Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.

Уважаеми колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ.
Вносител – Министерският съвет на 11 декември 2018 г.
Давам думата на председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, доктор Адемов, да ни запознаете с Доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо Председател, позволете ми първо да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова и Йоана Германова – експерт в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме допуск в залата.
Гласували 150 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Продължете, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 12 декември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха: Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика; Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика; Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания; Мая Манолова – Омбудсман на Република България; и експерти от администрацията на Омбудсмана; Николина Иванова – началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“ в Агенцията за социално подпомагане; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; Мая Стоицева, Анета Станева, Росица Букова – майки на деца с увреждания; представители на синдикални и работодателски организации и други.
Законопроектът беше представен от министър Бисер Петков.
Проектът на закон за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България. Това са ключовите въпроси, чието регулиране е от значение за сектора на социалните услуги, което от една страна е свързано с осигуряване на достъп до социална подкрепа и посрещане на потребностите и реализиране на правата на хората, а от друга – с ефективното функциониране на системата на национално и местно ниво.
Основните цели на Закона са гарантиране на достъпа до услуги, на тяхното качество и ефективност, на правото на живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство. Регламентират се и основните принципи при организиране и предоставяне на социалните услуги, които впоследствие намират отражение в разпоредбите на Закона.
Основните принципи са: наличност на различни видове социални услуги; достъпност на социалните услуги; индивидуализиране на подкрепата; всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата; превенция на институционализацията и прекратяване на институционалната грижа; зачитане на правата на лицата, ползващи социални услуги и гарантиране на активното им участие при вземането на решения; гъвкавост при управлението на социалните услуги; участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси.
Основните групи от проблеми, чието решаване си поставя за цел Проектът за закон за социалните услуги, са в следните насоки: затруднен достъп до предоставяните социални услуги поради неравномерно териториално развитие на системата от социални услуги; липса на ефективно функционираща система за контрол върху качеството на предоставяните социални услуги; трудности и проблеми, произтичащи от липсата на механизми за гарантиране на по-висока степен на ефективност и ефикасност при управлението на системата като цяло и на предоставянето на самите социални услуги.
Законопроектът определя социалните услуги като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Водещ елемент на всяка социална услуга е социалната работа, която е дефинирана в Законопроекта като дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепата на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на благосъстоянието им чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на своите потребности.
Социалната работа е същностен елемент на социалните услуги, като съдържателно отграничава тази специфична група услуги и дейности от други близки сфери, определя целите на интервенциите и насърчава себеовластяването и предотвратяването на развиване на зависимост от системата за подкрепа.
Законопроектът дава възможност за профилиране на услугите по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация.
На доставчиците на социални услуги е гарантирано право сами да избират как да организират предоставянето им и начина на управление – самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. Въвеждат се принципи при избора на организация и начин на управление на финансирани от държавния бюджет социални услуги, като: осигуряване на лесен достъп до услугите; осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности; осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите; осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на специалистите, осъществяващи различните дейности; осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. Тези принципи ще дадат на общините възможност за по-голяма гъвкавост при управлението и организацията на услугите.
Право на социални услуги ще имат всички лица в Република България, които се нуждаят от подкрепа, която може да бъде оказана чрез социалните услуги. Създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвимите групи. Общодостъпните услуги могат да бъдат нужни на всеки, независимо дали е налице някакъв риск. Това ще са услуги за информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок до два месеца. В групата на общодостъпните услуги ще се включи и мобилната превантивна общностна работа. Лицата имат право да бъдат информирани и консултирани за тези услуги, но ползването им няма да зависи от предварителна оценка. Всички останали услуги ще бъдат специализирани и ще се предоставят при настъпване на определен риск за живота, здравето, благосъстоянието или развитието на лицето и при необходимост да бъде задоволена специфична потребност на определена група лица.
Облекчава се достъпът до социални услуги чрез премахване на издаването на заповеди за настаняване и направления за ползване на услуги. Насочването за ползване на специализираните социални услуги ще включва предоставяне на информация и консултиране с цел лицето да направи информиран избор на услуга и даване на предложение за подходящите услуги. Общодостъпните услуги ще се ползват без насочване, оценка и сключване на договор. Всяко лице ще има право на информация и консултация от дирекция „Социално подпомагане“ и от общината за социалните услуги, които може да ползва, условията, сроковете за тяхното ползване и размера на таксите. Дава се право на избор на лицата сами да избират доставчика на услугата, като се въвеждат правила в зависимост от това дали услугата е на общинско или областно ниво. Насочването от дирекция „Социално подпомагане“ се запазва само за деца в риск, лица в кризисна ситуация, лица, поставени под запрещение и когато се ползва услуга, предназначена за лица от цялата страна. За всички останали лица насочването ще е от общината. В случаи на деца в риск ще се прилага Законът за закрила на детето.
Въвежда се планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на национална карта на социалните услуги. Картата ще се разработва въз основа на анализи на потребностите и планиране на общинско и национално ниво, но в съответствие с нормативно определени критерии. Предвижда се и нейното актуализиране. Ще бъде приета наредба за планирането на социалните услуги. Услугите, финансирани от държавния бюджет, ще бъдат класифицирани в три основни групи: услуги на общинско ниво, които задоволяват потребностите на населението от общината; услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата област; услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата страна.
Чрез планирането на социалните услуги на национално ниво – националната карта, ще се определят всички социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, като изрично е регламентирано, че това са услугите, които съответстват на приоритетите на държавната политика в областта на социалните услуги. В картата ще се определи и максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Националната карта ще се приема от Министерския съвет.
Определят се доставчиците на социални услуги, като от сегашния кръг доставчици отпада държавата. Сега държавата е посочена като доставчик на социални услуги, но на практика само ги финансира и контролира. В Законопроекта се премахва смесването на функциите по финансиране и контрол с функциите по управление и предоставяне на социални услуги. Регламентира се годишното планиране на услугите и финансирането от държавния бюджет. Регламентират се принципи за финансиране от държавния бюджет, като както дългосрочното планиране на финансирането, така и годишното финансиране се обвързва с услугите в националната карта на социалните услуги. Регламентира се възможността за смесено финансиране от държавния и общинския бюджет на услуги, включени в националната карта на социалните услуги, както и за смесено финансиране от физически и юридически лица. Изрично се определя и предназначението на смесеното финансиране. Регламентират се правила за по-правилно определяне на стандартите за финансиране от държавния бюджет на социалните услуги, като те ще се формират от отделните елементи на разходите за предоставяне на всяка социална услуга в зависимост от: вида на социалната услуга с оглед групите дейности; начина на ползването й; средата за предоставяне; групата потребители; продължителността на предоставяне на услугата; стандартите за качество; изискванията за необходимите специалисти. Въвеждат се и допълващи стандарти за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа.
Регламентира се определянето и събирането на таксите за ползване на услугите. Определят се не само лицата, които не заплащат такса при ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, но и социални услуги, които са безплатни не само за тях. Част от тези услуги ще са услугите за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца, ранната интервенция на уврежданията за деца, спешното осигуряване на подкрепа в случай на кризисна ситуация и други.
Освен общия ред за предоставяне на социални услуги, са регламентирани и някои особени правила за резидентната грижа, за ползване на услуги от деца и от лица, поставени под запрещение, за ползване на асистентска подкрепа, за осигуряване на заместваща грижа и др. За децата е направено разграничение в режима за ползване на услуги, когато децата не са в риск. Задължително се прилага Закона за закрила на детето само, когато услугите са за деца в риск. Регламентират се правото на децата сами да потърсят подкрепа, забраната за отказ на подкрепа и съдействие на деца и задължителни услуги, определени от съда и от дирекция „Социално подпомагане“, когато чрез тях се прилага мярка за закрила.
За ползване на резидентна грижа за деца се запазва съдебният контрол по реда на Закона за закрила на детето, като се прави изключение за случаи на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството. Намалява се максималният срок на настаняване в резидентна грижа от три на две години с актуализация на оценката на шест месеца. Въвежда се забрана за предоставяне на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст, с изключение на случаите, в които не може по друг начин да се осигури постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа на деца с трайни увреждания.
За лицата, поставени под запрещение, се запазва въведеният чрез промени в Закона за социално подпомагане през 2016 г. режим. Новите моменти са свързани с възможността дирекция „Социално подпомагане“ да изисква подкрепа от доставчици на социални услуги за изследване на желанията на лицата, поставени под запрещение и задължението за настойника или попечителя на лице, поставено под запрещение, да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга.
За първи път се създава законов ред за предоставяне на асистентска подкрепа за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, както и за лица с увреждания, ако не ползват такава подкрепа по друг закон. Дефинира се съдържанието на асистентската подкрепа, определят се функциите на асистента и на общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет.
Регламентира се и заместващата грижа. Тя е уредена като подкрепа за лица, полагащи грижа за зависими членове на семейството, не само деца. Заместващата грижа е дефинирана като краткосрочна грижа, която се предоставя за подкрепа на семейства на деца с увреждания, семейства на роднини и близки, в които са настанени деца с увреждания, приемни семейства, семейства на лица с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване, семейства и лица, които се грижат за възрастни хора в невъзможност за самообслужване, в случай че лицата, които обичайно полагат грижата, не могат да я осигурят.
Със Законопроекта се създава Агенция за качеството на социалните услуги като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Агенцията ще бъде създадена в рамките на щатната численост на Министерството на труда и социалната политика, която включва и второстепенните разпоредители с бюджет към министъра. Агенцията за качеството на социалните услуги ще лицензира частните доставчици и ще поддържа регистъра на доставчиците. Тя ще може да извършва и проверки на място при необходимост от установяване на обстоятелства, посочени от частния доставчик при лицензирането или от община при създаване на услуга.
Със Законопроекта се запазва сегашният режим на възлагане на предоставянето на създадени от общината социални услуги и се въвежда още един нов режим, при който общината възлага на частен доставчик предоставянето на услуга, която няма обективна възможност да създаде.
Със Законопроекта ще се изменят и допълнят 26 закона, които са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги. Част от промените са свързани и с поетите ангажименти за закриване на домовете за деца и за пълнолетни лица с увреждания. Промените целят синхронизиране на законодателството и недопускане на забавяне в прилагането на закона. По-съществените промени са в Закона за социално подпомагане, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, Закона за здравето и Закона за лечебните заведения.
Към Законопроекта е приложена справка от Министерството на правосъдието относно съответствието на Проекта на закон за социалните услуги с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека. От Министерството на правосъдието посочват, че Проектът на закон за социалните услуги, в частта си относно ползването на социална услуга резидентна грижа от лица, поставени под запрещение, е тясно свързан с изпълнението на две осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, обединени в групата „Станев“. Становището завършва с твърдението, че в изготвения проект не е предвидена специална процедура, когато става въпрос за ползване на услуга от резидентен вид от лица, поставени под ограничено запрещение.
В комплекта от актове към Законопроекта е приложена справка за отразяване на предложенията и становищата, получени при публикуването на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации на Проект на закон за социалните услуги. От нея се вижда, че има принципно и частично възприети предложения, както и отхвърлени такива.
Към Законопроекта е приложен Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проектозакона, резюме на цялостната предварителна оценка, както и финансова обосновка на проекта от Министерството на финансите.
Разглежданият Законопроект е бил обсъден на 20 ноември 2018 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество. НСТС не е постигнал единодушна подкрепа относно Проекта на закона за социалните услуги. Към протокола от заседанието са прикрепени становищата на КРИБ, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и КНСБ, които са принципно подкрепящи Законопроекта.
В Комисията бяха получени становища на Българската стопанска камара, Националната мрежа за децата и Агенцията за хората с увреждания. И трите становища са принципно подкрепящи, като в тях се предлагат и конкретни изменения и допълнения към Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, Даниела Ушатова – ръководител на екип в Националното сдружение на общините в Република България, Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, и народните представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Надя Клисурска, Хасан Адемов и Милко Недялков. Всички изразиха подкрепа за Законопроекта и оценката, че този законопроект е добре написан и прави опит да кодифицира материята, свързана със социалните услуги. От философията му е видно, че целта да се осъществява по-качествено предлагане на по-качествени услуги е постигната. Паралелно с това, народните представители са забелязали и спорни положения в Законопроекта, като тези, свързани с работата на новата Агенция за качеството на социалните услуги, стандартите на социалните услуги, новия лицензионен режим на доставчиците на социални услуги, финансирането на социалните услуги, публично-частното партньорство, същността на Националната карта, платените и безплатни социални услуги и други.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов. Имате думата да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерски съвет
На редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за социалните услуги, № 802 01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова – заместник министър, госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“, и госпожа Томислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Султанка Петрова.
Разработването на Закон за социалните услуги е заложено в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
Проектът на закон урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България.
Целите на този закон са:
1. гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата;
2. гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги;
3. гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността;
4. насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата;
5. насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги.
Право на социални услуги ще имат всички нуждаещи се лица в Република България. Създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвими групи. Всички останали услуги ще бъдат специализирани и ще се предоставят при настъпване на определен риск за живота, здравето, благосъстоянието или развитието на лицето и при необходимост да бъде задоволена специфична потребност на определена група лица. Всяко лице ще има право на информация и консултация от дирекция „Социално подпомагане“ и от общината за социалните услуги, които може да ползва, за условията, сроковете за тяхното ползване и за размера на таксите.
Въвежда се планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги, която ще се приема от Министерския съвет.
Определят се доставчиците на социални услуги, като от сегашния кръг доставчици отпада държавата и се регламентира възможността за публично-частното партньорство, като се въвежда и възможност за смесено финансиране от държавния и общинския бюджет на услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, както и финансиране от физически и юридически лица.
Предвижда се изготвянето на Наредба за планиране на социалните услуги.
Въвеждат се и допълващи стандарти за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа. За първи път се създава законов ред за предоставяне на асистентска подкрепа за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, както и за лица с трайни увреждания, ако не ползват такава подкрепа по друг закон. Създават се регламенти също и за заместващата грижа, за управлението на случай и отговорността на доставчика на услугата, координацията, както и съдействието от други органи и лица. Регламентира се и лицензионен режим за всички частни доставчици на социални услуги.
Предвижда се изготвянето на Наредба за качеството на социалните услуги, в която ще се определят стандартите за качество на социалните услуги и Наредба на Министерския съвет за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.
Предлага се законов ред за контрол и мониторинг от доставчиците, от общината като орган на местното самоуправление, както и за независим мониторинг от международни, европейски и национални организации.
Създава се Агенция за качеството на социалните услуги като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която ще лицензира частните доставчици и ще поддържа регистъра на доставчиците. Със Законопроекта за първи път се въвежда ежегоден мониторинг на социалните услуги на национално ниво. Новата агенция ще бъде специализирана единствено в контрола и мониторинга на качеството и ефективността, в реализирането на административнонаказателната отговорност, но няма да има функции по планиране и финансиране на социалните услуги. Създават се възможности за сключване на споразумения между общини за предоставяне на услуги за лица от няколко общини и за лица от цялата област.
Извършената оценка на въздействието установява облекчаване на лицата и намаляване на административната тежест, като дирекциите „Социално подпомагане“ и общините ще координират дейностите по насочване за ползване на социални услуги, ще обменят информация и ще си оказват съдействие.
В Комисията са постъпили становища от Националното сдружение на общините в Република България, Агенцията за хората с увреждания и Омбудсмана на Република България, в които са направени конструктивни предложения и редакции по текстове от Законопроекта.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на Закона.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Следва Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на труда и социалната политика Зорница Русинова – заместник-министър, и Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване“.
Законопроектът беше представен от госпожа Русинова.
Със Законопроекта за социалните услуги се цели да се разрешат следните основни групи проблеми:
- затрудненият достъп до предоставяните социални услуги поради неравномерно териториално развитие на системата от социални услуги;
- липсата на ефективно функционираща система за контрол върху качеството на предоставяните социални услуги;
- трудностите и проблемите, произтичащи от липсата на механизми за гарантиране на по-висока степен на ефективност и ефикасност при управлението на системата като цяло и на предоставянето на самите социални услуги.
Това е първият специален закон, който урежда всички въпроси от значение за сектора на социалните услуги в Република България. Социалните услуги не се възприемат като сгради, а като дейности, чрез които хората се подкрепят за създаване на социална компетентност, която да им позволи да бъдат активни в реализирането на правата си, а не да бъдат само пасивни получатели на подкрепа и грижа.
Основните моменти в Законопроекта са следните:
- за първи път се създава възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвимите групи;
- облекчава се достъпът до социални услуги и се премахва издаването на заповеди за настаняване и направления за ползване на услуги. За първи път се дава право на избор на лицата сами да избират доставчика на услугата, която искат да ползват;
- балансират се отговорностите на общините и дирекции „Социално подпомагане“ с цел по-добро насочване на лицата за ползване на услуги;
- за първи път се определят не само лицата, които не заплащат такса при ползване на услуги, финансирани от държавния бюджет, но и безплатни социални услуги;
- с цел равен достъп до услуги и посрещане на нуждите на територията на цялата страна се въвежда планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на национална карта на социалните услуги въз основа на нормативно определени обективни критерии;
- за първи път се въвежда деление на услугите на общинско и областно ниво;
- облекчава се режимът за създаване от общините на услуги, които се финансират от държавния бюджет. Общините получават и възможност да сключват споразумения помежду си с цел осигуряването на необходимите услуги. За първи път се регламентират и различни възможности за публично-частно партньорство;
- поставят се ясни правила за определяне на стандартите за финансиране от държавния бюджет на социалните услуги и възможност за определяне на допълващи стандарти за някои услуги и групи техни потребители;
- всички частни доставчици ще предоставят услуги при равни условия, като се регламентира лицензионен режим за тях със срок на валидност на лиценза 5 г.;
- за първи път се определят основните направления на стандартите за качество, като сред тях са и стандартите за ефективност. Изискванията за качество са задължителни за всички;
- за служителите се регламентират право на обучения, на супервизия, на наставничество, на участие; утвърждаване на стандарти за работно натоварване; наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на услуги; приемане на етичен кодекс;
- за първи път се дефинират интегрираното предоставяне на подкрепа и интегрираните междусекторни услуги. Интегрираните услуги се регламентират по начин, който да не допуска прехвърляне към социалната система на нетипични за нея дейности;
- с цел по-добър цялостен контрол и ясна и непротиворечива методическа подкрепа от един специализиран орган с ясно дефинирани функции се създава Агенция за качеството на социалните услуги. Агенцията ще бъде специализирана единствено в контрола и мониторинга на качеството и ефективността, като чрез създаването й ще се преодолее сегашното дублиране на функции и прехвърляне на отговорности между две агенции. Новата агенция ще бъде създадена в рамките на щатната численост на Министерството на труда и социалната политика, която включва и второстепенните разпоредители с бюджет.
Предлагат се изменения и допълнения в 26 закона, като те са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги.
Предлага се Законопроектът за социалните услуги да влезе в сила от 1 януари 2020 г.
След проведеното обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 21 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Следва Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2018 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На заседанието присъстваха госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елена Кременлиева – директор Дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Зорница Русинова.
В своето изложение госпожа Русинова поясни, че Проектът на Закон за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република Българи, като основните му цели са гарантиране на достъпа до качествени и ефективни услуги, както и на правото на живот в домашна среда и в общността, и насърчаването на интегрирания подход и публично-частното партньорство.
Законопроектът определя социалните услуги като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване. В Проекта социалните услугите се профилират по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвими групи. На доставчиците на социални услуги е гарантирано право сами да избират как да организират предоставянето им и начина на управление, като от досегашния кръг доставчици отпада държавата, която досега е посочена като доставчик, но на практика само ги финансира и контролира. В Законопроекта се премахва смесването на функциите по финансиране и контрол с функциите по управление и предоставяне на социални услуги.
По отношение на политиката за социални услуги за деца, освен общия ред за предоставяне на социални услуги, са регламентирани и някои особени правила за резидентните грижи, за ползване на услуги от деца и от лица, поставени под запрещение, за ползване на асистентска подкрепа, за осигуряване на заместваща грижа и други. За децата е направено разграничение в режима за ползване на услуги, когато децата не са в риск. Задължително се прилага Законът за закрила на детето само, когато услугите са за деца в риск.
Регламентира се правото на децата сами да потърсят подкрепа, забраната за отказ на подкрепа и съдействие на деца и задължителни услуги, определени от съда и от дирекция „Социално подпомагане“, когато чрез тях се прилага мярка за закрила. За ползване на резидентна грижа за деца се запазва съдебният контрол по реда на Закона за закрила на детето, като се прави изключение за случаи на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството. Намалява се максималният срок на настаняване в резидентна грижа от три на две години с актуализация на оценката на шест месеца. Въвежда се забрана за предоставяне на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст, с изключение на случаите, в които не може по друг начин да се осигури постоянно медицинско наблюдение на деца с трайни увреждания.
В Законопроекта се регламентира заместващата грижа, която се дефинира като краткосрочна грижа, която се предоставя за подкрепа на семейства на деца с увреждания, семейства на роднини и близки или приемни семейства, в които са настанени деца с увреждания.
Във връзка със създаването на Агенция за качеството на социалните услуги функциите по лицензиране на доставчиците на услуги за деца и контрол относно спазването на стандартите и критериите за социални услуги за деца ще отпаднат от функциите на Държавната агенция за закрила на детето.
Със Законопроекта се изменят и допълват други закони, които са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги. Част от промените са свързани и с поетите ангажименти за закриване на домовете за деца. В Закона за закрила на детето се отменят всички текстове, регламентиращи контрола и лицензирането на социалните услуги, правят се промени, произтичащи от закриването на домовете за деца, прецизират се някои функции на органите за закрила на детето. Регламентират се координационни механизми при риск от изоставяне на дете, за ранна интервенция при раждане на дете с увреждане, както и механизъм при насилие на деца. Децата с увреждания отпадат от кръга на децата в риск.
С промените в Семейния кодекс се създава възможност за определяне от съда на задължително ползване на социални услуги за подкрепа на родители при спор относно упражняване на родителски права, като се регламентират и функции на доставчиците на социални услуги.
Въвежда се преходен период за някои разпоредби до закриването на домовете за деца. Влизането в сила на забраната за създаване на нови домове за деца и разпоредбите, свързани със закриването на домовете за деца, се предлага да бъде от датата на обнародването на Закона в „Държавен вестник“.
В последвалото обсъждане на Законопроекта взеха участие народните представители Светлана Ангелова и Весела Лечева.
Госпожа Ангелова подчерта, че през последните години предоставяните социални услуги са увеличили до голяма степен броя и разнообразието си, като това от една страна е довело до снижаване на качеството им, а от друга страна е довело до затрудняване на контрола, което е наложило необходимостта от нов закон, който да регулира тези обществени отношения. В своето изказване госпожа Ангелова подчерта положителните страни на Законопроекта, като посочи за особено важно създаването на агенция за качеството на социалните услуги, която ще обхване контрола на качеството на предоставяните социални услуги на територията на залата страна.
Госпожа Лечева подчерта подкрепата си за внесения Законопроект, като изрази надежда, че прилагането на разписаните в Законопроекта разпоредби, свързани с Националната карта за социалните услуги, ще имат своята важна роля по отношение на планирането, прогнозирането и насочването на финансовите средства, предвидени за предоставяне на социални услуги.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.“ Благодаря Ви за изслушването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
Има ли представител на Комисията? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На свое заседание, проведено на 15 януари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Зорница Русинова – заместник министър, и госпожа Йоанна Германова – държавен експерт в Дирекция „Социално включване“.
Заместник-министър Русинова представи Законопроекта, като посочи, че основните му цели са гарантиране на достъпност, интегрираност и насърчаване на публично-частното партньорство при предоставяне на социални услуги, и допълни, че с него се дефинират видовете социални услуги и критериите относно тяхното предлагане.
Госпожа Русинова отбеляза, че е налице промяна в разбирането и дефиницията за социални услуги, които ще се разглеждат като дейности за превенция на социалното изключване, за реализиране на основни права и за подобряване на качеството на живот.
Заместник-министър Русинова акцентира върху новите общодостъпни услуги, за които отпада необходимостта от насочване и оценка, като допълни, че лицата в затруднение и изложените на определен риск ще могат да ползват и специализирани услуги.
С Проекта на закон се регламентира общият ред за предоставяне на социалните услуги, както и се дефинират особените правила за някои видове услуги, като резидентната грижа; услугите, които се ползват от деца; услугите, които се ползват от лица, поставени под запрещение; заместващата грижа и асистентската подкрепа.
Въвежда се планиране на социалните услуги на национално ниво чрез „Карта на социалните услуги“, която ще се изготвя въз основа на анализ на потребностите на регионално ниво, като само услугите, включени в тази карта, ще се финансират от държавния бюджет.
Предлага се създаването на Агенция за качество на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика, която да извършва лицензирането на доставчиците на социални услуги и да осъществява контрол върху спазването на закона и на стандартите за качество; да проверява начина, по който общините и частните доставчици разходват средствата от държавния бюджет; да проверява за спазване на правата на потребителите на социални услуги и да извършва мониторинг на ефективността на национално ниво.
Регламентира се публично-частното партньорство, като се въвежда и възможност за смесено финансиране от държавния и общинския бюджет, както и финансиране от физически и юридически лица.
Със Законопроекта се създават правила за правилно определяне на стандартите за финансиране от държавния бюджет на социалните услуги, делегирани от държавата като дейности на общините, като водещи при определянето им ще са видът на социалната услуга, начинът на ползването й, средата за предоставяне, групата потребители, продължителността на предоставяне на услугата, стандартите за качество и изискванията за професионална квалификация на работещите в социалната сфера.
При обсъждането взеха участие народните представители Тодор Байчев и Данаил Кирилов, които заявиха подкрепата си за Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за социалните услуги, № 802 01 57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазването. Доктор Дариткова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Кременлиева – директор Дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Зорница Русинова.
Проектът на Законопроект за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България. Основните цели на бъдещия закон са: гарантиране на достъпа до услуги, тяхното качество и ефективност, както и на правото на живот в домашна среда и в общността; насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство. Регламентират се и основните принципи при организирането и предоставянето на социалните услуги.
Социалните услуги играят все по-важна роля за превенция на социалното изключване и за създаване на социална компетентност, която да позволява на хората да реализират своите права. Развитието на социалните услуги става все по-важно не само за подобряване на възможностите за социално включване, но и за предлагането на нови възможности за заетост. Застаряването на населението, задълбочаването на социалните неравенства и бедността са предпоставки за повишено търсене на широкообхватни услуги и необходимост от непрекъснато повишаване на тяхното качество. Право на социални услуги ще имат всички лица в Република България, които се нуждаят от подкрепа, която може да бъде оказана чрез социалните услуги. Създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвими групи.
Видовете социални услуги се дефинират в зависимост от основните групи дейности, като съдържанието на всяка една от тях е определена в Законопроекта. Десет са основните видове социални услуги, които ще се предлагат: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения, дневна грижа, резидентна грижа, осигуряване на подслон, асистентска подкрепа.
С Проекта на Закон за социалните услуги се предлагат изменения и допълнения в 26 закона, като те са свързани с новата регламентация и различното дефиниране на социалните услуги. Промените целят синхронизиране на законодателството и недопускане на забавяне в прилагането на Закона. По-съществените промени са в Закона за социално подпомагане, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, Закона за здравето и Закона за лечебните заведения.
В Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения промените произтичат от новата регламентация на социалните услуги и закриването на домовете за деца, включително домовете за медико-социални грижи за деца, които са лечебни заведения, както и закриването на домовете за пълнолетни лица с увреждания.
В Закона за здравето се променят най-вече разпоредбите, свързани със здравните кабинети в специализираните институции и се отменят разпоредбите за интегрираните здравно-социални услуги.
В Закона за лечебните заведения се променят разпоредбите, свързани с възможността лечебни заведения да предоставят социални и интегрирани здравно-социални услуги, и се отменят разпоредбите за домовете за медико-социални грижи за деца поради предстоящото закриване на тези домове. Въвежда се преходен период за някои разпоредби до закриването на домовете за деца и домовете за пълнолетни лица с увреждания.
В Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Българския червен кръст, Министерството на здравеопазването и Националната мрежа за децата. И трите становища са положителни и изразяват подкрепа за разглеждания законопроект. В становището на БЧК се прави предложение за добавяне на услугата „Обществена трапезария“ към социалните услуги, за които не се заплаща такса, регламентирани в чл. 104, ал. 1 от Законопроекта за социалните услуги. Мотивът за това предложение е, че Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика финансира голям брой обществени трапезарии, които осигуряват безплатен обяд за много уязвими лица. За тази услуга потребителите не заплащат такса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 20, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Ще има ли становище на вносител? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! След толкова положителни становища и доклади от комисиите първо ще заявя, че подкрепям приемането на Законопроекта за социалните услуги на първо гласуване. Наред с добрите неща, ще си позволя някои критики към отделните принципи и норми, въвеждани с него.
Сега действащото законодателство, в което се регламентира предоставянето на социални услуги – в Глава четвърта „Социални услуги“ от чл. 16 до чл. 19 на Закона за социално подпомагане от 1998 г., тоест в четири члена би трябвало да съберем цялата палитра от социални услуги, които се предоставят в момента. Всички са наясно, че колкото и добре да се е справил законодателят от Тридесет и осмото народно събрание и социалните услуги да са били добре регламентирани по онова време, през следващите 20 години секторът се е развивал динамично, а законодателната база за предоставянето им изостава.
В същото време средствата, заделяни за социални услуги, са относително малко и за пореден път се налага да обърна внимание на тези, които управляват, че хората, които пряко ги касаят социалните услуги, и обществото като цяло остават с усещането, че дори тези относително малко пари се разпределят несправедливо и не достигат до онези, които наистина се нуждаят от тях.
На обществото трябва да е ясно, че продължавате да намалявате относителния дял на разходите за социални плащания спрямо брутния вътрешен продукт – от 2,1 през 2018 г. на 12 през 2019 и на 11,5% през 2021 г. Казвам всичко това, за да е ясно, че какъвто и закон за социалните услуги да приемем, той ще си остане рамков и пожелателен, ако не го обезпечим финансово.
Неведнъж съм казвал, че към момента цялата ни социална система, в това число и законодателството в сферата на социалните услуги, е резултат от непрекъснати хаотични промени от решения, вземани под натиск, и това до голяма степен е довело до отсъствие на цялостна логика и до липса на насоченост към тези, които имат най-много нужда от подкрепа и подпомагане.
Все по-засилващото се недоволство и социално напрежение в цяла Европа, прерастващо на места в протести, включително и в най-развитите страни членки, трябва да бъде сериозен сигнал за управляващите, че „социалната справедливост“ в Европа губи позиции, а ценностите са в тотална криза.
В България протестите, макар и не в такива мащаби заради българската народопсихология, показват същото. Още през пролетта на протестите на хората с увреждания, на национално представените им организации, на неформалните, които продължават и до днес под различна форма, бе ясно заявено желание за сериозни, коренни промени в социалните политики и ново законодателство в контекста на тези промени, което да следва логиката на ратифицираната от нашата страна през 2012 г. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Всичко това – в посока на постигане на справедливост в по-висока степен, тоест получаваната подкрепа и подпомагане да стигат до наистина нуждаещите се.
Стана ясно, че с промени в действащото законодателство това не може да стане реалност, и е наложително да се приеме нов закон, който да събере на едно място и да обедини разпокъсаната законова уредба на различните аспекти на социалните услуги на база натрупания опит от 20-годишната практика по прилагане на Закона за социално подпомагане. Необходим е един закон, който в цялост да урежда материята на социалните услуги, като регламентира ангажиментите на различните ведомства, свързани с предоставяне и развитие на социалните услуги, чиято цел е да бъде гарантирано ползването на тези услуги от всички нуждаещи се и да не се допускат измами.
С риск да бъда наречен злопаметен, за пореден път ще напомня, че според разписанията в Плана за действие на Република България за прилагане на ратифицираната още през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания е предвидено изработване на концепция и промени в нормативната уредба, които да доведат до разработване на Законопроект за социалните услуги в контекста на Конвенцията, който да е готов до края на 2016 г. – вече сме 2019 г. Напомням това не да се заяждам, а да обърна внимание, че ако спазвате сроковете, разписани в собствените Ви документи, социалното напрежение в България ще е далеч по-малко.
Искрено се надявам и желая този закон да стане основа за преодоляване на проблемите при предоставянето на услугите в социалната сфера и да стане реална възможност социално уязвимите групи от българското общество да бъдат адекватно подпомагани, интеграцията им в съвременното българско общество да стане по-лесна. Но отново да е ясно, че пречките не са само законодателни, а са и от финансово естество, тоест Законът и разпоредбите в него ще останат само едно добро пожелание, ако не бъдат обезпечени финансово в необходимата и достатъчна степен.
Законът за социалните услуги бе анонсиран като част от пакета социални закони, заедно с приетите вече два закона – за хората с увреждания и за личната помощ. Ще прибавя към тях и Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, защото този закон, макар и с по-широк обхват, също предполага превенция на някои от изходите и съответно предвижда помощ за социално включване на хора от уязвимите групи.
Аз обаче съм убеден, че пакетът от социални закони няма да е пълен, ако Народното събрание не разгледа и не приеме Закон за възрастните хора. Една от добрите страни на процеса по изготвянето на този законопроект е привличането на широк кръг от представители на всички заинтересовани страни. Това е изключително добър подход – дай боже да го прилагаме към всички законопроекти в социалната сфера, в здравеопазването и най-малко в тях.
С Проекта вносителят се опитва да систематизира и регулира отношения, които вече съществуват. Новостите в Закона не са толкова много, то няма и как да са много, но въпреки това Законопроектът създава по-добра законова среда за управление и предоставяне на социалните услуги в България. Ако го оценяваме безпристрастно, трябва да отбележим, че със своите 172 члена, една допълнителна и 41 преходни и заключителни разпоредби той в голяма степен решава проблемите по определяне на видовете социални услуги и тяхното предоставяне, планиране и финансиране. Определят се редът и условията за тяхното ползване и, не на последно място, контролът по прилагане на този закон.
Законопроектът предлага рамков подход за уреждането на социалната дейност, в това число принципи на социалната дейност и правна рамка за предоставянето на социални услуги. Той урежда видовете социални услуги и начина на предоставянето им, достъпа до тях и тяхното регулиране и контрол. Определя законови дефиниции и финансиране на социалните услуги, регламентира субекти, които ще реализират тези услуги, в това число и компетентни органи по предоставянето им.
Декларираните цели са повишаване на качеството и развитие на социалните услуги, подобряване на достъпа до тях и интегрираност на социалната подкрепа. Виден е и стремежът по-детайлно да се уреди материята, както и да се посочат и взаимно обвържат ангажиментите на различните институции, ведомства и системи, за да бъде гарантирано ползването на предвидените в Законопроекта социални услуги.
Новото в системата на социалните услуги, въвеждано чрез Закона – мога да откроя три неща. Първото е, че планирането, създаването, предоставянето и финансирането на услугите ще става чрез Национална карта на социалните услуги, която ще определя броя, видовете услуги, максималния брой потребители, които трябва да се включват, и някои други въпроси, уреждани със Закона.
На следващо място поставям по-сериозната регулация и контрол на самите доставчици. И не на последно място, създаването на нова Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира всички доставчици на услуги. Това е нов момент – според мен е положителен, въпреки че сигурно ще има критики, господин Министър, че ще увеличаваме администрацията и трябва да обясняваме, че наистина не я увеличаваме – просто трансформираме части от една администрация с други функции.
Няма да оценявам тези новости дали са непременно добри или лоши, само ги изведох на преден план и ще се опитам да направя няколко коментара безпристрастно.
Децентрализирането при предоставянето на социалните услуги към момента се приема като факт, въпреки че средствата за делегираните социални дейности относително като стойности нарастват, но като дял от общите делегирани разходи на държавата към общините намаляват. Същата тази децентрализация би трябвало да дава възможност на местно ниво в общността да се предоставят конкретни, съобразени с местната специфика, социални услуги. До момента обаче липсва задълбочен анализ на местно ниво по общини за предоставянето на социални услуги, ефективността от тях и тяхното развитие. Затова остава открит и нерешен въпросът за възможността за предоставяне на пълната гама от социални услуги на цялата територия на страната. Всички са наясно, че на места в държавата липсва възможност за предоставяне на такива социални услуги за уязвимите потребители, които на други места се смятат за елементарни. Това дори е констатирано в оценката на въздействието на този законопроект. Не е ясно и дали тази неравномерност е вследствие на неравномерност в търсенето на услуги на местно ниво или на други субективни фактори.
Не е ясно, и без съответните анализи няма как да стане ясно, но тенденцията, както и при предоставянето на здравни услуги, е да се концентрират възможностите за предоставяне на социални услуги в по-големите населени места. Не става ясно, даже си мисля, че вносителите не са вложили много усилия в тази посока, как ще се преодоляват регионалните различия. Дали този закон ще ги преодолее – съмнявам се, но да си мислим и да си поставяме за цел пълното териториално покритие с всички социални услуги е нереалистично и невъзможно. Да се сведат регионалните различия до минимална степен е постижима цел, но не мисля, че ще го постигнем с този законопроект – всичко зависи от подзаконовите нормативни актове, които ще приемем в подкрепа на Закона.
Виждам сериозен недостатък в налаганите политики в посока на това държавата да иска да планира броя, цената и мястото, където да се предоставя дадена социална услуга, а в същото време да иска общината или някой друг, определен по нейно решение, да предоставя тази услуга. Тъй като децентрализацията не се е случила в необходимата степен и обем и както практиката и грубата българска действителност показват, че държавата невинаги адекватно предвижда, планира и управлява, защото подходът е не според потребността и необходимостта от дадена социална услуга, а според наличните средства за реализиране на услугата или според лобистки интереси и политически пристрастия, затова е възможно да бъдат създадени редица препятствия при прилагането на Закона.
Не по-малко важно е, че така разписаните текстове в новия, поставящ си амбициозни цели, Закон за социалните услуги, които, освен всичко друго, предполагат детайлна индивидуализирана работа с потребителите, изискват значително по-подготвени експерти, специалисти и социални работници.
В този контекст нерешен остава въпросът за капацитета на Агенцията за социално подпомагане, която трябва да прилага и изпълнява целите на Закона, като имам предвид както физическия капацитет на администрацията, така и уменията и пригодността й. На тази агенция, от една страна, законодателят постоянно прехвърля отговорности и задачи, включително и с новоприетите закони за личната помощ и за хората с увреждания, и в същото време тази администрация, наред с администрацията от другите агенции към Министерството на труда и социалната политика, е сред най-ниско заплатените, най съкращавана, най проверявана, най хокана и какво ли още не най, но все в отрицателна посока. За мен остава под въпрос и възможността да се прилага принципът „индивидуален подход и комплексна оценка“ при предоставянето на социални услуги. Виждам сериозен проблем и в индивидуалната оценка на потребностите на лицата – до каква степен администрацията на АСП е обучена и способна да я извършва, до каква степен е възможно да се избяга от субективизма и бюрократизирането на процесите по изготвянето на тази оценка.
Виждам проблеми в идеята за планиране, създаване, предоставяне и финансиране на услугите чрез национална карта за социалните услуги. Някой спомня ли си тук, в тази зала, че има общински и областни стратегии за развитие на социалните услуги, които играеха роля на национална, областна и общинска карта за необходимостта от социални услуги? Опитът по прилагането на практика на тези областни и други стратегии, или по-точно липсата на такъв опит, не ми позволява да съм оптимист за това как ще се действа при тази национална карта за социалните услуги. В момента Министерството и Агенцията за социално подпомагане имат основни функции и отговорности по лицензиране на доставчици на услуги, тоест централната власт, а местните власти, общинските съвети и съответно областните управители имат отговорност да разработват и да развиват общински и областни стратегии за развитие на социалните услуги, а също и планове за прилагането им. В разработването на тези стратегии беше вложен сериозен ресурс. Бяха включени представители на всички заинтересовани страни – общински администрации, дирекции „Социално подпомагане“, неправителствени организации, доставчици на социални услуги и други структури на местната власт. Всички бяха ангажирани с организирането и изпълнението на социалната цел на тези стратегии – да бъдат осигурени достъпни и качествени социални услуги в съответната община и да допринесат за бъдещото развитие на общинската социална политика като модерна, ефективна система от социални услуги, която поставя в центъра на политиките си потребителя, отговаря на нуждите на общността, осигурява равен достъп и непрекъснато подобрява своето качество.
Стратегиите планираха развитието на социалните услуги и на общинските политики и хоризонтални мерки за социално включване, насочени към устойчиви решения на проблемите на рисковите групи. Въпреки суперлативите цялата тази работа не проработи в пълна степен. Например в по-голяма част от случаите, когато се иска разкриване и финансиране на дадена социална услуга от местните власти, липсата на тази услуга в стратегията бе повод за отказ от централната власт, но наличието ѝ в стратегията не бе гаранция за разкриването ѝ. Тогава се изтъкваше невъзможността за финансиране.
Възникват редица въпроси: ще се ползват ли като някаква основа общинските областни стратегии за развитие на социалните услуги при изработването на националната карта за социалните услуги? Приветствам предвидените в Закона специално създадени от общината юридически лица за предоставяне на социални услуги. Смятам това като опит за осигуряване на социалната услуга там, където тя не е атрактивна за външните доставчици, но се притеснявам това да не доведе до ниско качество и до отдръпване на потребителите, пък и има реална заплаха общината сама да се контролира в случая.
В заключение искам да кажа: намирам, че Законопроектът се базира на общи цели, принципи и правила, които съответстват на съвременните изисквания при предоставяне на социални услуги в общността. В същото време мисля, че Законопроектът, дори и да го превърнем след гласуването в закон, едва ли ще работи без съответната подзаконова нормативна уредба, като например правилник за прилагането на Закона, където е необходимо да се разпишат детайлно например принципите на планирането на количеството услуги и на техните цени, за да може по този начин да се гарантира предлагането и качеството на услуги за всички граждани по всички места, където се нуждаят от тях.
Доволен съм от това, че Законът ще влезе в сила от 2020 г. и ще има възможност да се огледат всички неща, да се направят такива подзаконови уредби, които да направят този иначе рамков закон един добър и действащ закон за социалните услуги.
Ще спомена още, че становищата, които прочетох на всички организации, включително тези, които са участвали в процеса на разработка на Закона, включително тези, които ще ползват този закон, включително и организации на хора с увреждания и така нататък, са положителни.
Спирам до тук. Пожелавам на нас като законодатели да сме си свършили работата с приемането на този закон, а на тези, които ще ги касае Законът – потребители и доставчици на социални услуги, тези, които ще организират и контролират процеса по предоставянето им, да имат висока степен на удовлетвореност в работата си! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, многоуважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания от другите парламентарни групи?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, искам удължаване на времето, защото колегата преди мен говори доста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, удължете времето на групата на БСП.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Ще спестя една част от положителните моменти. Ще премина към въпросите, които предизвика пред нас предложеният Законопроект.
Промените, които настъпиха в българското общество през изминалите години, се характеризират със социално неравенство, и то много задълбочаващо се. От години е належащо изцяло изменение на социалната система, и по-скоро в сферата на социалните услуги, за което, естествено, приветствам създаването на Закона. Както казахме, макар че е закъснял, все пак той беше обсъждан не под натиск – с предварителна оценка, с предварителна концепция, с множество обсъждания, най-вече със спокоен нормотворчески процес.
В мотивите на Закона са показани една част от причините за приемането му и това е отчетено като трудности при наемането на квалифицирани кадри в сектора на социалните услуги, най-вече заради ниските възнаграждения за труд. Това е един от основните проблеми, това води включително и до влошаване на качеството на социалните услуги.
Необходимата промяна в системата не може да бъде осъществена само чрез по-строг контрол или мониторинг. В тази връзка е спорно създаването на нова агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика, която ще извършва лицензирането, ще следи за контролирането и спазването на стандартите за качество.
Въпреки че имаме уверение, че новата агенция ще бъде създадена в така съществуващата щатна численост на Министерството на труда и социалната политика, несъмнено ще са нужни и значителни средства за създаването ѝ. Така е разписано и в предварителната оценка. Там е записано: „Предложението предвижда разходи за създаването на нова структура.“ Въпросът е: с какъв ресурс ще бъдат подготвени тези хора, които ще участват в новата агенция, защото очевидно ще трябва да преминат през последващо обучение?
Добре е трудът на социалния работник да се цени. Да се търсят начини той да бъде достойно заплатен, а не да създаваме n на брой агенции, които да размиват своите отговорности.
Целите на Законопроекта предполагат много по-активен ангажимент от страна на общините. Вменяват се още повече отговорности на местните власти в процеса на планиране, организиране и предоставяне на социалните услуги, което ще породи още един риск – липса на административен капацитет и персонал, особено в по-малките общини. Ефективното управление на този риск предполага допълнителни усилия по отношение на квалификацията и обучението на експерти, които биха могли да осигурят реализирането на формулираните цели.
По време на разглеждане в Комисията в тази връзка министърът заяви какво е разписано в една от главите на Законопроекта, че хората, които са нужни за осъществяването на тези цели, ще имат право на въвеждащо и надграждащо обучение, на супервизия. Да, приемаме една нова хубава думичка „супервизия“, но дали с това ще се промени заплащането на труда, ще бъде осъществено и наистина ще се случи, ще видим по-нататък и в разписването на наредбата, където ще бъде базиран и стандартът за заплащането на труда.
Така също в процеса на обсъждане имаше притеснение от страна на представителите на Националното сдружение на общините. Реформата е доста мащабна и ще трябва да започне да бъде въвеждана от общините преди влизането на Закона. Те трябва да подготвят плавното протичане на процесите преди влизане на Закона в сила от 2021 г. Затова те изразиха мнение, че трябва да се осигури допълнителен ресурс в държавния бюджет за провеждане на тази мащабна реформа. Смятам, че е задължително да бъде предвиден, иначе няма да постигнем желания резултат.
В сериозно изпитание може да се превърне и процесът на изработка на националната карта за социалните услуги. Примери за това имаме. Няма да се обръщам към Националната здравна карта, защото липсва предишен опит. Тук може би даже няма да се отчете влиянието и размерът на общината, а по-скоро в съществуващия експертен персонал и капацитет на администрацията. Впоследствие те трябва така да направят, че да създадат възможности за привличане на всички страни – на НПО сектора и на частния сектор. Сега той е относително нисък. Въпреки значителното нарастване на предлагания брой социални услуги в общността, техният обем не е в състояние да покрие съществуващите нужди. Съществува затруднен достъп до предоставяне на някои социални услуги поради неравномерно териториално разпределение на системата от социални услуги.
Така през 2012 г. за някои видове резидентна социална услуга за хора с умствена изостаналост съществуват списъци на чакащи, което показва дефицит от 60% от съществуващия капацитет. Самият процес на създаване на социални услуги в общността показва някои изкривявания спрямо реално съществуващите нужди. Разкриват се социални услуги, които получават най-високо финансиране от държавния бюджет, като това често става за сметка на такива места, където има реална нужда от тях. Затова подкрепям предвидената система от отношения между община, областна администрация и централна администрация в процеса на планиране и управление на социалните услуги чрез създаване на капацитет за въздействие на най-близко ниво, на което възниква социалният проблем, макар че със създаването на тази връзка има и много въпросителни. Има известно неразбиране към предоставяните социални услуги, които ще бъдат от една община, а пък ще могат да се възползват граждани от друга община. Също така и тези, които се предоставят от една област, а ще могат да се ползват всички граждани.
Предполагам обаче, че в процеса на изработка на самия закон до края, до финала му, на първо и на второ четене ще има добър диалог и ще направим така, че някои от текстовете да бъдат прецизирани. Важното според мен е да има по-широк обществен дебат, защото обхватът на предлаганата система и промяната по отношение на социалните услуги, както казахме, са много широкообхватни. Трябва да има по-добра активна публична комуникация в периода преди влизането му. Казвам го, защото знаем как и какво се случи след приемането на Закона за хората с увреждания. Имаше една голяма част от хората, които не са запознати и няма как да бъдат информирани. Създадоха се въпросителни, защото те нямаше как да знаят какво се случва по-нататък в законодателния процес. Бяха много притеснени от това, дали ще получават интеграционните си добавки и така нататък. Затова според мен, за да има реален положителен резултат и да привлечем всички граждани – за да може да постигнем формулираните цели, трябва да привлечем гражданите на наша страна и да има по-добра обществена подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова. Имате думата за първа реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, изключително черноглед прочит на Проекта на Закона за социалните услуги! От Вашето изказване стана ясно, че този проект на Закона за социалните услуги не отговаря на поставената основна философия, а именно по-лесен достъп до социалните услуги на хората, най-вече те да отговарят на техните нужди и потребности.
За каква широка обществена дискусия казвате в изказването си, след като това беше направено? След като Законът беше готов, имаше едномесечно обсъждане. Законът беше качен на сайта на Министерството на труда и социалната политика. Именно тогава имаше възможност да се проведе това обществено обсъждане – предварително, а не след като Законът бъде приет от Народното събрание.
Този закон получи много добри оценки както от специалистите от неправителствения сектор, от всички институции, които работеха в продължение на близо една година в работната група към министъра на труда и социалната политика, така и от страна на общините получи много добра оценка.
В продължение на една година тази работна група работи в изключителен консенсус, в диалогичен режим. Така се получиха и тези положителни оценки – най-вече този закон да отговори на очакванията на хората и най-вече да имат достъп до всички социални услуги, както и за качеството на социалните услуги.
По отношение на картата за социалните услуги, тя е изключително необходима. Вие също изказахте във Вашето експозе негативизъм по отношение на тази карта, че тя няма да може да изпълни своето предназначение. Аз смятам, че тя е изключително важна и е необходима, дългоочаквана от неправителствения сектор, защото тя е основният инструмент за дългосрочно планиране на социалните услуги на база анализа на потребностите и нуждите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли други реплики? Няма.
Госпожо Желева, заповядайте за дуплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Ангелова, аз се изненадвам на Вашата реплика, защото мисля, че ме слушахте внимателно и не знам защо не сте ме разбрала обаче? Точно с това започнах моето изказване, че приветствам създаването на този законопроект и начина, по който се осъществи – затова че мина в добър диалог, с добър нормотворчески процес. Адмирации към хората, които работиха толкова много време в работните групи. Това сте го пропуснали – най-вероятно сте била разсеяна. Също така положителните моменти, които Вие изказахте, аз казах, че ги пропускам, защото няколко пъти се споменаха от преждеговорившите. В докладите на всяка една комисия се спомена какво ново има в Законопроекта. Ние сме народни представители и аз смятам, че едно нещо не трябва да се повтаря три, четири или пет пъти, за да го разберем.
Също така, естествено, казах, че има някои въпросителни, но не съм казала, че не съм съгласна с това. Казвам Ви и акцентирам на тях, за да може между първо и второ четене те да бъдат коригирани или прецизирани. За трудностите, които говорих – за създаването на Националната карта на социалните услуги, е по-скоро от гледна точка на това, че трябва да се обучат персонал и административния капацитет, а не, че съм против създаването на тази карта – нищо подобно!
Моят колега преди това каза, че приветстваме създаването на такава карта, но може да се получат трудности при създаването ѝ, защото няма достатъчно административен капацитет и той трябва да се обучи, за което следователно пък трябва и финансов ресурс.
На това обърнах внимание, съжалявам, че не сте ме разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Заповядайте за изказване, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Колеги, на нашето внимание е третият закон от пакета социални закони, които имат за основна цел да реформират социалния сектор – общо казано. Искам да кажа няколко думи за процедурата, по която се стигна до този законопроект, защото тази процедура извървя близо едногодишен труд, за да може да се стигне до окончателния вариант.
Какво имам предвид? В началото бяха идентифицирани заинтересованите страни в лицето на Националното сдружение на общините, неправителственият сектор, който има опит в предоставянето на социални услуги, научните среди и всички, които имат отношение към проблема, наречен „социални услуги“.
На следващо място, беше изготвена концепция, която беше подложена на широко обществено обсъждане. Обсъждане имаше дори и на един предварителен вариант в Комисията по труда, социалната и демографска политика. Законопроектът беше разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Към Законопроекта е изготвена изключително сериозна и професионална оценка на въздействието, която оценка на въздействието разглежда предложения законопроект от гледна точка на няколко варианта. Изготвена е и сериозна финансова рамка, одобрена от Министерството на финансите и накрая се стигна до този проект.
Дори и най-сериозните критици на законотворчеството и на процеса на законодателстване в Народното събрание, трудно могат да намерят пропуски, поне в процедурата по изготвянето на настоящия законопроект. Казвам го неслучайно – във връзка с дискусиите около това какво прави Народното събрание при подготовката на отделните законопроекти.
Защо се стигна до необходимостта от нов закон за социалните услуги?
На първо място, искам да припомня, че преди 20 години беше приет Закон за социалното подпомагане. През 2004 г. бяха приети в Глава четвърта текстовете, които уреждат социалните услуги. В рамките на този период практиката по приложението на тези закони и засилените социални неравенства в обществото, от една страна, и необходимостта и потребността от задоволяване на индивидуалните потребности на отделните бенефициенти наложи промяна в методиката за социалните услуги.
Какво имам предвид? През 2000 г. или в началото, когато се приемаше Законът за социалното подпомагане, за социалните услуги бяха заделени някъде около 30 милиона. Докато сега, за тази година за социални услуги бюджетът е 264 милиона, което означава, че колкото и да се увеличават средствата за социални услуги, ако не променим структурата и не подобрим функционалните характеристики на социалните услуги, трудно можем да достигнем до качество.
Кое е новото в предлагания законопроект? Много накратко – новото е, че ако досега право на социални услуги са имали предимно хората от уязвимите групи, сега всички български граждани имат право на социални услуги. Общодостъпните услуги са за всички български граждани. За тях няма нужда нито от оценка, нито от направление, от заповеди за настаняване и така нататък. Всички български граждани имат право на общодостъпни социални услуги, което е крачка напред, защото в крайна сметка всички български граждани са данъкоплатци и имат право на услуги, предлагани в общността.
Искам дълбоко да подчертая разликата между социално подпомагане, социални грижи и социални услуги. Много трудно се разбира тази разлика, уважаеми дами и господа народни представители! Социалното подпомагане е втората защитна конституционна мрежа в държавата след социалното осигуряване, регламентирани в чл. 51 на нашата Конституция. Социалното подпомагане с финансови средства или със средства под формата на натура подпомага уязвимите български граждани, които не могат сами или с помощта на своето имущество да задоволят своите основни жизнени потребности.
Услугите са нещо различно. Те имат за цел да минимизират, да елиминират възможностите за социално изключване, да мобилизират всички собствени ресурси на бенефициента на социалната услуга, за да може той да се откъсне от зависимост както от семейна подкрепа, така и от общностна подкрепа. Това е изключително важно, защото не можем да гледаме на социалните услуги като на унифицирана подкрепа. Тя не е подкрепа заради самата подкрепа, а е подкрепа за задоволяване на индивидуални потребности – било то след оценка или било след насочване от общините.
И като казвам „общините“, искам дебело да подчертая, че Националното сдружение на общините и всички общини в Република България имат изключително сериозна роля в новия закон. Какво имам предвид? Няколко са акцентите на предложения закон.
Първият акцент е улесняване на достъпа до социални услуги. Защо се набляга на този момент? Защото в момента от 265 общини в Република България, в 47 общини няма нито една социална услуга, тоест в 18% от българските общини няма нито една регистрирана социална услуга. За да може да бъде гарантиран достъпът до тези услуги, трябва да има съвършено различен подход.
На следващо място, колкото и да се увеличават финансовите средства, какъвто и достъп да има до тези услуги, ако няма структура, която да отговаря за качествата на тези услуги, а не този контрол – сега контролът на качеството и на спазването на законодателството е в няколко институции. В момента е Агенцията за социално подпомагане чрез Инспектората, от една страна, и Държавната агенция за закрила на детето, които осъществяват контрола. Това, което се предлага сега с новата Агенция за качество на социалните услуги, е контролът да бъде на едно място.
Няколко думи за това защо държавата се оттегля от предоставянето на социалните услуги. Тя и сега не предоставя услуги. В момента в действащото законодателство държавата какво прави? Държавата финансира и контролира. Изпълнението, управлението, предоставянето на социалните услуги е ангажимент на общините, или ако тази дейност е аутсорсвана, по действащото законодателство е ангажимент на неправителствените организации, тоест държавата има съвсем различни функции.
Няколко думи за ролята на общините.
Уважаеми колеги, това е изключително важно, защото така наречените условно „професионалисти“, които ще оказват, ще изпълняват, ще управляват тези социални услуги, трябва да са достатъчно квалифицирани. А дали са достатъчно квалифицирани? Отговорът е еднозначен. При всички положения трудно можем да твърдим, че тяхната квалификация в момента е на необходимото ниво. Какво се предлага за да бъдат квалифицирани?
Това, което е във възможностите на Министерството на труда и социалната политика, с възможностите на схеми и на операции от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, за да може да бъде подкрепена предварителната подготовка, периодичната подготовка, надграждащото обучение или така наречената „супервизия“, да може тези хора да бъдат в режим на непрекъсната подготовка и подобряване на квалификацията, защото, за да можеш да предоставяш качествени услуги, трябва да си достатъчно подготвен и още едно нещо много важно – да си достатъчно мотивиран.
И тук отварям една скоба, за да си мотивиран, трябва да получаваш достатъчно финансиране. В момента за никого не е тайна, че хората, които работят в тази сфера, получават минимална или около минималната работна заплата. За да могат тези хора да бъдат мотивирани, да бъдат квалифицирани, при всички положения в следващите бюджети трябва да помислим сериозно по този въпрос. Тук веднага на преден план излиза въпросът за финансирането на социалните услуги. Как трябва да бъдат финансирани?
В момента финансирането по стандарт е държавно делегирана дейност – унифициран стандарт. Трябва да има диференциация на този стандарт на финансиране от гледна точка на отделните потребности. Ако говорим за най-съвременна, най-модерна форма на подкрепа на социалните услуги на финансиране, това е личният бюджет, но дотам не сме стигнали, може би трябва да извървим още дълъг път, за да стигнем и до това – сами бенефициентите да управляват собствения си бюджет. Това е най-модерната форма, но трябва да извървим другите форми.
На първо време трябва да има диференциране на стандарта, а не той да бъде унифициран, за да може да има интерес към упражняването на предоставянето на социални услуги.
На следващо място, така наречената Национална карта на социалните услуги.
Уважаеми дами и господа народни представители, на тази национална карта в никакъв случай не трябва да се гледа като на административно спуснат отгоре документ, който да запълва белите полета. Тук няма социални услуги. Дайте да видим там да ги разкрием! Кой ще ги разкрие? Дали ще има интерес, дали общините имат капацитет, дали неправителствените организации имат интерес да разкриват социални услуги там, където сега ги няма?
Отговорът на този въпрос администрацията трудно може да даде и затова подходът, който е възприет, е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Местните общности, общините, областните управи са тези, които трябва първо да направят анализ на потребностите от социални услуги и да предложат на Министерството на труда и социалната политика, на новата агенция. Неслучайно на тази национална карта на здравните услуги се дава преходен период, в който да може да се извърви този сложен път до достигане на националната карта на социалните услуги. Лапсусът не е случаен, защото асоциацията с националната здравна карта веднага се налага. Проблемите при тази национална здравна карта трябва да ни бъдат като урок, да не допускаме същите грешки при изготвянето на националната карта на социалните услуги.
Защо е важна тази национална карта на социалните услуги? За да има улеснен достъп, от една страна; за да има качество на предоставените услуги; за да има интегрираност на предоставените услуги и да има възможност за публично-частно партньорство. Това е изключително важно, защото колкото и да се увеличава държавният ресурс, каквито и пари да има в тази система, ако предоставянето на социалните услуги не бъде подкрепено допълнително от физически и юридически лица, ако не бъде подкрепено от неправителствения сектор, който предоставя социални услуги, ако не бъде подкрепено и от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с отделните схеми, трудно можем да разчитаме на това – да подобрим сегашната ситуация.
С магическа пръчка проблемите няма да могат да бъдат решени. Трябва упорита работа и неслучайно е казано, че социалната работа по индивидуалните, конкретни случаи е тази, която може да доведе до добри резултати. А дали ще бъдат добри резултатите или не – трябва да има критерий за отчитане на качество на предоставените социални услуги. Неслучайно затова има възможност за допълнително предоставяне, допълнително изготвяне на подзаконови нормативни актове.
Другото, което искам да Ви кажа, е, че на социалните услуги, като един съвременен социален феномен, не трябва да гледаме като на услуги, които могат да решат всички проблеми. Няма как да решат проблемите на цялата социална сфера. Те имат строго предназначение.
Пак повтарям: задачата на социалните услуги е да минимизират възможностите за социално изключване, да подкрепят индивидуалните възможности на всяко едно лице, което е потенциален бенефициент на социални услуги само да се откъсне от зависимост – зависимост от семейството, зависимост от общността. Това е изключително важно, и ако успеем да го разберем, това означава, че сме направили първата крачка, първата успешна крачка за решаване на множество проблеми в социалната сфера.
Аз съм удовлетворен от факта, че почти във всички комисии този закон се подкрепя с консенсус. Разбира се, че между първо и второ четене ще се опитаме да направим още веднъж преглед на предложенията, за да можем с един сериозен закон да отговорим на потребностите на българските граждани от социални услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли реплики?
Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, аз съм изключително впечатлен от Вашето изказване, което беше като една дисекция на Закона, който се предлага в момента.
Безспорно този закон е една стъпка напред, но аз бих Ви казал в своята реплика да доразвиете своята теза от позицията, в която се намираме в момента. Вие много добре споменахте, че Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ на практика ще засяга само квалификацията на личните асистенти.
И това, което споменахте само с едно изречение, че личният бюджет, на практика участието на бенефициента в управлението на тези социални услуги е решаващо за тяхното реализиране в необходимия обем.
Как си го представяте – със сегашното ниво на пенсионно осигуряване, това изобщо да се случи? На практика този закон в момента е едно много добро пожелание, което обаче в никой случай при сегашното ниво на пенсионно осигуряване не може да бъде в помощ на цялата нация. И затова големият въпрос, който поставя нашата политическа сила, винаги е бил за коренна реформа в това отношение. Иначе Законът е чудесен като идея, има много неща, които могат да бъдат доразвити, но нивото, от което тръгваме, на практика блокира неговото реализиране. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Адемов, Вашата експертност по тази тема е респектираща, но въпреки това аз ще изкажа едно собствено мнение.
Аз считам, че със създаването на нова агенция за качеството на социалните услуги, тя ще допринесе именно за решаването на този въпрос. Сега има Инспекторат, на който могат да му бъдат вменени допълнителни задължения, както е лицензирането на доставчиците на социални услуги, и тази роля да бъде изпълнена от този инспекторат.
Това, което казвам в момента, съм го коментирал в много общини и те са на същото мнение. Ние в България станахме царе на създаването на агенции. Само в последните два месеца създадохме Агенция за хората с увреждания, Агенция по пътна безопасност. Вместо органите, които са създадени, да си изпълняват задълженията в съответното направление, 11 държавни агенции, 33 изпълнителни агенции, комисии, институти, всички с бюджети и като се създаде една агенция, започват допълнително да назначават бройки, допълнително да искат средства и това утежнява държавния бюджет. А това, което изпълняват като своя роля, е същото, което е било преди това… В последно време виждате и сведенията, които се изнасят за това какви заплати и какви бонуси се раздават в различните агенции.
Аз съм категорично против! По-добре тези пари, които трябва да бъдат дадени за тази нова агенция, да бъдат дадени за служителите, които извършват социалните услуги по места. Те получават изключително, изключително ниско заплащане! И тъй като е ниско заплащането, много трудно се намират хора, които да осъществяват тези социални услуги. По-добре част от тези пари да ги дадем за повишаване на тяхното стартово професионално ниво и за растеж в кариерата, отколкото за една нова агенция.
И вторият въпрос – сигурно ще просроча времето, господин Председател, е за отношението между общините. Има дирекции „Социално подпомагане“, които отговарят за по две-три общини. Обикновено там, където е дирекцията за социално подпомагане в една от общините, там са концентрирани и услугите, които се извършват за тези две-три общини.
Какво се получава на практика обаче? В Закона, който се предлага, в членове 55 и 56, отношенията между общините в територията на областта, между тях звучат като пожелание. На практика една услуга, създадена сега и осъществяваща се в една община, другите общини не плащат за нея, макар че те ползват тази услуга и особено е крещящ въпросът по отношение поддръжката на професионалната база за осъществяване на тази услуга. Другите общини не вземат никакво участие, държавата – също. А знаете, че в последно време собствените средства в общините намаляват. Те не могат да извършват тази дейност. На тях им се вменяват допълнително дейности, а собствените средства намаляват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, вероятно не съм бил разбран добре. Когато говоря за управление на личен бюджет, нямам предвид този бюджет, който имаше по линия примерно на социално осигуряване, на подпомагане и така нататък. Става въпрос за подкрепата от гледна точка на предоставяне на услуги, на този бюджет, който е подкрепян от държавата.
Тук искам да отворя една скоба и да доразвия тезата защо в Закона се твърди, че държавата се оттегля от предоставяне на социални услуги. Държавата не се оттегля от финансиране на социалните услуги, защото бюджетът за социални услуги е 264 млн. лв. Държавата продължава да финансира социалните услуги – тези, които са в картата. Държавата продължава да контролира.
Що се отнася до това дали става въпрос за асистентска подкрепа. В този закон – за предоставяне на социални услуги, асистентската подкрепа е само за тези, които нямат лична помощ по другия закон, който приехме преди Нова година, тоест тези, които не са финансирани по друг ред, имат право на такава асистентска подкрепа и тя е след оценка на потребностите от Агенция „Социално подпомагане“. Отиваш в Дирекция „Социално подпомагане“, казват ти, че имаш нужда от такава подкрепа и ако ти назначат, примерно два-четири-шест или осем часа асистентска подкрепа, то те ти я оказват и като социална услуга.
На следващо място – по отношение на това, господин Динков, дали трябва да има агенция.
Първо, внимателно трябва да се прочете Законът, за да може да се стигне до извода, че няма допълнително финансиране. Има „функционален трансфер“, така наречен, на кадри от едната агенция и другата. В момента се преплитат дейности на две структури: Държавната агенция за закрила на детето, от една страна, и Инспектората на Агенцията за социално подпомагане, които припокриват своята дейност. Съставът на тази агенция ще бъде от 111 човека, като изрично е подчертано в Закона, че няма да има допълнителни щатни бройки. Това е в рамките на щата на Министерството на труда и социалната политика и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Няма нови хора. Няма нови хора, няма и допълнителен ресурс, така че тези пари, които Вие искате да спестите, за да отидат за квалификация, ги няма тук, в този закон, в тази идея за структурирането на Агенцията.
Досега знаете, че в Агенцията за социално подпомагане социалните услуги бяха на регистрационен режим, когато ставаше въпрос за възрастни. Сега режимът ще бъде лицензионен и тази нова агенция ще се ангажира с лицензирането.
По отношение на това, което казахте за отношенията между общините. В Закона се предлага услугите да бъдат в рамките на една община. Когато една община не може да разкрие съответната социална услуга, да има споделяне на отговорности между две общини.
Вярно е, че има нужда от това да бъдат детайлизирани взаимоотношенията на общините, когато става въпрос за предоставяне на междуобщински услуги.
Има и още една опция: в рамките на областта могат да бъдат разкривани услуги, в които да участват от цяла България, от цялата страна. Това също изисква определено детайлизиране, но това може да стане и в подзаконовите нормативни актове.
Иначе аз съм изключително удовлетворен от факта, че този проект дава една база, една сериозна платформа за дискусия. Дискусията е тази, която може да доведе до добрите решения. Трябва да има и критични бележки, трябва да има и похвали за Закона, защото са положени усилия от вносителите на този законопроект. В крайна сметка интересът на всички, които са в тази зала, и на всички български граждани, е да предоставяме качествени социални услуги, финансовият ресурс, който заделят всички български данъкоплатци да бъде ефективно, ефикасно използван от гледна точка на потребностите, не да се раздават или предоставят услуги на калпак – дайте да дадем на тези или на онези, които гласуват за нас в общините, а да направим така, че тези, които имат конкретни потребности, да бъдат удовлетворени с финансовия ресурс на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Думата за процедура – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като навлизаме във времето за парламентарен контрол, а е изключително важно приемането на Законопроекта за социални услуги, да удължим работното време до приемането на Законопроекта за социални услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбирам го така: да продължим работата по тази точка до приемането на Закона, след което ще проведем парламентарния контрол.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител госпожа Светлана Ангелова.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики. Народни представители влизат в залата.)
Ще изчакаме да гласуват и колегите, които влизат в залата.
Заповядайте! (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, гласуваме процедура за удължаване на времето за обсъждане на точката. Не гласуваме Закона, но ще изчакаме всички, влезли в залата, да гласуват.
Гласували 146 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 7.
Предложението на госпожа Найденова да продължи обсъждането на Законопроекта до неговото приемане, в рамките на днешното заседание, е прието.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Аз се радвам в крайна сметка, че има оживление в залата и че доста голяма част от народните представители се върнаха, защото точно преди десет минути тук почти никой не се интересуваше от Закона за социалните услуги. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Но сега по същество. По Закона за социалните услуги – такъв, какъвто в момента го разглеждаме, е изключително важно да споменем някои ключови моменти. Ще кажа няколко важни неща, които е съществено да се чуят. Законът е добре структуриран и в хода на изработването му бяха включени всички заинтересовани страни, затова днес заслужава максимално съгласие.
Чрез текстовете му се цели подобряване на качеството и достъпността на социалните услуги и интегрирания характер. Но няма да си спестя и нещата, които будят редица въпроси и които е важно да споменем в хода на дискусията. Доста голяма част от тях бяха споменати от преждеговорившите, но ще наблегна съществено на някои от тях в по-голяма детайлност.
Както господин Адемов преди малко каза, от 265 общини в Република България има 47 общини, в които не се предоставят социални услуги. В новия Закон за социалните услуги, както виждаме, ще има Агенция за качеството на социалните услуги и ще бъде създадена Национална карта за социалните услуги, с оглед да има по-голяма достъпност и по-голяма равнопоставеност, така че всички общини в България да имат един минимален пакет от социални услуги, които да предоставят на своята територия.
Да, но в текстовете – такива, каквито са разписани в настоящия Законопроект и, надявам се, утре бъдещ Закон за социалните услуги, възниква въпросът: как през националното планиране на тази карта с минимален пакет за социални услуги ще бъдат обезпечени общините, които в момента нямат такива социални услуги? Ако си отговорим на въпроса: защо няма социални услуги на територията на тези общини, отговорът е такъв: поради липсата на финансов ресурс и необходимия административен капацитет.
И с това, че ние в Закона задаваме възможността за създаване на социални услуги на територията на цялата страна, не отговаряме на въпроса как ще го обезпечим. Още в предварителната оценка, а всеки, който се е запознал със Закона, ще види, че финансовият ресурс, който държавата трябва да задели по Закона за социалните услуги, все още е неясен, но той ще е двоен. Ще може ли държавата да отговори на тези потребности?
Другото нещо, което изключително сериозно буди доста въпроси, е прехвърлянето на голяма отговорност върху българските общини и дали новата им отговорност е обезпечена достатъчно добре финансово?
В момента виждаме, че планирането на социалните услуги ще се придвижва по призмата отдолу нагоре – ще бъдат проучени всички потребности на заинтересованите страни на територията на съответната община, след което това нещо ще бъде фиксирано в тази национална карта, която през 2021 г. трябва да бъде изработена. Само че задавам въпроса: ако съответната община не разполага с необходимия административен капацитет и финансов ресурс, как това нещо ще бъде обезпечено? Имам огромно притеснение, че това е поредният ангажимент на българските общини без необходимото финансово обезпечаване.
Другото нещо, което е изключително важно, е свързано със заплащането на социалните услуги. По начина, по който е въведен в текстовете на Закона, ние ще видим едни много добри неща, заложени по отношение на служителите. Говоря за стандарти за качество, които включват и стандарти за квалификация, и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите – право на обучение, на супервизия на наставничество, и още нещо – стандарти за заплащане на труда на служителите.
Задавам въпроса: къде е финансовият ресурс и дали той ще бъде достатъчно добре обезпечен? Защото, ако в момента видим реалността такава, каквато е, ще видим, че хората, работещи в социалната сфера, получават изключително ниско възнаграждение. Изключително много се надявам тези стандарти за заплащане на труда наистина да дадат достойното заплащане на хората, работещи в социалната сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето, госпожо Жекова.
Времето на групата изтече, съжалявам.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, още доста неща исках да кажа по отношение на забележките ни, които ще направим на второ четене, но да Ви уверя, че ние ще подкрепим на първо четене. Надявам се сега от министъра на труда и социалната политика да получим отговор на поне част от въпросите, които зададохме и които по някакъв начин трябва да са сигнална лампа за подзаконовата нормативна уредба, която трябва да бъде приета, след като приемем днес Закона. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте – имате думата, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! През последното десетилетие средата за предоставяне на социални услуги и потребностите на хората се промениха драстично, но толкова драстично, че този закон може би е един от най-чаканите закони през последните години. Той е натоварен със задачата да постави основите и да даде насоката за реформата, която е необходима в социалната сфера при предоставянето на социални услуги. Считаме, че Законът поставя тази основа, тя е стабилна и посоката е вярна.
Няма да изброявам основните нови моменти в Закона. Ще маркирам само най-важните за мен, без да влизам в детайлите. А това е именно, на първо място, предоставянето на възможността всички хора да имат достъп до социалните услуги.
На второ място е децентрализацията към общността на местно ниво.
На трето място е създаването на Националната карта на социалните услуги.
На четвърто място, индивидуалният подход и комплексната оценка да могат най-после да намерят своята реализация на практика.
И на последно място, но според мен не по важност, е създаването на новата агенция за качество на социалните услуги. Освен че ще лицензира, ще регулира и контролира доставчиците на социални услуги, тя има още две задачи.
Първата, задължителна задача, разбира се, е контролът на предоставянето на социалните услуги. Но най-важната задача според мен е да следи тенденциите за развитие на потребностите в потребителите на социални услуги, за да може социалните услуги адекватно и навреме да бъдат адаптирани, така че да не се стига отново до ситуации, в които потребностите на гражданите са едни и се получава разминаване с предоставянето на социалните услуги.
Вярвам, че този закон ще даде сериозна основа, върху която ще може чрез поднормативните актове да се удовлетворят тези потребности и наистина да се направи дългоочакваната реформа в предоставянето на социалните услуги.
Разбира се, за мен най голямото предизвикателство е счупването на институционалната матрица. Знаем, че служителите с течение на годините влизат в една матрица и е трудно да променят своя възглед и своя начин на мислене, които да бъдат адаптирани към потребностите на хората. За мен лично това е най-голямото предизвикателство.
Благодаря за изказванията на колегите от БСП. Ценни са Вашите мнения. Те са фокусирани по-скоро към евентуални рискове. Вярвам, че екипът на Министерството, под ръководството на господин министъра и неговите заместници, имат предвид тези рискове, така че те да бъдат минимализирани или напълно отстранени. Вярвам, че ще получим между двете четения Вашите конструктивни предложения. През последната година изминахме нелек път по приемането на Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
Мисля, че всички ние извадихме своите поуки, своите уроци. Имаме достатъчно опит, за да можем този закон, който всъщност е фундаментален за социалните услуги, да го направим по такъв начин, елиминирайки емоцията, че той наистина да е работещ Закон, който да не е необходимо толкова често да се променя, а напротив – да дава възможности за развитие в бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сираков.
Има ли реплики? Не виждам заявки.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ концептуално подкрепя този закон, който е един от отдавна чаканите закони от тройката социални закони на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Запазваме си правото за второ четене да поканим администрацията на Министерството за доуточняващи текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики? Не виждам желаещи.
Желаещи за други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова. (Реплики от ГЕРБ: „Нямат време!“)
Извинете, доктор Найденова! Съвсем вярно ми подсказват от залата, че времето на групата изтече. Съжалявам, че Ви подведох.
Изказвания от други парламентарни групи? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Господин Министър, ще вземете ли думата? Имате тази възможност.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Вземам думата, за да благодаря на всички Вас за активната и съдържателна дискусия по Проекта на закон за социалните услуги.
Позволете ми също така от тази трибуна да благодаря и на всички експерти, които участваха в близо едногодишния труд по подготовката и консултациите по този законопроект. Радвам се, че Вие оценихте тяхната дейност, като благодаря на всички изказали се, които посочиха достойнствата на този законопроект.
Няма да влизам в подробности. Ще се опитам само да отговоря на поставените от изказалите се народни представители въпроси по Законопроекта. Бих искал само да отбележа, че този законопроект разширява полето и на публично-частното партньорство, което доказа полезността си и необходимостта си за развитието на сектора на социалните услуги, а също така и акцентира върху интегрираните подход и услуги, които са адекватният отговор на комплексните потребности, които имат хората сега от интегрирана подкрепа.
Бих искал да подчертая в отговор на поставения въпрос за ролята на общините в изпълнението на този законопроект. Ясно е, че общините и сега имат основна роля като доставчици на социални услуги, а с този законопроект се прави крачка към реална децентрализация, започнала вече, на социалните услуги.
Бих искал да обърна внимание, че тази децентрализация и тези нови допълнителни отговорности, които поемат общините, свързани преди всичко с насочването за ползване на социални услуги, са обезпечени, като изрично е посочено в чл. 45 от Законопроекта, че държавата има ангажимент за финансиране на всички услуги, включени в Националната карта за социални услуги, като покрива разходите не само за услугата, но и разходите, свързани с насочването за ползването на услуга.
В заключение ще отбележа, че с този законопроект правителството изпълнява поетия ангажимент да разработи и внесе в Народното събрание пакет от законопроекти, които са насочени към правата на хората от уязвимите групи на нашето общество.
Радвам се, че в изказванията в комисиите Законопроектът намери подкрепа. Надявам се и с гласуването, което предстои, тази подкрепа да бъде декларирана. Като Министерство сме готови във времето между двете четения на Законопроекта да съдействаме за разглеждане на всички предложения, които ще подобрят текстовете на Законопроекта. Още веднъж благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за социалните услуги, № 802-01-57, внесен от Министерския съвет.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет.

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще Ви прочета новопостъпилите питания за периода от 11 до 17 януари 2019 г.:
Постъпило е питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова и Георги Гьоков към министър Кирил Ананиев относно организацията на трансплантационното лечение в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари.
Постъпило е питане от народния представител Георги Гьоков към Томислав Дончев – заместник министър-председател, относно политиките по отношение на интеграцията на ромите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2019 г.
Постъпило е питане от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството по въвеждането в действие на електронните винетки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2019 г.
Общ брой на питанията – три.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Емил Христов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Весела Лечева и Явор Божанков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Стефан Бурджев;
- от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Любомир Бонев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на 11 въпроса от народния представител Надя Клисурска.
Продължаваме с въпросите.
Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, ще отговори на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно мерките на правителството по отношение на българите, постоянно пребиваващи във Великобритания.
Имате думата, уважаеми господин Вигенин, да зададете въпроса.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Напускането на Европейския съюз от Великобритания е във финалната си фаза. Несигурността по отношение на процеса остава, но така или иначе вариантите все още са три. Единият е напускане въз основа на договорено споразумение, макар и в променен вариант. Вторият – напускане без споразумение, така нареченият „твърд Брекзит“. И третият – ненапускане, което след последните гласувания в британския парламент става все по-малко вероятно. Все по-вероятна става възможността Великобритания да напусне без каквото и да е споразумение с Европейския съюз, с всички последици за това.
Работещите и живеещи на територията на Великобритания български граждани – около 90 хиляди по официални данни, по неофициални са много повече, естествено едно такова развитие ще ги засегне сериозно. Заедно с това има и британски граждани, които пребивават в България, има други въпроси, които стоят пред България.
Моят въпрос към Вас, госпожо Вицепремиер, е: подготвило ли е правителството план за действие при различните варианти и в случая все по-отчетливо за напускане на Великобритания без споразумение? Има ли готовност България и правителството да съдейства за по-добра информираност на българските граждани за последствията за тях и за техните права? Направени ли са оценки за възможността за завръщане на български граждани към България при такава ситуация и предвидени ли са специфични мерки за тяхното посрещане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Уважаема госпожо Вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Вигенин, дами и господа народни представители!
Наистина благодаря за въпроса, защото той е изключително навременен. Както Вие изброихте, все още съществуват тези варианти, макар че все по-малко вероятни стават първите два предвид очаквания вот, за съжаление, който се случи тази седмица в британския парламент.
Още миналата година през месец юни Съветът по европейски въпроси към Министерския съвет разработи и прие рамкова позиция по три варианта, един от които беше оттегляне без споразумение. С напредване на преговорите и въпреки че буквално до последно в целия Европейски съюз се надявахме все пак да има споразумение и да няма този най-лош за всички вариант, още септември месец съм изпратила писмо до всички заинтересовани ведомства с молба да актуализират трите плана, но да имат и фокус върху този трети – напускане без споразумение, тоест ускоряване на работа по всички възможни варианти.
Миналия петък – преди вота, подчертавам, имаше Съвет по европейски въпроси точно във формата „Брекзит“ в България, като основната точка, всъщност единствената точка беше ясният план-график, тоест по сценария, който беше разработен и приет за подготовка за излизане без сделка.
Също така припомням, че още месец декември правителството, министър-председателят излезе с нонпейпър и с изрично изявление, адресирано към всички европейски граждани, които живеят на територията на Великобритания, че независимо дали ще се постигне съгласие по споразумението, правата на гражданите, които живеят там, ще бъдат такива, каквито са договорени в него, като все пак обаче съществената разлика ще бъде, че те ще бъдат такива за тези, които живеят до датата на напускане. Губи се постигнатото в преходния период за европейските граждани, които пристигнат да живеят във Великобритания по договорения в проекта на споразумение преходен период.
През миналата година българското посолство там започна организиране на информационна кампания сред българската общност във Великобритания и вече се проведоха много срещи извън посолството, като само от началото на годината са проведени две. Те започнаха миналата година. До средата на тази година са планирани още 20, но не само в Лондон – подчертавам, а и във всички части на Обединеното кралство, включително Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Заемаме проактивна позиция, така че да могат българските граждани да бъдат информирани на най-ранен етап за това какво следва – за условията на регистрация, за техните права.
Разбира се, на страницата на посолството и във фейсбук страницата се откри специален раздел „Информация за новите правила на Брекзит“. Така че ние се готвим за всички възможни варианти и още от миналата година започнахме с тези информационни кампании.
Не е тайна, че както и да се развият преговорите, българските граждани в Обединеното кралство са длъжни да се пререгистрират, тоест това беше договорено и в самото споразумение. Точно затова сме подсилили състава на посолството и предстои отваряне на нов офис на консулска служба в Лондон, тоест да има повече места, на които да се подават документите.
По въпроса за масовото завръщане. Имаше такива очаквания още когато великобританските граждани гласуваха на референдума и решиха да напуснат Европейския съюз, но бих казала донякъде, за съжаление, такива не се оправдаха. Защото българските граждани са най-голямото богатство на нашата държава и бихме се радвали за всеки, който реши да се върне да живее в България, въпреки че досега прогнозите за това масово завръщане не се случват.
По отношение на гражданите на Великобритания, които живеят на територията на Република България – по официални данни са около 4 хиляди, мога да ги уверя, че това съвместно решение на работната група с Министерство на вътрешните работи, че ще има наистина регистрация, съответно реципрочност така, както ще има и за нашите граждани там. Те са добре дошли да останат да живеят в България.
Също много важно е и безвизовото краткосрочно пътуване. Знаете, че туристите от Великобритания са много важни за нашия бизнес, а също така е много важно и нашите граждани да могат да пътуват краткосрочно, свободно и без ограничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Реплика, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Хубаво е, че нещо се прави, но от наша гледна точка това далеч не е достатъчно. Струва ми се, че няма добре структуриран екип, който да работи по тези процеси. Ние сме в контакт с някои от организациите на българските граждани във Великобритания. Например част от тези мерки, които Вие споменавате, очевидно не са достатъчни, доста ограничени са, не стигат до хората и това определено е проблем за тях.
Аз се опитах да намеря малко повече за резултатите от анализите, които сте правили, евентуални отговори на писмото, което сте изпратили до министрите, но почти нищо не можах да намеря като резултат от тези анализи – как България си представя този твърд Брекзит и какви биха били проблемите, въпреки че още през декември Европейската комисия в свое съобщение за план за извънредни действия на Европейската комисия до страните членки, до Съвета и парламента е набелязала мерките, които би следвало да предприемат и държавите членки в такава ситуация.
Намерих информация за Дания, която издава брошури както за датчаните във Великобритания, така и за британците в Дания. Естония е подготвила списък със законодателни мерки, които трябва да бъдат реализирани, при положение че има твърд Брекзит.
В Гърция – една съседна Гърция, има много подробна информация по отношение на сферите, които ще бъдат най-силно засегнати в самото начало, например теми като полицейско сътрудничество, медицински продукти, интелектуална собственост, шофьорски книжки и регистрация на автомобили, въздушния транспорт.
Във Франция беше приет 50-милионен план за действие и се упълномощи правителството да издава укази за предприемане на бързи мерки при нужда.
В Холандия ще бъде приет специален закон през месец януари, с който също се решават най-важните основни въпроси и пробойните, където ще се открият и се работи по готовността от следващи стъпки.
За съжаление, включително и днес, и във Вашето участие тази седмица в Комисията по външна политика, пък и по медиите, ние не видяхме никаква конкретика. Говоря всичко това не за да Ви критикувам, а за да Ви насърча да бъдете малко по-конкретни, да структурирате по-добре работата, особено сега под заплахата за такова бързо развитие в посока твърд Брекзит.
Все пак като уточняващ въпрос да попитам: след като се правят тези анализи, има ли някакви ориентировъчни действия, мерки, които правителството планира да предприеме по отношение, първо, на въпросите за туризма и евентуалните визи, които стоят на дневен ред – ясно е, че визовата политика е европейска, но вероятно това може да се договори на предварителен етап: да се предприемат някакви краткосрочни мерки от страна на всяка страна членка, първо, и, второ – по отношение на малки и средни предприятия, нещо което е отбелязано, включително в съобщението на Комисията за защитата на депозитите на тези малки и средни предприятия и съответно защитата на техните търговски връзки с Обединеното кралство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Вигенин, дами и господа народни представители! Всяко едно от ведомствата е направило много ясен анализ точно какво трябва да се измени и какво следва при твърд Брекзит. Анализът трябва да се приеме този петък отново на Съвета, така че ще ги помоля да публикуват всичко.
По отношение на визите. Комисията, както правилно отбелязахте – това е обща политика, вече измени законодателството и включи гражданите на Великобритания в тези, които могат да пътуват безвизово, така че този въпрос е решен с общ подход. Същото важи за европейските граждани съответно при реципрочност – то, разбира се, ще зависи и така е под условие. Това вече е един от 24-те, ако се не лъжа, законодателни акта, които Комисията измени или е на различен етап от изменение, така че да се постигне общ подход в най-чувствителните сфери в първите 12 месеца, ако има твърд Брекзит. Те ще са с рамка от 12 месеца точно с идеята като временен подход, за да може през тези месеци да се постигнат и вече по-трайни решения на въпроса за бъдещите отношения. Част от тях са, разбира се, за банковите отношения и депозитите.
Търговските отношения. Липсата на сделка означава търговия с Великобритания по правилата на Световната търговска организация. В момента Комисията е в разговори за разпределяне на квотите, така да се каже, за Великобритания – там, където имаме общи квоти като Европейския съюз. Също така се прие пак временна мярка за липса на трудности. Желанието беше да не си създаваме бариери и трудности, от една страна, на Европейския съюз, от друга страна, на Великобритания. Така или иначе, те ще бъдат трета държава и за тях ще се прилагат общите правила, които има към трети държави при внос съответно в Европейския съюз.
Знаете, че едни от най-засегнатите – Вие споменахте всичките сфери, аз съм съгласна, бих могла да добавя лекарствата. Комисията също взе решение за общ подход в 12 месеца, така че да не се затрудни внос или съответно износ и достъп на лекарства до европейския пазар.
За България бих добавила автомобилния превоз – изключително важно. Комисията прие решение за общ подход също и по отношение на въздушния транспорт, но автомобилният превоз е една от най-важните и чувствителни мерки, по които Министерството на транспорта работи. Всъщност то ще е за визи, тъй като отново е обща политика – дали Великобритания ще успее за толкова кратко време – до 29 март, да се присъедини към една конвенция, която се отнася за автомобилния превоз.
Истината е, че във всяка една сфера от обществения живот ще има последици след излизането на Великобритания от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
С това завършиха въпросите към Вас. Благодаря Ви за участието днес в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която ще отговори на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно искано повишаване цената на водата във ВиК – Шумен.
Имате думата, уважаеми господин Иванов, да зададете въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, този въпрос беше зададен още преди Нова година, когато трябваше да ни отговорите тук какви са мотивите на ВиК дружеството да иска увеличение на цената на водата. Факт е, че Комисията за енергийно и водно регулиране повиши преди Нова година на закрито заседание цената на водата за Шуменска област по искане на ВиК оператора, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Факт е, че от 1 януари 2019 г. ВиК ще продава на гражданите кубик вода за 3,40 лв. с ДДС, при положение че досега струваше 3,30 лв., и това я прави най-скъпата цена на водата в България.
Въпреки забавянето на отговарянето, мисля, че актуалният въпрос става все по-актуален и е изключително важно днес да чуем от Вас на какво основание, с какви мотиви и с какъв търсен ефект ВиК – Шумен, е предложило на Комисията за енергийно и водно регулиране да одобри увеличението на цената на питейната вода за абонатите на дружеството и да я направи най-скъпата в страната? Само да отбележа, че от прага на социално поносима цена делят 11 ст. Ако се напънете, Вие, като принципал на дружеството, мисля, че с ускорени темпове може още тази пролет да стане тази работа.
Освен на какво основание, с какви мотиви, с какъв търсен ефект, моля да отговорите тук, защото и гражданите се интересуват, кой носи пряката отговорност за това действие на ВиК дружеството за повишаване на цената? Дали това е управителят на ВиК дружеството, дали това са общинските съвети и кметовете, които са одобрили бизнес плана на ВиК дружеството, с което се иска и е заложено неимоверно увеличаване на цената, или Вие като представител на държавата и министър на регионалното развитие и благоустройството, и като мажоритарен собственик на ВиК дружеството? Наистина, госпожо Министър, да ми отговорите на този въпрос.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Времето!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Мисля, че заседанието се ръководи от председателя на Народното събрание, а не от присъстващи в залата народни представители, които понякога си бъркат мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми народни представители! Във връзка с Вашия въпрос, господин Иванов, цената на ВиК услугите се утвърждава от Комисията за енергийно и водно регулиране. Министерството на регионалното развитие и благоустройството провежда политиките в отрасъла, но ценообразуването е въпрос, който е от компетенциите на ВиК операторите и на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Цените на територията на област Шумен са формирани в съответствие с нормативно определените изисквания за всеки вид услуга, предоставяна от ВиК – Шумен, а Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила бизнес план на ВиК – Шумен, и съответно цените на услугите, с които се осигуряват оперативни и капиталови разходи за обновяване на ВиК системите, за да се гарантира устойчивост на предоставените услуги. Във формираните цени са включени и разходите за електроенергия, горива, работна ръка, които са динамични и респективно влияят на цената на ВиК услугата.
Правилата за образуване и изменение на цените на ВиК услугите и внасяне на предложения за цени и утвърждаването им, регулаторната отчетност на ВиК операторите, както и методите за регулиране на цените на ВиК услугите са определени с Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, а качеството на услугите се регулира с Наредбата за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Комисията за енергийно и водно регулиране е приела указания и решения по прилагане на посочените наредби за регулаторния период, съгласно които едновременно утвърждава цени на ВиК оператора за първата година и цени за следващите в регулаторния петгодишен период. Цените се изменят в края на ценовия период с инфлационния индекс, който отчита влиянието върху направените разходи, включително подобряване ефективността на дружеството.
С Решение от 25 септември 2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрен бизнес планът за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация“ – Шумен, за периода 2017 – 2021 г., и са утвърдени цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги за периода 2018 – 2021 г., считано от 1 октомври 2017 г. В края на 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е приела окончателно решение за изменение на цените на ВиК услугите за 2019 г. за всички оператори, като те са в сила от 1 януари.
Искам да отбележа, че ВиК инфраструктурата в нашата страна не е в добро техническо състояние и Вие вероятно го знаете, тъй като за подмяната на ВиК инфраструктурата десетилетия наред средствата не са били в достатъчен размер. За територията на област Шумен в Инвестиционната програма към бизнес плана си ВиК операторът е заложил извършване на инвестиции в размер на 3 млн. 230 хил. лв. в най-неотложните мерки, като тези средства се осигуряват чрез цената на ВиК услугите в рамките на тяхната социална поносимост.
В допълнение на предвидените инвестиции в бизнес плана отбелязвам, че ВиК – Шумен, поема ангажимент за изпълнение на проект за доизграждане на ВиК системите, включително пречиствателна станция за питейни води в Шумен на стойност 134,5 млн. лв., който ще се финансира от фондовете на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Околна среда“, като съфинансирането трябва да се осигури от ВиК оператора. Това са инвестиции, които целят подобряване на ВиК услугата, намаляват течовете, авариите и ще осигурят по-добра ефективност. Те са в полза на потребителите и трябва да бъдат извършени, но няма как тези инвестиции и съфинансирането от ВиК оператора да не се отрази на цената на питейната вода. Няма как ВиК услугата да бъде безплатна и Вие го знаете – ВиК отрасълът се нуждае от инвестиции и от технологично обновяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, искам да Ви кажа само две неща и след това ще Ви кажа какви изводи направих от Вашето изложение.
На първо място, водата, която пият шуменци, е вода за поливане. Това може да го проверите! Тя идва от източник, който е за поливане. Това не е питейна вода, това е вода с най-лошо качество, най-мътната вода и с най-високата цена.
На второ място, това, което ни казахте за бизнес плана на ВиК дружеството – някои неща са устойчиви. Едното е липсата на инвестиции, защото това, което Вие казахте, не се осъществява. Другото е постоянното качване на цената – то е устойчиво, достигнахме най-високата цена на водата в България. Следващото е, че ВиК дружеството постепенно фалира. На практика то е в неплатежоспособност, то е почти в несъстоятелност, то е декапитализирано. Моля да проверите тази информация, защото с Вашия предшественик много сме си говорили тук на тази тема и той не го е отричал – ВиК дружеството на практика е във фалит.
Другото, което разбрах от Вас, е, че основна отговорност – предполагам, че ще го потвърдите във Вашата дуплика – за вдигането на цената на водата носи директорът на ВиК – Шумен, и общинските съвети, одобрили бизнес плана. Поправете ме, ако греша.
И да ми отговорите на един въпрос във Вашата дуплика, защото очаквам да има такава. Директорът на ВиК дружеството, който е в оставка, е свикал общо събрание – не знам на какво основание – на което да поиска от Вас, защото той е публикувал пред медиите отворено писмо, с което прехвърля цялата отговорност, госпожо Министър, за случващото се именно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на принципала. Вие одобрили ли сте, в течение ли сте? Той казва: „Аз съм един обикновен изпълнител!“ Мога да Ви предоставя писмото, той го пусна пред медиите, пред цялата общественост на Шумен, че Вие сте отговорни! А от Вашия отговор разбирам, че той бил отговорен и общината е отговорна, тоест общинските съвети – тези, които са одобрили бизнес плана. Тук се разминавате, тоест в твърденията, Вие и Вашият подчинен.
Моля да ни отговорите: Вие знаете ли за това събрание? Ще подкрепите ли намаляването цената на водата? Ще продължите ли да толерирате това управление на ВиК дружеството? Вашият предшественик няколко пъти каза тук, че този мениджмънт е сбъркан, той трябва да се смени, знаем, че е в оставка, че в скоро време сте направили промяната в ръководството на това дружество, за да се направи така, че шуменци да имат една наистина социално поносима цена на водата. Аз лично се съмнявам, че инвестициите, за които говорите, в това състояние на ВиК дружеството и по начина, по който се управлява, изобщо ще се осъществят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, дебатът около цената на водата във ВиК – Шумен, за Шумен и във всички ВиК дружества се върти в един омагьосан кръг. Първо, Вие искате да има качество на предлаганата услуга за всички, които са към ВиК – Шумен. Това искаме и ние. За да има качество на предлаганата услуга, трябва да има изградени съоръжения, които да го осигуряват – трябва да има пречиствателна станция, трябва да има добра водопроводна и канализационна мрежа. За да има такава, трябва да се осигурят средства. За да се осигурят средства, те няма откъде да дойдат, освен това да бъде калкулирано в цената на водата. Тези инвестиции трябва да бъдат направени и Вие току-що го потвърдихте, че в Шумен трябва да пият и да ползват качествена вода. И аз, и Вие вероятно се съгласяваме, че тези инвестиции трябва да бъдат направени. Тези инвестиции, които ще се направят по програмата, където ВиК – Шумен, е бенефициент, от над 130 милиона, трябва да бъдат направени. За да може ВиК – Шумен, да осигури средства за инвестиране във ВиК мрежата, за да осигури средства за съфинансиране, трябва да ги вземе отнякъде.
Има направена справка и ще Ви кажа няколко детайла от нея. В бизнес плана си, всъщност това, което са предложили от ВиК – Шумен, което са гласували общинските съвети, е да дадат шанс за инвестиране във ВиК мрежата и подобряване на услугата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Няма такова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това, което е след актуализиране на цените, е цена на кубик вода 2,173 лв. за 2018 г., съответно 2,211 лв. за 2019 г., тоест увеличение с 0,038 лв. за един куб. м или 4 ст. за един куб. м.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Ще подкрепите ли намаляване цената на водата?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това, което смятаме като средно потребление в обособената територия, е 5,7 куб. м. Ако сметнем увеличението и за тези, които имат и канализационна услуга, сметката на един потребител за потребяваните 5 кубика вода ще бъде 48 стотинки.
Ние сме отворени за всякакъв диалог, където да консултираме, да разговаряме – такива разговори вече са водени в Министерството на труда и социалната политика, да намерим начин и да подпомогнем тези социални групи, които нямат възможност да заплатят тази цена на водата – ако потребяват 5 кубика, да заплатят 15 лв. стойността на потребяваната услуга. Отворени сме за такъв диалог, но всъщност всички трябва да се съгласим, че ако искаме по-добро качество на услугата, трябва да инвестираме. За да инвестираме, в бюджета на ВиК трябва да ги има тези средства, за да може това ВиК, независимо от неговия директор, да има средства, с които да оперира и да извършва тези инвестиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Благодаря Ви и за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, който ще отговори на въпрос от народния представител Кристина Сидорова относно отговорността за допуснати нарушения на служебни задължения.
Имате думата, уважаема госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, вече една година, а според мен това е достатъчно дълъг период от време, повод за обществено обсъждане и реакции в Габрово и региона е случай на държавен служител, заемащ ръководна длъжност – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово, за когото са констатирани драстични нарушения на служебните задължения. Същият прекратява едностранно служебното си правоотношение и напуска преди приключване на производството по налагане на съответното предвидено за нарушението дисциплинарно наказание. Само ще припомня, че на въпросния служител са констатирани 43 нарушения в доклад от 50 страници.
Нивото на заеманата длъжност, на която се случва това, начинът, по който се случва, ведно с чувствителността и отговорността на сферата в „Социално подпомагане“ и сериозността на нарушенията, поставят редица въпроси. Няма съмнение, че общественият интерес и реакциите са основателни и разбираеми.
Взимайки повод от конкретния случай, въпросът ми към Вас е: в конкретния и за подобни случаи за правоотношения, по които Вие сте орган по назначаването, какви ще са реалните измерения и как ще се прилага и поема дисциплинарната, а и изобщо отговорността за допуснати нарушения? Какви са последиците за служителя, допуснал нарушения? Защото в момента имаме служител, който е бил на висока държавна длъжност, с 43 нарушения, който си тръгва доброволно и след четири, а може и след една година може да се окаже отново в държавната сфера на ръководен пост? По какъв начин този служител с тези нарушения ще бъде наказан? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Сидорова, уважаеми колега Министър! Процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност от държавните служители е регламентирана в Закона за държавния служител, като ясно са дефинирани както административните, така и процесуалните действия по конституиране на Дисциплинарен съвет, издаване на административен акт за стартиране на производство, събиране и преглед на доказателства, гарантиране правото на защита на ответната страна, взимане на решение и обективирането му по надлежния ред.
Едновременното тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител сочат, че особено в случаите, когато се налага посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон наказание, а именно понижение в по-долен ранг за срок от шест месеца до една година или уволнение, поредността на действията е задължителна и както следва: образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган; провеждане на производство пред Дисциплинарен съвет, по време на което и при необходимост може да се изслуша служителят и да му се даде възможност за писмени обяснения; обсъждане и евентуално представени от него доказателства; задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание – последно.
Нарушаването на правото на защита на държавния служител преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, ако не е изслушан или алтернативно не са взети писмени обяснения, представлява нарушение на императивно установените в Закона за държавния служител правила за извършване на отделните етапи по процедурата по налагането му.
В конкретния случай, цитиран във Вашия въпрос, касаещ директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, описаната по-горе процедура е спазена. След получен сигнал са извършени две проверки – във фирма „Дара 13“ ЕООД, която предоставя социални услуги, и в цитираната дирекция. Във връзка с констатираните нарушения дейността на фирма „Дара 13“ ЕООД, на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, Агенцията е сезирала Районна прокуратура – Габрово, НАП и Областната дирекция по безопасност на храните – Габрово, за извършване на специализирани проверки и предприемане на действия по компетентност.
Проверките не са установили нарушения или изпълнен състав на престъпление, поради което не са предприети последващи действия, а с постановление от 1 юни 2018 г. Районна прокуратура – Габрово, отказва образуването на наказателно производство.
Въз основа на констатациите от проверката в Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство, като издадената заповед за стартирането му е връчена лично на длъжностното лице в Централното управление на Агенция „Социално подпомагане“ на 10 април 2018 г. в 14,50 ч. – единственият ден в периода от 9 февруари до 23 ноември 2018 г., петък, в който то не е било в законоустановен отпуск. След стартиране на производството и обстойно запознаване с всички документи от проверката Дисциплинарният съвет е формулирал въпроси към длъжностното лице, които да му бъдат зададени с оглед изясняване фактическата обстановка, събиране и оценяване на представените от него доказателства и спазване на административната процедура.
Поради факта, че то е било в непрекъснат законоустановен отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск, при съобразяване с чл. 94, ал. 3 от Закона за държавния служител дисциплинарното производство е било спряно. Впоследствие на 26 октомври 2018 г. от него е депозирано заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител.
Цитираната разпоредба дава право на държавния служител едностранно да прекрати служебното си правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване, като същото се прекратява с изтичане на едномесечния срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Тук е мястото да уточня, че в качеството ми на министър на труда и социалната политика се явявам като орган по назначаване единствено и само спрямо изпълнителния директор на Агенцията „Социално подпомагане“. Орган по назначаване в Агенцията е изпълнителният й директор, поради което на основание чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител с негова заповед служебното правоотношение на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, е прекратено, считано от 26 ноември 2018 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Благодаря за изчерпателния отговор. От него стана ясно, че по всяка вероятност пропуски в законодателство и в уредбата, която отговаря за държавните служители, са причината, поради която един държавен служител с нарушение може да си тръгне, без да бъде наказан по никакъв начин, тъй като в период от осем месеца той е в законоустановен, така да се каже, отпуск по болест.
Вярно, че и Вие, и ние, като народни представители, ще инициираме промяна в Закона за държавния служител, за да не се повтаря този неприятен случай на други места, а именно служител, който заема висок държавен пост, да може да напусне този пост по собствено желание, да може да се крие, защото, смело казвам, това е едно криене в рамките на девет месеца, и накрая просто трудът и на служителите, които са проверявали неговата дейност, да отиде, така да се каже, на вятъра. Защото, когато извършиш 43 нарушения, а си тръгваш по собствено желание, без наказание за това, е, меко казано, скандал.
Вярвам, че и Вие, и Министерският съвет, и Министерството на труда и социалната политика, и ние, като народни представители, ще инициираме промени в Закона за държавния служител, за да се предотвратят такива случаи занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
С това завършваме въпросите към министър Петков.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, който ще отговори, първо, на въпрос от народния представител Георги Михайлов относно лечението на пациенти с редки заболявания.
Имате думата да зададете въпроса, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След подписването на Лисабонския договор значението на лечението на пациенти с редки заболявания беше възприето от Република България като един сериозен ангажимент. Независимо от това, поради причини от най-различен характер, през последните седмици станахме свидетели на много нелицеприятни проблеми около пациенти с рядко заболяване, на един от които беше отказано лечение извън територията на страната.
Разбирам сега, от последващите съобщения, че Вие лично сте направили среща с Асоциацията на тези родители и въпросът около този пациент е решен, както е решен принципно и въпросът за лечението на тези пациенти. Но моят въпрос към Вас, във връзка и с наши предишни разговори – после ще го развия: какво е Вашето виждане като принципал на Стратегията за лечение на редките заболявания в България, взаимодействието с НЗОК и ефективността на това взаимодействие според Вас, като наличност в момента, тъй като става дума за един проблем, който е не само социален, но и много сериозен финансов? Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, през последните години редките болести се утвърдиха като приоритетна област в здравеопазването на страната ни, което е отразено и в нормативната база.
С Наредба № 16 от 2014 г. на министъра на здравеопазването за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания, са регламентирани дейностите по утвърждаване на списъка на редките заболявания, установени в страната ни, както и за номинирането на експертни центрове за редки заболявания.
Списъкът на редките заболявания се утвърждава от министъра на здравеопазването по предложение на Комисията за редките заболявания. В края на 2018 г. в списъка са включени общо 135 заболявания. В началото на 2019 г. в него са добавени заболяванията спинална мускулна атрофия – тип 1, 2 и 3, с което общият брой на редките заболявания по списъка стана 138.
На настоящия етап няма нормативна регламентация, с която диагностично- лечебните дейности и осигуряването на лекарствени продукти за пациенти с редки заболявания да бъдат осъществени по отделен ред от тези за останалите заболявания. С това на практика диагностично-лечебните процедури и лекарствени продукти за пациенти с редки заболявания са в обхвата на задължителното здравно осигуряване и се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса.
За осигуряване на медицинското обслужване на пациенти с редки заболявания в наредбите на министъра на здравеопазването, с които се регламентират видът и обхватът на здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК – това е Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 3 от 2018 г., са включени дейности както по ранна диагностика, така и за лечение и диспансерно наблюдение на пациенти с редки заболявания, в зависимост от вида на заболяването, хода на неговото протичане и потребностите на пациентите.
Министърът на здравеопазването на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване с Наредба № 7 от 2015 г. регламентира критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Лекарствените продукти, които НЗОК заплаща за домашно лечение, са включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 – това е Приложение № 1 от Позитивния лекарствен списък – от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Съгласно действащата Нормативна уредба лекарствените продукти, предназначени за заболявания с хронично протичане, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация, изискващи продължително лечение, са с ниво на заплащане 100%. Към настоящия момент в списъка на заболяванията за домашно лечение са включени 73 редки заболявания, като НЗОК заплаща терапията за тях. За 2018 г. НЗОК ще заплати над 114 млн. 270 хил. лв. за лечението на 6113 пациенти с редки заболявания, което формира 14% от общия разход за домашно лечение.
През последните пет години заплатената от НЗОК сума за диагнози, представляващи редки заболявания, се е удвоила, което е резултат, от една страна, от увеличаващия се брой болни, вследствие на подобрените диагностични възможности, и от друга страна – от вида на фармакологичната терапия. Голяма част от лекарствените продукти, прилагани при лечението на тези заболявания, са лекарства „сираци“, представляващи иновативни, високотехнологични постижения в областта на фармацията и медицината.
Изнесените факти категорично отразяват значителния принос на Националната здравноосигурителна каса за осигуряване и гарантиране на достъп на пациентите с редки заболявания в България до безплатна терапия, както и до иновативни лекарствени продукти, съизмерими с международните стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отговорът, който дадохте на този въпрос, поставя редица сериозни проблеми. Като дългогодишен член на Комисията по редки заболявания, която беше структурирана, както Вие споменахте преди малко, със заповед на министъра на здравеопазването преди пет години, аз съм сериозно неудовлетворен – не от Вас, а от темповете, с които се развива градирането на списъка на болните и списъка на заболяванията, които са включени в този списък, който след това се обсъжда респективно за частично, както Вие казахте, или тотално реимбурсиране. Като специалист съм длъжен да Ви заявя, че броят на редките заболявания в света е около 7 хиляди, така че цифрата 135 или 138, респективно отпреди няколко дни, далеч не изчерпва нито списъка, нито проблема.
Вторият голям проблем, който е според мен и който съм докладвал на всички преди Вас, управляващи Министерството на здравеопазването, е, че създаването на тази комисия, основният ѝ смисъл е държавата да изработи стратегия за това на кои заболявания в България да заплаща частично или напълно лечението. Този проблем и липсата на неговото решаване създаде споменатия от родителите на тези деца проблем, за така наречената „медицинска емиграция“.
Аз мога да Ви дам немалко примери, включително в областта, в която съм работил повече от 30 години – клиничната хематология, където семействата на такива пациенти бяха принудени да напуснат територията на страната, като например болните с пароксизмална нощна хемоглобинурия – едно заболяване, което е изключително сериозно и с животозастрашаващ ефект, и неговото лечение е много финансовоемко. На практика ние имахме шест пациенти в България, много по-малко, отколкото споменатите от Вас и решени вече с Вашето участие брой на пациенти, които бяха принудени да напуснат територията на страната. Това постави въпроса и много пъти и на Вас съм го споделял – и тук в залата, и при лични срещи, че според мен лично като професионалист, стратегията да бъде прехвърлена отговорността за лечението на тези пациенти, респективно и финансирането, върху Националната здравноосигурителна каса е дълбоко неправилно.
Националната здравноосигурителна каса на практика е финансов орган с възможности, след оценка от страна на Министерството, да извършва плащания по определени направления на клиничната медицина. Това е област, която е изключително сложна, защото, познавайки изявите на пациентските организации, които се занимаваме с подпомагането на лечението на тези пациенти, болката на тези хора, както Вие правилно споменахте, много от тези заболявания са и хронични, те съпътстват живота на човека през цялото продължение на неговия социален живот, налагат една много сериозна държавна визия, а не участие на НЗОК.
В този аспект, данните които съвестно изнесохте, по-скоро не Вие, а председателят на Управителния съвет миналата година, за разходите, както Вие казахте – 14% от бюджета за домашно лечение, показват някои тенденции, които аз съм споделял със сегашния управител на НЗОК, които в отделни направления на редки заболявания са много тревожни, тъй като дава възможност без липса на компетенция, без липса на държавна визия, да се изразходват средства, които са значителни по начин, който далеч не е медицински целесъобразен. В този смисъл аз Ви призовавам и за мнение, и за действия да се преосмисли тази стратегия. Мога да Ви дам един пример – преди няколко години Република Полша въведе държавна стратегия и под ръководството на Министерството – лечение на пациенти с вродени коагулопатии и нивото на средствата, които се изразходват за тях, намаляха два пъти в рамките на четири години. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми професор Михайлов, при нас е възприето, разбира се, много преди мен, определянето на реда за включване на редките заболявания в този списък с Наредба № 7 от 2015 г. Там са изброени критериите, на базата на които се определя една болест дали трябва да се включи в списъка на редките заболявания или не. Това, което споменавате за стратегия, наистина може да се помисли по този въпрос, макар че стратегията пак ще включва някакви критерии и правила, процедури и така нататък. Възможен е и такъв вариант. Ще споделя Вашето предложение с моите колеги и ако наистина това е по-ефективен механизъм, защо да не бъде възприет?
Това, което искам да кажа, е, че тези заболявания, които са наистина редки в нашата страна, те в света наистина са много, но тогава, когато са постъпили такива предложения в Министерството на здравеопазването, те винаги са били разглеждани от съответната комисия. Ние не сме пропуснали нито едно предложение на родители, на деца или близки, които са поставили искане за включване на дадено заболяване в списъка на редките заболявания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народния представител Славчо Велков относно действията на Министерството на здравеопазването за възстановяване на незаконосъобразно получени възнаграждения.
Имате думата, уважаеми господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, добре дошли в храма на българската демокрация – българския парламент! Аз няма да развивам въпроса си, както е прието. Ще кажа само, че няколко пъти задавам въпроси, включително и с писмен отговор от Ваша страна, и отсреща виждам изразено нежелание за изясняване на данните, фактите, обстоятелствата – твърдя вече, по закононарушение.
От Вашия писмен отговор от 10 януари тази година не става ясно какви са предприетите от Вас мерки във връзка с извършените незаконосъобразни действия на управителката на балнеологичен център „Камена“, заради които Ви зададох предходния въпрос.
Задавам пак въпроса: възстановени ли са вече неправомерно получените възнаграждения от въпросната госпожа? Вие сезирали ли сте компетентните органи за извършеното закононарушение?
В дух на коректност Ви уведомявам, че ако Вие не сте го направили, аз съм в състояние да сезирам главния прокурор на Република България за това, а също и премиера, за което ще получите копие от моето писмо до него, тъй като госпожата е и председател на ГЕРБ – жени, във Велинград.
Отбелязвам и факта, че не сте ми предоставили исканите от мен доклади от проверките на Министерството на здравеопазването и на НОИ по случая и питам: какви са мотивите за това, като настоявам отново да ми ги предоставите? Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Велков, с писмо № 91-00-98 от 12 септември 2018 г. и № 91-00-98 от 4 октомври 2018 г. в качеството ми на министър, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, съм уведомил госпожа Ирина Шумарова да предприеме необходимите действия за изпълнение на изискванията на нормативната уредба и да възстанови, с оглед забраната на чл. 34, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, сумите, които е получила като изпълнителен директор на балнеологичен център „Камена“ ЕАД в качеството ѝ на общински съветник.
Възнаграждението подлежи на възстановяване на дружеството, а не на Министерството на здравеопазването. В този смисъл Министерството е изискало информация от дружеството, в резултат на което се установи, че за защита финансовите интереси на балнеологичен център „Камена“ ЕАД са предявени две искови молби от името на дружеството срещу Васил Аврамов и Ирина Шумарова – бивши изпълнителни директори, за които има данни за неправомерно получени възнаграждения в това им качество и едновременно в качеството им на общински съветници.
На 19 октомври 2018 г. балнеолечебният център „Камена“ ЕАД е завел искова молба в Окръжен съд – Пазарджик, вх. № 8874, срещу Васил Аврамов – бивш изпълнителен директор на дружеството, по което е образувано търговско дело № 298 от 2018 г. На 27 ноември 2018 г. балнеолечебният център „Камена“ ЕАД е завел искова молба срещу Ирина Шумарова – бивш изпълнителен директор в Окръжен съд – Пазарджик, вх. № 1000007, по което е образувано търговско дело № 326 от 2018 г. Тоест това, което е трябвало да предприеме дружеството, го е направило и по отношение на двамата, които са постъпили по един и същ начин – били са общински съветници и в същото време – ръководители на търговското дружество. Чакаме решението на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, уважаеми господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, бих искал да Ви поздравя за това, че най-после дадохте някаква яснота за това какво се случва, въпреки че в първото ни виждане тук по казуса ни убеждавахте, че всичко в „Камена“ е наред, че главната счетоводителка едва ли не е уволнена заради това, че не си е вършила работата. Оказа се, че и Вие в качеството си на принципал – цитирам Вас, сте предприели мерки и сте освободили въпросната госпожа.
Само че искам да Ви кажа и нещо друго. Вие още първия път тук споменахте: „Да, но ние трябва и някой друг да засегнем там“, който едва ли не го посочихте като някакъв наш човек. Мен не ме интересува никакъв Васил Аврамов. Аз имах единствено въпрос към Вас за тази управителка, която е освободила 33 човека – унизила ги е, някои от тях водят дела срещу нея.
Аз искам да Ви кажа друго, уважаеми господин Министър! Това е закононарушение. Въпреки това, че аз бях достатъчно твърд, Вие продължихте – лично Вие, да се опитвате да ми оказвате натиск да си изтегля въпроса, видите ли, защото по този начин – като го изтегля, казусът отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков, тук вече навлизаме в друга територия. Моля Ви!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, не навлизам в друга територия, аз съм в собствена територия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Определено.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …в собствения си парламент, господин Председател! И Ви моля, съгласно Правилника, да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, но този парламент не е Ваш, моля Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: На Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, не е собствен.
Нека да продължим.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз не водя диалог, правя реплика.
Искам да Ви кажа, уважаеми господин Министър, че този натиск беше осъществен, включително чрез мои колеги, разговори и така нататък. Благодаря на професор Гечев, че ме подкрепи в тази моя трудна борба. Явно Вие не сте разбрали що за човек съм.
Ще Ви направя един кавър на един световноизвестен поет – българин, преведен в 42 страни: „Не! Неуместно! Ресто! – Не струва!“ Депутатът Велков не се продава, нито купува! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Дуплика, уважаеми господин Министър? Говорите в българския, а не в собствения парламент.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Велков, не знам пък Вие дали ме познавате, но аз нямам никакво намерение, не съм имал никакво намерение и не съм такъв човек да използвам други Ваши колеги, за да стигна до Вас и да Ви накарам да се откажете от тези питания, които непрекъснато поставяте, нито искам да Ви купувам. Не ми и трябва да Ви купувам.
Исках да Ви отговоря честно и откровено. По българското законодателство госпожата беше освободена, беше направено всичко, което е необходимо, за да се заведе съответното дело в съда. Чакаме резултата от съда и всички следващи действия, които ще станат.
През цялото време съм изпълнявал своите служебни задължения съгласно българското законодателство и съм нямал никакви намерения да правя някакви игрички, свързани с Вашето поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Следващият въпрос е към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който ще отговори на един въпрос от народния представител Иво Христов относно акредитацията на висшите училища в Република България.
Имате думата, уважаеми професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, сегашната правна регулация и практическо приложение на Закона за висшето образование в частта му за акредитацията на висшите училища показва крайна неефективност на акредитационния процес.
В тази връзка е и въпросът ми: Министерството ще предприеме ли законодателна промяна, каква точно и на какви принципи, и обмисля ли се обединението на институционалната и програмната акредитация на българските висши училища, които са необосновано отделени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Христов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, благодаря за въпроса. Акредитацията е една от проблемните подсистеми в системата на висшето образование. От друга страна, ние разчитаме акредитационната оценка да покаже къде образованието е качествено и къде има най-добри предпоставки за качествено образование. Акредитацията е предварителна оценка на адекватността на вътрешните системи и на ресурсите на висшето училище да предоставя качествено образование. Тя се извършва предимно от академични лица, организирана е чрез Националната агенция за оценяване и акредитация, която е независима от министъра на образованието – административно е към Министерския съвет, такова е изискването за акредитационните оценки.
Агенцията работи както в съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование, така и спазвайки общите правила за акредитация, които обединява Европейската агенция за оценяване на качеството, а също така и по редица документи, които тя самата приема. Примерно тежестта на отделните показатели е въпрос на вътрешни правила в самата Агенция, които приема Акредитационният съвет.
Имаме проблем с акредитацията в няколко гледни точки. Първо, тя не ни дава достатъчно отлика – не ни казва в достатъчна степен обучението в кое висше училище е добро, в кое не е толкова добро и има толкова добри предпоставки за качествено обучение. Имаме системно, трайно, устойчиво обезценяване на акредитационната оценка. Ако преди 12 години – тогава скалата беше петстепенна, средната акредитационна оценка е била 82% от максимума, преди шест години беше 88% от максимума, днес е 92% от максимума, тоест имаме устойчива тенденция на инфлиране.
Другото, както Ви казах, не ни дава достатъчно отлика. Можете да видите редица професионални направления, в които акредитационните оценки са близо една до друга. В едно професионално направление пет висши училища са в рамките на една десета, което по десетстепенната скала е 1% разлика. А ние, от друга страна, нямаме друга надеждна институционализирана оценка за учебната дейност и предпоставките за осъществяване на качествено обучение, която да използваме в нашата комплексна оценка за качество и в съответствие с потребностите на пазара на труда. Имаме нужда от такава оценка и при планирането на приема, тъй като се опитваме да провеждаме политика за преструктуриране на приема на висши училища към такива с по-висока оценка. Проблемът е адресиран в Стратегията за развитие на висшето образование, но също така беше поставен и в контекста на работата по Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, с който до голяма степен сме готови и може би ще предложим в началото на следващия месец.
Освен всичко друго, връщам се към това, акредитацията е скъпа. Скъпа най-вече откъм време и усилия, тоест много труд – малко резултат, неефективност. Попълват се големи документи.
Трябва да се променят няколко неща. Част от нещата могат да бъдат променени със Закона, друга част трябва да бъдат променени с документите, които приема самият Акредитационен съвет. Все пак Законът не предполага такава степен на подробност. Трябва да се провежда програмната акредитация по едно и също време, за да има съпоставимост. Това е едно от нещата, което е предвидено в Закона. Другото е – ясно да се очертаят основните показатели, които ще се оценяват. Това са най-вече показателите за академичен състав и за материална база. Предвиждаме също така – това е с оглед фрагментацията на системата, да предложим разпоредба един преподавател да се счита за акредитацията на едно висше училище, тъй като това дублиране води до това да се отчете академичен състав в повече висши училища.
Друг проблем при акредитацията. Тя е независима от Министерството на образованието, но не е толкова независима от самите висши училища, защото се прави предимно от академични лица. Нямаме, така да се каже, професионални образователни одитори или професионални образователни оценители в постоянните комисии и в комисиите, които извършват акредитацията, да има поне един такъв, тоест ще направим една крачка за професионализация на акредитационната оценка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако позволите да довърша.
Също така предвиждаме да облекчим програмната акредитация да бъде последваща институционалната акредитация или оценката от институционалната акредитация да бъде средно претеглена от оценките на програмните акредитации и да се спестят усилия, а самата оценка по професионалната акредитация да бъде в по-голяма степен базирана на обективни показатели, за които е налице точна, пълна и проверима информация. Разбира се, не може без така наречения „преглед на място“ и на оценка на останалите ресурси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря Ви за отговора – както винаги, компетентен и с познаване на материята. С тази процедура за акредитация сме малко като в известния анекдот, че резултатът е все същият, само дето се увеличава документацията.
Първо, имаме, както Вие сам отбелязахте в своя отговор, почти на деветдесет и повече процента дублаж между институционалната и програмната акредитация, което обезсмисля едното или другото, или по-скоро дублира едни и същи функции и разходи.
Второ, ние имаме някои вътрешно неотстраними противоречия при сегашния дизайн на акредитационния процес, който се изразява в това, че заинтересовани хора от висши училища оценяват свои конкуренти и колеги, което може да бъде или транспонирано в необосновано позитивно отношение, или пък негативно такова, именно поради конкуренция.
Трето, според мен трябва да се преосмисли въобще цялата философия и дизайн на акредитационния процес, тъй като в момента, както Вие посочихте, тенденцията за екстраполация може би, ако така продължаваме, отличните оценки ще надминат 100% в следващите периоди, ако ние не вземем мерки. Очевидно е, че имаме тежък проблем с акредитацията. Очевидно е, че, ако погледнем формалните индикатори на акредитационния процес, българските висши училища цъфтят и връзват, а реално първото българско училище е в топ 500 и топ 1000 на висшите училища в света, ако не се лъжа, някъде към осемстотно място.
Имаме тежък проблем с качеството на висшето образование, което се отчете както от потребителите, така и от бизнеса, така и от българските граждани. Това е очевидно. Това е важен, макар и частен проблем, свързан с цялостното качество на българското висше образование. Може би наличието и необходимостта от много радикални реформи е там, тъй като времето на бавните и постепенни реформи отмина. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Христов.
С това завършваме парламентарния контрол днес.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, следващо редовно пленарно заседание е на 23 януари 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,14 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов