Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.

Колеги, продължаваме с първа точка за днес:
ИЗБОР НА ПОДУПРАВИТЕЛ – РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР“ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 8 март 2019 г.
Първо ще Ви изчета процедурните правила, по които ще направим избора.
Избор на подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, от Народното събрание:
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Кандидатът се представя от управителя на Българската народна банка – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. Кандидатът се смята за избран, ако е получил повече от половината гласове на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидатът не е получил необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
С Доклада ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура за допуск в залата на господин Радослав Миленков – кандидат за подуправител на Българската народна банка за управление „Банков надзор“, и на господин Димитър Радев – управител на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 2, въздържал се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушването на Радослав Тодоров Миленков – кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка
На открито заседание, проведено на 20 март 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 21 от 12 март 2019 г.), наричани по-нататък „процедурни правила“.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от Радослав Миленков документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Българската народна банка за заемане на длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, и същият следва да бъде допуснат до изслушване.
Съгласно Раздел III от процедурните правила, становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че при извършената проверка към настоящия момент за господин Радослав Миленков не са открити документи, установяващи принадлежност съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатурата на господин Радослав Миленков за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“, беше представена от вносителя на предложението – управителя на Българската народна банка господин Димитър Радев.
Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с образованието, специализациите и професионалния опит в банковата сфера на кандидата. В заключение, съгласно процедурните правила отбеляза, че господин Миленков е добре познат и уважаван специалист в банковите среди, който е доказал своите професионални познания, безупречна репутация, силен характер и високи нравствени качества, и изрази увереност, че със своевременния му избор ще се осигури приемственост и надграждане при процеса на регулиране и осъществяване на надзор върху дейността на банките в страната и при присъединяването на страната към Банковия съюз.
След представяне на неговата кандидатура господин Миленков запозна народните представители със своята концепция за дейността му като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка.
В началото на изложението си той посочи, че основен приоритет в дейността на управление „Банков надзор“ е участието в процеса на ефективното присъединяване на страната към Единния надзорен механизъм, като в тази насока очерта трите работни блока, по които работи Българската народна банка.
Първият е изграждането на необходимата правна рамка.
Работата в това направление е в напреднал стадий в резултат на приетия в края на миналата година от Народното събрание необходим пакет от законодателни промени, осигуряващ възможността за синхронизиране на надзорните процеси между Европейската централна банка и Българската народна банка, включително и чрез разширяване на инструментите на макропруденциалния надзор. Предстои да бъде извършен преглед и евентуална промяна на приложимата местна регулаторна рамка – наредби, указания, за да се постигне съответствие с вътрешните технически регламенти на Европейската централна банка и отразяване на нейната дискреционна политика в ключови сфери от пруденциалния надзор и управлението на риска.
Вторият работен блок се отнася до продължаване на процеса, свързан със синхронизирането на надзорните и пруденциални практики на Българската народна банка с тези на Европейската централна банка, на вътрешните правила и процеси и на информационните потоци между двете институции. Господин Миленков подчерта, че работата на Българската народна банка в тази сфера е логично продължение на стартираните през 2015 г. реформи в банковия надзор и се предвижда тя да продължи през цялата 2019 г. при следните акценти:
- изграждане на ефективна организация за сътрудничество с ЕЦБ в рамките на надзорните колежи и съвместните надзорни екипи;
- оптимизиране на надзорна стратегия съобразно новите институционални реалности, произтичащи от режима на тясно сътрудничество;
- разпределяне на надзорния фокус между значими и по-малко значими институции;
- статистически данни и валидиране на надзорната отчетност;
- координиране и развитие на информационни системи, адекватни на новия етап на надзорна дейност.
Третият работен блок е свързан с организирането и провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес теста.
Процесът е в действие по отношение на селектираните шест банки и се извършва от Европейската централна банка съгласно приетите от нея методология и макроикономическите сценарии за целите на стрес теста. Повечето допускания и параметри се определят от централния комитет по управление на проекта в Европейската централна банка при установена работна комуникация на Българската народна банка с Европейската централна банка и Единния надзорен механизъм в този процес.
В хода на изложението си господин Миленков подчерта, че дейността на управление „Банков надзор“ ще продължи да се осъществява при прилагане на европейската регулаторна рамка, приложима спрямо кредитните институции, с акцент върху последователното прилагане на техническите стандарти и регламенти, както и на указанията на Европейския банков орган и препоръките на Европейския съвет за системен риск, като приоритетите в тази сфера ще бъдат:
- продължаване практиката на непрекъсваем надзорен цикъл посредством текущ дистанционен контрол и инспекции на място;
- надзорният преглед и оценка на банките ще се осъществява на база вътрешния наръчник на Европейската централна банка и на издадените от Европейския банков орган насоки. Целта на надзорния преглед и оценка е да засили връзката между оценките за динамиката на рисковете в системата, рисковия профил на банката, собствения ѝ капитал, ликвидните ѝ активи и системите за управление на риска и изградената вътрешна контролна среда и на тази база да се формира обща оценка за жизнеспособността на всяка кредитна институция на индивидуална основа;
- макропруденциалният надзор, като целта е да се поддържа стабилността на банковата система и да се предотвратяват или редуцират системните рискове – резултат от дейността на кредитните институции, както и да се идентифицира и ограничи появата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система.
Господин Миленков подчерта, че водещи в дейността на управление „Банков надзор“ при инспекциите на място ще бъдат:
- оценката на експонираността на банката към основните рискове и процеси в средата, която оперира;
- рисковете, произтичащи от качеството и структурата на кредитния портфейл – свързаност, концентрация, големи експозиции и класификация на експозициите;
- изпълнението на изискванията на наредбата за вътрешните експозиции, които гарантират, че банката е идентифицирала и отчита адекватно всички формирани от вътрешните експозиции рискове, както и че прилага процедурите за установяване, наблюдение и управление на вътрешните експозиции;
- прегледът на действащите процеси и системи за управление на рисковете и организацията, правилата и методиката, прилагани от кредитните институции за определяне на вътрешните им капиталови и ликвидни нужди в процеса на вътрешен анализ на капиталовата адекватност и ликвидност;
- оценката на процеса по изготвянето на отчетността за мениджмънта и на регулаторната отчетност за БНБ;
- оценката на адекватността на корпоративното управление – ангажираност на ръководството спрямо рисковете, произтичащи от бизнес модела на банката, диверсифициране на професионалните компетенции, опит, възраст, пол и образователен ценз на органите за управление.
При дистанционния надзор усилията ще бъдат насочени главно върху:
- оптимизиране на системата за ранно предупреждение, базирана върху ключови рискови индикатори и други количествени/качествени показатели в резултат от надзорната и аналитична дейност в управление „Банков надзор“ и БНБ като цяло;
- налагане на процеса по надзорен преглед и оценка като основополагащ за провеждането на текущ и ефективен пруденциален надзор;
- допълване на валидационните правила на Европейския банков орган с автоматични механизми за валидиране на данните, произтичащи от надзорната отчетност;
- структуриране на надзора съгласно спецификите на процесите по надзор върху системно значимите и по-малко значимите институции.
Освен това господин Миленков подчерта, че пред управление „Банков надзор“ предстоят нови предизвикателства, определени от новата законодателна рамка, транспонираща 4-та и 5-а Директива в областта на превенцията от изпирането на пари, респективно финансирането на тероризма. Тези предизвикателства са свързани преди всичко с ангажиментите за регулярен преглед и анализ на изготвените от кредитните институции собствени оценки на риска от изпирането на пари, респективно финансиране на тероризма, отразяващи националната и наднационалната оценка на риска; прилагане на рисково-базирания подход, съобразен с насоките на Европейския надзорен орган и националната правна рамка; навлизането на нови технологии, които, от една страна, разширяват възможностите за достъп до международните пазари, но, от друга – създават и по-разнообразни способи за интегриране и разслояване на мръсни пари във финансовата сфера. В тази връзка господин Миленков очерта и основните приоритети в тази сфера, а именно:
- проактивен надзор – извършване на инспекции на място, с цел преглед на системите за контрол и установяване спазването на изискванията за превенция срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм;
- тематични прегледи на база анализ на риска като ключов елемент от подхода за ефективен надзор на превенцията от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
- засилване на международното сътрудничество и обмена на информация между Българската народна банка, Европейския банков орган, Европейската централна банка и регулаторните органи в банковия сектор. В това отношение Българската народна банка ще се основава на подписаното многостранно споразумение с Европейската централна банка и насоките на Европейския надзорен орган за сътрудничество с надзорните органи в Европейския съюз;
- на национално ниво ще се осъществява тясно сътрудничество с ДАНС.
В сферата на международното сътрудничество управление „Банков надзор“ ще продължи активно да участва в работните комитети и подгрупи на Европейския банков орган, Съвета на Европейския съюз, Европейския съвет за системен риск, с цел постигане на оптимално възможната синергия между знанието, регулациите и рисковете, характерни за банковото и финансово посредничество на ниво Европейски съюз и банковото посредничество в България. В своята дейност господин Миленков ще продължи да поставя акцент върху баланса между спазване на подходите на Европейската централна банка и защита на националните интереси посредством отразяване спецификите на местния пазар при разработването на единните европейски стандарти.
В заключение той отбеляза, че за да се осигури ефективен надзорен процес, адекватен на изградения такъв от Европейската централна банка, е необходимо да бъде подобрена аналитичната, ресурсната – като персонал и непрекъсната квалификация, и информационна обезпеченост в управлението. Наред с това очакваната ангажираност на инспектори и експертен персонал в работата на надзорните екипи на Европейската централна банка, провеждащи надзор върху банкови групи, непредставени на местния пазар, допълнително ще постави на дневен ред въпроса с ресурсната обезпеченост. Новите функционални направления, произтичащи от дейността на Европейската централна банка, ще наложат привличане на нов експертен капацитет и/или реорганизиране на текущото разпределение на отговорностите, както и необходимост от използване на външна независима експертиза – оценители на обезпечения, IT одитори, счетоводно одиторски експертизи, експертна помощ от представители на други надзорни органи, консултанти.
В хода на изслушването не бяха изразени становища или зададени въпроси от народните представители.
Съгласно т. 6 – Раздел IV от процедурните правила, госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че са постъпили единствено въпроси от вестник „Капитал“, които се отнасят до следното:
Какви са взаимоотношенията на господин Миленков с Владислав Горанов, с когото са работили заедно в Общинска банка? Налице ли е връзка между избора на господин Горанов за финансов министър през 2014 г. и назначаването на господин Миленков за председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките? Според господин Миленков какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт и дали наличието на близост е плюс или носи рискове? Каква политика на комуникация с обществеността и медиите планира да води като подуправител? Според него има ли проблем в кредитирането на свързани със собствениците на банки дружества и ако да, как предвижда да го разреши? Как са избрани настоящите синдици на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, при положение че нямат предишен опит в банковата сфера и дали е доволен от тяхната дейност? Какъв е неговият коментар за одобрения от синдиците първи списък за разпределение от масата на несъстоятелността, в който на първи ред са две дружества, за които бивши директори в КТБ твърдят, че са използвали фалшиви документи? Какъв е неговият коментар за участието на КТБ в опита за национализация на „Дунарит“, като банката изкупува чрез цесия вземане, чийто произход е една от онези операции по цесии и прихващания, срещу които самите синдици на КТБ се борят?
В отговор на поставените въпроси господин Миленков посочи, че с господин Горанов има добри професионални отношения, чийто обхват и интензитет са в рамките на отношенията между Фонда за гарантиране влоговете в банките и Министерството на финансите. Що се отнася до взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт, според него при всички случаи трябва да има диалог, а по отношение на обхвата на тези взаимоотношения Законът за Българската народна банка ясно дефинира независимостта на Българската народна банка и съответно на членовете на Управителния съвет, като добрите работни отношения между институциите винаги са полезни.
Във връзка с кредитирането на свързани със собствениците на банки дружества господин Миленков подчерта, че банковата дейност е силно регулирана от закона дейност, тъй като се работи с привлечени средства. Освен това кредитната дейност на банките е ограничена с лимити по отношение на големи вътрешни експозиции. Ако има проблем, към настоящия момент той не може да се ангажира с отговор относно неговата големина, но със сигурност Българската народна банка работи за неговото решаване. Според него решаването на проблема е в спазването на изискванията на Наредба № 37 за вътрешните експозиции на банките, издадена въз основа на чл. 45 от Закона за кредитните институции.
Като председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по отношение на обхвата, интензитета, честотата и адресатите на предоставянето на информация винаги се е ръководил от разписаните в Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Българската народна банка изисквания.
При избора на постоянен синдик в КТБ Управителният съвет на Фонда се е водил от утвърдения от Българската народна банка списък на синдици, в който са имената на 32 човека за България, след проведено изслушване. Господин Миленков увери народните представители, че синдикът и Фондът са използвали всички позволени от Закона средства и са завели необходимите искове, за да атакуват направените прихващания, като са се ръководили единствено от интересите на вложителите, включително и за връщането на „Дунарит“ в масата на несъстоятелността.
Комисията по бюджет и финанси установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации в банковата сфера са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на БНБ.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложената кандидатура на Радослав Тодоров Миленков за подуправител — ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора му.
Въз основа на подадена оставка до председателя на Народното събрание с писмо, № 907-00-1, от 1 март 2019 г. от Димитър Иванов Костов като подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание Проект на решение за освобождаване на Димитър Иванов Костов от длъжността подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Давам думата на управителя на Българската народна банка в рамките на две минути да ни предложи кандидата за подуправител.
Заповядайте, господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След подадената молба за освобождаване от заеманата длъжност на господин Димитър Костов и на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка предлагам на Народното събрание да избере за подуправител на Българската народна банка – ръководител на управление „Банков надзор“ Радослав Тодоров Миленков.
Мотивите за предложението ми са свързани с неговата висока квалификация, богат професионален опит в банковото дело и много добро разбиране както на функциите и отговорностите на Централната банка, така и на практиките на банковия надзор.
Радослав Миленков е магистър по финанси. Завършил е с отличие Университета за национално и световно стопанство. Той е познат и уважаван специалист в банковите среди с доказани професионални знания и нравствени качества. Има значителен управленски опит от няколко търговски банки. От ноември 2014 г. досега заема длъжността „Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките“.
При успешния си мандат като председател на Фонда господин Миленков поддържаше интензивни и много добри контакти с редица публични и финансови институции в страната и чужбина. Неговата активна работна комуникация с Българската народна банка му позволи да се запознае отблизо с процесите и механизмите на вземане на решения в Централната банка като цяло и конкретно в банковия надзор.
Уважаеми дами и господа народни представители, Радослав Миленков разполага с необходимите качества и опит, за да бъде част от високопрофесионалното оперативно ръководство на Българската народна банка, да осигури приемственост в ключова сфера от мандата на Централната банка – регулирането и надзора върху банките в страната, и да доразвие капацитета на управление „Банков надзор“ в продължение на реформите, извършени там през последните няколко години. Своевременният избор на господин Миленков е от съществено значение и в контекста на процеса на присъединяване на България към Единния надзорен механизъм.
Убеден съм, че предложеният кандидат за подуправител на Българската народна банка и ръководител на управление „Банков надзор“ заслужава Вашето доверие. Моля за Вашия положителен вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Ще Ви прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка
РЕШИ:
Избира Радослав Тодоров Миленков за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка с мандат шест години.“
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Честито на господин Миленков!
Ще Ви представя още един
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 12, ал. 7 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
Освобождава Димитър Иванов Костов като подуправител –ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка.“
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Миленков, заповядайте да се закълнете. (Всички стават.)
РАДОСЛАВ ТОДОРОВ МИЛЕНКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, търговската или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
Честито! Да пожелаем успех на господин Миленков!
Господин Веселинов, заповядайте, за процедура.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника удължаване на срока за внасяне на предложение между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, който вчера приехме. Предлагам срокът за внасяне да бъде удължен с една седмица и да стане две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Моля, гласувайте направената процедура.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, И НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“, НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да ни запознаете с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 21 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с предсрочно прекратения мандат на господин Бойко Атанасов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор – ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на 15 март 2019 г. поради избирането му за председател на Комисията за финансов надзор, както и с предсрочно прекратения мандат на госпожа Ралица Агайн-Гури като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на 21 август 2018 г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор Народното събрание следва да избере нови заместник-председатели на посочените по-горе управления.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
I. Предлагане на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор и представяне на документите им.
1. Предложенията за отделните кандидати за заместник-председатели, ръководещи съответно управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, се внасят в писмена форма от председателя на Комисията за финансов надзор до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 5-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията се придружават от писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към всяко предложение се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 4, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор – приложение № 2 към решението;
в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение №3 към решението;
г) подробна автобиография;
д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща с оглед надзора и регулирането на небанковия финансов сектор специалност;
е) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра репутация, знания, умения и професионален опит и отговаря на изискването за трудов и/или служебен стаж по специалността, не по-малко от 5 години за последните 10 години; трудовият и/или служебният стаж по специалността трябва да е придобит съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
3. Обстоятелствата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се установяват служебно от администрацията на Народното събрание.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията, заедно с приложените към тях документи, се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок, не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
4. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Всеки кандидат се представя от председателя на Комисията за финансов надзор – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Всеки от кандидатите представя своята концепция за дейността на управлението в Комисията за финансов надзор, за което е предложен от председателя на Комисията за финансов надзор – до 20 минути на кандидат.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки от кандидатите за заместник-председател, ръководещ съответното управление в Комисията за финансов надзор.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другия кандидат за съответната длъжност.
V. Избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за съответната длъжност.
VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 – 7 и ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор по образец съгласно приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 заместник-председателят, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към решението.
Към Доклада са приложени приложения номер 1, 2, 3, 4 и 5, като в приложение 5 има допусната техническа грешка, съответно след думите „в качеството ми на председател на Комисията за финансов надзор“, трябва да бъде заменено с „в качеството ми на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Имате думата за изказвания? Не виждам желание за изказване.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, направена в приложение № 5 към Решението, а именно да бъде вмъкнато „в качеството ми на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление“.
Гласуваме така направените редакционни поправки от госпожа Ангелова.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и Процедурата за избор от Народното събрание, в това число и направената редакционна поправка в Приложение № 5.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това изчерпваме дневния ред за днес.
Колеги, продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол, като първо ще изслушаме министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, някой от квесторите да покани министъра в залата. Научаваме, че е спрян от представители на медиите и не можем да започнем следващата точка от дневния ред.
Моля Ви, съдействайте и поканете министъра!

Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от Програмата:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ГОСПОДИН БИСЕР ПЕТКОВ, ОТНОСНО ПРЕДПРИЕТИТЕ И ПЛАНИРАНИ МЕРКИ, НОВИ УСЛУГИ И ДЕЙСТВИЯ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, В ТОВА ЧИСЛО В РАМКИТЕ НА АКТИВНАТА ПОЛИТИКА НА ПАЗАРА НА ТРУДА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ПРЕДЛАГАНЕТО И КАЧЕСТВОТО НА РАБОТНАТА СИЛА И НАМАЛЯВАНЕ НА НЕСЪОТВЕТСТВИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА.
Вносители са народните представители Светлана Ангелова, Ралица Добрева и Румен Генов.
Изслушването е на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предложението е от тримата народни представители, чиито имена прочетох.
Изслушването започва с представяне на предмета на изслушването от вносителите. (Министър Бисер Петков влиза в пленарната зала.)
Добре дошъл, господин Петков. Виждате каква е нашата действителност. Добре, че преодоляхте пречките да влезете в залата. Започваме навреме.
Заповядайте, господин Генов, имате думата.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През 2019 г. стопанската конюнктура се очертава като благоприятна за развитието на икономиката, което определя ръста във вътрешното търсене. От своя страна, ръстът на вътрешното търсене има пряко положително влияние върху пазара на труда, тъй като насърчава активното поведение и икономическата активност на трудоспособното население. Ясно е, че развитието на пазара на труда е свързано с повишението на потреблението, с нарасналото доверие на потребителите и растежа на реалния разполагаем доход. Икономическият растеж е факт и се съчетава със създаване на много нови работни места, за които бизнесът търси кадри.
Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта потвърждават отчетени в подобрение на основните показатели на пазара на труда през 2018 г. Тоест има категоричен ръст на заетостта и съществено намаление на безработицата. Установената тенденция за намаление в броя на регистрираните безработни още през 2014 г. се запазва и през следващите години, като е установено, че през 2018 г. е налице най-съществено свиване на безработицата. Средномесечният брой на регистрираните безработни лица в бюрата по труда през 2018 г. е малко под 203 хиляди, като при сравнение с предходната година се наблюдава съществено намаление с над 14%. Тогава са били около 230 хиляди.
През миналата година е намалял съществено и броят на безработните от групите в неравностойно положение, но все още е необходима работа за тяхното интегриране на пазара на труда и преодоляване на пречките при заетостта им. България трябва да изпълнява и Препоръката на Европейския съюз относно Гаранцията за младежта и Препоръката за интеграция на дълготрайно безработните лица на пазара на труда.
Една от спецификите на пазара на труда в България, знаем, че е различието в нивата на регистрирана безработица по различни региони. В крайна сметка очакванията за 2019 г. са, че тенденцията за увеличаване на ръста на броя на заетите да продължи, но с по-слаба интензивност. Затова знаем, че влияние оказва както намалението на населението в трудоспособна възраст, така и бързото изчерпване на потенциалния свободен трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила.
От една страна, според бизнес статистиката на Националния статистически институт, работодателите посочват недостига на кадри като фактор за ограничаване на икономическата активност, а от друга – при част от заетите се очертава пък недостиг на умения и несъответствие между търсените и предлаганите умения, липса на дигитални умения и умения по ключови компетентности. Ясно е, че пазарът на труда поставя все по-големи изисквания към качествата на всяка трудоспособна личност по отношение на нейните знания и умения, а реализацията ѝ зависи от потенциала за развитие на региона, в който живее. Така че основните проблеми на пазара на труда като цяло имат структурен и локален характер, като същевременно се индивидуализират, като това изисква нестандартни подходи.
В настоящото изслушване, господин Министър, ние ще очакваме да ни информирате за предприетите и планирани мерки за новите услуги и действия на пазара на труда, както и активностите за повишаване на качеството на работната сила и намаляване на несъответствията на пазара на труда. С тази цел ние предлагаме изслушването да акцентира върху въпросите относно осигуряването на търсената от работодателите работна сила чрез съответните необходими услуги – обучение, включване в заетост. Следващият акцент да е от увеличаване на предлагането на работна сила чрез активиране на неактивните лица. Третият акцент да бъде повишаване на информационната осигуреност на обществото за очакването, търсене на работна сила и ограничаване на различията в търсените и предлаганите умения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Правилникът ни предвижда възможност за министъра да ни информира по предмета на изслушването в рамките на 10 минути.
Заповядайте за Вашето изложение, господин Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Благодаря за възможността да представя пред Вас актуална информация за предприетите действия и планираните мерки, услуги и дейности на пазара на труда.
Бих искал да започна с това, че системата за регулиране функционирането на пазара на труда от страна на държавата е законодателно уреден преди близо 20 години. Разполага с действени инструменти, които могат гъвкаво да се променят и са с осигурено стабилно финансиране от държавния бюджет и с европейски средства.
В условията на икономическо оживление и ниска безработица, в които се намира България днес, може да изглежда, че пазарът на труда следва да бъде оставен на своя естествен ход, но това не е така, защото възникват нови и нови предизвикателства. В момента изискванията към работната сила се променят много динамично. Наличието на квалифицирани кадри е основно условие даден инвеститор да избере нашата страна. Демографските процеси ограничават предлагането на работната сила и се формира дефицит.
Положителното развитие на заетостта в страната по данни от Националния статистически институт се илюстрира с плавното покачване на броя на заетите лица в периода на излизане от кризата след 2010 г. и остава почти непроменено през 2017 и 2018 г., въпреки повишеното търсене на труд от работодателите. Това е поради общото намаление на населението и работната сила и поради това броят на заетите не достига предкризисните нива.
По данни от наблюдението на работната сила през 2008 г. броят на заетите достига своя връх – 3 млн. 306 хил., за възрастовата група 15 – 64 години, и съответно 3 млн. 275 хил. за възрастовата група от 20 до 64 години. За сравнение ще кажа, че през 2017 г. броят на заетите лица е 3 млн. 150 хил.
Коефициентите на заетост между броя на заетите лица и населението на същата възраст бележат непрекъснат ръст от 2012 г. досега, но неблагоприятно се отразява процесът, при който през последните години в трудоспособна възраст навлизат генерации, родени в края на 90-те години. Това са години с неблагоприятна икономическа ситуация и ниска раждаемост.
През 2018 г. пазарът на труда се отличава с ръст на заетостта и съществено намаление на безработицата. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 години достига 67,7%, като в сравнение с 2017 г. се увеличава с 0,8 процентни пункта. Коефициентът на заетост за възрастова група от 20 до 64 години е 72,4% – с 1,1 процентни пункта по-висок спрямо 2017 г. Коефициентът на безработица през 2018 г. е 5,2% – с един процентен пункт по-нисък спрямо предходната година. Продължават да намаляват на годишна база продължителната и младежката безработица, като коефициентът на младежката безработица намалява с 1,6 процентни пункта спрямо 2017 г. и достига 8,3 през 2018 г., а коефициентът на продължителна безработица отбелязва намаление от 0,3 процентни пункта, достигайки 3,1 през 2018 г.
Направих това въведение към темата, за да мога да обоснова мерките, които, чрез активната политика на пазара на труда, държавата се опитва да бъде адекватна на текущата ситуация и, разбира се, на прогнозите за търсенето и предлагането на пазара в бъдеще.
Конкретно на първия въпрос: какво е предприето за осигуряване на търсената от работодателите работна сила чрез обучение, чрез включване в заетост и предоставяне на услуги, до които имат достъп хората от всички региони на страната?
Тук искам да подчертая, че основен приоритет на Националния план за действие по заетостта през тази година е повишаване качеството на работната сила и намаляване на неравновесията между предлагането и търсенето на работна сила чрез обучение и целенасочена работа с безработните от групите в неравностойно положение на пазара на труда.
Ако трябва с две думи да опиша къде съсредоточаваме усилията си, това са обученията и услугите.
Ще се опитам да илюстрирам тези насоки и действия със съответните числа. Със средства от държавния бюджет се финансират обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, които са безплатни за обучаваните. През 2019 г. е предвидено да бъдат обучени 11 хил. 483 безработни лица – със 7,7% повече от 2018 г., по над 40 професии и по основни ключови компетентности. За подобряване достъпа на безработните от по-отдалечените места бяха увеличени средствата за ежедневен транспорт от 10 на 13 лв. дневно. През 2019 г. броят на безработните, които ще повишат квалификацията си или ще придобият нова квалификация в тясна връзка със заявени потребности от работодателите по проектите на социалните партньори, са с 9% повече от 2018 г. Осигурено е професионално обучение за 8292 безработни лица, както и заетост на 3778 от успешно завършилите лица на работни места, съобразно придобитата от тях професионална квалификация.
И през тази година основна целева група по проектите на социалните партньори са продължително безработните, като се предвижда над 50% от включените в обучение да са с престой над една година на пазара на труда, а 44,5% от включените в проектите са от общини с равнище на безработица над средното за страната.
Целта е нискоквалифицираните безработни да придобият професии, което е затруднено от липсата или ниското им образование. Затова повече от половината от предвидените обучения са за придобиване на първа степен на професионална квалификация, което дава възможност в тях да бъдат включени лица с основно и по-ниско образование или лица, завършили курс за ограмотяване. Обученията са по търсени на пазара на труда професии, тъй като партньорите проучват предварително потребностите на работодателите и последните подават заявки за свободните работни места.
За безработните от отдалечени райони е осигурено настаняване в базите на Държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение, където над 2300 безработни от неравнопоставени групи ще се обучават по професии от професионалните направления: аудиовизуално изкуство и техника, производство на медийни продукти, административно управление, компютърни науки, приложна информатика, металообрботване и металургия, електротехника и енергетика, хранителни технологии, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, фризьорски и козметични услуги.
Бих искал да отбележа, че през септември миналата година се сключи Споразумение между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на туризма за обучение на кадри от туризма в Държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение в отговор на заявки на работодатели от сектора.
В Националния план за действие по заетостта през 2019 г. за обучение на безработни лица по заявка на работодател са предвидени средства в размер на 442 хил. 86 лв. Осигурени са над 500 хиляди за обучение чрез работа – тоест така наречената дуална система за обучение. Предвидени са средства и за обучение по ключови компетентности на над 1000 заети лица в малки и микропредприятия.
Другият инструмент, с който се опитваме да регулираме регионалните дисбаланси на пазара на труда, това са регионалните програми за заетост за всяка административна област на основата на предложение от областните и общински администрации. Размерът на средствата от държавния бюджет за всяка област и видовете плащания са определени в Националния план за действие по заетостта през 2019 г.
През 2019 г. са осигурени средства от държавния бюджет в размер на 8 млн. 808 хил. лв. за заетост на 2000 безработни лица. Размерът на средствата за финансиране на програмата на всяка област зависи от средномесечното равнище на безработица и средномесечния брой на регистрираните безработни в областта на 9-те месеца на предходната година.
В изпълнение на Националния план за действие по заетостта за тази година ще се реализират програми за субсидирана заетост за 16 567 безработни, в това число: продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, хора с увреждания, безработни, грижещи се за хора с увреждания и възрастни хора и така нататък. Увеличени са и субсидираните трудови възнаграждения.
За подобряване на системата за управление на изпълнението от страна на Агенцията за заетостта е разработена концепция за нов фокус, а именно: за повишаване на ефективността на услугите, включително цифровизация на административните процеси, проследяване на въздействието, наблюдение на резултатите от дейността на бюрата по труда чрез формиране на клъстери от бюра, които оперират в сходна макроикономическа среда и са изправени пред сходни предизвикателства при предоставяне на услуги. Определени са подобрен набор от показатели за ефективност, които по-точно да отразяват изпълнението в качествено и количествено отношение.
Това са основно мерките и действията, които се предприемат по отношение на осигуряване на търсена от работодателите работна сила, като в рамките на годината основният инструмент за това е приеманият от правителството Национален план за действие по заетостта.
Какво правим за увеличаване на предлагането на работна сила по отношение на активиране основно на неактивните лица? Проблемът при неактивните лица е да се достигне до тях и да бъдат мотивирани да се регистрират в бюрата по труда, да търсят и да започнат работа. Първата стъпка е предоставянето на информация какво могат да ползват, ако се регистрират в бюрото по труда, като в отдалечените райони по предварително оповестен график се организират изнесени работни места, на които близо до лицата, без да се налага да правят разходи за транспорт, се предоставят услуги по информиране, консултиране, насочване. Предоставя се информация за свободни работни места.
Друг инструмент за достигане и активиране на неактивните лица, които са един резерв на пазара на труда, са трудовите борси, които се посрещат с голям интерес и на които се срещат работодатели и търсещи работа лица. Създава се възможност те директно да се договорят.
По Националната програма „Активиране на неактивни лица“ работят: 79 ромски медиатори, 93 младежки медиатори, 29 психолози, 26 кейс мениджъри. Чрез тези лица се стремим да достигнем до трудните групи за активиране. Често това става на терен и с високоемоционална натовареност.
През 2018 г. повече от 10 хиляди неактивни лица са активирани и са се регистрирали в бюрата по труда, а 2692 от тях са започнали работа или обучение. Младежките медиатори специално са активирали 1392 младежи до 29-годишна възраст – от тях 473 са започнали работа или обучение. Повече от 59 хиляди безработни са участвали в ателиета за търсене на работа. Другата насока, по която Министерството на труда и социалната политика осъществява дейности, е с цел повишаване на информационната осигуреност на обществото за очакваното търсене на работна сила и ограничаване на различията в търсените и предлаганите умения.
Буквално вчера бяха оповестени резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози на търсенето и предлагането на пазара на труда, които бяха в резултат от изпълнение на проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ възложена от Министерството на труда и социалната политика, като тези прогнози са средносрочни – тоест за петгодишен период, и дългосрочни – за десетгодишен период, с хоризонт до 2032 г. и предоставят информация за 120 професии; 35 икономически дейности; 28-те области; 4 образователни нива; 6 възрастови групи и пол.
Съгласно резултатите от актуализираните прогнози, намалението на населението и предлагането на труд ще окаже негативно въздействие на пазара на труда през следващите години. В средносрочен план се очаква нарастване на заетостта, но след това ниската раждаемост, високата смъртност, миграцията и застаряването на населението ще доведат до устойчиво плавно намаление на броя на заетите.
През 2022 г. се очаква заетите да са 3 млн. 151 хил. 200 – със 70 800 повече спрямо 2018 г., като коефициентът на заетост на населението на възраст 15 – 64 години ще е 71,9%.
През 2032 г. тоест в дългосрочен хоризонт, заетите лица се очаква да бъдат по-малко. Конкретно прогнозирано е те да са около 2 млн. 962 хиляди, тоест със 114 хиляди по-малко спрямо 2018 г, като структурата на заетостта по степен на завършено образование показва намаляване на броя и дела на заетите лица на възраст 15 – 64 години с основно и по-ниско образование, както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
При икономическите дейности в средносрочен и дългосрочен план водещите два сектора, които ще се характеризират с най-голям брой заети са – преработваща промишленост и търговия, като прогнозите показват, че броят на заетите в тях лица ще продължава да надхвърля 1 милион души както през 2022 г., така и през 2032 г. – двете крайни години на прогнозните периоди.
Най-голямо увеличение в заетостта се очаква в секторите „Образование“ и сектор „Здравеопазване и социална работа“. Освен тези средносрочни и дългосрочни прогнози, които Министерството на труда и социалната политика разработва със собствен инструментариум, който беше създаден през 2013 и 2014 г. и който се надгражда, се работи и за осигуряване на информация за краткосрочните потребности на работодателите. Това го прави Агенцията по заетостта чрез провежданите анкетни проучвания два пъти в годината със съдействието на комисиите по заетостта към областните съвети за развитие в 28-те области в страната и, разбира се, с подкрепата на социалните партньори.
Периодично се оповестяват резултатите от тези анкетни проучвания на Агенцията по заетостта, които показват какво ще бъде търсенето през следващите 6 до 12 месеца, като периодично тази информация се оповестява.
В заключение, бих искал да спомена и да обобщя, че на база на резултатите от тези средносрочни и дългосрочни прогнози бъдещите политики на държавата в средносрочен и дългосрочен план следва да адресират основно следните проблеми на пазара на труда. Първият от тях е продължаващото намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряването на работната сила.
Вторият основен проблем е задълбочаващият се структурен недостиг на квалифицирани кадри със средно образование.
На трето място, това е наблюдаващата се регионална асиметрия в развитието на националния трудов пазар.
На четвърто място, ниската технологична интензивност на икономическите дейности и не на последно място по важност – неконкурентното ниво на заплащане на квалифицирания труд, определящо негативните миграционни процеси сред по-младите възрастови групи и недостигът на квалифицирани кадри, особено изявен в някои отрасли. Готов съм да отговоря на уточняващи въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към първия кръг на въпроси, зададени от името на парламентарни групи.
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ. Кой ще зададе въпрос?
Заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ние приветстваме информацията, която споделихте с нас за разработените по поръчка на Министерството на труда и социалната политика прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г., но ако може да ни обясните: как точно те ще бъдат разпространени и използвани от институциите и всички граждани на страната? По какъв начин ще се вземат предвид резултатите от тях и къде точно ще бъдат прилагани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желязкова.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. Регламентът е такъв – след всеки въпрос отговаряте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика предприема възможните мерки и действия, за да даде по-голяма гласност на резултатите от тези прогнози. Вече казах, че вчера беше проведена конференция, на която бяха оповестени за първи път резултатите от последните средносрочни и дългосрочни прогнози.
Докладът на изследователския екип ще бъде наличен на страницата на Министерството на труда и социалната политика за всички, които се интересуват, защото безспорно тези прогнози са важни не само за държавното управление, но и за работодателите, и за синдикатите, и за подрастващото население, което трябва да направи своя избор в какво да се обучава и в какво професионално направление и каква бъдеща работа може да постигне добра реализация на пазара на труда.
Конкретно на въпроса. Съществува механизъм, който е приет с Решение на Министерския съвет още през 2014 г., с който резултатите от прогнозите се разпространяват сред министерствата и агенциите с оглед тяхното използване при планиране на съответните секторни и регионални политики. Съгласно този механизъм, който е разработен след като беше разработен и моделът за дългосрочно прогнозиране от Министерството на труда и социалната политика, тези прогнози се довеждат до знанието на всички заинтересовани институции и ведомства, за да могат те да бъдат взети под внимание при разработване на секторните и регионалните политики. Тези прогнози се използват за определяне на броя на студентите в университетите най-вече в новооткритите специалности. Тези прогнози могат да подпомогнат и Вас, като народни представители, при изготвяне или разглеждане по-скоро на предложения и вземане на решения от Народното събрание за създаване или преструктуриране на университетски звена и филиали.
Другото направление и действие за използване на резултатите от тези прогнози са при изработване на мерките и политиките в ежегодните национални планове за действие по заетостта с цел извеждане на приоритетните направления на действия и, разбира се, отново стъпваме на съответните прогнози. Също така те са ориентир и при изготвянето на двугодишните планове за обучение на Държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение, както и обученията, които се водят от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионалните инициативи към Министерството на труда и социалната политика.
Резултатите за търсенето на квалифицирана работна сила в средносрочен план са основа и за планиране на обучение за придобиване на професионална квалификация, които се осъществяват по проектите на социалните партньори. Използват се също така и процеси на изготвяне на предложения за актуализиране на списъка на професиите, за които има доказан недостиг от висококвалифицирани специалисти.
Така че това са множеството направления, по които се използват резултатите от изготвените по възлагани от Министерството на труда и социалната политика прогнози за развитието на пазара на труда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Съобразно Правилника следващият въпрос следва да бъде поставен от парламентарната група на БСП. Такъв очевидно няма да постъпи поради отсъствието на депутатите от залата.
Има възможност за въпрос на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Миналата година започна сключването на Споразумение за интеграция в заетост с продължително безработните лица. Тъй като вече една година минава, можете ли да ни кажете какви са резултатите до момента от тази програма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Сиди.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина дългосрочно безработните лица или продължително безработните лица са една от уязвимите групи на пазара на труда, към която са насочени основно мерките на активната политика на пазара на труда, като конкретно една от инициативите, която беше подготвена и реализирана през миналата година, е именно сключването на Споразумение за интеграция в заетост с продължително безработните лица.
Това Споразумение за интеграция в заетост е инструмент, който се прилага за намаляване на продължителната безработица и подпомага лицата от тази уязвима група да преодолеят различни прегради, които им пречат да започнат работа. Това е писмен документ, който е част от плана за действие, който се разработва с всяко едно безработно лице и в него се набелязват реалистични цели и ангажименти от страна както на трудовия посредник, така и на безработни съобразно идентифицираните проблеми. Споразумението определя сроковете за осъществяване на поетите от страните ангажименти и съдържа предложение както за ползване на конкретни посреднически услуги, така и насочване към услуги, предоставени от други институции.
За да подпомогнем процеса на изпълнение на мерките, които са заложени в тези споразумения за интеграция в заетост на дългосрочно безработни лица, Министерството на труда и социалната политика инициира и сключи Рамково споразумение със Сдружението на общините, с Министерството на образованието и науката, здравеопазването и другите институции, които могат на местно ниво да подпомагат изпълнението на набелязаните цели в тези споразумения.
Конкретно на въпроса на господин Сиди. Резултатите към момента от фактическото сключване на Споразумението за интеграция в заетост, който започна в средата на миналата година – тоест можем да говорим за резултати за период около девет месеца, подписаните специално за втората половина на миналата година споразумения за интеграция в заетост на продължително безработни лица са 53 870, от които 13 732 са сключени в центровете за заетост и социално подпомагане. Отбелязвам това, защото ми дава възможност да кажа, че от няколко години Министерството на труда и социалната политика развива проект и съответно се опитва интегрирано да обслужва безработните лица и в същото време лицата, които се нуждаят от социално подпомагане в изградените центрове за заетост и социално подпомагане.
Така че това са резултатите към момента. Продължава съответно подписването и изпълнението на споразуменията за интеграция в заетост с продължително безработните лица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Ред е на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ да зададе въпрос към министъра.
Господин Адемов ще направи това.
Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Пазарът на труда е динамично пространство. Правилното развитие на процесите в пазара на труда има пряко отношение както към развитието на икономиката, така и към конкурентоспособността, така и към увеличаването на брутния вътрешен продукт.
В тази връзка искам да отбележа тенденциите, които се наблюдават при динамично функциониране на пазара на труда през последните години. От една страна, има трайна тенденция за намаляването на безработицата, от друга страна обаче, има и тенденция за увеличаване на свободните работни места. През 2017 г. по информация на Агенцията по заетостта свободните работни места са около 240 хиляди, което означава, че има структурни проблеми на пазара на труда. Ако вземем предвид кривата на Беверидж, нейната характеристика през последните години насочва именно към структурни проблеми на пазара на труда.
В тази връзка моят въпрос е свързан с това: с инструментите, с които разполага Министерството на труда и социалната политика, с възможностите, които има правителството като цяло, какви са мерките, които предприемате, за преодоляването на тези структурни проблеми на пазара на труда? Защото е очевидно явлението, което се наблюдава през последните години. От една страна, работодателите търсят умения, търсят конкретни познания и действия, от друга страна, Министерството на образованието и системата на образованието предлага квалификация, която не върши работа на работодателите.
Вторият въпрос, който искам да Ви задам, е свързан с това, което споменахте и Вие – с регионалните проблеми на пазара на труда. Има региони в България като Пловдив, София, Варна, Бургас, където заетите са на сериозни нива, докато в други райони, като Северозападна България, Североизточна България, заетостта е далеч под средната за страната. Нещо повече, ние сме обещали в Националната програма за заетост 2020 г. нива на заетост около 76%. През 2017 г. заетостта е достигнала рекордни нива 66,9%.
В тази връзка какви са мерките за преодоляване на регионалните дисбаланси, от една страна, и, от друга страна, можем ли да достигнем обещаните в тази Национална стратегия 76% заетост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Министър, очакваме Вашия отговор.
Имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, наистина пазарът на труда е, както Вие го окачествихте, сложно динамично пространство, особено в последните години, когато настъпват сериозни промени в света на труда, ако кажем най-общо, свързани с появата на нови форми на заетост, отпадане на професии, появата на нови професии и така нататък.
Но конкретно на поставените от Вас два въпроса за мерките за преодоляване на структурните несъответствия на пазара на труда. Наистина, освен недостига на работна сила, който се очертава като количествен проблем, друг сериозен проблем на българския пазар на труда са тези структурни несъответствия. Тоест имаме, от една страна, недозаетост, и, от друга страна, дефицит.
Първо, бих искал да кажа, че тези структурни несъответствия са присъщи на всеки пазар. Въпросът е те да не стигнат размери и мащаби, които да пречат на нормалното функциониране на пазара, защото, както и Вие казахте, пазарът на труда е свързан с много други системи. Именно от заетостта зависи темпът на икономически растеж, зависят приходите в другите публични системи – в частност осигурителната, а, от своя страна, пазарът на труда търпи въздействията на демографските процеси.
Два са основните структурни проблеми на българския пазар на труда. Първият е така нареченият образователен дисбаланс, който съответно се адресира с мерки, провеждани по линия на образователната политика. А това, което констатират докладът и анализът, проведен от изследователския екип, който извърши подготовката на средносрочните и дългосрочните прогнози за търсенето и предлагането на труда, е, че на българския пазар на труда съответно има дисбаланс между образователната структура на хората в трудоспособна възраст и нуждата от квалификация, от образователно равнище на професиите, на дейностите, които се търсят.
Аз казах и в началото, че се очертава един сериозен недостиг на кадри със средно професионално образование и мисля, че този проблем наистина е в центъра на политиките, които се разработват и изпълняват в сферата на образованието, именно за насочване на младите хора към средното професионално образование, за увеличаване на неговата привлекателност, увеличаване на професионалните училища, които дават съответната специалност, занаят и така нататък, защото този проблем ще съществува и в средносрочна и дългосрочна перспектива и това, което се очертава като резултат от процеси, които са протичали по-рано, е, че в България много бързо, за един период от 1985 до 2011 г., ако съм съвсем точен в периода, броят на дела на висшистите в България се увеличава три пъти. И ние сме в ситуация, в която – да, коефициентът на заетост на хората с висше образование ще бъде висок – над 90%, но голяма част от тях ще заемат длъжности, които не изискват висше образование. Тоест най-голямо е търсенето на длъжности и дейности, които изискват средно-професионално образование, така че тези места ще бъдат заемани от висшисти и съответно от хора и с по-ниска образователна степен.
Мисля, че този структурен проблем на пазара на труда е идентифициран и действията на образователната система го адресират много категорично. Разбира се, не можем да очакваме, че той ще бъде преодолян в кратко време, защото това са инерционни процеси, изискват наистина промени, които ще дадат резултат в един по-продължителен период от време.
По отношение на регионалните дисбаланси на пазара на труда – това е другият сериозен дисбаланс и другото структурно несъответствие. Това, което мога да кажа, е, че Министерството на труда и социалната политика противодейства на тези негативни процеси чрез, първо, нормативни промени. Знаете, че миналата година беше променен и влязоха изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, които насърчаваха трудовата мобилност на лица от региони, където има малко предлагане на труд, към центрове, където има предлагане на труд.
А другото действие от страна на правителството беше стартирането и изпълнението на Националната програма „Работа“, която започна в края на 2017 г. с бюджетно финансиране и продължи с финансиране от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Знаете, че тази Програма е насочена към осигуряване на работни места в общини с равнище на безработица, което е над средното за страната.
По отношение на регионалните дисбаланси разчитаме много и на регионалните програми за заетост, за които споменах в своето експозе, които всяка година се предвиждат като ресурс в Националния план за действие по заетостта и които съответно отчитат конкретните специфики на търсене в 28-те области на страната.
Това са обаче – искам да подчертая – много сериозни дисбаланси на пазара на труда, които изискват и сериозни усилия и време за тяхното преодоляване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ ще постъпи ли въпрос? Няма да се ползвате от тази възможност.
От нечленуващите в парламентарни групи народни представители има възможност да постъпи въпрос. Не виждам желание.
Преминаваме към втория кръг въпроси.
Отново от парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте за въпрос.
РАЛИЦА ДОБРЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, в условията на голям брой предлагани работни места преходът от безработица в заетост може да бъде много кратък, ако се осигурят адекватни услуги за търсещите работа. В тази връзка въпросът ми към Вас е: прилага ли Агенцията по заетостта нови услуги и как се развиват и досега предоставяните услуги в бюрата по труда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Добрева, в експозето си подчертах, че мерките и политиките, заложени в Националния план за действие по заетостта през тази година, могат да бъдат обобщени с две думи – умение, тоест повишаване качеството на работната сила, и съответно услуги, посреднически услуги, които Агенцията по заетостта, като обществен посредник на пазара на труда, предлага. Така че, освен стандартните пакети посреднически услуги, Агенцията по заетостта развива и нови услуги, с които цели да достигне до неактивните групи от населението, съответно до по-уязвимите групи, да ги активира, насочи, консултира и ориентира с цел започване на работа.
Конкретни примери за нови услуги мога да посоча стартиралото пилотно прилагане на четири нови услуги в два региона на страната през 2018 г. Първата от тях е консултация и менторство след започване на работа. Тази услуга е насочена към уязвимите групи на пазара на труда, при които най-рискови са първите няколко месеца след започване на работа, като се консултират освен лицата и самите работодатели с цел гарантиране на устойчива трудова заетост.
Друга нова услуга, която се апробира в практиката, са мобилните бюра по труда. Те са насочени към безработни и икономически неактивни лица и работодатели от малките населени места. Знаете, че Агенцията по заетостта не във всички общини има бюра по труда, така че това предполага съответно мобилни услуги с оглед да се достигне до безработните от най-малките населени места.
Друга нова услуга е семейният трудов консултант. Тя е насочена към безработни лица от уязвими групи и техните семейства, за които има риск от изпадане в бедност. В рамките на услугата членовете на семейството се информират и консултират за възможните и предоставени от съответната дирекция „Бюро по труда“ услуги.
Четвъртата от споменатите нови услуги, които през 2018 г. въведе пилотно Агенцията по заетостта, е услугата, наречена Професионален компас – открий своето работно място, насочена към младежите до 29-годишна възраст, търсещи работа, с цел по-добра професионална ориентация, мотивиране към регистрация и информация за търсенето на пазара на труда.
Тук бих искал да добавя към казаното, че Агенцията по заетостта развива и специализирани услуги за подобряване пригодността за заетост на търсещите работа чрез нов модел на профилиране на лицата посредством модул „Личностен профил на търсещи работа лица“. Данните, които мога да споделя за ползване на модула, са, че са присъединени над 11 000 лица, търсещи работа, и 728 трудови посредници, създадени са над 10 000 личностни профила, като 66% от лицата са повишили пригодността си за заетост след работа върху преодоляване на компетентностни дефицити в рамките на Плана за развитие.
Усилията на Агенцията по заетостта, наред с прилагането на стандартните пакети посреднически услуги, са да въвежда нови услуги, да апробира тяхното прилагане в практиката и съответно да ги включва в дейностите и услугите, които предлага на безработните и на работодателите с цел по-лесно и бързо осъществяване на срещите между тях с цел започване на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От групата на „Обединени патриоти“ за втори въпрос – заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, вторият въпрос от групата на „Обединени патриоти“ касае също един много важен проблем. Това е броят на младите хора в България, които не са нито в образование, нито в заетост, нито в някакво обучение, с английската абревиатура NEETs, който процент ние все още поддържаме сравнително висок спрямо общия стандарт на Европейския съюз. По последни данни на ЕВРОСТАТ от 25% през 2013 г. сме го свалили на 19%, но все още сме далече от средните норми за Европа, където са около 13%. Какво се прави в тази връзка, за да може да се интегрира това младо население към образование и заетост? И евентуално втори подвъпрос: каква конкретно е дейността на младежките медиатори към общините по този казус? Ние като комисия започнахме коментар на тази тема, сега в пленарна зала да доразвиете тезата, господин Министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, наистина младите хора, които нито учат, нито се квалифицират, нито работят и нито са регистрирани в бюрата по труда, са специфична група на пазара на труда, която е обект на внимание, на мерки и на общоевропейско ниво. Вие знаете за Гаранцията за младежта, която беше приета и се прилага. България също има определени резултати в намаляване на дела на тази група, както Вие споменахте, известна с абревиатурата NEETs. Усилията, които полагаме, са свързани преди всичко с някои нови посреднически услуги. С тях се цели да се достигне тази група и да бъде активирана.
Основният инструмент, който се прилага, са така наречените младежки медиатори. Това са млади хора, завършили висше образование с добри комуникативни умения, които същевременно познават добре и законодателната уредба в областта на труда, на образованието. Съответно тяхната задача е, прилагайки подхода „Младежи помагат на младежи“, на местно ниво да идентифицират, да достигат и да активират тези млади хора, които са неактивни. Целта е контактът с неактивните младежи да е в неформална обстановка, като възможностите за включване в образование, обучение и заетост да се представят на разбираем и достъпен за младежите език.
Тези младежки медиатори изпълняват ролята на посредник, от една страна, между неактивните млади хора, и, от друга страна – институциите, които предоставят подходящи социални, здравни, образователни и други услуги. Както е известно, младежките медиатори са назначени в общините, също така ние разчитаме на общините да ги подпомогнат със създаване на добри условия за работа и съответно за изпълнение на задачите, които са им възложени.
Също така младежките медиатори се ползват и от създаденото междуинституционално взаимодействие с цел предоставяне на интегрирани услуги, съобразени с индивидуалните потребности и възможностите на всеки младеж, които да подпомогнат процеса на активирането му.
Конкретно мога да спомена, че понастоящем работят 93 младежки медиатори – това са данни за миналата 2018 г. С техните усилия 1392 младежи до 29-годишна възраст през 2018 г. са активирани посредством регистрация в бюрата по труда. От тях 473 са включени в заетост или обучение. Същевременно младежките медиатори са съдействали на други 678 младежи до 29-годишна възраст да се включат в образование, обучение или заетост.
Продължават нашите усилия за активиране на възможно по-голяма част от младежите в тази специфична група. Търсим и други инструменти, наред с младежките медиатори, за да повишим ефективността на усилията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващ въпрос от групата на „Движение за права и свободи“? Не виждам заявка.
Групата на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ също няма да се възползва от тази възможност.
С това приключваме с въпросите към министър Петков.
Има възможност от името на парламентарните групи да изразим становище и отношение към отговорите на министъра.
Госпожо Ангелова, заповядайте от името на парламентарната група на ГЕРБ.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за предоставената информация.
Макар и в краткото време, с което разполагаме, може да се направи обобщението, че мерките и действията, които са предприели Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, са адекватни и навременни.
Ясно е, че основните предизвикателства, които стоят пред пазара на труда за в бъдеще, ще се пораждат от намаляването на предлагането на работната сила в резултат от демографските и миграционните процеси, и най-вече структурното несъответствие по отношение на предлагането на работна сила с определени знания, умения и търсенето на работна сила от страна на работодателите.
Оценяваме положително предприетите мерки и действия за увеличаване броя на обучаваните безработни, за подобряване на достъпа до образование, до придобиването на професионална квалификация. Необходимо е обаче повече безработни лица да се мотивират, да бъдат включени в обучение, да придобият нови умения и професионална квалификация, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда.
Вследствие на активната работа, програмите и мерките, които прилага правителството, намаляването на безработицата сред неравнопоставените групи е положителна тенденция и е резултат от активното ангажиране на държавата за изпълнение на европейската Гаранция за младежта и препоръката за интеграция на пазара на труда на продължително безработните лица. Навременни са и действията за използване потенциала за нарастване на предлагането на работната сила чрез активиране на икономически неактивните лица. Това е един резерв на пазара на труда, който трябва да бъде използван от работодателите.
За постигане на добри резултати действията и услугите се развиват, стават все по-достъпни. По същество те включват, наред с услугите за търсещите работа безработни лица, също така и обучение, субсидирана заетост. Положително е, че тези действия се съобразяват с профила на търсещото работа лице.
Народните представители ще се интересуваме за в бъдеще от развитието на услугите и тяхната електронизация, прилагането на модерен софтуер за подбор и оценка на кандидатите за работа според изискванията на работодателите. Електронните услуги няма да изместят дейността на трудовите посредници, тъй като много от търсещите работа предпочитат консултациите „лице в лице“, индивидуалната подкрепа и психологическото подпомагане.
Досега има положителен опит с работата на ромските медиатори, младежките медиатори към общините, психолозите, чийто капацитет следва да се развива чрез придобиване на знания и умения за прилагане на нови инструменти и техники за работа с безработните лица.
Субсидираната заетост при икономическо оживление остава единствено за най-уязвимите групи – това са трайно безработните лица, без квалификация и хората с увреждания. Необходимо е да продължи оценката на ефекта от програмите за постигане на по-устойчива заетост по отношение на програмите за субсидирана заетост и повишаване на качеството на работната сила.
Благоприятен ефект върху заетостта ще има повишаване на ролята на социалните партньори при определяне на потребностите от умения на работната сила, оценка на компетентностите, обученията на безработните лица и подпомагане на тяхното наемане от работодателите.
Очакваме да бъдем периодично информирани ние, народните представители, за постигнатите резултати, но изразяваме готовност да подкрепим при необходимост с промени в законодателството развитието на активната политика по заетостта с цел да отговорим на най-новите предизвикателства на цялостното оживление на българската икономика и на съвременния динамично развиващ се и променящ се пазар на труда. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли отношение от другите парламентарни групи? Не виждам заявки.
С това приключваме работата по тази точка от седмичната ни Програма.
Благодаря на министър Петков за участието му днес при това изслушване и за съдържателните отговори, които даде на нашите въпроси.
Благодаря Ви, господин Министър.

Преминаваме към следващата, последна точка от седмичната Програма, а тя е:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 15 – 21 март 2019 г. няма.
Писмени отговори за връчване на въпроси, зададени от народни представители, към представители на изпълнителната власт от:
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Кристина Таскова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Николай Александров.
Преминаваме към въпросите.
Господин Христов, заповядайте, да поставите въпроса.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, във връзка с прозрачността на разходване на държавни средства и защитата на интересите на българските данъкоплатци, както и с публикувана информация за проведена национална кампания „Бъди войник“, моля да ми отговорите на следните въпроси: какво предвижда кампанията „Бъди войник“ и кой е изпълнител на Проекта; какъв е бюджетът ѝ и какви средства са похарчени до момента; кои медии са партньори на кампанията, как са избрани и какви средства са получили; с колко се е увеличил съставът на армията в резултат на тази кампания; с кои медии Министерството на отбраната има договори за отразяване на дейността на министъра и Министерството и за каква сума? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Отговор на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов – заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, съгласно моя заповед, изпълнители на проекта на кампанията „Бъди войник“ са: дирекция „Връзки с обществеността“ на Министерството на отбраната, Националната гвардейска част, Централното военно окръжие, Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, Военномедицинската академия, Изпълнителната агенция „Военни клубове, военно почивно дело“, дирекция „Управление на човешките ресурси“ в отбраната, дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотичното възпитание“ и Информационният център на Министерството на отбраната. Цялостната координация се извършва от дирекция „Връзки с обществеността“.
Подобна кампания се реализира за пръв път в историята на българската армия. За сметка на това обаче, големите армии на държави – членки на Европейския съюз, на НАТО, включително и на Русия, имат подобна практика. За справка – във Федерална република Германия само за една шоупрограма „Бъди войник“, годишният бюджет, който отделя тяхното министерство на отбраната, е 8 млн. евро.
Чрез кампанията очакваме да привлечем вниманието на младите хора към военната професия и да спомогнем за решението им да станат част от българската армия. Основният фокус е поставен върху: възвръщане на авторитета на военната служба; популяризиране на дейността на военните формирования, свързани с повишаване на подготовката на военнослужещите; с поддържане и усъвършенстване на способностите за изпълнение на трите мисии, които стоят пред българската армия. Особено важен акцент е поставен върху задачите, които българската армия изпълнява в помощ на населението.
Началото на кампанията бе дадено на 22 октомври 2018 г. Като замисъл тя обхваща различни модулни елементи, които сами по себе си имат въздействащо значение и ще се реализират в 29 града в цялата страна в периода от началото на тази година до месец декември 2019 г.
В тази кампания се предвижда по няколко мероприятия в рамките на един следобед. Разполага се за статичен показ военна техника и оборудване на отворени пространства, което дава възможност на младите хора за директен контакт с действащи военни единици и военнослужещи, както и с получаване на информация за техниката, която те използват. По същото време се разполагат щандове на информационна борса, където представителите на Централното военно окръжие представят пълна информация за възможните позиции във видовете въоръжени сили.
Кампанията включва и концерт по места с участието на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, Гвардейския представителен духов оркестър, танцови състави, певци и изпълнители от местните структури на военните клубове в страната. За целта се изготвят брошури, които представят отделните видове въоръжени сили, както и информационни афиши, отпечатвани в печатницата на Министерството на отбраната в град Троян.
В общата концепция на кампанията е предвидено и излъчването на 30-секундни видеоклипове и аудиоклипове, за които ще се проведат тепърва предварителни разговори с Националната телевизия и с някои радиа. При избора на радиата се ориентираме към тези, излъчващи в регионите на страната, в които са дислоцирани военни формирования с голяма численост, като причина за това отчетохме демографските особености на всеки регион в държавата.
Срокът за кампанията, както казах, е една година. Преди началото на същата кампания на Програмен съвет в Министерството на отбраната беше внесен Проект на финансов план с примерни разчети за отделните дейности. Съветът принципно е одобрил представения разчет. Впоследствие са постъпили допълнителни предложения от изпълнителите на българската армия за преструктуриране на финансовия план. Понастоящем, подчертавам, всичко е в сферата на планирането. Предполагам, че правите разлика между планиране и вече направени разходи? Отчитайки постъпилите изпълнени предложения, тече обсъждане в посока на преструктуриране и формулиране на този план.
От съществено значение е как ще бъдат проведени разговорите с медиите и колко би струвало това. Говоря най-вече за рекламния 30-секунден аудио- и видеоклип. Но най-важната част от Вашия въпрос, всъщност няколко важни въпроса задавате – до момента са изразходени 32 719 лв. с ДДС, включително наем на зала в НДК, наем на проектори и изработване на четири броя видеоклипа за българската армия.
Кампанията се развива със собствените медийни, кадрови и финансови средства на Министерството на отбраната. Като казвам „собствени“, имам предвид Военния телевизионен канал, сайта на Военно министерство, един специален сайт, който е направен за кампанията „Бъди войник“, тоест собствени средства. Не сме ангажирали частни или обществени медии. Пропуснах вестник „Българска армия“ и така нататък – гледам да съкратя.
Вие ми задавате въпроса: какъв е резултатът? В края на 2018 г. е първата година, в която за пръв път в българската армия има повече постъпили военнослужещи – 156 човека, отколкото напуснали, тоест самото начало на кампанията дава положителна тенденция.
От началото на тази година – за тези приблизително два месеца и половина към днешна дата, допълнително 341 души са подали документи във военните окръжия вследствие на тази кампания. Министерството на отбраната няма сключени договори с медии за отразяване на дейността на министъра и на Министерството на отбраната. Подчертавам, договори за отразяване на министъра и на Министерството няма сключени. Няма сключени договори и за кампанията „Бъди войник“, за която Вие ми задавате въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Вие тактически правилно заявихте след приключване на времето, че ще отговорите на най-интересните въпроси и ме принудихте да Ви изчакам в нарушение на процедурата, но струва ми се, че за всички беше важно да чуем отговорите Ви.
За реплика – имате думата, господин Христов, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, от отговора Ви за мен стана ясно, че до момента няма все още никъде излъчвани видео- и аудиоклипове, с изключение на Военния телевизионен канал. Да, това беше. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Ще допълните ли отговора си?
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И аз благодаря за този въпрос. Той е важен, защото самият дебат по некомплекта в българската армия, тоест начините за неговото решаване в парламента е важно за българското общество. Разбира се, важно е и какви средства ще бъдат изразходвани. Отговорих Ви към момента колко са изразходените – когато този план е готов. Откровено ще Ви кажа, въздържаме се от преговори и разговори с медии и сключване на договори поради причината да не бъде обвинено Министерството на отбраната, че харчи пари във време, когато ще се проведе предизборна капания за евроизборите и затова този процес за преговорите не е стартирал.
Подобна кампания, каквато ние правим, е добре да бъде подкрепена от българските институции. Пак казвам, на този етап ние използваме наша техника, самите военнослужещи, военните окръжия, чието задължение е да провеждат подобна дейност по набиране на кадрови военнослужещи с идеята да покажем на обществото армията и нейната техника – нещо което в България се случваше допреди една година само на военни паради – един път в годината на Гергьовден.
Мога да Ви уверя, а и ако желаете графикът ще Ви бъде предоставен – Вие да присъствате, ще видите, че има огромен интерес не само в по-малките населени места, а включително и в София, където стартира тази кампания, огромен е интересът към техниката, която ние изваждаме, униформите, младите хора, въоръжението. Смятаме, че с ресурса, с който разполагаме, да го натоварим максимално като възможности да представим армията пред обществото и да преодоляваме проблема с недокомплекта в българската армия, което е в размер на приблизително шест хиляди човека.
Пак казвам, миналата година за първи път българската армия завършва с положителен резултат, макар и минимален – 156 човека в повече са постъпили, отколкото са напуснали. Към края на тази година ще отчетем резултата, но към момента според мен има добър резултат. Ако в тази кампания се включат и други институции, ако разширим малко медийното присъствие, убеден съм, че няма да стане само с видеоклипове, защото един видеоклип, вкаран в рекламния блок с другите продукти, които се рекламират, няма да има този голям ефект. Може би през обществените медии, които се субсидират с бюджета на държавата – организиране на предавания за живи участия, отразяване на военни учения, би имало много по-голям ефект, отколкото по традиционния начин – клипове, видео- и аудио клипове. Но, както се казва, това е въпрос на обща воля и на добра преценка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вицепремиер. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Използвам възможността да се извиня на господин Христов за неволната заблуда, в която го вкарах, и за бързата му реакция – че организирахме този интересен разговор с министър Каракачанов.
Преминаваме към следващите въпроси. Те са към господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, който ще отговори, първо, на въпрос на народния представител Радостин Танев относно изграждането на ракетни площадки за противоградна защита в област Стара Загора.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на среща със земеделците от област Стара Загора на преден план бе изложен един от основните въпроси, които вълнуват съсловието – изграждането на ракетни площадки за противоградна защита в област Стара Загора.
Предвид географското положение и разнообразния релеф на страната ни, България се определя като една от най градобийните в Европа. Градушките са едни от най-големите врагове на реколтата и всяка година хиляди декара селскостопанска продукция са застрашени от унищожаване от това природно бедствие.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: колко ракетни площадки за противоградна защита се изграждат на територията на област Стара Загора и кога ще бъдат въведени в експлоатация? Какъв е статутът на имотите, върху които се обособяват площадките? На какво основание Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ ползва тези имоти? Каква е площта на защитаваната от градушките територия в област Стара Загора към настоящия момент и с колко ще се увеличи тази площ след въвеждането в експлоатация на новите ракетни площадки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Господин министър Порожанов, заповядайте – имате думата за отговор на въпроса от народния представител Радостин Танев.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Танев! Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ осъществява активна противоградова дейност чрез съществуващите 199 ракетни площадки, действащи за противоградовата защита, работещи под ръководството на девет командни пункта за борба с градушките в рамките на осем регионални дирекции.
През 2018 г. са извършени инвестиции за въвеждане в действие на две нови регионални дирекции, включващи два нови командни пункта, и 63 нови ракетни площадки – село Тъжа, област Стара Загора и град Хасково, които ще бъдат въведени в експлоатация през новия активен сезон по градозащита тази година. На територията на област Стара Загора са изградени 25 нови ракетни площадки. Активният сезон се предвижда да започне в края на месец април или в първите дни на месец май – в зависимост от метеорологичната прогноза и развитието на земеделските култури.
Преобладаващата част от имотите, върху които са обособени новите площадки в област Стара Загора, представляват общинска собственост и по силата на решение на съответните общински съвети правото за управление и ползване е предоставено на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, като за целта са сключени договори. Останалата част от имотите са държавна собственост и се предоставят на Агенцията със заповед на министъра на земеделието, храните и горите с право за управление.
Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ осъществява дейностите по градозащита на площ от 17,2 млн. декара, от които обработваемите земи са с площ от 11,7 млн. декара по данни за 2018 г. Площта на обработваемите земи в страната е близо 38 млн. декара, което означава, че от градушки са защитени приблизително 30% от всички обработваеми земи. След въвеждането в експлоатация на новите 63 площадки – както казах, ще започнат да работят този сезон, те са готови и в момента се назначават и обучават служители, и, разбира се, са осигурени със съответното оборудване и ракети, защитаваната територия ще се увеличи с 4,8 млн. декара или от 17 ще станат близо 22 млн. декара, като от тях защитените обработваеми площи ще се увеличат с 2,2 млн. декара и ще достигнат – говорим за земеделските, близо 14 млн. декара, което е приблизително 35% от всички обработваеми площи.
Ракетните площадки, осъществяващи защита на територията на област Стара Загора, работят под управлението на команден пункт в село Петрово – област Стара Загора, и команден пункт в село Поповица – област Пловдив. Досега площта на защитаваните от градушки земеделски земи в рамките на област Стара Загора е приблизително 2,5 млн. декара, от които обработваемите земи са 1,1 млн. декара, съгласно данни от областната дирекция. От новите 25 ракетни площадки 23 ще осъществяват дейността си, ръководени от новия команден пункт в село Тъжа, а останалите две нови площадки ще попаднат под контрола на команден пункт в село Петрово.
След като новите ракетни площадки започнат своята дейност, общата площ на защитаваната от градушки територия в област Стара Загора ще се увеличи приблизително с два милиона декара и над 90% от обработваемите земи в Старозагорска област ще попаднат в обхвата на противоградовата защита. Незащитена ще остане единствено най-северната част на областта, представляваща планинските райони в област Стара Загора, с площ около 650 – 700 хил. декара.
Може би в отговора на репликата ще дам някои анонси по тази дейност и по новия закон, който беше приет в сряда от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Танев, имате думата.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря за отговора, господин Министър.
Наистина отговорът беше достатъчно изчерпателен, но на дневен ред стои и още един въпрос: до каква степен ще бъдат ангажирани и самите земеделски производители в дейността на новите градобийни площадки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
В момента в цялостния модел финансирането се осъществява от държавния бюджет. Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството, се финансира изцяло от държавния бюджет.
Законът, който близо една година беше публично обсъждан, предвижда създаването на държавно предприятие, като новото предприятие става правоприемник на всички права и задължения, разбира се, и функции на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“. Идеята на новия закон е да се обхване цялата територия на страната за третиране на цялата обработваема площ.
Методът с ракетния способ е малко по-скъп, а в Европа и в други страни вече се ползва самолетен способ, включително за борба с градушките и противоградовите процеси, разбира се, и за изваляване, което става все по-актуален въпрос в сегашните доста променящи се климатични условия.
В Законопроекта е заложено, освен от държавния бюджет, да има съфинансиране и от земеделските производители – от тези, които ползват, имат обработваеми площи и са обект на подпомагане по всички схеми. Много са схемите – без пасища и ливади, тъй като при пасищата и ливадите няма какво реално да се пази от градушки.
Първоначално в Законопроекта бяхме заложили финансирането от земеделците да бъде 50 ст. на декар, като разликата, която не достига в разработения финансовия модел, да бъде покрита от част от застрахователните премии на застрахователите по три от застраховките – „Каско“, „Имуществена“ и още една застраховка, от които очаквахме да има приход около шест милиона, а част от застрахователните премии 0,79% от тези премии. Разбира се, срещнахме абсолютно негативно отношение от застрахователния бизнес и те успяха да създадат доста напрежение покрай този законопроект, включително и медийно.
И в заключение преценихме това споделяне от застрахователите, независимо че цялостното третиране на територията на страната помага и на урбанизираните територии – при тези градушки има потърпевши, страдат много, и най-вече автомобилите биха били защитени с този способ.
Така или иначе в момента в Законопроекта сме заложили 0,75 ст. – това е компонентът, който отпадна от застрахователите и който бяхме заложили. Предварително, освен че сме направили много срещи с асоциации, които подкрепят изцяло този модел, направихме и социологическо проучване чрез една от водещите авторитетни социологически агенции – над 80% подкрепят да има цялостно покритие на страната и около 84% подкрепят плащането на тези вноски. Вноската е абсолютно разумна, а за да може да се направи едно ефективно покритие на страната, споделянето на отговорността и финансирането трябва да бъдат споделени, така че в настоящия законопроект, който всеки момент ще влезе в Народното събрание, ще мине през комисиите, разбира се, надявам се и през пленарната зала. Това са основните параметри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпроси към господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Вълков, относно събирането на такса шум – екологична, от летищата за обществено ползване.
Имате думата, уважаеми господин Вълков, да зададете въпроса.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване летищата за обществено ползване събират такси от въздухоплавателните средства – за кацане, за паркиране, за пътници и съответно за ползване на пътнически ръкав.
От 2012 г. са въведени и други две такси. Едната е такса сигурност, а другата е такса шум или екология, като последната беше направена по мое предложение и на колежката Емануела Спасова, и след 2012 г. влезе в сила. Тази такса се събира и покрива разходите за екологични нужди, които са свързани също така с ограничаване на вредните емисии около летищата.
В тази насока въпросът ми към Вас е следният: какви са финансовите постъпления от такса шум или екологична за всички летища за обществено ползване през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. – като цяло и по отделно, за летищата в София, Варна, Бургас и Пловдив, и как са разходвани тези средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, за летище София за 2015 г. приходите от такса шум са 707 хил. 503 лв. и са разходвани 867 хил. 270 лв. За 2016 г. приходите са 862 хил. 278 лв. и са разходвани 664 хил. 853 лв. За 2017 г. приходите са 1 млн. 85 хил. 218 лв., а са разходвани 611 хил. 989 лв. За 2018 г. приходите са 1 млн. 169 хил. 452 лв., разходвани – 718 хил. 896 лв. Като цяло за периода 2015 – 2018 г. приходите са 3 млн. 824 хил. 451 лв., разходвани – 2 млн. 863 хил. 800 лв.
Основните разходи по такса шум – екологична такса, за периода 2015 – 2016 г. са свързани с начислените амортизации върху вече придобитите активи с екологично предназначение.
Това са съществуваща система за мониторинг на шум, шумозащитен екран на стоянка – за изпробване на самолетни двигатели и други, както и поддържането на тези активи.
В разглеждания период е осъвременена системата за мониторинг на авиационни шумни наблюдения на траекториите на полети чрез обявяване на хардуер и замяна на съществуващата софтуерна платформа с нова, с осигурен интернет достъп чрез облачен хостинг.
Такса шум финансира също присъединяването на летището към Програмата за въглеродна акредитация на летищата, разработена в Международния съвет на европейските летища, и сертифицирането му на ниво едно, както и поддържането на интегрираната система за управление на качеството и околната среда в чиста околна среда. Наред с това от таксата се финансират и екологични мерки, свързани с мониторинг на качеството на подземните и повърхностни води, чистотата на въздуха и управлението на отпадъците.
Основните разходи по такса шум за периода 2017 г. – 2018 г. са свързани с начислени амортизации върху съществуващите и новопридобити активи с екологично предназначение, както и с тяхното обслужване и поддържка. Такса шум финансира също присъединяването на летище София към Програмата на Международния съвет на европейските летища за въглеродна акредитация на летищата, както и поддържането на интегрирана система за управление на качеството на околната среда в частта „Околна среда“.
През 2018 г. летище София получи акредитация на ниво две по Програмата ACI EUROPE – намаляване управление на емисиите на парниковите газове. В същия период бе извършена актуализация и преход на интегрираната система за управление на качеството и околната среда към новите версии на международните стандарти ISO 9001:2015 г. и ISO 14001:2015 г. През май 2018 г. бе сертифицирано за съответствие с тях от независим акредитиран орган. Наред с това от таксата се финансират и екологични мерки, свързани с мониторинг на качеството на подземните и повърхности води, чистотата на въздуха, управлението на отпадъците и други.
За летище Варна за 2015 г. приходите от такса шум са 163 хил. 605 лв., разходвани са 82 хил. 66 лв. За 2016 г. – 156 хил. 731 лв. са приходите, разходвани са 80 хил. лв. За 2017 г. приходи – 165 хил. лв. срещу разходи 89 хил. лв. За 2018 г. приходите от такса шум са 196 хил. лв., разходени са 93 хил. лв.
Като цяло за периода приходите за четирите години са 654 хил. 518 лв., разходвани са 344 хил. 833 лв.
За летище Бургас за 2015 г. приходите от такса шум са 293 хил. 520 лв., разходвани – 143 хил. 491 лв. За 2016 г. събраната такса е 304 хил. 364 лв., разходвани – 152 хил. 411 лв. За 2017 г. – 284 хил. 962 лв., разходени – 153 хил. 832 лв. За 2018 г. събраната такса е 325 хил. 518 лв., разходени – 167 хил. 226 лв.
Общо за периода 2015 г. – 2018 г. приходите са 1 млн. 210 хил. 367 лв., а разходите – 616 хил. 967 лв.
За летищата Варна и Бургас събраните суми са разходени за изграждане и поддържане на системи за мониторинг на двете летища, както и за други проекти за мероприятия за поддържане на екологията, свързани със задълженията на летищата. Концесионерът е заделил 740 хил. лв. във връзка с подписан тристранен договор за партньорство между община Бургас, Агенция „Пътна инфраструктура“ и концесионера с предмет подготовка, оценка, изпълнение на обект „Проектиране, изграждане на шумозаглушителна стена на участък от път I 9“, намиращ се между летище Бургас и квартал „Сарафово“.
В съответствие със сключения договор за концесия „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е заплатил на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията концесионно възнаграждение в размер на 19,2% от събраната такса шум.
За летище Пловдив за 2015 г. събраната такса е 8 хил. 884 лв., за 2016 г. – 8 хил. 732 лв., за 2017 г. – 6 хил. 857 лв., за 2018 г. – 10 хил. 437 лв. Общо за посочения период – 34 хил. 922 лв. Летище Пловдив не е извършило инвестиционен разход за тези средства.
Уважаеми господин Вълков, сигурен съм, че набързо изчетените цифри не могат да бъдат запомнени. Затова Ви предоставям самия отговор на въпроса, за да може, ако имате допълнителни въпроси, да бъдат поставени. Благодаря Ви. (Предава отговора на народния представител Иван Вълков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за изключително изчерпателния отговор, господин Министър. От него стана ясно, че основната част от средствата, които се събират – вече са събрани средства над 5 млн. 700 хил. лв., е изразходвана за амортизационни разходи върху съоръжения, които са вече изградени или са новоизграждащи се и са свързани с екологията.
В тази насока и във връзка с тристранното споразумение, което ни прочетохте, искам да обърна внимание на нещо изключително важно, тъй като в момента тече процедура по избор на изпълнител на шумозащитната стена между летището в Бургас и квартал „Сарафово“. Ангажиментът на „Фрапорт“, за който Вие казахте, е за 740 хил. лв. Те са изпратили писмо в края на миналия месец – февруари, че могат да осигурят към настоящия момент само 123 хил. лв., което би създало проблем за реализирането на първия етап на самото съоръжение. Същевременно от Вашия отговор стана ясно, че има 1 млн. 200 хиляди събрани средства в последните четири години, а са изразходвани около 616 хил. лв., което означава, че има такава възможност да се дадат повече средства. Смятам, че органът, който следи за разходването на тези средства – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, може да провери какви са възможностите в тази насока, за да може да се реализира този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Дуплика, уважаеми господин Министър? Не желаете.
Следващия въпрос към министър Желязков е от народния представител Красен Кръстев относно липсата на постоянен служител в пощенската станция в село Камено поле, община Роман.
Имате думата да зададете въпроса.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър Желязков, след проведена среща с кмета на кметство Камено поле, община Роман, и с жители на селото бях информиран и уведомен – хората изразиха явно недоволство от факта, че липсва постоянен служител в пощенска станция Камено поле.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще се назначи ли служител в „Български пощи“ ЕАД, в пощенска станция Камено поле на не по-малко от шестчасов работен ден? С това ще се възстанови нормалният ритъм на работа на станцията и съответно предоставянето на пощенски услуги, раздаването, получаването на пенсии, заплащането на консумираната вода, изразходената електроенергия, плащане към кабелни оператори и други видове такси от жителите на най-голямото село в община Роман, а именно Камено поле. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър Аврамова!
Уважаеми господин Кръстев, от една година в пощенска станция 3150 Камено поле има текучество на кадри. След напускане на служител – гише в пощенската станция, от началото на 2018 г. до момента са проведени няколко процедури за подбор на персонал. Затрудненията с намирането на титуляр за длъжността остават. До назначаване на постоянен трудов договор на служител – гише в същата пощенска станция – 3150, Камено поле, като временна мярка от страна на ръководството на Регионално управление „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД е създадена организация за обезпечаване дейността чрез командироване на служители от пощенски станции близко до село Камено поле.
Към настоящия момент пощенската станция се обслужва от командирован служител от пощенска станция 3265 от Габаре с работно време от понеделник до петък от 9,00 ч. – 13,00 ч.
На 18 март 2019 г. е проведена среща между директора на Управление „Западен регион“ към „Български пощи“ госпожа Ботева, кмета на село Камено поле госпожа Дарина Стефанова, ръководителя на пощенската станция във Враца и Вас. Обсъден е поставеният въпрос за дейността на пощенската станция и липсата на постоянен служител в Камено поле. За разрешаване на възникналия казус са разгледани различни варианти с цел постигане на справедливо и постоянно приемливо решение.
Към настоящия момент има заявен интерес от кандидат за длъжността от село Драшан, отстоящо на 3 км, който подготвя документите си за започване на работа. Същият след получаване на положително становище от службата по трудова медицина в изпълнение на разпоредбите от Кодекса на труда и на основание чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза и обучение за работа в дружеството ще бъде назначен на шестчасов работен ден.
В някои региони от страната „Български пощи“ изпитват затруднения при намирането на квалифицирани служители. В тази връзка, отчитайки икономическите и демографските условия в конкретния регион, е особено важно взаимодействието и ползотворното сътрудничество с органите на местното самоуправление, за което и за конкретния казус Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Господин Министър, благодаря за перфектния отговор. Наистина в съвместна среща направихме бърз разговор и намерихме решение. По разчети на „Български пощи“ ЕАД пощенската станция Камено поле попада в категорията да се назначи служител до четири часа. Съгласието на ръководството на „Български пощи“ и на съответните ръководители да се търси и назначи служител поне на шест часа е похвално. Смятам, че този въпрос не е толкова маловажен, защото е пореден. Преди това бях потърсен от кмета на кметство Лесковец за такъв подобен проблем. Там също е решен. Надявам се наистина със съвместни действия, включително и с общинските администрации, винаги да се търси решение и хората да не остават без пощенски и други такива услуги, включително и с допълнителни споразумения със служители на кметства, на общини. Благодаря още веднъж за бързата реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, дуплика? Не.
С това завършваме въпросите към министър Желязков.
Благодаря за участието Ви днес в парламентарния контрол, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпросите към министър Петя Аврамова.
Министър Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народния представител Даниела Дариткова относно трайното укрепване и обезопасяване на свлачището на път II-86 в участъка Смолян – Средногорци, при село Тикале.
Заповядайте, уважаема госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Министър, през 2018 г. след срутване на огромни количества скални и земни маси на главния път между Смолян и Мадан – основна пътна артерия в областта, пътят остана затворен в продължение на шест месеца. Благодаря, че бързо взетото решение позволи да се осигури обходен маршрут, който обаче, поради големите наклони, е неизползваем през зимата.
Радвам се, че след спешни аварийни ремонти пътят бе отворен, макар и в едната лента. Движението се осъществява със светофарна уредба.
За нас от изключителна важност е трайното укрепване и обезопасяването на свлачището на път II-86 в участъка Смолян, Средногорци при село Тикале. Поет бе ангажимент от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на политическо ниво от Министерството на регионалното развитие дейностите по трайното укрепване да се възложат през 2019 г. До момента обаче няма обявена обществена поръчка за избор на изпълнител по строителството и строителния надзор.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви дейности по трайното укрепване на свлачището се предвиждат през 2019 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Дариткова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с внезапно активизиралия се свлачищно-срутищен процес, засягащ републикански път II-86 Соколовци – Смолян – Средногорци при км 109+450 от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ бяха предприети действия по възлагане на геологопроучвателни работи и изготвяне на технически проект за необходимите аварийни мероприятия за стабилизиране на участъка.
През 2018 г. е сключен договор на стойност 35 хил. 760 лв. с ДДС с избрана фирма „Геотехника АБС“ ООД за извършване на геологопроучвателни дейности. С писмо от 19 юли 2018 г. фирмата представя в Агенция „Пътна инфраструктура“ инженерно-геоложки доклад, Проект за стабилизираща анкерна система със замрежване и Проект за защита на пукнатините от инфилтрация на повърхностни води. След одобряване на проектите от Института по пътища и мостове се пристъпи към изграждане на анкерната система. Неотложните аварийни мероприятия за стабилизиране на участъка са възложени на пътноподдържащата фирма в област Смолян. Изпълнението приключи в началото на месец септември миналата година.
На 15 септември 2018 г. беше пуснато движението по републикански път II-86. С Министерско постановление № 260 от 28 ноември 2018 г. са отпуснати средства в размер на 2 млн. 791 хил. 664 лв. за финансиране на дейностите по аварийното стабилизиране на лявата страна на участъка. За трайното укрепване на второкласния път е започнала подготовка на документация за обявяване на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за извършване на проектантски работи и строителство, на инженеринг, и за извършване на консултантска услуга за обект „Трайно укрепване на активизирал се свлачищно-срутищен процес, засягащ републикански път Соколовци – Смолян – Средногорци при км 109+450“. Изготвят се техническите изисквания за възлагане на обществените поръчки за изпълнение на дейности по проучване, проектиране и строително-монтажни работи, инженеринг и строителен надзор. Очаква се те да бъдат обявени до три месеца. Стойността за изпълнението им няма да надвишава сумата от 3 млн. 743 хил. лв. с ДДС. Средствата са заложени в Проектопрограмата за аварийни ремонти на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г., като индикативният срок за проектиране е 40 дни и за изпълнение на строителството – 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Доктор Дариткова, заповядайте – имате думата за реплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, удовлетворена съм и вярвам, че това ще внесе успокоение сред жителите на Смолянска област, които активно използват тази пътна артерия, защото след указаните от Вас срокове, смятам, че наистина до края на годината ще можем да разчитаме за трайното укрепване на този път. Това е много важно, защото всички знаят, че Смолянска област е област на колела и за нас възможността да ползваме пътните артерии са от жизненоважно значение. Те касаят не само възможността за икономическо развитие, за развитие на туризма, но са и жизненоважни от гледна точка на достъпа на хората, от една страна, до образование в областния град от района, който ползва този път, от друга страна, и достъпа до спешна медицинска помощ. Вярвам, че наистина тези срокове ще бъдат спазени и с осигуреното финансиране до края на годината ще имаме трайно укрепване на този път – реакция и отстраняване на проблема, настъпил след свличането на земни и скални маси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Реплика? Няма.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Аврамова. Той е от народния представител Калин Василев относно състоянието на републикански пътища: главен път I-3 Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград; III-306 Луковит – Червен бряг – Чомаковци – Еница – Кнежа – Оряхово; и III-307 Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре извън и в населените места на територията на община Луковит, област Ловеч, и в частност в общинския център град Луковит.
Уважаеми господин Василев, имате думата.
КАЛИН ВАСИЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е относно състоянието на републикански пътища извън и в населените места на територията на община Луковит, област Ловеч, и в частност в общинския център град Луковит.
Уважаема госпожо Министър, по настояване на жителите на община Луковит поставям на Вашето внимание първия основен проблем, свързан със състоянието на част от републиканския път I 3 Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград; път I-3 е международният автомобилен път Е-83 Букурещ – Гюргево – Русе – Плевен – Луковит – Румянцево – Петревенe – Ябланица – Автомагистрала „Хемус“ до София, Солун и Атина. Това говори за неговата интензивност, натовареност, сигурност и нуждата да бъде в добро експлоатационно състояние, за да поеме автомобилния поток. Път I-3 е от първостепенно национално и трансгранично значение и неговият ремонт е крайно належащ.
Вторият участ от републиканската пътна мрежа, който спешно се нуждае от основен ремонт, е път III-306 Луковит – Червен бряг – Чомаковци – Еница – Кнежа – Оряхово. Част от този третокласен път през 2013 г. беше ремонтиран по Европейски проект лот 35 по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2007 – 2013 г.
Четвъртият етап с наименование „Рехабилитация и реконструкция“ на пътя Луковит – Кнежа е част от този проект на улица „Иван Вазов“ в регулацията на град Луковит с дължина на участъка от 930 м, който попада в обхвата на горецитирания републикански път.
Поради голямата интензивност на движението в този участък път III-306 както от леки, така и от тежки автомобили, някои от които с тегло над 12 тона, превозващи инертни материали, пътната настилка към момента е силно разрушена, опасна и е предпоставка за безопасността и движението и на пътнотранспортни произшествия.
Третият републикански път, спешно нуждаещ се от рехабилитация и реконструкция, е III 307 Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре. Този път е от Луковит до Дерманци, до границата с община Угърчин е с много висока интензивност на движение, имайки предвид, че основната част от търговското снабдяване и комуникация на община Луковит са свързани с областния център Ловеч. От друга страна, след изпълнение на етап 1 на Автомагистрала „Хемус“ ще има и пряка връзка с нея.
Уважаема госпожо Министър, във връзка с горното моля да отговорите: първо, кога се предвижда завършването на ремонта на републиканския път I-3 Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград; второ, кога се предвижда извършване на ремонт за участък III-306 Луковит – Червен бряг – Чомаковци – Еница – Кнежа – Оряхово, който е в регулацията на град Луковит; трето, предвижда ли се и кога ще се ремонтира участъкът за III 307 Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Василев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Василев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г. е силно ограничен, подобно на предходните години, което ни възпрепятства да планираме ремонтни дейности за всички участъци от републиканската пътна мрежа, които са в лошо състояние.
През 2017 г. беше ремонтирана отсечката от път I-3 Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица. В чертите на град Луковит в посока Плевен с дължина 2,3 км, като за ремонта са разходени 2 млн. 186 хил. лв. с ДДС. Плановете на Агенция „Пътна инфраструктура“ бяха ремонтът да продължи и в участъка в посока София с дължина около 12 км – от км 137 до км 149, в това число отсечката през град Луковит, съвпадаща с улица „Момчилец“, улица „Любен Каравелов“ и улица „Асен Златаров“, но поради недостиг на средства, предвид и инвестиционните намерения на община Луковит за подмяна на подземни комуникации в участъка, ремонтните дейности бяха отложени. За обекта има готов технологичен проект от 2017 г. по експертна оценка за довършването на ремонта в дванадесет километровата отсечка в посока София са необходими около шест милиона лева. За цялостния ремонт на участъка от третокласен път III-306 Луковит – Червен бряг – Чомаковци с дължина 930 м в чертите на община Луковит по прогнозна оценка са нужни около 600 хил. лв.
Участъкът от път III-307 Луковит – Дерманци – Угърчин с дължина 19,2 км на територията на община Луковит като цяло е в задоволително състояние.
Действително, както и Вие отбелязахте, в лошо състояние е отсечка с дължина 630 м в чертите на град Луковит поради изпълняваните от общината ремонти на подземни комуникации, засегнали целостта на настилката. С нарушени експлоатационни характеристики е участък с дължина 650 м между селата Тодоричене и Дерманци, на който през 2017 г. Институтът по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“ е извършил обследване и е предписал изработване на проект за ремонт. По прогнозна оценка за цялостния ремонт на участъка от път III-307 с дължина 19,2 км са необходими около 10 млн. лв. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще търси възможности за осигуряване на необходимите средства за ремонт на посочените участъци както от Държавния бюджет, така и чрез целево финансиране. Едновременно с това Агенцията полага усилия да поддържа в добро експлоатационно състояние пътищата от републиканската пътна мрежа в община Луковит, съобразно разполагаемите средства и финансовата рамка на ремонтните програми.
По линия на текущото поддържане системно се възлага ремонт на компрометирани места по настилката и други неотложни дейности на трите републикански пътя на територията но община Луковит.
През 2018 г. за текущ ремонт и поддържане на път I-3, III-306 и III-307 са разходени около 47 хил. лв., като в допълнение искам да подчертая, че в периода 2017 – 2018 г., на територията на област Ловеч са вложени значителни средства за ремонт от държавния бюджет на стойност около 12 млн. 605 хил. лв. с ДДС. В процес на изпълнение е лот 16 „Рехабилитация на път II-35 Ловеч – Троян – Кърнаре“, с обща дължина 8,7 км, област Ловеч, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. на стойност 14 млн. 936 хил. лв. с ДДС. През 2018 г. със средства от държавния бюджет стартира и строителството на автомагистрала „Хемус“, участък от 78 до 87 км Ябланица – Боаза, на стойност 66 млн. лв. През 2019 г. предстои да стартира строителство със средства от държавния бюджет на обект пътна връзка между път II-35 и път III 357 в град Троян км 0+000 до км 0+154 на стойност 2 млн. 320 хил. 553 лв. с ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Василев, имате думата за реплика. Няма.
Продължаваме с третия въпрос към министър Аврамова. Той е от народния представител Боряна Георгиева и е относно продължаващо ограничение на скоростта за движение на автомагистрала „Тракия“.
Имате думата, уважаема госпожо Георгиева, за да зададете въпроса.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, в отговор на мой въпрос от 10 декември 2018 г. ни информирахте, че съобразно възможностите на Бюджет 2019 или с целево финансиране Агенция „Пътна инфраструктура“ ще предприеме действия по възстановяване на пътната настилка и експлоатационните качества на компрометирания участък, като уточнихте, че по-скоро при разчета на средствата за 2019 г., с които ще разполага Агенция „Пътна инфраструктура“, ще се предвидят средства, за да може да се направи ремонт на този участък.
По време на отговора Ви стана ясно, че въведената временна организация на движение в този участък е съгласно Заповед от 27 септември 2018 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласувана с Главна дирекция „Национална полиция“, като срокът на действието на тази заповед е бил до 20 декември 2018 г., след което предвид, че проблемът не е бил отстранен и участъкът продължава да бъде опасен и застрашаващ живота на шофьорите, се е наложило той да бъде удължен до 30 март 2019 г.
Този срок също изтича, но към днешна дата в участъка ремонтни действия не са започнали. Вследствие на продължаващото бездействие от страна на Министерството на транспорта и Агенция „Пътна инфраструктура“, справедливите критики от страна на гражданите и бизнеса не спират. Тол таксите са факт, а трасето в този и други участъци по магистралите в страната са в окаяно състояние. Гражданите на България плащат, за да имат качествени пътища и магистрали, а не за очевидни шикалкавения от страна на отговорните институции.
В тази връзка, бих искала да Ви помоля да ми отговорите на следните въпроси: какви мерки са взети за решаване на този проблем? Отново ли се предвижда срокът на действие на заповедта да бъде удължен и този път с колко и до кога? Предвидиха ли се в бюджета за 2019 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ средства за ремонта на този участък и в какъв размер? Кога се предвижда да започнат ремонтни действия, какви ще бъдат те и в какъв срок се очаква да приключат, за да може трасето да функционира отново като магистрала? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми дами и господа народни представители! Агенция „Пътна инфраструктура“ отчита необходимостта от ремонт на автомагистрала „Тракия“ в участъка между Чирпан и Стара Загора и търси възможности за осигуряване на необходимите средства. Както вече имахме възможност да съобщим, индикативната стойност на необходимите ремонтни работи е около 60 млн. лв.
Експертите от Агенция „Пътна инфраструктура“ считат, че преди пристъпване към ремонта следва много ясно да се определи технологията и обхватът за неговото извършване, защото освен ремонт на директното трасе, е необходимо да се извърши и неотложен ремонт на пътните съоръжения в този участък от автомагистрала „Тракия“, които са в лошо състояние и са общо седем на брой. Едновременно с това наличието на коловози в активната лента според специалистите е признак на сериозни проблеми в пътната конструкция, което още веднъж подчертава необходимостта от внимателна преценка по избор на технологията за основен ремонт.
Считаме, че ремонтът на 40 км отсечка от автомагистрала „Тракия“ не е възможно да бъде изпълнен толкова бързо, тъй като е свързан с въвеждане и на временна организация и безопасност на движението за един по-дълъг период.
Със Заповед № 11-13-1330 от 19 декември 2018 г. бе въведено ограничение на скоростта до 90 км в час. Срокът на действие на заповедта изтича на 31 март 2019 г.
Безспорен факт е, че с въвеждане на ограничение на скоростта в този пътен участък и с контрола, осъществяван от патрулите на Пътна полиция към МВР – Стара Загора, пътнотранспортните произшествия чувствително намаляха. Поради тази причина Областно пътно управление – Стара Загора, е предложило ограничението на скоростта по автомагистрала „Тракия“ в участъка от км 168 до км 208 от 90 км в час да бъде запазено, като срокът на заповедта да бъде удължен до 30 септември 2019 г.
Даваме си сметка, че въведените ограничения срещат силно недоволство от страна на пътуващите по автомагистрала „Тракия“ в цитирания участък, но едновременно с това следва да се има предвид, че опазването живота и здравето на хората е от първостепенно значение за цялото ни общество.
Проблемът беше обсъден с експерти по пътна безопасност от Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед възможностите за ограничаване на допустимата максимална скорост на движение само в лентата за движение в двете пътни платна на автомагистрала „Тракия“ по участъка от км 168 до км 208, тъй като състоянието на изпреварващата лента позволява движение с по-висока скорост по нея.
Действащите нормативни документи позволяват ограничаване на допустимата максимална скорост за отделна пътна лента като сигнализацията се осъществява чрез комбинация на пътен знак Д 1 – „Брой на пътните ленти и посоки за движение по тях“, с пътен знак B 26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“.
Към настоящия момент в посочения участък има въведена организация в 90 километра във всички ленти и в двете посоки. Специалистите по пътна безопасност изразяват мнение, че ограничението на допустимата максимална скорост на движение само за едната пътна лента би имало смисъл при многоредово движение, където няма ограничение за използване на лентите за движение, а водачите сами избират коя лента да използват. Като заключение се посочва, че ограничаването на скоростта само в едната лента за движение би застрашило сериозно пътната безопасност и би повишило аварийността и пътния травматизъм.
По отношение на въпроса за стартиране на ремонтните работи в компрометирания участък, бих искала да Ви информирам, че с оглед ограничения бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за настоящата година все още се уточняват приоритетните обекти. Мога да ви уверя, че автомагистрала „Тракия“ в този посочен участък е приоритетен както за Агенцията, така и за Министерството. Ще търсим възможност за осигуряване на финансирането, ако не от утвърдения бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“, то с целеви средства от държавния бюджет, така че да започнем поетапно изпълнение на дейностите за ремонт на цитирания участък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С това завършихме отговора на въпроса на народния представител Боряна Георгиева.
Продължаваме с въпрос от народния представител Радослава Чеканска относно изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“
Имате думата да зададете въпроса, уважаема госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ е интегрирана оперативна програма, финансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд и от държавния бюджет на Република България, и е насочена към постигане на растеж и заетост в българските региони. Програмата подкрепя реформите в няколко ключови сектора, свързани с устойчивото и балансирано регионално развитие на България до 2023 г., като финансира проекти в областта на образованието, здравеопазването, социалната политика, регионалното развитие и транспортната достъпност.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какъв е резултатът от изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“? Колко и на каква стойност са успешно приключилите проекти по Програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Чеканска, уважаеми госпожи и господа народни представители! Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ е с общ бюджет 3 млрд. лв. европейско и национално съфинансиране. Програмата е ориентирана към създаване на растеж и заетост в регионите, като специално внимание е обърнато на енергийната ефективност в опорните центрове в периферните райони, съгласно Националния полицентричен модел за развитие, формулиран в Националната концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г.
До момента по Програмата са приключили 74 проекта на стойност 68 млн. 150 хил. 410 лв. Резултатите от изпълнението на Програмата са следните.
По Приоритетна ос 1 – „Устойчиво интегрирано градско развитие“, чиято основна цел е подобряване качеството на живота и растежа в средните и големите градове в България, общите незастроени площи, създадени или рехабилитирани в градските райони са 601 хил. 024 кв. м, а рехабилитираната земя е 7,26 хектара. Дължината на новите или подобрени линии за обществен транспорт е 1,93 км.
По Приоритетна ос 2 – „Подкрепа за енергийна ефективност в опорните центрове в периферните райони“, обновените сгради са 181 броя, а домакинства, преминали в по-горен клас на енергопотребление, са 1539 броя. По Приоритетна ос 2 е постигнато понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради с 20 419 652 квч на година, което е 35,8% от заложената целева стойност към 2023 г. в Програмата и 316% от заложената целева стойност по проектите по оста.
Също така е постигнато годишно намаляване на емисиите на парникови газове с 8324 тона въглероден двуокис еквивалент, което е 20,6% от заложената целева стойност към 2023 г. по Програмата и 23,8% от заложената целева стойност по проектите по оста.
По Приоритетна ос 3 – „Регионална образователна инфраструктура“, са модернизирани 28 броя образователни институции с капацитет на подпомогната инфраструктура, предназначена за грижи за децата или образование за 14 886 лица, от които представители на маргинализирани групи, включително роми, ползващи модернизираната образователна инфраструктура, 1712 лица.
По Приоритетна ос 5 – „Регионална социална инфраструктура“, подкрепените обекти на социалната инфраструктура, са два с капацитет на подпомогнатата инфраструктура, предназначена за грижи за децата или образование, 90 лица.
По Приоритетна ос 7 – „Регионална пътна инфраструктура“, насочена към инвестиции в мрежата от първокласни, второкласни и третокласни пътища с цел подобряване свързаността и достъпността на второстепенните и третостепенните възли в трансевропейската транспортна мрежа за товари и пътници, общата дължина на реконструираните или модернизирани пътища по тази приоритетна ос е 21,81 км.
По Приоритетна ос 8 – „Техническа помощ“, насочена към укрепване и повишаване на институционалния капацитет на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ и на бенефициентите по Програмата, общо обучените служители на бенефициентите са 543 броя. Към момента по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ в процес на изпълнение са 510 проекта на стойност 2,667 млрд. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор относно информацията, изнесена от Вас. От отговора Ви се вижда, че в процес на изпълнение са 510 проекта на обща стойност 2 млрд. 667 млн. лв. В тази връзка виждам, че Ви очаква страшно много работа, но аз съм уверена, че всички започнати проекти ще бъдат завършени успешно, за което Ви благодаря отново. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска.
Продължаваме – народният представител Теодора Георгиева ще зададе въпрос на министър Аврамова относно изработването и одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на Студентски град и дейността на Международната работна група за извършване на цялостен анализ на правния и градоустройствения статут на имотите в местност „Студентски град“.
Имате думата, уважаема госпожо Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, ще задам въпрос, който през последните години задавам доста пъти.
Със заповед от 15 юли 2009 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, беше открито производството по изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на Район „Студентски“ в София. Изработената кадастрална карта беше одобрена със заповед на 10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по жалба на областния управител на област София-град. Горната заповед за одобряване беше оттеглена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за голяма част от територията на район „Студентски“.
Вече 5 години няма изготвен нов проект на кадастрална карта, което затруднява работата и нарушава правата както на общинската, така и на областната администрация, така и на собствениците на частни терени. Липсата на кадастрална карта прави невъзможно и довършването на подробния устройствен план на местността.
Предвид изложеното, моля да ми отговорите: какво е движението по кадастралната карта на Студентски град, на какъв етап е и дали скоро Студентски град ще има кадастрална карта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, със Заповед № 110 от 11 май 2015 г. на министър-председателя на Република България, изменена със заповеди от: 7 юни 2016 г.; 17 април 2017 г.; 15 юни 2018 г. и последната № Р-153 от 9 октомври 2018 г. е назначена Междуведомствена работна група, която да извърши цялостен анализ на правния и градоустройствен статут на имотите на Студентски град – район Студентски, София, подробно описани в актовете за държавна собственост № 945 от 9 април 1971 г.; № 1283 от 23 ноември 1977 г., и № 1748 от 19 април 1989 г.
В изпълнение на решенията на Междуведомствената работна група Агенцията по геодезия, картография и кадастър предприе необходимите действия, като със заповед от 15 декември 2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията беше открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за частта от територията на местност „Студентски град“, за която със заповед от 2 октомври 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия и картография и кадастър е оттеглена заповед от 10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Кадастралната карта на местността „Студентски град“ е приета от Службата по геодезия, картография и кадастър – град София, с протоколи от 4 октомври 2018 г. и 16 октомври 2018 г. Приетата кадастрална карта е обявена на заинтересованите лица с обявление в „Държавен вестник“, брой 92 от 6 ноември 2018 г. Възраженията по приетата кадастрална карта са разгледани на две заседания от Комисията по чл. 47, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
На проведеното на 5 февруари 2019 г. заседание от представителите на Областна администрация на област София и Министерството на образованието и науката е поискано отлагане на заседанието за 12 февруари 2019 г., на което да бъде представено писмено становище от областния управител на област София, относно Акт за държавна собственост № 945 от 9 април 1971 г. и отразяването му като документ за собственост в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, поради липсата на заповеди на областния управител за отписване от актовите книги за държавна собственост.
Взетите от Комисията решения по подадените възражения са отразени в протоколи. При предявяването му за подпис протоколът не е подписан, тъй като не е постигнато единодушие относно това подлежи ли на записване в кадастралния регистър на недвижимите имоти Акт за държавна собственост от 9 април 1971 г.
Съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър данните за собствеността, собствениците и актовете, от които те черпят правата си, се установяват от регистри към планове и карти, предоставени от собствениците документи, регистрите на държавната собственост, регистрите на общинската собственост, служби по вписванията, регистрите на органите по приходите.
Кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите имоти имат констативно, а не консултативно действие. Те не създават права на собственост, а регистрират такива въз основа на наличните документи за собственост. При наличие на няколко документа за собственост, с които различни собственици претендират за право на собственост върху един и същи имот, на основание чл. 41, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър, Служба по геодезия, картография и кадастър – град София, има задължението да запише в кадастралния регистър на недвижимите имоти данните за всички лица и документи. В този случай е налице дублиране на право на собственост.
Съгласно Решението на Междуведомствената работна група, назначена със заповед на министър-председателя на Република България, областният управител на област София следва да извърши отписване от актовите книги за държавна собственост на имотите, за които е налице основание за това.
Агенцията с писмо от 11 март 2019 г. е уведомила областния управител на област София за необходимостта от предприемане на действия за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост в съответствие с решенията на Междуведомствената работна група, назначена със заповед на министър-председателя.
Към настоящия момент Служба по геодезия, картография и кадастър не разполага с данни за извършване на действия по отписване от актовите книги за държавна собственост на имоти, описани в акт за държавна собственост № 945 от 19 април 1971 г.
Поради гореизложеното и поради неподписване на протокола на Комисията по чл. 47, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е налице невъзможност за продължаване на процедурата по одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на „Студентски град“.
Службата по геодезия, картография и кадастър – София, има готовност незабавно след подписване на протокола от всички представители на Комисията да продължи производството по създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър на местността „Студентски град“.
Въз основа на решенията в протокола, правоспособното лице по кадастър извършва измененията в срок от 45 дни. Извършените изменения в кадастралната карта и кадастралния регистър отново се приемат от Службата по геодезия, картография и кадастър, като срокът за приемането им е 30-дневен след представяне на материалите и данните от правоспособното лице по кадастър. Изпълнителният директор на Агенцията издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастрален регистър в 14 дневен срок след изтичане на 30-дневния срок за приемане на измененията, извършени в резултат на отразените възражения.
Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“ съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Одобрената кадастрална карта и кадастралният регистър не подлежат на обжалване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в парламентарния контрол днес и за пълните отговори.
Това беше и последният въпрос към министър Аврамова.
Продължаваме с господин Боил Банов – министър на културата, който ще отговори на един въпрос от народния представител Диана Саватева относно създаването на публичен регистър на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.
Уважаема госпожо Саватева, имате думата – заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с промяната в един закон, който стана факт през месец ноември миналата година. Тогава Народното събрание прие изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатните и други произведения, като към наименованието на Закона се добави „и за обявяване разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. Така за първи път в рамките на съществуващия преди закон беше добавена нова задача, която е съотносима към ангажиментите на Министерството на културата. Става въпрос за създаване на организация и съответна база, ако мога така да кажа, за да може обществеността да бъде информирана каква е собствеността на доставчиците на медийни услуги или казано по друг начин – на медиите, от които всеки ден черпим информация. За първи път в този случай в обхвата на Закона попаднаха и електронните медии, по-конкретно имам предвид сайтовете, защото що се отнася до другите медии – радио и телевизия, те са в обхвата на друг закон.
Въпросът ми към Вас е: какво е направило Министерството на културата до този етап, за да създаде публичен регистър за публикуване на споменатите данни? Изяснени ли са вече параметрите на този регистър? Кога ще бъде обявена обществена поръчка? Искам да поясня, че все пак срокът за създаване на регистъра е доста напред във времето, но тъй като се предполага, че ще има време за процедурите, които съобщих, редно е да започнат дейностите по неговото създаване.
Другият ми въпрос, който е свързан с по-кратки срокове, е: приета ли е вече наредба за обявяване на доставчиците на медийни услуги? Одобрен ли е проект за декларация, която трябва да бъде попълнена от всички доставчици в срок до 30 юни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам за следното: със Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги законодателят въвежда задължение доставчиците на медийни услуги и разпространителите на периодични печатни произведения ежегодно до 30 юни да подават в Министерството на културата декларация по образец, утвърден от министъра на културата.
В изпълнение на законовите промени Министерството на културата предприе действия за разработване на образци на декларации по чл. 7а и чл. 7б от Закона. Със заповед на министъра на културата образците са утвърдени и същите са публикувани на интернет страницата на Министерството на културата. Изготвен е проект на наредба по чл. 7в, ал. 2 от Закона и е публикуван за обществено обсъждане.
С оглед законовото изискване декларациите да се подават по електронен път чрез интернет страницата на Министерството на културата, са предприети действия за осигуряване на автоматизирано управление на процеса на деклариране, съответно изработка на електронна пътна карта на документа, която онагледява пътя на електронно подписаната декларация от подаването до складирането ѝ в архив.
Освен този модел бе разработен и алтернативен такъв, който дава възможност електронните декларации да бъдат подавани и чрез електронната поща на Министерството на културата. До 20 февруари 2019 г. системата за подаване на електронни декларации по цитирания закон беше в тестови режим. Към настоящия момент тя е напълно функционална. При старта на системата се взети мерки, гарантиращи работоспособността на приложението и на съхраняваните данни. Тече процес по подготовка на техническото задание за създаване на публичен електронен регистър с оглед последващо възлагане по реда на обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаема госпожо Саватева, имате думата за реплика.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с пълното съзнание, че този въпрос и съответно отговорът му засяга много широк кръг хора, включително както журналисти, така и собственици на медии и потребители на информация, каквито сме всички ние, Ви благодаря, че хвърлихте светлина върху уреждането на това предстоящо регистриране.
Доколкото разбирам, системата е готова чисто технически, но предстои одобряването на наредбата, която ще изчисти реда, по който ще се подават данни, тоест тези декларации. На мен ми се иска, тъй като целта на Закона в крайна сметка е да получим всички ние информация за това кой стои зад съответните медии, да има малко по-широка информационна кампания. Надявам се, че Министерството предвижда това, тоест съответните доставчици на медийни услуги да бъдат достатъчно надеждно информирани как да попълнят декларациите, за да могат да бъдат валидни, защото в Закона се предвижда – пък и мисля, че в проекта на наредбата също е отбелязано, че ако декларацията не съдържа необходимите реквизити, тя няма да се смята за подадена. Разчитам Министерството да използва оставащото време за малко по-широка информационна кампания.
Що се отнася до регистъра, след като процедурата е стартирана, се очаква в съответните срокове той да бъде готов. Доколкото разбирам и сега може да се пусне декларация, въпреки че срокът за техническата готовност мисля, че беше 30 април. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Банов. Той отново е от народния представител Диана Саватева и е относно въвеждането на разпоредбите на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство.
Уважаема госпожо Саватева, имате думата да зададете въпроса.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Следващият въпрос, който ще задам, касае доста широк кръг хора, които се интересуват от една директива, приета миналата година. Става въпрос за Директивата за аудио-визуални медийни услуги. Това досие беше отчетено като приоритетно както за Съвета, така и за Европейския парламент. То всъщност беше прието по време на Българското председателство.
На 28 ноември 2018 г. в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикуван текстът на Директива ЕС 2018/1808. Директивата за аудио-визуални медийни услуги ще допринесе за осъвременяване на съществуващите правила за предоставяне на аудио-визуални медийни услуги. Един от основните акценти е, че ще гарантира равнопоставеност между всички доставчици на такива услуги, защото става въпрос не само за радиата и телевизиите, а и за други платформи, които често се използват за аудио-визуални услуги, но досега такава равнопоставеност очевидно беше дефицит.
Освен равните условия, другият много важен акцент е защитата на непълнолетните и на всички потребители от насилствено и вредно съдържание – акцент, който е изключително важен, особено през последните месеци и години.
В този порядък на мисли моят въпрос към Вас е: какви мерки е предприело Министерството на културата като отговорна институция по въвеждането на разпоредбите на Директивата за аудио-визуалните услуги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, по време на Българското председателство бяха приети изменения по Директивата за аудио-визуални медийни услуги. Директивата отразява настоящите реалности в цифровата среда и е достатъчно устойчив инструмент за посрещане на бъдещите предизвикателства в развитието на новите технологии и иновации, които имат влияние върху аудио-визуалния сектор. Тя осигурява равнопоставеност между традиционния сектор на радио- и телевизионно разпръскване и новите услуги, насърчава иновациите и популяризирането на европейско аудио-визуално съдържание и гарантира по-добра защита на зрителите.
Досието бе отчетено като приоритетно в съвместна декларация на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент за 2018 – 2019 г. и неговото финализиране беше един от големите успехи за Българското председателство.
Веднага след публикуване на Директивата в Официалния вестник на Европейския съюз Министерството на културата предприе необходимите мерки за създаване на междуведомствена работна група за транспониране на разпоредбите на Директивата.
С писма в работната група са поканени да участват всички ведомства и институции, които имат отношение към тематиката, както и представителните организации на заинтересованите страни. В Министерството постъпиха отговори на всички писма-покани, с които са определени представители на съответните ведомства, институции и организации, и със заповед на министъра на културата работната група е формирана. Групата ще има задача да подготви съответните законодателни промени и да изработи концептуален документ, който ще бъде достъпен на сайта на Министерството на културата – ще предостави възможност за изразяване на становища от всички заинтересовани страни.
Тъй като осъзнаваме много добре важността на тази директива, както виждате, стремим се бързо – да не чакаме крайни срокове, да я транспонираме в нашето законодателство, защото наистина е ключова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие предчувствахте един от уточняващите въпроси, които ще задам, и той е точно във връзка със създаването на работна група, в която да бъдат включени и представители на парламентарната Комисия по културата и медиите. Наистина срокът изглежда дълъг – до есента на 2020 г., но и работата по транспонирането на тази директива е доста. Аз изразявам готовност представители на Комисията да се включат активно в работата на работната група, защото практиката показва, че именно там въпросите, които са дискусионни, намират най-добро решение.
Един уточняващ въпрос имам: според Вас дали е необходимо обновяване на административния и технологичния ресурс, за да се транспонира успешно Директивата, която коментираме, и дали е необходим някакъв допълнителен финансов ресурс? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, към този момент не мога да коментирам необходимия допълнителен финансов ресурс. В крайна сметка всичко ще произтече от работата на работната група и хипотезата за транспонирането ѝ. Мисля, че ключът не е във финансовия ресурс, а в спешните мерки по транспонирането, защото тази директива, хипотетично, може би ще разреши огромни неравнопоставености на пазара, и то в много отношения.
Ние сме поканили включително и Комисията – тази група е отворена. Всички са отговорили, но с оглед на важността и допълнително членове могат да участват. Който има отношение, може да се включи. Общественият дебат ще бъде сериозен и експертен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря за участието Ви в парламентарния контрол днес.
С това завършваме.
Следващо редовно пленарно заседание – 27 март 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,36 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров