Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Няколко са проектите за решения.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изнесе доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

      "Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за изменение и допълнение на
Правилника за организацията и дейността на
Народното събрание

(Обн., ДВ, бр. 44 от 3.06.1997 г., в сила от 3.06.1997 г.; Решение N 13 на Конституционния съд на Република България от 25.09.1997 г., обн., ДВ, бр. 89 от 7.10.1997 г.)"

По чл. 5 от правилника е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов със следните предложения:
"§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думата "трета" се заменя с "пета".
2. Алинея 2 се заличава.
3. В ал. 3 думите "по т. 2" се заличават."
Става въпрос за това една пета от народните представители, а не една трета да могат да искат смяна на ръководството на Народното събрание.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов, като вносител на предложението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Вярно е, при обсъждането в комисията предложението беше отхвърлено, но поне в комисията не чух нито един юридически аргумент. Предполагам, че поне тук ще чуем защо това предложение се отхвърля. Всъщност предложенията са две.
Първото предложение е да има възможност една пета от народните представители да поискат оставката, да го нарека по-популярно, на председателя, респективно на заместник-председателите на Народното събрание. Докато сега правилникът предвижда една трета. В Конституцията такова квалифицирано от една трета народно представителство да иска да извърши едни или други действия няма. Всъщност в Конституцията се говори основно за една пета от народните представители. Една пета от народните представители по чл. 89 могат да искат оставката на министър-председателя, респективно на правителството. Една пета от народните представители могат да сезират Конституционния съд и т.н. Следователно не е необходимо председателят на Народното събрание, извинявайте за образния израз, чрез правилника да бъде бетониран, респективно заместник-председателите. От юридическа гледна точка трябва да въведем еднакъв режим както за правителството, така и за другите органи, които могат да бъдат сезирани от парламента.
Затова предлагам една пета от народните представители, както е и за правителството, да имат възможност да поискат оставката на председателя, респективно на някой от заместник-председателите на Народното събрание.
Второто предложение според мен също е за изчистване от юридическа гледна точка на възможностите за прекратяване на пълномощията на ръководството на Народното събрание. Какво имам предвид? Сега в ал. 2 се предвижда, че когато председателят, респективно заместник-председателите, самите те си подадат оставката, то тяхната оставка не се гласува, не се обсъжда, а с факта на самото депозиране на такава оставка по силата на правилника автоматично се прекратяват техните пълномощия. Мисля, че това не е прецизно. Защо? Ще обясня с две изречения. Както председателят, така и заместник-председателите са избрани с вота на народното представителство, с нашите гласове и само с нашите гласове могат да бъдат прекратени техните правомощия. Разбира се, никой не може да принуди някой да заема определен пост. И естествено е, че ако мотивът на председателя, респективно на някой от заместник-председателите действително изразява неговата воля, народното представителство ще уважи неговата молба. Но това трябва да стане с вота, с гласа на народното представителство така, както те са избрани. Това са предложенията ми, които предлагам на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Някой друг желае ли да вземе отношение по тези предложения? Няма.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов на два пъти така, както той го разви.
Първо, в ал. 1, т. 2 думата "трета" се заменя с "пета".
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 60, против 100, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 и 3, също от предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 184 народни представители: за 55, против 113, въздържали се 16.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По същия чл. 5 има предложение на госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители.
"§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 2 със следното съдържание:
"2. при преустановяване съществуването на парламентарната група, от която е излъчен."
Става въпрос за основание за освобождаване на заместник-председател на Народното събрание, когато престане да съществува парламентарната група, която го е излъчила за такъв.
2. Точка 2 става т. 3.
3. В ал. 2 след думите "по т. 1" се прибавя "и т. 2".
4. В ал. 3 думите "т. 2" се заменят с "т. 3"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народната представителка Екатерина Михайлова и група народни представители някой ще вземе ли отношение?
Думата има господин Нансен Бехар.


НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Когато търсим мотивацията за гласуване на една или друга промяна в определени норми, един от пунктовете, който ни помага да вземем решение, това е логиката на съответния член или на съответното изменение. Аз лично считам, че поставянето на този въпрос сега е лишено от логика и то противоречи и на Конституцията. В момента ние имаме един-единствен, конкретен, реален случай, в който при разпадане на парламентарна група се постави въпросът, и той намери определено решение за преустановяване правомощията на един от заместник-председателите на Народното събрание. Бе намерено едно решение, може би не най-приемливото, но все пак едно много елегантно решение, тук уважаемият господин Соколов може би има авторството, при преустановяване съществуването на парламентарната група, заместник-председателят остава като такъв, но не изпълнява по същество своите функции, тоест не се ротира, не заема своето място в ръководството на конкретната сесия.
Следователно, ако това изменение беше предложено в началото на нашето Народно събрание, Тридесет и осмото Народно събрание или в началото на Тридесет и деветото Народно събрание, аз бих го приел като търсене на някаква по-голяма стройност в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но сега предложено, на мен ми се струва, че това вече е нещо, което е насочено към конкретен случай, конкретна личност и то една личност, която има консенсусен характер, една личност, която е от тези хора в Народното събрание, които са обединители, така да се каже.
Освен това считам, че това предложение противоречи на чл. 67 от Конституцията, който казва, че избраният народен представител, цитирам по памет, представлява не само своите избиратели, но и целия народ и всякаква мандатност е изключена. Още повече, в ал. 4 на чл. 4 се казва, че всеки народен представител може да издига кандидатура за председател и заместник-председател. Това също подсказва, че нямаме непременно обвръзка между разпадането на една парламентарна група и освобождаването на този, който е избран с вота на цялото Народно събрание. Проф. Стоянов в случая беше избран с вота на цялото Народно събрание.
Затова аз лично ще гласувам против това предлагано изменение и смятам, че то действително не отговаря на логиката и на това, което ние търсим като обединителен процес в нашето Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Има думата народният представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз също бих искал да се присъединя към мотивите за искането, направено от проф. Нансен Бехар, за отпадане на това предложение. За мен също е изключително непонятно защо се наложи внасянето на това предложение за промяна в нашия правилник.
В деня, когато проф. Стоянов трябваше да заеме своето място на заместник-председател на Народното събрание, тук от трибуната аз казах, че незаемането от него на полагащото му се място за мен е нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правилникът, който и до ден днешен е в сила. Защото чл. 4, алинеи 2 и 3 на нашия правилник казват точно това - че на първото заседание Народното събрание избира председател, двама постоянни заместник-председатели от двете най-големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменят на ротационен принцип. Последователността на заместник-председателите, избрани на ротационен принцип, се определя от числеността на техните парламентарни групи в момента на конституиране на Народното събрание. И когато трябваше проф. Христо Стоянов да заеме полагащото му се място, сутринта имаше председателски съвет, преди който уважаемият проф. Стоянов нямаше намерение да прави подобно искане, също противоречащо с всякакъв вид юридическа и друга логика, да бъде освободен или просто да преотстъпи временно своето място. И това негово писмо, въпреки моето настояване да не бъде прочитано, беше прочетено от председателя на парламента, вследствие на което проф. Христо Стоянов просто не беше допуснат да заеме своето място. Аз мисля, че още тук ние извършихме едно нарушение. И след този председателски съвет той беше принуден, за мен това е било чиста принуда или изнудване, много се извинявам за тези думи, които казвам, но просто няма друго обяснение на този негов акт. Сега следва едно още по-унизително предложение - той чисто персонално да бъде освободен от полагащото му се място на заместник-председател, тъй като той е избран от цялото Народно събрание. И аз просто ще искам, ако наистина някой има нещо персонално против проф. Христо Стоянов и ако наистина мислите, че той няма право, след като няма Парламентарна група на Българския бизнесблок да заема това място, нека се гласува искане за неговата оставка, а не с едно такова йезуитско предложение за изменение в правилника ние да унижаваме и да обиждаме един от най-достойните народни представители.
Така че много ви моля, уважаеми господин председател, за съжаление не виждам тук госпожица Екатерина Михайлова, да се гласува отпадане на това нейно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Всъщност предлаганият текст е текст "Антистоянов". Така бих го определил и то без да ангажирам никого, за един от най-достойните народни представители.
Ще се спра само с няколко думи на юридическата страна на въпроса. Първият въпрос е кой избира председателя и заместник-председателите на Народното събрание? Заместник-председателите са избрани от мнозинството от народното представителство. Те черпят своите права, своя статут от вота на Народното събрание, а не от вота на парламентарните групи. Друг е въпросът кой ги предлага и как ги предлага. Но не може след като един заместник-председател, респективно председател, избран с вота на народното представителство, само на основанието дали има парламентарна група или не, той автоматично да отпадне. Това е антилогика, антиправо. Председател на нашето Народно събрание е господин Йордан Соколов. Той е председател на цялото Народно събрание, на Тридесет и осмото Народно събрание, а не на парламентарната група, към която принадлежи.
Така че, моля ви, този текст трябва да отпадне, да не се приема. Това е, бих казал, за достойнството на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата народният представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, смутен от един принцип, който се опитваме да нарушим. Винаги съм смятал, че обществото се развива и върви напред от флуктоациите си, тоест, от личностите, които съдържа. Едно общество е толкова по-богато, колкото повече личности има в него. Сега, днес се поставя под съмнение тук, в Народното събрание, този въпрос.
Аз искам да вярвам, че това, което е зад нас, са личности, а не партийни квоти. И ако сме избрали една личност, защо трябва да игнорираме и обиждаме тази личност, за това, че нейната партийна група не съществува? Ние какво искаме да има в туй общество - личности или тълпа? Ако сте за тълпата, подкрепете предложението на Екатерина Михайлова. Ако искате България да се развива чрез личностите си, то това, което правите днес, е срамно, господа от мнозинството. Благодаря ви. (Възгласи: "Браво! Браво!" Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително важно е разглеждането на въпроса за изменение и допълнение на нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Ако ние действително вярваме, че вървим към едно демократично общество, нашият правилник би трябвало с всяко изменение да се усъвършенства и стабилизира. Аз забелязвам в днешните предложения - не само това, а и някои други, които просто са самоцелни и не вървят към една стабилизация, а към съобразяване с някои временни явления.
Първо, по отношение на разглежданото предложение. Демократичните парламенти в света имат тенденция техните ръководства да се отдалечават от политическите партии, които са ги издигнали. Английският парламент, който може да се смята за един от най-демократичните, с най-стара демокрация, когато председателят на парламента бъде избран или председателката, както е сега, той или тя напускат своята политическа партия. По тоя начин председателят на парламента губи партийността си и се лишава от възможността партията да го предложи за следващия мандат. Но без да има никакви писани правила във Великобритания има традиция - след като завърши мандата на дадения парламент, бившият председател се кандидатира на едно място и никой друг политик не се кандидатира на това място. От уважение към бившия председател никой не се конкурира с него и той със сигурност влиза в следващия парламент. Това не е писано, това е традиция.
Ние вървим точно в обратна посока. Ние свързваме ръководството на парламента с партийната група, което е заден ход от демокрацията.
Българският парламент ще стане истински демократичен, когато председателят и заместник-председателите се стремят и действително не се обвързват в своето ръководство на Народното събрание със своята принадлежност. Това още не е станало, но трябва да стане. А това, което сега се предлага е точно обратната посока. Ако ти си избран, избран си за своите качества. И както беше казано тук от господин Корнезов, ти си избран от това Народно събрание, защото имаш качествата да бъдеш в това ръководство. Обратното е движение в обратна посока.
Второ, аз виждам една много голяма логическа празнота в това предложение. Нашият правилник има глава първа - "Конституиране на Народното събрание". В тази глава е казано как се избира ръководството. Предвижда се преизбиране само при напускане или отстраняване на някой от ръководството.
Добре, господа, утре ще се създаде нова парламентарна група. Има ли процедура тази парламентарна група да си избере заместник-председател? Значи след това ние пак ще изменяме правилника, защото се е появила парламентарна група. Утре ще се пръкне една парламентарна група с 30-40 души. (Оживление в залата.) Какво ще правим, господа? Какво ще правим? Пак ли ще кърпим? Това ли ще бъде нашата демокрация?
Когато се правят предложения - тук има юристи, завършили, хабилитирани и други. Знаете, че законите не се правят за отделен случай. Закони се правят за отделни случаи само в тоталитарните режими. В демокрацията законът обхваща някакво множество от събития. Кажете ми какво ще правим, ако утре се създаде парламентарна група? В този правилник има ли процедура, по която тази парламентарна група да си избере заместник-председател? Заместник-председателят не е на парламентарната група. Имате само една процедура, за да се извърши този акт в началото. Това е.
Затова аз съм категорично против и смятам, че ако това предложение се приеме, ще бъде една много широка и много голяма, и много опасна крачка назад в демокрацията. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата за изказване господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вземам повод от думите на заместник-председателя господин Сендов. Тъй като искам да престанем от тая трибуна с евтин политически популизъм ще ви цитирам текстовете от правилника, които пораждат именно тази правна логика. Аз го споделих в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Колегите, които бяха там, поне не ми възразиха на разискванията в комисиите.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от правилника на първото заседание Народното събрание избира председател, двама постоянни заместник-председатели от двете най-големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменят на ротационен принцип.
Правен извод - парламентът е конституирал председателството на Народното събрание на базата на състава на парламентарните групи. Това е определящият фактор, тъй като изборите не са мажоритарни, а са пропорционални и всяка парламентарна група, която формира състав в Народното събрание, има право на заместник-председател. Това е принципът. Като двете най-големи групи получават по право заместник-председатели, а останалите се въртят на ротационен принцип. В правилника е посочен и начинът на ротационния принцип - започва се от тази група, която има най-голям състав.
Съвсем логично е, след като признакът е състав на парламентарна група и нейното конституиране в Народното събрание, когато тази група престане да съществува, тоест, падне под минимума, определен от този правилник, съвсем правно обосновано и логично е тя да няма право на заместник-председател. Тоест, заместник-председателят не е вследствие само на вота на Народното събрание. Решението на Народното събрание за избор на заместник-председател е един завършващ елемент, който предполага преди това наличие на парламентарна група.
Постави се въпросът какво ще стане, ако дадена група бъде разделена на две, обособят се нови групи и т.н.? Правилникът също е решил този въпрос - всяка новосформирана група, имайки необходимия брой, има право, ползвайки тази разпоредба на правилника, да предложи на Народното събрание с решение да излъчи неин заместник-председател, който се включва в ротационния принцип. Аз не мога да разбера какъв е тук проблемът?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Това, което господин Рафаилов прочете в чл. 4 е така. Също така обаче е написаното в чл. 13:
"Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание."
Възниква въпросът откога парламентарната група се счита за конституирана - от момента, в който бъде регистрирана в Народното събрание на базата на представен от нея списък с членовете на ръководството, подписан от всички нейни членове и обявен от председателя на Народното събрание или в някакъв друг момент? Ако това е така, а аз мисля, че от чл. 13 следва именно това, то означава, че регистрацията на парламентарната група предполага вече избран председател на Народното събрание. Това се прави на първото заседание - изборът на председател и заместници, съгласно чл. 4.

Следователно изборът на председател и заместници предполага не вече конституирани парламентарни групи, защото няма как това да е станало, а предполага формирани парламентарни групи без да са конституирани и едно джентълменско разпределение на броя на местата в председателството. Иначе формална пречка например само мнозинството да си направи цялото Председателство няма, то си има гласовете. И се пита какво следва по-нататък? Защото акад. Сендов ви даде само една частна хипотеза. Знаете ли колко още хипотези следват от сегашния чл. 4? Ами ако е избран примерно заместник-председателят Иван Куртев, посочен от Парламентарната група на СДС и той напусне тази парламентарна група, а Парламентарната група на СДС продължава да съществува, тя го е номинирала, обаче той примерно е отишъл в Бизнесблока или в нещо друго, или в Народен съюз - какво ще правите тогава? Ще го освободите ли? На какво основание? Защото няма такова в правилника и сега не се предвижда.
Самата идея за ротация създава много практически въпроси. Когато ние обсъждахме правилника, възникна въпросът: ще се уреждат ли всички тези хипотези, които могат да възникнат, една от които вече възникна с Парламентарната група на Бизнесблока. Но е вярно правилото, че тук се избират личности и че човекът Иван Куртев, Благовест Сендов, Петя Шопова, Йордан Соколов са носители на мандата, като стоящи на тази катедра, а не парламентарната им група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За втора реплика думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин Рафаилов! Елинската държава е създала теорията на софизма. Ленин е бил по-категоричен във формулировките си и не е разчитал на софизма. Той е казал: правото е волята на господстващото парламентарно мнозинство, изразено в правилника. А аз ви говорих не за популизъм, аз ви говорих за духовни ценности - за това, което е потребно днес на народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, аз се учудвам от юридическата логика на господин Рафаилов, който е юрист, и се учудвам защо той просто прескача ал. 3 на чл. 4. Дали е стигнал само до ал. 2 не знам, когато е чел правилника, но ал. 3 казва: "Последователността на заместник-председателите, избрани на ротационен принцип, се определя от числеността на техните парламентарни групи към момента на конституиране на Народното събрание". Точка, господин Рафаилов. Значи към този момент проф. Христо Стоянов трябваше да заеме своето място на тази сесия.
Така че тази логика просто никаква я няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
За дуплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! По ред на репликите.
Именно, колежке Дончева, защото Вие цитирахте чл. 13 и това е моментът на конституиране на групите. Аз мисля, че единственият извод, който може да се направи оттук, е, че първият момент е конституирането на групата и регистрацията или съобщаването й от страна на председателя на Народното събрание, а след това по силата на чл. 4 те правят предложение за свои заместник-председатели. Не е възможно приложението на чл. 4, ако няма регистрирани парламентарни групи по реда, посочен в чл. 13.
Колега Минков, аз мога да обясня защо според Вас няма логика в това, което казах. Това е просто така, защото Вие сте икономист, пък аз съм юрист, така че просто Вашата логика е различна от нормалната логика, която е в правилника и която е правна логика, а не икономическа.
Аз цитирах именно ал. 3, защото ал. 3 регламентира въпроса за реда на ротация, тоест към момента на конституиране на Народното събрание се определя последователността на ротацията. Но ал. 2 посочва този принцип, който определя начина или възможността да излъчиш заместник-председател, тоест, ако имаш група, имаш право на заместник-председател и ал. 3 определя начина на ротацията - нямаш ли група, нямаш право на такъв заместник-председател. Тази логика следва от ал. 2 на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Дотук по този въпрос думите се казаха. Нови аргументи едва ли могат или едва ли трябва да се наведат. Искам да напомня и дано да се чуем този път, че Конституцията изобщо няма понятие за парламентарна група. И така трябва да бъде. Защото има величието на чл. 67, който сме взели още от Търновската конституция и не поради любов към нея, а защото е голям принцип. Народният представител е сам пред избирателите си. Това, че днес има една система на пропорционално избиране, утре може да има друга и към това се стремим, към един мажоритарен изборен принцип.
Е, сега искам да попитам: когато гледахме този проект за правилник, даже имаше, господин Лучников, такова неудобство, надявам се, че не сте го писал Вие в проекта, парламентарни групи могат да предлагат и министри, и т. н. Не се споменаваше изобщо възможността народен представител да прави предложение по персонални проблеми. И добре, че се промени. А какво е това така нареченият ротационен принцип, на който се зове господин Рафаилов като нещо едва ли не вечно съществуващо? Това е една рулетка на парламентаризма. Измислихме я пак тук, пак да правим баланс между групи и полугрупи и нищо друго. Къде в света има такива формули? Има ръководство на парламента, спикер, негови заместници. Веднъж избрани, те са избрани от Народното събрание, стават неговите представители и отговорностите им са пред него, а не пред парламентарни групи, които и да бъдат те.
И в края на краищата тук вече се каза, текстът поне на чл. 4 казва, че всичкото това се има предвид към момента на конституиране на Народното събрание. И толкова. Цялото това, както го нарекох аз, парламентарно и партийно групово скитничество от една в друга парламентарна група, не би трябвало да прави Народното събрание подвластно на такива отделни действия.
И аз ви моля много, този път мнозинството нека да не се почувства толкова удобно. Това е едно интимно законодателство, господин председател, обслужва конкретни цели. Но когато интимните неща станат публични - или будят съмнение, или неудобства, както се смее господин Сендов срещу мен.
Аз искам да ви кажа, че този въпрос беше разискван и по-рано. Просто ви моля, не подкрепяйте това предложение. В края на краищата едно Народно събрание казваме, че се ръководи от Конституцията и от своя правилник. Но това, че Конституцията е с висок ранг и неподвижност значи ли, че другият акт, от който се ръководи парламентът, трябва да бъде толкова мобилен и толкова партийно ангажиран?
"Добре е, че сме в група, лошо е да обслужваме груповщина" - Гиньо Ганев. Благодаря ви. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Панчо Панайотов има думата.

ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Дълбоко убеден съм, че това, за което си приказваме, не си заслужава толкова много време. Другото, в което съм убеден, е, че приложимото в Англия понякога е неприложимо в България. И още в нещо съм убеден - че лошата демокрация се лекува с истинска демокрация. Това, което днес се прави, е показно, бих казал, за нашата непреодолима обремененост. Преди десет месеца, когато писахме тези текстове, от някакви погрешни разбирания за консенсус, от страх, комбинаторика и пр., се записа този пародиен начин.
Аз предлагам всичко това да отпадне и като истински демократи, господин Сендов, да запишем тези членове и вместо да се интерпретира т. 6, т. 7, член, алинея и да си доказваме кой колко е правист, да запишем едно-единствено изречение като истински демократи: Народното събрание на първото или на второто - на първото, вероятно, заседание избира председателство в състав: председател и двама, трима или десетина заместници чрез тайно или еди-какво си гласуване. И всичко друго - та тая парламентарна група да има, та оная парламентарна група - отпада, защото демокрацията изисква... Това е решението. След като ОДС си има мнозинство, вие искате да си имате заместник-председател, преди заседанието си влизате в преговори с парламентарната група - това са разговорите. Но събранието да си гласува това - ясен и точен текст. Сега ще поправим текста по тоя начин, другия път господин Ганев ще има пак някакви преливания, отливания, пак ще мислим за парламентарни групи и става боза. Това не е демокрация.
Аз предлагам - не знам това в правилника ли е, аз много не стоя в това събрание, върша друга народополезна работа, та ако е възможно, предлагам чл. 4, ал. 2: на първото заседание се избира председател с трима... чрез еди какво си гласуване - и никакви парламентарни групи, ротации и т.н. Който управлява, в края на краищата той има правото да си избира и заместниците. (Оживление в залата, ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
За изказване ли искате думата?
Заповядайте, господин Кирилов. Има думата господин Иван Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да кажа само три изречения за нещо, което според мен е много важно. Ние сме парламентарна република, следователно парламентът е най-стабилната, най-сериозната институция в нашата държава. И аз си мисля, че от стабилността на парламента, съответно и на неговото ръководство, зависят много неща в нашата държава. И си мисля, че правилникът на нашия парламент не би трябвало и не може да бъде променян непрекъснато и често. Оттук, споделям и едно свое притеснение от това, че едно такова Народно събрание, един такъв парламент много често ще променят и ще допълват закони, нещо, което също не би трябвало да се случва. Така че аз съм за стабилността на парламента, за неговия континюитет и затова каквото е направено в началото на този парламент, така да завърши и в края на този парламент.
Така че тук става въпрос според мен за един принцип. Нека да го спазим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Други желаещи за изказване има ли?
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук чух няколко от уважаемите наши колеги да изразяват становища, с които не мога да се съглася.
Господин Кирилов, аз също в четири парламента, в които съм бил избиран, съм се борил винаги за стабилността на парламента и съм смятал, че парламентът трябва, не - е, защото от "трябва" до "е" има голяма разлика, трябва да бъде основата на нашата държава, защото сме парламентарна република.
Но така или иначе, животът си иска своето и аз не съм съгласен, че от време на време някоя промяна, която се налага, не може да бъде приемана. Тя трябва да бъде приемана. В никакъв случай особено правилникът, това не е Конституция, правилникът не може да бъде нещо закостеняло, защото за съжаление много от нас, примерно казано, не са съгласни и с този принцип на ротационните заместник-председатели. Аз лично не бях съгласен. Обаче когато вече го имаме този правилник, ние трябва да приемаме това нещо. И бих помолил и господин Панайотов, който говори преди мен също, нека така лесно да не казваме: това не е демокрация. Кое не е демокрация? Че променяме правилника? Недейте, моля ви се, по този начин! Все пак хората ни слушат, все пак това остава в аналите. В такъв случай какво значи: не е демокрация, защото не върви както аз го мисля! Аз смятам, че трябва да бъдем малко по-осторожни в това отношение.
В края на краищата, искам само това да кажа, което е във връзка с аргументираното изказване на господин Гиньо Ганев. Вярно е, вярно е, че има много неща, които биха могли да се оправят, обаче това е правилникът, господин Ганев. Добър, лош - така сме го направили.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Да не го влошим е въпросът.
СТЕФАН САВОВ: Аз казах вече и Вие много добре разбирате, че това не е Конституция, а правилник. Разбира се, че ще може да го поправяме този правилник и с основание. Обаче нека да не драматизираме нещата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Намесвам се в този спор, за да застана на страната на правилника. Защото на мен ми се струва, че в правилника всичко е решено, но разликата, която се поражда в залата, е само от тълкуването му и недопрочитането му до края.
На мен ми се струва, че спорът е безпредметен, защото въпросът е решен към момента на избора и сега не виждам кое е основанието за пререшаването му.
Ще кажа само две думи. Искам да отговоря на колегата Рафаилов. Колега Рафаилов, в ал. 4 правото да се издига заместник-председател не е само на парламентарна група, но и на отделен парламентарист. Следователно, груповото право се изчерпва с предложението, което е еднакво по правна стойност с правото на всеки народен представител да предлага заместник-председател или председател.
Оттук нататък каква е правната обвързаност? Ако случайно нашият парламент е толкова демократичен, че сте избрали един заместник-председател по предложение на един народен представител и след това този народен представител е отзован, вие ще смените ли заместник-председателя? Същото правно положение се получава и тогава, когато парламентарната група се е разформировала, но тя е направила предложението си. Това е задължителното. А оттук нататък, след гласуването, ние нямаме заместник-председател на парламентарна група, а имаме заместник-председател на Народното събрание. И щом имаме заместник-председател на Народното събрание, то за неговото сменяне е необходима воля на Народното събрание, предизвикана от неговото поведение. Такъв казус пред нас няма.
И като знам колко струва една минута на парламента, ми е крайно неудобно да продължавам да ви губя времето. Но ще споделя нещо от моята практика и моята съдба. Недейте превръща господин Стоянов и останалите колеги, които стоят тук, на дереджето, на което аз изпаднах в една парламентарна група на моята партия, когато бях заместник-председател и бях обвинен заради това, че аз смятах, че съм заместник-председател на цялото Народно събрание и че обслужвам и други парламентарни групи. И днес нося политическите дивиденти от това. Затова недейте да повтаряме един рецидив, който е минал и който не трябва да има вече място в едно Народно събрание, което е през едно от това, което беше навремето.
Затова ви моля да прекратим всякакви разисквания, да оставим господин проф. Христо Стоянов, както е избран, да си върши работата като заместник-председател на Народното събрание, и да потвърдим, че сме направили една крачка напред в развитието на демокрацията в Тридесет и осмия парламент на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата за реплика господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин Школагерски, допуснали сме грешки в правилника. Това е истината. Така е. В края на краищата всички сме участвали в изработването и в гласуването на този правилник. Обаче не може да се прескочи чл. 4, ал. 2, която изрично казва - господин Рафаилов вече я цитира, но аз си позволявам да я цитирам отново - "На първото заседание Народното събрание избира председател, двама постоянни заместник-председатели от двете най-големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменят на ротационен принцип".
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Но към конституирането.
СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, пак е към конституирането, защото тогава е станало. Бихме могли тогава да кажем, че ние не можем сега да сменяме. Това, което каза господин Сендов: "Какво ще правим, ако дойде една парламентарна група от 30-40 души?". Вярно е всичко това. Вярно е, но вижте, въпросът е как да излезем от този батак, нека го нарека така. Защото от друга страна това, което каза господин Школагерски, също е правилно, че е казано: "Всеки народен представител и парламентарна група могат да издигат кандидатури за председател и заместник-председатели на Народното събрание". Вие виждате, че има противоречие. Добре, има противоречие, така е. Освен да започнем да спорим дали ал. 2 или ал. 5 е по-важна. Алинея 2, защото е по-напред.
Аз смятам, че тук има известни недомислия, за които сме виновни всички ние, защото тогава не повдигнахме въпрос, както, ако щете, и тази новост в парламентарната практика за ротационните заместник-председатели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата за втора реплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина се чудя днес, като си говорим, говорим така, все едно, че сега пишем правилника. Ако сега пишем правилника всички тези неща, които казаха и господин Корнезов, и господин Ганев, са много верни и би трябвало да ги запишем. Само че 7 години Народното събрание действа с едни правилници, в които основното е парламентарната група. И аз искам да ви питам, ако трябваше в началото на Тридесет и осмото Народно събрание да конституираме Председателство и ръководство на Народното събрание в зависимост от личностния признак, дали това щяха да са заместник-председателите на Народното събрание. Примерно, ако всеки народен представител си беше използвал правото да предложи, да речем, личност, нямаше ли опасност една парламентарна група, примерно мнозинството, да държи цялото ръководство на Народното събрание? Или пък нямаше ли опасност БСП, примерно, да има трима заместник-председатели, а проф. Христо Стоянов въобще да не бъде заместник-председател? Имаше такава опасност, нали?
Значи абсолютно съзнателно и то с консултации между парламентарните групи, за които всички знаете, че са факт, се стига до това предложение за заместник-председатели от всяка парламентарна група, предложени от парламентарната група и то без право нито на групата на Демократичната левица, нито на групата на СДС, нито тази на Народен съюз да обсъжда личностните качества на предложения от парламентарната група човек. Той е предложен и се избира като представител на тази парламентарна група. И тогава стои логичният въпрос сега, когато имаме вече независими народни представители, примерно от Бизнесблока, да речем техният кандидат проф. Христо Стоянов дали отново е кандидат на цялата парламентарна група. Аз не зная, но този въпрос не касае само Бизнесблока. Той касае всяка парламентарна група, която към даден момент би се разпаднала. И затова нека се върнем само 10 месеца назад и си спомним как са избирани заместник-председателите - като представители на парламентарните групи, а не като предложения на отделни народни представители. Това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Емануил Йорданов за трета реплика.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. С цялото ми уважение към господин Школагерски бих помолил за един по-прецизен прочит на текста на правилника.
В чл. 4, ал. 2 е казано, че се избират заместник-председатели от парламентарни групи. Ако ставаше въпрос за това тези заместник-председатели да бъдат избрани по предложение на парламентарните групи и оттам нататък те да участват единствено като личности, би следвало текстът да гласи: "по предложение на парламентарните групи". А такъв текст има чак в ал. 4. Тоест, мандатът на заместник-председателите е обвързан с парламентарната група, в която те членуват. Единственият човек от председателския състав на Народното събрание, който не е обвързан с парламентарната си група, е председателят на Народното събрание. Никой друг. И вие сте гласували така този правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за дуплика господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Вижте, ако ще си играем на правни субстилности и на игрословие, колеги, това е много леко. В чл. 4, ал. 1 и 2 са пожелателните текстове, а механизмът за избирането е даден в ал. 5. Прочетете ал. 5. В ал. 5 е механизмът на избора. Той казва как се избира. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, какво става с правото на парламентарната група? Следователно, Народното събрание избира, без да е обвързано за това какво ще избере. Това е негова воля. Това е механизмът на избора. Това е, което слага край. Другото са предложения. Четете текста и го тълкувайте така, както е написан и както законът иска да се чете отначалото до края. Механизъм на предложението е едно, пожеланието за принадлежността е друго, а по отношение на избора е ал. 5: "За избрани се смятат кандидати, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като на него участват двамата кандидати, получили най-много гласове".
Какво става с парламентарните групи? Отговорете си сам, колега, като прочетете целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Казаха се много неща за правилника на Народното събрание. Но аз искам да се спра малко на човешката страна. Вие знаете, че България желае да стане демократична държава. И българският парламент е най-големият орган, който е изразител на тази демокрация. Но аз искам да ви кажа съвсем откровено, защото съм водил разговори с тези представители. Това, което става в българския парламент, много добре се анализира и оценява от представителите на страните-членки на Европейския съюз. Аз мислех, че този парламент за 9 години ще реши проблемите, за да стане България наистина демократична държава. Но вие виждате, че реформата се бави, престъпността вилнее, корупцията се шири, а ние се занимаваме със съвсем дребни проблеми. И ако продължаваме да гласуваме такива решения, каквото е днешното предложение, няма защо да се чудим, че България за 9 години за разлика от бившите социалистически страни няма чужди инвестиции и няма да дойдат. Затова да не се чудим защо стоим в Шенген и в разни черни списъци. И ако се гласува това предложение, което е направено от госпожица Михайлова, гарантирам ви, че ние още с години ще се отдалечим от членството в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Демократичната левица от две седмици твърди, че парламентът не работи. Аз смея да твърдя, че точно в момента той не работи. Взимам основание от репликата на господин Школагерски колко струва една минута.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Няма писмени предложения по текста, предложен от госпожица Екатерина Михайлова, следователно никаква логика няма в момента да зацикляме и точно един час да се занимаваме с това, а залата с вот ще покаже какво ще приемем във връзка с това предложение.
Моето процедурно предложение, уважаеми господин председател, е да спрем дебата по тази точка и да минем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам гласуването да се извърши по чл. 52, ал. 2, т. 5, т.е. с поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютърната система за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предвид факта, че обсъжданата материя не представлява изключителен интерес нито за народа, нито за Народното събрание, предложението, което направи господин Божинов, е неприемливо. Както показа дотук дебатът, нещата се въртят в кръг. И независимо от това дали ще се изписват имената или не, гласуването ще бъде на база на основанията, които бяха използвани в дебата. Струва ми се, че се прави опит за изкуствено раздухване на проблем, който реално не съществува. (Реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие правите предложението.
ИВАН СУНГАРСКИ: Като сме направили предложението, ще го защитим, както намерим за добре, а вие ще го оспорите, както намерите за добре. Аз не мога да разбера какъв е смисълът на поименното гласуване с изписване на имената.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да се знаят депутатите.
ИВАН СУНГАРСКИ: Вие ще ги знаете прекрасно. Има разпечатка, имате възможност да я вземете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям първо на гласуване направеното процедурно предложение гласуването да бъде поименно с изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
Гласували 208 народни представители: за 71, против 120, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Екатерина Михайлова и група народни представители за § 1.
Гласували 206 народни представители: за 118, против 78, въздържали се 10.
Предложението е прието.
За отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Гласувах против по три причини.
Първо, защото нито в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, нито тук, в пленарната зала, беше даден категоричен отговор на въпроса от вносителите на предложението дали заместник-председателят на Народното събрание през цялото време остава изцяло заместник-председател, излъчен от своята група, или човек, който вече има мандат на самостоятелно основание. Защото ако тези хора са проводници само на идеите и действията на своята парламентарна група, тя би могла да ги отзовава във всеки един момент, просто депозирайки искането за тяхната смяна, включително и с друг свой представител.
На второ място, съжалявам, че парламентът поради представените инициативи за промяна в правилника се занимава с тази тема, която днес и в следващите седмици едва ли с нещо ще допринесе за подобряване на цялостната ситуация в страната, а дори и в самия парламент.
И на трето място, моите наблюдения и досегашен опит показват, че когато по инициатива на мнозинството един парламент започне да си променя правилника, това обикновено е един от първите симптоми за цялостна криза и за криза в парламентарното мнозинство. Иначе можеше да се постъпи много по-директно, ако мнозинството смята, че е налице основанието, което сега му дава основание да предложи промяна в правилника, можеше просто да поиска персонална промяна в заместник-председателския състав, а не да се занимаваме с тази процедура за промени в правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам повод за отрицателния вот, да ви кажа две неща от живота и едно заключение. И като въведение искам да ви кажа, че всичко онова, което правим в продължение на осем години, се прави все по правилник и все по закон, но нещата не са така добри, както ги желаем. И мисля си, че и днес този разговор, който се проведе, и това гласуване, не разкриха къде е зарито кучето. И едва ли беше решен и ще се реши проблемът с днешното решение за корекция на Правилника за организацията и дейността на парламента.
Първият случай, който искам да ви кажа, за да си направим изводи, това е един пример от нашия парламент преди много години. Примерът е от наскоро след 9 септември, когато се разглежда Законът за полагане на трудова дейност, на физически труд на затворниците. Тогава Петко Кунин предлага да полагат физически труд и политическите затворници. Недялко Атанасов от БЗНС му предлага, за мое щастие и удоволствие, в нашия парламент има депутат - внук на Недялко Атанасов, тогава Недялко Атанасов помолва Петко Кунин, говоря по смисъл, да оттегли това предложение, защото може да се случи така, че това негово предложение утре да се отнася за него. "Жестока е съдбата - казва той - и животът търпи много промени. И това е най-често в политическия живот. И може, Петко, да се случи това да се отнася за тебе." И наистина съдбата е много жестока. Петко Кунин и Недялко Атанасов бутат колички.
Искам да кажа, изводът от това е, когато гласуваме нещо, нека винаги да не пропускаме, че това се отнася и за мен, и за всеки, който предлага едно или друго предложение.
Вторият случай, който искам да ви кажа, е от едно предаване на италианското радио преди десет години. Обявен е национален конкурс за радио и телевизия "Рай", с една награда от 50 хил. долара, да се определи най-обобщаващата дума за човещина, за норми, за морал, за поведение в семейството и живота, в обществения и политически живот. Думата, която спечелва конкурса, е "мяра", мяра, колеги.
В началото на тази сесия аз ви предложих една мяра. Днес вие, които внесохте това предложение и които го подкрепихте, сами оценете за мярата. Добре е, когато с мяра се тръгва за мяра.
Уважаеми колеги, лесно е да унижиш. Аз казвам, че съм готов и приемам и омаскаряването, което се прави, в подобие на вестника на Данко Хаирсъзина, но ако това омаскаряване, което днес направихте към мен, послужи в нито един следващ случай, за нито един наш колега да не се получи. (Ръкопляскания в малцинството.)
Колеги, аз пледирам към вас за една мяра. Парламентът е едно, бих казал, голямо училище на нашия народ. И това училище ежедневно се слуша и се гледа от нашите избиратели. И нашето поведение тук рефлектира най-бързо в политическия и обществения живот, в политическото поведение на нашето общество. И затова трябва да си даваме винаги отчет.
Ето защо ви предлагам в бъдеще да се постараем да внесем и стила "мяра". А ако това е много далече от нас, да приемем мъдростта на българския народ, а тя е: "Два пъти мери, един път режи!". Благодаря ви. (Ръкопляскания от малцинството.)
Възползвам се да благодаря и на всички онези колеги, които в началото на Тридесет и осмото Народно събрание гласуваха доверие към мен, да бъда заместник-председател на Народното събрание. Благодаря на тези, които и днес намериха сили да не подкрепят предложението. А на тези, които предложиха и гласуваха, им казвам: колеги, ще ви простя само при един случай, че в бъдеще не разрешавате за който и да е друг някакво подобно решение. (Ръкопляскания в малцинството и възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да дам думата за трети отрицателен вот на господин Христо Смоленов, аз също искам да благодаря на проф. Христо Стоянов за досегашната му работа като заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание! Уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема думата, за да изразя огорчението на моите колеги, и моето лично огорчение от това, че един достоен човек бива пожертван по силата на логика, която не ми е понятна. Аз съм дълбоко убеден, че на мнозинството от вас, включително и на мнозинството от мнозинството, тази логика е чужда.
Смятам, че е некоректно и от логическа, и от процедурна гледна точка да се променят правилата на играта в течение на самата игра. Ако такова нещо става в рамките на всяка една цивилизована, коалиционна или прочее игра, това е крупна методологическа грешка. И аз съм убеден, че ние правим крупна методологическа грешка, променяйки ад хок, променяйки за един определен случай, променяйки по целесъобразност, която не е тази, която е събрала всички ни в това Народно събрание, правилата на една игра, която може да се води с фиксирани в началото, одобрени от всички правила. За съжаление тези правила днес се нарушават.
Аз възразявам срещу това. Оставям настрана чисто етичната проблематика, защото съм дълбоко убеден, че консенсусни фигури като проф. Христо Стоянов могат да бъдат полезни на българския парламент, който трябва да направи най-после съединение, което прави силата. Ние това съединение не успяваме да го направим. И искреното ми огорчение идва от това, че съвършено незаслужено, заради съпричастността си към една парламентарна група, която беше разбита, към група от хора, които все още не са разбити и, дай Боже, няма да бъдат разбити като личности, един достоен човек, когото и вие уважавате, бива лишен от възможността по реда, който беше предварително изработен и приет от всички ни, да заеме едно достойно място тук. Аз съм дълбоко убеден, че за това нещо всички ще си спомняме с горчивина. (Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Преминаваме нататък. Има думата господин Лучников. Продължаваме с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 8 има предложения също на народния представител господин Любен Корнезов. Той предлага да отпадне т. 3 на ал. 1 на чл. 8, която гласи: "3. определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и за използването на материалната база; утвърждава щата на службите към него;". Това е от прерогативите на председателя на Народното събрание.
Господин Корнезов предлага да отпадне и т. 4, която оправомощава председателя на Народното събрание да упражнява бюджета на Народното събрание.
Също така той предлага да отпадне т. 7 от ал. 1, която оправомощава председателя на Народното събрание да "определя местата в заседателната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента".
Комисията не подкрепя предложенията на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на господин Корнезов иска ли някой думата?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Това предложение не трябва да се разглежда изолирано от следващите предложения основно в следващия чл. 9. И за да не взимам думата за следващия текст, по който съм направил предложение, тъй като те са свързани, позволете ми да обясня за какво става реч.
Въпросът е за определяне мястото, правомощията на председателя на Народното събрание, респективно заместник-председателите, когато им се възложи да изпълняват едни или други функции.
Председателят на Народното събрание е пръв между равни. Мисля, че това е безспорно. Той не е началник на Народното събрание. Председателят на Народното събрание не е началник и на народните представители. Друг е въпросът, че стои малко по-високо тук, на трибуната. Следователно той не може да има и правомощия при функционирането на Народното събрание, включително и като учреждение.
В тази връзка, бих казал и с по-новата ни традиция, предлагам в следващия текст да се създаде така нареченият "Председателски съвет", който се състои от: председателя на Народното събрание, заместник-председателите и председателите на парламентарните групи. Тези няколко, всъщност три, правомощия - около упражняването на бюджета, вътрешния ред на парламента - ще трябва да се решават от Председателския съвет. Защото аз и за миналата година, пък и сега, освен общата цифра примерно за бюджета на Народното събрание, нищо друго не знам и колкото и да питам народните представители, и те не могат нищо да ми кажат.
Нормално ли е Председателският съвет, където ще бъдат и заместник-председателите, и представителите на отделните парламентарни групи, поне да има тази информация, пък и да се чуе тяхното мнение по упражняване, тоест изразходването на средства от бюджета на Народното събрание? Разбира се, тук ни най-малко няма някакъв намек, не ме разбирайте погрешно, че средствата се изразходват неправомерно. Далеч съм от тази мисъл. Но мисля, че Председателският съвет, зад тези именно функции, следва той да бъде компетентният, а не председателят на Народното събрание.
Председателят на Народното събрание има достатъчно други правомощия. Част от правомощията на председателя на Народното събрание са дадени от Конституцията. Да, това е така. И когато съм работил върху този проект, който ви представям, нито на йота, бих казал, нито една буква, нито една запетайка от правомощията, от конституционните правомощия на председателя не са ограничени с моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз още в комисията заявих становището си по отношение на текста на вносителя със следните аргументи. Тук прозира една идея отново за някакво колективно управление, каквато вече сме упражнявали много години и тя отмря.
Функциите на председателя на Народното събрание, каквито са определени досега в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, са ясно, точно и много добре прецизирани. Имайки предвид, че познавам системата на управление на много по-големи и основни фондове от тези, които притежава самото Народно събрание, говоря и оборотни средства като юрист, обслужвайки фирми, съм установил не само в практиката, а и регламентацията, която има в Търговския закон, че еднолично управителят на едно дружество или изпълнителният директор на едно акционерно дружество се разпорежда с, бих казал, милиони, а на места милиарди левове основни фондове и парични оборотни средства. Там не се изискват и не са вметнати каквито и да било пълномощия на така наречения "Управителен съвет", нито пък Съвета на директорите в акционерните дружества, за да взимат каквито и да било колективни решения, свързани с определяне на щата на съответното дружество, с движението на основните фондове, което движение е регламентирано от закона, най-малкото пък с каквито и да било дребни административно-управленски операции.
Следователно, едно такова предложение идва да създаде по-скоро една спънка, бих казал, за по-мудното процедиране в административното управление на Народното събрание, отколкото да подпомогне с каквито и да било становища, с каквито и да било, бих казал, по-мъдри решения от онези, които би взел председателят на Народното събрание.
Това е репликата ми към господин Корнезов. Считам, че текстът му е абсолютно неуместен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Корнезов, имате право на реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Юнишев, знаете моите лични уважения към Вас, но вижте, българският парламент не е бакалница, за да се сравнява с търговски дружества и с някакви милиарди как са управлявани! Тук съвсем други са критериите, друго е нивото.
Защо бягате от Председателския съвет? Аз мисля, че това ще бъде в полза и на сегашния председател на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, понеже ние намесихме в дебата и предложението на господин Корнезов за създаване на втора алинея към чл. 9, която създава Председателски съвет, искам да кажа две думи по това предложение. Това предложение е не само противоконституционно, понеже Конституцията не признава такова чудо - Председателски съвет, но то е и абсурдно.
Вижте сега от какво ще се състои Председателският съвет: от председателя, от заместник-председателите - всичките, и ротационни и неротационни - и от председателите на парламентарните групи. Ами в това море от представители председателят на Народното събрание ще има един глас и той просто никога няма да може да вземе никакво решение, защото ще бъде блокиран от своя антураж! Това е не само противоконституционно, ами е и абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Иван Димов, заповядайте!

ИВАН ДИМОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз също ще взема думата, както по текста, предлаган от колегата Корнезов, касаещ чл. 8, така и по предложението му по чл. 9 и другите, които са свързани, безспорно.
Искам да кажа, че тези предложения представляват един елегантен начин да се подмени фигурата на председателя на парламента и то в едно доста сериозно и крещящо, бих казал, нарушение на Конституцията. В чл. 77, ал. 2 ясно е казано, че заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
А какво се цели с предлаганите промени? Цели се да се изземат част от функциите на председателя на парламента и да се предоставят на един колективен орган, който дори не фигурира в Конституцията. По този начин съвсем ярко и явно се нарушава текстът на чл. 77, ал. 2, освен това в правилника е записано, че председателят на Народното събрание - това е алинея 2 на чл. 8, има възможност да възлага извършването на своите дейности по ал. 1 на посочен от него заместник-председател.
И в този смисъл аз ви предлагам да не подкрепяте текста, както на чл. 8, така и следващия го чл. 9, както и другите, които имат връзка с тази идея - за подмяна на фигурата на председателя на парламента с колективния орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Аз няма да подкрепя Вашето предложение, тъй като съм бил председател на Народното събрание и имам известна представа за това какви са необходимите му задължения, особено за това, че се отменя т. 4: "упражнява бюджета на Народното събрание", просто председателят трябва да го упражнява, защото трябва да слага подпис. Колективът това не може да направи.
Вашата идея беше реализирана в миналото Народно събрание с Административната комисия, която обаче имаше друг състав и която беше помощен орган на председателя. Аз смятам, че ние направихме крачка назад с премахването на Административната комисия. Това е за сметка на председателя, защото тя е важен помощен орган, но така - със създаване на Председателски съвет, който да има тези пълномощия, смятам, че оперативно няма да се работи добре. Това го казвам с пълно съзнание за това, което е било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми колеги, в интерес на истината и в интерес на точността аз вземам думата по следния повод - с нищо не може да бъде подменена фигурата на председателя на парламента. Фигурата на председателя на парламента е политическа фигура, която в общото структуриране в една държава, както е направено в Конституцията, така и в международния обмен е самостоятелна фигура, носеща пълна отговорност така, както е натоварена от Конституцията.
Продължавам мислите на акад. Сендов и смятам, че с нищо не могат да бъдат ограничени нито правата, нито отговорностите на председателя и е неуместно създаването на какъвто и да е Председателски съвет, който да носи отговорност. Отговорността я носи еднолично и само председателят на парламента.
Затова аз апелирам към моя колега Корнезов да оттегли това свое предложение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз благодаря на всички изказали се, включително и на колегите от моята парламентарна група, но няма да оттегля предложението си.
Първо, аз съм ги направил тези предложения без да ангажирам никого, освен себе си, когато съм ги правил. Ни най-малко ангажирам и с другите предложения парламентарната група.
Има обаче един принципен въпрос. Аз знам, че ще бъдат отхвърлени, и още когато съм ги правил, знаех, че ще бъдат отхвърлени. Но принципният въпрос е възможно ли е, когато в Конституцията са определени правомощия , в конкретния случай - за председателя на Народното събрание, вижте ги, това е чл. 77, ал. 1 от т. 1 до т. 6, точно и ясно е казано в Конституцията какви права има председателят на Народното събрание. Това е конституционен въпрос. Възможно ли е ние с правилника или с някакъв друг акт да даваме повече права, от които Конституцията е дала? Точно това съм се опитал тук да балансирам - правата, тези, които ги ограничавам на председателя, не са дадени по Конституция и това ни най-малко означава, че упражняването на бюджета е подписването на документите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 8, ал. 1, т. 3, 4 и 7 да се отменят.
Гласували 170 народни представители: за 47, против 113, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, аз мисля, че ние трябва вече да пристъпим към гласуване и на предложението на господин Корнезов за създаване на нова алинея на чл. 9, тъй като по нея вече беше проведена дискусия.
Комисията не приема предложението.
В текста става въпрос за същия съвет... (Шум и реплики в залата.)
Оттегляте ли предложението, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): След това гласуване, оттеглям предложението за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 3 от предложението на народния представител Любен Корнезов е оттеглен.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Отново народният представител Любен Корнезов има предложение по чл. 12, ал. 2.
Алинея 2 на чл. 12 досега гласи: "Минималният брой на народни представители за образуване на парламентарна група е 10".
Господин Корнезов предлага числото "10" да се замени със "7".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да вземе думата?
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С няколко изречения тук ще отговоря. Чух и реплика...
От няколко дни, а вчера даже участвах и в едно предаване и казаха, че едва ли не съм бил адвокат на Бизнесблока. Ако ми вярвате тук - от Бизнесблока не виждам колеги, тях пък ги няма, но аз въобще не съм разговарял с тях! Нито съм поискал, Бога ми, повярвайте! (Шум и реплики в залата.) А пък, ако искате, вярвайте?!
В какво е въпросът. Вярно е, че когато съм направил предложението, съм имал предвид проблема с Бизнесблока. Разбира се, че е така. Има ли обаче парламентът интерес, макар че предложението може би е закъсняло, аз го бях направил преди два месеца, а сега вече нещата седят по друг начин. А пък парламентът за мен има интерес да има стабилни парламентарни групи - не повече, колкото са влезли, да няма преструктуриране на парламентарното пространство и на вота на хората. Сега, че някои бяха напуснали - един, двама или трима, Парламентарната група на Бизнесблока се разпадна, защо, макар и да е в по-малък състав, да няма такава парламентарна група? Това е за мен в интерес на българския парламент. И от тези чувства съм го направил това предложение, но не съм искал ни най-малко и не съм разговарял с колегите от Бизнесблока дали това те го желаят или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика думата има господин Цоньо Ботев.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, по-разумно щеше да бъде Вашето предложение, ако беше такова, че броят на парламентарната група на БББ е толкова, колкото могат да се съберат. А иначе не виждам опасност нито за вашата парламентарна група да остане от седем души, нито за нашата. А вероятно само за това става дума.
Но по принцип искам да Ви кажа, че не сте прав, защото има 4-процентна бариера за изборите, която доказва, че не може да има парламентарна група под 10 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Аз мисля, че във всяко Народно събрание възниква все този проблем и той е свързан все с една парламентарна група, защото и в миналото пак идеше думата за 7 души. Но в случая не мисля, че Народното събрание трябва да се занимава във всяко издание на парламента с проблемите примерно на господин Жорж Ганчев. Защото те не са проблем на целия бизнесблок.
Господин Цоньо Ботев е абсолютно прав. В крайна сметка 4-процентната бариера е границата за представителност в българското Народно събрание и тя отговаря точно на този брой мандати - десет. И ако ние сега приемем произволно числото да спада на 7, то по същата логика можем да кажем, че може да е 8, може да е 5, може да е 3 и т.н. Точно тогава ние ще стимулираме политическото номадство, за което говори и господин Гиньо Ганев, тъй като хората са гласували, дали са един много нисък резултат, примерно 4,5%, за да влезе една парламентарна група, а в следващия момент тази парламентарна група започва да се рои и Народното събрание, за да й угоди, започва да сваля границата на 8, на 7, на 5 и т.н.
Границата за представителност, дадена с 4-процентната бариера трябва да бъде задължителна за Народното събрание. А това са 10 народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Думата за реплика има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги! Във всеки случай, благодарейки на тези, които ни мислят доброто, ние мислим доброто и на тези, които не ни мислят доброто. Има стара казашка пословица, която казва, че "Един бит струва колкото двама небити!" И понеже доста от нас отнесоха доста бой, ние почти имаме хора за две парламентарни групи. Моля да отчетете това нещо.
И в този смисъл ви моля, освен всичко друго, когато ние, дай Боже, направим парламентарна група, да се върнем към проблема с нашия заместник-председател на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Думата за дуплика има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще кажа само две изречения. Винаги съм правил това възражение за бариерата от 4%. Сметнете, 4-процентната бариера не е 10, а е 9.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не е 9, а 9,6!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, 9,6. Значи е закръглено към по-високото. Защо да не го закръглим към по-малкото? (Смях от мнозинството.) Политиката не винаги е математика. Не винаги математиката е най-точна, за да можем ние да намерим и политическото решение. (Силен смях и реплики от мнозинството.) Е, не е 10, аз ви казах.
Второ, за това, което Вие казахте преди малко, колега. Хората са гласували за бизнесблока като политическа партия. Те са изпратили своите народни представители в парламента така, както е изпратен всеки един от нас. Че във времето имало някакъв проблем в тази парламентарна група, във всяка друга може да има. Но избирателите на бизнесблока е нормално да имат свои представители като парламентарна група в парламента независимо дали те са 9, 10 или 8. Това е идеята според мен и няма нищо лошо в това. И нека да не унижаваме колегите от бизнесблока, както направихме преди малко с професор Стоянов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов - § 4 от неговото предложение - в чл. 12 числото "10" се заменя с числото "7". Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 62, против 115, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов оттегля следващото си предложение - § 5.
Господин Лучников, имате думата за следващото предложение - по чл. 17.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Любен Корнезов предлага в чл. 17, ал. 2 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 точки 3, 5, 7, 11, 12 и 13 се правят следните изменения:
а/ В т. 3 думите "и законодателство срещу корупцията" се заличават. Става въпрос за наименованието на комисията.
б/ В т. 5 думите "и интеграционна" се заличават. Става въпрос за Комисията по външните работи.
в/ В т. 7 думите "и поземлената реформа" се заличават. Става въпрос за Комисията по земеделието.
По този текст има предложение и на госпожа Елена Поптодорова:
В чл. 17, ал. 2, т. 7 да се измени така:
"7. Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа."
Госпожа Поптодорова предлага думите "поземлената реформа" да се заменят с "аграрната реформа".
Продължавам с предложенията на господин Корнезов.
г/ В т. 11 думите "и водите" се заличават. Става въпрос за Комисията по околната среда.
д/ В т. 12 думите "и енергийните ресурси" се заличават. Става въпрос за Комисията по енергетиката.
е/ В т. 13 думите "и медиите" се заличават. Става въпрос за Комисията по културата.
2. В ал. 2 се създава т. 15 със следното съдържание:
"15. Комисия по проблемите на престъпността и корупцията."
Комисията не приема предложенията на господин Корнезов и госпожа Поптодорова, но специално за последното предложение - то се съдържа в предложението, направено от госпожица Екатерина Михайлова, и ще го гласуваме заедно с него.
При това положение трябва да се произнесем само по предложенията на господин Корнезов и госпожа Елена Поптодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Предложенията, които съм направил тук, имат само редакционен характер. Не съм и помислил да се променят функциите и правомощията на всяка една от комисиите, така както са конституирани. Виждате и самото наименование колко е тежко, никой от нас, колкото и да се старае, ни би могъл да произнесе точното наименование на всички комисии, ако щете и на министерствата. Това именно съм целял.
От друга страна, отчитам, че трябва да има и стабилност в самото наименование, а не постоянно да сменяме наименованията на комисиите, пък и не само на комисиите.
В тази връзка оттеглям предложението си. Дискутирахме го, мисля, че не е необходимо да бъде гласувано. Друг е въпросът вече за самата комисия по проблемите на престъпността и корупцията. Там от съдържателна гледна точка проблемите са други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Все пак аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението само на госпожа Елена Поптодорова - чл. 17, ал. 2, т. 7 да се измени така:
"7. Комисия по земеделието, горите и аграрната реформа".
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 30, против 74, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители правят следното предложение:
"§ 6. В глава четвърта "Комисии на Народното събрание" се правят следните изменения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а/ в ал. 2 се създава нова т. 15 със следното съдържание:
"15. Комисия за противодействие на престъпността и корупцията".
2. Създават се нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Комисията за противодействие на престъпността и корупцията:
1. разработва стратегии и анализи;
2. извършва анкети, проучвания и изслушвания;
3. съдейства за координация между различните власти относно дейността им в областта на противодействие на престъпността и корупцията.
(4) Председател на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е председателят на Народното събрание".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5."
Комисията подкрепя текста на вносителите Екатерина Михайлова и група народни представители и предлага § 6 стане § 2 със следното съдържание:
"§ 2. В глава четвърта "Комисии на Народното събрание" се правят следните изменения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а/ в ал. 2 се създава нова т. 15 със следното съдържание:
"15. Комисия за противодействие на престъпността и корупцията".
2. Създават се нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Комисията за противодействие на престъпността и корупцията:
1. разработва анализи и стратегии;
2. извършва анкети и проучвания;
3. съдейства за координация между различните власти относно дейността им в областта на противодействие на престъпността и корупцията.
(4) Председател на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е председателят на Народното събрание".
Досегашната ал. 3 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направила, произтича от решенията, които прие Народното събрание след изслушването на доклада на Временната комисия за борба с престъпността и корупцията. В това решение на Народното събрание е препоръчано на нас, на народните представители, да създадем постоянна комисия, която да работи именно по проблемите, свързани с противодействие на престъпността и корупцията в страната.
Още по време на разискванията в комисията ние дебатирахме въпроса, че тази комисия трябва не да се занимава само с постъпването на законопроекти в парламента, тоест да не е чисто законодателна комисия, а да продължи работата, която вършеше и временната комисия - срещи с представители на институции, които имат отношение към борбата с престъпността и корупцията, и да спомогне за координиране на работата между тях.
Функциите, които са изписани в предложението, което правя, всъщност не излизат извън правата на всички постоянни комисии, защото ако погледнем главата, свързана с анкети, проучвания, изслушвания, това са права, които ги има по принцип Народното събрание, а оттам, разбира се, и всяка постоянна комисия. Целта да бъдат записани беше по-скоро да има една допълнителна яснота за работата на комисията, макар че дори и да не са записани, тя пак има правото всичко това, което е записано, да го извършва.
Предложението да бъде оглавена комисията от председателя на Народното събрание съм го направила аз, както и колегите, които подписаха това предложение, е с цел да се придаде допълнителен авторитет и тежест на тази комисия, която наистина ще се занимава с един от най-тежките проблеми, които има в България, именно престъпността и корупцията. И, както виждате, просто е казано "председателят на Народното събрание", без да се персонализира въпросът, просто този, който е председател на Народното събрание, ще оглавява тази комисия.
Другото предложение, което е във връзка с този текст, е за това да се даде възможност и на заместник-председателите на Народното събрание да участват в работата на комисията. Във временната комисия участваше един от заместник-председателите, госпожа Петя Шопова, и се надявам, че отново ще участва и в постоянната комисия. Разбира се, могат и другите да участват, това е нещо, по което тепърва групите ще направят своите предложения. Този ограничителен текст, който съществуваше, заместник-председателите да не могат да участват в комисиите съм предложила да отпадне, за да може ръководството на Народното събрание, ако, разбира се, прецени, че може да се натовари с тези допълнителни функции, да участва в работата на тази постоянна комисия.
С тези аргументи аз ви моля да подкрепите това предложение. Ние сме длъжни да създадем тази постоянна комисия, това произтича от решението на нашето Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Разбира се, нямам нищо против създаването на тази комисия към Народното събрание, но моето предложение е ал. 4 от предлагания § 6 да отпадне, тоест председателят на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е председателят на Народното събрание. С това предложение се нарушава един принцип, който е съществувал във всички народни събрания след 10 ноември. Идеята на този принцип е председателят и заместник-председателите да могат да отделят внимание на всички комисии. Не е вярно това, което каза преждеговорившата, председателката на Парламентарната група на СДС, че по този начин се дава възможност да вземат участие заместник-председателите. Председателят и заместник-председателите могат да участват в дискусиите на всички комисии и това е задължение на тези представители на Народното събрание. Сега се създава една асиметрия. Според мен мотивът беше друг - просто господин Соколов е много подходящ за председател на такава комисия, тъй като е юрист, има практика на вътрешен министър и така нататък. С това съм съгласен. Но той е вече председател на Народното събрание. Той може да участва в тази комисия, като присъства там, като взема участие и така нататък, но председател трябва да бъде друг.
Второ, създава се по същество една суперкомисия. Защото, щом председателят на Народното събрание е председател на една комисия, тя става супер. Председателят възлага на председателите на комисиите, разпределя законопроекти, възлага задачи, контролира ги какво правят. Сега се създава един затворен цикъл. Смятам, че това нарушава логиката на нашия парламент.
Трето, аз смятам, че е обидно за председателя на Народното събрание да бъде председател на комисия N 17 или N 15. Ако тази комисия е с председател председателят на Народното събрание, тя трябва да бъде N 1. Защо на една от комисиите ще бъде председател председателят на Народното събрание? Аз не бих приел такова нещо.
Следователно, нищо не пречи капацитетът и възможностите на председателя на Народното събрание да участва в тази комисия. Той може да участва във всички комисии. И заместник-председателите имат право да присъстват, да участват и да вземат отношение. Но председател на тази комисия трябва да бъде някой друг.
Затова аз категорично моля да гласуваме отделно отпадането на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Този път сме на едно мнение с академик Сендов. Всъщност аз изтъкнах почти същите аргументи пред комисията и няма да ги повтарям.
Има един принцип - че всички комисии в Народното събрание са равнопоставени. Никоя от комисиите не стои над някоя от тях. Сега, със създаването на тази комисия, по този начин - не ме разбирайте, че съм против създаването. В края на краищата съм гласувал за решението за нейното създаване - действително се прави, употребих и същия термин "суперкомисия" - комисия над другите комисии, с което се губи и равнопоставеността на всички комисии.
Второ. С комисия за противодействие на престъпността, повтарям, точно така ни е предложено, това практически означава изземване на функции на изпълнителната власт. Правене комисия конвент, което е извън правомощията на Народното събрание, което е законодателен орган.
И последно. Господин председателю на Народното събрание, не знам дали е разговаряно преди това с Вас да се направи такова предложение, но то е безпрецедентно поне за българската парламентарна история, а доколкото ми е известно, и в другите държави председателят на Народното събрание никога не е и председател на съответна комисия. Ние сега отново ще преоткриваме ли нещо?
Госпожица Михайлова каза, че председателят на Народното събрание, това означава авторитетът на комисията. Ама, авторитетът на една комисия пък, и на който и да е, зависи от неговата работа, от неговата дейност, а не от хората, които са вътре.
Моля ви, предлагам поне ал. 4 да отпадне. А, разбира се, че мнозинството си има правото да реши кой да бъде председател на тази комисия, кой да бъде заместник-председателят и членовете. Нека да не обременяваме излишно председателя на нашия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми колеги, с голямо желание заставам на тази трибуна и гледам наляво, защото днес много се упражняваме в демагогия. Съжалявам, че не можах да обясня третия отрицателен вот по повод на предишното гласуване, но днес искам да ви кажа, че всички мои колеги в тази зала, особено юристите, знаят за какво става дума.
За първи път Тридесет и осмото Народно събрание постави като един от най-важните въпроси на самото събрание, тъй като един от най-важните въпроси на обществото е въпросът за борбата с престъпността и корупцията. Защото в Тридесет и шестото Народно събрание някои от колегите от Парламентарната група тогава на Парламентарния съюз за социална демокрация ми казваха, че тези закони ще ги решаваме най-рано след пет години. Животът жестоко ни опроверга. И когато сега има политическа воля да се направи тази комисия, която да се занимае, господин Корнезов, действително с необичайни неща, различни от класиката на парламентаризма.
Първото, с което ще се занимае тази комисия - не зная думите дали са най-точни, но и думите "превенция" или "профилактика и противодействие", те имат значение в нашата научна терминология - е със стратегията на борбата с престъпността. Това не е само работа на изпълнителната власт. Това е работа и на законодателя.
Второто, с което тя ще се занимае и за което винаги съм пледирала като юрист и народен представител - преди приемането на конкретните закони, тя може да приеме принципите на новото наказателно законодателство. И в това няма да има нищо лошо.
И третото, както аз си представям, в областта на борбата с корупцията ще направим нещо много интересно. Когато вие станете мнозинство, измислетете друг модус.
Третото, което ще направи тази комисия... (Неразбираема реплика от Емилия Масларова.)
Няма да се засрамя, защото преди това някои други от колегите много лицемериха, затова искам да говорим точно и с точните думи.
В областта на борбата с корупцията ние имаме два модела - немският и американският. Немският означава контрол вътре във ведомствата. Американският означава контрол чрез взаимодействие с една турска комисия.
Аз не си я представям точно такава, защото няма политическа воля в България за това. Но тази комисия може да започне да прави първите стъпки, свързани с евентуалното адаптиране на такъв модел към българските условия, защото къде другаде, освен в една парламентарна комисия, ще има морално въздействие и ще има значение какво правят онези, които тя анкетира по повод на решенията, които трябва да се вземат за тях.
Нека да не гледаме само класиката на парламентаризма. Ако председателят на Народното събрание лично е съгласен, аз мисля, че формална пречка няма.
А що се отнася до това какво може да прави комисията, тя ще прави акцента, тя ще показва акцента на Народното събрание, без да игнорира останалите комисии и същевременно няма да пречи нито на изпълнителната власт, нито да има конфликти със съдебната. Напротив, в работата на временната комисия ние установихме, че трябва да има една колегиална среда, в която могат да се водят разговори. Разбира се, ако представителите на другите власти желаят това - имам предвид на съдебната власт.
Стига лицемерие, дайте да си свършим работата! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Нямаше да взема думата, ако госпожа Шопова не беше употребила израза лицемерие. Понеже съм убедена, че тя мен не може да ме обвини в лицемерие, искам обаче да кажа следното.
Според мен се измести тезата и темата на обсъждането. Ставаше дума не за характера само на комисията и за нейния предмет на дейност, а става дума кой да оглави комисията. И когато моите колеги възразяваха, че председателят на Народното събрание не трябва да оглавява комисията, имаха предвид неговите функции и специална мисия като председател на Народното събрание. Така аз схванах тяхната позиция. Сега ще кажа и моята позиция.
Малко или много, по силата на професионалните ми задължения, съм се занимавала с управлението като система и знам много добре, че има един принцип, госпожо Шопова, който е свързан с това, че в управлението не трябва да се допуска дуализъм. Страхувам се, че в случая ако председателят на парламента оглави и комисията, всъщност ще се получи един своеобразен дуализъм. Той няма да бъде свободен като председател на парламента. Той ще трябва сам да ограничава своята свобода като председател на парламента и да си вменява в задължение неща, които са типични за председателя на комисията. И ще стане нещо, което си го спомням навремето, когато господин Янчулев беше кмет и изпълняваше длъжността областен управител. Практиката показа, че това не е разумно и че не трябва да има такъв дуализъм. Сам човек трябва да се контролира, но когато става въпрос за функции и длъжности, самоконтролът трябва да бъде в синхрон с контрола.
Затова много Ви моля, поне от трибуната на Народното събрание се извинете за това, че ние лицемерим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Позволете ми да се обърна към уважаваната госпожа Шопова, с която от години се познаваме и имаме прекрасни лични отношения. Моля Ви, госпожа Шопова, оттеглете си от тази трибуна думата "лицемерие". Но да оставим това. Кой лицемери, хората ще кажат. Поне когато говоря тук, не лицемеря, а казвам: Вие не сте права, госпожа Шопова.
Първо, Вие предлагате тази комисия да приема някакви принципи. Чакайте, ние сме законодателен орган и ние приемаме правни норми, ние приемаме закони. Никъде не можем да приемаме принципи. Какви принципи, какъв принос ще имаме? Ще откриваме нещо ново? Това е абсурд, това е невъзможно.
Второ, Вие практически предлагате, и това, от което се опасявам, е, че тази комисия всъщност ще бъде една полицейска комисия, една чрезвичайна комисия. (Реакция от мнозинството.) Ами точно това е, след като приемате принципи, след като казвате, че ще правите някаква координация между органите на изпълнителната власт, че не можем да водим по класическия начин парламентарен живот - е, аз питам - какво ще правим? Ще разпитваме ли, какво ще правим в тази комисия? Тази комисия е необходима, но тя ще свърши работа само тогава, когато чрез законни средства и с пълномощията на парламента извърши това, за което е създадена. Тази комисия не може да стои над парламента, не може да стои над законите, не може да стои над Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За трета реплика госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Във връзка с претенциите да не лицемерим, искам да попитам председателството иска да председателства и тази комисия, поради което му трябва този променен текст и на чл. 18, ал. 2 премахването, или не знаем за какво става дума. Това, за което всички, поне тесният кръг от старата антимафия, знаем, е, че става дума за следното.
Първо, възможност за достъп до специална информация, която някои хора искат да получават и никой да не им я филтрира. Прекрасно! Ако имат мнозинството, да си го направят.
Второ, някои хора да заемат председателските места на комисията. Щом можете да се разберете, направете го. Веднъж ви питахме за комисията по правилника, което нищо не налагаше председателството на парламента да председателства Комисията по правилника, но нали, създаде се прецедент, хайде сега да бъдем толерантни и за тази комисия.
Що се отнася до функциите на комисията, те са написани в ал. 3 и аз не виждам там да става нито дума за принципи, нито за стратегии, в т. 1 става дума за стратегии, но тях никой не ги оспорва, нито за принципи на наказателното законодателство, нито за нещо друго. И като приеме тази комисия принципите на наказателното законодателство - какво? Ще обвърже този парламент или следващият парламент да прави наказателни закони на базата на тези принципи? Всъщност за кой Иванчо си говорим тук? Аз много мразя да се говори за популизъм, ама много мразя и да ме правят на по-глупав човек, отколкото съм. Или да не си говорим тези неща, или пък, ако си ги говорим, да си ги говорим в прав текст.
И накрая, като сложите тези анкети, защото ставаше дума какво да проверяват. Господин Корнезов ви пита като правим анкети, като се ровим в дела и съдебни случаи, какви актове ще издаваме, ще отменяме ли съдебните, прокурорските, следствените, ще допускаме ли случаи, в които по едно и също време различни институции се занимават с един и същи въпрос и стигат до различни изводи. И във вестниците бълват - едните в едните вестници, а другите в другите вестници търсят трибуна по един и същи случай. Това ли искаме от тази комисия?
Пък ако искате мястото на председателя, дайте да ви запишем тук в ал. 5 на чл. 17: председател да бъде хикс и заместник-председатели - икрек и зет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми колеги, които правите реплики, аз нямам никакъв проблем, тъй като съм заместник на ротационен принцип и от това произтичат някои правила в правилника. Този проблем за мен не съществува. За мен най-големият проблем, който съществува в това Народно събрание, всъщност е преодолян, е наличието на политическа воля да работим по тези въпроси.
С тези нихилистични изказвания, госпожо Дончева, всъщност Вие като че ли предопределяте атмосферата на тази комисия. Но аз съм сигурна, че това няма да е така. Че и Вие, и господин Корнезов, и другите дами и господа, които ще бъдат членове на тази комисия, ще работят както трябва, защото така се случи и в Комисията антимафия - вие излязохте с успоредния доклад, който по същество беше същият и накрая обединихме волята на парламентарните групи.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не, не е точно така.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, нямам предвид констативната част, а имам предвид частта на решенията. Ако трябва да сме справедливи, друга беше констативната част, но частта на решенията беше тази. Защото българският народ изисква това, а и не само народът, обективната обстановка го изисква.
И второ, когато говорим за принципи и за конкретни правни норми, аз също изразявам уважението си към колегата Корнезов, но искам да му кажа, че на мен ми омръзна и в това, и в минали народни събрания да работим на парче, именно защото не приемаме принципите. Когато приемем принципите на едно хармонизирано законодателство - наказателно-процесуално, и за изпълнение на наказанията, то тогава ние ще можем да кажем, че сме си свършили работата. Може би е авангардно, но аз мисля, че политическата и обществената атмосфера, в която се намираме, изисква това от нас.
Да, ще оттегля думите си по отношение на вас и по отношение на госпожа Станка Величкова, но в една друга дискусия и по друг повод ще взема думата от трибуната на Народното събрание, за да си говорим за парламентарни групи, за принципи и за ротация.
Що се отнася до конкретната тема, действително вие в нея не лицемерите. Смятам обаче, че в нея се дистанцирате и ви призовавам да не се дистанцирате. Това по комисията.
По въпроса за председателя аз мисля, че мнозинството трябва само да реши този въпрос и затова казах, че той е и персонален на председателя. Нека той да прецени, нека тяхната парламентарна група прецени, но щом като го предлагат, те ще го решат.
Що се отнася до моето участие в тази комисия - да, господин Сендов, аз ще продължа да участвам, както участвам и в работата на Комисията по здравеопазване. Но тъй като не съм член на комисията, невинаги имам възможността да повлияя по такъв начин на работата на комисията, по който би ми се искало и доктор Китов няма да скрие, че това е точно така.
Така че комисията, която се създава, трябва да изпълни мисията, която има, ако обединим усилията си. Нека да не я минираме, нека само да прецизираме онова, което искаме да направим. Просто темата, за която става въпрос, е много важна. Аз съм много пристрастна към тази тема и не искам да я оставим, да разменяме реплики, искам да свършим работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В моето изказване ще има една част, в която ще се съдържат всъщност въпроси към вносителите и една част, в която искам да изразя категорично становище.
Искам да започна с тази чуждица, която беше лансирана тук, думичката "супер". Ние свикнахме вече с нея, затова и аз ще я използвам. И мисля, че има в този парламент консенсус поне по въпроса, че една от основните характеристики и оттам причина за неуспеха на българския преход е неговият суперкриминален характер. По суперкриминален начин беше източена българската икономика, по суперкриминален начин бяха източени българските банки и аз много пъти съм поставял въпроса, че по всичките тези суперпроблеми българският парламент като че ли се снишава и не взима отношение и не заема онази авангардна роля. Всички говорим тук за това, че парламентът е основната институция в страната, той не заема онази авангардна роля в борбата срещу престъпността, която всъщност му се полага. Разбира се, и корупцията като един сериозен елемент от целия срив в страната.
Затова аз имам един въпрос. Изброени са три задачи на тази комисия. Първият ми въпрос към вносителя е свързан с това: значи ли това, че комисията няма да изпълнява рутинните функции на останалите комисии, т.е., в нея да постъпват законопроекти и да бъдат разглеждани и тя да излиза със становища по тях или се има предвид тя да не влиза в паралел и в известен смисъл в конкуренция с Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията? Това е един много важен момент. Аз ще изразя тук становище веднага след моя въпрос. Мисля, че има и би трябвало да има определени законопроекти, свързани с борбата срещу престъпността и корупцията, по които законопроекти именно тази комисия да бъде водеща, с което не искам да омаловажа в никакъв случай ролята и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Но става дума за една специфична тема и един специфичен суперпроблем, както вече се съгласихме.
Затова, на мен ми се струва, че този въпрос трябва предварително да го изясним, за да не възникнат впоследствие спорове дали тя може да работи и като нормална комисия или ще се ограничи само върху тези, тук изброени три задачи.
По отношение на т. 1, в която става дума за разработката на стратегия и анализи, свързани - предполагам, че това е смисълът, с причините за възникване на престъпността и механизми за ефективното й противодействие, но мисля, че може да се прибави към текста или поне тук, при обсъждането, да се уточним, че ще става дума за разработка на стратегия и анализи, които ще бъдат предлагани на българския парламент. Мисля, че това е замислено и в това няма нищо лошо.
По отношение на т. 3, където става дума да се съдейства за координация между различните власти за ефективно противодействие срещу престъпността, мисля, че българският парламент има консенсус и по този въпрос - че един от основните проблеми, свързани с неефективната борба срещу престъпността и корупцията, е липсата на синхрон и единодействие между отделните власти. И ако тази комисия може да даде своя принос към решаването на този проблем, към създаване на една ефективна стиковка, една ефективна стена в борбата срещу престъпността, мисля, че ние трябва да подкрепим тази функция на комисията.
Аз мисля, че в т. 3 не става дума за буквално съдействие, вмешателство в работата на другите институции, а предполагам, че става дума за това да съдейства чрез разработване на механизми, инициативи и т.н., без да се изземват функциите на другите власти, тъй като, съгласете се, че това по Конституция е невъзможно и колежката Дончева сама фактически се аргументира защо това е невъзможно.
Затова аз моля, може би вносителят, за да стане ясно за какво точно става дума, да даде някакви допълнителни пояснения и като постигнем разбиране по функциите и ролята на тази комисия, оттук нататък смятам, че не трябва въобще да се замисляме по въпроса дали председателят на Народното събрание да оглави тази комисия. Аз мисля, че той дори е длъжен да я оглави. Това означава, че това е суперангажимент на парламента към един от най-кардиналните проблеми на българския преход. Мафията трябва да бъде смачкана, престъпността и корупцията трябва да бъдат смачкани. (Ръкопляскания в залата.) Ако ние поставим начело на комисията председателя на парламента, това означава, че ние поемаме суперангажимент към обществото. А ние сме длъжни да го направим. Ние досега фактически не изпълнявахме своята функция като народни избраници, снишавайки се по този сериозен обществен ангажимент, който имаме. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Няма други желаещи за изказване.
Първо, поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 4. Това е нова ал. 4, която гласи:
"(4) Председател на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията е председателят на Народното събрание."
Гласувайте предложението за отпадане.
Гласували 196 народни представители: за 62, против 116, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За целия текст ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За целия текст, да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Отменям гласуването. Кажете каква процедура искате да поставите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване така, както е предложен, разбира се, текстът, но отделно да гласуваме за създаването на комисията и нейните правомощия и отделно кой да бъде председател. Това са две различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние току-що гласувахме кой да бъде председател.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние отхвърлихме предложението, но не е гласуван текстът. Вие отхвърлихте предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отхвърлено е предложението за отпадане. Не е прието и затова сега гласуваме целия текст така, както е предложен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е така. Аз например ще гласувам по т. 1, 2, 3 и ал. 3 "за", но не мога да гласувам за ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложения от комисията текст по отношение предложението на народната представителка Екатерина Михайлова и група народни представители за § 2, т. 1, 2 и 3.
Гласували 202 народни представители: за 194, против 2, въздържали се 4.
Тези три точки на § 2 са приети.
Моля, гласувайте новата ал. 4 на чл. 17.
Гласували 201 народни представители: за 131, против 66, въздържали се 4.
Новата ал. 4 е приета.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме заседанието.
Господин Лучников, моля да продължите с докладването на предложенията за промени в правилника.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 18 госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители, правят следното предложение - да отпадне ал. 2, която гласи:
"(2) Председателят и постоянните заместник-председатели на Народното събрание не могат да бъдат избирани в комисии. Заместник-председателите, избрани по ротационен принцип, могат да участват в работата на комисиите по времето, през което не действат като заместник-председатели."
Предлага се тази алинея да отпадне и съответно ал. 3 да стане ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по това предложение на госпожица Михайлова?
Поставям на гласуване предложението на госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители за текста на § 3 така, както беше докладван от господин Лучников.
Гласували 123 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 26.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Любен Корнезов прави предложение в чл. 20 да отпадне ал. 3 с досегашния й текст и да се замени с нова ал. 3, която да гласи:
"(3) Всеки народен представител може да предложи на Народното събрание освобождаването на член от ръководството на комисията, като се мотивира за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, въпрос на правна хармония, на прецизност, поне от моя гледна точка е това, което съм ви предложил. Всеки един народен представител по Конституция има право на законодателна инициатива. Тоест всеки един от нас може да внесе закон. И парламентът е длъжен да го разгледа. Дали ще го приеме, или ще го отхвърли, е друга тема. Всеки от нас може да направи предложение за избор на членове на комисия или пък на други органи, които се избират от този парламент. Следователно това право е индивидуално право на всеки един народен представител.
Извън тази логика в сега действащия чл. 20 се изисква една трета, и то от членовете на комисията, да могат да правят предложение за освобождаване. Разбира се, че тук няма нито правна, нито пък елементарна логика в този текст. И затова предлагам всеки един народен представител на базата на своето конституционно право да има възможността да прави предложения за определени смени в комисията. Разбира се, че парламентът със своето мнозинство ще реши дали това предложение да бъде прието или не. Аз също съм убеден, че народните представители няма да злоупотребяват със своите права. В края на краищата ние сме изправени тук не да злоупотребяваме с правата си, а да вършим народните дела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други изказвания?
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Любен Корнезов за нов текст на ал. 3 от чл. 20.
Гласували 147 народни представители: за 46, против 92, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, господин Корнезов, мисля че ще го оттеглите, защото то е във връзка с вече гласуван текст.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е по чл. 24. Господин Корнезов предлага в чл. 24, ал. 2 думите "една трета" от народните представители, които могат да искат свикване на заседанието на комисията да се намали и да стане "една пета от членовете". Става въпрос за това кой има право да поиска свикване на заседание на комисията. Досега беше една трета от членовете й. Господин Корнезов предлага да стане една пета от членовете й.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Това е във връзка с аргументите, които изтъкнах и в предните текстове. Една пета е една конституционна величина и за вотовете на недоверие към министър-председателя и към Министерския съвет, за искания до Конституционния съд. Аз мисля, че и по-демократично е една по-малка група от народни представители, тоест една пета, да имат възможност една комисия да се свика по тяхно искане, да разгледа един въпрос. Е, разбира се, както реши комисията, но защо в края на краищата да слагаме такъв голям праг, че по-малките парламентарни групи и техните представители в комисията практически да бъдат изолирани от възможността да свикват комисията и тя да заседава. По-демократично е това, което предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов в чл. 24, ал. 2 думите "една трета" да се заменят с думите "една пета".
Гласували 137 народни представители: за 42, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов е да отпадне ал. 3 на чл. 25. Тази алинея гласи:
"(3) Заседанията на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити."
Господин Корнезов предлага тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Имате думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, тази алинея всъщност е съществувала и в предишните правилници. Буквално и от практическа, и от юридическа гледна точка е излишна. Винаги комисиите, включително и Комисията по национална сигурност, и Комисията по външна и интеграционна политика, когато реши, а и комисията решава дали да бъде открито или закрито съответното й заседание. Не е необходимо да описваме, че заседанията били закрити, но комисията можела да реши да е открито. Безсмислица на самия текст. Правната техника изисква да няма такава алинея, а в зависимост от въпросите и от волята на народните представители те ще решават - и не само за тези две комисии, това се отнася и за всички комисии - кога заседанията й да бъдат открити или закрити. Излишен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други изказвания по този текст?
Моля, гласувайте за предложението на господин Любен Корнезов, ал. 3 на чл. 25 да отпадне.
Гласували 140 народни представители: за 45, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов е в чл. 30, ал. 2 думите "по предложение на председателя" да се заменят с "Председателския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов оттегля това свое предложение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е по чл. 33, ал. 2. Господин Корнезов предлага следната промяна. Текстът е: "В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането". Господин Корнезов предлага числото "7" да се замени с числото "3". Значи, председателят на Народното събрание да бъде длъжен в срок до 3 дни да свика заседание на сесията.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Явно, някои колеги ще кажат, че съм доста упорит, знаейки, че няма да се приемат предложенията.
За какво става реч, колеги? Народното събрание може да бъде свикано по силата на Конституцията - това е чл. 78 - по искане на една пета от народните представители, по искане на президента, държавния глава или по искане на Министерския съвет. Разбира се, че за да поиска президентът свикване на парламента, респективно Министерският съвет да иска свикване на парламента, нещо много важно е станало в държавата, което не търпи отлагане. Затова парламентът трябва бързо да се свика и бързо да реши. Не дай си Боже, бедствие, не дай си Боже, държавата да бъде нападната или нещо чрезвичайно. Затова държавният глава и Министерският съвет искат свикване на парламента. Трябва бърза реакция.
Предложението ми е, когато президентът, Министерският съвет или една пета, разбира се, от народните представители поискат това, председателят на Народното събрание да е длъжен не по-късно от 3 дни да свика парламента. Защото действително от това може да зависи съдбата на държавата. Защото разбирате какво може да стане за тези 7 дни, докато се свика парламента и респективно докато ние започнем тук да дискутираме и вземем някакво решение. Бърза реакция е необходима. Затова предлагам тези 7 дни да станат 3 дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа, аз ще си позволя да кажа нещо, което го чух от залата, докато излизам, и което предполагам, че е общоизвестно. Терминът "не по-късно от 7 дни" не означава, че винаги трябва да бъде 7 дни. Това ще го реши председателят. Това може да бъде за един ден или за 2 дни. Така че промяна...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За часове!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Да, за часове. Той може да го свика за часове, защото терминът "до 7 дни" означава 2 часа, 5 часа, 1 ден или до 7 дни най-късно. Така че промяната от 7 дни на 3 дни просто нищо не променя. Председателят в зависимост от спешността на ситуацията и от проблема, който се разглежда, може да свика парламента още на другия ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Реплика на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбира се, че е така, колега. Но не можем да дадем такава отговорност, а и тежест на председателя на Народното събрание той да прецени еднолично дали ще го свика за 24 часа или за 7 дни. Затова като кажем "3 дни", поне най-късно в 3-дневен срок председателят ще трябва да свика парламента. Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов в чл. 33, ал. 2 числото "7" да се замени с числото "3".
Гласували 159 народни представители: за 48, против 101, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Любен Корнезов засяга чл. 38, ал. 3. Става въпрос за инициативата за проверка на кворума по време на заседанието. Текстът е: "Председателят може да извърши проверка на кворума, ако прецени, че е необходимо или по искане на - досегашен текст - парламентарна група - предлагам текст - народен представител, - чрез преброяване на народните представители от парламентарните секретари или чрез поименно прочитане имената на народните представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря Ви. Каква е разликата? В момента председателят и парламентарните групи могат да поискат кворум. Става въпрос за искане на парламентарните групи. Добре, разбира се, че няма пречка в тази насока. Но аз ви питам: защо не може и всеки народен представител да поиска кворум? Защото, ако няма кворум, парламентът не може да заседава и ако взима някакви решения, те ще бъдат противоконституционни.
И още нещо. Ние в нашия парламент, а и в миналия парламент, имаме и независими народни представители. Нима ние ограничаваме правото на независимите народни представители да искат това като кворум на парламента? Защо ограничаваме правата на народните представители и на всеки един от нас? Всеки един от нас трябва да има такива права, каквито Конституцията му дава. Мисля, че няма никакъв политически или какъвто и да искате претекст в това, което ви предлагам.
Затова нека председателят на Народното събрание и всеки един народен представител, когато прецени, да поиска кворум, за да се уверим всички ние, а и тези, които ни слушат, и тези, които представляваме, че заседаваме в състав, който може да взима решения. Защото, ако щете, и в момента ние нямаме кворум, не правим такова искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Любен Корнезов в чл. 38, ал. 3 думите "парламентарна група" да бъдат заменени с думите "народен представител".
Гласували 150 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е по чл. 44, ал. 1. То е направено от господин Иван Куртев. Господин Иван Куртев предлага в текста, който определя времето за изказвания при първото гласуване на законопроектите, да се добави ново, трето изречение със следния текст: "Общо времето за изказване на независимите народни представители е до 30 минути, а на отделните независими народни представители - до 5 минути".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Куртев.
Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Подкрепяме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за промяна в чл. 44, ал. 1, където се добавя ново изречение, отнасящо се за времетраенето за изказване на независимите народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Сега вече можем да се върнем към предложението на господин Корнезов. Той предлага в чл. 50, ал. 2, там където се определя правото на народните представители от парламентарните групи да искат прекъсване на заседанието, да отпадне третото изречение на ал. 2, което гласи: "Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключването на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час."
Господин Корнезов предлага тези ограничения на правото да се иска прекъсване на заседанието да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Накратко, предложението ми е продиктувано от това да има по-голяма свобода, по-голяма гъвкавост, за всеки конкретен случай да може парламентът да отреагира. А не предварително ние да дадем някакви рамки - един час преди това, 30 минути, един час преди или след приключване на времето. Някак си ние предварително предрешаваме неща, за които не знаем в конкретна ситуация как трябва да отреагираме. Разбира се, че в интерес на парламента е да отпадне този текст.
Когато парламентарната група реши, може да поиска прекъсване на заседанието. Председателят ще реши дали ще бъдат 30, 15 или 5 минути.
Така че с нищо не нарушавам възможността на мнозинството да диктува, в края на краищата, темпа на работа на парламента. Но, развързваме ръцете и на парламентарните групи, образно казано, и на председателя за една по-голяма гъвкавост и по-голяма свобода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За първа реплика има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов! Аз мисля, че е време вече в нашия правилник да започнат да се утвърждават едни и същи постановки, като има приемственост от предишните народни събрания. Повечето от тези текстове, включително и последният, които Вие искате да се променят, бяха въведени в правилника в предишното, Тридесет и седмо Народно събрание. Тогава бяха приемани с голямо мнозинство от вашите съпартийци. И аз се чудя защо Вие сега настоявате да бъдат променени. Тогава твърдяхте, че такъв трябва да бъде редът и че по този начин трябва да се процедира. А сега изведнъж се оказва, че не било така. Кое е вярното? Това което е в момента или това, което Вие твърдите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
За втора реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз мисля, че това е било едно разумно предложение на мнозинството в миналото Народно събрание и съм против отпадането му сега. Тъй като хубаво е правото на парламентарните групи да искат прекъсвания, те могат да се използват и за консултации, или просто понякога за забавяне на приемането на определени законопроекти. Но все пак логиката в този текст означава, че се гарантира минимум три часа ефективна работа на парламента в рамките на един пленарен ден. Защото ако хипотетично в един и същи ден пет или шест парламентарни групи поискат да се възползват от правото си на 30-минутна почивка, направете си сметка какво става. А един час в началото, един час в края и един час интервал между две прекъсвания означава, че трите часа ефективна работа на законодателния орган в рамките на един пленарен ден са гарантирани. В крайна сметка ние не сме изпратени тук за почивките, а за ефективна работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С това мое предложение ни най-малко не съм целял, даже не съм и помислял да искам да саботирам работата на парламента и да затруднявам неговата работа. Далече съм от тази мисъл. Разбира се, че с едно право винаги може да бъде злоупотребявано както в парламента, така и извън него.
И към господин Величков, и към господин Ботев, разбира се че традицията трябва да се утвърждава, включително и парламентарните традиции. Не съм, разбира се, против това ни най-малко. И зная, че този текст е не само от предишния парламент, но и още от по-предишния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не, не.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От по-предишния парламент. Имахме подобна практика във Великото Народно събрание, преди още да сме направили правилник. Но мисля, че предложението, което съм ви дал, пак казвам, дава по-голяма възможност и гъвкавост. А що се отнася до традициите, те се утвърждават. А когато виждаме, че тези традиции не способстват за функционирането на парламента, бихме могли да ги променим. Нима този текст е виновен, примерно, когато през миналата седмица два дни нямахме необходимите законопроекти, да работим тук? Разбира се, че не текстът ни е виновен, а някъде другаде е проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Корнезов! За да бъда последователен и срещу този текст ще се противопоставя, тъй като той беше наложен в миналото Народно събрание. Отначало го нямаше. Но тук имаше една парламентарна група много активна, която използваше тази възможност и вземаше почивки когато си поиска.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Така беше.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише, че щом се поиска почивка, председателят е длъжен да я даде.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Определя времето.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той определя времето, но е неприлично когато се поиска половин час, да дадеш една минута. Така че, традицията обикновено е да се реже наполовина.
Според мен този текст е работещ, той е против така наречения филибъстър, да се спира насилствено работата на Народното събрание, което опозицията обикновено използва. Но по някакъв начин това трябва да се регламентира.
Аз казах, че искам да бъда последователен, защото Народното събрание не е само за днес и за утре, то ще бъде и тогава, когато и от лявата страна ще управляват. Нали? Ако тази традиция се установи, нали, и това няма да бъде сигурно толкова далече, все още ще бъдем живи. Не е добре, тук господин Ботев подчерта това нещо, не е добре неща, които работят, да ги меним ежедневно. Тази практика е работеща, тя дава възможност на парламентарните групи да искат почивка. Но представете си, че има 10 минути до завършване на заседанието и трябва да се гласува нещо, а се поиска половин час почивка. А той трябва да се даде веднага. Не може след поискване на почивка да се даде думата за процедурен въпрос, в който да се иска удължение на заседанието, нали? Затова е единият час. Като се даде половиния час, да може да се иска и друга.
Така че, според мен не е хубаво този текст да се мени. И ако той остане традиция в нашия правилник, ще бъде една добра традиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Господин Корнезов има думата за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Като чух тук и аргументите и на колегите, които ми направиха реплика, и на академик Сендов, ще кажа, че идеална система няма. Но в името на традицията оттеглям предложението си. (Ръкопляскания в мнозинството и възгласи: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов касае ал. 4 на чл. 63. Става въпрос за това кой може да прави възражение по разпределянето на законопроектите за водещи комисии. Досега такова право имат само заинтересованите постоянни комисии. Тоест някоя комисия може да възрази, че законопроектът й е разпределен неправилно.

Господин Корнезов предлага това право да се даде и на вносителите на законопроекта.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата да аргументирате Вашето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, този път няма да оттегля предложението си.
За какво става реч? Когато имаме един законопроект, внесен в парламента, разбира се, че председателят разпределя кои да бъдат водещи комисии, водеща комисия или другите комисии. Това е работа на председателя, негово правомощие, тук не го пипаме.
Възражение по това разпределение сега могат да правят само комисиите. Ами къде е вносителят? А вносителите сме ние, народните представители, респективно Министерският съвет. Ами разбира се, че този, който има законодателната инициатива, който си е упражнил това конституционно право и който познава най-добре материята, може да направи своето възражение, да даде своето становище към кои комисии да бъде насочен неговият законопроект. Защо отново трябва да ограничаваме правото практически на народния представител даже да не може да прави и възражение на законопроекта, който той е написал и той е внесъл в Народното събрание?
Така че нека да имат възможност да правят тези възражения и постоянните комисии, и само вносителите на законопроекта. Аз се учудвам, е, какво ли, и да се учудвам, че и това предложение е отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Други изказвания по това предложение няма.
Моля да гласувате предложението на господин Корнезов - в чл. 63, ал. 4, след думите "постоянни комисии" да се добавят и думите "или вносителите".
Гласували 157 народни представители: за 60, против 85, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов засяга сроковете, в които водещите комисии трябва да представят пред Народното събрание своите становища по представените им за разглеждане законопроекти.
В досегашните текстове, ал. 2 и ал. 3, се правеше едно разграничение - по законопроекти, внесени от Министерския съвет, водещата комисия е длъжна да даде своето становище в месечен срок, а по законопроекти, внесени от народни представители - в тримесечен срок.
Господин Корнезов предлага тази разлика да се заличи и вместо досегашните ал. 2 и 3 да се даде една-единствена ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Становища по законопроектите се представят на Народното събрание от водещата комисия за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Конституцията, както ви е известно, дава право на законодателна инициатива на Министерския съвет и на всеки един народен представител. Конституцията не прави разлика между тези субекти, които имат право на законодателна инициатива, те са равнопоставени. Правилникът обаче дава известно предимство на Министерския съвет, като задължава комисията в едномесечен срок да разгледа законопроекта на Министерския съвет, а до три месеца, ако е на народен представител. Друг е въпросът, че, както ви е известно, редица законопроекти и след тримесечния срок не се разглеждат от комисията. Но да оставим практиката.
Какво е предложението? Равенство - равенство между законодателната инициатива на Министерския съвет и народното представителство (и народните представители, имам предвид) и задължението на комисията да ги разгледа в определен срок. Срокът да бъде двумесечен. Това е равнопоставеност на законодателната инициатива. Е, комисията ще гласува, както реши, и ще предложи на народното представителство своето становище. Но тази неравнопоставеност, ми се струва, даже тангира до противоконституционност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам предложението на господин Любен Корнезов за основателно и дори бих искала да си призная, че не бях догледала колко дълъг е срокът за законопроектите на народните представители. Още повече че законопроектите по една и съща материя се разглеждат заедно. С тези срокове ние затрудняваме комисиите да правят това и мисля, че предложението така, както е направено от него, е коректно. То отговаря на духа и на темпото, с което се води работата в Народното събрание, приравнява инициаторите на законопроектите и същевременно дава възможност тогава, когато има по една материя законопроекти, синхронно да бъдат разглеждани.
Така че аз лично подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов по чл. 64 - за промяна в ал. 2 и за отмяна на ал. 3.
Гласували 172 народни представители: за 74, против 42, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение засяга чл. 65, ал. 1.
Досегашният текст на ал. 1 гласи: "Законопроектите, заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани.".
Господин Корнезов предлага да се прибавят накрая думите "на първо и второ четене".
Комисията не приема предложението, защото смята, че това се разбира и от сегашното съдържание на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Този текст, който предлагам, просто възникна от практиката. Ние от тази трибуна, включително и аз, по няколко законопроекта правихме възражение, че трябва да бъде спазен 24-часовият срок преди разглеждането на законопроекта на второ четене, за да могат, разбира се, народните представители поне да са прочели това, което ще трябва да гласуват. Защото по много законопроекти или хайде да не бъде по много, но много често идваме тук, особено в сряда, дават ни се законопроектите, ние нямаме възможност даже и да ги прочетем, а веднага започва гласуването. Разбира се, това е в ущърб на самия парламент и на законодателния процес.
Председателят на Народното събрание, уважаваният господин Соколов казва, че този срок, вижте го в протоколите, важи само за първо четене. Е, аз смятам и съм убеден, че трябва поне 24 часа да имат народните представители законопроекта пред себе си, независимо дали е на първо или на второ четене. Даже на още по-силно основание, когато се гласува текст по текст, да имат те законопроекта в ръцете си, за да могат да се запознаят, а и да направят съответните консултации.
Така че това, което съм предложил, е просто от практиката на нашия парламент, даже и от миналата седмица, когато правихме такива възражения за 24 часа, но не бяха уважени, даже и не бяха поставени на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов - в чл. 65, ал. 1, накрая да се добавят думите "на първо и второ четене".
Гласували 153 народни представители: за 56, против 79, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение засяга чл. 66. По него всъщност има две предложения. Едното предложение е на господин Корнезов, което третира въпроса кога може Народното събрание да реши да приеме на едно заседание законопроекта на две гласувания.

Досега текстът гласеше: "Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание". Сега господин Корнезов предлага да се прибави към тази ал. 2 второ изречение със следното съдържание: "Това може да стане, ако народен представител не е заявил, че ще упражни правото си по чл. 68", т.е. правото си да направи предложение за второто гласуване на законопроекта.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И господин Корнезов, виждам, че пак иска думата. Да, разбира се, имате думата. Вие сте вносител на предложенията и имате пълно право да си ги аргументирате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Какъв е проблемът? Той е и конституционен, според мен.
Принципът е - на две четения всеки законопроект и между двете четения всеки от нас, народните представители, има право да направи съответните предложения и тези предложения да бъдат гласувани от парламента. Друг е въпросът дали ще бъдат приети или не. Когато обаче съединяваме двете четения - това са обикновено по закони с малки текстове и е необходима бързина, първото и второто четене се правят на едно заседание. В такъв случай народните представители, които може би имат свои предложения, нямат възможност да ги направят, лишават се от конституционното си право на законодателна инициатива в тази фаза на законодателния процес. И затова предложението ми е: разбира се, че Народното събрание по изключение може да гласува гласуването да се проведе и на първо, и на второ четене в едно заседание. Да, но ако някой народен представител публично тук, от трибуната заяви, че ще направи предложение по законопроекта, трябва този законопроект да се отложи - е, може би с 3 дни, но да има възможност законодателят - народен представител, да упражни това свое конституционно право. В противен случай ние го лишаваме от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников иска думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз искам само да поясня защо комисията отхвърли това предложение.
Първо, никой не пречи на народния представител, когато е решил да се проведат двете гласувания в едно заседание, да направи междувременно своето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, но то трябва да бъде писмено!
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Никой не му пречи да го направи! А от друга страна, ако дадем възможност всеки един народен представител със заявяване на това, че ще направи писмени предложения да осуети предложението за приемане на законопроекта в едно заседание на две гласувания, това значи да дадем възможност да се саботира просто едно решение, взето от огромното мнозинство от народните представители явно по съображения на целесъобразност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за ново изречение: "Това може да стане, ако народен представител не е заявил, че ще упражни правото си по чл. 68" в края на ал. 2 на чл. 66.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 88, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Второто предложение по чл. 66 се отнася до неговата ал. 3 и е направено от народния представител господин Иван Куртев. Предлага се да се прибавят думите, че законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути - значи, ограничава се времето на вносителя да защити своето предложение, и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен.
Промяната е само в това, че времето за излагане на становището на вносителя се ограничава в рамките на 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за изказване.
Академик Сендов дори ми каза, че предложението е разумно...
Поставям на гласуване предложението да се добави в ал. 3 на чл. 66 думите "в рамките на 10 минути" след думите "становището на вносителя".
Гласували 138 народни представители: за 137, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
А гласувалият против е от СДС... (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е на господин Корнезов, което засяга чл. 70.
Член 70 досега е гласял: "Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това само с разрешение на Народното събрание".
Господин Корнезов предлага този текст да се замени със следния текст:
"Чл. 70. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до окончателното му приемане на второ гласуване. Той не може да оттегля отделни текстове, а само цялостният си законопроект".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Това мое предложение всъщност, колеги, е продиктувано от самата наша практика. Ако си спомняте - тук виждам и господин Рафаилов, и господин Йорданов, работата ни по Закона за нотариусите. Да оставим сега това какво приехме и как не го приехме, има Конституционен съд, той ще се произнесе, но именно в този случай, когато ние приехме определени текстове или поне първия текст на второ четене, след това се постави въпросът може ли да се оттегли това направено вече гласуване, и може ли съответно текст да се гласува и да се оттегли и по какъв начин. Следователно, тази материя практиката показа, че с текст, който сега е в нашия правилник, не е уредена по най-прецизния начин.
Какво е предложението, което предлагам на вашето внимание? Вносителят на законопроекта било то Министерският съвет, било то народен представител или група народни представители, след като са използвали своята законодателна инициатива, те си имат конституционно право, следователно на тази логика имат право и да оттеглят законопроекта, който те са внесли в парламента. Това право те имат до приемането на законопроекта на второ четене.
Обърнете внимание, аз също съм мислил дали това е най-разумното - този, който е упражнил законодателна инициатива ще има право да оттегля не отделни текстове, член и алинея, а целия законопроект, защото в противен случай означава неприемане на някои от основните текстове и блокиране на законодателната дейност на парламента.
Колеги, и в предишния парламент, а и в по-предишния парламент, вероятно и в нашия понякога си упражнил законодателната инициатива, мислил си - хубаво или лошо, някакви идеи, дал си ги в правни норми, в края на краищата парламентът приема нещо друго, което е доста далеч от това, което в края на краищата ти си внесъл в Народното събрание като законодателна инициатива. С други думи, не можеш да си познаеш закона ти ли си го писал или не си го писал. Е, в такъв случай, разбира се, този, който е внесъл законопроекта ще има възможност и да го оттегли, след като вижда, че всъщност философията на закона е променена. Мисля, че този текст ще ни помогне за една по-добра, по-ефективна и по-прецизна законодателна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз съм щастлив, че с това Ваше предложение, тъй като аз съм млад и имам добра памет, признавате пред всички, че спорът ни по отношение на Закона за нотариусите, когато аз оттеглих отделен текст, в този спор аз съм бил правата страна. Защото аз твърдях, че по закона на по-силното основание по досега действащия текст, щом може да се оттегли цял законопроект, може да се изтеглят и отделни текстове от този законопроект. С този изричен текст сега Вие признавате, че аз съм бил прав.
Само че аз продължавам да твърдя, че щом един вносител внася законопроект, той би могъл да оттегли всеки текст от този законопроект тогава, когато намери за добре. Това е негово право. Не би могъл той да бъде поставен в състояние или да оттегли целия законопроект, или да не може да оттегли някое от своите предложения по простата причина, че е нормално в процес на дебата вносителят да бъде убеден, че част от неговите предложения или отделни негови текстове не са подходящи. И тогава той би могъл да има право да прояви благородност и да оттегли този текст. Така че смятам, че досегашният текст е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Думата за втора реплика има господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да припомня на колегата Корнезов, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съществува текст, според който при второ гласуване на законопроект може да се гласуват и предложения за отпадане на текстове, които не са били направени преди това.
Присъединявам се изцяло към това, което каза преди мен колегата Рафаилов.
И накрая искам да добавя, че не е особено коректно да се спекулира с оттеглянето на онзи текст от Закона за нотариусите, което ние двамата с Петър Рафаилов направихме именно заради това, за да може да се постигне едно по-голямо съгласие при приемането на текстовете. Ние се подчинихме на една обща воля, която впоследствие беше оформена в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. А какво стана след това, всички знаем. Но нека да не спекулираме с отделни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Господин Корнезов, имате думата за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов, аз не спекулирам ни най-малко. Даже Ви изясних и казуса. Просто по този повод, по повод на Закона за нотариусите се помъчих в някакъв текст да реша този проблем. Така че с нищо не спекулирам.
Що се отнася до господин Рафаилов, той каза, че е бил щастлив. Аз се радвам, че съм направил щастлив господин Рафаилов. Но, господин Рафаилов, Вие просто не сте прав, защото по Закона за нотариусите хипотезата беше друга: Вие не бяхте вносител тогава на законопроекта и нямахте право да го оттегляте. Тук говоря за вносител, който е упражнил своето право на законодателна инициатива и само той може да оттегля това произведение, което е написал и внесъл.
А що се отнася до спора ни, той е в Конституционния съд и нека Конституционният съд да се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да подкрепя това предложение на колегата Корнезов, използвайки неговите аргументи. Вземам за пример Закона за здравното осигуряване, по който имаше два конкуриращи се проекта. И по идеята на колегата Корнезов за второ четене - или целият, или нищо.
Вие сте прав за философията на законите, обаче тази философия се състои от отделни части. Например по законопроекта, за който говоря, дори всички други наши предложения да не бъдат приети, предложението за пакета здравни услуги може да бъде прието. Това е допиране на философията на единия законопроект до философията на втория законопроект. Така че смятам, че тези, които имат конкуриращи се законопроекти, в общата философия могат да намерят онова или територията, върху която може да се получи съгласието, което е необходимо във връзка с тази философия.
Аз обаче подкрепям колегата Корнезов в общия дух на неговото предложение. Чудила съм се много още в Тридесет и шестото Народно събрание и съм се поставяла на мястото на авторите за това как един законопроект след това се деформира до такава степен. И кой дава право на комисиите в Народното събрание да законотворчестват, че вносителят на законопроекта накрая да не може да си го познае? Ако аз съм на мястото на вносителите от Министерския съвет, трябва да ви кажа, че много ревностно ще следя за това, както и на мястото на вносителите народни представители.
Но, господин Корнезов, ако искаме да развием по-сериозно тази идея, трябва много други неща да направим във връзка с правилника. Лично аз бих съдействала един законопроект, неговата философия да има такава връзка между първо и второ четене, че да не бъде деформиран. И мисля, че можем да намерим правните техники за това. Мисля, че тази техника няма да допринесе в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Думата за изказване има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда пределно кратък. Действително законопроектът в момента, в който го завежда в Деловодството съответният вносител, си е едно негово лично творение, така да кажем дори и авторско право. Но след като той вече дойде в залата и неговата философия и концепцията на закона бъдат приети на първо четене, аз лично мисля, че той става законопроект на Народното събрание и на всички тези народни представители, които са гласували за него. Те започват да правят съответните предложения в съответния двуседмичен срок, събира се комисията, прави се доклад за второ четене, влиза в залата и в следващия момент вносителят, който вече е на практика вносител на един приет от Народното събрание законопроект, става преди второ четене и го оттегля. Просто според мен това е алогично. Първо, Народното събрание ще работи на празен ход доста дълго време - и Народното събрание, и комисиите към него. Негова работа е предварително да си помисли при внасянето на този законопроект дали действително е необходимо неговото приемане. Второ, по време на второ четене, след като се е произнесло веднъж Народното събрание, да бъде оттеглен законопроектът, това вече е опорочаване волята на народните представители.
Затова лично аз ще гласувам против Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за нов текст на чл. 70.
Гласували 149 народни представители: за 37, против 109, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е по чл. 71, ал. 5. Досегашният текст гласи така:
"(5) Ако върнат закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти."
Става въпрос за законопроекти, върнати от президента. Те се връщат за ново разглеждане по същество.
Господин Корнезов предлага тази ал. 5 да се промени, както следва:
"(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, счита се, че не е приет."
Значи работата по него приключва и той повече не се разглежда.
Комисията не подкрепя това негово предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Това е принципен въпрос. Всъщност законодателният процес минава през пет етапа, всеки от тях, разбира се, задължителен. И последният етап, ако мога така да го нарека, е правото на президента в областта на законодателното творчество, тоест конституционното му право да издаде указ и да публикува закона и той действително да стане правна норма, която ще действа. Или другото му право - да упражни правото си на вето, да върне закона. Негово право е.
Проблемът е, когато упражни правото си на вето и върне закона на Народното събрание и той не получи необходимото мнозинство, тоест повече от половината от всички народни представители, какво ще стане със закона. За мен законодателният процес е приключил. Не е преодоляно ветото на президента - имаме такива случаи с миналия президент Желю Желев - и следователно няма приет закон. Законодателният процес е приключил. Как може народното представителство да бъде задължено по някакъв начин да приеме нещо, което е извън волята му и законодателният процес да продължи? Та той е гласувал и на първо, и на второ четене, гласувал е и по повод ветото на президента. Нека да сложим точка на този законопроект и да го внесем в архива. Това е изходът. Мисля, че и практически, и теоретично е издържан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата за реплика има заместник-председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Корнезов, аз смятам, че смисълът на сегашното съдържание на правилника е, че президентът може да е оспорил част от закона, Народното събрание да не преодолее ветото, тъй като има народни представители, които са съгласни с това негово становище. И ако Народното събрание е работило дълго и иначе качествено за останалата част, би могло с тази процедура да започне пак процедурата, както е записано в правилника, да изправи тези неща и законът да продължи по-нататък. Това е смисълът на сегашното положение. Това, което Вие казвате, дава доста по-големи права на президента.
А иначе логиката Ви е добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник-председателя.
Реплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря за оценката на господин Сендов за логиката, но явно той не е видял текста. Предложението, което съм направил, е: "Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, счита се, че не е приет". Тоест ветото на президента е за целия закон - че целият закон е или противоконституционен, или незаконосъобразен. Друг е въпросът какъв ще бъде мотивът му. Става дума за целия закон, а не за определен текст. И когато целият закон с ветото на президента е върнат в парламента, за да стане той закон, трябват 121 гласа от народните представители. И когато ги няма тези 121 гласа от народните представители, какво ще стане с този закон? Ще отиде в архива, образно казано. Иначе какво ще правят комисиите и какво ще правим ние повече? Разбира се, че законодателният процес трябва да приключи дотук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че това е едно много интересно и много сложно от гледна точка на законодателния процес предложение на колегата Любен Корнезов. В нашата практика няма много такива случаи не защото няма вето на президента, а защото в немалко случаи парламентът е преставал да работи и следващият парламент просто не се е занимавал с тези проекти. Но това, което предлага господин Корнезов, е свързано с духа на законодателния процес. Законът е приет по принцип на първо четене, конкретно на второ четене. Президентът има коренно различно становище и затова го оспорва по принцип целия, връща го. И квалифицирано мнозинство от народните представители не се съгласява с президента, което слага точката. Смятам, че това показва, че републиката е парламентарна и точката се слага по волята на народните представители.
Смятам предложението за абсолютно основателно, защото в бъдеще биха могли да възникнат въпроси за по-нататъшното разглеждане. Да се връща отново на първо и второ четене, значи Народното събрание да се откаже от волята, която вече е заявило малко преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за променен текст на ал. 5 на чл. 71.
Гласували 153 народни представители: за 54, против 83, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на народния представител Любен Корнезов засяга чл. 74. За какво става въпрос? Когато Конституционният съд конституира Народното събрание като страна по един законопроект, чиято конституционосъобразност се оспорва, по сегашната разпоредба на чл. 74 председателят праща законопроекта до водещата комисия, която дава становище по искането за обявяването на неговата противоконституционност изцяло или отчасти. Водещата комисия изработва своето становище и това становище председателят на Народното събрание изпраща на Конституционния съд.
Срещу тази сегашна логика на разглеждане на предложенията на Конституционния съд господин Корнезов предлага вместо тези сега съществуващи три алинеи на чл. 74 да се създаде една-единствена ал. на чл. 74 със следния текст:
"Чл. 74. Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересувана страна, председателят на Народното събрание поставя въпроса за разискване по реда на чл. 44. Стенографският протокол от разискванията се изпраща на Конституционния съд."
Значи всъщност се предлага отново в пленарна зала да се разгледа предложението за обявяване на противоконституционност на закон или на негови части.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не се съгласи с това предложение и не го подкрепи, защото смята, че с това се протака извънредно много процедурата по движението на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Вероятно някои от колегите знаят, че съм работил известно време в Конституционния съд, в първия му състав. И от първото дело този въпрос стои и досега не е решен. В какво се заключава проблемът? Конституционният съд е този, който конституира, цитирам дословно, заинтересуваните страни. И много често Конституционният съд конституира като заинтересувана страна, т. е. страна, която участва в конституционния процес и има право на становище, на доказателства, Народното събрание. Точно така е правил Конституционният съд от първото си дело до този момент.
Поставя се въпросът: след като Конституционният съд конституира като страна в конституционния процес Народното събрание, кой ще даде становище пред този Конституционен съд? Ами Народното събрание сме ние, 240 народни представители. И ако Конституционният съд ни е конституирал като страна, ние, народните представители, можем да дадем своето становище, да направим своите искания и т. н. и да участваме в процеса. Сега какво се получава? Конституционният съд конституира Народното събрание, но становище Народното събрание няма. Има становище на комисията, независимо коя е, обикновено това е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обаче не е субект на конституционното право и не е народното представителство. Тя не може да дава становище пред Конституционния съд, защото не е конституирана като страна. Ето това е проблемът.
Аз знам, че това, което предлагам тук, може би не е най-разумното, може би не е най-целесъобразното, може би, както казва господин Лучников, изисква и време. Защото един закон, особено когато той е атакуван пред Конституционния съд, се приема от мнозинството, малцинството ще бъде против и в края на краищата тук становищата пак ще бъдат разделени на две. Тези, които атакуват закона, ще считат, че е противоконституционен, а мнозинството ще счита, че не е противоконституционен. Но не може пред Конституционния съд да звучи само гласът на тези, които в края на краищата са приели закона.
Друг изход според мен няма. Или Конституционният съд въобще да не конституира Народното събрание като страна. Но не е в нашите правомощия да решим това.
Затова предлагам, когато Конституционният съд ни конституира като страна, разбира се, в един кратък дебат, може би в рамките на 20 минути всеки от нас или от парламентарна група да изложи накратко своите аргументи и протоколът, без да бъде гласуван, да бъде изпратен на Конституционния съд, за да се ориентират конституционните съдии за становището на парламентарните групи или на отделните народни представители. Нямаме друг изход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Ако Конституционният съд смяташе, че досегашният начин на реагиране на Народното събрание като заинтересувана страна в процеса не е адекватен, тоест, че то не може да бъде ангажирано само със становището на комисията, подписано от председателя на Народното събрание, той чисто и просто щеше да отхвърля тези становища и нямаше да ги приема. Фактът, че Конституционният съд досега винаги е приемал по такъв начин изразено становище показва, че той е правилен.
Всичко останало, както правилно каза и господин Корнезов, би превърнало отново пленарната зала в арена на излишни спорове, защото едва ли някой ще си промени становището. А от това ще загуби много ценно както Народното събрание, така и Конституционният съд, който няма да може своевременно да реши делото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Корнезов за дуплика.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Конституционният съд и в предишната си, и в сегашната си практика не приема становището на комисия като становище на Народното събрание. В мотивите изрично си пише: "Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията" или еди какво си. Така че не можем да заместим, а и абсурдно е да заместим с комисията и с подписа на председателя на Народното събрание самото Народно събрание. Това е юридически неиздържано. Пак повтарям, практиката на Конституционния съд не е в тази насока. Тя приема становището само за сведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Заместник-председателят на Народното събрание, госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Въпросът, уважаеми колеги, който поставя колегата Корнезов е много съществен. Аз мисля, че в първата част на своята обосновка той е прав. Той казва така: след като е конституирано Народното събрание като страна, не може който и да е от Народното събрание от негово име да взема становище, което не е санкционирано от самото събрание.
Ако проследим какво прави Министерският съвет, той приема на заседание становището по съответното конституционно дело. Но тук, господин Корнезов, с този текст няма да решим въпроса. Според мен има два начина за решаване.
Единият е просто да се предоставят на Конституционния съд протоколите от заседанието по дебатите по съответния закон. Защото, колеги, в тая зала ние действаме с презумпция за конституционосъобразност. Всеки вносител на законопроект смята, че той е конституционосъобразен. Иначе ние не бихме били народни представители на България. Или, господин Корнезов, да въведем едно изискване в правилника, накрая парламентарните групи, които имат становище, различно от това на мнозинството, да заявяват своята позиция, която след това чрез протокола да се ползва от Конституционния съд. Но аз мисля, че онова, което прави Народното събрание, това е приемането на самия законопроект и Конституционният съд спокойно би могъл да вземе протоколите от пленарната зала. Зная, че това ще го затрудни и трябва да видим технологично как да продължим по-нататък. Но да се прави нова дискусия, след като ние сме приемали закон с ясното съзнание, че той съответства на Конституцията смятам, че такова нещо просто не можем да въведем като практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Има думата за едно пояснение господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Конституционният съд не само че има право, а и често изисква протоколите на Народното събрание. Дори изисква и протоколите на комисиите. Така че няма никакво съмнение, че той е много добре осведомен за това по какъв начин се е стигнало до гласуването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Любен Корнезов за нов текст на чл. 74.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 47, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Любен Корнезов е по чл. 87, където той предлага да се създаде нова ал. 3. Става въпрос за случай, когато народният представител е задал въпрос или питане, което не е насочено правилно според адресата си и за което председателят на Народното събрание му е обърнал внимание да отстрани несъответствията в тридневен срок.
Господин Корнезов предлага нова ал. 3:
"(3) Ако народният представител заяви писмено, че желае да му се отговори на актуалния въпрос или питането, председателят на Народното събрание, въпреки резолюцията си по ал. 2, е длъжен да изпрати въпроса или питането до този, до който е адресирано."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Този текст също е продиктуван от практиката на нашето Народно събрание, предполагам и от предните.
Правото на въпроси и питания е конституционно право на всеки един народен представител. Това е, разбира се, една от формите на така наречения парламентарен контрол, който народното представителство, респективно отделен народен представител, осъществява върху изпълнителната власт. И сега се получаваха, включително и от тази трибуна, известни, нека да ги нарека, конфликти. Народният представител задава своя въпрос или своето питане към съответния министър. Обаче председателят на Народното събрание счита, че въпросът е извън предмета, не е в компетенциите или не отговаря на някакви изисквания и дава някакъв срок, респективно връща питането или въпроса на народния представител. И всъщност не някой друг, а председателят на Народното събрание лишава народния представител от конституционното му право да упражнява парламентарния си контрол.
Е, народният представител счита, че перфектно го е задал. Председателят счита, че не е така. И се получава в края на краищата конфликт между председателя и народния представител в който обаче конфликт председателят на Народното събрание е и съдията, и палачът, в смисъл на прекъсване на възможността за питане или въпроси към правителството, респективно към всеки един от членовете му.
Какво предлагам? Разбира се, когато председателят на Народното събрание реши, че не е перфектно, да употребя тази дума, перфектно зададен въпросът или питането, да даде възможност на народния представител да го поправи. Обаче, когато народният представител счита, той счита, че си е изпълнил задълженията и по Конституция, и по правилника, че неговият въпрос е напълно перфектно зададен към съответния представител на изпълнителната власт, председателят на Народното събрание да няма право на вето, а да е длъжен да го изпрати на съответния министър и той да прецени какъв отговор да даде на народния представител.
Мисля, че това е прецизно и не следва председателят на Народното събрание да се поставя над всеки един отделен народен представител. Той е само пръв между равни.
Защото аз питам: ако председателят на Народното събрание също като народен представител има ли право да задава питания и въпроси към членовете на правителството? Ами, има. Безспорно, има. Ами кой тогава ще му редактира и кой ще каже дали неговият въпрос е перфектен или не? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги, аз се обръщам с една молба към вас да подкрепите внесеното предложение от господин Любен Корнезов, защото наистина става дума за конституционните права на народния представител да задава въпроси и питания към министрите. Това право е дадено от Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може само да го конкретизира, може да казва по колко въпроса за даден петък могат да бъдат отправени, може да го фиксира във времето, може да определя продължителността на репликите, на дупликите и така нататък, но не може председателят на Народното събрание да лишава народния представител от конституционното му право да задава въпроси. Разбира се, народните представители могат да задават и глупави въпроси. Това е тяхно право. Тук имаше един колега, седеше на втория ред до господин Вели Вели, който произвеждаше въпроси на глава от населението. И може би половината от парламентарния контрол отиваше за отговори на негови въпроси. Но избирателят съди за тези колеги и както виждате той вече не е в парламента. Но не може председателят да лишава, който и да е колега от правото му да пита. Това го поставя в ролята на цензор.
И аз съм упреквал господин Соколов и продължавам до го упреквам, че той цензурира народните представители и го умолявам, ако слуша някъде в кабинета си, нека дойде в пленарната зала и нека с гласа си подкрепи това проектопредложение на господин Корнезов, за да се избави от положението, в което го поставя правилникът, да бъде цензор на питанията на народните представители.
Не е разумно, не е удачно, председателят на Народното събрание да преценява кой въпрос е в компетенцията на съответните министри, кой не е, защото това отваря вратите за произвол и такъв произвол тук се е случвал много пъти. Ще ви дам само един пример, който е драстичен и затова тъкмо него ще посоча.
Според господин Соколов въпросът за оралната любов е в ресора на управление на министъра на културата Емма Москова. И този въпрос за оралната любов беше допуснат тук и господин Александър Йорданов го зададе. Същевременно въпроси по изявления, които примерно господин Иван Костов е направил вчера, макар и по събития отпреди една година, но това е вчерашно изявление на министър-председателя и аз искам да зная какво той мисли по този проблем, да развие своя мисъл, за да зная дали да го подкрепям, когато има съответното гласуване в Народното събрание, такива въпроси, господин председателят ги отклонява.
Затова ви призовавам, избавете господин Соколов за в бъдеще от тази неудобна позиция, в която го е поставил правилникът, подкрепете това предложение, което е внесъл господин Корнезов.
Между другото, завършвайки, направих справка по доклада на комисията и какво се получава: госпожица Екатерина Михайлова е внесла четири предложения и четирите комисията ги приема.
Господин Иван Куртев е внесъл две предложения и двете комисията ги приема.
Госпожа Елена Поптодорова е внесла едно предложение и то е отхвърлено от комисията, може би защото Евролевицата вече е в опозиция.
Господин Любен Корнезов е внесъл 27 предложения, от които 24 са отхвърлени. Приети са само 3 предложения от типа на това кога да влезе в сила правилникът, измененията в правилника.
Е, това ли е националното съгласие? Значи вие не искате съгласие дори тогава, когато става дума за нашата обща работа тук. А какво съгласие вие ще постигнете тогава, когато става дума за много големи въпроси, за въпроси, които засягат широк кръг от хора, които засягат вашите и нашите избиратели, които засягат гражданите на България.
Ако господин Петър Стоянов и господин Иван Костов слушат отнякъде, нека да знаят, че в България няма национално съгласие, но не защото ние не го искаме, а защото вие във всеки законопроект, във всяко действие на парламента доказвате, че не го искате. Не може от 27 предложения да се отхвърлят 24 и вие да казвате, че националното съгласие функционира. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. Аз го оставих да говори, въпреки че грубо наруши правилника и не говореше във втората част от своето изказване по темата. Ще му направя само една забележка, че беше неточен, когато каза, че председателят разпределя на съответните министри въпросите и едва ли не определя кой за какъв ресор отговаря от тях. Председателят е само посредник и в правилника е казано, че чрез председателя той препраща до съответния министър и депутатът избира на кой министър да бъде зададен въпросът.
Думата има господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За сетен път господин Атанасов доказа, че за него не е необходимо, а и той изобщо не се съобразява с каквито и да било правилници, да не говоря за израз на вежливост като политик. Но да се придържаме към темата - § 23, чл. 87.
Господин Корнезов, ние надълго разисквахме в комисията и още там установихме, че Вие на практика с Вашето предложение обезсмисляте съществуването на ал. 2. Нали е така, господин Корнезов? Точно така е.
Много прецизно би трябвало да прочетем отново текста на ал. 2, където е казано много ясно, че ще се наложи евентуално резолюция за връщане и отстраняване на недостатъци във въпроса, в питането само тогава, когато с него е нарушен правилникът или не е отправено към съответния орган, към който желае питащият. Много ясно и конкретно е казано в самия правилник, но както в предходния случай вие искате да въведете института на опекунстването на председателя на Народното събрание по отношение на неговите административно-управленски разпореждания, така и сега едва ли не вие искате да докажете, че се създава института на цензурата. Ни най-малко. Много добре знаете, че в негово право е, а и той като председател много добре е наясно с нормативната материя, която му дава възможност да преценява кога и при какви обстоятелства дадено питане и какъвто и да било въпрос не съответстват на правилника и респективно не са отправени точно към адресата, към който трябва да бъдат отправени, респективно той е органът, който трябва да наложи, както го казахте Вие, и защо не вето на това питане, иначе става абсолютно безпредметно. Тогава ние не можем да се отървем от пледоарии от типа "господин Иво Атанасов". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Атанасов, според мен националното съгласие не се мери на килограм предложения по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Примерно вчера Законът за социалното подпомагане, един много важен закон, който беше приет на първо четене, където единствено Вашата група се въздържа, или против гласува, не мога да си спомня точно, а другите приеха на първо четене закона, много важен закон.
А сега конкретно по правилника. Предложенията на госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители бяха във връзка най-вече с изпълнението на доклада на комисията "Антимафия" и създаването на постоянната комисия. Именно затова това основно предложение за промяна на правилника беше прието. Същевременно имаше много, много предложения от господин Корнезов, някои със своя смисъл, които можеха да бъдат обсъждани, други, според мен, направени просто, за да се правят предложения, които ни вкарваха отново в дебат по един правилник, който ние гласувахме само преди десет месеца.
Така че, когато се говори за национално съгласие, нека бъдем коректни в това отношение.
И конкретно по чл. 87 изрично е казано и господин Юнишев го подчерта: нека не забравяме, че говорим за пръв между равни, но за председателя на Народното събрание. И някой трябва да взема становище по тези питания или актуални въпроси, които не отговарят на правилника. Какво ще стане, ако приемем ал. 3, където се казва, че независимо, че това питане или въпрос не отговаря на правилника или не е в ресора на съответния министър, то задължително се пуска. Ами ние стимулираме самите нас, народните представители, да не спазваме собствения си правилник.
Алинея 2 казва категорично: "Председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствието". Тоест той не спира въпроса или питането, а само дава указания за отстраняване на съответните несъответствия. Когато въпросът постъпи така, че да отговаря на този правилник, той отива към съответния министър и той идва и отговаря. Но не може тук ние, като народни представители, в изпълнение на конституционното си право на парламентарен контрол да настояваме, че може да задаваме въпроси или питания, които противоречат на собствения ни правилник. Това означава, че ние самите не уважаваме правилника за нашата работа.
Затова аз лично няма да подкрепя предложението на господин Корнезов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Реплика от господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин млади колега Величков!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС от място): Няма млади, тук всички са равни.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, по-млад е, за съжаление, от мен.
Вие казахте в началото на своето изказване, че съм правил предложения заради самите предложения, ей така. Кажете ми един текст, в който съм направил предложение "ей така"? Направил съм ги с доброто чувство, от това, което аз съм мислил и с мисълта да бъда полезен на този парламент. Не правя предложения "ей така", млади колега.
А що се отнася до това, което съм направил и по този текст, ще ви дам следния пример. Има спор между народния представител и председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание казва кой е прав, кой е крив на народния представител. Безспорно, с други думи, той има правото на вето, той става и цензура. И той казва нарушен ли е правилникът или не. Откъде накъде господин Соколов или който и да е председател на Народното събрание ще дойде да каже на Любен Корнезов или на Вас, господин Величков, дали сте прав или не. Той е само равен между нас и не може той да спира питания и въпроси към правителството.
Да, вие днес сте мнозинство, но нали вчера бяхте малцинство, пък и не винаги ще бъдете мнозинство. Няма вечни правителства, знаете го, млади колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, и този текст е от времето, когато бяхме малцинство.
Искате думата за дуплика ли?
Има думата за дуплика господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми по-възрастен от мен колега! Младостта не е порок, нали така?
Аз съжалявам, ако с нещо съм Ви обидил. Нямам предвид, че Вие сте правили безсмислени предложения. Вашата логика за тях е била такава. Но просто някои предложения, като това за намаляването броя на парламентарната група от 10 на 7 души, предложението за почивките - един час след началото на заседанието, един час преди края, са неща, които могат да се обсъждат принципно, когато се прави нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, че тях може през месец тук да ги поставяме и отново и отново да се занимаваме с правилника така, както днес се занимаваме един пленарен ден.
И понеже господин Янаки Стоилов каза в едно свое изказване, че промените в правилника, когато се проектират от мнозинството, това означава проблеми в мнозинството, аз съм доволен от статистиката на господин Иво Атанасов, който даде да се разбере, че пет към едно са предложенията, които са направени от Вас, господин Корнезов, и от вашата парламентарна група, а не от мнозинството. А предложението на мнозинството е принципното предложение за създаването на постоянната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Любен Корнезов за създаване на нова ал. 3 към чл. 87.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 53, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да докладвате следващото предложение по чл. 90.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов е отново принципно и отново е диаметрално противоположно на логиката на досега действащия правилник. Според досега действащия правилник, разискванията по проекта за решение за гласуване вот на недоверие започват "не по-рано от три дни от постъпване на предложението" и гласуването на проекта за решение се провежда "не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията". Логиката на това разпореждане е съвършено ясна. Трябва да се даде възможност да улегне, така да се каже, направеното предложение и тогава то да бъде поставено на разискване. Сега господин Корнезов иска обратното. Вместо "не по-рано от три дни", да се пише "не по-късно от три дни". Значи предложението се поставя на разискване веднага след направянето му и не по-късно от три дни.
Също така по същия начин гласуването на проекта за решение да става "не по-рано от 24 часа", а " не по-късно от 24 часа", тоест и гласуването да стане веднага.
Това е в противоречие на логиката на досегашния правилник.
Затова комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Знам, че и това предложение няма да се приеме, но ме обвиниха и в липса на логика. Напротив, в логиката е. Какво излиза сега от текста? "Разискванията по проекта за решение при вот на недоверие започват не по-рано от три дни". Следователно, председателят на Народното събрание ще каже: след 30 дни, след три месеца, или след три години ще насрочи заседанието за гласуване вот на недоверие. Това значи текстът, помислете го. Може, разбира се, и на четвъртия ден, но може и на четиридесетия ден, може и след четири месеца.
Какво трябва да кажем? Трябва да кажем горната граница. Нека да не е три, нека да кажем седем, но "не по-късно", за да може председателят да бъде притиснат от срока за насрочване на заседание относно вота на недоверие и неговото гласуване. Същото и за гласуването. Като кажете "не по-рано от 24 часа", значи минали са дебатите в парламента и мнозинството решава, че след пет месеца или след шест месеца по силата на правилника може да стане гласуването. Това ще бъде злоупотреба. Аз не казвам, че така ще стане, но, тълкувайки текста, ще видите, че това следва от тази редакция, която е в момента.
Така че логиката е тъкмо тази, която господин Лучников каза, а прецизността изисква текстовете да бъдат тези, които ви предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов! "Не по-малко от три дни", разбира се, нека да не отиваме за една година, защото това е нормална практика, но когато се иска вот на доверие, може така да се случи, че и министър-председателят, и министърът в тези три дни да ги няма. При това положение трябва да има един минимум от дни, за да може тези, на които искат вота, да са тук. Защото ако сложим три дни, може така да се получи, че министрите и министър-председателят да ги няма.
Що се отнася до гласуването, там мисля, че може да се фиксира точно. Но не може "най-късно три дни", защото наистина тези, на които искат вота, може да ги няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика има думата господин заместник-председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Корнезов, Вие сте напълно прав, че логиката изисква да има горна граница. Но горната граница се поставя, изхождайки от положението на правителството, на което е поискано недоверие. Щом на едно правителство е поискано недоверие, то бърза, колкото се може по-скоро да ликвидира това състояние. Защото цялата преса, медии и т.н. работят против него.
Така че според мен такъв случай няма да има или ако има, той ще бъде съвсем нелогичен. Правителството и председателят на парламента, който обикновено подкрепя правителството засега, ще се стремят колкото се може по-бързо да ликвидират това състояние.
Затова "подпирането" отдолу, а не отгоре, е за да не става това нещо, все пак да има един определен период от време за разговори, за консултации и за размисъл преди гласуването.
Така че, въпреки Вашата добра логика, смятам, че реалността изисква другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има и още една реплика. Това беше реплика на Вас, господин Корнезов. Има и трета реплика на Вас от господин Величков и тогава Вие ще имате възможност с дуплика да отговорите.
Има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Аз може би бих подкрепил едно Ваше предложение, ако то беше в смисъл "не по-рано от ... и не по-късно от...". Ако беше в смисъла на горната граница. Но премахвайки долната граница, в крайна сметка - според мен доктор Китов е прав, но какъв е другият смисъл на тези три дни? Когато влязат мотивите за искане вот на недоверие на правителството, нормално е народните представители в ра(1мките на три дни да могат да се запознаят с тези мотиви, да ги осмислят, да ги обсъдят и след това да започнат дебатите в залата.
Когато тези дебати завършат, нормално е да има един 24-часов срок на обмисляне на тези дебати в залата, за да може всеки народен представител да прецени как да гласува. Затова отпадането на този срок е казано с "не по-късно". Това означава, че може днес да се внесат мотивите и утре да бъде дебатът, свършва дебатът - моментално започва гласуването. Смисълът е точно в това осмисляне на това, което ще се дебатира и това, което ще се гласува.
Аз съжалявам, че няма предложение за "не по-късно от", защото това би било едно разумно предложение. Но аз не мога да подкрепя предложение за премахване само на долната граница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за дуплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Позволете ми да започна с това, което каза акад. Сендов, и след това да отговоря на д-р Китов и на колегата Величков.
Изглежда днес изразяваме различни становища с акад. Сендов и в това няма нищо лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той има опит като председател.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но, академик Сендов, текстът, който ви предлагам, е за вот на недоверие. Вот на недоверие по смисъла на чл. 89 от Конституцията се иска от една пета от народните представители. Това е друга конституционна процедура. Вие говорите за конституционна процедура по чл. 112, когато Министерският съвет поиска вот на доверие. Хипотезата на това, което тук разискваме, е вот на недоверие. Тоест, поискан е от една пета от народните представители. И се поставя въпросът в какъв срок трябва да бъде разискван. Така че не мога да се съглася с аргументите, които акад. Сендов изтъкна тук. Те юридически не са точни, не са и верни.
Що се отнася до колегата Китов и Величков и аз се замислям, сигурно сте прави, да, така е - ако ние дадем горната граница, и то толкова кратка от три дни, действително може министър-председателят да има някакви причини, за да не може да се разгледа в парламента. И вероятно най-разумно е, явно, че сега няма да стане, защото каквото и да предложа ще се отхвърли, но може би трябва да се даде и горната, и долната граница, да кажем в рамките на десетина дни, не по-късно да бъде разискван. Но така, както е текстът сега, е неперфектен. Това означава, разбирате, че може и след три месеца, и след три години. Това не може да стане, включително и за гласуването. Нека да засечем, примерно, в срок от 24 часа, или в срок от 48 часа да се проведе гласуването. Сегашният текст е неперфектен. Аз не вярвам, че някой ще злоупотреби, но това е и възможно. А и в края на краищата ние тук сме парламент и трябва да имаме прецизни текстове. Все пак гласувайте това, което съм предложил, според съвестта си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за промени в чл. 90.
Гласували 159 народни представители: за 43, против 104, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да се удължи времето на заседанието, разбира се, както е по правилника, с не повече от два часа до приключване на точката. Днес цял ден Народното събрание се занимава със себе си, да завършим с този правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Има ли противно становище?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Променят ли се заседанията на комисиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Който иска да изрази противно становище, да дойде да го направи тук.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това не е противно становище, а въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за процедурното предложение на госпожа Дянкова.
Гласували 171 народни представители: за 99, против 57, въздържали се 15.
Предложението е прието и времето е удължено до приключване на тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е на госпожица Екатерина Михайлова и група народни представители по чл. 93. Досегашният чл. 93 гласи:
"Чл. 93. Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания."
Предлага се към този текст да се добави следното: "дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по направените предложения?
Моля да гласувате.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е на господин Корнезов и касае чл. 99 от правилника и специално неговата ал. 1.
Член 99, ал. 1 досега гласи: "Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение или пенсия."
Господин Корнезов предлага думите "или пенсия" да отпаднат, тъй като според решение на Конституционния съд правото на гражданите да получават пенсия не може да бъде отменено от това, че те получават и някакво друго възнаграждение. Затова комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Корнезов. Аз съм лишен от възможността да Ви противореча повече. (Весело оживление.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): За съжаление и текстове не останаха, господин председател.
Всъщност този въпрос не е решен нито от мен, нито от комисията. Той е решен от решението на Конституционния съд по чл. 50. Текстът е противоконституционен и трябва да го гласуваме, за да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
Предложението е прието и пенсиите ще се получават.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение на господин Корнезов е за допълване на чл. 100, ал. 4. Става дума за декларациите на имотното състояние, които трябва да представят народните представители. Досега текстът гласи:
"(4) Народният представител всяка година представя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол:" и са изброени декларациите.
Господин Корнезов предлага след "всяка година" да се добави "до 30 януари".
Комисията не подкрепя това предложение не защото смята, че не трябва да се представят декларации. Трябва да се представят, но до 30 януари декларациите специално за данъците още не са готови, затова смятаме, че задължението не трябва да бъде обвързано със срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки от вносителите.
Моля да гласувате предложението на господин Корнезов в ал. 4 да се добавят думите "до 30 януари".
Гласували 129 народни представители: за 40, против 67, въздържали се 22.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Колеги, става въпрос за промяна на § 1 от Допълнителните разпоредби. Една част от неговото съдържание беше обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Касае се за това да се ограничи правото да искат промяна на правилника до една десета от народните представители. Затова ние трябва да приемем текст, който да замести този текст. Но ние не можем да изменим текста, който вече е обявен за противоконституционен, тъй като той не действа. Затова комисията предлага да се приеме § 1 със следното съдържание, но направо да се приеме като нов текст:
"§ 1. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на всеки народен представител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате.
Гласували 144 народни представители: за 143, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде един последен параграф към Допълнителните разпоредби със следния текст: "Тези изменения и допълнения на правилника влизат в сила от деня на обнародването им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Измененията в правилника са приети.
Утре, 6 март, заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговаря на питане на народния представител Дора Янкова.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос на народния представител Евгени Димитров.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Драгомир Драганов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Йордан Бакалов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса - на народните представители Иван Костадинов Иванов и Венко Вълчев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Пирински.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос на народния представител Любомир Божков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос на народните представители Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса - на народните представители Кирил Йорданов и Васил Козалиев.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуален въпрос с писмен отговор на народния представител Станка Величкова;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуални въпроси на народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Манов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос на народния представител Емилия Масларова.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители от заседанието се отлагат отговорите на:
- актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев;
- актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов;
- актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
Други съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 5 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе извънредно заседание на 5 март от 15,00 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание на 5 март от 15,00 ч. в сградата на Народното събрание, в зала "Изток".
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 5 март от 16,00 ч. в зала "Запад".
Утре заседанието на Народното събрание започва в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,12 ч.)



Председател:
                     Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

                                           Благовест Сендов

Секретари:
                  Христо Димитров

                  Калчо Чукаров