Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – проекти на решение за промени в постоянни комисии. Вносител е Корнелия Нинова, Димитър Ганчев и Георги Свиленски, като предлагам да стане точка втора за днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 199, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, първа точка за днес е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
Гласуването на Проекта на решение е не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията съгласно чл. 110, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 78 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ предлагат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет с министър председател Бойко Борисов заради провал на политиката в областта на околната среда и водите. Предложението, заедно с мотивиран Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет, e внесено на 20 януари 2020 г., понеделник, в 14,04 ч., с № 054-02-6 от 20 януари 2020 г. В същия ден материалите са разпределени по един екземпляр на парламентарните групи и са изпратени на народните представители в електронен вид.
Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Предлагам процедура за пряко излъчване по Българската национална телевизия 2 и Българското национално радио на настоящата точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Моля, гласувайте по така направената процедура.
Гласували 206 народни представители: за 202, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа министри! Предстои изключително важна точка по един кризисен въпрос за България и вот на недоверие – обсъждане на дебати по този вот, но тук отсъстват премиерът и вицепремиерите. Свързахте ли се тях? Ако не, моля, направете го и ги поканете да дойдат в Народното събрание. Точно в този момент мисля, че тук им е мястото, за да изслушат дебатите по вота на недоверие, доводите на народните представители. Моля, свържете се с тях и ги поканете да дойдат в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Да, Министерският съвет е уведомен. Разпоредбите на чл. 89 от Конституцията на Република България и чл. 109 и чл. 111 от Правилника не изискват присъствието на министър-председателя. Вотът е към Министерския съвет. Тук са министрите. Виждате, че идват все още министри, така че Министерският съвет е уведомен. (В залата влиза вицепремиерът Марияна Николова.)
Добре дошла, госпожо Вицепремиер!
Продължаваме нататък. Сега ще Ви запозная с времето, с което разполагат парламентарните групи за дебата, преди да дам думата за мотивация на вота.
Парламентарната група на ГЕРБ – 30 минути, „БСП за България“ – 26 минути, „Движение за права и свободи“ – 13 минути, „Обединени патриоти“ – 12 минути, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 10 минути, нечленуващи в парламентарни групи – 10 минути.
Давам думата на вносителите на вота на недоверие, за да ни представят мотивите.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри и народни представители! Скъпи жители от Русе, Перник, Ловеч, Плевен, Бобов дол, Сливен, Габрово и Горна Оряховица, благодаря Ви, че сте тук. Този вот го внасяме и от Ваше име.
Уважаеми професори… (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …проектанти, строители на язовири, пречиствателни станции, ВиК инфраструктура на България, добре дошли на Вас. Благодаря Ви, че сте тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви за експертизата, която ни дадохте.
В момента Вие може би сте най-важните хора в България, защото можете и знаете как да се излезе от тази криза. Добре дошли и на Вас!
Искането за гласуване на вот на недоверие на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е предизвикано от провала в областта на опазването на околната среда и водите. Този провал застрашава пряко живота и здравето на българските граждани. Водната криза в Перник, а вече и в други градове и села, нерегламентираните тонове отпадъци, внесени в България, както и опасните стойности на замърсения въздух са пряка последица от безхаберие, некомпетентност и корупция в правителството Борисов 3. Кризата не е природно бедствие. Тя е управленско бедствие. (По време на изказването тече компютърна презентация.)
Ще започна с основата на политиката – нормативната база. Първо, законите и подзаконовите нормативни актове. Съществува Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, План за действие към нея, Закон за водите, Закон за опазване на околната среда и водите и още много, както и десетки подзаконови нормативни актове, наредби, правилници, инструкции. Като прибавим към тях европейските регламенти, стават над 30 документа, а в момента се пишат и нови. Разбира се, че се вижда, че тези документи си противоречат един на друг в някои части. Има нормативен хаос по темата за управлението на околната среда и водите. Този нормативен хаос се засилва с функциите, които законите възлагат на институциите. Към нормативния хаос се добавя институционален такъв. Институциите, които трябва да упражняват политика по околна среда и води, са над 11 – министерства, агенции, областни управители, ВиК оператори, асоциации, кметове. Това означава хаос и предпоставка за безотговорност. Най-доброто доказателство за това е случващото се в Перник, където видяхме как се прехвърля отговорността от министри на кметове, от кметове на областни управители, които не знаят изобщо, че имат отговорност по този въпрос, на ВиК и така нататък, тоест имаме нормативен, институционален хаос, създаден от правителството.
Третото доказателство за провала са фактите. Официално 350 хиляди души в цялата страна, но с частичните спирания на водата в нови и нови градове – 500 хиляди са на режим на вода.
На първите места сме в Европа по мръсен въздух и вече сме осъдени от съда на Европейския съюз за това. Очакват се санкции, които ще плащате всички Вие, уважаеми български граждани.
Световната здравна организация в свой доклад пише за България: „Петнадесет хиляди души умират преждевременно от замърсения въздух.“ По официални данни при норма 0,50 в Горна Оряховица например на 11 януари замърсяването се движеше между 150 и 120. На 12 януари в Русе – между 100 и 150 при 0,50 в норма, а в някои градове е 20 пъти над нормалното.
По документи, издадени от Министерството на финансите, за пет години правителството на Борисов са разрешили внос на 735 хиляди тона боклуци от третия свят, от трети страни извън Европа, от които три тона болнични отпадъци – от Европа не се знае колко е. По признание на бившия министър Нено Димов тук, той каза, че този контрол не се осъществява. Почти всеки ден се виждат нови и нови случаи на открити боклуци. Само една от всичките 534 фирми, които имат разрешителни за внос на боклуци, е получила разрешение за складиране на един милион и 6 тона отпадъци на площадка от 52 декара в село Обручище.
В ТЕЦ „Република“ Перник, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Брикел“ прокуратурата откри планини от боклуци. Красива България беше превърната от правителството на Борисов в сметище. Операторите на тези боклуци твърдят, че имат разрешение за това. Кой го е издал?! Кой носи отговорност?!
Причините, за да стигнем до тази описана фактическа обстановка:
За управляващите: „Те са организиран заговор от БСП срещу властта.“
Моля, колеги от управляващото мнозинство, ако изтъкнете тази причина, да погледнете нагоре към тези хора (на балкона на пленарната зала) и да им кажете: въобразявате си, че сте без вода, че дишате мръсен въздух и ходите с маски по улиците; това не е вярно, това е саботаж от БСП към легитимно избраното правителство. Когато произнесете тази причина за ситуацията, го обяснете на тях, а не на нас.
Втората причина – любимата на премиера Борисов и на управляващите, е миналото. Управлението на БСП, разбира се, е виновно. Спрени били парите по Оперативна програма „Околна среда“ заради БСП и по време на нейно управление.
Уважаеми български граждани, това е едно удобно обяснение винаги, когато правителството е притиснато до стената, но истината е следната. Има писмо от Европейската комисия за замразяване на средствата по Програмата, в което пише, цитирам: „Замразяват се въз основа на одит за периода 2010 – 2012 г. във връзка с констатирани груби нарушения на европейски финансов регламент груби нарушения на правилата за обществени поръчки, сливане на критерии за подбор и избор на изпълнители, както и неравнопоставено третиране на различни участници в тръжните процедури“. За периода 2010 – 2012-а!
Кой управляваше държавата тогава? Бойко Борисов.
Заради кого са спрени средствата? Заради управлението на ГЕРБ и на Бойко Борисов, и то още в предишния мандат.
Това са Вашите причини, които, надявам се, опровергах.
А сега – истинските. Водите. След 10 години управление на ГЕРБ са похарчени приблизително 3 млрд. лв., загубата на вода по мрежата се е увеличила средно от 60 на 61%. Добрич, Сливен и Шумен – 80 и над 80%.
Защо и къде отидоха парите, инвестирани уж за подновяване на мрежата, която е подновена по-малко от 1%? – Въпрос. За 10 години три пъти увеличена цена на водата за хората – от 1 на 3 лв. средно! Резултатът от това увеличение и събрани средства – 500 хиляди на режим, на много места мръсна и негодна за пиене вода.
Защо, питаме, и къде отидоха парите, събрани от хората, след като мрежата не е подновена, а качеството е влошено? Отговори няма – смислени и логични.
След 10 години управление платихте 500 милиона, събрани от всички българи, за ремонт на язовири. Резултатът от това е: 400 са в предаварийно състояние – информация преди три месеца от министър на ГЕРБ, 113 са с неизяснен собственик все още. След 10 години управление на ГЕРБ и държане на цялата власт – законодателна, изпълнителна, контролни органи и така нататък!
И пак въпросът е: къде са 500-те милиона и защо е такова състоянието на язовирите? Пълно мълчание за движението на тези средства и резултата от тяхното инвестиране.
Отпадъците – същия хаос. От българските граждани събирате повече такси, отколкото плащат жителите на Белгия и Англия например.
Плащаме няколко пъти за един и същи отпадък, уважаеми български граждани, ако не знаете. Един път плащате такса смет, втори път – продуктова такса, трети път – общините от Вашите данъци плащат самоучастие към средствата на Европейския съюз, и четвърто, отделят се средства от ПУДООС.
И в резултат на това във всяка община има нерегламентирано сметище… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Може ли от времето на групата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да го прехвърлим от времето на групата – продължете като изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …тонове европейски – от трети страни, боклуци, горене и 15 хиляди годишно умиращи от това.
Къде отиват парите на хората – също е въпрос без отговор от Вас. Защо си плащат? За да ги тровят.
Ще обясня отговора с един нагледен пример. Наред с различни растителни и дървесни отпадъци „Топлофикация – Сливен“ има разрешение да изгаря и материали, негодни за консумация или преработване. През 2016 г. РИОСВ в Стара Загора отказва инвестиционно намерение на инвеститора, като казва, че трябва да се направи оценка на околната среда. Инвеститорът си оттегля предложението, след три месеца внася същото – вече не трябва да има оценка на околната среда и РИОСВ му дава разрешение.
Същото се отнася за Министерството на здравето по този проект. В първия случай им казват: „Трябва да се направи оценка как ще се отрази на здравето.“, след три месеца казват: „Няма никакъв проблем, можете да го правите – няма да се отрази лошо на здравето.“
Как си го обяснявате това: хората плащат и биват тровени, други си плащат и трупат пари за сметка на здравето им?! Това се нарича корупция и тя не може да се случи без протекцията на управляващите.
И сега вече конкретно за Перник. Кризата в Перник се дължи на умишлени действия по скриване на истината заради изборите, заради партийна целесъобразност. Изправихте пред заплаха сигурността и здравето на 100 хиляди души.
Втората причина е безхаберие. Предупреждаваме Ви от септември – 14 пъти оттук, от това място. Изобщо не обърнахте внимание – високомерни, самодоволни и самозабравили се във властта. Доведохте тази криза с умишлено бездействие заради изборите, а може би и с умишлени действия, защото има арестувани вече, а съдът ще каже.
Какво да се прави сега? Безспорно всички трябва да помагаме на Перник. Необходими са конкретни, умни и мъдри, професионални, експертни решения, но паникьосани от общественото напрежение, втурнати да спасявате правителството и личния имидж на премиера, продължавате с грешките и рискувате много. Вие създадохте тази криза – сега имитирате решения и рискувате нова. Продължавате да заблуждавате хората, че проблемът може да се реши за 45 дни, а вчера Ваш министър обяви, че не само че няма тръби за този тръбопровод, че тепърва ще се произвеждат и че ще се търсят 300 ТИР-а, за да ги карате дотук.
Бъдете обективни и искрени с хората. Нека „калинките“ да замълчат в този момент и да говорят експертите.
Събрахме над 20 души проектанти, хидроинженери, строители на язовири и напоителни системи. Ето какво казват те за Вашия проект. Ще го представя, благодарейки им за експертизата и като алтернатива, защото постоянно твърдите: „БСП не предлага нищо.“ Ето нашите предложения на база на техните твърдения:
„Още през 2017 г. от прокуратурата е констатирано, че язовир „Бели Искър“ създава опасност за населението и материалните ресурси – касае се за крупен язовир в близост и над София“ – това го пише в сигнал на завеждащия отдел „Надзор за законност“ във Върховната административна прокуратура. Още тогава господин Борисов е реагирал и казал, че спешно нарежда да се изпълнят препоръките и да се започнат ремонти.
Това е 2017-а, сега сме 2020-а – ни-що от тези препоръки и от тези ремонти!
Още през 2013-а има комплексна експертиза, извършена от екип от водещи български специалисти в областта на хидротехническото проучване, проектиране, строителство и експлоатация от БАН, от Минно-геоложкия университет, бивши инженер-геолози и хидрогеолози от „Енергопроект“ и така нататък. Част от тях са тук. И казват, че стената е в частично работоспособно състояние поради степента на деградация на бетона, и препоръчват веднага да започне ремонт. Нищо от това не е изпълнено досега.
Едва сега в кризата започвате да действате, но, моля Ви, чуйте ни този път отсега – не казвайте, че плашим хората и всяваме страх и паника. Просто чуйте гласа на разума – той не е политически, не е на БСП, той е на хората, които разбират. Ако не направите разумно този проект, има риск от разпад на електроенергийната система.
Защо? Защото ако от АЕЦ „Козлодуй“ излезе един хилядник временно – в ремонт или по някакви технически причини, тази година се е случвало три пъти вече, колеги, единственият резервен вариант за тези 1000 мегавата, които, ако излязат от мощност, единствената възможност е запълване от „Чаира“. Той затова е строен, той се пълни от „Белмекен“. Ако в „Белмекен“ няма достатъчно вода, следва срив в енергийната система. Тази материя е изключително сложна – не я оставяйте на непрофесионалисти, а чуйте какво да се направи.
И ето какво бихме направили ние, ако в този момент трябваше да решаваме кризата, за да чуете и видите, че има алтернатива. Първо, водите от „Грънчар“ захранват основно язовир „Белмекен“, като за зимния период всяка година до края на март НЕК използва количествата за производство на електроенергия.
Първото нещо, което трябва да се направи, бихме направили ние – документирано съгласие от НЕК и от ЕСО за отклоняване на водите от „Грънчар“ към „Бели Искър“. Документирано! Защото ако това продължи след май, ще предизвикате криза в енергийната система.
Второ, незабавно възлагане чрез открита процедура по ЗОП за технически проект за рехабилитация на язовир „Бели Искър“. Нито първото правите, нито второто, което казвам!
Трето, провеждане на открита процедура за избор на изпълнител на строително-ремонтните работи на язовира. Не го правите!
Четвърто, „Софийска вода“ – госпожо Фандъкова, чуйте го и Вие, и общинските съветници – трябва да даде не само съгласие за преминаване на водите до Мало Бучино, но и да гарантира безопасното управление на нивото на язовира. За целта трябва да се разработи хидравличен модел за цялото трасе, защото рискувате хидравлични удари с всички последствия.
Пето, незабавно да се приведат в работна експлоатация двете основни деривации на язовир „Студена“ – те не работят и язовир „Студена“ никога няма да се напълни, ако не направите това.
Следващото, каквото и да се прави, за да се доведе вода до Перник, няма никакъв смисъл, ако не се подмени водопреносната мрежа, защото отново ще изтече по улиците.
И последно, виждаме, че отново сте се объркали в това кой ще поеме сметката за цялата тази ситуация. „Софийска вода“ и Община София казват: „Няма да сме ние, няма да натоварваме софиянци.“ „ВиК – Перник“ казва: „Няма да сме ние, няма да расте цената на водата в Перник.“ Но някой трябва да я плати и Вие казвате: „Ще я плати „ВиК – Перник.“
Уважаеми управляващи и български граждани, „ВиК – Перник“ е във фактически фалит! Те имат вземания за над 2 милиона, а дължат много повече – няма как да платят тези разходи. Накрая всичко ще се стовари на Вашия гръб.
Ето защо, тъй като не правите нищо от това, което ние предложихме много пъти, включително и сега, създадохте криза, имитирате решения и има опасност да създадете нова криза. Изобщо цялото управление на ГЕРБ е управление на кризи, които сами създавате поради безхаберие, некомпетентност и корупция.
Рисковете, уважаеми българи, не са в природата, не са в преносната мрежа – правителството на Борисов вече е риск за България! Досега беше вредно, но вече е потенциално опасно и е риск за България! Оставането му на власт гарантира нови кризи. Затова всяка промяна към по-добро минава първо през неговата оставка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Колеги, преминаваме към разискванията. Искам да помоля за толерантен дебат, да се спазва Правилникът – няма да толерирам нарушения във времето.
Започваме дебата.
Първо заяви господин Марков.
Моля да дадете знак, ако искате да се изказвате – можем да направим списък с изказващите се.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри! Ние сме на 30-ата годишнина от първите свободни и демократични избори и сме обречени на 7 юни да отбележим тази велика дата, когато след 45 години тоталитарно управление 92% от българите гласуваха свободно и избраха не какво да е, а Велико народно събрание. Сега на десетото юбилейно Народно събрание гледаме вот на недоверие, поредния, а по стечение на обстоятелствата в тази зала съм единственият, който през 1990 г. участва във вот на недоверие на Вашето правителство – на господин Луканов. Гласувах срещу оставката му, която беше принудително наложена от общонационална драматична стачка. И именно затова ще направя аналогията между първия вот на недоверие заради национална криза и сегашния, в който има регионална криза, безспорно, за вода в Перник.
Деветдесета година се случи нещо, което никой не е мислил – на „Орлов мост“, когато пяхме песните на СДС, когато на 14 декември викахме: „Долу БКП!“, когато за нас гласуваха два милиона и 300 хиляди души, никой не е очаквал, че от тази трибуна Съюзът на демократичните сили ще поиска вот на недоверие и ще Ви предложи, в онези времена на тежък политически сблъсък, когато бюлетините дори бяха сини и червени, когато площадите ехтяха: „Долу БКП!“, „Не щем комунизъм!“ и така нататък, ние Ви подадохме ръка да направим коалиционно правителство в името на България. Не поискахте. Бяхте свалени от стачка с капацитет от милион и 60 хиляди стачници, а София беше парализирана от невиждано въобще в Европа гражданско неподчинение. Нямаше транспорт – нито железопътен, нито автомобилен, БГА „Балкан“ спря полетите. Заинатихте се, бяхте свалени и тук, в тази зала, ей на онзи ред, аз гласувах – без никога да съм мислил, комунисти да влязат в правителството. Гласувах Сашо Томов да стане вицепремиер, Емилия Масларова да стане на социалното дело, Пенчо, с когото се запознахме и сприятелихме после в Конституционния съд – министър на правосъдието, Наско Папаризов – един умен човек, да стане на търговията. Гласувах трима министри от СДС да влязат в коалиция с Вас: Луджев – вицепремиер, Пушкаров и Костов под егидата на един министър-председател, който беше безпартиен – Митко Попов, и имам принос министърът на вътрешните работи да е безпартиен. Предложих го на Луджев за правосъден министър, стана врътка в последния момент, по пантофи доведохме Христо Данов, жена му от стар земеделски род – Дани Хаджиенева е жива и може да потвърди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Защо го направихме е големият въпрос – ще попитат младите депутати и младите избиратели? Защото не можехме да понесем българите в цялата страна да живеят скотски. А Вие направихте след 46-годишно управление да живеят скотски. Защото е скотско да не можеш да купиш храна на децата си – да отива съпругът в 5,00 ч. на опашка, в 6,00 ч. да го смени съпругата, след това бабата и дядото, ако дойде мляко за децата?! (Шум, реплики от „БСП за България“.) Чуждестранните кореспонденти правиха снимки… (Реплики от „БСП за България“: „По темата!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ: …на опашката на булевард „Витоша“ от сегашното заведение, тогава беше бакалия, най-популярната на булевард „Витоша“ – „Царевец“, старият „Ален мак“, вие се опашката, стига до „Солунска“, завива на аптеката на „Христо Белчев“. Хората умираха, нямаше бензин и линейките зареждаха в районните управления на МВР, доколкото въобще и там имаше бензин. Хората умираха без обезболяващи лекарства, защото нямаше дори памук и аспирин. (Реплики от „БСП за България“: „Сега няма вода!“) Това беше зимата на Луканов. (Реплики от „БСП за България“: „По темата!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Сега по темата да Ви кажа. (Смях от „БСП за България“.)
Вижте как умно разсъждавате, че трябва да дойдем на темата.
Ами темата днес е, слава богу, не национално бедствие, защото растежът ни е трети в Европа – Унгария – 5,1, поляците – 4,7, и след това сме ние. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Темата е, че Вие имате ветерани в партията. Как не Ви дойде наум да ги попитате как се действа по време на бедствия – все едно дали е природно, все едно дали е производствена авария, все едно дали е плод на дългогодишно управление, включително и на Вашето? Защото тогава, уважаеми колеги от БСП, знаете ли кои подписаха политическото споразумение с Вас – страдалецът, минал през комунистическите лагери – Дертлиев, Милан Дренчев, Савов?! Жертвите се подписаха с палачите, за да спасим България!
Днес как не Ви дойде наум, че има бедствие в Перник и да кажете: ние обявяваме война на бедствието, а не на правителството? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Няма преклузивен срок в Конституцията, няма давност, може да поискате вот на недоверие и по-късно. Вие искате пир по време на чума!
И сега чуйте, по-скоро избирателите да чуят към какво ги тласкате: не да ходи премиерът на България в Перник и да решава кризата, а да се върти конституционна рулетка, ако се свали правителството, и да припка с папката при президента напред-назад, не знам как ще постъпи, след това госпожа Нинова и тя да припка при президента, и накрая, разбира се, ще се намери трета политическа сила, която няма как една година преди изборите да не се направи на национално отговорна и да поиска коалиционно правителство, спасение и така нататък.
И накрая да си дойдем на думата, което искате Вие. Служебно правителство – това предлагате! Ами, това е върхът на национална безотговорност в тези 30 години. Да чака Перник служебни министри да си сменят секретарките, след това пиарките, да си намерят кабинетите, портретите да си сложат, защото е модерно да има и портрети на министри, да се запознаят защо е кризата, пък след това да я решават?! Това е мазохизъм, това е пир по време на чума и ние няма да го допуснем! (Силни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Вие искате да оставите България без парламент, да няма, ако се наложи спешно, кой да промени бюджета, да няма кой да пипне Закона за водите, защото по Закона стратегията – краткосрочна или дългосрочна, я прави парламентът. Искате президентът да решава водната криза, горкият – уважавам го, поне за това със сигурност не е виновен. (Шум и реплики.)
Вие сега, като искате вота на недоверие и като приказвате колко лош е ГЕРБ, ама сериозно ли го мислите, или само така си говорите за пред електората? Госпожа Нинова, която уважавам и винаги си спомням какво говори, каза лятото: ще броим пилците наесен. Защо не ги броим пилците? Зима стана, Атанасов ден мина! Ами да ги преброим пилците! Хайде да ги преброим в Бургас – градът, който госпожа Радева харесва. Ами пилците са 10% – Вашите пилци. (Шум, смях от ГЕРБ.) Във Варна – трагедия, 14%! Създадохте политически булдозер и започнахте да ровите политически гроб на ГЕРБ в Хасково – тетки, братовчедки, зълви, снахи, да сложите в политическия гроб Деян Добрев и ГЕРБ. И какво стана, като броим пилците в Хасково? Гласът народен и божи – паднахте в гроба, който копаехте! Знаете ли колко пилци имате в Хасково? Четиринадесет процента. Позор на политиката Йончева! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Да Ви кажа ли за червената крепост Враца? Толкова много червени пилци имаше навремето, нищо не остана – 14%. 72% – бяхте сразени, шофьорите на таксита във Враца – доволни. За пръв път в новата история на България и шофьори на таксита да са доволни. За София и Пловдив не говоря, защото сте капо – 30 години! Какво да ги броим пилците?
Аз не мисля, че сте толкова безотговорни. По-скоро мисля, че правите дебат да наберете точки за изборите догодина. Според мен Вие днес загубихте изборите 2021-а, защото не можахте да се надскочите, да ни подадете ръка заедно да решим едно бедствие.
И се случи нещо наистина феноменално. Наистина за пръв път от 30 години в българския политически живот се създаде явление, тандем, дует, сиамски близнаци, двама политици – премиерът на България, управлявал най-дълго България в цялата история, и един млад кмет от БСП в Перник, за което Ви поздравявам. Стига съм хвалил само младите герберки, има и млади талантливи социалисти. Трогна ме това момче. Та то застана на връх Коледа и благодари на правителството за тези над 130 милиона и каза, че благодари, че това е на неговия рожден ден! Той свърза съдбата си, личната, с тази на Перник, и така се прави, и това е пример за решаване на кризи – сиамски близнаци: Борисов и кметът на Перник. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И затова ще загубите изборите, защото нямате елементарно чувство да си направите анализ. Говорете за машинното гласуване за пред избирателите, но вътре си направете пленум за модела Йончева. И защо винаги не сте алтернатива на ГЕРБ? Защото никога не подхождате отговорно. ГЕРБ прави грешки и Вие никога не се явявате като тяхна алтернатива. Иванчо да попиташ на улицата: „Иванчо, кой е спасителят, бе, Ванчо?“ Той ще каже: „Бате, как кой е, бе? Няма лъжа, няма измама – ГЕРБ е спасителят. Други спасители няма!“ (Шум, реплики, смях от „БСП за България“ и ДПС.)
И накрая да Ви помоля нещо. То е във Ваш интерес. Никога и никога недейте да споменавате – защото съм много силен в тази тема и ще стане много голям дебат, никога не споменавайте за рестарт на промяната! (Шум и реплики от ДПС.)
Знаеш ли защо, уважаеми господине? Защото не сме дебили и не сме късопаметни! Вие направихте рестарт в началото на прехода и съсипахте деветдесетте години на България. Кой Ви караше да сваляте Стефан Савов? Защо го свалихте? Защото е внук на Стефанаки Савов, минал през комунистическите лагери, благородник и не е крадец, а си сипваше с лейката нафта на ул. „Паренсов“. (Шум и реплики от ДПС.) Вие създадохте в паралелната държава понятия като „плаващо мнозинство“, „преструктуриране на парламента“, подменихте вота на българските си избиратели. Колкото пъти се докоснахте до властта, толкова пъти съсипахте България. Няма да Ви позволим!
Навремето казах: „Избори до дупка!“, и познах. Сега Ви казвам: няма да Ви позволим рестартна дупка. Не ставате да управлявате България! В 2021 г. Борисов ще спечели пети мандат за управление на България! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Реплики?
Първа реплика – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Марков, след като получихте поздравления от Вашите съпартийци – всъщност те не са съпартийци, тъй като Вие не сте член на ГЕРБ, след като обяснихте прехода, нека се върнем на темата на днешния вот на недоверие, а тя е именно кризата в Перник.
Тук големият въпрос, господин Марков, е защо се стигна дотук? Стигна се дотук, защото Вие мълчахте и не казахте на хората истината! И това е причината за вота ни на недоверие. Защото можеха да се вземат превантивни мерки, защото ние задавахме въпроси тук, от тази трибуна, за състоянието и Вие лъгахте гражданите! Това е разликата между Вас и нас. Защото Вашата основна цел е да запазите властта, да се окопаете във властта и да продължите да управлявате. Разбира се, че трябват спешни мерки. Разбира се, че трябват политики. Вината обаче за тази криза е Ваша, защото язовир „Студена“ е видимият резултат от управлението на ГЕРБ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е признакът за безхаберието в политиката, за начина, по който се управлява една държава, когато си мислиш за собствения пост, за собственото бюро, за собствения автомобил, а не слезеш при хората да им кажеш какво се случва!
Ето това е, господин Марков! Защото шефът на ВиК каза: на мен политическите лица на ГЕРБ ми забраниха да говоря. Това е страшното! И ние не можем да продължаваме да живеем в една подобна държава, в която властта е над интересите на народа! Затова ние искаме този вот, затова ние искаме този дебат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, от миналото трябва да извличаме поуките. Тук обаче големият въпрос, господин Марков, е: защо се стигна дотук? Това е. И Вие трябва да дадете отговор не само в тази зала, а и на обществото.
Защото за първи път, уважаеми колеги, имаме вот на недоверие, където…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …политическият дебат съвпада с обществения дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев. Казах, че ще спазвам времето.
Благодаря Ви. Ще имате възможност и за изказване. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Нека да бъдем толерантни и да спазваме Правилника!
Втора реплика? Няма.
Господин Марков, дуплика ще направите ли? Не.
Заповядайте, господин Карадайъ, за изказване.
Колеги, очаквам Вашите заявки за изказвания, моля.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Конституционалист да ни плаши с ясно разписани конституционни процедури – нещо, не е добре! (Ръкопляскания от ДПС.)
За ретроспекцията отпреди 75 години или последните 30 години, госпожо Председател, ако е необходимо да направим дебат в Народното събрание, моля, определете заседание с дневен ред, където да направим този дебат.
Ние, от „Движението за права и свободи“, сме готови за този дебат, господин Марков. Явно обаче днес става въпрос за последните десет години от управлението на страната. Ако мога да си позволя пак да цитирам господин Марков: „Днес се намираме в политическо бедствие, плод на дългогодишното управление…“ – и продължението е от мен – „…на ГЕРБ.“ (Ръкопляскания от ДПС.)
Провалът на правителството на ГЕРБ в областта на околната среда и водите, и не само, а в цялостната политика, е факт. И това е закономерният резултат от десетгодишно некадърно управление.
Днес ГЕРБ яростно защитава тезата, че в областта на околната среда и водите са постигнати такива големи успехи и само опозицията не може да ги види и да ги оцени, и може би как отделни персони са взимали погрешни решения, но те веднага са реагирали, и колко всички трябва да са благодарни на ГЕРБ, господин Марков, нали така – и така нататък, и така нататък? Верни на инстинкта си за самосъхранение, ГЕРБ набързо извършиха персонални промени, демонстрираха извънредна публична работа за спешно решаване на проблема, за да се опитат да потушат напрежението и така смятат да продължат.
Не само няма да се решат проблемите, те са много и все тежки, във всички сектори, а напротив проблемите ще се задълбочават. Както и да го погледнете, госпожи и господа от ГЕРБ, това е положението. Нещата се влошават и не се подобряват. Държавата е в колапс. Многократно сме го заявявали и сме посочвали причините. Налице са доказателства за тежка некомпетентност, за несистемно мислене и политическо късогледство. Неспособността на управляващите да се поучават от грешките си е свидетелство за невежество, при което колкото и пъти да се повтаря една грешка, тя не води до качествена промяна в управленския модел.
Ние от ДПС заявихме твърдата си подкрепа за внесения вот на недоверие не просто защото сме опозиция, а защото сме убедени във вредата, която нанася днешното управляващо мнозинство на демокрацията и държавността, вредата, която нанася на живота и здравето на всички български граждани и създава сериозни рискове за бъдещето. След днешните дебати не е важен аритметичният резултат от вота, а са важни политическите и управленските поуки. Важен е политическият ефект от комплексното действие на този демократичен инструмент.
Аргументите, които ние имаме, са достатъчно сериозни за всички, за които интересите на държавата и на хората стоят над интересите на управляващите, за които властта е самоцел. Няма нищо по-естествено от това да се подкрепи правото на живот на всеки човек – живот в една чиста, здравословна среда.
Околната среда има тясна връзка с човешкото здраве и благосъстояние, чиста среда, с чиста вода и чист въздух осигуряват здравословни условия на живот и все повече се превръщат в условия, без които човешкият род не може да продължи със съществуването си. Като отчита неразривната връзка между състоянието на околната среда и качеството на живот, Европейският съюз работи за обединяването на секторите на околната среда и здравеопазването и по-специално на свързаните с околната среда здравни цели в унисон с принципа, че човекът има фундаменталното право на свобода, равенство и адекватни условия за живот в околна среда с качество, което позволява живот с чувство на достойнство и благополучие.
Зеленият пакт на Европейския съюз е отговор на сериозните предизвикателства пред цялото общество, свързани с климата и околната среда. Това е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Европейския съюз в справедливо и благоденстващо общество.
Ние от „Движението за права и свободи“ сме адекватни на изискванията на времето и с нашата програма и приоритети, които две години повтаряме, ще бъдем активни в привеждането в действие на Зеления пакт на Европейския съюз, заедно с всички отговорни политически партии, заедно със свободните и активните граждани.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, днешните дебати са за резултатите от десетгодишна управленска немощ и предлаганите палиативни мерки от правителството и управляващото мнозинство не са решение. Нужно е да се формулират ясни приоритети на база на Програмата на „Движението за права и свободи“ за ускорено догонващо икономическо развитие на страната. Зеленият пакт на Европейския съюз е огромна възможност за хората, за бизнеса и за държавата.
Да си пожелаем общо съгласие и общ успех в постигането на тази голяма цел. Няма време! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и частични от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Бонев, заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри! Уважаеми народни представители, чухме силни речи, силни политически послания. Аз съм народен представител от Перник, от Четиринадесети многомандатен избирателен район. Аз съм един от тези 100 хиляди, които са на 20 км, от Перник, и бедстват с воден режим.
Но как се стигна дотук – най-големият въпрос, който си задавам. На 20 септември именно от тази трибуна, най-високата трибуна в страната, аз и Станислав Владимиров, действащият кмет на град Перник, поставихме въпроса към министър Аврамова относно състоянието на язовир „Студена“, относно водоподаването на град Перник. Защото именно и към онзи момент месец септември 2019 г. Перник беше на скрит, а може би и към онзи момент – явен режим. Получихме обтекаеми отговори, увъртащи, усукващи, но неказващи истината за състоянието в град Перник. Отговори, които бяха умишлено прикривани заради местните избори.
Уважаеми народни представители, Перник е само на 20 км от София. Перник е 100-хиляден град, който в момента бедства. Да, необходимо е да се прави за града, необходимо е за да се предотврати по-нататъшна хуманитарна, социална, финансова криза. Защото 100 хиляди перничани искат да знаят кой е отговорен и кой е виновен затова градът ни да е в това състояние.
За кризата се е знаело още месец април 2018 г. Тогава са първите индикации, че нивата в язовир „Студена“ намаляват. Месец август 2019 г. кметът на Перник – доктор Вяра Церовска, е знаела за проблемите, знаел е и областният управител Ирена Соколова, която реално е председател на Водната асоциация и би следвало да следи за състоянието на ВиК сектора. Цинизъм е седем дни преди обявяване на водния режим в Перник да се прави извънредно заседание на Водната асоциация, в което да се увеличава бюджетът, без нито дума за предстоящото.
И печално известният на всички из цялата страна Ваньо Сушата – човек, назначен от Регионалното министерство, човек, който докара Перник до невиждана катастрофа. И това е само малка част от нещата. Всичко бе прикрито заради местните избори, които бяха загубени, местните избори, които показаха управленската немощ в последните четири години на град Перник и последните десет. Именно затова всички перничани искат да знаят точно и ясно кой е отговорен и защо се стигна дотук? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! През последните няколко седмици все по-често ставаме свидетели на изопачена, манипулирана, преекспонирана, а иначе казано фалшива информация. (Смях и реплики от „БСП за България“.) Често ставаме свидетели на тиражиране на лъжи.
За огромно съжаление, този фейк информационен поток не само че получава широка писта от колегите от БСП… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
МЛАДЕН ШИШКОВ: …но те също са автори на част от тази фалшива информация, за огромно съжаление.
Разбира се, ние няма как да останем безучастни в този процес и ще дадем своите аргументи в тази посока. Истината е, че в рамките на пленарното време, с което разполагаме, няма да успеем да отговорим на всички неистини, но ще направим всичко възможно да отговорим на голяма част от тях.
Започвам, може би, с най-тежката лъжа, възпроизвеждана през последните няколко седмици от опозицията. Над 500 хиляди българи или половин милион, за да звучи по-внушително, са на воден режим. Категорична лъжа! Даже мога да цитирам точния текст във Вашите мотиви: „Днес в България по официални данни на воден режим са, забележете, 315 хиляди души, но те не са 315, те са 500 хиляди. Как стават тези неща? Ще се радвам някой да обясни. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, истината е, че реалните данни, които са изнесени от ВиК операторите към 30 декември 2019 г., са, че хората, които живеят в места с нарушено водоснабдяване, са 116 хиляди 951 – по-малко от 117 хиляди души. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Следващо невярно твърдение: загубите на вода от 60% преди 10 години нарастват до 61%, това го видяхме в картинките, към момента, въпреки направените инвестиции – нищо подобно. Според НСИ за 10-годишния период те намаляват с над 4%, колеги. От 60,5% през 2008 г. в момента са 56,4%, през 2018 г. всъщност. Нещо повече, там, където са направени инвестиции, там, където има реализиран воден цикъл, загубите намаляват драстично. И веднага давам пример с няколко общини. Например община Габрово от 73% са намалени на 45%, община Поморие от 40% на 15% и, разбира се, няма как да пропусна моята родна община Раковски, където успяхме да намалим загубите повече от два пъти – от 47 на 20%.
Колеги, няколко пъти споменавате, че ГЕРБ управлява 10 години. Не, колеги, ГЕРБ управлява от 2009 г. с прекъсване. Еврофондовете функционират от 2007 г. От 2007 г. до 2019 г. са спирани два пъти по време на управлението на БСП. Това прави четири години или една трета от периода, една трета! Правете сметка – тези 4%, ако бяха реализирани еврофондове, нямаше да бъдат 4, щяха да бъдат много повече.
Уважаеми колеги от БСП, запазена Ваша марка е да насаждате страх у хората и да нагнетявате напрежение.
Красноречив пример за това е и следващата Ваша теза: криза като пернишката следва в Търговище, Сливен или Ботевград. Хвърляте неверни твърдения във въздуха и разчитате, че хората Ви вярват сляпо, но тези времена минаха отдавна. Това беше преди 30 години, не подценявайте българите!
Фалшивите новини винаги се връщат като бумеранг и се стоварват с пълна сила върху авторите им. Да, има язовири с обем около и под 50%, но те се следят, състоянието им се анализира непрекъснато. Прилагат се мерки за използване на алтернативни водоизточници.
След водния апокалипсис се опитвате да насаждате страх и в другите сектори. Квалифицирате като провал политиката по опазване чистота на въздуха и давате за пример наказателната процедура срещу България за превишаване на стойностите на фини прахови частици от 2017 г.
Колеги, наблюдаваният период е от 2007-а до 2014 г. В този период Вие сте управлявали два пъти. Когато БСП са на власт през 2008 г., във всички 28 общини наблюдаваме надвишение на нормите. Десет години по-късно – през 2018 г., девет от общините вече са под показателите.
По отношение на отпадъците. Изключително полезно е данните от институциите да се разчитат правилно, а не разбрали недоразбрали да се втурваме да всяваме паника и истерия в обществото.
Веднага ще дам пример, който е показателен и олицетворява абсолютно всички Ваши тези и твърдения. Прословутите 2,9 тона болнични отпадъци, които уж бяха внесени в страната, се оказаха какво – миещи препарати всъщност. Не само че не са внесени, те преминават транзитно през нашата страна, колеги.
Уважаеми колеги, моите уважения, но така политика не се прави. Лъжата никога не се цени, цени се искреността. Силно се надявам, че ще съумеете да откриете подходящите измиващи препарати, за да отмиете час по-скоро неприятното усещане и притесненията, които създадохте на хората чрез всичките Ви лъжливи твърдения. Искате да управлявате, но не давате алтернатива. Управлението изисква реални действия и предложения. Нещо повече, дори и малкото неща, които Вие предложихте, ние вече ги изпълняваме. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Първа реплика – заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! Господин Шишков, фалшивите новини, които казвате, че има в мотивите, са взети от Националния статистически институт, от анализа на Комисията за енергийно и водно регулиране за състоянието на ВиК сектора. Тоест, какво се случва? Фалшивите новини ги пишат институциите, ние само се позоваваме на тях. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шишков, не четете мотивите, които сме внесли, като дявола Евангелието. Гледайте фактите, господин Шишков. Идвам от район, за който съм викал години наред министрите да отговарят по една и съща тема, именно проблемът с водата.
Именно заради това, което беше направено през последните години, Шумен е на ръба на водна криза. ВиК дружеството е във фалит. Оказва се, че поради некомпетентно, немарливо и крадливо управление ВиК дружеството дължи над 7 млн. лв. ВиК дружеството не може да си поддържа системата. Миналото лято директорът на ВиК Шумен обикаляше в град Плиска – първата столица на България, да събира пари от жителите на Плиска, за да им поправи водопровода и да им пусне водата, господин Шишков.
След няколко водни цикъла, които са супер успешни по Вашите думи, има 80% загуба на вода от довеждащия водопровод. Това всичко е в резултат на едно безхаберно управление. Хората страдат. (Реплики от народния представител Младен Шишков.)
Това не е само Шумен, това е Перник, за което говорим. Това е Ловеч, това е Плевен, Ботевград и куп други градове. Да Ви изреждам ли успешните водни цикли? (Реплики.)
Като говорите за спиране на еврофондове – през 2014 г. бяха спрени заради грешки, нарушения на финансовата дисциплина, извършени в периода 2010 – 2012 г., при управлението на Вашето правителство. Затова бяха спрени, да го знаете. Тепърва предстои бомбите да избухнат. Затова е днес този дебат – да се сложи край на това безобразие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
За дуплика, господин Шишков – заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, всъщност ние също цитираме данни от официалната институция. Неслучайно казах, че трябва да съумяваме да ги разчитаме правилно. Нашите данни – зад тях стоят автор, подпис и печат. Мога да Ви ги предоставя.
Уважаеми господин Иванов, да, има проблеми във ВиК сектора – факт. Не е нещо, което е тайна, не е нещо, което не признаваме, не е нещо, по което ние не работим. Напротив, през последните няколко години ускорено се работи по подобряване на условията във ВиК сектора. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да изслушаме дупликата, колеги.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Това, което казах в началото, важи и за Шумен, господин Иванов. Вие много добре давате информация за загубите в Шумен, но някак си удобно пропускате да кажете, че довеждащият водопровод не е ремонтиран – затова са тези загуби, водният цикъл е нещо съвсем различно. Благодарение на европейската солидарност и благодарение на това, че еврофондовете бяха пуснати отново през 2014 г., въпреки констатираните от Вас забележки, ние продължаваме да работим ускорено в тази посока. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МЛАДЕН ШИШКОВ: Колеги, не знам дали някой от Вас е чел целия Ваш документ по вота на недоверие. Той е пълен с противоречия, очевидно е писан от различни експерти. Задавате въпроси и сами си отговаряте, противоречите си. За мен този документ, който сте подготвили, може да служи чудесно за един потенциален вот на недоверие срещу Вашето правителство.
Знам, че Вие чрез този вот на недоверие се опитвате да излезете сухи от водата. Няма шанс да се случи това, колеги. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Няма шанс да се случи, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина колеги!
МЛАДЕН ШИШКОВ: …Вие не по-малко сте затънали в проблемите. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МЛАДЕН ШИШКОВ: Вместо да търсим съвместно решение, вместо да подадем ръка да излезем заедно от тази криза, чрез всяване на страх и внушение Вие се опитвате да извлечете политически дивиденти. Това няма как да се случи, колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Продължаваме с разискванията.
Колеги, очаквам Вашите заявки за изказвания.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Хайде, да не се лъжем, да не се заблуждаваме, да не се търкаляме един друг – и ние, пък и българите! Измислено е да има вот на недоверие поради много причини. Те са вътрешнопартийни за БСП – предстои избор на председател. Целта е и свалянето на правителството – може би последен опит да има предсрочни парламентарни избори. Това е целта! Винаги, когато опозицията мисли за вот на недоверие, тя мисли, първо, да има ли вот на недоверие и после: а, по какъв повод? По повод на, разбира се, съществуващите проблеми – кризата с водата за Перник, с боклуците, във връзка с което ние от „Атака“ внесохме предложение за мораториум за внос от чужбина, и по още много други екологични проблеми. Свалянето на правителството ще отложи всъщност решаването на много от тези проблеми – избори, ново правителство – време, през което нищо няма да бъде направено, месеци наред.
Когато има такава ситуация, на третата година от това управление, така беше преди четири години – очертаваха се извънредни избори тогава, се задават въпроси между тези, които биха били бъдещите партньори в едно управление. Тогава ние от „Атака“ задавахме на ГЕРБ и на другите евентуални партньори едни въпроси – логично, категорично да ни отговорят на въпроси от рода на: ще мине ли през България руската газ по тръби; ще се строи ли Белене – много важен за нас беше този въпрос? Голямо, радикално, значимо увеличение на пенсиите, на заплатите, изобщо на доходите – от „Атака“ задавахме този въпрос, и от ГЕРБ ни отговаряха, включително и от БСП тогава. Въпросът за бежанците, така наречени от Вас, ние в „Атака“ им казвахме „пришълците“: ще бъдат ли спрени те на българската граница? И най-важното, колеги, за нас от „Атака“ беше дали ще бъде спряна и дали ще участва във властта антибългарската, протурска, националистическа партия ДПС?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, правя Ви забележка!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Председател, когато говоря в тази връзка, Вие все ми правите забележка. Не се плашете, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се плаша, просто държа да има добър тон в залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е наше политическо верую в „Атака“, квалификация, която за нас е такава, и ние имаме правото да я артикулираме от парламентарната трибуна.
И сега се намираме точно в тази ситуация – всички я знаем. И Ви повтарям: не е въпросът за Перник в БСП, за боклуците, за екологията, да се свали ли това правителство и да вървим към предсрочни избори, или да не се сваля това правителство и да продължи да изкара мандата си. В частност по отношение на нас, от „Атака“, не независимите шестима народни представители, ей така, абстрактно, както е по Правилник, а ние, народните представители от „Атака“, които сме зависими от избирателите на „Атака“, от нашите привърженици и членове, от нашето национално ръководство на „Атака“.
Какво се получи тези дни? Нас, шестимата от „Атака“, Вие от БСП ни дърпахте за ръка: „Качете се горе в зала Запад ли, Изток ли да говорим с Вас дали ще подкрепите вота.“ Сърдите се, казвате „да“, „не“, доволни сте, когато ние се изказваме против правителството на ГЕРБ. За такива разговори за нашите важни шест гласа си имаше ред.
Госпожо Нинова, отправете искане – имаме централа, до нашето национално ръководство, до шестимата нас, но заедно, като представители на „Атака“, поканете ни. Не го направихте! Вие искахте сепаративно да разговаряте с всеки един от нас, може би някой ще поддаде. Такава беше политиката и на нашите колеги от ГЕРБ. И Вие разсъждавахте: „Тези от „Атака“ толкова са им набрали.“, и с пълно основание.
Унижението, на което ни подложиха от ГЕРБ затова, че ГЕРБ нарушиха баланса в българското Народно събрание и Вие не ни защитихте – когато накараха Сидеров да напусне Народното събрание, не ни защитихте, когато това стана, без той да може да каже последната си дума в тази зала, когато бяха нарушени и в момента са нарушени пропорциите в комисиите, никой от Вас – Вие сте опозиция, би трябвало да работите за парламентаризма, нищо подобно! Ехидно се смеете и сте доволни, сега сте стигнали да искате нашите шест гласа.
Ние Ви зададохме едни въпроси още в неделя. Знаете въпросите, на които се опитвате да остроумничите, да ни карате да зададем тези въпроси към ГЕРБ. Ние към ГЕРБ зададохме, както Ви казах, въпросите преди четири години. Сега ги задаваме към Вас и затова ще Ви ги прочета, както са формулирани от нашето национално ръководство.
Те са, първо, госпожо Нинова, и Вие от БСП, отговорете на въпроса ми: има ли БСП категоричното намерение да направи минималната пенсия, като дойде на власт, на 500 лв., а минималната заплата на 1500 лв.?
Втори въпрос, госпожо Нинова: има ли БСП категоричното намерение да прекрати концесиите за добив на злато и те да минат в български ръце?
Има ли БСП категоричното намерение да закрие чуждите военни бази у нас?
Четири, има ли БСП категоричното намерение да свали санкциите срещу Русия?
Пет, има ли БСП категоричното намерение да признае с парламентарно решение геноцида над българския народ по време на турското робство, което „Атака“ иска и за което се бори от 2005 г. насам?
Има, разбира се, много други въпроси, които бихме могли да Ви зададем, да отговорите категорично. Ето, даваме Ви възможността да отговорите на тези пет въпроса и ние да се определим, но не с шикалкавене, не с мотаене. Да не се случва по тези теми и въпроси онова, което се случваше, когато управлявахте, когато само преди четири години министър-председател беше Орешарски, когато в Четиридесет и второто народно събрание ние внасяхме предложения, Сидеров говореше от трибуната, Вие се подсмихвахте и правехте точно обратното. Сега отговорете, но без завъртулки, без обстойности, без условности на всеки от въпросите: „да“ или „не“.
Ние ще определим нашето отношение вдругиден, при гласуването във вторник, по отношение на този вот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики, колеги?
Първа реплика – господин Бурджев, заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, тъй като аз бях в контактната група по преговорите за внесения от нас вот на недоверие, фактите, ние показахме и пред българските граждани чрез медиите, казват следното: всеки един от Вас, включително и бившите депутати от Политическа партия „Атака“, които бяха част от малкия коалиционен партньор, бяхте поканени всеки поотделно, уважително и по надлежния ред. Отделно в разговори в кулоарите, включително и аз съм говорил с Вас, коментирали сме точно преди нашата среща ще се качите ли, аз съм Ви питал лично как ще реагирате, ще уважите ли нашата покана и така нататък.
Това, което чух във Вашето изявление преди малко, е, че Вие минахте през 12 – 13 различни теми, от които нито една не беше по съществото на днешния вот на недоверие. Ако имате някакви други задкулисни уговорки с управляващите, не търсете поводи да размиете темата и да прикриете Вашата политическа насока, просто ще стане ясно днес с Вашето гласуване. Тук е един вододел. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Шопов.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Госпожо Председател, удължете времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължаване на времето, моля.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Бурджев, моите уважения към Вас и към много млади колеги от БСП, които високо ценя. Да, така беше. Вие ме канихте. Бяхте точно човекът, който ме дърпаше за ръка в коридора, искаше да ме качи в зала „Запад“ и Вие явно не сте ме слушали. Аз Ви говоря, затова че не можеше сепаративно да се говори поотделно с всеки един от нас – един по един начин, с друг по друг начин. Същото сте правили и с някои колеги. Аз Ви говорих, че с нас трябва да разговаряте като стройно организирана автентична политическа сила, която има собствено ръководство, която не се влияе, за разлика от много други политици, от външни и други сили. И преди малко също пак не сте ме слушали, а това Ви говорих и това Ви убеждавах.
Въпросът за екологията е само формалният повод, а целта е друга – свалянето на това правителство, за което в момента водим този дебат, прикрит под тази така важна тема, по която „Атака“ също има своите виждания, мнения. Надявам се, скоро да влезе нашето предложение за мораториум за вноса на боклуците, където сме дали и легално определение и където ще направим своя принос – предложение към правителството, и изобщо. Когато Ви изброих тези пет точки, те са и във връзка с това. Последната точка, ако разсъждавате, господин Бурджев, ще видите, че тя е изключително важна, защото тя ще определи и Вашите партньори.
Ние не Ви задаваме пряко, госпожо Нинова, с кого ще управлявате, това е много голям въпрос. Това е екзистенциален въпрос в една политическа претенция… (Реплика от „БСП за България“.)
Да, да, това е за вота, тоест вотът по повод на боклука, на водата в Перник цели свалянето на това правителство и идването на ново управление, и нашата пета точка е свързана с това. Защото не знам как бихте ми отговорили, госпожо Нинова, ще се разберете с единствения в настоящия момент възможен партньор – ДПС, която партия защитава турския национален интерес в България (реплики от „Движението за права и свободи“), и която…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, правя Ви забележка по чл. 56. Моля да се отрази в протокола.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …никога няма да се съгласи, госпожо Нинова. Ние приехме решение, с което признахме други геноциди, чужди геноциди, да, но българският петвековен и половина-шествековен геноцид все още не е признат. Това е екзистенциален въпрос за българския народ, за българската нация. Този въпрос е фундаментален, той е цивилизационен, той е повече и от геостратегически за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Продължаваме с разискванията.
Други изказвания, колеги?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В началото на тези дебати Вие казахте, че няма да бъдете толерантна по отношение неспазване на процедурите, но постоянно се случва тук днес от тази трибуна. Всеки говори по каквато си иска тема, само не и по темата за вота на недоверие. Моля да се спазва Правилникът, да се спазва точката от дневния ред и дебатите да са по темата: „Вот на недоверие във връзка с водната криза и по отношение на замърсяването на околната среда в Република България“. Това е темата, уважаеми народни представители.
Уважаема госпожо Председател, моля да прекъсвате тези колеги, които не са по днешната тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Аз мисля, че господин Шопов говори за аргументите, с които би подкрепил Вашия вот на недоверие и затова оставих да развие тезата си.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Моля да се удължи времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето е удължено вече.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Вече по същество на темата. ДПС ще подкрепи вота на недоверие. Защото, на първо място, имаме своите сериозни аргументи за недоброто управление в областта на околната среда през последните години; второ, защото гласуването ще покаже какво е управляващото мнозинство в момента и кой носи отговорността за управлението; трето, защото сме опозиция. Но опозиция, както казах вече, със своите сериозни аргументи и решение за по-добро управление.
„Липсва стратегическа рамка за дългосрочна политика и пропуски в хармонизирането на националното екологично законодателство с европейското.“ Това е основното заключение в Доклада на Сметната палата от одит, направен в Министерството на околната среда и водите в края на миналата година. Липса на стратегическа рамка за дългосрочна политика на практика означава, че в областта на околната среда и водите няма визия за дългосрочни цели и няма набелязани конкретни мерки за постигането им. За каква политика и за какво управление изобщо можем да говорим тогава?
Сметната палата ясно указва в изводите си: „Липса на политика, липса на стратегическа дългосрочна визия“. Излиза, че всичко в областта на околната среда и водите върви по инерция, на самотек. Именно затова са налице сериозни проблеми, на първо място, в областта на управлението на водите. Най-сериозният проблем, естествено, е водната криза в Перник, но, за съжаление, има и други проблеми в областта на управлението на водите в България. Също така има сериозни проблеми, свързани с огромните загуби на вода във водопреносната мрежа на страната заради това, че тръбите по нея не са подменяни от десетилетия и водните загуби, както всички знаем, официално са над 60%.
Какво обаче показа водната криза в Перник? Първо, няма добър контрол както на местно ниво, така и на централно ниво върху питейните водоизточници и системата на водоснабдяване на страната. На местно ниво своите ангажименти по закона явно не са изпълнили ВиК – Перник, Водната асоциация, кметът, областният управител, общинският съвет. Няма как на местно ниво те да не са знаели за тези проблеми, но или са ги подценили, или не са подготвили адекватно със сериозни мерки да се преодолее тази криза.
На централно ниво със своите компетенции по закон не са се справили МОСВ с неговите контролни органи – в случая съответната Басейнова дирекция и дирекция „Води“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството като принципал на държавното ВиК – Перник, чийто управител се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От месечните графици, които са публични, и са на страницата на Министерството на околната среда и водите, за ползването на водите от комплексните и значимите язовири – 52 на брой, които са на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите, е видно, че едва през месец ноември 2019 г., след като се е разразила кризата, МОСВ спира промишленото водоснабдяване към „Стомана“ – Перник, и ТЕЦ – Перник. При проблема в Перник се видя и друго, че липсва координация между компетентните институции, които имат субектност на отговорност по отношение на управлението на водите и водоснабдителните мрежи.
В интерес на истината такава координация бе постигната впоследствие, когато се включи и премиерът, ресорният вицепремиер и други министри, носещи компетенции с отговорност по отношение на управлението на водите. Видя се, че на този етап една такава координация води до някакво частично решение. Надяваме се да се намери наистина истинска алтернатива.
В това отношение бих искал да допълня и да кажа, че това не е било винаги така. Бих искал да дам пример, уважаема госпожо Председател. Ето по какъв начин аз от работата ми като министър на околната среда и водите как 2007 г., 2009 г. съм внасял докладни пред Министерския съвет всички членове на Министерския съвет да се запознаят със състоянието на водните ресурси в България и да вземат адекватни политики с оглед на това да не се допуснат подобни ситуации. Не че тогава е имало такива ситуации, слава богу, не е имало, но като има такива ситуации, наистина се налага много адекватно и ефективно управление на водните ресурси.
С цел подобряване на управлението на водите, защото когато ние бяхме в управлението, за този период имаше наводнения, беше създадено едно оперативно звено, което работеше на 24-часов режим, и то събираше информация от всички компетентни субекти и институции, обработваше тази информация и обратно се подаваше към областните управители, кметовете, операторите на съответните язовири, така че да има едно адекватно управление. За съжаление обаче, не само в Перник ситуацията е критична. Режим на водата има – днес разбрах, тук има хора от Ловеч, Плевен, Троян, в Омуртаг, в Добрич ситуацията е много критична.
Сериозни проблеми има и в други области на екологичните политики, а именно в областта на управлението на отпадъците. Видя се, че наистина има много сериозна ситуация в страната с вноса на отпадъци, знаейки законовата рамка. За съжаление, е видно, че до голяма степен трябва да се види точно по какъв начин е реализирано и изпълнено, но основната отговорност, както всички знаем, е от страна на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице да отговаря на нотификациите и след което да има внос.
Но тук трябва да внесем яснота, че трябва да има изключително сериозен контрол от страна на митническите органи и власти, от страна на „Гранична полиция“, от страна на Министерството на вътрешните работи по време на транспорта вътре в страната и агенциите, които отговарят за транспорта. Тук е видно, че също е необходим. В момента се вижда, че координацията не е добра, контролът не е добър. Всичко това трябва да бъде подобрено с оглед на това страната ни да не се превърне в заден двор на Европа по отношение на депониране на отпадъците, в никакъв случай това не трябва да се допуска. Аз апелирам, ние апелираме и Българската стопанска камара, след като е важно в страната да постъпват суровини от отпадъци за оползотворяване и рециклиране, трябва да знаем, рамката да бъде ясна, да бъде представена на всички нас в България, да знаем точно за какво иде реч.
Много сериозни проблеми има по отношение на замърсяването на въздуха. Там също общините са отговорни, но и Министерството на околната среда и водите има своите сериозни компетенции. Сериозни проблеми има в областта на опазването на природата. Ние имаме закъснение с подписването на 211 защитени зони от общо одобрени 341. Министърът на околната среда и водите не е подписал тези заповеди и сме в наказателна процедура. Трябва да се вземат спешни мерки, така че от страна на Европейската комисия да не се премине в следващата съдебна фаза.
В заключение, бих повторил отново констатациите на Сметната палата за липса на стратегическа рамка и визия за политиките в управлението на околната среда и водите. С оглед на всичките аргументи, които представихме, ние ще подкрепим вота на недоверие от страна на парламентарната група на ДПС. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Да разбирам ли, че няма изказвания?
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Всичко може да свърши много бързо и много лесно. Всичките усилия, за които говорихте, колеги от ГЕРБ, и всичките инвестиции можем да ги покажем с любимите Ви думи „видими резултати“. Видими са резултатите, за съжаление, не само за Перник.
Националната стратегия за управление на водите през 2012 г. казва за Дунавския и Западния район, че във всичките три хипотези, включително при малко валежи, не се очаква проблем с водата. Представете си какво управленско усилие трябва да се положи за тези седем или осем години, за да може сега да е такава ситуацията в Перник и да е наличието на водния стрес факт за Плевен, Ловеч, Шумен, Разград.
Най-лесно е така да се каже, само че, ако ние тук не правим разлика между това, че природните бедствия са продукт на стихиите, а кризисните ситуации са продукт на други три фактора – на некомпетентността, на човешкото безхаберие, или както прокуратурата напоследък обича да казва „умишлената безстопанственост“, и на корупционния натиск и податливост, ние просто не сме за тук.
Този вот е за следното: на така наречената водна реформа, имплементирахте два вируса.
Първият вирус е политическият вирус. Разказали сме го в мотивите. Разделихте на наши и на Ваши, на можещи и не можещи, на такива, които получават пари, и такива, които не получават пари – едните, които са за пример, а другите, които са за резил.
Вторият вирус беше икономическият. Глобалната битка за водата е факт, но в българския вариант глобалната битка е за контрол на проектите и кой да държи ръка върху голямото водно финансиране.
Понеже заговорих за Националната водна стратегия, всички ще се радваме, ако прословутият Воден цикъл на Перник бъде завършен колкото се може по-рано за 100 млн. лв., но защо дадохте 100 млн. лв. за 17 хиляди еквивалент жители в един град на 20 км от София? Каква е тази цена?
Цел 1 „Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване, в резултат до 2020 г. да няма нито един български град, който да изпитва безводие“.
Кой изпълнява тази стратегия? Сложете на масата средносрочната оценка на Стратегията. Няма я. Отдавна изтече времето, в което да се покаже.
Политико-експертният екип, който обличаше в експертни формулировки Вашите политически доводи, къде е? Вие сега плащате тежка политическа цена. Къде е политико-експертният екип, който правеше тези формулировки?
И за да оставя време и на колегите, поемам ангажимента да подготвя за госпожа Караянчева една папка, защото преди няколко години на господин Борисов една метафора му се получи наистина добре: „На тях им ги спират, на нас ни ги пускат!“
Искам да Ви кажа, че през 2012 г., когато нашият колега Тома Биков, ирония на съдбата, пише статията „Карикатура на един диктатор“, знаете за какво става въпрос, главният директор на главна дирекция „Регионално развитие“ Дир Канер, после – кореспонденция – Валтер Дефа, ето Ви писмо от 27.11.2013 г., казва, че за незаконосъобразно смесване на критерий за подбор с показатели за оценка, незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на оферти, поради непълно предварително обявление, ограничителни изисквания за членство в Централен регистър, неравно третиране на участници по време на подбора и удължаване срока на офертите за периода, колеги, 2010 – 2012 г. се спират парите по Оперативна програма „Околна среда“, замразяват се. Така че ще подготвя, госпожо Караянчева…
Не съветвам никого да използва тази метафора. Тогава му се получи добре на господин Борисов, но ако държите да бъдете коректни към перничани и към всички българи, не е това начинът. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! Господин Костадинов, гледам, че колегите от ГЕРБ не се изказват, мълчат. Явно са съгласни с тези аргументи, които Вие казахте.
Да Ви помоля малко по-подробно да им разясните нещата със Стратегията и защо удавиха реформата и оставиха хората на сухо, без вода, на много места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Господин Костадинов, заповядайте за малко по-подробно…
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Репликата е правилна. Времето е малко.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми министри и колеги! Да, Европейската комисия поиска от нас да представим водна реформа. Тя искаше реформа на водния сектор. Архитектите на водната реформа, както ги наричам, от Вашата партия представиха Стратегия за развитие на ВиК отрасъла.
Тази дезинтеграция на единното управление на водите, липсата на единен подход беше с една единствена цел – да се подготвят условията за концесии. Бяха окрупнени територии. Някой да е чувал водата да върви по административни граници? Някой да е чувал, че като лишим седем години всички общини между 2 и 10 хиляди еквивалент жители, ще твърдим, че те нямат проблеми с водоснабдяването, с пречистването? Абсурд!
Ето това е, господин Генов, Стратегията, която ни беше предложена и с която беше заместена Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор – нещо, което България не изпълнява. Така че лесно е да критикуват, на опозицията понякога ѝ е лесно да критикува.
Има ли вариант, има ли развитие, има ли излаз? Ние сме на ръба на пропаст, в която, ако имаше вода, за съжаление няма, щеше да ни е по-леко да паднем в нея. Единно управление на водите, единен интегриран подход и единен орган, радикална реформа на ВиК сектора, а не имитация на реформи, не кризисен пиар, а истински реформи! ВиК-тата трябва да отговарят за питейно значимите, големи, комплексни водоснабдителни язовири и довеждащи магистрални водопроводи до границите на общините и това трябва да е новото ВиК, новата реформа и там да е единната цена. Оттук нататък нашата визия е, че публична общинска собственост трябва да бъде всичко по отношение на инфраструктурата и от това кой кмет как управлява своите ресурси, такава ще бъде оценката на гражданите за него. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Движението за права и свободи“ ще подкрепи този вот на недоверие, защото ние осъзнаваме, че живеем в един глобален свят, в който политиката по опазване на околната среда трябва да бъде основен елемент в едно управление и считаме, че това управление не е адекватно по отношение на тази политика.
Считаме, че ще подкрепим този вот, защото искаме България да има чиста вода, чиста и плодородна земя и България да не се превръща в площадка, в която се приемат отпадъци от други страни. Искаме да има правилна политика по отношение на опазване на водните ресурси. Искаме да има чист въздух.
Искаме да има и чиста политическа среда, в която да не се тровят междучовешките отношения. И затова ще подкрепим този вот.
„Движението за права и свободи“ винаги е било отговорна политическа сила и ще продължава да бъде отговорна политическа сила! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри и народни представители!
Грижата за природата е грижа за хората, а чистата и здравословна околна среда е предпоставка за по-добри условия на живот, затова нашето отношение към днешния дебат е сериозно.
Ние внимателно се запознахме с мотивите към внесения от БСП вот на недоверие. За жалост, не виждаме същото сериозно отношение от страна на колегите към днешния дебат.
Колеги, не ни изненадахте, защото това, което демонстрирате, е не конструктивен и градивен подход, а самоцелни критики и стремеж за създаване на паника, истерия, напрежение и подсилване страховете на хората, а политиките по околна среда изискват експертност, грижа и стратегически подход. В околната среда вредите се нанасят бързо, но възстановяването отнема дълги години, затова трябва да се подхожда с много висока степен на отговорност.
Още от 2009 г. работим за законодателна рамка, която е изцяло хармонизирана с европейската. Държим на строг контрол, защото посегателството върху околната среда е посегателство срещу хората. Там, където има слабости и пропуски, всеки носи своята отговорност.
При управлението на водите следваме принципите, заложени в Закона още през 2009 г. Това са европейските принципи, на които е основана и Стратегията. Отчитаме стратегическото значение на водните ресурси и залагаме на водещата роля на държавата. Имаме рестриктивно законодателство в сектор „Отпадъци“, което се основава на йерархията при тяхното управление. За подобряване качеството на въздуха само през последните две години въведохме ясно разграничаване на отговорностите на институциите, изисквания към твърдите горива за битово отопление и задължително видеонаблюдение за операторите на депа и горивни инсталации. Предложихме и промени в Наказателния кодекс за инкриминиране изгарянето на отпадъци.
Какво е поведението на БСП? Твърдите, че много пъти сте повдигали темата, но нямате нито едно законодателно предложение. Напротив, подкрепяте нашите, което означава, че одобрявате политиката ни. Давате заявка за управление, но на практика нямате какво да предложите.
Вашата алтернатива е „Визия за България“, където околната среда е тотално неглижирана. На темата са отделени само няколко абзаца, предложенията са насочени основно към бизнеса, а не към хората. Критикувате, но не давате решения.
В мотивите по вота има повече от 20 страници критики за сектор „Води“, а във Вашата алтернатива има само едно изречение за водите!
Няма как да пренебрегнете направеното дотук. Можем да съпоставим и инвестициите в сектора и резултатите от тях. Десетилетия наред нямаше инвестиции във ВиК сектора. Ние само за няколко години изградихме над 2500 километра ВиК мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води – 51 на брой, повече отколкото са построени по време на целия зрял социализъм. Спомняте си каква мръсотия се изсипваше в морето. Вече не е така!
Продължаваме с изпълнението на договори във ВиК сектора, подписани с 12 консолидирани ВиК оператори, сключени са договори за изготвяне и на прединвестиционни проучвания в още шест области.
Да, нуждите във ВиК сектора са много повече от възможностите, но дори при използването на наличния ресурс, никога не сме делили общините на „наши“ и „Ваши“. По Програмата „Околна среда“ през първия период договори се подписваха и изпълняваха от много кметове на ГЕРБ, някои от тях днес са наши колеги, например кметове в общините Ловеч, Шумен, Сливен, Видин, които тогава бяха управлявани от БСП.
При отпадъците – какво заварихме през 2009 г. след Вашето управление? Незакрити депа, над 120 язви на територията на цялата страна, липса на регионални системи и надвиснала наказателна процедура.
Какво е положението сега? Всички стари и неотговарящи на изискванията депа са закрити, в ход е рекултивацията им, за което има осигурено финансиране. Вече има 52 регионални системи за управление на отпадъците в цялата страна. В София работи най големият завод на Балканите, дори него дълго време се опитвахте да саботирате.
За качеството на въздуха – по Оперативната програма в първия период не бяхте предвидили никакви средства, а наказателната процедура срещу България обхваща периода до 2014 г., точно когато Вие управлявахте. Тогава Вие не предприехте мерки.
Какво направихме ние? В Оперативната програма предвидихме средства за подпомагане на общините, а миналата година бюджетът беше увеличен значително. Това са средства за промяна на горивната база на домакинствата в градовете с нарушено качество на въздуха и екологичен градски транспорт. Да, знаем, че още много трябва да се работи, но резултатите до момента показват, че спрямо 28 те общини, когато през 2014 г. е имало нарушение на качеството на въздуха, към момента девет от тях вече са в съответствие.
Уважаеми колеги, темата за околната среда и водите е значима. Тя вълнува хората и днешният дебат е доказателство за това колко приоритетна е тя. Време е да има общо разбиране, че тези политики не трябва да бъдат подценявани, а заслужават огромно внимание. За да се реализират успешно обаче, е нужно поставянето им високо над тяснопартийните интереси, ангажираност на всички и взаимодействие между институциите – не само между държавните, но и добра координация с местната власт – нещо, което виждаме в работата с кмета на община Перник. Затова вярвам, че в сферата на околната среда водещ трябва да бъде общественият интерес. Българските граждани очакват от нас най-правилните решения и действия. Но, за съжаление, в лицето на БСП към този момент не виждаме конструктивна опозиция. Виждаме една партия, която е лишена от визионерство, макар и помпозно да е нарекла програмата си „Визия за България“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Реплики, колеги?
Заповядайте, господин Божанков, за реплика. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Василева, всъщност не сте прочели добре мотивите за вота, защото за всеки сектор е предложено конкретно решение. Сектор „Отпадъци“ – депозитни системи, стимули за гражданите, контрол, информационни системи, конкретни решения, макар и това да не е фокусът на един вот на недоверие, но работата на една опозиция не е да предложи всичко в един вот. За тези години сме го предлагали, задавали сме въпроси и не сме получавали реакция. Вотът ни на недоверие е последният инструмент, последната мярка, до която стигнахте.
Във Вашето изказване, госпожо Василева, пропуснахте и един важен момент, за който може би министър-председателят ще Ви се разсърди. Ако това управление не успя да превърне България във важен енергиен и стратегически хъб в други сектори, то поне успяхте да превърнете България в хъб за разпределение на италиански боклук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Втора реплика?
Господин Генов, заповядайте за втора реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаема госпожо Василева, някак си от Вашето изказване всичко в държавата изглежда по мед и масло, имаме един въздух, наситен едва ли не с озон, благоприятен.
Да Ви напомня, че Вие от тази трибуна сте казвали, когато ни убеждавахте да приемем един закон, че 15 хиляди души умират преждевременно от това в държавата. Пропуснахте да кажете, че ос 1 на Оперативна програма „Околна среда“ е с изпълнение 22%. Колко договори са сключили, как са сключили, защо са сключили, това е друг въпрос, но изпълнението на Програмата е толкова. Даже и господин Шишков няма да се постарае да каже, че е фалшива новина, защото това е сериозен източник, който цитирам.
Пропуснахте да кажете още нещо: че операцията на италианските карабинери свърши повече работа за българските граждани по отношение на екологичната политика, отколкото всички екоинспектори и чиновници в Министерството, които успяха, затваряйки си очите не на едно и на две места, да превърнат България с регламентирани и нерегламентирани сметища, както каза колегата, не в газов хъб, а в хъб на отпадък. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Благодаря за репликите на колегите, специално на господин Божанков, който знаем, че е изключителен експерт в сектор „Отпадъци“ и има силен интерес към него. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.) Но аз бих се радвала предложения да бъдат направени по надлежния ред, ако имате законодателни такива. Знаете, че винаги сме готови да обсъдим предложния и виждания, които бихте могли да представите.
А що се отнася до темата, която господин Генов засегна, свързана с контрола, който се извършва, и усилените проверки, които текат в момента, абсолютно сме категорични – там, където има незаконосъобразни действия, те трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона, защото това е свързано с живота и здравето на хората. В този смисъл координирането на всички институции, включително и взаимодействието с други институции от държави – членки на Европейския съюз, трябва да бъде в посока справяне с проблеми – там, където има такива, констатиране и предприемане на действия за наказание на нарушения и нарушители.
Господин Генов коментира Оперативната програма „Околна среда“. Това ми дава възможност да засегна и едно твърдение, което беше направено по-рано в изложението.
Колеги, оперативните програми са все пак сложна материя и ние много добре знаем, че за Вас те са голяма болка. Това е травма, да, защото факт е: на Вас Ви ги спират, на нас ни ги пускат. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Председател, аз съм донесла две писма. Едното е от 27 ноември 2013 г. – писмо от Европейската комисия… (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е дуплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е дуплика.
…което е отправено към правителството Орешарски шест месеца след като влиза в управлението, и с което се спира Програмата.
И още едно писмо от 12 ноември 2014 г., с което плащанията по Програмата са отпушени една седмица след като правителството Борисов 2 поема управлението.
Колеги, когато се спират програми, не се спират заради грешки на бенефициенти. Програми се спират заради неадекватно управление. Неведнъж Българската социалистическа партия е доказала, че проявява…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …неадекватност в управлението на оперативните програми. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Божанков, за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Сектор „Отпадъци“ безспорно е един от важните компоненти на околната среда, на първо място заради отношението му към здравето на гражданите, но и заради обезпечеността на индустриите със суровини.
В същото време в Европа изискванията се увеличават постоянно. Кризите, инцидентите, които наблюдаваме в България, не са еднократни актове. Те са логичен резултат от зле управляван сектор, тъй като в България този сектор е основан основно на лъжа. Ако погледнем данните, през 2017 г. България е била задължена да рециклира 35% от своите стари гуми, тя е рециклирала 65% – над два пъти е преизпълнила целите си. В същото време гуми масово се изгарят и Вие въвеждате наказателна отговорност. Нещо куца!
По отношение на рециклирането на пластмасови опаковки. България е задължена да рециклира 22% от общото им тегло, но България рециклира 66% – оставя зад гърба си Финландия и Люксембург. Е, тук е мястото за аплодисменти, защото сме свикнали да бъдем на дъното на класациите, но в момента сме на първите места.
Предполагам, че няма аплодисменти, защото всички в тази зала са наясно, че това не отговаря на истината. В една система, в която цари почти пълна вакханалия, е нормално да има и измами. Това е вратата, през която влиза нерегламентираният внос, нерегламентираното изгаряне. Контрол просто няма.
В реалност данните са следните: у нас се рециклират между 10 и 15%, и то от рециклируемите отпадъци. Усилията на властта са насочени основно срещу светлия и легален бизнес, който е проверяван стриктно и постоянно.
В същото време всеки от Вас и не-експерт може да направи прост експеримент. Потърсете в Гугъл обяви за изкупуване на опасни отпадъци: купувам отработени масла, купувам стари катализатори, купувам DPF филтри – хиляди обяви. Хиляди обяви! Тоест сивият сектор е дигитализиран, организиран, властта обаче е насочена към светлия бизнес.
Това води до следните резултати. От 2012 г. до 2016 г. разходите на България за управление на отпадъците като процент от брутния вътрешен продукт са 0,62, което е най-високият разход за целия Европейски съюз. Дали това отговаря на резултатите? Мисля, че въпросът е реторичен.
В почти всички населени места съществуват нерегламентирани сметища. Властта основно прехвърля проблемите от централната власт към съдебната и към местната – всеки проблем се решава с Наказателен кодекс и с прехвърляне на отговорности към прокуратурата. Това показва невъзможност управлението да управлява. Официалните данни, които ще Ви цитирам, за да разберете, че ред в тази система няма, са плашещи.
Преди две седмици зададохме парламентарен въпрос: какъв е обемът на сделките с отпадъци между физически лица в България от 2012 г. до сега? И резултатът е много странен – през 2012 г. 225 милиона е обемът на тези сделки, три години по-късно пада на 30 милиона. Спад с 450% в рамките на буквално нула време, и в нито едно министерство не е светнала лампата, че нещо в този сектор става. Естествено, за експертите това е ясно. Темата е дълга, но изводът е ясен – контрол няма. Никой няма представа какво става с българския боклук, така че нерегламентираното изгаряне и внос на отпадъци без контрол на морфологията на отпадъка е само логичен резултат от всичко това, не е неговата причина.
По отношение на качеството на атмосферния въздух многократно с колегите предупреждавахме, че увеличаването на данъци без технически, текущ и последващ контрол, няма да даде резултат. Година по-късно сме на същото ниво.
Нидерландия поръчва одит на своите рециклиращи системи, тъй като в държавата няма коли за рециклиране. И знаете ли какво установяват одиторите година по-късно? Всички стари автомобили са в България – според одиторите държава с липсващ екологичен и технически контрол, в която се движат автомобили, опасни за човешкото здраве и околната среда. Това е изводът на този доклад.
А изводът за нас на база данните и фактите, изложени в нашите мотиви, е, че секторът е целенасочено и системно зле управляван, което вече е мотив за искане на вот на недоверие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпреки внесените близо 40 страници с мотиви от парламентарната група на БСП с искане вот на недоверие на правителството, повече от ясно е, че зад всички тях стои основно намерението за черпене на политически дивиденти и плах опит за дестабилизиране на обществената ситуация в страната.
Внушенията за липса на реформи, за системна проблематика в основните екологични сектори – води, отпадъци и атмосферен въздух, са подкрепени с кухи политически тези, несъстоятелни изводи и обобщения.
Разбира се, трудно е в рамките на няколко минути да се обори липсата на сериозни аргументи в мотивите на внесения вот, но ще се опитам да изложа най-същественото по трите основни теми.
Безспорно е, че основният проблем на ВиК сектора в България е остарялата водопреносна мрежа. Това е проблем за цялата страна, това е и основният проблем, заради който се стигна до водната криза в Перник. Поради недостатъчни средства от бюджета основният инструмент за модернизация на ВиК мрежата е европейското финансиране чрез Оперативна програма „Околна среда“, която се управлява от Министерството на околната среда и водите.
През предишния програмен период – 2007 – 2013 г., бяха предвидени средства по Оперативна програма „Околна среда“ за подмяна на инфраструктурата и водни цикли във всички областни центрове. Перник, за съжаление, и по времето на управлението на БСП е единственият областен град, който не е защитил проект за воден цикъл. Така градът е загубил финансиране от близо 80 млн. лв. Ако проектът беше реализиран тогава, нямаше да се стигне може би до тази криза днес.
Спирането на Оперативна програма „Околна среда“ по времето на Орешарски беше, разбира се, най-големият провал в областта на околната среда, защото бяха замразени милиарди инвестиции в екологични инфраструктури. Средствата бяха размразени с усилия едва от второто правителство на ГЕРБ.
В сегашния програмен период – 2014 – 2020 г., най-голямото финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ е именно в сектор „Води“ – 1 млрд. 350 млн. лв. Тази година Министерството на околната среда и водите подписа и започна изпълнение на договори с 12 консолидирани ВиК оператора за инвестиции във водната инфраструктура на стойност над 1 млрд. лв. Подписан е и договор с ВиК – Перник, за 105 млн. лв. Сключен е договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на прединвестиционни проучвания за още шест ВиК оператора. Финансират се проекти на пречиствателни станции в малките населени места с еквивалент от 2000 до 10 000 жители, а по Черноморието – и с такива до 2000 еквивалент жители. Изпълняват се проекти за малки водоснабдителни обекти на стойност над 20 млн. лв. и проекти за колектори и канализации на стойност над 33 млн. лв. В изпълнение е и Проект за създаване на система за управление на водите в басейна на река „Искър“ в реално време, след забавяне от три години заради обжалване.
Във връзка с твърденията за провал по отношение на отпадъците. Аз не съм специалист като преждеговорившите, които показаха завидни знания в тази посока, но какви са фактите.
До края на 2017 г. се преустанови експлоатацията на всички стари общински депа, които бяха обект на наказателна процедура, заради които страната ни беше заплашена от огромни санкции. За рекултивацията на общинските депа се изпълняват проекти на 42 общини. Завършена е изцяло рекултивацията на депа в 29 общини.
През 2019 г. са осигурени допълнително 70 млн. лв. от държавния бюджет и 120 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., само за рекултивация. Изградени и въведени в експлоатация са 53 нови регионални системи – и госпожа Василева го спомена – за управление на отпадъците, които отговарят на нормативните изисквания. Това даде възможност да се прекрати трайно експлоатацията на неотговарящите на изискванията депа.
По настоящата Оперативна програма 2014 – 2020 г., са подписани договори за изграждане на 35 инсталации за компостиране на зелени отпадъци – 3 броя анаеробни инсталации, и 19 инсталации за предварително третиране.
По рециклиране на отпадъците през последните години България вече може да се сравнява с резултатите от над половината държави – членки на Европейския съюз. Съгласно предварителните данни, подадени към Евростат за 2018 г., България рециклира 36% битови отпадъци, от които 28% са материално рециклиране и 8% – компостиране. Следва да се отбележи, че материалното рециклиране средно за Европейския съюз е в рамките на приблизително 30%.
В България енергийното оползотворяване на RDF горивата от собствени битови отпадъци все още заема малък дял в сравнение с Европейския съюз – около 4%. По-малко имат само Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. Все още малкото количество RDF, образувано в страната, обуславя по-големите количества внос, както и в редица други държави – Латвия, Португалия. За 2018 г. в България са внесени около 94 хиляди тона отпадъци за енергийно оползотворяване, като същевременно 97% от тях са за трите циментови завода и само 3% са за топлоелектрическите централи.
Чрез Проекта „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“ от домакинствата бе създадена необходимата инфраструктура и организация за отделяне на опасните отпадъци от домакинствата от потока битови отпадъци в 22 български общини. Бяха изградени пет пилотни центъра – два големи и три малки, за събиране на опасните битови отпадъци в общините Шумен, Разград – големите, Созопол, Съединение и Левски – малките. В допълнение към пилотните общински центрове бяха доставени мобилни събирателни пунктове и са създадени схеми за мобилно събиране на опасните отпадъци от 17 съседни общини. Да не ги изброявам, но сред тях са Велики Преслав, Каспичан, Хитрино, Лозница, Самуил, Исперих, Завет, Цар Калоян. Както виждате, по никакъв политически или някакъв друг признак не са реализирани тези проекти.
Страната ни вече постига целите на Европейския съюз за рециклиране на битови отпадъци. От страна с нулев процент за рециклиране на битови отпадъци към 2009 г. в момента страната ни постига 36% рециклиране на битовите отпадъци, което е напълно съпоставимо или по-добро като резултат спрямо повече от половината държави в Европейския съюз.
С твърдението си за внос на болнични отпадъци, което БСП лансира през последните няколко дни, се въвежда в заблуждение българската общественост, провокира се напрежение и се всява страх относно вноса на отпадъци в момент, когато на европейско ниво се поощрява кръговата икономика, рециклирането и оползотворяването на отпадъци и стимулирането на пазара на вторични суровини. Министерството на околната среда и водите не е издавало нотификации за внос на болнични отпадъци нито от трети страни, нито от държави от Европейския съюз.
В световен мащаб търговията с отпадъци е логично да се увеличава наред със засилващото се икономическо развитие. Няма как само България да прави изключение от световните и европейските практики за внос и оползотворяване на отпадъци като основни суровини, заместители на бързо изчерпващите се природни ресурси, например метални отпадъци вместо руда, хартиени отпадъци вместо дървесина, пластмаса вместо петрол и така нататък.
В голямата си част отпадъците, които се внасят, всъщност са ценна суровина, която захранва българските рециклиращи предприятия в металургичната, целулозно-хартиената и стъкларската промишленост, производството на батерии, акумулатори. Идеите на госпожа Нинова за забрана на вноса на отпадъци от трети страни са насочени конкретно и срещу рециклиращата индустрия, иновациите, модернизацията и конкурентоспособността на българската икономика. Те де факто са и срещу околната среда на България, тъй като заместването на първичните суровини с вторични ресурси е свързано с по-малко въздействие върху околната среда, по-малко употреба на водни и енергийни ресурси на страната.
Три изречения по отношение на чистотата и качеството на атмосферния въздух. Ще се спра само на онова, което ние като парламент сме предприели като законодателни програми.
На 3 януари 2019 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, с който са въведени разпоредби за ограничаване употребата на нискокачествени въглища и брикети за битово отопление. Със Закона е създадено основание за приемане на наредба за качество на твърдите горива, използвани за битови отпадъци. Разшири се санкционният режим спрямо кметовете, изпълняващи Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух в случай на непостигане на нормативните изисквания или на определените обективни критерии за намаляване на нивото на замърсяване. Въведено е изискване изпълнението на мерките по общинските програми да води до ежегодно намаление на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качеството на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг на територията на съответната община.
Пак законодателно се засили и контролът върху периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства, като се актуализираха продуктовите такси за автомобили, като се стимулират новите хибридни моторни превозни средства. С наш законодателен акт таксата е нулева.
Подпомагат се и кметовете за разработване или актуализация на общинските програми за качеството на атмосферния въздух. В края на 2018 г. по Оперативна програма „Околна среда“ е обявена процедура „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“ за директно предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 114 млн. лв. за общини с нарушено качество на атмосферния въздух по показател „фини прахови частици“. Осигурени са и над 600 млн. лв. за мерки за подобряване чистотата на атмосферния въздух, насочени към общините, което е шест пъти над първоначално заложения ресурс, като в началото на мандата са отпуснати 111 млн. лв., насочени към битовото отопление. В девет общини вече покриват нормите за качество на въздуха по замърсител „фини прахови частици“, като целият регион в Североизточна България – Варна, Добрич, Девня, вече отговаря на нормите. В резултат на целенасочените усилия през последните години качеството на въздуха в още девет общини отговаря на нормативните изисквания.
В заключение, да не изчерпя времето на колегите, ще направя едно сравнение. По време на правителството на Тройната коалиция с БСП при премиер Станишев за първия програмен период на Оперативна програма „Околна среда“ не са предвидени никакви средства за чистотата на въздуха. Сега, при управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, тези средства са в размер на над 600 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Реплика – заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ячев, пропуснахте да споменете, че по време на Тройната коалиция бяха проектирани всички проекти, по които сега се работи.
Забравихте да споменете, че разделното събиране започна да работи в България точно по времето на Тройната коалиция, което Вие опорочихте тотално, на база на данните, които колегата Божанков изнесе тук.
Всичките отчети – до един, са фалшиви!
Господин Шишков, обърнете внимание! Това са фалшивите новини! (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика ще има ли господин Ячев? Няма.
Продължаваме с разискванията – очаквам Вашите заявки за изказване.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бяха поставени няколко въпроса, за които Министерството на икономиката има задължението и функциите да отговаря.
Относно задължението на Министерството на икономиката и неговите структури за ремонта и контролните дейности на язовирите, язовирните стени и съоръженията. Сигурно не е тайна, че през 70-те години на миналия век в България мащабно са се изграждали язовири, язовирни стени и съоръжения. За съжаление, през 2016 г. се констатира, че българската държава, съответно и общините, не знае колко са язовирите на територията на Република България. Тогава – 2016 г., се взима решение да се вменят функции на Държавната агенция по метрология и технически надзор да започне да контролира тези съоръжения, както и да опише техния брой. Към момента констатациите са – 6844 язовира. Разбира се, не си представяйте, че всичките от тях са големите язовири, мащабните.
Вероятно всички от Вас си спомнят, че имаше големи полемики кой ще носи отговорност за язовирите, които примерно не са в Националната електрическа компания, но извършват и функционират дейности, добре се управляват, не са в „Напоителни системи“, където също осъществяват някакви функции. Проблемите бяха в общините. Знаете какво се случваше. Държавната агенция по метрология и технически надзор отиде на проверка на язовира – стената се води собственост на общината. Съставя се акт за установяване на административно нарушение на кмета на общината и съответно наказателно постановление.
Защо? Защото кметът на общината, или ако е имало друг собственик, не е извършил ремонт, а истината е, че те нямаха пари да извършват тези ремонти. Поради липсата на финансиране всички отказваха да поемат и отговорността да стопанисват и да управляват язовирите.
Говоря още един път за тези, които са извън НЕК, извън „Напоителни системи“, общинските предимно. През 2017 г. се взе решение Министерството на икономиката и структура към него – държавно предприятие, да поеме това задължение и отговорност, а именно да бъдат прехвърлени всички язовири, които общините или други ведомства не могат да ползват, или нямат възможност да инвестират в тях, за да ги изградят. Още тогава ние споменахме изрично – и правителството, мисля, че и всички Вие го приехте, че прехвърлянето на собствеността на язовирите от общински към държавното предприятие няма да приключи в срок от една, а може би и две години. Към днешна дата това се доказва. Законът за водите в частта, в която се прехвърляха язовирите, оттогава се изменяше два или три пъти по искане на държавата, на Националното сдружение на общините, за да облекчим процедурата по прехвърляне, но ние няма как да я облекчим. Съоръжения, които нямат техническа документация, документи за собственост и въобще информация защо и за какви нужди и цели са изградени, няма как да бъдат прехвърляни. В момента това затруднява общините и областните управители, защото през тези години документи или са изчезнали, или навремето е правено без документи, което ме съмнява.
Паралелно с това и поради тази причина, че ако чакахме прехвърлянето на язовири, което и до ден днешен е изключителен проблем, ние трябваше да започнем ремонти и сега щяхме да фактурираме на собствениците на тези язовири, а именно общините, тоест нямаше да решим този проблем. Разбирате, че ако ремонтираме едно съоръжение за два милиона и пусна на една малка община – няма значение, на територията на Република България, фактура от два милиона, това ще е непосилно за нея. Затова тогава взехме и друго решение. Решението беше да се отпуснат целеви 500 млн. лв. – абсолютно правилно, целеви, с които да се увеличи капиталът на „Държавна консолидационна компания“, а тя със своите структури, именно компанията „Монтажи“ – след малко ще поговорим и за компанията „Монтажи“, да започне анализът за състоянието и ремонтите на тези язовири.
По отношение на информацията за ремонтите на язовирите. Обръщам се с апел към Вас: отворете страницата на Министерството на икономиката, тя не е скрита. Вътре ще видите броя на язовирите – в момента са 182. Там ще видите тези, които са с открити строителни площадки, мисля, че бяха 45. Реално в момента се извършва строителство на седем от тези язовира. Ще помоля да обърнете внимание на тези седем язовира, които са в процес и в момента се извършва строителство, там са извадени количествените стойности на обекта като цена за целия проект и към момента колко е платено за извършените строително-ремонтни дейности конкретно. Това, в което Ви уверявам, е, че оттук нататък ще е така. Когато започнем строителството, ще обявим проекта и стойностите, както сега е направено за тези седем язовира, които са в процес на ремонт. Още миналата година казахме, че ще започнем паралелно още три. Към момента сме в процес на възлагане на още 58 язовира към тези 182. Последният един месец се наложи, знаете, да отклоним малко работна сила в Перник, но вчера след предложението на Строителната камара, че те ще помогнат със сили и техника, мисля, че ние отново ще се фокусираме върху язовирите.
По отношение на компанията „Монтажи“. Хайде сега да си припомним коя беше компанията „Монтажи“. Това е една от фирмите, които навремето са строили българските язовири. Хайде сега да си припомним какво беше състоянието на компанията „Монтажи“ преди три години – дори е имало парламентарни питания за тежкото ѝ финансово състояние? Защо? Защото тя се ползваше само и единствено за подизпълнител. Ползвайки се като подизпълнител, тя не можеше да направи съответните обороти, опит, и да участва в обществени поръчки. Тази компания малко по малко си отиваше със 100 човека персонал. В момента тя е ангажирана с целия този процес, но този ангажимент не означава само пари, а означава отговорност. Нали искаме повече държава? Сега имате точно и ясно – ако се случи нещо, имате Министерството на икономиката, имате и държавната компания.
Молбата ми е да обърнем внимание, че задължението на Министерството на икономиката е по отношение на язовирите, които общините не могат да поддържат. (Реплики от „БСП за България“.) Язовир „Студена“ никога не е бил – извинявам се, от репликата, която чух, язовир „Студена“ никога и по никакъв начин не е бил ангажимент на Министерството на икономиката или на предприятието, което стопанисва язовирите. (Реплики от „БСП за България“: „А Вие какво правите там?!“) По никакъв начин.
На въпроса, тъй като е зададен от залата: какво правим там, искам да Ви отговоря. (Реплики от „БСП за България“: „Ти, персонално.“)
Компанията „Монтажи“ осъществява дейност, включително и в момента. Ако видите списъка, един от седемте язовира с количествено-стойностна сметка, които се ремонтират, ще видите, че той е в община Перник. Ние имахме наличната сила, техника и желание да се качим и да помогнем, и го направихме. Мисля, че никой в Перник – и в общината, и в областната управа не е отрекъл това, че „Монтажи“ влязоха в най-тежкия момент, когато всичко аварираше. Да, в града ние нямаме способности да влизаме – в града да правим ВиК, но ние помагахме с техника и с хора, тоест от ВиК казваха: моля, разкопайте това в тези параметри, ние го правехме, оказахме помощ и тя беше безценна. Защото ние, освен това, което го виждате в града, тези хора от 21 декември са и горе в планината, за да направят така, че водата в един момент да дойде. Нея я няма, там няма 20 милиона кубика вода, които ние да вземем и да излеем в язовир „Студена“.
По отношение на ремонтите за „Бели Искър“, тъй като това е част от предложението, което направихме, обръщам внимание – да осигурим вода на Перник в режима, който е и в момента, защото язовир „Студена“ пресъхва. Водата там остава изключително малко.
Аз Ви уверявам, че държавата, кметът на Перник, проведохме срещи с много представители на науката. За съжаление, може би Вие го направихте преди няколко дни, но ние го бяхме направи преди това. Не е много уместно това да бъде в частта, че можеше Вие пък да ни дадете този съвет преди два месеца, въпреки че ние го направихме, ние се видяхме с много учени и с много специалисти – вероятно не с всичките в България, а в България има много експерти. Лошото е, когато трима експерти дойдат и ти кажат четири предложения, но никой не иска да се разпише на това, което предлага. От тази гледна точка вариантът, който предложихме с довеждане на водите, които по принцип трябва да влязат в „Белмекен“ през „Бели Искър“, е решение, прието и от Перник, и от кризисния щаб. Нека да поговорим по него, защото „Бели Искър“ е наистина проблем. Както знаете, „Бели Искър“ е с капацитет 15 милиона кубика, а в момента в него има малко над 9 милиона, което е 59% от възможността му да поддържа този капацитет. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съжалявам, наистина не чувам. Вероятно ще зададете въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, продължете.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Нека обаче да си кажем още нещо.
През последните 15 години вода по този начин от системите, които трябва да влязат в „Белмекен“ към „Бели Искър“, са отклонявани 450 милиона кубика – за последните 15 години, тоест ние не правим нещо, което не е правено. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Наистина не чувам оттам какво ми казвате, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в разговор със залата, господин Министър. Изложете своите тези.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Тоест това е нещо, което е правено. Да, „Бели Искър“. В момента „Бели Искър“ се контролира от няколко институции. (Реплики от „БСП за България“.)
Имаме схема, ще го представим. Това се прави винаги – и миналата година е правено, без в Перник и в София да има криза. Това се прави, това е необходимо за системата. За Ваше успокоение – съгласували сме с всички компетентни органи, първо, по отношение на това, което Ви притеснява, въпреки че коректността е да кажа, че Вас повече Ви притесняваше „Бели Искър“ – тъй като вървя от горе надолу, първо, ще кажа за „Белмекен“.
В „Белмекен“ миналата година по това време – на 6 януари, е имало 34 милиона кубика. В момента имаме 80, но и това не е толкова важно. Имаме писма от всички компетентни органи – от НЕК, от всички, които стопанисват този обект, че тези количества са необходими. Сега отварям скобата. Винаги, когато е подавано това количество вода, то обикновено започва през месеците декември, януари максимум до март месец. Защото през март месец водата към „Бели Искър“, тоест реките и всички извори към „Бели Искър“ тръгват, и тогава тази вода вече не е необходима, тя бива спирана и отново влиза директно в „Белмекен“, тоест по това отношение ние не правим нещо ново, някаква иновация. Не, това се прави всяка година. Сега ще го направим целево. Защото, вижте, тук пък веднага тръгна сагата: ще изпият водата на София. Изключвам, че това не е казвано от Вас или нещо, но такава вода на София няма. Водата е национално богатство. Затова започнахме по-рано да подаваме количества към „Белмекен“, спазвайки нормите от метрологията, от този, който в момента стопанисва ВиК София – „Веолия“, защото по концесионния си договор и по закон са останали тези правомощия, те да могат там да контролират дейностите. Всичко е направено в синхрон с тях. МОСВ е дало тези предписания за отклоняване на вода при криза и това се случва всяка година.
По отношение на ремонта на „Бели Искър“, който е проблем. Не искам да плаша никого, но към момента нормите, които се подават към язовира като воден обем, позволяват той да издържи като стена, но ние не трябва да си затваряме очите.
През годините предприехме доста действия. Оказа се, че има два проекта – един проект на държавата и един на „Веолия“, компанията, която управлява софийската вода, но и стопанисва този обект по силата на договор. Двата проекта коренно се различават като стойности и като години, в които са направени. Проблем и на двата проекта е, че изрично в тях е написано, че не са обследвани определени дейности, които ние считаме, че е проблем и трябва да ги обследваме.
Поради тази причина от няколко дена на „Монтажи“ е възложено да се изготви проект за ремонт на „Бели Искър“. Същото задължение с искането си към Столична община сме направили и Министерският съвет е направило като предложение. Парите ги има, проект ни трябва.
Още нещо много важно. „Бели Искър“ е част от една система, която може да се наложи, но и подава вода към София. От тази гледна точка ние сме в абсолютна стиковка с концесионера, така че при извършване на ремонтни дейности да имаме точни количества на водата в „Бели Искър“, които трябва да поддържаме по време на ремонт. Много трудно е по някой път, особено при „Бели Искър“, да се извършат ремонтни дейности, без да се източват води. Не казвам, че е правено другаде, но за „Бели Искър“ не знам чисто функционално колко ще е възможно, но това ще го кажат експертите.
Относно подмяната на ВиК мрежата в Перник. Обръщам внимание, че там има два проекта. Единият е европроект, който беше споменат, по който се работи. Надявам се от лятото на тази година той да бъде възложен. Не мога да кажа нищо по него.
По отношение на тези 30 милиона, които бяха отпуснати от държавата за ВиК сектора в Перник. Това са елементи извън водния цикъл на Перник, които не са били включени във водния цикъл в програмата. Категорично заявявам това, което означава, че в Перник с тези пари ще бъдат довършени и частите, които не са предвидени там. Парите са преведени по сметка на общината. Кметът си е свършил работата, но все пак си имаше процедури и той трябваше да извърви процедурите, които се изискват по Закона за обществените поръчки. Направил го е, поздравявам го. Във всеки един момент считам, че в Перник ще влязат и фирмите, които ще извършват ремонта на ВиК мрежата, защото наистина сте прави, че колкото и вода да доведем, ако тя изтича по тази ВиК мрежа, нищо не вършим. Готов съм да отговоря на всички въпроси.
Само да кажа, че има и други язовири, които контролираме и по никакъв начин не са в по-добро състояние от „Бели Искър“, но към момента да не създаваме притеснения. Язовирите се контролират. До миналата година ги пазехме от наводнения, всички гледаха да ги държат на около 60 процента. Тази година видяхме нещо друго. Решението е просто – България трябва да има мониторинг за управление на водите от самите техни извори и реките, където извират, та и надолу – до цялата ВиК инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, продължаваме с разискванията.
Имате думата за изказване – господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбира се, когато има вот на недоверие, ние като управляваща партия сме се отнесли с необходимото уважение към труда на колегите – все пак са подготвили 40 страници. А и парламентаризмът изисква голяма сериозност, когато застанем на тази трибуна и изказваме една или друга позиция. Така сме направили и относно тези 40 страници, за които вече споменах.
Това обаче, което ни направи впечатление и с което можем да характеризираме тези мотиви, е в три насоки. Първата е компилация от общодостъпни факти. Да, че има проблем в сектор „Води“ – има, че сигурно има занижен контрол относно отпадъците – може би има. Повечето от нещата, които Вие сте включили в тези мотиви, са общодостъпни факти и никой никога не е прикривал, криел или е казвал, че нещата са прекрасни. Напротив!
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали точно затова е!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Втората част от Вашите мотиви са опит за манипулация. Има и много неистини…
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Кои, кои?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …и аз мисля, че преждеговорившите колеги, преди мен, много добре изразиха становища относно тях.
Третата част, може би най-важната, или по-скоро липсата на такава, е отговор на въпроса, при положение че в момента говорим и повод за вота на недоверие е ситуацията – не ситуацията, а кризата в Перник, Вие не давате абсолютно никакво решение.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо лъжеш, бе!?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нито пък давате решение как изобщо трябва да се развива Водният сектор като цяло.
Ще цитирам част от Вашите мотиви. Вие казвате: „Трябва да се прецени „за“ или „против“ ВиК асоциациите.“ Чакайте, колеги, ние 10 години вървим по този път. Ваши правителства са участвали в изготвянето на нормативната база, върху която и днес вървим. Законът за водата е приет през 2009 г. по време на Ваше управление. Стратегията за ВиК сектора е приета през 2014 г., пак по Ваше управление. Тук има приемственост на няколко правителства, които се движат по една определена реформа, по един път, с който трябва да стигнем до тази реформа.
И сега, за да сме отговорни и откровени към българските избиратели, трябва да кажем какъв всъщност е най-големият проблем пред ВиК реформата. Той е чисто финансов. Защото ВиК асоциациите са изработени, направени, асоциирани и аз съм сигурен, че това е правилното решение. Аз съм сигурен, че и Ваши колеги, които добре разбират проблемите на сектора, смятат, че това решение е правилно.
Другото, което е направено, всеки един от тях е сключил с ВиК операторите дългосрочни договори за 15 години. Това също е правилно. Това е търсене на икономията в мащаба и аз мисля, че от тази стъпка не трябва да отстъпваме.
Направиха се много други неща. Всички нормативни актове бяха изработени през последните години.
И сега най-големият проблем наистина пред Водния сектор е не да търсим някакъв нов алтернативен път, защото ние това сме го договорили даже и с Европейската комисия, още когато сме се асоциирали към Европейския съюз. Сега въпросът е наистина да намерим необходимия ресурс тази водна реформа да бъде доведена докрай.
Данните колко са загубите може много да се преекспонират – къде, защо и как, но в крайна сметка и по данни на Световната банка това, което е разработвано още преди години, е, че са необходими повече от 11 млрд. лв. Ако приемем, че 1 млрд. 800 млн. лв. имаме в момента налични – и в предишния програмен период, но сега имаме за водни проекти, то остава една огромна дупка, която ние трябва да запълним. Естествено, тя няма как да дойде само от цената на услугата, защото това ще излезе извън пределите на социалната поносимост – такава, каквато сме я заложили като важна. Факт! Да не се преминава социалната поносимост на цената на услугата! Но когато говорим за тази огромна дупка от недофинансиране, трябва да си отговорим: откъде тези средства ще бъдат налични, за сметка на какво, ние ще се лишим от какво, за да можем да доведем тази реформа докрай?
Опитът за сплашване по никакъв начин не е полезен. Да, може би позитивното от днешния дебат е, че всеки имаше възможността да каже своите идеи. Аз мисля за ситуацията в Перник, тъй като и преди малко казах, че тя е криза и има хора и институции, отговорни за това безхаберие, най-вероятно те ще си понесат своята отговорност.
ГЕРБ и „Обединени патриоти“ като управляваща партия също ще поемем политическата отговорност, защото няма как това да не е щета на цялото управление. Факт!
Но е факт, че държавата в момента работи с целия си финансов и интелектуален ресурс тази криза да бъде разрешена час по-скоро. Жалко, че хората от Перник си тръгнаха, защото исках да се обърна и към тях (реплики от „БСП за България“) и да ги уверя, че в най-скоро време държавата ще направи така, че техните страдания и техните несгоди ще бъдат разрешени.
И вижте какъв парадокс! БСП внася вот на недоверие с цел да свали правителството, а същевременно при създалата се тежка ситуация в този град първо кметът на Перник излиза и казва: „Ние добре работим с правителството.“, и аз съм сигурен, че той чувства подкрепата на правителството. Той го каза многократно, и вчера гледах още едно негово интервю. Това, от една страна.
От друга страна, софиянци и аз като софиянец вярвам, че Общинският съвет на София ще гласува именно с даването на тази връзка между Мало Бучино и Перник да се облекчи и да се докара вода до града. Това означава, че софиянецът – въпреки че може би всеки си задава въпроса дали това няма да допринесе по някакъв начин негатив за града, при положение че вече все пак съм толкова възрастен, че да си спомня, когато беше режимът в София, и знам колко неприятно е това, но софиянци и София проявяват солидарност към случващото се в Перник.
Вчера Камарата на строителите излиза и казва: „Ние сме готови безвъзмездно да помогнем с нашия ресурс, за да може час по-скоро тази връзка да бъде изградена.“ Концесионерът на град София също е готов да направи това нещо и тази крачка, пак в името на солидарността. Защото те не са длъжни по никакъв начин да помагат на Перник. И Вие точно в този момент решавате да свалите правителството!? Аз мисля, че това е абсолютно несъстоятелно.
Даже, извинявайте, да допълня – дори гражданите в Перник, колкото и ситуацията да им е неприятна, дори те не излизат да казват: „Тука трябва да пада правителството.“ Напротив, искат час по-скоро проблемът да бъде решен и според мен те осъзнават, че в момента единственият, който може да предложи решения, а те са предложени и са факт, то това е сегашното управление.
Колеги, в заключение, искам да кажа следното: Вие за пореден път не успяхте да надскочите своя политически егоизъм. Вие искате да разрешите една криза със създаването на много по-голяма криза, а именно политическа нестабилност, безвремие и едно служебно правителство, евентуално назначено от президента, което да няма никаква отговорност – нито политическа, нито каквато и да било, пред българските избиратели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? (Реплики от народни представители от „БСП за България“ към ГЕРБ.)
Колеги, имате възможност да вземете реплика от трибуната – не влизайте в пререкания в залата.
Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Ненков, Вие изглежда нещо знаете – казахте, че скоро ще бъде решен, може би тези дни.
Тук ще се обърна към БСП и Нинова! Изпуснахте момента! Англоезичните му викат „тайминг“. (Оживление.) По-рано трябваше да внесете този вот. Мерките са взети, набелязани, осъществяват се и никой от множеството наблюдатели, анализатори, всичколози и политолози не можа да се сети. То такова нещо не е имало. Бавѝ се вотът, бавѝ се – внесе се в понеделник.
Обикновено вотове се разискват и дебатират много бързо. Ако това стане по време на ваканция, свиква се извънредно заседание на следващия ден, логично беше да бъде във вторник. Хайде не във вторник – в сряда, хайде не в сряда – в четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, има Правилник!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам да Ви кажа: бъдете по-откровен, господин Ненков!
И ще се гласува чак кога? Във вторник, в сряда, после ще решим. Времето минýва! И ако съм на Ваша страна – на ГЕРБ и на Борисов, а той тези неща ги знае, има възможност да се пусне още тези дни водата на Перник. Още допреди, защо? Защото ще бъде осъществен този байпас. Колко му е – 13 километра?!
Това го говорим от телевизия „Алфа“ също, той изглежда ни гледа и слуша. (Оживление.)
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Слуша! Слуша!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото той слуша много често…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама гледайте я тази телевизия, господин Ненков.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …онова, което говори залата, и онова, което говорим по телевизия „Алфа“. За разлика от Вас, колеги от ГЕРБ! На тях им говорим (сочи вляво), а Вас Ви учим! И ни е омръзнало толкова години да Ви учим и Вие да не се научавате! Та, колко му са тези 13 километра? Те ще бъдат направени много бързо. Ако беше времето на социализма, който всички плюем, това щеше да бъде подвиг в мирно време – за няколко дни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …връзката, тръбопроводът щеше да бъде факт. Така че пуснете – има вода в язовир „Студена“, до две-три седмици, докато бъде направен…
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Времето, времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …тръбопровода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето приключи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И да се свърши с тази лъжа в момента тук… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов!
Поех ангажимента поне към времето да бъда много коректна.
Само да разясня на господин Шопов, че вотът днес се дебатира по Правилник, който в чл. 110, ал. 1 казва, че не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 дни вотът влиза в зала за дебат.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, дами и господа! Уважаеми господин Ненков, бих искал да Ви обърна внимание когато се разглеждаше Водната стратегия, приета през 2012 г., ние имахме нашите предложения за единно управление и то трябваше да бъде наистина в Министерството на околната среда и водите. Както преди, и сега компетентните институции са няколко, и виждаме, особено когато няма координация, резултатът какъв е.
Освен това за язовир „Черни Осъм“ – конкретен пример Ви давам, пък и за други язовири, вижда се, че има тенденция към обезводняване. Трябва да се строят язовири, за да може в зимните периоди и през пролетта да се натрупват водни обеми, с които да се осигурява адекватно водоснабдяване – преди всичко питейно-битово, в населените места.
Има и ред други предложения, които направихме за Водната стратегия, които не бяха приети. Може да се отворят стенограмите и да се видят всички тези наши предложения, сега нямам достатъчно време да ги изложа. Така че има какво да се направи, има как да се направи, но трябва да има политическа воля и наистина трябва да имаме визия за развитие на Водния сектор.
Трябва да се направи една преоценка и всички възможности, които предполагат оперативните програми, най-малкото те трябва да бъдат реализирани на 100%. За съжаление, по Оперативната програма в настоящия период за 2014 – 2020 г….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Чакъров!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: …едва сега започват процедурите и да се възлага строителството.
Само две думи, госпожо Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, да!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние сме загрижени много, защото този ресурс наистина трябва да бъде реализиран. Ето, виждаме какви са потребностите – огромни, и водните загуби!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Едва сега стартират! Закъсняхме много като страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.) Благодаря Ви.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Ненков – за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Чакъров, наистина благодаря за конструктивната реплика. В крайна сметка това, че Вие сте направили предложение и се разискват някакви теми и стратегии и че трябва може би да има някаква промяна, няма спор в това нещо – никога не сме вярвали, че ние сме безгрешни. Напротив!
Само да Ви припомня, че по времето на управлението, всъщност на ГЕРБ, че трябва да се строят нови водоизточници и нови язовири – за първи път от десетилетия се направиха. В процес са – единият е „Луда Яна“, другият е „Пловдивци“, язовири, точно предвидени за питейно-битови нужди. Нали така? Така че всъщност ние работим в тази посока.
Тук по-големият дебат обаче е друг. Дебатът е за това: гражданите вече трябва да осъзнаем как трябва да се разходва този ресурс. Защото не е само държавата, но и гражданите. Хайде да отговорим откровено: колко от нас ползват питейната вода за напояване, за миене на коли? Това също е проблем и трябва да променим цялото самосъзнание. Ако досега сме считали водата за някакъв неизчерпаем ресурс, то кризата в Перник, а и на други места, където има затруднено водоподаване, показват, че ние трябва до променим цялостното си мислене. Това е по-големият и по-глобален дебат и ние трябва да покажем на хората какъв е пътят, по който ще вървим.
Що се отнася до колегата Павел Шопов и неговата реплика, само ще припомня за българската дума „тайминг“. БСП много уцелиха – те винаги целят този тайминг. Ако си спомняте, точно когато целият фокус на света беше насочен към България, че поема Председателството на Европейския съюз, те точно тогава намериха да внесат вот на недоверие, за да могат така всъщност да покажат своята политически надраснала мисъл. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Колеги, да продължаваме ли с разискванията? Имаме ли още изказвания? (Реплика от „БСП за България“: „Колко още имаме?“)
Мисля, че три минути, около три минути.
Последно питане?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа членове на Министерския съвет, уважаеми народни представители, уважаеми гости от цялата страна! Да оставиш хората без вода във вече напредналия XXI век е само по себе си достатъчно скандално и би трябвало да има оставка на правителството на следващия ден след Коледа, след като това се случи. Още по-изумителни обаче са обясненията за тази криза.
След като ни обясниха, че хората нямат вода, дишат замърсен въздух и не знаят откъде са дошли боклуците пред вратата им заради сценарии на някакви тайни сили, които искат да бутат правителството, днес ни обясняват, че, спокойно, кризата вече е решена, защото е намерено ад хок решение на определения проблем на Перник. Напомняте ми за онези баш майстори, които с едно маркуче от пералня оправят двигатели или с кълчища отиват и казват за всяка част, която не разбират: „Хвърли я. Тя не служи за нищо!“
Така ли ще управляваме околната среда и водите? Така ли ще се изправим пред темата, която ще засяга България, Европа, а може би и света в следващите 10, 20, 30 години? Така ли ще се изправим пред предизвикателствата и пред онези трилион евро, които Европейският съюз сега смята за тази политика? С тръбички, и с различни решения, взети в събота сутринта, за да кажем нещо на хората, а после пращай еди-кой си министър да ги обяснява. И го пращат като в руската приказка: „Иди – не знам къде, донеси – не знам какво.“ Това е политиката на правителството в тази област. И трябвало ли е да се прави вот на недоверие по нея?!
Изключително циничен е аргументът, с който ни казват: „Моля Ви, не сваляйте правителството, в криза сме!“ Ами Вашето правителство, уважаеми дами и господа, ни вкарва от криза в криза и така ще бъде и занапред, ще седите вовеки, ако така разсъждаваме.
Не, точно защото има криза, правителството трябва да си отиде и да дойде такова, каквото не допуска тези кризи. Ма трябвало ли вот?! Ами това е четвъртият вот, това е четвъртият вот за две години! Да Ви ги припомня ли?
Вот за несправяне с корупцията. (Реплики от ГЕРБ.) Отхвърляхте го! „И не мина – казват те, и се радват!“ А радвате ли се на констатацията на „Трансперанси интернешънъл“ от вчера, че България е най-корумпираната държава в Европейския съюз и дели едно място с Ямайка и Тунис? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вот в здравеопазването. Не мина – радват се те! А радвате ли се на това, което каза онзи ден доктор Гечев, и на факта, по който се източва Здравната каса за едно и също лекарство? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вот за обществената сигурност. И той не мина! Радвате ли се на новините всяка вечер? Радвате ли се на предложенията, които правите в Наказателния кодекс, изправени пред собствената си безпомощност да осигурите елементарната сигурност на българските граждани?
И сега – вот на недоверие в околната среда и водите. Стягате се и той да не мине. (Реплика от ГЕРБ: „Няма да мине!“)
Може да мине, може и да не мине. Това, което е сигурно обаче, е, че Вие сте абсолютно неспособни да разберете кризата, в която сте поставили българското общество, още повече да я решите. Толкова сте се вкопчили в това да запазите властта, че вече не знаете защо я пазите. Искаме да Ви кажем, че за повечето български граждани няма никаква причина Вие да оставате на власт, защото не изпълнявате елементарните си задължения. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков, времето изтече. Благодаря Ви.
Колеги, реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов, за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Ще взема повод от думите на преждеговорившия. Да, действително това е четвъртият вот на недоверие в настоящия парламент.
Първият беше за корупцията във властта и беше мотивиран със „Суджукгейт“, с примери за корупция според опозицията, доказани с вестникарски изрезки от строителството на оградата на границата от предишния мандат. За втория се въртяха други шлагери – заради убийства, заради неща, които са действително потресаващи, но в края на краищата се случват във всяко едно общество.
Нито в един от трите вота нямаше нормален анализ – размахваха се изрезки от вестници, събития се тълкуваха превратно и през цялото време се клеймеше управлението как заради нещо държавата умира, как още утре трябва да си отиде, защото, на, видите ли, иначе България ще изчезне.
На този фон настоящия вот и дебата по него го очаквах действително с интерес, тъй като има реална, а не абстрактна причина, тъй като има реални управленски грешки, които смятам, че никой от нас не може да пренебрегне или да скрие. И в края на краищата това беше моментът наистина, в който да има някакъв конструктивизъм, анализ, предложения, изобщо да видим, че БСП е част от решенията, а не от проблемите на нашата политическа система.
Вторият въпрос, разбира се, е дали те носят отговорност по същия начин. Защото аз, първо, си спомням в 2007 г. едно трагично наводнение в Цар Калоян. Умряха много хора, отново заради погрешни политики във водите. Не помня да си е заминало правителството, не помня да им е дошла и такава идея дори в главите. Все пак мисля, че имаше малко промяна и малко по-умерен тон, малко по-малко черен патос, за което благодаря на колегите. Мисля, че се развиват в правилна посока.
Но истината е, че във водния сектор всички управлявали до момента имат своя принос, както беше казано. Архитектурата на настоящата система на управление на водите е приета в 2009 г., буквално в последните дни на управлението на Станишев, и всъщност тя като замисъл не е лоша и се изпълнява относително прилично и устойчиво. Оттам насетне, включително в тези две години, в които явно Ви е срам от Орешарски, в които управлявахте отново, в това отношение наистина нашата задача като парламентаристи, като управляващи – може би и Вие като бъдещи управляващи, е да намерим пари, за да реализираме това, което е много хубаво като намерение. И в това отношение би трябвало да сме съмишленици, макар че аз никога не съм чувал – много щедри сте били в предложения за бюджета, никога не съм чул да предлагате милиони, да речем, за сектора. Напротив, винаги интересите Ви са били насочени в някаква друга сфера.
Не мога обаче да разбера размахването на тези заплахи затова как управлението иска да отрови народа, как иска да му внесе боклуци, внася му и превръща България в депо на отпадъци и така нататък, най-малкото, защото отпадъците са 10 пъти повече от тези, които се изнасят, отколкото тези, които се внасят в страната – затова си има статистика.
Всички тези внушения според мен не влияят добре на политическия климат и на политическата система изобщо. Ясно е, че се цели разделение, ясно е, че елементарният хейт е изкушение за една опозиция. Но аз смятам, че не трябва да му се поддаваме най-малкото, защото за трите години, през които България през цялото време според БСП умираше, агонизираше и трябваше управлението да си ходи, ние запазихме един устойчив икономически ръст от 3 – 4% годишно, заплатите се качваха с по 10 – 12% годишно, минималната пенсия я увеличихме с 60%. Все сериозни причини да подкрепяме настоящото управление. Ние забелязваме, и то с определена тревога, завоя на БСП към ДПС и това е още една причина да не подкрепим настоящия вот. „Обединени патриоти“ ще подкрепят правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Биков, за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със сигурност вота на недоверие е един легитимен инструмент на опозицията – това е най-силният инструмент за една опозиция, да постави определени въпроси в дневния ред на обществото, това е най-вече инструмент опозицията да предизвика падане на правителството, а оттам – в по-голяма част от случаите, и предсрочни парламентарни избори.
Не споделям тезата, че вотът е само и единствено повод за дебат. Дебати могат да се правят по различни теми в рамките на парламента и според Правилника на парламента могат да бъдат викани министри, могат да бъдат внасяни законопроекти, които биват съпътствани с дебат, така че аз не мисля, че този вот е просто, за да дебатираме тук.
Аз смятам, че Вие сбъркахте с внасянето на този вот на недоверие. Ясно е, че има криза и това никой не го отрича. Очевидно са допуснати грешки, очевидно е подценена ситуацията, очевидно в момента в Перник нямат вода. През последните седмици и месец цялото правителство – и министрите, и администрацията, които отговарят за тях, се опитват да овладеят кризата. Това е съвсем нормално и съвсем логично, включително с помощта на нашия бивш колега и настоящ кмет на Перник господин Владимиров.
Какво се случи през последните две седмици, когато Вие започнахте да бъдете активни по тази тема? Първото нещо, което направихте, беше да обявите, че ще искате вот на недоверие. Какво означава това по същество? Това беше Вашето първо предложение за излизане от тази криза. Това означава: ще решим кризата в Перник – една регионална, локална криза, с предизвикване на политическа криза. Може ли политическата криза да реши кризата в Перник? Едва ли има човек, който ще каже, че може, освен ако не е социалист. (Смях и реплики.) Не може.
Защото аз ще Ви обясня какъв е сценарият: мандати, избори, през това време Вие ще избирате и лидер на партията си, през това време няма да знаят, и то не е въпросът, не е проблемът в политическата криза. Проблемът е, че Вие не може да я решите после, то това е проблемът. Вие нямате в момента идея как да решите една евентуална политическа криза, да кажете: „Ще направим правителство с този, този и този, ще конструираме политическата среда по някакъв начин.“
Не, Вие казвате: „Дайте да направим една политическа криза.“ Тя ще тръгне и оттам нататък какво ще стане? Август ли, септември някъде евентуално администрацията ще започне да работи по тези въпроси в Перник, а хората в Перник какво ще правят дотогава? Никой не знае, защото страната ще се управлява от едно практически нелегитимно правителство, неизбрано, а назначено служебно, на което администрацията – и такава е Конституцията, разбира се, няма да бъде в състояние да управлява в една кризисна ситуация. Просто знам как работи администрацията в оставка. Аз съм бил съветник в Министерския съвет, докато правителството е било в оставка. (Шум и реплики.)
Смятам, че бъркате с този вот. Какво направихте после? Обявихте, че ще има вот. Вчера се срещнахте с експерти, уважавани експерти. Те са Ви дали вероятно съвсем адекватни идеи. Според мен беше далеч по-добре, ако искате да има дебат в парламента, да организираме един дебат по въпроса за въздуха, водата и така нататък. Да се срещнете, ако щете, с Вашия кмет в Перник, да се срещнете с премиера, с министрите, да предложите тези идеи, да ги предложите, ако щете, като законодателни предложения, да направим консултации, да стигнем до някакви общи действия, които да бъдат ефективни. (Шум и реплики.) Ако ние откажем, ако вече сме Ви изолирали тотално, да, последният инструмент е вотът на недоверие, това е атомната бомба. Обаче Вие първо хвърляте атомната бомба, след това започвате да казвате какво трябва да се направи.
Да, със сигурност голяма част от Вашите предложения са верни. Проблемът е, че зад всяко предложение трябва да стои финансиране, трябва да стои организация, трябва да стои координация, трябва да стои администрация, трябва да стоят много неща. То не е само, аз също като човек, който нищо не разбира от водопреносни мрежи, ще Ви кажа: да, ако оправим за три месеца цялата водопреносна мрежа в България, вероятно течовете в нея ще паднат на 20% и сигурно е така.
Само че колко струва това? Струва 12 милиарда, доколкото разбирам. Откъде ги взимаме тогава? Не използвайте лъжи, няма нужда от това. Имате достатъчно основания да критикувате правителството в момента, за да си служите пък и с някакви окраски – 500 хиляди. Това пречи за решаването на кризата, защото не може да си създадем реална представа за нея. Тя не трябва да се подценява, но и не трябва да се преекспонира, за да имаме реалистично виждане за нея. Вие говорите за 500 хиляди, което не е така. Сега в четири села в Бургаско например, ако няма вода, Вие смятате, че в цялата Бургаска област няма вода. Ами не е така, не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Завършвайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Затова аз ще Ви призова, след като отхвърлим този вот, все пак да започнем дебат, защото това са дългосрочни политики. Те трябва да се провеждат от всички правителства и да не бъдат в рамките на един мандат. Още дълги години водопреносната мрежа ще се поправя. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Колеги, няма да давам повече думата за разисквания, защото времето на всички парламентарни групи е изчерпано.
Закривам разискванията.
Министър Аврамова поиска думата.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! Слушах много внимателно целия дебат, от който, както заявих преди време, очаквах конструктивни и работещи предложения за решение на кризата. За мое съжаление, освен това, което е написано в мотивите, аз не чух нито едно работещо предложение – нито в краткосрочен план за решаване на кризата в Перник, нито работещо визионерско предложение за развитие на целия ВиК отрасъл. Отрасъл, в който са заети 16 хиляди души, които поддържат ВиК мрежата от 90 хил. км, строена преди десетилетия, която трябва да е в изправност 24 часа, 365 дни в годината, независимо от това дали е зима или лято, дали има суша или наводнения.
Кризата в Перник и проблемите на дружеството станаха повод за умишлено и целенасочено дискредитиране на целия отрасъл. Нещо повече, през изминалите два месеца, бяха съсредоточени действия, целящи нагнетяване на напрежение и насаждане на страх в хората. Разбира се, от това могат да се черпят краткосрочни политически дивиденти, но смятам, че е некоректно да се играе със страховете на хората в труден за тях момент. Вярно е, че има проблеми. Вярно е, че 137 хил. души са в момент на криза с водоползването. Вярно е, че има региони, в които не малко хора са в потенциална опасност от въвеждането на ограничения във водоподаването. Вярно е, че има неравномерни периоди на суша и на обилни валежи.
Искам да уверя всички, че в създадената ситуация ние сме предупредили ВиК операторите на дружества да бъдат осторожни, да следят внимателно количествата вода във водоемите, в локалните водоизточници, с които оперират и там, където е необходимо, да реагират навреме, както беше в Плевен и Ловеч – кризата отмина с минимални неудобства за хората.
Няма да повтарям казаното дотук по отношение на кризата в Перник. Хората имат право да са гневни, и аз съм гневна. Гневна съм, защото причините за кризата в Перник са и обективни, и субективни. Обективното е, че в дълъг период от време притокът в язовир „Студена“ е бил минимален, а оттокът от него е бил максималният, който се черпи за задоволяване нуждите на населението. Гневна съм, че ВиК дружеството, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е действало уставно и е уведомило, съгласно Наредбата, тези, които имат отношение по регулиране обемите на количествата във водоема. Ако бяха потърсили съдействие за логистична и друга помощ, можехме, както в настоящия момент, всички администрации на министерствата, които имат отношение към използването на водите в България, да предприемем адекватни и навременни мерки. Но случилото се е случило. Това е урок за всички. Това, което ние правим в момента, е да търсим решение и да работим, за да облекчим режима в Перник.
Използвам случая да благодаря на всички експерти, които предложиха своята експертна помощ и логистика.
Направили сме експертни анализи с най-добрите от бранша хидролози, ВиК инженери, хора с опит – професори от Българската академия на науките, професори от Минно-геоложкия университет, хора, които са идвали и са предложили сами своите идеи и проекти за справяне в кризата, както в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в кризисния щаб в Перник, така и в Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Предприети са всички краткосрочни действия за оказване помощ на ВиК дружеството за справяне с кризата, за изграждане на довеждащия водопровод, неговото изместване, както и за намиране на трайното решение. Искам да подчертая, че то не е политическо, а е експертно решение, което политиците подкрепиха и на хората вече беше оповестено, че започва неговата подготовка и реализация.
Твърдите, че въпреки осигуреното и изплатено – над три милиарда европейско финансиране, загубите във ВиК мрежата се увеличават. Тук съм длъжна да отбележа, че средствата, които са необходими на ВиК сектора според анализите на Световната банка, са близо 12 млрд. лв. Съгласно данните на Комисията за енергийно и водно регулиране държавните ВиК дружества към 30 септември 2019 г. са снижили водозагубите си на 58,93%. Тези числа обаче включват, защото има грешка при разбирането за загуби, както технически загуби, които са течовете в мрежата, включват в себе си и търговски загуби, с което всички ВиК дружества в България имат големи проблеми – това са кражбите на вода, направените байпаси, нерегламентираните отклонения, манипулирането на водомери – нещо, за което трябва да търсим решение да се справим, проблем, който не искам да омаловажавам. Неговото решение ще се опитаме да намерим със Закона за ВиК, който трябва да представим за обществено обсъждане в края на месец април 2020 г.
Държа да отбележа, че средствата в програмния период 2007 – 2013 г. бяха с екологична насоченост, а именно: изграждане и рехабилитация на пречиствателни станции и на канализации. Така че истинската, огромната работа за модернизацията на водопреносните мрежи в България ще бъде извършена в този програмен период, като заделеният ресурс е 1,8 млрд. лв. от Оперативна програма „Околна среда“.
Сега за първи път инвестициите ще се извършват на базата на регионални прединвестиционни проучвания, които показват реалните нужди по места. Финансирането няма да е фрагментно на парче, а ще бъде с оглед цялото, спрямо нуждите на съответния регион. Вече 11 ВиК оператора имат договори на стойност 1 млрд. 20 млн. лв. С реализацията на тези инвестиции всъщност очакваме да бъде подобрена услугата в сектор ВиК като това, което е заложено, да бъде и от директивите на Европейската комисия, и от мерките, които се залагат, трябва да доведе до средни загуби на вода до 2024 г. – 48,8%, и смятам, че това е напълно реалистично да се случи. Всъщност и сега има ВиК дружества, които работят добре и покриват заложените цели. Като пример мога да дам ВиК – Русе, ВиК – Видин, ВиК – Бургас, ВиК – Кърджали, разбира се, и Софийска вода. Това показва, че не само частните дружества могат да работят добре и да бъдат ефективни, а всъщност и държавните такива могат да покажат добри резултати.
Това, което категорично искам да кажа, е, че създаването на „Българския ВиК холдинг“ не предвижда бъдещо концесиониране на сектора. Много спекулации се направиха в последните дни, четох и мнения, че целта на този холдинг е да бъде приватизиран секторът.
Наред с критиките по отношение ефективността на инвестициите и загубите се отрича с лека ръка и извършената ВиК реформа, а като неин архитект се посочва името на министър от ГЕРБ.
Да напомня, че дейностите по реформирането на отрасъл водоснабдяване и канализация всъщност са заложени в Закона за водите, който е приет през 2009 г. от 40-ото народно събрание. Тестовете са разработени от правителството с премиер Сергей Станишев през 2008 г. – 2009 г. Това не е приумица на ГЕРБ, тя е замислена, разработена е от експертите на Тройната коалиция, и е законодателно заложена чрез изменението на Закона за водите. Правителствата на ГЕРБ в изпълнение на това законодателство разработиха стратегии, планове и подзаконови нормативни актове, с които да приложат въпросните разпоредби. Това е приемственост в управленията на различните политически сили.
Законът за водите от 2009 г. определи собствеността върху ВиК инфраструктурата като публична държавна и публична общинска. С него беше разработен и новият субект „Асоциации по ВиК“, които поемат управлението на системите, когато собствеността в обособената територия е смесена, а именно само общинска – управлението се осъществява от общинския съвет. Асоциацията по ВиК има задължение да сключи договор с ВиК оператор за стопанисване, поддръжка и експлоатация на ВиК активите и предоставяне на ВиК услуги, да планира развитието им, да одобри регионалния генерален план, да съгласува бизнес плана на оператора. За реализиране на тази реформа в годините се е извършила много работа – изготвени са списъците на Вик инфраструктурата публична и държавна собственост, създадени са асоциациите по ВиК, изградил се е материално-техническият капацитет, проведени са обучения, подписани са 15-годишни договори между „Асоциацията по ВиК“ и ВиК операторите. С финансиране от Световната банка са изготвени регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация.
Ще подмина твърденията, че в резултат на извършени действия всички агломерации, в които доминиращо влияние са имали партии, различни от ГЕРБ, са останали без финансиране, защото зад това твърдение всъщност няма факти.
Има институции, чиято цел е да търсят отговорност, но едновременно с това трябва да се намират решения и трябва да се работи по отстраняването на проблемите.
По-важният въпрос е: оттук нататък какво правим, защото практиката показва, че най-верните решения се намират в период на кризи? Важна стъпка ще бъде Законът за ВиК, който, както вече казах, трябва да бъде готов до месец май. Той трябва да обедини в един документ отговорностите, дейностите, политиките, свързани със собствеността, изграждането, експлоатацията и стопанисването на ВиК мрежите и предоставяните услуги. Целта е с него да се реализират действащите механизми за прилагане и на социалното подпомагане спрямо социално уязвимите потребители.
Предвиждаме също така да се промени методологията и принципът на формиране цената на водата, като в нея се включи, освен променливата част – компонент, който зависи от количеството на ползваните услуги, така и постоянна част, осигуряваща разходите на доставчика за гарантиране на тази услуга. Това е тема, по която тепърва ще дебатираме в следващите месеци.
Предвижда се законът да намали и свръхрегулирането в отрасъла. Целта е да се намалят времето и процедурите за приемане на новите бизнес планове и цени за следващите регулаторни периоди, тъй като и към момента дружествата работят по-скоро като псевдопазарни субекти – не могат да генерират приходи за покриване на разходите си и инвестиции през цената на услугата.
Ще кажа на финала няколко думи за ВиК холдинга – дружество със 100% държавно участие в капитала, с принципал министърът на регионалното развитие и благоустройството. Той ще акумулира и преразпределя свободни парични потоци към дъщерните си дружества с цел осигуряване на частта на съфинансиране при изпълнение на инвестиционни проекти по оперативните програми – проблем, който съществува към настоящия момент. Ще решава текущи финансови проблеми, свързани с осигуряване на оборотни средства за дейността. Предвижда се да формира и собствени приходи, като изпълнява строителна дейност. Холдингът ще изпълнява и обща за дружествата политика, като осигуряване на доставки на електроенергия за нуждите на ВиК операторите, оказване на техническа помощ, консултации и предоставяне на гаранции.
Част от средствата ще бъдат влагани в нови довеждащи водопроводи за алтернативно водоснабдяване на част от населените места. Ще се търси възможност за изграждане на нови язовири, което е наложително заради редуващите се, както казах, периоди на интензивни валежи и трайни засушавания.
За реализацията на тези инвестиционни проекти ще разчитаме на висококвалифицирани специалисти, хидро- и ВиК инженери, геодезисти. Очакваме и подкрепа от научните среди в тази област. За целта в рамките на холдинга нашата идея е да бъде създадено и научно-аналитично звено, което да подпомага работата в отрасъла при вземането на управленски решения. Чрез създаването на холдинга ще се постигне повече държава в управлението на този стратегически отрасъл, по-добра координация и контрол, централизира се и отговорността за управлението на ВиК дружествата.
Поставен беше въпросът, че новата структура ще дискриминира общинските дружества, които също нямат възможности за инвестиции. Аз не виждам проблем чрез консолидация на доброволен принцип и сключване на договор с ВиК асоциациите те също да имат достъп до финансиране – както европейско, така и подпомагане от холдинга.
И накрая, смятам, че тези добри решения, които представихме в последните дни, както и днес пред Вас за стабилизиране и развитие на сектора, ще ни дадат възможност в следващите дни, първо, да решим краткосрочно и бързо проблема, който е в Перник, и в бъдеще без хабене на излишна обществена енергия, без политически дрязги и разправии да намерим общ език за решаване на проблемите в един много голям сектор в България. Смятам, че отговорността означава да търсим решения без излишно политиканстване и да търсим варианти, за да направим по-добър живота на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Процедура – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура по начина на водене, защото днешният ден беше много важен и за българските граждани, и за жителите на Перник, и за гостите, които са дошли днес в залата, за да разберат от народните представители, от Министерския съвет, да се проведе този дебат не само за това как ще се реши кризата в Перник, не само за това как ще се реши кризата в държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е Вашата забележка към мен, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Забележката ми към Вас е, че допуснахте основният министър, който е отговорен за кризата в Перник, който е отговорен за язовир „Студена“, три часа стоя мълчаливо и наблюдаваше дебата в залата, както мълчаливо наблюдаваше източването на язовир „Студена“, и след това, когато изтече времето на всички парламентарни групи и когато нито един народен представител няма възможност да вземе отношение по това, което ще каже, да излезе и 15 минути да ни разказва приказки от страната на чудесата. Няма как, уважаема госпожо Председател, по този начин да се решават проблемите в държавата.
Благодаря на господин Караниколов, че имаше смелостта да излезе в процеса на дебата и да каже неговото виждане, но госпожа Аврамова да излезе, след като всичко е приключило, и да говори 20 минути неща, които всички знаем и тя трябваше да ги свърже, беше недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах Вашата забележка, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Единственото хубаво нещо от нейното показване на тази трибуна е, че българските граждани, гостите от страната видяха отговорния човек за кризата в Перник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, Вие също имахте възможност в продължение на 40 минути да задавате въпроси към министрите, които от 9,00 ч. са тук.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Свиленски, от 9,00 ч. слушам внимателно всеки един, който се изказа от тази трибуна. Усилията – моите и на моите колеги – в последните дни, месец и половина са денонощно да търсим решение на кризата в Перник и ние го намерихме. От тази трибуна не чух Вашето предложение за решение. От тази трибуна чух Вашата присъда.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Кой е отговорен за ВиК-тата?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Искам да попитам Вас, господин Свиленски, издавайки присъди от трибуната на Народното събрание, къде, в кой нормативен документ прочетохте, че министърът на регионалното развитие и благоустройството следи обема във водните басейни, че дава разрешителни, че дава становища относно водочерпенето от тези басейни?
От два месеца Вашата партия се опитва да вменява вина, пред вратите на Министерството се организират протести и никой от Вас не обясни на българските граждани: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, освен че е приципал на ВиК дружество и следи неговите финансови показатели, освен че има ангажимент да проведе конкурсна процедура и да назначи управителя на ВиК дружеството, което има ангажимент да изпълнява дейностите по договор за опериране с ВиК мрежата, освен че Министерството има ангажимент да строи инфраструктура и да осигурява средства за ремонт, за реконструкция и рехабилитация на ВиК инфраструктура, къде, господин Свиленски и Вашата партия, прочетохте, че министърът на регионалното развитие и благоустройството следи и дава разрешения за водочерпене и той еднолично трябва да бъде посочен пред гражданите на Перник като виновник за кризата в Перник?
В първия момент, в който разбрах, че има криза в Перник – това е скандалът, който се разрази, и тогава усилията на всички нас и на моите колеги бяха насочени да помогнем за решаване на кризата. До този момент не съм си позволявала нито да отрека… В медиите излизат и към настоящия момент, и днес всякакви обвинения. Мълчах, защото смятах, че все пак в един момент Вие разумно ще прочетете кой какви ангажименти има.
Приемам го като подвеждане и на хората в Перник с чисто политически мотиви. Вие просто целите от този Министерски съвет да си отиде още един министър. Това е Вашата цел! (Оживление и реплики от „БСП за България“.) Затова сте решили, че трябва да си изберете виновен, но компетентните органи в държавата, които издават присъди и казват кой е виновен, господин Свиленски, са други, не сте Вие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Лично обяснение – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Аврамова, хубаво е, че стоите три часа, но защо не слушате? Кога казах аз, че госпожа Аврамова, Вие или министърът сте виновна? Аз казах „отговорна“! Разликата между виновен и отговорен е много голяма. И ако Вашето министерство не е отговорно за случая в „Студена“, защо уволнихте директора на ВиК, а не го държите още, след като нямате отговорност? Защо тук на 20 декември, когато беше зададен въпросът и Вие бяхте сигнализирана за случая, не предприехте никакви действия? И защо отговаряте на въпроси, по които нямате отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Личното обяснение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И още веднъж, понеже бях обвинен, че съм произнасял присъди от тази трибуна, не съм произнасял присъди, други хора произнасяха присъди от тази трибуна, от друга политическа партия. Аз казах, посочих отговорните министри.
Не искаме Вашата оставка, госпожо Аврамова! Искаме оставката на целия Кабинет! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Защото всички Вие заедно сте виновни това да се случи. Защото Вие сте екип и както председателят на Народното събрание сутринта обясни срещата на господин Борисов с феновете на „Левски“, която е много по-важна от проблема…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не съм обяснила с феновете на „Левски“. Не сте ме слушали, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Казахте, че те са представители на Министерския съвет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По лично обяснение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Лично обяснение, да, точно така. Аз обяснявам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, която госпожа Аврамова Ви зададе.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Темата е проблемът в Перник, водната криза и отговорността на тези министри, които са дошли днес тук, и тези, които не са дошли, съответно. Защото основният отговорник – казвам – не виновник, трябваше да бъде тук на първото местенце в ляво. Той се изплаши за пореден път от българския парламент… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, без политически речи. Имахте възможност за лично обяснение. (Реплики от „БСП за България“.)
Имате право на лично обяснение и времето… (Реплики от „БСП за България“.)
По начина на водене има думата господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на правителството, уважаеми дами и господа народни представители! Последното, което става в тази зала, още един път потвърждава, че тук трябваше да бъде министър-председателят. Той трябваше да бъде за това дори да синхронизира това, което говори парламентарната група, излъчена от неговата партия, а така също и министрите, излъчени от неговата партия. Тук, в тази зала, чухме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене каква е Вашата забележка?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Да, той трябваше да бъде тук и Вие да го поканите, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поканила съм го.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Защото не може досега да се твърди в залата, че е източена водата от водопроводната мрежа на Перник, а след това друг да бъде виновен за следене на количествата в язовир „Студена“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има думата министърът на околната среда и водите.
Господин Димитров, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа, членове на Министерския съвет, дами и господа народни представители, драги гости! Само преди седмица си взех довиждане. Искам отново да декларирам, че тези пет години, защото аз няма да живея хиляда, за мен бяха много важни пет години, за мен беше чест да работя заедно с Вас!
На тръгване чух редица обвинения: бил съм професионално некомпетентен, не бивало да ръководя и да взимам решения, да провеждам политика в Министерството на околната среда и водите. Защо? Защото понастоящем съм бил депутат юрист. Не било достатъчно. Левицата каза, че не заслужавам този пост – не може, против сме!
А защо ръкопляскахте на изказването на госпожа Корнелия Нинова? С какво тя е по-различна от мен? Тя прави същото. Депутат юрист събира хора на „Позитано“, които да я съветват, идва тук и чете това, което са я съветвали. Какво по-различно аз правя в Министерството? Облягам се на експертизата на Министерството и се опитвам да взема верните решения и да продължа политиката на това правителство. За нея ръкопляскате, срещу мен сте против. Ето двата стандарта, а ние сме еднакви. (Оживление и ръкопляскания в „БСП за България“.) Единствената разлика е, че на този пост аз бих могъл нещо да направя в политиката, а тя не би могла. Да запази всичките си умения, усилия и познания, когато управлява да ги провежда. Това е разликата, че имаме два стандарта и единият е, който ни харесва. Две държави – едната е излишна.
Не искам да говоря и за наши общи приятели, дребни душици, които отидохте да тормозите майка ми. Осемдесетгодишна жена, с едното око е сляпа, има голям диоптър – какви дрехи носела, каква печка горяла – дали с въглища, или с дърва, как се обличала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да минем по темата, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мразете ме мен, не мразете хора, които нямат отношение. Не е редно. По лошотията нямаме равни.
По темата. Бях си приготвил специално изказване за Вас с цифри и данни. В дебата обаче се оказа, че колегите са се подготвили, съобщиха ги. Няма да Ви губя времето за тях, дано да сте ги чули и по изпълнение, и по всичко.
Когато постъпих, по отношение на водите попитах: кажете какви проекти? Оказа се, че министрите преди мен са положили редица усилия, успели са да извоюват средства. Тези средства предстои да се усвоят. Това, което Министерството е следвало да направи, в момента е във ВиК-тата. Ама това било фалирало, нямало пари, не може ли да им ги подарите? Не можело ли, Европа иска те да имат съучастие, не може ли някой друг да го даде? А после кой друг да носи отговорност? Всичко това не е важно, но Министерството е усвоило тези пари. Те са тук, те са по проекти.
Нали разбирате, че всеки на мое място, след като се оказа, че предишният министър е изпил всичката вода на Перник, би избягал далеч от водите, би ги сложил на който и да е заместник, само и само да не се занимава той, да не му се случи същото, защото утре ще си изпил водата на „Искър“, вдругиден на Шумен, трети ден… Всичката вода, където и да я няма, я е изпил министърът на екологията. Взех ги под отчет при мен, но попитах: какви средства сте усвоявали? В 2017 г. – 21% договорени суми, в 2018 г. – 48%, двойно, в 2019 г. – 91,8%. Да не го казвам в цифри и в милиарди, това са договорните. Всичко, каквото трябва, е направено. И виждате този ръст. Как тези хора да не ги оставиш по същия начин да продължават да предоговарят и да упражняват контрол?! Само че усвояването не е вече наша грижа. Има ВиК-та. Този иска, онзи иска, а когато му поставиш условията: „Ама не може ли да няма санкции?“, „Ама не може ли да правя каквото искам с парите?“ Ами – не може! И не ги делим на сини, зелени, червени. Дотук със справката.
Повечето язовири са построени в периода 1955 – 1975 г., а някои по-късно. Кога според Вас са построени тръбопроводите, довеждащи водата от тях до селищната мрежа? Ами по същото време ще са, кога да са – с една-две години разлика или успоредно със строенето на язовира. В какво състояние тогава е мрежата, след като нейната трайност е в пъти по-малка от тази на язовирните стени? По язовирните стени съоръженията могат да се подменят. Довеждащите тръбопроводи какви са – някои са 50-годишни, други – 70-годишни. Какви да са?!
Пренаписах си текста и поисках спешно справки от Министерството, защото тук господин Дъбов… (Оживление и смях.)
Грешка! Извинявам се.
Иван Иванов започна да ме занимава с Шумен. Все пак аз съм и депутат от Шумен. Нека да започнем с Шумен, защото той с това започна – изброи градове, и аз поисках всичко за тези градове. Всичко за тези градове! А и Шумен, все пак съм депутат оттам – доскоро. На колегата – честито!
Имало е цяла система помпени станции, включително карстови. Имало ли го е това в Шумен, или го е нямало, колега – тръбопроводи, камера над града и почти достатъчно захранване за нуждите на града към конкретния момент, като количество вода? Това сега през последните три години ли се унищожи, или е назад далеч във времето?! Това имало ли е го е, или го е нямало?
ВиК-то затъва през годините, а държим цената да е ниска, защото е много хубаво да се харесваме. Не искаме да плащаме ток за помпите, не искаме напорен водопровод – и много лесно! Идва ни отгоре, оттича, дайте да се закачим натам. Не – той, а още три града, защото е много хубаво и така е в цялата страна. Имаме проблеми, много ни е тежко, трудно поддържаме финансовото състояние, цената, изнемогваме. Има ли откъде да вземем напорно? Има – от „Тича“. Само че „Тича“ служи и за напояване. И ние сега какво трябва, за да спрем загубите? Казах Ви, че захранваме още два града – Преслав и Търговище отделно, имаме и селищна система, и имаме един напорен водопровод, който е набор на баба ми. Е котата на изпускател на язовир и кота на помпена станция 1300, която захранва Шумен, е с 80 метра разлика. Да обяснявам, че 80 метра са осем атмосфери – излишно е. Разбира се, когато върви по хълмиста местност, не е точно така изчислението – по-малко е налягането, но трябва да издържи на осем метра.
По-важна е тръбата обаче. В момента издържа на 3,5 до 4 атмосфери – ами стара е, износена е. И като пуснеш и я напълниш с вода, гърмят 25 повреди. Пак ги отремонтираш, спираш водата – пак 25 повреди. Този тръбопровод е компрометиран. В момента всички в сектора, всички в Шумен мечтаят тръбата трайно да се скъса, та да дойде някой от София и да им я направи, защото е много добре – колко сме зле, всичките закачени за тази тръба… Къде е София? Три града веднага ги извеждаме на улицата, започваме да веем знамената и казваме: къде тук е държавата, тя ни е виновна?!
Кой унищожи помпите в града, кой унищожи тръбите, кой направи всичките тези кражби? Отговорът го знам: такова беше времето. То е било отдавна, ние не помним. Ама кой крал – няма значение, София да дойде. А кой взе решението да се премине само и единствено към „Тича“? Аз, при сегашния мандат, хората преди мен, някои от предишните министри?! Изобщо не е решението в нас. „Такова беше времето.“ – идеално оправдание.
Сливен. Ама в Сливен в момента не са зле. Те имат избор. Могат със собствено, могат и от язовира, обаче собственото са помпи – три деривации, но пак са си разходи. Другото е по евтинкото. Кажете ми сега, в момента, преди да го е имало язовира, Сливен бил ли е оазис пустинен? Не, пак си е имало вода. Хубаво е да го има язовира. То е имало потребност, за да го построят. Но само и единствено на тези язовири ли ще разчитаме?! Всичко друго ли ще унищожим?! Караме по лесния начин. Ние в момента предписваме да се намалява потреблението и язовирът да ползва собствените източници, но някак си не им се получава. Преди избори винаги нямаме проблем с водата, винаги всичко е наред. После какво правим?
„Камчия“ – великолепен язовир, само че захранва почти цялото Черноморие, отива на „Китка“ – едното е към Бургас, другото е към Варна. Варна има собствени водоизточници, ама са им малко скъпи и разчитат изцяло почти на този язовир. Но разчита и Южното Черноморие! Хайде за Южното навремето е имало далновидни хора, направили са „Ясна поляна“. От Черноморец надолу – единият, другият – нагоре. На „Китка“ разделението стои. Но какво смятаме за Варна? Идва летен сезон, идват туристи, ние обаче трябва да пестим и вода. Разбирате ли, че и при много вода, и при малко вода е зле. Като е по средата, казва: пестете я, защото не знаем още колко време ще се случи, да има и за догодина. Изведнъж пада дъжд, започваме: спадайте язовирите, регулирайте изпускането, пълним деретата. Едни казват: спестихме, спестихме, накрая отиде в деретата.
За „Камчия“. Най-голямата пречиствателна станция на Камчия. Преди да построят Софийската, тя е там. Захранва цялото Черноморие. Някой повдигна ли въпроса какъв ще бъде ремонтът, рехабилитацията на тази станция? Ами тя храни цялото Черноморие. Половината са неръждавейки, другото си е останало старото. Тези хора заслужават да им се дадат пари. Горе са – при зверски условия работят. Но язовирът е прекрасен! Голям тръбопровод. Всички мислят, че в касата имам един специален телефон и аз звъня някъде горе и казвам: кога ще е дъжд? Кога ще е слънце? Кога ще е буря? Ще има ли наводнение? Как ще е следващата, по-следващата година? Ами няма, а трябва да балансирам всичко. Може би, ако имам, не съм намерил – звъня, ама не ми вдигат. Кога дъжд, кога сняг… Неприятно е цяла година да пестиш водата и после да пълниш деретата.
Господин Чакъров каза да спрем язовирите, за да ги понапълним. Готово! Дайте го като идея – ще го приема. Ама, те като разчитат само на тези язовири? Какво правим? Хората не са виновни за далновидни или недалновидни решения в миналото. Ако ние подадем вода в реката от язовира, носим санкции – защо ги изпускахте, защо го направихте? Като я подадем на селищната мрежа и тя я изсипе в дерете, няма проблеми – то са течове, то така е с години. Нали разбирате, че за едно и също нещо ние сме виновни, и то наказателно, другите минават между капчиците. То ми тръгна на вода, между другото. Вие викахте: да Ви тръгне... Първото ми появяване тук – и дебат.
За да скрият ВиК-тата бездействието си по кърпенето на дупките и реновирането на мрежата… Подайте ни повече, за да излеем долу, иначе две махали вадим на улицата и започваме: подайте повече вода, подайте повече вода! И ние – лошите, не подаваме, защото я пестим.
Ботевград. Не знам защо го съобщихте Ботевград. (Реплики от „БСП за България“.)
Извиках спешно да ми донесат папките – „Напоителни системи“, Полиция, Прокуратура, Басейнова дирекция. Ама защо Вие изобщо отворихте Ботевград, аз не знам?! Знаете ли какво е станало? Абсолютно същото, като в цялата страна, само че се случва в момента. Ако там са разграбени съоръженията някога, сега бездействат. Ако там се е случило да се захранват само на един водопровод и сега какво става – имаме проблем с водата, тук се случва в момента.
Заради кризата – ето, сега ще Ви кажа, в годините от един язовир, от него, е ползвана питейната вода. В останалата си част – абсолютно същото, единствената разлика, че е сега. Дружеството си има водопровод и пречиствателна станция. Има и разрешение за водоползване и собствени водоизточници. Преминало е само към един язовир, обаче по случайност вместо към водопровода към пречиствателната, който им е разрешен от Басейновата дирекция, са се закачали към един друг водопровод на „Напоителни системи“ със 17 броя незаконни байпаса. Незаконно се включваш към друга тръба и от нея захранваш града – без пречиствателна станция, без разрешение. Няма да категоризирам какво е това деяние!
Първо, пият непречистена вода. Второ, не се отчита какво е преминало. И трето, напоителните системи, които стопанисват язовира, не могат да контролират какво и как се изпуска. Но няма виновни! Да не мислите, че има?! Единствено в момента, в който падна водата, изведнъж се вика: абе има един ВЕЦ – той явно я източи. Ами той пък ВЕЦ-ът не е работил. Само че тези байпасни връзки са установени, тях ги има, те са записани, има ги по схеми. То не е било икономическа, не е било… Всичките системи ги има. Знае се къде са направени. Това нещо е ясно.
Сега да попитам като министър – вчера ми ги донесоха (показва документи), трябва да взема решение, трябва да предприема действия, защото ние официално сме сезирани вече. Кажете ми, първо: спираме водата на Ботевград. Спираме я! Не е от водоползването, не е от разрешения водопровод – спираме я. Какво са виновни гражданите на Ботевград?! Тях нашите истории интересуват ли ги? Те ще страдат, без сами да имат….
Второ, преустановяваме кражбата чрез незаконните байпаси. Пак няма да имат вода! Те пак няма да имат вода! А, другото – нормалното водоснабдяване, няма го – пак хората страдат. Питаме: защо е непречистена? Ще кажат: абе тя е добре в момента. Ако утре отворим програма за пречиствателни станции, ще кажат: ама моля Ви се, тази вода дайте по-бързо да я направим. И разбираш, че ти нямаш верен ход.
Утре обаче, ако по този водопровод се случи инцидент в града и дечица пострадат, веднага ще кажат: а Вие, след като бяхте уведомени, какво направихте? Ако спрем водата – лошо, ако не спрем водата, сме в наказателна отговорност.
Аз да попитам, защото непрекъснато тук се задават въпроси, МОСВ ли изостави на произвола собствените водоизточници на града? МОСВ ли направи тези незаконни байпаси, установени от Полиция, от Прокуратура, от всички? МОСВ ли построи по един странен начин – няма да кажа точната формулировка, водопроводът да бъде по такъв начин, че да застраши здравето на хората – здравето и живота? МОСВ ли го направи? То ли е направило схемата на водоподаването така? И след всичко това МОСВ ли събира пари за продадената вода на гражданите на Ботевград, защото те си я плащат, не е безплатна? МОСВ само дава разрешително за водоползване! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Не, не! Аз не ги деля на бели, зелени, червени, сини. Държа да ме разберете правилно! Усвояването на средствата няма да го правя по този начин! Защото е много лесно, като не сте доволни, ами добре, тези, които са доволни, да си оправят системата, Вие явно сте недоволни.
Всичко, което е останало… МОСВ само издава разрешението за водоползване. Всичко друго е извън нас. Но, ако язовирът е спрял, какво прави МОСВ-то? А какво се случва в града? Нали имате експерти, нали сте довели – нека те да кажат? Спираме водата утре! Не! Защото можете да вземете и политическо решение – за кражба до 10 милиона, за до 17 незаконни байпаса или за отровени 100 човека в градове при едно управление, 250 – с друго управление, 300 с, примерно, независим – няма отговорност. Не, никой няма да вземе това решение! А то ми седи на папката.
Утре ще отидете и ще кажете: ние заставаме зад гражданите на Ботевград – какво прави държавата? А къде беше държавата в момента, като тя го е свършила, дала си е разрешителното? Ако спираш водата – стачка. Не спираш водата – наказателна отговорност.
Следващия път вотът ще бъде за водопровода в Шумен, Търговище, Преслав, ведно със селата, и ние ще питаме: къде е София, по-бързо да ни го направи и после да ни го даде. Следващите 50 години сме ние. Имало водомери – нямало водомери, имало загуби – нямало загуби. Нещо било платено, нещо било на база – няма значение. Някой да ни го направи! Нека да не изброявам, защото стана дълго.
Тази цялата информация ще бъде предоставена на премиера. Вие зададохте въпроса за тези язовири и аз си пренаписах тук всичко, което имаше да кажа. Всеки на мое място би отхвърлил Дирекцията по водите. Аз ще я взема на пряко подчинение – не цялата Дирекция, а тези, които се занимават с нивáта и водите. Обиколих няколко язовира – няма да ги казвам, защото ще излезе по друг начин – ще ме разберете. Ще искам пълна и точна информация.
По отношение на Перник. Знаете, че ми е роден град. Знаете, че малко ги съпреживявам нещата. Това не означава, че Шумен ми е противен или някои друг – ще се грижа за всички. Ама не може една стена, построена 1956 г. за Априлския пленум, да е много млада, хубава и красива… Аз съм роден няколко години след това. Госпожа Нинова е родена няколко години след мен. Абе сутрин, като се погледна в огледало, аз младоженец не виждам. Ако Вие имате красиво огледало и искате да се виждате така…
Смятате ли, че стената не се е променила за всичките години? Смятате ли, че може да е в същото състояния? Няма ремонтирани язовири през последните 30 години! Аз ли съм виновен?! А трябва да се ремонтират! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Няма ремонтирани водоснабдителни системи. Ние нашата работа сме си я свършили. (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: МОСВ – имам справка, в която са изброени всичките язовири и нивá. Това, което съм направил: свикал съм на 30 януари 2020 г. заседанието на Висшия консултативен съвет по водите.
По отношение на отпадъците, защото и това беше тема – да не кажете, че бягаме от темата или мълчим безучастно. Ние имаме суперевропейско законодателство и суперпобългаряване при заобикалянето му. Много ни е хубаво законодателството, в пълно съответствие! Когато обаче го прилагаме, се оказва, че нещата не са точно по този начин.
Госпожа Николова Ви обясни, изобщо всичките колеги, колко депа, изостанали проекти, оправили сме ги, временните – всичко, да не повтарям тези цифри. Имате си ги.
По отношение на отпадъците. В България стриктно се спазват регламентите – ние нови не въвеждаме. Вносът е ограничен, дори и да е 50%, другите 50 да са наши – тези, които се изгарят. В България, държа да се отбележи, не е разрешаван внос на болнични отпадъци – нито от Европейския съюз, нито от трети страни! Недейте, не го правете! България не е разрешавала и RDF от трети страни! Не е разрешавала.
Твърденията, че има внос на болнични отпадъци – само се създава заблуждение и психоза. Имало е някакъв камион транзитно през България, станала катастрофа, всичко изгоряло, те го адресирали в един код – Вие направихте революция: в България всичките болнични отпадъци на света! Няма такива! Няма такива! Нещо повече – засилваме контрола. При мен дойдоха вчера от бизнеса, легалния бизнес, казаха: „Те и на нас пречат, и нас злепоставят, и нашите цени подбиват.“ (Реплики от „БСП за България“.)
Предстои въвеждане на система – аз ще Ви я докладвам, длъжен съм да Ви я докладвам в ресорната комисия. (Реплики между народни представители от „БСП за България“ и ГЕРБ. Оживление.)
Това, което държа да е най-ясно: в момента по най-новото законодателство на Европейския съюз – колеги, важно е за Вас да го знаете, независимо от политическите Ви пристрастия – са заложени цели: 65% трябва да имаме рециклиране на битовите отпадъци. Искаме – не искаме, това трябва да го постигнем. Депонирането трябва да е 10%.
Какво правим? Ако имаме 100 кг отпадъци, 65 трябва да рециклираме, какво остава – 35. Десет от тях трябва да заровим. Какво правим с останалите 25? Трябва да ги изгорим.
Тези инсталации не са лоши, те ни помагат да няма планини от боклук. Проблемът е, че инсталациите трябва да са с такива филтри, че въздухът, който след това излиза, да не трови населението. Имаме пропуски в системата, защото, ползвайки се фриволно от европейските правила, спазвайки ги – това, което го виждате по телевизията, и аз го виждам, и на мен не ми е приятно. И моите деца дишат същото, и внуците, и Вие.
Спряхме една мощност, докато се приведе в съответствие. Не искаме да пречим на бизнеса. Имаме три циментови завода – работят добре. Имаме мощност в Сливен – не са установени нарушения, работи добре. Много се надявам и ще направя всичко възможно заводът в София – защото, каквото и да си говорим, София е половин България – да заработи, ако може, по-бързо. Тоест моя принос ще го дам.
Разпоредил съм ресорният заместник-министър, който се е занимавал с европейските преговори, с осигуряването на следващите програми, този от нас, който най-добре би се справил, директно да поеме ресора. Правя го само за да мога да направя всичко възможно в тези преговори да не се налага аз в момента да влизам, тепърва да се уча и по някакво невнимание примерно или незнание да направя нещо, от което България да загуби пари. Всичко, което трябва, за да спечелим новите програми, съм го осъществил и съм оказал всякакво съдействие – казах им го.
Имам обаче проблеми в България. Колеги, ние сме пред наказателни процедури – или трябва да приемем закон, или ще получим санкция! Ясно е, че не може да не приемем закон, защото санкцията ни грози! Утре ще кажете: Вие защо допуснахте България да загуби тези и тези пари? И аз бих го казал на Ваше място.
Добре, идваме в България. Имаме Закон – от едната страна кметовете казват: „Не може ли по-малко, не може ли така и иначе.“, имат си своето виждане и своите избиратели; от другата страна имаме Зелени, които също имат своите претенции, в голямата си част правомерни.
Е, добре сега, с едните да се бия, с другите да се бия, нищо да не правя и да имаме санкции?! Трябва да има закон. Трябва да има разбиране между кметовете и Зелените. Аз като кой арбитър да отида и да убеждавам от името на Зелените кмета или Зелените от името на кмета?! В един момент ще ги поканя всички, защото няма общини, които трябва да защитавам или да не защитавам. Но те, ако не се разберат, защото аз това искам, а те не са се разбрали доста време, не мога да ги чакам до безкрай, защото в България всички ние губим пари! Тогава Вие ще ме питате: защо ги загубихме?
Като дойда утре при Вас да се помоля за Вашата подкрепа – да приемете тази или друга мярка, Вие сте заинтересовани да ме провалите, за да не дойдат парите от Европа. Зелените са заинтересовани да е точно по техния начин, по който те го виждат – може би е правилно да бъде така. Кметовете на общините са взели гласове – те също са заинтересовани. И аз трябва да играя между всичките, да Ви убеждавам как и това трябва да стане, и това трябва да стане, и това трябва да стане.
Дори когато протягаш ръка и казваш: нека мярката към общините да бъде по-малка, по-мека, в по-минималния вариант, изведнъж застава един и казва: „Не, Вие проваляте всичко, аз не искам да се случи каквото и да било – да остане сегашното, за да се види колко сте некомпетентни.“
Съвсем скоро – мисля, че другата седмица са ме извикали, такива са вече релациите – длъжен съм да се явя и когато ме повикат, да отговарям в ресорната комисия. Тези въпроси ще ги поставя и съм сигурен, че тогава Вие ще забравите.
Хайде да спрем язовирите да ги пълним – кои, хайде, кажете ги веднага! Хайде да направим и селищната мрежа, ама те да не носят отговорност! Е, как да дадем пари от Европа по този начин? Ние не можем да си позволим.
Дори моето изказване – не знам дали там по някакъв начин няма да се отрази отрицателно за България, защото съм казал, че има потенциална опасност да дадем на ВиК-тата, които изобщо не заслужават. Нашата главна дирекция, единствената ни, която е на пряко мое подчинение, се занимава с обработването на проектите. Разберете, това е процес. Сега е нещо, което се случва – аз след шест месеца ще разбера, че то не е било правилно или не било изпълнено. Но след шест месеца ще ми е трудно.
Затова всички, които не са си подготвили проектите, които се занимават с дълги и тежки процедури и си намират причини да не участват, изобщо да не ми се сърдят, че после, вместо пари за тях, да, знам, че всички имате нужда, съм ги насочил към тези, които са си оправили проектите. Ако не си усвоя сумата – имам предвид министъра на околната среда и водите, преди мен е била госпожа Ивелина Василева и всички останали – в конкретния случай за тази година, ако не усвоя парите, Европа ми ги взема! Няма да го допусна!
В момента разходваме средства, придобити от предишните министри. Аз разходвам чужди пари. В момента правя всичко възможно да не попреча следващите средства да дойдат. Но ще направя всичко възможно вече определени средства за България да могат да се усвоят. Да могат да се усвоят!
За себе си съм сложил една критична дата: който хванал влака, хванал – след това да не ми се сърди, ще чака следващия влак, ако има такъв! А не да казваш: ама това точно да стане, тук нещо един ми попречи. Изобщо не си правете илюзии. Няма да Ви деля по партийни пристрастия, няма да Ви деля по проекти – друга дирекция ги прави. Но в никакъв случай няма да допусна загуба, или поне от мен което зависи – ще направя всичко възможно.
Не може в отчета да имам 93% усвояемост – искам и следващата година да е така. Не искам да загубя пари. (Реплика от „БСП за България“.) Но и не искам санкции срещу България! Ще излизат под прозорците ми, ще ме наричат всякак – това ще го приема. Само не закачайте деца, майки, роднини – не е редно.
Ще направя всичко възможно системата за контрол на въздуха (реплика от народния представител Драгомир Стойнев), системата за въвеждане депа за отпадъци, системата за водите – да дам ясна и точна картина.
И още отсега да Ви кажа какво ще се случи. Право на опозицията е по всяко време да иска вот на недоверие и да отправя въпроси. Не мога да се сърдя и не е редно да се сърдя. Право обаче на управляващите е да искат да си доведат Програмата докрай.
В момента работя тук – ще направя всичко възможно да не загубим пари, да приемем законите, да отвоюваме пари за България, а тези, които вече са отвоювани благодарение на предходните министри, да можем да ги усвоим.
Благодаря на всички! Надявам се да гласувате по съвест! (Продължителни ръкопляскания от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. Това беше оценка за миналата седмица – колегите от БСП…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение – имаше, да. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Може би Вие трябва да съжалявате – всички министри тук, че министър-председателят не беше тук. Надявам се Вие да сте го чули внимателно – оценката, която даде Вашият екологичен министър, за хаоса и за безобразията, които се вършат в сектор „Екология и води“!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това не е лично обяснение, господин Иванов! Обяснете се лично.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Слушайте ме внимателно – лично обяснение, защото започна с мен. (Оживление, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви слушам.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Всичко това, което се случва, надявам се да е чуто внимателно и от главния прокурор, защото данните са за там.
Господин Димитров говори за Шумен – той може би си комуникира с господин Дъбов, но в последните шест години по волята на политическата сила и на народа аз съм тук и задавам въпросите на министри, които минаха преди Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Затова Ви дадох и думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: И Вие чудесно описахте безумията, които се извършиха във ВиК – Шумен, през тези десет години, по времето на управлението на ГЕРБ. Първи, втори и трети мандат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вас лично какво Ви засегна господин Димитров, освен че обърка името Ви?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз съм задал въпрос – и никой не е реагирал, господин Димитров, тук, от тази трибуна – на куп министри – и на екологията, и на регионалното развитие: защо ВиК – Шумен, беше унищожено? Защото по времето на трите мандата на ГЕРБ бяха затворени алтернативните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това лично обяснение ли е, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Това е личното обяснение, защото аз съм задал въпроса и той се обърна към мен – за Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега ще имате възможност да зададете въпрос на новия министър и той ще Ви отговори на парламентарния контрол.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, не, не, аз искам да обясня, защото тъжният епилог на ВиК дружеството е фалитът, в който се намира в момента. И ще Ви викам отново тук да обяснявате защо това нещо се случва и кога ще го прекратите. Но най-добре наистина да прекратите съществуването на тази агония, която в момента трови цялата държава.
По-добре подайте оставка, господин Димитров, защото е тъжно това, което се случва – което чухме от Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, с това днешните дебати приключиха. Гласуването на вота на недоверие ще бъде на 29 януари 2020 г., сряда, от 9,00 ч.
Моля да не напускате залата – имаме още една точка, която трябва да гласуваме, която е важна.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Димитър Иванов Данчев за заместващ член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имаме още едно предложение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Крум Костадинов Зарков за основен представител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Да благодарим на министрите за участието в днешния дебат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 17 до 23 януари 2020 г.
Постъпило е питане от народните представители Ивелина Веселинова Василева и Емил Маринов Христов към Емил Димитров – министър на околната среда и водите, относно предприемане на мерки от страна на Министерството на околната среда и водите за недопускане на нарушения в областта на законодателството по управление на отпадъците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 януари 2020 г.
Ще предоставя писмените отговори от:
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Виолета Желева;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Константин Попов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Александър Ненков.
Преминаваме към изслушването на госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Тя ще отговори на два въпроса. Първият е от народния представител Павел Шопов относно граждани на Индия, получили работни визи в Република България.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов, да зададете въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, преди известно време, последните дни всъщност, се появиха изказвания и публикации в медиите за това, че – цитирам: „Двеста на брой граждани на Индия са получили работни визи за България за нуждите на строителния бранш.“
Моят въпрос към Вас е: вярна ли е тази информация? Ако е така, кои са фирмите, наели тези работници? На каква база са договорили трудовите им възнаграждения? Кои са регионите и населените места, в които са разпределени, и в момента работят и живеят? Считате ли, че тази политика е добра, че тази политика не прави така, че въпросните лица и чужди работници на практика прескачат стената, която сме изградили около нас, и влизат в България, респективно в Европейския съюз, по този уж законен начин? Всичко това не създава ли натиск върху пазара на труда в насока и в смисъл да сваля надолу заплатите на българските трудещи се, по отношение на тях да създава една конкуренция, която не е лоялна и която ще пречи да се увеличи минималната и средната работна заплата? Не страда ли от това фискът?
Това комплекс от въпроси, във връзка с които трябва да се дебатира, да бъде направена тази корекция. Имат ли министерствата, за които Вие отговаряте и които са под Вашето ръководство, някакво намерение като държавна политика, тя да бъде коригирана? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Заповядайте, уважаема госпожо Николова, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, по данни на Агенцията по заетостта през 2019 г. е предоставен достъп до пазара на труда на 135 граждани на Република Индия. Най-голям брой решения са предоставени в следните икономически дейности: строителство – 51 души; преработваща промишленост – 23 души; създаване и разпространение на информация и творчески продукти – 20 души; хотелиерство и ресторантьорство – 15 души; транспорт, входиране и пощи – 8 души.
Също така най-много решения са предоставени за издаването на 89 разрешения за продължително пребиваване, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, и 23 разрешения за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“. За същия период в Агенцията по заетостта е регистрирана краткосрочна заетост на индийски граждани до три месеца – като командировани лица – на шест лица, и за сезонна работа до 90 дни – на седем лица.
Към 8 януари 2020 г. в процедура по предоставяне на решения са 44 заявления за достъп до пазара на труда на индийски граждани предимно за сектори „Преработваща промишленост“ – 20 души, и „Строителство“ – 18.
В Агенцията по заетостта е налична много подробна информация относно вида заетост и секторите на икономическата дейност, в които има допуснати до пазара на труда индийски граждани.
Следва да се подчертае, че съгласно българското законодателство гражданите на трети държави, работещи законно на територията на Република България, са равнопоставени на българските граждани по отношение условията на труд и заплащане за съответната длъжност и не е допустим социален дъмпинг.
За работещите със „Синя карта на Европейския съюз“ граждани на трети държави се прилага изискването на Директива 2009/50 ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави – за целите на високо квалифицираната трудова заетост брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника, гражданин на трета държава, да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор, каквото е и изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Господин Шопов, имате думата, за реплика.
Колеги, разчетът, че бихме могли, без да удължаваме работното време, което не сме направили, то е до 14,00 ч., да изслушаме и отговорите на въпросите от министър Сачева. Затова, моля, всички да се придържате към регламента на Правилника, да не увеличаваме неоправдано времето.
Ще помоля също и министрите да се включват в това време, което е предоставено от Правилника, за да успеем да свършим с втория въпрос на министър Сачева.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, отговорът Ви беше много обстоен. Благодаря Ви. Изнесохте много цифри. Заляхте ни с данни. Позовахте се на българското законодателство, европейското законодателство. Отговорът наистина беше мениджърски, с безпристрастност и яснота.
Най-успокоителното от Вашия отговор е, че не са 200 въпросните работници, както медиите съобщаваха. Значително по-малко са и част от тях са дори със „Синя карта“, което е друга графа, и те не влизат в графата „Симеоновци“, както ги наричат в България вече въпросните прескачащи стената чужди граждани в България.
Най-обезпокоителното от Вашия отговор е, че никой няма намерение – явно, и Вие като вицепремиер, и в съответните министерства да направят решителна корекция в тази гастарбайтерска политика, защото България се превръща също в гастарбайтерска страна. Ако това е било добро за германската икономика след войната предвид на човешките загуби от Втората световна война и тогавашния общ момент, сега това е изключително грешна и фатална политика, която всъщност не прави нищо друго освен да създава натиск върху пазара на труда, да вкарва в България хора, които не са от нашата цивилизационна група, хора, които не могат да се интегрират.
Госпожо Вицепремиер, в България си имаме стотици хиляди наши български родни индийци, на които местата се заемат от индийци в момента, актуални пришълци – етнически индийци от Индия. Да, има такъв спор, дали нашите са дошли от Индия или Египет преди стотици, и преди колко стотици, или преди хиляди години – той е без значение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът е да направим една корекция. Никой от Европейския съюз не ни кара, съобразно европейските правила, да приемаме тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът с пазара на труда, трудовото възнаграждение,… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете, моля, мисълта си!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …заетостта – да го решаваме така, както е българският национален интерес, а не да е продиктуван от самозванци, от една или друга стопанска камара или група бизнесмени, на които едно или друго им е угодно, или неизгодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика? Няма.
Продължаваме със следващия въпрос към госпожа Николова от народния представител Георги Гьоков относно предприети конкретни действия и инициативи за прилагане на 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права за подкрепа на справедлив и добре функциониращ пазар на труда.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господа министри! Госпожо Заместник министър-председател, преди две години на 17 ноември 2017 г., значи малко повече от две години, в Гьотеборг – Швеция, беше обявен от институциите и лидерите на Европейския съюз Европейски стълб на социалните права.
Въпреки че няма силата на закон или директива, Стълбът е политически ангажимент, отговорност и програма минимум за държавите членки. Той трябва да бъде отправна точка за политиките в сферата на заетостта на национално и европейско ниво. В новата си Стратегическа програма 2019 – 2024 г. държавите и правителствените ръководители на Европейския съюз заявиха, че изпълнението на Стълба е споделен политически ангажимент и отговорност и призоваха както Европейския съюз, така и държавите членки да го прилагат при надлежно зачитане на съответните компетенции.
Новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен се ангажира в своите политически насоки да представи план за действие за цялостното прилагане на Стълба като част от по широките инициативи за икономика, която работи за хората.
В тази връзка, госпожо Заместник-председател, на мен ми се иска във Вашия отговор да ми дадете някаква информация и като преглед за изпълнението политиките на Европейския стълб на социалните права на национално ниво – две години след като беше обявен от Европейския съюз, беше стартиран този проект. Да ми отговорите на въпроса: за тези две години какви конкретни действия и инициативи са предприети на практика на 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права за подкрепа на справедлив и добре функциониращ пазар на труда на национално ниво? Какви финансови ресурси в подкрепа на прилагането на Социалния стълб са отделени? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Заповядайте, имате думата за отговор, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, Европейският стълб на социалните права е замислен като двигател за постигане на социална Европа за всички европейски граждани. Той има за цел засилване на достиженията в областта на социалното право и осигуряване на по-ефективни права на гражданите. Също така е насочен и към въпросите на заетостта и социалната защита, както и към приспособяването на европейския социален модел по отношение на напредъка и предизвикателствата, които се дават като в социалния модел през XXI в.
Целта на Стълба е да допринесе за социалния напредък чрез подкрепа на справедливи и добре функциониращи пазари на труда и социални системи. Още в началото на 2018 г. бе инициирана работна среща с представители на всички отговорни министерства, ведомства и социалните партньори, като бе изготвен и конкретен анализ на необходимите действия за изпълнението на 20-те принципа, в това число ресурсното обезпечаване.
По време на Българското председателство на Европейския съюз бе проведена специална конференция в София по въпросите на социалните измерения на Европейския съюз. България участва в работата по приемането на две законодателни инициативи – Директива 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и Директива 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд. Правителството ще предприеме съответните мерки за транспониране на тези директиви в националните законодателства в предвидените срокове.
С политиката по заетостта и пазара на труда по-пряко кореспондират Принцип 4, а именно „Активна подкрепа за заетост“, и Принцип 6 – „Работни заплати“. Повечето от правата в областта на Принцип 4 не са нови за тяхното прилагане, а се изпълняват и редица действия на национално ниво. Предоставянето на подкрепа за търсене на работа, обучение и квалификация са области на действие, които са нормативно регламентирани, и тяхното развитие и усъвършенстване е непрекъснат процес.
През 2018 – 2019 г. по мерки и програми за заетост в „Нова заетост“ са включени 66 хиляди безработни, а в „Обучение“ са включени 27 хиляди безработни. За гарантиране на правото на безработните на персонализирана, непрекъсната и последователна подкрепа за всяко безработно лице е изготвен съответният индивидуален план. През 2018 – 2019 г. над 74 хиляди безработни са получили професионално ориентиране, 32 хиляди – мотивационно обучение за активно поведение на пазара на труда, 10 индивидуални психологически консултации, с 10 хиляди е работено с мениджър на случай – образование, чиракуване, стаж или добро предложение за работа.
Във връзка с гарантиране правото на младите хора на продължаващо образование – чиракуване, стаж или добро предложение за работа, през 2018 – 2019 г. са подписани 107 споразумения за сътрудничество на местно ниво. Те са за реализиране на съответните мерки за заетост на младежи, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Във връзка с правото на продължително безработните, задълбочената оценка, която се прави най-късно през осемнадесетия месец от периода на безработица и улесняване прехода към заетост, са сключени близо 90 хиляди споразумения за интеграция и заетост.
Не бих искала да пропусна и ролята на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която фокусира своите цели върху борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите, продължително безработните, по-възрастните хора, хората с ниско образование. Подготовката на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ за новия период 2021 – 2027 г. отново включва принципите на Европейския стълб на социални права в целите на Програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми госпожи министри! Госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора, но както каза господин Шопов, ще кажа същото и аз, че Вие се придържате строго административно към отговорите, цитирате ми някакви цифри, които, разбира се, ще прегледам внимателно в стенограмата на записа, защото няма как да ги осмисли човек за две-три минути.
Аз не можах да си направя извода в момента много ли е, малко ли е направено за две години по принципите на Европейския стълб за социални права. Искам да ми кажете Вие доволни ли сте от това, което е направило правителството? На мен много ми се щеше да кажа между другото, защото споменахте това, че при Председателството на България на Европейския съюз имаше само една единствена конференция, мисля си, че като най-бедната държава в Европейския съюз Европейският социален стълб и прилагането му в страните от Източна Европа ние трябваше да го изведем като един от основните приоритети. Други ни бяха приоритетите, не са лоши, но това би трябвало да бъде приоритет на политиката ни през следващото време. Направи ми впечатление и ми е ясно, че Европейският стълб на социалните права ще продължи да бъде основа за бъдещи инициативи на Европейския съюз и че стъпка по стъпка Европа ще става все по-социална.
Госпожо Министър, ние трябва да се възползваме максимално от тези принципи и да натискаме Европа, защото хората загубиха вяра, че в България може да се случи нещо. Те очакват и разчитат на натиск от Европа и за увеличаване на минималната работна заплата, какъвто ми е следващият въпрос, и за други правила в социалната политика. Силно се надявам да не спрем… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само последно изречение. Да не спрем дотук с Европейския стълб на социалните права и съм наясно, че въпросът ми трябваше да бъде питане, а не въпрос, защото това е една съвсем сериозна политика, която трябва да се развива от правителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Дуплика, госпожо Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, по отношение на Вашето допълнение искам да подчертая, че нямаше възможност да допълним информацията, която е относима предвид Вашето питане по отношение на Принцип 6 – „Работни заплати“, който е значителен и следва да се подчертаят в тази връзка и усилията на правителството и социалните партньори за разработването на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.
В тази връзка искам да Ви информирам, че през 2018 г. България ратифицира Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата. За последните три години минималната работна заплата нараства значително, работи се системно за нарастване на доходите на работещите в публичния сектор. Благоприятните икономически резултати в страната водят и до нарастване на доходите в реалния сектор.
Бих искала да обърна внимание на ролята на Европейските фондове относно прилагането на двадесетте принципа на Европейския стълб на социалните права и по-специално на Оперативна програма, както подчертах и в отговора си, „Развитие на човешките ресурси“. Двадесетте основни принципа за подкрепа на правата на европейските граждани са свързани с достъпа до добре работещ пазар на труда и социално подпомагане и включване. Оперативната програма се финансира от Европейския социален фонд – един от финансовите източници за обезпечаване на реализацията на Европейския стълб на социалните права.
Приоритетна ос №1 на Оперативната програма е подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места. Общо средствата за инвестиции в областта на пазара на труда са с най-голям дял в Оперативната програма – 1 млрд. 267 млн. лв. и близо 60% от общия бюджет на Програмата. Рамката за новия програмен период също ще има приоритет. В нея е визирана подкрепа за участието на пазара на труда на уязвими групи, а също така и създаване на качествени работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Благодаря за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Дора Янкова относно изграждане на необходимата инфраструктура до местността „Хайдушки поляни“, община Смолян.
Заповядайте, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри! Уважаема министър Аврамова, моят въпрос е относно изграждането на необходимата инфраструктура до местността „Хайдушки поляни“, община Смолян.
Въпросът го зададох по повод това, че жители на селата Кутела, Момчиловци, Виево, Соколовци и Петково през месец август 2019 г. са депозирали подписка с искане за съдействие за изграждане на необходимата инфраструктура до местността „Хайдушки поляни“ на територията на община Смолян. Подписката е депозирана в Министерския съвет, в ръководеното от Вас Министерство и до Агенция „Пътна инфраструктура“.
Надявам се, знаете, че през самата местност „Хайдушки поляни“ преминава път, който свързва две области – Смолянска и Пловдивска, и две общини – община Смолян и община Лъки. В момента пътят е в недобро положение, но в същото това време в самата местност винаги през годините пловдивчани, асеновградчани и хора от Хасково са ползвали изградената инфраструктура за отдих и туризъм. Сега в момента има гражданска и стопанска активност – хора, които искат и правят това, инвестират в туристическа инфраструктура и търсят общината и държавата.
Знаем, че общината е с ограничен ресурс за такава пътна инфраструктура и неслучайно по време на Закона за туризма търсихме измерение по повод възможностите да се разкрият туристически локализации и държавата да е по-близко до тези граждани, за да могат те да развият своята активност.
Въпросът ми в случая е такъв: какви са възможностите през 2020 г. да започне изграждането на необходимата инфраструктура, преди всичко пътна, за да може в местността „Хайдушки поляни“ да продължи да се развива туристическият потенциал, а от своя страна гражданите да могат да получат разгръщане на своята икономическа активност и предприемачество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, съгласно чл. 3, алинеи 1 и 3 от Закона за пътищата те са републикански и местни, Вие имате много добър опит и в местното самоуправление и знаете как е регламентиран въпросът с пътищата. Част от местната пътна инфраструктура всъщност са общинските пътища.
На територията на община Смолян са утвърдени 51 броя общински пътища с решение на Министерския съвет, като пътното трасе до местността „Хайдушки поляни“ не е част от утвърдената общинска пътна мрежа на територията на общината. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подхождайки отговорно към осигуряване на надежден достъп на жителите и посетителите в района, би могло на последващ етап да анализира намеренията за постигане на развита пътна инфраструктура, но следва да се има предвид, че вариантите за подпомагане на общината са ограничени до съдействие за подобряване на състоянието на общинската пътна мрежа.
Предвид факта, че към настоящия момент трасето не е общински път, от компетентността на общинската администрация е да предприеме действия за изграждане на трасето съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. В случай че общината заяви намерение пред Министерството за включване на пътното трасе в списъка на общинските пътища отбелязваме, че дадено трасе може да бъде включено в списъка при комутативно изпълнение на следните условия: да осигурява транспортна връзка от местно значение, да е изграден пътят, като елементите на трасето да отговарят на техническите изисквания за общински път, и на основание чл. 8, алинеи 3 и 5 от Закона за пътищата имотите, в които то е изградено, да бъдат публична общинска собственост.
Общинската администрация е необходимо да представи документи и информация, доказващи наличието на горепосочените условия, свързани с процедурата. Информация за документите ще бъде предоставена своевременно на община Смолян при изявено желание от нейна страна.
В допълнение искам да кажа, че Вие като народен представител, търсейки възможности за развитие на този туристически обект и регион, мога да посъветвам да помислите и в посока – следващият програмен период. Оперативна програма „Региони в растеж“ ще инвестира точно в такива обекти, свързани в един по-голям проект, който да води до икономическо развитие на региона, като в този проект могат да бъдат включени и инфраструктура, и туристически обекти, и образователна, и социална. Всички елементи, които се финансират от различните оперативни програми, могат да бъдат включени в един голям общ проект и това е целта в бъдещия програмен период – да можем да финансираме точно такива комплексни проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Реплика? Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, госпожо Аврамова! Все пак отговорът Ви е стъпка. Аз си спомням, в качеството си на кмет на община Смолян, при министър Гагаузов имаше кореспонденция с тогавашния представляващ директор на Областно пътно управление Палагачева за дори малко по-напред – за създаване на третокласен път, тъй като това са пътища между две области, но, за съжаление, невинаги кореспонденцията и информацията се приемат от следващите и мина доста време от това.
Затова ще се ползвам от отговора Ви да насърча кмета на Смолян и кмета на Лъки да бъдат активни, защото пътно легло има в Подробния устройствен план, няма проблеми с отчуждаване на имоти, просто е необходимо да се извърви административната процедура, за да може действително да започне и хората да почувстват подкрепа, че този туристически потенциал, който го има там, особено в селата Кутела, Момчиловци, Петково, Славяново, може да ги храни и те да се задържат. И мисля, че трябва да правим възможното и десет човека да има, ако имат стопанска инициатива и могат да останат да живеят и да стопанисват планината, да чувстват подкрепата на държавата и на общините. Затова благодаря за отговора и за добронамереността в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Дуплика? Продължаваме.
Благодаря Ви за участието в контрола днес, госпожо Министър.
Продължаваме с питане към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Тя ще отговори на питане от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектроцентрали в България.
Имате думата, уважаеми господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, това наше питане е своего рода опровержение за пореден път на голословните обвинения, че сме деструктивна опозиция, преследваща само теснопартийни интереси. Ще разберете, че това не е така, защото, уважаема госпожо Министър, както е известно на 11 декември 2019 г. Европейската комисия обяви старта на платформата за въгледобивните региони в преход.
Според Европейската комисия тази платформа е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности при провеждането на политиката на Европейската комисия за енергетика с нулеви въглеродни емисии, което предполага и закриването на въгледобива и производството на електроенергия от въглищни електроцентрали.
Платформата ще позволи започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и ще обхваща области, като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергията от възобновяеми източници, екоиновации и съвременни технологии за производство на енергия от въглища – тук цитирам съобщението на Европейската комисия.
Госпожо Министър, като държава – членка на Европейския съюз, България трябва да работи за постигането на обявените цели за превръщане на Европа във въглеродно неутрален континент, но трябва да бъдат също така разработени ясни и конкретни мерки за запазване на енергийната ни сигурност като елемент от националната такава, да бъдат съобразени социалните последици от едно преждевременно затваряне на въглищните ни топлоелектрически централи и да се осигури насърчаването на конкурентоспособността на нашата икономика.
Преходът към генериране на енергия с нулеви емисии не трябва да е за сметка на сигурността на електроенергийната ни система и конкурентоспособността на българската икономика, а социалната цена да бъде неприемлива за обществото. Следователно държавата ни трябва да има ясна стратегия за развитието на сектора и яснота, че в обозримо бъдеще енергетиката, а оттук и икономиката на страната, няма как да се развиват без въглищната ни енергетика, осигуряваща към момента около 40% от електроенергията ни.
В тази връзка, госпожо Министър, питането ни към Вас е: каква е политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България за гарантиране продължаването на тяхното функциониране в условията на участие на Република България в платформата „Въглищни региони в преход“? Последното го добавих, за да Ви е по-лесно да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Костадинов, госпожо Желева, господин Бойчев! Позволете ми преди всичко да се съглася с това, което господин Ерменков каза по отношение на енергетиката.
Секторът наистина е много важен и ние в годините сме доказали, че когато става дума за енергетика, когато става дума за важни неща, които са свързани с енергийната ни сигурност, респективно с нашата национална сигурност, всички ние съумяваме да намерим сили и да обединим усилията си, за да можем да вземем наистина най-доброто и най-разумното решение за България. Защото всичко това, което се случва в сектор „Енергетика“, е политика, която не е за ден, два, три или за година, това са дългосрочни политики, които касаят преди всичко цялото наше общество, касаят гражданите, касаят бизнеса и това са решения, които ние трябва да взимаме заедно.
Неслучайно и в Закона за енергетиката ясно е посочено как се взимат решенията в областта на енергетиката. Енергетиката е такъв сектор, в който на практика държавната политика по отношение на този сектор се изпълнява и се определя съвместно от Народното събрание и от Министерския съвет.
Така че темата, която поставяте на Вашето питане, е изключително важна, много навременно поставена, защото наистина в момента сме в ситуация, в която трябва да вземем определени важни решения за българската енергетика. От една страна, България като държава – членка на Европейския съюз, разбира се, стриктно следва политиките, приоритетите на Европейския съюз в областта на енергетиката и това няма как да не бъде така. Всички ние знаем каква е трайната визия и политика на Европейския съюз в областта на енергетиката, каква е борбата с климатичните промени и всъщност какъв дял в тази борба се определя на практика на сектор „Енергетика“ в рамките на всички държави – членки на Европейския съюз.
България, разбира се, е съпричастна с всички тези приоритети на Европейския съюз, ние стриктно ги следваме, но, от друга страна, стои много важният въпрос, свързан с енергийната сигурност на страната, свързан с нашите дадености, ако искате географски, като полезни изкопаеми, като структуриране на електроенергийната система на нашата страна. И тук вече възниква въпросът, че ние трябва да намерим баланса между европейските политики в областта на енергетиката и нашите национални интереси, защото въглищните централи за България са изключително важни базови мощности. Четиридесет процента от електрическата енергия на страната се гарантира именно от този тип производители на електрическа енергия. През зимата този процент достига 60.
Така че ние не можем да вземем лесно решение в тази посока. Затова и правителството, и аз като министър на енергетиката, в рамките на съветите по енергетика, които се провеждат в Европейската комисия, винаги сме отстоявали позицията, съгласно която ние казваме много ясно и категорично: да, България подкрепя целия този стремеж към производството на чиста енергия, към нисковъглеродна икономика, но този преход трябва да бъде плавен, трябва да бъде справедлив и най-вече трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка една държава членка.
И в цялата тази наша концепция ние много ясно сме посочили в интегрирания план „Енергетика и климат“, който трябваше да разработим до края на тази година и съответно да изпратим в Европейската комисия. Това е един много важен стратегически документ. Той касае периода 2020 – 2030 г. с хоризонт до 2050 г., но целите, които са заложени в него, са ясно дефинирани до 2030 г.
В този интегриран план „Енергетика и климат“ нашата ясна заявка, ясна позиция пред Европейската комисия е, че България ще ползва тези мощности, тъй като те са изключително важни за нашата енергийна сигурност, съответно за нашата национална сигурност и не на последно място, за конкурентоспособността на българската икономика.
Що се отнася до политиката, тя ясно е определена, ние стоим твърдо зад тези свои позиции в интегрирания план „Енергетика и климат“. Всичко това, разбира се, ще се случва и се случва при стриктното спазване на европейското законодателство, на нашето национално законодателство по отношение опазването на околната среда. Тук компромиси не може да има, защото наистина става дума за живота, за здравето на хората, а за всички нас това е най-важно.
Няма да се спирам подробно на всичко това, което през последните три години правителството застъпи като позиции и предприе като действия. Само ще маркирам: през 2017 г. всички помним, че Европейската комисия взе решение и постави много по-високи изисквания към големите горивни инсталации, които произвеждат електрическа енергия от въглища. България заедно с Полша възрази срещу това решение и в началото на 2018 г. ние се присъединихме към делото, което води Полша, срещу поставянето на тези по-високи норми по отношение на големите горивни инсталации. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си, можете спокойно да я изложите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.
Това е една от стъпките, една от мерките, които сме предприели.
Втората много важна стъпка, много важна мярка, която предприехме, е свързана с това България да кандидатства за механизъм за капацитет пред Европейската комисия, подобно на други държави членки, тъй като тук имаме много важна задача. Тя е свързана с нашите централи, които са базови мощности, да могат да кандидатстват за този механизъм за капацитет, по този начин да имат достъп до финансови ресурси, които да им позволят да бъдат и конкурентоспособни, и да осигурят ликвидността на пазара.
Друга много важна мярка е свързана с ТЕЦ „Марица-изток 2“. Това е централата от изключителна важност за електроенергийната сигурност на страната. В Министерството на енергетиката беше създадена специална работна група, която набеляза мерките по отношение на финансово-икономическия анализ на тази централа. Това, което ние сме набелязали, са няколко основни мерки.
Първо, да бъдат предприети действия Българският енергиен холдинг да увеличи своето участие в капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и, второ, да бъдат предприети всички необходими действия за нотифициране на механизъм за капацитет пред Европейската комисия.
И по двете мерки се работи, като по отношение на увеличаването на капитала още миналата година, в началото на 2019 г., сме нотифицирали Европейската комисия. Кореспонденцията и комуникацията все още текат.
По механизма за капацитет на 9 януари бяхме на среща в Европейската комисия във връзка със стартиране на процеса по одобрение на този механизъм за капацитет. Благодаря Ви много за вниманието. Господин Председател, благодаря за това, че се съобразихте и за удълженото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Господин Костадинов, имате думата за два уточняващи въпроса.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Бих искал да уточним това, което говорим, по смисъла на регламента на Народното събрание. Къде, госпожо Министър, в платформата за въгледобивните индустрии в преход, по-скоро в кои механизми, приоритети и мерки, съчетано с така наречената зелена сделка, къде виждате хоризонтите или конкретните по-скоро механизми, чрез които ние можем да осъществим, а ние сме длъжни да го направим по този начин, един устойчив преход към новите европейски цели? Като казвам „устойчив“, имам предвид това, което казахте и Вие – икономическите, екологичните и социалните параметри, защото това е специфичен тип политика, в която трябва да си даваме сметка за тези три параметъра.
Второ, от кои съвременни технологии, които съставляват най-добри налични техники, които също изпълняват режима за иновативност и иновации, Вие и Вашият екип разпознавали ли сте подобни, които биха били приложими и които ще подпомогнат както участието в платформата, така и предстоящата зелена сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Имате думата, уважаема госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, темата, свързана с платформата „Въглищни региони в преход“, стои на дневен ред пред всички нас. Присъединяването на България към тази платформа е решение, което ние от правителството смятаме, че трябва да бъде взето с консенсус, трябва да бъде взето информирано решение от всички заинтересовани страни. Тук визирам както колегите от централите, които работят на въглища, колегите, ангажирани във въгледобива в страната, така и от нашите колеги от синдикатите и, разбира се, от всички нас.
Платформата „Въглищни региони в преход“ е такава платформа, която дава възможност на държавите членки, които ще бъдат най-засегнати, най-силно засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика, прехода към чиста енергия, да преодолеят и да преминат по-лесно през този период.
Това, което трябва да знаем, е, че тази платформа няма да предоставя финансиране за изграждане на нови мощности – било то в областта на зелената енергия, или било то в някакъв друг тип нови технологии. Тази платформа по-скоро е предназначена за това да предоставя информация на тези държави, които ще бъдат най-засегнати от такъв преход, да предоставя възможности за това ние да се ориентираме към коя финансираща институция, към кой финансов механизъм да се насочим, така че да можем да получим адекватна информация, да можем да получим адекватен анализ, адекватна стратегия по отношение на това как следва да се развие целият този процес в годините напред.
Но според мен най-важното на тази платформа е това, че ние ще имаме достъп до информация, ще видим как останалите държави търсят решение на този проблем и на този въпрос, пред който ще бъдат изправени и те, България също, като за България мога да кажа, че ние ще бъдем може би една от най-засегнатите държави – членки на Европейския съюз, по отношение на този преход.
Що се отнася до темата, свързана с това на какви технологии бихме се спрели в рамките на този преход, ние правим такъв един анализ. И тук пак ще подчертая, че централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, имат своето запазено място в българската електроенергетика, в електроенергийната система на страната. Това не е случайно. Електроенергийният микс така е структуриран, че всяка една мощност има своето точно място и точно предназначение.
Топлоелектрическите централи са такъв тип мощности, които могат да бъдат много мобилни. Те имат изключително важна роля. Няма друга такава мощност, която може да осигури и първично, и вторично, и третично регулиране на системата, освен че осигурява и основния базов товар за потребностите от електрическа енергия на населението, съответно и на индустрията.
Това, което правим като прочит до настоящия момент, разбира се, анализираме всички възможности за възобновяеми енергийни източници, ще трябва да акцентираме оттук нататък много сериозно върху използването на водорода. Анализът, който сме направили, показва, че такъв тип базови мощности в българската електроенергийна система могат да бъдат евентуално нова ядрена мощност и съответно парогазови централи, които парогазови централи – отварям една скоба и казвам, че съгласно европейската политика биха могли да имат по-скоро преходен характер, тъй като целта на Европейския съюз е 2050 г. да има нулеви емисии.
Всички знаем, че природният газ също като горивна компонента генерира емисии и това означава, че трябва да се мисли дългосрочно. Разбира се, цялата научна мощ е мобилизирана по отношение на държавите членки в тази посока и ние ще се съобразим с всички постижения на науката в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, възникналата ситуация с така наречената зелена сделка и старта на платформата за въглищните региони в преход не би трябвало да е от изненада за правителството на Република България, защото трябва да се отбележи, че Комисията е последователна в тази си политика и още през втората половина на 2017 г. на основание, забележете, на заявки от съответните държави членки бяха създадени пилотни екипи за Словакия, Полша и Гърция с цел да подпомогнат регионите Тренчин, Силезия и Западна Македония въз основа на специфичните им нужди.
За съжаление, България отсъства от тези пилотни проекти, а едно такова участие би могло нагледно да ни покаже какви са рисковете и предизвикателствата конкретно пред нас, но, уви, свидетели сме на една поредна пропусната възможност. Сигурно, ако бяхме партия, която преследва тясно политическите си интереси, а не е национално отговорна, щяхме да седим отстрани и да наблюдаваме по-нататък процесите и да търсим дребнотемието в един важен проблем.
Ние обаче осъзнаваме, че решаването на проблемите с въглищната ни електроенергетика в контекста на новата политика на Европейската комисия е от огромно значение за цялостното развитие на държавата ни, за нейната енергийна, а оттук и национална сигурност. Под риск е поставено въобще икономическото развитие на държавата, функционирането на целия спектър социални отговорности и политики, като: образование, здравеопазване, социално подпомагане и услуги, защото без конкурентна икономика няма откъде да се вземат средства за тези политики и отговорности. Решенията тук не могат да бъдат фрагментирани, политически предопределени, без постигане на единомислие и предприемане на законодателни инициативи, които да са консенсусни и да гарантират бъдещето на Родината ни.
Мястото на заемане на тези инициативи и контролът за изпълнението им е Народното събрание на Република България в открит диалог между парламентарно представените партии с участието на всички заинтересовани страни.
В тази връзка като първа крачка в това направление на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме искане за провеждане на разисквания по настоящото ни питане и Проекта за решение, около който Проект се надяваме да се обединим всички в името на просперитета на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Госпожи и господа народни представители, във връзка с предходното питане, с писмо № 054-00-4 от 24 януари 2020 г., внесено днес, в 13,41 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 054-05-1 от 15 януари 2020 г., и Проекта за решение по питането, зададено от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов, към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България.
Предложението и Проекта за решение са подписани от 64 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника – повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуването на Проекта на решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Госпожо Министър, благодаря Ви за участието в контрола днес.
Продължаваме с въпроси към госпожа Деница Сачева – министър на труда и социалната политика. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Виолета Желева относно прилагане на коефициент на редукция при изчисляване на пенсията на лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Имате думата, уважаема госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През 2021 г. част от първите пенсионери, родени след 1960 г., чиито пенсии трябва да се генерират от два различни стълба – една част от частния, една част от държавния, ще придобият право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Звучи абсурдно, но те вероятно ще открият, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една. Редукцията на пенсията, която НОИ ще прилага за тези, които не са си прехвърлили средствата към НОИ, ще бъде около 20%. Такова е съотношението между вноската за фондовете и вноската за НОИ към момента, но това съотношение не е било такова през всичките години на осигурителен стаж на пенсионерите.
Крайно несправедливо е да се взима механично този коефициент на редукция за всички хора, тъй като не всеки има еднаква осигурителна история. Тя трябва да бъде отразена по-справедливо. Какво имам предвид? Близо половината от целия си осигурителен стаж, родените след 1960 г. са внасяли 100% от своите осигуровки в НОИ. Едва от 2007 г. досега те внасят 20% по-малко в държавния фонд от лицата, родени преди тази дата, за сметка на частния пенсионен фонд.
По този начин не се внася баланс между родените преди 1960 г. и тези след това. Напротив, демонстративно се наказват тези, които са родени след 1960 г. и трябва да получават така наречената втора пенсия.
И питам: ако правителството утре реши тази вноска да бъде разделена поравно, не както е досега – петдесет на петдесет, какво означава, че Вие утре може да решите, че ще вземете 50% редукция от формираната пенсия?
Господин Председател, позволете ми да удължа малко времето, защото темата е важна за голяма част от пенсионерите и искам да добавя един пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще имате възможност за допълнителна реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Само секунда.
Една жена, на която ѝ предстои да се пенсионира през 2021 г. със стаж примерно: 43 години, 24 години тя е внасяла 100% осигуровки в НОИ, едва 5 години – 94% в НОИ, и 14 години – 80%. А Вие сега ще вземете за целия осигурителен стаж 20%, което е изключително несправедливо. След това ще продължа в репликата. В тази връзка искам да пристъпя и към въпроса: предвижда ли и обсъждани ли са варианти тази редукция да бъде направена така, че да бъде съобразена с индивидуалната осигурителна история на всеки един пенсионер? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Уважаема госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, първо, бих искала да започна оттам с тези 20%, защото те не са универсален процент, има индивидуален коефициент за всички. Това е много важно да се знае, защото отново ще сложим в съзнанието на хората едни 20% и после ще се чудим как да ги накараме да не мислят в тази посока.
Индивидуалният коефициент, който се използва за определяне на размера на пенсията, изплащана от държавното обществено осигуряване за лицата, родени от 1 януари 1960 г., се намалява по начин, определен в Кодекса за социално осигуряване. Както знаете, има стара и така наречена нова методика от 1 януари 2019 г., като в първия случай индивидуалният коефициент се намалява със средно претеглен коефициент, представляващ съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
При новата методика индивидуалният коефициент се намалява, като осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец върху размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за родените преди 1 януари 1960 г.
С други думи, размерите на пенсиите за трудова дейност от държавното обществено осигуряване не се намаляват с фиксиран процент, а се определят с индивидуални коефициенти, които са изчислени от осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителните вноски към държавното обществено осигуряване. Поради индивидуалния характер на тези величини, участващи в определянето на размера на пенсиите за трудова дейност, намалението за всеки пенсионер съответно е различно.
Важно е да се отбележи, че през 2015 г. беше дадена възможност за лицата, които не желаят да се осигуряват в универсален пенсионен фонд, да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, но не по-късно от пет години преди възрастта, на която придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За лицата, които са направили този избор, е предоставена и възможност да възобновят пък обратно осигуряването си в универсален фонд, но не по-рано от изтичане на една година от избора, тоест възможността за избор на осигуряване може да бъде упражнявана многократно при спазване на определените в закона изисквания.
В тези случаи изрично е предвидено, че осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лицето, не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсия то е избрало да бъде осигурявано само във фонд „Пенсии“. Когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията е възобновило осигуряването си в универсален пенсионен фонд, но е променяло своя избор на осигуряване, осигурителният доход не се намалява за месеците, през които то не е било осигурено в универсален пенсионен фонд, и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.
В заключение, бих искала да Ви уведомя, че предложенията, които ще доведат до намаляване на така наречената редукция на пенсията от първия стълб на пенсионното осигуряване, са многократно обсъждани на различни нива и в различни формати, но все още, за съжаление, не е намерено правилното решение, което да отговори на всички очаквания.
Мисля, че със сигурност това, което всички бихме могли да направим и да използваме времето, е да информираме колкото се може повече хора за настоящите възможности, които са дадени в Кодекса за социално осигуряване, защото в противен случай ще влезем в една спирала, в която винаги ще имаме хора, които няма да са разбрали какви права имат, и ще трябва винаги да търсим такива кризисни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Сачева! Аз знаех, че в своя отговор ще започнете с цитиране на формулата за индивидуалния коефициент. Не исках да го правя подробно в задаването на моя въпрос, защото за гражданите ще е малко по-трудно да разберат какво точно искам да попитам. Аз мога да Ви проследя цялата история на всички поправки в Кодекса за социално осигуряване от 2002-а, 2005-а, 2017 г., но това няма да е в полза на гражданите.
Казахте, че все още няма такава методика. Тук няма да засягам и темата за механизма на изплащане на втората пенсия, но какво ще се случи с тези хора, които могат да се възползват от възможността за по-ранното пенсиониране? Да, 2021 г. ще бъдат първите кохорти, но какво правим с тези, които имат възможност да се пенсионират по-рано?
Също така казвате, че няма да окаже влияние. Не, не е така. Още в края на предходната година бившият вече министър Бисер Петков беше казал, че най-вероятно ще се случи така, че втората пенсия ще бъде не толкова задоволителна за пенсионерите, и дотам. Темата някак се потули.
В момента Вие в блицконтрола казахте, че ще има работни групи, че още се мисли за механизъм. Аз смятам, че по-скоро в момента се случва това – бавим или може да има и такъв вариант да отложим, защото 2021 г. предстоят избори. Проблемът е огромен и тогава може да избуи. Затова по-скоро за мен това е тупане на топката, докато мине тази 2021 г., но социалните проблеми не се решават с отлагане и Вие вече много добре го разбрахте. Затова искам категорично да кажа, Вие го загатнахте, че има такава възможност пенсията да бъде редуцирана, защото не е справедливо.
Пак казвам и категорично Ви задавам въпроса: защо не се мисли за механизъм, така че редукцията да бъде спрямо годините, в които хората са плащали само в универсалния пенсионен фонд? Надявам се наистина, че ще направите всичко възможно хиляди пенсионери да не бъдат ощетени, защото за мен това е по-скоро ощетяване, вземане на част от пенсията на хората, които и без туй не получават справедливи пенсионни плащания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, знаете, че има подготвен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Той в момента се намира все още на етап междуведомствено обсъждане. Очакваме да получим неговата оценка на въздействие, за да можем да го публикуваме и да коментираме всички различни възможности.
Знаете, че търсим баланс, който трябва да бъде свързан и с това да можем да си позволим всички решения, които вземаме, защото ние трябва да направим така, че да не вземем решение, за което няма да имаме възможност да обезпечим финансово, от една страна.
От друга страна обаче, ние трябва да си даваме сметка, че намирането на баланс в тази система, в която постоянно имаме хора, които влизат и трябва да излязат от нея при различни условия, поставя пък съответно други групи в неблагоприятни условия, ако направим нещо, което да е привилегия само за конкретна категория лица. Затова казах, че намирането на баланса и справедливите решения, които да удовлетворят всички, е трудно, но категорично отхвърлям това, че се тупа топката. Напротив, нашето желание е да можем да излезем с решение колкото се може по-скоро в рамките на следващия месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Сачева е от народния представител Георги Гьоков относно предложението на Европейската комисия за въвеждане на задължителна минимална работна заплата за целия Европейски съюз, готовност и позиция на Министерството на труда и социалната политика.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, въпросът няма да Ви изненада. Той е за въвеждане на европейска минимална работна заплата. Идеята за такава минимална работна заплата в Европа датира от 1992 г. Тя има много привърженици, а едновременно с това има и много противници. Фактът, че до момента тази идея не е реализирана показва, че въпреки добрите намерения, пречките са сериозни и засега – непреодолими.
В началото на мандата на сегашния Европейски парламент този въпрос отново бе сложен на масата. Европейската комисия се ангажира и предлага въвеждането на минимална работна заплата в Европа, пък новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен обеща още през първите сто дни на мандата да бъде предложен правен инструмент, който да гарантира справедлива минимална работна заплата за всички работници в Съюза.
Като стъпка в процеса по въвеждане на тази единна европейска минимална заплата в момента Европейската комисия отложи въвеждането на тази заплата за целия Европейски съюз, за да се прецизира предложението и да се договорят такива правила и условия, които да позволяват на работещите да се издържат от труда си и да гарантират, че в държавите членки няма да има работещи бедни.
Непосредствената цел на отлагането е провеждане на необходимите консултации на членовете на Европейската комисия и съответно на правителствата със синдикатите, с работодателите и с гражданското общество, преди да се оформи окончателното предложение. Предстоят консултации, за да се гарантира достоен начин на живот на хората.
Следват много въпроси в тази посока: стартирало ли е общественото обсъждане на идеята за въвеждане на задължителна минимална работна заплата за целия Европейски съюз в България със синдикати, работодатели и най-вече – обръщам внимание, с гражданското общество? Каква е позицията, която държавата ще поддържа и защитава при консултациите и при последващите действия по приемане на предложението? И най-важният въпрос в тази връзка, госпожо Министър: готово ли е Министерството на труда и социалната политика за обсъждането на тази тема и каква е позицията, която ще поддържате и защитавате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, една от очакваните приоритетни законодателни инициативи на новата Европейска комисия е свързана с осигуряване на справедлива и адекватна минимална работна заплата, съгласно Принцип 6 от Европейския стълб за социалните права.
Очакванията са през лятото или в началото на есента на 2020 г. да бъде приета такава инициатива, като преди нея ще се проведат консултации, съгласно Лисабонския договор с националните и с Европейския парламент, със социалните партньори и с гражданския сектор.
Съдържанието на инициативата може да обхване три основни въпроса: покритие на минималната работна заплата, задължително определена от закона или на основата на колективно трудово договаряне; адекватност на минималната заплата, задължително определена от закона или на основа на колективно договаряне; прозрачност и предсказуемост на механизма на определяне на задължителната минимална заплата.
Очаква се Европейската комисия да направи избор между предложение за директива или препоръка на Съвета в зависимост от амбицията, процедурите и очакваните оспорвани дебати от страна на държавите членки. Това се очаква да се случи в рамките на шест седмици.
На 14 януари тази година Комисията стартира първа фаза на консултации, така че след като бъде представено предложението или за директива, или за препоръка, съответно ние ще можем да стартираме и консултации тук.
Вземайки предвид съобщението на Европейската комисия „Силна социална Европа и справедливи преходи“ и следейки внимателно развитието на европейския дебат, можем да направим заключение, че постигнатият напредък между Министерството на труда и социалната политика и представителите на национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите следва много близка логика до тази, която е представена от Европейската комисия.
Инициативата е за рамков документ, в който да се отчитат националните особености и традиции на държавите членки, като за справедливо предложение се обсъжда 60% от медианната работна заплата за съответната държава. Както знаете, в България в момента минималната работна заплата е над 60% от медианната работна заплата.
За сравнение – минимална работна заплата в Дания и Италия е близо 80%, в други държави минималните заплати варират между 40 и 60%. Случаят на България е подобен на този с Франция и Португалия, така че дебатите на ниво държави членки по отношение на бъдещата инициатива все още са разнопосочни, но се надяваме в рамките на шест месеца да стане ясно какви са последните предложения по отношение на това директива или препоръка.
Пак казвам, че в момента политиката, която води Министерството на труда и социалната политика, е в унисон с това, което се предлага, и когато вече имаме възможност да видим окончателните текстове, нашите действия ще бъдат резултат на сериозен анализ и на проведени консултации с всички заинтересовани страни, които Вие изброихте, и в съответствие с международните стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за отговора.
Аз разбирам, че на Вас Ви се налага да отговаряте на въпроси за едни политики, следвани дълги години, на които не сте имали възможност да влияете. Имам предвид минималната работна заплата в България.
Казвам това, защото аз, откакто съм свидетел, от моята политическа сила – от парламентарната група на „БСП за България“, сме предлагали по време на приемане на бюджетите да се изработи такъв механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да бъде справедлив, и той е именно и точно това, което Вие споменахте, и което се препоръчва от Международната организация на труда и, въпреки че има още време за консултации, накъдето върви и Европейската комисия да препоръча на страните членки – към 60% от средната работна заплата. Аз ще го нарека по-опростено, Вие казахте точно коя заплата, но, да речем, от средната работна заплата.
За мен по-важен е въпросът защо в България силно се вълнуваме от този въпрос – дали Европа ще определи минимална работна заплата. Това е така, защото българинът вижда единствено спасение в това – от Европа някой да му каже какво да прави и едва ли не да му повиши доходите. Това е така, защото в България 400 хиляди човека – работници, работят на минималната работна заплата, а близо една четвърт от работната ръка, това са между 600 и 800 хиляди човека, могат да бъдат определени като работещи бедни. Знаете какво включва това понятие. Няма да изяснявам сега понятието. Така или иначе, ние очакваме от Европа да ни спасява.
Аз си мисля, че нямаше да има напрежение между синдикати и работодатели при определянето на минималната работна заплата, каквото съществува сега в момента, ако бяхме направили този механизъм доста по-рано.
Въпросът е сериозен. Аз Ви благодаря за отговора.
Надявам се да получим наистина едно решение на този въпрос, което да сложи край на понятието, или поне в огромна степен, на работещите бедни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искате ли дуплика?
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз вземам отношение единствено, за да обърна внимание на две неща.
Първо, говорихме за 60% от медианната заплата. Медианната заплата това е заплатата на лицето в средата на разпределението на заплатите, не е средната работна заплата. В България за периода след приемането ни в Европейския съюз медианната заплата е традиционно по-ниска от средната работна заплата. Медианната заплата е стойността на заплатата на наетото лице, заемаща средата на съвкупността от наети лица, подредени възходящо по размер на заплатата и тя не се влияе в голяма степен от много високите или много ниските стойности на заплатата.
Да кажем в числа, защото в момента нямам пред себе си данните за 2019 г., но за 2018 г. медианната заплата е 795 лв., и всъщност минималната работна заплата в България е много по-висока от тези 60%, защото е 510 лв., а не 490 лв., примерно, колкото би трябвало да бъде, тоест това, което прави България в момента, е по-благоприятно на практика за нашите граждани.
И другото, на което искам да обърна внимание, е, че не можем да говорим за това, че еднаква минимална работна заплата за целия Европейски съюз би могла да повиши благосъстоянието на българските граждани, защото няма такава зависимост от уравниловката. Това би могло да намали много сериозно конкурентоспособността на Източна Европа и в този смисъл България няма да има само позитиви от едно такова решение.
Аз затова Ви казах, че когато видим окончателните текстове, ще направим необходимите обсъждания и дискусии, в които, разбира се, ще бъдат включени и всички представители на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Благодаря за участието в парламентарния контрол днес.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е на 29 януари 2020 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров