Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Свилен Димитров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
(Оживление в залата.)
Не е приключена работата по този законопроект.
Няма записали се за изказване.
За процедурно предложение има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата, защото на мен не ми е ясно защо гледаме днес този закон. Вчерашният ден беше ден, в който се прави програмата, наистина с предложения на парламентарните групи и те влизат без гласуване в дневния ред. Но това важи само за вчерашния ден, за първата сряда от месеца. В останалите дни програмата е такава, каквато сме я приели с гласуване. И сега трябва да гледаме Наказателно-процесуалния кодекс. Според мен това е и като практика, и по правилник.
В момента не мога да разбера защо започваме да гледаме нещо, което просто не е в нашата програма.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Нали е завършено.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма значение дали е завършено или не. По правилника е така. Вчерашният ден каквото гледаме, гледаме, след което продължаваме по програмата, която е приета с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Срещу това предложение има ли желаещи да се изкажат?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Госпожа Михайлова е безпощадно права, ако се намираме в Тридесет и седмото Народно събрание. Но ние се намираме в Тридесет и осмото Народно събрание и председателят на Народното събрание може да предложи, съгласно правилника...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не е Благовест Сендов, това е голямата разлика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има право да предложи. Да.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Да предложи и ще гласуваме. Нямаме възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът действително не казва нищо, когато започва първият пленарен ден с една точка и тя не бъде довършена, какво става след това.
Подлагам на гласуване моето предложение. (Любен Корнезов от ДЛ, от място, желае думата.) Не мога да Ви дам думата, защото вече спазваме правилника на Тридесет и осмото Народно събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това, което подлагате на гласуване, въобще не подлежи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, то подлежи на гласуване и ще го гласуваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кое подлежи на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моето предложение да бъде точка от дневния ред законопроектът за финансиране на здравеопазването. Ако го приеме Народното събрание, ще бъде точка от дневния ред, ако го отхвърли, няма да бъде точка в дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие не можете да го предложите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да предлагам ли? Ами тогава да си оттегля предложението. Няма дори да стигнем до гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо не ми давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото не мога да Ви дам думата по процедурни въпроси. Има направено предложение. Изказаха се срещу него. Сега гласуваме. Така е по правилника, прочетете го.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Въз основа на кой текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въз основа на чл. 39, ал. 5.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние сме по ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По ал. 7 бяхте вчера.
Поставям на гласуване моето предложение т. 1 от дневния ред да бъде: продължаване първото четене на законопроекта за финансиране на здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 70, против 85, въздържали се 38.
Предложението не се приема.

Преминаваме към редовната седмична програма, първа точка от която е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, продължение.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
Извинявайте, господин Лучников, има думата за процедура господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля да се прегласува направеното от Вас предложение, тъй като според мен, както вчера се наруши грубо правилникът, като се взе половин час почивка след 13,00 ч., днес се поставя на гласуване нещо, което не подлежи на гласуване. Всъщност ние продължаваме разглеждането на законопроекта за финансиране на здравеопазването. Досега сме го правили десетки пъти. Защо трябва да гласуваме нещо, което сме гласували вчера в седмичната програма на парламента?
Все пак, моля Ви да го прегласувате. В противен случай практически това означава блокиране на чл. 39, ал. 7, т.е. блокиране законодателната инициатива на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако сте прав само.
Има думата господин заместник-председателят Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Корнезов, моето пълно уважение. Но понеже стоя тук в Председателството, трябва да изясним този въпрос един път завинаги. Идеята на първия ден от седмицата е традиция в нашето Народно събрание от миналото. Затова аз станах да кажа, че когато нещо е истина, независимо кой я защитава, трябва да я защитава такава, каквато е. Първият ден е ден за парламентарните групи, които предлагат.
Съюзът на демократичните сили направи едно изменение в правилника. Всъщност те се отказват в този ден да поставят точка от дневния ред. Ако ние допуснем, че в първия ден от месеца всяка парламентарна група по реда си вкарва една точка от дневния ред, това означава, че в първия ден могат да се вкарат, ако има пет парламентарни групи - пет точки от дневния ред. Тези пет точки от дневния ред могат да заемат цялата седмица. Обикновено минава първата. Така че един път има единият, след това вторият, след това третият и т.н.
От съображения за тази логика аз смятам, че не може да се продължава от предишния ден. Господин Янаки Стоилов сутринта ме срещна и ме попита: "Какво ще стане сега?" Аз му казах: "Така беше. Оттук ние продължаваме с програмата." Нека за неща, които са ясни, да не спорим. Да спорим за тези неща, за които има основание да се спори.". (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Корнезов, държите ли за прегласуване?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, подлагам на прегласуване.
Моля, гласувайте отново!
Гласували 192 народни представители: за 65, против 108, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Независимо какви могат да бъдат споровете по тълкуването на правилника, ясно е, че ако не се даде възможност да се стигне до решаването на въпроса от народните представители за или против един законопроект, то тогава се оказва, че законодателната инициатива на опозицията е само една привидност, тъй като, ако това е само първият ден, в който е започнало разглеждането на точката от дневния ред и дневният ред не бъде продължен с другите едва когато тя се изчерпа, се изправяме пред абсурдната ситуация, че в течение на няколко месеца може да се гледа един законопроект, без да се стигне до неговото приключване. А всеки законопроект съществува във времето и той решава определени задачи, които след това могат да се окажат неизпълними.
За да не поддържаме тази привидност и за да не се позволи, според мен, такава злоупотреба, аз на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание използвам правото да оттегля този законопроект. И го оттеглям, за да се покаже, че една възможност, която съществуваше да бъде използвана, е блокирана, с всички произтичащи от това не процедурни, а социални последици. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Писмено трябва да го направиш.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е казано в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов. Това е негово право.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Продължаваме разглеждането на второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
"§ 20. Глава седемнадесета "Преглед по реда на надзора" се изменя така:
"ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Предмет на касационното обжалване.
Чл. 349. (1) По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. присъдите и решенията на въззивния съд по дела от общ характер, освен тези по чл. 332, т. 1 и т. 5 и чл. 409 - 413;
2. определенията, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство.
(2) Не подлежат на касационно обжалване присъдите, по които е наложено наказание глоба до 500 000 лв.
(3) Касационната инстанция може да не образува касационно производство в случаите, когато:
1. е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго, по-леко наказание;
2. е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лв.;
3. повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него, от веднъж отменената по същото искане."
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
"§ 20. В чл. 349, ал. 2 и ал. 3 да отпаднат."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението на господин Корнезов има думата господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Става дума за следното. В предложението, така както ви е предложено на вас, не подлежат на касационно обжалване присъди, по които е наложено наказание глоба до 500 000 лв. Следователно, оттук трябва да направим извода, че част, макар и малка част от присъдите не подлежат на триинстанционно разглеждане, което е в ущърб на принципа за триинстанционното разглеждане, който е и конституционен принцип. Следователно струва ми се, че това е на границата на конституционосъобразността и затова предлагам ал. 2 да отпадне. С други думи, всички присъди, независимо от вида и размера на наказанията, да подлежат на касация. Това, първо.
Второ. Предлага ни се също една процедура, която може би е рационална, но струва ми се не е толкова законосъобразна - част от присъдите, където са наложени наказания до една година лишаване от свобода или друго по-леко наказание, предварително съдиите от Върховния касационен съд да преценяват дали да допуснат касацията, тоест дали да се разгледа делото от Върховния касационен съд или да не го допуснат. Следователно имаме една предварителна фаза, където съдията от Конституционния съд преценява правилността на присъдата.
Струва ми се, че това може би е рационално, но не кореспондира с принципа на обективността, принципа на непосредствеността и публичността при разглеждането на касационното производство. От тази гледна точка ви предлагам ал. 2 и ал. 3 да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 2 и ал. 3 на чл. 349.
Гласували 169 народни представители: за 62, против 97, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 349 с неговото заглавие, както и заглавието на глава седемнадесета така, както са предложени от вносителя.
Гласували 163 народни представители: за 115, против 27, въздържали се 21.
Заглавието на глава седемнадесета и член 349 с неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Никола Филчев - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Никола Филчев в залата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Предели на касационната проверка
Чл. 350. (1) Касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите я лица.
       (2) Касационната инстанция отменява присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

Право на касационна жалба и протест
Чл. 351. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.
       (2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
       (3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техни права и законни интереси."
По тези два текста няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 350 и 351 с техните заглавия, както са предложени от вносителя.
Гласували 160 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 8.
Членове 350 и 351, заедно с техните заглавия, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Касационни основания
Чл. 352. (1) Присъдата и решението подлежат на отменяване или изменяване по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 352, ал. 1 да се създаде т. 4 със следното съдържание:
"4. когато присъдата или решението е необосновано."
Комисията не приема предложението.
"(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;".
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 352, ал. 3, т. 2 след думата "няма" да се добавят думите "мотиви или". Текстът ще стане: "няма мотиви или протокол за съдебното заседание...".
Комисията приема това предложение.
"3. присъдата е постановена от незаконен състав.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отменяване на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По неприетото предложение на народния представител Любен Корнезов за създаване на т. 4 в ал. 1? Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Позволете ми, господин председател, да започна малко отзад напред. Първо за предложението, което се възприема от комисията. Става въпрос за така наречените абсолютни основания за отменя, абсолютни съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Член 121, ал. 4 от Конституцията изисква актовете на правораздаването да се мотивират. Следователно липсата на мотиви към присъдата или решението всъщност тангира към противоконституционност. И следователно не може да се остави в сила акт, който не е мотивиран. От тази гледна точка съвсем правилно и точно комисията ни предлага да бъде допълнен проектът, когато няма мотиви към присъда или решение, то да бъде абсолютно основание за отмяна.
Що се отнася до предложението, което не беше възприето от комисията, става дума за следното: така наречените касационни основания, или практически основанията, които водят до неправилност на присъдата или решението. Сега всъщност се предлагат три основания - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и когато наказанието е явно несправедливо. Но досегашната практика, включително и нормативна, включително и на Върховния съд, а и теорията, от години наред има и друго основание, което води до порок на присъдата или решението - така наречената необоснованост.
Необосноваността - аз, разбира се, няма тук да се разпростирам - означава не нарушение на закона, а нарушение на логическите правила при изграждането на вътрешното убеждение на съда. Тоест, ненормираните правила, когато се изгражда и постановява една присъда. Необосноваността е отделно основание, което води до порок на присъдата. И пак повтарям, това е практика. На всички практикуващи, а и непрактикуващи юристи това е ясно.
Следователно, във връзка с това предлагам касационно основание, а оттук да има възможност за отмяна на присъда или решение, когато то е необосновано. Зная какво ще ми се възрази: ама, необосноваността означава нарушение на процесуалния, респективно на материалния закон. Това значи, бих казал, да трансформираме изкуствено една присъда, когато страда от такъв порок, какъвто е необосноваността, да я квалифицираме по текстове, които сега ни се предлагат, но те са далеч от това, което, пак казвам, и теорията, и практиката е достигнала у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че предложението на народния представител Любен Корнезов за допълнително касационно основание, а именно необосноваността, е неоснователно. Това основание излиза извън предмета на касационната проверка и същността на касацията. Известно е, че касацията се занимава само с юридическите въпроси, т. е. с материалноправните и процесуалноправните нарушения. Да се включи необосноваността като основание означава да се провери дали приетите фактически обстоятелства в присъдата съответстват на доказателствата. Това означава отново да се проверяват доказателствата, които са събирани на първа и втора инстанция. Това според мен излиза напълно от същността на касацията като такава и противоречи на принципа на касационното производство, поради което смятам, че предложението е неправилно и следва да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев. Други желаещи няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, което не е прието от комисията, за създаване на нова т. 4 в ал. 1 на чл. 352.
Гласували 171 народни представители: за 63, против 102, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 352 и заглавието, като в ал. 3, т. 2 след думата "няма" се добавят думите "мотиви или".
Гласували 157 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 13.
Член 352 със заглавието и направената корекция е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Срок и ред за подаване на
касационната жалба и протест

Чл. 353. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата и решението на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 318, ал. 1.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е произнесъл обжалваната присъда или решение.
(3) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

Съдържание на жалбата и протеста

Чл. 354. (1) В касационната жалба и протест се посочва: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
(4) Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 355. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

Ред за разглеждане на
касационната жалба и протест

Чл. 356. (1) Касационната жалба и протест се разглежда в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) Участието на прокурор е задължително.
(3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
(5) Съдебно следствие не се провежда.
(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда."
По текстовете дотук няма направени предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 353, 354, 355 и 356 със заглавията към тях така, както са предложени от вносителя.
Гласували 156 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 8.
Членове 353, 354, 355 и 356 със заглавията към тях са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Правомощия на касационната инстанция
при постановяване на решение

Чл. 357. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:
1. да остави в сила присъдата или решението;
2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
3. да измени присъдата;
4. да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
1. да се намали наказанието;
2. да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да се приложи чл. 64, ал. 1, или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
(3) Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
1. да се увеличи наказанието;"

Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 357, ал. 3 т. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"2. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
4. да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда."
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 357, ал. 3 т. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"(4) Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Присъдата на въззивния съд се проверява по реда на тази глава. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.
(5) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 337, алинеи 1 и 2 и се обявява не по-късно от 30 дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложенията на народния представител Любен Корнезов за отпадане на точки 1 и 4 в ал. 3?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! В какъв смисъл са направените от мен предложения? Става дума за следното - за тези колеги, които не са юристи.
Проблемът е, когато се обжалва или с протест, или с жалба, на някоя от страните, пред Върховния касационен съд, кога Върховният касационен съд има право да отмени присъдата и да върне делото отново на въззивния съд за ново разглеждане.
В наказателния процес, както, разбира се, и в цялото процесуално право, има основни принципи на процесуална икономия, на бързина в правораздаването, толкова необходимо особено днес, включително, разбира се, на гарантиращия обективната истина. Това, което се предлага тук - Върховният касационен съд, тоест, касационната инстанция да отменя присъдата и да връща делото за ново разглеждане, когато Върховният касационен съд прецени, че наказанието следва да бъде увеличено. Примерно наказанието е 10 години лишаване от свобода. Върховният касационен съд счита, че трябва да бъде около 15 години лишаване от свобода и вместо да го реши и да наложи това наказание, Върховният касационен съд ще отмени присъдата и ще даде указание на по-долния съд да наложи това по-високо наказание.
За мен това е ненужно. Бих казал, в определена степен и безмислено. Защото, ако Върховният касационен съд отмени тази присъда и върне делото за налагане на по-високо наказание, то по-долният съд може да не изпълни това указание и да наложи същото наказание, каквото е било наложено, примерно 10 години. Няма сила, няма възможност да се постанови нещо друго. Следователно, още веднъж ще се обжалва присъдата, още веднъж ще отиде пред Върховния касационен съд и това перпетуум мобиле ще продължи, бих казал, до безкрай.
Следователно, бързината, икономичността на процеса изисква и Върховният касационен съд, когато счете, че наложеното наказание е ниско, сам да постанови по-високото наказание. Та това са върховни касационни съдии, това са най, и поне би следвало да бъдат, най-квалифицираните български юристи. Защо да не могат да наложат и по-високото наказание, а трябва да отменят изцяло присъдата?
Второто предложение. Аз мисля, че тук също имаме една ненужност на отмяната на присъдата от Върховния касационен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Става дума за следното. Върховният касационен съд ще трябва да отмени присъдата, когато тя е оправдателна. Тоест, когато подсъдимият е признат за невинен, ако трябва да се отстранят нарушения на материалния закон. Това е т. 4.
Но в наказателния процес действа правилото реформацио ин пеюс, което означава, че ако имаме жалба на жалбоподателя, то неговото положение не може да бъде влошавано или пък протест на прокурора, ако е в негова полза.
Следователно, след като имаме една оправдателна присъда на първата, на втората, респективно, инстанция, и тази оправдателна присъда е поставена пред Върховния касационен съд, Върховният касационен съд счете, че действително подсъдимият е невинен, но текстът е бил сгрешен - примерно не по чл. 195, а примерно по чл. 194. Мисля, че това е хипотезата. Би следвало самият Върховен касационен съд да поправи тази грешка в мотивите си, които той ще изложи, а не е необходимо цялата присъда да бъде отменявана и отново делото задвижвано на първата и респективно на втората инстанция за ново разглеждане.
След като има правило реформацио ин пеюс, то при новото разглеждане, примерно, Апелативният съд пак ще не ще трябва да постанови оправдателна присъда.
Затова считам, че тези две точки следва да отпаднат. Те не помагат на правораздаването, а напротив, само ще го затормозят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Считам, че предложенията на господин Корнезов са неоснователни поради следните съображения.
Отпадането на т. 1 касае увеличаване на наказанието. Действително, съображенията на господин Корнезов са правилни, но той пропуска това обстоятелство, че, ако това направи касационната инстанция, подсъдимият на практика губи възможност оттук нататък да обжалва по какъвто и да е ред това решение на касационната инстанция. Тоест, утежнява му се положението на последната инстанция, след която той няма никакви други възможности.
Точка 4 касае отстраняване на нарушения на материалния закон. Но тези нарушения могат да доведат вече до друга присъда, а не оправдателна, което също ще доведе до утежняване на положението на подсъдимия. Той отново губи възможности за защита на по-горни инстанции.
Затова считам, че тези предложения са неоснователни и така, както са записани, не отговарят на духа на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Любен Корнезов за отпадане на точки 1 и 4 в ал. 3 на чл. 357.
Гласували 164 народни представители: за 39, против 109, въздържали се 16.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 357 с неговото заглавие, както са предложени от вносителя.
Гласували 161 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 23.
Член 357 с неговото заглавие е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия

Чл. 358. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
(2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител, поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
(3) Съдът на когото делото е върнато за ново разглеждане може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител, поради искане за осъждане.
(4) Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения.
§ 21. Чл. 359 се изменя така:
"Чл. 359. На проверка по реда на този раздел подлежат присъдите, решенията и определенията, посочени в чл. 349, ал. 1, както и:
1. присъдите на първоинстанционния съд;
2. определенията по чл. 344, ал. 1."
§ 22. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Предложения за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор, по чл. 362, ал. 1, т. 1-3, а по точки 4 и 5 главният прокурор."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 362, ал. 1, т. 4 се прави служебно като се спира изпълнението на присъдата."
§ 23. В чл. 362, ал. 1 се създават точки 4 и 5:
"4. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.).
5. по присъди и решения, непроверени по касационен ред, са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3"."
Комисията предлага § 23 да се гласува както е предложен от Министерския съвет, като в чл. 362, ал. 1, т. 4 се добави "което има съществено значение за делото".
"§ 24. В чл. 364 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Правомощия на съда".
2. В текста думите "Върховният съд" се заменят със "съдът".
3. В края на т. 1 се поставя запетая и се добавя "като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото."
§ 25. В чл. 365 думите "за преглед по реда на надзора" се заменят с "касационното производство".
§ 26. В чл. 371, ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение, или присъдата е изменена".
§ 27. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 и 8 думите "общински (районен), народен съвет" се заменят с думите "кмет на общината", а думите "районният съвет" с думата "кметът".
2. Алинея 7 се отменя.
§ 28. В чл. 378, ал. 3 се създава изречение второ със следното съдържание:
"При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до 500 хил. лв."
§ 29. В чл. 388 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния касационен съд".
2. В ал. 1 думите "съответно на военната колегия на Върховния съд" се заличават.
3. В ал. 2 думите "и на състав на военната колегия на Върховния съд" се заличават.
4. Алинеи 3 и 4 се отменят.
5. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Военната колегия на Върховния касационен съд. Военната колегия разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища."
§ 30. В чл. 390 ал. 1 се изменя така:
"(1) Спрямо военнослужещите, лицата от офицерския, сержантския и редовия състав от Министерство на вътрешните работи и други ведомства, както и по отношение на запасните при учебен сбор може да се вземе една от следните мерки за неотклонение:"
§ 31. Член 407 се отменя.
§ 32. В чл. 413 се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Жалбата и протестът се подават в 7-дневен срок от обявяване на присъдата."
§ 33. В чл. 444, ал. 7 думите "Върховния съд" се заменят със "Софийския апелативен съд".
§ 34. В чл. 460, ал. 2 думите "Военната колегия при Върховния съд" се заменят с "Военно-апелативния съд"."
По тези предложения няма бележки, освен това, което ви прочетох за чл. 362, ал. 1, където се добавя "което има съществено значение по делото".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже там, където в един параграф има предложение за изменения на няколко члена от Наказателно-процесуалния кодекс, ние ги гласуваме по членове. Повечето параграфи обаче са само с един-единствен член - там ще ги гласуваме като параграфи.
Моля, гласувайте чл. 358 с неговото заглавие, а с това и целия § 20, и § 21, 22, 23 - с предложеното изменение от комисията, § 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33 и 34.
Гласували 173 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 14.
Член 358, а с него и целият § 20, и § 21 до 34 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 35. Навсякъде в закона думите "Върховен съд", "Върховния съд" и "Върховният съд" се заменят съответно с "Върховен касационен съд", "Върховния касационен съд" и "Върховният касационен съд", а думите "втора инстанция", "втората инстанция", "второинстанционно", "второинстанционното", "второинстанционен", "второинстанционния" и "второинстанционният" се заменят съответно с "въззивна инстанция", "въззивната инстанция", "въззивно", "въззивното", "въззивен", "въззивния" и "въззивният"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 35, както и заглавието "Допълнителна разпоредба".
Гласували 167 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 8.
Параграф 35 и заглавието "Допълнителна разпоредба" са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 36. Заварените висящи дела по жалби и протести срещу присъди на районните съдилища се разглеждат по реда на глава петнадесета "Въззивно производство", а срещу първоинстанционните присъди на окръжните съдилища - от съответния апелативен съд. Допълнителните доказателства трябва да се представят в срок 30 дни от влизането в сила на този закон."
Комисията предлага § 36 със следното съдържание.
Трябва да дам обяснение, че в комисията този текст се уточни със сътрудничеството на представителите на Върховния съд.
"§ 36. (1) Постъпилите жалби и протести, както и заварените дела за обжалване на присъдите на районните съдилища, които не са обявени за решаване, се разглеждат по реда на глава петнадесета "Въззивно производство" в съответния окръжен съд.
         (2) Постъпилите жалби и протести, както и заварените дела за обжалване на присъдите на окръжните съдилища във Върховния касационен съд, които не са обявени за решаване, се изпращат в 30-дневен срок на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на глава петнадесета.
         (3) В случаите по ал. 1 и 2 страните, които са подали жалба или протест срещу присъдата, могат да посочат неизяснените обстоятелства и необходимите доказателства с допълнителна писмена молба, подадена най-късно 15 дни преди разглеждането на делото в съдебно заседание.
         (4) Всички дела, образувани или изпратени по подсъдност за разглеждане от окръжните, съответно от апелативните съдилища по реда на глава петнадесета, се насрочват или пренасрочват за разглеждане в съдебно заседание с оглед спазване на срока по ал. 3.
         (5) Образуваните първоинстанционни наказателни дела във Върховния касационен съд до влизането в сила на този закон се разглеждат по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 36 така, както е предложен от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 155, против 3, въздържали се 11.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 37.   (1) Влязла в сила присъда, издадена до влизането в сила на този закон, може да се отменява при условията и по реда за прегледа по реда на надзора по досегашните разпоредби от Върховния касационен съд, ако молбите и протестите са подадени до влизането в сила на този закон.
(2) Главният прокурор може да прави предложения за преглед по реда на надзора по досегашния ред, ако е бил сезиран до влизането в сила на този закон." 
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 37, ал. 2 да отпадне.
Народният представител Любен Корнезов оттегли своето предложение.
При това положение комисията предлага § 37 със следното съдържание:
"§ 37. (1) Второинстанционните решения на окръжните съдилища и на Върховния касационен съд по § 36, алинеи 1, 2 и 5 могат да бъдат проверявани по реда на надзора, ако молбите или предложенията са подадени в тримесечен срок от обявяването им.
   (2) Влезлите в сила присъди, постановени до влизане в сила на този закон, могат да бъдат проверявани по реда на надзора, ако молбите или предложението са подадени в шестмесечен срок от влизането им в сила.
    (3) Главният прокурор може да прави предложения за преглед по реда на надзора на всички влезли в сила присъди в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, ако молбите за изготвяне на предложението са подадени до 1 април 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 37 така, както е предложен от комисията, с добавяне в ал. 3 на датата 1 април 1998 г.
Гласували 150 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 16.
Параграф 37 е приет така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 38. Този закон влиза в сила от 1 април 1998 г."
Комисията предлага да се създаде един § 39, за да могат да се синхронизират Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс по отношение влизане в сила на измененията им, касаещи триинстанционното производство, в смисъл:
"§ 39. В чл. 160 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, "ДВ", бр. 124 от 1997 г. думите "от 1 март 1998 г." се заменят с "от 1 април 1998 г.".
По този начин се синхронизира влизането в сила на двата процесуални закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Нямаме спор по въпроса от 1 април да влязат и двата закона. Въпросът е правно-технически може ли със закон за изменение на НПК да се изменя и ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. (Реплика на Благой Димитров от място, която не се разбира.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има термин "правно-технически", господин Димитров. Така че, ако ще се ограмотяваме, да го направим извън залата Ви предлагам. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Тъй като в тази част няма и постъпило предложение за изменение на ГПК, предлагам ви да фиксираме тук срока 1 април в рамките на така формулирания § 38, а за два-три дни да внесем един проект за изменение на ГПК и там именно да фиксираме промяната в срока. Защото сега се получава нещо, което е неточно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз смятам, че няма нужда да робуваме на правния педантизъм, когато можем сега да решим въпроса. Няма смисъл да правим нов законопроект, да го разиграваме, да го прекарваме през комисиите. Това просто е един педантизъм и смятам, че можем да решим въпроса и така, както сме го предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще поставя поотделно на гласуване двата параграфа.
Моля, гласувайте § 38 така, както беше предложен.
Гласували 151 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 12.
Параграф 38 е приет.
Моля, гласувайте предложения нов § 39 за изменение на § 160 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, така както беше предложен, като в него датата "1 март" става "1 април 1998 г.".
Гласували 142 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 10.
И параграф 39 е приет.

Преминаваме към трета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата господин Китов да прочете становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве N 854-01-1, внесен от господин Михаил Михайлов, госпожа Мария Брайнова и господин Михаил Карафезов

На заседание, проведено на 21 януари 1998 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Вносителите изложиха и обосноваха мотивите си за предложеното изменение и допълнение.
Проблемът с обявяване на Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) за здравни заведения е свързан преди всичко със законовата разпоредба на откриването на извънбюджетни сметки за закупуване на медицинска техника и апаратура, препарати, реактиви и консумативи и за извършване на основен и текущ ремонт.
Средствата, които се осигуряват ежегодно от държавния бюджет за издръжка на ХЕИ са недостатъчни както за провеждането на качествен предварителен и текущ санитарен контрол, така и за осъществяването на микробиологична, вирусологична и паразитологична диагностика.
Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват предимно дейности по профилактика и промоция на здравето, които са от изключително значение за подобряване здравното състояние на населението в страната.
С предлаганото изменение и допълнение на Закона за народното здраве, Хигиенно-епидемиологичните инспекции ще бъдат включени в списъка на здравните заведения и ще им бъде осигурена възможност за създаване на извънбюджетни сметки. По този начин те ще могат да извършват в пълен обем и качествено дейностите по укрепване на здравето, профилактиката, диагностиката и лечението на нацията.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с консенсус взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от господин Рашков и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, взимам думата по процедурен въпрос. Аз моля да бъде прогласувано в залата да присъства заместник-министърът на народното здраве, д-р Илко Семерджиев, тъй като министър Бояджиев е на заседание на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Моля квесторите да поканят в залата господин Илко Семерджиев.
Някой от вносителите на законопроекта желае ли да вземе думата? Има думата госпожа Мария Брайнова. Заповядайте.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, през месец септември Народното събрание гласува основни поправки в Закона за народното здраве. Една от поправките, която беше пропусната по технически причини е тази поправка, с която предвиждаме ХЕИ да влязат в списъка на здравните заведения. Смятам, че няма да имате нищо против да разгледаме тази поправка, като дадем възможност на ХЕИ да работят по-добре за провеждането на качествен санитарен контрол, микробиологична и вирусологична диагностика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Някой желае ли да се изкаже? Господин Марангозов, заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Това, което каза д-р Брайнова е точно така - една компютърна грешка. Наистина Хигиенно-епидемиологичните инспекции трябва да станат здравни заведения, за да могат правилно да оползотворяват онези средства, които постъпват при тях, да се създадат извънбюджетни сметки и по този начин да въведем пазарни елементи в дейността на - нека да го наречем, вече - здравното заведение "Хигиенно-епидемиологични инспекции".
И аз ви приканвам да подкрепим тази промяна в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет на първо четене.
Има думата д-р Китов за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие видяхте, че това е нещо, което се прие с пълен консенсус и предвид това, че има един-единствен текст, аз предлагам да го прогласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще прочета заглавието на законопроекта: "Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 7:
"7. хигиенно-епидемиологични инспекции"."
С 14 гласа "за", против и въздържали се няма комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя.
"§ 2. В § 8 от Допълнителните разпоредби след думите "Министерство на здравеопазването" се поставя запетая и се добавя "специализираните органи за държавен санитарен контрол"."
С 14 гласа "за", против и въздържали се няма комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 1 и 2 на законопроекта така, както са предложени от вносителя и приети от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народното здраве е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИ И СТОМАТОЛОЗИ, първо четене.
Определям по 30 минути на парламентарна група за излагане на становище.
Има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за съсловните организации
на лекари и стоматолози N 02-01-50, внесен от
Министерския съвет

На 4 декември 1997 г. на редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроект за съсловните организации на лекари и стоматолози, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев, заместник-министърът по реформата в здравеопазването д-р Илко Семерджиев, представители на здравните синдикати и на съсловните организации на лекарите, стоматолозите, фармацевтите и зъботехниците.
Обсъдена бе необходимостта от създаване и узаконяване на представителността на лекарското и стоматологичното съсловие. В условията на реформа в здравеопазването и въвеждане на здравно осигуряване тези съсловия ще са основни контрагенти в ролята на гарант за медицински грижи на осигурените лица.
В проведеното обсъждане бе потвърдена необходимостта досегашните две съсловни организации - на лекарите и стоматолозите, да придобият статут на юридическо лице по силата на предлагания законопроект.
В законопроекта са регламентирани структурата, правата и задълженията на Българския лекарски съюз и на Българския стоматологичен съюз и на техните районни колегии.
В задълбочено обсъждане част от народните представители поставиха на дискусия въпроса за ограничителния характер на законопроекта, даващ правото само на две съсловни организации да представляват реалните интереси на лекари и стоматолози в националния рамков договор. Разисквано бе и условието за задължително членство на лекари и стоматолози в тези две съсловни организации, за да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса.
Изрази се и мнението за абсолютна необходимост от регламентиране на отношенията със синдикалните организации и за евентуално създаване на Камара на съсловните организации, включваща представители на всички съсловни сдружения.
Вносителите разясниха решението на Европейския съд в Хага и становището на българския Конституционен съд, според което се изисква задължителното членство да не нарушава правото на свобода на сдружаване.
Предложено бе след приемане на законопроекта да бъдат регистрирани тези организации като съсловия на всички професионални сдружения.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 14 гласа "за", 4 въздържали се, без против взе следното
"РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за съсловните организации на лекари и стоматолози."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
За становище на Комисията по труда и социалната политика има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за съсловните организации на
лекари и стоматолози N 02-01-50 от 18 ноември 1997 г.,
внесен от Министерския съвет

На свое заседание на 11 декември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за съсловните организации на лекари и стоматолози N 02-01-50 от 18 ноември 1997 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, заместник-министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев, вносители на други законопроекти, отнасящи се до здравното осигуряване.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра господин Илко Семерджиев.
Съсловните организации са необходими, но досегашното правно регламентиране на дейността им по Закона за лицата и семейството не е достатъчно за организацията, дейностите и контрола на лекарската и стоматологичната професия при въвеждането на пазарни условия в развитието на обществото.
При въвеждането на осигурителния модел на здравеопазването се повишава значимостта на съсловните организации като гаранция за оказване на здравна помощ на гражданите и ролята им за осигурител на медицински грижи и дейности, от една страна, и от друга, като клиенти на здравноосигурителните фондове.
Едно от задължителните условия за осигуряването на здравните дейности, финансирани от Националната здравноосигурителна каса, според законопроекта е членството в тези съсловни съюзи и това е с цел тези дейности да отговарят на здравните норми, на морала и професионалната етика и ефективността на дейностите, което може да бъде развивано чрез това членство.
Въпросът с членството в съсловните организации трябва да се разглежда като формален, защото той е на регистрационен режим и се отнася до онези лекари и стоматолози, даващи продукта "здравни дейности", които чрез членството си в съсловните организации ще са и страна по финансовото осигуряване и ще разходват тези средства срещу реалния продукт, който осигуряват.
Пряката връзка с Националната здравноосигурителна каса, правата за квалификация, статистика, представителството във Висшия медицински съвет, участието като страна при сключване на националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване, както и правата за контрол и санкции при нарушаването на добрата практика и медицинска етика определят съсловните организации на лекарите и стоматолозите като страна по реформата в здравното осигуряване.
В законопроекта е изградена стройна структура, която извършва конкретни дейности и взаимоотношения на всички необходими нива: на национално равнище, съответно съборът на Българския лекарски съюз и конгресът на Българския стоматологичен съюз, техните управителни съвети, по контрола съответните контролни комисии, комисиите по професионална етика, районните колегии на лекарите и стоматолозите, които също избират на общо събрание своите бюджети, правила за набиране и разходване на средствата и т. н. Определени са отговорностите и санкциите, които се налагат за неизпълнението им.
Горното не изключва административните отговорности по Закона за народното здраве и другите нормативни актове.
След проведените разисквания и гласуване с 13 гласа "за" комисията приема законопроекта за съсловните организации за първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля парламентарните групи да изготвят списък на желаещите за изказване.
Има думата народният представител Иван Колчаков.

ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме удоволствието да дебатираме по един законопроект, който е част от изграждането на структурите на гражданското общество и при дебатите в комисиите ние видяхме, че практически имаме единомислие по този законопроект, защото той от една страна възражда граждански структури, които са съществували в България, а от друга страна дава възможност ние успоредно с изграждането и въвеждането на системата на здравното осигуряване да създаваме и субектите, които ще работят и ще създадат нормите и правилата на цивилизованото функциониране на здравноосигурителната система в една пазарна икономика.
Искам да се спра на няколко принципни аспекта на приемането и прилагането на Закона за професионално-съсловните организации. Най-напред бих искал да кажа нещо, което малко българи знаят: Българският лекарски съюз, който е създаден през 1901 г., е вторият лекарски съюз в Европа след английския и това е повод за гордост не само за съсловието на българските лекари, а и за всички българи, т.е. ние знаем как можем да направим едни нормални граждански организации и как да направим нормални правила за функциониране на част от гражданското общество специално в областта на здравеопазването.
Затова на първо място бих искал да кажа, че този законопроект решава един от въпросите на прехода ни към гражданско общество, т.е. освобождаване на държавата от функции и предоставянето им на субекти на гражданското общество, каквото несъмнено ще бъде съсловието на българските лекари и стоматолози.
На второ място съсловната организация на българските лекари и на българските стоматолози е важна част и коректив при функциониране на системата на здравното осигуряване. Това е система, която работи на принципите на пазарната икономика, на принципите на договарянето. Тук ние не можем да разчитаме на институциите на държавата в този обем и това качество, което бихме искали да имаме.
На трето място изключително важно е създаването на този закон заради морално-етичните норми при практикуване на лекарската професия. Ако ние, българските лекари, днес можем да признаем, че в нашето съсловие има проблеми, има недостойни неща, това е така, защото ние нямаме нормативна уредба, при която българските лекари да могат да поставят морално-етичните принципи, при които ще се практикува професията.
Затова смятам, а това е и становището, което официално чухме, че този законопроект, който е огледан от всички страни, отчита богатата българска традиция, отчита постиженията на европейските държави в нормативната база в това отношение и при пълното политическо единодушие, което имаме, това е един закон, който се приема навреме, при стартирането на здравната реформа и е не само необходимост, а много важна съставна част от цялостната реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Колчаков.
Има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изненадана от изявленията на господин Колчаков, че цари такова единодушие в Народното събрание... Той много добре знае, че единодушие не цари. И не цари вследствие на липсата на единодушие в широките съсловни среди. Вие, д-р Колчаков, както и много от народните представители, както и заместник-министър Семерджиев участвахте в една дискусия по проблемите на здравното осигуряване, на здравната реформа и чухте мнението на самите представители на съсловните организации.
Аз искам да се обърна към д-р Игнатов и да му кажа да не приеме дискусията днес лично, тъй като говорим по същество, а не за съществуващите съсловни организации. Но аз се изненадвам от упоритостта, с която вносителите или част от вносителите защитават тази теза, тъй като и в самата група на Съюза на демократичните сили има сериозни съмнения както у лекарите, така и у юристите, че един такъв закон трябва безалтернативно да бъде приет.
Извинявайте уважаеми колеги, но човек като отвори закона, без да е специалист, се пита това документи за регистрация на някоя организация в съда ли са или е закон... Това е един устав, добре написан устав, въз основа на който една организация може да се регистрира в съда. За какъв плурализъм става дума, за какво гражданско общество? Огледайте се около себе си. Съществуват регистрирани по предвидения от закона ред организации - засега от Закона за лицата и семейството, а след това - по друг закон. Какво се предлага от вносителите на законопроекта? Те просто да престанат да съществуват. Ей така да изчезват от правния мир!... Радвам се, че д-р Михайлов влиза точно в този момент в залата.
Значи престават да съществуват организациите. Забележете, сега съществуващите организации и техните ръководства свикват допълнителни събрания, на които ще бъдат узаконени вече създадените по закон Български лекарски съюз и Български стоматологичен съюз!? Извинявайте, какво е това чудо? Как може със закон да се постанови, че се създават съсловни организации? Зная, че и д-р Мими Виткова е имала подобни идеи, но това не означава, че нейните порочни идеи трябва да бъдат възпроизведени по този начин в парламентарната зала. Аз смятам, че и отляво, и отдясно има разум.
Освен това трябва да се чуе мнението на представителите на съсловните организации. А тяхното мнение е, че те не могат просто така, по закон да бъдат закрити, защото това противоречи на правото на сдружаване, на Конституцията - и ние непременно ще сезираме Конституционния съд, ако се приеме този закон - противоречи и на много други принципи, свързани с регистрирането на подобни организации по силата на българското законодателство.
Смятам също така, че законопроектът не трябва да бъде приет днес не само по същество, а и по процедура. Говори се за Националния здравноосигурителен фонд все едно законът е приет на второ четене. Извинявайте колеги, но не е приет. И въпреки че натам надделяват нещата, организациите, с които ще договаря Националният здравноосигурителен фонд, могат да бъдат няколко. И вие много добре знаете нашето предложение: дори фондът да бъде един (макар че този въпрос ще видим как ще мине на второ четене), организациите, с които ще договаря този фонд, могат да бъдат съществуващите организации.
Ще кажете: ще бъдат нови. Аз се съветвах с много представители на съсловните организации и те са съгласни с нашето предложение да се предостави на Министерския съвет да определи кои от организациите са представителни. Ако не се доверяваме на Министерския съвет, можем да изменим Закона за народното здраве и да видим кои са критериите, които характеризират една съсловна организация като представителна. След като Министерският съвет установи кои са те, а по високите критерии няма да бъдат повече от две, тогава се сключва договорът.
Освен това по този закон на вносителите се презюмират две професионално-съсловни организации: на лекарите и на стоматолозите. От нашата дискусия стана ясно, че има и други организации и самите други организации, които са участвали и във вашето заседание, предупредиха: не създавайте конфликт между съсловията. Има зъботехници, има други съсловни организации. С този закон ние създаваме нещо, което не отговаря на действителността. Изключваме другите съсловни организации, но не може по такъв абсолютен начин да се решава. А здравното осигуряване предполага и съгласуване на интересите на самите съсловия!
Много е странно в момент, в който се дава възможност за решаване на проблемите на здравеопазването по един модерен начин - чрез здравноосигурителната система, да се предлага за приемане един закон, който решава въпросите веднъж завинаги, който закрепостява лекарите, който не им дава правото те да изберат своя лекарски съюз, да се организират и по съответния ред да изберат своето ръководство. Досега в правния и в политическия мир на България това не се е случвало - да се закрепи статуквото такова, каквото е, чрез един закон!
Парламентарната група на Евролевицата категорично възразява срещу този подход. Предложихме законопроектът да бъде отложен. Говорихме, че може би трябва да се създадат други текстове, но другите текстове са излишни. След съгласуване със съсловните и синдикалните организации предлагаме тези въпроси да бъдат решени чрез нормите в Закона за здравното осигуряване. Предлагаме да се доверим на Министерския съвет, да се доверим на съдилищата, които са регистрирали съсловните организации и не да създаваме конфликти, а да ги примиряваме.
Накрая политически бих искала да кажа на колегите от мнозинството: ще бъдете обвинени - един фонд, една организация, нашата организация... Излишно е това да се прави.
Предлагам на пленарната зала да не подкрепи проекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика - д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено е, че аз съм пристрастен към този закон, това е нормално. Но, искам да кажа на госпожа Шопова, хайде да говорим само истината. На вашето обсъждане нямаше представители на никакви други съсловия лекарски организации. Такива няма. Сега ще извадя протокола и ще го покажа на всички. Къде, с кои съсловни организации вие водите преговори? Защо тези преговори не са явни, не са прозрачни, както са прозрачни преговорите, които водите с нас, с мен конкретно? Къде са други такива организации, за които се говори?
Аз после в изказването си ще ви кажа какво значи и как се прави изборът на такива организации, на които се възлагат държавни дела и делегирани права от страна на правителството и на държавата.
И затова ви моля, дайте да говорим само истината. Значи съсловни организации, за които вие говорите, на зъботехници, да, има ги. Има сестри в съсловни организации. Сега има една съсловна организация на сестри, които са завършили висше образование. Ние ги признаваме и ги равнопоставяме.
Но запомнете, госпожа Шопова, едно нещо. Независимо колко фонда ще има, независимо какви ще бъдат фондовете, фондовете винаги преговарят само с лекарите. Защото в едно лечение отговорността се носи от лекаря. Той има помощници, той има всичко, но той носи отговорността. (Реплики от малцинството.) Не ме прекъсвайте, ако обичате. Той носи отговорността, лекарят и съответно зъболекарят. Това е принципът, който води. Затова с него се водят преговорите. Не защото той е единствен, а защото той носи отговорността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата господин Колчаков, втора реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател! Дами и господа народни представители! Госпожо Шопова! Аз съм, така, леко изненадан от подхода, който Вие демонстрирахте. Аз говорих за необходимост и принципи от този закон. Няма внесен друг законопроект, освен този. В комисията беше приет с единодушие. И аз, като човек, който е участвал в 1990 г. във възстановителния събор на Българския лекарски съюз, зная нещата. Този съюз е забранен, заедно със Съюза на свещениците в България, от Българската комунистическа партия. И осем години някой ни пречи ние да го възродим. Ние няма да правим нещо ново.
И в това отношение вие всички трябва да изпитвате най-напред някакви угризения, вие отляво, след това да видите напред какво ни трябва общо и да го направим заедно, за да не се срамуваме след това.
И в това отношение аз мисля, че ние демонстрирахме градивен дух и тон. И това, че законопроектът за здравното осигуряване на Евролевицата не е минал на първо четене, не означава, че ние трябва да атакуваме един такъв безспорен закон, като Закона за съсловните организации. Защото аз ви казах, в тази сфера ние само можем да имаме национална гордост в европейски аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Колчаков.
Има думата госпожа Шопова за дуплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Най-напред ще кажа на доктор Игнатов, действително имаше представители само на техния лекарски съюз, но на два стоматологични. Доколкото знам, единият е регистриран в Пловдив. Освен това имаше и на другите съсловни организации.
Аз не споря с него дали ще се договаря само с лекарите и стоматолозите. Това е друг въпрос, който го решава другият закон. Но все едно, дори лекарят да носи отговорността, може би ще има някакво друго договаряне между самите екипи.
Значи съществуват няколко съюза на стоматолозите. И затова аз говоря за тях.
Вие питате в кой още? И на доктор Колчаков ще отговоря. Не се правете, че не чувате и не виждате. Това е дискусия, която се води осма година. Изразявам мнението на Синдиката на работниците от здравеопазването на КНСБ, които предизвикаха на конгреса на КНСБ, една много сериозна сила, която не трябва да бъде подценявана, специална декларация. И част от тази декларация беше свързана с монополизирането на съсловните организации.
Аз мисля, че когато човек отиде на конгрес на синдикална организация, поне малко трябва да има нещо наум. Ще кажете: "Вълнуват се за управлението на фондовете". Естествено, че се вълнуват. Но се вълнуват и за това, как лекарското съсловие ще бъде представено.
А на доктор Колчаков искам да кажа: нека техният съюз да е най-силният, нека да е най-добрият, нека по силата на съществуващото законодателство да бъде единственият. Какво лошо има в това? Регистриран по съдебен ред, със структури в цялата страна, няма друг конкурентноспособен.
Вие знаете, че има най-малко 20 синдиката, хайде, 10 да са, но 2 са представителни. И няма други. Нека Лекарският съюз да е един. Нека стоматологичните да са два. Но да бъдат създадени по друг ред. Не си създавайте проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата заместник-министър Семерджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се чувствам длъжен като представител на вносителите да дам малко разяснение. В никакъв случай не бих искал да кажа че това, което каза госпожа Шопова, е продиктувано от някаква недобронамереност. Но искам съвсем точно и ясно да обясня, в сферата на здравеопазването има специфики и те трябва да се познават много добре, за да не се допускат грешки.
Какво наложи, първо, да предложим два закона в пакет - Закон за здравното осигуряване и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите? Това, че тези две страни, осигурителната каса и съсловието, са всъщност контрактьорите в процеса на оказването на лечебна помощ. Едната страна защитава интереса на гражданите, на болните пациенти. Тя държи парите и закупува здравни услуги от другата страна. И като една страна, в която искаме да се установят гражданско общество и демократичен ред, възприемаме и пазарна икономика, възприемаме най-нормалния механизъм - това да става по пътя на договарянето.
И оттук, естествено, произтича веднага въпросът: националното договаряне, рамковото договаряне може ли да го сключва всяка организация, която с десет човека се регистрира по Закона за лицата и семейството? Макар и след това да отива за някакво признаване пред Министерския съвет. Представете си, че на едни такива обемни договори присъстват две, три или пет организации, какво става тогава? Аз ви казвам, че ако само една от тях не се подпише под този договор, той вече няма да влезе в сила.
Ако някой от вас е виждал какъв е обемът на националния рамков договор в страните, които прилагат този вид здравеопазване, сигурно ще се учуди. Но аз трябва да ви кажа, че той е между три хиляди и пет хиляди страници. Това е нещо огромно като материал. И ви казвам, че две, три, пет организации не могат да постигнат единодействие.
Но да ви кажа малко за практиката, която имаме в България по този въпрос.
Действително доктор Колчаков е абсолютно прав. Българският лекарски съюз е втората в Европа съсловна организация, една модерна организация, регистрирана в 1901 г.
Госпожа Шопова каза, че нямало прецедент със закон да се възлагат функции и то такива сериозни функции на гражданско сдружение. Има и то в България. Първият прецедент е в 1924 г., вторият прецедент е в 1929 г. Със Закона за народното здраве се възлагат подобни функции, каквито сега възлагаме на Лекарския съюз. А сега правим специален закон. Не е необходимо, разбира се, след такъв специален закон да има регистрация по Закона за лицата и семейството, тъй като тази организация, тези две организации възникват екслеге.
Второто, което искам да кажа по този въпрос, е: практиката от 1989 г., когато се възстанови Лекарският съюз и Стоматологичният съюз, е много показателна в това отношение. И тези, които сериозно са я изследвали, би трябвало да знаят много неща за нея.
Първо, това са единствените съюзи, които не се разцепиха. И това е защото, бих искал да кажа, че ако някъде в страната вие сте чували "Лекарски съюз - Варна", "Лекарски съюз - Пловдив", лекарски съюз в който и да било друг град, това е просто регионално подразделение на Българския лекарски съюз, а не друга организация.
Така че и досега в условията на Закона за лицата и семейството не са възникнали такива организации, понеже интересите са еднопосочни.
Искам да ви кажа още, че съсловните организации са една модерна форма на гражданското общество, към която се придвижват все повече цивилизовани и западноевропейски страни. Синдикализмът малко по малко отпада. С това не искам да кажа нищо лошо за синдикализма, разбира се. Съвсем нормално е в такъв случай синдикатите да се чувстват малко недобре, но когато говорим за лекарската професия и е поставена в условия на здравно осигуряване, това е една свободна професия и тя не подлежи на синдикално сдружаване, защото лекарят сам си вади доходите. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, не влизайте в разговор с оратора!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Тоест, синдикален член може да бъде един наемен работник. Лекарят не е такъв. Вие знаете, че лекарската професия е едно изкуство.
Другото, което искам да кажа, е, че синдикатите няма да престанат да съществуват. Наемни служители в сферата на здравеопазването винаги ще има и това ще бъдат тези, които са подизпълнители на медицинските поръчки. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Доктор Игнатов, господин Пантелеев, много ви моя! Ораторът в момента няма нашите навици, не е свикнал да отговаря на обаждания от залата и т.н. Нека да не му пречим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Аз не бих и искал да отговарям. Аз просто излагам една теза. Ако някой желае да я чуе, той ще я чуе.
Такива организации на сестри, на акушерки, на зъботехници, разбира се, че ще има. И разбира се, че ще има договаряне между тях и лекарите, защото лекарят вече влиза в нова функция - във функцията на работодател. Но по силата на българското законодателство единствено той носи отговорността за лечебния процес. Затова всяко негово назначение е един писмен документ и той контролира изпълнението и резултата от него. Ето защо не можем да говорим за договаряне между фонда и, примерно, зъботехниците или, примерно, акушерките, или който и да било друг, защото тяхната дейност е опосредствана от тази на лекаря. Лекарят прави назначението и той контролира крайния резултат от тяхната дейност.
По отношение на Конституцията. Ние предварително направихме своите проучвания и смея да гарантирам, че нашата концепция не противоречи на чл. 49 от Конституцията на Република България, защото не се изключва правото по принцип на синдикално и професионално сдружаване на лекарите и стоматолозите по другите действащи закони. В този смисъл е и решението на Европейския съюз по делото за правата на човека Льо конт Ван Льовън Демепере срещу Белгия, където се казва, че "Създаването и упражняването на функции по законодателен път от сдружение на лекари и стоматолози, включително и законовото изискване за задължително членство, не нарушава правото на свобода на сдружаване".
От друга страна, вижте каква е европейската практика! Някъде да сте чували да има две британски медицински асоциации; да има две шведски медицински асоциации; да има две американски медицински асоциации; да има две световни медицински асоциации? Няма такова нещо. Нещо повече, аз бих искал да кажа, че Българският лекарски съюз като съществуваща организация и в момента е член на Изпълнителния съвет на Световната медицинска асоциация. Това е едно изключително голямо признание. В този Световен съвет членуват 144 държави, а в нейния Изпълнителен съвет, където са 11 държави, е и България чрез Българския лекарски съюз.
В този смисъл последното, което ще кажа, е следното. Минимум 3 устройствени закона, за да се реформира българското здравеопазване, са необходими. Това са двата, които споменах - за здравното осигуряване и съсловните организации - и третият е за здравните заведения, който ще имаме възможността да предложим до края на тази сесия. Трябва нещата да се разглеждат като комплекс от условия и разпоредби, защото това, което се съдържа в Закона за съсловните организации, е една част от онова, което се съдържа и в другите два закона. И затова ви моля просто нито да отлагате, нито да променяте принципите на тези закони, защото те са взаимно свързани и носят една вътрешна логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Има думата господин Николай Томов.
НИКОЛАЙ ТОМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Преди всичко бих искал да изразя задоволството си от факта, че този отдавна очакван законопроект се обсъжда в Тридесет и осмото Народно събрание, член на което имам честта на бъда. Като лекар винаги съм изразявал принципното си становище в полза на обединението на съсловието, което дълги години беше унижавано и съзнателно или не беше противопоставяно на пациенти, сиреч на обществото. Членовете на това съсловие бяха превърнати в чиновници със статут, който определено не отговаряше на естеството на лекарската и стоматологичната професия. Освен това по ред причини, свързани с нормативни актове, организационни структури, както и финансирането на здравната система и заплащането на труда, се създаде и напрежение вътре в съсловието.
Настоящият статут на Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, регистрирани по Закона за лицата и семейството, дава твърде ограничени правомощия на тези организации. Правата им в никакъв случай не могат да гарантират ролята, която би трябвало да играят тези съюзи.
Ние трябва като законодатели да дадем тласък в създаването на тези организации, тъй като те определено са необходими и полезни за обществото. Още повече това се налага във връзка със започналата реформа в здравеопазването. Необходима е законодателна промяна в статута на тези съюзи, която ясно да регламентира взаимоотношенията с финансиращите органи, с обществото, с изпълнителната власт в лицето на Министерството на здравеопазването, както и да регламентира отношенията и да въведе ред между членовете на съсловието.
Тези по същество нови и сложни финансови, организационни, морално-етични и други отговорности налагат създаването на Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз да стане с приемането на най-висшия законодателен нормативен акт - законът. В това отношение гласуването в двете комисии - по здравеопазване и по труда и социалната политика - където нямаше нито един против, достатъчно ясно показва, че тази необходимост се осъзнава от народните представители независимо от тяхната политическа принадлежност и пристрастия.
Разбира се, в хода на дебатите възникнаха няколко различия, най-същественото от които е: необходимо ли е задължителното членство като условие за упражняване на професията, за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса и това условие не нарушава ли правото на свободно сдружаване, залегнало в Конституцията на Република България и в Европейската социална харта.
Аз мисля, че функциите на Лекарския съюз и Стоматологичния съюз, заложени в закона, дават еднозначен отговор на този въпрос.
Първо. Законопроектът за съсловните организации на лекари и стоматолози е неотменима част от пакет от здравни закони, който е законодателната база на структурната реформа в здравеопазването. Един от основните закони е този за здравното осигуряване, който бе приет на първо четене. В него като контрагенти на Националната здравноосигурителна каса са определени именно съсловните медицински организации. Те участват при сключване на националния рамков договор, на договорите на здравноосигурителните каси и изпълнителите на медицинска помощ; участват със свои представители и в арбитражните комисии.
Двете страни имат задължения и по информационно осигуряване и обмяна на информация. Освен това те приемат съвместно и правилата за добра медицинска практика.
Наличието на много организации в тези взаимоотношения в една съвсем нова система на здравно осигуряване подлага на риск съществуването на самата система и създава предпоставки за противоречия и неуредици. Още повече че здравноосигурителните фондове, особено когато той е единствен, са мощни финансови институции и договарянето с повече съюзи не гарантира баланс на интересите, особено в тежкото положение, в което се намира съсловието сега.
Не е без значение и фактът, че голяма част от лекарите ще договарят цената на своя труд и с представителите на болничните управи. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за малко тишина! След малко сте Вие, доктор Марангозов. Ако по същия начин шумят, сигурно и Вие ще бъдете затруднен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Основните принципи и норми, необходими за запазване честта, морала, достойнството, преданността към професията, както и правилата, отнасящи се до приемствеността на медицинските грижи, професионалната тайна, социалните задължения на лекари и стоматолози, взаимоотношенията с пациентите и помежду им представляват морално-етичния и деонтологичен кодекс. Задължителният харакер на този кодекс е една сериозна гаранция за предотвратяване и при нужда наказване на действията, които уронват престижа на съсловието и нанасят вреда на пациенти и колеги.


Изработването и утвърждаването му предполага наличието на единна и стройна организация, която освен това да е достатъчно силна и авторитетна, за да следи и налага спазването й. Това е особено валидно за съвременните български условия. В това отношение много голямо значение има и създаването на единния публичен регистър: вписването и заличаването, както и санкциите, които се отразяват в него при нарушение на кодекса и на правилата за добра медицинска работа.
Трето. Единният съюз гарантира да голяма степен и защита от необосновани нападки, финансови и съдебни претенции, ефективно подпомагане на неговите членове и семейства в случаи на нужда, както и предпазване на съсловието и обществото от всевъзможни лечители, врачки, екстрасенси и знахари.
Четвърто. Противно на някои мнения мисля, че именно единството на лекари и стоматолози като гаранция за техните интереси и автономия, е сериозна пречка пред политизирането им. Ние познаваме прекалено много случаи, когато принципът "Разделя и владей" е водил до трагични резултати и по този повод не мога да не споделя подозрението си, че някой се притеснява от създаването на единни и силни съсловни медицински организации. Представителите на тези съсловия са хора интелигентни, с будно обществено съзнание и реформата в здравеопазването безспорно ще ги превърне в независими, практикуващи свободна професия, хора.
Пето. Не е без значение и фактът, че законопроектът в никакъв случай не се явява прецедент в исторически и международен план. Задължителното членство, постановено със закон, се среща в законодателството на Белгия, Франция, както и на България в Закона за народното здраве от 1929 г.
И аз ще ви цитирам чл. 325 от Закона за народното здраве от 1929 г.: "Всички правоспособни лекари в Царството, били те на държавна, окръжна, общинска или друга служба, или на частна практика, са членове на Българския лекарски съюз.".
И чл. 327: "Лекар, който не се числи в колегията, няма право на практика и не може да заема никаква служба."
Колкото до нарушаването на Конституцията на Република България и Европейската социална харта може да се каже, че никой не ограничава правото на сдружаване в рамките на съсловието и извън него. Всеки член има право да регистрира и участва в различни сдружения и асоциации.
Например във Франция, където е задължително членството, лекарите от една специалност има право да правят общества, като нормата е най-малко да има сдружени 8 човека.
Самият факт, че споменатите страни са подписали Хартата и в същото време в законодателството им присъства задължителното членство говори в полза на тази теза.
Като заключение и едно резюме на моето изказване, ще си позволя да цитирам чл. 10 от съсловно-етичните правила за лекарите от 1929 г., който мисля, че не се нуждае от коментар. Съсловието тогава се е намирало, както и цялото общество, в едно подобно на днешното положение - след две национални катастрофи, когато е трябвало да се градят съвсем нови отношения.
Член 10 от съсловно-етичните правила за лекарите: "Лекарското съсловие може да бъде полезно за обществото и за себе си само тогава, когато всички, съединени в един съюз, работят, за да познават добре себе си, за да осветлят обществото по всичко, що е от здравословен характер и да пазят своите права и интереси от всички лица, включително и лекари, фактори и организации, които експлоатират с лекарското звание и лекарския съюз.".
Мисля, че коментарът е излишен. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Томов, имам следната реплика. Вие справедливо, както и Вашите колеги, апелирате за едно отговорно отношение към този закон именно от гледна точка на създаването на режим, който да бъде в полза и защита на съсловието, както Вие се изразявате, и за недопустимостта да се търси разделянето му, разбиването и политизирането на целия този въпрос. Но моята реплика към Вас е именно във връзка с тези Ваши думи, защото, както знаете, преди седмица в Благоевград беше организирана една дискусия по проблемите на здравеопазването. Там участва един сериозен състав и от лекари, и специалисти в областта на здравеопазването, но нито един от народните представители от Обединените демократични сили не се отзова на поканата да участва в тази дискусия.
Аз наистина се почувствах неловко, защото се оказа, че само ние с господин Данаилов, а бяхме поканили и доктор Марангозов за дискусията, бяхме от Народното събрание. Уверявам ви, че дискусията мина подчертано конструктивно, независимо че тя беше на следващия ден след дискусията в Народното събрание по искането на вот на недоверие. Независимо от това, убеден съм, че всеки от участниците ще ви потвърди, че тя беше изцяло деполитизирана и изцяло по съществото на въпросите и на здравното осигуряване, и на този законопроект. Ето защо репликата ми към Вас е не само тук да апелираме за сериозно и неполитизирано отношение, а и на практика да се държим в съответствие с тези апели и да не допуснем наистина да стане това, което никой не желае. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За втора реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Към уважавания от мен колега Томов и към останалите колеги аз просто имам една молба - да не смесваме нещата със съсловна организация на лекарите, създадена по закон, с въпроса за една съсловна организация на лекарите в България, за правото им за членство или задължението, което е в много страни. Ами, Бога ми, този текст, който Вие ни прочетохте за царството, точно това показва. И тогава е имало съсловна организация, но тя не се урежда в закон. И задължението за членство може да бъде уредено в Закона за здравеопазването. И всичко това просто са въпроси... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков, моля Ви!
МИХАИЛ МИКОВ: Това е въпрос на елементарна логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За трета реплика има ли желаещи? Няма.
Моля, имате думата за дуплика, господин Томов.
НИКОЛАЙ ТОМОВ (СДС): Аз споменах първо, че е законово уредено членството.
И второ, пак ще повторя, ще ви цитирам чл. 327: "Лекар, който не се числи в колегията, няма право на практика и не може да заема никаква служба." Аз мисля, че този текст не се нуждае от коментар. (Реплики на недоволство от опозицията.)
Аз ви говоря за принципни неща. Просто развих една тема по отношение на ... (Госпожа Татяна Дончева реплекира изказващия се от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, моля Ви!
НИКОЛАЙ ТОМОВ: По отношение на това оспорване на задължителното членство. Това беше моето изказване. Не се впусках в целия закон.
И второто нещо, което ще кажа, е по отношение на репликата на господин Пирински. Аз бях искрено възмутен, когато кметът на Благоевград господин Паскалев, без да изпрати покани, организира една среща с Вас, господин Пирински, и с господин Марангозов в деня на гласуване на вота. Не бих искал да коментирам този факт. Мисля, че той е достатъчно показателен.
Що се отнася до срещите - аз съм се срещал с тези хора, с които и вие сте се срещали преди три дни, но за мен беше наистина... Бях възмутен от тази постъпка на кмета - първо не ни покани, и второ - организира тази дискусия в деня на гласуването на вота. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата доктор Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Но моето изказване е по-дълго. Има само пет минути до почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По-дълго ще Ви бъде изказването, така ли? Добре, за пет минути има ли някой да направи изказване?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение в подкрепа на думи, които изказа госпожа Шопова. И не защото ми е съпартиец и трябва да мислим еднакво, а защото д-р Игнатов ме провокира с една своя позиция, която е лично негово мнение, и което знам, че е така: за съсловните организации, които трябва да контактуват с фонда, който ще изградим за здравно-медицинско осигуряване. Аз искам да задам един въпрос към вносителя господин Семерджиев. Какво е съотношението... Знам, че в България има още една съсловна организация, съсловната организация на средните и полувисши медицински кадри. И аз мисля, че тя е дискредитирана. И високомерието, с което висшите медицински кадри гледат на тях, мисля, че не е оправдано от функционална гледна точка.
Затова задавам следния въпрос: какво е съотношението между висшите медицински кадри и средните и полувисши медицински кадри в системата на здравеопазването? Вторият ми въпрос е: във функционална гледна точка при изпълнение на възложените им задачи какви рискови фактори и какъв труд полагат висшите медицински кадри и средните и полувисши медицински кадри? Защото смятам, че не може да се игнорира една такава прослойка, която има важно значение в здравеопазването, която носи отговорност, която върши сериозна работа - а това го показват и редица факти, - да бъдат изключени от възможността да контактуват при договарянето със Здравноосигурителния фонд. Такъв е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Само че на въпроси и отговори няма да си играем. Нека господин Семерджиев да чуе всички въпроси и да отговори накрая, защото иначе ще стане диалог между него и депутатите. Така че, ако не възразявате, господин Семерджиев, накрая да вземете отношение.
Думата за реплика има господин Згурев.
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Нешев, репликата ми е към Вас. Много съжалявам, че така ще прозвучи, но от цялото Ви изказване лъха меко казано невежество спрямо труда на така наречените здравни работници. Вижте, както навсякъде, както във всяка сфера на икономиката, на стопанството или както искате го наречете, и в здравеопазването си има хора, които вземат управленски решения и носят отговорността за тези управленски решения. Това са именно лекарите. Има и категория изпълнителски кадри, точно изпълнителски. А това са именно полувисшите и средни медицински кадри. Защото, извинявайте, но не вярвам Вие да се оставите в ръцете примерно на една медицинска сестра, която да лекува пневмонията Ви. Не Ви пожелавам това нещо, но най-вероятно няма да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Згурев.
Думата за дуплика има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с Вашето мнение, защото съм демократ, и всеки може да казва каквото мисли. Аз съм длъжен да изслушвам това, което казва. Но фактът, че не съм добър специалист не означава, че в едно селище, където има здравен пункт, а няма лекар, има фелдшер или полувисш медицински кадър, при нужда няма да отида при него.
А от социални отношения мисля, че разбирам повече от Вас. И когато се преговаря за заплащане, когато се преговаря за цени без тези, които полагат труд, и то достоен труд, не могат да се вземат решения. Това ви говоря вече като специалист по управлението и социалните отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Уважаеми народни представители, през почивката в пленарната зала ще се учредят групите за приятелство с парламентите на Ливан и Мексико.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Давам си сметка за сложността и многообразието на проблемите, свързани с един закон за съсловните сдружения на лекарите. Те идват от неповторимостта и вечното в нашата лекарска професия. Ето защо ми се иска днес да проведем свободни откровени дебати за решаващи страни на нашето текущо всекидневие, на бъдещите години, защото всички ние лекарите тук, в тази зала, ще излезем рано или по-късно от парламента и ще се върнем при нашите пациенти и колеги. Но, ако се върнем с този закон, който днес ни се предлага, едва ли ще бъдем посрещнати добре. Така мисля аз.
Ще си позволява да споделя някои мисли върху преки и най-различни наблюдения, без да си въобразявам, че ще ви изненадам, но с дълбокото убеждение, че те имат активно отношение към един такъв закон, който, уви, и този път не заявява на обществото кои са лекарите в него.
Нашата професия е интересна с това, че сменя облекчението с напрежението, безгрижието с преодоляването на нещо и нерядко е смела схватка с най-различни препятствия, най-страшното от което е смъртта. Тя е радост, но и мъка, успех, но и борба. Тя е динамична, защото чрез нея ние сме предпочели тревогата пред скуката. И нашата професия отговаря на въпроса, че ние, отдали се на нея, ни харесва повече треската на вечното движение пред спокойния вървеж на едно място. Днес искат да ни спрат този вървеж в един почти военизиран закон.
Ежедневно ние лекарите се сблъскваме със злото, но не бихме могли да го преодолеем, ако не познаваме в подробности доброто. И когато те са еднакво активни от нас зависи да постигнем равновесие между тях. Тогава можем ли да твърдим, че нашият път и опит е път на заучени уроци, че сме в състояние да ни ръководи без да се обогатява, без да се развива чрез собствените ни открития? Можем ли да решаваме всичките си основни проблеми без да имаме свой подход към тях и дали съществуването ни ще бъде поносимо, ако то е по-скоро едно самоограничение, отколкото едно смело поведение? Законът ни предлага самоограничение, вкарвайки ни задължително в една организация. Ясно защо за тези, които са чели закона.
Винаги съм поддържал тезата, че нашата професия е изкуство. Тогава какви са приликите и каква е решаващата граница между изкуството въобще и нашето медицинско изкуство? Как да разграничаваме изкуственото от изкусното присъствие в нашето медицинско изкуство? Аз го виждам в интересното съществуване, в богатата фантазия, като изобретателни владетели на умовете и сърцата както на своите, така и на тези, които са ни поверили живота си.
Ние не можем да вървим напред, ако само следваме общоприетите принципи без да ги обогатяваме с нещо от себе си. Щастието, идващо от нашата работа, не е обикновена радост или едно текущо удоволствие. То е свързано с дълбоки и силни изживявания и аз не си ги представям извън широтата на мисленето, извън богатството на вълненията, извън великодушието - това драгоценно и вече толкова рядко срещано доказателство за духовна висота, за нравствена извисеност.
Може ли моето самочувствие да го определя закон за задължително членство в професията, без да ми позволява излъчване? Удоволствието от моята работа не е някакъв възторжен изблик, а едно въздъхване, например в превъзмогването на една смъртоносна болест. Това въздъхване аз искам да го правя с колеги, за които е въпрос на достойнство и чест да бъдат членове на лекарско сдружение, а не с членска маса, казвам го така, защото членството е задължително.
Милосърдието на лекаря. В днешното жестоко време то има различни измерения. Изморени от динамиката на времето, ние ставаме толкова студени един към друг, към пациенти, че започваме да ценим сърдечността като най-голямо достойнство. Предпочитаме слабата помощ на лъчезарния наивник пред умното съдействие на суровия партньор. Милосърдният лекар се отзовава без да унижава, без да потиска, без да поставя условия. Ала той не е ангелоподобният и всемогъщ герой от приказките. Уви, много хора, включително и държавници, и политици някога и сега искат това от нас. Те желаят да виждат в нас болка, в очите - топлина. Но те трябва да знаят, че не това топли. Че да бъдеш милосърден, значи да бъдеше силен, да можеш да спираш сълзите и болката, когато са на границата на изблика. Това трябва да внушава в обществото непрекъснато едно лекарско сдружение. Има ли го това в закона? Според мен, категорично - не.
Срещал съм сред нас добряци с очи на ястреби и демони, с очи на ангели. И колкото и да е трудно да го кажа днес, те са начело на корупцията. Явление, непознато сред лекарското съсловие в нашата държава допреди няколко години, откакто то и тя съществуват.
Кое породи корупцията? Липса на адекватна оценка на нашия труд; изкуствено създадения хаос в управлението на здравеопазването в последните седем години чрез волунтаристични и дилетантски решения, включително и последните месеци на 1997 г.; финансовата криза; непрекъснатите смени на ръководители и форми на управление на здравните заведения и структури или върха на гениалното управленско решение да бъдат назначавани за три или шест месеца; политизацията в тези назначения; непрекъснатата борба за надмощие между Федерацията на синдикатите от здравеопазването, "Подкрепа", "Промяна", Лекарския съюз, съответният областен управител, кмет, министър, партийна централа - сбор от политически, икономически, синдикални, лични, но не истински професионални интереси. Ще може ли съсловното сдружение да каже "не" на тези процеси? Проектозаконът не показва това как да стане, а само го маркира.
Бъдещите ръководни кадри на лекарското сдружение, ако не осъзнаят, че българският лекар не е ластик, който се разтяга или свива, според желанията на управляващите, че той ще пее или стиска зъби и ще се усмихва безгрижно, когато му се плаче, че той не е безхарактерно и въздухообразно същество, което се побира във всяка комбинация и заема формата на всеки съд, днес искат да ни вместят в рамките на един закон. Така политическите и държавни управници в здравеопазването при всяка смяна ще считат, че историята на здравната система започва от тях. Многобройните синдикални и политически организации ще продължат да търсят лекаря, когато трябва да участват в митинги или други подобни.
Обясненията, че здравноосигурителната система и свободната лекарска практика ще решат проблема с корупцията са наивни. Корупция в здравеопазването ще има, докато има държавници 10 на сто, докато има барони и кръстници на свобода с гаранция, която за тях е жълти стотинки. Лекарските сдружения, като бъдещи обществени неправителствени и неполитически организации, не трябва само да декларират, но и да се борят активно против корупцията в цялото общество. Защото аз вече считам, че няма правителство и политическа сила, която да се справи с този проблем без намесата на сдружения, нови по своя замисъл, идея и дейност, като лекарските сдружения, но овладели проблемите на безвремието, в което живеем. Проектозаконът е просто еманация на днешния Лекарски съюз, без да предлага нищо ново, и продължава да изисква да бъде и политическа организация.
Сред нас има компрометирани дипломирани лекари, грубияни, безотговорни. Трудно ще се избавим от присъствието им, защото, както казваше акад. Балевски: "Няма нищо по-страшно от съюза на некадърниците. Той почива на биологична основа". Те са обладани от завист и злоба, а това са особено постоянни чувства. Те нямат почивен ден, действат открито и прикрито, успяват да привлекат на своя страна групировки, фирми, политически лидери.
Ако това са лични несъвършенства, то лекарската грешка не можем да определим като несъвършенство. Поставянето на диагнозата е творчески процес. Лекарската грешка е драматичен факт. Аз считам, че лекарската грешка е заблуждение на лекаря при добросъвестно изпълнение на професионалните задължения. Няма лекар, който да греши нарочно. Няма грешка, която да е резултат от немарливост и самонадеяност. Ако е така, това е престъпление.
Може би юристите и правните закони имат друго тълкувание, но е много трудно да се каже къде свършва границата между грешката и престъплението. Според мен, трябва да се имат предвид и личностните качества, защото "Най-удивителното от това, което е създала природата, това е личността на човека", казва Гьоте. Понякога страхът от грешка спира оправдания риск. Смелостта и рискът на лекаря изискват твърдост и мъжество. Някога Волтер писа, че твърдостта е мъжество на ума. Ето, това е част от личността на лекаря. А, ако притежава и качеството да бъде човек между хората, както е казал Пирогов, считам, че получаваме завършената личност на лекаря. Как законът ще ни защити? - Не се дава пълен отговор.

Днешното тежко време, сложната ситуация в операционната, в лекарския кабинет, при леглото на болния, отношението на обществото към нас, освен смелост, риск, твърдост, мъжество, висока квалификация, изискват и морална устойчивост. Затова ни е необходимо постоянно интелектуално психическо и волево присъствие в социалния живот - нещо, което едно съсловно сдружение трябва да има решаваща роля. Как ще присъстваме в социалния живот само чрез задължителното членство и чрез рамковото договаряне? Не се ли превръща лекарското сдружение в една икономическа само организация?
Смешно е да очакваме, че резулататите от нашата дискусия ще настъпят веднага, че те ще решат вечните и нови въпроси на медицинското изкуство в медицинската професия. Наивно е да смятаме, че приятните и неприятни изживявания в нашата професия са най-достъпни за онзи, който може да говори най-добре за тях. Защото разликата между познаването и владеенето на Закона за професионалното преуспяване е твърде голяма. Но онзи, който не мисли да съществува в медицинската професия, се изчерпва сравнително бързо и се превръща било в жалко ехо на чужди внушения, било в роб на собствените си навици и на инстинкта за самосъхранение, което предполага законът. За него аз съм склонен да кажа, че свиква с всичко, когато не му остава нищо друго.
Може би свикването и инстинктът за самосъхранение ни държаха половин век в един казионен профсъюз, като трансмисия между власт и партия. В днешно време в един независим синдикат, от който нищо не зависи, в една "Подкрепа", на която и да се опреш и да не се опреш, резултатът е еднакъв или може би в "Промяна", където премяната е според политическия сезон, а днес в един казионен политически Лекарски съюз, казионен политически по своя характер.
Дебатите между лекарите и пресата, редица становища поставят въпроса: едно или много съсловни сдружения? Задължително ли трябва да бъде членството? Авторите на законопроекта непрекъснато ни убеждават със западния опит, но като че ли не се съобразяват със ситуацията в България днес и години напред. И аз си задавам въпроса: организации, създадени със закон, със задължително членство, няма ли да се превърнат в казионни такива, да се политизират, както е в момента? Днес Българският лекарски съюз е типична партийна организация.
Според мен законът трябва да предвиди и възможността за повече от едно съсловно сдружение и да създава алтернативност вътре в самото съсловие. Тогава уставите на всяко едно сдружение ще излязат от строго определените рамки в законопроекта и ще създадат възможност за творчество, за разширяване функциите, за търсене на форми, утвърждаващи лекарската професия и личността на лекаря в обществото. Приемането на устава на съсловното сдружение трябва да позволи лекарите да направят своята себеизява както чрез предложенията си, така и чрез бъдещите действия.
Ето защо този устав трябва да бъде съобразен само с върховния закон - Конституцията.
Задължително членство може да съществува, но само ако са налице повече от едно сдружение. Но дори и тук се влиза в противоречие с чл. 41, ал. 1 от Конституцията, цитирам: "Гражданите могат свободно да се сдружават".
Правото обаче на свободно сдружаване не е само да се членува в една дадена организация. Членството да бъде въпрос на избор, чест, достойнство, етика, морал, висока квалификация и най-вече спазване на деонтологичните лекарски правила.
Не е без значение сдружението, в което се членува, кой го ръководи, начин на избор, осигурява ли компетентност, политическа безпристрастност, авторитет в обществото.
Определено смятам, че участващите в ръководствата на съсловното сдружение и районните лекарски колегии не трябва да бъдат народни представители. Лекари, ангажирани в политическата и изпълнителна власт, директори на здравни заведения и структури, за да не се повтори известният модел за организация в миналото, какъвто типичен пример е днешният Лекарски съюз. Днес председателят на Българския лекарски съюз е народен представител, а заместник-председателят - заместник-министър на здравеопазването. Такава политическа казионност нямаше дори в тоталитарно време в организациите.
На нас ни е необходим Закон за съсловните сдружения, който да отговаря на изискванията на лекарската професия, защото за мен тази професия не е служба, тя е служене, литургия, тя е творчество, оформящо съдбата. Тя не е уталитарен инструмент и следователно е постоянна битка за идеал. Не може в казионна организация да се води битка за идеал.
Почти през цялото време говорих за сдружения, защото така е в Конституцията. Не би трябвало да има наименования, организации, съюзи, иначе става Закон за Отечествения фронт или за Димитровския комунистически младежки съюз. В Кодекса на труда има ли професионални съюзи с наименования?
Ние не отричаме, че трябва да има съсловно сдружение. Аз съм категорично за лекарско съсловно сдружение и моите колеги от Демократичната левица също са за, но в днешно време в изграждането на гражданското общество е крайно необходимо такова едно лекарско сдружение, защото само то може да покаже най-после кои са лекарите в българското общество.
Човечеството, уважаеми колеги, е създало шедьоври в нашето изкуство и наука, наречено "медицина" и би следвало да сме идеални. Но, уви, това не е така. Ето защо медицината е борба. В нея има много тайни, което значи, че тя е безкрайна. Тя не може да се създаде от многолюдие, защото се създава от личности.
Днес ние трябва да мислим много безпристрастно, защото не създаваме закон за днешния ден и за един мандат, а за бъдещето. Този закон, който днес ни се предлага, удовлетворява тесен кръг от политически лидери, които искат да ни въдворят в един казионен лекарски съюз.
Уважаеми колеги, в тези минути ви занимавах, изказах свои вълнения и свои гледни точки. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Думата има д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е законопроектът за съсловните организации на лекари и стоматолози с N 02-01-50, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 1997 г.
През 1990 г. у нас бяха възстановени по реда на Закона за лицата и семейството Българският лекарски съюз и Българският стоматологичен съюз, като доброволни организации с идеална цел. През тези 7 години тяхната роля беше недостатъчно ефективна. Единствените законови правомощия бяха участието им при даване на становище за упражняване на частна медицинска практика.
Настъпилите промени при реформирането на здравната система и предстоящото въвеждане на осигурителен модел на здравеопазване издигат ролята на съсловните организации като основни контрагенти на здравноисигурителните фондове в ролите на купувач на медицински грижи.
Предлаганият законопроект представлява един многорамков закон, който разписва структури и определя функции, съответно на лекари и стоматолози, в рамките на съсловни организации. Договарянето на основния базисен пакет медицински грижи и техните параметри, както количество, качеството, вида и ефективността им от страна на медицинските професионалисти, се извършва именно от съсловните организации.
Своевременното идентифициране и легитимиране със специален закон на Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, като юридически лица, дава възможност за активно и ефикасно участие в реализирането на държавната здравна политика на тези субекти. Държавата делегира свои права и функции на неправителствени организации, каквито са професионално-съсловните формации на лекари и стоматолози, които поемат ангажимента по контрола върху упражняването на професията, морала и етиката във взаимоотношенията с пациенти и помежду им.
Основният мотив на тези, които определят Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз, като казионни организации, произтича от чл. 3, ал. 1, където е казано, че "всички лекари и стоматолози, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз".
Идеята за плурализъм и либерален избор при членството на лекари и стоматолози в съсловни организации на пръв поглед е много привлекателна. Високият професионализъм на висшите медицински специалисти може да бъде реализиран при условия на свободни демократични взаимоотношения с обществото и помежду им. Но ние сме се ориентирали към модел, при който на една здравноосигурителна каса отговаря една съсловна организация. Освен това, съществуването на много съсловни организации при нашата реална политическа действителност волно или не, води до гравитиране към една или друга политическа формация и възпроизвежда политическия модел от обществото - нещо, което не е желателно по ясни причини.
Ако става въпрос защо тези точно съюзи трябва да се ангажират с всички законодателно регламентирани права и задължения, обяснението е, че те са структурирани в цялата страна и са с най-голяма членска маса. Към настоящия момент това са единствените съсловни организации с национални и регионални структури.
Съсловният принцип е един от най-модерните принципи на сдружаване. Този принцип дава възможност за създаване на една съсловна организация с максимално отворена система за асоцииране и съответно представителство. Такива могат да бъдат асоциации на кардиолози, ендокринолози, частно практикуващи медицински специалисти, полувисши медицински кадри, директори на ХЕИ, зъботехници и други, които търсят максимални възможности за легитимиране и национално представителство.
Съществено е да се отбележи, че лекарите и стоматолозите стават свободно практикуващи професионалисти, които сами изработват своите възнаграждения, без административна обвързаност. Два са основните документа, от които произтичат правата и задълженията на медицинските специалисти. Това са кодексите на професионалната етика и правилата за добра медицинска практика. Пред обществото се гарантира и се носи отговорност за професионализма и морала на членовете, защитава се авторитетът и реномето на лекарската гилдия. Чрез системи за вътрешен контрол и самоконтрол се извисява професионализмът пред съответно неглижиране и отпадане от професията на тези, които не отговарят на определените професионални стандарти.
В чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България е записано, че работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. Този законопроект не изключва правото на лекарите и стоматолозите по други действащи закони. Задължителното членство не нарушава правото на свобода на сдружаване. Друг е въпросът, че в известен смисъл се редуцира синдикална територия.
В законопроекта се урежда по нов начин и професионалната отговорност за нарушения, допуснати при упражняване на професията. Тя се различава от досегашната административна отговорност, предвидена в Закона за народното здраве, но не изключва отговорности по други действащи закони. Става въпрос за ефективна вътрешна система на контрол и самоконтрол, която има за цел да издигне професионализма, без да защитава посредствеността и липсата на отговорност в лечебно-диагностичния процес.
И преди да завърша, искам да отбележа, че такъв законопроект е необходим на нашата реформираща се здравна система.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както често се случва, наистина пак сме малко в тази зала. Но може би пък сме тези, които разбираме от тази работа.
Аз бих искал наистина да се опитаме да разсъждаваме спокойно, наистина да видим би ли могло нещо да стане по-добро, би ли могло нещо да липсва.
Изхождаме от следния принцип. Явно е, че системата трябва да се самоуправлява до известна степен и това е наистина нещо положително. Аз мисля, че едва ли някой тук ще оспори тази теза. Естествено е, че при това положение се делегират известни права, а щом има права, произтичат и задължения, които обаче би следвало да бъдат дозирани. Именно заради това, заради дозирането на тези неща може би тези права и задължения на еснафа, така да се каже - в хубавия смисъл на думата, би следвало наистина да бъдат определени със закон. В противен случай би могло да се получи възможността някой самоволно да разшири изключително много правата си, които да блокират самото развитие на системата и включително да се конфронтират с държавата. Именно законът би следвало да рамкира, да сложи рамката на правата и задълженията по отношение на самоуправлението на системата.
Едва ли някой тук би могъл днес да каже: не, това не е така. Аз мисля, че е крайно време да престанем да спекулираме, уважаеми д-р Марангозов, с думата "казионен". Защото казионен е онзи съюз, в който управляващите назначават ръководството.
Нека да оставим лекарите, когато им кажем как ще се избира ръководството, но наистина да има прозрачност. Нека да направим така - вие знаете какво аз поставих като условие до известна степен в комисията - може да се стигне до саморазпускане към един момент на сегашните, за да се направят нови. Това са правила. И вие не може да кажете, че някой ще назначи. Защото когато всички лекари знаят, че трябва да участват, те знаят и си дават ясна сметка, че трябва да участват в самото събрание и сами да изберат своето ръководство. И може би именно определянето със закон на един съюз и оставяйки го само на лекарите, елиминира това, от което всички много се опасяваме. Иначе - да спрем да политизираме вътре в съюза. Защото в крайна сметка нека лекарите да си изберат и да се сърдят на тези, които те са избрали.
Уважаеми дами и господа, вярно е, би било много по-добре, както казват някои, да са много, да членувам там, където искам. Ами ние ще ги направим по партийни признаци. И аз съм убеден в това. А когато е една-единствена съсловна организация, в която всеки знае, че след като членува там, има всичките права и задължения, вече е въпрос на лекарското съсловие да си избере тези, които ще го ръководят.
Аз бих искал да кажа и нещо друго. Трябва ли наистина със закон ние да правим един устав? Това мен също ме смущава. Вижте! Ако ние пък само рамкираме правилата, само правата и задълженията, уставът може да отиде нататък, че да се превишат права. И тогава какво ще правим?
Не става въпрос за нарушение на Конституцията, господин Марангозов. Става въпрос в рамките на това самоуправление.
Разбира се, би могло някои от нещата - аз мисля, че имаше такава теза на д-р Михайлов, когато я обсъждахме, да се направят по-широко. Само да се даде рамката, а уставът вътре сами да си го направят те. И тази възможност съществува. Нека да ги обсъждаме нещата, обаче спокойно, защото ние казваме: не, това не е либерално. Аз ще ви кажа: българският доктор оттук нататък няма да има нужда вече от профсъюзни организации, защото една голяма част ще бъдат работодатели и ще бъдат работници. Знам, че съм ви го казвал. И тук аз не мога да приема тезата на госпожа Шопова, че синдикатите били недоволни. Ами да са си недоволни. След като аз съм частен лекар, нямам нужда от синдикати.
Другата страна на въпроса е, че никой не пречи и никой не премахва синдикалните организации. Но аз поставям още един въпрос - съвсем спокойно. Ако преминем към здравно осигуряване, сключването на договорите няма да бъде по Кодекса на труда. И който ги разбира тези неща, ще разбере, че там ще бъде на свършена дейност до голяма степен. Е, къде са тогава синдикатите? Получавам толкова, колкото върша. Разбира се, съвсем друг е въпросът за средния и нисшия персонал, който ще бъде на трудови договори. Там е мястото на синдикатите. А който си иска да членува в синдикати, да членува.
Аз ще поддържам и ще внеса предложения на второ четене. Аз също смятам, че ръководен деец на Лекарския съюз не може да заема други управленчески функции. Не може главен лекар да бъде и шеф на съюза, нито пък да бъде министър или да участва в ръководството на политическа сила.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А депутат може ли?
БОРИСЛАВ КИТОВ: С депутат е малко по-сложно. То е по-друго, господин Миков. Той е избран от народа, знаете, там режимът е по-особен и е определен от Конституцията.
Но ние спокойно можем да кажем - и това може да залегне, за да избегнем именно политизирането. Има какво да обмислим. Но нека да не ги разглеждаме нещата фрапантно. Да, правили сме закон, не е казионен закон. Нека да оставим българските лекари сами...
Задължително ли е членството в съюза? Не е задължително. Аз познавам хора, които са зъболекари тук на посолства и печелят от две посолства много повече. Няма да имат нужда да сключват и да имат взаимоотношения със Здравно-осигурителния фонд и те няма да имат нужда да членуват в Лекарския съюз.
Аз съм сигурен, че ще има български лекари, които ще бъдат само на частна практика. Те също няма да имат взаимоотношения. Ние тук казваме, че всеки, който иска да има взаимоотношения със Здравно-осигурителния фонд, трябва да членува, така, както всеки, който иска да е адвокат в един град, ще бъде член на Адвокатската колегия. И това не е нарушаване правата на човека. Ти искаш да имаш взаимоотношения с определена структура на финансиране. Естествено е, че трябва да се подчиниш на някакви правила. Аз ви питам: как си представяте утре - аз мисля, че добре го изложи господин заместник-министърът - как фондът ще сключи договори? Много добре би било - много съюзи - правим камара. В камарата - представители на всяка от съсловните организации. На какъв принцип ги избираме, как са се избрали, когато вече не е маркирано, не е казано каква ще бъде прозрачността? Вярно е, ще ги избира Министерският съвет. Ами че Министерският съвет в крайна сметка е политически орган и днес е един, утре е друг. Днес единият Министерски съвет дава на едни, утре, другият Министерски съвет дава на други. И ето ви политизирането.
И тези хора, когато отиват да сключват рамковия договор със здравноосигурителния фонд, просто блокират неговото приемане. Тогава какво се получава?
Аз членувам в един лекарски съюз, който е само на територията на Пловдив и, примерно, окръга, но моите представители там не сключват договор с фонда. Аз какво правя тогава? Аз какво съм виновен, че някой, който е в ръководството ми там, не сключи договор?
Трябва да се сключва договор определено от едни хора и да важи за всички. Затова който иска да има отношение със здравносигурителния фонд, нека да благоволи да членува с всичките права, които му се дават с този закон - да избира и да бъде избиран, да участва, да търси прозрачност. Какво лошо има тук? Какво?
Аз ви казвам: направим ли ги много... Каква е разликата между сега съществуващите два или три стоматологични съюза? Може ли някой в тази зала да каже? Излезли ли са да кажат: ние сме тук, защото не сме съгласни с това!
Ами, ние имаме два синода и 18 БЗНС-та. Виждате ли какво ще стане и с Лекарския съюз?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ние мислим, че така ще стане.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, защото когато именно със закон се каже, че трябва да бъде един...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Докторе, сериозно ли го говорите това?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, съвсем сериозно говоря, Таня. Защото тогава се оказа, че Българският лекарски съюз ще бъде един и тогава: влизай, участвай, избирай, бъди избиран. Оставете българският лекар сам да прецени кой да избере. Аз мисля, че той е доста интелигентен.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Избор няма. Той е един съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не водите разговори.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Вижте, не става въпрос кой съюз да избере, а кой да го ръководи. Това значи, назначаването на ръководството определя казационно или не.
И завършвам. Още преди много години е имало еснаф. Може би не е имало закон, госпожа Дончева, но вътрешните правила на еснафа са били изключително по-силни и по-важащи, отколкото сега един закон. За съжаление загубихме възможностите на еснафа, защото 50-те години заличиха българските занаятчии и българските специалисти. Може би за- това сега трябва да приемем закон, поне на първо четене, за да не продължат да се разделят. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплика - госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Не бих правила усилие да направя реплика на доктор Китов, тъй като и двамата си познаваме взаимно тезите, ако той не беше споменал моето име.
Доктор Китов, Вие действате като адвокат в случая, като адвокат, който непременно трябва да защити своята теза. А ние тук не сме само адвокати на тези, а търсим общия обществен интерес. Всичко това, което Вие казахте, което доктор Адемов казва, което доктор Игнатов казва, може да стане по правилата, които ние предлагаме, а именно: да има критерии за представителност на организациите. Защото и в момента Българският лекарски съюз, оглавяван от доктор Димитър Игнатов, покрива тези критерии - брой на членове, териториално разпределение и т.н.
Но вие със закона не давате възможност по естествен начин това да се развие, както искаме ние, и Министерският съвет по тези високи критерии да каже: има един лекарски и два стоматологични съюза или два лекарски и един стоматологичен съюз или един лекарски и един стоматологичен съюз. Но не по закона, с който Вие искате да наложите на съсловието, а по силата на естествените процеси, по силата на съществуващата законна регистрация и по силата на това, че Министерският съвет ще определи представителността.
Искате да кажете, че нямате доверие на правителството на Жан Виденов, на Иван Костов и на Любен Беров, че има два представителни синдиката в България - КНСБ и "Подкрепа", така ли? Значи Вие казвате, че българските правителства като имат критерий да кажат кои са представителните организации, не могат да го направят, тъй като били политизирани? Не Ви разбирам! Министерският съвет е на Република България. И по нашия проект се дава възможност по критериите, на които отговаря организацията, да се определи коя е тя. Това значи плурализъм.
Удивена съм от начина на разсъждаване - един фонд-една организация. И ако ви казвам за един фонд, ние вероятно ще приглушим нашето недоволство, защото вероятно това има смисъл за сега съществуващата система...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, то по повод на организациите, когато е казано, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Шопова, времето за реплика изтече.
ПЕТЯ ШОПОВА: ... ,че сега съществуващите ще организират събранията, просто това е парадокс, доктор Китов. Вие само трябва да запишете имената на председателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да спазвате регламента за времето.
Има думата за дуплика доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (СДС): Уважаема госпожо Шопова, уважаеми господин председател! Аз си задавам въпроса, а и на Вас: кое разделя едно съсловие, по кой признак съсловието се разделя? Да, да, хиляди признаци.
Вижте, става въпрос за съсловни организации. И в крайна сметка аз Ви питам: сега съществуват два. Добре, и ние ги узаконяваме, приемаме или не. Когато се казва как става наново регистрирането и избирането, не значи, че някой ще назначава и ще напише кой ще бъде избран, госпожа Шопова. Просто се казва: да, участвайте, защото това утре при всички положения ще облекчи изключително много работата. Има голяма възможност, аз пак ви казвам, иначе да започнат да се роят съсловни организации именно по политически причини, което е най-опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на госпожа Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Вземам думата с риск лекарското съсловие да каже, че юристите винаги са на някакво особено мнение. Но ви уверявам, че правим това в името на желанието да стигнем наистина до едно добро решение за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Ние не обсъждаме дали трябва да има такива съсловни организации. Очевидно ги е наложил животът. Очевидно медицинските кадри, практикуващи частно, или в държавни болници, или по някакъв друг начин, се нуждаят от организация, която да осъществява естествен професионален коректив върху тяхната дейност - за добро и за лошо.
Въпросът е да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Това, което прави впечатление, при прочита на закона, без да обсъждам дори важни обстоятелства като това нужно ли е да правим Закон за съсловните организации на лекарите и колко още такива частни съсловни закона за най-различни съсловия ще трябва да направим и нужно ли е това въобще, това ли трябва да бъде нашият законодателен подход, се спирам на няколко други обстоятелства, които правят впечатление като канава на закона.
Не знам защо лекарското съсловие иска да утвърди законодателно тази казионщина, защото не е само казионност да ти наложат началник. Казионност е да те накарат задължително да членуваш в една организация. Няма организация в България, регистрирана като гражданско сдружение, която след това по законодателен път да е станала практически държавен орган. Няма такава и няма необходимост от такава. По няколко причини.
Когато с този закон вие давате държавни функции на Българския лекарски съюз, вие не премахвате характера му на сдружение с нестопанска цел.

Не знам дали не се сети д-р Китов като даваше пример с осемнадесетте БЗНС-та, двата синода и други дублетни организации, какво залагате в практическия живот при разделяне помежду ви в рамките на Българския лекарски съюз, което не знам защо ви се струва имагинерно. Ами, по-голямата част от тази зала са преживявали такива раздели на не едни организации. Представяте ли си какво практически би станало? Кой ще води регистри, кой ще ги оспорва? Ами, вие ще бъдете също като свещениците, които днес никой не знае кои са законни, кои не са и защо. Защо искате да го направите това?
Не е въпросът само кой ще договаря със здравноосигурителния фонд. Най-лесно е да договаря, разбира се, една организация. Обаче, вие искате от тази организация да ви лишава от права. Представяте ли си, ако тя е силно политизирана и дори обременена с лични конфликти? Защо давате тези примери с юридическите организации? Ами, адвокатурата е създадена със закон за държавни функции. Частният нотариат, който създадохме онзи ден, е също за това създаден. Но ако аз не получа право да бъда адвокат, аз имам още пет неща, които да работя. Какво ще работите вие, ако някой ви откаже вписване в регистър?
Написали сте изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да ви впишат в регистъра, но нямате гаранции, че ако отговаряте на тези условия вие ще бъдете вписани. Каква ви е гаранцията? Правото на обжалване, добре. Един път - до управителния съвет, втори път по Закона за административните наказания. Откъде накъде една частна организация ще издава административни актове? Това е изрично право на държавни органи и не може частните сдружения да ги издават под никаква форма и за нищо. Ако някой е заимствал много грешно стари права на Българските професионални съюзи, които имаха право да издават разни административни актове за нарушения на Кодекса на труда и правилата за безопасност, това е много лошо клише - много лошо с много вредни последици!
После, влизам в малко юридически тънкости. Регистрацията и другите административни актове по налагане на наказания са правни актове, различни по характер. Регистърният акт не е административен в никакъв случай. Вие го правите административен като му слагате обжалване. Може да се оспорва, но не като административен акт, защото той няма властнически характер, той има друг характер. Откъде накъде вие като частно сдружение, като сдружение, регистрирано по Закона за лицата и семейството, което приема членове, ако има желание на членовете и ако има ваше желание да ги приемете. Ами, ако утре вие кажете, че не искате да приемете един човек, което имате право да направите, какво става с този човек? Ще има ли право като има диплома за завършено висше медицинско образование да упражнява права? Добре, той може да няма желание да членува във вашата организация. Както казва д-р Китов, може да си има договор с две посолства. Добре, ама вие ще вписвате по регистрите само на ваши членове ли имената? Щом вие като частно сдружение водите регистър не можете да водите регистър за хора, които не са ви членове. Вие просто под редица други правни основания, които не някой си измислил така, може да се занимавате, може да давате някакви разпореждания по отношение на вашата членска маса, а не по отношение на други хора. Така че, ако вие откажете да приемете един човек за ваш член, няма как да го вписвате в регистъра. Ами, добре, ама тогава вие го задължавате да бъде ваш член. Просто го задължавате - всеки човек, завършил висше медицинско образование... Ама, ако вие сте една държавна структура, издавате актове, можете да глобявате, можете да лишавате от права, вашите актове подлежат на обжалване като другите актове на държавните органи, ами тогава вие сте държавна структура, вие не сте сдружение с нестопанска цел. Тогава вие може да бъдете нещо, което е като адвокатурата. Ама, създайте го по закон като такова, а недейте да институционализирате едно свободно сдружение.
Конфликтът между Лекарския съюз и синдикатите е виден днес, но утре ще има друг конфликт. Няма никакъв проблем лекари и други лекари да си създадат други лекарски съюзи - както искат, така да ги наричат. Добре, но те няма да имат никакви функции. Тогава вие сами ограничавате правата си на сдружаване по начин, който уврежда и вашите интереси. Защото при всякакъв конфликт вие не можете да зависите от личните си отношения и най-вече държавната политика в здравеопазването - онова, което държавата трябва да следи там, включая професионалния филтър върху съсловието ви да го правите на базата на личните си отношения. Как ще избягате от това?
Изобщо не искам да навлизам в неща, които са просто кощунство за всеки средно грамотен юрист. Тези разпоредби от Кодекса на труда, които са сложени в този акт заедно де факто с преписания устав от регистрацията ви, заедно с едни неща, които ги има само в Търговския закон, като чл. 15, ал. 2, т. 3, който предвижда освобождаване и неосвобождаване от отговорност - ама, да не сте търговско дружество, че да се освобождавате от отговорност. То не е в морален смисъл отговорност, то е в търговско-правен, в имуществен!
Какво значи "деонтологични въпроси"? Сложете тълковен речник. Дори във философския тълковен речник ще прочетете 3 - 4 значения.
Какво значат разпоредбите в чл. 17, които са просто част от Кодекса на труда?
Какво значи една друга вратичка, която сте си отворили в чл. 28, ал. 3, т. 4: издава актове за установени нарушения?
Има няколко други прости правила в правото. Административните органи могат да налагат глоби. Тези по Кодекса на труда имат друга скала на наказания, дефинирани в Кодекса на труда, и трети, примерно, са такива, свързани с лишаването от права. Не може всичко да бъде съсредоточено в един орган по този начин. Има принципи на правото, които не са формални изисквания, не са изсмукани от живота и не са някакъв формализъм на онези, които са дипломирани юристи.
Вижте чл. 34, ал. 1: в регистъра се вписват и други обстоятелства. Значи, вие, за да ги впишете, трябва да ги искате на онзи, който си подава документите. Значи вие тогава заедно с правото на ръководните ви органи да предвиждат и други неща извън досегашния ви устав, извън закона, вие просто можете да си сложите и допълнителни критерии в чл. 32 за правоспособност, което вече никой не може да контролира, защото законът ви е отворил тези врати.
Така че нека да има съсловна организация. Практиката за тези седем години ни показа, че трябва да се предпазим от няколко неща: първо, дайте възможност на лекарите да си направят различни лекарски съюзи. Колкото искат! Очевидно Лекарският съюз е толкова многоброен, че той е почти монополист, но дайте си възможност, ако утре се скарате помежду си, да можете по един културен начин да се разведете, без това да влияе на регистрите ви за вписване на лекари, без да влияе на договорите ви със здравноосигурителни фондове, без да ви създава други проблеми. (Шум и реплики от мнозинството.)
Наказателни постановления частни сдружения не могат да издават. Никога не са могли и няма да могат, и не бива да могат. И не бива да го искате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз ще направя само реплика, тъй като аз съм лаик в тази област и ще оставя дебата на професионалистите.
Поздравявам моя приятел д-р Китов и много точни обозрения направи колежката Дончева. Наистина, както винаги златната среда трябва да се съблюдава, тъй като тя ви посочи много специфични неща, които биха били в помощ, тъй че поздравявам и двама ви.
В Съединените щати има четири, пет или шест различни осигурителни дружества - дали ще е "Медикеа", дали ще е "Блукрос", дали ще е "Шилдс" и т. н. Може да ти тече кръвта - отиваш в болницата, тече ти кръвта, но докато не подпишеш формулярите, брат ми, докато не знаят, че си платежоспособен, докато не са сигурни, че четири пети е платил работодателят ти и ти си платил тази една пета, седиш и чакаш! Руското: "Сижу и думаю!"... и се учиш да плащаш! И работодателят ти е длъжен да плаща! Това е базисът, за който знам, че д-р Китов, д-р Игнатов и другите държат.

Това е рамката. Научим ли се да плащаме и нашият работодател задължен ли е да плаща, а не да се крие под масата и под мантинелата и да ги кара да работят по 14 часа, без да плаща и осигуровките им и т. н., ние такъв фонд няма да имаме. В САЩ данъчната полиция и други служби на тоя работодател, ако не е платил тези пари - тия четири пети, ще му счупят пръстите и той от работодател ще стане елементарен затворник зад решетките. Искам и това да го знаете.
Следователно къде е трудността ние да направим нещо приемливо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моля за извинение, господин председател, свършвам след една секунда.
Къде е проблемът? Къде е трудността? Дайте да намерим консенсус по това решение и да приключим с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За втора реплика господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо Дончева, досега лекарят при нас беше държавен служител. Здравноосигурителната система ще направи лекаря, както е по целия свят, свободна професия. Вие добре знаете, че лекарите и адвокатите в цял свят са най-типичните представители на свободните професии и знаете, че в адвокатурата има също подобни сдружения и те също са регламентирани законово, на тях също са им прехвърлени законови права. Законът е точно затова, защото държавата регламентира прехвърлянето на тези функции. За какво става въпрос? Кодекс за професионална етика и контрол за спазването му; правила за добра медицинска практика и правила за спазването им и контрол; налагане на санкции. Точно затова, защото държавата прехвърля тези функции, законът трябва да регламентира, че тази организация има достатъчно демократичност при избора, както и представителност на цялото съсловие. И самият закон регламентира тези рамки в устава, които дават гаранция за това нещо. Иначе в самите устави Лекарският съюз може да си включи допълнителни свои цели, които да преследва, но законът регламентира точно това, което трябва да стане, т. е. изборност от всички лекари, система за избор.
По мое мнение, доколкото четох през последните дни, адвокатурата също иска да й се прехвърлят още функции дори по отношение на стажа на юристите, които искат да станат адвокати. Според мене дори в този закон могат да се регламентират още функции, които са факт в целия свят, например лимитът за прием на студенти във висшите медицински институти. На много места той се определя от лекарските асоциации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Завършвам.
Второ, регламентиране право на практика. Ако въпросът тук е спорен, то за чужденците с лекарски дипломи този въпрос мисля, че не търпи отлагане. Точно Лекарският съюз всъщност трябва да бъде организацията, която да дава право на практика. Това е така по целия свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За трета реплика, заповядайте, господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Господин председател, госпожа Дончева, аз Ви благодаря за всичко това, което казахте, и веднага започвам репликата си със следното: разбирам, че по същество Вие не отхвърляте чак толкова този закон. Напротив, видяхте някои неща, за които бихте могли да помогнете. Затова Ви каня на обсъжданията, които ще последват между двете четения, тъй като се надявам, че този законопроект ще бъде приет на първо четене, за да дадете своя принос именно в изглаждането на някои неща най-вече от юридическа гледна точка.
Сега искам да кажа и нещо друго. Защо е необходим този закон? Необходим е. Много исках да репликирам и д-р Зънзов. В момента в България не съществува обществено-ценностна система. Тя бе разрушена, включително и за българския лекар, включително и за неговото самочувствие.
Ние не можем да оставим сега в новите икономически и пазарни условия, когато правим реформа в здравната система, нещата да се движат на анархичен принцип. Точно сега е необходимо тази част от здравната система, тази страна на участие, каквито са съсловните организации на лекарите и стоматолозите, да не ги оставим на някакъв си свободен инертен анархичен принцип да вземат отношение по изключително важни въпроси - подписването на национален рамков договор, създаването на правила за добра медицинска практика, гарантирането на правата и задълженията на участниците. Просто е нужна законова база. Както със закон бе създадена Националната здравноосигурителна каса, така и другата страна - съсловните организации, е необходимо да се уредят със закон. Не можем да си позволим лукса още десет, двадесет или петдесет години ние да не можем да сключим един договор по здравното осигуряване. (Единични ръкопляскания и "Браво!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Добрите намерения са хубаво нещо. Лошото е, че пътят към ада е постлан с добри намерения...
Онова, което е написано в закона, не ви позволява да осъществите добрите си намерения и ви създава допълнителни много сериозни негативни последици. Това го декларирам сега, съзнавайки, че вие имате достатъчно гласове, за да изгласувате каквото искате.
И след като въведете здравноосигурителната система, не всички лекари ще бъдат свободно практикуващи. Могат да бъдат свободни хора, но не всички ще упражняват свободна професия. Може би даже малка част ще упражняват свободна професия - ония, които ще останат в болниците, ще бъдат на трудов договор. Затова не знам защо смесвате едното с другото.
Всичко онова, което ми казахте за моето отношение към закона, е невярно. Аз отричам философията на този закон, защото вие само си връзвате ръцете и неможейки да намерите решение на наистина съществуващи проблеми, вие си създавате нови проблеми. Няма да ви помогне с нищо този закон.
Той обаче ще направи следното: той ще накара всички лекари по списък, така както е записано в § 2 на Преходните и заключителните разпоредби, да бъдат натикани в Българския лекарски съюз. Защото от този § 2 аз заключавам, че вие даже няма и да ги питате те желаят ли да членуват или не. Тук пише, че събирате по списък всички практикуващи лекари - нещо, което абсолютно изключва свободата на сдружаване.
Второ, искате да закрепите със закон и да осигурите политическото лоби на вашата политическа сила върху лекарското съсловие, хващайки го за гушата и поставяйки му алтернатива: или си тука, или слушаш, или за тебе хляб няма... (Реплики от СДС, ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Димитър Игнатов.

ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм доволен, че се паднах да говоря след госпожа Дончева. Още веднъж преди почивката и по време на самата почивка си мислех къде се крие коренът на нашите различия. И достигнах до извода сам на себе си, че се крие в непознаване на това, което се нарича реформа и това, което се иска да се прави, както и начина на финансирането на реформата. Затова няма да говоря изобщо за закона и да бъда негов защитник, макар че ми приписват и авторските права - авторите са много. Законът е желание на лекарите от 1990 г., от възстановяването на Българския лекарски съюз и той се явява не преференция днес за лекарите, той се явява една отговорност при натоварване на лекарите. Тази отговорност се облича в законова форма, за да може от тях освен това, което се изисква - да водят преговори директно за пари, да носят отговорността за своята висока квалификация. С тези именно отговорности се натоварва този Лекарски съюз по този закон.
Искам да се спра на един друг въпрос. Как си представяте вие по-нататък реформата? Моите колеги от БСП знаят, обаче другите не я знаят. Тя има формата на равнобедрен триъгълник - от едната страна стои доболничната помощ, от другата страна на триъгълника стои бързата помощ и от третата страна стои болничната помощ. Всички казахме, че бързата помощ е обект на държавата и на бюджета. Остават двете други - доболничната и болничната. В доболничната помощ имате три пояса: единият пояс е на тъй наречените фамилни лекари, другият пояс е на лекарите - специалисти, които работят в доболничната помощ, и на трето място са лекарите, за които говори госпожа Дончева, тези на свободна практика. След това следват лекарите в болничните заведения, било те частни или държавни. И ако са частни, взаимоотношенията са ясни от гледна точка на финансирането и начина на заплащане, но в държавните здравни заведения трябва да се излезе и да се каже как ще се разплащат.
Значи, в доболничната помощ фондовата система разплаща едно към едно въз основа на извършената дейност. Те са частно практикуващи по своята същност - всички до един, и ако искат да сключват договори с някакъв фонд, който им плаща пари, трябва да имат своята представителност, която намират в техния съсловен съюз.
Какво става обаче с тези, които са в болниците. Тези, които са в болниците, не формират заплата едно към едно: 1000 операции апандисит по толкова лева - толкова. Те формират заплатата на базата на индивидуалния трудов договор, който са сключили с ръководството на болницата. Този индивидуален трудов договор гарантира именно различията в заплатата на отделните лекари, защото тя се определя от дейността, която са извършили, но не въз основа само на парите, а въз основа на обема на тази дейност. И тогава там те си остават наемни работници. Това трябва да е известно. Значи, в бъдещата система имаме отново свободно практикуващите, частно практикуващите лекари, които са в доболничната помощ, и тези, които са наемни в болничната помощ. Само че техните взаимоотношения с работодателя са различни отсега. Там няма колективен трудов договор, там има индивидуален трудов договор, за да може директорът на тази болница да прецени от кого има нужда именно по обема на извършената дейност - от един, който прави само апандисити, или от един, който прави и апандисит, и панкреас. Така се развързват ръцете и на ръководството и тогава ще се види кой е директорът. Той избира кадрите на тази болница. Тогава неговата роля нараства.
Като имаме предвид, че те са още наемни работници, но вече с диференцирана заплата, естествено, че те трябва да имат представители, за да договорят цената. Цената трябва да се договаря. И в Националното рамково споразумение това, уважаеми колеги, се договаря - цената. Вие имате събраните пари, имате цените и оттам имате броя на услугите, които ще се извършат. Ето, това се договаря в Националното рамково споразумение.
От тази гледна точка къде е мястото на синдикатите? Ами точно това ги боли синдикатите. Седем години това ги боли, даже осем. Боли ги, че от тяхната членска маса ще отпаднат тези лекари, тъй като те нямат нужда да членуват в този синдикат, тъй като те формират индивидуални заплати и нямат нужда от колективни трудови договори. А другите по своята същност са частници. Как да се съберат частниците в синдикат, когато те са работодатели? Това не са абсурди, това са реалностите на бъдещите взаимоотношения в системата на здравеопазването.
От тази гледна точка какво става с останалите, помощните организации. Казахме ясно и категорично, доказахме го и в Закона за здравното осигуряване къде е мястото на синдикатите. Мястото на синдикатите е в управлението на фонда. Аз не съм подписвал със синдикатите харта, не съм им давал тези права, но в хода на разговорите в комисията се договорихме всички единодушно, че в управлението на фонда ще участват синдикатите. Може ли сега синдикатите да участват от другата страна? Какво ще излезе - че синдикатите договарят със себе си! Естествено, че контрагентът трябва да бъде друг, различен от синдикатите. Но в системата на държавните здравни заведения, където има извънлекарски персонал, който включва сестри, санитари, рехабилитатори, шофьори и тъй нататък, кой договаря заплатите? Ами, разбира се, че синдикатите. Тогава за каква синдикална съпротива става въпрос, когато всеки си има място в този живот и под небето има място за всички? Значи веднъж в управлението на фонда ще бъдат синдикатите, втори път ще си договарят там, където е рамковото споразумение, където няма такава диференциация на заплатите, каквато е на лекарите. Защо има диференциация на лекарските заплати? Аз го обясних преди малко в репликата си. Защото водещият в процеса на лечението е лекарят. И по това не бива да се спори, защото това е просто очевадно. И вие имате доверие на този лекар, без да се интересувате с колко души ви прави операцията и кои са точно неговите асистенти. Но вие имате доверието на един, който води екипа.
Тук се постави въпросът дали трябва да членуват задължително или не. Този въпрос стои, уважаеми дами и господа, още с възстановяването на Българския лекарски съюз на преден план. Точка едно винаги в нашите дебати е била това - задължително или незадължително.
Казва се тук, че ще направим задължителна регистрация. Лично моето становище - аз съм го изразил и по медиите - е: аз допускам и двете възможности - задължително членство или задължителна регистрация. За мене е по-моралното да бъде задължително членство, а не задължителна регистрация, която ще скрие под формата на регистрация задължителното членство. Това е по-неморалното за мен. Бих го приел като форма, като дебат, като предмет на разговор между първо и второ четене и казвам: моето становище е такова.
Защо обаче все пак тези хора трябва да бъдат организирани? Защото вие организирате със закон и карате работодател, работещ, и то със санкции във вашия закон, вчера го казах - санкциите са особено тежки, ако не си плаща вноските, вие организирате една система за финансиране, наречена "фонд", искате парите да бъдат прозрачни, а в това време искате насреща да има контрагент, който е неясен по своята същност, този контрагент да бъде един волунтарист, да има 100 дружества, единият отива във Витоша, другият отива в Родопите. Те кога ще се съберат, за да договарят?
Да, погледнато от нещата на непряката демокрация - така е, трябва да има много сдружения. Погледнато обаче от нещата на реалността и в България, засега най-доброто е един фонд, за който вие ще се съгласите, аз съм убеден, на края на дебатите, и безспорно, че един контрагент. Защото иначе няма да могат да бъдат направени тези преговори. Не е толкова въпрос на желание за монопол, въпросът е за желание да се свърши работата. Защото иначе просто няма да се свърши работа.
Ние сме обсъждали тези въпроси много пъти, нека да го дадем като реалност в действителността. Винаги бихме могли да поправим нещата, ако видим, че те не са така. Но ще ви кажа, че във Франция, свободолюбивата Франция, където Лекарският съюз се занимаваше само с морално-етични въпроси допреди реформата "Жюпе" днес е изправен и договаря пари. Какво дава този закон в крайна сметка на лекарите? Какво им дава този закон. Той дава три основни неща, с които се занимава Лекарският съюз. Първото е пряко договаряне на парите. До този момент за лекарското съсловие винаги се говори под сурдинка и се говори тихо: дават му пари, да не му дават пари. Днес ние ясно казваме: законът дава възможност на българските лекари с тяхната организация пряко да договарят за пари. Защото сме казали, че от хората искаме пари. Не сме казали, че искаме боб, ние искаме пари във фонда и за пари говорят и лекарите.
Значи, този закон дава това пряко договаряне във фонда. Освен това обаче - забележете - този закон дава и още нещо: в регионалната структура, извън националното здравно договаряне, което определя рамката, правата се падат пак на лекарите. Тоест в региона всички допълнителни услуги, които трябва да бъдат извършвани, ще бъдат договаряни само чрез Лекарския съюз. Нима това са малки права на лекарите, които досега всички твърдят, че нямат никакви права и никакво обществено положение! Как да го създадем по друг начин, освен чрез икономическия лост на парите.
Второ, дават им възможност на самоконтрол. Аз попитах в комисията моите колеги лекари пред министъра на здравеопазването какво предпочитат като контрол - администраторите, които стоят в министерството и не са виждали болен в последните 20 години, или самоконтрола на лекарското съсловие? И безспорно, че всички виждат сега: без да изключваме административния контрол, ние не желаем да изключваме другите форми на контрол, които държавата налага по своите правила. Ние добавяме още един контрол към тази система. И този контрол е вътрешният, който е най-точният. Защото аз ще ви кажа от практиката и опита и всички мои колеги ще го потвърдят - само лекарите могат да кажат кога грешката е грешка, да си сложат ръката на сърцето и да кажат: да, тук е грешка. И само лекарите са тези, които могат да скрият грешката. Колкото и да иска друг, да дойде отвън, какъвто и да е ревизор, нито едното може да направи, нито другото. Затова даваме самоконтрола.
И третото, което дава законът, това са изискванията за квалификацията.
Уважаеми колежки и колеги, вие искате да правим хората да плащат в пазарното пространство. Ами те плащат само за високо качество. Никой не купува изгнилите домати на пазара. Как тогава да стане? Именно тази организация, това ще даде възможността - лекарите да доказват непрекъснато своята квалификация.
И затова в света сега се говори не за квалифициран лекар-специалист, а се говори за постоянната квалификация на лекарите. И се провежда тази политика от Световната здравна организация. От световната медицинска организация се провежда тази политика. Тоест от скамейката, когато завърши и получи дипломата, до края на живота си лекарят трябва да доказва своята квалификация. И не да я крие, а да я доказва. Защото той срещу тази квалификация иска пари. А обществото е готово да даде тези пари тогава, когато види тази квалификация наяве.
Ето, това дава Лекарският съюз. И с това ще се занимава този съюз, за който говорим в момента - с три основни неща.
Така че ние не правим никакъв монопол. И Лекарският съюз няма да остане в аморфното си състояние, в което се намира, примерно, в момента. Той и сега не е в аморфното си състояние. Лекарите вътре по специалностите си се обединяват, с техните научни и научно-практични интереси и т.н. И те имат правото и свободата да се обединяват. Въпросът е как ще се прави камара. Камарата, първо, като дума не е присъща за българския речник, в България, особено в здравеопазването. Но пък най-отговаря другата дума, известна в цял свят, това са асоциациите. И ако вие искате да правим асоциация - да. Ние дори и сега сме я направили, без законът да ни е дал това право. Именно към този Лекарски съюз, на асоциативния хоризонтален принцип, хоризонтален без вертикален, без членски внос, без финансови взаимоотношения помежду им, се връзват организациите на подизпълнителите, каквито представляват Съюзът на зъботехниците, Съюзът на сестрите с висше образование и т.н., и т.н. Всички тези, които са си направили собствена съсловна организация. Защото процесът на договарянето не бива да се разглежда като нещо, което е моментно явление, тоест на 1 август застават представителите един месец да разговарят на кръгла маса и си отиват. Процесът е непрекъснат. Процесът е именно когато тези специалисти се явяват да договарят, те да имат впечатление и да имат всички претенции на всички работещи в това здравеопазване. Защото медицината също е един отбор. Обаче този отбор ще се води от един човек, той е лекар. Няма как да сложим начело на отбора сестрата. Тогава именно ще се получи объркването, защото не е синдикат.
От тази гледна точка мисля, че мога да ви препоръчам на първо четене да гласувате за този закон, който може да не е перфектен, госпожо Дончева, от гледна точка на юристите. И сигурно има грешки и аз съм готов веднага да седнем и да видим къде са, да се изчисти този проблем.
Но мисля, че днес, когато миналата седмица говорихме за здравеопазване, когато всички говорят, че в тези седем години българският лекар е отруден, че той е изолиран, че е на последното стъпало на обществената стълбица, без престиж и без нищо, ние като народни представители тук днес сме длъжни с приемането на този закон поне малко-отмалко да окажем уважение към всички лекари, които работят в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да ви информирам, че СДС има още 3 минути, Демократичната левица - 9 минути, останалите имат повече, а нямат заявени лектори. Затова моля да прецените...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: С продължението ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С продължението. Моля да прецените, тъй като репликите влизат в квотата на времето.
Има думата госпожа Дончева за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Игнатов! Никой не оспорва функциите, които трябва да бъдат осъществени и за които Вие говорите в четири точки. Въпросът е дали е редно всичко това да бъде съсредоточено в една организация и то точно във вашата. Защото Вашето желание да се свърши работата е похвално нещо, но може би има и други хора, които желаят това и могат не по-малко от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Не бива да се персонифицират нещата, госпожо Дончева. Първо, защото Вие не знаете историята на Лекарския съюз. Второ, не знаете, че аз съм избиран четири пъти на избори. И плюс това още два пъти - един път на вътрешните избори на СДС, и вторият път на парламентарните. Значи аз съм готов да се явя на избори. Значи аз съм избиран, за разлика от назначаването. Така че, Лекарският съюз, който не съществува, той не може да бъде отъждествяван с Игнатов.
Аз зная къде ви боли вас, БСП. И тук е господин Стоилов. Така ли беше, господин Стоилов, при Вас, като се срещнахме, защото аз съм идвал на "Позитано" при Вас и не го крия. Какво ме питахте първо Вие? Вие ме питахте: "Защо накарахте в 1991 г. лекарите да гласуват за СДС?" Ами аз съм бил демократ човек, аз съм човек свободен. Аз съм взел микрофона и съм казал: "Колеги, гласувайте за СДС.". Ами те защо са гласували, моите колеги, за СДС? На този въпрос си отговорете. (Оживление и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги народни представители! Има нужда от такъв закон, но ние трябва да бъдем много точни. Искам да кажа на колегата Игнатов най-напред, че съм доволен, че след него се изказвам. И второ, да му кажа, че цялата медицинска общественост говори за закона на доктор Игнатов. Както говорят за здравноосигурителната система на доцент Бояджиев и на колегата Семерджиев. Така че, трябва да сме много точни.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Това не е вярно.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Колеги, ами когато вие говорехте, аз се пазех да ви репликирам. Аз зная, че вие няма да търпите едно противно мнение. Когато казах преди малко, че има нужда от такъв закон - да, но дали точно тези текстове, които са предложени за съдържание на този закон. Аз определено мога да кажа, че само няколко параграфа могат да бъдат съдържание на закона. Останалото може да бъде предложено да се гласува за устав на Лекарския съюз.
Аз няма да засягам проблемите, чиято специалност не е моя, които засегнаха госпожица Дончева и госпожа Шопова. Но тук юристите в парламента трябва добре да огледат нещата. Дали всичко това, което се предлага, кореспондира с останалите наши законови уредби?
Аз не мога да приема становището за един Лекарски съюз. Все едно БКП, и ние тогава имахме сателит, Българският земеделски народен съюз. Сега и това не се предлага. И аз смятам, че нещата трябва да бъдат малко по-широки.
Това, което се коментира тук за професионалните съюзи. Трудно е да кажем какъв ще е ходът на развитието и значимостта на професионалните съюзи в бъдеще. Но дали е редно ние със законов акт в Закона за професионално-съсловните организации, горе-долу, да убием Профсъюза на здравните работници с този законов акт? Защото това, което се предлага като съдържание, на практика е така.
Какво мисля аз за Лекарския съюз? Според мен Лекарският съюз трябва да се занимава с морално-етичните, дентологични проблеми. Лекарският съюз може да разширява някои свои дейности, които да кореспондират със здравноосигурителната система, но това да става изключително внимателно.
Не мога да възприема тезата и ще бъде подценяване на нашето висше образование в България, висше медицинско образование, след като един млад лекар положи държавни изпити, положи клетвата на Хипократ, получи си дипломата и една група от Лекарския съюз да преценяват къде ще работи, колко е подготвен и т.н.
Не мога да възприема също, че Лекарският съюз трябва да регулира или най-малко и да участва в подготовката на кадрите, в тяхната следдипломна квалификация или поддръжката на нивото. С това има да се занимават други институции. В противен случай да оставим Лекарският съюз да ръководи обучението на студентите по медицина и следдипломната квалификация в България.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: И ще станат по-добри лекари.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Аз зная, че вие знаете приказката за гарвана и за сиренето. Всеки обикновен лекар в България сега, който е решил да става демократ и особено политическото еничарство, това което се изсипа от нас при вас, смятат, че са могли да бъдат при всички положения доценти и професори, но просто не са могли и сега вече не желаят. Тази теза ми е известна.
Уважаеми колеги! Сигурен съм, че, вижте и мястото на онези, които няма да бъдат в Лекарския съюз, къде е тяхното място? Аз съм сигурен, такъв закон, пак казвам, че трябва да има. Сигурен съм, че в Народното събрание ние ще допускаме грешки. И бъдещите народни събрания ще допускат. Но нека да правим така, че грешките, които допускаме сега в законовите уредби, да бъдат по-леснопоправими в бъдещето, да не бъдат такива, че да отнемат много време, за да се коригират в името на истината. Благодаря. (Частични ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Ганчо Стоянов, разполага с три минути.
ГАНЧО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! В България има едно лекарско съсловие, няма две, няма три, няма четири. По какво си приличат лекарите? По това, че се занимават с медицина; по това, че лекуват своите болни; по това, че признават, че членуват именно в лекарското съсловие.
Дайте да не смесваме лекарското съсловие със съсловие на фелдшери, на медицински сестри, на зъботехници и т.н.! Дайте да не правим изкуствено разделение! В лекарското съсловие, наистина, съгласявам се с всички, които се изказаха досега, политика не трябва да има, предвид на това, което казах преди малко - това, което обединява всички лекари в лекарското съсловие.
В България трябва да има един Лекарски съюз като съсловна организация и той трябва да защитава интересите на всички лекари в България. Разбира се, в него може да има сдружения на хирурзи, на терапевти, може да има сдружения на частно практикуващи и т.н.
Каза се тук за двата синода, аз няма да го повтарям, но за мен целта на разделянето на лекарското съсловие е една и съща. И това нещо тук, в тази зала, се иска от тези, които именно това целят - разделяне на Лекарския съюз. Знам, че лекарското съсловие е многобройно, всички го знаем, и е опасно вероятно за някои присъстващи в тази зала.
Какво се иска от новия закон, който е предложен от Министерството на здравеопазването? Иска се юридически статут, придобит със специален закон; искат се повече права на лекарския статут, за да може той да изпълнява своите задължения в новата обстановка. Задължителното членство не противоречи на чл. 49 от Конституцията; не изключва правото на синдикално и професионално сдружаване на лекари и стоматолози по други действащи закони.
Дами и господа, предстои да гласуваме важен закон за българските лекари и българските стоматолози, закон, който с пакета от други здравни закони, които ще приемем през тази сесия, имат за задача да поставят българското здравеопазване на ново, нормално ниво, съответстващо на европейските и световните закони. Българските лекари и стоматолози заслужават това. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Стоянов.
Други изказвания има ли? Господин Миков е записан. Има три минути също.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Благодаря. Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето, доктор Стоянов успя за три минути. Отказвате се - добре.
Към господин Семерджиев бяха поставени някои въпроси.
Имате думата, господин Семерджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще се постарая да бъда съвсем кратък, защото всички, които взеха думата, осветлиха в много голяма степен въпроса. Искам само няколко неща в заключение да кажа и да отговоря на въпросите, които бяха зададени към мен.
Не бива да се смесват две тенденции в този закон. Едната тенденция е тенденцията на обществените взаимоотношения, която, разбира се, уредена в Закона за лицата и семейството, продължава да съществува. Няма пречка лекарите да се сдружават по специалности, по научни интереси или по каквито искат други интереси, но това, което създава този закон като възможност, всъщност е, за да се уреди професионалният живот в тази сфера - тази сфера, която предстои да бъде децентрализирана и раздържавена. Вие знаете, че досега всички лекари са държавни служители, а утре няма да бъде така, особено след здравното осигуряване. Така че ангажиментите, които трябва да поеме съсловието пред своите пациенти, пред гражданите и пред държавата, трябва да бъдат уредени в закон.
Най-важното от всичко обаче е следното. Това не е закон, създаден за сегашния Български лекарски съюз. Името "Български лекарски съюз" се взема в знак на уважение към традицията, която съществува от близо 100 години вече в тази страна за една такава организация. Всъщност в момента и доктор Игнатов може да ви каже, защото той е председател на сега съществуващия лекарски съюз, че управителният съвет на разширено свое заседание с 28-те си регионални председатели е взел решение за саморазпускане, за да освободи място в празното пространство на новата законова организация Български лекарски съюз. Това е от една страна.
И от друга страна искам да ви кажа, че няма по-демократичен начин всички лекари, които практикуват в страната, да могат да изберат регионални и национални ръководства. Тоест те сами вземат избора в ръцете си и съдбата в ръцете си. От това нещо аз не мога да направя извод за казионизъм. Напротив, това е възможно най-демократичният начин на провеждане на избор и за някакъв тип взаимоотношения с държавата и с пациентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
Гласували 203 народни представители: за 138, против 51, въздържали се 14. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Законопроектът за съсловните организации на лекари и стоматолози е приет на първо гласуване.

Следващата точка от нашата програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ.
От Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа кой ще докладва? Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове N 02-02-30, внесен от Министерския съвет на 18 декември 1997 г.
"На 28 януари 1998 г. на свое заседание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа обсъди законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове N 02-02-30, внесен от Министерския съвет на 18 декември 1997 г.
В работата на комисията взе участие заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Димитър Димитров.
Народните представители, взели участие в дискусията, се солидаризираха около становището, че с ратифицирането на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове, известна под името "UPOV", България ще се приобщи към държавите - членки на Съюза UPOV, в рамките на който се осъществява международна закрила на селекционерните постижения и на правата на селекционерите.
Съветът на UPOV на редовната си сесия, проведена през октомври 1996 г. в Женева даде висока оценка на нашия Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, който беше приет от Народното събрание през месец септември 1996 г. и прие решение за съответствието на закона с основните принципи и изискванията на Конвенцията UPOV.
С приемането на това позитивно решение за България се открива възможността да придобие статут на пълноправен член на едноименния съюз след ратифициране на конвенцията от Народното събрание.
С приемането на България за пълноправен член на Съюза UPOV се гарантира възможността за развитие на високотехнологично селско стопанство, базиращо се на върховите постижения на интелектуалния труд.
Членуването в Съюза UPOV хармонизира националното ни законодателство с това на страните - членки на съюза и с правото на Европейския съюз в тази специфична област на интелектуалната собственост.
Както е известно, нашата страна води активна политика за интегриране към европейските структури и ползата от присъединяването на България към Конвенцията UPOV, следва да се търси в по-широк политически, икономически, социален и информационен аспект.
Членството на България в Съюза UPOV ще осигури стимулиращ ефект на селскостопанската ни наука на базата на законодателство, хармонизирано с европейското, съществуващия научен потенциал, благоприятните природни и климатични дадености и традициите в тази специфична област. След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове N 02-02-30, внесен от Министерския съвет на 18 декември 1997 г.
Това становище бе гласувано с 14 гласа "за", "против" няма и 1 "въздържал се".
Председател на комисията: Владислав Костов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Комисията по външна и интеграционна политика също има становище. (Шум и реплики от опозицията.)
Няма такова условие - още от Тридесет и седмото Народно събрание по предложение на госпожица Мариела Митева правилникът беше променен и може всеки член на комисията да докладва. Моля един член от комисията да заповяда, за да прочете становището.
Господин Атанасов, така стана правилникът, остана това положение. Вината не е на това Народно събрание.
ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:
"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Проект за Закон N 02-02-30 за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове, внесен от Министерски съвет на 18 декември 1997 г.
На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за закрила на новите растителни видове, подписана на 2 декември 1961 г. в Париж и ревизирана в Женева на 10 ноември 1972 г., 23 октомври 1978 г. и 19 март 1991 г.
Председател: Асен Агов".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове.
Гласували 142 народни представители: за 134, против 7, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура имате думата, господин Каменов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР КАМЕНОВ: Господин председател, уважаеми колеги. На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате за процедурното предложение на господин Каменов.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ще помоля господин Каменов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря.
"Закон за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме заглавието. Има ли по заглавието някакви бележки? Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 135 народни представители: за 127, против 7, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
Докладвайте, ако обичате, член единствен.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР КАМЕНОВ: "Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за закрила на новите растителни видове от 2 декември 1961 г., Париж и ревизирана в Женева на 10 ноември 1972 г., на 23 октомври 1978 г. и на 19 март 1991 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли изказвания? Няма
Моля да гласувате за член единствен на закона.
Гласували 148 народни представители: за 141, против 7, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Международната конвенция за закрила на новите растителни видове е приет.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Моля, господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството ( Обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г. и бр. 52 от 1997 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате за заглавието на закона.
Гласували 128 народни представители: за 126, против 2, въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на счетоводството и изготвянето на счетоводни отчети, които представят имущественото и финансовото състояние на предприятието и дават информация за резултатите от дейността му."
Предложение на комисията:
"§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда:
1. организацията и методологията по изграждането и функционирането на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията и
2. изготвянето на счетоводни отчети, които да представят достоверно имущественото и финансово състояние на предприятието и на промените, настъпили в него, както и на реализираните резултати от дейността му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да се изкажат по предложения от комисията текст.
Моля, гласувайте за § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "3 млн. лв., поделенията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка" се заменят с "500 минимални месечни работни заплати за страната, както и създадените през годината предприятия".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Предприятия, чиито отчети подлежат на консолидация, прилагат двустранно счетоводно записване."
Предложение на комисията:
"§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "3 млн. лв., поделенията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка" се заменят със "75 млн. лв.".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Предприятия, чиито отчети подлежат на консолидация, прилагат двустранно счетоводно записване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 2? Няма.
Моля, гласувайте за § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. В чл. 4, ал. 1 накрая се добавя "и в чуждестранна валута за тези, които се отнасят до външнотърговски сделки".
Предложение на комисията:
"§ 3. В чл. 4, ал. 1 се създава изречение второ: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български и на съответния чужд език в левове и чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута и/или с чуждестранни контрагенти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви изказвания по § 3? Няма.
Моля, гласувайте за § 3 така, както ни предлага комисията.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. действащо предприятие;".
2. В т. 6 думите "прилаганите методи за оценка и амортизация през" се заменят със "счетоводната политика от".
3. Създават се точки 10, 11 и 12:
"10. предимство на съдържанието пред формата;
11. вярно и честно представяне;
12. същественост."
Предложение на комисията:
"§ 4. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:
1. действащо предприятие;
2. текущо начисляване;
3. съпоставимост между приходите и разходите;
4. предимство на съдържанието пред формата;
5. вярно и честно представяне;
6. същественост;
7. предпазливост;
8. историческа цена;
9. независимост на отделните отчетни периоди;
10. стойностна връзка между начален и краен баланс;
11. документална обоснованост;
12. възможно запазване на счетоводната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров иска думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз приемам това, което предлага комисията, с изключение на т. 8 - "историческа цена". По-нататък, в § 5 аз съм предложил историческата им цена като понятие да се замени с "възстановима цена" или "пазарна цена", защото това, което имаме като "историческа цена" от гледна точка на практиката у нас, на грамадната инфлация, която беше налице през последните години, на практика обезмисля всякаква форма на счетоводство. Какво значи историческа цена за един компютър, който преди две години е купен примерно за 5 хил. лв., а днес струва сигурно 500 хил. или повече.
Така че мисля, че "историческа цена" би могло да влезе като понятие само в една страна, в която няма инфлация. За съжаление трябва да се добави: и в която не е имало инфлация. Защото по-нататък, от данъчна гледна точка амортизациите се начисляват върху стойността на дълготрайните материални активи, изразени в историческата им цена, което доведе до неблагоприятно развитие на икономиката в България.
Ако се възприеме тук "историческа цена" да отпадне, а по-нататък, в § 5 "историческа цена" да бъде заменена с "възстановима цена" или "пазарна цена", нещата лека-полека ще си дойдат на мястото, българската икономика няма да продължи да се декапитализира и поне от тази гледна точка няма да бъдат създадени сериозни пречки за икономическия растеж. Това, което ни трябва в момента, след като сме постигнали стабилизация, е да имаме икономически растеж. Амортизации на основа на историческа цена не могат да осигурят съхраняването, да не говорим за възпроизводството на капитала.
Така че, колеги, макар че не съм го предложил изрично, аз мога да предложа тук т. 8 да отпадне, а по-нататък ще развия моето предложение в § 5. Мисля, че "историческа цена", колеги, е един остатък от комунизма. За съжаление е така. Идете в други страни: може да отидете в Европа, може и в съседни нам страни и ще видите, че там понятието "историческа цена" не се използва. И аз не знам къде са били нашите чуждестранни съветници да ни посъветват, ако искаме България да стъпи на европейския праг, защо не са ни посъветвали да премахнем понятието "историческа цена". Мисля, че няма да сбъркаме, ако отхвърлим историческата цена като един важен принцип на българското счетоводство и по-нататък заменим това понятие, което се отнася за дълготрайните материални активи, с понятието "възстановима цена" или "пазарна цена".
Така че, колеги, моля да подкрепите едно такова предложение, ако наистина желаем да поставим българската икономика на здрави основи. Иначе ще бъде това, което е било досега: този, който си е рискувал парите в една тежка икономическа ситуация, вместо да получи награда от обществото, получава шамар, получава конфискация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Стефан Стоилов има думата.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямаше да се изкажа, ако колегата Венцеслав Димитров не беше напъхал пак комунизма. Когато липсват аргументи, комунизмът не е аргумент. Но по същество.
Аз бих бил готов да обсъждам въпроса, който той поставя, ако комисията не беше отишла към едно, според мен, приемливо, икономически обосновано решение в чл. 33, където ние сме предвидили всяка година, именно поради това, че инфлацията у нас не е сведена до равнищата на страната, към която сме закотвили валутата, под 3 - процент, процент и нещо - което можеш да пренебрегнеш. Член 33 има едно решение, което, според мен, е и справедливо, и икономически силно обосновано - всяка година дълготрайните материални активи се ревалоризират с процент до процента на годишната инфлация, официално обявен от Националния статистически институт.
Така че темата, която се подхвърля отпада и с никакви аргументи не може да бъде защитена. Активите трябва да бъдат зачислени наистина по стойността, по която се придобиват.
Съвършено вярно е, че оттам нататък има един втори въпрос, по който през тези 7 години непрекъснато правим дискусии. За съжаление, до този момент те не водеха до резултат за фирмите. Сега вече през 1998 г. ние имаме едно решение. Това ревалоризиране се превръща в един перманентен процес. В комисията, спрямо вносителите, направихме една малка корекция, че това не трябва да бъде задължително с индекса на инфлация. А индексът на инфлация, официално отчитан, да бъде таванът, до който фирмата може да ревалоризира своите активи. Може да приеме, водима от разни съображения, това да бъде с няколко процентни пункта под официалния индекс - неин проблем е. Но има, така да се каже, един таван, до който тя може да стигне на 100 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз съм безкрайно доволен от това решение на комисията, което значи, че ние сме възприели това, което се казва. Но не можем да възприемем един принцип, а да запишем, че принципът е съвсем различен. Вие сте приели непрекъснатата ревалоризация, която е възстановима цена, или пазарна цена, а сега искате пък да остане "историческа".
На практика вие сте приели това, което аз предлагам, но защо тогава трябва да се записва "историческа цена"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Колега Димитров, просто календарно смесвате два момента - момента на придобиването, когато трябва да бъдат записани тези активи, и в края на годината това, което Вие имате предвид и с основание. Този въпрос винаги е стоял на вниманието и на бизнеса, и на хората във финансовата сфера. Но това са два различни момента и решението, според мен, е перфектно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има предложение от господин Венцеслав Димитров за отпадане на т. 8.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на т. 8.
Гласували 136 народни представители: за 7, против 111, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 6 февруари 1998 г.:
1. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Йордан Нихризов и Георги Михайлов.
2. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов.
3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Методи Андреев и Бойко Великов.
4. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев.
5. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
1. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуални въпроси от народните представители Александър Каракачанов и Михаил Миков.
2. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговорът на министърът на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов, поради отсъствие на народния представител от заседанието.
Поради отсъствие от страната заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев не може да отговори на актуални въпроси от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов и Донка Дончева. Народните представители ще получат отговор в следващото заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, от 15,00 ч., в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 6 февруари, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:
                    Йордан Соколов


Заместник-председатели:
                                          Иван Куртев

                                         Благовест Сендов


Секретари:
                 Калчо Чукаров

                Свилен Димитров