Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Ще Ви запозная с Проекта за програмата за работа на Народното събрание за периода 26 – 28 юни 2019 г. включително:
„1. Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г. Внесен е от Висшия съдебен съвет.
2. Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г. Внесен е от Висшия съдебен съвет.
3. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. Внесен е от Висшия съдебен съвет.
4. Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г. Внесен е от Висшия съдебен съвет.
5. Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. Внесен е от Висшия съдебен съвет.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на закона за енергетиката. Внесен е от народния представител Валентин Николов и група народни представители – точка първа за четвъртък, 27 юни 2019 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за марките и географските означения. Внесен е от Министерския съвет – точка втора за четвъртък, 27 юни 2019 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Внесен е от Министерския съвет – точка трета за четвъртък.
9. Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ. Внесен е от Министерския съвет – точка първа за петък, 28 юни 2019 г.
10. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване за така предложената програма.
Гласували 175 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная с:
„РЕШЕНИЕ
№ 500-НС
София, 24 юни 2019 г.
относно обявяването на госпожа Анна Николаева Славова за народен представител от Двадесет и пети изборен район – София
С писмо с вх. № НС-02-12 от 21 юни 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 21 юни 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Петър Бойков Витанов като народен представител от Двадесет и пети изборен район – София, издигнат от листата на коалиция „БСП за България“ в 44-ото народно събрание.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Анна Николаева Славова за народен представител в 44-ото народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Двадесет и пети изборен район – София.“
Следващото:
„РЕШЕНИЕ
№ 501-НС
София, 24 юни 2019 г.
относно обявяване на Смиляна Николова Нитова-Кръстева за народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасково
С писмо вх. № НС-02-12 от 21 юни 2019 г. в Централната избирателна комисия е получено Решение на Народното събрание от 21 юни 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Елена Николова Йончева като народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски, издигната от листата на коалиция „БСП за България“ в 44-ото народно събрание.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия.
РЕШИ:
Обявява Смиляна Николова Нитова-Кръстева за народен представител в 44-ото народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Двадесет и девети изборен район – Хасковски.“
Моля, квесторите, поканете новоизбраните народни представители за полагане на клетва.
Моля, колеги, станете.
Заповядайте и повтаряйте след мен.
АННА НИКОЛАЕВА СЛАВОВА, СМИЛЯНА НИКОЛОВА НИТОВА-КРЪСТЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме със съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения 19 – 25 юни 2019 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Внесен е от народния представител Валентин Николов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика като водеща.
Проект на решение на Народното събрание да възложи на министър-председателя на Република България Бойко Борисов да изготви Анекс към договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Внесен е от народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов, Станислав Станилов и Павел Шопов. Разпределен е на Комисията по външна политика, и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Внесен е от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители са народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по земеделието и храните.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2018 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. Внесен е от Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Общият брой на постъпилите документи е осем.
Съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 25 юни 2019 г. е постъпил Указ № 149 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 13 юни 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него.
От Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2019 г. Програмата е внесена с писмо № 924-00-4 от председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2018 Г.
Уважаема госпожо Александрова, имате думата за представяне на становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да се гласува допуск в залата на господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд, господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, и господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Панов, госпожа Точкова, господин Чолаков, господин Магдалинчев и господин Цацаров в пленарната зала. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Можете да представите Становището, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси разгледа Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, и от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър.
Докладът за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г. бе представен от господин Магдалинчев, който отбеляза, че в същия се отчита постигнатото през първата година от мандата на настоящия състав на Висшия съдебен съвет. Като осигурява приемственост на добрите практики от предходния седми състав, реализирайки правомощията си, настоящият състав насочва усилията си към утвърждаване на независима, безпристрастна, ефективна и прозрачна съдебна система, подчинена на обществения интерес.
Той посочи, че Докладът отразява разделно дейността на Съдийската и Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, както и на постоянно действащите комисии към тях, съгласно правомощията на съответната колегия.
Докладът съдържа пет отделни структурно обособени части.
В първата част последователно са изложени информация и данни относно управлението и администрирането на съдебната власт, което включва управление на човешките ресурси в съдебната система, кадровата и конкурсната дейност на Комисията по атестирането и конкурсите, управлението на финансовите и материалните ресурси, в това число управление на бюджета на съдебната власт, управление на съдебните сгради, електронно правосъдие и професионална квалификация.
През 2018 г. Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия е провела 26 заседания, в които са обсъдени и приети решения в няколко насоки: иницииране на законодателни промени в частта относно правилата за местна и родова подсъдност по определена категория дела, мониторинг и анализ на натовареността на съдилищата с предложения за изменения и допълнение на Правилата за оценка на натовареността на съдиите, в номенклатурата на статистическите кодове и други вътрешноорганизационни мерки.
В Доклада са отчетени и 8 редовни заседания на Комисия „Съдебна карта и натовареност на прокурори и следователи“ към Прокурорската колегия. Като най-значима и мащабна дейност на Комисията и на Прокурорската колегия се отбелязва реорганизацията и оптимизирането на районните прокуратури чрез създаване на унифициран модел. Съгласно създадения модел за оптимизиране на съдебната карта на районните прокуратури, считано от 1 януари 2019 г., са закрити 11 районни прокуратури.
По отношение на дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет – в Доклада се посочва, че за отчетния период е извършено оптимизиране на щатната численост на съдилищата, като 8 длъжности са съкратени от един орган на съдебната власт и са разкрити в друг, една длъжност е трансформирана в рамките на един орган на съдебната власт и са разкрити 12 нови длъжности.
През 2018 г. с решение на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия са открити общо 353 процедури за атестиране, като Съдийската колегия е провела и приключила общо 176 процедури. В Доклада се отбелязват и инициираните промени в Закона за съдебната власт в областта на атестирането и ускоряването на конкурсните процедури, както и инициирането на законодателни промени, целящи редуцирането на броя на откриващите се процедури за извънредно атестиране.
През отчетния период Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е провела 41 работни заседания. По предложение на Комисията Прокурорската колегия е обявила 10 конкурса в органите на съдебната власт за заемане на общо 101 свободни длъжности. С цел преразпределение и оптимизиране на щатната численост са съкратени общо 44 длъжности и са разкрити 44 нови длъжности в различни органи на съдебната власт. През 2018 г. с решение на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия са открити общо 261 процедури за атестиране, като Прокурорската колегия е провела и приключила общо 161 процедури.
В Доклада се съдържа подробна информация и данни от работата на комисиите „Съдебна администрация“ към Съдийската и Прокурорската колегия. Двете комисии провеждат съвместни заседания във връзка с решения за оптимизиране щатната численост на съдебната администрация, като част от политиката на Висшия съдебен съвет по управлението на човешките ресурси.
Във връзка с управлението на бюджета и съдебните сгради господин Магдалинчев добави, че в Доклада се съдържа конкретна информация за дейността на Комисия „Бюджет и финанси“, като бюджетът на съдебната власт през финансовата 2018 г. по приходите е в размер на 114,9 млн. лв., а по разходите – в размер на 607,4 млн. лв.
През 2018 г. Висшият съдебен съвет продължава усилията по въвеждане на електронно правосъдие. Информацията от системата за управление на съдебните дела е централизирана в Единния портал за електронно правосъдие, като продължава работата по проекти, свързани с електронните услуги и електронното правосъдие по Оперативна програма „Добро управление“.
През отчетния период е подписано и споразумение с Националната агенция за приходите относно осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до електронните услуги на Националната агенция за приходите.
Във втората част на Доклада са отразени дейностите, свързани с повишаване на ефективността на етичната регулация и дисциплинарния процес. През 2018 г. Комисията по професионална етика към Съдийската колегия и председателят на Комисията са разгледали общо 570 преписки по жалби и сигнали на граждани. Общият брой на разгледаните преписки по жалби и сигнали на граждани от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия е 98 броя.
В рамките на дисциплинарната дейност на Комисията за дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС към Съдийската колегия се отчита значително намаляване на образуваните дисциплинарни производства срещу съдии. През 2017 г. общият брой на постъпилите предложения за образуване на дисциплинарни производства е 42, а през 2018 г. е 12 броя, като от тях са образувани общо 10 дисциплинарни дела. Приключени са 7 дисциплинарни производства от предходни години.
През отчетния период Прокурорската колегия, по предложение на Комисията за дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет, е образувала 25 дисциплинарни производства, което показва увеличение на същите спрямо предходната 2017 г. Приключилите дисциплинарни производства са 11, включително от предходни години.
Третата част на Доклада съдържа информация и данни за правни и институционални въпроси и информация за нормативната дейност на Висшия съдебен съвет. Отчита се тенденция за увеличаване дейността на Комисията по правни и институционални въпроси, свързана с изработване и приемане на нормативни актове с оглед предвидената в Закона за съдебната власт законова делегация. Комисията е разгледала и предоставила становища по изготвени споразумения, вътрешни и други правила, както и 6 становища по конституционни дела.
Последните две части на Доклада съдържат данни за международната дейност и информация за напредъка по изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г.
Господин Магдалинчев посочи, че в рамките на международната дейност през визирания период в Доклада са отчетени мерките по Механизма за сътрудничество и оценка, проектите на Висшия съвет, свързани с многостранното международно сътрудничество, данни за международното и междуинституционално сътрудничество.
По отношение на изпълнението на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г. в Доклада се отбелязва, че през отчетния период всички комуникационни дейности са финансирани изцяло от бюджета на Висшия съдебен съвет. Акцент в тази част на Доклада са действията във връзка с прилагането на Общия регламент за защита на личните данни в дейността на съдилищата и във връзка с публикуването на съдебни актове, както и дейностите по целите, заложени в Плана за действие на Висшия съдебен съвет. С Доклада за трети път се отчита напредъкът по Комуникационната стратегия на Висшия съдебен съвет. Отбелязва се развитие и кадрово обезпечаване на съдилищата със служители „връзки с обществеността“, устойчивост в провеждането на образователната и информационна кампания „Ден на отворените врати“ в органите на съдебната власт, в професионалната подготовка на членовете на Висшия съдебен съвет, магистрати и служители в областта на публичната администрация, подобрено взаимодействие с медиите, неправителствените и съсловните организации.
В обсъждането на Доклада взе участие народният представител Филип Попов, който изрази положителна оценка за работата на Висшия съдебен съвет и посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепят внесения Доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2018 г.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ подкрепи Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Уважаеми господин Магдалинчев, бихте ли взели отношение?
Заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър на правосъдието, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Позволете ми от името на Висшия съдебен съвет накратко да изложа няколко основни момента от дейността на Висшия съдебен съвет.
Докладът на председателя на Правната комисия, направен пред Вас, обективно отрази дейността на Висшия съдебен съвет през 2018 г.
В допълнение към това, което беше казано, ще спомена още, че Висшият съдебен съвет изпълнява своите конституционни правомощия, регламентирани в разпоредбата на чл. 130а от Конституцията на Република България, съгласно което Висшият съдебен съвет след конституционните промени през 2015 г. осъществява своята дейност чрез Пленум и две колегии – Съдийска и Прокурорска.
Основните правомощия на Пленума на Висшия съдебен съвет са регламентирани в разпоредбата на чл. 130а, ал. 2 от Конституцията на Република България, като според тази разпоредба Пленумът на Висшия съдебен съвет приема проект за бюджет на съдебната власт, приема решение за прекратяване мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, решава общи за съдебната власт организационни въпроси, изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16 от Конституцията, управлява недвижимите имоти на съдебната власт, прави предложения пред Президента на Републиката за назначаване и за освобождаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор и осъществява други правомощия, определени със закон.
Подробно дейностите на Пленума на Висшия съдебен съвет са регламентирани и уредени с разпоредбите на чл. 30, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
В съответствие с чл. 130, ал. 5 от Конституцията колегиите на Висшия съдебен съвет – Съдийска и Прокурорска, в съответствие със своята насоченост осъществяват следните дейности, като назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, правят периодични атестации на същите и административните ръководители, налагат дисциплинарни наказания, понижаване и освобождаване от длъжност на магистратите и административните ръководители, назначават и освобождават административните ръководители на органите на съдебната власт, решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт, осъществяват други правомощия, предвидени в Закона, а именно в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за съдебната власт подробно са изброени основните дейности, които се осъществяват от двете колегии.
Дейността на Пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подпомага от комисии. Това са постоянни и временни комисии.
Постоянните комисии имат помощни функции и подпомагат колективните административни органи при осъществяване на техните основни правомощия и функции.
Постоянните комисии към Пленума на Висшия съдебен съвет са: Комисия „Бюджет и финанси“, Комисия по управление на собствеността. В съответствие с чл. 37, ал. 9 от Закона за съдебната власт дейността на двете колегии се подпомага от Постоянна комисия по атестиране и конкурсите и Комисия по професионална етика към двете колегии.
Други постоянни комисии към Пленума на Висшия съдебен съвет, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, са: Комисия по правни въпроси, Комисия по професионална квалификация и информационни технологии, Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“, Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ и Постоянна комисия „Съдебна администрация“ към двете колегии.
Комисия „Бюджет и финанси“ основно подпомага дейността на Пленума на Висшия съдебен съвет при управление бюджета на съдебната власт. Той е основният помощен орган на Пленума в тази посока. Комисията се състои на паритетен принцип от шест членове – по трима представители от Прокурорска и Съдийска колегия.
През периода 2018 г. Комисия „Бюджет и финанси“ е управлявала, разпределяла и преразпределяла бюджета на съдебната власт по приходите в размер на 114,9 млн. лв., и по разходите – в размер на 607 млн. 400 хил. лв. Проведени са 47 заседания, на които са разгледани 1446 точки. Съгласуван е Проектът на постановление на Министерския съвет за съгласувателна процедура по Проект на решение на Министерския съвет за приемане на разходните тавани на първостепенните разпоредители с бюджети, утвърдено е разпределението на бюджетите на 186 органа на съдебната власт съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
През същия период Комисия „Бюджет и финанси“ със свое решение е утвърдила над 2100 корекции по бюджетите на органите на съдебната власт, капиталови разходи в размер на 14 млн. 100 хил. лв.
Комисията прие консолидирания Годишен финансов отчет, Отчета за касовото изпълнение на бюджета и баланса на съдебната власт към 31 декември 2017 г. и Одитния доклад на Сметната палата за заверка на Годишния финансов отчет на съдебната власт и Висшия съдебен съвет за 2017 г.
По управлението на недвижимите имоти на съдебната власт – осъществява се от Пленума на Висшия съдебен съвет. Основният подпомагащ орган на Пленума на Висшия съдебен съвет при управление на имуществото и имотите на съдебната власт е Комисията по управление на собствеността.
Комисията през 2018 г. се е произнесла със 187 доклада и докладни записки във връзка с разпределянето, ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт. През същата година Комисията по управление на собствеността внесе 120 проекта на решения в Пленума на Висшия съдебен съвет за упълномощаване подписването на договори и анекси, свързани с управлението на имотите на съдебната власт, за иницииране на процедури за придобиване на имоти пред Министерския съвет и областните управители по Закона за държавната собственост. По организирането и управлението на съдебната власт Комисията по управление на собствеността разгледа 125 доклада и докладни записки с предложения за решение пред Пленума на Висшия съдебен съвет.
Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ е постоянно действащ помощен орган към Пленума на Висшия съдебен съвет. Тя подпомага същия при вземането на решения, свързани с разработката на проекти и решения на Пленума с оглед реализирането на електронното правосъдие, задължителни квалификационни курсове за повишаване квалификациите на съдиите, прокурорите и следователите, организира квалификацията на самите съдии, прокурори и следователи и подпомага Висшия съдебен съвет за изпълнение на Информационната стратегия на правораздавателните органи, реализирането на информационните системи и електронната връзка с органите на съдебната власт.
В изпълнение на своите правомощия през 2018 г. Комисията е провела 30 заседания.
В изпълнение на проект, съфинансиран от Европейската комисия по Програма „Правосъдие“ на Европейския съюз, се въведе ECLI-номер на публикуваните съдебни актове в централния уеб-базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове, разработен от Висшия съдебен съвет и се установи свързаност с интерфейса за търсене по ECLI на портала за електронно правосъдие E-justice на Европейската комисия.
Комисията продължи работата си по Проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите“ и за разработването на Единната информационна система на съдилищата съгласно Договора за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление“, като бе проведена обществена поръчка с предмет „Разработване на Единна информационна система на съдилищата“ и бе избран изпълнител.
Комисията по правни въпроси е постоянно действащ орган към Пленума на Висшия съдебен съвет. Същата през 2018 г. е заседавала 33 пъти и е разгледала 410 точки.
Комисията по правни въпроси е извършила действия по изработване и приемане от Пленума на Висшия съдебен съвет на осем подзаконови нормативни акта и е изразила становище по 14 проекта на нормативни актове.
През 2018 г. е проведено съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията „Професионална квалификация и информационни технологии“ във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 416, алинеи 2 и 7 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 64 от Закона за съдебната власт за публикуване на постановените от съдилищата актове. Въз основа на проведените обсъждания е взето решение с Протокол № 1 от 15 януари 2018 г. да бъде поискано автентично тълкуване от законодателя относно приложението на разпоредбите на чл. 416, алинеи 2 и 7 от НПК и чл. 64, алинеи 1 и 2 от Закона за съдебната власт.
Комисия по професионална етика към Съдийската колегия също е постоянно действащ помощен орган към нея. Тя е създадена на основание чл. 37, ал. 9 от Закона за съдебната власт.
Комисията се състои от пет члена на Съдийската колегия. През 2018 г. са проведени 37 заседания и са изготвени 140 броя становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите, участващи в различни конкурси за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, от които: 42 – за административни ръководители, 20 – за заместници на административните ръководители, 10 – за преместване и повишаване, 6 – за първоначално назначаване, и 62 – за младши съдии.
Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е изготвила през 2018 г. 163 броя становища за притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурси за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, от тях 52 броя становища за заемане длъжността административни ръководители или заместник-административни ръководители, 5 броя за преместване и повишаване в длъжност, 20 броя за първоначално назначаване и 86 броя за кандидати за младши прокурори.
Общият брой на разгледаните от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия жалби и сигнали за отчетния период е 98, а тези, които са разгледани само от председателя на Комисията – 148.
През 2018 г. председателите на Комисията по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет са разгледали 161 сигнала.
Комисията по атестиране и конкурсите на Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия през отчетния период е провела атестиране общо за шест конкурса в органите на съдебната власт за заемане на 63 броя свободни длъжности, в които са допуснати 1035 кандидати. Обявени са 50 конкурсни процедури за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, проведени са 19 събеседвания с допуснати кандидати.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет назначи административни ръководители на 16 органа на съдебната власт, 22 заместници на административните ръководители и са определени 23 магистрати за изпълняващи функциите на административни ръководители.
Комисията за атестиране и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съвет за отчетния период е обявила десет конкурса в органите на съдебната власт за заемане на 101 свободни щатни длъжности.
По предложение на Комисията са обявени общо 44 процедури за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт, назначени са административни ръководители в 15 органа, 22 – за заместник на административните ръководители, и 17 магистрати за изпълняващи функциите на административни ръководители.
През 2018 г. Комисията по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия и Прокурорската колегия са открити общо 614 и проведени 357 процедури по атестиране на съдии, прокурори и следователи, като са изготвени четири оценки по чл. 28 на бивши членове на Висшия съдебен съвет.
През 2018 г. Комисията по атестирането и конкурсите към двете колегии на Висшия съдебен съвет са разгледали общо 287 предложения за повишаване на място в по-горен ранг, от които 132 на съдии и 155 на прокурори и следователи.
Комисия „Съдебна администрация“ при Съдийската колегия за изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт – по нейно предложение през 2018 г. Съдийската колегия разкри нови 18 щатни броя за заемане длъжността „Връзки с обществеността“ в окръжните съдилища, в които нямаше такива, които да обслужат и районните съдилища в съдебния район на съответния окръжен съд в тях, както и четири щатни бройки за тази длъжност в по-натоварените административни съдилища.
По предложение на Комисията „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия на бившия Съдебен съвет се приеха промени в Класификатора на длъжностите в администрацията на Прокуратурата на Република България относими за новия размер на минималната работна заплата за страната, актуализиране на възнагражденията за длъжностите в администрацията от 1 април 2018 г. и настъпилите промени в Закона за съдебната власт.
По предложение на Комисията „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия са приети следните решения:
- увеличение на щатната численост в структурите на Прокуратурата с 55,3% щатни бройки, като 53 от тях са осигурени чрез съкращаване на щатни бройки от прокуратури с по-ниска натовареност и от по-високо съотношение между съдебни служители и магистрати;
- осигури 11 щатни бройки за длъжността „експерт криминалист“ в отдел „Криминалистика“ на Националната следствена служба за мобилни центрове за разследване в прокуратурите в страната, които ще обслужват районите на петте апелативни района – прокуратури в София, Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив;
- увеличи с 22 щатни бройки Специализираната прокуратура чрез съкращаване на щатни бройки от структурите на Прокуратурата на Република България във връзка с разширяване компетентността на Специализираната прокуратура, предвидено с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс;
- определи броя и видовете длъжности на съдебните служители в администрацията на окръжните и районните прокуратури и новооткритите териториални отделения, считано от 1 януари 2019 г., след решение на Пленума на Висшия съдебен съвет за оптимизиране на структурата на районните прокуратури, с което бяха закрити, считано от 1 януари 2019 г., 11 районни прокуратури.
Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет – по нейно предложение през 2018 г. до Министерството на финансите, в качеството му на координационно звено по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи, е изпратено искане за включване в списъка с приоритизирани искания от 2017 г. за получаване на подкрепа по Програмата на мярка с предмет „Реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на система за централизирана електронна обработка на заповедните дела“.
През отчетния период същата комисия инициира извършване на проучване сред действащите центрове по медиация в страната за необходимостта от законодателни промени за въвеждането на задължителна медиация като способ за намаляване на натовареността на съдилищата. Като най-ефективна мярка за справяне с неравномерната натовареност между отделните съдилища в страната през 2018 г. Комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет реализира три процедури за преместване по чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт. По предложение на същата комисия Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт преназначи 7 съдии в Софийския районен съд в „Гражданско отделение“, 6 съдии в Софийския градски съвет в „Гражданско отделение“ и двама съдии в Специализирания наказателен съд.
Комисията „Съдебна карта и натовареност“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на 16 май 2018 г. е обсъдила постъпилите от административните ръководители на Прокуратурата становища във връзка с въвеждането на унифициран модел за оптимизиране на районните прокуратури. Въз основа на извършения задълбочен анализ е финализирано решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 19 юли 2018 г., съобразно което са закрити 11 районни прокуратури, като на тяхно място са създали териториални отделения. С предприетите действия се премахва неравномерната натовареност на магистратите в рамките на съответната районна прокуратура и се оптимизира магистратската численост и числеността на администрацията.
През отчетния период, като обхват в дейността на Комисията „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към двете колегии на ВСС, срещу прокурори и следователи са образувани общо 25 дисциплинарни производства по чл. 316 от Закона за съдебната власт, като 19 от предложенията са направени от съответния административен ръководител, 4 от Инспектората към Висшия съдебен съвет и 2 от Главния прокурор на Република България. Разгледани са общо 13 заповеди на административни ръководители за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на прокурори и следователи.
През 2018 г. срещу съдиите са образувани общо 10 дисциплинарни производства, като 6 от предложенията са направени от съответния административен ръководител, едно от по-горестоящ административен ръководител и 3 от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Приключени са 7 дисциплинарни производства. Разгледани са общо 6 заповеди на административни ръководители за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на съдии.
През 2018 г. са проведени три съвместни срещи – на 12 февруари 2018 г., на 26 април 2018 г. и на 5 декември 2018 г., между членовете на комисиите „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към Съдийската и Прокурорската колегии с представители на Инспектората на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
През 2018 г. са разгледани от двете комисии към колегиите общо 80 акта за планови и комплексни проверки на Инспектората на Висшия съдебен съвет; 60 са извършени в районни, окръжни, военни и административни съдилища; проверка във Върховния касационен съд – Наказателна колегия; и 20 проверки в районни, окръжни, военни и апелативни прокуратури. Разгледани са общо 78 броя проверки, извършени от Инспектората на Висшия съдебен съвет по сигнали, като 14 от проверките са извършени в районни и окръжни прокуратури, а 64 – в районни, окръжни и административни съдилища.
В изпълнение на задължението си по чл. 60м, ал. 2 от Закона за съдебната власт комисиите „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората“ към Съдийската и Прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет на всяко шестмесечие анализират данните за установените от Инспектората към Висшия съдебен съвет нарушения на правото на разглеждане на дела в разумен срок и постъпилата от Министерството на правосъдието информация за изплатените обезщетения при забавено правосъдие.
Уважаеми народни представители, Висшият съдебен съвет ще продължава все така да прави всичко възможно за оптимизиране на правораздаването, за постигането на целите на съдебната реформа и за развитието на правото и налагането на Закона, отстоявайки независимостта на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, откривам разискванията относно Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г.
Господин Шопов, заявихте изказване – имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги юристи, съдии, прокурори! Почти винаги на този доклад правя изказване, като се опитвам да говоря политически и да приведа сухите цифри от докладите, които чухме – така се прави в един доклад – в един друг план, да си направим съответните изводи къде сме ние със съдебната система, задоволителна ли е работата на Висшия съдебен съвет, защото от Висшия съдебен съвет зависи най-вече работата в съдебната система.
Самият аз не съм политик, не съм депутат, а съм съдия от кариерата, защото не може да има професия „политик“ и „депутат“. Всеки от нас има основна професия, а това е моята професия, и претендирам, че добре познавам системата отвътре в подробности и хората, които работят в нея. Винаги съм правил положителни изказвания в полза на работата на Висшия съдебен съвет – всичките години, когато съм бил в българското Народно събрание и съм излизал на тази трибуна.
Така е, защото през годините констатирам, че това е сигурно най-запазената система в нашето общество. Другите бяха разбити, съсипани, докарани до плачевно състояние, защото е много лесно да разбиеш икономиката, като приватизираш не на килограм, а на тонове, на десетки тонове, и раздаваш на посинели червени бандити, или обратно – на почервенели сини бандити, предприятия, банки. (Шум и реплика.)
Не поименно. Поименно е работа на господата от съдебната система – на прокуратурата, на съда.
Много лесно е да разбиеш здравеопазването, след като го приведеш на пазарен принцип, защото така са наредили колониалните господари. Но тази система остана съхранена, защото по своето естество, по своята същност тя е консервативна система, въпреки неистовите опити, пак казвам, на колониалните господари и на либералстващите в България да ѝ видят сметката и на нея. Вътре винаги са работили, аз съм бил с тях, колеги са ми тези, които в момента са върховни съдии или прокурори от Главна прокуратура, или по места са прокурори в Главна прокуратура, или върховни съдии, които са достойни хора и които няма никога да се поддадат на – няма да цитирам имена и тук – корупцията, в която толкова много биват обвинявани, но това е мантра. Биват обвинявани, за да се създаде впечатление за неработеща съдебна система, за лоша работа на Висшия съдебен съвет, за да си посипваме главите с пепел, да се оправдаваме и, видите ли, хайде сега да направим промени в една насока, която ще бъде фатална и която ще промени съдебната система.
Но, слава богу, това не се случва. Опитите са десетилетни в това отношение. Какво ли не се правѝ, за да се изхвърлят хора, да се нарочат, да се оплюят хора от системата, да им бъдат вменени вини. Това е много лесно, когато се касае за десетки хиляди казуси всяка година, при решаването на които има много недоволни. Много хора могат да бъдат зарибени и да бъдат обхванати от тази демагогия, от тази критика, за да се създаде недоволство, и на това се разчита.
В последните години тези опити бяха особено интензифицирани. Видяхме магистрати, които се явиха на протести. Страшно нещо! Можете ли да си представите – висши магистрати на протести?! Слава богу, много показателно беше, че в Пловдив цифром и словом на протест излезе един магистрат. В София бяха повече, но тук една чужда фондация, ръководена от чуждо посолство, от чужда държава, от либералстващите в България, хвърли много пари. То не се организираха курсове тук и там с приятно прекарване, то не бяха хвърлени фалшиви тези, лъжливи обвинения, изкушения към обществото как тази система ще стане много хубава, ако се приеме ей този модел, който ние Ви представяме.
Огромна роля за спирането на тези гнусни попълзновения изиграха съставите на Висшия съдебен съвет в различните му издания досега. Специално от тази трибуна ми се иска да поздравя и да отдам дължимото на членовете на Висшия съдебен съвет в предишното му издание, които понесоха много тегоби, към които бяха отправени много обвинения и които героично издържаха.
А веднъж Висшият съдебен съвет беше сменен тотално. По времето на управлението на Костов, спомняте си, преди срока Висшият съдебен съвет беше ликвидиран в оня му състав, който беше неблагонадежден на тогавашните управляващи господари. Слава богу, това не се случи в последните години в следващите издания на Висшия съдебен съвет, което за мен също е гаранция. Тази стабилност, която членовете на Висшия съдебен съвет имаха в годините, им даде възможността да бъдат непреклонни, да устоят на ударите, на изкушенията.
Аз няма да се спирам на цифрите, които бяха изнесени. Конкретно на работата на двете колегии – на Съдебната и на Прокурорската. Лично за мен беше голяма глупост да делим Висшия съдебен съвет на прокурорска и на съдебна колегия, и на части, като в крайна сметка и двете части вършат едно и също. Това беше един от компромисите под ударите на онези сили, за които говоря. Прояви се известна гъвкавост в обществото: хайде да го направим, някои хора да бъдат доволни, това беше причината да се отчетем някъде в Брюксел или другаде, не знам. Това беше грешка, но нефатална. Не бих казал, че от това произтичат тежки последици и Висшият съдебен съвет продължи в онази положителна насока, в която работи.
Преди малко тук се говореше за дисциплинарните производства, за кадруването. Висшият съдебен съвет в различните му издания, включително и през последната година, по отношение на този доклад продължи да работи по най-важните теми, които са: доокомплектоване на личния състав на съдилищата във всичките им проявления, на прокуратурата, по финансирането и дофинансирането – работа в огромна степен на Висшия съдебен съвет. Зная как представляващият Висшия съдебен съвет – сега господин Магдалинчев, а преди това други предхождащи го колеги, воюват във Финансовата комисия за средствата, които трябва да бъдат отпуснати за съдебната система. И тук тази система, можем да кажем почти или със задоволство – винаги може да се желае още, е задоволена откъм материален ресурс като заплащане, като необходимите разходи за функциониране на системата, като съдебни сгради, което преди беше проблем и беше все под въпрос, защото имаше недофинансиране и проблеми със съдебните сгради. Сега нещата са доста напреднали и решени.
Но когато говорим за кадруването, бих препоръчал на членовете на Висшия съдебен съвет, когато преценяват моралните и професионалните качества на кандидатите за една или друга позиция и длъжност – ние политиците сме длъжници в това отношение, защото тук винаги, въпреки волята на мнозинството, нещо се случва и не можем да Ви дадем тази база – да внимават с масонстващите и либералстващите, които лесно могат да бъдат разпознати, защото по презумпция, по дефиниция са противници на тази система, както и на всякакъв конституционен и законов ред в тази държава. Тези лица и тези кандидати, бидейки вътре, се явяват къртици и те създават онези вълнения, които бяха толкова актуални в обществото и се вдигна толкова шум преди около година, така че трябва да се внимава в това отношение. Бихме продължили тази тема до безкрайност, защото проблемите на съдебната система са толкова много, колкото са проблемите на самото общество, защото няма проблем в обществото, който да не бъде докоснат и да не бъде съотнесен към съдебната система, към задачите на Висшия съдебен съвет.
Ще завърша с това, че със задоволство и с абсолютна убеденост ще гласувам „за“ Доклада на Висшия съдебен съвет и призовавам колегите от всички парламентарни групи, включително и от опозицията, обръщам се към тях: колеги, не проявявайте излишна опозиционност, гласувайте за този доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Магдалинчев, уважаеми гости, председатели на върховните съдилища и господин Главен прокурор, госпожо Точкова! Аз ще започна оттам, където свърши господин Шопов. Ние много внимателно се запознахме с всички доклади, подкрепихме ги в Правната комисия, ще ги подкрепим и в залата. Позволявам си да взема думата, защото в целия си професионален път като адвокат съм работил непосредствено със съдебната система и също така заявявам – както и господин Шопов, че вярвам в нея, а в работата съм се убеждавал многократно в професионализма на колегите – магистрати.
Ще се спра на два въпроса, на тях ще Ви обърна внимание. Единият е натовареността на органите на съдебната власт, която линия бива засягана не само в Доклада на Висшия съдебен съвет, но и в другите доклади, и особено на този в съдилищата.
Висшият съдебен съвет е органът, който трябва да регламентира натовареността, да я следи и да я регулира, доколкото е възможно. Още при избора на кандидатите за членове на сегашния Висш съдебен съвет, всеки един от тях изслушвахме, говореше за съдебната карта, беше запознат с различната натовареност в различните по степен съдилища и в съдилищата от една степен, като в пъти има разлика в натоварването.
Видно от Доклада и при неговото запознаване, въпросът е за правилата за оценка на натовареността на органите на съдебната власт, които са приети и които се актуализират постоянно.
Със законодателни инициативи Народното събрание промени различни закони, които промениха подсъдността на различни дела и по този начин се опита да регулира процесите. Определено има необходимост от реорганизиране на органите и е видно най-малкото от това, което прави прокуратурата с 11-те районни прокуратури, които са закрити, което е явно движение в тази насока. Така пише в Доклада. Това безспорно е една непопулярна мярка за населените места, за гражданите, но, пак казвам, в пъти има разлика в натовареност и дела на месец за различните съдилища – това го пишете, и се получава една диспропорция.
Затова смятам, че в тази насока трябва активно да се работи през следващата година, да се представи евентуално тази карта и да се пристъпи към вземане на тези мерки и да не се освобождават хора, а най-точно да се реорганизира работата и да може натовареността да бъде равномерна. Това го посочвате и Вие.
Другият въпрос, по който ще взема отношение, не е въпрос от компетентността на Висшия съдебен съвет, но Висшият съдебен съвет е органът, който съобразно Закона за съдебната власт организира конкурсите за назначаване. Имаше промяна в Закона, която аз не споделям, и затова ще го заявя отново – по силата на която при свободни длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, за първоначално назначаване се определят до 10%, а дори не е 10 – до 10%. Това беше решението на мнозинството и беше прието, но според мен по този начин се затваря тази система.
Институтът на несменяемостта гарантира на действащите магистрати тяхната работа. Това е полезно за обществото, този континюитет в тяхната работа се гарантира. Но когато е налице свободна длъжност, не мога да разбера защо вратата е само открехната – до 10 на сто, при положение че Висшият съдебен съвет организира конкурсите. В тези конкурси би трябвало да могат да се явят и магистрати от други съдилища, когато има свободна бройка в даден съд или прокуратура, и други юристи, които на равни основания да се конкурират за това място. Смятам, че това самозатваряне на системата не е полезно. Изразих становище тогава, казвам го и сега.
Ще гласуваме в подкрепа на Доклада. Още един път считам, че данните са подробни, информацията позволява на всеки един от колегите да си състави лично впечатление до степен за всяко кадрово, дисциплинарно дело или преместване, до което сте стигнали, което наистина позволява на депутатите да получат подробна информация, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Има ли реплики? Няма реплики към неговото изказване.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт! Третата власт в България наистина работи под тежък недостиг на кадри, на финанси, на помещения, а прокурори, следователи и съдии, разбира се, се сблъскват с този проблем. Част от реформата в системата на съдебната власт следва да се насочи към разрешаване на този проблем – към дисбаланса в натовареността на съдилищата, към бързината, разбира се, и качеството на процеса. Все по-тежък проблем е липсата на вещи лица, съдебни заседатели и заплащането им.
Достъпът до правосъдие, особено по граждански дела, е отчасти възпрепятстван поради по-високите съдебни такси и скъпоструващият процес – хонорари за адвокати, за вещи лица и така нататък – не че таксите са толкова високи, но в България стандартът на живот е по-нисък. Разрешаването на тези проблеми не зависи от системата на съдебната власт, а от законодателната и изпълнителната власт. Например основен криминогенен фактор в България е ниската образованост, демографската криза и бедността. За това нямат вина прокуратурата или съдът, а по-скоро вината е на политиците, които следва да осигурят един по-добър стандарт на живот в България.
За да не взимам думата след това, ние ще подкрепим всички представени днес доклади от представителите на съдебната власт. Ще се възползвам от трибуната и ще се обърна към всички тях, за да им кажа да продължават наистина да се борят за тази справедливост, защото една от характеристиките на съдебната власт е именно не чак толкова възмездието, но по-скоро справедливостта. Има дефицит на справедливост и усещане за такъв дефицит в България. Успех в тази борба – няма да е лека, няма да е никак кратка! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля квесторите да поканят народните представители – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението и Годишният доклад са приети.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2018 Г.
Госпожо Атанасова, заповядайте да представите Становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На заседанието присъстваха от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) госпожа Теодора Точкова – главен инспектор; и господин Игнат Георгиев – инспектор.
Докладът за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г. беше представен от госпожа Теодора Точкова, която отбеляза, че през 2018 г. Инспекторатът е извършил общо 61 проверки в органи на съдебната власт в петте апелативни района, като е проверена дейността на органите на съдебната власт за 2016 г. и 2017 г.
Беше посочено, че през отчетния период ИВСС е изпълнил годишната си програма за 2018 г., като са извършени 47 комплексни планови проверки, от които пет в съдилищата по граждански и административни дела, 20 в съдилищата по наказателни дела, 21 в прокуратурите и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, както и е проверена и Националната следствена служба. Извършени са три тематични проверки, 10 инцидентни проверки по сигнали по граждански, търговски и наказателни дела и прокурорски преписки и 1 проверка по самосезиране.
Госпожа Точкова акцентира, че в отчетния период в ИВСС са постъпили общо 1492 сигнала за допуснати нарушения от съдебните органи, като по 1008 сигнала работата е приключена. През 2018 г. ИВСС е отправил два сигнала за уеднаквяване на съдебната практика и е изготвил становища по четири тълкувателни дела.
Беше отбелязано, че за първи път от началото на дейността си през 2018 г. ИВСС е извършил комплексни планови проверки на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Националната следствена служба, Апелативния специализиран наказателен съд и Специализирания наказателен съд, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура, като резултатите от проверките са подробно коментирани в Доклада.
Госпожа Точкова допълни, че в резултат на извършените проверки на съдилищата както комплексни планови проверки, така и инцидентни проверки по сигнали са установени някои проблеми, преди всичко по отношение на неспазване на сроковете по движението и приключването на конкретни съдебни производства, неспазване на разумния тримесечен срок за изготвяне на съдебните актове от някои съдии, както и за наличие на разнородна практика при администриране на производствата по чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс.
По отношение на някои от прокуратурите са констатирани забавяния при произнасянето по проверките по чл. 145 от Закона за съдебната власт и решаването на делата от някои прокурори и неосъществяване от някои прокурори на необходимия контрол върху работата на служителите на Министерството на вътрешните работи по спрени наказателни производства. Беше констатирано, че в някои случаи наблюдаващите прокурори не осъществяват достатъчно ефективно функцията си по ръководство и надзор на разследването, поради което се допускат процесуални нарушения, които водят до отмяна на прокурорските актове или връщане на делата от съда.
Госпожа Точкова отбеляза, че при проверките на органите на съдебната власт са установени и редица положителни практики, като наличието на много добра организация на административната дейност в проверените съдилища и прокуратури, провеждане на периодични събрания в съдилищата, на които се обсъжда констатирана противоречива практика, като в прокуратурите е създадена организация, при която оправдателните присъди се подлагат на анализ, както и се посочват причините за отмяна на прокурорските актове и връщане на делата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Беше отбелязано, че през разгледания период в проверените съдилища по наказателни дела няма дела, по които производството да е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, както и няма постановени оправдателни присъди за извършени от съдии, прокурори и следователи и лица, заемащи висши държавни длъжности корупционни престъпления.
Госпожа Точкова посочи, че през 2018 г. ИВСС е отправил предложения за поощрения на административния ръководител на Административен съд София – град, и седем съдии от този съд, както и на административния ръководител на Районна прокуратура – Харманли, за констатираното по време на проверките образцово изпълнение на служебните им задължения. Всички те са поощрени от ВСС с отличие „личен почетен знак втора степен – сребърен“.
По отношение дейността по разглеждане на заявленията срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и през отчетната 2018 г. не са установени проблеми при осъществяването ѝ. Беше посочено, че основна причина за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делата е неспазване на установените процесуални срокове по образуване, движение и приключване на делата, като за нарушаването на разумния срок за разглеждане на делата са допринесли или се дължат изцяло на действията на съдии, за които ИВСС е отправял предложения за налагане на дисциплинарни наказания.
Беше констатирано, че през изминалия двегодишен период от въвеждане на правомощията на ИВСС за извършване на проверки на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и на проверки за почтеност и конфликт на интереси, за установяване на действия, с които се накърнява престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, е натрупан значителен опит.
Госпожа Точкова приветства променените разпоредби в Закона за съдебната власт, с които се улесни дейността по проверка на декларациите за имущество и интереси. В предвидения законов срок през 2018 г. са проверени и обработени 4766 декларации, като фактически е проверено имуществото на 10 195 лица – магистратите, техните съпрузи, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала и ненавършилите им пълнолетие деца.
По отношение на дейността по проверките за интегритет през 2018 г., от образувани общо 60 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения по чл. 175к, ал. 1 – 4 от Закона за съдебната власт, проверки са образувани в 15 случая, като само по една от приключените проверки към 31 декември 2018 г. е изготвен мотивиран доклад, съдържащ становище относно наличието на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к от Закона за съдебната власт.
За отчетния период, по предложение на ИВСС, колегиите на ВСС са образували 8 дисциплинарни производства срещу магистрати. До ръководителите на съдилищата, прокуратурата и следствието са отправени общо 40 сигнала, съдържащи препоръки за преценка необходимостта от налагане на дисциплинираща мярка по чл. 327 от Закона за съдебната власт или на дисциплинарно наказание по чл. 308 ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт.
В заключение госпожа Точкова обобщи, че на основание изводите за резултатите от дейността на ИВСС по отделните направления за 2018 г. Инспекторатът се справя успешно с възлаганите му правомощия и дейността му се ползва с подкрепата на обществото и доверието на магистратите.
В отговор на поставен въпрос от народния представител Хамид Хамид относно дисциплинарните производства по отношение на магистратите госпожа Точкова посочи, че е целесъобразно да се въведе възможност ИВСС да може да налага някои от по-леките дисциплинарни наказания като „забележка“ и „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до 1 година, без да влиза в колизия с кадровата дейност на колегиите на ВСС“.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Следва становище на вносител.
Уважаема госпожо Точкова, заповядайте – имате думата.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаема госпожо Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! С удовлетворение пред Вас искам да отчета, че през 2018 г. Инспекторатът се справи успешно с цялата си палитра от правомощия.
Нашата дейност е описана подробно в Доклада на институцията за 2018 г. – аналитичен документ, в който подробно са отразени констатациите ни от извършените проверки по отделните направления от нашата дейност. Ще акцентирам накратко на някои аспекти от дейността ни, които подчертават, акцентират на ролята ни на контролен орган.
През изминалия отчетен период Инспекторатът изпълни годишната си програма. Бяха извършени общо 61 проверки – комплексни, планови, тематични, инцидентни проверки и една проверка по самосезиране.
През 2018 г. Инспекторатът за първи път от началото на дейността си извърши проверка на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Националната следствена служба, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализирания наказателен съд, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура.
При извършените проверки през 2018 г. бяха установени преди всичко положителни практики, а именно: много добра организация на административната дейност, стриктно спазване на принципа за случайно разпределение на делата, постановяване на съдебните и прокурорските актове в процесуалните и разумните срокове, над 80% свършени дела от постъпилите дела за разглеждане. В проверените съдилища по наказателни дела няма прекратени дела поради изтичане на предвидената в Закона погасителна давност.
Разбира се, бяха установени и някои пропуски, допуснати от някои съдии и прокурори, изразяващи се най-общо в неспазване на сроковете за насрочване на делата, неразумния срок за изготвяне на съдебните актове, забавяния при произнасянето по проверките по чл. 145 от Закона за съдебната власт и при решаването на делата от някои прокурори. Както в случаите на дисциплинарни нарушения, така и в случаите на образцово изпълнение на служебните си задължения, Инспекторатът е реагирал адекватно и обективно е предприемал необходимите действия.
През 2018 г. сме отправили осем предложения за дисциплинарни наказания на магистрати и девет предложения за поощрения на съдии и прокурори.
По отношение на дейността по разглеждане на заявленията за бавно правосъдие и през отчетната 2018 г. се запазва тенденцията от предходни години – нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да се констатира преимуществено от действията на органи на съдебната власт, правораздаващи на територията на Софийския апелативен район.
През изминалия двегодишен период от въвеждане на новите правомощия на Инспектората, свързани с проверка на имуществените декларации и проверките за почтеност, натрупахме наистина значителен опит. Благодарение на дейността по проверка на имуществените декларации Инспекторатът показа на обществото имуществото, влоговете и задълженията на магистратите, съответствието на декларираните обстоятелства с вписаните обявени и удостоверени обстоятелства за имущественото състояние на магистратите.
В предвидения законов срок през 2018 г. бяха проверени и обработени 4 хил. 766 декларации, като фактически беше проверено имуществото на 10 хил. 195 лица – магистратите, техните съпрузи, лицата, с които живеят фактически на съпружеско съжителство, на съпружески начала и ненавършилите им пълнолетие деца.
Смятам, че съобразно законовата уредба и липсата на разследващи правомощия ефективно осъществяваме и дейността ни по проверките за интегритет.
През 2018 г. бяха образувани 60 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за такива нарушения. По тези 60 преписки бяха образувани 15 проверки. В един случай от приключените проверки бяха събрани достатъчно данни за извършено нарушение. Впрочем от възлагането на тези правомощия на Инспектората през 2017 г. до този момент с доклад, съдържащ становище, че са налице достатъчно данни за извършени нарушения за интегритет, са приключили общо шест проверки. Във всички тези случаи сме отправили предложения за дисциплинарно наказание. Вече за такива нарушения – за нарушения на интегритета, има наложени дисциплинарни наказания от съответните колегии на Висшия съдебен съвет. В този смисъл мога да кажа, че Инспекторатът полага усилия и постига резултати.
В заключение, искам да обобщя, че Инспекторатът се справя успешно с всички правомощия, с които разполага. Това доказва, че дейността му се ползва с доверието на магистратите и с подкрепата на обществото. Това е, което искам да споделя по Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Точкова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Няма заявени изказвания.
Прекратявам разискванията.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Ще подложа на гласуване Проекта за решение, който беше представен от госпожа Атанасова.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г.“
Гласували 119 народни представители: за 118, против 1, въздържали се няма.
Предложението и решението са приети.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2018 г., № 911-00-6.
Внесен е от Висшия съдебен съвет на 31 май 2018 г.
От Комисията по правни въпроси първо ще чуем Становището по Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Заповядайте, госпожо Илиева, да представите Становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Докладът е изготвен на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт.
На заседанието присъстваха от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд, и госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета, и от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър.
Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата беше представен от господин Лозан Панов, който изложи данни за дейността на съдебната власт, съдебната карта, сградния фонд, съдебната администрация и наблегна върху неравномерната натовареност по райони в страната.
Той обобщи, че за 2018 г. броят на всички дела за разглеждане в съдебната система, без тези във ВКС, е 661 276 и добави, че през 2018 г. 462 810 дела са приключили със съдебен акт по същество. Прекратените производства през текущата година са 81 594, като в края на отчетната година има 116 872 неприключили дела.
По отношение работата на съдилищата беше отбелязано, че в районните съдилища към областните центрове, включително и в Софийския районен съд, броят на съдиите през 2018 г. е 660, като числеността е увеличена с една щатна бройка спрямо 2017 г. Общият брой на делата, разглеждани от тях, е 383 185, от които 310 522 дела са свършени, 264 658 са приключени с акт по същество, 45 864 броя са прекратени, 72 663 броя дела са неприключили в края на годината, а обжалваните и протестираните са 32 557 броя.
По материя от разглежданите през годината общо 383 185 броя дела 283 392 са граждански и 99 793 са наказателни дела.
В останалите районни съдилища, извън областните центрове, броят на съдиите е 340, като обшият брой разглеждани дела е 151 423, от които 134 288 дела са свършени, 112 636 производства са приключени с акт по същество, 21 652 са прекратени, а 17 135 производства са висящи към края на годината, като 10 954 актове са обжалвани или протестирани.
По материя от разглежданите през годината общо 134 288 производства 104 688 са граждански и 46 735 са наказателни.
По отношение работата на окръжните съдилища, включително дейността на Софийския градски съд (СГС) и на Специализирания наказателен съд (СНС) беше изложено, че през 2018 г. броят на съдиите е 773. В този период съдиите са имали за разглеждане 107 530 дела, от които 83 821 дела са свършени, 70 692 производства са приключени с акт по същество и 13 129 са прекратени. Висящите към края на годината производства са 23 709, като 15 257 броя са обжалвани или протестирани.
От общия брой дела, разгледани от окръжните съдилища и СГС, гражданските производства са 72 114, а наказателните са 35 416 броя.
По отношение на апелативните съдилища данните сочат, че през 2018 г. са постъпили 18 457 броя дела, от които 15 131 дела са свършените, като от тях 14 400 са приключили с акт по същество, 731 производства са прекратени, а 3328 са неприключили до края на годината, като 4653 дела са обжалвани или протестирани. От разглежданите дела 13 675 броя са граждански и 4782 броя са наказателни.
По отношение на военните съдилища справките сочат, че през 2018 г. в съдилищата са работили 15 съдии. Общият брой дела за разглеждане през годината е 681, от които са свършени 642. Съдиите от военните съдилища са постановили 424 съдебни акта по същество, 218 производства са прекратени, като в края на годината 39 дела са висящи, а 60 дела са обжалвани или протестирани.
Така изложени, данните разкриват, че средната натовареност на районните съдилища в областните центрове, включително на Софийския районен съд, през 2018 г. е 55,38 дела за разглеждане месечно, като се наблюдава спад на натовареността спрямо преходната година с 3,85 на сто. Натовареността може да се представи така: натовареност над 50 дела месечно от един съдия имат 10 съдилища, натовареност между 40 и 50 дела месечно имат 12 съдилища, а под 40 дела има в 5 от съдилищата в областните центрове. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд със средно 73,83 дела, разглеждани от един съдия месечно.
За районните съдии извън областните центрове средната натовареност е 43,70 дела месечно, като натовареност над 50 дела месечно има в 20 съдилища, между 40 и 50 дела месечно има в 31 съдилища, а под 30 дела месечно имат 10 районни съдилища извън областните центрове. На тази база най-натоварен е Районен съд – Лом, със средна натовареност 88,15 дела, разглеждани от един съдия месечно.
В окръжните съдилища данните сочат, че средната натовареност през 2018 г. е 13,79 дела месечно. Същевременно натовареността на Софийския градски съд е 25,39 броя месечно, а на Специализирания наказателен съд – 35,99 дела, разглеждани от един съдия на месец.
Средната натовареност на апелативните съдилища през 2018 г. е 9,31 дела месечно за един съдия, като натовареността на съдиите в Софийски апелативен съд е 13 дела на месец, докато Апелативният специализиран съд разглежда 4,57 дела месечно, а Военно апелативният съд 1,28 дела месечно.
Данните от представената статистика за натовареността на съдилищата през 2018 г. сочат лек спад по отношение на този показател, което отразява усилията на Висшия съдебен съвет да установи причините и да предприеме действия за постигане на равномерна натовареност в съдилищата.
Господин Панов посочи, че за подобряване на работата на съдилищата през 2018 г. е от значение както равномерното разпределение на делата, така и броят на служителите в съдилищата спрямо натовареността на съответния съд, като се отчита спецификата на отделните звена.
Съотношението на съдебната администрация към броя на магистратите за районните съдилища в областните центрове е 2,84 административни служители на един съдия, а за Софийския районен съд този показател е 3,22 административни служители на един съдия. В останалите районни съдилища извън областните центрове тази пропорция е съответно 3,99 административни служители на един съдия.
Съотношението по този критерий за окръжните съдилища е 1,99 административни служители на един съдия, докато в Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд този показател е съответно 2,42 и 2,38 административни служители на един съдия. Най-големи затруднения по този показател изпитват апелативните съдилища, където това съотношение средно е 1,26 броя служители към един магистрат, като по отношение на Софийския апелативен съд то е 1,04, а във Военно-апелативния съд 1,71.
Друг приоритет за обезпечаване на работата на съда е поставен върху осигуряването на подходящ сграден фонд и неговото управление. През 2018 г. в Съдебната палата в София бяха осигурени работни места за съдии и съдебни служители от Софийския апелативен съд и беше обособено помещение за търговско деловодство. Положително разрешение получи и недостигът на помещения в Съдебната палата в град Плевен, където вече са осигурени работни помещения за обезпечаване на работата на съда. Търсят се решения на въпроса с недостига на помещения в сградите на съдилищата в Пловдив, Кърджали, Варна, Велико Търново, Апелативния специализиран наказателен съд и Съдебната палата в София.
По отношение дейността на Върховния касационен съд господин Панов посочи, че в него през 2018 г. работят 110 съдии. Председателят на Върховния касационен съд добави, че се откроява трайна тенденция за постепенно намаляване на функциите на върховните съдии като инстанционен контрол и съсредоточаване на дейността им върху уеднаквяване на съдебната практиката. Постъпилите дела през периода са 9483 броя – с 2,8 на сто по-малко от предходната година, като заедно със заварените от предходната година общият брой разглеждани дела е 13 507. Решените през годината дела са 9154 броя, като несвършените към края на годината дела са 4181 броя.
През 2018 г. Върховният касационен съд е образувал 7 тълкувателни дела, постановил е 16 тълкувателни решения и определения и е отправил две искания до Конституционния съд на Република България.
В наказателната колегия на Върховния касационен съд на щат през 2018 г. са 31 съдии. Общият брой на производствата за разглеждане през годината е 1541. От тях приключилите производства са 1277 броя, като 832 са касационни дела, а 445 са частни производства. Неприключените към края на годината производства са 264 броя. От обявените за решаване дела 50,12 на сто са решени в срок до един месец, 15,95 на сто са решени в срок до 2 месеца и 15,46 на сто са решени след тези срокове. При частните производства 90,58 на сто са решени в срок до 1 месец и 1,35 на сто са решени в срок над 2 месеца. Средната натовареност на съдиите от наказателната колегия през отчетния период е 4,6 дела на месец.
В гражданската колегия на Върховния касационен съд през 2018 г. работят 46 съдии. Общият брой на делата за разглеждане през 2018 г., включващ касационни и частни производства, е 7478. През годината свършените от гражданската колегия дела са 4941, от които 3511 касационни дела и 1430 – частни производства. Неприключилите към края на годината производства са 2372 броя. Средната годишна натовареност в гражданската колегията сочи, че всеки съдия участва в разглеждането на 321 дела и е докладчик по 107 свършени производства. Същевременно през текущия период на всеки съдия е възложено докладването пред тричленен състав на 163 новообразувани и заварени дела.
В търговска колегия през 2018 г. работят 21 върховни съдии, а считано от 22 февруари 2018 г. съдиите са 23. Общият брой на делата, включващ касационни и частни производства, за разглеждане е 4488. Приключените през годината търговски производства са 2927, от които 1801 са търговски дела, а 1126 – частни производства. Неприключилите дела в края на периода са 1268 броя. През текущия период на всеки съдия от търговска колегия са разпределени за гледане средно 207 дела годишно, като постановените съдебни актове са средно 173 броя дела на година.
Господин Панов обърна внимание на предприетата през 2018 г. законодателна инициатива по приемане на промените в Кодекса за застраховането и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и добави, че пленумът на Висшия съдебен съвет е изпратил искане за автентично тълкуване на чл. 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК.
Министърът на правосъдието даде положителна оценка за работата на съдилищата и призова за подкрепа на Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. Той отправи молба до председателя на Върховния касационен съд при изготвяне на Годишния доклад за дейността на съдилищата да насочи усилия към отразяване на съвместната работата между трите власти, а не да се търси институционално противопоставяне между конституционно определените органи на държавната власт.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Емил Димитров, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Димитър Лазаров.
Господин Митев, господин Димитров и господин Хамид изразиха подкрепа към свършената от съдилищата работа и посочиха, че изпитват дълбоко уважение към съдийската професия. Те изразиха мнение, че дадените в Доклада политически оценки за дейността на законодателната власт не подпомагат институционалния диалог и представляват намеса в работата на Народното събрание.
Господин Лазаров обърна внимание на отразените данни в Доклада относно качеството на правораздавателната дейност, като акцентира върху отменените и върнатите от апелативните съдилища съдебни актове, които са около 58 на сто.
В отговор на поставения въпрос, господин Панов посочи, че причините за отмяна и връщане на тези актове се анализират и обсъждат чрез провеждането на общи събрания и участие на съдиите от Върховния касационен съд при изслушване на отчетните доклади на съдилищата.
Господин Цонев добави, че законодателната инициатива по повод на тълкувателното решение относно антикорупционното законодателство е била необходима и правилна, като е целяла да запази волята на законодателя при приемането на закона през 2012 г. Той изрази несъгласие с изложеното в Доклада, че законодателят целенасочено се противопоставя на конституционното правомощие на Върховния касационен съд за уеднаквяване на съдебната практика.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
По процедура следва представяне от името на вносителя.
Заповядайте, господин Панов – имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! В Доклада за дейността на съдилищата и прилагането на закона през 2018 г. се анализират основните въпроси и предизвикателства през изминалата година – законодателни промени, неравномерна натовареност на съдилищата, съдебни сгради, съдебна администрация.
Позволете ми да не Ви занимавам със статистика, с която считам, че всеки един от Вас се е запознал. Ще акцентирам върху основните проблеми. Някои от тях бяха представени на Вашето внимание от представляващия Висшия съдебен съвет, както и от изнесените доклади от дискусията, проведена в Правната комисия.
По отношение на законодателството за втори път беше споменато пред Вас изменението на НПК и Закона за съдебната власт, влезли през 2017 г. Става дума за нормите на чл. 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт. Всъщност това са нормите, регламентиращи реда за публикуване на съдебните решения в интернет страниците на съдилищата.
Тъй като тази норма предизвика различна практика от правоприлагащите колегии, това доведе до Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, с който бяхте запознати в първия доклад. С протокола от 1 февруари 2018 г. бе поискано автентично тълкуване от законодателя на тези норми. До настоящия момент няма такова автентично тълкуване, няма промяна и в законодателството.
Използвам възможността да кажа, че на 19 септември 2018 г., когато се приемаше Докладът за прилагането на закона и дейността на съдилищата за 2017 г., в пленарната зала председателят на Комисията по правни въпроси поясни, че няма да се търси тълкуване, а ще се изменя законът. Министърът на правосъдието към настоящия момент, тогава в битието си на народен представител и председател на Комисията, изрично посочи, че такава промяна ще има. До настоящия момент, както вече Ви казах, такава промяна няма.
Защо смятам, че времето показа, че новите норми водят само до ограничаване за неопределено време публичността в правораздаването? Това е така, защото за съдилищата има забрана да публикуват съобщения за съдебния акт. Това обаче не е пречка страните по делата – прокуратурата, подсъдимите, техните адвокати, да излагат своята интерпретация за съдебния акт. Считам, както вече казах, че разпространяването на тази информация е важна за съда. Тя е важна с оглед на публичността и прозрачността на правораздавателния процес. Разбира се, всеки има право да интерпретира един съдебен акт, но когато липсва навременно, в момента, когато това се е случило, достоверна информация от самия съд, който е издал съдебния акт, това очевидно създава напрежение както сред колегите, а може да доведе до изкривяване на информацията при представянето на подобно дело.
Всъщност това беше един от пунктовете, които предизвикаха във Висшия съдебен съвет реакцията на министъра на правосъдието, който изрично заяви и предложи, за първи път в историята на Висшия съдебен съвет, да не се приема Докладът за дейността на съдилищата.
По втория пункт ще говоря малко по-късно.
Ще се спра на много важен въпрос, свързан с натовареност, съдебна карта и кадрови въпроси. Както вече беше пояснено, данните от 2018 г. показват, че предприетите мерки през годините от Висшия съдебен съвет за решаване на проблема с неравномерната натовареност на отделните органи и съдебната система, все още не са довели до очакваните и търсени резултати. Данните се базират на изводите за натовареността, те показват значителна неравномерност на натовареността между отделните нива, както и между отделните инстанции. При средна натовареност от 9,31 дела за разглеждане месечно от един съдия за апелативните съдилища, даже за Софийския апелативен съд е 13 дела, докато на Апелативния специализиран наказателен съд е 4,57 дела месечно, а на Военния апелативен съд е, забележете, 1,28 дела на месец. По отношение на военните съдилища ще говоря малко по-късно.
За съжаление, още по-голям е диапазонът при сравнение на данните за отделните окръжни съдилища, от една страна, и, от друга страна, тези на Специализирания наказателен съд, както и на Софийски градски съд. При средна натовареност през 2018 г. на съдебните звена на това ниво на съдебната система – от 13,79 дела месечно на един съдия, тази на Специализирания наказателен съд е 35,99, тоест почти 36 дела на съдия, на Софийския градски съд е 25,39, а под 7 дела за 2018 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Търговище – 5,22, в Кърджали – 6,12.
В районните съдилища на страната състоянието на неравномерност на натоварването на съдиите е още по-забележимо. При средна натовареност 55,38 дела за разглеждане месечно на един съдия в районните съдилища в областните центрове, Софийският районен съд е със 73,83 дела. Те са намалели в сравнение с предходната година, но отново в съотношение с другите съдилища от това ниво е много по-голяма. Висока е натовареността и на други районни съдилища: в Перник – 65,90, в Пловдив – 57,08, в Монтана – 56,57, в Пазарджик – 56,07. Докато в други районни съдилища, например в Силистра, е 29,89 дела месечно, разглеждани от един съдия. В други районни съдилища в областните центрове с натовареност под 40 дела са Велико Търново, Добрич, Габрово, Смолян.
В районните съдилища, които са извън областните центрове, при средна натовареност от 43,70 дела за разглеждане месечно, има съдилища с натовареност и под 20 дела. Такъв например e съдът в Ардино с 12,38 дела, като при други тя е с месечно над 70 дела. Така е в Pайонен съд – Лом – 88,15, Pайонен съд – Нова Загора – 79,14, Pайонен съд – Пещера. Месечно един съдия в Ихтиман разглежда 69,31 дела, а в Pайонен съд – Велинград – 67,08 дела. Неравномерната натовареност води до различно натоварване на магистратите, а оттук – до забавяне на съдебните производства.
Няма как да не обърнем внимание, мисля, че беше казано тук в залата, на конкурсните процедури. Финализирането на конкурсните процедури се случва много бавно въпреки законодателните промени, въпреки старанието на Висшия съдебен съвет да организира тези конкурси, въпреки помощта и изискването на необходимите документи. От организационно естество полагаме необходимите усилия.
Независимо от това обаче, очевидно при конкурсните процедури е необходима оптимизация с оглед на тяхната прекомерна продължителност. Ето защо се обръщам към Вас: ако имаме идеи, а те вече са във Висшия съдебен съвет, свързани с това да се промени начинът, по който се променят конкурсните процедури, дискутира се темата за спазване на регионалния принцип, което може да ускори конкурсните процедури, ще моля за Вашето съдействие, разбира се, с обещанието допълнително да конкретизираме мотиви, които засягат тази материя.
Проблемите с конкурсите водят до непопълване на свободните щатни бройки, а същевременно това мотивира административните ръководители с оглед необходимостта за продължаване на процеса на работа в съдилищата да командироват съдии. На принципа на доминото, когато горната инстанция командирова магистрат, долната инстанция също е затруднена – тя пък командирова магистрат от по-долна инстанция и с оглед на това се създават големи трудности в работата на всички съдебни звена. Нееднократно сме казвали, че забавянето на конкурсните процедури не трябва да води до предпоставки за командироване на много магистрати, тъй като то не представлява кариерно израстване.
По отношение на съдебните сгради ще бъда съвсем кратък. Действително няма как да не спомена проблемите в Съдебната палата през миналата година. Както знаете, в нея работят магистрати от шест съдилища и звена на прокуратурата, включително Върховна касационна прокуратура. Те са настанени в нея и сградата без съмнение е тясна за всички тях. Смятам, че е дошъл моментът, когато трябва да се изведат органи от Съдебна палата – София, за да получат колегите, които работят там, адекватни условия на труд. Буквално всяко помещение е заето – дори съдиите от Върховния касационен съд се намират не в кабинети, а в малки зали, които преди са били съвещателни зали на Съдебната палата.
В Доклада, както вече беше посочено, става дума за проблеми в Съдебна палата – Пловдив, и необходимостта от обособяване на нови зали, за Варна, знаете, че Висшият съдебен съвет направи изнесено заседание в града за дългогодишния проблем със сградата.
Специализираните наказателни съдилища. Въпросът за обособена сграда като че ли вече е решен, остава обаче по-важното – да се направят необходимите действия, за да може колегите, ако не скоро, то поне в дългосрочен план, да имат визията да бъдат настанени в сградата в така наречения Техникум „Сталин“.
Същевременно помещенията на улица „Черковна“, които в момента служат за работа на Специализирания наказателен съд и Специализирания съд, по мое мнение, както и по мнението на колегите от Комисията за управление на собствеността, трябва да останат за съдебната система. Ето една възможност там да бъдат преместени институции от Съдебната палата, за да може по-натоварените съдебни инстанции в Съдебната палата да правораздават съвсем нормално. Разбирате, че изчакването при ползването на съдебните зали неминуемо води до напрежение сред страните – участници в процеса, и до забавяне на съдопроизводството.
По отношение на съдебната администрация ще бъда кратък. Положиха се действително сериозни усилия, но има съществена разлика в съотношението брой на служители към броя на магистратите. Емблематичен е примерът със Софийския апелативен съд, където съотношението е едно към двадесет и шест, докато в някои различни институции – дори, които са много по-малко натоварени, съотношението е двойно по-голямо. Има съдебни институции със съотношение едно към шест цяло и пет, едно към седем – говоря за Момчилград, Златоград, Девин и Омуртаг.
По отношение на натовареността – вече имахме възможност да коментираме тази тема. Очевидно е различното съотношение между различните органи на съдебната власт. Няма как да не се спра на апелативните съдилища. В тях средната натовареност е 9,31 броя дела, като то е било близо до тази от предходната година. Сред тях най-слабо натоварен е Военно-апелативният съд, както вече казах – 1,28 дела, Апелативният специализиран наказателен съд – 4,57 дела, Софийският апелативен съд е най-натовареният – с 13 дела, следва Апелативният съд – Велико Търново.
Позволете ми да кажа няколко думи за дейността на Върховния касационен съд. За първи път в историята му беше извършена проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тя обхвана дейността на Наказателната колегия за периода 2016 – 2017 г. Изразих вече мнение, че Докладът е обективен и позитивен. Той е публикуван както на страницата на ИВСС, така, разбира се, и на страницата на Върховния касационен съд. В него се отбелязва, че предприетите мерки от ръководството на съда са се оказали ефективни и са постигнали необходимия резултат. С тези мерки, колкото и това да не е лесно, сме се стремили да се опитаме да мотивираме върховните съдии въпреки тяхната натовареност, въпреки ангажимента им с тълкувателна дейност да пишат делата в срок. Разбира се, не всички спазват срока в НПК, но се стремим разумният срок – около три-четири месеца, да бъде спазван от колегите върховни съдии. Това е отбелязано от проверката, направена от Инспектората.
Какви други изводи е направил Инспекторатът? Проверката е показала добра организация на административната дейност на съда. Не са установени нарушения при образуването, разпределението, движението и приключването на делата. Процесът на обслужване на гражданите е максимално оптимизиран. Разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор и в съответствие с действащите в съда правила. Не е констатирала нарушение при образуването и разпределението на делата.
Казвам го, защото министърът на правосъдието в дебат изрично е посочил, че председателят на съда влияе върху разпределението на делата. Използвам възможността да кажа, че съм поканил министъра на правосъдието, когато му е удобно, в какъвто момент иска, да види как се спазват правилата. Самото разпределение се извършва от съдебни служители, а ръководството на съда единствено извършва контрол за начина, по който това се случва. Нека да напомня, че за първи път от известно време насам публичното разпределение се прави дори и пред медиите, и всеки, който поиска да види как това се случва, има тази възможност. В този смисъл смятам, че тези наведени твърдения са неистина.
По отношение на тълкувателната дейност. Другият съществен проблем, който възникна при коментара на Доклада във Висшия съдебен съвет, е свързан преди всичко с две тълкувателни дела. Първото е Тълкувателно дело № 1 от 2016 г., което е постановено на Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия и, другото е Тълкувателно дело № 4 от 2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
С оглед на измененията на ЗСВ, това е първото тълкувателно дело на трите колегии общо. Тълкувателното дело беше публикувано на интернет страницата на съда, изпратено е на репортерите и е отбелязано в медиите. Искам да кажа, че интерпретациите, начинът, по който беше презентирано, включително от парламентаристи, извинете ме, ако някои от Вас са тук, едва ли не се посочи, че основният мотив на тълкувателното решение на ВКС ще създаде безобразия в застрахователната дейност – по приложението на Закона за задълженията и договорите.
Както вече отбелязах на Правната комисия, това тълкувателно дело разширява кръга на лицата, които могат да получат обезщетение за претърпените вреди при смърт на техни близки – ако има допълнителни въпроси по него, готов съм да отговоря. Като участник в това тълкувателно дело, смятам, че разширяването на кръга беше направено с усилията на всички колеги от Върховния касационен съд, беше сериозно дискутирано. Имаше, разбира се, особени мнения, което е съвсем нормално в един тълкувателен процес на Върховния касационен съд. И все пак смятам, че направеното искане за тълкуване, което беше уважено и беше разширен кръгът, е в полза на обществото.
По отношение на второто тълкувателно дело. Онова, което предизвика дебат, мисля, че това е важно да се каже, сравнително скорострелно и много бързо парламентът е реагирал на резултата от него. За съжаление, това се вижда не само в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд и мога да дам примери затова как парламентът реагира дори по конкретни решения. Например арбитражно решение, което беше отменено от Върховния касационен съд, в частта, с която е изменен Договорът за приватизация на 70% от капитала на Параходство български морски флот, или това е търговско дело № 1675 от 2017 г. Почти незабавно след решението на Върховния касационен съд, очевидно по конкретен казус, това предизвика идеи за промяна на законодателството – отново по бързия път чрез депутати. Съдбата на тези законодателни промени мисля, че са ясни за всички.
Въпреки това – и с това приключвам темата за тълкувателната дейност на ВКС, е очевидно, че по конкретни казуси има бърза реакция на парламента, което най-малкото буди учудване.
По отношение на съдебната карта. Както вече казах за дисбаланса на натовареността на съдилищата, мога да кажа няколко важни думи с оглед посоченото, че в Прокуратурата се извършват промени. Тези промени са свързани с обособяването на териториални отделения в някои прокуратури. Тази законова възможност съществува в Закона за съдебната власт. Не смятам обаче, изразих това мнение и пред колегите от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, че тя трябва да копира модела на Прокуратурата. Това, че Прокуратурата обособява териториални отделения не означава, че съдилищата трябва да следват тази идея и методика – и ще Ви кажа защо?
Съдилищата разглеждат не само наказателни дела. Вярно е, че в национален мащаб наказателните дела – с много малки изключения, намалят като брой, но съдилищата разглеждат и граждански, и търговски дела, някои от тях като константна тенденция – например търговските дела, се увеличават като брой. Ето защо смятам, че този подход не трябва да се възприема от Софийската колегия.
Ще предложа друг подход и за това ще има нужда от Вашето съдействие.
Първо, нека да кажа за военните съдилища. Средната натовареност по щат на наказателен съдия от окръжните съдилища по брой постъпили дела за 2018 г. е 7,62 месечно на един съдия. По брой постъпления в Сливенския военен съд например – едно от трите военни съдилища в страната, съдиите са с едно дело по-малко натоварени от средното ниво за наказателните съдии в окръжните съдилища; съдиите в Софийския военен съд са два пъти по-малко натоварени от техните колеги на същото ниво; съдиите от Военен съд – Пловдив, са над три пъти по-малко натоварени.
Същевременно от направения анализ и многократно правените анализи преди това от колегите от Върховния касационен съд броят и видът на постъпилите и решени дела за 2018 г. може да се обобщи така: за трите военни съдилища е изключително малък; голям дял са делата с относително ниска правна и фактическа сложност – голяма част наказателни производства са такива – над 70% от тях, и почти половината от тях са разпити пред съдия. Малък брой са делата с фактическа и правна сложност, голяма част от които приключват със споразумение. Средногодишно броят на постановените присъди във военните съдилища е 3,20, тоест три дела на година. Същевременно, както знаем, някои районни съдилища са също с ниска натовареност за 2018 г.
Около 30 съдилища от районните са с ниска натовареност, като от тях най-ниска е натовареността на Районен съд – Ивайловград, забележете, 11,25 дела; Районен съд – Ардино, е с 12,38 дела, Районен съд – Трън, с 12,68 дела; Районен съд – Малко Търново – 13,25 дела; Районен съд – Крумовград – 21,4 дела, и други. През последните години тези съдилища остават най-ниско натоварени, независимо че щатната им численост е минимум от двама съдии.
Това, което мога да предложа и е добре, ако искате, да се дискутира – да помислим дали в някои съдилища, в които има по двама съдии, не може да се премине, да се заседава само с един съдия. Казвам го, защото основният аргумент ще бъде, че няма да се спази случайното разпределение. Само искам да кажа, че в някои съдилища например в Ардино и Трън, от дълго време фактически правораздава само един магистрат и това не представлява никакъв проблем както за обществеността, така и за страните, и за правораздавателния процес.
Хиперболизирането на принципа за случайното разпределение в тези ниско натоварени съдилища не бива да бъде пречка за обособяването им с един съдия. Със законодателна промяна, както и с обезпечаването експедитивно и сравнително бързо – дали ще бъде председателят на Окръжния съд, дали ще бъде председателят на Апелативния съд, да може за периода, в който отсъства съдията, работещ в този съд – било поради болест, или поради отпуск, да може да се осигури правораздавателният процес. Казвам го, защото това е идея, която няма да доведе до обособяването на териториални отделения, от една страна, от друга страна, ще запази създадената съдебна институция в това населено място. По този начин съдът няма да абдикира, както и държавата от населеното място.
Разбирам, че мярката със закриване на съдилища е много непопулярна, разбирам, че ще има реакции от местната власт, но когато в това населено място се запази съдебната институция и там правораздава един съдия, и това бъде обезпечено законодателно с възможната реакция на съответния административен ръководител, това е малко по-различен път, който може да спомогне за съдебната карта. Споделям го пред Вас, защото това ще има нужда от подкрепата Ви като законодателно изменение. Отново казвам, фактически в съдилища, които са с по двама съдии, може да си представите и случайното разпределение. Не виждам пречка в тези малки съдилища, в които по-рано са работили мирови съдии и един съдия, такива съдилища да продължават да правораздават по този начин, обезпечено, разбира се, с продължителността на правораздавателния процес. Готов съм да дискутираме по тази тема, но ще се върна отново на военните съдилища.
Моята идея, нееднократно съм я споделял, надявам се много колеги от Висшия съдебен съвет да я споделят – военните съдилища са предвидени в Конституцията. Не мисля, че трябва да се стига до промяна на Конституцията, но може да се намали броят на военните съдилища. В момента имаме един Военно-апелативен съд и три военни съдилища, които са много ниско натоварени. Ако не се направи намаляване броя на военните съдилища, ще бъде безотговорно да тръгнем да променяме малките съдилища, в които работят магистрати, които правораздават с пъти повече дела, отколкото военните съдии. Смятам, че за малка България, с малкия брой военнослужещи и ниската степен на правна сложност на делата по тази категория дела, смятам че един военен съд като първа инстанция, един Военно-апелативен съд е напълно достатъчен.
Може да се дебатира къде ще бъде този съд – в София, Пловдив или някъде другаде, но това е друга тема. По-важното е, че трябва да се направи стъпка и във военното правораздаване, и това, което се опитвам, и сега презентирам пред Вас, е по отношение на районните съдии. Нека да не маргинализираме принципа на случайното разпределение, както вече казах, повтарям се, в някои от тези съдилища от дълго време фактически правораздава по един магистрат и това, повярвайте ми, не смущава никого от страните по делото.
С това ще завърша, защото съдебната карта на фона на реалностите, свързани с демографските изменения, за съжаление, с концентрирането на населението и дейността на фирмите в големите съдилища, предимно в София, води до процеси, които няма как да не бъдат отчетени от Висшия съдебен съвет, и няма как тези институции да не реагират.
Готов съм, разбира се, за дискусия по всички въпроси, готов съм да отговоря на Вашите въпроси. Ако има такива, Ви моля все пак да ми дадете възможност да го направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги депутати, уважаеми колеги юристи! Аз не желая такива дискусии! Ще Ви кажа защо. Защото всяка дискусия се води със съответно компетентните за целта лица на съответното място по поводи. Някои хора, за да си придадат важност, влизат в качеството на фактори по определени въпроси и водейки подобни дискусии биват кичени с функции, титли и значимост, каквато не им се полага. Това го виждаме в последните години много пъти.
Най-сетне е време, почти 30 години след началото на демократичните процеси и приемането на действащата Конституция, нещата да си дойдат на мястото. Да направим някои фини настройки и всеки да си знае мястото, функцията, ролята и отговорностите.
Каква е ролята на председателя на Върховния касационен съд? Неговата роля е да ръководи Върховния касационен съд. Той е административният ръководител на Върховния касационен съд. Той е съдия във Върховния касационен съд и като всички други съдии във Върховния касационен съд трябва да решава дела.
Ще се върна на един бивш председател на Върховния касационен съд, който за цялото време на мандата си беше решил едно дело – делото за регистрацията на Националното движение „Симеон Втори“, спомням си, не беше допуснал такава регистрация.
Не знам как е в момента. Висши магистрати, председатели на съдилища, включително, бих казал, и на районни съдилища, и на окръжни апелативни съдилища, по колко дела решават? Това е много важен показател дали те са съдии, или от някъде, от какви ли не, които никога не са решавали и по едно дело в живота си, изведнъж стават, биват поставени по политически или други причини на най-висши места. Много е показателно това, уважаеми колеги.
Слушах уважаемия господин Панов с огромен интерес, когато той зачекна и захвана темата за Върховния касационен съд – да, много важни неща той ни каза. Тук обаче да си говорим, след като имаш правомощието да обобщиш този доклад по данните, които другите районни, окръжни и апелативни съдилища ти подават, и да го внесеш тук с едно строго, определено, тясно, специализирано и профилирано качество, да говориш за проблемите в цялата съдебна система, да изземваш дейността на законодателя или на Висшия съдебен съвет, е, това не е редно. И 30 години след началото на промените и прилагането на Конституцията всеки да мълчи в държавата по тези въпроси, това е равносилно на малък конституционен държавен преврат. И да кичиш някой с титулата „първият магистрат в държавата“ е пълно неразбиране на това какво значи „магистрат“, каква е ролята на съдията, какво върши той и кой кой е в съдебната система. Да си съдия, това означава да се произнесеш по един определен казус, по който ти си сезиран в качеството на районен, окръжен, апелативен, върховен съдия. Ти решаваш казуса и нямаш право на мнение, нямаш право на интервюта, нямаш право да излизаш, да протестираш, нямаш право да организираш знайни и незнайни кръгове от люде и хора, да събираш около себе си съдии, които по един или друг начин…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разгорещихте се малко, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, защото темата е злободневна и от много време в обществото съществува пълно неразбиране по тези въпроси.
В тази връзка, пак казвам, работа на законодателя и на Висшия съдебен съвет е да преценят правилно или криво, добре или грешно. За Военния съд – дали да го има, разбира се, че трябва да го има, доколко да го има, каква да е натовареността, какви да са му правомощията?
Въпрос на законодателя и на Висшия съдебен съвет е да се произнася, да преценява и да дава формули относно натовареността на районните, на окръжните съдилища, на Апелативния съд и на никой друг. Ако някой друг в качеството на член на Висшия съдебен съвет има друго мнение, там той може да изказва мнение, но тези мнения не могат да бъдат изказвани в обществото като магистрат, или като частно лице, или като юрист, или като специалист по темите и по въпросите, защото Висшият съдебен съвет действа като колективно тяло по тези въпроси и той си има представляващ, който стои тук, в залата, и който може да сподели тези въпроси, и да ги постави за разглеждане пред нас, пред Народното събрание като законодател.
В този смисъл и в тази връзка никой няма право да си приписва правомощия, които са по-големи от онова, което Конституцията и законите за съдебната власт, каквито са в момента, са му дали. И никой не може да бъде наричан „първи“, „втори“ или „трети“. Тук ще задам въпроса: председателят на Върховния административен съд защо да не бъде наречен пръв между съдиите? Каква е разликата? Кой е по-високопоставеният или по-нископоставеният от двата вида съд – задавам въпрос? И това са все проблеми, въпроси и въпроси.
Уважаеми колеги, след ексцесиите, които настъпиха преди известно време, включително и по повод на тези две тълкувателни решения, по които тук отново беше изказвано като че ли мнение, становище – вижте, тези две тълкувателни решения, правилни или неправилни, затова няма място за коментар, са постановени от съответния състав във Върховния касационен съд и тези, които са ги постановили, нямат право на коментар, на интервюта, на мнения, на становища. А още по-малко има право да изказва мнения, съмнения, препоръки към нас и да участва в прения, да участва в дискусия административният ръководител, който е административен ръководител нито повече, нито по-малко на Върховния касационен съд, и който се грижи за сградата, за чистотата, за чистачките. (Смях от ДПС.) Да, това е неговата грижа. А членовете на Върховния касационен съд постановяват решения, те гледат казуси и всички знаем какви функции имат те.
Разбира се, този доклад, който ни беше представен, трябва да бъде приет, друг е въпросът как беше представен и от кого беше представен. Да, беше представен от този, на когото законът възлага тази функция – скромна или голяма, висока, всеобхватна, няма значение. Изпълняваме Конституцията, ще продължим да я изпълняваме и да я прилагаме.
Завършвам с думите: крайно време е всеки да си знае мястото, всекиму да се отдава дължимото – това е старо юридическо правило от римското право, та досега, и всички ние да спазваме Конституцията и законите и като институция всеки да си върши работата. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ОП и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: След почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Панов, искате да отговорите на поставени въпроси?
РЕПЛИКИ: След почивката, след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Няма да коментирам, тъй като не е въпрос, а мнение – опит да се правят държавни преврати, това не е тема, която мисля, че трябва да се коментира. Дошъл съм да говорим на сериозни теми, а не за мненията на някого. Но господин Шопов каза, че не желае дискусия. Напротив, смятам, че явяването на председателите на върховните съдилища, на главния прокурор, на главния инспектор на представляващия Висшия съдебен съвет в Народното събрание не е формално – не само да се изнесе доклад, а напротив, да се каже при взаимодействието със законодателната власт къде може да помогне тя в оптимизиране на работата на съдебните институции.
Вече имах възможността да кажа защо смятам, че някои съдебни институции, дори и с един магистрат, могат да продължат добре при законодателни промени. Това е тема, която може да възприемате или може да не възприемате, но това е тема, която може да се дискутира и няма защо някой да се плаши от такива дискусии.
Това е една възможност да се изложат също така тези, защото това е способ да се разменят мнения. Например изказал се преди това каза, че е против отмяната на 10-те процента за всяка една от съдебните инстанции. Тук, застанал пред Вас, ще кажа, че аз съм „за“ тази промяна и тя се реализира, благодарение на парламентарното мнозинство. По този начин не се допусна в Касационна инстанция и в Апелативна инстанция да има конкурс за първоначално назначаване на колеги, които преди това не са били магистрати. От професионална гледна точка за магистратите, които са действащи такива, това ги препятства в тяхното кариерно израстване и ги демотивира. Ето защо тази идея, която като цяло възникна във Висшия съдебен съвет и беше възприета от парламента, е идея, която аз подкрепям и ако се тръгне назад, съм готов, разбира се, да я браня.
По отношение на ролята на председателя на ВКС, като човек, който трябва, както казахте, да се грижи само за чистачки, не смятам така. Смятам, че председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, Главният прокурор са публични личности и те имат право да изразяват мнение, да дават интервюта и да изразяват своята позиция, особено когато се касае за независимост на съдебната власт, когато се нападат съдии и когато се използва реч, която е агресивна спрямо магистратите. С това ще приключа.
Може би само за тълкувателното дело – смятам, че то беше важно за правораздаването. Повтарям, то посочи кои са лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Нека да кажа, че тези имуществени отношения до настоящия момент се регулираха от Постановление на Пленума на Върховния съд от 60-те години и тази регулация не съответстваше нито на житейската справедливост, нито на стандартите, утвърдени от практиката на Европейския съд по правата на човека. Само да кажа, че лицата, които имат право на обезщетение, до този момент никога не са били определени със закон. А тези постановления са от 1961 г., от 1969 г. и от 1984 г. и е съвсем нормално през 2015 – 2016 г., с оглед отношенията, които вече са по-различни отпреди толкова много години назад във времето, да има ново решение на Пленума. В този смисъл не мога да приема нападките срещу магистратите, които участваха активно в изписването на тълкувателното решение.
Казах, че всеки може да изрази мнения и становища, но да се обвинява Върховният съд, че допълва закон и променя някакви стандарти, които, виждате ли, били много добри, съжалявам, но не мога да го приема и ще защитавам колегите тогава, когато не са допуснали в своята работа никакви нарушения.
Използвам възможността, и с това ще приключа, с оглед това, че колегите в по-голямата си част срочно си изписват делата, да им благодаря за свършената работа през 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Всъщност аз не чух нападки, имаше изказано мнение от господин Шопов.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение по Доклада.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Колеги, преди да обявя прекъсване ще направя съобщение:
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на рисунки на деца от Детска школа „Колорит“, Хасково. Всички народни представители са поканени на откриването.
Обявявам прекъсване в работата на Народното събрание за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме със следващата точка:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2018 г.
Госпожо Събева, имате думата да представите Становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Магдалинчев – председателстващ Висшия съдебен съвет, госпожо Точкова, уважаеми господин Чолаков – председател на Върховния административен съд, уважаеми господин Цацаров – главен прокурор на Република България! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г., № 911-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г., № 911-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На заседанието присъства председателят на Върховния административен съд господин Георги Чолаков, който представи основните акценти в дейността на административните съдилища през 2018 г. и изложи приоритетните дейности и цели за по-нататъшно развитие на съда с оглед по-ефективно и по-бързо правораздаване, осигуряването на равен достъп до правосъдие за всички граждани и повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители.
Той подчерта, че в докладите е отчетена правораздавателната и тълкувателната дейност на Върховния административен съд. Подробно са описани всички статистически данни на двете колегии на Върховния административен съд. Очертани са приоритетите и основните цели за неговото развитие, които са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност в работата на съда, баланс между постъпващи и решени дела, повишаване на квалификацията на съдиите и съдебните служители, по-ефективно финансово управление на съда, контрол и усъвършенстване процеса на управление на човешките ресурси.
В контекста на промените в законодателството, касаещи подсъдността на делата, разглеждани от ВАС, е предприет цялостен подход по балансирано разпределение на делата и овладяване на прекомерната натовареност на магистратите.
В докладите са отчетени обучения и проекти на административните съдилища. Организирани са били поредица от обучения, в които са взели участие съдии, съдебни помощници и съдебни служители от всички административни съдилища в страната.
През 2018 г. Общото събрание на колегиите във ВАС се е произнесло по Тълкувателно решение № 1 от 17 септември 2018 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2016 г., образувано по искания на Главния прокурор на Републиката и на Омбудсмана на Република България. Предмет на тълкувателното дело е била разпоредбата на чл. 216, ал. 7 от Закона за устройство на територията. През отчетната година няма образувани тълкувателни дела.
През 2018 г. общият брой на делата за разглеждане във Върховния административен съд е бил 22 085. Броят на решените по същество административни дела във ВАС е 15 941, като за сравнение през 2017 г. е 15 812. Господин Чолаков отбеляза, че през отчетната година се запазва тенденцията броят на изготвените съдебни актове в едномесечен срок да е най-висок – 14 124 от общия брой свършени дела. Срокът на изготвените съдебни актове от 1 до 3 месеца е 1400, а над тримесечните срокове са само 413 дела.
Анализът от изложените в доклада статистики води до извода, че се запазва тенденцията за изготвянето на съдебни актове в срок, като е налице трайна ефективност в правораздавателната дейност на Върховния административен съд, което се дължи на организацията на правораздавателния процес, както и на лична мотивираност и професионализъм на магистратите. Подчерта се, че в резултат на прецизната работа на съдиите и съдебните служители административното правораздаване в България се нарежда на трета позиция в Европейския съюз по бързина на разглеждане на дела на първа и втора инстанция. Тези показатели са от информационното табло на Европейския съюз, което е част от използвания от Европейската комисия инструмент за наблюдение на съдебните системи на държавите членки.
В отчетния период във Върховния административен съд са работили общо 97 съдии, един съдия е пенсиониран, а двама са напуснали.
В Доклада е представена информация за дейността на административни съдилища през 2018 г., която включва данни за постъпилите и приключени дела през годината за всеки един административен съд, за качеството на съдебните актове и срочността за решаване на споровете.
Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд София-град – 24,12 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 23,34 дела средно месечно; Административен съд – Кюстендил – 23,75 броя дела месечно за 2018 г.; Административен съд – Перник – 23,56 броя дела месечно; Административен съд – Бургас – 23,07 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 21,90 дела месечно; Административен съд – Кърджали – 21,34 броя дела месечно за 2018 г.; Административен съд – Благоевград – 20,64 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 19,61 дела месечно, и Административен съд – Пазарджик – 20,31 броя дела месечно за 2018 г. С най-малка натовареност са: Административен съд – Търговище – 9,60 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 9,28 броя дела месечно; Административен съд – Ямбол – 9,65 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 9,69 дела месечно; Административен съд – Силистра – 10,85 броя дела месечно за 2018 г., като за сравнение за предходния отчетен период те са били 13,61 дела месечно; Административен съд – Смолян – 11,35 броя дела месечно за 2018 г., и Административен съд – Видин – 11,79 броя дела месечно за 2018 г.
Дейността на административните съдилища през 2018 г. е обобщена чрез подробни данни за всеки един административен съд, включващи броя на образуваните дела, тяхното движение, натовареността на съдиите, кадровата обезпеченост, сграден фонд и техническа обезпеченост.
Господин Чолаков подчерта, че с направените промени в Административнопроцесуалния кодекс относно призоваването, участието на заинтересованите страни, срокът за произнасяне на административния орган, съдебното производство, регламентирането на държавните такси, както и в редица специални закони, касаещи подсъдността, съответно компетентността на Върховия административен съд и на административните съдилища, се постигна целта да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд. С въведените изменения Върховният административен съд ще може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята дейност по издаване на тълкувателни решения и постановления. Промените ще доведат до увеличаване на натоварването на административните съдилища, за да могат да заработят с пълен капацитет, каквато е целта на реформата в административното правораздаване. Наблюдава се повишаване на ефективността на правораздаването от административните съдилища и намаляване на постъпилите във Върховния административен съд дела, което води до съкращаване на сроковете за разглеждане на делата.
В последната част на Доклада е отбелязано, че продължава тенденцията относно различната степен на натовареност на административните съдилища и в тази връзка се констатира необходимостта от обстоен анализ за дейността им.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г., № 911-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г.“ (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Събева.
Няма постъпили доклади и становища от други комисии.
Откривам разискванията по поднесеното становище.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Господин Председател на Върховния административен съд, вероятно ще вземете отношение към Доклада – заповядайте, имате тази възможност.
Уважаеми господин Чолаков, думата е Ваша – заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да отнемам много време на пленарната зала, тъй като смятам, че всичко, което беше необходимо, беше казано в Доклада, изготвен от Правна комисия и изчетен. Действително това е първият доклад и отчет, който аз изготвям, откакто встъпих като председател на Върховния административен съд, тоест отчитам пълен годишен срок на дейността ми.
Това, което искам да отбележа съвсем накратко, е, тъй като говорим за разлика в натовареност, ние от Върховния административен съд се съразмерваме с колегите от Върховния касационен съд. Ако там за миналата година колегите са приключили и решили 9000 дела, ние сме решили 16 000. Ако това не е различна натовареност, не знам каква трябва да бъде тя, при положение че щатната численост на Върховния административен съд е по-малка от колегите от Върховния касационен съд.
В момента, идвайки насам, проверих, че ние сме приключили за тази година 9500 дела, тоест за половин година повече, отколкото колегите от Върховния касационен съд.
Казвам това, не за да кажа по някакъв начин, че колегите от ВКС не работят. Искам да кажа, че ние сме свръхнатоварени в нашата дейност, но въпреки това актовете на Върховния административен съд се изписват 95% в едномесечен срок.
Плюс всичко останало производствата в нашия съд са такива, че касаят спешни и бързи произнасяния. Тоест, ние влизаме пожарно, както по време на изборния процес, така и във връзка с обществени поръчки, така и във връзка със ЗУЗЕСИФ – въпреки огромната натовареност Върховният административен съд отчита едни безкрайно добри резултати, които аз съм горд да отчета пред Вас и го правя с удовлетворение.
По отношение на административното правораздаване, благодарение на реформата, която беше проведена миналата година в Народното събрание с промените в Административнопроцесуалния кодекс, слава богу, се достигна до намаляване натовареността на Върховния административен съд и по-равномерно натоварване на административните съдилища. Това вече се усеща и ще бъде предмет на отчета, който ние ще Ви поднесем догодина във връзка с дейността през настоящата година.
Дори и най-малко натоварените административни съдилища, които бяха отчетени преди малко, са към средно натоварените съдилища от окръжно ниво, което означава, че административното правораздаване като цяло, освен че е най-бързото правораздаване, от миналата година ние се качихме от четвърто на трето място в картата за съдебната система на Европейския съюз, то е и качествено.
Това, с което ние сме длъжници към обществото, е единствено и само тълкувателната дейност, но това предстои – да образуваме тълкувателни дела във връзка с всички закони, които останаха на една инстанция. Това е важното, за да може да има тълкувателно по тези закони, които се произнасят само и единствено на една инстанция в административния съд, за да има повече яснота при прилагането както от административните органи, така и от съдилищата. Ако има въпроси, съм готов да отговарям. Благодаря Ви за вниманието. Хубав ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Непредпазливо може би закрих разискванията преди да Ви дам думата, така че пристъпваме към гласуване на Доклада, представен от Становището на Правната комисия и убедително от председателя на Върховния административен съд.
Ще припомня текста на решението, което ще гласуваме:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
С това Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2018 г.
Заповядайте, госпожо Александрова, за становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 13 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
На заседанието присъстваха господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, и господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието.
Докладът за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. беше представен от господин Цацаров.
Докладът съдържа обобщени данни за дейността на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба и прокуратурите, както и за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори.
Направен е анализ на основните показатели, съпоставени по териториални структури, и анализ по видове престъпления. Очертани са тенденциите по основни направления в дейността на Прокуратурата и са предложени мерки и законодателни промени за преодоляване на констатирани затруднения при правоприлагането.
Разгледани са въпросите, отнасящи се до делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организираната престъпност, престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз, трафик на хора, данъчни и финансови престъпления.
Представена е информация за осъдителните решения срещу Прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
През 2018 г. е отчетено намаление на престъпленията с 9,8% спрямо предходната година и със 7,3% спрямо 2016 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2018 г. са 96 187, като през 2017 г. те са 106 659, а през 2016 г. – 103 773. Разкритите престъпления през отчетния период са 44 294, през 2017 г. – 46 650, а през 2016 г. – 49 460.
Разкриваемостта на престъпленията през 2018 г. е 46%, като спрямо 2017 г. се наблюдава увеличение с 2,3% и спад с 1,6% спрямо 2016 г.
И през 2018 г. преобладават престъпленията против собствеността – 46,8%, следвани от общоопасните – 27,7%, икономическите и престъпленията против личността.
В Доклада се посочва, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата.
През 2018 г. прокурорите в страната са работили общо по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства. За сравнение, през 2017 г. прокурорите са работили по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства.
Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2018 г. е 99,63%, при 97,79% за 2017 г. и 99,97% за 2016 г. и е налице намаляване на спрените досъдебни производства с 5,9% спрямо предходната година и с 16,7% спрямо 2016 г. Прекратените по давност дела през 2018 г. са 43 950, като през 2017 г. те са 39 067, а през 2016 г. – 36 612.
Внесените в съда прокурорски акта през 2018 г. са 30 499, от които 15 299 обвинителни, 10 712 споразумения и 4488 постановления с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За сравнение, внесените в съда прокурорски акта през 2017 г. са 33 542, а през 2016 г. – 34 482, като намалението е с 9,1% спрямо 2017 г. и с 11,6% спрямо 2016 г.
Предадените на съд лица през 2018 г. са 33 318, като през 2017 г. и 2016 г. те са съответно 37 087 и 38 469. Осъдените и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт през 2018 г. лица са общо 31 205, като за 2017 г. те са 33 778, а за 2016 г. – 34 454 лица.
През отчетния период се констатира значително намаляване на относителния дял на върнатите от съда дела спрямо внесените актове, който за 2018 г. е 3,3%, за 2017 г. – 4,7%, и за 2016 г. – 4,9%. Относителният дял на оправдателните присъди спрямо броя на внесените прокурорски актове за 2018 г. е 3,1%.
Основните групи причини за връщане на делата са: допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права – 38,7% от общия брой върнати дела; констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт – 32%; неодобрено от съда споразумение, внесено по реда на чл. 382 от НПК – 18,2%; констатирано от съда отсъствие на основанията по чл. 78а от НК, когато делото е внесено по реда на чл. 375 от НПК – 9,4%, и неотстраняване на очевидни фактически грешки – 1,7%.
Представеният анализ на причините за постановяване на оправдателните присъди през 2018 г. сочи, че с най-голям относителен дял са оправдателните присъди, постановени поради противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона – 27,9%, следвани от оправдателните присъди, постановени поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт – 26,1%. На следващо място са оправдателните присъди, постановени поради събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство – 25,7%, както и поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 18,7%. Най-малко оправдателни присъди са постановени поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или на неподаване на съответен протест – 1,6% от всички оправдателни присъди.
Главният прокурор е внесъл 152 искания по чл. 422, ал. 1, точки 4 – 6 от НПК за възобновяване на наказателни дела, от които 87 са уважени, 8 – неуважени, а 57 – неразгледани.
Влезлите в сила през 2018 г. осъдителни решения срещу Прокуратурата по образувани производства на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са 302, като за 2017 г. тези решения са 280.
По отношение на делата от особен обществен интерес е налице ръст от 12% спрямо 2017 г. и 16,6% спрямо 2016 г., като остава висок делът на осъдените лица с влязъл сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен акт, който е 95%.
В Доклада се посочва, че съществуващата уредба на конкурсите не позволява своевременното трайно разрешаване на възникналите нужди, което налага използването на института на командироването. Акцентира се върху необходимостта от кадрово обезпечаване с разследващи полицаи в МВР, професионалната им подготовка, кариерно развитие и оперативна самостоятелност, както и материално-техническото обезпечаване.
Обърнато е внимание на необходимостта от цялостно осъвременяване на материалноправната рамка, която да съответства на настоящите социално-икономически условия и технологично развитие.
Господин Цацаров отбеляза, че през 2018 г. Прокуратурата е изпратила 1179 молби за правна помощ, издала е 404 европейски заповеди за арест и е получила 2438 молби за правна помощ от други страни и 284 европейски заповеди за арест.
Главният прокурор акцентира върху положителните тенденции при промените в съдебната карта през 2018 г., свързани със закриването на районни прокуратури и превръщането им в териториални поделения, и допълни, че се предвижда прилагането на същия подход за още 29 районни прокуратури. Той обърна внимание и върху ниската натовареност на военните прокурори и следователи, както и на военните съдии.
Господин Цацаров посочи, че през 2018 г. служителите към Бюрото по защита към главния прокурор са работили по защитата на 27 свидетели, от които 12 – защитени свидетели в страната, и 9 – релокирани в чужбина.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Хамид Хамид, Десислава Атанасова и Пенчо Милков.
В отговор на поставения от господин Хамид въпрос господин Цацаров заяви, че промените в НПК от 2017 г. са издържали главната проверка за съответствие с Конституцията на Република България, както и практическата проверка.
В отговор на поставения от госпожа Атанасова въпрос господин Цацаров посочи, че с измененията през 2018 г. се дава нова философия на програмата за защита на свидетели и предложи осъществяването на охрана на прокурори и следователи при пряка опасност за живота и здравето им да се възложи на Бюрото по защита.
В отговор на поставения от господин Милков въпрос относно предприетите мерки за установяване и задържане на осъдени лица, чиито присъди не са били приведени в изпълнение, господин Цацаров заяви, че неприведените в изпълнение присъди представляват 2% от всички присъди и допълни, че се предвижда създаването на институция за взаимодействие между органите на Министерството на правосъдието и органите на Министерството на вътрешните работи по отношение на документалния обмен и задържането на лицата.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г. и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по Становището на Комисията по правни въпроси.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми господин Главен прокурор, ще вземете ли отношение към Доклада за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи, а също и по Становището на Правна комисия?
Имате думата, уважаеми господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената ми възможност да представя пред Вас днес Доклада за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2018 г.
Този доклад е изготвен на основание чл. 138а, ал. 1 от Закона за съдебната власт и обхваща работата на Върховната административна прокуратура, Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, териториалните и специализирани прокуратури, Националното бюро на България в Евроджъст и Бюрото по защита на свидетели към главния прокурор.
В Доклада се съдържа и обобщена информация за работата на разследващите органи в състава на МВР, в състава на Министерството на финансите и в състава на Министерството на отбраната през отчетната година.
Докладът е достатъчно обемен, публикуван е преди достатъчно дълъг период от време на общ публичен достъп на интернет страницата на Прокуратурата. Обсъждан бе подробно в Правната комисия. Председателят на Правната комисия го представи сега с множество статистика и основни показатели.
Затова с Ваше разрешение ще спестя цялата тази статистика, тъй като тя беше представена пред Вас и считам за напълно излишно да я преповтарям.
С Ваше разрешение ще се спра само на два показателя.
Единият от тях е процентът на оправданите лица – 2,7%, което всъщност е атестат за добра работа.
Вторият показател за мен, който определя качеството на нашата работа, всъщност касае върнатите дела и, ако през 2018 г. процентът на оправданите лица е бил 2,7%, върнатите от съда наши внесени актове през отчетната година спрямо внесените е бил в размер на 3,3% от всички внесени. Или през 2018 г. съдът е върнал 1051 дела на Прокуратурата, което е намаление спрямо 2017 г. с 35,1%. Бих казал, че точно този показател е оценка и за качеството на работата не само на Прокуратурата, но на първо място за качеството на работата на законодателя, защото точно този показател показа, че промените в Наказателно-процесуалния кодекс, в сила от ноември 2017 г., издържаха проверката на времето. Те издържаха и проверката за противоконституционност, тъй като Конституционният съд отхвърли исканията за обявяването им за противоконституционни, внесени както от Върховния касационен съд, така и от Висшия адвокатски съвет.
Всъщност този извод касае всички изменения в НПК, включително и касаещите правомощията на Специализирания съд и Специализираната прокуратура.
През 2018 г. парламентът прие изменение в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Именно те поставиха работата на Бюрото по защита към главния прокурор на съвсем нова основа, създавайки програма за защита на свидетели, в съответствие с най-добрите европейски практики. През отчетната година това бюро е осигурило сигурността на 27 лица – свидетели, техни близки и роднини, смея да кажа, без нито един инцидент.
В Доклада, поставен на Вашето внимание сега, е отчетено и началото на процеса на оптимизация на структурата на районните прокуратури, започнал със закриването на първите единадесет от тях и създаването на териториални отделения в съответните градове.
Уважаеми народни представители, позволете ми, освен всичко друго, да използвам и тази парламентарна трибуна, за да благодаря. Да благодаря на колегите ми прокурори, следователи, съдебни служители, служители в Бюрото по защита към главния прокурор. Мисля, че те заслужават тази благодарност пред Вас за целия труд и техните усилия, а на Вас – благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Преминаваме към гласуване на Решението, чийто Проект беше докладван – ще го прочета отново:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.“
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаема госпожо Точкова, уважаеми господин Магдалинчев, уважаеми господин Цацаров, благодаря Ви за участието в днешната работа на Народното събрание. Разбира се, задочно благодарности към господин Панов и господин Чолаков – председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Уважаеми народни представители, с приключването на точка пета от седмичната програма завършихме работата за днешния ден.
Следващото заседание – 27 юни, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,51 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев