Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, вносител: Министерският съвет на 10 април 2019 г., която да стане точка втора за днешното пленарно заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, още проекти за включване в дневния ред на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам да бъдат включени в Програмата за работа на Народното събрание следните допълнителни точки:
Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, вносители: Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г., приет на първо гласуване на 4 април 2019 г.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика, въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г.; Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
Предлагам те да бъдат включени съответно като точка първа и втора за пленарното заседание в петък, 19 април 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г.
Вносител: Омбудсманът на Република България на 29 март 2019 г.
Имате процедура?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката да бъде удължен срокът за предложения с още четири дни, до понеделник включително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Подлагам на гласуване направената процедура от господин Николов.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Велчев, за да изчете Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с Доклада, искам да направя процедура по чл. 49, ал. 2 – в пленарната зала да бъдат допуснати: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт при омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля допуснатите лица да бъдат поканени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата!
Колеги, моля да укротим емоциите! Моля за тишина! Ако обичате, заповядайте по местата си!
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
„ДОКЛАД
относно дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-03, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 10 април 2019 г., беше обсъден Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България, и експерти на институцията.
Докладът за дейността на омбудсмана през 2018 г. беше представен от омбудсмана госпожа Мая Манолова.
Тя заяви, че в сравнение с 2015 г., когато е встъпила в длъжност, два пъти е нараснал и броят на жалбите, и броят на посещенията в приемната, което е доказателство за повишеното доверие към институцията. Общият брой жалби и сигнали, които са постъпили през 2018 г. е 12 890, което е с 2% повече в сравнение с 2017 г. Броят на приключилите жалби и сигнали през 2018 г. е 12 258.
Населените места в страната, в които омбудсманът се е срещнал с гражданите, са 139, организирани са 54 изнесени приемни, както и 4 мобилни приемни.
Броят на гражданите, консултирани в приемната на институцията, е 24 634, като общо получилите непосредствено съдействие от омбудсмана граждани са 36 892, което е с 5,8% повече в сравнение с предходната година. (Силен шум и реплики.)
И през 2018 г. най-голям е броят на жалбите и сигналите от потребителите на обществени услуги – 3009, който представлява 23,34% от всички оплаквания, следват жалбите, свързани с нарушени или засегнати социални права с 15,43%, а третото място заемат проблемите на собствеността с 10,05%.“
Може ли да напуснете залата?
Госпожо Председател, извинявайте, че вместо Вас аз ги… Тук сте като на пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това са представители предимно на Образователната комисия, не знам защо.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Отчете се увеличение на жалбите срещу ВиК операторите, което поставя тези оплаквания на първо място сред останалите обществени услуги. Следват значителен брой сигнали, свързани с електронните съобщителни услуги, електроснабдителните и топлофикационните услуги.
Госпожа Манолова изтъкна, че продължава практиката монополни дружества, които извършват обществени услуги, а също и банки, да прехвърлят свои задължения на колекторски фирми и счита, че са необходими законодателни промени.
Акцентира се и върху нарастването на броя на жалбите, свързани с екологичните права на гражданите.
През 2018 г. тенденцията за увеличаване на броя на жалбите срещу съдебни изпълнители намалява, като за цялата година има постъпили 832 жалби, тоест с 41% по-малко в сравнение с 2017 г., в края на която е изменен – по инициатива на омбудсмана – Гражданският процесуален кодекс.
Госпожа Манолова отбеляза, че значима тема в работата на омбудсмана през 2018 г. е защитата на една от най-уязвимите групи в обществото – хората с увреждания, която се нуждае най-много от подкрепа при реализирането на правата си. Тя посочи като най-важен резултат от съвместните действия на омбудсмана, представителите на хората с увреждания и институциите е приемането на Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и Закона за социалните услуги. С това се отбелязва важна стъпка в реформата на политиката за хората с увреждания.
Едно от основните направления в дейността на институцията през изминалата година е свързано с проблемите на децата. Най-висок е броят на жалбите по отношение на защитата на правата на децата в семейна среда – 101, като в тях влизат оплаквания от действия на органи за закрила, родителски конфликти, алтернативни грижи, семейни проблеми и други.
Специален акцент в дейността са и проблемите на децата с увреждания, както и тези, свързани с насилие в семейството, на улицата и в училище.
Госпожа Манолова отбеляза, че социалните права на гражданите са били на преден план в работата на институцията през изминалата година. През 2018 г. се търси съдействие основно за изплащане на дължими трудови възнаграждения, оказване на социална подкрепа и получаване на финансови средства, намиране на работа. През 2017 г. и 2018 г. има значително увеличение на броя на жалбите спрямо 2015 г. и 2016 г.
Госпожа Манолова посочи, че в резултат на доброто сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание, с приетите законови промени редица проблеми намират разрешение по отношение на миньорския труд и пенсионирането на миньорите, получаването на наследствена пенсия от деца, останали без един или двамата си родители, некоректните работодатели и други.
Наред с другите инициативи, омбудсманът изтъкна изключително важната кампания, превърнала се в кауза – европейската кампания срещу двойния стандарт на храните. Тя предстои да бъде успешно финализирана и ще бъде доказателство, че европейските институции работят в интерес на гражданите.
Сериозно място в Доклада е отделено на дейността на омбудсмана като Национален превантивен механизъм – посещенията в местата за лишаване от свобода – затворите и следствените арести, психиатриите, социалните институции за възрастни хора и деца, бежанските центрове. През 2018 г. Националният превантивен механизъм отчита напредък в подобряване на битовите условия на лишените от свобода в местата за задържане, разположени в Южна България.
В резултат на дейността си по конкретни проблеми омбудсманът е упражнил правото си на косвена законодателна инициатива – внесени са 11 законопроекта и 2 искания до Конституционния съд.
Годишният доклад на омбудсмана за 2018 г. включва и специална част, свързана с наблюдението на изпълнението на международните актове в областта на правата на човека, и информация относно изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, както и за тези в процедура по засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
В хода на дискусията народните представители Красимир Велчев и Павел Шопов изразиха мнения по Доклада – относно дейността и статута на институцията, понятието „косвена“ законодателна инициатива на омбудсмана и се подчерта, че както Народното събрание, така и омбудсманът е необходимо да работят в интерес и за защита на правата на българските граждани.
След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно, с 9 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“
Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание:
„Проект
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“ Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Велчев.
Следва Доклад от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата да го представите.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, госпожа Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на детето“, и госпожа Атанаска Мутафчиева – главен експерт, отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“.
От името на вносителя Докладът в частта, която попада в компетенциите на Комисията, беше представен от госпожа Мая Манолова.
Омбудсманът отбеляза, че дейността на институцията за 2018 г. по отношение на правата на децата е преминала под знака на две национални кампании.
Национална кампания за децата сираци и защита на правото им на наследствени или персонални пенсии, в резултат на която се правят промени в Закона за семейните помощи, с които се въвежда нов вид месечна помощ за деца с един или двама починали родители без подоходен критерий.
Национална кампания за отпадане на таксите в детските градини, която си поставя за цел да осигури равен достъп до качествено предучилищно образование на децата в България чрез отпадане на таксите за детските градини.
В Доклада са разгледани и систематизирани проблеми, свързани с правата на децата, тяхната специална закрила, родителските конфликти, семейната среда, както и очакванията от институциите. Жалбите и сигналите са свързани с насилие и агресия в детски заведения и училища, блудство с деца, защита на правата на децата, жертви на престъпления.
В Доклада се акцентира върху проблемите по отношение на защитата на правата на децата, въвлечени в родителски конфликт. Госпожа Манолова подчерта необходимостта за промяна в Семейния кодекс, която да регламентира съвместно упражняване на родителската отговорност след развод или раздяла на родителите освен ако това не е в интерес на детето. Вносителят обърна сериозно внимание на необходимостта медиацията да бъде регламентирана като вид социална услуга, с която ще се даде възможност на социалните работници да насочват родителите за разрешаване на споровете между тях.
Омбудсманът обърна внимание на факта, че правосъдната система не е напълно адаптирана по отношение на правата и нуждите на децата от подкрепа и закрила.
В хода на изложението си госпожа Манолова подчерта, че е от съществено значение присъединяването на страната ни към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който предоставя възможност за подаване на индивидуална жалба в случай на нарушени основни права.
В обсъждането на Доклада участие взеха народните представители Славчо Атанасов, Светлана Ангелова и Севим Али. Те изразиха задоволството си от представения доклад и добрата работа на институцията.
Във връзка с констатацията в Доклада на омбудсмана относно защитата на правата на децата, въвлечени в родителски конфликт, господин Атанасов подчерта, че Комисията е свършила сериозна работа. Сформирала е работна група, в която са се включили представителите на всички, подчертавам – всички парламентарно представени политически сили, представители на шест министерства и 32 неправителствени организации. Тази работна група по същество е анализирала нормативната уредба, свързана с родителската отговорност при раздяла на родителите, споделеното родителство, задължителната медиация при разводи, залагането на санкции за родители, които системно нарушават предписанията на органите за закрила на детето и изпълнението на съдебни решения. Направени са сериозни проучвания, като е анализиран европейският опит. Обобщени са писмени предложения за изменение на законодателството в тази област и са подготвени законопроекти за изменения и допълнения на законодателната уредба. Предстои тяхното внасяне в съответните ресорни министерства и в Народното събрание.
Господин Атанасов се съгласи с препоръките на омбудсмана относно присъединяването на страната ни към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който е влязъл в сила от 2014 г. и в тази връзка той подчерта, че Комисията ще вземе решение на някое от следващите заседания да изслуша представители на Министерството на външните работи и Държавната агенция за закрила на детето относно действията за присъединяване на България към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на децата, тъй като нашата държава е една от малкото неприсъединили се към този протокол.
Госпожа Светлана Ангелова изрази подкрепата си за Доклада на омбудсмана и подчерта добрата екипна работа, която са имали с институцията. Господин Севим Али също изрази положителна оценка по отношение на Доклада, като зададе уточняващи въпроси относно националната кампания за отпадане на таксите в детските градини.
Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето госпожа Личева изрази подкрепа по Доклада, като отчете трудностите по отношение на синхронизиране на усилията на всички партньори за изграждане и сформиране на политиките за деца. Приветства усилията и подкрепата на омбудсмана по отношение на комуникационната кампания във връзка с проекта на новата Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа за, против и въздържали се – няма, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 839-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“
Благодаря Ви, госпожо Председател и колеги, че ме изслушахте внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Следва Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Доктор Адемов, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, доцент Диана Ковачева – заместник-омбудсман, Хюсеин Исмаил – началник отдел „Права на хората с увреждания и дискриминация“, експерти от администрацията на омбудсмана, представители на неправителствени организации.
Докладът беше представен от госпожа Мая Манолова. Тя започна отчитането на дейността си с представяне на приоритетите, които омбудсманът и неговата администрацията са имали през 2018 г., а именно: защита на правата на хората с увреждания, защита на трудовите права на работници и служители, защита правата гражданите от злоупотребите на монополите, защита на правата на децата. Госпожа Манолова представи изчерпателно всички кампании, които са били организирани и проведени през изминалата година.
Докладът съдържа информация за постъпилите жалби и сигнали, които са 12 890, както и за броя граждани, потърсили помощта и получили съдействие от омбудсмана – 36 892, приетите и консултирани граждани в приемна на омбудсмана са 6935, дадени консултации и направени справки по телефона – 12 001. Организирани са 54 изнесени приемни, направени са 4 мобилни приемни във влакове. Броят на финализираните жалби е 12 700. Посетени са 139 населени места, направени са 30 кръгли маси. В Доклада се изтъква, че в годините омбудсманът се утвърждава като важен фактор за защита правата на човека и основните свободи на гражданите в България.
В раздела „Права на хората с увреждания“ през 2018 г. са постъпили 1989 жалби и сигнали, свързани с нарушаване на социални права. Най-голям е делът на тези, свързани със социални услуги и лична мобилност, както и със социално-икономическата защита на гражданите. Има увеличение на броя на жалбите по нарушение на политически и граждански права, правото на достъпна среда и правото на заетост.
2018 г. е изключително бурна година за хората с увреждания в България, белязана от протестните действия на хората с увреждания, техните организации и семейства. Считайки, че каузата на майките на децата/лицата с увреждания е справедлива, омбудсманът през цялата година подкрепя протестиращите и поставя изпълнението на техните искания в приоритет на институцията.
Резултатите от съвместните действия на омбудсмана и представителите на хората с увреждания са приемането на Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Не по-маловажен за цялостната реформа на политиките за хората с увреждания е и приетият Закон за социалните услуги.
Препоръките на омбудсмана в тази област са: да се осигури механизъм, чрез който да се гарантира, че месечната финансова подкрепа ще се изплаща вече в рамките на месеца, за който се отпуска; да бъде гарантирано правилното тълкуване и прилагане на § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания от социалните служби, като новата финансова подкрепа се отпуска служебно, без подаване на заявление-декларация на всички граждани с увреждания, които са подпомагани с месечни добавки за социална интеграция по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания и/или със социални пенсии за инвалидност по § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване; да бъдат взети мерки за информиране на общините относно изискванията на § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ, като хората с увреждания продължават да получават необходимата им асистентска подкрепа до 1 септември 2019 г., когато ще започне предоставянето и финансирането на личната помощ.
В раздела „Социални права“ – през 2018 г. в защита на своите социални права гражданите търсят съдействие основно за изплащане на дължими трудови възнаграждения, оказване на социална подкрепа и получаване на финансови средства, намиране на работа. В тази връзка са постъпили 1989 жалби.
Най-голям е делът на жалбите и сигналите за нарушения в областта на трудовите права и заетостта, следван от оплаквания за нарушени права в областта на социалното осигуряване и обезщетения. Към тази група са жалбите за: неизпълнения на постановени съдебни решения за изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения от работодатели; невнасяне на осигуровки в ДОО след възстановяване на работа при неправомерно уволнение; некоректно отношение от служители в звена на Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Агенцията за социално подпомагане, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Агенцията по заетостта.
В областта на трудовата заетост гражданите поставят въпроси, свързани със: затруднения в трудовата им реализация; откази от работодателите да наемат на работа хора с експертно решение на ТЕЛК, хора в предпенсионна възраст или с липса на опит. Особено притеснителни са жалбите на граждани в пенсионна възраст, които нямат необходимия осигурителен стаж за получаване на пенсия и срещат затруднения при намиране на работа. Срещат откази от страна на работодателите да ги наемат на работа освен заради възрастта, но и поради здравословните им проблеми. Тези хора остават без доходи и здравноосигурителни права.
През изминалата 2018 г. в областта на социалното осигуряване и обезщетенията постъпват 559 жалби, като търсеното съдействие е за: признаване на осигурителни права за периоди, в които не са осигурявани от техни бивши или настоящи работодатели, или не е декларирана дължимост на осигурителни вноски; получени откази за отпускане на парични обезщетения за безработица; отказано или неправилно изчислено обезщетение за бременност, раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
По отношение на правото на пенсия, като част от правото на социално осигуряване, през 2018 г. в институцията на Омбудсмана са постъпили 486 жалби и сигнали, като голяма част от тях са свързани основно с ниския размер на пенсиите, ограничаване на пенсиите с максимален праг, преизчисляване размера на пенсиите, осъвременяване на пенсиите във всички области на материалния и духовен живот на средноевропейско ниво и други. Докладът сочи, че е необходимо продължаване на реформата в пенсионното законодателство след широко обществено обсъждане.
Докладът съдържа препоръки на омбудсмана за: да се разгледа възможността за отпадане тавана на пенсиите с отмяна на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, да се разгледа възможността за приемане на Закон за възрастните хора, да се потърсят механизми за ускоряване на процедурата при изплащане парично обезщетение за безработица на хора, работили в чужбина, и други.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Калин Поповски, Хасан Адемов. Те изразиха задоволството си от представения доклад и поздравиха омбудсмана за добре свършената работа през годината, за доброто взаимодействие с Комисията по труда, социалната и демографската политика, за добрите решения, свързани с пакета закони за хората с увреждания.
Беше направена препоръка от Хасан Адемов към госпожа Манолова при възникване на колосални въпроси в сферата на социалната политика, преди внасяне на предложение до председателя на Народното събрание, да се премине към неформални заседания, които да изчистят поставените проблеми.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
Очакваме представител на Комисията.
Имате думата, госпожо Събева.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Омбудсман на Република България, уважаема госпожо заместник-омбудсман на Република България! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, господин Димитър Бонгалов – директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“ в администрацията на омбудсмана, и госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“.
Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. беше представен от госпожа Мая Манолова, която посочи, че се запазва тенденцията за увеличаване на жалбите и сигналите от граждани и представители на организации, като техният брой за 2018 г. е 12 890, което е с 2% повече в сравнение с 2017 г.
Госпожа Манолова добави, че най-много жалби и сигнали са подадени срещу действия на монополистите, както и в сектора на обществените услуги, като техният дял е 23,34% от общия брой жалби и сигнали, следвани от жалбите, свързани със засегнати или нарушени социални права, които са 15,43%, и жалбите относно нарушено право на собственост, които представляват 10,05% от общия брой жалби за 2018 г.
Сред основните проблеми са нарушения на социални права, права на хората с увреждания, както и на правото на образование, здравеопазване и чиста околна среда.
Приключените производства по жалби и сигнали през 2018 г. са 12 258 броя, като намалява тенденцията граждани и организации да се обръщат към омбудсмана с искания за намеса и съдействие по проблеми, които са извън правомощията му.
Общият размер на бюджета на институцията на Омбудсмана на Република България за 2018 г. е 3 029 434 лв., като отчетените разходи са в размер на 3 001 025 лв.
Госпожа Манолова отдели специално внимание върху правото на защита на гражданите в изпълнителното производство, като посочи, че през 2018 г. се наблюдава тенденция към намаляване на броя на жалбите, и добави, че това е резултат от приетите от Народното събрание положителни промени в Гражданския процесуален кодекс през 2017 г., с които правата на гражданите в изпълнителното производство са защитени в по-голяма степен.
Общественият защитник отчете като успех подготвения и внесен в Народното събрание Законопроект за личната помощ и акцентира върху становищата и предложенията за изменения на редица закони – Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Изборния кодекс, Закона за семейни помощи за деца, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
През 2018 г. омбудсманът е сезирал Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби в Закона за енергетиката и в Административнопроцесуалния кодекс, с които се нарушават права и свободи на гражданите, както и Върховния касационен съд с искане за образуване на тълкувателни дела за противоречива съдебна практика.
Госпожа Манолова отбеляза, че е осъществявала наблюдение върху прилагането на конвенциите за защита на правата на човека, по които Република България е страна.
Докладът съдържа констатации за изпълнението на осъдителните решения срещу България, както и препоръки към отговорните институции за предприемане на конкретни действия.
Госпожа Манолова обърна внимание на необходимостта от прецизиране на уредбата в Закона за международния търговски арбитраж и създаването на механизъм за контрол на постановените арбитражни решения, когато страна са държавата и общините.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Хамид Хамид и Христиан Митев.
Народните представители приветстваха резултатите от работата на омбудсмана през 2018 г., като обсъдиха възможността за увеличаване на правомощията на омбудсмана за сезиране на Конституционния съд и Върховния касационен съд. Те се обединиха около необходимостта от търсене на правна възможност за контрол на постановените арбитражни решения, когато страна в производството са държавата и общините.
Госпожа Атанасова поздрави омбудсмана за работата ѝ през 2018 г. и осъществените хуманитарни инициативи.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Следва Доклад на Комисията по образованието и науката.
Кой от Комисията ще ни запознае?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЯ ПЕЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
В заседанието взеха участие госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Вержиния Цанкова – главен секретар на Националния център за информация и документация, представители на неправителствени организации и медии.
Докладът за дейността на омбудсмана бе представен от омбудсмана Мая Манолова. Тя отбеляза, че продължава нарастването на броя на жалбите от граждани, които търсят съдействието на институцията. Мотото на институцията за изминалата година е: „Няма не може!“. Най-успешните кампании са: законодателството, посветено на хората с увреждания; битката за двойните стандарти при храните; справедливост в пенсионната система; кампанията за подкрепа на деца, останали с един или изобщо без родители.
През изминалата година са подадени общо 12 890 жалби, препоръки и предложения. Осъществено е посредничество и добро взаимодействие с институциите, което е и условието правата на гражданите да бъдат защитени ефективно.
Госпожа Манолова благодари на госпожа Дамянова и на Комисията по образованието и науката за доброто сътрудничество във връзка с различни каузи: с Технологично училище „Електронни системи“; българите зад граница; функционирането на неделните училища и правата на учителите в тези училища. Добрата съвместна работа дава възможност да бъдат защитени правата на хората в сферата на образованието и свързаните с тях права на децата.
Основен проблем в предучилищното образование са местата в детските заведения в София. В отделни квартали, например „Манастирски ливади“ и „Овча купел“, недостигът на детски заведения е голям проблем за родителите. От провинцията оплакванията са за високи такси и допълнително събиране на средства от родителите.
Омбудсманът изказа подкрепа за действията на парламентарното мнозинство и правителството за обявяването на образованието за национален приоритет, приветства инвестирането в педагогически кадри, но отбеляза безпокойство от продължаващата тенденция за закриване на училища и детски заведения, от съществуващи проблеми с приобщаващото образование на децата със специални образователни потребности.
В областта на висшето образование институцията на Омбудсмана най-често е сезирана във връзка с прилагането на промените в Закона за развитието на академичния състав в Република България.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Милена Дамянова, Станислав Станилов, Таня Петрова.
Народният представител Милена Дамянова отбеляза, че във връзка с решаване казуса с технологичното училище „Електронни системи“ няма пропуск в Закона за предучилищното и училищното образование. Този закон не урежда трудови взаимоотношения и взаимоотношения между ректорите и училища, които са средни, но са създадени към висшите училища.
Народният представител Таня Петрова изрази мнение, че Годишният доклад на омбудсмана е добре структуриран в частта „Образование“, но смята, че всяка област на образованието трябва да бъде последвана от препоръки. Госпожа Петрова предложи да има образователен омбудсман в някои региони на страната.
Народният представител Станислав Станилов изказа мнение, че събирането на допълнителни средства от родителите не е редно, но е процес, който не може да бъде контролиран.
След проведено гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 950-01-67, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Пеева.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте – имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Диана Ковачева:
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – доктор Бойко Пенков, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.
Годишният доклад за дейността на омбудсмана през 2018 г. беше представен от госпожа Мая Манолова. Съгласно данните от Доклада, постъпилите през 2018 г. жалби и сигнали от граждани и организации са 12 890, като броят на приключените е 12 258. Най голям е делът на жалбите и сигналите 23,34%, свързани с права на потребители на обществени услуги, след тях се нареждат жалбите по повод на социалните права – 15,43%. По отношение на правата на гражданите в сферата на здравеопазването, през 2018 г. данните от Доклада сочат, че са постъпили общо 607 жалби/сигнали, като е отчетено завишение спрямо предходната година с 23%.
Най голям е броят на жалбите по повод на медицинската експертиза – 120 броя, качеството на медицинската помощ – 90 броя, нарушен достъп до медицинска помощ – 69 броя, достъп до лекарствени продукти и медицински изделия – 47 броя, здравноосигурителни права – 64 броя и други.
Съгласно информацията от разглеждания документ, във връзка с жалбите, са извършени проверки като по повод на 388 жалби са отправени препоръки към отговорните за решаването на проблемите органи и институции, от които повече от половината са изпълнени. Няма данни за причините, поради които останалата половина от препоръките не са изпълнени или се очаква изпълнение в дългосрочен план – в съответствие с чл. 22, ал. 2, т. З от Закона за омбудсмана.
Данните от Доклада не сочат ясно дали препоръките, които са дадени обхващат всичките постъпили 607 жалби или засягат част от тях. Гражданите са консултирани и съветвани за възможностите и подхода за намиране на решение на поставените от тях проблеми, оказвано е посредничество за решаването им, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.
В Доклада са описани проблемите от сферата на правата на гражданите в сектор здравеопазване и са посочени дадените препоръки към органите на изпълнителната власт и Националната здравноосигурителна каса, които препоръки, от една страна, се отнасят към разглежданите конкретни проблеми, а от друга страна, се съотнасят по същността си към концептуални предложения за промени в организацията и структурата на здравноосигурителната система, включително и на Националната система за здравеопазване.
Следва да бъде отбелязано, че институцията на Омбудсмана, съгласно прокламираното в Конституцията – чл. 91а, се застъпва за правата и свободите на гражданите, като правомощията и дейността му се уреждат със закон. В този ред на мисли, Законът за омбудсмана ясно е посочил правомощията на институцията, както и нормативно определеното съдържание на Годишния доклад за дейността по чл. 22, ал. 2. Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона, в Доклада следва да се съдържа ясна и разбираема информация за случаите, когато намесата на омбудсмана е имала резултат и за случаите, когато намесата му е останала без резултат, и причините за това.
Важно е да бъде отбелязано успешното финализиране на посочената част от дадените препоръки от страна на Институцията на омбудсмана и отговорното запознаване с проблема на всеки отделен гражданин, група от граждани или организации. При обсъждането на документа, неведнъж се очерта, че ролята на институцията е да сигнализира за всяко до нея оплакване, като решаването на проблемите много често е в резултат на комуникация и обща дейност с органите на централната изпълнителна власт и съответните компетентни органи, и институции.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доцент Иванов.
Мисля, че се вместихме във времето. Благодаря Ви.
Това беше Докладът на Комисията по здравеопазването.
С това чухме всички постъпили доклади по разглеждания проект.
Откривам разискванията по обсъждания Проект за решение.
В тези разисквания, госпожо Манолова, можете да участвате и при Ваше желание предварително да вземете отношение и да допълните информацията, която получихме с цел избягване на очаквани въпроси или по-точно своевременен отговор.
Госпожа Манолова е тук, очакваме да ни запознаете – моля, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е Докладът за работата на институцията Омбудсман през 2018 г. – триста и седемдесет страници, е резултат от усилията на близо 60 души, които работят в нея.
Има една голяма несправедливост, давам си сметка за това, че Докладът и постигнатите резултати са следствие от усилията на всички тези 60 души – ежедневните им усилия от сутрин до вечер, работа често седем дни в седмицата, а накрая постигнатите успехи и резултати се пишат в моя актив и някакви хора мерят моя рейтинг, което не е справедливо. Би следвало резултатите да се разделят поне на 60 – толкова, колкото е моят екип, а също така към тях да се добавят усилията и приносът на редица други органи, като на първо място те са тук, в парламента – няколко парламентарни комисии, с които работим по основните проблеми на българските граждани, всички парламентарни групи, министри, кметове, областни управители.
Благодарение на всички тези институции проблемите, които буквално се изливат в институцията, намират своето решение и това трябва да бъде отбелязано.
Хубаво е и носи огромно удовлетворение да решаваш проблеми на големи групи хора. Свикнала съм да се радвам на това още от времето, когато седях до Вас, от другата страна на тези банки.
Това обаче, на което се научих за тези вече четири години като омбудсман, е да се радвам на малките победи, на решаването на конкретните проблеми на отделния човек и наистина се чувствам щастлива. Чувствам се много често, както и моите колеги, уморена и, за съжаление, напоследък заподозряна в кариерни цели.
Истината е, че си обичам работата, че я върша с енергия и с целия потенциал, с който разполагам. Със сигурност би могло да се работи по-добре, да има повече резултати, но днес съм тук, за да Ви благодаря. Може би не персонално на Вас, защото доверието да бъда омбудсман ми даде един предишен парламент, но привилегията да работя за българските граждани наистина е огромна привилегия. Възможността да съм на място, на терен, там, където са техните проблеми, буквално да ги пресрещам. Само човек, който ежедневно е сред хората, още повече когато такава му е работата – там долу на терен при хората, може да прецени колко далеч понякога са институциите тук, в центъра. Благодаря Ви за тази възможност.
Вчера, готвейки се за представянето на моя доклад за работата през миналата година, за пореден път си зададох въпроса: какво означава да си обществен защитник? Какво означава да защитаваш гражданите? Предполага се, че когато защитаваш някого, има някой друг, който го напада, а това не е така. Всъщност, това, което правим с моя екип, е да изглаждаме луфтовете там, където законодателството скърца или да проправяме пътеки там, където администрацията е напълно непроходима. Така през миналата година, заедно с усилията на моя екип, успяхме да прокараме 12 890 пътеки по случаите и жалбите на 12 890 граждани и се надявам, че в по-голямата част от тях сме се справили добре.
Числата, които илюстрират нашата работа, са доста красноречиви. Работили сме по 12 890 случая – това са жалбите и сигналите, които конкретно са подадени към институцията; 36 892 граждани са получили съдействие от институцията. Всъщност това са 36 892 случая, защото в една голяма част от проблемите става дума за много хора, за големи групи хора, които стоят зад един сигнал или една жалба. Посетили сме 139 населени места по конкретни проблеми на граждани, като в 56 от тях сме открили приемни и сме слушали проблемите на хората от съответните населени места; 30 кръгли маси и обществени дискусии по теми, които засягат пряко българските граждани. Имаме 11 законодателни предложения, свързани с човешки права, с граждански права; две сезирания на Конституционния съд и 13 национални кампании на институцията на Омбудсмана.
Всички тези числа, които погледнати на този слайд, показват ръст в сравнение с 2015 г., когато встъпих в длъжност омбудсман – два пъти и повече от два пъти, показват две неща, че българските граждани имат много проблеми, наистина огромни проблеми и, от друга страна, че българските граждани имат много и огромни очаквания от институцията на Омбудсмана. При това ние си даваме сметка с моите колеги, те нямат просто очакването да ги изслушаме, да ги утешим, да ги подкрепим, да им съчувстваме. Те нямат очакване, че ние само и единствено ще критикуваме работата на институциите. Това, което гражданите очакват от нас и ние си даваме сметка за това, е да предлагаме решения, при това не лековати решения, а сериозни, смислени, експертни решения за решаването на всеки един конкретен проблем на един или на по-голяма група граждани.
За изработването на такива решения ние разчитаме на потенциала и на капацитета на институцията, но също така и на гражданския потенциал, на гражданското общество в България.
Работим с близо може би вече над 300 неправителствени организации, които разполагат с необходимата експертиза, и които са наши партньори. Благодарение на тях, благодарение на гражданските експерти, благодарение на Консултативния конституционен съвет, в който са включени големи имена на юристи, ние успяваме да изработим решения, които са далеч от популизма, и които реално и експертно дават идеи и предложения за решаване на проблемите на българските граждани. Затова искам днес да благодаря на неправителствените организации, на гражданските експерти, на именитите юристи, които работят и допринасят за експертизата на институцията.
Това, към което се стремим, във всеки един от тези случаи, с които сме сезирани, е постигане на резултат – решение на проблема, успешен финал на справедлива кауза, зад която стоят много български граждани или даже решаването на един конкретен проблем на един конкретен човек. Това, уважаеми дами и господа, е възможно – решаването на тези проблеми единствено и само благодарение на взаимодействието на омбудсмана с институциите. Тук искам за втори път да Ви благодаря.
Искам да благодаря на Комисията по труда и социалната политика – персонално на господин Адемов и на госпожа Ангелова, с които работихме десетки часове през миналата година по изключително важни каузи.
Искам също така да благодаря на ресорната комисия на омбудсмана в парламента – това е Комисията за правата на човека, под ръководството на господин Велчев; Комисията за правата на децата; Правната комисия – традиционно, където се обсъждат голяма част от нашите законодателни предложения; Комисията по образованието и науката и Комисията за взаимодействие с гражданските организации.
Благодаря за доброто взаимодействие във всеки конкретен случай и с останалите комисии, но с хората, с експертите, с депутатите от тези комисии, сме работили по много казуси и сме работили добре, за което искам да им благодаря.
Използвам случая да благодаря от тази трибуна и на един представител на институция, който не е тук, но мисля, че е честно, предвид работата, за която ще разкажа, да започна и с тази благодарност.
Искам да благодаря на социалния министър, за който от кошмар, смятам, че след работата ни през миналата година се превърнах в приятел. Наистина прекарахме стотици часове в работата по реформата за хората с увреждания, по изработването на законите и това, което свършихме, ако не идеално, е доста добро.
Надявам се, по същия начин да се развият отношенията на институцията със Здравното министерство и със здравния министър – от кошмар да се превърнем в партньор и в приятел за решаването на многото проблеми, които в момента се идентифицират в сектор „Здравеопазване“ и които, забележете, са пряко свързани с правата на българските граждани в сферата на здравеопазването. Конституционно закрепените права на българските граждани, чието решаване, чиято защита, чието застъпничество е мой конкретен ангажимент.
По начина, по който сме подредили представянето на Доклада – следващият слайд е за националните кампании, които бяха развити от институцията през миналата година.
Освен законодателството за хората с увреждания, всъщност това беше най-голямата кауза на институцията – подкрепата и за протестиращите майки на деца с увреждания, но и за всички хора с увреждания в България, които са най-уязвимата група на българското общество, хората, които имат най-голяма нужда от подкрепа. Това беше каузата на институцията, която заедно завършихме успешно, по която продължаваме да работим, защото истинските предизвикателства тепърва предстоят и по прилагането на трите закона, и по промените в медицинската експертиза, и по промените, които трябва да се случат в предоставянето на медицинските изделия и помощните средства, и по реалното въвеждане на индивидуалния подход, индивидуалната оценка на потребностите, от подкрепа на всеки конкретен човек с увреждане. Имаме много работа, която се надявам, че ще свършим заедно през тази година.
Тъй като отбелязах на първо място Социалната комисия, то не е случайно, а благодарение на добрата ни работа през миналата година, бяха решени и други важни каузи на институцията. Кампанията за подкрепа на децата сираци, която започнахме в края на 2017 г. с адвокат Златина Хаджипанайотова – майка на три деца сираци, и която финализирахме тук в пленарната зала, но с активното участие на Социалната комисия. По един справедлив начин държавата даде подкрепа на тези деца, които са наказани от съдбата, при това като напълно изключи подоходния критерий – нещо, което се случва за първи път в социалното законодателство.
Възстановяването на отнетите пенсионни права на миньорите през миналата година, което също стана възможно благодарение на експертизата на Националния осигурителен институт, на Социалното министерство и най-вече на Социалната комисия. Няма как днес – ден, след вчерашното Решение на Европейския парламент, да не отбележа Европейската кампания на омбудсмана, каузата на институцията вече трета година, за премахване на двойните стандарти при храните – тази обидна, унизителна за българските граждани практика. Всъщност това е обидна практика, надявам се, вече да мога да говоря в минало време, че това беше обидна практика и за българските граждани, и за гражданите от Източна Европа и за Прибалтийските страни. Няма да сбъркам, ако кажа, че това беше обидна практика за всички европейски граждани, защото разделението да предлагаш храни под една и съща марка, но с по-евтини съставки, с по-ниско качество, не беше разделение между гражданите на Източна Европа и гражданите на Западна Европа. Това беше противостояние и битка между гражданите на Европа и интересите на големите мултинационални компании. В тази битка на гражданите срещу огромните икономически интереси е изключително важно да се отбележи, че европейските институции застанаха на страната на своите граждани. Бих казала – достоен финал за този Европейски парламент с вчерашното гласуване на забраната за двойните стандарти при храните.
Важно е да отбележа приноса на България. Факт е, че преди три години, когато започнахме тази битка, сезирана от български майки, които се притесняваха, че пюретата, детските храни, бебешките млека, бебешките продукти в България са с по-лоши съставки и с по-ниско качество, а се продават на по-високи цени. Когато започнахме преди три години заедно тази битка, тогава даже българските институции не вярваха, че е възможно да се преборим.
Първо, отричаха изобщо съществуването на този проблем, и то отговорни институции, които би следвало да следят за него, а след това просто вдигаха ръце и казваха: ами, няма как да се преборим. Това са национални вкусове, това е по-нисък стандарт, това са хиляди други обективни причини. Е, факт е, че го направихме и го направихме, защото до гражданите и до омбудсмана постепенно застанаха институциите, събрахме се всички заедно – евродепутати от всички цветове, депутати от всички цветове. Тук е госпожа Танева, която също беше един от активните хора, които работиха по тази кауза срещу двойните стандарти.
Изпратихме декларации до европейските институции. Изпратихме писма, организирахме форум в парламента, подготвих петиция заедно с авторитети, с именити българи, която внесохме в Европейския парламент и по отношение на която бяхме изслушани и там, наистина изпитах гордост от това, че съм представител на България, защото на моето изслушване в Комисията по петиции, дойдоха всички български евродепутати в Европейския парламент, с много малки изключения, всички се изказаха и всички подкрепиха. Тази петиция срещу двойните стандарти беше приета от Комисията по петиции за абсолютно основателна.
Важно е също така да се каже, защото този успех с двойните стандарти е успех и на България, това е успех на Българското председателство. Форумът, който институцията на Омбудсмана организира в рамките на Българското председателство преди една година – на 30 април, беше посветен на двойните стандарти. Именно от този форум еврокомисарят за защита на потребителите госпожа Йоурова обяви, че ще предприеме законодателни промени за забраната на двойните стандарти. Това се случи в Българското председателство и прозвуча тук – от София. Това е победа на България, с която трябва да се гордеем и показахме, че малка България може да има големи победи и на европейската сцена, когато сме заедно, когато сме зад справедлива кауза, когато започнем навреме, когато заедно вървим дълъг път, подчинен на националния интерес и на достойнството на българските граждани.
Да се върнем към статистиката на жалбите и малко да сваля тона. Това е една графика, която показва как са нараствали жалбите на гражданите във времето и може да се види, че в сравнение с 2005 г., когато встъпих, са два пъти повече, а в сравнение с 2009 г., откогато фигурира тази статистика, са шест пъти повече, което наистина говори, че хората имат проблеми. Да, гражданите имат проблеми с администрацията, с начина, по който работят институциите, имат нужда от една институция, която да бъде сто процента на тяхна страна при всеки отделен казус.
Следващият слайд показва начина, по който гражданите се обръщат към нас. Факт е, че жалбите по интернет са вече равни на тези, които пристигат с писма по пощата, но лично подадените след изслушване в приемна „Жалби“ са вече близо три хиляди.
Тук трябва да отбележа и другите преки канали за комуникация. Все повече хора ми пишат в официалните мрежи, пишат ми във Фейсбук, звънят ми по телефона, който е публично известен. Редовно откриваме горещи телефонни линии, когато възникне някакъв проблем, който се отнася до по-големи групи граждани. Така че хората имат възможности за пряка комуникация и пряка връзка с институцията на Омбудсмана.
Следващият слайд показва разпределението на жалбите по вид нарушение. И през тази година най-голям е броят на жалбите на граждани срещу монополистите, срещу доставчиците на обществени услуги, който брой обикновено заема близо една трета от жалбите до институцията.
На второ място са жалбите по социални права предвид и активното поведение на институцията на Омбудсмана за решаване на социални и трудови проблеми на българските граждани.
На трето място са жалбите за нарушено право на собственост, свързани с устройството на територията, с екологични проблеми, които все повече вълнуват българските граждани.
Следващият слайд показва колко от жалбите, които са подадени в институцията, са своевременно финализирани. Важно е да се каже, че освен че сме получатели на жалби, балансът между получени подадени жалби и приключени жалби е около 100%. Тоест всичко, което пристига в институцията, с което гражданите се обръщат към нас, опитваме се в рамките максимално на двумесечния или тримесечния срок, ако става дума за по-сложен казус, да бъде решено.
Слайдът на 13 страница показва освен приключените проверки и преписки на граждани през миналата година, които, зебележете, са 12 258 срещу 12 790 общо получени жалби, тоест сме успели в рамките на една година да приключим всичко, което е подадено до нас. Също така се вижда и нарастването на броя на гражданите, които са приети и консултирани в приемната в София и в изнесените приемни – те са близо 7000 души. Съветите и консултациите, които сме направили по телефона, са над 12 хиляди. Дванадесет хиляди са се обадили по телефона – този в приемната или на моя, или на някой от телефоните на моите колеги, и са получили съвет. Лично приетите от мен граждани през миналата година са вече над три хиляди – в София, но също така и във всички тези 137 населени места, в които сме били по конкретен проблем или с изнесена приемна. Близо две хиляди души е приел заместник-омбудсманът госпожа Ковачева, която всяка сряда лично приема граждани в София. Тук се включват шефът на кабинета, а също и главният секретар на институцията, които един ден от седмицата имат лична приемна за гражданите. Хората очакват освен висока експертиза, но да ги приеме и някой от ръководството на институцията, да чуе техния проблем. Не че действията са различни в зависимост от това дали ще се оплачат на мен или на експерт. Понякога експертизата и даже най-често на експерта е по-висока от моята собствена по многобройните теми, с които се занимава институцията, но така или иначе личният контакт с ръководството на институцията е важен за гражданите.
Приготвили сме статистика как се променя динамиката на жалбите, подадени от гражданите по региони от различни области. Мисля, че тези числа ще бъдат полезни за всеки народен представител, защото показват ситуацията за проблемите на хората в неговия регион. Има подробности по тази тема в Доклада.
През миналата година в резултат на близо 13-те хиляди жалби и сигнали, които са постъпили в институцията, сме отправили 1425 препоръки, дали сме 7379 становища по конкретни казуси и жалби, дали сме съвети в 1385 от случаите или сме осъществили посредничество в 450 случая. И тъй като ми бяха зададени въпроси по време на обсъжданията в някои от комисиите – защо препоръките са 1500 срещу близо 13 хиляди жалби, използвам случая да поясня, че когато става дума за еднотипни жалби, когато ние вече сме реагирали по първите жалби по даден често срещащ се проблем на гражданите, след това е безпредметно по всяка следваща жалба да пишем нови и нови препоръки. Ако става дума за нормативни промени или нормативни неуредици, които ощетяват гражданите, давайки конкретни предложения на съответния орган или институция, с всяка следваща жалба просто информираме гражданина, че вече сме взели необходимите мерки. Например такъв е случаят с промените в медицинската експертиза през лятото на миналата година. В резултат на новите правила бяха ощетени много хора, които получиха при освидетелстване по-нисък процент за вид и степен на увреждане и по-нисък процент намалена работоспособност. Така че препоръките, които изпратихме по първите случаи, бяха в пълна сила за всеки следващ случай, който постъпи в институцията. Когато хората от даден квартал протестират например срещу застрояването на парк, изграждането на небостъргач или в някой регион случаите на замърсяването на въздуха или изграждането на кариера, там след първоначалните действия от първоначалните жалби след това не се налага да повтаряме същата препоръка. Но което е важно: анализът показва, че вече две трети от препоръките, които омбудсманът изпраща на институциите, се удовлетворяват, се решават, се изпълняват, което спрямо миналата година е крачка напред, защото тогава отчетохме и анализът показа, че половината от препоръките на омбудсмана се изпълняват изцяло. Сега има развитие в тази посока.
В приемната на омбудсмана – вече разказах за нея, но наистина е факт, че хората търсят личен контакт, предпочитат да дойдат и на място да изложат своя проблем, затова са и изнесените приемни, за да улесним хората да дойдат, лично да разкажат за своите неволи, а иначе приемната на институцията работи всеки ден от 9,00 до 17,30 ч. и във всеки един от тези дни представител на ръководството на институцията е лично в нея. Моят ден е четвъртък, денят на Диана е сряда, така че ако има граждани от Вашите региони, които искат да посетят приемната на институцията, това е информацията, която може да им предадете.
Стигнахме до различните теми. Аз не попитах предварително господин Нотев с какво време разполагам, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Омбудсман, в началото неслучайно открих разискванията, като имах предвид, че десет минути няма да са достатъчни за представянето, което сте подготвила. Отдавна изтекоха тези 10 минути. Приемаме, че сте поискали думата, имате думата, участвате в разискванията. Заповядайте, довършете изложението.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Всъщност благодаря за доброто отношение. По същия начин се отнесоха към доклада ми и председателите в предните години, така че аз имам настройка, че ще говоря до момента, до който съвсем не видя, че залата се е отегчила. (Оживление и смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не чакайте този момент, все пак.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Както вече отбелязах, основният приоритет, главната кауза на омбудсмана за миналата година беше борбата за правата на хората с увреждания. Това наистина беше една изключително бурна година за хората с увреждания – не само с протеста на майките на деца с увреждания, но и на всички хора с увреждания. Благодарение на общите действия с институциите бяха приети два изключително важни закона през миналата година – Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ, а през тази година реформата продължи с обсъждането и приемането на Закона за социалните услуги. Освен с изработването на тези закони – знаете, че Законът за личната помощ беше основно подготвен в първоначалния му вариант от протестиращите майки и от моя екип, след това беше доработван и с участието на Социалната комисия, – работата по които наистина беше огромна, през миналото лято през август месец нито аз, нито социалния министър излизахме в отпуск. Прекарахме целия месец август в доработване на тези закони и в постигането на компромис, така че, от една страна, да се вместим във възможностите на бюджета, а от друга страна, да няма отстъпление от основни аспекти, основни права на хората с увреждания.
Мисля, че на законодателно ниво решението на проблемите беше удовлетворително. Сега сме пред предизвикателството за прилагането на тези закони.
Освен това ще отбележа и ръста на жалбите на хора с увреждания през миналата година, който ръст е 20% спрямо 2017 г. и при който тези жалби не са свързани единствено и само със законодателните промени, в които с моя екип участвахме активно. Всъщност най-голям брой жалби от хора с увреждания през миналата година са подадени по проблеми на социалните услуги, на тяхната достъпност и качество, и по отношение на личната мобилност. Тук достъпността на средата също е изключително важна за нормалния живот на хората с увреждания и е една област, една сфера, в която ние сме им длъжници.
Социално-икономическата защита също беше много сериозно застъпена в жалбите до институцията. Факт е, че индивидуалната финансова подкрепа не достига – това са най-уязвимите хора в българското общество, за които във всеки следващ бюджет трябва да се търсят още и още източници на средства, така че да им се осигури достоен живот. Това са теми, свързани с медицинските изделия. Не успяхме да запушим тази дупка на изтичане на ресурс от публичните пари, които държавата отделя за хората с увреждания, но това е предстоящо. За помощните средства и медицинските изделия – едни икономически интереси са удовлетворени, едни фирми печелят, за съжаление, често на гърба на хората, които имат нужда от тази подкрепа.
Проблеми, свързани с административното обслужване, със статистиката и събирането на данни. В резултат на вниманието, което привлякохме към Регистъра за хората с увреждания, бяха направени сериозни стъпки за неговото по-добро функциониране. Сега реално сме изправени пред предизвикателството за прилагането на тези изключително важни закони.
Тук няма как да не споделя своята тревога от начина, по който започна прилагането им в началото на тази година. Вместо очакваните повече пари и повече финансова подкрепа, решаване на проблемите в резултат на това, че през януари и февруари системата не успя да се напасне към новите правила в Закона за хората с увреждания, имаше големи разочарования. Например социалната подкрепа за януари се получи през февруари, а не както хората я очакваха – през месец януари. Някои от тях бяха накарани да подават отново и отново заявления за получаване на финансова подкрепа. Липсваше надлежна и изчерпателна информация какви са правата на хората с увреждания спрямо новото законодателство.
В тази връзка ние открихме гореща телефонна линия, на която за три месеца има над четири хиляди обаждания. Успяхме и лично да обясним на над четири хиляди души какви са промените в тези закони, които регламентират повече права, повече подкрепа за хората с увреждания.
Имаше и проблеми при подготовката на подзаконовата нормативна база. Например ние продължаваме да настояваме, че предоставянето на цялата подкрепа за хората с увреждания единствено и само по настоящ адрес е проблем, който ги ощетява. Разпределението на финансовите средства – това са наистина проблеми, които тепърва ще се решават.
Аз много се надявам, че от 1 септември, когато ще влезе в сила Законът за личната помощ, ще успеем да оправдаем огромните очаквания, които хората имат към влизането в сила на този закон, към подкрепата, която ще получат тези, които имат нужда от личен асистент.
Използвам случая да Ви разкажа за един пример, свързан с работата и на местната управа в един областен град. Там една жена инвалид, човек с увреждане, на инвалидна количка, която доскоро беше подкрепяна от своя съпруг, остана буквално в безпомощно състояние, тъй като съпругът й почина и се оказа, че тази жена, която не може да стане от леглото сама, е някъде в списъка на чакащите за личен асистент, за да получи асистент поне за един, за два часа, за да може да продължи да живее.
Разбира се, отидохме на място с моя екип и се наложи много дълго да обясняваме на въпросния кмет, че проблемите не само на хората с увреждания, изобщо проблемите, които се решават през законодателството, през наредбите на общинските съвети, тези проблеми са за конкретния човек. И някак си, когато има бедстващ човек, който не може да мръдне от леглото, чийто живот е застрашен, защото не може да се обслужи сам, да кажеш: „Има правила, има хора пред нея, има листа на чакащи, нищо не мога да направя!“, наистина е неразбиране изобщо на същността, смисъла, целите на публичната работа.
През неправителствени организации, през Министерство на отбраната, тъй като ставаше дума за военноинвалид в лицето на нейния починал съпруг, намерихме възможности да подкрепим тази жена, но въпросът, който тя зададе, беше, и всъщност от него тръгнах, за да разкажа този случай: „Какво да правя аз до 1 септември? Във фризер ли ще ме сложите?“ Очакването и на тази жена е, че от 1 септември, когато влезе в сила Законът за личната помощ, проблемите на такива хора ще бъдат решени. Това беше целта на Закона. И ние сме длъжни да го направим. Не просто да оставим сами Социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане и различните институции, представители на изпълнителната власт, а и парламента, особено Социалната комисия – господин Адемов, госпожа Ангелова, всички, които са в тази комисия, а да направим всичко възможно този закон наистина да заработи в интерес на хората, за да не се окаже, че ние заедно сме ги излъгали.
Искате ли да се изкажете, господин Адемов? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Аз виждам знаците от залата, но Вие поехте ангажимент, че залата ще е критерий. Не Ви прекъсвам…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ами залата ме слуша, обаче господин Адемов трябва да излиза, тъй като наистина има сериозен ангажимент и сигурно иска да отправи може би критични бележки към работата на институцията? Ако е възможно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ваша е преценката. Ако приключите в момента, впоследствие отново бих могъл да Ви дам думата, за да отговорите на въпроси след разискванията. Наистина, Ваша е преценката, госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам възможност на господин Адемов, това е основният партньор на омбудсмана – Социалната комисия в парламента, така че за мен е важно какви препоръки и критики ще се отправят към институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за това разбиране, както и от името на господин Адемов.
Господин Адемов, да приемем, че поискахте думата и с помощта на омбудсмана я получавате. (Оживление, шум и реплики.)
Имате думата, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря и за разбирането.
Искам първо да започна с това, че ще се опитам да бъда максимално кратък, защото тези 400 страници Отчет на омбудсмана за 2018 г. могат да бъдат охарактеризирани и представени, както много накратко, така и много подробно. Аз ще се опитам да избера краткия вариант и затова започвам с благодарност за работата през 2018 г. на институцията на Омбудсмана с Комисията по труда, социалната и демографска политика. Както вече беше казано, голяма част от проблемите, които са в предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика, са и част от проблемите, които институцията на Омбудсмана се опитва да реши през всичките тези години.
Искам първо да кажа няколко общи думи по отношение на профила на омбудсмана, както той е разписан в Закона за омбудсмана на Република България.
Ясно е, че, съгласно този закон, омбудсманът е винаги на страната на гражданите, изслушва гражданите, формулира техните искания, идентифицира проблемите, опитва се чрез публични дискусии и чрез натиск към институциите да реши поставените конкретни проблеми.
Препоръката, която аз си позволих да направя в Комисията по труда, социалната и демографската политика, е по отношение на това, когато възникнат такива казуси, които са от предметния обхват на дейността на Социалната комисия, след като проблемите бъдат идентифицирани, след като са излезли предложения от работни групи, от публично обсъждане, преди омбудсманът да се възползва от правото, което е записано в Закона за омбудсмана, да представи проект при председателя на Народното събрание, да организира неформални срещи в съответните ресорни комисии, които да се почувстват ангажирани с проблематиката, която се поставя, и те да бъдат естествения мост между проблемите на гражданите и законодателните решения, за да не изпадаме в деликатната ситуация и в блудкавото усещане на конкурентност между правата на омбудсмана и правата на народните представители за законодателна инициатива.
Това, което може да направи омбудсманът, е да подготви съответни законодателни предложения и съгласно Закона за омбудсмана да ги внесе при председателя на Народното събрание. Това според мен може да бъде опосредствено и да бъде улеснено чрез дискусии в съответните ресорни комисии и там народните представители да се почувстват ангажирани да внесат, съответно да припознаят тези предложения.
Сега няколко думи по отношение на това – дразни ли рейтингът на омбудсмана всички институции в България, в това число и народните представители?
Уважаеми колеги, самият факт, че институцията на Омбудсмана се ангажира с решаването на наболели обществени проблеми е поставена в привилегировано състояние, защото – ето, тя каза, че две трети от предложенията към институциите са завършили с положителен край и това я поставя в по-благоприятна ситуация. Няма нищо лошо в това и няма никой да загуби, защото и институцията на Омбудсмана, и всички останали институции в България работят в интерес на българските граждани, затова аз мисля, че такъв проблем по-скоро е преекспониран, отколкото реален като такъв.
Искам да кажа няколко думи по тези идеи и темите, които бяха обсъдени през 2018 г. в Социалната комисия.
На първо място е темата за така нареченото модерно робство. Вие знаете, че беше изградена, конструирана една временна анкетна комисия за проучване на всички обстоятелства около, общо казано, така наречените неизплатени работни заплати. В резултат от дейността си тази комисия излезе с предложение за промени в шест закона, изключително претенциозни предложения, защото ставаше въпрос за намеса на Социалната комисия например в търговското право, изключително претенциозна цел. След много консултации и след обсъждане с експерти, с преподаватели от Софийския университет – от Юридическия факултет, от неправителствени организации стигнахме до решения, които позволиха на близо пет хиляди човека, които не бяха си получили заплатите от фалирали предприятия, да получат своите неплатени заплати – тези 8 млн. лв., ако не бъркам числото, не от Социалното министерство, а от Фонда за гарантиране на вземания при несъстоятелност на работодателя към Националния осигурителен институт.
Това е един успех, който дава надежда, че когато всички тези казуси се обсъждат в един сериозен обхват, решенията са винаги в интерес на българските граждани.
Много дискутирана беше проблематиката за даване на възможност на Главна инспекция по труда да открива процедура по несъстоятелност. Това е едно революционно предложение, което по-скоро има превантивен характер и изпълни своето предназначение, защото благодарение на този текст в Закона, вече голяма част от предприятията и работодателите решават да изплатят работните заплати вместо да останат длъжници към своите работници и служители.
На следващо място, много накратко искам да засегна и проблема, който възникна в началото на миналата година с пенсионирането на миньорите в предприятия, които подлежат на закриване, са в процедура на закриване или са закрити. Въпреки огромните спорове, въпреки усещането за противопоставяне между отделните категории миньори приехме решение, което е изцяло в интерес на миньорите и аз смятам, че това беше решение в правилна посока.
И няколко думи по темата, която разбуни духовете, мина през страдания, през протести – темата за хората с увреждания. Изключително бурна беше 2018 г. по отношение на политиките за хората с увреждания. Знаете, че благодарение на всички тези дискусии, благодарение на обществения натиск, натиска на омбудсмана и на всички институции Народното събрание с помощта на ресорната комисия и с помощта на всички народни представители приехме двата закона – Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.
В началото на тази година приехме третия от пакета закони – Закона за социалните услуги. Надявам се заедно – Народното събрание, както беше казано и преди малко от омбудсмана, и изпълнителната власт, да контролираме изпълнението по приложението на законодателството, защото това е второто, много по-важно от това да има законодателство.
На следващо място, искам да кажа и няколко думи по отношение на това, което върви в момента – дискусията по отношение на промени в Наредбата за експертизата на работоспособността, по-точно на медицинската експертиза, е изключително важна.
Аз съм изключително удовлетворен от факта, че Министерството на здравеопазването и екипът на министър Ананиев са добронамерени, заедно с организациите на и за хората с увреждания, да решат проблема, който възникна след като беше приета Наредбата за медицинската експертиза през месец август миналата година.
Изключително важно е, уважаеми колеги, да споменем, че тази наредба вместо да реши проблемите с медицинската експертиза, вместо да реши проблемите с така наречените фалшиви ТЕЛК-ове, какво направи – с новата наредба бяха ощетени една голяма част от българските граждани? Категорично трябва да заявим: тези, които нарушават и се възползват от фалшиви ТЕЛК-ови решения, трябва да бъдат санкционирани по съответния начин, с цялата строгост на закона, но това означава, че законодателството, в това число и подзаконовата уредба, не трябва по никакъв начин да лишават гражданите, които имат действителна нужда от подкрепа на осигурителната система по отношение на техните права.
Това е изключително важно, защото в крайна сметка законодателството трябва да работи в интерес на гражданите, от една страна, и от друга страна – да санкционира тези, които се опитват или пък го нарушават на практика.
На следващо място, искам да кажа няколко думи по темата, която разбуни общественото мнение, и това е темата за правата на децата – сираци, без право на наследствена пенсия. Изключително важна дискусия и аз искам да благодаря и на народните представители, искам да благодаря и на финансовия министър, на социалния министър, които заедно с народните представители от пленарната зала, в последния момент решихме: без подоходен критерий децата сираци да могат да получат подкрепа от държавата. Става въпрос за тези, които нямат право на наследствена пенсия, да получат подкрепа от държавата по линия на Закона за семейни помощи за деца. Изключително важно е това решение на българското Народно събрание, макар че тези 7 млн. лв., които бяха предмет на спора, доведоха до дискусии, които в крайна сметка, за наша радост, доведоха до това децата сираци, да получат подкрепа от държавата, размерът на която подкрепа всяка година се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване.
Искам да завърша с изключителния успех на инициативата по отношение на двойния стандарт за храните, която дискусия беше финализирана вчера, буквално в последното заседание на Европейския парламент за настоящия му мандат.
Надявам се, че Народното събрание ще направи всичко възможно, за да приеме текстове и законодателни инициативи, които да реализират тази идея, защото тази идея, уважаема госпожо Омбудсман – обръщам се към Вас и към госпожа Ковачева, има така наречените уловки. Тази уловка е в смисъл на това, че в законодателната инициатива е заявено, че става въпрос и за възможни компромиси, които никой не може да оцени към днешна дата. Това е изключително важно за българското законодателство – да преодолеем това, което Европейският парламент предложи доста гъвкаво, както в интерес на европейските индустриалци, така и в интерес на европейските граждани. Благодаря Ви още веднъж за доброто сътрудничество.
Надявам се, че и през настоящата и през следващите години доверието в институцията на Омбудсмана, доверието във всички останали институции, ще доведе до решения, които да бъдат в полза на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Заместник-омбудсман! Аз искам да върна малко темата. За пореден път се възхищавам на госпожа Манолова и за колегите, които не са имали честта да работят в Събранието, да Ви кажа, че в бюджет 2010 – 2011 г. госпожа Манолова говори девет часа и седем минути, така че това е кратко изложение на 400 страници доклад.
В действителност искам да кажа на колегите, включително и на доктор Адемов, че тук се подведоха – затова съм възхитен от госпожа Манолова – по проблемите на обществото и проблемите на защитите на гражданите в различните слоеве, прослойки, етноси и така нататък, че точката на дневния ни ред е: Доклад за дейността на омбудсмана, а не за проблемите на обществото.
Госпожо Омбудсман, имам, първо, една молба към Вас. Вижте сайта, имате достойни предшественици – човекът институция, мир на праха му, господин Гиньо Ганев, както и господин Константин Пенчев, които са достойни омбудсмани. Няма нищо в официалния сайт на омбудсмана за историята на институцията, или поне аз не можах да го видя. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.) Ако го има някъде, е скритичко, а би трябвало да бъде малко по-явно.
Следващото нещо. Вашата дейност е такава – това е моя лична оценка, каквото беше и изложението Ви тук по защитата и представянето на Доклада Ви – страстна, хиперактивна и свръхчувствителна. Това е прекрасно, само че Вие сте достатъчно опитен юрист, както и госпожа заместник-омбудсманът, знаете, че в определени моменти това може да доведе до подвеждане.
Искам лично да Ви кажа, че специално за избирателния район, в който аз съм избран – няма да споменавам имена, както и Вие избегнахте да споменавате и да персонифицирате проблеми, има двама човека, които Вас специално Ви подвеждат, когато сте в региона – единият е председател на НПО, другият е кмет на кметство, което не е добре по принцип, защото хората Ви познават, познават и дейността на институцията, както познават и тях. Когато се извеждат и се обобщават тези проблеми на базата на недостоверни източници, се получават проблеми за самата институция.
Другото, което е в тази връзка. Разбира се, законът си е закон, Конституцията е Конституция, но персоната, която ръководи тази институция, дава нагласа на всички останали 60 човека, казахте. Има ги между другото в сайта, видях ги и поименно, и по длъжности. Достига се до един момент, в който персоната, която ръководи институцията, може да наруши много тънката граница между изключително доброто Ваше ръководство на институцията и преминаването в границата на популизма – и Вие го споменахте, набеждаването за някакви други амбиции извън сферата на дейността, която заемате в момента.
Нещо друго. Внимателно Ви слушах и Вас. Признавам си, че не всичко съм прочел от Доклада, все пак са страшно много страници, но това, което ми направи впечатление в аналитичната част, е една тенденция, която според мен би трябвало да я прегледате малко по-внимателно. Омбудсманът, институцията на Омбудсмана не е единствената, която защитава хората, правата на гражданите, на групи от граждани и индивидуалните права.
Отделно от това, няма го директно като внушение, но като нагласа и като усещане е, че едва ли не другите институции са виновни по презумпция, и само омбудсманът се бори и защитава с гърди, с рамене, с ръце, с колене и с каквото се сетим там (оживление, смях) бедните граждани и онеправданите групи от граждани. Не е вярно това. Вие много добре го знаете, защото сте били и на други постове, на други места сте работили пак по същия начин и пак в същия интерес, както всички ние тук се кълнем и, надявам се, болшинството от нас да работят така.
Бих искал в следващия доклад, надявам се, ще Ви бъде последен за мандата, но не и последен за Вас като омбудсман (оживление, шум и реплики), да има малко повече аналитичност, защото тук видяхме, а и на слайдовете – ако искате го прелистете да видите, да има повече факти. Разбира се, трудно е, ще стане тогава сигурно 600 страници, но от тези числа и факти трябва да има някакъв анализ, който да ни води към подобряване на дейността на всички институции, а не само на Събранието и на омбудсмана
Тук идвам към следващото нещо, което Ви го казвам, мисля, че Вашата институция, която водите в момента, трябва да бъде като лекарската – колкото по-малко болни, толкова по-добре сте си свършили работата, тоест процентът на увеличение на жалбите според мен не е добър критерий за обществото ни. Той е добър критерий като доверие към институциите – може би затова сте го подчертали, подчертахте го и сега, като увеличаване на интереса към институцията и към дейността, която тя върши, но не е добър критерий за обществото като цяло и за дейността в дълго време. Все още няма такава история институцията Омбудсман, защото тогава, когато намалеят до минимум жалбите, означава, че сме си свършили всички работата, начело с омбудсмана. Бих искал да прочета и малко самокритика – не толкова като недостатъци на системата и на институциите, а и нещо, което не сте успели да свършите, защото едва ли сте успели да свършите всичко.
Това, което Вие и доктор Адемов казахте, че имало онеправдани – да, знаем го. Опитваме се ситото на социалната мрежа непрекъснато да го стесняваме, за да станат по-малки отворите, да може да се обхване и да се засегне все по-голяма част от хората, които държавата защитава, от една страна, а, от друга страна, да може техният брой да намалява, като им се дава възможност сами да се грижат за себе си, а не институциите.
Тук искам да кажа и нещо, с което може би трябва да приключа изказването си. Не бива да внушаваме на хората, начело с Вас, че Вие, с Вашите 60 човека, Социалната комисия на доктор Адемов, Социалното министерство и агенциите са тези, които трябва да се грижат. Дадохте пример с жената на починалия военен. Най-вероятно, ако нямат семейства, ако нямат деца, ако нямат наследници, трябва да се грижим за тях изцяло, но тогава, когато тези хора са отгледали деца и внуци и да се оплакват, че не могат да отидат да си вземат хляб днес, защото омбудсманът или „Социално подпомагане“ не са им изпратили помощник, не е съвсем справедливо и не е нормално. Благодаря Ви и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики към неговото изказване?
Господин Биков, заповядайте – първа реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, една съвсем кратка реплика.
Първо, пропуснахте две неща – едното е да отбележим, че на госпожа Манолова много ѝ отива да стои на това място и ние се надяваме някой ден да я видим там. (Оживление. Шум и реплики.)
Второ, ние познаваме и тук в парламента имаме 78 български граждани, които са жертва на модерно робство – не ги допускат до заседанията и не могат да упражняват професията си, така че може да се заемете и с тази част…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Все пак да си депутат не е професия, господин Биков! Малко пояснение, съжалявам.
ТОМА БИКОВ: Задълженията си, да.
Там има добри знаци, разбира се. Имаше Априлски пленум, следва развенчаване на култа, така че се надяваме да участвате в тези процеси активно, иначе Ви желаем все така енергично да изпълнявате Вашите задължения. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря за репликата на господин Тома Биков.
Много добре видях къде седи госпожа Манолова, но не исках да се закачам на тази тема, за да не ѝ отворим още някой фронт, тя и без това има достатъчно фронтове, на които воюва.
Може би, ако тя седеше на тази скамейка, нямаше да се намираме сега в това дередже на парламента – да си работим спокойно, кротичко и да си приемаме законите. Тези млади и по-възрастни хора, които са горе на балкона, да виждат, че парламентът може да работи възпитано и културно, а не да се държим като някакви хора, хванати от случайни места.
Специално за това, което Вие казахте по отношение на дейността на омбудсмана, аз мисля, че госпожа Манолова вдигна стандарта. За колегите, които не са чели достатъчно внимателно Закона за омбудсмана – парламентът, Народното събрание с тайно гласуване, искам да подчертая – тайно гласуване, избира омбудсмана и неговия заместник. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Явно.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Така ли? А жалко! Беше готино, когато е с тайно гласуване, защото тогава е сигурно, че сме предпочели госпожа Мая Манолова, а примерно не някой друг господин или госпожа. Съжалявам за това, но е мой пропуск.
Другото, което е, петгодишен е мандатът и догодина – аз одеве го казах доста завоалирано, но догодина ще бъде последният доклад в този мандат на госпожа Мая Манолова като омбудсман. Така че, колеги, важна е дейността.
Във Видин се опитахме да изберем омбудсман, обаче не се получи. В общинския съвет имаше несъгласие. Явно все още не сме успели да убедим хората от необходимостта и от коректива на дейността на омбудсмана. Надявам се да успеем през следващия мандат на кметовете. Не са толкова финансовите разходи и загубите, колкото са ползите от такъв обществен защитник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заявено е изказване от господин Петров, след което доцент Лъчезар Иванов.
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председателстваща.
Уважаеми колеги, изслушах внимателно частта от Доклада, която беше поднесена от госпожа Мая Манолова, и трябва да кажа, че не само от Доклада, а и от работата ѝ става ясно, че тя направи пробив в тази институция, като я направи много по-динамична, много по-диалогична и трябва да ѝ се отдаде заслуженото за това, което тя прави.
Друг е въпросът, че в много отношения се поставя в услуга на партията БСП, и оттам нещата получават понякога не толкова убедителен характер за това, което тя прави. Определено смятам, че нейната дейност трябва да бъде пренесена и в областните, и в другите структури на омбудсмана, и трябва да помислим като народни представители да фиксираме срок – след избирането на главния омбудсман да бъдат избрани и съответните регионални представители. Това, което в момента става, подозирам, е организирано нежелание да има омбудсмани по места. Общинският съвет може да гласува пет години подред, че не иска да избира омбудсман, защото омбудсманът ще започне да му се меси в работата.
Това, което искам да кажа, обаче е свързано с един проблем, който, за съжаление, покрай всички тези постановки – неслучайно използвам този израз, който се правеше от някои от представителките на майките на деца с увреждания, защото това бяха постановки и аз имах възможността да ги наблюдавам всеки ден през прозореца на нашата стая. В онзи случай може би щеше да е справедливо в някакъв момент да се беше намесил представител на омбудсмана – когато майките държаха децата в неравностойно положение наистина изложени на слънце, изложени на студ и изобщо не им пукаше за тях, защото това бяха всъщност майки – казвам някои от тях – които бяха приели професията отглеждане на дете като нещо свое свято и по-скоро защитаваха тази своя професия, отколкото децата с увреждания.
Тогава направих изказване и един председател на парламентарна група се извини от мое име, без да ме е питал дали искам да се извинявам. Искам да поставя сега, госпожо Манолова, точно този случай на Вашето внимание, защото той е фрапиращ.
В България се провежда една европейска политика за извеждането на деца от домове, от сиропиталища – това е добре – и настаняването им в нормални домове. От 15 години аз работя по международни проекти с деца с увреждания, работя с няколко центъра в Бургас и много активно им помагам. Затова и изказването ми, което направих, искам сега да го подчертая в този момент пред Вас, е много важно, защото познавам проблема, а не ей така просто да се пишем за интересни. Става въпрос за тези майки, които отглеждат деца с увреждания, майки, които са с добри професии, наложили се и изведнъж раждането на деца с тежки увреждания променя техния живот, понякога безвъзвратно.
Ще кажете: дневни центрове. Дневни центрове в България има много малко… (Народните представители Халил Летифов и Хасан Адемов застават пред Мая Манолова). Ще изчакам, защото и те искат вниманието на госпожа Манолова, и аз също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължавайте все пак, господин Петров, времето тече.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Какво да направя? Искам тя да ме изслуша, защото искам да ѝ кажа нещо много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Манолова, господин Петров очаква Вашето специално внимание.
Продължете все пак! (Шум и реплики. Народният представител Халил Летифов застава пред Мая Манолова. )
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Сега пък този господин ни пречи да имаме визуален контакт. Говоря, че пречите, не може да ме види госпожа Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Осигурете визуален контакт на господин Петров.
Продължете!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да обърна внимание за тези хиляди майки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви, за тишина!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …които нямат достъп до дневните центрове за деца с увреждания. Те живеят включително и в по-големи градове, в които няма такива дневни центрове. В някои има по три, по четири, а в други няма по един. От 265 общини едва ли в повече от 30 – 40 общини има дневни центрове, хайде да ги кажем 50, а в останалите 200 общини няма дневни центрове. Майките са затворнички, майките са превърнати в нещо, което е недопустимо в нашето общество – те самите вече са в неравностойно положение, още повече в случаите, когато много храбрите български мъже избягат, разведат се с тях и ги оставят, ей така, на произвола на съдбата с това дете, което са родили – едно или две. Когато стана тази кампания, на мен ми се обаждаха родители, които имат по две деца и които казаха: „Господин Петров, те са ненормални, но не е възприето така да се говори в обществото. Защо го казахте така?“
Децата наистина имат нужда от обгрижване, но родителите им с професии остават в неравностойно положение – нещо, което е неразрешим проблем. Той може да бъде решен по начина, който аз предложих в моето изказване и заради което господин Цветанов се извини, защото аз съм го предложил. Предложих за тези хиляди майки, които нямат никаква перспектива да получат дневни центрове наблизо, да бъдат организирани домове – повтарям, домове, не центрове, защото центърът е нещо друго, а българската дума е „дом“, където те могат да оставят за определен срок децата си. Не да им ги вземат, както една доста повърхностна журналистка от bTV каза, че трябвало да се вземат децата им. Не, те трябва да бъдат давани в тези домове, за да могат да бъдат обгрижвани, и то от първия момент.
В онази кампания аз получих писмо от един Дом за майка и дете, така се нарича – Дом за майки и деца, ние ги наричаме домове, а не центрове, които ме подкрепиха и казаха: „Господин Петров, тук е пълно с изоставени циганчета, а пък българите, които имат такива деца, не могат да ги оставят, а нуждите са за тези деца да започнат да се грижат още от първия ден специалисти.“ Това нещо много внимателно го… Като започна да говори включително и заместник-министър Русинова: „Ама, чакайте бе, Петров, Вие искате да създавате домове, а ние ги унищожаваме.“
Става въпрос за съвсем различни институции, в случая – институции, които имат за цел да направят майките на тези деца отново икономически активни, защото България губи хиляди специалистки точно затова, че няма къде да си оставят децата, а тези деца изискват ежедневна, ежечасна, ежеминутна, денонощна грижа. Трябва да помислим много сериозно за това.
Примерно ще Ви дам една цяла група деца – не деца, всякакви възрастни със синдрома на Даун. България е единствената европейска страна от Европейския съюз, която няма такъв център. Ние нямаме център за деца със синдрома на Даун – тези деца, които ги виждате по улицата, имат характерно излъчване, поглед и така нататък. Няма! Това нещо е срамно за България – член на Европейския съюз. Затова повтарям отново: не бива махалото, което отива в единия край, да бъде оставено така. Трябва да има и специализирани домове за обгрижване на деца с увреждания от първия момент на тяхното раждане.
Другото е, че тези деца, които сега извеждаме и ги пращаме при приемни родители, които в повечето случаи, в болшинството от случаите са хора, които нямат необходимото образование и умение да се справят с такива деца, ние ги излагаме на голяма опасност, защото самите деца имат нужда от деца като тях. От 15 години имам такива международни проекти – те имат нужда от деца като тях, имат нужда да бъдат с деца, а не да бъдат обгрижвани от семейства сами и да идва по един консултант от общината веднъж на седмицата. Така че трябва да помислим за създаването на центрове, където тези деца с увреждания да могат да контактуват и да имат социална среда. Това е изключително важно, което не го правим за България.
Последното, на което искам да се спра, е за жените от малцинствата. Жените от малцинствата, госпожо Манолова, циганките, например от 10 циганки 9 няма да могат да произнесат думата „омбудсман“, а какво остава да дойдат и да напишат или пък да поискат от Вас помощ. Те имат нужда от голяма помощ. Не виждам кой друг освен Вие и Вашите поделения да се заемете с тях, защото тези жени наистина са в неравностойно положение. Сега мога, депутатите от ДПС имат работа и излязоха, обаче да кажа и за тях – за младите туркини, момичета и млади жени. Имам сведения от лекари, при които идват техните свекърви или майки, които са от средното ниво на възраст, и те им превеждат, защото не знаят добре езика. Представяте ли си? Стигна се дотам нашите турски момичета да не знаят добре българския език и да не могат да се оплачат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Петров, какво общо има това с Отчета на омбудсмана?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това, че трябва да се обърне внимание на това, че са дискриминирани наши етнически малцинства и по специално женската част от тях и те не са в състояние да отправят, а ги е и страх, каквато и да е молба до омбудсмана, това е обществен проблем. Вие, госпожо Манолова, може да се намесите в решаването на този проблем, той е много важен, за да имаме равнопоставено отношение. В това отношение мисля, че може да направите твърде много за тези онеправдани момичета и жени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доцент Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да взема отношение по Доклада.
Първо, искам да благодаря на омбудсмана госпожа Манолова, защото след 2004 г., когато тази институция беше узаконена в нашата страна, може да кажем, че госпожа Манолова напълно изпълни със съдържание тази своя функция. Нещо повече, като един добър юрист и адвокат тя всъщност се превърна в адвокат на всички хора, които имат проблеми в нашата държава.
Смятам, че през изминалата година не можем да не отбележим това, че тя активно се включи и имаше своя принос за хората с увреждания и трите законопроекта, които бяха станали факт. Тук също искам да спомена активното участие за това и финализирането във вчерашния ден в Европейския парламент – за двойните стандарти в храните. И не на последно място – нейната активна позиция за миньорския труд. Дотук мисля, че хвалебствените думи днес звучат в тази зала, но искам да отправя и някои критични бележки, тъй като, когато човек работи, допуска и грешки.
По Конституция омбудсманът е застъпник на правата и свободите на гражданите. Това е записано в чл. 91. Всички хора, които са правно-юридически грамотни, знаят, че институцията не е правоприлагаща и съответно правораздаващ орган. Колеги, искам да акцентирам, че в повечето от случаите, когато аргументите не са достигали до Омбудсмана на България, са се прехвърляли тези граници. И нещо повече, често пъти сме ставали свидетели, бих казал, и на правораздаване от страна на институцията, което считам, че колкото и да е инициативна, колкото и да се старае да помогне на гражданите, прехвърля обязаностите на закона, който ѝ дава това право.
Освен това бих искал да кажа, че тази институция няма и законодателна инициатива, а много често бяхме свидетели на това, че, включително и в кулоарите на Народното събрание, се говореше: „аз внесох своя законопроект“. Само това искам да акцентирам, че тази институция няма такава функция. Не могат да бъдат възстановявани права и нарушения от тази институция, тя може да бъде само посредник и застъпник.
Нещо много важно, което искам да кажа, беше подчертано от госпожа Манолова, че ако няма сътрудничество, ако няма диалог между законодателната и изпълнителната власт, всичките усилия на тази институция биха останали във въздуха. Затова аз искам да отправя една молба – в следващия доклад да можем да видим една по-голяма диалогичност, един по-голям диалог между нея, Народното събрание и съответно изпълнителната власт.
Диалогът е изключително важен и този диалог трябва да продължи както с гражданите, така и с Народното събрание.
Нещо, което също считам, че е важно. Що се отнася до здравеопазването, това е една изключително тежка тема и мисля, че и госпожа Манолова като член на Комисията по здравеопазване в един от парламентите, е била свидетел на това колко трудно и отговорно се взимат решения, когато става въпрос за човешки живот и за решаване на човешки съдби. В нейните 607 жалби, които тя е отразила в своя доклад – няма да правя разбор на жалбите, а само ще кажа и ще обърна внимание на Вас, колеги, и на всички, които слушат, че в България са извършени над два милиона и половина хоспитализации и над десет милиона прегледи. Разберете, че здравеопазването е сектор, който се променя, той е динамичен и винаги ще има хора, които в една или в друга степен не са удовлетворени, те не са могли да получат компетентната помощ или правилната експертиза. Затова обръщам внимание в частта за здравеопазване, че в повечето от случаите проблемите на гражданите са били не толкова по вина на даден лекар или дадено лечебно заведение, колкото на организацията.
Така че аз единствено пледирам за това – в един следващ доклад, що се отнася до темата „здравеопазване“, да бъдем по критични и в същото време да виждаме онова, което се прави, и в годините колко неща са били пропуснати.
В заключение ще кажа, че действително ролята на омбудсмана като застъпник на гражданите е изключително важна и това, че госпожа Манолова работи добре с всички неправителствени организации, дава още по-голяма сила да бъде един коректор, но, пак казвам, коректор на обществото съвместно с Народното събрание и изпълнителната власт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да направим почивка, след което да дадем дума за изложение на госпожа Манолова.
Позволете ми да направя едно съобщение: на балкона на пленарната зала е китайска делегация, водена от заместник председателя на Националния съвет на Политическия консултативен съвет на китайския народ господин Джан Цин Ли. (Ръкопляскания.)
Нека приветстваме гостите с „Добре дошли в България!“ и да им пожелаем ползотворна работа! (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Традицията на чипровските килими“. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Следва почивка. Ще продължим нашата работа в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме с разискванията по обсъждания доклад на Омбудсмана на Република България за 2018 г.
Има ли изказвания? Не виждам заявки от народни представители за изказване по Доклада.
Госпожо Омбудсман, поех ангажимента да Ви предоставя отново думата – Вашето изложение беше прекъснато.
Заповядайте, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам от предоставената ми възможност от господин председателя Нотев в абсолютно сбит вид да приключа прегледа върху Доклада за работата на институцията през миналата година.
Знам, че повечето от Вас са прочели Доклада или поне резюмето, но така или иначе, тъй като имам огромното уважение към парламентарната работа, към тези, които след години ще следят стенограмите на парламента, нека да е ясно за стенограмите, че омбудсманът е представил Доклада си, и че освен социалните каузи е посветил своите усилия и на правата, на всички права на българските граждани. Така че само ще маркирам.
Важна част от работата през миналата година беше защитата на правата на децата. Тук бих откроила две национални кампании, едната успешна – за децата сираци и подкрепата, която трябва да получат от българската държава, а другата – в развитие – това е кампанията за отпадане на таксите в детските градини. Няма как да не свържа тази кампания и с част от проблемите, които бяха поставени от тази трибуна, а именно, че детските заведения, детските градини, обхващането на децата от най-ранна – четири- и петгодишна възраст, е най-сигурният начин както да научат български език за тези, които са от националните малцинства, така и да не отпаднат от училище и да продължат да се образоват, така че всяка инвестиция, независимо дали става дума за 30 или за 60 млн. лв., има своята огромна възвръщаемост, когато се прави за предучилищните забавачки. Тази кампания много се надявам да има успех през тази година. Ще я представим на финансовия министър на старта на бюджетната процедура за следващата 2019 г.
Жалбите според типа нарушения, свързани с правата на децата, без да се разпростирам, на първо място са тези, които са свързани със семейната среда, родителски конфликти, домашно насилие. Обръщам внимание на институцията на Омбудсмана и по специално искам да отбележа усилията на Комисията за правата на децата в парламента по изработването на законодателни предложения в Семейния кодекс, регламентиращи отговорното родителство и споделеното родителство. Надявам се, че парламентът ще има волята да се заеме с тази изключително важна тема, която се отнася до българските деца. Тук са включени проблеми, свързани с детската бедност, с мерките за специална закрила, приобщаващото образование за децата със специални образователни потребности, каузи, на които е посветена и работата на Комисията по образование в българския парламент.
Препоръките на омбудсмана са дадени подробно. Давам един пример, тъй като тук прозвучаха критики в двете посоки: че няма конкретна информация за подадени конкретни жалби от граждани или от групи граждани, от една страна, от друга страна критиката, че няма достатъчно анализ. Всеки от Вас може да прочете например частта, която се отнася до правата на децата и да се убеди, че освен детайлния анализ на жалбите, свързани с детски права, има и много сериозен анализ за проблемите в законодателството, за неговото прилагане, системата за закрила, мерките, които трябва да бъдат предприети и дългосрочната визия, която трябва да сложи в центъра на вниманието си българската държава, включително със Стратегията за детето.
Правата на потребителите традиционно са голяма част от усилията на моя екип. Искам само да отбележа един факт. За първа година, на първо място са оплакванията на гражданите от ВиК дружествата. Мисля, че като народни представители за Вас е важно да го знаете. И това е така заради нечестната спрямо българските граждани реформа във ВиК сектора, която беше извършена, и особено по отношение на въвеждането на единната цена на водата в рамките на определени територии. Когато се видя как действа тази реформа, мисля, че всеки ще направи извода, че наистина е несправедливо, особено спрямо хората от малките населени места, в отдалечени райони от София, там където става дума за гравитачно водоснабдяване, което изисква минимални инвестиции, минимални разходи – да плащат хората от шуменските села, тъй като там съм била многократно, цена на питейната вода, която е по-висока от тази, която се плаща на жълтите павета в центъра на София – наистина е несправедливо, 3,60 срещу 2,20, наистина е несправедливо.
Аз съм подала конституционна жалба в началото на тази година срещу единната цена, но остава възможността като правите преглед на законодателството, да помислите дали не е възможно в рамките на приетата реформа да бъде отменена тази постановка за единната цена на водата в рамките на една територия.
Има огромно недоволство, много жалби, цели населени места, цели села протестират не само в Шуменско, в Плевенско, в Пернишко – тема, която е важна за Вашите избиратели и за българските граждани.
Няма да разказвам за жалбите срещу топлофикации, енергоразпределителни дружества, срещу мобилни оператори, тъй като ситуацията не се е променила особено съществено спрямо доклада от миналата година.
Имаме и своите постижения, например намаляват съдебните дела, които Топлофикация завежда срещу свои клиенти, най-вече защото се осъзнава, че когато става дума за малки суми, по-добрият вариант е да бъдат информирани клиентите, вместо да бъдат натоварени с допълнителни юрисконсултски възнаграждения, експертизи, съдебни такси. Имаме своите успехи и по отношение на промени в общите условия на електроснабдителните дружества. Направихме своите предложения по Наредбата, която се отнася за така нареченото общо разпределение в етажна собственост по отношение на снабдяването с питейна вода и заплащането на нейната цена. Това предстои да бъде развивано и да се случи в подзаконови актове през тази година.
Използвам да отбележа, че разчитам на Правната комисия – работата по внесените от мен предложения, които бяха припознати от депутати от различни цветове от Правната комисия – за ограничаване на свръхправомощията на банките, да бъдат сложени на масата в най-скоро време и да изработим текстове, които да дисциплинират от една страна банките, да направим опит да ги превъзпитаме по отношение на тяхното високомерно отношение към клиентите и към българските граждани, от друга страна, да дадем глътка въздух на хората, които изнемогват от финансовото робство, в което са се оказали.
Тук трябва да спомена и бързите кредити, които са следващата ми кауза – злоупотреби, заобикаляне на закона, което води до съсипване на живота и бъдещето на десетки хиляди български семейства. И тук, естествено, е свързана предстоящата работа на парламента по Закона за частния фалит, надявам се. Изчаквам предложенията, насочени срещу ограничаване на свръхправомощията на банките, да бъдат финализирани и ще представя на депутатите от Правната комисия предложенията си по гражданската несъстоятелност.
Надявам се, че има какво още да направим – добро, за българските граждани по най-невралгичните за тях теми през следващите месеци.
Частта „социални права“ беше чудесно презентирана от председателя на Социалната комисия. Аз осъзнавам объркването, което настъпи в част от Вас, че, видите ли, председателят на Социалната комисия прави анализ на проблемите на българските граждани в сектора „социални права – пенсионни, трудови, осигурителни, обезщетения“, но всъщност това е анализ на общата ни работа, на институцията на омбудсмана и на Социалната комисия в парламента. Това са нашите каузи от миналата година, които господин Адемов перфектно анализира, и каузата за справедливост при пенсионирането на миньорите, и децата сираци, и модерното робство с кампанията срещу наглите работодатели, което даде своите резултати. Пет хиляди души са получили своите възнаграждения в размер на 8 млн. лв.
Не се оправдаха страховете, че ще фалираме Фонда за гарантиране на вземанията. Там слава богу има над 150 млн. лв. От друга страна, 5000 българи получиха справедливост за това, че честно заработените пари от трудови възнаграждения им бяха изплатени от Фонда за гарантиране на вземанията.
Благодаря на Главната инспекция по труда и на Националния осигурителен институт, които също са много надеждни партньори на омбудсмана, и което е по-важно, в резултат на тези промени, на даденото правомощие, което направихме заедно, на Главната инспекция по труда да започва процедура по несъстоятелност на фирми, които не са си издължили заплатите на работниците, над 100 фирми, по данни на Инспекцията по труда, са си платили забавените заплати на работниците.
Идеята не беше някой да покрива дълговете на нагли работодатели, а да бъдат дисциплинирани и накарани, първо, да си платят на работниците, а след това да инвестират или да харчат средства за всякакви други неща.
Няма да говоря за каузите, свързани със социалното осигуряване, с пенсиите. В края на миналата година предупредихме, че промяната във формулата ще доведе до напрежение сред българските граждани. За съжаление, се оказахме прави. Разбрах от господин Адемов, че ще коригирате това в рамките на следващите седмици. Наистина има притеснения сред хората, на които им предстои да се пенсионират и решението, което се предлага…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Още утре!
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: А, още утре – чудесно! То наистина е добро и ще внесе успокоение.
Право на образование.
Подробно обсъдихме тези проблеми в Комисията по образование. Чух експертното мнение и препоръките на колегите от тази комисия, така че няма да я представям на вниманието на пленарната зала.
Почти същото се отнася и за проблемите в здравеопазването. Искам да внеса едно уточнение. Опитах се да го обясня и по време на заседанието на Здравната комисия. Шестстотин и седем жалби в сектор „Здравеопазване“ не е малко! Зад тези 607 жалби не стоят 607 души на фона на седем милиона българи, които са пациенти на здравната система, тези 607 жалби се отнасят до десетки хиляди български граждани. Мога да дам десетки примери: болницата във Враца – една жалба, зад която стоят стотина медицински специалисти и лекари, десетки хиляди граждани на област Враца, които разчитат на тази болница, или жалбите на пациентски организации за липсата на някое лекарство за редки болести, или проблемите на диализата във Видин, или проблемите на медицинските специалисти с ниските възнаграждения – една жалба, зад която стоят хиляди хора! И е добре, когато наистина има взаимодействие, когато проблемите се решават така, че това основно конституционно право на българските граждани на достъпно, качествено и своевременно здравеопазване да бъде реализирано.
По отношение на жалбите в област „Право на собственост и икономическа свобода“ ще си позволя само да обърна Вашето внимание на високата активност на гражданите, свързана с екологични проблеми. Хората все повече се вълнуват от това в каква среда живеят те и техните деца. Затова са жалбите срещу кариери, рудници, замърсяване на околната среда, на почвите, замърсяване на водата, мръсния въздух, фините прахови частици във въздуха в София и другите големи градове, презастрояването, застрояването на тревни площи, небостъргачите. Това са все повече теми, които вълнуват българските граждани, и те отправят своите петиции, подписки.
Само през миналата седмица съм била в няколко невралгични пункта: в Пловдив – опитът да се застрои един парк, опитът да се строи на едно от тепетата в Пловдив. Хората реагират и имат нужда от някой, който ще отиде на място и ще подкрепи техните усилия със съответни препоръки и становища до институциите.
Няма да злоупотребявам повече с Вашето търпение. (Шум, реплики, смях.)
Разбира се, имаме своите ангажименти за защита на гражданите от дискриминация и езика на омразата. Защитаваме лишените от свобода в местата за лишаване от свобода. Има Национален превантивен механизъм. Правим своите предложения до Конституционния съд и до върховните съдилища за тълкувателни решения. От няколко години имаме специален раздел за наблюдение изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека, подробен анализ, който би представлявал интерес за Правната комисия. Наблюдаваме прилагането на международни актове и на трите конвенции на ООН, по които България е страна. Имаме своята международна дейност. Вече разказах за каузата на омбудсмана за двойните стандарти.
Другото, което трябва да отбележа, и с това приключвам, е създаването на балканска мрежа на омбудсманите на форум в София в края на миналата година, на който поканих и присъстваха колегите от балканските страни. Беше изградена мрежа на омбудсманите – един канал за бърза комуникация и взаимодействие при решаването на трансгранични проблеми или на проблеми на български граждани, възникнали на територията на друга държава. Това е представянето на моя доклад.
Искам да благодаря в края на Доклада, тъй като няколко пъти отправих благодарности към различни институции и към гражданското общество, да отправя и своята благодарност към медиите, защото нито една кауза на омбудсмана нямаше да бъде успешна и реализирана изцяло без подкрепата и помощта на медиите, които също, както и омбудсманът, имат своите ангажименти да отразяват битките на гражданите в защита на техните права, и тук сме съмишленици.
Няма как да не отговоря на поставените въпроси – много накратко. (Шум и реплики.)
Благодаря за казаните добри думи! Обичам да чувам похвали, няма да го крия, но в същото време търпя критика и съм благодарна за изказаните препоръки към работата на институцията, една част от които имат своите основания. Да, факт е, че – вероятно на институциите, може би и на партиите, в някакъв момент работата на омбудсмана и на неговия екип изглежда субективна. Изглежда като че ли в различните ситуации ние предварително сме взели страна. Това много често е така, защото по дефиниция омбудсманът е на страната на гражданите и има един основен ангажимент – да защитава гражданите. Омбудсманът няма ангажимент да хвали властта. Омбудсманът има ангажимент да защитава гражданите! От друга страна, смятам, че за институциите е добре, когато има една институция, която изцяло е посветена единствено и само седем дни в седмицата на българските граждани. Това създава някаква надежда, че все пак има една последна инстанция, към която могат да се обърнат.
Апелирам към Вас да не се дразните на одобрението, на доверието на гражданите, защото то е залегнало в Конституцията! То е залегнало в Закона! Аз съм на страната на гражданите, работя максимално и с енергия за защита на техните интереси и е ясно, че резултатите, които институцията провокира и осъществяваме с другите институции, са позитив и капитал на тази институция.
Аз мога да приема много критики, но има няколко обвинения, които не мога да подмина, и на които категорично ще реагирам. Отричам и отказвам да приема всякакви намеци, направени от тази парламентарна трибуна, или от всяка друга публична трибуна, че има даже и намек за партийност в работата на институцията. Мисля, че сме показали със своята работа – и аз, и моят екип, че сме абсолютно безпристрастни, работили сме по каузи, които са представени пред институцията на хора от абсолютно различни цветове – от най дясната част на спектъра, до най-лявата. За нас, за мен, за госпожа Ковачева, за хората, които работят в институцията, проблемите на гражданите нямат цвят. И мисля, че това е честното отношение. Мисля, че от този принцип на абсолютна прозрачност, безпристрастност и надпартийност никога не сме отстъпили, така че няма как да се съглася с подобни подозрения.
Смятам също така, по отношение изказването на господин Христов, и съм длъжна да реагирам, че подобни изказвания от парламентарната трибуна са недопустими! Стоя – и е ясно за цялото българско общество, че стоях с майките на деца с увреждания от първия ден на тяхната кауза за реформа в системата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кой Христов?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Петър Христов Петров. (Шум и реплики: „Петър Петров.“) Извинявайте.
Уважаеми колеги, смятам, че подобни квалификации и подобни твърдения от парламентарната трибуна не трябва да бъдат подминавани, без да бъдат критикувани. Недопустимо е да се говори по такъв начин за деца с увреждания и за техните проблеми. Като омбудсман аз отговарям за най-уязвимите.
Не приемам също така и този начин на изразяване по отношение на националните малцинства – нито на ромското малцинство, нито на турското малцинство. (Шум и реплики.) В мое лице малцинствата в България имат своя защитник, своя адвокат, така че няма как да не реагирам срещу подобни изказвания.
Още веднъж – благодаря Ви, за вниманието, за добронамереността, за критиките! Те бяха полезни за мен и за моя екип. (Ръкопляскания.)
Благодаря, че ми дадохте възможност в рамките на един час да си спомня как изглеждат нещата от тази парламентарна трибуна. Наистина Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли други изказвания?
Господин Ангелов и господин Искрен Веселинов. Господин Ангелов беше пръв. (Шум и реплики.) Ние сме във фазата на разискванията.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): По начина на водене, господин Председател. Обръщам се към Вас, когато се изказват и народни представители, и омбудсманът включително, да правите забележки, когато не се използват термини, свързани с българската Конституция.
С цялото ми уважение към госпожа Манолова и дейността, която прави през последните години, не мога да се съглася, а мисля, че и Вие като председател на Народното събрание трябва да кажете, че малцинства в България няма по Конституция. Има общности, а няма малцинства. Не е нормално човек, който е омбудсман на Република България, да използва термини, които противоречат на българската Конституция, защото по този начин се дава повод на различни и чужди, и български неправителствени организации да твърдят, че в България има малцинства, и да искат признаването на такива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Забележката Ви е основателна, господин Ангелов, що се отнася до термина и неговото легално основание.
Господин Веселинов, имате ли желание? Не.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Предстои гласуване по точка четвърта от седмичната ни програма – Решение по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.
Ще Ви запозная с:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“
Преминаваме към гласуване на прочетения Проект за решение.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложеното решение е прието.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да подложите на гласуване процедура за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да приемем, че по предходната точка сме приключили.
Поздравления, госпожо Манолова, за гласуването и подкрепата, която получихте от залата. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Веселинов за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет на първо гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението за удължаване на срока между двете четения е прието.

Преминаваме към следващата точка от Програмата:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ВИСШЕ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ „ВИСШЕ ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“.
Вносител – Министерският съвет на 10 април 2019 г.
Моля господин Попов – председател на Комисията по отбрана, да ни запознае с Доклада на Комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, моля процедура за допуск до залата на началника на отбраната генерал Андрей Боцев и на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за допуск до залата.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Генерал, в началото на Вашето изложение предлагам да ни запознаете с Проекта за решение, след което – с Доклада на водената от Вас Комисия. Така за всички в залата ще бъде ясно какво обсъждаме и какво предстои да гласуваме.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за откриване на висше военно училище c наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и чл. 16, т. 8, чл. 93, ал. 1 и 2 и чл. 94, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Открива висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
2. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – държавно висше военно училище, със седалище в град Долна Митрополия, и има свое знаме, печат и празник – 25 май.
3. Предметът на дейност на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ включва:
а) обучение на курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ от област на висшето образование „Сигурност и отбрана“ по специалности от регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“, както и по специалности от областите на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“, „Технически науки“ и „Сигурност и отбрана“;
б) обучение на студенти за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по акредитирани професионални направления от областите на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“ и „Технически науки“;
в) обучение за придобиване на висше образование на образователна и научна степен „доктор“ по акредитирани докторски програми;
г) обучение за повишаване на квалификацията;
д) специализирано обучение, придобиване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
е) извършване на научноизследователска и иновационна дейност и на приложни изследвания;
ж) развитие на научно-производствена, издателска, спортна, културна и стопанска дейност, свързани с основната дейност на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост;
з) други дейности, предвидени в закон, в акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната.
4. Недвижимите имоти и движимите вещи за осигуряване на дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се предоставят при условията и по реда на Закона за държавната собственост.
5. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ съставя, приема, променя, изпълнява и отчита бюджет.
6. В приходната част на бюджета на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ постъпват:
а) трансфери от държавния бюджет;
б) финансова помощ от общините;
в) дарения, завещания, наследства, спонсорство;
г) собствени приходи съгласно чл. 90, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование;
д) приходи съгласно чл. 90, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.
7. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ включва в структурата си: командване, основни, обслужващи и административни звена.
8. Органи на управление на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ са Общото събрание, Академичният съвет и началникът.
9. Правилникът за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се издава от министъра на отбраната.
10. Академичният съвет предлага на министъра на отбраната чрез началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за утвърждаване:
а) длъжностното разписание на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“;
б) спомагателното длъжностно разписание на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за цивилни служители за сметка на собствените приходи;
в) решенията за откриване, преобразуване и закриване на департаменти, катедри, научни секции, административни и обслужващи звена;
г) учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело“, съгласувано с министъра на образованието и науката;
д) квалификационните характеристики по специалностите от професионално направление „Военно дело“.
11. Началникът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице. Той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на Общото събрание.
12. Началникът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование.
13. Министърът на отбраната представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет на предложението за утвърждаване с акт на Министерския съвет съобразно неговата компетентност на броя на приеманите за обучение във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“.
14. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване на:
а) броя на приеманите за обучение във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6 от Закона за висшето образование;
б) размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите по буква „а“.
15. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, открива процедури за заемане от военнослужещи на:
а) свободни академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като допълнителните изисквания за заемането им се определят в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) свободни длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
16. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“:
а) назначава на академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ военнослужещи при условията и по реда на действащото законодателство;
б) назначава военнослужещи на длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
в) освобождава военнослужещи от академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в случаите при условията и по реда, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование.
17. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“:
а) утвърждава теми за редовна и задочна докторантура във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“;
б) открива процедури за прием на редовни и задочни докторанти във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в рамките на утвърдения с акт на Министерския съвет брой при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на Правилника за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“;
в) зачислява за обучение лицата, приети за редовни и задочни докторанти по буква „б“;
г) зачислява военнослужещи и цивилни служители във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за докторанти в самостоятелна подготовка.
18. Закрива факултет „Авиационен“ в структурата на Националния военен университет „Васил Левски“, като дейността му преминава във факултет „Авиационен“ в структурата на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
19. Трудовите правоотношения с цивилните служители от факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ преминават във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условията на чл. 123 от Кодекса на труда.
20. Военнослужещите от факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ преминават на служба във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ на изпълняваните от тях длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“.
21. Курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите, които се обучават във факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ към момента на влизането в сила на решението, продължават обучението си във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ по специалностите при условията и реда, по които са приети.
22. Документацията, свързана с обучението на лицата по т. 21 във факултет „Авиационен“ от Националния военен университет „Васил Левски“, се прехвърля във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
23. Решението влиза в сила на 1 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Това беше Проектът на решение. Той е разпределен на две комисии – Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката. И от двете комисии са постъпили доклади.
Вие ли ще ни запознаете с доклада на Комисията, която водите?
Ще чуем Доклада на Комисията по отбрана.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
На заседание на Комисията по отбрана, проведено на 17 април 2019 г., беше обсъден Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
В заседанието от Министерството на отбраната взеха участие заместник-министър Атанас Запрянов, командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
От Министерство на образованието и науката участваха Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, и Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
Председателят на Комисията по отбрана народният представител Константин Попов отбеляза, че Проектът на решение е внесен от Министерския съвет и е разпределен на Комисията по отбрана и на Комисия по образованието и науката, подчерта, че Висшето военновъздушно училище ще подготвя висококвалифицирани и конкурентоспособни специалисти за нуждите на гражданската авиация и на военновъздушните сили в национален, регионален и международен план. Възстановяването на военновъздушното училище е особено важно сега, когато предстои да бъде приет на въоръжение нов тип боен самолет.
Проектът на решение беше представен от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Предложението се прави въз основа на проект, представен от Министерството на отбраната и Министерството на образованието и науката, който е оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ да е държавно висше военно училище, което се създава на базата на факултет „Авиационен“ от структурата на Националния военен университет „Васил Левски“.
Основен мотив за откриване на самостоятелно висше военновъздушно училище е нарастващата необходимост от промяна на модела за подготовка на специализирани кадри, отговарящи на съвременните изисквания.
Ще се отговори на изискванията за усвояване на нови системи въоръжение и бойна техника и ще се решат редица проблеми за получаване на качествено авиационно образование. Пилотите ще получават сертификат и за гражданската авиация и ще се извършва обучение за гражданската авиация у нас и за чужди потребители. Ще се създадат условия за финансиране на обучението и от национални и чужди потребители. Ще се преодолее разделението на висшето авиационно образование и професионалното обучение.
Създаването на Висшето военновъздушно училище е в съответствие с националните и съюзни изисквания и с него ще се изпълни заложеното в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020.
Госпожа Ангелина Ламбрева допълни, че Министерството на образованието и науката подкрепя Проекта, с който се открива едно ново държавно висше училище, което ще отговори на повишените изисквания в три области на висше образование и четири професионални направления. Предвижда се и обучение по седем докторски програми. Уредена е възможността обучаемите да се прехвърлят от Националния военен университет и да продължат образованието си по същите учебни програми. Важно е, че преподавателският състав ще отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и ще бъде спазен срокът от три години за получаване и на институционална акредитация.
В последвалите обсъждания народният представител Владимир Тошев поздрави ВВС с възстановяването на една традиция в богатата история на българската авиация и препоръча да се използва богатият опит на Висшето военноморско училище. Изрази готовност за подкрепа при формирането на бюджета и политиките на новото военно учебно заведение.
Народният представител Емил Христов подкрепи Проекта и постави въпроса дали залегналите в Проекта на решение постановки са достатъчни, за да се защитят интересите на обучаемите и преподавателския състав, както и дали е достатъчен броят хабилитирани лица и бюджет.
Народният представител Пламен Манушев подчерта, че прилагането на положителния опит от Висшето военноморско училище ще изисква сериозни усилия и продължителен период от време. Подкрепя Проекта и смята, че летците трябва да се обучават в авиационна среда.
Народният представител Валентин Радев сподели, че се е оказало грешка закриването на Висшето военновъздушно училище през 2002 година. Подкрепя мотивите за възстановяването му.
В отговор на поставените въпроси госпожа Ламбрева увери, че предвиденото в § 21 е достатъчно да се защитят интересите на обучаемите. В Решението е предвидено да бъдат защитени интересите и на преподавателския състав. По отношение на хабилитираните лица, Проектът отговаря на изискванията на Закона за висшето образование.
Заместник-министър Запрянов допълни, че е предвидено издръжката на новото Висше военновъздушно училище да бъде около 4,5 млн. лв. Вече са отпуснати 16 млн. лв. за развитие на материалната база на Националния военен университет, част от които и за факултет „Авиационен“.
Въз основа на проведеното обсъждане и направеното предложение с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин генерал Попов.
Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по образованието и науката.
Имате думата, госпожо Дамянова – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 17 април 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения проект.
На заседанието присъстваха: доцент Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, професор Петя Кабакчиева – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, и генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили на Република България.
От името на вносителите Проектът бе представен от генерал Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната. Новото висше училище се създава на базата на факултет „Авиационен“ в структурата на Националния военен университет „Васил Левски“. То е наследник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, съществувало до 2002, когато е преобразувано поради организационно-структурни реформи в Българската армия.
Основен мотив за откриване на самостоятелно висше военновъздушно училище е нарастващата необходимост от промяна на модела за подготовка на специализирани кадри, отговарящи на съвременните изисквания на Военновъздушните сили и авиацията.
Проектът на решение за откриване на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ предвижда структурата му да включва две основни звена – факултет „Авиационен“, и департамент „Природни и хуманитарни науки“, както и три центъра: Център за образователни и иновационни проекти, Център за международно сътрудничество и Център за следдипломна квалификация. Предвижда се в двете основни звена на висшето училище да преподават 45 хабилитирани и 35 нехабилитирани лица, с което се осигурява съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 26а от Закона за висшето образование. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет включва 770 места в образователно квалификационна степен „бакалавър“ и 140 – в образователно квалификационна степен „магистър“.
С решението на Народното събрание за откриване на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се уреждат условията и редът, при които курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите на настоящия факултет „Авиационен“ на Национален военен университет „Васил Левски“ ще продължат и ще довършат обучението си в новото висше училище по същите учебни планове и специалности.
Заместник-министърът на образованието и науката, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация и командирът на Военновъздушните сили на Република България изразиха становища в подкрепа на Проекта за решение.
В дискусията се включиха народните представители Милена Дамянова, Милен Михов, Сергей Кичиков, Станислав Станилов и Таня Петрова. Те отбелязаха, че с решението се възстановява една добра образователна традиция за успешната подготовка на висококвалифицирани кадри за военната и гражданската авиация и пожелаха постигане на най-високо качество на обучението.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Откривам разискванията по разглеждания Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Попов. (Оживление.)
Има старшинство, въпросът е военен, но още един генерал дава знак. Всички ще имате възможност. (Оживление.)
Господин Попов, имате думата.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господа генерали! Знаете, може би не всички, но поне тези, които участваха в дискусиите, че в Комисията по отбрана неколкократно поставяхме въпроса, имахме питания към министъра, следяхме работата по възстановяване на военновъздушното училище и мисля, че там имахме съгласие.
Искам да използвам възможността тук да благодаря на всички, които участваха в този процес. Много хора дълго време обмисляха, претегляха и наистина се стигна до този момент, когато разглеждаме Проекта, внесен от Министерския съвет в залата.
Искам да им благодаря за работата, да благодаря на министъра на образованието, на министъра на отбраната и, разбира се, искам да благодаря и на премиера Борисов, който наистина прозря необходимостта от възстановяване на Военновъздушното училище и с неговата решителност успяхме да достигнем до този момент.
Защо България заслужава да има военновъздушно училище? Може би малко емоционално, но тук е мястото да кажа, че в българския ген има нещо заложено, има нещо заложено, което е видно от нашата история. Българската авиация има наистина славна история, славни традиции. Ние първи сме използвали самолета като бойно средство на европейския театър на бойните действия, ние сме създавали школи, училища, минавали сме през трудни моменти, закривали сме ги и пак сме ги откривали – намирали сме сили.
Двамата наши космонавти са завършили Висшето военновъздушно училище. Там е създавана наука, която свързва нашата родина с космонавтиката, но най-важното – там се обучаваха и се възпитаваха хиляди хора, които свързаха съдбата си с българската авиация.
С възстановяването на Военновъздушното училище даваме знак за бъдещето, за бъдещето на българската авиация. То е свързано, разбира се, най-вече с придобиването на нов тип боен самолет, но и с подготовката на кадри, които ще обслужват не само новия тип боен самолет, а и техниката, която я има във Военновъздушните сили. Това означава повече грамотност, сигурност и по-висока безопасност на полетите.
С възстановяването на Военновъздушното училище откриваме вратата и за подготовка на кадри за гражданската авиация, а знаем, че и в световен план, и в региона, и в България има страхотен глад за авиационни кадри, които са за гражданската авиация. Аз мисля, че имаме и по-далечна цел: имаме и сме доказали, че сме марка, че сме обучавали и възпитавали хора, които са от други държави – и курсанти, и цивилни, и настина по-далечната цел е свързана и с обучението на граждани от чужди държави, които могат да придобият и висока класна специалност, за да бъдат реализирани в бъдеще.
Всичко това, разбира се, има и финансови измерения и аз смятам, че по модела на Военноморското училище наистина Военновъздушното училище освен че ще дава перспектива, освен че ще дава бъдеще, освен че ще дава висока подготовка, освен че ще се занимава с високи технологии, ще бъде и икономически обосновано.
Бих продължил още дълго време, просто искам да завърша накратичко – това е едно стратегическо решение! Това е стратегическо решение, което предстои да вземем, защото авиацията – това са високите технологии. Високите технологии са бъдещето и във високите технологии е принадената стойност, а високи технологии без образование, е немислимо да постигнем. Точно затова искаме и ще подкрепим едно такова решение – да създадем Висше военновъздушно училище, което да възпитава и да образова, което да е свързано с високите технологии, което да гледа към бъдещето. Ще подкрепим това решение!
Разбира се, желаем успех на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната, на Военновъздушните сили и на Военновъздушното училище. Не се съмняваме, че те ще направят всичко възможно тази първа стъпка да се окаже успешна, защото в тази област е необходим успех – той е стратегически. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин генерал Попов.
Има ли реплики? Не виждам.
За изказване – подаде сигнал господин Тошев.
Записал съм заявките на адмирал Манушев, на генерал Симеонов и на господин Панчев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господа генерали! Един много добър ден за българския парламент! Ще продължа с това, с което завърши генерал Попов – днес правим един стратегически ход, който е в реакция на една стратегическа грешка, която бяхме извършили – по-точно нашите предшественици, когато през 2002 г. закриват Военновъздушното училище. Защо в дългосрочен план е правилно това, което вършим днес? Има доста исторически причини – ясни са, ще ги спомена след малко, има военнополитически, има и чисто емоционални.
В исторически аспект – тясно специализиран за военните, искам да припомня за колегите, които са извън сферата, че още през 1914 г. се създава Авиационна школа, която обучава летци за бойната ни авиация.
Тази школа през 1915 г. е трансформирана в Авиационно, по-точно, в Аеропланно училище, след това, през 1928 г., в София се създава Военновъздушно училище, което през 1948 г. се премества в Долна Митрополия и съществува до 2002 г. под името „Георги Бенковски“ с изключително богата биография, с изключително добри специалисти. Наши колеги тук са двама четиризвездни генерали – те едва ли ще го споменат, но аз искам да го кажа, това са двама командващи Военновъздушните ни сили – генерал Симеонов и генерал Попов, а също така и президентът Румен Радев е командващ на Военновъздушните ни сили. (Реплики.) Аз споменавам, че и двамата са били началници на Генералния щаб. Така че и в емоционално отношение нямаме причини да имаме съмнение относно правилността на този ход.
Генерал Попов преди мен спомена за първото използване на авиацията в боен аспект. Това става, само да припомня малко по-подробно, на 15 октомври 1912 г. в Балканската война, когато на авиацията е поставена задача да извърши разузнаване над Одринска околия – двамата летци хвърлят бомби от самолета, с който разузнават над жп гарата Караагач. Дотук с историята.
Искам да продължа дебата или тезите, които вчера коментирахме в Комисията по отбрана. Военновъздушното училище, което сега създаваме и което трябва да стартира от есента, няма време. Вчера говорихме и с генерал Стойков, че вицеадмирал Манушев спомена, че дълго време трябва, за да се стигнат стандартите на Военноморското училище. Защо стандартите на Военноморското? Защото, дами и господа, колеги, искам да Ви припомня – тогава, когато елитни български училища месец октомври набират в пета или 15-а кампания, за да си попълнят бройките, за миналата година във Военноморското училище за едно място има седем кандидати. Седем човека!
Така че това е стандарт, който трябва бързо да бъде достигнат от Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ и може да стане, защото опитът го имаме, добрата практика я имаме, просто трябва да се ползват добрите практики, които са въведени там – и като стандарт, и като база, и като практики, и като отношение с натовски и ненатовски държави.
Второто нещо, което искам да спомена, е, че трябва да се развиват финансите, за да оцелее икономически и да се развива икономически, което е важно за всичко, което става днес в съвременния свят. Военновъздушното училище трябва да набира не само от България, и не само военни, трябва да набира и цивилни студенти от околните държави, трябва да станем център за обучение на новите самолети F-16. Не е трудно – имаме опита, имаме специалистите.
Тук искам да кажа и още нещо, което е много важно: господа генерали, господин Министър, хабилитирайте собствени преподаватели. Една от големите болки на висшето ни образование по принцип – не говоря за военното – е това, че всяко висше учебно заведение няма собствени хабилитирани кадри. Хабилитирайте ги бързо, подгответе ги, защото наред със студентите, трябва да се готвят и преподавателите. За да има добри студенти, трябва да има изключително добри преподаватели.
Аз искам да отправя и една молба – вчера я казах в Комисията, ще я кажа и сега, за да влезе в протокола – развивайте собствената база на базата на традициите, на базата на необходимостите, не посягайте на Противовъздушната отбрана, Радиотехническите войски и Автоматизираните системи за управление, които се обучават в Шумен. Няма нужда да се вземат чужди специалисти, за да се развие собствената база – няма да се получи нищо. Аз съм възпитаник на Шуменското училище. Историята и традициите показват, че може да се развие една прекрасна база, да се изграждат едни прекрасни специалисти и за цивилната, и за бойната ни авиация на собствена основа. Не посягайте на Шуменското училища, защото няма да се получат добри резултати.
Накрая искам да спомена, че в момента, в който гласуваме, даваме повод за гордост на Военновъздушните ни сили, на Българската армия, на въоръжените сили и на цяла България! Нека всички да бъдем горди с този ход, който ще извършим след малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики? Не виждам.
Следващото изказване е на господин Поповски.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Днес правим един ход, с който изправяме една несправедливост, нанесена 2002 г. на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, град Долна Митрополия, Плевенска област. Освен че тогава му беше отнет статутът на самостоятелно висше заведение, се превърна в един Факултет с отмиращи функции. Гражданската авиация беше отнета като обучение и останаха само военните летци и наземните инженери.
Това, което правим днес в рамките на този мандат на парламента под директивата на вицепремиера Каракачанов и колегите от Военната комисия, е, че връщаме статута на Висшето военновъздушно училище и се надяваме в перспектива да стане стратегически център за обучение и на Балканския полуостров, към което се стремим. Знаете, че ние сме една от важните държави в Югоизточния фланг на НАТО, и си спомням годините от моето детство, когато в Плевен се обучаваха и доста чуждестранни студенти за военни летци от онези – тогава приятелски държави – Сирия, Йемен, Либия и къде ли не. Надявам се в перспектива също да има освен български и чуждестранни студенти, да се развие в един интернационален мащаб статутът на това висше учебно заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Поповски.
Има ли реплики?
Ако няма, думата има генерал Симеонов – заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал и господин Генерал-лейтенант! Много неща се казаха от преждеговорившите. Аз ще се постарая да кажа само някои допълнителни, защото съм абсолютно съгласен с всичко това, което се каза до момента.
Наистина в действието, което беше направено през 2002 г., на практика имаше някаква цел, имало е някаква цел, но не е постигнат резултатът, който е бил заложен, защото идеята е била за Национален военен университет. Сега университетът във Велико Търново носи наименование „Национален военен университет“, но той не е национален. Той е Университет на Сухопътни войски, на Военновъздушните сили – това е истината, и Военноморското училище остава като самостоятелна единица, в което няма нищо лошо. Но до това половинчато решение се е достигнало благодарение на различни настроения, лобита и конюнктура в българското общество.
Разбира се, опитът от изминалите 17 години показва, че при добър мениджмънт и желание за развитие резултатите не закъсняват и конкретният пример е с Военноморското училище. Знаем в какво състояние е и когато има желание за развитие и, разбира се, целеустременост на целия състав и, разбира се, от ръководещия състав, нещата се случват. В този период бяха пропуснати много възможности за развитието на авиацията.
Беше казано, че се загуби и гражданската авиация – обучението на гражданската авиация, загуби се също една много важна специалност „Военно ръководство на въздушното движение“.
Уважаеми колеги, с възвръщането и създаването отново на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, разбира се, пред господа генералите и всички отговорни хора в това направление трябва да е ясно, че ще трябва една изключително сериозна тежка и усърдна работа, за да се върнат старите неща, за да може да се преодолее изоставането и догонващо да стигнем целите, които сме пропуснали през тези периоди.
Наистина Военновъздушното училище обучаваше пилоти и авиационни специалисти, ръководители на военно ръководство на въздушното движение в много континенти, не само в Европа – в Азия, Африка, Централна Америка.
Има нещо много интересно и важно, което през годините и аз като командващ ВВС и впоследствие като началник на отбраната, предполагам и генерал Попов ги е имал същите проблеми – не за първи път става този процес за възстановяване на военно училище, но досега винаги е имало противоборстващи страни и все се е намирала определена група хора или определен човек да торпилира нещата.
Сега усилията на много хора се увенчават вследствие на този опит от 17 години. Както беше казано, благодарение и на премиера на страната, на неговата решителност, ще има Военновъздушно училище, за което като бивш възпитаник на Военновъздушното училище и като пилот му благодаря.
Ще дам допълнително няколко плюса, които България може да извлече, възстановявайки тези подготовки. Имахме идея да създадем център за подготовка на пилоти от НАТО, тъй като, знаете, подготовката на един пилот минава през различни етапи. Идеята беше да използваме нашите битови самолети като етап за обучение на битов самолет. Самолетът „Пилатус“ е изключително модерен и съответства дори на новите типове самолети, които са на въоръжение в НАТО, за по-бързо адаптиране на пилота към всички навигационни системи в самолета и въобще цялото оборудване на самолета.
Давам Ви пример, защото Република Полша следва една по-твърда, по-независима позиция и отстоява своите цели и задачи. Във Военновъздушното училище в град Демблен успяха с учебни и реактивни самолети, които те имат достатъчно на брой, да завоюват и да водят подготовката на летателния състав в НАТО при първоначално обучение с учебно-реактивни самолети.
Това, уважаеми колеги и приятели, ще донесе много позитиви. Освен позитиви – възстановяване името и възможностите на българската авиация и Българската армия, връщане на кадрите към Българската армия и българската авиация, но ще допринесе и за повишаване авторитета на България и на Българската армия. Не на последно място, ще донесе и финансови успехи на Министерството на отбраната. Това, господин Министър, трябва да го отчитате Вие, като едно допълнително перо, ако достатъчно добре се развиват нещата, да може да ползвате тези неща.
Възстановяването на Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ е най-верният и правилен път за осигуряване на пилоти и авиационни специалисти. В момента правя едно отклонение – не само от армията, но и в гражданската авиация гладът е изключително голям и стои въпросът за наемане на чуждестранни пилоти. Защо? Ето, говорим непрекъснато за демографския срив и как нашите български младежи и граждани заминават в чужбина. Е, защо ние не подготвяме наши пилоти, за да могат да си останат тук и да изпълняват своята трудова и професионална дейност? По този начин ще запазим повече работни места на територията на страната за българи и ще спрем текучеството към чужбина.
В Комисията ние подкрепихме и в пленарната зала ще подкрепим предложението за възстановяване на Военновъздушното училище „Георги Бенковски“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Има ли реплики? Няма.
Господин адмирал Манушев, заповядайте – имате думата.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, господин Генерал – началник на отбраната, господин Генерал – командир на Военновъздушните сили! Първо, заявявам – нямам конфликт на интереси, защото двама генерали отвътре бяха много засегнати с това, което се случва.
Наистина 17 години Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ го нямаше на картата, а имаше един авиационен факултет към Националния военен университет.
Правилно ли е било, неправилно ли е било – по-скоро според мен е неправилно това решение, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Седемнадесет години са доста, в които може да се загуби не само от подготовката, а може да се загуби духа на летеца, защото летците за мен са специални хора. Има две сини стихии, които са много близки и затова винаги сме уважавали авиацията, макар че уважаваме и доблестните Сухопътни войски, но „синьо е морето и синьо е небето“, затова моряците и военновъздушните сили – летците, се чувстваме толкова близки.
Мотивите бяха добре казани – наистина примерът на Висшето военноморско училище е много добър. Ако в тези 17 години съществуваше Висшето военновъздушно училище, аз съм сигурен, че щеше да бъде нещо подобно на Висшето военноморско училище. В тази институция щяха да се обучават всички, които имат нещо общо с летенето, или всичко, което хвърчи и се готви за това, щеше да се готви в това училище. Аз съм убеден, че щяха да се дават и подготовка, и сертификати, и за малки самолети, и за стюардеси и за всичко, което прави Висшето военноморско училище, а сигурно щеше да има и доста чужди курсанти и студенти в това училище.
Искам да кажа и затова взех думата, че няма да е лесно изобщо това да се постигне. Примерът на Висшето военноморско училище ще изисква огромни усилия и затова призовавам командването, военното ръководство на нашата армия, командира на Военновъздушните сили да подберат правилния човек. Изключително важно е кой ще застане начело на тази институция, за да я направи такава, а да не остане само на книга Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Ще изисква огромен труд и години труд от всички, които работят там, за да се направи всичко това, за което тук говорим, и Военновъздушното училище да започне да готви кадри за военновъздушните ни сили, за армията ни, за стопанския живот и за чужденци. Ще се изисква наистина огромен труд!
Аз най-искрено пожелавам на летците това нещо и искам да им пожелая попътен вятър, да няма много подводни камъни. Дълги години в нашата история най-голямото военновъздушно формирование е било във флота – хидропланната станция в Чайка. Има години, когато е имало най-много самолети, числящи се към флота. Изключително сме заинтересовани това нещо да го има, да има Висше военновъздушно училище, да се подобри подготовката на нашите летци. Знаете, в морето разчитаме само на авиацията да ни защитава, защото корабите, колкото и големи да са, са беззащитни, когато са далеч във морето, ако няма военновъздушно прикритие. Затова попътен вятър на Висшето военновъздушно училище! Напред и нагоре! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Има ли желаещи да вземат отношение към изказването?
Давам думата на господин Панчев – депутат, нечислящ се към парламентарни групи.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, господа генерали, драги колеги! Едно недалновидно решение през 2002 г., може би повлияно, ако следвам казаното от адмирал Манушев – синьо е морето, синьо е небето. Синият полъх най-вероятно повлия на НДСВ и в 2002 г. взеха това решение – да закрият едно от добрите училища в България, едно от училищата с добра перспектива. Доказателство за това е Военноморското училище, което е гордост за нашето образование, гордост за хората, които са минали през него и работят по света. В това училище в момента има над 2500 студенти, една пета от които са чужденци и сред тях 135 курсанти; 70 кадети – хора, които се обучават и са добре приети на работа не само в България, а навсякъде по света.
Така беше и с българските пилоти, които учеха в Долна Митрополия и носеха славата на българските военни пилоти, на българските граждански пилоти и на обслужващия персонал. Ниша е – има необходимост както от Българската армия, така и от гражданската ни авиация да подготвя наши собствени кадри, да предаваме нашия опит. Имаме добро име в Африка, в Латинска Америка, в арабския свят, в Азия. Това училище при един добър мениджмънт, за което и аз искам да кажа на министъра, на ръководството на Военновъздушните сили, е добре да бъде от човек, който с ентусиазъм ще работи за развитие на училището, а не един висш началник, който да командва и да чака изпълнение на неговите команди.
Ще бъде трудно – времето, което си поставя Министерството за работа на училището, е доста кратко. Хубаво е да се намерят добри специалисти, хабилитирани специалисти, да се разчита не само на военните, а и на цивилните преподаватели, за да имаме едно перспективно Висше военно училище. От сърце желая успех на бъдещото ръководство, на хората, които ще работят там, и на тези, които ще се обучават! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Сега ще чуем изказването на народния представител Валентин Радев.
Господин Радев, имате думата – заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми генерали! Достатъчно говорихме по темата – нещо важно правим в момента. Ще обърна внимание на няколко неща. В началото ще кажа, че образованието във военновъздушната област въобще датира още от 1914 година. Започва в София – Божурище, в аеропланната школа и стига до факултета, за който говорим в момента, като част от Националния военен университет.
Дали това от 2002 г. е грешка, синя вълна или друга (реплики)... Това в Комисията не съм го казал. Казах, че не знам, но вероятно се оказва, че е било грешка. Ще Ви дам две числа.
През 1990 г. в България има 30 университета, сега са може би 54, а сме два милиона по-малко. Направих проверка и се оказа, че в другите държави университетите са почти толкова, колкото у нас – в Гърция, Румъния, Белгия – тоест те не намаляват. Даже ако караме по стандарта на Дания, трябва да имаме 95 университета.
В този смисъл ние, военните, господин Министър, така се е случило, че винаги сме били дисциплинирани. Когато НДСВ са дошли, след това БСП, тройна коалиция, никой нищо не е направил. Ние първи намалихме университетите – нашите висши училища, и сме казали, че от три остава едно – в Шумен, а във Велико Търново става университет и въздушното отива към него. Тоест май сме прекалили с дисциплината, нещо като с махалото. Сега като че ли правим обратното и отиваме в другата крайност.
Правителството на ГЕРБ прави голямо усилие в момента, заедно с „Обединените патриоти“. Ние вземаме решенията, защото чухме хората. Много други преди нас правиха такива кръгли маси, какво ли не. ГЕРБ – идваме на власт, продължаваме да сме на власт и с „Обединените патриоти“ вземаме решение и възстановяваме училището. Смело е решението – тук се казаха някои неща. Ще спомена, че са доста подводните камъни, нещо се загуби през тези години – опит, традиции, хабилитирани лица няма – все пак това е Долна Митрополия, не е София. Възстановяването е голяма грижа на правителството и лично на министъра, който ръководи Министерството на отбраната.
Браво на тези, които взеха това решение и направиха тази стъпка заедно с премиера! Видях, че той сърцато откликна на тази идея. Ще останат усилията да възстановим онова, ако тогава – 2002 г., е направена такава грешка.
Призовавам всички колеги, които сме в залата – и опозицията в лицето на ДПС, не виждам колегите на Марешки, да подкрепим изцяло и единодушно както в Комисията по отбрана решението за възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Радев.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли заявки за други изказвания? Няма.
В залата са командирът на Военновъздушните сили и началникът на отбраната.
Господин Министър, ако имате желание… (Заместник министър председателят Красимир Каракачанов дава знак, че ще се изкаже след гласуването.)
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители. Предстои наистина важно гласуване.
Уважаеми народни представители, ще гласуваме Проект на решение с текста, с който бяхте запознати от председателя на Комисията по отбрана в началото на неговото изявление. Няма да пресъздавам целия текст – той е пренесен в стенограмата на днешното заседание.
Гласуваме Проект на решение за откриване на Висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Решението за откриване на Висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е прието.
Господин Министър, заповядайте – имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, уважаеми колеги.
Уважаеми генерал Боцев – началник на отбраната, уважаеми генерал Стойков – командир на Военновъздушните сили! Днес наистина е един хубав ден за славната Българска армия – една допусната грешка преди 17 години беше възстановена с днешното решение на българския парламент.
Ако се замислим, ще видите, че тези 17 години още веднъж се повтарят в историята на нашата авиация. След Ньойския договор, когато България е наказана от силите-победителки да няма авиация, тя закрива своята Авиационна школа. Точно 17 години по-късно – през 1936 г., я възстановява, и през 1940 г. тя прераства във Военновъздушно училище. Разбира се, много дълго можем да говорим по темата, макар че няма смисъл – днес е хубав ден. Как така се случи, че без да бъдем победени, сами унищожихме нашето Военновъздушно училище?! Днес наистина няма смисъл да говорим за това!
Факт е, че това е изправено с днешното решение на парламента. Факт е, че отново даваме възможност да се възроди едно от висшите ни военни училища, което има своята традиция, което е възпитало стотици, бих казал, хиляди кадри, които бяха добри пилоти – тук ще спомена и двамата космонавти, включително и не малко хора в тази зала. Даваме възможност на онези млади българи, които искат да се посветят на авиационната професия – било в редовете на бойната авиация, било в редовете на гражданската авиация, да получат образованието си тук, в България, защото тези, които искаха да станат пилоти, трябваше да търсят други възможности – някои ходеха да се обучават и в чужбина. Сега даваме възможност на всички българи, които желаят да изучат авиационната професия, която е изключително престижна и с униформата на Българската армия, и в гражданския сектор, да могат тук да получат това достойно образование.
Много правилно беше отбелязано: в областта на висшето военно образование ние имаме един изключително добър пример и този пример е Военноморското ни училище.
От тази трибуна искам да благодаря – винаги съм го правил публично – на флотилен адмирал Медникаров, който е изключително добър ръководител на едно престижно учебно заведение в Европа, в което се обучават чужди студенти от десетки страни, а не само за рамките на тези 54 учебни заведения в България, както спомена господин Радев. Имайки предвид престижа на авиационната професия, аз смятам, че при едно подходящо ръководство на бъдещото Военновъздушно училище ние можем да повторим този светъл пример, имайки и практиката във Варна, това нещо можем да го развием. Действително днес е добър ден за българската авиация, буквално няколко дни, след като отбелязахме 40 години от първия български космонавт.
В този ред на мисли искам да успокоя някои от колегите, тъй като ние българите по стар навик, дори когато се случва нещо хубаво, се чудим къде е лошото, искам да успокоя всички, че възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и смяната на статута на Факултета във висшето училище няма да бъде за сметка на Военния университет в Търново и на неговия факултет в Шумен. По никакъв начин! Напротив, имаме идеи за Факултета. Не само че нямаме намерение по някакъв начин да местим хора или да им вземаме преподаватели, а да подпомогнем тяхното развитие, така че тези съмнения или опасения – в някои случаи и политически спекулации от хора, които предпочитат да говорят пред медиите, а не да стоят в залата и да дебатират, са безпочвени. Такова намерение нямаме! Напротив, аз винаги съм бил сторожник за това да се възстанови наборната военна служба и когато това се случи в скоро време, защото такъв е вече примерът в Европа, ще се наложи да възстановим и Висшето артилерийско училище в Шумен. Това също е неизбежно! Но всяко нещо с времето си – стъпка по стъпка.
Затова, ако ми разрешите, искам да благодаря на парламента, който утвърди това решение, искам да благодаря и на министър председателя. Това е тема, по която, както беше казано от някого от преждеговорившите, поне от 10 години се правят усилия – кръгли маси, форуми, коментира се, настоява се, но по една или друга причина това не се случи. Ако не беше решителната намеса на министър-председателя, който да застане на тази правилна и национално отговорна позиция, може би щяхме да продължим да работим още и щяхме да изтървем и тази учебна година, така че в този случай неговата заслуга е ясна. Благодаря също така на Министерството на образованието.
Не мога да не отбележа и помощта на Комисията по отбрана в лицето на нейния председател генерал Попов и на всички останали членове, защото, когато е ставало дума за този въпрос, в Комисията по отбрана е имало различни мнения дали и как може да се случи по-добре, но никога не е имало мнение да не се случва дори от партии, които бяха против това да отделяме средства за превъоръжаване на Българската армия.
Днес сме свидетели на един хубав момент, в който държавата показва, че не само отделяме необходимите средства за модернизация на нашата армия, но мислим и за перспективата за обучение на качествени кадри за нашата бойна авиация.
Уважаеми дами и господа народни представители, дълбоко благодаря и пожелавам на всички Вас приятна работа! (Бурни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Поздравления за гостите – командира на Военновъздушните сили, началника на отбраната, министъра, членовете на Комисията по отбраната и народните представители, които подкрепихме това решение.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол в утрешния ден:
1. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Полина Цанкова-Христова; Пламен Манушев; и Джема Грозданова.
2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на две питания от народните представители Ирена Димова; и Александър Иванов.
3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Даниела Савеклиева.
4. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Кръстина Таскова и Даниела Савеклиева.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Бойчев и Александър Мацурев.
На основание чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на питане със седем дни е поискал министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на едно питане от народните представители Атанас Ташков, Запрян Янков и Кирил Калфин.
Поради отсъствие на народен представител по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Даниела Димитрова към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- един въпрос от народния представител Христо Гаджев към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
С това изчерпахме дневния ред за днешното заседание.
Следващото редовно заседание – на 19 април 2019 г., петък, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,37 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров