Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Асен Христов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 правя предложение като първа точка в днешното заседание да бъде: Решения за промени в състава на постоянните комисии.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение до председателя на Народното събрание от народните представители Гиньо Ганев, Иван Генов и Евгени Кирилов:
"Уважаеми господин Соколов,
На основание чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме като точка в дневния ред за 5 март да се включи изслушване на правителството за неговите действия и непосредствени намерения във връзка с кризата в Косово".
Следват мотиви, не предлагат проект за решение, тъй като самият дебат ще определи евентуалната нужда от акта на Народното събрание.
"Молим Ви, господин председателю, ако счетете за нужно, да се позовете и на чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Господин Ганев, хубаво би било все пак да поискате конкретен министър, защото "изслушване на правителството" е доста трудно, освен ако приемем, че от името на правителството може да говори министър-председателят. Но тъй като министър-председателят днес не е в България, а е в Полша, най-малкото поради тази причина не мога да предложа на Народното събрание такава точка в дневния ред.
За процедура имате думата, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Нали съзнавате, господин председателю, че фактът на отсъствието на министър-председателя не може да бъде основание да се отклони това предложение? Аз се позовавам освен на всичко друго и на чл. 77, т. 2 на ал. 1 на Конституцията, който казва, че председателят на Народното събрание предлага дневния ред. Това е доразвито с посочените текстове в правилника, на които се позоваваме ние тримата. Аз ще си позволя само две думи още.
Това искане за изслушване на правителството за неговите непосредствени намерения и действия във връзка с кризата в Косово трябва да ви кажа честно се поражда и от обстоятелството за различните данни, които проникват чрез пресата и медиите. Един пише, че на 18-и е дошло някакво предложение от НАТО, че на 23-и правителствената комисия е заседавала, че правителството на 25-и е взело решение и т. н.
Редно е в една парламентарна държава като нашата Народното събрание да стои на стража на Конституцията и особено да бди върху текущата политика на правителството, както иска духът и на Конституцията ни, а и на парламентарния режим.
Писали сме "изслушване на правителството", което значи, че когато министър-председателят го няма, той има отредена специална функция в Конституцията - този, който го представлява след него. Министерският съвет има свой вътрешен ред, който показва, когато министър-председателят не е тук, кой го замества. Това е смисълът на искането.
Аз искам да Ви помоля още веднъж: нека да се проникнем от важността на този проблем. Не е въпрос до драма. Обидно е парламентът да не бъде информиран за това, което излъченото от него правителство мисли да прави по един въпрос, който надскача, ако щете, и ратификацията на някаква спогодба за междуведомствени и други транспортни средства и т. н.
И аз искам не на това основание да се позовете и още веднъж се обръщам към Вас с едно ясно процедурно предложение. Когато се прави едно предложение и то е адресирано до председателя, той просто е длъжен да направи коментар защо го поставя или защо не го поставя и по какви други причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев, мисля, че бях пределно ясен. Дори вчера Ви помогнах, подсетих Ви кой член от правилника да използвате, без да знам и аз, че министър-председателят отсъства. Но ако наистина искате министър-председателя или конкретен министър, има достатъчно чисти и ясни механизми в правилника, които могат да Ви гарантират това, и под формата на парламентарен контрол. Вие очевидно искате сериозно разглеждане. Сериозно ли мислихте, че без министър-председателя може да се разгледа този въпрос? Очевидно не. Но имахте двете минути, направихте си изказването.
Следващата процедура, която поиска, е господин Георги Панев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Когато говорите така, нямам ли право да Ви кажа, че правителството е колективен орган и когато министър-председателят го няма, той може да определи кой го замества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право всичко да ми кажете, но сега има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, поради наложителни обстоятелства, да се увеличи с още една седмица срокът за приемане на предложения за второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Тоест срокът да стане три седмици, считано от деня на първото четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Панев за удължаване на срока на три седмици за писмени предложения преди второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Гласували 157 народни представители: за 145, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Постъпил е проект за решение за промени в състава на Комисията по икономическата политика:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Илия Петров Петров като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Пламен Иванов Пейков и Юлий Светославов Славов за членове на Комисията по икономическата политика."
Има ли изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 22.
Решението е прието. Господин Илия Петров е освободен като член на Икономическата комисия, а господата Пламен Пейков и Юлий Славов са избрани.
Чета следващия проект за решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Емил Тодоров Лилов за член на Комисията по труда и социалната политика."
По този проект за решение има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Поради неизправност в системата за гласуване, 10 минути прекъсване. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Отново поставям на гласуване проекта за решение господин Емил Тодоров Лилов да бъде избран за член на Комисията по труда и социалната политика.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Решението е прието.
Господин Лилов, макар и с технически проблеми, все пак Ви избрахме. (Весело оживление.)
"Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по
образованието и науката

Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Избира Събин Северинов Касабов за член на Комисията по образованието и науката."
Имате думата по този проект за решение. Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 16.
Решението е прието и господин Касабов е избран за член на Комисията по образованието и науката.
"Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по здравеопазването,
младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Избира Димитър Владимиров Петров за член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 113 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 16.
Решението е прието и господин Димитър Петров е избран за член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.

"Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по енергетика
и енергийни ресурси

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

1. Освобождава Звездалин Векилов Кафеджиев като член на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
2. Избира Константин Христов Наплатаров за член на Комисията по енергетика и енергийните ресурси."
Има думата за изказване господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вероятно ще подкрепя предложението за промяна на членове в Комисията по енергетика и енергийните ресурси, но все пак бих искал да чуя някакви мотиви за необходимостта от тези промени, независимо че в правилника, предполагам, не се изискват такива мотиви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Предложението е от народния представител Светлана Дянкова, която би могла да Ви изложи мотивите, но не я виждам в залата.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване проекта за решение за промени в състава Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
И докато гласуваме ще напомня, че в началото на Тридесет и осмото Народно събрание за всяка парламентарна група бяха определени квотите във всяка една комисия. И когато се наложат промени в други комисии, те влекат подир себе си и в още някои комисии промени, за да може да бъде запазено съотношението на членовете на отделните парламентарни групи в съответните комисии.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието. Господин Кафеджиев е освободен, а господин Наплатаров е избран за член на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Господин Попов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря.
"Чл. 7. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. провежда държавната политика за регионално развитие;
2. организира изработването, прилагането и контрола по изпълнението на Националния план за регионално развитие;
3. внася съгласувания от Съвета за регионално развитие Национален план за приемане от Министерския съвет;
4. внася годишния доклад за изпълнението на Националния план за приемане от Министерския съвет;
5. организира научното, експертното и информационното осигуряване на дейността на Съвета за регионално развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде т. 6 със следното съдържание:
"6. оказва методическо съдействие и провежда обучение във връзка с разработването и изпълнението на Националния план за регионално развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Повече от очевидно е, че този член трябва да отпадне, тъй като това са процедури, които могат да се решат в правилник, а по-нататък в чл. 11 е записано, че такъв правилник се разработва. Аз не виждам защо със закон се обяснява какво трябва да прави министърът на регионалното развитие, след като този въпрос е твърде ясен. Освен това самият Министерски съвет има правилник и ако Министерският съвет иска да задължи с някакви специфични функции и задачи съответния министър, това може да го направи в своя правилник. Още повече, че допълнението в т. 6 превръща министъра в ръководител на ПУЦ. Министърът най-малко има задачите да обучава. Дори министърът на образованието има съвсем други задачи, камо ли министърът на регионалното развитие да организира курсове, подготовка, квалификация, преквалификация и т.н.
Така че поддържам предложението си този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин Илиян Попов.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми се иска само да внеса няколко пояснения. Голяма част от предложенията, които са внесени в доклада по закона за второ четене, са възприети като решение на комисията, вследствие на една дискусия, която проведохме между двете четения на Закона за регионалното развитие. На тази дискусия присъстваха представители на областни администрации, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, колеги народни представители от всички парламентарни групи. И нещо, което е изключително важно - тази дискусия беше организирана от Фондацията за реформа в местното самоуправление със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България.
Един от текстовете, който бе уточнен на тази дискусия, в която основно като лектори присъстваха експерти, представители на страни - членки на Европейския съюз, е и този текст, който комисията внася като т. 6. Така че категорично не мога да се съглася с едно подобно твърдение, че някой организира ПУЦ. Нещо повече, практиката на нормалните държави, аз смятам, че това е нормално и в България занапред да бъде така, е да осигури прилагането на който и да е закон, да осигури прилагането на законодателната база и чрез обучение на администрацията. Очевидно на нашата администрация, независимо на какво ниво се намира, е необходимо обучение.
Това предложение на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 7, според мен е несъстоятелно. То е подобно на други негови предложения за отпадане на разпоредби от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов чл. 7 да отпадне.
Гласували 116 народни представители: за 32, против 80, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 с първите пет точки, както са предложени от вносителя, и с т. 6, както е предложена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 20, въздържали се 3.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 8. Областният управител:
1. организира изработването, общественото обсъждане и участва в изпълнението на областния план за развитие;
2. представя областния план за развитие и годишния отчет за неговото изпълнение на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 8 т. 2 придобива следното съдържание:
"2. представя областния план за развитие и годишния отчет за неговото изпълнение на Съвета за регионално развитие в частта, отнасяща се към съответната област."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само преди няколко месеца тук, в тази зала, приехме Закона за администрацията. В този закон ясно са очертани функциите на областния управител. Член 31, т. 2 дава отговор на този въпрос, при това много по-изчерпателно, по-коректно, по-точно. Защо трябва в един закон да се дават функции, които всъщност дори не са изчерпателни и дори не са точни. Какво значи "внася" или "представя"? Една процедура, която може да бъде записана много по-точно в правилник. Може да бъде записан срокът, редът, времето, мястото. А така в един закон се записват неща, които нямат място тук в закон. Това е въпрос на инструкция, на правилник. И този дефект на закона продължава. И той ще продължи до чл. 13, чл. 14 - да се дават инструкции и те да придобият уж вид на норма, залегнала в закон.
Областният управител си има своите компетенции, очертани точно в Закона за администрацията. Очертани са и компетенциите му по отношение на регионалното развитие. Тук просто няма място за този член. Затова предлагам да отпадне и настоявам това нещо да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата за реплика господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. За колегата Костадинов и за всички останали колеги, които не са юристи, искам да поясня, че в правото има така наречените общи и специални закони. Законът за администрацията е общ закон и той определя основните правомощия на областните управители. По отношение на него включените текстове в Закона за регионалното развитие имат качеството на специален закон. Не съществува каквато и да е пречка от гледна точка на законодателната техника, да бъдат приети такива текстове.
Що се отнася до безкрайните предложения на колегата Костадинов за прехвърляне на текстове от закона в правилник, ако те бъдат приети, ние всъщност няма да приемем закона, а на негово място трябва да има правилник. Преди петнадесетина години имаше такава практика в България, имаше Правилник за икономическия механизъм и много други такива неща. Но България е парламентарна република и би трябвало на първо място в йерархията на нормативните актове да стоят Конституцията и законите, а едва след това да дойдат правилниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Искате ли дуплика, господин Костадинов?
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, на мен ми се струва, че тук терминът "изработването" не е точен. Като имам представа за обичайните процеси при съставянето на подобни планове, може би по-точният термин е "подготовката" на този план. Аз се съмнявам, че на един областен управител може да му се вмени в задълженията да организира каквито и да е обществени обсъждания, тъй като ако то е организирано от областния управител, просто няма да е обществено обсъждане.
Предлагам също така да отпадне "и участва в изпълнението", а да остане първият глагол: "организира подготовката, обсъждането и изпълнението на областния план за развитие". Такъв предлагам да е окончателният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
"Изработване" и "подготовка" са очевидно две различни неща и не мога да го приема като редакционно предложение. Но второто Ваше предложение за отпадане на "участва" ще го поставя на гласуване.
Преди това реплика на господин Мутафчиев към господин Пантелеев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин Пантелеев, бих подкрепил едно такова Ваше предложение, но на мен ми се струва, че Вие не разбирате какво в края на краищата се цели с този закон от управляващото мнозинство. Цели се едно, че основно този, който трябва да предложи плана, това е областният управител. А областният съвет за регионално развитие ще има чисто и просто някакви консултантски функции.
Така че моля Ви, изтеглете си предложението, защото ще обърка закона на управляващите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Костадинов за отпадане на чл. 8.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за заместващ текст на т. 2.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев за отпадане на думата "участва" от т. 1.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 16, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 9. (1) Създава се Областен съвет за регионално развитие, който подпомага областния управител в изпълнението на функциите му по този закон.
            (2) Председател на Областния съвет за регионално развитие е областният управител, а негови членове - кметовете на общините в областта и по един представител от състава на общинския съвет на всяка община.
            (3) Областният управител може да покани за участие в Областния съвет и други лица, имащи отношение към регионалното развитие."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В чл. 9 ал. 1, 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага да се създадат ал. 4 и 5, а за ал. 3 предлага следната редакция:
"(3) Областният управител може да кани за участие в заседания на Областния съвет представители на регионалните сдружения на общините и други лица, имащи отношение към регионалното развитие."
           "(4) За осъществяване на дейности по регионалното развитие с надобластно значение и обхват областният управител може да сключва споразумения за асоцииране с други области.
            (5) Въз основа на споразуменията по ал. 4 се формират райони за планиране, за които могат да се разработват съвместно планове за регионално развитие и да се осъществява съвместното им изпълнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
Господин Тодор Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Този текст вече засяга твърде много Конституцията и Хартата за местно самоуправление. Предлага се един орган, който няма никакви правомощия. Записва се в закона един съвет, който всъщност е един бутафорен съвет и в него се включват органи, които са дефинирани по Конституция, избрани са мажоритарно - кметовете на общините и те трябва да играят ролята на съучастник в някакъв театър. Театър е, защото този съвет изслушва вероятно мнението на съответния кмет, и след това областният управител взима самостоятелно решението. Те наистина участват в театър. При това, пак повтарям - органи на местна власт, които са избрани съгласно Конституцията, избрани са и мажоритарно.
Този текст има даже и комични последици. Къде ще бъде кметът на общината, ако разгледаме един инфраструктурен проект, който минава през 5-6 общини и през две области? Трябва да притичва от единия областен управител при другия, тъй като инфраструктурният проект е главно при него.
По-нататък: този текст пряко противоречи и на Закона за администрацията. Пряко противоречи, а само преди 2 месеца го приехте. Просто е необходимо да се съобразяват законите. В края на краищата в Закона за администрацията пряко са посочени структурите, които има администрацията. Такъв съвет просто няма, има дирекции. Вие приехте закона, така че би трябвало поне да го знаете.
Алинея 4, която допълнително се предлага, това е синтезиран вид на безсилието на този закон. Как си представяте вие, че двама областни управители ще сключват споразумение за асоцииране? Двама висши чиновника сключват споразумение!? А нима не трябва Министерският съвет пък да им ратифицира споразумението? Комично, просто е комично това, което е записано в този текст и затова предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата Велислав Величков за изказване.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Тодор Костадинов фактически има последователна позиция по закона - той предлага почти всички членове да отпаднат и същевременно нещата да се уредят с правилник. Само че, господин Костадинов, не може да има правилник за приложение на закона, ако няма закон! Тоест, ако ние приемем Вашите предложения да отпадне всичко, няма да има нужда и от никакъв правилник, понеже просто няма да има закон. Явно, че Вие сте против принципите на Закона за регионалното развитие и поради това атакувате всички текстове.
Вярно е, че има конституционни текстове, които определят правомощията на областните управители, на мажоритарно избраните кметове на общини, на органите на местно самоуправление и т.н. Вярно е, че има и Закон за администрацията. Само че нито един от текстовете в този закон не противоречи на конституционно уредените правомощия на кметове или на органи на местно самоуправление; нито им създава права и задължения, които да противоречат на тези правомощия. Напротив - разширяват се техните правомощия и им се дава по-голяма възможност да работят за просперитета на своите общини.
Колкото до Закона за администрацията, преди малко колегата Йорданов спомена, че в правото има общи и специални закони. Законът за регионалното развитие е специален и тук уредените функции на областния управител и на областните съвети за регионално развитие са специални към общите правомощия на областния управител, които той има по Закона за администрацията. Така че тук също няма никакво противоречие. 

Какво в крайна сметка казва чл. 9? Казва, че областният управител, когато дава становище и изготвя мнение по областния план за развитие, председателства един съвет, в който включва кметовете на всички общини в областта и по един представител от състава на общинския съвет на всяка община. Именно, за да зачете мнението на тези общини, мнението, което те ще изразят на заседание на общинските съвети и това, което те ще предложат по плана за регионално развитие. Ако законът беше такъв, какъвто вие го описвате, тук щеше да бъде написано, че областният управител сам и еднолично дава мнение и становище по областния план за регионално развитие. Търси се една най-широка база за консенсус и за диалог, за съставяне действително на ефективни областни планове за регионално развитие и аз не виждам какво лошо и какво страшно виждате вие в тези текстове. Това реално са нови правомощия на кметовете на общини, на общинските съвети и на органите на местно самоуправление.
Освен това изрично в ал. 3 е казано, че в съвета ще бъдат поканени за участие и представителите на регионалните сдружения на общините, както и всички лица, имащи отношение към регионалното развитие. Това ще бъде един максимално широк и максимално работещ орган. И аз мисля, че точно чл. 9 е есенцията на Закона за регионалното развитие.
Съвсем нормално е в ал. 4 да бъде казано, че може да има асоцииране с други областни управи и с други области за осъществяване на регионално развитие, което да не се побира в тесните рамки на една област, а да съвпада с тези райони, за които стана въпрос - райони за планиране, райони за растеж и така нататък. Може да има райони, които не са в рамките на една област и това беше един от спорните моменти, които имахме с вас при обсъждането в комисията. Да, може да има район, който не е в рамките на една област, а да обхваща примерно две области. Аз не виждам нищо лошо в това тогава да има споразумение за асоцииране между тези области и дори още по-разширени заседания на областните съвети за развитие с кметовете на всички общини, които са заинтересовани от районите, обхванати при това асоцииране.
Според мене чл. 9 дава изключително големи правомощия на органите на местно самоуправление да участват в реалното разработване и формиране на регионалната политика на съответното ниво. Аз съм против това да отпадне чл. 9, тъй като, ако отпадне чл. 9, тогава наистина няма да има смисъл от целия Закон за регионалното развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Величков! Бих се съгласил с Вашите твърдения, ако вносителят и Вие като член на комисията точно в чл. 9 бяхте определили функциите и задачите на този областен съвет за регионално развитие. Не може в един момент вие да го поставяте единствено като консултативен орган на областния управител, не може тежестта върху определянето на плана за регионално развитие в областта изцяло да бъде в пълномощията на областния управител и да говорим, че по този начин повишаваме правомощията на кметовете и на всички участници в този съвет.
Обърнете внимание какво касаят ал. 2 и ал. 3. Говорим за създаване на областен съвет и основната тема е кой е председателят и какво може след това да прави областният управител. Къде са функциите на тези кметове, които участват? Къде са техните права като членове на този съвет? Или ни връщате към чл. 8, където пише: подпомагат областния управител при организирането, изработването, общественото обсъждане и участват в изпълнението на областния план за развитие... Какви пълномощия са това?
Аз бих се съгласил с вас да гласуваме чл. 9, но ако наистина имаше точни и ясни правомощия на участниците в областния съвет за регионално развитие. Сега ще гласувам за предложението на господин Тодор Костадинов този член да отпадне.
Едно допълнение, тъй като Вие доста сериозно пледирате за това, че подходът на господин Костадинов не е правилен. Напротив, ако правилникът позволяваше да се предложи отпадане на целия законопроект, аз бих го предложил, тъй като съм убеден в едно: че този закон няма да бъде работещ, че ние правим един закон, за да покажем, че работим по отношение на регионалното развитие, за да ни погледне Европа с други очи. Но този закон наистина няма да заработи и няма да бъде полезен на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Правилникът позволява, господин Мутафчиев, но това става на първото четене, когато се гласува законопроектът и той може да бъде отхвърлен.
За дуплика - господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Мутафчиев, аз ще Ви поздравя, защото Вашият подход към закона е по-различен от този на господин Костадинов. Вие предлагате конкретни формулировки и предложения за изменение в конкретни членове. Действително, както каза и господин Куртев, позицията против целия законопроект се изразява на първото четене, но Вие знаете, че някои от вашите народни представители в комисията подкрепиха този законопроект на първо четене - именно неговите принципи и неговата философия.
Колкото до областния съвет за регионално развитие, в една от алинеите се казва кои могат да бъдат поканени за участие, но преди това се казва, че кметовете на общини и по един представител на общинските съвети задължително участват в работата на областния съвет за регионално развитие, тоест те имат основна, а не поддържаща роля.
Освен това следващият чл. 10 изрично казва, че областният съвет в този състав - с кметовете на общини и с представителите на общинските съвети - изразява становище по изготвения областен план за развитие. Не областният управител, а областният съвет в неговия състав. Колкото до това как точно ще функционира и ще действа този съвет, тук вече идва моментът за притеснението на господин Костадинов относно правилника. Член 11 казва, че организацията на работата на съвета за регионално развитие и на областните съвети за регионално развитие се определя с правилник, приет от Министерския съвет. Следователно всичките функции, организацията и процедурите, по които ще работи този съвет, ще бъдат действително уредени с правилника, но правомощията на този съвет и неговият състав е нормално да се дадат от законодателния орган на държавата със Закона за регионалното развитие. Благодаря ви.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Къде са правомощията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз продължавам да мисля, че би трябвало по-ясно да се дефинират отговорностите на областния управител поне и той действително да ръководи и отговаря за изпълнението на въпросния областен план, а не просто да участва в неговото изпълнение на равна нога с разни други хора. За разлика от моите колеги аз мисля, че не е чак толкова безсмислен въпросният текст, той е своеобразно ехо на едни инициативи от края на зрелия социализъм, когато имаше специални кампании за налагане на общественото начало в държавната работа. В този смисъл ние имаме тук своеобразно повторение на една може би не толкова лоша инициатива.
Искам да обърна внимание само - което също никак не е лошо, че членовете на областния съвет за регионално развитие или голяма част от тях ще бъдат членове на регионалните съвети на БСП съгласно Устава на Българската социалистическа партия, което също открива възможности за взаимодействие на неполитическо ниво.
Изразявам несъгласие с термина "асоцииране с други области", тъй като той е доста по-специфичен термин. Наистина би трябвало да имат възможност да се споразумяват, но какво означава да се асоциират две съседни области? Да взаимодействат, да работят по един съвместен проект - да, но да се асоциират е нещо съвършено различно според мене и би било добре да го променим. Нямам конкретно предложение по този въпрос.
По ал. 5 предлагам конкретно текстът да бъде променен, тъй като е доста неясен. Казано е, че въз основа на споразумението по ал. 4 се формират райони за планиране. Следователно могат да се определят някакви граници на райони или райони, за които могат да се разработват съвместни планове за регионално развитие и да се осъществява съвместното им изпълнение, но да се формират райони? Могат да се формират някакви области на взаимодействие, но не могат да се формират райони. Могат да се определят границите на някакви райони, за които да се разработват съвместно... - говоря за българския език и за термини. Доколкото виждам усмивката Ви (сочи господин Илиян Попов), и Вие схващате за какво иде реч.
Предлагам текстът да придобие следния вид: "Ще се определят райони, за които могат да се разработват съвместни планове за регионално развитие". Тази формулировка е доста по-чиста и ясна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За изказване има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В самото начало искам да изразя своето задоволство и да отбележа, че по един от най-важните текстове на закона се разви интересна дискусия. Тук се говори и се четоха лекции за българска граматика, за български език. Искам да припомня, че коментираме Закона за регионално развитие. Някои колеги могат да намерят това, което ги интересува относно граматиката и българския език, в Преходните и заключителни разпоредби на закона. А сега ми се иска да поговоря за други, съществени неща.
Първо, ще започна с театъра. Кому е необходимо точно подобна дискусия в момента и то относно разпоредби, които ясно регламентират нови права на местните власти? Забележете - нови права на местните власти, които като цяло в момента се управляват основно от Демократичната левица. И упреците за това, че се дават нови права на местните власти, са точно от колегите от опозицията.
Аз искам да припомня няколко изключително важни факта - че точно това Народно събрание в този мандат през последните две години даде много нови права на местните власти, на общините. В това число ще припомня ратифицирането на изключително важен документ, който може би ще опресни съзнанието на колегите относно това дали трябва да се асоциират области или не трябва да се асоциират, дали трябва общини да се асоциират или не. Става въпрос за Хартата за трансгранично сътрудничество между местните и регионалните органи или власти. Тази харта ние я ратифицирахме. По този начин работи Европа. Една част от вас са се върнали от конгрес като наблюдатели на европейски социалистически партии. Надявам се там да сте коментирали тези неща. И е хубаво да помните какво трябва да се прави, за да имаме подобна политика.
Искам да ви припомня и нещо друго изключително важно. Глава седма от Конституцията пак това мнозинство на левицата я гласува, когато имаше квалифицирано мнозинство във Великото Народно събрание. Тази глава седма от Конституцията, която сте гласували, би трябвало ясно да я знаете. Хубаво е да си припомните какви права сте дали на областните управи, какви права - на местното самоуправление, как сте регламентирали всички текстове, на какво ниво може да се създава местно самоуправление и дали областният съвет за регионално развитие може да има подобни функции.
Точно заради това и вносителят, и ние в комисията сме подготвили подобни текстове, които формират правата на областния съвет за регионално развитие, права, които - пак подчертавам - са нови. И няма нищо лошо в това, че местните власти ще имат повече права. Нещо повече, ще ги задължаваме да ангажират в обществена дискусия и неправителствени организации, а чрез тях и гражданското общество на място.
Може би тук е мястото все пак да ви припомня, че в Европа и в нормалния свят се работи по друг начин, ползват се термини и практика, наречена "стратегическо планиране". В него задължително се ангажира обществото, гражданското общество, правят се обществени дискусии, точно заради това, за да може този план за регионално развитие да се възприеме и да действа по-нормално и по-добре.
В заключение искам да ви кажа и нещо друго. Тази последователност в отношението към закона за мен не е нищо повече от липса на въображение. Това да предлагаш непрекъснато да отпадне текст, единственото, което прави, е да те връща към старото предложение. Нещо повече, това е и желание за един подход към един изключително важен закон за България точно в предприсъединителния период, един подход, който бих нарекъл единствено липса на желание за конструктивна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев. Има и публика, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. След като ми криете публиката 24 месеца, българският народ все пак знае за какво иде реч. Не се безпокойте, моята публика са 8 млн. души.
Чух от колегата на Съюза на демократичните сили за предприсъединителния период. Искам просто да го насоча към изказването на неговия министър-председател, че такъв предприсъединителен период няма. Една държава, която е просешка, която не разчита на истинските си потенциали, а проси от чужбина, която няма форсмажорни ситуации, например порои, земетресение, чума, която няма причини да проси, която трябва да експлоатира потенциала и гения на народа си, една такава държава не може теоретически да се надява за никакъв присъединителен период. Такъв няма. Такова чудо и такова животно...
Правителството на Съюза на демократичните сили лъжеше българския народ 24 месеца и сега самият министър-председател си сви опашката и започна да бие отбой. Защо? Защото ще стане смешен, тъй като светът не желае просяци. Благодаря (Единични ръкопляскания от балкона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ганчев. Виждам, че се опитват да Ви аплодират. Но българската държава не е била просешка и никога няма да бъде просешка държава. Партии, политици може да са такива. И моля Ви друг път да не си позволявате да обиждате българската държава. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
За реплика има думата господин Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители. На това място аз съм задължен да репликирам господин Илиян Попов, председател на нашата комисия. Защото, господин Попов, не е коректно това, което казахте за подготовката до момента на законопроекта, който ние сега обсъждаме. Аз никога няма да се съглася с Вас, че в комисията на заседание представителите на опозицията непрекъснато са пречили едва ли не, бойкотирали са обсъждането на законопроекта. Това категорично не е вярно. Аз лично имам предложения по законопроекта, които са приети. Аз мога да назова имена на колеги, като Емануил Йорданов, като Стефан Нешев - няма го за съжаление, като колегата Петър Мутафчиев и Тодор Костадинов, които бяха изключително активни по време на обсъждането на законопроекта в комисията. В никакъв случай не можем да кажем, че законопроектът едва ли не е бил претупан в комисията, за да влезе в пленарна зала. Той беше обсъждан в продължение на много седмици и месеци. И най-малкото некоректно е това, което Вие казахте преди малко, че, виждате ли, с цялото си действие представителите на опозицията до момента, когато ние сега обсъждаме законопроекта, едва ли не са пречили.
Многократно на заседанията се каза, това го казаха и моите колеги преди малко, нашето разбиране, че такъв закон е потребен на България. Аз лично нямам едно отсъствие от заседанията по този законопроект. И отново казвам - не е коректно това, което говорите. Ние доказахме, че потребност от такъв законопроект има, опитахме се някои наши предложения да мотивиране много сериозно защо трябва да бъдат приети. И ние след малко ще обсъждаме и такива наши предложения, които комисията отхвърли.
Аз просто недоумявам от това, което Вие говорите сега. Не е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
За трета реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател. Не става дума за граматика. Терминът "асоцииране" в други области е натоварен със строго определено значение. Аз обаче, четейки текста, оставам с впечатление, че вие искате да дадете много повече функции и права на областния управител - освен да се асоциира по някакъв начин с други области, да може да сключва и с тях широкообхватни споразумения по най-различни въпроси, а не просто да се асоциира. В българския език този чужд термин има строго фиксиран смисъл. Вие, превеждайки от английски вероятно, или от някакъв друг език, сте употребили този термин, както и комбинацията от термини "формират райони за планиране".

За какви райони става дума - за територии, за области, сфери в икономическия, в обществения, в духовния живот, които могат да бъдат обект на съвместни планове? Аз затова ви предложих или да оставите "определят райони", за които могат, или ако трябва да се каже "райони, области и сфери" или нещо от сорта, тъй като предполагам, че не става дума само за територии, за които могат да се изработват съвместни планове, какъвто е по-тесният смисъл на думата "район".
Ето, в това е смисълът на моето предложение. Ако тук под "район" ние не разбираме просто територия, ние бихме могли да добавим към него и "сфери", примерно. Ако разбираме територия, тогава терминът "формират" става излишен, също и "за планиране", тъй като имаме широко повторение. А терминът "асоцииране" според мен е натоварен с по-тесен смисъл от тези права, които, доколкото разбирам, вие искате да дадете на областните управители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Попов има думата за дуплика.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз все пак ще започна отзад напред.
Първо, на колегата Любомир Пантелеев. Относно районите за планиране аз Ви казах, че можете да намерите това, което Ви интересува, в Допълнителните разпоредби на закона. Там става ясно за какво става въпрос.
Колкото до колегата Борисов, наистина той е отсъствал само частично от заседания, почти на всички е бил. На него лично мога и да му благодаря съвсем естествено за конструктивната работа, за разлика от голяма част от другите му колеги, които на практика тук показаха какво отношение имат към материята въобще.
А пък колкото до един колега, който го гледат поне 8 милиона българи, аз считам, че някои други циркови артисти ги гледа и по-голяма аудитория. Но това не е съществено и няма отношение по закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Попов, не правете опити да засягате народен представител!
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 9.
Гласували 125 народни представители: за 44, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев в новопредложената ал. 4 думата "асоцииране" да се замени с "взаимодействие".
Гласували 109 народни представители: за 30, против 73, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
И следващото предложение на господин Пантелеев е в ал. 5 думата "формират" да се замени с думата "определят" и да отпаднат думите "за планиране".
Моля, гласувайте предложението на господин Пантелеев.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 73, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 с ал. 1 и 2, както са предложени от вносителя, и ал. 3, 4 и 5, както са предложени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 80, против 22, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 10. Областният съвет за регионално развитие изразява становище по изготвения областен план за развитие и по годишния отчет за неговото изпълнение по ред, определен с правилника по чл. 11."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Хубавото невинаги става с добавяне, хубавото може да стане и с отнемане. Примери има в историята и в изкуството, и в науката, и в техниката. Аз бях обвиняван от колегата Попов - не за пръв път и не му се сърдя, разбира се, тъй като ние водим конструктивен диалог и в комисията, и в кулоарите - че само предлагам да отпадне. Това не е така. Член 3а, който предложих, всъщност можеше донякъде да спаси този закон, като очертае реалните задачи на регионалното развитие. Вие обаче преценихте, че не трябва да има такива задачи. Така че не ме обвинявайте, че предлагам само отпадане. Аз предлагам отпадане, като се запазват и някои текстове.
Но да се върнем към конкретния случай. Областният съвет е един консултативен орган и това стана ясно от дългите разяснения, които бяха дадени преди малко. След като е консултативен орган, той какво може да направи? Той може да даде само становище, мнение. Трябва ли да се записва в отделен член, че водата е мокра? Тя е мокра, това е известно. Консултативен орган дава становище, нищо друго. Той не дава решение.
Но аз ще се позова на експерти от Европейския съюз, които дават становище по законопроекта, за да бъдем в крак с европейските критерии и да не се опитвате да обвинявате отделна българска личност.
Становище на университета в Сарагоса - Испания от Фернандо Лопес Рамон. Той казва така:
"По отношение на Националния план за регионално развитие законопроектът не предвижда никаква възможност за консултация с общините. Едно такова участие е предвидено само за регионалните планове, които според чл. 10 на проекта се представят за обсъждане от областния съвет, в който участват общините. Но тъй като законопроектът установява една система на каскадно планиране, която се спуска отгоре надолу, общинското участие във връзка с регионалния план не е достатъчно за спазване на правото на консултация на местните общини.
Университета в Сарагоса - Испания".
Становище на Института за европейски проучвания към университета в Женева и на Фондацията за икономика и трайно развитие на регионите в Европа. В становището, в раздел II - "Областен съвет за регионално развитие", се казва, чета дословно:
"Ролята на областния съвет се изразява единствено в това да подпомага областния управител в неговата дейност чрез изразяване на становище и по изготвения годишен отчет върху прилагането на плана за регионално развитие - чл. 10. Тези постановки, които по наше мнение са много общи, предполагат възможности за широко интерпретиране от страна на областните управители на различни области. Някои от тях ще могат тясно да приобщят общините при вземане на решения, като се съобразяват стриктно с тяхното мнение. Други ще могат на пълно законно основание да вземат относително под внимание мнението на местните власти. Във всички случаи настоящият проектозакон по наше мнение не дава достатъчни гаранции, че мненията на местните власти (изборни инстанции) навсякъде действително ще бъдат вземани под внимание."
Какво повече да добавя към становището на тези авторитетни експерти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на чл. 10.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 85, против 21, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"Чл. 11. Организацията на работата на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие се определя с правилник, приет от Министерския съвет."
Предложение от народния представител Тодор Костадинов - чл. 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. Организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие се определя с правилник, приет от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Ако няма изказвания, поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 11.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 4.
Член 11 е приет.
Половин час почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 26 февруари до 5 март 1999 г.:
- От народния представител Ивалин Йосифов към Муравей Радев - министър на финансите, относно приватизацията на Авиокомпания "Балкан". Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 март.
- От народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно размера на невъзстановените в срок данък добавена стойност и акциз на регистрираните по тези закони лица до този момент. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 март.
- От народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно наличието на организационни и правни гаранции, свързани с възможността органите на МВР да извършват разследване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 март.
- От народния представител Александър Каракачанов към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно ниските изкупни цени на млякото. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 март.
Получени писмени отговори:
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на питане от народния представител Руси Статков;
- от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев;
- от министъра на транспорта Вилхем Краус на актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Ивалин Йосифов относно продажбата на "Плевенски цимент" АД.
Имате думата, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моето питане е свързано със съдбата на "Плевенски цимент". Едно от дружествата в Плевен, които определяха икономиката на региона.
Господин Бакърджиев, в отговор на питане от господин Иван Бойков казахте, че циментовата промишленост е приватизирана от стратегически инвеститори, като един от тези стратегически инвеститори е "Титан" - Гърция, приватизирал "Плевенски цимент". Моето безпокойство е свързано с това, че след приватизацията на "Плевенски цимент" ситуацията в завода коренно се измени.
Крайният срок за подписване на договора за покупка на 34 на сто от дружеството беше на 2 декември 1998 г. Този дял беше продаден на "Плевцем" - офшорна фирма, регистрирана в Кипър.
На 18 декември 1998 г. заводът беше спрян и работниците пуснати в отпуск. Отпускът на работниците продължи до 19 февруари, като в момента работи само едната пещ. Втората пещ продължава да бездейства. Казах, отпускът продължи до 19 февруари. Наистина питането е малко закъсняло - едната пещ заработи, но това всъщност не изменя нещата на актуалния въпрос.
Моите въпроси към Вас, господин заместник министър-председател са: какъв беше критерият за номиниране на сделката? Защо заводът спря своята работа и каква ще бъде неговата съдба? Няма ли да последва съдбата на някои други заводи от циментовата промишленост - ясно и категорично, имам предвид кои заводи от циментовата промишленост спряха? Как държавата управляваше своя дял до приватизацията? Имаше ли информация за легитимността на проведените събрания? И не на последно място, на което основно акцентирам моят въпрос, отправен към Вас - какви мерки сте предприели за защита на работниците след многобройните техни сигнали до Вас относно оказания им натиск от страна на ръководството на дружеството?
Трябва да се подчертае, че ръководството на дружеството в момента се представлява единствено от членовете на "Плевцем", при продажбата на преференциални акции?
Това са моите въпроси към Вас, господин заместник министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Йосифов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йосифов, ще се върна малко назад, за да изведа цялата история с раздържавяването на "Плевенски цимент", за да не остане нещо неясно и неразбрано от колегите.
Раздържавяването на "Плевенски цимент", започва през 1996 г. Петдесет на сто от общия брой на акциите са определени за продажба по реда на масовата приватизация с решение на Народното събрание от 30 юни 1996 г., а съответно публикацията е в "Държавен вестник", бр. 48.
На първа тръжна сесия са обявени 78 054 броя акции, представляващи 45 на сто от капитала на циментовия завод, които са изкупени както следва:
- 34 на сто са закупени от фонд "Доверие";
- 3,57 на сто - от фонд "Армейски";
- 7,21 на сто - от "Калиман" АД;
- 0,23 на сто - от индивидуални участници.
Лицата с преференциално участие са получили 8641 броя акции. Казвам, това е било през 1996 г.
След приключване на трета тръжна сесия държавното участие остава в размер на 49,377% от капитала на дружеството.
Както Вие споменахте, през м. ноември 1997 г. фирма "Стройцем" - София, закупува акциите на изброените вече от мен приватизационни фондове и част от акциите на индивидуалните участници. През април 1998 г. вече акциите на "Стройцем" - София, са закупени от "Титан" - Гърция. Към м. август 1998 г. "Титан" е собственик на приблизително 48 на сто от капитала на "Плевенски цимент" АД.
С решение № 595 от 22 август 1997 г. на Агенцията за приватизация се открива процедура за касова приватизация на държавния дял в "Плевенски цимент" - тези проценти, за които вече споменах, които бяха останали в собственост на държавата, и се упълномощава министърът на регионалното развитие и благоустройството да подготви и сключи приватизационната сделка.
За удовлетворяване на реституционни претенции са отделени 5,4 на сто; за имащите право на преференциално участие са заделени 10 на сто и 34 на сто със заповед № РД 02-14-931 от 35.08.1998 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени за продажба чрез преговори с потенциални купувачи при следните начални условия - това е част от Вашия въпрос:
- купувачът се задължава да не прехвърля собствеността върху акциите, предмет на продажбата, за срок от три години от придобиването им;
- офертната цена за целия пакет акции не бива да бъде по-ниска от начално посочената в документацията - 3 млн. 950 хил. щ. д.;
- начин и срок за плащане - потенциалният купувач се задължава да заплати цената на целия пакет акции чрез банков превод в посочени от купувача сметки.
За приоритетни условия при преговорите с потенциалния купувач са определени тези, касаещи цената, начина и срока за плащане. Естествено е защо не са предвидени и допълнителните условия, които ние винаги залагаме в подобни процедури - запазване на работни места и инвестиции, тъй като става дума за изкупуване на остатъчен дял от предприятието.

В определения срок са постъпили две оферти - от "Плевцем лимитед" - Никозия, Кипър и от "Кирдорфер Цимент" - Австрия. С всеки от оферентите са проведени по три кръга от преговори. Ще ги изброя: с "Плевцем" - Кипър, първият е проведен на 19 октомври 1998 г.; вторият - на 26 октомври 1998 г. и третият на 2 ноември 1998 г.
С "Кирдорфер Цимент" - Австрия, преговорите са проведени съответно: на 20 октомври 1998 г., на 27 октомври 1998 г. и на 3 ноември 1998 г. Окончателните предложения по началните условия за водене на преговорите са представени от оферентите на 29 ноември 1998 г.
След тези три кръга какви са окончателните предложения?
За "Плевцем лимитед" - Никозия, Кипър кандидатът е приел да не прихвърля собствеността върху акциите, предмет на продажбата, за срок от три години след придобиването им, предложил е цена на целия пакет от акции, представляващ 34 на сто от капитала на дружеството, като цената е 8 млн. 260 хил. щатски долара. Поето е задължението в деня на подписване на договора да бъде представено платежно нареждане за превеждане на цялата договорена цена, като до пет работни дни сметката на МРБ ще бъде заверена.
"Кирдорфер Цимент" - Австрия - кандидатът е приел да не прехвърля собствеността върху акциите, предмет на продажбата, за срок от три години; предложил е цена на пакета от акции - 6 млн. 650 хил. щатски долара. В деня на подписването ще бъде представена банкова гаранция от банка, имаща кореспондентски отношения с Българска търговска банка, и плащането ще бъде извършено в срок от 30 календарни дни от подписване на договора.
След оценка и класиране на офертите за купувач на 34 на сто от акциите на "Плевен цимент" е определен "Плевцем лимитед" - Никозия, Кипър. Предложената цена е съвсем съпоставима, както вече казах, 8 млн. 260 хил. срещу 6 млн. 650 хил.
"Плевцем лимитед" е дружество с ограничена отговорност, учредено по Закона за фирмите в Република Кипър, от което дружество циментова компания "Титан" - Атина, Гърция притежава 999 от 1000 акции. Приватизационният договор с "Плевцем лимитед" е подписан на 2 декември 1998 г. и цялата сума е изплатена в срока по договора - тези 8 млн. 260 хил. щатски долара.
Със заповед № РД 02-14-148 от януари 1999 г. е обявена и началната дата за продажба при облекчени условия на акции в размер на 10 на сто от капитала на дружеството. Датата на обнародване на заповедта е в "Държавен вестник".
В тази част мисля, че ви дадох необходимата информация, а сега да се върнем на част от въпросите.
След приключване на третата тръжна сесия, когато държавата притежава 49,377 хилядни от процента от капитала на дружеството, са проведени две общи събрания на акционерите на "Плевенски цимент" АД. На 27 юни 1997 г. са приети промени в Устава на дружеството и промени в Съвета на директорите и на 21 септември 1998 г. също са гласувани промени в Устава на дружеството и промени в Съвета на директорите. Решенията и от двете общи събрания на акционерите са вписани в търговския регистър при Плевенския окръжен съд.
На първото общо събрание, съобразно дела на държавата, от 5-членен състав в Съветът на директорите са избрани трима представители на държавата. На последното общо събрание през 1998 г. при 7-членен състав на Съвета на директорите са избрани трима представители на държавата.
Каква е финансовата ситуация в "Плевенски цимент"? През 1996 г. печалбата на дружеството е в размер на 25 млн. лв. През 1997 г., когато държавата притежава над 49 на сто, печалбата е била в размер на 2 млрд. 725 млн. и, разбира се, още пари, като същата изцяло е реинвестирана в дружеството, а в края на 1998 г. реализираната печалба преди облагане с данъци е в размер на 5 млрд. 835 млн. 234 хил. лв. През 1996 г. придобитите дълготрайни материални активи са над 11 млн. лв., през 1997 г. - 397 млн. лв. и за 1998 г. - 1 млрд. 340 млн. лв.
Вие отговорихте на част от Вашия въпрос относно спирането за планирания годишен ремонт на първа и втора технологични линии. През декември и януари действително се извършва планиран годишен ремонт на първа и втора технологични линии. По тази причина и пещите не са работили, но мелниците и експедицията работят, доколкото контролният блок в моето министерство ми е подал справка след проверка.
По данни на ръководството на "Плевенски цимент" технологичната линия, както и Вие споменахте, на 19 февруари е пусната в експлоатация.
При планирани количества за месец януари 1999 г. 10 хил. тона са продадени 9 хил. 282 тона. Към 15 февруари наличните количества в "Плевенски цимент" по данни на ръководството са 15 хил. тона цимент, 1000 тона готов клинкер, което се равнява на 1000 - 1200 тона цимент. В момента тези количества са достатъчни за задоволяване на нуждите на пазара от съответното производство. По принцип през зимните месеци продаваното количество цимент е около 10 хил. тона месечно.
Колкото до последния въпрос, който Вие поставяте, относно сигнали, постъпили от работници в "Плевенски цимент", през октомври 1998 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил сигнал от осем души за оказан натиск от представители на "Титан" - Гърция, за изкупуване на преференциалните и безплатни акции на работещите в "Плевенски цимент". Със заповед от 8 октомври аз разпоредих извършване на проверка на място от представителите на контролния блок. Резултатът от проверката на комисията е, че от тези 8 подадени имена, които са изброени в сигнала, трима отдавна не работят в дружеството, а двама не са били на работа в указаните в сигнала работни схеми. От страна на работниците нямам допълнително поставен никакъв сигнал, на който да имам повод да реагирам.
Признавам, че разминаването между пет от тези осем, от които получих сигнала, води до извода, че тук става дума действително за сблъсък на интереси по изкупуване на преференциалните акции. От страна на дружество "Титан" по справка от ръководството на "Плевенски цимент" е било направено предложение на работниците и служителите за сключване на предварителни договори за продажба на полагаемите им се акции. Нямам данни за оказван натиск или тормоз спрямо работниците. Ако Вие разполагате или някой друг има такива данни, аз съм насреща, за да взема незабавни мерки.
Мисля, че се опитах съвсем изчерпателно да отговоря на Вашето питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин вицепремиер, аз ще започна с финала на Вашия отговор, а след това ще спра на другата фактология.
Значи с фактологията съм напълно съгласен, която прочетохте. Икономическите резултати до известна степен отговарят на реалната действителност, но процедурата и фактологията, която изнесохте, е наистина така. В материала, когато проверявах, точно така се оказа.
Аз започвам с последния Ваш отговор относно информацията за оказан натиск на работниците. Не мога да се съглася с тази информация, защото имам съвсем друго писмо, което е от Вашето министерство и е адресирано до президента на Република България. Там за осем работника, от които пет са напуснали, въобще не се говори. Смятам, че или сега не казвате реалната действителност, или тогава, когато е изпратено това писмо по сигнал от работниците до президента на Република България, не отговаря на действителността.
Аз наистина разполагам с информация и материали. Сто четиридесет и трима работника са подписали подписка, която е депозирана в плевенския окръжен съд, и ако искате на Вас също мога да предоставя тази подписка от 143 работника, върху които е оказван такъв натиск и заплаха съответно при закупуване на преференциалните акции.
Не зная дали информацията, която сте подали към президента на Републиката във връзка със сигнал именно от тези работници и от съдебните власти, е достоверна или това, което в момента казвате.
Независимо кое от двете е вярно, тук не претендирам дали точно са 8, от които 5 са напуснали, за мен е по-важна конкретната цифра. Сто четиридесет и трима работника са недоволни и са загрижени за съдбата на "Плевенски цимент".
Пак се връщам на нещата, които Вие изнесохте, на фактологията, но явно премълчахте някои други неща, които не могат да бъдат премълчавани.
Казахте, че 34 на сто представлява мажоритарен дял. Тридесет и четири процента наистина е мажоритарен дял, но погледнете кои фирми притежават над 51 на сто от предварителните акции, които са обявени в хронологията, която Вие описахте.
Така не може да се премълчи връзката между Александър Чакмаков - изпълнителен директор на "Плевенски цимент", и Тодор Костов - изпълнителен директор на "Белоизворски цимент". Петдесет и едно на сто от собствеността, говоря за "Белоизворски цимент" е на Холдебанк. Двамата са единствените вносители на бял цимент от десетки години в България. Една от офертите за развитието на "Плевенски цимент" беше производството именно на бял цимент. Навярно има някакви интереси на тези двама господа да не се развива такова производство на бял цимент.
Второ, връзката между "Титан" и Холдебанк....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йосифов, времето изтече.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Да, благодаря. Има още допълнителни взаимни връзки, които би трябвало обществеността и хората в "Плевенски цимент" да са напълно наясно и да знаят тези връзки, които Вие премълчахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Йосифов, на всички въпроси, които Вие сте поставили във Вашето питане, аз се опитах да дам коректен и пълен отговор. Доколко някой има информация, че познава друг, който познава трети и би могъл да прави нещо четвърто, това аз не зная и това изобщо не е моя работа - кой директор с кого се познава. Ако аз тръгна да се занимавам с това кой от директорите на промишлени предприятия се познава с директори на строителни предприятия, значи няма да бъда министър, а ще се занимавам с това кой какво казал на Женския пазар.
Тук става дума за нещо съвсем различно. В данните, които са постъпили при мен, са цитирани осем работника. Тези осем работника, както Ви казах по проверката, която е направена, трима от тях не работят в "Плевенски цимент", двама от смяната, за която се цитира, че е оказван натиск, не са били на работа.
Ако Вие разполагате с други данни - за 145 работника, както споделяте тук, разбира се, че ще трябва да ми ги предоставите, за да се опитам да осъществя необходимия контрол. Ако материалите са внесени в прокуратурата в Плевен, толкова по-добре - нека прокуратурата да се намеси. Не виждам как ние оттук, от тази зала, с Вас двамата можем да гадаем какво става в момента в Плевен или в работната смяна. Нека, ако има нещо такова, да ми бъде написано или Вие да бъдете така любезен да ми го предоставите и аз да се ангажирам и се ангажирам, разбира се, с това.
Но до мен досега има само един материал, който аз, разбира се, съм препратил и в президентството, и винаги ще постъпвам така, защото не виждам нищо, което да трябва да спира такава една тема. Ако има някъде нарушения, разбира се, трябва да бъдат извадени. И тук съм убеден, че ние мислим еднакво. И въобще да не Ви минава през ума, че нещо се опитвам да заобиколя или да скрия. Няма нищо за криене!
А това, че има големи участници в сериозния бизнес и производство на цимент, да, разбира се, така е. Така е по цял свят, така ще бъде в Европа, така ще бъде, надявам се, и в България. Въпросът е тези интереси да са полезни за интересите на страната ни, а не само на фирмите, които са закупили циментовите заводи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Йосифов, да изразите отношението си към отговора.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин вицепремиер, моят въпрос въобще не беше закачлив и не беше тенденциозен и смятам, че въобще не е от Женски пазар или от какъвто и да било друг пазар информацията, която предоставям.
Първо, отново за работниците. Ето го писмото, с което разполагам, изпратено до Министерския съвет, подписано от вашия главен секретар. Ще ви дам цялата подписка плюс това писмо, което сте го изпратили.
Другото, за да Ви докажа, че въобще не говорим приказки хей така, да се намираме на работа и да правим някакъв популизъм, просто ще ви попитам: господин Станков - ръководител на комисията и представляващ държавните дялове е член на "Белоизворски цимент", говоря за Комисията за приватизация, госпожа Пастушанска е член на Света на директорите на "Белоизворски цимент" и член на Комисията за приватизация. Е, тогава за какво говорим и за какви махленски неща става дума, след като членове са представители на Комисията за приватизация? От една страна те участват в процеса на приватизация на "Плевенски цимент", от друга страна, те са в ръководството на конкуриращо предприятие на "Плевенски цимент". Знаете как е разпределена и структурирана цялата циментова промишленост в България, много добре знаете кой е собственик на "Белоизворски цимент" в момента и точно тук, когато говорим за тази цялата история, свързана с циментовата промишленост, бих казал, че точно Вашето място като заместник министър-председател и министър на министерството, наблюдаващо конкретно циментовата промишленост, е да оказва този следприватизационен контрол, за който ние, нашата парламентарна група, многократно сме говорили.
Има още много други неща, които бих Ви казал, но виждам, че времето напредва. Не приемам Вашите упреци към мен, че говоря празни приказки. Вие сте в правомощията си да проверите взаимовръзката между съответните участници в процеса на приватизация и между вашите служители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Йосифов, представителите, които са в съвета на директорите в едно или друго държавно предприятие, са представители на държавата, а не са собствените си личности в частни дружества. Те са изпратени там именно, за да имат поглед какво става, за да реагират, когато има някакъв конфликт или нерешим проблем, или нещо, което според тях не е както трябва.
Съвсем не намирам логика в това, което Вие поставяте тук - участието на хора като представители на държавата в едно предприятие. В моето министерство има 440 предприятия, господин Йосифов, и там трябваше да има представители на държавата, за да виждат какво става, за да се опитаме тези, които са зле, да ги стабилизираме, тези, които са добре - да ги развиваме, тези, които трябва да се ликвидират - да се ликвидират. Това ми е работата, това е работа и на целия екип, който работи заедно с мен.
Оттам насетне няма никакво значение къде работиш, когато взимаш продажба на остатъчен дял от 34 на сто в едно предприятие. Едната оферта ти е за 8 млн. 260 хил. долара, а другата ти е за 6 млн. 600 хил. долара.
Има ли значение, според Вас, господин Йосифов, дали Вие сте в тръжната комисия, дали аз, дали някой друг? Тук става дума за чисти параметри, ясна сделка и всичко тук е прозрачно. Значи човек, колкото и да е мнителен, не може да му мине през ума да потърси нещо некоректно. Факт, че е така.
Дотук няма нито един сигнал за това, че комисията, която работи в моето министерство, е допуснала ей-толкова грешка при всяка една от процедурите - при търгове, при конкурси, при преговори. И аз съм изненадан от това, че Вие поставяте точно такъв въпрос. И то за сделка, която е финализирана през миналата година, за която нито един от участниците не е останал недоволен, която нито един не е опровергал или не е поискал някакво разяснение, виждайки, че процедурата е стриктна, чиста и справедлива.
Тези хора, за които казвате, че имате списък, моля Ви, предоставете ми данните, аз ще имам грижа оттук насетне да се намеся. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Жорж Ганчев относно договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Българската национална телевизия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Жорж Ганчев - БББ - Патриотичен център. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Виждам, че на двама смешници отдясно не им харесва БББ - Патриотичен център. Господа, бъдещето е на патриотите в тази държава. И червени, и сини убихте държавицата ни и се издънихте, тъй че признайте си без бой... (Смях и реплики.)
Господин Бакърджиев, на 26 август 1998 г. в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството сте подписали договор с Българската национална телевизия за снемане и излъчване на неограничен брой репортажи за Вашата и тази на министерството Ви дейност. Клауза на този договор Ви гарантира запазване на доброто Ви име и авторитет срещу четиристотин седемстотин и шестдесет хиляди долара. Въпросната сума даже не е от Вашето министерство, а от Програмата ФАР "Трансгранично сътрудничество". (Оживление.)
Филмите, които Българската национална телевизия трябва да заснеме и изработи, трябва да Ви бъдат и предадени веднага след монтажа и озвучаването им, т.е. преди да бъдат излъчени, което си е директно болшевишка цензура. (Оживление.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Защо? Порно ли ще бъде?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин Бакърджиев, считате ли, че е нормално, морално и законосъобразно един заместник министър-председател да си купува - повтарям: да си купува неограничен по време медиен комфорт в независимата Българска национална телевизия? Да не говорим за Нова телевизия, която е тъмносиньо седесарска и Вашето име е свързано с тази затънала в дългове телевизия. И ако само двама или трима Ваши колеги решат като Вас със символични чужди средства да си приватизират националния ефир, какво ще остане от Българското национално радио и Българската национална телевизия?
С мен нося копие от договора, публикуван във вестник "Капитал" (показва го), което българският народ искам чрез телевизионната камера да види, че не само съществува, но е много специфичен. Когато вие абсолютно цензурирате Жорж и Българския бизнесблок 24 месеца вече (оживление)... Вашият НСРТ каза 0,02 излъчване и никой от вас даже не се извини, че Вие по Гьобелсовски ни цензурирате. Снощи и онази вечер по Нова телевизия беше направен специален коментар срещу Славянския университет и тези студенти, които си търсят правата.
Аз Ви питам с думи прости, обяснете на българския народ как с чужди пари на Програма ФАР Вие си купувате медиен комфорт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ганчев, ще навлезем в материя, която изобщо не Ви е ясна, затова ще бъда достатъчно подробен. (Оживление, неразбираема реплика на господин Ганчев.)
Регламентирано задължение на всички страни, ползващи средства от Европейския съюз, е да осигуряват съответната публичност на програмите и проектите, реализирани с тези средства. Това важи в най-голяма степен и сила за Програма ФАР. Материята, за която сега ще си говорим, ще систематизирам като за Вас. (Смях в залата.)
Ще трябва да цитирам тук т. 5.9. от финансовия меморандум по Програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" от 1994 г., както и т. 5.8. от финансовия меморандум по същата програма за 1995 г., както и Анекс № 3 от финансовия меморандум за 1998 г., както и т. 7 от последния финансов меморандум по Националната програма ФАР за България. Дотук всичко Ви е ясно, убеден съм.
С писмо от 21 юли 1998 г. на ръководителя на Програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" до делегацията на Европейската комисия е предложен за одобрение оперативен бюджет на Програма ФАР. В т. 7 от цитирания бюджет се предвиждат 28 хил. евро, предназначени за популяризиране на програмата и нейните проекти, който бюджет включва заснемане и излъчване на филм, рекламни материали и издаването на бюлетин.
На основание финансовите меморандуми, сключени между правителството на Република България и Европейския съюз и Рамковото споразумение към тях, делегацията към Европейската комисия в София одобрява така предложения бюджет на програмата. Вследствие инициатива на Генерална дирекция 1А на Европейската комисия в Брюксел и с писмо от 27 юли 1998 г. на делегацията на Европейската комисия, е предложено създаването на специален телевизионен филм, който да отразява дейността на програмата и реализирането на конкретните проекти, като условието е (цитирам): "Филмът да стане достояние на максимално голяма част от населението на страната". По силата на това условие със същото писмо се препоръчва филмът да бъде заснет и излъчен от Българската национална телевизия - Канал 1, а не по Нова телевизия, господин Ганчев. Предложението е придружено с детайлен бюджет за реализация на филма, както и с проект за сценарий.
С писмо от 30 юли 1998 г., подписано лично от господин Жак Вюненберже - посланик на делегацията на Европейския съюз у нас, така предложеният бюджет, сценарий и изборът на Канал 1 за осъществяване на проекта са одобрени без всякакви забележки. Напротив, предлага се пълно съдействие и сътрудничество от тяхна страна по реализация на проекта за филма. Договорът за производството на филма е подписан в изпълнение на ангажиментите, поети от Република България по линия "Популяризиране дейността на Европейската комисия" и заплатен от одобрения бюджет на Програма ФАР.
Защо договорът е подписан от мен? С Решение № 606 от 3 юни 1997 г. Министерският съвет на Република България определя мен в качеството ми на заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството за оторизиращ Програма ФАР "Трансгранично сътрудничество България - Гърция". Аз отговарям и за връзките ни с Гърция, господин Ганчев. Задълженията на оторизиращия програмата са да отговаря за финансовото управление и да подписва всички договори по линия на Програма ФАР, които превишават 3000 евро. До тази сума договори не минават през мен - минават през съответния изпълнителен директор на звеното по Програма ФАР.
Именно в това си качество подписах договор на 26 август 1998 г. с Българската национална телевизия. Договорената сума по договора е съгласно отпуснатия бюджет. Вие тук казахте 400 и сумати хиляди. Не, господин Ганчев, 4300 евро. (Неразбираема реплика на господин Ганчев.) Били сте се объркали като говорихте преди малко от трибуната. Значи 4300 евро, които в деня на подписването на договора представляват 4760 щатски долара.
В т. 1, която е основата на договора и определя предмета на сделката, се казва: Изпълнителят заснема и излъчва по Канал 1 на Българската национална телевизия документален филм за дейността на възложителя с времетраене, тук внимавайте, господин Ганчев - до 30 минути. Възложителят в този договор, уважаеми господин Ганчев, не съм аз в качеството си на вицепремиер и министър, а е този, който представлява Европейската комисия. На подписа ми е изписано: за Програма ФАР "Трансгранично сътрудничество", господин Ганчев. Именно като оторизиращ програмата от страна на Европейския съюз съм поел ангажимента по т. 15 от договора, която гласи (цитирам): "Страните се задължават взаимно да пазят доброто си име и авторитет. Те декларират, че ще се въздържат от действия, свързани с рубриките, чрез които биха могли да бъдат накърнени правата на трети лица, господин Ганчев, в резултат на което би се ангажирала отговорността на някоя от двете страни". Аз не виждам нищо тревожно в тази клауза, но понеже работя с юристи и се съобразявам и с тяхното становище, Вие самичък сте останали съвсем не в час.
В архивите на Българската национална телевизия има стотици такива договори. Договорите не се предлагат от мен, от моето министерство или от звеното по Програма ФАР. Те се предлагат от Националната телевизия, господин Ганчев, тъй че ние ги подписваме с удоволствие, защото пропагандираме развитието на връзките на България със страни, които са членове на Европейския съюз. Четейки Вашето питане, господин Ганчев, останах с впечатление, че наистина не можете да намерите под вола теле, защото не сте прочели както трябва договора.
В т. 4 от договора е записано: "Договорът се сключва и е валиден до изпълнение на задълженията на двете страни, но не по-късно от 60 дни след подписването му" - ако се наложат екстремни ситуации, ако се наложи евентуално увеличаване на времетраенето.
И така, филмът е заснет. На 8 ноември 1998 г., в неделя, от 19,25 часа с времетраене 25 минути филмът е излъчен по "Канал 1", с което валидността на договора се прекратява по силата на неговите клаузи. В случай, че все още не сте разбрали, господин Ганчев, договорът е с еднократно действие...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не ме иронизирай, момченце!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... и визира заснемането на точно определен брой обекти, предложени по списък от Програма ФАР. Изразът, използван от Вас "неограничен брой репортажи" на моята и на тази на министерството ми дейност, както е цитирано във Вашето питане, което Вие отправихте, не фигурира никъде в текста.
Господин Ганчев, сменете очилата. Може би сте се объркали с някои от сценариите за Вашите смешки по холивудските филми. Но аз пак ще кажа: това е Народно събрание на Република България и второстепенни актьори тук няма никога да играят главни роли. Това се отнася изцяло за Вас, господин Ганчев. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Впоследствие така изработеният и вече излъчен по Националната телевизия филм бе предаден на Европейската комисия в Брюксел. И ние получихме поздравления и много сериозни положителни отзиви заедно с предложението - внимавайте, господин Ганчев - да направим втора серия на този филм. И аз съм убеден, че ще го направим и вече ще снимаме как се работи по пунктовете между България и Гърция.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Втора серия на Вашето правителство не е снимана.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Така че, господин Ганчев, ще направим и втори филм за Програма ФАР - трансгранично сътрудничество. И то не защото Вие не го искате, а защото ние и Европейската комисия смятаме, че това е полезно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Може и "На всеки километър" да направим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз не мисля, че някой българин, който има национално достойнство и най-вече е патриот, ще се срамува от това, което правим, за да пробием границите със съседните държави и да ги направим отворени врати между нас и Гърция, между нас и Турция, между нас и Македония. Така правят умните политици, господин Ганчев. В случая не визирам Вас.
Аз ще Ви дам още една информация. Подобни филми, господин Ганчев, публицистични филми, доста обхватни...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Дайте още време, господин председател! Две минути на мен! А на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Слушайте, не са две минути. Господин Ганчев, ще бъда принуден да Ви отстраня за това, което казвате. Мълчете, за да си чуете отговора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По-обхватни и сериозни филми са правени по същите програми, господин Ганчев, по същия начин на финансиране, в Полша, в Чешката република, в Унгария, в Словакия, в Литва и нито един сбъркан политик там не ги е окачествил като приватизация на национален ефир.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин Куртев, направете му бележка. Колко време говори?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Това го разбират нормалните хора в Европа, господин Ганчев, аз мисля, че го разбират и всички нормални българи. Ще Ви поканя специално за гледането на втора серия в моето министерство, господин Ганчев. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Искрено благодаря за изчерпателния отговор на вицепремиера, добър ученик на комунистическия лакей Петър Танчев. Говорите точно като него.
Аз съм режисьор, продуцент, сценарист не само в Холивуд, а и в Лондон и там съм си направил парите, господине. А Вие Вашите пари трябва тепърва да ги доказвате, след като падне правителството Ви.
За програмата - "да", но "не" за доброто име на министъра в подобно обсебване на национална медия. "Не" за абсолютната цензура - предварително да Ви бъде даден материалът, преди да е излъчен, господине. Не можете да заблудите българския народ. Той интуитивно разбира от правда и кривда, от лъжа и истина.
За дейността на възложителя погледнете какво пише в договора. Вие скрихте най-голямата катастрофа. На мост на гара Яна на 8 км от София излиза цяла греда - 40 автомобила, президентът на АКБ "Форест" чакат час и половина линейка. От другата страна на мантинелата хора на Вашето поверено министерство идват да грабят колите, които са катастрофирали. Хората замръзват на студа на пътищата заради Вас, заради Вашето министерство. И Вие, господине, тук имате дързостта, когато скрихте това от медиите, от Вашите медии, седесарските медии, покорените медии, сталинистките медии... Вие тук на мен ще ми говорите за чест и достойнство! (Шум в блока на СДС.)
Един колега ме нарича мене смешник - човек, който 10 години няма фирма и заплата, няма реституция и борд на директорите, човек, който служи на България от трибуната, един независим човек, който наистина няма нищо общо с червени и сини, има общо само с България и с българските интереси! И Вие на Вашата смешна възраст, с Вашите смешни успехи в живота, младо инженерче, ще се гаврите с човек от ранга на Жорж Ганчев! Срам и позор! Благодаря. (Смях в блока на СДС, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Ганчев, във всяко едно историческо време, във всяко едно общество, при всяко едно управление е имало хора, които са разсмивали управляващите. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Ето, господин председател! Ето! Лакей! Лакей!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Те са се наричали шутове. Но трябва да си страхотен смешник, за да разсмееш толкова много хора едновременно. Трябва да си действително много смешен, за да разсмееш цял един народ. Аз се радвам, че ние в България имаме и такъв смешник. Но тъй като Вие засегнахте моето министерство, споменахте за нещо, което никой не разбра, за някакви разграбвания, за някакви скривания...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Всички разбраха, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... което горе-долу звучи като: аз излизам на трибуната на парламента, говоря си каквото ми хрумне, важното е да ви чуват. За Вас това е целта.
Понеже нищо не можете да допринесете за нашата държава...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): След като ни ограбихте медиите... Крадец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, имайте търпение да чуете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... понеже нищо не бихте могли да свършите, господин Ганчев...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие трябва да свършите!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... аз няма да казвам собствената си оценка за Вашата много скромна личност. Ще цитирам това, което днес сутринта прочетох в един вестник от един Ваш доскорошен съпартиец. Той казва така: "Жорж Ганчев ще го затворим в зоологическата градина. (Смях в блока на СДС.) Аз и още няколко човека сме решили да го осиновим. Нали сега е модерно да се осиновяват хипопотамчета, пантери и прочие. Жорж за мен е особен вид тапир." (Смях и ръкопляскания в блока на СДС.)
Аз цитирам публикация в пресата от господин Цветелин Кънчев. Мисля, че имате да се уточнявате с него откъде Ви е прозвището. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, аз най-настойчиво Ви моля да се обърнете към Вашите министри и да ги призовете към един по-нормален и приемлив тон за българското Народно събрание. След като искат към тях да бъде демонстрирано уважение, нека и те да бъдат така добри да се отнасят със същото подобаващо уважение към народните представители. Още повече, ако трябва тук да се чете кой какво е казал, може би и ние би трябвало да прочетем какво е казал Петър Танчев за своя любим ученик от онова тоталитарно време.
Така че обърнете се, моля Ви, към Вашите министри за едно по-толерантно и възпитано отношение в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин Минков, напълно сте прав, че тонът в Народното събрание трябва да бъде друг. Но в същото време си припомнете и българската поговорка "Каквото повикало, такова се обадило". През цялото време, докато говореше господин Бакърджиев, господин Ганчев не млъкна. И Вие бяхте до него, можехте да го посъветвате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Какво говореше?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами какво говореше? Говореше за фашизоирани типове и не знам си какво. Аз трябваше да го отстраня. Не го направих. Но ще моля оттукнататък наистина...
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Защо не го направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Иванов, мълчете, за да не Ви отстраня и Вас!
Моля ви оттук нататък за един по-коректен тон в залата.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Цветелин Кънчев относно незаконосъобразно вписване на друга народност във военните книжки на срочно военнослужещи в поделенията на Главно управление на Строителни войски.
Има думата господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Аз искрено се радвам, че са останали здрави микрофоните. След като изслушахме тирадите на Жорж Кихот и Яшо Панса, мисля, че е време да се залавяме за сериозна работа.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Бакърджиев! Моля, отговорете ми, има ли Ваше разпореждане или информиран ли сте за разпореждане на Ваши подчинени на срочно военнослужещи в повереното Ви Главно управление на Строителни войски в графа "народност" във военните книжки да бъде вписвана друга, освен народност "българин"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кънчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънчев! Не, категорично няма мой акт, моя заповед или разпореждане, което да задължава във военните книжки на служителите, на военнослужещите в Строителни войски да се нанася информация в графите "народност" или "политическа принадлежност". Но Вие задавате Вашия въпрос във връзка с конкретен случай. Аз се опитах да изясня всичко по него и ще дам незабавна информация.
Става дума за случай, който е реализиран през 1996 г., с военно поделение 62-720 в гр. Плевен. Нарушението е през м. ноември 1996 година. Във връзка с този случай две години по-късно в Главния щаб на Строителни войски е постъпила жалба от Сдружение-организация "Дром", заведена в Деловодството под № Ж-108 от 19 октомври 1998 г. В жалбата се цитира името на редник Данаил Альошев Димитров от поделението в гр. Козлодуй. Аз направих необходимата справка и изисках и видовете военни книжки, които към миналата година са били в сила в поделенията. (Показва книжките.) Това са, господин Кънчев, двата вида. И двете са от 1982 г.
От 1992 г. има разпореждане графите "народност" и "партийност" да бъдат зачерквани и да не се подава никаква информация. Независимо от това през 1996 г. при управлението на Жан Виденов такъв инцидент е допуснат. Предполагам, че това не е изключение, имало е и други такива случаи. По този повод от края на миналата - 1998 г., е възложено изготвянето на нови военни книжки за служителите в Главно управление на Строителни войски, което е на разпореждане на моето министерство. И имайте убедеността от мен, че такова нещо никога няма да допусна. В България всички сме българи и политическата принадлежност е тук, в тази зала, добронамерена за родината ни. Това ще бъде моето мнение винаги.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Аз Ви благодаря, господин Бакърджиев.
Декларирам пред всички колеги, че съм враг на евтините политически дивиденти и на политическия популизъм. Този случай конкретно би могъл да се квалифицира не само като превишаване на правата на въпросния подполковник Попов, който, ако не се лъжа, е все още командир на поделението, но и като престъпление, тъй като са нарушени конституционните разпоредби, ратифицирани от българския парламент конвенции, и по-точно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и съвсем наскоро ратифицираната от нас Рамкова конвенция за защита на националните малцинства.
Съвсем наскоро, уважаеми колеги, докато течаха консултациите по отношение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, присъствах на един форум, на който се бяха събрали над 30 ромски организации. Бях очарован и дори щастлив, когато тези хора единодушно заявиха, че се чувстват неразделна част от българския народ. А с какво им се отплащаме ние? Може би с това, че някои ги смятат за непълноценни, за хора втора ръка, като забравяме, че по-голямата част от обектите с национално значение, както и безбройните болници, детски градини и училища са построени от техния робски труд по време на отбиване на военната им служба в Главно управление на Строителни войски.
Уважаеми господин министър, аз съм сигурен, че виновните ще си получат заслуженото, тъй като разполагам с лична информация, че Вие специално не се срамувате да поддържате контакти с български граждани от ромски произход.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Кънчев.
Господин заместник министър-председател, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Кънчев! Точно такова е отношението и на служителите в моето министерство. И тук ще кажа - и на политическата сила, която аз представлявам. Ние работим много сериозно именно по интеграцията на тези етнически групи, които с десетилетия бяха игнорирани от българското общество, които бяха натикани в изолатор и които действително сега трябва да бъдат част от българския народ. (Неразбираема реплика от Кънчо Марангозов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, не влизайте в разпри с друг народен представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз съм служил две години в Кърджали и много добре знам какво беше отношението към едни и към други българи. Така, както я караха господата-комунисти, така никога нямаше да имаме единна българска държава. Винаги щяхме да се делим на някакви - на комунисти и на останалите, на градски и на селски чеда, на тези, които са миропомазани и могат да следват в чужбина, и тези, които не пускат, изобщо можеха да ни делят, както си щат. Дори и в отсянката на нашия тен ни разделяха.
Колкото до тримата, които по проверката, която бях възложил, са ми докладвани от полк. Папазов - началник на Главния щаб и командващ Строителни войски, полк. Йордан Иванов, полк. Петко Гергов и Владо Мусаков са пенсионирани на различни дати през месеците юни и август 1998 г., поради което на тях не може да им бъде наложена някаква допълнителна санкция или дисциплинарно наказание, но при всеки един такъв случай аз съм на разположение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Иван Борисов Цонев относно строителството на второкласен обходен път - гр. Козлодуй.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! При проектирането и изграждането на атомни електроцентрали винаги се допускат проектни и надпроектни хипотетични събития, които могат да се развият вследствие на обективни и субективни причини. Въпросите по защитата на населението, на материалните и културните ценности при стихийни бедствия, крупни природни аварии и катастрофи винаги са били в центъра на вниманието на общинските ръководства на община Козлодуй и ръководството на Атомната електроцентрала. И като ръководители, и като граждани, те винаги са предприемали всички необходими мерки за провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия и радиационна авария в атомната електроцентрала.

Един от основните способи за защита на населението, на материалните и културни ценности при авария в АЕЦ е бързата и повсеместна евакуация на работниците и служителите, неучастващи в провеждането на ефективни аварийновъзстановителни дейности. Само за АЕЦ техният брой е няколко хиляди души.
По настояване на ръководството на община Козлодуй и ръководството на атомната електроцентрала през 1993 г. беше започнато строителство на второкласен обходен път на гр. Козлодуй (главна евакуационна магистрала от кота 0 до кота 5560 м). До момента участък от пътя с дължина 2,5 км е завършен изцяло. До окончателното му довършване остава участък с дължина 3 км, като основата на този участък е положена.
Към днешна дата евакуацията на работниците и служителите може да се извършва единствено през центъра на гр. Козлодуй, което е в противоречие с всички международни норми и действащи стандарти.
Поради липса на обходен път пътният поток от автобусите и личните моторни превозни средства, извозващи работните смени, се насочва изцяло през центъра на града. Това води до големи задръствания и замърсяване на въздуха над допустимите норми.
Довършването на обходния път е наложително. То е в контекста на изследванията на международните организации и експерти, които посещават Козлодуй и проявяват изключително голям интерес към мероприятията по защита на населението при евентуална авария в АЕЦ. Завършването на този участък от пътя следва да се разглежда като неотложен проблем. Превантивната дейност е залог за изпълнението на задачите по опазване на живота и здравето на хората при възникването на критични ситуации в АЕЦ.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е:
Включва ли в своите разчети Министерството на териториалното развитие и благоустройството за 1999 г. довършване на строителството на обходния път на гр. Козлодуй? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
Давам думата на господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател на Република България.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, въпросът Ви е действително актуален и важен. Действително от целия участък от 5 км 516 м са изпълнени 2 км и половина на бинтер на неплътен асфалтобетон, като на обекта изцяло, по цялото трасе е изпълнена основа от несортиран трошен камък и остава да се довършат тези близо 3 км и 16 м, като в двата километра и половина е положен и битумизиран трошен камък в неплътен асфалтобетон.
Аз намирам само една дребна разлика във Вашия въпрос и в това, което колегите ми подадоха като информация. Във Вашия въпрос ориентирите са, че 1993 г. е започнало изграждането на този път. Това, което колегите ми подават от Главно управление "Пътища", е, че този участък е започнат 1988 г. и изпълнението му е спряно в края на 1992 г. Тоест от 1993 г. насам не се работи, а не оттогава е започнат. Това няма никакво значение в ангажиментите да се свърши работа, разбира се. Друг е въпросът, че ако колегите от ГУП са прави, аз ще трябва да Ви питам защо от 1993 г. досега не свършихте тези три километра. Може би пък е било писано аз като министър да ги направя. Така че ангажирам се тези три километра и малко повече да бъдат изградени. Разговарях и с шефа на ГУП, и с финансовия министър, ще потърсим възможност. Инвестицията е в размер на един и половина милиарда ориентир, тъй че следващата година ще пуснем и този участък. Вие сте прав за важността. Оттук насетне остава ние да гоним пуска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за Вашия отговор.
Имате думата за реплика, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бакърджиев, за отговора. Всъщност това е третият актуален въпрос, който аз поставям към Вас. Първият беше пак за Козлодуй, вторият - за Враца, третият пак е свързан с Козлодуй. Не направи изключение и днес Вашият аналитичен отговор. Видимо вашите специалисти добре са Ви информирали за това, което ще разговаряме. Но не това е толкова важно. По ми допада във Вашия отговор това, че Вие се ангажирате с решаването на този проблем.
Аз бих попитал все пак, господин министър, не е ли възможно да направим и невъзможното, бих казал, но не за следващата година, а в рамките на тази година да се опитаме нещо да направим. Знаете отлично, че там с лупа се гледа всичко. Ние, всички политици, от всички политически сили декларираме, че имаме отношение към АЕЦ, че ще направим всичко възможно да не бъдат закривани реакторите. Действително енергийната столица на България Козлодуй заслужава такова внимание, с което е обграден. И ако аз се обръщам сега към Вас с молба, то е: нека още веднъж да помислим не е ли възможно това да го направим в рамките на годината, която вече започна? Аз снощи късно бях с кмета на Козлодуй, действително това е един сериозен проблем там и хората ще Ви бъдат благодарни, ако това, което се ангажирате, го изпълним, но с молбата ми: нека да не бъде в следващата година, а в рамките на тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Имате думата, господин заместник-председател на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Борисов, няма спор по това, ние сме на едно становище за важността на този участък. Ще помоля колегите още един път да огледат всяка една възможност и колкото по-скоро може, толкова по-скоро ще изградим този участък. Разчитайте на мен. Благодаря ви. Лека работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Довиждане.
Преминаваме към три актуални въпроса и две питания към заместник министър-председателя господин Александър Божков.
Има думата проф. Стоилов да постави актуалния си въпрос относно оздравяване и приватизация на "Пектин" - Перник.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос се отнася до едно от пернишките предприятия - "Пектин" ЕАД. През месец май 1998 г. за изпълнителен директор на "Пектин" е назначена госпожа Ваня Милушева. От този момент добре работещото предприятие започва да губи производствен ритъм и да трупа загуби от основната си дейност.
Понастоящем работниците са в принудителен престой, работят едва двадесет човека. Есенната преработвателна кампания е провалена. В условията на този съзнателно преследван срив директорката се опитва да направи нечиста работническо-мениджърска приватизация - познато явление в последните две години, на което ни обръщат внимание и нашите партньори от чужбина.
Господин министър, искането на колектива е да бъде освободено некадърното ръководство, да създадете условия за оздравяване на предприятието и чак тогава да стартира приватизацията му. Аз се присъединявам към това искане. Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Давам думата за отговор на заместник министър-председателя господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, искам с голямо съжаление да Ви кажа, че във въпроса, както е формулиран, има доста неточности. Очевидно Вие не сте били добре информиран, затова ще отговоря доста изчерпателно, за да осветля точно как стоят въпросите в "Пектин".
Когато през май 1998 г. госпожа Милушева е назначена за изпълнителен директор, предприятието вече е в тежко финансово състояние. Управляващите преди това господин Атанасов и господин Михов са формирали загуба в размер съответно на 183 млн. 955 хил. лв. и 377 млн. 924 хил. лв. Факторите, които са оказали влияние върху масата на загубата за 1997 до 30 април 1998 г., са:
За отчетната 1997 г. с изпълнителен директор господин Атанасов - липса на реално счетоводно документиране и отчитане на стопанските операции; продажба на произведената продукция под необходимо присъщите разходи за нейното производство в размер на 158 млн. 875 хил. лв.; неосчетоводени рекламации по реализацията на продукцията в размер на 37 млн. 749 хил. лв.; абсолютни преразходи на горива на единица продукция в размер на 12 млн. 327 хил. лв.; несъобразена цена на изкупената суровина ябълки с цената на крайния продукт - купува се суровината на средна цена 118 лв. на кг, а средната продажна цена на крайния продукт е била 122 лв. на кг ябълков концентрат. Тоест, покриват се разходите само за изкупената суровина, без да са покрити разходите по преработката. Абсолютната загуба в случая е 81 млн. 650 хил. лв. Преразходи на ензими - 17 млн. 187 хил. лв.; фиктивно вписани приходи в отчета за приходи и разходи 127 млн. 730 хил. лв.
По отчета за приходите и разходите за 1997 г. дружеството отчита печалба в размер на 59 млн. 369 хил. лв., като непокритата загуба от минали години остава в размер на 113 млн. 384 хил. лв.
В резултат на предизвиканата от новото ръководство и назначена през м. юни 1998 г. финансова ревизия вследствие на изложените факти интересно какво се получава? Преобразува се крайният финансов резултат за 1997 г. от 59 млн. лв. печалба в загуба 183 млн. лв., като общо натрупаната през годината загуба е в размер на 297 млн. 339 хил. лв. В периода от 1 януари 1998 г. до 30 април 1998 г., когато изпълнителен директор е господин Михов, който, както Ви е очевидно ясно, този път аз съм назначил, отново е имало липса на реално счетоводно отчитане на стопанските операции. Не е осъществена никаква производствена дейност, въпреки че е имало налична суровина за това. Продажбата на наличната продукция отново е била под себестойност и се е получила загуба в размер на 59 млн. 222 хил. лв. Престои са довели до относително постоянни разходи в размер на 318 млн. лв.
В резултат на усилията на екипа на новото ръководство се извърши презавеждане на счетоводните документи, проследяване на стопанските операции и вследствие на изложените факти като резултат се стигна до преобразуване на счетоводните данни. От печалба в размер на 72 млн. лв. за 1997/1998 г. се стигна до загуба в размер на 377 млн. 924 хил. лв. Тоест имали сме всички основания да освободим последователно и двамата изпълнителни директори, тъй като очевидно са заблуждавали финансовите органи.
В резултат на управлението на настоящия съвет на директорите е постигнат и най-после за първи път се одитира реален годишен счетоводен отчет, който отразява реално финансовото и имущественото състояние на дружеството. Дружеството вече работи без собствен оборотен капитал, а стопанската дейност се осъществява на база стокови кредити и ликвидни постъпления от произведената продукция.
Към момента в дружеството средносписъчният състав е в размер на 214 човека със средна работна заплата 169 хил. 474 лв. Фактически заетият персонал към 31 декември 1998 г. е 155 човека, а не както казвате 20 човека, от които в престой са били 40 човека.
Има положителни резултати от основната дейност.
По въпроса за работническо-мениджърското дружество, което толкова много Ви безпокои, искам да Ви кажа, че наистина се учредява работническо-мениджърско дружество "Пектининвест", но ако сте се поинтересували в Агенцията за приватизация, където са подадени документите и където вече има и решение на агенцията за сключване на приватизационна сделка, потенциалните купувачи са двама - фирмата "Занкил" - Виена, която купува 67% от акциите на дружеството, и "Пектининвест", който купува 12% от акциите на дружеството. Тоест не може да се говори за някакво работническо-мениджърско дружество, което спешно е направено, за да купи предприятието. Имаме чуждестранен купувач, имаме и малко участие на работническо-мениджърско дружество съвместно с чуждестранния купувач, което показва и доверието на чуждия инвеститор към сега управляващите предприятието. Аз разбирам защо Вие поставяте въпроса за работническо-мениджърското дружество. Бившият директор господин Анастасов, който е настоящ общински съветник от БСП в Перник, също участва в едно друго работническо-мениджърско дружество - "Пектин 2000", което обаче изглежда че не можа да събере пари и не се яви на преговорите. Не са успели да съберат парите, не са били на преговорите и нищо чудно, че според Вас работещите в предприятието искат да се прекрати сегашната процедура, която е стигнала вече до сделка, да се върнем на начален етап, та белким междувременно дружеството на господин Анастасов събере и хора, и средства и да се яви и то. За голямо съжаление, аз не виждам никакви причини и от Агенцията за приватизация, където направих справка, казаха, че не виждат никакви причини за връщане на процедурата към изходна позиция, тъй като това е един от случаите, когато сме намерили сериозен западен инвеститор и не си заслужава изобщо да мислим за разваляне на сделката. Очаква се през следващите дни да бъде приключена сделката и да бъде извършено плащането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя за отговора.
Проф. Стоилов, имате думата за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър, голяма част от числата, които са Ви предложени, са резултат на счетоводни еквилибристики. Едно предприятие, което не е могло да осъществи една горе-долу нормална есенна кампания, не може да има такива резултати. Едно предприятие, в което през есента 20-тина човека са се занимавали с работа, другите са били, както Вие казвате, в престой, почти не получаващи заплати или мизерни трохи, това предприятие не може да произведе такива числа, каквито Вие тук излагате. Няма такова нещо! Ако преработвателната кампания се е измервала с числа като 200 т, 4000 т в 1994, 1995 г., през 1996 и 1997 г. при този уволнен директор е стигнало до 12 хил. т. С хиляди мъки! Аз съм ходил да моля тук банки да отпуснат някакви пари на предприятието за оборотни средства. Не и не! С хиляди мъки, просто с чудеса този човек успяваше да доставя от околните страни ябълки, защото в България ликвидационните съвети и реалните граници съсипаха земеделието, в това число и овощарството. Това е публична тайна, призната и от президента.
Аз се удивлявам на тези числа, които са Ви вкарани в папката. Това не е истина, господин Божков! От нищо не съм заинтересуван и ако Вие казвате, че този човек, бившият директор, е член на общинския съвет, в това няма нищо грешно, нищо порочно. Има такива хора и сред вашите. Работата е там, че Анастасов успя да изправи предприятието на крака. Ни повече, ни по-малко!
И още нещо. Как пък намерихте да сложите за директор жена на човек, срещу който има начет за около 130 хил. немски марки и за около 2 млн. главница и лихва? Толкова ли не можахте да намерите някой друг, а съпругата на човек, срещу който има начет? И, разбира се, окръжната прокуратура там мълчи.
Ето това ме кара да се съмнявам. И нищо повече, и нищо друго.
А що се отнася до приватизацията, разбира се, при поправения закон с 10 човека може да се спретне едно дружество и да се направи работническо-мениджърска приватизация. Така и става на практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Божков, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми проф. Стоилов, Вие изглежда че не ме чухте добре. Аз не съм казал, че предприятието е започнало да печели. Твърде много са натрупаните загуби, за да може да започне то да печели. Човекът, който Вие толкова много хвалите, господин Анастасов, е оставил предприятието със загуба 297 млн. 339 хил. лв. и това е факт, който никой не може да отрече. Загубата към края на 1998 г. е още по-голяма - 371 млн. 480 хил. лв. Никой не е казал, че госпожа Милушева и новото ръководство са обърнали предприятието и то изведнъж е станало силно печелившо. При този воденичен камък, който тежи на врата му, при напълно съсипаното предприятие от предишното ръководство не е възможно да бъде извършено чудо. Така че аз не съм казал нито една цифра, която да показва, че сега предприятието изведнъж е станало суперпечелившо. Точно обратното, има загуба за 1998 г.
Аз си спестих тук, за да не кажете, че излишно се занимавам с хвалби, че през периода 6 май 1998 г. до 31 декември 1998 г. е изкупена суровина 3515 т ябълки на сума 335 млн. лв. - за първи път от доста време - и е произведена продукция по асортименти както следва: ябълков концентрат - 317 т; ябълков сок - 626 т; пектин - 100 т; ТБ - 30 т.
Това са постъпления от реализация на продукция в размер на 735 млн. 112 хил. лв. И въпреки това предприятието завършва на загуба.
Така че явно че не сте ме слушали внимателно. Наистина предприятието е в тежко състояние и затова ние сме много доволни, че в момента при това тежко състояние на предприятието, но аз пак ви казвам, към края на декември фактически заетият персонал е 155 човека, а не 20, както казахте Вие.
С моя заповед, тук мога да Ви цитирам и номера на заповедта - РД 16-863 от 17 ноември 1998 г., съм разрешил да се извърши преструктуриране и да бъдат освободени до 60 души, които са получили еднократно парично обезщетение по 1 млн. лева, съгласно Постановление № 100 на Министерския съвет. Тоест, там са извършени съкращения на 60 души. Останалите хора са си на работа. Също така Ви казах, че в престой са били 40 човека. Сто петдесет и пет души са били на работа. Иначе кой щеше да произведе тези 317 т ябълков концентрат, 626 т ябълков сок и 30 т пектин? Затова в момента, в който предприятието започва да се съвзема по малко, но все още е в тежко състояние, и в момента, в който се е явил чуждестранният инвеститор, който е готов да инвестира в него, Вие предлагате да спрем процедурата за приватизация и да започнем отново. Може би след половин година, когато завършим подготовката на следващата процедура и когато господин Анастасов най-после ще е готов да участва в приватизацията, вече наистина ще трябва да отидем в ликвидация, защото няма да има какво да приватизираме. Едва ли Вие като икономист бихте препоръчали такова решение, ако не ставаше дума за Вашия избирателен район и за Ваш съпартиец?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за процедура господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, като се опасявам, че оставащото време няма да стигне за отговори на всички актуални въпроси и питания, моля, първо, да призовете колегите да влязат в залата и да се гласува в съответствие с чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на работното време до изчерпване на отговорите, но, разбира се, не повече от 2 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дилков за направеното предложение.
Има ли обратно становище?
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като предстои гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител господин Дилков за удължаване на работното време на днешното заседание до два часа до изчерпване на дневния ред. Става дума само за парламентарния контрол.
Гласували 149 народни представители: за 59, против 42, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Работното време ще бъде до 14,00 ч. (Неодобрителни възгласи от опозицията.)
Това е вотът на Народното събрание. Аз не мога да кажа нищо друго, колеги от лявата страна.
Продължаваме с втория актуален въпрос към господин Божков.
Има думата господин Иван Борисов да развие актуалния си въпрос относно разграбения и изчезнал завод "Металик" във Видин.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Действително моят въпрос е относно разграбения и изчезнал завод "Металик" - Видин.
Уважаеми господин министър, убеден съм, че Вие имате информация за този уникален случай в гр. Видин. Министерството допусна там да изчезне цял завод заедно с неговото оборудване. Освободени бяха всички работници от завод "Металик". По-късно бяха освободени и пазачите. За около два месеца заводът беше напълно разграбен и в момента изобщо не съществува. От него са останали само огромни дупки, от които са извадени и натрупаните през годините залежали количества скраб. Поради безстопанственост в ръцете на неизвестни крадци са попаднали всички машини, стругове, фрези, формовъчни линии, преси, цялото офисоборудване. Изчезна и касата на завода.
Бившите работници на изчезналия завод "Металик" сега няма как да се пенсионират. Не могат да се регистрират като безработни или просто да удостоверят, че имат трудов стаж, тъй като трудовите им книжки са изчезнали заедно с цялата документация при разграбването на завода.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е: какво е отношението на Министерството на промишлеността по въпроса с изчезналия завод "Металик" - Видин? Има ли виновни? Има ли гаранция, че и други предприятия в България няма да последват съдбата на видинския завод? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря и аз.
Давам думата на министър Божков за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, много се радвам, че задавате този въпрос, защото той ще разкрие една интересна история.
Не знам дали съзнателно или не, задавайки устно въпроса си, пропуснахте една дата. В писмения текст сте записали, че в края на 1997 г. са били освободени всички работници, а тук не казахте кога са били освободени. Истината е, че те са освободени в края на 1996 г. Заводът наистина е разграбен, но е разграбен след като е приватизиран. А е приватизиран с активното участие на Министерството на промишлеността по времето на правителството на Жан Виденов и на двама ваши съпартийци - господин Стоян Стоянов, който е бил началник отдел в Министерството на промишлеността, и господин Стоица Петров, който е акционер в дружеството и дългогодишен началник на отдел "Материално-техническо снабдяване" в различни ведомства по време на управлението на Тодор Живков. В момента, ако не знаете, той представлява 720 бр. акции. Самият той притежава 90 бр. акции в предприятието "Металик", което според Вас е изчезнало.
На 12 септември 1997 г. се провежда общо събрание на дружеството и на него в протокола е записано, че дружеството е преустановило производствената си дейност на 21 май 1996 г. В отчета на стопанската дейност на дружеството за 1997 г., изготвен от главния счетоводител, се казва, че поради липса на работа на 30 декември 1996 г. са били освободени всички работници.
На втора тръжна сесия, приключила през май 1997 г., от обявените за продажба 6440 бр. акции са закупени от индивидуални участници 6434 бр., тоест, всички акции, които са били предложени, без 6 бр., и те са представлявали 81 на сто от капитала на дружеството. Тоест, на втората тръжна сесия на първата вълна на масовата приватизация през май 1997 г. са изкупени всичките 81 на сто от капитала на дружеството, които са били предложени.
От това, което Ви казах, е видно, че работниците са освободени в края на 1996 г., а не в края на 1997 г. Фактът, че от обявените за закупуване на втора тръжна сесия 6440 бр. акции са закупени 6434, говори, че през май 1997 г., когато приключва втората тръжна сесия, заводът е цял и непокътнат. Иначе защо ще има заявки за закупуване от индивидуални участници, по-голямата част от които са от Видин, на 8665 бр. акции? Тоест, заявени са над 8 хил. кандидат-акционери.
Разграбването на завода започва след май 1997 г., когато 81 на сто от активите на дружеството минават в ръцете на индивидуалните акционери. Това се вижда добре от доклада на господин Несторов - председател на Съвета на директорите, до Министерството на промишлеността, в който той посочва, че трагедията на завода започва след приватизирането му и с активното участие на акционера Стоица Петров.


След като ограбват всичко, което може да бъде ограбено, не неизвестни лица, а съвсем известни - ръководството на приватизираното предприятие, акционерите подават молба до Видинския окръжен съд за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Всичко се изнася, първо, след което се обявява дружеството в несъстоятелност. И тази молба, разбира се, е уважена от съда. Дружеството е обявено в несъстоятелност от Видинския окръжен съд на 18 ноември 1998 г. И тук ще Ви задам един въпрос с понижена трудност: кой е назначен за синдик на предприятието? Господин Стоица Петров! (Реплика от Демократичната левица.) Да, аз не съм министър на съда, още по-малко пък на Видинския съд.
Да, господин Борисов, има виновни и това са организирано закупилите 81 на сто от активите на дружеството и индивидуални акционери, начело с господин Стоица Петров, а може би другаря Стоица Петров - Ваш съпартиец и другар.
Това е истината за завод "Металик" - Видин. Аз Ви благодаря, че ми зададохте този въпрос, което ми даде възможност да покажем какво значи партийна приватизация и какво значи партийно разграбване и унищожаване на едно предприятие във Видин, където в момента най-много шум вдигате, че предприятията са останали без работа и хората няма какво да работят. Ето едно предприятие, което е работило и което по време на управлението на Жан Виденов е прекратило работата си още през май 1996 г., след което от Вашите приятели е било разграбено и изчезнало от лицето на земята, след което този, който го е разграбил, е назначен за негов синдик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Борисов за реплика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Естествено, че не мога да бъда доволен от отговора Ви, господин министър! Вие не отговорихте на основната част от моя въпрос: имаме ли гаранция, че и други предприятия в България няма да последват съдбата на видинския завод? Това беше същината на въпроса. Ние с моите колеги отляво не сме против приватизацията. Ние сме за това да има приватизация, но не такава, каквато Вие говорите и правите - всичко на масата, всичко за по един долар. Ние сме да има следприватизационен контрол и как се извършва той. Аз не разбрах, нито една дума не казахте как Вие ще ни уверите, че съдбата на видинския завод няма да бъде последвана и от други заводи.
Аз отново ще Ви покажа Вашата "Програма 2001", 110 са страниците и само веднъж в нея става дума и се използва терминът "машиностроене". Ясно е какво е Вашето отношение към машиностроенето. И Вие напълно основателно се тревожите, пред журналисти споделяте, че депутатът от Демократичната левица Иван Борисов в три поредни актуални въпроса иска Вашата оставка. Не може това, което аз съм градил, Вие да го рушите и аз да не Ви искам оставката.
Господин Божков, ако Вашите съпартийци нямат доблестта да Ви кажат, ще Ви го кажа аз: с тези 2 години Ваше управление Вие влязохте в най-черните страници от историята на нова България. За съжаление е така. Да, това трябва да Ви го кажа: освен разрушения, освен уволнения, освен сложени катинари на предприятията, освен изчезнали изобщо предприятия, какво друго оставате след Вас? Вие дума не говорите за машиностроене и основателно Ви исках три пъти оставката, и пак ще Ви я искам. Вие доказахте некомпетентност, доказахте, че по проблемите на химическата промишленост сте далеч - исках Ви оставката, визирах "Химко" - Враца. Доказахте, че по проблемите на машиностроенето сте космически далеч - исках Ви оставката. Доказахте със случая в Бяла Слатина, където ликвидирате едно предприятие, че и предприятията, които минаха от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към Вашето министерство, визирам предприятията от млекопреработвателната промишленост - отново Ви поисках оставката. А Вие това декларирате пред журналисти, че е станало традиция. Не може да не е традиция. Там, където има некомпетентно ръководство, където няма последователност, където приватизацията е не такава, каквато трябва да бъде, не може да има друго, освен оставка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Борисов, аз за момент се притесних, че ще нарушите парламентарната традиция и няма да ми поискате оставката. Вие обаче спазихте парламентарната традиция. Така се изграждат новите традиции в българския парламент. Надявам се, че ще ми задавате още много въпроси до края на мандата и всеки път ще ми искате оставката - това създава добро настроение в залата и показва, че вие съществувате.
Освен това, искам да Ви кажа конкретно по темата. Мисля, че избрахте изключително неподходящ пример, в случая завод "Металик". Защото много други машиностроителни предприятия и ние ще говорим, надявам се, скоро на тази тема, ако вие все пак някой ден решите да поискате вот на недоверие на правителството за индустриалната му политика, ако не поискате, аз ще предложа да проведем специален дебат на тази тема, ще поговорим за машиностроенето, ще поговорим и за цялата индустрия, но мисля, че предприятието "Металик" във Видин е един типичен пример за това какво стана с българската индустрия след вашето управление. Какво наследихме ние от българската индустрия и какво се мъчим да спасяваме в момента - едно предприятие, което е толкова типично за българската индустрия, предприятие, което към 1996 г. е прекратило дейността си, за да може да бъде изкупено лесно. Изкупено е лесно не за да бъде пуснато наново, а за да бъде разграбено и то физически разграбено, да се изнесе и касата, както казахте, барабар и трудовите книжки на хората са изнесени. Кой ги е изнесъл? Вашите приятели ги изнесоха. Вие ми говорите тук за неизвестни крадци. Как неизвестни? То си има акционери, има си директор, има си ръководство това предприятие, а сега си има синдик. И директорът, и синдикът се казва все Стоица Петров. И никой друг!
Аз не мога да разбера как успяхте от всичките предприятия в България точно това да изберете, с което си вкарвате най-сериозния автогол. Аз няма да коментирам повече. Мисля, че фактите за "Металик" - Видин, и гражданите на Видин, които познават историята с "Металик" - Видин, най-добре ще отговорят на въпроса Ви. Аз, може би, нямаше нужда изобщо да отговарям, но хората извън Видин трябваше все пак да чуят какво е станало с едно предприятие.
Вие говорите за следприватизационен контрол. Какъв следприватизационен контрол при масовата приватизация от типа, който вашето правителство прокара? Какъв следприватизационен контрол, когато предприятието е докарано до несъстоятелност? Явно е, че нашите и вашите разбирания за това как се управлява и какво е правова държава се разминават. Затова прекратихме този тип масова приватизация, за да няма безотговорност. Затова сменихме и ръководствата на много предприятия, затова и ускоряваме приватизацията и търсим отговорни собственици, а не собственици като господин Стоица Петров - Ваш приятел, явно от Видин. Съжалявам много, не знам дали е Ваш личен приятел, защото Вие сте от Враца, но очевидно във Враца не сте успели да намерите подходящ пример, ходили сте чак до Видин да си намерите такъв пример. Много съм Ви благодарен, че намерихте толкова подходящ пример за Народното събрание за петъчния парламентарен контрол. Това ни дава отлична стартова позиция за дискусията по бъдещето на българската индустрия. Мисля да започнем от "Металик" - Видин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Преминаваме към третия актуален въпрос. Той е от народния представител Димитър Димитров от Парламентарната група на Демократичната левица относно състоянието и перспективите за развитие на "Агробиохим" в Стара Загора.
Имате думата, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От 1997 г. досега финансово-икономическото състояние на фирма "Агробиохим" АД, Стара Загора постоянно и ускорено се влошава. Причините за това са всеизвестни на специалистите - ликвидацията на отрасъла в селското стопанство с активното съдействие на Вашата политическа сила, липсата на дълготрайна правителствена политика в тази насока, което доведе до рязко намаление на вътрешното потребление. В момента сме далеч от европейските норми на торене и сме се върнали към нивото от края на 50-те години.
Едновременно с това загуба на външни пазари, в резултат на цени на енергоносителите, разбира се, и криза на външното потребление, която специалистите много добре знаят, че е циклична криза, временна криза и никъде по света не се ликвидира торово производство поради тези кризи, изтичане на подготвени и квалифицирани кадри, които в този отрасъл се създават дълги години, пълна липса на инвестиционна политика.
Във вашата правителствена програма е посочено, цитирам: "Намаляването на загубите в държавния сектор е основен елемент от структурната реформа в периода на подготовка и извършване на приватизацията".
Случаят с "Агробиохим" АД - Стара Загора показва пълно разминаване с тези намерения. Само за 1998 г. загубите на дружеството са удвоени и в момента надминават 60 млрд. лв. Тотално се провалиха опитите за приватизация чрез инвестиционни посредници - "Барентц груп", въпреки трикратното удължаване на срока.
Всичко това накара народните представители от 27.Старозагорски избирателен район, ако си спомняте, да поискаме среща с Вас през есента на миналата година. Тази среща се състоя, но не в дружеството с участието на ръководството и синдикатите, а в министерството, и не с Вас, а с посочени от Вас специалисти. На тази среща успокоително и подробно ни беше разяснена така наречената стратегия за преструктуриране на дружествата от химическата промишленост, която, за съжаление не дава отговор на действително стратегическия въпрос: как в България ще се произвеждат торове като състав и като цени и какво става с тези над 1000 работници от "Агробиохим", които вероятно трябва да бъдат освободени.?
В края на годината дружеството изпадна в още по-тежка ситуация. Реално то спря производство за около два месеца. В момента то има огромни задължения към НЕК, "Булгаргаз", мини "Марица-Изток". Над 4 месеца е забавянето с изплащането на заплатите и на работниците и служителите в момента се дължат може би повече от 4,8 млрд. лв.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви са перспективите пред "Агробиохим" АД - Стара Загора и какви действия се предприемат за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството, в това число и изплащането на заплатите на работниците и служителите, където, забавянето, както казах, е над 4 месеца? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има думата господин Божков - заместник министър-председател, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз искам да благодаря на Вас и на цялата Парламентарна група на Демократичната левица за загрижеността, която проявява към проблемите на торовото производство. Днес отговарям на два актуални въпроси по този проблем, които в известна степен се покриват.
Но като анализираме състоянието на това производство в световен мащаб, при което не се очаква положителна промяна в търсенето и цените на азотните торове, нашите производители и през 1999 г. ще работят в трудни условия. Това е известно и на правителството, поради което приоритетно се разработи и прие от Консултативния съвет по химическа промишленост към Министерство на промишлеността стратегия за преструктуриране на дружествата - производители на минерални торове.
Да, през ноември Вие и още трима депутати от Парламентарната група на Демократичната левица бяхте в министерството, имахте възможност да се запознаете с анализа и с предложенията за преструктуриране на "Агробиохим" - Стара Загора. Аз съм сигурен, че Вие знаете, че в края на миналата година там беше извършена промяна в ръководството, именно поради това, че дотогавашното ръководство не успя да намери сили в себе си да извърши това болезнено преструктуриране на "Агробиохим", което се налага. Но необходимостта от преструктуриране на "Агробиохим" не се дължи само на влошената пазарна конюнктура, което започна през 1997 г. За "Агробиохим" има и други специфични фактори. Нека да не забравяме, че "Агробиохим" е предприятие, което е оборудвано с вече изключително морално и физически остаряла съветска технология от 60-те години, която изобщо не се поддава на модернизация. И мисля, че това е нещо, което Вие, като депутат от Стара Загора, знаете добре.
Енергоемкостта на произвежданите амоняк и селитра в сравнение със световните постижения, дори и с другите производители в страната, е твърде висока. Ще ви дам само три цифри за информация. Световното постижение е горе-долу около 8,2 гигакалории на тон амоняк като енергоемкост. В "Химко" -Враца, където очевидно технологията е много по-модерна и състоянието на предприятието е по-добро, разходът е 9,1 гигакалории на тон, докато в "Агробиохим" е от порядъка на 13,5 гигакалории на тон. Очевидно е, че производството на амоняк и селитра в "Агробиохим" не може да бъде конкурентноспособно, дори и при една по-добра конюнктура на международните пазари.
Структурата на "Агробиохим", която Вие предполагам, че познавате много добре, е такава, че в него има голям брой обекти, които не са пряко свързани с основната дейност и поддържането на които обекти формира непрекъснато все по-големи загуби на предприятието. Бившето ръководство не намери сили, както ви казах, да направи преструктурирането, да отдели и да обособи тези обекти, да извърши тяхната приватизация или закриването им. Остана твърде голяма числеността на персонала, която пряко обуславя ниската производителност в предприятието.
Всички тези фактори безспорно говорят за неконкурентно-способността на произвежданите азотни торове в "Агробиохим" не само на световния пазар, но и спрямо другите производители у нас. На този етап да решим бързо, със замах, по някакъв магически начин тежките финансови проблеми на дружеството и техническите му проблеми, и тази утежнена ситуация в дружеството, е много трудно осъществимо.
Започнаха активни действия по изпълнението на предвидените в стратегията мерки, както и други, предложени от новото ръководство. Спряха се временно производства без осигурена реализация и работещи на загуба, като производството капролактан, цех "Бели сажди" и цех "Технически фосфати". Спря производството на концентрирана азотна киселина и мощностите са в процедура на ликвидация. Започна ускорена продажба на дълготрайни материални активи, непряко свързани с производствената дейност и неизползвани суровини и материали. За 1998 г. приходите от това са в размер на 3 млрд. 880 млн. лв.
Във връзка със забавеното заплащане на работните заплати и предизвиканото от това социално напрежение въпросът беше вече обсъждан в подотрасловия Съвет за тристранно сътрудничество "Химия и нефтопреработване". Новото ръководство на дружеството е разработило график за изплащане през първото тримесечие на 1999 г. на всички заплати.
За "Агробиохим" беше обявявана на два пъти процедура за приватизация чрез инвестиционния посредник "Барентц груп", но интерес към дружеството не беше проявен. И това е обяснимо. Предвид състоянието на дружеството и неговия потенциал, за което аз ви уведомих малко по-горе и сегашната криза в международния пазар на азотни торове. Ясно е, че бъдещето на "Агробиохим" е свързано с неговото преструктуриране и продажба на отделни производства и дейности, към които има проявен интерес. В този аспект е започнала подготовка за обособяване и за оценка на отделните производства.
Работна група от Агенцията за приватизация посети "Агробиохим" на 24 и 25 февруари за уточняване схемата за разделяне на производствата, като обособени части. Взето е решение производствените и непроизводствените звена в дружеството да бъдат предложени за самостоятелна продажба. В момента се извършва уточняване на тези активи с приспадащите им се терени, съгласно кадастралния план. Изготвя се спешно предложението за производства като капролактан, във връзка с проявения интерес към този обект от стратегически чуждестранен инвеститор. Този процес ще бъде максимално ускорен, с цел обявяване на нова процедура и продажба на жизнеспособните и конкурентни производства.
Това е положението с "Агробиохим". Това е едно много тежко предприятие, с огромни трудности, които ние се опитваме да решим по възможно най-добрия начин. И накрая аз искам да се обърна не толкова към Вас, господин Димитров, а към хората от Стара Загора, които ни слушат, че ние ще направим всичко възможно да запазим колкото може повече работни места при преструктурирането на "Агробиохим", но хората, които работят там, знаят най-добре какво предприятие е, на колко години е и какво е състоянието на мощностите там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Димитров за реплика.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, благодаря Ви за отговора и същевременно искам да изразя своята неудовлетвореност от този отговор. Опитът да се прехвърли всичко на главата на вече бившето ръководство е безсмислен, тъй като Вие много добре знаете, че до декември 1998 г. това ръководство нямаше право да предлага приватизиране на обособени части. Реално две години дружеството живя в безвремието - в очакване на Годо, в очакване на тази цялостна приватизация, която така и не се състоя. Очакване, което досъсипа окончателно фирмата. Но това е минало.
Ангажиментите, които поемате днес тук - не пред мен, а пред хората, които ни слушат, за изплащане на заплатите до края на първото тримесечие, са добри и аз бих се радвал, ако се реализират. Но позволете ми сериозно да се съмнявам и в това. В момента хората са получили 48 на сто от заплатата си за септември. Иска ми се да направите среща с този колектив, където работят 2700 човека, и да им обясните как може да се живее днес с това възнаграждение - как може да се издържа семейство, как може да се хранят деца? Като имам предвид, че реално сезонът за торовете приключва около 15 април, сериозно се съмнявам, че това Ваше обещание тук ще бъде изпълнено.
Същевременно Вие не дадохте отговор на въпроса какво става с уникални производства, които са единствени в България в "Агробиохим" и които са във взаимовръзка с други сектори на икономиката? Какво става с тези специалисти, които са уникални за страната и които са изграждани с години? Какво става с тези над 700 човека, които остават на улицата, още повече, като имаме предвид и трагичното състояние на старозагорската икономика - ДЗУ, "Хранмаш" и т.н.
Аз внимателно слушах Вашия отговор и ми направи впечатление, че основните термини във него бяха ликвидация и продажба. Може би не трябва да се иска Вашата оставка. Може би просто трябва да се направи едно предложение за преименуване на Вашето министерство. Парадокс е то да се казва Министерство на промишлеността. Може би е подходящо наименованието Министерство за тоталната и безвъзвратна ликвидация на българската индустрия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров, това е една много удобна теза. И аз сигурно бих я използвал, ако бях в опозиция, въпреки че малко щях да се срамувам.
Състоянието, в което се намира българската промишленост, не е резултат от някакви чудеса, случили се през последните една-две години. Мисля, че на всички това е ясно с изключение на тези, които не искат да го кажат, защото не им е удобно. (Реплики от ДЛ.)
Очевидно е, че сега трябва да се извърши най-трудната част от реформата - тази, която беше отлагана в продължение на години. Ако навремето, когато вие бяхте на власт, бяхте се захванали с "Агробиохим" и бяхте намерили сили в себе си да направите нещо по-сериозно там, днес нямаше да бъде толкова тежко състоянието на предприятието. Аз не искам да говоря изобщо как така от 1960 г. никой в продължение на тридесет години не е инвестирал средства в развитието и модернизацията на едно такова предприятие. Аз не знам доколко вие се смятате като правоприемници на БКП, но никога не сте се отрекли от това, така че много е лесно да се хвърля всичко от болната глава на здравата. (Смях от ДЛ.) Много е лесно да се обвинява за срива на българската индустрия и изобщо за изкривената структура на българската индустрия сегашното управление, след като знаете много добре и целият български народ знае, че в момента не се създава тази индустрия...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Тя се унищожава.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Тя в момента се опитва да намери своето нормално състояние, а не изкуственото състояние, което е имала поради мегаломанските мечтания на комунистическите управници на България.
Кой построи "Агробиохим" на средата на плодородното Старозагорско поле? Колко плодородна земя беше унищожена? Колко земя беше унищожена след това от оранжевия пушек, който се носеше над целия окръг? (Реплики и смях от ДЛ.) Колко земя днес е съсипана от КЦМ - Пловдив? Колко земя е съсипана в Софийското поле от "Кремиковци"? Защо са построени тези заводи там, където е най-плодородната земя? За да бъде унищожено българското селско стопанство, за да бъдат превърнати българските селяни в пролетарии, за да може да има резерв на работническата класа, за да може да има резерв на вашата партия. (Реплики от ДЛ.)
И днес вие се опитвате по един суперелементарен начин, защото повече не може да измислите, опитвате се отново да настроите работниците на своя страна срещу сегашното управление на България. Българските работници отдавна са направили своя избор и този избор не е във ваша полза, господин Димитров, и на цялата ви парламентарна група. Благодаря. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Питане към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от народния представител Румен Такоров относно състоянието на "Винпром" ЕООД - Попово.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Божков, със заповед № РД 18-761 от 28 юли 1997 г. на Министерството на промишлеността, подписана лично от Вас и получена, както е традицията през последните две години, по пощата, прекратявате еднократно трудовия договор за управление на дружеството с господин Румен Неделчев Тодоров с единствения мотив "в интерес на работата". Със същата заповед назначавате господин Огнян Русинов Хафезов като управител на "Винпром" ЕООД - гр. Попово, за срок от три години.
Тази смяна не кореспондира с финансово-икономическите показатели на дружеството и това Вие много добре знаете. Защо? Брутната печалба към 30 юни 1997 г. е в размер на 430 млн. лв. Няма кредитна задлъжнялост. Перфектен дългогодишен кредитополучател спрямо банките. Реално внесени в бюджета за периода от 1 април до 30 юни 1997 г. - 270 млн. лв., или средно по 10 млн. на работещо лице в дружеството. Свободни парични средства на депозит за 120 хил. долара. Налична продукция за около 200 хил. долара, изцяло от договорена за реализация. Постигнати договорености за директен износ в САЩ и Англия за повече от 1 млн. и 100 хил. литра продукция от наближилата гроздоберна кампания за 1997 г. Проектна и финансова готовност за реконструкция на сградния фонд с цел затваряне на производствения цикъл. Напълно гарантирано ниво на социалното и икономическото положение на работещите.
Също така Вие много добре знаете за финансово-икономическите показатели на дружеството след назначаването на вашето политическо протеже и че за повече от една година са източени стотици милиони левове от това предприятие, а именно: към 30 август 1998 г. - загуба в размер на 90 млн. лв., задължения към ОББ - 713 млн. лв. Реално внесени в бюджета от 1 януари до 30 август 1998 г. - 113 млн. 628 хил. лв., или средно по 3,6 млн. лв. на всяко работещо в дружеството лице. Липсват свободни парични средства. Наличната продукция е в същия размер, но непродаваема на пазара и обременена като залог на невърнатия кредит от месец август - под разпореждане е на съдия-изпълнител.
Вместо предприемането на реални действия по затварянето на производствения цикъл, изразходвани са над 100 млн. лв. за съмнителни и противозаконни текущи ремонти. Преустановена е основната дейност. През това време в предприятието на входа и на изхода са седели само братовчеди. От едно от най-добре работещите във винарския бранш в страната, дружеството е сринато до незавидно положение. Това не е могло да стане без Вашето знание, господин Божков, и защо мисля така?
Управителят на дружеството е задължен на основание чл. 5, точки 4 и 5 от договора за управление на дружеството да Ви уведомява незабавно в писмена форма за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството. Но да приемем, че той не си е свършил или не си е изпълнявал задълженията стриктно и Вие сте го уволнили.
Господин Божков, не можете да скриете тримесечните отчети, които не очевидно, а очевадно показват, че предприятието е водено към фалит. Не може да не знаете за ревизионния акт от средата на 1998 г., публикациите във вестниците "Земя" и "Поповски вестник". Реагирахте едва след проведената сесия на Общинския съвет - град Попово на 17 декември 1998 г., където кметът на общината господин Веселинов направи публично достояние неоспорими факти. Но как реагирахте Вие? Назначихте за управител госпожа Пенка Георгиева или бившия главен счетоводител на дружеството, без чийто подпис и съгласие е било невъзможно и един лев от дружеството да излезе. Тя също, вече със своя бивш началник, е бъркала в кацата мед и си е облизвала пръстите. И назначението е с една единствена цел - да се заличат следите.
Господин Божков, аз не оспорвам Вашето право да сменяте управители на дружества, в които Вие сте принципал. Но в този конкретен случай взетото решение е продиктувано от нечисти политически амбиции и резултатите са налице.
От гореизложеното възникват няколко въпроса, които интересуват обществеността на град Попово и Търговищка област. Моля да ми отговорите: кои са причините, довели до тежкото финансово-икономическо състояние, кредитната задлъжнялост и приватизационната неадекватност на дружеството през последната година и половина? Защо Министерството на промишлеността е бездействало и не е предприело адекватни действия и ще поемете ли еднолично политическата и икономическата отговорност за този провал на вашите местни кадровици и областен управител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата да отговорите, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Такоров, Вие изложихте голяма част от данните, които аз тъй или иначе щях да изложа. Голяма част от тях не подлежат на никакво съмнение. Съвсем между другото споменахте, че този, който Вие наричате мое политическо протеже, човек, който за голямо съжаление не познавам лично, може би не е политическо протеже, също е уволнен. Така че ние с Вас сме единодушни по отношение на неговите качества. Вярно е, че се е забавило уволнението му. Но след финансовата ревизия се е налагало да бъде проверено всичко, да се види кой е виновен и след като са направени съответните проверки, човекът е бил освободен. Така че тук за политическо протеже просто не може да се говори.
Очевидно е също така, че Вие в контекста на въпроса Ви не е удобно да споменавате защо се е наложило освобождаването на предишния управител. То се е наложило поради многобройни нарушения. Аз ще Ви цитирам само някои от тях.
Още през 1996 г. той е сключил комисионен договор за износ в Словакия за наливни вина с обща стойност 130 хил. щ.д., от която сума около 30 хил. долара така и не са получени в касата на дружеството. И основанията за неполучаването на близо 30 на сто от сумата е било недоброто качество на виното, което е отразено в направена рекламация. За тази нанесена щета на господин Румен Тодоров е издадено наказателно постановление.
Бившият управител Румен Тодоров е пропуснал една благоприятна възможност да модернизира производствения цикъл със закупуване на бутилираща линия при наличие на валута и ясно очертани тенденции за много по-ниска ефективност при реализиране на продукцията в наливно състояние. Същевременно въпреки отказа за закупуване на такава линия, е сключил договор с "Агропромпроект" - София за разработване на проект за производствена площадка, за който са изплатени 4 хил. щ.д., като всички са знаели, че изпълнението на този проект е неосъществимо поради непосилно високата цена за такова малко предприятие като "Винпром" - Попово. Това са само някои от нарушенията му.
Аз искам да обърна внимание на народните представители и на тези, които ни гледат и слушат в момента, че става въпрос за едно предприятие, в което има 30 души работници. В резултат на неадекватната кадрова политика на същия този господин Тодоров в последната година от управлението му от 30-те души работници са напуснали 18, най-високо квалифицираните работници, които са дългогодишни работници и специалисти с висше образование. Тоест в края на неговия мандат, така да се каже, напускат всички сериозни работници в предприятието. Той сключва неадекватни договори, нанася загуби на предприятието, естествено е, че трябва да бъде сменен. Тук няма нищо политическо. Както няма и нищо политическо в назначаването на господин Хафезов, който очевидно е бил неподходящо попадение - и тук съм напълно съгласен с Вас. Аз съжалявам много, че наистина се е наложило... Все пак за предприятие, което има 30 души персонал, аз едва ли лично мога да проверявам и да избирам в Попово директор. Може би смятате, че министърът трябва да отиде на място и да избере директор за това предприятие и да носи лична отговорност. Да, очевидна грешка е направена там и затова човекът е бил освободен. В момента предприятието отново е в процедура за приватизация.
Аз искам да обърна внимание и на процеса на приватизация. Предприятието беше обявено от министерството и се явиха четирима кандидати. Спечели английската фирма "Унибул лайнс" от Лондон, която след това обаче не плати. По тази причина от цялата работа българската държава загуби един инвеститор, но спечели 300 хил. щ.д., които останаха като невърнат депозит на победителя. В края на краищата - една малка утеха за една несключена приватизационна сделка.
Оттук нататък в момента отново има проявен интерес. "Винпром" - Попово остана като че ли единственото предприятие заедно с "Вини" - Сливен, което дълго време не можеше да бъде приватизирано поради интересни действия на един Ваш съпартиец и бивш депутат от Демократичната левица Златимир Орсов и неговите приятели. По тази причина продължават да се точат делата за "Вини" - Сливен. Заедно с "Вини" - Сливен остана всъщност само "Винпром" - Попово, едно малко предприятие, което, между другото, наистина произвежда хубаво вино, когато се управлява добре. И аз се надявам, че то ще продължава да произвежда хубаво вино и да се управлява добре от частните му собственици, когато приключим и с неговата приватизация, надявам се, в много скоро време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за допълнителни въпроси, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Логиката на господин Божков е желязна. По неговата логика щом на станцията "Мир" работят пет човека, би трябвало и там да ги ликвидираме. Но да се върна на въпроса.
Господин Божков, болшинството от назначените от Вас управители работят по следната схема: първо, лично облагодетелстване; второ, благодарности в кеш на своите кадровици; трето, водене към фалит на дружеството и опити на същите "братовчеди" да го закупят за един долар.
Първият лист хартия, изведен с подписа на господин Хафезов като управител, е молба за закупуване на четири броя апартаменти на живеещите в тях дългогодишни работници и служители. И лично Вие, господин Божков, разрешавате тяхната продажба, без да уведомите потенциалните купувачи на дружеството, което е в процедура на приватизация. Но кои са щастливците?
Господин Хафезов, управител на дружеството, е закупил апартамент от 76 кв.м за "крупната" сума от 605 хил. лева, равняващи се на 351 долара по фиксинга на БНБ за деня не за 1 кв.м, а цялото жилище (ръкопляскания от ДЛ и възгласи "Браво!"); господин Свилен Василев с трудов стаж два месеца в дружеството, но брат на главната счетоводителка и сегашна управителка - жилище от 63 кв.м за 236 долара (ръкопляскания от ДЛ); и, разбира се, двама работника за камуфлаж - съответно 36 кв.м за 179 долара и 83 кв.м за 330 долара.
И за Вас, госпожо Мозер, ще има нещо.
Към датата на молбата към Вас, господин Божков, в гореизброените жилища е живял и продължава да живее единствено госпожа Пенка Георгиева, сегашен управител на дружеството, но жилището е юридическа собственост на нейния брат.
Стигнахме до № 2 в схемата - благодарности в кеш. През месец септември 1997 г. са изплатени по 1 млн. 980 хил. лева с договор за рекламна услуга във в. "Демокрация" на лицето Светослав Живков, активист от СДС и местен кадровик, и на Никола Рацов, представител на БЗНС "Народен съюз" в Попово с договор за рекламна услуга с в. "Народно знаме". Но финансовата ревизия доказа, че договорите и в двете редакции не са пристигнали. Вие знаете къде са отишли парите, господин Божков.
Първият ми въпрос е: знаете ли тези мъдри управленски решения и ще предизвикате ли нова финансова ревизия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, редно е най-напред да си зададете въпросите и след това да ги аргументирате. Вие, след като са минали 2,5 минути, започвате да си казвате въпросите... (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Моля Ви се, мълчете! И ще Ви моля наистина кратко да ги зададете и следващия път да се включвате във времето, което Ви е определено.
Имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Значи първият ми въпрос, господин Божков, е: знаете ли за тези мъдри управленски решения и ще предизвикате ли нова финансова ревизия, защото продължилата 180 дни ревизия разкри немалко нарушения, но те бяха известни на обществеността и са връх на айсберга, защото тя не изясни причините за финансово-икономическите показатели, показващи практически фалит на дружеството, и ще потърсите ли отговорност на местните си кадровици, на който въпрос Вие не ми отговорихте и в питането.
И вторият въпрос е: има ли още жилища с тези цени в Министерството на промишлеността, защото има много желаещи да си закупят?
И накрая ще Ви дам един списък на хора от Попово, които искат на тези цени да си закупят такива жилища.
Извинявайте, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин заместник министър-председател, имате думата. (Шум и реплики в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ти знаеш ли колко струва? Явно често ходиш. Явно е, че много често ходиш. Става въпрос за Иво Атанасов - за тези, които само слушат.
Уважаеми господин Такоров, аз много Ви благодаря за тези два допълнителни въпроса, тъй като те ми дават възможност да дам някои допълнителни разяснения.
По въпроса за апартаментите - ще направя специално веднага проверка, тъй като за тях няма данни в ревизионния акт или поне в това, което съм видял. Ще имам грижата и ще проверя.
Обаче интересен е случаят, наистина интересен е случаят с така наречените "реклами". Аз ще Ви прочета дословно справките от ревизионния акт.
"Установено беше, че в нарушение на чл. 5, т. 1 и 2 от Закона за счетоводството, на 17 септември 1997 г. с договор за рекламна услуга с вестник "Демокрация", без изходящ номер и без оригинален печат на лицето Светослав Живков Младенов, от същата дата е изплатена сумата 1 млн.лв. Договорът е подписан от страна на възложителя и управителя Огнян Хафезов и подпечатана с печат на "Винпром - Попово", град Попово.
С още един разходен ордер отново е изплатена сумата на господин Светослав Живков 980 хил.лв. И по двете плащания към разходните касови документи няма приложена фактура от страна на изпълнителя.
След направеното запитване от страна на финансовата ревизия до редакцията на вестник "Демокрация", в отговор на писмо № 489 от 15 април се посочва, че не е сключван договор с "Винпром - Попово", рекламна услуга не е извършвана и в касата на вестник "Демокрация" не е постъпвала сумата от 1 млн. 980 хил.лв.
По време на ревизията срещу управителя Огнян Русинов Хафезов и Светослав Живков Младенов беше съставен солидарен акт за начет, заведен под входящ № 18 от 7 май 1998 г. за 1 млн. 980 хил.лв., върху която сума се начисли лихва за закъснение 313 хил. 632 лв., а общо 2 млн. 293 хил. 632 лв.
При връчването на акта за начет на 20 май лицето Светослав Живков Младенов възстанови сумата от същата дата за 2 млн. 293 хил. 632 лв."
Аналогичен е случаят, да не го повтарям целия, с господин Никола Петков Рацов, който също е получил сумата 1 млн. 980 хил.лв. уж за вестник "Народно земеделско знаме", където също се оказало, че няма договор и където също е възстановена сумата. Тоест, господин Хафезов си има приятели в Попово, раздавал им е пари уж за договори - много добре е звучало: "За вестник "Демокрация", за вестник "Народно земеделско знаме", за управляващите, за властта. Това ви дава основание и на вас тук да твърдите, че той е мое политическо протеже. Ето, направили са си машинката и за тази работа човекът е уволнен, наложен е акт за начет, парите са върнати, справедливостта е възстановена.
Очевидно е, че оттук нататък работата е в ръцете на прокуратурата. (Реплика от Татяна Дончева.) Благодаря Ви, госпожо Дончева, хубаво е, че се обаждате от вратата и сте се сетили, че е престъпление. Това вероятно е работа на съдебната система, едва ли е работа на Министерството на промишлеността. Но госпожа Дончева ги разбира тези неща очевидно повече от мен. Това е нормално, такава й е професията.
Затова аз Ви благодаря наистина, защото дадохте възможност да се изясни, че нито политическите сили СДС и Народен съюз, нито техните печатни органи са имали някакво отношение към тези дребни поповски далавери. Хората са наказани, човекът е уволнен и парите са върнати. Какво повече от това искате - аз не мога да разбера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Такоров, имате думата да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божков, в интервю за 5 февруари 1999 г. господин Хафезов казва: "Вижда се, че продадените 4 апартамента, собственост на предприятието, дълбоко бъркат в нечия душица, а това е разрешено лично от господин министъра". Край на цитата. (Шумна реакция в залата.)
Второ, лицето Светослав Живков - бивш заместник-председател на СДС, град Попово, все още активист и кадровист, не може да не Ви е познат, защото до приватизацията на Месокомбината в град Търговище същото лице е назначено лично от Вас в Съвета на директорите, независимо от това, че е завършил единствено Керамичния техникум в Попово. Но може би за Вас винообработка и месопреработка - няма значение. И както сте я подкарали, може би ще накарате българският народ и глина да прояде.
РЕПЛИКА ОТ ДЯСНАТА ЧАСТ НА ЗАЛАТА: Не Ви ли е срам?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, не ме е срам. Не ме е срам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина, господин Войняговски.
РУМЕН ТАКОРОВ: За ремонтите, които са извършени. И защо това не прочетохте, господин Божков? Финансовата ревизия доказва злоупотреби за над 30 млн.лв. за направени хидроизолации в предприятието. А ние всички знаем колко щедри са хидроизолаторджиите. Дори и да е делено фифти - фифти, Вие трябва да кажете къде отидоха другите 15 млн.лв. Това не е без Ваше знание. И ако сега според Вас времето е ваше, господин Божков, може би в най-скоро време съдебните зали и решетките ще са ваши. (Шумна реакция в блока на ДЛ. Единични ръкопляскания.)
Благодаря, господин Куртев. Не просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
Господин заместник министър-председателят Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Такоров, аз никога не бих си позволил от трибуната на Народното събрание да обвинявам депутат или министър по този начин в корупция. Мисля, че това прекрачва границата на добрия тон. Ние тук може да имаме всякакви политически спорове, ние може да си говорим едно или друго, но някои неща просто минават границата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Ама всичко е било правено с Вашия подпис, господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Всичко се прави с подписа на министъра, разбира се, и той ще носи своята отговорност, но като министър естествено си носи своята отговорност и затова извършва съответните действия - уволнява този директор, който се опитва да лъже и да краде. Ако господин Хафезов беше към днешна дата директор, аз щях да бъда готов да си посипя главата с пепел и да кажа: да, виновен съм, аз го търпя. Той е бандит, престъпник, крадец и аз продължавам да го толерирам.
Човекът не само че е уволнен, но на човека му е съставен финансов начет. А освен това да твърдите, че господин Живков е...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Лично Ваш познат...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Не го познавам, според Вас може би е мой познат, но доколкото научих току-що от депутатите от този регион... (Неясна реплика от блока на ДЛ.) Не, току-що говорихме с господин Абаджиев и той ми каза, че господин Живков е изключен от СДС, не членува в СДС (шумна реакция в блока на ДЛ, единични ръкопляскания.), не е член вече на никакви бордове - това, което знам аз със сигурност, защото имах грижата да го освободя и от борда на другото предприятие. Така че едва ли бих могъл да обвинявам политическата сила, която първа гледа да се освободи от такива случайни попадения. На базата на това вие да се опитвате да обобщавате, си е ваше право, никой не може да ви го отрече. Но резултатите от управлението на България днес в сравнение с резултатите от вашето управление са очевидни, така че кой е разграбвал и кой е съсипал държавата, е ясно и ако и днес има такива рецидиви дори и сред нашите редици, това е нещо, с което ще преболедуваме още много дълго време. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от народния представител Иван Костадинов Иванов, относно спада на производството на държавната фирма "Дунарит"-АД, Русе.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Преди една година Вие извършихте кадрова промяна в "Дунарит"-АД, Русе. Немотивирано отстранихте един екип от доказани специалисти, който успешно водеше фирмата в сложните условия на преход. Разбира се, както в повечето случаи, това не беше Ваша инициатива, а предложение на местното ръководство на СДС. За изпълнителен директор назначихте Атанас Попов - ценовик във фирмата. Не Ви смути фактът, че той през целия си трудов път не е ръководил нито един човек. Защо да не се справи с 1300 служители и работници в едно от основните звена на така важния за икономиката ни Военно-промишлен комплекс, щом СДС е преценил така? Още повече, че бяха му дадени хора отвън, с които изпълнителният директор попълни уволнения от него екип от опитни кадри. Хората от "Дунарит" ги наричат "парашутистите".
Какви процеси се развиват в предприятието под ръководството на новия изпълнителен директор?
Първо, във фирмата влизат много средства. Още първия месец милион и половина долара, но от реализирана преди него сделка. По-късно още два и половина милиона, но от произведена в предишни периоди продукция. Дори на обикновените работници и служители прави впечатление, че постъпват много пари, а с лека ръка се разпиляват, без да се решават някакви проблеми на предприятието. Не се обслужват никакви задължения. Само за м. октомври 1998 г. фирмата натрупва към държавния бюджет дълг от милиард и половина лева: към доставчици - 1 милиард, към банки - повече от 5 млрд. и 300 милиона. Поради неплащането тези дългове растат всеки ден с наказателна лихва. На едни доставчици се плаща авансово, а към други се трупат неустойки. Заради големите задължения са заведени дела и съдът блокира сметките на фирмата.
Къде всъщност отиват тези пари? Частичен отговор на този въпрос дава извършената от ДФК - Русе, ревизия. Ето го ревизионният акт и няколко примера от него.
Застраховки в застрахователна компания "Медикцентър" - Велико Търново. Изпълнителният директор застрахова живота и здравето на 850 работници и служители. Първо, тази застраховка е доброволна и трябва да се вземе съгласието на работниците, което в случая липсва. Второ, платена е за 78 човека над 55 години, което е нарушение на условието на застраховката. "Дунарит" превежда на застрахователя над 32 млн. лева с ангажимента всяка следваща година да плаща по 30 милиона. Най-интересното обаче е, че към момента на сключването на договора и изплащането на сумата застрахователната компания не е лицензирана, което е грубо нарушение на Закона за застраховането. И още нещо интересно - човекът, който изпраща този застраховател в "Дунарит", е областният координатор на СДС в Русе. Сигурно Ви е ясно, господин заместник министър-председател, какво става с комисионните по този застрахователен договор. Изпълнителният директор явно преценява, че слабото място на "Дунарит" е рекламата и затова само за пет месеца сключва 18 договора за реклама на обща стойност 90 млн. лева. Срещу някои от тези договори, като например този от 24 август, все пак нещо се получава - паркери, химикалки и часовници, 50 стойки за знаменца, хиляда хартиени шапки за 10 млн. лева. Срещу останалите договори за реклама обаче няма нищо налице. На какво Ви прилича това, господин заместник министър-председател?
Или друг случай. Ето го договорът за строителство с едноличен търговец "Орел" - София, с президент Филип Димитров. Договор за 35 млн. лева. "Дунарит" обаче заплаща 70 млн. по ето тази фактура, едва след което се подписва анекс, за да се оправдае разликата. И т. н., и т. н.
Ревизията на ДФК констатира, че изпълнителният директор Атанас Попов само за пет месеца е нанесъл щети на фирмата за повече от 240 млн. лева. Но най-лошото е, че приходите от продажба на стара продукция, освен че не отиват за обслужване на дълговете, не се насочват за ново бъдещо производство, не се закупуват материали, фирмата живее от продажба на натрупаното. Тя се самоизяжда или някой я изяжда. Формира се повече от 1 млрд. лева куха печалба, което влошава допълнително финансовото състояние на фирмата. Високотехнологично оборудване и инструментален завод вече е цех за груба механична работа, или както работниците го наричат "Цех за стружки". В резултат на тези действия обемът на произведената продукция през 1998 г. по сравними показатели пада около два пъти.
Ясно е, че при такова развитие фирма "Дунарит" няма бъдеще. По схемата, която Вие практикувате, алтернативите са две - или фалит, или продажба за един долар.
Затова, господин заместник министър-председател, искам да отговорите на следното питане - каква е Вашата оценка за причините, довели до спада на производството на фирма "Дунарит"-АД, Русе. Има ли принос за това изпълнителният директор Атанас Попов? Какви мерки ще предприемете за преодоляване на това състояние?
И сега си спомням, господин заместник министър-председателю, че съвсем наскоро премиерът Иван Костов каза от този микрофон по повод на уволненията и назначенията във фирмите: "Ние сменяме корумпирани и компрометирани ръководители с хора, които са компетентни специалисти". Моля Ви, ако искате и това коментирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вашата информация за значителен спад на производството на "Дунарит"-АД е силно преувеличена.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Колко силно?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ще ви кажа съвсем точно.
Представените справки показват, че действително има лек спад в производството на специална продукция през 1998 г. в сравнение с 1997 г. и това е напълно обяснимо предвид конюнктурата на оръжейния пазар и наличието на запаси от готова продукция в складовете на дружеството. В номенклатурно изражение спадът на специалната продукция се дължи на двукратното намаление на производството на авиационни боеприпаси. В същото време производството на артилерийски боеприпаси е увеличено два пъти, а на инженерни боеприпаси - 4 пъти. Производството на гражданска продукция няма спад през 1998 г. спрямо това през 1997 г. Реализацията през 1998 г., както за специалната, така и за гражданската продукция, в стойностно изражение е увеличена, както следва: за специална продукция 1997 г. - 14 млрд. 651 млн. лева, за 1998 г. - 15 млрд. 985 млн. лева; за гражданска продукция 1997 г. - 7 млрд. 894 млн. лева, за 1998 г. - 7 млрд. 914 млн. лева; общо приходи от продажба за 1997 г. - 22 млрд. 545 млн. лева, за 1998 г. - 23 млрд. и 900 хил. лева. В резултат от цялостната дейност дружеството формира нето финансов резултат печалба в размер на 400 млн. лева за 1998 г. при печалба 464 млн. лева за 1997 г. Като се има предвид, че печалбата на "Дунарит"-АД за 1997 г. е формирана в положителни разлики от промяната на валутни курсове в размер на 1 млрд. и 700 млн. лева, няма основание да се отчитат негативни тенденции във финансовото състояние на дружеството.
Повтарям още един път, за да е ясно, че през 1998 г. нето финансовият резултат печалба е в размер на 400 млн. лева в сравнение с 464 млн. лева за 1997 г., когато голяма част от печалбата се формира на база курсови разлики. Смятам, че по-незначителният проблем за бъдещото развитие на дружеството е недостатъчното финансиране на иновационната дейност и внедряването на нови изделия. Възложено е на изпълнителния директор да изготви иновационна програма и да я представи в министерството.
В заключение трябва да се отбележи, че "Дунарит"-АД показва по-устойчиво развитие във финансов аспект и договорно обезпечаване в сравнение с други дружества от отбранителната промишленост. Обаче очевидно Вас, господин Иванов, тези факти не Ви интересуват. Вас не Ви интересува дали дружеството е добре или зле. Вас Ви интересува да развеете някакви цифри за някакви договори, тук да твърдите, че не знам кой си застраховател бил доведен - не зная как точно става довеждането, вероятно се води за ръка по някакъв начин, или е изпратен от областния координатор от СДС. Такива твърдения всяка политическа сила може да прави и да изказва от трибуната на това Народно събрание колкото си иска.

Истината е, че има завършила финансова ревизия и актът се намира в министерството. Виждам, че и Вие имате части или целия този акт, или тази част, която Ви е интересна. Но този акт на финансовата ревизия обхваща работата на трима изпълнителни директори - от периода 1.11.1995 г. до 30.09.1998 г. В момента в министерството този акт се проучва съвсем внимателно. И аз също имам своите притеснения за част от действията на сегашното ръководство. В момента подготвяме тези материали и ако се докажат такива нарушения, разбира се, това ръководство ще трябва да си отиде. До момента няма завършен резултат от работата на специалистите в министерството. Аз Ви обещавам, господин Иванов, че ще Ви информирам лично като депутат от Русе за резултатите и за нашите действия относно ръководството на "Дунарит". Искам само да ви предупредя, че този акт се отнася и за предишните двама директори. И вероятно там резултатите няма да бъдат особено приятни за Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за два допълнителни въпроса, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Господин Божков, гладко си прочетохте справката, която ръководството на фирмата Ви е предоставило. Само искам да Ви кажа, че тя не е вярна. Защото от основното производство главното изделие, което се произвежда през миналата година, изделие 680, от 7160 през 1997 г. е 2500 през 1998 г. - три пъти; изделие 634: от 3860 през 1997 г. на 1000 броя - близо четири пъти през миналата година.
Вие всъщност не влизате в истинските проблеми на фирмата. Трябваше да се заинтересувате как се получават материалите например. Ето един договор за доставка на амониев нитрат на цена 235 долара и то до Гюргево. В същото време офертата на българския производител е на 140 долара. Защо е предпочетена по-скъпата оферта и къде отиват тези 100 долара на тон разлика, господин Божков? Трябваше да се заинтересувате как се продават изделията. Например изделие 420. То върви 105 - 110 долара. Но на 11 ноември "Дунарит" продава повече от 13 000 на цена 70 долара. Разлика от 35 долара. Не 10% комисионна, господин Божков, а 35. Подобна сделка за 75 долара е сключена по същото време. Не ми казвайте, че пазарът понякога е такъв, цените са по-ниски. Защото няколко дни след тази сделка е продадено друго количество на 95 долара. А само преди 10 дни вече на нормалната цена 105 долара. Нали Ви е ясно за какво става въпрос тук, господин Божков?
Или пък много интересните договори за проучване на пазара. Ето един от тях - 1050 от 15 юни. С него "Дунарит" възлага да се проучи пазарът на взривни вещества в Македония и в България. Специалистите знаят, че този пазар е пределно ясен. Има дори цял отдел в "Дунарит", на който това му е работата. Само трябва да натиснеш копчето на компютъра и справката е готова. Плащането на 40 млн. лв. за такова проучване на пазара на какво Ви прилича, господин Божков?
Искам да поставя първия си уточняващ въпрос: не смятате ли, че всички тези действия са форма на източване на средства от държавна фирма "Дунарит"?
И вторият уточняващ въпрос: известно ли Ви е на кого от местното ръководство на СДС е близък изпълнителният директор на "Дунарит" Атанас Попов?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Иванов, системата на това кой на кого е близък и как стават тези неща очевидно Ви е много добре известна. Тя се дължи на Вашата дългогодишна практика. Така че нищо чудно да се опитвате да прехвърляте своите методи на управление на държавата и предприятията върху по-следващите. В един град като Русе вероятно има хора, които са приятели. Аз не знам и не се интересувам от този въпрос и назначенията в Министерството на промишлеността не стават по този начин.
Аз не искам да правя такива спекулации оттук - кой на кого е близък - и не мога да Ви кажа. По тези въпроси може да си питате Вашите колеги депутати от Русе и те ще Ви отговорят. Те отговарят за политическите приятелства в града. Аз тук отговарям като министър на промишлеността, а не като член на ръководството на СДС.
По същество. Аз пак се обръщам към Вас да си говорим за производството на "Дунарит", а не за такива любими за Вас явно теми - с кого имало договор за това или за онова. Явно е, че когато не можете да кажете нищо за производството, търсите да намерите нещо друго там, където наистина има проблеми с производството, а в "Дунарит" с част от производството има проблеми. Аз ще Ви направя една сравнителна преценка на 1998 и 1997 г. Няма да говорим за пари този път, ще говорим за производство. Наистина в пари очевидно, че има по-големи постъпления през 1998 г. спрямо 1997 г. По отношение обаче на някои от производствата, авиационните боеприпаси са намалели близо три пъти. Били са 8000 броя, сега са останали 4700 броя. Има голямо намаление и това се дължи на липсата на пазар на авиационни боеприпаси. И тук наистина трябва да се обърне внимание на маркетинговата политика и на преструктурирането на начина на производство и акцента върху производството. Обаче по отношение на артилерийските боеприпаси, през 1997 г. са произведени 40 000 броя, а през 1998 г. са произведени 81 000 броя, което означава, че два пъти повече артилерийски боеприпаси са произведени в "Дунарит". И това не е нещо, което може да се отминава така, за да можете да ми показвате някакъв договор за реклама или нещо друго като основна дейност на предприятието.
Вие ми четете данни от финансовия акт. Тези данни са налице в министерството и ако има нарушение, съответните лица ще бъдат наказани. Ние тук като че ли се разминаваме с Вас в отношението към предприятието. Аз говоря за предприятието и за неговата дейност, Вие се опитвате да докажете, че директорът има политически приятели. Вероятно всеки директор има някакви политически приятели. И предишните директори са имали своите политически приятели. И на Вас много не Ви се иска сегашните директори да си имат политически приятели. Но това е, в България всеки директор си има някакви политически приятели. Докато продължаваме да имаме държавни предприятия, ще има и политически натиск за назначаването на един или друг. Затова бързаме с приватизацията, за да няма никаква опасност оттук нататък да има политически натиск за назначаването.
Връщам се обратно. Да, има много сериозно нарастване на инженерните боеприпаси. През 1997 г. те са били 452 броя, сега са 2250 броя, тоест и тук има сериозно подобрение на дейността на дружеството.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: За източването ставаше дума!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: От друга страна, има спад в производството на стопанските взривни вещества, макар и минимален, има спад на производството на железопътна техника и има значителен спад на кооперираните изделия. Но в замяна на това има значително нарастване на пластмасовите изделия. Тоест явно е, че дружеството живее, динамично живее, дружеството има своето развитие - някои производства се увеличават, други намаляват. Явно е, че ръководството по някакъв начин успява да се справя с конюнктурата.
И аз още един път казвам това, с което започнах: има известен спад, но дружеството като цяло върви добре. Ще проверим, още един път Ви казвам, повтарям Ви, не само пред Вас, това пряко предаване по радиото и по телевизията задължава много, ние в момента завършваме проверката по акт за финансова ревизия и ако са извършени такива нарушения, ако са наистина финансирани и спонсорирани незаконно, ако са сключвани неизгодни договори, ще бъдат наложени съответни наказания и може да се стигне до уволнения. Но не подлежи на никакво съмнение, че в трудната стопанска конюнктура, в която сме в момента, "Дунарит" е едно дружество, което общо взето поддържа добро ниво и на производството, и на продажбите. Аз Ви изредих точното състояние на въпроса.
Така че нека да се концентрираме върху големите неща и да оставим на финансовите органи, на полицията, на следствието да си свършат работата по другите въпроси. Аз поемам своята отговорност да проследя по-нататък и при необходимост да сменя състава на ръководството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Имате думата, господин Иванов, за да изразите отношението си към отговора.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Господин Божков, усещам и някои трезви нотки във Вашата оценка, което ме кара да бъда оптимист. Но ще Ви кажа, че Вие няма да смените този изпълнителен директор. И ще Ви кажа защо. Защото негов кум е заместник-председател на СДС в Русе, уважаемият наш колега народният представител от СДС проф. Петър Ненов. Няма нищо лошо в това, както и Вие казвате, както и премиерът казва - малка държава сме, все сме си братовчеди. Но ето един интересен договор, с който "Дунарит" плаща близо 3000 долара на Петър Ненов за една негова разработка. Ето и няколко думи от оценка на специалист от фирмата за разработки: "Въпреки че при нас рядко се проектират зъбни предавки, един такъв продукт ще ни бъде много полезен". Истината е, господин Божков, че в "Дунарит" никога не са се проектирали, не се проектират и не се предвижда да бъдат проектирани зъбни предавки. Там просто няма зъбонарезни мощности. Нали разбирате за какво става дума, господин Божков? Или сигурно не знаете, че миналата година изпълнителният директор купи 5 нови мобифона и 10 GSM за 16 млн. лв.
Предлагам ви един експеримент. Ето ви два номера на GSM - 70-67-81 и 80-45-44. Наберете ги, господин Божков. Сигурно оттам трябва да Ви се обади някой от фирмата, обаче Ви очаква малка изненада, защото на първия ще Ви се обади регионалният координатор на СДС Цветан Стефанов, а на втория - лидерът на СДС в Русе. Те ще Ви се обадят. Може да си поговорите за СДС, как ще спечелите местните избори.
Аз разбирам, че те като управляващи трябва да имат мобилни телефони, но не разбирам защо работниците и служителите от "Дунарит" трябва да плащат тези сметки. Нека от джоба си да плащат, или вие като партия им плащайте.
Сега, ако искате, господин Божков, вземете думата, кажете, че аз пак лъжа, както сте го правили и друг път, че опозицията само клевети и хвърля кал върху чистото и светло лице на управляващите. Може и тоя път някой да Ви повярва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Направете директна връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може би единствен от всички вас нямам мобифон, за да я поръчам.
Има думата господин заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Иванов, използвам случая да прочета още един път номерата на двата GSM-а, защото явно това са GSM-и - 70-67-81 и 80-45-44.
Обещавам Ви, че още днес следобед ще проверя на кого се водят те. Няма нищо лошо в това и окръжният координатор, и председателят на СДС да имат GSM-и. Това показва, че СДС е съвременна партия, която разполага със съвременни средства за комуникация. Но аз веднага ще проверя кой плаща сметките и ако няма никакъв проблем, веднага ще се свържа с "Мобилтел". Ще разбера кой плаща сметките и ако ги плаща "Дунарит", това ще има съответни последствия за ръководството на "Дунарит". Обещавам Ви.
Но това, че съобщихте и аз многократно повторих телефоните на двама представители на СДС в Русе, вероятно ще им създаде доста проблеми оттук нататък. И различни хора ще се обаждат да ходатайстват за различни неща. Ще ги помоля да си ги сменят, защото иначе ще ги побъркат. Благодаря ви. (Неразбираеми реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Питане към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от народния представител Руси Статков относно състоянието и перспективите на държавния дял във фирма "Берг - Монтана - Фитинги" ООД - гр. Монтана.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Питането, което съм отправил към господин Божков, е свързано с една от уникалните фирми в България и тъй като господин Божков е министър от две години искам да кажа още в началото, че за тази фирма съм питал и в предишното правителство. С това ще започна.
Имаше съмнения, тъй като тази фирма е със смесено участие - близо 50,04 на сто на чуждо и 49,96 на сто българско участие, приватизирана с това участие по времето на правителството на Беров. Затова аз питах и получих уверение, че приватизацията или по-скоро смесеното дружество, което е било създадено, не подлежи на съмнение.
От две години като министър господин Божков не твърди същото. Напротив, господин Божков назначава свои представители като представители на държавата и те участват в управлението. Оттук започват проблемите, по които искам да поставя своето питане.
От 1997 г. синдикалните организации не получават никаква информация за икономическото и финансово състояние на фирмата, а това противоречи на българското трудово законодателство. Но това, както се казва, е бял кахър. По-важното е другото - че производството е нараснало двойно за 1998 г. - така казва и управителката на фирмата пред синдикатите на среща с колектива. Но същевременно, забележете, колеги, дълговете нарастват и стават 6 млрд. лв. На практика излиза, че предприятието колкото повече произвежда, толкова повече губи.
Също така работещите хора многократно поставят пред представител на държавата и съответно пред министъра настоятелни искания за преразглеждане на договора, за допълнително обсъждане на някои клаузи с новия мажоритарен собственик, господин министър, но от Вас - ни вест, ни кост. Това наложи в края на миналата година да се обърна към Вас, след като всички синдикални организации не получиха от Вас нито отговор, нито покана за среща. В отговора, който получих от Вас, се съдържат интересни цифри. Разполагам с тях и Вие сигурно няма да се отречете от тях. От тези цифри става ясно, че Вие действително констатирате, че през тези две години фирмата, откакто Вие сте министър, подчертавам, влошава своето състояние, защото взима заеми, защото въпреки увеличението на продукцията няма реализация, която да покрие тези загуби. Напротив, нараства задължението особено към социалното осигуряване на близо 2 млрд.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Откога е това?
РУСИ СТАТКОВ: Господин министър, Вие ще кажете откога е, но две години Вие управлявате и респективно Вашият представител - държавен дял, който е близо 50 на сто.
И ако Вие, господин министър, се бяхте погрижили през тези две години чрез своя представител да осъществявате по-ефективно управление в една фирма, която междупрочем наистина е уникална, която има износ в много страни, и с този износ преди 10 ноември и с тези пазари, които е имала, е реализирала огромни печалби. По време на вашето управление се оказва, че произвеждаш ли повече, уж се изнася, а същевременно се взимат и се натрупват все повече загуби. Това е едната страна.
Другата страна е, че има съмнение в хората относно - тук бих искал да не се засегнат чуждестранните инвеститори - желанието на чуждестранното участие за повече реализация, за ефективност на продуктцията и перспективи на фирмата. Има огромно съмнение, че тази фирма се източва, господин Божково. Че тази фирма, след като бъде окончателно приватизирана, може да бъде закрита. Този въпрос съществува, тъй като Вие, господин Божков, въпреки усмивката, която така жизнерадостно поддържате на лицето си, не сте разубедили хората до този момент. Вие, както винаги, избягвате да се срещате с тях, а предпочитате в директни DG-срещи да импровизирате другаде, но не и тук. На Ваше място аз не бих се смял, защото най-малкото до този момент Вие трябваше да реагирате на хората, а не да чакате да Ви питам за тези две години. Не сте го направили.
Аз не знам какво ще ми отговорите, може би ще отлагате приватизация или нещо друго, но това уникално българско производство, тези работни места са застрашени. Аз искам да чуя от Вас ясно има ли намерение българското правителство и Вие да ги запазите и то не за една година, а за много повече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, знам, че Вие имате чувство за хумор, но ще Ви кажа, че не знам какво щяхте да правите в този парламент, ако не бях аз да ми задавате въпроси. Затова е хубаво да ми задавате въпроси, за да мога чрез Вас да отговарям на хората.
Сега вече наистина сериозно, защото въпросът е наистина сериозен, предприятието е сериозно и процесът, който се извършва там, е много сериозен, тъй като е свързан не само с нормалното развитие на едно предприятие, не само с нормалното за една приватизация, а и с така наречения испански дълг, с решенията по испанския дълг и с постигнатите договорености с испанското правителство.
От октомври 1996 г. съдружник с мажоритарен дял от 50,04 на сто в "Берг - Монтана - Фитинги" е испанската групировка АТУСА ЕО, която е закупила финансовата групировка "Берг" АГ - Швейцария.
Държавното участие в смесеното предприятие е 49,96 на сто. От момента на влизане във владение фирмата АТУСА ЕО е оказала значителна финансова и техническа помощ на "Берг - Монтана - Фитинги" ООД, изразяваща се в следното: предоставяне на ноу-хау, консултации на специалисти, размяна на инженерно-технически персонал за обмяна на опит и подобряване на организацията на труда и управлението в "Берг - Монтана - Фитинги" ООД. Оказване на техническа помощ чрез посещения на специалисти за ремонт на съществуващото оборудване, включително доставка на резервни части и ново оборудване на разсрочено плащане. Поемане на около 65 на сто от износа на фитингите, произведени в "Берг - Монтана - Фитинги" ООД чрез каналите и агентите на АТУСА ЕО от Франция, Италия, Испания, Германия, Холандия, Гърция и други пазари. Отпускане на вътрешнофирмен кредит в размер на 4 млн. и 450 хил. германски марки за срок от една година, разсрочен за пет години поради тежкото финансово състояние на "Берг - Монтана - Фитинги" ООД в края на миналата година. Отказ от получаване на полагащия се комисион по договора за ноу-хау за първото полугодие на 1998 г. от страна на АТУСА ЕО. Подпомагане на "Берг - Монтана - Фитинги" ООД при получаването на кредитна линия в размер на 1 млрд. и 200 млн. лева от ОББ за срок от една година чрез лични посещения и разработка на документи и договори, връзки с банкови офицери и други дейности. Оказване на техническа помощ за внедряване на нови машини, технологии и ноу-хау, софтуерни продукти и други производства в реализацията на фитинги, подобряване на общото икономическо състояние и развитие на "Берг - Монтана - Фитинги".
В резултат на всичко това значително се е подобрило качеството на продукцията, а производството от 4 132 тона през 1997 г. е нараснало на 4 380 тона през 1998 г., което изразено в проценти представлява 6-процентно увеличение.
Средната брутна месечна заплата се е увеличила от 30 хил. лева през месец януари 1997 г., господин Статков, на 185 786 лева през месец декември на същата година, като през месец октомври 1998 г. е нараснала на 219 447 лева при средна заплата за този вид дейност в отрасъла - 190 хил. лева.
През месец декември 1998 г. съвместно със Съвета на директорите на предприятието е договорена нова система за заплащане, оформена в зависимост от производството и от оценката на работните места и осъществявана от съвета и от персонала, ръководството на предприятието и синдикатите. Тази система премахва съществуващите досега големи разлики в месечното заплащане, наследено от предишните административни ръководства. За минималното ниво продукция, предвидено за 1999 г., системата предполага 22,75 на сто увеличение на месечното заплащане. Това е причината, поради която синдикатите не идват в министерството, тъй като те явно добре си решават нещата на местно ниво с ръководството на фирмата.
Независимо от положените усилия от страна на новото ръководство на фирмата и представителите на испанската групировка АТУСА ЕО финансовото състояние на дружеството не е много добро. Това основно се дължи на натрупани стари задължения. Явно Вие говорихте за неизплатените социални осигуровки. Да, има неизплатени социални осигуровки от 1996 г. и 1997 г., и задълженията към ПКБ и данъчните служби. Това беше отчетено на общото събрание на дружеството, проведено на 11 февруари 1998 г., на което са били разгледани следните въпроси: обсъждане на икономическото и финансово състояние на "Берг - Монтана - Фитинги" за 1998 г.; обсъждане и вземане на решение за сключване на нов договор за ноу-хау между "Берг - Монтана - Фитинги" и АТУСА - Испания; запознаване съдружниците с условията за сключеното с НЕК споразумение за разсрочване на задълженията на "Берг - Монтана - Фитинги" към НЕК, обсъждане и вземане на решение за сключване на споразумение за разсрочване на задълженията на "Берг - Монтана - Фитинги" към фонд "Обществено осигуряване", вземане на решение за ползването на кредитна линия, отпусната от Търговска банка ОББ - член на дружеството.
За излизане от това състояние дружеството на общо събрание е взело следните решения: да се увеличи обемът на производството, като едновременно с това се подобри рентабилността и се намалят разходите за електроенергия. В тази връзка по проект на АТУСА се прави реорганизация на леарските цехове. За решаване проблема на дружеството със задълженията към НЕК групата АТУСА е подписала като гаранция запис на заповед за дължимите от дружеството суми.
Министерството на промишлеността ще проведе срещи с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика с цел разсрочване на задълженията към фонд "ПКБ" и фонд "Социално осигуряване". Разсрочването на задълженията ще даде възможност на дружеството да подобри финансовото състояние и осигури редовно средства за материали и заплати. Общото събрание е приело и решение за откриване на кредитна линия от Търговска банка ОББ, която още повече ще облекчи финансовото състояние.
На основание постигнатите договорености с Кралство Испания за уреждане на въпросите за задълженията на "Минералбанк" към Бабко Екстериор де Еспаня по приложената от наша страна формула и подписаното на 1 октомври 1998 г. рамково споразумение испанската страна представи списък на предприятията, за които е проявен интерес от страна на испански инвеститори. В тази връзка Министерството на финансите се е обърнало за съдействие към Министерството на промишлеността при предстоящата приватизация да бъдат взети предвид интересите на испанските инвеститори към изброените в списъка предприятия, в който списък е включени и дружеството "Берг - Монтана - Фитинги" ООД.
В дружествения договор изрично е записано, че при разпореждане с останалите дялове на дружеството те първо трябва да се предложат на съдружниците, тоест на АТУСА.
Поради гореизложеното по-нататъшното разпореждане с държавния дял ще се извършва и се извършва чрез процедура за приватизация, която се осъществява от Агенцията за приватизация, тъй като дълготрайните активи на дружеството са над 1 млрд. лева. Очакваме Агенцията за приватизация в скоро време да приключи сделката с "Берг - Монтана - Фитинги" ООД, където и оставащият държавен дял да премине в ръцете на испанската групировка АТУСА, която се оказа един подходящ и добър инвеститор за дружеството "Берг - Монтана - Фитинги". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Статков, имате думата за два допълнителни въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! С внимание изслушах отговора и трябва да Ви кажа, че за голямо съжаление чух това, което ми е написал господин министърът, което обаче е вярно в едно: че предприятието е в тежко финансово състояние и той не го отрече.
Оттук нататък, господин Божков, Вие като министър две години досега, знаейки тези неща, защо не сте осъществили необходимия контрол? Защо, след като има неизгодни клаузи, не сте ги преразгледали? Защо Вие, след като работниците и техните синдикати протестират срещу заплащането, приемате информацията, която Ви се дава, за вярна, а работниците твърдят, че тези пари, за които Вие казахте 200 хил., това е при къртовски труд на три смени, при режим в изключително тежки условия.
И, господин Божков, не се смейте, защото един ден няма да изкарате там и ще Ви падне усмивката. Елате на място да чуете хората, на които отказвате среща. Защото считат, че това е експлоатация. Защото считат, че синдикатите след като са надигнали глас ги уволняват. Ето, това е уволнение на една жена, която е от синдикалните дейци, под една глупава мотивировка. Защото това, което казвате за нова система на заплащане, се отрича в декларацията на синдикатите, не е приложено. Защото, господин Божков, тези пари, за които става дума, за заемите, са при неизгодни условия. Защото тази фирма не е кредитор, тя е съдружник, господин Божков, и тези неща Вие сте ги знаел и е трябвало да ги види Вашият представител. А не да се подписвате както и на "Месоцентрала", и на "Престиж" и да ликвидирате, и да унищожавате без да гледате.
Ето затова моят въпрос е: защо след като Ви сигнализирах многократно не сте взели мерки; защо отново днес ми четете една справка, която Ви казах, че хората не я приемат, синдикатите не я приемат? Защо?
И второ, във връзка с приватизацията. Да, споразумението за разсрочване дълга на "Минералбанк" е налице. Ние като опозиция гласувахме против такъв начин на уреждане, защото той дава възможност по друг начин да се действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си вторият въпрос.
РУСИ СТАТКОВ: Вторият въпрос ми е: не мислите ли, че едно предприятие, което е имало пазари преди 10-и ноември и висока реализация, трябва по друг начин да бъде уредена неговата съдба? След като има съмнение, че има недобросъвестен инвеститор, не трябва ли да се запази държавният дял и оттам да се печели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, на въпроса дали бих издържал на къртовския труд в "Берг - Монтана - Фитинги", аз издържам вече трети час да отговарям на вашите въпроси и мисля, че това е толкова изтощително, колкото и къртовския труд в "Берг - Монтана - Фитинги" и със сигурност ще издържа. Аз не съм бил министър цял живот. Доскоро съм бил редови инженер и съм работил и в предприятие. Така че не ме плашете с физически труд и с работници. Аз се разбирам с работниците достатъчно добре.
А това, че се работи, Вие току-що казахте нещо, с което отрекохте всичко казано преди това. Казахте, че се работи на 3 смени и има къртовски труд. Какво по-хубаво за едно предприятие? Щом работи на 3 смени, значи има натовареност, значи има пазари, значи има продукция. Какво не Ви харесва?
Аз Ви казах къде се изнасят продуктите, ще Ви повторя още един път - във Франция, Италия, Испания, Германия, Холандия, Гърция и други пазари.
Имаме испански партньор, който е готов да изкупи останалата част от предприятието и който през последните години е единственият източник на финансиране на това предприятие, единственото средство, чрез което се реализира износът, който проявява огромен интерес да продължи да развива дейността на това предприятие и Вие казвате: да си задържим държавната част, за да може държавата да печели.
Значи аз наистина не мога да разбера Вие в коя година живеете. Българските граждани, българските работници в цялата страна, казах го вчера, ще го повторя и днес, и съм готов да го повтарям не само в България, но и пред целия свят, в България работниците стачкуват и протестират, защото искат ускоряване на приватизацията. Питайте ги, идете във всяко предприятие, където има протести и питайте какво искат: да остане държавно или да се ускори приватизацията? Искат ускоряване на приватизацията!
И Вие от трибуната на Народното събрание на 6 март 1999 г., почти 2 години след като е гласувана Декларацията за национално съгласие, в която се говори за бърза приватизация и за промяна на точно този вид обществени отношения, Вие се опитвате оттук, от трибуната на Народното събрание, да обяснявате на мен, на народните представители, на целия български народ, че по-добре е да задържим държавната част от смесеното предприятие. И как точно ще бъде по-добре да го задържим? Какво ще прави държавата? Ще получава някаква печалба може би, някакви дивиденти? Не е ли по-добре това предприятие да бъде в отговорни частни ръце? Защо трябва да си разказваме базисните принципи за пазарната икономика тук?
Толкова често си говорим с Вас, господин Статков, не само от трибуната на парламента и не очаквах, че точно днес, накрая на парламентарния контрол Вие ще върнете нещата в изходно положение - някъде през 1989 или 1990 г., когато спорехме дали е хубаво да се приватизират предприятията или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Статков има думата да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Ужасен съм! Ужасен съм от отговора, защото Вие нищо не ми отговорихте (шум и реплики в блока на СДС), когато аз Ви казах, че предприятието има 6 млрд. дългове и Вие сам признахте, че трупа загуби и Ви питах защо вие не контролирате държавния дял, Вие нищо не ми отговорихте.
Когато Ви казах: не е ли по-добре след като е било печелившо преди, да се помисли за укрепване на държавния дял и за нещо повече, Вие се опитвате да измествате центъра на въпроса. Интересувате се хората какво мислят. Хората смятат, че и един ден няма да издържите. Хората смятат, че това, което правите, не отговаря на националните интереси и че действате като колониално правителство. Хората питат: защо правителството толкова мрази българския народ? Хората искат не вашата програма на стр. 38 - приватизация на всяка цена, и всяко голямо предприятие - чуждестранно, а останалите от съкращенията - на село, с мотиките. Хората и във Видинско, там, където вие ликвидирате и където тези дни бях, в Монтанско, искат производство, искат създаване на условия за това производство, а не да продават мляко за 200 лв., не да продават своя труд на безценица, господин Божков, който са изкарали с мотиката и с робския труд. Искат достойно съществуване, което Вие явно не можете да дадете нито като министър, нито като координиращ няколко министерства - на земеделието, горите и аграрната реформа, на труда и социалната политика, защото и там има държавен дълг към онези, които имат права.
Хората, господин Божков, когато бях във Видинско вече искат мъст. А вас това трябва да ви плаши. Искаха оръжие и аз им казах, че нашето оръжие са изборите, но ако вие продължавате да предизвиквате хората по този начин, никой не може да ги спре, господин Божков, колкото и да се усмихвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, хайде без заплахи от тази трибуна.
РУСИ СТАТКОВ: Тъжна е тази... Аз не заплашвам никого. Той попита какво искат хората. Че аз не съм знаел какво искат хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще Ви напомня правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Чуйте хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чуйте ме и Вие мен. Погледнете правилника и вижте за такива призиви какво трябва да направя.
РУСИ СТАТКОВ: Той попита какво искат хората и аз съм длъжен от срещите с тях да кажа какво искат те и какво съм казал аз. Казах: демокрация, но не по този начин, когато изнасяш на безценица труда... (Руси Статков продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Свърши Ви времето, господин Статков. Благодаря Ви. Прекъсвам Ви съвсем в съответствие с правилника. Времето Ви свърши. (Шум и възгласи в залата, реплики.)
Заместник министър-председателят има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, аз съм сигурен, че Вие говорите от името на Вашите избиратели. Те са Ви избрали, те са малцинство в България. За голямо съжаление това е резултатът, който тук е налице и много явно се вижда по подреждането в парламентарната зала. Така че сигурно сред Вашите избиратели има и такива крайни елементи, които искат оръжие и искат мъст. И дай Боже те да стават все по-малко. И аз съм сигурен, че с такова поведение вашите избиратели ще стават все по-малко. Те се маргинализират в крайно левия и крайно десния спектър на политическата палитра на България и Вие в следващия парламент просто няма да сте тук, ако продължавате от трибуната на Народното събрание да говорите за мъст и за оръжие. Българският народ не иска да говори за мъст и за оръжие. Явно е, че Вие се срещате с някои грешни избиратели, не точно с тези, с които трябва да се срещате. Защото сигурен съм, че 99 на сто от народните представители в този парламент ще Ви кажат, че не са се срещали с избирател и с български гражданин, който да иска в момента да лее кръв и да размахва оръжие. Българският народ в момента изобщо не иска да размахва оръжие и мисля, че го знаем много добре и Вие, и аз.
Да правите такава евтина политическа пропаганда, е само във Ваша вреда, тъй като това Ви праща наистина някъде там, отвъд нормалния политически спектър. Благодаря. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
С това приключваме парламентарния контрол.
Едно съобщение:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 10 и 11 март, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 10 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,08 ч.)

Заместник-председатели:
 Иван Куртев
                   Александър Джеров

Секретари:
       Илия Петров
      Атанас Мерджанов