Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за програма за работа на Народното събрание 27 февруари – 1 март 2019 г.:
„1. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.). Вносител е народният представител Ирена Димова и група народни представители на 21 февруари 2019 г.
2. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносители са народните представители Искрен Веселинов, Валентин Касабов, Георги Колев и Христиан Митев на 21 февруари 2019 г. и народният представител Полина Цанкова на 22 февруари 2019 г.
3. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. Вносител е Министерският съвет на 29 юни 2018 г.
4. Изслушване на министъра на икономиката на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно инвестиции и перспективи за икономически растеж на българската икономика. Вносители са народните представители Даниела Савеклиева и Делян Добрев на 22 февруари 2019 г.
5. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2018 г. Вносител е Министерският съвет на 28 януари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 28 февруари 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 януари 2019 г. Приет е на първо гласуване на 13 февруари 2019 г. – точка втора за четвъртък, 28 февруари 2019 г.
7. Проекти на решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Вносител е народният представител Корнелия Нинова и група народни представители на 23 ноември 2018 г.; народният представител Данаил Кирилов на 4 декември 2018 г.; народният представител Искрен Веселинов и група народни представители на 12 декември 2018 г.; народният представител Искрен Веселинов и група народни представители на 12 декември 2018 г.; народните представители Христиан Митев и Валери Симеонов на 25 февруари 2019 г. – точка трета за четвъртък, 28 февруари 2019 г.
8. Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2019 г. Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – точка четвърта за четвъртък, 28 февруари 2019 г.
9. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно напредъка по изграждането на автомагистрали и скоростни пътища в България. Вносители са народните представители Александър Ненков, Атанас Ташков и Георги Динев на 22 февруари 2019 г. – точка пета за четвъртък, 28 февруари 2019 г.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител е Министерският съвет на 18 февруари 2019 г. – точка първа за петък, 1 март 2019 г.
11. Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно въвеждането на системата за верификация на лекарствените продукти в България съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба. Вносител е народният представител Даниела Дариткова и група народни представители на 21 февруари 2019 г. – точка втора за петък, 1 март 2019 г.
12. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 119, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения 20 – 26 февруари 2019 г.:
Проект на решение за попълване на Комисията по икономическа политика и туризъм. Вносител е народният представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. Вносител е народният представител Ирена Димова. Разпределено е на Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносител е народният представител Полина Цанкова.
Проект на решение за попълване на състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Вносител е народният представител Полина Цанкова.
Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Христиан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по културата и медиите и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносител е народният представител Данаил Кирилов и група народни представители. Предстои разпределение.
Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 25 февруари 2019 г. е постъпил Указ № 35 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по правни въпроси да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него.
На 25 февруари 2019 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 2 от 21 февруари 2019 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 2/2018 г. и обособеното мнение към него. С решението Конституционният съд се произнася по искане на Върховния касационен съд и обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 230, ал. 1 и чл. 230, ал. 2 в частта „извън случаите по ал. 1“ от Закона за съдебната власт, съответно обнародван в „Държавен вестник“.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕД В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ИЗМЕНЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2018 Г.
С Доклада на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вниманието Ви
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.), № 954-02-6, внесено на 21 февруари 2019 г. от народния представител Ирена Димова и група народни представители
Комисията по земеделието и храните проведе извънредно заседание на 26 февруари 2019 г., на което обсъди цитирания Проект на решение.
На заседанието присъстваха от Министерството на земеделието, храните и горите: госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър, господин Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, госпожа Лилия Стоянова – началник-отдел в същата дирекция, и госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; представители на неправителствени и браншови организации.
Проектът и мотивите за него бяха представени от народния представител Десислава Танева.
Проектът за решение е внесен във връзка с одобрен от Министерския съвет и предоставен на Народното събрание Доклад на министъра на земеделието, храните и горите. Докладът е относно Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г., изменено с Решение от 12 октомври 2018 г. С цитираното решение като т. 1 на министъра на земеделието, храните и горите е възложено в срок до 31 декември 2017 г. да внесе в Народното събрание доклад, включващ анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи и стратегия за управление и развитие на поземлената собственост. Анализът и стратегията са внесени в определения срок. В решението като т. 2 е предвидено в 10-месечен срок от приемането на Доклада по т. 1, министърът на земеделието, храните и горите да изготви и след необходимото обществено обсъждане да внесе проект на единен законодателен акт, уреждащ поземлените отношения в земеползването, свързани със собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. Съответно Министерството на земеделието, храните и горите представи на заседание на Комисията, проведено на 10 октомври 2018 г., Проект на закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. След проведеното обсъждане, първоначално заложеният срок беше удължен до 28 февруари 2019 г. с решение на Народното събрание. Целта на удължаването беше да се разшири обхватът на Законопроекта, като в него се регламентират всички въпроси, свързани със собствеността върху земеделските земи, с арендните отношения и с опазването на селскостопанското имущество, като по този начин се предложи организирана и последователна уредба на поземлените отношения в страната.
В тази връзка Законопроектът е преработен от Министерството на земеделието, храните и горите, публикуван е за обществено обсъждане и е изпратен за междуведомствено съгласуване. В рамките на процедурата по обществено обсъждане по него са постъпили голям брой противоречиви становища както от браншови организации, така и от граждани. Основните бележки са свързани с възпроизведени в Законопроекта текстове от действащата нормативна уредба, които са основно от Закона за арендата в земеделието, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите и Закона за опазване на земеделските земи.
Предвид изложеното в Министерството на земеделието, храните и горите е проведена работна среща с браншовите организации, на която от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи са предложили да бъде изцяло отменено Решението на Народното събрание, в което като срок за внасяне на Законопроекта в Министерския съвет е определен 28 февруари. От Асоциацията на земеделските производители в България и от Националната асоциация на зърнопроизводителите са предложили да се създаде работна група с участието на всички заинтересовани страни, която да обсъди поземлените отношения в страната, и в условията на широк обществен дебат да подготви единен нормативен акт, адекватен на съвременните социално-икономически условия. В тази връзка са настояли да бъде предложено на Народното събрание срокът 28 февруари 2019 г. да бъде удължен с най-малко шест месеца.
В хода на заседанието представителите на браншовите организации отново представиха аргументите си за удължаване на срока за изготвяне и представяне на Законопроекта. От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи припомниха, че Законопроектът касае конституционно установените и защитени права на гражданите, каквото е правото на собственост, която е неприкосновена. Затова според тях е непродуктивно поставянето на срокове за регламентиране на цялата материя.
Народният представител Петър Петров отбеляза, че и новият срок няма да бъде достатъчен за разработването на Законопроекта, и предложи гласуването по решението да бъде отложено до завръщането на народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ в пленарната зала.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изразиха убеждението си, че постигането на консенсус между всички заинтересовани страни е невъзможно предвид взаимоизключващите се интереси и различните възможности на отделните субекти. Според тях при разработването на Проекта освен баланс следва да се търси възможност за постигане на по справедлива регулация на отношенията, свързани със собствеността и с ползването на земеделските земи. Също така отбелязаха, че при разработването на Законопроекта е важно да залегне цялостната концепция на държавата за това какво земеделие следва да бъде развивано в страната ни.
След проведените разисквания и проведените гласувания Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.), № 954-02-6, внесено на 21 февруари 2019 г. от народния представител Ирена Димова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Кой от вносителите ще представи Проекта за решение?
Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Проект за решение и после ще има изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, но нека да чуем Проекта за решение и мотивите – Вие сте вносител.
Заповядайте, имате думата.
ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.), в т. II думите „28 февруари“ се заменят с „31 декември“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Ще пристъпим към разискванията.
Поискахте думата за изказване и с Вас откривам разискванията.
Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С настоящето бих искала да привлека вниманието Ви върху някои факти, които доведоха до изработването на Проект на единен законодателен акт, който да регламентира цялостно поземлените отношения в Република България, както и да Ви запозная с детайлите, свързани с обстоятелствата, които налагат удължаването на срока, в който да бъде цялостно преработен, представен в окончателен и очакван вид в Министерския съвет и впоследствие, както знаете, в Народното събрание.
Във връзка с разискване по питането, № 754-05-33, от 13 юли 2017 г. на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения с Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. беше възложено на министъра на земеделието, храните и горите в срок до 31 декември 2017 г. да внесе в Народното събрание доклад, който да включва анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването, както и стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
Съгласно това решение в 10-месечен срок от приемането на Доклада и след необходимото обществено обсъждане министърът следва да внесе в Народното събрание проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването, относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България.
Целта беше с този акт да се гарантира защита на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието, да се предложи организирана и последователна уредба на поземлените отношения, както и да се преодолеят недостатъците и фрагментацията на настоящата регламентация, да се даде цялостна достатъчна и оптимална регулация, съобразена с актуалните нужди на обществените отношения в страната. Анализът и стратегията са внесени в Народното събрание на Република България на 28 декември 2017 г.
Във връзка с изпълнението на това решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. Министерството на земеделието, храните и горите е изготвило Проект на закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който беше публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството и на портала за обществени консултации на 27 август 2018 г., със срок за изразяване на становища до 26 септември 2018 г. Проектът е изпратен и за междуведомствено съгласуване в нормативно установения срок.
В Проекта, подложен на обществено обсъждане, са обединени Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, с изключение на частта, касаеща възстановяване на собствеността, Законът за опазване на земеделските земи, правилниците за тяхното прилагане и отделните наредби към тях. От междуведомственото съгласуване по Проекта са постъпили становища от дирекциите на Министерския съвет „Икономическа и социална политика“ и „Правна“, от Министерството на правосъдието, от Министерството на финансите и други, които констатират нарушение на Закона за нормативните актове.
В становищата са отправени бележки, че в Законопроекта са включени редица разпоредби, които нямат характер и съдържание на трайна уредба, подлежаща на включване в законови разпоредби, например разписване на административни процедури, тръжни процедури и други, които следва да се обособят в подзаконов нормативен акт, като Правилникът за прилагане на закона или съответните наредби, тъй като подзаконовите нормативни актове уреждат по-динамичната материя на обществените отношения от законовата, подлежат на по-честа промяна и отмяна, която не следва да засяга законовите разпоредби.
Освен това в становищата се посочва още, че Законопроектът е в противоречие с изискванията на чл. 10 от Закона за нормативните актове, съгласно който обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от една и съща степен, а обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, както в случая е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за опазването на земеделските земи, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.
В резултат на проведеното обществено обсъждане и съобразно приетите становища от междуведомственото съгласуване Законопроектът е преработен от Министерството на земеделието, храните и горите. Впоследствие по покана на Комисията по земеделието и храните Законопроектът беше подробно представен на заседанието на Комисията на 10 октомври 2018 г.
В хода на дискусията по основните положения на Законопроекта народните представите отчетоха големия обем свършена работа, но констатираха, че обхватът на предоставения законопроект значително се различава от обхвата, посочен в Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. Беше подчертано, че липсват текстове, които да уреждат собствеността върху земеделските земи като начин на придобиване, разпореждане и управление и особено предвид наказателната процедура срещу страната ни, свързана с правото на чужденците да придобиват собственост върху земеделски земи. В тази връзка допустимите за Европейската комисия ограничения по отношение на нейното придобиване следва също да намерят място в Проекта.
Колегите също така подчертаха, че Законопроектът следва да урежда всички форми на поземлените отношения, включително рентните. Освен това всички ние бяхме единодушни, че следва да бъдат актуализирани и нормите, свързани с опазването на селскостопанското имущество предвид напълно променения модел на обществени отношения и невъзможността съществуващите норми да бъдат прилагани.
В тази връзка в хода на заседанието на 10 октомври всички народни представители се обединихме около становището да бъде удължен срокът, в който министърът на земеделието, храните и горите следва да представи проекта на единен законодателен акт, който да бъде съобразен с направените бележки от народните представители. Съответно беше предложен Проект на решение, с който Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. беше изменено, като се предвиди след необходимото обществено обсъждане министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Министерския съвет проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България в срок до 28 февруари 2019 г. Това решение беше гласувано в пленарната зала на 12 октомври 2018 г.
В изпълнение на това решение на Народното събрание, Законопроектът отново е преработен от Министерството на земеделието, храните и горите, като в него са включени нови текстове по отношение на собствеността на земеделските земи, като по-голямата част от действащите текстове от Закона за арендата в земеделието, както и нови текстове, свързани с опазването на селскостопанското имущество, които регламентират отношенията по начин, съответстващ на актуалните обществено-икономически условия.
Проектът на закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е публикуван за обществено обсъждане на 17 декември 2018 г. с дата на приключване на процедурата 16 януари 2019 г. и е изпратен за междуведомствено съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
В процедурата по обществено обсъждане са постъпили голям брой противоречиви становища от граждани и от редица браншови организации, отново касаещи предимно текстове от действащата нормативна уредба. Основните негативни бележки са свързани с действащи текстове на Закона за арендата в земеделието, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите и на Закона за опазването на земеделските земи, които са възпроизведени в Законопроекта.
В тази връзка на 25 януари 2019 г. в Министерството на земеделието, храните и горите се проведе работна среща с представители на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, с Асоциацията на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите, които са едни от най-големите представителни браншови организации в сектора.
На срещата всички се обединиха около становището, че тъй като Законопроектът засяга широк кръг обществени отношения, то следва да се проведе по-широк обществен дебат в рамките на по-дълъг период от време, за да могат да бъдат прецизирани всички предложения и предложени текстове.
Ето защо министърът на земеделието, храните и горите е представил в Народното събрание Доклад, внесен в Министерския съвет с писмо № 03-123 от 11 февруари 2019 г., който е разгледан и одобрен на оперативно съвещание на Министерския съвет, проведено на 13 февруари 2019 г. В този доклад в най-общ порядък са изложени посочените вече обстоятелства, поради които министърът на земеделието, храните и горите предлага да бъде удължен срокът за внасяне на Законопроекта в Министерския съвет.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с по-широкия кръг обществени отношения, които следва да бъдат уредени, предлагам на подкрепим приемането на Решение за удължаване срока за внасяне на Законопроекта в Министерския съвет до 31 декември 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Уважаеми народни представители, има ли реплики към изказването?
След представянето преминахме към разисквания по Доклада. Това беше изказване на един от вносителите на Проекта за решение. Процедурата предвижда възможност за реплики.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Райков.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих желал да допълня колегата, който ни запозна с детайлите относно разработването на проект на единен законодателен акт, който да урежда поземлените отношения в Република България, като внесе малко повече яснота относно мненията, изразени от едни от най-големите представителни браншови организации в областта на земеделието по време на проведената работна среща, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите на 25 януари 2019 г.
На посочената среща всички участници са изразили позицията, че изготвянето на законодателен акт от такъв ранг, засяга много и сериозни обществени отношения. При неговото изработване трябва да се търси баланс между интересите на всички собственици и ползватели на земеделски земи, независимо дали те са малки, или големи.
В тази връзка от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи дори са предложили да се отмени Решението на Народното събрание, в което 28 февруари е определен като срок за внасяне на Законопроекта в Министерския съвет.
Асоциацията на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите са били единодушни, че следва да бъде сформирана нова работна група с участието и на експерти – представители на бранша, на която да бъде предоставен достатъчно дълъг срок, в който да обсъди съществуващите поземлени отношения в условията на още по-широк обществен дебат, както и да подготви нов проект на закон с участието на всички заинтересовани страни – законопроект, който да е адекватен на съвременните социални и икономически условия в страната.
Участниците в срещата са се обединили около идеята да се предложи на Народното събрание да бъде променен срокът 28 февруари 2019 г., като същият бъде удължен най-малко с шест месеца.
В резултат на тази среща министърът предлага в своя доклад компетентната парламентарна комисия да се запознае със становищата и коментарите от извършеното обществено обсъждане и от междуведомственото съгласуване на Проекта на закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, като предлага да бъде удължен срокът за ново обществено обсъждане и изготвяне на нов законопроект.
В тази връзка, колеги, и предвид необходимостта от търсене на баланс на интересите на гражданите – собственици и ползватели на земеделски земи, както и браншовите организации в сектора, Ви призовавам да подкрепим предложения Проект на решение за удължаване на срока до 31 декември 2019 г. за изработването и представянето в Министерския съвет на единен законодателен акт, уреждащ поземлените отношения в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Райков.
Има ли реплики към изказването на господин Райков, който е един от вносителите на Проекта за решение? Не виждам заявки за реплики.
За изказване – господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ заседанието, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че това решение, което в момента обсъждаме, е от изключителна важност за работата ни като Народно събрание. То е от изключителна важност за функционирането на българската икономика, затова вземам думата.
Господин Председателстващ, първо, искам да предложа да замените навсякъде думите „браншови организации“ или „браншова организация“ само с „организация“ или „организации“, защото в България няма браншови организации. Има сдружения, които са сложили в името си „браншови организации“, но те не са браншови организации. (Реплика от ДПС.) Няма такова нещо и предлагам тези думи да бъдат заменени, тъй като в България няма Закон за браншовите организации и няма процедура, по която да се сформират браншови организации, а всички те са сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това го казвам като уточнение, защото се спекулира, че видите ли, тук са се събрали две три сдружения и те казали, че имало нещо: „Дайте, ние сме браншови организации, да отмените решението, което сте взели преди.“.
Искам да Ви информирам, че следя този процес, тъй като той е много важен. Аз съм работил много години в тази система и ми е ясно за какво става дума. Искам да Ви кажа, че приемането на този закон трябваше да стане още преди десет години и тогава щяха да се избегнат много от несполуките, които имаме в нашето земеделие, и най-вече демографските последствия, които са следствие от тези несполуки.
В България практически имаме една ненормална обстановка по отношение на собствеността на земята, по отношение на стопанисването ѝ, по отношение на ползването ѝ, защото ние сме уникалната държава в цяла Източна Европа, която не направи прехода от обществената собственост към частна, така както го направиха останалите страни от Източна Европа. Като държава ние направихме огромна грешка, започвайки да правим това, което в Мексико е продължило 35 години без успех, и до ден днешен ние знаем, че там има такива въстания на хора, които не са доволни от реформата, направена по същия начин, както в България раздаването на малки парченца земя на населението, съответно и противопоставянето му.
Искам да поздравя Комисията по земеделието, храните и горите, която положи много усилия в изготвянето на Закона. Още в предишния ѝ състав тази комисия работи много здраво и усърдно с бившето Министерство на земеделието и храните и в края на 2016 г. – сега обърнете внимание на датите и на годините, които ще Ви кажа – през 2016 г. беше изготвен Проект за поземлен кодекс, който трябваше да обхване абсолютно всичко това, което сега ни предлагат, че трябва да продължи да се разглежда до края на 2019 г.
Казах Ви – в края на 2016 г. всичко това беше готово, беше дадено на експертни групи, които се занимаха и много добре разработиха този кодекс.
Новият състав на Министерството на земеделието и храните реши да не продължи работата на предното министерство, а да започне да се занимава на парче, в резултат на което се стигна и до това решение на 19 септември 2017 г. – аз бях в тази зала – да се даде възможност на Министерството да има една година време, представете си, за да може да направи това, което вече беше готово в края на 2016 г. Абсурд! Това беше пълен абсурд и аз тогава от тази трибуна казах, че този срок е абсурден и, че това преработване на Кодекса от 2016 г., съответно на новонаправените предложения и разработки, изисква не повече от два-три месеца.
Така или иначе Народното събрание прие Решение и в края на септември, началото на октомври, ние разбрахме, че Министерството на земеделието и храните не е свършило абсолютно нищо през 2018 г. Нищо не е свършило! Представете си, то се позовава в по-късните свои документи, които видях, на председателя на Комисията по земеделието. Председателят на Комисията по земеделието бил внесъл нови предложения – това не са нови предложения. Напротив! Аз бях на това заседание и цялата Комисия взе решение по този въпрос. Така беше, а не на председателя на Комисията му скимнало нещо в последния момент – нищо подобно! Тогава Комисията даде четири месеца срок на Министерството на земеделието и храните да си свърши работата и то я свърши в началото на януари – на 8 януари министър-председателят Бойко Борисов внесе документ, който трябваше да бъде разглеждан. В този документ се казваше, че всичко, което е било необходимо, е направено. Всичките промени, включително и Законът от 45 години, уважаеми колеги… В България в момента Законът за опазване на селскостопанската собственост е от 1974 г. Този закон абсолютно спъва развитието на нашето земеделие – то продължава да лети в пропастта. Пропаст за мен е това, че вече има около 500 села, заличени от картата на България и ще има още. Мисля, че има още 700 с по двама или трима души. Просто сегашната законодателна система ни води нататък.
И сега, след като ние в началото на месец януари сме уверени от министър-председателя, че всичко е налице, вчера, по спешност казват: абе, дайте да увеличим с една година срока, защото това, което Ви е казал Бойко Борисов, не е вярно. (Шум и реплики: „Ауу!”) Така излезе вчера. Аз слушах и не можех да повярвам на ушите си, че министър-председателят ни е заблудил на 8 януари и че ние сега трябва да удължаваме срока с една година.
Искам да Ви кажа, че след като е внесено това предложение, то ще бъде гласувано. Трябва да Ви предупредя обаче, че това ще бъде със сериозни последствия за нас, най-вече хората от управляващата коалиция. Ние няма как да обясняваме на земеделските производители тези проблеми – вчера пак ни занимаваха с проблеми, свързани със собствеността, с ренти, аренди и така нататък. Ние няма какво да обясняваме на хората, те ще ни емнат още утре.
С това гласуване за една година удължаване – аз оттук мога да Ви кажа, че няма да бъде спазен срокът 31 декември 2019 г. Някъде около 18 декември тази година ще ни бъде поискано ново удължаване поради други настъпили обстоятелства, защото няма политическа воля у по-големия наш партньор – ГЕРБ, за решаване на този изключително важен въпрос. Той засяга цяла България!
Аз съм много доволен от един представител на опозицията, когото имах възможност да слушам още 2007 г. в Бургас – тогава беше заместник-министър, който каза, че това, което в момента ние отхвърляме, е малката конституция на поземлените отношения в България. Имайте предвид, че държави с три¬-четири пъти по-малка територия от България произвеждат пет-шест пъти повече селскостопанска продукция от нас. Ние сме за смях в Европа! Хората ни се смеят! И сега ние приемаме решението на едно министерство, което не се е справило със задачата си за 15 месеца, на едни сдружения, пак повтарям, това не са браншови организации, това са едни сдружения, които са се събрали и казали: абе, ние искаме да се увеличи с една година, защото не ни е изгодно.
Искам да уверя депутатите от ГЕРБ и господин – нашия колега Емил Димитров – Ревизоро, който в момента ми е обърнал гръб, че е много важно да се отнесем сериозно към този закон, нищо че сме приели „до 31 декември“. Нека да помислим отново като Народно събрание час по-скоро да се приеме този Поземлен кодекс, защото, аз пак казвам, и съм много доволен от тази формулировка, че ние всъщност отлагаме приемането на малката конституция, която трябва да уреди отношенията в България между собствениците, между тези, които обработват земята на общините, на собствеността. В момента не може да се развива.
Аз се срещам със селскостопански производители, които си унищожават малко – примерно по 40, по 50 крави, унищожават си стадата, защото няма как да вземат тази земя, която им е забранено да вземат по закон от времето на социализма. Забранено е на частни лица да вземат общинска собственост! Нямат право да я вземат, нямат право да я купуват! И те си закриват бизнеса.
Искам да Ви кажа, че безкрайното отлагане на този закон е пътят към по-нататъшното разоряването на малките и средните земеделски производители. Това е път по-нататък за уголемяването на селскостопанските октоподи, които са създадени в България, и към отиване на едно монокултурно производство, нехарактерно за България. Срамно е България да произвежда пшеница и ечемик. Срамно е! Хората, като ни видят, ни се смеят за тези некадърници, които върху земя, на която трябва да произвеждат плодове, зеленчуци, да имат модерно оранжерийно земеделие, върху тази земя тези глупаци да отглеждат пшеница и ечемик?!
Много Ви моля – аз нямам възможност да въздействам върху мнозинството, защото, както Ви казвам, моят колега продължава да гледа назад, не го интересува, и от нашата група също нямаме голям интерес, но обръщам внимание на комисиите, че това, което правим в момента, е срещу интересите на българските земеделски производители, срещу интересите на управляващата коалиция! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. (Народният представител Петър Петров говори встрани от микрофоните.)
Господин Петров, направихте предложение. На микрофона, ако обичате, за да чуят всички какво уточняваме. Внимателно проследих Проекта на решението.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В текста, където има „браншови организации“, да остане само „организации“, защото няма браншови организации. Няма такова нещо! Има неправителствени организации, които са сложили в името си „браншови организации“. Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обсъждаме предложение за Проект за решение, в което не се среща понятието „браншова организация“.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В Доклада също имаше „браншови организации“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Доклада не го променяме сега и няма да го редактираме. Това исках да изясня.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Ако наистина сте видели, че в Решението няма „браншови“...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: В Решението няма такава дума.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Добре. Оттеглям предложението си.
Искам обаче пак да подчертая: няма браншови организации в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, разбрахме Вашата идея.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
Удължете времето на групата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Аз съвсем набързо – даже нека да дадем на господин Петров възможност да доразвие тезата.
Понеже бях с гръб и не можах да го чуя – доскоро, знаете, че ние нямахме земеделие, но имахме 17 – 18 БЗНС-та, които се биеха кой да даде по-добра стратегия за развитие на земеделското стопанство. Сега в момента се оказа, че ще въвеждаме ред и останах с впечатлението, че досега не го е имало. Но ако все пак трябва действително да го въведем, да дадем възможност – той ме спомена, аз му давам възможност три минути да доразвие своята теза и да ни убеди в тезите, които има, за да може да го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика? След удължаването има възможност.
Господин Петров няма да ползва правото на дуплика.
Още една заявка за изказване имаше.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с това, че изготвянето на един законодателен акт, който да аргументира поземлените отношения в страната ни, следва да обхваща всички заинтересовани страни. Бих искал да Ви запозная с мнението, изразено от Националното сдружение на общините в Република България.
След проведено допитване до общините, при което са били запознати с представения за обществено обсъждане Законопроект, Националното сдружение на общините в Република България изказа своята тревога във връзка с промените в Законопроекта за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, предложени за повторно съгласуване на портала на обществените консултации.
Според тях доработеният законопроект се отдалечава от първоначално заложените цели, осъвременяване на поземлените отношения, а именно да въведе „уредба, която да преодолее недостатъците на досегашната регламентация чрез систематизиране на материята и въвеждане на нови норми, които отразяват актуалната обществено-икономическа ситуация в страната“. Те предоставиха своите принципни коментари и предложения по текстовете на Законопроекта, а именно по отношенията на така наречения „остатъчен“ поземлен фонд.
Според Националното сдружение на общините по отношение на общинската собственост Законопроектът се отклонява от изискванията на чл. 140 от Конституцията, не държи сметка, че общинската собственост е самостоятелна и ограничава необосновано общините при упражняването на правото им за собственост върху земеделски земи от „остатъчния“ поземлен фонд и другите имоти, които регулира.
Член 140 от Конституцията изисква общината да упражнява правото си на собственост в интерес на териториалната общност. Конституцията разглежда общината като единна социално-икономическа единица, в която се осъществява местно самоуправление. Утвърждава се единен подход от общинския съвет и кмета на общината към упражняването на правото на общинската собственост, в това число върху земеделски земи, съобразено с общия интерес на общината като териториална общност.
В тази връзка според Националното сдружение на общините в Република България особено неприемлива стъпка са допълненията по отношение на остатъчния поземлен фонд. Вместо по общоприложимия законов ред за тези земи отново се залага „особен режим“, налаган от чужди административни структури, съгласно чл. 124, ал. 6 и § 24 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта.
От Сдружението на общините настояват да се отменят – а с Преходните и заключителните разпоредби на Проектозакона това така и не е направено, онези разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които ограничават правото на общините да се разпореждат със земите по чл. 19 от него. Според тях е противоконституционно да се отменят права на общинските съвети, както е цитирано по-горе.
Местните власти продължават да настояват земите от така наречения „остатъчен фонд“ да се ползват за изпълнение на проекти по уедряване на земеделските земи, както и за изпълнение на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията и на други обекти, за които се допуска принудително отчуждаване, за инвестиции по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, за създаване на нови или разширяване на границите на съществуващите урбанизирани територии, реализиране на инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общините.
Според местните власти посочените по-горе ограничения при разпореждането на земите от „остатъчния фонд“ и нерешителността да се разрешат проблемите с него водят до неизмерими загуби за местните общности – твърде често се стига до прекратяване на договори за наеми, нежелание за осъществяване на дългосрочни инвестиции в селските райони, невъзможност за почистване на самозалесили се земи и така нататък.
В становищата си те изразяват, че през изминалите вече почти 30 години от влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи бившите собственици и техните наследници са починали и новите наследници не могат да определят местоположението и реалните граници на имотите. Обезщетяването в редките случаи на постановено решение за признаване право на собственост може да остане с равностойни земи или компесаторни инструменти.
Друг въпрос, който поставят местните власти, е решаването на казусите, свързани с неразпределено имущество на заличени стопански организации. Те изразяват принципна подкрепа за включването на процедури по срочно изясняване и актуване на собствеността върху неразпределеното имущество на заличените стопански организации – ТКЗС, ДЗС и прочее, с цел прекратяване на съществуващата безстопанственост и възможността това имущество да бъде предадено в собственост на местните власти и да бъде употребено за целите на местното развитие.
От Сдружението на общините обръщат внимание на чл. 238 и § 12, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, които предвиждат прехвърляне на общините на правото на собственост върху неразпределени сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организации, но не и на земята, върху която те са построени и принадлежи към тях. Общините имат интерес от прехвърлянето и на земята, защото само чрез нея биха могли да реализират икономическата изгода за териториалната общност от прехвърлянето на собствеността върху сградите. Голяма част от съществуващите сгради са полуразрушени и общините не могат да отделят ресурс за ограничаване на посегателствата върху тях. В тази връзка местните власти считат за неоснователен мораториума за разпореждане с тези имоти от страна на общините, също заложен в Преходните и заключителните разпоредби.
Друг съществен момент, който засяга общините, е съответствието на Законопроекта със Закона за общинската собственост. Според тях той следва да се разглежда като специален закон по отношение на Закона за общинската собственост, съдържащ специалните правила за придобиване, упражняване и разпореждане с правото на собственост на общината по отношение на земеделските земи. Това прави излишно препращането към Закона за общинската собственост, особено ако разпоредбите се дублират, например чл. 124, ал. 2 и ал. 3; чл. 128; чл. 131, ал. 2; чл. 168; чл. 198 и други.
Също така смятат, че чл. 65 създава принципен проблем, засягащ общинската собственост върху земеделски земи. Според тази разпоредба земеделските земи се ползват от собствениците и от ползвателите въз основа на актове, регистрирани в Общинската служба по земеделие. Тоест за да ползва общината собствените си земеделски земи, трябва да регистрира в Общинската служба по земеделие акта, с който е придобила правото си на собственост.
От Националното сдружение на общините считат, че текстът следва да се приведе в съответствие с целта му – участие в масивите за ползване на земеделски земи може да има само лице, което е регистрирало акта, въз основа на който е придобило право върху добивите от земеделските земи.
Отделно от това, в чл. 3, ал. 4 от Законопроекта областният управител е посочен като орган по опазване на селскостопанското имущество и като такъв има правото по чл. 371, ал. 1, т. 2 да учредява право на преминаване през земи от общинския поземлен фонд при липса на съгласие между заинтересованите собственици.
Това според местните власти е хипотеза на недопустимо частично отчуждаване на общинска собственост върху земеделска земя в полза на частно лице, когато общината, представлявана от кмета, и собственикът на имота не са постигнали съгласие за учредяване правото на преминаване с договор.
От Сдружението на общините изразяват своята подкрепа за осъвременяване на нормативната уредба по отношение опазване на земеделското имущество. Така разписаните разпоредби съответстват на наложилата се в страната обичайна практика на фона на тоталната неприложимост на Закона за опазване на селскостопанското имущество, като предлагат органите на МВР също да бъдат включени при изпълнението на разпоредбите по опазване на земеделското имущество и установяването на вреди.
В своето становище Националното сдружение на общините в Република България подкрепя усъвършенстването на процедурата по разпределение на пасищата, мерите и ливадите в посока съгласувано разпределение на имотите от общинския и държавния фонд в съответните землища, като предлага да се обмисли запазването на досегашната практика наемната цена да се определя въз основа на средното годишно рентно плащане за съответното землище за предходната година, без да се налага възлагане на пазарна оценка от независим оценител.
Подкрепя включената в Законопроекта процедура за замяна на държавни с общински земеделски земи в случаи, свързани с реализиране на проекти за социално-икономическото развитие на общината и/или необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение в съответствие със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Във връзка с всички тези и други предложения за допълнителни коментари, прецизиране на текстове и конкретни разпоредби Ви призовавам, колеги, да подкрепим предложението за удължаване на срока за изработване на единен законодателен акт, широкото му обществено обсъждане и представянето му в Министерския съвет във вид, който да дава цялостни и недвусмислени решения при регламентирането на поземлените отношения на територията на България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Има ли реплики? Не виждам заявки.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата за изказване.
БЮРХАН АБАЗОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бързам да обявя, че ние ще подкрепим удължаването на срока на този законопроект не за друго, а за да предотвратим евентуален хаос в поземлените отношения от създаването на закон, който ще въведе още по-голям хаос. Така че по-добре да прилагаме сега действащото законодателство, което се харесва и предпочита от много от браншовите организации, отколкото да създадем някакво недоносче, от което после да берем ядове.
Изслушах всички колеги – преждеговорившите много добре разказаха историята на Законопроекта, последният много добре представи становището на Сдружението на общините.
Този законопроект има дълга и славна история – определено мога да кажа, че не му върви, тъй като сагата с този закон е поне от четири-пет години, от годините, в които госпожа Танева беше министър. Тогава бяха предложили под гръмкото наименование „Кодекс“ да решим проблемите с поземлените отношения в страната. Последваха дълги дискусии, обстойно проучване на световния, на европейския опит, за което се похарчиха немалко пари, за което следващият министър предаде материалите в прокуратурата, между другото, но оттам все още няма отговор – има ли престъпление, или не при разходването на тези пари за проучване на световния опит.
В края на краищата след дълги проучвания на нашия и на световния опит отново сме в задънена улица, отново искаме удължаването на срока по изработването на този законопроект. След като служебният министър Христо Бозуков предаде материалите в прокуратурата и се застопори работата по Законопроекта, още пό следващият министър – сегашният, нищо лично, просто цитирам: „Заварих една пълна боза.“ Сегашният министър Порожанов определи работата на своите предшественици по този законопроект като пълна боза.
Бозата все още продължава, защото стилът, по който сме избрали да работим по този проект, е сбъркан. Сбъркан, защото всичко сме оставили в ръцете на браншовите организации с идеята те да намерят консенсусен вариант по Законопроекта.
Отново ще цитирам: „Законът ще се гледа само ако има пълен консенсус с бранша“ – думи на госпожа Танева на събирането на асоциациите в „Златни пясъци“.
Уважаеми колеги, такъв консенсус не е имало и няма да има. Няма как да има пълен консенсус, когато участниците в процеса са на диаметрално различни позиции. Няма как да има консенсус, когато в играта участват дребни и едри собственици. Няма как да има консенсус, когато в играта участват дребни и суперголеми ползватели. Няма как да има консенсус, когато едните са крупни зърнопроизводители, а от другата страна са дребни зеленчукопроизводители, производители на овошки, биопроизводители. Ние искаме да съберем, както каза преди малко моят колега, огъня и водата. Илюзия е да намерим пълен баланс в интересите в тази толкова сложна система.
Не ми е изказването за намирането на пълния баланс между браншовите организации – такъв няма да има. В целия закон, който сега е представен, на който искаме да удължим срока, за да продължат разискванията, ясно личат позициите на отделните браншови организации, много ясно личат интересите на едните и интересите на другите организации. Която организация е по-силна, по-мощна, по-богата и по-шумна, си постига интересите и остават малките, дребните организации, на които не им се чува думата, които нямат пари да отидат до града, камо ли да участват в медии и да си защитават позициите. Нашата идея да прехвърлим всичко на бранша и да чакаме консенсус е неработеща.
Изказването ми е за друго, уважаеми колеги. В целия законопроект аз не виждам къде е държавата. Не виждам къде е позицията на държавата България, която иска да въведе определен ред в поземлените отношения, и не на последно място, подчертавам, какъв тип земеделие иска да развива нашата държава оттук нататък в много дългосрочен план. Няма я позицията – стратегическата, политическата, визионерската, в този проект, а той не е частен. В Законопроекта, освен браншовите организации, участва и самата държава, която определя посоката на развитие на земеделието за следващите 20, 30, 50 години. Това тук го няма.
Първо, при условие че имаме нова Обща селскостопанска политика, при условие че реституционният процес е приключил и нашето земеделие влиза в качествено нова степен, призивът ми към управляващите е, освен да прехвърляме Законопроекта на браншовите организации да се разберат, държавата да въведе свои репери, по които иска да се движи земеделието оттук нататък.
Ако управляващите имат визия, идея как да се развива нашето земеделие, да излязат и да обявят от тази трибуна, в смисъл – поддържаме ли това статукво, което е сега, 2% от земеделските производители да обработват 80 на сто от земята на България; поддържаме ли това статукво да изнасяме само и единствено зърнени култури в непреработен вид, които нямат никакъв принос в брутния вътрешен продукт; продължаваме ли да внасяме плодове, зеленчуци и меса, или искаме да променим земеделието в България в смисъл – оттук нататък поне да заложим репери: приоритет в българското земеделие да са малките земеделски производители, овощарите, зеленчукопроизводителите, биологичното производство, семейното фамилно земеделие, или продължаваме да развиваме този тип земеделие.
Неслучайно има резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. за свръхконцентрацията на земя в страните от бившия Източен блок. България в това отношение е шампион. Продължаваме ли да концентрираме земята в ръцете на шепа хора, или развиваме семейното, фамилното и малкото, средно земеделско стопанство в България? Ако в този законопроект намерят отговор въпроси, като: колко да е арендният срок, колко да е максимално арендуваната земя, колко да е максималната собственост, която може да обработва един земеделски производител, колко да е таванът – много важен въпрос, на субсидиите на земеделските производители, това до голяма степен ще предопредели и ще стане ясно каква е визията на управляващите за развитието на българското земеделие.
Ако имате идея, моля, обявете сега оттук. Ако нямате, призивът ми към Вас е в този срок, който ще удължим сега до края на годината, да дадем ясни указания на Министерството на земеделието, храните и горите какви репери, какви изходни позиции трябва да защитават те в преговорите с браншовите организации, така че държавната политика, стратегическото развитие на страната и на този сектор просто да са като водеща нишка в Законопроекта.
Колегите много говориха, но имам чувството, че говориха като на работна група с предложения, параграфи, членове.
Колеги, ние не сме на работна група! Ние сме в българския парламент – тук се правят политики, тук се правят стратегии за развитието на сектора.
Ако управляващите искат да променят сегашното статукво от свръхконцентрирано стопанство към диверсификация, семейни, фамилни, малки и средни стопанства, към даване на приоритет на пренебрегнатите досега отрасли, като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, моля, призовавам управляващата коалиция да заложат такива параметри в този закон – по този път да се развива българското земеделие за дълъг период от време. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля за удължаване времето на групата за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: То е удължено.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като коментираният законопроект пренася разпоредби на действащия Закон за опазване на земеделската земя и е свързан до голяма степен с увреждането на обществените отношения, свързани с устройственото планиране, бих искал да Ви запозная със становището на Камарата на архитектите в България.
Във връзка с упражняване на своите функции по чл. 5, т. 1 и т. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране ръководството на Камарата на архитектите в България счита, че тъй като Проектът на Закон за собствеността в поземлените отношения и опазване на земеделските земи в значителна степен урежда обществените отношения, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството в отклонение от общите правила на Закона за устройството на територията, те подкрепят и възприемат принципната необходимост от изработване на подобен единен законодателен акт, който да урежда поземлените отношения, но смятат, че в Проекта директно са възприети буквално множество архаични разпоредби и институти от предходни законови и подзаконови нормативни актове, а би могло да се търсят значително по-добри и икономични съвременни решения в синхрон с останалото ни законодателство, и то най-вече в областта на устройственото планиране. Предлагат становище по конкретни текстове и части от Проекта.
Разглеждат разпоредбата на чл. 5, според тях, на пръв поглед тя е насочена към създаване на допълнителни ограничения пред промяната на предназначението на земеделски земи за други нужди. Действително, съгласно чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Република България, промяна на предназначението на земеделски земи „се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон“. В чл. 5, ал. 1 от Законопроекта са изброени изчерпателно четири изключения от общата забрана при наличие, на които може да се промени предназначението на земеделска земя. Забраната в самата алинея обаче е за срок от седем години освен при наличие на посочените изключения. Тоест след изтичане на посочения срок промяна на предназначението на земеделска земя за други нужди може да се прави и без наличие на посочените четири изключителни условия, което едва ли е целта на съставителя на текста, и противоречи на други части от самия проект, което те разглеждат и по-обстойно.
Според архитектите предложеният текст не само не дава допълнителна закрила на земеделската земя, но отваря възможност за промяна на предназначението ѝ отвъд допустимото по Конституция.
В чл. 5, ал. 1, т. 1 от Законопроекта като необходимо условие за промяна на предназначението е посочен „влязъл в сила общ устройствен план“. Конкретното предназначение за поземлени имоти се определя с подробните устройствени планове – чл. 8 от Закона за устройство на територията.
С оглед на това от Камарата на архитектите в България считат, че наличието на общ устройствен план не е достатъчно условие за промяна на предназначението на земеделска земя за други нужди. От друга страна, все още има части от територията на общините без общи устройствени планове. Там устройството е извършено с подробни устройствени планове. Тази хипотеза също трябва да намери своето решение. Тъй като този закон ще определя кои са изключенията за промяна на предназначението на земеделски земи по чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Република България, целесъобразно е те, както и другите ограничения преди това, да бъдат уредени систематично на едно място.
Според Камарата на архитектите в България предложеният проект посочва определени изключения от чл. 21, ал. 2 от Конституцията на различни места и с различно съдържание, което определено ще създаде проблеми при прилагането и тълкуването на Закона.
Ръководството на Камарата на архитектите в България обръща внимание и на разпоредбите в Глава трета. Тази част от Проекта урежда уедряването на земеделските имоти чрез план за уедряване. Този план е особен вид устройствен план, тъй като, както е видно от разпоредбите на чл. 7 – 16 от Законопроекта, с него се променят границите на съществуващите имоти за постигане на заявените цели в чл. 7, което впоследствие безвъзмездно се отразява в картата на възстановената собственост, кадастралната карта и кадастралните регистри.
Планът за уедряване всъщност е план за изменение на картата на възстановена собственост, съответно на кадастралната карта и на кадастралните регистри. Този план освен това има транслативно действие – прехвърля собствеността върху уедрените имоти – чл. 12, ал. 3 от Проекта.
Според архитектите цялата Глава трета следва да се преработи по следните причини:
1. Не става ясно кой е компетентният орган за одобряване на плана за уедряване. Органът, компетентен да одобри плана за уедряване, следва да се посочи в Закона, а не с Правилника за прилагането му.
2. Член 12, ал. 1 от Проекта се посочва конкретен административен орган, който издава решение с определено съдържание въз основа на одобрения план за уедряване, без обаче да се посочва кой го одобрява.
3. Тъй като планът за уедряване може да представлява изменение на картата на възстановената собственост, както е на кадастралната карта и кадастралните регистри, могат да се предполагат различни компетентни органи за одобряването му.
4. Актът за одобряване на плана за уедряване представлява първичен акт спрямо решението по чл. 12 от Проекта, което е посочено, че може да се оспорва пред районния съд „само при наличие на несъответствие с одобрения план за уедряване“. Не се разбира актът за одобряване на плана за уедряване подлежи ли на обжалване и по какъв ред?
5. Не става ясно защо съобщаването на решението по чл. 12, ал. 1 от Проекта се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс и жалбата се разглежда от районния съд, след като за индивидуалните административни актове е приложим Административнопроцесуалният кодекс и са компетентни административните съдилища.
6. Решението по чл. 12, ал. 1 от Проекта, тъй като съгласно ал. 3 от същия текст замества и нотариалния акт между страните, би трябвало да съдържа всички реквизити на споразумението между собствениците по чл. 7. Тоест може да се разглежда като заместител на окончателен договор между страните по споразумението.
Страните обаче съгласно ограничението по чл. 12, ал. 2 от Проекта не могат да оспорват несъответствието между изразената от тях воля в споразумението и тази отразена в решението.
7. Не става ясно, ако уедреният имот се състои от бивши имоти на различни собственици, как се уреждат отношенията между тях в новия уедрен имот. Поради липса на регламент изглежда ще се прилага чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, включително и за имотите от държавния и общинския поземлен фонд, което отваря врати също за недоразумения.
8. Не става ясно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Проекта предвижда ли преместване или заличаване на селскостопанските пътища, които са публична държавна или публична общинска собственост.
9. С чл. 10, ал. 1 от Проекта се създават неоправдани ограничения пред сключването на правни сделки между частноправни субекти – страни по споразумението.
10. От определението в чл. 7 от Проекта се подразбира, че предпоставка за изработване и одобряване на плана за уедряване е споразумение между собствениците, тоест по инициатива на засегнатите собственици. Така планът за уедряване не би трябвало да засяга права и интереси на трети лица. От предложената разпоредба на чл. 15 от Проекта обаче може да се предполага, че може да има план за уедряване, който не е по споразумение между самите собственици.
11. Според предложения чл. 9, ал. 2 от Проекта одобреният план за уедряване се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри, но основанието за промяна на собствеността според чл. 12, ал. 3 от Проекта е решението по чл. 12, ал. 1, което е последващо. В кадастралната карта и кадастралните регистри вече се отразяват вече възникнали права, а не предстоящи. Налице е противоречие с основни принципи на кадастъра.
12. След като одобреният план за уедряване се отрази в кадастралната карта и кадастралните регистри, остава неясно какви скици ще се издават към решенията по чл. 12, ал. 1.
От Камарата на архитектите в България отбелязват още, че предложената уредба на особени договори за възмездно ползване на земеделски земи е необходимо отново да се анализира внимателно и да се прецизират текстовете. Твърде много и твърде съществени са отклоненията от общото договорно право.
Те считат, че с посоченото в чл. 124 от Проекта е нецелесъобразно държавата и общините да могат да доказват правото си на собственост върху земеделски земи с няколко различни акта. Би трябвало държавата и общините да имат единен регистър за всички свои имоти и еднообразен начин – документ за удостоверяване на собствеността си. Материята, обхваната в чл. 123 и чл. 124, следва да се уреди в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Предложената разпоредба на чл. 126 от Проекта създава неравнопоставеност на различни видове собственост и противоречи на Конституцията на Република България. Освен това съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост не могат да се придобиват по давност имоти публична държавна и публична общинска собственост.
От Камарата на архитектите в България са предоставени конкретни предложения за редакция на текстовете.
Предлагат разпоредбите на чл. 264 – 265 от Проекта да се преработят изцяло с оглед синхронизирането им с чл. 12, ал. 3 и чл. 124а – 125 от Закона за устройството на територията.
Обръщат и специално внимание на Глава деветнадесета – чл. 281, ал. 5, т. 6 и към чл. 283, ал. 1, т. 8 от Проекта, свързани със спирането на административното производство, което всъщност е уредено в чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс.
Според представителите на Камарата на архитектите Законопроектът въвежда допълнително твърде общо и трудно подлежащо на контрол основание за спиране на административно производство. Предложеният текст дава възможност Комисията да спира производството при всяка възникнала неяснота до нейното изясняване, без спирането да е обвързано със срок за изясняването или с някаква конкретика по отстраняването на неяснотите, което би било недопустим подход.
Относно чл. 283, ал. 1, т. 7, буква „а“ от Проекта възможността административен орган да отменя или изменя (отзив, преразглеждане) свое решение би трябвало да се подчини на общите правила на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 91, чл. 99 и чл. 156 от АПК. Така както е въведена в Законопроекта, се дава възможност на административния орган по всяко време да може да преразглежда издадените от него актове, което руши правната стабилност.
Относно чл. 283, ал. 1, т. 7, буква „б“ от Проекта следва да се намери различен законодателен подход. Става дума за действащи стабилни индивидуални административни актове, издадени въз основа на отменени нормативни актове.
От всички направени коментари става ясно, че разпоредбите на Законопроекта следва да бъдат синхронизирани с останалото специализирано законодателство, регламентиращо обществени отношения, свързани с устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство.
Това би могло да стане, като Законопроектът се подложи на широко обществено обсъждане, като се вземат под внимание компетентните становища на браншовите и отделните професионални организации.
В тази връзка призовавам колегите да подкрепят предложения Проект за решение за удължаване на срока за изготвяне и предоставяне на единен законодателен акт, който да урежда поземлените отношения в тяхната цялост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Исках да направя изказване, за да отговоря на господин Абазов, но виждам, че той вече не е в залата. Няма да мога да отговоря на всички, защото някои квалификации бяха просто обидни за работата на който и да е било.
Уважаеми колеги, казаха се много мотиви за това как трябва да подкрепим този проект на решение и те бяха верни. Във всеки един от изказалите се, включително и от политическите сили, които са извън ГЕРБ, каквото и обаче да кажем, истината е една, че в този си вид предложеният законопроект от Министерството на земеделието, храните и горите не отговаря на необходимостите в сектора и е очевидна нуждата от неговата преработка.
Консенсус винаги може да се постигне, когато инициаторът на законодателството, авторът на законодателството, успее да убеди участниците в процеса за това, каква е целта на Законопроекта. И ако тази цел е държавническа, стратегическа за развитието на сектора, няма проблем да бъдат убедени участниците в тези отношения за това, че трябва да действа подобно законодателство.
Очевидно обаче не сме на такъв етап. Законодателство на инат не може да се прави и щом като представеният на обществено обсъждане от Министерството Законопроект е неприемлив, за който и да е от участниците, естествено, и е редно ние да подкрепим Министерството този срок да бъде удължен, за да им дадем време да поправят това – бележките, които са получени, а и самата им визия как трябва да бъде в окончателен вид предложеният законопроект.
Всички мотиви са верни. Истината е, че няма какво друго да направим, освен да удължим срока. Затова моля да подкрепите Проекта за решение, за който по молба на Министерството, с доклад, внесен през Министерския съвет, колеги народни представители са направили предложение за удължаването на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли реплики? Не виждам.
Имаше заявено изказване от господин Гечев ли? (Реплики.)
Свършихме времето. Да, благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.), в т. II думите „28 февруари“ се заменят с „31 декември“.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка от Програмата за работа:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносители са народните представители Искрен Веселинов, Валентин Касабов, Георги Колев и Христиан Митев от 21 февруари 2019 г. и народният представител Полина Цанкова от 22 февруари 2019 г.
Някой ще представи ли проектите?
Преминаваме към представяне на решенията. Ще Ви ги прочета.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по икономическа политика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Валери Симеонов Симеонов за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който представих.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Втори:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна на състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Елена Стефанова Аксиева като член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващият:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Елена Стефанова Аксиева за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2017 Г.
Имате думата, уважаема доктор Дариткова, за представяне на становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на заместник-министъра на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева и управителя на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Начева и доктор Дечев.
Продължете, уважаема доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-32, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-32, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, временно изпълняващата длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Йорданка Пенкова и други гости.
Разглежданият отчет беше представен от госпожа Жени Начева.
През отчетния период структурните звена в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и във второстепенните разпоредители от по-ниска степен (РЗОК) изпълниха функционалните си задължения в съответствие с относимото европейско и национално законодателство и с вътрешноадминистративните актове на Националната здравноосигурителна каса. Функционирането на системата се реализира съобразно изискванията за стриктното спазване на бюджетната дисциплина, на правилната координация и субординация на административната дейност и законосъобразността на процесите при електронното отчитане на дейността на договорните партньори.
Превантивната роля на извършената през 2017 г. контролна дейност е отчела положително въздействие, което се изразява в по стриктно изпълнение на алгоритмите на клиничните пътеки, подобряване качеството на медицинската дейност и на работата при воденето на документацията и организацията в лечебните заведения.
Като траен показател през отчетния и предходни периоди се очертава нарастването на разходите за лекарствени продукти, дължащо се на навлизането на нови, скъпи молекули, както и на ежегодното нарастване на броя на здравноосигурените лица, обърнали се към системата. Наблюдава се ръст и на броя на болните с редки заболявания.
В тази връзка в заключителната част на разглеждания отчет е посочена необходимост от създаване на специален (държавен) фонд, който да подпомага финансирането на редките болести. Изтъкнато е предимството на стимулирането на медицинските специалисти към предписване на генерични лекарствени продукти чрез образователни програми за предимствата на генеричната политика.
Като обществена институция, призвана по закон да защитава правата на здравноосигурените лица, и през 2017 г. Националната здравноосигурителна каса продължава да работи при пълна прозрачност, поставяйки в центъра на своята дейност пациента и неговите потребности.
При обсъждането на отчета беше подкрепено от членовете на Комисията направеното от председателя на Комисията доктор Даниела Дариткова правно-техническо редакционно предложение по приложения проект за решение на Народното събрание за приемане на разглеждания документ. Редакционното предложение е в частта на посоченото правно основание за приемане на Проекта за решение, а именно: думите „чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване“ да се заменят с „чл. 30, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 802-00-32, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! И през 2017 г. дейността на Националната здравноосигурителна каса относно лекарствената политика цели, от една страна, обезпечаването с лекарства за хуманна употреба на всички здравноосигурени лица, а от друга страна, повишаване на контрола по предписване и отпускане. В тази връзка е направено следното:
- адаптиране и въвеждане в действие актуализациите на Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък на всяко 1-во и 16-о число на месеца;
- адаптиране и въвеждане в действие актуализациите на Приложение № 2 на Позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания.
Като неделима част от своята дейност Националната здравноосигурителна каса извършва и през 2017 г. актуализации в редица база данни. Актуализирани са данните в регистрите „Лекарства“, „Болести“, „Производители“, „Връзка лекарство – болест“. Изготвени са множество справки и анализи относно потреблението на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Към 31 декември 2017 г. Националната здравноосигурителна каса, респективно районните здравноосигурителни каси са сключили договори с 2469 аптеки. Към 1 януари 2017 г. Националната здравноосигурителна каса е заплащала 1692 лекарствени продукта, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, а към 31 декември 2017 г. броят нараства на 1714. От 1 април 2017 г. Националната здравноосигурителна каса заплаща общо 3016 медицински изделия на 180 производители. През отчетния период контролните органи на районните здравноосигурителни каси са извършили 4291 финансови проверки по отпускане на лекарствени продукти в аптеките. С констатирани нарушения са завършили 61% от общия брой проверки. Наложените санкции са в размер на 375 хил. лв.
И през отчетния период се запазва тенденцията за увеличаване на разходите за лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални нужди. Причините са комплексни – от една страна, навлизането на нови по-скъпи молекули, както и ежегодно нарастващият брой на здравноосигурени лица, включващи се към системата на Националната здравноосигурителна каса. Увеличената продължителност на живота също дава отражение върху разхода за медикаменти. Наблюдава се и нарастване на средния разход на едно здравноосигурено лице, обърнало се към системата. Броят на болните с редки заболявания също се увеличава през отчетния период. В тази връзка възниква необходимостта от създаване на специализиран държавен фонд, който да подпомага финансирането на редките болести.
С цел оптимизиране на разходите, е необходимо стимулиране сред лекарите на генеричното предписване чрез образователни програми за предимствата на генеричната политика.
Успешно проведените преговори за отстъпка от стойността на скъпо струващите медикаментозни терапии, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, дадоха възможност да бъдат възстановени значителни суми. За отчетния период договорените отстъпки са в размер на 161 млн. лв. Необходимо е да бъде регламентирана възможност за предоставяне на отстъпка в натура. Тази мярка определено би мотивирала притежателите на разрешително за употреба на лекарствените продукти за по-добро участие в процедурата по договаряне на отстъпки. По този начин Националната здравноосигурителна каса ще подсигури договорена намалена цена на пълната номенклатура от лекарствени продукти, предназначени за злокачествени заболявания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Имате думата, уважаеми доктор Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Начева – заместник-министър на здравеопазването, уважаеми колеги! Ще се спра на тази част от Годишния отчет за дейността на Здравноосигурителната каса, която касае денталната медицина.
Средната осигуреност с лекари по дентална медицина, оказващи първична, извънболнична дентална помощ, през 2017 г. е един лекар на 1133 здравноосигурени лица. Спрямо предшестващата година това представлява увеличение от 0,9%. За 2016 г. осигуреността е един лекар на 1143 здравноосигурени лица. Това е свързано както с увеличението на лекарите по дентална медицина от 6489 на 6503, така и с намаляване броя на населението, което е здравноосигурено в България.
За двата разглеждани периода най-голяма осигуреност има в Районната здравноосигурителна каса София – град, и Районната здравноосигурителна каса – Пловдив. Най-голямото относително увеличение на осигуреността се наблюдава в Районната здравноосигурителна каса – Перник, с 5,3% от един лекар на 986 здравноосигурени лица, на един на 936. Районната здравноосигурителна каса – Търговище, продължава да има най-малка осигуреност, въпреки увеличението с 1,1% – на един лекар там се падат 2128 здравноосигурени лица, като през 2016 г. на един лекар са били 2106. Въпреки увеличението в средната осигуреност в страната, диспропорцията по този показател между различните здравноосигурителни каси, се забелязва една тенденция, че в по-големите градове има по-висока осигуреност на здравноосигурените лица.
Делът на здравноосигурените лица, получили дентална помощ през 2017 г., е намалял незначително спрямо делът за 2016 г. – от 24,4 на 24,2. За този период той е най-висок в Районната здравноосигурителна каса – Смолян, и Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, където също се наблюдава минимално намаление в тези два региона, съответно от 32,5 на 31,9 и от 30,1 на 29,8. При районна здравноосигурителна каса с най-малък дял на получена дентална помощ, това е Районната здравноосигурителна каса – Силистра, там е от 18,6 на 18,5.
През 2017 г. средно за страната са отчетени 0,59 дейности при 0,55 за предхождащата година. Това е увеличение със 7,45, което се дължи на увеличението на този показател във възрастовата група над 18 години – с 10,7%, въпреки че при здравноосигурените лица под 18 години този процент е намалял с 2,9%. Това увеличение се дължи най-вече на факта, че от месец септември 2016 г. до месец декември 2017 г. има увеличен брой на процедурите при здравноосигурените лица над 18 години – от 2 на 3.
От посетилите първична извънболнична дентална помощ през 2017 г. всяко здравноосигурено лице е получило средно по 2,43 лечебни дейности, което увеличение е с 8,3 спрямо предходната година. Увеличението и тук се дължи на увеличения брой дейности, полагащи се на здравно осигурените лица над 18 години. Това увеличение се наблюдава във всички районни здравноосигурителни каси, като с най-високи стойности по този показател са Районната здравноосигурителна каса – Благоевград, и Районната здравноосигурителна каса – Кърджали, съответно с 9,5 и 6,5%. Тези районни здравноосигурителни каси са с най-висок показател както във възрастовата група над 18-годишна възраст, така и в тази до 18 годишна възраст. Този показател, диференциран по възраст за здравноосигурено лице до 18 години, е 2,84 дейности, като бележи намаление от 0,8% спрямо 2016 г., а при здравноосигурените лица над 18-годишна възраст има увеличение с 11,3%.
Различията в отчетените дейности за възрастовите групи се дължат основно на нееднаквия обем пакети при здравноосигурените лица над 18 години – там са две дейности до месец септември 2016 г. и три дейности в периода месец септември 2016 – месец декември 2017 г., и при здравноосигурените лица до 18 годишна възраст четири дейности за целия период.
Средно отчетният брой дейности „обтурация“ за здравноосигурени лица над 18 години увеличава стойността си с 12,3% – от 0,40 за 2016 г. на 0,45 за 2017 г., докато при здравноосигурените лица до 18 години той е понижен с 2% – от 0,56 на 0,55 за същия период. И тук увеличението при децата над 18-годишна възраст отново се дължи на увеличения брой дейности, отпускани от Здравноосигурителната каса, който се увеличава от две на три в периода месец септември 2016 г. – месец декември 2017 г.
Средно отчетеният брой дейности „екстракция на временен зъб“ за 100 здравноосигурени лица до 18-годишна възраст от 8,57 дейности за 2016 г. намалява на 8,42 дейности за 2017 г. Този показател е най-висок в Районната здравноосигурителна каса – Шумен. Той е с 48% по-висок от средния за страната и бележи увеличение спрямо предходната година с 1,1%.
Средно отчетеният брой дейности „екстракция на зъб“ на здравно осигурени лица над 18-годишна възраст е увеличен с 4,3%. Това увеличение, пак ще повторя, се дължи на увеличения брой манипулации, които се полагат на здравноосигурените пациенти над 18-годишна възраст за 2017 г.
Средно отчетеният за страната брой дейности „пулпит“ или „периодонтит“ на временен зъб на 100 здравноосигурени лица до 18-годишна възраст е намалял от 7,76 за 2016 г. на 7,32 за 2017 г. Тук се откроява Районната здравноосигурителна каса – Смолян, със стойност 12,59 за 2017 г., което е със 72% над средния за страната, въпреки намалението му спрямо предходния разглеждан период с 9,1%.
Средно отчетеният брой дейности – пулпит или пародонтит на постоянен зъб, това е най-високо платената дейност от Здравната каса, бележи намаление със 7,7% – от 7,19% за 2016 г. на сто здравноосигурени лица до 18-годишна възраст на 6,64% за 2016 г.
Тук можем да направим един извод – че има увеличена профилактика, че има по-ранно диагностициране, и бройката на лица, лекувани от пулпит на постоянен зъб, е намаляла, което е тенденция към подобряване.
Средният брой отчетени дейности на лекар по дентална медицина през 2017 г. е 668, което е увеличение с 6,5% спрямо 2016 г., когато са били 627. Това увеличение се дължи на променения брой договорни дейности за възрастовата група над 18 годишна възраст от последните 4 месеца на 2016 г. до края на 2017 г., въпреки другите фактори, влияещи в обратна посока на изменението на показателя – увеличеният брой на лекарите по дентална медицина и намаленият брой на здравноосигурените лица. Най-много отчетена дейност на лекар по дентална медицина има в РЗОК – Благоевград: 955, което е с 43,1% над средното за страната.
В РЗОК София-град лекарите по дентална медицина са отчели най-малко дейности през двете години – 479 за 2016 г. и 521 за 2017 г., което пак е в пряка връзка, че осигуреността в София-град е по-висока, отколкото в другите районни здравноосигурителни каси, затова тази бройка е по-малка.
Осигуреността с лекар по дентална медицина, оказващ хирургична дентална помощ, през 2017 г. е един лекар на 71 527 здравноосигурени лица при един лекар на 75 676 за 2016 г. Най-голяма осигуреност има в РЗОК – Видин. Тя е един лекар на 16 311 здравноосигурени лица.
Средно отчетеният брой лечебни дейности по пакет „Детска извънболнична дентална помощ“ за страната е 17,7 дейности на 1000 здравноосигурени лица през 2017 г., което е увеличение с 2,61% спрямо 2016 г.
Анализът на изменението на обемите и структурата на отчетените дейности от изпълнителите на извънболнична дентална помощ за 2017 г. спрямо 2016 г., при запазен пакет от дейности на здравноосигурените лица до 18 години и различен пакет дейности за здравноосигурени лица над 18 години – от две на три, за който НЗОК заплаща, показва следното: средната осигуреност с лекари по дентална медицина, оказващи първична извънболнична дентална помощ, през 2017 г. е един лекар на 1133 здравноосигурени лица. Спрямо предшестващата година това представлява увеличение. И през двата разглеждани периода почти всяко четвърто здравноосигурено лице е получило дентална помощ, като делът на здравноосигурените лица, получили дентална помощ през 2017 г., е намалял спрямо дела през 2016 г. от 24,3% на 24,1%.
Вследствие на увеличения брой договорени лечебни дейности през 2017 г. за здравноосигурените лица над 18-годишна възраст – от две на три, се наблюдава увеличение на относителните показатели за отчетените дейности в тази възрастова група, свързани с двете лечебни дейности, а това са обтурация и екстракция. Това води както до увеличение на отчетните дейности при здравноосигурени лица над 18-годишна възраст, така и до общо увеличение на отчетните дейности от лекарите по дентална медицина за отчетения период.
При най-високо платената дейност – пулпит или пародонтит на постоянен зъб, се наблюдава намаление на стойността на показателя със 7,7%, както и отчетливо открояване с много високи стойности на показателя за РЗОК – Благоевград, който е съответно със 160%. Средният брой отчетени дейности е намалял с 0,4% през 2017 г. Този показател се откроява със своята висока стойност в РЗОК – Видин: 108,6%, която е с 340% над средната за страната, въпреки намалението от 2,8% спрямо предходната година.
Искам само накратко да се спра и на контрола, който е оказан. В лечебните заведения са направени 1766 съвместни проверки и 27 проверки самостоятелно, при което са проверени 1902 лекари по дентална медицина. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Папашимов.
Реплики? Не виждам.
Уважаеми доцент Иванов, имате думата. Вие заявихте изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, искам удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Удължете времето.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, искам да се спра върху един изключително важен проблем на Здравноосигурителната каса и той е за стабилизиране на модела на здравно осигуряване.
Първо, осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система; стабилизиране на здравноосигурителния модел и започване поетапна демонополизация на Здравната каса, която мисля, че стартира много успешно през миналата година.
Второ, провеждане на балансирана и интегрирана национална лекарствена политика, осигуряваща финансова стабилност, обезпеченост на системата чрез реализиране на следните мерки:
- регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствени продукти за ограничаване на износа и реекспорт, в който, мисля, всички станахме съучастници – необходимост с цел осигуряване своевременен достъп на българските пациенти до лекарствена терапия;
- въвеждане на механизми за осигуряване на лекарствени продукти при липса или недостиг на такива на българския пазар и постигане на по-голяма ефективност при договарянето на отстъпки при лекарствени продукти;
- усъвършенстване на реимбурсната и ценова политика в областта на лекарствената политика чрез въвеждане на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар с цел постигане на по-висока финансова стабилност и обезпеченост на системата;
- проследяване на ефекта от терапията с лекарствени продукти, принадлежащи към ново международно непатентно наименование, включени срочно в Позитивния лекарствен списък – предпоставка за извършване на оценка на безсрочното им включване в Позитивния лекарствен списък, основа на доказан терапевтичен ефект, изключително важно;
- разработване на фармакотерапевтични ръководства по всички клинични специалности с оглед по-ефективно лечение;
- създаване на Национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства, с цел по-висока ефективност и контрол;
- стартиране и провеждане на електронен търг за доставка на лекарствени продукти, което ще допринесе за намаляване на себестойността;
- предприемане на подготвителни действия за стартиране на електронен търг за доставка на медицински изделия;
- разработване на нормативни промени за регламентиране на милосърдната употреба на неразрешени лекарствени продукти по хуманни съображения за определени групи пациенти;
- усъвършенстване на системата за оценка на здравните технологии чрез реформа в организационната структура, кадрови ресурс и правомощията и задълженията;
- подобряване и повишаване ефективността на здравноосигурителния модел се обвързва с критериите за качеството на медицинските дейности с достъп до финансов ресурс от Националната здравноосигурителна каса;
- иницииране на обществен дебат относно демонополизацията на Здравната каса;
- развитие на механизми за осъществяване на подбор при избора на изпълнители на медицински услуги и финансирани от Националната здравноосигурителна каса въз основа на Националната здравна карта;
- промени в пакета на болничната дейност с цел изваждане на дейности в извънболничната дейност;
- усъвършенстване на механизмите на остойностяване на медицинските дейности, отчитащи всички компоненти, включително и труда на медицинския персонал;
- създаване на Интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, доставчици на медицински здравни услуги, болнични практики, извънболнични помощи, аптеки и прехвърляне на целия документооборот в единен електронен вид;
- изграждане на Национална здравна информационна система посредством използването на новите технологии в областта на електронното здравеопазване с цел подобряване качеството и ефективността в процеса на здравеопазване; изграждане на електронен запис, електронно досие на пациента, електронна рецепта и електронно направление; национално внедряване на единен пациентски идентификатор – изключително важно;
- осъществяване на трансграничен обмен на здравни данни между България и другите членове на Европейския съюз;
- подобряване на достъпа и качеството на медицинска помощ;
- осигуряване приложението на Националната здравна карта, с която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична помощ като инструмент за преодоляване на регионалния дисбаланс;
- подобряване на достъпа до първична медицинска помощ чрез промяна в съотношението на финансиране, с превес на плащането за дейност, а не капитация;
- справяне с проблема на незаетите практики чрез оптимизация и стимулиране на работата;
- предоставяне от НЗОК, съвместно с държавната и местната власт, на дежурни кабинети за медицинска помощ извън работно време на общопрактикуващите лекари;
- усъвършенстване на механизмите за стимулиране на общопрактикуващите лекари, работещи в практики с неблагоприятни условия;
- подобряване на достъпа до специализирана медицинска помощ чрез увеличаване броя на направленията и разширяване на обхвата на специализираната извънболнична помощ;
- стимулиране на функционално обединение на лечебни заведения за болнична помощ на регионален принцип за по-ефикасно здравно обслужване;
- създаване на стимули за преструктуриране на легла за активно лечение в легла за продължително лечение.
Мога да продължа с още доста примери. Считам, че по този начин ще се оптимизира дейността на Здравноосигурителната каса и ще може този ресурс да бъде пренасочен към онези области, където нямаме необходимия достъп и добро медицинско обслужване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С риск да прекъсна „Одата на радостта“ от разглеждането на този отчет за дейността на Здравната каса съм длъжна да кажа няколко според мен важни неща.
В тази зала има поне няколко души, които знаят, че този доклад за дейността на Националната здравноосигурителна каса трябва да върви с един друг по-важен доклад, по-важен отчет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където са същинските проблеми. И днес задаваме отново въпроса така, както го поставихме и миналата година: госпожо Стоянова, кога Комисията по бюджет и финанси ще благоволи да разгледа докладите за 2016 г. и 2017 г.? Комисията по здравеопазването направи необходимото, разгледа и гласува тези отчети.
Нима всичко в системата на здравеопазването е добре, всичко е подредено и няма нужда от анализ?! Целта на законодателното усилие да се изискват такива отчети е да се направи анализ за този период.
А сега, уважаеми колеги, за тези, които не са в темата и не знаят подробностите, бих искала да се върна малко назад и да припомня – 2017 г. е времето на абсолютната законодателна вакханалия в областта на здравеопазването, времето на пълния управленски хаос. Управители на Здравната каса са били господата Глинка Комитов, един временно изпълняващ длъжността – доктор Митко Петров, и професор Плочев – трима за една година. Председатели на Надзора са били Ваньо Шарков, Кирил Ананиев и Жени Начева.
Този отчет препотвърждава, че отчетите на Здравната каса не представят истинското финансово състояние на здравната система. Това е годината, в която се оформя проблемът с огромния размер на неразплатените разходи към чужди лечебни заведения. В края на тази година управителят на Здравната каса тогава постави въпроса с неразплатените над 240 млн. лв. – огромна сума. Не става въпрос за 240 лв., става въпрос за 240 милиона неразплатени от българската Здравна каса към чужди лечебни заведения за лечение на български граждани!
Смисълът на този дебат и на тези отчети е да се направи анализ и да се видят тенденциите. Над 65%, например, от тези неразплатени разходи, са за покриване на разходи по Европейската здравна карта, на пътуващите български граждани за спешна и неотложна помощ. Едва 10% са за така наречения документ S2 за планово лечение, около 14% от тези неразплатени са средствата, които получават за своето лечение временно пребиваващите, консулските служби, представителите на командированите и така нататък.
В този смисъл, ако принципите на обективност са водещи, госпожо Стоянова, Вие би трябвало да сте разгледали този отчет и да не го приемете в Комисията по бюджет и финанси. Може би затова не внасяте този отчет и не го разглеждате?!
Що се отнася за отчета по дейността, той би трябвало да показва усилията на Надзорния съвет за решаването на проблемите в системата, за вземането на оперативни решения, които да смекчат, например, проблемите с надлимитната неплатена дейност, огромна сума също за този период – 2017 г. И тук идва резонният въпрос – какво надзирава всъщност Надзорният съвет на Касата? Не трябва да забравяме, че Надзорният съвет и Националната здравноосигурителна каса просто са платци, но здравната политика, здравните решения трябва да се вземат от Министерския съвет, респективно от Министерството на здравеопазването.
Здравната каса винаги е имала много сложна дилема – да удържи разходите в рамките на бюджетните параметри, гласувани в Народното събрание, но и да покрие очакванията, претенциите, изискванията на пациентите да получават високотехнологични и диагностични лечебни процедури. Дали това се осъществява – отговорът е по-скоро не. Това разбрах аз от изказванията, от докладите, от тезите, които развиха преди мен говорещите.
Отново обаче идват въпроси на дневен ред при всеки отчет, при всеки бюджет, при всеки случай, когато освобождавахте някой или назначавахте някой на тези важни постове, които изброих преди малко. Идват въпросите за управленията на Здравната каса, за начина на вземане на решения, за това кой носи отговорност за тези взети решения, за бъдещето на Здравната каса, на здравноосигурителния модел и здравната система въобще. И в този смисъл идваме отново до въпроса: какво става със здравноосигурителния модел? Само припомням, че Народното събрание възложи на здравния министър да представи нов здравноосигурителен модел. За всеобща приятна изненада той каза, че е готов с два модела, които бяха презентирани. След това на блицконтрол стана ясно, че се работи по трети модел. Напоследък се лансира идеята, че има четвърти модел. Какво става със здравноосигурителния модел, кога той ще бъде представен, обсъден и приет?
Проблемите на здравната система очевидно се задълбочават, защото това, което конкретно мога да кажа за този отчет за дейността на Здравната каса, би изглеждало така. Там в преамбюла е записано: „Отчетът за дейността на Здравната каса за 2017 г. е подчинен на мисията и целите на институцията.“ Точно за това става въпрос – да се върнем отново към темата за мисията и целите на тази институция. Това би трябвало да е сериозният разговор днес. Не трябва да забравяме обаче, че дори в този отчет е написано, че често променящата се нормативна среда тогава е съществена пречка за вземаните решения и за резултатите, които в края на краищата се отчитат.
Единственото може би положително нещо, което се е случило в този период, през 2017 г., е това, че са договорени отстъпки за лекарствените продукти и това е тенденция, която продължава и по-нататък.
Но сега ще Ви зачета становище на Фискалния съвет по отношение на този отчет. Там е казано, че планирането на разходите трябва да се подобри, като се увеличи точността на приходите и на разходите; че високотехнологичните дейности и лечебни методи трябва да се въвеждат, но липсват качествени критерии, трябва да се приложат нови подходи и методи за предотвратяване на източването на Здравната каса; че липсва система за оценка степента на състоянието на пациента при хоспитализация и при изписване; че е нужно да се създадат и въведат критерии за оценка на своевременност, ефективност, адекватност и качество на медицинската помощ. Дотук с констатацията на един Фискален съвет, който Вие сте избрали и в чието мнение трябва да се вслушвате.
Благодаря Ви за вниманието. Ние очакваме да се получи сериозна дискусия, защото проблемите на здравната система касаят всеки български гражданин, а очевидно е, че те са сериозни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Джафер.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър Начева! Аз искам да се спра накратко на няколко момента от Годишния отчет, касаещи болничната помощ и по-скоро дейността на Здравноосигурителната каса като страна по договора.
Искам да внеса едно уточнение – все пак да не забравяме, че ние разглеждаме отчета за дейността, а не за финансовата част на Касата.
От отчета става ясно, че функционирането на системата е било в духа на стриктното спазване на бюджетната дисциплина и в стремежа да има правилна координация на административната дейност. Точно тези два основни момента дават възможност да се направят детайлни анализи на причините, които могат да водят до проблемни ситуации в дейността на изпълнителите на медицинска помощ, както и съответно за реакция срещу неблагоприятните тенденции. В този смисъл, доста добър вариант е с цел анализ как е проследен пътят на пациентите над 18-годишна възраст, които са със социално значими заболявания на сърдечносъдова система, белодробна система, ендокринна система и други, за които Касата, така или иначе, заплаща диспансерно наблюдение в извънболничната помощ, а от друга страна, са насочени и след това стават част от приетите за лечение в лечебни заведения и стават обект на болничната помощ. Това е за сравнени периоди за 2016 г. и 2017 г. Сравнителните анализи от 46 групи заболявания са показали, че 40% се отчита намаление на хоспитализацията на един човек, както и на броя на хоспитализациите, увеличение при други – близо 40%, и нулеви хоспитализации при около 20% от тези групи заболявания. Един такъв сравнителен анализ вече може да даде конкретна насока относно необходимите превантивни действия, за това в коя методологична група какво може да бъде предприето или коригирано, особено когато става дума точно за тези социално значими заболявания.
Контролната дейност трябва да продължи да се усъвършенства, за да се намали един доста неприятен момент в цялата дейност – броят на необоснованите хоспитализации. Трябва да се отчете, че нормативно регламентираните медицински дейности в направление „болнична медицинска помощ“ бяха осъществявани през 2017 г. в доста динамична обстановка, в многобройни промени на нормативна уредба. Имаше някои стандарти, които отпаднаха – по анестезиология, по хирургия. Въпреки това, според отчета извършените проверки явно са оказали своя дисциплиниращ ефект в посока на подобряване на качеството на медицинската помощ, подобряване на качеството на водената медицинска документация и намаляване броя на определени хоспитализации спрямо предходни периоди.
Разглеждайки представените данни за анализирания период обаче, могат да се направят и някои препоръки за предстоящия отчет за дейността през 2018 г. От графиките, представени в отчета, се вижда, че в броя на проверените ИЗ-ета (истории на заболяванията), тоест медицинската документация, която съпровожда пациента, когато е приет в едно лечебно заведение, в броя на тези проверени истории на заболявания има големи разлики, дори между съпоставими по обем региони. Например в Пловдив са проверени близо около 46 хиляди истории на заболявания, а във Варна – малко над шест хиляди, а Пловдив и Варна са съпоставими като обем, като региони. По същия начин Кюстендил и Монтана са с около 20 хиляди проверени ИЗ-ета за 2017 г., а в Разград и Търговище – по около две хиляди. В град Добрич например са проверени само 100. Ясно е, че това ще се отрази и след това на намерените нарушения. В Пловдив са намерени над 900 сгрешени истории на заболявания, докато примерно в Силистра и Добрич са единични бройки. По същия начин стои и въпросът с цялостно неизплатените клинични пътеки поради различни грешки. В Ловеч, Шумен, Благоевград са по над 120 непризнати клинични пътеки, съответно неплатени на изпълнителите, докато в Добрич, Монтана и Търговище са нула. Явно там не са намерени абсолютно никакви грешки. Данните са представени като фактология и са сравнени като абсолютни стойности. От това обаче не става ясно на какво се дължат тези големи различия – дали това е от по-интензивната контролна дейност на съответната регионална каса, дали има проблеми с административната комуникация между изпълнителите на медицински дейности в определения район и съответната каса, или пък самите лекари или изпълнители на медицински дейности са по големи нарушители спрямо тези, които са в други региони. Така че би трябвало в тези сравнителни данни да се представят не по абсолютни стойности, а процентно за всеки район, и тогава да бъдат сравнявани, за да може да има анализ на причините за тези различия в съответните райони. И вече така, по този начин направен отчет, би бил основа за някакви необходими корективни действия спрямо дейността на областта. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Има ли реплики? Не виждам.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител е изложена експозиция на детски рисунки по Европейския проект „Комуникационна кампания за популяризиране на туристическите дестинации в България“. В конкурса са участвали 250 рисунки, които представят детското виждане за природни и исторически обекти и обичаи. В кампанията, организирана от Министерството на туризма, са участвали 17 общини от цялата страна. Изложбата ще бъде в Народното събрание до 5 март.
Обявявам 30 минути прекъсване на работата, след което продължаваме с изказвания.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля квесторите да поканят настоятелно народните представители, за да изслушат продължението на дискусията по Отчета за дейността на Здравната каса – има заявки за изказвания.
Доктор Адемов, заповядайте – имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но съм провокиран от това, което се случи преди почивката по време на обсъждането на отчета за дейността на Здравната осигурителна каса за 2017 г.
Неволно си зададох въпроса какъв е смисълът от гледането на този отчет? Той е за 2017 г. По Закона за здравното осигуряване този отчет се внася в Народното събрание до месец юни на следващата година. Отговорът на въпроса, който сам си зададох, е много елементарен – няма никакъв смисъл от гледането на този отчет. Ако има някакъв смисъл, той е да запълни програмата в дневния ред на Народното събрание.
Защо казвам това? Знам, че това е доста сериозна и тежка квалификация, защото има и много други такива бюджети, които чакат своя ред някога да влязат в Народното събрание и отново да няма смисъл от тяхното гледане. Такива са отчетите за изпълнението на Закона за държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако щете.
Какъв смисъл е вложил законодателят, като е разпоредил тези отчети да се внасят до месец юни, за да може на базата на анализа, който трябва да се направи, да се предприемат корекции в политиките за следващата година? Това е смисълът и затова казвам, че сегашното гледане е просто отбиване на номер.
Молбата ми е и към тези, които внасят отчетите, защото те изпълняват законите, каквито са разписани. Националната здравноосигурителна каса е внесла Отчета за дейността на Касата за 2017 г. в съответния срок, но за съжаление, сега, в 2019 г. намираме време да гледаме този отчет.
Искам да кажа и няколко думи каква е всъщност основната роля на Националната здравноосигурителна каса. Основната роля на Националната здравноосигурителна каса е да администрира процесите по задължителното здравно осигуряване. Нищо друго! Обикновен платец, разплащателна агенция! Е, някой ще каже, че в законите сигурно има и други подробно разписани функции, но основната цел е да администрира процесите по задължителното здравно осигуряване. Дали тези пари, които всяка година се увеличават в сектор „Здравеопазване“, преминавайки през дейността, която се администрира от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, дават очаквания ефект? Защото явно е, че когато има по-голям финансов ресурс на входа, трябва да очакваме по-добри здравни показатели. За съжаление, това не се случва.
Искам да кажа няколко думи и за организационната структура на Националната здравноосигурителна каса, от която следват функционалните характеристики. Следва дейността – това, което правят.
Колеги, знаете ли, че за цяла България в Националната здравноосигурителна каса работят около 2300 човека, 325 от тях са в централното управление. От тези 2300 човека 800 са лекари – контрольори. Ако някой е направил – има такива анализи – оценка и анализ на дейността на тези 800 лекари – контрольори, в извънболничната и болничната помощ, веднага стигаме до извода, има такива анализи, аз съм се запознал с тях, че ефектът от дейността на тези 800 контрольори е по-малка от издръжката им. Тогава, за каква ефективност и ефикасност говорим по отношение дейността на Здравната каса?
Няколко думи и за сегашната структура на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, Надзорният съвет, в който има представители на държавата, на работодатели, на синдикати, на социални партньори – по закон там представител е и шефът на Националната агенция за приходите, има представители и на пациентските организации, Надзорният съвет по дефиниция трябва да изпълнява надзорни функции, а той изпълнява управленски функции. Приемането на бюджета какво е? Приемането на бюджета си е паракселанс чиста управленска функция. Колко пъти ги казваме тези неща от тази трибуна? Ако искаме да има ефективен надзор, нека този надзорен съвет не да осъществява функции, които са присъщи по дефиниция на управителя – това са управленски функции. Определянето на бюджета за отделните лечебни заведения е чисто управленска функция. Каква роля има Надзорният съвет в определянето на бюджета? По дефиниция той трябва да е надзорен орган, а не да се занимава с чисто управленски функции. И това не е случайно.
През годините всички управляващи конфигурации в тази зала и в държавата България винаги са се стремили по някакъв начин да управляват тази система и затова назначават в Надзорния съвет представители на държавната администрация, на министерства, заместник-министри и назначават управител, който е, както се казва, с цялото ми извинение към всички, които са били управители на Касата, кукла на конци. Тоест изпълнява това, което казва Надзорният съвет. Какъв управител е той? Говорим за дейността на Националната здравноосигурителна каса. Няма как тя да е ефективна при тази управленска структура.
Затова, уважаеми колеги, според мен е много по-важно да анализираме възможностите за разгръщане на управленския потенциал на тези, които са управители на Националната здравноосигурителна каса, защото в момента те са с вързани ръце. Надзорният съвет нарежда на управителите и те изпълняват, и в случаите, в които не изпълняват, като професор Плочев, си отиват.
Това е истината за Националната здравноосигурителна каса. С огромно съжаление казвам това, защото аз съм човекът, който познава дейността на Касата от първия ден на нейното основаване, от първия ден на нейното структуриране. Затова ми се ще да направим усилие в посока на това да направим дейността на тази много важна институция в държавата ефективна, защото, съгласете се, че всички български граждани по един или друг начин опират до тази система. Трябва да я направим с общи усилия ефективна, а за да можем да направим това, трябва и тези отчети да ги гледаме навреме, да ги гледаме заедно с Отчета за бюджета на Касата, за да коригираме евентуално политиките за следващите години. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има ли други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо заместник-министър Начева, уважаеми колеги! Имам съвсем кратко изказване относно Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса – отчетът, който гледаме днес, е за 2017 г.
Предходните изказвания бяха свързани – колегите от опозицията също казаха, с проблеми и обстоятелства, които трябва да бъдат разгледани, на които трябва да се намерят решения. От ГЕРБ многократно сме призовавали за надпартиен консенсус на проблемите в здравеопазването. Мисля, че това е правилният подход, който трябва да приложим.
В моето изказване ще визирам само част от отчета, в която тежестта в тези 50 страници от общо 250, е отделена именно на лекарствените продукти, медицинските изделия и на контрола по предписване на отпускането им.
Важен въпрос за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и средствата, отделяни за здравеопазването в България, са да засегнем именно частта на лекарствените продукти и медицинските изделия. Многократно тук и в Комисията сме коментирали, че повече от една трета от отпусканите средства и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса отиват за лекарствени продукти.
Именно тук е важно да отбележа това, което ми направи особено впечатление в отчета за 2017 г. – широко прокламираната прогенерична политика, която се очаква да бъде предприета от Националната здравноосигурителна каса и обучението на здравните специалисти и лекарите при предписването, когато е възможно, на такива генерични продукти.
Колеги, ние няма да открием топлата вода. Мисля, че всяко изказване в частта, че генеричните продукти са по-неефикасни от оригинатори не е правилно, защото това е политика, предприета от много западни държави, като Германия, Холандия, Франция – да не изреждам всичките. Това е политика, която визира частта на средствата, отделени за здравеопазване, да стигат до максимално много хора и, естествено, да оказват необходимата качествена здравна услуга. В здравната услуга също има и ефекта от медикаментозната терапия и здравните продукти, които биват изписвани, и то със средства на Касата, тоест със средства на всички здравноосигурени лица.
Затова според мен е много важно наистина да се обърне внимание на политика, която е възможно да се изпълнява, и ще Ви кажа защо – защото при сегашните средно 35% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които отиват за медикаментозно лечение, има съществена колизия. Колегата Борисов в началото направи едно изказване, че над две хиляди медицински продукта, лекарства са частично или напълно реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса.
Помните, тук беше възникнал спор за реимбурсирането и въвеждането на нови медикаментозни терапии, какъвто е досегашният ред в България. Наистина за тях отиват много големи средства, но при предприемане на една прогенерична политика, именно от стари хронични заболявания, които се повлияват добре от такива медикаментозни терапии, които са генерични, мисля, че ще остават още повече средства и българите ще получават, както и досега, най-новите молекули, които да лекуват техните заболявания.
Затова аз намирам добре, че е отбелязано в Доклада за 2017 г., сигурен съм, че ще го има и за 2018 г., и се надявам през 2019 г. да предприемем тези решителни стъпки. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов – имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря, господин Председателю.
В случаите, когато гледаме отчетите, винаги проблемът за подобни институции се превръща и в екзистенциален, тоест да я бъде ли институцията като такава, или да не я бъде?!
От колегите, които се изказаха до този момент, оставам с впечатление, че те са за това институцията да остане такава, но, разбира се, с реформи вътре, с промени, докато според мен въпросът е изобщо за институцията като такава. Трябва да се замислим за нейното съществуване или трансформирането ѝ в друга форма.
Спомняте си преди около двайсетина години институцията беше замислена и осъществена при правителството на Иван Костов – нека си кажем честно, като източник, място, средство за точене на пари. Дълго време тя беше точно такава. През тези две десетилетия опитите тя да бъде дисциплинирана, да бъде приведена към някакви нормални норми, разбира се, това все не се получава и все не се осъществява. То е така, защото тя е грешно формирана, грешно родена и поставена на грешни принципи като съществувание.
Все ми се е струвало, че тази институция е най-добре с оглед на икономия, с оглед на нейното по-добро функциониране, на нейния контрол – крайно време е да се замислим за това, да премине към Министерството на здравеопазването като много важно звено в структурата на това министерство. Ще видите, че тогава нещата ще стоят по съвсем друг начин като контрол, като самоконтрол, като административна и бюрократична машина. Защото тези 2300 души се оправдават – това не е никак малко, от които 800 души са лекари, ангажирани в тази чисто административна дейност.
Затова на подобни разглеждания като това трябва все по-често да си казваме, че нещата трябва коренно да се променят относно тази институция и да се сложат най-после на истинското им място. Да не си затваряме очите пред необходими генерални и радикални реформи – затова правя това изказване. Крайно време е нещата да си идат на мястото – тази институция да си отиде в Министерството на здравеопазването, което играе основната обществена функция. Така е по дефиниция в една законова държава, така е и по Конституция. И такива измислени и неолиберални форуми, такива начини за разпределение, контрол и надзор на тази дейност най-после да преминат в историята. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Госпожо Начева, имате думата за изказване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Благодарим за проведения дебат по тази изключително важна тема, свързана с работата на Касата.
Както вече беше отбелязано, Отчетът за 2017 г., който отдавна е приключил, послужи като добър опит и насоки, в рамките на които да преодоляваме проблемите в сектора през настоящата 2019 г.
Мога да очертая в няколко направления това, което се опитваме да преодолеем на базата на констатираните пропуски и проблеми в Отчета за 2017 г., а именно във връзка с гласуваните и приети от Вас, народните представители, промени в редица здравни закони и бюджетния закон.
Това, което може да се случи през настоящата година, е следното. В областта на финансовите средства разполагаме отново с допълнителни близо половин милиард лева бюджетен ресурс, който ще бъде насочен приоритетно в сферата на първичната помощ за профилактика, диспансерно наблюдение, капитационно заплащане и заплащане за работа при неблагоприятни условия на общопрактикуващите лекари.
По този начин, заедно с действията, които в Министерството на здравеопазването са предприети по промяна на наредбата за специализации и въвеждане на възможност за специализации и специалности на общопрактикуващи лекари, ще се преодолее част от проблема, свързан с недостига на общопрактикуващи лекари.
Другото направление, в което работим, е свързано с въвеждане за първи път в структурата и обхвата на Националния рамков договор на изисквания и критерии за проследяване качеството на лечение на база оценка на рискови категории пациенти в заболявания, които са често диагностицирани в сферата на сърдечните, нервните, ендокринологичните болести. Ще се оценяват показатели, които ще позволяват по-добра грижа за хората, които попадат в така наречения рисков контингент за последващо наблюдение и лечение.
Тези категории критерии за качество се въвеждат за първи път в обхвата на Националния рамков договор и ще бъдат наш приоритет и през настоящата година. Във връзка с промените, които гласувахте в законите, ще се изработят стандарти по всички медицински специалности и правила за добра медицинска практика, което ще позволи за първи път да се въвеждат от следващата година и механизми и критерии за заплащане не само на база исторически принцип и количествени параметри, но и качествени показатели.
В областта на лекарствата през 2017 г. беше отбелязан, продължи и през 2018 г. ръстът на разходите за редки заболявания и онкологично лечение. Опитваме се не да се ограничи влизането на нови лекарства, молекули и диагнози, а да се даде право за оптимално договаряне на отстъпки за съответните компании, така че без да се спира достъпът на нови технологии и на лечения, без да се спира и развитието на генеричните лекарствени продукти, пациентите да могат да бъдат лекувани най-ефективно. В тази връзка въвеждаме и фармакотерапевтични ръководства, които до този момент не съществуваха по всички медицински направления и дейности за работа.
Променя се и механизмът за оценка на здравните технологии, където ще се дава предвидимост и устойчивост в тригодишен период на навлизането на нови технологии и методи на лечение, без това да създава риск за бюджета на Касата.
Допълнително въвеждаме и договаряне на медицинските изделия, като за първи път се въвеждат и критерии за договаряне на медицинските изделия на базата на въведени добри практики и стандарти за качество на тези изделия в други европейски държави – между три и пет европейски държави, и договаряне директно с производители на медицински изделия, с което считаме, че финансовият ресурс ще се изразходва много по-ефективно и по-голям брой пациенти ще имат достъп до този вид дейности.
Въведохме регулация и спокойствие и в сферата на европейските плащания. Както вече господин Ананиев обясни, преодолели сме натрупаните просрочия и през настоящата и следващата година те ще бъдат елиминирани напълно. Има договори със съответните европейски държави за изплащане на тези задължения и няма отказ за лечение на нито един пациент в чужбина по смисъла на европейските правила и спогодби.
Едновременно с това се развива и информационната система на Касата, която ще бъде част от Националната здравна информационна система. Пациентите вече имат достъп до тяхното досие във вида и обхвата, който е с ПИК кода на НАП, което дава възможност те също да участват в контрола върху работата на системата. Едновременно с това Националната информационна система ще обхваща и дейности, свързани с работа с медицинската експертиза и други сегменти на работа на Министерството на здравеопазването, за да имат пациентите достъп както до дейностите, които са им предоставени, така и до медицинска информация, която да послужи за целите на контрола от страна на финансиращата институция, а именно Касата.
Допълнително в Касата са създадени предпоставки за подобряване на административния капацитет чрез обособяване на система за финансово управление и контрол върху финансовите средства. Въведен е механизмът за ежедневно отчитане от страна на изпълнителите на медицинска помощ, с което в реално време може да проследим тяхната дейност и да се елиминират всички възможности за злоупотреби.
Включили сме в медицинския контрол участието на всички национални консултанти по отделните профили на медицинските специалности, за да могат те професионално да оценят работата във високоспециализираните направления на медицинска дейност, за да сме сигурни, че там, където тя е оказана, е в необходимия обем, качество и мащаб.
Допълнително от това сме осигурили достъп на всички населени места до медицинска помощ с финансиране на дейността на областни, общински, частни и държавни лечебни заведения и медицински центрове, така че те да имат предвидимост за финансовите си средства в рамките на цялата година.
Увеличен е и броят на направленията, за да елиминираме недостига на направления, ако през 2017 г. е отчитан такъв и административният капацитет на Касата е подобрен със създаването на Дирекция за анализи на тенденциите в работата на Касата, която ще позволи по-ефективен контрол и наблюдение върху здравноосигурителните разходи, ще подпомогне работата на Касата при планирането на бюджетните средства за следващата финансова година.
Считаме, че с подготовката на новия Национален рамков договор за 2020 г., с промените, които гласувахте в парламента, и с изграждането на Националната здравна информационна система ще гарантираме ефективност и по-добър контрол в работата на Касата, а и в съвместната работа между Министерството и Касата като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета Проекта за решение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИНВЕСТИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.
Вносители са народните представители Даниела Савеклиева и Делян Добрев на 22 февруари 2019 г.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър Караниколов, уважаеми колеги! През изминалата 2018 г. сред най-коментираните икономически теми бе спадът в притока на преките чуждестранни инвестиции. Повод за това бяха предварителни данни на БНБ, според които нетният поток на преките инвестиции в страната за периода януари-ноември 2018 г., отчетен спрямо принципа за първоначалната посока на инвестицията, възлиза на 795,4 млн. евро, което е 1,4% от брутния вътрешен продукт, като е по-малък с 549,7 млн. евро спрямо този за периода януари-ноември 2017 г.
Редно е да отбележим, че прогнозите на БНБ се правят периодично и затова искам да припомня, че за 2017 г. също се говореше, че инвестициите са намалели. В крайна сметка се оказа, че инвестициите през 2017 г. надвишават тези от 2016 г. с 380 млн. лв.
Да се върнем обаче на предходната 2018 г. Прогнозата за реинвестираната печалба на чуждестранните инвеститори в страната се увеличава осезаемо през 2018 г. Към края на ноември тя възлиза на близо 193 млн. евро при близо 96 млн. евро за 2017 г. Най-големите нетни потоци от преки инвестиции в страната за периода идват от Холандия, Германия и Белгия.
Днес отново представители на опозицията изказват своята тревога и отправят критики към икономическия екип на правителството, но за пореден ден не присъстват в залата, където е мястото да изложат своите притеснения и да получат адекватен отговор.
В тази връзка, уважаеми господин Караниколов, поискахме днешното изслушване. Моля Ви да ни представите актуалната информация за нивата на инвестициите у нас и перспективите за развитие пред българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми народни представители, ще Ви припомня реда, по който се извършват подобни изслушвания. Те са въз основа на чл. 113 от нашия правилник:
„(1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на две минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на пет минути след задаването на всички въпроси.“
Уважаеми господин Министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо, да Ви благодаря за възможността за настоящото изслушване и да представя пред Вас следното изложение:
Бих искал да започна с това, че през цялата изминала 2018 г. се говореше, че преките чуждестранни инвестиции намаляват. Цитираха се предварителни данни на Българската народна банка, които всички знаем, че подлежат на актуализация и ревизия в продължение на 15 месеца след приключване на отчетния период. Тук вече беше споменато, че същото се случваше и през цялата 2017 г. – говореше се, излизаха предварителни данни, но в крайна сметка излязоха окончателните данни. През 2017 г. има увеличаване на преките чуждестранни инвестиции с над 380 млн. евро. Това е окончателно. Обръщам внимание, че това се случи за около шест месеца, защото преди това имаше избори в България. Знаете, че когато има избори, инвеститорите изчакват да видят дали ще има необходимата политическа среда, която да им вдъхне доверие да инвестират в конкретната държава.
През изминалата седмица излязоха нови данни на БНБ, които, обръщам внимание, отново са предварителни – това е коректно да се каже. Те показаха, че преките чуждестранни инвестиции за 2018 г. не само че не са по-малко от предходната, а са се увеличили с малко над 10% за една година. Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции през изминалата година възлизат на 1 млрд. 532 млн. евро, което е с 10,3% или малко над 143 млн. евро повече от вложенията, направени в периода януари-декември 2017 г., които възлизат на 1 млрд. 389 млн. евро.
Нека обаче си припомним как започна годината. Първите седмици излезе информация, че инвестициите за 2018 г. са с 2,2% повече от тези за 2017 г. Преди около четири седмици излезе информация, че инвестициите в България за 2018 г. са с 40% по-малки отколкото тези през 2017 г. Сега излизат и тези показатели, но те са предварителни – още един път обръщам внимание.
Интересното е обаче защо, когато са положителни, никой не ги отчита и не се обръща внимание на това. Мисля, че трябва да се говорят положителните неща.
Нещо повече: от 2016 г. досега се наблюдава положителна тенденция за увеличаване нивата на преките чуждестранни инвестиции. Данните за 2017 и 2018 г. подлежат на ревизия от БНБ в следващите месеци, което коректно казах преди малко.
Преките чуждестранни инвестиции са не само положителни, но е особено важно да се посочи структурата им. В преработващата промишленост те са 60% от нетните преки чуждестранни инвестиции за 2017 г. и са 66% за 2018 г. Инвестициите в преработващата промишленост са проекти с дългосрочен хоризонт и устойчиво ползотворно въздействие върху регионите и икономическото развитие. Тъй като капиталовите инвестиции в производства са високи, нарастването на тези инвестиции е индикатор за успешната политика в тази област.
Промотирането на България като инвестиционна дестинация с развита индустриална база и традиции, квалифицирана работна ръка и подходяща за стимули за инвестиции повлиява върху стратегическите намерения на инвеститорите за установяване у нас. Тук искам да обърна внимание, че нашето законодателство, за което благодаря на Народното събрание, наистина е почти едно към едно като на всички други страни и действително това е благоприятно за нашата среда.
Положителната тенденция за нарастване на инвестициите се потвърждава и от засиления интерес към България и като инвестиционна дестинация, която отчита основно в дейностите, свързани с автомобилното производство и ИКТ – информационно-комуникационни технологии, сектора. Към настоящия момент в автомобилната индустрия в България работят над 220 фирми, произвеждащи компоненти за всички големи световни производители на автомобили. Изминалата година беше една от най-успешните за авто-мото индустрията у нас и наред с ИКТ сектора автомобилният сектор се превръща във водещ в страната. Развитието им е изключително положително и все по-динамично.
Само през последните три години в сектора на автомобилостроенето общият размер на инвестициите досега – обръщам внимание – само по сертифицирани проекти или в процес на сертификация, е за над 480 млн. лв. Разкрити са над 7800 работни места.
Изключително положителна тенденция е, че през миналата година голяма част от инвестициите бяха направени в райони с висок дисбаланс – най-вече в Северна България. Инвеститорите намират за атрактивна дестинация региони и градове, като Видин, Враца, Ботевград, Русе, Плевен, Ловеч, където водещи компании отварят заводи за автомобилни части и други и създадоха над 3000 работни места.
Започнахме 2019 г. с обявяване на нова инвестиция във Враца. Немска компания ще направи там завод за 22 млн. лв. и ще бъдат разкрити нови 300 работни места с опция да стигнат до 1000. Дружеството е водещо в областта на решенията за пренос на данни и решения за автомобилната индустрия. Обръщам внимание, излезе вече и в публичното пространство, че за Враца се говори за още една голяма инвестиция – за около 100 млн. лв. За съжаление, срещата ми с инвеститорите е утре, така че още не мога да кажа положителни новини, но ще бъдат отразени.
Министерството на икономиката следи развитието на секторите с провеждане на политики за насърчаване на инвестициите в производствата, подпомага установяването на нови чуждестранни компании в България и растежа на съществуващите местни и чужди предприятия в страната. Важен индикатор за доверието на инвеститорите е последващото многократно разширение на производствените мощности на голям брой чуждестранни компании. Няма да цитирам имената им, ако искате, тази справка ще Ви бъде предоставена.
Трябва да се има също предвид, че данните за преките чуждестранни инвестиции не отчитат увеличаването на инвестициите в предприятия с българска собственост на капитала и разширяване на вече съществуващите в страната чуждестранни инвестиции. Това не се отчита от показателите на БНБ.
Извод за реалната икономическа активност в страната и размера на производствения капитал на местните и чужди стопански субекти може да бъде направен на база на ендемичните показатели, отчитани от националната статистика. За измерване на икономическия ефект от инвестициите следи и отчита Националният статистически институт чрез измерителите за инвестиции в икономиката, брутообразуването на основен капитал и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, които показват възходяща тенденция. Отчита се повишаване на икономическата активност и разширяване на производствения капацитет от страна на местни и чужди стопански субекти.
Инвестициите – бруто капиталообразуване на основен капитал, за 2018 г. са в размер на 22,3 млрд. лв., тоест 20,7% от брутния вътрешен продукт по предварителни данни на Националния статистически институт, което е с 2 млрд. повече от миналата година.
Очакванията ни през 2019 г. са инвестициите да продължат да се повишават. Доказателство за това са проектите, които са в процес на сертификация в Българската агенция за инвестиции. Към настоящия момент в процес на сертифициране са 54 инвестиционни проекта на обща стойност малко под 1 млрд. 500 млн. лв. с потенциал да разкрият над 6000 работни места.
По отношение на тенденцията за развитие на българската икономика ще представя следната информация:
По експертни оценки на Националния статистически институт икономическият ръст в България за четвъртото тримесечие на 2018 г. е 3,1%. Отчитаме, че при публикуването предварителните резултати в брутния вътрешен продукт ще са по-добри и считаме, че това ще е така за цялата 2018 г., а номиналното изражение на брутния вътрешен продукт да достигне 108 млрд. лв.
За настоящата 2019 г. основните показатели в есенната макроикономическа прогноза показват запазване на предвидения икономически растеж, като се очаква той да достигне над 3%. Двигател на растежа ще са потреблението и инвестициите.
В допълнение ще кажа, че за последните две години брутният вътрешен продукт се повишава постепенно, а изчисленията показват, че до края на мандата на това правителство той може да достигне и дори да надмине 130 млрд. лв.
По отношение на социално-икономическата обстановка, свързана с пазара на труда, също се наблюдават положителни тенденции. Коефициентът на безработица в страната спадна до 6,4% през януари 2019 г., като за сравнение през 2013 г. той е бил 11,8%. Според последната прогноза на Министерството на финансите безработицата в страната през 2019 г. ще спадне до 4,8%, а през следващата 2020 г. – до 4,3%. Трябва да отбележим, че толкова ниски нива на безработицата вече създават трудност за бизнеса при намирането на работна ръка и ние предприемаме мерки за справяне с проблемите.
Положителните тенденции се подкрепят и от ръста на индустрията. През 2018 г. средното нарастване на общото промишлено производство е 7,4 процентни пункта, а на преработващата промишленост е с 12,2 процентни пункта спрямо 2015 г.
Ръстът и оборотите на предприятията през 2018 г. в промишлеността са по-високи с почти 20 процентни пункта спрямо 2015 г.
В заключение, бих искал да подчертая, че и през настоящата година очакваме стабилен икономически растеж над средния за Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Започваме с въпросите.
Първият въпрос ще бъде зададен от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Бойчев, имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От това, което изнесохте като информация, виждаме, че има драстично увеличение на чуждестранните инвестиции за 2018 г. Това, между другото, което и Вие отбелязахте, срути един мит, тиражиран през цялата 2018 г. от колегите от БСП – че драстично са намалели тези инвестиции. Виждаме, че те имат устойчив ръст, което е много важно, и че ще продължат и през 2019 г.
Приоритет на Министерството, който дава резултат в привличането на тези инвестиции, е подобряването на бизнес средата и съответно привличане на такива.
За нас е много важно и развитието на индустриалните зони, защото те също са предпоставка за привличане на такива инвеститори. Те са предпоставка и за по-плавното им разпределение на територията на държавата. Както и Вие отбелязахте, има слабо развити райони, където има голям интерес за инвестиции в предприятия.
Моят въпрос е: на какъв етап е развитието на тези индустриални зони? Как евентуално ще продължи тяхното развитие? Какъв е потенциалът за привличане на такива чуждестранни инвеститори в тези зони по региони през 2019 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Господин Караниколов, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново благодаря за въпроса, той е изключително важен. Индустриалните зони са нещо много важно за развитието и за бизнес климата в България. Ще Ви дам информация и от днес, но само да обърна внимание, че данните са предварителни. През последните години се показва, че има ръст на инвестициите и това трябва да се отчете. Още един път благодаря на Народното събрание, на законодателния орган, защото благодарение на Вашата работа миналата година се случиха две големи инвестиции, и то в Северна България. Знаете, благодарил съм Ви и продължавам да Ви благодаря. Ако имаме и други теми, ще разчитам на Вашето съдействие.
Развитието на индустриалните икономически зони е сред най-важните приоритети на Министерството на икономиката в рамките на приетата от кабинета правителствена програма. Създаването на нови индустриални зони като тези в Стара Загора, Кърджали и Свищов – като за Кърджали отварям една скоба и след малко ще кажа и допълнителни неща – е важно за привличане на инвестиции, създаване на работни места, вдигане на жизнения стандарт и преодоляване на регионалните дисбаланси. Това е основната ни цел.
Само за изминалата година „Национална компания индустриални зони“, където е майката, шапката има над 170 запитвания от инвеститори. Бих искал да изтъкна, че „Национална компания индустриални зони“ за първи път през 2018 г. е на печалба. Досега това не се беше случвало, за което благодаря на работниците и на управителния орган.
За последните десет години от създаването на дружеството има реални инвестиции за над 550 млн. лв. и близо 2500 работни места, а в момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори за около 160 млн. лв. и откриване на повече от 1000 работни места. За да продължи тази тенденция, работим за създаване на нови зони и за разширяване на вече съществуващите в тясна връзка с кметовете и областните управители, на които също много благодаря. Имам изключително съдействие от тяхна страна.
В Бургас например, където има успешен проект с общината, вече са подписани предварителни и окончателни договори с 35 инвеститори. За изминалата 2018 г. в „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ има сключени 7 предварителни и 5 окончателни договора. Тази година беше направена и първата копка на Завод за ремонт на самолетни части от зоната. Индустриалният проект на компанията е на стойност 30 млн. долара, като съчетава научна и развойна дейност и производство. До края на 2019 г. се очаква разкриването на над 200 нови работни места.
Искам да обърна внимание, че тъй като зоната в Бургас вече е запълнена, днес Министерският съвет взе решение – допълнителни терени около 600 дка също да бъдат включени към зоната, така че са добре дошли тези 35 инвеститори. Надявам се, че ще се възползват от това, което България им предоставя. Съществуват терени с почти изчерпани площи – това, което Ви казвам, също го има и в други такива зони. Работи се по разширяване на зоните с нови общински или държавни терени. За целта бяха направени промени в Закона за държавната собственост, за които още един път Ви благодаря. Те не бяха с цел да се заобикаля Законът за приватизация, а бяха точно за това нещо, за да се апортират от държавата в смесените дружества между държавата и общината имоти. Благодаря Ви, че приехте и това нещо.
Надяваме се до пролетта да бъдат реализирани процедури по придобиване на земи от „Индустриален и логистичен парк – Бургас“, нещо, за което Ви казах, че се случва и вече има технологичен процес, но аз съм сигурен, че общината ще бърза и ще съдейства. Към момента терените там ще бъдат над 800 хил. кв. м. От миналата година се работи по реализиране на Индустриалната зона в Стара Загора, като вече има интерес от пет български фирми, няколко китайски и една индийска компания. Надявам се, че те също ще харесат България като дестинация, въпреки че конкуренцията е изключително сериозна.
Съвместно с община Стара Загора на 27 декември 2018 г. компанията придоби 50% от дяла от акциите на дружеството в Индустриална зона „Загоре“. В момента се правят предпроектни проучвания. Предстои изграждането на вътрешна инфраструктура, за която държавата вече е осигурила пари.
Други нови проекти на Националната компания са реализиране на индустриална зона в Кърджали. Няколко пъти вече имах възможност да ходя в Кърджали и призовавам населението там да реши дали да се прави индустриална зона, или искат да има летище. Нека да го решат те. Аз мисля, че и двете неща могат да се получат и да работят изключително успешно, но това си е решение на обществото.
В Индустриална зона Телиш в началото на тази година подписахме предварителен договор с австрийска фирма в машиностроителния сектор, която се занимава с производство на системи за сепариране на отпадъци. Това е първата инвестиция в Телиш, тоест и там вече тръгват нещата. Щом имаме първи инвеститор, сигурен съм, че ще се появят и нови. Разбира се, там се налага с пари на компанията да се инвестира в инфраструктурата, както и във всички зони.
За Враца – мисля, че казах, благодаря на кмета и на областния управител. Мисля, че там съвсем скоро ще имаме двама изключително сериозни инвеститори и вече дано се намери и работна ръка за тях.
В последния месец има засилен интерес към зоните във Видин и в Русе, което също е важно. Последната е от германска компания от автомобилната индустрия, която се интересува от позициониране в България. Сериозен интерес има отскоро и за Свиленград. Само в момента има над пет запитвания от чуждестранни компании – Турция, Гърция, Китай и Скандинавието.
Зоната Божурище – договорени са 1500 нови работни места. Там, разбира се, основният проблем е това, с което тази година ще се занимава Министерството на икономиката – да осигури финансови средства за изграждане на продължение на „Царица Йоана“ – булевардът от Люлин, който да влиза в индустриалната зона, за да не създаваме проблеми на гражданите в населеното място, които имат проблем с трафика, тъй като зоната започва да работи изключително добре и наистина ще има проблем. Това е приоритет за тази година за Индустриална зона Божурище. Още в началото на тази година вече имаме и подписан договор за инвеститор, който ще влезе в Божурище, както и пет предварителни договора.
Определено изминалата година беше най-успешната за индустриалните зони в България. Сигурен съм, че тази ще бъде още по-успешна. Веднага ще маркирам и защо. Към момента работим с екипа на вицепремиера Томислав Дончев за следващия програмен период, като краен бенефициент да бъдат държавните и общинските индустриални зони, за да могат да получават пари от евросредства за изграждане на инфраструктурата си. Мисля, че това ще бъде много важно за зоните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва втори въпрос. Той ще бъде зададен от групата на „Обединени патриоти“.
Госпожо Николова, заповядайте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, имам един въпрос към Вас. Тук изтъкнахте колко добре се развиват икономическите зони и колко е голям интересът към тях. В подписаното Споразумение за управлението на страната
2017 – 2021 г., в Раздел петнадесет – „Икономика“, има предвиден текст – „Подкрепа за развитие на икономически зони чрез финансиране на мерки за насърчаване на инвестициите, безвъзмездно прехвърляне в собственост на общините на военни терени с отпаднала необходимост“.
Искам да Ви попитам: започнал ли е процесът по прехвърлянето на такива терени и ако е започнал, докъде е? Понеже изтъкнахте в експозето си, че има недостиг на терени и много добре се развиват икономическите зони, да споделите пред нас как се изпълнява този поет ангажимент? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Абсолютно пълно съдействие получаваме от общини, от областни управители, както и от Министерството на отбраната. Все пак да не забравяме, че това се прави и в предходните години, тоест Министерството на отбраната предоставя на общини терени, които са с отпаднала необходимост, за нуждите за привличане на инвеститори.
Благодаря Ви много за въпроса, защото тук е мястото, където обаче трябва да посоча за един проблем и той е законодателен. Аз ще го докладвам в Икономическата комисия. Ако имам и Вашето разбиране, ще Ви помоля за съдействие.
Цитирам, без да съм сигурен, че е точен, но считам, че е чл. 54 от Закона за държавната собственост, който казва, че „терени и бивши поделения от Министерството на отбраната с отпаднала необходимост се предоставят на общините за търсене на инвеститор“, но там има едни ограничения, че тези терени могат да бъдат продавани само на инвеститор клас „А“.
Тук веднага излиза един сериозен проблем. Ако теренът е прекалено голям, все още не се намира такъв голям инвеститор, а кметовете са много тежко вързани във възможността да продадат целия терен. Ще го кажа още един път: ако теренът е изключително голям, те имат забрани за апортиране в общински дружества. Знаете, че това може би е най-добрата форма да се направи общинско дружество индустриална зона, където и държавата може да влезе с пари през „Национална компания индустриални зони“. Кметовете не могат да го направят заради този текст на Закона.
Аз не казвам, че трябва да има възможност да се продава на кой ли не, но да помислим за възможност, която да даде право на кметовете на общините, когато са получили такъв терен от Министерството на отбраната – в интерес на истината, не са малко случаите, но ако забелязвате, тези терени пустеят точно поради тази причина – да им дадем право в Закона те да могат да правят общински дружества само с една точна функция – привличане на инвеститори, а именно индустриални зони.
Ще подготвя такъв текст и ще бъде внесен през Министерския съвет. Ако считате, че е коректно, подкрепете го. Защото в момента много от терените, предоставени от Министерството на отбраната, точно поради причина, че са ограничени с един текст, че трябва директно да се дадат на инвеститор, а, за съжаление, не всички инвеститори могат да вземат толкова голям терен – да дадем възможност на кметовете да ги апортират, което е забранено – пише, че се забранява апортът в общински дружества, които са с точен и ясен предмет – индустриална зона.
Иначе имаме пълно съдействие. Към момента и в Министерството на отбраната продължават да прехвърлят такива имоти. Бих споменал – имат една сграда в София Тех Парк, в София имат такива и на много други места. Такова е и поделението в Телиш. Там вече намерихме един инвеститор. Надявам се съвсем скоро да има и други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Госпожо Шевкед, заповядайте – имате думата.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз не съм удовлетворена от отметката, която направихте относно Индустриална зона Кърджали. Държа да уточним едно обстоятелство, което е важно да се знае и от колегите, че в Кърджали има обособени две промишлени индустриални зони с точен капацитет на терените – 274 652 хил. кв. м. Тук става въпрос за прословутото летище в Кърджали, което все още е летище. Проблемът е, Вие знаете много добре, че това летище в момента има амбициите да бъде превърнато в индустриална зона.
Моят въпрос е: кое налага да се разруши това съоръжение; имате ли разчети относно това колко ще коства на държавата като разход промяната на предназначението, проектирането; тези разходи ще бъдат ли калкулирани, когато се предлагат на бъдещия инвеститор; в какъв период ще бъде осъществена изцяло промяната на това съоръжение – да бъде унищожено, да се превърне в индустриална зона, при наличието на две такива в момента в община Кърджали на терен, разположен на близо 275 хил. кв. м, при положение че предвиденото за разрушаване летище на този етап е някъде около 10 дка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Шевкед.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Аз намекнах за Кърджали. Преди година и половина имах същия казус в Стара Загора. Имах няколко срещи там с обществеността, с общинския съвет, с кмета, там също бяха 50 на 50 дали индустриалната зона да е на мястото на съществуващото тогава летище, или да е на друго, и се чуха различни мнения. Тогава аз казах на кмета: това трябва да го решите Вие. Мисля, че тук казвам същото и в Кърджали. Има две индустриални зони, съгласен съм. Но ако дойдат повече инвеститори, не би трябвало да ги гоним. Но мисля, че обществеността в Кърджали може да вземе това решение. Дали ще инвестираме в индустриална зона или в летището, което извинявам се, че ще го кажа, но е в много тежко състояние, защото не е това летище, което си представяме, също ще има разходи за държавата. Въпросът е, че когато инвестираш в индустриална зона, ти го правиш вече когато имаш, да кажем, конкретен инвеститор – сертифициран, знаеш каква ще му е инвестицията. Ако тръгнем да инвестираме в едно летище преди да имаме инвеститор, да не направим един паметник. Това ме притеснява.
Министерството на икономиката ще се съобрази с това, което иска обществото в Кърджали. Защото те са там кмет, областен управител – трябва да седнат и в полза на обществото да решат този проблем. Парите и за индустриална зона, и за летище след това ще влязат в сметката на всеки един инвеститор. Не виждам да има проблем да направим и зона, да развиваме и съществуващите зони, да имаме и летище, като все пак ще кажа, че това не е летището, което си представяме, то може да бъде логистична база.
Но въпросът е, че не следва да се инвестират пари в нещо, в което нямаме сигурност. Аз ще работя и знаете, че работя и да търся и инвеститори, както и за летище, защото в Стара Загора продължаваме да имаме едно летище, което навремето е било изключително ценно, за военните, разбира се. То също е прехвърлено от военните, но към момента не мога да намеря оператор за летище, това ми е проблем. А пък вече имаме запитване и от общината да предоставяме терени от това летище за индустриална зона. Към момента не се прави нищо, но ако намерим инвеститор в този сектор, аз съм пръв, особено ако ще се правят самолетни части, дронове или каквото и да е, не е задължително да е това, което си представяме като летище, аз съм пръв, който ще подкрепи това нещо. Но областния управител и кметът да си видят какво се случва там и какъв е интересът на обществото. Това е най-важното. Иначе инвеститори за Кърджали – и сега има интерес и го знаете. Мисля, че регионът се развива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Българското председателство мина, в общи линии, много добре. Една част от залата обаче не одобрява някои от неговите действия, друга част приветстваше това. Приоритет, естествено, бяха Балканите, и там беше постигнато много.
Но мен ме интересува как се развиват българските външноикономически връзки между България и страните в Европейския съюз след Българското председателство на Съвета на Европа. Моля да предоставите някои конкретни данни, ако имате такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Нецов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса. Ще говоря от лично качество. За мен Председателството беше изключително успешно и ще го кажа от това как аз се почувствах. В началото бяхме свити, несигурни, може би и колегите ни гледаха малко по-странно – нямаха доверие в България.
След приключване на Председателството това се промени. Това категорично го усещам при всяка една среща и с комисарите, и с колегите ми от Съвета, които сме водили. Просто отношението към България се промени. Бяхме поздравявани и то не формално. Говоря дори за срещи по време на заседания от решенията на България.
Тук е моментът да поздравя екипа на Българското председателство, не толкова министрите. Екипът в Брюксел и хората в София, които работеха по това Председателство се справиха по моя оценка блестящо. Те постигнаха това да вдигнат имиджа на България като наистина един точен, ясен и изключително коректен партньор. И оттук нататък това за нас само води до позитиви.
С конкретни примери мога да Ви кажа към трети страни. Вие споменахте Западните Балкани, но аз лично водех два съвета – търговия и конкурентоспособност. В съветите по търговия приоритетите ни бяха сключване на споразумения за свободна търговия – тук са Япония, Сингапур, Нова Зеландия, Австралия, може би ще пропусна някои. И сега до момента, включително вчера беше посланикът на Нова Зеландия, който е от Брюксел и е за тук, изключително е благодарен на България. България постави този дневен ред и ние придвижихме много от тези теми напред. Затова сега ни се предлага да се направи бизнес форум там, абсолютно всичко.
От тази гледна точка за мен Председателството беше отлично и наистина вдигна имиджа на българската държава. И не трябва да говорим, че е било слабо, напротив, направихме изключително добро Председателство, може да попитате всички да го сравнят с последните и настоящи председателства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Продължаваме с въпросите.
Парламентарната група на ГЕРБ имате думата.
Заповядайте, господин Миховски.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с големия обществен интерес бихме Ви помолили да ни представите как върви изпълнението на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ и да ни разкажете какви са Вашите очаквания към нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Миховски.
Господин Караниколов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам си, че този въпрос го очаквах, той е винаги задаван и е актуален, за което благодаря, защото наистина Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е една от успешните програми.
Бих искал да започна с това, че от началото на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ са сключени общо 2 хил. 42 договора, включително финансови споразумения с Фонд на мениджърите на финансови инструменти в България. С общ размер на предоставена безвъзмездна финансова помощ от един милиард и 900 млн. лв. средства са предоставени по оси 1, 2, 3, 4 и 5.
Към 15 февруари 2019 г. са обявени 11 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез конкретен подбор – 13 процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и 7 бюджетни линии. Обявените процедури и финансовите споразумения са на обща стойност 2,220 млн. лв., което е 86,03% от бюджета на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“. В изпълнение са 724 договора за безвъзмездна финансова помощ, а към момента приключените и с приключени плащания са 1252 договора. Извършените плащания до момента са в размер над 961 млн. лв., близо един милиард лева, което представлява 37,22% от бюджета на програмата, включително 115 млн. лв. за финансови инструменти.
Отворена за кандидатстване в момента е процедура „Подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия“ с бюджет от 75 млн. евро, за която има наистина изключителен интерес. В кратки срокове Министерството на икономиката предвижда да обяви за обществено обсъждане процедури за иновационни клъстери, която цел е да подкрепят тяхното развитие, като планираните за това бюджети са в размер на 15 млн. евро.
В резултат на средствата, прехвърлени от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, до месец май планираме да обявим и процедура, в рамките на която се подкрепя изграждането на регионални иновационни центрове. Това е една изключително интересна процедура и има страхотен интерес и от кметове, областни управители, бизнеса и науката, като се опитваме през тази програма наистина да създадем синергия между бизнеса и науката, тъй като в последните 30 години няма много диалог. И, надявам се, че това ще е една добра платформа оттук нататък, дори да няма такива европейски процедури, науката и бизнесът да работи. За процедурата са предвидени близо 60 млн. евро.
Друга процедура, която също се отличава с висок интерес към предприятия и е планувана за 2019 г., е стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия с бюджет отново от 60 млн. евро.
За края на годината сме предвидили една процедура, за която има наистина изключителен интерес, която да бъде обявена в рамките на приоритетна ос 2 от ОПИК и насочена към дигитализация на малките и средните предприятия, като размерът тук е 30 млн. евро. Чрез тази процедури считаме, че ще отговорим на своевременните тенденции за развитие на бизнес средата в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващите са парламентарната група на „БСП за България“, но те отсъстват.
Заповядайте, уважаема госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Взимам повод от Вашето изказване. Връщам се отново към индустриалните зони, които казахте, че се развиват много бързо, но дано да намерим работна ръка. Имайки предвид и отчетите на статистиката, които показват рекордно ниска безработица, нарастване на доходите и въпреки всичко големия недостиг на работна ръка, който срещат работодателите, как считате Вие като министър на икономиката, че може да се справите с този проблем и какви решения бихте предложили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми първо да започна с това, че въпреки че много се говори, когато дойдат инвеститори в Министерството на икономиката, те не говорят за корупция. Тяхната основна тема е осигуряването на работна сила. Това е както за чуждестранните инвеститори, така и за българските.
Предвид засиления интерес към България като инвестиционна дестинация от страна на потенциални чуждестранни инвеститори и повишената инвестиционна активност на българските предприятия в определени случаи се отчита недостиг на специалисти главно инженери и служители със средно и висше техническо образование. Тъй като тази тема не засяга само Министерството на икономиката, тук благодаря и на колегите от Министерството на образованието и от Министерството на труда и социалната политика, с които работим с цел осигуряване на необходимите за бизнеса специалисти в няколко направления.
Академичните програми на университетите и на средните технически училища са обвързани с нуждите на бизнеса. По последни данни на Министерството на образованието и науката в страната има 168 професионални средни училища, в които се обучават ученици по технически специалности, като общият брой на учениците през настоящата година е 30 368. Броят на завършилите професионално образование през 2018 г. е 5650 души. Броят на студентите в техническите университети, завършили образованието си през 2017 г. и 2018 г., е съответно 3220 бакалаври и 1658 магистри. През настоящата академична година броят на завършилите ще бъде съответно 3943 бакалаври и 3371 магистри.
Важно е да има и добра политика като визия за развитие, която да се използва от образователните институции и бизнеса, за да вървят ръка за ръка и да се проявят най-добрите неща.
Министерството на икономиката стартира кампания, която съвсем скоро ще обявим, насочена към родителите за стимулиране на дуалното обучение, за да може образователната система да отговаря на търсенето на инвеститорите. Защо го правим?
Помолих една от социологическите агенции да направи проучване дали българите разбират какво е „дуално обучение“ и считат ли, че трябва да се инвестира в него. От 1300 запитани лица 64% казват: „Не знаем какво е дуално обучение“, 10% – не ги интересува, другите казват, че ги знаят, но, забележете, 84% казват, че държавата трябва да инвестира в него.
Дуалното обучение е система, в която учениците могат в определени дни да отидат в производствени предприятия и реално там да се научат на занаят – да използвам тази дума. За съжаление, ние говорим много за дуално обучение, но то не стига до родителите. Затова обмисляме кампанията да е насочена предимно към родителите, защото учениците все пак са деца. Да, в България децата са си винаги деца, но наистина тази кампания ще е насочена освен към учениците и към родителите точно заради този дисбаланс – над 60% от българите да не знаят какво е „дуално обучение“.
Основният въпрос, който задават инвеститорите, когато избират терен за своята инвестиция, е дали има качествена работна ръка? По тази причина освен активното въвеждане на дуално обучение е необходимо да се създадат и центрове за преквалификация, чрез които да се отговаря на търсенето. Такива възнамеряваме да създадем във всички държавни индустриални зони към момента, а мисля, че и общините също ще приемат това предложение.
Аз лично бих предложил в училищата да се предвиди паралелка по предприемачество, защото това малко ни липсва в модела за последните 30 години.
Политиката на Министерството на икономиката в процеса на въвеждане на дуалното обучение е насочена към преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка за предприятията и намаляване на младежката безработица в България.
Министерството участва съвместно с другите две министерства, които споменах, в изпълнение на Проект „Швейцарска подкрепа за въвеждане на принципите на дуално обучение“ или така известната ДОМИНО.
Проектът завърши през 2018 г., като резултатите от него са много обнадеждаващи – включване на 1600 ученици в обучение чрез работа, 32 професионални гимназии и 170 предприятия са участвали в този проект.
Благодарение на продължаването на дуалното обучение младите хора започват да работят в приоритетни сектори на икономиката и в такива, в които бизнесът изпитва трудност при намирането на кадри. Министерството на икономиката оставя регламентирането на участието на бизнеса в процеса по изготвяне на учебната програма за дуално обучение.
Важна мярка, с която се ангажира Министерството на икономиката, е изготвянето на наредба за създаване и поддържане на информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за осъществяване на обучение чрез работа – дуална система на обучение. С наредбата ще се определят условията и редът за включване на предприятията в информационната база данни и обстоятелствата, които подлежат на вписване. Включването на работодателите в информационната база данни ще бъде доброволно и няма да се изисква заплащане на държавна такса от страна на работодателите. Информационната база данни на работодателите ще е публична и достъпна.
Възможност за привличане за работа в страната на представителите на българските малцинства в чужбина. С промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, направени през последните две години, се облекчи значително режимът за достъп до трудовия пазар на чужденци – граждани на трети страни, в частност на българските малцинства основно от Украйна и Молдова. Разбира се, мисля, че имаме и доста допълнителна работа, която трябва да свършим.
Ограничението за броя на работници от трети държави – до 10% от средносписъчния състав на дадено българско предприятие, за предходните 12 месеца беше променено на 20%, а за малките и средни предприятия – на 35%.
Въведе се възможност за лицата от български произход да упражняват заетост без разрешение за работа след регистрация от работодателя им в Агенцията по заетостта до получаване на разрешение за пребиваване. Премахна се и изискването за провеждане на пазарен тест за издаване на Синя карта. Още веднъж казвам: по тази тема имаме много работа, защото ако това, което се случи в добрия сценарий, тоест българската икономика да се развива с инвеститори, проблемът със заетостта ще става все по-голям и тогава вече ще може да се говори за прегряване на икономиката, което не трябва да допускаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Втори въпрос от „Движението за права и свободи“? Няма.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, има ли втори въпрос? И при Вас няма.
Отношение по дадените отговори – от парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за изложението и за отговорите, които дадохте на нашите въпроси. Наистина виждам какви усилия сте положили Вие и Вашият екип. Поздравления за това! Но най-важното е, че тези усилия дават резултат и виждаме какъв устойчив ръст и положителен тренд има развитието на нашата икономика, респективно привличането на чужди инвеститори, защото това, естествено, е в основата на развитието и на държавата.
Съжалявам, че колегите от БСП ги няма, защото мисля, че тук е мястото, където да се водят дебати за развитието на икономиката, респективно за развитието на държавата. Но наистина това, което чухме, бих казал, че е повод за гордост и, дай боже, така да се развива икономиката ни в следващите години.
Искам да обърна внимание на нещо много важно, което казахте, че имате много добра комуникация с кметовете и с областните управители, което наистина е много важно – да говорите на един език. Това е показателно, че правителството на ГЕРБ не прави разграничение от каква политическа принадлежност е даден кмет и съответно местното управление.
Пожелавам Ви ползотворна година, която Ви предстои, и постоянно да повишаваме ръста на икономиката, както и привличането на инвеститорите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Отношение би трябвало да вземат и от парламентарната група на БСП, но те отсъстват.
Заповядайте от парламентарната група на „Обединени патриоти“ – имате думата, уважаеми господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Имаме 10% корпоративен данък, но не сме забелязали инвеститорите да се прескачат да инвестират в България.
Имаме сериозни проблеми и трябва да ги анализираме, по-точно Вие трябва да ги анализирате – това е позитивен съвет към Вас, и е добре да го направим възможно най-бързо. Хубаво е Вие да извървите един инвестиционен процес от – до. Там ще разберете какви административни, чисто бюрократични, кадрови – всякакви проблеми има в един инвестиционен процес. Нека да ги сканираме, да ги сложим на масата и да вземем решение да създадем инвестиционен комфорт, да създадем тази инвестиционна среда, която инвеститорите искат. Аз лично съм говорил с няколко инвеститори, които са готови да инвестират в България повече от 2 млрд. евро. В момента обаче няма кадри.
Господин Министър, направих си труда да направя анализ на движението на един кандидат-работник от чужбина да работи в наше предприятие. Ужас и безумие! Невъзможно е да дойде. Тук трябва да се намеси и Министерството на външните работи, и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на труда и социалната политика, но най-голям интерес има икономиката. За да създадем тази среда, е необходимо да снабдим инвеститорите и с работници.
Знаете какви големи автомобилни предприятия искат да дойдат да инвестират у нас. Точно кадрите са им проблем. И сега сме тръгнали да правим това. Надявам се, че сте готов да се включите в такава сериозна група с тези министерства – работна ли ще бъде групата, по какъв начин ще я формираме не знам, но бързо да изкара проблемите: защо не можем да снабдим с кадри и не можем да създадем възможност на големите инвеститори, искащи да инвестират в България, да направят тези инвестиции в България? Имаме индустриалните зони, но виждате, че един от основните въпроси са кадрите. Другият въпрос е огромните административни тежести.
Имам и една препоръка към малките инвеститори в България. Тях буквално сме ги забравили. Насочени към това да дойдат големи инвеститори, да създадем среда, да им дадем възможност за индустриалните зони, но и малките инвеститори също имат своите инвестиционни проблеми, проблемите с административните тежести и всички други пречки, които не им дават възможност да се разгърнат, а възможностите да инвестират в България са дори повече, отколкото от чужбина. Трябва да създадем такива инвестиционни възможности и на тях.
Възможно ли е да направите анализ за проблематиката в икономическата сфера, невъзможността бързо и безпроблемно да се направи съответната инвестиция, къде са пречките, в кои администрации – да направите този анализ, ако е необходимо заедно да помогнем, за да можем да развържем ръцете на малкия бизнес, на средния бизнес, на големите инвеститори, да се напълнят индустриалните зони, не да ги чакаме да дойдат, а да се надпреварват да дойдат. Това е нашата задача – да създадем условия за бизнес. Надявам се да можем да направим нещо заедно с Вас, за да създадем по-добра среда за бизнеса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
От „Движението за права и свободи“ – заповядайте, уважаема госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Взимам отношение по отговора Ви на моя въпрос, доколкото не съм удовлетворена от това, че прехвърляте отношението, решението да съществува ли летището между областния управител и кмета на община Кърджали.
Разбирам Ви. Реално погледнато, Вие не сте бил запознат, когато Ви е предоставен парцелът, на който е разположено летището, че в Кърджали същества индустриална зона, и сте бил подведен от областния управител.
Като депутат от Кърджали и като кърджалийка помня как е функционирало това летище, тъй като съм на достатъчна възраст да имам спомени, че се е осъществявала дейност на това летище.
От друга гледна точка, помня, че навремето имаше проект за разширяване на самото летище с идеята да се осъществяват граждански полети, за да могат туристи, насочени към Пампорово, да ползват летището в Кърджали. Давам Ви този пример: съседна Гърция, на 70 км от Кърджали, има летище, разположено в Керамоти, в Комотини, в Александруполис. Какво пречи на българската държава, респективно на Вас, разбира се, заедно с министъра на транспорта и с министъра на туризма да направите работна група, да прецените какви са възможностите за инвестиция в това летище – за неговото увеличаване, и да развиваме допълнително и туризма?
В момента, не казвам, че нямаме нужда от инвеститори, но нашата програма за Кърджали и региона е малко по-дългосрочна. Смятаме, че трябва да се развиват нещата, които са направени преди години, и вместо да рушим, нека да надграждаме.
Апелирам към Вас да направим работна група от Министерството на икономиката, Министерството на туризма и Министерството на транспорта, да прецизираме какви са възможностите за инвестиции в това летище, колко ще са необходими и каква възвръщаемост реално можем да очакваме от това летище? Индустриалните зони, както казах, вече ги имаме. Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шевкед.
Отношение от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма, няма от Вас.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още един път Ви благодаря за възможността да бъда изслушан пред Вас. Благодаря Ви!
Относно проблемите със заетостта, мисля, че дадох отговор. Казах, че са свършени много неща, но не е всичко. Трябва тепърва да се свърши още много и в момента ние анализираме точно тези проблеми.
Относно бюрокрацията, тоест административните тежести. Затова в първото изслушване по темата „Индустриални зони“ аз казах, че трябва да обособим колкото се може такива ефективни индустриални зони, защото те ще имат ПУП-ове, ще имат включително частични ОВОС-и. Ако успеем да достигнем това, което правят в Чехия и в Унгария, ще имаме и предварителни договори за газ, вода, електричество – това ни е целта.
Говорим за административни тежести, но когато някой си хареса, образно казано, един имот в полето на 6 км от основен път, разбира се, че ще има административни тежести. Първо, трябва да се изгради пътят, второ, там трябва да се промени статутът. Това са неща по законите.
Затова казвам, че трябва да анализираме точно къде ще бъдат индустриалните зони в България, не е толкова трудно. В момента слагаме съществуващи – частни, държавни, общински, хубаво е да сложим преди 1989 г., където са се развивали производства, планирано е, лесно може да го получим и тогава няма да има административни тежести. Административните тежести са когато някой си хареса един терен поради цена, поради функционалност, който е някъде… никъде, най-образно казвам.
По темата „Кърджали“ – областният управител и кметът карат самолета. Аз не отказвам да им помагам, но още един път казвам, няма как държавата да се намеси и да каже: ето тук ще има летище! Бих го направил, ако имам оператор, ако знам, че няма да направя паметник. Ако кметът и областният управител ще карат самолета, ще го направим, приемам предложението – ще направим работна група, но да гоним, ако се появят през това време големи, хубави инвеститори… Благодаря за разбирането. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър, за участието Ви днес, благодаря за изчерпателните отговори.
Уважаеми колеги, следващо редовно пленарно заседание – на 28 февруари 2019 г., от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,38 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов