Председателствал: председателят Цвета Караянчева

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Николай Александров, Сергей Кичиков, Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Първо искам да благодаря на Регионалния исторически музей във Велико Търново за това, че ни предоставя за днешното тържествено заседание една от реликвите си, а именно оригиналния звънец на Учредителното събрание, който обичайно стои изложен точно в тази зала. Тази красива и толкова значима историческа вещ е почти на 600 години и не бива да бъде пипана с голи ръце.
Доктор Миглена Петкова – заместник директор на Регионалния исторически музей – Велико Търново, ще ни предостави възможността звънецът, който е държан от ръцете на Екзарх Антим І, днес да бъде с нас. Заповядайте. (Госпожа Миглена Петкова внася и поставя звънеца пред председателя.)
Моля дежурните секретари да докладват колко народни представители присъстват в залата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, в залата присъстват 211 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Присъстват 211 народни представители – има кворум. Откривам тържественото заседание, посветено на 140-годишнината от Учредителното събрание на Княжество България и приемането на Търновската конституция. (Звъни. Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, моля да станем прави за изпълнението на химна на Република България и на Европейския съюз. (Всички стават. Детска вокална група „Пеещи камбани“ изпълнява акапелно химните на Република България и на Европейския съюз.)
Нека да благодарим на децата от Детска вокална група „Пеещи камбани“ с ръководител Владимир Габров. (Ръкопляскания.)
Колеги, моля да останем прави, за да приветстваме внасянето в залата на оригинала на Търновската конституция. (Под звуците на барабан гвардейци внасят Търновската конституция.) Благодаря.
Колеги, моля да заемете местата си.
Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Панов, уважаеми представители на Министерския съвет, уважаеми представители на Конституционния съд, уважаеми представители на съдебната власт, ние, народните представители от Четиридесет и четвъртото народно събрание, имаме нечувания късмет да седим на скамейките, на които те са седели. И е важно да помним във всеки миг, че сме тук заради тях, а не заради себе си, тук сме, за да изразим смирението, нашата благодарност и преклонение пред тяхното дело!
Преди 140 години те дойдоха тук, избрани с огромно въодушевление и в условията на небивал национален подем. За тях неграмотните гласуваха с бобени зърна и кукуруз, днес ние разполагаме със специалисти по предизборни кампании, медийни стратези и социални мрежи. Преди 140 години Петко Славейков изпрати разсилния да донесе от дома му писалище, върху което депутатите да положат подписите си под Конституцията, днес очакваме всичко да ни се дава наготово. Преди 140 години те превръщаха думите в оръдия, за да защитят вярванията си, днес ние се съобразяваме с позициите си, с последните социологически изследвания. Те бяха титаните, ние сме техни смирени наследници. Нека се гордеем, че има неща, които са останали непроменени!
Всеки мъж или жена в тази зала е попаднал в Народното събрание, защото е спечелил доверието на своите сънародници. Всеки мъж или жена в тази зала е тук, защото е искрен родолюбец. Всеки в тази зала действа, воден преди всичко от своите разбирания как най-добре може да защити интересите на своите избиратели.
Със сигурност допускаме грешки – всеки един от нас. Със сигурност трудно постигаме съгласие, но ако си припомняме всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, ако всекидневно осъзнаваме величието на тяхното дело, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ.
А сега, дами и господа, нека да чуем изказванията на представителите на парламентарните групи на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Давам думата на доктор Даниела Дариткова – председател на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. (Ръкопляскания.)
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент, уважаеми господин Панов, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми представители на Конституционния съд и на съдебната власт, уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа! На 10 февруари 1879 г. в тази зала 229 представители на българския народ поставят основите на новата българска държавност. Това не е само начало на една млада държава. Свикването на Учредителното събрание е кулминацията на българското национално възраждане, което с енергията и кръвта на хилядите духовници, просвещенци и борци за национално освобождение очерта и защити държавнотворния инстинкт на българския народ.
Възраждането започна с паметта на монаха Паисий за българските средновековни владетели, запали искрата на националната идентичност през възкресяването на делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, премина през борбите за църковна независимост, които със своя успех очертаха пред света контурите на българската нация, и завърши с националноосвободителното движение, което с труда и кръвта на своите поборници роди идеала да бъдем равни с другите европейски народи. След 500-годишно отсъствие българската държава се завърна на картата на Европа и зае своето достойно място на нея.
Преди да влязат в тази свещена за българската държавност зала значителна част от депутатите в Учредителното събрание са получили висше образование в Русия и Западна Европа, като две трети от тях владеят френски език. Този факт е знак, че българското национално освобождение не е подарък, а е плод на естествен процес и принадлежи на една зряла европейска нация с истински духовен и държавнотворен елит.
На 10 февруари 1879 г. в старата столица Велико Търново се срещат българското национално възраждане и модерната българска държавност, миналото на средновековната българска държава и идеите за бъдещето на една същевременно млада и хилядолетна нация. Тази среща е средоточие на българския исторически разказ, който продължава и днес. Под председателството на екзарх Антим І българският парламентаризъм прави първите си стъпки сред бурните дебати и сблъсъците между либерали и консерватори.
За малко повече от два месеца тези дебати дават на българския народ Търновската конституция, която се нарежда сред най-модерните конституции в Европа. Учредителното събрание е заредено с ентусиазма на либералите Петко Славейков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов, но и с предпазливостта на консерваторите Константин Стоилов, Тодор Икономов и Марко Балабанов. Сблъсъкът на идеи, острите спорове и дори междуличностните нападки между двете партии са исторически факт. В тези горещи дебати обаче всеки от онези първи български депутати е воден от идеята за изграждане на свободна и независима България, която да бъде готова да посрещне предизвикателствата и разочарованията. Едва ли някой от онези 229 народни представители е имал илюзията, че българският път ще бъде лесен! Едва ли атмосферата в тази зала преди 140 години е била толкова тържествена, както днес! За първите български парламентаристи участието в политиката не е било житейски успех и въпрос на политическа кариера, а дълг и усилие.
През следващите години най-значимата част от тях ще трябва да изпие горчивата чаша на разочарованието и да усети жестокостта на динамичните политически процеси, други ще се обогатят през политическото си участие, а трети ще се отчаят, непостигнали идеала, в който са вярвали. Всички те заедно и поотделно ще останат в паметта на българския народ като строителите на съвременна България.
Уважаеми госпожи и господа, днес трудният български път, който започна преди 140 години във Велико Търново, продължава. Понякога трябва да се връщаме в тази зала, за да си спомним, че след време, подобно на онези първи народни представители, един ден ние също ще бъдем възприемани като едно цяло. След време никой няма да помни злободневните ни спорове, защото историята внимателно ще отсее само значимите резултати от нашата работа.
Дали тези резултати ще бъдат оценени като успех, или като провал, ще покаже времето. Каквото и да е неговото решение обаче, тези резултати ще бъдат наше общо дело, независимо от партийната ни принадлежност.
Днес – във времена на конфронтация и динамични политически процеси, ние не бива да забравяме, че присъствието ни в политиката е преди всичко отговорност и усилие. Трябва да помним, че въпреки различията си, заедно и поотделно представляваме целия български народ. Въпреки че сме разделени и призвани да защитаваме позициите на своите партии и избиратели, ние сме длъжни да се вслушваме в гласа на опонентите и да уважаваме този глас, защото зад всеки един от нас стои изборът на хиляди български граждани. Отговорността пред този избор изисква особена чувствителност, която да усеща емоцията на нацията и да я трансформира в разумни решения. Най-добрия пример за справянето с тази отговорност ни дадоха народните представители от Учредителното събрание преди 140 години, защото те носеха емоцията на нацията в себе си и я претвориха в една европейска конституция, чиито принципи са валидни и до днес.
Честит празник и да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Давам думата на госпожа Корнелия Нинова – председател на парламентарната група на Политическа партия „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Президент на Република България, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа председатели на Народното събрание, уважаеми представители на Конституционния съд и на съдебната власт, дами и господа министри, уважаеми народни представители, Ваше Високопреосвещенство, скъпи гости и скъпи българи! Преди 140 години будни и просветени българи на спасения от вековното отоманско иго народ на Учредително събрание приемат първата българска Конституция. Тя е стъпила върху проекта за органически устав и дава държавната подредба на Княжество България. Основният ни закон заема от натрупания по това време опит в Европа, но той не е ничие копие. Член 57 на Конституцията прогласява основния принцип на модерната правова държава: „Всички български поданици са равни пред закона. Разделение между съсловия в България не се допуска.“. И после – в чл. 61: „Никой в българското царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества, всякой роб свободен става, щом стъпи на българска територия.“.
Но и днес – около век и половина по-късно, отново трябва да попитаме: равни ли сме всички пред закона? Колко са свободни мнозина наши съграждани, които живеят в недоимък, за сметка на други, които присвояват обществено богатство? Можем да сме горди, че духът на просвещението, който даваше свяст на поробения ни народ, намери своето продължение чрез Конституцията.
Според чл. 78: „Първоначалното учение е безплатно и задължително за всички поданици на българското царство.“, според днешната ни Конституция: „Училищното обучение е задължително, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.“. Въпреки това много български юноши и девойки преждевременно прекъсват своето обучение, без да придобият трудови умения и навици.
Търновската конституция установява освен политическа и наказателна отговорност на политици. Според чл. 155: „Народното събрание може да предава министрите на съд за нарушаване на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на царството за лична полза.“. Дали днес нямаме основание да се запитаме на българските интереси ли служим всякога ние, политиците, или на свои собствени?! Дали не зависим някога от чужди такива, или от корпоративни?! Дори когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била пречка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт. Затова демократично настроените личности и партии, прогресивните сили в българското общество са се позовавали на нея и са отстоявали демократичния ѝ дух.
В Седмото велико народно събрание с решаващото участие на българските социалисти се изработи и прие Конституцията на Република България. Тази Конституция беше използвана при подготовката на други, приети впоследствие в страни от Източна Европа. Тя се оказа съвместима с изискванията за членството ни в Европейския съюз. Тази Конституция опроверга своите критици и надживя политическата им кариера; тя полага основите на демократичната и правова държава; тя установява принципите на разделение на държавната власт, политическия плурализъм, отделянето на вероизповеданията от държавата. Доколко днес тези принципи се зачитат в законодателството и в управленската практика, нека всеки сам да прецени. В най-голяма степен сме длъжници по отношение на икономическото развитие на страната и гарантирането на основните права на гражданите, като се започне с избирателните и се стигне до социалните – на труд, на здравеопазване, на социално осигуряване.
Авторитетът и силата на всяка конституция се определят от нейното прилагане, от способността чрез нея да се осигури правомерно функциониране на властта и реализация на наложените в нея права. Конституцията съдържа потенциал, чрез който до голяма степен можем да решим днешните проблеми на България – икономически, социални, демографски, на сигурността. Тя съдържа добра база за това.
Дали обаче ние, които трябва да я прилагаме и защитаваме, които полагаме клетва пред нея, притежаваме способността и волята да оправдаем доверието на българските граждани?! Мнозина от тях днес виждат подобряване на собствения си живот чрез промяна на сегашната Конституция или нова такава. Разбира се, и сегашната Конституция като всеки законодателен акт не е съвършена, тя е и променяна, но това ли е истинското решение на проблемите и на откритите въпроси днес?!
Може да Ви прозвучи странно, но преди да мислим за нова Конституция, можем да направим промяна в живота на нашите сънародници, като започнем да спазваме сегашната. Ние се отклонихме от нея, нека да я прилагаме, и с този призив пожелавам на всички сили и воля да го направим! Да върнем силата на Конституцията чрез нейното изпълнение и да работим така, че законите да бъдат от народа и за народа! Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Давам думата на господин Явор Нотев от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Президент, уважаеми конституционни съдии, уважаеми господин Панов, Ваше Преосвещенство, уважаеми министри, уважаеми колеги адвокати, уважаеми скакалци в тази зала с място в управлението и движението за възхода на държавата, уважаеми високи гости! Честваме 140 години от създаването на Търновската конституция – събитие, към което пряко отношение и пряк принос никой от присъстващите в залата няма – такива са биологичните, такива са историческите закони. Нам се пада честта да свеждаме глава и чело пред делото на нашите предци, да се кълнем в спазването на Конституцията при изпълнение на нашите обязаности, при изпълнение на нашия служебен дълг, а защо не и при изпълнение на гражданския си дълг – дълга ни като граждани на Република България?!
Като казвам това, припомням, че след Търновската конституция са приети още три – общо четири са конституциите на нашата страна, стожерите на държавното управление, основният стълб в него. Следването на изпълнението на законите е основно задължение на всеки гражданин. Да превърнем приемането на Търновската конституция в такъв светъл и значим за целия народ почитан празник означава едно: послание към всички наши съграждани да живеят според закона, върховенството на Конституцията и закона. Спазването на Конституцията и закона, уверявам Ви, е правият и пряк път към просперитета и добруването на нашата страна.
Като български народни представители имаме своите задължения по Конституция, а и като хора и граждани – да се вслушваме в гласовете, които критикуват, които търсят слабостите на основния закон, слабостите в цялата законодателна и правоприлагаща система. Уверявам Ви, скъпи съграждани, сънародници, скъпи българи, няма по-верен път от следването на тези правила, които в писмен вид пресъздават въжделенията и разбиранията на цял един народ за държавно устройство и управление. По този начин – призовавайки всички да бъдем съдии на делата си, съдии на самите себе си, а и прокурори, господин Главен прокурор, на себе си, нека да бъдем неотклонни в следването на законността в страната.
Уважаеми българи, уважаеми убедени и Обединени патриоти, честит празник! Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нотев!
Давам думата на господин Мустафа Карадайъ – председател на парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Карадайъ. (Ръкопляскания.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа председатели на Народното събрание, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми министри, Ваше Преосвещенство, уважаеми жители и гости на Търново, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес се навършват 140 години от приемането на Търновската конституция.
Днешното тържествено заседание на Четиридесет и четвъртото народно събрание е посветено на тази паметна дата, безспорно една от най-светлите дати в историята на съвременна България.
Основният закон на Княжество България, останал в историята като Търновската конституция, открива хоризонт за възстановяване и развитие на българската държавност на основата на конституционализма, парламентаризма и общочовешките демократични ценности. На днешния ден ние изразяваме наред с огромната си почит към онези, които положиха основите, нашата привързаност към основните идеи, залегнали в основата на Търновската конституция: държавност, конституционализъм, парламентаризъм. Това е една от най-демократичните за времето си конституции.
Търновската конституция внася такива демократични завоевания на европейските народи като върховенството на закона, разделението на властите, парламентарния контрол и министерската отговорност, политическия плурализъм, всеобщото избирателно право, свободата на мисълта и на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността, закрилата на собствеността.
В Търновската конституция са залегнали и други демократични принципи, характерни за европейските политически системи, като защитата на гражданските свободи, политически права за всички български граждани – поданици по онова време, свободата на личността, равенството пред законите, свободата на печата и други.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г., като на два пъти – на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г., е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие: по време на Режима на пълномощията от 1 юли 1881 г. до 6 септември 1883 г. и по време на Деветнадесетомайския режим 1934 г.
През годините Търновската конституция винаги е била опора на демократичните стремежи в българския обществено-политически живот, независимо че през определени периоди тя е нарушавана и суспендирана. Никак не е случайно, че с изработването на Конституцията на Република България след падането на тоталитарната власт народните представители от Великото народно събрание 1990 – 1991 г. стъпиха на ценностите на Търновската конституция.
Седмото велико народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува новата Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава.
В много отношения, макар и в съвсем различни политически реалности, нашата действаща Конституция от 1991 г. препотвърждава редица принципи на Търновската конституция отпреди 140 години, като принципът на разделението на властите, гарантиране правата и свободите на гражданите, правото на достоен живот на всеки човек, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството пред закона, политическия плурализъм и много, много други.
Така провъзгласените от Търновската конституция класически конституционни принципи стават основа на модерния съвременен български конституционализъм. С основание на Търновската конституция се отрежда заслужено място сред най-демократичните за времето си европейски конституции. Тя е ярко потвърждение на волята за демократично развитие, за уважение към правото и справедливостта, за утвърждаване на правовата държава, в която могат да бъдат защитени в цялост правата и свободите на всички български граждани.
Народните представители от Учредителното събрание оставиха на бъдещите поколения парламентаристи урок, който трябва да се помни. В хода на разгорещените и бурни дебати те показаха, че могат да поставят националните интереси и демократичните идеи над своите партийни пристрастия. Че този урок се знае и помни, се вижда най-добре във време, когато независимо от политическите различия, националните приоритети са тези, които определят посоката. Такива примери на политически и парламентарен консенсус в най-новата ни история са успешната реализация на приоритетите ни и членството ни в НАТО и в Европейския съюз.
Уважаеми госпожи и господа, на фона на изминалите 140 години още по-ярко изпъква великото дело на тези, които приеха Търновската конституция и утвърдиха конституционализма и парламентаризма, станали опора на българската държавност през най-новата ни история. Нашето бъдеще е свързано с утвърждаване на тези ценности. Нека този достоен пример ни вдъхновява и в днешните ни усилия за градеж на демократична България и за достойно място в европейското семейство, част от Евроатлантическата общност, достоен пример за обединителните процеси и отрицание на разделението и на омразата!
Уважаеми госпожи и господа, нека помним, че от всички нас – държавници и политици, от цялото общество заедно, зависи дали ще пренесем през това сложно време, в което живеем, съзидателното и конструктивното, или ще станем заложници на разрушителното и на конфликтите, да покажем дали умеем добре да разчитаме историческите примери и дали осмисляме и разбираме поуките от историята.
На първо място, това означава вярност към завета за чиста и свята република, в която всички живеят в мир, независимо от раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
На следващо място, правилният прочит от учредителите означава, че е нужно да работим за здрава, силна и добре уредена държава; държава, която е в услуга на своите граждани; държава, която защитава гражданина, защитава неговото достойнство, собственост и живот; държава, която е силна, с ясни работещи правила и възможности за развитие и достоен бизнес. За да можем да го постигнем, ще се позова на думите на Апостола, който най-добре го е казал: „Всичко зависи от нашите задружни усилия!“.
Уважаеми госпожи и господа, днес е празник на държавността, на парламентаризма и конституционализма, днес е празник и на българските юристи. Да ни е честит! Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ!
Давам думата на господин Веселин Марешки от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. (Ръкопляскания.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Президент на Република България (ръкопляскания), Ваше Високопреосвещенство, уважаеми представители на Конституционния съд, уважаеми представители на съдебната и прокурорската власт (оживление, смях), уважаеми представители на правителството на Република България, дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Впечатляващи са историческите дати и факти, които днес си припомняме. Връщаме се почти век и половина назад, когато е започнало изграждането на свободна модерна България. Само че зад всяка историческа дата или събитие са хората – онези наши предци, които са седели на същите тези места, спорили са разпалено, дори са стигали до юмруци, защитавайки идеалите си, но всички са имали една обща цел – България да започне да се развива и да застане достойно до останалите европейски страни.
От робска, изостанала и зависима територия България се превръща в една от най-бързо проспериращите държави в Европа. Историците казват: „Изградили са я буквално от нищото за 20 – 30 години.“.
Фирми от цял свят отварят офиси, прогресивни българи завършват престижни европейски университети и бързат да се върнат да помогнат с наученото за модернизацията на родината си. В изключително кратки срокове се изграждат основните държавни институции, приемат се най-важните закони и правила. Един от символите на независимата държава – националната валута, става конвертируема. Политици водят спорове дали да имаме франкове, но истинските български родолюбци надделяват и така се появява българският лев. Това е време на пълен подем и мобилизация на обществената енергия, на институциите, партиите, на всеки един българин. Такива страници от нашата история ни изпълват с гордост!
Едно от нещата, което най-много ме впечатли от историческите данни за днешния ден, в който е приета Търновската конституция от Учредителното събрание преди 140 години – официален гост на това събитие е бил легендарният майстор Колю Фичето, който през 1872 г. изгражда тази уникална сграда. Когато влязъл тук, в сградата, всички депутати са станали на крака. Казвам това, за да подчертая какво уважение е било отдавано на хората, които са посвещавали живота си, за да изградят съвременна България, които са правели нещо реално за народа си. Големите родолюбци от онова време, които не са питали какво ще вземат, а са давали – давали са пари за отваряне на университети, за строеж и издръжка на болници, за училища, библиотеки, храмове, давали са за бъдещето на България и за идните поколения. Затова и имената им се помнят! Затова и построеното от тях ще стои векове!
Българските родолюбци не са действали и не са мислели с времевата единица „мандат“.
Те са мислели за поколения напред стратегически и можем да се поучим много от тях, защото е важно не само какво правим сега, но и какво ще оставим след себе си. Ще го кажа и по друг начин: каквото правим сега, това ще оставим и след себе си.
Какво изградихме ние за 30 години, при положение че през 1989 г. не започнахме от нищото, както нашите предци?
Как защитаваме родината си в общото европейско семейство вече 12 години, откакто сме член на Европейския съюз?
Какво всеки един от нас е направил и прави за своя народ, че да седи спокойно днес в тази зала?
Ще оставя на Вас да си отговорите на тези въпроси, но ще е полезно да си ги задаваме по-често на глас! И дано станат все по-малко тези политици, които се притесняват от отговорите!
Когато честваме дати като днешната, няма как да не правим сравнение между онези всеотдайни и горди българи преди 140 години и днешните поколения, защото, ако искаме да се наричаме „достойни потомци“, трябва да следваме техния пример, да пазим традициите, които са ни оставили, културата, българския борбен дух, но най-вече родолюбието! Какво по-хубаво от това да цениш и пазиш корена си, да знаеш кой си, кои са предците ти, какво са изградили преди теб?
В съвременния свят, в който се правят опити за заличаване на националната идентичност, за унифицирането на ролите и превръщането им в безлична маса от хора, ние имаме невероятната историческа и културна съкровищница, с която да се съхраним и да се противопоставим на тази тенденция. България не ни е завещана, за да я обезличим, а за да я издигнем и да я предадем красива и просперираща на децата си. Те гледат нас. Ако ние сме истински родолюбци, няма опасност да отгледаме безродници.
Нека в този паметен ден си пожелаем народът ни да е здрав и сплотен, държавата ни да е просперираща и независима, а всички ние да работим за „силата, славата и напредъка на свободна България“, както е казвал в онези години патриархът на българската литература!
Лично от мен искам да Ви пожелая, уважаеми представители на всички видове власти на днешна България, нека днес живеем и работим така, че, първо, когато се погледнем в огледалото, да не се страхуваме и срамуваме от отражението. Второ, дай Боже, да направим такива дела, полезни за българския народ и родината ни, че да можем да си помечтаем след 140 години някой да има повод да се сети и за нас!
Честит празник и Бог да пази България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Благодаря на всички оратори.

Колеги, преминаваме към точката от дневния ред, приет с Решение на Народното събрание от 30 януари 2019 г., за провеждане на настоящото тържествено заседание:
ПРИЕМАНЕ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ПОВОД СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.
Честта да изчетат обръщението тази година се пада на младите народни представители от всяка парламентарна група, защото вярваме, че бъдещето ще е в по-сигурни ръце, когато младите хора на България помнят и осъзнават значението на великото дело, сътворено от предците ни тук, във Велико Търново, преди 140 години.
(Обръщението се излъчва на запис на видеостена:
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми сънародници, уважаеми граждани на Република България! Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Сред бащите – учредители, са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост, строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава така наречените консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България. Те проявяват политическа воля и приемат, не както предвижда Берлинският договор – органически устав, а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя като една от най-демократичните за времето си конституции осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите: категорично забранява робството и съществуването на съсловия, прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес като неотменна част и от съвременната българска Конституция.
Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвана от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.
За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ние, народните избраници, като представители на българския народ съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите – учредители, ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано, ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!
Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа.“.
РАДОСТИН ТАНЕВ, ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА, НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ, ИМРЕН МЕХМЕДОВА, БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Поклон пред историческото дело на учредителите! Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря на колегите, които се справиха толкова успешно с обръщението.
Колеги, предлагам да прескочим разискванията, тъй като то беше предварително съгласувано с всички парламентарни групи, и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване обръщение на Четиридесет и четвъртото народно събрание към българския народ по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Моля, който е „за“, да вдигне ръка, а дежурните секретари, подпомагани от квесторите, да преброят гласовете.
Благодаря Ви, колеги.
Който е „против“, да вдигне ръка. Няма „против“.
Който е „въздържал се“, моля да вдигне ръка. Няма „въздържал се“.
Гласували 211 народни представители: за – 211, без против и въздържал се. (Ръкопляскания.)
Обръщението на Четиридесет и четвъртото народно събрание към българския народ по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е прието. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги и гости, документът, под който нашите предци сложиха своите подписи в тази зала преди 140 години, беше един от най-прогресивните за времето си основни закони. Неслучайно екземпляр от Търновската конституция заема днес достойно място в Музея на историята на Европа в Брюксел. Последващата му история не беше нито лесна, нито безоблачна, както не е освободен от препятствия пътят към справедливостта, дори в демокрации, много по-утвърдени от българската. Безкрайно важно е година след година на този ден да се връщаме към сътворението на нашите предци в тази зала на 16 април 1879 г., защото, водени от любовта към свободата, с все още незарасналите рани от Априлското въстание и със спомена за Левски в сърцата, те ни показаха един идеал за съвременна България, от който никога не трябва да се отклоняваме, независимо каква е злобата на деня!
Уважаеми колеги, с това дневният ред за днешното тържествено заседание, посветен на 140-годишнината от Учредителното събрание на Княжество България и приемането на Търновската конституция, е изчерпан.
Моля, всички да се изправим, за да изпратим оригинала на Търновската конституция, който днес се завърна в дома си – 140 години след подписването! (Всички стават. Под звуците на барабан гвардейци изнасят Търновската конституция.)
Колеги, моля, седнете!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното тържествено заседание. (Звъни. Ръкопляскания.)

(Закрито в 11,51 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Николай Александров
Сергей Кичиков
Симеон Найденов