Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 6 – 8 февруари 2019 г.
Днес е първа сряда от месеца и Програмата се прави по предложения на парламентарните групи.
Първи по ред са „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Няма постъпило предложение.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на ГЕРБ.
Имаме предложение от парламентарната група на „БСП за България“ – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносители – Крум Зарков, Филип Попов, Пенчо Милков и Румен Георгиев, на 8 юни 2018 г.
Предложението на парламентарната група на „Обединени патриоти“ е оттеглено.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
2. Първо гласуване на Законопроекта за защита на търговската тайна. Вносител – Министерският съвет, на 2 януари 2019 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции. Вносител – Министерският съвет, 14 януари 2019 г.
4. Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г. Вносител – Министерският съвет, 11 юни 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет, 22 януари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 7 февруари 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Цвета Караянчева и група народни представители, 24 октомври 2018 г. Приет на първо гласуване на 15 ноември 2018 г. – точка втора за четвъртък, 7 февруари 2019 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Иван Вълков, Десислава Танева, Андриан Райков и Станислава Стоянова, 25 януари 2019 г. – точка първа за петък, 8 февруари 2019 г.
8. Парламентарен контрол, включващ:
8.1. Разисквания по питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването относно организацията на трансплантационното лечение в България – точка трета за четвъртък, 7 февруари 2019 г.
След приключване на разискването продължаваме с т. 8.2. – Отговори на въпроси и питания от министъра на здравеопазването, четвъртък, 7 февруари 2019 г.
Тези разисквания и парламентарният контрол в четвъртък ще бъдат излъчвани директно по БНТ 2, така както се излъчва парламентарният контрол.
8.3. Отговори на въпроси и питания от членове на Министерския съвет – петък, 8 февруари 2019 г.
Колеги, на края на заседанието днес, ако има постъпили допълнителни въпроси към министър Ананиев, ще Ви ги съобщя, за да може той да отговори утре на тези допълнителни въпроси, поставени към него.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 януари до 5 февруари 2019 г.:
- Проект на решение относно нарастване на неофашистките прояви в Европа и България. Вносители – Мустафа Карадайъ и група народни представители. Разпределен е на: Комисията по вероизповеданията, правата на човека, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по културата и медиите;
- Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители – Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS-детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – Addendum № 10, подписано на 28 ноември 2018 г. в София. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водеща Комисия по образованието и науката и на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 2 ноември 2017 г., подписано на 21 декември 2018 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и допълнително на: Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Предложение за провеждане на разисквания по питане № 954-05-1 от 11 януари 2019 г. от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова, Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно организацията на трансплантационното лечение в България. Вносители – Анелия Клисарова и група народни представители.
Съобщения:
- на основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 5 февруари 2019 г. е постъпил Указ № 20 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 24 януари 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него;
- в Народното събрание са постъпили: „Отчет на Председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 декември 2018 г. – 24 януари 2019 г.“ и „Протокол № 4 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 28 януари 2019 г.“, на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание;
- от Националния статистически институт е постъпила „Информация за индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, декември 2018 г. и стопанската конюнктура през януари 2019 г.“. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с първата точка за днес, колеги:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
„Уважаема госпожо Председател, на основание на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 6 – 8 февруари 2019 г. да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 854-01-47, от 8 юни 2018 г., внесен е от Крум Зарков, Филип Попов, Пенчо Милков и Румен Георгиев.“
Заповядайте, за да ни представите мотивите си, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам честта да Ви запозная с мотивите към един важен Законопроект, който касае директно защитата на правата на българските граждани и обезщетенията в случаите, в които тези права са нарушени от действията или незаконосъобразни актове на администрацията. (Шум в залата.)
Предложенията ни могат да бъдат групирани в три основни пункта.
Първият от тях е необходим, за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение № 2 от 27 юли 2016 г. на Върховния административен съд. (Силен шум в залата.)
Според възприетата в Решението теза вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнение на подзаконов нормативен акт в периода…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Зарков, бихте ли прекъснали за момент?
Колеги, в залата е шумно малко повече, отколкото е поносимо. Моля Ви, заемете местата си и дайте възможност на господин Зарков да изложи мотивите.
Моля, продължете.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за това дали имате право на обезщетение, ако сте претърпели вреди от незаконен акт и той впоследствие е бил отменен. Според Тълкувателно решение на Върховния административен съд няма такова право.
Това е много спорно решение и доказателство за това е, че 32-ма от съдиите са го подписали с особено мнение.
Това означава с думи прости, че ако претърпите вреди от незаконен акт, който е още в действие, Вие ще може да бъдете обезщетен, но ако той е бил обявен за нищожен или отменен, няма да имате такава възможност.
Подобно тълкуване на практика прегражда пътя за защита на гражданите и на юридическите лица от вреди, причинени по този път. То не само противоречи на духа на самия Закон за отговорността на държавата и общините за вреди и на чл. 7 от Конституцията на Република България, според който всеки гражданин, претърпял такива вреди, трябва да бъде обезщетен, то противоречи до голяма степен и на здравия разум.
Мисля, че можем да постигнем до голяма степен консенсус, че това нещо трябва да бъде променено. Показателно е, че постъпилите становища до едно подкрепят едно такова решение, включително становището на Асоциацията на административните съдии.
Втората група промени, които предлагаме, са следствие на доклади на министъра на правосъдието за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. Такъв доклад – петият по ред, между другото, ще гледаме тази седмица в точка четвърта или пета от дневния ред.
Във всички доклади, които сме приемали досега в тази зала, се съдържа констатация, че в страната ни не съществува генерално, ефективно, вътрешноправно средство за защита съгласно чл. 13 на Конвенцията.
България, според Министерството на правосъдието и написаното в тези доклади, трябва да въведе такова средство или комбинация от такива средства, с оглед осигуряването на възможности за разглеждане на оплаквания за нарушения на гарантираните от Конвенцията права тук, в България.
Според петия доклад, който ще гледаме след малко, по вида материални нарушения, установени от Европейския съд по правата на човека, за които България е осъдена, най-многобройни са нарушенията на право на именно този чл. 13, който постановява, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефективни вътрешноправни средства за защита независимо, дори когато нарушението е извършено от лица, действащи в изпълнение на своята власт. Бих казал, особено когато това се случва.
България е поемала няколко пъти ангажименти да направи това, за последен път на 13 април 2018 г., когато подкрепяме Декларация на Съвета на Европа в Копенхаген и се ангажираме да създадем такова средство.
Предлагаме да преминем от думите към действия и действително да го създадем, като, на първо място, разширим приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините, като се въведат правни основания за търсене на такива обезщетения, причинени от държавата чрез нейните разследващи органи и органите на съдебната власт за нарушение на всички права на Конвенцията. В момента такава възможност съществува само по отношение на чл. 5 и 6 от Конвенцията, а именно правото на свобода и сигурност и правото на справедлив процес.
Заедно с това експлицитно е необходимо да установим правно основание за отговорност, когато това е следствие на административна дейност и особено когато става дума за дейност на полицейските органи. С това ще преодолеем противоречия в съдебната практика по отношение на що е то административна дейност? В интерес на истината последното развитие на практиката върви именно в посока на тези промени, но ние като законодатели сме длъжни да потвърдим това положително развитие и доколкото е възможно, да го ускорим.
Третата група промени, които предлагаме, е да се внесе яснота в една особена хипотеза, при която искът за обезщетение е предявен пред съда, който е и ответник по него. Става дума за онази хипотеза, в която срещу определен гражданин се води наказателно дело в определен съд, той счита, че съдът е нарушил правата му по това дело, иска вреди и се явява пред същия съд, за който твърди, че е нарушил правата му. Това, естествено, поставя под въпрос безпристрастността на съда и България беше осъдена на 5 април миналата година по делото „Боян Господинов срещу България“ именно по този случай. Редно е да вземем мерки, за да не се повтарят осъжданията ни по едни и същи казуси.
За съжаление, Правната комисия не можа да разгледа въпроса и Законопроекта, който беше внесен през месец юни. Това се дължи както на обективното натоварване на Комисията, така и на отлагането на няколко пъти – в консенсус, между другото – за да съберем достатъчно становища и мнения по един сложен законопроект.
Сега обаче тези мнения са налице и повечето от тях са положителни. Националното сдружение на общините в Република България подкрепя Закона. Омбудсманът на Република България също изразява подкрепа на Закона, особено в първата му част. До известна степен негативно е, неразбираемо защо, становището на Министерството на правосъдието, но е редно да отбележим, че в това становище се взима предвид само една от трите части на Закона. Сигурен съм, че в разговор ще намерим допирни точки, имайки предвид, че една от основните причини да поемем тази инициатива са изписаните данни в докладите на самото Министерство.
Има постъпило становище от неправителствената организация Асоциация за европейска интеграция и права на човека, която е специализирана във воденето и отстояването на интереси в Съда в Страсбург, както и в лично качество от съдия от Софийския градски съд.
Уважаеми колеги, въпреки че не можахме в Правната комисия да обсъдим Законопроекта на заседание, многократно сме водили разговори по него и мисля, че можем да подкрепим на първо четене идеята за този законопроект в трите му основни части и между първо и второ четене достатъчно сериозно да обърнем внимание и на становищата, и на необходимите поправки, които може би трябва да се направят, за да бъде той сто процента ефикасен.
Това, което е важно, е, че тези неща трябва да се направят, и ако бъдат направени достатъчно бързо, ще имат следните незабавни ефекти: българските граждани ще бъдат по-добре защитени, ще бъдат по-добре обезщетени, а българската държава ще бъде осъждана по-рядко в Съда в Страсбург. Молим Ви за Вашата подкрепа! (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Откривам процедурата по разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Още веднъж – имате думата за изказвания, колеги.
Не виждам желаещи.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 2, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, искам прегласуване, защото съм сигурен, че колегите са се объркали. Шест месеца не го гледахме в Комисията, не казвате какво не Ви харесва? Знаете, че Законът е необходим. Моля Ви, бъдете сериозни, не се инатете, важно е за българските граждани. (Шум и реплики.) След пет минути ще гледаме доклад, в който се вижда колко плащаме, защото ни осъждат в Страсбург.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Що за отношение е това? Поне кажете какво не Ви харесва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се карайте, моля Ви! (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Повторно гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 34, въздържали се 63.
Предложението не се приема.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА.
Вносител е Министерският съвет.
Доклада на Комисията по правни въпроси ще представи госпожа Александрова.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
На свое заседание, проведено на 30 януари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър, госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ към дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, госпожа Елица Димова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“; от Патентното ведомство: госпожа Силвия Беркова-Донкова – главен секретар, и госпожа Мая Филипова-Демирева – главен експерт в дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“.
Законопроектът за защита на търговската тайна беше представен от заместник-министър Иванова, която посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Проектът на закон цели привеждането на действащата в страната правна закрила на интелектуалните продукти, търговската и научно-изследователската информация, иновационното ноу-хау в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване на ефективността на гражданскоправните средства за защита на търговската тайна от незаконно придобиване, използване и разкриване.
В него подробно се урежда производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред, предметният обхват на Закона и основните му понятия като търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и предмет на нарушението. Обстойно са разписани обезпечителните мерки за защита и тяхното допускане, условията и редът за установяване на неправомерното придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, както и присъждането на справедливо обезщетение в случай на злоупотреба с търговска тайна, като по този начин се цели уеднаквяване на закрилата и поставянето на притежателите на търговски тайни в по-добра позиция и защита в рамките на националния и вътрешния пазар.
С приемането на Закона за защита на търговската тайна се увеличават стимулите за бизнеса, запазват се гаранциите за развитието на конкурентоспособността, подобряват се условията за трудова мобилност и се увеличава броят на работните места.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Стоянов, Пенчо Милков и Данаил Кирилов. Господин Стоянов и господин Милков заявиха, че ще се въздържат от подкрепа за Законопроекта, като посочиха, че дефиницията за търговска тайна е непрецизна и би довела до противоречива съдебна практика.
Господин Кирилов изрази своята подкрепа към Законопроекта и добави, че същият е сходен с инструментите, които се използват за защита на други обекти и права на интелектуалната и индустриалната собственост, както и на авторските права. Той допълни, че българският съд има сравнително константна съдебна практика и не би възникнала неяснота с прилагането на критериите в производството.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата за представянето на Доклада, уважаеми господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката.
На заседанието присъстваха и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел ,,Право на установяване и услуги“, дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерството на икономиката, и госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в същата дирекция.
Основната цел, която си поставя Законопроектът, е привеждането на действащата правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване. На 8 юни 2016 г. е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Вносителите посочват, че търговската тайна като понятие съществува в българското законодателство, което съдържа поредица от норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита, например в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията и други. Съгласно действащото към момента законодателство в тази област търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена като такава. Като основен недостатък на националната уредба може да бъде посочена липсата на единно определение, което често води до размивания между отделните нормативни актове, до неправилно прилагане на законови разпоредби и до непоследователна съдебна практика.
В мотивите към Законопроекта се отбелязва, че в действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради наличието на непълнота и фрагментираност на законодателната уредба в тази област се налага извод за необходимост от предприемането на мерки, които да въведат в националната правна уредба всички елементи и способи за защита на търговската тайна, които са предвидени в Директива (ЕС) 2016/943.
Според направената оценка на въздействието на Проекта на закон за защита на търговската тайна съществуват комплексни проблеми в областта на защитата на търговските тайни едновременно на пазарно и регулаторно ниво, които са трайни по своя характер, проявявали са и имат потенциала да проявяват своите негативни ефекти в един относително продължителен период. Транспонирането на Директива (ЕС) 2016/943 не може да засегне уредбата по действащия Закон за конкуренцията, тъй като с него се регламентират обществени отношения от друг порядък, свързани със защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Оттук вносителите достигат до извода, че е необходима отделна, специална, нова правна уредба, чрез която нормите от правото на Европейския съюз да бъдат адекватно въведени в българското законодателство, което, от своя страна, следва да гарантира, че целите и резултатите, поставени от Директивата, ще бъдат постигнати ефективно на национално ниво.
Чрез Законопроекта се дават определения за понятията „търговска тайна“, „притежател на търговска тайна“, „нарушител“ и „стоки – предмет на нарушение“. Наред с това се предвиждат изключенията от обхвата на Законопроекта и са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни. Регламентират се производството и мерките за защита на търговска тайна по съдебен път.
Очаква се чрез Законопроекта предложените правни механизми за защита да сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което, от своя страна, следва да доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на Европейския съюз. Вносителите изразяват очакване Законопроектът да доведе до нарастване на иновациите и печалбите за предприятията, както и до значително намаляване на разходите за защита на търговските тайни и увеличаване на стимулите за бизнеса.
В последвалата дискусия господин Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ, поиска да бъде разяснено дали Законопроектът по някакъв начин ще рефлектира върху потребителите. Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове попита дали създаването на изцяло нов закон в случая е най-добрият вариант, вместо да бъдат направени промени в досега действащата нормативна уредба. В допълнение той изрази своята принципна подкрепа за Законопроекта и повдигна въпроса дали е имало възражения по отношение на Законопроекта. Госпожа Иванова поясни, че в рамките на работната група, изготвила Проекта на закон, се е стигнало до извода, че е необходима изцяло нова правна рамка. Тя подчерта, че така предлаганият законопроект урежда отношенията между бизнеса и реално по никакъв начин не засяга потребителите. Заместник-министър Иванова добави, че в процеса на съгласуване не е имало възражения и чрез Законопроекта се дава възможност на фирмите да получат защита.
Госпожа Георгиева посочи участниците в работната група, сред които Комисията за защита на конкуренцията, Патентното ведомство и представители на Висшия съдебен съвет. Тя увери, че обстойно са разгледани възможностите на действащата нормативна уредба с цел да се избегне необходимостта от създаването на нов закон, но се е стигнало до заключение, че такъв е необходим.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага, с 5 гласа „за“, на Народното събрание да приеме Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък в изказването си – единствено да мотивирам защо няма да подкрепим Законопроекта, а ще бъдем „въздържали се“.
От 1993 г. в нашето търговско право съществуват текстове, които си поставят за цел търговската тайна да бъде пазена. Има такива текстове в Търговския закон, само че става дума за единични текстове. Има един в общата част, но дали той, дали специалните текстове – единият се отнася за търговските пълномощници, другият – за одиторите, другият – за лицензополучателите, не се получава такава глобална защита. Същевременно всяко търговско предприятие – права, задължения и фактически отношения. Много пъти знанията, много пъти научните разработки са в компютъра на този, който ги разработва – в стартъпите. Така че тези отношения трябва да бъдат защитени безспорно.
Но въпреки че през 1993 г. виждаме този проблем, отново още в мотивите към Законопроекта – пристъпваме към законодателната процедура, защото има Европейска директива от 2006 г., защото Европейският съюз преценява, че е много важно. А то си е важно – по принцип е трябвало отдавна да го уредим.
Поглеждайки Закона, ние имахме бележки в Правната комисия – няма да се спирам на всички, но по отношение поне на дефиницията. Дефиницията съдържа три точки, три изисквания за това какво е търговска тайна. Аз изразих своето становище – ще го направя и пред Вас, че дефиницията не дава точна представа, хората да разберат какво е търговска тайна. Изисква се да има търговска стойност поради тайния си характер. Значи лицето, което претендира, че създава някакъв продукт, за да го защити, за да влезе в предметния обхват на Закона, трябва да доказва, че онова, което създава, има търговски характер, забележете, точно поради тайния му характер. И лицето трябва да е предприело мерки за запазването му в тайна. Лицето в момента, в който не разпространява, а създава на компютъра си една програма или идея за нещо, това е мярката да се запази в тайна.
Тези дефиниции, тези фрази ще предпоставят едно според мен противоречиво тълкуване. Ние изразихме това свое безпокойство, затова в Правната комисия и тук ще се въздържим на този етап. При оптимизиране на текстовете може би между първо и второ четене конкретно ще вземаме отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата за изказване, защото колегата Милков преди мен, оспорвайки Закона, обяснявайки защо опозицията няма да го подкрепи, всъщност даде аргументите и обясни защо е ценен този законопроект и защо се очаква от българската правна система повече от 25 години. Да, действително материята на защита на търговската тайна в голяма степен е фрагментирана, тя се намира в няколко действащи закона. Да, принципно има обща възможност да се търсят нарушените права при злоупотреба с търговска тайна, с ноу-хау, с фактическо положение, но с оглед трудностите при доказване на практика това се случва рядко и по-трудно.
Казвам, че този закон се очакваше 25 години, защото българските търговци имат нужда от защита, имат нужда от гаранция, че техните фактически достижения в търговската дейност ще получат съответно и релевантната правна защита, и то по един нормален ред. Да, тук при всички положения европейското право оказва катализиращо въздействие очевидно върху българския законодателен процес. Не мисля, че в конкретния случай сляпо прилагаме директиви – напротив, от Законопроекта, който разгледахме в Правната комисия, виждаме, че има едни доста сериозни изследвания и анализи на тази сложна материя.
Така че апелирам към всички колеги, включително и от опозицията: подкрепете този законопроект! Той не е за левите или десните, а за всички търговци, за хората на интелектуалния труд, за хората, които по един или друг начин постигат подобрения, които не могат да бъдат квалифицирани като патенти, полезни модели или дизайн. Това са важни за бизнеса неща. Ние всички твърдим, че подкрепяме бизнеса, искаме бизнесът ни да произвежда на базата на креативността, но въпреки това му отказваме досега по един или друг повод тази правна защита.
По отношение на анализа на понятието – ние спорихме с колегата Милков и в Правната комисия, не знам дали е уместно да пренасяме този дебат и тук на първо четене. Безспорно, дефиницията има значение. Аз също бих коментирал някои от елементите в тази дефиниция, но затова е второто четене, за да се направят предложения, надявам се, от максимален брой народни представители. Не както по предходния законопроект – да се обяснява как една идея е много гениална, как трябва да изпълним еди-кой си доклад. Ние половин година в Правната комисия говорим, че е добре да се развие процедурата, да имаме готовност за процедура по отделните предложения на колегите и да няма никакви последствия.
Използвам случая да обясня и нашето пасивно отношение по предходния законопроект – затова е. Опозицията следва да бъде по-активна от управляващите във фазата предложения между първо и второ четене. Очевидно е по-лесно да се политизира един правен дебат, вместо той да бъде конструктивен и прагматичен.
Обръщам се към Вашия прагматизъм, колеги, и смятам, че сега е моментът да се покаже отношението ни към развитието на българския национален бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Имате думата, уважаеми господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Кирилов, уважаеми колеги! Ползвам правото на реплика, първо, за да Ви кажа, че ние очаквахме пък от Вас да вземете отношение по предходния законопроект. По един недопустим начин и отново с мълчание наш законопроект беше отхвърлен. По недопустим! Сега вземате отношение във Ваше изказване по следващия законопроект – просто е неправилно.
С това започнах, че от 1993 г. в България е започнало да се осъзнава значението на необходимостта да бъде защитена търговската тайна – на едно мнение сме. Обърнах се към колегите си и към Вас със следната бележка: дефиницията по този начин, независимо от усилията, които сте вложили в нея, според мен ще създаде трудности и Ви обясних защо – защото понятията са витиевати. Едно лице примерно в момента може да твърди, че нещо е тайна, ако е на компютъра му, а след като приемете тази норма, освен да е на компютъра му, ще трябва да докаже и какви мерки е взело за защита, и каква е търговската му стойност, защото е било тайна. Ясно Ви го обясних това нещо. Затова ще бъдем „въздържали се“.
На следващо място, по отношение на предложенията между първо и второ четене. В нашия правилник изрично пише, че предложенията между първо и второ четене трябва да съответстват на духа на приетия на първо четене законопроект. Ние от „БСП за България“ спазваме този принцип, за разлика от много от предложенията, които правите между първо и второ четене. Затова, когато един законопроект по неговата философия е неприет от нас, ние няма как да го поправяме с предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Друга реплика? Не виждам.
Уважаеми господин Кирилов – дуплика, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Милков, не искам да повтарям дебата от Правната комисия. Материята е такава, че тук има по-голяма гъвкавост на формите на доказване. Аз Ви дадох пример в присъствието на представители на Патентното ведомство за това как се доказваше преждеползването или послеползването по отношение на търговските марки с всички доказателствени средства. Така че по този начин ще се доказва и грижата за охрана на информацията като тайна информация или съответният обект.
По отношение на периода, който датирахте – 1993 г., да, горе-долу от този период започна развитието на новото българско законодателство по отношение защитата на обектите на индустриалната и на интелектуалната собственост. Използвам случая да отдам почит на колега юрист от най-първото Народно събрание, след Великото народно събрание – Илко Ескенази, който положи огромни усилия за приемане на първия Закон за авторското право и сродните му права. Така че тук не се безпокойте.
Казах също така, че отдавна българската правна система, във връзка с индустриалната собственост и патентното право, е интегрирана с европейската и със световната. Затова отдавна беше време да дадем по-детайлна кодифицирана уредба и на търговската тайна.
Няма го Вашия апологет на законодателството да обясня смисъла и значението на точно това нормативно решение, което са възприели Министерството на икономиката и Министерският съвет, но смятам, че то заслужава подкрепата си. Смятам, че материята е за кодификация. Пак казвам, ако имате проблем с единия от критериите, с единия от елементите на триадата, направете сравнително изследване с търговските марки, с промишлените дизайни и с патентите, вижте как върви йерархията на критериите и как се доказва например новостта.
Поканвам Ви пак, въпреки всичко, да участвате в дебата за второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет.
Гласували 120 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 27.
Предложението се приема.

Продължаваме със следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА УНГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА МНОГОНАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПОДГОТОВКА НА АВИАЦИЯ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (МППАСО).
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Попов, да представите Доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и
Министерството на отбраната на Република Словения
относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), № 902-02-2,
внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 31 януари 2019 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции, № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов, който в изложението си проследи развитието на инициативата между четирите държави от подписването на писмата за намерение между съответните министерства на отбраната и щабове на отбраната до одобряването на меморандума от Министерския съвет на Република България.
Заместник-министър Запрянов обоснова необходимостта от участие на страната в създаването на Общата многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции като посочи, че създаването на такава обща рамка за сътрудничество между четирите страни е в рамките на Процеса на планиране на НАТО. Основната ѝ цел се изразява в предоставяне на участниците на ключова организационна и функционална способност за подготовка, която е допълнение към другите многонационални и национални способности за постигане на пълния спектър от способности, необходими за поддръжка на авиационно формирование за специални операции.
В Меморандума са разписани основните положения по създаването и бъдещето развитие на Програмата и самия център, базовата му структура, организация, отговорности, възможности за усъвършенстване и финансови ангажименти.
Функционирането на Програмата се основава на принципите за пропорционалност на участието на страните, като страната – домакин Хърватия, на чиято територия ще бъде разположена базовата структура, има ангажимент за осигуряване на инфраструктурата. Подготовката и способностите ще се базират както на теоретична подготовка, така и чрез създаване на адекватни способности по време на съвместни учения и тренировки.
Предвид обстоятелствата, че Меморандумът изисква финансови задължения на страната и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага Народното събрание да го ратифицира.
След обсъждането на Законопроекта и изразеното единодушно мнение за подкрепа беше проведено гласуване.
С 18 гласа „за“ , без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции, № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генерал.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, имате думата за представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание е:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), подписан на 4 октомври 2018 г., № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 24 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), подписан на 4 октомври 2018 г., № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.
Законопроектът беше представен от господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната.
На 3 октомври 2018 г. Министерският съвет одобрява като основа за водене на преговори Проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения (участниците) относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (многонационална програма). Меморандумът е подписан от българска страна на 4 октомври 2018 г.
Целта на настоящия Меморандум за разбирателство е да се установи обща рамка между участниците за създаването и функционирането на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции. Документът подробно описва целите на многонационалната програма и базовата структура, включваща обхват, организация и финансовите задължения.
Функционирането на Програмата е основано на принципите на пропорционалност на участието на страните и възможността за извършване на подбор на техните национални представители. Предвид обстоятелството, че Меморандумът съдържа финансови задължения за държавата и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандума със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), подписан на 4 октомври 2018 г., № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Докладът на Комисията по външна политика – имате думата, уважаема госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законoпроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 23 януари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект, който подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, както следва:
По силата на решение от Протокол № 38 от заседанието на Министерския съвет на 3 октомври 2018 г. Министерският съвет одобри като основа за водене на преговори проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции. Меморандумът беше подписан от българска страна на 4 октомври 2018 г.
Меморандумът влиза в сила след приключването на националните процедури по ратификация на всичките четири страни-участници и е с период на валидност първоначално от 30 години от датата на влизането му в сила. Меморандумът може да бъде удължаван впоследствие година за година с мълчаливо съгласие, ако страните-участници не решат единодушно да го прекратят.
Оперативните разходи на посочения меморандум ще бъдат покривани от страните-участници чрез финансови вноски, утвърдени от Многонационален изпълнителен борд. Страните-участници ще споделят разходите за издръжка на Меморандума чрез заплащане на вноски. Като основен принцип се приема, че всяка страна-участник има правото да използва Меморандума до ниво, пропорционално на финансовия му принос, или друг вид принос, както е прието от всички страни-участници.
Предвид обстоятелството, че Меморандумът съдържа финансови задължения за държавата и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандума със закон.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Проект на закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО).“
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване обсъждания законопроект.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Имате думата за процедура, генерал Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така гласувания законопроект да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за представяне на Законопроекта за второ гласуване, господин Генерал.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Унгария и Министерството на отбраната на Република Словения относно създаването на Многонационална програма за подготовка на авиация за специални операции (МППАСО), подписан на 4 октомври 2018 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на член единствен от Закона по текста на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме със следващата точка от програмата за работа:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.
Вносител е Министерският съвет, 11 юни 2018 г.
Съвместен доклад на Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека
Имате думата за представяне на Доклада, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди това, колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Проданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Проданов.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г., № 802-00-31, внесен от Министерски съвет на 11 юни 2018 г.
На съвместно заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., на основание чл. 112, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледаха Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – професор Николай Проданов – заместник-министър, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и госпожа Ива Станчева-Чинова – правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“.
Годишният доклад беше представен от професор Проданов, който посочи, че е структуриран в три части, като в първата част се съдържа актуална информация относно броя на висящите жалби пред Европейския съд по правата на човека, броя на осъдителните решения за 2017 г, както и някои от важните решения на съда.
Заместник-министърът заяви, че по критерий брой висящи жалби пред Европейския съд по правата на човека за 2017 г. България отново се нарежда на 15-о място с 623 броя жалби.
Постановените решения по дела срещу България са 65, от които 31 са осъдителните решения, 2 – допълнителни решения по въпроса за обезщетенията, 6 – оправдателни решения по същество, 14 – решения, с които съдът е отхвърлил жалбите като недопустими, и 12 – решения, с които жалбите се заличават от списъка на делата.
Втората част на доклада съдържа информация относно решенията на съда срещу България във фазата на изпълнение, позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на съда.
Професор Проданов допълни, че общият брой решения в стадий на изпълнение към 31 декември 2017 г. е 207, от които 77 са прецеденти, а останалите установяват повтарящи се нарушения. За сравнение с предходната година общият брой висящи дела към 31 декември 2016 г. е бил 290, а прецедентите са 94.
През 2017 г. е закрито наблюдението на 116 решения, от които 28 прецедента и 88 решения с повтарящи се нарушения, докато през 2016 г. е приключило наблюдението на общо 31 решения.
Заместник-министърът посочи по-важните групи решения, по които наблюдението е закрито, които са: групите „Китов срещу България“ и „Джангозов срещу България“; групата „Ангелова и Илиев“, групата „Бочев срещу България“, групата „Великови“, решенията „Канджов“ и „Звездев“. Закрито е и наблюдението по още 20 прецедентни дела.
Установен е значителен напредък по изпълнението на редица решения – „Нешков и други срещу България“ и групата решения „Кехайов срещу България“, отнасящи се до условията в местата за лишаване от свобода; групата „Великова срещу България“ и „Колеви срещу България“, отнасящи се до нарушения във връзка с неефективно разследване; решенията „Стойне Христов срещу България“ и „Светозар Петров срещу България“ относно нарушения на правото на процес в разумен срок; групата „Станев срещу България“ относно незаконно настаняване в социални домове на лица, поставени под ограничено запрещение поради психично заболяване.
Професор Проданов посочи, че третата част на доклада засяга проблеми, произтичащи от решения на съда, по които е необходимо да бъдат взети допълнителни мерки за успешното изпълнение на решенията и предотвратяването на бъдещи нарушения на Конвенцията.
Той допълни, че в засилена процедура по наблюдение са редица дела, които засягат трудности в производствата, свързани с настаняването в домове за малолетни и непълнолетни лица; наказателния процес; засекретяването на съдебни решения на Върховния административен съд; припознаването и установяването на произход; изпълнението на съдебни решения от държавни институции; регистрацията на вероизповеданията; свободата на медиите и свободата на изразяването, както и някои аспекти от избирателните права на гражданите и правото на образование.
В дискусията взеха участие народните представители Красимир Велчев, Васил Антонов и Данаил Кирилов, които заявиха, че ще подкрепят Годишния доклад на министъра на правосъдието.
В отговор на поставения от господин Велчев въпрос относно публичността на решенията на Върховния административен съд по дела, съдържащи класифицирана информация, госпожа Станчева Чинова посочи, че все още липсва яснота относно необходимостта от промени в Закона за защита на класифицираната информация. Тя допълни, че в Министерството на правосъдието са получени допълнителни въпроси от отдел „Изпълнение на решенията“ към Комитета на министрите, които са в процес на превод и подготовка за изпращане на Върховния административен съд за становище.
В отговор на поставения от господин Велчев въпрос относно предстоящите промени в института „клевета“, промяната на минималните размери на глобите, налагани по чл. 146 и 148а от Наказателния кодекс, и премахването на квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс госпожа Станчева Чинова посочи, че работната група е приключила работата си по Законопроекта, който ще бъде обявен за обществено обсъждане.
Господин Кирилов изрази своето задоволство от отчетените като значими промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в подзаконовата нормативна уредба, приета от Министерството на правосъдието, по прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като допълни, че трябва да продължат усилията в тази посока.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г., № 802-00-31, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2018 г.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г, № 802-00-31, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли представили и Проекта за решение, госпожо Атанасова?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се.
Представям,
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На съвместно заседание на Правната комисия и на Комисията по вероизповедания аз и колегите ми гласувахме „за“ този доклад, не толкова заради това, което пише в него – то е публично известно, но заради идеята да има такава процедура. Невинаги е имало такава процедура – това е едва петият доклад, такава има от пет години. Въведена е, между другото, при друго правителство на ГЕРБ от министър Диана Ковачева, ако не се лъжа.
Идеята да има такава процедура е Народното събрание да бъде информирано редовно какво се случва в Страсбург, за да може да предприеме действия това да спре да се случва – да спрат да ни осъждат. Много от решенията, по които сме осъдени в Страсбург, се повтарят, имат систематичен характер и изискват законови промени, за да бъдат преодолени. Затова този доклад трябва да бъде разгледан тук, за да можем вследствие от него да вземем необходимите мерки.
След случилото се тази сутрин аз вече не мога да подкрепя този доклад, защото не вярвам в неговия смисъл. Ще Ви кажа защо. На страница 3-та на Доклада пише, че по вида материални нарушения на Конвенцията, постановени от съда за миналата година, най-многобройни са нарушенията на правото на ефективни вътрешно-правни средства за защита – чл. 13. Именно преодоляването на тази слабост Ви предложихме тук преди 15 минути. Именно вследствие на тези доклади Ви дадохме начин да не се стига до това хората да не намират правосъдие в собствената си страна и да се възползват от международните съдилища за него. Вие го отхвърлихте без дебат, без ясни причини, с което гарантирахте, че следващата година по същото време ще гледаме доклад със същите констатации. Така, както го направихме четири пъти по-назад. Ами защо тогава е нужно това? Защо е необходимо, освен да се дава някаква изкуствена легитимация, че нещо се случва?! Зад човеколюбивия тон и респекта към човешките права, който се крие в този доклад, е горчивата реалност в тази зала, че нищо от това, което се случва там, не влияе конкретно на нещата, които правим тук. Последствията от това са много тежки. Те се измерват в пари, защото, когато български гражданин ни осъди там, плащат всички данъкоплатци. Както ще стане известно, България никога не е упражнила правото си на регресен иск, за да потърси парите от онова длъжностно лице, което е виновно за нарушението. Тоест от нашите следствия тук българските граждани губят пари.
Вторият голям проблем е имиджовият проблем. Това, че България е сред страните, които често са осъждани в Страсбург. Въпреки че в доклада се опитва да се начертае някаква положителна тенденция, ние сме на 15-о място, което е в първата половина на страните, които са осъждани. Липсата, ниското доверие в българската съдебна система кара хората все по-често и по-често да отправят поглед навън и ние тук не правим нищо, за да го променим. Вместо това се занимаваме с фалш.
Аз мога да Ви дам поне три примера: първият е гласуването Ви тази сутрин.
Вторият е задължението, че всеки акт на Министерския съвет се придружава от справка за съответствие с Конвенцията. Да, ама това се случва, когато законите идват от Министерския съвет. Те идват все по-рядко оттам. Една от причините е да няма такива справки.
Същото се случи и с добрата идея за оценка на въздействие на Законопроекта, която се изпълнява единствено формално. Този доклад в крайна сметка е формалистика и фалш. Бях готов да го подкрепя, да подкрепя идеята да има такава процедура, за да сме в час, но сега не мога да легитимирам едно безсмислено поведение.
Категорично сме против този доклад, защото от него няма да има последствия, но затова не са виновни авторите на доклада. Затова сте виновни Вие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо, искам да изразя благодарност към екипа на Министерството на правосъдието за това, че за пети пореден път представя резултатите от изпълнението и прилагането на решенията на Европейския съд по правата на човека. При всички положения смятам, че това, както каза преждеговорившият оратор, не е опит да се очертае положителна тенденция – напротив, това е трайно изразена положителна тенденция. В последните години съм имал възможност да наблюдавам докладите във връзка с изпълнението на решенията на Европейския съд и смятам, че голяма част от системните проблеми бяха преодолени. Това се отчита и в наблюдението, и в мониторинга, и в комуникацията ни с европейските партньори, и с Европейската комисия. Редом с това и през изминалата година българският законодател положи немалко усилия да предприеме ефективни промени в законодателството така, че да се преодолеят такива трайни проблеми.
Бих казал, че вече е изградена система за законодателна реакция. Надявам се, че тази реакция ще бъде съответно и симетрично утвърдена и във всички други институции в нашата държава.
Няма да взимам отношение по конкретни дела и проблеми, също така няма да повтарям статистиката, която беше отразена в доклада и, бих казал, че нашата успеваемост спрямо данните в тази статистика е повишаваща се. Така, че това е доказателство за думите и изводите, които направих преди малко.
Колегата, който и сега не е в залата, ще продължи цял ден да коментира Законопроекта по т. 1. С оглед на това негово желание аз и в предходния дебат се опитах да посоча част от проблемите на неговата законодателна инициатива. Тук обаче, след този повторно назидателен тон, ще бъда конкретен. Лично аз съдействах на колегата да обсъди Законопроекта си със съдиите от Върховния административен съд. Проблемът в този законопроект е, че той е една гола декларация без процедура. И ако запишем тази гола декларация, дори привидно няма да изпълним съответните решения на Европейския съд. Очевидно е, че грижата на колегата не е толкова за изпълнение на решенията и за подобряване на законодателството, а неговата грижа и проблем са да издига лозунги оттук. Тези негови усилия наблюдаваме не само в правния дебат тук. Разшириха се, умножиха се необосновани, даже, бих казал, силно клеветнически атаки спрямо конкретни законодателни инициативи, което едва ли е от непознаване или от нечетене на съответния законопроект.
Искам да кажа, че при така провеждан дебат трудно се стига до истината. Да, така може да се постигне известна заблуда в нашите избиратели, но тя е кратковременна. Пак казвам, ако колегата Зарков е толкова ревнив, за да приложим трите негови групи лаконични предложения, нека да ги разработи и процедурно. Аз ще му съдействам, както му съдействах през тези седем месеца досега, във връзка с неговата законодателна инициатива, пак казвам, по т. 1 от дневния ред, но клетви, глупости, тръшкане от трибуната, моля Ви, забравете! С това не можете да излъжете и Вашите избиратели във Видинско и Монтанско. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Първа реплика – господин Кутев.
Втора реплика – господин Попов.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, честно казано, не мислех да се изказвам по тази точка, но Вашето изказване и конкретно намесата на Крум Зарков в него ме предизвика. Мисля, че добре познавам и Вас, и него.
Обвиненията от трибуната едва ли не, че не четял, да Ви кажа, като Ви познавам добре, един от двамата чете повече. (Реплика от ГЕРБ: „По темата.“)
По темата на изказването, по това, което говори. Колегата Кирилов нали каза, че говори глупости? По това говоря, по изказването на колегата Кирилов. Ако искате, излезте и се изкажете, не ми давайте акъл какво да кажа.
Във всичко, което казахте, трябва да има определена доза колегиалност. Аз мисля, че я няма. Още повече, че ако се върнем на темата за самия доклад, разбира се, че има конкретни неща, които поне аз – ще използвам едната минута, която ми остава, за да спомена, но за мен проблемът, че присъдите в Страсбург от години наред следват една след друга по подобни причини, че голямата част от причината за тези присъди стои тук, пред нас, тоест хората, подбудили действията, които водят до присъдите, са тук и продължават да се държат по същия начин, да водят до същите следствия, е огромен.
Вие в момента с изказването си легитимирате точно това. Този проблем не е само за Вас, той е проблем и за тях, и за България, и за цялата Ви парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Втора реплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, законотворчеството и законодателният процес го е имало много преди ГЕРБ, слава богу, ще го има и много след ГЕРБ. То нито започва с Вас, нито ще свърши с Вас и не е добре да давате оценки и квалификации от тази трибуна за качеството на законите, които предлагаме или изобщо се предлагат в залата. Искам да Ви попитам: кой закон, предложен от нас, приехте в това Народно събрание, има ли изобщо такъв? Разбира се, той винаги няма да отговаря на Вашите критерии, защото този закон – който и да е той, в случая законът, предложен от колегата Зарков, за него говорим, и Вие говорихте за него, касае разрешаването на реални проблеми на обществото, а не лобистки интереси и затова, разбира се, той няма да бъде приет от Вас.
Не давайте така оценки от трибуната на колегата Зарков затова, че той като народен представител и представител на „БСП за България“ в Народното събрание проявява активност и прави закони, които наистина касаят важни и сериозни проблеми. Видно от доклада на министъра на правосъдието, едва ли и на Вас толкова Ви харесват констатациите в него – след малко ще направя и своето изказване в тази насока, но благодарение на такива закони, които са угодни на Вас и Ви харесват, България плаща над 17 – 18 милиона до този момент в Европейския съд по правата на човека. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Трета реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, аз разбирам, че личният капацитет невинаги позволява овреме да следите дебатите, които вървят в Народното събрание, и овреме да вземете отношение по тях. Сигурно това е и причината да вземете отношение по точка първа от днешния дневен ред, когато обсъждаме точка трета.
Хубаво е да се съсредоточавате, господин Кирилов, върху проблемите, които обсъждаме. Когато обсъждаме точка първа и имаме законодателна инициатива, тогава да вземете отношение по тях. Иначе се създава впечатлението на бавноразвиващ се. Благодаря Ви. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Казах, че се създава впечатление, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За дуплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не, не искам наказание на колегата Таско Ерменков, не ме обижда неговото безумно твърдение. Той не разбра, че аз се изказах и по точка втора според Вашето броене, защото Вие сте с една точка назад в дневния ред.
Не се изказах тогава, за да пощадя колегите като вносители. Защото смятам, че шест месеца работихме заедно по този законопроект и действително можехме да постигнем нещо по него, ако някой, господин Кутев, беше седнал да напише, да си свърши работата.
И Вие не ме разбрахте (реплика от народния представител Корнелия Нинова), аз не съм мерил по четене…
Госпожо Нинова, ако искате да ми кажете нещо, елате и ми го кажете от трибуната. Не мога да Ви чувам така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дупликата, господин Кирилов, продължете по дупликата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Интересно ми е, че ме репликирате по някакъв начин, виждам възбудата у Вас, но не Ви разбирам. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете по дупликата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение на четенето, господин Кутев. Не знам какво точно знаете, многозначителни бяха Вашите заключения в този смисъл. Аз не оспорих факта дали колегата Крум Зарков, когото впрочем не посочих и поименно в моето изказване, не казах, че не е чел. Напротив, изразих убедеността си, че е чел. Въпросът е, че манипулира с това, което е прочел.
По отношение на Вашите филипики към виновни лица за осъдителни решения. Ще кажа, че това е твърде лично. Аз знам за Вашата теза, знам за Вашата битка, Вие не веднъж от трибуната сте я адресирали към председателя на нашата парламентарна група. Не бих искал да бъда арбитър в този Ваш дебат.
Аз смятам, че като вътрешен министър на Република България по времето на първото правителство на Бойко Борисов, господин Цветан Цветанов изпълняваше добросъвестно функциите, задачите и ангажиментите си включително и в борбата с организираната престъпност, включително и в борбата с корупцията. Очевидно е, че някои хора са засегнати от това. Има явно засегнати, щом влагата държи и досега. (Възгласи и реплики от „БСП за България“.)
По отношение на общия размер…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да отговоря на всички обвинения, госпожо Председател, но очевидно ще бъде трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, продължете.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По общия размер, цитирайки 15 или 17 милиона. Колеги, Вие имате предвид общия размер за всички години досега, през които се е прилагал обезщетителният режим. На годишна база режимът, вижте в справките, в докладите на Висшия съдебен съвет, не надхвърля един милион, но това не е оправдание. Приемам, че това не е оправдание! Нашата цел е не толкова да не се плаща, а, както беше казано, и справедливо от Ваша страна, да върнем доверието към нашата правосъдна система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания, колеги?
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Ще започна с малко статистика: 22 години, 2 месеца и 28 дни. Това не е присъда, а времето, през което е продължило едно дело за кражба в Република България – 22 години, 2 месеца и 28 дни! Делото е за кражба срещу двама извършители.
Още малко статистика: от 2001 г. до настоящия момент – 17 млн. 770 хил. 400 лв. са платените обезщетения по осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. На мой въпрос към министъра на финансите колко регресни дела са заведени от Министерството към тези служители от 2005 г. до настоящия момент, отговорът е нула. Нула регресни дела!
В България 10 хил. лв. е максималният размер на обезщетения за бавно правосъдие – което казах преди това: „22 години, 2 месеца и 28 дни“. Това е максималният размер за бавно правосъдие. Както видяхте, не такива са размерите, които присъжда Европейският съд по правата на човека.
Годишният доклад на министъра на правосъдието по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г. мисля, че е поредният повод да направим равносметка и да отговорим на въпросите: на какво се дължат тези осъдителни решения; на какво се дължат тези повтарящи се нарушения; на какво се дължи трайната тенденция на увеличаване?
На неработеща и самодостатъчна съдебна система; съдебна система, затънала в конфликт на интереси – семейни и икономически зависимости, система на безнаказани и недосегаеми.
На порочен и некачествен законодателен процес, който е доминиран от управляващото мнозинство, често прикриващ като смокинов лист борба на лобистки интереси. Законодателен процес без цел, с формални оценки на въздействие на законодателството и неотговарящ на основни принципи на правото.
На хаоса в парламентарните комисии, в които се очаква да вземем много разумно и информирано становище по законопроекти в рамките на 48 часа, комисии без реални работещи правила за работа и такива с формални правила за работа, гарантиращи бруталното налагане на управляващите на правораздавателни решения, взети в партийните им централи.
Може да се говори още много, но, за съжаление, фактите са такива. Доверието в съдебната система е на критично ниско ниво, още по-лошо то е в Народното събрание.
Констатациите в Годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г. го доказват по един наистина безспорен начин: мерките, описани за подобряване на положението, са неадекватни. Те само засилват убедеността, че това правителство и този министър на правосъдието не могат да се справят.
Хората и ние ще Ви повярваме, когато видим ясни процедурни правила, които гарантират:
- разширяване на сферите на конфликт на интереси в правозащитните органи като гаранция за ограничаване на корупцията и възстановяване на доверието в тях;
- регрес на държавата спрямо виновните лица, чийто действия или бездействия са довели до осъдителни решения по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди;
- отговорност – дисциплинарна и имуществена, за длъжностните лица, отговорни за незавеждане на съответните регресни искове;
- премахване на икономическите бариери пред гражданите и бизнеса към справедливостта. Недопустимо е правосъдието да е еквивалент на цената на услугата; недопустимо е при колективни искове, свързани преди всичко с безобразията на естествените монополи, да се иска от ощетените да представят доказателства за възможностите си. Цитирам: „Сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително и разноските“. Съдът, уважаеми народни представители, не е място, където се купува услугата „правораздаване“, а е място, където получаваш справедливост и възмездие;
- прозрачност и публичност на дейността на правораздавателните органи, отразени в правилата им за дейност. GDPR-ът или защитата на личните данни не е основание за непрозрачност и безконтролност;
- качествен, целеобоснован, непротиворечащ си законодателен процес, основан на принципите на правото, а не на лобистки интереси и сляпо подражателство;
- прекратяване на практиката закони на парче и закони за самите закони. Законодателен процес, в основата на който е интересът на България и на българина;
- включване на целия интелектуален потенциал на нацията при инициирането от Министерския съвет на нормативни предложения;
- недопустимо е законопроекти да се подготвят от адвокатските кантори на паралелната държава;
- прекратяване на формалните оценки на въздействие на законодателството, въвеждане на ясни модели и професионални критерии за това;
- адекватни правила и срокове за работата на Народното събрание и на комисиите към него;
- поставяне край на закони недоносчета на принципите: ние искахме за добро, но обслужихме олигарсите и паралелната им държава отново.
Недопустимо е комисиите да нямат правила за работа, а ако имат, те да са неадекватни.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, госпожо Министър на правосъдието, която отсъства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заместник-министърът е тук!
ФИЛИП ПОПОВ: …„която отсъства“, казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ангажирана е министър Цачева.
ФИЛИП ПОПОВ: Ако не направим това доверие, доверието в държавата ще се руши, осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България ще се множат. Забелязвам големия интерес в залата към тази тема, но именно този голям интерес доведе и ще доведе до още осъдителни присъди срещу Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Ще моля да удължите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес за пореден път, за поредна година разглеждаме един доклад, който очевидно не влиза до голяма степен в съзнанието и усещанията на колегите народни представители, особено от мнозинството.
Уважаеми колеги, нашата група ще гласува „против“, въпреки че може би има основание да го подкрепи, защото констатациите, които се правят вътре, заслужават внимание. Защото вътре в този доклад ние виждаме една много устойчива тенденция на работа на правораздавателните органи в България и то в ущърб на българските граждани, една тенденция, която показва бездушие и отношение към тези, които се набеждават за извършване на престъпление, а след това държавата ги захвърля настрани и те трябва да си търсят правата в европейските институции.
Този доклад е затворен само в една казуистика, а именно там, където осъждат държавата пред Европейския съд. Пропускаме разни дребни детайли, може би за Вас, където гражданите осъждат тук държавата, защото ние имаме такъв закон, който дава възможност на българските граждани да съдят тук държавата за нанесени щети по време на такива наказателни дела.
Лошото е, уважаеми колеги, и особено Вие от мнозинството, че не си взимате никаква бележка от това, което се случва, от това, че имаме една трайна тенденция на застой и на покачване на тези осъдителни присъди. Харчат се пари от държавната хазна, харчат се пари от джоба на данъкоплатеца за това, на първо място, че Вие приемате закони, които отварят широка врата за беззакония, и на друго място, че не се търси отговорност на лицата, които причиняват тези вреди на българските граждани.
Колегата Попов беше изключително пунктуален и изключително точно Ви описа какво се е случило през годините. Ние недоумяваме защо, първо, тази сутрин не приехте този законопроект, който щеше да дисциплинира всички, които до този момент са нанасяли такива вреди на български граждани и съответно държавата е била осъждана.
Господин Кирилов ни говори за влага. На кого ще държи влага това, господин Кирилов? На тези, които с години са ги тръшкулили по затворите, влизали са с автомати в къщите им? Колко колеги бяха „страхувани“, както се казваше едно време, влизаха в домовете им и после осъдиха държавата? Кой плати сметката? Плати я българският данъкоплатец. На кого се потърси регрес? На никого. Кой плати сметката? Виновните лица се знаят, включително бяха и в тази зала, размахваха пръст от трибуната, даваха пресконференции, едни лягаха по корем, други лягаха по гръб. Кой плати сметката? Платиха я тези, които са Ви пратили тук. И Вие днес какво им казвате? Господа, няма проблеми, ние ще продължаваме така, нека да Ви държи влага.
Вашият премиер Ви каза: „Ще Ви светна синята лампа“. А Вие на кого я светвате? На българските граждани. Какво им казвате? Ние ще продължаваме в този дух. Внимавайте! Внимавайте!
Може би е знак и към опозицията. Внимавайте, опозиция, защото ще влизаме и при Вас, пък после си гледайте работата и правете каквото искате.
Колко осъдителни присъди има само за миналата година? Докладът е написан. Колко пари са изхарчени? Какво правим? Кажете, господин Кирилов, колко са? Това за влага ли е?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Кажете ни колко са?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: А кой ще ги върне тези пари, господин Кирилов, кой ще ги върне в хазната? Това е въпросът. Защото те може да са един милион, може да са 500 хиляди, може да са 20 хиляди, но са резултат на нечие престараване и на нечия работа, която е довела до ощетяване на българската хазна. И някой български гражданин и неговото семейство ще се чувстват като животни в клетка, защото това им е психически насадено, с цел може би да им държи влага.
Затова този доклад ние няма да го подкрепим, няма как, въпреки че може би има основание да бъде подкрепен. Нека да се знае, че всяка година тук се вкарва доклад, който поставя на колете българските избиратели, българските граждани, защото им казва: уважаеми български граждани, всеки един момент полицията може да нахлуе у Вас, Вие, ако искате, после се съдете. Всеки един момент могат да Ви пратят в затвора, но за това никой не носи отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Първа реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Иванов, а кой ще върне обезщетенията, платени през 2000 г., през 2005 г., през 2007 г.? Кой? Тогавашният парламент гледал ли е, обсъждал ли е въобще прилагането на решенията на Европейския съд? Тук имате депутати от онова време, попитайте ги. Обсъждали ли сте в тази пленарна зала резултата от прилагането на решенията на Европейския съд? Най-вероятно не сте ги обсъждали.
Искате ли да Ви прочета Ваш съветник, доктор по законодателния процес, който обсъжда законодателството през 2006 – 2007 г.? Проблемите са много повече, отколкото са сега. Понякога законопроектите са продукт на случайни хрумвания и амбиции адхок, не се проявява систематизирана и концептуализирана държавна законодателна политика. В законопроектите не се определя ясно мястото на бъдещия закон в съдебната система, няма социално икономически анализ, забравя се да се анализира и обобщава правоприложната практика. Следва да се прави предварителна експертиза на законопроектите за конституционосъобразност, колеги. Това е 2006 – 2007 г.
Като източник е цитирана професор Средкова. В този анализ е приложен… Искате ли, защото Вие често обичате тази теза? Пример: Законът за ДДС – изменян три пъти преди да влезе, това е 2007 г., колеги, и много пъти след влизането му. Следва списък, виждате, на поне 15 нормативни акта, които през този период са с нестабилна законодателна практика.
Колеги, определете целта на дебата – или коментираме законодателството, или коментираме усилията, в конкретния случай на Министерството на правосъдието, да приложи решенията на Европейския съд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, от казаното тук наистина най-много подхожда като хронология на управлението 2009 – 2019 г., 10-годишния период на ГЕРБ. (Шум и реплики.)
Само да Ви припомня, че това, което ни говорите в момента, господин Кирилов, се отнася за периода преди България да влезе в Европейския съюз. Знаете, че това беше период на адаптация на законодателството, така че съвсем спокойно може да го прикачите, господин Кирилов, съвсем спокойно си го сложете като брошка на ревера за управлението на ГЕРБ. Това е Вашето законодателство, Вие прочетохте диагнозата. И като говорим за осъдителни присъди, питайте за 2005 – 2006 г. Говорим за 400 хиляди, 300 хиляди и изведнъж – геометрична прогресия. За 2009 г. – три милиона и половина, два милиона, три милиона, милион и четиристотин хиляди лева. За какво говорим? Виждате каква е статистиката.
Вие ни говорите за минали периоди, аз Ви говоря за сега. Колегата Попов си е направил труда, даде ми ги и аз ги виждам. Въпросът е: кой ще плати сметката? Кой ще плати сметката? Плащат я българските граждани, на които нахлуват в къщите им с автомати, слагат децата им по очи, изкарват ги навън, вкарват ги, правят втори запис, след това какво ли друго не правят? Водят се дела с години и няма кой да плати сметката, господин Кирилов. Тази сутрин Ви дадохме шанс, дадохме Ви шанс, а Вие го пропиляхте. Затова пак Ви казвам: Вие ще останете в историята като тези, които влизат в къщите на хората, арестуват ги, унизяват ги, а след това сметката я плащат всички. Благодаря. (Шум и реплики, единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, докладът, който гледаме днес, не е нито формален акт, нито поредният доклад. Този документ засяга основите на обществените ни отношения и е един дълбок проблем на правовата държава.
Има три проблема в доклада и по тази тема и едно решение. Трите проблема са следните.
Първо, овластените от Вас управляващи – премиер, министри, депутати и представители на съдебната система, Ви отнемат права. Тези, които Вие сте овластили да управляват, Ви отнемат права. (Шум и реплики.)
Вторият проблем – Вие си плащате за това. Защото, след като Ви отнемат права и ни осъдят в Страсбург, всеки един от Вас плаща това обезщетение – и този с минималната заплата, и този със средната заплата, и този, който живее под прага на бедността, взима от малкото пари, които има, и плаща за това, че управляващите са Ви отнели правата.
Третият проблем е, че тези управляващи остават безнаказани.
Има едно решение, то е разписано много отдавна в български закон и не става въпрос за лично отношение, а за спазване на законите на държавата. В този закон пише, че този, който е причинил тази вреда умишлено или при груба небрежност на държавата, или на гражданите, чрез незаконосъобразни действия или бездействия, при/или по повод изпълнение на служебните му задължения, трябва да носи отговорност, като плати от джоба си за това, което Ви е причинил.
В чл. 101 пише, че „отговорността на виновните спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер“.
Ето, този закон не се изпълнява, а това е решението, уважаеми български граждани. Защото, когато един политик или държавен служител погази Вашите права, но знае, че ще трябва да плати от джоба си това, което ще ни бъде присъдено като обезщетение, ще се замисли дали ще го направи.
Нямам нищо лично, но, господин Премиер, питам Ви: кога ще заведете дело срещу Бойко Борисов за това, че заради него бяхме осъдени по едно дело за 55 хил. евро? Искаме да знаем: кога ще има дело Бойко Борисов срещу Бойко Борисов? Или, господин Борисов, кога ще изпълните закона и ще заведете дело срещу Цветан Цветанов за шест дела, по които сме осъдени за 120 хил. евро? Интересно ще е: Борисов срещу Цветанов, но в името на народа.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): В кой закон го пише?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Защото така пише в закона, а не защото имаме лично отношение към тези неща, колега.
Обръщам се към българските граждани: бъдете смели и си пазете правата, защитавайте ги, борете се за тях, не се страхувайте! От нас имате ангажимент, ако някой ден и когато дойде този ден, да спечелим избори и да управляваме страната (шум и реплики от ГЕРБ), да заведем исковете срещу тези, които Ви отнеха правата, заради което Вие платихте, а те безнаказано продължават да рушат основите на правовата държава, основите на Конституцията на Републиката и стабилността на обществените отношения в България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Кирилов, заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, явно от вчера сте в процес на правна ескалация на разнообразни тези.
Не ми стана ясно чл. 106 от кой точно закон цитирахте. Редно е като юрист да цитирате правилно нормативния акт, на който се позовавате.
Второ, бих искал да Ви попитам за следното. Внушавате на българските граждани, че, видите ли, тези решения на Европейския съд не се изпълняват. От кого не се изпълняват – от българската правосъдна система, от изпълнителната власт, от субекта Хикс? От кого не се изпълняват? Виждате в Доклада каква е разнообразността на тези 207 решения. Като изключим 77-те решения, които са прецедентни, другите могат да се групират. Кои?
Припомням Ви, че българската съдийка Ботушарова в Европейския съд опита изцяло да промени българското законодателство по отношение на реституцията. Знаете ли, че имаше тълкувателно решение на уважавания Върховен касационен съд по отношение на това каква е стабилността на административните актове в реституционното производство? Оказа се, че това, което са гласували пет, шест или седем парламента, не било така. Българската държава въобще не разбирала реституцията. Според госпожа Ботушарова – съдия в Съда, трябвало да се връщат и имотите вътре в детски градини, вътре в болници, вътре в публична собственост.
Накратко, госпожо Председател, когато Вие осъдите себе си за „Техноимпекс“, тогава питайте Бойко Борисов кога ще съди себе си! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Когато Вие осъдите Румен Овчаров за Белене и за процедурата в кавички, която тогава произведе, тогава питайте кога Борисов ще съди Цветанов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика?
Господин Митев, заповядайте. (Шум и реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаема госпожо Нинова, щях да повярвам, че наистина сте искрено загрижена за всички български граждани като данъкоплатци, ако Вие по време на Вашето управление през 2005 –2009 г. на Тройната коалиция, като заместник-министър бяхте настоявали това търсене на отговорност от виновните лица да бъде реализирано. Сега казвате примерно: „Ето, ние имахме такава политика по време на нашето управление. Сега тази политика не се следва. Това е грешен подход. Ако се върнем на власт, ще следваме пак онази политика“.
Ние обаче видяхме каква е Вашата политика. Вашата политика тогава беше да не се търси отговорност, да не се търси отговорност от нашите партийни другари. Вашата политика за в бъдеще, ако вземете властта, няма как да бъде по-различна. Затова според мен българските избиратели няма да дадат доверието си на Вас. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Колега, още не сте видели каква е нашата политика. (Смях, оживление.) Предстои да я видите. Спокойно, скоро ще я видите. (Смях, оживление и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Кирилов, ще Ви кажа няколко основни неща от първи курс на Юридическия факултет на Софийския университет.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): От първи до пети курс.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Първо, кой трябва да заведе тези искове и да плати парите – учи се още в първи курс.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Кой, кой?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Когато държавата плаща обезщетенията, тя завежда регресните искове.
И конкретно в българските закони е записано, че това го прави министърът на финансите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Къде намесваш тогава Борисов?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По решение на Министерския съвет и по указание на Борисов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не е Борисов.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така че Министерският съвет и Борисов да вземат решение и да възложат на министъра на финансите и той да заведе иск срещу Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Така пише в българските закони и така се учи в първи курс на Юридическия факултет. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не е в първи курс. Много далеч е от първи курс.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Всичките Ви други шикалкавения са приказки на вятъра, бягане от отговорност. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И наистина не сте видели още нашето управление. Аз неслучайно се изправям тук и поемам ангажимент пред българските граждани, че тези искове ще бъдат заведени независимо към кого са и за кой период от управлението на България се отнасят. Защото това е принципен въпрос – няма значение дали е управлявал ГЕРБ, НДСВ, БСП, това е принципен въпрос.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Закон за виновниците напишете.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Политици, които са нарушили човешките права, които са осъдени в Страсбург, по силата на българския закон, между другото, многократно променян и от Вас, който искате да цитирам, Глава трета, Раздел трети „Имуществена отговорност на служителя“, в Закона за държавния служител е това, чл. 101, това е българско законодателство, уважаеми колеги, и ще се спазва! Тези закони в залата ще се приемат, за да се спазват, а не за да се заобикалят на всеки както му е угодно! И няма да има никакво значение кой от коя политическа партия е. Нарушил ли е закона, ще си носи отговорност, а не народът да Ви плаща всичките своеволия и погазване на Конституция, закони и всичко останало. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И за „Техноимпекс“ кажи.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Бойко Борисов държавен служител ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Други изказвания?
Господин Гърневски, заповядайте за изказване. (Реплики от ГЕРБ и „БСП за България“: „По темата!“)
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Нинова, да не отивате на поклонение на жертвите, избити от Народния съд, че толкова бързате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Точно по темата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Тя говори за лекциите от първи курс на Юридическия факултет. Аз ще я върна на пети курс на Историческия факултет. (Смях, оживление от ГЕРБ.)
Второ, не е истина, че народът не е видял как управлявате. Вие сте наследници на Българската комунистическа партия, исторически наследници. И българският народ е видял как управляват Вашите предци.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Това не е реплика.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Това не е реплика, това е изказване.
Моля да удължите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване е. Моля, по същество по Доклада.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: И когато говорите за търсене на отговорност за минало време, кой потърси и кога ще потърси отговорност на онези, които избиха „цвета“ на нацията? Завчера беше първи февруари, ако си спомняте.
Кой потърси и кога ще потърси отговорност на онези от ЦК и Политбюро, които два пъти искаха да предадат националния интерес и да превърнат България в шестнадесета република? (Реплика от ГЕРБ: „И на хан Аспарух потърсете отговорност!“)
Кой ще потърси отговорност за фалита на България през 1989 г., когато се пребоядисахте от комунисти в социалисти?! Когато според думите на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов от 12 юни тази година, се пребоядисахте, поехте пътя към капитализма, създадохте капитализъм от най-уродлив тип, който изгони над два милиона млади хора от България – думи на Вашия секретар на ЦК. Кога и кой ще Ви потърси тази отговорност?
Кой ще потърси отговорност за банковата криза, в която банкови милионери, ограбили спестяванията на българския народ, станаха всички до един, банкови милионери станаха агентите от Вашата „Държавна сигурност“?!
Кой ще потърси отговорност на комунистическата номенклатура, която извърши криминалния преход и всички или 90% от Вашите висши ръководства са бъкани днес с милионери и милиардери?! Тази система арестува пет видни олигарси. Как така стана, че всички до един са свързани с комунистическата номенклатура?! Аз не казвам, че всички комунисти са крадци и мошеници. Обикновените комунисти също гладуват днес. Как стана така обаче, че всички, които арестуваха, излязоха свързани с Комунистическата партия, от която нали се отказвате?
Кога ще потърсят отговорност за кражбата на „Техноимпекс“? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Кога? Кой ще даде тази отговорност?
Говорите за Цветанов и за Бойко Борисов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) А когато управлявахте държавата и летище София, за което толкова говорите, беше осъдено за 70 милиона долара от Катарския фонд, кога ще дадете отговорност за тези пари?! (Шум и реплики от „БСП за България“: „А БГА „Балкан“?)
Кога ще дадете отговорност за това, че Вашият лидер – доказано в стенограмите на парламента: двеста СРС-та за намеса в съдебната система, на следовател Шарланджиева, двеста! Двеста намеси в съдебната система! Тя ли ще търси отговорност, уважаеми български граждани, на тези хора, които се мъчат да лекуват раните от 70-годишно ликвидиране на тази държава?!
Малко морал трябва да има! И в престъплението трябва да има морал! (Шум и реплики.)
Не може просто да извършите всички тези престъпления и да се правите на моралисти! Крадецът да вика: „Дръжте крадеца!“. Срамота е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, моля Ви.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Срамота е! Тези хора от съдебната система лекуват всичко това, което сте направили през годините. (Реплика от „БСП за България“: „Ма ние сме платили бе, човек!“)
Затова Ви моля: спрете с този популизъм. Народът Ви е видял как управлявате – много добре и отлично. Три пъти ходите на избори в последните десет години, три пъти червен картон получавате. Аз не знам колко хубаво управлява ГЕРБ, но избират ГЕРБ, а Вас не искат и да Ви видят. Не на черна, а на бяла и на червена кобила да се качите, винаги ще падате от нея.
Затова да прекратим дебата, да гласуваме и съдебната система да си гледа работата. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, няма да прекратяваме дебата, господин Гърневски.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Паунов. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми преждеговоривш, даже името Ви не споменавам, за да нямате право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще има право на дуплика, господин Паунов. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той има право на дуплика, така че ще отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Изглежда страдате от ретроградна амнезия. И ще Ви кажа защо.
Вие започвате историята на България от 9 септември, от Народния съд… (Реплика от ОП: „Започваме от 1925 г.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Не, ще започнем историята от Владайското въстание, когато избивате войниците, които търсят справедливостта!
Ще започнем историята от 9 юни, когато законният министър-председател, който не е комунист, Александър Стамболийски, е заклан зверски от фашистите.
Ще започнем от 1923 г., септември, когато, както казва поетът: „Клаха народа, както и турчин не го е клал.“ (Шум и реплики.)
Ще отидем и на 1925 г., за която Вие говорите, белите нощи и примкаджиите, които са избивали левите интелектуалци – Гео Милев – за „Септември“, Христо Ясенов, Румянцев, без да са комунисти, само защото са казвали истината за този фашистки режим. (Реплика от ОП: „Говорете на руски!“)
Ще отидем 30-те години, когато са убивали депутатите комунисти без съд и присъда: Антон Страшимиров на жълтите павета.
Ще отидем в концлагерите на „Гонда вода“ и „Еникьой“, ще отидем при ястребинчетата. Малкият Стойне казва: „Аз ще слушам, чичо, не ме убивайте!“ Вие това го забравяте, изглежда, и смятате, че историята започва от 9 септември?!
Вижте, тук много пъти обвинявате Комунистическата партия. Даже моят приятел Вежди искаше да я закрива. Не можете да я закриете, защото тя има корени в историята и в българския народ! Тя е разстрелвана, тя е съдена, тя е закривана, тя е бесена, тя е вкарвана в концлагери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Нея ще я има, защото има основа в този народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Вие специално сте писали и стихове, и за Альоша, а след това като кмет искахте да го съборите. Съвземете се и гледайте реално на историята на България! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Паунов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря.
Когато покажете от тази трибуна и прочетете мое стихотворение за Альоша, аз на никого няма да казвам – еди-кой си е галош.
Когато говорите за историята, Вие проведохте Четиридесет и деветия конгрес на Партията, с което доказахте, че продължавате и цялата нейна история. Извинявайте бе, братя, тези събития, които описахте, са станали преди сто и кусур години, а ГЕРБ е партия само на 10 години в управлението! Какво общо има тя с онази история, че я заклеймявате! (Реплика от „БСП за България“.)
И понеже казахте за стихове – да, продължавам и сега да пиша стихове за Партията. Не само преди, а и сега. (Реплики от „БСП за България“.) Симов ги е чел, той ги знае много добре.
Но ще Ви кажа едно за Партията във връзка с последния конгрес, на който развяхте знамената:
„Партията развява демагогски знамената,
че е социална, че е честна, справедлива!
Но поразровиш ли й ти делата, ще видиш,
че е нагла, арогантна, кървава и особено крадлива!“
(Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това стихотворения ли беше, господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (встрани от микрофоните): Да, към Партията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, мисля, че и господин Паунов, и господин Гърневски имаха възможност да се изкажат по начина, по който искат, извън темата, така че няма нужда от процедура по начина на водене.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защото и на господин Паунов дадох да развие една своя теза, която беше близка до тезата на господин Гърневски. Така че по начина на водене – мисля, че няма смисъл.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде да видим, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, под Ваше ръководство нашият парламент постигна нещо уникално – ние доказахме, че троловете не са само във виртуалното пространство. Те са тук, сред нас.
Процедурата ми, госпожо Председател, е насочена към Вас: когато видите трол на тази трибуна, моля, отнемете му думата. (Оживление и ръкопляскания от „БСП за България“, смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А Вие ще ми го посочвате ли, господин Божанков?
Колеги, продължаваме нататък.
Други изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Господин Заместник-министър, ще искате ли изказване?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен действително е удоволствие днес да представя тук пред Вас петия доклад на министъра на правосъдието по изпълнение решенията на Европейския съд по правата на човека.
На 21 ноември 2018 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и на Комисията по вероизповеданията и човешките права. Това заседание пробуди в мен една плаха надежда, че на този доклад на министъра на правосъдието ще се погледне експертно и професионално, тъй като представителите на опозицията в тези две комисии тогава подкрепиха и гласуваха „за“ доклада.
Тази моя плаха надежда обаче, както се вижда, не се оправда. На мен не ми е много ясно какво точно се е случило между 21 ноември 2018 г. и 6 февруари 2019 г.? – Докладът си е един и същи. В него няма нищо ново! Единственото, което се е променило, е това, че ние с два месеца сме отишли по-напред във времето към поредните избори в страната.
Поради тази причина аз днес тук станах свидетел на един чисто политически разговор върху един документ, който има юридически характер и има точно определени рамки. В него става дума за това как е реагирала България на необходимостта да се изпълнят решенията на Европейския съд по правата на човека. Вместо това аз чух тук, първо, една забележителна историческа лекция. Благодаря Ви, забележителна!
След това, чух една програма за строителството на нещо, което бих нарекъл „Съвършена България“. Вън от съмнение е, че ако успеем да построим съвършена България, няма да има нужда от подобни доклади. Тогава вероятно ще можем да излезем от Конвенцията.
Също така не можах да разбера какво дава основание на дълбоко уважавания от мен господин Иванов да твърди, че този доклад поставя българските граждани на колене – нещо, което логически въобще не ми се връзва.
След такива ярки политически изказвания на мен ми е много трудно да върна тона в рамките на нормалното професионално обсъждане на един, общо взето, юридически документ.
Бих искал да уверя уважаемите народни представители, че в доклада се съдържат констатации за много важни положителни тенденции в работата на Европейския съд по правата на човека по български дела. Първо, жалбите намаляват – намаляват с високи темпове, най-вероятно по две основни причини:
Първо, обществената ситуация в България най-вероятно се подобрява и изчезват обективните основи за увеличаване на жалбите.
Второ, най-вероятно тук има отражение обстоятелството, че поне в някои обществени сегменти са създадени ефективни вътрешно-правни механизми за защита и част от жалбите на съответните граждани вероятно са се прехвърлили пред националните съдилища.
Аз не знам какво не харесва господин Зарков на нашето 15-о място в тази класация? Според мен това е едно нелошо място, особено предвид това, че пред нас, с по-лоши статистически показатели, се намират страни с утвърдена демократична традиция. С утвърдена демократична традиция!
За мен положителните констатации тук са факт! Те се дължат и на обстоятелството, уважаеми дами и господа, че в Министерството на правосъдието работи един малък, но много професионален колектив. Това е така наречената дирекция „Професионално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека“. Те защитават много професионално интересите на държавата, на което аз съм свидетел в последната година и половина.
И накрая бих искал да кажа нещо, което действително е много важно според мен и чрез него всъщност да помоля за съдействието на всички Вас. С това много ще помогнете точно по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.
Дълги години се смяташе, че изпълнението на тези решения си е чисто работа на Министерството на правосъдието. Затова и докладът тук е от името на министъра на правосъдието.
В конкретната работа се установява, уважаеми дами и господа, че проблемът всъщност е много по-сложен и една голяма част от тези решения не могат да се изпълнят със средствата само на изпълнителната власт или само на едно министерство. Напротив, трябва да се впрегнат всички усилия на държавата и на обществото, за да могат да бъдат изпълнени някои от тези решения.
Затова в момента работим, и аз съм оптимист в това отношение, по създаването на единен държавен механизъм, по който да върви изпълнението на всички решения на Европейския съд по правата на човека и, разбира се, Вие – най-вече по пътя на законодателството, бихте могли много съществено да допринесете в това направление. С това смятам повече да не навлизам в дискусията и Ви благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на Проекта за решение, представен на народните представители.
Гласували 129 народни представители: за 80, против 40, въздържали се 9.
Предложението се приема.
С това, уважаеми колеги, завършваме работата за днес.
Следващото редовно пленарно заседание е на 7 февруари 2019 г. от 9,00 ч., съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,25 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов