвя план, който се утвърждава от директора на областната дирекция на МВР или директора на Столична дирекция на вътрешните работи, на чиято територия се провежда мероприятието.
При провеждане на масови мероприятия, за които има риск от правонарушения, се осъществява ефективен информационен обмен между структурите на МВР, като получената информация незабавно се предоставя на съответните областни дирекции на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция „Национална полиция“ за предприемане на мерки с цел недопускане на правонарушения в обслужваната от тях територия.
За същите протести – там, където полицейските органи са констатирали нарушения на обществения ред, съответно е взето и законното отношение, като са съставени административни преписки за допуснатите нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика и отношение към отговора.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм народен представител от 2013 г. и имам спомени за други масови протести, които се провеждаха. Вие тогава бяхте директор на СДВР.
Доколкото си спомням, тогава по време на тези масови протести нямаше такива случаи и не бяха задавани въпроси дали има упражнено насилие върху протестиращи граждани – нямам спомен. Вие ще кажете дали тогава се пишеха актове, предупреждения, имаше ли директни сблъсъци с полицията с физическо насилие – нещо, което днес изпъква на преден план.
Въпросът ми е дали това не е специфична реакция на властта за репресия срещу протестиращите, защото имаме данни от медиите и от фейсбук страниците – публикувани кадри, видеозаписи как се упражнява насилие върху протестиращите в центъра на София – на Орлов мост и на границата, където бяха направени блокади, и върху протестиращи в Перник. Тук притежавам фиш на протестиращ с глоба (показва фиш), където пише, че е: „участник в движението, който създава пречки за движението, като с пътно средство прегради пътя с цел да попречи на нормалното движение по него“. Нямам спомени в предишни периоди при протести да се е случвало такова нещо.
Моля да ни отговорите в крайна сметка дали апаратът на МВР не се ползва с цел да бъде потушено гражданското недоволство? Защото това в голяма степен нарушава и доверието на гражданите към тази институция, която Вие представлявате в момента? Вие идвате от средите на МВР, професионално сте ръководили това ведомство и кажете каква е разликата между 2014 г., когато беше характерно да се прегръщат полицаите с протестиращите, и сега – 2018 г., когато полицаите упражняват насилие и пишат актове с предупреждение и фишове за това, че те изразяват своето виждане, своите граждански права на протест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, във времето за дуплика може да допълните отговора си и да дадете допълнителни обяснения.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Иванов, дами и господа народни представители! Искам да ви уверя, че навсякъде, където е взето отношение по административен път, а и не само това, има и образувани досъдебни производства, е направено само и единствено в рамките на закона и правомощията на органите на Министерството на вътрешните работи.
Като факт ще кажа, че там, където мероприятията бяха регламентирани, съгласно закона няма допуснати нарушения и съответно не са взимани отношения. Напротив, полицейските сили направиха всичко възможно тези мероприятия да преминат при добър обществен ред и да не се допускат провокации, защото имаше и такива.
По отношение на въпроса, който касае минал период от дейността на Министерството на вътрешните работи, касае лично и мен, тъй като тогава съм бил на такава длъжност, която ме е ангажирала пряко с охраната на тези масови мероприятия. Мога да Ви потвърдя и това е видно от документите, че при груби нарушения на обществения ред винаги е взимано съответното отношение съгласно правомощията на Министерството на вътрешните работи, като са съставени съответните административни и наказателни преписки.
Уверявам Ви, че където се спазва законът, МВР не превишава правомощията си спрямо гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Пристъпваме към следващия въпрос, който е зададен отново от народния представител Иван Валентинов Иванов, относно полицейско присъствие на мероприятията на парламентарната група на „БСП за България“ в област Ямбол.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес продължаваме с темата за полицейското присъствие, само че тук в друг аспект.
Уважаеми господин Министър, нашата парламентарна група прави срещи с граждани в страната. На 21 ноември 2018 г. такива бяха проведени на територията на област Ямбол, където и аз лично присъствах, така че в голяма степен желая в лично качество да получа отговор защо се случи това нещо?
Когато наш представител, включително и председателят на нашата партия, и парламентарната група посети няколко населени места – Малко Шарково, Голямо Шарково, Болярово, Ямбол, и аз бях свидетел, беше посрещната от полицейски патрули. Хората на места също бяха изненадани, защото никога не бяха виждали на практика толкова полицаи на едно място, и то не във връзка с подавани от тях сигнали за грабежи, кражби и така нататък, а заради присъствието на представители на политическа сила.
Въпросът ни е: кой орган, на какво основание е решил всички тези срещи на народните представители от „БСП за България“ да бъдат с интензивно полицейско присъствие, включително и на срещата в град Ямбол? Аз бях и в Елхово, и там също имаше полицейско присъствие. Информацията, която получихме от гражданите, е, че вътре в театъра, където се провеждаше срещата, са влизали полицаи да ги питат защо са там, какво се прави? Искам да ни отговорите на какво основание беше това полицейско присъствие? Кой го е заявил?
Знаете, че по Закона за събранията, митингите и манифестациите организаторите на такива подават искане към полицията. В случая ние нямаме информация да са подадени такива заявления – да присъстват служители на МВР…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Иванов!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …и да бъдат охранявани тези събития, така че моля за Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Министър Маринов, заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Дейността по обезпечаване на сигурността и опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия от полицейските органи на територията на Република България, както и в предишния отговор казах, е регламентирано в Инструкция за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия.
При постъпване на информация за предстоящо провеждане на организирано мероприятие се предприемат действия по определяне мащаба и степента на опасност на мероприятието, като се прави оценка на риска – ниска или висока. В процеса по оценка на риска се включват комплекс от мероприятия по набиране, обобщаване и анализиране на информация, имаща отношение към провеждането на масовото мероприятие.
Дейността по опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия се организира от структурите на Охранителна полиция в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и СДВР при получаване на информация от различни източници за провеждането им или по писмено искане на организатора. Общото ръководство на силите и средствата, участващи в дейността по осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, се осъществява от директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия се провежда мероприятието.
С разпоредителни писма на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е указано на директорите на СДВР и ОДВР на МВР в страната ежедневно да подават информация за предстоящи масови мероприятия с цел систематизиране и създаване на организация и координация за подобряване на дейността по опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на масови мероприятия от различен характер.
В Главна дирекция „Национална полиция“ е получена справка относно проведени охранителни мероприятия от служители на Областна дирекция на МВР – Ямбол, на 21 ноември 2018 г. за обезпечаване на обществения ред на територията, обслужвана от Районно управление – Ямбол, и Районно управление – Елхово. В нея е посочено, че от поставените съобщения на обществено достъпни места в различни селища на област Ямбол е получена информация за планирани срещи на народни представители с обществеността. На основание на горепосочената инструкция началникът на Районно управление – Елхово, е предприел действия по обезпечаване сигурността и опазване на обществения ред съобразно получената информация. Аналогични действия са предприети и от началника на Районно управление – Ямбол.
Обезпечаването на сигурността и опазването на обществения ред се изразява в полицейско присъствие от страна на служители от Териториална полиция и служители от Патрулно постова дейност – това са полицаи, които носят, в скоби да кажа, службата в униформи, без да бъдат привличани допълнителни сили и средства от други районни управления или структури на Министерството на вътрешните работи. В хода на обезпечаване на сигурността на мероприятията не са искани съдействия от страна на полицейските органи, както и не са констатирани нарушения на обществения ред. (Председателя дава сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на изненадата на гражданите от полицейско присъствие – вече може би две години правим всичко възможно да засилим полицейското присъствие. От много места получаваме сигнали от граждани, че виждат, че има полицейско присъствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте – имате възможност да направите реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Честно казано, потресен съм от чутото. Не знам дали разбирате какво ни изнесохте като информация току-що.
На първо място, останах с впечатлението, че Вие третирате срещите на БСП със своите избиратели като масови мероприятия с граждански безредици.
На второ място, това се случва без знанието и заявление от организаторите на тези събития. Така не стана ясно кой е заявителят, кой е дал нареждане на служителите на Областна дирекция МВР – Ямбол, да присъстват на тези събития. Какво правят те в домовете на хората, какво правят по време на събитията, които ние организираме?
Господин Маринов, аз съм обиколил десетки градове в страната в различни области – говоря за Перник, говоря за Пазарджик, Пловдивско, Силистренско и къде ли не другаде в страната, такова нещо ние не сме виждали. БСП със своите народни представители вече представлява пряка заплаха за обществения ред ли – така ли трябва да го тълкуваме? Моля да ни обясните, защото в противен случай сме свидетели на едно драстично погазване на граждански права. Ние вече ще бъдем следени ли? Има заповед да бъдат проследявани ли народните представители? Председателят на парламентарната група ли да бъде следен? Откъде научихте информацията къде ще бъдат срещите? Кой Ви даде тази информация и защо там ние бяхме под наблюдение? Това занапред ще се случва ли?
Да Ви кажа отсега: в понеделник ще бъде срещата в Шумен, може би там да очакваме по-сериозно полицейско присъствие? След това следват Ловеч и Плевен – там може би още по-голямо полицейско присъствие?! Наистина съм изненадан от информацията, която изнесохте тук.
В крайна сметка това вече практика ли ще бъде на МВР – където ние ходим като народни представители, да се чувстваме защитени или преследвани? Това искам да ни обясните, защото притесненията ни са изключително сериозни. Такова нещо за първи път се случва, за първи път! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност информацията, която изнесох, показва, че не се е случило нищо по-различно от ежедневната дейност на полицейските служители там, тъй като посочих, че там не са придавани допълнителни сили. Полицейските служители са изпълнявали своята дейност на обществено място, не са били в закрити помещения и са били видими за цялото общество. Преценено е, че няма нужда от изготвяне на план за специализирана операция, тъй като няма рисково мероприятие.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Кой даде информация къде ще бъдем?
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Това са районните инспектори, които обслужват тези територии ежедневно, и това че са на площада, на публично място, не означава че са предприети допълнителни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос. Той е от народните представители Красимир Янков и Димитър Стоянов относно състоянието на инженерното възпрепятстващо съоръжение по границата с Република Турция.
Заповядайте, господин Янков, да зададете въпроса.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с господин Димитър Стоянов сме внесли въпрос относно състоянието на инженерно възпрепятстващото съоръжение по границата с Турция.
На първо място, искам да отбележа, че граничните полицаи работят в много специфична среда. Охраната на държавната граница от нарушаващите закона лица, освен специфично, е и опасно. Държавната ни граница с Република Турция е с труден достъп до определени места, теренът е сложен, а метеорологичните условия в много от случаите затрудняват действията на служителите от Главна дирекция „Гранична полиция“.
За изпълнение на своите задължения и недопускане на контрабандисти и нелегални емигранти най-вече на територията на Република България служителите са подпомогнати от инженерно възпрепятстващо съоръжение, обезпечено с необходимите прилежащи пътища.
В тази връзка конкретният въпрос към Вас, господин Министър, е: какво е състоянието на инженерно възпрепятстващото съоръжение по границата с Република Турция и прилежащите пътища? Каква организация е създадена за установяване и отстраняване на нарушената цялост на съоръжението и пътищата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Министър Маринов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, дами и господа народни представители! През 2017 г. е изградено временно възпрепятстващо съоръжение по цялото протежение на българо-турската граница с обща дължина над 235 км. Близо 30 км от съоръжението, но без прилежащ път, са изградени от Българската армия. Останалите над 205 километра са изградени от областните управители на областите Хасково, Ямбол и Бургас, на които са възложени дейностите по гаранционното поддържане.
Министерството на вътрешните работи, респективно Главна дирекция „Гранична полиция“, няма задължение по поддръжка на временното възпрепятстващо съоръжение и осъществяването на контрол върху тази дейност. В рамките на своите задължения, изпълнявани в непосредствена близост до временното възпрепятстващо съоръжение, служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ осъществяват контрол по отношение на неговата цялост и докладват незабавно за всеки установен случай на нанесена щета върху конструкцията и прилежащия път.
Главна дирекция „Гранична полиция“ уведомява официално областния управител, на чиято територия са установени щети за предприемане на мерки с цел отстраняване на констатираните щети в определения порядък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Стоянов, заповядайте, имате възможност да направите реплика и да зададете конкретни въпроси.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Моята реплика е свързана със следното. Поводът да зададем този въпрос е множеството сигнали от хора, които живеят в граничния район, за паднали дървета върху самата ограда вследствие на бури и така нататък, за свлачища, които са разрушили част от прилежащите пътища, вследствие на което граничарите не могат да обхождат това препятстващо съоръжение, нека го наречем „ограда“.
В случая ние се интересуваме повече от това: каква организация създават граничарите за охрана на тези места, които вследствие на подобни природни катаклизми са станали проходими евентуално за емигранти и за други? Това представлява по-голям интерес. Как се охранява тази част, в която препятстващото съоръжение е нарушено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Стоянов, дами и господа народни представители! Информацията изнесох в отговора.
Ще допълня, че многократно, вследствие на природни бедствия и аварии целостта на съоръжението е нарушавана и съответно възстановявана. До момента, в който тя бъде възстановена, съобразно нанесената щета, Главна дирекция „Гранична полиция“ предприема действия за обезпечаване на района, който включва използването, ако не е възможно на мобилни екипи, и на пеши гранични патрули, и използването на съответните технически средства за термо- и видеонаблюдение на засегнатия район, така че да не се допусне слабост в цялата гранична зона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Красимир Янков относно интегрирана система за охрана на границата с Република Турция.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър на вътрешните работи! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл въпрос относно интегрираната система за охрана на границата с Република Турция.
Държавната граница по протежението на Република Турция е изключително критична и може да бъде наблюдавано от разстояние. Това е постигнато още през 2012 г. с изграждането на 58 км от българо-турската граница, които се охраняват от модерни технологии – интегрирана система за наблюдение. Самата интегрирана система включва съоръженията: локален координационен център, регионален координационен център, стационарни постове за техническо наблюдение, периметрова сигнално-охранителна система, мобилни постове за техническо наблюдение, комуникационна мрежа, софтуер за управление и контрол. Само с няколко оператори, работещи на смени в координационните центрове, се наблюдава и контролира в реално време голям участък от българо-турската граница, разбира се, там, където е изградена интегрираната система.
В тази връзка по цялата граница както е предвидено, не само пилотно за първите 58 километра и осигурените средства от Европейския съюз, изградена и функционираща ли е интегрираната система за охрана на границата с Република Турция? Каква е организацията на работата на Главна дирекция „Гранична полиция“ за районите, в които няма или не работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Уважаеми господин Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, дами и господа народни представители! За повишаване ефективността в пограничното наблюдение по границата с Република Турция е изградена и активно се използва интегрирана система за наблюдение. Системата е изградена в две фази, към момента се изгражда трета фаза.
Първата фаза е разположена в участъка от държавната граница между Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ и ГКПП „Лесово“ и граничното наблюдение е въведено през 2013 г. Със средства от Фонд „Вътрешна сигурност“ е възстановена работоспособността на тази част от интегрираната система за наблюдение, като към момента същата функционира с пълния си капацитет.
Осигурени са средства в рамките на Фонд „Вътрешна сигурност“ за извънгаранционна поддръжка на частта от интегрираната система за наблюдение от ГКПП „Капитан Андреево“ до ГКПП „Лесово“. Предстои провеждане на обществена поръчка.
Втората фаза е разположена в зоната между ГКПП „Лесово“ до устието на Резовска на отделни участъци и направления от държавната граница. Тази част е в работно състояние и се използва активно в граничното наблюдение. За следгаранционното поддържане на тази част от интегрираната система за наблюдение са осигурени средства от Фонд „Вътрешна сигурност“, като предстои провеждане на обществена поръчка.
Към момента се изпълнява договор за разширение на интегрираната система за наблюдение по българо-турската граница – третата фаза на системата. Тази трета фаза включва изграждането на сензорни линии по българо-турската граница в участъците, непокрити от вече съществуващи периметрови сигнално-охранителни системи от изградената система за наблюдение – първа и втора фаза. Този проект ще се реализира със средства по Фонд „Вътрешна сигурност“, като ще бъде осигурено наблюдението на нови 59 км от държавната граница. Към интегрираната система за наблюдение по границата с Република Турция допълнително ще бъдат интегрирани нови пет стационарни поста за техническо наблюдение, които са изградени по други проекти.
Що се касае до организацията на работа за районите, непокрити от елементи на интегрираната система за наблюдение или такива, в които е установена повреда в оборудването, за обезпечаване на граничното наблюдение се използват мобилни системи за наблюдение. По протежение на държавната граница в дълбочина на граничната зона се осъществяват полети с хеликоптерите на Специализирания отряд за въздушно наблюдение към Главна дирекция „Гранична полиция“, които са оборудвани със системи за наблюдение.
Излъчват се гранично-полицейски наряди, осигурени с ръчни термовизионни камери, преносими системи за наблюдение и прибори за нощно виждане.
Активна подкрепа в граничното наблюдение на българо-турската граница оказва и Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ в условията на съвместни операции, гъвкави и оперативни дейности по югоизточните граници, където се командироват сили и средства от други държави – членки на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Янков, имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, тежко наследство имате от предшественика си. На него също съм задал този въпрос, а той е кратък и се нуждае от коректен конкретен отговор: кога ще бъде изградена тази интегрирана система за охрана?
Предимствата на тази система са, първо, повишаване на продуктивност; наблюдаване на голяма част от границата чрез операторите в контролните центрове; надеждност, възможност за припокриване на отделните функционални звена, така че да няма и метър, който да не се наблюдава; ефективност – седем дни в седмицата 24-часово наблюдение със сензори и камери, които позволяват откриване и разпознаване на обекта още преди изпращането на патрула, което води до ефективно използване на ресурсите на Гранична полиция и оптимизиране на този човешки ресурс; цялостен поглед върху ситуацията на границата на един екран; статистическа база данни за бърз и своевременен анализ на риска; запис на информацията за всички инциденти и събития в наблюдаваната зона; възможности за надграждане.
Това е изключително необходимо, защото интегрираната система за наблюдение предоставя на граничните полицаи необходимите съвременни технически средства за изпълнение на своите задължения, давайки им възможност за наблюдение и контрол в реално време, при всякакви метеорологични условия, на изградения участък.
Господин Министър, поставете си срок, в който тази интегрирана система ще заработи, за да е спокойно и българското общество, че при евентуална заплаха за нарушаване на целостта на съоръжението е изградена възможност, с която своевременно да реагирате, оптимизирайки и числения състав, и да няма повече въпроси, с които да предизвикваме отношение от страна на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Министър Маринов? Не желаете дуплика.
Позволете ми да благодаря на господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите.
Той ще отговори, първо, на въпрос от народния представител Румен Георгиев относно развитието на сектор „Свиневъдство“ в България.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с развитието на сектор „Свиневъдство“ в България. Съгласно Аграрния доклад за 2017 г. на Министерството на земеделието, храните и горите в раздел „Свиневъдство“ се казва, че свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчиво и стабилно развитие.
През 2016 г. продължава тенденцията на концентриране на отглежданите в страната свине в по-малко на брой – с 25%, уедрени стопанства, допринасящо за постигане на по-висока ефективност на производството, тоест имаме едно концентриране на производството.
Към края на годината в страната се отглеждат общо 616 000 броя свине. Значително намаление на годишна база е регистрирано при малките стопанства с едно до девет животни – с 25% по отношение на броя на стопанствата; с 18,9% при броя на свинете, отглеждани в тях. Тези стопанства произвеждат месо предимно за собствена консумация и са най-сериозно засегнати от постепенното влошаване на възрастовата структура на населението в селските райони.
Ще дам тук един пример в съседна Румъния каква политика имат по отношение на развитието на селата. Там държавата финансира за всяко семейство по едно прасе и затова селата в Румъния са живи, в тях има живот, развива се аграрна дейност. Затова дадох за пример хората от Видинския регион, които отиват да живеят в Румъния и казват, че в пъти се живее по-добре. Даже се натъкваме на много места в България – сега, като обикаляме, представяйки „Визия за България“, че има села, в които няма дори едно прасе или крава.
Близо 92% от всички свине в страната се отглеждат в стопанства с 1000 и повече животни – при 90% през 2015 г., тоест концентрация.
През 2016 г. свиневъдството продължава да е съсредоточено основно в три района на страната: това са Северен централен, Североизточен и Югоизточен. След малко колегите от Шумен и от Силистра ще зададат въпрос именно за Североизточния регион. „Африканската чума“ навлиза в страната. Знаете преди около месец какво стана в района на Каварна с унищожаването. Това, което се цитира в доклада за концентрацията, представете си, че трябва да унищожим в целия Североизточен район тази концентрация на прасета. За какво говорим? За какъв устойчив и стабилно развит сектор?
През 2016 г. производството…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето отдавна изтече, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: …на свинско месо е в размер на 73 хил. тона.
В тази връзка, господин Министър: каква е тенденцията и политиката на развитие на сектор „Свиневъдство“ в България спрямо страните от Балканите и страните от Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Министър Порожанов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, малко противоречащи неща от гледна точка на домашния двор и „африканската чума“ по свинете. Това няма да го дебатираме от трибуната, може би отделно.
Малко информация за свиневъдството. Той е отрасъл с традиции, при който през последните няколко години се наблюдава устойчиво развитие. През последните три години икономическите показатели за свиневъдството показват стабилност с тенденция за ръст на създадената от него крайна продукция. По предварителни данни на Националния статистически институт за 2017 г. стойността на крайната продукция от сектора възлиза на 293 млн. лв., като спрямо 2016 г. нараства с 1%, а спрямо 2015 г. – с 6%. Основен отличителен белег за сектора е неговият индустриален характер. Процесите на окрупняване на стопанствата са застъпени в най-голяма степен именно в него. Показателен е фактът, че в 61 промишлени свинеферми се отглеждат 92,7% от общия брой на свинете в страната.
По данни на отдел „Агростатистика“ към 1 ноември 2017 г. броят на свинефермите, в които се отглеждат 200 и повече женски свине за разплод, които представляват основната производствена единица, се е увеличил с 11%. В тези обекти се отглеждат 89% от женските свине за разплод в страната.
Географски свиневъдството е съсредоточено в три региона на страната – Северен централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е наличието на много добра суровинна база и големи обработваеми площи, гарантиращи изхранването на животните. Повечето от големите свиневъдни ферми имат затворен цикъл на производство, като разполагат със собствени съоръжения за производство и съхранение на фуража.
Доказателство за провежданата политика в сектора и възходящия тренд в неговото развитие са данните за нарастващия брой на угоените и заклани в кланиците и стопанствата свине в България. По данни на Евростат те ежегодно се увеличават, като закланите свине общо през 2017 г. са с 5,8% повече спрямо 2015 г. За първите седем месеца на 2018 г. закланите свине у нас са със 7,8% повече спрямо същия период на 2017 г.
От 2010 г. се наблюдава ясно изразена тенденция за увеличаване на добитото свинско месо в кланици, като за миналата година то е със 17,6% повече спрямо 2015 г., и респективно 9% повече спрямо 2016 г.
В страната ни се извършва и класификация на кланични трупове от свине по скалата на Общността (S)EUROP. През 2017 г. класифицираните кланични трупове са с 14% повече в сравнение с 2016 г. По данни на Европейската обсерватория на пазара на месо средната цена на този клас българско свинско трупно месо за месец септември 2017 г. е била 208 евро на 100 кг и е с 25% по-висока спрямо средната цена от 1165 евро за страните от Общността.
Имам още доста дълго като изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: В дупликата може би ще допълните отговора.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В допълнение, знаете, че върви Програма за подпомагане. Подпомагането на индустриалните животновъдни сектори на птицевъдство и свиневъдство е чрез хуманно отношение към животните. За тази година 30 млн. лв. са представени и предоставени в зависимост от нотификацията на помощта и показателите, които трябва те да изпълнят като помощ към свиневъдния сектор. Ще дам допълнения в дупликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Георгиев, за реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Съжалявам, господин Министър, че не бяхте, докато обсъждахме бюджета на Министерството на земеделието по тези въпроси. Можеше да обсъдим някои от политиките, тъй като аз твърдя, че България има грешна аграрна политика. Специално в сектор „Свиневъдство“ също е грешна политиката. Животновъдството е стар традиционен поминък на българското население. В свиневъдството в България значителен превес имат хибридните породи с определена насоченост за месо и мас. Ние си имаме една много добра порода – „бяла българска свиня“.
Дадох за пример френските държавници, когато обсъждахме бюджета. Те заявяват, че когато посетят магазините и констатират наличие на повече от 10 – 20% вносни хранителни продукти, започват да се тревожат и предприемат спешни мерки за увеличаването на националното производство.
За последните години България е загубила над 10 млрд. евро именно от липса на добавена стойност и 500 000 работни места. Ние сме се превърнали в един донор на първична продукция – основно зърнени храни. Тази тема сме я коментирали с Вас.
Понеже говорим за сектор „Свиневъдство“ в България, спокойно мога да цитирам доцент Въто Христов, който говори за реквием за свиневъдството в България. От 1990 г. до днес производството в сектора е върнато на равнището на 40-те години на миналия век. Такава разруха няма аналог в нито една от бившите социалистически страни. Свинското месо в света е нараствало средногодишно с по 2,8%, а в България намалява с по 26,8%.
А какво свиневъдство имахме преди 1989 г.?! Върхът е в края на 1989 г. – 4 392 000 свине, а днес – 616 000; 413 000 т свинско месо, кланично тегло, без субпродуктите, а днес са 73 000 т – 7,5 пъти по-малко. На всеки човек от почти 9-милионното население тогава сме произвеждали почти 47 кг месо, от което сме консумирали 46 кг. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Още две изречения, господин Председател.
Днес, за съжаление, внасяме над 100 000 т свинско месо.
Между другото, миналата седмица бях в Загреб и тогава Фил Хоган – еврокомисарят по земеделие, даде една, бих казал, препоръка към страните членки във връзка с националните стратегически планове: всяка държава да определи своята аграрна политика. Тук считам, че в новия Национален стратегически план сектор „Свиневъдство“ трябва да залегне и да има солидно място в развитието на аграрния сектор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря.
Съвсем кратко допълнение. Бъдещето на свиневъдството в световен мащаб е в индустриалното свиневъдство. Няма как да върнем масовото гледане на животни в селата. Седемдесет и пет процента от свинете в домашни дворове се гледат в Румъния. Да, Румъния е пример за това, но Румъния в момента масово страда именно заради африканската чума по свинете, тъй като в домашните дворове няма биосигурност, няма възможност те да бъдат опазени от разпространението на болестта. Неслучайно покрай тази болест има призив особено в рисковите райони и в районите около индустриалните ферми – 10 и 20-километрова зона, да не се гледат домашни прасета, за да няма рискове за индустриалните ферми. Ние ще говорим и в следващия въпрос за това.
Няма да отварям темата, която ще бъде по втория въпрос, макар че той е идентичен със същия, на който отговорих и миналата седмица, но ако трябва, пак ще го коментираме.
Не се притеснявайте! В стратегическия план ще залегнат всички приоритети и ще бъдат обвързани с дебат с целия бранш. Няма как да върнем свиневъдството, както казах, индустриалното ще продължи да бъде такова и като такова то има бъдеще. Навсякъде е така. Няма да коментирам как наши граждани или селяни отивали да живеят в Румъния, за да могат да си гледат прасе. Доста сърцераздирателно ми звучи това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Стоян Михайлов Мирчев относно политиката за превенция при преодоляване на африканската чума и други болести, пренасяни от диви животни.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Очевидно днес сме на темата за заболяванията по животните, особено по свинете – било то питомни или диви. Останах с впечатлението, че сякаш Министерството на земеделието, храните и горите не знае, че в момента има такова заболяване в България или че то не съществува на територията ни.
Уважаеми господин Министър, направих си труда и се разрових, тъй като не съм специалист по тази тема, не съм завършил за ветеринарен лекар – имам докторска дисертация на друга тема, но все пак си направих труда, най-малкото от научно любопитство.
Според един обучителен материал на Българската агенция по безопасност на храните, който се разпространява сред българските ловци, има няколко вида заболявания, които се разпространяват по дивеча или по дивите животни. Това са „класическа чума по свинете“, „африканска чума по свинете“, „трихинелоза“, „антракс“, „бяс“, „инфлуенца“ и с това се изчерпват. Основните причинители особено на болестта, която в момента най-много ни интересува и искаме да акцентираме върху нея нашето питане – африканската чума по свинете, основни източници на вируса са кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни, животни, които са оцелели и се възстановяват от инфекцията, и косвено – чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо и месни продукти. Изрично е отбелязано, че вирусът на африканската чума по свинете е резистентен от три до шест месеца в сурови местни продукти; биологични вектори като кърлежи, околна среда – говоря за контаминирани с вируса материали и повърхности. Това означава колко сериозно е това заболяване. Не правя някаква вметка, че другите не са толкова сериозни, но специално това е изключително сериозно.
В случая нас ни интересува каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за превенция и преодоляване на болестта африканска чума по свинете и други болести, които споменах вече. Ако съм пропуснал някоя, ще ме поправите. Особено ни интересува каква е превенцията и евентуално какви действия ще предприемете, ако стане епидемия от такава болест, защото в нашата страна, след Румъния, а и в други страни, съседни на Румъния, е минало това заболяване. Последствията са изключително тежки, а доколкото си спомням, на територията на България вече има регистрирани няколко такива случая. Притеснението е както от производителите на свинско месо, както колегата Георгиев преди мен говорѝ, така и от ловците, които би трябвало да имат решаваща роля по време на изпълнението на мерките, които трябва да предотвратят такава проява, също и тези, които би трябвало да се занимават после с обеззаразяването на тези терени. Неслучайно Ви прочетох какви са преносителите и по какъв начин може да се заразят останалите здрави животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Мирчев! Учудвам се, че изразявате констатации, че Министерството не работи по въпроса или че не знаете какво прави, че ние не сме открили тази болест. Ако се бяхте интересували малко повече във времето, както Ви казах и на предишния парламентарен контрол – едно към едно имах абсолютно същия въпрос.
Темата е много сериозна! Болестта е много сериозна! Ние много добре го знаем. Източниците са много. По всякакъв начин болестта може да достигне, включително чрез заразени животни, чрез продукти от заразени животни. Един от случаите в Браила, когато гръмнаха 160 хиляди индустриални животни, отглеждани в три съседни ферми с един собственик, в един ден, това е било от един източник. И източникът явно е бил вода, заразена вода.
Неслучайно стартирахме още в момента… В Румъния болестта стоеше на унгарско-румънската граница миналата година, нямаше движение насам. Молдова, Украйна, Русия, всички северни съседи нагоре, за Полша не говоря, Чехия – частично, са заразени, балтийските държави. В момента, в който тръгна туристическият поток на молдовци и украинци с коли, разбира се, и камионите, които преминават през границата, Румъния пламна. Пламна, защото делтата на река Дунав около Тунджа – там е резерват, нямаха право да извършват никакви действия и докато се наканят, че трябва да правят нещо, тя пламна из цялата страна. Пламна, защото там, както каза господин Георгиев, когото изключително много уважавам, почти всяко семейство си гледа домашни животни. В момента в Румъния имаме над 400 хиляди унищожени животни както в индустриалните ферми, така и домашни животни, така и диви животни. Доскоро беше над 40%, не съм гледал последни справки, но предполагам, че вече половината Румъния е заразена от болестта.
Неслучайно първи доклад вкарахме на оперативно заседание още в края на месец май, в който представихме цялостната картина с икономическите загуби, които биха се допуснали. Болестта не е зооноза, болестта носи икономически загуби. Като казвам зооноза, пояснявам само за зрителите, тя не може да донесе болести за хората дори и да се яде непреработено сурово месо, обаче суровото месо може да разпространява болестта.
В контекста на сериозния проблем ние предприехме всички превантивни действия, които се правят и от останалите страни, като се започне от действията по границата. Знаете, че по всички ГКПП беше възстановено обеззаразяването и с помощта на нашите служители от „Гранична полиция“ бяха иззети всякакви продукти от свинско месо, които туристите, които обичат да са по домове, по квартири, обичат да носят, за да могат да се хранят с тях. Иззети бяха продукти във фризери и бяха унищожавани по съответния ред. Бяха направени абсолютно всички огледи на тези 61, 62 индустриални ферми от гледна точка на техните мерки за биосигурност. Да, те са много притеснени. Лично аз съм имал три срещи – две от тях в Силистра, едната в София, други срещи са правени непрекъснато в Агенцията по храните с предписания там, където има проблем, да бъде отстранен. Неслучайно направихме и оградата. Ако не беше направена оградата, движението на селскостопански животни, на заразени животни, които са диви прасета, щеше да бъде свободно и те щяха да навлязат свободно.
Самата ограда, разбирам, че сте скептици, но самата ограда беше направена точно преди да дойде първия случай до Силистра на 600 метра в едно село. И в момента имаме два случая по дивите прасета – единият, както знаете е до Кайнарджа, веднага беше обявен. Там бяха намерени две прасета. Направихме огледи на цялата двадесеткилометрова зона с горски и с ловци, за да се види дали има други животни, но до този момент няма констатирани.
Вторият случай по дивите прасета беше в една ограда около Каварна и Балчик. Прасетата бяха повече от двадесет, там са избити прасетата от гледна точка да не се разпространява болестта.
Първата, която беше по домашните животни, три случая имаме в Тутраканци. Няма да се връщам на нея, дебатирали сме я многократно. Там бяха унищожени 87 животни в домашните дворове, като от там, откъдето тръгна заболяването, самият стопанин беше с три свине майки, с общо 9 животни, без да са регистрирани, без нищо, абсолютно забранено по закона, особено когато гледа животни за продажба и за разплод. Законът позволява в домашни дворове да се гледат животни, които се отглеждат за консумация.
Разбира се, бяха взети мерки, свързани с обучение на ловните дружинки как да се взимат пробите, да се изграждат ями. В момента от всяко отстреляно животно се изпращат проби за проверка на африканска чума по свинете.
Бъдете сигурни, че в контекста на превантивните действия, които сме направили – няма да Ви казвам, че има щаб към Министерството с многократни събирания; няма да казвам, че към Българската агенция по безопасност на храните има друг щаб, който също е кризисен, по темата с африканската чума по свинете. Неслучайно сме направили и няколко областни заседания на тези щабове, които са на областно ниво, знаете, и в Добрич, и в Силистра, и във Варна сме правили, когато се появи в Тутраканци. Много добре осъзнаваме тежестта и опасността от африканската чума по свинете и Ви уверявам, че това, което е можело да се направи като превенция, е направено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Мирчев, заповядайте за до два уточняващи въпроса.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като народен представител от Силистра, първо, искам да кажа, че оградата наистина имаше своето положително действие. Вие сам казахте, че един от преносителите на заразата са дивите животни, които могат да влязат от Румъния – дивите прасета.
Според мен обаче политиката, която налага Министерството, е сгрешена и ще Ви кажа защо. Предвид, че има територия за лов с пълна карантина в община Кайнарджа това предразполага за увеличаване на популацията на диви прасета. В момента е периодът, в който те сватбуват, и най-вероятно тяхната популация, поради факта че няма лов, ще се удвои около месец март. Самият факт, че имаме много голяма популация, ако се появи и влезе това заболяване през границата, ще увеличи риска да пламне епидемия и в цялата област.
В Силистра само един от производителите на индустриални свине има над 50 хиляди глави. Това ще е пагубно за целия регион, тъй като свиневъдството е широко разпространено.
От друга страна, индивидуалният и груповият лов, първо, извършват някакъв тип регулация в самата гора и в самото място, където живеят дивите прасета, и позволяват да се извършва и дълбочинно наблюдение. В момента в зоните с карантина не може да се извърши пълно наблюдение има ли я тази зараза или не.
От друга гледна точка, в съседните райони са убити над 200 прасета и там болест не е намерена. Взети са седем проби от самата засегната територия в Кайнарджа след 23 октомври, когато беше намерено болното прасе от африканска чума по свинете, и също не са намерени наличия на тази болест. Тоест самата карантинна политика, която налагате, според мен е сгрешена и начинът тази болест да не се прехвърля е чрез намаляване на популацията.
Затова искам да Ви задам въпрос: първо, изтича 40-дневният срок на карантина и тази карантина ще отпадне ли?
Вторият ми въпрос е: как ще бъдат компенсирани ловците, на които им пропадна ловният сезон, защото те си плащат членския внос и таксите, но заради забрана от Министерството не могат да ходя реално на лов?
Последният ми въпрос е: ако възникне масова епидемия на територията на Силистренска област или въобще някъде другаде из страната, какви обезщетения предвиждате за свиневъдите? Какво ще правите въобще с труповете, каква е политиката при евентуална епидемия, когато трябва да бъдат избити всички животни? Какво ще правите с това голямо количество трупове, как държавата ще се предпази и ще се отнесе към тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Министър, за дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Има определени изисквания за ограничаване на лова там, където има установени заболявания. В пограничния район ловът е разрешен с гонка без кучета. В другата 5-километрова зона, топ граничния район до другия с гонка без кучета. Няма как да вдигнем забраната, при положение че точно от другата страна на границата, целият район, вече до Свищов е с разпространена болест.
Компенсация на ловците, казвам Ви: не предвиждаме. В края на краищата ловът не е някаква задължителна дейност.
Предполагам, че тези дни ще вдигнем забраната за лов около Тутраканци, тъй като там минаха вече три месеца. Там също продължават пробите, нямаме проби, които да са установили положителни резултати.
По отношение на това, ако настъпи болестта – да, това е нещо доста сериозно. Затова правим цялостна превенция, да не настъпи тази болест. Индустриалните ферми, те са от 10 – 20 – 30, както казахте има и до 50 000 животни. Не знаех, че има с 50 000, но явно има с до 50 000 животни. Това е изключителен проблем, защото в момента, в който една ферма заболее, това означава, че животните едно по едно си отиват и те трябва да бъдат унищожени.
Обезпеченията са заложени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, като това е пазарната стойност на самите животни. Благодаря Ви.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: С труповете какво ще правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за отношение, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Порожанов, надявам се, че освен към колегата Георгиев и към нас имате уважение или неуважение – не мога да разбера, как беше репликата.
Само да вметна, Вие казахте, че тази болест африканска чума по свинете не е зооноза, тя е зооноза, не е антропозооноза.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Зооноза е, не е антропозооноза.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Тук има здравен министър, имаме колеги лекари, консултирах се с тях. Както и да е.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Проверете пак.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: На второ място, крайно сме неудовлетворени от това, което чухме, изобщо от начина, по който се развива политиката на държавата в тази посока.
Само да Ви припомня, че преди няколко месеца по Ваше искане – на Министерството и на колеги от управляващото мнозинство, беше променен Законът за лова и опазване на дивеча, в който разрешихме Вие, като министър, и който и да е след Вас, да може извънредно да дава възможност да се променят сроковете за ловуване, и то с една-единствена цел – да се ограничи това разпространение на африканска чува по свинете. Вместо това, да тръгнат ловците и да могат да ограничат популацията на дивите животни, които в тази инструкция, която Ви прочетох, тя е издадена от Българската агенция за безопасност на храните за ловците, че трябва да се избиват тези животни, се случва обратното – неясно защо променихме Закона, като нищо в тази посока не се случва. Напротив, забранява се ловът в момента. Може би е намерен друг източник, въпреки че в тази инструкция пише: „Не е разработена ваксина за африканска чума по свинете. Африканска чума по свинете не се лекува. Профилактиката и контролът на потенциални огнища, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Няма работеща програма за контрол и изкореняване на болестта.“ Аз цитирам.
Може би трябва да проследите какво се случва в Министерството.
Второ, ние не получихме от Вас категоричен отговор какво се случва при масово измиране на животни при епидемия. Агенцията за безопасност на храните затвори всички екарисажи, осъществяват административен рекет върху тях, мачка ги и ние с професор Бъчварова Ви зададохме въпрос и Вие ни отговорихте, че има мобилни инсенератори. Вие представяте ли си при едно масово измиране на свине, не дай боже, както каза колегата – само 50 000 в Силистренско, тези мобилни инсенератори какво ще правят? Как ще изгорят тези животни? Аз не мога да се начудя.
При случаите, които бяха установени, Вашите служители, на Министерството загробиха тези животни, изкопаха дупки и ги заровиха, а в същото време тук пише, че тази болест се разпространява от заразена почва.
Аз си направих труда в Провадийско, Вие пропуснахте Бозвелийско, там беше първият случай, не знам по каква причина беше, така и не стана ясно, но животните, които избиха, ги заровиха. Те бяха заровени супер плитко. Само хищниците, които…
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В Тутраканци беше първият случай.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: В Провадийско беше първият случай на африканска чума. Не знам каква беше причината. И в Тутракан, и в района на Бозвелийско, в целия район бяха избити.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не лъжете.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, не, не лъжем, господин Министър, недейте обвинява. Аз затова Ви питах само към колегата Георгиев ли имате уважение или към другите нямате уважение? Така прозвуча поне. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Казвам Ви, че по този начин, не дай си боже, да се случи, не знам какво ще правите. Тук ще превърнем страната в масово гробище. Най-вероятно това се очаква.
Вземете мерки, преразгледайте решенията на Вашите служби, отворете тези екарисажи, с цел най малкото превенция в бъдеще на такива случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Искам да помоля колегите, все пак уважение към следващите след тях, да спазваме времето.
По молба на министър Цачева, със съгласието на министър Ананиев, само един въпрос има към нея, ще сменим реда във връзка с нейни служебни ангажименти. Извинявам се на всички.
Заповядайте, въпрос към Вас от Иглика Иванова Иванова-Събева.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми присъстващи министри! Уважаема госпожо Цачева, представям на Вашето внимание въпрос относно Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“.
Общоизвестен факт е, че много малолетни и непълнолетни лица, по един или друг повод, се налага да влизат в контакт със съдебната система. Предвид специфичните им възрастови особености и уязвимостта им при провеждането на изслушвания, разпити и други подобни, е необходимо да бъде създадена подходяща атмосфера, която да осигури процедури, отговарящи на техните потребности. Нужно е да бъдат положени повече усилия в насока защита техните права и законни интереси, както и охрана на крехката им психика.
По мои наблюдения Министерството на правосъдието на Република България полага много сериозни усилия в тази посока. Едно от тези проявления е реализирането на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“, финансиран от Българо швейцарската програма за сътрудничество.
Във връзка с реализирането на този Проект е и моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър на правосъдието, а именно: какви са постигнатите резултати във връзка с изпълнението на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“, осъществен с финансиране от Българо-швейцарската програма за сътрудничество? Моля също така да обясните на аудиторията – каква функция изпълняват така наречените „сини стаи“ и какво е тяхното предназначение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Събева, уважаеми народни представители, господин Министър! На 30 септември тази година приключи изпълнението на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на младежкото правосъдие“ по тематичен фонд „Сигурност“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, както Вие казахте, развивайки Вашия въпрос.
Във връзка с изпълнението на този проект бяха осъществени няколко цели: изготвен е анализ на „Системата на правосъдие за деца“ в съответствие с европейските и международните стандарти; направена е и оценка на потребностите на „Системата за младежко правосъдие“ в съответствие отново с европейските и международни норми.
Дейността е осъществена съвместно от представители на неправителствените организации, академичните среди и основно Международния институт за правата на детето в Сион, Швейцария.
Съвместно с експерти на УНИЦЕФ България са реализирани анализ и оценка на разходите по въвеждане на реформирана система за младежко правосъдие в България. Докладът представлява предварителна оценка на ефекта от предвижданите основни промени в системата за детско правосъдие върху разходите на засегнатите от реформата институции и социални групи.
Какво конкретно е изпълнено в рамките на този проект? Подобрен е капацитетът на ангажиране в сферата на детското правосъдие. Сто и седем са съдебните служители, съдии, прокурори, полицейски експерти, социални работници, психолози от страната, които са преминали през нарочен курс на обучение за работа с непълнолетни – пилотни проекти в три районни съдилища. Това са Варна, Пловдив и Козлодуй, заедно със съответните окръжни съдилища във Варна и в Пловдив.
През септември тази година се проведе и обучение на специалисти в изслушването на деца. Двадесет магистрати, социални работници, полицейски служители от градовете Добрич, Разград, Смолян, Хасково, Ловеч, Търговище, Силистра и Кърджали бяха обучени по отношение на начина за работа с деца и използването на така наречените „сини стаи“. По Проекта те са общо 12, изградени и оборудвани, като целта на тези помещения е именно да се провежда в тях едно щадящо изслушване, бих казала допустимо, с оглед възрастовата граница на децата, във взаимодействие със съдебната система.
Тук става въпрос не само за деца, които по някакъв начин попадат в конфликт със Закона, но и в случаи по граждански дела в резултат на прекратен брак на родителите, дела за упражняване родителските права върху децата в една близка до домашната атмосфера обстановка, каквато е уредбата на една такава „синя стая“, където се провежда това щадящо изслушване на децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето свърши, в дупликата евентуално ще продължа отговора си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Събева.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Цачева, аз благодаря за изчерпателния отговор.
Определено стана ясно, че Министерството на правосъдието полага сериозни усилия и последователно работи в насока защита правата и законните интереси на тези лица, малолетни и непълнолетни, които са влезли в контакт по един или по друг повод със съдебната система, като от казаното от Вас стана ясно, че е осигурена адекватна защита във връзка с възрастовите им особености и крехката им психика.
Изразявам задоволството си и адмирирам усилията на Министерството на правосъдието в тази насока. Считам, че това ще доведе до подобряване на правната рамка и до осигуряване надлежна защита на правата и законните интереси на малолетните и непълнолетните лица, които са им признати от Закона и гарантирани от последния. Благодаря Ви още веднъж за изчерпателния отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Събева.
Ще имате ли дуплика? Заповядайте
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Събева, министър Ананиев! Действително използването на тези 12 вече функциониращи „сини стаи“ показва правилната насока, по която следва и занапред да се осъществяват контактите на едно дете със съдебната система. Всички разбираме, че на фона на районните и други административни структури по отношение на съдилищата, броят на тези 12 стаи е крайно недостатъчен. Това е изпълнено по този финансов българо-швейцарски механизъм, конкретно на тази програма, остава обаче голямото предизвикателство и в останалите райони държавата да провежда последователна политика за изграждане на такива помещения в диалог съм и с административни ръководители на съдебни палати, заедно със съдействието на Висшия съдебен съвет, така че да бъде преустроено помещение в тези палати. На първо място там, където това е възможно, но голямата цел е опитът, който натрупахме в изпълнението на този проект и водени от резултатите, които се получават в резултат на използването на тези помещения, това да го превърнем в една всеобща ситуация за цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева. Няма повече въпроси към Вас. Приятна работа.
Уважаеми колеги, имаме пет въпроса към господин Ананиев. Ще Ви помоля, ако спазваме максимално стриктно регламентите, ще успеем да приключим с него.
Първият въпрос е от народния представител Александър Александров относно отчета за контролната дейност на НЗОК за деветмесечието на 2018 г.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Осъществяването на ефективен контрол от страна на Националната здравноосигурителна каса има пряко отношение към изпълнението на заложените приоритети. В изказване пред медии управителят на Националната здравноосигурителна каса заяви, че ще обърне сериозно внимание на контролната дейност и обезпечаване функциите на контролиращите.
В тази връзка бих искал да Ви попитам: бихте ли ни информирали какъв е отчетът за контролната дейност на НЗОК за деветмесечието на 2018 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Александров! Националната здравноосигурителна каса осъществява контролна дейност по отношение сключени договори с изпълнители на медицинска помощ в съответствие с изискванията на Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор и методическите указания, регламентиращи контролната дейност.
Контролът се осъществява в три направления: болнична медицинска помощ, извънболнична медицинска и дентална помощ и предписване и отпускане на лекарствени продукти.
Контролът в болничната медицинска помощ. През 9-месечието на 2018 г. са извършени общо 5101 броя проверки на договорни партньори за болнична медицинска помощ при осъществени 3891 броя проверки за същия период на 2017 г. или ръст от 31,1%.
Проверени са 24 452 клинични пътеки, 9195 клинични процедури и 38 218 амбулаторни процедури. Процентът на проверките, завършили с установени нарушения, е 24,3% от общо извършените проверки. Прави впечатление, че броят на проверките с установени нарушения през 2018 г. е по-малък с около 5% в сравнение с 2017 г. Има намаление и на проверките с установени суми за възстановяване. Като цяло общо санкциите и сумите за възстановяване от лечебните заведения са в размер на 10 млн. 68 хил. лв. при 7 млн. 964 хил. лв. за същия период на 2017 г. Най-често констатираните нарушения при осъществяване на проверките в лечебните заведения за болнична помощ са свързани с неизпълнение на диагностични или терапевтични процедури, непроследени показатели с патологични отклонения, нелекуване на придружаващи заболявания, неспазени критерии за дехоспитализация и некоректно попълване на медицинска документация. За отчетния период частично са прекратени или отказани договори по 51 клинични пътеки.
Контрол в извънболнична медицинска и дентална помощ. За периода от 1 януари до 30 септември 2018 г. са извършени 9973 проверки на изпълнители на извънболнична медицинска и дентална помощ. Констатирани са нарушения при 888 проверки. Проверки са извършени в 280 лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ с 287 лекари. При проверките са констатирани нарушения при 251 лекари, което представлява над 87% от общо проверените. За констатираните нарушения са предвидени санкции в размер на 52 хил. 200 лв. до 155 хил. 650 лв.
За 9-месечието на 2018 г. извършените проверки, отнесени към броя на сключените договори на изпълнителите на дентална помощ, са 68,6% средно за страната. При 6111 са установени нарушения, а при 4522 от проверките има установени суми за възстановяване. За същия период на 2017 г. при 6105 са установени нарушения, а при 4861 от проверките има суми за възстановяване, които са установени със съответните документи.
За отчетния период са прекратени 20 броя договори с изпълнители на медицинска и дентална помощ поради влязла в сила санкция за прекратяване.
Ако трябва, ще продължа при дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да.
Заповядайте за реплика, господин Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, след изнесените подробни данни, считам, че даденият от Вас отговор е точен и адекватен, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви и аз, отговорът наистина беше доста изчерпателен. Ако искате, довършете с числата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател, за възможността да продължа.
Контролна дейност по предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение. За 9-месечието са извършени общо 1266 брой проверки по предписване на лекарствени продукти за домашно лечение от контролните органи на районните здравноосигурителни каси или съвместно с НЗОК, като при голяма част от тях са констатирани нарушения и съответно са наложени санкции.
Контролните органи в РЗОК и НЗОК са извършили общо 2831 проверки по отпускане на лекарствени продукти в аптеки, като при 1681 проверки са открити нарушения. Извършени са 25 проверки по договори за ветерани и военноинвалиди и военнопострадали по Закона за ветераните от войните, при които са констатирани 12 нарушения на индивидуалните договори.
Регулярните проверки по предписване и отпускане на лекарства и налагане на санкции са довели до общо намаляване на броя на нарушения, което е основната цел на контролната дейност. Най-често срещаните нарушения по предписване на лекарства са неспазване на посочените ограничения в предписването при различни индикации на Приложение № 1 от Позитивния лекарствен списък, дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти за едно МКБ – международна класификация на болестите, изписване на повече от 3 лекарства на едно МКБ, предписване на количества над регламентираните в Лекарствения списък, неспазване на критериите и програмите за лечение на хронично болни.
В заключение Ви информирам, че при интерес от Ваша страна ще Ви бъде предоставен цялостният отчет за контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса за 9-месечието на 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Само да направя обявление – Парламентарният контрол ще продължи до 14,30 ч.
Вторият Въпрос към Вас е от народния представител Венка Стоянова относно политики за интервенции в ранно детско развитие.
Заповядайте!
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Сега ще направим завой и ще поставя на вниманието Ви въпрос, който касае политиките за интервенции в ранно детско развитие.
Уважаеми господин Министър, основното споразумение за сътрудничеството, подписано между правителството на Република България и УНИЦЕФ през месец ноември на 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между нашето правителство и УНИЦЕФ.
Планът за действие по програмата за страната, който обхваща периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с това основно споразумение за сътрудничество.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви политики води Министерството на здравеопазването в тази посока, а именно за ранното детско развитие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организация на обединените нации – УНИЦЕФ, подписано на 8 ноември 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между правителството на Република България и УНИЦЕФ.
С решение на Министерския съвет е одобрен и План за действие по програмата за страната. Министерството на здравеопазването е един от партньорите за неговото изпълнение. Програмни приоритети в Плана за действие са ранното детско развитие и системата за публична грижа за деца. Политиката на Министерството на здравеопазването в подкрепата на този приоритет включва:
1. Подобряване на качеството на перинаталните грижи в родителните отделения.
2. Осигуряване на висококачествени медицински грижи в подкрепа на ранното детско развитие и промоция на здравето.
3. Гарантиране на здравословно хранене и физическа активност за осигуряване на оптимален растеж и развитие на децата.
4. Осигуряване на комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания, увреждания и специфични потребности.
5. Деинституционализация на грижите за деца до 3-годишна възраст.
6. Развитие на здравни и интегрирани здравно-социални услуги на мястото на услугите, предоставени от домовете за медико-социални грижи за деца.
Действащата нормативна уредба в Република България урежда прилагането на горепосочените политики. В областта на здравното осигуряване е гарантирано правото на всяко дете да получава медицинска помощ в обхвата на пакета „Здравни дейности“, заплащани от бюджета на НЗОК. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване Министерството на здравеопазването реализира следните дейности:
Осигурява финансови ресурси за предоставяне на услуги за деца от 0 до 18-годишна възраст по следните бюджетни програми – „Промоция и превенция на незаразни болести“, „Профилактика и надзор на заразните болести“, „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението“, „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение“, „Майчино и детско здравеопазване“.
Гарантира предоставянето на акушерска помощ на здравно неосигурените жени и извършването на изследвания на деца и бременни жени. Субсидира дейности за осигуряване на диагностика, лечение и специализирани грижи за деца с висок медицински риск.
По Националната програма за подобряване на майчиното детско здравеопазване 2014 – 2020 г. Министерството финансира над 100 лечебни заведения за дейности, свързани с ранната диагностика и комплексното лечение на определени заболявания. По същата програма са разкрити 31 здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве във всичките областни градове и в някои университетски болници.
Изпълнява дългосрочните цели за замяна на институционалната грижа с нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за подкрепа на семействата на малки деца.
В резултат на тази политика броят на домовете за медико социални грижи за деца е намалял от 32 на 14, а броят на децата, отглеждани в тях, намалява петкратно. В 14-те домове за медико-социални грижи за деца, в които има дневни центрове за деца с увреждания, към 31 юли 2018 г. 832 деца с увреждания от общността ползват дневни, седмични и почасови грижи.
Създават се услуги за превенция на настаняването на деца до 3 годишна възраст извън семействата им и развиване на алтернативни семейни грижи за децата. Видимо намалява броят на преминалите през домовете деца. През 2009 г. на резидентска грижа са преминали 4351 деца, а през 2017 г. – само 916 деца.
Изпълняваме политиката чрез проекти в подкрепа на ранното детско развитие. Чрез външно финансиране успешно бяха изпълнени проектите по одобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи, преструктуриране на домовете за медико-социални грижи за деца до 3 години и в посока семейство. Постигнат резултат: закрити осем домове за медико-социални грижи за деца на територията на общините Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София и Търговище.
Създадени са условия за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги за подпомагане на отглеждането на децата в семейна среда.
В заключение, предстои изпълнение на два проекта по Европейския фонд за регионално развитие, чрез които ще се изгради и осигури инфраструктура, оборудване и обзавеждане, необходими за функциониране на 26 центъра, предлагащи резиденстки здравно-социални услуги за деца с увреждания и високо рисково поведение. Очаква се проектите да приключат през 2020 г.
Извинявайте за бързото четене, но нямаше да ми стигне времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, аз Ви отпуснах доста, но важното е, че се справихте.
Заповядайте за реплика, госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър – няма да Ви задавам доуточняващ въпрос. Отговорът Ви беше много изчерпателен.
Благодаря Ви и в качеството си на народен представител, и в качеството си на лекар със специалност „Хигиена на детско юношеската възраст“, а и като човек, който дълги години се занимава с осъществяване на Националната здравна политика на регионално ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви и аз.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Ананиев и той е от народния представител Георги Михайлов относно построяването на Национална педиатрична болница.
Заповядайте, уважаеми господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Проблемът за създаването на национална педиатрична болница се дискутира в общественото пространство от цялата нация вече много години. Той беше поставен съвсем конкретно от нас като политическа сила на Вашия предшественик. През последните дни излезе информация за решение на Министерския съвет за закриването на Болница „Лозенец“ и създаване на нейна територия и в нейния сграден фонд на национална педиатрична болница. При липсата на досегашни решения, решението е в правилна посока, но то поставя изключително много въпроси.
Конкретният ми въпрос към Вас е: като принципал в реални срокове как виждате конструирането на болницата и започването ѝ на дейност? В репликата си аз ще доразвия част от нашата визия.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, детското здраве е основен приоритет в сектор „Здравеопазване“, определен в редица национални и европейски стратегически документи. Отчитайки факта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, усилията за подобряване на здравните услуги следва да се насочат към осигуряване на по-добър достъп и на временно насочване към необходимия вид диагностика и лечение, както и комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания, увреждания и специфични потребности, в това число: профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и утвърждаване на модел за предоставяне на продължителна здравна грижа за деца.
България е единствената европейска държава, която няма аналогична болница. Единствената специализирана държавна детска болница в страната е СБАЛ „Професор Иван Митев“ – София, но тя е само терапевтична. Това може да се преодолее чрез създаване на национална многопрофилна педиатрична болница, в която на едно място да бъдат услугите по: спешна и високо специализирана консултативна педиатрична помощ; интензивно лечение на деца, включително с възможности за продължителна дихателна реанимация; неонатологична помощ с възможности за обслужване на деца, родени с висока степен на недоносеност и изключително ниско тегло при раждане; комплексно терапевтично и оперативно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични заболявания, увреждания, други тежки заболявания и услуги по продължително лечение, рехабилитация и палеативни грижи.
Чрез изграждане на многопрофилна детска болница ще се постигнат следните резултати: осигурено комплексно обслужване на децата на едно място, гарантиране на най-добра медицинска грижа за децата, стимулиране специализацията на младите лекари в областта на педиатрията.
Във връзка с изложените факти и здравните приоритети на правителството на заседанието на Министерския съвет беше прието решение за преструктуриране на Болница „Лозенец“ с цел превръщането ѝ в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца. Имам подробен План за действие по дни и седмици, който е одобрен от Министерския съвет. Ще споделя с Вас най-важните неща, които ще се реализират за срок до шест месеца от решението на Народното събрание:
Първо, в изпълнение на т. 3 от Решение № 834 на Министерския съвет ще предложа на Народното събрание промяна на Закона за лечебните заведения с цел преструктуриране на Болница „Лозенец“ в многопрофилно лечебно заведение, осигуряващо комплексно лечение на деца. Статутът на лечебното заведение ще е по чл. 5 от Закона за лечебните заведения като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването.
Второ, ще създам експертна група с директорите на редица лечебни заведения за болнична медицинска помощ на територията на град София, в това число: МБАЛ „Александровска“, „Света Екатерина“, Националната кардиологична болница, „Пирогов“, ИСУЛ, ВМА, Майчин дом, Болницата по педиатрични грижи „Иван Митев“ и други, за изготвяне на подробен план за действие с цел преструктуриране на наличните болнични структури в МБАЛ „Лозенец“, които не са свързани с лечението на деца. Към работната група ще се включат и експерти по педиатрия и детски грижи с доказан професионален опит.
Трето, ще създам правно-икономическа експертна група, която да изготви план за действие за всички правно-икономически и финансови промени в преструктурираните болници, от които ще излязат детските клиники и отделения, включително чрез промяна в статута и в капитала на дружеството.
Четвърто, ще се направи одит на финансовото състояние на Болница „Лозенец“.
В хода на реализиране на горните дейности поетапно ще се преструктурира настоящото лечебно заведение от многопрофилно лечебно заведение в лечебно заведение само за лечение и грижи за деца. Това ще се постигне, без да се създава социално напрежение и да се създаде риск както за лечението на пациентите в Болница „Лозенец“, професионалната реализация на персонала в нея, така и за обучението на студентите на територията на лечебното заведение.
Накрая е важно да подчертая, че имам пълната политическа подкрепа от правителството, като по този начин управляващите се отказват от една своя привилегия в името на здравето на българските деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми господин Михайлов, реплика, ако желаете.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Задачата, която предстои да бъде решена от Министерството, е изключително отговорна, същевременно – изключително сложна. Само ще си позволя да кажа, че няма болница, която да не е терапевтична, нека да го изясним, освен това всички болници, които се занимават с лечението на деца по принцип са многопрофилни.
Това обаче, което ми прави впечатление във Вашия отговор и представлява посока на „разпукване“ най-накрая на този порочен модел на управление на здравеопазването, е, че тази болница отива по чл. 5. Това е много интересен факт, от който, предполагам, че ще се възползват в своите желания много болници в страната със стратегическо значение. Тъй като съм разговарял с директорите на едни от най-големите лечебни заведения, всеки от тях мечтае за Вашето решение, което тук сте предприели – да стане болница по чл. 5. Какво ще стане тогава с модела, който в момента върви – клинични пътеки – търговски дружества, аз не съм наясно. Надявам се, следващата година да се изясни, защото също е стъпка в посока, която ние ратуваме повече от година и половина.
От моя опит като педиатър – повече от 20 години съм работил с деца преди да отида в „Дървеница“, искам да Ви кажа, че това, което сте си поставили като задача, което казах преди няколко секунди, е нещо много, много сложно, тъй като става дума за пребазиране. Сега си направих елементарна сметка: на хирургически и терапевтични отделения в повече от 10 специалности във всяко от двете основни направления на клиничната медицина, тоест сумиране на материална и леглова база, което не знам дали Болница „Лозенец“ може да го понесе в този момент с нейния леглови фонд, архитектурна структура, функционална структура и така нататък? Срокът от шест месеца ми се вижда изключително оптимистичен и той едва ли ще може да бъде спазен, защото са много – Вие споменахте, че трябва да се направи оценка на всяко едно лечебно заведение, което ще бъде пребазирано, респективно клиника, трябва да се направи одит на самата болница, която ще поеме тези структури.
Вие ще получите пълното съдействие на парламента – това е най-малкото, което можем да направим за нашите деца, но действително задачата трябва да бъде решена, защото от нея се нуждаят както българските майки и деца, така и цялата нация.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, наистина това е изключително тежка задача, която изисква много работа. Направили сме си график – неслучайно казах, че имаме план за действие по дни и по седмици и от понеделник определени групи от Министерството заедно с директорите и екипите на болниците ще направим пълен оглед, преценка на човешки ресурси, леглова база, апаратура и съответно възможности за релокиране на всичко това в новата болница.
Лично аз с моя екип в понеделник ще отидем в Болница „Лозенец“ и ще потърсим отговор точно на тези въпроси, които Вие зададохте. Затова Ви казвам, че сме създали много спешен план за действие. Надяваме се, да го направим за шест месеца. Предполагам, че няма да ни се разсърдите, ако го направим и за седем. Важното е да стане, защото хората наистина го искат.
По другия въпрос – за чл. 5, наистина не трябва да бъде търговско дружество такава национална детска многопрофилна болница и ние сме убедени в това, но не означава, че болницата няма да има договор с Националната здравноосигурителна каса и ще работи по тези пътеки, които финансира Касата, отделно държавата ще има своя инструмент да я подпомага при постигане на определени национални цели за децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос към Вас от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно продължаващото нарастване на дълговете на българските болници.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Поводът за нашия въпрос е продължаване на нарастването на дълговете на българските болници. По справка от Търговския регистър през 2015 г. задълженията на болниците са били 780 млн. лв., през 2016 г. са нараснали на 820 млн. лв. и през 2017 г. – последната, за която имаме верифицирани сведения, са станали 909 млн. лв. По наша оценка дълговете на 198-те държавни и общински болници през миналата година са били 545 млн. лв., а на 130-те частни – 364 млн. лв.
Запазва се стабилната тенденция за нарастването на задълженията на болниците и към днешна дата те вероятно са около 1 млрд. лв. Лошото финансово състояние на българските болници, независимо от тяхната собственост, е една от основните пречки за осъществяването на реформата в този сектор.
Нашият въпрос към Вас е: какво е Вашето виждане и как ще бъде овладяна негативната тенденция относно финансовото състояние на болниците в страната, планирате ли промени и какви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев, през последните години финансовото състояние на държавните и общинските болници, и по-конкретно задълженията, показват тенденция за увеличение и са повод през 2018 г. за предприемане на последователни системни действия от страна на Министерството на здравеопазването в посока на тяхното задържане и намаляване. Ръководството на Министерството на здравеопазването е съсредоточило усилията си към намиране на законосъобразен вариант за преодоляване на общата задлъжнялост на държавните и общинските лечебни заведения.
В изпълнение на решение на Народното събрание Министерството на здравеопазването разработи и въведе от 3 май 2018 г. Единен стандарт за финансово управление на лечебните заведения – търговски дружества, с цел стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения, унифициране на отчетността и практиките на управление чрез въвеждане на единни правила, общи финансови принципи и политики при управление на лечебните заведения, наблюдение на ключови индикатори и текущо наблюдение и отчитане.
Министерството на здравеопазването осъществява текущо наблюдение и анализ на показателите, включени в Единната електронна отчетна форма към стандарта с фокус върху размера на просрочените задължения на лечебните заведения и изменението на този показател спрямо предходния отчетен период.
След въвеждане на Единния стандарт се наблюдава тенденция на намаляване на просрочените задължения. При сравнение на отчетените просрочени задължения на лечебните заведения към 30 септември 2018 г. спрямо същия период на предходната година, се отчита намаление от 15%, като от 161 млн. 7 хил. лв. просрочията намаляват с повече от 24 млн. лв. и достигат до 136 млн. 846 хил. лв.
За всички лечебни заведения в топ 10 с просрочени задължения – МБАЛ „Киркович“, „Пирогов“, „Александровска“, „Свети Георги“, „Христо Ботев“ – да не изброявам всички, които са в топ 10, намалението на просрочените задължения към 30 септември 2018 г. е с 13 млн. 318 хил. лв., или 10,7% намаление спрямо същия период на 2017 г.
Следва да се отбележи, че към 30 септември 2018 г. от всички 62 броя лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала, просрочени задължения нямат 20 лечебни заведения, които представляват близо 32% от всички лечебни заведения с над 50% държавно участие в капитала. Задълженията на общинските лечебни заведения са отговорност на собственика им, тоест общините, но при тях е налице тенденция за намаляване на просрочията, като от 46 млн. 110 хил. лв. към 30 септември 2017 г. отчитат 38 млн. 524 хил. лв. към 30 септември 2018 г., или 16,5% намаление.
Изпратено е писмо до кметовете на общините, в които има лечебни заведения за болнична помощ, с препоръка да организират прилагането на единния стандарт за финансово управление в общинските лечебни заведения и търговски дружества, като считаме, че това ще има положителен ефект върху работата на общинските болници с цел подобряване на тяхната финансова устойчивост и ефективност.
С приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и държавния бюджет на Република България за 2019 г. лечебните заведения, независимо от формата на собственост, ще имат достъп до по-голям финансов ресурс, което също ще доведе и ще даде отражение върху размера на техните задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, безспорно това, което казахте, е стъпка в правилната насока, но Вие знаете, че основният проблем, който води до нарастване не на просрочените, а на общите задължения на търговското дружество „българска болница“, е лимитирането на дейността, липсата на кадри и средства за капиталови инвестиции в областта на общинските болници.
Аз се радвам, имайки предвид Вашия предишен въпрос, че това е стъпка в правилната насока и че приемате нашето предложение българските болници да бъдат със статут по чл. 5, с възможност за работа със Здравната каса, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми господин Министър, ще имате ли дуплика? Не.
Въпрос от народния представител Станислав Иванов Владимиров относно състоянието на центровете за спешна помощ в общините от област Перник.
Заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! На територията на област Перник работят пет центъра за спешна помощ, в общините Перник, Радомир, Трън, Земен и Брезник. Те разполагат с остаряла апаратура, която е крайно недостатъчна, има недостиг на линейки и специалисти.
Вече съм излагал пред Вас проблемите на спешните центрове в малките общини. Те не са се променили, а с времето дори са се задълбочили. Въпреки недостигът на линейки и специалисти, лекарите работят съвестно и изпълняват задълженията си. В спешните центрове в Трън, Земен, Брезник и Радомир има лекари, които не са мобилни, когато линейката е на адрес, поради това достъпът не само до болнична, но и до спешна помощ на жителите на малките общини е изключително затруднен. Често се налага болните да се извозват с личните автомобили на повече от 50 километра до областната болница.
Единственото предимство на ЦСМП в Перник е, че се намира в сградата на единствената многопрофилна болница в областта и пациентите могат да бъдат диагностицирани бързо. В него обаче има недостиг на кадри и техника. Въпреки всичките заявки за подобряване на нивото на спешната помощ в област Перник и въпреки Програмата за управление на директора на Центъра за спешна медицинска помощ, хората често не могат да получат адекватна помощ.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви конкретни мерки ще предприемете за решаване на изключително тежките проблеми на спешната медицинска помощ в област Перник, за да бъде гарантирано адекватно здравно обслужване на жителите от областта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, спешната медицинска помощ на територията на област Перник се осигурява от Центъра за спешна медицинска помощ – Перник, създаден с ПМС № 195 от 11 октомври 1995 г.
Центърът за спешна медицинска помощ – Перник, е структуриран с пет филиала за спешна медицинска помощ, а те са в самия Перник, Радомир, Земен, Брезник и Трън. Основната цел на спешната медицинска помощ е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето болести. В обхвата на спешната медицина се организират и провеждат планови медицински дейности като профилактични прегледи и транспорт на пациенти за планови медицински прегледи. За изпълнение на основната цел – оказване на спешна медицинска помощ, към всеки един спешен медицински център в Перник и филиалите са структурирани мобилни стационарни спешни медицински екипи.
Мобилните спешни медицински екипи в Центъра са разпределени по следния начин: четири във филиала за спешна медицинска помощ – Перник, и един във всички останали филиали. Мобилните спешни медицински екипи изпълняват спешните повиквания и осъществяват спешна диагностика и терапия на пациенти с остро настъпили нарушения на жизненоважни функции на мястото на инцидента и по време на транспорта до хоспитализация в лечебното заведение за болнична помощ.
Стационарни спешни медицински екипи се създават съгласно Правилника за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ – във филиалите за спешна медицинска помощ, на чиято територия няма разкрити спешни отделения. Такива стационарни екипи са структурирани в Радомир, Земен, Брезник, Трън, а такъв няма в Перник поради наличието на спешно отделение в структурата, както и Вие казахте, на МБАЛ „Рахила Ангелова“.
Центърът за спешна медицинска помощ – Перник, осъществява дейността си със 17 броя санитарни автомобила, разпределени по следния начин: 9 броя във филиала в Перник и два броя във всички останали филиали. Специализираните санитарни автомобили и стационарните екипи са оборудвани с достатъчно медицинска апаратура, която се оказва навременна и качествена спешна медицинска помощ. Ежегодно се увеличават с 10% средствата за работна заплата в системата на спешната медицинска помощ.
Изпълнението на големия инвестиционен проект в подкрепа на развитието на системата на спешната медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ ще позволи да се обнови и преструктурира сградният фонд, да се обнови медицинското оборудване в системата и да се закупят нови санитарни автомобили.
На територията на област Перник, в рамките на Проекта се предвижда, а може би това е най-важното, което очаквате да чуете – в Центъра за спешна медицинска помощ в Перник нов обект с площ 400 кв. м; във филиала в Радомир – преустройство на съществуващи помещения в част от първия етаж в сградата на местната болница с площ 172 кв. м; във филиала в Земен – преустройство на помещение от първия етап на съществуващата поликлиника в град Земен, използвана за нуждите на спешната медицинска помощ – 145 квадрата; във филиала в Брезник – преустройство на помещение на част от първия етаж от сграда на съществуващата поликлиника, използвани за нуждите на спешната медицинска помощ от 143 квадрата, а в Трън – преустройство на помещения от първия етап от сградата на съществуващата общинска болница „Доктор Стамен Григоров“, използвани за нуждите на спешната медицинска с помощ от 161 квадрата. При разпределението на новите линейки ще се осигурят необходимите за Центъра за спешна медицинска помощ в Перник линейки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Право на реплика – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ананиев, и преди няколко месеца Ви зададох същия въпрос, и Вие ми отговаряте почти по същия начин. (Реплика на министър Кирил Ананиев: „Не е точно така“.)
Надявам се, че този дългоочакван проект най-накрая да се случи. Молбата ми към Вас е: ако може малко по-точно – кога ще се случи? Преди около шест месеца пак ми отговорихте, че по проекта, който Вие цитирахте, всички спешни центрове на територията на област Перник ще бъдат ремонтирани, пригодени в услуга, което всички ние очакваме.
За съжаление, споменахте преди малко, че имаме добре оборудвани линейки, а това не е така. По-малките общини изпитват изключителен недостиг на адекватна спешна помощ, защото екипите са само в по-малките общини, линейките не са достатъчно добре оборудвани, а линейките са на доста години, доста често влизат в ремонтен режим. Има голям проблем с ръководството на спешния център.
И предния път Ви насочих вниманието натам, а Вие временно го освободихте, а след това го върнахте този безценен партиен кадър. Постоянно има сигнали към него от различни оплаквания от синдикални организации, от служители, разбира се, те се притесняват и не искат да застанат с лицата си, но и преди Ви насочих вниманието към ръководството на спешния център. Споменах Ви за честите ремонти на линейките – има съмнение, че доста често влизат за ремонт, за извънредния труд на служителите и лекарите в спешния център, а от дълго време не са им правени профилактични прегледи. Това е информация от съвсем от скоро.
Молбата ми е: ако може, да проверите всички тези неща и в дупликата си, малко по-конкретно – кога във всяка една община действително ще имаме спешен център такъв, какъвто всички ние искаме да имаме?
Ако позволите, едно изречение извън темата. Нарушавам малко Правилника, но преди малко насочих вниманието Ви към още един огромен проблем, който цъка в момента в Перник с общинската ни болница за долекуване и рехабилитация. Предоставих Ви документите.
В момента НАП са обявили за публична продан общинската болница в Перник, а Вие поехте ангажимент още този следобед да ни дадете отговор. Надявам се да получа този отговор за спешните мерки, които ще предприемете, за да излезем от тази идиотска ситуация с общинската болница в Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По двата въпроса, които поставихте, след като се върна в Министерството, аз ще се свържа с НАП. Видях писъмцето и се вижда, че НАП е активният, тоест предполагам, че са им блокирали някакви задължения и са тръгнали по тази процедура. Ще го проверя още следобед и ще направя връзка с Вас, за да Ви уведомя.
По въпроса за сроковете. Аз и миналия път, когато ми зададохте въпроси, Ви го казах: ако зависеше само от мен, Проектът щеше да завърши на 31 декември 2019 г. и от 1 януари, ако влезе новият модел, това ще е един от инструментите, които ще използвам за преструктуриране на болничната помощ. Тоест до края на годината трябваше да бъде готова.
Обаче си имаме много „големи приятели“, които обжалват всяка една обществена поръчка, губим седмици и месеци. Това не е само за този проект, като това е и за Националната здравна информационна система – за всичко се съдим по няколко пъти и затова не мога да Ви кажа конкретната дата. Ако всичко вървеше наред, до края на следващата година този проект щеше да бъде изпълнен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
С това въпросите към Вас са изчерпани. Приятна работа.
Преминаваме с въпроси към министъра на образованието и науката – господин Вълчев. Въпрос от народните представители Радостин Танев и Галя Желязкова относно насърчаване дигитализацията в българските училища.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Министър, един от приоритетите, за които често говорите, е развитието и навлизането на дигиталното образование в българските училища, а от голяма важност е формирането на дигитални умения при учениците и използването на технологиите в процеса на обучение.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки предприема МОН за насърчаването на дигитализацията в системата на образованието? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Танев.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, когато говорим за дигитализация на българското образование, не трябва да говорим единствено и толкова за обучение чрез информационни технологии, а за обучение за придобиването на дигитални умения. Факт е, че дигиталните компетентности са една от деветте ключови компетентности. Те бяха допълнени в реализираната препоръка за ключовите компетентности, която приехме по време на Българското председателство през месец май 2018 г.
По отношение на придобиването на дигитални умения, днес в системата на училищното образование се обучават деца, които ще бъдат на пазара на труда през 2050 – 2060 г., когато светът ще е претърпял мащабни дигитални трансформации и когато много по-голяма част от работните позиции ще бъдат свързани с управление на машини, базирани на изкуствен интелект или други технологии, които днес все още развиваме или не съществуват. Това предполага да подготвим утрешните поколения за това не просто да бъдат само дигитални ползватели, но да бъдат и дигитални създатели, да имат по-задълбочени дигитални компетентности, да управляват машини, да създават машини, да създават софтуер. Затова извеждаме уменията, свързани с дигиталната креативност, като ключови. Това дали утре ще бъдем развита страна, дали ще минем успешно и ефективно през периода на предстоящите мащабни дигитални трансформации, особено с достигането на определено ниво на развитие на изкуствения интелект, този преход ще бъде ускорен, зависи в много голяма степен дали днес ще подготвим повече деца, които да имат задълбочени софтуерни умения и умения в областта на дигиталната креативност.
Затова от тази учебна година въведохме дисциплината „Компютърно моделиране“ от трети клас; затова стартирахме програмата „Старт за IT кариера“, която е за ученици в гимназиален етап, които не се обучават в профили и професии, свързани с информационните технологии и с компютърните системи, за придобиване на професионална квалификация приложен програмист. Това е допълнително обучение, при което те могат да придобият софтуерни умения.
Отделно от това в политиката за утвърждаване на план-приема след седми клас сме заложили увеличаване на паралелките в областта на информационните технологии и компютърните системи, от една страна; от друга страна, профилите, свързани с информационните технологии. Ще насърчим повече училища сега във втори гимназиален етап да изберат профили, свързани с информационните технологии. Това са все дейности в посока да разширим броя на децата с по-задълбочени умения.
По отношение дела на децата с по-задълбочени умения в областта на софтуерните и хардуерните науки това, което трябва да отбележа, е, че ще разширяваме тези умения по линия на дейности по интереси. В проекта на разпоредби, които сме предложили за регламентиране, организиране и финансиране на дейности по интереси следващата година, сме заложили 40% от тях да бъдат в областта на СТЕМ (STEM – Science, Тechnology, Еngineering, Mathematics), а отделно от това с проект, който ще стартираме догодина по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще финансираме дейности в областта на компютърното моделиране и кодирането още от първи клас.
Това е по отношение на обучението за дигитални умения.
Що се отнася до обучението чрез информационни технологии, е факт, че днес децата са от дигитално поколение. Те от много по-малки работят с дигитални устройства, мислят по-бързо, правят едновременно няколко неща и това изисква да подходим по различен начин към тяхното обучение. Има училища, които са пробвали единия и другия вариант: от една страна, да обучават без всякакви технологии; от друга страна, да обучават чрез използването на информационни технологии. В почти всички случаи вторият вариант показва по-добри резултати.
Това, което правим, е да разширим достъпа до мрежи.
Първо, Държавната агенция за електронно управление инвестира в така наречената „опорна мрежа“. До края, до средата, или до пролетта на следващата година, ако го кажа по-амбициозно, трябва да имаме и wi-fi мрежи във всички училища, които да покриват поне 80% от училищната площ. Това е условният ни критерий. В момента има финансирани, изградени такива мрежи в близо 1800 училища. Остават още малко над 500 училища.
Трябва да разширяваме възможностите за фронтално обучение. Това правим по Национална програма „Информационни и комуникационни технологии“. Отделно от това финансираме закупуването на техника, обзавеждането на кабинети за електронно обучение, центрове в областта на СТЕМ и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Бяхте доста изчерпателен. Надявам се, че няма да има реплики и дуплики. Благодаря Ви още веднъж.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Станислава Стоянова и Таня Петрова относно промени в Наредбата за приобщаващо образование.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господа министри! В момента за обществено обсъждане е качен проект на министерско постановление за изменение и допълнение на нормативни актове, който предвижда промяна в Наредбата за приобщаващото образование. Част от промените касаят промени в приоритетни тематични направления за заниманията по интереси.
Въпросът ми към Вас е: как ще стимулирате обучението по природни науки, по математика, по информационни технологии и гражданско образование?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, благодаря за въпроса. Той е важен не само за нашата образователна система, а за всички образователни системи или поне тези в Европейския съюз, тъй като във формата на Съвета на министрите по образование водим формални и неформални дискусии пред общите предизвикателства, пред които сме изправени. Това е едно от тях – да мотивираме днешното поколение деца и ученици за по-задълбочено изучаване на математика, природни науки, развитие на интересите в областта на техниката – това, което съкратено наричаме СТЕМ по англоезичната абревиатура. Факт е, че днес правим по-трудно това с днешното поколение деца и ученици. В България в тези области и по отношение тези компетентности и дисциплини отчитаме в най-голяма степен спад в образователните резултати. В системата на професионалното образование пък съответно трудно мотивираме включването на повече ученици в технически професионални направления, за които пазарът на труда ни казва, че са най-важните, че ще има най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, че ще има най-голям ръст на възнагражденията в позициите, които изискват техническо професионално образование.
По същия начин в системата на висшето образование през последните пет години отчитаме най-голямо намаление на търсенето от страна на кандидат-студентите в инженерно-техническите професионални направления и тези, свързани с природните науки и математиката. От друга страна, там очакваме най-големия недостиг.
Рейтинговата система, която имаме, ни показва, че това са позициите, които имат добра реализация и най-висок ръст на възнагражденията. Затова трябва да използваме всички инструменти на политиката да насърчим повече деца да се включат и да развият компетентности в областта на СТЕМ, да развият интереси в областта на математиката, природните науки и техниката.
Дълги години не бяха финансирани дейности по интереси в българската система на образование. Нямаше целево финансиране. Те се провеждаха само в някои училища. Впоследствие бяха финансирани по проект „Успех“, а през последните две години – по проекта „Твоя час“. Добрата новина е, че с бюджета, който приехте за 2019 г., има заложени 25 млн. лв. за дейности по интереси в училищата. Тези средства са малко повече, отколкото се предоставяха последните години ежегодно за всяка учебна година по проекта „Твоя час“.
Какво ще направим ние? Ще запазим като основен принцип това, което сме предложили с промените в нормативните документи – тези дейности да бъдат насочени в съответствие с интересите и способностите на децата. От друга страна, се опитваме да направим няколко целенасочени политики. Една от тях е да развием интересите в областта на математиката, техниката и природните науки. Заложили сме изискване минимум 40% от часовете, които се провеждат на училищно ниво като дейности по интереси, да бъдат в тези области. Това сме предложили.
Убеден съм, че училищата ще реализират това. С разпоредбите, които сме предложили за дейностите по интереси, се опитваме да направим също така училищата по-отворени и взаимодействащи. Заложили сме минимален процент часове, които да се провеждат от външни изпълнители; заложили сме политика да има съвместни дейности между училищата, междуучилищни дейности, междуучилищни изяви, да има участие на общината заедно с нейните структури и звена, в това число и центрове за подкрепа на личностното развитие. Всичко това трябва да разшири достъпа на децата до различни специалисти, до различна образователна среда. Заложили сме включително и отваряне към родителите, тъй като немалка част от родителите могат ефективно да се включат в дейностите по интереси. Това правят и останалите страни – членки на Европейския съюз, което споделяме с останалите колеги, министри на образованието.
Трябва да използваме този периметър в максимална степен да развием ключовите компетентности на децата. Факт е, че при дейностите по интереси има по-малка стандартизация. Няма учебен план, който трябва да изпълняваме. Понякога е много по-трудно да направим някои политики чрез часовете по учебния план, отколкото чрез часовете за дейности по интереси. Ние трябва да използваме тези часове за развитие способностите на децата, да ги мотивираме, да ги вдъхновим в по-голяма степен чрез дейностите по интереси и да допълним това, което усвояват по линия на учебния план, по ефективен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Министър.
Последните два въпроса имат една обща дума, която Вие няколко пъти използвахте, това е думата „промяна“, а именно превръщането на училището от поточна линия в гъвкав инкубатор на идеи, знания и умения за реализация на учениците в професии, които още не съществуват и не са познати, така наречените професии на бъдещето; за използването на технологии, които още не са измислени; и за решаването на проблеми, чийто характер трудно може да се предвиди. Те изискват ясна визия, изискват промени, които виждам от това, което прави ръководеното от Вас Министерство, и от отговора, който дадохте, виждам визия, визионерство за бъдещето, свързано с дигитализацията и изучаването на математика в особено висока степен в българското училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви.
Оставам с впечатлението, че сте доволни от отговора и не очаквате дуплика?
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Изключително съм доволна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви много.
Уважаеми господин Министър, въпросите към вас завършиха. Приятна работа!
Колеги, продължаваме с въпросите, първият от които е от народния представител Стоян Мирчев, към министъра на културата Боил Банов.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно Национален археологически резерват „Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър“.
Около 80% от територията на град Силистра влиза в границите на Националния археологически резерват, както го представих в началото.
Според Закона за културното наследство в границите на града при строителство и инвестиционни намерения задължително се извършват археологични проучвания, спасителни разкопки в границите на резервата и легионния лагер и наблюдаване на границите на римския некропол. След края на археологичните проучвания комисия със заповед на министъра или упълномощен от него заместник-министър на културата назначава комисия от Инспектората, която приема проучванията, изготвя и протокол. На базата на този протокол НИНКН (Националният институт за недвижимото културно наследство) съгласува строителните намерения, визи за проектиране и археологически проекти.
С мен се свързваха няколко пъти различни инвеститори и граждани, които искат да извършат съответна ремонтна дейност с оплакване, че процедурите се бавят прекалено много. Същевременно в по-второстепенната зона на резервата и охранителната зона за наблюдение, където в повечето случаи се правят само ивични основи, НИНКН съгласува само визите, но не и проектите. Проектите там се съгласуват след археологично проучване.
Въпросите ми към Вас са следните. Има ли точно определен срок за съгласуване на визи, респективно проекти с инвеститорски намерения, след изготвяне протокола на Комисията от Инспектората към Министерството на културата и депозирането му в Министерството на културата? Член 84 от Закона за културното наследство, където са посочени четиримесечни срокове, въобще спазва ли се, защото оплакванията, които получавам някой път, са за осем месеца, за една година, включително до две години? Има ли случаи в резервата в Силистра, когато инвеститори са чакали съгласувателен проект седем, осем месеца, една, две години? До Вас стигали ли са оплаквания от граждани и инвеститори за такива наистина големи забавяния?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, със заповед от 11 май 2015 г. на Министерството на културата на „Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър“ – град Силистра, е предоставен статут на археологически резерват с категория на национално значение, определени са граници и режими на недвижимата културна ценност. След обнародване на заповедта, резерватът е включен в списъка на археологическите резервати, приложен към чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство. Освен посочения археологически резерват със заповед от 5 октомври 2016 г. на Министерството на културата на Римския легионен лагер и цивилно селище – град Силистра, е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност.
Във връзка с Ваш въпрос относно проблеми със съгласувателния режим на Националния археологически резерват „Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър“, област Силистра, Ви уведомявам следното.
Посоченият от Вас 4-месечен срок за процедиране на инвестиционни намерения, касаещи намеси в недвижими културни ценности и техните охранителни зони, е в сила от месец юли 2016 г. За периода от месец юли 2016 г. до настоящия момент Министерството на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство за територията на „Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър“ – град Силистра, са внесени пет инвестиционни инициативи, две от тях са процедирани в рамките на изискания 4-месечен срок, две са изготвени със забавяне по-малко от месец и една е в процес на изготвяне.
Процесът от стартиране на инвестиционното намерение до неговото реализиране минава през различни етапи. В него попадат дейности, които са в правомощията както на Министерството на културата, така и на други институции, като в определени случаи процедурите могат да надхвърлят период от две години. Наличието на данни за археология налага извършване на дейности по проучване, документиране, съхраняване, което в много от случаите удължава срока за реализиране на цялото инвестиционно намерение.
Всяко инвестиционно намерение се извършва по реда на Закона за устройство на територията, но в случаите, касаещи недвижима културна ценност, процедурите са съобразени с изискванията на Закона за културното наследство. Всяка фаза на инвестиционния процес, регламентиран в Закона за устройство на територията, касаеща защитена територия за опазване на недвижимо културно наследство, подлежи на съгласувателна процедура съгласно изискванията на Закона за културното наследство. За всяка една от фазите при внасяне на документи за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство по реда на чл. 83 и чл. 84 тече регламентиран по Закона 4-месечен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате ли реплика?
Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз съм бил канен редица пъти на различни строителни проекти, за да ми покажат наистина, че има големи забавяния. Не знам информацията Ви по случая доколко е обстойна, но са ми показвали документи, където има забавяния над нормалния срок.
Главният проблем е, първо, че Силистра е един от най-изостаналите икономически райони на страната. Там всяко инвестиционно намерение трябва да бъде подпомагано от държавата, за да може все пак да се развива и регионът. Основният проблем е, че при чакането за съгласуване на визи и проекти – забавянията са по над половин година и повече, изкопите се обрушват. Това конкретно означава, че те на практика се разпадат, тоест веднъж са направени изкопите, започва процедурата, тя се забавя – идва зимата, изкопът се разрушава и догодина той трябва да се прави отново. Тоест самият човек, включително когато се правят и ивични изкопи, трябва отново да инвестира абсолютно същата сума, за да може повторно да направи зоната за полагане на различен вид основи.
Понеже тези проблеми ескалират в последната година и половина, имате ли идея как да стимулирате Националния исторически музей, Инспектората и ресорния заместник-министър процедурите да бъдат поне малко ускорени? Тук говорим не да се нарушава културното наследство, ако има такова в съответния инвестиционен проект, но да се оптимизират сроковете и крайният срок да се спази, тоест когато човек тръгне да прави нещо, да знае кога започва и кога ще завърши цялата процедура. Защото надхвърлянето на тези срокове и отрицателните практики, за които Ви казвам, наистина водят до правене на една и съща инвестиционна процедура по два пъти, което е излишен разход за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, извадил съм пред мен – близо 30 на брой са преписките за Силистра, а не само за тези два резервата. Има една, която за наш срам е в рамките на седем месеца, но всичко друго е в рамките на срока. Има някои, които са пет месеца, има много, които са в рамките на месец, в рамките на два-два и половина месеца, тоест това е процес.
Нашият стремеж и моите указания и действия, които извършвам, са изцяло такива, само че може би е предмет на по-широк разговор да ги обясня. Сега не е моментът, нямам достатъчно време. Ние се опитваме да спазваме всички срокове, дори сме си поставили за наша вътрешна цел да работим на половината срок, който ни дава Законът, да не чакаме целия четиримесечен срок.
Има много пъти – имайте предвид, в които се пращат документи, които са непълни. Институтът ги разглежда, връща на инвеститора и съответно на неговия архитект за поправка, те се поправят, връщат се, тоест невинаги нещата са само в забавяне на Института. Има процес, има процедура вътре. Институтът работи с инвеститорите, опитва се не да им връща отрицателно становище, а по време на разглеждане на самото становище да даде необходимите препоръки и да бъдат внесени необходимите корекции. Уверявам Ви, че стремежът ни е – и това се надявам с гордост да го кажа след известно време, независимо от 4-месечния срок на Закона да работим в срок от два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Александър Симов и Нона Йотова относно скандален пърформанс в Националната художествена галерия.
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съвсем наскоро българското общество беше скандализирано от един пърформанс на художничката Михаела Дановска, с псевдоним Ода Жон. Аз се постарах да прочета някои неща за нея, нейни интервюта. Оказа се, че Ода на старонемски означавало „съкровище“ или „богат наследник“ – не знам точно какво е, защото нямам познания по старонемски, а Жон е на френски – жълто или златно.
Въпросният пърформанс беше проведен в Националната художествена галерия. Особено остра реакция предизвикаха видеата от събитието, които показваха едно голямо пиршество на маси, отрупани с месо, оформени в различни женски фигури. Чухме всякакви оправдания за събитието – от най-високопарни, че художничката визуализирала жените като обекти за употреба, до най-банални, че Националната художествена галерия имала право да разрешава подобни събития. Може би действително, когато се плаща за едно нещо, може да се прави абсолютно всичко. Аз поне така го разбирам в случая.
Въпреки това обаче общественият шум и възмущение не стихват, а и виновниците за събитието побързаха да изтрият видеата в социалните мрежи, демонстрирайки неочаквано чувство за вина, особено ако това е било пърформанс, който настойчиво иска да събуди скандал. Този пърформанс успя много успешно да събуди скандал – много по-успешно. Спомням си преди месеци за една чалга певица, която си позволи върху най-долнопробни ритми да казва стихотворението на Вапцаров „Прощално“. Тук според мен операцията е много по-мащабна. Месеци преди това излизаха корици на списания с Ода Жон – никой не я знаеше коя е. Аз също. Бях си купила едно списание и защото не познавах човека, за когото е материалът, обърнах внимание на този материал чак сега, когато стана скандалът. Така че действително никой не знаеше коя е Ода Жон, а сега всички знаят коя е тя, но, за съжаление, не чрез изкуството ѝ, а според мен чрез един такъв умишлено подготвен скандал.
В тази връзка въпросът ни е: подкрепяте ли провеждането на такива пърформанси в Националната художествена галерия, считате ли всичко това за нормално и правилно? Ще има ли санкции за управата на Галерията, които са позволили подобно извращение в паметник на културата – първата сграда по европейски модел в София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йотова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Симов! На 22 ноември тази година в залите на първия етаж на Двореца под патронажа на Френския институт – България, и със съдействието на галерия „Темплон“ – Париж, е открита голяма ретроспективна изложба „Сърцевина“ на Ода Жон, артистичен псевдоним на Михаела Дановска. Експозицията е събрана от музеи и частни колекции и включва над 50 произведения – живопис, скулптура, акварел от ранните ѝ творби до днес.
Според договора между Галерията и авторката същата вечер в Балната зала, в която няма експозиция, е организиран коктейл, назован от художничката „Вечеря натюрморт“. Проектът – всички компоненти, е изцяло финансиран от галерия „Темплон“ – Париж. Присъстващите са лично поканени от авторката – художници, куратори, галеристи, колекционери, журналисти или просто приятели от България, Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Швейцария. Визията, сценографията, както и скулптурните елементи в аранжирането на масите и менюто са по идея на художничката и илюстрират индивидуалния ѝ стил и концепцията на изложбата. Пърформансът „Вечеря натюрморт“ е замислен и изпълнен в синхрон със стилистиката на творбите на Ода Жон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Симов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отговорът Ви в този случай е всичко друго, но не и задоволителен. Ние не искаме от Вас технически детайли за провеждането на това събитие. Не се интересувам дори и от това кой е дал парите, тъй като обвинението не е кой е финансирал този пърформанс. Става въпрос за нещо друго. Искам от Вас отношението Ви към това събитие, тъй като смятам, че това отношение е изключително важно.
Знаете ли, в този парламент ние много често се занимаваме с технически детайли на управлението, с една или друга подробност, но ми се струва, че воденото от Вас Министерство е едно от най-важните по принцип във всяка държава и особено в България, тъй като то е призвано освен технически детайли и въпроси за заплащания да задава смисъла на културния дух на българския народ.
В този смисъл искам от Вас да чуя дали приемате, или не подобно нещо да се случва в Националната художествена галерия, място, което можем да определим като една от светините на българския дух, тъй като в крайна сметка ние не сме чак толкова богати на други такива места.
Големият въпрос е: какво точно прави Министерството на културата? Ще толерираме култура за 500 души жълтопаветници, културни сноби в София, които преживяват всичко, стига да е европейско и световно, дори и да е най-големият полуфабрикат, или ще търсим начин да правим автентична българска култура, която уважава нашите ценности? Това за мен е големият смисъл на въпроса, който Ви задаваме.
А има и друг технически детайл – какво означава платено от друга асоциация? Примерно в случая – от галерията в Париж. Означава ли, че всеки, който иска да плати нещо като събитие в Националната художествена галерия, трябва да бъде допускан? Ами ако утре някой каже: ще направим голямо пиене в Националната художествена галерия или чалга-парти ще направим там? Фактът, че се плаща, означава ли, че трябва да бъде позволено?
Второ, Вие виждате ли в това някакво изкуство? Позволих си да прочета няколко интервюта на шефката на Галерията, или изпълняваща длъжността – Яра Бубнова. Ами извинявайте, в тези интервюта се говореше най-вече за това дали карфиолът е подходяща храна за вегани и че швейцарците, които били вегетарианци, пощипвали от гроздето, защото не е ясно дали са яли филето. Според Вас това разговор за изкуство ли е? Дотам ли деградира идеята за изкуство в България – да тръгваме да търсим едно меню, да видим дали е било свинско филето и къде точно е била разположена сьомгата по тези плата?
Пак само да кажа: четох и видях Ваши интервюта. Вие казахте: „Това е акт на изкуство“. Приемам, че е акт на изкуство, но този акт на изкуство можеше да бъде направен в произволна друга сграда. Ако беше направен в „Червената къща“ или в някоя произволна друга галерия, никога нямаше да има скандал. Тук обаче целенасочено е избрана Националната художествена галерия, за да може госпожа Ода Жон или Михаела Дановска да трупа популярност. Опасявам се, че разрешавайки на Ода Жон да прави пърформансите си там, държавата съучаства в изграждането на нейната популярност – на творец, който по никакъв начин не можем да кажем, че е световно значим и известен. Ето защо ми се иска да чуя от Вас отношение, за да разбера дали схващате, че Министерството на културата в крайна сметка трябва да поведе онзи разговор, който е най-важен и който е отвъд цялата политика тук – разговорът за нашето национално изкуство, за това какво развиваме, кои са светините на българското национално изкуство и ще толерираме ли всякакви бездария, които са решили да станат известни чрез свинско филе? Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов.
Уважаеми господин Министър – за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Симов! Всеки гражданин има право да хареса или да не хареса акт на изкуството. Това е негово изконно право.
Мога много неща да кажа в този момент. Вие говорите много качествено, много смислено, много образно. Имам претенцията, че бих могъл и аз да уплътня две минути в тази посока, но ще кажа само едно: преди около 30 години приключи цензурата на изкуството в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, следващото заседание – сряда, 5 декември 2018 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,34 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер
Веселин Марешки

Секретари:
Николай Александров
Слави Нецов