Председателствал: председателят Ива Митева

Секретари: Маноил Манев и Кирил Симеонов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Добър ден, колеги!
Уважаеми колеги, от днес Народното събрание вече ще работи чрез компютризираната система за гласуване. До снемане на биометричните данни на новите народни представители ще се гласува с карти за гласуване.
Моля, регистрирайте се.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Проект на Програма за работата на Народното събрание:
„1. Изслушване на министъра на финансите Кирил Ананиев на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и равнището и структурата на фискалния резерв към 31 март 2021 г. – продължение.
2. Изслушване на министъра на финансите Кирил Ананиев на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по следните въпроси, засягащи държавните и обществени интереси: какви са касовите наличности в държавния бюджет и как се планира тяхното развитие до края на годината. Вносител – народният представител Христо Иванов.
3. Проект на решение за налагане на мораториум върху отдаването на концесии, продажбата на държавни общински болници и назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията в над 50% държавно участие. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Проект на решение за налагане на мораториум върху определени действия на Министерския съвет в оставка. Вносители – Мая Манолова и група народни представители – точка първа за четвъртък, 22 април 2021 г.
4. Проект на решение за отмяна на Великденската ваканция на Народното събрание за 2021 г. Вносители – Христо Дочев и група народни представители – точка втора за четвъртък, 22 април 2021 г.
5. Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Вносител – Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – точка трета за четвъртък, 22 април 2021 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Христо Иванов и група народни представители; Ива Митева и група народни представители; Мая Манолова и група народни представители; Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев; Десислава Атанасова и група народни представители; Николай Хаджигенов и група народни представители – точка първа за петък, 23 април 2021 г.
7. Първо гласуване на Законопроектa за изменение на Закона за политическите партии. Вносители са Ива Митева и група народни представители – точка втора за петък, 23 април 2021 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, гласувайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС, от място): Имам предложение по дневния ред.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): След това, след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Гласували 208 народни представители: за 191, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „БСП за България“ имаме въпрос и настояваме законопроектите, внесени от нас още преди седмица, да бъдат включени в работата на комисиите и съответно в работата на залата. Защо? Ще се мотивирам. Законите, които внасяме, са ориентирани в решаване на два спешни проблема. Единият е да се ограничи възможността за харчовете от прозореца на джипката, както стана популярно, защото, докато ние тук заседаваме и решаваме въпроси, свързани например с изборното законодателство, тези харчове продължават.
Само миналата седмица на едно заседание на Министерския съвет бяха изхарчени 200 милиона. Днес в заседанието на Министерския съвет фигурира точка за промени на утвърдените разходи по области на политики, бюджетни програми в бюджета на Министерството на финансите, което е изключително притеснително. Нашата цел е, беше и продължава да бъде, да разградим този модел и този начин на управление на държавата и на финансите. Една от бързите и спешни стъпки е да приемем промените в Закона за публичните финанси, който сме внесли, и се намира в Деловодството поне от 10 дни. Там сме наложили ограничения на министър-председателя да харчи безразборно пари, без това да минава през Народното събрание – принципна, държавническа политика! Уви, държите този закон на трупчета някъде – нито е в комисиите, нито днес ще се гледа, а през това време той ще продължава да се окопава във властта.
На второ място, законите, които сме внесли, са също спешни и ориентирани към мерки за хората, домакинствата, младите семейства, децата и възрастните. Настояваме, ако трябва председателите на комисиите да направят извънредни заседания и да се разгледат нашите законопроекти. Ако искате, ги отхвърлете, но да се гледат! Това са: Законът за семейните помощи, с което помагаме на млади семейства и деца в кризата; Законът за преизчисляване на пенсиите, който и Вие – новите политически субекти, имахте в програмите си. Пак казвам: Ваша воля е дали ще ги одобрите, но ние настояваме да се включат по Правилник в работата на комисиите и в работата на залата, защото, като сме обещали нещо на българските граждани преди избори, държим да го изпълним след избори. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Госпожо Нинова, има процедура в Правилника как се правят предложенията за включване на точка в дневния ред. Устни предложения съгласно чл. 53, ал. 4 от Правилника са недопустими. Затова приемам Вашето направено предложение. Ако комисиите разгледат съответните законопроекти тази седмица, ще направя всичко възможно да го обсъдим на Председателския съвет и да предложим за включване в дневния ред. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
За процедура.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, Вие като председател, първо, трябва да ги разпределите да влязат в дневния ред на комисиите, за да могат да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Проданов, всички законопроекти, постъпили в Народното събрание до тази сутрин, са разпределени на водещите комисии.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Защо ги няма в дневния ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Защото има процедура по Правилник и те минават първо през комисиите. Има срокове за това.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Няма ги в дневния ред на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Ами това е решение на председателя на съответната комисия какъв да бъде Проектът на дневен ред. Членовете на Комисията могат на заседанията на Комисията да направят предложение за включване на съответните законопроекти като точка в дневния ред на съответното заседание. Благодаря Ви.
Господин Дилов, по Програмата ли?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС, от място): Да, да, по Програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение в Програмата за парламентарната седмица в началото на петъчния пленарен ден българският парламент да отбележи Годишнината от масовото изтребление на арменците през 1915 г.
Правя това предложение сега, за да спестя неудобството на някои колеги от спонтанно напускане на залата и бутане, каквото видяхме, когато беше опитът да почетем паметта на загиналите в атентата в църквата „Света Неделя“.
Предлагам парламентарните групи сами да изберат дали ще правят декларации, дали ще правят просто изказвания, но мисля, че българският парламент е длъжен да отбележи този ден, поне с минута мълчание, защото съдбата на арменците е част от собствената ни историческа съдба. Те имат същата орис, каквато и българите от Тракия, от Одрин, от Македония. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Господин Дилов, на Вас също ще Ви направя забележка, тъй като това е устно предложение извън дневния ред. Вие предлагате включване като точка... За едноминутното мълчание има процедура как се прави съгласно чл. 53, ал. 7 от Правилника, така че моля Ви да прилагате Правилника.
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ (ИСМВ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя предложение за включване на камерите предвид фундаменталното значение на днешния работен ден на Народното събрание – и на БНТ 1, както и на БНР, като бих си позволил един апел към всички – да се придържаме към добрия тон. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Има ли народен представител, който не е съгласен с така направеното предложение? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 221 народни представители: за 219, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. Благодаря Ви.
Моля за пряко предаване.
Госпожо Манолова, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
МАЯ МАНОЛОВА (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националният план за възстановяване и устойчивост дава възможност в България да бъдат инвестирани над 12 млрд. лв. европейски безвъзмездни средства и още над 9 млрд. лв. нисколихвени, изгодни, практически безлихвени кредити, които, за съжаление, сега изобщо отсъстват от Проекта за план за възстановяване и устойчивост.
Големите световни икономики – Китай, Америка, вече приложиха подобни планове. Повечето от страните – членки на Европейския съюз, вече са готови и внасят своите национални планове. Само в България – заради неразбирането между усвояване и възстановяване и заради деструктивното поведение на българското правителство, Планът за възстановяване и устойчивост все още се обсъжда.
Планът трябва да бъде внесен в европейските институции до 30 април, а след това одобряването му от Европейския съвет да се случи до края на юли, което ще позволи средствата за стартиране на проектите да са практически незабавно налични. Не е все едно, разбира се, дали средствата ще бъдат налични за инвестиране още през юли, дали през октомври или през следващата година. Не е все едно дали подкрепата, която България може да получи, ще бъде в пълен обем или орязана. Това са средства за възстановяване и за модернизация на икономиката – за цифровизация, за зелен преход, средства, които биха дали значителен тласък за развитие на България и на българската икономика.
И, да, както отбеляза вицепремиерът Дончев, това са 12,5 млрд. лв., които са само част от общо шестдесетте милиарда лева, които предстои да влязат в България, които българските домакинства и българските предприятия очакват. Но това са средства, чието инвестиране може да започне сега, веднага, буквално от месец юли. Всъщност българските предприятия вече имат готовност заедно с Министерството на икономиката да започнат инвестирането на първите 650 млн. лв. – средства за насърчаване на иновациите, за технологична модернизация, за цифровизация, за кръгова икономика. Българските предприятия очакват българското правителство незабавно да се организира, за да бъдат осигурени тези средства. Именно това е причината още в първия ден, буквално в първия час от работата на това Народно събрание, парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ да настоява Националният план за възстановяване и устойчивост да бъде внесен в парламента и да започне неговото обсъждане, а премиерът Бойко Борисов да докладва за готовността на българското правителство да внесе своевременно този план в европейските институции.
Цялата отговорност – огромната отговорност, на операцията за разглеждането на този план в парламента не възпря премиерът Борисов да използва характерните за него трикове, за да не се явява в българския парламент, но въпреки това Народното събрание трябва да бъде на висотата на очакванията, на отговорността, които и бизнесът, и българските домакинства изискват от нас – нещо, на което Борисов очевидно не може да отговори.
И, не, българският парламент няма да излезе в отпуск, българският парламент няма да си вземе болнични, българският парламент няма да избяга от поста си, а ще направи и невъзможното Планът да бъде внесен своевременно в европейските институции и да бъде максимално най-добрият за българската икономика и за българските домакинства.
И, да, парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ ще настоява парламентът да поеме тази отговорност, въпреки че е отговорност на българското правителство. Затова поискахме Планът да бъде внесен и той беше внесен още в първия ден от работата на парламента – нещо, което в 44-тото народно събрание така и не се случи.
И, да, работодателите, синдикатите, бизнесът, българските граждани, цели сектори и браншове имат огромни забележки, огромни възражения, свързани със съдържанието на този план, с фокусирането му в дейности, които нямат отношение към стратегическите цели за модернизация, за зелена икономика, за цифровизация, които представляват просто познатите схеми на Борисовото правителство за усвояване на ресурси – например 2 млрд. 600 млн. лв. за саниране. Стиропорът не промени и няма да промени българската икономика, няма да я превърне в модерна, цифровизирана и зелена. За саниране биха могли да бъдат използвани безлихвени кредити, каквато възможност всъщност европейските институции дават.
Втори пример – 700 млн. лв. за здравеопазване. Само 700 млн. лв. за здравеопазване! И, забележете, от тях 60 млн. лв. за МВР-болница, 56 млн. лв. за телефон 112 и останалите близо 600 милиона за ремонти на болници, тоест отново ремонти, стиропор. И питам аз, господа и дами от ГЕРБ и българското правителство, този телефон 112 за още 56 млн. лв. с Марс ли ще ни свързва?! И къде са парите за профилактика и за превенция? Къде са парите за доболнична помощ? Къде са парите за спешна и неотложна помощ? Къде са парите за електронно здравеопазване? Къде са парите за туризъм, транспорт, за справяне с демографската криза? И защо, ако ще се дава на МВР-болница и на други болници, няма нито лев за Националната детска болница? Такива въпроси могат да се задават много за различните сектори.
И днес в тази пленарна седмица, тъй като време няма, пред Народното събрание стои дилемата дали да задължи и да позволи на правителството да представи в европейските институции този неефективен, този посредствен План, или да го преработи? Това решение ще бъде взето от Народното събрание. Но парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ настоява Планът да бъде доработен, и това, което е рационално и здраво в него, да бъде използвано. Средствата, които са предвидени за отживели и аналогови мерки и дейности, да бъдат пренасочени към фондовете за технологична модернизация, за зелен преход, за дигитализация; да се предвидят мерки за овладяване на демографския срив, мерки за преодоляване на неравенствата, които са най-големият бич за българската държава днес, като иновациите се насочат към бизнеса, а не към създаване на поредната администрация – мегаагенция по иновациите. Защото само чрез преминаването към високотехнологична икономика и икономика с добавена стойност, може да се осигури повишаване на доходите на българските граждани – нещо, което е цел на „Изправи се! Мутри вън!“.
Уважаеми дами и господа, ние ще направим своевременно нашите предложения за промени в Плана за възстановяване и устойчивост, но настояваме 45-тото народно събрание да постигне съгласие в спешен порядък за доработване на Националния план. Длъжни сме да постигнем икономически и обществен консенсус за внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост до края на месец април, и то във вид, който да гарантира националния интерес, да гарантира интересите на българската икономика и на българските домакинства. Затова ще настояваме разглеждането на Плана да влезе в Програмата на българското Народно събрание още през тази седмица. (Ръкопляскания от ИСМВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Давам думата на господин Христо Иванов от името на парламентарната група на „Демократична България“.
ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ): Благодаря, госпожо Председател.
В последните дни наблюдаваме спор за това кои били партиите на протеста. Качват се снимки все едно, че се кандидатства за статут на заслужили борци. Естествено, изникна темата за Росенец – премиерът се изказа по нея, ДПС се изказа по нея, от БСП се произнесоха по нея. Междувременно се правят опити да се формира кабинет. И тук, позволете ми да кажа, че въпросът не е да има какъвто и да било кабинет с повече холандци, отколкото е имал Рюте. Въпросът е това Народно събрание да може да произведе промяната, която гражданите искат. Въпросът не е да спорим кой колко е седял на протестите, а да можем да покажем промяна, от гледна точка на това, което очакват българските граждани. Въпросът не е просто да си приказваме безумици за Росенец, а въпросът е наистина да видим, че тази тема не слиза от дневния ред. И не съм повдигнал темата аз – премиерът я повдигна, ДПС я повдигна, БСП я повдигна, защото този случай наистина е емблематичен. Този случай наистина е емблематичен за това, че в България има хора, които са над закона, хора, които са обслужвани от институциите, за които институциите си затварят очите – да, господин Нанков, виждам, че присвивате очи, и продължава в България да има яхтено пристанище, което е регистрирано като земеделски имот в морето. Продължава да съществува това нещо в българския правен мир!
Целта на „Демократична България“ е да се фокусира върху необходимостта от дълбока промяна – не просто да сменим Борисов с някой друг, а дълбока, системна промяна, на факторите, които водят до системната корупция в България.
Ние сме направили предложение за изменение в Конституцията. Доцент Атанас Славов е на разположение на всяка парламентарна група, която желае да се запознае с нашите предложения, събираме подписи. Този процес не е просто някаква процедура, това е тест за това кой всъщност иска да говорим за реформа на правосъдието и на прокуратурата в България и кой – не. Доцент Славов е на разположение, готов е за контакт на всеки, който иска да влезе в дебат по това нещо. Накрая ние ще разкажем на избирателите каква реакция е имало.
По същия начин започваме събиране на подписи за анкетна комисия по случая „Росенец“. Нека види българското Народно събрание и българското общество каква е истината за този Дисниленд на корупцията. Нека видим за това как институциите са си затваряли… (Шум и реплики от „БСП за България“: „Защо не кажете за „Буджака“?!)
Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля, без реплики от залата!
ХРИСТО ИВАНОВ: Погледнете Вие.
Нека видим как институциите са си затваряли очите, как не са правили проверки, как с тяхно съдействие са регистрирани обекти, които не могат да бъдат регистрирани!
Ще бъде много интересно кои от тези парламентарни групи, които иначе се изказват по тази тема, ще дадат подписи за създаването на тази комисия. Ще бъде интересно как ще се включат в нейната работа. Моят колега Димитър Найденов, който беше човекът, който всъщност работи по тази тема, е на разположение. Всеки, който иска да даде един от четиридесет и осемте подписа, това може да бъде направено при него. Нарочно не сме тръгнали преди това да ги събираме по групи, защото искаме да се види кой ще се подпише. Това е важно за българските избиратели.
Първата работа на тази комисия ще бъде да извика българските разследващи журналисти, например от „Биволъ“, за да разкажат за дългата си работа по отношение на този казус. Нека да научим и за полицейските операции. Тук са министърът в оставка и предишният министър на вътрешните работи – тази операция, която беше организирана по един изключително провокативен начин, нека да стане ясна и тази истина. Нека да видим истината за един друг обект, който се намира наблизо там – пристанището на „Лукойл“.
Нека бръкнем в тази рана и нека покажем на българското общество дали в този парламент има воля за реална промяна, или просто ще си приказваме как да сменим Борисов с някой сламен човек, зад който всичко да си продължи постарому. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на господин Биков.
От името на група ли, господин Биков? (Реплика от народния представител Тома Биков: „Да.“)
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ-СДС) Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В началото да кажа, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС вече сме събрали 48 подписа и след пет минути в Деловодството ще внесем предложение за създаване на анкетна комисия, която да установи фактите и обстоятелствата за ситуацията в „Росенец“. Който иска, може да го подкрепи и да се подпише на нашето предложение. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Уважаеми колеги! В петък беше утвърдено ядрото на новото парламентарно мнозинство, което се очерта с избора за председател на 45-ото народно събрание. В това ново парламентарно мнозинство влизат парламентарните групи на „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Движението за права и свободи“ и „Изправи се! Мутри вън!“. То функционира целенасочено и организирано не на базата на политическите и публичните си заявки, не на базата на идеологически и идейни съответствия, а на базата на общи задкулисни действия. Затова ние няма да се фокусираме върху думите на представителите на тези формации, а върху делата им.
По време на петъчното заседание на Народното събрание новосформираното мнозинство избра свои председатели на трите най-важни комисии в парламента. С гласовете на „Има такъв народ“, „Демократична България“, ДПС, БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ за председател на Комисията по правни въпроси беше избран господин Радостин Василев от „Има такъв народ“. С гласовете на същите партии за председател на Здравната комисия беше избран Александър Симидчиев от „Демократична България“. Най-ясно това ново мнозинство обаче пролича при гласуването за председател на Комисията по бюджет и финанси, когато БСП реши да не подкрепи кандидата на „Демократична България“ Георги Ганев.
Оказа се, че при първото гласуване партиите на протеста „Има такъв народ“, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се! Мутри вън!“ не успяха да преодолеят кворума. Това се случи на второто гласуване, след като господин Йордан Цонев от ДПС направи процедура за поименна проверка, която установи нов кворум. Така Георги Ганев беше избран за председател на една от най-важните комисии в парламента с 45 гласа от „Има такъв народ“, 27 гласа от „Демократична България“, 14 гласа от „Изправи се! Мутри вън!“ и 24 гласа от ДПС. Въздържали се бяхме 66 депутати от ГЕРБ-СДС и 38 депутати от БСП. Изводът от този резултат е само един: без подкрепата на ДПС господин Георги Ганев нямаше да бъде избран за председател на Бюджетната комисия.
Уважаеми колеги, далеч сме от илюзията, че тези политически действия са плод на спонтанен ентусиазъм сред депутатите на „Има такъв народ“, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се! Мутри вън!“. Не вярваме и в обясненията, че кандидатурите на партиите на протеста са били подкрепени от ДПС, защото са били единствените безспорни. Припомняме, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС предложи за председател на Здравната комисия безспорната кандидатура на професор Григор Горчев, която беше отхвърлена от същото това мнозинство. Затова ние вярваме на политическите факти, а не на Вашите обяснения.
А политическите факти дотук са симптоматични за начина, по който се готвите да управлявате страната, и повдигат редица въпроси – например: кога и на каква цена се разбрахте за подкрепа от ДПС; каква е общата идейна база на „Има такъв народ“ и „Демократична България“, че така лесно се подкрепиха едни други, за да заемат най-важните позиции в парламента; къде бяха проведени тези преговори; Защо всички вкупом се отметнахте от предизборните си обещания за прозрачност и публичност на всяко Ваше политическо действие?
Липсата на отговор на тези важни въпроси води към поредица други още по-важни въпроси, като например: водят ли се задкулисни преговори за съставяне на правителство с мандата на „Има такъв народ“ и с подкрепата на „Демократична България“, ДПС и „Изправи се! Мутри вън!“; кои са преговарящите; каква е логиката на поведението на „Демократична България“ да отхвърли изобщо идеята за публични разговори с ГЕРБ, които предлагаме ясна структура, състав и програма на правителство и да обяви пълна готовност за разговори и частична готовност за подкрепа на хипотетично правителство на „Има такъв народ“, чиито структура, състав и програма все още не са оповестени публично? Да не би да сте узрели за идеята на господин Мустафа Карадайъ, който от няколко години предлага да се състави програмно правителство, което в своята надпартийност да се превърне във временен параван за политическата безотговорност? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
През последните 30 години ние помним две такива правителства – това на Любен Беров и това на Пламен Орешарски. Нещо повече, помним как завършиха тези две управления, какви бяха икономическите и обществените последствия от тях и кой плати цената за безотговорността и безвремието. Ако не помните всичко това, може да се допитате до колегите от БСП, които със сигурност помнят.
Уважаеми народни представители от новото мнозинство! Макар че спечелихме изборите с 8% преднина пред втората политическа сила, ние – от ГЕРБ, сме готови да бъдем в опозиция. В подобни моменти на подмяна на народния вот и оттегляне от предизборните заявки за прозрачност и борба със задкулисието в тази зала трябва да остане и някой, който да посочва и огласява политическите факти. Ние сме уверени в силите и възможностите си, защото зад нас стои победата и подкрепата на над 800 хиляди български граждани. Срещу нас стоят загубата, лъжата и омразата.
Затова сме уверени, че ще спечелим и тази битка, чийто изход още днес изглежда предизвестен. Предупреждаваме Ви, че политическата цена, която предстои да платите, затова че излъгахте собствените си избиратели, ще бъде непосилна за повечето от Вас. Подмяната на демократичния избор на българския народ няма да бъде забравена дълго време, така както не е забравена подмяната от времената на Беров и Орешарски. Не робувайте на фалшивите илюзии, че популистките законодателни инициативи ще могат да скрият тайните договорки, безотговорността и последствията от тях. Ние ще бъдем тук, за да не позволим това да се случи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Биков.
От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Тук се поставя в една много добре написана менторска декларация въпросът за новото мнозинство в парламента, въпросът за задкулисието, въпросът за избирателите, за вота на избирателите, за идеологията, на каква база, на какви принципи. Ние от ДПС много лесно ще отговорим на този тон и на тези въпроси.
Първо, ние сме партия, която отпреди демокрацията искаме демокрация. Отпреди 10 ноември нашите корени, нашите родители, нашите предци са се борили за това. Някои от тях са още живи.
Второ, веднага след промените ДПС винаги е следвало една много ясна и принципна позиция – НАТО и след това Европейски съюз, и никога не е изневерявало на тази позиция. ДПС винаги е показвало ясно каква линия на политика следва. Това го правим и в предното, и в по-предното, и в сегашното Народно събрание. Веднага след изборите – още в изборната нощ, нашият председател в декларация пред медиите каза: „Ние разчитаме вота на избирателите като категорично заявено желание за промяна.“ Каква промяна? Детрониране на ГЕРБ от властта! Това е промяната! Няма друга промяна!
Три нови партии, които заявяваха това, влязоха в българския парламент. Някои са били преди, но пропускаха няколко издания на парламента, а други две са съвсем нови с ясно изразена позиция не в кулоарите и не зад кулисите – първо, и, второ, ние заявихме след наше заседание на Централното ни оперативно бюро и решение, че няма да подкрепим никакво правителство на партиите, които не спечелиха 800 хиляди гласа, господин Биков, а загубиха 300 хиляди гласа, а тук пък (показва към „БСП за България“) загубиха толкова много, че не искам даже да го коментирам от уважение към социалистите.
Тези партии няма да бъдат подкрепени от нас, защото загубиха изборите – 20 депутата и 300 хиляди гласа загубихте. Това е победата Ви. (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Цвета Караянчева.)
„Добре, чудесно!“, но ние не го четем така. Ние го четем като вот на избирателите – на българските избиратели, за промяна. Затова не зад кулисите, а тук – в Народното събрание, при откриването на Народното събрание председателят на партията и парламентарната група господин Мустафа Карадайъ каза ясно: „Няма да подкрепим предложен кабинет от ГЕРБ и от БСП, но ще подкрепим кабинет от една от трите или от трите нови партии, без да участваме в него.“ И в тази зала се случи точно това в петък. Ние подкрепихме и подкрепяме решенията за създаване… (Шум и реплики.)
Госпожо Председател, този шум в залата редно ли е бъде? Ако е редно, кажете? Аз мога да спра да говоря, а мога и да викам. Няма никакъв проблем. Смятам, че трябва да говорим нормално. Както ние Ви слушахме, така и Вие да слушате.
Подкрепихме създаването на три комисии, никакво задкулисие няма. Не сме подкрепяли никакъв кабинет, не са водени разговори за кабинет, не са водени никакви разговори за управление, никой с ДПС не е водил никакви разговори. ДПС следва своите решения на колективните си органи и аз току-що Ви казах какви са, и ние ще продължим да ги следваме. Ние ще подкрепяме трите партии в усилията им да съставят мнозинство в българския парламент, в усилията им да съставят кабинет, но с ясни цели. Казахме кои са тези цели, казахме и времевата рамка на такъв кабинет. Няма задкулисие, няма преговори, няма цена.
А като ми говорите за цена, господин Биков, аз да Ви кажа за цената, защото имам памет, доста по-добра от Вашата предвид на опита. Не тези, които са били с ДПС в управлението изгоряха, а тези, които са били с ГЕРБ изгоряха. И сега да Ви припомня. Реформаторският блок – отиде в небитието след един мандат с Вас. АБВ – отиде в небитието след един мандат с Вас. В последния парламент – целият Патриотичен блок, къде е? Някъде да го виждате? Всеки, който сте прегърнали в управлението. Вие сте най-токсичната партия (ръкопляскания от ДПС и ИТН), най-токсичната партия, която някога българският политически живот е виждал! Токсична сте в управление, токсична сте и в опозиция!
Помним 2013 г. как хлопахте по банките, как бламирахте абсолютно всеки законопроект с по 60 – 70 изказвания на един член. Колеги, подгответе се за това – новите колеги, така ще се държат те. Те се държат така и когато са на власт, и когато са в опозиция. И тук беше много точно заявено, че това е токсична партия, която трябва да бъде отстранена от управлението.
Това е линията, която ще следваме. Няма задкулисие, няма задкулисни договорки, няма да правим кабинети и няма да участваме в кабинети, но ще подкрепяме новите партии да съставят кабинет и да се извърви пътят към елиминиране на ГЕРБ от властта. И след следващите избори пак същото ще направим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ИТН.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Давам думата на господин Тошко Йорданов от парламентарната група на „Има такъв народ“.
ТОШКО ЙОРДАНОВ (ИТН): Ще бъда кратък.
Хубаво е българските граждани да знаят какво се случва в този парламент. Преди заседание има Председателски съвет, където се определя дневният ред. След това влизаме в залата и установяваме, че парламентарни партии започват да четат декларации, като върхът на глупостта беше декларацията на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева: „Госпожо Председател!“)
Мога да правя. Това е мое лично мнение.
Вътре беше пълно с неистини. И ако нещо Ви учудва защо залата гласува така предните два дни… (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля Ви, госпожо Атанасова!
ТОШКО ЙОРДАНОВ: …това е, защото няма политическа партия, която иска да се докосне дори до Вас. (Ръкопляскания от ИТН.)
Всеки в тази зала, който е извън ГЕРБ, трябва да знае, че ако гласува каквото и да е с ГЕРБ, ще бъде предател към гражданското общество. (Ръкопляскания от ИТН.) Тук няма поле за размисъл. Дали ние ще съставим кабинет или не? Първо ще видим какво ще направят ГЕРБ, след това процедурата ще дойде при нас, след това ще видите какво ще направим ние. Ако случайно се стигне до трети мандат, тоест то ще се стигне, ако се стигне случайно и ние станем, и те, ако отидем на трети мандат, този, който го вземе, е хубаво да си помисли какво ще направи, защото в тази – средната част на залата, биха могли дори и да подкрепят който и да е от Вас. Ако се стигне дотам, трябва да сте наясно, че това означава коалиция с тези, които наистина трябва да бъдат поставени в дъното на политическия живот за всичко, което сториха на България – за ГЕРБ казвам. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ давам думата на госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, промяната започна след изборите на 4 април, но в никакъв случай не е завършила и не е направена.
В тази сложна ситуация, в която се намираме, позицията на БСП е най-лесна, ясна, принципна и последователна. За четири години – пет пъти вот на недоверие срещу правителството на Борисов, напускане на парламента заради погазване на демокрацията и парламентаризма, 1323 законопроекта или предложения по законопроекти, алтернативни на политиките на ГЕРБ. Това са факти, които не могат да бъдат пренебрегнати и не се забравят. Така че всякакви опити да се внушава, че БСП и ГЕРБ могат да правят нещо заедно, са безпочвени и не почиват на обективните факти, историята и истината в последните четири години. Очевидно сега обаче има някакво разместване на пластовете и неяснота в позициите на някои партии.
Уважаеми колеги от новите политически субекти, за нас политиката на ГЕРБ оттук нататък е да създава хаос, нестабилност и несигурност в държавата. Не се поддавайте на тези провокации, които и тук включително Ви устройват. Поведението на Борисов е ясно – също е традиционно непоследователен и ще продължава да ни забавлява със скечове. Новите политически субекти не могат сами, не Ви стигат гласове, но в същото време нападате БСП и отказвате протегната ръка от БСП, защото смятате, че ние сме партия на статуквото. В този момент проявявате очевидна липса на политическа мъдрост. Ние никога не сме се месили в поведението на други партии и не сме давали съвети, но тъй като сега всички подред ни предизвикахте, ще си кажем мнението.
Първо, още в Четиридесет и четвъртото народно събрание заявихме: „Обединени патриоти“ са явният партньор на ГЕРБ, а скрито управляващият партньор е ДПС. (Възгласи от ДПС: „Еее!“) Четири години сме го повтаряли от тази трибуна, това е ясна позиция. ДПС днес заявяват: „Няма да управляваме с ГЕРБ и няма да подкрепяме ГЕРБ и БСП, защото са партии, загубили изборите.“ Ами те управляваха и с ГЕРБ, и с БСП. Понеслите негативите от това са ГЕРБ и БСП, а сега тръгват да управляват с Вас. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля, без подвиквания от залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Помислете си какво Ви чака.
Не, уважаеми колеги от ДПС, като го дърпате за опашката, ще си получите истината.
Продължавам. Докато ние тук се занимаваме с това, какво се случва с реалния живот на България? За седми път Ви го казвам: чуйте гласа на разума. Докато тук тече този безсмислен спор, този човек се окопава, а Вие ще го върнете обратно с пълна сила и ще Ви кажа защо. Борисов имам предвид.
Казвате, че искаме всички елиминирането на ГЕРБ. Добре, освен тази група. Думи, думи, думи, зад които не стои нито едно конкретно действие, а даже обратното! И недейте да твърдите, че БСП иска да разбие анти-ГЕРБ мнозинството. БСП просто действа, не говори. Отхвърлихте предложението ни за мораториум – Ваша воля.
В понеделник подмениха цялата енергетика и часове след това „Булгаргаз“ поиска увеличаване на цените със 17%. Това е реалният живот отвън – 17% във всеки дом, докато тук си прехвърляме обвинения кой кой е и за какво се бори. В понеделник за 24 часа Борисов – тук ще оставя една скоба и ще допълня може би с кого, с кой, макар че не е правилно да се каже литературно „с кой“, овладяха цялото земеделие. Питате ли се защо почват от енергетиката и от земеделието?! Къде са средствата в държавата? И така в понеделник след всички енергийни дружества подмениха ръководството на шестте държавни горски предприятия за 24 часа – „Земинвест“, „Агровотинвест“, „Напоителни системи“, „Врана“ ЕАД, „Агролеспроект“, „Рибни ресурси“ и „Сортови семена – Елит“. Ако ни бяхте послушали миналата седмица, без да се мерим кой е по-прав, без да отменяме тези спорове дали в тази точка или в онази да вкараме мораториума, това нямаше да се случи.
От ДПС сега ще ме репликират и ще кажат: „Не, щеше да се случи, защото тези конкурси са започнали отдавна.“ Не, нямаше, защото юристите знаят, че краят на конкурсите е вписването в Агенцията. Ето това направиха за 24 часа, затова не вярваме на думи, а на дела.
Предложили сме Ви действия, дайте да го спрем. Не искате новите политически субекти – Ваша воля. Но вижте какво се случва и позволете ми да допусна, че и в енергетиката, и в земеделието кадрите не са само на Борисов. Позволете да допусна, че там са и кадрите на ДПС. Ето това причиниха за 24 часа, за съжаление, с Ваша помощ. Не знам защо го правите – от неопитност ли, от инат ли, че го е предложила БСП, нарочно ли, не знам, Вие си знаете, но е грешка. Не пожелахте да спрем концесиите.
Знаете ли в момента какво се случва в Министерския съвет? Ето сега ще Ви кажа: дава се концесия за добив на подземни богатства в находище „Орешака“ – Пазарджишко; в момента се дава концесия за добив на подземни богатства в община Димитровград, Хасково; в момента се дава концесия за морския плаж „Кабакум“ във Варна – ето сега, докато тук се караме кой е по-велик и кой иска повече да махне ГЕРБ, като че не е ясно това.
Отново няма да гледаме днес мораториума. Е, защо? Кой продължава и позволява Борисов да се окопава във властта и да се обогатява за сметка на българския народ? Ние не сме! Както виждате, не само на думи, а с документи и действия от 10 дена настояваме за едно простичко нещо. Дълго ще говорим по Изборния кодекс, дълго ще правим Комисия по ревизията, ще направим Комисия за „Росенец“ – добре. Действия трябват, хора! Той ни се подиграва в момента, той си действа, докато, позволете, ще кажа Вие, защото няма да се включим в този хор, си чешете езиците.
Нашите предложения са на масата. Ваше е решението – с вдигането на ръката или с натискането на бутона, къде ще се позиционирате, защото едно е да излезете тук и да говорите красиви думи, друго е, когато се стигне до решение, да опровергаете собствените си думи. И не обвинявайте за това БСП! Пет пъти абсолютно добронамерено Ви подадохме ръка, без да искаме нищо – не искаме постове, не искаме министри, не Ви искаме нищо. Искаме този модел не просто да бъде пропукан, както стана на 4 април, искаме да бъде отстранен и да няма възможност да се върне.
Не приемате това предложение – Ваша си работа. Ние принципно, последователно, ясно и категорично продължаваме по този път. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Добре, давам Ви думата по начина на водене.
АРМАН БАБИКЯН (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е ясна и скромна – моля Ви да продължим по дневния ред, защото мисля, че се занимаваме вече не с изказвания на парламентарни групи, а с общ политически дебат по теми, свързани с това кой е по-голям юнак в заколването на змея. Моля Ви да спрем с това, моля Ви да действаме според дневния ред, който беше утвърден, и да спрем да търсим кой къде е водил преговори, тайни разговори, кой е бил в ЦУМ, а да не споменавам други начини, по които се водят разговори. Мисля, че всичко е ясно и прозрачно и се случва в тази зала.
Госпожо Нинова, не знам за четири работни дни как сте внесли преди 10 дни нещо, вероятно има начин. Но наистина не искам да издребняваме. Искам наистина да се занимаваме с това, за което сме се заклели пред народа, и нека да продължим в този дух. Благодаря Ви. ( Ръкопляскания от ИСМВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Бабикян.
Само да напомня, че Вие поискахте думата по начина на водене и не посочихте конкретното нарушение, което съм извършила, за да мога да Ви обясня. В случая ставаше дума за изявления от името на парламентарни групи, така че Ви моля, придържайте се към Правилника при следващо вземане на думата. Благодаря Ви.
Постъпили законопроекти и проекти на решения от 15 април 2021 г. до 20 април 2021 г.:
Законопроект за изменение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за политическите партии. Вносител – Ива Митева и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Христо Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Ива Митева и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за възрастните хора. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да внесе в Народното събрание Националния план за възстановяване и устойчивост по Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент ЕС 2021/241. Вносители – народните представители Мая Манолова, Мария Капон и Татяна Дончева.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – народните представители Мая Манолова и група народни представители. Водещата е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители – народните представители Христо Иванов и Атанас Петров Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители – народните представители Христо Иванов, Атанас Славов и Атанас Атанасов. Водещата е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – народните представители Христо Иванов, Атанас Славов и Атанас Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – народните представители Христо Иванов, Атанас Славов и Атанас Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – народните представители Христо Иванов, Антоанета Цонева, Ивайло Мирчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносител – Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносители – народните представители Атанас Атанасов и Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносители – народните представители Атанас Атанасов и Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – народните представители Христо Иванов и Атанас Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за администрацията. Вносител – народният представител Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносители – народните представители Христо Иванов и Атанас Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител – народният представител Христо Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Вносители – народните представители Мая Манолова, Валентина Василева, Мария Капон и Румен Йончев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Николай Хаджигенов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Николай Хаджигенов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Николай Хаджигенов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Десислава Атанасова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана. Вносители – Николай Хаджигенов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Вносители – Мая Манолова, Валентина Василева, Мария Капон и Румен Йончев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за налагане на мораториум върху отдаването на концесии, продажбата на държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50 на сто държавно участие. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект на решение за налагане на мораториум върху определени действия на Министерския съвет в оставка. Вносител – Мая Манолова, Виктория Василева, Христо Дочев, Златомира Карагеоргиева, Ивайло Кожухаров, Мария Капон и Николай Хаджигенов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител – Мая Манолова и група народни представители. Предстои разпределение.
Законопроект за допълнение на Закона за митниците. Вносители – народните представители Христо Иванов и Надежда Йорданова. Предстои разпределение.
Законопроект за несъстоятелност на физически лица. Вносител – народният представител Мая Манолова. Предстои разпределение.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. Вносители – народните представители Мая Манолова, Теодора Пенева, Георги Георгиев, Татяна Дончева и Христо Дочев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители – Мая Манолова и група народни представители. Предстои разпределение.
Проект на решение за отмяна на Великденската ваканция на Народното събрание за 2020 г. Вносители – Христо Дочев и група народни представители.

Продължаваме с:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ КИРИЛ АНАНИЕВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г. И РАВНИЩЕТО И СТРУКТУРАТА НА ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ КЪМ 31 МАРТ 2021 Г. – продължение.
Съгласно постигнатата договорка на Председателския съвет давам думата на вносителя на предложението да го припомни в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще започнем разглеждането на един изключително важен въпрос за настоящето и бъдещето на българската икономика и на българската държава – това е въпросът за фискалния резерв на Република България. Разбира се, това не е единственият показател в системата от показатели за макроикономическо равновесие или неравновесие, но той е изключително важен от гледна точка на това какво наследява евентуално новото българско правителство, което и да е то – служебно или редовно, и какво може да се направи до края на годината.
Фискалният резерв фактически е текущата сметка на правителството, което използва средствата по фискалния резерв за разплащане на своите ежедневни, ежеседмични операции и резерв, който обаче се използва в определени случаи на природни бедствия, на промени в бизнес цикъла и настъпване на неочаквана икономическа криза, предизвикана от външни или вътрешни фактори, от пандемии, какъвто е случаят в момента. И ние сме притеснени от това, че има изключително големи, бих казал жестоки, колебания в равнището на фискалния резерв на Република България.
Да припомним, че съгласно Закона за публичните финанси и Закона за бюджета, към 31 декември тази година равнището на фискалния резерв трябва да бъде минимум четири милиарда и половина. Тревожното е, че към момента по предварителни данни, ще чуем последните данни от господин Министъра, равнището на фискалния резерв е слязло под 6 млрд. лв., което ще рече, че той е намалял почти два пъти през последните шест-седем месеца. Ние се притесняваме, защото в този фискален резерв неговата структура е изключително интересна и важна. Вътре е Сребърният фонд, вътре са средствата на Националния осигурителен институт и на НЗОК. По наши сведения – предварителни, пак казвам – разполагаемите средства са малко над 1 млрд. лв. Това крие изключителни опасности, тъй като ние не сме наясно как ще се развие световната и европейската икономика през следващите месеци, как ще се развият нещата с пандемията и какви допълнителни разходи трябва да направи българското правителство, как във времето ще бъде разположено евентуално теглене на нови заеми съгласно Закона за бюджета за 2021 г. Тъй като, за съжаление, в Закона за публичните финанси няма досега направено изискване за детайлно разписване на структурата на фискалния резерв, затова ние искаме от министъра на финансите господин Ананиев да ни запознае какво е фактическото състояние.
Искам да направя още едно уточнение – сравняването на фискалния резерв с минали периоди трябва да стане на базата на сравнение с държавния дълг, тъй като да припомня, че при всяко теглене на държавен дълг, този дълг отива във фискалния резерв, докато той се използва. Така че молим да не се спекулира. Ние ще имаме и допълнителни въпроси за съотношението между взиманите държавни дългове от което и да било правителство и равнището на фискалния резерв.
Затова, госпожо Председател и уважаеми колеги, ние искаме да получим достоверна и ясна информация от Министерството на финансите, от сегашното българско правителство: какво е реалното равнище на фискалния резерв, каква е неговата структура? Какви са, уважаеми колега Ананиев, предстоящите плащания през следващите един-два месеца и има ли рискове за българската държава? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Давам думата на господин Ананиев да информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Позволете ми в първото явяване пред Вас да Ви поздравя с избора на ръководството и да пожелая на цялото Народно събрание успешна работа в трудната законодателна дейност.
На мен ми беше зададен първо въпросът за фискалния резерв, или да карам както си е редът? Ако трябва да започна, трябва да започна с бюджета и след това с фискалния резерв.
Във връзка с поставените въпроси ще представя накратко основните параметри по текущото изпълнение на Консолидираната фискална програма към края на месец март. Информацията е изготвена на база на предварителни данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, като окончателните данни ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на следващата седмица.
Ето накратко и основните бюджетни параметри.
По предварителни данни приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 млрд. 348 млн. 100 хил. лв. – 23,8% от годишния разчет. Съпоставени със същия период на предходната година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370 млн. 800 хил. лв., което представлява ръст от 3,4%.
Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлизат на 8 млрд. 830 млн. 300 хил. лв., което представлява 23,8% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249 млн. 600 хил. лв. спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишните данъчни декларации за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасянето на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и данъка върху приходите, оперирани от корабите – графикът беше преместен от 31 март на 30 юни 2021 г.
През 2020 г., предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също беше удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължени лица вече бяха подали данъчни декларации за 2019 г., както и внесли изравнителните вноски по корпоративния данък в регламентирания срок 31 март 2020 г.
Приходите от преки данъци са в размер на 1 млрд. 263 млн. 200 хил. лв., или 18,1% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвените данъци са в размер на 4 млрд. 402 млн. 700 хил. лв. – 25,8% от разчетените за годината, като приходите от ДДС са в размер на 3 млрд. 126 млн. 800 хил. лв.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 млрд. 827 млн. 800 хил. лв., което представлява 24,2% от разчетите за годината.
България въведе едни от най-либералните режими по отношение на ограничаване дейността на стопанските субекти, поради което имаме една добра събираемост от данъчни приходи.
Неданъчните приходи са в размер на 1 млрд. 814 млн. 100 хил. лв., което представлява 27,5% от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703 млн. 700 хил. лв.
Разходите по Консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 млрд. 967 млн. 500 хил. лв., което е 22, 8% от годишния размер. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 млрд. 550 хил. 900 лв. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна, на политиката на доходите и политиката в социалната сфера, заложени в одобрения Закон за бюджета за тази година.
Най-значителен принос за нарастване на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията. Извършените разходи по мерки за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечението на заболелите, мерки за подкрепа на бизнеса и социалните мерки за периода от 1 януари 2021 г. до 31 март 2021 г. са в размер на 1 млрд. 345 млн. лв., което представлява около 1% от брутния вътрешен продукт, в това число 0,6 млрд. лв. за подкрепа на домакинствата, 0,4 млрд. лв. за органите за държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, и 300 млн. лв. за подкрепа на бизнеса.
За Ваша информация от началото на пандемията до 31 март 2021 г. са извършени разходи, свързани с мерките за борба с COVID-19, в размер на 5,1 млрд. лв., от които за подкрепа на домакинствата – 1 млрд. 800 млн. лв.; за подкрепа на бизнеса – 2 млрд. 200 млн. лв., и за органите за държавно управление, натоварени с дейността за овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 – 1 млрд. 100 млн. лв.
Ако трябва да се върнем отново към първо тримесечие на 2021 г., приносът – нарастването на разходите за субсидия за нетърговски предприятия, имат плащанията по мярката 60/40 – 165 млн. лв.; мярката 80/20; мярката „Запази ме“; мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал“ за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, администрирани от НАП и други.
В частта на разходите за пенсии са изразходвани 314 млн. 200 хил. лв. за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите за всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказа и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсиите от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите от началото на годината, през юли месец 2020 г.
В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действията на извънредната епидемична обстановка, включително разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства. Средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 – допълнително месечно нетно възнаграждение в размер на 1000 лв.; заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19; месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв.; на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитарите в размер на 120 лв.
Освен това през първото тримесечие на текущата година е изпълнена част от Инвестиционната програма на Министерството на отбраната, в това число по актуализирания Проект за инвестиционен разход: придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили – 150 млн. лв.; проектиране и изграждане на обекти във военни формирования във Военновъздушните сили като част от изграждането на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет – 26,5 млн. лв.; реализация на инвестиционен проект „Модернизация на Т-72“ за нуждите на танковите формирования от Сухопътните войски – 28 млн. 700 хил. лв.; разходи на МРРБ за текущ ремонт и поддръжка, включително зимно поддържане в размер на 207 млн. 700 хил. лв.; разходи за лихви по обслужване на държавния дълг в размер на 318 млн. 800 хил. лв.
Отчетените данни показват по предварителни данни на Министерството на финансите към края на месец март, че салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 619 млн. 400 хил. лв., или 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Отчетените данни показват, че за период от пет години – от 2010 г. до 2014 г. включително, бюджетното салдо по консолидирана фискална програма към края на всяко първо тримесечие за годината е отрицателно. За 2010 г. дефицитът е 1,7 млрд. лв. Тези данни показват категорично, че негативните ефекти за фиска, след шока от икономическата и финансовата криза 2008 – 2009 г., продължават дълго. Във връзка с това наблюдаването на настоящата година, влошаването на бюджетното салдо след шока за икономиката от пандемията през 2020 г. и началото на 2021 г., е до голяма степен очаквано от икономическите анализатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър, времето Ви изтече.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Последно – само две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Да.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Текущо през годината дефицитът също е динамична величина, върху който оказват влияние както текущото изпълнение на приходите, така и усвояването на разходите.
Предварителните прогнози дават основание да се очаква, че към края на месец април отчетеният дефицит към месец март е възможно да се свие, което означава достигане близо до балансирано бюджетно салдо за първите четири месеца на годината, като имаме предвид, че първото тримесечие на 2021 г. е най-тежкото във връзка с третата вълна от COVID-19. Постигнатият резултат от 0,5% от брутния вътрешен продукт на дефицит за първото тримесечие на 2021 г. и очакванията ни за близко до балансираното салдо към 30 април 2021 г. ни дават основание да няма усложнения, ако няма усложнения в епидемичната обстановка, да изпълним поетите ангажименти със Закона за държавния бюджет за 2021 г. При усложняване на обстановката в България, както и във всички други страни от Европейския съюз, ще трябва да предприемем допълнителни мерки, в резултат на което ще е необходима актуализация на бюджета, извършване на допълнителни разходи и поемане на допълнителен дълг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Всяка парламентарна група има право на два въпроса, които да зададе към министъра.
От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС имате ли въпрос?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! За ГЕРБ и СДС приемането ни в еврозоната е изключително важна и от тази гледна точка искам, ако сте в състояние, да ни кажете как върви изпълнението на поетите ангажименти във връзка с присъединяването ни към Валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз.
Дали ще бъде спазено според Вас приемането на България от 1 януари 2024 г., както беше заложено? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На 29 юли 2018 г. България изпрати писмо до Еврогрупата, в което изрази готовността си да участва в Единния механизъм за надзор чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и да се присъединим към ERM II. В това писмо заявихме официално намерението си за едновременно присъединяване към Валутно-курсовия механизъм ERM II и Банковия съюз, като последното се осъществява чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, с оглед участието на страната в Единния надзорен механизъм.
Писмото включваше и поети ангажименти от страна на България за реформи в определени области на политиките. Писмото е достъпно на страниците на Министерството на финансите и на Съвета на Европейския съюз.
Нашето намерение получи политическа подкрепа на Еврогрупата на нейното заседание на 12 юли 2018 г., за което бяхме информирани с писмо от председателя на Еврогрупата от 24 юли 2018 г. Документацията отново е публикувана и може да се намери на интернет страницата на Министерството на финансите.
В съответствие с поетите ангажименти беше одобрен План за действие от Министерския съвет от 27 август 2018 г., съдържащ мерки в отговор на намеренията на България да се присъедини към ERM II и Банковия съюз. Той също е достъпен на интернет страницата на Министерството на финансите.
Мерките за реформи по различните области на политики включват хармонизиране на правната рамка на устройството и дейността на Българската народна банка с изискванията на законодателството на Европейския съюз, както и засилване на рамката на надзора в банковия и небанковия финансов сектор. Подобряване на макропруденциалната рамка и тази на несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия и не на последно място – ратифициране на споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.
След усилена работа на всички институции и успешното изпълнение на ангажиментите, което бе положително оценено от европейските институции и държавите членки, българският лев се включи във Валутния механизъм ERM II и България установи тясно сътрудничество в рамките на Банковия съюз, считано от 10 юли 2020 г.
Правителството прие последващи ангажименти, които страната следва да изпълни до присъединяването си към еврозоната. Най-общо те представляват естествено продължение и надграждане на вече предприетите мерки, както и на продължаващите реформи в областите: небанков финансов сектор, рамка за управление на държавните предприятия, рамка по несъстоятелността и рамка за борба с изпирането на пари.
Каква ни е подготовката за еврозоната? След присъединяването на българския лев към Валутния механизъм ERM II през юли 2020 г. процесът по присъединяване на България към еврозоната навлезе в заключителната си фаза, което наложи възстановяване на работата на създадения още през 2015 г. Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. С това на практика беше поставено началото на практическата подготовка на страната ни за приемане на единната европейска валута с целева дата 1 януари 2024 г. Във връзка с това, през март тази година правителството прие промени в Постановление № 168 на Министерския съвет за създаване на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, които промени са насочени към осигуряване на по-добра координация на подготвителния процес, по-успешно въвеждане на еврото в страната.
На Координационния съвет са възложени следните по-важни задачи: да организира и координира практическата подготовка на страната ни за членство в еврозоната; да разработи до 30 юни 2021 г. Проект на Национален план за въвеждане на еврото с индикативен срок за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г.
Бих искал да обърна внимание, че Националният план е основният стратегически документ в процеса на подготовка на дадената страна за членство в еврозоната. С него се предначертава пътят, който страната ни трябва да извърши, за замяна на националната валута с еврото. В плана са разписани принципите, сценариите, основните мерки, които трябва да се извършат в отделните области с оглед въвеждането на еврото.
Процесът по разработването на Проекта на Национален план е в напреднала фаза. Усилията са насочени към спазване на срока, заложен в ПМС № 168, а именно до края на месец юни тази година – Проектът на Национален план да е готов и да бъде изпратен за одобрение от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли желаещи да зададат въпрос от името на парламентарната група на „Има такъв народ“?
Заповядайте, господин Данаилов.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ (ИТН): Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, благодаря за всичките изнесени числа, но Вие не отговорихте на конкретния въпрос: какво е състоянието на фискалния резерв?
Ние с моите колеги от „Има такъв народ“ сме подготвили анализ на фискалния резерв, в който всъщност минималният неснижаем остатък, който трябва да включва всичките фондове, които са с конкретни целеви стойности, е около 9 млрд. лв. Това включва: Сребърния фонд, който е около 3,3 млрд. лв.; Националния фонд, който е около 3 млрд. лв.; енергийните фондове, които са около 2,5 млрд. лв., както и Учителския пенсионен фонд в размер на 350 млн. лв.
Състоянието на фискалния резерв по данни от БНБ към 9 април е 5,9 млрд. лв. Към момента – последни данни към 16 април, е 7,2 млрд. лв. Очевидно има липса на близо 2 млрд. лв.
Това предполага ли разходване на целеви средства и кой е разрешил разходването на тези целеви средства от единната сметка?
Допълнително следващият ми въпрос – вторият, е: балансирането, за което говорите, ще бъде ли постигнато с очакваните приходи от концесията на летище София, които са в размер на над 660 млн. лв. с ДДС, или не?
С тях ли очаквате да компенсирате този бюджетен дефицит от над 600 млн. лв.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не отговорих на въпроса за фискалния резерв, тъй като след малко ще има изслушване специално по него, затова се съсредоточих върху изпълнението на бюджета и очакванията до края на годината.
С висока степен на убеденост към края на месец април бюджетът ще бъде близък до балансирания. Според мен на база на днешните изчисления и анализи дефицитът може да се движи от минус 100 млн. лв. до плюс 100 милиона излишък. Но това, разбира се – по понятни причини, е ясно за всички икономисти, че ще стане на 30 април, когато излязат последните данни от постъпленията на приходите и извършването на разходите.
Сега на този етап – ще кажа все пак, бях попитан – към днешна дата фискалният резерв на държавата е 8 млрд. 500 млн. лв. – 8 млрд. 500 млн. лв., от които 8 милиарда са по сметка в БНБ, а останалите 500 милиона са в търговските банки, тоест далеч от цифрата, която беше цитирана. Няма как да се вади една цифра в периода от 2 до 9 април – тогава, когато се извършват само разходи, а приходи не постъпват или много малко постъпват в държавния бюджет. Вие знаете, че сроковете за деклариране на данъците и за тяхното внасяне започва от 13-о, 14-о число на месеца и завършва към края на съответния месец. Така че информацията, която беше изнесена, е най-малко некоректна – надявам се, не непрофесионална, а просто някой да се е заблудил – икономистът, който изрече тази цифра на 10 април. Но, така или иначе, към днешна дата фискалният резерв е 8 млрд. 500 млн. лв.
Що се отнася до концесията на летище София – да, тя постъпи във фискалния резерв. Нейният размер – Вие го знаете, е 660 млн. лв. Ние бяхме поели предварителни ангажименти с него да извършим някои много важни разходи, свързани с транспортната система, транспортния сектор, но понеже тази вноска закъсня всички тези разходи бяха направени с бюджетни средства и това се явява едно възстановяване на разходите, които държавата предварително е направила за подкрепа на транспортния сектор.
Така или иначе, в тези 8 милиарда и половина има 3 милиарда и 300 милиона Сребърен фонд, или това е Фондът за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Тези пари са по отделна сметка, не сме си позволили от създаването на Фонда да бъде взета една стотинка от него и да се финансират други разходи от държавния бюджет. Всичко останало са средства, които временно могат да бъдат използвани за покриване на разходите в бюджета. Съвсем простичко да го обясня – представете си една банка, която има влогове на своите граждани. Гражданинът внася своя влог, този влог се използва от банката, за да финансира, разбира се, другите свои разходи, които предвижда, но аналитично всичко се води както в банката, така и във фискалния резерв. За всеки един от тези целеви разходи, за които бяха споменати, има аналитична отчетност във фискалния резерв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Само напомням, че изслушването е относно изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и равнището и структурата на фискалния резерв към 31 март 2021 г.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ има ли желаещи?
Заповядайте.
ПЛАМЕН МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В средносрочната прогноза, внесена с бюджета за 2021 г., Вие не предвидихте отново затваряне на страната – тя беше доста розова.
В тази връзка моят въпрос е по отношение на допълнително направените разходи, които Вие направихте, с решение на Министерския съвет. Какъв е размерът на допълнително направените разходи с решение на Министерския съвет през първото тримесечие на 2021 г. и какво е съотношението им спрямо заложените в бюджета? Каква част от тях, от тези допълнително направени разходи през прозореца на джипката, е за антиковид мерки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна моя отговор отзад напред, тъй като аз свърших предишното си изказване с разходите за ковид мерките.
Казах, че от началото на пандемията до 31 март са похарчени 5 млрд. 100 млн. лв. разходи за социално-икономически мерки за справяне с пандемията, от които споменах и конкретните размери в трите направления: мерки за подкрепа на домакинствата – 1 млрд. 800 млн. лв.; мерки за подкрепа на бизнеса – 2 млрд. 200 млн. лв., и мерки за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията – 1 млрд. 100 млн. лв.
От началото на годината съобщих цифрата от 1 млрд. 345 млн. лв., като мерки за подкрепа на домакинствата са 645 млн. лв., мерки за подкрепа на бизнеса – 300 млн. лв. и мерки за органите за държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията – 400 млн. лв.
От началото на годината, понеже стана въпрос какви разходи са направени от централния бюджет за финансиране на редица мероприятия, които бяха важни и належащи, са предоставени 976 млн. лв. от централния бюджет, като, забележете, от тях 716 млн. лв. са предварително планирани за точно определени конкретни разходи. Допълнителните разходи, които са дадени чрез преструктуриране, са в размер на 260 млн. лв. Пред мен са и всички постановления, които правителството е приело. Ако имате възможност да ги прочетете, ще видите, че вътре става въпрос за отпускане на допълнителни средства за довеждане на вода, тоест за довеждащи водопроводи, вътрешноградски водопроводи; за ремонт, строителство и саниране на училища, на детски градини; за улици в населени места, които се намираха в ужасно състояние; за изграждане и ремонт на пътища между населени места – някъде нямаше даже и пътища и бяха направени нови.
Всичко това е изключително важно за жизнения стандарт на българските граждани. Отидете в тези населени места, срещнете се с хората, които живеят там, и ги попитайте: „Извинявайте, имахте ли нужда от тези средства и от тези дейности, които държавата финансира?“ Те ще Ви отговорят. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Ще Ви отговоря и на този въпрос – защо не сте ги заложили? Защото винаги в течение на годината възникват обстоятелства, с които трябва на всяка цена да се справим – с последиците от тези неблагоприятни явления, и тогава държавата преструктурира на базата на подреденост на приоритетите, които има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на парламентарната група на ДПС – заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, във Вашето изложение Вие заявихте, че в първата половина, или по-скоро до края на месец март, приходите от данъци и осигурителни вноски в сравнение с 2020 г. са нараснали, ако не бъркам числото, с около 250 милиона. В същия момент по Консолидираната фискална програма Вие заявихте, че дефицитът в бюджета към края на месец март е около 619 млн. лв.
В тази връзка, имайки предвид факта, че Законът за държавния бюджет е приет с дефицит около 4 милиарда и половина, от една страна (реплика от министър Кирил Ананиев: „Четири и деветстотин.“) – 4 милиарда и 900, благодаря Ви за поправката – и на следващо място, бюджетът на държавното обществено осигуряване е зависим от държавния бюджет, тъй като над 6 милиарда и 140 милиона са трансфер от данъци към бюджета на държавното обществено осигуряване, откъдето се плащат всички осигурителни плащания в държавата.
В тази връзка и във връзка с внесени – доколкото знам, около 70 проекта в Народното събрание – една голяма част са свързани с многомилиардни разходи, първият ми въпрос е свързан с това: има ли някаква опасност за социалните плащания през следващите месеци до края на годината и ако има – какви мерки трябва да бъдат предприети, за да не се стигне до проблеми с бюджета на държавното обществено осигуряване и със социалните плащания по бюджета на Министерство на труда и социалната политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, благодаря Ви за това, че съобщихте дефицита, с който държавният бюджет очаква да приключи към края на годината. Той наистина е 4 млрд. 900 млн. лв. и това е едно хубаво сравнение. След изтичане на първото най-тежко тримесечие и четвъртия месец на годината ние сме на балансиран бюджет или около него, което показва, че добре се управляват държавните финанси.
Що се отнася за социалните плащания и за пенсиите – така, както е разработен бюджетът, така, както се изпълняват приходите по бюджета, мога да гарантирам, че всички тези социални плащания ще бъдат изплатени на хората, които са правоимащи до края на годината, и няма никакъв риск. Те са изключително важни за нас – това са пенсионерите, това са социално слабите, това са хората, които се намират в период на безработица – въобще всички хора, които по една или друга причина са пострадали или от пандемията, или от други фактори. Така че заявявам тук, че при така разработения бюджет и при такова изпълнение на приходите, както върви сега, няма риск и опасност за социалните плащания.
Вие засегнахте една много интересна тема, защото аз като финансов министър, естествено, наблюдавам всички проекти, които се внасят в момента в Народното събрание. Навсякъде се говори за разходи, и то в огромни размери – за милиарди става въпрос, без да се говори как те ще бъдат покрити. Това обаче означава, първо, много голям дефицит. Събрани заедно, всички тези разходи, които са постъпили сега в Народното събрание, са около 13 млрд. лв. допълнителни разходи, което значи допълнителен дефицит от 10%. Нали знаете, че това е дълг, който трябва да се тегли и след това да се връща. Затова, когато се разглеждат тези проекти на закони, трябва да има финансова обосновка за източника, който ще покрие тези разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарната група на „Демократична България“ има ли желаещи за въпрос?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГАНЕВ (ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, нашият доуточняващ въпрос е свързан предимно с разбирането ни за Вашия много сериозен, дългогодишен опит като бюджетар и той е следният. Вие казахте, че ако няма неблагоприятно развитие в обстановката до края на годината, най-вероятно няма да се наложи да преразглеждаме рамката на бюджета. Въпросът обаче е: дали при нормално развитие на обстановката нещата, които ни казахте – че поради базови ефекти разходите в началото на годината, поне докъм средата, ще нарастват доста по-бързо, няма някаква нужда да се изтегли календарът на емисиите малко по-напред през годината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Това е наистина добър, професионален въпрос, върху който аз и моите колеги от ръководството на Министерството на финансите разсъждаваме много. Защо не изтеглихме част от заема, който имаме възможност да теглим до края на годината? Вие знаете, че лимитът ни е 4,5 милиарда – ние до този момент сме изтеглили само 800 млн. лв., тоест има един сериозен ресурс, който да се тегли оттук до края на годината.
Две са причините, поради които не направихме нова емисия.
Първата причина е, че в момента фискалният резерв има достатъчен ресурс, за да можем да се справим с текущите разходи, които имаме да извършваме през тези пролетно-летни месеци. Ако изключим пандемията, те са обикновено с по-нисък размер, ниво на разходите.
Второто нещо, което има някаква политическа оценка – не ни се искаше в края на мандата на това правителство да емитираме, защото, ако сега трябваше да емитираме, трябваше да емитираме поне половината от това, което остава да се тегли като заем, тоест един сериозен ресурс от международните финансови пазари. Преценихме, че е по-добре това да го направи новото правителство и на базата на своята програма, на базата на своите приоритети, и от уважение, разбира се, към хората, които ще дойдат да ни заместят в управлението на държавата, в това число и във финансовата сфера.
И една трета причина, която е свързана с първата – няма как да имаш 8,5 милиарда фискален резерв, да ги държиш на отрицателна лихва в БНБ, а в същото време да излизаш на международните пазари и да теглиш дълг, който ти носи лихва за обслужване. Това според мен е нередно. Затова преценихме на този етап, че дългът, който сме го теглили – от 800 млн. лв., е достатъчен, и този фискален резерв, за да преминем няколкото месеца, докато новото правителство влезе в своята роля, прецени своите приоритети, построи ги в график до края на годината и да прецени в какъв момент трябва да усили фискалния резерв с нов заем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“?
АНДРЕЙ ВЪЛЧЕВ (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати! Уважаеми господин Ананиев, от Вашето изказване стана ясно, че през първото тримесечие на тази година сте с около 2 милиарда по-лошо бюджетно салдо от същия период на миналата година – 620 милиона дефицит тази година при милиард и 430 милиона излишък, ако не бъркам, по данните от консолидираната фискална програма.
Позволете да споделя своето мнение, че това е изключително лоша атестация за планирането и според нас е индикатор за предизборен харчлък, който е за сметка основно на микро-, малки и средни предприятия, тъй като до тях не стигнаха парите. Както и Вие сам казахте в експозето си, към 2020 г. сумите са повече от символични. Мерките срещу кризата не работят, а най-вероятно и джобните пари на премиера вече са изхарчени, тъй като бюджетът е без резерви.
Искам да напомня, че за периода април – декември 2020 г. дефицитът е 5 млрд. лв. Според Вашите думи до момента в това изслушване се очертава тази година нивата да бъдат още по-високи. Може би неслучайно част от така наречените външни говорители вече започнаха да говорят и за актуализация.
В отговор на предишния въпрос Вие сам казахте, че ако има следващ Министерски съвет – може би на него прехвърляте отговорността за ново задлъжняване. По данни на независими икономисти може би става въпрос – съжалявам, не искам да жонглирам с числото – за около 9 – 10 млрд. лв., което е доста висок размер.
В тази връзка ще задам следния въпрос. Тепърва предстои проверка, която най-вероятно ще извади още скелети от гардероба, но аз искам да Ви попитам: емисията, която Вие емитирахте – от 5 млрд. лв. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и тя беше предназначена, за да покрие разходите, които към 2022 г. трябва да се изплатят – близо 3 млрд. лв., дали са налични, или я похарчихте още до декември месец? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Моля Ви, спазвайте времето.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Честно казано, беше малко объркано или неподредено Вашето изказване от трибуната. В крайна сметка не разбрах точно на кой въпрос трябва да отговоря. Имайте предвид, че тези 5 милиарда или 2,5 млрд. евро, които емитирах миналата година, бяха, първо, в рамките на ресурса, който ми позволява Законът за бюджета за 2020 г., и, второ, беше отчетено от всички наши европейски партньори и финансови институции – европейски и световни, като един от най-сполучливите дългове, които са теглени от страна – членка на Европейския съюз, през миналата година. Естествено, че тези пари влизат във фискалния резерв и те са част от него, и те са за покриване на дефицита по бюджета за миналата година, както и за текущите плащания, които се извършват след неговото поемане като дълг, както и за изпълнение на задължението в края на 2020 г. фискалният резерв да не бъде на ниво под 4,5 милиарда.
Що се отнася за така наречената ревизия и скелети, съветвам Ви – нека съответните органи да направят проверки и тогава да говорим с такива гръмки фрази, защото много пъти са ни правили проверки и досега никога не са установили нито скелети, нито кюлчета, нито други неща. Така че в името на колегиалността, в името на добрите взаимоотношения нека да говорим след проверките – кой какво е намерил, а не сега. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към задаване на вторите въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър на финансите в оставка, нека се върнем към действителността и да засегнем една много важна тема, която се отнася към бюджетното салдо, а именно въпроса за дълга и задлъжнялостта. Благодаря и за въпроса на господин Ганев, тъй като той общо взето беше в тази посока.
Но си струва да отбележим, че сме на второ място в Европейския съюз…
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): На трето!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На второ сме по задлъжнялост след Естония, освен ако Естония я броим за две държави. Съжалявам, че се обаждате от място, господин Цонев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В един момент Люксембург беше, но той остана трети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля Ви, господин Министър, не влизайте в диалог.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявам се и аз, но…
Та в тази посока е хубаво, че Ви задават и въпроси – какви са Вашите виждания занапред. Това означава, че очакват, че Вие пак ще се занимавате с тази си дейност, ще бъдете в тази битност. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Вие през годините сте доказали, че с това нещо се справяте отлично и плод на всичките Ваши усилия – на различни правителства, не казвам само – на ГЕРБ, с малки изключения, разбира се – последната година на правителството на господин Станишев и цялото такова на господин Орешарски, се е следвала една и съща политика.
Та каква е Вашата визия за това как ще се управлява дългът и с оглед да се спазват макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Главчев, правителствената политика по управление на държавния дълг, като важна съставна част на фискалната политика, е насочена към поддържане на макроикономическа стабилност и запазване устойчивостта на страната. Последователното и ефективно управление на държавния дълг през целия период – от края на 2014 г. до март 2021 г., допринесе за запазване на водещата роля на Република България сред страните от Европейския съюз с най-ниска задлъжнялост, като страната ни заема трето място, а от 2019 г. вече второ място сред страните – членки на Европейския съюз, след Естония, както каза господин Главчев.
Съгласно последните публикации през месец януари 2021 г. от Евростат – данните за третото тримесечие на 2020 г., стойността на показателя консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ за България възлиза на 25,3% от брутния вътрешен продукт, което нарежда страната ни на второ място след Естония, която има 18,5% от БВП.
Това ниво е не само далеч под горния праг на Маастрихтските критерии за конвергенция от 60%, но и значително под средните нива за страните от еврозоната – 97,3% от брутния вътрешен продукт, а за всички страни от Европейския съюз – 89,8%. Вследствие на избухването и бързото разпространение на пандемията от COVID-19 промените в тази връзка – фискални цели по отношение на бюджетното салдо, в контекста на влошените допускания за външната и вътрешната икономическа среда, по предварителни данни се очаква към края на 2020 г. дългът на сектора да възлезе на около 29 млрд. 700 млн. лв., а стойността на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ – брутен вътрешен продукт до 25%. Отново едно от най-ниските нива.
Ниското ниво на дълга на сектор „Държавно управление“ осигурява дългосрочното изпълнение на Маастриския критерий за конвергенция от 60%. Делът на държавния дълг като компонент на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ възлиза на около 93% към края на 2020 г., което е предпоставка за доминантното значение на политиката по управление на държавния дълг. От края на 2014 г. до месец март 2021 г. нетното номинално увеличение на размера на държавния дълг възлиза на около 5,7 млрд. лв. – от 22 млрд. и 100 млн. лв. към 31 декември 2014 г. на 27 млрд. и 800 млн. лв. към 31 март 2021 г. За същия период относителният дял на държавния дълг към БВП намалява от 26,3% към 31 декември 2014 г. на 22,3% към 31 март 2021 г.
Динамиката на държавния дълг от края на 2014 г. до 31 март 2021 г. е резултативна величина от емитираните държавни ценни книжа на вътрешния пазар, пласмента на еврооблигации в рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, усвоените средства по външни заеми от международни финансови институции в общ размер на 22 млрд. лв. и извършените погашения по държавния дълг в размер на 16,3 млрд. лв. С цел осигуряване на максимална гъвкавост при осъществяване на емисионната политика и предвид големия размер на падежирания дълг през 2015 г., респективно потребността от осигуряване на дългови източници за финансиране на бюджетните дефицити и поддържане на определени нива на фискалния резерв, наложиха необходимостта предприемането на действия по подготовка и създаване през месец февруари 2015 г. на Глобална средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Програмата беше основана чрез ратифициране от страна на Народното събрание на Договора за дилърство, Договора за агентство и Акта за поемане на задължения с лимит на Програмата в размер на 8 млрд. Евро, или равностойността им в друга валута.
През 2020 г. съгласно чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. лимитът на Програмата е увеличен от 8 на 10 млрд. лв. В съответствие с условията на основната програма в рамките на дълговите ограничения на Закона за бюджета за 2015 г., 2016 г. и 2020 г. са емитирани еврооблигации с общ обем 7 млрд. 644 млн. Евро, или 76% от общия лимит по Програмата, като оставащият обем по нея е в размер на 2 млрд. 356 млн. лв. или 24%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на парламентарната група на „Има такъв народ“ има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Зайкова.
МИКА ЗАЙКОВА (ИТН): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми господин Министър, колеги! Ще задам на министъра два малко нетипични въпроси.
Искам да се убедя, че фискалният резерв е в добро здраве или в привидно добро здраве, господин Министър, затова ще Ви попитам следното: първо, има ли неизплатени заплати в държавните структури? Защото Вие много добре обяснихте, че освен Сребърния фонд, който е в отделна сметка, всичко останало е в общ кюп. Нали така, колеги? И аз питам – понеже до нас достигат сигнали – има ли неизплатени, тоест задържани заплати в държавните структури? Въпрос първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Госпожо Зайкова, извинявайте, че Ви прекъсвам. Имате право само на един въпрос, така че формулирайте си го, за да бъде един.
МИКА ЗАЙКОВА: Добре.
… и изплатени ли са авансите по специфичните дейности…
Изплатени ли са авансите?
Не мога да задавам повече въпроси. (Шум, смях.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Заплати…
МИКА ЗАЙКОВА: Не, не. Не заплатите – авансите по специфичните дейности по евросредствата. (Народният представител Мика Зайкова говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Госпожо Зайкова, на микрофона задайте въпроса си – високо и ясно. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Многоуважаема госпожо Зайкова, много отдавна работим заедно и се познаваме (смях и оживление), така че очаквах да има Ваш въпрос да наречем в социалната сфера.
Не само че заплатите се изплащат редовно на работещите в публичния сектор, но и Вие знаете, че тази година предприехме политика по доходите, като увеличихме възнагражденията на работещите в публичния сектор с 10%. Не искам да се връщам назад в минавалата година, когато на всички онези, които бяха на първа линия в сектор „Здравеопазване“, им бяха увеличени – и не само в „Здравеопазване“, а и в социалните служби им бяха увеличени заплатите с 30%. Получават си ги редовно. Мотивацията е голяма. Така че няма никакъв проблем.
Втората част на въпроса за евросредствата много не я разбрах, но ние имаме план на взаимоотношенията с Европейската комисия за парите, които ще получим, и парите, които трябва да разходваме и отчетем пред Европейската комисия. Този план се изпълнява. Ние сме в непрекъсната комуникация с тях, така че няма проблеми по усвояването на средствата, които ни се предоставят от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „БСП за България“ има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Министър, по официална справка, която имаме от Министерството на финансите от 28 февруари 2021 г., резервът е 8,8 милиарда. Днес, един месец по-късно, казвате, че резервът е 8,5 милиарда. Това означава, че топите резерва на Република България със скорост от 300 милиона на месец.
По отношение на структурата на резерва. От тези 8 милиарда и половина 3 милиарда 300 милиона са Сребърен фонд, който не може да се пипа. Три милиарда са средствата от Европейския съюз и 750 милиона са салдата на НОИ и НЗОК – Осигурителния институт и Здравната каса. И така, като извадим тези пари от общата сума…
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Защо ги вадите?
КОРЕНЕЛИЯ НИНОВА: Защото не можете да ги харчите за друго освен за тези целеви неща – за пенсии, НОИ, НЗОК.
Реалните свободни средства в резерва остават милиард и 400. Първо, това да изясним. (Реплики.)
Второ, въпросът ми е: колко пари изхарчи господин Борисов с постановление на Министерския съвет извън одобрения от Народното събрание бюджет? Обща сума.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ (от място): Нито стотинка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колко пари изхарчи извън одобрените в бюджета с постановление на Министерския съвет?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ (от място): Нито стотинка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Очевидно е за всички, че изпълнението на бюджета не отговаря на приетия от Народното събрание. В тази връзка Ви питам: има ли намерение правителството на Борисов да внесе актуализация на бюджета? Защо Ви питам? Политическата обстановка в момента в България е изключително динамична и напрегната. Ако не се състави правителство и се тръгне на предсрочни избори, няма да има парламент, който да приеме актуализация на бюджета. Тоест, ако Вие не го направите и не понесете отговорност за това, което оставяте, тръгвайки си, Вие внасяте допълнителен хаос в държавата, и то вече на равнище – финансов, социален, икономически и така нататък.
Затова, моля за отговор: това правителство в оставка – на Борисов, възнамерява ли да внесе актуализация на бюджета, с което да гарантира нормалното функциониране на държавата в следващите месеци, каквото и да се случи със съставяне на ново правителство, служебно или отиване на избори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Учудвам се, госпожо Нинова, на въпросите, които зададохте. Даже малко ми е неудобно да дам отговорите, защото не са много лицеприятни.
Първо Ви казах, че балансът на бюджета към месец април ще бъде, тоест салдото ще бъде балансирано или около него, след най тежките три месеца на годината и силното ниво на заболеваемост в страната. Очаква се през следващите месеци на базата на мерките, които сме предприели, тези нива да спаднат, но така или иначе при това изпълнение на бюджета, което предвиждаме, ние ще завършим в рамките на одобрения от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Безспорно, ако противоепидемичната обстановка се влоши не само в нашата страна, а и в Европа и света, всички държави ще предприемат съответните мерки по актуализация на своите бюджети. Вече две държави в Европа го направиха. Защото, когато се бяхме събрали на Съвета на министрите на ЕКОФИН в Брюксел, се договорихме всички страни да направят проектобюджетите си с включени мерки до края най-много на второто тримесечие на годината. Така че не само ние, но и всички останали страни – членки на Европейския съюз, са предвидили ресурсите си за противоепидемичните мерки до средата на годината.
Така че не е срамно, ако пандемията продължи, да се направи и съответна актуализация на бюджета, но не с такива предложения, които сте внесли сега в Народното събрание, защото тогава трябва да търсим дългове вече – не бих искал да предричам, в какви размери и как ще оставим на нашите потомци, деца и внуци дълговото време да го плащат десетилетия напред. Защото Вашите проекти са за милиарди, без да има вътре един лев за справяне с пандемията, а решаване на редица социални въпроси, които са поставяни години наред – някои от тях са решавани, други частично са решавани, някои не са решени.
Що се отнася до колко сме похарчили…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Вие ще внесете ли актуализация? (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Моля? Не, извинявайте, не Ви чувам. Криете се някъде в края. Би трябвало водачът да е тук отпред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Дали Вие ще внесете актуализация? (Шум и реплики.) Това беше въпросът.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Актуализация.
Още в самото начало Ви казах, че на този етап при това състояние на бюджета, при това състояние на фискалния резерв, при това състояние на приходите и на разходите не се налага актуализация на бюджета. Казах, че актуализация на бюджета може да се наложи само при влошаване на противоепидемичната обстановка и осигуряване на допълнителни средства по всички тези социално-икономически мерки, които ще трябва да продължат до края на годината. Тогава би трябвало да се внесе такава актуализация, но лично съм убеден, че такава актуализация трябва да бъде направена от правителството, което ще дойде на власт да управлява, тъй като то си има своя програма, то може да промени част от философията на одобрения бюджет за тази година. В никакъв случай ние не трябва предварително да определяме неговите политики и приоритети до края на годината.
Този бюджет, който ние сме приели, с тези политики и приоритети, си го изпълняваме и ще го изпълняваме до края на годината в рамките на този дефицит, който сме предвидили от 4 млрд. 900 млн. лв., и не се налага да се актуализира. Разбира се, отново повтарям, ако няма усложняване на обстановката.
Що се отнася до парите, които са изхарчени с постановление на Министерския съвет, няма една стотинка повече похарчена от това, което е одобрено от Народното събрание като бюджет за 2021 г., в гласуването на което сте участвали и Вие лично. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Неслучайно преди малко в отговор на друг въпрос казах, че целият списък с постановленията е тук при мен, може да го видите. Всичкото – по-голямата част, от предварително предвидени разходи в централния бюджет, тъй като има редица събития, които, за да предоставиш парите, трябва да имаш натуралните показатели. Например хората, които отиват на хемодиализа, те имат право на безплатен транспорт. Този транспорт ние не можем предварително да го предвидим в бюджета на дадената община, а го даваме допълнително, тъй като не знаем колко са хората, къде ще отидат да извършат хемодиализата. На базата на предложения от общините, ние ги предоставяме тези пари. Такива са 75% от допълнителните преведени разходи...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Как не Ви е срам толкова пари за хемодиализа?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля Ви, господин...
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Казвам пример – това е пример. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля Ви да не влизате в диалог с министъра. Ще имате след това възможност за отношение към отговорите му.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Не отговаряте на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вижте, ако трябва да Ви разкажа целия централен бюджет, ще трябва да дойдете и да Ви го разкажа, така че...
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП за България, от място): ПМС-та, ПМС-та?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Е, ПМС-тата са над 100! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Да Ви ги разкажа всичките?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз ги казах преди малко – деветстотин и няколко милиона бяха всичките...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Министър...
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: От които 750 бяха предварително планирани, а другите двеста и колко остават до сумата, са за извънредни разходи вследствие на случили се събития. Ако не чувате, ако се разсейвате, моля Ви се не ми задавайте повторно въпросите, бъдете сериозни! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От парламентарната група на ДПС имате ли въпрос?
Господин Цонев, заповядайте. (Уточнения между председателя и народния представител Йордан Цонев.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Извинявайте, колеги.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Очевидно темата е около фискалния резерв, защото и питането беше такова. Аз смятам, че яснотата, която внесохте за специалистите беше достатъчна, но все пак в залата колегите – не всички достатъчно добре разбират материята. За това говори и последният зададен въпрос, защото ако бяха Ви запитали за постановленията, които не са със санкция в бюджета на Народното събрание, отговорът щеше да бъде друг, защото всички постановления на Министерския съвет за разходи са част от републиканския бюджет...
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Член 1!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така. И това е големият порок.
Обръщам се към новия председател на Бюджетната комисия на Закона за публичните финанси – приет, мисля, че през 2010 г., който позволи това да се случва вече 10 години, голям резерв, буфери в Централния републикански бюджет и оттам с постановления абсолютно законно, абсолютно редно, но не с конкретна санкция на парламента.
На нас ни предстои – един от най спешните закони, които трябва да приемем е поправка в Закона за публичните финанси.
Но да се върнем към фискалния резерв. Обезпокоително е движението по фискалния резерв в последните месеци. Това е извън всякакво съмнение, защото неговото равнище нараства буквално в последните дни и заради данъчните постъпления, защото месец април е такъв период.
Ще Ви дам само един пример – последната седмица са събрани един милиард и половина данъци. Това са постъпленията от последната седмица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Във фискалния резерв обаче влизат и 300 милиона нов дълг през месец март и 500 през месец февруари – това са двете емисии, които сте направили, те влизат там. Там влизат и парите от летище София – от концесията, така че неговото плавно повишаване някак си е планомерно, но силното му изразходване и падането му до едно критично ниво през месец март не е много точно, защото през предните години помня, че не беше така.
Моят въпрос е: как ще обясните движението на фискалния резерв? Аз лично си го обяснявам с доста предизборни харчове – с постановления, не казвам, че са извън бюджета, не казвам, че са нерегламентирани, но за мен равнището на фискалния резерв не се движи, както се движи в други години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, няма как да се движи фискалният резерв по график, както предходни години към същия период, защото в предходните години не е имало най-малко пандемията, която се отрази не само в България – и в целия свят. Неслучайно няколко пъти казах какъв огромен ресурс и миналата година, и тази година, държавата е заделила за посрещане на социално-икономическите мерки.
Нормално е, и Вие сам го казахте, да постъпват през втората половина на месеца и това е регулярно, това не е извънредно, всеки месец е така – данъчно-осигурителните приходи в бюджета. Затова не трябва да се учудваме, че за няколко дни са влезли над милиард данъчно-осигурителни приходи. Освен това Вие знаете, че ние преместихме авансовите вноски за корпоративния данък – месец юни, тоест ако за миналата година те са се внасяли до края на месец март, ние сега ще имаме един сериозен ресурс. Беше отложено, но някои се възползваха, някои не. Докато сега един значителен ресурс ще влезе през месец юни от авансовите вноски по корпоративния данък. Така че самият бюджетен процес има своята специфика както в приходната, така и в разходната част и ние трябва, когато правим анализи и сравнения, трябва да познаваме, как да кажа, динамиката на бюджетния процес, върху която динамика голямо отражение дават графиците на приходите и на разходите през месеца.
Смятам, че размерът на фискалния резерв на този етап не създава притеснения, не създава проблеми за плащане на нормалните разходи, които трябва да извърши публичният сектор и вървим в график по изпълнението на Бюджет 2021 г. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От парламентарната група на „Демократична България“?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Ако погледнете данните на Евростат за първото тримесечие на годината, в България не е имало дефицит от 2012 г. – става въпрос за сезонно неизгладените данни, тоест почти 10 години такъв дефицит не е имало. Финансовият министър ще каже: не е имало и такава пандемия, което е вярно.
Също така е вярно, че Вие, господин Министър, и Вашите колеги от ГЕРБ изграждате капацитета на Министерството на финансите повече от 10 години и той трябва да е изграден. На този фон идва един много сериозен въпрос: как при това положение не бяха събрани близо 700 млн. лв. от хазарт – 700 млн. лв.?! При изграден сериозен капацитет на Министерството на финансите, Вие сте били там, Вашите колеги са били там, Вашите кадри са били там, е как не видяхте в бюджета, че близо 700 млн. лв., от които 550 милиона такси, а другото глоби и неустойки, не се е събрало? Сега като опитен специалист да ми кажете: ама ние някак си сме го проспали, не е сериозно! Това не го вярвам.
Но по-важният въпрос, с днешна дата, който конкретно Ви задавам, е следният: колко от тези пари върнахте обратно в бюджета? Защото това е отговорното положение в пандемията.
Последният публичен отговор знаете ли, колеги, какъв е на този въпрос – 8 млн. лв., под 1%. Така че сега Ви питам: още ли си стоим, господин Министър, на 8 млн. лв. върнати от тези 700 милиона пропуснати приходи в бюджета от хазарт, които биха ни свършили страхотна работа сега в пандемията, или имате по-добри резултати? Ако сега ни разочаровате и ни кажете, че сте още на тези 8 млн. лв., и то в края, като е минала повече от една година от констатирането на тази липса, ще бъде крайно разочароващо.
Така че аз се надявам Вие, господин Министър, сега да споделите пред нас добри новини, защото да не се окаже, че, първо, са пропуснати тези средства – не са събрани и, второ, и година по късно пак няма резултати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Димитров, сега в момента по разбираеми причини не мога да Ви кажа точната цифра на възстановените средства, но мога да Ви кажа, че процесът върви и тази сума не е вече 8 млн. лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДБ, от място): Кога ще ни кажете?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще направя справка и лично ще Ви се обадя, защото това са милиарди цифри, човек не може да помни всичко. Още повече че това не е станало по мое време. Аз бях тогава министър на здравеопазването и ще трябва да проверя точния размер на парите, които са събрани. Но това, което мога да кажа като човек, който дълги години е работил в бюджета, е, че за да може да отчетем някакъв приход, особено в този случай, който е свързан с хазарта – водят се редица съдебни дела, и тези дела трябва да приключат с определено решение, за да могат да бъдат внесени тези пари в приход на бюджета. Така че мисля, че се водят доста дела по отношение на случая с тези стотици милиони, за които казахте Вие. Но ако искате, направете един писмен въпрос и ще Ви отговоря с пълните подробности, които искате Вие.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДБ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ – заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Господин Министър, Вие неколкократно ни уверихте, че бюджетът се изпълнява добре, че приходите вървят, разходната част е под контрол. Това би звучало доста правдоподобно в една нормална година, но в условия на пандемия и на ковид криза звучи някак неестествено и плашещо, особено когато става дума за сектор като здравеопазването, като осигурителната система, които бяха натоварени с доста допълнителни разходи.
В този смисъл бих искал да използвам Вашата експертиза като надзорник на Здравноосигурителната каса в предишни години и опита Ви там, да ни кажете дали смятате, че предвиденият бюджетен трансфер, защото нашето здравеопазване се финансира основно от държавния бюджет, ще бъде достатъчен до края на годината? Заложени ли са там някакви буфери, някакви възможности за допълнителни разходи? Защото кризата далеч не е приключила. И считате ли, че ще се наложи актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за посрещане на такива разходи? Защото това, което ни предоставихте като информация, не ни дава увереността, че такива буфери има предвидени и че могат да бъдат посрещнати допълнителни разходи на здравната система, ако това се наложи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Йончев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, при разработването на бюджета за 2021 г. специално внимание беше обърнато на системата на здравеопазването, тъй като знаехме, че това са хората, които ще посрещнат на първи ред гражданите на България, които са се заразили от тази коварна болест. Бяха осигурени необходимите средства за работещите на първа линия, бяха осигурени необходимите средства за лекарствата, с които се лекуват всички европейски граждани, работим много сериозно и за ускоряване на Ваксинационния план, като необходимите средства за ваксините са осигурени – целия обем ваксини, който очакваме да получим до средата на лятото, и да се достигне това ниво на ваксиниране, което се изисква и за останалите страни – членки на Европейския съюз.
Според мен ресурсът, с който разполага Националната здравноосигурителна каса, в същото време и централният бюджет, ще стигнат за извършване на действащите разходи в момента, включително и за лекарства, ваксини, не само за средствата, които се дават за допълнителни възнаграждения, а даже за закупуване на апаратура и техника, която е необходима, до края на август по мои сметки, без да съм толкова навътре в изпълнението на бюджета на Здравната каса в момента. Казвам „ще стигнат“ от гледна точка на пандемията, иначе бюджетът си е целогодишен и той ще си покрие нормалните разходи до края на годината. Ако обаче пандемията продължи след август месец, тогава може да се наложи както за държавния бюджет, така и за бюджета на Касата, да се извърши необходимата актуализация. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Всяка парламентарна група има право да изрази отношение към отговорите на министъра.
От парламентарната група на ГЕРБ-СДС – господин Главчев, заповядайте. Имате пет минути.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър в оставка, ние сме доволни от това, което изнесохте в пленарната зала. Вие разказахте с един много голям букет от цифри какво се е вършело през годините, какво оставяте след подадената оставка. Внесохте спокойствие и стабилност. И точно тук е мястото за нещо подобно, а не е място за спекулации, тъй като тук от други групи, хайде, няма да навлизам в подробности, се използваха спекулативни цифри, числа, които нямат нищо общо с действителността.
Разбра се защо сме в чакалнята на еврозоната, на жаргон казано, иначе – във Валутния обменен механизъм 2, а там не се влиза лесно – трябва да си спазил три маастрихтски критерия. За единия говорихме – за дълга – че сме на второ място, за дефицита сме на трето и все влизаме в тези критерии. Всичко това е при увеличени два пъти заплати на учителите, 10-процентно ежегодно увеличение на заплатите на администрацията. И ако някой каже: само за администрацията говорите, ами то това е работата на правителството – да се занимава със заплатите на администрацията, а всички, които се занимават с финанси и икономика, знаят, че това след себе си влече и увеличение на заплатите в частния сектор. Даже доста от бизнеса се оплакват от това, че се вдигали заплатите в администрацията и са били принуждавани да повишават и заплатите в частния сектор, тъй като в противен случай ги грози изтичане на кадри.
Разбрахме и за състоянието на фискалния резерв. Не знам колегите, които казват, че неснижаемият остатък, ако мога да използвам такъв израз, трябва да е девет милиарда, на каква точно база стъпват?! На мен поне не ми е известна, нека да се аргументират.
Така или иначе, разбрахме и последните три месеца, при дефицит от 660 милиона, мисля, че такава цифра споменахте за първото тримесечие, даже... (Осветлението в залата силно намалява.) Чуваме ли се? (Оживление.) Чуваме се, добре.
При дефицит 616 милиона – Вие казахте, че само в изпълнение на мерките, свързани с пандемията ковид, са изплатени 1 милиард 340. (Шум и реплики.) Аз понеже слушах данните, извинявайте, колеги, просто тук слушах данните, не съм се подготвял предварително. Та при дефицит 614 млн. лв., изплатени 1 милиард 340, сами можете да си направите сметка дали се е разхищавало през това първо тримесечие.
Колкото до прословутите постановления на Министерския съвет и интересния въпрос колко лева са изплатени извън Закона за държавния бюджет, всеки знае, че отговорът е „нула“, защото няма да е незаконно – има Закон за публичните финанси.
Така че ние предаваме, тоест Вие като правителство в оставка, предавате бюджета в много добро здраве бих казал. Балансирано бюджетно салдо, неутрално такова не е имало отдавна. Вярно е, че през първото тримесечие са големите постъпления от данъци, всъщност постъпления от ДДС има регулярно след 14-о число, когато се подават декларациите, оттам идват тези постъпления, които са след това, така че за всеки, който се занимава дори на научно-популярно ниво с финанси, всичко това би трябвало да е ясно. Дори някой, който има собствена фирма, знае това нещо. Счетоводителите винаги му казват: не ни закачай до 14-о число, защото имаме много работа. Дори от практиката някой, който има нещо общо с бизнес, знае как е.
Тук чух, че се изплащали заплати от фискалния резерв, което при балансирано салдо не виждам как ще стане – да се плащат заплати от фискалния резерв, даже почти не съм чувал да се плащат оттам заплати.
Но да обобщим – ние предаваме това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На ход сте Вие, колеги! Успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Главчев.
От името на парламентарната група на „Има такъв народ“ има ли желаещи?
Заповядайте, господин Данаилов.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ (ИТН): Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговорите. Само кратък коментар: да наречете данни на БНБ некоректни – аз не бих се ангажирал с такива твърдения. Данните на БНБ се публични и са достъпни за всички.
Факт е, че за последния месец март са изразходвани повече от 1 милиард и 600 милиона, сравнено с предходния период през 2020 г., която Вие нарекохте рекордна. Тоест очевидно управлението на бюджетните средства беше свързано с предизборната обстановка, в която се намирахме. Това поражда притеснения за държавните финанси и се надявам следващото правителство да се справи с всичките проблеми, които се оставят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Донякъде се изясни картината със състоянието на българския бюджет и на фискалния резерв, но притесненията остават, даже някои от тях се засилват. Защо?
Първо, по отношение на държавния бюджет. Той на пръв поглед изглежда добре – изпълняваме плана за 2021 г. Но, уважаеми колеги, добре е, защото правилно Европейският съюз разреши трансферите, които той прави по едни програми, да ги прехвърлим по покриването на допълнителните разходи, свързани с COVID-19. Поради тази причина в бюджета няма допълнителни разходи във връзка с COVID-19 или те са незначителни. Това е проблем, тъй като разходите на бюджета на Република България, даже и при това преформатиране от Европейския съюз, Вие казахте, са около четири милиарда, което е около и под 4% от брутния вътрешен продукт. Ами вижте статистиката, на 15 секунди разстояние е. Ние сме между два и четири пъти по-малко, държавата е помогнала на българските семейства и българския бизнес, отколкото нашите партньори в Европейския съюз. Отнема 15 – 20 секунди тази проверка.
Второ, Вие не казахте, уважаеми колега Ананиев, в тези разходи, които Вие споменахте, в това число 2 млрд. 200 млн. лв. за бизнеса, а може ли да кажете, че това са начислени, а не са предоставени средства? Защото вторият проблем на българската държава е, че помощта за българските семейства, първо, е ограничена и не обхвана редица български граждани, особено самоосигуряващи се, и, второ, по отношение на бизнеса, малки и средни фирми от август миналата година чакат да получат своите средства, които не са получили. И Вие тук рапортувате 2 милиарда и 200 милиона! Колко сте дали на фирмите от тях? (Реплики от министър Кирил Ананиев.) Не повече от 1 милиард.
След това, Вие казвате, че не сте теглили нови заеми тази година, тъй като много уважавате евентуалното ново правителство. Ама Вие просто не сте теглили преди изборите повече от 800 млн. лв. А Вие правите ли си сметка, че при политическото развитие на нещата възможно ли е, уважаеми колега, да няма правителство и да отидем на предсрочни избори? Възможно е. И тогава, при служебно правителство – следващите няколко месеца не може да бъде теглен нов дълг. Вие защо не попълнихте фискалния резерв с политическа цена, разбира се, малко, за да може да оставите на следващото правителство ресурс, с който да разполага? (Реплики от министър Кирил Ананиев.)
Тъй като, господин Ананиев, Вашите правителства започнаха от 2015 г. нов елемент в световната финансова история – да гласувате заеми за години напред, а не за бюджета на същата година.
Шестнадесет милиарда лева си гласувахте финансов разкош – 2015 г. до 2018 – 2019 г. Сега пак сте си гласували разкош 4,5 милиарда за тази година, от който сте ползвали само 800 милиона до момента. И казвате, че не сте теглили допълнителни средства и не сте попълнили фискалния резерв само от уважение към своите наследници, на което надали някой в тази зала вярва.
След това, и друг път сме говорили – стига с тези манипулации на държавния дълг. Ще го кажа за трети път, сигурно няма да е за последен. Правилно България трябва да се поддържа под ограничението на 60% от брутния вътрешен продукт – това винаги сме го подкрепяли, макар че правилно цитирахте – нашите европейски партньори са на 80 – 90 и над 100 процента. България трябва да стои около и под 60%. Но недейте тук да заблуждавате българската общественост, че сме зле по всички други макроикономически показатели, но сме добре с дълга.
Да, фактически с Естония имаме най-нисък дълг. Ами тогава те, японците, са много зле – те имат 237% дълг спрямо брутния вътрешен продукт! Ами Италия е със 133%, Щатите са със 106 – 107%. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Гечев...
РУМЕН ГЕЧЕВ: И впрочем, като говорите, че сме най-добре в Европейския съюз по този смешен показател, поднесен от Вас, Вие знаете ли, че в Зимбабве дългът е 21% и е по-добре от ГЕРБ? В Ботсвана е 12,78% и е по-добре от ГЕРБ?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) А на талибаните в Афганистан знаете ли колко им е дългът – 7%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: И е четири пъти по-добре от дълга на ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Госпожо Александрова...
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че престанете с тези смешни показатели, на които се смеят децата.
Хубаво е, че дългът е под 60%, трагедията е, че и този дълг, който е малък, не отива в българските фирми, не отива за структурни реформи, не отива в българската наука, а отива на други места – отива в чекмеджета и в лични фондове по офшорните зони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Гечев!
РУМЕН ГЕЧЕВ: След това – фискалният резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Гечев, времето Ви изтече.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Свършва ли?
Данните, които са поднесени, са към днешна дата. Фискалният резерв се променя ежедневно. Онзи ден е бил 5,7 милиарда, с новите плащания сега го докарахте на 8 милиарда. Вие не оставяте никакъв потенциал на следващото правителство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: От парламентарната група на ДПС?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър в оставка, уважаеми колеги! Ние от ДПС смятаме, че тази дискусия е навременна, но трябва да продължи и сме обезпокоени от три факта, по-точно – от три теми.
Първо, динамиката на движение на фискалния резерв трябва да продължим да я изследваме в Бюджетната комисия, изобщо структурата и движението на бюджета, преди да отидем на избори, ако ще ходим на предсрочни избори.
Второ, темата, която най-много ни притеснява, е най-голяма хвалба – дългът.
Уважаеми колеги, Маастрихтският критерий е официален критерий за влизане в еврозоната, но е остаряла анахронична величина и ще Ви кажа защо. Защото, ако се спазваше, еврозоната щеше да осиротее. Трябваше да изхвърлят от еврозоната всички, които са над 60. Разбирате ли защо е остаряла? Те всички са над 60%, които са в еврозоната. Така че, дайте да се върнем на нашето българско дередже, както казва народът, по темата за дълга.
Ние наистина сме много обезпокоени и ще Ви кажа защо. Може да сме на 25%, но когато ГЕРБ дойде на власт, бяхме на пет. Равнището на дълга беше под девет милиарда – мога да Ви дам точните цифри, да не Ви обременявам ще ги окрупнявам. Сега са 30 милиарда. За 10 години имаме 20 милиарда, над 20 милиарда нов дълг – мога да Ви го кажа и в нетно изражение, като от публичния дълг извадим фискалния резерв, там е още по-лошо положението.
И за да няма спекулации, тъй като една лъжа върви вече седем-осем години, фалирането на една банка няма отношение към дълга, защото дадените четири и половина милиарда от бюджета на Фонда за гарантиране на влоговете беше върнат дългът от Фонда към бюджета със съответния лихвен процент. Ако не се лъжа, сто и няколко милиона бюджетът е на плюс. Не за друго, а да махнем тази лъжа, че това било, защото имало фалирали банки. Не. Отчитаме конюнктурата, отчитаме това, че имаше кризи и така нататък, но имаше и възходи, през които държавите правеха други неща – например прибалтийските, и така нататък, и така нататък.
Ако ние ще се движим на 10 години с петкратно увеличаване на дълговото бреме на публичния дълг, Вие преценете, колеги, накъде вървим. С възможностите на българската икономика, защото ние нямаме възможностите на италианската, на германската и така нататък икономики, дори на гръцката нямаме възможностите, и тук говорим за хвалби с дълга. Дългът е сериозна причина за притеснение, уважаеми колеги. Казвам го не само защото ГЕРБ са били на власт през последните 10 години, а защото това трябва да бъде един от основните критерии, по който ще правим фискалните правила на България и бюджетните програми на България в следващите години. Това увеличаване на дълга ще ни изиграе много лоша шега. Това е нашето притеснение.
И две думи за влизането в еврозоната. Колеги, ние и Хърватия сме единствените страни, които, без да са влезли в еврозоната, приеха да влязат в Банковия съюз, да Ви кажа какво се случва сега. Най-вероятно няма да бъде потвърдено решението за мораториум върху кредитите и за страните от еврозоната това няма да е проблем. За нас ще е проблем, защото, ако ни оставят възможността Националната банка да реши, ще бъде добре, ако не ни оставят, ако това се реши през Европейската централна банка, нашите компании ще изпаднат в несъстоятелност поради ковид кризата. ДПС като една от партиите, които от самото начало поддържа линията за влизане в еврозоната, неотменно и неотклонно казвахме: в еврозоната, да, в Банковия съюз – не. Една групичка икономисти – колегата от Бюджетната комисия, новият председател е тук, в Банковия съюз, в Банковия съюз, в Банковия съюз едновременно. Има проблем да си едновременно в Банковия съюз и да не си в еврозоната. С този проблем скоро ще се сблъскаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
От името на парламентарната група на „Демократична България“ – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа! Наличието на здравна пандемия означаваше, че отношението към бюджета и фискалния резерв ще бъде изключително отговорно от страна на правителството.
Ние от „Демократична България“ сме много обезпокоени първо от това, че фискалният резерв намалява от 13,5 млрд. лв. през месец септември 2020 г. до около 8 млрд. лв. сега. В голяма степен това се дължи на предизборни харчове, които можеха да бъдат избегнати – и ще Ви дам няколко примера за разходи, които са недостатъчно обосновани.
Започвам с така наречения „Балкански поток“. Извинявайте, той струва, въпреки че са заеми, със заеми е финансиран, той струва горе-долу толкова, колкото е изхарчила държавата за подпомагане на населението в цялата ковид криза. Тоест, балкански, руски или турски поток, както искате го наречете, струва горе-долу толкова, колкото държава е изхарчила въобще за кризата. Къде са Ви приоритетите, колеги? Това ли Ви беше най-важното? Това ли беше най-важното?!
Следващият въпрос – „Белене“. Огромна грешка с последствия, разходи. Ту го спирахте, ту го пускахте този проект, а стотиците милиони си текат. Аз съм свидетел в тази зала как ГЕРБ спираха „Белене“ и обясняваха, че това е неефективен разход, и ние казахме: „Да, така е!“ Същите хора после станаха и казаха, че бил най-хубавият проект – вече не бил гьол, най-хубавият проект, най-важният за държавата. Стотици и милиони похарчени, отново в условията на пандемия.
На трето място, 500 млн. лв. за язовирите. Колеги, Вие ще видите вероятно и одита на Сметната палата какво ще констатира по тази тема вероятно, но аз видях това, което ми пратиха редица експерти от страната, парите изглеждат много лошо похарчени отново в условия на здравна пандемия. Тоест, Вие допуснахте сериозно лошо харчене на пари, прахосване на пари в условията на здравна пандемия, пари, които можеха да отидат за бизнеса, за домакинствата, за всякакви добри намерения.
На следващо място, господин Министър, не Ви вярвам, че не знаете колко от тези 700 млн. лв. за хазарта са върнати. И факта, че нищо не отговаряте, означава, че едновременно във Вашия мандат сте допуснали 700 млн. лв. да не влязат в бюджета, които биха били много важни за управление на тази криза, а след това не сте ги и събрали втори път. Тоест, Вие два пъти пропускате тези 700 млн. лв. да влязат в бюджета. Първо, като не сте ги събрали, а второ, като не си ги потърсите по съответния законов ред, така че това да се случи. Тоест Вие два пъти пропускате нещо ключово за българската държава и за българския бюджет. И фактът, че в момента казвате, че не знаете, означава, че ние сме близко до ония 8 млн. лв., които бяхте събрали към края на първата година, което, ако е така, уважаеми колеги, е крайно разочароващо.
Предстоят ни сериозни предизвикателства. И знаете ли, господин Министър, по-честно би било след всичко това, което направихте с допълнителните разходи през месец декември миналата година и през месец март тази година, да казвате, че оставяте държавата с добри финанси. Просто, извинявайте, ама не е честно. Не е честно! Неслучайно Ви казах, че за първи път от 10 години в първото тримесечие има бюджетен дефицит.
Да, знаем, всички знаем, че има здравна пандемия. Само че хайде да направим следната сметка. Ако бяхте върнали половината от парите за хазарта, които са пропуснати, нещата щяха да изглеждат различно. Ако не бяхте прахосали суми по редица проекти, които Ви изброих, нещата щяха да бъдат различни. Тоест, тезата, че оставяте държавата с добри финанси, простете ми, от икономическа гледна точка и от политическа гледна точка просто не е честно. Вие оставяте държава с много проблеми и особено нечестно е при това положение да казват Ваши колеги, че вече не сте министри, защото сте били подали оставка и едва ли не вече нямате отговорност, някой друг да се оправял.
Моят извод, и нашият извод от страна на „Демократична България“, е следният: проблемите са много сериозни, рисковете пред бюджета стоят. След юли месец тези рискове ще се задълбочат и дано България да има добро и отговорно правителство, което да решава тези наследени проблеми от Вас. Ще видите, че като излязат съответните статистики на Европейската комисия и на другите институции, това управление накрая ще бъде запомнено с проблеми в бюджета, с проблеми във фискалния резерв, с проблеми в публичните финанси. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“.
МАРИЯ КАПОН (ИСМВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие сте известен във всичките години като един от най-добрите бюджетари, мисля, че многократно съм го казвала в Комисията по бюджет и финанси, като човекът, който може да трансформира всяка една политика в числа, като човекът, който може така да преобразува числата, така както го иска всеки един от политиците, и Вие се справяте чудесно с тази задача днес.
И това, което ние виждаме както от отчета Ви, така и от изслушването, надявам се следващата седмица и в Комисията, е, стабилността, която Вие смятате, че е нужна на страната и която Вие разбирате по Вашия начин. Защото, както казваше премиерът в оставка: „Стабилният стиропор. От него мога да направя толкова, че да има една цяла ядрена централа!“ Пътят на парите очевидно е осеян с дупки, както го видяхме от числата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
България за миналата година по официална статистика отчита най-слабия спад на икономиката и на потреблението. Това е най-високото потребление в Европейския съюз и най-малкият спад. Тоест, числата, които Вие ни предоставяте, биха означавали, че в България нямаме икономическа криза, а пандемията такава, каквато е, всички сме наясно какво се случва. Едно е ясно, че имаме бюджет, който е балансиран между три части и така изглежда той за хората, защото няма как да се хвалим, че хазната е балансирана, а хората да живеят все по-зле, и те това няма как да го разбират.
По цифри, които Вие сте предоставили на Международния валутен фонд, има много интересни данни за тази сума, която Вие давате, относно парите, изхарчени за пандемията. Ще е добре в следващите дни Вие да обясните как е възможно да имаме 106 милиона за ваксини, което е чудесно, надяваме се да може да се случи за всеки един български гражданин, който иска; 192 милиона, които да са за подкрепа на лекарите, и да има за допълнителни медицински дейности 748 милиона, след като нито тестовете, нито част от лекарствата бяха поети за гражданите извън тези, които вървят по пътеки.
Така че част от цифрите и всичко, което казвате, трябва да бъде в следващите дни както в Комисията по бюджет и финанси, така и в Здравната комисия ясно обяснено по платежни елементи, по неща как са минали всяко едно от средствата. Защото, когато говорим за фискален резерв, който е динамичен – наречете го, както искате, когато харчовете са много по-големи от цикличността в годините, ние трябва да кажем, че имаме един баланс и той се нарича: беден народ, богати управляващи и силна мафия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИСМВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
С това приключихме първото изслушване.
Уважаеми колеги, искате ли, преди да преминем към второто изслушване, да дадем почивка? Добре. Няма почивка по Правилника, затова искам да съм коректна към Вас и към Правилника и да Ви попитам.
Обявявам 15 минути почивка – до 12,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Уважаеми колеги! Започваме разглеждането на втората точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ В ОСТАВКА КИРИЛ АНАНИЕВ ОТНОСНО КАКВИ СА КАСОВИТЕ НАЛИЧНОСТИ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И КАК СЕ ПЛАНИРА ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА.
Давам думата на вносителя на предложението – да го представи в рамките на пет минути.
Моля, поканете министъра на финансите да влезе в залата.
Заповядайте, господин Ганев.
Моля, квесторите да повикат министъра на финансите.
Заповядайте, господин Ганев, имате думата.
ГЕОРГИ ГАНЕВ (ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, колеги, нашият въпрос е подобен на въпроса на колегите от БСП и според мен удачно го разделихме –едната дискусия да бъде по общите бюджетни въпроси, а тази да бъде конкретно за фискалния резерв. Нашият принос към уточняването на тази тема е, че нас ни интересува не просто да ни кажете по пера фискалният резерв като структура и размери на перата, но и да ни дадете много важния нюанс, който Вие споменахте, между другото, при предходното изслушване за аналитичния поглед върху фискалния резерв, а именно структурата по пера. Но за всяко едно перо каква част от него е касова наличност, каква част от него са вземания и оттам, разбира се, остатъчният баланс на единната сметка, за който, както знаем, през последните месеци е фактически отрицателен, защото той е изравняваща величина.
Нашият въпрос е да ни дадете структурата на фискалния резерв по пера, размерите на тези пера, както каква част имаме в кеш и каква част имаме като вземания. Това е нашият въпрос. Причината за този въпрос е нашата тревога, че макар като общ размер, отделните пера и фискален резерв да изглеждат като цяло добре – достатъчно големи, което и Вие споменахте – вече около осем и ако не ме лъже паметта половин милиарда лева към момента.
Фактическата касова разполагаемост, с която държавата разполага, за да може да извършва разплащания текущо, е възможно да е значително по-ниска от размерите на самия фискален резерв и това да доведе до затормозяване на държавните разплащания и до спешна нужда от дълг. Думата „спешна“ е ключова – това ни е тревогата. Надявам се да се окаже безпочвена, но с удоволствие ще чуем Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Министър, имате десет минути, за да информирате Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Касовите наличности на държавния бюджет са резултативна величина, която се влия от бюджетното салдо и операциите в частта на финансирането за съответния период. От гледна точка на бюджетното салдо влияние оказват показателите в частта на приходите, разходите, трансферите и бюджетните взаимоотношения с други бюджети и вноската на Република България в Европейския съюз.
В частта на финансирането влияние върху касовите наличности оказват операциите по емисиите и погашенията по емитиран дълг, както и другите финансиращи показатели. Всички показатели в частта на финансирането в годишен план, в това число и касовите наличности по държавния бюджет, са обвързани с одобрената обща бюджетна рамка – със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Финансирането на одобрения дефицит по Консолидираната фискална програма за годината е в размер на 4,9 млрд. лв. и е предвидено да бъде при спазване на заложените ограничения за емитиране на нов дълг в размер на 4,5 млрд. лв. за годината и законовите изисквания за фискалния резерв.
Към края на месец март емисиите „нов дълг“ са в общ размер на около 800 млн. лв., което представлява под 18% от планирания размер „нов дълг“, който може да бъде поет през годината. Това измества голяма част от новите емисии дълг за втората половина на годината, което ще позволи поддържането на адекватни, на одобрената със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. бюджетна рамка, касовите наличности до края на годината и ще даде възможност да се финансират в пълен размер планираните разходи.
Наличностите на разположение в левови и валутни сметки в БНБ и търговските банки са в размер на около 7,8 млрд. лв. към 31 март 2021 г. Вече новата информация, знаете, е осем милиарда и половина, от които осем в БНБ и 500 милиона в търговските банки, в това число 7,3 млрд. лева наличности в системата на единната сметка и валутни сметки в БНБ.
Съгласно одобрените параметри за 2021 г. по държавния бюджет бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и другите бюджетни сметки на централно ниво, включени в системата на единната сметка, регулярно се обслужват всички текущи плащания. Одобрените параметри по емисиите „нов дълг“ и другите операции в частта на финансирането са съобразени с необходимите ресурси за финансиране на одобрения дефицит за годината с разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., като консолидираният ресурс в системата на единната сметка обезпечава необходимата ликвидност.
По предварителни данни размерът на фискалния резерв към 31 март 2021 г. е 7,9 млрд. лв., в това число наличностите по депозити в сметки в БНБ и банки в размер на 7,8 млрд. лв. и вземания от Европейската комисия за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 100 млн. лв. – обхватът на фискалния резерв, което съответства на т. 41 от Закона за Допълнителните разпоредби по Закона за публичните финанси.
Към края на 2021 г. фискалният резерв се очаква да бъде в по-висок размер от определения минимален такъв със Закона за бюджета за 2021 г. Конкретният размер на фискалния резерв е в зависимост от развитието на пандемията, темповете на възстановяване на основните ни икономически партньори от Европейския съюз, както и от политическата стабилност.
Всички държави в Европейския съюз, когато разработваха бюджетите си за 2021 г., очакваха пандемията да бъде овладяна до края на първото полугодие на 2021 г. Вследствие на забавяне на ваксинацията на европейско ниво, появата на нови видове и щамове все още не може да се каже, че пандемията ще бъде овладяна и мерките за бизнеса и домакинствата, както и разходите за лечение ще приключат до края на първото полугодие на 2021 г. Това само по себе си ще доведе до необходимост от актуализация на бюджета както на България, така и на други страни от Европейския съюз. Това обаче засега – за България, не се налага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпросите от парламентарните групи.
За първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Нямате въпрос.
От парламентарната група на „Има такъв народ“ имате ли въпрос към министъра? Няма въпрос.
От парламентарната група на „БСП за България“ има ли въпрос?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Ананиев! Моят въпрос е конкретен.
Спомняте си преди време тук имаше едни въпроси, оставки, уволнения за това има ли НЗОК задължения към болници извън България в Европейския съюз или други страни. Какви са ни задълженията? Има ли плащане от българския бюджет в момента по тези задължения? Те седем-осем милиона ли са, както твърдяхте, или са повече? Колко ще плащаме тази година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Гечев, чудесен въпрос. Очаквах този въпрос, защото и на тази тема много се спекулира в последно време. Националната здравноосигурителна каса на България няма никакви просрочени задължения към нито една държава, към нито една здравна каса в страните – членки на Европейския съюз. Ние проведохме срещи с всяка една от държавите, към които имахме закъснял дълг, направихме график в рамките на две години. Ако наблюдавате изпълнението на бюджета на Здравната каса, ще видите, че ние авансово финансирахме тези задължения, изпълнението на бюджета го позволяваше, без да накърняваме останалите здравноосигурителни плащания в страната, така че в момента нямаме просрочени задължения. Знаете, че по регламент до 18 месеца плащанията не се смятат за просрочени. Така че това е отговорът на Вашия въпрос, първо.
И второ, искам да се върна към едно Ваше предишно изказване, в което казахте, че от 2010 г. няма първо тримесечие на бюджет, който да е с дефицит. В моето изказване, което направих пред Вас, Ви уведомих, че от 2010-а до 2015 г. всяка една от тези години е завършвала с дефицит. Моля да го имате предвид това.
И друго, казахте, че сега, като си отиде това правителство, няма да има възможност да тегли дълг и да се справя с текущите плащания, които предстоят да се извършат от държавата. И това не е вярно, защото със Закона за бюджета за 2021 г. Вие сте одобрили максималния размер на заема, който може да тегли държавата, и изпълнението се възлага на българското правителство. До този момент нашето правителство е теглило 800 млн. лв., всяко следващо правителство – дали редовно, или служебно, си е в пълната сила да тегли нов заем и да финансира бюджетния дефицит на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! По начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, в парламента трябва да се уважаваме един друг – и депутатите, и министрите, и Вие за това носите отговорност.
Аз попитах министъра: колко – дайте числата – колко милиона лева ще платим тази година на болници извън България? Тъй като тук имаше скандали. Вие твърдяхте че са само седем-осем и уволнихте тогава човека. Питам Ви точно, а не да ми разказвате приказки. Дайте числото! Елате и кажете: пет милиона, 50 милиона! Колко са тази година в бюджета по изплащане на такива задължения, а не да разказвате приказки от „Хиляда и една нощ“. (Народният представител Румен Гечев се обръща към председателя Ива Митева.) И когато пита някой депутат, ще следите дали той отговаря на въпроса, или ни разказва за Мата Хари. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Гечев, Вие ще имате време след това да изразите своето отношение към министъра.
Продължаваме нататък.
От парламентарната група на ДПС имате ли въпрос? Нямате.
От парламентарната група на „Демократична България“?
Да, заповядайте, господин Панев.
ВЛАДИСЛАВ ПАНЕВ (ДБ): Благодаря Ви.
Господин Министър, няколко въпроса по отношение на неприкосновените фондове. Смятате ли за нормална практика да се вземат пари от неприкосновените фондове, като този за АЕЦ „Козлодуй“, като Учителския фонд, като Националния фонд за еврофондовете и други, и тези пари да се ползват за покриване на бюджетни дупки? Според Вас доколко е полезно това да се прави, доколкото тези фондове са със съвсем други дългосрочни цели? Не смятате ли, че това влошава фискалната дисциплина в дългосрочен план и е опасна практика особено ако се превръща в норма, а не в изключение? Бихте ли насърчили и следващият финансов министър да ползва такава практика? Благодаря Ви. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Задайте си отново въпроса.
ВЛАДИСЛАВ ПАНЕВ: Добре, отново ще задам въпроса, тъй като господин министърът не го чу. (Реплики.)
Да Ви изчакам да си приключите и телефонния разговор? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля за тишина в залата!
ВЛАДИСЛАВ ПАНЕВ: Накратко, смятате ли за нормална практика да се вземат пари от неприкосновените фондове, като АЕЦ „Козлодуй“, Учителския фонд, Националния фонд за еврофондовете и други, и да се ползват за запушване на бюджетни дупки? Бихте ли насърчили следващият финансов министър също да ползва този подход в дългосрочен и в краткосрочен план? Благодаря.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че вече отговорих на този въпрос, като казах, че от всичките средства, които са във фискалния резерв, само Фондът за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система е целеви и не може да се използва за нищо друго. Затова той е поставен в отделна сметка и може да се харчи само за целта, за която е създаден. Другите средства служат за ликвидност. Това не означава, че се отнемат пари от тези фондове. Води се аналитична отчетност, но наличният ресурс се ползва за покриване временни бюджетни разходи, докато постъпят постъпленията и отново се възстановят там. Това е ликвиден ресурс, който трябва да се ползва. В моето обяснение преди малко казах: редно ли е, след като имаме ликвиден ресурс над 5 млрд. лв., да изляза и да тегля заем, срещу който да плащам лихва? Но това не означава, че се взимат парите от ядрените фондове или от Касата, или от НОИ, или откъдето и да било другаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ има ли желание за въпрос?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, моят въпрос е много кратък. Каква е прогнозната стойност на касовия дефицит към края на финансовата година на база тримесечие и как ще бъде финансиран той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Колев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Първо да отговоря на професор Гечев – 85 милиона са предвидени в бюджета на Касата за плащания към външни каси. Надявам се, че сте доволен.
Как ще завърши бюджетът към края на тази година? На този етап на изпълнението на бюджета и ако успеем да овладеем пандемията през летните месеци и не продължи този натиск върху болничната и извънболничната помощ по отношение COVID-19, бюджетът ще бъде изпълнен в рамките на предвидения дефицит по бюджета от 3,9%, като фискалният резерв накрая – ние не можем да нарушим Закона за бюджета, той не може да бъде по-малък от 4,5 млрд. лв. Досега никога не сме стигали до това минимално ниво. Надявам се и тази година да бъдем над този размер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към вторите въпроси от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Няма.
От парламентарната група на „Има такъв народ“?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ПЕНЕВА (ИТН): Госпожо Председател, господин Ананиев, уважаеми колеги! Въпросът ми е: понеже казахте, че възнагражденията за всички лица на първа линия в борбата срещу COVID са изплатени, аз знам, че на работниците в социалните услуги не бяха изплатени. А там имаше масови заразявания и те бяха превърнати в болници. Смятате ли да ги изплатите и дали са предвидени в следващите разходи за следващото тримесечие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Пенева.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Честно казано, нямам информация да не са изплатени нетните 1000 лв. на нито един от служителите както в здравната система, така и в социалната система. Механизмът, по който ние ги изплащаме, е много елементарен. Всеки месец, след като приключи месецът, получаваме заявката от съответния ръководител на дадена служба – дали болница, дали джипита, дали социалните служби, или пък домовете за възрасни хора, хора с увреждания. Тази информация се обработва и всеки месец се плаща. Никога не сме имали досега дефицит по изплащането на тези възнаграждения. За щастие, и за следващия месец също не предвиждаме дефицит, така че плащанията вървят нормално.
Ако имате някакъв конкретен повод за някоя социална служба, дайте го. Ще говоря с госпожа Сачева, за да може да поправим тази грешка, но досега нямам такъв сигнал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ПЛАМЕН МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги депутати! Уважаеми господин Министър, отново ще Ви задам въпроса, който Ви зададох в предното изслушване, тъй като сега ще Ви го прецизирам. Не съм доволен от отговора, който ми дадохте. Конкретно: какъв е размерът на направените разходи по решения на Министерския съвет – само по това, не предвидените в бюджета – от 1 януари до 31 март? Каква част от тях е наистина за антиковид мерки? Като много Ви моля, парите, раздадени с ПМС за ремонт на пътища, за ремонт на училища – да, това наистина е много важно, но съгласете се, не може за път, който не е ремонтиран 30 години, сега изведнъж да е възникнала необходимост от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Милев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
За първи път ми се случва да повтарям ясно отговора, който съм дал преди малко, но ще се наложи и този път.
Първо, за ковид мерките. Ясно казах, че от 1 януари тази година до 31 март тази година са направени разходи в размер на 1 млрд. 345 млн. лв. Дадох Ви ги като разбивка – колко за домакинствата, колко за бизнеса, колко за публичните организации, които се занимават с организацията за борба срещу ковида. Надявам се това да си го спомните.
Второто нещо, което Ви прочетох – казах Ви от началото на годината какви постановления са излизали и на какви суми, като ги разделих на две. Едните са тези, които са предварително предвидени поради обективни обстоятелства, че не могат предварително да се предоставят по съответния бюджет. Очакваме определени индикатори и показатели, на базата на които правим корекцията.
Това, което Ви интересува – другите суми също Ви ги казах – 260 млн. лв. Дадох кратка характеристика на тези 260 млн. лв., които са включени в този списък с всичките постановления. Няма никакво разхищение. Всичко е неотложно и спешно. Отново Ви казвам: отидете при тези хора, ще Ви дам списъка, и ги попитайте: трябвало ли е да се направи това; при какви условия са живеели; пиели ли са чиста вода; имало ли е канализация; имали ли са пътища от едната махала до другата; и ред други неща – училища, детски градини?
Не споменахте – имахме сериозни инвестиции във връзка с финансирането, ремонта, реставрацията и възстановяването на църкви и манастири. Ние се грижим не само за физическото здраве на хората, но и за духовното здраве. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
От парламентарната група на ДПС? Нямате въпрос.
От парламентарната група на „Демократична България“?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГАНЕВ (ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Ананиев, колеги! Въпросът ми, разбира се, стъпва на част от Вашите отговори досега с идеята да придвижваме нещата напред. Доколко смятате, че би било полезно за България тази аналитична отчетност, която водите по различните пера и във всеки един момент знаете кое е касова наличност, кое е вземане отнякъде другаде, да бъде публикувана, да речем, в края на всеки петък, както става с баланса на управление „Емисионно“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Ганев, след като я имаме като аналитична отчетност, не виждам никакъв проблем да бъде публикувана тази информация. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
От парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ИСМВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Ананиев, ще се върна към цифрите, публикувани в БНБ. На 2 април 2021 г. – 7 милиарда 36 милиона 719 хиляди; на 9 април – 5 милиарда 899 милиона 840 хиляди; на 16 април – това са 7 милиарда 242 милиона 156 хиляди. Както вече от Вас е ясно, че има в различни банки около половин милиард, така че са 7,7.
Разбира се, в следващите дни увеличението на числата, постъпилите пари са средства най-вероятно, както и Вие казахте, от концесия на летище София – 660 милиона. Изглежда почти немислимо как се е увеличил самият резерв с 2 милиарда от данъци само за 3 дни? Трябва да се има предвид, че тези пари – около 6,5 милиарда, са средства, които не трябва да се използват от правителството, защото са част от различни фондове, което вече уточнихме, но явно се използват за текущи нужди, което е неправилно според мен. В тази връзка е спекулацията, че резервът е два пъти по-голям от минималния праг почти, защото е ясно, че този праг е фиксиран прекалено ниско и понастоящем трябва да е поне с 6,5 млрд. лв., колкото до неприкосновените фондове.
И последно, като говорим за размер на резерва, най-добре е да ползваме относителни числа и пропорции. А те показват, че в края на 2014 г., към която ГЕРБ обичат да реферират във връзка с управлението на Орешарски, резервът е бил 8,2 милиарда, но това е било над 10% от брутния вътрешен продукт. Докато сега той е около 7%. Определено има игра на данни, но в момента има много динамика и не е ясно кои данни са меродавни, и това ще изясняваме в Комисията.
Моят въпрос към Вас е: как ще коментирате числата и тези 2 милиарда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, участвал съм в стотици изслушвания и задаване на въпроси, ама за първи път по няколко пъти ми се налага да отговарям на въпроси, които съм ги обяснил! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Първо започваме с цифрите, които споменахте – 2 и 9 април. Обясних в своето първоначално изказване, че в началото – в първата десетдневка на всеки месец, се извършват повече разходи, отколкото постъпват приходи. Приходите започват да постъпват след 13-о – 14 о число, след деклариране на данъците и тяхното внасяне. Само за пенсии към 7-о число се отпускат над 1 милиард и 100 милиона лимит за разход. Извадете – от колко казахте там – пет цяло, тоест от седем цяло извадете милиард и сто и ще видите, че само този разход води до 5,9 милиарда. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Моля? (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Нее! Миналата година го имаше. Разбира се, че го има. Ама миналата година пандемията започна в средата на март, и то не беше пандемия, а беше началото на процеса, а сега всичките тези три месеца... (Реплика от народния представител Мария Капон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Госпожо Капон!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: ...са пълни с разходи, свързани със социално-икономическите мерки на правителството. Как са нараснали с милиард-два? Ами отворете да видите колко е ДДС-то например – годишният размер, направете си сметка горе долу една дванадесета как идва, и то не само ДДС-то, има и други данъци и неданъчни приходи, и ще разберете как в този период нарастват приходите с такава сума. Трябва да знаете! Затова казах, че трябва да се познава бюджетният процес (бурни ръкопляскания от ГЕРБ СДС) – неговата технология, която е свързана със сроковете за извършване на разходи и постъпване на приходи. Ами това го казах вече няколко пъти днес! Нека да правим сериозни анализи!
Ще помагаме, ако искате. Ще Ви помагам с каквото трябва, за да може да навлезете по-бързо в управлението на държавата. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Преминаваме към изразяване на отношение от парламентарните групи към отговорите на министъра.
От парламентарната група на ГЕРБ-СДС – заповядайте.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ СДС): Благодаря ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС изразява своето позитивно отношение към така дадените точни и коректни отговори от господин Ананиев. Очевидно държава, която преди настъпването на извънредните ситуации е могла да се похвали с това, че е била част от топ 5 на най-бързо развиващите се икономика в Европейския съюз, умее да управлява и бюджета си добре.
Бяха изразени много мнения от тази трибуна от някои говорители, които взимаха преимуществено думата, но ако си спомним назад в годините от висотата на своята академичност, са нанасяли непоправими щети на българския бюджет. И това в един период (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) – 1995 – 1997 г., но нека не влизаме там, защото това ще разруши тезата за намиране в хипотеза на нестатукво на Българската социалистическа партия. Те не са статукво, но от 1995 – 1997 г. са управлявали. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Но няма как да не вземем отношение по една много важна тема, и то поради причината, че тук представени партии – партии, които се намират в коалиция – явна или не чак толкова, се гласят да управляват държавата. Но някои от тези партии, водени от своето безпокойство, не коментират темата, свързана със собствените им нарушения спрямо българския бюджет, а именно – надвзети или незаконно взети средства, така наречените партийни субсидии – Българската социалистическа партия например, ДСБ например, ДБГ например.
Така че, колеги, когато говорим за започване на чисто, трябва да започнем на чисто първо от себе си. Трябва да се вгледаме в гредата в собствените си очи (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), за да намерим успешно и сламката в чуждите. Защото нашият принос към общото благосъстояние на държавата е не по-малко важен от инициативата и интерпретацията на управляващите. И фактът, че понастоящем има партии, дължащи милиони на бюджета, сега тук със своята професура да се изявяват колко бил нестабилен българският бюджет, повтарям бюджет, който направи (реплика от „БСП за България“: „Защо лъжеш?“) така, че държавата да се намира в топ класациите на развитие на икономиката, най-ниски нива на безработицата в Европейския съюз, пълно покриване на маастрихтските критерии, е просто цинично. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
От парламентарната група на „Има такъв народ“ ще изразите ли отношение към отговорите на министъра?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ПЕНЕВА (ИТН): Госпожо Председател, колеги! Господин Ананиев, понеже казахте, че не е било отказано плащане, имаше направени много тестове с положителни резултати и нито една услуга в град София не беше заплатена. Става въпрос за възнагражденията за първа линия. (Шум и реплики. Реплика от министър Кирил Ананиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Моля Ви за тишина!
Моля Ви, господин Министър, не влизайте в диалог.
ТЕОДОРА ПЕНЕВА: Ние ще Ви изпратим конкретни имена, но тези, за които знаем. (Реплики от министрите Кирил Ананиев и Костадин Ангелов.) Аз искам да подготвя пълен списък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господа министри!
ТЕОДОРА ПЕНЕВА: ...не искам само с две имена, защото те са много. (Реплики от министър Кирил Ананиев.)
ТЕОДОРА ПЕНЕВА: Много са! Много са и нито едно от тях не беше заплатено – кризисни центрове, 24-часови услуги за възрастни и за хора с увреждания. Не бяха заплатени! (Реплика от министър Кирил Ананиев.) Моля Ви! За деца с увреждания, социални работници, заразени... (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Госпожо Атанасова!
ТЕОДОРА ПЕНЕВА: ...с положителни тестове. Нито един от тях не получи възнаграждение. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Пенева.
От „БСП за България“ – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене, а в нашия правилник пише, че по процедурни въпроси думата се дава веднага.
Та по начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, когато тук от тази трибуна се изричат откровени лъжи, визирам преждеговорившия – господин Георг Георгиев, Вие трябва да го прекъснете, защото гледа цяла България.
Първо, БСП не дължи една стотинка на хазната, една стотинка не дължи – точно обратното на това, което господин Георгиев каза.
Второ, тук седи министърът, който даде тези пари на парламентарно представените партии. Той е отговорен! Не сме отишли ние да си ги искаме тези пари. Грешката е в Министерството на финансите и всички това го знаете. Така че, когато от тази трибуна се говорят такива откровени лъжи, следва да прекъснете оратора, най-малкото да му направите забележка да спре да лъже от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Попов, това не е по начина на водене. Мисля, че сутринта обяснихме какво е начин на водене! Трябва да кажете конкретното нарушение на Правилника, което съм извършила!
От името на парламентарната група на „БСП за България“ ще изразите ли отношение към отговорите на министъра?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ние, разбира се, не сме доволни от отговорите, макар че те свършиха работа – дадоха информация на българската общественост какво е фактическото състояние на българския бюджет. И тук има някои чудеса.
Първо господин министърът обясни, че България е единствената страна в света, при която при COVID-19 бюджетните приходи растат. Чудо на чудесата! Има криза, има безработица, фалират фирми, а те растат спрямо миналата година! И това потвърждава нашата теза от години, че умишлено в бюджета се залагат по-ниски бюджетни приходи, за да могат да бъдат преизпълнени и за да могат да бъдат преразпределени в края на годината от багажника на джипката на господин Борисов. Това е първият извод, който е категоричен. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Ананиев! Господин Ананиев, не взимайте думата! Не съм Ви я дала!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вторият извод по отношение на фискалния резерв. Вярно ли е, господин Министър, че Вие публично казахте, че няма как да дадете отчет за фискалния резерв за края на 31 март, тъй като имате информация до края на февруари? Вие го казахте!
Ние Ви обяснихме от тази трибуна, че Вие всеки ден в 17,15 ч. трябва да имате информация за касова наличност. И днес го потвърдихте!
Освен това, ние Ви питаме какъв е фискалният резерв към 31 март, тъй като също сме ходили на училище и знаем, че фискалният резерв се променя. Вие обяснихте – има плащания в началото на годината, други – в края на годината. Само че Вие не искахте да обясните, че всъщност този фискален резерв, който Вие рапортувате тук от години, е в сравнително добро състояние, тъй като взехте огромни заеми. Ама 16 млрд. лв. си гласувахте 2015 г., след което сега си гласувате 4,5 млрд. лв.! Ами то и баба знае така да прави фискален резерв. Вие (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) – да Ви обясня – ако сега вземете примерно 4,5 милиарда, останали са 3,5 милиарда, фискалният резерв ще хвръкне, тук ще дойдат от London School of Economics да разучават какво правите в България, тъй като ще бъдат много изненадани.
На следващо място... (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Господин Ананиев, моля Ви!
РУМЕН ГЕЧЕВ: ...това, което трябва да е ясно, че това отиващо си правителство – какво казва: първо, няма да внесем Плана за възстановяване и устойчиво развитие – след нас и потоп. Второ, няма да теглим никакви дългове спрямо Закона за бюджета 2021 г., тъй като – след нас и потоп. А ако има нови избори, ако има служебен кабинет, няма как да се теглят нови заеми. Така че, първо, Вие правите шменти капели с фискалния резерв и, второ, минирате Република България за следващите месеци. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
От парламентарната група на ДПС – заповядайте, господин Цонев. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
Господин Ананиев, много Ви моля!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри в оставка, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група не взе участие във втората процедура по изслушване на министър Ананиев, защото тя буквално дублира първата и по наше мнение беше абсолютно излишна.
Но искаме в края на днешното изслушване да изразим нашата загриженост по няколко въпроса. Дискусията за състоянието на бюджета и предстоящите разходи трябва да продължи и в Бюджетна комисия, и в залата в оставащите десетина-петнадесет дни, ако не бъде съставен кабинет, защото, при положение че влезем в хипотезата служебен кабинет, което е много вероятно, трябва да сме абсолютно сигурни, че служебният кабинет ще може да изпълнява възложените му от Конституцията функции. Трябва да сме абсолютно сигурни, че ще може да го прави, без да наруши Закона за държавния бюджет. Трябва да сме абсолютно сигурни, че не са изчерпани определени резерви. Трябва да сме абсолютно сигурни, че трябва да може от определени резерви или буфери да намери пари за предсрочни избори. Защото, както добре знаете – и министърът ще потвърди, в бюджета няма предвидени пари за предсрочни парламентарни избори.
Така че има въпроси, които висят във въздуха, и ние трябва да отговорим, а не – ако не можем да съставим кабинет в рамките на този парламент, да хвърлим горещия картоф в Президентството и да кажем: „Ами те толкова си могат!“ Защото от това ще пострадат българските граждани, от това евентуално ще пострадат изборите. И когато правим Изборния кодекс, трябва да имаме предвид и това – какви разходи ще заложим за тези избори, машини и така нататък, да не казваме секции – всичко.
И когато предстои да гледаме следващите 72 законопроекта, от които сигурно 70 са социални, да имаме предвид едно: в този бюджет няма предвидена една стотинка за нови социални разходи, за придобивки за българските семейства, за българските граждани, за българските инвалиди – с най-голямо уважение се отнасям към тях, ако има ирония в думите ми, тя е към внасящите законопроектите. Защото за нашата парламентарна група е очеизвадно, че голяма част от тези законопроекти имат предизборен характер. Предизборен характер! Трябва да се замислим добре дали въобще да ги гледаме, защото, ако ще разтърсим държавата из основи, за да си направим някакъв предизборен пиар, не ни отива, не ни пратиха тук за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
От парламентарната група на „Демократична България“ – заповядайте, господин Ганев.
ГЕОРГИ ГАНЕВ (ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, искам да Ви благодаря и за това изслушване – мисля, че днешните, и двете, бяха много полезни. Нашето отношение към случващото се днес в парламента е положително. Изпитваме леко съжаление, че не можа да се случи в петък. И Вие бяхте тук, и Вашето време се загуби.
По въпросите – ще взема отношение и по двата, които дискутирахме днес. Това, което ние изваждаме като извод с оглед обстановката. Първо, има място за вместване на бюджета, стига да няма усложнение с пандемията, в приетата рамка на Закона за бюджета за 2021 г., без да трябва непременно да се променя – може би в някакви детайли.
Второ, със сигурност обаче ще трябва да се емитира дълг, както е предвиден в този бюджет, тоест както е предвидил предходният парламент и е заложил в бюджета. Ще трябва да се тегли един дълг, който в най-големия си размер може да отиде на още 3,7 милиарда. Тоест това няма да е неочаквано, няма да е нещо ново, няма да е нечие усмотрение, няма да е нечия политическа воля, трябва да се направи! Тоест няма да е: някой идва, дето не може да управлява, и изведнъж вдига дълга на държавата. Това е заложено в бюджета и ще трябва да се прави. Да се надяваме, че ще има по-малки нужди с оглед да няма усложнение в пандемията, дай боже.
Друго нещо, което вземаме като поука от дискусията и по двете теми днес, е, че имаме проблем със структурирането на начина, по който е дадено правото на изпълнителната власт да харчи парите на българските граждани. Тук далеч нашата парламентарна група не е сама в мнението, че трябва да има по-голям парламентарен контрол, с по-голямо ниво на конкретика върху разходите, които изпълнителната власт взема да прави – абсолютно цитирам господин Цонев, който много добре го каза. Проблемът не е, че има нещо незаконно, което се е решавало, проблемът е, че законът разрешава това нещо, а пък духът на парламентарната република изисква тези неща да се решават в парламента.
Искам само да напомня – преди повече от 10 години, по инициатива на господин Мартин Димитров – нашия колега, навремето тогавашният финансов министър Пламен Орешарски, когато в края на една година трябваше да се правят големи разходи, имаше натрупан излишък, беше решено в крайна сметка той да дойде пред парламента и почти поединично, по перо, да получи одобрение за тези разходи. Да, имаше излишък, да, можеха да се харчат едни пари – трябваше да се мине през парламента. Това искаме оттук нататък също така да продължава.
И третото нещо, което извеждаме от днешната дискусия, е, че господин Ананиев – човек с несъмнен опит и експертиза, няма никакъв проблем с това аналитичната отчетност да бъде публично достояние. Надявам се подобно предложение да получи достатъчна подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
И от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ – заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (ИСМВ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Дискусията беше полезна. Тя тръгна добре в началото и се изнесоха доста конкретни данни. За съжаление, към края започна да заприличва на онзи разговор от пънчетата – с безкрайната хвалба кой какво е направил, колко метра асфалт, колко автобусни спирки и не знам още какво. Но нека да се придържаме към фактите.
Това, което стана ясно днес, е: на първо място, че фискалният резерв се движи към критичния минимум, не виждам кой може да оспори това, и че единственият начин той да бъде поддържан е с нови заеми. Мисля, че това стана ясно на всички в залата.
На второ място, стана ясно, че без бюджетна актуализация трудно ще се мине тази година. Вие казвате: да, би се наложила, ако пандемията се усложни. Дори пандемията да спре утре, икономическите последствия от нея ще траят поне година още, може би повече от година, и ние трябва да сме готови за това, защото бюджетният дефицит, защото проблемите с бюджета не идват от болестта – те идват от нейните икономически измерения, а те не се спират с магическа пръчка и няма да свършат утре.
Така че бодрият извод, че може да бъде изпълнен този бюджет, някак не ни се струва особено правдоподобен.
И на трето място, става ясно, че актуализацията, независимо дали ще я прави това Народно събрание, дали някое следващо Народно събрание, естествено, тя не е по силите на служебен кабинет, актуализацията в крайна сметка ще трябва да разплати предизборния харч от началото на тази година, а няма да даде възможност за нова политика, за нови приоритети на едно следващо Народно събрание или това Народно събрание, и на едно следващо управление, което обрича в голяма степен тази бюджетна година на рамките, в които е сложена вече. Тоест една актуализация в следващите месеци няма да позволи нови приоритети в бюджетната политика.
Тези изводи, за съжаление, са не особено положителни за начина, по който е управляван бюджетът на страната от началото на тази година, ако щете, и за начина, по който е направен, защото, ако някой е мислил в края на миналата година, че предстои край на епидемията, че предстои икономически ръст и развитие и всичко ще бъде по мед и масло, очевидно не е мислил особено много. Това налага извода, че бюджетът, който в момента изпълнява правителството, е бил предизборен бюджет – нещо, което беше ясно още от самото начало; означава, че бодро и смело е харчено в първите няколко месеца, защото, ако направим един сравнителен анализ, цикличен – миналата година спрямо тази, това веднага ще стане ясно, без никакви основания за очакване на повече приходи.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз направих този анализ.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие го направихте този анализ и той това показва. Според Вас – не, но според нас това е така.
Така че перспективата за актуализация, отново повтарям, не ни води до нищо по-добро, защото ресурс държавата няма да има за нови приоритети. Просто ще трябва да разплатим сметките на предишното управление до края на тази година с цената на нови заеми, част от които вече са харчени, защото попълването на фискалния резерв със заеми означава, че вече нещо е похарчено, вече нещо липсва там.
Това е нашата оценка за днешната дискусия. Тя беше полезна, защото фактите станаха ясни, защото, за разлика от онзи разговор на пънчетата, където всеки може да се похвали пред минувачите, тук разговорът се състои в залата на Народното събрание, въпросите са актуални и смислени и фактите са налице. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Йончев.
С това и второто изслушване приключи. С това се изчерпа и нашата програма за днес, но министърът на здравеопазването е в залата и иска думата, за да ни информира по конкретен въпрос.
На основание чл. 83, ал. 1 от Конституцията и чл. 65 от нашия Правилник давам думата на министъра на здравеопазването.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа заместник-председатели, госпожи и господа народни представители! Поисках думата във връзка с многото изказвания, свързани с Националния оперативен щаб. Изключително съм доволен, че днес виждам всички изключително спокойни и като че ли разумът започва все повече да се връща. (Оживление в „БСП за България“ и ДПС.) От самото начало на пандемията и сега твърдя, че пандемията в България може да бъде овладяна с три неща: с разум, интелект и дисциплина.
Дами и господа народни представители! Единствено и само единни можем да се изправим (реплика от народния представител Георги Свиленски) и да победим пандемията срещу COVID-19. Няколко дни слушам как различни представители на различните политически партии предлагат членове на Националния оперативен щаб, имат идеи за неговите функции, за неговия състав и за неговите действия. Ако наистина смятате, че Националният оперативен щаб е органът, който може да управлява ефективно пандемията в Република България, много моля, дайте Вашите предложения за членове на Националния оперативен щаб по начина, по който ги заявихте в кулоарите на Народното събрание. Бяха изказани мнения, че хирурзи не могат да управляват пандемията, а аз твърдя, че пандемията до момента се управлява успешно. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И това е видимо за всички – числата показват това мое твърдение. Ние успяваме да излезем успешно и от третата вълна.
Дами и господа народни представители! Имаше твърдение, че ще бъдат дадени хора професионалисти – инфекционисти, епидемиолози, за членове на Националния оперативен щаб. Нека да бъдем отговорни към българските граждани.
Утре Националният оперативен щаб и аз, като министър на здравеопазването в оставка, ще дадем поредния брифинг, с който да информираме българското общество. Моля, ако днес е възможно, нека Народното събрание вземе решение и да даде членове на Националния оперативен щаб, които до края на деня да бъдат конституирани. Можем наистина заедно да покажем, че обединени, наистина мислим и правим това, което говорим, а не само говорим. Благодаря на всички. Приятен ден и успешна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Обявявам следващото пленарно заседание – на 22 април 2021 г., утре, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,21 ч.)

Председател:
Ива Митева

Секретари:
Маноил Манев
Кирил Симеонов