Председателствал: председателят Цвета Караянчева

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, преди да продължим с точката от дневния ред днес, ще Ви направя едно съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в допълнение на писмо, № 903-09-88 от 27 декември 2019 г., относно преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещението на пристанище Варна за периода от 25 до 27 януари 2020 г. включително на Втора постоянна противоминна група на НАТО, включваща кораби от Военноморските сили на Румъния и Република Турция, към тях ще се присъедини и кораб от състава на Военноморските сили на Федерална република Германия. Уведомлението е постъпило на 16 януари 2020 г., вх. № 003-09-6, и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме с точката от днешния дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА ПРЕЗ 2018 Г. ОТ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ОТБРАНИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ И СИГУРНОСТ НА ДОСТАВКИТЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Вносител е Министерският съвет на 5 септември 2019 г.
Докладът е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 902-00-29, внесен от Министерския съвет на 5 септември 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 902-00-29.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет Аню Ангелов – секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, и от Министерството на икономиката Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
От името на вносителя Докладът бе представен от господин Аню Ангелов.
През 2018 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е провел 8 заседания, на които са разгледани 94 заявления на фирми за издаване на документи. Издадени са 23 едногодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната (ПСО); 27 петгодишни лиценза за износ и внос на ПСО; един петгодишен лиценз за транспортиране на ПСО между две трети страни; 39 удостоверения за регистрация на брокерска дейност с ПСО между две трети страни; 26 удостоверения за регистрация и трансфер на ПСО; 16 броя удостоверения за регистрация на брокерска дейност с ПСО между две трети страни; 11 изменения към лицензи за износ и внос на ПСО и 2 изменения към удостоверения за регистрация за брокерска дейност в ПСО. Фирмите, заявили през 2018 г. за пръв път едногодишен лиценз за износ и внос на ПСО, са 23.
Междуведомственият съвет през 2018 г.:
- спря действието, поради нарушен критерий за надеждност, на издадените на „Авала-В“ ЕООД, град София, лиценз за износ и внос на ПСО, удостоверение за регистрация на трансфер на ПСО и удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО, като лицензът бе отнет, извършените регистрации са заличени и издадените удостоверения са обезсилени;
- прекрати по искане на притежателя „Авиотех консулт“ ЕООД, град София, лиценз за износ и внос на ПСО и удостоверение за регистрация и трансфер на ПСО;
- възстанови по заявление на „Силвърпринт груп“ ЕООД, град София, действието на удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО;
- разгледа и прие за сведение 20 уведомления за промяна на обстоятелствата, при които са издадени документи по експортния контрол на ПСО, които изискват издаване на изменения към тях;
- отложи за представяне на допълнителни документи, вземане на решение по заявление на 3 фирми;
- извърши проверки в 31 фирми, осъществили износ, внос и трансфер на ПСО.
Административният съд София – град, отхвърли жалбата на „Емко“ ЕООД срещу решение на Междуведомствения съвет от 25 юли 2017 г., с което се спират за срок от шест месеца издадените в полза на „Емко“ ЕООД лиценз за износ и внос на ПСО, удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО и удостоверение на регистрация за брокерска дейност с ПСО.
Междуведомственият съвет отбелязва нарастване на броя на заявителите за издаване на документи по експортния контрол, както и броя на притежаваните от тях документи – от 202 броя в края на 2007 г. до 629 броя в края на 2018 г. Увеличава се и броят на лицензираните и регистрирани форми – от 191 броя в края на 2014 г. на 266 в края на 2018 г.
Оценява се като положителен факт увеличаването на броя на заявленията за промяна на обстоятелствата, при които са издадени лицензите. В същото време нарасналият брой на заявителите за издаване на документи по експортния контрол, както и броят на притежаваните от тях документи затруднява осъществяването на административен контрол.
Народният представител Румен Гечев постави въпроси относно увеличаване броя на износителите на продукция от държавния завод – ВМЗ.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10, без „против“ и 7 – „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да вземе следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Колеги, давам думата за разисквания. Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет и съответния Проект за решение по този доклад, който господин Кънев току-що изчете.
Гласували 152 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 43.
Предложението е прието.
С това изчерпахме пленарната програма.
Продължаваме с Парламентарен контрол от 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, ще раздам въпросите и писмените отговори.
Постъпило е питане от народния представител Таско Ерменков и група народни представители към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 януари 2020 г.
Писмените отговори от:
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков към народния представител Красимир Янков;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- заместник министър-председателя по обществения ред, сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов от народния представител Красимир Янков;
- министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Десислав Чуколов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Смиляна Митова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Манол Генов.
Продължаваме, колеги.
Първо е питането към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, който ще отговори на питане на народните представители Десислав Чуколов и Павел Шопов относно българските военни контингенти зад граница.
Заповядайте, господин Шопов, да развиете питането си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Вицепремиер, колеги! Господин Вицепремиер, Вие сте историк, известно е и така е било винаги в историята на човечеството, и в миналото поробените – еквивалентът на тази дума в момента е „колонизираните“, завладените държави са предоставяли свои военни контингенти на господарските народи за разни цели.
Обикновено те не са участвали в бойните части, но тези контингенти са имали по принцип най-често логистично значение, участвали са в реавангардните части, имали са значение за поддръжката в тилово отношение. Не правя разлика и с това, което се случва през последните 30 години в България и с България – колонизирана държава.
Ако през целия комунизъм имаше едно активно участие, продиктувано и наложено от тогава комунистическата Съветска империя, участието в Чехословакия ни струваше две жертви и изключително много негативи в исторически и геостратегически смисъл. Мисля, че е пренебрежително…
Говори се, че в Корейската война са участвали доброволци, по време на Виетнамската война някаква логистична помощ, но не активно… За 45 години участието беше едно – в Чехословашките събития и кампания.
През последните 30 години България участва многократно в мисии, в много мисии – не за българския национален интерес, а продиктувано, наложено и изискано с цел българските политици да се докарат на господарите. Като се започне от Камбоджа, където България даде сериозни загуби и понесохме жертви, през всичките тези 30 години ние участвахме в чужди войни, участваме и в момента с контингенти зад граница.
Моето питане към Вас е: в кои страни в момента има български военнослужещи и участваме с контингенти; какъв е броят на тези контингенти; колко на брой са участващите в тях български военнослужещи; какви са средствата – правил ли е някой до този момент рекапитулация, и знаем ли колко милиарда са отишли за тези участия, включително по пера, в различните войни, в които България участва? Най-важното в моето питане към Вас е: кога ще бъдат изтеглени най-после българските военнослужещи от чужбина и върнати в страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
За отговор, господин Вицепремиер, заповядайте. Имате пет минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Шопов, понеже започнахте с исторически ретроспекции, много правилно се изказахте – аз съм историк. Ще Ви кажа, че изначално логиката Ви не е правилна. Не само поробените народи са участвали във войските на империите. Ще Ви дам пример от българската история: българите са на Балканите и дълго време изпълняват мисията на федерати, тоест на военни инструктори, които предпазват Византийската империя от нападенията на други племена много преди Аспарух да дойде тук на Балканите. Така че изначално логиката Ви е погрешна, правейки историческата аналогия с поробените народи, защото българите никога не са били поробен народ. Идвайки тук на Балканите, те са дошли като воини и до ден днешен са воини. Българската армия няма роби и българската държава не е поробена от никой, така че Вашата теория някак си, ще го кажа съвсем откровено: много сериозно издиша. Това е въпрос на исторически познания, а не само на емоции.
Конкретно на Вашия въпрос. Въз основа на Решение на Министерския съвет в последните 20 години в различен период от време Република България участва в следните мисии:
В мисията за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан България участва с до 160 военнослужещи, разпределени в: национален елемент, група за електронно разузнаване, рота за охрана на летището в Кандахар, екип от съветници за обучение на афганистанската национална армия и щабните офицери. Срокът на всяка такава мисия на нашите военнослужещи е шест месеца.
В мисията в Ирак за съветване, обучение и провеждане на реформи в сектор „Отбрана и сигурност“ на иракската армия участваме с двама щабни офицери.
В операцията в Косово на KFOR участваме с до 26 военнослужещи за срока на мисията.
В тренировъчната мисия на Европейския съюз в Мали участваме с медицински екип в състав от четирима военнослужещи – медицински лица.
В наблюдателната мисия на Европейския съюз в Грузия участваме с пет военнослужещи.
Във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтея“ участваме с до 11 военнослужещи.
Във военноморската операция на Европейския съюз за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия участваме с един офицер.
Във военноморската операция на Европейския съюз в Централната част на Средиземно море „София“ участваме с един щабен офицер.
Финансовите средства, за които питате, с които се финансира участието на нашите военнослужещи в тези мисии и операции, съвсем не са милиарди, както може би съвсем случайно се объркахте с милиони. Не са милиарди, а са както следва: за мисията за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан – 14 млн. 345 хил. 500 лв.; за мисията в Ирак, тази за обучението, което апропо да подчертая с двамата ни офицери, беше евакуирана, стойността на разходите са 533 хил. 800 лв.; за операцията на KFOR в Косово – 1 млн. 915 хил. 400 лв.; за операцията за морска сигурност – 1 млн. 959 хил. 100 лв.; за тренировъчната мисия в Мали – 484 хил. 600 лв.; за наблюдателната мисия на Европейския съюз в Грузия – 94 хил. лв.; за операцията „Алтея“ – 1 млн. 343 хил. 700 лв.; за военноморска операция „Атланта“ – 117 хил. лв.; за военноморската операция „София“ – 139 хил. 300 лв. Всъщност размерът, с който покриваме разходите на нашите военнослужещи, е 20 млн. 932 хил. 400 лв. Благодаря Ви.
Ще имам време да довърша данните, които господин Шопов… Всъщност това са финансовите разходи. Момент, още веднъж, за да ги запомните добре – 20 млн. 932 хил. 400 лв., а не милиарди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Шопов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Не се правете, че не ме разбрахте, господин Вицепремиер. Когато говорех за милиарди разходи, аз говорех, че тези разходи са за целия срок, за целия период, а не само за това, което е гласувано за тази година и което българският бюджет и българският данъкоплатец дават за 2020 г. Милиарди бяха разходите преди 5 – 6 години за онова, което беше отишло за контингента в Ирак, който беше от няколкостотин души – за това говоря. За всичките тези 30 години на прехода, за всичките мисии са отишли милиарди да се вадят кестени от огъня за чужди интереси. В Ирак беше така. Навсякъде е така.
Благодаря Ви затова, че изброихте всичките мисии, за някои от които българите изобщо не подозират, защото се мълчи. За Мали или за къде беше още, на другия край на света, не знам какво правят български военнослужещи, какъв е българският национален интерес да обучават, да охраняват? Ако не направих грешка, броих ги една по една, това са осем места, явно осем горещи точки, в които ние изпълняваме задачи, където нямаме абсолютно никакви интереси. Много или малко, ако щете това, което изброихте, са си разходи и защо да се дават тези пари? Но не само това. Тук имат значение и геостратегическите интереси и най-вече сигурността на хората, които са там, защото тези дни се чу, предвид това, че падат ракети дори в американски бази, обсаждат и атакуват посолства, че двамата наши военнослужещи офицери в Ирак били, забележете, на безопасно място. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз очаквах те да бъдат изтеглени, така, както го правят всички други народи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Междувременно, след като Ви зададохме с господин Чуколов въпроса, американският президент обяви, че ще изтегли четири хиляди военнослужещи от Ирак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето, моля Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …а нашите си стоят там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Шопов, от двата въпроса Вие повторихте на няколко пъти думите „не знам“. Всъщност и аз, и колегите в залата, пък и зрителите разбраха, че Вие наистина не знаете защо питате и какво питате. Това е факт. Вие наистина не знаете и говорите общи приказки.
Първо, няма изпращане на контингенти, защото на някой така му е кефнало, или някой господар нещо е разпоредил.
Господин Чуколов! Извинете, господин Шопов, господин Чуколов не благоволи да дойде днес в залата не знам защо, а задава уж сериозни въпроси, но го няма в залата, сигурността на всяка една държава е скъпо нещо.
Какво правим в Афганистан? Афганистан от много години наред е едно от основните огнища и развъдници на радикален ислям и радикален тероризъм. Ако сте забравили, върнете се, прочетете, информирайте се. Ситуацията в Афганистан не може да ни е безразлична, защото виждате, че не малка част от тези нелегални емигранти, които се опитват да преминават европейската граница, са точно от Афганистан. С тях, наред с хората, които искат по-лесен и по-добър живот, има и хора, които идват с други цели, свързани със сигурността, тоест са заплаха за сигурността на европейските държави, а ние сме част от тези европейски държави.
Сумата, която ние харчим в Иран, за да подготвяме нашите военнослужещи да реагират в подобни ситуации, да създават контакти, чрез които после ще получаваме и в момента получаваме информация, за да предотвратяваме рискове и заплахи за нашата национална сигурност, съвсем не е голяма.
Какво правим в Косово, ще кажете Вие? Косово е нашата граница. Косово е буквално на българската етническа граница и не може да ни е безразлично какво се случва в територията на една държава, която има подобни проблеми.
Същото е и в Босна. Помните, ако сте забравили, дълго време там имаше граждански войни. Все още там има доста радикално настроени елементи от различните етнически общности. Много ясно се казва, че там се приютяват и хора, които воюват на страната на радикални ислямски групировки като ИДИЛ и в Сирия, и в Ирак. Присъствието на нашите военнослужещи там е абсолютно оправдано, уместно, защото по този начин не само ги подготвяме, а тези хора имат информация и после при появата на подобни проблеми и лица са подготвени да реагират адекватно.
За Мали мисията е медицинска или да го кажем хуманитарна. Вие казвате милиарди във времето назад. Ще Ви прочета справката за времето назад: 2014 г. – 32 млн. лв.; 2015 г. – 11 млн. лв. – споменавам големите цифри; 2016 г. – 11 млн. лв.; 2017 г. – 12 млн. лв.; 2018 г. – 16 млн. лв. Къде са милиардите? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Недейте да се опитвате да създавате излишни неверни твърдения, защото милиарди няма, още по-малко милиарди пък има в Ирак. Милиарди няма! Така че, когато става въпрос за национална сигурност и за това, че в подобна, бих казал, реална, бойна ситуация наши военнослужещи получават реална подготовка, за да могат при нужда, да не дава Господ, да се реагира на територията на страната, тези хора да са подготвени не виждам защо е необходим целият този, ще го нарека откровено евтин, ама много евтин, скъсан популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Виж сега, Каракачанов, опитваш се да популизираш, да оправдаваш… (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не на „ти“. Господин Шопов, нека на „Вие“, нека да имаме уважение!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …да оправдаваш и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да оправдавате!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нещо, на което май не беше привърженик по време на предизборната кампания. (Реплики от ОП.)
Пред мен е Предизборната програма на „Обединени патриоти“. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Каракачанов, точка 9, изречение последно: „Незабавно възстановяване на ракетните бази в Южна България“ – това е точка, зад която Вие сте стояли, ние това сме го говорили на нашите избиратели. (Реплики от ОП.) Вие сте бил избран като народен представител, а оттам сте станал и вицепремиер. И продължавам: „Изтегляне на всички български войски от чужди държави“.
Господин Каракачанов, моля Ви, обърнете внимание. Искам да ми отговорите защо тогава тази точка трябваше… И сега ще Ви я дам да си я припомните, ще Ви я връча.
Колкото до милиардите, които се опитвате да опровергаете, че са дадени, Вие цитирате цифри от 2014 – 2015 г., когато повечето от контингентите, големият брой български военни бяха изтеглени. Многото пари, стотиците милиони всяка година бяха дадени преди това. Тогава бяха дадени и многото жертви. Тогава беше изчислено, че по брой на населението България даде като процент най-много жертви в Ирак. Тогава бяха убити не само български военни, а заради нашето участие там бяха убити работещи български специалисти, български граждани, които по една или друга причина пребиваваха в Ирак, включително и шофьори от международния транспорт.
Сега, като оправдавате това, че стоят български военни в Афганистан, те са нашите момчета – тези 190 души.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: 160.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво значение имат за Вас, че стоят в Кандахар тези 190 души? Кандахар, която е една от най-горещите точки! Непрекъснато се дават съобщения по медиите за ракетни атаки на летище Кандахар. (Реплики от ОП: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето, моля!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние сме в непрекъснат страх за живота на тези хора, но Вие това ще направите.
Имаше една шега, един анекдот в един момент…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защо стоят нашите военни в Ирак и в Афганистан? Стоят, за да махат отдолу за сбогом с кърпичките, да има кой да изпрати американските военнослужещи, когато тръгнат да се прибират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето Ви изтече. Нека да бъдем стриктни! (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Благодаря Ви, господин Шопов.
Благодаря на вицепремиера за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега ще отговаря Владислав Горанов – министър на финансите.
Питане от народните представители Николай Цонков и Антон Кутев относно планирани и изпълнени политики чрез бюджета.
Заповядайте, господин Цонков, да развиете питането.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Държавният бюджет за всяка година е може би най-важният, основният закон, който приема Народното събрание. Той не е просто акт на Народното събрание. В Народното събрание като основен орган в държавата, а ние сме парламентарна република, се изготвя, формулира се политиката за следващата година в период от 12 месеца, включително се залагат и финансовите параметри на тази политика, основата, върху която да се стъпи. Тоест държавният бюджет разработва философията, която ще следва правителството през следващата година, разбира се, с одобрението и основно с акта, който се прави от Народното събрание, естествено, след дебати.
В бюджета се планират средствата за всеки един сектор и в края на годината, по-скоро в началото на следващата година след изтичането на бюджетната година се отчита и изпълнението на бюджета.
Ние с колегата Антон Кутев поставяме този въпрос, защото се получава така, че всяка година се планират средствата в бюджета, а в края на годината рязко се увеличават разходите в някои от секторите, извън парламента, извън решение на Народното събрание. Това се е превърнало в основна практика в парламентарна република – да се заобикалят решенията на Народното събрание.
Давам Ви пример със заложените разходи в брутния вътрешен продукт и в бюджета на Министерството на отбраната за миналата година, в който в началото бяха заложени по спомени 1,58% от брутния вътрешен продукт, а се оказа, че изведнъж, макар и с актуализация на бюджета, този военен разход скочи почти на 3,5%.
Същевременно виждаме и в други сектори как рязко в края на годината, дори без решение на Народното събрание, се увеличиха много съществено разходите на бюджета.
В този смисъл нас ни интересува какво е съотношението между планираното разпределение на разходите от брутния вътрешен продукт в бюджета за 2019 г. и реализираните такива в края на бюджетната година? Какви са политиките, които са заложени от правителството в държавния бюджет за 2019 г. и какъв е отчетеният резултат при реализирането на бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да, приключвам.
И два доуточняващи въпроса. Колко е заложеният процент военни разходи в началото на годината и колко е реално изпълненият процент в края на годината? И колко са парите, които са преразпределени в бюджета, извън Народното събрание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За отговор – министърът на финансите.
Господин Горанов, заповядайте да развиете отговора.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Цонков, господин Кутев, Законът за държавния бюджет действително може да се определи като важен закон, който приема Народното събрание, защото чрез него се осигурява финансирането на основните политики и приоритети на правителството, както и изпълнение на вменените чрез законодателството задължения на органите на държавна власт да предоставят публични услуги за гражданите и бизнеса.
Ако разгледаме разходните политики по консолидираната фискална програма за 2019 г., които са подробно мотивирани и придружени със съответните разчети и ефекти в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2019 – 2021 г., можем да изведем няколко основни приоритета.
С най-голяма социална значимост и с непосредствен ефект върху благосъстоянието на хората бяха планираните мерки за 2019 г., отнасящи се до политиката по доходите, като през 2019 г. се увеличиха разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, възнагражденията на педагогическия персонал – средно с 20%, също така и мерките в пенсионната политика. Знаете, че от 1 юли 2019 г. бяха увеличени всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., с 5,7% и беше увеличен максималният размер на пенсията на 1200 лв.
В съответствие с приоритетите си правителството обезпечи реализирането на мерки за развитието на националните отбранителни способности, за образованието, здравеопазването и за социалната политика с акцент върху подкрепата на уязвимите социални групи. На база на наличната информация за отчетните параметри по изпълнението на консолидираната фискална програма можем да отбележим, че всички тези мерки са напълно реализирани. Правя уговорка, че в Закона за публичните финанси конкретно са описани правилата и процедурите за отчетност на бюджета и че българският парламент ще получи конкретния и детайлен отчет с окончателните данни на база информацията от всички първостепенни разпоредители, които са част от консолидираната фискална програма.
Освен тези приоритети, неизменен фокус на водената политика през последните години е развитието на инфраструктурата, което е основна предпоставка за привличане на инвестиции, създаване на заетост и по-висока добавена стойност в икономиката. За поредна година бяха осигурени средства за реализиране на големи инфраструктурни проекти, в това число за изграждането на нови участъци от автомагистрала Хемус и автомагистрала Европа, както и за ремонти на съоръжения на автомагистрали Тракия и Хемус, участъци от първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа. Политиките за развитие на транспортната инфраструктура ще допринесат за стимулирането на икономиката в тези региони на страната, които трябва да постигнат изпреварващо развитие, за да привлекат нови инвестиции.
Разгледани по функционален признак, бюджетните разходи отразяват основните направления в политиките в рамките на ресурса за 2019 г. Общият размер на планираните разходи по консолидираната фискална програма с актуализираните разчети на Закона, в този смисъл примерът Ви с отбраната е неудачен, тъй като съвсем легално разходите за отбрана бяха увеличени през изменение в същия този закон, както предвижда Конституцията, представлява 37,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт, докато по предварителни отчетни данни общите разходи по консолидираната фискална програма за 2019 г. са в размер на 37,1% от прогнозния БВП, което представлява 97,8 на сто на годишния разчет.
С най-голям относителен дял в разходите по консолидираната фискална програма са средствата за социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Планираните за годината средства за тази функция представляват 11,8% от прогнозния БВП, като по предварителни отчетни данни те са достигнали малко повече – 12,0% от прогнозния брутен вътрешен продукт, което е 101,7 на сто спрямо плана. През 2019 г. за Великден и Коледа бяха изплатени добавки към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии, по-високи са разходите по програмите, дейностите и службите по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта, включително и с европейски средства. Извършените разходи отразяват и ефектите от посочените по-горе мерки в политиката по пенсиите за 2019 г.
Друг основен сектор, който е сред приоритетите в разходните политики за изминалата година, е секторът на отбраната и сигурността. Планираните с актуализираните разчети за 2019 г. средства за тази функция представляват 5,7 на сто от прогнозния БВП, а отчетените разходи са в размер на 5,5 на сто.
Друг основен приоритет са разходите за сектора на здравеопазването. Планираните за 2019 г. са 4,4%, отчет – 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт, или 2,4 на сто превишение над стоте процента, като превишението е свързано с извършени в края на годината разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за разплащане на просрочени задължения към чужбина за сметка на по-доброто изпълнение на приходите по бюджета на НЗОК от вноски.
Разходите за образование също заемат съществен дял в общите разходи по консолидираната фискална програма. За 2019 г. са 3,5 на сто по прогноза, а по отчет – 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Изпълнението на основните параметри на консолидираната фискална програма през 2019 г. се разви в съответствие със заложената актуализирана рамка за годината, като приходите бяха изпълнени в пълен размер – 100,5% спрямо годишния разчет.
В частта на разходите, както вече бе посочено, основните приоритети в политиките бяха реализирани, като отчетените разходи за годината представляват 97,8% от годишните разчети. Нещо повече – дори след еднократните разходи, свързани с реализирането на проекта за придобиване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 16 януари 2019 г., в размер на 1,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, дефицитът в края на годината възлезе на 0,97% от прогнозния БВП и остана доста под разчетения към актуализирания Закон за държавния бюджет от 2,1 на сто от брутния вътрешен продукт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Детайлна информация за изпълнението на бюджета по области на политики и бюджетни програми, с която ще могат да се запознаят всички народни представители, ще бъде представена в регламентираните от Закона за публичните финанси срокове за изготвяне и представяне на годишните отчети, които са от компетентността и отговорността на разпоредителите с бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Кутев, заповядайте за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз съм съгласен, че този разговор трябваше да се проведе, вероятно ще се проведе не сега, а след няколко месеца, когато имате окончателния анализ на изпълнената бюджетна процедура за 2019 г., но въпреки това мисля, че разминавания очевидно има. Всъщност ние на процедура на актуализация на бюджета на практика не бяхме свидетели през 2019 г. Ние гласувахме едни пари, които бяха в контекста на изтребителите и на определени военни разходи, но въпросът за това как се разпределят разходите в бюджета, е ключов. С приемане на държавния бюджет ние приемаме някакви разграничения, тоест приемаме, че военните разходи са 1,6, а те се оказват 5,7. Това нещо дали българският народ и дали нашите избиратели, независимо дали отляво или отдясно, искат 1,6 или искат 5,7 военни разходи и какво е съотношението между военните разходи и социалните разходи – това е смисълът на бюджетната процедура.
Факт е, че ние през някакъв друг закон сме добавили милиард и 800 млн. лв. примерно, които, между другото, бяха добавени за седем години, а не само за една в решението, но това е отделен въпрос, това според мен е ключово парламентарно право, не е право на правителството.
Затова моите два въпроса са следните:
Единият въпрос е ясен: колко беше заложено? Това беше. Ние питаме какви са политиките в рамките на миналата година, които са заложени и изпълнени. Колко беше заложено в бюджета, приет за 2019 г., за военни разходи като процент и колко беше изпълнено?
И вторият ми въпрос е: колко бяха парите, които бяха преразпределени на практика извън разговора в парламента, което включва излишъци, разбира се, не само по сделката за самолетите? Според мен има инвестиционни разходи на Министерския съвет, които бяха преразпределени. Тоест колко милиарда бяха преразпределени без участието на парламента през миналата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За отговор – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Страхувам се, господин Кутев, че с точност статистическа информация за първоначално планираните разходи за група „Отбрана“, която е част от функция „Отбрана и сигурност“, включваща и много други бюджети, в момента с точност, до вярност няма да мога да Ви предоставя, но Ви обръщам внимание, че не с някакъв закон, а със Закона за държавния бюджет беше пререшено какъв да е разходът за група „Отбрана“ за 2019 г.
С нарочно изменение в Закона за държавния бюджет, предложено от правителството, по предвидения в Конституцията ред, беше актуализиран бюджетът. В този смисъл ние през цялото време говорим, че това решение – колко да бъдат разходите за отбрана, е взето именно тук, в тази зала, и не с някакъв закон, а със Закона за държавния бюджет. Имало е години – преди 2000 г., когато годишният Закон за бюджета е актуализиран многократно. Даже е имало години, когато не е имало и навреме приет Закон за бюджета, но не е това дебатът.
По отношение на разходите за отбрана можем да кажем, че по план са били приблизително около 1,6 на сто от брутния вътрешен продукт и към този разход е добавен около 1,8 на сто от брутния вътрешен продукт – разход, свързан с придобиването на самолетите, така да го кажем най-общо. Ако съберем двете числа, това би трябвало да е в Отчета на консолидираната фискална програма, като Разходи за група „Отбрана“.
Числото „5,7“, което аз цитирах и което Вие цитирате, съдържа в себе си бюджетите на Министерството на вътрешните работи и на други служби, които се характеризират по смисъла на бюджетната класификация, която не е измислена в България – тя е единна, общоевропейска, в това направление – функционално на разходите. В този смисъл 1,6 трябва да се сравнява със съответното планиране в група „Отбрана“, което е подразделение на функция „Отбрана и сигурност“, и в този смисъл няма да можем да проведем дебата пълноценно.
Готов съм да Ви предоставя допълнително детайлна информация в подразделите на функционалното направление. Въпросът Ви беше зададен на ниво „Функционално направление“ и в този смисъл отговорът, който е подготвен, е по-окрупнен. Пак казвам, тази информация е налична в Министерството на финансите и в Министерството на отбраната на база на Методологията за държавна финансова статистика и може да бъде предоставена.
Трудно ми е да отговоря директно и еднозначно и на въпроса, тъй като той не се съдържа в предварителното питане, какъв е размерът на преразпределението между отделни направления на разхода. Бързам обаче да отговоря така, както коментирах и в дебата за бюджета, че не можем да говорим за преизпълнение на приходите и разпределение на излишък дотолкова, доколкото излишъкът представлява превишение на приходите над разходите. Това, за съжаление, и през 2019 г. по отношение на държавния бюджет не се състоя. Изпълнението на приходите по държавния бюджет е близо до 100%, но малко по-малко. Общото изпълнение на приходите по консолидираната фискална програма е 100,5 на сто, но в него се включват и приходите на социалноосигурителните фондове, приходите на общините, и въобще всички бюджетни организации.
В този смисъл преразпределенията, които се извършват в съответствие със Закона за публичните финанси между отделни разходни показатели, са общо в разходите, гласувани от българския парламент, и е коректно да се коментира въпросът какви преразпределения между отделни разходи е извършило правителството на основания на Закона за публичните финанси.
Готов съм да предоставя конкретна справка. Тя всъщност лесно може да бъде придобита и чрез изследването на нормативните актове – постановленията на Министерския съвет, с които правителството е извършило тези компенсирани промени между елементите на разходите.
Сам разбирате, и моля за толерантност в това отношение, че две седмици след приключването на бюджетната година сроковете за предоставянето на детайлната отчетна информация, които ние сме поставили към бюджетните организации, още не са изтекли. Готов съм да продължим съвместно работата по този дебат, но ни трябва още малко време, за да изготвим окончателните отчетни данни, които, разбира се, ще бъдат предоставени на Народното събрание.
С риск да останете неудовлетворен, съм готов да продължим този дебат, но днес детайлен отговор не мога да Ви дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин министър.
За отношение – господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Аз съм наясно, че Вие не можете днес да ни дадете детайлен отговор, всъщност разглеждам това наше питане като начало на разговор с Вас в рамките на обсъждания бюджет за 2019 г. За съжаление, не си спомням смислени обсъждания на предишни бюджети, след като са изпълнени. Ние обсъждаме бюджетите, когато ги внасяме и много рядко обсъждаме как се изпълняват, а това според мен е ключово и е много важно изобщо за функционирането на държавата.
Аз разглеждам това наше питане като начало на разговор, който ще продължи най-вероятно след месец април, когато бъде окончателно направен анализът от Ваша страна.
За мен е важно обаче, че години наред – между другото, това не е практика, въведена с това правителство на Борисов, години наред се преразпределят много пари, включително милиард и кусур, милиард и триста милиона примерно, които отиват в автомагистрала еди-коя си, някои отиват за военни разходи, други – за друго. Това са пари, които на практика се преразпределят в края на годината абсолютно пожарно. Голяма част от тях се харчат без обществени поръчки и без според мен приетия за нашата държава и за Конституцията ред. Според мен въпросът за това как се преразпределят, какво е съотношението между приетите разходи и приключилите накрая е изключително важен. Този анализ трябва да го направим.
Между другото, от БСП имахме инициатива отпреди две години с идеята да се ограничи възможността за разходи без актуализация на бюджета. Сами разбирате, и предполагам, че на Вас Ви е по-ясно отколкото на всички останали в залата, че едно е процес на актуализация на бюджета, съвсем друго е, когато се взима конкретно решение да бъдат изхарчени 1 млрд. 800 млн. лв. Актуализацията на бюджета говори за логика на бюджета, тоест за това колко пари нашето общество е готово да отдели за военни разходи, колко за социални, колко за здравни. Това е друг разговор.
А разговорът: сега ще дадем, имаме едни пари – 1 млрд. 800 хил. лв. повече, не е същият разговор, той не отговаря на политическата логика на нашето общество. Ние сме държава с парламентарно управление. На нас, на депутатите, независимо от коя страна на залата, ни е възложено да правим рамките на бюджета. Моето питане е насочено към начало на разговор за това как се спазва парламентарното право на парламента да определя ключовите рамки на бюджета и какви са механизмите. Между другото, голямата част са законни механизми. Аз не казвам, че Вие сте нарушили Закона. В никакъв случай! Въпросът обаче е, че законите трябва да се усъвършенстват и това е наш общ разговор, особено когато управляващата страна е ГЕРБ, а не БСП. Ние трябва да намерим начините, по които да гарантираме не само за това правителство, а за всяко следващо, механизмите… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
… по които всъщност да не позволяваме волята, изразена през парламента, да бъде нарушавана след това.
Съвсем различен е разговорът за това каква е актуализацията на бюджета и какво е съотношението между разходите и разговора да гласуваме милиард и 800 милиона друг разход. Той не е същият разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Да благодарим на министъра на финансите за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика госпожа Деница Сачева.
Първият въпрос е от народните представители Георги Гьоков и Весела Лечева относно устойчивост в предоставянето на социални услуги, грижа в домашна среда през 2020 г. на нуждаещите се лица с различни видове и степен на увреждане и хора в невъзможност за самообслужване чрез обезпечаване на необходимите средства от държавния бюджет.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, въпросът е изключително сериозен, изключително обширен и всеобхватен, защото касае една може би не много голяма част от обществото – хора, които са в крайна необходимост и са зависими от това дали ще имат личен асистент, социален асистент или домашен помощник. Проблемът е в това, че в края на миналата година и в началото на тази близо 13 хиляди човека – хора с увреждания, възрастни, които не могат да се обслужват сами, са оставени без лични, социални асистенти и домашни помощници.
Напоследък много се говори по този въпрос. Аз дори мисля, че тръгнахме по една линия на политизиране на въпроса, която няма да ни доведе до добри резултати, въпреки че и Вие зададохте вчера този тон на разговора. Това не е за първи път, това е в рецидив, защото се случва за трети път такова прекъсване след приключване на операцията „Независим живот“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с която тази социална услуга се предоставяше от общините. Правителството се опита да я направи устойчива във времето, като финансираше тази дейност с постановление на Министерския съвет.
За съжаление, координацията при предоставянето на това финансиране не е добра, предполага прекъсвания и доведе до това, че в момента тези хора са без социални и лични асистенти, а това за някои е фатално. Нали разбирате, че ако един човек няма близки, не може да се обслужва сам, няма как да живее въобще?
Следват много сериозни въпроси: кой е виновен за създадената за пореден път в рецидив неприемлива ситуация? Как виновният ще понесе отговорността за това? Не ми казвайте в отговора си, че са виновни Мая Манолова, Корнелия Нинова или БСП, че вкарали някакъв закон, защото мнозинството тук прие този закон и той въобще няма нищо общо с това, което се случва в момента. Това е отделна програма, която по никакъв начин не касае нито Закона за социалните услуги, нито Закона за личната помощ.
Ще бъде ли въобще осигурено финансиране за продължаване на услугите „личен асистент“ и „домашен помощник“, предоставени от общините и кога? Ще поднесете ли извинения за причинените неудобства на всички засегнати страни и как ще гарантирате, че повече няма да се изпада в такива неприемливи ситуации и тези хора ще бъдат обслужвани както трябва, а не несигурни във времето? Благодаря Ви.
Извинявам се за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Госпожо Сачева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, осигуряването на подкрепа на уязвимите групи е сред основните приоритети в работата на Министерството на труда и социалната политика.
Новият Закон за личната помощ уреди условията и реда за предоставяне и ползване на лична помощ от хора с увреждания, регламентирана като механизъм, основаващ се на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуални потребности и избор на хората с увреждания. До 31 декември 2020 г. е в сила законовото ограничение както в максималния брой часове, така и по отношение на кръга на ползвателите на личната помощ. Очаква се поетапно увеличение на броя на желаещите да предоставят и ползват механизма на лична помощ поради ежегодното нарастване на минималната работна заплата и увеличението на коефициента на часовата ставка от размера на минималната часова работна заплата, формираща възнаграждението на асистентите въз основа на отработените часове.
Предоставянето и финансирането на посочения механизъм се осъществява от 1 септември 2019 г. Отчитаме прогресивна вариация на целевите стойности за неговото обезпечаване. С разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 344 от 21 декември 2018 г. за изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. средствата за предоставяне на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ за периода от 1 януари до 31 август 2019 г. се осигуряваха по установения ред на общините чрез Агенцията за социално подпомагане за оказване на подкрепа на лицата, попадащи в заложения обхват.
В хода на реализацията на това постановление беше констатиран риск за около 12 хиляди лица, попадащи извън обхвата на ползвателите на механизма „лична помощ“. За да се предотврати рискът от прекъсване на предоставяне на услуги в домашна среда, както и за плавен преход към механизма „лична помощ“, е удължен срокът за предоставяне и финансиране на посочените социални услуги до 31 декември 2019 г.
Със Заключителна разпоредба на Постановление № 180 от 18 юли 2019 г. Министерският съвет удължи и срока за предоставяне на услугите до 31 декември 2019 г. След месец януари 2020 г., на база на предоставени актуални данни от общините, Министерството отново стигна до извода, че около 12 хиляди лица са останали без необходимата подкрепа. В тази връзка разработихме Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“ за включване в проекта на Национален план за действие по заетостта 2020 г. с цел да се осигури заетост на безработни лица като домашни помощници в дейности, свързани с предоставяне на персонална грижа в домашна среда на най-нуждаещите се, които остават без необходимата грижа от 1 януари 2020 г. По тази програма можем да осигурим заетост до края на годината средно на 2400 безработни лица при пълен работен ден или на 4800 лица при заетост на четири часа. Това е и програмата с най-голям финансов ресурс през 2020 г.
Предоставянето на социални услуги в общността, в това число и в домашна среда, е и част от обхвата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Продължиха усилията в посока грижа за хората с увреждания и възрастните хора, както и подкрепа за независим и самостоятелен живот на лицата от уязвимите групи през изпълнението на процедури в изпълнение на плана за действие за периода.
Нова операция „Дългосрочна грижа за възрастните хора и хората с увреждания“ с общ бюджет от 24 милиона предстои, както и операция „Патронажна грижа за възрастните хора и лица с увреждания“, която да развива нова пилотна социално-здравна услуга в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, вярно е, че Вие сте министър само от един-два месеца и нямахте възможност в създалата се ситуация да реагирате бързо, така че да отговорите в този период на десетките хиляди граждани, които останаха без подкрепата и защитата на държавата, и то става въпрос за онези граждани, които най-сериозно се нуждаят от подкрепа и защита на държавата във връзка с тяхното ежедневие и бит в спокойна и обгрижена обстановка. Вярно е, че много облаци се струпаха над правителството в последните дни, и това, че Вие нямате готовност да направите този плавен преход към устойчива политика, която заявявате, и да осъществите своите приоритети. Беше по-редно, почтено и откровено да отговорите на българските граждани, че не сте подготвени и че нямате готовност за този плавен преход, вместо да прехвърляте вината към нашите колеги от опозицията, към онази отговорност, която Вие трябва да носите като управляваща коалиция.
Да казвате, че Ви пречат законите – Законът за личната помощ и Законът за социалните услуги, чието действие Вашата управляваща коалиция поиска да бъде отложено, да покажете, че Вашият екип в Министерството не е готов да поеме тази отговорност, е, бих казала, нескопосан акт на прехвърляне на отговорност.
Исках да разбера какъв е срокът, който Вие давате за този плавен преход. По наши изчисления ще са необходими минимум един-два месеца, за да могат хората спокойно да посрещнат своите нужди и да получат адекватна защита от лични асистенти и така нататък. Това е тежка, тромава процедура, на която обрекохте десетки граждани в най-тежките, зимните месеци, за да отговорят на критериите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло); всички онези необходими административни мерки, в които в момента са поставени и кметовете на общините, и онези, които изпълняват тази услуга, и всички онези, които отговарят на критериите – хора с различна степен на увреждане.
Така че, уважаема госпожо Министър, какъв е крайният срок, за да решите този изключително важен и тежък проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, ще Ви отговоря директно на въпроса за срока, защото смятам, че това е най-важното, което вълнува хората, а именно: възможностите за тази национална програма са те да започнат от 1 март. Но не мога да не реагирам и на останалите неща, които казахте, защото презумпцията, че Законът за личната помощ не създава проблеми, е грешна и ние рано или късно отново ще се сблъскаме с проблеми, свързани с този закон. Затова и днес казах, че това, което ще направим, е да възложим през месец март, когато са минали шест месеца от влизането в сила и от действието на Закона, тоест от действията от септември, да видим каква е оценката на въздействие.
Използвахте думите „обрекохте на тромава процедура“ – тази тромава процедура произтича от този закон. По същия закон, искам да припомня, хората, които са с 90% вид и степен на увреждане, трябва да се лишат от добавка, която имат, за да могат да получават тази помощ, докато останалите лица, които предстои да влязат, по-скоро няма да бъдат лишени от нищо. Също така, знаете, хората трябва да предават своята добавка на Агенцията за социално подпомагане към общините, а общините да извършват много сложна процедура по сключване на трудовоправни отношения между членове на семейството. От своя страна, пък след това, тъй като може да има промяна в индивидуалната оценка, те ще трябва да бъдат освобождавани от работа и да бъдат евентуално регистрирани в бюрата по труда. Така че цялата тази тромава процедура произтича от този закон и затова всеки би трябвало да поеме своята отговорност.
Аз съм готова да решавам проблемите, които са създадени вследствие на Закона, но не и да нося отговорността за неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Вторият въпрос е от народните представители Виолета Желева и Надя Клисурска – относно услугите в домашна среда „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“.
Заповядайте да развиете въпроса, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През 2019 г. чрез Агенцията за социално подпомагане на общините се предоставяха услугите „Социален асистент“, „Личен асистент“ и „Домашен помощник“ чрез средства и финансиране от държавата. Това беше регламентирано от Постановлението на Министерския съвет. Както всички разбрахме от широкия отзвук, който се получи по темата, такова постановление за тази година няма и 13 хиляди нуждаещи се останаха без социална подкрепа чрез тези социални услуги.
От 1 септември 2019 г. влезе в сила Законът за личната помощ и Вие сами казахте във Вашето изявление, че в началото се е стартирало с 5 хиляди потребители, а сега вече са 20 хиляди, което значи, че той работи. Но, за съжаление, една голяма част не можаха да попаднат в обхвата на новия механизъм и останаха без социална подкрепа.
Понеже много се говори по темата, както казах, и Вие дадохте на няколко пъти изявления, искам да Ви припомня, защото тогава не сте били социален министър и не сте участвали във всичките работни групи – часовете наред, в които майките на деца с увреждания и всички експерти участваха и положиха огромен труд.
Искам да Ви припомня, че първоначално Законът не беше с такъв редуциран обхват. И казвате, че се е приел под натиск – да, имаше натиск от страна обаче на Финансовото министерство, защото беше ясно, че за тази година няма да има достатъчно финансов ресурс. Затова обхватът на новия механизъм е редуциран.
В § 7 на този закон има точка, в която се казва, че трябва да бъде направен анализ – оценка на въздействието, и ако трябва, той да бъде усъвършенстван. Както казах, това беше първата крачка, за да може да стартира механизмът за лична подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Пристъпвам и към въпроса, но все пак искам да заявя, че не може един министър от официална трибуна да казва неистини. Затова преди малко казах това – да Ви обясня и да Ви припомня. И все пак ще Ви простя, защото Вие тогава не сте били министър. Но не може да заявявате на хората, че сте знаели за проблема още в края на годината и не сте предприели действия. Ето това е отговорността на министъра – казвате, че знаете за проблема, а започвате национална програма, която ще влезе в сила през март месец. Дотогава какво ще правят тези хора с увреждания, които не могат да се гледат сами в дома?
Въпросът ми – точно и ясно отговорете на всички тези хора: кога и колко дълга ще бъде тази процедура и ще има ли достатъчно финансиране до края на годината за услугите в домашна среда „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, създаването на възможности за подкрепа и социалното включване на уязвимите български граждани е сред основните ни акценти. Вече имах възможност в предишния отговор да изброя всичко, което е предприето до момента.
Това, за което не ми остана време в предишния отговор още веднъж да подчертая, е фактът, че от 1 март Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“ по Националния план за действие по заетостта ще бъде в сила и за нея ще бъде осигурена заетост до края на годината на средно 2400 безработни лица при пълен работен ден или 4800 при заетост на четири часа. Предполагаме, че това ще бъде достатъчен ресурс, който да обхване всички нужди, тъй като в случая говорим за 16 млн. 575 хил. 600 лв., или 22,7% от определените през 2020 г. 73 милиона за активна политика на пазара на труда. Тоест с тези пари ние ще направим това.
Няма как да се случи по-бързо, предвид факта, че тази национална програма трябва да бъде приета, самият национален план трябва да бъде приет. Има нормативни процедури, които ограничават възможността това да се случи веднага, но още от момента на идентифициране на този проблем е започнала работа по него.
Законът за личната помощ беше гръмко рекламиран с това, че всеобхватно решава проблемите на всички хора с увреждания – както виждате, това определено не се случва. Решаването на проблемите на хората с увреждания е пряко свързано и с влизането в сила, и с реализацията на Закона за социалните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Сачева, уважаеми господин Министър! Изключително недоумявам отговорите Ви до момента по отношение на отговорността, която носи Министерството на труда и социалната политика, защото зад отговорността на Министерството не седи личност, а институция.
Законът за личната помощ – на всички е ясно, и на нас като народни представители в тази зала, че той по никакъв начин не обхваща целевата група, обхваната по Националната програма за услуги в домашна среда. Всички ние, българските граждани също са наясно, че в целевата група на Националната програма за услуги в домашна среда влизат и хората над 65-годишна възраст, които нямат ТЕЛК-ово решение и които са в невъзможност за самообслужване.
Уважаема госпожо Сачева, в период от три години нашата парламентарна група е задавала въпроса за услугите в домашна среда всяка година именно с притеснението, че няма устойчивост по тази национална програма. През миналата година имаше плавен преход по Националната програма, постановленията на Министерския съвет за 2018-а и 2019 г. обусловиха точно непрекъсваемостта на възможността тази национална програма да съществува, защото всички ние сме наясно, че преди тя да е стартирала, финансирането по нея се осигуряваше по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Но за голямо мое съжаление, нещо много важно, което искам да кажа – това, което казвате Вие във всичките си отговори за тази национална програма, е, че приоритет в политиката на Министерството на труда и социалната политика в областта на дългосрочната грижа е осигуряването на (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) достъпни, качествени и устойчиви социални услуги в домашна среда. Къде е устойчивостта, след като има такова прекъсване?
Уважаема госпожо Председател, искам още две неща да кажа, които са изключително важни.
Законът за личната помощ няма нищо общо, и го казвам тук, от тази трибуна, с проблема, който възникна в момента! Абсолютно сигурна съм, че Министерството на труда и социалната политика знаеше, че ще има хора, които ще останат без лични асистенти в края на годината, защото в отговорите си Министерството и миналата, и по-миналата година посочва, че има над 12 хиляди души в страната, които са в списъка на чакащите, уважаема госпожо Сачева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какъв е въпросът Ви, госпожо Клисурска?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Така че визията на Министерството е да осигури първо грижата за социално уязвимите групи и да създаде тази предвидимост и устойчивост, за която Вие твърдите, че знаете! (Реплика от ГЕРБ: „Свършвайте!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Сачева, искам от тази трибуна да отговорите на въпроса: каква е отговорността на БСП, защото Вие вчера казахте на брифинг, публично, че БСП носи отговорност за това личните асистенти в момента да не получават такава услуга; и по новата национална програма, след като имаше толкова чакащи и след като няма да бъдат обхванати всички, какви други мерки и действия предвиждате услугите в домашна среда да бъдат достъпни за всички? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаема госпожо Клисурска, преди всичко искам да кажа, че устойчивостта, за която Вие пледирате и която търсите, се съдържа в Закона за социалните услуги. Там всъщност чрез този закон се гарантира устойчивостта.
Що се отнася до други мерки, които също се предвиждат – споменах за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Първо, в рамките на Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ на Оперативната програма, ще се извършват целенасочени действия към насърчаване на социалното включване и интегриране в обществото на групи от неравностойно положение. Целта на операцията „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“, която ще развива пилотна нова социално-здравна услуга в страната – очаква се това да се случи от март-април, е да се изгради модел за патронажни грижи на възрастните хора и на лицата с увреждания.
Използвам възможността да обърна внимание, че Законът за личната помощ изключва хората, които са без увреждания, да могат да ползват личен асистент, така че основната целева група именно на тази патронажна операция ще бъдат възрастни хора над 65 години с ограничения или в невъзможност за обслужване.
Що се отнася до отговорността, свързана със Закона за личната помощ – Вие сами казахте, че когато е приеман този закон, сте знаели за отрицателното становище на Министерството на финансите, за факта, че няма достатъчно средства, с които да бъдат обезпечени всички тези услуги и въобще дейности, които се предлагат по този закон, но въпреки това е приет. Аз не приемам, когато сте били предупредени, че не е имало достатъчно средства и ресурси, въпреки това да бъде приет, а след това ние да бъдем държани отговорни, че няма как да се случи това.
В случая мисля, че наистина е време да се концентрираме върху това, какво трябва да се случи за тези хора. Това може да се осигури – още веднъж подчертавам – устойчивостта през Закона за социалните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е обърната пряко към Вас, защото в момента сме свидетели на нещо, което аз бих нарекъл цинизъм. И затова ще Ви помоля, докато е тук госпожа Сачева, да извадите от протоколите на Народното събрание и публично да известите депутатите, зрителите и нея самата, колко и от кои парламентарни групи са гласували Закона за личната помощ. Защото твърдението, че БСП, видите ли – да, ние сме вносители, но не гласуваме от тази половина на залата.
И аз мисля, че Вие ще го потвърдите, госпожо Председател, че повече гласове за Закона за личната помощ има от половината отдясно, отколкото от половината отляво. Как тогава госпожа Сачева държи отговорна БСП или просто лъже?
Според мен, госпожо Сачева, Вие лъжете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Знаете, че няма как толкова бързо да направя тази справка.
Благодаря, госпожо Сачева, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министър Красимир Вълчев – министър на образованието и науката.
Първото питане е от народния представител Иво Христов относно политиката на Министерството на образованието и науката за справяне с функционалната неграмотност на българските ученици.
Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, правя уточнение, че това питане беше преди Нова година по повод на анонс, който беше публикуван от повереното Ви министерство лично от Вас във връзка с резултатите от така наречения тест PISA за грамотност на учениците от средните училища, който се прави в повече от 100 страни в света.
Господин Министър, преди дни бяха представени резултатите на българските ученици в международното изследване PISA по природни науки и технологии. Според резултатите от 2015 г. около 40% от българските ученици са функционално неграмотни по природни науки, математика и четене. По-лошото е, че това е вече една стабилна тенденция, която се потвърди и през 2018 г. Българчетата изглежда са все по-неграмотни от своите връстници в Европа, като расте процентът на най-слабите ученици и намалява делът на успешните ученици. Надявам се, че ведомството Ви е анализирало вече внимателно тези резултати.
В медиите имаше Ваши коментари, че обмисляте нови мерки в образователната система. Опасявам се, че предприетите досега промени не бяха положителни, което вече дори статистически е засвидетелствано именно от теста PISA.
Уважаеми господин Министър, каква е политиката, с която Министерството на образованието и науката ще отговори адекватно и национално отговорно на драматичното състояние, в което се намира българското образование в тази му част? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Господин Министър, заповядайте в рамките на пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Програмата за международно оценяване на учениците PISA се провежда на всеки три години, като се изследват уменията по четене, математика, природни науки на 15-годишните, без това да е обвързано със заложеното учебно съдържание в учебните програми в образователната система на участващите държави. Прилага се обща международна рамка за оценяване, като групирането на постиженията става след оценяване на всички участвали ученици – определянето на средните стойности на стандартното отклонение.
В PISA 2018 г. вземат участие 15-годишни ученици от България – 6 хиляди 900 ученици от 197 училища. Основната изследвана област е четивната грамотност. Резултатите накратко: среден брой точки 420 за България по четене, по математика – 436, природни науки – 424 точки. Да, имаме намаление спрямо предходните изследвания, но това намаление е в рамките на статистическата грешка.
Това, което можем да направим като извод – и е направено като извод в Доклада, е, че България общо взето запазва резултатите от предходните години, ако ги изгладим статистически. Имаме промяна в извадката, с която можем да обясним намалението. Така например процентът на учениците от професионалните гимназии се увеличава от 41 на 49%, разликата в средния брой точки е 80, тоест чисто математически ние можем да обясним само с промени в извадката тези отрицателни разлики в резултатите спрямо предното изследване.
По същия начин не можем да си обясним защо в София имаме голямо намаление на средния брой точки, а в градовете между сто хиляди и един милион души, които са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, имаме увеличение на резултатите. Това си го обясняваме единствено и само с промени в извадката. Ние не констатираме такива големи различия между градовете във външното оценяване.
Проблемът не е в това, че резултатите са малко по-ниски. Проблемът е, че резултатите се запазват на ниско ниво, тоест не можем да отчетем тенденция за увеличаване на резултатите. Но няма и как да я отчетем, тъй като това са ученици, готвени по същия начин, по същите учебни програми. Не казвам, че тези програми са лоши. Тук, ако трябва да резюмираме факторите, причините, които влияят върху тези образователни резултати, са много. Те са външни, вътрешни и такива, които са свързани със спецификата на самото изследване. Така например България е на едно от първите места, в това число и в Европа, в изследването PIRLS – първата една трета по образователни резултати в рамките на Европейския съюз.
В самия доклад на PISA се вижда, че ние сме страната с най-голяма разлика между PIRLS и PISA. В PIRLS се мери в по-голяма степен базова грамотност, много по-голяма степен знание, и второто, се мери съгласно националните учебни програми. Факт е, че това, което мери PISA, значително се различава от нашите учебни програми от това, за което е настроена нашата система на образование, но е много по-близка до настройките на други образователни системи и оттам се получават тези разлики. Това не означава, че това, което мери PISA, не е правилно. Напротив, правилно е. И ние точно това се опитваме – да пренастроим системата от предоставянето на знание, на заучаването на знания, към по-бързото им трансформиране в умения, в по-голяма степен мотивация да насърчи учениците за учене, в по-голяма степен да насочим към компетентностния подход.
Предизвикателствата пред нас са след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование да въведем ефективно компететностния подход, но за това малко по-късно.
Разбира се, има и външни фактори на средата, които влияят. Като цяло има намаление на средните резултати в световен мащаб на всички изследвани страни по отношение на четивната грамотност и това е заради поколенческите характеристики на децата. Днешните деца четат по-малко, комуникират предимно с кратки текстове, с емотикони, по-трудно ги мотивираме да четат и оттам страдат и комуникационните компетентности. Това не е само за България. По-скоро обаче това е причината образователните системи в по-голяма степен да се пренасочат към мотивацията за учене, отколкото към заучаването на знания. Този преход се прави във всички образователни системи. Той е съобразен преход на системите от ХХ век към тези на ХХI. Не казвам, че през ХХ век нашата система е била лоша, просто тогава децата са били различни, факторите на средата са различни, днес много повече са източниците на информация, много повече са авторитетите, чрез които децата получават информация, отколкото е била през ХХ век.
Вътрешните фактори – това, което казах, че нашата система е настроена към предоставянето на знания – по-малко амбициозна е. Силно амбициозна е в предоставянето на знания, но по-малко амбициозна е в трансформирането ѝ в умения на по-ранен етап. Това, което мерят изпитите, също е настроено към мерене предимно на заучени знания.
Цялата тази промяна, която обобщаваме по двете думи – компетентност и подход, минава през това: промяна в учебните програми, промяна през методите на преподаване и промяна през това, което изпитваме. За съжаление, новите учебни програми, и част от тях по-точно, също са прекалено амбициозни... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако позволите, да довърша.
…не освобождават достатъчен периметър от време на учителите да спрат, да затвърдят, да накарат учениците да проблематизират, да дискутират, да анализират, тоест по-бързо да трансформират знанията в умения и затова анонсирахме мерки.
Иначе каква е политиката? Политиката са всички политики в сектора. Всички политики в сектора трябва да се правят по-продължително и по-ефективно – тези, които сме стартирали през последните години и които засягат почти всички елементи и сегменти на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Христов, за два уточняващи въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Има парадокс и той се изразява в следното: колкото повече източници на информация има, толкова по-неграмотни стават българите и в частност техните деца. Генерацията на сегашните деца от 2020 г. е в пъти по-неграмотна от генерацията от 2000-та година, пък тази от 2000-та година е в пъти по-неграмотна от 1989 г., в условията на лошия социализъм.
Българите, които бяха на едно от първите места в Европа по ниво на средното образование… (Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
Ако имате да кажете нещо, елате тук.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Нямам право.
ИВО ХРИСТОВ: Нямате право, защото нямате какво да кажете.
Поради тази причина ние се намираме в драматично състояние на българското образование.
Вие знаете, господин Министър, говорили сме с Вас много пъти. Вярно е, че същите тези тестове – и PISA, и други, имат проблеми на методиката, имат проблеми на извадката, имат проблеми на акцента. Но каквито и да са проблемите на методиката – Вие много добре знаете, че Китай, да го кажа образно, китайските държави Хонг Конг, Сингапур и така нататък, бележат устойчиво тройката или четворката на тези тестове. А при нас каквито и да са методиките и методиката на тестовете, ние бележим устойчиво – поправете ме, ако греша – заменили сме Кипър, който е бил на последно място в 2015 г., в момента ние сме го изместили от последното място.
Така че нещата при нас не са лоши, те са драматични! Нашите деца не четат. Не може да имаш умели компетентности, без преди това да знаеш каквото и да било. Те нищо не знаят! И драмата се състои в това… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Позволете ми да знам по-добре – имам 30-годишна преподавателска практика.
Драмата се състои в това, че някой в началото на прехода заяви, че образованието трябвало да бъде удоволствие. Ако беше така, маймуните щяха да бъдат професори.
Образованието е усилие и насилие, уважаеми колеги. Насилие върху естествената, бих казал, природа на човека да бъде лениво същество. Образованието изисква систематичен труд и усилия, за да могат тези хора, които не четат, да започнат да четат, защото четенето стои в основата на въображението, а то стои в основата и на иновациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросите, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Поради което, господин Министър, имате ли някаква идея, първо – знам, че това не е във Вашата компетенция, но все пак – за предложения от ръководеното от Вас ведомство за промяна на методиката на PISA, което все пак, малко или много, да бъде адаптиране към спецификите на изследвания предмет?
И второ, което трябва да бъде казано ясно, какво ще направи Вашето министерство за разтоварване на програмите в основното и средното образование, за да могат – цитирам Ви: „учителите малко да се завъртят и да започнат да препитват собствените си питомци по по-малко, но все пак по-съдържателни теми“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Господин Христов, не са драматични, пак повтарям, по-скоро имаме запазване – проблемът е, че е запазване на относително ниско ниво. Пак казвам, че по други методики, каквато е тази на PIRLS, ние имаме относително добри резултати, така че не трябва да слагаме отрицателна оценка на цялата система. Факт е, че имаме промяна, ако искате, и в структурата на учениците, защото, ако погледнете как се променя демографски, ние имаме увеличение на дела на учениците от семейства, в които говоримият език не е български, от семейства, в които липсва отношение към образованието, липсват детски книжки, което е един измерител за отношението към образованието. Такъв маркер има в самото изследване PISA. Така че това, което можем да кажем, е, че системата се справя по същия начин при по-трудна задача.
Ако искате, с времето расте и задачата на системата, защото се увеличава списъкът от компетентности, от знания, умения, които трябва да придобият децата. Беше увеличено чуждоезиковото обучение. Беше намалено обучението по математика и природни науки като процент. Това няма как да не се отрази. Залагаме нови хоризонтални компетентности. Вече не говорим за дигитални умения на ползватели, говорим за дигитална креативност. Залагаме повече хоризонтални умения и този микс постоянно се увеличава. Задачата на образователната система се увеличава.
Иначе съм съгласен, че образованието трябва да бъде задължително, и то е задължително, защото трябва да има известен елемент на принуда, но когато говорим за провокиране на интереса на децата за учене, то не може да стане, без това да ги накараме да им бъде интересно. Много по-трудно се провокира интересът, вниманието на днешното поколение ученици. Това го осъзнават всички образователни системи и те се променят, не продължават по същия начин. Променят се към това да провокират интереса за учене, към това в по-голяма степен да ги научат да се учат. Най важното умение на днешното поколение деца, които ще сменят професия, е да се научат да се учат, и то през целия живот.
Когато говорим за учебните програми, едно е по история и география. Там ученикът може да пропусне някой факт за континент или за исторически период, но ако учителят му създаде, провокира интереса към света, интереса към историята, географията, той ще научи много повече през целия си живот. Там промяната може да мине само през методите на преподаване, но има излишна фактология в учебните програми, въпреки че, знаете, когато говорим за история, винаги колко е труден дебатът в учебните програми.
По математика – там пък всяко знание е умение, всяко знание надгражда следващото знание. Много малко са чисто теоретичните знания и там просто трябва да се облекчат учебните програми. Трябва да се облекчат с преместването на теми, с облекчаване на дълбочината на темите.
Трети по вид е разговорът по предмети като литература. Знаете, че литературата е свързана с формирането на национално самосъзнание, национална етничност, с възпитанието в национално самосъзнание. Там трябва да намерим начина да съчетаем всички тези цели, които са пред учителите, в едно. Трябва да се променят и изпитите – това, което казваме, че е ценно. Те трябва да бъдат настроени към меренето на умения. Всъщност PISA не е толкова лошо това, което мери. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По-скоро ние не трябва да променяме PISA, трябва частично да променим нашата образователна система към това, което мери PISA. Надявам се, че успях да отговоря на въпросите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение, господин Христов, имате право на две минути.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, както е казал Маркс, ние не можем да държим хората отговорни за обстоятелствата, чиито продукт те са. Не ме разбирайте погрешно, нито Вас, нито Вашата институция аз държа отговорни за процеси, които са започнали с мощна инерционна сила, с огромен деструктивен елемент още преди 30 години. Ясно е, че най-хубавото, което можем да направим на този етап, и то е реалистично, е просто да спрем падането – ако можем, или поне да го забавим.
Знаем, от друга страна, че безспорно образованието и методиките на образованието не стоят на едно място. Също е вярно.
Но е вярно и това, че в една епоха, в която се твърди, че е все по-информирана, нашите деца стават все по-неграмотни и това също е постоянен рефрен. Вчера, между другото, по-скоро онзиден гледах официалното обръщение на президента Путин към Федералното събрание. Постави на първо място като въпрос на национална сигурност грамотността на нацията заедно с демографията, не някакви икономически, финансови или други проблеми, които безспорно са важни.
Ако ние нямаме хора, и второ, ако тези хора не са грамотни, ние нямаме нищо. Нацията не е територия. Страната не е купчина от железа. България не е купчина от инфраструктура. Това са хората. И когато този национален капитал става все по-неграмотен и по-деструктивен, след 20 години ще си зададем отново въпроса, помнете ми думата – как я докарахме дотук? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Димитър Георгиев относно проверка в Центъра за развитие на човешките ресурси, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е кратък: въз основа на проверката, която е извършена и назначена от Главния инспекторат на Министерския съвет в Центъра за развитие на човешките ресурси, какви са Вашите изводи? Какви са мерките, които ще предприемете във връзка с констатираните нарушения? Надявам се да не се случва да има повече нарушения. От Агенцията за държавна финансова инспекция са установили доста нарушения в повереното Ви министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте в рамките на три минутки да дадете отговор на въпроса.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, Центърът за развитие на човешките ресурси е към Министерството на образованието и науката, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, но не е част от организационна структура на Министерството като юридическо лице, отделно юридическо лице. Имам над 400 такива второстепенни разпоредителя към министъра на образованието и науката в момента.
През миналата 2019 г. Центърът беше обект на проверки не само от страна на Главния инспекторат на Министерския съвет, но също така и от страна и на звеното за Вътрешен одит, Инспектората на Министерството на образованието и науката, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ и Европейската комисия. По време на тези проверки обстойно бяха проверени основни процедури, свързани с администрирането по програма „Еразъм“ и програма „Европейски корпус за солидарност“, така и спазването на националното законодателство.
В края на 2018 г. след постъпили сигнали възложих незабавни проверки на Инспектората и на звеното за Вътрешен одит. Констатирани бяха несъответствия по отношение на изпълнението на процедурата за администриране на нередности и измами; представяне на декларация от оценител, съдържаща неверни факти; съмнения и наличия на индикатори за конфликт на интереси между външен оценител и организация партньор; разпределението на постъпилите проектни предложения към външни оценители; изпълнените дейности спрямо тези в одобрените проектни предложения или изпълнени дейности с недобро качество; нарушения на вътрешните правила от служители на Центъра за развитие на човешките ресурси.
След проверката и одита сезирах Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“, известна със съкратеното си наименование АФКОС, към Министерството на вътрешните работи.
Всички препоръки от Доклада на Инспектората на Министерството на образованието са изпълнени своевременно.
Вследствие на предприетите мерки Прокуратурата, Комисията за противодействие на корупцията и АФКОС са сезирани още три пъти и от изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси. Спрени са плащания за извършване изпълнението на дейности по 22 проекта. Актуализирани са всички вътрешни правила на Центъра, имащи отношение към администрирането на програмите. Актуализирана е процедурата за селекция и договориране на Центъра, като разпределението на проектните предложения за оценка между външни оценители вече се извършва, следвайки принципа на случаен подбор в системата за оценяване.
Потърсена е отговорност на служителите, нарушили вътрешните правила на Центъра. Наложени са финансови корекции на проектите, за които е установено несъответствие между изпълнените дейности с тези в одобрените проектни предложения или с недобро качество на извършените дейности. Актуализирана е процедурата за администриране на нередности и измами в Центъра за развитие на човешките ресурси.
Това, което мога да кажа, е, че съм предприел всички действия за защита на интереса на данъкоплатците, в случая на средствата от бюджета на Европейския съюз. Незабавно, след като съм получил информация, съм назначил проверки. Сменил съм междувременно и двама изпълнителни директори на Центъра за развитие на човешките ресурси.
Също така през този период беше извършен одит и от Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. По време на одита бяха констатирани и други несъответствия по отношение на декларациите за предоставяне на конфликт на интереси, процедурата за администриране на нередности, съмнения за наличие на индикатори за конфликт на интереси, правилата и процедурите за извършени проверки на бенефициентите. Предвид констатациите на Изпълнителната агенция съм разпоредил предприемането на всички действия за коригиране на горепосочените несъответствия, които са своевременно изпълнени.
Предложил съм нов устройствен правилник за устройството и дейността на Центъра. През 2019 г. са извършени още две проверки на Инспектората на Министерството и на звеното за Вътрешен одит. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не ми остана време да Ви кажа за проверката на Главния инспекторат. Предполагам, че ще ми разрешите във втората част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие приемате ли някаква лична отговорност заради тези нарушения, които са установени? Ще държим отговорни всички лица, които са направили нарушения. Знаем, че и Прокуратурата е сезирана за някои от нарушенията и ще очакваме от Вас резултати и крайни мерки да се прекрати тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Конкретно по отношение на проверката на Главния инспекторат – открити са несъответствия, касаещи административната работа на Центъра, но не са констатирани нарушения по основните дейности на Центъра, свързани с администрирането на програма „Еразъм“ и програма „Европейски корпус за солидарност“.
Дадените препоръки са своевременно изпълнени. Това беше и моето изискване. Коригирана е вътрешната процедура за участие на служители от Центъра в осъществяването на съпътстващи проекти и дейности. Стартирала е процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност от служител. Обжалвани са решения по отношение на съмнението за конфликт на интереси. Предприети са мерки за по-качествено управление на човешките ресурси. Това е, за да бъда коректен към Вашия въпрос.
Това, което трябва да се направи и което всеки един би направил на моето място, е, след като получи сигнал, незабавно да назначи проверки, такива са ми инструментите, все пак подчертавам, че това е отделна от Министерството структура с юридическа правосубектност, и да държим всички препоръки да бъдат изпълнени незабавно от съответните лица.
Ние не сме институция с разследващи функции. Затова и една част от констатациите са пратени на съответните институции, които имат такива функции. Държа отговорни изпълнителните директори на Центъра. Това е линията на отговорност, която в случая е регламентирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Вълчев за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към министър Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въпросът е от народния представител Румен Гечев относно държавното участие в „Български морски флот“ ЕАД.
Господин Гечев, заповядайте да развиете въпроса си.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Желязков, през 2008 г. беше осъществена приватизационна сделка на държавната фирма „Български морски флот“ ЕАД. Купувачът „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД придоби 70% от акциите на дружеството за 440 млн. лв., като 30% от акциите останаха държавна собственост, тоест 132 млн. лв.
В тази връзка, като имам предвид, че Вие, господин Министър, сте принципал на тези 30%, моля да отговорите на въпроса как е защитаван държавният интерес в следприватизационния период, в това число първият от четирите подвъпроса: какви дивиденти е получила срещу акциите си българската държава – общо и по години, от 2009 г. досега?
Втори подвъпрос: под каква форма държавата участва в управлението на фирмата, така че да защити обществения интерес? Имала ли е и има ли държавата представител в органите за управление на Български морски флот?
Трети подвъпрос: има ли промени в капитала на дружеството към днешна дата и какъв е фактическият процент на акциите, останали в притежание на държавата?
И накрая, какви са Вашите разчети и намерения с оглед ефективното управление на държавния дял в Български морски флот? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, ще вървя по хронологията на въпросите, както ги поставихте.
По първия въпрос. Приватизацията на дружеството е осъществена въз основа на Стратегия за приватизация, която е приета с Решение на Министерския съвет от 2004 г. Стратегията предвижда приватизация на 70% от капитала, като приватизационната сделка, както Вие споменахте, е подписана през месец август 2008 г.
„Параходство Български морски флот“ АД е акционерно дружество с основен капитал от 109 млн. 20 хил. 860 лв., които са разпределени в съответния брой акции с номинал 10 лв. От тях 70% или 7 млн. 631 хил. 460 броя акции са собственост на „Адванс Пропъртис“ ООД, като държавното участие е 3 млн. 270 хил. 626 броя акции, съответно собствеността на българската държава е 30%.
Съгласно чл. 221, т. 7 от Търговския закон решенията за разпределение на печалби, формирани от търговското дружество, се извършва след решение на Общото събрание на акционерите.
В тази връзка до този момент при провеждането на всички общи събрания, когато това е фигурирало в дневния ред, държавата винаги е предлагала разпределение на печалбата, когато такава е била отчетена, за отчисление на дивиденти. Съгласно притежавания брой акции от държавата – 30%, тези предложения не са били приемани от Общото събрание, тъй като решенията се приемат с мнозинство.
Възможността държавата да надделява при решения на Общото събрание и в резултат на това да се разпредели дивидент не е допусната в условията на приватизационната сделка и по-конкретно с продажбата на 70% от акциите на дружеството, извършени през 2008 г., съобразно Стратегията от 2004 г. От друга страна, срещано правило, с оглед спецификата на съответната компания, е да не се разпределя дивидент, а печалбата да се влага в инвестиции.
По следващия въпрос. Държавата участва в управлението на акционерно дружество „Параходство Български морски флот“ АД чрез Общото събрание с представител, който винаги участва в общите събрания, като компетентността на Общото събрание е разписана в чл. 221 от Търговския закон.
Държавата е имала представител в Управителния съвет на дружеството от 2008 г. до 2016 г. Предвид обстоятелството, че съгласно действащото законодателство и Устава на дружеството няма изискване държавата да посочва свой представител в органите за управление, към настоящия момент държавата няма представител в Управителния съвет на „Параходство Български морски флот“ АД. Независимо от горното, аз чакам свикване на Общо събрание, за да поставя този въпрос.
По следващия въпрос. Към днешна дата основният капитал на дружеството е 109 млн. 20 хил. 860 лв. и не е променян от момента на приватизационната сделка, като министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията, в качеството си на орган, упражняващ правата на собственост на държавата като акционер в „Параходство Български морски флот“ АД, което е вписано в Търговския регистър, притежава вече споменатия брой акции – обикновени, поименни, с право на глас, с номинална стойност 10 лв. всяка.
Капитализацията на акциите на „Параходство Български морски флот“ АД с основен капитал, както беше споменат, е 109 млн. 20 хил. 860 броя акции. Собственият капитал, съгласно финансовия отчет на дружеството към 31 декември 2018 г., е 749 млн. 123 хил. лв., като капитализацията на акциите, изчислена като собствен капитал в размер на споменатите 749 млн. 123 хил. лв., се раздели на акциите, се равнява на 68,71 лв., което съответно е 6,8 пъти повече от номиналната стойност.
Считаме, че съобразно акционерното участие, което е по-ниско от една трета, което би давало възможност за блокираща квота, и с оглед състоянието на дружеството, към момента то се управлява ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика, господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Желязков, току-що чухме Вашите отговори, които за мен не са неочаквани – аз задавам въпроси, на които знам отговора. И отговорите са трагични, тъй като в една водеща българска държавна фирма, продадена при един и според Вас, и според мен недостатъчно ефективен и странен начин, още през 2008 г. българската държава не е направила нищо, за да защити своя интерес.
На първия ми подвъпрос Вие потвърдихте, уважаеми зрители и български граждани, че нито една стотинка не е влязла в бюджета на българската държава през последните години – в нито една година от последните десет след приватизацията на Български морски флот! Една стотинка не е влязла в бюджета! Никакви дивиденти! Първо, те няма как да имат дивиденти, тъй като от 2851 души в държавната фирма в момента там са 163 души – една огромна трагедия! Разсипан цял отрасъл на България!
Второ, под каква форма държавата участва в управлението на фирмата? Вие казвате: до 2016 г. Оттогава досега Вие не сте проявили никакъв интерес и тази сума от 133 милиона на практика сте подарили на частния собственик.
На трето място, има ли промени в капитала на дружеството Ви питам аз, Вие отговаряте, че няма такива промени и делът е останал 30%. Ами, господин Желязков, какво трябва да стане, хайде, да кажем от 2016 г. досега? Този подарък от 30%, от 130 млн. лв. кой Ви е разрешавал да подарявате Вие на частния собственик? Защото няма никакви дивиденти и Вие си стоите с 30%?! Ами, продайте му ги по пазарна цена – на него или на някой друг!
Значи от Вашите отговори ние разбираме, че в държавата не влиза нито една стотинка, собственикът е платил 70%, а 30% ползва безвъзмездно. Нали така, колега?! Колко време? Това се нарича „умишлена безстопанственост“.
И имам два въпроса към Вас. Първо, Вие лично или Ваш заместник, или упълномощено от Вас лице ходило ли е в тази фирма да види какво става с тези 30% – 130 милиона? Вие ходили ли сте там на място? Не сте! Отговорете дали сте ходили!
Викали ли сте представител на тази фирма на разговор или тези наши пари – 140 милиона, ще си стоят при тях така?! Запознат ли сте с бизнес плана на Български морски флот какво ще стане в следващите години?
Моля да отговорите на тези въпроси: подарява ли българската държава, как мислите, тези 30% – така, да си ги използват, без нито една стотинка, или ще вземете някакви мерки? Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Няма „стига“, 140 милиона! (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, не знам откъде правите всичките тези изводи и заключения, при положение че Ви казах, че държавният дял и делът на останалия акционер се е увеличил 6,8 пъти. Това, че държавата притежава миноритарен дял не означава, че неговото ефективно използване и възможностите, които има при тази квота от 30%, а знаете, блокиращата квота е 33,33, но такава е била стратегията през 2004 г., така е подписан договорът през 2008 г., това не означава, че държавата ги е подарила, разпоредила или е направила друго действие, което я лишава от това нейно акционерно участие. Просто държавата има миноритарно акционерно участие, което не ѝ дава възможност по смисъла на приватизационния договор да гласува проактивно, а гласува пасивно по време на Общото събрание.
По отношение на темата. Когато държавата е взела решение след промените през 1989 г. да провежда политика на приватизация, с разпореждането на държавно участие и държавни активи е получила за тези 70% тяхната тогавашна пазарна цена, Вие споменахте каква е. Тоест твърдението, че има безвъзмездност не е вярно!
От друга страна, малко факти. Оперираният тонаж към 16 януари 2020 г. е 37 търговски кораба с общ дедуейт 1 млн. 308 хил. тона. Средната възраст на корабите е под девет години, тоест средната възраст на корабите е по-малка от средната възраст на приватизираното дружество, от които в експлоатация са 39 кораба за насипни товари, три кораба в строеж, един фериботен кораб, изпълняващ ангажименти на Република България по тристранно Споразумение за осигуряване на преки железопътни връзки в Черно море между Република България, Украйна и Грузия.
Дружеството оперира с шест броя портови буксири, пет от които са построени през 2017-а, 2018-а и 2019 г. в България. През 2019 г. дружеството е придобило общо шест нови плавателни съда: моторен кораб „Рожен“, моторен кораб „Плана“, моторен кораб „Миджур“, моторен кораб „Бузлуджа“, моторен влекач „Бригел“ и още един моторен влекач „Бригел“, като стойността на придобитите само през 2019 г. плавателни средства е на цена от 170 млн. лв.
Въпросът е: разпределя ли се дивидент? Дивидент се разпределя, ако има печалба. Ако тази печалба се реинвестира, което увеличава пазарната стойност на акциите, се вижда, че дружеството е в добро състояние, с целенасочени инвестиции.
По отношение на пазарната активност мога да Ви спомена, но нямам време. Ако искате ще направя допълнителен коментар по повод Вашия, който виждам, че искате да направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете. Господин Гечев няма нищо против да продължите.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: По отношение на пазарната конюнктура. На Международния фрахтов пазар за кораби за насипни товари 2019 г. е третата най-лоша година след 2015-а и 2016 г. за последните 15 години. Считано от 1 януари 2020 г. влизат в сила нови норми за максимално съдържание на сяра в изгорелите газове от корабите. Конвенция МАРПОЛ, Анекс 6 изисква максимално съдържание на сяра от 0,5%, което налага корабите да бъдат оборудвани с нови изключително скъпи съоръжения за отделяне на сярата или да ползват горива, близки до тези на автомобилите. Респективно разходите за тези нови горива към настоящия момент са над два пъти по-високи, което повишава значително цената на услугата. Примерно кораб, опериращ със скорост от 12 възела и консумиращ 18 тона на денонощие, увеличава дневните си оперативни разходи с 6300 щатски долара на денонощие, което поставя корабособствениците съответно в неизгодна позиция.
Параходство Български морски флот се старае да подновява флотата с нови модерни, екологични и високоефективни кораби, за да отговаря на тези предизвикателства. Дружеството поддържа международна сертификация по съответните стандарти, като за тази година дружеството планира да придобие нови кораби, които ще бъдат предоставени. В момента се изработват в Китай.
В заключение, дружеството работи успешно и се утвърждава на пазара, като обновява постоянно флота чрез инвестиции в нови екологични и високоефективни кораби, като хоризонтът на инвестициите е до 2022 г. включително. Осигуряват се работни места за български граждани, така също и на борда на корабите около 1300 души. Работи се много тясно с Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, Техническия университет във Варна и Морската гимназия във Варна, като се осигурява безвъзмездно стажуване на бъдещи български морски специалисти, с което се утвърждава позицията му на лидер в българската морска индустрия.
От това нещо държавата притежава 30%. Никога не е редуцирано държавното участие и капиталът не е увеличаван така, щото да се доведе до такава редукция. Уверявам Ви, че ако стратегията за продажба на това миноритарно участие бъде подкрепена или внесена от Вас, капитализацията на това миноритарно участие ще бъде много по-голяма от хоризонта на дивидента през следващите десетилетия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Да благодарим на Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега ще отговаря министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ще отговори на въпрос от народния представител Красен Кръстев относно кадровото обезпечение на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД в условия на дългосрочна експлоатация.
Заповядайте, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! В момента АЕЦ „Козлодуй“ от етап на нормална експлоатация преминава в етап на дългосрочна такава. Процесът на подготовката, набирането и квалификацията на персонала за въвеждането в експлоатация на V и VI блокове е започнало преди 35 години.
В този период е назначен и персоналът за експлоатация на Централата. През годините на работа на V и VI енергоблокове постоянно са набирани и нови кадри за попълване на освободените щатни места поради различни причини – пенсиониране, преминаване на друга работа и други, като процесът на изтичане на кадри от АЕЦ „Козлодуй“ е бил незначителен и не е имало проблеми с обезпечението им.
От 2015 г. започва процес на пенсиониране на основната част на персонала, който е приет на работа в периода на въвеждане в експлоатация на V и VI енергоблокове. В следващите пет години до 2025 г. предстои пенсионирането на над 780 специалисти от АЕЦ, което представлява 22% от персонала на Централата. Това са в по-голямата си част работници, заети пряко в експлоатацията и ремонта на V и VI енергоблокове, заемащи ръководни позиции, притежаващи огромен ръководен, административен и експлоатационен опит.
В съответствие с документите на Международната агенция за атомна енергия това са ключови длъжности, които Централата трябва да обезпечава всеки един момент от процеса на работа.
Уважаема госпожо Министър, ще бъде ли обезпечен с необходимия персонал АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД в условията на дългосрочна експлоатация, независимо от наблюдаващия се в световен мащаб дефицит на кадри в ядрената промишленост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кръстев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кръстев, въпросът, който поставяте, е много важен. Той е важен не само за сектор „Енергетика“, не само за областта на ядрената енергетика, но въпросът с квалифицираните кадри е повсеместен проблем във всеки един сектор. Когато става дума за атомна електроцентрала, този въпрос стои с особена острота. Това е така, защото в атомната електроцентрала съгласно изискванията на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, съгласно стандартите в областта на ядрената енергетика, могат да бъдат назначавани единствено и само хора, които отговарят и притежават специални знания и умения.
Това прави нашата задача още по-трудна, още по-отговорна. Тук с радост можем да кажем, че през миналата 2019 г., и през 2017 г. успяхме да удължим живота на блокове V и VI на АЕЦ „Козлодуй“ с 10 години, така както позволява нашето национално законодателство. Но съществува възможност за удължаване с още два пъти по 10 години, което на практика означава общо 30 години, тоест ние наистина сме в режим на дългосрочна експлоатация и на дългосрочна работа на Централата и една от основните ни задачи е да мислим за това какви хора ще работят в Централата, откъде ще дойдат те, защото статистиката не е много обнадеждаваща в тази посока?
Това, което показват анализите, е, че в рамките на всяка една година завършват приблизително около 10 ¬– 15 студенти в специалност „Ядрена енергетика“. За радост почти всички, които завършват, работят при нас в Атомната електроцентрала, но това е далеч от нашите амбиции и нашата визия за дългосрочното развитие на ядрената енергетика. След продължаването на живота на двата блока – V и VI на АЕЦ „Козлодуй“, знаете, че и едно от условията в лицензията, е именно да бъде продължена лицензията. Ние трябва да покажем обезпеченост с кадри и това всъщност е направено и Агенцията удължи лиценза като една от основните причини е, че Атомната електроцентрала разполага наистина с много подготвени кадри. Надявам се да продължим да бъдем и в бъдеще държавата, която разполага с едни от най-добрите експерти в областта на ядрената енергетика. Затова свидетелства и участието на нашите експерти в мисиите на WANO – това е организацията, която извършва проверки на други атомни електроцентрали, които към настоящия момент работят.
С гордост можем да кажем, че в нашата атомна електроцентрала работят изключителни професионалисти, но какво трябва да направим, за да запазим тази тенденция? Аз ще си позволя съвсем накратко да кажа какви са плановете, които АЕЦ „Козлодуй“ и Министерството на енергетиката сме разписали, и какво реално правим. Две са насоките, в които работим – от една страна, това са нашите виждания и нашите действия, които сме предприели по отношение на висшето образование. И другата, част от усилията ни са насочени към кадрите в средното образование.
От месец юни 2019 г. на сайта на дружеството е обявен постоянен прием на документи за работа по 31 приоритетни специалности от висшето образование.
От 2017 г. АЕЦ „Козлодуй“ предоставя стипендии на студенти от специалностите „Ядрена енергетика“ и „Ядрена техника“, които след завършване се ангажират да работят в Централата. Сключени са договори с 16 стипендианти, на които Централата заплаща таксата за обучение и стипендия в размер на 1000 лв. на семестър при постигане на определени изисквания за успех.
Отново през 2019 г. е обявена стипендия за първокурсници, записали определени специалности. До настоящия момент са сключени договори с трима първокурсници.
От 16 години дружеството има развита стажантска програма, платени и неплатени стажове. От 2019 г. платените летни стажове се провеждат само за определените за приоритетни технически специалности. АЕЦ „Козлодуй“ активно работи с академичните среди в страната, поддържат се тесни връзки с Българската академия на науките и с техническите университети.
В областта на средното професионално образование стартира процедура за дуално обучение по специалностите „Ядрена енергетика“ и „Топлотехника“ в Професионалната гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“ в град Козлодуй.
Предвижда се предоставяне на стипендии на ученици от професионалните гимназии по ядрена енергетика в град Козлодуй и град Белене. С помощта на Регионалното управление по образование в град Плевен и град Враца се организират срещи с ученици от гимназии с цел реално кариерно ориентиране.
С представители на Министерството на образованието и науката се обсъжда обучението по ядрена енергетика и физика да се включи в разширената подготовка на учениците от професионалните гимназии. АЕЦ „Козлодуй“ предлага да осигури и възможност за провеждане на учебни часове в Централата с цел засилване интереса на учениците. Работим в тази посока.
Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви, че ми дадохте малко повече време, но наистина темата е важна. Благодаря.
Ако има въпроси, ще отговоря с радост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Кръстев, заповядайте за реплика.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Доволен съм от Вашия отговор. Искам да кажа, че под Вашия остър поглед явно Атомната централа е отговорила на всички въпроси. Това, което ще става оттук насетне може би и в „Белене“, ако има друга мощност, ще бъде под Вашия контрол.
Отново ще кажа, че съм доволен от отговора и ще направя един анонс, ако е възможно – преди минутка тук беше и министърът на образованието – дали е възможно да се говори за защитеност на специалността в Техническия университет по ядрена енергетика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кръстев!
Това е може би въпрос към министъра на образованието.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Кръстев, може би в отговора си пропуснах да спомена този изключително важен факт и подкрепата, която имаме на колегите от Министерството на образованието. Ние работим много тясно по отношение на тези специалности, тъй като те са наистина ключови за сектор „Енергетика“ и особено за ядрената енергетика. В диалог сме непрекъснато с колегите от Министерството на образованието и при първите резултати и решения, които вземем, ще бъдете информирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министър Петкова за участието в днешния парламентарен контрол.
И сега последният въпрос към министър Красен Кралев – министър на младежта и спорта, за днешния парламентарен контрол.
Въпросът е от народните представители Александър Симов и Николай Цонков относно позицията на Министерството на младежта и спорта относно Решение на Световната антидопингова агенция за отнемане правата на руските спортисти за участие на световни и олимпийски първенства.
Заповядайте, господин Симов, да развиете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да уточня, че въпросът ни беше внесен още в средата на месец декември, когато имаше доста по-голяма актуалност, но смятам, че и сега отговорът е интересен.
Уважаеми господин Министър, моля да ни уведомите каква е официалната позиция на Министерството на младежта и спорта относно решенията на WADA (Световна антидопингова агенция) за отнемане на правата на руските спортисти за участие на световни и олимпийски първенства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, уважаеми господин Цонков, на 9 декември 2019 г. с единодушно Решение на Изпълнителния комитет на Световната антидопингова агенция WADA беше наложена четиригодишна забрана за участие на Русия на международни състезания. Преди заседанието на Изпълнителния комитет на WADA на 27 ноември 2019 г. в Париж се проведе 49 ата извънредна среща на Европейския комитет към Световната антидопингова агенция на Съвета на Европа КАХАМА, в която представител на Министерството на младежта и спорта взе участие. По време на срещата бе изготвен мандат на Европа за заседанието на Изпълнителния комитет на Световната антидопингова агенция, проведено на 9 декември 2019 г. Мандатът се базира на препоръка на Комисията за преглед на съответствието, издадена на 22 ноември 2019 г., и затова руската антидопингова агенция РУСАДА да бъде обявена в несъответствие със Световния антидопингов кодекс.
За да участва в международни състезания, всяка държава трябва да има национална антидопингова организация, която да е подписала Световния антидопингов кодекс, към който има международни стандарти.
През 2017 г. WADA одобри международен стандарт за съответствие на подписалите Кодекса страни. За следенето и изпълнението на стандарта е създадена независима комисия. Когато тази комисия констатира несъответствие между стандартите и изпълнението на антидопинговите програми WADA, налага санкции.
Позицията на България е изразена от представителя на Министерството на младежта и спорта на срещата в Париж на 27 ноември 2019 г. и бе в подкрепа на препоръката, отчитайки възможността за правна сигурност и защита на правото на участие в големи спортни състезания на чистите руски спортисти. България и аз като член на Управителния съвет на WADA подкрепяме чистия спорт и спазването на правилата от всички страни по Международната конвенция срещу допинга в спорта на ЮНЕСКО и по Конвенцията срещу допинга на Съвета на Европа. Мандатът на КАХАМА беше подкрепен от всички 48 държави – членки на Съвета на Европа, с изключение на Русия, която обяви, че няма как да подкрепи санкции срещу себе си.
Същевременно България счита, че по същия начин, както е била разследвана Русия, следва да бъдат разгледани и други държави, за които се появи съмнение за несъответствие със Световния антидопингов кодекс. Санкциите, вследствие на решение на WADA, предвиждат недопускането на състезатели от Русия до участие под националното знаме на олимпийски игри, световни първенства, включително Летните олимпийски игри в Токио през 2020 г. и Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.
До подобни състезания ще бъдат допуснати само определени спортисти, които докажат, че не са били част от спонсорираната от държавата Допингова програма, че данните им не са били манипулирани, че са преминали необходимите независими проведени тестове до началото на съответното състезание, като всяка международна федерация вземе решение кои руски атлети да допусне до участие в игрите.
Европейските федерации, които организират европейски първенства, не се считат за част от понятието „мениджър ивент органайзър“, каквото е залегнало в Международния кодекс за съответствия, тоест Русия ще може да участва на европейски първенства, европейски и световни купи във всички спортове. Русия няма право да приема състезания от голям ранг, като вече поетите ангажименти по преценка на съответната международна федерация ще се проведат на територията на Русия, ако не могат да бъдат дислоцирани. Русия ще може да приема мачове от Евро 2020 по футбол и да участва на турнира. Причината за това е, че УЕФА като организатор на шампионата също не е част от понятието „мениджър ивент органайзър“.
Както е известно, в края на месец декември 2019 г. РУСАДА подаде контестация срещу Решението на Изпълнителния комитет на WADA в Спортния арбитражен съд в Лозана. Бившият вече президент на WADA – сър Крейг Рийди, коментира, че Агенцията е твърдо убедена в правотата на решението си и ще го защитава пред Спортния арбитражен съд. Предстои да видим дебатите и крайното решение на съда.
В началото на месец януари тази година WADA е подала специален иск пред Арбитражния спортен съд в Лозана за разрешаване на казуса с РУСАДА. Това искане е подадено съобразно международния стандарт за съответствие с Кодекса и ще бъде разгледано в отдела за обикновен арбитражен съд на Съда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, съгласен съм, че няма държава, която да не подкрепя чистия спорт. Въпросът тук се състои в това, че решението на антидопинговата агенция възмути много хора със своя откровен двоен стандарт и с опита да заклейми една цяла нация, прекарвайки всичките ѝ спортисти под общ знаменател. Това е притеснителното в цялото решение и заради това Ви питахме за българската позиция, тъй като България в своята история неведнъж и дваж е ставала жертва на подобни двойни стандарти, когато към нас изискванията са били три пъти по-тежки, отколкото изискванията към други страни. Разбирам, че Русия днес е големият виновник за всичко, което става в света, и че ще бъде изкарвана виновник за всичко, и че спортът, за съжаление, не може да бъде безпристрастен от политиката, и че политиката там е Русия да бъде преследвана докрай.
Въпросът е дали в случая България не можеше да има малко по-различна позиция, с която да се опита да отстрани този двоен стандарт и да се опита да осигури справедливост за онези руски спортисти, които докажат, че са чисти, а такива със сигурност има.
Това беше големият смисъл на нашия въпрос и ще се радвам, ако дадете допълнителен коментар по темата. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Симов, аз мисля, че в изложението преди малко споменах за нашата позиция, която е базирана на тази идея, която Вие казахте. По принцип ние настояваме всички държави да бъдат третирани с еднакъв стандарт и когато има нарушения, те да бъдат санкционирани, независимо от това колко голяма е държавата и какво е географското и политическото ѝ положение. Това е позиция, която многократно и аз съм изразявал лично, това е официалната позиция на България.
Решението, към което и ние се придържахме тогава, беше за категоричното участие, допускането до участие на руски атлети, които са чисти и не са били санкционирани за употребата на допинг. И това мисля, че ще се случи, това е залегнало в основното решение.
Друг е въпросът колко сложна е процедурата, по която руските атлети ще доказват, че са независими. Единствената санкция е, че те няма да имат право да чуят националния химн, когато спечелят състезанието и тези медали и активи, които са спечелени, няма да бъдат приписани на Русия. Този процес беше много тежък, много дълъг, продължи повече от четири години и нашата страна винаги е вземала позицията на правото на чистите атлети да бъдат допускани на състезания, както и за равнопоставеност в третирането на абсолютно всички държави. Ще продължим да отстояваме тази позиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, това беше последният въпрос. Да благодарим за участието в парламентарния контрол на министъра на младежта и спорта. Благодаря и на Вас.
Следващо редовно заседание – на 22 януари, сряда, в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,08 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов